Уикипедия bgwiki https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 MediaWiki 1.44.0-wmf.6 first-letter Медия Специални Беседа Потребител Потребител беседа Уикипедия Уикипедия беседа Файл Файл беседа МедияУики МедияУики беседа Шаблон Шаблон беседа Помощ Помощ беседа Категория Категория беседа Портал Портал беседа Чернова Чернова беседа TimedText TimedText talk Модул Модул беседа 0 2610 12435552 11697428 2024-12-09T09:39:22Z Станислав Николаев 13436 12435552 wikitext text/x-wiki {{Календар|12}} '''10 декември''' е 344-тият ден в годината според [[Григориански календар|григорианския календар]] (345-и през [[високосна година]]). Остават 21 дни до края на годината. == Събития == * [[1520]] г. – Религиозният реформатор [[Мартин Лутер]] публично изгаря [[папска була|папската була]]. * [[1768]] г. – В [[Англия]] е основано [[Британско кралско научно дружество]] (''Royal Society''). * [[1799]] г. – [[Франция]] става първата страна в света, която въвежда [[метрична система|метричната система]], основана на [[метър]]а и [[килограм]]а. * [[1817]] г. – [[Мисисипи]] става 20-ият американски [[щат]]. * [[1845]] г. – Британският инженер [[Робърт Уилям Томсън]] патентова [[Автомобилна гума|пневматичната гума]]. [[Файл:Stockholm Konserthuset 2002.jpg|мини|200px|Концертната зала в [[Стокхолм]] – мястото, където се раздават [[Нобелова награда|Нобеловите награди]]]] [[Файл:Eleanor Roosevelt UDHR.jpg|мини|150px|[[Елинор Рузвелт]] – една от авторите на ''Декларацията за правата на човека'']] * [[1848]] г. – Първите президентски избори във [[Втора френска република|Франция]] са спечелени от племенника на [[Наполеон Бонапарт]] – [[Луи Наполеон Бонапарт]]. * [[1868]] г. – В [[Лондон]] заработва първият в света уличен [[светофар]]. * [[1869]] г. – В щата [[Уайоминг]] жените получават право да гласуват. * [[1877]] г. – [[Руско-турска война (1877–1878)]]: [[Битка при Плевен]]: Руските войски превземат [[Плевен]] след 3-месечна обсада. * [[1878]] г. – Основана е [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“]] в София. * [[1880]] г. – Съставено е [[Правителство на България (4)|четвъртото правителство на България]], начело с [[Петко Каравелов]]. * [[1898]] г. – В резултат на договор между [[САЩ]] и [[Испания]], [[Куба]] става независима държава. * [[1900]] г. – Съставено е [[Правителство на България (20)|двадесетото правителство на България]], начело с [[Тодор Иванчов]]. * [[1901]] г. – Раздадени са първите [[Нобелова награда|Нобелови награди]]: [[Нобелова награда за физика|за физика]] – на [[Вилхелм Рьонтген]]; [[Нобелова награда за химия|за химия]] – на [[Якоб Вант-Гоф]]; [[Нобелова награда за физиология или медицина|за физиология или медицина]] – на [[Емил Беринг]]; [[Нобелова награда за литература|за литература]] – на [[Рене Сюли Прюдом]]; [[Нобелова награда за мир|за мир]] – на [[Фредерик Паси]] и [[Жан Анри Дюнан]]. * [[1906]] г. – Американският президент [[Теодор Рузвелт]] спечелва [[Нобелова награда за мир]] и става първият американец спечелил [[Нобелова награда]]. * [[1915]] г. – [[Българската армия]] пресича [[Дрим]] в хода на [[ПСВ]] и навлиза в албанските земи. * [[1921]] г. – В [[СССР]] е извършена денационализация на дребните предприятия – до 10 наети работници. * [[1941]] г. – [[Втората световна война]]: [[Япония|Японската]] армия унищожава 2 [[Великобритания|британски]] военни кораба, загиват около 800 моряци. * 1941 г. – [[Втората световна война]]: Японската армия завладява [[Съединени американски щати|американския]] остров [[Гуам]]. * [[1943]] г. – [[Втората световна война]]: Трета [[Бомбардировки на София|бомбардировка на София]] от британско-американската авиация. * [[1945]] г. – [[Федерално правителство на Съединените американски щати|Правителството на САЩ]] дава съгласие за изграждане на главна резиденция на [[Организация на обединените нации|ООН]] в [[Ню Йорк]]. * [[1947]] г. – [[VI велико народно събрание|Шестото велико народно събрание]] избира [[Георги Димитров]] за министър-председател и му възлага да състави [[Правителство на Георги Димитров 1|правителство на Отечествения фронт]]. * [[1948]] г. – [[Общо събрание на ООН|Общото събрание на ООН]] приема [[Всеобща декларация за правата на човека]]. * [[1956]] г. – Философът [[Тодор Павлов]] е преизбран за председател на [[Българска академия на науките|БАН]]. * [[1964]] г. – Френският писател [[Жан-Пол Сартър]] отказва да приеме присъдената му [[Нобелова награда за литература]] като израз на [[пацифизъм|пацифистките]] си убеждения и против откритието на [[Алфред Нобел]]. * [[1975]] г. – Активистът [[Андрей Сахаров]] е награден с [[Нобелова награда за мир]], приета от неговата жена. * [[1977]] г. – В чест на 100-годишнината от освобождението на [[Плевен]] от [[Османска империя|османска]] власт в града е открита панорамата ''[[Плевенска епопея (панорама)|Плевенска епопея]]''. * [[1981]] г. – [[Общото събрание на ООН]] одобрява предложението на [[Пакистан]] за създаване на зона свободна от ядрени оръжия в [[Южна Азия]]. * [[1989]] г. – В [[Чехословакия]] е избрано първото некомунистическо правителство, а президентът [[Густав Хусак]] подава оставка. * [[1999]] г. – По време на срещата на ръководителите на държавите от [[ЕС]] в [[Хелзинки]] е взето решение за преговори с [[България]] за присъединяване. * [[2001]] г. – Открит е спътникът [[Автоноя (спътник)|Автоноя]] от екипа астрономи [[Скот Шепърд]], [[Дейвид Джуит]] и [[Ян Клайн]]. * [[2005]] г. – Самолетът при [[полет 1145 на „Сосолисо Еърлайнс“]] се разбива на [[Международно летище „Порт Харкорт“|международното летище „Порт Харкорт“]] в [[Нигерия]] и убива 108 души на борда. * [[2009]] г. – Състои се премиерата на филма „[[Аватар (филм)|Аватар]]“. * Ежегодно – връчване на Нобеловите награди в Стокхолм и Осло. == Родени == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:Black-white photograph of Emily Dickinson2.png|мини|80px|[[Емили Дикинсън]]]] [[Файл:Petar Gyuzelev - Tsvete za Gosho 2011.jpg|мини|80px|[[Петър Гюзелев]]]] * [[1610]] г. – [[Адриан ван Остаде]], нидерландски художник († [[1685]] г.) * [[1798]] г. – [[Александър Брюлов]], руски архитект и художник († [[1877]] г.) * [[1804]] г. – [[Карл Густав Якоб Якоби]], германски математик († [[1851]] г.) * [[1815]] г. – [[Ада Лъвлейс]], британска математичка († [[1852]] г.) * [[1822]] г. – [[Цезар Франк]], белгийско-френски композитор († [[1890]] г.) * [[1830]] г. – [[Емили Дикинсън]], американска поетеса († [[1886]] г.) * [[1874]] г. – [[Никола Парапанов]], български военен деец (+ [[1937]]) * [[1883]] г. – [[Андрей Вишински]], руски и съветски политик, юрист († [[1954]] г.) * 1883 г. – [[Христо Герчев]], български общественик († [[1966]] г.) * [[1891]] г. – [[Нели Закс]], германска поетеса, [[Нобелова награда за литература|Нобелов лауреат]] († [[1970]] г.) * [[1909]] г. – [[Адалберт Антонов]], български партизанин († [[1942]] г.) * [[1914]] г. – [[Дороти Ламур]], американска актриса († [[1996]] г.) * [[1920]] г. – [[Станко Тодоров]], министър-председател на България († 1996 г.) * [[1926]] г. – [[Катя Зехирева]], българска актриса († [[2009]] г.) * [[1930]] г. – [[Асен Асенов Хаджиолов|Асен Хаджиолов]], български политик († 1996 г.) * [[1938]] г. – [[Юрий Темирканов]], руски диригент * [[1945]] г. – [[Петър Гюзелев]], български рок музикант, китарист в „Щурците“ († [[2013]] г.) * [[1948]] г. – [[Абу Абас]], палестински терорист († [[2004]] г.) * 1948 г. – [[Иван Младенов (режисьор)|Иван Младенов]], български режисьор * 1954 г. – [[Любомир Михайловски]], македонски политик и юрист * [[1955]] г. – [[Ивайло Христов]], български актьор * 1955 г. – [[Ким Мехмети]], македонски писател * 1955 г. – [[Максим Бехар]], български журналист * [[1957]] г. – [[Иван Лебанов]], български ски бегач * [[1958]] г. – [[Веселин Михайлов]], български футболист * [[1962]] г. – [[Гриша Ганчев]], български бизнесмен * [[1964]] г. – [[Таисия Повалий]], украинска актриса * [[1965]] г. – [[Славчо Бинев]], български бизнесмен * [[1972]] г. – [[Брайън Молко]], американски вокалист (''[[Placebo]]'') * [[1973]] г. – [[Габриела Спаник]], венецуелска актриса * [[1974]] г. – [[Стефан А. Щерев]], български артист * [[1976]] г. – [[Методи Вълчев]], български актьор * [[1980]] г. – [[Масари]], ливано-канадски изпълнител == Починали == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:AlfredNobel_adjusted.jpg|мини|80px|Алфред Нобел]] * [[949]] г. – [[Херман I (Швабия)|Херман I]], херцог на Швабия (* [[?]] г.) * [[1041]] г. – [[Михаил IV]], византийски император (* [[1010]] г.) * [[1198]] г. – [[Авероес]], арабски философ (* [[1126]] г.) * [[1475]] г. – [[Паоло Учело]], флорентински художник (* [[1397]] г.) * [[1494]] г. – [[Ханс Мемлинг]], фламандски художник (* ок. [[1435]] г.) * [[1618]] г. – [[Джулио Качини]], италиански композитор (* [[1551]] г.) * [[1831]] г. – [[Томас Йохан Зеебек]], германски физик (* [[1770]] г.) * [[1850]] г. – [[Юзеф Бем]], полски генерал (* [[1794]] г.) * [[1851]] г. – [[Карл Драйс]], германски изобретател (* [[1785]] г.) * [[1865]] г. – [[Леополд I (Белгия)|Леополд I]], крал на Белгия (* [[1790]] г.) * [[1884]] г. – [[Иван Степанович Крижин]], руски топограф (* ? г.) * [[1889]] г. – [[Лудвиг Анценгрубер]], австрийски драматург (* [[1839]] г.) * [[1896]] г. – [[Алфред Нобел]], шведски химик (* [[1833]] г.) * [[1916]] г. – [[Никола Петров (художник)|Никола Петров]], български художник (* [[1881]] г.) * [[1926]] г. – [[Никола Пашич]], министър-председател на Сърбия (* [[1845]] г.) * [[1928]] г. – [[Чарлз Рене Макинтош]], британски архитект (* [[1868]] г.) * [[1936]] г. – [[Луиджи Пирандело]], италиански писател, [[Нобелова награда за литература|Нобелов лауреат]] (* [[1867]] г.) * [[1944]] г. – [[Пол Отле]], белгийски библиограф (* 1868 г.) * 1944 г. – [[Тодор Чипев]], български издател (* 1867 г.) * [[1967]] г. – [[Отис Рединг]], американски певец (* [[1941]] г.) * [[1986]] г. – [[Кейт Улф]], фолклорна певица (* [[1942]] г.) * [[1987]] г. – [[Камен Зидаров]], български поет (* [[1902]] г.) * [[1988]] г. – [[Ричард Кастелано]], американски актьор (* [[1933]] г.) * [[1999]] г. – [[Франьо Туджман]], хърватски политик (* [[1922]] г.) * [[2005]] г. – [[Мери Джаксън]], американска актриса (* [[1910]] г.) * 2005 г. – [[Ричард Прайър]], американски актьор (* [[1940]] г.) * [[2006]] г. – [[Аугусто Пиночет]], чилийски диктатор (* [[1915]] г.) * 2006 г. – [[Цветан Владовски|Цветан (Чочо) Владовски]], български музикант (* [[1956]] г.) * [[2007]] г. – [[Григорий Климов]], руски писател (* [[1918]] г.) * [[2014]] г. – [[Димитър Атанасов (писател)|Димитър Атанасов]], български писател (* [[1953]] г.) == Празници == * [[Плевен]] – ''Празник на града'', Освобождението на Плевен от турско робство * [[Организация на обединените нации|ООН]] – ''Ден на човешките права'' (от [[1950]] г.) * [[Екваториална Гвинея]], [[Камбоджа]], [[Намибия]], [[Кирибати]], [[Търкс и Кайкос]] – ''Държавен празник на правата на човека'' * [[Тайланд]] – ''Ден на Конституцията'' (от [[1932]] г.) * ООН – Световен ден на футбола (за американците „soccer“). {{Месеци}} [[Категория:Годишни дни|C10]] aqgdivcam13rorm1hpvm9o8ecd3yflz 0 2825 12435553 12433235 2024-12-09T09:40:40Z Станислав Николаев 13436 /* Събития */ 12435553 wikitext text/x-wiki {{Век|21}} '''2005''' ('''[[Римски цифри|MMV]]''') е [[обикновена година, започваща в събота]] според [[Григориански календар|Григорианския календар]]. Тя е петата от [[3-то хилядолетие|третото хилядолетие]] и шестата от [[2000-те]]. [[Файл:New year in Oslo 2005 2.JPG|мини|Посрещане на 2005 година в [[Осло]], [[Норвегия]].]] Съответства на: * 1454 година по Арменския календар * 6755 година по Асирийския календар * 2955 година по Берберския календар * 1367 година по Бирманския календар * 2549 година по Будисткия календар * 5765 – 5768 година по Еврейския календар * 1997 – 1998 година по [[Етиопски календар|Етиопския календар]] * 1383 – 1384 година по Иранския календар * 1426 – 1427 година по [[Ислямски календар|Ислямския календар]] * 4701 – 4702 година по [[Китайски календар|Китайския календар]] * 1721 – 1722 година по Коптския календар * 4338 година по Корейския календар * 2758 години от основаването на [[Рим]] * 2548 година по Тайландския слънчев календар * 94 година по [[Чучхе]] календара == Събития == === Януари === * [[4 януари]] – Убит е кметът на [[Багдад]] [[Али ал-Хаидри]]. * [[9 януари]] – [[Махмуд Абас]] печели изборите за президент в [[Палестина]]. * [[14 януари]] – Сондата [[Хюйгенс]] се приземява на [[Титан (спътник)|Титан]], най-големият от спътниците на [[Сатурн (планета)|Сатурн]]. * [[Файл:Titan2005.jpg|мини|202x202пкс|Изображение на сатурновия спътник Титан, заснето през 2005.]][[30 януари]] – В [[Ирак]] се провеждат демократични избори – първите от повече от половин век. === Юни === * [[25 юни]] – [[Парламентарни избори в България 2005]]. === Август === * [[14 август]] – Самолетът при [[полет 522 на „Хелиос Еъруейс“]], на път от Ларнака, Кипър до Прага, Чехия през Атина, се разбива в хълмовете близо до Граматико, Гърция и убива 121 пътници и екипаж. * [[16 август]] – Самолетът при [[полет 708 на „Уест Карибиън Еъруейс“]] се разбива в Мачикес, [[Венецуела]] и убива всички 160 души на борда. === Октомври === * [[8 октомври]] – При [[Кашмирско земетресение|Кашмирското земетресение]] загиват над 87 хиляди души, 3,3 милиона остават без подслон. * [[21 октомври]] – [[Таря Турунен]] е уволнена от финландската група „[[Найтуиш]]“. * [[22 октомври]] – Самолетът при [[полет 210 на „Белвю Еърлайнс“]] се разбива в Нигерия и убива всички 117 души на борда. === Декември === * [[10 декември]] – Самолетът при [[полет 1145 на „Сосолисо Еърлайнс“]] се разбива на [[Международно летище „Порт Харкорт“|международното летище „Порт Харкорт“]] в [[Нигерия]] и убива 108 души на борда. == Починали == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> * [[Димо Печеников]], български футболист (р. [[1936]] г.) * [[Драгослав Андрич]], сръбски писател (р. [[1923]] г.) * [[2 януари]] – [[Арнолд Денкер]], американски шахматист (р. [[1914]] г.) * [[11 януари]] – [[Фабрицио Меони]], италиански мотоциклетен състезател (р. [[1957]] г.) * [[17 януари]] – [[Алберт Шац (учен)|Алберт Шац]], американски учен, микробиолог (р. [[1920]] г.) * [[25 януари]] – [[Филип Джонсън]], американски архитект (р. [[1908]] г.) * [[30 януари]] – [[Христо Евтимов]], български футболист (р. [[1921]] г.) * [[2 февруари]] – [[Макс Шмелинг]], немски боксьор, световен шампион (р. [[1905]] г.) * [[8 февруари]] – [[Татяна Бек]], руски поет и литературовед (р. [[1949]] г.) * [[10 февруари]] – [[Артър Милър]], американски драматург (р. [[1915]] г.) * [[11 февруари]] – [[Джак Чокър]], американски писател (р. [[1944]] г.) * [[14 февруари]] – [[Рафик Харири]], бивш министър-председател на [[Ливан]] (р. 1944 г.) * [[17 февруари]] – [[Омар Сивори]], аржентински футболист (р. [[1935]] г.) * [[20 февруари]] – [[Джими Йънг]], американски боксьор (р. [[1948]] г.) * [[3 март]] – [[Ринус Михелс]], холандски футболист и треньор (р. [[1928]] г.) * [[4 март]] – [[Никола Калипари]], италиански полицейски служител и разузнавач (р. [[1953]] г.) * 4 март – [[Юрий Кравченко]], украински политик (р. [[1951]] г.) * [[6 март]] – [[Ханс Бейте]], американски физик, лауреат на [[Нобелова награда за физика]] през 1967 г. (р. [[1906]] г.) * [[7 март]] – [[Иван Пръмов]], български политик (р. [[1921]] г.) * [[22 март]] – [[Кензо Танге]], японски архитект, лауреат на [[Прицкер]] (р. [[1913]] г.) * [[23 март]] – [[Кирил Борисов]], български политик * [[30 март]] – [[Емил Димитров]], български поп певец (р. [[1940]] г.) * [[1 април]] – [[Томас Клинг]], немски поет (р. [[1957]] г.) * [[2 април]] – [[Йоан Павел II|папа Йоан Павел II]] (р. [[1920]] г.) * [[5 април]] – [[Сол Белоу]], американски писател от канадски произход, лауреат на [[Нобелова награда за литература]] през 1976 година (р. [[1915]] г.) * [[6 април]] – [[Рение III]], принц на Кралство Монако (р. [[1923]] г.) * [[7 април]] – [[Макс фон дер Грюн]], немски писател (р. [[1926]] г.) * [[11 април]] – [[Джон Реймънд Броснан]], австралийски писател (р. [[1947]] г.) * [[12 април]] – [[Георги Пачеджиев]], български футболист и треньор по футбол (р. [[1916]] г.) * [[14 април]] – [[Ивайло Петров]], български писател (р. 1923 г.) * [[15 април]] – [[Йоаким Хербут]], скопски католически епископ (р. [[1928]] г.) * [[19 април]] – [[Джордж Косматос]], италиански режисьор от гръцки произход (р. [[1941]] г.) * [[3 май]] – [[Петър Петров (шахматист)|Петър Петров]], български шахматист (р. [[1919]] г.) * [[14 май]] – [[Иван Дочев]], български политик (р. [[1906]] г.) * [[19 май]] – [[Трифон Силяновски]], български композитор и пианист (р. [[1923]] г.) * [[20 май]] – [[Пол Рикьор]], френски философ (р. [[1913]] г.) * [[24 май]] – [[Карл Амери]], немски писател (р. [[1922]] г.) * [[31 май]] – [[Любомир Георгиев]], български виолончелист и композитор (р. [[1951]] г.) * [[1 юни]] – [[Владимир Савон]], украински шахматист (р. [[1940]] г.) * 1 юни – [[Мариана Димитрова]], българска актриса (р. [[1954]] г.) * [[11 юни]] – [[Гена Димитрова]], българска певица (р. [[1941]] г.) * [[17 юни]] – [[Уилям Фентън]], американски етнолог (р. [[1908]] г.) * [[20 юни]] – [[Джак Килби]], американски инженер, лауреат на [[Нобелова награда за физика]] през 2000 г. (р. [[1923]] г.) * 20 юни – [[Никола Тодориев]], български учен (р. [[1928]] г.) * [[27 юни]] – [[Домино Харви]], англичанка, един от най-известните [[Ловец на глави|Ловци на глави]] в [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]] (р. [[1969]] г.) * [[1 юли]] – [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]], български футболист (р. [[1930]] г.) * [[13 юли]] – [[Асен Кисимов]], български актьор и певец (р. [[1936]] г.) * [[17 юли]] – [[Едуард Хийт]], британски политик (р. [[1916]] г.) * [[1 август]] – [[Фахд бин Абдул Азис]], крал на Саудитска Арабия (р. 1923 г.) * 1 август – [[Ъруин Сандърс]], американски социолог (р. [[1909]] г.) * [[5 август]] – [[Петър Дочев]], български художник (р. [[1934]] г.) * [[24 август]] – [[Чудомир Начев]], български лекар (р. 1936 г.) * [[25 август]] – [[Георги Илиев (борец)|Георги Илиев]], български борец (р. [[1966]] г.) * [[25 август]] – [[Рейхан]], българска попфолк певица от турски произход (р. [[1986]] г.) * [[26 август]] – [[Волфганг Бауер]], австрийски писател (р. [[1941]] г.) * [[31 август]] – [[Юзеф Ротблат]], полски физик, лауреат на [[Нобелова награда за мир]] през 1995 г. (р. [[1908]] г.) * [[14 септември]] – [[Робърт Уайз]], американски филмов режисьор (р. [[1914]] г.) * [[20 септември]] – [[Лиляна Бочева]], български диригент и музикален педагог (р. [[1924]] г.) * 20 септември – [[Симон Визентал]], австрийски архитект (р. 1908 г.) * [[27 септември]] – [[Карл Декер]], австрийски футболист (р. [[1921]] г.) * [[20 октомври]] – [[Александър Христов (журналист)|Александър Христов]], български журналист (р. [[1929]] г.) * [[24 октомври]] – [[Роза Паркс]], американска общественичка (р. [[1913]] г.) * [[26 октомври]] – [[Емил Кюлев]], български банкер (р. [[1957]] г.) * 26 октомври – [[Кийт Паркинсън]], американски художник (р. [[1958]] г.) * [[27 октомври]] – [[Марин Гогев]], български художник (р. [[1934]] г.) * [[29 октомври]] – [[Петър Панагонов]], български футболист (р. [[1930]] г.) * [[3 ноември]] – [[Маргарита Дупаринова]], българска актриса (р. 1921 г.) * [[5 ноември]] – [[Джон Фаулз]], английски писател (р. [[1926]] г.) * [[11 ноември]] – [[Питър Дракър]], американски теоретик на мениджмънта (р. [[1909]] г.) * [[13 ноември]] – [[Еди Гереро]], кечист (р. [[1967]] г.) * [[19 ноември]] – [[Артин Артинян]], американски филолог (р. [[1907]] г.) * [[25 ноември]] – [[Джордж Бест]], северноирландски футболист (р. [[1946]] г.) * 25 ноември – [[Ричард Бърнс]], британски автомобилен състезател (р. [[1971]] г.) * [[5 декември]] – [[Мило Дор]], австрийски писател (р. [[1923]] г.) * [[8 декември]] – [[Иван Дуриданов]], български езиковед (р. [[1920]] г.) * [[9 декември]] – [[Робърт Шекли]], американски писател (р. [[1928]] г.) * [[20 декември]] – [[Иван Илиев Иванов]], общественик, стопански деец (р. 1923 г.) * [[26 декември]] – [[Винсънт Скиавели]], американски актьор (р. [[1948]] г.) * 26 декември – [[Здравко Радев]], български футболист (р. [[1972]] г.) == Нобелови награди == * [[Нобелова награда за физика|Физика]] – [[Рой Глаубер]], [[Джон Хол]], [[Теодор Хенш]] * [[Нобелова награда за химия|Химия]] – [[Робърт Гръбс]], [[Ричард Шрок]], [[Ив Шовен]] * [[Нобелова награда за физиология или медицина|Физиология или медицина]] – [[Бари Маршъл]], [[Робин Уорън]] * [[Нобелова награда за литература|Литература]] – [[Харолд Пинтър]] * [[Нобелова награда за мир|Мир]] – [[Международна агенция за атомна енергия]], [[Мохамед ел Барадей]] * [[Нобелова награда за икономика|Икономика]] – [[Робърт Ауман]], [[Томас Шелинг]] == Вижте също == * [[Обикновена година, започваща в събота|Календара за тази година]] [[Категория:2005 година|*]] 0tzjhl3iu474uxqytcarm3ktorh606q 0 3724 12435335 12382252 2024-12-08T22:09:42Z Kaloyan34-FR 171539 Промяна на данните за население за 2019-та година и добавяне на източник. 12435335 wikitext text/x-wiki {{Държава | кратко-име = Франция | официално-име-бг = Френска република | официално-име = République française | девиз = „[[Свобода, равенство, братство]]“<br>({{lang|fr|Liberté, égalité, fraternité}}) | химн = [[Марсилеза|La Marseillaise]] | химн-файл = National Anthem of the Fifth French Republic.ogg | демоним = [[французи]]н | карта = EU-France.svg | карта-описание = Местоположение на Франция | столица = [[Париж]] | най-голям-град = Париж | религия = 58,1% [[християнство]]<br>31,9% [[нерелигиозност]]<br>8,3% [[ислям]]<br>1,7% други религии | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[полупрезидентска република]] | лидер1 = [[Президент на Франция|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Еманюел Макрон]] | лидер2 = [[Министър-председател на Франция|Министър-председател]] | настоящ-лидер2 = [[Мишел Барние]] | законодателна-власт = [[Парламент на Франция|Парламент]] | горна-камара = [[Сенат (Франция)|Сенат]] | долна-камара = [[Национално събрание (Франция)|Национално събрание]] | събитие1 = [[Западнофранкско кралство|Западна Франция]] / [[Вердюнски договор]] | събитие-дата1 = 10 август 843 г. | събитие2 = [[Кралство Франция|Династия на Капетингите]] | събитие-дата2 = 3 юли 987 г. | събитие3 = [[Първа френска република|Първа република]] | събитие-дата3 = 22 септември 1792 г. | дата-вход-ЕС = 1 януари 1958 г. | площ-място = 43-то | води% = 0,86 | население-година = 2024 | население = 68 373 000 | население-източник = <ref>https://www.insee.fr/fr/statistiques/serie/001641607</ref> | население-място = 20-о | население-градско = 81 | население-градско-място = 41-во | население-гъстота-място = 89-о | население-оценка-година = 2019 | население-оценка = 67 258 000 | БВП-година = 2024 | БВП = 3.988 трлн. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref name="IMFWEO.FR">{{cite web |url=https://www.imf.org/en/Publications/WEO/weo-database/2024/April/weo-report?c=132,&s=NGDPD,PPPGDP,NGDPDPC,PPPPC,&sy=2022&ey=2029&ssm=0&scsm=1&scc=0&ssd=1&ssc=0&sic=0&sort=country&ds=.&br=1 |title=World Economic Outlook Database, April 2024 Edition. (France) |publisher=[[МВФ]] |website=www.imf.org |date=2024-04-16 |access-date=2024-04-16}}</ref> | БВП-място = 10-о | БВП-на-човек = 60 339 щ.д.<ref name="IMFWEO.FR" /> | БВП-на-човек-място = 26-о | БВП-ном-година = 2024 | БВП-ном-общо = 3,130 трлн. щ.д.<ref name="IMFWEO.FR" /> | БВП-ном-място = 7-о | БВП-ном-на-човек = 47 359 щ.д.<ref name="IMFWEO.FR" /> | БВП-ном-на-човек-място = 23-то | Джини-година = 2022 | Джини = 29,8<ref>{{Cite web |title=Gini coefficient of equivalised disposable income – EU-SILC survey |url=https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tessi190/default/table?lang=en |access-date=2023-11-25 |website=ec.europa.eu |publisher=[[Евростат]] |archive-date=2020-10-09 |archive-url=https://web.archive.org/web/20201009091832/https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tessi190/default/table?lang=en |url-status=live }}</ref> | Джини-категория = {{color|green|нисък}} | ИЧР-година = 2022 | ИЧР = 0,910<ref>{{cite web|url=https://hdr.undp.org/system/files/documents/global-report-document/hdr2023-24reporten.pdf|title=Human Development Report 2023/24|language=en|publisher=United Nations Development Programme|date=2024-03-13|page=288|access-date=2024-03-13|archive-date=2024-03-13|archive-url=https://web.archive.org/web/20240313164319/https://hdr.undp.org/system/files/documents/global-report-document/hdr2023-24reporten.pdf|url-status=live}}</ref> | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 28-о | продълж-живот = 82,5 години | продълж-живот-място = 12-о | дет-смъртност = 4/1000 | дет-смъртност-място = 61-во | грамотност = 99 | грамотност-място = 18-о | валута = [[Евро]] | валута-код = EUR | часова-зона = [[Централноевропейско време|CET]] | отместване-UTC = +1 | часова-зона-DST = CEST | отместване-UTC-лято = +2 | формат-дата = дд/мм/гггг | климат = умерен океански, субтропичен, средиземноморски | организации = [[ООН]], [[ЕС]], [[НАТО]], [[ОССЕ]], [[ЕБВР]], [[ОИСР]], [[Г-7]], [[Г-20]], [[Съвет на Европа|СЕ]] | платно-движение = дясно | код-ISO = FR | TLD = [[.fr]] | телефонен-код = +33 | ITU префикс = F; HW–HY; TH; TK; TM; TO–TQ; TV–TX }} '''Франция''' ({{lang|fr|{{Audio|Fr-France.oga|France}}}} {{IPA-fr|fʁɑ̃s}}) е [[държава]] в Западна [[Европа]], включваща също няколко отвъдморски територии, разположени на други континенти. Франция заема части от Западна и Югозападна [[Европа]]. Територията ѝ е 675 417 km² (в Европа – 547 030 km²), което я нарежда на 41-во място в света и на 3-то в [[Европа]] след [[Русия]] и [[Украйна]]. Населението на Франция е общо близо 69 милиона души, c отвъдморските области и територии към януари 2024 година. Главна отличителна характеристика на Франция от другите европейски страни е нейният излаз на [[Атлантическия океан]] и на [[Средиземно море]]. Тя граничи с [[Монако]], [[Андора]], [[Германия]], [[Испания]], [[Италия]], [[Белгия]], [[Люксембург]] и [[Швейцария]], а благодарение на задморските си територии има сухоземни граници с [[Нидерландия]], [[Бразилия]] и [[Суринам]]. От [[Великобритания]] я отделя тесният [[проток]] [[Ла Манш]], под който през [[тунел]] е прокарана скоростна железопътна връзка. В политическо отношение на Франция са подчинени 5 отвъдморски департамента с обща площ над 130 000 km² и с над [[население]] 2 800 000 души (2023 г.). Това са [[Френска Гвиана]] (Гиана), [[Майот]], [[Мартиника]], [[Реюнион]] и [[Гваделупа]]. Отвъдморските общини и територии на страната включват [[Сен Пиер и Микелон]], Сен Бартелеми, [[Сен Мартен (Френски Антилски острови)|Сен Мартен]], [[Уолис и Футуна]], [[Нова Каледония]] и [[Френска Полинезия]], както и ненаселените [[Френски южни и антарктически територии|Френски Южни и Антарктически територии]] и остров [[Клипертон]]. Франция е сред основателите на [[Европейски съюз|Европейския съюз]] и страната с най-голяма територия в съюза. Тя е част от еврозоната, както и от [[шенгенско пространство|Шенгенското пространство]]. Във вътрешнополитическо отношение тя се характеризира като [[демокрация|демократична]] [[унитарна държава|унитарна]] [[полупрезидентска република]]. Нейната икономика е шеста в света и втора в Европа (след Германия) по обем на [[брутен вътрешен продукт|брутния вътрешен продукт]]<ref>{{cite web |title=Report for Selected Countries and Subjects: France |url=http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2018/01/weodata/weorept.aspx?pr.x=55&pr.y=9&sy=2017&ey=2018&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=132&s=NGDPD%2CPPPGDP%2CNGDPDPC%2CPPPPC&grp=0&a= |work=World Economic Outlook |publisher=International Monetary Fund |date=April 2018 |accessdate=20 април 2018}}</ref>; най-богатата европейска нация по отношение на средно богатство на домакинство.<ref>[http://thewisebuck.com/wp-content/uploads/2010/10/credit_suisse_global_wealth_report1.pdf Credit Suisse 2010's Global Wealth Report] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110427015348/http://thewisebuck.com/wp-content/uploads/2010/10/credit_suisse_global_wealth_report1.pdf |date=2011-04-27 }}. ''In euro and USD terms, the total wealth of French households is very sizeable. Although it has just 1.1% of the world’s adults, France ranks fourth among nations in aggregate household wealth – behind China and just ahead of Germany. Europe as a whole accounts for 35% of the individuals in the global top 1%, but France itself contributes a quarter of the European contingent.''</ref> Силната национална икономика на Франция е причина страната да се нарежда на челните места в света по качество на живот и образование, средната продължителност на живота е 81 години.<ref>{{cite web|url=http://www.un.org/esa/population/publications/wpp2006/WPP2006_Highlights_rev.pdf |title=World Population Prospects – The 2006 Revision |format=PDF |accessdate=27 април 2010|publisher=UN|archive-url = http://web.archive.org/web/20091110230159/http://www.un.org/esa/population/publications/wpp2006/WPP2006_Highlights_rev.pdf |archive-date = 2009-11-10}}</ref> [[Световната здравна организация]] определя френското здравеопазване като най-доброто в света.<ref>{{cite web|url=http://www.who.int/whr/2000/media_centre/press_release/en/ |title=World Health Organization Assesses the World's Health Systems |publisher=Who.int |date=8 декември 2010 |accessdate=16 юли 2011}}</ref> Страната е и най-посещаваната туристическа дестинация в света, годишно я посещават 82 милиона души.<ref name="tourism.stat">{{cite web |publisher=Direction du Tourisme (French government's tourism agency) |url=http://www.tourisme.gouv.fr/fr/z2/stat/tis/att00018288/TIS_EVE2007_2008-5.pdf |archiveurl=http://web.archive.org/web/20080624195206/http://www.tourisme.gouv.fr/fr/z2/stat/tis/att00018288/TIS_EVE2007_2008-5.pdf |archivedate=24 юни 2008 |title=Tourisme international en France en 2007 |accessdate=5 юни 2008 |format=PDF |архив_дата=2008-06-24 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080624195206/http://www.tourisme.gouv.fr/fr/z2/stat/tis/att00018288/TIS_EVE2007_2008-5.pdf }}</ref> Франция е обградена с множество високоразвити страни, което благоприятства нейното икономическо развитие, но е било и предпоставка за наличието на множество конфликти в миналото. На съвременния етап добросъседските отношения на Франция с другите страни са гарантирани с членството на страната в редица организации като [[ЕС]], [[ОССЕ]], [[НАТО]], [[ЗЕС]] и други, които гарантират взаимно доверие и сигурност. Страната се нарежда на трето място в света по отношение на военен бюджет<ref name="The SIPRI Military Expenditure Database">{{cite web |url=http://milexdata.sipri.org/ |title=The Stockholm International Peace Research Institute (SIPRI) military expenditure database |publisher=Milexdata.sipri.org |accessdate=16 юли 2011 |архив_дата=2016-01-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160123190846/http://milexdata.sipri.org/ }}</ref> и ядрен арсенал,<ref>{{cite web|url=http://www.fas.org/programs/ssp/nukes/nuclearweapons/nukestatus.html |title=Federation of American Scientists: Status of World Nuclear Forces |publisher=Fas.org |date=26 май 2010 |accessdate=9 август 2010}}</ref> а армията ѝ е най-голямата от всички страни – членки на [[ЕС]]. Франция е постоянен член на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] и разполага с най-големия дипломатически корпус в света след [[САЩ]].<ref>{{cite web|url=http://www.diplomatie.gouv.fr/en/ministry_158/embassies-and-consulates_2052/bilateral-embassies_1580.html |title=France-Diplomatie |publisher=Diplomatie.gouv.fr |accessdate=16 юли 2011|archive-url = http://web.archive.org/web/20101222103333/http://www.diplomatie.gouv.fr/en/ministry_158/embassies-and-consulates_2052/bilateral-embassies_1580.html |archive-date = 2010-12-22}}</ref> {{повече източници}} == История == {{основна|История на Франция}} === Галски период === [[Файл:Gaul Soldiers.JPG|мини|200п|ляво|Галски воини]] Франция заема голяма част от древната [[Древен Рим|римска]] провинция [[Галия]]. Галите са част от големия народ на [[келти]]те, който се формира северно от [[Алпи]]те. Първата археологическа култура на келтите е културата '''''Ла Тен''''' през първата половина на I хилядолетие пр. Хр. Около 500 г. пр. Хр. келтите започват да се разселват от своите родни места в четири посоки – на запад и северозапад, като заселват цялата територия на днешна Франция и [[Британски острови|Британските острови]]; на югозапад, където заселват днешна [[Испания]], но не цялата; на югоизток келтски племена стигат до Панония, [[Балкани]]те и дори до [[Мала Азия]]; и на юг, където келтските племена се сблъскват с младата римска република. Под въздействието на [[Рим]] галите бързо се латинизират. Някои техни селища се превръщат в големи градове, съществуващи и днес. Марсилия и Никея (основани от гърците като колонии още през VI век пр. Хр.) са първите градове на днешна Франция – съответно Марсей ([[Марсилия]]) и [[Ница]]. Римляните основават Лугдунум ([[Лион]]), Лутеция Парисиорум ([[Париж]]), Толоса ([[Тулуза]]), Турнакум (Турне) и др. В тях са построени характерни за римската цивилизация сгради – терми (бани), арки, [[акведукт]]и (напр. [[Пон дю Гар]] – най-известният римски акведукт), амфитеатри. Латинският език се налага повсеместно. За пръв път отделна държава в Галия се формира през 260 г., когато [[Римската империя]] е обхваната от дълбока криза. Един римски военачалник, който не успява да завземе властта в Рим, организира своя държава в северна и централна Галия със столица в Треверорум (днес Трир). Името му е Постумус и управлява до 269 г. Наследен е от Викторинус (269 – 271) и Тетрик (271 – 274). В крайна сметка „Галската империя“ е ликвидирана от император [[Аврелиан]]. След това съпротивата срещу проникването на германски племена в Галия (алемани и франки) отслабва и такова проникване става факт. Към края на IV век в Северна Галия вече има солиден контингент от тези германски племена. === Франкска държава === [[Франки]]те са един от германските народи, чиято прародина е [[Скандинавия]]. Подобно на келтите, германите преживяват демографски взрив, в резултат на който започват да се разселват. От VIII до I век пр. н.е. те заемат цяла Северна Европа, изтиквайки келтите на юг. Още през 109 г. германските народи [[кимври]] и [[тевтони]] нахлуват в Римската република, засягайки и галите. [[File:Delpech - Clovis I.jpg|200п|мини|Кловис]] До IV век франките живеят на североизток от Рейн. Съществуват два племенни съюза – салически, който минава на римска територия, и рипуарски, който остава отвъд Рейн. След 425 г. салическите франки отново започват да се разселват, но скоро са застрашени от мощната инвазия на [[хуни]]те. Като федерати те подкрепят големия римски пълководец [[Аеций]] в битката му с хунския владетел [[Атила]] при Каталунските поля през 451 г. След смъртта на Атила през 453 г. и на Аеций през 454 г. няма кой да спре тяхното настъпление. Във връзка с тази битка се споменава и първият известен владетел на франките – [[Меровей]]. Вероятно той е ръководил примитивна държава и е носил типичната германска титла [[крал]]. Династията на [[Меровинги]]те (451 – 751) е първата владетелска династия на франките. Неин най-виден представител е [[Хлодвиг I|Хлодвиг]] (наричан от французите Кловис, ''Clovis''), крал от 482 до 511 г. През 486 г. той разбива държавата на Сиагрий – виден римлянин, който се опитва да създаде около Париж последна крепост на римската цивилизация. През 496 г. Кловис приема християнската религия на съпругата си Клотилда и налага [[християнство]]то над всички франки. Следват победи над алеманите и бургундите, но най-значителната победа на Кловис е над [[вестготи]]те при '''Поатие''' (или Вуе) през 507 г. Чрез нея той ликвидира Тулузкото кралство на вестготите, които се оттеглят в Испания и завладява южна Галия ([[Аквитания]]). Едва след този епизод Франкското кралство става водеща сила в тогавашна Европа. След смъртта на Кловис кралството бива поделено между синовете му. Използвайки силната армия, те продължават да го разширяват (Тюрингия – 531 г., Бургундия – 532 г., Прованс – 537 г.). Опитът за обединение при Хлотар I е неуспешен и след смъртта му през 561 г. следва ново разделяне. Формират се четири държави: [[Австразия]] на север със столица [[Реймс]], [[Неустрия]] на запад със столица Париж, Аквитания на югозапад със столица [[Бордо]] и [[Бургундия]] на югоизток със столица [[Орлеан]]. [[Файл:Sacre de Charlemagne.jpg|мини|350п|ляво|Коронацията на Карл Велики]] От VII век нататък меровингските крале започват видимо да отслабват. [[Карл Велики]] (768 – 814), считан за най-могъщия франкски владетел, води серия завоевателни войни със саксонците (772 – 804), [[лангобарди]]те (774), [[славяни]]те (789 – 812), баварците (788) и [[авари]]те (791 – 802). В резултат при смъртта му Франкската държава се простира от [[Атлантическия океан]] и [[Ла Манш]] до Рим, [[Елба]] и Панония. Само полуостров [[Бретан]], където се оттегля част от галите, не е под властта му. Франкската империя е разделена между внуците на Карл Велики на три части, като западната по-късно започва да се нарича Франция.{{Br}} === Средновековна децентрализирана Франция === Наследниците на Карл Велики (наречени [[Каролинги]]) управляват Западнофранкското кралство, което е значително по-малко. То стига само до [[Рона]] и Мьоз, а на север обхваща [[Фландрия]]. Бретан отново не е в състава му. Още след смъртта на [[Шарл I (Франция)|Шарл I]], наречен Плешивия, през 877 г. властта на Каролингите отслабва. Неговото наследство е слабо, а от 888 г. графът на Париж Одо се обявява за крал и по този начин открива продължителен вътрешен конфликт между Робертините и Каролингите. Още един път в периода 922 – 936 г. Робертините посягат към кралската титла, но преобладаващо тя е притежание на следващите Каролинги. Робертините имат реална власт в страната и в крайна сметка завземат властта. [[Файл:France.Xe.siecle.png|мини|200п|ляво|Франция през Х век]] На [[22 май]] [[987]] г. едва на 20 години умира последният каролингски крал [[Луи V]] от последиците от падане от кон след организиран лов в земите на феодала Хуго Капет. Преди да умре, той съди за измяна архиепископа на [[Реймс]] [[Адалберон]], който е ерц[[канцлер]] на Франция, а преди това – на [[Свещената римска империя]] при император [[Отон]] и е участвал в конфликта между Хуго Капет и Каролингите. Луи V не оставя наследници и се налага избор на нов крал. Тогава висшите духовници Адалберон и Жербер д'Орийак (по-късно [[папа]] [[Силвестър II]]) убеждават [[барон]]ите да изберат за крал Хуго Капет, който е съюзник и племенник на немските императори [[Ото II]] и [[Ото III (Свещена Римска империя)|Ото III]] ([[Ото I]] e негов вуйчо). На [[3 юли]] [[987]] г. [[Хуго Капет]] е коронясан за крал на франките от архиепископ Адалберон и поставя началото на нова династия – [[Капетинги]]те. С клоновете си и с прекъсвания тя управлява до 1848 г. При първите Капетинги Франция не е единна държава и централната власт в лицето на краля не притежава особена сила. Страната е съвкупност от около 20 графства и херцогства, от които най-силни са [[Анжу]], [[Аквитания]], [[Шампан]], [[Тулуза]], [[Прованс]], [[Фландрия]], [[Бургундия]]. По-особено е положението на [[Бретан]], който постепенно е абсорбиран от Франция, както и на [[Нормандия]], завладяна от [[викинги]]те през 911 г. и само номинално под властта на френския крал. Всеки от тези местни владетели е самостоятелна политическа фигура, съществуват двадесетина малки династии, между които има малки съперничества, войни, съюзи и династични бракове. Реалната кралска власт се простира до околностите на Париж, [[Орлеан]] и [[Санс]], които образуват кралския [[домен]]. Слабостта на кралската власт във Франция води до мащабно проникване на чуждо влияние във френската територия. През 1066 г. нормандските викинги завладяват Англия (Уилям Завоевателят) и така Англия придобива първото си владение във Франция. [[File:Bézard - Philippe IV le bel.jpg|250п|мини|Филип IV Хубави]] Най-голяма сила средновековната кралска власт във Франция постига при управлението на [[Филип IV (Франция)|Филип IV Хубави]] (1285 – 1314). Той създава модерни финанси и хазна, отменя някои феодални повинности и се опитва да организира платена армия. Още при Луи IX се появяват нови важни институции като Кралският съвет и съдилищата ([[парламент]]и), начело с върховния съд ([[Парижки парламент|Парижкия парламент]]). В кралските земи платени чиновници, а не аристократи, движат държавните дела. Филип създава още един орган на власт – [[Генерални щати на Франция|Генералните щати]] (1302). Това е събрание на съсловията във Франция (свещеници, аристократи и селяни/граждани), което може да взема важни решения, но най-вече отпуска пари за политиката на краля. Голям успех на Филип IV е унищожаването на ордена на [[тамплиери]]те – държава в държавата (1307), както и преместването на седалището на папата от Рим в Авиньон (1309), където папите резидират 70 години и са под контрола на френския крал. След смъртта на Филип IV на френския престол се изреждат тримата му сина: [[Луи X (Франция)|Луи X]], [[Филип V (Франция)|Филип V]] и [[Шарл IV (Франция)|Шарл IV]]. Никой от тях не оставя син, така че пряката линия на [[Капетинги]]те се прекъсва. За тяхното наследство претенции издигат Филип дьо Валоа, внук на [[Филип III (Франция)|Филип III]] по мъжка линия, и английският крал [[Едуард III (Англия)|Едуард III]], внук на Филип IV, но по женска линия. Въпреки че Едуард произлиза от по-късно поколение и това му дава предимство, мъжката линия на Филип има надмощие. Освен това френските юристи отхвърлят правата на англичаните, тъй като не искат да поставят цялото кралство в английска власт. Така през 1328 г. за крал на Франция е избран [[Филип VI (Франция)|Филип VI]], който поставя началото на династията [[Валоа]]. Само девет години по-късно Англия напада Франция и започва [[Стогодишна война|Стогодишната война]] (1337 – 1453). След серия победи на англичаните над френските рицари, през 1360 г. французите са принудени да подпишат унизителен договор в [[Бретини]]: Едуард се отказва от претенциите си за френската корона, но получава цяла югозападна Франция, където са били някогашните английски владения. [[Файл:Siege orleans.jpg|ляво|250п|мини|Обсадата на Орлеан, [[1428]]]] [[Файл:Joan of Arc, three-quarter length portrait, standing in field, facing front, clutching sword to chest LCCN99401200.jpg|230п|мини|Жана д'Арк]] През 1429 г. при дофина се явява [[Жана д'Арк]] – 17-годишна селска девойка, която го убеждава да ѝ отстъпи водачеството на френските войски. Под нейно командване те разкъсват блокадата на Орлеан и го освобождават. Следва победа над англичаните при Пате в долината на Лоара и освобождаване на Реймс. През юли 1429 г. [[Шарл VII]] тържествено е коронясан за крал. Селяните, обзети от патриотизъм, се надигат на борба срещу англичаните, което има голямо значение за хода на войната. През 1431 г. Жана д'Арк е заловена от бургундците при [[Компиен]] и предадена на англичаните, а след това осъдена от религиозен съд и изгорена като вещица заради виденията си. След победата на французите при [[Кастийон (битка)|Кастийон]] през 1453 г. англичаните се оттеглят без да подпишат мирен договор, а това се счита за край на войната. Само град [[Кале|Кале&#768;]] остава в английски ръце (до 1558 г.). Войната изиграва важна роля за развитието на Франция. Кралската власт значително се засилва; общата заплаха сплотява французите, ликвидира различията между отделните народности и създава френски национален дух. За пръв път от [[X век]] цялата страна е под властта на краля. Накрая, Франция се оформя като една от великите сили в Европа с голямо значение за международните отношения. === Европейски възход === Периодът от края на Стогодишната война бележи значителен възход за Франция. Тя успява да се обедини, да заиграе водеща роля в Европа, но следва остра династическа, социална и религиозна криза, която до известна степен унищожава постиженията на предишните крале. През 60-те години на XV век най-сериозната заплаха за целостта на Франция остава [[Бургундско херцогство|Бургундското херцогство]]. Могъщи и блестящи, бургундските херцози целенасочено се борят против обединението на страната под властта на краля. При [[Луи XI]] (1461 – 1483) конфликтът постепенно назрява. Бургундският херцог Филип успява да организира срещу него съюз на видните благородници, наречен '''''Лига за обществено благоденствие''''' и да проведе успешни военни действия. Луи XI е принуден да отстъпи и да даде Нормандия на брат си, член на Лигата. През 1467 г. херцог на Бургундия става [[Шарл Смели|Шарл]], наречен Смелия. Той повежда още по-агресивна политика. Когато обаче Луи отнема Нормандия от брат си, Шарл предизвиква въстание и принуждава краля да преговаря. На срещата в Перон край [[Лиеж]] Шарл успява да залови Луи XI и да му наложи още по-унизителен мир. С това обаче успехите му се изчерпват. Слабата подкрепа от страна на Англия и появата на швейцарски наемници във френската армия обръщат войната. През 1472 г. Шарл е разбит при Бове, през 1476 г. – при Грансон, а през 1477 г. – при [[Нанси]]. В тази последна битка той умира. Така мощта на Бургундия е сразена, а и Шарл не оставя мъжки наследник. Неговата дъщеря [[Мария Бургундска]] се оказва наследник на огромни земи на границата между Франция и Германия. Луи XI не успява да предотврати сватбата ѝ с австрийския престолонаследник [[Максимилиан I (Свещена Римска империя)|Максимилиан I]], който наследява Бургундия. Така се създава смъртна опасност за Франция и войната продължава. Първоначално [[Максимилиан I (Свещена Римска империя)|Максимилиан I]] има успех и печели битката при Гинегат (1479), но в крайна сметка е принуден да признае правото на Франция да владее част от бургундското наследство. През 1482 г. обаче [[Мария Бургундска]] умира и всички нейни владения остават под властта на австрийските [[Хабсбурги]]. Оттук започва конфликтът между Франция и Хабсбургите, който бележи тяхната история в продължение на четири века. [[File:François Ier Louvre.jpg|200п|мини|Франсоа I]] [[Франсоа I]] (1515 – 1547) води общо пет войни с Хабсбургите, през които отслабва силите на страната без да постигне особен успех (виж [[Войни между Хабсбурги и Валоа]]). През войната от 1521 – 1526 г. е разбит при Павия и пленен, като се налага да отстъпи много земи, за да се откупи. Едва в петата война от 1542 – 1544 г. Франция получава надмощие, като нарушава всички неписани правила на международните отношения и се съюзява с [[Османската империя]]. През 1543 г. френско-османски флот атакува [[Ница]] и я превзема, което всява паника в цялото западно [[Средиземноморие]]. Освен това Франсоа отстъпва пристанището [[Тулон]] като квартира на османците. Според договора от Крепи Франция отново е първостепенна сила в Европа. Под влиянието на Германия във Франция навлиза протестантството. Френските протестанти се наричат ''[[хугеноти]]'', последователи на учението на [[Жан Калвин]]. Те са по-крайни от лутераните, които преобладават в Германия и предпочитат църковен ред, при който има повече демокрация и по-малка дистанция между висшите длъжности и вярващите. [[Протестантство]]то се разпространява от 20-те години на XVI век въпреки ожесточените опити на Франсоа I и Анри II да го ограничат. Обхваща периферни провинции като Нормандия, Бретан, Гюйен, [[Лангедок]], Прованс и Дофине. [[Хугеноти]]те имат свои замъци, цели райони са под контрола им и притежават значителна военна сила. След седем религиозни войни, (първата от 1562 – 1563 г., последната от 1579 – 1580 г.) хугенотите са смазани. Един от най-кървавите погроми над тях е [[Вартоломеева нощ|Вартоломеевата нощ]]. На [[24 август]], деня на Свети Вартоломей, католиците изненадващо нападат протестантите и избиват около 3000 от тях, включително водача им [[Гаспар дьо Колини]]. [[Файл:Louis XIV of France being crowned by victory after the 1673 Siege of Maastricht by Pierre Mignard.jpg|ляво|250п|мини|Луи XIV]] През 1610 г. [[Луи XIII]] става крал, но поради крехката си възраст страната бива управлявана от [[регент]]и. Най-значимият му пръв министър е кардинал [[Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо|Ришельо]], който управлява от 1624 до 1642 г., въпреки обтегнатите отношения с краля. Вътрешната политика на кардинала поставя основите на френския [[абсолютизъм]]. Той продължава насоката за централизиране на властта, лишаване на [[аристокрация]]та от нейната автономност, ограничаване силата на [[парламент]]ите. Всички въстания срещу него са смазани с твърда ръка. [[Луи XIV]], син на предишния крал, наследява властта на 5 години (през 1643 г.). На 18-годишна възраст, когато поема властта, той ликвидира поста пръв министър и го слива с кралската институция. Създаден е Върховен съвет, където участват министрите на войната, на финансите и на външните работи. Именно благодарение на финансовия министър [[Жан-Батист Колбер]] френската икономика става една от най-силните в Европа чрез прилагането на т.нар. [[меркантилизъм]]. Армията е увеличена до близо 350 000 души. Започват дълги и изтощителни войни, повечето от които не дават значителен резултат. [[Луи XV]], дошъл на власт през 1715 г., продължава курса на абсолютизма, но безотговорното му управление показва много от недостатъците на този тип управление. === Френска революция === Възкачилият се на трона [[Луи XVI]] не управлява по-добре от дядо си Луи XV. Паралелно с упадъка на абсолютистката система в Европа се заражда [[Просвещение]]то, което намира стабилна почва във Франция. Основните му идеи са по-рационално мислене, лишено от суеверия, отхвърляне на църковните догми и премахване на църковната хегемония върху обществото. Идеите на [[Жан-Жак Русо]], [[Волтер]], [[Шарл дьо Монтескьо]] и [[Дени Дидро]] оказват голямо влияние върху представите за държавно устройство. Междувременно Франция се сдобива с нови [[Колония|колонии]] в [[Северна Америка|Северна]] и [[Южна Америка]], [[Африка]] и [[Азия]], но голяма част от френския народ продължава да негодува от високите данъци и други социални проблеми. На [[14 юли]] [[1789]] г. недоволството достига своя връх с щурмуването на [[Бастилия]]та – затвор-крепост в [[Париж]]. Този ход бележи началото на бурните години на [[Френска революция|Френската революция]] – повратна точка в развитието на Франция и оказала огромно влияние върху по-нататъшното развитие на Европа. За известно време Франция става конституционна монархия, но монархията бързо е свалена, кралят и кралицата – екзекутирани, заедно с десетки хиляди други французи. [[Първа френска република|Първата френска република]] започва [[Революционни войни]] с европейските монархии, които се обединяват срещу нея. === Епохата на Наполеон и Първата френска империя === [[Файл:Jacques-Louis David 017.jpg|мини|270px| Наполеон в работния му кабинет (1812)]] На 9 ноември [[1799]] г. [[Наполеон Бонапарт]], завърнал се от [[Египетска кампания|Египет]], извършва държавен преврат. През декември е провъзгласена нова конституция, с която е премахнат избирателният ценз. Провъзгласено е [[Френски консулат|Консулството]], при което властта се споделя от 3 консули, но всъщност е в ръцете на [[Наполеон Бонапарт]]. През [[1802]] г. чрез [[плебисцит]] той се провъзгласява за доживотен консул, а две години по-късно – и за император. Чрез тайната си полиция той установява диктаторски контрол върху държавата. И той, както и [[Бурбоните]], раздава титли на своите приближени. Франция изживява период на подем. Издаден е Граждански кодекс, в който са систематизирани всички закони от римско време дотогава. Този период ще остане в историята преди всичко с френските завоевания. Въпреки че през 1802 г. Франция и Англия сключват [[Амиенски договор|договор в Амиен]], на следващата година войната между тях се подновява. Образувана е [[Война на Третата коалиция|нова антифренска коалиция]], в която влизат [[Русия]], [[Прусия]], Англия и Австрия. Наполеон се опитва да нахлуе в Англия с морски десант, но е победен в битката при [[Трафалгар]] на 21 октомври 1805 г. Обаче успява да победи прусите при [[Улм]] и австрийците и руснаците при [[Аустерлиц]] през същата година На другата година той побеждава [[Прусия]] при [[Йена (град)|Йена]] и [[Ауерщед]], като влиза в [[Берлин]]. Кампанията му срещу тях трае едва няколко седмици. Това позволява да се създаде [[Рейнски съюз]] на мястото на [[Свещена Римска империя]]. През същата година Наполеон налага [[континентална блокада]] на Англия с цел тя да капитулира, но планът му не успява. През [[1807]] г. побеждава [[Русия]] при [[Ейлау]] благодарение на своя пълководец [[Жоашен Мюра|Мюра]], който успява да доведе резерви. Двете страни сключват [[Тилзитски мир|Тилзитски договор]], с който Русия се присъединява към континенталната блокада, освен това е създадено [[Варшавско херцогство]]. През 1808 г. е покорена [[Испания]]. Опитът да бъде завладяна [[Португалия]] обаче се оказва неуспешен. Периодът 1808 – 1812 г. се оказва златен за Наполеоновата империя, въпреки че се води партизанска война срещу него в Испания, Германия и Тирол. В Сицилия управлява Мюра, единият брат на Наполеон е крал на Испания, другият – на Вестфалското кралство. През 1812 г. Наполеон решава да предприеме поход в Русия. Той мисли, че Русия не изпълнява задълженията си от договора. Ето защо начело на 600 000 армия, наречена [[Великата армия]], нахлува в Русия на 24 юни. Руският главнокомандващ [[Михаил Кутузов]] предприема тактика на организирано отстъпление и избягва генерално сражение, а земята пред французите се подпалва, за да не могат те да взимат припаси от местното население. При решителната битка при [[Бородино]] (септември [[1812]] г.), без да претърпи големи загуби, руската армия се оттегля. Наполеон влиза в Москва. Напразно той чака пратеници от [[Петербург]]. През декември той решава да се оттегли. При оттеглянето руснаците нападат постоянно и французите претърпяват големи загуби. В края на годината те вече са извън Русия. От 600 000 се завръщат едва 60 000 войници. Главна причина за загубата е както тактиката на руснаците, така и руският климат. Образувана е [[Война на Шестата коалиция|нова антифренска коалиция]] този път и с участието на [[Швеция]]. Наполеон се опитва да спре съюзниците, но в [[битката при Лайпциг]] претърпява поражение. В същото време англичаните разбиват французите в Испания. Наполеон е принуден да абдикира през април [[1814]] г. Той е заточен на остров Елба. Свикан е [[Виенски конгрес]] през октомври и на 22 март следващата година Наполеон се завръща. Посрещнат е тържествено, но управлява [[Стоте дни|сто дни]]. През юни [[1815]] г. в [[Белгия]] успява да победи германската армия преди да се е съединила с английската и я обръща в отстъпление. След като е на път да постигне трудна победа и над англичаните в генералното сражение при [[Ватерло]], неочаквано е атакуван от германците, които успяват да се отдалечат достатъчно от преследващия ги френски корпус, да го заобиколят незабелязано и да се върнат на помощ на англичаните в решаващата [[Битка при Ватерло|битката при Ватерло]]. Наполеон претърпява поражение, отново абдикира и е заточен на остров [[Света Елена]], където след 6 години умира. Така приключва периода на Първата френска империя. === Реставрацията, Юлската монархия, Втората република === {{раздел-мъниче}} След [[Наполеон]] властта поема [[Луи XVIII]], брат на [[Луи XVI]], който управлява от [[1815]] до [[1824]] г., когато умира. Наследен е от другия им брат, [[Шарл X]]. Той управлява само 6 години, до [[1830]] г., когато избухва [[Юлска революция|Юлската революция]]. Вместо да стане [[Конституционна монархия|конституционен крал]], той избира да напусне страната. Престолът е зает от братовчед им, [[Луи-Филип]]. Той се стреми към придържане към [[Конституция]]та и заради свободното разхождане сред народа е наричан „кралят-буржоа“. Въпреки това на [[24 февруари|24]] [[февруари]] [[1848]] г. [[париж]]ани нахлуват в [[дворец]]а [[Тюйлери]]. Обявена е [[Втора френска република|Втората френска република]]. === Третата република и световните войни === {{раздел-мъниче}} Първи президент на Франция е [[Адолф Тиер]], който има за задача да стабилизира страната след тежкото поражение от Прусия. Вторият президент на Третата република (от 24 май 1873 до 30 януари 1879 г.) е [[Мак Махон]], френски маршал от ирландски произход. Въпреки че е измежду победителите в [[Първа световна война|Първата]] и [[Франция във Втората световна война|във Втората световна война]], Франция понася тежки материални и човешки загуби. По време на Втората световна война голяма част от страната е [[Германска окупация на Франция|окупирана от Германия]], а в Южна Франция действа марионетният [[Режим на Виши]], който подпомага активно нацистка Германия. По време на Първата световна война Франция губи близо 1,5 милиона души<ref>{{cite book |title= The Second World War: The Gathering Storm |last=Churchill |first=Winston |authorlink=Уинстън Чърчил |year=1948 |publisher=Houghton Miffin Company |location=United States of America |isbn=0-395-41055-X |pages=4}}</ref>. [[File:Correio da Manhã AN 408.jpg|250п|мини|Шарл дьо Гол]] === Четвърта и Пета република === {{раздел-мъниче}} След освобождението на Франция от германска окупация и приключването на Втората световна война политическото устройство в страната, възникнало след законодателните изменения, породени от промените в политическия живот на страната, става известно като [[Четвърта френска република|Четвъртата република]]. Също както и Третата република, и тя страда от политическа нестабилност в условията на парламентарно управление, което до голяма степен блокира ефективите действия на властта при кризи. Междупартийните конфронтации, воденето на конюнктурни политики и кадруването във въоръжените сили на партиен принцип са едни от основните причини, довели до разпада на [[Френска колониална империя|Френската колониална империя]]. Така широката общественост призовава генерал [[Де Гол|Шарл де Гол]] да поеме управлението на страната. Той го прави, но с условието да въведе промени в държавното управление, които да бъдат гласувани на [[референдум]]. От тези действия възниква новото държавно управление на страната от [[1958]] г. насетне, наричано Петата република. По същество то е полупрезидентска република по определението, въведено от френския социолог Реймон Арон, която е по-стабилна от предишната [[парламентарна демокрация]]. Помирението и сътрудничеството с [[Германия]] в периода след Втората световна война поставят основата на европейската интеграция, довела до създаването на [[Европейски съюз|Европейския съюз]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://oureurope.bg-schools.com/data.php?id=38&subpage=2 | заглавие = „История на Франция“ | достъп_дата = 13 април 2022 | издател = http://oureurope.bg-schools.com | език = bg }}</ref> През 1974 г. започва периодът след дьо Гол с избирането на президента [[Валери Жискар д'Естен]] от десноцентристите.{{hrf|Carpentier-Lebrun|2000|368 – 369}} През 70-те Франция навлиза в криза. Първите години от мандата на д'Естен са белязани с няколко закона, които отразяват промените във френското общество, сред тях са „Закона на Вей“, който разрешава доброволното прекъсване на бременност ([[аборт]]), и намаляване на възрастта за [[пълнолетие]] от 21 до 18 години.{{hrf|Carpentier-Lebrun|2000|369 – 370}} 1981 г. идва с нови промени за държавата с избирането на [[Франсоа Митеран]] от [[Социалистическа партия (Франция)|Социалистическата партия]] за президент.{{hrf|Carpentier-Lebrun|2000|372}} Изправен пред влошаващата се икономическа ситуация, той първоначално приема да води политика на стимулирането,{{hrf|Carpentier-Lebrun|2000|369 – 373}} в която се взимат някои драстични мерки, като например отнемане на [[смъртно наказание|смъртното наказание]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ladocumentationfrancaise.fr/dossiers/abolition-peine-mort/index.shtml | заглавие = „L’abolition de la peine de mort en France“ | достъп_дата = 1 септември 2021 | дата = 2002 | издател = LaDocumentationFrançaise.fr | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/*/http://www.ladocumentationfrancaise.fr/dossiers/abolition-peine-mort/index.shtml | език = fr }}</ref> Митерани е преизбран 1988 г. Два периода 1986 – 1988 и 1993 – 1995 френското правителство е изправено пред безпрецедентна политическа ситуация, наречена „съжителство“, която се състои в това президентът да не принадлежи към управляващата партия.{{hrf|Carpentier-Lebrun|2000|373 – 375}} == Държавно устройство и политика == {{основна|Държавно устройство на Франция|Политика на Франция}} Франция е демократична полупрезидентска република с многопартийна система. [[Президент]]ът се избира с [[пряко гласуване]] от избирателите за срок от 5 години. [[Министър-председател]]ят се избира от президента на републиката след парламентарни избори и обикновено е от най-добре представената партия в парламента. Президентът е държавен глава, а премиерът оглавява правителството. Изпълнителната власт е в ръцете на правителството, законодателната – в правителството, Сената и Националното събрание, а съдебната власт е независима. От 1789 г. насам партиите се самоопределят като леви или десни, но дясното се асоциира с [[монархизъм|монархизма]] и затова много десни партии решават да не се самоопределят като такива. Сред най-изявените леви партии са Социалистическата (''Parti socialiste'') и Лява радикална партия (''Parti radical de gauche''), а от десните – [[Съюз за народно движение]] (''Union pour un Mouvement Populaire'' – управляваща) и Национален фронт (''Front national''). Националното събрание има 577 депутати, а Сенатът – 343 представители. [[Депутат]]ите от [[Национално събрание|Националното събрание]] (долната камара на [[парламент]]а) се избират мажоритарно на всеки 5 години, а [[сенатор]]ите от [[Сенат]]а от [[2004]] г. имат 7-годишен мандат. Във Франция е в сила Петата република, чиито основи са положени след Втората световна война от [[Шарл де Гол|Шарл дьо Гол]]. По време на Петата република (при Митеран) се премахва смъртното наказание и се разширяват личните свободи. По времето на Митеран се правят и икономически реформи, като [[национализация]] на предприятия в сектора на обществените услуги, транспорта и енергетиката. При [[Жак Ширак]] седмичното работно време става 35 часа. Петата република се отличава с активна социална политика. Социалните придобивки, като безплатно образование, здравеопазване, увеличаване на минималната заплата, намаляване на работното време и увеличаване на отпуските, се увеличават и утвърждават с преговори между правителствата и гражданското общество, включително с активно стачно движение. Политиците обикновено се делят на либерали и консерватори от европейски тип; [[либертарианство]]то е слабо застъпено и се счита за форма на краен [[либерализъм]]. === Административно деление === {{основна|Административно деление на Франция}} Франция е разделена на 18 [[Региони на Франция|региона]], които от своя страна са подразделени на 101 [[Департаменти на Франция|департамента]]. Департаментите са номерирани според подредбата им по азбучен ред. Тези номера се използват също в пощенските кодове и номерацията на превозните средства. 13 от регионите се намират в метрополията, 1 обхваща о. [[Корсика]], а останалите 5 са задморски територии. Регионите не притежават юридическа [[автономия]], но имат някои административни права – могат да налагат собствени данъци и да водят собствен [[бюджет]]. Департаментите се подразделят на 342 окръга, които не са част от избирателната система на страната, а имат само административно значение. От своя страна окръзите се състоят от 4035 кантона. Кантоните са разделени на 36 682 общини. Регионите, департаментите и общините представляват териториални единици, а окръзите и кантоните административни единици. Освен изброените по-горе административно-териториални единици, Франция упражнява контрол и над няколко малки и непостоянно населени острова в [[Индийски океан|Индийския]] и [[Тихи океан|Тихия океан]] – [[Клипертон (остров)|Клипертон]], [[Разпръснати острови|Европа]], [[Разпръснати острови|Глориосо]], [[Разпръснати острови|Хуан де Нова]], [[Разпръснати острови|Басас да Индия]] и [[Разпръснати острови|Тромелин]]. [[Файл:France map BG.png|дясно|250п|мини|Карта на Франция]] == География == {{основна|География на Франция}} Франция е разположена в западната част на континентална [[Европа]]. На юг граничи с [[Испания]], [[Монако]] и [[Андора]], на югоизток с [[Италия]], на изток с [[Швейцария]] и [[Германия]], на североизток с [[Люксембург]] и [[Белгия]]. Има излаз на [[Средиземно море]] и [[Атлантическия океан]]. Франция е отделена от [[Великобритания]] чрез [[Ламанш]]а, но е свързана с нея чрез подземен тунел. Общата площ на френската държава, вкл. с отвъдморските територии и департаменти, възлиза на 674 843 km². От тях на европейската част се падат 551 695 km². Държавните граници възлизат на 4082,2 km, разделени по следния начин: * В Европа – Испания (623 km), Белгия (620 km), Швейцария (573 km), Италия (488 km), Германия (451 km), Люксембург (73 km), Андора (56,6 km) и Монако (4,4 km). * В [[Южна Америка]] ([[Френска Гвиана]]) – [[Бразилия]] (673 km) и [[Суринам]] (510 km) * В [[Карибско море]] ([[Синт Мартен|Сен Мартен]]) – [[Холандски Антили]] (10,2 km) * [[Списък на градовете във Франция]], по азбучен ред * [[Списък на градовете във Франция по население]] според населението. == Икономика == {{основна|Икономика на Франция}} Франция има петата най-силна икономика в света. Разнообразният климат оказва влияние върху специализацията на селското стопанство. Франция заема водещо място в Европа по производството на [[пшеница]], [[мляко]], [[месо]], [[Картоф|картофи]], захарно цвекло и грозде. Страната има традиции в шивашката промишленост и модата. Световноизвестни са френските вина, мебели, порцеланови, бижутерийни, парфюмерийни и козметични изделия. Развито е производството на автомобили („[[Citroën]]“, „[[Renault]]“, „[[Peugeot]]“), на самолети, ракети, кораби, както и фармацевтиката ([[Sanofi]]). Франция има силно развита индустрия ([[Michelin]], [[Saint-Gobain]], Schneider, Legrand, Tefal, Alstom, Areva, Total), както и банков и застрахователен сектор (BNP Paribas, AXA). При [[Сен Мало]] е построена първата в света електроцентрала, която използва енергията на приливите и отливите. == Население == {{основна|Демография на Франция}} Населението на Франция на 1 януари 2017 г. е 66 991 000, от които 64 860 000 в метрополна Франция, 2 131 000 в отвъдморските департаменти, и ако броим и отвъдморските територии с техните 604 000 души, цялостното население достига около 67,6 милиона души. Това прави Франция втората най-населена държава в ЕС и трета в Европа. Между 2010 и 2017 г. френското население нарасна от 64 613 000 до 66 991 000, или с приблизително 2,4 милиона души за период от 7 години, което прави Франция една от най-динамичните европейски страни. Населението на Франция расте с 1 милион души на всеки 3 години. Със среден годишен приръст от 340 000 души, темпо на растеж от +0,6%.<ref name="www.insee.fr">[https://www.insee.fr/fr/statistiques/2554860 www.insee.fr]</ref> Франция е втората най-[[фертилност|фертилна]] държава в Европа с 2,01 деца на жена. Предполага се, че до 2025/2030 г. населението на Франция ще достигне 70 милиона души (с отвъдморските департаменти), а до 2080 г. – около 79 милиона. Прогнозно население от [[Евростат]] до 2080 г.<ref>[http://ec.europa.eu/eurostat/data/database?node_code=proj Database – Eurostat]</ref> (със отвъдморските департаменти, но без отвъдморските територии): {| class="wikitable sortable" ! style="width:2em;" | Година !! Население |- |2015 || 66 380 000 |- |2020 || 67 658 000 |- |2030 || 70 396 000 |- |2040 || 72 767 000 |- |2050 || 74 297 000 |- |2060 || 75 599 000 |- |2070 || 77 109 000 |- |2080 || 78 842 000 |- |} == Култура == {{основна|Култура на Франция}} Франция притежава огромно културно наследство. То е богато, разнообразно, отразява широките [[Региони на Франция|регионални]] различия, а също влиянието на имиграционните вълни през различните епохи. Франция е дала на цивилизацията велики математици, много философи, писатели, художници, века на [[просвещение]]то, езика на дипломацията, определената универсална концепция за човека и много други. Френският език в течение на много векове е един от основните международни езици, и в значителна степен запазва тази си роля и до днес. През дълги периоди от своята история Франция е била основен културен център, разпространявайки своите постижения по целия свят. В много области, като например, [[мода]]та или [[кино]]то, тя и до днес има водещи позиции в света<ref>[http://www.livescience.com/39149-french-culture.html www.livescience.com]</ref>. В Париж се намира седалището на [[UNESCO]] – Организацията на [[Обединените нации]] за образование, наука и култура. === Литература === [[Файл:Walk Samuel Beckett, Paris (France) - Philippe Binant Archives.JPG|мини|Улица на името на ирландеца [[Самюъл Бекет]], творил и на френски език]] Френската литература е позната по цял свят. Тя започва да се развива от средата на XII век. Франсоа Вийон е затворник, убиец и крадец. Животът му е изпълнен с обрати. Той остава може би най-известният френски поет през Средновековието. През този период историята се развива като прозаичен жанр в страната.<ref>[https://www.discoverfrance.net/France/Literature/DF_literature.shtml www.discoverfrance.net]</ref> Сред най-видните представители на френската литература са [[Оноре дьо Балзак]], [[Виктор Юго]], [[Марсел Пруст]], [[Албер Камю]], [[Гюстав Флобер]]. == Архитектура == Френската архитектура се е развивала и променяла през различните епохи, през които е преминавала страната. Архитектурата е типична за Западната архитектура. Съвременната Френска архитектура има и много иновативни насоки. Епохите, които най-много са оказали влияние са Сведновековието и Възраждането. Най-значимите френски сгради са в стил Средновековна архитектура, Готически стил и Ренесансов стил.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://architecture.about.com/od/countriescultures/p/france.htm |заглавие=architecture.about.com |достъп_дата=2016-08-24 |архив_дата=2016-08-28 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160828011139/http://architecture.about.com/od/countriescultures/p/france.htm }}</ref> Най-значимите сгради в страната са [[Айфелова кула|Айфеловата кула]], катедралата [[Нотър Дам дьо Шартър]], Триумфалната арка, Лувърът и други. == Празници == {| style="border:1px solid silver" rules="all" align="center" cellpadding="2" cellspacing="0" ! style="background:#efefef;" | Дата ! style="background:#efefef;" | Наименование ! style="background:#efefef;" | Описание |- | [[1 януари]] | Нова година | Първият ден от годината е празничен ден във Франция |- | Понеделникът след [[Великден]]<small><br /><br />(Великден е първата неделя след първото пълнолуние през пролетта)</small><br /> | Понеделник след Великден | |- | [[1 май]] | [[Празник на труда]] | По традиция се организират синдикални и политически манифестации |- | [[8 май]] | Възпоменание за капитулацията на Германия през 1945 г. | Възпоменание за края на [[Втора световна война|Втората световна война]] |- | Четвъртък 40 дни след Великден | [[Възнесение Господне]] | [[Исус]], събрал своите приближени, се присъединява към своя баща на небето |- | Понеделникът след седмата неделя след Великден | [[Петдесетница]] | Спускане на [[Свети Дух|Светия Дух]] между [[Апостол]]ите |- | [[14 юли]] | [[Национален празник]] | Възпоменание за превземането на [[Бастилия]]та на 14 юли [[1789]] г., символ на [[Френска революция|Френската революция]] |- | [[15 август]] | [[Успение богородично|Успение Богородично]] | Възнасяне на небето на [[Богородица|Светата Дева Мария]] |- | [[1 ноември]] | [[Голяма задушница]] | Празник на всички светци |- | [[11 ноември]] | Възпоменание за [[примирие]]то през 1918 г. | Възпоменание за края на [[Първа световна война|Първата световна война]] |- | [[25 декември]] | [[Рождество Христово|Коледа]] | Раждането на [[Исус Христос]] |} == Други == * [[Емблеми на Франция]] * [[Комуникации във Франция]] * [[Туризъм във Франция]] * [[Транспорт във Франция]] * [[Въоръжени сили на Франция]] * [[Външна политика на Франция]] * [[Френска правна система|Правна система]] * [[Списък на френските крале и императори]] == Външни препратки == * [http://www.service-public.fr/ Портал на френската администрация] * [http://www.elysee.fr/ Официална страница на френския президент] * [http://www.premier-ministre.gouv.fr/ Официална страница на министър-председателя] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20030327021241/http://www.premier-ministre.gouv.fr/ |date=2003-03-27 }} * [http://www.assemblee-nat.fr/ Националното събрание] * [http://www.senat.fr/ Страница на Сената] * [http://www.ambafrance-bg.org/sommaire.php3?id_rubrique=19 Посолство на Франция в България]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160410032711/http://www.ambafrance-bg.org/sommaire.php3?id_rubrique=19 |date=2016-04-10 }} == Източници == <references /> == Библиография == * {{cite book | title = Histoire de France | url = https://archive.org/details/histoiredefrance0000unse_v0s3 | last = Carpentier-Lebrun | first = Jean, François | year = 2000 | edition = 1re éd | publisher = Éditions du Seuil | location = Paris | isbn = 978-2-020-10879-9 | pages = [https://archive.org/details/histoiredefrance0000unse_v0s3/page/368 368]-369 | lang = fr }} {{Европейски_съюз}} {{НАТО}} {{ОИСР}} {{Г-7}} {{Европа}} {{Африка}} {{Южна Америка}} {{Северна Америка}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Франция| ]] thgojiwgvs6csrksw46fa3qs5e2cdt7 12435546 12435335 2024-12-09T09:35:04Z Zhoxy 557 уточн. за изт. 12435546 wikitext text/x-wiki {{Държава | кратко-име = Франция | официално-име-бг = Френска република | официално-име = République française | девиз = „[[Свобода, равенство, братство]]“<br>({{lang|fr|Liberté, égalité, fraternité}}) | химн = [[Марсилеза|La Marseillaise]] | химн-файл = National Anthem of the Fifth French Republic.ogg | демоним = [[французи]]н | карта = EU-France.svg | карта-описание = Местоположение на Франция | столица = [[Париж]] | най-голям-град = Париж | религия = 58,1% [[християнство]]<br>31,9% [[нерелигиозност]]<br>8,3% [[ислям]]<br>1,7% други религии | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[полупрезидентска република]] | лидер1 = [[Президент на Франция|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Еманюел Макрон]] | лидер2 = [[Министър-председател на Франция|Министър-председател]] | настоящ-лидер2 = [[Мишел Барние]] | законодателна-власт = [[Парламент на Франция|Парламент]] | горна-камара = [[Сенат (Франция)|Сенат]] | долна-камара = [[Национално събрание (Франция)|Национално събрание]] | събитие1 = [[Западнофранкско кралство|Западна Франция]] / [[Вердюнски договор]] | събитие-дата1 = 10 август 843 г. | събитие2 = [[Кралство Франция|Династия на Капетингите]] | събитие-дата2 = 3 юли 987 г. | събитие3 = [[Първа френска република|Първа република]] | събитие-дата3 = 22 септември 1792 г. | дата-вход-ЕС = 1 януари 1958 г. | площ-място = 43-то | води% = 0,86 | население-година = 2024 | население = 68 373 000 | население-източник = <ref name="pop_est">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.insee.fr/fr/statistiques/7746154?sommaire=7746197#titre-bloc-1 |заглавие=Bilan démographique 2023 – Composantes de la croissance démographique, France |date=16 January 2023 |access-date=2-02-2024 |website=Insee |archive-date=18-01-2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240118223724/https://www.insee.fr/fr/statistiques/7746154?sommaire=7746197#titre-bloc-1 |url-status=live}}</ref>> | население-място = 20-о | население-градско = 81 | население-градско-място = 41-во | население-гъстота-място = 89-о | население-оценка-година = 2019 | население-оценка = 67 258 000 | БВП-година = 2024 | БВП = 3.988 трлн. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref name="IMFWEO.FR">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.imf.org/en/Publications/WEO/weo-database/2024/April/weo-report?c=132,&s=NGDPD,PPPGDP,NGDPDPC,PPPPC,&sy=2022&ey=2029&ssm=0&scsm=1&scc=0&ssd=1&ssc=0&sic=0&sort=country&ds=.&br=1 |заглавие=World Economic Outlook Database, April 2024 Edition. (France) |издател=[[МВФ]] |website=www.imf.org |date=2024-04-16 |access-date=2024-04-16}}</ref> | БВП-място = 10-о | БВП-на-човек = 60 339 щ.д.<ref name="IMFWEO.FR" /> | БВП-на-човек-място = 26-о | БВП-ном-година = 2024 | БВП-ном-общо = 3,130 трлн. щ.д.<ref name="IMFWEO.FR" /> | БВП-ном-място = 7-о | БВП-ном-на-човек = 47 359 щ.д.<ref name="IMFWEO.FR" /> | БВП-ном-на-човек-място = 23-то | Джини-година = 2022 | Джини = 29,8<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tessi190/default/table?lang=en |заглавие=Gini coefficient of equivalised disposable income – EU-SILC survey |издател=[[Евростат]] |access-date=2023-11-25 |website=ec.europa.eu |archive-date=2020-10-09 |archive-url=https://web.archive.org/web/20201009091832/https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tessi190/default/table?lang=en |url-status=live}}</ref> | Джини-категория = {{color|green|нисък}} | ИЧР-година = 2022 | ИЧР = 0,910<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://hdr.undp.org/system/files/documents/global-report-document/hdr2023-24reporten.pdf |заглавие=Human Development Report 2023/24 |издател=United Nations Development Programme |language=en |date=2024-03-13 |page=288 |access-date=2024-03-13 |archive-date=2024-03-13 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240313164319/https://hdr.undp.org/system/files/documents/global-report-document/hdr2023-24reporten.pdf |url-status=live}}</ref> | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 28-о | продълж-живот = 82,5 години | продълж-живот-място = 12-о | дет-смъртност = 4/1000 | дет-смъртност-място = 61-во | грамотност = 99 | грамотност-място = 18-о | валута = [[Евро]] | валута-код = EUR | часова-зона = [[Централноевропейско време|CET]] | отместване-UTC = +1 | часова-зона-DST = CEST | отместване-UTC-лято = +2 | формат-дата = дд/мм/гггг | климат = умерен океански, субтропичен, средиземноморски | организации = [[ООН]], [[ЕС]], [[НАТО]], [[ОССЕ]], [[ЕБВР]], [[ОИСР]], [[Г-7]], [[Г-20]], [[Съвет на Европа|СЕ]] | платно-движение = дясно | код-ISO = FR | TLD = [[.fr]] | телефонен-код = +33 | ITU префикс = F; HW–HY; TH; TK; TM; TO–TQ; TV–TX }} '''Франция''' ({{lang|fr|{{Audio|Fr-France.oga|France}}}} {{IPA-fr|fʁɑ̃s}}) е [[държава]] в Западна [[Европа]], включваща също няколко отвъдморски територии, разположени на други континенти. Франция заема части от Западна и Югозападна [[Европа]]. Територията ѝ е 675 417 km² (в Европа – 547 030 km²), което я нарежда на 41-во място в света и на 3-то в [[Европа]] след [[Русия]] и [[Украйна]]. Населението на Франция е общо близо 69 милиона души, c отвъдморските области и територии към януари 2024 година. Главна отличителна характеристика на Франция от другите европейски страни е нейният излаз на [[Атлантическия океан]] и на [[Средиземно море]]. Тя граничи с [[Монако]], [[Андора]], [[Германия]], [[Испания]], [[Италия]], [[Белгия]], [[Люксембург]] и [[Швейцария]], а благодарение на задморските си територии има сухоземни граници с [[Нидерландия]], [[Бразилия]] и [[Суринам]]. От [[Великобритания]] я отделя тесният [[проток]] [[Ла Манш]], под който през [[тунел]] е прокарана скоростна железопътна връзка. В политическо отношение на Франция са подчинени 5 отвъдморски департамента с обща площ над 130 000 km² и с над [[население]] 2 800 000 души (2023 г.). Това са [[Френска Гвиана]] (Гиана), [[Майот]], [[Мартиника]], [[Реюнион]] и [[Гваделупа]]. Отвъдморските общини и територии на страната включват [[Сен Пиер и Микелон]], Сен Бартелеми, [[Сен Мартен (Френски Антилски острови)|Сен Мартен]], [[Уолис и Футуна]], [[Нова Каледония]] и [[Френска Полинезия]], както и ненаселените [[Френски южни и антарктически територии|Френски Южни и Антарктически територии]] и остров [[Клипертон]]. Франция е сред основателите на [[Европейски съюз|Европейския съюз]] и страната с най-голяма територия в съюза. Тя е част от еврозоната, както и от [[шенгенско пространство|Шенгенското пространство]]. Във вътрешнополитическо отношение тя се характеризира като [[демокрация|демократична]] [[унитарна държава|унитарна]] [[полупрезидентска република]]. Нейната икономика е шеста в света и втора в Европа (след Германия) по обем на [[брутен вътрешен продукт|брутния вътрешен продукт]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2018/01/weodata/weorept.aspx?pr.x=55&pr.y=9&sy=2017&ey=2018&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=132&s=NGDPD%2CPPPGDP%2CNGDPDPC%2CPPPPC&grp=0&a= |заглавие=Report for Selected Countries and Subjects: France |труд=World Economic Outlook |издател=International Monetary Fund |достъп_дата=20 април 2018 |date=April 2018}}</ref>; най-богатата европейска нация по отношение на средно богатство на домакинство.<ref>[http://thewisebuck.com/wp-content/uploads/2010/10/credit_suisse_global_wealth_report1.pdf Credit Suisse 2010's Global Wealth Report] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110427015348/http://thewisebuck.com/wp-content/uploads/2010/10/credit_suisse_global_wealth_report1.pdf |date=2011-04-27 }}. ''In euro and USD terms, the total wealth of French households is very sizeable. Although it has just 1.1% of the world’s adults, France ranks fourth among nations in aggregate household wealth – behind China and just ahead of Germany. Europe as a whole accounts for 35% of the individuals in the global top 1%, but France itself contributes a quarter of the European contingent.''</ref> Силната национална икономика на Франция е причина страната да се нарежда на челните места в света по качество на живот и образование, средната продължителност на живота е 81 години.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.un.org/esa/population/publications/wpp2006/WPP2006_Highlights_rev.pdf |заглавие=World Population Prospects – The 2006 Revision |издател=UN |формат=PDF |достъп_дата=27 април 2010 |archive-url=http://web.archive.org/web/20091110230159/http://www.un.org/esa/population/publications/wpp2006/WPP2006_Highlights_rev.pdf |archive-date=2009-11-10}}</ref> [[Световната здравна организация]] определя френското здравеопазване като най-доброто в света.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.who.int/whr/2000/media_centre/press_release/en/ |заглавие=World Health Organization Assesses the World's Health Systems |издател=Who.int |достъп_дата=16 юли 2011 |date=8 декември 2010}}</ref> Страната е и най-посещаваната туристическа дестинация в света, годишно я посещават 82 милиона души.<ref name="tourism.stat">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.tourisme.gouv.fr/fr/z2/stat/tis/att00018288/TIS_EVE2007_2008-5.pdf |заглавие=Tourisme international en France en 2007 |издател=Direction du Tourisme (French government's tourism agency) |формат=PDF |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080624195206/http://www.tourisme.gouv.fr/fr/z2/stat/tis/att00018288/TIS_EVE2007_2008-5.pdf |архив_дата=2008-06-24 |достъп_дата=5 юни 2008 |archiveurl=http://web.archive.org/web/20080624195206/http://www.tourisme.gouv.fr/fr/z2/stat/tis/att00018288/TIS_EVE2007_2008-5.pdf |archivedate=24 юни 2008}}</ref> Франция е обградена с множество високоразвити страни, което благоприятства нейното икономическо развитие, но е било и предпоставка за наличието на множество конфликти в миналото. На съвременния етап добросъседските отношения на Франция с другите страни са гарантирани с членството на страната в редица организации като [[ЕС]], [[ОССЕ]], [[НАТО]], [[ЗЕС]] и други, които гарантират взаимно доверие и сигурност. Страната се нарежда на трето място в света по отношение на военен бюджет<ref name="The SIPRI Military Expenditure Database">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://milexdata.sipri.org/ |заглавие=The Stockholm International Peace Research Institute (SIPRI) military expenditure database |издател=Milexdata.sipri.org |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160123190846/http://milexdata.sipri.org/ |архив_дата=2016-01-23 |достъп_дата=16 юли 2011}}</ref> и ядрен арсенал,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.fas.org/programs/ssp/nukes/nuclearweapons/nukestatus.html |заглавие=Federation of American Scientists: Status of World Nuclear Forces |издател=Fas.org |достъп_дата=9 август 2010 |date=26 май 2010}}</ref> а армията ѝ е най-голямата от всички страни – членки на [[ЕС]]. Франция е постоянен член на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] и разполага с най-големия дипломатически корпус в света след [[САЩ]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.diplomatie.gouv.fr/en/ministry_158/embassies-and-consulates_2052/bilateral-embassies_1580.html |заглавие=France-Diplomatie |издател=Diplomatie.gouv.fr |достъп_дата=16 юли 2011 |archive-url=http://web.archive.org/web/20101222103333/http://www.diplomatie.gouv.fr/en/ministry_158/embassies-and-consulates_2052/bilateral-embassies_1580.html |archive-date=2010-12-22}}</ref> {{повече източници}} == История == {{основна|История на Франция}} === Галски период === [[Файл:Gaul Soldiers.JPG|мини|200п|ляво|Галски воини]] Франция заема голяма част от древната [[Древен Рим|римска]] провинция [[Галия]]. Галите са част от големия народ на [[келти]]те, който се формира северно от [[Алпи]]те. Първата археологическа култура на келтите е културата '''''Ла Тен''''' през първата половина на I хилядолетие пр. Хр. Около 500 г. пр. Хр. келтите започват да се разселват от своите родни места в четири посоки – на запад и северозапад, като заселват цялата територия на днешна Франция и [[Британски острови|Британските острови]]; на югозапад, където заселват днешна [[Испания]], но не цялата; на югоизток келтски племена стигат до Панония, [[Балкани]]те и дори до [[Мала Азия]]; и на юг, където келтските племена се сблъскват с младата римска република. Под въздействието на [[Рим]] галите бързо се латинизират. Някои техни селища се превръщат в големи градове, съществуващи и днес. Марсилия и Никея (основани от гърците като колонии още през VI век пр. Хр.) са първите градове на днешна Франция – съответно Марсей ([[Марсилия]]) и [[Ница]]. Римляните основават Лугдунум ([[Лион]]), Лутеция Парисиорум ([[Париж]]), Толоса ([[Тулуза]]), Турнакум (Турне) и др. В тях са построени характерни за римската цивилизация сгради – терми (бани), арки, [[акведукт]]и (напр. [[Пон дю Гар]] – най-известният римски акведукт), амфитеатри. Латинският език се налага повсеместно. За пръв път отделна държава в Галия се формира през 260 г., когато [[Римската империя]] е обхваната от дълбока криза. Един римски военачалник, който не успява да завземе властта в Рим, организира своя държава в северна и централна Галия със столица в Треверорум (днес Трир). Името му е Постумус и управлява до 269 г. Наследен е от Викторинус (269 – 271) и Тетрик (271 – 274). В крайна сметка „Галската империя“ е ликвидирана от император [[Аврелиан]]. След това съпротивата срещу проникването на германски племена в Галия (алемани и франки) отслабва и такова проникване става факт. Към края на IV век в Северна Галия вече има солиден контингент от тези германски племена. === Франкска държава === [[Франки]]те са един от германските народи, чиято прародина е [[Скандинавия]]. Подобно на келтите, германите преживяват демографски взрив, в резултат на който започват да се разселват. От VIII до I век пр. н.е. те заемат цяла Северна Европа, изтиквайки келтите на юг. Още през 109 г. германските народи [[кимври]] и [[тевтони]] нахлуват в Римската република, засягайки и галите. [[File:Delpech - Clovis I.jpg|200п|мини|Кловис]] До IV век франките живеят на североизток от Рейн. Съществуват два племенни съюза – салически, който минава на римска територия, и рипуарски, който остава отвъд Рейн. След 425 г. салическите франки отново започват да се разселват, но скоро са застрашени от мощната инвазия на [[хуни]]те. Като федерати те подкрепят големия римски пълководец [[Аеций]] в битката му с хунския владетел [[Атила]] при Каталунските поля през 451 г. След смъртта на Атила през 453 г. и на Аеций през 454 г. няма кой да спре тяхното настъпление. Във връзка с тази битка се споменава и първият известен владетел на франките – [[Меровей]]. Вероятно той е ръководил примитивна държава и е носил типичната германска титла [[крал]]. Династията на [[Меровинги]]те (451 – 751) е първата владетелска династия на франките. Неин най-виден представител е [[Хлодвиг I|Хлодвиг]] (наричан от французите Кловис, ''Clovis''), крал от 482 до 511 г. През 486 г. той разбива държавата на Сиагрий – виден римлянин, който се опитва да създаде около Париж последна крепост на римската цивилизация. През 496 г. Кловис приема християнската религия на съпругата си Клотилда и налага [[християнство]]то над всички франки. Следват победи над алеманите и бургундите, но най-значителната победа на Кловис е над [[вестготи]]те при '''Поатие''' (или Вуе) през 507 г. Чрез нея той ликвидира Тулузкото кралство на вестготите, които се оттеглят в Испания и завладява южна Галия ([[Аквитания]]). Едва след този епизод Франкското кралство става водеща сила в тогавашна Европа. След смъртта на Кловис кралството бива поделено между синовете му. Използвайки силната армия, те продължават да го разширяват (Тюрингия – 531 г., Бургундия – 532 г., Прованс – 537 г.). Опитът за обединение при Хлотар I е неуспешен и след смъртта му през 561 г. следва ново разделяне. Формират се четири държави: [[Австразия]] на север със столица [[Реймс]], [[Неустрия]] на запад със столица Париж, Аквитания на югозапад със столица [[Бордо]] и [[Бургундия]] на югоизток със столица [[Орлеан]]. [[Файл:Sacre de Charlemagne.jpg|мини|350п|ляво|Коронацията на Карл Велики]] От VII век нататък меровингските крале започват видимо да отслабват. [[Карл Велики]] (768 – 814), считан за най-могъщия франкски владетел, води серия завоевателни войни със саксонците (772 – 804), [[лангобарди]]те (774), [[славяни]]те (789 – 812), баварците (788) и [[авари]]те (791 – 802). В резултат при смъртта му Франкската държава се простира от [[Атлантическия океан]] и [[Ла Манш]] до Рим, [[Елба]] и Панония. Само полуостров [[Бретан]], където се оттегля част от галите, не е под властта му. Франкската империя е разделена между внуците на Карл Велики на три части, като западната по-късно започва да се нарича Франция.{{Br}} === Средновековна децентрализирана Франция === Наследниците на Карл Велики (наречени [[Каролинги]]) управляват Западнофранкското кралство, което е значително по-малко. То стига само до [[Рона]] и Мьоз, а на север обхваща [[Фландрия]]. Бретан отново не е в състава му. Още след смъртта на [[Шарл I (Франция)|Шарл I]], наречен Плешивия, през 877 г. властта на Каролингите отслабва. Неговото наследство е слабо, а от 888 г. графът на Париж Одо се обявява за крал и по този начин открива продължителен вътрешен конфликт между Робертините и Каролингите. Още един път в периода 922 – 936 г. Робертините посягат към кралската титла, но преобладаващо тя е притежание на следващите Каролинги. Робертините имат реална власт в страната и в крайна сметка завземат властта. [[Файл:France.Xe.siecle.png|мини|200п|ляво|Франция през Х век]] На [[22 май]] [[987]] г. едва на 20 години умира последният каролингски крал [[Луи V]] от последиците от падане от кон след организиран лов в земите на феодала Хуго Капет. Преди да умре, той съди за измяна архиепископа на [[Реймс]] [[Адалберон]], който е ерц[[канцлер]] на Франция, а преди това – на [[Свещената римска империя]] при император [[Отон]] и е участвал в конфликта между Хуго Капет и Каролингите. Луи V не оставя наследници и се налага избор на нов крал. Тогава висшите духовници Адалберон и Жербер д'Орийак (по-късно [[папа]] [[Силвестър II]]) убеждават [[барон]]ите да изберат за крал Хуго Капет, който е съюзник и племенник на немските императори [[Ото II]] и [[Ото III (Свещена Римска империя)|Ото III]] ([[Ото I]] e негов вуйчо). На [[3 юли]] [[987]] г. [[Хуго Капет]] е коронясан за крал на франките от архиепископ Адалберон и поставя началото на нова династия – [[Капетинги]]те. С клоновете си и с прекъсвания тя управлява до 1848 г. При първите Капетинги Франция не е единна държава и централната власт в лицето на краля не притежава особена сила. Страната е съвкупност от около 20 графства и херцогства, от които най-силни са [[Анжу]], [[Аквитания]], [[Шампан]], [[Тулуза]], [[Прованс]], [[Фландрия]], [[Бургундия]]. По-особено е положението на [[Бретан]], който постепенно е абсорбиран от Франция, както и на [[Нормандия]], завладяна от [[викинги]]те през 911 г. и само номинално под властта на френския крал. Всеки от тези местни владетели е самостоятелна политическа фигура, съществуват двадесетина малки династии, между които има малки съперничества, войни, съюзи и династични бракове. Реалната кралска власт се простира до околностите на Париж, [[Орлеан]] и [[Санс]], които образуват кралския [[домен]]. Слабостта на кралската власт във Франция води до мащабно проникване на чуждо влияние във френската територия. През 1066 г. нормандските викинги завладяват Англия (Уилям Завоевателят) и така Англия придобива първото си владение във Франция. [[File:Bézard - Philippe IV le bel.jpg|250п|мини|Филип IV Хубави]] Най-голяма сила средновековната кралска власт във Франция постига при управлението на [[Филип IV (Франция)|Филип IV Хубави]] (1285 – 1314). Той създава модерни финанси и хазна, отменя някои феодални повинности и се опитва да организира платена армия. Още при Луи IX се появяват нови важни институции като Кралският съвет и съдилищата ([[парламент]]и), начело с върховния съд ([[Парижки парламент|Парижкия парламент]]). В кралските земи платени чиновници, а не аристократи, движат държавните дела. Филип създава още един орган на власт – [[Генерални щати на Франция|Генералните щати]] (1302). Това е събрание на съсловията във Франция (свещеници, аристократи и селяни/граждани), което може да взема важни решения, но най-вече отпуска пари за политиката на краля. Голям успех на Филип IV е унищожаването на ордена на [[тамплиери]]те – държава в държавата (1307), както и преместването на седалището на папата от Рим в Авиньон (1309), където папите резидират 70 години и са под контрола на френския крал. След смъртта на Филип IV на френския престол се изреждат тримата му сина: [[Луи X (Франция)|Луи X]], [[Филип V (Франция)|Филип V]] и [[Шарл IV (Франция)|Шарл IV]]. Никой от тях не оставя син, така че пряката линия на [[Капетинги]]те се прекъсва. За тяхното наследство претенции издигат Филип дьо Валоа, внук на [[Филип III (Франция)|Филип III]] по мъжка линия, и английският крал [[Едуард III (Англия)|Едуард III]], внук на Филип IV, но по женска линия. Въпреки че Едуард произлиза от по-късно поколение и това му дава предимство, мъжката линия на Филип има надмощие. Освен това френските юристи отхвърлят правата на англичаните, тъй като не искат да поставят цялото кралство в английска власт. Така през 1328 г. за крал на Франция е избран [[Филип VI (Франция)|Филип VI]], който поставя началото на династията [[Валоа]]. Само девет години по-късно Англия напада Франция и започва [[Стогодишна война|Стогодишната война]] (1337 – 1453). След серия победи на англичаните над френските рицари, през 1360 г. французите са принудени да подпишат унизителен договор в [[Бретини]]: Едуард се отказва от претенциите си за френската корона, но получава цяла югозападна Франция, където са били някогашните английски владения. [[Файл:Siege orleans.jpg|ляво|250п|мини|Обсадата на Орлеан, [[1428]]]] [[Файл:Joan of Arc, three-quarter length portrait, standing in field, facing front, clutching sword to chest LCCN99401200.jpg|230п|мини|Жана д'Арк]] През 1429 г. при дофина се явява [[Жана д'Арк]] – 17-годишна селска девойка, която го убеждава да ѝ отстъпи водачеството на френските войски. Под нейно командване те разкъсват блокадата на Орлеан и го освобождават. Следва победа над англичаните при Пате в долината на Лоара и освобождаване на Реймс. През юли 1429 г. [[Шарл VII]] тържествено е коронясан за крал. Селяните, обзети от патриотизъм, се надигат на борба срещу англичаните, което има голямо значение за хода на войната. През 1431 г. Жана д'Арк е заловена от бургундците при [[Компиен]] и предадена на англичаните, а след това осъдена от религиозен съд и изгорена като вещица заради виденията си. След победата на французите при [[Кастийон (битка)|Кастийон]] през 1453 г. англичаните се оттеглят без да подпишат мирен договор, а това се счита за край на войната. Само град [[Кале|Кале&#768;]] остава в английски ръце (до 1558 г.). Войната изиграва важна роля за развитието на Франция. Кралската власт значително се засилва; общата заплаха сплотява французите, ликвидира различията между отделните народности и създава френски национален дух. За пръв път от [[X век]] цялата страна е под властта на краля. Накрая, Франция се оформя като една от великите сили в Европа с голямо значение за международните отношения. === Европейски възход === Периодът от края на Стогодишната война бележи значителен възход за Франция. Тя успява да се обедини, да заиграе водеща роля в Европа, но следва остра династическа, социална и религиозна криза, която до известна степен унищожава постиженията на предишните крале. През 60-те години на XV век най-сериозната заплаха за целостта на Франция остава [[Бургундско херцогство|Бургундското херцогство]]. Могъщи и блестящи, бургундските херцози целенасочено се борят против обединението на страната под властта на краля. При [[Луи XI]] (1461 – 1483) конфликтът постепенно назрява. Бургундският херцог Филип успява да организира срещу него съюз на видните благородници, наречен '''''Лига за обществено благоденствие''''' и да проведе успешни военни действия. Луи XI е принуден да отстъпи и да даде Нормандия на брат си, член на Лигата. През 1467 г. херцог на Бургундия става [[Шарл Смели|Шарл]], наречен Смелия. Той повежда още по-агресивна политика. Когато обаче Луи отнема Нормандия от брат си, Шарл предизвиква въстание и принуждава краля да преговаря. На срещата в Перон край [[Лиеж]] Шарл успява да залови Луи XI и да му наложи още по-унизителен мир. С това обаче успехите му се изчерпват. Слабата подкрепа от страна на Англия и появата на швейцарски наемници във френската армия обръщат войната. През 1472 г. Шарл е разбит при Бове, през 1476 г. – при Грансон, а през 1477 г. – при [[Нанси]]. В тази последна битка той умира. Така мощта на Бургундия е сразена, а и Шарл не оставя мъжки наследник. Неговата дъщеря [[Мария Бургундска]] се оказва наследник на огромни земи на границата между Франция и Германия. Луи XI не успява да предотврати сватбата ѝ с австрийския престолонаследник [[Максимилиан I (Свещена Римска империя)|Максимилиан I]], който наследява Бургундия. Така се създава смъртна опасност за Франция и войната продължава. Първоначално [[Максимилиан I (Свещена Римска империя)|Максимилиан I]] има успех и печели битката при Гинегат (1479), но в крайна сметка е принуден да признае правото на Франция да владее част от бургундското наследство. През 1482 г. обаче [[Мария Бургундска]] умира и всички нейни владения остават под властта на австрийските [[Хабсбурги]]. Оттук започва конфликтът между Франция и Хабсбургите, който бележи тяхната история в продължение на четири века. [[File:François Ier Louvre.jpg|200п|мини|Франсоа I]] [[Франсоа I]] (1515 – 1547) води общо пет войни с Хабсбургите, през които отслабва силите на страната без да постигне особен успех (виж [[Войни между Хабсбурги и Валоа]]). През войната от 1521 – 1526 г. е разбит при Павия и пленен, като се налага да отстъпи много земи, за да се откупи. Едва в петата война от 1542 – 1544 г. Франция получава надмощие, като нарушава всички неписани правила на международните отношения и се съюзява с [[Османската империя]]. През 1543 г. френско-османски флот атакува [[Ница]] и я превзема, което всява паника в цялото западно [[Средиземноморие]]. Освен това Франсоа отстъпва пристанището [[Тулон]] като квартира на османците. Според договора от Крепи Франция отново е първостепенна сила в Европа. Под влиянието на Германия във Франция навлиза протестантството. Френските протестанти се наричат ''[[хугеноти]]'', последователи на учението на [[Жан Калвин]]. Те са по-крайни от лутераните, които преобладават в Германия и предпочитат църковен ред, при който има повече демокрация и по-малка дистанция между висшите длъжности и вярващите. [[Протестантство]]то се разпространява от 20-те години на XVI век въпреки ожесточените опити на Франсоа I и Анри II да го ограничат. Обхваща периферни провинции като Нормандия, Бретан, Гюйен, [[Лангедок]], Прованс и Дофине. [[Хугеноти]]те имат свои замъци, цели райони са под контрола им и притежават значителна военна сила. След седем религиозни войни, (първата от 1562 – 1563 г., последната от 1579 – 1580 г.) хугенотите са смазани. Един от най-кървавите погроми над тях е [[Вартоломеева нощ|Вартоломеевата нощ]]. На [[24 август]], деня на Свети Вартоломей, католиците изненадващо нападат протестантите и избиват около 3000 от тях, включително водача им [[Гаспар дьо Колини]]. [[Файл:Louis XIV of France being crowned by victory after the 1673 Siege of Maastricht by Pierre Mignard.jpg|ляво|250п|мини|Луи XIV]] През 1610 г. [[Луи XIII]] става крал, но поради крехката си възраст страната бива управлявана от [[регент]]и. Най-значимият му пръв министър е кардинал [[Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо|Ришельо]], който управлява от 1624 до 1642 г., въпреки обтегнатите отношения с краля. Вътрешната политика на кардинала поставя основите на френския [[абсолютизъм]]. Той продължава насоката за централизиране на властта, лишаване на [[аристокрация]]та от нейната автономност, ограничаване силата на [[парламент]]ите. Всички въстания срещу него са смазани с твърда ръка. [[Луи XIV]], син на предишния крал, наследява властта на 5 години (през 1643 г.). На 18-годишна възраст, когато поема властта, той ликвидира поста пръв министър и го слива с кралската институция. Създаден е Върховен съвет, където участват министрите на войната, на финансите и на външните работи. Именно благодарение на финансовия министър [[Жан-Батист Колбер]] френската икономика става една от най-силните в Европа чрез прилагането на т.нар. [[меркантилизъм]]. Армията е увеличена до близо 350 000 души. Започват дълги и изтощителни войни, повечето от които не дават значителен резултат. [[Луи XV]], дошъл на власт през 1715 г., продължава курса на абсолютизма, но безотговорното му управление показва много от недостатъците на този тип управление. === Френска революция === Възкачилият се на трона [[Луи XVI]] не управлява по-добре от дядо си Луи XV. Паралелно с упадъка на абсолютистката система в Европа се заражда [[Просвещение]]то, което намира стабилна почва във Франция. Основните му идеи са по-рационално мислене, лишено от суеверия, отхвърляне на църковните догми и премахване на църковната хегемония върху обществото. Идеите на [[Жан-Жак Русо]], [[Волтер]], [[Шарл дьо Монтескьо]] и [[Дени Дидро]] оказват голямо влияние върху представите за държавно устройство. Междувременно Франция се сдобива с нови [[Колония|колонии]] в [[Северна Америка|Северна]] и [[Южна Америка]], [[Африка]] и [[Азия]], но голяма част от френския народ продължава да негодува от високите данъци и други социални проблеми. На [[14 юли]] [[1789]] г. недоволството достига своя връх с щурмуването на [[Бастилия]]та – затвор-крепост в [[Париж]]. Този ход бележи началото на бурните години на [[Френска революция|Френската революция]] – повратна точка в развитието на Франция и оказала огромно влияние върху по-нататъшното развитие на Европа. За известно време Франция става конституционна монархия, но монархията бързо е свалена, кралят и кралицата – екзекутирани, заедно с десетки хиляди други французи. [[Първа френска република|Първата френска република]] започва [[Революционни войни]] с европейските монархии, които се обединяват срещу нея. === Епохата на Наполеон и Първата френска империя === [[Файл:Jacques-Louis David 017.jpg|мини|270px|Наполеон в работния му кабинет (1812)]] На 9 ноември [[1799]] г. [[Наполеон Бонапарт]], завърнал се от [[Египетска кампания|Египет]], извършва държавен преврат. През декември е провъзгласена нова конституция, с която е премахнат избирателният ценз. Провъзгласено е [[Френски консулат|Консулството]], при което властта се споделя от 3 консули, но всъщност е в ръцете на [[Наполеон Бонапарт]]. През [[1802]] г. чрез [[плебисцит]] той се провъзгласява за доживотен консул, а две години по-късно – и за император. Чрез тайната си полиция той установява диктаторски контрол върху държавата. И той, както и [[Бурбоните]], раздава титли на своите приближени. Франция изживява период на подем. Издаден е Граждански кодекс, в който са систематизирани всички закони от римско време дотогава. Този период ще остане в историята преди всичко с френските завоевания. Въпреки че през 1802 г. Франция и Англия сключват [[Амиенски договор|договор в Амиен]], на следващата година войната между тях се подновява. Образувана е [[Война на Третата коалиция|нова антифренска коалиция]], в която влизат [[Русия]], [[Прусия]], Англия и Австрия. Наполеон се опитва да нахлуе в Англия с морски десант, но е победен в битката при [[Трафалгар]] на 21 октомври 1805 г. Обаче успява да победи прусите при [[Улм]] и австрийците и руснаците при [[Аустерлиц]] през същата година На другата година той побеждава [[Прусия]] при [[Йена (град)|Йена]] и [[Ауерщед]], като влиза в [[Берлин]]. Кампанията му срещу тях трае едва няколко седмици. Това позволява да се създаде [[Рейнски съюз]] на мястото на [[Свещена Римска империя]]. През същата година Наполеон налага [[континентална блокада]] на Англия с цел тя да капитулира, но планът му не успява. През [[1807]] г. побеждава [[Русия]] при [[Ейлау]] благодарение на своя пълководец [[Жоашен Мюра|Мюра]], който успява да доведе резерви. Двете страни сключват [[Тилзитски мир|Тилзитски договор]], с който Русия се присъединява към континенталната блокада, освен това е създадено [[Варшавско херцогство]]. През 1808 г. е покорена [[Испания]]. Опитът да бъде завладяна [[Португалия]] обаче се оказва неуспешен. Периодът 1808 – 1812 г. се оказва златен за Наполеоновата империя, въпреки че се води партизанска война срещу него в Испания, Германия и Тирол. В Сицилия управлява Мюра, единият брат на Наполеон е крал на Испания, другият – на Вестфалското кралство. През 1812 г. Наполеон решава да предприеме поход в Русия. Той мисли, че Русия не изпълнява задълженията си от договора. Ето защо начело на 600 000 армия, наречена [[Великата армия]], нахлува в Русия на 24 юни. Руският главнокомандващ [[Михаил Кутузов]] предприема тактика на организирано отстъпление и избягва генерално сражение, а земята пред французите се подпалва, за да не могат те да взимат припаси от местното население. При решителната битка при [[Бородино]] (септември [[1812]] г.), без да претърпи големи загуби, руската армия се оттегля. Наполеон влиза в Москва. Напразно той чака пратеници от [[Петербург]]. През декември той решава да се оттегли. При оттеглянето руснаците нападат постоянно и французите претърпяват големи загуби. В края на годината те вече са извън Русия. От 600 000 се завръщат едва 60 000 войници. Главна причина за загубата е както тактиката на руснаците, така и руският климат. Образувана е [[Война на Шестата коалиция|нова антифренска коалиция]] този път и с участието на [[Швеция]]. Наполеон се опитва да спре съюзниците, но в [[битката при Лайпциг]] претърпява поражение. В същото време англичаните разбиват французите в Испания. Наполеон е принуден да абдикира през април [[1814]] г. Той е заточен на остров Елба. Свикан е [[Виенски конгрес]] през октомври и на 22 март следващата година Наполеон се завръща. Посрещнат е тържествено, но управлява [[Стоте дни|сто дни]]. През юни [[1815]] г. в [[Белгия]] успява да победи германската армия преди да се е съединила с английската и я обръща в отстъпление. След като е на път да постигне трудна победа и над англичаните в генералното сражение при [[Ватерло]], неочаквано е атакуван от германците, които успяват да се отдалечат достатъчно от преследващия ги френски корпус, да го заобиколят незабелязано и да се върнат на помощ на англичаните в решаващата [[Битка при Ватерло|битката при Ватерло]]. Наполеон претърпява поражение, отново абдикира и е заточен на остров [[Света Елена]], където след 6 години умира. Така приключва периода на Първата френска империя. === Реставрацията, Юлската монархия, Втората република === {{раздел-мъниче}} След [[Наполеон]] властта поема [[Луи XVIII]], брат на [[Луи XVI]], който управлява от [[1815]] до [[1824]] г., когато умира. Наследен е от другия им брат, [[Шарл X]]. Той управлява само 6 години, до [[1830]] г., когато избухва [[Юлска революция|Юлската революция]]. Вместо да стане [[Конституционна монархия|конституционен крал]], той избира да напусне страната. Престолът е зает от братовчед им, [[Луи-Филип]]. Той се стреми към придържане към [[Конституция]]та и заради свободното разхождане сред народа е наричан „кралят-буржоа“. Въпреки това на [[24 февруари|24]] [[февруари]] [[1848]] г. [[париж]]ани нахлуват в [[дворец]]а [[Тюйлери]]. Обявена е [[Втора френска република|Втората френска република]]. === Третата република и световните войни === {{раздел-мъниче}} Първи президент на Франция е [[Адолф Тиер]], който има за задача да стабилизира страната след тежкото поражение от Прусия. Вторият президент на Третата република (от 24 май 1873 до 30 януари 1879 г.) е [[Мак Махон]], френски маршал от ирландски произход. Въпреки че е измежду победителите в [[Първа световна война|Първата]] и [[Франция във Втората световна война|във Втората световна война]], Франция понася тежки материални и човешки загуби. По време на Втората световна война голяма част от страната е [[Германска окупация на Франция|окупирана от Германия]], а в Южна Франция действа марионетният [[Режим на Виши]], който подпомага активно нацистка Германия. По време на Първата световна война Франция губи близо 1,5 милиона души<ref>{{Cite book |last=Churchill |first=Winston |authorlink=Уинстън Чърчил |title=The Second World War: The Gathering Storm |year=1948 |publisher=Houghton Miffin Company |location=United States of America |isbn=0-395-41055-X |pages=4}}</ref>. [[File:Correio da Manhã AN 408.jpg|250п|мини|Шарл дьо Гол]] === Четвърта и Пета република === {{раздел-мъниче}} След освобождението на Франция от германска окупация и приключването на Втората световна война политическото устройство в страната, възникнало след законодателните изменения, породени от промените в политическия живот на страната, става известно като [[Четвърта френска република|Четвъртата република]]. Също както и Третата република, и тя страда от политическа нестабилност в условията на парламентарно управление, което до голяма степен блокира ефективите действия на властта при кризи. Междупартийните конфронтации, воденето на конюнктурни политики и кадруването във въоръжените сили на партиен принцип са едни от основните причини, довели до разпада на [[Френска колониална империя|Френската колониална империя]]. Така широката общественост призовава генерал [[Де Гол|Шарл де Гол]] да поеме управлението на страната. Той го прави, но с условието да въведе промени в държавното управление, които да бъдат гласувани на [[референдум]]. От тези действия възниква новото държавно управление на страната от [[1958]] г. насетне, наричано Петата република. По същество то е полупрезидентска република по определението, въведено от френския социолог Реймон Арон, която е по-стабилна от предишната [[парламентарна демокрация]]. Помирението и сътрудничеството с [[Германия]] в периода след Втората световна война поставят основата на европейската интеграция, довела до създаването на [[Европейски съюз|Европейския съюз]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://oureurope.bg-schools.com/data.php?id=38&subpage=2 |заглавие=„История на Франция“ |издател=http://oureurope.bg-schools.com |език=bg |достъп_дата=13 април 2022}}</ref> През 1974 г. започва периодът след дьо Гол с избирането на президента [[Валери Жискар д'Естен]] от десноцентристите.{{hrf|Carpentier-Lebrun|2000|368 – 369}} През 70-те Франция навлиза в криза. Първите години от мандата на д'Естен са белязани с няколко закона, които отразяват промените във френското общество, сред тях са „Закона на Вей“, който разрешава доброволното прекъсване на бременност ([[аборт]]), и намаляване на възрастта за [[пълнолетие]] от 21 до 18 години.{{hrf|Carpentier-Lebrun|2000|369 – 370}} 1981 г. идва с нови промени за държавата с избирането на [[Франсоа Митеран]] от [[Социалистическа партия (Франция)|Социалистическата партия]] за президент.{{hrf|Carpentier-Lebrun|2000|372}} Изправен пред влошаващата се икономическа ситуация, той първоначално приема да води политика на стимулирането,{{hrf|Carpentier-Lebrun|2000|369 – 373}} в която се взимат някои драстични мерки, като например отнемане на [[смъртно наказание|смъртното наказание]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.ladocumentationfrancaise.fr/dossiers/abolition-peine-mort/index.shtml |заглавие=„L’abolition de la peine de mort en France“ |дата=2002 |издател=LaDocumentationFrançaise.fr |език=fr |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/*/http://www.ladocumentationfrancaise.fr/dossiers/abolition-peine-mort/index.shtml |достъп_дата=1 септември 2021}}</ref> Митерани е преизбран 1988 г. Два периода 1986 – 1988 и 1993 – 1995 френското правителство е изправено пред безпрецедентна политическа ситуация, наречена „съжителство“, която се състои в това президентът да не принадлежи към управляващата партия.{{hrf|Carpentier-Lebrun|2000|373 – 375}} == Държавно устройство и политика == {{основна|Държавно устройство на Франция|Политика на Франция}} Франция е демократична полупрезидентска република с многопартийна система. [[Президент]]ът се избира с [[пряко гласуване]] от избирателите за срок от 5 години. [[Министър-председател]]ят се избира от президента на републиката след парламентарни избори и обикновено е от най-добре представената партия в парламента. Президентът е държавен глава, а премиерът оглавява правителството. Изпълнителната власт е в ръцете на правителството, законодателната – в правителството, Сената и Националното събрание, а съдебната власт е независима. От 1789 г. насам партиите се самоопределят като леви или десни, но дясното се асоциира с [[монархизъм|монархизма]] и затова много десни партии решават да не се самоопределят като такива. Сред най-изявените леви партии са Социалистическата (''Parti socialiste'') и Лява радикална партия (''Parti radical de gauche''), а от десните – [[Съюз за народно движение]] (''Union pour un Mouvement Populaire'' – управляваща) и Национален фронт (''Front national''). Националното събрание има 577 депутати, а Сенатът – 343 представители. [[Депутат]]ите от [[Национално събрание|Националното събрание]] (долната камара на [[парламент]]а) се избират мажоритарно на всеки 5 години, а [[сенатор]]ите от [[Сенат]]а от [[2004]] г. имат 7-годишен мандат. Във Франция е в сила Петата република, чиито основи са положени след Втората световна война от [[Шарл де Гол|Шарл дьо Гол]]. По време на Петата република (при Митеран) се премахва смъртното наказание и се разширяват личните свободи. По времето на Митеран се правят и икономически реформи, като [[национализация]] на предприятия в сектора на обществените услуги, транспорта и енергетиката. При [[Жак Ширак]] седмичното работно време става 35 часа. Петата република се отличава с активна социална политика. Социалните придобивки, като безплатно образование, здравеопазване, увеличаване на минималната заплата, намаляване на работното време и увеличаване на отпуските, се увеличават и утвърждават с преговори между правителствата и гражданското общество, включително с активно стачно движение. Политиците обикновено се делят на либерали и консерватори от европейски тип; [[либертарианство]]то е слабо застъпено и се счита за форма на краен [[либерализъм]]. === Административно деление === {{основна|Административно деление на Франция}} Франция е разделена на 18 [[Региони на Франция|региона]], които от своя страна са подразделени на 101 [[Департаменти на Франция|департамента]]. Департаментите са номерирани според подредбата им по азбучен ред. Тези номера се използват също в пощенските кодове и номерацията на превозните средства. 13 от регионите се намират в метрополията, 1 обхваща о. [[Корсика]], а останалите 5 са задморски територии. Регионите не притежават юридическа [[автономия]], но имат някои административни права – могат да налагат собствени данъци и да водят собствен [[бюджет]]. Департаментите се подразделят на 342 окръга, които не са част от избирателната система на страната, а имат само административно значение. От своя страна окръзите се състоят от 4035 кантона. Кантоните са разделени на 36 682 общини. Регионите, департаментите и общините представляват териториални единици, а окръзите и кантоните административни единици. Освен изброените по-горе административно-териториални единици, Франция упражнява контрол и над няколко малки и непостоянно населени острова в [[Индийски океан|Индийския]] и [[Тихи океан|Тихия океан]] – [[Клипертон (остров)|Клипертон]], [[Разпръснати острови|Европа]], [[Разпръснати острови|Глориосо]], [[Разпръснати острови|Хуан де Нова]], [[Разпръснати острови|Басас да Индия]] и [[Разпръснати острови|Тромелин]]. [[Файл:France map BG.png|дясно|250п|мини|Карта на Франция]] == География == {{основна|География на Франция}} Франция е разположена в западната част на континентална [[Европа]]. На юг граничи с [[Испания]], [[Монако]] и [[Андора]], на югоизток с [[Италия]], на изток с [[Швейцария]] и [[Германия]], на североизток с [[Люксембург]] и [[Белгия]]. Има излаз на [[Средиземно море]] и [[Атлантическия океан]]. Франция е отделена от [[Великобритания]] чрез [[Ламанш]]а, но е свързана с нея чрез подземен тунел. Общата площ на френската държава, вкл. с отвъдморските територии и департаменти, възлиза на 674 843 km². От тях на европейската част се падат 551 695 km². Държавните граници възлизат на 4082,2 km, разделени по следния начин: * В Европа – Испания (623 km), Белгия (620 km), Швейцария (573 km), Италия (488 km), Германия (451 km), Люксембург (73 km), Андора (56,6 km) и Монако (4,4 km). * В [[Южна Америка]] ([[Френска Гвиана]]) – [[Бразилия]] (673 km) и [[Суринам]] (510 km) * В [[Карибско море]] ([[Синт Мартен|Сен Мартен]]) – [[Холандски Антили]] (10,2 km) * [[Списък на градовете във Франция]], по азбучен ред * [[Списък на градовете във Франция по население]] според населението. == Икономика == {{основна|Икономика на Франция}} Франция има петата най-силна икономика в света. Разнообразният климат оказва влияние върху специализацията на селското стопанство. Франция заема водещо място в Европа по производството на [[пшеница]], [[мляко]], [[месо]], [[картоф]]и, захарно цвекло и грозде. Страната има традиции в шивашката промишленост и модата. Световноизвестни са френските вина, мебели, порцеланови, бижутерийни, парфюмерийни и козметични изделия. Развито е производството на автомобили („[[Citroën]]“, „[[Renault]]“, „[[Peugeot]]“), на самолети, ракети, кораби, както и фармацевтиката ([[Sanofi]]). Франция има силно развита индустрия ([[Michelin]], [[Saint-Gobain]], Schneider, Legrand, Tefal, Alstom, Areva, Total), както и банков и застрахователен сектор (BNP Paribas, AXA). При [[Сен Мало]] е построена първата в света електроцентрала, която използва енергията на приливите и отливите. == Население == {{основна|Демография на Франция}} Населението на Франция на 1 януари 2017 г. е 66 991 000, от които 64 860 000 в метрополна Франция, 2 131 000 в отвъдморските департаменти, и ако броим и отвъдморските територии с техните 604 000 души, цялостното население достига около 67,6 милиона души. Това прави Франция втората най-населена държава в ЕС и трета в Европа. Между 2010 и 2017 г. френското население нарасна от 64 613 000 до 66 991 000, или с приблизително 2,4 милиона души за период от 7 години, което прави Франция една от най-динамичните европейски страни. Населението на Франция расте с 1 милион души на всеки 3 години. Със среден годишен приръст от 340 000 души, темпо на растеж от +0,6%.<ref name="www.insee.fr">[https://www.insee.fr/fr/statistiques/2554860 www.insee.fr]</ref> Франция е втората най-[[фертилност|фертилна]] държава в Европа с 2,01 деца на жена. Предполага се, че до 2025/2030 г. населението на Франция ще достигне 70 милиона души (с отвъдморските департаменти), а до 2080 г. – около 79 милиона. Прогнозно население от [[Евростат]] до 2080 г.<ref>[http://ec.europa.eu/eurostat/data/database?node_code=proj Database – Eurostat]</ref> (със отвъдморските департаменти, но без отвъдморските територии): {| class="wikitable sortable" ! style="width:2em;" | Година !! Население |- |2015 || 66 380 000 |- |2020 || 67 658 000 |- |2030 || 70 396 000 |- |2040 || 72 767 000 |- |2050 || 74 297 000 |- |2060 || 75 599 000 |- |2070 || 77 109 000 |- |2080 || 78 842 000 |- |} == Култура == {{основна|Култура на Франция}} Франция притежава огромно културно наследство. То е богато, разнообразно, отразява широките [[Региони на Франция|регионални]] различия, а също влиянието на имиграционните вълни през различните епохи. Франция е дала на цивилизацията велики математици, много философи, писатели, художници, века на [[просвещение]]то, езика на дипломацията, определената универсална концепция за човека и много други. Френският език в течение на много векове е един от основните международни езици, и в значителна степен запазва тази си роля и до днес. През дълги периоди от своята история Франция е била основен културен център, разпространявайки своите постижения по целия свят. В много области, като например, [[мода]]та или [[кино]]то, тя и до днес има водещи позиции в света<ref>[http://www.livescience.com/39149-french-culture.html www.livescience.com]</ref>. В Париж се намира седалището на [[UNESCO]] – Организацията на [[Обединените нации]] за образование, наука и култура. === Литература === [[Файл:Walk Samuel Beckett, Paris (France) - Philippe Binant Archives.JPG|мини|Улица на името на ирландеца [[Самюъл Бекет]], творил и на френски език]] Френската литература е позната по цял свят. Тя започва да се развива от средата на XII век. Франсоа Вийон е затворник, убиец и крадец. Животът му е изпълнен с обрати. Той остава може би най-известният френски поет през Средновековието. През този период историята се развива като прозаичен жанр в страната.<ref>[https://www.discoverfrance.net/France/Literature/DF_literature.shtml www.discoverfrance.net]</ref> Сред най-видните представители на френската литература са [[Оноре дьо Балзак]], [[Виктор Юго]], [[Марсел Пруст]], [[Албер Камю]], [[Гюстав Флобер]]. == Архитектура == Френската архитектура се е развивала и променяла през различните епохи, през които е преминавала страната. Архитектурата е типична за Западната архитектура. Съвременната Френска архитектура има и много иновативни насоки. Епохите, които най-много са оказали влияние са Сведновековието и Възраждането. Най-значимите френски сгради са в стил Средновековна архитектура, Готически стил и Ренесансов стил.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://architecture.about.com/od/countriescultures/p/france.htm |заглавие=architecture.about.com |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160828011139/http://architecture.about.com/od/countriescultures/p/france.htm |архив_дата=2016-08-28 |достъп_дата=2016-08-24}}</ref> Най-значимите сгради в страната са [[Айфелова кула|Айфеловата кула]], катедралата [[Нотър Дам дьо Шартър]], Триумфалната арка, Лувърът и други. == Празници == {| style="border:1px solid silver" rules="all" align="center" cellpadding="2" cellspacing="0" ! style="background:#efefef;" | Дата ! style="background:#efefef;" | Наименование ! style="background:#efefef;" | Описание |- | [[1 януари]] | Нова година | Първият ден от годината е празничен ден във Франция |- | Понеделникът след [[Великден]]<small><br /><br />(Великден е първата неделя след първото пълнолуние през пролетта)</small><br /> | Понеделник след Великден | |- | [[1 май]] | [[Празник на труда]] | По традиция се организират синдикални и политически манифестации |- | [[8 май]] | Възпоменание за капитулацията на Германия през 1945 г. | Възпоменание за края на [[Втора световна война|Втората световна война]] |- | Четвъртък 40 дни след Великден | [[Възнесение Господне]] | [[Исус]], събрал своите приближени, се присъединява към своя баща на небето |- | Понеделникът след седмата неделя след Великден | [[Петдесетница]] | Спускане на [[Свети Дух|Светия Дух]] между [[Апостол]]ите |- | [[14 юли]] | [[Национален празник]] | Възпоменание за превземането на [[Бастилия]]та на 14 юли [[1789]] г., символ на [[Френска революция|Френската революция]] |- | [[15 август]] | [[Успение богородично|Успение Богородично]] | Възнасяне на небето на [[Богородица|Светата Дева Мария]] |- | [[1 ноември]] | [[Голяма задушница]] | Празник на всички светци |- | [[11 ноември]] | Възпоменание за [[примирие]]то през 1918 г. | Възпоменание за края на [[Първа световна война|Първата световна война]] |- | [[25 декември]] | [[Рождество Христово|Коледа]] | Раждането на [[Исус Христос]] |} == Други == * [[Емблеми на Франция]] * [[Комуникации във Франция]] * [[Туризъм във Франция]] * [[Транспорт във Франция]] * [[Въоръжени сили на Франция]] * [[Външна политика на Франция]] * [[Френска правна система|Правна система]] * [[Списък на френските крале и императори]] == Външни препратки == * [http://www.service-public.fr/ Портал на френската администрация] * [http://www.elysee.fr/ Официална страница на френския президент] * [http://www.premier-ministre.gouv.fr/ Официална страница на министър-председателя] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20030327021241/http://www.premier-ministre.gouv.fr/ |date=2003-03-27 }} * [http://www.assemblee-nat.fr/ Националното събрание] * [http://www.senat.fr/ Страница на Сената] * [http://www.ambafrance-bg.org/sommaire.php3?id_rubrique=19 Посолство на Франция в България]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160410032711/http://www.ambafrance-bg.org/sommaire.php3?id_rubrique=19 |date=2016-04-10 }} == Източници == <references /> == Библиография == * {{Cite book |last=Carpentier-Lebrun |first=Jean, François |title=Histoire de France |url=https://archive.org/details/histoiredefrance0000unse_v0s3 |edition=1re éd |year=2000 |publisher=Éditions du Seuil |location=Paris |lang=fr |isbn=978-2-020-10879-9 |pages=[https://archive.org/details/histoiredefrance0000unse_v0s3/page/368 368]-369}} {{Европейски_съюз}} {{НАТО}} {{ОИСР}} {{Г-7}} {{Европа}} {{Африка}} {{Южна Америка}} {{Северна Америка}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Франция| ]] fn497rkccoqio1sqe5t7ixezn8a27p3 0 3851 12435012 12410043 2024-12-08T17:05:15Z Carbonaro. 221440 груб машинен превод, останал незабелязан отпреди – какво ще рече „Живот“ 12435012 wikitext text/x-wiki '''Класификацията на организмите''', наричана също биологична '''таксономия''' ({{lang|grc|на=от|τάξις}} – „подреждане“, и ''-νομία'' – „метод“) или '''систематика''', е [[Наука|научна област]] в [[биология]]та, занимаваща се с именуването, определянето на обхвата и [[класификация|категоризирането]] на групите [[организъм|организми]] на основата на споделяни от тях характеристики. Организмите се обединяват в групи, наричани [[таксон]]и, които могат да имат определен [[таксономичен ранг]]. Групите с определен ранг могат да бъдат обединени в по-широки групи с по-висок ранг, като по този начин се образува таксономична йерархия. Главните рангове, използвани в съвременната класификация на организмите, са [[империя (биология)|империя]], '''царство''', '''тип''' (или '''отдел''' в ботаниката), '''клас''', [[разред]], [[семейство (биология)|семейство]], [[род (биология)|род]] и [[вид (биология)|вид]]. Основоположник на съвременната систематика на организмите е шведският ботаник от XVIII век [[Карл Линей]], който разработва ранговата система за категоризиране и [[Бинарна номенклатура|бинарната номенклатура]] за именуване на таксоните. С развитието на теорията, наличните данни и аналитичните техники на биологичната систематика, първоначалната система на Линей се развива в съвременната таксономия, която се стреми да отразява [[еволюция|еволюционните]] връзки между съвременните и изчезналите организми въз основа на [[филогения]]та. Съвременните правила при назоваване на организмите се определят от [[Международен кодекс на зоологическата номенклатура]] и [[Международен кодекс на ботаническата номенклатура]]. == История == [[Файл:Huang-Quan-Xie-sheng-zhen-qin-tu.jpg|мини|ляво|„Описание на редки животни“ от китайския художник [[Хуан Цюан]] (903 – 965)]] Именуването и класифицирането на окръжаващата хората среда вероятно започва още с появата на езика. Различаването на отровни от ядивни растения е ключово за оцеляването на човешките общности. Първите по-конкретни сведения са илюстрации на лечебни растения в [[Древен Египет|древноегипетски]] стенописи от средата на II хилядолетие пр. Хр., които показват разбирането за различната употреба на различни видове растения и наличието на първична таксономия.{{hrf|Manktelow|2010}} Първата известна днес подредба на различни животни в проста йерархична система е създадена от древногръцкия философ [[Аристотел]] (384 – 322 г. пр. Хр) по време на негов престой на остров [[Лесбос]].{{hrf|Mayr|1982|}}{{hrf|palaeos.com|2017}}{{hrf|Encyclopedia Britannica|2017a}} Той класифицира организмите по техните „части“ – в съвременна терминология атрибути – като това дали са живораждащи, имат четири крака, снасят яйца, имат кръв или са топлокръвни,{{hrf|cbs.dtu.dk|1998}} като ги разделя на две големи групи – растения и животни.{{hrf|palaeos.com|2017}} Някои от дефинираните от Аристотел групи, като големите категории животни Безкръвни (в днешна терминология [[Безгръбначни]]) и Кръвни ([[Гръбначни]]), както и групите на [[акулообразни|акулите]] и [[Китоподобни|китовете]], намират приложение и в съвременните класификации.{{hrf|Leroi|2017|384 – 395}} Аристотеловият ученик [[Теофраст]] (370 – 285 г. пр. Хр.) продължава тази традиция, описвайки около 500 растения и тяхната употреба, като част от описаните от него категории също се използват и в наши дни, например групите на [[дрян]]а, [[минзухар]]а и [[Нарцис (цвете)|нарциса]].{{hrf|palaeos.com|2017}} През [[Средновековие]]то западната таксономия като цяло следва системата на Аристотел,{{hrf|cbs.dtu.dk|1998}} с някои допълнения, отнасящи се за философската и екзистенциална йерархия на живите същества. Това включва концепции, като „[[велика верига на битието|великата верига на битието]]“ в [[Схоластика|схоластичната]] традиция,{{hrf|cbs.dtu.dk|1998}} която следва Аристотеловия модел на класифициране на целия свят в „природна стълбица“ (''scala naturae'').{{hrf|palaeos.com|2017}} Приноси към таксономията имат автори като [[Прокопий Кесарийски]], [[Тимотей от Газа]], [[Деметрий Пепагомен]] и [[Тома Аквински]], като повечето средновековни автори се стремят към абстрактни философски обобщения, а не към практически насочена категоризация.{{hrf|palaeos.com|2017}} В началните етапи на [[Научна революция|Научната революция]] класификацията на организмите започва да става по-задълбочена и все по-често започва да ревизира класическите антични текстове.{{hrf|palaeos.com|2017}} За това допринася разработването на по-прецизни оптични уреди, които дават възможност за по-детайлни наблюдения на морфологията на организмите. Един от първите автори, възползвали се от това развитие на техниката, е италианският лекар [[Андреа Чезалпино]] (1519 – 1603), наричан понякога „първия таксоном“.{{hrf|Encyclopedia Britannica|2017b}} Неговият основен труд „За растенията“ излиза през 1583 година и описва над 1500 растителни вида.{{hrf|Cesalpino|1583|}}{{hrf|Encyclopedia Britannica|2017b}} Две големи растителни групи, дефинирани за пръв път от него, все още се използват и днес – [[сложноцветни]]те и [[кръстоцветни]]те.{{hrf|Jaime|2010|}} През XVII век в областта на таксономията активно работи англичанинът [[Джон Рей]] (1627 – 1705), чиято „Нов метод за растенията“ (1682) включва подробности за повече от 18 хиляди растителни вида.{{hrf|Encyclopedia Britannica|2017a}}{{hrf|Ray|1682|}} Той създава най-сложната класификация до този момент, категоризирайки растенията по съчетанието на множество характеристики. Следващият по-значим таксономичен труд е „Устройство на растителното царство“ (1700) на французина [[Жозеф Питон дьо Турнфор]] (1656 – 1708),{{hrf|Encyclopedia Britannica|2017c}} който описва 9 хиляди вида в 698 рода и оказва силно влияние върху [[Карл Линей]], който учи по книгата като студент.{{hrf|Manktelow|2010}} [[Файл:Linné-Systema Naturae 1735.jpg|мини|upright|Заглавната страница на „[[Система на природата]]“, Лайден, 1735]] Шведският ботаник Карл Линей (1707 – 1778) поставя началото на съвременната таксономия.{{hrf|cbs.dtu.dk|1998}} С първото издание на своя основен труд „[[Система на природата]]“ през 1735 година{{hrf|Linnaeus|1735}} и с разширеното му десето издание през 1758 година{{hrf|Linnaeus|1758}} той извършва истинска революция в систематиката на организмите. Книгата му включва стандартизирана [[бинарна номенклатура]] на видовете животни и растения,{{hrf|Encyclopedia Britannica|2017d}} която се доказва като елегантна алтернатива на дотогавашната хаотична и неорганизирана таксономична литература. Той не само дефинира стандартни таксономични рантове – клас, разред, род и вид – но и дава възможност за идентифициране на растенията и животните, например въз основа на дребните елементи на растителните цветове.{{hrf|Encyclopedia Britannica|2017d}} Така е създадена системата на Линей, която се използва и в наши дни с незначителни модификации.{{hrf|Encyclopedia Britannica|2017d}} Съвременните таксономи разглеждат труда на Линей (изданието от 1753 година за растенията и това от 1758 година за животните) като „начална точка“ за валидните наименования на таксони.{{hrf|Donk|1957|245 – 256}} С малки изключения (например паяците, описани в „Свенска Спиндлар“ през 1757 година{{hrf|Clerck|1757}}) наименованията, публикувани пред тези дати, се наричат „предлинееви“ и не се смятат за валидни, дори когато са публикувани от самия Линей.{{hrf|Manktelow|2010}} Напредък в класификацията е системата на французина [[Жан-Батист Ламарк]] (1744 – 1829), който разделя животните на безгръбначни и гръбначни. Безгръбначните животни разделя на 10 [[Животински клас|класа]]. Неговата система е много по-правилна от системата на Линей в разпределението на безгръбначните животни. Много съществено е това, че Ламарк обединява 14-те класа животни в 6 степени според степента на тяхната организация. Според него всяка степен отразява етап в развитието на животните. Класификацията на [[Жорж Кювие]] (1769 – 1832) увеличава класовете на безгръбначните животни и създава големи групировки, които по-късно наричат типове. Кювие обаче, като привърженик на постоянството на видовете, разглежда своите типове като независими планове на организация, между които няма и не е имало връзка. [[Карл Фридрих Вилхелм Клаус]] през [[1868]] г. разделя животните на 8, а по-късно на 9 типа. Съвременните филогенетични принципи на класификацията се развиват след създаването на теорията на [[еволюция]]та от англичанина [[Чарлз Дарвин]] (1809 – 1882). == Съвременна система на класификация == Всеки организъм се смята за принадлежащ към неопределен брой таксони с последователно намаляващ ранг. Видовете в един таксон имат общи прилики (характери), а степента на сходство между видовете се увеличава с намаляващия ранг. Традиционните ''първични рангове'' по намаляващ ред са следните (в скоби са посочени латинските наименования): * [[империя (биология)|империя]] (domain) * [[царство (биология)|царство]] (regnum) * [[тип (биология)|тип]], отдел (phylum, divisio) * [[клас (биология)|клас]] (classis) * [[разред]] (ordo) * [[семейство (биология)|семейство]] (familia) * [[род (биология)|род]] (genus) * [[вид (биология)|вид]] (species) Основният ранг в йерархията е '''видът'''. Всеки организъм принадлежи към един (и само един) вид, всеки вид принадлежи към един (и само един) род, и т.н. за всички първични рангове. (''Тип'' и ''отдел'' отговарят на един и същ ранг в йерархията, но е прието ''тип'' да се използва само в [[зоология]]та, а ''отдел'' за всичко останало.) Освен първичните съществуват и други рангове като [[триб]] ({{lang|la|tribus – родов вид}}) между ''семейство'' и ''род'' или (в [[ботаника]]та) ''разновидност'' (''varietas'') и ''форма'' (''forma'') под ''вид''. Също така се използват допълнителни рангове, формирани чрез представките ''под-'' или ''над-'' (''sub-'' или ''super-''/''supra-''). За разлика от първичните, тези рангове не са задължителни и се ползват само в случай на нужда. Класификацията на организмите не е неизменна. Научни открития, като [[ДНК]] анализ на [[геном]]а, налагат промени както в йерархията, така и в самите рангове. Повечето (но не всички) биолози днес приемат т.нар. ''империя'' (''imperium'', англ. domain) като най-висш ранг. Сегашната система поставя [[бактерии]]те, [[археи]]те и [[еукариот]]ите в собствени империи. (Империята Еукариоти съдържа царствата [[Протиста]], [[Гъби]], [[Растения]] и [[Животни]].) Често не може да се постигне споразумение и по-долу в йерархията, и различни учени защитават различни имена и структури в йерархията. Това води до многобройни несъвместими таксономии из научната литература. Модерните подходи ([[монофилетични]] (филогенетично еднозначни) таксони, ДНК анализ) донякъде премахват проблема на своеволната „неестествена“ класификация, но поради несъвършенството на днешните методи за [[филогения|филогенетичен]] анализ, всъщност по-скоро се измества причината за спорове по систематиката. Днес животните се разделят на три подцарства (подцарство [[Водни гъби|Спонгии]], подцарство Протозои и подцарство Същински многоклетъчни животни). ; Биологичен тип, клас, разред, семейство, род и вид Типът е най-голямата систематична категория в животинския свят. Животните от всеки тип се подразделят на класове, последните в разреди, семейства, родове и видове. Когато групите животни, които влизат в дадена по-голяма групировка, са повече и са много разнообразни, налагат се и междинни поделения. Такива поделения са подтипове, надкласове и подкласове, надразреди и подразреди, надсемейства и подсемейства. В някои случаи се налага образуване на още по-малки систематични групировки. Такива са подвид, разновидност или раса, вариетет, форма и т.н. Всяка група животни, която се отнася към дадена систематична категория, се характеризира с определени белези. Групите животни, които спадат към различни систематични категории, се различават по известни белези, които съответно се наричат видови белези, родови белези, белези на семейства, на класове и т.н. Систематичните групировки показват и родството на включените в тях организми. Животните в по-низшите систематични категории са по-близко родствени, отколкото животните в по-големите систематични групи. Систематичните категории са израз на общ произход. Самата класификация е отражение на „родословното дърво“ на животните, макар че нямаме напълно естествена класификация, особено за безгръбначните животни. Родствените връзки между някои класове на безгръбначните животни са още неясни. ; Биологичният вид Видът е основна систематична категория. Всички групировки, по-големи от вида, се наричат висши категории, а по-малките – низши. Дълго време видовете са смятани за неизменни, а броят им за постоянен. Такова е и първоначално схващането на Линей. По-късно в някои свои трудове той описва случаи на преминаване на един вид в друг, правил е опити да коригира своите разбирания и да ги съгласува с разпространяващата се по това време идея за еволюция на организмите. Но открито въпросът за произхода на видовете се поставя от Ламарк. Дарвин след Ламарк вече окончателно унищожава догмата за постоянството на видовете. Днес дефинираме вида като ''сбор от индивиди, които не се различават повече, отколкото малките на една двойка родители''. Индивидите на всеки вид се отличават от индивидите на всички останали видове по устройство, физиологични особености и начин на живот. Индивидите на даден вид обикновено заемат непрекъсната и определена географска област. Систематическите названия на животинските видове се дават на латински с две имена – двойна или ''бинарна номенклатура''. Първото име е родовото. То се дава като съществително и се пише с главна буква. Второто име е видово. То е прилагателно и се пише с малка буква. В систематичните работи зад видовото име се пише съкратено и името на учения, който е описал вида (напр. Fuglena viridis Ehrbg).{{hrf|Бечев|2010}} Когато видът има няколко подвида, зад видовото име се прибавя трето име, с което се означава подвидът. Така например нашият обикновен [[малариен комар]] е подвидът Anopheles maculipennis typicus. От същия вид (Anopheles maculipennis) в България има и други подвидове. Такива са А. maculipennis messeae, А. maculipennis atroparvus. Когато известни индивиди на даден вид се отличават по един или няколко незначителни белега от останалите индивиди на вида и се срещат заедно с тях, се приемат за ''форми'', например Entamoeba histolytica forma minima. Латински имена имат и всички по-висши систематични категории, като семействата, разредите, класовете и типовете. == Научно наименование на видовете == Линей въвежда и двойното наименование на видовете, където първата дума е името на ''рода'', а втората е т.нар. ''характерен епитет'', който определя вида. Такива имена за назоваване на видовете са общоприети в научната сфера. Те се пишат на латински (поне що се отнася до азбуката и граматиката – някои наименования произлизат от други езици) – родът е с главна буква, а епитетът – с малка, като обикновено се поставят в курсив. Пример за [[човек]]а: {| class="wikitable" | '''Империя''' || Eukaryota ([[Еукариоти]]) |- | '''Царство''' || Animalia ([[Животни]]) |- | '''Подцарство''' || Eumetazoa ([[Същински многоклетъчни]]) |- | '''Надтип''' || Deuterostomia ([[Вторичноустни]]) |- | '''Тип''' || Chordata ([[Хордови]]) |- | '''Подтип''' || Vertebrata ([[Гръбначни]]) |- | '''Инфратип''' || Gnathostomata ([[Челюстни]]) |- | '''Надклас''' || Tetrapoda ([[Четирикраки]]) |- | '''Клас''' || Mammalia ([[Бозайници]]) |- | '''Подклас''' || Theria ([[Живородни бозайници]]) |- | '''Инфраклас''' || Placentalia ([[Плацентни]]) |- | '''Надразред''' || [[Euarchontoglires]] |- | '''Разред''' || Primata ([[Примати]]) |- | '''Подразред''' || Haplorrhini ([[Маймуни]]) |- | '''Инфраразред''' || Simiiformes ([[Същински маймуни]]) |- | '''Парвразред''' || Catarrhini ([[Тесноноси маймуни]]) |- | '''Надсемейство''' || Hominoidea ([[Човекоподобни маймуни]]) |- | '''Семейство''' || Hominidae ([[Човекоподобни]]) |- | '''Подсемейство''' || [[Homininae]] |- | '''Триб''' || [[Hominini]] |- | '''Подтриб''' || [[Hominina]] |- | '''Род''' || ''Homo'' ([[Хора]]) |- | '''Вид''' || ''Homo sapiens'' ([[Човек (вид)|Разумен човек]]) |- | '''Подвид''' || ''[[Homo sapiens sapiens]]'' |} Ако един вид е подразделен, често се използват тройни имена, например ''Testudo hermanni boettgeri'' (най-често срещаната в България [[шипоопашата костенурка]]). В ботаниката, където има редица рангове под ''вид'', е нужно и прибавянето на ранг (обикновено съкратен), например ''Astrophytum myriostigma subvar. glabrum''. От друга страна, ако контекстът позволява (например докато се говори за даден род или семейство), родът може да се съкращава. Например, ако се говори за костенурки, [[шипобедрена костенурка|шипобедрената костенурка]] (''Testudo ibera'') може да се назове като ''T. ibera''. В редица източници към имената на видовете е прибавен и откривателят на вида, заедно с годината на откриване (научната публикация), например ''Testudo graeca'' [[Карл Линей|Linnaeus]], 1758 или ''Testudo ibera'' Pallas, 1814. == Групови наставки == На [[таксон]]ите с ранг, по-висок от род (genus), често се дават латински имена, произлизащи от т.нар. [[Биологични типове|типичен род]]. Наставките, които се ползват при образуването на имената, зависят от царството и понякога от по-нисши таксони: {| style="border: 1px solid silver; border-collapse:collapse;" rules="all" |- ! style="background: #eee;" | таксон ! style="background: #eee;" | [[Растения]] ! style="background: #eee;" | [[Алги]] ! style="background: #eee;" | [[Гъби]] ! style="background: #eee;" | [[Животни]] |- ! style="background: #eee;" | отдел/тип | -phyta | -phyta | -mycota | |- ! style="background: #eee;" | подтип | -phytina | -phytina | -mycotina | |- ! style="background: #eee;" | клас | -opsida | -phyceae | -mycetes | |- ! style="background: #eee;" | подклас | -idae | -phycidae | -mycetidae | |- ! style="background: #eee;" | разред | -ales | -ales | -ales | |- ! style="background: #eee;" | подразред | -ineae | -ineae | -ineae | |- ! style="background: #eee;" | надсемейство | -acea | -acea | -acea | -oidea |- ! style="background: #eee;" | семейство | -aceae | -aceae | -aceae | -idae |- ! style="background: #eee;" | подсемейство | -oideae | -oideae | -oideae | -inae |- ! style="background: #eee;" | родов вид (tribus) | -eae | -eae | -eae | -ini |- ! style="background: #eee;" | подвид (subtribus) | -inae | -inae | -inae | -ina |} == Класификация == {{Биологични системи}} '''За по-детайлна класификация вижте:''' '''{{underline|Съвременна класификация}}''' ├─o Царство [[Вируси]] (Virus) {{интервал|25}} → [[Класификация на вирусите]] ├─o Империя [[Прокариоти]] (Prokaryota) │ ├─o Царство [[Археа]] (Archaea) {{интервал|22}} → [[Класификация на археите]] │ └─o Царство [[Бактерии]] (Bacteria) {{интервал|18}} → [[Класификация на бактериите]] └─o Империя [[Еукариоти]] (Eukaryota) ├─o Царство [[Протисти]] (Protista) {{интервал|18}} → [[Класификация на протистите]] ├─o Царство [[Гъби]] (Fungi) {{интервал|25}} → [[Класификация на гъбите]] ├─o Царство [[Растения]] (Plantae) {{интервал|19}} → [[Класификация на растенията]] └─o Царство [[Животни]] (Animalia) {{интервал|19}} → [[Класификация на животните]] ├─o Клас [[Паякообразни]] (Arachnida) │ ├─o Разред [[Паяци]] (Araneae) {{интервал|19}} → [[Класификация на паяците]] │ └─o Разред [[Скорпиони]] (Scorpiones) {{интервал|12}} → [[Класификация на скорпионите]] ├─o Клас [[Насекоми]] (Insecta) {{интервал|20}} → [[Класификация на насекомите]] ├─o Клас [[Хрущялни риби]] (Chondrichthyes) │ └─o Надразред [[Акулообразни]] (Selachimorpha) {{интервал|3}} → [[Класификация на акулите]] ├─o Надклас [[Костни риби]] (Osteichthyes) {{интервал|9}} → [[Класификация на костните риби]] └─o Надклас [[Четирикраки]] (Tetrapoda) ├─o Клас [[Земноводни]] (Amphibia) {{интервал|15}} → [[Класификация на земноводните]] └─o Серия [[Амниота]] (Amniota) ├─o Клас [[Влечуги]] (Reptilia) {{интервал|16}} → [[Класификация на влечугите]] │ ├─o Надразред [[Динозаври]] (Dinosauria) {{интервал|5}} → [[Класификация на динозаврите]] │ └─o Надразред [[Лепидозаври]] (Lepidosauria) │ {{интервал}} └─o Подразред [[Змии]] (Serpentes) {{интервал|9}} → [[Класификация на змиите]] ├─o Клас [[Птици]] (Aves) {{интервал|22}} → [[Класификация на птиците]] │ └─o Разред [[Кокошоподобни]] (Galliformes) {{интервал|3}} → [[Класификация на кокошоподобните]] └─o Клас [[Бозайници]] (Mammalia) {{интервал|14}} → [[Класификация на бозайниците]] ├─o Разред [[Китоподобни]] (Cetacea) {{интервал|9}} → [[Класификация на китоподобните]] ├─o Разред [[Хищници]] (Carnivora) {{интервал|11}} → [[Класификация на хищниците]] └─o Разред [[Примати]] (Primates) {{интервал|12}} → [[Класификация на приматите]] == Бележки == <references /> ; Цитирани източници * {{cite web|last=Бечев|first=Димитър|url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/45/Nasekomi_2_21_cc_by_license_pass.pdf|title=Морфология и систематика на насекомите, 2.0а|publisher=Университетско издателство „П. Хилендарски“ Пловдив|work=|accessdate=2012-01-18|format=PDF}} * {{Cite book | last = Clerck | first = Carl | url = https://www.biodiversitylibrary.org/item/209583#page/7/mode/1up | title = Svenska spindlar | coauthors = Carl Bergquist, Eric Borg, L. Gottman, Lars Salvius | publisher = Literis Laur. Salvii | year = 1757 | lang = sv | archive-url = https://web.archive.org/web/20171201181959/https://www.biodiversitylibrary.org/item/209583#page/7/mode/1up | archive-date = 1 December 2017 | url-status = live}} * {{Cite web | publisher = cbs.dtu.dk | url = http://www.cbs.dtu.dk/courses/genomics_course/roanoke/bio101ch20.htm | title = Biology 101, Ch 20 | year = 1998 | date = 1998-03-23 | url-status = live | archive-url = https://web.archive.org/web/20170628023508/http://www.cbs.dtu.dk/courses/genomics_course/roanoke/bio101ch20.htm | archive-date = 2017-06-28 | lang = en}} * {{Cite book | last = Cesalpino | first = Andrea | coauthors = Giorgio Marescotti | year = 1583 | url = https://archive.org/details/deplantislibrixv00cesa | title = De plantis libri XVI | publisher = Apud Georgium Marescottum | location = Florence | via = Internet Archive | lang = la}} * {{Cite journal | last = Donk | first = M. A | year = 1957 | date = December 1957 | title = Typification and later starting-points | url = http://www.iapt-taxon.org/historic/Congress/IBC_1959/Prop018-019.pdf | url-status = live | journal = Taxon | volume = 6 | issue = 9 | pages = 245 – 256 | doi = 10.2307/1217493 | jstor = 1217493 | archive-url = https://web.archive.org/web/20150518091529/http://www.iapt-taxon.org/historic/Congress/IBC_1959/Prop018-019.pdf | archive-date = 18 May 2015 | lang = en |issn = 0040-0262 }} * {{Cite web | publisher = Encyclopedia Britannica | year = 2017a | url = https://www.britannica.com/science/taxonomy | work = britannica.com | title = taxonomy {{!}} biology | url-status = live | archive-url = https://web.archive.org/web/20170405075451/https://www.britannica.com/science/taxonomy | archive-date = 2017-04-05 | lang = en}} * {{Cite web | publisher = Encyclopedia Britannica | year = 2017b | url = https://www.britannica.com/biography/Andrea-Cesalpino | work = britannica.com | title = Andrea Cesalpino {{!}} Italian physician, philosopher, and botanist | url-status = live | archive-url = https://web.archive.org/web/20170405075220/https://www.britannica.com/biography/Andrea-Cesalpino | archive-date = 2017-04-05 | lang = en}} * {{Cite web | publisher = Encyclopedia Britannica | year = 2017c | url = https://www.britannica.com/biography/Joseph-Pitton-de-Tournefort | work = britannica.com | title = Joseph Pitton de Tournefort {{!}} French botanist and physician | url-status = live | archive-url = https://web.archive.org/web/20170405075951/https://www.britannica.com/biography/Joseph-Pitton-de-Tournefort | archive-date = 2017-04-05 | lang = en}} * {{Cite web | publisher = Encyclopedia Britannica | year = 2017а | url = https://www.britannica.com/science/taxonomy/The-Linnaean-system | work = britannica.com | title = The Linnaean system {{!}} biology | url-status = live | archive-url = https://web.archive.org/web/20170405074215/https://www.britannica.com/science/taxonomy/The-Linnaean-system | archive-date = 2017-04-05 | lang = en}} * {{Cite book | last = Jaime | first = Prohens | year = 2010 | title = International Edition Vegetables I: Asteraceae, Brassicaceae, Chenopodicaceae, and Cucurbitaceae (Handbook of Plant Breeding) | isbn = 978-1-4419-2474-2 | lang = en}} * {{Cite book | last = Leroi | first = Armand Marie | year = 2014 | title = The Lagoon: How Aristotle Invented Science | url = https://archive.org/details/lagoonhowaristot0000lero_m5a9 | publisher = Bloomsbury | isbn = 978-1-4088-3622-4 | lang = en}} * {{cite book | last = Linnaeus | first = C | year = 1735 | title = Systema naturae, sive regna tria naturae systematice proposita per classes, ordines, genera, & species | publisher = Haak | location = Leiden | lang = la}} * {{cite book | last = Linnaeus | first = C | year = 1758 | title = Systema naturae, sive regna tria naturae systematice proposita per classes, ordines, genera, & species | publisher = Haak | location = Leiden | lang = la}} * {{cite web | last = Manktelow | first = M | year = 2010 | url = http://atbi.eu/summerschool/files/summerschool/Manktelow_Syllabus.pdf | archive-url = https://web.archive.org/web/20150529020546/http://atbi.eu/summerschool/files/summerschool/Manktelow_Syllabus.pdf | archive-date = 2015-05-29 | title = History of Taxonomy | format = PDF | work = atbi.eu | publisher = Uppsala University | accessdate = 2015-05-29 | lang = en | архив_дата = 2015-05-29 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150529020546/http://atbi.eu/summerschool/files/summerschool/Manktelow_Syllabus.pdf }} * {{cite book | last = Mayr | first = Ernst | year = 1982 | title = The Growth of Biological Thought: Diversity, Evolution, and Inheritance | url = https://archive.org/details/growthofbiologic00mayr | publisher = Belknap Press | location = Cambridge (Mass.) | isbn = 978-0674364462 | lang = en}} * {{Cite web | publisher = palaeos.com | year = 2017 | url = http://palaeos.com/taxonomy/history.html | title = Taxonomy | work = palaeos.com | url-status = dead | archive-url = https://web.archive.org/web/20170331022648/http://palaeos.com/taxonomy/history.html | archive-date = 2017-03-31 | lang = en | достъп_дата = 2023-04-02 | архив_дата = 2017-03-31 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20170331022648/http://palaeos.com/taxonomy/history.html }} * {{Cite book | last = Ray | first = John | url = https://www.biodiversitylibrary.org/item/84226#page/7/mode/1up | title = Methodus plantarum nova | publisher = impensis Henrici Faithorne & Joannis Kersey, ad insigne Rofæ Coemeterio D. Pauli | year = 1682 | lang = la | archive-url = https://web.archive.org/web/20170929060003/http://www.biodiversitylibrary.org/item/84226#page/7/mode/1up | archive-date = 2017-09-29 | url-status = live}} == Вижте също == * [[Филогения]] * [[Таксономия]] * [[:Категория:Жив свят]] == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://tolweb.org/tree/ Уеб проект „Дърво на живота“] * {{икона|en}} [http://animaldiversity.ummz.umich.edu/ Портал „Разнообразие при животните“] * {{икона|en}} [http://www.ohiou.edu/phylocode/index.html ФилоКод] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071114093618/http://www.ohiou.edu/phylocode/index.html |date=2007-11-14 }} * {{икона|en}} [http://www.omne-vivum.com/ Таксономия Omne vivum] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200313052522/http://www.omne-vivum.com/ |date=2020-03-13 }} * {{икона|en}} [http://anthro.palomar.edu/animal/default.htm Таксономия на живите същества (Palomar)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100111134458/http://anthro.palomar.edu/animal/default.htm |date=2010-01-11 }} * {{икона|en}} [http://www.ncbi.nlm.nih.gov/Taxonomy/ Таксономия], американски [[Национален център за биотехнологична информация]] * {{икона|en}} [http://www.nhm.ac.uk/hosted-sites/iczn/code/ Международен кодекс на зоологическата номенклатура]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190725132544/https://www.nhm.ac.uk/hosted-sites/iczn/code/ |date=2019-07-25 }} * {{икона|en}} [http://www.iapt-taxon.org/icbn/main.htm Международен кодекс на ботаническата номенклатура] {{Класификации на организмите}} [[Категория:Класификация на природния свят]] [[Категория:Клонове на биологията]] sn23k9arzevpestr2bipio9d62i64g0 0 4170 12434836 12103388 2024-12-08T13:15:49Z 2A01:5A8:302:A91C:14AE:C45E:3D58:387F Промяна на името на манастира в препратката - "МагдалИна" вместо "МагдалЕна" - името се изписва с И, а не Е. 12434836 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Buhovo-main-square.jpg | картинка-описание = Главният площад | вид = град | екатте = 7140 | надм-височина = 771 | площ = 44,821 | население = 2942 жители (към 01/01/2007 – НСИ) | пощ-код = 1830 | тел-код = 02994 | сев-ширина = 42.768 | изт-дължина = 23.566 | карта3 = България Бухово | текст3 = Бухово | адрес-община = | bgmaps = x = 968226E413AB&y = 908326E613AB | sat = 42.767,23.567 }} '''Бухово''' е [[град]] в състава на [[Кремиковци (район)|район „Кремиковци“]] на [[Столичната община]], [[област София]]. Бухово отстои на 7,6 km източно от центъра на [[Кремиковци]] и съответно на 8 и 11,5 km северно от [[Горни Богров]] и [[Долни Богров]]. == Етимология и значение на името == Името на града има турски произход: „Бу-хава“ и означава хубав, чист въздух.<ref>[http://www.segabg.com/article.php?sid=2016022300040001201 Бухово разцъфтя и загина покрай уранодобива] [[Сега (вестник)|вестник Сега]]; Посетен на 26 март 2018</ref><ref>[http://planinitenabulgaria.blog.bg/turizam/2009/01/26/iskyrski-prolom-150-chast-3.282289 Искърски пролом]Блог-постинг</ref> Според друга теория името на Бухово идва от ''бух'' – [[бухал]].<ref>{{cite book | last = Георгиев | first = Вл. И. (ред.) | year = 1971 | title = Български етимологичен речник. Том I (А – З) | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | pages = 93}}</ref> == География == Град Бухово се намира на 20 километра североизточно от центъра на София и е разположен в южните склонове на [[Мургаш|Мургашкия дял]] на [[Стара планина]]. == История == [[Файл:Buhovo-town-hall.jpg|мини|260п|дясно|Кметство Бухово]] [[Файл:Buhiovo-main-street.jpg|мини|260п|дясно|Главната улица с алея]] В праисторията, средния и късния [[неолит]] (новокаменна епоха) Бухово се намира на 1,5 километра източно от сегашното му място. За предишните обитатели са останали доказателства (керамични останки, чукове, брадви и шила), чрез които е датирано това събитие.<ref name="свети места">[http://svetimesta.com/България/София-град%20голяма%20община/Buhovo Описание на гр. Бухово от сайта svetimesta.com], посетен на 11 февруари 2012 г.</ref> По онова време селището се казва [[Урсул]]. По време на [[Древен Рим|римската]] инвазия през 29 г. пр.н.е. селището е населявано от [[серди]].<ref name="свети места" /> Те са свободолюбиви и войнствени и оказват продължителна съпротива на римляните. Впоследствие тези земи влизат в пределите на [[Византия]]<ref name="свети места" /> през [[3 век]] при император [[Константин I Велики]]. В двора на днешния [[Буховски манастир „Света Мария Магдалена“|Буховски манастир]] са открити останки от трикорабна [[църква (сграда)|църква]] от края на IV – началото на V век, една от най-големите късноантични църковни сгради в страната, с дължина 41 метра.<ref name="димитров">{{cite book | last = Димитров | first = Димитър | year = 2013 | title = Християнските храмове по българските земи I-IX век | publisher = Фондация „Покров Богородичен“ | location = София | isbn = 978-954-2972-17-4 | pages = 132}}</ref><ref name="свети места" /> През [[6 век|6]] и [[7 век]] [[южни славяни|южните славяни]] се заселват в района. През 809 г. приобщават територията на Бухово към [[Първа българска държава|България]]. Това става при [[хан Крум]]. От онова време е останала крепостта „Градище“, намираща се северно от града.<ref name="свети места" /> След период на затишие името на Бухово се появява в документи от началото на [[15 век]] по [[Българските земи под османско владичество|османско време]], само като сметка в опис на владение<ref name="извори 13">{{cite book|title="Извори за Българската История, т. 13 ТИБИ т.2"|year=1966|publisher="Българска Академия на Науките"|location="София"|pages=49}}</ref>. По онова време са изградени манастирите „Св. Мария Магдалена“ и „Св. Архангел Михаил“, в които е развивана духовна и културна дейност.<ref name="свети места" /> През 1928 г. е построена църквата „Св. Николай“.<ref name="свети места" /> Селото е обявено за град<ref name="свети места" /> с Указ 1942 на Държавния съвет на НРБ от 4 септември 1974 г. (Обн. ДВ, бр. 72 от 17 септември 1974).<ref>[http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=57392&ezik=bul&e=61254 Справка за гр. Бухово, общ. Столична, обл. София (столица) към 17 септември 1974 г.] – в сайта на [[НСИ]]</ref> == Уранодобив == {{основна|Добив на уран в България}} През [[1938]] г. с помощ от [[Германска империя (1933-1945)|Германия]] е разработено находище на [[уран (елемент)|уран]].<ref name="монитор">[http://www.monitor.bg/article?id=296959 Бухово в паника заради радиация]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, статия в „Монитор“ от 28 юни 2011 г.</ref> Крайно бедното население на Бухово в миналото едва е изкарвало препитанието на големите си семейства при доста бедната обработваема земя. След края на [[Втората световна война]] с развитието на минно-добивната промишленост жителите постепенно се замогват. На мястото на някогашното [[скотовъдство]] и [[пастирство]] идват [[миньорство]]то и [[металургия]]та. След края на войната [[Съветско-българска минна компания|Съветско-българската минна компания]] разработва находището до 1956 г., когато е създадено българското дружество „Редки метали“. То управлява находището до 1992 г., когато добивът е прекратен.<ref name="монитор" /> == 117 СУ „Св. св. Кирил и Методий“ == 117 СУ „Св. св. Кирил и Методий“ е средно общообразователно училище с природоматематически профил. В него се обучават около 330 ученици на възраст от 6 до 18 години, живеещи в гр. Бухово, кв. Сеславци, селищата от район „Кремиковци“ и София-град. Понастоящем, училището се помещава в две учебни сгради – една в гр. Бухово и друга в кв. Сеславци, тъй като през 2007 г. към 117 СУ бе присъединено училището в кв. Сеславци. За качеството на образованието в училището работят 28 висококвалифицирани учители, като голяма част от тях са негови бивши възпитаници.  117 СУ „Св. св. Кирил и Методий“ има богата и непрекъснато обновяваща се материална база. Училището разполага с 21 добре оборудвани класни стаи, 4 компютърни кабинета, библиотека, 1 спортна зала, 1 стая за подготвителната група в кв. Сеславци, 1 кабинет по безопасност на движението, стая на Ученическия парламент, бюфет за топли закуски. Предстои откриването на нов физкултурен салон в гр. Бухово. Наред с високото качество на обучението, екипът от педагози се грижи и за добрата атмосфера в училището, посредством разнообразни дейности, насочени към свободното време на учениците. 117 СУ „Св. св. Кирил и Методий“ има богат опит в работа по проекти с такава тематика, организирането на извънкласни дейности, училищни тържества, летен отдих и екскурзии с учебна цел. В 117 СУ „Св. св. Кирил и Методий“ са създадени и активно работят ученически клубове – Ученически парламент; Вокална група; Младежки клуб на БЧК; Клуб „Млад огнеборец“; Клуб „Зебра“. Училището успешно партнира и взаимодейства с родители, граждани, общественост, Местната власт, институции и организации. [[Файл:Панорама117СОУ-Бухово.jpg|alt=117 СОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – гр. Бухово|център|безрамка|800x800px|117 СОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – гр. Бухово]] == Забележителности == * Буховски стадион „Миньор“ * Голяма спортна зала * Паметник на самолета на полк. Никола Бонев в двора на читалище „Просвета“ * [[Буховски манастир „Света Мария Магдалина“|Буховски манастир „Света Мария Магдалена“]] * [[Буховски манастир „Свети Архангел Михаил“]] * Чудотворна икона „Достойно есть“ от Света гора * Картинг писта „Бухово“ (бивша) * Къща музей на полк. Никола Бонев == Транспорт == Градът се обслужва от 2 автобусни линии: 90, 117. == Редовни събития == * Годишен събор в последната неделя на юни. * Отпразнуване на Нова година пред Културен дом – гр. Бухово (31 декември). * Всеки петък от 16:00 часа в храм „Свети Николай Мирликийски“ се отслужва Акатист на Пресвета Богородица пред копието на чудотворната светогорска икона „Достойно есть“. == Личности == * Никола Ангелов Бонев – полковник, летец (13 декември 1917 – 14 ноември 1943) == Вижте също == * [[Добив на уран в България]] == Бележки == {{reflist}} {{commonscat|Buhovo}} == Външни препратки == * [http://www.facebook.com/pages/Buhovo/112951015392427#!/pages/Buhovo/112951015392427?v=photos Снимки от Бухово във Facebook] * [http://www.segabg.com/article.php?id=792352 Бухово разцъфтя и загина покрай уранодобива] {{Градове в България}} {{Столична община}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Бухово| ]] le9uqojofwxke38usfwzt4sxqsxneov 12434847 12434836 2024-12-08T13:27:33Z Мико 4542 12434847 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Buhovo-main-square.jpg | картинка-описание = Главният площад | вид = град | екатте = 7140 | надм-височина = 771 | площ = 44,821 | население = 2942 жители (към 01/01/2007 – НСИ) | пощ-код = 1830 | тел-код = 02994 | сев-ширина = 42.768 | изт-дължина = 23.566 | карта3 = България Бухово | текст3 = Бухово | адрес-община = | bgmaps = x = 968226E413AB&y = 908326E613AB | sat = 42.767,23.567 }} '''Бухово''' е [[град]] в състава на [[Кремиковци (район)|район „Кремиковци“]] на [[Столичната община]], [[област София]]. Бухово отстои на 7,6 km източно от центъра на [[Кремиковци]] и съответно на 8 и 11,5 km северно от [[Горни Богров]] и [[Долни Богров]]. == Етимология и значение на името == Името на града има турски произход: „Бу-хава“ и означава хубав, чист въздух.<ref>[http://www.segabg.com/article.php?sid=2016022300040001201 Бухово разцъфтя и загина покрай уранодобива] [[Сега (вестник)|вестник Сега]]; Посетен на 26 март 2018</ref><ref>[http://planinitenabulgaria.blog.bg/turizam/2009/01/26/iskyrski-prolom-150-chast-3.282289 Искърски пролом]Блог-постинг</ref> Според друга теория името на Бухово идва от ''бух'' – [[бухал]].<ref>{{cite book | last = Георгиев | first = Вл. И. (ред.) | year = 1971 | title = Български етимологичен речник. Том I (А – З) | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | pages = 93}}</ref> == География == Град Бухово се намира на 20 километра североизточно от центъра на София и е разположен в южните склонове на [[Мургаш|Мургашкия дял]] на [[Стара планина]]. == История == [[Файл:Buhovo-town-hall.jpg|мини|260п|дясно|Кметство Бухово]] [[Файл:Buhiovo-main-street.jpg|мини|260п|дясно|Главната улица с алея]] В праисторията, средния и късния [[неолит]] (новокаменна епоха) Бухово се намира на 1,5 километра източно от сегашното му място. За предишните обитатели са останали доказателства (керамични останки, чукове, брадви и шила), чрез които е датирано това събитие.<ref name="свети места">[http://svetimesta.com/България/София-град%20голяма%20община/Buhovo Описание на гр. Бухово от сайта svetimesta.com], посетен на 11 февруари 2012 г.</ref> По онова време селището се казва [[Урсул]]. По време на [[Древен Рим|римската]] инвазия през 29 г. пр.н.е. селището е населявано от [[серди]].<ref name="свети места" /> Те са свободолюбиви и войнствени и оказват продължителна съпротива на римляните. Впоследствие тези земи влизат в пределите на [[Византия]]<ref name="свети места" /> през [[3 век]] при император [[Константин I Велики]]. В двора на днешния [[Буховски манастир „Света Мария Магдалина“|Буховски манастир]] са открити останки от трикорабна [[църква (сграда)|църква]] от края на IV – началото на V век, една от най-големите късноантични църковни сгради в страната, с дължина 41 метра.<ref name="димитров">{{cite book | last = Димитров | first = Димитър | year = 2013 | title = Християнските храмове по българските земи I-IX век | publisher = Фондация „Покров Богородичен“ | location = София | isbn = 978-954-2972-17-4 | pages = 132}}</ref><ref name="свети места" /> През [[6 век|6]] и [[7 век]] [[южни славяни|южните славяни]] се заселват в района. През 809 г. приобщават територията на Бухово към [[Първа българска държава|България]]. Това става при [[хан Крум]]. От онова време е останала крепостта „Градище“, намираща се северно от града.<ref name="свети места" /> След период на затишие името на Бухово се появява в документи от началото на [[15 век]] по [[Българските земи под османско владичество|османско време]], само като сметка в опис на владение<ref name="извори 13">{{cite book|title="Извори за Българската История, т. 13 ТИБИ т.2"|year=1966|publisher="Българска Академия на Науките"|location="София"|pages=49}}</ref>. По онова време са изградени манастирите „Св. Мария Магдалена“ и „Св. Архангел Михаил“, в които е развивана духовна и културна дейност.<ref name="свети места" /> През 1928 г. е построена църквата „Св. Николай“.<ref name="свети места" /> Селото е обявено за град<ref name="свети места" /> с Указ 1942 на Държавния съвет на НРБ от 4 септември 1974 г. (Обн. ДВ, бр. 72 от 17 септември 1974).<ref>[http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=57392&ezik=bul&e=61254 Справка за гр. Бухово, общ. Столична, обл. София (столица) към 17 септември 1974 г.] – в сайта на [[НСИ]]</ref> == Уранодобив == {{основна|Добив на уран в България}} През [[1938]] г. с помощ от [[Германска империя (1933-1945)|Германия]] е разработено находище на [[уран (елемент)|уран]].<ref name="монитор">[http://www.monitor.bg/article?id=296959 Бухово в паника заради радиация]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, статия в „Монитор“ от 28 юни 2011 г.</ref> Крайно бедното население на Бухово в миналото едва е изкарвало препитанието на големите си семейства при доста бедната обработваема земя. След края на [[Втората световна война]] с развитието на минно-добивната промишленост жителите постепенно се замогват. На мястото на някогашното [[скотовъдство]] и [[пастирство]] идват [[миньорство]]то и [[металургия]]та. След края на войната [[Съветско-българска минна компания|Съветско-българската минна компания]] разработва находището до 1956 г., когато е създадено българското дружество „Редки метали“. То управлява находището до 1992 г., когато добивът е прекратен.<ref name="монитор" /> == 117 СУ „Св. св. Кирил и Методий“ == 117 СУ „Св. св. Кирил и Методий“ е средно общообразователно училище с природоматематически профил. В него се обучават около 330 ученици на възраст от 6 до 18 години, живеещи в гр. Бухово, кв. Сеславци, селищата от район „Кремиковци“ и София-град. Понастоящем, училището се помещава в две учебни сгради – една в гр. Бухово и друга в кв. Сеславци, тъй като през 2007 г. към 117 СУ бе присъединено училището в кв. Сеславци. За качеството на образованието в училището работят 28 висококвалифицирани учители, като голяма част от тях са негови бивши възпитаници.  117 СУ „Св. св. Кирил и Методий“ има богата и непрекъснато обновяваща се материална база. Училището разполага с 21 добре оборудвани класни стаи, 4 компютърни кабинета, библиотека, 1 спортна зала, 1 стая за подготвителната група в кв. Сеславци, 1 кабинет по безопасност на движението, стая на Ученическия парламент, бюфет за топли закуски. Предстои откриването на нов физкултурен салон в гр. Бухово. Наред с високото качество на обучението, екипът от педагози се грижи и за добрата атмосфера в училището, посредством разнообразни дейности, насочени към свободното време на учениците. 117 СУ „Св. св. Кирил и Методий“ има богат опит в работа по проекти с такава тематика, организирането на извънкласни дейности, училищни тържества, летен отдих и екскурзии с учебна цел. В 117 СУ „Св. св. Кирил и Методий“ са създадени и активно работят ученически клубове – Ученически парламент; Вокална група; Младежки клуб на БЧК; Клуб „Млад огнеборец“; Клуб „Зебра“. Училището успешно партнира и взаимодейства с родители, граждани, общественост, Местната власт, институции и организации. [[Файл:Панорама117СОУ-Бухово.jpg|alt=117 СОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – гр. Бухово|център|безрамка|800x800px|117 СОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – гр. Бухово]] == Забележителности == * Буховски стадион „Миньор“ * Голяма спортна зала * Паметник на самолета на полк. Никола Бонев в двора на читалище „Просвета“ * [[Буховски манастир „Света Мария Магдалена“]] * [[Буховски манастир „Свети Архангел Михаил“]] * Чудотворна икона „Достойно есть“ от Света гора * Картинг писта „Бухово“ (бивша) * Къща музей на полк. Никола Бонев == Транспорт == Градът се обслужва от 2 автобусни линии: 90, 117. == Редовни събития == * Годишен събор в последната неделя на юни. * Отпразнуване на Нова година пред Културен дом – гр. Бухово (31 декември). * Всеки петък от 16:00 часа в храм „Свети Николай Мирликийски“ се отслужва Акатист на Пресвета Богородица пред копието на чудотворната светогорска икона „Достойно есть“. == Личности == * Никола Ангелов Бонев – полковник, летец (13 декември 1917 – 14 ноември 1943) == Вижте също == * [[Добив на уран в България]] == Бележки == {{reflist}} {{commonscat|Buhovo}} == Външни препратки == * [http://www.facebook.com/pages/Buhovo/112951015392427#!/pages/Buhovo/112951015392427?v=photos Снимки от Бухово във Facebook] * [http://www.segabg.com/article.php?id=792352 Бухово разцъфтя и загина покрай уранодобива] {{Градове в България}} {{Столична община}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Бухово| ]] h36ydc0yypuyv0x32y5hkhz5rl6nucl 0 4297 12434997 12394815 2024-12-08T16:51:04Z 2A01:5A8:307:C35B:3C1A:C210:B78:13A 12434997 wikitext text/x-wiki {{повече източници}} '''Съществителното име''', наричано понякога за краткост само '''съществително''' (лат. '''субстантив'''), е [[част на речта]], която означава конкретно или отвлечено понятие. Съществителното име означава лице или предмет в най-общ смисъл.<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/съществително/ РБЕ]</ref> Съществителното име е тази част на речта, с която се назовават [[феномен]]ите на човешкото познание. [[Номинатив]]ната му функция го прави пригодно да назовава всичко – лицаживотни, растения, неодушевени предмети, отвлечени понятия.<ref>Т. Бояджиев, Ив. Куцаров, Й. Пенчев, ''Съвременен български език. Фонетика, лексикология, словообразуване, морфология, синтаксис''. София, издателство „Петър Берон“, 1999.</ref> Като част на [[изречение]]то съществителното име може да бъде [[подлог]], [[допълнение]], [[несъгласувано определение]], [[обстоятелствено пояснение]] или [[Приложение (граматика)|приложение]]. Например в изречението : „''Иван написа писмо на баба си.''“ съществителното име ''Иван'' е подлог, а ''писмо'' и ''баба'' са съответно [[пряко допълнение|пряко]] и [[непряко допълнение]]. За разлика от [[местоимение|местоименията]], съществителните образуват отворена лексикална категория – допустима е появата на нови съществителни чрез съчетаване на съществуващи думи, [[словообразуване]], заемане от други езици и т.н. В различните езици съществителните могат да се изменят в зависимост от отношението си към някои [[граматическа категория|граматически категории]]: [[определеност]], [[падеж (граматика)|падеж]], [[род (граматика)|род]], [[Число (граматика)|число]]. == Видове == === Според назоваваното === За разлика от глагола, който назовава извършването на определено действие и отговаря на въпроса „Какво прави?“, съществителното име е част на речта, която именува предмет, явление, лице, представител на животинския или растителния свят и отговаря на въпроса „Какво е това?“. Според вида и обхвата на предмета или явлението, което назовават, съществителните имена се делят на различни групи. Част от съществителните имена са думи, които се отнасят до определени, конкретни предмети, като ''стол'', ''ябълка'', ''Мария'', които могат да се пипнат, видят или чуят. Те се наричат '''конкретни съществителни'''. Втората група съществителни – '''абстрактни''', или още '''отвлечени''', назовават идеи, абстрактни понятия или нематериални неща напр. ''свобода'', ''справедливост'' и т.н. '''Съществителни умалителни имена''' Със съществителните умалителни имена се назовават малки предмети или се изразява чувство на симпатия. Примери: ''ушенце'', ''Лилинце'', ''чайче''. ==== Съществителни нарицателни имена ==== '''Съществителните нарицателни''' назовават група еднородни явления и същевременно конкретното явление. Т.е. са названия на понятията. Може да се нарекат още общи съществителни имена: мисъл, дърво, писател, смелост и други. В българския език нарицателните имена се пишат с малка начална буква. ==== Съществителни собствени имена ==== '''Съществителните собствени имена''' назовават отделни лица, животни, обекти или абстрактни явления. Те не се свързват с понятие, а принадлежат на единични явления, поради което може да се нарекат частни съществителни имена. Те биват: * повторяеми – имена на лица (Иван, Мария), животни (Шаро), [[институция|институции]] и др. * неповторяеми – най-често географски понятия ([[Азия]]) и прозвища ([[Дякона]]). Наблюдават се случаи, в които нарицателните съществителни имена преминават в собствени и обратно: вяра – Вяра, надежда – Надежда, Кулон – [[кулон]]. В [[български език|българския]], [[английски език|английския]] и в други [[Език (езикознание)|езици]] съществителните собствени имена се пишат с начална главна буква, за да се различават от другите [[дума|думи]] по-лесно и бързо. В писмения [[немски език]] съществителните имена без изключение започват с главна буква, независимо дали са нарицателни или собствени. ==== Примери ==== * ''България'' (съществително собствено име, за кратко с.с.и.) е ''държава'' (съществително нарицателно име, за кратко с.н.и.) на Балканския ''полуостров'' (с.н.и.) * ''Иван'' (с.с.и.) стана от ''масата'' (с.н.и.) и отиде да плати ''сметката''. (с.н.и.) * ''Калина'' (с.с.и.) е ''име'' (с.н.и.) на ''момиче'' (с.н.и.) === По произход === За '''първични''' се считат онези съществителни имена, които не са произлезли от други думи или връзката сега не е видна. Такива са ''хляб'', ''мъж''. За разлика от тях '''производните''' съществителни са произведени от други съществителни, прилагателни или глаголи, напр. съотв. ''овчар'', ''вялост'', ''ученик''. Особена група в последните са [[отглаголно съществително име|отглаголните съществителни]], които означават процеса на извършване на дадено действие. === Прости и сложни === Съществителни като Ботевград са '''сложни''', защото имат повече от една коренна [[морфема]]. За разлика от тях '''простите''' ''Ботев'' и ''град'' се състоят от корен и наставка или само корен. == Граматически категории == === Род (Именен клас) === {{основна|Род (граматика)|има раздел=1}} Именните класове са големи групи от съществителни, принадлежността към които оказва влияние върху формата на свързаните със съществителното думи. Всяко съществително принадлежи към един именен клас. Именните класове в [[индоевропейски езици|индоевропейските]] и някои други езици обикновено се наричат [[род (граматика)|родове]]. В повечето от тези езици, включително в [[български език|българския]], има три рода: мъжки, женски и среден. В някои езици родовете са само два. Мъжкият и женският граматически род приблизително съответстват на биологичния [[пол]] на назования обект, когато той има такъв, макар че има и изключения: например, думата „момиче“ е в среден род на български и [[немски език|немски]] („Mädchen“) и в мъжки род на [[ирландски език|ирландски]] („cailín“). Съществителните, назоваващи безполови обекти, могат да имат произволен род, като най-често определящи са символични подобия в значението или морфологични сходства. В някои езици съществуват и други именни класове, освен класическите родове. В повечето [[славянски езици]] съществителните в мъжки род допълнително се разграничават на одушевени и неодушевени, а в [[полски език|полския език]] одушевените съществителни в мъжки род се разделят на лични и безлични. В [[баски език|баския език]] има само два класа: за одушевени и неодушевени предмети. В повечето [[кавказки езици]] има четири класа: мъжки, женски, за одушевени същества и за останалите съществителни. Много [[нигер-конгоански езици]] имат силно усложнена система от именни класове, например в езика [[луганда]] те са десет, а в [[суахили]] има осемнайсет именни класа. В много езици, някои от които с голямо разпространение, именни класове напълно отсъстват. Сред тях са [[китайски език|китайският]] и [[японски език|японският]] език, [[алтайски езици|алтайските езици]] (включително [[турски език|турският]]), [[бенгалски език|бенгалският]], [[унгарски език|унгарският]], [[филипински език|филипинският]], [[арменски език|арменският]], [[грузински език|грузинският]], [[индонезийски език|индонезийският]], [[персийски език|персийският]] и [[виетнамски език|виетнамският]] език. В [[английски език|английския език]] има само остатъци от система на именни класове, запазена главно при някои местоимения. === Число === {{основна|Число (граматика)|има раздел=1}} {{основна|Число в българския език}} С категорията [[число (граматика)|число]] се изразява броят на назованите обекти. В зависимост от числото съществителното може да се изменя, най-често с добавяне на [[окончание]], а често с числото се съгласуват и думите, отнасящи се до съществителното. В повечето езици, в които присъства категорията число, включително българския, съществуват две числа: единствено (за единични предмети) и множествено (за повече от един предмет). Примери: : Единствено число: „''дърво''“, „''автобус''“. : Множествено число: „''дървета''“, „''автобуси''“. Разделянето на единствено и множествено число не е единственото възможно. В много [[семитски езици]] се използва [[двойствено число]], означаващо два предмета. Смята се, че в [[индоевропейски праезик|индоевропейския праезик]] също е имало двойствено число. То е известно от няколко мъртви днес езика, като [[санскрит]], [[старогръцки език|старогръцкия]] и [[готски език|готския]] език, съществувало е в [[Старобългарски език|старобългарския]] език, а в съвременните индоевропейски езици е запазено при [[исландски език|исландския]] и [[словенски език|словенския]] език. По подобен начин, макар и много по-рядко, някои езици използват [[тройствено число]] (някои [[австронезийски езици]], като [[толомако]], [[лихирски език|лихирският]] и [[манамски език|манамският]] език). Няма сведения за съществуването в естествените езици на особени форми за назоваване на определен брой предмети, когато този брой е по-голям от три. В някои езици определени съществителни имат колективно и сингулативно число. В този случай основната дума описва даден клас предмети (на [[арабски език|арабски]]: حجر, „камъни“; на [[руски език|руски]]: ''лёд'', „лед“), а производната – конкретен представител на класа (на арабски: حجرة, „отделен камък“; {{lang|ru|льдина}}, „парче лед“). Колективната форма напомня български съществителни от рода на „ориз“, описващи изброим клас предмети, но в българския няма механизъм за образуване на сингулативната форма, а се използват описателни фрази като „зърно ориз“. В отделни езици, като [[хопски език|хопския]] и [[валпирски език|валпирския]], както и при някои арабски съществителни, се използва '''паукално число''' – то обозначава малък брой обекти за разлика от множественото число, при което обектите са много. '''Дистрибутивното число''', използвано например в [[навахски език|навахския език]], се използва за множество обекти, но разглеждани като независими индивидуалности. === Определеност === {{основна|Определеност|има раздел=1}} {{основна|Определителен член в българския език}} Съществителните имена в някои езици, между които и българския, имат категория определеност. В българския език названията на определените обекти се членуват, както следва: : м.р – пълен член: '''-ът''', '''-ят'''; непълен член: '''-а''', '''-я'''; : ср.р. – '''-то'''; : ж.р. – '''-та'''. === Падеж === {{основна|Падеж (граматика)|има раздел=1}} С граматическата категория '''[[Падеж (граматика)|падеж]]''' се означава синтактичната роля на съществителното. Различните езици съдържат различен брой падежи. Например в [[руски език|руския език]] има шест падежа, в [[немски език|немския език]] те са четири, в [[старобългарски език|старобългарския език]] са били седем, а в съвременния [[български език]] няма падежи, ако не се броят някои остатъци при местоименията. Запазила се е (макар също в упадък) т.нар. '''звателна форма''' на имената, която някога е представлявала отделен падеж, наречен [[звателен падеж]], и преосмислена като звателна форма след разпадането на падежната система. Звателните форми в българския език се използват при обръщения. Падежните окончания са '''-е''' и '''-о''', а за мъжки род и '''-ю'''. При образуване на формите понякога се изпускат или преобразуват звукове. Окончанието '''-о''' се [[йотация|йотува]] след гласна, тоест става '''-йо'''. Когато основната форма в единствено число завършва на '''-я''', мекостта се запазва в звателната форма и тя завършва на '''-ьо'''. Примери: * Мъжки род: ''мъж'''о''''', ''Стефан'''е''''', ''Петр'''е''''', ''Иван'''е''''', ''Димитр'''е''''', ''Виктор'''е''''', ''ученик'''о''''', ''учител'''ю''''', ''спасител'''ю''''', ''бож'''е''''', ''старч'''е''''', ''син'''е''''', ''синк'''о''''', ''брат'''е''''', ''братк'''о''''', ''шахматист'''е''''', ''приятел'''ю''''', ''ветр'''е''''', ''съди'''йо''''', ''войвод'''о''''', ''славе'''ю''''', ''вълк'''о''''', ''кум'''е''''', ''сват'''е''''', ''дявол'''е'''''. * Женски род: ''жен'''о''''', ''майк'''о''''', ''мам'''о''''', ''баб'''о''''', ''лел'''ьо''''', ''родин'''о''''', ''приятелк'''о''''', ''Елен'''о''''', ''Лилян'''о''''', ''Стефан'''о''''', ''Борян'''о''''', ''Мари'''йо''''', ''Пенк'''е''''', ''Марийк'''е''''', ''Сийк'''е''''', ''сестр'''о''''', ''как'''о''''', ''гор'''о''''', ''вод'''о''''', ''лун'''о''''', ''зем'''ьо''''', ''лам'''ьо''''', ''гарг'''о''''', ''природ'''о''''', ''свобод'''о''''', ''царкин'''ьо''''', ''душ'''о''''', ''душиц'''е''''', ''кумиц'''е'''''. * При имената от ср.р. ед.ч. (напр. ''коте'', ''магаре'', ''животно'') звателната форма съвпада с основната. Същото важи за имената от м.р.ед.ч. с окончание '''-о''' или '''-е''' (''чичо'', ''дядо'', ''бате'', ''батко'', ''тате'', ''татко''), както и за имената в множествено число от всички родове (''мъже'', ''жени'', ''деца'', ''приятели'', ''колеги'', ''ученици''). При мъжки собствени имена, завършващи на гласна (''Георги'', ''Гошо'', ''Пешо'', ''Тошо'', ''Митко''), звателната форма също съвпада с основната. Това важи и за женски собствени имена, завършващи на '''-и''' (''Лили'', ''Мими''). * Чужди собствени имена (''Майкъл'', ''Жак''), непригодени към българската фонетична система, нямат звателна форма. * Звателната форма на ''Господ'' е ''Господи''. При образуване на звателна форма ударението поначало не се мести. Само при имената от женски род, завършващи на ударено '''-а''' или '''-я''' в единствено число, ударението се мести напред, така че да не пада на окончанието. == Вижте също == * [[Име (граматика)]] == Източници == <references /> {{Части на речта}} [[Категория:Съществително име| ]] [[Категория:Части на речта]] sbenwzaj7t0svt8nydtoufudrujxk77 12435000 12434997 2024-12-08T16:52:41Z Carbonaro. 221440 Премахнати [[Special:Contributions/2A01:5A8:307:C35B:3C1A:C210:B78:13A|редакции на 2A01:5A8:307:C35B:3C1A:C210:B78:13A]] ([[User talk:2A01:5A8:307:C35B:3C1A:C210:B78:13A|б]].), към версия на A09 12371861 wikitext text/x-wiki {{повече източници}} '''Съществителното име''', наричано понякога за краткост само '''съществително''' (лат. '''субстантив'''), е [[част на речта]], която означава конкретно или отвлечено понятие. Съществителното име означава лице или предмет в най-общ смисъл.<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/съществително/ РБЕ]</ref> Съществителното име е тази част на речта, с която се назовават [[феномен]]ите на човешкото познание. [[Номинатив]]ната му функция го прави пригодно да назовава всичко – лица, животни, растения, неодушевени предмети, отвлечени понятия.<ref>Т. Бояджиев, Ив. Куцаров, Й. Пенчев, ''Съвременен български език. Фонетика, лексикология, словообразуване, морфология, синтаксис''. София, издателство „Петър Берон“, 1999.</ref> Като част на [[изречение]]то съществителното име може да бъде [[подлог]], [[допълнение]], [[несъгласувано определение]], [[обстоятелствено пояснение]] или [[Приложение (граматика)|приложение]]. Например в изречението : „''Иван написа писмо на баба си.''“ съществителното име ''Иван'' е подлог, а ''писмо'' и ''баба'' са съответно [[пряко допълнение|пряко]] и [[непряко допълнение]]. За разлика от [[местоимение|местоименията]], съществителните образуват отворена лексикална категория – допустима е появата на нови съществителни чрез съчетаване на съществуващи думи, [[словообразуване]], заемане от други езици и т.н. В различните езици съществителните могат да се изменят в зависимост от отношението си към някои [[граматическа категория|граматически категории]]: [[определеност]], [[падеж (граматика)|падеж]], [[род (граматика)|род]], [[Число (граматика)|число]]. == Видове == === Според назоваваното === За разлика от глагола, който назовава извършването на определено действие и отговаря на въпроса „Какво прави?“, съществителното име е част на речта, която именува предмет, явление, лице, представител на животинския или растителния свят и отговаря на въпроса „Какво е това?“. Според вида и обхвата на предмета или явлението, което назовават, съществителните имена се делят на различни групи. Част от съществителните имена са думи, които се отнасят до определени, конкретни предмети, като ''стол'', ''ябълка'', ''Мария'', които могат да се пипнат, видят или чуят. Те се наричат '''конкретни съществителни'''. Втората група съществителни – '''абстрактни''', или още '''отвлечени''', назовават идеи, абстрактни понятия или нематериални неща напр. ''свобода'', ''справедливост'' и т.н. '''Съществителни умалителни имена''' Със съществителните умалителни имена се назовават малки предмети или се изразява чувство на симпатия. Примери: ''ушенце'', ''Лилинце'', ''чайче''. ==== Съществителни нарицателни имена ==== '''Съществителните нарицателни''' назовават група еднородни явления и същевременно конкретното явление. Т.е. са названия на понятията. Може да се нарекат още общи съществителни имена: мисъл, дърво, писател, смелост и други. В българския език нарицателните имена се пишат с малка начална буква. ==== Съществителни собствени имена ==== '''Съществителните собствени имена''' назовават отделни лица, животни, обекти или абстрактни явления. Те не се свързват с понятие, а принадлежат на единични явления, поради което може да се нарекат частни съществителни имена. Те биват: * повторяеми – имена на лица (Иван, Мария), животни (Шаро), [[институция|институции]] и др. * неповторяеми – най-често географски понятия ([[Азия]]) и прозвища ([[Дякона]]). Наблюдават се случаи, в които нарицателните съществителни имена преминават в собствени и обратно: вяра – Вяра, надежда – Надежда, Кулон – [[кулон]]. В [[български език|българския]], [[английски език|английския]] и в други [[Език (езикознание)|езици]] съществителните собствени имена се пишат с начална главна буква, за да се различават от другите [[дума|думи]] по-лесно и бързо. В писмения [[немски език]] съществителните имена без изключение започват с главна буква, независимо дали са нарицателни или собствени. ==== Примери ==== * ''България'' (съществително собствено име, за кратко с.с.и.) е ''държава'' (съществително нарицателно име, за кратко с.н.и.) на Балканския ''полуостров'' (с.н.и.) * ''Иван'' (с.с.и.) стана от ''масата'' (с.н.и.) и отиде да плати ''сметката''. (с.н.и.) * ''Калина'' (с.с.и.) е ''име'' (с.н.и.) на ''момиче'' (с.н.и.) === По произход === За '''първични''' се считат онези съществителни имена, които не са произлезли от други думи или връзката сега не е видна. Такива са ''хляб'', ''мъж''. За разлика от тях '''производните''' съществителни са произведени от други съществителни, прилагателни или глаголи, напр. съотв. ''овчар'', ''вялост'', ''ученик''. Особена група в последните са [[отглаголно съществително име|отглаголните съществителни]], които означават процеса на извършване на дадено действие. === Прости и сложни === Съществителни като Ботевград са '''сложни''', защото имат повече от една коренна [[морфема]]. За разлика от тях '''простите''' ''Ботев'' и ''град'' се състоят от корен и наставка или само корен. == Граматически категории == === Род (Именен клас) === {{основна|Род (граматика)|има раздел=1}} Именните класове са големи групи от съществителни, принадлежността към които оказва влияние върху формата на свързаните със съществителното думи. Всяко съществително принадлежи към един именен клас. Именните класове в [[индоевропейски езици|индоевропейските]] и някои други езици обикновено се наричат [[род (граматика)|родове]]. В повечето от тези езици, включително в [[български език|българския]], има три рода: мъжки, женски и среден. В някои езици родовете са само два. Мъжкият и женският граматически род приблизително съответстват на биологичния [[пол]] на назования обект, когато той има такъв, макар че има и изключения: например, думата „момиче“ е в среден род на български и [[немски език|немски]] („Mädchen“) и в мъжки род на [[ирландски език|ирландски]] („cailín“). Съществителните, назоваващи безполови обекти, могат да имат произволен род, като най-често определящи са символични подобия в значението или морфологични сходства. В някои езици съществуват и други именни класове, освен класическите родове. В повечето [[славянски езици]] съществителните в мъжки род допълнително се разграничават на одушевени и неодушевени, а в [[полски език|полския език]] одушевените съществителни в мъжки род се разделят на лични и безлични. В [[баски език|баския език]] има само два класа: за одушевени и неодушевени предмети. В повечето [[кавказки езици]] има четири класа: мъжки, женски, за одушевени същества и за останалите съществителни. Много [[нигер-конгоански езици]] имат силно усложнена система от именни класове, например в езика [[луганда]] те са десет, а в [[суахили]] има осемнайсет именни класа. В много езици, някои от които с голямо разпространение, именни класове напълно отсъстват. Сред тях са [[китайски език|китайският]] и [[японски език|японският]] език, [[алтайски езици|алтайските езици]] (включително [[турски език|турският]]), [[бенгалски език|бенгалският]], [[унгарски език|унгарският]], [[филипински език|филипинският]], [[арменски език|арменският]], [[грузински език|грузинският]], [[индонезийски език|индонезийският]], [[персийски език|персийският]] и [[виетнамски език|виетнамският]] език. В [[английски език|английския език]] има само остатъци от система на именни класове, запазена главно при някои местоимения. === Число === {{основна|Число (граматика)|има раздел=1}} {{основна|Число в българския език}} С категорията [[число (граматика)|число]] се изразява броят на назованите обекти. В зависимост от числото съществителното може да се изменя, най-често с добавяне на [[окончание]], а често с числото се съгласуват и думите, отнасящи се до съществителното. В повечето езици, в които присъства категорията число, включително българския, съществуват две числа: единствено (за единични предмети) и множествено (за повече от един предмет). Примери: : Единствено число: „''дърво''“, „''автобус''“. : Множествено число: „''дървета''“, „''автобуси''“. Разделянето на единствено и множествено число не е единственото възможно. В много [[семитски езици]] се използва [[двойствено число]], означаващо два предмета. Смята се, че в [[индоевропейски праезик|индоевропейския праезик]] също е имало двойствено число. То е известно от няколко мъртви днес езика, като [[санскрит]], [[старогръцки език|старогръцкия]] и [[готски език|готския]] език, съществувало е в [[Старобългарски език|старобългарския]] език, а в съвременните индоевропейски езици е запазено при [[исландски език|исландския]] и [[словенски език|словенския]] език. По подобен начин, макар и много по-рядко, някои езици използват [[тройствено число]] (някои [[австронезийски езици]], като [[толомако]], [[лихирски език|лихирският]] и [[манамски език|манамският]] език). Няма сведения за съществуването в естествените езици на особени форми за назоваване на определен брой предмети, когато този брой е по-голям от три. В някои езици определени съществителни имат колективно и сингулативно число. В този случай основната дума описва даден клас предмети (на [[арабски език|арабски]]: حجر, „камъни“; на [[руски език|руски]]: ''лёд'', „лед“), а производната – конкретен представител на класа (на арабски: حجرة, „отделен камък“; {{lang|ru|льдина}}, „парче лед“). Колективната форма напомня български съществителни от рода на „ориз“, описващи изброим клас предмети, но в българския няма механизъм за образуване на сингулативната форма, а се използват описателни фрази като „зърно ориз“. В отделни езици, като [[хопски език|хопския]] и [[валпирски език|валпирския]], както и при някои арабски съществителни, се използва '''паукално число''' – то обозначава малък брой обекти за разлика от множественото число, при което обектите са много. '''Дистрибутивното число''', използвано например в [[навахски език|навахския език]], се използва за множество обекти, но разглеждани като независими индивидуалности. === Определеност === {{основна|Определеност|има раздел=1}} {{основна|Определителен член в българския език}} Съществителните имена в някои езици, между които и българския, имат категория определеност. В българския език названията на определените обекти се членуват, както следва: : м.р – пълен член: '''-ът''', '''-ят'''; непълен член: '''-а''', '''-я'''; : ср.р. – '''-то'''; : ж.р. – '''-та'''. === Падеж === {{основна|Падеж (граматика)|има раздел=1}} С граматическата категория '''[[Падеж (граматика)|падеж]]''' се означава синтактичната роля на съществителното. Различните езици съдържат различен брой падежи. Например в [[руски език|руския език]] има шест падежа, в [[немски език|немския език]] те са четири, в [[старобългарски език|старобългарския език]] са били седем, а в съвременния [[български език]] няма падежи, ако не се броят някои остатъци при местоименията. Запазила се е (макар също в упадък) т.нар. '''звателна форма''' на имената, която някога е представлявала отделен падеж, наречен [[звателен падеж]], и преосмислена като звателна форма след разпадането на падежната система. Звателните форми в българския език се използват при обръщения. Падежните окончания са '''-е''' и '''-о''', а за мъжки род и '''-ю'''. При образуване на формите понякога се изпускат или преобразуват звукове. Окончанието '''-о''' се [[йотация|йотува]] след гласна, тоест става '''-йо'''. Когато основната форма в единствено число завършва на '''-я''', мекостта се запазва в звателната форма и тя завършва на '''-ьо'''. Примери: * Мъжки род: ''мъж'''о''''', ''Стефан'''е''''', ''Петр'''е''''', ''Иван'''е''''', ''Димитр'''е''''', ''Виктор'''е''''', ''ученик'''о''''', ''учител'''ю''''', ''спасител'''ю''''', ''бож'''е''''', ''старч'''е''''', ''син'''е''''', ''синк'''о''''', ''брат'''е''''', ''братк'''о''''', ''шахматист'''е''''', ''приятел'''ю''''', ''ветр'''е''''', ''съди'''йо''''', ''войвод'''о''''', ''славе'''ю''''', ''вълк'''о''''', ''кум'''е''''', ''сват'''е''''', ''дявол'''е'''''. * Женски род: ''жен'''о''''', ''майк'''о''''', ''мам'''о''''', ''баб'''о''''', ''лел'''ьо''''', ''родин'''о''''', ''приятелк'''о''''', ''Елен'''о''''', ''Лилян'''о''''', ''Стефан'''о''''', ''Борян'''о''''', ''Мари'''йо''''', ''Пенк'''е''''', ''Марийк'''е''''', ''Сийк'''е''''', ''сестр'''о''''', ''как'''о''''', ''гор'''о''''', ''вод'''о''''', ''лун'''о''''', ''зем'''ьо''''', ''лам'''ьо''''', ''гарг'''о''''', ''природ'''о''''', ''свобод'''о''''', ''царкин'''ьо''''', ''душ'''о''''', ''душиц'''е''''', ''кумиц'''е'''''. * При имената от ср.р. ед.ч. (напр. ''коте'', ''магаре'', ''животно'') звателната форма съвпада с основната. Същото важи за имената от м.р.ед.ч. с окончание '''-о''' или '''-е''' (''чичо'', ''дядо'', ''бате'', ''батко'', ''тате'', ''татко''), както и за имената в множествено число от всички родове (''мъже'', ''жени'', ''деца'', ''приятели'', ''колеги'', ''ученици''). При мъжки собствени имена, завършващи на гласна (''Георги'', ''Гошо'', ''Пешо'', ''Тошо'', ''Митко''), звателната форма също съвпада с основната. Това важи и за женски собствени имена, завършващи на '''-и''' (''Лили'', ''Мими''). * Чужди собствени имена (''Майкъл'', ''Жак''), непригодени към българската фонетична система, нямат звателна форма. * Звателната форма на ''Господ'' е ''Господи''. При образуване на звателна форма ударението поначало не се мести. Само при имената от женски род, завършващи на ударено '''-а''' или '''-я''' в единствено число, ударението се мести напред, така че да не пада на окончанието. == Вижте също == * [[Име (граматика)]] == Източници == <references /> {{Части на речта}} [[Категория:Съществително име| ]] [[Категория:Части на речта]] 3dzsc3tg77ahhxav2hzfsj11luv24fs 0 9893 12435031 12433979 2024-12-08T17:15:40Z 93.152.249.9 /* Личен живот */ 12435031 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Леонардо да Винчи | име-оригинал = | категория = художник | описание = италиански художник, инженер и енциклопедист | портрет = Leonardo da Vinci - Self-Portrait_- WGA12798.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Винчи]], [[Флорентинска република]] | починал-място = [[Амбоаз]], [[Кралство Франция]] | вложки = {{Личност/Художник | категория = художник | стил = [[Зрял ренесанс]] | учител = [[Андреа дел Верокио]] | академия = | направление = | патрон = [[Лудовико Сфорца]], [[Чезаре Борджия]], [[Франсоа I]] | работил = художник, скулптор | период = | творби = [[Мона Лиза]], [[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]], [[Света Анна с мадоната и младенеца]] | повлиян = | повлиял = }}{{Личност/Инженер | категория = изобретател | област = [[Военно инженерство]], [[машинно инженерство]], [[строително инженерство]] | образование = | учил-при = | работил-в = | изобретения = }} }} '''Леонардо да Винчи''' ({{lang|it|Leonardo di ser Piero da Vinci}}) е [[Италианци|италиански]] [[енциклопедист]] от епохата на [[Зрял ренесанс|Зрелия ренесанс]], който е разностранен творец: [[художник]], [[изобретател]], [[инженер]], [[скулптор]] и [[архитект]].{{Hrf|Kemp|2003}} Въпреки че славата му първоначално се основава на постиженията му като художник, той става известен и със своите ръкописни дневници, в които прави рисунки и бележки по различни теми, включително [[анатомия]], [[астрономия]], [[ботаника]], [[картография]], [[живопис]] и [[палеонтология]]. Леонардо е широко смятан за гений, олицетворяващ [[Ренесансов хуманизъм|ренесансовия хуманистичен]] идеал{{Hrf|Heydenreich|2020}} и творбите му са принос към изкуството и образец за по-късните поколения художници, съпоставим само с тези на по-младия му съвременник с 23 години [[Микеланджело Буонароти]].{{Hrf|Kemp|2003}}{{Hrf|Heydenreich|2020}} Извънбрачен син на преуспял [[нотариус]] и жена от по-ниска класа от [[Винчи]], той чиракува при [[Андреа дел Верокио]] във [[Флоренция]]. Започва кариерата си на художник в града, но след това заминава на служба при [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Сфорца]] в [[Милано]]. По-късно отново се връща във Флоренция и Милано, както и за кратко в [[Рим]], като същевременно привлича голям брой последователи и ученици. По покана на френския крал [[Франсоа I]] през 1516 г. заминава за Франция, където умира през 1519 г. След смъртта му не е имало исторически период, в който неговите постижения, разнообразни интереси, личен живот и емпирично мислене да не са предизвиквали голям интерес и възхищение,{{Hrf|Kemp|2003}}{{Hrf|Heydenreich|2020}} което го прави чест обект на изследвания и културни референции. Леонардо е определян като един от най-великите художници в [[История на изкуството|историята на изкуството]] и често е смятан за основател на Зрелия ренесанс.{{Hrf|Kemp|2003}} Въпреки че има много изгубени произведения и не повече от 25 основни творби със сигурно авторство – включително множество незавършени – той създава някои от най-влиятелните картини в западното изкуство.{{Hrf|Kemp|2003}} Неговият [[Шедьовър|magnum opus]], ''[[Мона Лиза]]'', е най-известната му творба и често се смята за най-известната картина в света. ''[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]'' е най-възпроизвежданата религиозна картина на всички времена, а неговата рисунка ''[[Витрувиански човек|на Витрувианския човек]]'' също се счита за културна икона. През 2017 г. ''[[Спасителят на света]]'', приписван изцяло или частично на Леонардо,{{Hrf|Zöllner|2019|250}} е продаден за 450 милиона долара, поставяйки нов рекорд за най-скъпата картина, продавана някога на публичен търг. Леонардо притежава неизчерпаемо любопитство, което ръководи мисленето и действията му.<ref name="EB">{{Цитат уеб | заглавие = Leonardo da Vinci {{!}} Biography, Art, Paintings, Mona Lisa, Drawings, Inventions, Achievements, & Facts | автор = | труд = Encyclopedia Britannica | дата = | достъп_дата = 18 декември 2023 | уеб_адрес = https://www.britannica.com/biography/Leonardo-da-Vinci/Second-Florentine-period-1500-08 | език = en | цитат = }}</ref> Почитан за своята техническа [[Иновация|изобретателност]], той създава концепции за летящи машини, бронирана бойна машина, за концентрирана слънчева енергия, за прототип на сумираща машина,<ref name="AddingMachine">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://192.220.96.166/leonardo/leonardo.html|заглавие=Roberto Guatelli's Controversial Replica of Leonardo da Vinci's Adding Machine|автор=Kaplan|първо_име=Erez|достъп_дата=19 August 2013|архив_дата=2011-05-29|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110529140741/http://192.220.96.166/leonardo/leonardo.html}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Kaplan|first=E.|date=Apr 1997|title=Anecdotes|url=https://ieeexplore.ieee.org/document/586074|journal=IEEE Annals of the History of Computing|volume=19|issue=2|pages=62–69|doi=10.1109/MAHC.1997.586074|issn=1058-6180}}</ref> и за двоен корабен корпус. Сравнително малко от неговите проекти са конструирани или дори са били осъществими през живота му, тъй като научният подход към металургията и инженерството тогава е едва в начален стадий. Някои от по-малките му изобретения обаче навлизат неочаквано в света на производството, като автоматизирано навиване на бобини и машина за тестване на якостта на опън на [[тел]]. Той прави съществени открития в [[анатомия]]та, строителното инженерство, [[хидродинамика]]та, [[геология]]та, [[оптика]]та и [[трибология]]та, но не публикува откритията си и те не оказват почти никакво пряко влияние върху последващата наука.{{Hrf|Capra|2007|5–6}} == Биография == === Ранни години === Леонардо да Винчи е роден на [[15 април]] [[1452]] г. в град [[Винчи]], тогава владение на [[Флоренция]], като незаконен син на [[нотариус]]а Сер Пиеро да Винчи.{{hrf|Chiesa|1967|83}}{{hrf|Vezzosi|1997}} Майка му Катерина произхожда от селско семейство.{{hrf|Vezzosi|1997}}{{hrf|Chiesa|1967|83}} Изказвани са предположения, че Катерина е била робиня от [[Близък изток|Близкия изток]], но фактите в подкрепа на това становище са недостатъчни. Малко след раждането на Леонардо връзката им приключва и не след дълго Катерина сключва брак с Акатабарига ди Пиеро дел Вака от Винчи, който притежава собствена грънчарница и от когото има още пет деца. Сер Пиеро от своя страна е женен четири пъти и има от последните си два брака девет сина и две дъщери. След раздялата с Катерина приема Леонардо като любим син. Пиеро принадлежи към една от най-важните фамилии в града и упражнява професията си на нотариус с успех. Самият Леонардо в зряла възраст си спомня два особени случая от детството си. При единия, смятан от него за поличба, един [[Ястребови|ястреб]] се спуска от небето и се завърта над люлката му, като опашката му го докосва по лицето.{{hrf|Rosci|1977|21}} Вторият случай описва смесените му чувства при една обиколка в планината, когато попада на една пещера. Едновременно изпитва страх, че в нея може да се крие голямо чудовище, и в същото време изгарящо любопитство да разбере какво има вътре.{{hrf|Bortolon|1967|}} Първите биографи на Леонардо рисуват образа му в най-привлекателни черти. Според [[Джорджо Вазари]] (1511 – 1574) ''„с блестящата си външност, която представляваше висша красота, той възвръщаше яснотата на всяка опечалена душа“''. Според един анонимен флорентински автор ''„той беше прекрасен, съразмерно сложен, изящен, с привлекателно лице". Носеше червен плащ, стигащ до коленете, макар тогава да бяха на мода дългите дрехи. Досред гърдите му се спускаше прекрасна брада – къдрава и добре разресана.“'' === Първи период във Флоренция === Сер Пиеро се преселва със семейството си във [[Флоренция]] около 1464 година. През 1466 г. Леонардо е даден като чирак (garzone) при известния флорентински живописец [[Андреа дел Верокио]] (1436 – 1488), чието ателие е смятано за едно от най-добрите в града.{{hrf|Rosci|1977|15}} Сред известните художници, чиракували или сътрудничили на Верокио, са [[Доменико Гирландайо]], [[Пиетро Перуджино]], [[Сандро Ботичели]] и [[Лоренцо ди Креди]].{{hrf|Bortolon|1967|}}{{hrf|Arasse|1997}} При Верокио Леонардо оформя своите интереси, увлича се по архитектурата, анатомията, математиката. Той получава не само теоретична и художествена подготовка, но научава и разнообразни технически умения{{hrf|Rosci|1977|27}} в областта на [[химия]]та, [[металургия]]та, [[металообработване]]то, отливането на [[гипс]], обработката на [[Кожа (суровина)|кожи]], механиката и дърводелството.{{hrf|Martindale|1972}} [[File:Andrea del Verrocchio, Leonardo da Vinci - Baptism of Christ - Uffizi.jpg|thumb|''Кръщение Христово'' (1472 – 1475) от Верокио и Леонардо, [[Уфици]]|230px]] Леонардо завършва учението си при Верокио през 1472 г. на двадесет години, но решава да остане да работи и да живее при него. Приет е във флорентинското братство на художниците ''Компания ди сан Лука''. Други членове през 1472 г. са Ботичели, Перуджино, Гирландайо и др.{{hrf|Айзъксън|2018|41}} Верокио получава поръчка да нарисува картината ''Кръщение Христово'', завършена около 1475 г. Верокио рисува само очертанията на фигурите, а неговите чираци ги довършват. На Леонардо се пада да нарисува ангела и част от пейзажа в долния ляв ъгъл. Ангелът е толкова красив, че Верокио се зарича, че „никога няма да хване четка“ (според Вазари). Това е кулминацията на сътрудничеството на Леонардо и Верокио. Леонардо рисува в ателието още най-малко четири картини с предимно свое участие: ''Благовещение'', две малки Богородици и портрет на флорентинката ''Джиневра де Бенчи''.{{hrf|Айзъксън|2018|44 - 7}} В края на май 1472 г. на върха на лантерната (остъклена част, увенчаваща купола) на катедралата „[[Санта Мария дел Фиоре]]“ са поставени златно кълбо и кръст. Тази техническа задача е възложена през 1468 г. на Верокио, а Леонардо е най-близък свидетел на разработването на проекта. През 1478 г. вече е напуснал дома на баща си и ателието на Верокио. Според една ранна анонимна биография, през 1480 г. той живее в дома на фамилията [[Медичи]] и работи в градината на площад „Сан Марко“.{{hrf|Chiesa|1967|83}} От 1469 г. Флоренция де факто се управлява от [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо де Медичи]], наричан „Великолепния“. Родът на Медичи забогатява през XIV – XV век от търговски и банкови операции. Лоренцо обаче обръща малко внимание на развитието на търговията. Той обича разкоша, блестящите и пищни тържества, парадите, турнирите. През януари 1478 г. Леонардо получава първата си самостоятелна поръчка: да нарисува олтарната икона в параклиса на кметството – [[Палацо Векио]].{{hrf|Wasserman|1975|77 – 78}} Работата върви бавно – изглежда още тогава Леонардо, както и по-късно, прави подготвителни опити с боите, като нахвърля многобройни скици. Тя така и не е завършена и през 1483 година поръчката е дадена на друг. Не е известен дори сюжетът на картината. През март 1481 г. той започва и картина за манастира Сан Донато в [[Скопето]], но и тя не е довършена, поради заминаването му за [[Милано]].{{hrf|Wasserman|1975|77 – 78}} От 1478 г. е бележката: ''„…1478 година започнах две деви Марии“''. Една от картините е навярно ''Мадона Беноа'' или ''Мадоната с цветето'', която се намира в руския музей „[[Ермитаж]]“. Приблизително по това време е създадена картината ''Свети Йероним''. През 1482 г. Леонардо, който според Вазари е надарен музикант,{{hrf|Winternitz|1982}} конструира сребърна [[Лира (музикален инструмент)|лира]] с формата на конска глава. Лоренцо де Медичи го изпраща да занесе лирата като подарък на миланския херцог [[Лудовико Моро]], след което Леонардо остава в Милано в продължение на години.{{hrf|Rossi|2001|33}} === Първи период в Милано === [[File:Leonardo Da Vinci - Vergine delle Rocce (Louvre).jpg|thumb|upright|''Богородица на скалите'', {{около|1483 – 1493}}, версия в [[Лувър]]а]] [[Милано]] по онова време е един от най-богатите италиански градове. За официален негов управник е смятан [[Джан Галеацо Сфорца]], но фактически управлява неговият чичо [[Лудовико Моро|Лудовико Сфорца]], наричан Моро. Към неговия двор, както и към двора на Медичи, се стичат поети, хуманисти, учени. Характерът на научната среда обаче е малко по-друг, отколкото във Флоренция. Във Флоренция на почит били поезията и философията, докато в Милано с по-голям авторитет се ползват математическите и природните науки. Миланските херцози отделят много внимание на инженерството, на първо място – на военното. През 1482 година Леонардо се обръща към Лудовико Моро с писмо, в което му предлага услугите си като инженер.{{hrf|Arasse|1997}} В това писмо Леонардо описва всевъзможни проекти на [[подвижен мост|подвижни мостове]], бойни машини, артилерийски [[оръдие|оръдия]], както и предлага услугите си като архитект, скулптор и живописец.{{hrf|leonardo-history.com}} В края на писмото младият учен хвърля предизвикателство всекиму, който би се осмелил да се усъмни в неговите таланти: ''„А ако нещо от гореказаното би се сторило някому невъзможно и неизпълнимо, изразявам пълната си готовност да произведа опит във Вашия парк или на място, което е угодно на Ваша светлост, на когото се и поверявам най-смирено“.''{{hrf|leonardo-history.com}} Леонардо е зачислен в състава на колегията от инженери на херцога (''ingenarii ducales''). В Милано той се проявява като военен инженер, архитект, хидротехник, скулптор, живописец, но характерно е, че в документите от този период отначало той е наричан „инженер“, а после „художник“. Още в първите месеци на своето пребиваване в Милано, Леонардо се заема непосредствено с всички отрасли на военната техника. Записките и рисунките му от това време са като че ли реализация на програмата, която е изложена в писмото до Лудовико Моро: преустройство на укрепленията на Миланския дворец, обсадни приспособления, подвижни стълби, тарани и т.н. През 1487 – 1490 г. той участва в конкурса за построяване на купола на Миланската катедрала. Запазен е проектът на писмото, съпровождащо представения от Леонардо модел. Въпреки че не е одобрен за ръководител на строежа, работата по тази поръчка е от голямо значение за творческата биография на Леонардо. Тъкмо към това време се отнасят голям брой рисунки, които показват колко настойчиво е размишлявал Леонардо над проблемите на куполния скелет и над различните форми на архитектурните му решения. Рисунките показват, че той сякаш мислено е експериментирал, прехвърлял е наум различни възможни варианти. От първия милански период в живота на Леонардо са датирани редица негови бележки по [[строителна механика]] – по теория на [[дъга (строителство)|дъгите]] и [[свод]]овете. Леонардо теоретично и експериментално разработва въпроси от [[съпротивление на материалите]] и в това отношение е предшественик на [[Галилео Галилей]]. По-късно той замисля специални трактати за пукнатините в стените и средствата за преодоляването им. Голямо място в творчеството на Леонардо да Винчи заемат хидротехническите проекти. Политическите и икономическите условия били такива, че тези замисли не са осъществени докато бил жив. Такива проекти Леонардо обмисля във [[Флоренция]], Милано, [[Рим]] и дори на преклонна възраст във [[Франция]]. Докато е в Милано, той разработва проблемите за [[напояване]]то на „Ломелина“ – безплодна местност около Милано, където се намирали именията на Моро. През 1494 – 1498 г. Леонардо ръководи изграждането на [[канал]]а в Мартезана, като го довежда до вътрешния ров на Милано. [[Файл:Leonardo da Vinci 002.jpg|мини|350п|''„[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]“ (1495 – 1497)'']] В Милано Леонардо се сближава с прочутия архитект [[Браманте]] (1444 – 1514), който по това време работи също като инженер и художник на херцога. Несъмнено Леонардо се е занимавал с [[анатомия]], още докато учи при Верокио. Но едва в Милано през 1487 – 1495 г. започва да гради първите големи планове за анатомически изследвания, и то в мащаби, които далеч надхвърлят нуждите му на живописец. По това време особено привлича вниманието му [[нервна система|нервната система]]. През този период да Винчи създава и прочутата си „''[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайна вечеря]]''“ в столовата на манастира „Санта Мария деле Грацие“.{{hrf|Kemp|2004}} По време на работата си върху нея той експериментира с боите, което се отразява пагубно на картината. Други негови картини от периода са „[[Дамата с хермелина]]“ и „[[Мадона Лита]]“ По време на престоя си в Милано между 1493 и 1495 г. Леонардо споменава в данъчните си документи, като член на неговото домакинство, жена на име Катерина. Записките, свързани с нейното погребение през 1495 г. подсказват, че това може би е неговата майка.{{hrf|Chiesa|1967|85}} Трагедията в творчеството на Леонардо – несъответствието между грандиозните му замисли и реалните възможности – е илюстрирана особено ярко в неговата дългогодишна работа над конната статуя на [[Франческо Сфорца]], при чието проектиране трябвало да решава редица сложни технически задачи. Работата по нея той започва с идването си в Милано и продължава цели 16 години. Предвиждало се височината на статуята да бъде 7 метра, а за паметника трябвало да бъдат изразходени 70 тона [[бронз]]. По план това би била най-голямата конна статуя в ренесансова Италия, с изключение на един паметник от [[Донатело]] в [[Падуа]] и друг от Верокио във [[Венеция]].{{hrf|Arasse|1997}} През 1493 г. глинен модел на статуята е поставен на градския площад по случай бракосъчетанието на племенницата на Моро – Мария Бланка, с император [[Максимилиан I (Свещена Римска империя)|Максимилиан]]. Леонардо подготвя подробен проект за отливането на статуята,{{hrf|Arasse|1997}} макар че [[Микеланджело]] се съмнява в способностите му да го осъществи на практика.{{hrf|Bortolon|1967}} Конят така и не е завършен, тъй като през ноември 1494 г. голяма част от предвидения за него бронз е използван за отливането на оръжия, които херцог Сфорца използва, за да се противопостави на [[Франция|французите]].{{hrf|Arasse|1997}} Миланският период от живота на Леонардо да Винчи завършва с катастрофа. През лятото на 1499 г. френските войски нахлуват в Миланската област и през есента Милано е превзет и Моро бяга от града. [[Гаскония|Гасконските]] стрелци на [[Шарл VIII (Франция)|Шарл VIII]] използват глинения модел на конната статуя за упражнения в стрелба. След отстраняването на Лудовико Моро, Леонардо, заедно с помощника си Салай и своя приятел математика [[Лука Пачоли]], напуска Милано и отива във Венеция,{{hrf|Chiesa|1967|85}} където работи като военен инженер, разработвайки начини за защита на града от морско нападение.{{hrf|Bortolon|1967}} === Втори период във Флоренция === [[File:Leonardo da Vinci - Virgin and Child with Ss Anne and John the Baptist.jpg|thumb|Скица за ''[[Света Анна с мадоната и младенеца]]'' във варианта с Йоан Кръстител, {{около|1499 – 1508}}, [[Национална галерия]], Лондон]] През април 1500 година Леонардо е във [[Флоренция]]. Започва вторият флорентински период от живота му, който продължава до средата на 1506 година, ако не се смята краткото прекъсване, когато той е на служба при [[Чезаре Борджия]]. Докато Леонардо е в Милано, във Флоренция стават големи промени. На 8 април 1492 година умира Лоренцо Медичи. Същата година в [[Рим]] е избран нов [[папа]] – Родриго [[Борджия]] които приема името [[Александър VI]]. Две години по-късно, през 1494 година, във Флоренция избухва въстание срещу тиранията на [[Пиеро II Злочестия|Пиеро де Медичи]], сина на Лоренцо. В резултат се създават нови органи на държавно управление, въведен е данък върху недвижимите имоти, изгонени са лихварите. За известно време огромно влияние придобива доминиканецът [[Савонарола]]. Той изобличавал разкоша на богаташите и разпуснатостта на духовниците. Под негово влияние във Флоренция публично са изгаряни „безнравствени“ книги, картини, предмети на разкоша. Александър VI отлъчва Савонарола от църквата и на 23 май 1498 година бунтовният монах и неговите привърженици са обесени, а телата им – изгорени, ''„за да се разделят окончателно душите им с техните тела“''. Когато Леонардо се завръща във Флоренция, на власт са заможни семейства, противници както на Медичите, така и на Савонарола. През 1502 година за пожизнен [[Гонфалониер на правосъдието|гонфалониер]] е провъзгласен [[Пиеро Содерини]]. Положението на флорентинската икономика по това време е разклатено. Богатите търговци и фабриканти все повече влагат капиталите си в земя. Сред флорентинската интелигенция се засилват мистичните, идеалистичните течения. От мистична екзалтация е обхванат [[Сандро Ботичели|Ботичели]], а [[Бартоломео дела Порта]] след смъртта на своя учител Савонарола четири години не взема четката и постъпва в манастир. Почитател на идеите на Савонарола е и [[Микеланджело Буонароти|Микеланджело]]. Леонардо се чувства чужд на тази среда. Той усилено се занимава с [[геометрия]] и математически експерименти и почти се откъсва от живописта. Скоро след като пристига от Милано във Флоренция, той разбира, че трудно ще намери реализация на големите си технически замисли. Вероятно с това се обяснява постъпването му на служба при Чезаре Борджия – херцог на Валентинуа и незаконен син на папа Александър VI. Непосредствено след завръщането си във Флоренция Леонардо да Винчи се установява в сервитския манастир [[Сантисима Анунциата]]. Монасите предоставят на него и учениците му жилище и ателие, в което, според Вазари, той рисува скицата за „[[Света Анна с мадоната и младенеца]]“ във варианта с Йоан Кръстител. Тя предизвиква такова възхищение, че „мъже и жени, млади и стари“ се стичат да я видят, „като че ли присъстват на голям празник“.<ref group="‡">{{harvnb|Vasari|1965|256}}</ref> [[Файл:An Artillery Park.jpg|мини|200px|Рисунка на артилерийско оборудване]] През 1502 година Леонардо да Винчи постъпва на служба при [[Чезаре Борджия]], сина на папа [[Александър VI]], като военен инженер и пътува заедно с неговата свита при обиколките му в Италия.{{hrf|Chiesa|1967|85}} Възложено му е да огледа крепостите и укрепленията и „да направи в тях промени и преобразования, каквито той сметне за необходими“. Той посещава градовете по [[Адриатическо море|адриатическото]] крайбрежие. Отива в [[Имола]], когато тя е обсадена от въстаналите [[кондотиер]]и. След това оглежда и големия район между [[Сиена]] и [[Фолиньо]]. През този период Леонардо съставя редица карти. Те са създадени на първо място със стратегически цели, но на практика се оказват документи с голямо научно значение: наблюдателността на учения и геният на художника тук се сливат в едно органично цяло. Службата при Чезаре Борджия е сравнително кратка и Леонардо се завръща във Флоренция на 5 март 1503 година. От това време е и писмото му до османския султан [[Баязид II]], в което Леонардо предлага няколко свои изобретения и проекти, между които проект на мост, който да съединява [[Галата (Истанбул)|Галата]] и [[Константинопол]]. Галата е предградие на Константинопол, в което живеели много генуезци. Първият (понтонен) мост през пролива е построен чак през 1836 година. [[Файл:Mona_Lisa,_by_Leonardo_da_Vinci,_from_C2RMF_retouched.jpg|мини|200px|ляво|''„[[Мона Лиза]]“ (1503 – 1506, може би продължена до 1517 г.)'']] От 1503 до 1506 година е започнат шедьовърът на великия майстор ''„Мона Лиза“'', обаче Леонардо продължава да я носи със себе си и да работи по нея до края на живота си.{{hrf|Айзъксън|2018|444}} През 1503 година Флоренция воюва с [[Пиза]], разположена по долното течение на р. [[Арно]]. Пиза контролирала излаза на реката в морето и Леонардо е нает да консултира отклоняването на Арно от Пиза, за да се остави обсаденият град без вода. Проектът е изоставен, но Леонардо се задълбочава в хидротехническите проучвания, като замисля начини да регулира течението на Арно по цялото ѝ протежение. Интересен проект за голям канал от Флоренция до крайморска Пиза е съхранен в ''„Атлантическия кодекс“''. На 18 октомври 1503 година Леонардо да Винчи отново се присъединява към братството на свети Лука и през следващите две години рисува големия стенопис „Битката при Ангиари“ в Синьорията,{{hrf|Chiesa|1967|85}} в съседство с правения по същото време от Микеланджело стенопис „Битката при Кашина“. И двете батални картини остават незавършени, но стоят на показ до 1512 г., като стават обект на възхищение от страна на младите художници. Между Леонардо и Микеланджело се заражда съперничество и Леонардо критикува рисунките на Микеланджело, наричайки го „анатомичен художник“.{{hrf|Айзъксън|2018|372}} През 1504 година Леонардо участва в комисията, която премества против желанието на автора скулптурата „Давид“ на Микеланджело.{{hrf|Chiesa|1967}} Конструкторските замисли в областта на [[авиация]]та, които вълнуват Леонардо през целия му живот, не го напускат и след като се завръща във Флоренция. Към 1505 година се отнася т. нар. „Кодекс за полета на птиците“{{hrf|Айзъксън|2018|147}}, който съдържа указание, че Леонардо замисля да извърши първия полет от Монте Чечери около Фиезоле. Особено го интересува по онова време въпросът за реенето във въздуха без размахване на криле и използването в този случай на силата на [[вятър]]а. === Втори период в Милано === Вторият милански период в живота на Леонардо да Винчи обхваща времето от лятото на 1506 година до есента на 1513 година. През 1506 година Милано бил в ръцете на французите и Леонардо пристига по покана на френския наместник [[Шарл д'Амбоаз]]. Докато пребивава в Милано, Леонардо няколко пъти се връща във Флоренция, особено за делбата на наследството, останало след смъртта на баща му (1504).{{hrf|Chiesa|1967|86}} В Милано Леонардо живее като прочут живописец. Той се среща и работи заедно с много свои ученици и последователи, вече придобили известност, като [[Бернардино Луини]], [[Джовани Болтрафио]] и [[Марко д'Оджоно]].{{hrf|Bortolon|1967}} Около 1507 година завършва „''Леда''“, а през 1508 – 1512 година работи над „''Света Ана''“ и „''[[Йоан Кръстител (Леонардо)|Йоан Кръстител]]''“. Като съпоставка с писмото, което Леонардо отправя до Лудовико Моро по време на първото си идване в Милано и което съдържа описание предимно на военни изобретения, сега той описва на Шарл д'Амбоаз дворцовата градина с чуруликащи птички и бистри ручейчета. ''„С помощта на мелница ще произвеждам вятър по всяко време, през лятото ще правя да блика вода, обилна и прохладна…И друга вода ще тече през градината и ще напоява портокаловите и лимоновите дървета…Отгоре ще направим най-фина медна мрежа, която ще хвърля сянка над градината и ще укрива под себе си много различни птици – и ето ви непрекъсната музика наред с благоуханието от цветовете на лимоновите дървета.“'' В Милано Леонардо продължава да се занимава с [[анатомия]]. Особено интензивни са тези занимания през годините 1510 – 1512. Предмет на неговото съсредоточено изучаване стават функциите на [[сърце]]то, [[дихателна система|дихателните]] и [[храносмилателна система|храносмилателните]] органи. На 23 декември 1512 година [[Масимилиано Сфорца]] – син на [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]], с 20 000 [[Швейцария|швейцарци]] нахлува в Милано и изгонва французите. Настъпват смутни времена. През есента на 1513 година Леонардо напуска града и заедно с учениците си се отправя към [[Рим]]. === Престой в Рим === [[Файл:Leonardo da Vinci.jpeg|мини|200px|ляво|Портрет на Леонардо, гравюра от неизвестен художник<ref> Hundred Greatest Men, The. New York: D. Appleton & Company, 1885.</ref>]] През май 1513 година в [[Рим]] синът на Лоренцо де Медичи – Джовани - е избран за папа под името [[Лъв Х]]. На него принадлежи изречението: ''„Ще се наслаждаваме на папството, щом Бог ни го е дал.“'' Той се заобикаля с художници и поети. За него работят [[Рафаел]] и [[Микеланджело]],{{hrf|Chiesa|1967|86}} но към Леонардо папата се отнася с недоверие. Когато Леонардо получава от папата малка поръчка, той според думите на Вазари: ''„тутакси се зае да стрива масло и треви за лак“''. Като чува за това, папата казва: ''„Уви, никога нищо няма да направи онзи, който почва да мисли за края на работата, преди още да я е захванал.“'' Покровител на Леонардо в Рим е [[Джулиано де Медичи]], брат на Лъв Х. Престоят на да Винчи в [[Рим]] е свързан предимно с разочарования. Възрастният учен е принуден да преустанови анатомичните си занимания, тъй като те дават повод за клеветнически доноси. Директорът на болницата прекратява достъпа му до труповете и му забранява да прави дисекции. От това време е и конфликтът му с някой си Йохан – търговец на огледала, който се стремял да открадне от Леонардо тайните при шлифоването на огледалата. В началото на 1515 година Джулиано де Медичи напуска Рим, а през следващата умира. Леонардо е на 63 години, сам и без поддръжка. От края на римския период е лаконичната му бележка: ''„Медичите ме създадоха и разрушиха“''. През октомври 1515 година френският крал [[Франсоа I]] отново превзема Милано.{{hrf|Wasserman|1975|77 – 78}} На 19 декември Леонардо присъства на неговата аудиенция при папа Лъв X, състояла се в [[Болоня]].{{hrf|Bortolon|1967}}{{hrf|Miranda|2007}} Франсоа I му поръчва изработването на механичен лъв, който да може да ходи напред и, разтваряйки гърдите си, да показва букет лилии.<ref group="‡">{{harvnb|Vasari|1965|265}}</ref> === Последни години във Франция === През 1516 година по покана на френския крал [[Франсоа I (Франция)|Франсоа I]] Леонардо напуска [[Италия]] и се преселва във [[Франция]]. Пристига като прочут художник, като „божествения“ Леонардо. Той става законодател на модата в кралския двор. Отново подготвя пищни тържества. В качеството си на архитект прави проект за новия дворец на краля. Леонардо живее в имението Кло Люсе, разположен в южната покрайнина на малкото градче [[Амбоаз]] на бреговете на [[Лоара]], недалеч от кралския замък. Там той прекарва последните три години от живота си в компанията на своя приятел и ученик граф [[Франческо Мелци]].{{hrf|Chiesa|1967|86}} Въпреки че е с парализирана дясна ръка, продължава да работи до края на живота си. [[Файл:LeonardoDaVinci-Tomb.JPG|мини|200п|Гробът на Леонардо в параклиса „Свети Юбер“ в кралския замък в Амбоаз]] Леонардо да Винчи умира на [[2 май]] [[1519]] година в Кло Люсе. Според [[Джорджо Вазари|Вазари]] крал Франсоа I присъства при смъртта му, но някои други сведения показват, че това е само легенда, популярна във Франция.{{hrf|Айзъксън|2017|474}} Съгласно неговото завещание, ковчегът на Леонардо е следван от процесия от 60 просяци. Той е погребан в параклиса „Свети Юбер“ в кралския замък в Амбоаз. Главният наследник и изпълнител на завещанието е Мелци, който получава пари, картини, инструменти, библиотеката на Леонардо и неговите лични вещи. Сред останалите наследници са дългогодишният ученик на Леонардо Салай и слугата му Батиста ди Вилусис, които получават половината от лозята му, братята му, които получават земи, и прислужницата му, която получава черно наметало с кожи.{{hrf|Leonardo-history}} == Личен живот == [[Файл:Leonardo_da_Vinci_-_Saint_John_the_Baptist_C2RMF_retouched.jpg|мини|ляво|''[[Йоан Кръстител (Леонардо)|Свети Йоан Кръстител]]'' {{Около|1507 – 1516}}, [d 3] Лувър. Смята се, че като модел Леонардо е използвал Салаи.<ref name=":12">{{Cite book|editor-last=Pedretti|editor-first=Carlo|title=Leonardo da Vinci: l'Angelo incarnato & Salai = the Angel in the flesh & Salai|date=2009|publisher=Cartei & Bianchi|location=Foligno (Perugia)|isbn= 978-88-95686-11-0|oclc=500794484|pages=201}}</ref>]] Въпреки хилядите страници, които Леонардо оставя в тетрадки и ръкописи, той почти не споменава личния си живот.{{Hrf|Zöllner|2019|20}} В Милано става известен не само с талантите си, а и с красива външност, мускулесто телосложение и галантни обноски. Според [[Джорджо Вазари|Вазари]] бил „смайващо красив и величественото му присъствие можело да зарадва и най-изтерзаната душа“.<ref group="‡">{{harvnb|Vasari|1991|p=284}}</ref>{{Hrf|Айзъксън|2017|105}} Освен „голяма физическа красота“ и „безкрайна грация“ за Леонардо са характерни необикновена способност да изобретява, както и любовта му към животните, включваща вероятно [[вегетарианство]]. Според Вазари има навика да купува птици в клетки и да ги пуска на свобода.<ref>MacCurdy, Edward, ''The Mind of Leonardo da Vinci'' (1928) in [http://www.ivu.org/history/davinci/hurwitz.html Leonardo da Vinci's Ethical Vegetarianism]</ref><ref group="‡">{{harvnb|Vasari|1991}}</ref> Леонардо е имал много приятели интелектуалци, забележителни с постижения в своята област: архитектът [[Донато Браманте]], математикът [[Лука Пачоли]], поетът Пиатино Пиати и те винаги го споменават в писмата си като ценен и обичан другар.{{Hrf|Айзъксън|2017|105}} С Пачоли си сътрудничи по книгата ''Божествена пропорция'' през 90-те години на XV век.<ref>Cartwright Ady, Julia. </ref> По време на пътуване, при което минава през [[Мантуа]], той рисува портрет на Изабела с креда, който може да е бил използван за създаване на маслен портрет, но последният е изгубен. == Картини == Въпреки сравнителното скорошно признание и възхищение от Леонардо като учен и изобретател, през по-голямата част от времето след смъртта му славата му се дължи на постиженията му като художник. Няколко творби, автентични или приписвани на него, са смятани за едни от големите шедьоври. Тези картини са известни с разнообразие от особености, много имитирани от ученици и обсъждани надълго и нашироко от ценители и критици. Към 1490 г. Леонардо вече е описван като „божествен“ художник.{{Hrf|Arasse|1998|11–15}} Сред качествата, които правят работата на Леонардо уникална, са неговите новаторски техники за полагане на боите; подробните му познания по анатомия, светлина, ботаника и геология; интересът му към физиономията и начина, по който хората изразяват емоция с изражение и жест; неговото новаторско използване на човешкото тяло в [[Композиция (изобразително изкуство)|композицията]]; и използването на фина градация на нюансите. Всички тези качества се събират в най-известните му творби ''Мона Лиза'', ''Тайната вечеря'' и ''Девата на скалите''.{{Efn|Тези качества са обсъждат в {{hrf|Hartt|1970|pp=387–411}}}} === Ранни произведения === [[Файл:Leonardo_Da_Vinci_-_Annunciazione.jpeg|мини|360п|''[[Благовещение (Леонардо)|Благовещение]]'' {{Около|1472 – 1476}}, [[Уфици]], се смята за най-ранната запазена и завършена голяма творба на Леонардо.]] Леонардо за първи път привлича вниманието с ''Кръщение Христово'', рисувана заедно с Верокио. Две други картини датират от учението му при Верокио, и двете са [[Благовещение|Благовещения]]. Едната е малка, {{Nowrap|{{convert|59|cm}}}} на {{Превръщане|14|cm}} висока и е част от по-голяма композиция на Лоренцо ди Креди, от която е отделена. Другата е много по-голяма работа, {{Превръщане|217|cm}} дълга.{{Hrf|Ottino della Chiesa|1967|88, 90}} И в двете Благовещения Леонардо използва официалната подредба, подобна на картините на [[Фра Анджелико]] на тази тема: [[Богородица|Дева Мария,]] седнала или коленичила отдясно на картината, а отляво я доближава ангел в профил, с богата развяваща се дреха, вдигнати крила и носещ лилия. Въпреки че преди се е приписвала на Гирландайо, по-голямата работа сега обичайно се приписва на Леонардо.{{Hrf|Marani|2003|338}} На по-малката картина Мария отклонява очи и скръства ръце в жест, който символизира подчинение на Божията воля. В по-голямата картина обаче тя е различна: прекъсната в четенето си от този неочакван пратеник, тя поставя пръст в Библията си и вдига ръка в официален жест на поздрав или изненада.{{Hrf|Hartt|1970|127–133}} Тази спокойна млада жена изглежда приема ролята си на Богородица не с примирение, а с увереност. В тази картина младият Леонардо представя хуманистичното лице на Дева Мария, признавайки ролята на човечеството в Божието въплъщение. === Картини от 80-те години на XV век === [[Файл:Saint_Jerome_Leonardo_-_image_only_(Q972196).jpg|мини|''Свети Йероним в пустинята'' (незавършен) {{Около|1480 – 1490}}, [d 5] [[Апостолически дворец|Ватикана]]]] През 80-те години на XV век Леонардо получава две много важни поръчки и започва друга работа, която е с новаторско значение по отношение на композицията. Две от трите никога не са завършени, а третата отнема толкова много време, че води до дълги преговори за нейното завършване и плащане. ''„Свети Йероним в пустинята“'', е свързана с труден период от живота на Леонардо, както се вижда от неговия дневник: „Мислех, че се уча да живея; само се учех да умирам.“{{Hrf|Bortolon|1967}} Въпреки че картината е едва започната, може да се види много необичайната композиция.{{Efn|Картината е принадлежала на Анжелика Кауфман през XVII век, но по-късно е разрязана. Две поолеми части са намерени и съединени.{{sfn|Wasserman|1975|pp=104–106}} Взможно е външни части да липсват.}} [[Йероним Блажени]], като [[Епитимия|каещ се]], заема центъра на картината, разположен леко диагонално и гледан малко отгоре. Коленичилото му тяло е с трапецовидна форма, едната му ръка е протегната към външния ръб на картината, а погледът му гледа в обратна посока. Й. Васерман посочва връзката между тази картина и анатомичните изследвания на Леонардо.{{Hrf|Wasserman|1975|104–106}} На преден план се простира неговият символ, голям [[лъв]], чието тяло и опашка образуват двойна [[спирала]] в основата на картината. Другата забележителна характеристика е схематичният пейзаж от скалисти скали на заден план. Дръзкото показване на фигурална композиция, пейзажни елементи и лична драма се появяват и в големия незавършен шедьовър ''[[Поклонението на влъхвите (Леонардо)|„Поклонението на влъхвите“]]'', поръчан от монасите от Сан Донато в Скопето. Това е сложна композиция с размери около {{Nowrap|250 x 250 centimetres.}} Леонардо прави множество рисунки и подготвителни проучвания, включително детайлна линейна [[перспектива]] на разрушени сгради с класическа архитектура като фон. През 1482 г. Леонардо по нареждане на Лоренцо де Медичи отива в Милано, за да спечели благоразположението на Лудовико ил Моро и картината е изоставена.{{Hrf|Ottino della Chiesa|1967|83}} [[Файл:Lady_with_an_Ermine_-_Leonardo_da_Vinci_(adjusted_levels).jpg|ляво|мини|''[[Дамата с хермелина]]'', {{Около|1489 – 1491}}, [d 6] [[Музей на князете Чарториски в Краков|Музей Чарториски]], [[Краков]], Полша]] Третата важна творба от този период е ''Богородица на скалите'', поръчана в Милано за Братството на непорочното зачатие. Картината, която е трябвало да бъде направена със съдействието на братя Де Предис, трябва да запълни голям сложен [[олтар]] в църквата на братството.{{Hrf|Wasserman|1975|108}} Инструкциите са да възвеличи непорочното зачатие: Богородица и младенеца, заобиколени от ангели и двамата пророци, общо около петдесет фигури, на фона на класическа архитектура. Леонардо обаче избира да нарисува само 4 фигури от апокрифен момент от детството на Христос: срещата на Светото семейство с детето [[Йоан Кръстител]], закриляно от ангел. Грациозните фигури коленичат в обожание около младенеца Христос в див пейзаж от отвесни скали и водовъртежи, който придава на картината плашеща красота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nationalgallery.org.uk/collection/features/potm/2006/may/feature1.htm|заглавие=The Mysterious Virgin|издател=National Gallery, London|достъп_дата=27 September 2007|архив_дата=2007-10-15|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071015062743/http://nationalgallery.org.uk/collection/features/potm/2006/may/feature1.htm}}</ref> Картината не отговаря на поръчката, и братството отказва да плати. В крайна сметка тя е завършена и продадена, а днес е в [[Лувъра]]. Около 1490 г. работи по втора версия заедно с Амброджо де Предис, която още не е завършена през1499 г. Завършена е при завръщането на Леонардо в Милано през 1506 г. и тогава художниците получават своето заплащане.{{Hrf|Arasse|1998}}{{Hrf|Ottino della Chiesa|1967|85}} Най-забележителният портрет на Леонардо от този период е ''[[Дамата с хермелина]]'', за която се предполага, че е [[Чечилия Галерани]] ({{Около|1483 – 1490}}), любовница на Лудовико Сфорца.<ref name="treasures">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://culture.pl/en/event/da-vincis-lady-with-an-ermine-among-polands-treasures|заглавие=Da Vinci's Lady with an Ermine among Poland's "Treasures" – Event – Culture.pl|достъп_дата=18 November 2017}}</ref><ref>{{Cite book|last=Kemp|first=M.|title=The Lady with an Ermine in the exhibition Circa 1492: Art in the Age of Exploration|location=Washington-New Haven-London|pages=271}}</ref> Картината е с характерна поза на фигурата с глава, обърната под ъгъл спрямо торса, необичайно за времето, когато много портрети все още са строго в профил. Хермелинът очевидно носи символично значение, свързано или със седящия, или с Лудовико, който принадлежи към престижния Орден на хермелина.<ref name="treasures" /> === Картини от 90-те години на XV век === Най-известната картина на Леонардо от 90-те години на XV век е ''[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]'', поръчана за трапезарията на манастира Санта Мария деле Грацие в Милано. Представлява [[тайната вечеря]] на Исус и неговите ученици преди залавянето и смъртта му, и показва момента, в който Исус току-що е казал „един от вас ще ме предаде“ и ужаса, причинен от това изказване.{{Hrf|Arasse|1998}} Писателят Матео Бандело наблюдава Леонардо по време на работа и пише, че в някои дни той рисува от зори до здрач, без да спира дори да яде, а след това по три или четири дни не рисува.{{Hrf|Wasserman|1975|124}} Това е непонятно за [[приор]]а на манастира, който го преследва да работи, докато Леонардо не моли Лудовико да се намеси. Вазари описва как Леонардо, затруднен да изобрази адекватно лицата на Христос и предателя [[Юда Искариотски]], казал на херцога, че ако не спре да го тормози, може да използва приора за модел на Юда.<ref group="‡">{{harvnb|Vasari|1991}}</ref> Стенописът е признат за шедьовър на композицията и изразителността,<ref group="‡">{{harvnb|Vasari|1991}}</ref> но бързо се влошава, така че само след сто години един зрител го нарича „напълно съсипан.“{{Hrf|Ottino della Chiesa|1967|97}} Вместо да използва доказаната техника на [[фреско]], Леонардо използва ту маслени, ту [[Темпера|темперни бои]] върху неподходящ грунд на основата на гипс, вследствие на което картината се лющи и мухлясва.{{Hrf|Ottino della Chiesa|1967|98}} Въпреки това стенописът е една от най-репродуцираните творби и до днес. Към края на този период, през 1498 г. Леонардо рисува [[тромп-л'ьой]] като част от декорацията на Sala delle Asse за херцога на Милано в [[Замък на Сфорците|Замъка на Сфорца]]. === Картини от 1500 г === През 1505 г. Леонардо получава поръчка да нарисува ''Битката при Ангиари'' в Залата на Петстотинте в [[Палацо Векио]], Флоренция. Леонардо създава динамична композиция, изобразяваща четирима мъже, яздещи разярени бойни коне, спорещи за притежанието на знаме, в битката при Ангиари от 1440 г. На противоположната стена е възложено на Микеланджело да изобрази битката при Кашина. Картината на Леонардо се влошава бързо и сега е известна само от копие на [[Петер Паул Рубенс|Рубенс]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ted.com/talks/maurizio_seracini_the_secret_lives_of_paintings?language=en#t-48953|заглавие=The Secret Lives of Paintings|автор=Seracini|първо_име=Maurizio|формат=lecture}}</ref> Сред произведенията, създадени от Леонардо през XVI век, е малкият портрет на ''[[Мона Лиза]]'' или ''Ла Джоконда'', смеещата се. Днес това е може би най-известната картина в света. Нейната слава почива по-специално на неуловимата усмивка на лицето на жената, като мистериозното и качество може би се дължи на едва доловимите ъгли на устата и очите, така че точната природа на усмивката не може да бъде определена. Сенчестите нюанси, с които творбата е известна, започват да се наричат „[[Сфумато (живопис)|сфумато]]“, или димът на Леонардо. Вазари пише, че усмивката е „толкова приятна, че изглежда повече божествена, отколкото човешка, и се смяташе за чудо, че е толкова жива, колкото и усмивката на живия оригинал“.<ref group="‡">{{harvnb|Vasari|1991}}</ref> Други характеристики на картината са роклята без украси, в която очите и ръцете не се конкурират с други детайли; драматичният пейзажен фон, в който светът сякаш е в състояние на движение; приглушеното оцветяване; и изключително гладката природа на живописната техника, използваща [[маслени бои]], нанесени много подобно на [[темпера]], и смесени на повърхността, така че мазките на четката са неразличими.{{Hrf|Wasserman|1975|144}} Вазари смята, че качеството на картината би накарало дори „най-уверения майстор... да се отчае и да падне духом“.<ref group="‡">{{harvnb|Vasari|1965}}</ref> Перфектното запазване и липсата на следи от поправка или боядисване са рядкост в картина върху дърво от тази дата.{{Hrf|Ottino della Chiesa|1967|103}} [[File:Leonardo da Vinci - Virgin and Child with St Anne C2RMF retouched.jpg|мини|ляво|260п|Света Анна с мадоната и младенеца, 1501–1519, Лувър]] В картината ''[[Света Анна с мадоната и младенеца]]'' композицията отново подхваща темата за фигури сред пейзаж, който Васерман описва като „спиращ дъха красив“{{Hrf|Wasserman|1975|150}} и се връща към ''Свети Йероним'' с позата на фигурата, разположена под наклонен ъгъл. Необичайното в тази картина е, че има две насложени фигури. Мария е седнала на коляното на майка си [[Анна (светица)|Света Анна]]. Тя се навежда напред, за да овладее младенеца Христос, докато той си играе с агънце, знак за собствената му предстояща жертва.{{Hrf|Arasse|1998}} Тази картина, която е копирана многократно, е повлияла на Микеланджело, Рафаело и [[Андреа дел Сарто]]{{Hrf|Ottino della Chiesa|1967|109}} и чрез тях [[Понтормо|на Понтормо]] и [[Антонио да Кореджо|Кореджо]]. Тенденциите в композицията са възприети по-специално от венецианските художници [[Тинторето]] и [[Паоло Веронезе|Веронезе]]. == Рисунки == [[Файл:Leonardo_da_Vinci_-_presumed_self-portrait_-_WGA12798.jpg|мини|Предполагаем автопортрет на Леонардо ({{Около|1510}}) в [[Кралска библиотека (Торино)|Кралската библиотека]] на [[Торино]], Италия]] Леонардо е плодовит рисувач, води дневници, пълни с малки скици и подробни рисунки, записва всякакви неща, които са привлекли вниманието му. Освен дневниците съществуват много ескизи, някои от които могат да бъдат идентифицирани като подготвителни към произведения като ''Поклонението на влъхвите'', ''Богородица на скалите'' и ''Тайната вечеря''. Неговата най-ранна датирана рисунка е ''Пейзаж от долината Арно'', 1473 г., която показва с много подробности реката, планините, замъка Монтелупо и земеделските земи отвъд него.{{Hrf|Bortolon|1967}}<ref name="Popham">{{Cite book|last=Popham|first=A. E.|title=The Drawings of Leonardo da Vinci|year=1946}}</ref>{{Efn|Творбата днес е в [[Уфици]], Рисунка No. 8P.}} Сред известните му рисунки са ''[[Витрувиански човек|Витрувианският човек]]'', изследване на пропорциите на човешкото тяло; ''Глава на ангел'' за ''Богородица на скалите'' в [[Лувър]]а; ботаническо изследване на ''Витлеемската звезда''; и голяма рисунка (160×100&nbsp;cm) с черен тебешир върху цветна хартия на ''Богородица с Младенеца със Света Анна и Свети Йоан Кръстител'' в [[Националната галерия]], Лондон.<ref name="Popham"/> Тази рисунка използва фината ''[[Сфумато (живопис)|сфумато]]'' техника на засенчване по метода на ''Мона Лиза''. Смята се, че Леонардо никога не е направил картина от него, като най-близкото сходство е с ''[[Света Анна с Мадоната и Младенеца|Богородица с младенеца със Света Анна]]'' в Лувъра.{{Hrf|Ottino della Chiesa|1967|102}} [[Файл:Head_of_a_Warrior_-_Da_Vinci_1.jpg|мини|''Античен воин в профил'', {{Около|1472|lk=no}}. Британски музей, Лондон]] Други интересни рисунки включват многобройни скици, обикновено наричани „карикатури“, тъй като, макар и преувеличени, изглежда се основават на наблюдение на живи модели. Вазари разказва, че Леонардо търси интересни лица в обществото, които да използва като модели за някои от своите творби.<ref group="‡">{{harvnb|Vasari|1991}}</ref> Има множество скици на красиви млади мъже, често свързвани със Салаи, с рядката, будеща възхищение, черта на лицето, така наречения „гръцки профил“.{{Efn|"Гръцки профил" е този, който образува права линия от челото до върха на носа. Наблюдава се при много древногръцки статуи .}} Тези лица често се противопоставят на това на воина.<ref name="Popham"/> Салаи често е изобразяван в маскараден костюм. Известно е, че Леонардо е проектирал декори за представления, с които това може да е свързано. Други, често много прецизни рисунки показват изследвания на драперии. В ранните му творби се наблюдава значително развитие в способността му да рисува гънки. Друга често възпроизвеждана рисунка е зловеща скица, направена от Леонардо във Флоренция през 1479 г., показваща тялото на Бернардо Барончели, обесен за убийството на [[Джулиано де Медичи|Джулиано]], брат на Лоренцо де Медичи, в [[Заговор на Паци|заговора на Паци]].<ref name="Popham" /> В бележките си Леонардо записва цветовете на мантиите, с които Барончели е бил облечен, когато е умрял. Подобно на двамата съвременни архитекти [[Донато Браманте]] (който проектира вътрешния двор на Белведере) и [[Антонио да Сангало Стари]], Леонардо експериментира с архитектурни проекти за централно планирани църкви, много от които се появяват в неговите дневници, като планове и изгледи, въпреки че нито един никога не е реализиран.{{Hrf|Rosci|1977|9–20}}{{Hrf|Hartt|1970|391–392}} == Дневници и записки == [[Ренесансов хуманизъм|Ренесансовият хуманизъм]] не признава разделение между науките и изкуствата и изследванията на Леонардо в областта на науката и инженерството понякога се смятат за също толкова впечатляващи и новаторски, колкото и художествената му работа.{{Hrf|Arasse|1998}} Неговите изследвания са записани в 13 000 страници с бележки и рисунки, в които се смесват изкуство и [[натурфилософия]] (предшественик на съвременната наука). Те са правени ежедневно през целия живот и пътуванията на Леонардо, докато той непрекъснато наблюдава света около себе си.{{Hrf|Arasse|1998}} Бележките и рисунките на Леонардо показват огромна гама от интереси и занимания, някои ежедневни като списъци с хранителни стоки и хора, които му дължат пари, а други изненадващи и интригуващи като проекти на крила и обувки за ходене по вода. Има композиции за картини, скици на детайли и драперии, етюди на лица и емоции, на животни, бебета, дисекции, скици на растения, скални образувания, водовъртежи, бойни машини, летящи машини и архитектура.{{Hrf|Arasse|1998}} [[Файл:Leonardo_da_Vinci_-_Studies_of_the_foetus_in_the_womb.jpg|ляво|мини|Рисунка, показваща изследването на Леонардо върху плода в утробата ({{Около|1510|lk=no}}), Кралската библиотека, [[Уиндзорски замък|замъкът Уиндзор]]]] Тези дневници – оригинални насипни листове от различни видове и размери – са поверени на ученика и наследник на Леонардо [[Франческо Мелци]] след смъртта на майстора.{{Hrf|Wallace|1972|169}} Публикуването им е задача с огромна трудност поради обхвата на темите и най-вече поради идиосинкратичното [[Писменост|писмо]] на Леонардо.<ref name="KDK">{{Cite journal|last=Keele Kenneth D|year=1964|title=Leonardo da Vinci's Influence on Renaissance Anatomy|journal=Med Hist|volume=8|issue=4|pages=360–370|doi=10.1017/s0025727300029835|pmc=1033412|pmid=14230140|issn = 0025-7273 }}</ref> Някои от рисунките на Леонардо са копирани от анонимен милански художник с цел издаване на трактат за изкуството {{Около|1570}}<ref>{{Cite book|last=Bean|first=Jacob|last2=Stampfle|first2=Felice|title=Drawings from New York Collections I: The Italian Renaissance|date=1965|publisher=Metropolitan Museum of Art|location=Greenwich, CT|pages=81–82}}</ref> След смъртта на Мелци през 1570 г. колекцията преминава към сина му, адвоката Орацио, който първоначално не се интересува много от тях.{{Hrf|Wallace|1972|169}} През 1587 г. домашният учител на семейство Мелци Лелио Гаварди отнася 13 ръкописа в [[Пиза]]; там архитектът Джовани Магента го упреква, че е взел ръкописите незаконно и ги връща на Орацио. Притежавайки още много документи, Орацио подарява ръкописите на Магента. Новината за тези изгубени произведения на Леонардо се разпространява и Орацио си връща седем от 13-те ръкописа, които след това дава на Помпео Леони за публикуване в два тома; един от тях е Codex Atlanticus. Другите шест тома са раздадени на други хора.<ref>{{Cite book|last=Major|first=Richard Henry|title=Archaeologia: Or Miscellaneous Tracts Relating to Antiquity, Volume 40, Part 1|url=https://books.google.com/books?id=HlBIAAAAYAAJ&pg=PA15|date=1866|publisher=The Society|location=London|pages=15–16}}</ref> След смъртта на Орацио неговите наследници продават останалата част от притежанията на Леонардо и така започва тяхното разпръскване по света.<ref>{{Cite book|last=Calder|first=Ritchie|title=Leonardo & the Age of the Eye|url=https://archive.org/details/leonardoageofeye0000cald|year=1970|publisher=Simon and Schuster|location=New York|isbn=978-0-671-20713-7|pages=275}}</ref> Някои произведения намират своето място в големи колекции като Кралската библиотека в [[Уиндзорски замък|замъка Уиндзор]], в Лувъра, в Нацианлната библиотека на Испания, [[Виктория и Албърт (музей)|Музеят на Виктория и Албърт]], Biblioteca Ambrosiana в Милано, която съхранява 12-томния Codex Atlanticus, и [[Британска библиотека|Британската библиотека]] в Лондон, която публикува избрани страници от Codex Arundel (BL Arundel MS 263) онлайн. Има части също в Холкъм Хол, [[Музей на изкуството „Метрополитън“|Музея на изкуствата Метрополитън]] и у частни колекционери.{{Hrf|Wallace|1972|169}} Лестърският кодекс е единствената голяма научна работа на Леонардо в частни ръце; тя е собственост на [[Бил Гейтс]] и се показва веднъж годишно в различни градове по света. Повечето от писанията на Леонардо са написани с огледален [[курсив]].<ref name="Polidoro">{{Cite journal|last=Polidoro|first=Massimo|author-link=Massimo Polidoro|date=2019|title=The Mind of Leonardo da Vinci, Part 1|journal=Skeptical Inquirer|publisher=Center for Inquiry|volume=43|issue=2|pages=30–31}}</ref><ref name="Taylor">{{Cite book|last=Da Vinci|first=Leonardo|editor-last=Taylor|editor-first=Pamela|editor2-last=Taylor|editor2-first=Francis Henry|title=The Notebooks of Leonardo da Vinci|url=https://archive.org/details/notebooks00leon/page/n11/mode/2up|year=1960|publisher=[[New American Library]]|location=New York|isbn=978-0-486-22572-2|page=x}}</ref> Тъй като пише с лявата си ръка, вероятно му е било по-лесно да пише отдясно наляво.<ref>{{Cite book|last=Livio|first=Mario|title=The Golden Ratio: The Story of Phi, the World's Most Astonishing Number|url=https://books.google.com/books?id=bUARfgWRH14C|edition=First trade paperback|year=2003|publisher=[[Random House|Broadway Books]]|location=New York City|isbn=0-7679-0816-3|page=136}}</ref>{{Efn|Освен това той рисува с лявата ръка и защрихова от ляво надясно, „както е естествено за художник левичар“.{{sfn|Wallace|1972|p=31}} Понякога пише и нормално с дясната ръка.<ref>{{cite web |url=https://www.foxnews.com/science/da-vinci-was-ambidextrous-new-handwriting-analysis-shows.amp|title=Da Vinci was ambidextrous, new handwriting analysis shows|last=Ciaccia|first=Chris|website=Fox News|date=15 April 2019 |access-date=15 April 2019}}</ref>}} Леонардо използва различни [[Стенография|стенографски]] сигли и символи и в бележките си казва, че възнамерява да ги подготви за публикуване.<ref name="Taylor" /> В много случаи една тема е разгледана подробно както с думи, така и с рисунки на един лист, така че да не бъде загубена, ако страниците са публикувани в неправилен ред.<ref>Windsor Castle, Royal Library, sheets RL 19073v–74v and RL 19102.</ref> Не е известно защо не са били публикувани по време на живота на Леонардо.{{Hrf|Arasse|1998}} == Наука и изобретения == [[Файл:De_divina_proportione_-_Vigintisex_Basium_Planum_Vacuum.jpg|мини|Сложен [[октаедър]], публикуван в ''Божествената пропорция'' на [[Лука Пачоли]] (1509)]] Подходът на Леонардо към природата е да наблюдава внимателно – той се опитва да разбере едно явление, като го описва и изобразява в най-големи подробности, но не набляга на експериментите или теоретичното му обяснение. Тъй като му липсва формално образование по [[Латински език|латински]]<ref>{{Cite journal|last=Ackerman|first=James S.|date=1998|title=Leonardo Da Vinci: Art in Science|url=https://www.jstor.org/stable/20027483|journal=Daedalus|volume=127|issue=1|pages=207–224|issn=0011-5266}}</ref> и математика<ref>{{Cite journal|last=Carrier|first=David|date=2008|title=Introduction: "Leonardo" and Leonardo da Vinci|url=https://www.jstor.org/stable/20206514|journal=Leonardo|volume=41|issue=1|pages=36–38|issn=0024-094X}}</ref>, съвременните нему учени гледат на него с пренебрежение, въпреки че той сам учи латински. Забележителни са неговите верни наблюдения в много области, например това: „Il sole non si move“. („Слънцето не се движи.“)<ref>{{Cite book|last=Cook|first=Theodore Andrea|title=The Curves of Life|url=https://archive.org/details/cu31924028937179|year=1914|publisher=Constable and Company Ltd|location=London|page=[https://archive.org/details/cu31924028937179/page/n425 390]}}</ref> Повечето му изследвания обаче не са окончателно завършени, нито са във вид за публикуване, тъй като той се интересува повече от изясняване на явленията, отколкото от изчерпателното им описание във форма за публикация.{{hrf|Айзъксън|2018|148}} През 90-те години на XV век учи математика при Лука Пачоли и подготвя серия от рисунки на правилни [[многостени]], които да бъдат гравирани като илюстрации за книгата на Пачоли ''Божествена пропорция'', публикувана през 1509 г.{{Hrf|Arasse|1998}} Докато живее в Милано, Леонардо изучава светлината от върха на масива [[Монте Роза (масив)|Монте Роза]].{{Hrf|Wallace|1972|145}} Научните описания на [[вкаменелост]]и в неговия бележник оказват влияние върху ранната [[палеонтология]].<ref>Baucon, A. 2010. </ref> Съдържанието на неговите дневници предполага, че все пак е планирал поредица от [[трактат]]и по различни теми. Твърди се, че по време на посещение на секретаря на кардинал Луи д'Арагон през 1517 г.<ref>{{Cite book|last=O'Malley|last2=Saunders|title=Leonardo on the Human Body|year=1982|publisher=Dover Publications|location=New York}}</ref> е бил налице завършен трактат по [[анатомия]]. Откъси от писаното от Леонардо по анатомия, светлина и пейзаж са събрани от Мелци с цел публикуване и в крайна сметка отпечтани като ''Трактат върху живописта'' във Франция и Италия през 1651 г. и Германия през 1724 г.{{Hrf|Ottino della Chiesa|1967|117}} с гравюри от [[Никола Пусен]].{{Hrf|Heydenreich|2020}} Трактатът, който за петдесет години претърпява 62 издания във Франция, дава основание Леонардо да бъде разглеждан като „предшественик на френската академична мисъл в изкуството“.{{Hrf|Arasse|1998}} Макар експериментите на Леонардо да следват научни методи, един скорошен и изчерпателен анализ на Леонардо като учен от Фритьоф Капра прави извода, че Леонардо е фундаментално различен вид учен от [[Галилео Галилей]], [[Исак Нютон]] и други по-късни учени поради това, че научните теории и хипотези на този „[[Енциклопедист|ренесансов човек]]“ са неразделна част от изкуството и в частност живописта.{{Hrf|Capra|2007|xvii–xx}} === Анатомия и физиология === {{multiple image | total width = 400 | image1 = Leonardo da Vinci - RCIN 919000, Verso The bones and muscles of the arm c.1510-11.jpg | alt1 = | caption1 = Анатомичен етюд на ръка (ок. 1510) | image2 = Leonardo Da Vinci's Brain Physiology.jpg | alt2 = | caption2 = Физиологична скица на човешки мозък и череп (ок. 1510) }} Леонардо започва да изучава [[анатомия]]та на [[Човешко тяло|човешкото тяло]] още при чиракуването си при Верокио, който изисква от учениците си да развият задълбочени познания по темата. Като художник той бързо става майстор на ''топографската анатомия'', рисувайки много изследвания на [[мускул]]и, [[Сухожилие|сухожилия]] и други видими анатомични характеристики. Вече като признат художник Леонардо получава разрешение да прави дисекция на човешки трупове в болницата Санта Мария Нуова във Флоренция и по-късно в болници в Милано и Рим. От 1510 до 1511 г. той си сътрудничи с доктор Маркантонио дела Торе, професор по анатомия в университета в [[Павия]]. Леонардо е направил над 240 подробни рисунки и е написал около 13 000 думи към незавършен трактат по анатомия.<ref name="Sooke">Alastair Sooke, ''Daily Telegraph'', 28 July 2013, [https://www.telegraph.co.uk/culture/art/leonardo-da-vinci/10202124/Leonardo-da-Vinci-Anatomy-of-an-artist.html "Leonardo da Vinci: Anatomy of an artist"], accessed 29 July 2013.</ref> Само малка част от този материал е публикуван в ''Трактата за живописта'' на Леонардо.<ref name="KDK"/> Когато след смъртта му Мелци подрежда ръкописите му за публикуване, те са изследвани от редица анатоми и художници, включително Вазари, [[Бенвенуто Челини]] и [[Албрехт Дюрер]], които възпроизвеждат редица неговирисунки.<ref name="KDK" /> Анатомичните рисунки на Леонардо включват много изследвания на [[Костна система|човешкия скелет]] и неговите части, както и на мускулите и сухожилията. Той изучава механичните функции на скелета и как мускулните сили се прилагат към него по начин, който предвещава съвременната наука [[биомеханика]].<ref name="Mason">{{Cite book|last=Mason|first=Stephen F.|title=A History of the Sciences|url=https://archive.org/details/historyofscience00maso|year=1962|publisher=Collier Books|location=New York|page=[https://archive.org/details/historyofscience00maso/page/550 550]}}</ref> Рисува [[сърце]]то и [[Кръвообращение|съдовата система]], [[Полова система|половите]] и други вътрешни органи, като прави една от първите научни рисунки на [[фетус]] в [[утроба]]та.<ref name="Popham"/> Чертежите и записките му изпревалват значително времето си и ако са били публикувани, несъмнено биха имали голям принос за [[медицина|медицинската наука]].<ref name="Sooke"/> Леонардо също наблюдава внимателно и записва влиянието на възрастта и човешките емоции върху физиологията, изучавайки по-специално ефекта на гнева. Той рисува много фигури със значителни лицеви деформации или признаци на заболяване.{{Hrf|Arasse|1998}}<ref name="Popham"/> Изучава и рисува анатомията и на много животни, като прави дисекция на крави, птици, маймуни, мечки и жаби и в рисунките си сравнява анатомията им с тази на хората. Прави и редица изследвания на конете.<ref name="Popham" /> Дисекциите на Леонардо и документирането на мускули, нерви и съдове му помагат да опише физиологията и механиката на [[движение]]то. Той се опитва да идентифицира и източника на „емоциите“ и тяхното изразяване. За него е трудно да възприеме преобладаващата тогава теория за [[Хуморна медицина|четири хумора]] (телесни течности) и в крайна сметка изоставя физиологичното обяснение на телесните функции. Прави изводите, че ''хуморите'' не са разположени в церебралните пространства или [[Мозъчни вентрикули|мозъчните вентрикули]]. Доказва, че сърцето или черният дроб не съдържат хумор и че сърцето е център на [[Кръвоносна система|кръвоносната система]]. Той е първият, който дефинира [[атеросклероза]]та и [[цироза]]та на черния дроб. Леонардо създава модели на мозъчните вентрикули с помощта на разтопен [[восък]] и конструира стъклена [[аорта]], за да наблюдава [[Кръвообращение|циркулацията на кръвта]] през аортната клапа, като използва вода и семена от трева, за да наблюдава завихрянето на потока.<ref name="Jones2012">{{Cite journal|last=Jones|first=Roger|year=2012|title=Leonardo da Vinci: anatomist|journal=British Journal of General Practice|volume=62|issue=599|page=319|doi=10.3399/bjgp12X649241|issn=0960-1643|pmc=3361109|pmid=22687222}}</ref> === Техника и изобретения === {{multiple image | image1 = Leonardo da vinci, Drawing of a flying machine.jpg | width1 = 240 | alt1 = | caption1 = Проект на летателна машина (ок. 1488), показан за първи път в ''Кодекс за полета на птиците'' | image2 = Leonardo da Vinci helicopter.jpg | width2 = 160 | alt2 = | caption2 = ''Въздушен винт'' (ок. 1489), предвестник на хеликоптер, от ''Атлантически кодекс'' | footer = }} През целия си живот Леонардо е признат и като [[инженер]]. Със същия рационален и аналитичен подход, който го кара да изобразява човешкото тяло и да изследва анатомията му, Леонардо изучава и проектира много [[машини]] и устройства. Той рисува тяхната „анатомия“ с несравнимо майсторство, създавайки първата форма на съвременния [[технически чертеж]], включително усъвършенства метода на „увеличен изглед“ за представяне на вътрешните компоненти. Тези проучвания и проекти, събрани в неговите ръкописи, запълват повече от 5000 страници.<ref name="guarnieri1">{{Cite journal|last=Guarnieri|first=M.|year=2019|title=Reconsidering Leonardo|journal=IEEE Industrial Electronics Magazine|volume=13|issue=3|pages=35–38|doi=10.1109/MIE.2019.2929366|hdl-access=free}}</ref> В писмо от 1482 г. до господаря на Милано [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Ил Моро]] той пише, че може да създаде всякакви машини както за защита на града, така и за обсада. Когато бяга от Милано във Венеция през 1499 г., той намира работа като инженер и създава система от подвижни барикади за защита на града. През 1502 г. той създава схема за отклоняване на течението на река [[Арно]], проект, върху който работи и [[Николо Макиавели]].<ref>{{Cite book|last=Masters|first=Rogertitle=Machiavelli, Leonardo and the Science of Power|year=1996}}</ref><ref>{{Cite book|last=Masters|first=Roger|title=Fortune is a River: Leonardo Da Vinci and Niccolò Machiavelli's Magnificent Dream to Change the Course of Florentine History|year=1998|publisher=Simon & Schuster|isbn=978-0-452-28090-8}}</ref> Той продължава да обмисля канализирането на [[Ломбардия|равнините на Ломбардия]], докато е в двора на Луи XII{{Hrf|Wallace|1972|145}} и на [[Лоара]] и нейните притоци в двора на Франциск I.{{Hrf|Wallace|1972|164}} Дневниците на Леонардо включват огромен брой [[Изобретение|изобретения]], както практични, така и непрактични. Сред тях са музикални инструменти, механичен рицар, хидравлични помпи, реверсивни колянови механизми, минометни снаряди с перки и парно оръдие.{{Hrf|Bortolon|1967}}{{Hrf|Arasse|1998}} [[Файл:Da_Vinci_Scythed_Chariot_and_Armoured_Tank.JPG|ляво|мини|Чертежи на Леонардо на покосяваща колесница и бойно превозно средство]] През голяма част от живота си Леонардо е очарован от феномена на [[летене]]то и прави много изследвания, например ''Кодекс за полета на птиците'' ({{Около|1505}}), както и планове за няколко летящи машини, като орнитоптер и машина със спирален ротор (нещо като [[вертолет]]).{{Hrf|Arasse|1998}} Различни проекти на Леонардо, като [[парашут]] и гигантски арбалет, са интерпретирани и конструирани в наши дни вж. документален филм от 2003 г. на британската телевизия [[Чанъл 4]], озаглавен ''Leonardo's Dream Machines'',.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt0365434/|заглавие=Leonardo's Dream Machines (TV Movie 2003)|труд=IMDb}}</ref><ref>[http://www.bl.uk/onlinegallery/features/leonardo/parachute.html British Library online gallery] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191121011521/http://www.bl.uk/onlinegallery/features/leonardo/parachute.html |date=2019-11-21 }} (retrieved 10 October 2013)</ref> Някои от тези проекти се оказват успешни, докато други не се представят добре при тестване. По подобен начин екип от инженери построи десет машини, проектирани от Леонардо в американския телевизионен сериал от 2009 г. ''Doing DaVinci'', включително бойно превозно средство и самоходна количка. Според резултатите на изследване, извършено от Марк ван ден Брук, за повече от 100 изобретения, приписвани на Леонардо, съществуват по-стари [[прототип]]и. Приликите между илюстрации и рисунки от [[Средновековие]]то, от [[Древна Гърция]] и [[древен Рим|Рим]], Китайската, Персийската империя и [[древен Египет|Египет]] и тези на Леонардо предполагат, че голяма част от изобретенията вече са били замислени преди него. Неговият принос е да комбинира различни функции от съществуващите проекти и да ги изпита на практика, като илюстрира тяхната полезност. Възпроизвеждайки известни технически изобретения, той винаги създава нещо ново.<ref>{{Cite|издател=A.TE.M.|isbn=978-3-00-063700-1|език=en}}</ref> В своите тетрадки Леонардо за първи път формулира закони за [[триене при плъзгане]] през 1493 г.<ref name="Hutchings">{{Cite journal|last=Hutchings|first=Ian M.|date=15 August 2016|title=Leonardo da Vinci׳s studies of friction|url=http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0043164816300588|journal=Wear|language=en|volume=360–361|pages=51–66|doi=10.1016/j.wear.2016.04.019|issn=0043-1648}}</ref> Неговата мотивация идва отчасти от изследването на [[Вечен двигател|вечното движение]], което той правилно заключава, че е невъзможно.{{Hrf|Isaacson|2017|194–197}} Неговите резултати никога не са публикувани, а законите на триенето са преоткрити едва през 1699 г. от [[Гийом Амонтон]], с чието име сега обикновено се свързват.<ref group="‡">{{harvnb|Vasari|1991}}</ref> Заради този принос Леонардо е обявен за първия от 23-мата „Мъже на трибологията“ от Дънкан Доусън.<ref>{{Cite journal|last=Dowson|first=Duncan|date=1 October 1977|title=Men of Tribology: Leonardo da Vinci (1452–1519)|url=https://asmedigitalcollection.asme.org/tribology/article/99/4/382/429918/Men-of-Tribology-Leonardo-da-Vinci-1452-1519|journal=Journal of Lubrication Technology|language=en|volume=99|issue=4|pages=382–386|doi=10.1115/1.3453230|issn=0022-2305|doi-access=free}}</ref> == Наследство == [[Файл:Statue_of_Leonardo_DaVinci_in_Uffizi_Alley,_Florence,_Italy.jpg|alt=|мини|Статуя пред [[Уфици]], Флоренция, от Луиджи Пампалони (1791 – 1847)]] Въпреки че няма официално академично образование,<ref>{{Cite journal|last=Polidoro|first=Massimo|date=2019|title=The Mind of Leonardo da Vinci, Part 2|journal=[[Skeptical Inquirer]]|volume=43|issue=3|pages=23–24}}</ref> много историци и учени смятат Леонардо за първокласен пример за „универсален гений“ или „ренесансов човек“, индивид с „неутолимо любопитство“ и „трескаво изобретателно въображение“.<ref name="HG">{{Cite book|last=Gardner|first=Helen|title=Art through the Ages|year=1970|pages=450–56}}</ref> Той е смятан за една от най-разностранно талантливите личности, живели някога.<ref name="genius">Според: Vasari, Boltraffio, Castiglione, "Anonimo" Gaddiano, Berensen, Taine, Fuseli, Rio, Bortolon.</ref> Обхватът и дълбочината на интересите му са безпрецедентни в писаната човешка история, а „умът и личността му ни изглеждат свръхчовешки, докато самият човек е мистериозен и далечен“.<ref name="HG" /> Учените тълкуват неговия възглед за света като основан на [[логиката]], въпреки че използваните от него емпирични методи са неортодоксални за времето си.{{Hrf|Rosci|1977|8}} Славата на Леонардо приживе е такава, че кралят на Франция го привлича в двора си като трофей и се твърди, че го е подкрепял в старостта му и дори е присъствал на смъртното му ложе. Интересът към Леонардо и неговото творчество никога не е намалявал. Тълпи все още се редят на опашки, за да видят най-известните му картини, които се възпроизвеждат непрестанно, а биографите продължават да го възхваляват като гений, докато спекулират относно личния му живот, както и за това в какво всъщност е вярвал един толкова интелигентен човек.{{Hrf|Arasse|1998}} Продължаващото възхищение, което Леонардо буди у художници, критици и историци, е отразено в много други трудове. [[Балдасаре Кастильоне]], автор на ''Il Cortegiano'' (''Придворният''), пише през 1528 г.: „...Още един от най-великите художници в този свят гледа отвисоко на това изкуство, в което е несравним...“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://archive.org/details/illibrodelcorteg00cast_2|заглавие=Il Cortegiano|автор=Castiglione|първо_име=Baldassare|автор_препратка=|език=It}}</ref> докато биографът, известен като „Anonimo Gaddiano“ пише, {{Около|1540}} : „Неговият гений беше толкова рядък и универсален, че може да се каже, че природата направи чудо от негово име...“<ref>"Anonimo Gaddiani", elaborating on ''Libro di Antonio Billi'', 1537–1542</ref> Вазари в своите ''„Живот на художниците“'' (1568) започва главата си за Леонардо така:<ref group="‡">{{harvnb|Vasari|1965}}</ref><blockquote>При нормалния ход на събитията много мъже и жени се раждат със забележителни таланти; но понякога, по начин, който надхвърля природата, един човек е удивително надарен от Небето с красота, изящество и талант в такова изобилие, че оставя другите далеч зад себе си, всичките му действия изглеждат вдъхновени и наистина всичко, което прави, очевидно идва по-скоро от Бог, отколкото от човешко умение. Всички признаха, че това е вярно за Леонардо да Винчи, художник с изключителна физическа красота, който проявява безкрайна грация във всичко, което прави, и който култивира своя гений толкова брилянтно, че решава с лекота всички проблеми, които изучава.</blockquote> [[Файл:Francois_Ier_Leonard_de_Vinci-Jean_Auguste_Dominique_Ingres.jpg|alt=|ляво|мини|''Смъртта на Леонардо да Винчи'', от [[Жан Огюст Доминик Енгър|Енгр]], 1818]] През XIX век възхищението от гения на Леонардо нараства, карайки Хенри Фюзели да напише през 1801 г.: „Такава беше зората на модерното изкуство, когато Леонардо да Винчи избухна с блясък, който засенчи предишното съвършенство: съставен от всички елементи, които съставляват същността на гения..." Това е повторено от A.E. Рио, който пише през 1861 г.: „Той се извисяваше над всички други художници чрез силата и благородството на своите таланти.“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://archive.org/details/ldpd_10800128_000|заглавие=L'art chrétien|автор=Rio|първо_име=A.E.|език=Fr|достъп_дата=19 May 2021}}</ref> Към XIX век обхватът на трудовете на Леонардо, както и неговите картини вече са широко известни. Иполит Тен пише през 1866 г.: „Вероятно няма в света пример за друг гений, който да е толкова универсален, толкова неспособен да се реализира, толкова пълен с копнеж за безкрайното, толкова естествено изтънчен, достигнал такъв напредък в собствения си и следващите векове."<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://archive.org/details/voyageenitalie00taingoog|заглавие=Voyage en Italie|автор=Taine|първо_име=Hippolyte|издател=Paris, Hachette et cie|език=It|достъп_дата=19 May 2021}}</ref> Интересът към гения на Леонардо продължава без отслабване; експерти изучават и превеждат неговите писания, анализират картините му с помощта на научни методи, спорят за авторство и търсят негови неоткрити произведения.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.artnewsonline.com/currentarticle.cfm?art_id=1240|заглавие=ArtNews article about current studies into Leonardo's life and works|автор=Henneberger|първо_име=Melinda|издател=Art News Online|достъп_дата=10 January 2010}}</ref> През двадесет и първи век [[Уолтър Айзъксън]] основава голяма част от биографията на Леонардо{{Hrf|Айзъксън|2018}} върху хилядите му бележници, изучавайки личните бележки, скици, домашни записки и размисли на човека, когото смята за най-великия новатор. Айзъксън с изненада открива също „забавна, весела“ страна на Леонардо в допълнение към безграничното му любопитство и творчески гений.<ref>{{Cite news|title=NonFiction: Biography honors 'fun, joyous' sides of genius da Vinci|last=Italie|first=Hillel|date=7 January 2018|work=Richmond Times-Dispatch|agency=Associated Press|page=G6}}</ref> По повод 500-годишнината от смъртта на Леонардо, Лувърът в Париж организира най-голямата изложба на негово творчество, наречена ''Леонардо'' (ноември 2019 г. – февруари 2020 г.) Експозицията включва над 100 картини, рисунки и тетрадки. Включени са единадесет от картините, които Леонардо е завършил през живота си. Пет от тях са собственост на Лувъра, но ''Мона Лиза'' не е сред тях, тъй като е много търсена от обикновените посетители на Лувъра и остава изложена на мястото си. ''Витрувианският човек'' е изложен след съдебна битка със собственика му, [[Галерия дел'Академия]] във Венеция. ''[[Спасителят на света]]''{{Efn|''Спасителят на света (Salvator Mundi)'' е картина на Леонардо, изобразяваща Исус Христос с кристална сфера, продадена за рекордната сума от 450,3 милиона долара на аукцион в Ню Йорк на 15 ноември 2017.<ref>{{Cite news |url=https://www.wsj.com/articles/leonardo-da-vinci-painting-salvator-mundi-sells-for-450-3-million-1510794281|title=Leonardo da Vinci Painting 'Salvator Mundi' Sells for $450.3 Million|last=Crow|first=Kelly|date=16 November 2017 |work=[[The Wall Street Journal]]|access-date=16 November 2017|language=en-US|issn=0099-9660}}</ref><ref name=fox>[http://www.foxnews.com/world/2017/11/15/leonardo-da-vinci-painting-salvator-mundi-sold-for-record-450-3-million.html ''Leonardo da Vinci painting 'Salvator Mundi' sold for record $450.3 million'', Fox News], 16 November 2017</ref>}} също не е включен, защото собственикът му от [[Саудитска Арабия]] не се съгласява да отдаде произведението под наем.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://aleteia.org/2019/12/01/louvre-exhibit-has-most-da-vinci-paintings-ever-assembled/|заглавие=Louvre exhibit has most da Vinci paintings ever assembled|издател=Aleteia|достъп_дата=1 December 2019}}</ref> ''Мона Лиза'', смятана за [[Шедьовър|магнум опус]] на Леонардо, често се смята за най-известният портрет, правен някога.{{Hrf|Kemp|2003}}{{Hrf|Turner|1993|3}} ''Тайната вечеря'' е най-възпроизвежданата религиозна картина на всички времена<ref name="HG"/>, а рисунката на ''Витрувианския човек'' на Леонардо също се счита за културна икона.<ref>Vitruvian Man is referred to as "iconic" at the following websites and many others: [https://www.italian-renaissance-art.com/Vitruvian-Man.html Vitruvian Man], [http://artpassions.com/art/1109-Fine-Art-Classics/0000067329-Leonardo-Da-Vinci-Vitruvian-Man.html Fine Art Classics] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170909064630/http://artpassions.com/art/1109-Fine-Art-Classics/0000067329-Leonardo-Da-Vinci-Vitruvian-Man.html|date=9 September 2017}}, [http://www.timeshighereducation.co.uk/story.asp?storyCode=403230&sectioncode=26 Key Images in the History of Science]; {{Webarchive|title=Curiosity and difference|url=https://web.archive.org/web/20090130113435/http://ingenious.org.uk/read/identity/bodyimage/Curiosityanddifference/|date=30 January 2009}}; [https://www.theguardian.com/artanddesign/2006/aug/30/art1 "The Guardian: The Real da Vinci Code"]</ref> След повече от десетилетие анализ на [[Генетична генеалогия|генетичната генеалогия]] на Леонардо, в средата на 2021 г. Алесандро Вецози и Агнезе Сабато стигат до заключение, че той има 14 живи роднини от мъжки пол. Работата може също да помогне да се определи автентичността на останките, за които се смята, че принадлежат на Леонардо.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.livescience.com/da-vinci-family-history.html|заглавие=Scientists may have cracked the mystery of da Vinci's DNA|автор=Turner|първо_име=Ben|труд=Live Science|достъп_дата=9 July 2021}}</ref> == Местоположение на останките == [[Файл:Tombe_de_Léonard_de_Vinci.JPG|мини|Гробница в параклиса на Свети Юбер в Шато д'Амбоаз, като надписът на плочата е „предполагаемото място на останките на Леонардо“]] Въпреки че Леонардо със сигурност е бил погребан в колегиалната църква „Свети Флорентин“ в двореца Шато д'Амбоаз на 12 август 1519 г., сегашното местоположение на останките му е неясно.{{Hrf|Nicholl|2005|[https://archive.org/details/leonardodavinci00char/page/502 502]}}{{Hrf|Isaacson|2017|515}} Голяма част от двореца е повредена по време на [[Френска революция|Френската революция]], което води до разрушаването на църквата през 1802 г.{{Hrf|Nicholl|2005|[https://archive.org/details/leonardodavinci00char/page/502 502]}} При това някои от гробовете са унищожени, а погребаните там кости разпръснати. По този начин местонахождението на останките на Леонардо остава спорно.{{Hrf|Nicholl|2005|[https://archive.org/details/leonardodavinci00char/page/502 502]}} През 1863 г. Арсен Усайе, главен инспектор по изящни изкуства в тогавашната [[Втора френска империя]], получава заповед да разкопае мястото и открива частично пълен скелет с бронзов пръстен на единия пръст, бяла коса и каменни фрагменти с надписи „EO“, „AR“, „DUS" и "VINC" – изтълкувани като надпис „Леонардус Винчи“.<ref name="Florentine">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.theflorentine.net/news/2019/05/hair-believed-belonged-leonardo-displayed-vinci/|заглавие=Hair believed to have belonged to Leonardo on display in Vinci|автор=Florentine editorial staff|труд=The Florentine|достъп_дата=4 May 2019}}</ref>{{Hrf|Nicholl|2005|[https://archive.org/details/leonardodavinci00char/page/502 502]}}<ref name="Ouest">{{Cite news|url=https://www.ouest-france.fr/leditiondusoir/data/49693/reader/reader.html?t=1556639116403#!preferred/1/package/49693/pub/71961/page/4|title=Léonard de Vinci est-il vraiment enterré au château d'Amboise?|last=Montard|first=Nicolas|date=30 April 2019|work=Ouest-France|access-date=4 May 2019|language=fr|trans-title=Is Leonardo da Vinci really buried at the Château d'Amboise?}}</ref> Осемте зъба на черепа съответстват на човек на приблизително същата възраст, а сребърен щит, открит близо до костите, изобразява голобрадия [[Франсоа I]], съответстващ на външния вид на краля по времето на Леонардо във Франция.<ref name="Ouest" /> Усайе решава, че необичайно големият череп е показател за [[интелигентност]]та на Леонардо; Чарлз Никъл обаче нарича това „съмнителна [[Френология|френологична]] дедукция“.{{Hrf|Nicholl|2005|[https://archive.org/details/leonardodavinci00char/page/502 502]}} В същото време Усайе отбеляза някои проблеми, включително че краката са били обърнати към главния [[олтар]], практика, обикновено запазена за миряни, и че височината на скелета от 1,73 m изглежда твърде малка.<ref name="Ouest"/> Мери Хийтън пише през 1874 г., че височината би била подходяща за Леонардо.{{Hrf|Heaton|1874|3=[https://books.google.com/books?id=fqUaAAAAYAAJ&pg=PA204 204]|5="The skeleton, which measured five feet eight inches, accords with the height of Leonardo da Vinci. The skull might have served for the model of the portrait Leonardo drew of himself in red chalk a few years before his death."}} Твърди се, че черепът е бил представен на император [[Наполеон III]], след което е върнат в Шато д'Амбоаз, където останките са препогребани в параклиса на Свети Юбер през 1874 г.<ref name="Ouest" /><ref name="telegraph">{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/science/2016/05/05/leonardo-da-vinci-paintings-analysed-for-dna-to-solve-grave-myst/|title=Leonardo da Vinci paintings analysed for DNA to solve grave mystery|last=Knapton|first=Sarah|date=5 May 2016|work=The Daily Telegraph|access-date=21 August 2017|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220110/https://www.telegraph.co.uk/science/2016/05/05/leonardo-da-vinci-paintings-analysed-for-dna-to-solve-grave-myst/|archive-date=10 January 2022|url-access=subscription}}</ref> Надписът над гроба гласи, че само се предполага (testes presumes), че това е Леонардо.{{Hrf|Айзъксън|2018|474}} През 2019 г. се разкрива, че Усайе е запазил пръстена и кичур коса. През 1925 г. неговият правнук ги продава на американски колекционер. Шестдесет години по-късно друг американец ги придобива, което води до излагането им в музея на Леонардо във Винчи на 2 май 2019 г., когато се навършват 500 години от смъртта на художника.<ref name="Florentine"/><ref>{{Cite news|url=https://www.cnn.com/style/article/leonardo-da-vinci-hair-lock-intl-scli/index.html|title=Leonardo da Vinci's 'hair' to undergo DNA testing|last=Messia|first=Hada|date=30 April 2019|work=CNN|access-date=3 May 2019|last2=Robinson|first2=Matthew}}</ref> == Бележки == <references group="lower-alpha"/> == Източници == '''Ранни''' {{Reflist|group="‡"|colwidth=20em}} '''Съвременни''' {{Reflist|colwidth=20em}} === Литература === {{дребно2| * {{Цитат книга|last=Айзъксън|first=Уолтър|title=Леонардо да Винчи|year=2018|publisher=Софтпрес|location=София|isbn=9786191514489|pages=534}} * {{cite book | first = Daniel | last = Arasse| title = Leonardo da Vinci | publisher = Konecky & Konecky | year = 1997 | isbn = 1 56852 1987 | ref=harv }} * {{cite book | first = Liana | last = Bortolon | title = The Life and Times of Leonardo | publisher = Paul Hamlyn | location = London | year = 1967 | ref=harv }} * {{cite book | first = Angela Ottino della | last = Chiesa | title = The Complete Paintings of Leonardo da Vinci | publisher = Penguin Classics of World Art series | year = 1967 | isbn = 0-14-00-8649-8 | ref=harv }} * {{cite book | first = Martin | last = Kemp| title = Leonardo | url = https://archive.org/details/leonardo00kemp | publisher = Oxford University Press| year = 2004 | isbn = 0192806440 | ref=harv }} * {{cite web | url = http://www.leonardo-history.com/life.htm?Section=S5| title = Leonardo's Letter to Ludovico the Moor | publisher = leonardo-history.com| accessdate = 13 април 2010 | ref = harv}} * {{cite web| title =Leonardo's will| publisher =Leonardo-history| url =http://www.leonardo-history.com/life.htm?Section=S6| accessdate =28 септември 2007|archive-url = http://web.archive.org/web/20070104122949/http://www.leonardo-history.com:80/life.htm?Section=S6 |archive-date = 2007-01-04}} * {{cite book | first = Andrew | last = Martindale| title = The Rise of the Artist | url = https://archive.org/details/riseofartistinmi0000mart_a6t2 | publisher = Thames and Hudson | year = 1972 | isbn = 0-5000-56006 | ref=harv }} * {{Cite web | first = Salvador | last = Miranda | url = http://www.fiu.edu/~mirandas/bios1527-ii.htm | title = The Cardinals of the Holy Roman Church: Antoine du Prat | year = 2007 | accessdate = 4 октомври 2007 | ref=harv }} * {{cite book | first =Shana | last = Priwer | coauthors = Cynthia Phillips | title = The Everything Da Vinci Book: Explore the Life and Times of the Ultimate Renaissance Man | publisher = Adams Media | year = 2006 | isbn = 1598691015 | ref=harv }} * {{cite book | first = Michael | last = Rocke | title = Forbidden Friendships: Homosexuality and Male Culture in Renaissance Florence | publisher = Oxford University Press | year = 1998 | isbn = 0195122925 | ref=harv }} * {{cite book | first = Marco | last = Rosci| title = Leonardo | publisher = Bay Books Pty Ltd| year = 1977 | isbn = 0858351765 | ref=harv }} * {{cite book | first = Paolo | last = Rossi| title = The Birth of Modern Science | url = https://archive.org/details/birthofmodernsci0000ross | publisher = Blackwell Publishing| year = 2001 | isbn = 0631227113 | ref=harv }} * {{cite book | first = Giorgio | last = Vasari | title = ''Lives of the Artists'' | publisher = Penguin Classics| year = 1965 | isbn = 0-14-044-164-6 | ref=harv}} * {{cite book | first = Alessandro | last = Vezzosi | title = Leonardo da Vinci: Renaissance Man | url = https://archive.org/details/leonardodavincir0000vezz | publisher = Thames & Hudson Ltd | location = London | year = 1997 | isbn = 0-500-30081-X | ref=harv }} * {{cite book | first = Jack | last = Wasserman | title = Leonardo da Vinci | url = https://archive.org/details/leonardo0000leon | publisher = Abrams | year = 1975 | isbn = 0-8109-0262-1 | ref=harv }} * {{cite book | first = Emanuel | last = Winternitz | title=Leonardo Da Vinci As a Musician | url = https://archive.org/details/leonardodavincia0000wint | year=1982 | publisher=Yale University Press | location=USA | isbn=9780300026313 | ref=harv }} }} == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://www.mos.org/leonardo/ Виртуален музей] на Леонардо * {{икона|pl}} [http://www.malarze.walhalla.pl/galeria.php5?art=47 Галерия] * {{Цитат уеб | заглавие = Leonardo da Vinci | автор = | труд = [[Енциклопедия Британика]] | дата = | достъп_дата = 24 април 2019 | уеб_адрес = https://www.britannica.com/biography/Leonardo-da-Vinci | език = en | цитат = }} == Вижте също == {{Уикицитат|Леонардо да Винчи}} * [[Един спомен от детството на Леонардо]] * [[Сфумато (живопис)]] {{Избрана статия|349297|1 февруари 2006}} {{превод от|en|Leonardo da Vinci|1190923862}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Винчи, Леонардо да}} [[Категория:Леонардо да Винчи| ]] sxii0r87389xqwty640prz5kniez43v 12435044 12435031 2024-12-08T17:18:57Z 93.152.249.9 /* Анатомия и физиология */ 12435044 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Леонардо да Винчи | име-оригинал = | категория = художник | описание = италиански художник, инженер и енциклопедист | портрет = Leonardo da Vinci - Self-Portrait_- WGA12798.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Винчи]], [[Флорентинска република]] | починал-място = [[Амбоаз]], [[Кралство Франция]] | вложки = {{Личност/Художник | категория = художник | стил = [[Зрял ренесанс]] | учител = [[Андреа дел Верокио]] | академия = | направление = | патрон = [[Лудовико Сфорца]], [[Чезаре Борджия]], [[Франсоа I]] | работил = художник, скулптор | период = | творби = [[Мона Лиза]], [[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]], [[Света Анна с мадоната и младенеца]] | повлиян = | повлиял = }}{{Личност/Инженер | категория = изобретател | област = [[Военно инженерство]], [[машинно инженерство]], [[строително инженерство]] | образование = | учил-при = | работил-в = | изобретения = }} }} '''Леонардо да Винчи''' ({{lang|it|Leonardo di ser Piero da Vinci}}) е [[Италианци|италиански]] [[енциклопедист]] от епохата на [[Зрял ренесанс|Зрелия ренесанс]], който е разностранен творец: [[художник]], [[изобретател]], [[инженер]], [[скулптор]] и [[архитект]].{{Hrf|Kemp|2003}} Въпреки че славата му първоначално се основава на постиженията му като художник, той става известен и със своите ръкописни дневници, в които прави рисунки и бележки по различни теми, включително [[анатомия]], [[астрономия]], [[ботаника]], [[картография]], [[живопис]] и [[палеонтология]]. Леонардо е широко смятан за гений, олицетворяващ [[Ренесансов хуманизъм|ренесансовия хуманистичен]] идеал{{Hrf|Heydenreich|2020}} и творбите му са принос към изкуството и образец за по-късните поколения художници, съпоставим само с тези на по-младия му съвременник с 23 години [[Микеланджело Буонароти]].{{Hrf|Kemp|2003}}{{Hrf|Heydenreich|2020}} Извънбрачен син на преуспял [[нотариус]] и жена от по-ниска класа от [[Винчи]], той чиракува при [[Андреа дел Верокио]] във [[Флоренция]]. Започва кариерата си на художник в града, но след това заминава на служба при [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Сфорца]] в [[Милано]]. По-късно отново се връща във Флоренция и Милано, както и за кратко в [[Рим]], като същевременно привлича голям брой последователи и ученици. По покана на френския крал [[Франсоа I]] през 1516 г. заминава за Франция, където умира през 1519 г. След смъртта му не е имало исторически период, в който неговите постижения, разнообразни интереси, личен живот и емпирично мислене да не са предизвиквали голям интерес и възхищение,{{Hrf|Kemp|2003}}{{Hrf|Heydenreich|2020}} което го прави чест обект на изследвания и културни референции. Леонардо е определян като един от най-великите художници в [[История на изкуството|историята на изкуството]] и често е смятан за основател на Зрелия ренесанс.{{Hrf|Kemp|2003}} Въпреки че има много изгубени произведения и не повече от 25 основни творби със сигурно авторство – включително множество незавършени – той създава някои от най-влиятелните картини в западното изкуство.{{Hrf|Kemp|2003}} Неговият [[Шедьовър|magnum opus]], ''[[Мона Лиза]]'', е най-известната му творба и често се смята за най-известната картина в света. ''[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]'' е най-възпроизвежданата религиозна картина на всички времена, а неговата рисунка ''[[Витрувиански човек|на Витрувианския човек]]'' също се счита за културна икона. През 2017 г. ''[[Спасителят на света]]'', приписван изцяло или частично на Леонардо,{{Hrf|Zöllner|2019|250}} е продаден за 450 милиона долара, поставяйки нов рекорд за най-скъпата картина, продавана някога на публичен търг. Леонардо притежава неизчерпаемо любопитство, което ръководи мисленето и действията му.<ref name="EB">{{Цитат уеб | заглавие = Leonardo da Vinci {{!}} Biography, Art, Paintings, Mona Lisa, Drawings, Inventions, Achievements, & Facts | автор = | труд = Encyclopedia Britannica | дата = | достъп_дата = 18 декември 2023 | уеб_адрес = https://www.britannica.com/biography/Leonardo-da-Vinci/Second-Florentine-period-1500-08 | език = en | цитат = }}</ref> Почитан за своята техническа [[Иновация|изобретателност]], той създава концепции за летящи машини, бронирана бойна машина, за концентрирана слънчева енергия, за прототип на сумираща машина,<ref name="AddingMachine">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://192.220.96.166/leonardo/leonardo.html|заглавие=Roberto Guatelli's Controversial Replica of Leonardo da Vinci's Adding Machine|автор=Kaplan|първо_име=Erez|достъп_дата=19 August 2013|архив_дата=2011-05-29|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110529140741/http://192.220.96.166/leonardo/leonardo.html}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Kaplan|first=E.|date=Apr 1997|title=Anecdotes|url=https://ieeexplore.ieee.org/document/586074|journal=IEEE Annals of the History of Computing|volume=19|issue=2|pages=62–69|doi=10.1109/MAHC.1997.586074|issn=1058-6180}}</ref> и за двоен корабен корпус. Сравнително малко от неговите проекти са конструирани или дори са били осъществими през живота му, тъй като научният подход към металургията и инженерството тогава е едва в начален стадий. Някои от по-малките му изобретения обаче навлизат неочаквано в света на производството, като автоматизирано навиване на бобини и машина за тестване на якостта на опън на [[тел]]. Той прави съществени открития в [[анатомия]]та, строителното инженерство, [[хидродинамика]]та, [[геология]]та, [[оптика]]та и [[трибология]]та, но не публикува откритията си и те не оказват почти никакво пряко влияние върху последващата наука.{{Hrf|Capra|2007|5–6}} == Биография == === Ранни години === Леонардо да Винчи е роден на [[15 април]] [[1452]] г. в град [[Винчи]], тогава владение на [[Флоренция]], като незаконен син на [[нотариус]]а Сер Пиеро да Винчи.{{hrf|Chiesa|1967|83}}{{hrf|Vezzosi|1997}} Майка му Катерина произхожда от селско семейство.{{hrf|Vezzosi|1997}}{{hrf|Chiesa|1967|83}} Изказвани са предположения, че Катерина е била робиня от [[Близък изток|Близкия изток]], но фактите в подкрепа на това становище са недостатъчни. Малко след раждането на Леонардо връзката им приключва и не след дълго Катерина сключва брак с Акатабарига ди Пиеро дел Вака от Винчи, който притежава собствена грънчарница и от когото има още пет деца. Сер Пиеро от своя страна е женен четири пъти и има от последните си два брака девет сина и две дъщери. След раздялата с Катерина приема Леонардо като любим син. Пиеро принадлежи към една от най-важните фамилии в града и упражнява професията си на нотариус с успех. Самият Леонардо в зряла възраст си спомня два особени случая от детството си. При единия, смятан от него за поличба, един [[Ястребови|ястреб]] се спуска от небето и се завърта над люлката му, като опашката му го докосва по лицето.{{hrf|Rosci|1977|21}} Вторият случай описва смесените му чувства при една обиколка в планината, когато попада на една пещера. Едновременно изпитва страх, че в нея може да се крие голямо чудовище, и в същото време изгарящо любопитство да разбере какво има вътре.{{hrf|Bortolon|1967|}} Първите биографи на Леонардо рисуват образа му в най-привлекателни черти. Според [[Джорджо Вазари]] (1511 – 1574) ''„с блестящата си външност, която представляваше висша красота, той възвръщаше яснотата на всяка опечалена душа“''. Според един анонимен флорентински автор ''„той беше прекрасен, съразмерно сложен, изящен, с привлекателно лице". Носеше червен плащ, стигащ до коленете, макар тогава да бяха на мода дългите дрехи. Досред гърдите му се спускаше прекрасна брада – къдрава и добре разресана.“'' === Първи период във Флоренция === Сер Пиеро се преселва със семейството си във [[Флоренция]] около 1464 година. През 1466 г. Леонардо е даден като чирак (garzone) при известния флорентински живописец [[Андреа дел Верокио]] (1436 – 1488), чието ателие е смятано за едно от най-добрите в града.{{hrf|Rosci|1977|15}} Сред известните художници, чиракували или сътрудничили на Верокио, са [[Доменико Гирландайо]], [[Пиетро Перуджино]], [[Сандро Ботичели]] и [[Лоренцо ди Креди]].{{hrf|Bortolon|1967|}}{{hrf|Arasse|1997}} При Верокио Леонардо оформя своите интереси, увлича се по архитектурата, анатомията, математиката. Той получава не само теоретична и художествена подготовка, но научава и разнообразни технически умения{{hrf|Rosci|1977|27}} в областта на [[химия]]та, [[металургия]]та, [[металообработване]]то, отливането на [[гипс]], обработката на [[Кожа (суровина)|кожи]], механиката и дърводелството.{{hrf|Martindale|1972}} [[File:Andrea del Verrocchio, Leonardo da Vinci - Baptism of Christ - Uffizi.jpg|thumb|''Кръщение Христово'' (1472 – 1475) от Верокио и Леонардо, [[Уфици]]|230px]] Леонардо завършва учението си при Верокио през 1472 г. на двадесет години, но решава да остане да работи и да живее при него. Приет е във флорентинското братство на художниците ''Компания ди сан Лука''. Други членове през 1472 г. са Ботичели, Перуджино, Гирландайо и др.{{hrf|Айзъксън|2018|41}} Верокио получава поръчка да нарисува картината ''Кръщение Христово'', завършена около 1475 г. Верокио рисува само очертанията на фигурите, а неговите чираци ги довършват. На Леонардо се пада да нарисува ангела и част от пейзажа в долния ляв ъгъл. Ангелът е толкова красив, че Верокио се зарича, че „никога няма да хване четка“ (според Вазари). Това е кулминацията на сътрудничеството на Леонардо и Верокио. Леонардо рисува в ателието още най-малко четири картини с предимно свое участие: ''Благовещение'', две малки Богородици и портрет на флорентинката ''Джиневра де Бенчи''.{{hrf|Айзъксън|2018|44 - 7}} В края на май 1472 г. на върха на лантерната (остъклена част, увенчаваща купола) на катедралата „[[Санта Мария дел Фиоре]]“ са поставени златно кълбо и кръст. Тази техническа задача е възложена през 1468 г. на Верокио, а Леонардо е най-близък свидетел на разработването на проекта. През 1478 г. вече е напуснал дома на баща си и ателието на Верокио. Според една ранна анонимна биография, през 1480 г. той живее в дома на фамилията [[Медичи]] и работи в градината на площад „Сан Марко“.{{hrf|Chiesa|1967|83}} От 1469 г. Флоренция де факто се управлява от [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо де Медичи]], наричан „Великолепния“. Родът на Медичи забогатява през XIV – XV век от търговски и банкови операции. Лоренцо обаче обръща малко внимание на развитието на търговията. Той обича разкоша, блестящите и пищни тържества, парадите, турнирите. През януари 1478 г. Леонардо получава първата си самостоятелна поръчка: да нарисува олтарната икона в параклиса на кметството – [[Палацо Векио]].{{hrf|Wasserman|1975|77 – 78}} Работата върви бавно – изглежда още тогава Леонардо, както и по-късно, прави подготвителни опити с боите, като нахвърля многобройни скици. Тя така и не е завършена и през 1483 година поръчката е дадена на друг. Не е известен дори сюжетът на картината. През март 1481 г. той започва и картина за манастира Сан Донато в [[Скопето]], но и тя не е довършена, поради заминаването му за [[Милано]].{{hrf|Wasserman|1975|77 – 78}} От 1478 г. е бележката: ''„…1478 година започнах две деви Марии“''. Една от картините е навярно ''Мадона Беноа'' или ''Мадоната с цветето'', която се намира в руския музей „[[Ермитаж]]“. Приблизително по това време е създадена картината ''Свети Йероним''. През 1482 г. Леонардо, който според Вазари е надарен музикант,{{hrf|Winternitz|1982}} конструира сребърна [[Лира (музикален инструмент)|лира]] с формата на конска глава. Лоренцо де Медичи го изпраща да занесе лирата като подарък на миланския херцог [[Лудовико Моро]], след което Леонардо остава в Милано в продължение на години.{{hrf|Rossi|2001|33}} === Първи период в Милано === [[File:Leonardo Da Vinci - Vergine delle Rocce (Louvre).jpg|thumb|upright|''Богородица на скалите'', {{около|1483 – 1493}}, версия в [[Лувър]]а]] [[Милано]] по онова време е един от най-богатите италиански градове. За официален негов управник е смятан [[Джан Галеацо Сфорца]], но фактически управлява неговият чичо [[Лудовико Моро|Лудовико Сфорца]], наричан Моро. Към неговия двор, както и към двора на Медичи, се стичат поети, хуманисти, учени. Характерът на научната среда обаче е малко по-друг, отколкото във Флоренция. Във Флоренция на почит били поезията и философията, докато в Милано с по-голям авторитет се ползват математическите и природните науки. Миланските херцози отделят много внимание на инженерството, на първо място – на военното. През 1482 година Леонардо се обръща към Лудовико Моро с писмо, в което му предлага услугите си като инженер.{{hrf|Arasse|1997}} В това писмо Леонардо описва всевъзможни проекти на [[подвижен мост|подвижни мостове]], бойни машини, артилерийски [[оръдие|оръдия]], както и предлага услугите си като архитект, скулптор и живописец.{{hrf|leonardo-history.com}} В края на писмото младият учен хвърля предизвикателство всекиму, който би се осмелил да се усъмни в неговите таланти: ''„А ако нещо от гореказаното би се сторило някому невъзможно и неизпълнимо, изразявам пълната си готовност да произведа опит във Вашия парк или на място, което е угодно на Ваша светлост, на когото се и поверявам най-смирено“.''{{hrf|leonardo-history.com}} Леонардо е зачислен в състава на колегията от инженери на херцога (''ingenarii ducales''). В Милано той се проявява като военен инженер, архитект, хидротехник, скулптор, живописец, но характерно е, че в документите от този период отначало той е наричан „инженер“, а после „художник“. Още в първите месеци на своето пребиваване в Милано, Леонардо се заема непосредствено с всички отрасли на военната техника. Записките и рисунките му от това време са като че ли реализация на програмата, която е изложена в писмото до Лудовико Моро: преустройство на укрепленията на Миланския дворец, обсадни приспособления, подвижни стълби, тарани и т.н. През 1487 – 1490 г. той участва в конкурса за построяване на купола на Миланската катедрала. Запазен е проектът на писмото, съпровождащо представения от Леонардо модел. Въпреки че не е одобрен за ръководител на строежа, работата по тази поръчка е от голямо значение за творческата биография на Леонардо. Тъкмо към това време се отнасят голям брой рисунки, които показват колко настойчиво е размишлявал Леонардо над проблемите на куполния скелет и над различните форми на архитектурните му решения. Рисунките показват, че той сякаш мислено е експериментирал, прехвърлял е наум различни възможни варианти. От първия милански период в живота на Леонардо са датирани редица негови бележки по [[строителна механика]] – по теория на [[дъга (строителство)|дъгите]] и [[свод]]овете. Леонардо теоретично и експериментално разработва въпроси от [[съпротивление на материалите]] и в това отношение е предшественик на [[Галилео Галилей]]. По-късно той замисля специални трактати за пукнатините в стените и средствата за преодоляването им. Голямо място в творчеството на Леонардо да Винчи заемат хидротехническите проекти. Политическите и икономическите условия били такива, че тези замисли не са осъществени докато бил жив. Такива проекти Леонардо обмисля във [[Флоренция]], Милано, [[Рим]] и дори на преклонна възраст във [[Франция]]. Докато е в Милано, той разработва проблемите за [[напояване]]то на „Ломелина“ – безплодна местност около Милано, където се намирали именията на Моро. През 1494 – 1498 г. Леонардо ръководи изграждането на [[канал]]а в Мартезана, като го довежда до вътрешния ров на Милано. [[Файл:Leonardo da Vinci 002.jpg|мини|350п|''„[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]“ (1495 – 1497)'']] В Милано Леонардо се сближава с прочутия архитект [[Браманте]] (1444 – 1514), който по това време работи също като инженер и художник на херцога. Несъмнено Леонардо се е занимавал с [[анатомия]], още докато учи при Верокио. Но едва в Милано през 1487 – 1495 г. започва да гради първите големи планове за анатомически изследвания, и то в мащаби, които далеч надхвърлят нуждите му на живописец. По това време особено привлича вниманието му [[нервна система|нервната система]]. През този период да Винчи създава и прочутата си „''[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайна вечеря]]''“ в столовата на манастира „Санта Мария деле Грацие“.{{hrf|Kemp|2004}} По време на работата си върху нея той експериментира с боите, което се отразява пагубно на картината. Други негови картини от периода са „[[Дамата с хермелина]]“ и „[[Мадона Лита]]“ По време на престоя си в Милано между 1493 и 1495 г. Леонардо споменава в данъчните си документи, като член на неговото домакинство, жена на име Катерина. Записките, свързани с нейното погребение през 1495 г. подсказват, че това може би е неговата майка.{{hrf|Chiesa|1967|85}} Трагедията в творчеството на Леонардо – несъответствието между грандиозните му замисли и реалните възможности – е илюстрирана особено ярко в неговата дългогодишна работа над конната статуя на [[Франческо Сфорца]], при чието проектиране трябвало да решава редица сложни технически задачи. Работата по нея той започва с идването си в Милано и продължава цели 16 години. Предвиждало се височината на статуята да бъде 7 метра, а за паметника трябвало да бъдат изразходени 70 тона [[бронз]]. По план това би била най-голямата конна статуя в ренесансова Италия, с изключение на един паметник от [[Донатело]] в [[Падуа]] и друг от Верокио във [[Венеция]].{{hrf|Arasse|1997}} През 1493 г. глинен модел на статуята е поставен на градския площад по случай бракосъчетанието на племенницата на Моро – Мария Бланка, с император [[Максимилиан I (Свещена Римска империя)|Максимилиан]]. Леонардо подготвя подробен проект за отливането на статуята,{{hrf|Arasse|1997}} макар че [[Микеланджело]] се съмнява в способностите му да го осъществи на практика.{{hrf|Bortolon|1967}} Конят така и не е завършен, тъй като през ноември 1494 г. голяма част от предвидения за него бронз е използван за отливането на оръжия, които херцог Сфорца използва, за да се противопостави на [[Франция|французите]].{{hrf|Arasse|1997}} Миланският период от живота на Леонардо да Винчи завършва с катастрофа. През лятото на 1499 г. френските войски нахлуват в Миланската област и през есента Милано е превзет и Моро бяга от града. [[Гаскония|Гасконските]] стрелци на [[Шарл VIII (Франция)|Шарл VIII]] използват глинения модел на конната статуя за упражнения в стрелба. След отстраняването на Лудовико Моро, Леонардо, заедно с помощника си Салай и своя приятел математика [[Лука Пачоли]], напуска Милано и отива във Венеция,{{hrf|Chiesa|1967|85}} където работи като военен инженер, разработвайки начини за защита на града от морско нападение.{{hrf|Bortolon|1967}} === Втори период във Флоренция === [[File:Leonardo da Vinci - Virgin and Child with Ss Anne and John the Baptist.jpg|thumb|Скица за ''[[Света Анна с мадоната и младенеца]]'' във варианта с Йоан Кръстител, {{около|1499 – 1508}}, [[Национална галерия]], Лондон]] През април 1500 година Леонардо е във [[Флоренция]]. Започва вторият флорентински период от живота му, който продължава до средата на 1506 година, ако не се смята краткото прекъсване, когато той е на служба при [[Чезаре Борджия]]. Докато Леонардо е в Милано, във Флоренция стават големи промени. На 8 април 1492 година умира Лоренцо Медичи. Същата година в [[Рим]] е избран нов [[папа]] – Родриго [[Борджия]] които приема името [[Александър VI]]. Две години по-късно, през 1494 година, във Флоренция избухва въстание срещу тиранията на [[Пиеро II Злочестия|Пиеро де Медичи]], сина на Лоренцо. В резултат се създават нови органи на държавно управление, въведен е данък върху недвижимите имоти, изгонени са лихварите. За известно време огромно влияние придобива доминиканецът [[Савонарола]]. Той изобличавал разкоша на богаташите и разпуснатостта на духовниците. Под негово влияние във Флоренция публично са изгаряни „безнравствени“ книги, картини, предмети на разкоша. Александър VI отлъчва Савонарола от църквата и на 23 май 1498 година бунтовният монах и неговите привърженици са обесени, а телата им – изгорени, ''„за да се разделят окончателно душите им с техните тела“''. Когато Леонардо се завръща във Флоренция, на власт са заможни семейства, противници както на Медичите, така и на Савонарола. През 1502 година за пожизнен [[Гонфалониер на правосъдието|гонфалониер]] е провъзгласен [[Пиеро Содерини]]. Положението на флорентинската икономика по това време е разклатено. Богатите търговци и фабриканти все повече влагат капиталите си в земя. Сред флорентинската интелигенция се засилват мистичните, идеалистичните течения. От мистична екзалтация е обхванат [[Сандро Ботичели|Ботичели]], а [[Бартоломео дела Порта]] след смъртта на своя учител Савонарола четири години не взема четката и постъпва в манастир. Почитател на идеите на Савонарола е и [[Микеланджело Буонароти|Микеланджело]]. Леонардо се чувства чужд на тази среда. Той усилено се занимава с [[геометрия]] и математически експерименти и почти се откъсва от живописта. Скоро след като пристига от Милано във Флоренция, той разбира, че трудно ще намери реализация на големите си технически замисли. Вероятно с това се обяснява постъпването му на служба при Чезаре Борджия – херцог на Валентинуа и незаконен син на папа Александър VI. Непосредствено след завръщането си във Флоренция Леонардо да Винчи се установява в сервитския манастир [[Сантисима Анунциата]]. Монасите предоставят на него и учениците му жилище и ателие, в което, според Вазари, той рисува скицата за „[[Света Анна с мадоната и младенеца]]“ във варианта с Йоан Кръстител. Тя предизвиква такова възхищение, че „мъже и жени, млади и стари“ се стичат да я видят, „като че ли присъстват на голям празник“.<ref group="‡">{{harvnb|Vasari|1965|256}}</ref> [[Файл:An Artillery Park.jpg|мини|200px|Рисунка на артилерийско оборудване]] През 1502 година Леонардо да Винчи постъпва на служба при [[Чезаре Борджия]], сина на папа [[Александър VI]], като военен инженер и пътува заедно с неговата свита при обиколките му в Италия.{{hrf|Chiesa|1967|85}} Възложено му е да огледа крепостите и укрепленията и „да направи в тях промени и преобразования, каквито той сметне за необходими“. Той посещава градовете по [[Адриатическо море|адриатическото]] крайбрежие. Отива в [[Имола]], когато тя е обсадена от въстаналите [[кондотиер]]и. След това оглежда и големия район между [[Сиена]] и [[Фолиньо]]. През този период Леонардо съставя редица карти. Те са създадени на първо място със стратегически цели, но на практика се оказват документи с голямо научно значение: наблюдателността на учения и геният на художника тук се сливат в едно органично цяло. Службата при Чезаре Борджия е сравнително кратка и Леонардо се завръща във Флоренция на 5 март 1503 година. От това време е и писмото му до османския султан [[Баязид II]], в което Леонардо предлага няколко свои изобретения и проекти, между които проект на мост, който да съединява [[Галата (Истанбул)|Галата]] и [[Константинопол]]. Галата е предградие на Константинопол, в което живеели много генуезци. Първият (понтонен) мост през пролива е построен чак през 1836 година. [[Файл:Mona_Lisa,_by_Leonardo_da_Vinci,_from_C2RMF_retouched.jpg|мини|200px|ляво|''„[[Мона Лиза]]“ (1503 – 1506, може би продължена до 1517 г.)'']] От 1503 до 1506 година е започнат шедьовърът на великия майстор ''„Мона Лиза“'', обаче Леонардо продължава да я носи със себе си и да работи по нея до края на живота си.{{hrf|Айзъксън|2018|444}} През 1503 година Флоренция воюва с [[Пиза]], разположена по долното течение на р. [[Арно]]. Пиза контролирала излаза на реката в морето и Леонардо е нает да консултира отклоняването на Арно от Пиза, за да се остави обсаденият град без вода. Проектът е изоставен, но Леонардо се задълбочава в хидротехническите проучвания, като замисля начини да регулира течението на Арно по цялото ѝ протежение. Интересен проект за голям канал от Флоренция до крайморска Пиза е съхранен в ''„Атлантическия кодекс“''. На 18 октомври 1503 година Леонардо да Винчи отново се присъединява към братството на свети Лука и през следващите две години рисува големия стенопис „Битката при Ангиари“ в Синьорията,{{hrf|Chiesa|1967|85}} в съседство с правения по същото време от Микеланджело стенопис „Битката при Кашина“. И двете батални картини остават незавършени, но стоят на показ до 1512 г., като стават обект на възхищение от страна на младите художници. Между Леонардо и Микеланджело се заражда съперничество и Леонардо критикува рисунките на Микеланджело, наричайки го „анатомичен художник“.{{hrf|Айзъксън|2018|372}} През 1504 година Леонардо участва в комисията, която премества против желанието на автора скулптурата „Давид“ на Микеланджело.{{hrf|Chiesa|1967}} Конструкторските замисли в областта на [[авиация]]та, които вълнуват Леонардо през целия му живот, не го напускат и след като се завръща във Флоренция. Към 1505 година се отнася т. нар. „Кодекс за полета на птиците“{{hrf|Айзъксън|2018|147}}, който съдържа указание, че Леонардо замисля да извърши първия полет от Монте Чечери около Фиезоле. Особено го интересува по онова време въпросът за реенето във въздуха без размахване на криле и използването в този случай на силата на [[вятър]]а. === Втори период в Милано === Вторият милански период в живота на Леонардо да Винчи обхваща времето от лятото на 1506 година до есента на 1513 година. През 1506 година Милано бил в ръцете на французите и Леонардо пристига по покана на френския наместник [[Шарл д'Амбоаз]]. Докато пребивава в Милано, Леонардо няколко пъти се връща във Флоренция, особено за делбата на наследството, останало след смъртта на баща му (1504).{{hrf|Chiesa|1967|86}} В Милано Леонардо живее като прочут живописец. Той се среща и работи заедно с много свои ученици и последователи, вече придобили известност, като [[Бернардино Луини]], [[Джовани Болтрафио]] и [[Марко д'Оджоно]].{{hrf|Bortolon|1967}} Около 1507 година завършва „''Леда''“, а през 1508 – 1512 година работи над „''Света Ана''“ и „''[[Йоан Кръстител (Леонардо)|Йоан Кръстител]]''“. Като съпоставка с писмото, което Леонардо отправя до Лудовико Моро по време на първото си идване в Милано и което съдържа описание предимно на военни изобретения, сега той описва на Шарл д'Амбоаз дворцовата градина с чуруликащи птички и бистри ручейчета. ''„С помощта на мелница ще произвеждам вятър по всяко време, през лятото ще правя да блика вода, обилна и прохладна…И друга вода ще тече през градината и ще напоява портокаловите и лимоновите дървета…Отгоре ще направим най-фина медна мрежа, която ще хвърля сянка над градината и ще укрива под себе си много различни птици – и ето ви непрекъсната музика наред с благоуханието от цветовете на лимоновите дървета.“'' В Милано Леонардо продължава да се занимава с [[анатомия]]. Особено интензивни са тези занимания през годините 1510 – 1512. Предмет на неговото съсредоточено изучаване стават функциите на [[сърце]]то, [[дихателна система|дихателните]] и [[храносмилателна система|храносмилателните]] органи. На 23 декември 1512 година [[Масимилиано Сфорца]] – син на [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]], с 20 000 [[Швейцария|швейцарци]] нахлува в Милано и изгонва французите. Настъпват смутни времена. През есента на 1513 година Леонардо напуска града и заедно с учениците си се отправя към [[Рим]]. === Престой в Рим === [[Файл:Leonardo da Vinci.jpeg|мини|200px|ляво|Портрет на Леонардо, гравюра от неизвестен художник<ref> Hundred Greatest Men, The. New York: D. Appleton & Company, 1885.</ref>]] През май 1513 година в [[Рим]] синът на Лоренцо де Медичи – Джовани - е избран за папа под името [[Лъв Х]]. На него принадлежи изречението: ''„Ще се наслаждаваме на папството, щом Бог ни го е дал.“'' Той се заобикаля с художници и поети. За него работят [[Рафаел]] и [[Микеланджело]],{{hrf|Chiesa|1967|86}} но към Леонардо папата се отнася с недоверие. Когато Леонардо получава от папата малка поръчка, той според думите на Вазари: ''„тутакси се зае да стрива масло и треви за лак“''. Като чува за това, папата казва: ''„Уви, никога нищо няма да направи онзи, който почва да мисли за края на работата, преди още да я е захванал.“'' Покровител на Леонардо в Рим е [[Джулиано де Медичи]], брат на Лъв Х. Престоят на да Винчи в [[Рим]] е свързан предимно с разочарования. Възрастният учен е принуден да преустанови анатомичните си занимания, тъй като те дават повод за клеветнически доноси. Директорът на болницата прекратява достъпа му до труповете и му забранява да прави дисекции. От това време е и конфликтът му с някой си Йохан – търговец на огледала, който се стремял да открадне от Леонардо тайните при шлифоването на огледалата. В началото на 1515 година Джулиано де Медичи напуска Рим, а през следващата умира. Леонардо е на 63 години, сам и без поддръжка. От края на римския период е лаконичната му бележка: ''„Медичите ме създадоха и разрушиха“''. През октомври 1515 година френският крал [[Франсоа I]] отново превзема Милано.{{hrf|Wasserman|1975|77 – 78}} На 19 декември Леонардо присъства на неговата аудиенция при папа Лъв X, състояла се в [[Болоня]].{{hrf|Bortolon|1967}}{{hrf|Miranda|2007}} Франсоа I му поръчва изработването на механичен лъв, който да може да ходи напред и, разтваряйки гърдите си, да показва букет лилии.<ref group="‡">{{harvnb|Vasari|1965|265}}</ref> === Последни години във Франция === През 1516 година по покана на френския крал [[Франсоа I (Франция)|Франсоа I]] Леонардо напуска [[Италия]] и се преселва във [[Франция]]. Пристига като прочут художник, като „божествения“ Леонардо. Той става законодател на модата в кралския двор. Отново подготвя пищни тържества. В качеството си на архитект прави проект за новия дворец на краля. Леонардо живее в имението Кло Люсе, разположен в южната покрайнина на малкото градче [[Амбоаз]] на бреговете на [[Лоара]], недалеч от кралския замък. Там той прекарва последните три години от живота си в компанията на своя приятел и ученик граф [[Франческо Мелци]].{{hrf|Chiesa|1967|86}} Въпреки че е с парализирана дясна ръка, продължава да работи до края на живота си. [[Файл:LeonardoDaVinci-Tomb.JPG|мини|200п|Гробът на Леонардо в параклиса „Свети Юбер“ в кралския замък в Амбоаз]] Леонардо да Винчи умира на [[2 май]] [[1519]] година в Кло Люсе. Според [[Джорджо Вазари|Вазари]] крал Франсоа I присъства при смъртта му, но някои други сведения показват, че това е само легенда, популярна във Франция.{{hrf|Айзъксън|2017|474}} Съгласно неговото завещание, ковчегът на Леонардо е следван от процесия от 60 просяци. Той е погребан в параклиса „Свети Юбер“ в кралския замък в Амбоаз. Главният наследник и изпълнител на завещанието е Мелци, който получава пари, картини, инструменти, библиотеката на Леонардо и неговите лични вещи. Сред останалите наследници са дългогодишният ученик на Леонардо Салай и слугата му Батиста ди Вилусис, които получават половината от лозята му, братята му, които получават земи, и прислужницата му, която получава черно наметало с кожи.{{hrf|Leonardo-history}} == Личен живот == [[Файл:Leonardo_da_Vinci_-_Saint_John_the_Baptist_C2RMF_retouched.jpg|мини|ляво|''[[Йоан Кръстител (Леонардо)|Свети Йоан Кръстител]]'' {{Около|1507 – 1516}}, [d 3] Лувър. Смята се, че като модел Леонардо е използвал Салаи.<ref name=":12">{{Cite book|editor-last=Pedretti|editor-first=Carlo|title=Leonardo da Vinci: l'Angelo incarnato & Salai = the Angel in the flesh & Salai|date=2009|publisher=Cartei & Bianchi|location=Foligno (Perugia)|isbn= 978-88-95686-11-0|oclc=500794484|pages=201}}</ref>]] Въпреки хилядите страници, които Леонардо оставя в тетрадки и ръкописи, той почти не споменава личния си живот.{{Hrf|Zöllner|2019|20}} В Милано става известен не само с талантите си, а и с красива външност, мускулесто телосложение и галантни обноски. Според [[Джорджо Вазари|Вазари]] бил „смайващо красив и величественото му присъствие можело да зарадва и най-изтерзаната душа“.<ref group="‡">{{harvnb|Vasari|1991|p=284}}</ref>{{Hrf|Айзъксън|2017|105}} Освен „голяма физическа красота“ и „безкрайна грация“ за Леонардо са характерни необикновена способност да изобретява, както и любовта му към животните, включваща вероятно [[вегетарианство]]. Според Вазари има навика да купува птици в клетки и да ги пуска на свобода.<ref>MacCurdy, Edward, ''The Mind of Leonardo da Vinci'' (1928) in [http://www.ivu.org/history/davinci/hurwitz.html Leonardo da Vinci's Ethical Vegetarianism]</ref><ref group="‡">{{harvnb|Vasari|1991}}</ref> Леонардо е имал много приятели интелектуалци, забележителни с постижения в своята област: архитектът [[Донато Браманте]], математикът [[Лука Пачоли]], поетът Пиатино Пиати и те винаги го споменават в писмата си като ценен и обичан другар.{{Hrf|Айзъксън|2017|105}} С Пачоли си сътрудничи по книгата ''Божествена пропорция'' през 90-те години на XV век.<ref>Cartwright Ady, Julia. </ref> По време на пътуване, при което минава през [[Мантуа]], той рисува портрет на Изабела с креда, който може да е бил използван за създаване на маслен портрет, но последният е изгубен. == Картини == Въпреки сравнителното скорошно признание и възхищение от Леонардо като учен и изобретател, през по-голямата част от времето след смъртта му славата му се дължи на постиженията му като художник. Няколко творби, автентични или приписвани на него, са смятани за едни от големите шедьоври. Тези картини са известни с разнообразие от особености, много имитирани от ученици и обсъждани надълго и нашироко от ценители и критици. Към 1490 г. Леонардо вече е описван като „божествен“ художник.{{Hrf|Arasse|1998|11–15}} Сред качествата, които правят работата на Леонардо уникална, са неговите новаторски техники за полагане на боите; подробните му познания по анатомия, светлина, ботаника и геология; интересът му към физиономията и начина, по който хората изразяват емоция с изражение и жест; неговото новаторско използване на човешкото тяло в [[Композиция (изобразително изкуство)|композицията]]; и използването на фина градация на нюансите. Всички тези качества се събират в най-известните му творби ''Мона Лиза'', ''Тайната вечеря'' и ''Девата на скалите''.{{Efn|Тези качества са обсъждат в {{hrf|Hartt|1970|pp=387–411}}}} === Ранни произведения === [[Файл:Leonardo_Da_Vinci_-_Annunciazione.jpeg|мини|360п|''[[Благовещение (Леонардо)|Благовещение]]'' {{Около|1472 – 1476}}, [[Уфици]], се смята за най-ранната запазена и завършена голяма творба на Леонардо.]] Леонардо за първи път привлича вниманието с ''Кръщение Христово'', рисувана заедно с Верокио. Две други картини датират от учението му при Верокио, и двете са [[Благовещение|Благовещения]]. Едната е малка, {{Nowrap|{{convert|59|cm}}}} на {{Превръщане|14|cm}} висока и е част от по-голяма композиция на Лоренцо ди Креди, от която е отделена. Другата е много по-голяма работа, {{Превръщане|217|cm}} дълга.{{Hrf|Ottino della Chiesa|1967|88, 90}} И в двете Благовещения Леонардо използва официалната подредба, подобна на картините на [[Фра Анджелико]] на тази тема: [[Богородица|Дева Мария,]] седнала или коленичила отдясно на картината, а отляво я доближава ангел в профил, с богата развяваща се дреха, вдигнати крила и носещ лилия. Въпреки че преди се е приписвала на Гирландайо, по-голямата работа сега обичайно се приписва на Леонардо.{{Hrf|Marani|2003|338}} На по-малката картина Мария отклонява очи и скръства ръце в жест, който символизира подчинение на Божията воля. В по-голямата картина обаче тя е различна: прекъсната в четенето си от този неочакван пратеник, тя поставя пръст в Библията си и вдига ръка в официален жест на поздрав или изненада.{{Hrf|Hartt|1970|127–133}} Тази спокойна млада жена изглежда приема ролята си на Богородица не с примирение, а с увереност. В тази картина младият Леонардо представя хуманистичното лице на Дева Мария, признавайки ролята на човечеството в Божието въплъщение. === Картини от 80-те години на XV век === [[Файл:Saint_Jerome_Leonardo_-_image_only_(Q972196).jpg|мини|''Свети Йероним в пустинята'' (незавършен) {{Около|1480 – 1490}}, [d 5] [[Апостолически дворец|Ватикана]]]] През 80-те години на XV век Леонардо получава две много важни поръчки и започва друга работа, която е с новаторско значение по отношение на композицията. Две от трите никога не са завършени, а третата отнема толкова много време, че води до дълги преговори за нейното завършване и плащане. ''„Свети Йероним в пустинята“'', е свързана с труден период от живота на Леонардо, както се вижда от неговия дневник: „Мислех, че се уча да живея; само се учех да умирам.“{{Hrf|Bortolon|1967}} Въпреки че картината е едва започната, може да се види много необичайната композиция.{{Efn|Картината е принадлежала на Анжелика Кауфман през XVII век, но по-късно е разрязана. Две поолеми части са намерени и съединени.{{sfn|Wasserman|1975|pp=104–106}} Взможно е външни части да липсват.}} [[Йероним Блажени]], като [[Епитимия|каещ се]], заема центъра на картината, разположен леко диагонално и гледан малко отгоре. Коленичилото му тяло е с трапецовидна форма, едната му ръка е протегната към външния ръб на картината, а погледът му гледа в обратна посока. Й. Васерман посочва връзката между тази картина и анатомичните изследвания на Леонардо.{{Hrf|Wasserman|1975|104–106}} На преден план се простира неговият символ, голям [[лъв]], чието тяло и опашка образуват двойна [[спирала]] в основата на картината. Другата забележителна характеристика е схематичният пейзаж от скалисти скали на заден план. Дръзкото показване на фигурална композиция, пейзажни елементи и лична драма се появяват и в големия незавършен шедьовър ''[[Поклонението на влъхвите (Леонардо)|„Поклонението на влъхвите“]]'', поръчан от монасите от Сан Донато в Скопето. Това е сложна композиция с размери около {{Nowrap|250 x 250 centimetres.}} Леонардо прави множество рисунки и подготвителни проучвания, включително детайлна линейна [[перспектива]] на разрушени сгради с класическа архитектура като фон. През 1482 г. Леонардо по нареждане на Лоренцо де Медичи отива в Милано, за да спечели благоразположението на Лудовико ил Моро и картината е изоставена.{{Hrf|Ottino della Chiesa|1967|83}} [[Файл:Lady_with_an_Ermine_-_Leonardo_da_Vinci_(adjusted_levels).jpg|ляво|мини|''[[Дамата с хермелина]]'', {{Около|1489 – 1491}}, [d 6] [[Музей на князете Чарториски в Краков|Музей Чарториски]], [[Краков]], Полша]] Третата важна творба от този период е ''Богородица на скалите'', поръчана в Милано за Братството на непорочното зачатие. Картината, която е трябвало да бъде направена със съдействието на братя Де Предис, трябва да запълни голям сложен [[олтар]] в църквата на братството.{{Hrf|Wasserman|1975|108}} Инструкциите са да възвеличи непорочното зачатие: Богородица и младенеца, заобиколени от ангели и двамата пророци, общо около петдесет фигури, на фона на класическа архитектура. Леонардо обаче избира да нарисува само 4 фигури от апокрифен момент от детството на Христос: срещата на Светото семейство с детето [[Йоан Кръстител]], закриляно от ангел. Грациозните фигури коленичат в обожание около младенеца Христос в див пейзаж от отвесни скали и водовъртежи, който придава на картината плашеща красота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nationalgallery.org.uk/collection/features/potm/2006/may/feature1.htm|заглавие=The Mysterious Virgin|издател=National Gallery, London|достъп_дата=27 September 2007|архив_дата=2007-10-15|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071015062743/http://nationalgallery.org.uk/collection/features/potm/2006/may/feature1.htm}}</ref> Картината не отговаря на поръчката, и братството отказва да плати. В крайна сметка тя е завършена и продадена, а днес е в [[Лувъра]]. Около 1490 г. работи по втора версия заедно с Амброджо де Предис, която още не е завършена през1499 г. Завършена е при завръщането на Леонардо в Милано през 1506 г. и тогава художниците получават своето заплащане.{{Hrf|Arasse|1998}}{{Hrf|Ottino della Chiesa|1967|85}} Най-забележителният портрет на Леонардо от този период е ''[[Дамата с хермелина]]'', за която се предполага, че е [[Чечилия Галерани]] ({{Около|1483 – 1490}}), любовница на Лудовико Сфорца.<ref name="treasures">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://culture.pl/en/event/da-vincis-lady-with-an-ermine-among-polands-treasures|заглавие=Da Vinci's Lady with an Ermine among Poland's "Treasures" – Event – Culture.pl|достъп_дата=18 November 2017}}</ref><ref>{{Cite book|last=Kemp|first=M.|title=The Lady with an Ermine in the exhibition Circa 1492: Art in the Age of Exploration|location=Washington-New Haven-London|pages=271}}</ref> Картината е с характерна поза на фигурата с глава, обърната под ъгъл спрямо торса, необичайно за времето, когато много портрети все още са строго в профил. Хермелинът очевидно носи символично значение, свързано или със седящия, или с Лудовико, който принадлежи към престижния Орден на хермелина.<ref name="treasures" /> === Картини от 90-те години на XV век === Най-известната картина на Леонардо от 90-те години на XV век е ''[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]'', поръчана за трапезарията на манастира Санта Мария деле Грацие в Милано. Представлява [[тайната вечеря]] на Исус и неговите ученици преди залавянето и смъртта му, и показва момента, в който Исус току-що е казал „един от вас ще ме предаде“ и ужаса, причинен от това изказване.{{Hrf|Arasse|1998}} Писателят Матео Бандело наблюдава Леонардо по време на работа и пише, че в някои дни той рисува от зори до здрач, без да спира дори да яде, а след това по три или четири дни не рисува.{{Hrf|Wasserman|1975|124}} Това е непонятно за [[приор]]а на манастира, който го преследва да работи, докато Леонардо не моли Лудовико да се намеси. Вазари описва как Леонардо, затруднен да изобрази адекватно лицата на Христос и предателя [[Юда Искариотски]], казал на херцога, че ако не спре да го тормози, може да използва приора за модел на Юда.<ref group="‡">{{harvnb|Vasari|1991}}</ref> Стенописът е признат за шедьовър на композицията и изразителността,<ref group="‡">{{harvnb|Vasari|1991}}</ref> но бързо се влошава, така че само след сто години един зрител го нарича „напълно съсипан.“{{Hrf|Ottino della Chiesa|1967|97}} Вместо да използва доказаната техника на [[фреско]], Леонардо използва ту маслени, ту [[Темпера|темперни бои]] върху неподходящ грунд на основата на гипс, вследствие на което картината се лющи и мухлясва.{{Hrf|Ottino della Chiesa|1967|98}} Въпреки това стенописът е една от най-репродуцираните творби и до днес. Към края на този период, през 1498 г. Леонардо рисува [[тромп-л'ьой]] като част от декорацията на Sala delle Asse за херцога на Милано в [[Замък на Сфорците|Замъка на Сфорца]]. === Картини от 1500 г === През 1505 г. Леонардо получава поръчка да нарисува ''Битката при Ангиари'' в Залата на Петстотинте в [[Палацо Векио]], Флоренция. Леонардо създава динамична композиция, изобразяваща четирима мъже, яздещи разярени бойни коне, спорещи за притежанието на знаме, в битката при Ангиари от 1440 г. На противоположната стена е възложено на Микеланджело да изобрази битката при Кашина. Картината на Леонардо се влошава бързо и сега е известна само от копие на [[Петер Паул Рубенс|Рубенс]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ted.com/talks/maurizio_seracini_the_secret_lives_of_paintings?language=en#t-48953|заглавие=The Secret Lives of Paintings|автор=Seracini|първо_име=Maurizio|формат=lecture}}</ref> Сред произведенията, създадени от Леонардо през XVI век, е малкият портрет на ''[[Мона Лиза]]'' или ''Ла Джоконда'', смеещата се. Днес това е може би най-известната картина в света. Нейната слава почива по-специално на неуловимата усмивка на лицето на жената, като мистериозното и качество може би се дължи на едва доловимите ъгли на устата и очите, така че точната природа на усмивката не може да бъде определена. Сенчестите нюанси, с които творбата е известна, започват да се наричат „[[Сфумато (живопис)|сфумато]]“, или димът на Леонардо. Вазари пише, че усмивката е „толкова приятна, че изглежда повече божествена, отколкото човешка, и се смяташе за чудо, че е толкова жива, колкото и усмивката на живия оригинал“.<ref group="‡">{{harvnb|Vasari|1991}}</ref> Други характеристики на картината са роклята без украси, в която очите и ръцете не се конкурират с други детайли; драматичният пейзажен фон, в който светът сякаш е в състояние на движение; приглушеното оцветяване; и изключително гладката природа на живописната техника, използваща [[маслени бои]], нанесени много подобно на [[темпера]], и смесени на повърхността, така че мазките на четката са неразличими.{{Hrf|Wasserman|1975|144}} Вазари смята, че качеството на картината би накарало дори „най-уверения майстор... да се отчае и да падне духом“.<ref group="‡">{{harvnb|Vasari|1965}}</ref> Перфектното запазване и липсата на следи от поправка или боядисване са рядкост в картина върху дърво от тази дата.{{Hrf|Ottino della Chiesa|1967|103}} [[File:Leonardo da Vinci - Virgin and Child with St Anne C2RMF retouched.jpg|мини|ляво|260п|Света Анна с мадоната и младенеца, 1501–1519, Лувър]] В картината ''[[Света Анна с мадоната и младенеца]]'' композицията отново подхваща темата за фигури сред пейзаж, който Васерман описва като „спиращ дъха красив“{{Hrf|Wasserman|1975|150}} и се връща към ''Свети Йероним'' с позата на фигурата, разположена под наклонен ъгъл. Необичайното в тази картина е, че има две насложени фигури. Мария е седнала на коляното на майка си [[Анна (светица)|Света Анна]]. Тя се навежда напред, за да овладее младенеца Христос, докато той си играе с агънце, знак за собствената му предстояща жертва.{{Hrf|Arasse|1998}} Тази картина, която е копирана многократно, е повлияла на Микеланджело, Рафаело и [[Андреа дел Сарто]]{{Hrf|Ottino della Chiesa|1967|109}} и чрез тях [[Понтормо|на Понтормо]] и [[Антонио да Кореджо|Кореджо]]. Тенденциите в композицията са възприети по-специално от венецианските художници [[Тинторето]] и [[Паоло Веронезе|Веронезе]]. == Рисунки == [[Файл:Leonardo_da_Vinci_-_presumed_self-portrait_-_WGA12798.jpg|мини|Предполагаем автопортрет на Леонардо ({{Около|1510}}) в [[Кралска библиотека (Торино)|Кралската библиотека]] на [[Торино]], Италия]] Леонардо е плодовит рисувач, води дневници, пълни с малки скици и подробни рисунки, записва всякакви неща, които са привлекли вниманието му. Освен дневниците съществуват много ескизи, някои от които могат да бъдат идентифицирани като подготвителни към произведения като ''Поклонението на влъхвите'', ''Богородица на скалите'' и ''Тайната вечеря''. Неговата най-ранна датирана рисунка е ''Пейзаж от долината Арно'', 1473 г., която показва с много подробности реката, планините, замъка Монтелупо и земеделските земи отвъд него.{{Hrf|Bortolon|1967}}<ref name="Popham">{{Cite book|last=Popham|first=A. E.|title=The Drawings of Leonardo da Vinci|year=1946}}</ref>{{Efn|Творбата днес е в [[Уфици]], Рисунка No. 8P.}} Сред известните му рисунки са ''[[Витрувиански човек|Витрувианският човек]]'', изследване на пропорциите на човешкото тяло; ''Глава на ангел'' за ''Богородица на скалите'' в [[Лувър]]а; ботаническо изследване на ''Витлеемската звезда''; и голяма рисунка (160×100&nbsp;cm) с черен тебешир върху цветна хартия на ''Богородица с Младенеца със Света Анна и Свети Йоан Кръстител'' в [[Националната галерия]], Лондон.<ref name="Popham"/> Тази рисунка използва фината ''[[Сфумато (живопис)|сфумато]]'' техника на засенчване по метода на ''Мона Лиза''. Смята се, че Леонардо никога не е направил картина от него, като най-близкото сходство е с ''[[Света Анна с Мадоната и Младенеца|Богородица с младенеца със Света Анна]]'' в Лувъра.{{Hrf|Ottino della Chiesa|1967|102}} [[Файл:Head_of_a_Warrior_-_Da_Vinci_1.jpg|мини|''Античен воин в профил'', {{Около|1472|lk=no}}. Британски музей, Лондон]] Други интересни рисунки включват многобройни скици, обикновено наричани „карикатури“, тъй като, макар и преувеличени, изглежда се основават на наблюдение на живи модели. Вазари разказва, че Леонардо търси интересни лица в обществото, които да използва като модели за някои от своите творби.<ref group="‡">{{harvnb|Vasari|1991}}</ref> Има множество скици на красиви млади мъже, често свързвани със Салаи, с рядката, будеща възхищение, черта на лицето, така наречения „гръцки профил“.{{Efn|"Гръцки профил" е този, който образува права линия от челото до върха на носа. Наблюдава се при много древногръцки статуи .}} Тези лица често се противопоставят на това на воина.<ref name="Popham"/> Салаи често е изобразяван в маскараден костюм. Известно е, че Леонардо е проектирал декори за представления, с които това може да е свързано. Други, често много прецизни рисунки показват изследвания на драперии. В ранните му творби се наблюдава значително развитие в способността му да рисува гънки. Друга често възпроизвеждана рисунка е зловеща скица, направена от Леонардо във Флоренция през 1479 г., показваща тялото на Бернардо Барончели, обесен за убийството на [[Джулиано де Медичи|Джулиано]], брат на Лоренцо де Медичи, в [[Заговор на Паци|заговора на Паци]].<ref name="Popham" /> В бележките си Леонардо записва цветовете на мантиите, с които Барончели е бил облечен, когато е умрял. Подобно на двамата съвременни архитекти [[Донато Браманте]] (който проектира вътрешния двор на Белведере) и [[Антонио да Сангало Стари]], Леонардо експериментира с архитектурни проекти за централно планирани църкви, много от които се появяват в неговите дневници, като планове и изгледи, въпреки че нито един никога не е реализиран.{{Hrf|Rosci|1977|9–20}}{{Hrf|Hartt|1970|391–392}} == Дневници и записки == [[Ренесансов хуманизъм|Ренесансовият хуманизъм]] не признава разделение между науките и изкуствата и изследванията на Леонардо в областта на науката и инженерството понякога се смятат за също толкова впечатляващи и новаторски, колкото и художествената му работа.{{Hrf|Arasse|1998}} Неговите изследвания са записани в 13 000 страници с бележки и рисунки, в които се смесват изкуство и [[натурфилософия]] (предшественик на съвременната наука). Те са правени ежедневно през целия живот и пътуванията на Леонардо, докато той непрекъснато наблюдава света около себе си.{{Hrf|Arasse|1998}} Бележките и рисунките на Леонардо показват огромна гама от интереси и занимания, някои ежедневни като списъци с хранителни стоки и хора, които му дължат пари, а други изненадващи и интригуващи като проекти на крила и обувки за ходене по вода. Има композиции за картини, скици на детайли и драперии, етюди на лица и емоции, на животни, бебета, дисекции, скици на растения, скални образувания, водовъртежи, бойни машини, летящи машини и архитектура.{{Hrf|Arasse|1998}} [[Файл:Leonardo_da_Vinci_-_Studies_of_the_foetus_in_the_womb.jpg|ляво|мини|Рисунка, показваща изследването на Леонардо върху плода в утробата ({{Около|1510|lk=no}}), Кралската библиотека, [[Уиндзорски замък|замъкът Уиндзор]]]] Тези дневници – оригинални насипни листове от различни видове и размери – са поверени на ученика и наследник на Леонардо [[Франческо Мелци]] след смъртта на майстора.{{Hrf|Wallace|1972|169}} Публикуването им е задача с огромна трудност поради обхвата на темите и най-вече поради идиосинкратичното [[Писменост|писмо]] на Леонардо.<ref name="KDK">{{Cite journal|last=Keele Kenneth D|year=1964|title=Leonardo da Vinci's Influence on Renaissance Anatomy|journal=Med Hist|volume=8|issue=4|pages=360–370|doi=10.1017/s0025727300029835|pmc=1033412|pmid=14230140|issn = 0025-7273 }}</ref> Някои от рисунките на Леонардо са копирани от анонимен милански художник с цел издаване на трактат за изкуството {{Около|1570}}<ref>{{Cite book|last=Bean|first=Jacob|last2=Stampfle|first2=Felice|title=Drawings from New York Collections I: The Italian Renaissance|date=1965|publisher=Metropolitan Museum of Art|location=Greenwich, CT|pages=81–82}}</ref> След смъртта на Мелци през 1570 г. колекцията преминава към сина му, адвоката Орацио, който първоначално не се интересува много от тях.{{Hrf|Wallace|1972|169}} През 1587 г. домашният учител на семейство Мелци Лелио Гаварди отнася 13 ръкописа в [[Пиза]]; там архитектът Джовани Магента го упреква, че е взел ръкописите незаконно и ги връща на Орацио. Притежавайки още много документи, Орацио подарява ръкописите на Магента. Новината за тези изгубени произведения на Леонардо се разпространява и Орацио си връща седем от 13-те ръкописа, които след това дава на Помпео Леони за публикуване в два тома; един от тях е Codex Atlanticus. Другите шест тома са раздадени на други хора.<ref>{{Cite book|last=Major|first=Richard Henry|title=Archaeologia: Or Miscellaneous Tracts Relating to Antiquity, Volume 40, Part 1|url=https://books.google.com/books?id=HlBIAAAAYAAJ&pg=PA15|date=1866|publisher=The Society|location=London|pages=15–16}}</ref> След смъртта на Орацио неговите наследници продават останалата част от притежанията на Леонардо и така започва тяхното разпръскване по света.<ref>{{Cite book|last=Calder|first=Ritchie|title=Leonardo & the Age of the Eye|url=https://archive.org/details/leonardoageofeye0000cald|year=1970|publisher=Simon and Schuster|location=New York|isbn=978-0-671-20713-7|pages=275}}</ref> Някои произведения намират своето място в големи колекции като Кралската библиотека в [[Уиндзорски замък|замъка Уиндзор]], в Лувъра, в Нацианлната библиотека на Испания, [[Виктория и Албърт (музей)|Музеят на Виктория и Албърт]], Biblioteca Ambrosiana в Милано, която съхранява 12-томния Codex Atlanticus, и [[Британска библиотека|Британската библиотека]] в Лондон, която публикува избрани страници от Codex Arundel (BL Arundel MS 263) онлайн. Има части също в Холкъм Хол, [[Музей на изкуството „Метрополитън“|Музея на изкуствата Метрополитън]] и у частни колекционери.{{Hrf|Wallace|1972|169}} Лестърският кодекс е единствената голяма научна работа на Леонардо в частни ръце; тя е собственост на [[Бил Гейтс]] и се показва веднъж годишно в различни градове по света. Повечето от писанията на Леонардо са написани с огледален [[курсив]].<ref name="Polidoro">{{Cite journal|last=Polidoro|first=Massimo|author-link=Massimo Polidoro|date=2019|title=The Mind of Leonardo da Vinci, Part 1|journal=Skeptical Inquirer|publisher=Center for Inquiry|volume=43|issue=2|pages=30–31}}</ref><ref name="Taylor">{{Cite book|last=Da Vinci|first=Leonardo|editor-last=Taylor|editor-first=Pamela|editor2-last=Taylor|editor2-first=Francis Henry|title=The Notebooks of Leonardo da Vinci|url=https://archive.org/details/notebooks00leon/page/n11/mode/2up|year=1960|publisher=[[New American Library]]|location=New York|isbn=978-0-486-22572-2|page=x}}</ref> Тъй като пише с лявата си ръка, вероятно му е било по-лесно да пише отдясно наляво.<ref>{{Cite book|last=Livio|first=Mario|title=The Golden Ratio: The Story of Phi, the World's Most Astonishing Number|url=https://books.google.com/books?id=bUARfgWRH14C|edition=First trade paperback|year=2003|publisher=[[Random House|Broadway Books]]|location=New York City|isbn=0-7679-0816-3|page=136}}</ref>{{Efn|Освен това той рисува с лявата ръка и защрихова от ляво надясно, „както е естествено за художник левичар“.{{sfn|Wallace|1972|p=31}} Понякога пише и нормално с дясната ръка.<ref>{{cite web |url=https://www.foxnews.com/science/da-vinci-was-ambidextrous-new-handwriting-analysis-shows.amp|title=Da Vinci was ambidextrous, new handwriting analysis shows|last=Ciaccia|first=Chris|website=Fox News|date=15 April 2019 |access-date=15 April 2019}}</ref>}} Леонардо използва различни [[Стенография|стенографски]] сигли и символи и в бележките си казва, че възнамерява да ги подготви за публикуване.<ref name="Taylor" /> В много случаи една тема е разгледана подробно както с думи, така и с рисунки на един лист, така че да не бъде загубена, ако страниците са публикувани в неправилен ред.<ref>Windsor Castle, Royal Library, sheets RL 19073v–74v and RL 19102.</ref> Не е известно защо не са били публикувани по време на живота на Леонардо.{{Hrf|Arasse|1998}} == Наука и изобретения == [[Файл:De_divina_proportione_-_Vigintisex_Basium_Planum_Vacuum.jpg|мини|Сложен [[октаедър]], публикуван в ''Божествената пропорция'' на [[Лука Пачоли]] (1509)]] Подходът на Леонардо към природата е да наблюдава внимателно – той се опитва да разбере едно явление, като го описва и изобразява в най-големи подробности, но не набляга на експериментите или теоретичното му обяснение. Тъй като му липсва формално образование по [[Латински език|латински]]<ref>{{Cite journal|last=Ackerman|first=James S.|date=1998|title=Leonardo Da Vinci: Art in Science|url=https://www.jstor.org/stable/20027483|journal=Daedalus|volume=127|issue=1|pages=207–224|issn=0011-5266}}</ref> и математика<ref>{{Cite journal|last=Carrier|first=David|date=2008|title=Introduction: "Leonardo" and Leonardo da Vinci|url=https://www.jstor.org/stable/20206514|journal=Leonardo|volume=41|issue=1|pages=36–38|issn=0024-094X}}</ref>, съвременните нему учени гледат на него с пренебрежение, въпреки че той сам учи латински. Забележителни са неговите верни наблюдения в много области, например това: „Il sole non si move“. („Слънцето не се движи.“)<ref>{{Cite book|last=Cook|first=Theodore Andrea|title=The Curves of Life|url=https://archive.org/details/cu31924028937179|year=1914|publisher=Constable and Company Ltd|location=London|page=[https://archive.org/details/cu31924028937179/page/n425 390]}}</ref> Повечето му изследвания обаче не са окончателно завършени, нито са във вид за публикуване, тъй като той се интересува повече от изясняване на явленията, отколкото от изчерпателното им описание във форма за публикация.{{hrf|Айзъксън|2018|148}} През 90-те години на XV век учи математика при Лука Пачоли и подготвя серия от рисунки на правилни [[многостени]], които да бъдат гравирани като илюстрации за книгата на Пачоли ''Божествена пропорция'', публикувана през 1509 г.{{Hrf|Arasse|1998}} Докато живее в Милано, Леонардо изучава светлината от върха на масива [[Монте Роза (масив)|Монте Роза]].{{Hrf|Wallace|1972|145}} Научните описания на [[вкаменелост]]и в неговия бележник оказват влияние върху ранната [[палеонтология]].<ref>Baucon, A. 2010. </ref> Съдържанието на неговите дневници предполага, че все пак е планирал поредица от [[трактат]]и по различни теми. Твърди се, че по време на посещение на секретаря на кардинал Луи д'Арагон през 1517 г.<ref>{{Cite book|last=O'Malley|last2=Saunders|title=Leonardo on the Human Body|year=1982|publisher=Dover Publications|location=New York}}</ref> е бил налице завършен трактат по [[анатомия]]. Откъси от писаното от Леонардо по анатомия, светлина и пейзаж са събрани от Мелци с цел публикуване и в крайна сметка отпечтани като ''Трактат върху живописта'' във Франция и Италия през 1651 г. и Германия през 1724 г.{{Hrf|Ottino della Chiesa|1967|117}} с гравюри от [[Никола Пусен]].{{Hrf|Heydenreich|2020}} Трактатът, който за петдесет години претърпява 62 издания във Франция, дава основание Леонардо да бъде разглеждан като „предшественик на френската академична мисъл в изкуството“.{{Hrf|Arasse|1998}} Макар експериментите на Леонардо да следват научни методи, един скорошен и изчерпателен анализ на Леонардо като учен от Фритьоф Капра прави извода, че Леонардо е фундаментално различен вид учен от [[Галилео Галилей]], [[Исак Нютон]] и други по-късни учени поради това, че научните теории и хипотези на този „[[Енциклопедист|ренесансов човек]]“ са неразделна част от изкуството и в частност живописта.{{Hrf|Capra|2007|xvii–xx}} === Анатомия и физиология === {{multiple image | total width = 400 | image1 = Leonardo da Vinci - RCIN 919000, Verso The bones and muscles of the arm c.1510-11.jpg | alt1 = | caption1 = Анатомичен етюд на ръка (ок. 1510) | image2 = Leonardo Da Vinci's Brain Physiology.jpg | alt2 = | caption2 = Физиологична скица на човешки мозък и череп (ок. 1510) }} Леонардо започва да изучава [[анатомия]]та на [[Човешко тяло|човешкото тяло]] още при чиракуването си при Верокио, който изисква от учениците си да развият задълбочени познания по темата. Като художник той бързо става майстор на ''топографската анатомия'', рисувайки много изследвания на [[мускул]]и, [[Сухожилие|сухожилия]] и други видими анатомични характеристики. Вече като признат художник Леонардо получава разрешение да прави дисекция на човешки трупове в болницата Санта Мария Нуова във Флоренция и по-късно в болници в Милано и Рим. От 1510 до 1511 г. той си сътрудничи с доктор Маркантонио дела Торе, професор по анатомия в университета в [[Павия]]. Леонардо е направил над 240 подробни рисунки и е написал около 13 000 думи към незавършен трактат по анатомия.<ref name="Sooke">Alastair Sooke, ''Daily Telegraph'', 28 July 2013, [https://www.telegraph.co.uk/culture/art/leonardo-da-vinci/10202124/Leonardo-da-Vinci-Anatomy-of-an-artist.html "Leonardo da Vinci: Anatomy of an artist"], accessed 29 July 2013.</ref> Само малка част от този материал е публикуван в ''Трактата за живописта'' на Леонардо.<ref name="KDK"/> Когато след смъртта му Мелци подрежда ръкописите му за публикуване, те са изследвани от редица анатоми и художници, включително Вазари, [[Бенвенуто Челини]] и [[Албрехт Дюрер]], които възпроизвеждат редица неговирисунки.<ref name="KDK" /> Анатомичните рисунки на Леонардо включват много изследвания на [[Костна система|човешкия скелет]] и неговите части, както и на мускулите и сухожилията. Той изучава механичните функции на скелета и как мускулните сили се прилагат към него по начин, който предвещава съвременната наука [[биомеханика]].<ref name="Mason">{{Cite book|last=Mason|first=Stephen F.|title=A History of the Sciences|url=https://archive.org/details/historyofscience00maso|year=1962|publisher=Collier Books|location=New York|page=[https://archive.org/details/historyofscience00maso/page/550 550]}}</ref> Рисува [[сърце]]то и [[Кръвообращение|съдовата система]] и други вътрешни органи, като прави една от първите научни рисунки на [[фетус]] в [[утроба]]та.<ref name="Popham"/> Чертежите и записките му изпревалват значително времето си и ако са били публикувани, несъмнено биха имали голям принос за [[медицина|медицинската наука]].<ref name="Sooke"/> Леонардо също наблюдава внимателно и записва влиянието на възрастта и човешките емоции върху физиологията, изучавайки по-специално ефекта на гнева. Той рисува много фигури със значителни лицеви деформации или признаци на заболяване.{{Hrf|Arasse|1998}}<ref name="Popham"/> Изучава и рисува анатомията и на много животни, като прави дисекция на крави, птици, маймуни, мечки и жаби и в рисунките си сравнява анатомията им с тази на хората. Прави и редица изследвания на конете.<ref name="Popham" /> Дисекциите на Леонардо и документирането на мускули, нерви и съдове му помагат да опише физиологията и механиката на [[движение]]то. Той се опитва да идентифицира и източника на „емоциите“ и тяхното изразяване. За него е трудно да възприеме преобладаващата тогава теория за [[Хуморна медицина|четири хумора]] (телесни течности) и в крайна сметка изоставя физиологичното обяснение на телесните функции. Прави изводите, че ''хуморите'' не са разположени в церебралните пространства или [[Мозъчни вентрикули|мозъчните вентрикули]]. Доказва, че сърцето или черният дроб не съдържат хумор и че сърцето е център на [[Кръвоносна система|кръвоносната система]]. Той е първият, който дефинира [[атеросклероза]]та и [[цироза]]та на черния дроб. Леонардо създава модели на мозъчните вентрикули с помощта на разтопен [[восък]] и конструира стъклена [[аорта]], за да наблюдава [[Кръвообращение|циркулацията на кръвта]] през аортната клапа, като използва вода и семена от трева, за да наблюдава завихрянето на потока.<ref name="Jones2012">{{Cite journal|last=Jones|first=Roger|year=2012|title=Leonardo da Vinci: anatomist|journal=British Journal of General Practice|volume=62|issue=599|page=319|doi=10.3399/bjgp12X649241|issn=0960-1643|pmc=3361109|pmid=22687222}}</ref> === Техника и изобретения === {{multiple image | image1 = Leonardo da vinci, Drawing of a flying machine.jpg | width1 = 240 | alt1 = | caption1 = Проект на летателна машина (ок. 1488), показан за първи път в ''Кодекс за полета на птиците'' | image2 = Leonardo da Vinci helicopter.jpg | width2 = 160 | alt2 = | caption2 = ''Въздушен винт'' (ок. 1489), предвестник на хеликоптер, от ''Атлантически кодекс'' | footer = }} През целия си живот Леонардо е признат и като [[инженер]]. Със същия рационален и аналитичен подход, който го кара да изобразява човешкото тяло и да изследва анатомията му, Леонардо изучава и проектира много [[машини]] и устройства. Той рисува тяхната „анатомия“ с несравнимо майсторство, създавайки първата форма на съвременния [[технически чертеж]], включително усъвършенства метода на „увеличен изглед“ за представяне на вътрешните компоненти. Тези проучвания и проекти, събрани в неговите ръкописи, запълват повече от 5000 страници.<ref name="guarnieri1">{{Cite journal|last=Guarnieri|first=M.|year=2019|title=Reconsidering Leonardo|journal=IEEE Industrial Electronics Magazine|volume=13|issue=3|pages=35–38|doi=10.1109/MIE.2019.2929366|hdl-access=free}}</ref> В писмо от 1482 г. до господаря на Милано [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Ил Моро]] той пише, че може да създаде всякакви машини както за защита на града, така и за обсада. Когато бяга от Милано във Венеция през 1499 г., той намира работа като инженер и създава система от подвижни барикади за защита на града. През 1502 г. той създава схема за отклоняване на течението на река [[Арно]], проект, върху който работи и [[Николо Макиавели]].<ref>{{Cite book|last=Masters|first=Rogertitle=Machiavelli, Leonardo and the Science of Power|year=1996}}</ref><ref>{{Cite book|last=Masters|first=Roger|title=Fortune is a River: Leonardo Da Vinci and Niccolò Machiavelli's Magnificent Dream to Change the Course of Florentine History|year=1998|publisher=Simon & Schuster|isbn=978-0-452-28090-8}}</ref> Той продължава да обмисля канализирането на [[Ломбардия|равнините на Ломбардия]], докато е в двора на Луи XII{{Hrf|Wallace|1972|145}} и на [[Лоара]] и нейните притоци в двора на Франциск I.{{Hrf|Wallace|1972|164}} Дневниците на Леонардо включват огромен брой [[Изобретение|изобретения]], както практични, така и непрактични. Сред тях са музикални инструменти, механичен рицар, хидравлични помпи, реверсивни колянови механизми, минометни снаряди с перки и парно оръдие.{{Hrf|Bortolon|1967}}{{Hrf|Arasse|1998}} [[Файл:Da_Vinci_Scythed_Chariot_and_Armoured_Tank.JPG|ляво|мини|Чертежи на Леонардо на покосяваща колесница и бойно превозно средство]] През голяма част от живота си Леонардо е очарован от феномена на [[летене]]то и прави много изследвания, например ''Кодекс за полета на птиците'' ({{Около|1505}}), както и планове за няколко летящи машини, като орнитоптер и машина със спирален ротор (нещо като [[вертолет]]).{{Hrf|Arasse|1998}} Различни проекти на Леонардо, като [[парашут]] и гигантски арбалет, са интерпретирани и конструирани в наши дни вж. документален филм от 2003 г. на британската телевизия [[Чанъл 4]], озаглавен ''Leonardo's Dream Machines'',.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt0365434/|заглавие=Leonardo's Dream Machines (TV Movie 2003)|труд=IMDb}}</ref><ref>[http://www.bl.uk/onlinegallery/features/leonardo/parachute.html British Library online gallery] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191121011521/http://www.bl.uk/onlinegallery/features/leonardo/parachute.html |date=2019-11-21 }} (retrieved 10 October 2013)</ref> Някои от тези проекти се оказват успешни, докато други не се представят добре при тестване. По подобен начин екип от инженери построи десет машини, проектирани от Леонардо в американския телевизионен сериал от 2009 г. ''Doing DaVinci'', включително бойно превозно средство и самоходна количка. Според резултатите на изследване, извършено от Марк ван ден Брук, за повече от 100 изобретения, приписвани на Леонардо, съществуват по-стари [[прототип]]и. Приликите между илюстрации и рисунки от [[Средновековие]]то, от [[Древна Гърция]] и [[древен Рим|Рим]], Китайската, Персийската империя и [[древен Египет|Египет]] и тези на Леонардо предполагат, че голяма част от изобретенията вече са били замислени преди него. Неговият принос е да комбинира различни функции от съществуващите проекти и да ги изпита на практика, като илюстрира тяхната полезност. Възпроизвеждайки известни технически изобретения, той винаги създава нещо ново.<ref>{{Cite|издател=A.TE.M.|isbn=978-3-00-063700-1|език=en}}</ref> В своите тетрадки Леонардо за първи път формулира закони за [[триене при плъзгане]] през 1493 г.<ref name="Hutchings">{{Cite journal|last=Hutchings|first=Ian M.|date=15 August 2016|title=Leonardo da Vinci׳s studies of friction|url=http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0043164816300588|journal=Wear|language=en|volume=360–361|pages=51–66|doi=10.1016/j.wear.2016.04.019|issn=0043-1648}}</ref> Неговата мотивация идва отчасти от изследването на [[Вечен двигател|вечното движение]], което той правилно заключава, че е невъзможно.{{Hrf|Isaacson|2017|194–197}} Неговите резултати никога не са публикувани, а законите на триенето са преоткрити едва през 1699 г. от [[Гийом Амонтон]], с чието име сега обикновено се свързват.<ref group="‡">{{harvnb|Vasari|1991}}</ref> Заради този принос Леонардо е обявен за първия от 23-мата „Мъже на трибологията“ от Дънкан Доусън.<ref>{{Cite journal|last=Dowson|first=Duncan|date=1 October 1977|title=Men of Tribology: Leonardo da Vinci (1452–1519)|url=https://asmedigitalcollection.asme.org/tribology/article/99/4/382/429918/Men-of-Tribology-Leonardo-da-Vinci-1452-1519|journal=Journal of Lubrication Technology|language=en|volume=99|issue=4|pages=382–386|doi=10.1115/1.3453230|issn=0022-2305|doi-access=free}}</ref> == Наследство == [[Файл:Statue_of_Leonardo_DaVinci_in_Uffizi_Alley,_Florence,_Italy.jpg|alt=|мини|Статуя пред [[Уфици]], Флоренция, от Луиджи Пампалони (1791 – 1847)]] Въпреки че няма официално академично образование,<ref>{{Cite journal|last=Polidoro|first=Massimo|date=2019|title=The Mind of Leonardo da Vinci, Part 2|journal=[[Skeptical Inquirer]]|volume=43|issue=3|pages=23–24}}</ref> много историци и учени смятат Леонардо за първокласен пример за „универсален гений“ или „ренесансов човек“, индивид с „неутолимо любопитство“ и „трескаво изобретателно въображение“.<ref name="HG">{{Cite book|last=Gardner|first=Helen|title=Art through the Ages|year=1970|pages=450–56}}</ref> Той е смятан за една от най-разностранно талантливите личности, живели някога.<ref name="genius">Според: Vasari, Boltraffio, Castiglione, "Anonimo" Gaddiano, Berensen, Taine, Fuseli, Rio, Bortolon.</ref> Обхватът и дълбочината на интересите му са безпрецедентни в писаната човешка история, а „умът и личността му ни изглеждат свръхчовешки, докато самият човек е мистериозен и далечен“.<ref name="HG" /> Учените тълкуват неговия възглед за света като основан на [[логиката]], въпреки че използваните от него емпирични методи са неортодоксални за времето си.{{Hrf|Rosci|1977|8}} Славата на Леонардо приживе е такава, че кралят на Франция го привлича в двора си като трофей и се твърди, че го е подкрепял в старостта му и дори е присъствал на смъртното му ложе. Интересът към Леонардо и неговото творчество никога не е намалявал. Тълпи все още се редят на опашки, за да видят най-известните му картини, които се възпроизвеждат непрестанно, а биографите продължават да го възхваляват като гений, докато спекулират относно личния му живот, както и за това в какво всъщност е вярвал един толкова интелигентен човек.{{Hrf|Arasse|1998}} Продължаващото възхищение, което Леонардо буди у художници, критици и историци, е отразено в много други трудове. [[Балдасаре Кастильоне]], автор на ''Il Cortegiano'' (''Придворният''), пише през 1528 г.: „...Още един от най-великите художници в този свят гледа отвисоко на това изкуство, в което е несравним...“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://archive.org/details/illibrodelcorteg00cast_2|заглавие=Il Cortegiano|автор=Castiglione|първо_име=Baldassare|автор_препратка=|език=It}}</ref> докато биографът, известен като „Anonimo Gaddiano“ пише, {{Около|1540}} : „Неговият гений беше толкова рядък и универсален, че може да се каже, че природата направи чудо от негово име...“<ref>"Anonimo Gaddiani", elaborating on ''Libro di Antonio Billi'', 1537–1542</ref> Вазари в своите ''„Живот на художниците“'' (1568) започва главата си за Леонардо така:<ref group="‡">{{harvnb|Vasari|1965}}</ref><blockquote>При нормалния ход на събитията много мъже и жени се раждат със забележителни таланти; но понякога, по начин, който надхвърля природата, един човек е удивително надарен от Небето с красота, изящество и талант в такова изобилие, че оставя другите далеч зад себе си, всичките му действия изглеждат вдъхновени и наистина всичко, което прави, очевидно идва по-скоро от Бог, отколкото от човешко умение. Всички признаха, че това е вярно за Леонардо да Винчи, художник с изключителна физическа красота, който проявява безкрайна грация във всичко, което прави, и който култивира своя гений толкова брилянтно, че решава с лекота всички проблеми, които изучава.</blockquote> [[Файл:Francois_Ier_Leonard_de_Vinci-Jean_Auguste_Dominique_Ingres.jpg|alt=|ляво|мини|''Смъртта на Леонардо да Винчи'', от [[Жан Огюст Доминик Енгър|Енгр]], 1818]] През XIX век възхищението от гения на Леонардо нараства, карайки Хенри Фюзели да напише през 1801 г.: „Такава беше зората на модерното изкуство, когато Леонардо да Винчи избухна с блясък, който засенчи предишното съвършенство: съставен от всички елементи, които съставляват същността на гения..." Това е повторено от A.E. Рио, който пише през 1861 г.: „Той се извисяваше над всички други художници чрез силата и благородството на своите таланти.“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://archive.org/details/ldpd_10800128_000|заглавие=L'art chrétien|автор=Rio|първо_име=A.E.|език=Fr|достъп_дата=19 May 2021}}</ref> Към XIX век обхватът на трудовете на Леонардо, както и неговите картини вече са широко известни. Иполит Тен пише през 1866 г.: „Вероятно няма в света пример за друг гений, който да е толкова универсален, толкова неспособен да се реализира, толкова пълен с копнеж за безкрайното, толкова естествено изтънчен, достигнал такъв напредък в собствения си и следващите векове."<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://archive.org/details/voyageenitalie00taingoog|заглавие=Voyage en Italie|автор=Taine|първо_име=Hippolyte|издател=Paris, Hachette et cie|език=It|достъп_дата=19 May 2021}}</ref> Интересът към гения на Леонардо продължава без отслабване; експерти изучават и превеждат неговите писания, анализират картините му с помощта на научни методи, спорят за авторство и търсят негови неоткрити произведения.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.artnewsonline.com/currentarticle.cfm?art_id=1240|заглавие=ArtNews article about current studies into Leonardo's life and works|автор=Henneberger|първо_име=Melinda|издател=Art News Online|достъп_дата=10 January 2010}}</ref> През двадесет и първи век [[Уолтър Айзъксън]] основава голяма част от биографията на Леонардо{{Hrf|Айзъксън|2018}} върху хилядите му бележници, изучавайки личните бележки, скици, домашни записки и размисли на човека, когото смята за най-великия новатор. Айзъксън с изненада открива също „забавна, весела“ страна на Леонардо в допълнение към безграничното му любопитство и творчески гений.<ref>{{Cite news|title=NonFiction: Biography honors 'fun, joyous' sides of genius da Vinci|last=Italie|first=Hillel|date=7 January 2018|work=Richmond Times-Dispatch|agency=Associated Press|page=G6}}</ref> По повод 500-годишнината от смъртта на Леонардо, Лувърът в Париж организира най-голямата изложба на негово творчество, наречена ''Леонардо'' (ноември 2019 г. – февруари 2020 г.) Експозицията включва над 100 картини, рисунки и тетрадки. Включени са единадесет от картините, които Леонардо е завършил през живота си. Пет от тях са собственост на Лувъра, но ''Мона Лиза'' не е сред тях, тъй като е много търсена от обикновените посетители на Лувъра и остава изложена на мястото си. ''Витрувианският човек'' е изложен след съдебна битка със собственика му, [[Галерия дел'Академия]] във Венеция. ''[[Спасителят на света]]''{{Efn|''Спасителят на света (Salvator Mundi)'' е картина на Леонардо, изобразяваща Исус Христос с кристална сфера, продадена за рекордната сума от 450,3 милиона долара на аукцион в Ню Йорк на 15 ноември 2017.<ref>{{Cite news |url=https://www.wsj.com/articles/leonardo-da-vinci-painting-salvator-mundi-sells-for-450-3-million-1510794281|title=Leonardo da Vinci Painting 'Salvator Mundi' Sells for $450.3 Million|last=Crow|first=Kelly|date=16 November 2017 |work=[[The Wall Street Journal]]|access-date=16 November 2017|language=en-US|issn=0099-9660}}</ref><ref name=fox>[http://www.foxnews.com/world/2017/11/15/leonardo-da-vinci-painting-salvator-mundi-sold-for-record-450-3-million.html ''Leonardo da Vinci painting 'Salvator Mundi' sold for record $450.3 million'', Fox News], 16 November 2017</ref>}} също не е включен, защото собственикът му от [[Саудитска Арабия]] не се съгласява да отдаде произведението под наем.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://aleteia.org/2019/12/01/louvre-exhibit-has-most-da-vinci-paintings-ever-assembled/|заглавие=Louvre exhibit has most da Vinci paintings ever assembled|издател=Aleteia|достъп_дата=1 December 2019}}</ref> ''Мона Лиза'', смятана за [[Шедьовър|магнум опус]] на Леонардо, често се смята за най-известният портрет, правен някога.{{Hrf|Kemp|2003}}{{Hrf|Turner|1993|3}} ''Тайната вечеря'' е най-възпроизвежданата религиозна картина на всички времена<ref name="HG"/>, а рисунката на ''Витрувианския човек'' на Леонардо също се счита за културна икона.<ref>Vitruvian Man is referred to as "iconic" at the following websites and many others: [https://www.italian-renaissance-art.com/Vitruvian-Man.html Vitruvian Man], [http://artpassions.com/art/1109-Fine-Art-Classics/0000067329-Leonardo-Da-Vinci-Vitruvian-Man.html Fine Art Classics] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170909064630/http://artpassions.com/art/1109-Fine-Art-Classics/0000067329-Leonardo-Da-Vinci-Vitruvian-Man.html|date=9 September 2017}}, [http://www.timeshighereducation.co.uk/story.asp?storyCode=403230&sectioncode=26 Key Images in the History of Science]; {{Webarchive|title=Curiosity and difference|url=https://web.archive.org/web/20090130113435/http://ingenious.org.uk/read/identity/bodyimage/Curiosityanddifference/|date=30 January 2009}}; [https://www.theguardian.com/artanddesign/2006/aug/30/art1 "The Guardian: The Real da Vinci Code"]</ref> След повече от десетилетие анализ на [[Генетична генеалогия|генетичната генеалогия]] на Леонардо, в средата на 2021 г. Алесандро Вецози и Агнезе Сабато стигат до заключение, че той има 14 живи роднини от мъжки пол. Работата може също да помогне да се определи автентичността на останките, за които се смята, че принадлежат на Леонардо.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.livescience.com/da-vinci-family-history.html|заглавие=Scientists may have cracked the mystery of da Vinci's DNA|автор=Turner|първо_име=Ben|труд=Live Science|достъп_дата=9 July 2021}}</ref> == Местоположение на останките == [[Файл:Tombe_de_Léonard_de_Vinci.JPG|мини|Гробница в параклиса на Свети Юбер в Шато д'Амбоаз, като надписът на плочата е „предполагаемото място на останките на Леонардо“]] Въпреки че Леонардо със сигурност е бил погребан в колегиалната църква „Свети Флорентин“ в двореца Шато д'Амбоаз на 12 август 1519 г., сегашното местоположение на останките му е неясно.{{Hrf|Nicholl|2005|[https://archive.org/details/leonardodavinci00char/page/502 502]}}{{Hrf|Isaacson|2017|515}} Голяма част от двореца е повредена по време на [[Френска революция|Френската революция]], което води до разрушаването на църквата през 1802 г.{{Hrf|Nicholl|2005|[https://archive.org/details/leonardodavinci00char/page/502 502]}} При това някои от гробовете са унищожени, а погребаните там кости разпръснати. По този начин местонахождението на останките на Леонардо остава спорно.{{Hrf|Nicholl|2005|[https://archive.org/details/leonardodavinci00char/page/502 502]}} През 1863 г. Арсен Усайе, главен инспектор по изящни изкуства в тогавашната [[Втора френска империя]], получава заповед да разкопае мястото и открива частично пълен скелет с бронзов пръстен на единия пръст, бяла коса и каменни фрагменти с надписи „EO“, „AR“, „DUS" и "VINC" – изтълкувани като надпис „Леонардус Винчи“.<ref name="Florentine">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.theflorentine.net/news/2019/05/hair-believed-belonged-leonardo-displayed-vinci/|заглавие=Hair believed to have belonged to Leonardo on display in Vinci|автор=Florentine editorial staff|труд=The Florentine|достъп_дата=4 May 2019}}</ref>{{Hrf|Nicholl|2005|[https://archive.org/details/leonardodavinci00char/page/502 502]}}<ref name="Ouest">{{Cite news|url=https://www.ouest-france.fr/leditiondusoir/data/49693/reader/reader.html?t=1556639116403#!preferred/1/package/49693/pub/71961/page/4|title=Léonard de Vinci est-il vraiment enterré au château d'Amboise?|last=Montard|first=Nicolas|date=30 April 2019|work=Ouest-France|access-date=4 May 2019|language=fr|trans-title=Is Leonardo da Vinci really buried at the Château d'Amboise?}}</ref> Осемте зъба на черепа съответстват на човек на приблизително същата възраст, а сребърен щит, открит близо до костите, изобразява голобрадия [[Франсоа I]], съответстващ на външния вид на краля по времето на Леонардо във Франция.<ref name="Ouest" /> Усайе решава, че необичайно големият череп е показател за [[интелигентност]]та на Леонардо; Чарлз Никъл обаче нарича това „съмнителна [[Френология|френологична]] дедукция“.{{Hrf|Nicholl|2005|[https://archive.org/details/leonardodavinci00char/page/502 502]}} В същото време Усайе отбеляза някои проблеми, включително че краката са били обърнати към главния [[олтар]], практика, обикновено запазена за миряни, и че височината на скелета от 1,73 m изглежда твърде малка.<ref name="Ouest"/> Мери Хийтън пише през 1874 г., че височината би била подходяща за Леонардо.{{Hrf|Heaton|1874|3=[https://books.google.com/books?id=fqUaAAAAYAAJ&pg=PA204 204]|5="The skeleton, which measured five feet eight inches, accords with the height of Leonardo da Vinci. The skull might have served for the model of the portrait Leonardo drew of himself in red chalk a few years before his death."}} Твърди се, че черепът е бил представен на император [[Наполеон III]], след което е върнат в Шато д'Амбоаз, където останките са препогребани в параклиса на Свети Юбер през 1874 г.<ref name="Ouest" /><ref name="telegraph">{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/science/2016/05/05/leonardo-da-vinci-paintings-analysed-for-dna-to-solve-grave-myst/|title=Leonardo da Vinci paintings analysed for DNA to solve grave mystery|last=Knapton|first=Sarah|date=5 May 2016|work=The Daily Telegraph|access-date=21 August 2017|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220110/https://www.telegraph.co.uk/science/2016/05/05/leonardo-da-vinci-paintings-analysed-for-dna-to-solve-grave-myst/|archive-date=10 January 2022|url-access=subscription}}</ref> Надписът над гроба гласи, че само се предполага (testes presumes), че това е Леонардо.{{Hrf|Айзъксън|2018|474}} През 2019 г. се разкрива, че Усайе е запазил пръстена и кичур коса. През 1925 г. неговият правнук ги продава на американски колекционер. Шестдесет години по-късно друг американец ги придобива, което води до излагането им в музея на Леонардо във Винчи на 2 май 2019 г., когато се навършват 500 години от смъртта на художника.<ref name="Florentine"/><ref>{{Cite news|url=https://www.cnn.com/style/article/leonardo-da-vinci-hair-lock-intl-scli/index.html|title=Leonardo da Vinci's 'hair' to undergo DNA testing|last=Messia|first=Hada|date=30 April 2019|work=CNN|access-date=3 May 2019|last2=Robinson|first2=Matthew}}</ref> == Бележки == <references group="lower-alpha"/> == Източници == '''Ранни''' {{Reflist|group="‡"|colwidth=20em}} '''Съвременни''' {{Reflist|colwidth=20em}} === Литература === {{дребно2| * {{Цитат книга|last=Айзъксън|first=Уолтър|title=Леонардо да Винчи|year=2018|publisher=Софтпрес|location=София|isbn=9786191514489|pages=534}} * {{cite book | first = Daniel | last = Arasse| title = Leonardo da Vinci | publisher = Konecky & Konecky | year = 1997 | isbn = 1 56852 1987 | ref=harv }} * {{cite book | first = Liana | last = Bortolon | title = The Life and Times of Leonardo | publisher = Paul Hamlyn | location = London | year = 1967 | ref=harv }} * {{cite book | first = Angela Ottino della | last = Chiesa | title = The Complete Paintings of Leonardo da Vinci | publisher = Penguin Classics of World Art series | year = 1967 | isbn = 0-14-00-8649-8 | ref=harv }} * {{cite book | first = Martin | last = Kemp| title = Leonardo | url = https://archive.org/details/leonardo00kemp | publisher = Oxford University Press| year = 2004 | isbn = 0192806440 | ref=harv }} * {{cite web | url = http://www.leonardo-history.com/life.htm?Section=S5| title = Leonardo's Letter to Ludovico the Moor | publisher = leonardo-history.com| accessdate = 13 април 2010 | ref = harv}} * {{cite web| title =Leonardo's will| publisher =Leonardo-history| url =http://www.leonardo-history.com/life.htm?Section=S6| accessdate =28 септември 2007|archive-url = http://web.archive.org/web/20070104122949/http://www.leonardo-history.com:80/life.htm?Section=S6 |archive-date = 2007-01-04}} * {{cite book | first = Andrew | last = Martindale| title = The Rise of the Artist | url = https://archive.org/details/riseofartistinmi0000mart_a6t2 | publisher = Thames and Hudson | year = 1972 | isbn = 0-5000-56006 | ref=harv }} * {{Cite web | first = Salvador | last = Miranda | url = http://www.fiu.edu/~mirandas/bios1527-ii.htm | title = The Cardinals of the Holy Roman Church: Antoine du Prat | year = 2007 | accessdate = 4 октомври 2007 | ref=harv }} * {{cite book | first =Shana | last = Priwer | coauthors = Cynthia Phillips | title = The Everything Da Vinci Book: Explore the Life and Times of the Ultimate Renaissance Man | publisher = Adams Media | year = 2006 | isbn = 1598691015 | ref=harv }} * {{cite book | first = Michael | last = Rocke | title = Forbidden Friendships: Homosexuality and Male Culture in Renaissance Florence | publisher = Oxford University Press | year = 1998 | isbn = 0195122925 | ref=harv }} * {{cite book | first = Marco | last = Rosci| title = Leonardo | publisher = Bay Books Pty Ltd| year = 1977 | isbn = 0858351765 | ref=harv }} * {{cite book | first = Paolo | last = Rossi| title = The Birth of Modern Science | url = https://archive.org/details/birthofmodernsci0000ross | publisher = Blackwell Publishing| year = 2001 | isbn = 0631227113 | ref=harv }} * {{cite book | first = Giorgio | last = Vasari | title = ''Lives of the Artists'' | publisher = Penguin Classics| year = 1965 | isbn = 0-14-044-164-6 | ref=harv}} * {{cite book | first = Alessandro | last = Vezzosi | title = Leonardo da Vinci: Renaissance Man | url = https://archive.org/details/leonardodavincir0000vezz | publisher = Thames & Hudson Ltd | location = London | year = 1997 | isbn = 0-500-30081-X | ref=harv }} * {{cite book | first = Jack | last = Wasserman | title = Leonardo da Vinci | url = https://archive.org/details/leonardo0000leon | publisher = Abrams | year = 1975 | isbn = 0-8109-0262-1 | ref=harv }} * {{cite book | first = Emanuel | last = Winternitz | title=Leonardo Da Vinci As a Musician | url = https://archive.org/details/leonardodavincia0000wint | year=1982 | publisher=Yale University Press | location=USA | isbn=9780300026313 | ref=harv }} }} == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://www.mos.org/leonardo/ Виртуален музей] на Леонардо * {{икона|pl}} [http://www.malarze.walhalla.pl/galeria.php5?art=47 Галерия] * {{Цитат уеб | заглавие = Leonardo da Vinci | автор = | труд = [[Енциклопедия Британика]] | дата = | достъп_дата = 24 април 2019 | уеб_адрес = https://www.britannica.com/biography/Leonardo-da-Vinci | език = en | цитат = }} == Вижте също == {{Уикицитат|Леонардо да Винчи}} * [[Един спомен от детството на Леонардо]] * [[Сфумато (живопис)]] {{Избрана статия|349297|1 февруари 2006}} {{превод от|en|Leonardo da Vinci|1190923862}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Винчи, Леонардо да}} [[Категория:Леонардо да Винчи| ]] r23b9l42otp24i878tafirmmwcz5vfq 12435266 12435044 2024-12-08T20:42:46Z Zhoxy 557 Премахнати [[Special:Contributions/93.152.249.9|редакции на 93.152.249.9]] ([[User talk:93.152.249.9|б]].), към версия на Carbonaro. 12358156 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Леонардо да Винчи | име-оригинал = | категория = художник | описание = италиански художник, инженер и енциклопедист | портрет = Leonardo da Vinci - Self-Portrait_- WGA12798.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Винчи]], [[Флорентинска република]] | починал-място = [[Амбоаз]], [[Кралство Франция]] | вложки = {{Личност/Художник | категория = художник | стил = [[Зрял ренесанс]] | учител = [[Андреа дел Верокио]] | академия = | направление = | патрон = [[Лудовико Сфорца]], [[Чезаре Борджия]], [[Франсоа I]] | работил = художник, скулптор | период = | творби = [[Мона Лиза]], [[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]], [[Света Анна с мадоната и младенеца]] | повлиян = | повлиял = }}{{Личност/Инженер | категория = изобретател | област = [[Военно инженерство]], [[машинно инженерство]], [[строително инженерство]] | образование = | учил-при = | работил-в = | изобретения = }} }} '''Леонардо да Винчи''' ({{lang|it|Leonardo di ser Piero da Vinci}}) е [[Италианци|италиански]] [[енциклопедист]] от епохата на [[Зрял ренесанс|Зрелия ренесанс]], който е разностранен творец: [[художник]], [[изобретател]], [[инженер]], [[скулптор]] и [[архитект]].{{Hrf|Kemp|2003}} Въпреки че славата му първоначално се основава на постиженията му като художник, той става известен и със своите ръкописни дневници, в които прави рисунки и бележки по различни теми, включително [[анатомия]], [[астрономия]], [[ботаника]], [[картография]], [[живопис]] и [[палеонтология]]. Леонардо е широко смятан за гений, олицетворяващ [[Ренесансов хуманизъм|ренесансовия хуманистичен]] идеал{{Hrf|Heydenreich|2020}} и творбите му са принос към изкуството и образец за по-късните поколения художници, съпоставим само с тези на по-младия му съвременник с 23 години [[Микеланджело Буонароти]].{{Hrf|Kemp|2003}}{{Hrf|Heydenreich|2020}} Извънбрачен син на преуспял [[нотариус]] и жена от по-ниска класа от [[Винчи]], той чиракува при [[Андреа дел Верокио]] във [[Флоренция]]. Започва кариерата си на художник в града, но след това заминава на служба при [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Сфорца]] в [[Милано]]. По-късно отново се връща във Флоренция и Милано, както и за кратко в [[Рим]], като същевременно привлича голям брой последователи и ученици. По покана на френския крал [[Франсоа I]] през 1516 г. заминава за Франция, където умира през 1519 г. След смъртта му не е имало исторически период, в който неговите постижения, разнообразни интереси, личен живот и емпирично мислене да не са предизвиквали голям интерес и възхищение,{{Hrf|Kemp|2003}}{{Hrf|Heydenreich|2020}} което го прави чест обект на изследвания и културни референции. Леонардо е определян като един от най-великите художници в [[История на изкуството|историята на изкуството]] и често е смятан за основател на Зрелия ренесанс.{{Hrf|Kemp|2003}} Въпреки че има много изгубени произведения и не повече от 25 основни творби със сигурно авторство – включително множество незавършени – той създава някои от най-влиятелните картини в западното изкуство.{{Hrf|Kemp|2003}} Неговият [[Шедьовър|magnum opus]], ''[[Мона Лиза]]'', е най-известната му творба и често се смята за най-известната картина в света. ''[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]'' е най-възпроизвежданата религиозна картина на всички времена, а неговата рисунка ''[[Витрувиански човек|на Витрувианския човек]]'' също се счита за културна икона. През 2017 г. ''[[Спасителят на света]]'', приписван изцяло или частично на Леонардо,{{Hrf|Zöllner|2019|250}} е продаден за 450 милиона долара, поставяйки нов рекорд за най-скъпата картина, продавана някога на публичен търг. Леонардо притежава неизчерпаемо любопитство, което ръководи мисленето и действията му.<ref name="EB">{{Цитат уеб | заглавие = Leonardo da Vinci {{!}} Biography, Art, Paintings, Mona Lisa, Drawings, Inventions, Achievements, & Facts | автор = | труд = Encyclopedia Britannica | дата = | достъп_дата = 18 декември 2023 | уеб_адрес = https://www.britannica.com/biography/Leonardo-da-Vinci/Second-Florentine-period-1500-08 | език = en | цитат = }}</ref> Почитан за своята техническа [[Иновация|изобретателност]], той създава концепции за летящи машини, бронирана бойна машина, за концентрирана слънчева енергия, за прототип на сумираща машина,<ref name="AddingMachine">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://192.220.96.166/leonardo/leonardo.html|заглавие=Roberto Guatelli's Controversial Replica of Leonardo da Vinci's Adding Machine|автор=Kaplan|първо_име=Erez|достъп_дата=19 August 2013|архив_дата=2011-05-29|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110529140741/http://192.220.96.166/leonardo/leonardo.html}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Kaplan|first=E.|date=Apr 1997|title=Anecdotes|url=https://ieeexplore.ieee.org/document/586074|journal=IEEE Annals of the History of Computing|volume=19|issue=2|pages=62–69|doi=10.1109/MAHC.1997.586074|issn=1058-6180}}</ref> и за двоен корабен корпус. Сравнително малко от неговите проекти са конструирани или дори са били осъществими през живота му, тъй като научният подход към металургията и инженерството тогава е едва в начален стадий. Някои от по-малките му изобретения обаче навлизат неочаквано в света на производството, като автоматизирано навиване на бобини и машина за тестване на якостта на опън на [[тел]]. Той прави съществени открития в [[анатомия]]та, строителното инженерство, [[хидродинамика]]та, [[геология]]та, [[оптика]]та и [[трибология]]та, но не публикува откритията си и те не оказват почти никакво пряко влияние върху последващата наука.{{Hrf|Capra|2007|5–6}} == Биография == === Ранни години === Леонардо да Винчи е роден на [[15 април]] [[1452]] г. в град [[Винчи]], тогава владение на [[Флоренция]], като незаконен син на [[нотариус]]а Сер Пиеро да Винчи.{{hrf|Chiesa|1967|83}}{{hrf|Vezzosi|1997}} Майка му Катерина произхожда от селско семейство.{{hrf|Vezzosi|1997}}{{hrf|Chiesa|1967|83}} Изказвани са предположения, че Катерина е била робиня от [[Близък изток|Близкия изток]], но фактите в подкрепа на това становище са недостатъчни. Малко след раждането на Леонардо връзката им приключва и не след дълго Катерина сключва брак с Акатабарига ди Пиеро дел Вака от Винчи, който притежава собствена грънчарница и от когото има още пет деца. Сер Пиеро от своя страна е женен четири пъти и има от последните си два брака девет сина и две дъщери. След раздялата с Катерина приема Леонардо като любим син. Пиеро принадлежи към една от най-важните фамилии в града и упражнява професията си на нотариус с успех. Самият Леонардо в зряла възраст си спомня два особени случая от детството си. При единия, смятан от него за поличба, един [[Ястребови|ястреб]] се спуска от небето и се завърта над люлката му, като опашката му го докосва по лицето.{{hrf|Rosci|1977|21}} Вторият случай описва смесените му чувства при една обиколка в планината, когато попада на една пещера. Едновременно изпитва страх, че в нея може да се крие голямо чудовище, и в същото време изгарящо любопитство да разбере какво има вътре.{{hrf|Bortolon|1967|}} Първите биографи на Леонардо рисуват образа му в най-привлекателни черти. Според [[Джорджо Вазари]] (1511 – 1574) ''„с блестящата си външност, която представляваше висша красота, той възвръщаше яснотата на всяка опечалена душа“''. Според един анонимен флорентински автор ''„той беше прекрасен, съразмерно сложен, изящен, с привлекателно лице". Носеше червен плащ, стигащ до коленете, макар тогава да бяха на мода дългите дрехи. Досред гърдите му се спускаше прекрасна брада – къдрава и добре разресана.“'' === Първи период във Флоренция === Сер Пиеро се преселва със семейството си във [[Флоренция]] около 1464 година. През 1466 г. Леонардо е даден като чирак (garzone) при известния флорентински живописец [[Андреа дел Верокио]] (1436 – 1488), чието ателие е смятано за едно от най-добрите в града.{{hrf|Rosci|1977|15}} Сред известните художници, чиракували или сътрудничили на Верокио, са [[Доменико Гирландайо]], [[Пиетро Перуджино]], [[Сандро Ботичели]] и [[Лоренцо ди Креди]].{{hrf|Bortolon|1967|}}{{hrf|Arasse|1997}} При Верокио Леонардо оформя своите интереси, увлича се по архитектурата, анатомията, математиката. Той получава не само теоретична и художествена подготовка, но научава и разнообразни технически умения{{hrf|Rosci|1977|27}} в областта на [[химия]]та, [[металургия]]та, [[металообработване]]то, отливането на [[гипс]], обработката на [[Кожа (суровина)|кожи]], механиката и дърводелството.{{hrf|Martindale|1972}} [[File:Andrea del Verrocchio, Leonardo da Vinci - Baptism of Christ - Uffizi.jpg|thumb|''Кръщение Христово'' (1472 – 1475) от Верокио и Леонардо, [[Уфици]]|230px]] Леонардо завършва учението си при Верокио през 1472 г. на двадесет години, но решава да остане да работи и да живее при него. Приет е във флорентинското братство на художниците ''Компания ди сан Лука''. Други членове през 1472 г. са Ботичели, Перуджино, Гирландайо и др.{{hrf|Айзъксън|2018|41}} Верокио получава поръчка да нарисува картината ''Кръщение Христово'', завършена около 1475 г. Верокио рисува само очертанията на фигурите, а неговите чираци ги довършват. На Леонардо се пада да нарисува ангела и част от пейзажа в долния ляв ъгъл. Ангелът е толкова красив, че Верокио се зарича, че „никога няма да хване четка“ (според Вазари). Това е кулминацията на сътрудничеството на Леонардо и Верокио. Леонардо рисува в ателието още най-малко четири картини с предимно свое участие: ''Благовещение'', две малки Богородици и портрет на флорентинката ''Джиневра де Бенчи''.{{hrf|Айзъксън|2018|44 - 7}} В края на май 1472 г. на върха на лантерната (остъклена част, увенчаваща купола) на катедралата „[[Санта Мария дел Фиоре]]“ са поставени златно кълбо и кръст. Тази техническа задача е възложена през 1468 г. на Верокио, а Леонардо е най-близък свидетел на разработването на проекта. През 1478 г. вече е напуснал дома на баща си и ателието на Верокио. Според една ранна анонимна биография, през 1480 г. той живее в дома на фамилията [[Медичи]] и работи в градината на площад „Сан Марко“.{{hrf|Chiesa|1967|83}} От 1469 г. Флоренция де факто се управлява от [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо де Медичи]], наричан „Великолепния“. Родът на Медичи забогатява през XIV – XV век от търговски и банкови операции. Лоренцо обаче обръща малко внимание на развитието на търговията. Той обича разкоша, блестящите и пищни тържества, парадите, турнирите. През януари 1478 г. Леонардо получава първата си самостоятелна поръчка: да нарисува олтарната икона в параклиса на кметството – [[Палацо Векио]].{{hrf|Wasserman|1975|77 – 78}} Работата върви бавно – изглежда още тогава Леонардо, както и по-късно, прави подготвителни опити с боите, като нахвърля многобройни скици. Тя така и не е завършена и през 1483 година поръчката е дадена на друг. Не е известен дори сюжетът на картината. През март 1481 г. той започва и картина за манастира Сан Донато в [[Скопето]], но и тя не е довършена, поради заминаването му за [[Милано]].{{hrf|Wasserman|1975|77 – 78}} От 1478 г. е бележката: ''„…1478 година започнах две деви Марии“''. Една от картините е навярно ''Мадона Беноа'' или ''Мадоната с цветето'', която се намира в руския музей „[[Ермитаж]]“. Приблизително по това време е създадена картината ''Свети Йероним''. През 1482 г. Леонардо, който според Вазари е надарен музикант,{{hrf|Winternitz|1982}} конструира сребърна [[Лира (музикален инструмент)|лира]] с формата на конска глава. Лоренцо де Медичи го изпраща да занесе лирата като подарък на миланския херцог [[Лудовико Моро]], след което Леонардо остава в Милано в продължение на години.{{hrf|Rossi|2001|33}} === Първи период в Милано === [[File:Leonardo Da Vinci - Vergine delle Rocce (Louvre).jpg|thumb|upright|''Богородица на скалите'', {{около|1483 – 1493}}, версия в [[Лувър]]а]] [[Милано]] по онова време е един от най-богатите италиански градове. За официален негов управник е смятан [[Джан Галеацо Сфорца]], но фактически управлява неговият чичо [[Лудовико Моро|Лудовико Сфорца]], наричан Моро. Към неговия двор, както и към двора на Медичи, се стичат поети, хуманисти, учени. Характерът на научната среда обаче е малко по-друг, отколкото във Флоренция. Във Флоренция на почит били поезията и философията, докато в Милано с по-голям авторитет се ползват математическите и природните науки. Миланските херцози отделят много внимание на инженерството, на първо място – на военното. През 1482 година Леонардо се обръща към Лудовико Моро с писмо, в което му предлага услугите си като инженер.{{hrf|Arasse|1997}} В това писмо Леонардо описва всевъзможни проекти на [[подвижен мост|подвижни мостове]], бойни машини, артилерийски [[оръдие|оръдия]], както и предлага услугите си като архитект, скулптор и живописец.{{hrf|leonardo-history.com}} В края на писмото младият учен хвърля предизвикателство всекиму, който би се осмелил да се усъмни в неговите таланти: ''„А ако нещо от гореказаното би се сторило някому невъзможно и неизпълнимо, изразявам пълната си готовност да произведа опит във Вашия парк или на място, което е угодно на Ваша светлост, на когото се и поверявам най-смирено“.''{{hrf|leonardo-history.com}} Леонардо е зачислен в състава на колегията от инженери на херцога (''ingenarii ducales''). В Милано той се проявява като военен инженер, архитект, хидротехник, скулптор, живописец, но характерно е, че в документите от този период отначало той е наричан „инженер“, а после „художник“. Още в първите месеци на своето пребиваване в Милано, Леонардо се заема непосредствено с всички отрасли на военната техника. Записките и рисунките му от това време са като че ли реализация на програмата, която е изложена в писмото до Лудовико Моро: преустройство на укрепленията на Миланския дворец, обсадни приспособления, подвижни стълби, тарани и т.н. През 1487 – 1490 г. той участва в конкурса за построяване на купола на Миланската катедрала. Запазен е проектът на писмото, съпровождащо представения от Леонардо модел. Въпреки че не е одобрен за ръководител на строежа, работата по тази поръчка е от голямо значение за творческата биография на Леонардо. Тъкмо към това време се отнасят голям брой рисунки, които показват колко настойчиво е размишлявал Леонардо над проблемите на куполния скелет и над различните форми на архитектурните му решения. Рисунките показват, че той сякаш мислено е експериментирал, прехвърлял е наум различни възможни варианти. От първия милански период в живота на Леонардо са датирани редица негови бележки по [[строителна механика]] – по теория на [[дъга (строителство)|дъгите]] и [[свод]]овете. Леонардо теоретично и експериментално разработва въпроси от [[съпротивление на материалите]] и в това отношение е предшественик на [[Галилео Галилей]]. По-късно той замисля специални трактати за пукнатините в стените и средствата за преодоляването им. Голямо място в творчеството на Леонардо да Винчи заемат хидротехническите проекти. Политическите и икономическите условия били такива, че тези замисли не са осъществени докато бил жив. Такива проекти Леонардо обмисля във [[Флоренция]], Милано, [[Рим]] и дори на преклонна възраст във [[Франция]]. Докато е в Милано, той разработва проблемите за [[напояване]]то на „Ломелина“ – безплодна местност около Милано, където се намирали именията на Моро. През 1494 – 1498 г. Леонардо ръководи изграждането на [[канал]]а в Мартезана, като го довежда до вътрешния ров на Милано. [[Файл:Leonardo da Vinci 002.jpg|мини|350п|''„[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]“ (1495 – 1497)'']] В Милано Леонардо се сближава с прочутия архитект [[Браманте]] (1444 – 1514), който по това време работи също като инженер и художник на херцога. Несъмнено Леонардо се е занимавал с [[анатомия]], още докато учи при Верокио. Но едва в Милано през 1487 – 1495 г. започва да гради първите големи планове за анатомически изследвания, и то в мащаби, които далеч надхвърлят нуждите му на живописец. По това време особено привлича вниманието му [[нервна система|нервната система]]. През този период да Винчи създава и прочутата си „''[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайна вечеря]]''“ в столовата на манастира „Санта Мария деле Грацие“.{{hrf|Kemp|2004}} По време на работата си върху нея той експериментира с боите, което се отразява пагубно на картината. Други негови картини от периода са „[[Дамата с хермелина]]“ и „[[Мадона Лита]]“ По време на престоя си в Милано между 1493 и 1495 г. Леонардо споменава в данъчните си документи, като член на неговото домакинство, жена на име Катерина. Записките, свързани с нейното погребение през 1495 г. подсказват, че това може би е неговата майка.{{hrf|Chiesa|1967|85}} Трагедията в творчеството на Леонардо – несъответствието между грандиозните му замисли и реалните възможности – е илюстрирана особено ярко в неговата дългогодишна работа над конната статуя на [[Франческо Сфорца]], при чието проектиране трябвало да решава редица сложни технически задачи. Работата по нея той започва с идването си в Милано и продължава цели 16 години. Предвиждало се височината на статуята да бъде 7 метра, а за паметника трябвало да бъдат изразходени 70 тона [[бронз]]. По план това би била най-голямата конна статуя в ренесансова Италия, с изключение на един паметник от [[Донатело]] в [[Падуа]] и друг от Верокио във [[Венеция]].{{hrf|Arasse|1997}} През 1493 г. глинен модел на статуята е поставен на градския площад по случай бракосъчетанието на племенницата на Моро – Мария Бланка, с император [[Максимилиан I (Свещена Римска империя)|Максимилиан]]. Леонардо подготвя подробен проект за отливането на статуята,{{hrf|Arasse|1997}} макар че [[Микеланджело]] се съмнява в способностите му да го осъществи на практика.{{hrf|Bortolon|1967}} Конят така и не е завършен, тъй като през ноември 1494 г. голяма част от предвидения за него бронз е използван за отливането на оръжия, които херцог Сфорца използва, за да се противопостави на [[Франция|французите]].{{hrf|Arasse|1997}} Миланският период от живота на Леонардо да Винчи завършва с катастрофа. През лятото на 1499 г. френските войски нахлуват в Миланската област и през есента Милано е превзет и Моро бяга от града. [[Гаскония|Гасконските]] стрелци на [[Шарл VIII (Франция)|Шарл VIII]] използват глинения модел на конната статуя за упражнения в стрелба. След отстраняването на Лудовико Моро, Леонардо, заедно с помощника си Салай и своя приятел математика [[Лука Пачоли]], напуска Милано и отива във Венеция,{{hrf|Chiesa|1967|85}} където работи като военен инженер, разработвайки начини за защита на града от морско нападение.{{hrf|Bortolon|1967}} === Втори период във Флоренция === [[File:Leonardo da Vinci - Virgin and Child with Ss Anne and John the Baptist.jpg|thumb|Скица за ''[[Света Анна с мадоната и младенеца]]'' във варианта с Йоан Кръстител, {{около|1499 – 1508}}, [[Национална галерия]], Лондон]] През април 1500 година Леонардо е във [[Флоренция]]. Започва вторият флорентински период от живота му, който продължава до средата на 1506 година, ако не се смята краткото прекъсване, когато той е на служба при [[Чезаре Борджия]]. Докато Леонардо е в Милано, във Флоренция стават големи промени. На 8 април 1492 година умира Лоренцо Медичи. Същата година в [[Рим]] е избран нов [[папа]] – Родриго [[Борджия]] които приема името [[Александър VI]]. Две години по-късно, през 1494 година, във Флоренция избухва въстание срещу тиранията на [[Пиеро II Злочестия|Пиеро де Медичи]], сина на Лоренцо. В резултат се създават нови органи на държавно управление, въведен е данък върху недвижимите имоти, изгонени са лихварите. За известно време огромно влияние придобива доминиканецът [[Савонарола]]. Той изобличавал разкоша на богаташите и разпуснатостта на духовниците. Под негово влияние във Флоренция публично са изгаряни „безнравствени“ книги, картини, предмети на разкоша. Александър VI отлъчва Савонарола от църквата и на 23 май 1498 година бунтовният монах и неговите привърженици са обесени, а телата им – изгорени, ''„за да се разделят окончателно душите им с техните тела“''. Когато Леонардо се завръща във Флоренция, на власт са заможни семейства, противници както на Медичите, така и на Савонарола. През 1502 година за пожизнен [[Гонфалониер на правосъдието|гонфалониер]] е провъзгласен [[Пиеро Содерини]]. Положението на флорентинската икономика по това време е разклатено. Богатите търговци и фабриканти все повече влагат капиталите си в земя. Сред флорентинската интелигенция се засилват мистичните, идеалистичните течения. От мистична екзалтация е обхванат [[Сандро Ботичели|Ботичели]], а [[Бартоломео дела Порта]] след смъртта на своя учител Савонарола четири години не взема четката и постъпва в манастир. Почитател на идеите на Савонарола е и [[Микеланджело Буонароти|Микеланджело]]. Леонардо се чувства чужд на тази среда. Той усилено се занимава с [[геометрия]] и математически експерименти и почти се откъсва от живописта. Скоро след като пристига от Милано във Флоренция, той разбира, че трудно ще намери реализация на големите си технически замисли. Вероятно с това се обяснява постъпването му на служба при Чезаре Борджия – херцог на Валентинуа и незаконен син на папа Александър VI. Непосредствено след завръщането си във Флоренция Леонардо да Винчи се установява в сервитския манастир [[Сантисима Анунциата]]. Монасите предоставят на него и учениците му жилище и ателие, в което, според Вазари, той рисува скицата за „[[Света Анна с мадоната и младенеца]]“ във варианта с Йоан Кръстител. Тя предизвиква такова възхищение, че „мъже и жени, млади и стари“ се стичат да я видят, „като че ли присъстват на голям празник“.<ref group="‡">{{harvnb|Vasari|1965|256}}</ref> [[Файл:An Artillery Park.jpg|мини|200px|Рисунка на артилерийско оборудване]] През 1502 година Леонардо да Винчи постъпва на служба при [[Чезаре Борджия]], сина на папа [[Александър VI]], като военен инженер и пътува заедно с неговата свита при обиколките му в Италия.{{hrf|Chiesa|1967|85}} Възложено му е да огледа крепостите и укрепленията и „да направи в тях промени и преобразования, каквито той сметне за необходими“. Той посещава градовете по [[Адриатическо море|адриатическото]] крайбрежие. Отива в [[Имола]], когато тя е обсадена от въстаналите [[кондотиер]]и. След това оглежда и големия район между [[Сиена]] и [[Фолиньо]]. През този период Леонардо съставя редица карти. Те са създадени на първо място със стратегически цели, но на практика се оказват документи с голямо научно значение: наблюдателността на учения и геният на художника тук се сливат в едно органично цяло. Службата при Чезаре Борджия е сравнително кратка и Леонардо се завръща във Флоренция на 5 март 1503 година. От това време е и писмото му до османския султан [[Баязид II]], в което Леонардо предлага няколко свои изобретения и проекти, между които проект на мост, който да съединява [[Галата (Истанбул)|Галата]] и [[Константинопол]]. Галата е предградие на Константинопол, в което живеели много генуезци. Първият (понтонен) мост през пролива е построен чак през 1836 година. [[Файл:Mona_Lisa,_by_Leonardo_da_Vinci,_from_C2RMF_retouched.jpg|мини|200px|ляво|''„[[Мона Лиза]]“ (1503 – 1506, може би продължена до 1517 г.)'']] От 1503 до 1506 година е започнат шедьовърът на великия майстор ''„Мона Лиза“'', обаче Леонардо продължава да я носи със себе си и да работи по нея до края на живота си.{{hrf|Айзъксън|2018|444}} През 1503 година Флоренция воюва с [[Пиза]], разположена по долното течение на р. [[Арно]]. Пиза контролирала излаза на реката в морето и Леонардо е нает да консултира отклоняването на Арно от Пиза, за да се остави обсаденият град без вода. Проектът е изоставен, но Леонардо се задълбочава в хидротехническите проучвания, като замисля начини да регулира течението на Арно по цялото ѝ протежение. Интересен проект за голям канал от Флоренция до крайморска Пиза е съхранен в ''„Атлантическия кодекс“''. На 18 октомври 1503 година Леонардо да Винчи отново се присъединява към братството на свети Лука и през следващите две години рисува големия стенопис „Битката при Ангиари“ в Синьорията,{{hrf|Chiesa|1967|85}} в съседство с правения по същото време от Микеланджело стенопис „Битката при Кашина“. И двете батални картини остават незавършени, но стоят на показ до 1512 г., като стават обект на възхищение от страна на младите художници. Между Леонардо и Микеланджело се заражда съперничество и Леонардо критикува рисунките на Микеланджело, наричайки го „анатомичен художник“.{{hrf|Айзъксън|2018|372}} През 1504 година Леонардо участва в комисията, която премества против желанието на автора скулптурата „Давид“ на Микеланджело.{{hrf|Chiesa|1967}} Конструкторските замисли в областта на [[авиация]]та, които вълнуват Леонардо през целия му живот, не го напускат и след като се завръща във Флоренция. Към 1505 година се отнася т. нар. „Кодекс за полета на птиците“{{hrf|Айзъксън|2018|147}}, който съдържа указание, че Леонардо замисля да извърши първия полет от Монте Чечери около Фиезоле. Особено го интересува по онова време въпросът за реенето във въздуха без размахване на криле и използването в този случай на силата на [[вятър]]а. === Втори период в Милано === Вторият милански период в живота на Леонардо да Винчи обхваща времето от лятото на 1506 година до есента на 1513 година. През 1506 година Милано бил в ръцете на французите и Леонардо пристига по покана на френския наместник [[Шарл д'Амбоаз]]. Докато пребивава в Милано, Леонардо няколко пъти се връща във Флоренция, особено за делбата на наследството, останало след смъртта на баща му (1504).{{hrf|Chiesa|1967|86}} В Милано Леонардо живее като прочут живописец. Той се среща и работи заедно с много свои ученици и последователи, вече придобили известност, като [[Бернардино Луини]], [[Джовани Болтрафио]] и [[Марко д'Оджоно]].{{hrf|Bortolon|1967}} Около 1507 година завършва „''Леда''“, а през 1508 – 1512 година работи над „''Света Ана''“ и „''[[Йоан Кръстител (Леонардо)|Йоан Кръстител]]''“. Като съпоставка с писмото, което Леонардо отправя до Лудовико Моро по време на първото си идване в Милано и което съдържа описание предимно на военни изобретения, сега той описва на Шарл д'Амбоаз дворцовата градина с чуруликащи птички и бистри ручейчета. ''„С помощта на мелница ще произвеждам вятър по всяко време, през лятото ще правя да блика вода, обилна и прохладна…И друга вода ще тече през градината и ще напоява портокаловите и лимоновите дървета…Отгоре ще направим най-фина медна мрежа, която ще хвърля сянка над градината и ще укрива под себе си много различни птици – и ето ви непрекъсната музика наред с благоуханието от цветовете на лимоновите дървета.“'' В Милано Леонардо продължава да се занимава с [[анатомия]]. Особено интензивни са тези занимания през годините 1510 – 1512. Предмет на неговото съсредоточено изучаване стават функциите на [[сърце]]то, [[дихателна система|дихателните]] и [[храносмилателна система|храносмилателните]] органи. На 23 декември 1512 година [[Масимилиано Сфорца]] – син на [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]], с 20 000 [[Швейцария|швейцарци]] нахлува в Милано и изгонва французите. Настъпват смутни времена. През есента на 1513 година Леонардо напуска града и заедно с учениците си се отправя към [[Рим]]. === Престой в Рим === [[Файл:Leonardo da Vinci.jpeg|мини|200px|ляво|Портрет на Леонардо, гравюра от неизвестен художник<ref> Hundred Greatest Men, The. New York: D. Appleton & Company, 1885.</ref>]] През май 1513 година в [[Рим]] синът на Лоренцо де Медичи – Джовани - е избран за папа под името [[Лъв Х]]. На него принадлежи изречението: ''„Ще се наслаждаваме на папството, щом Бог ни го е дал.“'' Той се заобикаля с художници и поети. За него работят [[Рафаел]] и [[Микеланджело]],{{hrf|Chiesa|1967|86}} но към Леонардо папата се отнася с недоверие. Когато Леонардо получава от папата малка поръчка, той според думите на Вазари: ''„тутакси се зае да стрива масло и треви за лак“''. Като чува за това, папата казва: ''„Уви, никога нищо няма да направи онзи, който почва да мисли за края на работата, преди още да я е захванал.“'' Покровител на Леонардо в Рим е [[Джулиано де Медичи]], брат на Лъв Х. Престоят на да Винчи в [[Рим]] е свързан предимно с разочарования. Възрастният учен е принуден да преустанови анатомичните си занимания, тъй като те дават повод за клеветнически доноси. Директорът на болницата прекратява достъпа му до труповете и му забранява да прави дисекции. От това време е и конфликтът му с някой си Йохан – търговец на огледала, който се стремял да открадне от Леонардо тайните при шлифоването на огледалата. В началото на 1515 година Джулиано де Медичи напуска Рим, а през следващата умира. Леонардо е на 63 години, сам и без поддръжка. От края на римския период е лаконичната му бележка: ''„Медичите ме създадоха и разрушиха“''. През октомври 1515 година френският крал [[Франсоа I]] отново превзема Милано.{{hrf|Wasserman|1975|77 – 78}} На 19 декември Леонардо присъства на неговата аудиенция при папа Лъв X, състояла се в [[Болоня]].{{hrf|Bortolon|1967}}{{hrf|Miranda|2007}} Франсоа I му поръчва изработването на механичен лъв, който да може да ходи напред и, разтваряйки гърдите си, да показва букет лилии.<ref group="‡">{{harvnb|Vasari|1965|265}}</ref> === Последни години във Франция === През 1516 година по покана на френския крал [[Франсоа I (Франция)|Франсоа I]] Леонардо напуска [[Италия]] и се преселва във [[Франция]]. Пристига като прочут художник, като „божествения“ Леонардо. Той става законодател на модата в кралския двор. Отново подготвя пищни тържества. В качеството си на архитект прави проект за новия дворец на краля. Леонардо живее в имението Кло Люсе, разположен в южната покрайнина на малкото градче [[Амбоаз]] на бреговете на [[Лоара]], недалеч от кралския замък. Там той прекарва последните три години от живота си в компанията на своя приятел и ученик граф [[Франческо Мелци]].{{hrf|Chiesa|1967|86}} Въпреки че е с парализирана дясна ръка, продължава да работи до края на живота си. [[Файл:LeonardoDaVinci-Tomb.JPG|мини|200п|Гробът на Леонардо в параклиса „Свети Юбер“ в кралския замък в Амбоаз]] Леонардо да Винчи умира на [[2 май]] [[1519]] година в Кло Люсе. Според [[Джорджо Вазари|Вазари]] крал Франсоа I присъства при смъртта му, но някои други сведения показват, че това е само легенда, популярна във Франция.{{hrf|Айзъксън|2017|474}} Съгласно неговото завещание, ковчегът на Леонардо е следван от процесия от 60 просяци. Той е погребан в параклиса „Свети Юбер“ в кралския замък в Амбоаз. Главният наследник и изпълнител на завещанието е Мелци, който получава пари, картини, инструменти, библиотеката на Леонардо и неговите лични вещи. Сред останалите наследници са дългогодишният ученик на Леонардо Салай и слугата му Батиста ди Вилусис, които получават половината от лозята му, братята му, които получават земи, и прислужницата му, която получава черно наметало с кожи.{{hrf|Leonardo-history}} == Личен живот == [[Файл:Leonardo_da_Vinci_-_Saint_John_the_Baptist_C2RMF_retouched.jpg|мини|ляво|''[[Йоан Кръстител (Леонардо)|Свети Йоан Кръстител]]'' {{Около|1507 – 1516}}, [d 3] Лувър. Смята се, че като модел Леонардо е използвал Салаи.<ref name=":12">{{Cite book|editor-last=Pedretti|editor-first=Carlo|title=Leonardo da Vinci: l'Angelo incarnato & Salai = the Angel in the flesh & Salai|date=2009|publisher=Cartei & Bianchi|location=Foligno (Perugia)|isbn= 978-88-95686-11-0|oclc=500794484|pages=201}}</ref>]] Въпреки хилядите страници, които Леонардо оставя в тетрадки и ръкописи, той почти не споменава личния си живот.{{Hrf|Zöllner|2019|20}} В Милано става известен не само с талантите си, а и с красива външност, мускулесто телосложение и галантни обноски. Според [[Джорджо Вазари|Вазари]] бил „смайващо красив и величественото му присъствие можело да зарадва и най-изтерзаната душа“.<ref group="‡">{{harvnb|Vasari|1991|p=284}}</ref>{{Hrf|Айзъксън|2017|105}} Освен „голяма физическа красота“ и „безкрайна грация“ за Леонардо са характерни необикновена способност да изобретява, както и любовта му към животните, включваща вероятно [[вегетарианство]]. Според Вазари има навика да купува птици в клетки и да ги пуска на свобода.<ref>MacCurdy, Edward, ''The Mind of Leonardo da Vinci'' (1928) in [http://www.ivu.org/history/davinci/hurwitz.html Leonardo da Vinci's Ethical Vegetarianism]</ref><ref group="‡">{{harvnb|Vasari|1991}}</ref> Леонардо е имал много приятели интелектуалци, забележителни с постижения в своята област: архитектът [[Донато Браманте]], математикът [[Лука Пачоли]], поетът Пиатино Пиати и те винаги го споменават в писмата си като ценен и обичан другар.{{Hrf|Айзъксън|2017|105}} С Пачоли си сътрудничи по книгата ''Божествена пропорция'' през 90-те години на XV век. Леонардо не е имал близки отношения с жени, с изключение на приятелството му с [[Чечилия Галерани]] и двете сестри Есте, [[Беатриче д’Есте|Беатриче]] и [[Изабела д’Есте|Изабела]].<ref>Cartwright Ady, Julia. </ref> По време на пътуване, при което минава през [[Мантуа]], той рисува портрет на Изабела с креда, който може да е бил използван за създаване на маслен портрет, но последният е изгубен.{{Hrf|Айзъксън|2017|241}} Извън приятелствата, Леонардо пази личния си живот в тайна. Неговата [[сексуалност]] е обект на [[сатира]], анализи и спекулации. Тази тенденция започва в средата на XVI век и се възобновява през XIX и XX век, най-вече от [[Зигмунд Фройд]], който пише ''[[Един спомен от детството на Леонардо]]'' (1910). Най-интимните връзки на Леонардо са вероятно с неговите ученици Салаи и Мелци. В писмо до братята на Леонардо по повод на смъртта му Франческо Мелци описва чувствата на Леонардо към неговите ученици като едновременно любящи и страстни. От XVI век насам се твърди, че тези връзки са със сексуален или еротичен характер. Уолтър Айзъксън в своята биография на Леонардо изрично изразява мнението си, че отношенията със Салай са били интимни и хомосексуални.{{Hrf|Айзъксън|2018|107–109}} Според съдебни протоколи от 1476 г., когато той е на двадесет и четири години, Леонардо и трима други младежи са обвинени в [[содомия]] в инцидент, включващ известна мъжка [[проститутка]]. Обвиненията са отхвърлени поради липса на доказателства и има спекулации, че това става, тъй като един от обвиняемите, Лионардо де Торнабуони, е свързан с Лоренцо де Медичи и семейството е упражнило влиянието си, за да осигури благоприятен изход.{{Hrf|Айзъксън|2018|55}} Писано е много за неговата предполагаема хомосексуалност<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.theguardian.com/artanddesign/2021/mar/26/leonardo-aidan-turner-amazon-prime-video-series-gay|заглавие=Leonardo, ladies' man: why can't we accept that Da Vinci was gay?|труд=The Guardian|език=en|достъп_дата=27 March 2021}}</ref> и проявлението и в неговото изкуство, особено в [[андрогинност]]та и еротизма, проявени в ''[[Йоан Кръстител (Леонардо)|Свети Йоан Кръстител]]'' и ''Бакхус'' и по-ясно в редица еротични рисунки.<ref>Michael Rocke, ''Forbidden Friendships'' epigraph, p. 148 & N120 p. 298</ref><ref name=":1">{{Cite book|editor-last=Pedretti|editor-first=Carlo|title=Leonardo da Vinci: l'Angelo incarnato & Salai = the Angel in the flesh & Salai|date=2009|publisher=Cartei & Bianchi|location=Foligno (Perugia)|isbn=978-88-95686-11-0|oclc=500794484|pages=201}}</ref> == Картини == Въпреки сравнителното скорошно признание и възхищение от Леонардо като учен и изобретател, през по-голямата част от времето след смъртта му славата му се дължи на постиженията му като художник. Няколко творби, автентични или приписвани на него, са смятани за едни от големите шедьоври. Тези картини са известни с разнообразие от особености, много имитирани от ученици и обсъждани надълго и нашироко от ценители и критици. Към 1490 г. Леонардо вече е описван като „божествен“ художник.{{Hrf|Arasse|1998|11–15}} Сред качествата, които правят работата на Леонардо уникална, са неговите новаторски техники за полагане на боите; подробните му познания по анатомия, светлина, ботаника и геология; интересът му към физиономията и начина, по който хората изразяват емоция с изражение и жест; неговото новаторско използване на човешкото тяло в [[Композиция (изобразително изкуство)|композицията]]; и използването на фина градация на нюансите. Всички тези качества се събират в най-известните му творби ''Мона Лиза'', ''Тайната вечеря'' и ''Девата на скалите''.{{Efn|Тези качества са обсъждат в {{hrf|Hartt|1970|pp=387–411}}}} === Ранни произведения === [[Файл:Leonardo_Da_Vinci_-_Annunciazione.jpeg|мини|360п|''[[Благовещение (Леонардо)|Благовещение]]'' {{Около|1472 – 1476}}, [[Уфици]], се смята за най-ранната запазена и завършена голяма творба на Леонардо.]] Леонардо за първи път привлича вниманието с ''Кръщение Христово'', рисувана заедно с Верокио. Две други картини датират от учението му при Верокио, и двете са [[Благовещение|Благовещения]]. Едната е малка, {{Nowrap|{{convert|59|cm}}}} на {{Превръщане|14|cm}} висока и е част от по-голяма композиция на Лоренцо ди Креди, от която е отделена. Другата е много по-голяма работа, {{Превръщане|217|cm}} дълга.{{Hrf|Ottino della Chiesa|1967|88, 90}} И в двете Благовещения Леонардо използва официалната подредба, подобна на картините на [[Фра Анджелико]] на тази тема: [[Богородица|Дева Мария,]] седнала или коленичила отдясно на картината, а отляво я доближава ангел в профил, с богата развяваща се дреха, вдигнати крила и носещ лилия. Въпреки че преди се е приписвала на Гирландайо, по-голямата работа сега обичайно се приписва на Леонардо.{{Hrf|Marani|2003|338}} На по-малката картина Мария отклонява очи и скръства ръце в жест, който символизира подчинение на Божията воля. В по-голямата картина обаче тя е различна: прекъсната в четенето си от този неочакван пратеник, тя поставя пръст в Библията си и вдига ръка в официален жест на поздрав или изненада.{{Hrf|Hartt|1970|127–133}} Тази спокойна млада жена изглежда приема ролята си на Богородица не с примирение, а с увереност. В тази картина младият Леонардо представя хуманистичното лице на Дева Мария, признавайки ролята на човечеството в Божието въплъщение. === Картини от 80-те години на XV век === [[Файл:Saint_Jerome_Leonardo_-_image_only_(Q972196).jpg|мини|''Свети Йероним в пустинята'' (незавършен) {{Около|1480 – 1490}}, [d 5] [[Апостолически дворец|Ватикана]]]] През 80-те години на XV век Леонардо получава две много важни поръчки и започва друга работа, която е с новаторско значение по отношение на композицията. Две от трите никога не са завършени, а третата отнема толкова много време, че води до дълги преговори за нейното завършване и плащане. ''„Свети Йероним в пустинята“'', е свързана с труден период от живота на Леонардо, както се вижда от неговия дневник: „Мислех, че се уча да живея; само се учех да умирам.“{{Hrf|Bortolon|1967}} Въпреки че картината е едва започната, може да се види много необичайната композиция.{{Efn|Картината е принадлежала на Анжелика Кауфман през XVII век, но по-късно е разрязана. Две поолеми части са намерени и съединени.{{sfn|Wasserman|1975|pp=104–106}} Взможно е външни части да липсват.}} [[Йероним Блажени]], като [[Епитимия|каещ се]], заема центъра на картината, разположен леко диагонално и гледан малко отгоре. Коленичилото му тяло е с трапецовидна форма, едната му ръка е протегната към външния ръб на картината, а погледът му гледа в обратна посока. Й. Васерман посочва връзката между тази картина и анатомичните изследвания на Леонардо.{{Hrf|Wasserman|1975|104–106}} На преден план се простира неговият символ, голям [[лъв]], чието тяло и опашка образуват двойна [[спирала]] в основата на картината. Другата забележителна характеристика е схематичният пейзаж от скалисти скали на заден план. Дръзкото показване на фигурална композиция, пейзажни елементи и лична драма се появяват и в големия незавършен шедьовър ''[[Поклонението на влъхвите (Леонардо)|„Поклонението на влъхвите“]]'', поръчан от монасите от Сан Донато в Скопето. Това е сложна композиция с размери около {{Nowrap|250 x 250 centimetres.}} Леонардо прави множество рисунки и подготвителни проучвания, включително детайлна линейна [[перспектива]] на разрушени сгради с класическа архитектура като фон. През 1482 г. Леонардо по нареждане на Лоренцо де Медичи отива в Милано, за да спечели благоразположението на Лудовико ил Моро и картината е изоставена.{{Hrf|Ottino della Chiesa|1967|83}} [[Файл:Lady_with_an_Ermine_-_Leonardo_da_Vinci_(adjusted_levels).jpg|ляво|мини|''[[Дамата с хермелина]]'', {{Около|1489 – 1491}}, [d 6] [[Музей на князете Чарториски в Краков|Музей Чарториски]], [[Краков]], Полша]] Третата важна творба от този период е ''Богородица на скалите'', поръчана в Милано за Братството на непорочното зачатие. Картината, която е трябвало да бъде направена със съдействието на братя Де Предис, трябва да запълни голям сложен [[олтар]] в църквата на братството.{{Hrf|Wasserman|1975|108}} Инструкциите са да възвеличи непорочното зачатие: Богородица и младенеца, заобиколени от ангели и двамата пророци, общо около петдесет фигури, на фона на класическа архитектура. Леонардо обаче избира да нарисува само 4 фигури от апокрифен момент от детството на Христос: срещата на Светото семейство с детето [[Йоан Кръстител]], закриляно от ангел. Грациозните фигури коленичат в обожание около младенеца Христос в див пейзаж от отвесни скали и водовъртежи, който придава на картината плашеща красота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nationalgallery.org.uk/collection/features/potm/2006/may/feature1.htm|заглавие=The Mysterious Virgin|издател=National Gallery, London|достъп_дата=27 September 2007|архив_дата=2007-10-15|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071015062743/http://nationalgallery.org.uk/collection/features/potm/2006/may/feature1.htm}}</ref> Картината не отговаря на поръчката, и братството отказва да плати. В крайна сметка тя е завършена и продадена, а днес е в [[Лувъра]]. Около 1490 г. работи по втора версия заедно с Амброджо де Предис, която още не е завършена през1499 г. Завършена е при завръщането на Леонардо в Милано през 1506 г. и тогава художниците получават своето заплащане.{{Hrf|Arasse|1998}}{{Hrf|Ottino della Chiesa|1967|85}} Най-забележителният портрет на Леонардо от този период е ''[[Дамата с хермелина]]'', за която се предполага, че е [[Чечилия Галерани]] ({{Около|1483 – 1490}}), любовница на Лудовико Сфорца.<ref name="treasures">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://culture.pl/en/event/da-vincis-lady-with-an-ermine-among-polands-treasures|заглавие=Da Vinci's Lady with an Ermine among Poland's "Treasures" – Event – Culture.pl|достъп_дата=18 November 2017}}</ref><ref>{{Cite book|last=Kemp|first=M.|title=The Lady with an Ermine in the exhibition Circa 1492: Art in the Age of Exploration|location=Washington-New Haven-London|pages=271}}</ref> Картината е с характерна поза на фигурата с глава, обърната под ъгъл спрямо торса, необичайно за времето, когато много портрети все още са строго в профил. Хермелинът очевидно носи символично значение, свързано или със седящия, или с Лудовико, който принадлежи към престижния Орден на хермелина.<ref name="treasures" /> === Картини от 90-те години на XV век === Най-известната картина на Леонардо от 90-те години на XV век е ''[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]'', поръчана за трапезарията на манастира Санта Мария деле Грацие в Милано. Представлява [[тайната вечеря]] на Исус и неговите ученици преди залавянето и смъртта му, и показва момента, в който Исус току-що е казал „един от вас ще ме предаде“ и ужаса, причинен от това изказване.{{Hrf|Arasse|1998}} Писателят Матео Бандело наблюдава Леонардо по време на работа и пише, че в някои дни той рисува от зори до здрач, без да спира дори да яде, а след това по три или четири дни не рисува.{{Hrf|Wasserman|1975|124}} Това е непонятно за [[приор]]а на манастира, който го преследва да работи, докато Леонардо не моли Лудовико да се намеси. Вазари описва как Леонардо, затруднен да изобрази адекватно лицата на Христос и предателя [[Юда Искариотски]], казал на херцога, че ако не спре да го тормози, може да използва приора за модел на Юда.<ref group="‡">{{harvnb|Vasari|1991}}</ref> Стенописът е признат за шедьовър на композицията и изразителността,<ref group="‡">{{harvnb|Vasari|1991}}</ref> но бързо се влошава, така че само след сто години един зрител го нарича „напълно съсипан.“{{Hrf|Ottino della Chiesa|1967|97}} Вместо да използва доказаната техника на [[фреско]], Леонардо използва ту маслени, ту [[Темпера|темперни бои]] върху неподходящ грунд на основата на гипс, вследствие на което картината се лющи и мухлясва.{{Hrf|Ottino della Chiesa|1967|98}} Въпреки това стенописът е една от най-репродуцираните творби и до днес. Към края на този период, през 1498 г. Леонардо рисува [[тромп-л'ьой]] като част от декорацията на Sala delle Asse за херцога на Милано в [[Замък на Сфорците|Замъка на Сфорца]]. === Картини от 1500 г === През 1505 г. Леонардо получава поръчка да нарисува ''Битката при Ангиари'' в Залата на Петстотинте в [[Палацо Векио]], Флоренция. Леонардо създава динамична композиция, изобразяваща четирима мъже, яздещи разярени бойни коне, спорещи за притежанието на знаме, в битката при Ангиари от 1440 г. На противоположната стена е възложено на Микеланджело да изобрази битката при Кашина. Картината на Леонардо се влошава бързо и сега е известна само от копие на [[Петер Паул Рубенс|Рубенс]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ted.com/talks/maurizio_seracini_the_secret_lives_of_paintings?language=en#t-48953|заглавие=The Secret Lives of Paintings|автор=Seracini|първо_име=Maurizio|формат=lecture}}</ref> Сред произведенията, създадени от Леонардо през XVI век, е малкият портрет на ''[[Мона Лиза]]'' или ''Ла Джоконда'', смеещата се. Днес това е може би най-известната картина в света. Нейната слава почива по-специално на неуловимата усмивка на лицето на жената, като мистериозното и качество може би се дължи на едва доловимите ъгли на устата и очите, така че точната природа на усмивката не може да бъде определена. Сенчестите нюанси, с които творбата е известна, започват да се наричат „[[Сфумато (живопис)|сфумато]]“, или димът на Леонардо. Вазари пише, че усмивката е „толкова приятна, че изглежда повече божествена, отколкото човешка, и се смяташе за чудо, че е толкова жива, колкото и усмивката на живия оригинал“.<ref group="‡">{{harvnb|Vasari|1991}}</ref> Други характеристики на картината са роклята без украси, в която очите и ръцете не се конкурират с други детайли; драматичният пейзажен фон, в който светът сякаш е в състояние на движение; приглушеното оцветяване; и изключително гладката природа на живописната техника, използваща [[маслени бои]], нанесени много подобно на [[темпера]], и смесени на повърхността, така че мазките на четката са неразличими.{{Hrf|Wasserman|1975|144}} Вазари смята, че качеството на картината би накарало дори „най-уверения майстор... да се отчае и да падне духом“.<ref group="‡">{{harvnb|Vasari|1965}}</ref> Перфектното запазване и липсата на следи от поправка или боядисване са рядкост в картина върху дърво от тази дата.{{Hrf|Ottino della Chiesa|1967|103}} [[File:Leonardo da Vinci - Virgin and Child with St Anne C2RMF retouched.jpg|мини|ляво|260п|Света Анна с мадоната и младенеца, 1501–1519, Лувър]] В картината ''[[Света Анна с мадоната и младенеца]]'' композицията отново подхваща темата за фигури сред пейзаж, който Васерман описва като „спиращ дъха красив“{{Hrf|Wasserman|1975|150}} и се връща към ''Свети Йероним'' с позата на фигурата, разположена под наклонен ъгъл. Необичайното в тази картина е, че има две насложени фигури. Мария е седнала на коляното на майка си [[Анна (светица)|Света Анна]]. Тя се навежда напред, за да овладее младенеца Христос, докато той си играе с агънце, знак за собствената му предстояща жертва.{{Hrf|Arasse|1998}} Тази картина, която е копирана многократно, е повлияла на Микеланджело, Рафаело и [[Андреа дел Сарто]]{{Hrf|Ottino della Chiesa|1967|109}} и чрез тях [[Понтормо|на Понтормо]] и [[Антонио да Кореджо|Кореджо]]. Тенденциите в композицията са възприети по-специално от венецианските художници [[Тинторето]] и [[Паоло Веронезе|Веронезе]]. == Рисунки == [[Файл:Leonardo_da_Vinci_-_presumed_self-portrait_-_WGA12798.jpg|мини|Предполагаем автопортрет на Леонардо ({{Около|1510}}) в [[Кралска библиотека (Торино)|Кралската библиотека]] на [[Торино]], Италия]] Леонардо е плодовит рисувач, води дневници, пълни с малки скици и подробни рисунки, записва всякакви неща, които са привлекли вниманието му. Освен дневниците съществуват много ескизи, някои от които могат да бъдат идентифицирани като подготвителни към произведения като ''Поклонението на влъхвите'', ''Богородица на скалите'' и ''Тайната вечеря''. Неговата най-ранна датирана рисунка е ''Пейзаж от долината Арно'', 1473 г., която показва с много подробности реката, планините, замъка Монтелупо и земеделските земи отвъд него.{{Hrf|Bortolon|1967}}<ref name="Popham">{{Cite book|last=Popham|first=A. E.|title=The Drawings of Leonardo da Vinci|year=1946}}</ref>{{Efn|Творбата днес е в [[Уфици]], Рисунка No. 8P.}} Сред известните му рисунки са ''[[Витрувиански човек|Витрувианският човек]]'', изследване на пропорциите на човешкото тяло; ''Глава на ангел'' за ''Богородица на скалите'' в [[Лувър]]а; ботаническо изследване на ''Витлеемската звезда''; и голяма рисунка (160×100&nbsp;cm) с черен тебешир върху цветна хартия на ''Богородица с Младенеца със Света Анна и Свети Йоан Кръстител'' в [[Националната галерия]], Лондон.<ref name="Popham"/> Тази рисунка използва фината ''[[Сфумато (живопис)|сфумато]]'' техника на засенчване по метода на ''Мона Лиза''. Смята се, че Леонардо никога не е направил картина от него, като най-близкото сходство е с ''[[Света Анна с Мадоната и Младенеца|Богородица с младенеца със Света Анна]]'' в Лувъра.{{Hrf|Ottino della Chiesa|1967|102}} [[Файл:Head_of_a_Warrior_-_Da_Vinci_1.jpg|мини|''Античен воин в профил'', {{Около|1472|lk=no}}. Британски музей, Лондон]] Други интересни рисунки включват многобройни скици, обикновено наричани „карикатури“, тъй като, макар и преувеличени, изглежда се основават на наблюдение на живи модели. Вазари разказва, че Леонардо търси интересни лица в обществото, които да използва като модели за някои от своите творби.<ref group="‡">{{harvnb|Vasari|1991}}</ref> Има множество скици на красиви млади мъже, често свързвани със Салаи, с рядката, будеща възхищение, черта на лицето, така наречения „гръцки профил“.{{Efn|"Гръцки профил" е този, който образува права линия от челото до върха на носа. Наблюдава се при много древногръцки статуи .}} Тези лица често се противопоставят на това на воина.<ref name="Popham"/> Салаи често е изобразяван в маскараден костюм. Известно е, че Леонардо е проектирал декори за представления, с които това може да е свързано. Други, често много прецизни рисунки показват изследвания на драперии. В ранните му творби се наблюдава значително развитие в способността му да рисува гънки. Друга често възпроизвеждана рисунка е зловеща скица, направена от Леонардо във Флоренция през 1479 г., показваща тялото на Бернардо Барончели, обесен за убийството на [[Джулиано де Медичи|Джулиано]], брат на Лоренцо де Медичи, в [[Заговор на Паци|заговора на Паци]].<ref name="Popham" /> В бележките си Леонардо записва цветовете на мантиите, с които Барончели е бил облечен, когато е умрял. Подобно на двамата съвременни архитекти [[Донато Браманте]] (който проектира вътрешния двор на Белведере) и [[Антонио да Сангало Стари]], Леонардо експериментира с архитектурни проекти за централно планирани църкви, много от които се появяват в неговите дневници, като планове и изгледи, въпреки че нито един никога не е реализиран.{{Hrf|Rosci|1977|9–20}}{{Hrf|Hartt|1970|391–392}} == Дневници и записки == [[Ренесансов хуманизъм|Ренесансовият хуманизъм]] не признава разделение между науките и изкуствата и изследванията на Леонардо в областта на науката и инженерството понякога се смятат за също толкова впечатляващи и новаторски, колкото и художествената му работа.{{Hrf|Arasse|1998}} Неговите изследвания са записани в 13 000 страници с бележки и рисунки, в които се смесват изкуство и [[натурфилософия]] (предшественик на съвременната наука). Те са правени ежедневно през целия живот и пътуванията на Леонардо, докато той непрекъснато наблюдава света около себе си.{{Hrf|Arasse|1998}} Бележките и рисунките на Леонардо показват огромна гама от интереси и занимания, някои ежедневни като списъци с хранителни стоки и хора, които му дължат пари, а други изненадващи и интригуващи като проекти на крила и обувки за ходене по вода. Има композиции за картини, скици на детайли и драперии, етюди на лица и емоции, на животни, бебета, дисекции, скици на растения, скални образувания, водовъртежи, бойни машини, летящи машини и архитектура.{{Hrf|Arasse|1998}} [[Файл:Leonardo_da_Vinci_-_Studies_of_the_foetus_in_the_womb.jpg|ляво|мини|Рисунка, показваща изследването на Леонардо върху плода в утробата ({{Около|1510|lk=no}}), Кралската библиотека, [[Уиндзорски замък|замъкът Уиндзор]]]] Тези дневници – оригинални насипни листове от различни видове и размери – са поверени на ученика и наследник на Леонардо [[Франческо Мелци]] след смъртта на майстора.{{Hrf|Wallace|1972|169}} Публикуването им е задача с огромна трудност поради обхвата на темите и най-вече поради идиосинкратичното [[Писменост|писмо]] на Леонардо.<ref name="KDK">{{Cite journal|last=Keele Kenneth D|year=1964|title=Leonardo da Vinci's Influence on Renaissance Anatomy|journal=Med Hist|volume=8|issue=4|pages=360–370|doi=10.1017/s0025727300029835|pmc=1033412|pmid=14230140|issn = 0025-7273 }}</ref> Някои от рисунките на Леонардо са копирани от анонимен милански художник с цел издаване на трактат за изкуството {{Около|1570}}<ref>{{Cite book|last=Bean|first=Jacob|last2=Stampfle|first2=Felice|title=Drawings from New York Collections I: The Italian Renaissance|date=1965|publisher=Metropolitan Museum of Art|location=Greenwich, CT|pages=81–82}}</ref> След смъртта на Мелци през 1570 г. колекцията преминава към сина му, адвоката Орацио, който първоначално не се интересува много от тях.{{Hrf|Wallace|1972|169}} През 1587 г. домашният учител на семейство Мелци Лелио Гаварди отнася 13 ръкописа в [[Пиза]]; там архитектът Джовани Магента го упреква, че е взел ръкописите незаконно и ги връща на Орацио. Притежавайки още много документи, Орацио подарява ръкописите на Магента. Новината за тези изгубени произведения на Леонардо се разпространява и Орацио си връща седем от 13-те ръкописа, които след това дава на Помпео Леони за публикуване в два тома; един от тях е Codex Atlanticus. Другите шест тома са раздадени на други хора.<ref>{{Cite book|last=Major|first=Richard Henry|title=Archaeologia: Or Miscellaneous Tracts Relating to Antiquity, Volume 40, Part 1|url=https://books.google.com/books?id=HlBIAAAAYAAJ&pg=PA15|date=1866|publisher=The Society|location=London|pages=15–16}}</ref> След смъртта на Орацио неговите наследници продават останалата част от притежанията на Леонардо и така започва тяхното разпръскване по света.<ref>{{Cite book|last=Calder|first=Ritchie|title=Leonardo & the Age of the Eye|url=https://archive.org/details/leonardoageofeye0000cald|year=1970|publisher=Simon and Schuster|location=New York|isbn=978-0-671-20713-7|pages=275}}</ref> Някои произведения намират своето място в големи колекции като Кралската библиотека в [[Уиндзорски замък|замъка Уиндзор]], в Лувъра, в Нацианлната библиотека на Испания, [[Виктория и Албърт (музей)|Музеят на Виктория и Албърт]], Biblioteca Ambrosiana в Милано, която съхранява 12-томния Codex Atlanticus, и [[Британска библиотека|Британската библиотека]] в Лондон, която публикува избрани страници от Codex Arundel (BL Arundel MS 263) онлайн. Има части също в Холкъм Хол, [[Музей на изкуството „Метрополитън“|Музея на изкуствата Метрополитън]] и у частни колекционери.{{Hrf|Wallace|1972|169}} Лестърският кодекс е единствената голяма научна работа на Леонардо в частни ръце; тя е собственост на [[Бил Гейтс]] и се показва веднъж годишно в различни градове по света. Повечето от писанията на Леонардо са написани с огледален [[курсив]].<ref name="Polidoro">{{Cite journal|last=Polidoro|first=Massimo|author-link=Massimo Polidoro|date=2019|title=The Mind of Leonardo da Vinci, Part 1|journal=Skeptical Inquirer|publisher=Center for Inquiry|volume=43|issue=2|pages=30–31}}</ref><ref name="Taylor">{{Cite book|last=Da Vinci|first=Leonardo|editor-last=Taylor|editor-first=Pamela|editor2-last=Taylor|editor2-first=Francis Henry|title=The Notebooks of Leonardo da Vinci|url=https://archive.org/details/notebooks00leon/page/n11/mode/2up|year=1960|publisher=[[New American Library]]|location=New York|isbn=978-0-486-22572-2|page=x}}</ref> Тъй като пише с лявата си ръка, вероятно му е било по-лесно да пише отдясно наляво.<ref>{{Cite book|last=Livio|first=Mario|title=The Golden Ratio: The Story of Phi, the World's Most Astonishing Number|url=https://books.google.com/books?id=bUARfgWRH14C|edition=First trade paperback|year=2003|publisher=[[Random House|Broadway Books]]|location=New York City|isbn=0-7679-0816-3|page=136}}</ref>{{Efn|Освен това той рисува с лявата ръка и защрихова от ляво надясно, „както е естествено за художник левичар“.{{sfn|Wallace|1972|p=31}} Понякога пише и нормално с дясната ръка.<ref>{{cite web |url=https://www.foxnews.com/science/da-vinci-was-ambidextrous-new-handwriting-analysis-shows.amp|title=Da Vinci was ambidextrous, new handwriting analysis shows|last=Ciaccia|first=Chris|website=Fox News|date=15 April 2019 |access-date=15 April 2019}}</ref>}} Леонардо използва различни [[Стенография|стенографски]] сигли и символи и в бележките си казва, че възнамерява да ги подготви за публикуване.<ref name="Taylor" /> В много случаи една тема е разгледана подробно както с думи, така и с рисунки на един лист, така че да не бъде загубена, ако страниците са публикувани в неправилен ред.<ref>Windsor Castle, Royal Library, sheets RL 19073v–74v and RL 19102.</ref> Не е известно защо не са били публикувани по време на живота на Леонардо.{{Hrf|Arasse|1998}} == Наука и изобретения == [[Файл:De_divina_proportione_-_Vigintisex_Basium_Planum_Vacuum.jpg|мини|Сложен [[октаедър]], публикуван в ''Божествената пропорция'' на [[Лука Пачоли]] (1509)]] Подходът на Леонардо към природата е да наблюдава внимателно – той се опитва да разбере едно явление, като го описва и изобразява в най-големи подробности, но не набляга на експериментите или теоретичното му обяснение. Тъй като му липсва формално образование по [[Латински език|латински]]<ref>{{Cite journal|last=Ackerman|first=James S.|date=1998|title=Leonardo Da Vinci: Art in Science|url=https://www.jstor.org/stable/20027483|journal=Daedalus|volume=127|issue=1|pages=207–224|issn=0011-5266}}</ref> и математика<ref>{{Cite journal|last=Carrier|first=David|date=2008|title=Introduction: "Leonardo" and Leonardo da Vinci|url=https://www.jstor.org/stable/20206514|journal=Leonardo|volume=41|issue=1|pages=36–38|issn=0024-094X}}</ref>, съвременните нему учени гледат на него с пренебрежение, въпреки че той сам учи латински. Забележителни са неговите верни наблюдения в много области, например това: „Il sole non si move“. („Слънцето не се движи.“)<ref>{{Cite book|last=Cook|first=Theodore Andrea|title=The Curves of Life|url=https://archive.org/details/cu31924028937179|year=1914|publisher=Constable and Company Ltd|location=London|page=[https://archive.org/details/cu31924028937179/page/n425 390]}}</ref> Повечето му изследвания обаче не са окончателно завършени, нито са във вид за публикуване, тъй като той се интересува повече от изясняване на явленията, отколкото от изчерпателното им описание във форма за публикация.{{hrf|Айзъксън|2018|148}} През 90-те години на XV век учи математика при Лука Пачоли и подготвя серия от рисунки на правилни [[многостени]], които да бъдат гравирани като илюстрации за книгата на Пачоли ''Божествена пропорция'', публикувана през 1509 г.{{Hrf|Arasse|1998}} Докато живее в Милано, Леонардо изучава светлината от върха на масива [[Монте Роза (масив)|Монте Роза]].{{Hrf|Wallace|1972|145}} Научните описания на [[вкаменелост]]и в неговия бележник оказват влияние върху ранната [[палеонтология]].<ref>Baucon, A. 2010. </ref> Съдържанието на неговите дневници предполага, че все пак е планирал поредица от [[трактат]]и по различни теми. Твърди се, че по време на посещение на секретаря на кардинал Луи д'Арагон през 1517 г.<ref>{{Cite book|last=O'Malley|last2=Saunders|title=Leonardo on the Human Body|year=1982|publisher=Dover Publications|location=New York}}</ref> е бил налице завършен трактат по [[анатомия]]. Откъси от писаното от Леонардо по анатомия, светлина и пейзаж са събрани от Мелци с цел публикуване и в крайна сметка отпечтани като ''Трактат върху живописта'' във Франция и Италия през 1651 г. и Германия през 1724 г.{{Hrf|Ottino della Chiesa|1967|117}} с гравюри от [[Никола Пусен]].{{Hrf|Heydenreich|2020}} Трактатът, който за петдесет години претърпява 62 издания във Франция, дава основание Леонардо да бъде разглеждан като „предшественик на френската академична мисъл в изкуството“.{{Hrf|Arasse|1998}} Макар експериментите на Леонардо да следват научни методи, един скорошен и изчерпателен анализ на Леонардо като учен от Фритьоф Капра прави извода, че Леонардо е фундаментално различен вид учен от [[Галилео Галилей]], [[Исак Нютон]] и други по-късни учени поради това, че научните теории и хипотези на този „[[Енциклопедист|ренесансов човек]]“ са неразделна част от изкуството и в частност живописта.{{Hrf|Capra|2007|xvii–xx}} === Анатомия и физиология === {{multiple image | total width = 400 | image1 = Leonardo da Vinci - RCIN 919000, Verso The bones and muscles of the arm c.1510-11.jpg | alt1 = | caption1 = Анатомичен етюд на ръка (ок. 1510) | image2 = Leonardo Da Vinci's Brain Physiology.jpg | alt2 = | caption2 = Физиологична скица на човешки мозък и череп (ок. 1510) }} Леонардо започва да изучава [[анатомия]]та на [[Човешко тяло|човешкото тяло]] още при чиракуването си при Верокио, който изисква от учениците си да развият задълбочени познания по темата. Като художник той бързо става майстор на ''топографската анатомия'', рисувайки много изследвания на [[мускул]]и, [[Сухожилие|сухожилия]] и други видими анатомични характеристики. Вече като признат художник Леонардо получава разрешение да прави дисекция на човешки трупове в болницата Санта Мария Нуова във Флоренция и по-късно в болници в Милано и Рим. От 1510 до 1511 г. той си сътрудничи с доктор Маркантонио дела Торе, професор по анатомия в университета в [[Павия]]. Леонардо е направил над 240 подробни рисунки и е написал около 13 000 думи към незавършен трактат по анатомия.<ref name="Sooke">Alastair Sooke, ''Daily Telegraph'', 28 July 2013, [https://www.telegraph.co.uk/culture/art/leonardo-da-vinci/10202124/Leonardo-da-Vinci-Anatomy-of-an-artist.html "Leonardo da Vinci: Anatomy of an artist"], accessed 29 July 2013.</ref> Само малка част от този материал е публикуван в ''Трактата за живописта'' на Леонардо.<ref name="KDK"/> Когато след смъртта му Мелци подрежда ръкописите му за публикуване, те са изследвани от редица анатоми и художници, включително Вазари, [[Бенвенуто Челини]] и [[Албрехт Дюрер]], които възпроизвеждат редица неговирисунки.<ref name="KDK" /> Анатомичните рисунки на Леонардо включват много изследвания на [[Костна система|човешкия скелет]] и неговите части, както и на мускулите и сухожилията. Той изучава механичните функции на скелета и как мускулните сили се прилагат към него по начин, който предвещава съвременната наука [[биомеханика]].<ref name="Mason">{{Cite book|last=Mason|first=Stephen F.|title=A History of the Sciences|url=https://archive.org/details/historyofscience00maso|year=1962|publisher=Collier Books|location=New York|page=[https://archive.org/details/historyofscience00maso/page/550 550]}}</ref> Рисува [[сърце]]то и [[Кръвообращение|съдовата система]], [[Полова система|половите]] и други вътрешни органи, като прави една от първите научни рисунки на [[фетус]] в [[утроба]]та.<ref name="Popham"/> Чертежите и записките му изпревалват значително времето си и ако са били публикувани, несъмнено биха имали голям принос за [[медицина|медицинската наука]].<ref name="Sooke"/> Леонардо също наблюдава внимателно и записва влиянието на възрастта и човешките емоции върху физиологията, изучавайки по-специално ефекта на гнева. Той рисува много фигури със значителни лицеви деформации или признаци на заболяване.{{Hrf|Arasse|1998}}<ref name="Popham"/> Изучава и рисува анатомията и на много животни, като прави дисекция на крави, птици, маймуни, мечки и жаби и в рисунките си сравнява анатомията им с тази на хората. Прави и редица изследвания на конете.<ref name="Popham" /> Дисекциите на Леонардо и документирането на мускули, нерви и съдове му помагат да опише физиологията и механиката на [[движение]]то. Той се опитва да идентифицира и източника на „емоциите“ и тяхното изразяване. За него е трудно да възприеме преобладаващата тогава теория за [[Хуморна медицина|четири хумора]] (телесни течности) и в крайна сметка изоставя физиологичното обяснение на телесните функции. Прави изводите, че ''хуморите'' не са разположени в церебралните пространства или [[Мозъчни вентрикули|мозъчните вентрикули]]. Доказва, че сърцето или черният дроб не съдържат хумор и че сърцето е център на [[Кръвоносна система|кръвоносната система]]. Той е първият, който дефинира [[атеросклероза]]та и [[цироза]]та на черния дроб. Леонардо създава модели на мозъчните вентрикули с помощта на разтопен [[восък]] и конструира стъклена [[аорта]], за да наблюдава [[Кръвообращение|циркулацията на кръвта]] през аортната клапа, като използва вода и семена от трева, за да наблюдава завихрянето на потока.<ref name="Jones2012">{{Cite journal|last=Jones|first=Roger|year=2012|title=Leonardo da Vinci: anatomist|journal=British Journal of General Practice|volume=62|issue=599|page=319|doi=10.3399/bjgp12X649241|issn=0960-1643|pmc=3361109|pmid=22687222}}</ref> === Техника и изобретения === {{multiple image | image1 = Leonardo da vinci, Drawing of a flying machine.jpg | width1 = 240 | alt1 = | caption1 = Проект на летателна машина (ок. 1488), показан за първи път в ''Кодекс за полета на птиците'' | image2 = Leonardo da Vinci helicopter.jpg | width2 = 160 | alt2 = | caption2 = ''Въздушен винт'' (ок. 1489), предвестник на хеликоптер, от ''Атлантически кодекс'' | footer = }} През целия си живот Леонардо е признат и като [[инженер]]. Със същия рационален и аналитичен подход, който го кара да изобразява човешкото тяло и да изследва анатомията му, Леонардо изучава и проектира много [[машини]] и устройства. Той рисува тяхната „анатомия“ с несравнимо майсторство, създавайки първата форма на съвременния [[технически чертеж]], включително усъвършенства метода на „увеличен изглед“ за представяне на вътрешните компоненти. Тези проучвания и проекти, събрани в неговите ръкописи, запълват повече от 5000 страници.<ref name="guarnieri1">{{Cite journal|last=Guarnieri|first=M.|year=2019|title=Reconsidering Leonardo|journal=IEEE Industrial Electronics Magazine|volume=13|issue=3|pages=35–38|doi=10.1109/MIE.2019.2929366|hdl-access=free}}</ref> В писмо от 1482 г. до господаря на Милано [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Ил Моро]] той пише, че може да създаде всякакви машини както за защита на града, така и за обсада. Когато бяга от Милано във Венеция през 1499 г., той намира работа като инженер и създава система от подвижни барикади за защита на града. През 1502 г. той създава схема за отклоняване на течението на река [[Арно]], проект, върху който работи и [[Николо Макиавели]].<ref>{{Cite book|last=Masters|first=Rogertitle=Machiavelli, Leonardo and the Science of Power|year=1996}}</ref><ref>{{Cite book|last=Masters|first=Roger|title=Fortune is a River: Leonardo Da Vinci and Niccolò Machiavelli's Magnificent Dream to Change the Course of Florentine History|year=1998|publisher=Simon & Schuster|isbn=978-0-452-28090-8}}</ref> Той продължава да обмисля канализирането на [[Ломбардия|равнините на Ломбардия]], докато е в двора на Луи XII{{Hrf|Wallace|1972|145}} и на [[Лоара]] и нейните притоци в двора на Франциск I.{{Hrf|Wallace|1972|164}} Дневниците на Леонардо включват огромен брой [[Изобретение|изобретения]], както практични, така и непрактични. Сред тях са музикални инструменти, механичен рицар, хидравлични помпи, реверсивни колянови механизми, минометни снаряди с перки и парно оръдие.{{Hrf|Bortolon|1967}}{{Hrf|Arasse|1998}} [[Файл:Da_Vinci_Scythed_Chariot_and_Armoured_Tank.JPG|ляво|мини|Чертежи на Леонардо на покосяваща колесница и бойно превозно средство]] През голяма част от живота си Леонардо е очарован от феномена на [[летене]]то и прави много изследвания, например ''Кодекс за полета на птиците'' ({{Около|1505}}), както и планове за няколко летящи машини, като орнитоптер и машина със спирален ротор (нещо като [[вертолет]]).{{Hrf|Arasse|1998}} Различни проекти на Леонардо, като [[парашут]] и гигантски арбалет, са интерпретирани и конструирани в наши дни вж. документален филм от 2003 г. на британската телевизия [[Чанъл 4]], озаглавен ''Leonardo's Dream Machines'',.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/title/tt0365434/|заглавие=Leonardo's Dream Machines (TV Movie 2003)|труд=IMDb}}</ref><ref>[http://www.bl.uk/onlinegallery/features/leonardo/parachute.html British Library online gallery] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191121011521/http://www.bl.uk/onlinegallery/features/leonardo/parachute.html |date=2019-11-21 }} (retrieved 10 October 2013)</ref> Някои от тези проекти се оказват успешни, докато други не се представят добре при тестване. По подобен начин екип от инженери построи десет машини, проектирани от Леонардо в американския телевизионен сериал от 2009 г. ''Doing DaVinci'', включително бойно превозно средство и самоходна количка. Според резултатите на изследване, извършено от Марк ван ден Брук, за повече от 100 изобретения, приписвани на Леонардо, съществуват по-стари [[прототип]]и. Приликите между илюстрации и рисунки от [[Средновековие]]то, от [[Древна Гърция]] и [[древен Рим|Рим]], Китайската, Персийската империя и [[древен Египет|Египет]] и тези на Леонардо предполагат, че голяма част от изобретенията вече са били замислени преди него. Неговият принос е да комбинира различни функции от съществуващите проекти и да ги изпита на практика, като илюстрира тяхната полезност. Възпроизвеждайки известни технически изобретения, той винаги създава нещо ново.<ref>{{Cite|издател=A.TE.M.|isbn=978-3-00-063700-1|език=en}}</ref> В своите тетрадки Леонардо за първи път формулира закони за [[триене при плъзгане]] през 1493 г.<ref name="Hutchings">{{Cite journal|last=Hutchings|first=Ian M.|date=15 August 2016|title=Leonardo da Vinci׳s studies of friction|url=http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0043164816300588|journal=Wear|language=en|volume=360–361|pages=51–66|doi=10.1016/j.wear.2016.04.019|issn=0043-1648}}</ref> Неговата мотивация идва отчасти от изследването на [[Вечен двигател|вечното движение]], което той правилно заключава, че е невъзможно.{{Hrf|Isaacson|2017|194–197}} Неговите резултати никога не са публикувани, а законите на триенето са преоткрити едва през 1699 г. от [[Гийом Амонтон]], с чието име сега обикновено се свързват.<ref group="‡">{{harvnb|Vasari|1991}}</ref> Заради този принос Леонардо е обявен за първия от 23-мата „Мъже на трибологията“ от Дънкан Доусън.<ref>{{Cite journal|last=Dowson|first=Duncan|date=1 October 1977|title=Men of Tribology: Leonardo da Vinci (1452–1519)|url=https://asmedigitalcollection.asme.org/tribology/article/99/4/382/429918/Men-of-Tribology-Leonardo-da-Vinci-1452-1519|journal=Journal of Lubrication Technology|language=en|volume=99|issue=4|pages=382–386|doi=10.1115/1.3453230|issn=0022-2305|doi-access=free}}</ref> == Наследство == [[Файл:Statue_of_Leonardo_DaVinci_in_Uffizi_Alley,_Florence,_Italy.jpg|alt=|мини|Статуя пред [[Уфици]], Флоренция, от Луиджи Пампалони (1791 – 1847)]] Въпреки че няма официално академично образование,<ref>{{Cite journal|last=Polidoro|first=Massimo|date=2019|title=The Mind of Leonardo da Vinci, Part 2|journal=[[Skeptical Inquirer]]|volume=43|issue=3|pages=23–24}}</ref> много историци и учени смятат Леонардо за първокласен пример за „универсален гений“ или „ренесансов човек“, индивид с „неутолимо любопитство“ и „трескаво изобретателно въображение“.<ref name="HG">{{Cite book|last=Gardner|first=Helen|title=Art through the Ages|year=1970|pages=450–56}}</ref> Той е смятан за една от най-разностранно талантливите личности, живели някога.<ref name="genius">Според: Vasari, Boltraffio, Castiglione, "Anonimo" Gaddiano, Berensen, Taine, Fuseli, Rio, Bortolon.</ref> Обхватът и дълбочината на интересите му са безпрецедентни в писаната човешка история, а „умът и личността му ни изглеждат свръхчовешки, докато самият човек е мистериозен и далечен“.<ref name="HG" /> Учените тълкуват неговия възглед за света като основан на [[логиката]], въпреки че използваните от него емпирични методи са неортодоксални за времето си.{{Hrf|Rosci|1977|8}} Славата на Леонардо приживе е такава, че кралят на Франция го привлича в двора си като трофей и се твърди, че го е подкрепял в старостта му и дори е присъствал на смъртното му ложе. Интересът към Леонардо и неговото творчество никога не е намалявал. Тълпи все още се редят на опашки, за да видят най-известните му картини, които се възпроизвеждат непрестанно, а биографите продължават да го възхваляват като гений, докато спекулират относно личния му живот, както и за това в какво всъщност е вярвал един толкова интелигентен човек.{{Hrf|Arasse|1998}} Продължаващото възхищение, което Леонардо буди у художници, критици и историци, е отразено в много други трудове. [[Балдасаре Кастильоне]], автор на ''Il Cortegiano'' (''Придворният''), пише през 1528 г.: „...Още един от най-великите художници в този свят гледа отвисоко на това изкуство, в което е несравним...“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://archive.org/details/illibrodelcorteg00cast_2|заглавие=Il Cortegiano|автор=Castiglione|първо_име=Baldassare|автор_препратка=|език=It}}</ref> докато биографът, известен като „Anonimo Gaddiano“ пише, {{Около|1540}} : „Неговият гений беше толкова рядък и универсален, че може да се каже, че природата направи чудо от негово име...“<ref>"Anonimo Gaddiani", elaborating on ''Libro di Antonio Billi'', 1537–1542</ref> Вазари в своите ''„Живот на художниците“'' (1568) започва главата си за Леонардо така:<ref group="‡">{{harvnb|Vasari|1965}}</ref><blockquote>При нормалния ход на събитията много мъже и жени се раждат със забележителни таланти; но понякога, по начин, който надхвърля природата, един човек е удивително надарен от Небето с красота, изящество и талант в такова изобилие, че оставя другите далеч зад себе си, всичките му действия изглеждат вдъхновени и наистина всичко, което прави, очевидно идва по-скоро от Бог, отколкото от човешко умение. Всички признаха, че това е вярно за Леонардо да Винчи, художник с изключителна физическа красота, който проявява безкрайна грация във всичко, което прави, и който култивира своя гений толкова брилянтно, че решава с лекота всички проблеми, които изучава.</blockquote> [[Файл:Francois_Ier_Leonard_de_Vinci-Jean_Auguste_Dominique_Ingres.jpg|alt=|ляво|мини|''Смъртта на Леонардо да Винчи'', от [[Жан Огюст Доминик Енгър|Енгр]], 1818]] През XIX век възхищението от гения на Леонардо нараства, карайки Хенри Фюзели да напише през 1801 г.: „Такава беше зората на модерното изкуство, когато Леонардо да Винчи избухна с блясък, който засенчи предишното съвършенство: съставен от всички елементи, които съставляват същността на гения..." Това е повторено от A.E. Рио, който пише през 1861 г.: „Той се извисяваше над всички други художници чрез силата и благородството на своите таланти.“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://archive.org/details/ldpd_10800128_000|заглавие=L'art chrétien|автор=Rio|първо_име=A.E.|език=Fr|достъп_дата=19 May 2021}}</ref> Към XIX век обхватът на трудовете на Леонардо, както и неговите картини вече са широко известни. Иполит Тен пише през 1866 г.: „Вероятно няма в света пример за друг гений, който да е толкова универсален, толкова неспособен да се реализира, толкова пълен с копнеж за безкрайното, толкова естествено изтънчен, достигнал такъв напредък в собствения си и следващите векове."<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://archive.org/details/voyageenitalie00taingoog|заглавие=Voyage en Italie|автор=Taine|първо_име=Hippolyte|издател=Paris, Hachette et cie|език=It|достъп_дата=19 May 2021}}</ref> Интересът към гения на Леонардо продължава без отслабване; експерти изучават и превеждат неговите писания, анализират картините му с помощта на научни методи, спорят за авторство и търсят негови неоткрити произведения.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.artnewsonline.com/currentarticle.cfm?art_id=1240|заглавие=ArtNews article about current studies into Leonardo's life and works|автор=Henneberger|първо_име=Melinda|издател=Art News Online|достъп_дата=10 January 2010}}</ref> През двадесет и първи век [[Уолтър Айзъксън]] основава голяма част от биографията на Леонардо{{Hrf|Айзъксън|2018}} върху хилядите му бележници, изучавайки личните бележки, скици, домашни записки и размисли на човека, когото смята за най-великия новатор. Айзъксън с изненада открива също „забавна, весела“ страна на Леонардо в допълнение към безграничното му любопитство и творчески гений.<ref>{{Cite news|title=NonFiction: Biography honors 'fun, joyous' sides of genius da Vinci|last=Italie|first=Hillel|date=7 January 2018|work=Richmond Times-Dispatch|agency=Associated Press|page=G6}}</ref> По повод 500-годишнината от смъртта на Леонардо, Лувърът в Париж организира най-голямата изложба на негово творчество, наречена ''Леонардо'' (ноември 2019 г. – февруари 2020 г.) Експозицията включва над 100 картини, рисунки и тетрадки. Включени са единадесет от картините, които Леонардо е завършил през живота си. Пет от тях са собственост на Лувъра, но ''Мона Лиза'' не е сред тях, тъй като е много търсена от обикновените посетители на Лувъра и остава изложена на мястото си. ''Витрувианският човек'' е изложен след съдебна битка със собственика му, [[Галерия дел'Академия]] във Венеция. ''[[Спасителят на света]]''{{Efn|''Спасителят на света (Salvator Mundi)'' е картина на Леонардо, изобразяваща Исус Христос с кристална сфера, продадена за рекордната сума от 450,3 милиона долара на аукцион в Ню Йорк на 15 ноември 2017.<ref>{{Cite news |url=https://www.wsj.com/articles/leonardo-da-vinci-painting-salvator-mundi-sells-for-450-3-million-1510794281|title=Leonardo da Vinci Painting 'Salvator Mundi' Sells for $450.3 Million|last=Crow|first=Kelly|date=16 November 2017 |work=[[The Wall Street Journal]]|access-date=16 November 2017|language=en-US|issn=0099-9660}}</ref><ref name=fox>[http://www.foxnews.com/world/2017/11/15/leonardo-da-vinci-painting-salvator-mundi-sold-for-record-450-3-million.html ''Leonardo da Vinci painting 'Salvator Mundi' sold for record $450.3 million'', Fox News], 16 November 2017</ref>}} също не е включен, защото собственикът му от [[Саудитска Арабия]] не се съгласява да отдаде произведението под наем.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://aleteia.org/2019/12/01/louvre-exhibit-has-most-da-vinci-paintings-ever-assembled/|заглавие=Louvre exhibit has most da Vinci paintings ever assembled|издател=Aleteia|достъп_дата=1 December 2019}}</ref> ''Мона Лиза'', смятана за [[Шедьовър|магнум опус]] на Леонардо, често се смята за най-известният портрет, правен някога.{{Hrf|Kemp|2003}}{{Hrf|Turner|1993|3}} ''Тайната вечеря'' е най-възпроизвежданата религиозна картина на всички времена<ref name="HG"/>, а рисунката на ''Витрувианския човек'' на Леонардо също се счита за културна икона.<ref>Vitruvian Man is referred to as "iconic" at the following websites and many others: [https://www.italian-renaissance-art.com/Vitruvian-Man.html Vitruvian Man], [http://artpassions.com/art/1109-Fine-Art-Classics/0000067329-Leonardo-Da-Vinci-Vitruvian-Man.html Fine Art Classics] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170909064630/http://artpassions.com/art/1109-Fine-Art-Classics/0000067329-Leonardo-Da-Vinci-Vitruvian-Man.html|date=9 September 2017}}, [http://www.timeshighereducation.co.uk/story.asp?storyCode=403230&sectioncode=26 Key Images in the History of Science]; {{Webarchive|title=Curiosity and difference|url=https://web.archive.org/web/20090130113435/http://ingenious.org.uk/read/identity/bodyimage/Curiosityanddifference/|date=30 January 2009}}; [https://www.theguardian.com/artanddesign/2006/aug/30/art1 "The Guardian: The Real da Vinci Code"]</ref> След повече от десетилетие анализ на [[Генетична генеалогия|генетичната генеалогия]] на Леонардо, в средата на 2021 г. Алесандро Вецози и Агнезе Сабато стигат до заключение, че той има 14 живи роднини от мъжки пол. Работата може също да помогне да се определи автентичността на останките, за които се смята, че принадлежат на Леонардо.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.livescience.com/da-vinci-family-history.html|заглавие=Scientists may have cracked the mystery of da Vinci's DNA|автор=Turner|първо_име=Ben|труд=Live Science|достъп_дата=9 July 2021}}</ref> == Местоположение на останките == [[Файл:Tombe_de_Léonard_de_Vinci.JPG|мини|Гробница в параклиса на Свети Юбер в Шато д'Амбоаз, като надписът на плочата е „предполагаемото място на останките на Леонардо“]] Въпреки че Леонардо със сигурност е бил погребан в колегиалната църква „Свети Флорентин“ в двореца Шато д'Амбоаз на 12 август 1519 г., сегашното местоположение на останките му е неясно.{{Hrf|Nicholl|2005|[https://archive.org/details/leonardodavinci00char/page/502 502]}}{{Hrf|Isaacson|2017|515}} Голяма част от двореца е повредена по време на [[Френска революция|Френската революция]], което води до разрушаването на църквата през 1802 г.{{Hrf|Nicholl|2005|[https://archive.org/details/leonardodavinci00char/page/502 502]}} При това някои от гробовете са унищожени, а погребаните там кости разпръснати. По този начин местонахождението на останките на Леонардо остава спорно.{{Hrf|Nicholl|2005|[https://archive.org/details/leonardodavinci00char/page/502 502]}} През 1863 г. Арсен Усайе, главен инспектор по изящни изкуства в тогавашната [[Втора френска империя]], получава заповед да разкопае мястото и открива частично пълен скелет с бронзов пръстен на единия пръст, бяла коса и каменни фрагменти с надписи „EO“, „AR“, „DUS" и "VINC" – изтълкувани като надпис „Леонардус Винчи“.<ref name="Florentine">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.theflorentine.net/news/2019/05/hair-believed-belonged-leonardo-displayed-vinci/|заглавие=Hair believed to have belonged to Leonardo on display in Vinci|автор=Florentine editorial staff|труд=The Florentine|достъп_дата=4 May 2019}}</ref>{{Hrf|Nicholl|2005|[https://archive.org/details/leonardodavinci00char/page/502 502]}}<ref name="Ouest">{{Cite news|url=https://www.ouest-france.fr/leditiondusoir/data/49693/reader/reader.html?t=1556639116403#!preferred/1/package/49693/pub/71961/page/4|title=Léonard de Vinci est-il vraiment enterré au château d'Amboise?|last=Montard|first=Nicolas|date=30 April 2019|work=Ouest-France|access-date=4 May 2019|language=fr|trans-title=Is Leonardo da Vinci really buried at the Château d'Amboise?}}</ref> Осемте зъба на черепа съответстват на човек на приблизително същата възраст, а сребърен щит, открит близо до костите, изобразява голобрадия [[Франсоа I]], съответстващ на външния вид на краля по времето на Леонардо във Франция.<ref name="Ouest" /> Усайе решава, че необичайно големият череп е показател за [[интелигентност]]та на Леонардо; Чарлз Никъл обаче нарича това „съмнителна [[Френология|френологична]] дедукция“.{{Hrf|Nicholl|2005|[https://archive.org/details/leonardodavinci00char/page/502 502]}} В същото време Усайе отбеляза някои проблеми, включително че краката са били обърнати към главния [[олтар]], практика, обикновено запазена за миряни, и че височината на скелета от 1,73 m изглежда твърде малка.<ref name="Ouest"/> Мери Хийтън пише през 1874 г., че височината би била подходяща за Леонардо.{{Hrf|Heaton|1874|3=[https://books.google.com/books?id=fqUaAAAAYAAJ&pg=PA204 204]|5="The skeleton, which measured five feet eight inches, accords with the height of Leonardo da Vinci. The skull might have served for the model of the portrait Leonardo drew of himself in red chalk a few years before his death."}} Твърди се, че черепът е бил представен на император [[Наполеон III]], след което е върнат в Шато д'Амбоаз, където останките са препогребани в параклиса на Свети Юбер през 1874 г.<ref name="Ouest" /><ref name="telegraph">{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/science/2016/05/05/leonardo-da-vinci-paintings-analysed-for-dna-to-solve-grave-myst/|title=Leonardo da Vinci paintings analysed for DNA to solve grave mystery|last=Knapton|first=Sarah|date=5 May 2016|work=The Daily Telegraph|access-date=21 August 2017|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220110/https://www.telegraph.co.uk/science/2016/05/05/leonardo-da-vinci-paintings-analysed-for-dna-to-solve-grave-myst/|archive-date=10 January 2022|url-access=subscription}}</ref> Надписът над гроба гласи, че само се предполага (testes presumes), че това е Леонардо.{{Hrf|Айзъксън|2018|474}} През 2019 г. се разкрива, че Усайе е запазил пръстена и кичур коса. През 1925 г. неговият правнук ги продава на американски колекционер. Шестдесет години по-късно друг американец ги придобива, което води до излагането им в музея на Леонардо във Винчи на 2 май 2019 г., когато се навършват 500 години от смъртта на художника.<ref name="Florentine"/><ref>{{Cite news|url=https://www.cnn.com/style/article/leonardo-da-vinci-hair-lock-intl-scli/index.html|title=Leonardo da Vinci's 'hair' to undergo DNA testing|last=Messia|first=Hada|date=30 April 2019|work=CNN|access-date=3 May 2019|last2=Robinson|first2=Matthew}}</ref> == Бележки == <references group="lower-alpha"/> == Източници == '''Ранни''' {{Reflist|group="‡"|colwidth=20em}} '''Съвременни''' {{Reflist|colwidth=20em}} === Литература === {{дребно2| * {{Цитат книга|last=Айзъксън|first=Уолтър|title=Леонардо да Винчи|year=2018|publisher=Софтпрес|location=София|isbn=9786191514489|pages=534}} * {{cite book | first = Daniel | last = Arasse| title = Leonardo da Vinci | publisher = Konecky & Konecky | year = 1997 | isbn = 1 56852 1987 | ref=harv }} * {{cite book | first = Liana | last = Bortolon | title = The Life and Times of Leonardo | publisher = Paul Hamlyn | location = London | year = 1967 | ref=harv }} * {{cite book | first = Angela Ottino della | last = Chiesa | title = The Complete Paintings of Leonardo da Vinci | publisher = Penguin Classics of World Art series | year = 1967 | isbn = 0-14-00-8649-8 | ref=harv }} * {{cite book | first = Martin | last = Kemp| title = Leonardo | url = https://archive.org/details/leonardo00kemp | publisher = Oxford University Press| year = 2004 | isbn = 0192806440 | ref=harv }} * {{cite web | url = http://www.leonardo-history.com/life.htm?Section=S5| title = Leonardo's Letter to Ludovico the Moor | publisher = leonardo-history.com| accessdate = 13 април 2010 | ref = harv}} * {{cite web| title =Leonardo's will| publisher =Leonardo-history| url =http://www.leonardo-history.com/life.htm?Section=S6| accessdate =28 септември 2007|archive-url = http://web.archive.org/web/20070104122949/http://www.leonardo-history.com:80/life.htm?Section=S6 |archive-date = 2007-01-04}} * {{cite book | first = Andrew | last = Martindale| title = The Rise of the Artist | url = https://archive.org/details/riseofartistinmi0000mart_a6t2 | publisher = Thames and Hudson | year = 1972 | isbn = 0-5000-56006 | ref=harv }} * {{Cite web | first = Salvador | last = Miranda | url = http://www.fiu.edu/~mirandas/bios1527-ii.htm | title = The Cardinals of the Holy Roman Church: Antoine du Prat | year = 2007 | accessdate = 4 октомври 2007 | ref=harv }} * {{cite book | first =Shana | last = Priwer | coauthors = Cynthia Phillips | title = The Everything Da Vinci Book: Explore the Life and Times of the Ultimate Renaissance Man | publisher = Adams Media | year = 2006 | isbn = 1598691015 | ref=harv }} * {{cite book | first = Michael | last = Rocke | title = Forbidden Friendships: Homosexuality and Male Culture in Renaissance Florence | publisher = Oxford University Press | year = 1998 | isbn = 0195122925 | ref=harv }} * {{cite book | first = Marco | last = Rosci| title = Leonardo | publisher = Bay Books Pty Ltd| year = 1977 | isbn = 0858351765 | ref=harv }} * {{cite book | first = Paolo | last = Rossi| title = The Birth of Modern Science | url = https://archive.org/details/birthofmodernsci0000ross | publisher = Blackwell Publishing| year = 2001 | isbn = 0631227113 | ref=harv }} * {{cite book | first = Giorgio | last = Vasari | title = ''Lives of the Artists'' | publisher = Penguin Classics| year = 1965 | isbn = 0-14-044-164-6 | ref=harv}} * {{cite book | first = Alessandro | last = Vezzosi | title = Leonardo da Vinci: Renaissance Man | url = https://archive.org/details/leonardodavincir0000vezz | publisher = Thames & Hudson Ltd | location = London | year = 1997 | isbn = 0-500-30081-X | ref=harv }} * {{cite book | first = Jack | last = Wasserman | title = Leonardo da Vinci | url = https://archive.org/details/leonardo0000leon | publisher = Abrams | year = 1975 | isbn = 0-8109-0262-1 | ref=harv }} * {{cite book | first = Emanuel | last = Winternitz | title=Leonardo Da Vinci As a Musician | url = https://archive.org/details/leonardodavincia0000wint | year=1982 | publisher=Yale University Press | location=USA | isbn=9780300026313 | ref=harv }} }} == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://www.mos.org/leonardo/ Виртуален музей] на Леонардо * {{икона|pl}} [http://www.malarze.walhalla.pl/galeria.php5?art=47 Галерия] * {{Цитат уеб | заглавие = Leonardo da Vinci | автор = | труд = [[Енциклопедия Британика]] | дата = | достъп_дата = 24 април 2019 | уеб_адрес = https://www.britannica.com/biography/Leonardo-da-Vinci | език = en | цитат = }} == Вижте също == {{Уикицитат|Леонардо да Винчи}} * [[Един спомен от детството на Леонардо]] * [[Сфумато (живопис)]] {{Избрана статия|349297|1 февруари 2006}} {{превод от|en|Leonardo da Vinci|1190923862}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Винчи, Леонардо да}} [[Категория:Леонардо да Винчи| ]] meif0y36nsl7e5ppyfyfrycvudwiz8q 0 11476 12434927 12386219 2024-12-08T14:58:20Z 79.134.166.37 12434927 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Ветрен|Ветрен|тип=населено място}} {{Селище в България | картинка = Vetren-PZ-mayors-office-1.jpg | картинка-описание = Сградатата на кметството във Ветрен | име = Ветрен | екатте = 10820 | население-нси ={{Понижение}} 2888 | надм-височина = 360 | пощ-код = 4480 | тел-код = 03584 | сев-ширина = 42.267 | изт-дължина = 24.050 | адрес-община = | bgmaps = x = 968526E110&y = 908326E313AB | sat = 42.267,24.05 | площ = 64,545 }} '''Вѐтрен''' (изписване до [[1945]]: '''Вѣтренъ''') е [[град]] в [[Южна България]], [[Пазарджишка област]], [[община Септември]]. По данни на [[ГРАО]] към 15 юни 2023 г. в града живеят 2862 души по настоящ адрес и 2983 души по постоянен адрес.<ref>[https://www.grao.bg/tna/isnt41nm-15-06-2023-2.txt www.grao.bg]</ref> иван е педераст == География == Ветрен се намира между височините на изток от рида [[Ветрен (рид)|Ветрен]]<ref>До 1989 г.– Еледжик</ref>. Градът е разположен край [[Паланката]] – на изхода на прохода [[Траянови врата]], в Пазарджишкото поле, върху двете страни на Селското дере, което започва от [[седловина]]та Паланката (710 m) – 4,5 km западно от Ветрен. Той е по върху северната страна на Селското дере, откъдето има благоприятно югоизточно изложение. От север над Ветрен се издига голата височина [[Голуша]] (568 m) – продължение на рида Бърдо, а от юг долината на Селското дере се загражда от височината Селска кория (655 m) – продължение на Голашкия рид. Ветрен е красиво и спокойно място с чист и лечебен въздух. == История == [[Файл:Исторически музей Пазарджик - Оброчна плочка на Митра, Ветрен.jpg|мини|ляво|Оброчна плочка на бог [[Митра]], експонат на [[Регионален исторически музей, Пазарджик|РИМ – Пазарджик]]]] [[Файл:Исторически музей Пазарджик - Бронзова апликация от колесница, Ветрен.jpg|мини|ляво|Бронзова апликация от колесница, експонат на РИМ – Пазарджик]] В землището на град Ветрен има около 65 обекта с останки от древни култури. През 1900 г. е открито съкровище от сребърни монети. То съдържа над 200 талера на [[Мария Терезия (Свещена Римска империя)|Мария Терезия]]. Само преди няколко години при разкопки отново е открита старинна делва, пълна със сребърни монети. Известни са останки от късноантична [[църква (сграда)|църква]] със следи от стенописи.<ref name="димитров">{{cite book | last = Димитров | first = Димитър | year = 2013 | title = Християнските храмове по българските земи I-IX век | publisher = Фондация „Покров Богородичен“ | location = София | isbn = 978-954-2972-17-4 | pages = 85}}</ref> Ветрен е създаден през [[1403]] г. По времето на османското владичество селото не е много голямо, но постепенно се разраства и през 1946 г. населението му наброява 6556 жители. Поради кризата в лозарството (поминъкът на ветренци и до днес са лозарството и земеделието), изземването на земите и добитъка за създаването на ТКЗС през 1950-те години и индустриализацията на страната, голяма част от хората във Ветрен се пръскат по разни краища на България. Там се заселват и така други села приемат името Ветрен – в Бургаско и Силистренско. По разказ на немски пътешественик от 16 век на име Ханс Дерншвам, заминал „на свои разноски“, както съобщава сам, заедно с австрийско пратеничество до Цариград, по пътя на връщане {{quote|„...от Пловдив към 4 часа стигнахме, като из пътя не спирахме да се храним, до едно село, наречено Ветрен по български, а иначе Хисарджик. Това е голямо българско село. Имат 2 попа, няма и следа от мюсюлманин. Народът е хубав и силен, в много къщи имаха собствено вино за продан, младо винце. Жените и особено момите сплитат по цялата си глава много плитки една през друга, като мрежа; носят висулки на ушите, около врата си носят верижки и шнурове, на които висят разни милички, сини стъклени мъниста, месингови парички; някои носят шапки от бели миди….| К. Ст.}} Френският поет Алфонс дуо Ламартин пише отделя специално внимание на селото в пътеписа от своето преминаването през българските земи (1832/1833 г.), тъй като лежи болен известно време във Ветрен: {{quote|„Аз успях да изуча тук (в Йеникьой – Ветрен), в самите семейства, нравите на българите; това са нравите на нашите, швейцарски и савойски селяни. Те са обикновени хора, приятни, работливи, пълни с уважение към своите свещеници и с вдъхновение към своята вяра... Свещениците са също обикновени работливи селяни като тях. Българите са няколко милиона и се увеличават непрекъснато; те живеят в големите села и малките градове отделени от турците... Жените и момичетата са облечени почти като тези от планините на Швейцария. Те са красиви, живи, грациозни.“ <ref>Voyages en Orient, souvenirs, impressions, peusees et paysages. P., 1832 – 1833.p.435.</ref>}} При избухването на [[Балканската война]] през 1912 г. двама ветренци са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]<ref>{{МОО|834}}</ref>. Селището се споменава в криминална хроника от [[7 март]] [[1923]] г.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4715&SRV=false&LANG=bg ''Утринна поща'' – Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков – Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 7, 07 март 1923 г., стр. 1]</ref> На [[29 април]] [[2003]] г. Ветрен е обявен за [[град]] с Решение № 254 на МС от 18 април 2003 г. (обн., ДВ. бр. 40 от 29 април 2003). == Религии == Жителите на град Ветрен са православни християни. == Обществени институции == * ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – през 2010 г. тържествено отбеляза 170 години от създаване си. Телефон за контакт 034 901 871 * Читалище „Христо Смирненски“; * Спортен клуб „Вихър“ – футбол; * Спортен клуб „Вихър-Ветрен“ – джудо и самбо; * Самодеен състав „Златен грозд“ за народни песни към пенсионерския клуб с ръководител Митко Дишков; * Самодеен състав за народни танци. == Култура == [[Файл:Vetren-PZ-church-St.Nikolay-1.jpg|мини|Църквата „Свети Николай“]] През [[2005]] г. е сформирана самодейна театрална трупа, която представя пиесата „Женско царство“ под режисурата на Иван Джамбазов. Пиесата е представена 2 пъти на сцената на читалище „Христо Смирненски“ във Ветрен, на сцената на читалище „Васил Левски“ във [[Велинград]], 2 пъти на сцената на младежкия дом в [[Септември (град)|Септември]] и в село [[Сестримо]]. Трупата е била на турне и в Италия. Публиката приема с огромен ентусиазъм изпълнението на самодейните артисти. == Редовни събития == Един от най-тачените празници във Ветрен е [[Гергьовден]] и Трифон Зарезан и в дните около празника се провежда събор. Пекат се агнета в старите пещи, децата се люлеят на въжени люлки, всички празнуват. Друго интересно събитие е традиционният [[събор]], който се провеждаше на всеки 4 години, а сега е ежегоден. Той трае 2 дни и голяма част от хората остават и през нощта да празнуват, като спят на палатки. Съборът се провежда в първите дни на август в местността „[[Паланката]]“ – на няколко километра от Ветренския язовир. Често гости и спонсори на събора са италианци, идващи във Ветрен заради Дома за медико-социални грижи за деца „Св. Стилиян“, в който са настанени около 80 деца до 3-годишна възраст. == Личности == * [[Страхил войвода]] – български хайдутин и войвода от XVII век; * [[Стефан Карчев]] – български революционер, живял дълги години във Ветрен и починал там. * [[Славейко Василев]] (1879 – 1944) – офицер и политик; * [[Николай Пешалов]] – световен и олимпийски шампион по вдигане на тежести * [[Васил Байлов]] – художник и иконописец; * [[Илия Пенев Йовков]] –участник в Сръбско-турската война 1876 г. Опълченец. През 1923 г. обявен за почетен гражданин на Габрово.<ref>Документи за Илия Пенев Йовков: 1. НМШБс, инв. №1067 2. НБКМ-БИА, кол.47-I, п.д. 391. 3. ЦДИА, ф. 166, оп. 1, а.е. 1057, л. 12. 4. МВНОБ-Пловдив, инв. № II-414.<br />Литература за Илия Пенев Йовков: 1. Руменин, Р. Българското опълчение 1877 – 1878. Личен състав, С., 1978, № 6971 2. Списък на пенсионери …, стр. 24, 25. 3. Стефанова, Мария-Тоска. Документи за опълченци от Габрово – ГМСБ, Т. 4, Варна, 1978, стр.175, № 26 4. Риндова, Б. Участници от Пазарджик в Българското националноосвободително движение и борбите на другите балкански народи (1820 – 1878). ИМЮБ, т. 14, стр. 177 – 178.</ref> * Златко Митрев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Петър Ангелов (ВМОРО)|Петър Ангелов]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.19]</ref> * [[Борис Балабанов]] – български юрист, специалист по застрахователно право, до 1992 г. съдия във Върховния съд на Република България; * Старозагорски митрополит [[Галактион Старозагорски|Галактион]] (Георги Табаков); * [[Стефан Карчев]] (1850 – 1956) – участник в [[Кресненско-Разложкото въстание]], председател на Ветренското читалище и учител. * [[Георги Лютаков]] (1840 – 1912) – участник в Априлското въстание, делегат на [[Оборищенско събрание|Оборищенското събрание]]; * отец [[Димитър Лютаков]] (1820 – 1876) – участник в Априлското въстание, делегат на [[Оборищенско събрание|Оборищенското събрание]]; * [[Георги Бельовски|Георги Стефанов Бельовски]] – участник в Априлското въстание, делегат на [[Оборищенско събрание|Оборищенското събрание]]. * [[Нестор Илиев]] – Македоно-Одрински опълченец (22 г.) МОО; 29 септември 1912 – 10 август 1913 г. Награден със сребърен медал. * [[Иван Стоянов (Ветрен)|Иван Стоянов]] – Македоно-Одрински опълченец (21 г.) III отделение, 2-ра рота на 13-а Кукушка дружина 3 март 1913 – 10 август 1913 г. Награден с орден за храброст * [[Ангел Божинов]] – поборник, участник в Априлското въстание и опълченец в Руско-турската война. Починал 1916 г. == Литература и интересни факти == [[Файл:Vetren-PZ-Lamartine-memorial.jpg|upright|мини|Паметна плоча на Алфонс дьо Ламартин]] * В разказа на [[Иван Вазов]] „[[Иде ли?]]“* се говори точно за Ветрен. Действието е по реални исторически факти. Вазов научава историята, отседнал във ветренска странноприемница. * [[Захари Стоянов]] пише за Ветрен в „[[Записки по българските въстания]]“. * [[Александър Стамболийски]] е работил като учител във Ветрен в училището „Св. св. Кирил и Методий“, а гробът му се намира между гр. Ветрен и гр. Септември. * Ветрен е посещаван от много известни пътешественици – [[Бенедето Ламберти]] (1534), Вранчич през 1553 г. превежда Ветрен на латински ''Ventosus'' (което означава „Ветърний“), Герлах през 1578 г. го превежда на немски ''in der Luft'' (във въздуха). * [[Алфонс дьо Ламартин]] (виден френски поет, дипломат и държавник), прекарва 20 дни във Ветрен през 1832 г. поради настигналата го [[малария]]. Ветренци го излекували по необикновен начин. Ламартин бил очарован от гостоприемството и жертвоготовността на ветренци да помогнат на ближния, изпаднал в беда. Сега във Ветрен има плоча „Вечна признателност към Ламартин“ и в читалище „Христо Смирненски“ Ветрен се пази урна с пръст от гроба на Ламартин. * През [[1941]] г. германският фелдмаршал [[Вилхелм Лист]] посещава Ветрен. == Наименование == Има две различни версии за историята и произхода на името Ветрен. Първият е, че духат много ветрове и това е причината за настоящето име. Старите хора разказват, че отдавна в селото е имало стар дрян, точно на центъра, или както се изразяват те – „вет дрен“! (На диалект „ве'т“, т.е. вехт, стар, а „дрен“ е дрян). И когато хората отивали към центъра, казвали, че отиват до „ветия дрен“. И така постепенно от ве(х)тия дрен се родило и името Ветрен. По-стари имена на Ветрен: Bona Mansio (lat.), Еникьой, Дервент еникьой, Хисарджик (във връзка с крепостта при Паланката), Ново село, Просек (славянско име). == Кухня == Ветренци са големи кулинари. Типично ветренско ястие е ''тепси кебап''. ''Тепси кебап'' е ястие, което се приготвя при клане на прасе. Продукти: свинско месо – по-мазно, от корема на прасето (висменка) и по-сухичко (крехтина), черен дроб, праз лук – ситно нарязан, кисело зеле – нарязано и сварено, ориз – сварен, червен пипер, черен пипер, смлени семена от копър (може и кимион). Нарязаното месо и дробът се запържват в тепсия, докато се поначервят. Добавя се празът. Пържи се. Добавят се подправките, зелето – заедно с малко зелев сок (пресоловица), и оризът. Разбърква се добре и се пече във фурна до готовност на месото. Може да се приготви и без дроб. == Спорт == ФК Вихър (Ветрен) е отбор играещ в пазарджишката 4-та дивизия. Клубът основан през 1957 година под името Петър Зарчев. През 1987 година на полусезонът клубът спира участието поради липса на средства. 11 години по-късно, през 1998 година, отборът е пресъздаден под името „ФК Вихър – Ветрен“. Тимът започва от последната 5 дивизия на България – „Б“ ОФГ Пазарджик. Още същата година успява да стане първи след сезон без загуба. == Бележки == <references /> == Библиография == * Селимски, Л. Стари записи и тълкувания на селищното название Ветрен. – В: Toponimia i oronimia. Red. A. Cieślikowa i B. Czopek-Kopciuch. Kraków, 2001, 97 – 99. == Външни препратки == {{commonscat|Vetren}} * [http://www.predavatel.com/bg/3/vtr.htm Радио и телевизия във Ветрен] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060507105845/http://www.predavatel.com/bg/3/vtr.htm |date=2006-05-07 }} {{Нормативен контрол}} {{Градове в България}} {{Община Септември}} {{Градове в Област Пазарджик‎}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Ветрен (град)| ]] kk0chp5aoxxa4z1flhar8g5bvh6sw0t 12434928 12434927 2024-12-08T14:58:32Z PSS 9 209881 [[У:БОТ|Бот]]: премахнат вероятен [[У:ВАНД|вандализъм]] на [[Специални:Приноси/79.134.166.37]] 12434928 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Ветрен|Ветрен|тип=населено място}} {{Селище в България | картинка = Vetren-PZ-mayors-office-1.jpg | картинка-описание = Сградатата на кметството във Ветрен | име = Ветрен | екатте = 10820 | население-нси ={{Понижение}} 2888 | надм-височина = 360 | пощ-код = 4480 | тел-код = 03584 | сев-ширина = 42.267 | изт-дължина = 24.050 | адрес-община = | bgmaps = x = 968526E110&y = 908326E313AB | sat = 42.267,24.05 | площ = 64,545 }} '''Вѐтрен''' (изписване до [[1945]]: '''Вѣтренъ''') е [[град]] в [[Южна България]], [[Пазарджишка област]], [[община Септември]]. По данни на [[ГРАО]] към 15 юни 2023 г. в града живеят 2862 души по настоящ адрес и 2983 души по постоянен адрес.<ref>[https://www.grao.bg/tna/isnt41nm-15-06-2023-2.txt www.grao.bg]</ref> == География == Ветрен се намира между височините на изток от рида [[Ветрен (рид)|Ветрен]]<ref>До 1989 г.– Еледжик</ref>. Градът е разположен край [[Паланката]] – на изхода на прохода [[Траянови врата]], в Пазарджишкото поле, върху двете страни на Селското дере, което започва от [[седловина]]та Паланката (710 m) – 4,5 km западно от Ветрен. Той е по върху северната страна на Селското дере, откъдето има благоприятно югоизточно изложение. От север над Ветрен се издига голата височина [[Голуша]] (568 m) – продължение на рида Бърдо, а от юг долината на Селското дере се загражда от височината Селска кория (655 m) – продължение на Голашкия рид. Ветрен е красиво и спокойно място с чист и лечебен въздух. == История == [[Файл:Исторически музей Пазарджик - Оброчна плочка на Митра, Ветрен.jpg|мини|ляво|Оброчна плочка на бог [[Митра]], експонат на [[Регионален исторически музей, Пазарджик|РИМ – Пазарджик]]]] [[Файл:Исторически музей Пазарджик - Бронзова апликация от колесница, Ветрен.jpg|мини|ляво|Бронзова апликация от колесница, експонат на РИМ – Пазарджик]] В землището на град Ветрен има около 65 обекта с останки от древни култури. През 1900 г. е открито съкровище от сребърни монети. То съдържа над 200 талера на [[Мария Терезия (Свещена Римска империя)|Мария Терезия]]. Само преди няколко години при разкопки отново е открита старинна делва, пълна със сребърни монети. Известни са останки от късноантична [[църква (сграда)|църква]] със следи от стенописи.<ref name="димитров">{{cite book | last = Димитров | first = Димитър | year = 2013 | title = Християнските храмове по българските земи I-IX век | publisher = Фондация „Покров Богородичен“ | location = София | isbn = 978-954-2972-17-4 | pages = 85}}</ref> Ветрен е създаден през [[1403]] г. По времето на османското владичество селото не е много голямо, но постепенно се разраства и през 1946 г. населението му наброява 6556 жители. Поради кризата в лозарството (поминъкът на ветренци и до днес са лозарството и земеделието), изземването на земите и добитъка за създаването на ТКЗС през 1950-те години и индустриализацията на страната, голяма част от хората във Ветрен се пръскат по разни краища на България. Там се заселват и така други села приемат името Ветрен – в Бургаско и Силистренско. По разказ на немски пътешественик от 16 век на име Ханс Дерншвам, заминал „на свои разноски“, както съобщава сам, заедно с австрийско пратеничество до Цариград, по пътя на връщане {{quote|„...от Пловдив към 4 часа стигнахме, като из пътя не спирахме да се храним, до едно село, наречено Ветрен по български, а иначе Хисарджик. Това е голямо българско село. Имат 2 попа, няма и следа от мюсюлманин. Народът е хубав и силен, в много къщи имаха собствено вино за продан, младо винце. Жените и особено момите сплитат по цялата си глава много плитки една през друга, като мрежа; носят висулки на ушите, около врата си носят верижки и шнурове, на които висят разни милички, сини стъклени мъниста, месингови парички; някои носят шапки от бели миди….| К. Ст.}} Френският поет Алфонс дуо Ламартин пише отделя специално внимание на селото в пътеписа от своето преминаването през българските земи (1832/1833 г.), тъй като лежи болен известно време във Ветрен: {{quote|„Аз успях да изуча тук (в Йеникьой – Ветрен), в самите семейства, нравите на българите; това са нравите на нашите, швейцарски и савойски селяни. Те са обикновени хора, приятни, работливи, пълни с уважение към своите свещеници и с вдъхновение към своята вяра... Свещениците са също обикновени работливи селяни като тях. Българите са няколко милиона и се увеличават непрекъснато; те живеят в големите села и малките градове отделени от турците... Жените и момичетата са облечени почти като тези от планините на Швейцария. Те са красиви, живи, грациозни.“ <ref>Voyages en Orient, souvenirs, impressions, peusees et paysages. P., 1832 – 1833.p.435.</ref>}} При избухването на [[Балканската война]] през 1912 г. двама ветренци са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]<ref>{{МОО|834}}</ref>. Селището се споменава в криминална хроника от [[7 март]] [[1923]] г.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4715&SRV=false&LANG=bg ''Утринна поща'' – Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков – Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 7, 07 март 1923 г., стр. 1]</ref> На [[29 април]] [[2003]] г. Ветрен е обявен за [[град]] с Решение № 254 на МС от 18 април 2003 г. (обн., ДВ. бр. 40 от 29 април 2003). == Религии == Жителите на град Ветрен са православни християни. == Обществени институции == * ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – през 2010 г. тържествено отбеляза 170 години от създаване си. Телефон за контакт 034 901 871 * Читалище „Христо Смирненски“; * Спортен клуб „Вихър“ – футбол; * Спортен клуб „Вихър-Ветрен“ – джудо и самбо; * Самодеен състав „Златен грозд“ за народни песни към пенсионерския клуб с ръководител Митко Дишков; * Самодеен състав за народни танци. == Култура == [[Файл:Vetren-PZ-church-St.Nikolay-1.jpg|мини|Църквата „Свети Николай“]] През [[2005]] г. е сформирана самодейна театрална трупа, която представя пиесата „Женско царство“ под режисурата на Иван Джамбазов. Пиесата е представена 2 пъти на сцената на читалище „Христо Смирненски“ във Ветрен, на сцената на читалище „Васил Левски“ във [[Велинград]], 2 пъти на сцената на младежкия дом в [[Септември (град)|Септември]] и в село [[Сестримо]]. Трупата е била на турне и в Италия. Публиката приема с огромен ентусиазъм изпълнението на самодейните артисти. == Редовни събития == Един от най-тачените празници във Ветрен е [[Гергьовден]] и Трифон Зарезан и в дните около празника се провежда събор. Пекат се агнета в старите пещи, децата се люлеят на въжени люлки, всички празнуват. Друго интересно събитие е традиционният [[събор]], който се провеждаше на всеки 4 години, а сега е ежегоден. Той трае 2 дни и голяма част от хората остават и през нощта да празнуват, като спят на палатки. Съборът се провежда в първите дни на август в местността „[[Паланката]]“ – на няколко километра от Ветренския язовир. Често гости и спонсори на събора са италианци, идващи във Ветрен заради Дома за медико-социални грижи за деца „Св. Стилиян“, в който са настанени около 80 деца до 3-годишна възраст. == Личности == * [[Страхил войвода]] – български хайдутин и войвода от XVII век; * [[Стефан Карчев]] – български революционер, живял дълги години във Ветрен и починал там. * [[Славейко Василев]] (1879 – 1944) – офицер и политик; * [[Николай Пешалов]] – световен и олимпийски шампион по вдигане на тежести * [[Васил Байлов]] – художник и иконописец; * [[Илия Пенев Йовков]] –участник в Сръбско-турската война 1876 г. Опълченец. През 1923 г. обявен за почетен гражданин на Габрово.<ref>Документи за Илия Пенев Йовков: 1. НМШБс, инв. №1067 2. НБКМ-БИА, кол.47-I, п.д. 391. 3. ЦДИА, ф. 166, оп. 1, а.е. 1057, л. 12. 4. МВНОБ-Пловдив, инв. № II-414.<br />Литература за Илия Пенев Йовков: 1. Руменин, Р. Българското опълчение 1877 – 1878. Личен състав, С., 1978, № 6971 2. Списък на пенсионери …, стр. 24, 25. 3. Стефанова, Мария-Тоска. Документи за опълченци от Габрово – ГМСБ, Т. 4, Варна, 1978, стр.175, № 26 4. Риндова, Б. Участници от Пазарджик в Българското националноосвободително движение и борбите на другите балкански народи (1820 – 1878). ИМЮБ, т. 14, стр. 177 – 178.</ref> * Златко Митрев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Петър Ангелов (ВМОРО)|Петър Ангелов]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.19]</ref> * [[Борис Балабанов]] – български юрист, специалист по застрахователно право, до 1992 г. съдия във Върховния съд на Република България; * Старозагорски митрополит [[Галактион Старозагорски|Галактион]] (Георги Табаков); * [[Стефан Карчев]] (1850 – 1956) – участник в [[Кресненско-Разложкото въстание]], председател на Ветренското читалище и учител. * [[Георги Лютаков]] (1840 – 1912) – участник в Априлското въстание, делегат на [[Оборищенско събрание|Оборищенското събрание]]; * отец [[Димитър Лютаков]] (1820 – 1876) – участник в Априлското въстание, делегат на [[Оборищенско събрание|Оборищенското събрание]]; * [[Георги Бельовски|Георги Стефанов Бельовски]] – участник в Априлското въстание, делегат на [[Оборищенско събрание|Оборищенското събрание]]. * [[Нестор Илиев]] – Македоно-Одрински опълченец (22 г.) МОО; 29 септември 1912 – 10 август 1913 г. Награден със сребърен медал. * [[Иван Стоянов (Ветрен)|Иван Стоянов]] – Македоно-Одрински опълченец (21 г.) III отделение, 2-ра рота на 13-а Кукушка дружина 3 март 1913 – 10 август 1913 г. Награден с орден за храброст * [[Ангел Божинов]] – поборник, участник в Априлското въстание и опълченец в Руско-турската война. Починал 1916 г. == Литература и интересни факти == [[Файл:Vetren-PZ-Lamartine-memorial.jpg|upright|мини|Паметна плоча на Алфонс дьо Ламартин]] * В разказа на [[Иван Вазов]] „[[Иде ли?]]“* се говори точно за Ветрен. Действието е по реални исторически факти. Вазов научава историята, отседнал във ветренска странноприемница. * [[Захари Стоянов]] пише за Ветрен в „[[Записки по българските въстания]]“. * [[Александър Стамболийски]] е работил като учител във Ветрен в училището „Св. св. Кирил и Методий“, а гробът му се намира между гр. Ветрен и гр. Септември. * Ветрен е посещаван от много известни пътешественици – [[Бенедето Ламберти]] (1534), Вранчич през 1553 г. превежда Ветрен на латински ''Ventosus'' (което означава „Ветърний“), Герлах през 1578 г. го превежда на немски ''in der Luft'' (във въздуха). * [[Алфонс дьо Ламартин]] (виден френски поет, дипломат и държавник), прекарва 20 дни във Ветрен през 1832 г. поради настигналата го [[малария]]. Ветренци го излекували по необикновен начин. Ламартин бил очарован от гостоприемството и жертвоготовността на ветренци да помогнат на ближния, изпаднал в беда. Сега във Ветрен има плоча „Вечна признателност към Ламартин“ и в читалище „Христо Смирненски“ Ветрен се пази урна с пръст от гроба на Ламартин. * През [[1941]] г. германският фелдмаршал [[Вилхелм Лист]] посещава Ветрен. == Наименование == Има две различни версии за историята и произхода на името Ветрен. Първият е, че духат много ветрове и това е причината за настоящето име. Старите хора разказват, че отдавна в селото е имало стар дрян, точно на центъра, или както се изразяват те – „вет дрен“! (На диалект „ве'т“, т.е. вехт, стар, а „дрен“ е дрян). И когато хората отивали към центъра, казвали, че отиват до „ветия дрен“. И така постепенно от ве(х)тия дрен се родило и името Ветрен. По-стари имена на Ветрен: Bona Mansio (lat.), Еникьой, Дервент еникьой, Хисарджик (във връзка с крепостта при Паланката), Ново село, Просек (славянско име). == Кухня == Ветренци са големи кулинари. Типично ветренско ястие е ''тепси кебап''. ''Тепси кебап'' е ястие, което се приготвя при клане на прасе. Продукти: свинско месо – по-мазно, от корема на прасето (висменка) и по-сухичко (крехтина), черен дроб, праз лук – ситно нарязан, кисело зеле – нарязано и сварено, ориз – сварен, червен пипер, черен пипер, смлени семена от копър (може и кимион). Нарязаното месо и дробът се запържват в тепсия, докато се поначервят. Добавя се празът. Пържи се. Добавят се подправките, зелето – заедно с малко зелев сок (пресоловица), и оризът. Разбърква се добре и се пече във фурна до готовност на месото. Може да се приготви и без дроб. == Спорт == ФК Вихър (Ветрен) е отбор играещ в пазарджишката 4-та дивизия. Клубът основан през 1957 година под името Петър Зарчев. През 1987 година на полусезонът клубът спира участието поради липса на средства. 11 години по-късно, през 1998 година, отборът е пресъздаден под името „ФК Вихър – Ветрен“. Тимът започва от последната 5 дивизия на България – „Б“ ОФГ Пазарджик. Още същата година успява да стане първи след сезон без загуба. == Бележки == <references /> == Библиография == * Селимски, Л. Стари записи и тълкувания на селищното название Ветрен. – В: Toponimia i oronimia. Red. A. Cieślikowa i B. Czopek-Kopciuch. Kraków, 2001, 97 – 99. == Външни препратки == {{commonscat|Vetren}} * [http://www.predavatel.com/bg/3/vtr.htm Радио и телевизия във Ветрен] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060507105845/http://www.predavatel.com/bg/3/vtr.htm |date=2006-05-07 }} {{Нормативен контрол}} {{Градове в България}} {{Община Септември}} {{Градове в Област Пазарджик‎}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Ветрен (град)| ]] 1z0gw0xn1lhuvg4okblgjmf1vszld77 12434929 12434928 2024-12-08T14:58:35Z PSS 9 209881 Защити „[[Ветрен (град)]]“: [[У:БОТ|Бот]]: временна защита с/у вандализъм ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 15:08, 8 декември 2024 (UTC)) [Преместване=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 15:08, 8 декември 2024 (UTC))) 12434928 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Ветрен|Ветрен|тип=населено място}} {{Селище в България | картинка = Vetren-PZ-mayors-office-1.jpg | картинка-описание = Сградатата на кметството във Ветрен | име = Ветрен | екатте = 10820 | население-нси ={{Понижение}} 2888 | надм-височина = 360 | пощ-код = 4480 | тел-код = 03584 | сев-ширина = 42.267 | изт-дължина = 24.050 | адрес-община = | bgmaps = x = 968526E110&y = 908326E313AB | sat = 42.267,24.05 | площ = 64,545 }} '''Вѐтрен''' (изписване до [[1945]]: '''Вѣтренъ''') е [[град]] в [[Южна България]], [[Пазарджишка област]], [[община Септември]]. По данни на [[ГРАО]] към 15 юни 2023 г. в града живеят 2862 души по настоящ адрес и 2983 души по постоянен адрес.<ref>[https://www.grao.bg/tna/isnt41nm-15-06-2023-2.txt www.grao.bg]</ref> == География == Ветрен се намира между височините на изток от рида [[Ветрен (рид)|Ветрен]]<ref>До 1989 г.– Еледжик</ref>. Градът е разположен край [[Паланката]] – на изхода на прохода [[Траянови врата]], в Пазарджишкото поле, върху двете страни на Селското дере, което започва от [[седловина]]та Паланката (710 m) – 4,5 km западно от Ветрен. Той е по върху северната страна на Селското дере, откъдето има благоприятно югоизточно изложение. От север над Ветрен се издига голата височина [[Голуша]] (568 m) – продължение на рида Бърдо, а от юг долината на Селското дере се загражда от височината Селска кория (655 m) – продължение на Голашкия рид. Ветрен е красиво и спокойно място с чист и лечебен въздух. == История == [[Файл:Исторически музей Пазарджик - Оброчна плочка на Митра, Ветрен.jpg|мини|ляво|Оброчна плочка на бог [[Митра]], експонат на [[Регионален исторически музей, Пазарджик|РИМ – Пазарджик]]]] [[Файл:Исторически музей Пазарджик - Бронзова апликация от колесница, Ветрен.jpg|мини|ляво|Бронзова апликация от колесница, експонат на РИМ – Пазарджик]] В землището на град Ветрен има около 65 обекта с останки от древни култури. През 1900 г. е открито съкровище от сребърни монети. То съдържа над 200 талера на [[Мария Терезия (Свещена Римска империя)|Мария Терезия]]. Само преди няколко години при разкопки отново е открита старинна делва, пълна със сребърни монети. Известни са останки от късноантична [[църква (сграда)|църква]] със следи от стенописи.<ref name="димитров">{{cite book | last = Димитров | first = Димитър | year = 2013 | title = Християнските храмове по българските земи I-IX век | publisher = Фондация „Покров Богородичен“ | location = София | isbn = 978-954-2972-17-4 | pages = 85}}</ref> Ветрен е създаден през [[1403]] г. По времето на османското владичество селото не е много голямо, но постепенно се разраства и през 1946 г. населението му наброява 6556 жители. Поради кризата в лозарството (поминъкът на ветренци и до днес са лозарството и земеделието), изземването на земите и добитъка за създаването на ТКЗС през 1950-те години и индустриализацията на страната, голяма част от хората във Ветрен се пръскат по разни краища на България. Там се заселват и така други села приемат името Ветрен – в Бургаско и Силистренско. По разказ на немски пътешественик от 16 век на име Ханс Дерншвам, заминал „на свои разноски“, както съобщава сам, заедно с австрийско пратеничество до Цариград, по пътя на връщане {{quote|„...от Пловдив към 4 часа стигнахме, като из пътя не спирахме да се храним, до едно село, наречено Ветрен по български, а иначе Хисарджик. Това е голямо българско село. Имат 2 попа, няма и следа от мюсюлманин. Народът е хубав и силен, в много къщи имаха собствено вино за продан, младо винце. Жените и особено момите сплитат по цялата си глава много плитки една през друга, като мрежа; носят висулки на ушите, около врата си носят верижки и шнурове, на които висят разни милички, сини стъклени мъниста, месингови парички; някои носят шапки от бели миди….| К. Ст.}} Френският поет Алфонс дуо Ламартин пише отделя специално внимание на селото в пътеписа от своето преминаването през българските земи (1832/1833 г.), тъй като лежи болен известно време във Ветрен: {{quote|„Аз успях да изуча тук (в Йеникьой – Ветрен), в самите семейства, нравите на българите; това са нравите на нашите, швейцарски и савойски селяни. Те са обикновени хора, приятни, работливи, пълни с уважение към своите свещеници и с вдъхновение към своята вяра... Свещениците са също обикновени работливи селяни като тях. Българите са няколко милиона и се увеличават непрекъснато; те живеят в големите села и малките градове отделени от турците... Жените и момичетата са облечени почти като тези от планините на Швейцария. Те са красиви, живи, грациозни.“ <ref>Voyages en Orient, souvenirs, impressions, peusees et paysages. P., 1832 – 1833.p.435.</ref>}} При избухването на [[Балканската война]] през 1912 г. двама ветренци са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]<ref>{{МОО|834}}</ref>. Селището се споменава в криминална хроника от [[7 март]] [[1923]] г.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4715&SRV=false&LANG=bg ''Утринна поща'' – Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков – Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 7, 07 март 1923 г., стр. 1]</ref> На [[29 април]] [[2003]] г. Ветрен е обявен за [[град]] с Решение № 254 на МС от 18 април 2003 г. (обн., ДВ. бр. 40 от 29 април 2003). == Религии == Жителите на град Ветрен са православни християни. == Обществени институции == * ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – през 2010 г. тържествено отбеляза 170 години от създаване си. Телефон за контакт 034 901 871 * Читалище „Христо Смирненски“; * Спортен клуб „Вихър“ – футбол; * Спортен клуб „Вихър-Ветрен“ – джудо и самбо; * Самодеен състав „Златен грозд“ за народни песни към пенсионерския клуб с ръководител Митко Дишков; * Самодеен състав за народни танци. == Култура == [[Файл:Vetren-PZ-church-St.Nikolay-1.jpg|мини|Църквата „Свети Николай“]] През [[2005]] г. е сформирана самодейна театрална трупа, която представя пиесата „Женско царство“ под режисурата на Иван Джамбазов. Пиесата е представена 2 пъти на сцената на читалище „Христо Смирненски“ във Ветрен, на сцената на читалище „Васил Левски“ във [[Велинград]], 2 пъти на сцената на младежкия дом в [[Септември (град)|Септември]] и в село [[Сестримо]]. Трупата е била на турне и в Италия. Публиката приема с огромен ентусиазъм изпълнението на самодейните артисти. == Редовни събития == Един от най-тачените празници във Ветрен е [[Гергьовден]] и Трифон Зарезан и в дните около празника се провежда събор. Пекат се агнета в старите пещи, децата се люлеят на въжени люлки, всички празнуват. Друго интересно събитие е традиционният [[събор]], който се провеждаше на всеки 4 години, а сега е ежегоден. Той трае 2 дни и голяма част от хората остават и през нощта да празнуват, като спят на палатки. Съборът се провежда в първите дни на август в местността „[[Паланката]]“ – на няколко километра от Ветренския язовир. Често гости и спонсори на събора са италианци, идващи във Ветрен заради Дома за медико-социални грижи за деца „Св. Стилиян“, в който са настанени около 80 деца до 3-годишна възраст. == Личности == * [[Страхил войвода]] – български хайдутин и войвода от XVII век; * [[Стефан Карчев]] – български революционер, живял дълги години във Ветрен и починал там. * [[Славейко Василев]] (1879 – 1944) – офицер и политик; * [[Николай Пешалов]] – световен и олимпийски шампион по вдигане на тежести * [[Васил Байлов]] – художник и иконописец; * [[Илия Пенев Йовков]] –участник в Сръбско-турската война 1876 г. Опълченец. През 1923 г. обявен за почетен гражданин на Габрово.<ref>Документи за Илия Пенев Йовков: 1. НМШБс, инв. №1067 2. НБКМ-БИА, кол.47-I, п.д. 391. 3. ЦДИА, ф. 166, оп. 1, а.е. 1057, л. 12. 4. МВНОБ-Пловдив, инв. № II-414.<br />Литература за Илия Пенев Йовков: 1. Руменин, Р. Българското опълчение 1877 – 1878. Личен състав, С., 1978, № 6971 2. Списък на пенсионери …, стр. 24, 25. 3. Стефанова, Мария-Тоска. Документи за опълченци от Габрово – ГМСБ, Т. 4, Варна, 1978, стр.175, № 26 4. Риндова, Б. Участници от Пазарджик в Българското националноосвободително движение и борбите на другите балкански народи (1820 – 1878). ИМЮБ, т. 14, стр. 177 – 178.</ref> * Златко Митрев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Петър Ангелов (ВМОРО)|Петър Ангелов]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.19]</ref> * [[Борис Балабанов]] – български юрист, специалист по застрахователно право, до 1992 г. съдия във Върховния съд на Република България; * Старозагорски митрополит [[Галактион Старозагорски|Галактион]] (Георги Табаков); * [[Стефан Карчев]] (1850 – 1956) – участник в [[Кресненско-Разложкото въстание]], председател на Ветренското читалище и учител. * [[Георги Лютаков]] (1840 – 1912) – участник в Априлското въстание, делегат на [[Оборищенско събрание|Оборищенското събрание]]; * отец [[Димитър Лютаков]] (1820 – 1876) – участник в Априлското въстание, делегат на [[Оборищенско събрание|Оборищенското събрание]]; * [[Георги Бельовски|Георги Стефанов Бельовски]] – участник в Априлското въстание, делегат на [[Оборищенско събрание|Оборищенското събрание]]. * [[Нестор Илиев]] – Македоно-Одрински опълченец (22 г.) МОО; 29 септември 1912 – 10 август 1913 г. Награден със сребърен медал. * [[Иван Стоянов (Ветрен)|Иван Стоянов]] – Македоно-Одрински опълченец (21 г.) III отделение, 2-ра рота на 13-а Кукушка дружина 3 март 1913 – 10 август 1913 г. Награден с орден за храброст * [[Ангел Божинов]] – поборник, участник в Априлското въстание и опълченец в Руско-турската война. Починал 1916 г. == Литература и интересни факти == [[Файл:Vetren-PZ-Lamartine-memorial.jpg|upright|мини|Паметна плоча на Алфонс дьо Ламартин]] * В разказа на [[Иван Вазов]] „[[Иде ли?]]“* се говори точно за Ветрен. Действието е по реални исторически факти. Вазов научава историята, отседнал във ветренска странноприемница. * [[Захари Стоянов]] пише за Ветрен в „[[Записки по българските въстания]]“. * [[Александър Стамболийски]] е работил като учител във Ветрен в училището „Св. св. Кирил и Методий“, а гробът му се намира между гр. Ветрен и гр. Септември. * Ветрен е посещаван от много известни пътешественици – [[Бенедето Ламберти]] (1534), Вранчич през 1553 г. превежда Ветрен на латински ''Ventosus'' (което означава „Ветърний“), Герлах през 1578 г. го превежда на немски ''in der Luft'' (във въздуха). * [[Алфонс дьо Ламартин]] (виден френски поет, дипломат и държавник), прекарва 20 дни във Ветрен през 1832 г. поради настигналата го [[малария]]. Ветренци го излекували по необикновен начин. Ламартин бил очарован от гостоприемството и жертвоготовността на ветренци да помогнат на ближния, изпаднал в беда. Сега във Ветрен има плоча „Вечна признателност към Ламартин“ и в читалище „Христо Смирненски“ Ветрен се пази урна с пръст от гроба на Ламартин. * През [[1941]] г. германският фелдмаршал [[Вилхелм Лист]] посещава Ветрен. == Наименование == Има две различни версии за историята и произхода на името Ветрен. Първият е, че духат много ветрове и това е причината за настоящето име. Старите хора разказват, че отдавна в селото е имало стар дрян, точно на центъра, или както се изразяват те – „вет дрен“! (На диалект „ве'т“, т.е. вехт, стар, а „дрен“ е дрян). И когато хората отивали към центъра, казвали, че отиват до „ветия дрен“. И така постепенно от ве(х)тия дрен се родило и името Ветрен. По-стари имена на Ветрен: Bona Mansio (lat.), Еникьой, Дервент еникьой, Хисарджик (във връзка с крепостта при Паланката), Ново село, Просек (славянско име). == Кухня == Ветренци са големи кулинари. Типично ветренско ястие е ''тепси кебап''. ''Тепси кебап'' е ястие, което се приготвя при клане на прасе. Продукти: свинско месо – по-мазно, от корема на прасето (висменка) и по-сухичко (крехтина), черен дроб, праз лук – ситно нарязан, кисело зеле – нарязано и сварено, ориз – сварен, червен пипер, черен пипер, смлени семена от копър (може и кимион). Нарязаното месо и дробът се запържват в тепсия, докато се поначервят. Добавя се празът. Пържи се. Добавят се подправките, зелето – заедно с малко зелев сок (пресоловица), и оризът. Разбърква се добре и се пече във фурна до готовност на месото. Може да се приготви и без дроб. == Спорт == ФК Вихър (Ветрен) е отбор играещ в пазарджишката 4-та дивизия. Клубът основан през 1957 година под името Петър Зарчев. През 1987 година на полусезонът клубът спира участието поради липса на средства. 11 години по-късно, през 1998 година, отборът е пресъздаден под името „ФК Вихър – Ветрен“. Тимът започва от последната 5 дивизия на България – „Б“ ОФГ Пазарджик. Още същата година успява да стане първи след сезон без загуба. == Бележки == <references /> == Библиография == * Селимски, Л. Стари записи и тълкувания на селищното название Ветрен. – В: Toponimia i oronimia. Red. A. Cieślikowa i B. Czopek-Kopciuch. Kraków, 2001, 97 – 99. == Външни препратки == {{commonscat|Vetren}} * [http://www.predavatel.com/bg/3/vtr.htm Радио и телевизия във Ветрен] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060507105845/http://www.predavatel.com/bg/3/vtr.htm |date=2006-05-07 }} {{Нормативен контрол}} {{Градове в България}} {{Община Септември}} {{Градове в Област Пазарджик‎}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Ветрен (град)| ]] 1z0gw0xn1lhuvg4okblgjmf1vszld77 0 12108 12434986 12434754 2024-12-08T16:35:47Z 37.63.35.45 12434986 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Chitalishte-in-Agatovo.jpg | картинка-описание = Читалище „Образование“ в Агатово, построено през 1933 г. | екатте = 00103 | надм-височина = 384 | пощ-код = 5431 | тел-код = 067309 | сев-ширина = 43.133 | изт-дължина = 25.000 | площ = 36.488 }} '''Агàтово''' е [[село]] в [[Северна България]], [[община Севлиево]], [[област Габрово]]. == География == Село Агатово се намира на около 15 km север-северозападно от град [[Севлиево]], 24 km източно от град [[Ловеч]] и 27 km запад-югозападно от град [[Павликени]]. Разположено е в южното подножие на [[Деветашко плато|Деветашкото плато]].<ref name=ЕБ>[[Енциклопедия „България“]], том 1, стр. 25, Издателство на [[Българска академия на науките|БАН]], София, [[1978]] г.</ref> На около 10 km изток-югоизточно от него е [[Александър Стамболийски (язовир)|язовир Александър Стамболийски]]. Климатът е [[Умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]], почвите в землището са преобладаващо [[сиви горски почви|сиви горски]], на места ерозирани.<ref name=ЕБ/> [[Надморска височина|Надморската височина]] в центъра на селото при сградата на кметството е около 388 m, на север нараства до около 420 m, а на юг намалява до около 380 – 390 m. През Агатово минава третокласният [[републикански път III-403]], водещ на юг през селата [[Малки Вършец]] и [[Кормянско]] до Севлиево, а на изток през селата [[Крамолин]] и [[Сухиндол]] – до Павликени. На около 600 m южно от селото се намира [[язовир]] Агатово,<ref name=ЕБ/><ref>[https://pochivka.bg/yazovir-agatovo-e1704 Почивка.бг, Забележителности, Язовир Агатово]</ref><ref>[https://kais.cadastre.bg Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК); Кадастрална карта на България, поземлен имот 00103.76.358, язовир] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201108225739/https://kais.cadastre.bg/ |date=2020-11-08 }}<br>'''''Забележка:''''' За да проверите информацията, в сайта на АГКК отворете раздела „Кадастрална карта на България“ и въведете посочен кадастрален идентификатор на поземлен имот (00103.76.358) в полето „Ключови думи“ към картата.</ref> захранван от протичащата от север към юг през центъра на селото река Адървец,<ref name=ЕБ/> приток на река Мъгъра, която се влива в язовир „Александър Стамболийски“. '''''Населението''''' на село Агатово, наброявало 1726 души при [[Преброявания на населението в България|преброяването]] към 1934 г., намалява до 603 към 1992 г., 303 – към 2011 г. и 208 души (по служебен документ на [[НСИ]] от 31.12.2023 г.) към 2023 г.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/reports/population/list/9 Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Агатово, общ. Севлиево, обл. Габрово]</ref> '''''Етническият състав на населението''''' по численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването през 2011 г.]] е:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census| достъп_дата = 08 декември 2024 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | '''''Етнически групи'''''|| Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 303 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 140 || 46,20 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 19 || 6,27 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 3 || 0,99 |- |align="left"|Други || 0 || 0 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0 |- |align="left"|Неотговорили || 141 || 46,53 |} == История == В землището на Агатово са намерени материали от [[неолит]]а: каменни теслички, каменни чуко-брадви и глинени тежести за вертикален тъкачен стан. Селището е съществувало и през [[средновековие|ранното средновековие]]. Името му произлиза вероятно от названието на [[траки]]йското и [[Древен Рим|римско]] селище ''Агатапара'', останки от което според някои учени се намират в землището на Агатово. Под днешното име е отбелязано в османотурски документи от 1430 г., 1618 г. и 1638 г.<ref name=ЕБ/> === Църква === Църквата „Свети Великомъченик Димитър“ в село Агатово е построена през 1855 г. Храмът е осветен през 1856 г. от гръцкия митрополит Панайот.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=5098613 ИСДА, фонд 332К; Църковно настоятелство при църква „Св. Великомъченик Димитър“ – с. Агатово, Габровско (1856 – 1944); История на фондообразувателя]</ref> === Училище === Първото училище в село Агатово – [[килийно училище|килийно]] – е открито през 1855 г. Помещава се е в частни къщи до около 1865 г., когато в църковния двор е построено двустайно здание за училище. Малко, със слаба конструкция, тясно, то събира до 30 деца. Едната му стая се използва за класна, а другата – за учителска. След [[Освобождение на България|Освобождението]], през 1878 г. то е съборено и на 4 – 5 метра по-навътре от него е построена училищна сграда, в която много години по-късно се настанява ТПК „Напредък“ – село Агатово. През 1914 г. се построява новото училище, в което се учат учениците на началния курс. През учебната 1921 – 1922 г. се открива като самостоятелно училище прогимназията, която носи името „Д-р Петър Берон“, за което е била използвана, след основен ремонт, изоставената през 1914 г. стара училищна сграда. През 1949 г. се довършва започнатата около 1946 г. пристройка към построеното през 1914 г. училище, в която се настаняват прогимназиалните класове. От начало училището носи името ''Основно училище – село Агатово'', после ''Начално училище „Отец Паисий“''. В 1945 г. началното училище и прогимназията се сливат в едно под името ''Народно основно училище „Отец Паисий“ – село Агатово''. Към 1962 г. училището е достатъчно просторно и удобно за водене на редовно едносменно обучение; разполага със 7 големи класни стаи, стая за полудневна детска градина, кабинет по физика и химия, стая за физическо възпитание, работилница по дървообработване и други. Материалната база е напълно достатъчна за водене на обучение най-малко на 250 деца. Училището е седмокласно. От учебната 1921 – 1922 г. до учебната 1960 – 1961 г. са получили свидетелство за завършено основно образование 828 ученика.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=5098899 ИСДА, фонд 433К; Народно начално училище „Отец Паисий“ – с. Агатово, Габровско (1878 – 1944); История на фондообразувателя]</ref><ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=5098283 ИСДА, фонд 432К; Народна смесена прогимназия „Д-р Петър Берон“ – с. Агатово, Габровско (1921 – 1944); История на фондообразувателя]</ref> През 1971 г. поради намаляване броя на децата, прогимназиалният курс е закрит и училището е преименувано на ''Народно начално училище „Отец Паисий“''. С годините броят на децата намалява под 20 и – считано от учебната 1998 – 1999 г., началното училище в Агатово е закрито.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=6726 ИСДА, фонд 612; Народно начално училище „Отец Паисий“ – с. Агатово, Габровско (1945 – 1998); История на фондообразувателя]</ref> === Читалище === Читалище „Образование“ в село Агатово е основано през ноември 1900 г. За театрален салон и просветни събрания на читалището служи западната част от мазата на старото училище, която е почистена и измазана, а подът ѝ е покрит с дъски. Купени са около 20 книги, които са раздавани на читатели за прочит. През януари 1922 г. общото читалищно събрание решава да се започне подготовка за построяване на читалищен дом. През юли 1926 г. са положени основите на читалищен и общински дом (завършен около 1933 г.). В началото на 1943 г. в читалнята е настанена селската радиоуредба, а другата стая се заема от общината.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=5098282 ИСДА, фонд 430К; Народно читалище „Образование“ – с. Агатово, Габровско (1901 – 1944); История на фондообразувателя]</ref> След 1944 г. читалищната дейност се съживява, развива се художествената самодейност, книжният фонд нараства от 500 тома през 1944 г. на 6954 тома в края на 1970 г.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=5081078 ИСДА, фонд 849; Народно читалище „Образование“ – с. Агатово, Габровско (1944 – ); История на фондообразувателя]</ref> === Потребителна кооперация === На 30 април 1933 г. в село Агатово на събрание с присъстващи 26 души се основава [[Потребителни кооперации|кредитна кооперация]]. През следващата 1934 г. кооперацията открива магазин за промишлени стоки. Впоследствие дейността на кооперацията се разраства: приема спестовни влогове, раздава заеми на селяните за закупуване на инвентар, добитък и други, организира изкупуването на селскостопански произведения като яйца, птици, кожи и други, организира изкупуването и преработката на овчето мляко в бяло сирене, а през 1938 г. построява и собствен кооперативен дом. През следващите години 1939 – 1943 г. кооперацията разширява още дейността си, а след [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944 г.]] обхваща цялата търговска дейност в селото. Постепенно, обаче, някои от дотогавашните ѝ дейности преминават към [[Трудово кооперативно земеделско стопанство|ТКЗС]] като фуражомелката, а млекопреработването към Стопанско предприятие „Сердика“. Висшестоящата организация на кооперацията е Окръжният кооперативен съюз – Севлиево. От 30 юни 1980 г. по решение на Окръжния народен съвет Габрово и Окръжния кооперативен съюз – Севлиево са ликвидирани потребителните кооперации и се създават селищни кооперативни съвети без юридическа самостоятелност към Районната потребителна кооперация „[[Наркооп]]“ – Севлиево<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=6786 ИСДА, фонд 735; Градска потребителна кооперация „Наркооп“ – Севлиево (1944 – 1959; 1961 – ); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя]</ref><ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=5098855 ИСДА, фонд 341К; Кредитна кооперация „Подем“ – с. Агатово, Габровско (1933 – 1944); История на фондообразувателя]</ref><ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=5981 ИСДА, фонд 955; Потребителна кооперация „Подем“ – с. Агатово, Габровско (1944 – 1980); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя]</ref> === ТКЗС === [[Трудово кооперативно земеделско стопанство|Трудово кооперативното земеделско стопанство]] (ТКЗС) „[[Вълко Червенков]]“ в село Агатово се учредява на 22 септември 1950 г. От 1956 г. стопанството престава да носи името „Вълко Червенков“. От 1 януари 1973 г. ТКЗС село Агатово се влива като клоново стопанство в ТКЗС село [[Крамолин]].<ref>За периода 1973 – 1977 г. – виж [http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=6461 ИСДА, фонд 343; Трудово-кооперативно земеделско стопанство – с. Крамолин, Габровско (1945 – 1995); История на фондообразувателя, ключова дума: „Агатово“]</ref> До 31 декември 1977 г. ТКЗС – с. Крамолин осъществява своята стопанска дейност, като обединено стопанство със село Агатово. По решение на [[Аграрно-промишлен комплекс]] (АПК) „Росица“ – Севлиево от 1 януари 1978 г. стопанството в село Агатово се отделя от стопанството в село Крамолин като клоново стопанство към АПК „Росица“ – Севлиево, на самостоятелен баланс и отделна банкова сметка. След промени в организацията и наименованието през следващите години, стопанството в Агатово се преименува отново в Трудово-кооперативно земеделско стопанство. С решение от 30 декември 1992 г. на Габровския окръжен съд, на законово основание ТКЗС – с. Агатово се прекратява и обявява в ликвидация и се определя ликвидационен съвет.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=6695 ИСДА, фонд 579; Трудово-кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) – с. Агатово, Габровско (1950 – 1972; 1978 – 1995); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя]</ref> През 1995 г. по разпоредби в ЗСПЗЗ<ref>§ 28, ал. 1 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на [http://lex.bg/bg/laws/ldoc/2132550145 Закон за собствеността и ползването на земеделските земи] (обн. – [[Държавен вестник|ДВ]], бр. 45 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 59 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 124 от 1997 г.)</ref> дейността на ликвидационните съвети е прекратена и стопанството е заличено от регистъра на окръжния съд. === Фелдшерски здравен пункт === От 1 януари1956 г. в Агатово се открива ''селски здравен участък''. Дейността на здравния участък е следната: даване на първа медицинска помощ, обслужване на населението с най-необходимите лекарства като: йод, аспирин, вазелин, хинин, аналгин, камфоров и синапен спирт и други. Медицинският персонал полага грижи за хигиената на селото, училището, обществените заведения, ТКЗС и други. През 1956 – 1957 г. в селото действала и женска консултация, която през 1968 г. е закрита поради намаляването на родилките. Здравният участък в миналото, а от 1972 г. – ''фелдшерският здравен пункт'', се помещава в сградата на потребителната кооперация в селото. Здравният пункт обслужва само населението на село Агатово, състоящо се предимно от възрастни хора. Персоналът на пункта се състои от медицински [[фелдшер]], медицинска сестра и санитар. В методично отношение участъкът и пунктът се подпомагат и обследват от лекари и други специалисти по здравните служби от Севлиево и Габрово.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=6077 ИСДА, фонд 1216; Фелдшерски здравен пункт – с. Агатово, Габровско (1956 – 2000); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя]</ref> == Обществени институции == Село Агатово към 2020 г. е център на ''кметство Агатово''.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=20000680&ezik=bul Справка за събитията за кметство Агатово]</ref><ref>[https://iisda.government.bg/ras/executive_power/townhall/1501 Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Габрово, кметство Агатово]</ref> Читалище „Образование“ към 2020 г. е действащо.<ref>[https://chitalishta.com/index.php?act=community&do=detail&id=1626&reg_num=1830 Детайлна информация за читалище „Образование – 1900“, село Агатово, община Севлиево, област Габрово]</ref><ref>[https://chitalishta.com/index.php?act=community&do=detail1&id=66301 Информационна карта за 2019 г., читалище „Образование – 1900“, село Агатово, община Севлиево, област Габрово]</ref><ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/8169/obrazovanie_community_center.htm Читалище „Образование“]</ref> Църквата „[[Свети Димитър]]“<ref>[https://bg-patriarshia.bg/turnovo-diocese-temples Българска православна църква, Структура, Епархии, Велико-Търновска епархия, Храмове, Агатово], към 2020 г.</ref><ref>Състояние към [[12 октомври]] [[2016]] г.: [http://myroads.mobi/17204/selo-agatovo-i-negoviat-hram-pametnik-na-bezhaberieto/ Село Агатово и неговият храм]</ref> в Агатово е построена през [[1856]] г. от неизвестен майстор, а камбанарията до нея – през 1930 – 1933 г. Камбаната тежи 700 kg.<ref name=Деветашко/> В селото към 2020 г. има [[пощенска станция]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bgpost.bg/bg/312 |заглавие=Български пощи, Пощенски станции, област Габрово, 5431 Агатово |достъп_дата=2020-11-08 |архив_дата=2019-11-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20191129055151/http://www.bgpost.bg/bg/312 }}</ref> == Забележителности == В Агатово към 1978 г. се развиват главно зърнено-фуражно производство, овцевъдство и млечно говедовъдство; има цехове за бобиниране и измотаване на прежди и други, цех за дограма, шивашко ателие, здравен пункт, начално училище, читалище „Образование" с кинозала и библиотека с 9975 тома, фолклорна певческа група, която участва в надпявания и фестивали.<ref name=Деветашко>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.devetakiplateau.org/agatovo.html |заглавие=Деветашко плато, Нашите села, Агатово |достъп_дата=2019-03-12 |архив_дата=2019-03-10 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190310030356/http://devetakiplateau.org/agatovo.html }}</ref> [[Файл:Agatovo-surroundings.jpg|мини|260px|Природата около Агатово]] == Личности == ; Родени в Агатово * [[Васил Гашев]], (р. 1934), генерал-майор от [[Държавна сигурност]] * Мирослав Миленов ( Миро Корга ) е професионален музикант и клавирист. Той е голяма икона за селото, подпомага за неговото развитие и прочутост == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [https://selvi-istoria.blogspot.com/2012/04/xv-xix.html Публикувано от Петко Недялков, блогър, Севлиево: „Кратки сведения за демографската история на село Агатово по време на османското владичество (XV-XIX век)“] {{Община Севлиево}} [[Категория:Села в област Габрово]] [[Категория:Населени места в община Севлиево]] aq1t9wsbjw8sz98dv50u2z39rmm5cld 12435354 12434986 2024-12-08T22:46:52Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/37.63.35.45|редакции на 37.63.35.45]] ([[User talk:37.63.35.45|б]].), към версия на Penssio 12434754 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Chitalishte-in-Agatovo.jpg | картинка-описание = Читалище „Образование“ в Агатово, построено през 1933 г. | екатте = 00103 | надм-височина = 384 | пощ-код = 5431 | тел-код = 067309 | сев-ширина = 43.133 | изт-дължина = 25.000 | площ = 36.488 }} '''Агàтово''' е [[село]] в [[Северна България]], [[община Севлиево]], [[област Габрово]]. == География == Село Агатово се намира на около 15 km север-северозападно от град [[Севлиево]], 24 km източно от град [[Ловеч]] и 27 km запад-югозападно от град [[Павликени]]. Разположено е в южното подножие на [[Деветашко плато|Деветашкото плато]].<ref name=ЕБ>[[Енциклопедия „България“]], том 1, стр. 25, Издателство на [[Българска академия на науките|БАН]], София, [[1978]] г.</ref> На около 10 km изток-югоизточно от него е [[Александър Стамболийски (язовир)|язовир Александър Стамболийски]]. Климатът е [[Умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]], почвите в землището са преобладаващо [[сиви горски почви|сиви горски]], на места ерозирани.<ref name=ЕБ/> [[Надморска височина|Надморската височина]] в центъра на селото при сградата на кметството е около 388 m, на север нараства до около 420 m, а на юг намалява до около 380 – 390 m. През Агатово минава третокласният [[републикански път III-403]], водещ на юг през селата [[Малки Вършец]] и [[Кормянско]] до Севлиево, а на изток през селата [[Крамолин]] и [[Сухиндол]] – до Павликени. На около 600 m южно от селото се намира [[язовир]] Агатово,<ref name=ЕБ/><ref>[https://pochivka.bg/yazovir-agatovo-e1704 Почивка.бг, Забележителности, Язовир Агатово]</ref><ref>[https://kais.cadastre.bg Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК); Кадастрална карта на България, поземлен имот 00103.76.358, язовир] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201108225739/https://kais.cadastre.bg/ |date=2020-11-08 }}<br>'''''Забележка:''''' За да проверите информацията, в сайта на АГКК отворете раздела „Кадастрална карта на България“ и въведете посочен кадастрален идентификатор на поземлен имот (00103.76.358) в полето „Ключови думи“ към картата.</ref> захранван от протичащата от север към юг през центъра на селото река Адървец,<ref name=ЕБ/> приток на река Мъгъра, която се влива в язовир „Александър Стамболийски“. '''''Населението''''' на село Агатово, наброявало 1726 души при [[Преброявания на населението в България|преброяването]] към 1934 г., намалява до 603 към 1992 г., 303 – към 2011 г. и 208 души (по служебен документ на [[НСИ]] от 31.12.2023 г.) към 2023 г.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/reports/population/list/9 Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Агатово, общ. Севлиево, обл. Габрово]</ref> '''''Етническият състав на населението''''' по численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването през 2011 г.]] е:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census| достъп_дата = 08 декември 2024 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | '''''Етнически групи'''''|| Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 303 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 140 || 46,20 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 19 || 6,27 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 3 || 0,99 |- |align="left"|Други || 0 || 0 |- |align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0 |- |align="left"|Неотговорили || 141 || 46,53 |} == История == В землището на Агатово са намерени материали от [[неолит]]а: каменни теслички, каменни чуко-брадви и глинени тежести за вертикален тъкачен стан. Селището е съществувало и през [[средновековие|ранното средновековие]]. Името му произлиза вероятно от названието на [[траки]]йското и [[Древен Рим|римско]] селище ''Агатапара'', останки от което според някои учени се намират в землището на Агатово. Под днешното име е отбелязано в османотурски документи от 1430 г., 1618 г. и 1638 г.<ref name=ЕБ/> === Църква === Църквата „Свети Великомъченик Димитър“ в село Агатово е построена през 1855 г. Храмът е осветен през 1856 г. от гръцкия митрополит Панайот.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=5098613 ИСДА, фонд 332К; Църковно настоятелство при църква „Св. Великомъченик Димитър“ – с. Агатово, Габровско (1856 – 1944); История на фондообразувателя]</ref> === Училище === Първото училище в село Агатово – [[килийно училище|килийно]] – е открито през 1855 г. Помещава се е в частни къщи до около 1865 г., когато в църковния двор е построено двустайно здание за училище. Малко, със слаба конструкция, тясно, то събира до 30 деца. Едната му стая се използва за класна, а другата – за учителска. След [[Освобождение на България|Освобождението]], през 1878 г. то е съборено и на 4 – 5 метра по-навътре от него е построена училищна сграда, в която много години по-късно се настанява ТПК „Напредък“ – село Агатово. През 1914 г. се построява новото училище, в което се учат учениците на началния курс. През учебната 1921 – 1922 г. се открива като самостоятелно училище прогимназията, която носи името „Д-р Петър Берон“, за което е била използвана, след основен ремонт, изоставената през 1914 г. стара училищна сграда. През 1949 г. се довършва започнатата около 1946 г. пристройка към построеното през 1914 г. училище, в която се настаняват прогимназиалните класове. От начало училището носи името ''Основно училище – село Агатово'', после ''Начално училище „Отец Паисий“''. В 1945 г. началното училище и прогимназията се сливат в едно под името ''Народно основно училище „Отец Паисий“ – село Агатово''. Към 1962 г. училището е достатъчно просторно и удобно за водене на редовно едносменно обучение; разполага със 7 големи класни стаи, стая за полудневна детска градина, кабинет по физика и химия, стая за физическо възпитание, работилница по дървообработване и други. Материалната база е напълно достатъчна за водене на обучение най-малко на 250 деца. Училището е седмокласно. От учебната 1921 – 1922 г. до учебната 1960 – 1961 г. са получили свидетелство за завършено основно образование 828 ученика.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=5098899 ИСДА, фонд 433К; Народно начално училище „Отец Паисий“ – с. Агатово, Габровско (1878 – 1944); История на фондообразувателя]</ref><ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=5098283 ИСДА, фонд 432К; Народна смесена прогимназия „Д-р Петър Берон“ – с. Агатово, Габровско (1921 – 1944); История на фондообразувателя]</ref> През 1971 г. поради намаляване броя на децата, прогимназиалният курс е закрит и училището е преименувано на ''Народно начално училище „Отец Паисий“''. С годините броят на децата намалява под 20 и – считано от учебната 1998 – 1999 г., началното училище в Агатово е закрито.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=6726 ИСДА, фонд 612; Народно начално училище „Отец Паисий“ – с. Агатово, Габровско (1945 – 1998); История на фондообразувателя]</ref> === Читалище === Читалище „Образование“ в село Агатово е основано през ноември 1900 г. За театрален салон и просветни събрания на читалището служи западната част от мазата на старото училище, която е почистена и измазана, а подът ѝ е покрит с дъски. Купени са около 20 книги, които са раздавани на читатели за прочит. През януари 1922 г. общото читалищно събрание решава да се започне подготовка за построяване на читалищен дом. През юли 1926 г. са положени основите на читалищен и общински дом (завършен около 1933 г.). В началото на 1943 г. в читалнята е настанена селската радиоуредба, а другата стая се заема от общината.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=5098282 ИСДА, фонд 430К; Народно читалище „Образование“ – с. Агатово, Габровско (1901 – 1944); История на фондообразувателя]</ref> След 1944 г. читалищната дейност се съживява, развива се художествената самодейност, книжният фонд нараства от 500 тома през 1944 г. на 6954 тома в края на 1970 г.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=5081078 ИСДА, фонд 849; Народно читалище „Образование“ – с. Агатово, Габровско (1944 – ); История на фондообразувателя]</ref> === Потребителна кооперация === На 30 април 1933 г. в село Агатово на събрание с присъстващи 26 души се основава [[Потребителни кооперации|кредитна кооперация]]. През следващата 1934 г. кооперацията открива магазин за промишлени стоки. Впоследствие дейността на кооперацията се разраства: приема спестовни влогове, раздава заеми на селяните за закупуване на инвентар, добитък и други, организира изкупуването на селскостопански произведения като яйца, птици, кожи и други, организира изкупуването и преработката на овчето мляко в бяло сирене, а през 1938 г. построява и собствен кооперативен дом. През следващите години 1939 – 1943 г. кооперацията разширява още дейността си, а след [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944 г.]] обхваща цялата търговска дейност в селото. Постепенно, обаче, някои от дотогавашните ѝ дейности преминават към [[Трудово кооперативно земеделско стопанство|ТКЗС]] като фуражомелката, а млекопреработването към Стопанско предприятие „Сердика“. Висшестоящата организация на кооперацията е Окръжният кооперативен съюз – Севлиево. От 30 юни 1980 г. по решение на Окръжния народен съвет Габрово и Окръжния кооперативен съюз – Севлиево са ликвидирани потребителните кооперации и се създават селищни кооперативни съвети без юридическа самостоятелност към Районната потребителна кооперация „[[Наркооп]]“ – Севлиево<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=6786 ИСДА, фонд 735; Градска потребителна кооперация „Наркооп“ – Севлиево (1944 – 1959; 1961 – ); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя]</ref><ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=5098855 ИСДА, фонд 341К; Кредитна кооперация „Подем“ – с. Агатово, Габровско (1933 – 1944); История на фондообразувателя]</ref><ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=5981 ИСДА, фонд 955; Потребителна кооперация „Подем“ – с. Агатово, Габровско (1944 – 1980); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя]</ref> === ТКЗС === [[Трудово кооперативно земеделско стопанство|Трудово кооперативното земеделско стопанство]] (ТКЗС) „[[Вълко Червенков]]“ в село Агатово се учредява на 22 септември 1950 г. От 1956 г. стопанството престава да носи името „Вълко Червенков“. От 1 януари 1973 г. ТКЗС село Агатово се влива като клоново стопанство в ТКЗС село [[Крамолин]].<ref>За периода 1973 – 1977 г. – виж [http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=6461 ИСДА, фонд 343; Трудово-кооперативно земеделско стопанство – с. Крамолин, Габровско (1945 – 1995); История на фондообразувателя, ключова дума: „Агатово“]</ref> До 31 декември 1977 г. ТКЗС – с. Крамолин осъществява своята стопанска дейност, като обединено стопанство със село Агатово. По решение на [[Аграрно-промишлен комплекс]] (АПК) „Росица“ – Севлиево от 1 януари 1978 г. стопанството в село Агатово се отделя от стопанството в село Крамолин като клоново стопанство към АПК „Росица“ – Севлиево, на самостоятелен баланс и отделна банкова сметка. След промени в организацията и наименованието през следващите години, стопанството в Агатово се преименува отново в Трудово-кооперативно земеделско стопанство. С решение от 30 декември 1992 г. на Габровския окръжен съд, на законово основание ТКЗС – с. Агатово се прекратява и обявява в ликвидация и се определя ликвидационен съвет.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=6695 ИСДА, фонд 579; Трудово-кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) – с. Агатово, Габровско (1950 – 1972; 1978 – 1995); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя]</ref> През 1995 г. по разпоредби в ЗСПЗЗ<ref>§ 28, ал. 1 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на [http://lex.bg/bg/laws/ldoc/2132550145 Закон за собствеността и ползването на земеделските земи] (обн. – [[Държавен вестник|ДВ]], бр. 45 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 59 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 124 от 1997 г.)</ref> дейността на ликвидационните съвети е прекратена и стопанството е заличено от регистъра на окръжния съд. === Фелдшерски здравен пункт === От 1 януари1956 г. в Агатово се открива ''селски здравен участък''. Дейността на здравния участък е следната: даване на първа медицинска помощ, обслужване на населението с най-необходимите лекарства като: йод, аспирин, вазелин, хинин, аналгин, камфоров и синапен спирт и други. Медицинският персонал полага грижи за хигиената на селото, училището, обществените заведения, ТКЗС и други. През 1956 – 1957 г. в селото действала и женска консултация, която през 1968 г. е закрита поради намаляването на родилките. Здравният участък в миналото, а от 1972 г. – ''фелдшерският здравен пункт'', се помещава в сградата на потребителната кооперация в селото. Здравният пункт обслужва само населението на село Агатово, състоящо се предимно от възрастни хора. Персоналът на пункта се състои от медицински [[фелдшер]], медицинска сестра и санитар. В методично отношение участъкът и пунктът се подпомагат и обследват от лекари и други специалисти по здравните служби от Севлиево и Габрово.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=6077 ИСДА, фонд 1216; Фелдшерски здравен пункт – с. Агатово, Габровско (1956 – 2000); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя]</ref> == Обществени институции == Село Агатово към 2020 г. е център на ''кметство Агатово''.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=20000680&ezik=bul Справка за събитията за кметство Агатово]</ref><ref>[https://iisda.government.bg/ras/executive_power/townhall/1501 Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Габрово, кметство Агатово]</ref> Читалище „Образование“ към 2020 г. е действащо.<ref>[https://chitalishta.com/index.php?act=community&do=detail&id=1626&reg_num=1830 Детайлна информация за читалище „Образование – 1900“, село Агатово, община Севлиево, област Габрово]</ref><ref>[https://chitalishta.com/index.php?act=community&do=detail1&id=66301 Информационна карта за 2019 г., читалище „Образование – 1900“, село Агатово, община Севлиево, област Габрово]</ref><ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/8169/obrazovanie_community_center.htm Читалище „Образование“]</ref> Църквата „[[Свети Димитър]]“<ref>[https://bg-patriarshia.bg/turnovo-diocese-temples Българска православна църква, Структура, Епархии, Велико-Търновска епархия, Храмове, Агатово], към 2020 г.</ref><ref>Състояние към [[12 октомври]] [[2016]] г.: [http://myroads.mobi/17204/selo-agatovo-i-negoviat-hram-pametnik-na-bezhaberieto/ Село Агатово и неговият храм]</ref> в Агатово е построена през [[1856]] г. от неизвестен майстор, а камбанарията до нея – през 1930 – 1933 г. Камбаната тежи 700 kg.<ref name=Деветашко/> В селото към 2020 г. има [[пощенска станция]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bgpost.bg/bg/312 |заглавие=Български пощи, Пощенски станции, област Габрово, 5431 Агатово |достъп_дата=2020-11-08 |архив_дата=2019-11-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20191129055151/http://www.bgpost.bg/bg/312 }}</ref> == Забележителности == В Агатово към 1978 г. се развиват главно зърнено-фуражно производство, овцевъдство и млечно говедовъдство; има цехове за бобиниране и измотаване на прежди и други, цех за дограма, шивашко ателие, здравен пункт, начално училище, читалище „Образование" с кинозала и библиотека с 9975 тома, фолклорна певческа група, която участва в надпявания и фестивали.<ref name=Деветашко>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.devetakiplateau.org/agatovo.html |заглавие=Деветашко плато, Нашите села, Агатово |достъп_дата=2019-03-12 |архив_дата=2019-03-10 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190310030356/http://devetakiplateau.org/agatovo.html }}</ref> [[Файл:Agatovo-surroundings.jpg|мини|260px|Природата около Агатово]] == Личности == ; Родени в Агатово * [[Васил Гашев]], (р. 1934), генерал-майор от [[Държавна сигурност]] == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [https://selvi-istoria.blogspot.com/2012/04/xv-xix.html Публикувано от Петко Недялков, блогър, Севлиево: „Кратки сведения за демографската история на село Агатово по време на османското владичество (XV-XIX век)“] {{Община Севлиево}} [[Категория:Села в област Габрово]] [[Категория:Населени места в община Севлиево]] 2m7aozqxwh2stzrs0kr6cxsxdkrhn10 0 15139 12435554 12432224 2024-12-09T09:41:02Z 31.13.219.132 12435554 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Osoitsa-2006.jpg | картинка-описание = Изглед на Осоица от 2006 г. | екатте = 54287 | надм-височина = 736 | пощ-код = 2121 | тел-код = 07157 | сев-ширина = 42.750 | изт-дължина = 23.750 | площ = 29,241 }}'''Осо̀йца'''<ref>{{Citation |title=Официално наименование съгласно НСИ, с. 270 |url=http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf |accessdate=2021-02-19 |archivedate=2018-06-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf }}</ref> (местно произношение — '''Осойца''') е [[село]] в [[Западна България]]. То се намира в [[община Горна Малина]], [[Софийска област]]. == География == Село Осоица се намира в [[планина|планински]] район, на южния склон на [[Стара планина]]. На запад от селото се намира село [[Негушево]], а на изток — [[Саранци]]. През селцето минават реките [[Балаклия]] и [[Добра река|До̀бра рѐка]]. Основните махали са Добра река, Средсело, Богаза, Мари мома, Потоп махала. Отглеждат се [[крава|крави]], [[овца|овце]], [[коза|кози]], [[кон]]е, [[кокошка|кокошки]], [[гъска|гъски]], [[пуйка|пуйки]] и др. == История == Голяма част от населението са бежанци от [[Македония (област)|Македония]]. Преселници има също от съседните села [[Чурек]], [[Горно Камарци]] и [[Стъргел]]. При изграждането на параклис в местността „Мари мома“ са открити медни римски/византийски монети, както и много останки от грънци, човешки кости и големи добре оформени камъни. Мястото е естествено непристъпен от почти три страни скалист край на дълъг хълм. На места скалите са почти отвесни, с височина 15-20 метра, прорязани от обикалящата хълма река. Тези доказателства, заедно с тракийските могили говорят, че на мястото на днешното село Осоица е съществувало селище от дълбока древност. През селото е минавал стар (античен) път, който след местността „Мари мома“ с лек наклон тръгва по склона на Стара планина и излиза в местността на прохода „Витиня“. От спомени на стари хора се знае, че селото е било основно населено с турци, изпълняващи дервентски функции – охрана и съпровождане на пътници из прохода. Слуховете говорят, че когато са се строели местния магазин и кръчма (разположени са в една и съща сграда), са намерени кости на хора. За да не бъде забавен строежът, не са били уведомени археолози и няма официални документи по случая. <!-- == Религии == --> <!-- == Обществени институции == --> == Културни и природни забележителности == * Местностите Лъга, Манастирчето, Лиляка, Прекръста, Гаджовица, Усоето, [[траки]]йски могили в местностите Долна и Горна Бабакевица. * В самото село: паметник на загиналите осойчани в Балканските и Първата световна войни (началото на селото), църква, голямо каменно училище, завършено през 1930 година, [[къща музей]] недалеч от [[мегдан]]а (Средсело), в която има сбирка от предмети, донесени от цял свят при пътуванията на богатия емигрант Стоян Тодоров, родом от Осоица, живеещ във Виена. * Параклис „Св. Вознесение“ в местността „Манастирчето“. * Параклис „Успение Богородично“ в местността „Мари мома“. * Ловна хижа „Папратина“ в местността „Папратина“. * Селото разполага със 12 000 декара гора и около 6000 декара обработваема земеделска земя. == Редовни събития == * [[Събор]] при манастир „Св. Вознесение“ 40 дни след [[Великден]] (на [[Спасовден]]). * Събор при манастир „Успение Богороднично“ на 15 август (Голяма Богородица) == Личности == ; Родени в Осоица * [[Стефан Абаджиев – Теко]] (1934 – 2024), футболист * Христо Иванчов Кадрийски (5 март 1891 – 25 февруари 1960) – ятак на бригада „Чавдар“ * Парашкева Христова Кадрийска (8 ноември 1891 – 8 ноември 1980) – ятак на бригада „Чавдар“ ; Починали в Осоица * [[Васил Сърбаков]] – опълченец, защитник на [[Самарско знаме|Самарското знаме]] == Други == Старото име на Осоица всъщност е било '''Припечница''', защото селото е разположено на припек в южния склон на Стара планина. Сегашното име е дадено от македонските преселници. Старата част на селото е предимно в махалата „Мари мома“, която се намира в усойно място. На македонски диалект усой се произнася/пише с „О“. Преди [[Освобождение]]то е имало много [[турци]] и се носят слухове, че са оставили заровени много [[имане]]та и [[злато]], но не се знае къде. Заради това около селото често бродят [[иманяр]]и. Гореспоменатият емигрант във Виена финансира работите по реставрацията на кметството и църквата. Благодарение на [[Димитър Чомаклийски]] и неговите внуци, в селото, в планината, в полето и в по-известните местности са издигнати много [[чешма|чешми]], които утоляват жаждата на селяни, туристи и минувачи. Тези чешми са идеално място за [[пикник]], тъй като при повечето има масички с пейки. == Източници == <references /> {{Община Горна Малина}} [[Категория:Села в Софийска област]] [[Категория:Населени места в община Горна Малина]] h4tlp8q7kyvk9sae8noavsxkz083yf6 0 16074 12435490 12372741 2024-12-09T07:32:34Z 77.85.41.234 12435490 wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт | картинка = Infobox collage for WWII.PNG | описание = Китайски войници в [[Уханска битка|Уханската битка]] • Австралийска артилерия в [[Първа битка при Аламейн|първата битка при Аламейн]] • Съветски войници в [[битката при Сталинград]] • Германски бомбардировачи „[[Юнкерс Ю 87]]“ на Източния фронт • Подписването на [[Капитулация на Германия|капитулацията на Германия]] • Американски кораби при [[десант в залива Лингайен|десанта в залива Лингайен]] | период = 1 септември 1939 – 2 септември 1945 г. | място = [[Европейски театър (Втора световна война)|Европа]], [[Тихоокеански театър (Втора световна война)|Тихоокеански регион]], [[Средиземноморски театър|Средиземноморие]] и други | резултат = Победа на [[Съюзници във Втората световна война|Съюзниците]] | страна1 = '''[[Страни от Оста|Тристранен пакт]]''' | страна2 = '''[[Съюзници във Втората световна война|Съюзници]]''' | командир1 = {{флагче|Нацистка Германия}} [[Адолф Хитлер]]<br>{{флагче|Япония|1945}} [[Хирохито]]<br>{{флагче|Кралство Италия}} [[Бенито Мусолини]] | командир2 = {{флагче|СССР|1945}} [[Йосиф Сталин]]<br>{{флагче|САЩ|1945}} [[Франклин Рузвелт]]<br>{{флагче|Великобритания}} [[Уинстън Чърчил]]<br>{{флагче|Република Китай}} [[Чан Кайшъ]] | жертви1 = '''Военнослужещи:'''<br>Над 8 милиона<br>'''Цивилни:'''<br>Над 4 милиона<br>'''Общо:'''<br>Над 12 милиона <small>(1937 – 45)</small> | жертви2 = '''Военнослужещи:'''<br>Над 16 милиона<br>'''Цивилни:'''<br>Над 45 милиона<br>'''Общо:'''<br>Над 61 милиона <small>(1937 – 45)</small> }} '''ВДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯХИТЛЕР Е НАЙ ДОБРИЯ''' [[Файл:RIAN archive 2153 After bombing.jpg|мини|Съветски цивилни напускат разрушените си домове след германска бомбардировка по време на [[блокадата на Ленинград]], 10 декември 1942 г.]] Отклоняването на три четвърти от войските на Тристранния пакт и по-голямата част от военновъздушните им сили от Франция и Средиземноморието към [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]]{{hrf|Glantz|2001|9}} подтиква Великобритания да преосмисли общата си стратегия.{{hrf|Farrell|1993|599 – 625}} През юли тя сключва със Съветския съюз [[Англо-съветско споразумение|военен съюз срещу Германия]],{{hrf|Keeble|1990|29}} след което двете страни [[Британско-съветска окупация на Иран|нападат неутралния Иран]], за да подсигурят [[Персийски коридор|Персийския коридор]] за доставки и иранските нефтени полета.{{hrf|Bueno de Mesquita|2003|425}} През август Великобритания и Съединените щати заедно публикуват [[Атлантическа харта|Атлантическата харта]], очертаваща целите на двете страни във войната, въпреки че американците все още не участват официално в нея.{{hrf|Beevor|2012|220}} Към октомври Тристранният пакт е постигнал оперативните си цели в Украйна и Прибалтика, като все още продължават само обсадите на [[Блокада на Ленинград|Ленинград]] и на [[Обсада на Севастопол (1941 – 1942)|Севастопол]].{{hrf|Kleinfeld|1983|122 – 128}}{{hrf|Jukes|2001|113}} Възобновено е [[Битка при Москва|масивното настъпление към Москва]] и след два месеца яростни сражения при все по-лоши метеорологични условия германската армия почти достига крайните предградия на Москва, където изтощените войски са принудени да спрат напредването си.{{hrf|Glantz|2001|26}}{{hrf|Reinhardt|1992|227}} Силите на Тристранния пакт завземат обширни територии, но кампанията им не постига основните си цели – двата главни съветски града не са превзети, съветската способност за съпротива не е пречупена и Съветският съюз запазва значителна част от военния си потенциал. Това слага край на етапа на [[светкавична война|светкавичната война]] в Европа.{{hrf|Milward|1964|499 – 518}} В началото на декември продължаващата [[Мобилизационен резерв|мобилизация]]{{hrf|Rotundo|1986|21 – 28}} позволява на Съветския съюз да постигне числено равновесие с войските на Тристранния пакт.{{hrf|Glantz|2001|26}} Това, както и разузнавателните данни за минималния брой съветски войски в Далечния Изток, които биха задържали евентуално нападение на японската [[Квантунска армия]],{{hrf|Deighton|1993|479}} дават възможност на съветското командване да започне на 5 декември масирано контранастъпление по целия фронт, което изтласква силите на оста със 100 до 250 километра на запад.{{hrf|Beevor|1998|41 – 42}}{{hrf|Evans|2008|213 – 214}} === Начало на войната в Тихия океан (1941) === {{основна|Тихоокеански театър (Втора световна война)}} Още през 1939 година Съединените щати се отхвърлят от търговския си договор с Япония, а с въвеждането на забрана за износа на [[авиационно гориво]] през юли 1940 година започват да оказват засилващ се стопански натиск срещу нея. През есента на 1939 година Япония провежда своето [[Чаншайска операция (1939)|първо нападение срещу Чанша]], стратегически важен китайски град, но е отблъсната.{{hrf|Jowett|2002|14}} Въпреки [[Зимно настъпление|няколкото настъпления]] от двете страни, към 1940 година войната между Китай и Япония достига до патово положение. За да засили натиска върху Китай като блокира възможностите му за снабдяване и за да разположи по-добре силите си в случай на война със западните сили, през септември Япония [[Японско нахлуване в Индокитай|окупира северен Френски Индокитай]].{{hrf|Overy|1999|289}} В отговор Съединените щати налагат [[ембарго]] върху доставките за Япония на желязо, стомана и машинни части.{{hrf|Morison|2002|60}} През втората половина на 1940 година китайските комунисти започват [[Битка на стоте полка|настъпление в централен Китай]], в отговор на което японците предприемат в окупираните от тях области [[Политика на трите „всичко“|драстични мерки]] за отслабване на човешките и материални ресурси на комунистите.{{hrf|Joes|2004|224}} Продължаващото напрежение между китайските комунисти и националисти прераства във [[Инцидент с Нова четвърта армия|въоръжени сблъсъци]] през януари 1941 година, което практически слага край на сътрудничеството между тях.{{hrf|Fairbank|2006|320}} През март японско настъпление е отблъснато при [[Шангайски бой|при Шангао]], а през септември японците правят нов [[Чаншайска операция (1941)|неуспешен опит]] да превземат Чанша.{{hrf|Hsu|1971|30, 33}} [[Файл:Carrier shokaku.jpg|мини|ляво|Японски изтребители „[[Мицубиши A6M]]“ на самолетоносача „[[Шокаку]]“ в навечерието на нападението срещу Пърл Харбър]] Германските успехи в Европа окуражават Япония да засили натиска си върху европейските владения в [[Югоизточна Азия]]. Нидерландското правителство се съгласява да предостави на Япония известни доставки на нефт от [[Нидерландска Индия]], но преговорите за увеличен достъп до тамошните ресурси се провалят през юни 1941 година.{{hrf|ibiblio.org|2013b}} През юли Япония изпраща свои войски в южен Френски Индокитай, застрашавайки британските и нидерландски владения в региона. Съединените щати, Великобритания и други западни правителства реагират със замразяване на японски активи и пълно нефтено ембарго.{{hrf|Anderson|1975|201}}{{hrf|Evans|2012|456}} По това време Япония [[Кантокуен|планира нападение срещу Съветския съюз]] с намерението да се възползва от германското настъпление на запад, но след налагането на санкциите се отказва от операцията.{{hrf|Coox|1985|1046 – 1049}} От началото на 1941 година Съединените щати и Япония водят преговори в опит да подобрят влошените си отношения, без да постигнат особен напредък.{{hrf|ibiblio.org|2013c|113 – 127}} Същевременно Съединените щати, Великобритания и Нидерландия водят тайни разговори за съвместна защита на териториите си в случай на японско нападение срещу тях.{{hrf|Matloff|1953|63 – 96}} Американците подсилват отбраната на [[Филипини]]те, американско владение в Югоизточна Азия, което трябва да получи независимост през 1946 година, и предупреждават Япония, че ще реагират при японско нападение срещу всяка от „съседните страни“.{{hrf|Matloff|1953|63 – 96}} [[Файл:The USS Arizona (BB-39) burning after the Japanese attack on Pearl Harbor - NARA 195617 - Edit.jpg|мини|Американският дреднаут „[[Аризона (BB-39)|Аризона]]“, потопен при [[Нападение над Пърл Харбър|нападението срещу Пърл Харбър]] на 7 декември 1941 година]] Разочарована от липсата на напредък в преговорите и засегната от американско-британско-нидерландските санкции, Япония се подготвя за война. На 20 ноември е съставено ново правителство, начело с [[Хидеки Тоджо]], което прави на американците последно предложение – спиране на американската помощ за Китай и вдигане на ембаргото срещу отказ от нападения в Югоизточна Азия и изтегляне на японците от южен Индокитай.{{hrf|ibiblio.org|2013c|113 – 127}} В отговор на 26 ноември американците искат безусловно изтегляне на японските войски от Китай и сключване на договори за ненападение с всички тихоокеански сили.{{hrf|Larry W. Jewell|1996}} Това на практика поставя Япония пред избор между пълен отказ от амбициите ѝ в Китай и завземане със сила на природните ресурси на Югоизточна Азия,{{hrf|Painter|2012|26}}{{hrf|Wood|2007|9}} като японското командване изобщо не разглежда първата възможност, а за много военни самото нефтено ембарго е негласно обявяване на война.{{hrf|Lightbody|2004|125}} Япония планира да завземе бързо европейските владения в Югоизточна Азия и да създаде дълбок защитен периметър до централния Тихи океан, след което да използва ресурсите на Югоизточна Азия, докато води изтощителна за противника защитна война на много широк фронт.{{hrf|Weinberg|2005|310}}{{hrf|Dower|1986|5}} За да се предотврати американската намеса в първоначалния етап, част от плана е от самото начало да се неутрализира [[Тихоокеански флот на Съединените щати|Тихоокеанския флот на Съединените щати]] и американските сили на Филипините.{{sfn|Wood|2007|11 – 12}} На 7 декември (8 декември в азиатските часови пояси) 1941 година Япония извършва почти едновременни нападения срещу британски и американски бази в Тихоокеанския регион,{{hrf|Wohlstetter|1962|341 – 343}} включително [[Нападение над Пърл Харбър|срещу американския флот в Пърл Харбър]], [[Филипинска операция (1941 – 1942)|срещу Филипините]], [[Малайска операция|срещу Британска Малая]]{{hrf|Wohlstetter|1962|341 – 343}} и [[Хонконгска битка|срещу Британски Хонконг]].{{hrf|Keegan|1989|256 – 257}} В резултат на нападенията Съединените щати, Великобритания, Китай, Австралия и няколко други държави официално обявяват война на Япония, докато Съветският съюз, ангажиран с тежки военни действия в Европа, запазва неутралитет.{{hrf|Dunn|1998|157}} Германия, последвана от останалите страни от Тристранния пакт, обявява война на Съединените щати в знак на солидарност с Япония и позовавайки се на американски нападения срещу германски военни кораби.{{hrf|Klooz|2013}} === Край на напредването на Оста (1942 – 1943) === [[Файл:Casablanca-Conference.jpg|мини|ляво|Американският президент [[Франклин Делано Рузвелт]] и британският министър-председател [[Уинстън Чърчил]] по време на [[Конференция в Казабланка|Конференцията в Казабланка]], януари 1943 година]] На 1 януари 1942 година [[Четирима полицаи|четирите главни сили]] сред Съюзниците{{hrf|Bosworth|2015|313 – 314}} – Съветският съюз, Китай, Великобритания и Съединените щати, – заедно с 22 по-малки страни или правителства в изгнание, обявяват [[Декларация на Обединените нации|Декларацията на Обединените нации]], с която потвърждават Атлантическата харта{{hrf|Mingst|2007|22}} и се договарят да не сключват [[сепаративен мир]] със страните от Тристранния пакт.{{hrf|Shirer|1990|904}} През цялата 1942 година Съюзниците водят дискусии за общата стратегия, която да следват. Всички са съгласни, че главната цел е [[Първо Европа|разгромът на Германия]]. Американците предпочитат [[Операция „Следжхамър“|пряко пълномащабно нападение]] през Франция. Съветският съюз също иска отварянето на втори фронт в Европа. Британците, от друга страна, се застъпват за операции в периферни зони, които да изтощят германците, предизвиквайки деморализация и засилвайки вътрешната съпротива, като същевременно се провеждат тежки бомбардировки над самата Германия, а едва след това да се проведе предимно танково настъпление.{{hrf|Matloff|1953|97 – 119}} В крайна сметка британците успяват да убедят американците, че десант във Франция е невъзможен през 1942 година и вместо това Западните Съюзници трябва да се концентрират върху изтласкването на Тристранния пакт от Северна Африка.{{hrf|Matloff|1953|266 – 292}} На [[Конференция в Казабланка|Конференцията в Казабланка]] в началото на 1943 година Съюзниците повтарят позициите си от Декларацията на Обединените нации и се обявяват за [[безусловна капитулация]] на противника. Британците и американците се договарят да продължат натиска в Средиземноморието, като нападнат Сицилия и подсигурят трайно средиземноморските пътища за снабдяване.{{hrf|Matloff|1959|18 – 42}} Първоначално британците се застъпват за интервенция на Балканите, която да привлече и [[Турция]] във войната, но към май 1943 година американците успяват да ги убедят да ограничат операциите в Средиземноморието до десант в континентална Италия и да се подготвят за навлизане във Франция през следващата година.{{hrf|Matloff|1959|126 – 145}} ==== Тихоокеанският театър (1942 – 1943) ==== [[Файл:Second world war asia 1937-1942 map en6.png|мини|Карта на японските военни операции до средата на 1942 година]] Към края на април 1942 година Япония и нейният съюзник [[Тайланд]] почти изцяло са завзели [[Бирманска операция (1941 – 1942)|Бирма]], Малая, [[Операция в Нидерландска Индия|Нидерландска Индия]], [[Сингапурска битка|Сингапур]] и [[Рабаулска битка|Рабаул]], причинявайки тежки загуби на съюзническите войски и взимайки голям брой военнопленници.{{hrf|Beevor|2012|247 – 267, 345}} Въпреки [[Филипинска операция (1941 – 1942)|упоритата съпротива]] на филипинските и американските сили, и Филипините са окупирани през май, а правителството им заминава в изгнание.{{hrf|Lewis|1953|529}} Японският флот също постига победи [[Куантанска битка|в Южнокитайско море]], [[Битка в Яванско море|в Яванско море]] и [[Рейд в Индийския океан|в Индийския океан]],{{hrf|Grove|1995|362}} а военновъздушните сили [[Бомбардировка на Дарвин|бомбардират Дарвин]] в Австралия. Тези лесни победи срещу неподготвените Западни Съюзници правят японците самонадеяни, като в същото време силите им са разпръснати на широк фронт.{{hrf|Perez|1998|145}} В началото на май 1942 година Япония започва действия за [[Операция „Мо“|завземането на Порт Морсби]] с [[морски десант]], като по този начин цели да прекъсне съобщенията и транспортните връзки между Съединените щати и Австралия. Планираното нападение е осуетено, след като съюзническа военноморска група, включваща два американски самолетоносача, се сблъсква с японския флот без явен победител в [[Битка в Коралово море|битката в Коралово море]].{{hrf|Maddox|1992|111 – 112}} Следващият план на Япония, предизвикан от [[Рейд на Дулитъл|американските бомбардировки на Токио]], е да завземе атола [[Мидуей]] и да въвлече американските самолетоносачи в битка, в която да бъдат унищожени. Същевременно, за отклоняване на вниманието, японците изпращат сили, които да [[Алеутска операция|окупират Алеутските острови]].{{hrf|Salecker|2001|186}} В средата на май Япония започва и [[Джъдзянско-Дзянсийска операция|Джъдзянско-Дзянсийската операция]] в Китай, за да отмъсти на китайците, подпомогнали оцелелите след бомбардировките на Токио американски пилоти.{{hrf|Schoppa|2011|28}}{{hrf|Chevrier|2004|19}} В началото на юни японците привеждат плановете си в действие, но американците, след като в края на май разбиват шифрите на японския флот, са напълно наясно с тях и постигат решаваща победа в [[битка при Мидуей|битката при Мидуей]].{{hrf|Ropp|2000|368}} [[Файл:Marines rest in the field on Guadalcanal.jpg|ляво|мини|Американски морски пехотинци по време на [[Гуадалканалска операция|Гуадалканалската операция]], 1942 година]] След като поражението при Мидуей значително ограничава капацитета ѝ за нападателни действия, Япония решава да се концентрира върху нов опит за завземане на Порт Морсби със [[Кокодска операция|сухопътна операция]] в територията [[Папуа]].{{hrf|Weinberg|2005|339}} Същевременно американците планират контранастъпление срещу японските позиции в южните [[Соломонови острови]], най-вече в [[Гуадалканал]], като първа стъпка към превземането на [[Рабаул]], главната японска база в региона.{{hrf|Gilbert|2003|259}} И двете страни започват да реализират плановете си през юли, но към средата на септември [[Гуадалканалска операция|битката за Гуадалканал]] става приоритетна за японците и войските в Нова Гвинея се оттеглят от Порт Морсби на север, където се сблъскват с австралийски и американски части в [[Бой за Буна-Гона|Боя за Буна-Гона]].{{hrf|Swain|2001|197}} Гуадалканал скоро става център на усилията и за двете страни, които концентрират там значителни войски и множество кораби. В началото на 1943 година японците търпят поражение на острова и [[Операция „Ке“|изтеглят войските си]].{{hrf|Hane|2001|340}} В Бирма силите на Британската общност предприемат две операции. Първата, [[Араканска операция|настъпление в Аракан]] в края на 1942 година, приключва катастрофално с отстъпление към Индия през май 1943 година.{{hrf|Marston|2005|111}} Втората е извеждане на [[Чиндити|нередовни войски]] в тила на японците през февруари, която към края на април е постигнала смесени резултати.{{hrf|Brayley|2002|9}} ==== Източният фронт (1942 – 1943) ==== [[Файл:RIAN archive 44732 Soviet soldiers attack house.jpg|мини|Съветски войници в контраатака по време на [[Сталинградската битка]], февруари 1943 година]] Въпреки значителните загуби, в началото на 1942 година Германия и нейните съюзници спират голямото съветско настъпление в централна и южна Русия, запазвайки повечето територии, завзети през предишната година.{{hrf|Glantz|2001|31}} През май германците отблъскват съветските настъпления [[Керченско-Феодосийска операция|при Керч]] и [[Харковска операция (1942)|при Харков]],{{hrf|Read|2004|764}} след което през юни започват главното си [[Операция „Блау“|лятно настъпление]] в южна Русия с цел да завземат [[Кубан|Кубанската степ]] и [[Азербайджан|Бакинските нефтени полета]], задържайки в същото време позициите си в северната и централна част на фронта. Операцията се извършва от две обособени подразделения – [[Група армии „А“]] се придвижва към долното течение на [[Дон]] и на югоизток към [[Кавказ]], а [[Група армии „Б“]] настъпва към река [[Волга]], където съветското командване организира основната си защита при [[Волгоград|Сталинград]].{{hrf|Davies|2008|100}} До средата на ноември германците [[Сталинградска битка|почти превземат]] Сталинград в ожесточени [[Уличен бой|улични боеве]]. Тогава започва и второто съветско зимно контранастъпление, включващо [[Операция „Уран“|обход на германските сили при Сталинград]] и нападение срещу [[Операция „Марс“|Ржевския клин]] западно от Москва – първата операция се превръща в пълен разгром за германците, но втората завършва катастрофално за съветската армия.{{hrf|Beevor|1998|239 – 265, 383 – 391}}{{hrf|Black|2003|119}} До началото на февруари 1943 година германската армия понася огромни загуби и фронтовата линия е върната назад отвъд положението преди лятното германско настъпление. В средата на февруари, когато съветският натиск отслабва, германците организират поредно [[Харковска операция (1943)|нападение при Харков]], създавайки [[клин (военно дело)|клин]] във фронтовата линия при [[Курск]].{{hrf|Erickson|2001|142}} ==== Средиземноморието и Западна Европа (1942 – 1943) ==== [[Файл:Bundesarchiv Bild 101I-027-1451-20, Toulon, französisches Kriegsschiff.jpg|мини|Френският крайцер „[[Марсейез]]“, потопен в пристанището на Тулон]] През януари 1942 година италианците и германците започват ново настъпление в Северна Африка и до началото на февруари изтласкват британците до [[Газала]],{{hrf|Molinari|2007|91}} а в последвалото затишие се подготвят за нови настъпателни действия.{{hrf|Mitcham|2007|31}} Започналото в края на май [[Битка при Газала|настъпление на Оста]] навлиза дълбоко в Египет, докато е спряно през юли [[Първа битка при Аламейн|при Аламейн]].{{hrf|Rich|1992|178}} През август 1942 година Съюзниците [[Бой при Алам Халфа|отблъскват втора атака]] срещу Аламейн,{{hrf|Keegan|1997|277}} след което с тежки загуби успяват [[Операция „Пиедестал“|да изпратят припаси]] в обсадената Малта.{{hrf|Smith|2002b|}} Няколко месеца по-късно Съюзниците започват [[Втора битка при Аламейн|собствено настъпление]] при Аламейн, отблъскват силите на Тристранния пакт и започват да се придвижват на запад през Либия.{{hrf|Thomas|1998|8}} През ноември [[Операция „Факел“|британско-американски десант]] в Северозападна Африка със съдействието на част от френската колониална администрация поставя [[Френско Мароко]] и [[Френски Алжир]] под контрола на Съюзниците.{{hrf|Ross|1997|38}} В отговор Хитлер разпорежда [[Операция „Антон“|окупацията на Франция]] и, макар че режимът във Виши не оказва пряка съпротива, той успява да [[Потопяването на френския флот в Тулон|потопи собствения си флот]] в [[Тулон]], за да предотврати пленяването му от германците.{{hrf|Ross|1997|38}}{{hrf|Bonner|2001|24}} Силите на Тристранния пакт в Северна Африка се оттеглят към [[Тунис]], който [[Тунизийска кампания|също е завзет]] от Съюзниците през май 1943 година.{{hrf|Ross|1997|38}}{{hrf|Collier|2003|11}} Възползвайки се от грешки на американския флот, през цялата първа половина на 1942 година германците [[Операция „Паукеншлаг“|нанасят тежки щети]] на съюзническия морски транспорт в северозападната част на Атлантическия океан.{{hrf|Milner|1990|52}} В Западна Европа Съюзниците провеждат поредица диверсионни акции срещу стратегически обекти, чиято кулминация – приключилият катастрофално [[десант при Диеп]] през август,{{hrf|Gordon|2004|129}} – демонстрира неспособността на Съюзниците да организират нападение срещу континентална Европа без много по-сериозна подготовка.{{hrf|Neillands|2005|}} В началото на май 1942 година, опасявайки се, че японците могат да използват контролираните от режима във Виши военноморски бази в [[Мадагаскар]], британците [[Мадагаскарска операция|дебаркират на острова]] и до ноември го поставят под контрола на Съюзниците.{{hrf|Beevor|2012|380 – 381}} === Обрат в хода на войната (1943 – 1944) === [[Файл:SBD VB-16 over USS Washington 1943.jpg|мини|ляво|Американски самолет „[[Дъглас SBD Донтлес]]“ и корабите „[[Уошингтън (BB-56)|Уошингтън]]“ и „[[Лексингтън (CV-2)|Лексингтън]]“ по време на [[Гилбъртско-Маршалска операция|Гилбъртско-Маршалската операция]] през 1943 година]] След Гуадалканалската операция Съюзниците планират поредица акции срещу Япония в Тихия океан. През май 1943 година канадски и американски части [[Алеутска операция|изтласкват японците]] от Алеутските острови.{{hrf|Thompson|2008|164}} Малко след това Съединените щати, с подкрепата на австралийски и новозеландски сили, започват мащабни операции за [[Операция „Картуийл“|обкръжаване на Рабаул]] чрез завземане на околните острови и за [[Гилбъртско-Маршалска операция|пробив в отбранителния периметър]] на Япония в централния Тихи океан.{{hrf|Kennedy|2001|610}} До края на март 1944 година Съюзниците постигат и двете цели, като същевременно [[Операция „Хейлстоун“|неутрализират важната японска база]] на [[Каролински острови|Каролинските острови]]. През април те започват [[Западноновогвинейска кампания|настъпление в Западна Нова Гвинея]].{{hrf|Rottman|2002|228}} Тристранният пакт търпи неуспехи и в Атлантическия океан – през май 1943 година Съюзниците [[Черен май|нанасят тежки щети]] на германския подводен флот и принуждават Германия временно да прекрати действията си в Северния Атлантик.{{hrf|Padfield|1998|335 – 336}} През юни британците и американците започват и [[стратегическа бомбардировка|стратегически бомбардировки]] на Германия с цел да разстроят военната икономика, да предизвикат деморализация и да засегнат жилищния фонд на цивилното население.{{hrf|United States Government Printing Office|2020}} На Източния фронт и двете страни използват пролетта и началото на лятото на 1943 година за подготовката на масирани настъпления в централната част на фронта. На 4 юли Германия [[Битка при Курск|напада съветските сили]] около Курската дъга. Само за седмица германците са изтощени от съветските дълбоко ешелонирани и добре конструирани отбранителни съоръжения{{hrf|Glantz|1986|}}{{hrf|Glantz|1989|149 – 59}} и за пръв път от началото на войната Хитлер отменя операция, преди тя да е постигнала тактически или оперативен успех.{{hrf|Kershaw|2001|592}} Сред причините за това решение е и [[Съюзническо настъпление в Сицилия|нападението на Сицилия]] от Западните Съюзници на 9 юли, което, заедно с предходните италиански неуспехи, довежда до свалянето от власт и ареста на Мусолини по-късно през същия месец.{{hrf|O'Reilly|2001|32}} [[Файл:Soviet troops and T-34 tanks counterattacking Kursk Voronezh Front July 1943.jpg|мини|Съветски части в контраатака срещу германски позиции при Курск през юли 1943 година]] На 12 юли 1943 година Съветският съюз [[Операция „Кутузов“|преминава в контранастъпление]], премахвайки всяка възможност за германска победа или дори за патова ситуация на Източния фронт. Съветската победа при Курск слага край на германското превъзходство,{{hrf|Bellamy|2007|595}} след което инициативата окончателно е иззета от Съветския съюз.{{hrf|O'Reilly|2001|35}}{{hrf|Healy|1992|90}} Германците се опитват да стабилизират фронта по набързо укрепената [[Линия „Пантер – Вотан“]], но и тя е пробита [[Смоленска операция (1943)|при Смоленск]] и [[Днепърска битка|по Долния Днепър]].{{hrf|Glantz|2001|50 – 55}} На 3 септември 1943 година, след [[Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция|сключеното примирие]] с новото правителство на Италия, Западните Съюзници [[Съюзническо нахлуване в Италия|навлизат в континентална Италия]].{{hrf|Kolko|1990|45}} Германия, подпомагана от местните фашисти, реагира с [[Операция „Ос“|разоръжаване]] на дезорганизираните италиански сили, установяване на военен контрол над основната част от страната{{hrf|Mazower|2008|362}} и изграждане на поредица отбранителни линии.{{hrf|Hart|2000|151}} Германски специални части [[Операция „Дъб“|успяват да освободят]] Мусолини, който скоро създава в окупираните от германците части на Италия новата клиентска държава [[Република Сало]],{{hrf|Blinkhorn|2006|52}} поставяйки началото на [[Италианска гражданска война|гражданска война]]. Съюзниците напредват трудно през германските отбранителни позиции, достигайки в средата на ноември главната защитна [[Линия „Густав“]].{{hrf|Read|2002|129}} [[Файл:The Battle of Cassino, January-may 1944 C4363.jpg|мини|ляво|Развалините на [[Монте Касино|бенедиктинския манастир]] по време на [[битка при Монте Касино|битката при Монте Касино]], май 1944 година]] През ноември 1943 година Франклин Делано Рузвелт и Уинстън Чърчил се срещат с Чан Кайшъ [[Каирска конференция|в Кайро]], а след това с [[Йосиф Сталин]] [[Техеранска конференция|в Техеран]].{{hrf|Kolko|1990|211, 235, 267 – 268}} На първата конференция е решено след края на войната да се върнат завзетите от Япония територии{{hrf|Iriye|1981|154}} и са утвърдени плановете за продължаването на [[Бирманска кампания|Бирманската кампания]],{{hrf|Mitter|2014|286}} а на втората е постигнато споразумение Западните Съюзници да открият втори фронт в Западна Европа през 1944 година, а Съветският съюз да обяви война на Япония в рамките на три месеца след поражението на Германия.{{hrf|Polley|2000|148}} На 27 януари 1944 година с масиран удар съветските войски отблъскват германците от района на [[Ленинград]], слагайки край на [[Блокада на Ленинград|най-смъртоносната обсада в историята]].{{hrf|Glantz|2002|327 – 366}} Последвалото [[Ленинградско-Новгородска операция|съветско настъпление]] е [[Нарвска операция|спряно]] на довоенната граница с Естония, което възпрепятства съветските действия в целия Балтийски регион.{{hrf|Glantz|2002|367 – 414}} В другите участъци на фронта до края на май съветските войски [[Битка за Крим|завземат Крим]], [[Днепърско-Карпатска операция|като цяло изтласкват]] силите на Тристранния пакт от Украйна и [[Първа Яшко-Кишиневска операция|навлизат за кратко]] в Румъния.{{hrf|Chubarov|2001|122}} През януари 1944 година Съюзниците предприемат [[Битка при Монте Касино|поредица атаки]] срещу германските отбранителни линии при [[Монте Касино]] и правят опит да ги обходят с [[Битка при Анцио|десант при Анцио]].{{hrf|Weinberg|2005|660 – 661}} През май те преодоляват защитата при Монте Касино и, допускайки оттеглянето на няколко германски дивизии, на 4 юни превземат [[Рим]].{{hrf|Holland|2008|169 – 184}}{{hrf|Beevor|2012|568 – 573}} Още през ноември 1943 година, с продължилата седем седмици [[битка при Чандъ]], китайците въвличат Япония в тежки сражения на изтощение в очакване на подкрепления от Съюзниците.{{hrf|Beevor|2012|268 – 274}}{{hrf|Ch'i|1992|161}}{{hrf|Hsu|1971|412 – 416}} През март 1944 година японците [[Операция „Уго“|нападат британските позиции]] в [[Асам]]{{hrf|Lightbody|2004|224}} и скоро обсаждат [[Импхалска битка|Импхал]] и достигат [[Кохимска битка|Кохима]].{{hrf|Zeiler|2004|60}} През май британците започват контранастъпление, което до юли изтласква японските войски обратно в Бирма,{{hrf|Zeiler|2004|60}} а китайските войски, [[Севернобирманско-Западноюннанска операция|навлезли в северна Бирма]] в края на предишната година, [[Обсада на Мичина|обсаждат Мичина]].{{hrf|Beevor|2012|555 – 560}} Праз май 1944 година започва [[Операция „Ичи Го“|голямо японско настъпление]] в централен Китай, което трябва да унищожи основните военни сили на Китай, да осигури контрол над железопътните връзки между отделните окупирани от японците части на страната и да завземе основните въздушни бази на Съюзниците.{{hrf|Ch'i|1992|163}} До юни японските войски завладяват провинция [[Хънан]] и отново [[Чаншайска операция (1944)|нападат Чанша]].{{hrf|Coble|2003|85}} === Напредване на Съюзниците (1944) === [[Файл:Approaching Omaha.jpg|мини|Американски войници наближават „Омаха Бийч“ по време на [[Десант в Нормандия|десанта в Нормандия]] на 6 юни 1944 година]] На 6 юни 1944 година, след три години съветски дипломатически натиск,{{hrf|Rees|2008|406 – 407}} Западните Съюзници [[Десант в Нормандия|навлизат в северна Франция]], а прехвърляйки няколко дивизии от Италия, [[Операция „Драгун“|нападат и южна Франция]].{{hrf|Weinberg|2005|695}} Успехът на тези десанти е последван от [[Фалезки чувал|поражение на основните германски сили]] в Нормандия. На 25 август [[Освобождение на Париж|Париж е завзет]] от [[Френска съпротива|местната съпротива]] и сили на „[[Сражаваща се Франция]]“,{{hrf|Badsey|1990|91}} след което Съюзниците продължават [[Пробив на Линията „Зигфрид“|настъплението си на изток]]. През септември опитът за навлизане в Северна Германия с [[Операция „Маркет Гардън“|най-големия въздушен десант в историята]] завършва с неуспех.{{hrf|Dear|2001|562}} След това Съюзниците бавно напредват в Германия, но през ноември са [[Операция „Куин“|спрени на река Рур]]. В Италия напредването им също е спряно на [[Готска линия|последната голяма отбранителна линия]] на германците.{{hrf|Forrest|2012|191}} [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-R97906 Warschauer Aufstand, Straßenkampf, SS.jpg|мини|ляво|Германски войници от ''[[SS]]'' при потушаване на [[Варшавското въстание]] през август 1944 година]] На 22 юни 1944 година съветската армия започва [[Операция „Багратион“|стратегическо настъпление]] в Беларус, което почти изцяло унищожава германската [[Група армии „Център“]].{{hrf|Zaloga|1996|7}} Успоредно с това [[Лвовско-Сандомежка операция|нова настъпателна операция]] изтласква германците от западна Украйна и източна Полша. Съветският съюз създава [[Полски комитет за национално освобождение]], който трябва да установи контрол над полската територия и да унищожи полската „[[Армия Крайова]]“. В продължение на два месеца [[Червена армия|Червената армия]] изчаква в източните предградия на [[Варшава]], докато германците смазват воденото от „Армия Крайова“ [[Варшавско въстание]].{{hrf|Berend|1996|8}} В края на август съветско [[Втора Яшко-Кишиневска операция|настъпление в източна Румъния]] унищожава [[Група армии „Южна Украйна“|значителни германски сили]] и предизвиква държавни преврати [[Преврат в Румъния (1944)|в Румъния]] и [[Деветосептемврийски преврат|в България]], в резултат на които двете страни преминават на страната на Съюзниците.{{hrf|US Library of Congress|2009}} През септември 1944 година съветските войски навлизат в Югославия и, заедно с български части и [[Югославска народна освободителна армия|местните комунистически партизани]], които вече контролират части от страната, принуждават германците бързо да се изтеглят от Гърция, Албания и [[Македония (област)|Македония]], за да избегнат обкръжение.{{hrf|Evans|2008|653}} [[Белградска операция|Белград е превзет]] на 20 октомври, а дни по-късно Съюзниците започват [[Будапещенска операция|масирано настъпление]] в поставената малко преди това [[Операция „Брониран юмрук“|под германска окупация]] Унгария, която завършва с [[Битка за Будапеща|превземането на Будапеща]] през февруари 1945 година.{{hrf|Wiest|2002|65 – 66}} За разлика от бързите съветски успехи в Югоизточна Европа, яростната съпротива на Финландия срещу [[Виборгско-Петрозаводска операция|съветското настъпление]] в Карелския провлак предотвратява бърза окупация на страната и Финландия сключва примирие при относително леки условия,{{hrf|Wiktor|1998|426}} макар че е принудена [[Лапландска война|да се включи]] във войната срещу Германия. [[Файл:Douglas MacArthur lands Leyte1.jpg|мини|Генерал [[Дъглас Макартър]] се връща на Филипините по време на [[битка за Лейте|битката за Лейте]], 20 октомври 1944 година]] В Югоизточна Азия до началото на юли 1944 година британците настъпват от Асам до река [[Чиндуин]],{{hrf|Marston|2005|120}} а китайците превземат Мичина. През септември китайски сили [[Битка за връх Сун|завземат връх Сун]], връщайки [[Бирмански път|Бирманския път]] под контрола на Съюзниците. В централен Китай японците имат по-големи успехи, като от края на юни до началото на август [[Чаншайска операция (1944)|успяват да превземат]] Чанша и [[Хънян]].{{hrf|Jowett|2002|8}} Малко след това те навлизат в [[Гуанси]], в края на ноември [[Гуейлинско-Лиуджоуска операция|постигат значителни успехи]] срещу китайските сили в района{{hrf|Howard|2004|140}} и до средата на декември успяват да свържат териториите си в Китай и Индокитай.{{hrf|Drea|2003|54}} В Тихия океан американците продължават натиска върху японския защитен периметър. В средата на юни 1944 година те [[Битка за Филипинско море|нанасят решително поражение]] на японския флот във [[Филипинско море]] и [[Марианско-Палауска операция|започват настъпление]] срещу японските бази по островите в западния Тихи океан. Тези неуспехи довеждат до оставката на японския министър-председател [[Хидеки Тоджо]] и предоставят на американците военновъздушни бази, от които започват интензивни [[Бомбардировки на Япония|бомбардировки на Японските острови]]. В края на октомври американски войски [[Битка за Лейте|дебаркират на остров Лейте]] на Филипините, а малко след това американският флот удържа недалеч от там победа в [[Битка в залива Лейте|една от най-големите морски битки]] в историята.{{hrf|Cook|1997|305}} === Последни сражения и край на войната === [[Файл:Yalta Conference (Churchill, Roosevelt, Stalin) (B&W).jpg|мини|[[Ялтенска конференция|Ялтенската конференция]] през февруари 1945 година с участието на Уинстън Чърчил, Франклин Делано Рузвелт и Йосиф Сталин]] На 16 декември 1944 година Германия започва последния си значим опит за съпротива на Западния фронт, хвърляйки повечето си останали резерви в [[Арденска офанзива|масивно контранастъпление в Ардените]] и [[Операция „Северен вятър“|по френско-германската граница]], с които целят да разцепят силите на Съюзниците, да обкръжат част от тях и да завземат ключовото за снабдяването им пристанище на [[Антверпен]], като по този начин получат възможност за политически поносим изход от войната.{{hrf|Parker|2004|xiii–xiv, 6 – 8, 68 – 70, 329 – 330}} До януари 1945 година германското настъпление е отблъснато без да постигне стратегическите си цели.{{hrf|Parker|2004|xiii–xiv, 6 – 8, 68 – 70, 329 – 330}} Докато в Италия Съюзниците остават блокирани от германските защитни линии, в средата на януари съветските и полските войски [[Висло-Одерска операция|достигат на запад до Одер]] и [[Източнопруска операция|завземат Източна Прусия]].{{hrf|Glantz|2001|85}} На 4 февруари съветският, британският и американският лидер се събират на [[Ялтенска конференция|Ялтенската конференция]], където се договарят за следвоенната окупация на Германия и препотвърждават споразумението си за включването на Съветския съюз във войната срещу Япония.{{hrf|Beevor|2012|709 – 722}} През февруари 1945 година съюзническите войски навлизат [[Силезийски операции|в Силезия]] и [[Източнопомеранска операция|в Померания]], а на запад преминават германската граница, напредвайки към [[Рейн]]. В началото на март, в опит да защитят последните си нефтени запаси в Унгария и да си върнат Будапеща, германците започват в района на езерото [[Балатон]] [[Балатонска операция|последното си голямо настъпление]]. За две седмици съветски, български и югославски войски отблъскват настъплението, след което [[Виенска операция|превземат Виена]]. През март американци и британци пресичат Рейн [[Рейнска операция|северно]] и [[Ремагенска битка|южно]] от Рур, [[Рурска операция|обкръжавайки]] цяла германска група армии.{{hrf|Buchanan|2006|21}} В началото на април съветските сили [[Битка за Кьонигсберг|превземат Кьонигсберг]], докато Западните Съюзници най-накрая [[Северноиталианска операция|осъществяват пробив]] в Италия и завземат западна Германия до [[Хамбургска битка|Хамбург]] и [[Нюрнбергска битка|Нюрнберг]]. На 25 април съветските и американските войски [[Среща на Елба|се срещат на река Елба]] – по това време остават само няколко неокупирани от Съюзниците обособени области в Южна Германия и около Берлин. [[Файл:Ruins of the Reichstag in Berlin, 3 June 1945. BU8573.jpg|мини|ляво|Германският [[Райхстаг]] след превземането му от Съюзниците, 3 юни 1945 година]] Съветски и полски войски [[Битка за Берлин|атакуват и превземат Берлин]] в края на април, а германските части в Италия [[Капитулация от Казерта|капитулират]] на 29 април. На 30 април е превзета сградата на [[Райхстаг]]а, символизирайки военното поражение на Нацистка Германия,{{hrf|Shepardson|1998|135 – 154}} а гарнизонът на Берлин се предава на 2 май. По това време стават няколко смени в политическото ръководство на воюващите страни. На 12 април умира американският президент Рузвелт и мястото му е заето от [[Хари Труман]]. Бенито Мусолини [[Смърт на Бенито Мусолини|е убит]] от партизани на 28 април,{{hrf|O'Reilly|2001|244}} а два дни по-късно Адолф Хитлер [[Смърт на Адолф Хитлер|се самоубива]] в обсадения Берлин и е наследен от гросадмирал [[Карл Дьониц]].{{hrf|Kershaw|2001|823}} [[Капитулация на Германия|Пълната и безусловна капитулация]] на Германия е подписана на 7 май в [[Реймс]], [[Ден на победата (Европа)|влизайки в сила на 8 май]].{{hrf|Evans|2008|737}} Последните германски части [[Пражка операция|се съпротивляват в Прага]] до 11 май.{{hrf|Glantz|1998|24}} На Тихоокеанския театър американски и филипински войски [[Филипинска операция (1944 – 1945)|напредват на Филипините]], като [[Битка за Лусон|дебаркират на Лусон]] през януари 1945 година, [[Битка за Манила (1945)|превземат Манила]] през март и [[Битка за Лейте|прочистват Лейте]] в края на април, но сраженията [[Минданайска операция|на Минданао]] и други острови продължават до самия край на войната.{{hrf|Chant|1986|118}} Същевременно американците започват [[Бомбардировки на Япония|масирани бомбардировки]] на стратегически важни градове в Япония, целящи да унищожат японската промишленост и да деморализират цивилното население. Опустошителната [[Бомбардировки на Токио|бомбардировка на Токио]] на 9 – 10 март е най-смъртоносната конвенционална бомбардировка в историята.{{hrf|Long|2011}} [[Файл:Nagasakibomb.jpg|мини|upright|Атомната бомбардировка на Нагасаки на 9 август 1945 година]] През март 1945 година британци, американци и китайци [[Бирманска операция (1944 – 1945)|нанасят поражение]] на японците в северна Бирма, а на 3 май британците стигат до [[Рангун]].{{hrf|Drea|2003|57}} От април до юни китайците осъществяват контранастъпление в западен Хунан. През май австралийски войски [[Борнейска операция|дебаркират в Борнео]], установявайки контрол над нефтените полета на острова. Американски военноморски и десантни сили напредват към Япония, като през март [[Битка за Иво Джима|превземат Иво Джима]], а в края на юни – [[Битка за Окинава|и Окинава]].{{hrf|Jowett|2002|6}} Същевременно американските подводници блокират японския внос, ограничавайки рязко възможностите на Япония да снабдява отвъдморските си сили.{{hrf|Poirier|1999}} На 11 юли лидерите на Съюзниците [[Потсдамска конференция|се срещат в Потсдам]] край Берлин и [[Потсдамско споразумение|потвърждават дотогавашните си споразумения]] относно Германия,{{hrf|Williams|2006|90}} а американското, британското и китайското правителство преповтарят искането си за безусловна капитулация на Япония, заявявайки, че „[[Потсдамска декларация|алтернативата за Япония е незабавно и пълно унищожение]]“.{{hrf|Miscamble|2007|201}} По време на самата конференция във Великобритания се провеждат избори и мястото на Уинстън Чърчил е заето от [[Клемънт Атли]].{{hrf|Miscamble|2007|203 – 204}} Призивите за безусловна капитулация са отхвърлени от японското правителство, което смята, че ще успее да постигне по-благоприятни условия на капитулация.{{hrf|Wilson|2007|162 – 179}} В началото на август Съединените щати [[Атомни бомбардировки на Хирошима и Нагасаки|взривяват атомни бомби]] над японските градове [[Хирошима]] и [[Нагасаки]].{{hrf|Hakim|1995|}} Между двете бомбардировки Съветският съюз, следвайки Ялтенското споразумение, [[Съветско нахлуване в Манджурия|навлиза в Манджурия]] и бързо разгромява [[Квантунска армия|Квантунската армия]], най-голямата сухопътна сила на Япония,{{hrf|Glantz|2005}} което слага край на съпротивата срещу капитулацията в командването на японските сухопътни войски.{{hrf|Pape|1993}} На 15 август 1945 година [[Капитулация на Япония|Япония капитулира]], като официалният документ за това е подписан край Токио на борда на американския линеен кораб „[[Мисури (кораб)|Мисури]]“ на 2 септември 1945 година, което формално слага край на Втората световна война.{{hrf|Beevor|2012|776}} == След края на войната == {{основна|Последствия от Втората световна война}} [[Файл:Warsaw Old Town 1945.jpg|мини|Развалините на [[Варшава]] през януари 1945 година, след системното разрушаване на града от германците]] След края на войната в Европа Съюзниците създават окупационни администрации [[Окупация на Австрия от Съюзниците|в Австрия]] и [[Окупация на Германия от Съюзниците|в Германия]]. Първата става неутрална държава, необвързана с политически съюзи, а втората е разделена на западна и източна окупационна зона, контролирани съответно от Западните Съюзници и Съветския съюз. Програма за [[денацификация]] на Германия води до преследвания на националсоциалистически военнопрестъпници, включително в [[Нюрнбергски процес|Нюрнбергския процес]], и отстраняване на бивши националсоциалисти от властта, но с времето тази политика се смекчава, насочвайки се към амнистия и реинтеграция на бившите националсоциалисти в западногерманското общество.{{hrf|Frei|2002|41 – 66}} В резултат на войната Германия губи една четвърт от територията си от 1937 година. На изток [[Силезия]] и голяма част от [[Ноймарк]] и [[Померания]] са присъединени към Полша,{{hrf|Eberhardt|2015|77 – 105}} а [[Източна Прусия]] е поделена между Полша и Съветския съюз. 9 милиона етнически [[германци]] от тези области,{{hrf|Eberhardt|2006|}}{{hrf|Eberhardt|2011|}} както и 3 милиона от Судетите в Чехословакия [[Изселване на немци след Втората световна война|са изселени в Германия]], като през 50-те години една пета от населението на Западна Германия е съставено от бежанци от източните области. Освен германски територии, Съветският съюз присъединява полските области на изток от [[Линия „Кързън“|Линията „Кързън“]],{{hrf|Eberhardt|2012|5 – 21}} откъдето [[Изселване на поляци след Втората световна война|са прогонени 2 милиона поляци]],{{hrf|Eberhardt|2011|}}{{hrf|Roberts|2006|55}} както и североизточна Румъния,{{hrf|Roberts|2006|55}}{{hrf|Shirer|1990|794}} части от източна Финландия{{hrf|Kennedy-Pipe|1995}} и трите Балтийски страни.{{hrf|Wettig|2008|20 – 21}}{{hrf|Senn|2007|}} Италия губи сравнително малки области в полза на Франция, Югославия и Гърция, както и владенията си в Африка. [[Файл:Ww2 170.jpg|мини|ляво|Обвиняеми в [[Нюрнбергски процес|Нюрнбергските процеси]], където Съюзниците съдят видни фигури от политическото, военното, съдебното и стопанското ръководство на Нацистка Германия за [[престъпление срещу човечеството|престъпления срещу човечеството]]]] В опит за поддържане на [[световен мир]]{{hrf|Yoder|1997|39}} Съюзниците създават [[Организацията на обединените нации]] (ООН), официално образувана на 24 октомври 1945 година,{{hrf|United Nations|2010}} и през 1948 година приемат [[Всеобща декларация за правата на човека|Всеобщата декларация за правата на човека]] като общ стандарт за всички членуващи в нея държави.{{hrf|Waltz|2002|437 – 448}} Великите сили, победителки във войната – Великобритания, Китай, Съветския съюз, Съединените щати и Франция, – стават постоянни членове на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]].{{hrf|unfoundation.org|2012}} Въпреки това отношенията между самите Съюзници започват да се влошават още преди края на войната.{{hrf|Kantowicz|2000|6}} [[Файл:EasternBloc BorderChange38-48.svg|мини|Следвоенни промени на границите в Централна Европа и формиране на [[Социалистически лагер|Социалистическия лагер]]]] Германия е де факто разделена на две независими държави – [[Западна Германия|Федерална република Германия]] (Западна Германия) и [[Източна Германия|Германска демократична република]] (Източна Германия),{{hrf|Wettig|2008|96 – 100}} – в границите на първоначалните западна и съветска окупационна зона. Останалата част от Европа също се разделя на западна и съветска [[сфера на влияние]].{{hrf|Trachtenberg|1999|33}} Повечето страни в Източна и Централна Европа попадат в [[Социалистически лагер|съветската сфера]] и в тях, изцяло или частично с подкрепата на съветските окупационни войски, се установяват [[Тоталитаризъм|тоталитарни]] комунистически режими. В резултат на това Източна Германия,{{hrf|Applebaum|2012}} [[Полска народна република|Полша]], [[Чехословашка социалистическа република|Чехословакия]], [[Унгарска народна република|Унгария]], [[Социалистическа република Румъния|Румъния]], [[Народна република България|България]] и [[Народна социалистическа република Албания|Албания]]{{hrf|Naimark|2010|175 – 197}} са превърнати в [[сателитна държава|сателитни държави]] на Съветския съюз. [[Социалистическа федеративна република Югославия|Югославия]], макар и под комунистически режим, запазва самостоятелността си след [[Съветско-югославски конфликт|внезапен разрив]] между югославското и съветското ръководство.{{hrf|Swain|1992|641 – 663}} Следвоенното разделение на света е формализирано в два военни съюза – воденият от Съединените щати [[НАТО]] и воденият от Съветския съюз [[Варшавски договор]].{{hrf|Borstelmann|2005|318}} Продължителният период на политическо напрежение и военно съперничество между тях, [[Студена война|Студената война]], е съпътстван от безпрецедентна [[надпревара във въоръжаването]] и множество [[Опосредствана война|опосредствани войни]].{{hrf|Leffler|2010}} В Далечния Изток Съединените щати оглавяват [[окупация на Япония|окупацията на Япония]] и [[Подопечна територия на Тихоокеанските острови|администрират бившите японски острови]] в западния Тихи океан, а Съветският съюз анексира [[Сахалин]] и [[Курилски острови|Курилските острови]].{{hrf|Weinberg|2005|911}} [[Корея]], до войната [[Корея под японско владичество|под японско управление]], е [[Разделение на Корея|разделена]] на две окупационни зони – съветска [[Северна Корея|на север]] и американска [[Южна Корея|на юг]], – които стават основа на две самостоятелни държави, всяка претендираща да е легитимното правителство на цяла Корея, което довежда до [[Корейската война]].{{hrf|Stueck|2010|71}} [[Файл:Declaration of State of Israel 1948.jpg|мини|ляво|[[Давид Бен-Гурион]] обявява [[Декларация за създаване на Държавата Израел|Декларацията за създаване на Държавата Израел]] на 14 май 1948 година]] През юни 1946 година в Китай националисти и комунисти подновяват [[Китайска гражданска война|гражданската война]], в която комунистите надделяват, създавайки на континента [[Китайската народна република]], докато националистическите сили се оттеглят на остров [[Тайван]].{{hrf|Lynch|2010|12 – 13}} В Близкия Изток отхвърлянето от арабите на [[План на ООН за разделяне на Палестина|Плана за разделяне на Палестина]] поставя началото на трайно задълбочаване на [[Арабско-израелски конфликт|Арабско-израелския конфликт]]. Европейските сили се опитват да запазят поне част от своите [[колониална империя|колониални империи]], но загубата на престиж и ресурси по време на войната правят усилията им безуспешни, което довежда до процеса на [[деколонизация]].{{hrf|Roberts|1997|589}}{{hrf|Darwin|2007|441 – 443, 464 – 468}} Световната икономика е тежко засегната от войната, макар че последствията за отделните страни са различни. Съединените щати излизат от войната в по-добро икономическо състояние от останалите развити страни, към 1950 година брутният им вътрешен продукт на глава от населението е значително по-висок от този в останалите големи държави и те заемат ключово положение в световната икономика.{{hrf|Dear|2001|1006}}{{hrf|Harrison|1998|34 – 55}} Въпреки огромните човешки и материални загуби Съветският съюз и Китай достигат предвоенните нива на производството си сравнително бързо, до началото на 50-те години на XX век.{{hrf|Smith|1993|32}}{{hrf|Genzberger|1994|4}} Япония преживява [[Японско икономическо чудо|безпрецедентен икономически растеж]], като за няколко десетилетия се превръща в една от водещите икономики в света.{{hrf|Neary|1992|49}} Първоначално Съюзниците следват политика на промишлено обезсилване на Германия, но заради нейната стопанска обвързаност с други страни това предизвиква стагнация в цяла Западна Европа и забавя с години следвоенното икономическо възстановяване.{{hrf|Balabkins|1964|207 – 209}}{{hrf|Petrov|1967|263}} Западна Германия се стабилизира с паричната реформа от средата на 1948 година, след което възстановяването в региона се ускорява с либерализацията на икономическата политика, окуражавана пряко и непряко от [[План „Маршал“|Плана „Маршал“]].{{hrf|DeLong|1993|190 – 191}}{{hrf|Balabkins|1964|212}} Бързото стопанско възстановяване през този период е наричано икономическо чудо [[Германско икономическо чудо|в Германия]]{{hrf|Wolf|1993|29 – 32}} и [[Италианско икономическо чудо|в Италия]]{{hrf|Bull|2005|20 – 21}} и [[Тридесетте славни години]] във Франция.{{hrf|Ritchie|1992|23}} В същото време Великобритания, стопански опустошена от войната,{{hrf|Minford|1993|117}} въпреки че получава значителна част от помощите по Плана „Маршал“,{{hrf|Schain|2001}} в продължение на десетилетия преживява относителен икономически упадък.{{hrf|Emadi-Coffin|2002|64}} == Резултати от войната == === Жертви и военни престъпления === {{основна|Жертви през Втората световна война}} [[Файл:World War II Casualties2-bg.svg|мини|Диаграма на загиналите във Втората световна война по страна]] Оценките за общия брой жертви на Втората световна война варират в широки граници, като голям брой смъртни случаи не са подробно регистрирани. Според повечето оценки броят на загиналите е около 60 милиона души, включително към 20 милиона военни и 40 милиона цивилни.{{hrf|O'Brien|2010}}{{hrf|White|2007}}{{hrf|secondworldwar.co.uk|2007}} Само Съветският съюз губи през войната над 27 милиона души,{{hrf|Hosking|2006|242}} включително 8,7 милиона военни и 19 милиона цивилни,{{hrf|Ellman|1994}} а четвърт от цялото население на страната са ранени или убити.{{hrf|Smith|1994|204}} Военните загуби на Германия са 5,3 милиона души, главно на Източния фронт и при крайната съпротива в самата Германия.{{hrf|Herf|2003}} По време на войната в Китай, както и [[Битка при Халхин Гол|при Халхин Гол]], японците използват различни видове [[Химическо оръжие|химически]] и [[Биологично оръжие|биологични оръжия]].{{hrf|Gold|1996|75 – 77}}{{hrf|Tucker|2004|320}}{{hrf|Harris|2002|74}} Както японците, така и германците, извършват опити с такива оръжия върху цивилни,{{hrf|Lee|2002|69}} а понякога и върху [[военнопленник|военнопленници]].{{hrf|The Japan Times Online|2004}} В самия край на войната Съединените щати за пръв път в историята използват [[атомно оръжие]].{{hrf|Hakim|1995|}} По-голямата част от жертвите във войната са цивилни, които загиват както при самите военни действия, включително при стратегически бомбардировки, така и при опитите на воюващите страни да удържат контрола над окупирани територии с враждебно население. В Азия броят на цивилните жертви на Съюзниците по някои оценки надхвърля 10 милиона души,{{hrf|Rummell|2010}} включително 7,5 милиона китайци.{{hrf|Dear|2001|290}} Най-известното военно престъпление на японците е [[Клане в Нанкин|Нанкинското клане]], при което са избити между 50 и 300 хиляди китайски цивилни,{{hrf|Chang|1997|102}} а само при [[Политика на трите „всичко“|Кампанията на трите „всичко“]] загиват 2,7 милиона души.{{hrf|Bix|2000|}} [[Файл:The Liberation of Bergen-belsen Concentration Camp, April 1945 BU4031.jpg|мини|ляво|Масово погребване на затворнички от германския лагер „[[Берген-Белзен]]“]] По различни оценки между 11{{hrf|Florida Center for Instructional Technology|2005}} и 17 милиона{{hrf|Niewyk|2000|45 – 52}} цивилни умират в резултат, пряк или непряк, от [[Расизъм|расистката]] политика на германските националсоциалисти. Сред тях са около [[Холокост|6 милиона евреи]], милиони [[Славянски народи|славяни]] (включително над 1,9 милиона поляци,{{hrf|Snyder|2009|}}{{hrf|ushmm.org|2016}} както и [[цигани]], [[Инвалидност|инвалиди]], [[хомосексуалност|хомосексуални]], [[Масонство|масони]], [[свидетели на Йехова]] и други групи, определяни като „негодни за живот“.{{hrf|BBC|2006}}{{hrf|Niewyk|2000|45 – 52}}{{hrf|United States Holocaust Memorial Museum|2006|}} Над 200 хиляди [[сърби]], наред с цигани и евреи, са избити от марионетната [[Независима хърватска държава]],{{hrf|Evans|2008|158 – 160, 234 – 236}} а повече от 100 хиляди поляци – от партизанската [[Украинска въстаническа армия]], главно по време на [[Волинско клане|Волинските кланета]].{{hrf|volhyniamassacre.eu|2018}} В изключително тежки условия са поставени съветските военнопленници в Германия, като 3,6 милиона от общо 5,7 милиона военнопленници губят живота си.{{hrf|Herbert|1994|222}}{{hrf|Overy|2004|568 – 569}} === Лагери и принудителен труд === По време на войната Германия масирано използва [[Принудителен труд в Нацистка Германия|принудителен труд]] – както на затворниците в концентрационните лагери, така и на около 12 милиона ''[[остарбайтер]]и'', отвлечени от окупираните територии в Източна Европа и използвани като [[робство|роби]] в германското стопанство.{{hrf|Marek|2005}} Между 1935 и 1941 година поне пет милиона китайски цивилни от Северен Китай и Манджоу-Го са изпратени на принудителен труд в японските мини и заводи, а след 1942 година броят им достига 10 милиона.{{hrf|Ju|2002}} На остров Ява на принудителен труд са подложени между 4 и 10 милиона души, а 270 хиляди са изпратени в други части на Югоизточна Азия, като повечето никога не се завръщат.{{hrf|US Library of Congress|1992}} Съществуващата и преди войната съветска мрежа на [[Гулаг]] през 1942 – 1943 година е превърната от военновременния недоимък и глада в система от лагери на смъртта,{{hrf|Getty|1993|1017 – 1049}} в която загиват множество граждани на Полша и Прибалтийските държави, отвлечени след Пакта „Рибентроп-Молотов“, както и много военнопленници от Тристранния пакт.{{hrf|Applebaum|2003|389 – 396}} В края на войната повечето съветски военнопленници, освободени от германските лагери, както и много репатрирани цивилни, са затворени в специални филтрационни лагери, след което над 270 хиляди са изпратени в Гулаг, а други 700 хиляди са използвани за принудителен труд.{{hrf|Земсков|2004}}{{hrf|Bacon|1992}}{{hrf|Ellman|2002}} [[Файл:Czeslawa Kwoka - Brasse.jpg|мини|ляво|Идентификационни снимки на полско момиче от лагера „[[Аушвиц (концлагер)|Аушвиц]]“ – около 230 хиляди деца са затворени от германците и използвани за принудителен труд или медицински експерименти]] В японските военнопленнически лагери, в които често се извършва принудителен труд, също има висока смъртност. По данни на следвоенните трибунали 27% от западните военнопленници в японските лагери загиват,{{hrf|PBS Online|2003}} седем пъти над смъртността им в германски и италиански лагери.{{hrf|Tanaka|1996|2 – 3}} Въпреки това, при капитулацията на Япония са освободени над 80 хиляди западни военнопленници, докато освободените китайци са едва 56 души.{{hrf|Bix|2000|360}} === Окупация === [[Файл:Palmiry before execution.jpg|мини|Полски цивилни преди екзекуцията им от германците [[Палмирийско клане|в Палмирийската гора]] през 1940 година]] В Европа окупацията на територии от Тристранния пакт има две форми. В Западна, Северна и Централна Европа Германия установява икономическа политика, чрез която към края на войната извлича към 69,5 милиарда райхсмарки, без да се включват директно заграбените промишлени стоки, военно оборудване, суровини, произведения на изкуството и други.{{hrf|Liberman|1996|42}} Така бюджетните приходи на Германия от окупираните територии са над 40% от събираните в самата Германия, а към края на войната достигат почти 40% от общите бюджетни приходи.{{hrf|Milward|1992|138}} [[Файл:Bundesarchiv Bild 101I-031-2436-03A, Russland, Hinrichtung von Partisanen retouched.jpg|мини|ляво|Съветски партизани, обесени от германците]] В Източна Европа очакваните от германците ползи от новоусвоеното „[[жизнено пространство]]“ така и не се реализират, тъй като променливата фронтова линия и съветската [[политика на опожарената земя]] ги лишават от възможността да извличат съществени ресурси.{{hrf|Milward|1992|148}} В същото време, за разлика от Западна Европа, расистката политика на германците води до изключително лошо отношение към славянското население, често съпътствано с масови екзекуции.{{hrf|Barber|2006|232}} В повечето окупирани територии в Европа възникват различни по значимост [[Съпротива (Втора световна война)|съпротивителни движения]], но те не оказват съществено влияние върху военните операции на Тристранния пакт.{{hrf|Hill|2005|5}}{{hrf|Christofferson|2006|156}} В Азия японците описват агресията си като създаване на [[Велика източноазиатска сфера на съпроцъфтяване]], чрез която освобождават страните в региона от европейския колониализъм.{{hrf|Radtke|1997|107}} Макар в някои страни японците наистина да са посрещнати като освободители, изключителната им бруталност обикновено бързо обръща общественото мнение срещу тях.{{hrf|Rahn|2001|266}} Все пак Япония постига основната си стратегическа цел в Югоизточна Азия, осигуряването на достъп до нефтените находища – още при първоначалното завладяване японците заграбват 550 хиляди тона нефт, а към 1943 година достигат 76% от довоенното производство на Нидерландска Индия, 6,8 милиона тона годишно.{{hrf|Rahn|2001|266}} === Стопанство === [[Файл:WorldWarII-GDP-Relations-Allies-Axis-simple.svg|мини|upright=1.5|lang=bg|Съотношение на брутния вътрешен продукт на Съюзниците и Тристранния пакт между 1938 и 1945 година]] Преди началото на войната Съюзниците в Европа имат значително демографско и стопанско преимущество пред страните от Тристранния пакт. През 1938 година Великобритания с нейните доминиони, Франция и Полша имат с 30% по-голямо население и по-голям брутен вътрешен продукт от Германия и Италия, а с отчитане и на колониите преимуществото на Съюзниците е петкратно в население и двукратно в брутен вътрешен продукт.{{hrf|Harrison|1998|3}} По същото време в Азия Китай има 6 пъти по-голямо население от Япония, но само с 89% по-голям брутен вътрешен продукт, а при отчитане на японските владения – 3 пъти по-голямо население и с 38% по-голям брутен вътрешен продукт.{{hrf|Harrison|1998|3}} Макар първоначалното стопанско и демографско преимущество на Съюзниците до известна степен да е намалено след първите успехи на Германия и Япония, то бързо е възстановено и се превръща в решаващ фактор от 1941 година, когато Съединените щати и Съветският съюз стават част от Съюзниците, а войната се превръща във [[война на изтощение]].{{hrf|Harrison|1998|2}} За времето на цялата война Съединените щати произвеждат около две трети от военното оборудване на Съюзниците, включително кораби, самолети, артилерия, танкове, камиони и боеприпаси.{{hrf|Wilson|2016|2}} Още в началото на войната Германия и Япония не са подготвени за продължителни военни действия.{{hrf|British Bombing Survey Unit|1998|84}}{{hrf|Lindberg|2001|126}} В допълнение към довоенното си преимущество в промишлеността, Съюзниците разполагат с по-добър достъп до природни ресурси и успяват по-бързо да реорганизират икономиката си за нуждите на войната,{{hrf|Overy|1994|26}} включително привличайки по-ефективно жени в [[работна сила|работната сила]].{{hrf|Bernstein|1991|267}} Германия и Япония не успяват да компенсират изоставането си и с масовото използване на [[принудителен труд]]{{hrf|United Nations|2005|23}} на 12 милиона души от Източна Европа{{hrf|Marek|2005}} и 18 милиона души от Далечния Изток.{{hrf|Ju|2002}}{{hrf|US Library of Congress|1992}} Промишленият капацитет на Тристранния пакт е сериозно засегнат и от стратегическите бомбардировки на Съюзниците през втората половина на войната.{{hrf|Griffith|1999|203}} === Военни и технически нововъведения === [[Файл:Boeing-Whichata B-29 Assembly Line - 1944.jpg|мини|Линия за сглобяване на стратегически бомбардировачи „[[Боинг B-29]]“ през 1944 година]] Втората световна война превръща [[военновъздушни сили|военновъздушните сили]] в основен клон на въоръжените сили на воюващите страни. Самолети се използват [[Разузнавателен самолет|за разузнаване]], като [[изтребител]]и и [[бомбардировач]]и и за [[близка въздушна поддръжка|поддръжка на наземни операции]], като всяка от тези функции се развива значително. Сред нововъведенията са широкото използване на [[въздушен транспорт]] за бързо придвижване на приоритетни доставки, оборудване и персонал{{hrf|Tucker|2004|76}} и [[стратегическа бомбардировка|стратегическите бомбардировки]] на противникови промишлени центрове и големи градове.{{hrf|Levine|1992|227}} Развива се и [[противовъздушна отбрана|противовъздушната отбрана]], която започва да използва [[радиолокатор]]и и наземна противовъздушна артилерия. Създадени са първите [[реактивен самолет|реактивни самолети]], които поради късното си въвеждане не оказват голямо въздействие върху военните действия, но в следвоенния период се превръщат в основа на военновъздушните сили по света.{{hrf|Klavans|1997|13 – 361}}{{hrf|Ward|2010|247 – 251}} Разработват се и първите [[Ракетно оръжие|управляеми ракети]], но те достигат необходимото ниво за надеждна [[Ракета земя-въздух|употреба срещу самолети]] едва след края на войната. Напредък е постигнат в почти всяка насока на [[военноморско дело|военноморското дело]], но най-вече при [[самолетоносач]]ите и [[подводница|подводниците]]. Макар морската авиация да няма особени успехи в началото на войната, операциите [[Битка при Таранто|при Таранто]], [[Нападение над Пърл Харбър|при Пърл Харбър]] и [[Битка в Коралово море|в Коралово море]] налагат самолетоносачите като преобладаващ основен кораб на мястото на [[Линеен кораб|линейните кораби]].{{hrf|Tucker|2004|163}}{{hrf|Bishop|2004|7}}{{hrf|Chenoweth|2005|180}} Самолетоносачите са по-икономични, заради относително ниската стойност на самолетите,{{hrf|Hearn|2007|14}} както и заради по-малката необходимост от тежко брониране.{{hrf|Gardiner|2004|52}} В Атлантическия океан [[Ескортен самолетоносач|ескортните самолетоносачи]] се оказват ключов елемент на съюзническите конвои с големия си радиус на ефективна защита, спомагайки за затварянето на [[Средноатлантическа празнина|Средноатлантическата празнина]].{{hrf|Sumner|2001|25}} Воюващите страни отделят голямо внимание на подводниците, които доказват ефективността си още в Първата световна война.{{hrf|Burcher|1995|15}} Британците се концентрират върху разработките в областта на [[противоподводна отбрана|противоподводната отбрана]], като създаването на [[сонар]]и и организирането на конвои, докато германците се насочват към нападателни техники, като разработения за тази цел [[Подводница от тип VII|Тип VII]] и [[тактика на вълчата глутница|тактиката на вълчата глутница]].{{hrf|Burcher|1995|16}} [[Файл:Bundesarchiv Bild 141-1880, Peenemünde, Start einer V2.jpg|мини|upright=0.9|ляво|Изстрелване на ракета „[[Фау-2]]“ от полигона „[[Пенемюнде (полигон)|Пенемюнде]]“ през юни 1943 година]] [[Сухопътна война|Сухопътната война]] се развива от статичните фронтови линии на [[окопна война|окопната война]] от времето на Първата световна война, разчитащи на подобрената [[артилерия]], превъзхождаща по бързина [[пехота]]та и [[кавалерия]]та, към повишената мобилност и [[общовойскови бой|общовойсковия бой]]. [[Танк]]овете, използвани дотогава предимно за поддръжка на пехотата, се превръщат в основно оръжие.{{hrf|Tucker|2004|125}} Още в края на 30-те години танковете са значително по-усъвършенствани, отколкото през Първата световна война,{{hrf|Dupuy|1982|231}} а технологията им не спира да се развива през цялата война с подобрения в скоростта, защитата и огневата мощ. В началото на войната преобладава мнението, че вражеските танкове трябва да се посрещат с танкове с по-добри характеристики.{{hrf|Tucker|2004|108}} Тази концепция е поставена под въпрос от лошото представяне на относително леките ранни танкове срещу бронирани машини, както и от германската доктрина за избягване на пряк сблъсък между танкови части. Този подход, предпочитащ използването на общовойскови бой, става основа на успешната германска тактика на светкавична война в Полша и Франция.{{hrf|Tucker|2004|125}} В хода на войната се разработват и различни средства за [[Противотанкова отбрана|унищожаване на танкове]], като [[Стрелба от закрита позиция|артилерийски обстрел от закрита позиция]], [[Противотанково оръдие|противотанкови оръдия]], включително [[Самоходно оръдие|самоходни]], [[противотанкова мина|противотанкови мини]], пехотни противотанкови оръжия с малък обхват.{{hrf|Tucker|2004|108}} [[Файл:Trinity device readied.jpg|мини|Първият в историята [[ядрен опит]] „[[Тринити (опит)|Тринити]]“ през юли 1945 година]] Дори при мащабната механизация на сухопътните войски, пехотата остава гръбнакът на всички армии,{{hrf|Tucker|2004|734}} макар екипировката ѝ да остава сходна с тази от Първата световна война.{{hrf|Cowley|2001|221}} Широко разпространение получават леките картечници, като германската „[[MG34]]“, и различни [[картечен пистолет|картечни пистолети]], подходящи за близък бой в градска среда или в джунглата.{{hrf|Cowley|2001|221}} [[Автомат (оръжие)|Автоматът]], едно от късните изобретения от времето на Втората световна война, съчетаващо характеристики на пушка и картечен пистолет, след нейния край се превръща в масовото оръжие на пехотата по целия свят.{{hrf|Sprague|2006|1}} Основните воюващи държави се опитват да разрешат проблема със сложността и сигурността на използваните в [[криптография]]та големи кодови книги с разработването на [[Шифроване|шифровъчни машини]], като германската „[[Енигма (машина)|Енигма]]“,{{hrf|Ratcliff|2006|11}} а развитието на [[радиоелектронно разузнаване|радиоелектронното разузнаване]] и [[криптоанализ]]а засилват обратния процес на дешифроване. Друга насока на [[военно разузнаване|военното разузнаване]] е ефективното използване на [[мистификация|мистификации]], като съюзническите операции [[Операция „Минсмийт“|„Минсмийт“]] и [[Операция „Бодигард“|„Бодигард“]].{{hrf|Schoenherr|2007}}{{hrf|Rowe|2009}} Други технически и инженерни постижения по време на войната или в резултат от нея са първите програмируеми компютри („[[Z3]]“, „[[Colossus Mark I|Colossus]]“ и ENIAC), [[Фау-1|управляеми]] и [[Фау-2|балистични ракети]], [[Ядрено оръжие|ядрени оръжия]], [[операционни изследвания]] и [[Мълбери|изкуствени пристанища]]. През войната започва масовото производство и използване на антибиотика [[пеницилин]].{{hrf|American Chemical Society|2019}} == Бележки == <references /> ; Цитирани източници {{дребно| * {{cite book | last = Гречко | first = Андрей Антонович | year = 1982 | title = История второй мировой войны 1939 – 1945 гг. Том 12. Итоги и уроки второй мировой войны | publisher = Воениздат | url = https://books.google.com/books?id=GOofAAAAMAAJ | lang = ru}} * {{cite | фамилия-част = Земсков | име-част = Виктор | заглавие-част = Репатриация перемещённых советских граждан | url-част = http://scepsis.net/library/id_1234.html | заглавие = Война и общество, 1941 – 1945 книга вторая | място = Москва | издател = Наука | дата = 2004 | език = ru}} * {{Cite book | last = Adamthwaite | first = Anthony P | year = 1992 | title = The Making of the Second World War | isbn = 978-0-415-90716-3 | publisher = Routledge | location = New York | url = https://archive.org/details/makingofsecondwo00adam_0 | lang = en}} * {{cite web | publisher = American Chemical Society | year = 2019 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20190628035235/https://www.acs.org/content/acs/en/education/whatischemistry/landmarks/flemingpenicillin.html | archivedate = 2019-06-28 | url = https://www.acs.org/content/acs/en/education/whatischemistry/landmarks/flemingpenicillin.html | title = Discovery and Development of Penicillin: International Historic Chemical Landmark | location = Washington, D.C. | accessdate = 2019-07-15 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Anderson | first = Irvine H., Jr | year = 1975 | title = The 1941 De Facto Embargo on Oil to Japan: A Bureaucratic Reflex | journal = The Pacific Historical Review | volume = 44 | issue = 2 | pages = 201 – 231 | jstor = 3638003 | doi = 10.2307/3638003 | lang = en| issn=0030-8684 }} * {{Cite book | last = Applebaum | first = Anne | authorlink = Ан Епълбаум | year = 2003 | title = Gulag: A History of the Soviet Camps | url = https://archive.org/details/gulaghistoryofso0000appl | location = London | publisher = Allen Lane | isbn = 978-0-7139-9322-6 | lang = en}} * {{Cite book | last = Applebaum | first = Anne | year = 2012 | title = Iron Curtain: The Crushing of Eastern Europe 1944 – 56 | location = London | publisher = Allen Lane | isbn = 978-0-7139-9868-9 | lang = en}} * {{cite web | publisher = Asia Times | year = 2016 | url = http://www.atimes.com/article/fact-box-japan-russia-never-signed-wwii-peace-treaty/ | archiveurl = https://web.archive.org/web/20180604072306/http://www.atimes.com/article/fact-box-japan-russia-never-signed-wwii-peace-treaty/ | title = Why Japan and Russia never signed a WWII peace treaty | work = atimes.com | accessdate = 2018-06-04 | lang = en | архив_дата = 2018-06-04 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180604072306/http://www.atimes.com/article/fact-box-japan-russia-never-signed-wwii-peace-treaty/ }} * {{Cite journal | last = Bacon | first = Edwin | year = 1992 | title = Glasnost' and the Gulag: New Information on Soviet Forced Labour around World War II | journal = Soviet Studies | volume = 44 | issue = 6 | pages = 1069 – 1086 | jstor = 152330 | doi = 10.1080/09668139208412066 | lang = en}} * {{Cite book | last = Badsey | first = Stephen | year = 1990 | title = Normandy 1944: Allied Landings and Breakout | url = https://archive.org/details/normandy1944alli0000bads_o8g0 | location = Oxford | publisher = Osprey Publishing | isbn = 978-0-85045-921-0 | lang = en}} * {{Cite book | last = Balabkins | first = Nicholas | year = 1964 | title = Germany Under Direct Controls: Economic Aspects of Industrial Disarmament 1945 – 1948 | url = https://archive.org/details/germanyunderdire0000bala | location = New Brunswick, NJ | publisher = Rutgers University Press | isbn = 978-0-8135-0449-0 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Barber | име-част = John | съавтори-част = Mark Harrison | заглавие-част = Patriotic War, 1941 – 1945 | фамилия = Suny | име = Ronald Grigor (ed.) | заглавие = The Cambridge History of Russia, Volume III: The Twentieth Century | място = Cambridge | издател = Cambridge University Press | дата = 2006 | isbn = 978-0-521-81144-6 | език = en | страница = 217 – 242}} * {{Cite book | last = Barker | first = A. J | year = 1971 | title = The Rape of Ethiopia 1936 | url = https://archive.org/details/bwb_O8-BST-810 | location = New York | publisher = Ballantine Books | isbn = 978-0-345-02462-6 | lang = en}} * {{cite web | publisher = BBC | year = 2006 | work = bbc.co.uk | url = http://www.bbc.co.uk/tyne/content/articles/2005/01/20/holocaust_memorial_other_victims_feature.shtml | title = Non-Jewish Holocaust Victims: The 5,000,000 others | date = April 2006 | accessdate = 2013-08-04 | archive-url = https://web.archive.org/web/20130303054845/http://www.bbc.co.uk/tyne/content/articles/2005/01/20/holocaust_memorial_other_victims_feature.shtml |archivedate = 2013-03-03 | url-status = live | lang = en}} * {{Cite book | last = Beevor | first = Antony | authorlink = Антъни Бийвър | year = 1998 | title = Stalingrad | url = https://archive.org/details/stalingrad0000beev_b9h0 | location = New York | publisher = Viking | isbn = 978-0-670-87095-0 | lang = en}} * {{Cite book | last = Beevor | first = Antony | year = 2012 | title = The Second World War | location = London | publisher = Weidenfeld & Nicolson | isbn = 978-0-297-84497-6 | lang = en}} * {{Cite book | last = Bellamy | first = Chris T | year = 2007 | title = Absolute War: Soviet Russia in the Second World War | url = https://archive.org/details/absolutewarsovie0000bell_x5w0 | location = New York | publisher = Alfred A. Knopf | isbn = 978-0-375-41086-4 | lang = en}} * {{Cite book | last = Ben-Horin | first = Eliahu | year = 1943 | title = The Middle East: Crossroads of History | url = https://archive.org/details/middleeastcrossr0000elia | location = New York | publisher = W.W. Norton | lang = en}} * {{Cite book | last = Berend | first = Ivan T | authorlink = Иван Беренд | year = 1996| title= Central and Eastern Europe, 1944 – 1993: Detour from the Periphery to the Periphery | location = Cambridge | publisher = Cambridge University Press | isbn = 978-0-521-55066-6 | lang = en}} * {{Cite book | last = Bernstein | first = Gail Lee | year = 1991 | title = Recreating Japanese Women, 1600 – 1945 | location = Berkeley & Los Angeles | publisher = University of California Press | isbn = 978-0-520-07017-2 | lang = en}} * {{Cite book | last = Bilhartz | first = Terry D. | coauthors = Alan C. Elliott | year = 2007 | title = Currents in American History: A Brief History of the United States | url = https://archive.org/details/currentsinameric0000bilh | location = Armonk, NY | publisher = M.E. Sharpe | isbn = 978-0-7656-1821-4 | lang = en}} * {{Cite book | last = Bilinsky | first = Yaroslav | year = 1999 | title = Endgame in NATO's Enlargement: The Baltic States and Ukraine | location = Westport, CT | publisher = Greenwood Publishing Group | isbn = 978-0-275-96363-7 | lang = en}} * {{Cite book | last = Bishop | first = Chris | coauhtors = Chris Chant | title = Aircraft Carriers: The World's Greatest Naval Vessels and Their Aircraft | publisher = Silverdale Books | year = 2004 | isbn = 978-1-84509-079-1 | location = Wigston, Leics | lang = en}} * {{Cite book | last = Bix | first = Herbert P | year = 2000 | title = Hirohito and the Making of Modern Japan | url = https://archive.org/details/hirohitomakingof0000bixh | location = New York | publisher = HarperCollins | isbn = 978-0-06-019314-0 | lang = en}} * {{cite web | last = Bjorkman | first = James | year = 2016 | url = https://worldwartwodaily.filminspector.com/2016/05/january-18-1940-new-hope-for-allied.html | title = January 18, 1940: New Hope for Allied Shipping | work = worldwartwodaily.filminspector.com | publisher = worldwartwodaily.filminspector.com | accessdate = 2020-02-05 | lang = en}} * {{Cite book | last = Black | first = Jeremy | authorlink = Джереми Блек | year = 2003 | title = World War Two: A Military History | location = Abingdon & New York | publisher = Routledge | isbn = 978-0-415-30534-1 | lang = en}} * {{Cite book | last = Blinkhorn | first = Martin | year = 2006 | origyear = 1984 | title = Mussolini and Fascist Italy | url = https://archive.org/details/mussolinifascist0000blin_h8c7 | edition = 3rd | location = Abingdon & New York | publisher = Routledge | isbn = 978-0-415-26206-4 | lang = en}} * {{Cite book | last = Bonner | first = Kit | coauthors = Carolyn Bonner | year = 2001 | title = Warship Boneyards | url = https://archive.org/details/warshipboneyards0000bonn | location = Osceola, WI | publisher = MBI Publishing Company | isbn = 978-0-7603-0870-7 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Borstelmann | име-част = Thomas | заглавие-част = The United States, the Cold War, and the colour line | фамилия = Leffler | име = Melvyn P. | съавтори = David S. Painter (eds.) | заглавие = Origins of the Cold War: An International History | място = Routledge | издател = Abingdon & New York | дата = 2005 | isbn = 978-0-415-34109-7 | език = en | страница = 317 – 332}} * {{Cite book | last = Bosworth | first = Richard | coauthors = Joseph Maiolo | title = The Cambridge History of the Second World War Volume 2: Politics and Ideology | series = The Cambridge History of the Second World War (3 vol) | location = Cambridge | publisher = Cambridge University Press | year = 2015 | url = http://universitypublishingonline.org/cambridge/histories/subject_title_list.jsf?subjectCode=15&heading=Warfare&tSort=title+closed&aSort=author+default_list&ySort=year+default_list | lang = en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160820160141/http://universitypublishingonline.org/cambridge/histories/subject_title_list.jsf?subjectCode=15&heading=Warfare&tSort=title+closed&aSort=author+default_list&ySort=year+default_list |date=2016-08-20 }} * {{Cite book | last = Brayley | first = Martin J | year = 2002 | title = The British Army 1939 – 45, Volume 3: The Far East | location = Oxford | publisher = Osprey Publishing | isbn = 978-1-84176-238-8 | lang = en}} * {{Cite book | author = British Bombing Survey Unit | year = 1998 | title = The Strategic Air War Against Germany, 1939 – 1945 | location = London & Portland, OR | publisher = Frank Cass Publishers | isbn = 978-0-7146-4722-7 | lang = en}} * {{Cite book | last = Brody | first = J. Kenneth | year = 1999 | title = The Avoidable War: Pierre Laval and the Politics of Reality, 1935 – 1936 | url = https://archive.org/details/avoidablewar0000brod | location = New Brunswick, NJ | publisher = Transaction Publishers | isbn = 978-0-7658-0622-2 | lang = en}} * {{Cite book | last = Brown | first = David | year = 2004 | title = The Road to Oran: Anglo-French Naval Relations, September 1939 – July 1940 | location = London & New York | publisher = Frank Cass | isbn = 978-0-7146-5461-4 | lang = en}} * {{Cite book | last = Buchanan | first = Tom | year = 2006 | title = Europe's Troubled Peace, 1945 – 2000 | url = https://archive.org/details/europestroubledp0000buch | location = Oxford & Malden, MA | publisher = Blackwell Publishing | isbn = 978-0-631-22162-3 | lang = en}} * {{Cite book | last = Bueno de Mesquita | first = Bruce | authorlink = Брус Буено де Мескита | coauthors = Alastair Smith, Randolph M. Siverson, James D. Morrow | year = 2003 | title = The Logic of Political Survival | location = Cambridge, MA | publisher = MIT Press | isbn = 978-0-262-02546-1 | lang = en}} * {{Cite book | last = Bull | first = Martin J. | coauthors = James L. Newell | year = 2005 | title = Italian Politics: Adjustment Under Duress | url = https://archive.org/details/italianpoliticsa0000bull | publisher = Polity | isbn = 978-0-7456-1298-0 | lang = en}} * {{Cite book | last = Bullock | first = Alan | authorlink = Алън Бълок | year = 1990 | title = Hitler: A Study in Tyranny | url = https://archive.org/details/hitlerstudyintyr0000bull_c8v9 | location = London | publisher = Penguin Books | isbn = 978-0-14-013564-0 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Burcher | first = Roy | coauthors = Louis Rydill | year = 1995 | title = Concepts in Submarine Design | url = https://archive.org/details/sim_journal-of-applied-mechanics_1995-03_62_1/page/n271 | journal = Journal of Applied Mechanics | volume = 62 | issue = 1 | pages = 268 | location = Cambridge | publisher = Cambridge University Press | isbn = 978-0-521-55926-3 | bibcode = 1995JAM....62R.268B | doi = 10.1115/1.2895927 | lang = en}} * {{Cite book | last = Busky | first = Donald F | year = 2002 | title = Communism in History and Theory: Asia, Africa, and the Americas | url = https://archive.org/details/communisminhisto0000busk | location = Westport, CT | publisher = Praeger Publishers | isbn = 978-0-275-97733-7 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Cantril | first = Hadley | year = 1940 | title = America Faces the War: A Study in Public Opinion | journal = Public Opinion Quarterly | volume = 4 | issue = 3 | pages = 387 – 407 | jstor = 2745078 | doi = 10.1086/265420 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Ch'i | име-част = Hsi-Sheng | заглавие-част = The Military Dimension, 1942 – 1945 | фамилия = Hsiung | име = James C. | съавтори = Steven I. Levine (ed.) | заглавие = China's Bitter Victory: War with Japan, 1937 – 45 | място = Armonk, NY | издател = M.E. Sharpe | дата = 1992 | isbn = 978-1-56324-246-5 | език = en | страница = 157 – 184}} * {{Cite book | last = Chang | first = Iris | authorlink = Айрис Чан | year = 1997 | title = The Rape of Nanking: The Forgotten Holocaust of World War II | location = New York | publisher = Basic Books | isbn = 978-0-465-06835-7 | url = https://archive.org/details/rapeofnankingfor00chan | lang = en}} * {{Cite book | last = Chant | first = Christopher | year = 1986 | title = The Encyclopedia of Codenames of World War II | url = https://archive.org/details/encyclopediaofco0000chan | publisher = Routledge & Kegan Paul | isbn = 978-0-7102-0718-0 | lang = en}} * {{Cite book | last = Chenoweth | first = H. Avery | coauthors = Brooke Nihart | title = Semper Fi: The Definitive Illustrated History of the U.S. Marines | publisher = Main Street | year = 2005 | isbn = 978-1-4027-3099-3 | location = New York | lang = en}} * {{cite book | last = Chevrier | first = Marie Isabelle | coauthors = Krzysztof Chomiczewski, Henri Garrigue, Gyorgy Granasztói, Malcolm R. Dando, G.S. Pearson | year = 2004 | title = The Implementation of Legally Binding Measures to Strengthen the Biological and Toxin Weapons Convention: Proceedings of the NATO Advanced Study Institute, held in Budapest, Hungary, 2001 | publisher = Springer Science & Business Media | isbn = 9781402020971 | lang = en}} * {{Cite book | last = Christofferson | first = Thomas R. | coauthors = Michael S. Christofferson | year = 2006 | title = France During World War II: From Defeat to Liberation | location = New York | publisher = Fordham University Press | isbn = 978-0-8232-2562-0 | lang = en}} * {{Cite book | last = Chubarov | first = Alexander | year = 2001 | title = Russia's Bitter Path to Modernity: A History of the Soviet and Post-Soviet Eras | location = London & New York | publisher = Continuum | isbn = 978-0-8264-1350-5 | url = https://archive.org/details/russiasbitterpat0000chub | lang = en}} * {{Cite journal | last = Cienciala | first = Anna M | year = 2010 | title = Another look at the Poles and Poland during World War II | journal = The Polish Review | volume = 55 | issue = 1 | pages = 123 – 143 | jstor = 25779864 | lang = en}} * {{Cite book | last = Clogg | first = Richard | year = 2002 | title = A Concise History of Greece | edition = 2nd | location = Cambridge | publisher = [Cambridge University Press | isbn = 978-0-521-80872-9 | url = https://archive.org/details/concisehistoryof00clog_0 | lang = en}} * {{Cite book | last = Coble | first = Parks M | year = 2003 | title = Chinese Capitalists in Japan's New Order: The Occupied Lower Yangzi, 1937 – 1945 | location = Berkeley & Los Angeles | publisher = University of California Press | isbn = 978-0-520-23268-6 | lang = en}} * {{Cite book | last = Collier | first = Martin | coauthors = Philip Pedley | year = 2000 | title = Germany 1919 – 45 | url = https://archive.org/details/germany1919450000coll | location = Oxford | publisher = Heinemann | isbn = 978-0-435-32721-7 | lang = en}} * {{Cite book | last = Collier | first = Paul | year = 2003 | title = The Second World War (4): The Mediterranean 1940 – 1945 | location = Oxford | publisher = Osprey Publishing | isbn = 978-1-84176-539-6 | lang = en}} * {{Cite book | last = Commager | first = Henry Steele | year = 2004 | title = The Story of the Second World War | publisher = Brassey's | isbn = 978-1-57488-741-9 | lang = en}} * {{cite journal | journal = Contemporary China | url = http://ibiblio.org/pha/policy/1941/411209b.html | volume = 1 | issue = 15 | date = 15 December 1941 | year = 1941 | title = China's Declaration of War Against Japan, Also Against Germany and Italy | accessdate = 2019-06-06 | archive-url = https://web.archive.org/web/20180325210216/http://ibiblio.org/pha/policy/1941/411209b.html |archivedate = 2018-03-25 | url-status = live | lang = en}} * {{Cite journal | last = Coogan | first = Anthony | year = 1993 | title = The Volunteer Armies of Northeast China | url = https://www.questia.com/googleScholar.qst?docId=5000186948 | journal = History Today | volume = 43 | accessdate = 2012-05-06 | lang = en | archive-date = 2012-05-11 | archive-url = https://web.archive.org/web/20120511015311/http://www.questia.com/googleScholar.qst?docId=5000186948 }} * {{Cite book | last = Cook | first = Chris | coauthors = Diccon Bewes | year = 1997 | title = What Happened Where: A Guide to Places and Events in Twentieth-Century History | url = https://archive.org/details/whathappenedwher0000cook | location = London | publisher = UCL Press | isbn = 978-1-85728-532-1 | lang = en}} * {{cite book | last = Coox | first = Alvin | title = Nomonhan: Japan against Russia, 1939 | year = 1985 | publisher = Stanford University Press | location = Stanford, CA | isbn = 978-0-8047-1835-6 | lang = en}} * {{Cite book | last = Cowley | first = Robert | coauthors = Geoffrey Parker (eds.) | year = 2001 | title = The Reader's Companion to Military History | url = https://archive.org/details/readerscompanion0000unse_x0k0 | location = Boston | publisher = Houghton Mifflin Company | isbn = 978-0-618-12742-9 | lang = en}} * {{Cite book | last = Darwin | first = John | year = 2007 | title = After Tamerlane: The Rise & Fall of Global Empires 1400 – 2000 | url = https://archive.org/details/aftertamerlaneho0000darw | location = London | publisher = Penguin Books | isbn = 978-0-14-101022-9 | lang = en}} * {{cite book | last = Davies | first = Norman | authorlink = Норман Дейвис | year = 2008 | title = Europe at War 1939 – 1945: No Simple Victory | publisher = Pan Macmillan | isbn = 9780330472296 | lang = en}} * {{Cite book | last = Dear | first = I.C.B. | coauthors = M.R.D. Foot (eds.) | year = 2001 | origyear = 1995 | title = The Oxford Companion to World War II | url = https://archive.org/details/oxfordcompaniont0000unse_y4p2 | location = Oxford | publisher = Oxford University Press | isbn = 978-0-19-860446-4 | lang = en}} * {{cite book | last = Deighton | first = Len | year = 1979 | title = Blitzkrieg: From the Rise of Hitler to the Fall of Dunkirk | publisher = Jonathan Cape | isbn = 978-0224037785 | lang = en}} * {{Cite book | last = Deighton | first = Len | title = Blood, Tears and Folly | publisher = Pimlico | year = 1993 | isbn = 978-0-7126-6226-0 | location = London | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = DeLong | име-част = J. Bradford | автор-част-препратка = Брадфорд Делонг | съавтори-част = Barry Eichengreen | заглавие-част = The Marshall Plan: History's Most Successful Structural Adjustment Program | фамилия = Dornbusch | име = Rudiger | съавтори = Wilhelm Nölling, Richard Layard (eds.) | заглавие = Postwar Economic Reconstruction and Lessons for the East Today | място = Cambridge, MA | издател = MIT Press | дата = 1993 | isbn = 978-0-262-04136-2 | език = en | страница = 189 – 230}} * {{Cite book | last = Dower | first = John W | year = 1986 | title = War Without Mercy: Race and Power in the Pacific War | url = https://archive.org/details/warwithoutmercyr00dowe | location = New York | publisher = Pantheon Books | isbn = 978-0-394-50030-0 | lang = en}} * {{Cite book | last = Drea | first = Edward J | year = 2003 | title = In the Service of the Emperor: Essays on the Imperial Japanese Army | location = Lincoln, NE | publisher = University of Nebraska Press | isbn = 978-0-8032-6638-4 | lang = en}} * {{Cite book | last = Dunn | first = Dennis J | year = 1998 | title = Caught Between Roosevelt & Stalin: America's Ambassadors to Moscow | location = Lexington, KY | publisher = University Press of Kentucky | isbn = 978-0-8131-2023-2 | lang = en}} * {{Cite book | last = Dupuy | first = Trevor Nevitt | title = The Evolution of Weapons and Warfare | publisher = Jane's Information Group | isbn = 978-0-7106-0123-0 | year = 1982 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Eastman | име-част = Lloyd E | заглавие-част = Nationalist China during the Sino-Japanese War 1937 – 1945 | фамилия = Fairbank | име = John K. | съавтори = Denis Twitchett (eds.) | заглавие = The Cambridge History of China, Volume 13: Republican China 1912 – 1949, Part 2 | място = Cambridge | издател = Cambridge University Press | дата = 1986 | isbn = 978-0-521-24338-4 | език = en}} * {{Cite book | last = Eberhardt | first = Piotr | year = 2006 | url = http://www.igipz.pan.pl/en/zpz/Political_migrations.pdf | archive-url = https://web.archive.org/web/20150626151411/http://www.igipz.pan.pl/en/zpz/Political_migrations.pdf | url-status = dead |archivedate = 2015-06-26 | title = Political Migrations in Poland 1939 – 1948 | publisher = Didactica | isbn = 978-1-5361-1035-7 | location = Warsaw | lang = en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150623213741/http://www.igipz.pan.pl/en/zpz/Political_migrations.pdf |date=2015-06-23 }} * {{Cite book | last = Eberhardt | first = Piotr | year = 2011 | url = http://rcin.org.pl/Content/15652/WA51_13607_r2011-nr12_Monografie.pdf | title = Political Migrations On Polish Territories (1939 – 1950) | publisher=Polish Academy of Sciences | isbn = 978-83-61590-46-0 | location = Warsaw | accessdate = 2018-05-03 | archive-url = https://web.archive.org/web/20140520220409/http://rcin.org.pl/Content/15652/WA51_13607_r2011-nr12_Monografie.pdf |archivedate = 2014-05-20 | url-status = live | lang = en}} * {{Cite journal | last = Eberhardt | first = Piotr | year = 2012 | title = The Curzon line as the eastern boundary of Poland. The origins and the political background | url = https://www.geographiapolonica.pl/article/item/7563.html | journal = Geographia Polonica | volume = 85 | issue = 1 | pages = 5 – 21 | accessdate = 2015-05-03 | archive-url = https://web.archive.org/web/20180503111001/https://www.geographiapolonica.pl/article/item/7563.html |archivedate = 2018-05-03 | url-status = live | doi = 10.7163/GPol.2012.1.1 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Eberhardt | first = Piotr | year = 2015 | title = The Oder-Neisse Line as Poland's western border: As postulated and made a reality | url = https://www.geographiapolonica.pl/article/item/9928.html | journal = Geographia Polonica | volume = 88 | issue = 1 | pages = 77 – 105 | accessdate = 2018-05-03 | archive-url = https://web.archive.org/web/20180503111248/https://www.geographiapolonica.pl/article/item/9928.html |archivedate = 2018-05-03 | url-status = live | doi = 10.7163/GPol.0007 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Ellman | first = Michael | coauthors = S. Maksudov | year = 1994 | title = Soviet Deaths in the Great Patriotic War: A Note | url = http://sovietinfo.tripod.com/ELM-War_Deaths.pdf | journal = Europe-Asia Studies | volume = 46 | issue = 4 | pages = 671 – 680 | jstor = 152934 | doi = 10.1080/09668139408412190 | pmid = 12288331 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Ellman | first = Michael | year = 2002 | title = Soviet Repression Statistics: Some Comments | url = http://artukraine.com/old/famineart/SovietCrimes.pdf | journal = Europe-Asia Studies | volume = 54 | issue = 7 | pages = 1151 – 1172 | jstor = 826310 | doi = 10.1080/0966813022000017177 | url-status = dead | archiveurl = https://web.archive.org/web/20121122071204/http://artukraine.com/old/famineart/SovietCrimes.pdf | archivedate = 2012-11-22 | lang = en}} * {{Cite book | last = Emadi-Coffin | first = Barbara | year = 2002 | title = Rethinking International Organization: Deregulation and Global Governance | location = London & New York | publisher = Routledge | isbn = 978-0-415-19540-9 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Erickson | име-част = John | заглавие-част = Moskalenko | фамилия = Shukman | име = Harold (ed.) | заглавие = Stalin's Generals | място = London | издател = Phoenix Press | дата = 2001 | isbn = 978-1-84212-513-7 | език = en | страница = 137 – 154}} * {{Cite book | last = Erickson | first = John | authorlink = Джон Ериксон | year = 2003 | title = The Road to Stalingrad | url = https://archive.org/details/roadtostalingrad0000eric_o8x6 | location = London | publisher = Cassell Military | isbn = 978-0-304-36541-8 | lang = en}} * {{Cite book | last = Evans | first = David C. | coauthors = Mark R. Peattie | year = 2012 | origyear = 1997 | title = Kaigun: Strategy, Tactics, and Technology in the Imperial Japanese Navy | url = https://archive.org/details/kaigunstrategyta0000evan | location = Annapolis, MD | publisher = Naval Institute Press | isbn = 978-1-59114-244-7 | lang = en}} * {{Cite book | last = Evans | first = Richard J | authorlink = Ричард Евънс | year = 2008 | title = The Third Reich at War | location = London | publisher = Allen Lane | isbn = 978-0-7139-9742-2 | lang = en}} * {{Cite book | last = Fairbank | first = John King | authorlink = Джон Кинг Феърбанк | coauthors = Merle Goldman | year = 2006 | origyear = 1994 | title = China: A New History | edition = 2nd | location = Cambridge | publisher = Harvard University Press | isbn = 978-0-674-01828-0 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Farrell | first = Brian P | year = 1993 | title = Yes, Prime Minister: Barbarossa, Whipcord, and the Basis of British Grand Strategy, Autumn 1941 | journal = Journal of Military History | volume = 57 | issue = 4 | pages = 599 – 625 | jstor = 2944096 | doi = 10.2307/2944096 | lang = en}} * {{Cite book | last = Ferguson | first = Niall | authorlink = Нийл Фъргюсън | year = 2006 | title = The War of the World: Twentieth-Century Conflict and the Descent of the West | url = https://archive.org/details/warofworldtwenti00nial | publisher = Penguin | isbn = 978-0-14-311239-6 | lang = en}} * {{Cite book | last = Ferris | first = John | coauthors = Evan Mawdsley | title = The Cambridge History of the Second World War, Volume I: Fighting the War | location = Cambridge | publisher = Cambridge University Press | year = 2015 | lang = en}} * {{cite web | publisher = Florida Center for Instructional Technology | url = http://fcit.usf.edu/Holocaust/people/victims.htm | title = Victims | work = A Teacher's Guide to the Holocaust | year = 2005 | accessdate = 2008-02-02 | archive-url = http://arquivo.pt/wayback/20160516094229/http://fcit.usf.edu/Holocaust/people/victims.htm |archivedate = 2016-05-16 | url-status = live | lang = en}} * {{Cite book | last = Forrest | first = Glen | coauthors = Anthony Evans, David Gibbons | year = 2012 | title = The Illustrated Timeline of Military History | url = https://archive.org/details/historytimelines0000glen | location = New York | publisher = The Rosen Publishing Group | isbn = 978-1-4488-4794-5 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Förster | име-част = Stig | съавтори-част = Myriam Gessler | заглавие-част = The Ultimate Horror: Reflections on Total War and Genocide | фамилия = Chickering | име = Roger | съавтори = Stig Förster, Bernd Greiner (eds.) | заглавие = A World at Total War: Global Conflict and the Politics of Destruction, 1937 – 1945 | място = Cambridge | издател = Cambridge University Press | дата = 2005 | isbn = 978-0-521-83432-2 | език = en | страница = 53 – 68}} * {{Cite book | last = Frei | first = Norbert | year = 2002 | title = Adenauer's Germany and the Nazi Past: The Politics of Amnesty and Integration | location = New York | publisher = Columbia University Press | isbn = 978-0-231-11882-8 | url = https://archive.org/details/adenauersgermany00frei | lang = en}} * {{Cite book | last = Gardiner | first = Robert | coauthors = David K. Brown (eds.) | year = 2004 | title = The Eclipse of the Big Gun: The Warship 1906 – 1945 | location = London | publisher = Conway Maritime Press | isbn = 978-0-85177-953-9 | lang = en}} * {{Cite book | last = Garver | first = John W | year = 1988 | title = Chinese-Soviet Relations, 1937 – 1945: The Diplomacy of Chinese Nationalism | url = https://archive.org/details/chinesesovietrel0000garv | location = New York | publisher = Oxford University Press | isbn = 978-0-19-505432-3 | lang = en}} * {{cite book | last = Genzberger | first = Christine | title = China Business: The Portable Encyclopedia for Doing Business with China | year = 1994 | publisher = World Trade Press | isbn = 978-0-9631864-3-0 | url = https://archive.org/details/chinabusinesspor0000genz/page/4 | location = Petaluma, CA | lang = en}} * {{cite journal | last = Getty | first = J. Arch | coauthors = Gábor T. Rittersporn, Viktor N. Zemskov | year = 1993 | title = Victims of the Soviet Penal System in the Pre-War Years: A First Approach on the Basisof Archival Evidence | journal = The American Historical Review | volume = 95 | issue = 4 | pages = 1017 – 1049 | lang = en}} * {{cite book | last = Ghuhl | first = Wernar | year = 2007 | title = Imperial Japan's World War Two | publisher = Transaction Publishers | isbn = 978-1412811040 | lang = en}} * {{cite book | last = Gilbert | first = Martin | authorlink = Мартин Гилбърт | title = Second World War | year = 1989 | location = London | publisher = Weidenfeld and Nicolson | isbn = 978-0-297-79616-9 | url = https://archive.org/details/secondworldwar00gilb_0 | lang = en}} * {{Cite book | last = Gilbert | first = Adrian | year = 2003 | title = The Encyclopedia of Warfare: From Earliest Times to the Present Day | publisher = Globe Pequot | isbn = 978-1-59228-027-8 | url = https://archive.org/details/encyclopediaofwa0000gilb/page/259 | accessdate = 2019-06-26 | archive-url = https://web.archive.org/web/20190719123035/https://archive.org/details/encyclopediaofwa0000gilb/page/259 |archivedate = 2019-07-19 | url-status = live | lang = en}} * {{Cite journal | last = Ginsburgs | first = George | year = 1958 | jstor = 2195670 | title = A Case Study in the Soviet Use of International Law: Eastern Poland in 1939 | journal = The American Journal of International Law | volume = 52 | issue = 1 | pages = 69 – 84 | doi = 10.2307/2195670 | lang = en}} * {{Cite web | last = Glantz | first = David M | authorlink = Дейвид Гланц | year = 1986 | title = Soviet Defensive Tactics at Kursk, July 1943 | url = http://www-cgsc.army.mil/carl/resources/csi/glantz2/glantz2.asp | series = CSI Report No. 11 | publisher = Combined Arms Research Library | work = www-cgsc.army.mil | accessdate = 2013-07-15 | url-status = dead | archiveurl = https://web.archive.org/web/20080306082607/http://www-cgsc.army.mil/carl/resources/csi/glantz2/glantz2.asp | archivedate = 2008-03-06 | lang = en | архив_дата = 2008-03-06 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080306082607/http://www-cgsc.army.mil/carl/resources/csi/glantz2/glantz2.asp }} * {{Cite book | last = Glantz | first = David M | year = 1989 | title = Soviet Military Deception in the Second World War | location = Abingdon & New York | publisher = Frank Cass | isbn = 978-0-7146-3347-3 | lang = en}} * {{Cite book | last = Glantz | first = David M | year = 1998 | title= When Titans Clashed: How the Red Army Stopped Hitler | location = Lawrence, KS | publisher = University Press of Kansas | isbn = 978-0-7006-0899-7 | url = https://archive.org/details/whentitansclashe00glan_0 | lang = en}} * {{cite web | last = Glantz | first = David M | year = 2001 | title = The Soviet-German War 1941 – 45 Myths and Realities: A Survey Essay | url = http://www.strom.clemson.edu/publications/sg-war41-45.pdf | archiveurl = https://web.archive.org/web/20110709141048/http://www.strom.clemson.edu/publications/sg-war41-45.pdf | archivedate = 2011-07-09 | lang = en | достъп_дата = 2020-02-13 | архив_дата = 2011-06-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110617094931/http://www.strom.clemson.edu/publications/sg-war41-45.pdf }} * {{Cite book | last = Glantz | first = David M | year = 2002 | title = The Battle for Leningrad: 1941 – 1944 | location = Lawrence, KS | publisher = University Press of Kansas | isbn = 978-0-7006-1208-6 | url = https://archive.org/details/battleforleningr00glan | lang = en}} * {{Cite web | last = Glantz | first = David M | year = 2005 | title = August Storm: The Soviet Strategic Offensive in Manchuria | url = http://www-cgsc.army.mil/carl/resources/csi/glantz3/glantz3.asp | series = Leavenworth Papers | publisher = Combined Arms Research Library | work = www-cgsc.army.mil | accessdate = 2013-07-15 | url-status = dead | archiveurl = https://web.archive.org/web/20080302130751/http://www-cgsc.army.mil/carl/resources/csi/glantz3/glantz3.asp | archivedate = 2008-03-02 | lang = en | архив_дата = 2008-03-02 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080302130751/http://www-cgsc.army.mil/carl/resources/csi/glantz3/glantz3.asp }} * {{Cite book | last = Gold | first = Hal | title = Unit 731 testimony | publisher = Tuttle | year = 1996 | isbn = 978-0-8048-3565-7 | lang = en}} * {{cite web | last = Goldman | first = Stuart D | year = 2012 | date = 28 August 2012 | title = The Forgotten Soviet-Japanese War of 1939 | accessdate = 2015-06-26 | publisher = The Diplomat | work = thediplomat.com | url = http://thediplomat.com/2012/08/the-forgotten-soviet-japanese-war-of-1939/ | archive-url = https://web.archive.org/web/20150629092821/http://thediplomat.com/2012/08/the-forgotten-soviet-japanese-war-of-1939/ |archivedate = 2015-06-29 | url-status = live | lang = en}} * {{Cite book | last = Goldstein | first = Margaret J | year = 2004 | title = World War II: Europe | url = https://archive.org/details/worldwariieurope0000gold | location = Minneapolis | publisher = Lerner Publications | isbn = 978-0-8225-0139-8 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Gordon | име-част = Andrew | заглавие-част = The greatest military armada ever launched | url-част = https://archive.org/details/ddaycompanion00jane/page/127 | фамилия = Penrose | име = Jane (ed.) | заглавие = The D-Day Companion | място = Oxford | издател = Osprey Publishing | дата = 2004 | isbn = 978-1-84176-779-6 | език = en | страница = 127 – 144}} * {{Cite book | last = Griffith | first = Charles | title = The Quest: Haywood Hansell and American Strategic Bombing in World War II | isbn = 978-1-58566-069-8 | publisher = Diane Publishing | year = 1999 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Grove | име-част = Eric J | заглавие-част = A Service Vindicated, 1939 – 1946 | фамилия = Hill | име = J. R | заглавие = The Oxford Illustrated History of the Royal Navy | място = Oxford | издател = Oxford University Press | дата = 1995 | isbn = 978-0-19-211675-8 | език = en | страница = 348 – 380}} * {{cite book | last = Hakim | first = Joy | year = 1995 | title = A History of Us: War, Peace and all that Jazz | publisher = Oxford University Press | location = New York | isbn = 0-19-509514-6 | lang = en}} * {{Cite book | last = Hane | first = Mikiso | year = 2001 | title = Modern Japan: A Historical Survey | edition = 3rd | location = Boulder, CO | publisher = Westview Press | isbn = 978-0-8133-3756-2 | url = https://archive.org/details/modernjapanhisto00hane_0 | lang = en}} * {{Cite book | last = Hanhimäki | first = Jussi M | year = 1997 | title = Containing Coexistence: America, Russia, and the „Finnish Solution“ | url = https://archive.org/details/containingcoexis0000hanh_d8n8 | location = Kent, OH | publisher = Kent State University Press | isbn = 978-0-87338-558-9 | lang = en}} * {{Cite book | last = Harris | first = Sheldon H | year = 2002 | title = Factories of Death: Japanese Biological Warfare, 1932 – 1945, and the American Cover-up | url = https://archive.org/details/factoriesofdeath0000harr_f9z0 | edition = 2nd | location = London & New York | publisher = Routledge | isbn = 978-0-415-93214-1 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Harrison | име-част = Mark | заглавие-част = The economics of World War II: an overview | фамилия = Harrison | име = Mark (ed.) | заглавие = The Economics of World War II: Six Great Powers in International Comparison | място = Cambridge | издател = Cambridge University Press | дата = 1998 | isbn = 978-0-521-62046-8 | език = en | страница = 1 – 42}} * {{Cite book | last = Hart | first1 = Stephen | coauthors = Russell Hart, Matthew Hughes | year = 2000 | title = The German Soldier in World War II | url = https://archive.org/details/germansoldierinw0000hart | location = Osceola, WI | publisher = MBI Publishing Company | isbn = 978-1-86227-073-2 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Hauner | first = Milan | year = 1978 | title = Did Hitler Want a World Dominion? | journal = Journal of Contemporary History | volume = 13 | issue = 1 | pages = 15 – 32 | jstor = 260090 | doi = 10.1177/002200947801300102 | lang = en}} * {{Cite book | last = Healy | first = Mark | year = 1992 | title = Kursk 1943: The Tide Turns in the East | url = https://archive.org/details/kursk1943tidetur0000heal | location = Oxford | publisher = Osprey Publishing | isbn = 978-1-85532-211-0 | lang = en}} * {{Cite book | last = Hearn | first = Chester G | year = 2007 | title = Carriers in Combat: The Air War at Sea | url = https://archive.org/details/carriersincombat0000hear | location = Mechanicsburg, PA | publisher = Stackpole Books | isbn = 978-0-8117-3398-4 | lang = en}} * {{Cite book | last = Hempel | first = Andrew | year = 2005 | title = Poland in World War II: An Illustrated Military History | location = New York | publisher = Hippocrene Books | isbn = 978-0-7818-1004-3 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Herbert | име-част = Ulrich | заглавие-част = Labor as spoils of conquest, 1933 – 1945 | фамилия = Crew | име = David F. (ed.) | заглавие = Nazism and German Society, 1933 – 1945 | място = London & New York | издател = Routledge | дата = 1994 | isbn = 978-0-415-08239-6 | език = en | страница = 219 – 273}} * {{Cite journal | last = Herf | first = Jeffrey | year = 2003 | title = The Nazi Extermination Camps and the Ally to the East. Could the Red Army and Air Force Have Stopped or Slowed the Final Solution? | journal = Kritika: Explorations in Russian and Eurasian History | volume = 4 | issue = 4 | pages = 913 – 930 | doi = 10.1353/kri.2003.0059 | lang = en}} * {{Cite book | last = Hill | first = Alexander | title = The War Behind The Eastern Front: The Soviet Partisan Movement In North-West Russia 1941 – 1944 | location = London & New York | publisher = Frank Cass | year = 2005 | isbn = 978-0-7146-5711-0 | lang = en}} * {{Cite book | last = Holland | first = James | year = 2008 | title = Italy's Sorrow: A Year of War 1944 – 45 | location = London | publisher = HarperPress | isbn = 978-0-00-717645-8 | lang = en}} * {{Cite book | last = Hosking | first = Geoffrey A | year = 2006 | title = Rulers and Victims: The Russians in the Soviet Union | location = Cambridge | publisher = Harvard University Press | isbn = 978-0-674-02178-5 | url = https://archive.org/details/rulersvictimsrus00hosk | lang = en}} * {{Cite book | last = Howard | first = Joshua H | year = 2004 | title = Workers at War: Labor in China's Arsenals, 1937 – 1953 | url = https://archive.org/details/workersatwarlabo0000howa | location = Stanford, CA | publisher = Stanford University Press | isbn = 978-0-8047-4896-4 | lang = en}} * {{Cite book | last = Hsu | first = Long-hsuen | coauthors = Chang Ming-kai | year = 1971 | title = History of The Sino-Japanese War (1937 – 1945) 2nd Ed. | asin = B00005W210 | publisher = Chung Wu Publishers | lang = en}} * {{cite web | publisher = ibiblio.org | year = 2013a | work = ibiblio.org | title = Major international events of 1939, with explanation | url = http://www.ibiblio.org/pha/events/1939.html | accessdate = 2013-05-09 | archive-url = https://web.archive.org/web/20130310103815/http://www.ibiblio.org/pha/events/1939.html |archivedate = 2013-03-10 | url-status = live | lang = en}} * {{cite web | publisher = ibiblio.org | year = 2013b | title = Japanese Policy and Strategy 1931 – July 1941 | work = US Army in WWII – Strategy and Command: The First Two Years | pp = 45 – 66 | url = http://www.ibiblio.org/hyperwar/USA/USA-P-Strategy/Strategy-2.html | accessdate = 2013-05-15 | archive-url = https://web.archive.org/web/20130106021700/http://www.ibiblio.org/hyperwar/USA/USA-P-Strategy/Strategy-2.html |archivedate = 2013-01-06 | url-status = live | lang = en}} * {{cite web | publisher = ibiblio.org | year = 2013c | title = The decision for War | work = US Army in WWII – Strategy and Command: The First Two Years | url = http://www.ibiblio.org/hyperwar/USA/USA-P-Strategy/Strategy-5.html | accessdate = 2013-05-15 | archive-url = https://web.archive.org/web/20130525064812/http://www.ibiblio.org/hyperwar/USA/USA-P-Strategy/Strategy-5.html |archivedate = 2013-05-25 | url-status = live | lang = en}} * {{cite web | publisher = ibiblio.org | year = 2014 | work = ibiblio.org | url = http://www.ibiblio.org/hyperwar/USA/DAP-Poland/Campaign-II.html#chapter5 | title = The German Campaign In Poland (1939) | accessdate = 2014-10-29 | archive-url = https://web.archive.org/web/20140524013551/http://www.ibiblio.org/hyperwar/USA/DAP-Poland/Campaign-II.html#chapter5 |archivedate = 2014-05-24 | url-status = live | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Ingram | име-част = Norman | заглавие-част = Pacifism | url-част = https://books.google.com/books?id=bREQibN9i-sC&pg=PA76 | фамилия = Kritzman | име = Lawrence D. | съавтори = Brian J. Reilly (eds.) | заглавие = The Columbia History Of Twentieth-Century French Thought | място = New York | издател = Columbia University Press | дата = 2006 | isbn = 978-0-231-10791-4 | език = en}} * {{Cite book | last = Iriye | first = Akira | authorlink = Акира Ирийе | year = 1981 | title = Power and Culture: The Japanese-American War, 1941 – 1945 | location = Cambridge, MA | publisher = Harvard University Press | isbn = 978-0-674-69580-1 | url = https://archive.org/details/powerculture00akir | lang = en}} * {{Cite book | last = Jackson | first = Ashley | year = 2006 | title = The British Empire and the Second World War | url = https://archive.org/details/britishempiresec0000jack | location = London & New York | publisher = Hambledon Continuum | isbn = 978-1-85285-417-1 | lang = en}} * {{cite web | last = Ju | first = Zhifen | url = http://www.fas.harvard.edu/~asiactr/sino-japanese/session6.htm | title = Japan's atrocities of conscripting and abusing north China draughtees after the outbreak of the Pacific war | work = Joint Study of the Sino-Japanese War: Minutes of the June 2002 Conference | publisher = Harvard University Faculty of Arts and Sciences | date = June 2002 | year = 2002 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20120521093637/http://www.fas.harvard.edu/~asiactr/sino-japanese/session6.htm | archivedate = 2012-05-21 | accessdate = 2013-12-28 lang = en}} * {{cite web | publisher = Larry W. Jewell | year = 1996 | url = http://www.ibiblio.org/pha/pha/congress/app-d.html#363 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20130429222741/http://www.ibiblio.org/pha/pha/congress/app-d.html#363 | title = The United States Replies | work = Investigation of the Pearl Harbor attack | accessdate = 2020-02-15 | lang = en}} * {{Cite book | last = Joes | first = Anthony James | year = 2004 | title = Resisting Rebellion: The History And Politics of Counterinsurgency | location = Lexington | publisher = University Press of Kentucky | isbn = 978-0-8131-2339-4 | lang = en}} * {{Cite book | last = Jowett | first = Philip S | year = 2001 | title = The Italian Army 1940 – 45, Volume 2: Africa 1940 – 43 | location = Oxford | publisher = Osprey Publishing | isbn = 978-1-85532-865-5 | lang = en}} * {{Cite book | last = Jowett | first = Philip S | coauthors = Stephen Andrew | year = 2002 | title = The Japanese Army, 1931 – 45 | location = Oxford | publisher = Osprey Publishing | isbn = 978-1-84176-353-8 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Jukes | име-част = Geoffrey | заглавие-част = Kuznetzov | фамилия = Shukman | име = Harold (ed.) | заглавие = Stalin's Generals | място = London | издател = Phoenix Press | дата = 2001 | isbn = 978-1-84212-513-7 | език = en | страница = 109 – 116}} * {{Cite book | last = Kantowicz | first = Edward R | year = 1999 | title = The Rage of Nations | location = Grand Rapids,&nbsp;MI | publisher = William B. Eerdmans Publishing Company | isbn = 978-0-8028-4455-2 | url = https://archive.org/details/rageofnations0000kant | lang = en}} * {{Cite book | last = Kantowicz | first = Edward R | year = 2000 | title = Coming Apart, Coming Together | location = Grand Rapids, MI | publisher = William B. Eerdmans Publishing Company | isbn = 978-0-8028-4456-9 | url = https://archive.org/details/comingapartcomin0000kant | lang = en}} * {{cite book | last = Keegan | first = John | authorlink = Джон Киган | year = 1989 | title = The Second World War | publisher = Viking | location = New York | isbn = 9780399504341 | lang = en}} * {{Cite book | last = Keegan | first = John | year = 1997 | title = The Second World War | url = https://archive.org/details/secondworldwar0000keeg | location = London | publisher = Pimlico | isbn = 978-0-7126-7348-8 | lang = en}} * {{cite book | last = Kellogg | first = William O | year = 2003 | title = American History the Easy Way | url = https://archive.org/details/americanhistorye00kell | publisher = Barron's Educational Series | isbn = 0-7641-1973-7 | lang = en}} * {{Cite book | last = Kennedy | first = David M | authorlink = Дейвид Кенеди | year = 2001 | title = Freedom from Fear: The American People in Depression and War, 1929 – 1945 | publisher = Oxford University Press | isbn = 978-0-19-514403-1 | lang = en}} * {{Cite book | last = Kennedy-Pipe | first = Caroline | year = 1995 | title = Stalin's Cold War: Soviet Strategies in Europe, 1943 – 56 | location = Manchester | publisher = Manchester University Press | isbn = 978-0-7190-4201-0 | lang = en}} * {{Cite book | last = Kershaw | first = Ian | authorlink = Иън Кършоу | year = 2001 | title = Hitler, 1936 – 1945: Nemesis | location = New York | publisher = W.W. Norton | isbn = 978-0-393-04994-7 | url = https://archive.org/details/hitler193645neme00kers | lang = en}} * {{Cite book | last = Kershaw | first = Ian | year = 2007 | title = Fateful Choices: Ten Decisions That Changed the World, 1940 – 1941 | url = https://archive.org/details/fatefulchoiceste0000kers | location = London | publisher = Allen Lane | isbn = 978-0-7139-9712-5 | lang = en}} * {{Cite book | last = Kitson | first = Alison | year = 2001 | title = Germany 1858 – 1990: Hope, Terror, and Revival | url = https://archive.org/details/germany18581990h0000kits | location = Oxford | publisher = Oxford University Press | isbn = 978-0-19-913417-5 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Klavans | first = Richard A. | coauthors = C. Anthony Di Benedetto, Melanie J. Prudom | year = 1997 | title = Understanding Competitive Interactions: The U.S. Commercial Aircraft Market | journal = Journal of Managerial Issues | volume = 9 | issue = 1 | pages = 13 – 361 | jstor = 40604127 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Kleinfeld | first = Gerald R | year = 1983 | title = Hitler's Strike for Tikhvin | journal = Military Affairs | volume = 47 | issue = 3 | pages = 122 – 128 | jstor = 1988082 | doi = 10.2307/1988082 | lang = en}} * {{cite web | last = Kley | first = Stefan | year = 2020 | url = https://www.yadvashem.org/odot_pdf/Microsoft%20Word%20-%203216.pdf | title = Hitler and the Pogrom of November 9/10, 1938 | format = PDF | work = yadvashem.org | publisher = yadvashem.org | accessdate = 2020-03-14 | lang = en}} * {{cite web | last = Klooz | first = Marle | coauthors = Evelyn Wiley | year = 2013 | origyear = 1944 | title = Events leading up to World War II – Chronological History | work = 78th Congress, 2d Session – House Document N. 541 | publishre = ibiblio.org | url = http://www.ibiblio.org/pha/events/1941.html 1941 | accessdate = 2013-05-09 | archive-url = https://web.archive.org/web/20131214113907/http://www.ibiblio.org/pha/events/ |archivedate = 2013-12-14 | url-status = live | lang = en}} * {{Cite journal | last = Koch | first = H. W | year = 1983 | title = Hitler's 'Programme' and the Genesis of Operation 'Barbarossa' | journal = The Historical Journal | volume = 26 | issue = 4 | pages = 891 – 920 | jstor = 2639289 | doi = 10.1017/S0018246X00012747 | lang = en}} * {{Cite book | last = Kolko | first = Gabriel | authorlink = Гейбриъл Колко | year = 1990 | origyear = 1968 | title = The Politics of War: The World and United States Foreign Policy, 1943 – 1945 | location = New York | publisher = Random House | isbn = 978-0-679-72757-6 | url = https://archive.org/details/politicsofwarwor00kolkrich | lang = en}} * {{Cite book | last = Laurier | first = Jim | year = 2001 | title = Tobruk 1941: Rommel's Opening Move | location = Oxford | publisher = Osprey Publishing | isbn = 978-1-84176-092-6 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Lee | име-част = En-han | заглавие-част = The Nanking Massacre Reassessed: A Study of the Sino-Japanese Controversy over the Factual Number of Massacred Victims | фамилия = Sabella | име = Robert | съавтори = Fei Fei Li, David Liu (eds.) | заглавие = Nanking 1937: Memory and Healing | място = Armonk, NY | издател = M.E. Sharpe | дата = 2002 | isbn = 978-0-7656-0816-1 | език = en | страница = 47 – 74}} * {{Cite book | last = Leffler | first = Melvyn P. | coauthors = Odd Arne Westad | year = 2010 | title = The Cambridge History of the Cold War | location = Cambridge | publisher = Cambridge University Press | isbn = 978-0-521-83938-9 | lang = en}} * {{cite book | last = Levene | first = Mark | coauthors = Penny Roberts | year = 1999 | title = The Massacre in History | publisher = Berghahn Books | isbn = 9781571819345 | lang = en}} * {{Cite book | last = Levine | first = Alan J | year = 1992 | title = The Strategic Bombing of Germany, 1940 – 1945 | location = Westport, CT | publisher = Praeger | isbn = 978-0-275-94319-6 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Lewis | име-част = Morton | заглавие-част = Japanese Plans and American Defenses | url-част = http://www.history.army.mil/books/wwii/5-2/5-2_29.htm | фамилия = Greenfield | име = Kent Roberts (ed.) | заглавие = The Fall of the Philippines | url = http://www.history.army.mil/books/wwii/5-2/5-2_Contents.htm | място = Washington, DC | издател = US Government Printing Office | дата = 1953 | lccn = 53 – 63678 | език = en|archive-url = http://web.archive.org/web/20221028054238/https://www.history.army.mil/books/wwii/5-2/5-2_Contents.htm |archive-date = 2022-10-28}} * {{Cite book | last = Liberman | first = Peter | year = 1996 | title = Does Conquest Pay?: The Exploitation of Occupied Industrial Societies | url = https://archive.org/details/doesconquestpaye0000libe | location = Princeton, NJ | publisher = Princeton University Press | isbn = 978-0-691-02986-3 | lang = en}} * {{cite book | last = Liddell Hart | first = Basil | title = History of the Second World War | edition = 4th | year = 1977 | publisher = Pan | location = London | isbn = 978-0-330-23770-3 | lang = en}} * {{Cite book | last = Lightbody | first = Bradley | year = 2004 | title = The Second World War: Ambitions to Nemesis | url = https://archive.org/details/secondworldwaram0000ligh | location = London & New York | publisher = Routledge | isbn = 978-0-415-22404-8 | lang = en}} * {{Cite book | last = Lindberg | first = Michael | coauthors = Daniel Todd | year = 2001 | title = Brown-, Green- and Blue-Water Fleets: the Influence of Geography on Naval Warfare, 1861 to the Present | url = https://archive.org/details/browngreenbluewa0000lind | location = Westport, CT | publisher = Praeger | isbn = 978-0-275-96486-3 | lang = en}} * {{cite web | last = Long | first = Tony | year = 2011 | url = https://www.wired.com/2011/03/0309incendiary-bombs-kill-100000-tokyo/ | title = March 9, 1945: Burning the Heart Out of the Enemy | date = 2011-03-09 | work = Wired | publisher = Wired Magazine | accessdate = 2018-06-22 | archive-url = https://web.archive.org/web/20170323180239/https://www.wired.com/2011/03/0309incendiary-bombs-kill-100000-tokyo/ |archivedate = 2017-03-23 | url-status = live | lang = en}} * {{Cite book | last = Lowe | first = C.J. | coauthors = F. Marzari | year = 2002 | title = Italian Foreign Policy 1870 – 1940 | location = London | publisher = Routledge | isbn = 978-0-415-26681-9 | lang = en}} * {{Cite book | last = Lynch | first = Michael | year = 2010 | title = The Chinese Civil War 1945 – 49 | location = Oxford | publisher = Osprey Publishing | isbn = 978-1-84176-671-3 | lang = en}} * {{Cite book | last = Maddox | first = Robert James | year = 1992 | title = The United States and World War II | location = Boulder, CO | publisher = Westview Press | isbn = 978-0-8133-0437-3 | url = https://archive.org/details/unitedstateswor00madd | lang = en}} * {{Cite book | last = Maingot | first = Anthony P | year = 1994 | title = The United States and the Caribbean: Challenges of an Asymmetrical Relationship | url = https://archive.org/details/unitedstatescari0000main_s1y8 | location = Boulder, CO | publisher = Westview Press | isbn = 978-0-8133-2241-4 | lang = en}} * {{Cite book | last = Mandelbaum | first = Michael | year = 1988 | title = The Fate of Nations: The Search for National Security in the Nineteenth and Twentieth Centuries | publisher = Cambridge University Press | isbn = 978-0-521-35790-6 | url = https://archive.org/details/isbn_9780521357906/page/96 | lang = en}} * {{cite web | last = Marek | first = Michael | year = 2005 | url = http://www.dw-world.de/dw/article/0,2144,1757323,00.html | title = Final Compensation Pending for Former Nazi Forced Laborers | date = 2005-10-27 | accessdate = 2010-01-19 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20060502123049/http://www.dw-world.de/dw/article/0,2144,1757323,00.html | archivedate = 2006-05-02 | work = dw-world.de | publisher = Deutsche Welle | url-status = dead | lang = en}} * {{Cite book | last = Marston | first = Daniel | year = 2005 | title = The Pacific War Companion: From Pearl Harbor to Hiroshima | url = https://archive.org/details/pacificwarcompan0000mars | location = Oxford | publisher = Osprey Publishing | isbn = 978-1-84176-882-3 | lang = en}} * {{Cite book | last = Masaya | first = Shiraishi | year = 1990 | title = Japanese Relations with Vietnam, 1951 – 1987 | url = https://archive.org/details/japaneserelation0000shir | location = Ithaca,&nbsp;NY | publisher = SEAP Publications | isbn = 978-0-87727-122-2 | lang = en}} * {{cite book | last = Matloff | first = Maurice | coauthors = Edwin M. Snell | year = 1953 | title = United States Army in World War II: Strategic Planning for Coalition Warfare, 1941 – 1942 | publisher = Center of Military History. United States Army | location = Washington, D.C. | url = http://www.ibiblio.org/hyperwar/USA/USA-WD-Strategic1 | lang = en}} * {{cite book | last = Matloff | first = Maurice | year = 1959 | title = United States Army in World War II: Strategic Planning for Coalition Warfare, 1943 – 1944 | publisher = Center of Military History. United States Army | location = Washington, D.C. | url = http://www.ibiblio.org/hyperwar/USA/USA-WD-Strategic2 | lang = en}} * {{Cite book | last = Mazower | first = Mark | authorlink = Марк Мазауър | year = 2008 | title = Hitler's Empire: Nazi Rule in Occupied Europe | url = https://archive.org/details/hitlersempirehow0000mazo | location = London | publisher = Allen Lane | isbn = 978-1-59420-188-2 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Milner | име-част = Marc | заглавие-част = The Battle of the Atlantic | фамилия = Gooch | име = John (ed.) | заглавие = Decisive Campaigns of the Second World War | място = Abingdon | издател = Frank Cass | дата = 1990 | isbn = 978-0-7146-3369-5 | език = en | страница = 45 – 66}} * {{Cite journal | last = Milward | first = A. S | year = 1964 | title = The End of the Blitzkrieg | journal = The Economic History Review | volume = 16 | issue = 3 | pages = 499 – 518 | jstor = 2592851 | lang = en}} * {{Cite book | last = Milward | first = A. S | year = 1992 | origyear = 1977 | title = War, Economy, and Society, 1939 – 1945 | location = Berkeley, CA | publisher = University of California Press | isbn = 978-0-520-03942-1 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Minford | име-част = Patrick | заглавие-част = Reconstruction and the UK Postwar Welfare State: False Start and New Beginning | фамилия = Dornbusch | име = Rudiger | съавтори = Wilhelm Nölling, Richard Layard (eds.) | заглавие = Postwar Economic Reconstruction and Lessons for the East Today | място = Cambridge, MA | издател = MIT Press | дата = 1993 | isbn = 978-0-262-04136-2 | език = en | страница = 115 – 138}} * {{Cite book | last = Mingst | first = Karen A. | coauthors = Margaret P. Karns | year = 2007 | title = United Nations in the Twenty-First Century | edition = 3rd | location = Boulder, CO | publisher = Westview Press | isbn = 978-0-8133-4346-4 | url = https://archive.org/details/unitednationsin20000ming | lang = en}} * {{Cite book | last = Miscamble | first = Wilson D | year = 2007 | title = From Roosevelt to Truman: Potsdam, Hiroshima, and the Cold War | url = https://archive.org/details/fromroosevelttot0000misc | location = New York | publisher = Cambridge University Press | isbn = 978-0-521-86244-8 | lang = en}} * {{Cite book | last = Mitcham | first = Samuel W | year = 2007 | origyear = 1982 | title = Rommel's Desert War: The Life and Death of the Afrika Korps | location = Mechanicsburg, PA | publisher = Stackpole Books | isbn = 978-0-8117-3413-4 | lang = en}} * {{cite book | last = Mitter | first = Rana | title = Forgotten Ally: China's World War II, 1937 – 1945 | publisher = Mariner Books | year = 2014 | isbn = 978-0-544-33450-2 | lang = en}} * {{Cite book | last = Molinari | first = Andrea | year = 2007 | title = Desert Raiders: Axis and Allied Special Forces 1940 – 43 | location = Oxford | publisher = Osprey Publishing | isbn = 978-1-84603-006-2 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Morrisey | име-част = Will | заглавие-част = What Churchill and De Gaulle learned from the Great War | фамилия = McKercher | име = B. J. C. | съавтори = Antoine Capet | заглавие = Winston Churchill: At War and Thinking of War before 1939 | място = London | издател = Routledge | дата = 2019 | isbn = 9780429027642 | doi = 10.4324/9780429027642 | език = en}} * {{Cite book | last = Morison | first = Samuel Eliot | authorlink = Семюъл Елиът Морисън | year = 2002 | title = History of United States Naval Operations in World War II, Volume&nbsp;14: Victory in the Pacific, 1945 | location = Champaign,&nbsp;IL | publisher = University of Illinois Press | isbn = 978-0-252-07065-5 | lang = en}} * {{Cite book | last = Murray | first = Williamson | year = 1983 | title = Strategy for Defeat: The Luftwaffe, 1933 – 1945 | url = http://www.ibiblio.org/hyperwar/AAF/AAF-Luftwaffe/ | location = Maxwell Air Force Base, AL | publisher = Air University Press | isbn = 978-1-4294-9235-5 | lang = en}} * {{Cite book | last = Murray | first = Williamson | coauthors = Allan Reed Millett | year = 2001 | title = A War to Be Won: Fighting the Second World War | url = https://archive.org/details/wartobewonfighti00murr_0 | location = Cambridge, MA | publisher = Harvard University Press | isbn = 978-0-674-00680-5 | lang = en}} * {{Cite book | last = Myers | first = Ramon | coauthors = Mark Peattie | year = 1987 | title = The Japanese Colonial Empire, 1895 – 1945 | location = Princeton,&nbsp;NJ | publisher = Princeton University Press | isbn = 978-0-691-10222-1 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Naimark | име-част = Norman | автор-част-препратка = Норман Неймарк | заглавие-част = The Sovietization of Eastern Europe, 1944 – 1953 | фамилия = Leffler | име = Melvyn P. | съавтори = Odd Arne Westad (eds.) | заглавие = The Cambridge History of the Cold War, Volume I: Origins | място = Cambridge | издател = Cambridge University Press | дата = 2010 | isbn = 978-0-521-83719-4 | език = en | страница = 175 – 197}} * {{cite | фамилия-част = Neary | име-част = Ian | заглавие-част = Japan | фамилия = Harrop | име = Martin (ed.) | заглавие = Power and Policy in Liberal Democracies | място = Cambridge | издател = Cambridge University Press | дата = 1992 | isbn = 978-0-521-34579-8 | език = en | страница = 49 – 70}} * {{cite web | last = Neeno | first = Timothy | year = 2005 | accessdate = 2015-06-26 | title = Nomonhan: The Second Russo-Japanese War | publisher = MilitaryHistoryOnline.com | url = http://www.militaryhistoryonline.com/20thcentury/articles/nomonhan.aspx | archive-url = https://web.archive.org/web/20051124070956/http://www.militaryhistoryonline.com/20thcentury/articles/nomonhan.aspx | archivedate = 2005-11-24 | url-status = live | lang = en | архив_дата = 2005-11-24 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20051124070956/http://www.militaryhistoryonline.com/20thcentury/articles/nomonhan.aspx }} * {{Cite book | last = Neillands | first = Robin | year = 2005 | title = The Dieppe Raid: The Story of the Disastrous 1942 Expedition | location = Bloomington, IN | publisher = Indiana University Press | isbn = 978-0-253-34781-7 | url = https://archive.org/details/diepperaidstoryo00robi | lang = en}} * {{Cite book | last = Neulen | first = Hans Werner | title = In the skies of Europe – Air Forces allied to the Luftwaffe 1939 – 1945 | year = 2000 | publisher = The Crowood Press | location = Ramsbury, Marlborough, UK | isbn = 1-86126-799-1 | lang = en}} * {{Cite book | last = Niewyk | first = Donald L. | coauthors = Francis Nicosia | year = 2000 | title = The Columbia Guide to the Holocaust | location = New York | publisher = Columbia University Press | isbn = 978-0-231-11200-0 | url = https://archive.org/details/columbiaguidetot00niew | lang = en}} * {{cite web | last = O'Brien | first = Joseph V | title = World War II: Combatants and Casualties (1937 – 1945) | url = http://web.jjay.cuny.edu/~jobrien/reference/ob62.html | archiveurl = https://web.archive.org/web/20101225004221/http://web.jjay.cuny.edu/~jobrien/reference/ob62.html | archivedate = 2010-12-25 | work = Obee's History Page | publisher = John Jay College of Criminal Justice | accessdate = 2013-12-28 | url-status = dead | lang = en}} * {{Cite book | last = O'Reilly | first = Charles T | year = 2001 | title = Forgotten Battles: Italy's War of Liberation, 1943 – 1945 | url = https://archive.org/details/forgottenbattles0000orei | location = Lanham, MD | publisher = Lexington Books | isbn = 978-0-7391-0195-7 | lang = en}} :{{Cite book | last = Overy | first = Richard | authorlink = Ричард Овъри | year = 1994 | title = War and Economy in the Third Reich | location = New York | publisher = Clarendon Press | isbn = 978-0-19-820290-5 | url = https://archive.org/details/wareconomyinthir00over | lang = en}} * {{Cite book | last = Overy | first = Richard | coauthors = Andrew Wheatcroft | year = 1999 | title = The Road to War | edition = 2nd | location = London | publisher = Penguin Books | isbn = 978-0-14-028530-7 | url = https://archive.org/details/roadtowar00over | lang = en}} * {{Cite book | last = Overy | first = Richard | year = 2004 | title = The Dictators: Hitler's Germany, Stalin's Russia | location = New York | publisher = W.W. Norton | isbn = 978-0-393-02030-4 | url = https://archive.org/details/dictators00rich | lang = en}} * {{Cite book | last = Padfield | first = Peter | year = 1998 | title = War Beneath the Sea: Submarine Conflict During World War II | location = New York | publisher = John Wiley | isbn = 978-0-471-24945-0 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Painter | first = David S | year = 2012 | title = Oil and the American Century | url = http://jah.oxfordjournals.org/content/99/1/24.full.pdf | journal = The Journal of American History | volume = 99 | issue = 1 | pages = 24 – 39 | doi = 10.1093/jahist/jas073 | lang = en | archive-url = https://web.archive.org/web/20141010181915/http://jah.oxfordjournals.org/content/99/1/24.full.pdf | archive-date = 2014-10-10 | access-date = 2020-02-15 }} * {{Cite journal | last = Pape | first = Robert A | authorlink = Робърт Пейп | year = 1993 | title = Why Japan Surrendered | journal = International Security | volume = 18 | issue = 2 | pages = 154 – 201 | jstor = 2539100 | doi = 10.2307/2539100 | lang = en}} * {{Cite book | last = Parker | first = Danny S | year = 2004 | title = Battle of the Bulge: Hitler's Ardennes Offensive, 1944 – 1945 | url = https://archive.org/details/battleofbulgehit0000park_f1y4 | edition = New | location = Cambridge, MA | publisher = Da Capo Press | isbn = 978-0-306-81391-7 | lang = en}} * {{Cite book | last = Payne | first = Stanley G | authorlink = Стенли Пейн | year = 2008 | title = Franco and Hitler: Spain, Germany, and World War II | url = https://archive.org/details/francohitlerspai0000payn | location = New Haven, CT | publisher = Yale University Press | isbn = 978-0-300-12282-4 | lang = en}} * {{cite web | publisher = PBS Online | year = 2003 | url = https://www.pbs.org/wgbh/amex/bataan/peopleevents/e_atrocities.html | title = Japanese Atrocities in the Philippines | accessdate = 2010-01-18 | archivedate = 2003-07-27 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20030727223501/http://www.pbs.org/wgbh/amex/bataan/peopleevents/e_atrocities.html | work = American Experience: the Bataan Rescue | url-status = dead | lang = en | архив_дата = 2003-07-27 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20030727223501/http://www.pbs.org/wgbh/amex/bataan/peopleevents/e_atrocities.html }} * {{Cite book | last = Perez | first = Louis G | year = 1998 | title = The History of Japan | location = Westport, CT | publisher = Greenwood Publishing Group | isbn = 978-0-313-30296-1 | url = https://archive.org/details/historyofjapan00pere | lang = en}} * {{Cite book | last = Petrov | first = Vladimir | year = 1967 | title = Money and Conquest: Allied Occupation Currencies in World War II | location = Baltimore, MD | publisher = Johns Hopkins University Press | isbn = 978-0-8018-0530-1 | lang = en}} * {{cite web | last = Poirier | first = Michel Thomas | title = Results of the German and American Submarine Campaigns of World War II | url = http://www.navy.mil/navydata/cno/n87/history/wwii-campaigns.html | publisher = U.S. Navy | date = 1999-10-20 | year = 1999 | accessdate = 2008-04-13 | url-status = dead | archiveurl = https://web.archive.org/web/20080409052122/http://www.navy.mil/navydata/cno/n87/history/wwii-campaigns.html | archivedate = 2008-04-09 | lang = en}} * {{Cite book | last = Polley | first = Martin | year = 2000 | title = An A–Z of Modern Europe Since 1789 | location = London & New York | publisher = Routledge | isbn = 978-0-415-18597-4 | lang = en}} * {{cite book | last = Polmar | first = Norman | coauthors = Thomas B. Allen | year = 1991 | title = World War II: America at war, 1941 – 1945 | url = https://archive.org/details/worldwariiameric00polm | publisher = Random House | isbn = 978-0-394-58530-7 | lang = en}} * {{Cite book | last = Preston | first = P. W | year = 1998 | title = Pacific Asia in the Global System: An Introduction | url = https://archive.org/details/pacificasiainglo0000pres | location = Oxford & Malden, MA | publisher = Blackwell Publishers | isbn = 978-0-631-20238-7 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Radtke | име-част = K. W | заглавие-част = 'Strategic' concepts underlying the so-called Hirota foreign policy, 1933 – 7 | фамилия = Ikeo | име = Aiko (ed.) | заглавие = Economic Development in Twentieth Century East Asia: The International Context | място = London & New York | издател = Routledge | дата = 1997 | isbn = 978-0-415-14900-6 | език = en | страница = 100 – 120}} * {{cite | фамилия-част = Rahn | име-част = Werner | заглавие-част = The War in the Pacific | фамилия = Boog | име = Horst | съавтори = Werner Rahn, Reinhard Stumpf, Bernd Wegner (eds.) | заглавие = Germany and the Second World War, Volume VI: The Global War | място = Oxford | издател = Clarendon Press | дата = 2001 | isbn = 978-0-19-822888-2 | език = en | страница = 191 – 298}} * {{Cite book | last = Ratcliff | first = R. A | year = 2006 | title = Delusions of Intelligence: Enigma, Ultra, and the End of Secure Ciphers | url = https://archive.org/details/delusionsofintel0000ratc | location = New York | publisher = Cambridge University Press | isbn = 978-0-521-85522-8 | lang = en}} * {{Cite book | last = Read | first = Anthony | coauthors = David Fisher | year = 2002 | origyear = 1992 | title = The Fall Of Berlin | location = London | publisher = Pimlico | isbn = 978-0-7126-0695-0 | lang = en}} * {{Cite book | last = Read | first = Anthony | year = 2004 | title = The Devil's Disciples: Hitler's Inner Circle | location = New York | publisher = W.W. Norton | isbn = 978-0-393-04800-1 | url = https://archive.org/details/devilsdisciplesh00read | lang = en}} * {{Cite book | last = Record | first = Jeffery | year = 2005 | title = Appeasement Reconsidered: Investigating the Mythology of the 1930s | publisher = Diane Publishing | isbn = 978-1-58487-216-0 | url = http://www.strategicstudiesinstitute.army.mil/pdffiles/PUB622.pdf | accessdate = 2009-11-15 | lang = en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100411104102/http://www.strategicstudiesinstitute.army.mil/pdffiles/PUB622.pdf |date=2010-04-11 }} * {{Cite book | last = Rees | first = Laurence | authorlink = Лорънс Рийс | year = 2008 | title = World War II Behind Closed Doors: Stalin, the Nazis and the West | location = London | publisher = BBC Books | isbn = 978-0-563-49335-8 | lang = en}} * {{Cite book | last = Regan | first = Geoffrey | year = 2004 | title = The Brassey's Book of Military Blunders | publisher = Brassey's | isbn = 978-1-57488-252-0 | url = https://archive.org/details/brasseysbookofmi00geof | lang = en}} * {{Cite book | last = Reinhardt | first = Klaus | authorlink = Клаус Райнхарт | year = 1992 | title = Moscow – The Turning Point: The Failure of Hitler's Strategy in the Winter of 1941 – 42 | location = Oxford | publisher = Berg | isbn = 978-0-85496-695-0 | lang = en}} * {{Cite book | last = Reynolds | first = David | year = 2006 | title = From World War to Cold War: Churchill, Roosevelt, and the International History of the 1940s | publisher = Oxford University Press | isbn = 978-0-19-928411-5 | lang = en}} * {{Cite book | last = Rich | first = Norman | year = 1992 | origyear = 1973 | title = Hitler's War Aims, Volume I: Ideology, the Nazi State, and the Course of Expansion | location = New York | publisher = W.W. Norton | isbn = 978-0-393-00802-9 | url = https://archive.org/details/hitlerswaraimsid00rich | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Ritchie | име-част = Ella | заглавие-част = France | фамилия = Harrop | име = Martin (ed.) | заглавие = Power and Policy in Liberal Democracies | място = Cambridge | издател = Cambridge University Press | дата = 1992 | isbn = 978-0-521-34579-8 | език = en | страница = 23 – 48}} * {{Cite journal | last = Roberts | first = Cynthia A | year = 1995 | title = Planning for War: The Red Army and the Catastrophe of 1941 | journal = Europe-Asia Studies | volume = 47 | issue = 8 | pages = 1293 – 1326 | jstor = 153299 | doi = 10.1080/09668139508412322 | lang = en}} * {{Cite book | last = Roberts | first = Geoffrey | year = 2006 | title = Stalin's Wars: From World War to Cold War, 1939 – 1953 | url = https://archive.org/details/stalinswarsfromw0000robe | location = New Haven, CT | publisher = Yale University Press | isbn = 978-0-300-11204-7 | lang = en}} * {{Cite book | last = Roberts | first = J. M | year = 1997 | title = The Penguin History of Europe | location = London | publisher = Penguin Books | isbn = 978-0-14-026561-3 | url = https://archive.org/details/penguinhistoryof00robe_1 | lang = en}} * {{Cite book | last = Ropp | first = Theodore | year = 2000 | title = War in the Modern World | edition = Revised | location = Baltimore, MD | publisher = Johns Hopkins University Press | isbn = 978-0-8018-6445-2 | lang = en}} * {{Cite book | last = Roskill | first = S. W | year = 1954 | title = The War at Sea 1939 – 1945, Volume 1: The Defensive | url = http://www.ibiblio.org/hyperwar/UN/UK/UK-RN-I/index.html | series = History of the Second World War. United Kingdom Military Series | location = London | publisher = HMSO | lang = en}} * {{Cite book | last = Ross | first = Steven T | year = 1997 | title = American War Plans, 1941 – 1945: The Test of Battle | location = Abingdon & New York | publisher = Routledge | isbn = 978-0-7146-4634-3 | lang = en}} * {{Cite book | last = Rottman | first = Gordon L | year = 2002 | title = World War II Pacific Island Guide: A Geo-Military Study | location = Westport, CT | publisher = Greenwood Press | isbn = 978-0-313-31395-0 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Rotundo | first = Louis | year = 1986 | title = The Creation of Soviet Reserves and the 1941 Campaign | journal = Military Affairs | volume = 50 | issue = 1 | pages = 21 – 28 | jstor = 1988530 | doi = 10.2307/1988530 | lang = en}} * {{cite web | last = Rowe | first = Neil C. | coauthors = Hy Rothstein | year = 2009 | title = Deception for Defense of Information Systems: Analogies from Conventional Warfare | url = http://www.au.af.mil/au/awc/awcgate/nps/mildec.htm | work = Departments of Computer Science and Defense Analysis U.S. Naval Postgraduate School | publisher = Air University | accessdate = 2009-11-15 | archive-url = https://web.archive.org/web/20101123031630/http://www.au.af.mil/au/awc/awcgate/nps/mildec.htm | archivedate = 2010-11-23 | url-status = live | lang = en | архив_дата = 2010-11-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20101123031630/http://www.au.af.mil/au/awc/awcgate/nps/mildec.htm }} * {{cite web | last = Rummell | first = R. J. | year = 2010 | url = http://www.hawaii.edu/powerkills/SOD.CHAP3.HTM | title = Statistics | work = Freedom, Democide, War | publisher = The University of Hawaii System | accessdate = 2010-01-25 | archive-url = https://web.archive.org/web/20100323044733/http://www.hawaii.edu/powerkills/SOD.CHAP3.HTM |archivedate = 2010-03-23 | url-status = live | lang = en}} * {{Cite book | last = Salecker | first = Gene Eric | year = 2001 | title = Fortress Against the Sun: The B-17 Flying Fortress in the Pacific | location = Conshohocken, PA | publisher = Combined Publishing | isbn = 978-1-58097-049-5 | lang = en}} * {{Cite book | last = Schain | first = Martin A. (ed.) | year = 2001 | title = The Marshall Plan Fifty Years Later | location = London | publisher = Palgrave Macmillan | isbn = 978-0-333-92983-4 | lang = en}} * {{Cite book | last = Schmitz | first = David F | year = 2000 | title = Henry L. Stimson: The First Wise Man | location = Lanham, MD | publisher = Rowman & Littlefield | isbn = 978-0-8420-2632-1 | lang = en}} * {{cite web | last = Schoenherr | first = Steven | year = 2007 | title = Code Breaking in World War II | url = http://history.sandiego.edu/gen/WW2Timeline/espionage.html | archiveurl = https://web.archive.org/web/20080509054959/http://history.sandiego.edu/gen/WW2Timeline/espionage.html | archivedate = 2008-05-09 | publisher = History Department at the University of San Diego | accessdate = 2009-11-15 | url-status = dead | lang = en | архив_дата = 2008-05-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080509054959/http://history.sandiego.edu/gen/WW2Timeline/espionage.html }} * {{Cite book | last = Schoppa | first = R. Keith | year = 2011 | title = In a Sea of Bitterness, Refugees during the Sino-Japanese War | url = https://archive.org/details/inseaofbitternes0000scho | publisher = Harvard University Press | isbn = 978-0-674-05988-7 | lang = en}} * {{cite web | publisher = secondworldwar.co.uk | year = 2007 | title = World War II Fatalities | url = http://secondworldwar.co.uk/index.php/fatalities | accessdate = 2007-04-20 | archive-url = https://web.archive.org/web/20080922185149/http://secondworldwar.co.uk/index.php/fatalities |archivedate = 2008-09-22 | url-status = live | lang = en}} * {{Cite journal | last = Sella | first = Amnon | year = 1978 | title = ''Barbarossa'': Surprise Attack and Communication | journal = Journal of Contemporary History | volume = 13 | issue = 3 | pages = 555 – 583 | jstor = 260209 | doi = 10.1177/002200947801300308 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Sella | first = Amnon | year = 1983 | title = Khalkhin-Gol: The Forgotten War | journal = Journal of Contemporary History | volume = 18 | issue = 4 | pages = 651 – 687 | jstor = 260307 | lang = en}} * {{Cite book | last = Senn | first = Alfred Erich | year = 2007 | title = Lithuania 1940: Revolution from Above | url = https://archive.org/details/lithuania1940rev0000senn | location = Amsterdam & New York | publisher = Rodopi | isbn = 978-90-420-2225-6 | lang = en}} * {{Cite book | last = Shaw | first = Anthony | year = 2000 | title = World War II: Day by Day|location=Osceola,&nbsp;WI | publisher = MBI Publishing Company | isbn = 978-0-7603-0939-1 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Shepardson | first = Donald E | year = 1998 | title = The Fall of Berlin and the Rise of a Myth | journal = Journal of Military History | volume = 62 | issue = 1 | pages = 135 – 154 | jstor = 120398 | doi = 10.2307/120398 | lang = en}} * {{Cite book | last = Shirer | first = William L | authorlink = Уилям Шайрър | year = 1990 | origyear = 1960 | title = The Rise and Fall of the Third Reich: A History of Nazi Germany | location = New York | publisher = Simon & Schuster | isbn = 978-0-671-72868-7 | lang = en}} * {{Cite book | last = Shore | first = Zachary | year = 2003 | title = What Hitler Knew: The Battle for Information in Nazi Foreign Policy | url = https://archive.org/details/whathitlerknewba00shor_0 | location = New York | publisher = Oxford University Press | isbn = 978-0-19-518261-3 | lang = en}} * {{cite web | last = Skinner Watson | first = Mark | title = Coordination With Britain | work = US Army in WWII – Chief of Staff: Prewar Plans and Operations | url = http://www.ibiblio.org/hyperwar/USA/USA-WD-Plans/USA-WD-Plans-12.html | accessdate = 2013-05-13 | archive-url = https://web.archive.org/web/20130430001549/http://www.ibiblio.org/hyperwar/USA/USA-WD-Plans/USA-WD-Plans-12.html |archivedate = 2013-04-30 | url-status = live | lang = en}} * {{Cite book | last = Smith | first = Alan | year = 1993 | title = Russia and the World Economy: Problems of Integration | url = https://archive.org/details/russiaworldecono00smit | location = London | publisher = Routledge | isbn = 978-0-415-08924-1 | lang = en}} * {{Cite book | last = Smith | first = David J. | coauthors = Artis Pabriks, Aldis Purs, Thomas Lane | year = 2002a | title = The Baltic States: Estonia, Latvia and Lithuania | url = https://archive.org/details/balticstatesesto0000smit_l0z8 | location = London | publisher = Routledge | isbn = 978-0-415-28580-3 | lang = en}} * {{Cite book | last = Smith | first = J. W | year = 1994 | title = The World's Wasted Wealth 2: Save Our Wealth, Save Our Environment | publisher = Institute for Economic Democracy | isbn = 978-0-9624423-2-2 | lang = en}} * {{Cite book | last = Smith | first = Peter C | year = 2002b | origyear = 1970 | title = Pedestal: The Convoy That Saved Malta | url = https://archive.org/details/pedestalmaltacon0000pete | edition = 5th | location = Manchester | publisher = Goodall | isbn = 978-0-907579-19-9 | lang = en}} * {{Cite book | last = Smith | first = Winston | coauthors = Ralph Steadman | year = 2004 | title = All Riot on the Western Front, Volume 3 | publisher = Last Gasp | isbn = 978-0-86719-616-0 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Snyder | first = Timothy | authorlink = Тимъти Снайдър | year = 2009 | url = http://www.nybooks.com/articles/2009/07/16/holocaust-the-ignored-reality/ | title = Holocaust: The Ignored Reality | journal = The New York Review of Books | accessdate = 2017-08-27 | date = 2009-07-16 | archive-url = https://web.archive.org/web/20171010063645/http://www.nybooks.com/articles/2009/07/16/holocaust-the-ignored-reality/ |archivedate = 2017-10-10 | url-status = live | lang = en}} * {{Cite book | last = Snyder | first = Timothy | year = 2010 | title = Bloodlands: Europe Between Hitler and Stalin | url = https://archive.org/details/bloodlandseurope0000snyd_e5a3 | location = London | publisher = The Bodley Head | isbn = 978-0-224-08141-2 | lang = en}} * {{cite web | last = Sprague | first = Oliver | coauthors = Hugh Griffiths | title = The AK-47: the worlds favourite killing machine | publisher = controlarms.org | url = https://www.amnesty.org/en/documents/act30/011/2006/en/ | accessdate = 2009-11-14 | year = 2006 | format = PDF | archive-url = https://web.archive.org/web/20181228130914/https://www.amnesty.org/en/documents/act30/011/2006/en/ |archivedate = 2018-12-28 | url-status = live | lang = en}} * {{Cite journal | last = Spring | first = D. W | year = 1986 | title = The Soviet Decision for War against Finland, 30 November 1939 | journal = Soviet Studies | volume = 38 | issue = 2 | pages = 207 – 226 | jstor = 151203 | doi = 10.1080/09668138608411636 | url = https://semanticscholar.org/paper/5a4b0a91a0822acbf99fd282428645d83ce19762 | lang = en}} * {{cite book | last = Stanton | first = Andrea L. | coauthors = Edward Ramsamy, Peter J. Seybolt | url = https://books.google.com/books?id=GtCL2OYsH6wC | title = Cultural Sociology of the Middle East, Asia, and Africa: An Encyclopedia | accessdate = 2014-04-06 | isbn = 978-1-4129-8176-7 | year = 2012 | archive-url = https://web.archive.org/web/20180818210900/https://books.google.com/books?id=GtCL2OYsH6wC |archivedate = 2018-08-18 | url-status = live | lang = en}} * {{Cite journal | last = Steinberg | first = Jonathan | year = 1995 | title = The Third Reich Reflected: German Civil Administration in the Occupied Soviet Union, 1941 – 4 | journal = The English Historical Review | volume = 110 | issue = 437 | pages = 620 – 651 | jstor = 578338 | doi = 10.1093/ehr/cx.437.620 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Steury | first = Donald P | year = 1987 | title = Naval Intelligence, the Atlantic Campaign and the Sinking of the Bismarck: A Study in the Integration of Intelligence into the Conduct of Naval Warfare | journal = Journal of Contemporary History | volume = 22 | issue = 2 | pages = 209 – 233 | jstor = 260931 | doi = 10.1177/002200948702200202 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Stueck | име-част = William | заглавие-част = The Korean War | фамилия = Leffler | име = Melvyn P. | съавтори = Odd Arne Westad (eds.) | заглавие = The Cambridge History of the Cold War, Volume I: Origins | място = Cambridge | издател = Cambridge University Press | дата = 2010 | isbn = 978-0-521-83719-4 | език = en | страница = 266 – 287}} * {{Cite book | last = Sumner | first = Ian | coauthors = Alix Baker | year = 2001 | title = The Royal Navy 1939 – 45 | url = https://archive.org/details/royalnavy19391940000sumn | location = Oxford | publisher = Osprey Publishing | isbn = 978-1-84176-195-4 | lang = en}} * {{Cite book | last = Swain | first = Bruce | year = 2001 | title = A Chronology of Australian Armed Forces at War 1939 – 45 | location = Crows Nest | publisher = Allen & Unwin | isbn = 978-1-86508-352-0 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Swain | first = Geoffrey | year = 1992 | title = The Cominform: Tito's International? | journal = The Historical Journal | volume = 35 | issue = 3 | pages = 641 – 663 | doi = 10.1017/S0018246X00026017 | lang = en}} * {{Cite book | last = Tanaka | first = Yuki | year = 1996 | title = Hidden Horrors: Japanese War Crimes in World War II | url = https://archive.org/details/hiddenhorrorsjap0000tana | location = Boulder, CO | publisher = Westview Press | isbn = 978-0-8133-2717-4 | lang = en}} * {{Cite book | last = Taylor | first = A. J. P | authorlink = Алън Тейлър | year = 1961 | title = The Origins of the Second World War | location = London | publisher = Hamish Hamilton | lang = en}} * {{Cite book | last = Taylor | first = A. J. P | year = 1979 | title = How Wars Begin | url = https://archive.org/details/howwarsbegin0000tayl | location = London | publisher = Hamish Hamilton | isbn = 978-0-241-10017-2 | lang = en}} * {{Cite book | last = Taylor | first = Jay | year = 2009 | title = The Generalissimo: Chiang Kai-shek and the Struggle for Modern China | location = Cambridge, MA | publisher = Harvard University Press | isbn = 978-0-674-03338-2 | url = https://archive.org/details/generalissimochi00tayl | lang = en}} * {{cite web | publisher = The Japan Times Online | year = 2004 | title = Japan tested chemical weapons on Aussie POW: new evidence | date = 2004-07-27 | url = http://search.japantimes.co.jp/member/nn20040727a9.html|archive-url=https://archive.today/20120529003741/http://search.japantimes.co.jp/member/nn20040727a9.html | url-status = dead |archivedate = 2012-05-29 | accessdate = 2010-01-25 | lang = en}} * {{Cite book | last = Thomas | first = Nigel | coauthors = Stephen Andrew | year = 1998 | title = German Army 1939 – 1945 (2): North Africa & Balkans | location = Oxford | publisher = Osprey Publishing | isbn = 978-1-85532-640-8 | lang = en}} * {{Cite book | last = Thompson | first = John Herd | coauthors = Stephen J. Randall | year = 2008 | title = Canada and the United States: Ambivalent Allies | edition = 4th | location = Athens, GA | publisher = University of Georgia Press | isbn = 978-0-8203-3113-3 | url = https://archive.org/details/canadaunitedsta00thom | lang = en}} * {{cite book | last = Totten | first = Samuel | coauthors = Paul Robert Bartrop, Steven L. Jacobs | year = 2008 | title = Dictionary of Genocide: M-Z | url = https://archive.org/details/dictionaryofgeno0001tott | publisher = Greenwood Publishing Group | isbn = 9780313346446 | lang = en}} * {{Cite book | last = Trachtenberg | first = Marc | year = 1999 | title = A Constructed Peace: The Making of the European Settlement, 1945 – 1963 | location = Princeton, NJ | publisher = Princeton University Press | isbn = 978-0-691-00273-6 | lang = en}} * {{Cite book | last = Tucker | first = Spencer C | coauthors = Priscilla Mary Roberts | title = Encyclopedia of World War II: A Political, Social, and Military History | year = 2004 | publisher = ABC-CIO | isbn = 978-1-57607-999-7 | lang = en}} * {{Cite book | last = Tucker | first = Spencer C | year = 2009 | url = https://books.google.com/books?id=h5_tSnygvbIC&pg=PA1873 | title = A Global Chronology of Conflict: From the Ancient World to the Modern Middle East &#91;6 volumes&#93;: From the Ancient World to the Modern Middle East | publisher = ABC-CLIO | accessdate = 2017-08-27 | via = Google Books | isbn = 978-1-85109-672-5 | archive-url = https://web.archive.org/web/20180818210935/https://books.google.com/books?id=h5_tSnygvbIC&pg=PA1873 |archivedate = 2018-08-18 | url-status = live | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Umbreit | име-част = Hans | заглавие-част = The Battle for Hegemony in Western Europe | фамилия = Falla | име = P. S. (ed.) | заглавие = Germany and the Second World War, Volume&nbsp;2: Germany's Initial Conquests in Europe | място = Oxford | издател = Oxford University Press | дата = 1991 | isbn = 978-0-19-822885-1 | език = en | страница = 227 – 326}} * {{cite web | publisher = unfoundation.org | year = 2012 | work = unfoundation.org | title = The UN Security Council | url = http://www.unfoundation.org/what-we-do/issues/united-nations/the-un-security-council.html | archive-url = https://web.archive.org/web/20120620101548/http://www.unfoundation.org/what-we-do/issues/united-nations/the-un-security-council.html | accessdate = 2012-05-15 | archivedate = 2012-06-20 | url-status = dead | lang = en | архив_дата = 2012-06-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120620101548/http://www.unfoundation.org/what-we-do/issues/united-nations/the-un-security-council.html }} * {{Cite book | publisher = United Nations | year = 2005 | title = World Economic And Social Survey 2004: International Migration | url = https://archive.org/details/worldeconomicsoc0000unse_z8z1 | isbn = 978-92-1-109147-2 | lang = en}} * {{cite web | publisher = United Nations | year = 2010 | work = un.org | url = https://www.un.org/aboutun/history.htm | title = History of the UN | accessdate = 2010-01-25 | url-status = dead | archiveurl = https://web.archive.org/web/20100218221016/http://www.un.org/aboutun/history.htm | archivedate = 2010-02-18 | lang = en}} * {{Cite book | publisher = United States Army | year = 1986 | origyear = 1953 | title = The German Campaigns in the Balkans (Spring 1941) | url = http://www.history.army.mil/books/wwii/balkan/intro.htm | location = Washington, DC | lang = en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090619234443/http://history.army.mil/books/wwii/balkan/intro.htm |date=2009-06-19 }} * {{cite web | publisher = United States Government Printing Office | year = 2013 | origyear = 1945 | url = http://www.ibiblio.org/hyperwar/AAF/USSBS/ETO-Summary.html#tc | title = United States Strategic Bombing Survey. Summary Report (European War) | work = ibiblio.org | accessdate = 2020-02-29 | lang = en}} * {{cite book | publisher = United States Holocaust Memorial Museum | year = 2006 | title = The World Must Know: The History of the Holocaust as Told in the United States Holocaust Memorial Museum | url = https://archive.org/details/worldmustknowhis0000bere_l6k0 | location = Washington, DC | isbn = 978-0-8018-8358-3 | lang = en}} * {{cite web | publisher = US Library of Congress | year = 1992 | url = http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+id0029) | title = Indonesia: World War II and the Struggle For Independence, 1942 – 50; The Japanese Occupation, 1942 – 45 | accessdate = 2007-02-09 | archive-url = https://web.archive.org/web/20041030225658/http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd%2Fcstdy%3A%40field%28DOCID+id0029%29 |archivedate = 2004-10-30 | url-status = live | lang = en}} * {{cite web | publisher = US Library of Congress | year = 2009 | url = http://countrystudies.us/romania/23.htm | work = countrystudies.us | title = Armistice Negotiations and Soviet Occupation | accessdate = 2009-11-14 | archive-url = https://web.archive.org/web/20110430001849/http://countrystudies.us/romania/23.htm |archivedate = 2011-04-30 | url-status = live | lang = en}} * {{cite web | publisher = usa.usembassy.de | year = 2012 | title = History of German-American Relations » 1989 – 1994 – Reunification » „Two-plus-Four-Treaty“: Treaty on the Final Settlement with Respect to Germany, September 12, 1990 | url = http://usa.usembassy.de/etexts/2plusfour8994e.htm | accessdate = 2012-05-06 | archive-url = https://web.archive.org/web/20120507180629/http://usa.usembassy.de/etexts/2plusfour8994e.htm |archivedate = 2012-05-07 | url-status = live | lang = en}} * {{cite web | publisher = ushmm.org | year = 2016 | work = ushmm.org | url = https://www.ushmm.org/wlc/en/article.php?ModuleId=10005473 | title = Polish Victims | accessdate = 2017-08-27 | archive-url = https://web.archive.org/web/20160507145904/https://www.ushmm.org/wlc/en/article.php?ModuleId=10005473 |archivedate = 2016-05-07 | url-status = live | lang = en}} * {{cite book | last = Van Dyke | first = Carl | year = 2013 | title = The Soviet Invasion of Finland, 1939 – 40 | publisher = Routledge | isbn = 9781136311499 | lang = en}} * {{Cite web | publisher = volhyniamassacre.eu | year = 2018 | url = http://volhyniamassacre.eu/zw2/history/179,The-Effects-of-the-Volhynian-Massacres.html | title = The Effects of the Volhynian Massacres | work = Volhynia Massacre | accessdate = 2018-07-09 | archive-url = https://web.archive.org/web/20180621015851/http://volhyniamassacre.eu/zw2/history/179,The-Effects-of-the-Volhynian-Massacres.html |archivedate = 2018-06-21 | url-status = live | lang = en}} * {{Cite journal | last = Waltz | first = Susan | year = 2002 | title = Reclaiming and Rebuilding the History of the Universal Declaration of Human Rights | journal = Third World Quarterly | volume = 23 | issue = 3 | pages = 437 – 448 | jstor = 3993535 | doi = 10.1080/01436590220138378 | lang = en}} * {{Cite book | last = Ward | first = Thomas A | year = 2010 | title = Aerospace Propulsion Systems | location = Singapore | publisher = John Wiley & Sons | isbn = 978-0-470-82497-9 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Watson | first = Derek | year = 2000 | jstor = 153322| title = Molotov's Apprenticeship in Foreign Policy: The Triple Alliance Negotiations in 1939 | journal = Europe-Asia Studies | volume = 52 | issue = 4 | pages = 695 – 722 | doi = 10.1080/713663077 | lang = en}} * {{Cite book | last = Watson | first = William E | year = 2003 | title = Tricolor and Crescent: France and the Islamic World | url = https://archive.org/details/tricolorcrescent0000wats | location = Westport, CT | publisher = Praeger | isbn = 978-0-275-97470-1 | lang = en}} * {{Cite book | last = Weinberg | first = Gerhard L | authorlink = Герхард Вайнберг | year = 2005 | title = A World at Arms: A Global History of World War II | edition = 2nd | location = Cambridge | publisher = Cambridge University Press | isbn = 978-0-521-85316-3 | lang = en}} * {{cite book | last = Wells | first = Anne Sharp | year = 2014 | title = Historical Dictionary of World War II: The War against Germany and Italy | publisher = Rowman & Littlefield Publishing | isbn = 9780810854574 | lang = en}} * {{Cite book | last = Wettig | first = Gerhard | year = 2008 | title = Stalin and the Cold War in Europe: The Emergence and Development of East-West Conflict, 1939 – 1953 | location = Lanham, MD | publisher = Rowman & Littlefield | isbn = 978-0-7425-5542-6 | lang = en}} * {{cite web | last = White | first = Matthew | year = 2007 | title = Source List and Detailed Death Tolls for the Twentieth Century Hemoclysm | url = http://necrometrics.com/20c5m.htm#Second | work = Historical Atlas of the Twentieth Century | publisher = Matthew White's Homepage | accessdate = 2007-04-20 | archive-url = https://web.archive.org/web/20110307141223/http://necrometrics.com/20c5m.htm#Second |archivedate = 2011-03-07 | url-status = live | lang = en}} * {{Cite book | last = Wiest | first = Andrew | coauthors = M. K. Barbier | year = 2002 | title = Strategy and Tactics: Infantry Warfare | location = St Paul, MN | publisher = MBI Publishing Company | isbn = 978-0-7603-1401-2 | lang = en}} * {{Cite book | last = Wiktor | first = Christian L | title = Multilateral Treaty Calendar – 1648 – 1995 | url = https://archive.org/details/multilateraltrea0000wikt | publisher = Kluwer Law International | year = 1998 | isbn = 978-90-411-0584-4 | lang = en}} * {{Cite book | last = Williams | first = Andrew | year = 2006 | title = Liberalism and War: The Victors and the Vanquished | url = https://archive.org/details/liberalismwarvic0000will | location = Abingdon & New York | publisher = Routledge | isbn = 978-0-415-35980-1 | lang = en}} * {{cite book | last = Wilson | first = Mark R | title = Destructive Creation: American Business and the Winning of World War II | url = https://books.google.com/books?id=AcqADAAAQBAJ | series = American Business, Politics, and Society | edition = reprint | location = Philadelphia | publisher = University of Pennsylvania Press | year = 2016 | page = 2 | isbn = 9780812293548 | accessdate = 2019-12-19 | lang = en}} * {{cite journal | last = Wilson | first = Ward | year = 2007 | title = The Winning Weapon? Rethinking Nuclear Weapons in Light of Hiroshima | journal = International Security | volume = 31 | issue = 4 | pages = 162 – 179 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Wilt | first = Alan F | year = 1981 | title = Hitler's Late Summer Pause in 1941 | journal = Military Affairs | volume = 45 | issue = 4 | pages = 187 – 191 | jstor = 1987464 | doi = 10.2307/1987464 | lang = en}} * {{Cite book | last = Wohlstetter | first = Roberta | year = 1962 | title = Pearl Harbor: Warning and Decision | url = https://archive.org/details/pearlharborwarni0000wohl | location = Palo Alto, CA | publisher = Stanford University Press | isbn = 978-0-8047-0597-4 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Wolf | име-част = Holger C | заглавие-част = The Lucky Miracle: Germany 1945 – 1951 | фамилия = Dornbusch | име = Rudiger | съавтори = Wilhelm Nölling, Richard Layard (eds.) | заглавие = Postwar Economic Reconstruction and Lessons for the East Today | място = Cambridge | издател = MIT Press | дата = 1993 | isbn = 978-0-262-04136-2 | език = en | страница = 29 – 56}} * {{Cite book | last = Wood | first = James B | year = 2007 | title = Japanese Military Strategy in the Pacific War: Was Defeat Inevitable? | url = https://archive.org/details/japanesemilitary0000wood | location = Lanham, MD | publisher = Rowman & Littlefield | isbn = 978-0-7425-5339-2 | lang = en}} * {{cite web | publisher = World Population Review | year = 2020 | url = https://worldpopulationreview.com/country-rankings/countries-involved-in-world-war-two | title = Countries Involved In World War Two 2020 | work = worldpopulationreview.com | accessdate = 2020-07-25 | lang = en}} * {{cite web | publisher = ww2db.com | year = 2016 | work = ww2db.com | url = http://ww2db.com/battle_spec.php?battle_id=162 | title = The Danzig Crisis | accessdate = 2016-04-29 | archive-url = https://web.archive.org/web/20160505010109/http://ww2db.com/battle_spec.php?battle_id=162 |archivedate = 2016-05-05 | url-status = live | lang = en}} * {{Cite book | last = Yoder | first = Amos | year = 1997 | title = The Evolution of the United Nations System | url = https://archive.org/details/evolutionofunite0000yode | edition = 3rd | location = London & Washington, DC | publisher = Taylor & Francis | isbn = 978-1-56032-546-8 | lang = en}} * {{cite book | last = Zabecki | first = David T | year = 2015 | url = https://books.google.com/books?id=Mq_lCAAAQBAJ&pg=PT1663 | title = World War II in Europe: An Encyclopedia | date = 1 May 2015 | publisher = Routledge | isbn = 978-1-135-81242-3 | lang = en}} * {{Cite book | last = Zalampas | first = Michael | year = 1989 | title = Adolf Hitler and the Third Reich in American magazines, 1923 – 1939 | url = https://archive.org/details/adolfhitlerthird0000zala | publisher = Bowling Green University Popular Press | isbn = 978-0-87972-462-7 | lang = en}} * {{Cite book | last = Zaloga | first = Steven J | year = 1996 | title = Bagration 1944: The Destruction of Army Group Centre | location = Oxford | publisher = Osprey Publishing | isbn = 978-1-85532-478-7 | lang = en}} * {{Cite book | last = Zaloga | first = Steven J | year = 2002 | title = Poland 1939: The Birth of Blitzkrieg | url = https://archive.org/details/poland1939birtho0000zalo | location = Oxford | publisher = Osprey Publishing | isbn = 978-1-84176-408-5 | lang = en}} * {{Cite book | last = Zeiler | first = Thomas W | year = 2004 | title = Unconditional Defeat: Japan, America, and the End of World War II | url = https://archive.org/details/unconditionaldef0000zeil | location = Wilmington, DE | publisher = Scholarly Resources | isbn = 978-0-8420-2991-9 | lang = en}} * {{Cite book | last = Zetterling | first = Niklas | coauthors = Michael Tamelander | year = 2009 | title = ''Bismarck'': The Final Days of Germany's Greatest Battleship | url = https://archive.org/details/bismarckfinalday0000zett | location = Drexel Hill, PA | publisher = Casemate | isbn = 978-1-935149-04-0 | lang = en}} }} == Вижте също == * [[България във Втората световна война]] Параграф Стил на текста Структура Вмъкване Настройки на страницата Превключване на редактора Публикуване... {{Втора световна война}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Втора световна война|Нацистка Германия|История|Военна история}} {{Избрана статия|10412293|27 юли 2020}} [[Категория:Втора световна война| ]] j3x25wqrcn7p89u9jvchcw0f27bot1c 12435501 12435490 2024-12-09T08:02:54Z Ket 2798 Премахнати [[Special:Contributions/77.85.41.234|редакции на 77.85.41.234]] ([[User talk:77.85.41.234|б]].), към версия на InternetArchiveBot 12372741 wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт | картинка = Infobox collage for WWII.PNG | описание = Китайски войници в [[Уханска битка|Уханската битка]] • Австралийска артилерия в [[Първа битка при Аламейн|първата битка при Аламейн]] • Съветски войници в [[битката при Сталинград]] • Германски бомбардировачи „[[Юнкерс Ю 87]]“ на Източния фронт • Подписването на [[Капитулация на Германия|капитулацията на Германия]] • Американски кораби при [[десант в залива Лингайен|десанта в залива Лингайен]] | период = 1 септември 1939 – 2 септември 1945 г. | място = [[Европейски театър (Втора световна война)|Европа]], [[Тихоокеански театър (Втора световна война)|Тихоокеански регион]], [[Средиземноморски театър|Средиземноморие]] и други | резултат = Победа на [[Съюзници във Втората световна война|Съюзниците]] | страна1 = '''[[Страни от Оста|Тристранен пакт]]''' | страна2 = '''[[Съюзници във Втората световна война|Съюзници]]''' | командир1 = {{флагче|Нацистка Германия}} [[Адолф Хитлер]]<br>{{флагче|Япония|1945}} [[Хирохито]]<br>{{флагче|Кралство Италия}} [[Бенито Мусолини]] | командир2 = {{флагче|СССР|1945}} [[Йосиф Сталин]]<br>{{флагче|САЩ|1945}} [[Франклин Рузвелт]]<br>{{флагче|Великобритания}} [[Уинстън Чърчил]]<br>{{флагче|Република Китай}} [[Чан Кайшъ]] | жертви1 = '''Военнослужещи:'''<br>Над 8 милиона<br>'''Цивилни:'''<br>Над 4 милиона<br>'''Общо:'''<br>Над 12 милиона <small>(1937 – 45)</small> | жертви2 = '''Военнослужещи:'''<br>Над 16 милиона<br>'''Цивилни:'''<br>Над 45 милиона<br>'''Общо:'''<br>Над 61 милиона <small>(1937 – 45)</small> }} '''Втората световна война''' е [[Световна война|глобална война]], която продължава от 1 септември 1939 г. до 2 септември 1945 г.{{hrf|Гречко|1982|}} и се превръща в най-мащабния военен конфликт в историята на човечеството. Почти всички страни в света, включително всички [[Велика сила|Велики сили]], в определен момент се включват във войната, присъединявайки се към един от двата противостоящи [[Военен блок|военни съюза]] – [[Съюзници във Втората световна война|Съюзниците]] и [[Тристранен пакт|Тристранния пакт]]. Стига се до състояние на [[тотална война]], в която пряко участват над 100 милиона души от 62 страни от общо 74 по това време.{{hrf|World Population Review|2020}} Основните участници влагат целия си стопански, промишлен и научен потенциал във [[военно усилие|военното усилие]], размивайки границите между граждански и военни ресурси. Втората световна война е най-смъртоносният и кръвопролитен конфликт в човешката история, довел до между 70 и 85 милиона жертви, повечето от които цивилни в [[Съветския съюз]] и [[Китай]]. Войната е съпътствана от [[клане]]та, [[геноцид]]а на [[Холокост]], [[стратегическа бомбардировка|стратегически бомбардировки]], умишлено предизвикани [[масов глад]] и [[Епидемия|епидемии]], както и единственото в историята използване на [[ядрено оръжие]] при военни действия. [[Япония]], в стремежа си към хегемония в [[Далечен Изток|Далечния Изток]], се намира в [[Китайско-японска война (1937 – 1945)|състояние на война]] с Китай още от 1937 година,{{hrf|Contemporary China|1941|}} но обикновено за начална дата на Втората световна война се приема 1 септември 1939 година, датата на нападението на [[Германия]] срещу [[Полша]], последвано от обявяването на война на Германия от [[Франция]] и [[Великобритания]]. От края на 1939 до началото на 1941 година, чрез поредица от военни кампании и дипломатически споразумения, Германия завладява или установява контрол над по-голямата част от континентална [[Европа]]. С [[Пакт Рибентроп-Молотов|Пакта „Рибентроп-Молотов“]] Германия и Съветският съюз си поделят и анексират територии от своите съседни държави [[Съветско нахлуване в Полша|Полша]], [[Зимна война|Финландия]], [[Съветска окупация на Бесарабия и Северна Буковина|Румъния]] и [[Съветска окупация на Прибалтика|Прибалтийските страни]]. След [[Северноафриканска кампания|Северноафриканската]] и [[Източноафриканска кампания (Втора световна война)|Източноафриканската кампания]] и [[Битка за Франция|падането на Франция]] в средата на 1940 година, войната в Европа се води главно между [[Тристранния пакт]] (Оста) и Великобритания. Следват [[Балканската кампания]], въздушната [[битка за Британия]] и продължителната морска [[Битка за Атлантика (1939 – 1945)|битка за Атлантика]]. На 22 юни 1941 година европейските сили на Оста [[Операция „Барбароса“|нападат Съветския съюз]], откривайки най-обширния сухопътен военен театър в историята. Образувалият се [[Източен фронт (Втора световна война)|Източен фронт]] блокира Тристранния пакт, най-вече германския [[Вермахт]], в тежка [[война на изтощение|изтощителна война]]. През декември 1941 година Япония [[Нападение над Пърл Харбър|напада изненадващо]] [[Съединените американски щати]] и западните владения в Тихоокеанския регион, което довежда до включването на Съединените щати във войната срещу Тристранния пакт. Последвалото бързо японско настъпление в западната част на Тихия океан е прието от много азиатци като освобождение от западната хегемония. Напредъкът на Тристранния пакт на Тихоокеанския театър е спрян през 1942 година, когато Япония губи ключовата [[битка при Мидуей]]. Малко по-късно Германия и Италия претърпяват [[Втора битка при Аламейн|поражение в Северна Африка]], а след това и решителен разгром при [[Битка при Сталинград|Сталинград]] в Съветския съюз. Ключови неуспехи през 1943 година, сред които поредица поражения на Източния фронт, [[Съюзническо настъпление в Сицилия|десанти на Съюзниците в Сицилия]] и [[Съюзническо нахлуване в Италия|Италия]] и победи на Съюзниците на [[Тихоокеански театър (Втора световна война)|Тихоокеанския театър]] отнемат инициативата от Тристранния пакт и предизвикват стратегическото му отстъпление по всички фронтове. През 1944 година Западните Съюзници [[Десант в Нормандия|навлизат във Франция]], докато Съветският съюз възвръща загубените си територии и настъпва срещу Германия и нейните съюзници. През 1944 и 1945 година японците претърпяват тежки поражения в континентална Азия – в [[Западнохунанска операция|Централен]] и [[Втора гуансийска кампания|Южен Китай]] и в [[Бирманска операция (1944 – 1945)|Бирма]], докато Съюзниците нанасят сериозни поражения и загуби на японския флот и завземат стратегически важни острови. Войната в Европа завършва с настъпление на Съюзниците в Германия, достигнало своята кулминация с [[Битка за Берлин|превземането на Берлин]] от съветските войски, [[Смърт на Адолф Хитлер|самоубийството на Адолф Хитлер]] и [[Капитулация на Германия|безусловната капитулация на Германия]] на [[Ден на победата (Европа)|8 май 1945 година]]. След американските [[Атомни бомбардировки на Хирошима и Нагасаки|атомни бомбардировки]] в [[Хирошима]] и [[Нагасаки]] на 6 и 9 август и изправена пред заплахата от [[Операция „Даунфол“|десант на Японските острови]], нови атомни бомбардировки и война със Съветския съюз, на 15 август 1945 година Япония обявява намерението си да капитулира, с което Съюзниците постигат пълна победа и в Азия. Втората световна война променя политическите отношения и обществените структури по целия свят. Създадена е [[ООН|Организацията на обединените нации]], чиято цел е да насърчава международното сътрудничество и да предотвратява бъдещи конфликти, а Великите сили победителки – Великобритания, Китай, Съветският съюз, Съединените щати и Франция – стават постоянни членки на нейния [[Съвет за сигурност на ООН|Съвет за сигурност]]. Съветският съюз и Съединените щати се превръщат в [[Свръхдържава|свръхдържави]] съперници, подготвяйки условията за продължилата половин век [[Студена война]]. След разрушенията в Европа влиянието на нейните Велики сили отслабва, довеждайки до [[деколонизация]]та на Африка и Азия. Въпреки това повечето страни бързо преодоляват стопанския срив от войната и преживяват [[Стопански подем след Втората световна война|икономическо възстановяване и подем]]. Политическата интеграция, най-вече [[Европейска интеграция|в Европа]], започва като усилие за предотвратяване на бъдещи военни действия, прекратяване на довоенните съперничества и изграждане на чувство за обща идентичност. {{TOC limit}} == Хронология == За начало на войната в Европа обикновено се приема 1 септември 1939 година{{hrf|Weinberg|2005|6}}{{hrf|Wells|2014|7}} – началото на [[Полска кампания (1939)|германското нападение на Полша]], последвано два дни по-късно от обявяването на война на Германия от Великобритания и Франция. Датите на започване на войната в Тихоокеанския театър включват началото на [[Китайско-японска война (1937 – 1945)|Втората китайско-японска война]] на 7 юли 1937 година{{hrf|Ferris|2015|}}{{hrf|Förster|2005|64}} и дори [[японска интервенция в Манджурия|японската интервенция в Манджурия]] на 19 септември 1931 година.{{hrf|Ghuhl|2007|7, 30}}{{hrf|Polmar|1991|}} Някои автори, като британския историк [[Алън Тейлър]], смятат, че Китайско-японската война и войната в Европа протичат успоредно до 1941 година, когато се сливат в една обща световна война.{{hrf|Taylor|1961|vii}}{{hrf|Kellogg|2003|236}} Алтернативни начални дати на Втората световна война, използвани понякога, включват [[Втора италианско-етиопска война|италианското нападение срещу Етиопия]] на 3 октомври 1935 година{{hrf|Ben-Horin|1943|169}}{{hrf|Taylor|1979|124}} или [[Битка при Халхин Гол|битката при Халхин Гол]] в [[Монголия]] (според английският историк [[Антъни Бийвър]]), водена от май до септември 1939 година.{{hrf|Beevor|2012|10}} Няма общо съгласие и за точната дата на края на Втората световна война. Според някои автори тя свършва с примирието от 14 август 1945 година ([[Ден на победата над Япония]] в много страни), а според други – с [[капитулация на Япония|капитулацията на Япония]], последвала на 2 септември 1945 година, която дава официалния край на войната в Азия. [[Договор от Сан Франциско|Мирният договор]] на Япония с повечето Съюзници е подписан през 1951 година.{{hrf|Masaya|1990|4}} [[Договор „Две плюс четири“|Договорът за уреждане на статута и бъдещето на Германия]], подписан едва през 1990 година, позволява [[Обединение на Германия (1990)|обединението на Западна и Източна Германия]] и урежда повечето следвоенни въпроси.{{hrf|usa.usembassy.de|2012}} Официален мирен договор между Съветския съюз и Япония никога не е сключван или подписван.{{hrf|Asia Times|2016}} == Предистория == === Европа === [[Първата световна война]] коренно променя политическата карта на Европа с поражението на [[Централните сили]] – [[Австро-Унгария]], [[България]], [[Германия]] и [[Османската империя]] – и [[Октомврийската революция]] в [[Русия]], довела до създаването на [[Съветския съюз]]. В същото време страните победителки от [[Антанта]]та, като [[Франция]], [[Белгия]], [[Италия]], [[Сърбия]], [[Румъния]] и [[Гърция]], разширяват териториите си, а на мястото на разпадналите се Австро-Унгарска, Османска и Руска империя възникват нови национални държави. [[Файл:Bundesarchiv Bild 102-09042, Genf, Völkerbund, Sitzungssaal.jpg|мини|ляво|Събрание на Обществото на народите в [[Женева]] през 1930 година]] [[Парижката мирна конференция]] от 1919 година създава [[Обществото на народите]], международна организация, която си поставя за цел предотвратяването на нови въоръжени конфликти чрез система за [[колективна сигурност]], разоръжаване и уреждане на международните спорове чрез мирни преговори и арбитраж. Въпреки силните [[Пацифизъм|пацифистки]] настроения непосредствено след Първата световна война,{{hrf|Ingram|2006|76 – 78}} последиците от нея предизвикват [[иредентизъм|иредентистки]] и [[Реваншизъм|реваншистки]] [[национализъм]] в редица европейски страни. Той е особено отчетлив в Германия, заради значителните териториални, колониални и финансови загуби, причинени ѝ от [[Версайския договор]]. Съгласно неговите условия страната губи около 13% от собствената си територия и всичките си [[Германска колониална империя|отвъдморски владения]], анексирането на други страни към Германия е забранено и са ѝ наложени тежки [[репарации]] и ограничения в размера и възможностите на [[Райхсвер|въоръжените сили]].{{hrf|Kantowicz|1999|149}} Германската империя прекратява съществуването си с [[Германска революция (1918 – 1919)|Германската революция]] от 1918 – 1919 и в страната е установен демократичен режим, станал известен като [[Ваймарска република]], който обаче е атакуван от крайни политически движения, както отдясно, така и отляво. В Италия, която разширява територията си след Първата световна война, националистите остават недоволни от [[Лондонски договор (1915)|неизпълнените обещания]] на италианските съюзници от Антантата. Между 1922 и 1925 година [[Италиански фашизъм|фашисткото движение]] на [[Бенито Мусолини]] завзема властта с националистическа, [[Тоталитаризъм|тоталитарна]] и [[Корпоративизъм|корпоративистка]] програма, като премахва представителната демокрация, потиска социалистическите, левите и либералните сили и повежда експанзионистична външна политика, насочена към превръщането на Италия в [[световна сила]] с обещанието за създаване на [[Италианска империя|Нова Римска империя]].{{hrf|Shaw|2000|35}} [[Файл:Nürnberg Reichsparteitag Hitler retouched.jpg|мини|[[Адолф Хитлер]] пред митинг на германските [[Националсоциализъм|националсоциалисти]] в [[Нюрнберг]] през август 1933 година]] В Германия [[Адолф Хитлер]], след [[Бирен пуч|неуспешен опит за преврат]] през 1923 година, все пак става канцлер през 1933 година. Той премахва демокрацията, обявява се за радикално променен расово обусловен [[Нов ред]] и започва кампания за масирано превъоръжаване на страната.{{hrf|Brody|1999|4}} В същото време Франция, целяща затвърждаване на съюза си с Италия, [[Френско-италианско споразумение|се съгласява с нейната намеса в Етиопия]], която италианците се стремят да завладеят. Обстановката се влошава, след като в началото на 1935 година [[Територия на Саарския басейн|Територията на Саарския басейн]] е официално присъединена към Германия и Хитлер денонсира Версайския договор, ускорявайки програмата си за превъоръжаване и въвеждайки [[Военна повинност|наборна военна служба]].{{hrf|Zalampas|1989|62}} През април 1935 година, в стремежа си към сдържане на Германия, Великобритания, Франция и Италия образуват [[Фронт от Стреза|Фронта от Стреза]], но само няколко месеца по-късно Великобритания сключва самостоятелно [[Британско-германско военноморско споразумение (1935)|военноморско споразумение]] с Германия, позволяващо увеличаване на германския флот. Съветският съюз, също обезпокоен от активността на Германия, сключва [[Френско-съветски пакт за взаимопомощ|Пакт за взаимопомощ]] с Франция, но, обвързан с тромавите механизми на Обществото на народите, той остава само на хартия.{{hrf|Mandelbaum|1988|96}}{{hrf|Record|2005|50}} Съединените щати, притеснени от нарастващите напрежения по света, заемат [[Изолационизъм|изолационистка]] позиция и през август същата година приемат първия от поредица [[Закони за неутралитета]].{{hrf|Schmitz|2000|124}} През март 1936 година, в нарушение на [[Договорите от Локарно]], Хитлер [[Ремилитаризация на Рейнската област|ремилитаризира Рейнската област]], срещайки слаба съпротива заради британската [[Политика на умиротворяване]].{{hrf|Adamthwaite|1992|52}} През октомври Германия и Италия създават [[Страни от Оста|Оста „Рим-Берлин“]], а месец по-късно Германия и Япония подписват [[Антикоминтернов пакт|Антикоминтерновия пакт]], към който през следващата година се присъединява и Италия.{{hrf|Shirer|1990|298 – 299}} === Азия === След Първата световна война в Китай [[Гоминдан]]ът предприема [[Северен поход|обединителна кампания]] срещу [[Ера на местните военачалници|местните военачалници]] и към средата на 20-те години на ХХ век номинално обединява страната, но скоро е въвлечен в [[Китайска гражданска война|гражданска война]] с доскорошните си съюзници от [[Китайската комунистическа партия]]{{hrf|Preston|1998|104}} и [[Джунюенска война|нови местни военачалници]]. През 1931 година все по-милитаризиращата се [[Японска империя]], която от дълго време се стреми към влияние в Китай{{hrf|Myers|1987|458}} като първа стъпка към осъществяването на своето „[[Хако ичиу|право да владее Азия]]“, инсценира [[Мукденски инцидент|Мукденския инцидент]] като претекст за [[японска интервенция в Манджурия|интервенция в Манджурия]] и за създаването на марионетната държава [[Манджоу-Го]].{{hrf|Smith|2004|28}} Китай се обръща към Обществото на народите, за да спре японската окупация на Манджурия, но [[Доклад на Литън|осъдителният доклад]] на Обществото на народите само кара Япония да напусне организацията. След поредица от сблъсъци между двете страни – в [[Шанхайска война|Шанхай]], [[Жъхъйска операция|Жъхъ]] и [[Отбрана на Великата китайска стена|Хъбей]], през 1933 година е подписано [[Примирие от Тангу|Примирието от Тангу]]. През следващите години китайски доброволци продължават съпротивата срещу японците в [[Умиротворяване на Манджоу-Го|Манджурия]] и [[Вътрешномонголска кампания|Чахар и Суйюен]].{{hrf|Coogan|1993}} След [[Сиански инцидент|Сианския инцидент]] през 1936 година, Гоминданът и комунистите договарят примирие, създавайки [[Втори обединен фронт|обединен фронт]] за борба срещу Япония.{{hrf|Busky|2002|10}} == Събития, предшестващи войната == === Италианско нападение срещу Етиопия (1935) === {{основна|Втора италианско-етиопска война}} [[Файл:Mussolini truppe Etiopia.jpg|мини|ляво|[[Бенито Мусолини]] инспектира военни части по време на Италианско-етиопската война през 1935 година]] [[Втора италианско-етиопска война|Втората италианско-етиопска война]] е кратка [[колониална война]], продължила от октомври 1935 до май 1936 година. Войната започва с нападение срещу [[Етиопия]] на въоръжените сили на [[Италия]] от територията на [[Италианска Сомалия]] и [[Италианска Еритрея]],{{hrf|Stanton|2012|308}} което води до окупацията на Етиопия и нейното включване в новосъздадената колония [[Италианска Източна Африка]]. Освен това войната демонстрира слабостта на Обществото на народите като сила за запазване на мира – както Италия, така и Етиопия членуват в организацията, но тя не прави много, след като Италия открито нарушава нейния учредителен договор.{{hrf|Barker|1971|131 – 132}} Великобритания и Франция подкрепят налагането на санкции срещу Италия, но те не са приложени изцяло и не успяват да предотвратят унищожаването на Етиопия.{{hrf|Shirer|1990|289}} В резултат на тези напрежения Италия се отказва от дотогавашните си възражения срещу плана на Германия да анексира [[Австрия]].{{hrf|Kitson|2001|231}} === Испанска гражданска война (1936 – 1939) === {{основна|Гражданска война в Испания}} [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-H25224, Guernica, Ruinen.jpg|мини|[[Бомбардировка на Герника|Бомбардировката на Герника]] през 1937 година, по време на Испанската гражданска война, разпалва страховете в Европа, че следваща голяма война ще е свързана с масирани бомбардировки на градовете и тежки жертви сред цивилното население]] Когато в [[Испания]] започва [[Гражданска война в Испания|гражданска война]], Хитлер и Мусолини оказват военна помощ на [[Испански националисти|националистическите бунтовници]], водени от генерал [[Франсиско Франко]]. Италия се ангажира в по-голяма степен от Германия – в хода на войната Мусолини изпраща в Испания над 70-хилядна сухопътна армия, заедно със 720 самолета и 6-хиляден персонал на военновъздушните сили.{{hrf|Neulen|2000|25}} В същото време Съветският съюз подкрепя действащото правителство на [[Втора испанска република|Втората испанска република]], а над 30 хиляди чуждестранни доброволци, организирани в [[Интернационални бригади]], също воюват срещу националистите. Както Германия, така и Съветският съюз използват тази [[опосредствана война]] като възможност да изпробват в реални бойни действия своите най-усъвършенствани оръжия и тактики. След като националистите побеждават в гражданската война през април 1939 година, оглавилият новия тоталитарен режим Франсиско Франко запазва официален неутралитет през Втората световна война, но като цяло по-скоро подкрепя Тристранния пакт.{{hrf|Payne|2008|271}} Най-активното му сътрудничество с Германия е изпращането на [[Синя дивизия|дивизия доброволци]] на Източния фронт.{{hrf|Payne|2008|146}} === Японско нападение срещу Китай (1937) === {{основна|Китайско-японска война (1937 – 1945)}} [[Файл:Shanghai1937IJA ruins.jpg|мини|ляво|Японски войници по време на Шанхайската битка през 1937 година]] През юли 1937 година, след [[Инцидент на моста Лугоу|Инцидента на моста Лугоу]], Япония завзема старата китайска столица [[Пекин]] и предприема кампания за завладяване на цялата страна.{{hrf|Eastman|1986|547 – 551}} През септември Съветският съюз сключва [[Съветско-китайски договор за ненападение|договор за ненападение с Китай]] и организира военни доставки за китайското правителство, като на практика прекратява дотогавашното [[Китайско-германско сътрудничество|китайско сътрудничество с Германия]]. От септември до ноември японците нападат [[Тайюенска битка|Тайюен]] и се сблъскват с [[Национална революционна армия|Националната армия]] [[Синкоуска битка|при Синкоу]]{{hrf|Hsu|1971|195 – 200}} и с комунистите [[Пинсингуанска битка|при Пинсингуан]].{{hrf|Tucker|2009|}} Генералисимус [[Чан Кайшъ]] разполага най-добрите си, получили германска подготовка войски в [[Шанхайска битка|защита на Шанхай]], но след тримесечни боеве градът е превзет. Японците продължават настъплението си и през декември [[Нанкинска битка|превземат столицата Нанкин]]. След падането на града десетки или дори стотици хиляди китайски цивилни и разоръжени войници са [[Клане в Нанкин|избити от японците]].{{hrf|Levene|1999|223 – 224}}{{hrf|Totten|2008|298 – 299}} През март 1938 година китайците печелят [[Тайърджуанска битка|първата си голяма победа при Тайърджуан]], но през май [[Сюджоуска битка|губят Сюджоу]].{{hrf|Hsu|1971|221 – 230}} През юни забавят японското настъпление, предизвиквайки [[наводнение по Хуанхъ]], което им дава време да подготвят защитата на [[Ухан]], но през октомври [[Уханска битка|градът е превзет]] от японците.{{hrf|Eastman|1986|566}} Военните успехи на Япония не довеждат до капитулация на Китай, както са се надявали японците – китайското правителство се премества в [[Чунцин]] във вътрешността на страната и продължава съпротивата.{{hrf|Taylor|2009|150 – 152}}{{hrf|Sella|1983|651 – 687}} === Съветско-японски гранични конфликти === {{основна|Съветско-японски гранични конфликти}} [[Файл:Battle of Lake Khasan-Red Army gunners in the interval.jpg|мини|Съветска артилерийска част по време на [[Хасанска битка|Хасанската битка]] през 1938 година]] От средата на 30-те години на ХХ век японските войски в [[Манджоу-Го]] влизат в периодични гранични сблъсъци със Съветския съюз и [[Монголия]]. По това време японското правителство се придържа към [[Северна доктрина|доктрината за разширение на север]], поддържана от командването на Сухопътните войски. В резултат на поражението при [[Битка при Халхин Гол|при Халхин Гол]] през лятото на 1939 година, продължаващата Китайско-японска война{{hrf|Beevor|2012|342}} и сближаването на японския съюзник Германия със Съветския съюз, тази политика става все по-трудна за осъществяване. През април 1941 година Япония и Съветският съюз подписват [[Съветско-японски пакт|пакт за неутралитет]] и Япония се преориентира към поддържаната от командването на Военноморския флот [[Южна доктрина]], която довежда страната до война със Съединените щати и Западните Съюзници.{{hrf|Goldman|2012|}}{{hrf|Neeno|2005}} === Окупации и съглашения в Европа === [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-R69173, Münchener Abkommen, Staatschefs.jpg|мини|ляво|[[Невил Чембърлейн|Чембърлейн]], [[Едуар Даладие|Даладие]], [[Адолф Хитлер|Хитлер]], [[Бенито Мусолини|Мусолини]] и [[Галеацо Чано|Чано]] при подписването на [[Мюнхенско споразумение|Мюнхенското споразумение]] на 29 септември 1938 година]] В Европа Германия и Италия стават все по-агресивни. През март 1938 година Германия [[Аншлус|анексира Австрия]], отново без да предизвика сериозна реакция от другите европейски сили.{{hrf|Collier|2000|144}} Окуражен, Хитлер предявява претенции към [[Судетска област|Судетската област]] – територия в [[Чехословакия]] с предимно [[германци|германско]] население. През септември Великобритания и Франция, без съгласието на самата Чехословакия, с [[Мюнхенско споразумение|Мюнхенското споразумение]] отстъпват областта на Германия, но в замяна на обещание за отказ на Германия от нови териториални претенции.{{hrf|Kershaw|2001|121 – 122}} Малко по-късно Германия и Италия принуждават Чехословакия да [[Първи виенски арбитраж|отстъпи територии]] на [[Унгария]], а [[Полша]] анексира чехословашката област [[Заолже]].{{hrf|Kershaw|2001|157}} Макар всички обявени претенции на Германия да са удовлетворени с Мюнхенското споразумение, Хитлер остава недоволен, че намесата на Великобритания му е попречила да завземе цяла Чехословакия наведнъж. В поредица речи той отправя нападки срещу британските привърженици на по-твърда линия към Германия,{{hrf|Kley|2020|14 – 15}} а през януари 1939 година тайно започва [[План Z|въоръжаване на германския флот]], който да противопостави на британското военноморско превъзходство. През март Германия [[Германска окупация на Чехословакия|окупира остатъка от Чехословакия]], разделяйки го на германски протекторат [[Бохемия и Моравия]] и формално самостоятелната [[клиентска държава|клиентска]] [[Първа словашка република|Словашка република]].{{hrf|Davies|2008|143 – 144}} Също през март Хитлер отправя [[Германски ултиматум към Литва|ултиматум към Литва]], след който анексира [[Мемелска област|Мемелската област]].{{hrf|Shirer|1990|461 – 462}} [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-H27337, Moskau, Stalin und Ribbentrop im Kreml.jpg|мини|Германският външен министър [[Йоахим фон Рибентроп]] (вдясно) и съветският лидер [[Йосиф Сталин]] след подписването на [[Пакт Рибентроп-Молотов|Пакта „Рибентроп-Молотов“]], 23 август 1939 година]] Силно обезпокоени от новите претенции на Германия към [[Свободен град Данциг|Свободния град Данциг]], Великобритания и Франция дават гаранции на Полша за нейната независимост, които след [[Италианска инвазия в Албания|италианската окупация на Албания]] са разширени и върху [[Румъния]] и [[Гърция]].{{hrf|Lowe|2002|330}} Малко след френско-британските гаранции към Полша, Германия и Италия формализират съюзните си отношения със [[Стоманен пакт|Стоманения пакт]] от 22 май.{{hrf|Dear|2001|234}} Хитлер обвинява Великобритания и Полша, че се опитват да „обкръжат“ Германия и денонсира [[Британско-германско военноморско споразумение (1935)|Британско-германското военноморско споразумение]] и [[Договор за ненападение между Германия и Полша|Договора за ненападение между Германия и Полша]].{{hrf|Shirer|1990|471}} Положението прераства в обща криза в края на август, когато Германия усилено концентрира войски по полската граница. На 23 август, след като тристранните преговори за военен съюз между Франция, Великобритания и Съветския съюз не постигат успех,{{hrf|Watson|2000|695 – 722}} Съветският съюз сключва [[Пакт Рибентроп-Молотов|пакт за ненападение]] с Германия.{{hrf|Shore|2003|108}} Пактът включва таен протокол, който определя германска и съветска „сфера на влияние“ (западна Полша и Литва за Германия, източна Полша, Финландия, Естония, Латвия и [[Бесарабия]] за Съветския съюз) и поставя под въпрос запазването на полската независимост.{{hrf|Dear|2001|608}} Пактът предотвратява възможността за съветска съпротива срещу германска интервенция в Полша и дава увереност на Германия, че няма да бъде изправена пред риска от война на два фронта, както през Първата световна война. Веднага след неговото сключване, Хитлер нарежда да се пристъпи към нападение на Полша на 26 август, но след това решава да го забави, след като става известно за сключения между Великобритания и Полша формален договор за взаимно сътрудничество и за решението на Италия да запази неутралитет.{{hrf|ibiblio.org|2014}} В отговор на британското искане за преки преговори за избягване на войната, Германия отправя към Полша искания, които само служат за допълнително влошаване на отношенията.{{hrf|ww2db.com|2016}} На 29 август Хитлер иска полски пълномощник незабавно да пристигне в Берлин, за да договори предаването на Данциг и организирането на [[плебисцит]] за присъединяване на [[Данцигски коридор|Данцигския коридор]] към Германия.{{hrf|ww2db.com|2016}} Полша отказва да приеме тези искания и в бурна среща в нощта срещу 31 август с британския посланик [[Невил Хендерсън]] германският външен министър [[Йоахим фон Рибентроп]] обявява, че Германия смята исканията си за отхвърлени.{{hrf|ibiblio.org|2013a}} == Ход на войната == === Начало на войната в Европа (1939 – 1940) === [[Файл:Germans at Polish Border (1939-09-01).jpg|мини|ляво|Германски войници премахват заграждения на границата с Полша на 1 септември 1939 г.]] На 1 септември 1939 година [[Германия]] [[Полска кампания (1939)|напада Полша]], след като е [[Операция „Химлер“|инсценирала под фалшив флаг]] няколко [[Глайвицки инцидент|гранични инцидента]] като претекст за атака.{{hrf|Evans|2008|1 – 2}} [[Битка за Вестерплате|Битката за Вестерплате]], местност в [[Гданск|Данциг]], често е сочена като първото сражение от Втората световна война.{{hrf|Zabecki|2015|1663}} [[Великобритания]] реагира с ултиматум към Германия да прекрати военните действия и на 3 септември, след като ултиматумът е пренебрегнат, заедно с [[Франция]] обявява война на Германия. Към тях се присъединяват и техните владения, включително [[Австралия]], [[Нова Зеландия]], [[Южноафрикански съюз|Южноафриканския съюз]] и [[Канада]]. Съюзът [[Странна война|не оказва пряка военна подкрепа]] на Полша извън [[Саарско настъпление|ограничена френска интервенция]] в [[Саарланд]].{{hrf|Keegan|1997|35}}{{hrf|Cienciala|2010|128}} Западните Съюзници организират морска блокада на Германия, която има за цел да увреди икономиката и военния ѝ капацитет,{{hrf|Beevor|2012|32}}{{hrf|Dear|2001|248 – 249}}{{hrf|Roskill|1954|64}} а Германия отговаря с подводни военни действия срещу търговския и военен флот на Съюзниците, които по-късно прерастват в [[Битка за Атлантика (1939 – 1945)|битката за Атлантика]].{{hrf|Bjorkman|2016}} [[Файл:Polish infantry marching -2 1939.jpg|мини|Полски войници по време на защитата на Полша през септември 1939 г.]] На 8 септември германците достигат предградията на [[Варшава]]. Поляците успяват да организират [[Бзурска битка|контраофанзива]] на запад и спират германското настъпление за няколко дни, но са обкръжени от [[Вермахт]]а и остатъците от полските войски трябва да си пробиват път назад към [[Обсада на Варшава|обсадената Варшава]]. На 17 септември, след като е сключил примирие с [[Япония]], [[Съветският съюз]] [[Съветско нахлуване в Полша|също напада]] Полша от изток{{hrf|Zaloga|2002|80, 83}} под претекст, че полската държава фактически е престанала да съществува.{{hrf|Ginsburgs|1958|69 – 84}} На 27 септември пада Варшавският гарнизон, а на 6 октомври [[Коцка битка|се предава]] и [[Самостоятелна оперативна група „Полесие“|последното по-голямо полско подразделение]]. Въпреки военното поражение, Полша не капитулира – създадено е [[Правителство на Полша в изгнание|полско правителство в изгнание]], а в самата страна продължава да действа [[Полска нелегална държава|нелегална държавна администрация]].{{hrf|Hempel|2005|24}} Значителни полски военни части се изтеглят [[Румънски плацдарм|към Румъния]] и Прибалтийските страни и голяма част от тях по-късно воюват срещу Оста на други фронтове на войната.{{hrf|Zaloga|2002|88 – 89}} След края на военните действия в Полша, Германия и Съветският съюз анексират съответно западните и източните части на страната, между тях е създадено [[Генерално губернаторство]] под германска окупация, а малки части от полската територия са предадени на [[Литва]] и [[Словакия]]. На 6 октомври Хитлер публично предлага мир на Великобритания и Франция, но заявява, че бъдещото на Полша ще се решава само от Германия и Съветския съюз. След като предложението му е отхвърлено,{{hrf|ibiblio.org|2013a}} той разпорежда незабавно настъпление срещу Франция, но след това то е отложено за пролетта, заради лошото време.{{hrf|Liddell Hart|1977|39 – 40}}{{hrf|Bullock|1983|563 – 564, 566, 568 – 69, 574 – 75}}{{hrf|Deighton|1979|186 – 187}} [[Файл:A Finnish Maxim M-32 machine gun nest during the Winter War.jpg|мини|ляво|Финландско картечно гнездо, насочено към позиции на [[Червената армия]] през [[Съветско-финландска война (1939 – 1940)|Зимната война]], февруари 1940 г.]] Съветският съюз принуждава [[Балтийски страни|Балтийските страни]], поставени от пакта „Рибентроп-Молотов“ в съветската сфера на влияние, да подпишат „договори за взаимопомощ“, в резултат на които там са разположени значителни съветски военни контингенти.{{hrf|Smith|2002a|24}}{{hrf|Bilinsky|1999|9}}{{hrf|Murray|2001|55 – 56}} [[Финландия]] отказва да подпише такъв договор и отказва да отстъпи части от територията си на Съветския съюз. По тази причина Съветският съюз я напада през ноември 1939 година,{{hrf|Spring|1986|207 – 226}} за което е изключен от Обществото на народите.{{hrf|Van Dyke|2013|71}} Въпреки огромното ѝ числено превъзходство, военни успехи на съветската армия са скромни и [[Съветско-финландска война (1939 – 1940)|Съветско-финландската война]] приключва през март 1940 година с [[Московски мирен договор (1940)|минимални отстъпки]] от финландска страна.{{hrf|Hanhimäki|1997|12}} През юни 1940 година Съветският съюз анексира Балтийските страни,{{hrf|Bilinsky|1999|9}} както и румънските области [[Съветска окупация на Бесарабия и Северна Буковина|Бесарабия и Северна Буковина]]. Междувременно германско-съветското сближаване и стопанско сътрудничество{{hrf|Ferguson|2006|367, 376, 379, 417}}{{hrf|Snyder|2010|118ff}} постепенно замират{{hrf|Koch|1983|912 – 914, 917 – 920}}{{hrf|Roberts|2006|56}} и двете страни започват да се подготвят за война помежду си.{{hrf|Roberts|2006|59}} === Западна Европа (1940 – 1941) === {{основна|Западен фронт (Втора световна война)}} [[Файл:WWIIEuropeMay40.gif|мини|Германското настъпление в Белгия и Северна Франция от 10 май до 4 юни 1940 г. заобикаля [[Линия „Мажино“|Линията „Мажино“]]]] През април 1940 година Германия [[Операция „Везерюбунг“|напада Дания и Норвегия]], за да подсигури доставките си на [[желязна руда]] от [[Швеция]], които Съюзниците [[Операция „Уилфред“|се опитват да прекъснат]].{{hrf|Murray|2001|57 – 63}} [[Дания]] капитулира за няколко часа, а [[Норвегия]] е окупирана след два месеца,{{hrf|Commager|2004|9}} въпреки помощта от Съюзниците. Във Великобритания недоволството от провеждането на [[Норвежка кампания|Норвежката кампания]] предизвиква правителствена криза и на 10 май 1940 година за министър-председател е избран [[Уинстън Чърчил]].{{hrf|Reynolds|2006|76}} На същия ден Германия започва [[Битка за Франция|настъпление срещу Франция]]. За да заобиколят силно укрепената [[Линия „Мажино“]] по френско-германската граница, германците насочват атаката си към неутралните държави [[Битка за Белгия|Белгия]], [[Битка за Нидерландия|Нидерландия]] и [[Германско нападение срещу Люксембург|Люксембург]].{{hrf|Evans|2008|122 – 123}} Те извършват обходна маневра през [[Ардени]]те,{{hrf|Keegan|1997|59 – 60}} които Съюзниците погрешно смятат за непроходима естествена преграда за бронираната техника.{{hrf|Regan|2004|152}}{{hrf|Liddell Hart|1977|48}} Чрез успешното прилагане на новата тактика на [[светкавична война]], Вермахтът бързо достига до [[Ламанш]] и откъсва от Франция съюзническите сили в Белгия. В началото на юни Великобритания успява [[Операция „Динамо“|да евакуира]] от континента голяма част от съюзническите войски, които обаче са принудени да изоставят почти цялото си оборудване.{{hrf|Keegan|1997|66 – 67}} На 10 юни Италия [[Битка за Алпите|напада Франция]], обявявайки война както на нея, така и на Великобритания.{{hrf|Overy|1999|207}} Германците се насочват на юг срещу отслабената френска армия и на 14 юни влизат в [[Париж]]. Осем дни по-късно Франция [[Компиенско примирие (1940)|сключва примирие]] – страната е разделена на зони, окупирани [[Германска окупация на Франция|от Германия]] и [[Италианска окупация на Франция|от Италия]],{{hrf|Umbreit|1991|311}} а между тях остава остатъчна марионетна държава, ръководена от [[Режим от Виши|Режима от Виши]] начело с маршал [[Филип Петен]], която, макар и официално неутрална, е силно свързана с Германия. Франция на Петен запазва флота си, който Великобритания [[Нападение срещу Мерс ел-Кебир|напада]] на 3 юли в опит да предотврати предаването му на Германия.{{hrf|Brown|2004|198}} [[Битка за Британия|Битката за Британия]] започва в началото на юли с нападения на [[Луфтвафе]] срещу кораби и пристанища,{{hrf|Keegan|1997|72}}{{hrf|Murray|1983}} а през август германците предприемат [[Операция „Адлертаг“|кампания за установяване на въздушно превъзходство]], която обаче не успява да надделее над британските [[Кралски военновъздушни сили]]. По тази причина на 17 септември [[Операция „Морски лъв“|планираният германски десант]] във Великобритания е отложен за неопределено време. Вместо това се засилват германските [[стратегическа бомбардировка|стратегически бомбардировки]], които в кампанията „[[Блиц]]“ включват и нощни нападения срещу [[Лондон]] и други градове, но не успяват да засегнат чувствително британските военни възможности{{hrf|Murray|1983}} и като цяло са прекратени през май 1941 година.{{hrf|Dear|2001|108 – 109}} Използвайки завзетите френски пристанища, германският военноморски флот постига успехи срещу британското корабоплаване в Атлантическия океан.{{hrf|Goldstein|2004|35}} Британците все пак отбелязват значителна победа на 27 май 1941 година, когато потопяват линейния кораб „[[Бисмарк (линеен кораб)|Бисмарк]]“.{{hrf|Steury|1987|209}}{{hrf|Zetterling|2009|282}} Развитието на военните действия в Западна Европа постепенно променя политиката на неутралитет на Съединените щати. Още през ноември 1939 година те започват да оказват известна помощ на Китай и Съюзниците, променяйки приетите по-рано [[Закони за неутралитета]], така че да позволят продажбата на военни стоки на воюващите страни.{{hrf|Overy|1999|328 – 330}} През 1940 година, след падането на Париж, [[Военноморски сили на Съединените американски щати|американският военноморски флот]] е значително увеличен, а през септември Съединените щати [[Споразумение „Разрушители срещу бази“|предават на Великобритания]] 50 [[разрушител]]я срещу правото на ползване на британски военни бази в Западното полукълбо.{{hrf|Maingot|1994|52}} През декември 1940 година президентът [[Франклин Рузвелт]] обвинява Хитлер в планове да завладее света и изключва всякакви преговори с него, обявявайки се за превръщането на Съединените щати в „[[арсенал на демокрацията]]“ чрез програми за подпомагане на британците като „[[Заем-наем]]“. По това време американците започват да изготвят стратегически планове за пълномащабно настъпление срещу Германия.{{hrf|Skinner Watson|2013}} Въпреки това и през 1941 година общественото мнение в Съединените щати продължава да се противопоставя на пряка военна намеса на страната в конфликта.{{hrf|Cantril|1940|390}} В края на септември 1940 година [[страните от Оста]] формално се свързват чрез [[Тристранния пакт]], според който трите държави трябва заедно да влязат във война срещу всяка нападнала ги страна, с изключение на Съветския съюз.{{hrf|Bilhartz|2007|179}} Пактът се разширява през ноември, когато към него се присъединяват Унгария, Словакия и Румъния.{{hrf|Dear|2001|877}} === Средиземноморието (1940 – 1941) === {{основна|Средиземноморски театър}} [[Файл:9 Div Tobruk(AWM 020779).jpg|мини|ляво|Австралийски войници по време на [[обсадата на Тобрук]] в Северна Африка през август 1941 г.]] През юни 1940 година италианските войски [[Обсада на Малта (1940 – 1942)|нападат и обсаждат]] [[Малта]] – британско владение в Средиземно море. В края на лятото и началото на есента италианците [[Италианско завземане на Британска Сомалия|завземат Британска Сомалия]] и [[Египетска операция|нападат Египет]], намиращ се под британски контрол. През октомври Италия [[Италианско-гръцка война|атакува и Гърция]], но нападението е отблъснато с тежки жертви за италианците и кампанията приключва след няколко дни с ограничени териториални промени.{{hrf|Clogg|2002|118}} Германия започва да се подготвя за интервенция на Балканите в помощ на Италия, за да предотврати създаването там на британски плацдарм, който би застрашил румънските нефтени полета, както и за да се противопостави на британската хегемония в Средиземноморието.{{hrf|Evans|2008|146, 152}}{{hrf|United States Army|1986|4 – 6}} През декември 1940 година войските на Британската империя започват [[Операция „Компас“|контранастъпление в Египет]], както и [[Източноафриканска кампания (Втора световна война)|срещу Италианска Източна Африка]].{{hrf|Jowett|2001|9 – 10}} И двете операции имат голям успех – към началото на февруари 1941 година Италия губи контрол над източна Либия, като много войници са взети в плен. [[Реджа Марина|Италианският флот]] също търпи тежки поражения, като три разрушителя са извадени от строя в [[Битка при Таранто|атака при Таранто]], а още няколко кораба са неутрализирани в [[битка при нос Матапан|битката при нос Матапан]].{{hrf|Jackson|2006|106}} [[Файл:Bundesarchiv Bild 101I-783-0109-11, Nordafrika, Panzer III in Fahrt.jpg|мини|Германски танкове от [[Германски африкански корпус|Африканския корпус]] се придвижват през пустинята на Северна Африка през 1941 г.]] Неуспехите на Италия карат Германия да [[Операция „Зоненблуме“|изпрати експедиционни сили]] в Северна Африка и в края на март 1941 година [[Германски африкански корпус|Африканският корпус]] на [[Ервин Ромел]] [[Кампания в Западната пустиня|започва настъпление]], с което отблъсква британските сили в Либия.{{hrf|Laurier|2001|7 – 8}} За по-малко от месец силите на Тристранния пакт навлизат в западен Египет и [[Обсада на Тобрук|обсаждат пристанището Тобрук]].{{hrf|Murray|2001|263 – 276}} До ноември британците [[Операция „Крусейдър“|провеждат контранастъпление]], което отблъсква силите на Оста до началните им позиции.{{hrf|Beevor|2012|224 – 228}} В началото на март 1941 година [[България]], а в края на месеца и [[Югославия]], се присъединяват към Тристранния пакт, но няколко дни по-късно [[Преврат в Югославия|югославското правителство е свалено]] от пробритански офицери. Германия отговаря на 6 април чрез [[Балканска кампания|Балканската кампания]] с едновременно нападение [[Югославска операция|срещу Югославия]] и [[Битка за Гърция|Гърция]], като и двете страни са завзети в рамките на месец.{{hrf|Gilbert|1989|174 – 175}} С успешен [[Битка за Крит|въздушен десант]] на остров Крит в края на май приключва германското завоюване на Балканите.{{hrf|Gilbert|1989|184 – 187}} Въпреки че победата на Тристранния пакт е бърза, през следващите години в Югославия се развива мащабна и кървава [[партизанска война]].{{hrf|Gilbert|1989|208, 575, 604}} В Близкия Изток през май 1941 силите на Британската империя [[Англо-иракска война|потушават въстание]] в [[Ирак]], подпомагано от германската авиация, базирана в [[Френски мандат в Сирия и Ливан|контролираната от Режима от Виши Сирия]].{{hrf|Watson|2003|80}} През юни и юли британците, подпомагани от сили на „[[Сражаваща се Франция]]“, [[Сирийско-ливанска операция|окупират Сирия и Ливан]].{{hrf|Morrisey|2019|119 – 126}} === Нападение на Оста срещу Съветския съюз (1941) === {{основна|Източен фронт (Втора световна война)}} [[Файл:Second world war europe animation large de.gif|мини|Анимирана карта на [[Европейски театър (Втора световна война)|Европейския театър]] през 1939 – 1945 г.: в червено – Западните Съюзници и Съветският съюз след 1941 г.; в зелено – Съветският съюз до 1941 г.; в синьо – страните от Тристранния пакт]] Докато военната обстановка в Европа и Азия достига относителна стабилност, Германия, Япония и Съветският съюз се подготвят за ескалация на войната. При нарастващите опасения на Съветския съюз от засилващите се напрежения с Германия и при плановете на Япония да се възползва от войната в Европа, за да завземе богатите на природни ресурси европейски владения в [[Югоизточна Азия]], през април 1941 година двете страни сключват [[Съветско-японски пакт|Пакт за взаимен неутралитет]].{{hrf|Garver|1988|114}} В същото време Германия систематично се подготвя за нападение срещу Съветския съюз, струпвайки войски по съветската граница.{{hrf|Weinberg|2005|195}} Хитлер е убеден, че отказът на Великобритания да се сложи край на войната се дължи на очакването, че рано или късно Съединените щати и Съветският съюз ще влязат във войната срещу Германия.{{hrf|Murray|1983}} По тази причина той се стреми към заздравяване на връзките със Съветския съюз или, в случай на неуспех, към неговото елиминиране като фактор във войната. През ноември 1940 година [[Преговори за влизане на СССР в Тристранния пакт|двете страни преговарят]] за присъединяването на Съветския съюз към Тристранния пакт и съветската страна проявява интерес, но исканите от нея отстъпки от Финландия, България, Турция и Япония са неприемливи за германците. Така на 18 декември 1940 година Хитлер издава заповед за започване на подготовка за нападение срещу Съветския съюз.{{hrf|Shirer|1990|810 – 812}} [[Файл:German troops in Russia, 1941 - NARA - 540155.jpg|мини|ляво|Германски войници по време на настъплението на Оста в Съветския съюз през 1941 година]] На 22 юни 1941 година Германия обвинява Съветския съюз в заговор срещу нея и го напада с [[Операция „Барбароса“]]. Германците са подкрепени от Италия и Румъния, към които малко по-късно се присъединяват Финландия и Унгария.{{hrf|Klooz|2013}} Основните цели на изненадващото настъпление{{hrf|Sella|1978|555 – 583}} са [[Прибалтика]], [[Москва]] и [[Украйна]], като стратегическата цел е към края на кампанията от 1941 година да се достигне [[линия „Архангелск – Астрахан“|Линията „Архангелск – Астрахан“]] от [[Каспийско море|Каспийско]] до [[Бяло море (Русия)|Бяло море]]. Целта на Хитлер е да елиминира Съветския съюз като военна сила, да ликвидира [[Комунизъм|комунизма]], да създаде пропагандираното от него „[[жизнено пространство]]“{{hrf|Kershaw|2007|66 – 69}} чрез [[Генерален план „Ост“|етническо прочистване и колонизация]] в Източна Европа{{hrf|Steinberg|1995|620 – 651}} и да си осигури достъп до стратегически природни ресурси, необходими за войната с останалите съперници на Германия.{{hrf|Hauner|1978|15 – 32}} Макар преди войната [[Червена армия|Червената армия]] да се подготвя за стратегическо контранастъпление,{{hrf|Roberts|1995|1293 – 1396}} успехът на Операция „Барбароса“ принуждава съветското командване да премине към стратегическа отбрана. През лятото Тристранният пакт напредва бързо в съветска територия, причинявайки огромни загуби в хора и техника. В средата на август обаче, германското командване решава да [[Битка при Смоленск (1941)|спре настъплението]] на значително отслабената [[Група армии „Център“]] и да пренасочи [[2-ра танкова армия (Вермахт)|2-ра танкова армия]] в помощ на настъплението към централна Украйна и [[Ленинград]].{{hrf|Wilt|1981|187 – 191}} [[Битка при Киев (1941)|Киевската офанзива]] се превръща в голям успех и води до обкръжението и ликвидирането на четири съветски армии, като открива пътя за настъпление [[Кримска кампания|към Крим]] и [[Харковска операция (1941)|към индустриализираната Източна Украйна]].{{hrf|Erickson|2003|114 – 37}} [[Файл:RIAN archive 2153 After bombing.jpg|мини|Съветски цивилни напускат разрушените си домове след германска бомбардировка по време на [[блокадата на Ленинград]], 10 декември 1942 г.]] Отклоняването на три четвърти от войските на Тристранния пакт и по-голямата част от военновъздушните им сили от Франция и Средиземноморието към [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]]{{hrf|Glantz|2001|9}} подтиква Великобритания да преосмисли общата си стратегия.{{hrf|Farrell|1993|599 – 625}} През юли тя сключва със Съветския съюз [[Англо-съветско споразумение|военен съюз срещу Германия]],{{hrf|Keeble|1990|29}} след което двете страни [[Британско-съветска окупация на Иран|нападат неутралния Иран]], за да подсигурят [[Персийски коридор|Персийския коридор]] за доставки и иранските нефтени полета.{{hrf|Bueno de Mesquita|2003|425}} През август Великобритания и Съединените щати заедно публикуват [[Атлантическа харта|Атлантическата харта]], очертаваща целите на двете страни във войната, въпреки че американците все още не участват официално в нея.{{hrf|Beevor|2012|220}} Към октомври Тристранният пакт е постигнал оперативните си цели в Украйна и Прибалтика, като все още продължават само обсадите на [[Блокада на Ленинград|Ленинград]] и на [[Обсада на Севастопол (1941 – 1942)|Севастопол]].{{hrf|Kleinfeld|1983|122 – 128}}{{hrf|Jukes|2001|113}} Възобновено е [[Битка при Москва|масивното настъпление към Москва]] и след два месеца яростни сражения при все по-лоши метеорологични условия германската армия почти достига крайните предградия на Москва, където изтощените войски са принудени да спрат напредването си.{{hrf|Glantz|2001|26}}{{hrf|Reinhardt|1992|227}} Силите на Тристранния пакт завземат обширни територии, но кампанията им не постига основните си цели – двата главни съветски града не са превзети, съветската способност за съпротива не е пречупена и Съветският съюз запазва значителна част от военния си потенциал. Това слага край на етапа на [[светкавична война|светкавичната война]] в Европа.{{hrf|Milward|1964|499 – 518}} В началото на декември продължаващата [[Мобилизационен резерв|мобилизация]]{{hrf|Rotundo|1986|21 – 28}} позволява на Съветския съюз да постигне числено равновесие с войските на Тристранния пакт.{{hrf|Glantz|2001|26}} Това, както и разузнавателните данни за минималния брой съветски войски в Далечния Изток, които биха задържали евентуално нападение на японската [[Квантунска армия]],{{hrf|Deighton|1993|479}} дават възможност на съветското командване да започне на 5 декември масирано контранастъпление по целия фронт, което изтласква силите на оста със 100 до 250 километра на запад.{{hrf|Beevor|1998|41 – 42}}{{hrf|Evans|2008|213 – 214}} === Начало на войната в Тихия океан (1941) === {{основна|Тихоокеански театър (Втора световна война)}} Още през 1939 година Съединените щати се отхвърлят от търговския си договор с Япония, а с въвеждането на забрана за износа на [[авиационно гориво]] през юли 1940 година започват да оказват засилващ се стопански натиск срещу нея. През есента на 1939 година Япония провежда своето [[Чаншайска операция (1939)|първо нападение срещу Чанша]], стратегически важен китайски град, но е отблъсната.{{hrf|Jowett|2002|14}} Въпреки [[Зимно настъпление|няколкото настъпления]] от двете страни, към 1940 година войната между Китай и Япония достига до патово положение. За да засили натиска върху Китай като блокира възможностите му за снабдяване и за да разположи по-добре силите си в случай на война със западните сили, през септември Япония [[Японско нахлуване в Индокитай|окупира северен Френски Индокитай]].{{hrf|Overy|1999|289}} В отговор Съединените щати налагат [[ембарго]] върху доставките за Япония на желязо, стомана и машинни части.{{hrf|Morison|2002|60}} През втората половина на 1940 година китайските комунисти започват [[Битка на стоте полка|настъпление в централен Китай]], в отговор на което японците предприемат в окупираните от тях области [[Политика на трите „всичко“|драстични мерки]] за отслабване на човешките и материални ресурси на комунистите.{{hrf|Joes|2004|224}} Продължаващото напрежение между китайските комунисти и националисти прераства във [[Инцидент с Нова четвърта армия|въоръжени сблъсъци]] през януари 1941 година, което практически слага край на сътрудничеството между тях.{{hrf|Fairbank|2006|320}} През март японско настъпление е отблъснато при [[Шангайски бой|при Шангао]], а през септември японците правят нов [[Чаншайска операция (1941)|неуспешен опит]] да превземат Чанша.{{hrf|Hsu|1971|30, 33}} [[Файл:Carrier shokaku.jpg|мини|ляво|Японски изтребители „[[Мицубиши A6M]]“ на самолетоносача „[[Шокаку]]“ в навечерието на нападението срещу Пърл Харбър]] Германските успехи в Европа окуражават Япония да засили натиска си върху европейските владения в [[Югоизточна Азия]]. Нидерландското правителство се съгласява да предостави на Япония известни доставки на нефт от [[Нидерландска Индия]], но преговорите за увеличен достъп до тамошните ресурси се провалят през юни 1941 година.{{hrf|ibiblio.org|2013b}} През юли Япония изпраща свои войски в южен Френски Индокитай, застрашавайки британските и нидерландски владения в региона. Съединените щати, Великобритания и други западни правителства реагират със замразяване на японски активи и пълно нефтено ембарго.{{hrf|Anderson|1975|201}}{{hrf|Evans|2012|456}} По това време Япония [[Кантокуен|планира нападение срещу Съветския съюз]] с намерението да се възползва от германското настъпление на запад, но след налагането на санкциите се отказва от операцията.{{hrf|Coox|1985|1046 – 1049}} От началото на 1941 година Съединените щати и Япония водят преговори в опит да подобрят влошените си отношения, без да постигнат особен напредък.{{hrf|ibiblio.org|2013c|113 – 127}} Същевременно Съединените щати, Великобритания и Нидерландия водят тайни разговори за съвместна защита на териториите си в случай на японско нападение срещу тях.{{hrf|Matloff|1953|63 – 96}} Американците подсилват отбраната на [[Филипини]]те, американско владение в Югоизточна Азия, което трябва да получи независимост през 1946 година, и предупреждават Япония, че ще реагират при японско нападение срещу всяка от „съседните страни“.{{hrf|Matloff|1953|63 – 96}} [[Файл:The USS Arizona (BB-39) burning after the Japanese attack on Pearl Harbor - NARA 195617 - Edit.jpg|мини|Американският дреднаут „[[Аризона (BB-39)|Аризона]]“, потопен при [[Нападение над Пърл Харбър|нападението срещу Пърл Харбър]] на 7 декември 1941 година]] Разочарована от липсата на напредък в преговорите и засегната от американско-британско-нидерландските санкции, Япония се подготвя за война. На 20 ноември е съставено ново правителство, начело с [[Хидеки Тоджо]], което прави на американците последно предложение – спиране на американската помощ за Китай и вдигане на ембаргото срещу отказ от нападения в Югоизточна Азия и изтегляне на японците от южен Индокитай.{{hrf|ibiblio.org|2013c|113 – 127}} В отговор на 26 ноември американците искат безусловно изтегляне на японските войски от Китай и сключване на договори за ненападение с всички тихоокеански сили.{{hrf|Larry W. Jewell|1996}} Това на практика поставя Япония пред избор между пълен отказ от амбициите ѝ в Китай и завземане със сила на природните ресурси на Югоизточна Азия,{{hrf|Painter|2012|26}}{{hrf|Wood|2007|9}} като японското командване изобщо не разглежда първата възможност, а за много военни самото нефтено ембарго е негласно обявяване на война.{{hrf|Lightbody|2004|125}} Япония планира да завземе бързо европейските владения в Югоизточна Азия и да създаде дълбок защитен периметър до централния Тихи океан, след което да използва ресурсите на Югоизточна Азия, докато води изтощителна за противника защитна война на много широк фронт.{{hrf|Weinberg|2005|310}}{{hrf|Dower|1986|5}} За да се предотврати американската намеса в първоначалния етап, част от плана е от самото начало да се неутрализира [[Тихоокеански флот на Съединените щати|Тихоокеанския флот на Съединените щати]] и американските сили на Филипините.{{sfn|Wood|2007|11 – 12}} На 7 декември (8 декември в азиатските часови пояси) 1941 година Япония извършва почти едновременни нападения срещу британски и американски бази в Тихоокеанския регион,{{hrf|Wohlstetter|1962|341 – 343}} включително [[Нападение над Пърл Харбър|срещу американския флот в Пърл Харбър]], [[Филипинска операция (1941 – 1942)|срещу Филипините]], [[Малайска операция|срещу Британска Малая]]{{hrf|Wohlstetter|1962|341 – 343}} и [[Хонконгска битка|срещу Британски Хонконг]].{{hrf|Keegan|1989|256 – 257}} В резултат на нападенията Съединените щати, Великобритания, Китай, Австралия и няколко други държави официално обявяват война на Япония, докато Съветският съюз, ангажиран с тежки военни действия в Европа, запазва неутралитет.{{hrf|Dunn|1998|157}} Германия, последвана от останалите страни от Тристранния пакт, обявява война на Съединените щати в знак на солидарност с Япония и позовавайки се на американски нападения срещу германски военни кораби.{{hrf|Klooz|2013}} === Край на напредването на Оста (1942 – 1943) === [[Файл:Casablanca-Conference.jpg|мини|ляво|Американският президент [[Франклин Делано Рузвелт]] и британският министър-председател [[Уинстън Чърчил]] по време на [[Конференция в Казабланка|Конференцията в Казабланка]], януари 1943 година]] На 1 януари 1942 година [[Четирима полицаи|четирите главни сили]] сред Съюзниците{{hrf|Bosworth|2015|313 – 314}} – Съветският съюз, Китай, Великобритания и Съединените щати, – заедно с 22 по-малки страни или правителства в изгнание, обявяват [[Декларация на Обединените нации|Декларацията на Обединените нации]], с която потвърждават Атлантическата харта{{hrf|Mingst|2007|22}} и се договарят да не сключват [[сепаративен мир]] със страните от Тристранния пакт.{{hrf|Shirer|1990|904}} През цялата 1942 година Съюзниците водят дискусии за общата стратегия, която да следват. Всички са съгласни, че главната цел е [[Първо Европа|разгромът на Германия]]. Американците предпочитат [[Операция „Следжхамър“|пряко пълномащабно нападение]] през Франция. Съветският съюз също иска отварянето на втори фронт в Европа. Британците, от друга страна, се застъпват за операции в периферни зони, които да изтощят германците, предизвиквайки деморализация и засилвайки вътрешната съпротива, като същевременно се провеждат тежки бомбардировки над самата Германия, а едва след това да се проведе предимно танково настъпление.{{hrf|Matloff|1953|97 – 119}} В крайна сметка британците успяват да убедят американците, че десант във Франция е невъзможен през 1942 година и вместо това Западните Съюзници трябва да се концентрират върху изтласкването на Тристранния пакт от Северна Африка.{{hrf|Matloff|1953|266 – 292}} На [[Конференция в Казабланка|Конференцията в Казабланка]] в началото на 1943 година Съюзниците повтарят позициите си от Декларацията на Обединените нации и се обявяват за [[безусловна капитулация]] на противника. Британците и американците се договарят да продължат натиска в Средиземноморието, като нападнат Сицилия и подсигурят трайно средиземноморските пътища за снабдяване.{{hrf|Matloff|1959|18 – 42}} Първоначално британците се застъпват за интервенция на Балканите, която да привлече и [[Турция]] във войната, но към май 1943 година американците успяват да ги убедят да ограничат операциите в Средиземноморието до десант в континентална Италия и да се подготвят за навлизане във Франция през следващата година.{{hrf|Matloff|1959|126 – 145}} ==== Тихоокеанският театър (1942 – 1943) ==== [[Файл:Second world war asia 1937-1942 map en6.png|мини|Карта на японските военни операции до средата на 1942 година]] Към края на април 1942 година Япония и нейният съюзник [[Тайланд]] почти изцяло са завзели [[Бирманска операция (1941 – 1942)|Бирма]], Малая, [[Операция в Нидерландска Индия|Нидерландска Индия]], [[Сингапурска битка|Сингапур]] и [[Рабаулска битка|Рабаул]], причинявайки тежки загуби на съюзническите войски и взимайки голям брой военнопленници.{{hrf|Beevor|2012|247 – 267, 345}} Въпреки [[Филипинска операция (1941 – 1942)|упоритата съпротива]] на филипинските и американските сили, и Филипините са окупирани през май, а правителството им заминава в изгнание.{{hrf|Lewis|1953|529}} Японският флот също постига победи [[Куантанска битка|в Южнокитайско море]], [[Битка в Яванско море|в Яванско море]] и [[Рейд в Индийския океан|в Индийския океан]],{{hrf|Grove|1995|362}} а военновъздушните сили [[Бомбардировка на Дарвин|бомбардират Дарвин]] в Австралия. Тези лесни победи срещу неподготвените Западни Съюзници правят японците самонадеяни, като в същото време силите им са разпръснати на широк фронт.{{hrf|Perez|1998|145}} В началото на май 1942 година Япония започва действия за [[Операция „Мо“|завземането на Порт Морсби]] с [[морски десант]], като по този начин цели да прекъсне съобщенията и транспортните връзки между Съединените щати и Австралия. Планираното нападение е осуетено, след като съюзническа военноморска група, включваща два американски самолетоносача, се сблъсква с японския флот без явен победител в [[Битка в Коралово море|битката в Коралово море]].{{hrf|Maddox|1992|111 – 112}} Следващият план на Япония, предизвикан от [[Рейд на Дулитъл|американските бомбардировки на Токио]], е да завземе атола [[Мидуей]] и да въвлече американските самолетоносачи в битка, в която да бъдат унищожени. Същевременно, за отклоняване на вниманието, японците изпращат сили, които да [[Алеутска операция|окупират Алеутските острови]].{{hrf|Salecker|2001|186}} В средата на май Япония започва и [[Джъдзянско-Дзянсийска операция|Джъдзянско-Дзянсийската операция]] в Китай, за да отмъсти на китайците, подпомогнали оцелелите след бомбардировките на Токио американски пилоти.{{hrf|Schoppa|2011|28}}{{hrf|Chevrier|2004|19}} В началото на юни японците привеждат плановете си в действие, но американците, след като в края на май разбиват шифрите на японския флот, са напълно наясно с тях и постигат решаваща победа в [[битка при Мидуей|битката при Мидуей]].{{hrf|Ropp|2000|368}} [[Файл:Marines rest in the field on Guadalcanal.jpg|ляво|мини|Американски морски пехотинци по време на [[Гуадалканалска операция|Гуадалканалската операция]], 1942 година]] След като поражението при Мидуей значително ограничава капацитета ѝ за нападателни действия, Япония решава да се концентрира върху нов опит за завземане на Порт Морсби със [[Кокодска операция|сухопътна операция]] в територията [[Папуа]].{{hrf|Weinberg|2005|339}} Същевременно американците планират контранастъпление срещу японските позиции в южните [[Соломонови острови]], най-вече в [[Гуадалканал]], като първа стъпка към превземането на [[Рабаул]], главната японска база в региона.{{hrf|Gilbert|2003|259}} И двете страни започват да реализират плановете си през юли, но към средата на септември [[Гуадалканалска операция|битката за Гуадалканал]] става приоритетна за японците и войските в Нова Гвинея се оттеглят от Порт Морсби на север, където се сблъскват с австралийски и американски части в [[Бой за Буна-Гона|Боя за Буна-Гона]].{{hrf|Swain|2001|197}} Гуадалканал скоро става център на усилията и за двете страни, които концентрират там значителни войски и множество кораби. В началото на 1943 година японците търпят поражение на острова и [[Операция „Ке“|изтеглят войските си]].{{hrf|Hane|2001|340}} В Бирма силите на Британската общност предприемат две операции. Първата, [[Араканска операция|настъпление в Аракан]] в края на 1942 година, приключва катастрофално с отстъпление към Индия през май 1943 година.{{hrf|Marston|2005|111}} Втората е извеждане на [[Чиндити|нередовни войски]] в тила на японците през февруари, която към края на април е постигнала смесени резултати.{{hrf|Brayley|2002|9}} ==== Източният фронт (1942 – 1943) ==== [[Файл:RIAN archive 44732 Soviet soldiers attack house.jpg|мини|Съветски войници в контраатака по време на [[Сталинградската битка]], февруари 1943 година]] Въпреки значителните загуби, в началото на 1942 година Германия и нейните съюзници спират голямото съветско настъпление в централна и южна Русия, запазвайки повечето територии, завзети през предишната година.{{hrf|Glantz|2001|31}} През май германците отблъскват съветските настъпления [[Керченско-Феодосийска операция|при Керч]] и [[Харковска операция (1942)|при Харков]],{{hrf|Read|2004|764}} след което през юни започват главното си [[Операция „Блау“|лятно настъпление]] в южна Русия с цел да завземат [[Кубан|Кубанската степ]] и [[Азербайджан|Бакинските нефтени полета]], задържайки в същото време позициите си в северната и централна част на фронта. Операцията се извършва от две обособени подразделения – [[Група армии „А“]] се придвижва към долното течение на [[Дон]] и на югоизток към [[Кавказ]], а [[Група армии „Б“]] настъпва към река [[Волга]], където съветското командване организира основната си защита при [[Волгоград|Сталинград]].{{hrf|Davies|2008|100}} До средата на ноември германците [[Сталинградска битка|почти превземат]] Сталинград в ожесточени [[Уличен бой|улични боеве]]. Тогава започва и второто съветско зимно контранастъпление, включващо [[Операция „Уран“|обход на германските сили при Сталинград]] и нападение срещу [[Операция „Марс“|Ржевския клин]] западно от Москва – първата операция се превръща в пълен разгром за германците, но втората завършва катастрофално за съветската армия.{{hrf|Beevor|1998|239 – 265, 383 – 391}}{{hrf|Black|2003|119}} До началото на февруари 1943 година германската армия понася огромни загуби и фронтовата линия е върната назад отвъд положението преди лятното германско настъпление. В средата на февруари, когато съветският натиск отслабва, германците организират поредно [[Харковска операция (1943)|нападение при Харков]], създавайки [[клин (военно дело)|клин]] във фронтовата линия при [[Курск]].{{hrf|Erickson|2001|142}} ==== Средиземноморието и Западна Европа (1942 – 1943) ==== [[Файл:Bundesarchiv Bild 101I-027-1451-20, Toulon, französisches Kriegsschiff.jpg|мини|Френският крайцер „[[Марсейез]]“, потопен в пристанището на Тулон]] През януари 1942 година италианците и германците започват ново настъпление в Северна Африка и до началото на февруари изтласкват британците до [[Газала]],{{hrf|Molinari|2007|91}} а в последвалото затишие се подготвят за нови настъпателни действия.{{hrf|Mitcham|2007|31}} Започналото в края на май [[Битка при Газала|настъпление на Оста]] навлиза дълбоко в Египет, докато е спряно през юли [[Първа битка при Аламейн|при Аламейн]].{{hrf|Rich|1992|178}} През август 1942 година Съюзниците [[Бой при Алам Халфа|отблъскват втора атака]] срещу Аламейн,{{hrf|Keegan|1997|277}} след което с тежки загуби успяват [[Операция „Пиедестал“|да изпратят припаси]] в обсадената Малта.{{hrf|Smith|2002b|}} Няколко месеца по-късно Съюзниците започват [[Втора битка при Аламейн|собствено настъпление]] при Аламейн, отблъскват силите на Тристранния пакт и започват да се придвижват на запад през Либия.{{hrf|Thomas|1998|8}} През ноември [[Операция „Факел“|британско-американски десант]] в Северозападна Африка със съдействието на част от френската колониална администрация поставя [[Френско Мароко]] и [[Френски Алжир]] под контрола на Съюзниците.{{hrf|Ross|1997|38}} В отговор Хитлер разпорежда [[Операция „Антон“|окупацията на Франция]] и, макар че режимът във Виши не оказва пряка съпротива, той успява да [[Потопяването на френския флот в Тулон|потопи собствения си флот]] в [[Тулон]], за да предотврати пленяването му от германците.{{hrf|Ross|1997|38}}{{hrf|Bonner|2001|24}} Силите на Тристранния пакт в Северна Африка се оттеглят към [[Тунис]], който [[Тунизийска кампания|също е завзет]] от Съюзниците през май 1943 година.{{hrf|Ross|1997|38}}{{hrf|Collier|2003|11}} Възползвайки се от грешки на американския флот, през цялата първа половина на 1942 година германците [[Операция „Паукеншлаг“|нанасят тежки щети]] на съюзническия морски транспорт в северозападната част на Атлантическия океан.{{hrf|Milner|1990|52}} В Западна Европа Съюзниците провеждат поредица диверсионни акции срещу стратегически обекти, чиято кулминация – приключилият катастрофално [[десант при Диеп]] през август,{{hrf|Gordon|2004|129}} – демонстрира неспособността на Съюзниците да организират нападение срещу континентална Европа без много по-сериозна подготовка.{{hrf|Neillands|2005|}} В началото на май 1942 година, опасявайки се, че японците могат да използват контролираните от режима във Виши военноморски бази в [[Мадагаскар]], британците [[Мадагаскарска операция|дебаркират на острова]] и до ноември го поставят под контрола на Съюзниците.{{hrf|Beevor|2012|380 – 381}} === Обрат в хода на войната (1943 – 1944) === [[Файл:SBD VB-16 over USS Washington 1943.jpg|мини|ляво|Американски самолет „[[Дъглас SBD Донтлес]]“ и корабите „[[Уошингтън (BB-56)|Уошингтън]]“ и „[[Лексингтън (CV-2)|Лексингтън]]“ по време на [[Гилбъртско-Маршалска операция|Гилбъртско-Маршалската операция]] през 1943 година]] След Гуадалканалската операция Съюзниците планират поредица акции срещу Япония в Тихия океан. През май 1943 година канадски и американски части [[Алеутска операция|изтласкват японците]] от Алеутските острови.{{hrf|Thompson|2008|164}} Малко след това Съединените щати, с подкрепата на австралийски и новозеландски сили, започват мащабни операции за [[Операция „Картуийл“|обкръжаване на Рабаул]] чрез завземане на околните острови и за [[Гилбъртско-Маршалска операция|пробив в отбранителния периметър]] на Япония в централния Тихи океан.{{hrf|Kennedy|2001|610}} До края на март 1944 година Съюзниците постигат и двете цели, като същевременно [[Операция „Хейлстоун“|неутрализират важната японска база]] на [[Каролински острови|Каролинските острови]]. През април те започват [[Западноновогвинейска кампания|настъпление в Западна Нова Гвинея]].{{hrf|Rottman|2002|228}} Тристранният пакт търпи неуспехи и в Атлантическия океан – през май 1943 година Съюзниците [[Черен май|нанасят тежки щети]] на германския подводен флот и принуждават Германия временно да прекрати действията си в Северния Атлантик.{{hrf|Padfield|1998|335 – 336}} През юни британците и американците започват и [[стратегическа бомбардировка|стратегически бомбардировки]] на Германия с цел да разстроят военната икономика, да предизвикат деморализация и да засегнат жилищния фонд на цивилното население.{{hrf|United States Government Printing Office|2020}} На Източния фронт и двете страни използват пролетта и началото на лятото на 1943 година за подготовката на масирани настъпления в централната част на фронта. На 4 юли Германия [[Битка при Курск|напада съветските сили]] около Курската дъга. Само за седмица германците са изтощени от съветските дълбоко ешелонирани и добре конструирани отбранителни съоръжения{{hrf|Glantz|1986|}}{{hrf|Glantz|1989|149 – 59}} и за пръв път от началото на войната Хитлер отменя операция, преди тя да е постигнала тактически или оперативен успех.{{hrf|Kershaw|2001|592}} Сред причините за това решение е и [[Съюзническо настъпление в Сицилия|нападението на Сицилия]] от Западните Съюзници на 9 юли, което, заедно с предходните италиански неуспехи, довежда до свалянето от власт и ареста на Мусолини по-късно през същия месец.{{hrf|O'Reilly|2001|32}} [[Файл:Soviet troops and T-34 tanks counterattacking Kursk Voronezh Front July 1943.jpg|мини|Съветски части в контраатака срещу германски позиции при Курск през юли 1943 година]] На 12 юли 1943 година Съветският съюз [[Операция „Кутузов“|преминава в контранастъпление]], премахвайки всяка възможност за германска победа или дори за патова ситуация на Източния фронт. Съветската победа при Курск слага край на германското превъзходство,{{hrf|Bellamy|2007|595}} след което инициативата окончателно е иззета от Съветския съюз.{{hrf|O'Reilly|2001|35}}{{hrf|Healy|1992|90}} Германците се опитват да стабилизират фронта по набързо укрепената [[Линия „Пантер – Вотан“]], но и тя е пробита [[Смоленска операция (1943)|при Смоленск]] и [[Днепърска битка|по Долния Днепър]].{{hrf|Glantz|2001|50 – 55}} На 3 септември 1943 година, след [[Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция|сключеното примирие]] с новото правителство на Италия, Западните Съюзници [[Съюзническо нахлуване в Италия|навлизат в континентална Италия]].{{hrf|Kolko|1990|45}} Германия, подпомагана от местните фашисти, реагира с [[Операция „Ос“|разоръжаване]] на дезорганизираните италиански сили, установяване на военен контрол над основната част от страната{{hrf|Mazower|2008|362}} и изграждане на поредица отбранителни линии.{{hrf|Hart|2000|151}} Германски специални части [[Операция „Дъб“|успяват да освободят]] Мусолини, който скоро създава в окупираните от германците части на Италия новата клиентска държава [[Република Сало]],{{hrf|Blinkhorn|2006|52}} поставяйки началото на [[Италианска гражданска война|гражданска война]]. Съюзниците напредват трудно през германските отбранителни позиции, достигайки в средата на ноември главната защитна [[Линия „Густав“]].{{hrf|Read|2002|129}} [[Файл:The Battle of Cassino, January-may 1944 C4363.jpg|мини|ляво|Развалините на [[Монте Касино|бенедиктинския манастир]] по време на [[битка при Монте Касино|битката при Монте Касино]], май 1944 година]] През ноември 1943 година Франклин Делано Рузвелт и Уинстън Чърчил се срещат с Чан Кайшъ [[Каирска конференция|в Кайро]], а след това с [[Йосиф Сталин]] [[Техеранска конференция|в Техеран]].{{hrf|Kolko|1990|211, 235, 267 – 268}} На първата конференция е решено след края на войната да се върнат завзетите от Япония територии{{hrf|Iriye|1981|154}} и са утвърдени плановете за продължаването на [[Бирманска кампания|Бирманската кампания]],{{hrf|Mitter|2014|286}} а на втората е постигнато споразумение Западните Съюзници да открият втори фронт в Западна Европа през 1944 година, а Съветският съюз да обяви война на Япония в рамките на три месеца след поражението на Германия.{{hrf|Polley|2000|148}} На 27 януари 1944 година с масиран удар съветските войски отблъскват германците от района на [[Ленинград]], слагайки край на [[Блокада на Ленинград|най-смъртоносната обсада в историята]].{{hrf|Glantz|2002|327 – 366}} Последвалото [[Ленинградско-Новгородска операция|съветско настъпление]] е [[Нарвска операция|спряно]] на довоенната граница с Естония, което възпрепятства съветските действия в целия Балтийски регион.{{hrf|Glantz|2002|367 – 414}} В другите участъци на фронта до края на май съветските войски [[Битка за Крим|завземат Крим]], [[Днепърско-Карпатска операция|като цяло изтласкват]] силите на Тристранния пакт от Украйна и [[Първа Яшко-Кишиневска операция|навлизат за кратко]] в Румъния.{{hrf|Chubarov|2001|122}} През януари 1944 година Съюзниците предприемат [[Битка при Монте Касино|поредица атаки]] срещу германските отбранителни линии при [[Монте Касино]] и правят опит да ги обходят с [[Битка при Анцио|десант при Анцио]].{{hrf|Weinberg|2005|660 – 661}} През май те преодоляват защитата при Монте Касино и, допускайки оттеглянето на няколко германски дивизии, на 4 юни превземат [[Рим]].{{hrf|Holland|2008|169 – 184}}{{hrf|Beevor|2012|568 – 573}} Още през ноември 1943 година, с продължилата седем седмици [[битка при Чандъ]], китайците въвличат Япония в тежки сражения на изтощение в очакване на подкрепления от Съюзниците.{{hrf|Beevor|2012|268 – 274}}{{hrf|Ch'i|1992|161}}{{hrf|Hsu|1971|412 – 416}} През март 1944 година японците [[Операция „Уго“|нападат британските позиции]] в [[Асам]]{{hrf|Lightbody|2004|224}} и скоро обсаждат [[Импхалска битка|Импхал]] и достигат [[Кохимска битка|Кохима]].{{hrf|Zeiler|2004|60}} През май британците започват контранастъпление, което до юли изтласква японските войски обратно в Бирма,{{hrf|Zeiler|2004|60}} а китайските войски, [[Севернобирманско-Западноюннанска операция|навлезли в северна Бирма]] в края на предишната година, [[Обсада на Мичина|обсаждат Мичина]].{{hrf|Beevor|2012|555 – 560}} Праз май 1944 година започва [[Операция „Ичи Го“|голямо японско настъпление]] в централен Китай, което трябва да унищожи основните военни сили на Китай, да осигури контрол над железопътните връзки между отделните окупирани от японците части на страната и да завземе основните въздушни бази на Съюзниците.{{hrf|Ch'i|1992|163}} До юни японските войски завладяват провинция [[Хънан]] и отново [[Чаншайска операция (1944)|нападат Чанша]].{{hrf|Coble|2003|85}} === Напредване на Съюзниците (1944) === [[Файл:Approaching Omaha.jpg|мини|Американски войници наближават „Омаха Бийч“ по време на [[Десант в Нормандия|десанта в Нормандия]] на 6 юни 1944 година]] На 6 юни 1944 година, след три години съветски дипломатически натиск,{{hrf|Rees|2008|406 – 407}} Западните Съюзници [[Десант в Нормандия|навлизат в северна Франция]], а прехвърляйки няколко дивизии от Италия, [[Операция „Драгун“|нападат и южна Франция]].{{hrf|Weinberg|2005|695}} Успехът на тези десанти е последван от [[Фалезки чувал|поражение на основните германски сили]] в Нормандия. На 25 август [[Освобождение на Париж|Париж е завзет]] от [[Френска съпротива|местната съпротива]] и сили на „[[Сражаваща се Франция]]“,{{hrf|Badsey|1990|91}} след което Съюзниците продължават [[Пробив на Линията „Зигфрид“|настъплението си на изток]]. През септември опитът за навлизане в Северна Германия с [[Операция „Маркет Гардън“|най-големия въздушен десант в историята]] завършва с неуспех.{{hrf|Dear|2001|562}} След това Съюзниците бавно напредват в Германия, но през ноември са [[Операция „Куин“|спрени на река Рур]]. В Италия напредването им също е спряно на [[Готска линия|последната голяма отбранителна линия]] на германците.{{hrf|Forrest|2012|191}} [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-R97906 Warschauer Aufstand, Straßenkampf, SS.jpg|мини|ляво|Германски войници от ''[[SS]]'' при потушаване на [[Варшавското въстание]] през август 1944 година]] На 22 юни 1944 година съветската армия започва [[Операция „Багратион“|стратегическо настъпление]] в Беларус, което почти изцяло унищожава германската [[Група армии „Център“]].{{hrf|Zaloga|1996|7}} Успоредно с това [[Лвовско-Сандомежка операция|нова настъпателна операция]] изтласква германците от западна Украйна и източна Полша. Съветският съюз създава [[Полски комитет за национално освобождение]], който трябва да установи контрол над полската територия и да унищожи полската „[[Армия Крайова]]“. В продължение на два месеца [[Червена армия|Червената армия]] изчаква в източните предградия на [[Варшава]], докато германците смазват воденото от „Армия Крайова“ [[Варшавско въстание]].{{hrf|Berend|1996|8}} В края на август съветско [[Втора Яшко-Кишиневска операция|настъпление в източна Румъния]] унищожава [[Група армии „Южна Украйна“|значителни германски сили]] и предизвиква държавни преврати [[Преврат в Румъния (1944)|в Румъния]] и [[Деветосептемврийски преврат|в България]], в резултат на които двете страни преминават на страната на Съюзниците.{{hrf|US Library of Congress|2009}} През септември 1944 година съветските войски навлизат в Югославия и, заедно с български части и [[Югославска народна освободителна армия|местните комунистически партизани]], които вече контролират части от страната, принуждават германците бързо да се изтеглят от Гърция, Албания и [[Македония (област)|Македония]], за да избегнат обкръжение.{{hrf|Evans|2008|653}} [[Белградска операция|Белград е превзет]] на 20 октомври, а дни по-късно Съюзниците започват [[Будапещенска операция|масирано настъпление]] в поставената малко преди това [[Операция „Брониран юмрук“|под германска окупация]] Унгария, която завършва с [[Битка за Будапеща|превземането на Будапеща]] през февруари 1945 година.{{hrf|Wiest|2002|65 – 66}} За разлика от бързите съветски успехи в Югоизточна Европа, яростната съпротива на Финландия срещу [[Виборгско-Петрозаводска операция|съветското настъпление]] в Карелския провлак предотвратява бърза окупация на страната и Финландия сключва примирие при относително леки условия,{{hrf|Wiktor|1998|426}} макар че е принудена [[Лапландска война|да се включи]] във войната срещу Германия. [[Файл:Douglas MacArthur lands Leyte1.jpg|мини|Генерал [[Дъглас Макартър]] се връща на Филипините по време на [[битка за Лейте|битката за Лейте]], 20 октомври 1944 година]] В Югоизточна Азия до началото на юли 1944 година британците настъпват от Асам до река [[Чиндуин]],{{hrf|Marston|2005|120}} а китайците превземат Мичина. През септември китайски сили [[Битка за връх Сун|завземат връх Сун]], връщайки [[Бирмански път|Бирманския път]] под контрола на Съюзниците. В централен Китай японците имат по-големи успехи, като от края на юни до началото на август [[Чаншайска операция (1944)|успяват да превземат]] Чанша и [[Хънян]].{{hrf|Jowett|2002|8}} Малко след това те навлизат в [[Гуанси]], в края на ноември [[Гуейлинско-Лиуджоуска операция|постигат значителни успехи]] срещу китайските сили в района{{hrf|Howard|2004|140}} и до средата на декември успяват да свържат териториите си в Китай и Индокитай.{{hrf|Drea|2003|54}} В Тихия океан американците продължават натиска върху японския защитен периметър. В средата на юни 1944 година те [[Битка за Филипинско море|нанасят решително поражение]] на японския флот във [[Филипинско море]] и [[Марианско-Палауска операция|започват настъпление]] срещу японските бази по островите в западния Тихи океан. Тези неуспехи довеждат до оставката на японския министър-председател [[Хидеки Тоджо]] и предоставят на американците военновъздушни бази, от които започват интензивни [[Бомбардировки на Япония|бомбардировки на Японските острови]]. В края на октомври американски войски [[Битка за Лейте|дебаркират на остров Лейте]] на Филипините, а малко след това американският флот удържа недалеч от там победа в [[Битка в залива Лейте|една от най-големите морски битки]] в историята.{{hrf|Cook|1997|305}} === Последни сражения и край на войната === [[Файл:Yalta Conference (Churchill, Roosevelt, Stalin) (B&W).jpg|мини|[[Ялтенска конференция|Ялтенската конференция]] през февруари 1945 година с участието на Уинстън Чърчил, Франклин Делано Рузвелт и Йосиф Сталин]] На 16 декември 1944 година Германия започва последния си значим опит за съпротива на Западния фронт, хвърляйки повечето си останали резерви в [[Арденска офанзива|масивно контранастъпление в Ардените]] и [[Операция „Северен вятър“|по френско-германската граница]], с които целят да разцепят силите на Съюзниците, да обкръжат част от тях и да завземат ключовото за снабдяването им пристанище на [[Антверпен]], като по този начин получат възможност за политически поносим изход от войната.{{hrf|Parker|2004|xiii–xiv, 6 – 8, 68 – 70, 329 – 330}} До януари 1945 година германското настъпление е отблъснато без да постигне стратегическите си цели.{{hrf|Parker|2004|xiii–xiv, 6 – 8, 68 – 70, 329 – 330}} Докато в Италия Съюзниците остават блокирани от германските защитни линии, в средата на януари съветските и полските войски [[Висло-Одерска операция|достигат на запад до Одер]] и [[Източнопруска операция|завземат Източна Прусия]].{{hrf|Glantz|2001|85}} На 4 февруари съветският, британският и американският лидер се събират на [[Ялтенска конференция|Ялтенската конференция]], където се договарят за следвоенната окупация на Германия и препотвърждават споразумението си за включването на Съветския съюз във войната срещу Япония.{{hrf|Beevor|2012|709 – 722}} През февруари 1945 година съюзническите войски навлизат [[Силезийски операции|в Силезия]] и [[Източнопомеранска операция|в Померания]], а на запад преминават германската граница, напредвайки към [[Рейн]]. В началото на март, в опит да защитят последните си нефтени запаси в Унгария и да си върнат Будапеща, германците започват в района на езерото [[Балатон]] [[Балатонска операция|последното си голямо настъпление]]. За две седмици съветски, български и югославски войски отблъскват настъплението, след което [[Виенска операция|превземат Виена]]. През март американци и британци пресичат Рейн [[Рейнска операция|северно]] и [[Ремагенска битка|южно]] от Рур, [[Рурска операция|обкръжавайки]] цяла германска група армии.{{hrf|Buchanan|2006|21}} В началото на април съветските сили [[Битка за Кьонигсберг|превземат Кьонигсберг]], докато Западните Съюзници най-накрая [[Северноиталианска операция|осъществяват пробив]] в Италия и завземат западна Германия до [[Хамбургска битка|Хамбург]] и [[Нюрнбергска битка|Нюрнберг]]. На 25 април съветските и американските войски [[Среща на Елба|се срещат на река Елба]] – по това време остават само няколко неокупирани от Съюзниците обособени области в Южна Германия и около Берлин. [[Файл:Ruins of the Reichstag in Berlin, 3 June 1945. BU8573.jpg|мини|ляво|Германският [[Райхстаг]] след превземането му от Съюзниците, 3 юни 1945 година]] Съветски и полски войски [[Битка за Берлин|атакуват и превземат Берлин]] в края на април, а германските части в Италия [[Капитулация от Казерта|капитулират]] на 29 април. На 30 април е превзета сградата на [[Райхстаг]]а, символизирайки военното поражение на Нацистка Германия,{{hrf|Shepardson|1998|135 – 154}} а гарнизонът на Берлин се предава на 2 май. По това време стават няколко смени в политическото ръководство на воюващите страни. На 12 април умира американският президент Рузвелт и мястото му е заето от [[Хари Труман]]. Бенито Мусолини [[Смърт на Бенито Мусолини|е убит]] от партизани на 28 април,{{hrf|O'Reilly|2001|244}} а два дни по-късно Адолф Хитлер [[Смърт на Адолф Хитлер|се самоубива]] в обсадения Берлин и е наследен от гросадмирал [[Карл Дьониц]].{{hrf|Kershaw|2001|823}} [[Капитулация на Германия|Пълната и безусловна капитулация]] на Германия е подписана на 7 май в [[Реймс]], [[Ден на победата (Европа)|влизайки в сила на 8 май]].{{hrf|Evans|2008|737}} Последните германски части [[Пражка операция|се съпротивляват в Прага]] до 11 май.{{hrf|Glantz|1998|24}} На Тихоокеанския театър американски и филипински войски [[Филипинска операция (1944 – 1945)|напредват на Филипините]], като [[Битка за Лусон|дебаркират на Лусон]] през януари 1945 година, [[Битка за Манила (1945)|превземат Манила]] през март и [[Битка за Лейте|прочистват Лейте]] в края на април, но сраженията [[Минданайска операция|на Минданао]] и други острови продължават до самия край на войната.{{hrf|Chant|1986|118}} Същевременно американците започват [[Бомбардировки на Япония|масирани бомбардировки]] на стратегически важни градове в Япония, целящи да унищожат японската промишленост и да деморализират цивилното население. Опустошителната [[Бомбардировки на Токио|бомбардировка на Токио]] на 9 – 10 март е най-смъртоносната конвенционална бомбардировка в историята.{{hrf|Long|2011}} [[Файл:Nagasakibomb.jpg|мини|upright|Атомната бомбардировка на Нагасаки на 9 август 1945 година]] През март 1945 година британци, американци и китайци [[Бирманска операция (1944 – 1945)|нанасят поражение]] на японците в северна Бирма, а на 3 май британците стигат до [[Рангун]].{{hrf|Drea|2003|57}} От април до юни китайците осъществяват контранастъпление в западен Хунан. През май австралийски войски [[Борнейска операция|дебаркират в Борнео]], установявайки контрол над нефтените полета на острова. Американски военноморски и десантни сили напредват към Япония, като през март [[Битка за Иво Джима|превземат Иво Джима]], а в края на юни – [[Битка за Окинава|и Окинава]].{{hrf|Jowett|2002|6}} Същевременно американските подводници блокират японския внос, ограничавайки рязко възможностите на Япония да снабдява отвъдморските си сили.{{hrf|Poirier|1999}} На 11 юли лидерите на Съюзниците [[Потсдамска конференция|се срещат в Потсдам]] край Берлин и [[Потсдамско споразумение|потвърждават дотогавашните си споразумения]] относно Германия,{{hrf|Williams|2006|90}} а американското, британското и китайското правителство преповтарят искането си за безусловна капитулация на Япония, заявявайки, че „[[Потсдамска декларация|алтернативата за Япония е незабавно и пълно унищожение]]“.{{hrf|Miscamble|2007|201}} По време на самата конференция във Великобритания се провеждат избори и мястото на Уинстън Чърчил е заето от [[Клемънт Атли]].{{hrf|Miscamble|2007|203 – 204}} Призивите за безусловна капитулация са отхвърлени от японското правителство, което смята, че ще успее да постигне по-благоприятни условия на капитулация.{{hrf|Wilson|2007|162 – 179}} В началото на август Съединените щати [[Атомни бомбардировки на Хирошима и Нагасаки|взривяват атомни бомби]] над японските градове [[Хирошима]] и [[Нагасаки]].{{hrf|Hakim|1995|}} Между двете бомбардировки Съветският съюз, следвайки Ялтенското споразумение, [[Съветско нахлуване в Манджурия|навлиза в Манджурия]] и бързо разгромява [[Квантунска армия|Квантунската армия]], най-голямата сухопътна сила на Япония,{{hrf|Glantz|2005}} което слага край на съпротивата срещу капитулацията в командването на японските сухопътни войски.{{hrf|Pape|1993}} На 15 август 1945 година [[Капитулация на Япония|Япония капитулира]], като официалният документ за това е подписан край Токио на борда на американския линеен кораб „[[Мисури (кораб)|Мисури]]“ на 2 септември 1945 година, което формално слага край на Втората световна война.{{hrf|Beevor|2012|776}} == След края на войната == {{основна|Последствия от Втората световна война}} [[Файл:Warsaw Old Town 1945.jpg|мини|Развалините на [[Варшава]] през януари 1945 година, след системното разрушаване на града от германците]] След края на войната в Европа Съюзниците създават окупационни администрации [[Окупация на Австрия от Съюзниците|в Австрия]] и [[Окупация на Германия от Съюзниците|в Германия]]. Първата става неутрална държава, необвързана с политически съюзи, а втората е разделена на западна и източна окупационна зона, контролирани съответно от Западните Съюзници и Съветския съюз. Програма за [[денацификация]] на Германия води до преследвания на националсоциалистически военнопрестъпници, включително в [[Нюрнбергски процес|Нюрнбергския процес]], и отстраняване на бивши националсоциалисти от властта, но с времето тази политика се смекчава, насочвайки се към амнистия и реинтеграция на бившите националсоциалисти в западногерманското общество.{{hrf|Frei|2002|41 – 66}} В резултат на войната Германия губи една четвърт от територията си от 1937 година. На изток [[Силезия]] и голяма част от [[Ноймарк]] и [[Померания]] са присъединени към Полша,{{hrf|Eberhardt|2015|77 – 105}} а [[Източна Прусия]] е поделена между Полша и Съветския съюз. 9 милиона етнически [[германци]] от тези области,{{hrf|Eberhardt|2006|}}{{hrf|Eberhardt|2011|}} както и 3 милиона от Судетите в Чехословакия [[Изселване на немци след Втората световна война|са изселени в Германия]], като през 50-те години една пета от населението на Западна Германия е съставено от бежанци от източните области. Освен германски територии, Съветският съюз присъединява полските области на изток от [[Линия „Кързън“|Линията „Кързън“]],{{hrf|Eberhardt|2012|5 – 21}} откъдето [[Изселване на поляци след Втората световна война|са прогонени 2 милиона поляци]],{{hrf|Eberhardt|2011|}}{{hrf|Roberts|2006|55}} както и североизточна Румъния,{{hrf|Roberts|2006|55}}{{hrf|Shirer|1990|794}} части от източна Финландия{{hrf|Kennedy-Pipe|1995}} и трите Балтийски страни.{{hrf|Wettig|2008|20 – 21}}{{hrf|Senn|2007|}} Италия губи сравнително малки области в полза на Франция, Югославия и Гърция, както и владенията си в Африка. [[Файл:Ww2 170.jpg|мини|ляво|Обвиняеми в [[Нюрнбергски процес|Нюрнбергските процеси]], където Съюзниците съдят видни фигури от политическото, военното, съдебното и стопанското ръководство на Нацистка Германия за [[престъпление срещу човечеството|престъпления срещу човечеството]]]] В опит за поддържане на [[световен мир]]{{hrf|Yoder|1997|39}} Съюзниците създават [[Организацията на обединените нации]] (ООН), официално образувана на 24 октомври 1945 година,{{hrf|United Nations|2010}} и през 1948 година приемат [[Всеобща декларация за правата на човека|Всеобщата декларация за правата на човека]] като общ стандарт за всички членуващи в нея държави.{{hrf|Waltz|2002|437 – 448}} Великите сили, победителки във войната – Великобритания, Китай, Съветския съюз, Съединените щати и Франция, – стават постоянни членове на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]].{{hrf|unfoundation.org|2012}} Въпреки това отношенията между самите Съюзници започват да се влошават още преди края на войната.{{hrf|Kantowicz|2000|6}} [[Файл:EasternBloc BorderChange38-48.svg|мини|Следвоенни промени на границите в Централна Европа и формиране на [[Социалистически лагер|Социалистическия лагер]]]] Германия е де факто разделена на две независими държави – [[Западна Германия|Федерална република Германия]] (Западна Германия) и [[Източна Германия|Германска демократична република]] (Източна Германия),{{hrf|Wettig|2008|96 – 100}} – в границите на първоначалните западна и съветска окупационна зона. Останалата част от Европа също се разделя на западна и съветска [[сфера на влияние]].{{hrf|Trachtenberg|1999|33}} Повечето страни в Източна и Централна Европа попадат в [[Социалистически лагер|съветската сфера]] и в тях, изцяло или частично с подкрепата на съветските окупационни войски, се установяват [[Тоталитаризъм|тоталитарни]] комунистически режими. В резултат на това Източна Германия,{{hrf|Applebaum|2012}} [[Полска народна република|Полша]], [[Чехословашка социалистическа република|Чехословакия]], [[Унгарска народна република|Унгария]], [[Социалистическа република Румъния|Румъния]], [[Народна република България|България]] и [[Народна социалистическа република Албания|Албания]]{{hrf|Naimark|2010|175 – 197}} са превърнати в [[сателитна държава|сателитни държави]] на Съветския съюз. [[Социалистическа федеративна република Югославия|Югославия]], макар и под комунистически режим, запазва самостоятелността си след [[Съветско-югославски конфликт|внезапен разрив]] между югославското и съветското ръководство.{{hrf|Swain|1992|641 – 663}} Следвоенното разделение на света е формализирано в два военни съюза – воденият от Съединените щати [[НАТО]] и воденият от Съветския съюз [[Варшавски договор]].{{hrf|Borstelmann|2005|318}} Продължителният период на политическо напрежение и военно съперничество между тях, [[Студена война|Студената война]], е съпътстван от безпрецедентна [[надпревара във въоръжаването]] и множество [[Опосредствана война|опосредствани войни]].{{hrf|Leffler|2010}} В Далечния Изток Съединените щати оглавяват [[окупация на Япония|окупацията на Япония]] и [[Подопечна територия на Тихоокеанските острови|администрират бившите японски острови]] в западния Тихи океан, а Съветският съюз анексира [[Сахалин]] и [[Курилски острови|Курилските острови]].{{hrf|Weinberg|2005|911}} [[Корея]], до войната [[Корея под японско владичество|под японско управление]], е [[Разделение на Корея|разделена]] на две окупационни зони – съветска [[Северна Корея|на север]] и американска [[Южна Корея|на юг]], – които стават основа на две самостоятелни държави, всяка претендираща да е легитимното правителство на цяла Корея, което довежда до [[Корейската война]].{{hrf|Stueck|2010|71}} [[Файл:Declaration of State of Israel 1948.jpg|мини|ляво|[[Давид Бен-Гурион]] обявява [[Декларация за създаване на Държавата Израел|Декларацията за създаване на Държавата Израел]] на 14 май 1948 година]] През юни 1946 година в Китай националисти и комунисти подновяват [[Китайска гражданска война|гражданската война]], в която комунистите надделяват, създавайки на континента [[Китайската народна република]], докато националистическите сили се оттеглят на остров [[Тайван]].{{hrf|Lynch|2010|12 – 13}} В Близкия Изток отхвърлянето от арабите на [[План на ООН за разделяне на Палестина|Плана за разделяне на Палестина]] поставя началото на трайно задълбочаване на [[Арабско-израелски конфликт|Арабско-израелския конфликт]]. Европейските сили се опитват да запазят поне част от своите [[колониална империя|колониални империи]], но загубата на престиж и ресурси по време на войната правят усилията им безуспешни, което довежда до процеса на [[деколонизация]].{{hrf|Roberts|1997|589}}{{hrf|Darwin|2007|441 – 443, 464 – 468}} Световната икономика е тежко засегната от войната, макар че последствията за отделните страни са различни. Съединените щати излизат от войната в по-добро икономическо състояние от останалите развити страни, към 1950 година брутният им вътрешен продукт на глава от населението е значително по-висок от този в останалите големи държави и те заемат ключово положение в световната икономика.{{hrf|Dear|2001|1006}}{{hrf|Harrison|1998|34 – 55}} Въпреки огромните човешки и материални загуби Съветският съюз и Китай достигат предвоенните нива на производството си сравнително бързо, до началото на 50-те години на XX век.{{hrf|Smith|1993|32}}{{hrf|Genzberger|1994|4}} Япония преживява [[Японско икономическо чудо|безпрецедентен икономически растеж]], като за няколко десетилетия се превръща в една от водещите икономики в света.{{hrf|Neary|1992|49}} Първоначално Съюзниците следват политика на промишлено обезсилване на Германия, но заради нейната стопанска обвързаност с други страни това предизвиква стагнация в цяла Западна Европа и забавя с години следвоенното икономическо възстановяване.{{hrf|Balabkins|1964|207 – 209}}{{hrf|Petrov|1967|263}} Западна Германия се стабилизира с паричната реформа от средата на 1948 година, след което възстановяването в региона се ускорява с либерализацията на икономическата политика, окуражавана пряко и непряко от [[План „Маршал“|Плана „Маршал“]].{{hrf|DeLong|1993|190 – 191}}{{hrf|Balabkins|1964|212}} Бързото стопанско възстановяване през този период е наричано икономическо чудо [[Германско икономическо чудо|в Германия]]{{hrf|Wolf|1993|29 – 32}} и [[Италианско икономическо чудо|в Италия]]{{hrf|Bull|2005|20 – 21}} и [[Тридесетте славни години]] във Франция.{{hrf|Ritchie|1992|23}} В същото време Великобритания, стопански опустошена от войната,{{hrf|Minford|1993|117}} въпреки че получава значителна част от помощите по Плана „Маршал“,{{hrf|Schain|2001}} в продължение на десетилетия преживява относителен икономически упадък.{{hrf|Emadi-Coffin|2002|64}} == Резултати от войната == === Жертви и военни престъпления === {{основна|Жертви през Втората световна война}} [[Файл:World War II Casualties2-bg.svg|мини|Диаграма на загиналите във Втората световна война по страна]] Оценките за общия брой жертви на Втората световна война варират в широки граници, като голям брой смъртни случаи не са подробно регистрирани. Според повечето оценки броят на загиналите е около 60 милиона души, включително към 20 милиона военни и 40 милиона цивилни.{{hrf|O'Brien|2010}}{{hrf|White|2007}}{{hrf|secondworldwar.co.uk|2007}} Само Съветският съюз губи през войната над 27 милиона души,{{hrf|Hosking|2006|242}} включително 8,7 милиона военни и 19 милиона цивилни,{{hrf|Ellman|1994}} а четвърт от цялото население на страната са ранени или убити.{{hrf|Smith|1994|204}} Военните загуби на Германия са 5,3 милиона души, главно на Източния фронт и при крайната съпротива в самата Германия.{{hrf|Herf|2003}} По време на войната в Китай, както и [[Битка при Халхин Гол|при Халхин Гол]], японците използват различни видове [[Химическо оръжие|химически]] и [[Биологично оръжие|биологични оръжия]].{{hrf|Gold|1996|75 – 77}}{{hrf|Tucker|2004|320}}{{hrf|Harris|2002|74}} Както японците, така и германците, извършват опити с такива оръжия върху цивилни,{{hrf|Lee|2002|69}} а понякога и върху [[военнопленник|военнопленници]].{{hrf|The Japan Times Online|2004}} В самия край на войната Съединените щати за пръв път в историята използват [[атомно оръжие]].{{hrf|Hakim|1995|}} По-голямата част от жертвите във войната са цивилни, които загиват както при самите военни действия, включително при стратегически бомбардировки, така и при опитите на воюващите страни да удържат контрола над окупирани територии с враждебно население. В Азия броят на цивилните жертви на Съюзниците по някои оценки надхвърля 10 милиона души,{{hrf|Rummell|2010}} включително 7,5 милиона китайци.{{hrf|Dear|2001|290}} Най-известното военно престъпление на японците е [[Клане в Нанкин|Нанкинското клане]], при което са избити между 50 и 300 хиляди китайски цивилни,{{hrf|Chang|1997|102}} а само при [[Политика на трите „всичко“|Кампанията на трите „всичко“]] загиват 2,7 милиона души.{{hrf|Bix|2000|}} [[Файл:The Liberation of Bergen-belsen Concentration Camp, April 1945 BU4031.jpg|мини|ляво|Масово погребване на затворнички от германския лагер „[[Берген-Белзен]]“]] По различни оценки между 11{{hrf|Florida Center for Instructional Technology|2005}} и 17 милиона{{hrf|Niewyk|2000|45 – 52}} цивилни умират в резултат, пряк или непряк, от [[Расизъм|расистката]] политика на германските националсоциалисти. Сред тях са около [[Холокост|6 милиона евреи]], милиони [[Славянски народи|славяни]] (включително над 1,9 милиона поляци,{{hrf|Snyder|2009|}}{{hrf|ushmm.org|2016}} както и [[цигани]], [[Инвалидност|инвалиди]], [[хомосексуалност|хомосексуални]], [[Масонство|масони]], [[свидетели на Йехова]] и други групи, определяни като „негодни за живот“.{{hrf|BBC|2006}}{{hrf|Niewyk|2000|45 – 52}}{{hrf|United States Holocaust Memorial Museum|2006|}} Над 200 хиляди [[сърби]], наред с цигани и евреи, са избити от марионетната [[Независима хърватска държава]],{{hrf|Evans|2008|158 – 160, 234 – 236}} а повече от 100 хиляди поляци – от партизанската [[Украинска въстаническа армия]], главно по време на [[Волинско клане|Волинските кланета]].{{hrf|volhyniamassacre.eu|2018}} В изключително тежки условия са поставени съветските военнопленници в Германия, като 3,6 милиона от общо 5,7 милиона военнопленници губят живота си.{{hrf|Herbert|1994|222}}{{hrf|Overy|2004|568 – 569}} === Лагери и принудителен труд === По време на войната Германия масирано използва [[Принудителен труд в Нацистка Германия|принудителен труд]] – както на затворниците в концентрационните лагери, така и на около 12 милиона ''[[остарбайтер]]и'', отвлечени от окупираните територии в Източна Европа и използвани като [[робство|роби]] в германското стопанство.{{hrf|Marek|2005}} Между 1935 и 1941 година поне пет милиона китайски цивилни от Северен Китай и Манджоу-Го са изпратени на принудителен труд в японските мини и заводи, а след 1942 година броят им достига 10 милиона.{{hrf|Ju|2002}} На остров Ява на принудителен труд са подложени между 4 и 10 милиона души, а 270 хиляди са изпратени в други части на Югоизточна Азия, като повечето никога не се завръщат.{{hrf|US Library of Congress|1992}} Съществуващата и преди войната съветска мрежа на [[Гулаг]] през 1942 – 1943 година е превърната от военновременния недоимък и глада в система от лагери на смъртта,{{hrf|Getty|1993|1017 – 1049}} в която загиват множество граждани на Полша и Прибалтийските държави, отвлечени след Пакта „Рибентроп-Молотов“, както и много военнопленници от Тристранния пакт.{{hrf|Applebaum|2003|389 – 396}} В края на войната повечето съветски военнопленници, освободени от германските лагери, както и много репатрирани цивилни, са затворени в специални филтрационни лагери, след което над 270 хиляди са изпратени в Гулаг, а други 700 хиляди са използвани за принудителен труд.{{hrf|Земсков|2004}}{{hrf|Bacon|1992}}{{hrf|Ellman|2002}} [[Файл:Czeslawa Kwoka - Brasse.jpg|мини|ляво|Идентификационни снимки на полско момиче от лагера „[[Аушвиц (концлагер)|Аушвиц]]“ – около 230 хиляди деца са затворени от германците и използвани за принудителен труд или медицински експерименти]] В японските военнопленнически лагери, в които често се извършва принудителен труд, също има висока смъртност. По данни на следвоенните трибунали 27% от западните военнопленници в японските лагери загиват,{{hrf|PBS Online|2003}} седем пъти над смъртността им в германски и италиански лагери.{{hrf|Tanaka|1996|2 – 3}} Въпреки това, при капитулацията на Япония са освободени над 80 хиляди западни военнопленници, докато освободените китайци са едва 56 души.{{hrf|Bix|2000|360}} === Окупация === [[Файл:Palmiry before execution.jpg|мини|Полски цивилни преди екзекуцията им от германците [[Палмирийско клане|в Палмирийската гора]] през 1940 година]] В Европа окупацията на територии от Тристранния пакт има две форми. В Западна, Северна и Централна Европа Германия установява икономическа политика, чрез която към края на войната извлича към 69,5 милиарда райхсмарки, без да се включват директно заграбените промишлени стоки, военно оборудване, суровини, произведения на изкуството и други.{{hrf|Liberman|1996|42}} Така бюджетните приходи на Германия от окупираните територии са над 40% от събираните в самата Германия, а към края на войната достигат почти 40% от общите бюджетни приходи.{{hrf|Milward|1992|138}} [[Файл:Bundesarchiv Bild 101I-031-2436-03A, Russland, Hinrichtung von Partisanen retouched.jpg|мини|ляво|Съветски партизани, обесени от германците]] В Източна Европа очакваните от германците ползи от новоусвоеното „[[жизнено пространство]]“ така и не се реализират, тъй като променливата фронтова линия и съветската [[политика на опожарената земя]] ги лишават от възможността да извличат съществени ресурси.{{hrf|Milward|1992|148}} В същото време, за разлика от Западна Европа, расистката политика на германците води до изключително лошо отношение към славянското население, често съпътствано с масови екзекуции.{{hrf|Barber|2006|232}} В повечето окупирани територии в Европа възникват различни по значимост [[Съпротива (Втора световна война)|съпротивителни движения]], но те не оказват съществено влияние върху военните операции на Тристранния пакт.{{hrf|Hill|2005|5}}{{hrf|Christofferson|2006|156}} В Азия японците описват агресията си като създаване на [[Велика източноазиатска сфера на съпроцъфтяване]], чрез която освобождават страните в региона от европейския колониализъм.{{hrf|Radtke|1997|107}} Макар в някои страни японците наистина да са посрещнати като освободители, изключителната им бруталност обикновено бързо обръща общественото мнение срещу тях.{{hrf|Rahn|2001|266}} Все пак Япония постига основната си стратегическа цел в Югоизточна Азия, осигуряването на достъп до нефтените находища – още при първоначалното завладяване японците заграбват 550 хиляди тона нефт, а към 1943 година достигат 76% от довоенното производство на Нидерландска Индия, 6,8 милиона тона годишно.{{hrf|Rahn|2001|266}} === Стопанство === [[Файл:WorldWarII-GDP-Relations-Allies-Axis-simple.svg|мини|upright=1.5|lang=bg|Съотношение на брутния вътрешен продукт на Съюзниците и Тристранния пакт между 1938 и 1945 година]] Преди началото на войната Съюзниците в Европа имат значително демографско и стопанско преимущество пред страните от Тристранния пакт. През 1938 година Великобритания с нейните доминиони, Франция и Полша имат с 30% по-голямо население и по-голям брутен вътрешен продукт от Германия и Италия, а с отчитане и на колониите преимуществото на Съюзниците е петкратно в население и двукратно в брутен вътрешен продукт.{{hrf|Harrison|1998|3}} По същото време в Азия Китай има 6 пъти по-голямо население от Япония, но само с 89% по-голям брутен вътрешен продукт, а при отчитане на японските владения – 3 пъти по-голямо население и с 38% по-голям брутен вътрешен продукт.{{hrf|Harrison|1998|3}} Макар първоначалното стопанско и демографско преимущество на Съюзниците до известна степен да е намалено след първите успехи на Германия и Япония, то бързо е възстановено и се превръща в решаващ фактор от 1941 година, когато Съединените щати и Съветският съюз стават част от Съюзниците, а войната се превръща във [[война на изтощение]].{{hrf|Harrison|1998|2}} За времето на цялата война Съединените щати произвеждат около две трети от военното оборудване на Съюзниците, включително кораби, самолети, артилерия, танкове, камиони и боеприпаси.{{hrf|Wilson|2016|2}} Още в началото на войната Германия и Япония не са подготвени за продължителни военни действия.{{hrf|British Bombing Survey Unit|1998|84}}{{hrf|Lindberg|2001|126}} В допълнение към довоенното си преимущество в промишлеността, Съюзниците разполагат с по-добър достъп до природни ресурси и успяват по-бързо да реорганизират икономиката си за нуждите на войната,{{hrf|Overy|1994|26}} включително привличайки по-ефективно жени в [[работна сила|работната сила]].{{hrf|Bernstein|1991|267}} Германия и Япония не успяват да компенсират изоставането си и с масовото използване на [[принудителен труд]]{{hrf|United Nations|2005|23}} на 12 милиона души от Източна Европа{{hrf|Marek|2005}} и 18 милиона души от Далечния Изток.{{hrf|Ju|2002}}{{hrf|US Library of Congress|1992}} Промишленият капацитет на Тристранния пакт е сериозно засегнат и от стратегическите бомбардировки на Съюзниците през втората половина на войната.{{hrf|Griffith|1999|203}} === Военни и технически нововъведения === [[Файл:Boeing-Whichata B-29 Assembly Line - 1944.jpg|мини|Линия за сглобяване на стратегически бомбардировачи „[[Боинг B-29]]“ през 1944 година]] Втората световна война превръща [[военновъздушни сили|военновъздушните сили]] в основен клон на въоръжените сили на воюващите страни. Самолети се използват [[Разузнавателен самолет|за разузнаване]], като [[изтребител]]и и [[бомбардировач]]и и за [[близка въздушна поддръжка|поддръжка на наземни операции]], като всяка от тези функции се развива значително. Сред нововъведенията са широкото използване на [[въздушен транспорт]] за бързо придвижване на приоритетни доставки, оборудване и персонал{{hrf|Tucker|2004|76}} и [[стратегическа бомбардировка|стратегическите бомбардировки]] на противникови промишлени центрове и големи градове.{{hrf|Levine|1992|227}} Развива се и [[противовъздушна отбрана|противовъздушната отбрана]], която започва да използва [[радиолокатор]]и и наземна противовъздушна артилерия. Създадени са първите [[реактивен самолет|реактивни самолети]], които поради късното си въвеждане не оказват голямо въздействие върху военните действия, но в следвоенния период се превръщат в основа на военновъздушните сили по света.{{hrf|Klavans|1997|13 – 361}}{{hrf|Ward|2010|247 – 251}} Разработват се и първите [[Ракетно оръжие|управляеми ракети]], но те достигат необходимото ниво за надеждна [[Ракета земя-въздух|употреба срещу самолети]] едва след края на войната. Напредък е постигнат в почти всяка насока на [[военноморско дело|военноморското дело]], но най-вече при [[самолетоносач]]ите и [[подводница|подводниците]]. Макар морската авиация да няма особени успехи в началото на войната, операциите [[Битка при Таранто|при Таранто]], [[Нападение над Пърл Харбър|при Пърл Харбър]] и [[Битка в Коралово море|в Коралово море]] налагат самолетоносачите като преобладаващ основен кораб на мястото на [[Линеен кораб|линейните кораби]].{{hrf|Tucker|2004|163}}{{hrf|Bishop|2004|7}}{{hrf|Chenoweth|2005|180}} Самолетоносачите са по-икономични, заради относително ниската стойност на самолетите,{{hrf|Hearn|2007|14}} както и заради по-малката необходимост от тежко брониране.{{hrf|Gardiner|2004|52}} В Атлантическия океан [[Ескортен самолетоносач|ескортните самолетоносачи]] се оказват ключов елемент на съюзническите конвои с големия си радиус на ефективна защита, спомагайки за затварянето на [[Средноатлантическа празнина|Средноатлантическата празнина]].{{hrf|Sumner|2001|25}} Воюващите страни отделят голямо внимание на подводниците, които доказват ефективността си още в Първата световна война.{{hrf|Burcher|1995|15}} Британците се концентрират върху разработките в областта на [[противоподводна отбрана|противоподводната отбрана]], като създаването на [[сонар]]и и организирането на конвои, докато германците се насочват към нападателни техники, като разработения за тази цел [[Подводница от тип VII|Тип VII]] и [[тактика на вълчата глутница|тактиката на вълчата глутница]].{{hrf|Burcher|1995|16}} [[Файл:Bundesarchiv Bild 141-1880, Peenemünde, Start einer V2.jpg|мини|upright=0.9|ляво|Изстрелване на ракета „[[Фау-2]]“ от полигона „[[Пенемюнде (полигон)|Пенемюнде]]“ през юни 1943 година]] [[Сухопътна война|Сухопътната война]] се развива от статичните фронтови линии на [[окопна война|окопната война]] от времето на Първата световна война, разчитащи на подобрената [[артилерия]], превъзхождаща по бързина [[пехота]]та и [[кавалерия]]та, към повишената мобилност и [[общовойскови бой|общовойсковия бой]]. [[Танк]]овете, използвани дотогава предимно за поддръжка на пехотата, се превръщат в основно оръжие.{{hrf|Tucker|2004|125}} Още в края на 30-те години танковете са значително по-усъвършенствани, отколкото през Първата световна война,{{hrf|Dupuy|1982|231}} а технологията им не спира да се развива през цялата война с подобрения в скоростта, защитата и огневата мощ. В началото на войната преобладава мнението, че вражеските танкове трябва да се посрещат с танкове с по-добри характеристики.{{hrf|Tucker|2004|108}} Тази концепция е поставена под въпрос от лошото представяне на относително леките ранни танкове срещу бронирани машини, както и от германската доктрина за избягване на пряк сблъсък между танкови части. Този подход, предпочитащ използването на общовойскови бой, става основа на успешната германска тактика на светкавична война в Полша и Франция.{{hrf|Tucker|2004|125}} В хода на войната се разработват и различни средства за [[Противотанкова отбрана|унищожаване на танкове]], като [[Стрелба от закрита позиция|артилерийски обстрел от закрита позиция]], [[Противотанково оръдие|противотанкови оръдия]], включително [[Самоходно оръдие|самоходни]], [[противотанкова мина|противотанкови мини]], пехотни противотанкови оръжия с малък обхват.{{hrf|Tucker|2004|108}} [[Файл:Trinity device readied.jpg|мини|Първият в историята [[ядрен опит]] „[[Тринити (опит)|Тринити]]“ през юли 1945 година]] Дори при мащабната механизация на сухопътните войски, пехотата остава гръбнакът на всички армии,{{hrf|Tucker|2004|734}} макар екипировката ѝ да остава сходна с тази от Първата световна война.{{hrf|Cowley|2001|221}} Широко разпространение получават леките картечници, като германската „[[MG34]]“, и различни [[картечен пистолет|картечни пистолети]], подходящи за близък бой в градска среда или в джунглата.{{hrf|Cowley|2001|221}} [[Автомат (оръжие)|Автоматът]], едно от късните изобретения от времето на Втората световна война, съчетаващо характеристики на пушка и картечен пистолет, след нейния край се превръща в масовото оръжие на пехотата по целия свят.{{hrf|Sprague|2006|1}} Основните воюващи държави се опитват да разрешат проблема със сложността и сигурността на използваните в [[криптография]]та големи кодови книги с разработването на [[Шифроване|шифровъчни машини]], като германската „[[Енигма (машина)|Енигма]]“,{{hrf|Ratcliff|2006|11}} а развитието на [[радиоелектронно разузнаване|радиоелектронното разузнаване]] и [[криптоанализ]]а засилват обратния процес на дешифроване. Друга насока на [[военно разузнаване|военното разузнаване]] е ефективното използване на [[мистификация|мистификации]], като съюзническите операции [[Операция „Минсмийт“|„Минсмийт“]] и [[Операция „Бодигард“|„Бодигард“]].{{hrf|Schoenherr|2007}}{{hrf|Rowe|2009}} Други технически и инженерни постижения по време на войната или в резултат от нея са първите програмируеми компютри („[[Z3]]“, „[[Colossus Mark I|Colossus]]“ и ENIAC), [[Фау-1|управляеми]] и [[Фау-2|балистични ракети]], [[Ядрено оръжие|ядрени оръжия]], [[операционни изследвания]] и [[Мълбери|изкуствени пристанища]]. През войната започва масовото производство и използване на антибиотика [[пеницилин]].{{hrf|American Chemical Society|2019}} == Бележки == <references /> ; Цитирани източници {{дребно| * {{cite book | last = Гречко | first = Андрей Антонович | year = 1982 | title = История второй мировой войны 1939 – 1945 гг. Том 12. Итоги и уроки второй мировой войны | publisher = Воениздат | url = https://books.google.com/books?id=GOofAAAAMAAJ | lang = ru}} * {{cite | фамилия-част = Земсков | име-част = Виктор | заглавие-част = Репатриация перемещённых советских граждан | url-част = http://scepsis.net/library/id_1234.html | заглавие = Война и общество, 1941 – 1945 книга вторая | място = Москва | издател = Наука | дата = 2004 | език = ru}} * {{Cite book | last = Adamthwaite | first = Anthony P | year = 1992 | title = The Making of the Second World War | isbn = 978-0-415-90716-3 | publisher = Routledge | location = New York | url = https://archive.org/details/makingofsecondwo00adam_0 | lang = en}} * {{cite web | publisher = American Chemical Society | year = 2019 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20190628035235/https://www.acs.org/content/acs/en/education/whatischemistry/landmarks/flemingpenicillin.html | archivedate = 2019-06-28 | url = https://www.acs.org/content/acs/en/education/whatischemistry/landmarks/flemingpenicillin.html | title = Discovery and Development of Penicillin: International Historic Chemical Landmark | location = Washington, D.C. | accessdate = 2019-07-15 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Anderson | first = Irvine H., Jr | year = 1975 | title = The 1941 De Facto Embargo on Oil to Japan: A Bureaucratic Reflex | journal = The Pacific Historical Review | volume = 44 | issue = 2 | pages = 201 – 231 | jstor = 3638003 | doi = 10.2307/3638003 | lang = en| issn=0030-8684 }} * {{Cite book | last = Applebaum | first = Anne | authorlink = Ан Епълбаум | year = 2003 | title = Gulag: A History of the Soviet Camps | url = https://archive.org/details/gulaghistoryofso0000appl | location = London | publisher = Allen Lane | isbn = 978-0-7139-9322-6 | lang = en}} * {{Cite book | last = Applebaum | first = Anne | year = 2012 | title = Iron Curtain: The Crushing of Eastern Europe 1944 – 56 | location = London | publisher = Allen Lane | isbn = 978-0-7139-9868-9 | lang = en}} * {{cite web | publisher = Asia Times | year = 2016 | url = http://www.atimes.com/article/fact-box-japan-russia-never-signed-wwii-peace-treaty/ | archiveurl = https://web.archive.org/web/20180604072306/http://www.atimes.com/article/fact-box-japan-russia-never-signed-wwii-peace-treaty/ | title = Why Japan and Russia never signed a WWII peace treaty | work = atimes.com | accessdate = 2018-06-04 | lang = en | архив_дата = 2018-06-04 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180604072306/http://www.atimes.com/article/fact-box-japan-russia-never-signed-wwii-peace-treaty/ }} * {{Cite journal | last = Bacon | first = Edwin | year = 1992 | title = Glasnost' and the Gulag: New Information on Soviet Forced Labour around World War II | journal = Soviet Studies | volume = 44 | issue = 6 | pages = 1069 – 1086 | jstor = 152330 | doi = 10.1080/09668139208412066 | lang = en}} * {{Cite book | last = Badsey | first = Stephen | year = 1990 | title = Normandy 1944: Allied Landings and Breakout | url = https://archive.org/details/normandy1944alli0000bads_o8g0 | location = Oxford | publisher = Osprey Publishing | isbn = 978-0-85045-921-0 | lang = en}} * {{Cite book | last = Balabkins | first = Nicholas | year = 1964 | title = Germany Under Direct Controls: Economic Aspects of Industrial Disarmament 1945 – 1948 | url = https://archive.org/details/germanyunderdire0000bala | location = New Brunswick, NJ | publisher = Rutgers University Press | isbn = 978-0-8135-0449-0 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Barber | име-част = John | съавтори-част = Mark Harrison | заглавие-част = Patriotic War, 1941 – 1945 | фамилия = Suny | име = Ronald Grigor (ed.) | заглавие = The Cambridge History of Russia, Volume III: The Twentieth Century | място = Cambridge | издател = Cambridge University Press | дата = 2006 | isbn = 978-0-521-81144-6 | език = en | страница = 217 – 242}} * {{Cite book | last = Barker | first = A. J | year = 1971 | title = The Rape of Ethiopia 1936 | url = https://archive.org/details/bwb_O8-BST-810 | location = New York | publisher = Ballantine Books | isbn = 978-0-345-02462-6 | lang = en}} * {{cite web | publisher = BBC | year = 2006 | work = bbc.co.uk | url = http://www.bbc.co.uk/tyne/content/articles/2005/01/20/holocaust_memorial_other_victims_feature.shtml | title = Non-Jewish Holocaust Victims: The 5,000,000 others | date = April 2006 | accessdate = 2013-08-04 | archive-url = https://web.archive.org/web/20130303054845/http://www.bbc.co.uk/tyne/content/articles/2005/01/20/holocaust_memorial_other_victims_feature.shtml |archivedate = 2013-03-03 | url-status = live | lang = en}} * {{Cite book | last = Beevor | first = Antony | authorlink = Антъни Бийвър | year = 1998 | title = Stalingrad | url = https://archive.org/details/stalingrad0000beev_b9h0 | location = New York | publisher = Viking | isbn = 978-0-670-87095-0 | lang = en}} * {{Cite book | last = Beevor | first = Antony | year = 2012 | title = The Second World War | location = London | publisher = Weidenfeld & Nicolson | isbn = 978-0-297-84497-6 | lang = en}} * {{Cite book | last = Bellamy | first = Chris T | year = 2007 | title = Absolute War: Soviet Russia in the Second World War | url = https://archive.org/details/absolutewarsovie0000bell_x5w0 | location = New York | publisher = Alfred A. Knopf | isbn = 978-0-375-41086-4 | lang = en}} * {{Cite book | last = Ben-Horin | first = Eliahu | year = 1943 | title = The Middle East: Crossroads of History | url = https://archive.org/details/middleeastcrossr0000elia | location = New York | publisher = W.W. Norton | lang = en}} * {{Cite book | last = Berend | first = Ivan T | authorlink = Иван Беренд | year = 1996| title= Central and Eastern Europe, 1944 – 1993: Detour from the Periphery to the Periphery | location = Cambridge | publisher = Cambridge University Press | isbn = 978-0-521-55066-6 | lang = en}} * {{Cite book | last = Bernstein | first = Gail Lee | year = 1991 | title = Recreating Japanese Women, 1600 – 1945 | location = Berkeley & Los Angeles | publisher = University of California Press | isbn = 978-0-520-07017-2 | lang = en}} * {{Cite book | last = Bilhartz | first = Terry D. | coauthors = Alan C. Elliott | year = 2007 | title = Currents in American History: A Brief History of the United States | url = https://archive.org/details/currentsinameric0000bilh | location = Armonk, NY | publisher = M.E. Sharpe | isbn = 978-0-7656-1821-4 | lang = en}} * {{Cite book | last = Bilinsky | first = Yaroslav | year = 1999 | title = Endgame in NATO's Enlargement: The Baltic States and Ukraine | location = Westport, CT | publisher = Greenwood Publishing Group | isbn = 978-0-275-96363-7 | lang = en}} * {{Cite book | last = Bishop | first = Chris | coauhtors = Chris Chant | title = Aircraft Carriers: The World's Greatest Naval Vessels and Their Aircraft | publisher = Silverdale Books | year = 2004 | isbn = 978-1-84509-079-1 | location = Wigston, Leics | lang = en}} * {{Cite book | last = Bix | first = Herbert P | year = 2000 | title = Hirohito and the Making of Modern Japan | url = https://archive.org/details/hirohitomakingof0000bixh | location = New York | publisher = HarperCollins | isbn = 978-0-06-019314-0 | lang = en}} * {{cite web | last = Bjorkman | first = James | year = 2016 | url = https://worldwartwodaily.filminspector.com/2016/05/january-18-1940-new-hope-for-allied.html | title = January 18, 1940: New Hope for Allied Shipping | work = worldwartwodaily.filminspector.com | publisher = worldwartwodaily.filminspector.com | accessdate = 2020-02-05 | lang = en}} * {{Cite book | last = Black | first = Jeremy | authorlink = Джереми Блек | year = 2003 | title = World War Two: A Military History | location = Abingdon & New York | publisher = Routledge | isbn = 978-0-415-30534-1 | lang = en}} * {{Cite book | last = Blinkhorn | first = Martin | year = 2006 | origyear = 1984 | title = Mussolini and Fascist Italy | url = https://archive.org/details/mussolinifascist0000blin_h8c7 | edition = 3rd | location = Abingdon & New York | publisher = Routledge | isbn = 978-0-415-26206-4 | lang = en}} * {{Cite book | last = Bonner | first = Kit | coauthors = Carolyn Bonner | year = 2001 | title = Warship Boneyards | url = https://archive.org/details/warshipboneyards0000bonn | location = Osceola, WI | publisher = MBI Publishing Company | isbn = 978-0-7603-0870-7 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Borstelmann | име-част = Thomas | заглавие-част = The United States, the Cold War, and the colour line | фамилия = Leffler | име = Melvyn P. | съавтори = David S. Painter (eds.) | заглавие = Origins of the Cold War: An International History | място = Routledge | издател = Abingdon & New York | дата = 2005 | isbn = 978-0-415-34109-7 | език = en | страница = 317 – 332}} * {{Cite book | last = Bosworth | first = Richard | coauthors = Joseph Maiolo | title = The Cambridge History of the Second World War Volume 2: Politics and Ideology | series = The Cambridge History of the Second World War (3 vol) | location = Cambridge | publisher = Cambridge University Press | year = 2015 | url = http://universitypublishingonline.org/cambridge/histories/subject_title_list.jsf?subjectCode=15&heading=Warfare&tSort=title+closed&aSort=author+default_list&ySort=year+default_list | lang = en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160820160141/http://universitypublishingonline.org/cambridge/histories/subject_title_list.jsf?subjectCode=15&heading=Warfare&tSort=title+closed&aSort=author+default_list&ySort=year+default_list |date=2016-08-20 }} * {{Cite book | last = Brayley | first = Martin J | year = 2002 | title = The British Army 1939 – 45, Volume 3: The Far East | location = Oxford | publisher = Osprey Publishing | isbn = 978-1-84176-238-8 | lang = en}} * {{Cite book | author = British Bombing Survey Unit | year = 1998 | title = The Strategic Air War Against Germany, 1939 – 1945 | location = London & Portland, OR | publisher = Frank Cass Publishers | isbn = 978-0-7146-4722-7 | lang = en}} * {{Cite book | last = Brody | first = J. Kenneth | year = 1999 | title = The Avoidable War: Pierre Laval and the Politics of Reality, 1935 – 1936 | url = https://archive.org/details/avoidablewar0000brod | location = New Brunswick, NJ | publisher = Transaction Publishers | isbn = 978-0-7658-0622-2 | lang = en}} * {{Cite book | last = Brown | first = David | year = 2004 | title = The Road to Oran: Anglo-French Naval Relations, September 1939 – July 1940 | location = London & New York | publisher = Frank Cass | isbn = 978-0-7146-5461-4 | lang = en}} * {{Cite book | last = Buchanan | first = Tom | year = 2006 | title = Europe's Troubled Peace, 1945 – 2000 | url = https://archive.org/details/europestroubledp0000buch | location = Oxford & Malden, MA | publisher = Blackwell Publishing | isbn = 978-0-631-22162-3 | lang = en}} * {{Cite book | last = Bueno de Mesquita | first = Bruce | authorlink = Брус Буено де Мескита | coauthors = Alastair Smith, Randolph M. Siverson, James D. Morrow | year = 2003 | title = The Logic of Political Survival | location = Cambridge, MA | publisher = MIT Press | isbn = 978-0-262-02546-1 | lang = en}} * {{Cite book | last = Bull | first = Martin J. | coauthors = James L. Newell | year = 2005 | title = Italian Politics: Adjustment Under Duress | url = https://archive.org/details/italianpoliticsa0000bull | publisher = Polity | isbn = 978-0-7456-1298-0 | lang = en}} * {{Cite book | last = Bullock | first = Alan | authorlink = Алън Бълок | year = 1990 | title = Hitler: A Study in Tyranny | url = https://archive.org/details/hitlerstudyintyr0000bull_c8v9 | location = London | publisher = Penguin Books | isbn = 978-0-14-013564-0 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Burcher | first = Roy | coauthors = Louis Rydill | year = 1995 | title = Concepts in Submarine Design | url = https://archive.org/details/sim_journal-of-applied-mechanics_1995-03_62_1/page/n271 | journal = Journal of Applied Mechanics | volume = 62 | issue = 1 | pages = 268 | location = Cambridge | publisher = Cambridge University Press | isbn = 978-0-521-55926-3 | bibcode = 1995JAM....62R.268B | doi = 10.1115/1.2895927 | lang = en}} * {{Cite book | last = Busky | first = Donald F | year = 2002 | title = Communism in History and Theory: Asia, Africa, and the Americas | url = https://archive.org/details/communisminhisto0000busk | location = Westport, CT | publisher = Praeger Publishers | isbn = 978-0-275-97733-7 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Cantril | first = Hadley | year = 1940 | title = America Faces the War: A Study in Public Opinion | journal = Public Opinion Quarterly | volume = 4 | issue = 3 | pages = 387 – 407 | jstor = 2745078 | doi = 10.1086/265420 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Ch'i | име-част = Hsi-Sheng | заглавие-част = The Military Dimension, 1942 – 1945 | фамилия = Hsiung | име = James C. | съавтори = Steven I. Levine (ed.) | заглавие = China's Bitter Victory: War with Japan, 1937 – 45 | място = Armonk, NY | издател = M.E. Sharpe | дата = 1992 | isbn = 978-1-56324-246-5 | език = en | страница = 157 – 184}} * {{Cite book | last = Chang | first = Iris | authorlink = Айрис Чан | year = 1997 | title = The Rape of Nanking: The Forgotten Holocaust of World War II | location = New York | publisher = Basic Books | isbn = 978-0-465-06835-7 | url = https://archive.org/details/rapeofnankingfor00chan | lang = en}} * {{Cite book | last = Chant | first = Christopher | year = 1986 | title = The Encyclopedia of Codenames of World War II | url = https://archive.org/details/encyclopediaofco0000chan | publisher = Routledge & Kegan Paul | isbn = 978-0-7102-0718-0 | lang = en}} * {{Cite book | last = Chenoweth | first = H. Avery | coauthors = Brooke Nihart | title = Semper Fi: The Definitive Illustrated History of the U.S. Marines | publisher = Main Street | year = 2005 | isbn = 978-1-4027-3099-3 | location = New York | lang = en}} * {{cite book | last = Chevrier | first = Marie Isabelle | coauthors = Krzysztof Chomiczewski, Henri Garrigue, Gyorgy Granasztói, Malcolm R. Dando, G.S. Pearson | year = 2004 | title = The Implementation of Legally Binding Measures to Strengthen the Biological and Toxin Weapons Convention: Proceedings of the NATO Advanced Study Institute, held in Budapest, Hungary, 2001 | publisher = Springer Science & Business Media | isbn = 9781402020971 | lang = en}} * {{Cite book | last = Christofferson | first = Thomas R. | coauthors = Michael S. Christofferson | year = 2006 | title = France During World War II: From Defeat to Liberation | location = New York | publisher = Fordham University Press | isbn = 978-0-8232-2562-0 | lang = en}} * {{Cite book | last = Chubarov | first = Alexander | year = 2001 | title = Russia's Bitter Path to Modernity: A History of the Soviet and Post-Soviet Eras | location = London & New York | publisher = Continuum | isbn = 978-0-8264-1350-5 | url = https://archive.org/details/russiasbitterpat0000chub | lang = en}} * {{Cite journal | last = Cienciala | first = Anna M | year = 2010 | title = Another look at the Poles and Poland during World War II | journal = The Polish Review | volume = 55 | issue = 1 | pages = 123 – 143 | jstor = 25779864 | lang = en}} * {{Cite book | last = Clogg | first = Richard | year = 2002 | title = A Concise History of Greece | edition = 2nd | location = Cambridge | publisher = [Cambridge University Press | isbn = 978-0-521-80872-9 | url = https://archive.org/details/concisehistoryof00clog_0 | lang = en}} * {{Cite book | last = Coble | first = Parks M | year = 2003 | title = Chinese Capitalists in Japan's New Order: The Occupied Lower Yangzi, 1937 – 1945 | location = Berkeley & Los Angeles | publisher = University of California Press | isbn = 978-0-520-23268-6 | lang = en}} * {{Cite book | last = Collier | first = Martin | coauthors = Philip Pedley | year = 2000 | title = Germany 1919 – 45 | url = https://archive.org/details/germany1919450000coll | location = Oxford | publisher = Heinemann | isbn = 978-0-435-32721-7 | lang = en}} * {{Cite book | last = Collier | first = Paul | year = 2003 | title = The Second World War (4): The Mediterranean 1940 – 1945 | location = Oxford | publisher = Osprey Publishing | isbn = 978-1-84176-539-6 | lang = en}} * {{Cite book | last = Commager | first = Henry Steele | year = 2004 | title = The Story of the Second World War | publisher = Brassey's | isbn = 978-1-57488-741-9 | lang = en}} * {{cite journal | journal = Contemporary China | url = http://ibiblio.org/pha/policy/1941/411209b.html | volume = 1 | issue = 15 | date = 15 December 1941 | year = 1941 | title = China's Declaration of War Against Japan, Also Against Germany and Italy | accessdate = 2019-06-06 | archive-url = https://web.archive.org/web/20180325210216/http://ibiblio.org/pha/policy/1941/411209b.html |archivedate = 2018-03-25 | url-status = live | lang = en}} * {{Cite journal | last = Coogan | first = Anthony | year = 1993 | title = The Volunteer Armies of Northeast China | url = https://www.questia.com/googleScholar.qst?docId=5000186948 | journal = History Today | volume = 43 | accessdate = 2012-05-06 | lang = en | archive-date = 2012-05-11 | archive-url = https://web.archive.org/web/20120511015311/http://www.questia.com/googleScholar.qst?docId=5000186948 }} * {{Cite book | last = Cook | first = Chris | coauthors = Diccon Bewes | year = 1997 | title = What Happened Where: A Guide to Places and Events in Twentieth-Century History | url = https://archive.org/details/whathappenedwher0000cook | location = London | publisher = UCL Press | isbn = 978-1-85728-532-1 | lang = en}} * {{cite book | last = Coox | first = Alvin | title = Nomonhan: Japan against Russia, 1939 | year = 1985 | publisher = Stanford University Press | location = Stanford, CA | isbn = 978-0-8047-1835-6 | lang = en}} * {{Cite book | last = Cowley | first = Robert | coauthors = Geoffrey Parker (eds.) | year = 2001 | title = The Reader's Companion to Military History | url = https://archive.org/details/readerscompanion0000unse_x0k0 | location = Boston | publisher = Houghton Mifflin Company | isbn = 978-0-618-12742-9 | lang = en}} * {{Cite book | last = Darwin | first = John | year = 2007 | title = After Tamerlane: The Rise & Fall of Global Empires 1400 – 2000 | url = https://archive.org/details/aftertamerlaneho0000darw | location = London | publisher = Penguin Books | isbn = 978-0-14-101022-9 | lang = en}} * {{cite book | last = Davies | first = Norman | authorlink = Норман Дейвис | year = 2008 | title = Europe at War 1939 – 1945: No Simple Victory | publisher = Pan Macmillan | isbn = 9780330472296 | lang = en}} * {{Cite book | last = Dear | first = I.C.B. | coauthors = M.R.D. Foot (eds.) | year = 2001 | origyear = 1995 | title = The Oxford Companion to World War II | url = https://archive.org/details/oxfordcompaniont0000unse_y4p2 | location = Oxford | publisher = Oxford University Press | isbn = 978-0-19-860446-4 | lang = en}} * {{cite book | last = Deighton | first = Len | year = 1979 | title = Blitzkrieg: From the Rise of Hitler to the Fall of Dunkirk | publisher = Jonathan Cape | isbn = 978-0224037785 | lang = en}} * {{Cite book | last = Deighton | first = Len | title = Blood, Tears and Folly | publisher = Pimlico | year = 1993 | isbn = 978-0-7126-6226-0 | location = London | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = DeLong | име-част = J. Bradford | автор-част-препратка = Брадфорд Делонг | съавтори-част = Barry Eichengreen | заглавие-част = The Marshall Plan: History's Most Successful Structural Adjustment Program | фамилия = Dornbusch | име = Rudiger | съавтори = Wilhelm Nölling, Richard Layard (eds.) | заглавие = Postwar Economic Reconstruction and Lessons for the East Today | място = Cambridge, MA | издател = MIT Press | дата = 1993 | isbn = 978-0-262-04136-2 | език = en | страница = 189 – 230}} * {{Cite book | last = Dower | first = John W | year = 1986 | title = War Without Mercy: Race and Power in the Pacific War | url = https://archive.org/details/warwithoutmercyr00dowe | location = New York | publisher = Pantheon Books | isbn = 978-0-394-50030-0 | lang = en}} * {{Cite book | last = Drea | first = Edward J | year = 2003 | title = In the Service of the Emperor: Essays on the Imperial Japanese Army | location = Lincoln, NE | publisher = University of Nebraska Press | isbn = 978-0-8032-6638-4 | lang = en}} * {{Cite book | last = Dunn | first = Dennis J | year = 1998 | title = Caught Between Roosevelt & Stalin: America's Ambassadors to Moscow | location = Lexington, KY | publisher = University Press of Kentucky | isbn = 978-0-8131-2023-2 | lang = en}} * {{Cite book | last = Dupuy | first = Trevor Nevitt | title = The Evolution of Weapons and Warfare | publisher = Jane's Information Group | isbn = 978-0-7106-0123-0 | year = 1982 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Eastman | име-част = Lloyd E | заглавие-част = Nationalist China during the Sino-Japanese War 1937 – 1945 | фамилия = Fairbank | име = John K. | съавтори = Denis Twitchett (eds.) | заглавие = The Cambridge History of China, Volume 13: Republican China 1912 – 1949, Part 2 | място = Cambridge | издател = Cambridge University Press | дата = 1986 | isbn = 978-0-521-24338-4 | език = en}} * {{Cite book | last = Eberhardt | first = Piotr | year = 2006 | url = http://www.igipz.pan.pl/en/zpz/Political_migrations.pdf | archive-url = https://web.archive.org/web/20150626151411/http://www.igipz.pan.pl/en/zpz/Political_migrations.pdf | url-status = dead |archivedate = 2015-06-26 | title = Political Migrations in Poland 1939 – 1948 | publisher = Didactica | isbn = 978-1-5361-1035-7 | location = Warsaw | lang = en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150623213741/http://www.igipz.pan.pl/en/zpz/Political_migrations.pdf |date=2015-06-23 }} * {{Cite book | last = Eberhardt | first = Piotr | year = 2011 | url = http://rcin.org.pl/Content/15652/WA51_13607_r2011-nr12_Monografie.pdf | title = Political Migrations On Polish Territories (1939 – 1950) | publisher=Polish Academy of Sciences | isbn = 978-83-61590-46-0 | location = Warsaw | accessdate = 2018-05-03 | archive-url = https://web.archive.org/web/20140520220409/http://rcin.org.pl/Content/15652/WA51_13607_r2011-nr12_Monografie.pdf |archivedate = 2014-05-20 | url-status = live | lang = en}} * {{Cite journal | last = Eberhardt | first = Piotr | year = 2012 | title = The Curzon line as the eastern boundary of Poland. The origins and the political background | url = https://www.geographiapolonica.pl/article/item/7563.html | journal = Geographia Polonica | volume = 85 | issue = 1 | pages = 5 – 21 | accessdate = 2015-05-03 | archive-url = https://web.archive.org/web/20180503111001/https://www.geographiapolonica.pl/article/item/7563.html |archivedate = 2018-05-03 | url-status = live | doi = 10.7163/GPol.2012.1.1 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Eberhardt | first = Piotr | year = 2015 | title = The Oder-Neisse Line as Poland's western border: As postulated and made a reality | url = https://www.geographiapolonica.pl/article/item/9928.html | journal = Geographia Polonica | volume = 88 | issue = 1 | pages = 77 – 105 | accessdate = 2018-05-03 | archive-url = https://web.archive.org/web/20180503111248/https://www.geographiapolonica.pl/article/item/9928.html |archivedate = 2018-05-03 | url-status = live | doi = 10.7163/GPol.0007 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Ellman | first = Michael | coauthors = S. Maksudov | year = 1994 | title = Soviet Deaths in the Great Patriotic War: A Note | url = http://sovietinfo.tripod.com/ELM-War_Deaths.pdf | journal = Europe-Asia Studies | volume = 46 | issue = 4 | pages = 671 – 680 | jstor = 152934 | doi = 10.1080/09668139408412190 | pmid = 12288331 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Ellman | first = Michael | year = 2002 | title = Soviet Repression Statistics: Some Comments | url = http://artukraine.com/old/famineart/SovietCrimes.pdf | journal = Europe-Asia Studies | volume = 54 | issue = 7 | pages = 1151 – 1172 | jstor = 826310 | doi = 10.1080/0966813022000017177 | url-status = dead | archiveurl = https://web.archive.org/web/20121122071204/http://artukraine.com/old/famineart/SovietCrimes.pdf | archivedate = 2012-11-22 | lang = en}} * {{Cite book | last = Emadi-Coffin | first = Barbara | year = 2002 | title = Rethinking International Organization: Deregulation and Global Governance | location = London & New York | publisher = Routledge | isbn = 978-0-415-19540-9 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Erickson | име-част = John | заглавие-част = Moskalenko | фамилия = Shukman | име = Harold (ed.) | заглавие = Stalin's Generals | място = London | издател = Phoenix Press | дата = 2001 | isbn = 978-1-84212-513-7 | език = en | страница = 137 – 154}} * {{Cite book | last = Erickson | first = John | authorlink = Джон Ериксон | year = 2003 | title = The Road to Stalingrad | url = https://archive.org/details/roadtostalingrad0000eric_o8x6 | location = London | publisher = Cassell Military | isbn = 978-0-304-36541-8 | lang = en}} * {{Cite book | last = Evans | first = David C. | coauthors = Mark R. Peattie | year = 2012 | origyear = 1997 | title = Kaigun: Strategy, Tactics, and Technology in the Imperial Japanese Navy | url = https://archive.org/details/kaigunstrategyta0000evan | location = Annapolis, MD | publisher = Naval Institute Press | isbn = 978-1-59114-244-7 | lang = en}} * {{Cite book | last = Evans | first = Richard J | authorlink = Ричард Евънс | year = 2008 | title = The Third Reich at War | location = London | publisher = Allen Lane | isbn = 978-0-7139-9742-2 | lang = en}} * {{Cite book | last = Fairbank | first = John King | authorlink = Джон Кинг Феърбанк | coauthors = Merle Goldman | year = 2006 | origyear = 1994 | title = China: A New History | edition = 2nd | location = Cambridge | publisher = Harvard University Press | isbn = 978-0-674-01828-0 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Farrell | first = Brian P | year = 1993 | title = Yes, Prime Minister: Barbarossa, Whipcord, and the Basis of British Grand Strategy, Autumn 1941 | journal = Journal of Military History | volume = 57 | issue = 4 | pages = 599 – 625 | jstor = 2944096 | doi = 10.2307/2944096 | lang = en}} * {{Cite book | last = Ferguson | first = Niall | authorlink = Нийл Фъргюсън | year = 2006 | title = The War of the World: Twentieth-Century Conflict and the Descent of the West | url = https://archive.org/details/warofworldtwenti00nial | publisher = Penguin | isbn = 978-0-14-311239-6 | lang = en}} * {{Cite book | last = Ferris | first = John | coauthors = Evan Mawdsley | title = The Cambridge History of the Second World War, Volume I: Fighting the War | location = Cambridge | publisher = Cambridge University Press | year = 2015 | lang = en}} * {{cite web | publisher = Florida Center for Instructional Technology | url = http://fcit.usf.edu/Holocaust/people/victims.htm | title = Victims | work = A Teacher's Guide to the Holocaust | year = 2005 | accessdate = 2008-02-02 | archive-url = http://arquivo.pt/wayback/20160516094229/http://fcit.usf.edu/Holocaust/people/victims.htm |archivedate = 2016-05-16 | url-status = live | lang = en}} * {{Cite book | last = Forrest | first = Glen | coauthors = Anthony Evans, David Gibbons | year = 2012 | title = The Illustrated Timeline of Military History | url = https://archive.org/details/historytimelines0000glen | location = New York | publisher = The Rosen Publishing Group | isbn = 978-1-4488-4794-5 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Förster | име-част = Stig | съавтори-част = Myriam Gessler | заглавие-част = The Ultimate Horror: Reflections on Total War and Genocide | фамилия = Chickering | име = Roger | съавтори = Stig Förster, Bernd Greiner (eds.) | заглавие = A World at Total War: Global Conflict and the Politics of Destruction, 1937 – 1945 | място = Cambridge | издател = Cambridge University Press | дата = 2005 | isbn = 978-0-521-83432-2 | език = en | страница = 53 – 68}} * {{Cite book | last = Frei | first = Norbert | year = 2002 | title = Adenauer's Germany and the Nazi Past: The Politics of Amnesty and Integration | location = New York | publisher = Columbia University Press | isbn = 978-0-231-11882-8 | url = https://archive.org/details/adenauersgermany00frei | lang = en}} * {{Cite book | last = Gardiner | first = Robert | coauthors = David K. Brown (eds.) | year = 2004 | title = The Eclipse of the Big Gun: The Warship 1906 – 1945 | location = London | publisher = Conway Maritime Press | isbn = 978-0-85177-953-9 | lang = en}} * {{Cite book | last = Garver | first = John W | year = 1988 | title = Chinese-Soviet Relations, 1937 – 1945: The Diplomacy of Chinese Nationalism | url = https://archive.org/details/chinesesovietrel0000garv | location = New York | publisher = Oxford University Press | isbn = 978-0-19-505432-3 | lang = en}} * {{cite book | last = Genzberger | first = Christine | title = China Business: The Portable Encyclopedia for Doing Business with China | year = 1994 | publisher = World Trade Press | isbn = 978-0-9631864-3-0 | url = https://archive.org/details/chinabusinesspor0000genz/page/4 | location = Petaluma, CA | lang = en}} * {{cite journal | last = Getty | first = J. Arch | coauthors = Gábor T. Rittersporn, Viktor N. Zemskov | year = 1993 | title = Victims of the Soviet Penal System in the Pre-War Years: A First Approach on the Basisof Archival Evidence | journal = The American Historical Review | volume = 95 | issue = 4 | pages = 1017 – 1049 | lang = en}} * {{cite book | last = Ghuhl | first = Wernar | year = 2007 | title = Imperial Japan's World War Two | publisher = Transaction Publishers | isbn = 978-1412811040 | lang = en}} * {{cite book | last = Gilbert | first = Martin | authorlink = Мартин Гилбърт | title = Second World War | year = 1989 | location = London | publisher = Weidenfeld and Nicolson | isbn = 978-0-297-79616-9 | url = https://archive.org/details/secondworldwar00gilb_0 | lang = en}} * {{Cite book | last = Gilbert | first = Adrian | year = 2003 | title = The Encyclopedia of Warfare: From Earliest Times to the Present Day | publisher = Globe Pequot | isbn = 978-1-59228-027-8 | url = https://archive.org/details/encyclopediaofwa0000gilb/page/259 | accessdate = 2019-06-26 | archive-url = https://web.archive.org/web/20190719123035/https://archive.org/details/encyclopediaofwa0000gilb/page/259 |archivedate = 2019-07-19 | url-status = live | lang = en}} * {{Cite journal | last = Ginsburgs | first = George | year = 1958 | jstor = 2195670 | title = A Case Study in the Soviet Use of International Law: Eastern Poland in 1939 | journal = The American Journal of International Law | volume = 52 | issue = 1 | pages = 69 – 84 | doi = 10.2307/2195670 | lang = en}} * {{Cite web | last = Glantz | first = David M | authorlink = Дейвид Гланц | year = 1986 | title = Soviet Defensive Tactics at Kursk, July 1943 | url = http://www-cgsc.army.mil/carl/resources/csi/glantz2/glantz2.asp | series = CSI Report No. 11 | publisher = Combined Arms Research Library | work = www-cgsc.army.mil | accessdate = 2013-07-15 | url-status = dead | archiveurl = https://web.archive.org/web/20080306082607/http://www-cgsc.army.mil/carl/resources/csi/glantz2/glantz2.asp | archivedate = 2008-03-06 | lang = en | архив_дата = 2008-03-06 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080306082607/http://www-cgsc.army.mil/carl/resources/csi/glantz2/glantz2.asp }} * {{Cite book | last = Glantz | first = David M | year = 1989 | title = Soviet Military Deception in the Second World War | location = Abingdon & New York | publisher = Frank Cass | isbn = 978-0-7146-3347-3 | lang = en}} * {{Cite book | last = Glantz | first = David M | year = 1998 | title= When Titans Clashed: How the Red Army Stopped Hitler | location = Lawrence, KS | publisher = University Press of Kansas | isbn = 978-0-7006-0899-7 | url = https://archive.org/details/whentitansclashe00glan_0 | lang = en}} * {{cite web | last = Glantz | first = David M | year = 2001 | title = The Soviet-German War 1941 – 45 Myths and Realities: A Survey Essay | url = http://www.strom.clemson.edu/publications/sg-war41-45.pdf | archiveurl = https://web.archive.org/web/20110709141048/http://www.strom.clemson.edu/publications/sg-war41-45.pdf | archivedate = 2011-07-09 | lang = en | достъп_дата = 2020-02-13 | архив_дата = 2011-06-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110617094931/http://www.strom.clemson.edu/publications/sg-war41-45.pdf }} * {{Cite book | last = Glantz | first = David M | year = 2002 | title = The Battle for Leningrad: 1941 – 1944 | location = Lawrence, KS | publisher = University Press of Kansas | isbn = 978-0-7006-1208-6 | url = https://archive.org/details/battleforleningr00glan | lang = en}} * {{Cite web | last = Glantz | first = David M | year = 2005 | title = August Storm: The Soviet Strategic Offensive in Manchuria | url = http://www-cgsc.army.mil/carl/resources/csi/glantz3/glantz3.asp | series = Leavenworth Papers | publisher = Combined Arms Research Library | work = www-cgsc.army.mil | accessdate = 2013-07-15 | url-status = dead | archiveurl = https://web.archive.org/web/20080302130751/http://www-cgsc.army.mil/carl/resources/csi/glantz3/glantz3.asp | archivedate = 2008-03-02 | lang = en | архив_дата = 2008-03-02 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080302130751/http://www-cgsc.army.mil/carl/resources/csi/glantz3/glantz3.asp }} * {{Cite book | last = Gold | first = Hal | title = Unit 731 testimony | publisher = Tuttle | year = 1996 | isbn = 978-0-8048-3565-7 | lang = en}} * {{cite web | last = Goldman | first = Stuart D | year = 2012 | date = 28 August 2012 | title = The Forgotten Soviet-Japanese War of 1939 | accessdate = 2015-06-26 | publisher = The Diplomat | work = thediplomat.com | url = http://thediplomat.com/2012/08/the-forgotten-soviet-japanese-war-of-1939/ | archive-url = https://web.archive.org/web/20150629092821/http://thediplomat.com/2012/08/the-forgotten-soviet-japanese-war-of-1939/ |archivedate = 2015-06-29 | url-status = live | lang = en}} * {{Cite book | last = Goldstein | first = Margaret J | year = 2004 | title = World War II: Europe | url = https://archive.org/details/worldwariieurope0000gold | location = Minneapolis | publisher = Lerner Publications | isbn = 978-0-8225-0139-8 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Gordon | име-част = Andrew | заглавие-част = The greatest military armada ever launched | url-част = https://archive.org/details/ddaycompanion00jane/page/127 | фамилия = Penrose | име = Jane (ed.) | заглавие = The D-Day Companion | място = Oxford | издател = Osprey Publishing | дата = 2004 | isbn = 978-1-84176-779-6 | език = en | страница = 127 – 144}} * {{Cite book | last = Griffith | first = Charles | title = The Quest: Haywood Hansell and American Strategic Bombing in World War II | isbn = 978-1-58566-069-8 | publisher = Diane Publishing | year = 1999 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Grove | име-част = Eric J | заглавие-част = A Service Vindicated, 1939 – 1946 | фамилия = Hill | име = J. R | заглавие = The Oxford Illustrated History of the Royal Navy | място = Oxford | издател = Oxford University Press | дата = 1995 | isbn = 978-0-19-211675-8 | език = en | страница = 348 – 380}} * {{cite book | last = Hakim | first = Joy | year = 1995 | title = A History of Us: War, Peace and all that Jazz | publisher = Oxford University Press | location = New York | isbn = 0-19-509514-6 | lang = en}} * {{Cite book | last = Hane | first = Mikiso | year = 2001 | title = Modern Japan: A Historical Survey | edition = 3rd | location = Boulder, CO | publisher = Westview Press | isbn = 978-0-8133-3756-2 | url = https://archive.org/details/modernjapanhisto00hane_0 | lang = en}} * {{Cite book | last = Hanhimäki | first = Jussi M | year = 1997 | title = Containing Coexistence: America, Russia, and the „Finnish Solution“ | url = https://archive.org/details/containingcoexis0000hanh_d8n8 | location = Kent, OH | publisher = Kent State University Press | isbn = 978-0-87338-558-9 | lang = en}} * {{Cite book | last = Harris | first = Sheldon H | year = 2002 | title = Factories of Death: Japanese Biological Warfare, 1932 – 1945, and the American Cover-up | url = https://archive.org/details/factoriesofdeath0000harr_f9z0 | edition = 2nd | location = London & New York | publisher = Routledge | isbn = 978-0-415-93214-1 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Harrison | име-част = Mark | заглавие-част = The economics of World War II: an overview | фамилия = Harrison | име = Mark (ed.) | заглавие = The Economics of World War II: Six Great Powers in International Comparison | място = Cambridge | издател = Cambridge University Press | дата = 1998 | isbn = 978-0-521-62046-8 | език = en | страница = 1 – 42}} * {{Cite book | last = Hart | first1 = Stephen | coauthors = Russell Hart, Matthew Hughes | year = 2000 | title = The German Soldier in World War II | url = https://archive.org/details/germansoldierinw0000hart | location = Osceola, WI | publisher = MBI Publishing Company | isbn = 978-1-86227-073-2 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Hauner | first = Milan | year = 1978 | title = Did Hitler Want a World Dominion? | journal = Journal of Contemporary History | volume = 13 | issue = 1 | pages = 15 – 32 | jstor = 260090 | doi = 10.1177/002200947801300102 | lang = en}} * {{Cite book | last = Healy | first = Mark | year = 1992 | title = Kursk 1943: The Tide Turns in the East | url = https://archive.org/details/kursk1943tidetur0000heal | location = Oxford | publisher = Osprey Publishing | isbn = 978-1-85532-211-0 | lang = en}} * {{Cite book | last = Hearn | first = Chester G | year = 2007 | title = Carriers in Combat: The Air War at Sea | url = https://archive.org/details/carriersincombat0000hear | location = Mechanicsburg, PA | publisher = Stackpole Books | isbn = 978-0-8117-3398-4 | lang = en}} * {{Cite book | last = Hempel | first = Andrew | year = 2005 | title = Poland in World War II: An Illustrated Military History | location = New York | publisher = Hippocrene Books | isbn = 978-0-7818-1004-3 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Herbert | име-част = Ulrich | заглавие-част = Labor as spoils of conquest, 1933 – 1945 | фамилия = Crew | име = David F. (ed.) | заглавие = Nazism and German Society, 1933 – 1945 | място = London & New York | издател = Routledge | дата = 1994 | isbn = 978-0-415-08239-6 | език = en | страница = 219 – 273}} * {{Cite journal | last = Herf | first = Jeffrey | year = 2003 | title = The Nazi Extermination Camps and the Ally to the East. Could the Red Army and Air Force Have Stopped or Slowed the Final Solution? | journal = Kritika: Explorations in Russian and Eurasian History | volume = 4 | issue = 4 | pages = 913 – 930 | doi = 10.1353/kri.2003.0059 | lang = en}} * {{Cite book | last = Hill | first = Alexander | title = The War Behind The Eastern Front: The Soviet Partisan Movement In North-West Russia 1941 – 1944 | location = London & New York | publisher = Frank Cass | year = 2005 | isbn = 978-0-7146-5711-0 | lang = en}} * {{Cite book | last = Holland | first = James | year = 2008 | title = Italy's Sorrow: A Year of War 1944 – 45 | location = London | publisher = HarperPress | isbn = 978-0-00-717645-8 | lang = en}} * {{Cite book | last = Hosking | first = Geoffrey A | year = 2006 | title = Rulers and Victims: The Russians in the Soviet Union | location = Cambridge | publisher = Harvard University Press | isbn = 978-0-674-02178-5 | url = https://archive.org/details/rulersvictimsrus00hosk | lang = en}} * {{Cite book | last = Howard | first = Joshua H | year = 2004 | title = Workers at War: Labor in China's Arsenals, 1937 – 1953 | url = https://archive.org/details/workersatwarlabo0000howa | location = Stanford, CA | publisher = Stanford University Press | isbn = 978-0-8047-4896-4 | lang = en}} * {{Cite book | last = Hsu | first = Long-hsuen | coauthors = Chang Ming-kai | year = 1971 | title = History of The Sino-Japanese War (1937 – 1945) 2nd Ed. | asin = B00005W210 | publisher = Chung Wu Publishers | lang = en}} * {{cite web | publisher = ibiblio.org | year = 2013a | work = ibiblio.org | title = Major international events of 1939, with explanation | url = http://www.ibiblio.org/pha/events/1939.html | accessdate = 2013-05-09 | archive-url = https://web.archive.org/web/20130310103815/http://www.ibiblio.org/pha/events/1939.html |archivedate = 2013-03-10 | url-status = live | lang = en}} * {{cite web | publisher = ibiblio.org | year = 2013b | title = Japanese Policy and Strategy 1931 – July 1941 | work = US Army in WWII – Strategy and Command: The First Two Years | pp = 45 – 66 | url = http://www.ibiblio.org/hyperwar/USA/USA-P-Strategy/Strategy-2.html | accessdate = 2013-05-15 | archive-url = https://web.archive.org/web/20130106021700/http://www.ibiblio.org/hyperwar/USA/USA-P-Strategy/Strategy-2.html |archivedate = 2013-01-06 | url-status = live | lang = en}} * {{cite web | publisher = ibiblio.org | year = 2013c | title = The decision for War | work = US Army in WWII – Strategy and Command: The First Two Years | url = http://www.ibiblio.org/hyperwar/USA/USA-P-Strategy/Strategy-5.html | accessdate = 2013-05-15 | archive-url = https://web.archive.org/web/20130525064812/http://www.ibiblio.org/hyperwar/USA/USA-P-Strategy/Strategy-5.html |archivedate = 2013-05-25 | url-status = live | lang = en}} * {{cite web | publisher = ibiblio.org | year = 2014 | work = ibiblio.org | url = http://www.ibiblio.org/hyperwar/USA/DAP-Poland/Campaign-II.html#chapter5 | title = The German Campaign In Poland (1939) | accessdate = 2014-10-29 | archive-url = https://web.archive.org/web/20140524013551/http://www.ibiblio.org/hyperwar/USA/DAP-Poland/Campaign-II.html#chapter5 |archivedate = 2014-05-24 | url-status = live | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Ingram | име-част = Norman | заглавие-част = Pacifism | url-част = https://books.google.com/books?id=bREQibN9i-sC&pg=PA76 | фамилия = Kritzman | име = Lawrence D. | съавтори = Brian J. Reilly (eds.) | заглавие = The Columbia History Of Twentieth-Century French Thought | място = New York | издател = Columbia University Press | дата = 2006 | isbn = 978-0-231-10791-4 | език = en}} * {{Cite book | last = Iriye | first = Akira | authorlink = Акира Ирийе | year = 1981 | title = Power and Culture: The Japanese-American War, 1941 – 1945 | location = Cambridge, MA | publisher = Harvard University Press | isbn = 978-0-674-69580-1 | url = https://archive.org/details/powerculture00akir | lang = en}} * {{Cite book | last = Jackson | first = Ashley | year = 2006 | title = The British Empire and the Second World War | url = https://archive.org/details/britishempiresec0000jack | location = London & New York | publisher = Hambledon Continuum | isbn = 978-1-85285-417-1 | lang = en}} * {{cite web | last = Ju | first = Zhifen | url = http://www.fas.harvard.edu/~asiactr/sino-japanese/session6.htm | title = Japan's atrocities of conscripting and abusing north China draughtees after the outbreak of the Pacific war | work = Joint Study of the Sino-Japanese War: Minutes of the June 2002 Conference | publisher = Harvard University Faculty of Arts and Sciences | date = June 2002 | year = 2002 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20120521093637/http://www.fas.harvard.edu/~asiactr/sino-japanese/session6.htm | archivedate = 2012-05-21 | accessdate = 2013-12-28 lang = en}} * {{cite web | publisher = Larry W. Jewell | year = 1996 | url = http://www.ibiblio.org/pha/pha/congress/app-d.html#363 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20130429222741/http://www.ibiblio.org/pha/pha/congress/app-d.html#363 | title = The United States Replies | work = Investigation of the Pearl Harbor attack | accessdate = 2020-02-15 | lang = en}} * {{Cite book | last = Joes | first = Anthony James | year = 2004 | title = Resisting Rebellion: The History And Politics of Counterinsurgency | location = Lexington | publisher = University Press of Kentucky | isbn = 978-0-8131-2339-4 | lang = en}} * {{Cite book | last = Jowett | first = Philip S | year = 2001 | title = The Italian Army 1940 – 45, Volume 2: Africa 1940 – 43 | location = Oxford | publisher = Osprey Publishing | isbn = 978-1-85532-865-5 | lang = en}} * {{Cite book | last = Jowett | first = Philip S | coauthors = Stephen Andrew | year = 2002 | title = The Japanese Army, 1931 – 45 | location = Oxford | publisher = Osprey Publishing | isbn = 978-1-84176-353-8 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Jukes | име-част = Geoffrey | заглавие-част = Kuznetzov | фамилия = Shukman | име = Harold (ed.) | заглавие = Stalin's Generals | място = London | издател = Phoenix Press | дата = 2001 | isbn = 978-1-84212-513-7 | език = en | страница = 109 – 116}} * {{Cite book | last = Kantowicz | first = Edward R | year = 1999 | title = The Rage of Nations | location = Grand Rapids,&nbsp;MI | publisher = William B. Eerdmans Publishing Company | isbn = 978-0-8028-4455-2 | url = https://archive.org/details/rageofnations0000kant | lang = en}} * {{Cite book | last = Kantowicz | first = Edward R | year = 2000 | title = Coming Apart, Coming Together | location = Grand Rapids, MI | publisher = William B. Eerdmans Publishing Company | isbn = 978-0-8028-4456-9 | url = https://archive.org/details/comingapartcomin0000kant | lang = en}} * {{cite book | last = Keegan | first = John | authorlink = Джон Киган | year = 1989 | title = The Second World War | publisher = Viking | location = New York | isbn = 9780399504341 | lang = en}} * {{Cite book | last = Keegan | first = John | year = 1997 | title = The Second World War | url = https://archive.org/details/secondworldwar0000keeg | location = London | publisher = Pimlico | isbn = 978-0-7126-7348-8 | lang = en}} * {{cite book | last = Kellogg | first = William O | year = 2003 | title = American History the Easy Way | url = https://archive.org/details/americanhistorye00kell | publisher = Barron's Educational Series | isbn = 0-7641-1973-7 | lang = en}} * {{Cite book | last = Kennedy | first = David M | authorlink = Дейвид Кенеди | year = 2001 | title = Freedom from Fear: The American People in Depression and War, 1929 – 1945 | publisher = Oxford University Press | isbn = 978-0-19-514403-1 | lang = en}} * {{Cite book | last = Kennedy-Pipe | first = Caroline | year = 1995 | title = Stalin's Cold War: Soviet Strategies in Europe, 1943 – 56 | location = Manchester | publisher = Manchester University Press | isbn = 978-0-7190-4201-0 | lang = en}} * {{Cite book | last = Kershaw | first = Ian | authorlink = Иън Кършоу | year = 2001 | title = Hitler, 1936 – 1945: Nemesis | location = New York | publisher = W.W. Norton | isbn = 978-0-393-04994-7 | url = https://archive.org/details/hitler193645neme00kers | lang = en}} * {{Cite book | last = Kershaw | first = Ian | year = 2007 | title = Fateful Choices: Ten Decisions That Changed the World, 1940 – 1941 | url = https://archive.org/details/fatefulchoiceste0000kers | location = London | publisher = Allen Lane | isbn = 978-0-7139-9712-5 | lang = en}} * {{Cite book | last = Kitson | first = Alison | year = 2001 | title = Germany 1858 – 1990: Hope, Terror, and Revival | url = https://archive.org/details/germany18581990h0000kits | location = Oxford | publisher = Oxford University Press | isbn = 978-0-19-913417-5 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Klavans | first = Richard A. | coauthors = C. Anthony Di Benedetto, Melanie J. Prudom | year = 1997 | title = Understanding Competitive Interactions: The U.S. Commercial Aircraft Market | journal = Journal of Managerial Issues | volume = 9 | issue = 1 | pages = 13 – 361 | jstor = 40604127 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Kleinfeld | first = Gerald R | year = 1983 | title = Hitler's Strike for Tikhvin | journal = Military Affairs | volume = 47 | issue = 3 | pages = 122 – 128 | jstor = 1988082 | doi = 10.2307/1988082 | lang = en}} * {{cite web | last = Kley | first = Stefan | year = 2020 | url = https://www.yadvashem.org/odot_pdf/Microsoft%20Word%20-%203216.pdf | title = Hitler and the Pogrom of November 9/10, 1938 | format = PDF | work = yadvashem.org | publisher = yadvashem.org | accessdate = 2020-03-14 | lang = en}} * {{cite web | last = Klooz | first = Marle | coauthors = Evelyn Wiley | year = 2013 | origyear = 1944 | title = Events leading up to World War II – Chronological History | work = 78th Congress, 2d Session – House Document N. 541 | publishre = ibiblio.org | url = http://www.ibiblio.org/pha/events/1941.html 1941 | accessdate = 2013-05-09 | archive-url = https://web.archive.org/web/20131214113907/http://www.ibiblio.org/pha/events/ |archivedate = 2013-12-14 | url-status = live | lang = en}} * {{Cite journal | last = Koch | first = H. W | year = 1983 | title = Hitler's 'Programme' and the Genesis of Operation 'Barbarossa' | journal = The Historical Journal | volume = 26 | issue = 4 | pages = 891 – 920 | jstor = 2639289 | doi = 10.1017/S0018246X00012747 | lang = en}} * {{Cite book | last = Kolko | first = Gabriel | authorlink = Гейбриъл Колко | year = 1990 | origyear = 1968 | title = The Politics of War: The World and United States Foreign Policy, 1943 – 1945 | location = New York | publisher = Random House | isbn = 978-0-679-72757-6 | url = https://archive.org/details/politicsofwarwor00kolkrich | lang = en}} * {{Cite book | last = Laurier | first = Jim | year = 2001 | title = Tobruk 1941: Rommel's Opening Move | location = Oxford | publisher = Osprey Publishing | isbn = 978-1-84176-092-6 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Lee | име-част = En-han | заглавие-част = The Nanking Massacre Reassessed: A Study of the Sino-Japanese Controversy over the Factual Number of Massacred Victims | фамилия = Sabella | име = Robert | съавтори = Fei Fei Li, David Liu (eds.) | заглавие = Nanking 1937: Memory and Healing | място = Armonk, NY | издател = M.E. Sharpe | дата = 2002 | isbn = 978-0-7656-0816-1 | език = en | страница = 47 – 74}} * {{Cite book | last = Leffler | first = Melvyn P. | coauthors = Odd Arne Westad | year = 2010 | title = The Cambridge History of the Cold War | location = Cambridge | publisher = Cambridge University Press | isbn = 978-0-521-83938-9 | lang = en}} * {{cite book | last = Levene | first = Mark | coauthors = Penny Roberts | year = 1999 | title = The Massacre in History | publisher = Berghahn Books | isbn = 9781571819345 | lang = en}} * {{Cite book | last = Levine | first = Alan J | year = 1992 | title = The Strategic Bombing of Germany, 1940 – 1945 | location = Westport, CT | publisher = Praeger | isbn = 978-0-275-94319-6 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Lewis | име-част = Morton | заглавие-част = Japanese Plans and American Defenses | url-част = http://www.history.army.mil/books/wwii/5-2/5-2_29.htm | фамилия = Greenfield | име = Kent Roberts (ed.) | заглавие = The Fall of the Philippines | url = http://www.history.army.mil/books/wwii/5-2/5-2_Contents.htm | място = Washington, DC | издател = US Government Printing Office | дата = 1953 | lccn = 53 – 63678 | език = en|archive-url = http://web.archive.org/web/20221028054238/https://www.history.army.mil/books/wwii/5-2/5-2_Contents.htm |archive-date = 2022-10-28}} * {{Cite book | last = Liberman | first = Peter | year = 1996 | title = Does Conquest Pay?: The Exploitation of Occupied Industrial Societies | url = https://archive.org/details/doesconquestpaye0000libe | location = Princeton, NJ | publisher = Princeton University Press | isbn = 978-0-691-02986-3 | lang = en}} * {{cite book | last = Liddell Hart | first = Basil | title = History of the Second World War | edition = 4th | year = 1977 | publisher = Pan | location = London | isbn = 978-0-330-23770-3 | lang = en}} * {{Cite book | last = Lightbody | first = Bradley | year = 2004 | title = The Second World War: Ambitions to Nemesis | url = https://archive.org/details/secondworldwaram0000ligh | location = London & New York | publisher = Routledge | isbn = 978-0-415-22404-8 | lang = en}} * {{Cite book | last = Lindberg | first = Michael | coauthors = Daniel Todd | year = 2001 | title = Brown-, Green- and Blue-Water Fleets: the Influence of Geography on Naval Warfare, 1861 to the Present | url = https://archive.org/details/browngreenbluewa0000lind | location = Westport, CT | publisher = Praeger | isbn = 978-0-275-96486-3 | lang = en}} * {{cite web | last = Long | first = Tony | year = 2011 | url = https://www.wired.com/2011/03/0309incendiary-bombs-kill-100000-tokyo/ | title = March 9, 1945: Burning the Heart Out of the Enemy | date = 2011-03-09 | work = Wired | publisher = Wired Magazine | accessdate = 2018-06-22 | archive-url = https://web.archive.org/web/20170323180239/https://www.wired.com/2011/03/0309incendiary-bombs-kill-100000-tokyo/ |archivedate = 2017-03-23 | url-status = live | lang = en}} * {{Cite book | last = Lowe | first = C.J. | coauthors = F. Marzari | year = 2002 | title = Italian Foreign Policy 1870 – 1940 | location = London | publisher = Routledge | isbn = 978-0-415-26681-9 | lang = en}} * {{Cite book | last = Lynch | first = Michael | year = 2010 | title = The Chinese Civil War 1945 – 49 | location = Oxford | publisher = Osprey Publishing | isbn = 978-1-84176-671-3 | lang = en}} * {{Cite book | last = Maddox | first = Robert James | year = 1992 | title = The United States and World War II | location = Boulder, CO | publisher = Westview Press | isbn = 978-0-8133-0437-3 | url = https://archive.org/details/unitedstateswor00madd | lang = en}} * {{Cite book | last = Maingot | first = Anthony P | year = 1994 | title = The United States and the Caribbean: Challenges of an Asymmetrical Relationship | url = https://archive.org/details/unitedstatescari0000main_s1y8 | location = Boulder, CO | publisher = Westview Press | isbn = 978-0-8133-2241-4 | lang = en}} * {{Cite book | last = Mandelbaum | first = Michael | year = 1988 | title = The Fate of Nations: The Search for National Security in the Nineteenth and Twentieth Centuries | publisher = Cambridge University Press | isbn = 978-0-521-35790-6 | url = https://archive.org/details/isbn_9780521357906/page/96 | lang = en}} * {{cite web | last = Marek | first = Michael | year = 2005 | url = http://www.dw-world.de/dw/article/0,2144,1757323,00.html | title = Final Compensation Pending for Former Nazi Forced Laborers | date = 2005-10-27 | accessdate = 2010-01-19 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20060502123049/http://www.dw-world.de/dw/article/0,2144,1757323,00.html | archivedate = 2006-05-02 | work = dw-world.de | publisher = Deutsche Welle | url-status = dead | lang = en}} * {{Cite book | last = Marston | first = Daniel | year = 2005 | title = The Pacific War Companion: From Pearl Harbor to Hiroshima | url = https://archive.org/details/pacificwarcompan0000mars | location = Oxford | publisher = Osprey Publishing | isbn = 978-1-84176-882-3 | lang = en}} * {{Cite book | last = Masaya | first = Shiraishi | year = 1990 | title = Japanese Relations with Vietnam, 1951 – 1987 | url = https://archive.org/details/japaneserelation0000shir | location = Ithaca,&nbsp;NY | publisher = SEAP Publications | isbn = 978-0-87727-122-2 | lang = en}} * {{cite book | last = Matloff | first = Maurice | coauthors = Edwin M. Snell | year = 1953 | title = United States Army in World War II: Strategic Planning for Coalition Warfare, 1941 – 1942 | publisher = Center of Military History. United States Army | location = Washington, D.C. | url = http://www.ibiblio.org/hyperwar/USA/USA-WD-Strategic1 | lang = en}} * {{cite book | last = Matloff | first = Maurice | year = 1959 | title = United States Army in World War II: Strategic Planning for Coalition Warfare, 1943 – 1944 | publisher = Center of Military History. United States Army | location = Washington, D.C. | url = http://www.ibiblio.org/hyperwar/USA/USA-WD-Strategic2 | lang = en}} * {{Cite book | last = Mazower | first = Mark | authorlink = Марк Мазауър | year = 2008 | title = Hitler's Empire: Nazi Rule in Occupied Europe | url = https://archive.org/details/hitlersempirehow0000mazo | location = London | publisher = Allen Lane | isbn = 978-1-59420-188-2 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Milner | име-част = Marc | заглавие-част = The Battle of the Atlantic | фамилия = Gooch | име = John (ed.) | заглавие = Decisive Campaigns of the Second World War | място = Abingdon | издател = Frank Cass | дата = 1990 | isbn = 978-0-7146-3369-5 | език = en | страница = 45 – 66}} * {{Cite journal | last = Milward | first = A. S | year = 1964 | title = The End of the Blitzkrieg | journal = The Economic History Review | volume = 16 | issue = 3 | pages = 499 – 518 | jstor = 2592851 | lang = en}} * {{Cite book | last = Milward | first = A. S | year = 1992 | origyear = 1977 | title = War, Economy, and Society, 1939 – 1945 | location = Berkeley, CA | publisher = University of California Press | isbn = 978-0-520-03942-1 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Minford | име-част = Patrick | заглавие-част = Reconstruction and the UK Postwar Welfare State: False Start and New Beginning | фамилия = Dornbusch | име = Rudiger | съавтори = Wilhelm Nölling, Richard Layard (eds.) | заглавие = Postwar Economic Reconstruction and Lessons for the East Today | място = Cambridge, MA | издател = MIT Press | дата = 1993 | isbn = 978-0-262-04136-2 | език = en | страница = 115 – 138}} * {{Cite book | last = Mingst | first = Karen A. | coauthors = Margaret P. Karns | year = 2007 | title = United Nations in the Twenty-First Century | edition = 3rd | location = Boulder, CO | publisher = Westview Press | isbn = 978-0-8133-4346-4 | url = https://archive.org/details/unitednationsin20000ming | lang = en}} * {{Cite book | last = Miscamble | first = Wilson D | year = 2007 | title = From Roosevelt to Truman: Potsdam, Hiroshima, and the Cold War | url = https://archive.org/details/fromroosevelttot0000misc | location = New York | publisher = Cambridge University Press | isbn = 978-0-521-86244-8 | lang = en}} * {{Cite book | last = Mitcham | first = Samuel W | year = 2007 | origyear = 1982 | title = Rommel's Desert War: The Life and Death of the Afrika Korps | location = Mechanicsburg, PA | publisher = Stackpole Books | isbn = 978-0-8117-3413-4 | lang = en}} * {{cite book | last = Mitter | first = Rana | title = Forgotten Ally: China's World War II, 1937 – 1945 | publisher = Mariner Books | year = 2014 | isbn = 978-0-544-33450-2 | lang = en}} * {{Cite book | last = Molinari | first = Andrea | year = 2007 | title = Desert Raiders: Axis and Allied Special Forces 1940 – 43 | location = Oxford | publisher = Osprey Publishing | isbn = 978-1-84603-006-2 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Morrisey | име-част = Will | заглавие-част = What Churchill and De Gaulle learned from the Great War | фамилия = McKercher | име = B. J. C. | съавтори = Antoine Capet | заглавие = Winston Churchill: At War and Thinking of War before 1939 | място = London | издател = Routledge | дата = 2019 | isbn = 9780429027642 | doi = 10.4324/9780429027642 | език = en}} * {{Cite book | last = Morison | first = Samuel Eliot | authorlink = Семюъл Елиът Морисън | year = 2002 | title = History of United States Naval Operations in World War II, Volume&nbsp;14: Victory in the Pacific, 1945 | location = Champaign,&nbsp;IL | publisher = University of Illinois Press | isbn = 978-0-252-07065-5 | lang = en}} * {{Cite book | last = Murray | first = Williamson | year = 1983 | title = Strategy for Defeat: The Luftwaffe, 1933 – 1945 | url = http://www.ibiblio.org/hyperwar/AAF/AAF-Luftwaffe/ | location = Maxwell Air Force Base, AL | publisher = Air University Press | isbn = 978-1-4294-9235-5 | lang = en}} * {{Cite book | last = Murray | first = Williamson | coauthors = Allan Reed Millett | year = 2001 | title = A War to Be Won: Fighting the Second World War | url = https://archive.org/details/wartobewonfighti00murr_0 | location = Cambridge, MA | publisher = Harvard University Press | isbn = 978-0-674-00680-5 | lang = en}} * {{Cite book | last = Myers | first = Ramon | coauthors = Mark Peattie | year = 1987 | title = The Japanese Colonial Empire, 1895 – 1945 | location = Princeton,&nbsp;NJ | publisher = Princeton University Press | isbn = 978-0-691-10222-1 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Naimark | име-част = Norman | автор-част-препратка = Норман Неймарк | заглавие-част = The Sovietization of Eastern Europe, 1944 – 1953 | фамилия = Leffler | име = Melvyn P. | съавтори = Odd Arne Westad (eds.) | заглавие = The Cambridge History of the Cold War, Volume I: Origins | място = Cambridge | издател = Cambridge University Press | дата = 2010 | isbn = 978-0-521-83719-4 | език = en | страница = 175 – 197}} * {{cite | фамилия-част = Neary | име-част = Ian | заглавие-част = Japan | фамилия = Harrop | име = Martin (ed.) | заглавие = Power and Policy in Liberal Democracies | място = Cambridge | издател = Cambridge University Press | дата = 1992 | isbn = 978-0-521-34579-8 | език = en | страница = 49 – 70}} * {{cite web | last = Neeno | first = Timothy | year = 2005 | accessdate = 2015-06-26 | title = Nomonhan: The Second Russo-Japanese War | publisher = MilitaryHistoryOnline.com | url = http://www.militaryhistoryonline.com/20thcentury/articles/nomonhan.aspx | archive-url = https://web.archive.org/web/20051124070956/http://www.militaryhistoryonline.com/20thcentury/articles/nomonhan.aspx | archivedate = 2005-11-24 | url-status = live | lang = en | архив_дата = 2005-11-24 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20051124070956/http://www.militaryhistoryonline.com/20thcentury/articles/nomonhan.aspx }} * {{Cite book | last = Neillands | first = Robin | year = 2005 | title = The Dieppe Raid: The Story of the Disastrous 1942 Expedition | location = Bloomington, IN | publisher = Indiana University Press | isbn = 978-0-253-34781-7 | url = https://archive.org/details/diepperaidstoryo00robi | lang = en}} * {{Cite book | last = Neulen | first = Hans Werner | title = In the skies of Europe – Air Forces allied to the Luftwaffe 1939 – 1945 | year = 2000 | publisher = The Crowood Press | location = Ramsbury, Marlborough, UK | isbn = 1-86126-799-1 | lang = en}} * {{Cite book | last = Niewyk | first = Donald L. | coauthors = Francis Nicosia | year = 2000 | title = The Columbia Guide to the Holocaust | location = New York | publisher = Columbia University Press | isbn = 978-0-231-11200-0 | url = https://archive.org/details/columbiaguidetot00niew | lang = en}} * {{cite web | last = O'Brien | first = Joseph V | title = World War II: Combatants and Casualties (1937 – 1945) | url = http://web.jjay.cuny.edu/~jobrien/reference/ob62.html | archiveurl = https://web.archive.org/web/20101225004221/http://web.jjay.cuny.edu/~jobrien/reference/ob62.html | archivedate = 2010-12-25 | work = Obee's History Page | publisher = John Jay College of Criminal Justice | accessdate = 2013-12-28 | url-status = dead | lang = en}} * {{Cite book | last = O'Reilly | first = Charles T | year = 2001 | title = Forgotten Battles: Italy's War of Liberation, 1943 – 1945 | url = https://archive.org/details/forgottenbattles0000orei | location = Lanham, MD | publisher = Lexington Books | isbn = 978-0-7391-0195-7 | lang = en}} :{{Cite book | last = Overy | first = Richard | authorlink = Ричард Овъри | year = 1994 | title = War and Economy in the Third Reich | location = New York | publisher = Clarendon Press | isbn = 978-0-19-820290-5 | url = https://archive.org/details/wareconomyinthir00over | lang = en}} * {{Cite book | last = Overy | first = Richard | coauthors = Andrew Wheatcroft | year = 1999 | title = The Road to War | edition = 2nd | location = London | publisher = Penguin Books | isbn = 978-0-14-028530-7 | url = https://archive.org/details/roadtowar00over | lang = en}} * {{Cite book | last = Overy | first = Richard | year = 2004 | title = The Dictators: Hitler's Germany, Stalin's Russia | location = New York | publisher = W.W. Norton | isbn = 978-0-393-02030-4 | url = https://archive.org/details/dictators00rich | lang = en}} * {{Cite book | last = Padfield | first = Peter | year = 1998 | title = War Beneath the Sea: Submarine Conflict During World War II | location = New York | publisher = John Wiley | isbn = 978-0-471-24945-0 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Painter | first = David S | year = 2012 | title = Oil and the American Century | url = http://jah.oxfordjournals.org/content/99/1/24.full.pdf | journal = The Journal of American History | volume = 99 | issue = 1 | pages = 24 – 39 | doi = 10.1093/jahist/jas073 | lang = en | archive-url = https://web.archive.org/web/20141010181915/http://jah.oxfordjournals.org/content/99/1/24.full.pdf | archive-date = 2014-10-10 | access-date = 2020-02-15 }} * {{Cite journal | last = Pape | first = Robert A | authorlink = Робърт Пейп | year = 1993 | title = Why Japan Surrendered | journal = International Security | volume = 18 | issue = 2 | pages = 154 – 201 | jstor = 2539100 | doi = 10.2307/2539100 | lang = en}} * {{Cite book | last = Parker | first = Danny S | year = 2004 | title = Battle of the Bulge: Hitler's Ardennes Offensive, 1944 – 1945 | url = https://archive.org/details/battleofbulgehit0000park_f1y4 | edition = New | location = Cambridge, MA | publisher = Da Capo Press | isbn = 978-0-306-81391-7 | lang = en}} * {{Cite book | last = Payne | first = Stanley G | authorlink = Стенли Пейн | year = 2008 | title = Franco and Hitler: Spain, Germany, and World War II | url = https://archive.org/details/francohitlerspai0000payn | location = New Haven, CT | publisher = Yale University Press | isbn = 978-0-300-12282-4 | lang = en}} * {{cite web | publisher = PBS Online | year = 2003 | url = https://www.pbs.org/wgbh/amex/bataan/peopleevents/e_atrocities.html | title = Japanese Atrocities in the Philippines | accessdate = 2010-01-18 | archivedate = 2003-07-27 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20030727223501/http://www.pbs.org/wgbh/amex/bataan/peopleevents/e_atrocities.html | work = American Experience: the Bataan Rescue | url-status = dead | lang = en | архив_дата = 2003-07-27 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20030727223501/http://www.pbs.org/wgbh/amex/bataan/peopleevents/e_atrocities.html }} * {{Cite book | last = Perez | first = Louis G | year = 1998 | title = The History of Japan | location = Westport, CT | publisher = Greenwood Publishing Group | isbn = 978-0-313-30296-1 | url = https://archive.org/details/historyofjapan00pere | lang = en}} * {{Cite book | last = Petrov | first = Vladimir | year = 1967 | title = Money and Conquest: Allied Occupation Currencies in World War II | location = Baltimore, MD | publisher = Johns Hopkins University Press | isbn = 978-0-8018-0530-1 | lang = en}} * {{cite web | last = Poirier | first = Michel Thomas | title = Results of the German and American Submarine Campaigns of World War II | url = http://www.navy.mil/navydata/cno/n87/history/wwii-campaigns.html | publisher = U.S. Navy | date = 1999-10-20 | year = 1999 | accessdate = 2008-04-13 | url-status = dead | archiveurl = https://web.archive.org/web/20080409052122/http://www.navy.mil/navydata/cno/n87/history/wwii-campaigns.html | archivedate = 2008-04-09 | lang = en}} * {{Cite book | last = Polley | first = Martin | year = 2000 | title = An A–Z of Modern Europe Since 1789 | location = London & New York | publisher = Routledge | isbn = 978-0-415-18597-4 | lang = en}} * {{cite book | last = Polmar | first = Norman | coauthors = Thomas B. Allen | year = 1991 | title = World War II: America at war, 1941 – 1945 | url = https://archive.org/details/worldwariiameric00polm | publisher = Random House | isbn = 978-0-394-58530-7 | lang = en}} * {{Cite book | last = Preston | first = P. W | year = 1998 | title = Pacific Asia in the Global System: An Introduction | url = https://archive.org/details/pacificasiainglo0000pres | location = Oxford & Malden, MA | publisher = Blackwell Publishers | isbn = 978-0-631-20238-7 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Radtke | име-част = K. W | заглавие-част = 'Strategic' concepts underlying the so-called Hirota foreign policy, 1933 – 7 | фамилия = Ikeo | име = Aiko (ed.) | заглавие = Economic Development in Twentieth Century East Asia: The International Context | място = London & New York | издател = Routledge | дата = 1997 | isbn = 978-0-415-14900-6 | език = en | страница = 100 – 120}} * {{cite | фамилия-част = Rahn | име-част = Werner | заглавие-част = The War in the Pacific | фамилия = Boog | име = Horst | съавтори = Werner Rahn, Reinhard Stumpf, Bernd Wegner (eds.) | заглавие = Germany and the Second World War, Volume VI: The Global War | място = Oxford | издател = Clarendon Press | дата = 2001 | isbn = 978-0-19-822888-2 | език = en | страница = 191 – 298}} * {{Cite book | last = Ratcliff | first = R. A | year = 2006 | title = Delusions of Intelligence: Enigma, Ultra, and the End of Secure Ciphers | url = https://archive.org/details/delusionsofintel0000ratc | location = New York | publisher = Cambridge University Press | isbn = 978-0-521-85522-8 | lang = en}} * {{Cite book | last = Read | first = Anthony | coauthors = David Fisher | year = 2002 | origyear = 1992 | title = The Fall Of Berlin | location = London | publisher = Pimlico | isbn = 978-0-7126-0695-0 | lang = en}} * {{Cite book | last = Read | first = Anthony | year = 2004 | title = The Devil's Disciples: Hitler's Inner Circle | location = New York | publisher = W.W. Norton | isbn = 978-0-393-04800-1 | url = https://archive.org/details/devilsdisciplesh00read | lang = en}} * {{Cite book | last = Record | first = Jeffery | year = 2005 | title = Appeasement Reconsidered: Investigating the Mythology of the 1930s | publisher = Diane Publishing | isbn = 978-1-58487-216-0 | url = http://www.strategicstudiesinstitute.army.mil/pdffiles/PUB622.pdf | accessdate = 2009-11-15 | lang = en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100411104102/http://www.strategicstudiesinstitute.army.mil/pdffiles/PUB622.pdf |date=2010-04-11 }} * {{Cite book | last = Rees | first = Laurence | authorlink = Лорънс Рийс | year = 2008 | title = World War II Behind Closed Doors: Stalin, the Nazis and the West | location = London | publisher = BBC Books | isbn = 978-0-563-49335-8 | lang = en}} * {{Cite book | last = Regan | first = Geoffrey | year = 2004 | title = The Brassey's Book of Military Blunders | publisher = Brassey's | isbn = 978-1-57488-252-0 | url = https://archive.org/details/brasseysbookofmi00geof | lang = en}} * {{Cite book | last = Reinhardt | first = Klaus | authorlink = Клаус Райнхарт | year = 1992 | title = Moscow – The Turning Point: The Failure of Hitler's Strategy in the Winter of 1941 – 42 | location = Oxford | publisher = Berg | isbn = 978-0-85496-695-0 | lang = en}} * {{Cite book | last = Reynolds | first = David | year = 2006 | title = From World War to Cold War: Churchill, Roosevelt, and the International History of the 1940s | publisher = Oxford University Press | isbn = 978-0-19-928411-5 | lang = en}} * {{Cite book | last = Rich | first = Norman | year = 1992 | origyear = 1973 | title = Hitler's War Aims, Volume I: Ideology, the Nazi State, and the Course of Expansion | location = New York | publisher = W.W. Norton | isbn = 978-0-393-00802-9 | url = https://archive.org/details/hitlerswaraimsid00rich | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Ritchie | име-част = Ella | заглавие-част = France | фамилия = Harrop | име = Martin (ed.) | заглавие = Power and Policy in Liberal Democracies | място = Cambridge | издател = Cambridge University Press | дата = 1992 | isbn = 978-0-521-34579-8 | език = en | страница = 23 – 48}} * {{Cite journal | last = Roberts | first = Cynthia A | year = 1995 | title = Planning for War: The Red Army and the Catastrophe of 1941 | journal = Europe-Asia Studies | volume = 47 | issue = 8 | pages = 1293 – 1326 | jstor = 153299 | doi = 10.1080/09668139508412322 | lang = en}} * {{Cite book | last = Roberts | first = Geoffrey | year = 2006 | title = Stalin's Wars: From World War to Cold War, 1939 – 1953 | url = https://archive.org/details/stalinswarsfromw0000robe | location = New Haven, CT | publisher = Yale University Press | isbn = 978-0-300-11204-7 | lang = en}} * {{Cite book | last = Roberts | first = J. M | year = 1997 | title = The Penguin History of Europe | location = London | publisher = Penguin Books | isbn = 978-0-14-026561-3 | url = https://archive.org/details/penguinhistoryof00robe_1 | lang = en}} * {{Cite book | last = Ropp | first = Theodore | year = 2000 | title = War in the Modern World | edition = Revised | location = Baltimore, MD | publisher = Johns Hopkins University Press | isbn = 978-0-8018-6445-2 | lang = en}} * {{Cite book | last = Roskill | first = S. W | year = 1954 | title = The War at Sea 1939 – 1945, Volume 1: The Defensive | url = http://www.ibiblio.org/hyperwar/UN/UK/UK-RN-I/index.html | series = History of the Second World War. United Kingdom Military Series | location = London | publisher = HMSO | lang = en}} * {{Cite book | last = Ross | first = Steven T | year = 1997 | title = American War Plans, 1941 – 1945: The Test of Battle | location = Abingdon & New York | publisher = Routledge | isbn = 978-0-7146-4634-3 | lang = en}} * {{Cite book | last = Rottman | first = Gordon L | year = 2002 | title = World War II Pacific Island Guide: A Geo-Military Study | location = Westport, CT | publisher = Greenwood Press | isbn = 978-0-313-31395-0 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Rotundo | first = Louis | year = 1986 | title = The Creation of Soviet Reserves and the 1941 Campaign | journal = Military Affairs | volume = 50 | issue = 1 | pages = 21 – 28 | jstor = 1988530 | doi = 10.2307/1988530 | lang = en}} * {{cite web | last = Rowe | first = Neil C. | coauthors = Hy Rothstein | year = 2009 | title = Deception for Defense of Information Systems: Analogies from Conventional Warfare | url = http://www.au.af.mil/au/awc/awcgate/nps/mildec.htm | work = Departments of Computer Science and Defense Analysis U.S. Naval Postgraduate School | publisher = Air University | accessdate = 2009-11-15 | archive-url = https://web.archive.org/web/20101123031630/http://www.au.af.mil/au/awc/awcgate/nps/mildec.htm | archivedate = 2010-11-23 | url-status = live | lang = en | архив_дата = 2010-11-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20101123031630/http://www.au.af.mil/au/awc/awcgate/nps/mildec.htm }} * {{cite web | last = Rummell | first = R. J. | year = 2010 | url = http://www.hawaii.edu/powerkills/SOD.CHAP3.HTM | title = Statistics | work = Freedom, Democide, War | publisher = The University of Hawaii System | accessdate = 2010-01-25 | archive-url = https://web.archive.org/web/20100323044733/http://www.hawaii.edu/powerkills/SOD.CHAP3.HTM |archivedate = 2010-03-23 | url-status = live | lang = en}} * {{Cite book | last = Salecker | first = Gene Eric | year = 2001 | title = Fortress Against the Sun: The B-17 Flying Fortress in the Pacific | location = Conshohocken, PA | publisher = Combined Publishing | isbn = 978-1-58097-049-5 | lang = en}} * {{Cite book | last = Schain | first = Martin A. (ed.) | year = 2001 | title = The Marshall Plan Fifty Years Later | location = London | publisher = Palgrave Macmillan | isbn = 978-0-333-92983-4 | lang = en}} * {{Cite book | last = Schmitz | first = David F | year = 2000 | title = Henry L. Stimson: The First Wise Man | location = Lanham, MD | publisher = Rowman & Littlefield | isbn = 978-0-8420-2632-1 | lang = en}} * {{cite web | last = Schoenherr | first = Steven | year = 2007 | title = Code Breaking in World War II | url = http://history.sandiego.edu/gen/WW2Timeline/espionage.html | archiveurl = https://web.archive.org/web/20080509054959/http://history.sandiego.edu/gen/WW2Timeline/espionage.html | archivedate = 2008-05-09 | publisher = History Department at the University of San Diego | accessdate = 2009-11-15 | url-status = dead | lang = en | архив_дата = 2008-05-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080509054959/http://history.sandiego.edu/gen/WW2Timeline/espionage.html }} * {{Cite book | last = Schoppa | first = R. Keith | year = 2011 | title = In a Sea of Bitterness, Refugees during the Sino-Japanese War | url = https://archive.org/details/inseaofbitternes0000scho | publisher = Harvard University Press | isbn = 978-0-674-05988-7 | lang = en}} * {{cite web | publisher = secondworldwar.co.uk | year = 2007 | title = World War II Fatalities | url = http://secondworldwar.co.uk/index.php/fatalities | accessdate = 2007-04-20 | archive-url = https://web.archive.org/web/20080922185149/http://secondworldwar.co.uk/index.php/fatalities |archivedate = 2008-09-22 | url-status = live | lang = en}} * {{Cite journal | last = Sella | first = Amnon | year = 1978 | title = ''Barbarossa'': Surprise Attack and Communication | journal = Journal of Contemporary History | volume = 13 | issue = 3 | pages = 555 – 583 | jstor = 260209 | doi = 10.1177/002200947801300308 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Sella | first = Amnon | year = 1983 | title = Khalkhin-Gol: The Forgotten War | journal = Journal of Contemporary History | volume = 18 | issue = 4 | pages = 651 – 687 | jstor = 260307 | lang = en}} * {{Cite book | last = Senn | first = Alfred Erich | year = 2007 | title = Lithuania 1940: Revolution from Above | url = https://archive.org/details/lithuania1940rev0000senn | location = Amsterdam & New York | publisher = Rodopi | isbn = 978-90-420-2225-6 | lang = en}} * {{Cite book | last = Shaw | first = Anthony | year = 2000 | title = World War II: Day by Day|location=Osceola,&nbsp;WI | publisher = MBI Publishing Company | isbn = 978-0-7603-0939-1 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Shepardson | first = Donald E | year = 1998 | title = The Fall of Berlin and the Rise of a Myth | journal = Journal of Military History | volume = 62 | issue = 1 | pages = 135 – 154 | jstor = 120398 | doi = 10.2307/120398 | lang = en}} * {{Cite book | last = Shirer | first = William L | authorlink = Уилям Шайрър | year = 1990 | origyear = 1960 | title = The Rise and Fall of the Third Reich: A History of Nazi Germany | location = New York | publisher = Simon & Schuster | isbn = 978-0-671-72868-7 | lang = en}} * {{Cite book | last = Shore | first = Zachary | year = 2003 | title = What Hitler Knew: The Battle for Information in Nazi Foreign Policy | url = https://archive.org/details/whathitlerknewba00shor_0 | location = New York | publisher = Oxford University Press | isbn = 978-0-19-518261-3 | lang = en}} * {{cite web | last = Skinner Watson | first = Mark | title = Coordination With Britain | work = US Army in WWII – Chief of Staff: Prewar Plans and Operations | url = http://www.ibiblio.org/hyperwar/USA/USA-WD-Plans/USA-WD-Plans-12.html | accessdate = 2013-05-13 | archive-url = https://web.archive.org/web/20130430001549/http://www.ibiblio.org/hyperwar/USA/USA-WD-Plans/USA-WD-Plans-12.html |archivedate = 2013-04-30 | url-status = live | lang = en}} * {{Cite book | last = Smith | first = Alan | year = 1993 | title = Russia and the World Economy: Problems of Integration | url = https://archive.org/details/russiaworldecono00smit | location = London | publisher = Routledge | isbn = 978-0-415-08924-1 | lang = en}} * {{Cite book | last = Smith | first = David J. | coauthors = Artis Pabriks, Aldis Purs, Thomas Lane | year = 2002a | title = The Baltic States: Estonia, Latvia and Lithuania | url = https://archive.org/details/balticstatesesto0000smit_l0z8 | location = London | publisher = Routledge | isbn = 978-0-415-28580-3 | lang = en}} * {{Cite book | last = Smith | first = J. W | year = 1994 | title = The World's Wasted Wealth 2: Save Our Wealth, Save Our Environment | publisher = Institute for Economic Democracy | isbn = 978-0-9624423-2-2 | lang = en}} * {{Cite book | last = Smith | first = Peter C | year = 2002b | origyear = 1970 | title = Pedestal: The Convoy That Saved Malta | url = https://archive.org/details/pedestalmaltacon0000pete | edition = 5th | location = Manchester | publisher = Goodall | isbn = 978-0-907579-19-9 | lang = en}} * {{Cite book | last = Smith | first = Winston | coauthors = Ralph Steadman | year = 2004 | title = All Riot on the Western Front, Volume 3 | publisher = Last Gasp | isbn = 978-0-86719-616-0 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Snyder | first = Timothy | authorlink = Тимъти Снайдър | year = 2009 | url = http://www.nybooks.com/articles/2009/07/16/holocaust-the-ignored-reality/ | title = Holocaust: The Ignored Reality | journal = The New York Review of Books | accessdate = 2017-08-27 | date = 2009-07-16 | archive-url = https://web.archive.org/web/20171010063645/http://www.nybooks.com/articles/2009/07/16/holocaust-the-ignored-reality/ |archivedate = 2017-10-10 | url-status = live | lang = en}} * {{Cite book | last = Snyder | first = Timothy | year = 2010 | title = Bloodlands: Europe Between Hitler and Stalin | url = https://archive.org/details/bloodlandseurope0000snyd_e5a3 | location = London | publisher = The Bodley Head | isbn = 978-0-224-08141-2 | lang = en}} * {{cite web | last = Sprague | first = Oliver | coauthors = Hugh Griffiths | title = The AK-47: the worlds favourite killing machine | publisher = controlarms.org | url = https://www.amnesty.org/en/documents/act30/011/2006/en/ | accessdate = 2009-11-14 | year = 2006 | format = PDF | archive-url = https://web.archive.org/web/20181228130914/https://www.amnesty.org/en/documents/act30/011/2006/en/ |archivedate = 2018-12-28 | url-status = live | lang = en}} * {{Cite journal | last = Spring | first = D. W | year = 1986 | title = The Soviet Decision for War against Finland, 30 November 1939 | journal = Soviet Studies | volume = 38 | issue = 2 | pages = 207 – 226 | jstor = 151203 | doi = 10.1080/09668138608411636 | url = https://semanticscholar.org/paper/5a4b0a91a0822acbf99fd282428645d83ce19762 | lang = en}} * {{cite book | last = Stanton | first = Andrea L. | coauthors = Edward Ramsamy, Peter J. Seybolt | url = https://books.google.com/books?id=GtCL2OYsH6wC | title = Cultural Sociology of the Middle East, Asia, and Africa: An Encyclopedia | accessdate = 2014-04-06 | isbn = 978-1-4129-8176-7 | year = 2012 | archive-url = https://web.archive.org/web/20180818210900/https://books.google.com/books?id=GtCL2OYsH6wC |archivedate = 2018-08-18 | url-status = live | lang = en}} * {{Cite journal | last = Steinberg | first = Jonathan | year = 1995 | title = The Third Reich Reflected: German Civil Administration in the Occupied Soviet Union, 1941 – 4 | journal = The English Historical Review | volume = 110 | issue = 437 | pages = 620 – 651 | jstor = 578338 | doi = 10.1093/ehr/cx.437.620 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Steury | first = Donald P | year = 1987 | title = Naval Intelligence, the Atlantic Campaign and the Sinking of the Bismarck: A Study in the Integration of Intelligence into the Conduct of Naval Warfare | journal = Journal of Contemporary History | volume = 22 | issue = 2 | pages = 209 – 233 | jstor = 260931 | doi = 10.1177/002200948702200202 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Stueck | име-част = William | заглавие-част = The Korean War | фамилия = Leffler | име = Melvyn P. | съавтори = Odd Arne Westad (eds.) | заглавие = The Cambridge History of the Cold War, Volume I: Origins | място = Cambridge | издател = Cambridge University Press | дата = 2010 | isbn = 978-0-521-83719-4 | език = en | страница = 266 – 287}} * {{Cite book | last = Sumner | first = Ian | coauthors = Alix Baker | year = 2001 | title = The Royal Navy 1939 – 45 | url = https://archive.org/details/royalnavy19391940000sumn | location = Oxford | publisher = Osprey Publishing | isbn = 978-1-84176-195-4 | lang = en}} * {{Cite book | last = Swain | first = Bruce | year = 2001 | title = A Chronology of Australian Armed Forces at War 1939 – 45 | location = Crows Nest | publisher = Allen & Unwin | isbn = 978-1-86508-352-0 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Swain | first = Geoffrey | year = 1992 | title = The Cominform: Tito's International? | journal = The Historical Journal | volume = 35 | issue = 3 | pages = 641 – 663 | doi = 10.1017/S0018246X00026017 | lang = en}} * {{Cite book | last = Tanaka | first = Yuki | year = 1996 | title = Hidden Horrors: Japanese War Crimes in World War II | url = https://archive.org/details/hiddenhorrorsjap0000tana | location = Boulder, CO | publisher = Westview Press | isbn = 978-0-8133-2717-4 | lang = en}} * {{Cite book | last = Taylor | first = A. J. P | authorlink = Алън Тейлър | year = 1961 | title = The Origins of the Second World War | location = London | publisher = Hamish Hamilton | lang = en}} * {{Cite book | last = Taylor | first = A. J. P | year = 1979 | title = How Wars Begin | url = https://archive.org/details/howwarsbegin0000tayl | location = London | publisher = Hamish Hamilton | isbn = 978-0-241-10017-2 | lang = en}} * {{Cite book | last = Taylor | first = Jay | year = 2009 | title = The Generalissimo: Chiang Kai-shek and the Struggle for Modern China | location = Cambridge, MA | publisher = Harvard University Press | isbn = 978-0-674-03338-2 | url = https://archive.org/details/generalissimochi00tayl | lang = en}} * {{cite web | publisher = The Japan Times Online | year = 2004 | title = Japan tested chemical weapons on Aussie POW: new evidence | date = 2004-07-27 | url = http://search.japantimes.co.jp/member/nn20040727a9.html|archive-url=https://archive.today/20120529003741/http://search.japantimes.co.jp/member/nn20040727a9.html | url-status = dead |archivedate = 2012-05-29 | accessdate = 2010-01-25 | lang = en}} * {{Cite book | last = Thomas | first = Nigel | coauthors = Stephen Andrew | year = 1998 | title = German Army 1939 – 1945 (2): North Africa & Balkans | location = Oxford | publisher = Osprey Publishing | isbn = 978-1-85532-640-8 | lang = en}} * {{Cite book | last = Thompson | first = John Herd | coauthors = Stephen J. Randall | year = 2008 | title = Canada and the United States: Ambivalent Allies | edition = 4th | location = Athens, GA | publisher = University of Georgia Press | isbn = 978-0-8203-3113-3 | url = https://archive.org/details/canadaunitedsta00thom | lang = en}} * {{cite book | last = Totten | first = Samuel | coauthors = Paul Robert Bartrop, Steven L. Jacobs | year = 2008 | title = Dictionary of Genocide: M-Z | url = https://archive.org/details/dictionaryofgeno0001tott | publisher = Greenwood Publishing Group | isbn = 9780313346446 | lang = en}} * {{Cite book | last = Trachtenberg | first = Marc | year = 1999 | title = A Constructed Peace: The Making of the European Settlement, 1945 – 1963 | location = Princeton, NJ | publisher = Princeton University Press | isbn = 978-0-691-00273-6 | lang = en}} * {{Cite book | last = Tucker | first = Spencer C | coauthors = Priscilla Mary Roberts | title = Encyclopedia of World War II: A Political, Social, and Military History | year = 2004 | publisher = ABC-CIO | isbn = 978-1-57607-999-7 | lang = en}} * {{Cite book | last = Tucker | first = Spencer C | year = 2009 | url = https://books.google.com/books?id=h5_tSnygvbIC&pg=PA1873 | title = A Global Chronology of Conflict: From the Ancient World to the Modern Middle East &#91;6 volumes&#93;: From the Ancient World to the Modern Middle East | publisher = ABC-CLIO | accessdate = 2017-08-27 | via = Google Books | isbn = 978-1-85109-672-5 | archive-url = https://web.archive.org/web/20180818210935/https://books.google.com/books?id=h5_tSnygvbIC&pg=PA1873 |archivedate = 2018-08-18 | url-status = live | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Umbreit | име-част = Hans | заглавие-част = The Battle for Hegemony in Western Europe | фамилия = Falla | име = P. S. (ed.) | заглавие = Germany and the Second World War, Volume&nbsp;2: Germany's Initial Conquests in Europe | място = Oxford | издател = Oxford University Press | дата = 1991 | isbn = 978-0-19-822885-1 | език = en | страница = 227 – 326}} * {{cite web | publisher = unfoundation.org | year = 2012 | work = unfoundation.org | title = The UN Security Council | url = http://www.unfoundation.org/what-we-do/issues/united-nations/the-un-security-council.html | archive-url = https://web.archive.org/web/20120620101548/http://www.unfoundation.org/what-we-do/issues/united-nations/the-un-security-council.html | accessdate = 2012-05-15 | archivedate = 2012-06-20 | url-status = dead | lang = en | архив_дата = 2012-06-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120620101548/http://www.unfoundation.org/what-we-do/issues/united-nations/the-un-security-council.html }} * {{Cite book | publisher = United Nations | year = 2005 | title = World Economic And Social Survey 2004: International Migration | url = https://archive.org/details/worldeconomicsoc0000unse_z8z1 | isbn = 978-92-1-109147-2 | lang = en}} * {{cite web | publisher = United Nations | year = 2010 | work = un.org | url = https://www.un.org/aboutun/history.htm | title = History of the UN | accessdate = 2010-01-25 | url-status = dead | archiveurl = https://web.archive.org/web/20100218221016/http://www.un.org/aboutun/history.htm | archivedate = 2010-02-18 | lang = en}} * {{Cite book | publisher = United States Army | year = 1986 | origyear = 1953 | title = The German Campaigns in the Balkans (Spring 1941) | url = http://www.history.army.mil/books/wwii/balkan/intro.htm | location = Washington, DC | lang = en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090619234443/http://history.army.mil/books/wwii/balkan/intro.htm |date=2009-06-19 }} * {{cite web | publisher = United States Government Printing Office | year = 2013 | origyear = 1945 | url = http://www.ibiblio.org/hyperwar/AAF/USSBS/ETO-Summary.html#tc | title = United States Strategic Bombing Survey. Summary Report (European War) | work = ibiblio.org | accessdate = 2020-02-29 | lang = en}} * {{cite book | publisher = United States Holocaust Memorial Museum | year = 2006 | title = The World Must Know: The History of the Holocaust as Told in the United States Holocaust Memorial Museum | url = https://archive.org/details/worldmustknowhis0000bere_l6k0 | location = Washington, DC | isbn = 978-0-8018-8358-3 | lang = en}} * {{cite web | publisher = US Library of Congress | year = 1992 | url = http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+id0029) | title = Indonesia: World War II and the Struggle For Independence, 1942 – 50; The Japanese Occupation, 1942 – 45 | accessdate = 2007-02-09 | archive-url = https://web.archive.org/web/20041030225658/http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd%2Fcstdy%3A%40field%28DOCID+id0029%29 |archivedate = 2004-10-30 | url-status = live | lang = en}} * {{cite web | publisher = US Library of Congress | year = 2009 | url = http://countrystudies.us/romania/23.htm | work = countrystudies.us | title = Armistice Negotiations and Soviet Occupation | accessdate = 2009-11-14 | archive-url = https://web.archive.org/web/20110430001849/http://countrystudies.us/romania/23.htm |archivedate = 2011-04-30 | url-status = live | lang = en}} * {{cite web | publisher = usa.usembassy.de | year = 2012 | title = History of German-American Relations » 1989 – 1994 – Reunification » „Two-plus-Four-Treaty“: Treaty on the Final Settlement with Respect to Germany, September 12, 1990 | url = http://usa.usembassy.de/etexts/2plusfour8994e.htm | accessdate = 2012-05-06 | archive-url = https://web.archive.org/web/20120507180629/http://usa.usembassy.de/etexts/2plusfour8994e.htm |archivedate = 2012-05-07 | url-status = live | lang = en}} * {{cite web | publisher = ushmm.org | year = 2016 | work = ushmm.org | url = https://www.ushmm.org/wlc/en/article.php?ModuleId=10005473 | title = Polish Victims | accessdate = 2017-08-27 | archive-url = https://web.archive.org/web/20160507145904/https://www.ushmm.org/wlc/en/article.php?ModuleId=10005473 |archivedate = 2016-05-07 | url-status = live | lang = en}} * {{cite book | last = Van Dyke | first = Carl | year = 2013 | title = The Soviet Invasion of Finland, 1939 – 40 | publisher = Routledge | isbn = 9781136311499 | lang = en}} * {{Cite web | publisher = volhyniamassacre.eu | year = 2018 | url = http://volhyniamassacre.eu/zw2/history/179,The-Effects-of-the-Volhynian-Massacres.html | title = The Effects of the Volhynian Massacres | work = Volhynia Massacre | accessdate = 2018-07-09 | archive-url = https://web.archive.org/web/20180621015851/http://volhyniamassacre.eu/zw2/history/179,The-Effects-of-the-Volhynian-Massacres.html |archivedate = 2018-06-21 | url-status = live | lang = en}} * {{Cite journal | last = Waltz | first = Susan | year = 2002 | title = Reclaiming and Rebuilding the History of the Universal Declaration of Human Rights | journal = Third World Quarterly | volume = 23 | issue = 3 | pages = 437 – 448 | jstor = 3993535 | doi = 10.1080/01436590220138378 | lang = en}} * {{Cite book | last = Ward | first = Thomas A | year = 2010 | title = Aerospace Propulsion Systems | location = Singapore | publisher = John Wiley & Sons | isbn = 978-0-470-82497-9 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Watson | first = Derek | year = 2000 | jstor = 153322| title = Molotov's Apprenticeship in Foreign Policy: The Triple Alliance Negotiations in 1939 | journal = Europe-Asia Studies | volume = 52 | issue = 4 | pages = 695 – 722 | doi = 10.1080/713663077 | lang = en}} * {{Cite book | last = Watson | first = William E | year = 2003 | title = Tricolor and Crescent: France and the Islamic World | url = https://archive.org/details/tricolorcrescent0000wats | location = Westport, CT | publisher = Praeger | isbn = 978-0-275-97470-1 | lang = en}} * {{Cite book | last = Weinberg | first = Gerhard L | authorlink = Герхард Вайнберг | year = 2005 | title = A World at Arms: A Global History of World War II | edition = 2nd | location = Cambridge | publisher = Cambridge University Press | isbn = 978-0-521-85316-3 | lang = en}} * {{cite book | last = Wells | first = Anne Sharp | year = 2014 | title = Historical Dictionary of World War II: The War against Germany and Italy | publisher = Rowman & Littlefield Publishing | isbn = 9780810854574 | lang = en}} * {{Cite book | last = Wettig | first = Gerhard | year = 2008 | title = Stalin and the Cold War in Europe: The Emergence and Development of East-West Conflict, 1939 – 1953 | location = Lanham, MD | publisher = Rowman & Littlefield | isbn = 978-0-7425-5542-6 | lang = en}} * {{cite web | last = White | first = Matthew | year = 2007 | title = Source List and Detailed Death Tolls for the Twentieth Century Hemoclysm | url = http://necrometrics.com/20c5m.htm#Second | work = Historical Atlas of the Twentieth Century | publisher = Matthew White's Homepage | accessdate = 2007-04-20 | archive-url = https://web.archive.org/web/20110307141223/http://necrometrics.com/20c5m.htm#Second |archivedate = 2011-03-07 | url-status = live | lang = en}} * {{Cite book | last = Wiest | first = Andrew | coauthors = M. K. Barbier | year = 2002 | title = Strategy and Tactics: Infantry Warfare | location = St Paul, MN | publisher = MBI Publishing Company | isbn = 978-0-7603-1401-2 | lang = en}} * {{Cite book | last = Wiktor | first = Christian L | title = Multilateral Treaty Calendar – 1648 – 1995 | url = https://archive.org/details/multilateraltrea0000wikt | publisher = Kluwer Law International | year = 1998 | isbn = 978-90-411-0584-4 | lang = en}} * {{Cite book | last = Williams | first = Andrew | year = 2006 | title = Liberalism and War: The Victors and the Vanquished | url = https://archive.org/details/liberalismwarvic0000will | location = Abingdon & New York | publisher = Routledge | isbn = 978-0-415-35980-1 | lang = en}} * {{cite book | last = Wilson | first = Mark R | title = Destructive Creation: American Business and the Winning of World War II | url = https://books.google.com/books?id=AcqADAAAQBAJ | series = American Business, Politics, and Society | edition = reprint | location = Philadelphia | publisher = University of Pennsylvania Press | year = 2016 | page = 2 | isbn = 9780812293548 | accessdate = 2019-12-19 | lang = en}} * {{cite journal | last = Wilson | first = Ward | year = 2007 | title = The Winning Weapon? Rethinking Nuclear Weapons in Light of Hiroshima | journal = International Security | volume = 31 | issue = 4 | pages = 162 – 179 | lang = en}} * {{Cite journal | last = Wilt | first = Alan F | year = 1981 | title = Hitler's Late Summer Pause in 1941 | journal = Military Affairs | volume = 45 | issue = 4 | pages = 187 – 191 | jstor = 1987464 | doi = 10.2307/1987464 | lang = en}} * {{Cite book | last = Wohlstetter | first = Roberta | year = 1962 | title = Pearl Harbor: Warning and Decision | url = https://archive.org/details/pearlharborwarni0000wohl | location = Palo Alto, CA | publisher = Stanford University Press | isbn = 978-0-8047-0597-4 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Wolf | име-част = Holger C | заглавие-част = The Lucky Miracle: Germany 1945 – 1951 | фамилия = Dornbusch | име = Rudiger | съавтори = Wilhelm Nölling, Richard Layard (eds.) | заглавие = Postwar Economic Reconstruction and Lessons for the East Today | място = Cambridge | издател = MIT Press | дата = 1993 | isbn = 978-0-262-04136-2 | език = en | страница = 29 – 56}} * {{Cite book | last = Wood | first = James B | year = 2007 | title = Japanese Military Strategy in the Pacific War: Was Defeat Inevitable? | url = https://archive.org/details/japanesemilitary0000wood | location = Lanham, MD | publisher = Rowman & Littlefield | isbn = 978-0-7425-5339-2 | lang = en}} * {{cite web | publisher = World Population Review | year = 2020 | url = https://worldpopulationreview.com/country-rankings/countries-involved-in-world-war-two | title = Countries Involved In World War Two 2020 | work = worldpopulationreview.com | accessdate = 2020-07-25 | lang = en}} * {{cite web | publisher = ww2db.com | year = 2016 | work = ww2db.com | url = http://ww2db.com/battle_spec.php?battle_id=162 | title = The Danzig Crisis | accessdate = 2016-04-29 | archive-url = https://web.archive.org/web/20160505010109/http://ww2db.com/battle_spec.php?battle_id=162 |archivedate = 2016-05-05 | url-status = live | lang = en}} * {{Cite book | last = Yoder | first = Amos | year = 1997 | title = The Evolution of the United Nations System | url = https://archive.org/details/evolutionofunite0000yode | edition = 3rd | location = London & Washington, DC | publisher = Taylor & Francis | isbn = 978-1-56032-546-8 | lang = en}} * {{cite book | last = Zabecki | first = David T | year = 2015 | url = https://books.google.com/books?id=Mq_lCAAAQBAJ&pg=PT1663 | title = World War II in Europe: An Encyclopedia | date = 1 May 2015 | publisher = Routledge | isbn = 978-1-135-81242-3 | lang = en}} * {{Cite book | last = Zalampas | first = Michael | year = 1989 | title = Adolf Hitler and the Third Reich in American magazines, 1923 – 1939 | url = https://archive.org/details/adolfhitlerthird0000zala | publisher = Bowling Green University Popular Press | isbn = 978-0-87972-462-7 | lang = en}} * {{Cite book | last = Zaloga | first = Steven J | year = 1996 | title = Bagration 1944: The Destruction of Army Group Centre | location = Oxford | publisher = Osprey Publishing | isbn = 978-1-85532-478-7 | lang = en}} * {{Cite book | last = Zaloga | first = Steven J | year = 2002 | title = Poland 1939: The Birth of Blitzkrieg | url = https://archive.org/details/poland1939birtho0000zalo | location = Oxford | publisher = Osprey Publishing | isbn = 978-1-84176-408-5 | lang = en}} * {{Cite book | last = Zeiler | first = Thomas W | year = 2004 | title = Unconditional Defeat: Japan, America, and the End of World War II | url = https://archive.org/details/unconditionaldef0000zeil | location = Wilmington, DE | publisher = Scholarly Resources | isbn = 978-0-8420-2991-9 | lang = en}} * {{Cite book | last = Zetterling | first = Niklas | coauthors = Michael Tamelander | year = 2009 | title = ''Bismarck'': The Final Days of Germany's Greatest Battleship | url = https://archive.org/details/bismarckfinalday0000zett | location = Drexel Hill, PA | publisher = Casemate | isbn = 978-1-935149-04-0 | lang = en}} }} == Вижте също == * [[България във Втората световна война]] {{Втора световна война}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Втора световна война|Нацистка Германия|История|Военна история}} {{Избрана статия|10412293|27 юли 2020}} [[Категория:Втора световна война| ]] bzbdmywywdac0e1p87gi3hs7c921dqr 0 17663 12435156 12271738 2024-12-08T18:41:07Z 46.232.152.127 добавяне на източници 12435156 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Светослав|Светослав}} {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[945]] – [[972]] | коронация = | предшественик = [[Игор I]] | наследник = [[Ярополк I]] | други титли = | религия = [[Славянска религия]] | герб = }} }} '''Светослав I Игоревич''' (Свѧтославъ Игоревичь) е [[варяги|варяжки]] [[княз на Киевска Рус]], наследник на [[княз]] [[Игор I|Игор I (Ингвар)]]. Баща му е убит от [[славяни]]те малко след раждането му и до [[963]] г. страната се управлява от майка му, княгиня Елена – [[Олга Киевска]]. През краткото си управление Светослав води успешни войни с [[Хазарски хаганат|Хазарския хаганат]] и с [[Първа българска държава|Дунавска]] и [[Волжка България]], като превръща [[Киевска Рус]] в най-голямата държава в [[Европа]]. == Биография == Сведенията за младостта на Светослав, която той прекарва в [[Новгород]], са ограничени. Майка му, княгиня Елена – Олга, управлява като регент в [[Киев]] до неговото пълнолетие. Светослав остава известен с отказа си да приеме поддържаното от нея [[християнство]]. Въпреки това няма сведения за преследвания на християни, а започнатите от майка му църкви в Киев продължават да се строят. Светослав прекарва по-голямата част от управлението си начело на своята армия, воювайки срещу съседните държави. Най-големият му успех е разгромът на Хазария, която от векове е сред най-силните държави в [[Източна Европа]]. През [[965]] той побеждава и волжките българи, установявайки контрол над цялото средно и долно течение на [[Волга]]. През [[968]] Светослав се съюзява с [[Византийска империя|Византийската империя]] и напада България. Той нанася тежко поражение на българските войски и достига до столицата [[Преслав]]. Доколкото има сведения, че майка му, Олга Премъдра е внучка на Борис I (и евентуално братовчедка на Петър I) <ref>Чилингиров, Стилиян. Какво е дал българинът на другите народи. 1938, 1939, 1941, 1991, 2006.</ref><ref>http://www.ivanstamenov.com/files2011/cssabornik1a.pdf</ref><ref>Ст. П. Българов, Княгиня Ольга Премудрая, в. Зора бр.4820 / 1935 г</ref><ref>Иловайский, Д. И. ''Исторические сочинения'', ч. 3-тия. М., 1914, с. 441 – 448.</ref><ref>Архимандрит Леонид. Откуда родомъ была св. великая княгиня Ольга. Русская старина 19/1888 июль, СПб, с.217</ref><ref>Емил Михайлов. Руси и българи през ранното средновековие до 964 г. София Университетско издателство „Климент Охридски“, 1990, с.145</ref>не е ясно дали Светослав не е виждал в себе си легитимен владетел на Преславска България. Българският цар [[Борис II]] прави опит да се споразумее със Светослав, което предизвиква недоволството на византийците. През [[971]] император [[Йоан I Цимисхи]] изпраща войски на север от [[Стара планина]], прогонва Светослав на север от [[Дунав]] и пленява цар Борис II. [[Балкански походи на княз Светослав|Походът на Светослав на Балканите]] довежда до отслабване на българската държава и завладяването на източната й половина от византийците. Независимостта си от Византия запазват само [[Комитопули]]те в западните райони, незасегнати от руското нашествие. На връщане от България през [[972]] княз Светослав е нападнат и убит от [[печенеги]]те, чийто хан прави от черепа му чаша. Светослав има три сина, [[Ярополк I]], [[Олег Светославич|Олег]] и [[Владимир I]], който е роден от [[Малуша (майка на Владимир I)|Малуша]]. == Външни препратки == *Chertkov A. D. ''„Opisanie voin velikago kniazya Svyatoslava Igorevicha“''. Moscow, 1843. * Sakharov, Andrey. ''„The Diplomacy of Svyatoslav“''. Moscow: Nauka, 1982. * Subtelny, Orest. ''„Ukraine: A History“''. Toronto: [[Университет на Торонто|University of Toronto]] Press, 1988. ISBN 0-8020-5808-6. == Източници == <references /> {{Превод от|en|Sviatoslav I of Kiev|38458334}} {{нормативен контрол}} {{пост начало}} {{пост|[[княз на Киевска Рус]]|[[945]]|[[972]]|[[Игор I]]|[[Ярополк I]]}} {{пост край}} [[Категория:Монарси на Киевска Рус]] [[Категория:Рюриковичи]] [[Категория:Убити монарси]] [[Категория:Родени в Киев]] mim70inkl8ti5rzyt5lez90flkb5lz0 12435158 12435156 2024-12-08T18:42:16Z 46.232.152.127 /* Източници */ 12435158 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Светослав|Светослав}} {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[945]] – [[972]] | коронация = | предшественик = [[Игор I]] | наследник = [[Ярополк I]] | други титли = | религия = [[Славянска религия]] | герб = }} }} '''Светослав I Игоревич''' (Свѧтославъ Игоревичь) е [[варяги|варяжки]] [[княз на Киевска Рус]], наследник на [[княз]] [[Игор I|Игор I (Ингвар)]]. Баща му е убит от [[славяни]]те малко след раждането му и до [[963]] г. страната се управлява от майка му, княгиня Елена – [[Олга Киевска]]. През краткото си управление Светослав води успешни войни с [[Хазарски хаганат|Хазарския хаганат]] и с [[Първа българска държава|Дунавска]] и [[Волжка България]], като превръща [[Киевска Рус]] в най-голямата държава в [[Европа]]. == Биография == Сведенията за младостта на Светослав, която той прекарва в [[Новгород]], са ограничени. Майка му, княгиня Елена – Олга, управлява като регент в [[Киев]] до неговото пълнолетие. Светослав остава известен с отказа си да приеме поддържаното от нея [[християнство]]. Въпреки това няма сведения за преследвания на християни, а започнатите от майка му църкви в Киев продължават да се строят. Светослав прекарва по-голямата част от управлението си начело на своята армия, воювайки срещу съседните държави. Най-големият му успех е разгромът на Хазария, която от векове е сред най-силните държави в [[Източна Европа]]. През [[965]] той побеждава и волжките българи, установявайки контрол над цялото средно и долно течение на [[Волга]]. През [[968]] Светослав се съюзява с [[Византийска империя|Византийската империя]] и напада България. Той нанася тежко поражение на българските войски и достига до столицата [[Преслав]]. Доколкото има сведения, че майка му, Олга Премъдра е внучка на Борис I (и евентуално братовчедка на Петър I) <ref>Чилингиров, Стилиян. Какво е дал българинът на другите народи. 1938, 1939, 1941, 1991, 2006.</ref><ref>http://www.ivanstamenov.com/files2011/cssabornik1a.pdf Чилингиров, Асен. Цар Симеоновият сборник от X в.</ref><ref>Ст. П. Българов, Княгиня Ольга Премудрая, в. Зора бр.4820 / 1935 г</ref><ref>Иловайский, Д. И. ''Исторические сочинения'', ч. 3-тия. М., 1914, с. 441 – 448.</ref><ref>Архимандрит Леонид. Откуда родомъ была св. великая княгиня Ольга. Русская старина 19/1888 июль, СПб, с.217</ref><ref>Емил Михайлов. Руси и българи през ранното средновековие до 964 г. София Университетско издателство „Климент Охридски“, 1990, с.145</ref>не е ясно дали Светослав не е виждал в себе си легитимен владетел на Преславска България. Българският цар [[Борис II]] прави опит да се споразумее със Светослав, което предизвиква недоволството на византийците. През [[971]] император [[Йоан I Цимисхи]] изпраща войски на север от [[Стара планина]], прогонва Светослав на север от [[Дунав]] и пленява цар Борис II. [[Балкански походи на княз Светослав|Походът на Светослав на Балканите]] довежда до отслабване на българската държава и завладяването на източната й половина от византийците. Независимостта си от Византия запазват само [[Комитопули]]те в западните райони, незасегнати от руското нашествие. На връщане от България през [[972]] княз Светослав е нападнат и убит от [[печенеги]]те, чийто хан прави от черепа му чаша. Светослав има три сина, [[Ярополк I]], [[Олег Светославич|Олег]] и [[Владимир I]], който е роден от [[Малуша (майка на Владимир I)|Малуша]]. == Външни препратки == *Chertkov A. D. ''„Opisanie voin velikago kniazya Svyatoslava Igorevicha“''. Moscow, 1843. * Sakharov, Andrey. ''„The Diplomacy of Svyatoslav“''. Moscow: Nauka, 1982. * Subtelny, Orest. ''„Ukraine: A History“''. Toronto: [[Университет на Торонто|University of Toronto]] Press, 1988. ISBN 0-8020-5808-6. == Източници == <references /> {{Превод от|en|Sviatoslav I of Kiev|38458334}} {{нормативен контрол}} {{пост начало}} {{пост|[[княз на Киевска Рус]]|[[945]]|[[972]]|[[Игор I]]|[[Ярополк I]]}} {{пост край}} [[Категория:Монарси на Киевска Рус]] [[Категория:Рюриковичи]] [[Категория:Убити монарси]] [[Категория:Родени в Киев]] q9o9t3esd1lmlyj4f12gj97n5e4jvfl 12435160 12435158 2024-12-08T18:43:07Z 46.232.152.127 12435160 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Светослав|Светослав}} {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[945]] – [[972]] | коронация = | предшественик = [[Игор I]] | наследник = [[Ярополк I]] | други титли = | религия = [[Славянска религия]] | герб = }} }} '''Светослав I Игоревич''' (Свѧтославъ Игоревичь) е [[варяги|варяжки]] [[княз на Киевска Рус]], наследник на [[княз]] [[Игор I|Игор I (Ингвар)]]. Баща му е убит от [[славяни]]те малко след раждането му и до [[963]] г. страната се управлява от майка му, княгиня Елена – [[Олга Киевска]]. През краткото си управление Светослав води успешни войни с [[Хазарски хаганат|Хазарския хаганат]] и с [[Първа българска държава|Дунавска]] и [[Волжка България]], като превръща [[Киевска Рус]] в най-голямата държава в [[Европа]]. == Биография == Сведенията за младостта на Светослав, която той прекарва в [[Новгород]], са ограничени. Майка му, княгиня Елена – Олга, управлява като регент в [[Киев]] до неговото пълнолетие. Светослав остава известен с отказа си да приеме поддържаното от нея [[християнство]]. Въпреки това няма сведения за преследвания на християни, а започнатите от майка му църкви в Киев продължават да се строят. Светослав прекарва по-голямата част от управлението си начело на своята армия, воювайки срещу съседните държави. Най-големият му успех е разгромът на Хазария, която от векове е сред най-силните държави в [[Източна Европа]]. През [[965]] той побеждава и волжките българи, установявайки контрол над цялото средно и долно течение на [[Волга]]. През [[968]] Светослав се съюзява с [[Византийска империя|Византийската империя]] и напада България. Той нанася тежко поражение на българските войски и достига до столицата [[Преслав]]. Доколкото има сведения, че майка му, Олга Премъдра е внучка на Борис I (и евентуално братовчедка на Петър I) <ref>Чилингиров, Стилиян. Какво е дал българинът на другите народи. 1938, 1939, 1941, 1991, 2006.</ref><ref>http://www.ivanstamenov.com/files2011/cssabornik1a.pdf Чилингиров, Асен. Цар Симеоновият сборник от X в. Изследвания, 2011 г. Второ допълнено издание.</ref><ref>Ст. П. Българов, Княгиня Ольга Премудрая, в. Зора бр.4820 / 1935 г</ref><ref>Иловайский, Д. И. ''Исторические сочинения'', ч. 3-тия. М., 1914, с. 441 – 448.</ref><ref>Архимандрит Леонид. Откуда родомъ была св. великая княгиня Ольга. Русская старина 19/1888 июль, СПб, с.217</ref><ref>Емил Михайлов. Руси и българи през ранното средновековие до 964 г. София Университетско издателство „Климент Охридски“, 1990, с.145</ref>не е ясно дали Светослав не е виждал в себе си легитимен владетел на Преславска България. Българският цар [[Борис II]] прави опит да се споразумее със Светослав, което предизвиква недоволството на византийците. През [[971]] император [[Йоан I Цимисхи]] изпраща войски на север от [[Стара планина]], прогонва Светослав на север от [[Дунав]] и пленява цар Борис II. [[Балкански походи на княз Светослав|Походът на Светослав на Балканите]] довежда до отслабване на българската държава и завладяването на източната й половина от византийците. Независимостта си от Византия запазват само [[Комитопули]]те в западните райони, незасегнати от руското нашествие. На връщане от България през [[972]] княз Светослав е нападнат и убит от [[печенеги]]те, чийто хан прави от черепа му чаша. Светослав има три сина, [[Ярополк I]], [[Олег Светославич|Олег]] и [[Владимир I]], който е роден от [[Малуша (майка на Владимир I)|Малуша]]. == Външни препратки == *Chertkov A. D. ''„Opisanie voin velikago kniazya Svyatoslava Igorevicha“''. Moscow, 1843. * Sakharov, Andrey. ''„The Diplomacy of Svyatoslav“''. Moscow: Nauka, 1982. * Subtelny, Orest. ''„Ukraine: A History“''. Toronto: [[Университет на Торонто|University of Toronto]] Press, 1988. ISBN 0-8020-5808-6. == Източници == <references /> {{Превод от|en|Sviatoslav I of Kiev|38458334}} {{нормативен контрол}} {{пост начало}} {{пост|[[княз на Киевска Рус]]|[[945]]|[[972]]|[[Игор I]]|[[Ярополк I]]}} {{пост край}} [[Категория:Монарси на Киевска Рус]] [[Категория:Рюриковичи]] [[Категория:Убити монарси]] [[Категория:Родени в Киев]] n92032uvnttbwypkbco1grhp9g14jrh 12435165 12435160 2024-12-08T18:47:42Z 46.232.152.127 /* Биография */ 12435165 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Светослав|Светослав}} {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[945]] – [[972]] | коронация = | предшественик = [[Игор I]] | наследник = [[Ярополк I]] | други титли = | религия = [[Славянска религия]] | герб = }} }} '''Светослав I Игоревич''' (Свѧтославъ Игоревичь) е [[варяги|варяжки]] [[княз на Киевска Рус]], наследник на [[княз]] [[Игор I|Игор I (Ингвар)]]. Баща му е убит от [[славяни]]те малко след раждането му и до [[963]] г. страната се управлява от майка му, княгиня Елена – [[Олга Киевска]]. През краткото си управление Светослав води успешни войни с [[Хазарски хаганат|Хазарския хаганат]] и с [[Първа българска държава|Дунавска]] и [[Волжка България]], като превръща [[Киевска Рус]] в най-голямата държава в [[Европа]]. == Биография == Сведенията за младостта на Светослав, която той прекарва в [[Новгород]], са ограничени. Майка му, княгиня Елена – Олга, управлява като регент в [[Киев]] до неговото пълнолетие. Светослав остава известен с отказа си да приеме поддържаното от нея [[християнство]]. Въпреки това няма сведения за преследвания на християни, а започнатите от майка му църкви в Киев продължават да се строят. Светослав прекарва по-голямата част от управлението си начело на своята армия, воювайки срещу съседните държави. Най-големият му успех е разгромът на Хазария, която от векове е сред най-силните държави в [[Източна Европа]]. През [[965]] той побеждава и волжките българи, установявайки контрол над цялото средно и долно течение на [[Волга]]. През [[968]] Светослав се съюзява с [[Византийска империя|Византийската империя]] и напада България. Той нанася тежко поражение на българските войски и достига до столицата [[Преслав]]. Доколкото има сведения, че майка му, Олга Премъдра е внучка на Борис I (и братовчедка на Петър I) <ref>Чилингиров, Стилиян. Какво е дал българинът на другите народи. 1938, 1939, 1941, 1991, 2006.</ref><ref>http://www.ivanstamenov.com/files2011/cssabornik1a.pdf Чилингиров, Асен. Цар Симеоновият сборник от X в. Изследвания, 2011 г. Второ допълнено издание. ИК Виделина, глава "една прекратена дискусия", стр. 71-92</ref><ref>Ст. П. Българов, Княгиня Ольга Премудрая, в. Зора бр.4820 / 1935 г</ref><ref>Иловайский, Д. И. ''Исторические сочинения'', ч. 3-тия. М., 1914, с. 441 – 448.</ref><ref>Архимандрит Леонид. Откуда родомъ была св. великая княгиня Ольга. Русская старина 19/1888 июль, СПб, с.217</ref><ref>Емил Михайлов. Руси и българи през ранното средновековие до 964 г. София Университетско издателство „Климент Охридски“, 1990, с.145</ref>не е ясно дали Светослав не припознава в себе си легитимен владетел на Преславска България. Българският цар [[Борис II]] прави опит да се споразумее със Светослав, което предизвиква недоволството на византийците. През [[971]] император [[Йоан I Цимисхи]] изпраща войски на север от [[Стара планина]], прогонва Светослав на север от [[Дунав]] и пленява цар Борис II. [[Балкански походи на княз Светослав|Походът на Светослав на Балканите]] довежда до отслабване на българската държава и завладяването на източната й половина от византийците. Независимостта си от Византия запазват само [[Комитопули]]те в западните райони, незасегнати от руското нашествие. На връщане от България през [[972]] княз Светослав е нападнат и убит от [[печенеги]]те, чийто хан прави от черепа му чаша. Светослав има три сина, [[Ярополк I]], [[Олег Светославич|Олег]] и [[Владимир I]], който е роден от [[Малуша (майка на Владимир I)|Малуша]]. == Външни препратки == *Chertkov A. D. ''„Opisanie voin velikago kniazya Svyatoslava Igorevicha“''. Moscow, 1843. * Sakharov, Andrey. ''„The Diplomacy of Svyatoslav“''. Moscow: Nauka, 1982. * Subtelny, Orest. ''„Ukraine: A History“''. Toronto: [[Университет на Торонто|University of Toronto]] Press, 1988. ISBN 0-8020-5808-6. == Източници == <references /> {{Превод от|en|Sviatoslav I of Kiev|38458334}} {{нормативен контрол}} {{пост начало}} {{пост|[[княз на Киевска Рус]]|[[945]]|[[972]]|[[Игор I]]|[[Ярополк I]]}} {{пост край}} [[Категория:Монарси на Киевска Рус]] [[Категория:Рюриковичи]] [[Категория:Убити монарси]] [[Категория:Родени в Киев]] a4jc7llcqwo1ievtullde6g1y8owtv3 0 19416 12435087 12427599 2024-12-08T17:48:26Z Juro678 335068 12435087 wikitext text/x-wiki {{Държава | кратко-име = Чехия | официално-име-бг = Чешка република | официално-име = Česká republika | девиз = Pravda vítězí<br>„Истината побеждава“ | химн = [[Химн на Чехия|Kde domov můj]] | химн-файл = Czech anthem.ogg | демоним = [[чехи|чех]] | карта = EU-Czech Republic.svg | карта-описание = Местоположение на Чехия | столица = [[Прага]] | най-голям-град = Прага | религия = 56,9% [[нерелигиозност]]<br>11,7% [[християнство]]<br>—9,3% [[католицизъм|католици]]<br>—2,4% други християни<br>1,2% други религии<br>30,1% без отговор | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[парламентарна република]] | лидер1 = [[Президент на Чехия|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Петър Павел]] | лидер2 = [[Министър-председател на Чехия|Министър-председател]] | настоящ-лидер2 = [[Петър Фиала]] | законодателна-власт = [[Парламент на Чехия|Парламент]] | горна-камара = Сенат | долна-камара = Камарата на депутатите | събитие1 = [[Бохемия]] | събитие-дата1 = 870 г. | събитие2 = [[Бохемско кралство]] | събитие-дата2 = 1198 г. | събитие3 = [[Чехословакия]] | събитие-дата3 = 28 октомври 1918 г. | събитие4 = [[Разделяне на Чехословакия|Разделяне]] | събитие-дата4 = 1 януари 1993 г. | дата-вход-ЕС = 1 май 2004 г. | площ-място = 115-о | води% = 2,16 | население-година = 2024 | население = 10 900 555 | население-източник = <ref>{{cite web|title=Population of cohesion regions, regions and districts of the Czech Republic, 1 January 2024|url=https://www.czso.cz/documents/10180/218418152/1300722401.pdf/61fe01a6-d309-4e44-be63-b30c279fd184?version=1.0|publisher=[[Чешка статистическа служба]]|date=17 май 2024|достъп_дата=2024-08-25|архив_дата=2024-05-17|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240517095052/https://www.czso.cz/documents/10180/218418152/1300722401.pdf/61fe01a6-d309-4e44-be63-b30c279fd184?version=1.0}}</ref> | население-място = 85-о | население-градско = 73,8  | население-градско-място = 60-о | население-гъстота-място = 91-во | население-оценка-година = 2021 | население-оценка = 10 524 167<ref>{{cite web|title=Národnost|url=https://www.czso.cz/csu/scitani2021/narodnost|work=Census 2021|publisher=[[Чешка статистическа служба]]|language=cs|access-date=13 януари 2022|archive-date=15 януари 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220115083026/https://www.czso.cz/csu/scitani2021/narodnost|url-status=dead}}</ref> | БВП-година = 2024 | БВП = 551,958 млрд. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref name="IMFWEO.CZ">{{cite web |url=https://www.imf.org/en/Publications/WEO/weo-database/2024/April/weo-report?c=935,&s=NGDPD,PPPGDP,NGDPDPC,PPPPC,&sy=2022&ey=2029&ssm=0&scsm=1&scc=0&ssd=1&ssc=0&sic=0&sort=country&ds=.&br=1 |title=World Economic Outlook Database, April 2024 Edition. (Czechia) |publisher=[[МВФ]] |website=IMF.org |date=16 април 2024 |access-date=16 април 2024}}</ref> | БВП-място = 46-о | БВП-на-човек = 50 474 щ.д.<ref name="IMFWEO.CZ" /> | БВП-на-човек-място = 38-о | БВП-ном-година = 2024 | БВП-ном-общо = 325,880 млрд. щ.д.<ref name="IMFWEO.CZ" /> | БВП-ном-място = 47-о | БВП-ном-на-човек = 29 800 щ.д.<ref name="IMFWEO.CZ" /> | БВП-ном-на-човек-място = 38-о | Джини-година = 2023 | Джини = 24,4<ref>{{cite web|url=https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tessi190/default/table?lang=en |title=Gini coefficient of equivalised disposable income – EU-SILC survey|publisher=[[Евростат]] |website=ec.europa.eu |access-date=4 май 2024}}</ref> | Джини-категория = {{color|green|нисък}} | ИЧР-година = 2022 | ИЧР = 0,895<ref>{{cite web|url=https://hdr.undp.org/system/files/documents/global-report-document/hdr2023-24reporten.pdf|title=Human Development Report 2023/24|language=en|publisher=United Nations Development Programme|date=13 март 2024|access-date=13 март 2024}}</ref> | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 32-ро | продълж-живот = 79,2 години | продълж-живот-място = 33-то | дет-смъртност = 3,4/1000 | дет-смъртност-място = 46-о | грамотност = 99  | грамотност-място = 18-о | валута = [[Чешка крона]] | валута-код = CZK | часова-зона = [[Централноевропейско време|CET]] | отместване-UTC = +1 | часова-зона-DST = CEST | отместване-UTC-лято = +2 | формат-дата = д.м.гггг | климат = [[Умерен климат|умерен]] | организации = [[ООН]], [[НАТО]], [[ЕС]], [[ОССЕ]], [[ОИСР]], [[Съвет на Европа|СЕ]], [[Инициатива „Три морета“|„Три морета“]] | платно-движение = дясно | код-ISO = CZ | TLD = [[.cz]] | телефонен-код = +420 }} '''Чехия''' ({{lang|cs|Česko}}), официално '''Чешка република''' ({{lang|cs|Česká republika}}) е вътрешноконтинентална държава в [[Централна Европа]]. Тя граничи с [[Полша]] на север, [[Германия]] на северозапад, [[Австрия]] на юг и [[Словакия]] на изток. Включва историческите области [[Бохемия]], [[Моравия]] и [[Чешка Силезия]]. Площта ѝ е 78 865 km², от които 77 288 km² суша и 1577 km² водна площ. Развитието на държавност по чешките земи е дълбоко свързано със [[славяни]]те, чиято първа значима държава – [[Великоморавия]] – възниква през 9 век и бързо попада под немско влияние. През 10 век възникналото на мястото на Великоморавия [[Бохемско кралство]] става част от [[Свещена римска империя|Свещената римска империя]]. То достига своя апогей под управлението на [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV]], който полага основите на чешката национална идентичност със създаването на [[Карлов университет|Карловия университет]] през 1348 г. Именно един от неговите ректори, [[Ян Хус]], дава началото на чешката [[Реформация]] и въвлича страната в дългите религиозни конфликти, разтърсили континента в следващите векове. В последвалите сблъсъци с [[Хабсбурги]]те чешката държавност е почти ликвидирана и се възстановява едва под влиянието на общоевропейския [[национализъм]] през 19 век. Краят на [[Първата световна война]] позволява на чехите и близките до тях словаци да създадат нова държава – Чехословакия, която през 1945 г. става част от [[Източния блок]] и просъществува до 1993 г., когато от нея се отделят Чехия и Словакия. Днес Чехия е демократична страна с високо развита, разнообразна икономика. Чехия е член на [[НАТО]], Европейския съюз и [[Шенгенско споразумение|Шенгенското споразумение]] (от 21 декември 2007 г.<ref name="EU">[https://europa.eu/european-union/about-eu/countries/member-countries_en EU member countries in brief]</ref>). Чехия е сред основателките на [[Инициатива „Три морета“]] през 2016 г. == История == {{основна|История на Чехия}} === Ранна история === Най-ранната история на заселване на човека на територията на Чехия започва през палеолита. Към тази епоха принадлежи и [[Вестонишка Венера|Вестонишката Венера]], керамична статуетка на жена, открита през 1925 година на територията на село Долни Вьестонице в южна Моравия. Датирана е между 29 и 25 хил. пр.н.е. и представлява най-старото известно керамично изделие в света. Била е изработена общество на ловци и събирачи, които все още не са живеели уседнало. Функцията на статуетката е неясна – култова, детска играчка или друга. Към епохата на неолита – V – IV хилядолетие пр.н.е., спадат най-старите открити в Чехия жилища на уседнало живеещи земеделци. Липсата на писмени данни не позволяват идентифицирането им с конкретни племена, така че се говори за различни култури – обикновено по типичната за всяка една от тях керамика или погребален ритуал. Всяка една от тези култури заема много по-голям район от днешната Чешка република.[[Файл:Sámova říše.png|мини|ляво|Държавата на Само̀ към 631 г.]] Най-старото население на района, известно ни със своето име, са келтите. Според археологичните находки, са обитавали района между IV и I век пр.н.е. Те не образуват държава, но живеят в племенни княжества. На едно от тези племена, боите, или бохемите, обитавали централна Чехия, дължим латинското име на страната – Бохемия. От времето на келтското заселване са останали развалините на множество опидии (укрепени селища). Освен това от келтите са останали множество топоними и хидроними. В чешкия геном има келтски следи и до днес – например мутацията G551D, предопределяща заболяването цистична фиброза. Тази мутация е типична за днешните келтски народи и е много рядка всред другите. Келтите са изтласкани от германски племена около началото на нашата ера. Германците са населението, което заварват и документират римляните по тези земи през I – V в. сл. Хр. На територията на Бохемия това е племето на [[Маркомани]]те, в Моравия и Словакия – на [[Квади]]те. Маркоманските войни ангажират вниманието и силите на Рим от 70-те до 90-те години на II век. По време на една от кампаниите, през 180 година във Виндобона (днес Виена) умира от холера или тиф император [[Марк Аврелий]] (160 – 180). Рим никога не успява да създаде провинция на територията на днешна Чехия, но в началото на XXI век в южна Моравия бяха проведени разкопки на римски военни лагери от периода на Маркоманските войни. През V век районът е в зависимост от хунската империя, но няма археологически данни за хунско заселване. Германците на свой ред се изтеглят през V – VI век. Славяните се заселват из тези земи постепенно през VI – VII век. Колонизацията следва широките долини на големите реки и отначало не е особено интензивна. Предците на чехите се заселват в регионите [[Бохемия]] ({{Lang|cs|Čechy}}) и [[Моравия]] ({{Lang|cs|Morava}}), където се занимават със селско стопанство и създават характерните за славяните кръгли селища (окрухлице).{{Sfn|Ранни държави}} През 562 година аварите създават империя между реките [[Елба]] и [[Днепър]], като завладяват част от славянските територии в региона и периодично нападат селищата извън техен контрол. В отговор на техните нашествия Само, вероятно франкски търговец, повежда част от славянските племена и около 625 година създава [[Държава на Само|собствена държава]] със столица Вогастисбург. И до днес няма яснота по въпроса къде е била столицата. На описанията във франкските хроники отговарят 2 – 3 места, на които е имало укрепени селища, но нито едно не е достатъчно проучено, та да се отъждестви с Вогастисбург. Държавата на Само просъществува до или малко след смъртта му през 658 година.{{Sfn|Ранни държави}} Към средата на VII век се отнася и легендарното начало на чешката династия Пржемисловци, но няма археологически материал или хроника, които да го доказват. Към 796 година славяните в Моравия помагат на [[Карл Велики]] да унищожи [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]].{{Sfn|Ранни държави}} В знак на признателност, той им предоставя част от областта като феодално владение, в рамките на което моравските славяни разполагат със значителна автономия. В началото на [[9 век]] славянският пълководец [[Моймир]] се възползва от положението на моравските славяни и създава [[Моравско княжество]]. Около 830 година то прераства в държавата [[Великоморавия]], която обединява предшествениците на чехите и словаците. Столицата Велеград се идентифицира или с днешния град Микулчице, или с Ухерске Храдище – и двете недалеч едно от друго населени места в южна Моравия. Моймир и съюзните му пълководци приемат християнството около 830 година в [[Регенсбург]], днешна Германия. Църковно се управлява от архиепископа на Пасау в Бавария. Засилването на немското влияние обаче е възприето като заплаха за короната от неговия наследник [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]] (850 – 870). Той се обръща към [[Византия]], която по негова молба през 863 година изпраща братята [[Кирил и Методий|Константин и Методий]] да въведат богослужение на славянски език, което би довело до църковна независимост от Германия, а това би подсилило държавния суверенитет. Преди мисията Методий е бил ръкоположен за свещеник. За целта на мисията е използвана изобретената по-рано от Константин – Кирил и нова азбука – [[глаголица]]та. През 867 година новата писменост и богослужебните книги на нея са одобрени и благословени от папата, а Методий е ръкоположен за епископ Моравски. Така от една страна е осигурена независимост от Източното Франкско кралство, от друга страна е осигурена папската духовна юрисдикция над страната. През 873 година Методий е повишен в ранг на архиепископ Моравско-Панонски. Чешкото княжество попада във васална зависимост от Моравия около 40-те години на IX век. През 845 година е регистрирано първото покръстване на 14 чешки „князе“ (duces Boaemorum), извършено по време на събрание на благородниците на източното Франкско кралство в Регенсбург. Този акт явно останал изолиран и не повлиял особено на езическото общество в Чехия. Столица на княжеството по това време е Леви Храдец – днес село на няколко километра на север от Прага. Около 875 – 880 година се отнася покръстването на първия исторически документиран княз на чехите Борживой от династията на Пржемисловците лично от Св. архиепископ Методий. С този акт се свързва и древната църква „Св. Климент Римски“ в Леви Храдец. Към началото на 80-те години на IX век се отнася пренасянето на столицата от Леви Храдец на Пражкия Храд. При този акт е построена малка еднокорабна църква Успение Богородично, където Борживой е искал да бъде погребан. При разкопки на Храда в края на ХХ век, се оказа, че княжеският гроб е празен. При [[Святополк I (Великоморавия)|Святополк]] (871 – 894) Великоморавия отново се ориентира към германоезичното Източнофранско кралство. След смъртта на Методий през 885 година архиепископският престол е заеман за около година от Горазд, след което е ликвидиран и църковната администрация се връща към състоянието от преди 867 година. Папата възстановява моравско-панонската архиепископия през 890 година, като към архиепископа придава и трима суфраганни епископи. Знаем за този акт само по протестното писмо на баварските епископи, което се е запазило във ватиканските архиви. През 895 година Чешкото княжество се възползва от нестабилността и междуособиците във Великоморавия и се откъсва, като се поставя под защитата и съответно зависимостта от Източното Франкско Кралство. Въпреки всичко, и в началото на Х век Великоморавия е фактор в политиката и търговията в централна Европа, както доказват митническите тарифи от Рафелщет от 903/904 година. Но именно през 904 година започва бързото падение на Великоморавия, в резултат от унгарското нашествие и през 907 година кралството вече не съществува. Унгарците обаче не овладяват ядрото на моравската държава и там продължава още около половин век да съществува независимо княжество. През 959 година моравското княжество е овладяно от Пржемисловците. Въпреки това то запазва самобитността си, като титлата „княз на Моравия“ се дава на чешкия престолонаследник чак до XV век. ==== Средновековно Чешко кралство ==== [[Файл:View of the Castle through a forest, Prague - 9493.jpg|мини|Черната кула на Пражкия замък, построена по времето на Пшемисловците]] През 950 година владетелят на [[Свещената Римска империя]] [[Ото I (Свещена Римска империя)|Отон I]] нахлува в княжеството и настоява неговият владетел [[Болеслав I Страшни]] да плаща данък на императора.{{Sfn|Създаване на Бохемското кралство}} Така Бохемското княжество се превръща в субект на империята, а кралят му става един от седемте [[курфюрст]]и в изборната ѝ колегия. Императорите използват католическата църква, за да прокарват германско влияние в Бохемия, например с подчиняването на Пражката епископия под архиепископията на [[Майнц]] през 973 г. Бохемската династия на [[Пршемисловци]]те използва статута на княжеството, за да подсили позициите си в борбата срещу местната аристокрация.{{Sfn|Създаване на Бохемското кралство}} През 1003 година Чехия губи Моравия след война с Полша. Нова война от 1029 година обновява чешкото управление на Моравия. От този момент до днес Чехия и Моравия винаги са представлявали едно държавно цяло, макар и всяка да е запазвала особеностите си. През 1212 година княз Пржемисъл [[Отокар I (Бохемия)|Отокар I]] изисква от императора хрисовул (документ подпечатан със златния печат на императора), с който издейства за себе си и наследниците си наследствена кралска титла, и по този начин слага край на имперската политика бохемският крал да бъде одобряван предварително.{{Sfn|Разрастване на кралството}} В средата на 13 век кралството навлиза във възход. Това се дължи на отслабналата императорска власт заради усложнената политика в [[Средиземноморие]]то и борбата за трона. Благодарение на брака си с принцеса Маргарет, наследница на последните херцози на Горна и Долна Австрия от династията [[Бабенберги|Бабенберг]], крал Пржемисъл [[Отокар II (Бохемия)|Отокар II]] става херцог на Австрия, а по-късно установява контрол и върху [[Щирия]], [[Каринтия]] и [[Карниола]].{{Sfn|Разрастване на кралството}} Бохемското управление над тези земи обаче е краткотрайно заради походите на [[Рудолф I Хабсбург]], който ги завзема в края на 13 век. В началото на 14 век Бохемия преживява мащабна немска имиграция.{{Sfn|Разрастване на кралството}} [[Файл:Jan Vilímek - Karel IV.jpg|мини|ляво|Карл IV]] На трона през 14 век се възкачва династията на [[Люксембурги]]те, чийто най-виден представител е [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV]]. Той управлява между 1347 и 1378 година и дава началото на златна епоха в Бохемското кралство. Сред постиженията му са успешна реформа в провинциалната админстрация, васализиране на [[Бранденбург]], [[Лужица]] и [[Силезия]] и ограничаване властта на аристокрацията.{{Sfn|Златен век}} Заедно с това той освобождава Пражката епископия от контрола на Майнц и я прави архиепископия с правото да коронясва бохемските крале; през 1355 той самият става свещен римски император и на следващата година издава [[Златна була (1356)|нова златна була]], която регламентира в детайли избора на императора от курфюрстите.{{Sfn|Златен век}} Булата прекратява васалния статут на чешките крале спрямо императора. Друго забележително постижение на Карл са мащабните строежи в Прага, включително основаването на [[Карлов университет|Карловия университет]] през 1348.{{Sfn|Златен век}} В него бързо започва да се оформя чешката идентичност, а заедно с нея и реформаторски дух.{{Sfn|Златен век}} През 1403 година ректор на университета става [[Ян Хус]].{{Sfn|Хуситско движение}} Неговото антипапско, антийерархично разбиране за християнството спечелва поддръжници сред чехите в университета, но германците и прогерманският крал [[Вацлав IV]] (1378 – 1419) му се противопоставят. Изгарянето на Хус на клада през 1419 довежда до [[Пражка дефенестрация|Първата пражка дефенестрация]] и началото на [[Хуситски войни|Хуситските войни]], завършили с разбиването на [[таборити]]те (радикални хусити) [[Битка при Липан|край Липан]] през 1434.{{Sfn|Хуситско движение}} За крал на Бохемия е провъзгласен [[Сигизмунд Люксембургски]], но той умира четири години по-късно без мъжки наследник. Следва поредица от кратко управлявали монарси, която приключва през 1458 с избирането на умерения хусит–[[каликстинци|каликстинец]] [[Иржи (Подебради)|Иржи Подебрадски]] от чешките съсловия. Кралят успява да обедини остатъците от таборитите и реформираната чешка католическа църква, но управлението му така и не е признато от папата.{{Sfn|Хуситско движение}} === Хабсбургски период === {{основна|Хабсбурги}} [[Файл:CeskySnem.jpeg|мини|Бохемското съсловно събрание през 1564 г.]] След смъртта на Иржи властта над Бохемия попада в ръцете на полските [[Ягелони|ягелонски]] крале [[Уласло II]] (1471 – 1506) и [[Лайош II]] (1506 – 1526), които същевременно са владетели и на Унгария, Полша и Хърватия. Те не посещават Бохемия и в този период властта е практически в ръцете на чешката аристокрация, но управлението им трае кратко. Лайош е убит от турците в [[Битка при Мохач (1526)|битката при Мохач]] и така ягелоните губят управлението си над Бохемия и маркграфство Моравия, които попадат под [[Хабсбурги|Хабсбургски]] контрол.{{Sfn|Хуситско движение}} За разлика от населените с крепостни селяни и доминирани от унгарците словашки земи, Бохемия има ясно определени съсловия, които са готови да защитават своите свободи. Те влизат в дълготраен конфликт с хабсбургската монархия, която се стреми към централизация.{{Sfn|Хабсбургите и чехословашките земи}} Тя започва под крал [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I]] (1526 – 1564), който се възползва от неспособността на бохемските съсловия да изберат свой монарх и установява наследствена власт на хабсбургите.{{Sfn|Първи сблъсъци}} Управлението му е белязано от дълбоки религиозни сблъсъци между хуситите и бохемските католици (чехи и немци). С началото на [[Реформация]]та голяма част от немското градско население възприема [[Лютеранство|лютеранската]] и [[калвинизъм|калвинистката]] доктрина, което усложнява този вътрешен конфликт и предизвиква разцепление сред хуситите, част от които се съюзяват с немците-протестанти.{{Sfn|Първи сблъсъци}} През 1546 протестантите в цяла Германия образуват съюз срещу свещения римски император [[Карл V]], брат на Фердинанд. Чехите и протестантите в Бохемия симпатизират на съюза и през 1547 влизат във въоръжен конфликт с краля. Въстанието им обаче е смазано, цялата собственост на хуситите е конфискувана, а водачите на бунта биват затворени. Фердинанд започва усилено да налага католицизма чрез изпращането на [[йезуити|йезуитски]] мисионери и отварянето на йезуитска школа в Прага.{{Sfn|Първи сблъсъци}} [[Файл:Prager.Fenstersturz.1618.jpg|мини|ляво|Втората Пражка дефенестрация, която през 1618 поставя началото на бунта срещу Хабсбургите и Трийсетгодишната война]] В началото на 17 век противопоставянето между чехите и хабсбургите, както и между католици и реформираната църква, започва да се разгаря отново.{{Sfn|Решаващи сражения}} През 1618 година двама католически имперски съветници са хвърлени от прозорец на Пражкия замък ([[Пражка дефенестрация|Втора пражка дефенестрация]]), с което е дадено началото на нов бунт срещу хабсбургите, както и на опустошителната [[Тридесетгодишна война]]. Бохемските съсловия събират армия, разпореждат изгонването на йезуитите и обявяват бохемския престол за избираем. Съсловията са сразени от имперско-испанската войска в Белогорската битка на 8 ноември 1620.{{Sfn|Решаващи сражения}} Разгромът в този сблъсък има дълбоки последици за Бохемия. Много чешки благородници са екзекутирани, почти всички останали напускат Бохемия, а имотите им са конфискувани. Голяма част от протестантите също емигрират, Карловият университет е слят с йезуитската школа, всички некатолически свещеници за изгонени, събранията на Бохемия и Моравия са разтурени, и всички чешки земи стават наследствена собственост на хабсбургската фамилия.{{Sfn|Последици от разгрома}} По този начин Бохемското кралство е практически ликвидирано. С приключването на Тридесетгодишната война през 1648 е юридически потвърден статутът на Бохемия като част от хабсбургска монархия със седалище във [[Виена]], и така автономната чешка аристокрация, реформирана църква и обособена култура биват почти изцяло загубени.{{Sfn|Последици от разгрома}} В периода на [[просветен абсолютизъм]] при [[Мария Терезия (Свещена Римска империя)|Мария Терезия]] (1740 – 1780) се провежда германизация на образованието и са отнети последните привилегии на оцелялата аристокрация.{{Sfn|Просветен абсолютизъм}} Императрицата обаче провежда и редица реформи, които повишават социалната мобилност и икономическите дейности в Бохемия. Образованието започва да обръща повече внимание на науките, отколкото на религията, съкратени са [[феодализъм|феодалните]] структури и аристокрацията започва да инвестира печалбите от своите земи в производството на текстил, въглища и стъкло. Хабсбургският абсолютизъм непреднамерено създава условията за зараждане на чешко национално движение.{{Sfn|Просветен абсолютизъм}} === Чешко възраждане === {{основна|Чешко национално възраждане}} {{Вижте също|Австро-Унгария|Панславизъм}} Под влиянието на [[Френската революция]] и императорските реформи в края на 18 век в Европа започва да се заражда [[национализъм|национализмът]]. Възникването на идеята за ''[[нация]]'', обединение по езиков и културен признак, полага основите на борба за политическо обособяване сред подчинените народи. В Бохемия, където аристокрацията е германизирана или от германски етнос, възраждането е дело на интелигенция от селски произход.{{Sfn|Национално възраждане}} През 1791 година във Фердинанд-Карловия университет е създаден отдел за чешки език и литература. Тъй като чешкият е оцелял единствено сред селското население, учените [[Йозеф Добровски]] и [[Йозеф Юнгман]] предприемат първите стъпки да го кодифицират и пригодят за образователна и книжовна употреба. Благодарение на техните усилия се възраждат чешката литература и четенето.{{Sfn|Национално възраждане}} С основаването на [[Национален музей (Прага)|Националния музей]] през 1818 година, възраждането придобива институционален характер. През 1827 музеят започва да издава свое националистическо списание, а три години по-късно към него е присъединена книжовната организация [[Матице Чешка]]. Кръгът от интелектуалци и учени около музея започват да установяват контакти с другите славянски народи и полагат усилия да превърнат Прага в интелектуалната столица на всички славяни.{{Sfn|Национално възраждане}} [[Файл:Prag Museum 1900.jpg|мини|Националният музей в Прага към 1900 г.]] Сред най-видните възрожденски учени е [[Франтишек Палацки]].{{Sfn|Национално възраждане}} Вдъхновен от националистическия дух на хуситската традиция, той написва 5-томна ''История на чешкия народ'' с акцент върху борбата на чехите за свобода. На базата на своите трудове, той изработва и политическа платформа за културно възраждане и става негов идеологически водач.{{Sfn|Национално възраждане}} При управлението на [[Фердинанд I (Австрия)|Фердинанд I]] (1830 – 1848), Палацки се обявява за запазването на [[Австрийска империя|Австрийската империя]], но с обособяването на автономия за славяните, които са мнозинство в империята.{{Sfn|Революции от 1848}} Когато [[Френска революция (1848)|Февруарската революция]] през 1848 дава началото на „Пролетта на народите“, чешкото възраждане се превръща в политическо движение. Паралелно на него се развива и словашко политическо движение, обосновано повече на протестантската религия. И двата народа обаче срещат отпора съответно на германците и унгарците, които сами по себе си са под влиянието на силен национализъм.{{Sfn|Революции от 1848}} Пролетта на народите отслабва Австрийската империя и Хабсбургите. Император [[Франц Йосиф (Австрия)|Франц Йосиф]] (1848 – 1916) прави опит да задържи всички националности под контрол, но през 1859 хабсбургската династия губи Италия, а през 1866 е победена от [[Прусия]] и изгонена от [[Германски съюз|Германския съюз]]. През 1867 той сключва съюз с Унгария, създавайки двойната монархия [[Австро-Унгария]]. Системата не решава националния въпрос.{{Sfn|Формиране на дуалната система}} Около началото на 20 век сред чехите и словаците започва да кристализира идеята за чехословашка държава, обединяваща исканията им за автономия.{{Sfn|Чехословашката идея}} С избухването на [[Първата световна война]] през 1914, двата народа не проявяват ентусиазъм да се сражават срещу славянските народи на Русия и Сърбия. През 1916 депутатът в австрийския парламент [[Томаш Масарик]], интелектуалецът [[Едвард Бенеш]] и словашкият офицер на френска служба [[Милан Щефаник]] създават Чехословашкия национален съвет.<ref> PRECLÍK, Vratislav. Masaryk a legie (Масарик и Легии), Ваз. Книга, váz. kniha, 219 str., vydalo nakladatelství Paris Karviná, Žižkova 2379 (734 01 Karviná, CZ) ve spolupráci s Masarykovým demokratickým hnutím (изданная издательством „Пари Карвина“, „Зишкова 2379“ 734 01 Карвин, в сотрудничестве с демократическим движением Масарика, Прага), 2019, ISBN 978-80-87173-47-3, str. 125 – 131 </ref> С помощта на доброволческите [[Чехословашки легиони]] и подкрепата на [[Антантата]], съветът обявява независимост за Чехословакия в края на 1918 година.{{Sfn|Първа световна война}} === Независима Чехословакия === {{основна|Чехословакия}} {{Вижте също|Първа Чехословашка република|Мюнхенско споразумение|Протекторат Бохемия и Моравия|Пражка пролет}} [[Файл:Tomáš Garrigue Masaryk, Bain News Service (Library of Congress, Bain Collection) crop.jpg|мини|Томаш Масарик]] След обявяването на независимост на 28 октомври, Чехословашкият национален съвет свиква народно събрание на 14 ноември. Поради невъзможността да се насрочат избори и определят граници, народното събрание е учредено на базата на австрийските парламентарни избори от 1911 с добавени 54-ма словашки депутати.{{Sfn|Особености на новата държава}} То избира и Томаш Масарик за [[президент]], [[Карел Крамарж]] за премиер и [[Едуард Бенеш]] за външен министър. На Парижката конференция през януари 1919 са одобрени всички териториални искания на Чехословакия – Бохемия, Моравия, Чешка Силезия, Словакия и [[Рутения]], чрез която чехословашкото правителство създава граница с [[Румъния]]. Единствено искът за присъединяване на Лузатия е отхвърлен. През септември същата година Чехословакия гарантира и правата на малцинствените судетски немци и унгарци.{{Sfn|Особености на новата държава}} През 20-те и 30-те години на ХХ век в Словакия тихо набират скорост полувоенни групировки на Словашката народна партия (СНП), която симпатизира на фашистка Италия и [[нацистка Германия]].{{Sfn|Словашка автономия}} Едвард Бенеш обаче поддържа прозападна ориентация и се опасява силно от германска агресия. Той спомага за създаването на т.нар. [[Малка Антанта]] с Югославия и Румъния през 1921, чиято цел е да възпира опитите за унгарска експанзия или хабсбургска реставрация.{{Sfn|Външната политика на Бенеш}} Бенеш се опитва да влезе в система от съюзи с [[Великобритания]] и [[Франция]], но британците проявяват незаинтересованост. С идването на [[Адолф Хитлер]] на власт в Германия през 1933, в Европа се надига страх от немска експанзия. Бенеш успява да договори отбранителен съюз с Франция и [[СССР]], но условието за съветска намеса е Франция първа да изпрати войски в помощ на Чехословакия.{{Sfn|Външната политика на Бенеш}} {{multiple image | direction=vertical | image1=Bundesarchiv Bild 183-R69173, Münchener Abkommen, Staatschefs.jpg | image2=Czechoslovakia 1939.SVG | caption1=[[Невил Чембърлейн]], [[Едуар Даладие]], [[Адолф Хитлер]], [[Бенито Мусолини]] и [[Галеацо Чано]] след подписването на Мюнхенското споразумение | caption2=Териториална подялба на Чехословакия, 1938 – 39 | width=200 }} През 1938 Хитлер анексира Австрия чрез [[аншлус]] и на 15 септември настоява населената с немци [[Судетска област]] да бъде предадена на Германия. Бенеш отказва, но Великобритания и Франция не желаят война и поставят ултиматум на чехословашкото правителство, което е принудено да отстъпи.{{Sfn|Мюнхен}} При подписването на [[Мюнхенско споразумение|Мюнхенското споразумение]] между Германия, Италия, Великобритания и Франция чехословашки представители не са поканени. Споразумението дава и част от Словакия на Унгария, както и част от Закарпатска Украйна (Рутения) на Полша.{{Sfn|Мюнхен}} С отцепването на Судетите Чехословакия губи най-индустриализирания и най-добре укрепения си граничен регион и капитулира пред немската инвазия на 15 март 1939, без да окаже съпротива. Унгария окупира остатъците от Закарпатска Украйна след кратки сражения.{{Sfn|Втора република}} Германия организира териториите в протекторат [[Бохемия и Моравия]], а Словакия се отделя като [[Първа словашка република|колаборационистка страна]] под фашисткото управление на СНП. Окупаторите впрягат населението на протектората в труд в полза на германската военна машина. Между 36 000 и 55 000 души загиват от репресии или в концентрационни лагери, а 118-хилядното еврейско население е практически унищожено.{{Sfn|Военни години}} През април 1945 Червената армия освобождава Чехословакия и така страната е възстановена под съвместното управление на комунистическата партия (ЧКП) и завърналото се от изгнание правителство на Бенеш.{{Sfn|Трета република и комунистическо управление}} Разочарованите от Запада чехословаци възприемат положително ЧКП и сближаването с СССР. Комунистите печелят изборите през май 1946 с 38% от гласовете, а членството в партията е нараснало от 27 000 на 1,1 милиона души само за една година. ЧКП поема ключови министерства, но Бенеш и [[Ян Масарик]] остават съответно президент и външен министър.{{Sfn|Трета република и комунистическо управление}} През 1947 комунистите одобряват среща на правителството със западни представители за обсъждане на [[План Маршал|плана Маршал]]. [[Йосиф Сталин]] обаче се противопоставя на плана и привиква генералния секретар на ЧКП [[Клемент Готвалд]] в Москва. Впоследствие преговорите са отменени и започва постепенна радикализация на партийната политика. В крайна сметка всички некомунистически кадри са изхвърлени от министерствата, налага се икономически модел от съветски тип и ЧКП установява пълен контрол върху политиката на страната.{{Sfn|Трета република и комунистическо управление}} [[Файл:Havla 1989.jpg|мини|ляво|180п|Прага по време на Нежната революция, ноември 1989]] [[За култа към личността и неговите последици|Тайната реч]] на новия съветски ръководител [[Никита Хрушчов]] довежда до демонстрации на чехословашки писатели и студенти с искания за свобода от политически репресии и свобода на словото. Вълненията са потушени и ЧКП налага неосталинистка линия, на практика игнорирайки политиката на Хрушчов за [[десталинизация]].{{Sfn|Реформаторското движение}} В началото на 1960-те икономиката започва да буксува, а Москва притиска ЧКП да следва новия политически курс. Със смяната на поколенията в партията се появяват умерени комунисти и реформатори, които подлагат на критика част от досегашните политики и изготвят програма за преориентиране на икономиката към интензивно развитие, децентрализация и отваряне към Запада.{{Sfn|Реформаторското движение}} Движението е оглавявано от [[Александър Дубчек]] и е известно като [[Пражка пролет]], като целта му е да изгради „социализъм с човешко лице“. Съветският съюз под ръководството на [[Леонид Брежнев]] обаче не допуска отслабването на съветското влияние и заедно със страните от [[Варшавския договор]] окупира Чехословакия [[Операция Дунав|през август 1968]], слагайки край на движението.{{Sfn|Интервенция}} Последвалите политически репресии и връщане към стриктния планов икономически модел налагат обществен конформизъм и упадък на стандарта на живот през 1970-те и 1980-те години.{{Sfn|Запазване на статуквото}} Комунистическото управление приключва с т.нар. [[Нежна революция]] в края на 1989 година.<ref name="VR25">{{cite web|url=http://www.bbc.com/news/world-europe-30059011|title=Czech Republic Slovakia: Velvet Revolution at 25|publisher=BBC News|date=17 ноември 2014|accessdate=17 февруари 2015}}</ref> === Чешка република === [[Файл:VH (2009).JPG|мини|Вацлав Хавел]] Нежната революция предизвиква ЧКП да отстъпи властта. В Чехословакия на власт идва демократично избрано правителство, в което президент е [[Вацлав Хавел]], а федерален говорител е Александър Дубчек.<ref name="VR25"/> Скоро след промените обаче в Словакия започва да се надига национализъм. На федерално ниво се появяват политически фигури като [[Вацлав Клаус]] и [[Владимир Мечиар]] с различни виждания за бъдещото развитие на страната. Близо 2,5 милиона чехословаци се подписват в петиция за референдум дали страната да остане единна, но политическата класа пренебрегва това искане. Така на 1 януари 1993 Чехословакия престава да съществува и от нея се образуват [[Словакия]] и Чехия.<ref>{{cite web|url=http://www.nytimes.com/1993/01/01/world/czechoslovakia-breaks-in-two-to-wide-regret.html?pagewanted=all|title=Czechoslovakia Breaks in Two, To Wide Regret|publisher=The New York Times|date=1 януари 1993|accessdate=17 февруари 2015}}</ref> На [[12 март]] [[1999]] г. Чехия, заедно с [[Унгария]] и [[Полша]], е приета в състава на [[НАТО]].<ref>[https://icds.ee/20-years-of-the-czech-republic-hungary-and-poland-in-nato-yesterday-today-and-tomorrow/ 20 years of the Czech Republic, Hungary and Poland in NATO: Yesterday, Today and Tomorrow]</ref> Така за първи път военната организация приема страни, които преди това са били нейни врагове. Това разширяване предизвиква недоволството на [[Русия]], но руският президент [[Борис Елцин]] в крайна сметка отстъпва и се създава група за сътрудничество между алианса и Москва.<ref>{{cite web|url=http://www.nytimes.com/1999/03/13/world/expanding-alliance-the-overview-poland-hungary-and-the-czechs-join-nato.html|title=EXPANDING ALLIANCE: THE OVERVIEW; Poland, Hungary and the Czechs Join NATO|publisher=The New York Times|date=13 март 1999|accessdate=17 февруари 2015}}</ref> На [[1 май]] [[2004]] година Чехия става една от 10-те страни, присъединили се към [[Европейски съюз|Европейския съюз]].<ref>{{cite web|url=http://www.euronews.com/2014/04/30/eu-marks-10th-anniversary-of-2004-enlargement/|title=EU marks 10th anniversary of 2004 enlargement|publisher=Euronews|date=30 март 2014|accessdate=17 февруари 2015|архив_дата=2015-02-17|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150217122621/http://www.euronews.com/2014/04/30/eu-marks-10th-anniversary-of-2004-enlargement/}}</ref> == Природа == {{основна|География на Чехия}} Площта на Чешката Република е 78 864 km². Страната граничи с Полша (граница с дължина 658 km) на север, Германия – на северозапад и запад (646 km), Австрия – на юг (362 km) и Словакия на изток (214 km). Общата дължина на границите е 1880 km. {{multiple image | direction=vertical | image1=Relief Map of Czech Republic.png | image2=Bílé Karpaty pohľad z Vojšických luk.jpg | caption1=Релефна карта на Чехия | caption2=Изглед от [[Злински край]], Моравия | width=200 }} Чешкият ландшафт е доста разнообразен. Западната част – Бохемия лежи в басейните на реките [[Елба]] (''Лаба'') и [[Вълтава]], заобиколени от предимно ниски планини ([[Судети]]те и [[Кърконоше]]), където се намира най-високата точка на страната – връх [[Снежка]] с височина 1602 m. Моравия, източната част на страната, също е доста хълмиста и лежи в басейна на река [[Морава (река)|Морава]], а оттам извира и река [[Одер]] (''Одра''). Реките на Чехия, която няма излаз на море, се оттичат в три морета: в [[Северно море|Северно]], [[Балтийско море|Балтийско]] и Черно море. Голяма част от територията е заета от [[планина|планински]] и [[хълм]]исти възвишения. [[Чешки масив|Чешкият масив]] принадлежи към [[Средноевропейски херцински планини|Средноевропейските херцински планини]], които се простират от североизточна Франция до Моравия. Там възвишенията постепенно преминават към [[Карпати]]те. В сърцето на страната е разположен Бохемският басейн, чиято северна част – [[Чешка равнина|Чешката равнина]] – е по-ниска и равнинна. Той е обграден от няколко планински вериги, сред които Судетите и [[Рудни планини|Рудните планини]] на север, [[Чешки лес]] на запад и [[Шумава]] на югозапад. Първите са сред най-гъсто населените региони на Чехия, докато Шумава е сред най-слабо населените. Моравия се отличава с по-нисък терен и низинни области в централните и южните ѝ части, които са част от дунавския басейн. На север преобладават [[пясъчник]]ови възвишения с дълбоки долини. Чехия се отличава с разнообразие от почви, включително [[Черноземни почви|черноземни]] и качествени [[кафяви почви|кафяви]] в сухите низини. В по-влажните райони се срещат подзолисти, а за високопланинските области са характерни каменистите планински почви. Около басейните на големите реки се срещат [[алувиално-ливадни почви|алувиални]] покривки. За хребетите в източната част на страната са характерни тежки глинести почви.<ref>{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/149085/Czech-Republic#toc39440|title=Drainage and soils|publisher=Encyclopaedia Britannica Online|accessdate=7 март 2015}}</ref> [[Климат]]ът в Чехия е [[Умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]], с горещи [[лято|лета]] и облачни, студени [[зима|зими]], през които вали [[сняг]]. Времето в Чехия през лятото е достатъчно постоянно и приятно, тъй като планините, заобикалящи Чехия, не дават възможност за проникването на силни ветрове.<ref>[http://www.novoya.com/weather.html www.novoya.com]</ref> Умереното влияние на Атлантическия океан намалява осезаемо от изток на запад, но на по-малка надморска височина средните годишни температури са относително еднакви из страната. Температурите могат значително да надвишат 32°C в Прага през юли, и да паднат под −17°C в [[Хеб]] през февруари. Годишните валежни количества варират от 450 mm в централния Бохемски басейн до 1500 mm по ветровитите склонове на Кърконоше. Най-сухият месец е февруари, а най-влажният е юли.<ref>{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/149085/Czech-Republic#toc39441|title=Climate|publisher=Encyclopaedia Britannica Online|accessdate=7 март 2015}}</ref> Гористите местности са характерни за Чехия въпреки обезлесяването за селскостопански цели и дърводобива. По надморска височина, най-разпространените дървесни видове са [[дъб]], [[бук]] и [[смърч]]. По най-високите части се срещат видове, характерни за [[тайга]]та и [[тундра]]та. В алпийската природна зона се срещат и ниски храсти и треви. Голямо е биоразнообразието при [[фауна]]та – сред по-едрите животни са [[мечки]]те, [[вълци]]те, [[рис]]овете и [[дива котка|дивите котки]]. Във водните басейни и горите се срещат и по-малки животни като [[видри]], [[норки]] и [[мармот]]и. Сред птиците най-често срещани са [[патици]], диви [[гъски]] и [[фазан]]и.<ref>{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/149085/Czech-Republic#toc39442|title=Plant and animal life|publisher=Encyclopaedia Britannica Online|accessdate=7 март 2015}}</ref> == Държавно устройство == {{основна|Държавно устройство на Чехия}} [[Файл:PS PČR 2021 strany.svg|мини|240п|Палатата на депутатите след парламентарните избори през 2021 г.: {{Legend|#111E6C|[[АНО 2011]] (72 места)}} {{Legend|#034EA2|[[Гражданска демократична партия|ГДП]] (34 места)}} {{Legend|#7EC192|[[Кметове и независими]] (33 места)}} {{Legend|#FFD700|[[Християнски демократически съюз – Чехословашка народна пария|ХДС–ЧНП]] (23 места)}} {{Legend|#1D70B7|[[Свобода и пряка демокрация|СПД]] (20 места)}} {{Legend|#993366|[[ТОП 09]] (14 места)}} {{Legend|black|[[Чешка пиратска партия]] (4 места)}}]] Чешката република е [[парламентарна република|парламентарна]] [[демокрация]], чийто най-висш законодателен орган е двукамарен парламент.<ref name="EBGov">{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/149085/Czech-Republic/261796/Services#toc39457|title=Czech Republic – constitutional framework|publisher=Encyclopaedia Britannica Online|accessdate=7 март 2015}}</ref> Той се състои от Палата на депутатите, които се избират с 4-годишни мандати на пропорционален принцип, и Сенат, чийто членове се избират по окръзи за 6-годишен мандат. Изпълнителната власт е поделена между министър-председателя и [[президент]]а, който се избира директно от народа за срок от пет години. Той е държавен глава и одобрява състава на правителството, предложено от Палатата на депутатите.<ref name="EBGov"/> От 2023 година президент е [[Петър Павел]], а от 13 декември 2021 [[Петър Фиала]] е министър-председател. Избирателната система е с всеобщо гласуване. Най-големите политически партии са Гражданската демократична партия (ГДП), Чешката социалдемократична партия (ЧСДП), [[Зелена партия (Чехия)|Зелената партия]] (ЗП) и Комунистическата партия на Бохемия и Моравия (КПБМ). Някои партии, като Съюза на свободата, Християнския и демократичен съюз, и Гражданския демократичен алианс, са играли важна роля в края на 20 и началото на 21 век, но днес са загубили своето значение или са разпуснати.<ref>{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/149085/Czech-Republic/261796/Services#toc261805|title=Political process|publisher=Encyclopaedia Britannica Online|accessdate=8 март 2015}}</ref> Съдебната система се състои от [[конституционен съд]], върховен административен съд, върховен съд, както и по-малки инстанции на регионално и общинско ниво. Военните съдилища са под юрисдикцията на министерството на отбраната. През 1990-те години чешката законова уредба се основава на австрийското наказателно право отпреди 1918, но постепенно е реформирана в съответствие с изискванията на [[Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]].<ref>{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/149085/Czech-Republic/261796/Services#toc39460|title=Justice|publisher=Encyclopaedia Britannica Online|accessdate=8 март 2015}}</ref> === Административно деление === {{основна|Административно деление на Чехия}} До 2000 година Чехия е разделена на 77 окръга (''okresy''), но след това е въведена нова първостепенна организация от 13 края (''kraje'') и един столичен окръг. По-малките окръзи продължават да функционират като второстепенни административни единици. Настоящата административна уредба е сходна с тази от периода 1948 – 1960 година. Местната власт има право да събира данъци и поддържа инфраструктурата и здравни и учебни заведения.<ref>{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/149085/Czech-Republic/261796/Services#toc39459|title=Local government|publisher=Encyclopaedia Britannica Online|accessdate=12 март 2015}}</ref> {{Административно деление на Чехия}} === Външна политика и сигурност === {{основна|Външна политика на Чехия|Въоръжени сили на Чехия}} Външната политика на Чешката република е формулирана в „Концепция за външна политика“ на Министерството на външните работи.<ref name="concept">{{cite web|url=http://www.mzv.cz/file/955338/The_Czech_Republic_s_Foreign_Policy_in_2011___A_Brief_Overview.pdf|title=The Czech Republic's Foreign Policy in 2011: A Brief Overview|publisher=Министерство на външните работи на Чехия|accessdate=12 март 2015}}</ref> Очертаните в нея приоритети са поддържане на сигурността на страната, развитие на трансатлантическото сътрудничество между [[Европейския съюз]], [[САЩ]] и [[Канада]], поддържане на приятелски отношения със съседните страни, подкрепа за човешките права и свободата по света, отстояване на чешките икономически интереси, улесняване интеграцията на нови страни в ЕС и поддържане на положителен образ на страната на международно ниво.<ref name="concept"/> [[Файл:Czech JAS-39 Gripen over the Curonian Spit in 2012.jpg|мини|220п|Чешки изтребители JAS 39 охраняващи въздушното пространство на [[Литва]]]] В многостранните взаимоотношения, приоритет на Чехия са ЕС и [[НАТО]],<ref name="concept"/> в които страната членува съответно от 2004 и 1999 година. Приоритетите за двустранни отношения са световните сили САЩ, [[Русия]] и [[Китай]], ядрените сили в Европа (Франция и Великобритания), страните от [[Централна Европа]], Югоизточна Европа, развити демокрации извън Европа ([[Израел]], [[Япония]], [[Австралия]], [[Канада]]) и развиващи се големи икономики като [[Бразилия]] и [[Индия]]. Сред ключовите интереси по отношение на сигурността са запазването на демократичното управление в страната и опазване на суверенитета ѝ чрез поддържане на военна сигурност в Европа, конкурентоспособна икономика, ниска престъпност, научно-техническо развитие и иновации, както и опазване на околната среда.<ref name="concept"/> [[Въоръжени сили на Чехия|Въоръжените сили на Чехия]] отговарят пряко за опазването на националния суверенитет. През 1993 Чехия получава 2/3 от военния ресурс на Чехословакия, която до 1991 е част от [[Варшавския договор]] и приема съветски войски на своя територия. През 2004 чешката армия преминава от наборна към професионална служба.<ref>{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/149085/Czech-Republic/261796/Services#toc261806|title=Security|publisher=Encyclopaedia Britannica Online|accessdate=12 март 2015}}</ref> Въоръжените сили са под контрола на министерството на отбраната и имат два клона – сухопътни войски и военновъздушни сили,<ref name="prof">{{cite web|url=http://www.army.cz/scripts/detail.php?id=5762|title=Professional Army|publisher=Министерство на отбраната на Чехия|accessdate=12 март 2015}}</ref> в които служат 20 864 войници и офицери и 7487 цивилни.<ref>{{cite web|url=http://www.army.cz/scripts/detail.php?id=51638|title=Personnel Size of the Defence Department in 1993 – 2015|publisher=Министерство на отбраната на Чехия|accessdate=12 март 2015}}</ref> Към 2015 година оборудването включва 123 танка [[Т-72]], 442 бронирани бойни машини от различни модели, 179 артилерийски системи с калибър над 100 mm, 39 бойни реактивни самолета и 17 бойни вертолета ([[Ми-24]] и Ми-35).<ref>{{cite web|url=http://www.army.cz/en/facts-file/equipment-size/equipment-size-in-2015-105600/|title=Equipment Size in 2015|publisher=Министерство на отбраната на Чехия|accessdate=12 март 2015}}</ref> Основен компонент на военновъздушните сили са 12 бойни и 2 учебни изтребителя [[JAS 39 Gripen]].<ref>{{cite web|url=http://www.army.cz/scripts/detail.php?id=38154|title=JAS-39 Gripen Supersonic Aircraft|publisher=Министерство на отбраната на Чехия|accessdate=12 март 2015}}</ref> == Население == {{основна|Население на Чехия}} [[Файл:Czech Republic demo.png|мини|ляво|Демографска крива на Чехия между 1993 и 2010 г.]] В годините на Чехословакия основната демографска тенденция е населението да нараства стабилно. Това се случва със сравнително бавни темпове главно заради промените в начина на живот, свързани с урбанизацията и нарастващата икономическа роля на жените. От 90-те години на ХХ век обаче населението на Чехия започва да намалява, а падащата раждаемост и увеличаването на продължителността на живота довеждат до по-застаряло население през [[21 век]].<ref>{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/149085/Czech-Republic/39446/Languages#toc39448|title=People: Demographic Trends|publisher=Encyclopaedia Britannica Online|accessdate=17 април 2015}}</ref> Гъстотата на населението е висока и селищата са на по няколко километра едно от друго. Изключение правят някои гранични райони като Судетите, където три милиона судетски немци са експулсирани след Втората световна война. Селата обикновено са компактни, но в някои планински райони те са прострени по тесните планински долини. Около 75% от населението живее в градовете. Освен столицата, градове от голямо значение са Бърно – културният и промишлен център на Моравия, [[Острава]] със своите въглищни мини и стоманолеярни, и [[Пилзен]] със своите машиностроителни заводи и пивоварни.<ref>{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/149085/Czech-Republic/39446/Languages#toc39443|title=People: Settlement patterns|publisher=Encyclopaedia Britannica Online|accessdate=17 април 2015}}</ref> {{bar box | title=Вероизповедания в Чехия (2011)<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2122.html#ez|title=Field Listing: Religions|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=17 април 2015|архив_дата=2018-12-24|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181224211306/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2122.html#ez}}</ref> | titlebar=#ddd | left1=религия | right1=процент | float=right | bars= {{bar percent|Други или неопределено|grey|54}} {{bar percent|[[Атеизъм]]|darkslateblue|34,5}} {{bar percent|[[Католицизъм]]|firebrick|10,4}} {{bar percent|[[Протестантство]]|green|1,1}} }} По оценка от 2014 година населението на страната възлиза на 10 628 000 души,<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2119.html#ez|title=Field Listing: Population|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=17 април 2015|архив_дата=2018-10-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181004113653/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2119.html#ez}}</ref> със средна възраст от 40,9 години,<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2177.html#ez|title=Field Listing: Median Age|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=17 април 2015|архив_дата=2018-01-14|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180114011747/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2177.html#ez}}</ref> продължителност на живота от 78,3 години<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2102.html#ez|title=Field Listing: Life expectancy at birth|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=17 април 2015|архив_дата=2014-05-28|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140528191952/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2102.html#ez}}</ref> и прираст от 0,17%.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2002.html#ez|title=Field Listing: Population growth rate|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=17 април 2015|архив_дата=2012-05-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120504223114/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2002.html#ez}}</ref> Около 90% от тях са [[чехи]], към които спада и моравската регионална идентичност. В страната има малцинства от [[словаци]], както и [[поляци]] в североизточна Моравия и [[германци]] в северозападна Бохемия. [[Цигани]]те са малка, но ясно изразена общност, която не е била асимилирана.<ref>{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/149085/Czech-Republic#toc39445|title=People: Ethnic groups|publisher=Encyclopaedia Britannica Online|accessdate=17 април 2015}}</ref> Мнозинството говори [[чешки език]], който е официален и чиято книжовна форма се появява през [[13 век]]. Чешкият и [[словашки език|словашкият]] са взаимно разбираеми езици от [[Западнославянски езици|западнославянската група]]. Сред малцинствата се говорят [[цигански език|цигански]], [[полски език|полски]] и [[немски език|немски]].<ref>{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/149085/Czech-Republic/39446/Languages|title=People: Languages|publisher=Encyclopaedia Britannica Online|accessdate=17 април 2015}}</ref> По време на социализма не се води статистически отчет за религиозните практики сред населението, но след национализацията на църковното имущество през 1949 година държавата финансира дейностите на църквите.<ref name="EBReligion">{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/149085/Czech-Republic/39446/Languages#toc39447|title=People: Religion|publisher=Encyclopaedia Britannica Online|accessdate=17 април 2015}}</ref> [[Атеизъм|Атеизмът]] заляга в официалната политика на комунистическото правителство и ролята на църквите е сведена до провеждане на религиозни церемонии. През 1989 свободата на вероизповеданията е възстановена и посещението на папа [[Йоан Павел II]] на следващата година дава импулс на [[католицизъм|римокатолицизма]]. Сред малцинствените религии са [[Източно православие|източното православие]] и [[протестантство]]то, към което спада и основаната през 1920 [[Чехословашка хуситска църква]].<ref name="EBReligion"/> == Икономика == {{основна|Икономика на Чехия}} [[Файл:Praha, Nové město, budova ČNB při soumraku.JPG|мини|Националната банка в Прага]] С [[Нежната революция]] през 1989 година [[Чехословакия]] поставя началото на преход от [[командна икономика|командна]] към свободна пазарна икономика. Правителството въвежда либерализация на цените, отваряне на пазарите към външна търговия и инвестиции, конвертируемост на валутата, [[приватизация]] на държавните предприятия и данъчна реформа.<ref name="EBEconomy">{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/149085/Czech-Republic/39449/Economy|title=Czech Republic – Economy|publisher=Encyclopaedia Britannica Online|accessdate=31 март 2015}}</ref> Днес Чехия има добре развита [[пазарна икономика]], чиито разнообразни сектори генерират висок брутен вътрешен продукт и приходи от износ. Чешката икономика е силно интегрирана в тази на [[Европейския съюз]], където основните чешки продукти като автомобилите, металургичните изделия, стъклото и оръжията намират пазар.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/the-world-factbook/field/industries/|title=Economy – Overview Field Listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=11 февруари 2024}}</ref> Чехия осъществява 27% от вноса и 31% от износа си с Германия. Другите големи износни партньори са Словакия (7%), Полша (6%) и Франция (5%), а внос се осъществява от Китай (12%), Полша (9%) и Словакия (5%), по данни от 2019 година.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/the-world-factbook/field/imports-partners/|title=Imports – Partners Field Listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=11 февруари 2024}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/the-world-factbook/field/exports-partners/|title=Exports – Partners Field Listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=11 февруари 2024}}</ref> [[Чешка крона|Чешката крона]] е национална валута на страната. Чехия е в процес на приемане на единната европейска валута – [[евро]]то.<ref name="EU" /> Благодарение на облагодетелстваната си позиция в рамките на Чехословакия, близостта до [[Западна Европа]] и успешния икономически преход, чехите се радват на по-висок стандарт на живот от останалите бивши социалистически страни. [[Безработица]]та и стандартът обаче варират значително по регион – например Прага, със своят силен туристически сектор има средна безработица от едва 1%, докато в други части на страната тя достига до 20%. Средният за страната процент се движи около 10%.<ref name="EBEconomy"/> Брутният вътрешен продукт на глава от населението (по ППС) за 2022 година възлиза на 27 223 щ.д.,<ref name="WB">{{cite web|url=https://data.worldbank.org/indicator/NY.GDP.PCAP.CD?order=wbapi_data_value_2012+wbapi_data_value+wbapi_data_value-last&sort=desc|title=GDP per capita, PPP (current international $)|publisher=[[Световна банка]]|accessdate=11 февруари 2024}}</ref> а общият номинален БВП е 290,5 милиарда щ.д.<ref>{{cite web|url=https://data.worldbank.org/indicator/NY.GDP.MKTP.CD?locations=CZ&order=wbapi_data_value_2012+wbapi_data_value+wbapi_data_value-last&sort=desc|title=GDP (current international $)|publisher=[[Световна банка]]|accessdate=11 февруари 2024}}</ref> Като страна с високи доходи на населението, Чехия е част от [[Организация за икономическо сътрудничество и развитие|Организацията за икономическо сътрудничество и развитие]].<ref>{{cite web|url=http://data.worldbank.org/country/czech-republic|title=Czech Republic|publisher=[[Световна банка]]|accessdate=17 април 2015}}</ref> В разпределението на БВП по сектори най-голям дял имат услугите (60,8%), следвани от индустрията (36,9%) и селското стопанство (2,3%).<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/the-world-factbook/field/gdp-composition-by-sector-of-origin/|title=Field Listing: GDP – composition, by sector of origin|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=11 февруари 2024}}</ref> Чешкото селско стопанство е сред най-добре развитите в бившия Източен блок, с добив над средния за региона.<ref name="EBAgriculture">{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/149085/Czech-Republic/39449/Economy#toc39451|title=Czech Republic – Economy: Agriculture|publisher=Encyclopaedia Britannica Online|accessdate=31 март 2015}}</ref> Страната не страда от недостиг на обработваеми земи, но те все пак се използват далеч по-неефективно, отколкото в Западна Европа. Земеделският пазар е изцяло либерализиран като 1/4 от земята се обработва от частни собственици, 1/3 от кооперативи и около 2/5 от корпорации. Основните култури са [[пшеница]], [[захарно цвекло]], [[ечемик]], [[ръж]], [[овес]] и [[картофи]], а прасетата, говедата, овцете и пилетата са главните видове [[добитък]]. В Бохемия се отглежда и [[хмел]] с високо качество, който се използва в [[пивоварна|пивоварните]] из страната. Моравия и особено южните ѝ части са лозарски регион и сърцето на чешкото винарство.<ref name="EBAgriculture"/> [[Файл:Skoda Enyaq iV 80 – f1 03052021 (colour corrected).jpg|мини|„[[Шкода Ениак iV]]“, модел електрически кросоувър на Шкода]] Промишлеността разполага с модерни и ефикасни сектори, като [[автомобилостроене]]то и [[електроника]]та.<ref name="EBManufacturing">{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/149085/Czech-Republic/39450/Resources-and-power#toc39452|title=Czech Republic – Economy: Manufacturing|publisher=Encyclopaedia Britannica Online|accessdate=1 април 2015}}</ref> Други значими сектори са производството на храни и [[бира]], химическата, текстилната, стъкларската и обувната промишленост, както и производството на [[цимент]], желязо и [[стомана]]. Повечето стоманоляерни са съсредоточени в района на Острава в Моравия. Тежкото машиностроене произвежда коли, камиони, трактори, автобуси, [[самолет]]и, [[мотоциклет]]и, дизелови и електрически [[локомотив]]и и трамваи. Основният производител на автомобили остава „[[Шкода Ауто]]“, най-старият в Източна Европа. В началото на 90-те години на ХХ век компанията е купена от немския концерн „[[Фолксваген Груп]]“, а мощностите ѝ са модернизирани напълно. След 2000 г. „Шкода Ауто“ се превръща в най-печелившия износител от Чехия – около 10% от целия износ на страната, и е източник на национална гордост.<ref name="EBManufacturing"/> От 90-те години на ХХ век насам приходите от [[туризъм]] нарастват главоломно и изиграват важна роля за развитието на сектора на услугите. В първите години на 21 век услугите генерират около половината от брутния вътрешен продукт и в тях са заети над половината от работещите в страната. Значително е нараснал потокът на туристи от САЩ и [[Западна Европа]], които са привлечени главно от стара [[Прага]], минерални извори, зимни курорти и културни събития.<ref>{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/149085/Czech-Republic/261796/Services|title=Czech Republic – Economy: Services|publisher=Encyclopaedia Britannica Online|accessdate=3 април 2015}}</ref> През 2019 година страната е била посетена от 37 202 000 туристи.<ref>{{cite web|url=http://data.worldbank.org/indicator/ST.INT.ARVL|title=International tourism, number of arrivals|publisher=[[Световна банка]]|accessdate=11 февруари 2024}}</ref> Всички финансови институции са под опеката на Националната банка. До края на 90-те години на ХХ век обаче банковият сектор е нестабилен заради лоши практики при предоставянето на заеми и злоупотреба със средства, които през 1996 довеждат до срив на шестата по големина банка „Кредитни“. Това принуждава правителството да ускори приватизацията на банките.<ref name="EBFinance">{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/149085/Czech-Republic/39450/Resources-and-power#toc39453|title=Czech Republic – Economy: Finance|publisher=Encyclopaedia Britannica Online|accessdate=1 април 2015}}</ref> === Инфраструктура === [[Файл:Regio Panter.jpg|мини|ляво|Електрическа мотриса [[Škoda 7Ev]] на [[Чешки железници]]]] Макар и да няма значителни природни ресурси, Чехия добива големи количества битуминозни, [[антрацит]]ни и [[кафяви въглища]].<ref name="EBPower">{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/149085/Czech-Republic/39450/Resources-and-power|title=Czech Republic – Economy: Resources and Power|publisher=Encyclopaedia Britannica Online|accessdate=1 април 2015}}</ref> Последните се добиват основно на запад, около [[Хомутов]], [[Мост (град)|Мост]], [[Теплице]] и [[Соколов (Чехия)|Соколов]]. Те се използват в [[ТЕЦ]], химическата промишленост и за битово отопление. Огромната част от [[нефт]]а и [[природен газ|природния газ]] се внасят през тръбопроводи от [[Русия]], както и през Италия благодарение на построения през 90-те години на ХХ век петролопровод до [[Триест]]. Чехия има две [[АЕЦ]] – [[АЕЦ Темелин]] и [[АЕЦ Дуковани]], но въпреки производството на ядрена енергия, около 3/4 от електроенергията в страната се произвежда от топлоелектрически централи.<ref name="EBPower"/> Железопътни линии свързват всички региони, предоставят връзка със съседните страни и свързват Прага с почти всички големи европейски градове. Общата дължина на линиите е 9548 km, от които 3242 електрифицирани.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/the-world-factbook/field/railways/|title=Railways Field Listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=11 февруари 2024}}</ref> Обширна мрежа от пътища също свързва различните части на страната, а Прага, Бърно и [[Братислава]] са свързани с магистрала.<ref name="EBTransport">{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/149085/Czech-Republic/261796/Services#toc39455|title=Czech Republic – Economy: Transportation & Telecommunications|publisher=Encyclopaedia Britannica Online|accessdate=3 април 2015}}</ref> Чешката пътна мрежа е с обща дължина 129 418 km, включително 730 km магистрали.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/the-world-factbook/field/roadways/|title=Roadways Field Listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=11 февруари 2024}}</ref> Реките [[Елба]] и [[Вълтава]] са основните водни пътища, а река [[Одер]] осигурява достъп до [[Балтийско море]] през полското пристанище [[Шчечин]]. Прага е и голям международен авиационен център и приема полети от цял свят. Международни полети минават и през Бърно, Острава и Карлови Вари.<ref name="EBTransport"/> Наличието на компютри на глава от населението е по-високо от останалите страни в Централна Европа, но по-ниско от Западна Европа. За сметка на това мобилните телефони са по-разпространени, отколкото в западноевропейските страни.<ref name="EBTransport"/> През 2021 година в употреба са били 13,1 милиона мобилни устройства.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/the-world-factbook/field/telephones-mobile-cellular/|title=Telephones – Mobile Cellular Field Listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=11 февруари 2024}}</ref> Към 2021 година [[интернет]] потребителите са били 9,13 милиона души, или 83% от населението.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/the-world-factbook/field/internet-users/|title=Internet Users Field Listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=11 февруари 2024}}</ref> == Култура == {{Основна|Култура на Чехия}} {{раздел-мъниче}} {| class="wikitable" style="text-align:right; float:right; margin-right:1em" |- ! align=right|[[Бедржих Сметана]]<br /><small>''Моята родина'', II. „Вълтава“</small> ! align=right |[[Антонин Дворжак]]<br /><small>Романс оп. 75 №1</small> |- | style="text-align:left; background:#dcdcdc;"| [[Файл:Smetana, Má vlast - Vltava - The Moldau.ogg|100px]] || style="text-align:left; background:#d3d3d3;"| [[Файл:Dvořák - Romance Op. 75 No. 1.ogg|100px]] |} === Архитектура === [[Файл:Klášter cisterciácký, s omezením bez budovy jídelny (Sedlec).jpg|мини|Катедралата Седлец в Кутна хора]] По земите на днешна Чехия се намират много следи от тракийска и римска архитектура. Чешката архитектура е близка до тази на Централноевропейската архитектура. През Средновековието се построяват множество католически църкви в готически стил и манастири. Типичен пример за това са манастирите в Осек, Непомук и Велехрад.<ref>{{Citation |title=Официална страница на страната |url=http://www.czech.cz/en/66608-the-history-of-architecture |accessdate=2017-09-06 |archivedate=2015-09-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150923212429/http://www.czech.cz/en/66608-the-history-of-architecture }}</ref> Пражкият дворец, базиликата „Свети Георги“, сгради в стара Прага са представители на епохата на романтизма. Ротондата на Светия рай, Ротондата на Свети Мартин, Ротондата на Св. Георги са най-старите представители на епоха на романтизма.<ref>[http://www.czechtourism.com/a/romanesque/ www.czechtourism.com]</ref> Ренесансът също е оказал голямо влияние в чешката архитектура. От тази епоха са останали крепостната порта в Моравска Требова, която датира от 1492 г., и Владиславската зала в Пражкия замък от 1493 г. === Изкуство === [[Мастер Теодорих]] е най-известният представител на чешкото [[готическо изкуство]]. От епохата на [[барок]]а са известни чешките творци [[Вацлав Холлар]], [[Ян Купецки]], [[Карел Шкрета]], които оставят богато и значимо творчество. === Музика === [[Файл:Hudci z Kunčic317.jpg|мини|Моравски фолклористи]] Чешкият фолклор е наследник на фолклора, който е бил по земите на Бохемия и Моравия. Танцът [[полка]] е традиционен за чешкия фолклор. Този танц става изключително популярен през XIX век.<ref>[http://www.afocr.org/czech-music afocr.org]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Моравската традиционна музика е известна с [[цимбал]]а. Едни от най-известните творци от Моравия и Бохемия са: [[Леош Яначек]], Хеинрих Бибер, [[Антонин Дворжак]], [[Бедржих Сметана]] и Бохуслав Мартину. Пражкият джаз състав „Прага Джаз“ се сформира около 1918 г. по подобие на известния ''Les Six'' от Париж и се опитва да създаде музика, с която човек да се чувства у дома си. Вдъхновители за това са Жан Кокто и Ерик Сати. Това, което те не са постигнали, е повече от постигнато от Ярослав Жежек в Прага през 1928 г.<ref>[http://www.eu2009.cz/en/czech-republic/music/history/history-of-czech-music-2374/index.html eu2009.cz]</ref> Ярки представители на съвременната чешка музика са Братя Хаба, с музиката в четвърттон, Иша Крайчи, автор на чист неокласицизъм. === Преса === През 2015 г. Чехия е на 13-о място по [[свобода на пресата]] в света (десето в Европа) по данни на [[Репортери без граници]] (без промяна спрямо 2014 година).<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://index.rsf.org/ |заглавие=Details. 2015 World Press Freedom Index |достъп_дата=28 септември 2015 |труд=www.rsf.org |издател=[[Репортери без граници]] |език=en |архив_дата=2016-04-19 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160419161741/http://index.rsf.org/#!/index-details }}</ref> == Други == {{Географско местоположение|Център=Чехия|Север=[[Полша]], [[Германия]]|Изток=[[Словакия]]|Юг=[[Австрия]]|Запад=[[Германия]]}} == Източници == <references /> === Библиография === * {{Cite book|date=1987|url=http://lcweb2.loc.gov/frd/cs/cstoc.html|title=Country Study: Czechoslovakia (Former)|work=[[Library of Congress Country Studies]]|publisher=[[Библиотека на Конгреса]]|last=Гавдяк|first=Ихор|accessdate=17 февруари 2015}} {{Col-begin}} {{Col-2}} :* '''{{Cite book|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+cs0011)|title=Историческа справка|chapter=Глава 1|accessdate=17 април 2015|ref={{Sfnref|Историческа справка}}}}''' ::* {{Cite book|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+cs0012)|title=Ранни държави|chapter=Глава 1|accessdate=17 април 2015|ref={{Sfnref|Ранни държави}}}} ::* {{Cite book|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+cs0013)|title=Маджарско нашествие|chapter=Глава 1|accessdate=17 април 2015|ref={{Sfnref|Маджарско нашествие}}}} ::* {{Cite book|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+cs0014)|title=Създаване на Бохемското кралство|chapter=Глава 1|accessdate=17 април 2015|ref={{Sfnref|Създаване на Бохемското кралство}}}} ::* {{Cite book|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+cs0015)|title=Разрастване на кралството|chapter=Глава 1|accessdate=17 април 2015|ref={{Sfnref|Разрастване на кралството}}}} ::* {{Cite book|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+cs0016)|title=Златен век|chapter=Глава 1|accessdate=17 април 2013|ref={{Sfnref|Златен век}}}} ::* {{Cite book|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+cs0017)|title=Хуситско движение|chapter=Глава 1|accessdate=17 април 2013|ref={{Sfnref|Хуситско движение}}}} ::* {{Cite book|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+cs0018)|title=Хабсбургите и чехословашките земи|chapter=Глава 1|accessdate=17 април 2013|ref={{Sfnref|Хабсбургите и чехословашките земи}}}} ::* {{Cite book|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+cs0019)|title=Първи сблъсъци|chapter=Глава 1|accessdate=17 април 2013|ref={{Sfnref|Първи сблъсъци}}}} ::* {{Cite book|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+cs0020)|title=Решаващи сражения|chapter=Глава 1|accessdate=17 април 2013|ref={{Sfnref|Решаващи сражения}}}} ::* {{Cite book|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+cs0021)|title=Последици от разгрома|chapter=Глава 1|accessdate=17 април 2013|ref={{Sfnref|Последици от разгрома}}}} ::* {{Cite book|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+cs0022)|title=Просветен абсолютизъм|chapter=Глава 1|accessdate=17 април 2013|ref={{Sfnref|Просветен абсолютизъм}}}} ::* {{Cite book|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+cs0023)|title=Национално възраждане|chapter=Глава 1|accessdate=17 април 2013|ref={{Sfnref|Национално възраждане}}}} ::* {{Cite book|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+cs0024)|title=Революции от 1848|chapter=Глава 1|accessdate=17 април 2013|ref={{Sfnref|Революции от 1848}}}} {{Col-2}} ::* {{Cite book|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+cs0025)|title=Формиране на дуалната система|chapter=Глава 1|accessdate=17 април 2013|ref={{Sfnref|Формиране на дуалната система}}}} ::* {{Cite book|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+cs0028)|title=Чехословашката идея|chapter=Глава 1|accessdate=17 април 2013|ref={{Sfnref|Чехословашката идея}}}} ::* {{Cite book|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+cs0029)|title=Първата световна война|chapter=Глава 1|accessdate=17 април 2013|ref={{Sfnref|Първата световна война}}}} ::* {{Cite book|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+cs0031)|title=Особености на новата държава|chapter=Глава 1|accessdate=17 април 2013|ref={{Sfnref|Особености на новата държава}}}} ::* {{Cite book|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+cs0034)|title=Словашка автономия|chapter=Глава 1|accessdate=17 април 2013|ref={{Sfnref|Словашка автономия}}}} ::* {{Cite book|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+cs0037)|title=Външната политика на Бенеш|chapter=Глава 1|accessdate=17 април 2013|ref={{Sfnref|Външната политика на Бенеш}}}} ::* {{Cite book|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+cs0038)|title=Мюнхен|chapter=Глава 1|accessdate=17 април 2013|ref={{Sfnref|Мюнхен}}}} ::* {{Cite book|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+cs0039)|title=Втора република|chapter=Глава 1|accessdate=17 април 2013|ref={{Sfnref|Втора република}}}} ::* {{Cite book|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+cs0040)|title=Военни години|chapter=Глава 1|accessdate=17 април 2013|ref={{Sfnref|Военни години}}}} ::* {{Cite book|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+cs0047)|title=Трета република и комунистическо управление|chapter=Глава 1|accessdate=17 април 2013|ref={{Sfnref|Трета република и комунистическо управление}}}} ::* {{Cite book|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+cs0049)|title=Реформаторското движение|chapter=Глава 1|accessdate=17 април 2013|ref={{Sfnref|Реформаторското движение}}}} ::* {{Cite book|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+cs0051)|title=Интервенция|chapter=Глава 1|accessdate=17 април 2013|ref={{Sfnref|Интервенция}}}} ::* {{Cite book|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+cs0053)|title=Запазване на статуквото|chapter=Глава 1|accessdate=17 април 2013|ref={{Sfnref|Запазване на статуквото}}}} {{Col-end}} == Външни препратки == * [http://www.vlada.cz/ Официален сайт на правителството на Чехия] * [http://www.hrad.cz/cz/ Официален сайт на президента на Чехия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090309053721/http://www.hrad.cz/cz/ |date=2009-03-09 }} * [http://www.evroportal.bg/member_view.php?id=4353 Информация за Чехия]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Европортал {{Европейски_съюз}} {{НАТО}} {{ОИСР}} {{Европа}} {{Инициатива „Три морета“}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Европа|География|}} [[Категория:Чехия| ]] faqqq2klw97vyq0wa0l2lzz42m8t5pw 0 19567 12435408 12406156 2024-12-09T02:43:14Z InternetArchiveBot 282151 Add 1 book for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435408 wikitext text/x-wiki {{Игра |картинка =ChessSet.jpg |описание =От ляво надясно: бял [[цар (шахмат)|цар]], черни [[топ (шахмат)|топ]] и [[Дама (шахмат)|дама]], бяла [[пешка]], черен [[кон (шахмат)|кон]] и бял [[офицер (шахмат)|офицер]] |играчи = 2 |подготовка = 10 до 60 секунди |продължителност = 1 минута до 7 часа * |сложност = Средна |стратегия = Висока |случаен_елемент = Липсва |умения = Тактика и стратегия |бележки =* Кореспондентските партии могат да продължат много повече. |общомедия = }} [[Файл:Meister der Manessischen Liederhandschrift 004.jpg|250px|мини|Играчи на шах в [[Манески кодекс|Манеския кодекс]] (ок. 1300)]] [[Файл:ChessStartingPosition.jpg|250px|мини|Подреждане на фигурите на шахматна дъска]] '''Шàхматът''' ({{lang|fa|شاه مات}} – ‘шах мат’, буквален превод „[[Шах (титла)|шахът]] (царят) умря“<ref>Шахматы // Российский энциклопедический словарь. / глав. ред. А. М. Прохоров. — М.: «Большая российская энциклопедия», 2000. — С. 1790 (книга 2).</ref>) или '''шах'''<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/шах/ „Шах“] в [[РБЕ]], 2-ро знач.</ref> е настолна [[Логика|логическа]] игра, в която двама играчи се редуват да местят шахматни фигури на игрална плоскост (шахматната дъска). Всеки играч в началото има по 16 едноцветни фигури – бели или черни, които са 6 вида и половината от тях са пешки. Има различни правила за местенето на всяка фигура и за взимането ѝ от противника. Шахматната дъска има 8х8 черни и бели квадратчета, които се редуват и белият ъгъл е вдясно. Те са номерирани с букви и цифри. Целта на играта е да се създаде ситуация [[мат]], при която е пленен царят на противника. Шахматът е известен по целия свят и е придобил дълбоко културно значение. Признат е като спорт от Международния олимпийски комитет. Много шахматисти са членове на шахматни клубове, които от своя страна принадлежат към регионални и национални шахматни федерации и са се обединили по целия свят в Световната федерация по шахмат ([[ФИДЕ]]). Шахматните турнири се организират от шахматни асоциации, шахматни клубове или частни организатори. Състезанията могат да бъдат индивидуални и отборни. == Правила за игра == {{шах |tright |Диаграма 1 |rd|nd|bd|qd|kd|bd|nd|rd |pd|pd|pd|pd|pd|pd|pd|pd | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | |pl|pl|pl|pl|pl|pl|pl|pl |rl|nl|bl|ql|kl|bl|nl|rl |Изображение на началната позиция на фигурите. <br>Краен ред (1 и 8), отляво надясно: топ, кон, офицер, дама, цар, офицер, кон, топ. <br>Вътрешен ред (2 и 7): пешки}} Шахматът се играе върху квадратна дъска, която е разделена на 64 (8×8) квадратчета. Условно цветът на 32 от тези квадратчета е бял, а на другите 32 – черен. Има модификации с други светли цветове вместо бял и тъмни вместо черен. Цветовете на полетата се редуват, като се изисква първото поле отляво на първия ред от страната на всеки играч да е черно. Всеки играч разполага в началото с 16 фигури: 8 [[пешка|пешки]], 2 [[топ (шахмат)|топа]] (или ''тура''), 2 [[кон (шахмат)|коня]], 2 [[офицер (шахмат)|офицера]], 1 [[дама (шахмат)|дама]] (или популярно ''царица'') и 1 [[цар (шахмат)|цар]]. Те са наредени симетрично в двата съседни реда в близкия край на дъската за играча, като пешките са в предния ред (''диаграма 1''). Целта на играта е да се матира противника, тоест да се атакува неговия цар по такъв начин, че той да не може да се защити или да избяга. Това се нарича [[мат]] или матиране. За да се постигне това, [[Шахматни фигури|фигурите]] извършват движения по дъската, наречени ходове, спазвайки [[Шахматни фигури|правилата за движение на фигурите]]. Първи на ход са винаги белите, а след тях черните. Когато фигура от един цвят може да се премести на дадено поле, но то е заето от противникова фигура, се извършва „вземане“. При това действие фигурата, която е била първоначално на полето, се премахва от дъската, а другата се поставя на нейно място. Вземат се само фигури на противника. За документиране на партия се използва [[шахматна нотация|шахматната нотация]]. === Ходове === Всяка шахматна фигура има собствен модел на движение. Царят се движи само на съседно поле (изключение прави рокадата); дамата – по права линия и диагонал; топът (турът) – по права линия; офицерът – по диагонал; конят – във вид на буквата Г във всички посоки. Х-овете показват полетата, където фигурата може да бъде преместена, ако няма други фигури на полетата Х между изходната позиция на фигурата и крайната ѝ позиция (с изключение на коня, който може да прескача фигури). Ако има противникова фигура на крайната позиция, тогава местената фигура може да вземе фигурата на противника. Единственото изключение се отнася за пешката. Тя се мести само напред по права линия по 1 поле (ако не е местена, може и 2 полета), а взима по диагонал напред на съседни полета, означени с кръгчета (''диаграми 2 ÷ 7''). {| class="wikitable" style="background-color:white; width:100%; text-align:center" |- | style="vertical-align:top; width:25%" | {{Шах |center |Диаграма 2 | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | |xx|xx|xx| | | | | |xx|kl|xx| | | | | |xx|xx|xx| | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | |Ходове на царя}} | style="vertical-align:top; width:25%" | {{Шах |center |Диаграма 3 | | | |xx| | | |xx |xx| | |xx| | |xx| | |xx| |xx| |xx| | | | |xx|xx|xx| | | |xx|xx|xx|qd|xx|xx|xx|xx | | |xx|xx|xx| | | | |xx| |xx| |xx| | |xx| | |xx| | |xx| |Ходове на дамата}} | style="vertical-align:top; width:25%" | {{Шах |center |Диаграма 4 | | | |xx| | | | | | | |xx| | | | | | | |xx| | | | |xx|xx|xx|rd|xx|xx|xx|xx | | | |xx| | | | | | | |xx| | | | | | | |xx| | | | | | | |xx| | | | |Ходове на топа}} |} {| class="wikitable" style="background-color:white; width:100%; text-align:center" |- | style="vertical-align:top; width:25%" | {{Шах |center |Диаграма 5 |xx| | | | | |xx| | |xx| | | |xx| | | | |xx| |xx| | | | | | |bl| | | | | | |xx| |xx| | | | |xx| | | |xx| | |xx| | | | | |xx| | | | | | | | |xx |Ходове на офицера}} | style="vertical-align:top; width:25%" | {{Шах |center |Диаграма 6 | | | | | | | | | | |xx| |xx| | | | |xx| | | |xx| | | | | |nd| | | | | |xx| | | |xx| | | | |xx| |xx| | | | | | | | | | | | | | | | | | | |Ходове на коня}} | style="vertical-align:top; width:25%" | {{Шах |center |Диаграма 7 | | | | | | | | |oo|xx|oo| | | | | | |pl| | | | | | | | | | | | | | | | | | | |xx| | | |pd| | | oo|xx|oo| |xo|xx|xo| | |pl| | | | | | | | | | |Ходове на пешката}} |} [[Файл:Four Castling Positions.png|мини|Диаграма 8.<br>Позиции на фигурите след малка рокада 0-0 (вдясно) и голяма рокада 0-0-0 (вляво)]] === Специални ходове === ==== Рокада ==== {{основна|Рокада}} Веднъж на всяка игра всеки цар има правото да извърши специален ход, известен като рокада. Рокадата се състои от преместване на царя с две полета към топа, и после поставянето на топа веднага на прескоченото от царя поле (''диаграма 8''). Рокадата е възможна само ако следните условия са изпълнени: * никоя от фигурите, участващи в рокадата, да не е местена преди по време на партията; * не трябва да има фигури между царя и топа; * царят не трябва да бъде под шах, нито да преминава през полета, които са под атака на противникови фигури. Рокадата е невъзможна и когато тя ще постави царя под шах. * царят и топът трябва да са на един и същ хоризонтал (с изключение на рокадата с произведена пешка, описана по-късно). {{Шах |tright |Диаграма 9 | |oo|xx|oo| | | | | | |pl| | | | | | | | | | |oo| | | | | | |pl|pd|pl| | | | | | | | | | | | | | | | | | | |pd| | | | | | |xo|xx|xo| | | | |Специални ходове на пешки: пешките с7 и с2 може да се произведат, а пешките е5 и g5 може да вземат черната ''ан пасан'', ако последният ход на черните е от f7 на f5}} ==== Вземане на преминаване ==== {{основна|Вземане на преминаване}} Когато пешката се премести две полета напред и има противникова пешка на съседно поле до нейната крайна дестинация, тогава противниковата пешка може да вземе вашата и да се премести на полето зад крайната позиция на вашата, но единствено при следващия ход. Например ако черната пешка се премести две полета напред, т.е. от f7 на f5, тогава някоя от белите пешки на е5 или g5 може да я вземе „[[ан пасан]]“ и да се постави на полето f6 (''диаграма 9''). ==== Произвеждане ==== {{основна|Произвеждане (шахмат)}} Когато пешка достигне последния (бяла 8-ия, а черна 1-ия) хоризонтал на шахматната дъска, тя може да бъде заменена след избор на играча за дама, топ, офицер или кон от същия цвят. Почти винаги играчите избират да заменят пешката с дама, защото дамата е най-силната фигура, но в някои специални случаи се избира друга фигура&nbsp;– например кон, защото конят може да даде шах по начин по който дамата не може. Когато се избира топ или офицер, това е за да се избегне пат на противниковия цар, защото в тези случаи дамата е твърде мощна и отнема всичките му налични полета. Замяна на пешката с по-слаба от дамата фигура се нарича „подпроизвеждане“. На диаграма 9 пешките на поле c7 и с2 може да изберат да достигнат до последния хоризонтал и да се произведат в по-добра фигура. === Докосване на фигура === В състезателния шахмат съществува правило, накратко, че ако този, който е на ход, докосне някоя фигура, той трябва да играе с нея. Известно е с израза на френски ''Pièce touchée, pièce jouée'' (букв. „пипната фигура – играна фигура“). Правилото подробно е описано в Правилника на ФИДЕ<ref>[https://www.fide.com/component/handbook/?id=208&view=article Fide Laws of Chess taking effect from 1 January 2018, член 4]</ref> и се свежда до следното: * Ако играчът предупреди своевременно съперника си, че иска само да коригира положението на една или няколко фигури на полетата им, казвайки „j’adoube“ (фр.; произн. ''„жаду̀б“'') или „I adjust“ (англ.; произн. ''„ай аджа̀ст“''), той може да го направи. В противен случай: * ако играчът докосне една или повече фигури от един цвят, той трябва да играе с или да вземе първата фигура, която е докоснал, ако с нея може да се играе или ако тя може да се вземе; * ако играчът докосне една от своите фигури и една от фигурите на противника, той трябва да вземе фигурата на противника със своята фигура; или, ако това е невъзможно, да играе със своята фигура; или, ако и това е невъзможно, да вземе фигурата на противника с всяка друга фигура. Ако ходът или вземането са невъзможни, играчът може да направи всеки друг ход. === Край на партията === Не е задължително партията да завърши с мат – играчът, който е на ход, може да се предаде, ако ситуацията му изглежда безнадеждна. Партията също може да завърши с [[реми]] (завършване наравно). Реми може да се постигне в няколко ситуации, включително реми чрез договаряне, [[пат]], [[трикратно повторение]] на позицията, [[петдесет ходово правило|петдесет ходовото правило]], реми поради невъзможност за мат (обикновено заради недостиг на материал за матиране) или когато свърши времето, но противникът има само цар. === Контрол на времето === [[Файл:Schachuhr mechanisch.jpg|ляво|мини|Шахматен часовник]] Въпреки че приятелски партии се играят без часовник и са без точна продължителност, шахматът също се играе с контрол на времето, в по-голямата си част от клубовете и професионалните играчи. Турнирни и други състезателни партии се играят с часовник. Ако времето на даден играч изтече преди партията да е завършена, той автоматично губи. Времето за игра на партия варира от седем часа при най-продължителните игри до 15 минути за партия при ускорения шах. Още по-кратко е времето при [[блиц шахмат]]а, където класическото време за мислене на всеки състезател е 5 минути, обаче също популярни са варианти с 3, 2 и даже 1 минута за мислене на състезател. При „блиц“ шахмат в съвременните турнири най-често използваната контрола за време е 3 минути на играч плюс 2 секунди след всеки ход.<ref>[https://www.fide.com/FIDE/handbook/WorldRapidBlitzChampionshipsRegulations.pdf www.fide.com]</ref> „Ускорен“ шахмат – съответно 15 минути на играч плюс 10 секунди след всеки ход.<ref>[https://www.fide.com/FIDE/handbook/WorldRapidBlitzChampionshipsRegulations.pdf www.fide.com]</ref> Има един контрол на времето за всички основни събития на FIDE: 90 минути за първите 40 хода, последвани от 30 минути за останалата част от играта, с добавяне на 30 секунди на ход, започвайки от първия ход.<ref>[http://www.fide.com/fide/handbook.html?id=39&view=category www.fide.com]</ref> Всеки играч може да използва предоставеното му време по начин, който желае. Например [[Волфганг Улман]] използва час и 40 минути за ход в една партия и час и 50 минути за ход в друга партия.<ref>{{cite book | last = Tal | first = Mikhail | title = The Life and Games of Mikhail Tal | year = 1997 | url = https://archive.org/details/lifegamesofmikha00tals | isbn = 1-85744-202-4}}</ref> Това често зависи от хода на играта. В сложна и неясна позиция играчът може да употреби почти цялото си време за мислене само върху 5&nbsp;– 6 от най-критичните ходове, разчитайки, че впоследствие позицията ще се изясни и ще може да довърши партията играейки бързо. Когато на играч му остава твърде малко време за мислене и дори е застрашен да загуби по време, се казва че този играч се намира в цайтнот. Международните правила за шахмат са описани по-детайлно в „Ръководство на ФИДЕ“, раздел „Правила на шахмата“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.fide.com/component/handbook/?id=32&view=category | заглавие=E.I. Laws of Chess | достъп_дата =12 август 2008}}</ref> == Стратегия и тактика == Стратегията в шахмата се основава на поставянето и постигането на дългосрочни цели по време на партията – например стремеж за постигане на доминация в центъра или използване на трайни слабости в позицията на противника. Неща като владение на центъра или слабости в пешечната структура се наричат стратегически фактори, защото те имат дълготрайно влияние върху хода на партията. Под тактика се разбират различни краткосрочни действия, които водят до постигане на стратегическите цели. Тези две части на шахматното мислене не могат напълно да бъдат разделени, защото стратегическите цели са в по-голямата си част достижими чрез средствата на тактиката, докато тактическите възможности се основават на предходната стратегия в играта. Шахматът е изключително богат на тактически мотиви и на практика е невъзможно успешно да се проведе стратегически план без да се използват собствените тактически възможности и да се възпрепятстват противниковите. Тактическите операции също се наричат и „комбинации“. Заради различните стратегически и тактически модели играта на шахмат обикновено се разделя на три фази: дебют – обикновено първите от 10 до 25 хода, когато играчите развиват своите фигури и подготвят обстановката за предстоящата битка (най-често се счита, че дебютът приключва, когато фигурите на първа линия, без топа, който не участва в [[рокада]]та, бъдат преместени по веднъж); мителшпил – разгръщащата се фаза на играта; и ендшпил, когато повечето фигури са разменени и царете започват да вземат активно участие в борбата. === Основи на стратегията === {{Основна|Шахматна стратегия}} Стратегията в шахмата е ангажирана с оценяването на шахматните позиции и определянето на целите и дългосрочните планове за бъдещата игра. По време на оценяването играчите трябва да вземат под внимание множество фактори като стойността на фигурите върху дъската, пешечната структура, безопасността на царя, контрола върху ключови полета или групи от полета (например диагоналите, откритите хоризонтални и вертикални линии, черните или белите полета) и т.н. Най-основната стъпка в оценяването на една позиция е пресмятането на общата стойност на фигурите от двете спорещи страни.<ref name='Harding'/> Ориентировъчните стойности, използвани за тази цел са под формата на точки. Обикновено пешките са със стойност единица, конете и офицерите имат стойност три точки, топовете – пет точки и дамата е със стойност девет точки. Например обмяна на топ за офицер и две пешки се счита за равностойна в точково измерение. Стойността на царя е безкрайна, в такъв смисъл, че ако царят получи мат, играта приключва (царят не може да бъде разменян за други фигури). Като игрова фигура обаче, на царя също може да се сложи оценка. В ендшпила, където рядко е застрашен от мат, царят в повечето случаи е по-силен от офицера или коня, но е по-слаб от топа. По тази причина на царя понякога се слага стойност от четири точки. Впоследствие тези основни стойности се променят под влиянието на други фактори като ''позиция на фигурата'' (например пешките на предни позиции имат по-голяма стойност от тези на изходяща позиция, а кон в центъра на дъската е много по-силен от кон в ъгъла), ''координация между фигурите'' (например двойка офицери имат по-добра координация помежду си от двойката офицер и кон) или ''вида на позицията'' (конете са повече ценени при затворени позиции с много пешки, докато офицерите са по-силни при открити позиции). Факторите, които влияят върху същинската сила на една фигура в дадена позиция, са толкова много, че тук огромно значение придобива опитът на шахматиста. Друг важен фактор при оценяването на шахматната позиция е пешечната структура (понякога известна като скелетът на пешките) или конфигурацията на пешките върху дъската. Пешките са най-малко подвижните шахматни фигури. Поради тази причина пешечната структура е относително статична, заради което до голяма степен определя стратегическата същност на позицията. Слабости в пешечната структура като [[изолирана пешка|изолирани]], [[сдвоени пешки|сдвоени]] или изостанали пешки или дупки, веднъж създадени, обикновено остават за дълго време. Те принуждават собственика им да ги защитава и по-този начин ограничават активните му възможности. Заради това трябва да се избягват, освен ако появата им не е компенсирана с друго стойностно предимство (например възможност за развиване на атака). === Основи на тактиката === {{Основна|Шахматна тактика}} В шахмата тактиката се концентрира основно върху краткосрочни действия – толкова краткосрочни, че могат предварително да бъдат изчислени от играча или компютъра. Максималната дълбочина на изчислението зависи от способностите на шахматиста или&nbsp;– в случая с компютърните програми&nbsp;– скоростта на [[Централен процесор|процесора]]. В спокойните позиции не е възможно многоходово предвиждане, защото там на всеки ход има голям брой възможни и приемливи отговори, докато в „тактическите“ позиции с ограничен брой силни варианти е възможно изчислението на много дълга поредица от ходове. Такива ходове често се наричат ''форсирани'', защото са безусловно най-силни и играчите не могат да предпочетат друг ход. Форсираните ходове могат да бъдат начин единият играч да наложи волята си на другия, но може да стане и така, че за известно време и двамата играчи са принудени да следват една-единствена серия от ходове, без възможност никъде да се отклонят. Прости едноходови или двуходови тактически действия като заплахи, размяна на фигури, двойна атака и т.н., могат да се комбинират в по-сложни варианти – тактически маневри, използвани често от едната или двете страни в партията. Теоретиците описват множество елементарни тактически методи или типични маневри, например [[свръзка (шахмат)|свръзка]], [[Линеен удар (шахмат)|линеен удар]], [[:ru:Рентген (шахматы)|рентген]] (линеен удар–свръзка, [[:ru:Засада (шахматы)|засада]], защита на своя фигура чрез противникова), „[[вилица (шахмат)|вилица]]“, [[:ru:Батарея (шахматы)|батарея]], [[:en:Discovered attack|скрито нападение]], [[:ru:Промежуточный ход|междинен ход]], освобождаване на поле, прихващане, [[:ru:Проходная пешка|проходна пешка]], пробив на пешки, [[:de:Überlastung (Schach)|претоварване]], [[отвличане (шахмат)|отвличане]], [[примамка (шахмат)|примамка]], [[жертва (шахмат)|жертва]], двоен шах, открит шах, открит удар, открита линия, маневриране, лавиране, преследване (вечна атака), „мелница“. <ref name="Harding" /> Форсиран вариант, който е свързан с жертва и обикновено резултатът от него е очевидна печалба, се нарича ''комбинация''. Блестящите комбинации – като тези в [[безсмъртна партия|безсмъртната партия]] – са описвани като красиви и са уважавани от любителите на шахмата. Откриването на комбинация е също основна цел на [[шахматна задача|шахматната задача]], целяща развиването на уменията на шахматиста. === Дебют === {{основна|Дебют (шахмат)}} {{Шах |tright | |= |rd| |bd|qd|kd|bd|nd|rd |pd|pd|pd|pd| |pd|pd|pd | | |nd| | | | | | |bl| | |pd| | | | | | | |pl| | | | | | | | |nl| | |pl|pl|pl|pl| |pl|pl|pl |rl|nl|bl|ql|kl| | |rl a b c d e f g h | Испанска партия.}} Дебютът е поредица от първите ходове в партията („откриващите ходове“). На известните и често играни дебюти се дават имена, например [[Испанска партия]] или [[Сицилианска защита]], и се категоризират в справочници като [[Енциклопедия на шахматните дебюти]]. Има множество различни дебюти, различаващи се по характер от спокойна позиционна игра (например [[Дебют Рети]]) до много агресивни ([[Латвийски гамбит]]). В някои дебюти, точната поредица от ходове, считана за най-добрата за двете страни, може да се състои от 30 – 35 хода или повече.<ref>{{cite book | author= Collins, Sam| title=Understanding the Chess Openings | url= https://archive.org/details/understandingche0000samc|publisher=Gambit Publications| year=2005 | id=ISBN 1-904600-28-X}}</ref> Професионалните шахматисти прекарват години, изучавайки дебюти и продължават да го правят по време на кариерите си, защото теорията на дебютите непрекъснато се развива. Основните стратегически цели на повечето дебюти са подобни една на друга:<ref>{{cite book | author=[[Зигберт Тараш|Tarrasch, Siegbert]] | title=The Game of Chess |publisher=Courier Dover Publications| year=1987 | id=ISBN 0-486-25447-X}}</ref> * Развитие: извеждане на фигурите на полезни полета, където да имат влияние върху центъра и да оказват натиск върху противниковата позиция. Обикновено първо се развиват конете и офицерите, след това царят прави рокада и накрая в играта влизат дамата и топовете. Топовете се стремят да заемат открити линии или да подкрепят централните си пешки. * Контрол върху центъра: контролът върху полетата в центъра на дъската позволява на фигурите лесно да достигнат всяка част на дъската и също да създават „парализиращ“ ефект върху опонента; * Обезпечаване безопасност на царя: за целта в повечето дебютни варианти рокада се прави в първите 10&nbsp;– 15 хода. * Изгодна структура на пешките: играчите се стремят да избегнат създаването на слаби пешки, такива като изолирани, сдвоени, изостанали или пешечни острови. Същевременно пешките се използват в борбата за контрол над центъра. Част от тези основи, други стратегически планове или тактически поредици от ходове могат да бъдат включени в дебюта. Много шахматисти и теоретици смятат, че белите, заради правото им на първия ход в партията, имат малко [[предимство на първия ход в шахмата|предимство]]. Черните обикновено се стремят да неутрализират предимството на белите и да постигнат изравняване на играта или развитие на контраигра в небалансираната позиция. === Мителшпил === {{основна|Мителшпил}} Мителшпилът е част от партията, когато повечето фигури вече са развити. Тъй като дебютната теория е завършила, играчите определят позицията, за да съставят планове, основаващи се на особеностите на позицията, и в същото време да пресметнат тактическите възможности на позицията.<ref name='Harding'>{{cite book | last = Harding | first = Tim | year = 2003 | title = Better Chess for Average Players | publisher = Courier Dover Publications | език = en | isbn = 0-486-29029-8}}</ref> Типични планове или стратегически теми – например малочислената атака, каквато е атаката на пешките на дамския фланг срещу противника, който има повече пешки на този фланг, са често подходящи само при някои пешечни структури, които са резултат от специфична група дебюти. Заради това изучаването на дебютите трябва да бъде свързано с подготовката на планове за действие в мителшпил фазата. Мителшпилът е също фазата на играта, в която се извършват повечето комбинации. Често тези комбинации са свързани с атака срещу царя на опонента; някои основни примери имат собствени имена, например [[мат Боден]] или комбинация [[Ласкер-Бауер, Амстердам, 1889|Ласкер-Бауер]]. Друг важен стратегически въпрос на мителшпила е дали и как да се намали и оползотвори материалът до ендшпила (т.е. да се опрости играта). Например по-малките материални предимства могат в повечето случаи да се превърнат в победа само в ендшпила и затова по-силната страна трябва да избере подходящ начин да достигне до края. Не всяко намаляване на материала е подходящо за тази цел. Например ако едната страна има белопол офицер (т.е. движещ се по белите полета), а опонентът има чернопол офицер (т.е. движещ се по черните полета), преобразуването на играта в пешечен ендшпил с офицери е обикновено предимство за по-слабата страна, защото ендшпил с офицери от противоположен цвят е твърде вероятно да завърши реми, въпреки че по-силната страна има една или две пешки повече. === Ендшпил === {{основна|Ендшпил}} Ендшпилът е фаза в играта, когато на дъската са останали малко фигури. Има три основни стратегически различия между по-ранните фази и ендшпила:<ref name='Harding'/> {{Шах |tleft | <!-- a b c d e f g h --> <!--8-->| | |kd| | | | | <!--7-->| | |pl| | | | | <!--6-->| | | |kl| | | | <!--5-->| | | | | | | | <!--4-->| | | | | | | | <!--3-->| | | | | | | | <!--2-->| | | | | | | | <!--1-->| | | | | | | | <!-- a b c d e f g h --> |Пример за цугцванг: страната, която е на ход, е в неблагоприятно положение.}} * По време на ендшпила пешките стават по-важни; ендшпилът често се върти около опитите за произвеждане на пешка във фигура. * Царят, който в мителшпила е застрашен от мат и трябва да стои зад пешечно укритие, в ендшпила става силна фигура и често е преместван в центъра на дъската, където пази пешките от своя цвят, атакува тези на противника и затруднява движението на противниковия цар. * [[Цугцванг]] – неблагоприятно положение за играча, който е на ход. В шахмата правото на ход е същевременно и задължение. Може да стане така, че за играча, който е на ход, всичките възможни ходове са неизгодни. Тогава той е принуден със собствените си ръце да влоши позицията си. Цугцвангът често е определящ фактор в ендшпила и по-рядко в другите фази на партията. Например на диаграмата отляво, ако черните са на ход, трябва да изиграят 1...Цb7 и позволяват произвеждането на бялата пешка в дама след 2.Цd7, докато ако белите са на ход, трябва да се задоволят с пат чрез 1.Цс6 или да загубят последната си пешка, ако играят друг ход. Ендшпилите могат да бъдат класифицирани според вида на фигурите, които са останали на дъската. Основните матове са позиции, в които едната страна има само цар, а другата разполага с една или две фигури повече, и може да матира противниковия цар, обединявайки работата на царя и фигурите си. Например пешечните ендшпили се състоят от цар и пешки при едната или двете страни и задачата на по-силната страна е да произведе една от пешките си. Другите по-сложни ендшпили са класифицирани според фигурите на дъската, а други – на царете. Например ендшпил „топ и пешка срещу топ“. == Кутии за шах == Едни от основните характеристики на кутиите за шахмат са размерът на дъската, материалът, от който е изработена, както и размерът на различните фигури за шахмат, които са важни, за да пасват на големината на шаха. === Големина на дъската за шахмат === '''Съществуват различни размери на дъската за шахмат:''' '''18/9/2 cm''' – За този размер на шах са подходящи дървени фигури, чиито размер на пешката е 2,5 cm, а на царя – 4,5 cm '''22/11/6''' – Размерът на фигурите за този шах трябва да бъдат с малки размери: [[пешка]] – 2 cm, [[цар]] – 3,5 cm. '''34/17/5''' – Това е един от стандартните размери на дъската за шахмат. Размерът на фигурите за този вид шах трябва да са със средни размери, съответно размер на пешката 3,5 cm, на царя – 6 cm. '''48/24/6''' – Друг стандартен размер на дъска за шахмат, за който са подходящи фигури с големи размери – за пешката – 4,5 cm, за царя – 9 cm. Подходящи за този шах са и дървени фигури „Стаунтон“, които са одобрени от „[[ФИДЕ]]“ (Федерацията по шахмат) за шахматни състезания и турнири. Те са балансирани, със специално вградени във всяка фигура оловни тежести. Фигурите са произведени в [[България]]. ==== Материал за производство на шахове ==== '''Кутия за шах табла ситопечат''' се произвежда ръчно от твърда букова дървесина. Рамката е от масивно дърво, като се оцветява с различни байцове в цвят [[орех]], [[габър]] или може да бъде натурална. Дъската се прави от пресован буков материал – буков шперплат, като формите за шаха и капиите за табла за отпечатват в специални калъпи с мастило – [[ситопечат]]. Лакира се в два слоя. '''Кутия за шах табла фурнир махагон''' също се изработва ръчно от букова дървесина. '''Кутия за шах табла фурнир орех''' се изработва от орехова дървесина. Рамката е от орехово дърво, като се оцветява в различни байцове на ореха – тъмен или светъл. Дъската се изработва от орехов материал. '''Кутия за шах табла пирограф''' се произвежда от буково дърво. Пирографирането, което се прави върху нея, най-общо представлява рисуване върху дърво чрез изгаряне с помощта на машинка – пирограф. Като цяло пирографът допринася за по-автентичния вид на дървото, както и за по-ярките и живи изображения, които се рисуват върху него. Върху нея могат да се пирографират различни елементи и текстове. '''Кутия за шах табла с дърворезба''' се изработват от орех, а дърворезбата, която се прави върху таблата, представлява обработка на дървесината, като процесът включва изрязване на различни декоративни изображения. == История == {{основна|История на шахмата}} === Предшественици и произход === [[Файл:Shatranj.jpg|мини|Шатрандж]] Името „шахмат“ е с [[Персия|персийски]] произход и има смисъл на „царска игра“. Съставено е от думите: „[[Шах (титла)|шах]]“ (на [[персийски език]] شاه – [[цар]], [[крал]]) и „мат“ ({{lang|fa|مرده}} – мъртъв). Който умъртви противниковия цар, той печели играта. Съществуват много легенди, теории и схващания за произхода на играта, като за нейна родина най-често се споменават [[Индия]], [[Персия]] и дори [[Китай]]. Точна дата не може да бъде определена, но предположенията са за периода от III до VI век. Най-вероятен е индийският произход, като производна на играта [[шатрандж]]. С различните свойства (движения на фигурите и с тяхното разположение), играта е отразявала състава и свойствата на тогавашната индийска войска, образувана от четири части: слонове, бойни кули, коне и пехотинци. От Индия тя се разпространява и в Персия. === Разпространение в Европа === След завладяването на Персия от арабите, те пренасят шахмата в Европа. През VIII – IX век, по време на завладяването на Испания от арабите, играта идва в Испания – най-напред в южните области на Испания, която тогава е част от Арабския халифат. След това, в продължение на няколко десетилетия, в Португалия, Италия и Франция. Играта бързо спечелва сърцата на европейците, викингите допринасят за разпространението на играта в Британските острови и Скандинавия. През XI и XII век шахматът се счита за едно от най-разпространените забавления на феодалното благородство и е включен в програмата за рицарско възпитание. {{Шах | tright | |= 8 | |kd|rd| | | | | |р8= 7 |bd|qd|pd| | | |bl|pd|р7= 6 | | |ql| |bd| |pd|rd|р6= 5 |nl| | | | | | | |р5= 4 | |nl| | | |rl| | |р4= 3 |rl|nd|pl| | |pl| | |р3= 2 | |pl|nd| | | | |pd|р2= 1 | | | | | |pd| |kl|р1= a b c d e f g h |Игра по старите италиански правила. Пешката '''f1''' не може да се произведе – всички фигури на черните са непокътнати. С ход на белите '''1.Д:b7×''' пешката '''f1''' автоматично се превръща в черна дама: и двамата царе са матирани с един ход! }} Европейските майстори продължиха да променят правилата, като в крайна сметка превърнаха шахмата в модерен шахмат. Първо, от XI век шахматната дъска става двуцветна (на изток е еднаква). Второ, победата се присъжда само при условие на мат. Трето, в стремежа си да ускорят играта, европейците позволяват на пешките да се придвижат с две полета в началото на играта, изобретяват кралския скок (в рамките на правоъгълника c1 – c3 – g1 – g3) – първообраз на бъдещата рокада. Освен това след трансформирането на пешката във фигура последната може да скочи на всяко трето поле около него. През XV век шахматът придобива като цяло модерен вид, въпреки че поради непоследователността на промените в продължение на няколко века, различните страни са имали свои, понякога доста странни, характеристики на правилата. В Италия например до XIX век пешка, която достига последния хоризонтал, може да се превърне само във фигури, извадени от дъската. В същото време тя може да отиде до последния хоризонтал при липса на взети фигури; такава пешка ​​изчаква момента, когато противникът вземе фигура, и веднага се превръща в нея. Не е забранено да се прави рокада, ако има фигура между топа и царя или когато царят минава през бито поле. С разпространението на шахмата в Европа започват да се появяват както истински шахмат, така и художествени произведения с истории за тази игра. През 1160 г. се появява първата шахматна поема, създадена от Езрой. През 1283 г. кралят на Леон, Галисия и Кастилия Алфонсо Х Мъдри издава първата шахматна книга в Европа – трактатът „Книга на игрите“. Тази книга представлява значителен исторически интерес, тъй като съдържа описание както на новия европейски шахмат, така и на вече избледняващия шатрандж. === Произход на съвременната игра (1450 – 1850) === Около 1200 г. правилата на шатранджа започват да бъдат видоизменяни в Южна Европа и около 1475 г. няколко основни промени оформят играта такава, каквато е позната днес.<ref> {{cite book | last = Hooper | first = David | coauthors = Whyld, Kenneth | edition = второ издание| year = 1992 | title = The Oxford Companion to Chess | url = https://archive.org/details/oxfordcompaniont0000hoop | publisher = Oxford University Press | език = en | isbn = 0-19-866164-9}}</ref> Тези съвременни правила за основните ходове са възприети в [[Италия]] и [[Испания]].<ref name="nauiua">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.goddesschess.com/chessays/ricardovalencia.html | заглавие =Valencia Spain: The Cradle of European Chess | достъп_дата =26 юли 2009 | автор =Calvo, Ricardo | дата =1998 | издател =GoddessChess | език =en | архив_дата =2009-01-08 | архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20090108122325/http://www.goddesschess.com/chessays/ricardovalencia.html }}</ref> Пешките получават правото да напреднат с две полета при първия им ход, докато офицерите и дамите придобиват съвременните си способности. Дамата заменя по-ранната шахматна фигура „везир“ към края на X век, и до XV век става най-силната фигура.<ref>{{cite book | last = Yalom | first = Marilyn | url = http://www.nytimes.com/2004/05/23/books/review/23SCHILLI.html?pagewanted=print | title = Birth of the Chess Queen | език = en | isbn = 0060090642 |archive-url = http://web.archive.org/web/20140706071112/http://www.nytimes.com/2004/05/23/books/review/23SCHILLI.html?pagewanted=print |archive-date = 2014-07-06}}</ref> Тези нови правила бързо се разпростират из Западна Европа, с изключение на правилата за пат, които са финализирани през ранния XIX век. За да се различава от предците си, тази версия на правилата е понякога посочвана като „западен шахмат“<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.chessbase.com/newsdetail.asp?newsid=3492 | заглавие =XiangQi – an alternate to Western Chess | достъп_дата =2009=07 – 26 | автор =Dr René Gralla | дата =19 ноември 2006 | издател =ChessBase.com | език =en }}</ref> или „международен шахмат“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.chessvariants.org/oriental.dir/thaikramnik.html | заглавие =Kramnik plays Makruk Thai | достъп_дата =26 юли 2009 | език =en }}</ref> Писмени работи за теорията как да играем шахмат започват да се появяват през XV век. Най-старата оцеляла печатна шахматна книга ''Repetición de Amores y Arte de Ajedrez'' от испанския духовник [[Луис Рамирес де Лусена]] е публикувана в [[Саламанка]] през 1497 г.<ref name="nauiua"/> Лусена и по-късни майстори като португалеца [[Педро Дамиано]], италианците Джовани Леонардо Ди Бона, [[Джулио Чезаре Полерио]] и [[Джоакино Греко]] и испанския свещеник [[Руй Лопес де Сегура]] развиват елементите на дебютите и започват да анализират прости ендшпили. [[Файл:André Philidor.jpg|мини|Франсоа Андре Деникен Филидор, френски майстор на шахмата от XVIII век]] През XVIII век центърът на европейския шахматен живот се премества от южноевропейските държави във Франция. Двамата най-важни френски майстори са [[Андре Деникен Филидор|Франсоа-Андре Деникен Филидор]], музикант по професия, който открива важността на пешките за шахматната стратегия, и по-късно [[Луи дьо Лабурдоне|Луи Шарл дьо Лабурдоне]], който печели известната серия от мачове с ирландския майстор [[Александър Мак Донал]] през 1834.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.chessgames.com/perl/chessplayer?pid=31596 | заглавие =Louis Charles Mahe De La Bourdonnais | достъп_дата =26 юли 2009 | издател =ChessGames | език =en |archive-url = http://web.archive.org/web/20081229231938/http://www.chessgames.com:80/perl/chessplayer?pid=31596 |archive-date = 2008-12-29}}</ref> Центрове на шахматния живот през този период са кафенета в големи европейски градове като кафене „Режанс“ (''Café de la Régence'') в [[Париж]]<ref>{{cite book | last = Metzner | first = Paul | url = http://www.escholarship.org/editions/view?docId=ft438nb2b6&brand=ucpress | year = 1998 | title = Crescendo of the Virtuoso: Spectacle, Skill, and Self-Promotion in Paris during the Age of Revolution | publisher = Berkeley: University of California Press| isbn = 0-520-20684-3 | език = en}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.gutenberg.org/etext/4902 | заглавие =Chess History and Reminiscences | достъп_дата =26 юли 2009 | автор =Bird, Henry Edward | издател =Gutenberg | език =en }}</ref> и ресторант ''Simpson's-in-the-Strand'' в [[Лондон]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.the-savoy-group.com/Simpsons/AboutUs/History/history.asp | заглавие =History of Simpson's-in-the-Strand | достъп_дата =19 януари 2010 | издател =www.savoygroup.com/ | език =en | архив_дата =2010-08-22 | архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20100822123507/http://www.the-savoy-group.com/Simpsons/AboutUs/History/history.asp }}</ref>. С настъпването на XIX век шахматната организация се развива бързо. Появяват се много шахматни клубове, шахматни книги и шахматни списания. Провеждат се кореспондентски мачове между градове; например Лондонския шахматен клуб играе срещу Единбургския шахматен клуб през 1824 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.chessgames.com/perl/chessplayer?pid=80740 | заглавие =London Chess Club | достъп_дата =26 юли 2009 | издател =ChessGames | език =en |archive-url = http://web.archive.org/web/20081225144954/http://www.chessgames.com:80/perl/chessplayer?pid=80740 |archive-date = 2008-12-25}}</ref> Шахматните задачи стават постоянна част от вестниците на XIX век; [[Бернард Хорвиц]], [[Йозеф Клинг]] и [[Самуел Лойд]] композират някои от най-влиятелните задачи. През 1843 г. [[Тасило фон Хайдебранд Ласа]] публикува своята и на [[Паул Рудолф фон Билгер]] книга ''Handbuch des Schachspiels'' („Хандбух“), първият изчерпателен наръчник за шахматна теория.<ref>{{cite book | year = 1989 | title = Шахматна енциклопедия | publisher = Държавно издателство „Д-р Петър Берон“ | location = София | lang = }}</ref> === Раждането на спорта (1850 – 1945) === [[Файл:immortal game animation.gif|ляво|мини|„Безсмъртната партия“, Андерсен-Кизерицки, 1851 г.]] Първият съвременен шахматен турнир е проведен в Лондон през 1851 г. и е спечелен изненадващо от германеца [[Адолф Андерсен]], относително неизвестен играч по онова време. Андерсен е приветстван като водещ шахматен майстор.<ref>{{cite web | url=http://worldchessnetwork.com/English/chessHistory/salute/matchesTournaments/london1851.php | title=London, 1851 | author=[[Larry Parr (editor)|Parr, Larry]] | publisher=World Chess Network | accessdate=26 ноември 2008 | архив_дата=2005-11-30 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/2006/http://worldchessnetwork.com/English/chessHistory/salute/matchesTournaments/london1851.php }}</ref> и неговия блестящ, енергичен, атакуващ стил става емблематичен за времето си, въпреки че по-късно е описан като стратегически слаб или повърхностен.<ref>{{cite book | author=Hartston, W. | title=The Kings of Chess | url=https://archive.org/details/kingsofchesshi00hart | year=1985 | publisher=Pavilion Books Limited | page=[https://archive.org/details/kingsofchesshi00hart/page/36 36] | isbn=0-06-015358-X }}</ref> Блестящи партии като „Безсмъртната партия“ на Андерсен и „Оперната партия“ на [[Пол Морфи]] са определяни като най-високия възможен връх в шахматното изкуство.<ref>{{cite book | author=Burgess, Graham | coauthors=Nunn, John; Emms, John | title=The Mammoth Book of the World's Greatest Chess Games | url=https://archive.org/details/mammothbookworld00burg | publisher=Carroll & Graf Publishers | year=1998 | isbn=0-7867-0587-6 | oclc=40209258 | pages=[https://archive.org/details/mammothbookworld00burg/page/14 14] }}</ref> По-дълбоко проникване в природата на шахмата идва с играта на Пол Морфи и Вилхелм Щайниц. Американецът Морфи, необикновено дете-чудо, спечелва срещу всички важни състезатели, включително Андерсен, по време на кратката му шахматна кариера между 1857 и 1863 г. Успехът на Морфи произлиза от комбинацията на брилянтни атаки и стабилна стратегия; той интуитивно знае как да подготви атаките.<ref>{{cite book | author=Shibut, Macon | title=Paul Morphy and the Evolution of Chess Theory | url=https://archive.org/details/paulmorphyevolut0000shib | publisher=Courier Dover Publications | year=2004 | isbn=0-486-43574-1 | oclc=55639730 }}</ref> [[Файл:Wilhelm Steinitz2.jpg|мини|Вилхем Щайниц, първият световен шампион]] Роденият в Прага [[Вилхем Щайниц]] описва по-късно как да се избегнат слабостите в нашата позиция и как да създадем и използваме такива слабости в позицията на противника.<ref>{{cite book | author=Steinitz, William | coauthors=Landsberger, Kurt | title=The Steinitz Papers: Letters and Documents of the First World Chess Champion | publisher=McFarland & Company | year=2002 | isbn=0-7864-1193-7 | oclc=48550929 }}</ref> В допълнение към постиженията му в теорията, Щайниц полага основите на важна традиция: триумфът му срещу водещия германски майстор [[Йохан Цукерторт]] през 1881 г. е считан за първото [[световно първенство по шахмат]]. Щайниц губи титлата си през 1894 г. от много по-младия немски математик [[Емануел Ласкер]], който запазва тази титла в продължение на 27 години, най-дългият период сред всички световни шампиони. Кубинското дете-чудо [[Хосе Раул Капабланка]] (световен шампион в периода 1921 – 27), който обича простите позиции и ендшпили, успява да сложи край на немски говорещото господство в шахмата; той остава непобеден в турнирна партия в продължение на осем години, до 1924 г. [[Файл:Capablanca-Lasker 1925.jpg|ляво|мини|Световните шампиони Хосе Раул Капабланка (вляво) и Емануел Ласкер през 1925 г.]] Негов наследник е руснакът [[Александър Алехин]], силно атакуващ играч, който умира като световен шампион през 1946 г., губейки за кратко титлата си от холандеца [[Макс Еве]] през 1935 г. и възвръщайки си я две години по-късно.<ref>{{cite book | last = Kasparov | first = Garry | year = 2003 | title = My Great Predecessors, part II | publisher = Everyman Chess | isbn = 1-85744-342-X}}</ref> Между двете световни войни шахматът е революционизиран от новата теоретична школа на т. нар. „[[хипермодернизъм]]“ с представители [[Арон Нимцович]] и [[Рихард Рети]]. Те проповядват идеята да се контролира центърът на дъската с отдалечени фигури вместо с пешки, канейки противниците си да окупират центъра с пешки, които да станат обекти на атака. След края на XIX век броят на ежегодно провежданите турнири и мачове за майстори бързо нараства. Някои източници посочват, че през 1914 г. титлата „гросмайстор по шахмат“ е за първи път официално присъдена от руския император [[Николай II (Русия)|Николай II]] на Ласкер, Капабланка, Алехин, [[Зигберт Тараш|Тараш]] и [[Франк Маршал|Маршал]], но това е спорно твърдение. Традицията за присъждане на такива звания се продължава от Световната федерация по шахмат, основана през 1924 г. в Париж. През 1927 г. е основано световното първенство за жени с първа победителка чехкинята [[Вера Менчик]]. === Следвоенен период (1945 и нататък) === След смъртта на Алехин нов световен шампион е потърсен чрез турнир с елитни играчи, организиран от ФИДЕ, която оттогава има контрол над титлата с изключение на едно прекъсване. Победителят от турнира през 1948 г., руснакът [[Михаил Ботвиник]], един от най-силните за всички времена, поставя началото на ерата на [[СССР|съветско]] господство в света на шахмата. До разпадането на Съветския съюз има само един несъветски шампион – американецът [[Боби Фишер]] (шампион в периода 1972 – 1975). В предишната неофициална система световният шампион определя с кой претендент ще играе мач за титлата и претендентът е задължен да потърси спонсори за мача. ФИДЕ въвежда нова система на квалифициращи турнири и мачове. Най-силните играчи в света се събират в „[[междузонален турнир по шахмат|междузонални турнири]]“, където се присъединяват към играчи, които са се квалифицирали от „зонални турнири“. Завършилите на първите места в тези междузонални турнири отиват на етап „кандидати“, който първоначално е турнир, а впоследствие поредица от елиминационни мачове. Победителят при кандидатите играе с настоящия световен шампион за титлата. При поражение на шампиона той има право да изиграе мач реванш година по-късно. Тази система работи в тригодишен цикъл. [[Файл:De GAK-zeskamp te Amsterdam Dr ir M M Botwinnik, Bestanddeelnr 915-8351.jpg|мини|Михаил Ботвиник – петкратен световен шампион през периода 1948 – 1963 г.]] Ботвиник участва в шампионатни мачове за период от 15 години и става 5 пъти световен шампион. Той спечелва турнира за световната титла през 1948 г. и я запазва след равните мачове през 1951 г. с [[Давид Бронщайн]] и 1954 г. със Смислов. През 1957 г. губи от [[Василий Смислов]], но си възвръща титлата след мач реванш през 1958 г. През 1960 г. губи титлата от латвийското дете-чудо [[Михаил Тал]], завършен тактичен и атакуващ играч. Ботвиник пак си възвръща титлата в мача реванш през 1961 г. След това повторно възвръщане ФИДЕ отменя автоматичното правило за мач реванш на детронирания шампион. [[Тигран Вартанович Петросян|Тигран Петросян]], гений на защитата и силен позиционен играч, през 1963 г. побеждава Ботвиник и успява да задържи титлата за два цикъла. През 1966 г. я защитава с победа, а през 1969 г. губи от един и същ претендент. Неговият наследник, [[Борис Спаски]] от СССР (1969 – 1972), често е описван като играч с универсален стил&nbsp;– еднакво добре владеещ както позиционната, така и остро-комбинационната игра. [[Файл:Euwe, vierkampschaken in Amsterdam, Karpov (USSR) in aktie tegen Browne, Bestanddeelnr 928-5776.jpg|ляво|250п|мини|Шесткратният световен шампион Анатолий Карпов на турнира в Амстердам, 1976 г.]] Следващият цикъл за титлата излъчва първия несъветски претендент за титлата от [[Втората световна война]], американеца [[Боби Фишер]], който побеждава останалите кандидати с безпрецедентна лекота и очаквано печели мача за световната титла. През 1975 г. обаче, Фишер отказва да защитава титлата си срещу по-младия съветски гросмайстор [[Анатолий Карпов]], когато ФИДЕ отказва да изпълни само едно от неговите 64 изисквания – при резултат 9:9 т. мачът от 24 партии да завърши предсрочно и той да запази титлата си. Фишер не се явява на мача и Карпов го печели служебно. Анатолий Карпов защитава на два пъти титлата си срещу [[Виктор Корчной]] (1978 и 1981 г.) и доминира през 70-те и първата половина на 80-те години на XX век с поредица от турнирни успехи. [[Файл:Schaakvierkamp Optiebeurs Amsterdam Kasparov tegen Karpov (links), Bestanddeelnr 934-2551.jpg|250п|мини|Карпов – Каспаров, 27 май 1988 г.]] Царуването на Карпов е прекъснато през 1985 г. от друг гениален руски шахматист – [[Гари Каспаров]]. Каспаров и Карпов провеждат пет равностойни мача за световната титла между 1984 и 1990 г. – едни от най-силните двубои в историята на шахмата. Карпов печели само първия от тях през 1984 г., който е прекратен при резултат 5:3 победи преди да завърши според регламента до 6 победи поради рекордната му продължителност. Следващата година при нов регламент побеждава Каспаров и става най-младият световен шампион в историята. Той печели третия и петия мач с 1 т. разлика, а четвъртия завършва наравно и така си запазва титлата. През 1993 г., Гари Каспаров и [[Найджъл Шорт]] скъсват връзките си с ФИДЕ, за да организират техен собствен мач за титлата и основават състезателната [[Професионална шахматна асоциация]] (ПФА). Оттогава до 2006 г. има едновременно две световни първенства и двама световни шампиони: - Шампионат по „класически шахмат“ на ПФА. Продължава само по традицията на Щайниц, в която настоящият шампион играе с претедента серия от много партии. Каспаров побеждава Шорт, а през 1995 г. – Ананд и остава шампион по „класически шахмат“ на ПФА до 2000 г., когато губи своята титла от руснака [[Владимир Крамник]]. - Световно първенство, организирано от ФИДЕ. През 1993 г. Карпов побеждава [[Ян Тиман]] и отново е световен шампион до 1999 г. Тогава ФИДЕ променя правилата като отнема правото на световния шампион да защитава титлата си в мач срещу претендент. Шампионът Анатолий Карпов протестира и отказва да участва в шампионата на общо основание като влезе в играта още от самото начало на турнира. Така бива лишен от титлата служебно, както я печели за пръв път. Световен шампион става друг руски гросмайстор – [[Александър Халифман]], който на финала побеждава с 1 т. [[Владимир Акопян]]. [[Файл:Viswanathan Anand.jpg|200п|мини|Вишванатан Ананд, петкратен световен шампион – 2000, 2007 – 2013 г.]] През 2000 г. във финалния мач индиецът [[Вишванатан Ананд]] побеждава с 3 т. [[Алексей Широв]] и за първи път става световен шампион. Следващите два финала са в мачове от 8 партии: през 2002 г. побеждава украинецът [[Руслан Пономарьов]], а през 2004 г. – [[Рустам Касимджанов]] (Узбекистан). През 2005 г. ФИДЕ въвежда нова форма, при която осемте най-силни шахматисти в света участват в общ турнир в [[Сан Луис (Аржентина)]], за да определят шампиона. Играе се всеки срещу всеки в 2 кръга при разменени фигури. Убедително побеждава [[Веселин Топалов]] и става първият българин, световен шампион по шахмат. [[Файл:VeselinTopalov12a.jpg|ляво|200п|мини|Веселин Топалов e първият българин, световен шампион по шахмат (2005 – 2006 г.)]] Световното първенство по шахмат през 2006 г. се провежда за обединяване на титлите. Тогава Крамник при скандални условия и обвинения в некоректност побеждава световния шампион на ФИДЕ Топалов и става единствен световен шампион.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://bgnewsroom.com/singlenews/?ID=5479 | заглавие =Крамник стана Световен шампион по шахмат | достъп_дата =29 юли 2009 | дата =13 октомври 2006 | издател =bgnewsroom.com | език = }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През септември 2007 г., руснакът губи титлата си от Вишванатан Ананд, който спечелва световното първенство в град [[Мексико (град)|Мексико]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://sport.bpost.bg/story-read-14562.php | заглавие =Вишванатан Ананд е новият световен шампион по шах | достъп_дата =29 юли 2009 | дата =30 септември 2007 | издател =Bulgarian Post | език = }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Ананд защитава титлата си в мачове срещу претендентите през 2008, 2010 и 2012 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.standartnews.com/news/details/id/14467/ | заглавие =Вишванатан Ананд защити световната си титла | достъп_дата =29 юли 2009 | дата =30 октомври 2008 | издател =в. „Стандарт“ | език = }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> [[Файл:Magnus Carlsen Tata Steel 2013.jpg|мини|Световният шампион от 2013 до 2023 г. Mагнус Карлсен е с най-висок рейтинг в историята. Турнир във Вайк ан Зее, 2013 г.]] През 2013 г. от 9-и до 22 ноември победителят сред претендентите [[Магнус Карлсен]] побеждава в мач за титлата Ананд в град [[Ченай]], [[Индия]] без да изгуби нито една партия. Карлсен печели мача с 6,5:3,5 (+3, =7, -0) и на 22 години и 357 дни става двадесетият световен шампион по шахмат. Той е вторият най-млад шампион в историята на шаха след [[Гари Каспаров]] (22 години и 210 дни).<ref>{{Citation |title=chennai2013.fide.com |url=http://chennai2013.fide.com/ |accessdate=2013-12-03 |archivedate=2016-02-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160225011846/http://chennai2013.fide.com/ }}</ref> Защитава титлата си 4 пъти, а през 2022 г. отказва. Настоящият световен шампион от 30 април 2023 г. е китаецът [[Дин Лижън]]. На финала той побеждава руския гросмайстор [[Ян Непомнящий]] след равенство 7:7 в редовните партии и 2,5:1,5 в тайбрека на бърз шах. Най-високият рейтинг сега и за всички времена притежава бившият световен шампион [[Магнус Карлсен]] от [[Норвегия]], който отказа да защитава титлата си. [[File:Judit polgar 03.08.2008.jpg|ляво|220п|мини|Юдит Полгар e с най-високия рейтинг в историята сред жените]] [[File:Hou Yifan, 2012 (cropped).jpg|170п|мини|Хоу Ифан е начело в световната ранглиста]] [[File:Ju Wenjun (2016.09) (cropped) (cropped).jpg|център|170п|мини|Дзю Уъндзюн – настояща световна шампионка]] Настоящата световна шампионка от 20 май 2018 г. е [[Дзю Уъндзюн]], а с най-висок рейтинг е [[Хоу Ифан]], и двете от Китай. Унгарката [[Юдит Полгар]] притежава най-високия рейтинг в историята сред жените. Тя никога не участва в световното първенство за жени, като вместо това предпочита да се състезава с водещите играчи сред мъжете и дори е поддържала рейтинг сред 20 най-силни играчи при мъжете. == Място в културата == {{основна|Шахматът в изкуството и литературата}} === Преди съвремието === През [[Средновековие]]то и по време на [[Ренесанс]]а, шахматът е част от културата на аристокрацията; използва се за преподаване на военна стратегия и е наричан „царска игра“. === Съвремие === До епохата на [[Просвещение]]то шахматът основно се представя като начин за самоусъвършенстване. С такива или подобни надежди шахматът се преподава на деца в училищата по цял свят и е използван в армиите за трениране умовете на [[кадет]]ите и офицерите. Много училища поддържат шахматни клубове и се организират множество турнири специално за деца. В допълнение много държави разполагат с шахматни федерации, които редовно провеждат турнири в допълнение към тези на ФИДЕ. Освен това шахматът често е изобразяван в изкуството; забележителни произведения, където шахматът играе ключова роля, се появяват на бял свят, започвайки от „Партия шах“ на [[Томас Мидълтън]], през „Алиса в Огледалния свят“ на [[Луис Карол]] до „Шахматна новела“ на [[Стефан Цвайг]] или „Защита Лужин“ на [[Владимир Набоков]]. Шахматът също е важен елемент във филми като „[[Седмият печат]]“ на [[Ингмар Бергман]] или „[[Шахматисти]]“ на [[Сатяджит Рей]]. Шахматът също е представен в съвременната поп култура. Например героят на Дж. Роулинг [[Хари Потър (персонаж)|Хари Потър]] играе „магически шахмат“, докато героите от [[Стар Трек (вселена)|Стар Трек]] предпочитат „триизмерен шахмат“. [[Файл:SCD algebraic notation.png|дясно|Алгебрична шахматна нотация|рамка]] == Шахматна нотация == {{основна|Шахматна нотация}} Шахматната нотация е комбинация от букви, числа и други символи, чрез които се обозначават шахматните полета, позициите на фигурите, ходовете в шахмата и техните коментари. Използва се за запис в състезания и шахматната литература (в книги, списания, интернет и др.) Съществуват различни нотации, като най-разпространена в света е [[Шахматна нотация#Алгебрична шахматна нотация|алгебричната шахматна нотация]]. == Шахматна композиция == {{основна|Шахматна композиция}} Шахматната композиция е изкуството на създаване на шахматни задачи (тези задачи понякога са наричани шахматни композиции). Личност, която създава такива проблеми, е известна като шахматен композитор. Повечето шахматни задачи проявяват следните особености: * Позицията е ''композирана'', т.е. тя не е взета от реална игра, но е съчинена за специфичната цел на поставения проблем. * Има определено ''условие'', т.е. цел, която трябва да бъде постигната. Например да се матират черните фигури в определен брой от ходове. * Има ''тема'' (или съвкупност от теми), за която задачата е съставена да илюстрира: шахматните задачи обикновено илюстрират отделни идеи. Много от тези теми имат собствени имена и често са кръстени на личностите, които за първи път са ги използвали. Например тема „Новотни“. Шахматната композиция е отделен клон на спорта шахмат и съществуват турнири както за композиране, така и за решаване на шахматни задачи. == Състезателна игра == === Организация на състезанията === Съвременният шахмат е организиран спорт, структуриран в международни и национални съюзи, турнири и конгреси. Международното управляващо тяло на шахмата е [[ФИДЕ|Международната федерация по шахмат]] (ФИДЕ). Повечето държави имат национална шахматна организация (например [[Българска федерация по шахмат]]), която е член на ФИДЕ. Международната федерация по шахмат е член на [[Международен олимпийски комитет|Международния олимпийски комитет]] (МОК), но играта шахмат никога не взима участие в [[Олимпийски игри]]; шахматът има собствена [[шахматна олимпиада|олимпиада]], която се провежда на всеки две години под формата на отборно състезание. Приблизително 605 милиона хора в света знаят как да играят шахмат, а 7,5 милиона са членове на национални федерации по шахмат, които съществуват в 160 държави в цял свят. Това превръща шахмата в един от най-популярните спортове в света. Най-популярните състезания са индивидуалните Световни първенства за [[Световно първенство по шахмат|мъже]] и [[Световно първенство по шахмат за жени|жени]], които сега се провеждат на интервали от 1 до 3 години според условията. Други индивидуални състезания включват [[Световно първенство по шахмат за юноши и девойки до 20 години|Световно първенство за юноши и девойки до 20 години]], [[Европейско индивидуално първенство по шахмат|Европейско индивидуално първенство]] и националните първенства. Турнири само с покана редовно привличат най-силните играчи в света и към този вид състезания са причислявани турнирите „[[Линарес]]“ (Испания), „[[Амбър]]“ (Монте Карло), „[[Спаркасен Чес Мийтинг]]“ (Дортмунд), вече бившият „[[М-Тел Мастърс]]“ (София) и „[[Корус (турнир)|Корус]]“ (Вайк ан Зее). Отборни състезания са [[шахматна олимпиада|Шахматната олимпиада]], [[световно отборно първенство по шахмат|Световното отборно първенство]] и [[европейско отборно първенство по шахмат|Европейското отборно първенство по шахмат]]. [[Световно първенство по решаване на шахматни задачи|Световното първенство по решаване на шахматни задачи]] и [[световно първенство по кореспондентен шахмат|световното първенство по кореспондентен шахмат]] са друг вид шахматни състезания, те са едновременно индивидуални и отборни. Освен тези престижни състезания, съществуват хиляди други шахматни турнири, събития, които се провеждат ежегодно по целия свят и събират състезатели от всички нива, от начинаещи до експерти. === Звания и рангове === {{основна|Шахматни звания}} [[Файл:Garri kasparow 20070318.jpg|мини|Гросмайстор [[Гари Каспаров]] е най-младият световен шампион (1985 – 2000 г.) и е считан в класациите за най-силния шахматист в историята]] Най-добрите играчи могат да бъдат наградени със специални звания от международната организация ФИДЕ. * [[Гросмайстор]] (накратко ГМ, понякога се използва „международен гросмайстор“ или МГМ) се присъжда на шахматистите от световна класа. Част от световния шампион, ГМ е най-високото звание, което шахматист може да получи. Преди ФИДЕ да награди шахматист с него, играчът трябва да има [[ЕЛО]] рейтинг от най-малко 2500 и постигнати три забележителни резултати (наречени норми) в турнири, включващи участието на други гросмайстори от страни различни от тази на кандидата. Има също други начини за придобиване на гросмайсторско звание, например ако шахматистът спечели [[Световно първенство по шахмат за юноши и девойки до 20 години|Световното първенство за юноши или девойки]]. * [[Международен майстор]] (накратко ММ). Изискванията са подобни на ГМ, но са занижени. Минималният рейтинг за ММ е 2400. * [[ФИДЕ майстор]] (накратко ФМ) Обикновения начин за получаване на звание ФИДЕ майстор е достигане на ФИДЕ рейтинг от 2300 или повече. * [[Кандидат-майстор]] (накратко КМ) Подобно на ФМ, но с ФИДЕ рейтинг от най-малко 2200. Всички звания са отворени за мъже и жени. Отделни звания само за жени, такива като гросмайстор за жени (ГМЖ), също са налични. Започвайки с [[Нона Гаприндашвили]] през 1978 г., много жени спечелват гросмайсторска титла и повечето от топ десет на жените през юли 2009 г. имат пълно гросмайсторско звание.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://ratings.fide.com/top.phtml?list=women | заглавие =Top 100 Women July 2009 | достъп_дата =26 юли 2009 | издател =ФИДЕ | език =en }}</ref> Международни звания са присъждани на композитори и решавачи на [[шахматна задача|шахматни задачи]], както и на състезатели по кореспондентен шахмат (от [[Международ федерация по кореспондентен шахмат|Международната федерация по кореспондентен шахмат]]). Освен това националните шахматни организации може също да присъждат титли, обикновено на напреднали играчи, които са още под нивото необходимо за международните звания; пример е титлата „шахматен експерт“, използвана в Съединените щати. == Най-добрите шахматисти == Съществуват много класации за най-добри шахматисти в историята на шахмата. Съставени са от различни институции, за различни периоди от време и по различни критерии, и като такива не са лишени от субективизъм.<ref name="chess.com">Daniel Rensch – [https://www.chess.com/article/view/who-was-the-best-world-chess-champion-in-history Who Was The Best World Chess Champion In History?], chess.com, Chess Players, 3 Jan 2017.</ref> :{|class="wikitable sortable" style="font-size:100%;" |+Шахматисти с най-добър дневен резултат ЕЛО в историята <br>до 08,29 ч. GMT на 20 юли 2023 г.<ref name="2700chess.com">[https://2700chess.com/ Banners – Highest Ever Ratings], 2700chess.com, 08:29 GMT, 20.7.2023.</ref> !Място !Коеф. ЕЛО !Име !Дата !Държава |- |align=center|1 |align=center|2889,2 |[[Магнус Карлсен]] |21.04.2014 |{{NOR}} |- |align=center|2 |align=center|2856,7 |[[Гари Каспаров]] |03.03.2000 |{{RUS}} |- |align=center|3 |align=center|2851,3 |[[Фабиано Каруана]] |08.10.2014 |{{ITA}}, {{USA}} |- |align=center|4 |align=center|2835,5 |[[Левон Аронян]] |02.02.2014 |{{ARM}}, {{GER}} |- |align=center|'''5''' |align=center|'''2826,5''' |'''[[Веселин Топалов]]''' |'''24.08.2015''' |'''{{BUL}}''' |- |align=center|6 |align=center|2826,2 |[[Шахрияр Мамедяров]] |30.09.2018 |{{AZE}} |- |align=center|7 |align=center|2824,5 |[[Уесли Со]] |01.04.2017 |{{PHI}}, {{USA}} |- |align=center|8 |align=center|2820,7 |[[Вишванатан Ананд]] |26.01.2011 |{{IND}} |- |align=center|9 |align=center|2819,3 |[[Максим Вашие-Лаграв]] |28.07.2016 |{{FRA}} |- |align=center|10 |align=center|2819,0 |[[Хикару Накамура]] |23.08.2015 |{{JPN}}, {{USA}} |- |align=center|11 |align=center|2817,8 |[[Владимир Крамник]] |02.10.2016 |{{RUS}} |- |align=center|12 |align=center|2816,9 |[[Дин Лижън]] |08.11.2018 |{{CHN}} |- |align=center|13 |align=center|2813,6 |[[Александър Гришчук]] |15.02.2015 |{{RUS}} |- |align=center|14 |align=center|2804,0 |[[Алиреза Фирузджа]] |01.12.2021 |{{IRN}}, {{FRA}} |- |align=center|15 |align=center|2802,8 |[[Аниш Гири]] |15.02.2015 |{{NED}} |- |align=center|16 |align=center|2799,8 |[[Ян Непомнящий]] |10.04.2023 |{{RUS}}, ФИДЕ |- |align=center|17 |align=center|2799,6 |[[Теймур Раджабов]] |02.09.2012 |{{AZE}} |- |align=center|18 |align=center|2798,9 |[[Александър Морозевич]] |24.08.2008 |{{RUS}} |- |align=center|19 |align=center|2791,5 |[[Василий Иванчук]] |06.07.2008 |{{UKR}} |- |align=center|20 |align=center|2790,9 |[[Анатолий Карпов]] |01.06.1994 |{{RUS}} |- |align=center|21 |align=center|2789,7 |[[Роберт Фишер]] |04.08.1972 |{{USA}} |- |} {{col-begin}} {{col-2}} '''Chess24 (2020)'''<ref name="Chess24">[https://corner.dir.bg/drugi/posochiha-kasparov-za-1-v-istoriyata-prestizhna-pozitsiya-za-topalov Посочиха Каспаров за №1 в историята, престижна позиция за Топалов], 16 ноември 2020.</ref><br> 1. [[Гари Каспаров]] ([[СССР]], [[Русия]])<br> 2. [[Магнус Карлсен]] ([[Норвегия]])<br> 3. [[Роберт Фишер]] ([[САЩ]])<br> 4. [[Емануел Ласкер]] ([[Германия]])<br> 5. [[Александър Алехин]] ([[Русия]], [[СССР]], [[Франция]])<br> 6. [[Анатоли Карпов]] ([[СССР]], [[Русия]])<br> 7. [[Хосе Раул Капабланка]] ([[Куба]])<br> 8. [[Михаил Ботвиник]] ([[СССР]])<br> 9. [[Вишванатан Ананд]] ([[Индия]])<br> 10. [[Пол Морфи]] ([[САЩ]])<br> ...........................<br> 20. [[Виктор Корчной]] ([[СССР]], [[Швейцария]])<br> 21. [[Веселин Топалов]] ([[България]])<br> 22. [[Паул Керес]] ([[Естония]], [[СССР]]) '''Listverse (2009)'''<ref name="koshachek.com">[https://bg.koshachek.com/articles/top-10-shahmatisti-v-istorijata.html Топ 10 шахматисти в историята], 10 септември 2009 г.</ref><br> 1. [[Гари Каспаров]] ([[СССР]], [[Русия]])<br> 2. [[Анатоли Карпов]] ([[СССР]], [[Русия]])<br> 3. [[Емануел Ласкер]] ([[Германия]])<br> 4. [[Вилхелм Щайниц]] ([[Австрия]])<br> 5. [[Хосе Раул Капабланка]] ([[Куба]])<br> 6. [[Роберт Фишер]] ([[САЩ]])<br> 7. [[Александър Алехин]] ([[Русия]], [[СССР]], [[Франция]])<br> 8. [[Михаил Ботвиник]] ([[СССР]])<br> 9. [[Пол Морфи]] ([[САЩ]])<br> 10. Deep Blue ([[IBM]])<br> '''Експеримент на динамичното оценяване на свързаното сравнение (2002)'''<ref name="novsport.com"></ref><br> 1. Емануел Ласкер {{Флаг|Германия}} – пик 1916 г.<br> 2. Хосе Раул Капабланка {{Флаг|Куба}} – пик 1921 г.<br> 3. Роберт Фишер {{Флаг|САЩ}} – пик 1972 г.<br> 4. Александър Алехин {{Флаг|RUS}},{{Флаг|URS}},{{Флаг|FRA}} – пик 1930 г.<br> 5. Гари Каспаров {{Флаг|СССР}}, {{Флаг|Русия}} – пик 1991 г.<br> {{col-2}} '''Кийн-Дивински (2009)'''<ref name="novsport.com">[https://www.novsport.com/news13964_1.html Кой е най-великият шахматист в историята?], 18 януари 2009 г.</ref><br>(''Рейтингът на Дивински е различен от ЕЛО'')<br> 1. [[Гари Каспаров]] ([[СССР]], [[Русия]]) – 3096<br> 2. [[Анатоли Карпов]] ([[СССР]], [[Русия]]) – 2876<br> 3. [[Роберт Фишер]] ([[САЩ]]) – 2690<br> 4. [[Михаил Ботвиник]] ([[СССР]]) – 2616<br> 5. [[Хосе Раул Капабланка]] ([[Куба]]) – 2552<br> 6. [[Емануел Ласкер]] ([[Германия]]) – 2550<br> 7. [[Виктор Корчной]] ([[СССР]], [[Швейцария]]) – 2535<br> 8. [[Борис Спаски]] ([[СССР]], [[Франция]], [[Русия]]) – 2480<br> 9. [[Василий Смислов]] ([[СССР]], [[Русия]]) – 2413<br> 10. [[Тигран Петросян]] ([[СССР]]) – 2363<br> 11. [[Пол Морфи]] ([[САЩ]])<br> 12. [[Лев Полугаевски]] ([[СССР]], [[Русия]])<br> 13. [[Ефим Гелер]] ([[СССР]], [[Русия]])<br> 14. [[Михаил Тал]] ([[СССР]], [[Латвия]])<br> 15. [[Леонид Щейн]] ([[СССР]])<br> 16. [[Паул Керес]] ([[Естония]], [[СССР]])<br> 17. [[Давид Бронщайн]] ([[СССР]])<br> 18. [[Александър Алехин]] ([[Русия]], [[СССР]], [[Франция]])<br> 19. [[Андрей Соколов]] ([[СССР]], [[Русия]], [[Франция]])<br> 20. [[Исак Болеславски]] ([[СССР]])<br> 21. [[Лайош Портиш]] ([[Унгария]])<br> 22. [[Самуел Решевски]] ([[САЩ]])<br> 23. [[Артур Юсупов]] ([[СССР]], [[Русия]], [[Германия]])<br> 24. [[Ратмир Холмов]] ([[СССР]], [[Русия]])<br> 25. [[Юрий Авербах]] ([[СССР]], [[Русия]])<br> 26. [[Семьон Фурман]] ([[СССР]], [[Русия]])<br> 27. [[Александър Белявски]] ([[СССР]], [[Русия]], [[Словения]])<br> 28. [[Ян Тиман]] ([[Холандия]])<br> 29. [[Бент Ларсен]] ([[Дания]])<br> 30. [[Марк Тайманов]] ([[СССР]], [[Русия]])<br> {{col-end}} == Математика и компютри == [[Файл:Knight's tour.svg|мини|Задачата за хода на коня е пример за математически проблем от света на шахмата. Изучавана е от математиците [[Леонард Ойлер|Ойлер]] и [[Александър Вандермонд|Вандермонд]]]] Шахматът е интересен откъм математическа гледна точка. Много комбинаторни и топологични проблеми, свързани с шахмата, са известни от хиляди години. През 1913 г. [[Ернст Зермело]] използва това като основа за теорията си на игровите стратегии, която е определяна за един от предшествениците на [[теория на игрите|теорията на игрите]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.mathematik.uni-muenchen.de/~spielth/artikel/Zermelo.pdf | заглавие =Christoph: Der Beginn der Formalen Spieltheorie: Zermelo (1913) | достъп_дата =3 септември 2008 | автор =Christoph Eichhorn | дата =31 юли 2004 | език =de }}</ref> Броят на позволените според правилата в шахмата позиции е пресметнато, че е между 10⁴³ и 10⁵⁰, със сложност на [[игрово дърво]] приблизително 10¹²³. За пръв път сложността на игровото дърво на шахмата е изчислено от [[Клод Шанън]] на 10¹²⁰, резултат, известен като „[[Числото на Шанън]]“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://mathworld.wolfram.com/Chess.html | заглавие =Chess | достъп_дата =3 август 2009 | издател =Mathworld.Wolfram.com | език =en }}</ref> Обикновено средностатистическата позиция има от 30 до 40 възможни хода, но има и някои с нула (в случаите на мат или пат), или с 218.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.chessbox.de/Compu/schachzahl2_e.html | заглавие =The biggest Number of simultaneous possible legal Moves | достъп_дата =3 август 2009 | издател =www.chessbox.de | език =en }}</ref> Най-важното математическо предизвикателство на шахмата е създаването на [[алгоритъм]], който да може да играе шах. Идеята за създаване на машина, играеща шахмат, датира от XVIII век; около 1769 г. играещ шахмат автомат, наречен [[Турчинът]], става известен преди да бъде разкрит като измама.<ref>{{cite book | last = Levitt | first = Gerald M. | year = 2000 | title = The Turk, chess automaton | publisher = McFarland & Company | език = en | isbn = 0-7864-0778-6}}</ref> Сериозните опити, основаващи се на автоматите, такива като El Ajedrecista ({{lang|bg|Шахматистът}}), били твърде сложни и ограничени, за да бъдат полезни. [[Файл:RS Chess Computer.JPG|ляво|мини|Компютър, играещ шахмат от 90-те години на XX век]] До изобретяването на цифровия компютър през 50-те години на XX век шахматни ентусиасти и компютърни инженери построяват, с увеличаваща се степен на сериозност и успех, играещи шахмат машини и компютърни програми. След 1997 г., когато компютърна програма („Deep Blue“) за първи път [[Deep Blue срещу Гари Каспаров|побеждава]] тогавашния най-силен шахматист Гари Каспаров в мач от 6 партии, се създадоха все по-силни версии на програми, надхвърлящи значително човешките възможности в играта. Такива са шахматните програми (на английски „chess engine“) „Fritz“, „Rybka“, „Houdini“, „Komodo“, „Stockfish“, „AlphaZero“, които си отнемаха палмата на първенството в посочената последователност. За сравнение най-силните програми (2019 г.) имат шахматен коефициент [[ЕЛО]] около 3450 точки, докато най-силните хора, начело с бившия шампион [[Магнус Карлсен]] имат между 2800 и 2890 точки (виж [[Върхови ЕЛО постижения в шахмата]]). С огромни бази данни на минали партии и висока аналитична способност, компютрите също помагат на играчите да изучават шахмата и да се подготвят за мачове. Допълнително, интернет шахматните сървъри позволяват на хората да намират и играят с противници от цял свят. Наличието на компютри и съвременни комуникационни устройства също повишават тревогата за евентуално мамене по време на партии, с най-известен случай „тоалетната война“ от световното първенство през 2006 г., когато [[Владимир Крамник]] побеждава [[Веселин Топалов]]. == Психология == Съществува обширна научна литература за шахматната психология.<ref>{{cite journal | title=Individual differences in chess expertise: A psychometric investigation | url=https://archive.org/details/sim_acta-psychologica_2007-03-01_124_3/page/n145 | journal=Acta Psychologica | volume=124 | issue=3 | month=Март | year=2007 | pages=398 – 420}}</ref><ref>{{cite book | last = Gobet | first = Fernand | coauthors = de Voogt, Alex и Retschitzki, Jean | year = 2004 | title = Moves in mind: The psychology of board games | url = https://archive.org/details/movesinmindpsych0000gobe | publisher = Psychology Press | език = en | isbn = 1-84169-336-7}}</ref><ref>{{cite book | last = Holding | first = Dennis | year = 1985 | title = The psychology of chess skill | url = https://archive.org/details/psychologyofches0000hold | publisher = Erlbaum | език = en | isbn = 978-0-89859-575-8}}</ref><ref>{{cite book | last = Saariluoma | first = Pertti | year = 1995 | title = Chess players' thinking: A cognitive psychological approach | publisher = Routledge | език = en | isbn = 0415120799-1-DBS}}</ref> [[Адриан де Гроот]], в своята докторска теза, посочва че шахматните майстори могат бързо да разберат ключовите особености на позицията.<ref>{{cite book | last = de Groot | first = A.D. | year = 1965 | title = Thought and choice in chess | publisher = Mouton Publishers | език = en}}</ref> Според де Гроот, това умение, постигнато с години на практика и обучение, е по-важно от способността за предвиждане на ходове. Де Гроот също посочва, че майсторите по шахмат могат да запомнят позиции, които са показани за няколко секунди, почти перфектно.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =https://www.cia.gov/library/center-for-the-study-of-intelligence/csi-publications/books-and-monographs/psychology-of-intelligence-analysis/art6.html | заглавие =Psychology of Intelligence Analysis (Глава 3) | достъп_дата =3 август 2008 | автор =Richards J. Heuer, Jr. | дата =1999 | издател =Center for the Study of Intelligence | език =en | archive-url =http://web.archive.org/web/20070613032350/https://www.cia.gov/library/center-for-the-study-of-intelligence/csi-publications/books-and-monographs/psychology-of-intelligence-analysis/art6.html | archive-date =2007-06-13 | архив_дата =2007-09-12 | архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20070912045710/https://www.cia.gov/library/center-for-the-study-of-intelligence/csi-publications/books-and-monographs/psychology-of-intelligence-analysis/art6.html }}</ref> По-съвременните изследвания се фокусират върху шахмата като тренировка на ума: относителните роли на познанието и предвиждането, [[Блинд (шахмат)|блинд шахмата]], ролята на личността и [[интелект]]а в шахматното умение, разликите при половете и компютърните модели на шахматното познание. В допълнение, ролята на практика и талант в развитието на шахмата и други области на познание водят до много изследвания в днешни дни. Ериксон и колеги спорят дали преднамерената практика е достатъчна за достигане високи нива на познание, като майстор в шахмата.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://graphics8.nytimes.com/images/blogs/freakonomics/pdf/DeliberatePractice(PsychologicalReview).pdf?scp=1&sq=The%20role%20of%20deliberate%20practice%20in%20the%20acquisition%20of%20expert%20performance&st=cse | заглавие =The Role of Deliberate Practice in the Acquisition of Expert Performance | достъп_дата =3 август 2008 | автор = K. Anders Ericsson, Ralf Th. Krampe, и Clemens Tesch-Romer | език =en }}</ref> Друго съвременно изследване посочва, че други фактори освен практиката са важни. Например Гобет и колеги посочват, че по-силните играчи започват да играят шахмат от по-рано и че по-вероятно е те да са леворъки и да са родени в късна зима или ранна пролет.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://bura.brunel.ac.uk/bitstream/2438/736/1/Seasonality+and+chess.pdf | заглавие =Season of birth and chess expertise | достъп_дата =3 август 2009 | автор =Fernand Gobet и Philippe Chassy | език =en | архив_дата =2009-03-25 | архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20090325142726/http://bura.brunel.ac.uk/bitstream/2438/736/1/Seasonality+and+chess.pdf }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://bura.brunel.ac.uk/bitstream/2438/611/1/Gobet_DevPsyc_Final.pdf | заглавие =The role of domain-specific practice, handedness and starting age in chess | достъп_дата =3 август 2009 | автор =Fernand Gobet и Guillermo Campitelli | език =en }}</ref> == Варианти == {{основна|Шахматен вариант}} [[Файл:Glinski Chess Setup.png|мини|[[Хексагонален шахмат на Глински]], популярен вариант на шахмата през 30-те години на XX век]] Шахматните варианти са форма на шахмата, където партията се играе върху различна дъска, със специални допълнителни фигури или по различни правила. Има повече от две хиляди официално оповестени шахматни варианти, от които най-известни са [[сянци]] в [[Китай]] и [[шоги]] в [[Япония]].<ref>{{cite book | last = Pritchard | first = David | year = 1994 | title = The Encyclopedia of Chess Variants | publisher = Games & Puzzles Publications | език = en | isbn = 0-9524142-0-1}}</ref><ref>{{cite book | last = Pritchard | first = David | year = 2000 | title = Popular Chess Variants | url = https://archive.org/details/popularchessvari0000dbpr | publisher = Batsford Chess Books | език = en | isbn = 0-7134-8578-7}}</ref> Шахматните варианти могат да бъдат разделени на: * Преки предшественици на игрите шахмат, [[чатуранга]] и шатрандж. * Традиционни национални или регионални шахматни варианти като сянци, шоги, [[джианци]] и [[макрук]], които имат общи предшественици със западния шахмат. * Съвременни варианти на шахмата, такива като [[Шах960]], където началната позиция се избира произволно преди всяка партия. Това произволно разположение на фигурите прави по-трудна задачата да се подготви дебютната игра предварително.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.chessvariants.com/diffsetup.dir/fischerh.html | заглавие =The birth of Fischer Random Chess | достъп_дата =29 юли 2009 | автор =Eric van Reem | дата =24 юли 2001 | издател =chessvariants.com | език =en }}</ref> * Двоен шахмат от Джулиан Хейуърд * Игра на шах на кръгла дъска * Цилидричен шахмат * Ромбоичен шахмат от Тони Палета * Масонски шахмат от Джордж Декле-старши == Вижте също == * [[Гамбит]] * [[Кодове на шахматните дебюти]] * [[Списък на шахматисти]] * [[Върхови ЕЛО постижения в шахмата]] * [[Шахматна олимпиада]] * [[Световно първенство по шахмат]] * [[Световно първенство по шахмат за жени]] * [[Световно първенство по шахмат за юноши и девойки до 20 години]] * [[Световно отборно първенство по шахмат]] * [[Световна купа по шахмат]] * [[Първенство по шахмат на България]] * [[Шахбокс]] == Външни препратки == {{сродни проекти начало}} {{сродни проекти Уикицитат|Шахмат – Шахматисти}} {{сродни проекти Общомедия|Chess}} {{сродни проекти край}} '''Български организации''' * [http://www.chessbg.com/ Българска федерация по шахмат (БФШ)] * [http://www.corrchessbg.com/ Българска федерация по кореспондентен шахмат (БФКШ)] '''Международни организации''' * {{икона|en}} [http://www.fide.com/ Международна федерация по шахмат (ФИДЕ)] * {{икона|en}} [http://www.iccf.com/content/index.php Международна федерация по кореспондентен шахмат (ICCF)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101226020544/http://www.iccf.com/content/index.php |date=2010-12-26 }} * {{икона|en}} [http://www.chess-players.org Асоциацията на шахматните професионалисти] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120616152305/http://www.chess-players.org/ |date=2012-06-16 }} '''Друго''' * {{dmoz|World/Bulgarian/Игри/Шахмат/|Шахматни сайтове на български}} == Източници == <references/> {{Добра статия}} [[Категория:Шахмат| ]] [[Категория:Игри на дъска]] cmy72kpof6e7o9sfusguvvy1uf874hv 0 20475 12434918 12306156 2024-12-08T14:41:24Z 217.142.22.231 12434918 wikitext text/x-wiki {{Писменост | име = Кирилица | картинка = Romanian Traditional Cyrillic - Lord's Prayer text.png | пояснение = Румънски текст от 1780 година, написан на кирилица | тип = [[азбука]] | езици = {{ABH}}<br>{{ADG}}<br>{{BAS}}<br>{{BLR}}<br>{{BIH}}<br>{{BUL}}<br>{{KBR}}<br>{{KAZ}}<br>{{KGZ}}<br>{{KOM}}<br>{{MNG}}<br>{{MRD}}<br>{{RUS}}<br>{{MRL}}<br>{{MKD}}<br>{{SRB}}<br>{{TJK}}<br>{{UKR}}<br>{{UDM}}<br>{{CRO}}<br>{{MNE}}<br>{{CHU}}<br> | създател = [[Климент Охридски]] | създаден = около 940 г. | период = най-ранните варианти съществуват от 893 г. до 940 г. | фамилия1 = Египетски йероглифи | фамилия2 = Прото-Синайски | фамилия3 = Фонетични | фамилия4 = Гръцка азбука | фамилия5 = Кирилица | сродни = [[латиница]], [[готическа азбука]], [[арменска азбука]], [[грузинска азбука]], [[глаголица]] | посока = от ляво на дясно | iso15924 = Cyrl / Cyrs | уникод име = Cyrillic }} '''Кирилица''' в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи, използвани от различни езици в Източна Европа и Азия. В исторически план кирилицата заедно с [[глаголица]]та е едната от двете [[азбука|азбуки]], използвани при записването на [[старобългарски език|старобългарския]] книжовен език. Кирилицата е създадена в [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] към края на IX или началото на X век.<ref>{{cite book | first=Francis | last=Dvornik |title=The Slavs: Their Early History and Civilization | url=https://archive.org/details/slavstheirearlyh00dvor | quote = The Psalter and the Book of Prophets were adapted or „modernized“ with special regard to their use in Bulgarian churches, and it was in this school that glagolitic writing was replaced by the so-called Cyrillic writing, which was more akin to the Greek uncial, simplified matters considerably and is still used by the Orthodox Slavs. | year=1956 |place=Boston | publisher=American Academy of Arts and Sciences |page=[https://archive.org/details/slavstheirearlyh00dvor/page/n184 179]}}</ref><ref name=FCurta/><ref>[https://books.google.com/books?id=J-H9BTVHKRMC&pg=PR3-IA34&lpg=PR3-IA34&dq=The+Orthodox+Church+in+the+Byzantine+Empire+Cyrillic+preslav+eastern&source=bl&ots=5wJtmSzw6i&sig=bZyTZcISR7rKVzdTre9TsNxLvXM&hl=bg#v=onepage&q=%20preslav%20eastern&f=false The Orthodox Church in the Byzantine Empire, Oxford History of the Christian Church, J. M. Hussey, Andrew Louth, Oxford University Press, 2010, ISBN 0-19-161488-2, p. 100.]</ref> В наши дни кирилицата е широко разпространена както сред [[южни славяни|южните]] и [[източни славяни|източните]] славянски народи, така и сред някои неславянски народи в [[Население на Русия|Русия]]. Кирилицата е в основата на официалната писменост на [[Монголия]] и в някои републики от бившия [[Съветски съюз]], а до края на 70-те години на ХІХ век се е използвала и в [[Румъния|Америка]]. == История и развитие == === Възникване === [[Файл:Cyrillic monument.jpg|мини|165px|Паметникът на кирилицата на българската база [[Свети Климент Охридски (база)|'''„Свети Климент Охридски“''']] в Антарктика]] Кирилицата е създадена в [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] в края на IX или началото на X век.<ref>{{cite book | first=Francis | last=Dvornik |title=The Slavs: Their Early History and Civilization | url=https://archive.org/details/slavstheirearlyh00dvor | quote = The Psalter and the Book of Prophets were adapted or „modernized“ with special regard to their use in Bulgarian churches, and it was in this school that glagolitic writing was replaced by the so-called Cyrillic writing, which was more akin to the Greek uncial, simplified matters considerably and is still used by the Orthodox Slavs. | year=1956 |place=Boston | publisher=American Academy of Arts and Sciences |page=[https://archive.org/details/slavstheirearlyh00dvor/page/n184 179]}}</ref><ref name=FCurta>[https://books.google.com/books?id=YIAYMNOOe0YC&pg=PR1&dq=Curta,+Florin,+Southeastern+Europe+in+the+Middle+Ages,+500-1250+(Cambridge+Medieval+Textbooks),+Cambridge+University+Press&hl=bg&redir_esc=y#v=onepage&q=Cyrillic%20preslav&f=false Southeastern Europe in the Middle Ages, 500 – 1250, Cambridge Medieval Textbooks, Florin Curta, Cambridge University Press, 2006, ISBN 0-521-81539-8, pp. 221 – 222.]</ref><ref>[https://books.google.com/books?id=J-H9BTVHKRMC&pg=PR3-IA34&lpg=PR3-IA34&dq=The+Orthodox+Church+in+the+Byzantine+Empire+Cyrillic+preslav+eastern&source=bl&ots=5wJtmSzw6i&sig=bZyTZcISR7rKVzdTre9TsNxLvXM&hl=bg#v=onepage&q=%20preslav%20eastern&f=false The Orthodox Church in the Byzantine Empire, Oxford History of the Christian Church, J. M. Hussey, Andrew Louth, Oxford University Press, 2010, ISBN 0-19-161488-2, p. 100.]</ref> Сред най-ранните писмени паметници на кирилица е надписът от Крепча, датиран към 921 г. и двуезичен надпис с гръцко и кирилско писмо на керамична ваза от Преслав, датирана към 931 г.<ref name=FCurta/> Традиционно кирилицата е приписвана на [[Климент Охридски]], а името ѝ – в чест на св. Кирил – Константин Философ, на когото Климент Охридски е ученик. Тази хипотеза е отхвърлена през 90-те години на миналия век по две основни причини: първите надписи на кирилица са открити около Преслав, а не в Охридско, където работи Климент, а именно на запад, в днешните Северна Македония и Хърватия, [[глаголица]]та се запазва най-дълго. В Хърватия се използва до 16-ти век. Кирилицата заменя глаголицата, създадена по-рано от [[Константин-Кирил Философ|Константин Философ-Кирил]], съгласно византийската външна политика през IX век с цел славянските народи да не възприемат християнството от Рим. Подобно на латиницата, за основа на кирилицата е използвана гръцката азбука, която от своя страна произлиза от финикийската.{{hrf|Бакалов|2003|}} Солунските братя Константин Философ (Кирил) и Методий въвеждат глаголицата първоначално във [[Великоморавия]], където са изпратени през 862 г. да разпространяват християнството на славянски език. Тогавашният владетел на Великоморавия – княз [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]], търси съдействие от византийския император [[Михаил III (Византия)|Михаил III]] и за да отслаби влиянието на [[Източнофранкско кралство|Източнофранкското кралство]], чиито свещеници проповядват на латински език. След смъртта на Методий (Кирил умира по-рано) просветното дело на двамата братя е унищожено от немските духовници, а [[Климент Охридски]], [[Наум Преславски]], [[Горазд]], [[Сава Седмочисленик|Сава]] и [[Ангеларий]] ученици на братята са прокудени. (Петимата ученици и техните учители са така известните Свети [[Седмочисленици]].) Българският владетел [[Борис I|Борис-Михаил]] кани учениците на Методий да се установят в България<ref>Шишков, Т., „История на Българския Народ в 2 части“, 1873, стр.151 [http://resolver.nalis.bg:9898/LINKEDH/Ctx_000124056 онлайн архив nalis.bg]</ref> и им възлага обучението на бъдещите свещеници на старобългарски език. Кирилицата се развива и разпространява първоначално в [[Преславска книжовна школа|Преславската]] и [[Охридска книжовна школа|Охридската]] книжовна школа. === Наименование === В нито един български средновековен извор не е открито собствено название на базираната на гръцкото унциално писмо старобългарска азбука. В „Кратко житие на Климент Охридски“ се среща следният откъс: „Изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил.“{{hrf|Димитър Хоматиан|2013}} В това сведение всъщност се казва, че Климент Охридски е разработил по-опростен и удобен глаголически шрифт, така че с „кирилица“ би трябвало да се нарича азбуката, която създава Кирил – Константин Философ, а „климентица“ трябва да се нарича именно шрифтът, който е разработил и въвел Климент Охридски.{{hrf|Бакалов|2003|}} Наименованието „кирилица“ е регистрирано през 1563 г. в превода на Новия завет на хърватски, издаден от хърватски протестанти в [[Тюбинген]], в чието заглавие се казва: „''с цирулическими словами наипрво сада штампани''“.{{hrf|Zubrinic|1995}} === Класическа кирилица (IX – XI в.) === Тази кирилица се състои от 24-те букви на [[гръцка азбука|гръцкото]] унициално писмо и още 14 букви, които отбелязват звуковете (б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ, ь, ѣ, ю, ѧ, ѩ, ѫ, ѭ). Както при [[глаголица|глаголическата азбука]], така и при кирилицата има буквени варианти и съчетания, част от които са заимствани от [[Византия|византийския]] устав. [[Файл:Kirilica-cifri.jpg|мини|250px|числени стойности на буквите]]Списък на буквите: {| class="wikitable sortable mw-collapsible mw-collapsed" |- | |- | [[Файл:Early Cyrillic letter Azu.png|азъ]] |а |{{кирилица|азъ}} |1 |-------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Buky.png|боукы]] |б |{{кирилица|боукы, бꙋкы}} | - |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Viedi.png|вѣдѣ]] |в |{{кирилица|вѣдѣ}} |2 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Glagoli.png|глаголи]] |г |{{кирилица|глаголи}} |3 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Dobro.png|добро]] |д |{{кирилица|добро}} |4 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Yesti.png|єсть]] |є |{{кирилица|ѥстъ}} |5 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Zhiviete.png|живѣтє]] |ж |{{кирилица|живѣтє}} | - |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Dzelo.png|ѕѣло]] |ѕ, ꙃ, дз |{{кирилица|ѕѣло}} |6 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Zemlia.png|земля]] |ꙁ, з |{{кирилица|зємлꙗ}} |7 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Izhe.png|ижє]] |и |{{кирилица|ижє}} |8 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter I.png|ижеи]] |i (ї) |{{кирилица|іжєи}} |10 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Djerv.png|гѥрв]] |ꙉ, ћ |{{кирилица|ћьрвь, гѥрвь, дервъ}} | - |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Kako.png|како]] |к |{{кирилица|како}} |20 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Liudiye.png|людиѥ]] |л |{{кирилица|людиѥ}} |30 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Myslite.png|мыслитє]] |м |{{кирилица|мыслитє}} |40 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Nashi.png|Нашь]] |н |{{кирилица|нашь}} |50 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Onu.png|онъ]] |о |{{кирилица|онъ, ѻнъ (вариант на о)}} |70 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Pokoi.png|покои]] |п |{{кирилица|покои}} |80 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Ritsi.png|рьци]] |р |{{кирилица|рьци}} |100 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Slovo.png|слово]] |с |{{кирилица|слово}} |200 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Tvrido.png|тврьдо]] |т |{{кирилица|тврьдо}} |300 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Uku.png|оукъ]] |ѹ, у, ꙋ |{{кирилица|​о​укъ, ꙋкъ}} |400 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Fritu.png|фрьтъ]] |ф |{{кирилица|фрьтъ}} |500 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Khieru.png|хѣръ]] |х |{{кирилица|хѣръ}} |600 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Otu.png|ѡтъ]] |ѡ [oː] |{{кирилица|ѡтъ}} |800 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Tsi.png|ци]] |ц |{{кирилица|ци}} |900 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Chrivi.png|чрьвь]] |ч |{{кирилица|чрьвь}} |90 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Sha.png|ша]] |ш |{{кирилица|ша}} | - |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Shta.png|ща]] |щ, шт |{{кирилица|ща}} | - |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Yeru.png|ѥръ (голям)]] |ъ |{{кирилица|ѥръ}} голѣмъ | |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Yery.png|ѥры]] |ꙑ, ы |{{кирилица|ѥры}} |- |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Yeri.png|ѥрь малъкъ]] |ь |{{кирилица|ѥрь}} малъкъ | |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Yati.png|ять]] |ѣ [æː], [eː] |{{кирилица|ѣть}} | |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Yu.png|ю]] |йу |{{кирилица|ю (іотирано ꙋ)}} | |--------------- | [[Файл:Early_Cyrillic_letter_Ya.png|ꙗ]] |ꙗ |{{кирилица|я, ꙗ (іотирано а)}} | |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Ye.png|йотирано е]] |ѥ [йе] |{{кирилица|ѥ}} (іотирано є) | |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Yusu Maliy.png|малък юс, малка носовка]] |ѧ [е^н] |{{кирилица|ѧсъ}} (малък юсъ, малка носовка) |900 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Yusu Maliy Yotirovaniy.png|йотиран малък юс]] |ѩ [йе^н] |{{кирилица|ѩсъ}} (іотиранъ малъкъ юсъ) | |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Yusu Bolshiy.png|голям юс, голяма носовка]] |ѫ [о^н]/[ъ^н] |{{кирилица|ѫсъ}} (голѣмъ юсъ, голѣма носовка) | |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Yusu Bolshiy Yotirovaniy.png|йотиран голям юс]] |ѭ [йо^н]/[йъ^н] |{{кирилица|ѭсъ}} (іотиранъ голѣмъ юсъ) | |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Ksi.png|ѯи]] |ѯ (ξ) [кс] |{{кирилица|ѯи}} (кси) |60 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Psi.png|ѱи]] |ѱ (ψ) [пс] |{{кирилица|ѱи}} (пси) |700 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Fita.png|ѳита]] |ѳ [θ] |{{кирилица|ѳита}} (тита; фита) |9 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Izhitsa.png|ѵжица]] |ѵ [ɪ] |{{кирилица|ѵжица}} (ижица) |400 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Izhitsa Okoviy.png|ѵжица оковы]] |(Ϋ) [ʏ] ѷ |ѵжица съ кєндима, ѷжица |400 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Koppa.png|копа]] |Ҁ, ҁ |{{кирилица|копа, ҁопа}} |90 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Tvrido Otu.png|твърдо отъ]] |[от] |{{кирилица|отъ, ѿ}} |800 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter O.png|о]] | |ѽ |400 |} === Развитие през XII – XV в. === Славянското писмо се развива предимно на Балканите под силно гръцко влияние. Начинът на писане следва гръцкия модел, с характеристики като: * Поставяне на ударения: '''́''' – [[Остро ударение]]: така се изобразява ударението, когато то се пада на сричка, различна от последната; '''̀ '''– [[Тежко ударение]]: така се изобразява ударението, когато то пада на последната сричка. * Придихания: '''҆''' – [[Леко придихание]] – слага се вместо ударение на първата сричка, ако думата започва с гласна, както и на самостоятелни гласни. '''҅''' – [[Тежко придихание]] – използва се вместо леко придихание, само при съгласната Ѵ.<ref>[http://macedonia.kroraina.com/la/la4_1.html macedonia.kroraina.com]</ref> '''*''' или '''˜''' – [[тилда]] – поставяна върху понятия от абстрактен и възвишен характер (богъ, свети и т.н.), както и над буквите при употребата им като числа, преди въвеждането на арабската цифрова система. Някои звукови знаци / букви имат повече от една форма, например има широко Е и О (в началото на думите) и тесни варианти в средата на думите. Ї се пише преди гласна вместо И, а Ѡ се пише вместо О в началото на думите, ако е част от представка. У също има две форми, според това дали е в началото или в средата на думата. На западните Балкани кирилицата се използва в Босна и Херцеговина, в нецърковни текстове на разговорен език (дипломатическа и официална кореспонденция). В тази редакция на кирилицата отпадат редица букви (ѫ, ѧ и йотираните им версии, ѳ, ѯ, ѡ, а ѣ се използва за предаване на мекост). === Развитие през XV – XVIII в. === [[Файл:Novi testament 1563.jpg|мини|Протестантска библия на кирилица, Антун Далматин, Тюбинген, 1563 г.]] ==== България ==== С падането на България под османско владичество в края на XIV век книжовната дейност силно намалява и се свежда до ограничен брой ръкописни творби с религиозна тематика. Въпреки това има опити за печат на кирилица извън България – например през 16 век във [[Венеция]] работи печатницата на [[Божидар Вукович]], наследена от първия български издател и книжовник [[Яков Крайков]]. ==== Влашко ==== Кирилицата се използва активно във влашките княжества като азбука на използваните там два писмени езика – богослужебния [[църковнославянски език]] и [[Влахо-български грамоти|влахо-българския]] език, използван за всекидневни и административни цели. След 1600 г., кирилицата се използва за записване на [[Румънски език|влашки език]], като при това са добавени няколко нови букви ([[Ꙟ]] и [[џ]]). Тази версия на кирилицата се нарича [[румънска кирилица]] и остава единствената азбука на румънския език до средата на 19 век, когато е заменена с латиница. ==== Русия ==== На базата на [[старобългарски език|старославянската]] [[литература]], внесена предимно от [[България]], от XV век писмеността в Русия се развива като писменост на литургичния [[църковнославянски език]] с употреба и в административния, държавен език. След буквите Ѩ, Ѭ (отпаднали на руска почва още през ХІІ в.), отпада буквата Ѫ (която в руски звучи и се записва като „у“). Изчезват йотираните Ѥ и ІА, а буквата Ѧ обозначава звукосъчетанието „йа“ (даже когато този звук етимологично не произлиза от Ѧ). По време на [[Възраждане]]то в България, през XVIII – XIX в., като противостоене на засилената елинизация на българите, провеждана от гръцкото духовенство, влиянието на руския църковнославянски език в [[България]] се засилва и заедно с гореописаните особености започва да се използва по-широко. ==== Хърватско ==== Кирилицата е в редовна употреба в [[Хърватско]] и [[Босна]] през този период, заедно с глаголицата и (с нарастваща честота) латиницата. Основните средища за развитието на кирилицата са [[Дубровник]] (15 – 16 век) и централна [[Далмация]] (правна и историографска литература). През XVI – XVII век има оживена издателска дейност на кирилска литература във [[Венеция]] от страна на [[Францискански орден|францискански]] книжовници. В средата на XVI век в [[Бад Урах|Урах]], [[Германия]] работи хърватска [[Протестантство|протестантска]] печатница, която печата на кирилица и глаголица. === Развитие през 1700 – 1945 г. === През [[1708]] г. [[Русия|руският]] [[цар]] [[Петър I (Русия)|Петър I]] провежда реформа на писмената система, целяща улесняване на книгопечатането. Начертанията и типографското оформление на буквите копират тогавашния шрифт, използван в Холандия (раннобарокова антиква). Премахнати са писането на ударения и тилди, както и различните изписвания на букви в началото и средата на думите, буквеното означаване на числа е заменено с арабски цифри, пунктуацията е изравнена със западноевропейската. [[Файл:Dedication-stem.jpg|мини|ляво|1741 г. – „Стематография“, [[Христофор Жефарович]]]] Буквата Ѧ е заменена с Я, произлизаща от ръкописната форма на Ѧ, но и съвпадаща огледално с латинско R. От азбуката са изхвърлени буквите ѕ, ѯ, ѱ, ѵ, Ȣ. Изхвърлена е и буквата „з“ и е заменена с „s“, но след няколко години „s“ бива отново заменена със „з“. [[Файл:Geometria Slavenski Zemlemerie.jpg|мини|Първата книга на гражданска азбука – 1708 г.]] Тази латинизирана азбука (разработена в холандско печатарско ателие) е въведена като задължителна в Русия през 1708 г. под името [[Граждански шрифт|„гражданский шрифт“]]. Именно „гражданският шрифт“ е известен днес като „кирилица“ и е в основата на всички кирилски азбуки. Реформата на Петър I променя коренно развитието на руската азбука. Развитието на кирилицата прескача ренесансовия период от развитието на типографията в Западна Европа, и от средновековния етап, на който се намира дотогава, се изравнява с къснобароковата латинска типография. [[Азбука]]та, традиционно използвана в България до първата четвърт на ХІХ в., е старата форма на кирилицата, като в нея спорадично се използват и буквите Ћ и Џ, изобретени в Западна [[България]] и [[Сърбия]] през XIV – XV в. Гражданската азбука е усвоена първо от сърбите в [[Австро-Унгария]] (от т.нар. [[славяносръбски език]]) около 1780 г., а след това и в България (около 1830-те). Преминаването от старата кирилица към руската гражданска азбука е улеснено от материалното превъзходство на [[руска литература|руската литература]] (печатна преса, книгоиздаване) и от разпространените тогава [[Панславизъм|панславянски]] идеи. Българската гражданска азбука взема обратно от старата кирилица и буквата Ѫ, която липсва в руската, за сметка на това Ы и Э липсват в сравнение с руската версия. В началото на ХХ в. е създаден стандартен [[Украински език|украински]] и [[Беларуски език|беларуски]] правопис, базиран на тогавашната [[руска азбука]]. През 1945 г. е създаден и стандартен [[македонски език]] с писмена система, базирана на [[Сръбска азбука|сръбската азбука]]. Съвременната българска и руска кирилица добиват окончателната си форма, когато след [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]] в [[Русия]] биват изхвърлени буквите Ѣ и Ї, а Ъ спира да се изписва в края на думи, завършващи на твърда съгласна. Реформата е повторена в [[България]] през [[1945]] г., като в добавка отново е изхвърлена и буквата Ѫ.<ref>[http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/doc-salvija-barlieva-nelepo-e-da-se-tvardi-che-kirilicata-idva-ot-vizantija.html Десетилетия наред е било забранено да се твърди, че България е дала нещо на славянския свят].</ref> == Разпространение и разновидности == {{Основна|Списък на езици, използващи кирилица}} [[Файл:Cyrillic alphabet world distribution.svg|мини|Разпространение на кирилицата в световен мащаб. В тъмнозелено са показани страни, където кирилската азбука е основна азбука; в зелено – където се използва паралелно с друга азбука, като основна; в бледозелено – местата, където кирилицата е допълнително използвана писменост]] [[Файл:Romanian Cyrillic - Lord's Prayer text.svg|мини|300п|ляво|[[Румънски език|Румънски]] текст на кирилица от средата на 19 век]] Варианти на руския „[[граждански шрифт]]“ днес ползват книжовният [[български език]], [[руски език|руският]], [[беларуски език|беларуският]], [[украински език|украинският]], [[русински език|русинският]], т.нар. [[македонски език|македонски]], [[сръбски език|сръбският]] и неговите варианти в страните от бивша [[Югославия]], а също така [[монголски език|монголският]] и някои от езиците на страните от бившия [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] в [[Азия]] и [[Източна Европа]]. След разпадането на СССР, до 2018 г. от кирилицата в полза на латиницата са се отказали Молдова, Азербайджан, Узбекистан, Туркменистан. Казахстан също се отказва, като планира преходът към латиница (за казахския език) да завърши към 2025 г.<ref>[https://news.bg/world/kazahstan-kaza-sbogom-na-kirilitsata.html?utm_source=Push%20Notifications&utm_medium=article&utm_campaign=Още%20една%20държава%20се%20сбогува%20с%20кирилицата#comment-section Казахстан каза сбогом на кирилицата]</ref> ''Национални варианти на кирилицата:'' <span> </span>[[Българска азбука|Българска кирилица]], [[Беларуски език|Беларуска кирилица]], [[Румънска кирилица]], [[Сръбска азбука|Сръбска кирилица]], [[Македонска азбука|Македонска кирилица]], [[Руска азбука|Руска кирилица]], [[Украински език|Украинска кирилица]], [[Казахстански език|Казахстанска кирилица]], [[Киргизстански език|Киргизстанска кирилица]], [[Молдавски език|Молдавска кирилица]], [[Монголски език|Монголска кирилица]], [[Таджикски език|Таджикска кирилица]]. Кирилицата в първоначалния си вид се ползва в църковнославянския език, употребяван днес в редица православни църкви в Източна Европа. Хърватско-босненската кирилица не се използва, освен спорадично със стилистино-декоративна цел (вж. [[Босанчица]]). == Букви == {| class="wikitable" style="width:100%;" ! Буква !! Произношение !! Произход !! Езици |- | [[А|А, а]] | /[[Отворена предна незакръглена гласна|a]]/<ref group="б">На [[Чеченски език|чеченски]] и [[ингушки език]] – /[[Отворена задна незакръглена гласна|ɑ]]/ или /[[Междинна средна гласна|ə]]/.</ref> | IX век, от гръцката буква [[Алфа (буква)|Α]] | Всички |- | [[Б|Б, б]] | /[[звучна двуустнена преградна съгласна|b]]/<ref group="б">В много езици в краесловна позиция се обеззвучава до /[[Беззвучна двуустнена преградна съгласна;|p]]/. На [[Марийски език|марийски]] освен /b/ може да обозначава и звука /[[Звучна двуустнена проходна съгласна|β]]/.</ref> | IX век, от гръцката буква [[Бета (буква)|Β]] | Всички |- | [[В|В, в]] | /[[звучна устнено-зъбна проходна съгласна|v]]/<ref group="б">В [[Български език|българския]] и [[Руски език|руския]] в краесловна позиция или пред беззвучна съгласна се обеззвучава до /[[Беззвучна устнено-зъбна проходна съгласна;|f]]/. В [[Монголски език|монголския]], както и в краесловна позиция в [[Украински език|украинския]] се произнася като /[[Звучна лабилизирана заднонебна апроксимантна съгласна|w]]/.</ref> | IX век, от гръцката буква [[Бета (буква)|Β]] | Всички |- | [[Г|Г, г]] | /[[звучна заднонебна преградна съгласна|g]]/<ref group="б">В българския и руския в краесловна позиция или пред беззвучна съгласна се обеззвучава до /[[Беззвучна заднонебна преградна съгласна;|k]]/. В някои случаи в руския се произнася и като /[[Звучна устнено-зъбна проходна съгласна|v]]/ (наставките ''-ого'' и ''-его'', ''сегодня'') или /[[Беззвучна заднонебна проходна съгласна;|x]]/ (пред буквата ''к''). В [[Беларуски език|беларуския]], украинския и [[Русински език|русинския]] се произнася като /[[Звучна глотална проходна съгласна|ɦ]]/.</ref> | IX век, от гръцката буква [[Гама (буква)|Γ]] | Всички |- | [[Ґ|Ґ, ґ]] | /[[звучна заднонебна преградна съгласна|g]]/ | 1619 г., от кирилската буква [[Г]] | Украински, русински, беларуски |- | [[Д|Д, д]] | /[[звучна венечна преградна съгласна|d]]/<ref group="б">В много езици в краесловна позиция се обеззвучава до /[[Беззвучна венечна преградна съгласна;|t]]/.</ref> | IX век, от гръцката буква [[Делта|Δ]] | Всички |- | [[Ђ|Ђ, ђ]] | /[[звучна венечно-небна африкатна съгласна|dʑ]]/ | Началото на 19 век, като вариант на Ћ | [[Сръбски език|Сръбски]], [[Черногорски език|черногорски]] |- | [[Ѓ|Ѓ, ѓ]] | /[[звучна небна африкатна съгласна|ɟ]]/ | 1945, от кирилската буква [[Г]] с добавено [[остро ударение]] | [[Македонска литературна норма]] |- | [[Е|Е, е]] | /[[полузатворена предна незакръглена гласна|e]]/, /[[полуотворена предна незакръглена гласна|ɛ]]/<ref group="б">В руски и беларуски палатализира предходната съгласна или се произнася като /je/ или /jɛ/ в началото на думата или след гласна.</ref> | IX век, от гръцката буква [[Епсилон|Ε]] | Всички |- | [[Ё|Ё, ё]] | /jo/<ref group="б">След съгласна се произнася като /[[Полузатворена задна закръглена гласна|o]]/, но съгласната се палатализира.</ref> | 1795, от кирилската буква [[Е]] с добавен [[диерезис]] | Руски, беларуски, русински и много алтайски езици |- | [[Є|Є, є]] | /jo/<ref group="б">След съгласна се произнася като /[[Полузатворена задна закръглена гласна|o]]/, но съгласната се палатализира.</ref> | Краят на 18 век, от кирилската буква [[Е]] | Украински, русински, [[Хантийски език|хантийски]]; в сръбския до средата на 19 век |- | [[Ж|Ж, ж]] | /[[звучна венечно-небна шипяща съгласна|ʒ]]/<ref group="б">В руски и [[Дунгански език|дунгански]] – /[[Звучна задвенечна шипяща проходна съгласна|ʐ]]/, в [[Монголски език|монголски]] – /[[Беззвучна венечно-небна африкатна съгласна|t͡ʃ]]/.</ref> | IX век, от [[Глаголица|глаголическата]] буква [[живете]] (Ⰶ) | Всички |- | [[З|З, з]] | /[[звучна венечна шипяща проходна съгласна|z]]/<ref group="б">В много езици в краесловна позиция се обеззвучава до /[[Беззвучна венечна шипяща проходна съгласна;|s]]/.</ref> | IX век, от гръцката буква [[Зета (буква)|Ζ]] | Всички |- | З́, з́ | /ʒʲ/ | Краят на 20 век, от кирилската буква [[З]] с добавено остро ударение | [[Черногорски език|Черногорски]] |- | [[Ѕ|Ѕ, ѕ]] | /[[Звучна венечна африкатна съгласна|dz]]/ | IX век, отговаря на глаголическата буква дзело Ⰷ, начертанието е повлияно от гръцката буква стигма ('''Ϛ)''' | Македонска литературна норма |- | [[И|И, и]] | /[[Затворена предна незакръглена гласна|i]]/<ref group="б">В украински – /[[Затворена ненапрегната предна незакръглена гласна|ɪ]]/.</ref> | IX век, от гръцката буква [[Ета (буква)|Η]] | Всички без беларуски |- | [[І|І, і]] | /[[Затворена предна незакръглена гласна|i]]/ | IX век, от гръцката буква [[Йота|Ι]] | Украински, беларуски, русински, [[казахски език|казахски]], хакаски, [[коми (език)|коми]] |- | [[Ї|Ї, ї]] | /ji/ | 1885, от кирилската буква [[І]] с добавен диерезис | Украински, русински |- | [[Й|Й, й]] | /[[Небна апроксимантна съгласна|j]]/ | XVII век, от кирилската буква [[И]] | Б<span>ългарски, р</span>уски, украински, беларуски |- | [[Ј|Ј, ј]] | /[[Небна апроксимантна съгласна|j]]/<ref group="б">В [[Алтайски език|алтайски]] – /[[Звучна венечна африкатна съгласна|dz]]/.</ref> | XIX век, от [[Латиница|латинската]] буква [[J]] | Сръбски, азербайджански, алтайски, македонска литературна норма |- | [[К|К, к]] | /[[Беззвучнва заднонебна преградна съгласна|k]]/ | IX век, от гръцката буква [[Капа (буква)|Κ]] | Всички |- | [[Л|Л, л]] | /[[Венечна странична апроксимантна съгласна|l]]/<ref group="б">В българския – /[[Веларизирана венечна странична апроксимантна съгласна|ɫ]]/ освен пред „е“ и „и“ или при палатализация. В монголския – /[[Звучна венечна странична проходна съгласна|ɮ]]/.</ref> | IX век, от гръцката буква [[Ламбда|Λ]] | Всички |- | [[Љ|Љ, љ]] | /[[Палатална странична апроксимантна съгласна|ʎ]]/ | XIX век, лигатура на кирилските букви Л и Ь | Сръбски, македонска литературна норма |- | [[М|М, м]] | /[[Двуустнена носова съгласна|m]]/ | IX век, от гръцката буква [[Мю|Μ]] | Всички |- | [[Н|Н, н]] | /[[Венечна носова съгласна|n]]/<ref group="б">В руския, украинския и беларуския – /[[Зъбна носова съгласна|n̪]]/. При палатализация в българския се изменя до /[[Палатална зъбна съгласна|ɲ]]/.</ref> | IX век, от гръцката буква [[Ню|Ν]] | Всички |- | [[Њ|Њ, њ]] | /[[Палатална носова съгласна|ɲ]]/ | XIX век, лигатура на кирилските букви Н и Ь | Сръбски, македонска литературна норма |- | [[О|О, о]] | /[[Полузатворена задна закръглена гласна|o]]/<ref group="б">В руския в неударена позиция се редуцира до /[[Ненапрегнатоотворена средна гласна|ɐ]]/ или /[[Междинна средна гласна|ə]]/. В македонската литературна норма – /[[Полуотворена задна закръглена гласна|ɔ]]/.</ref> | IX век, от гръцката буква [[Омикрон|Ο]] | Всички |- | [[П|П, п]] | /[[беззвучна двуустнена преградна съгласна|p]]/ | IX век, от гръцката буква [[Пи (буква)|Π]] | Всички |- | [[Р|Р, р]] | /[[Венечна трептяща съгласна|r]]/ | IX век, от гръцката буква [[Ро|Ρ]] | Всички |- | [[С|С, с]] | /[[Беззвучна венечна проходна съгласна|s]]/ | IX век, от един от графичните варианти на гръцката буква [[Сигма|Ϲ]]<ref group="б">Латинската буква C има различен произход – от гръцката буква [[Гама (буква)|Γ]].</ref> | Всички |- | С́, с́ | /sʲ/ | Краят на 20 век, от кирилската буква [[С]] с добавено остро ударение | Черногорски |- | [[Т|Т, т]] | /[[Беззвучна венечна преградна съгласна|t]]/ | IX век, от гръцката буква [[Тау|Τ]] | Всички |- | [[Ћ|Ћ, ћ]] | /[[Беззвучна венечно-небна африкатна съгласна|tɕ]]/ |IX век, от глаголическата буква герв" (Ⰼ) | Сръбски, черногорски, [[Босненски език|босненски]] |- | [[Ќ|Ќ, ќ]] | /[[беззвучна небна прерадна съгласна|c]]/, /[[Беззвучна венечно-небна африкатна съгласна|tɕ]]/ | 1945, от кирилската буква [[К]] с добавено [[остро ударение]] | Македонска литературна норма |- | [[У|У, у]] | /[[Затворена задна закръглена гласна|u]]/ | XVIII век, от кирилския диграф [[Ук|оу]] | Всички |- | [[Ў|Ў, ў]] | /[[Ненапрегнато-затворена ненапрегнато-задна закръглена гласна|ʊ]]/<ref group="б">В заемки може да се произнася и като /[[Звучна устнено-заднонебна апроксимантна съгласна|w]]/.</ref> | 1870 година, от кирилската буква [[У]] | Беларуски, дунгански |- | [[Ф|Ф, ф]] | /[[беззвучна устнено-зъбна проходна съгласна|f]]/ | IX век, от гръцката буква [[Фи|Φ]] | Всички |- | [[Х|Х, х]] | /[[беззвучна заднонебна проходна съгласна|x]]/ | IX век, от гръцката буква [[Хи|Χ]] | Всички |- | [[Ц|Ц, ц]] | /[[беззвучна венечна африкатна съгласна|ts]]/ | IX век, от глаголическата буква [[ци]] (Ⱌ), която на свой ред е заета от еврейската буква цаде (''צ)'' | Всички |- | [[Ч|Ч, ч]] | /[[беззвучна венечно-небна африкатна съгласна|tʃ]]/<ref group="б">В руския – /[[Беззвучна венечно-небна африкатна съгласна|tɕ]]/ или по изключение /[[Беззвучна ретрорефлексна шипяща проходна съгласна|ʂ]]/.</ref> | IX век, от глаголическата буква [[черв]] (Ⱍ) | Всички |- |Џ, џ | |1945 |Македонска литературна норма, сръбски, черногорски, босненски |- | [[Ш|Ш, ш]] | /[[беззвучна венечно-небна шипяща проходна съгласна|ʃ]]/ | IX век, от глаголическата буква [[ша]] (Ⱎ), която на свой ред е заета от еврейската буква шин (''ש)'' | Всички |- | [[Щ|Щ, щ]] | /ʃt/<ref group="б">В руския – /[[Беззвучна венечно-небна шипяща проходна съгласна|ɕɕ]]/, в украинския и русинския – /ʃt͡ʃ/.</ref> | IX век, от глаголическата буква [[ща]] (Ⱋ) | Български, руски, украински, русински |- | [[Ъ|Ъ, ъ]] | /[[Междинната задна незакръглена гласна|ɤ̞]]/<ref group="б">В руския и осетинския няма фонетична стойност, а изпълнява правописна функция.</ref> | IX век, от гръцката буква [[Омикрон|Ο]] | Български, руски, осетински |- | [[Ь|Ь, ь]] | —<ref group="б">Обозначава палатализация на предходната съгласна.</ref> | IX век, от гръцката буква [[Омикрон|Ο]] | Всички |- | [[Э|Э, э]] | /[[полузатворена предна незакръглена гласна|e]]/, /[[полуотворена предна незакръглена гласна|ɛ]]/ | XIII век, от кирилската буква [[Е]] | Руски, беларуски |- | [[Ю|Ю, ю]] | /ju/ | IX век, от гръцката лигатура IǑ | Български, руски, украински, беларуски |- | [[Я|Я, я]] | /ja/ | XVIII век, от ръкописен вариант на кирилската буква [[Малък юс|Ѧ]] | Български, руски, украински, беларуски |} <references group="б"/> == Системи за транскрипция == {{раздел-мъниче}} * [[Транслитерация на български имена с латиница (1956)]] * [[Обтекаема система за транслитерация на българската кирилица]] == Компютърна поддръжка == {{основна|Кирилица (компютри)}} {{Вижте също|.бг}} По-слабото разпространение на кирилицата спрямо латиницата и фактът, че съвременните технологии се развиват в държави, използващи латиницата, намаляват количеството компютърни шрифтове за кирилица спрямо тези за латиница. При по-старите компютърни системи има проблеми с кодирането на кирилицата, като някои системи използват собствена кодировка, различаваща се съществено от другите. Част от българите използват писменост, базирана на латиницата (вижте [[шльокавица]]), за да комуникират през Интернет, в чат и по електронната поща. Подобен проблем съществува и в Русия, където правителството се опитва да противодейства с мерки като въвеждането на руски Интернет домейн на кирилица .рф. Първоначално заявеният .ру е отказан поради сходството с официалния домейн на Парагвай (.py). Стандартът [[Уикипедия:Уникод|Уникод]] предвижда два далеч не пълни кодови сегмента за старата кирилица, както и новата кирилица и свързаните с нея символи – [http://www.unicode.org/charts/PDF/U0400.pdf Кирилица] (от U+0400 до U+04FF) и [http://www.unicode.org/charts/PDF/U0500.pdf Кирилица – допълнение] (от U+0500 до U+052F). == Културно значение == {{раздел-мъниче}} * [[Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост]] * На кирилицата е наречена улица в квартал „[[Разсадник-Коньовица]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123947553|title=Кирилица}}) == Бележки == <references /> ; Цитирани източници * {{cite book | last = Бакалов | first = Георги | authorlink = Георги Бакалов (медиевист) | coauthors = Димитър Попов, Евгени Радушев, Емил Александров, Петър Ангелов, Пламен Павлов, Тотю Коев, Христо Матанов, Цветелин Степанов | year = 2003 | title = История на българите том I (От древността до края на XVI век) | publisher = ИК „Труд“ | location = София | isbn = 9545282894 | lang = }} * {{cite web | last = Димитър Хоматиан | authorlink = Димитър Хоматиан | year = 2013 | url = http://promacedonia.org/bugarash/ko/kratkozhitie.html | title = Кратко житие на Климент Охридски | work = promacedonia.org | publisher = promacedonia.org | accessdate = 15 юни 2013 | lang =}} * {{cite web | last = Zubrinic | first = Darko | year = 1995 | url = http://www.croatianhistory.net/etf/et04.html | title = Croatian Cyrillic Script | work = croatianhistory.net | publisher = croatianhistory.net | accessdate = 15 юни 2013 | lang = en }} == Външни препратки == {{Уикикниги|Как да си кирилизираме компютъра}} {{Уикикниги|Как да си кирилизираме мобилния телефон}} {{уикиизточник|Н6|Наредба 6 от 12.06.1995 г. за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език}} * [[Уикипедия:Уникод/2000]], таблици с номерата на знаците в [[Уникод]] * [http://localfonts.eu/cyrillic-alphabets-of-slavic-languages/ Cyrillic Alphabets of Slavic Languages] преглед на кирилските азбуки в славянските езици * [http://www.2cyr.com/decode/?lang=bg Универсален дешифратор за кирилица] – безплатна онлайн програма за възстановяване на неразбираеми кодирани текстове * [http://www.metodii.com/Romanization-BG-EN.pdf Romanization of Bulgarian and English] * [http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/doc-salvija-barlieva-nelepo-e-da-se-tvardi-che-kirilicata-idva-ot-vizantija.html ''Нелепо е да се твърди, че кирилицата идва от Византия!''] – доц. д-р Салвия Бърлиева. {{Писмености}} {{Български език}} [[Категория:Кирилица| ]] sai2mpamejj10gni5vb2rqaoivs9yyd 12435245 12434918 2024-12-08T20:12:12Z Ket 2798 Премахнати [[Special:Contributions/217.142.22.231|редакции на 217.142.22.231]] ([[User talk:217.142.22.231|б]].), към версия на Carbonaro. 12306156 wikitext text/x-wiki {{Писменост | име = Кирилица | картинка = Romanian Traditional Cyrillic - Lord's Prayer text.png | пояснение = Румънски текст от 1780 година, написан на кирилица | тип = [[азбука]] | езици = {{ABH}}<br>{{ADG}}<br>{{BAS}}<br>{{BLR}}<br>{{BIH}}<br>{{BUL}}<br>{{KBR}}<br>{{KAZ}}<br>{{KGZ}}<br>{{KOM}}<br>{{MNG}}<br>{{MRD}}<br>{{RUS}}<br>{{MRL}}<br>{{MKD}}<br>{{SRB}}<br>{{TJK}}<br>{{UKR}}<br>{{UDM}}<br>{{CRO}}<br>{{MNE}}<br>{{CHU}}<br> | създател = [[Климент Охридски]] | създаден = около 940 г. | период = най-ранните варианти съществуват от 893 г. до 940 г. | фамилия1 = Египетски йероглифи | фамилия2 = Прото-Синайски | фамилия3 = Фонетични | фамилия4 = Гръцка азбука | фамилия5 = Кирилица | сродни = [[латиница]], [[готическа азбука]], [[арменска азбука]], [[грузинска азбука]], [[глаголица]] | посока = от ляво на дясно | iso15924 = Cyrl / Cyrs | уникод име = Cyrillic }} '''Кирилица''' в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи, използвани от различни езици в Източна Европа и Азия. В исторически план кирилицата заедно с [[глаголица]]та е едната от двете [[азбука|азбуки]], използвани при записването на [[старобългарски език|старобългарския]] книжовен език. Кирилицата е създадена в [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] към края на IX или началото на X век.<ref>{{cite book | first=Francis | last=Dvornik |title=The Slavs: Their Early History and Civilization | url=https://archive.org/details/slavstheirearlyh00dvor | quote = The Psalter and the Book of Prophets were adapted or „modernized“ with special regard to their use in Bulgarian churches, and it was in this school that glagolitic writing was replaced by the so-called Cyrillic writing, which was more akin to the Greek uncial, simplified matters considerably and is still used by the Orthodox Slavs. | year=1956 |place=Boston | publisher=American Academy of Arts and Sciences |page=[https://archive.org/details/slavstheirearlyh00dvor/page/n184 179]}}</ref><ref name=FCurta/><ref>[https://books.google.com/books?id=J-H9BTVHKRMC&pg=PR3-IA34&lpg=PR3-IA34&dq=The+Orthodox+Church+in+the+Byzantine+Empire+Cyrillic+preslav+eastern&source=bl&ots=5wJtmSzw6i&sig=bZyTZcISR7rKVzdTre9TsNxLvXM&hl=bg#v=onepage&q=%20preslav%20eastern&f=false The Orthodox Church in the Byzantine Empire, Oxford History of the Christian Church, J. M. Hussey, Andrew Louth, Oxford University Press, 2010, ISBN 0-19-161488-2, p. 100.]</ref> В наши дни кирилицата е широко разпространена както сред [[южни славяни|южните]] и [[източни славяни|източните]] славянски народи, така и сред някои неславянски народи в [[Население на Русия|Русия]]. Кирилицата е в основата на официалната писменост на [[Монголия]] и в някои републики от бившия [[Съветски съюз]], а до края на 70-те години на ХІХ век се е използвала и в [[Румъния]]. == История и развитие == === Възникване === [[Файл:Cyrillic monument.jpg|мини|165px|Паметникът на кирилицата на българската база [[Свети Климент Охридски (база)|'''„Свети Климент Охридски“''']] в Антарктика]] Кирилицата е създадена в [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] в края на IX или началото на X век.<ref>{{cite book | first=Francis | last=Dvornik |title=The Slavs: Their Early History and Civilization | url=https://archive.org/details/slavstheirearlyh00dvor | quote = The Psalter and the Book of Prophets were adapted or „modernized“ with special regard to their use in Bulgarian churches, and it was in this school that glagolitic writing was replaced by the so-called Cyrillic writing, which was more akin to the Greek uncial, simplified matters considerably and is still used by the Orthodox Slavs. | year=1956 |place=Boston | publisher=American Academy of Arts and Sciences |page=[https://archive.org/details/slavstheirearlyh00dvor/page/n184 179]}}</ref><ref name=FCurta>[https://books.google.com/books?id=YIAYMNOOe0YC&pg=PR1&dq=Curta,+Florin,+Southeastern+Europe+in+the+Middle+Ages,+500-1250+(Cambridge+Medieval+Textbooks),+Cambridge+University+Press&hl=bg&redir_esc=y#v=onepage&q=Cyrillic%20preslav&f=false Southeastern Europe in the Middle Ages, 500 – 1250, Cambridge Medieval Textbooks, Florin Curta, Cambridge University Press, 2006, ISBN 0-521-81539-8, pp. 221 – 222.]</ref><ref>[https://books.google.com/books?id=J-H9BTVHKRMC&pg=PR3-IA34&lpg=PR3-IA34&dq=The+Orthodox+Church+in+the+Byzantine+Empire+Cyrillic+preslav+eastern&source=bl&ots=5wJtmSzw6i&sig=bZyTZcISR7rKVzdTre9TsNxLvXM&hl=bg#v=onepage&q=%20preslav%20eastern&f=false The Orthodox Church in the Byzantine Empire, Oxford History of the Christian Church, J. M. Hussey, Andrew Louth, Oxford University Press, 2010, ISBN 0-19-161488-2, p. 100.]</ref> Сред най-ранните писмени паметници на кирилица е надписът от Крепча, датиран към 921 г. и двуезичен надпис с гръцко и кирилско писмо на керамична ваза от Преслав, датирана към 931 г.<ref name=FCurta/> Традиционно кирилицата е приписвана на [[Климент Охридски]], а името ѝ – в чест на св. Кирил – Константин Философ, на когото Климент Охридски е ученик. Тази хипотеза е отхвърлена през 90-те години на миналия век по две основни причини: първите надписи на кирилица са открити около Преслав, а не в Охридско, където работи Климент, а именно на запад, в днешните Северна Македония и Хърватия, [[глаголица]]та се запазва най-дълго. В Хърватия се използва до 16-ти век. Кирилицата заменя глаголицата, създадена по-рано от [[Константин-Кирил Философ|Константин Философ-Кирил]], съгласно византийската външна политика през IX век с цел славянските народи да не възприемат християнството от Рим. Подобно на латиницата, за основа на кирилицата е използвана гръцката азбука, която от своя страна произлиза от финикийската.{{hrf|Бакалов|2003|}} Солунските братя Константин Философ (Кирил) и Методий въвеждат глаголицата първоначално във [[Великоморавия]], където са изпратени през 862 г. да разпространяват християнството на славянски език. Тогавашният владетел на Великоморавия – княз [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]], търси съдействие от византийския император [[Михаил III (Византия)|Михаил III]] и за да отслаби влиянието на [[Източнофранкско кралство|Източнофранкското кралство]], чиито свещеници проповядват на латински език. След смъртта на Методий (Кирил умира по-рано) просветното дело на двамата братя е унищожено от немските духовници, а [[Климент Охридски]], [[Наум Преславски]], [[Горазд]], [[Сава Седмочисленик|Сава]] и [[Ангеларий]] ученици на братята са прокудени. (Петимата ученици и техните учители са така известните Свети [[Седмочисленици]].) Българският владетел [[Борис I|Борис-Михаил]] кани учениците на Методий да се установят в България<ref>Шишков, Т., „История на Българския Народ в 2 части“, 1873, стр.151 [http://resolver.nalis.bg:9898/LINKEDH/Ctx_000124056 онлайн архив nalis.bg]</ref> и им възлага обучението на бъдещите свещеници на старобългарски език. Кирилицата се развива и разпространява първоначално в [[Преславска книжовна школа|Преславската]] и [[Охридска книжовна школа|Охридската]] книжовна школа. === Наименование === В нито един български средновековен извор не е открито собствено название на базираната на гръцкото унциално писмо старобългарска азбука. В „Кратко житие на Климент Охридски“ се среща следният откъс: „Изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил.“{{hrf|Димитър Хоматиан|2013}} В това сведение всъщност се казва, че Климент Охридски е разработил по-опростен и удобен глаголически шрифт, така че с „кирилица“ би трябвало да се нарича азбуката, която създава Кирил – Константин Философ, а „климентица“ трябва да се нарича именно шрифтът, който е разработил и въвел Климент Охридски.{{hrf|Бакалов|2003|}} Наименованието „кирилица“ е регистрирано през 1563 г. в превода на Новия завет на хърватски, издаден от хърватски протестанти в [[Тюбинген]], в чието заглавие се казва: „''с цирулическими словами наипрво сада штампани''“.{{hrf|Zubrinic|1995}} === Класическа кирилица (IX – XI в.) === Тази кирилица се състои от 24-те букви на [[гръцка азбука|гръцкото]] унициално писмо и още 14 букви, които отбелязват звуковете (б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ, ь, ѣ, ю, ѧ, ѩ, ѫ, ѭ). Както при [[глаголица|глаголическата азбука]], така и при кирилицата има буквени варианти и съчетания, част от които са заимствани от [[Византия|византийския]] устав. [[Файл:Kirilica-cifri.jpg|мини|250px|числени стойности на буквите]]Списък на буквите: {| class="wikitable sortable mw-collapsible mw-collapsed" |- | |- | [[Файл:Early Cyrillic letter Azu.png|азъ]] |а |{{кирилица|азъ}} |1 |-------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Buky.png|боукы]] |б |{{кирилица|боукы, бꙋкы}} | - |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Viedi.png|вѣдѣ]] |в |{{кирилица|вѣдѣ}} |2 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Glagoli.png|глаголи]] |г |{{кирилица|глаголи}} |3 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Dobro.png|добро]] |д |{{кирилица|добро}} |4 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Yesti.png|єсть]] |є |{{кирилица|ѥстъ}} |5 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Zhiviete.png|живѣтє]] |ж |{{кирилица|живѣтє}} | - |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Dzelo.png|ѕѣло]] |ѕ, ꙃ, дз |{{кирилица|ѕѣло}} |6 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Zemlia.png|земля]] |ꙁ, з |{{кирилица|зємлꙗ}} |7 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Izhe.png|ижє]] |и |{{кирилица|ижє}} |8 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter I.png|ижеи]] |i (ї) |{{кирилица|іжєи}} |10 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Djerv.png|гѥрв]] |ꙉ, ћ |{{кирилица|ћьрвь, гѥрвь, дервъ}} | - |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Kako.png|како]] |к |{{кирилица|како}} |20 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Liudiye.png|людиѥ]] |л |{{кирилица|людиѥ}} |30 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Myslite.png|мыслитє]] |м |{{кирилица|мыслитє}} |40 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Nashi.png|Нашь]] |н |{{кирилица|нашь}} |50 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Onu.png|онъ]] |о |{{кирилица|онъ, ѻнъ (вариант на о)}} |70 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Pokoi.png|покои]] |п |{{кирилица|покои}} |80 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Ritsi.png|рьци]] |р |{{кирилица|рьци}} |100 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Slovo.png|слово]] |с |{{кирилица|слово}} |200 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Tvrido.png|тврьдо]] |т |{{кирилица|тврьдо}} |300 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Uku.png|оукъ]] |ѹ, у, ꙋ |{{кирилица|​о​укъ, ꙋкъ}} |400 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Fritu.png|фрьтъ]] |ф |{{кирилица|фрьтъ}} |500 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Khieru.png|хѣръ]] |х |{{кирилица|хѣръ}} |600 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Otu.png|ѡтъ]] |ѡ [oː] |{{кирилица|ѡтъ}} |800 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Tsi.png|ци]] |ц |{{кирилица|ци}} |900 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Chrivi.png|чрьвь]] |ч |{{кирилица|чрьвь}} |90 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Sha.png|ша]] |ш |{{кирилица|ша}} | - |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Shta.png|ща]] |щ, шт |{{кирилица|ща}} | - |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Yeru.png|ѥръ (голям)]] |ъ |{{кирилица|ѥръ}} голѣмъ | |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Yery.png|ѥры]] |ꙑ, ы |{{кирилица|ѥры}} |- |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Yeri.png|ѥрь малъкъ]] |ь |{{кирилица|ѥрь}} малъкъ | |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Yati.png|ять]] |ѣ [æː], [eː] |{{кирилица|ѣть}} | |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Yu.png|ю]] |йу |{{кирилица|ю (іотирано ꙋ)}} | |--------------- | [[Файл:Early_Cyrillic_letter_Ya.png|ꙗ]] |ꙗ |{{кирилица|я, ꙗ (іотирано а)}} | |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Ye.png|йотирано е]] |ѥ [йе] |{{кирилица|ѥ}} (іотирано є) | |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Yusu Maliy.png|малък юс, малка носовка]] |ѧ [е^н] |{{кирилица|ѧсъ}} (малък юсъ, малка носовка) |900 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Yusu Maliy Yotirovaniy.png|йотиран малък юс]] |ѩ [йе^н] |{{кирилица|ѩсъ}} (іотиранъ малъкъ юсъ) | |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Yusu Bolshiy.png|голям юс, голяма носовка]] |ѫ [о^н]/[ъ^н] |{{кирилица|ѫсъ}} (голѣмъ юсъ, голѣма носовка) | |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Yusu Bolshiy Yotirovaniy.png|йотиран голям юс]] |ѭ [йо^н]/[йъ^н] |{{кирилица|ѭсъ}} (іотиранъ голѣмъ юсъ) | |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Ksi.png|ѯи]] |ѯ (ξ) [кс] |{{кирилица|ѯи}} (кси) |60 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Psi.png|ѱи]] |ѱ (ψ) [пс] |{{кирилица|ѱи}} (пси) |700 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Fita.png|ѳита]] |ѳ [θ] |{{кирилица|ѳита}} (тита; фита) |9 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Izhitsa.png|ѵжица]] |ѵ [ɪ] |{{кирилица|ѵжица}} (ижица) |400 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Izhitsa Okoviy.png|ѵжица оковы]] |(Ϋ) [ʏ] ѷ |ѵжица съ кєндима, ѷжица |400 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Koppa.png|копа]] |Ҁ, ҁ |{{кирилица|копа, ҁопа}} |90 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter Tvrido Otu.png|твърдо отъ]] |[от] |{{кирилица|отъ, ѿ}} |800 |--------------- | [[Файл:Early Cyrillic letter O.png|о]] | |ѽ |400 |} === Развитие през XII – XV в. === Славянското писмо се развива предимно на Балканите под силно гръцко влияние. Начинът на писане следва гръцкия модел, с характеристики като: * Поставяне на ударения: '''́''' – [[Остро ударение]]: така се изобразява ударението, когато то се пада на сричка, различна от последната; '''̀ '''– [[Тежко ударение]]: така се изобразява ударението, когато то пада на последната сричка. * Придихания: '''҆''' – [[Леко придихание]] – слага се вместо ударение на първата сричка, ако думата започва с гласна, както и на самостоятелни гласни. '''҅''' – [[Тежко придихание]] – използва се вместо леко придихание, само при съгласната Ѵ.<ref>[http://macedonia.kroraina.com/la/la4_1.html macedonia.kroraina.com]</ref> '''*''' или '''˜''' – [[тилда]] – поставяна върху понятия от абстрактен и възвишен характер (богъ, свети и т.н.), както и над буквите при употребата им като числа, преди въвеждането на арабската цифрова система. Някои звукови знаци / букви имат повече от една форма, например има широко Е и О (в началото на думите) и тесни варианти в средата на думите. Ї се пише преди гласна вместо И, а Ѡ се пише вместо О в началото на думите, ако е част от представка. У също има две форми, според това дали е в началото или в средата на думата. На западните Балкани кирилицата се използва в Босна и Херцеговина, в нецърковни текстове на разговорен език (дипломатическа и официална кореспонденция). В тази редакция на кирилицата отпадат редица букви (ѫ, ѧ и йотираните им версии, ѳ, ѯ, ѡ, а ѣ се използва за предаване на мекост). === Развитие през XV – XVIII в. === [[Файл:Novi testament 1563.jpg|мини|Протестантска библия на кирилица, Антун Далматин, Тюбинген, 1563 г.]] ==== България ==== С падането на България под османско владичество в края на XIV век книжовната дейност силно намалява и се свежда до ограничен брой ръкописни творби с религиозна тематика. Въпреки това има опити за печат на кирилица извън България – например през 16 век във [[Венеция]] работи печатницата на [[Божидар Вукович]], наследена от първия български издател и книжовник [[Яков Крайков]]. ==== Влашко ==== Кирилицата се използва активно във влашките княжества като азбука на използваните там два писмени езика – богослужебния [[църковнославянски език]] и [[Влахо-български грамоти|влахо-българския]] език, използван за всекидневни и административни цели. След 1600 г., кирилицата се използва за записване на [[Румънски език|влашки език]], като при това са добавени няколко нови букви ([[Ꙟ]] и [[џ]]). Тази версия на кирилицата се нарича [[румънска кирилица]] и остава единствената азбука на румънския език до средата на 19 век, когато е заменена с латиница. ==== Русия ==== На базата на [[старобългарски език|старославянската]] [[литература]], внесена предимно от [[България]], от XV век писмеността в Русия се развива като писменост на литургичния [[църковнославянски език]] с употреба и в административния, държавен език. След буквите Ѩ, Ѭ (отпаднали на руска почва още през ХІІ в.), отпада буквата Ѫ (която в руски звучи и се записва като „у“). Изчезват йотираните Ѥ и ІА, а буквата Ѧ обозначава звукосъчетанието „йа“ (даже когато този звук етимологично не произлиза от Ѧ). По време на [[Възраждане]]то в България, през XVIII – XIX в., като противостоене на засилената елинизация на българите, провеждана от гръцкото духовенство, влиянието на руския църковнославянски език в [[България]] се засилва и заедно с гореописаните особености започва да се използва по-широко. ==== Хърватско ==== Кирилицата е в редовна употреба в [[Хърватско]] и [[Босна]] през този период, заедно с глаголицата и (с нарастваща честота) латиницата. Основните средища за развитието на кирилицата са [[Дубровник]] (15 – 16 век) и централна [[Далмация]] (правна и историографска литература). През XVI – XVII век има оживена издателска дейност на кирилска литература във [[Венеция]] от страна на [[Францискански орден|францискански]] книжовници. В средата на XVI век в [[Бад Урах|Урах]], [[Германия]] работи хърватска [[Протестантство|протестантска]] печатница, която печата на кирилица и глаголица. === Развитие през 1700 – 1945 г. === През [[1708]] г. [[Русия|руският]] [[цар]] [[Петър I (Русия)|Петър I]] провежда реформа на писмената система, целяща улесняване на книгопечатането. Начертанията и типографското оформление на буквите копират тогавашния шрифт, използван в Холандия (раннобарокова антиква). Премахнати са писането на ударения и тилди, както и различните изписвания на букви в началото и средата на думите, буквеното означаване на числа е заменено с арабски цифри, пунктуацията е изравнена със западноевропейската. [[Файл:Dedication-stem.jpg|мини|ляво|1741 г. – „Стематография“, [[Христофор Жефарович]]]] Буквата Ѧ е заменена с Я, произлизаща от ръкописната форма на Ѧ, но и съвпадаща огледално с латинско R. От азбуката са изхвърлени буквите ѕ, ѯ, ѱ, ѵ, Ȣ. Изхвърлена е и буквата „з“ и е заменена с „s“, но след няколко години „s“ бива отново заменена със „з“. [[Файл:Geometria Slavenski Zemlemerie.jpg|мини|Първата книга на гражданска азбука – 1708 г.]] Тази латинизирана азбука (разработена в холандско печатарско ателие) е въведена като задължителна в Русия през 1708 г. под името [[Граждански шрифт|„гражданский шрифт“]]. Именно „гражданският шрифт“ е известен днес като „кирилица“ и е в основата на всички кирилски азбуки. Реформата на Петър I променя коренно развитието на руската азбука. Развитието на кирилицата прескача ренесансовия период от развитието на типографията в Западна Европа, и от средновековния етап, на който се намира дотогава, се изравнява с къснобароковата латинска типография. [[Азбука]]та, традиционно използвана в България до първата четвърт на ХІХ в., е старата форма на кирилицата, като в нея спорадично се използват и буквите Ћ и Џ, изобретени в Западна [[България]] и [[Сърбия]] през XIV – XV в. Гражданската азбука е усвоена първо от сърбите в [[Австро-Унгария]] (от т.нар. [[славяносръбски език]]) около 1780 г., а след това и в България (около 1830-те). Преминаването от старата кирилица към руската гражданска азбука е улеснено от материалното превъзходство на [[руска литература|руската литература]] (печатна преса, книгоиздаване) и от разпространените тогава [[Панславизъм|панславянски]] идеи. Българската гражданска азбука взема обратно от старата кирилица и буквата Ѫ, която липсва в руската, за сметка на това Ы и Э липсват в сравнение с руската версия. В началото на ХХ в. е създаден стандартен [[Украински език|украински]] и [[Беларуски език|беларуски]] правопис, базиран на тогавашната [[руска азбука]]. През 1945 г. е създаден и стандартен [[македонски език]] с писмена система, базирана на [[Сръбска азбука|сръбската азбука]]. Съвременната българска и руска кирилица добиват окончателната си форма, когато след [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]] в [[Русия]] биват изхвърлени буквите Ѣ и Ї, а Ъ спира да се изписва в края на думи, завършващи на твърда съгласна. Реформата е повторена в [[България]] през [[1945]] г., като в добавка отново е изхвърлена и буквата Ѫ.<ref>[http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/doc-salvija-barlieva-nelepo-e-da-se-tvardi-che-kirilicata-idva-ot-vizantija.html Десетилетия наред е било забранено да се твърди, че България е дала нещо на славянския свят].</ref> == Разпространение и разновидности == {{Основна|Списък на езици, използващи кирилица}} [[Файл:Cyrillic alphabet world distribution.svg|мини|Разпространение на кирилицата в световен мащаб. В тъмнозелено са показани страни, където кирилската азбука е основна азбука; в зелено – където се използва паралелно с друга азбука, като основна; в бледозелено – местата, където кирилицата е допълнително използвана писменост]] [[Файл:Romanian Cyrillic - Lord's Prayer text.svg|мини|300п|ляво|[[Румънски език|Румънски]] текст на кирилица от средата на 19 век]] Варианти на руския „[[граждански шрифт]]“ днес ползват книжовният [[български език]], [[руски език|руският]], [[беларуски език|беларуският]], [[украински език|украинският]], [[русински език|русинският]], т.нар. [[македонски език|македонски]], [[сръбски език|сръбският]] и неговите варианти в страните от бивша [[Югославия]], а също така [[монголски език|монголският]] и някои от езиците на страните от бившия [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] в [[Азия]] и [[Източна Европа]]. След разпадането на СССР, до 2018 г. от кирилицата в полза на латиницата са се отказали Молдова, Азербайджан, Узбекистан, Туркменистан. Казахстан също се отказва, като планира преходът към латиница (за казахския език) да завърши към 2025 г.<ref>[https://news.bg/world/kazahstan-kaza-sbogom-na-kirilitsata.html?utm_source=Push%20Notifications&utm_medium=article&utm_campaign=Още%20една%20държава%20се%20сбогува%20с%20кирилицата#comment-section Казахстан каза сбогом на кирилицата]</ref> ''Национални варианти на кирилицата:'' <span> </span>[[Българска азбука|Българска кирилица]], [[Беларуски език|Беларуска кирилица]], [[Румънска кирилица]], [[Сръбска азбука|Сръбска кирилица]], [[Македонска азбука|Македонска кирилица]], [[Руска азбука|Руска кирилица]], [[Украински език|Украинска кирилица]], [[Казахстански език|Казахстанска кирилица]], [[Киргизстански език|Киргизстанска кирилица]], [[Молдавски език|Молдавска кирилица]], [[Монголски език|Монголска кирилица]], [[Таджикски език|Таджикска кирилица]]. Кирилицата в първоначалния си вид се ползва в църковнославянския език, употребяван днес в редица православни църкви в Източна Европа. Хърватско-босненската кирилица не се използва, освен спорадично със стилистино-декоративна цел (вж. [[Босанчица]]). == Букви == {| class="wikitable" style="width:100%;" ! Буква !! Произношение !! Произход !! Езици |- | [[А|А, а]] | /[[Отворена предна незакръглена гласна|a]]/<ref group="б">На [[Чеченски език|чеченски]] и [[ингушки език]] – /[[Отворена задна незакръглена гласна|ɑ]]/ или /[[Междинна средна гласна|ə]]/.</ref> | IX век, от гръцката буква [[Алфа (буква)|Α]] | Всички |- | [[Б|Б, б]] | /[[звучна двуустнена преградна съгласна|b]]/<ref group="б">В много езици в краесловна позиция се обеззвучава до /[[Беззвучна двуустнена преградна съгласна;|p]]/. На [[Марийски език|марийски]] освен /b/ може да обозначава и звука /[[Звучна двуустнена проходна съгласна|β]]/.</ref> | IX век, от гръцката буква [[Бета (буква)|Β]] | Всички |- | [[В|В, в]] | /[[звучна устнено-зъбна проходна съгласна|v]]/<ref group="б">В [[Български език|българския]] и [[Руски език|руския]] в краесловна позиция или пред беззвучна съгласна се обеззвучава до /[[Беззвучна устнено-зъбна проходна съгласна;|f]]/. В [[Монголски език|монголския]], както и в краесловна позиция в [[Украински език|украинския]] се произнася като /[[Звучна лабилизирана заднонебна апроксимантна съгласна|w]]/.</ref> | IX век, от гръцката буква [[Бета (буква)|Β]] | Всички |- | [[Г|Г, г]] | /[[звучна заднонебна преградна съгласна|g]]/<ref group="б">В българския и руския в краесловна позиция или пред беззвучна съгласна се обеззвучава до /[[Беззвучна заднонебна преградна съгласна;|k]]/. В някои случаи в руския се произнася и като /[[Звучна устнено-зъбна проходна съгласна|v]]/ (наставките ''-ого'' и ''-его'', ''сегодня'') или /[[Беззвучна заднонебна проходна съгласна;|x]]/ (пред буквата ''к''). В [[Беларуски език|беларуския]], украинския и [[Русински език|русинския]] се произнася като /[[Звучна глотална проходна съгласна|ɦ]]/.</ref> | IX век, от гръцката буква [[Гама (буква)|Γ]] | Всички |- | [[Ґ|Ґ, ґ]] | /[[звучна заднонебна преградна съгласна|g]]/ | 1619 г., от кирилската буква [[Г]] | Украински, русински, беларуски |- | [[Д|Д, д]] | /[[звучна венечна преградна съгласна|d]]/<ref group="б">В много езици в краесловна позиция се обеззвучава до /[[Беззвучна венечна преградна съгласна;|t]]/.</ref> | IX век, от гръцката буква [[Делта|Δ]] | Всички |- | [[Ђ|Ђ, ђ]] | /[[звучна венечно-небна африкатна съгласна|dʑ]]/ | Началото на 19 век, като вариант на Ћ | [[Сръбски език|Сръбски]], [[Черногорски език|черногорски]] |- | [[Ѓ|Ѓ, ѓ]] | /[[звучна небна африкатна съгласна|ɟ]]/ | 1945, от кирилската буква [[Г]] с добавено [[остро ударение]] | [[Македонска литературна норма]] |- | [[Е|Е, е]] | /[[полузатворена предна незакръглена гласна|e]]/, /[[полуотворена предна незакръглена гласна|ɛ]]/<ref group="б">В руски и беларуски палатализира предходната съгласна или се произнася като /je/ или /jɛ/ в началото на думата или след гласна.</ref> | IX век, от гръцката буква [[Епсилон|Ε]] | Всички |- | [[Ё|Ё, ё]] | /jo/<ref group="б">След съгласна се произнася като /[[Полузатворена задна закръглена гласна|o]]/, но съгласната се палатализира.</ref> | 1795, от кирилската буква [[Е]] с добавен [[диерезис]] | Руски, беларуски, русински и много алтайски езици |- | [[Є|Є, є]] | /jo/<ref group="б">След съгласна се произнася като /[[Полузатворена задна закръглена гласна|o]]/, но съгласната се палатализира.</ref> | Краят на 18 век, от кирилската буква [[Е]] | Украински, русински, [[Хантийски език|хантийски]]; в сръбския до средата на 19 век |- | [[Ж|Ж, ж]] | /[[звучна венечно-небна шипяща съгласна|ʒ]]/<ref group="б">В руски и [[Дунгански език|дунгански]] – /[[Звучна задвенечна шипяща проходна съгласна|ʐ]]/, в [[Монголски език|монголски]] – /[[Беззвучна венечно-небна африкатна съгласна|t͡ʃ]]/.</ref> | IX век, от [[Глаголица|глаголическата]] буква [[живете]] (Ⰶ) | Всички |- | [[З|З, з]] | /[[звучна венечна шипяща проходна съгласна|z]]/<ref group="б">В много езици в краесловна позиция се обеззвучава до /[[Беззвучна венечна шипяща проходна съгласна;|s]]/.</ref> | IX век, от гръцката буква [[Зета (буква)|Ζ]] | Всички |- | З́, з́ | /ʒʲ/ | Краят на 20 век, от кирилската буква [[З]] с добавено остро ударение | [[Черногорски език|Черногорски]] |- | [[Ѕ|Ѕ, ѕ]] | /[[Звучна венечна африкатна съгласна|dz]]/ | IX век, отговаря на глаголическата буква дзело Ⰷ, начертанието е повлияно от гръцката буква стигма ('''Ϛ)''' | Македонска литературна норма |- | [[И|И, и]] | /[[Затворена предна незакръглена гласна|i]]/<ref group="б">В украински – /[[Затворена ненапрегната предна незакръглена гласна|ɪ]]/.</ref> | IX век, от гръцката буква [[Ета (буква)|Η]] | Всички без беларуски |- | [[І|І, і]] | /[[Затворена предна незакръглена гласна|i]]/ | IX век, от гръцката буква [[Йота|Ι]] | Украински, беларуски, русински, [[казахски език|казахски]], хакаски, [[коми (език)|коми]] |- | [[Ї|Ї, ї]] | /ji/ | 1885, от кирилската буква [[І]] с добавен диерезис | Украински, русински |- | [[Й|Й, й]] | /[[Небна апроксимантна съгласна|j]]/ | XVII век, от кирилската буква [[И]] | Б<span>ългарски, р</span>уски, украински, беларуски |- | [[Ј|Ј, ј]] | /[[Небна апроксимантна съгласна|j]]/<ref group="б">В [[Алтайски език|алтайски]] – /[[Звучна венечна африкатна съгласна|dz]]/.</ref> | XIX век, от [[Латиница|латинската]] буква [[J]] | Сръбски, азербайджански, алтайски, македонска литературна норма |- | [[К|К, к]] | /[[Беззвучнва заднонебна преградна съгласна|k]]/ | IX век, от гръцката буква [[Капа (буква)|Κ]] | Всички |- | [[Л|Л, л]] | /[[Венечна странична апроксимантна съгласна|l]]/<ref group="б">В българския – /[[Веларизирана венечна странична апроксимантна съгласна|ɫ]]/ освен пред „е“ и „и“ или при палатализация. В монголския – /[[Звучна венечна странична проходна съгласна|ɮ]]/.</ref> | IX век, от гръцката буква [[Ламбда|Λ]] | Всички |- | [[Љ|Љ, љ]] | /[[Палатална странична апроксимантна съгласна|ʎ]]/ | XIX век, лигатура на кирилските букви Л и Ь | Сръбски, македонска литературна норма |- | [[М|М, м]] | /[[Двуустнена носова съгласна|m]]/ | IX век, от гръцката буква [[Мю|Μ]] | Всички |- | [[Н|Н, н]] | /[[Венечна носова съгласна|n]]/<ref group="б">В руския, украинския и беларуския – /[[Зъбна носова съгласна|n̪]]/. При палатализация в българския се изменя до /[[Палатална зъбна съгласна|ɲ]]/.</ref> | IX век, от гръцката буква [[Ню|Ν]] | Всички |- | [[Њ|Њ, њ]] | /[[Палатална носова съгласна|ɲ]]/ | XIX век, лигатура на кирилските букви Н и Ь | Сръбски, македонска литературна норма |- | [[О|О, о]] | /[[Полузатворена задна закръглена гласна|o]]/<ref group="б">В руския в неударена позиция се редуцира до /[[Ненапрегнатоотворена средна гласна|ɐ]]/ или /[[Междинна средна гласна|ə]]/. В македонската литературна норма – /[[Полуотворена задна закръглена гласна|ɔ]]/.</ref> | IX век, от гръцката буква [[Омикрон|Ο]] | Всички |- | [[П|П, п]] | /[[беззвучна двуустнена преградна съгласна|p]]/ | IX век, от гръцката буква [[Пи (буква)|Π]] | Всички |- | [[Р|Р, р]] | /[[Венечна трептяща съгласна|r]]/ | IX век, от гръцката буква [[Ро|Ρ]] | Всички |- | [[С|С, с]] | /[[Беззвучна венечна проходна съгласна|s]]/ | IX век, от един от графичните варианти на гръцката буква [[Сигма|Ϲ]]<ref group="б">Латинската буква C има различен произход – от гръцката буква [[Гама (буква)|Γ]].</ref> | Всички |- | С́, с́ | /sʲ/ | Краят на 20 век, от кирилската буква [[С]] с добавено остро ударение | Черногорски |- | [[Т|Т, т]] | /[[Беззвучна венечна преградна съгласна|t]]/ | IX век, от гръцката буква [[Тау|Τ]] | Всички |- | [[Ћ|Ћ, ћ]] | /[[Беззвучна венечно-небна африкатна съгласна|tɕ]]/ |IX век, от глаголическата буква герв" (Ⰼ) | Сръбски, черногорски, [[Босненски език|босненски]] |- | [[Ќ|Ќ, ќ]] | /[[беззвучна небна прерадна съгласна|c]]/, /[[Беззвучна венечно-небна африкатна съгласна|tɕ]]/ | 1945, от кирилската буква [[К]] с добавено [[остро ударение]] | Македонска литературна норма |- | [[У|У, у]] | /[[Затворена задна закръглена гласна|u]]/ | XVIII век, от кирилския диграф [[Ук|оу]] | Всички |- | [[Ў|Ў, ў]] | /[[Ненапрегнато-затворена ненапрегнато-задна закръглена гласна|ʊ]]/<ref group="б">В заемки може да се произнася и като /[[Звучна устнено-заднонебна апроксимантна съгласна|w]]/.</ref> | 1870 година, от кирилската буква [[У]] | Беларуски, дунгански |- | [[Ф|Ф, ф]] | /[[беззвучна устнено-зъбна проходна съгласна|f]]/ | IX век, от гръцката буква [[Фи|Φ]] | Всички |- | [[Х|Х, х]] | /[[беззвучна заднонебна проходна съгласна|x]]/ | IX век, от гръцката буква [[Хи|Χ]] | Всички |- | [[Ц|Ц, ц]] | /[[беззвучна венечна африкатна съгласна|ts]]/ | IX век, от глаголическата буква [[ци]] (Ⱌ), която на свой ред е заета от еврейската буква цаде (''צ)'' | Всички |- | [[Ч|Ч, ч]] | /[[беззвучна венечно-небна африкатна съгласна|tʃ]]/<ref group="б">В руския – /[[Беззвучна венечно-небна африкатна съгласна|tɕ]]/ или по изключение /[[Беззвучна ретрорефлексна шипяща проходна съгласна|ʂ]]/.</ref> | IX век, от глаголическата буква [[черв]] (Ⱍ) | Всички |- |Џ, џ | |1945 |Македонска литературна норма, сръбски, черногорски, босненски |- | [[Ш|Ш, ш]] | /[[беззвучна венечно-небна шипяща проходна съгласна|ʃ]]/ | IX век, от глаголическата буква [[ша]] (Ⱎ), която на свой ред е заета от еврейската буква шин (''ש)'' | Всички |- | [[Щ|Щ, щ]] | /ʃt/<ref group="б">В руския – /[[Беззвучна венечно-небна шипяща проходна съгласна|ɕɕ]]/, в украинския и русинския – /ʃt͡ʃ/.</ref> | IX век, от глаголическата буква [[ща]] (Ⱋ) | Български, руски, украински, русински |- | [[Ъ|Ъ, ъ]] | /[[Междинната задна незакръглена гласна|ɤ̞]]/<ref group="б">В руския и осетинския няма фонетична стойност, а изпълнява правописна функция.</ref> | IX век, от гръцката буква [[Омикрон|Ο]] | Български, руски, осетински |- | [[Ь|Ь, ь]] | —<ref group="б">Обозначава палатализация на предходната съгласна.</ref> | IX век, от гръцката буква [[Омикрон|Ο]] | Всички |- | [[Э|Э, э]] | /[[полузатворена предна незакръглена гласна|e]]/, /[[полуотворена предна незакръглена гласна|ɛ]]/ | XIII век, от кирилската буква [[Е]] | Руски, беларуски |- | [[Ю|Ю, ю]] | /ju/ | IX век, от гръцката лигатура IǑ | Български, руски, украински, беларуски |- | [[Я|Я, я]] | /ja/ | XVIII век, от ръкописен вариант на кирилската буква [[Малък юс|Ѧ]] | Български, руски, украински, беларуски |} <references group="б"/> == Системи за транскрипция == {{раздел-мъниче}} * [[Транслитерация на български имена с латиница (1956)]] * [[Обтекаема система за транслитерация на българската кирилица]] == Компютърна поддръжка == {{основна|Кирилица (компютри)}} {{Вижте също|.бг}} По-слабото разпространение на кирилицата спрямо латиницата и фактът, че съвременните технологии се развиват в държави, използващи латиницата, намаляват количеството компютърни шрифтове за кирилица спрямо тези за латиница. При по-старите компютърни системи има проблеми с кодирането на кирилицата, като някои системи използват собствена кодировка, различаваща се съществено от другите. Част от българите използват писменост, базирана на латиницата (вижте [[шльокавица]]), за да комуникират през Интернет, в чат и по електронната поща. Подобен проблем съществува и в Русия, където правителството се опитва да противодейства с мерки като въвеждането на руски Интернет домейн на кирилица .рф. Първоначално заявеният .ру е отказан поради сходството с официалния домейн на Парагвай (.py). Стандартът [[Уикипедия:Уникод|Уникод]] предвижда два далеч не пълни кодови сегмента за старата кирилица, както и новата кирилица и свързаните с нея символи – [http://www.unicode.org/charts/PDF/U0400.pdf Кирилица] (от U+0400 до U+04FF) и [http://www.unicode.org/charts/PDF/U0500.pdf Кирилица – допълнение] (от U+0500 до U+052F). == Културно значение == {{раздел-мъниче}} * [[Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост]] * На кирилицата е наречена улица в квартал „[[Разсадник-Коньовица]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123947553|title=Кирилица}}) == Бележки == <references /> ; Цитирани източници * {{cite book | last = Бакалов | first = Георги | authorlink = Георги Бакалов (медиевист) | coauthors = Димитър Попов, Евгени Радушев, Емил Александров, Петър Ангелов, Пламен Павлов, Тотю Коев, Христо Матанов, Цветелин Степанов | year = 2003 | title = История на българите том I (От древността до края на XVI век) | publisher = ИК „Труд“ | location = София | isbn = 9545282894 | lang = }} * {{cite web | last = Димитър Хоматиан | authorlink = Димитър Хоматиан | year = 2013 | url = http://promacedonia.org/bugarash/ko/kratkozhitie.html | title = Кратко житие на Климент Охридски | work = promacedonia.org | publisher = promacedonia.org | accessdate = 15 юни 2013 | lang =}} * {{cite web | last = Zubrinic | first = Darko | year = 1995 | url = http://www.croatianhistory.net/etf/et04.html | title = Croatian Cyrillic Script | work = croatianhistory.net | publisher = croatianhistory.net | accessdate = 15 юни 2013 | lang = en }} == Външни препратки == {{Уикикниги|Как да си кирилизираме компютъра}} {{Уикикниги|Как да си кирилизираме мобилния телефон}} {{уикиизточник|Н6|Наредба 6 от 12.06.1995 г. за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език}} * [[Уикипедия:Уникод/2000]], таблици с номерата на знаците в [[Уникод]] * [http://localfonts.eu/cyrillic-alphabets-of-slavic-languages/ Cyrillic Alphabets of Slavic Languages] преглед на кирилските азбуки в славянските езици * [http://www.2cyr.com/decode/?lang=bg Универсален дешифратор за кирилица] – безплатна онлайн програма за възстановяване на неразбираеми кодирани текстове * [http://www.metodii.com/Romanization-BG-EN.pdf Romanization of Bulgarian and English] * [http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/doc-salvija-barlieva-nelepo-e-da-se-tvardi-che-kirilicata-idva-ot-vizantija.html ''Нелепо е да се твърди, че кирилицата идва от Византия!''] – доц. д-р Салвия Бърлиева. {{Писмености}} {{Български език}} [[Категория:Кирилица| ]] 3ulew2ynrtv6er9zvpnhrk2oh8aeh5i 0 20489 12435016 11741800 2024-12-08T17:06:55Z Carbonaro. 221440 12435016 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Семейство|Семейство (пояснение)}} '''Семейството''' ({{Lang|la|familia}}) е една от основните таксономични групи в [[класификация на организмите|класификацията на организмите]].<ref>[http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/семейство/ ibl.bas.bg]</ref> Таксономичният термин фамилия е използван за първи път от френския ботаник [[Пиер Маньол]] през [[1689]] г. == Бележки == <references /> {{мъниче|биология}} {{Таксономия}} [[Категория:Класификация на организмите]] nsdu7x1hjodaulskxzpzfg6vnk3mxob 0 20816 12435508 12431029 2024-12-09T08:27:13Z 176.222.8.31 12435508 wikitext text/x-wiki <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sportal.bg/news.php?news=489275|заглавие=Левски стана на 100 години!|достъп_дата=22 август 2015|дата=24 май 2014|труд=БГ Футбол|издател=sportal.bg|цитат=Днес, 24 май, футболен клуб Левски стана на 100 години. Точно на тази дата през 1914 година група млади студенти основават този клуб и решават да го кръстят на българския революционер Васил Левски.|език=}}</ref> == История == === Създаване (1914 – 1919) === [[Файл:Sports Club Levski plaque 1.jpg|мини|Паметна плоча за основаването на спортен клуб „Левски“ в градинката пред 22-ро СЕУ „Г. С. Раковски“]] Софийски спортен футболен клуб „Левски“ е основан през 1914 година от група от тридесетина младежи, гимназисти от втора мъжка гимназия, които играели футбол в местността „Могилката“ (днес градинката пред 22-ро училище до [[НДК]]).<ref name="History1914-1930">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1914-1930.html|заглавие=Години на романтика и идеализъм|труд=История на клуба 1914 – 1930 г.|издател=www.levski.bg|език=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120707010551/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1914-1930.html|архив_дата=7 юли 2012|достъп_дата=13 септември 2011|цитат=През пролетта на 1914 г.}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120707010551/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1914-1930.html|date=2012-07-07}}</ref> По предложение на един от основателите – [[Борис Василев (Боркиша)]] – клубът е кръстен на [[Апостол]]а на българската свобода – Васил Левски.<ref name="History1914-1930" /> По този начин през следобеда на 24 май 1914 г., в София Левски се превръща в шестия софийски тим след: Любен Каравелов (3 октомври 1912 г., от 19 септември 1920 [[Спортклуб (София)|Спортклуб]], от 25 октомври 1944 [[ПФК Септември (София)|Септември]]), [[Атлетик (София)|Атлетик]] (5 март 1913 г., от 4 ноември 1923 [[АС-23]]), [[ПФК Славия (София)|Славия]] (10 април 1913 г.), [[ФК`13 (София)|Футбол клуб]] (известен като ФК-13 – 6 октомври 1913 г., от 3 октомври 1944 Спартак) и [[Раковски (София)|Раковски]] ([[октомври]] 1913 г., от 3 октомври 1944 обединен с ФК-13 под името Спартак).<ref>“С „Левски“ по дългия път през времето“ – Стефан Нойков, София, 1994</ref> Официално клубът е регистриран на 24 май 1914 г., за негов председател е избран [[Владимир Григориев]], който заема поста до 1919 г.<ref name="History1914-1930" /> Със закупените през 1914 година от [[Румъния]] фланелки с вертикални жълти и червени райета и черни гащета тимът играе с тях до 1920 г.<ref name="History1914-1930" /> През юли месец на 1914 г. на игрище Славия се провежда и първият официален мач на отбора срещу резервите на ФК-13, загубен с 0:2.<ref name="History1914-1930" /> През август Левски побеждава резервите на Славия с 1:0.<ref name="History1914-1930" /> Следващият документиран мач на Левски, дал начало и на т.нар. Най-старо столично дерби с отбора на Славия, е изигран на 1 април 1915 г. и завършва със загуба – 0:1.<ref name="History1914-1930" /> В този период футболът не е популярен спорт в България и затова няма достатъчно информация за всички други играни мачове на Левски.<ref name="History1914-1930" /> Следват и годините на [[Първа световна война|Първата световна война]] и мобилизацията на младите мъже в България. С края на войната се променя отношението на цялата общественост към спорта, като дори самата държава започва да обръща повече внимание на тази дейност. Приема се и закон за регистрация на спортните дружества и така под номер 744 на 23 май 1919 г. официално е регистриран уставът на СК Левски.<ref>„50 години футбол в България“, София, 1960, стр.14</ref> === Столично първенство (1919 – 1923) === В годините между 1919 и 1920 г. тренировките на отбора се пренасят на плаца на VI софийски полк, където днес е паметникът „1300 години България“.<ref name="History1914-1930" /> Година по-късно Левски сменя цветовете на екипите си и започва да играе със сини фланелки и бели или черни гащета, в този момент Левски започва да става известен, като „сините“.<ref name="History1914-1930" /> През лятото на 1921 година е основана първата футболна лига в България – [[Първенство на София|Първенството на София]], администрирано от Софийска Спортна Лига (ССЛ). Левски е съучредител на лигата и за първи път тогава облича сините фланелки с бели гащета.<ref name="History1914-1930" /> Отборите в лигата са десет (но един от тях – България не изиграва нито един мач и записва девет служебни загуби). Първият шампионатен мач на Левски е на 18 септември 1921 г. срещу Атлетик (София), в който мач сините побеждават с 3:1.<ref name="History1914-1930" /> Минчо Качулев изработва първата клубна емблема през 1922 година. Тя представлява квадрат със син фон, в който е изписана стилизирано буквата „Л“.<ref name="CLUBSIMBOLS">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club | заглавие = От основаването до първата шампионска титла (1911 – 1932) | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.pfclevski.eu | език = | архив_дата = 2018-03-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180323030704/http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club }}</ref> Първото софийско първенство завършва със скандал и оттеглянето на четири от отбора, тези на: Левски, ФК-13, ОСК Слава и Победа, заради тенденциозно съдийство в поредица от мачове, ръководени главно от играчи на Славия и Атлетик.<ref name="History1920-1929">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=8 | заглавие =Двайсетте 1920 – 1929 | достъп_дата =13 септември 2011 | издател =www.levskifc.com | език = | архив_дата =2012-11-20 | архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20121120181839/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=8 }}</ref> Между 1922 – 1923 г. заради този скандал отборите на оттеглилите се отбори, а и на Жаботински сформират нов Софийски спортен съюз (ССС), като Левски печели всичките си мачове в него и става първенец.<ref name="History1920-1929" /> В другата лига (ССЛ) победители са „белите“ от Славия.<ref name="History1920-1929" /> През [[септември]] 1923 г. двете организации определят един общ първенец на София в мач между победителите в ССЛ и ССС.<ref name="History1920-1929" /> Първенците Левски и Славия се сблъскват на 23 септември 1923 г. и Левски побеждава драматично с 3:2.<ref name="History1920-1929" /> Левски става първият първенец на обединените организации, а по-късно печели надпреварата през 1924, 1925, 1929 и 1933 г.<ref name="History1914-1930" /> Първенецът на София получава правото да играе в турнира за [[Държавно първенство|Държавното първенство по футбол]]. Изявени играчи от този период са вратаря Петър Димитров – Вертер, [[Цветан Генев]] – Генерала, който е основен голмайстор на отбора, [[Александър Христов (футболист)|Александър Христов]] – Шкубата, братята [[Никола Мутафчиев (футболист)|Никола]] и [[Димитър Мутафчиев (футболист)|Димитър Мутафчиеви]].<ref name="History1914-1930" /> Футболистите на Левски са гръбнакът на националния отбор още при основаването му през 1924 г.<ref name="History1914-1930" /> [[Австрия|Австрийският]] треньор Леополд Нич включва девет играчи на „сините“ в първия международен мач, загубен от [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]] с 0:6.<ref name="History1914-1930" /> На [[Летни олимпийски игри 1924|Олимпийските игри в Париж]] през 1924 г. отборът е представен от девет играчи при загубата с 0:1 от [[Национален отбор по футбол на Република Ирландия|Ирландия]].<ref name="History1914-1930" /> Левски изиграва първия си международен мач на 1 юли 1923 г. срещу [[Румъния|румънския]] Триколорул от [[Букурещ]]. Хиляди зрители сядат на земята до самата странична линия, за да наблюдават мача и „синята победа“ над именития си съперник с 1:0. На 14 октомври 1923 г., Левски връща визитата и побеждава и в Букурещ с 4:2.<ref name="Триколорул">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lifesport.bg/news-14/info-5400/Левски.печели.първото.международно.отличие.за.България.срещу.румънците.от.Ромкомит/ | заглавие = Левски печели първото международно отличие срещу румънците от Ромкомит | достъп_дата = 13 септември 2011 | труд = Ретро спорт | издател = www.lifesport.bg | език = }}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Посрещането на тима в столицата е толкова тържествено, че от гарата до паметника на Апостола има факелно шествие, като пред клубната канцелария е поставена първата международна купа, спечелена от български отбор.<ref name="Триколорул" /> === Държавно първенство и Купа Улпия Сердика (1924 – 1933) === Първото издание на [[Държавно първенство|Държавното първенство по футбол]] е проведено през 1924 г. Левски, като отбор спечелил титлата в първенството на София, представлява града в първото издание, което обаче не завършва.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sportensvqt.com/?p=483 | заглавие = История на Първенството на България: | дата = 2011-09-1 | труд = Футболно първенство | издател = sportensvqt.com | език = }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Полуфиналният сблъсък между отборите на Левски и [[Владислав (Варна)]] се играе в София и завършва 0:0, мачът е игран без продължения поради настъпилата тъмнина. Владислав (Варна) отказва да преиграе срещата на следващия ден отново в София, и настоява преиграването да се състои във [[Варна]]. БНСФ определя нова дата за преиграване отново в София. Впоследствие променя решението си и дава възможност мачът да се състои във Варна, но само ако Владислав (Варна) и Северобългарската спортна федерация покрият разходите за това. В крайна сметка не се постига окончателно споразумение и втората полуфинална среща не е проведена. Държавен първенец за тази година не е излъчен. През тази година клубът се сдобива и с химн, композиран от [[Христо Маников]] по текст на [[Димитър Симидов]].<ref name="CLUBSIMBOLS" /> През 1925 година Левски се изправя отново срещу Владислав (Варна), като този път това е на финала на първенството. Мачът се играе на 30 август в София. Левски губи с 0:2 и първият шампион на България е Владислав (Варна).<ref name="History1920-1929" /> В годините от 1926 до 1933 г., Левски участва на пет турнира за купата Улпия Сердика. Първият се организира през есента на 1926 г. На финала се класират фаворитите Левски и Славия. Мачът се играе на 3 октомври на игрище „Юнак“. През първата част Славия играе по-добре и повежда, но след тотален обрат и два гола за сините, Левски става първият носител на купата.<ref name="Улпия Сердика">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=17 | заглавие = Купа „Улпия Сердика“ 1926 – 1932 | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120180908/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=17 }}</ref> Лятото на 1927 г. носи началото на втория турнир, той обаче се проточва изключително дълго чак до пролетта на 1928 г. Безпроблемно до края стигат отново – Левски и Славия.<ref name="Улпия Сердика" /> Мачът обаче не се играе поради протест на Левски за използване на нередовен състезател в състава на Славия, Софийската спортна федерация не уважава този протест с мотива, че турнирът не е официално състезание.<ref name="Улпия Сердика" /> На 3 октомври 1929 година Левски отново достига до финал на държавното първенство по футбол.<ref name="History1920-1929" /> Там отборът играе срещу пловдивския първенец [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]].<ref name="History1920-1929" /> Финалът отново е изгубен, този път с 0:1. След това отборът изиграва международни мачове през 1929 г., губейки с 0:1 от [[Галиполи (Истанбул)]] и печелейки с 6:0 срещу [[Кубан (Истанбул)]].<ref name="History1920-1929" /> През 1930 година на финалът за Улпия Сердика са отборите на ФК-13 (победил Славия) и отново Левски, като „сините“ печелят и този трети турнир с 2:0.<ref name="Улпия Сердика" /> Във финала четвъртият турнир през 1931 година на 4 август на игрище Славия, се срещат Левски и Славия.<ref name="Улпия Сердика" /> „Сините“ печелят убедително с 4:1 и печелят за трети път купата.<ref name="Улпия Сердика" /> Успехът на Левски поражда нов спор със Софийска спортна организация (ССО). Регламентът на турнира гласи, че клуб, спечелил три пъти по ред купата, я получава за постоянно. С мотив, че през 1928 г. не се е играл финал, ССО решава, че Левски не изпълнява това условие и отказва да му даде купата за постоянно.<ref name="Улпия Сердика" /> Петият турнир през 1932 отново среща на финал „сини“ и „бели“.<ref name="Улпия Сердика" /> Левски се стреми към нова победа, която би била трета поредна или общо четвърта, а това би им осигурило окончателно притежание на трофея.<ref name="Улпия Сердика" /> Левски отново побеждава, този път с 1:0. При награждаването ССО обявява, че през 1933 г. Левски следва да върне купата за новия турнир, тъй като е решила тя завинаги да е преходна. Тази новина е посрещната с протести от ръководството на Левски, като председателят на клуба д-р П. Стоянович връща Купата в началото на 1933 г. в ССО и заявява, че в знак на протест срещу нарушаване на първоначално приетия регламент Левски повече няма да играе в тази надпревара.<ref name="Улпия Сердика" /> === Първите отличия (1933 – 1944) === През тези години в България отборът на Левски се доказва като един от най-добрите родни отбори. Въпреки че показва голяма класа, „сините“ не успяват да се наложат на национално ниво.<ref name="History1914-1930" /> За деветте години от съществуването си Левски играе само в три от първенствата на България.<ref name="History1914-1930" /> Първото първенство не завършва, а на други две от тях е финалист. Всичко това се променя през [[Първенство на България по футбол 1933|1933]] година, когато Левски печели надпреварата за София и получава правото да се съревновава с най-добрите отбори от страната.<ref name="History1931–1940">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1931-1940.html | заглавие =Епохата на Капуй, Панчето, Танка, Жабчо... | достъп_дата =13 септември 2011 | труд =История на клуба 1931 – 1940 г | издател =www.levski.bg | цитат =През 1933 г. сините най-сетне извоюват първата си републиканска титла. | език = | архив_дата =2011-09-09 | архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20110909011247/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1931-1940.html }}</ref> На четвъртфинал се изправя срещу Борислав (Кюстендил) и го побеждава с 9:1, на полуфиналите е отстранен Ботев (Ямбол) с 4:2, а на финала на държавното първенство „сините“ побеждават [[Варна|варненския]] [[Шипченски сокол]] с 3:1.<ref name="Държавно">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/dp1933.html | заглавие = Държавно първенство – сезон 1933 г. | достъп_дата = 13 септември 2011 | дата = 17 март 2003 | труд = България на футболния глобус 1924 – 1970 | издател = www.bulgarian-football.com | език = }}</ref> Мачът се играе в [[София]] на 3 октомври 1933 г. Головете за успеха отбелязват [[Коста Жеков]], [[Асен Панчев]] и [[Асен Пешев]].<ref name="Държавно" /> Голмайстор на отбора е Асен Пешев с 27 гола.<ref name="History1931–1940" /> Следват няколко сезона, в които Левски не успява да се пребори в софийската лига, но все пак в този период отборът добива голяма популярност.<ref name="History1931–1940" /> Играчите на Левски са гръбнакът и на националния отбор на България, а звезда на българския футбол е нападателят Асен Пешев.<ref name="History1931–1940" /> С огромен принос са също Асен Панчев – Панчето, Борислав Габровски, Михаил Лозанов – Танка, Константин Ефремов – Жабчо.<ref name="History1931–1940" /> Те подпомагат спечелването на Балканската купа от националите през 1932 година.<ref name="History1931–1940" /> През 1936 година отборът провежда международно турне, посещавайки за приятелски мачове [[Германия]], [[Полша]] и [[Балтийски страни|Балтийските страни]].<ref name="асд">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club | заглавие = История на клуба | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.pfclevski.eu | език = | архив_дата = 2018-03-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180323030704/http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club }}</ref> Все пак „сините“ отново стават шампиони през 1937 година, побеждавайки на финала [[ФК Дунав (Русе)|Левски (Русе)]] с 1:1 и 3:0.<ref name="History1931–1940" /> По пътя към успеха са отстранени Левски (Дупница) със 7:1 и Ботев (Пловдив) с 1:0. Следващата година Държавното първенство преминава под формата на Национална дивизия, като просъществува в тази форма само три сезона: [[Първенство на България по футбол 1938|1938]], [[Първенство на България по футбол 1939|1939]], [[Първенство на България по футбол 1940|1940]].<ref name="Тридесетт">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=9 | заглавие = Тридесетт 1930 – 1939 | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | цитат = През 30-те години „Левски“ печели първата си държавна титла. | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120180346/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=9 }}</ref> Първите две първенства са отчайващи за Левски, отборът завършва на седма и веднъж на шеста позиция. През 1940 г. Левски показва добра и резултатна игра, но в края на шампионата остава на точка от шампионите от ЖСК (София). 1941 година е най-слабото класиране на Левски в първенството на София, като отборът завършва на четвърта позиция след тимовете на: ФК-13 (София), Славия (София) и ЖСК (София), като от тази година първите три отбора участват в надпреварата за Държавното първенство. През [[Първенство на България по футбол 1942|1942]] година, Държавното първенство вече е в турнирен формат, а в пределите на България се връщат [[Вардарска Македония]], [[Егейска Македония]] и [[Беломорска Тракия]], а отборът на Левски печели третата си шампионска титла, побеждавайки на финала на Държавното първенство [[Македония (Скопие)]] с 2:0 и 1:0 с голове на [[Божин Ласков]].<ref name="сезон 1942">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/dp1942.html | заглавие = Държавно първенство – сезон 1942 г. | достъп_дата = 13 септември 2011 | дата = 19 март 2003 | труд = България на футболния глобус 1924 – 1970 | издател = www.bulgarian-football.com | език = }}</ref> „Сините“ достигат финала след отстраняване на: Ботев (Пловдив) и Атлетик (Дупница) с 5:2, на полуфинал е победен Тича (Варна) с 4:0 и 2:0.<ref name="History1931–1940" /> Същата година Левски завоюва и първия си дубъл, ставайки носител и на [[Царска купа|Царската купа]] (за която се провежда самостоятелен турнир от [[Царска купа 1938|1938]] г.) след служебна победа на финала над [[Спортклуб (Пловдив)]] с 3:0, като в 80 минута при резултат 1:3 футболистите на Спортклуб (Пловдив), недоволни от съдийско решение, напускат терена и губят служебно.<ref>Георги Манов: 85 години „Левски“ – енциклопедичен справочник 1914 – 1999, РИК Левски – 1999</ref> На полуфинал е отстранен СП (Плевен) след 3:3 и преиграване 2:1, а на четвъртфинала Левски разгромява България (Хасково) с 6:0. През тази година Левски завоюва първия си дубъл.<ref name="History1941-1950" /> 1943 г. носи поредната титла в Първенството на София,<ref name="History1931–1940" /> в турнирът за Държавното първенство, обаче Левски е отстранен от един от подгласниците си във финалния двубой, а именно две загуби с по 1:0 от Славия.<ref name="асддс">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/dp1943.html | заглавие = Държавно първенство – сезон 1943 г. | достъп_дата = 19 март 2003 | дата = 19 март 2003 | труд = България на футболния глобус 1924 – 1970 | език = }}</ref> До финала са отстранени: Атлетик (Дупница) с 2:1 и 4:1 и ЖСК (София) след 2:2 и 2:1.<ref name="асддс" /> В Първенството на София през 1944 година Левски завършва на трето място. В Държавното първенство Левски отстранява Славия с 4:3 и 1:0 и Виктория 23 (Видин) с 9:2 и служебно 3:0. Изтеглен е жребият за четвъртфиналите, в който Левски трябва да срещне Шипченски сокол (Варна), но мачовете не са изиграни поради политическата обстановка в страната по време на събитията около 9 септември 1944 година. Първенството е прекратено и държавен първенец за [[Първенство на България по футбол 1944|1944]] година не е излъчен.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/dp1944.html | заглавие = Държавно първенство – сезон 1944 г. | достъп_дата = 19 март 2003 | дата = 19 март 2003 | труд = България на футболния глобус 1924 – 1970 | език = }}</ref> === Краят на войната (1945 – 1949) === Изненадващо [[Втора световна война|Втората световна война]] и [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийският преврат]] не оказват влияние върху доминантната позиция на Левски в българския футбол като дори я засилват – това десетилетие е най-успешното за клуба.<ref name="History1941-1950">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1941-1950.html | заглавие = Без конкуренция | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1941 – 1950 г. | издател = www.levski.bg | цитат = Най-успешното и драматично десетилетие за отбора. | език = | архив_дата = 2011-09-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110909044705/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1941-1950.html }}</ref> През тези години основен конкурент на Левски е тимът на [[Локомотив (София)]], един от най-класните клубове през 1940-те, който печели титлата през [[Първенство на България по футбол 1940|1940]] и [[Първенство на България по футбол 1945|1945]] (през 1945 г. Левски отпада на осминафинал от Спортист (София), който по-късно ще загуби финала срещу железничарския отбор), а през [[Първенство на България по футбол 1946|1946]] и [[Първенство на България по футбол 1947|1947]] е финалист именно срещу Левски.<ref name="Държавно121">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archiveindex.html | заглавие = Първенство на България (1924 – 2007) | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = БЪЛГАРСКИЯТ ФУТБОЛЕН АРХИВ | издател = www.bulgarian-football.com | език = | архив_дата = 2008-02-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080205022428/http://www.bulgarian-football.com/bg/archiveindex.html }}</ref> „Сините“ печелят титлата и купата на страната през 1946, [[Първенство на България по футбол 1947|1947]] и [[Първенство на България по футбол 1948/49|1949]] г., като през сезон 1948/1949 г. завършват без загубен мач.<ref name="History1941-1950" /> В годините [[Купа на Съветската армия 1946|1946]], [[Купа на Съветската армия 1947|1947]] и [[Купа на Съветската армия 1949|1949]] отборът завоюва и Купата на Съветската армия, като по този начин става първият отбор, който я печели три пъти.<ref name="1940-1949">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=10|заглавие=Четиридесетте 1940 – 1949|издател=www.levskifc.com|език=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121120180807/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=10|архив_дата=2012-11-20|достъп_дата=14 септември 2011}}</ref> [[Файл:The eternal derby of bulgarian football.png|мини|150x150пкс|Бъдещото съперничество между отборът на ЛЕВСКИ и този на ЦДНВ.]] Въпреки големите промени и реорганизацията на футбола в България – преструктурирането на Държавното първенство първо в [[Републиканско първенство]], след това в А футболна група и на [[Царска купа|Царската купа]] в Купа на Съветската армия 1940-те години се оказват едни от най-успешните за тима.<ref name="History1941-1950" /> Известните играчи през този период са: Димитър Дойчинов, Арсен Димитров – Ацко, Божин Ласков – Попето, Борислав Цветков – Жук, Любомир Алдев, Любомир Хранов – Мистри, Атанас Динев – Насо.<ref name="History1941-1950" /> На 27 август 1949 г. Централният комитет на Българската комунистическа партия взема решение за реорганизация на физкултурното движение в България по съветски модел. На 27 септември Върховният комитет за физкултура и спорт (ВКФС) предприема конкретни действия за нейното прилагане. По подобие на структурата в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съюза на съветските социалистически републики]] (СССР) и в [[Народна република България]] (НРБ) се образуват Доброволни спортни организации на ведомствен принцип към съответните отраслови профсъюзи. В началото на сезон [[Първенство на България по футбол 1950|1949/1950]] по нищо не личи, че започва най-тежкото десетилетие в историята на клуба.<ref name="History1951–1960">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1951-1960.html | заглавие = Затишие пред буря | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1951 – 1960 г. | издател = www.levski.bg | цитат = За разлика от предишното десетилетие 50-те години не предлагат особено богати емоции на левскарите. | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908022218/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1951-1960.html }}</ref> Отборът бързо повежда в класирането след два изиграни кръга и тогава изненадващо първенството е спряно.<ref name="1950-1959">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=11 | заглавие = Петдесетте 1950 – 1959 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120181713/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=11 }}</ref> Взето е решение новият шампионат да се провежда както в СССР по системата пролет – есен и да започне през месец март следващата година.<ref name="1950-1959" /> През есента на 1949 г. са уредени квалификационни турнири за определяне състава на А РФГ, в която се играе по системата пролет – есен. Левски печели квалификационния турнир, а бъдещият му „вечен“ съперник ЦДНВ (София) не успява да се класира за новоучредената А РФГ. === Годините на зараждащото се съперничество (1950 – 1962) === В контраст на непопулярността на това решение 1950-те години на 20 век започват с нова седма титла за Левски, спечелена през [[А група 1950|1950]] година.<ref name="1950-1959" /> Доброто начало се оказва илюзорно и 50-те и ранните 60-те години на 20 век са най-злощастните за отбора, в които той три пъти завършва на пето място: [[А група 1952|1952]], [[А група 1954|1954]] и [[А група 1955|1955]], а през [[А група 1962/63|1963]] достига дъното с шеста позиция в края на първенството.<ref name="Държавно121" /> След поредната осма титла, спечелена през [[Първенство на България по футбол 1953|1953]] година, настъпва „сух“ период без шампионски успехи, който продължава повече от десетилетие.<ref name="Съперничеството">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club | заглавие = Годините на зараждащото се съперничество (1950 – 1968) | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.pfclevski.eu | език = | архив_дата = 2018-03-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180323030704/http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club }}</ref> През тези години в българското първенство доминира създаденият през 1948 година отбор на войската, който печели девет поредни титли, не без помощта на "народната власт"<ref name="1950-1959" /> През сезон [[А група 1953|1953]] Левски печели титлата. Сезонът остава в историята с няколко странни решения на БКП, наложени на футболната общественост. В първите няколко кръга националният отбор участва в първенството. В последствие в няколко мача противниците на Левски имат право да ползват играчи на ОСГ (бъдещото цска), а мачът на ОСГ с Ботев не се играе, защото военните привикват играчите на Ботев на учение. Въпреки всичко <ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.iffhs.de/?a413f0e03790c443e0f40390b41be8b01905fdcdc3bfcdc0aec70aeedb883ccb05ff1d|заглавие=Europe's Club of the Century|труд=Top 200|издател=www.iffhs.de|език=en|достъп_дата=13 септември 2011}}</ref>„синият“ тим завършва с точка преднина пред опонента си, въпреки допуснатата загуба в последния кръг. В същото време "Левски" е господар в турнира " Купата на Съветската армия през [[Купа на Съветската армия 1956|1956]], [[Купа на Съветската армия 1957|1957]] и [[Купа на Съветската армия 1958/59|1959]].<ref name="1950-1959" /> Тези години са и едни от най-тежките, защото игрище „Левски“ е национализирано от държавата, с цел на негово място да бъде изграден национален стадион. Състоянието се влошава, тъй като отборът се сблъсква и с много проблеми, свързани с т.нар. „спортно райониране“, заради което футболистите са принудени да сменят често местата, на които тренират и провеждат мачовете си, като често играят на игрища почти без публика поради липса на зрителски трибуни.<ref name="Съперничеството" /> Въпреки че през 1957 година името на отбора е сменено отново на Левски вследствие на започналата [[десталинизация]] в България, отборът продължава да търси своя образ отпреди войната.<ref name="Съперничеството" /> Малко по-малко към края на 50-те години в Левски започват да изгряват имената на Стефан Абаджиев – Теко, Христо Илиев – Патрата, Иван Дервентски, Димитър Йорданов – Кукуша, Александър Костов, Георги Соколов – Соколето.<ref name="History1941-1950" /> === Левски и неговото „Атомно нападение“ (1963 – 1968) === През 1963 година официално е открит новият стадион „Левски“ в столичния район [[Подуяне]].<ref name="Съперничеството" /> През 1960-те години изгряват звездите на няколко легендарни за отбора футболисти – Георги Аспарухов, [[Георги Соколов]], [[Бисер Михайлов]], [[Кирил Ивков]], [[Иван Вуцов]] и [[Александър Костов]], с тяхна помощ отборът с треньор [[Чехословакия|чехословашкия]] специалист [[Рудолф Витлачил]] става шампион след дванадесетгодишно прекъсване през [[А група 1964/65|1965]] година.<ref name="History1961-1970">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1961-1970.html | заглавие = Фиеста в синьо | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1961 – 1970 г. | издател = www.levski.bg | цитат = Изгрява звездата на Георги Аспарухов–Гунди. | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908034159/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1961-1970.html }}</ref> През есента на същата година е и дебюта на отбора в [[Европейски клубни турнири по футбол|европейските клубни турнири]] – на 12 септември 1965 г. Левски губи първия си мач срещу [[Швеция|шведския]] [[Юргорден]] с 1:2, но по-късно го отстранява след победа в реванша в София с 6:0 на 3 октомври 1965 година.<ref name="EU">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1965-1966/kupa-na-evropeiskite-shampioni/rezultati/ | заглавие = Сезон 1965 – 1966 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> В следващия кръг на турнира за [[Купа на европейските шампиони|Купата на европейските шампиони]] са сблъсъците с [[Португалия|португалския]] [[Бенфика Лисабон]], воден от [[Еузебио]], в които Левски е отстранен след 2:2 и 2:3.<ref name="EU" /> До края на десетилетието „сините“ успяват за завоюват още една шампионска титла през [[А група 1967/68|1968]] година и една купа на страната през [[Купа на Съветската армия 1966/67|1967]] година. След която отборът е отстранен от [[Италия|италианския]] [[Милан]] в турнира за [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на купи]] след силна игра и 1:1 в София и загуба с 1:5 в [[Милано]].<ref name="EU1">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1967-1968/ | заглавие = Сезон 1967 – 1968 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> Въпреки че 60-те години не са най-успешните за Левски (но донякъде поради много силната конкуренция в българския футбол през този период), отборът събира в атака нападатели, като Димитър Йорданов (Кукуша), Александър Димитров Костов, Христо Илиев (Патрата), Георги Апостолов Соколов (Соколето), Цветан Веселинов (Меци) и легендата на клуба Георги Аспарухов (Гунди),<ref name="History1961-1970" /> които се запомнят като „Атомното нападение“.<ref name="ВечноСинитеБройПърви">Списание „Вечно Сините“, брой първи ноември 1999 г., стр. 41 – Сини Легенди: Тимът с атомното нападение (1954 – 1968)</ref> С тези футболисти отборът на Левски пълни стадионите в България с по 40 – 50 000 зрители.<ref name="ВечноСинитеБройПърви" /> Титулярният състав по това време е:<br>1 – [[Бисер Михайлов]], 2 – [[Стоичко Пешев]], 3 – [[Иван Вуцов]], 4 – [[Стефан Аладжов]], 5 – [[Кирил Ивков]], 6 – [[Александър Манолов (футболист)|Александър Манолов]], 7 – [[Цветан Веселинов]], 8 – [[Георги Соколов]], 9 – [[Георги Аспарухов]], 10 – [[Христо Илиев (футболист)|Христо Илиев]] ([[Янко Кирилов]]), 11 – [[Александър Костов]].<ref>[https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/358/Image_4069358_128.jpg cache2.24chasa.bg]</ref> В тези години се заражда и голямото съперничество между отбора на Левски и този на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. Мачовете между двата противника винаги са много напрегнати и ожесточени, поради което са наречени „Вечното дерби на българския футбол“. На 17 ноември 1968 г., в годината, в която ЦСКА са върху крилете на успеха и стават шампиони, Левски отбелязват една от най-големите победи над съперника си, побеждавайки го със 7:2,<ref name="History1961-1970" /> а пресата по това време определя мача като „урокът на Левски“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=331993 | заглавие = „От скрина“: 7:2 (1968) | достъп_дата = 27 октомври 2011 | фамилно_име = Друмчев | първо_име = Филип | дата = 27 октомври 2011 | труд = БГ Футбол | издател = www.sportal.bg | цитат = За мнозина фенове на Левски разгромът над ЦСКА от 1968 година със 7:2 е най-ценният от всички във Вечното дерби. | език = | архив_дата = 2011-10-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20111028100529/http://football.sportal.bg/news.php?news=331993 }}</ref> === Левски – Спартак (1969 – 1984) === В края на 60-те години на ХХ век идва нова вълна на реформи в българския футбол, част от които са масовите обединения на клубове.<ref name="LevskiVitosha">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club | заглавие = Левски-Спартак и Витоша (1969 – 1990) | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.pfclevski.eu | език = | архив_дата = 2018-03-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180323030704/http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club }}</ref> Така на 22 януари 1969 година „Левски“ е обединен с отбора на [[Спартак (София)|„Спартак“]]. Името на клуба се променя на „Левски – Спартак“.<ref name="LevskiVitosha" /> Това е повратна точка в цялата история на клуба.<ref name="LevskiVitosha" /><ref name="LevskiVitosha" /> Смята се, че решението за обединението е политическо. Според [[Добромир Жечев]] идеята е била „Спартак“ – ведомствен клуб на МВР, добър, но с шепа привърженици, да се обедини с „Левски“, наричан „отбора на народа“, с огромна публика.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/sport/article/2288170|заглавие=Добромир Жечев:Играх срещу Пеле твърдо, но не и грубо|фамилно_име=Папазян|първо_име=Едуард|дата=9 септември 2013|труд=24chasa.bg|достъп_дата=26 март 2024}}</ref> [[Файл:Voin Voinov.jpg|ляво|180п|мини|[[Войн Войнов]] е един от футболистите с основна заслуга за силните изяви на Левски през 1970-те години на 20 век]] През 1970 година отборът печели поредния си дубъл, триумфирайки в шампионата и в турнира за Купата на Съветската армия.<ref name="History1971–1980">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1971-1980.html|заглавие=Силни в България, силни и в Европа|труд=История на клуба 1971 – 1980 г.|език=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120415082231/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1971-1980.html|архив_дата=2012-04-15|достъп_дата=13 септември 2011|цитат=Десетилетието започва ужасяващо.}}</ref> Същата година в европейските клубни турнири отборът достига до четвъртфинал за [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на купи]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://levskisofia.info/season-1969-1970/ | заглавие = Сезон 1969/1970 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> Успехите на отбора обаче са помрачени от трагедията със смъртта на Георги Аспарухов и Никола Котков, които загиват в автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 година.<ref name="History1971–1980" /> Дълбока спортно-техническа промяна за клуба е тази, че ако през досегашното му съществуване е разчитал на собствените си възпитаници от ДЮШ, то през 1970-те в отбора навлизат много футболисти, продукт на други школи: от Спартак (София) (някои от които се превръщат в легенди на клуба): първо [[Стефан Аладжов]], осемнадесет годишният [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] (всъщност юноша на [[Септември (София)]], който е изиграл само един сезон за Спартак (София), [[Добромир Жечев|Добромир Жечев – Бобата]], [[Милко Гайдарски|Милко Гайдарски – Пилето]], [[Васил Митков|Васил Митков – Шопа]], [[Людмил Горанов]], [[Михаил Гьонин]], [[Георги Цветков (футболист)|Георги Цветков – Цупето]], [[Иван Стоянов (футболист, р.1949)|Иван Стоянов – Типеца]], юношите на Марек [[Кирил Миланов]], Спартак (Плевен) [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]] и [[Тодор Барзов]], на Черноморец (Бургас) [[Руси Гочев]], на [[Ком (Годеч)]] Стефан Павлов, а от юношите на самия отбор изгряват имената само на [[Войн Войнов]], [[Георги Тодоров]], [[Цветан Веселинов]].<ref name="History1971–1980" /> Тези играчи извоюват титлите през 1974, [[А група 1976/77|1977]] и [[А група 1978/79|1979]] г. и купата на България през [[Купа на Съветската армия 1970/71|1971]], [[Купа на Съветската армия 1975/76|1976]], [[Купа на Съветската армия 1976/77|1977]] и [[Купа на Съветската армия 1978/79|1979]] г.<ref name="History1971–1980" /> След средата на 1970-те, Левски достига още два пъти до четвъртфинали в европейските клубни турнири.<ref name="History1971–1980" /> През 1976 година в турнира за Купата на УЕФА Левски отстранява последователно Ескишехирспор (Ескишехир) след две победи, [[МСВ Дуисбург]] с победа 2:1 в София. На осминафиналите отборът среща Аякс Амстердам, първият мач „сините“ губят с 2:1 в [[Амстердам]], но отстраняват нидерландците след 2:1 в София и 5:3 при изпълнение на дузпи. Три месеца по-късно, на четвъртфиналите Левски побеждава Барселона с 5:4, но отпада от турнира след загуба с 4:0 в [[Испания]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1975-1976/kupa-na-uefa/rezultati/ | заглавие = Купа на УЕФА | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> С рекордните победи 12:2 и 7:1, Левски отстранява Рейпас Лахти в турнира за Купата на националните купи.<ref name="EU1976">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1976-1977/kupa-na-nositelite-na-kupi/rezultati/ | заглавие = Купа на носителите на купи | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> Следва отстраняване на ФК Боавища след загуба в Португалия с 3:1 и победа с 2:0 в София.<ref name="EU1976" /> На четвъртфиналите Левски побеждава Атлетико (Мадрид) с 2:1 в София, но отпада от турнира след загуба като гост с 2:0.<ref name="EU1976" /> 80-те години на ХХ век не започват добре за Левски, въпреки отстраняването на [[Динамо Киев]] през 1980 г. в турнира за Купата на УЕФА.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1980-1981/kupa-na-uefa/rezultati/ | заглавие = Купа на УЕФА | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = levskisofia.info | език = }}</ref> Във вътрешното първенство „сините“ завършват на трето място през [[А група 1979/80|1980]] и втори през [[А група 1980/81|1981]], [[А група 1981/82|1982]] и [[А група 1982/83|1983]] г. Все пак в средата и в края на десетилетието Левски с [[Наско Сираков]] и [[Николай Илиев (футболист)|Ники Илиев]] в състава си, постигат поредица успехи – шампион на страната през [[А група 1983/84|1984]], [[А група 1984/85|1985]] и [[А група 1987/88|1988]], отстраняване на германския [[Щутгарт]] в европейските турнири две години поред – 1983 и 1984.<ref name="History1981-1990">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1981-1990.html | заглавие = Поколението, което забавляваше себе си и публиката | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1981 – 1990 г. | издател = www.levski.bg | цитат = Цяла плеяда от таланти забавляваше запалянковците... | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908060257/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1981-1990.html }}</ref> В турнира за Купата на България (наследник на Купата на Съветската армия) отборът печели купата през [[Купа на НРБ по футбол 1981/82|1982]] (все още като неофициален турнир) и [[Купа на НРБ по футбол 1983/84|1984]] след победи съответно с 4:0 над ЦСКА и над Ботев (Пд) с 1:0.<ref name="1980-1989" /> След тези успехи, през 1984 година, Левски успява да спечели безпрецедентен требъл, спечелвайки освен първенството и Купата на Съветската армия, но и новосъздадената Купа на НРБ в един сезон.<ref name="асд" /> === Витоша – таланти и скандали (1985 – 1989) === [[Файл:Emo spasov.jpg|180п|мини|[[Емил Спасов]] е един от футболистите на Левски през 1980-те, който с отбора на „сините“ има шест шампионски титли и пет купи на страната]] В началото на 80-те години на ХХ век от детско-юношеската школа на клуба излиза поредна генерация млади звезди, постигнали успехи не само в клуба, но и с националния отбор, като [[Петър Курдов]], [[Емил Спасов]], [[Михаил Вълчев]], [[Емил Велев]], Наско Сираков, Николай Илиев, [[Борислав Михайлов]] и [[Божидар Искренов]].<ref name="асд" /> Малко преди средата на десетилетието в годините от 1983 до 1985 г., Левски постига серия от седем поредни мача с победи над основния си съперник ЦСКА.<ref>Списание „Вечно Сините“, брой трети декември 1999 г., стр. 47 – Сини Легенди: Тимът с прекършените криле (1980 – 1989)</ref> Освен това отборът триумфира като шампион през 1985 година.<ref name="History1971–1980" /> След това десетилетието е помрачено от финала за Купата на България, игран на 19 юни 1985 година. След много грубости и сблъсъци между футболисти на ЦСКА и Левски, Централният комитет на БКП взима решение за [[Реформа на българския футбол (1985)|разформироването на двата отбора]].<ref name="History1971–1980" /> Месец по-късно на мястото на отборите се създават нови. На мястото на Левски – Спартак е създаден Витоша, а на ЦСКА – Средец.<ref name="History1971–1980" /> На следващата година срещу Средец (София) (ЦСКА) на финала за Купата на НРБ, Витоша печели с 2:1.<ref name="1980-1989">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=14 | заглавие = Осемдесетте 1980 – 1989 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120181727/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=14 }}</ref> Отборът достига и до четвъртфинал за Купата на националните купи през 1987 година, където след две загуби с по 2:0 от [[Реал (Сарагоса)]] напуска надпреварата.<ref name="EU1987">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1986-1987/kupa-na-nositelite-na-kupi/rezultati/ | заглавие = Купа на носителите на купи сезон 1986/1987 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> През 1987 година Витоша печели Купата на Съветската армия след 3:2 срещу Спартак (Плевен).<ref name="асд" /> На следващата година отборът е шампион на България и отново взима Купата на Съветската армия, след два гола на Наско Сираков на финала срещу Черно море (Варна).<ref name="асд" /> Година по-късно, през [[А група 1988/89|1989]] „сините“ завършват на второ място в шампионата на десет точки след [[ЦФКА „Средец“]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/apfg/1988-89.html | заглавие = „А“ Републиканска футболна група сезон 1988/89 - Крайно класиране| достъп_дата = 14 септември 2011| дата = 17 юни 2006 | труд = Първенство на България (1924 – 2007) | издател = www.bulgarian-football.com | език = }}</ref> През 1989 година в турнира за Купата на УЕФА, Витоша е отстранен от белгийския Антверпен, след като мачът в София завършва 0:0, а на реванша „сините“ губят с 4:3, въпреки че до 89 минута водят с 3:1 (мач с рядко срещаното за времето си седемминутно добавено време).<ref name="SAMO">Списание „Само Левски“, брой четвърти (34) 15 – 25 май 2002 г., стр. 23 – Програмите на Левски: Милан ни изнася лекция, Антверпен ни разплака</ref> След промените от 10 ноември 1989 г. отборът връща името си Левски – Спартак, но само за два месеца. На 30 януари 1990 г. клубът търпи разформирова, след което отборът на Спартак (София) се отделя като самостоятелно дружество, а сините връщат оригиналното си име – Левски.<ref name="асд" /> === Върхове и разочарования (1990 – 1998) === Първите години след промените в България са изключително тежки. Отборът е в тежка финансова и управленческа криза, не може да играе и на собствения си стадион, регистрира четвърто място през [[А група 1989/90|1990]] и шесто през [[А група 1990/91|1991]]. Въпреки слабото начало в годините след промените отборът изгражда един от най-силните състави на Левски в историята.<ref name="History1991-2000">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1991-2000.html | заглавие = Питайте Рейнджърс, питайте и ЦСКА | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1991 – 2000 г. | издател = www.levski.bg | цитат = Следващата есен сините разгромяват ЦСКА със 7:1 на националния стадион, като четири от попаденията са на Наско Сираков. | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908022528/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1991-2000.html }}</ref> Това става докато президент на клуба е [[Томас Лафчис]].<ref name="History1991-2000" /> Под ръководството на треньорите [[Иван Вутов]] и по-късно на [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]] „сините“ печелят за първи път три поредни титли ([[А група 1992/93|1993]], [[А група 1993/94|1994]] и [[А група 1994/95|1995]] г.) и три купи на страната ([[Купа на България по футбол 1990/91|1991]], [[Купа на България по футбол 1991/92|1992]] и [[Купа на България по футбол 1993/94|1994]] година).<ref name="асд" /> През сезон 1993/94 съвсем малко не достига на отбора за да влезе в групите на новосъздадената [[Шампионска лига]] (в тогавашния ѝ формат от само осем отбора), отстранявайки шотландския [[Глазгоу Рейнджърс]] с 2:3 и 2:1, но отстъпвайки на германския [[Вердер Бремен]] с 2:2 и 0:1.<ref name="асд" /> В тези години футболистите на Левски са и гръбнакът на националния отбор, завършил на четвърто място на Световното първенство през 1994 г. Сред тях са Пламен Николов, Цанко Цветанов, Петър Хубчев, Златко Янков, Даниел Боримиров и Наско Сираков.<ref name="асд" /> През 1994 година Левски кани за юбилеен мач [[Байерн Мюнхен]]. Той се играе на стадион „Васил Левски“, а „сините“ печелят с 3:1 след голове на Боримиров, Славчев и Александров.<ref name="SAMO" /> Във вътрешния шампионат през сезон 1994/95 година, Левски налага тотална хегемония и реализира разгромни победи срещу преките конкуренти за титлата (7:1 срещу ЦСКА, 8:0 срещу Локомотив (София) и 6:1 срещу Ботев (Пловдив).<ref name="History90">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=15 | заглавие = Деветдесетте 1990 – 1999 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120180757/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=15 }}</ref> След големите успехи и трансферите на звездите на отбора в чужбина следва период на спад и разочарования.<ref name="асд" /> Четири поредни сезона Левски не успява да се пребори за шампионската титла.<ref name="асд" /> Освен това четири поредни години отборът се представя изключително слабо и в участията си в европейските клубни турнири, допускайки загуби от отбори като [[Айндрахт (Аалст)]], [[Олимпия (Любляна)]] и то на два пъти, [[Слован (Братислава)]] и [[ФК Копенхаген|ФК Копенхаген (Копенхаген)]], като успява да отстрани единствено [[Динамо (Букурещ)]] и [[Локомотив-96 (Витебск)]].<ref name="асд" /> Единственият успех в този период е спечелването на Купата на България през [[Купа на България по футбол 1997/98|1998]] г. след убедителна победа с 5:0 над ЦСКА (със Стоичков в резервите). Тя е точно в навечерието на 50-годишнината на вечния съперник, през пролетта на 1998 г. Съвпадението на цифрите от резултата с тези на юбилея създава повод за ирония.<ref name="асд" /> === В търсене на признание в Европа (1999 – 2010) === [[Файл:G georgiev gonzo.jpg|ляво|мини|200px|[[Георги Иванов - Гонзо]] освен като голмайстор на „сините“, след приключване на състезателната си дейност на три пъти застава начело на отбора. Той е играчът на Левски с отбелязаните рекордни петнадесет гола във вратата на ЦСКА.]] Възраждането на отбора започва през 1999 година.<ref name="асд" /> През пролетта е завършен ремонтът на клубния стадион „Георги Аспарухов“ и отборът се завръща на него след като седем години играе на [[Национален стадион „Васил Левски“|Националния стадион]].<ref name="асд" /> През лятото начело на отбора застава сръбският треньор [[Люпко Петрович]], който се заема с изграждането на нов силен отбор.<ref name="асд" /> С играчите [[Георги Иванов - Гонзо]], [[Александър Александров (Кривия)|Александър Александров]], [[Предраг Пажин]], [[Димитър Иванков]], [[Илиян Стоянов]] и [[Саша Симонович]] успехите не закъсняват.<ref name="асд" /> В началото на 21. век отборът печели нови три титли поред ([[А група 1999/00|2000]], [[Висша футболна лига 2000/01|2001]] и [[Висша футболна лига 2001/02|2002]] г.), както и три купи ([[Купа на България по футбол 1999/00|2000]], [[Купа на България по футбол 2001/02|2002]] и [[Купа на България по футбол 2002/03|2003]] г.).<ref name="асд" /> От участията на Левски в европейските клубни турнири в този период, равносметката е отстраняването на [[Хайдук (Сплит)]] и мачовете срещу [[Ювентус]] (1:3 в София и 1:1 [[Торино]]). Срещите с [[Бешикташ|Бешикташ (Истанбул)]], [[Галатасарай]], [[ФК Челси|Челси (Лондон)]], [[Динамо (Киев)]].<ref name="History2001-2010">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/newage.html | заглавие = Титли, купи и четвъртфинал в Европа | достъп_дата = 17 септември 2011 | труд = История на клуба – Новият век | издател = www.levski.bg | цитат = Равенството в Торино обаче дава нови поводи за радост и надежда. | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908193609/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/newage.html }}</ref> Следва отстраняването на Брьондби и [[Славия (Прага)]], а по-късно през 2004 година отпада от [[Ливърпул (клуб)|Ливърпул]].<ref name="History2001-2010" /> Освен това през тези години Левски отпада от не по-класните [[Щурм (Грац)]] и [[Беверен (Беверен)]].<ref name="History2001-2010" /> В първенството също следва нов спад в играта, като отборът три поредни години ([[Висша футболна лига 2002/03|2003]], [[А група 2003/04|2004]], [[А група 2004/05|2005]]) завършва на второ място. През лятото на 2004 година за треньор на Левски е назначен бившият футболист на отбора [[Станимир Стоилов]].<ref name="History2001-2010" /> Използвайки някои утвърдени вече в отбора играчи като Даниел Боримиров, [[Елин Топузаков]], [[Димитър Телкийски]] и [[Христо Йовов]], заедно с младите [[Валери Домовчийски]], [[Станислав Ангелов]] и [[Ричард Еромоигбе]], Стоилов бързо изгражда нов силен отбор и печели Купата на България през [[Купа на България по футбол 2004/05|2005]] г.<ref name="асд" /> В турнира за Купата на УЕФА в сезон 2005/2006 година Левски достига до четвъртфинал, изигравайки рекордните за български отбор четиринадесет мача в един сезон, и оставайки в турнира до месец април.<ref name="асд" /> „Сините“ побеждават отборите на [[Оксер]], [[Динамо (Букурещ)]], [[Олимпик Марсилия]], Артмедия и [[Удинезе]]. На четвъртфинала Левски отпада от [[ФК Шалке 04]] след като повежда и в двата мача с ранни голове. Първият двубой в София завършва 1:3, а на реванша в [[Гелзенкирхен]] резултатът е равен 1:1.<ref name="History2001-2010" /> [[Файл:PFC Levski Sofia vs Chelsea FC, UEFA Champions League 2006-07, Sofia, Bulgaria.jpg|ляво|мини|450px|„Левски“ срещу „Челси“ в мач от Шампионската лига на 27 септември 2006 г.]] През [[А група 2005/06|2006]] и особено през [[А футболна група 2006/07|2007]] „сините“ доминират в първенството и печелят шампионската титла на България.<ref name="асд" /> До зимната пауза на [[Първенство на България по футбол 2005/06|сезон 2005 – 06]] на Шампионата на България отборът изостава в класирането от ЦСКА със 7 точки. През пролетта „Левски“ бързо стопява голямата преднина на вечния съперник и става шампион. Следващия сезон „Левски“ става първият български отбор, класирал се в групите на [[Шампионска лига 2006-07|Шампионската лига]], отстранявайки преди това италианския [[Киево Верона]] (2:0 в София и 2:2 във [[Верона]]).<ref name="асд" /> „Левски“ попада в най-трудната група с отборите на [[ФК Барселона|Барселона]], [[ФК Челси|Челси]], [[Вердер (Бремен)]] и отпада от турнира след като завършва на четвърто мястото в групата без спечелена точка и голова разлика 1:17. На 27 септември 2006 г. на мача с Челси на стадион „Васил Левски“ в София (1:3) [[Мариян Огнянов]] след самостоятелна акция отбелязва първия гол за български отбор в групите на Шампионската лига.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://levskisofia.info/season-2006-2007/shampionska-liga/rezultati/ | заглавие = Левски в Шампионската лига сезон 2006/2007 | достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> В началото на [[Първенство на България по футбол 2006/07|пролетния полусезон през 2007 г.]] „Левски“ има 6 точки аванс пред ЦСКА и повторно печели шампионската купа на България. Станимир Стоилов е уволнен след провал в Шампионската лига в сезон 2007/08 след загуба във втория предварителен кръг от финландския [[Тампере Юнайтед|Тампере Юнайтед (Тампере)]] с две загуби с по 1:0, и провал в първенството през [[А футболна група 2007/08|2008]] година, след като отборът завършва на второ място с шестнадесет точки зад ЦСКА.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bpost.bg/story-read-16712.php | заглавие = Тодор Батков уволни Наско Сираков и Станимир Стоилов | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 5 юли 2008 | труд = Business Post | издател = www.bpost.bg | цитат = Три дни преди гостуването на ЦСКА Левски остава без треньор и изпълнителен директор.| език = }}</ref> За треньор е назначен [[Велислав Вуцов]], но и той е бързо уволнен след, като сините са отстранени от [[беларус]]кия [[БАТЕ (Борисов)]] след 0:1 в София и 1:1 като гост.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.classa.bg/news/Read/article/20324_„Левски“+загуби+конфузно,+Батков+уволни+Вили+Вуцов | заглавие = „Левски“ загуби конфузно, Батков уволни Вили Вуцов | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 14 август 2008 | издател = class.bg | цитат = Георги Иванов-Гонзо се превърна в антигерой | език = }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> След отпадането от БАТЕ Борисов, друг бивш играч на Левски – [[Емил Велев]] заема поста на старши треньор,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sportline.bg/news/14632/Феновете-уволниха-Велислав-Вуцов-Батков-назначи-Емил-Велев-за-треньор | заглавие = Феновете уволниха Велислав Вуцов, Батков назначи Емил Велев за треньор! | достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = sportline.bg | цитат =Смачкан от освиркванията и обидите от трибуните на столичния стадион „Георги Аспарухов“... | език = }}</ref> а Левски участва в Лига Европа и отново е отстранен този път от словашкия [[Жилина (Жилина)|Жилина]] след 1:1 и отново домакинска загуба 0:1.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-2008-2009/shampionska-liga-kupa-na-uefa/rezultati/ | заглавие = Левски през 2008 година в Евротурнирите | достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> През [[А футболна група 2008/09|2009]] г. Емил Велев донася 26-а титла на Левски.<ref name="асд" /> Въпреки това той е уволнен,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://topsport.ibox.bg/news/id_1845544868 | заглавие = Левски уволни Емил Велев | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 22 юни 2009 | издател = Топспорт.бг | цитат =Ратко Достанич е новият треньор на шампионите | език = }}</ref> а Левски с новия си треньор [[Ратко Достанич]], отпада в квалификациите за Шампионска лига през сезон 2009/10 от унгарския [[ФК Дебрецен|Дебрецен (Дебрецен)]] след загуби 1:2 и 0:2. Въпреки това отборът влиза в групите на Лига Европа, където претърпява пет загуби и постига една победа в [[Рим]] над [[СС Лацио|Лацио (Рим)]] с 1:0 с гол на Христо Йовов.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-2009-2010/shampionska-liga-liga-evropa/rezultati/ | заглавие = Левски през 2009 година в Евротурнирите| достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> [[Файл:Yordan Miliev in action.jpg|мини|250п|[[Йордан Милиев]] от Левски в акция. Момент от футболната среща ПФК Левски Сф – ПФК Литекс (Ловеч) 3 – 2,<br>17 септември 2011 г.]] През 2010 година с нов треньор – [[Ясен Петров]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://topsport.ibox.bg/news/id_1673472727 | заглавие = Ясен Петров официално пое Левски | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 20 май 2010 | издател = Топспорт.бг | цитат =Треньорът ще бъде представен на „Герена“ от 18,00 часа | език = }}</ref> Левски отново влиза в групите на Лига Европа с последователни победи в квалификациите над Дъндолк (6:0 и 2:0), Калмар (1:1 и 5:2) и АИК (0:0 и 2:1). В групите отборът не допуска загуба в София, като побеждава Гент с 3:2, равен 2:2 с [[Лил ОСК|Лил]] и победа над [[Спортинг Лисабон]] с 1:0, но отпада от турнира след като загубва и трите си гостувания (5:0 от Спортинг, 1:0 от Лил и 1:0 от Гент).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-2010-2011/liga-evropa/rezultati/ | заглавие = Левски през 2010 година в Евротурнирите| достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> Във вътрешния шампионат през сезон [[А футболна група 2010/11|2010/2011]] Левски остава на второ място в крайното класиране и договорът на треньора Ясен Петров не е подновен.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sportvox.net/?p=108542 | заглавие = Тодор Батков уволни Ясен Петров | достъп_дата = 17 септември 2011 | фамилно_име = Басриев | първо_име = Сезгин | дата = 27 май 2011 | труд = Левски, Футбол България | издател = sportvox.net | цитат =Мога да обявя официално, разбрахме се с Ясен, не се възползваме от опциите да му продължим договора. | език = }}</ref> След завършването на сезона, в който Левски отбелязва 64 гола в 30 срещи, отборът заема десета позиция в Европа с отбелязани 2,23 гола средно на мач във вътрешното първенство.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bgderbi.com/2011/06/10.html | заглавие = Левски в Топ 10 по голове в Европа | достъп_дата = 18 септември 2011 | дата = 10 юни 2011 | труд = Вечното дерби | издател = www.bgderbi.com | цитат = Отборът на Левски попадна в престижна класация, след като се оказа, че е на 10-о място в Европа по най-много отбелязани голове в първенство. | език = | архив_дата = 2011-10-12 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20111012192853/http://www.bgderbi.com/2011/06/10.html }}</ref> Първото десетилетие на века се оказва също много успешно за Левски, след като печели шест титли (2000, 2001, 2002, 2006, 2007, 2009),<ref name="асд" /> а в други четири сезона взима сребърните медали ([[Висша футболна лига 2002/03|2003]], [[А група 2003/04|2004]], [[А група 2004/05|2005]], [[А футболна група 2007/08|2008]]) и само през [[А футболна група 2009/10|2010]] завършва на трето място. Пет пъти е носител на Националната купа: (2000, 2002, 2003, 2005, [[Купа на България по футбол 2006/07|2007]]),<ref name="асд" /> печели и три Суперкупи на страната ([[А група 2004/05|2005]], [[А футболна група 2006/07|2007]], [[А футболна група 2008/09|2009]]),<ref name="асд" /> като веднъж е и финалист ([[А група 2005/06|2006]]). Постига и три дубъла (2000, 2002, 2007).<ref name="асд" /> === Криза в края на ерата „Батков“ === [[Файл:Levski vs spartak turnava.jpg|мини|250п|Момент от срещата от турнира [[Лига Европа]] – Левски – [[Спартак Търнава]], завършила с победа 2 – 1, 28 юли 2011 г.]] [[Файл:Vladimir Gadzhev 2011.jpg|мини|200п|[[Владимир Гаджев (футболист)|Владимир Гаджев]] за кратко става един от лидерите на „сините“. На снимката е с капитанската лента на отбора, септември 2011 г.]] След приключването на последния шампионатен сезон и освобождаването на старши треньора Ясен Петров, начело на Левски застава Георги Иванов – Гонзо.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2713322 | заглавие = Георги Иванов е новият старши треньор на Левски | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 27 май 2011 | труд = Футбол България | 6 = Левски | издател = Sportni.bg | цитат = Георги Иванов ще води Левски през следващия сезон, съобщи президентът на столичани Тодор Батков. | език = | архив_дата = 2011-09-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110917010505/http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2713322 }}</ref> В средата на година „сините“ се разделят с голмайстора си и основна фигура за последната една година [[Гара Дембеле]], който е продаден на немския [[ШК Фрайбург]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnes.bg/sport/2011/06/16/levski-prodade-dembele-na-fraiburg-za-2-300-000-evro.121471 | заглавие = Левски продаде Дембеле на Фрайбург за 2 300 000 евро | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 16 юни 2011 | труд = Спорт | издател = www.dnes.bg | цитат = Дембеле изигра 39 мача за „сините“ и вкара 36 гола.| език = }}</ref> С новия си треньор Левски отпада във втория предварителен кръг за Купата на УЕФА от [[Спартак (Търнава)]], след разменени победи с по 2:1 и загуба след изпълнение на дузпи с 5:4 в [[Търнава (Словакия)|Търнава]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-2011-2012/liga-evropa/rezultati/ | заглавие = Левски през 2011 година в Евротурнирите | достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> На 2 ноември 2011 година, след четири загуби в единадесет срещи от шампионата по футбол на България (включително загуба и от ЦСКА с 1:0), Георги Иванов – Гонзо е сменен, а за старши треньор на отбора е назначен [[Николай Костов]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://gong.bg/view_article.php?article_id=234263 | заглавие = Ексклузивно в Гонг: Николай Костов е новият треньор на Левски | достъп_дата = 2 ноември 2011 | фамилно_име = Русев | първо_име = Томислв | дата = 2 ноември 2011 | труд = БГ Футбол | издател = www, gong.bg | цитат =След преговори днес следобед Тодор Батков и Николай Костов са се разбрали по всички подробности. | език = }}</ref> Няколко дни по-късно възникват проблеми с ПРО лиценза на Николай Костов, който е необходим за да води отбор от А група и официалното му назначение за треньор на Левски се отлага за 15 декември 2011 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=333293 | заглавие =Гонзо остава официалният треньор на Левски до 15 декември | достъп_дата = 4 ноември 2011 | дата = 4 ноември 2011 | труд =БГ Футбол | издател = www.sportal.bg | цитат = Лиценз бави официалното назначаване на Николай Костов начело на Левски. | език = }}</ref> Въпреки това на 4 ноември той е представен от президента на Левски Тодор Батков, като старши треньор на отбора и ще води тима до юни 2012 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=333365 | заглавие = Батков към новия треньор: Добре дошъл в най-великия клуб! | достъп_дата = 4 ноември 2011 | дата = 4 ноември 2011 | труд = БГ Футбол | издател = www.sportal.bg | цитат = Собственикът на Левски Тодор Батков официално представи новия треньор на сините.| език = }}</ref> Освен тези промени, в средата на месец декември 2011 г. в управата на Левски официално влиза бившият изпълнителен директор на Локомотив София – [[Иво Тонев]], както и Стилиян Шишков който заема позицията на изпълнителен директор заедно с Константин Баждеков.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2724042 | заглавие = Официално: Иво Тонев става шеф в Левски | достъп_дата = 31 декември 2011 | първо_име = Екип на Sportni.bg | дата = 15 декември 2011 | труд = Футбол България | 7 = Левски | издател = www.sportni.bg | цитат = Иво Тонев официално влиза в ръководството на Левски. Това стана ясно след днешното общо събрание на акционерите в „синия“ клуб. | език = | архив_дата = 2012-01-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120107164920/http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2724042 }}</ref> 2011 година за отборът на Левски се оказва доста неуспешна, „синият“ клуб отново остава без трофей, въпреки че спечелва 80% от официалните си мачове (27 победи от 36 мача), но отпада рано от евротурните и претърпява две загуби от отбора на ЦСКА.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2724756 | заглавие = Годината на Левски | достъп_дата = 31 декември 2011 | фамилно_име = Опренов | първо_име = Иван | дата = 30 декември 2011 | труд = Футбол България | 8 = Левски | 9 = Лично мнение | издател = www.sportni.bg | цитат = „Сините“ спечелиха около 80% от официалните си мачове през изминаващата вече 2011 г., но определено феновете им няма да си я спомнят с добро. | език = | архив_дата = 2012-01-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120107192308/http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2724756 }}</ref> Старши треньорът на „Левски“ Николай Костов напуска отбора на [[26 март]] 2012 година след серия от незадоволителни игри, както и заради допусната загуба от [[ПФК Миньор (Перник)]] с 0:1 на стадион Георги Аспарухов.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.gong.bg/view_article.php?article_id=261367 | заглавие =Костов: Резултатите не са задоволителни и реших да напусна | достъп_дата = 26 март 2012 | дата = 26 март 2012 | издател =gong.bg | цитат = Старши треньорът на Левски Николай Костов напусна поста си начело на „сините“, обяви официалният сайт на клуба от „Герена“. | език = }}</ref> На следващия ден за треньор на „сините“ е избран Георги Иванов – Гонзо, който би трябвало да води отбора на Левски до лятото на 2012 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.gong.bg/view_article.php?article_id=261627 | заглавие = Официално: Левски казва новия треньор на 24 април, Гонзо води тима до лятото | достъп_дата = 27 март 2012 | фамилно_име = Екип на Гонг | дата = 27 март 2012 | издател = gong.bg | цитат = „Георги Иванов ще води отбора до края на сезона. На 24 април ще обявим името на новия треньор“, разкри Тонев. | език = }}</ref> Два мача по-късно и Георги Иванов подава оставка като треньор и спортен директор на отбора, след като губи с Левски на два пъти с 1:0 от [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]] и [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.gong.bg/view_article.php?article_id=263439 | заглавие = Гонзо: Подал съм оставка, Сираков е деградирал и работи срещу Левски | достъп_дата = 5 април 2012 | дата = 5 април 2012 | издател = www.gong.bg | цитат = Георги Иванов обяви, че е подал оставка и като треньор на Левски и като спортен директор.| език = }}</ref> След като преговорите със Станимир Стоилов се провалят, за нов старши треньор на Левски е назначен [[Илиян Илиев]], който ще поеме отбора след края на пролетния полусезон на 2012 година. Дотогава длъжността треньор на „сините“ се заема отново от Ясен Петров.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=358466 | заглавие = Илиан Илиев е новият треньор на Левски | достъп_дата = 6 април 2012 | дата = 6 април 2012 | труд = БГ Футбол | издател = sportal.bg | цитат = Илиан Илиев е новият треньор на Левски. Това съобщи изпълнителният директор на „сините“ Иво Тонев. | език = | архив_дата = 2012-04-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120409012215/http://football.sportal.bg/news.php?news=358466 }}</ref> През сезон 2013/14 отборът завършва пети в първенството. През 2014 година Левски чества своята 100-годишнина като в бенефисен мач побеждават италианския Лацио на стадион Васил Левски. В юбилейния сезон, „сините“ изравняват най-слабото си представяне в първенството, заемайки седмата позиция. В турнира за купата на България, Левски достига финала, загубен с 1:2 след продължения от отбора на [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]]. В първенството в сезон 2013 – 2014 „сините“ губят общо 4 пъти от вечния съперник ЦСКА – рекорд в историята на Вечното дерби. Общият резултат от четирите загуби е 1:8. А с двете поредни загуби от следващия сезон (2014 – 2015) общо поредните загуби на Левски от ЦСКА за първенство стават 6 с общ резултат 1:13. Така „сините“ записват една от най-слабите си серии във Вечното дерби, след като последната им победа над ЦСКА е от сезон 2012 – 2013. === Време на промени === На 24 юни 2015 г. мажоритарният собственик Тодор Батков обявява, че се разделя с клуба, прехвърляйки безвъзмездно акциите си на Иво Тонев, Александър Ангелов и Николай Иванов.<ref>[http://gong.bg/bg-football/a-grupa/triumvirat-poema-levski-sled-batkov-334360 gong.bg]</ref> През сезон 2015/2016 г. Левски завършва първенството на второ място със сребърни медали, а за Купата на България отпада на 1/4 финала от Литекс. През септември 2016 г. Спас Русев става новият собственик на ПФК Левски София, след като получава безвъзмездно акциите на тримата предишни собственици – Иво Тонев, Николай Иванов и Александър Ангелов. За старши треньор е поканен италианският специалист Дарио Роси, който сменя Николай Митов. В сезон 2016/2017 г. Левски печели бронзовите медали и играе бараж за участие в Купа Европа, като побеждава Верея (Стара Загора) след изпълнение на дузпи. За Купата на България Левски отпада на 1/8 финалите от Черно море. В турнира за Лига Европа отпада във Втория квалификационен кръг от Марибор (Словения). В сезон 2017/2018 г. Левски отново е трети в класирането на Първа лига и играе отново бараж за участие в Лига Европа, като побеждава Черно море, но губи финала за Купата на България от Славия след дузпи. В евротурнирите за Купа Европа „сините“ отпадат от Хайдук (Сплит) във Втория квалификационен кръг. В първия квалификационен кръг Левски отстранява Сутиеска (Босна и Херцеговина). На 13.02.2019 г. официално е заявено, че Васил Божков поема управлението и финансирането на клуба. В началото на март 2019 г. за мажоритарен собственик на Левски е определен Георги Попов, който става притежател на 86,6% от акциите на дружеството. От юни 2019 г. за старши треньор е назначен Петър Хубчев на мястото на Георги Тодоров. В сезон 2018/2019 г. Левски остава на трето място, което отново го праща на бараж за участие в евротурнирите. Този път Левски побеждава Етър (Велико Търново), а за Купата на България отпада на 1/8 финалите от Черно море след дузпи. В турнира за Лигаа Европа Левски отпада в Първия квалификационен кръг от Вадуц (Лихтенщайн). В сезон 2019/2020 г. Левски остава четвърти в крайното класиране и отпада за Купата на България на 1/2 финала от Локомотив (Пловдив). В турнира Лига Европа Левски отстранява в Първия. квалификационен кръг Ружомберок (Словакия), но в следващия кръг отпада от АЕК (Ларнака) от Кипър. В началото на 2020 г. срещу Васил Божков започват съдебни дела по различни обвинения и той напуска страната, като се установява в Дубай. Това се отразява тежко на клуба и той изпада във финансова криза с риск от фалит. Невъзможността на Васил Божков да финансира клуба става причина да се прехвърлят акциите на нов собственик. От 2 юни 2020 г. Наско Сираков придобива целия дял от акциите на Георги Попов от 86,6% и става мажоритарен собственик на ПФК Левски АД. От юни 2020 до май 2024 г. на треньорския пост се изреждат последователно Петър Хубчев, Георги Тодоров (временно за 5 месеца), Живко Миланов (за 1 мач), Славиша Стоянович (за 5 месеца), Живко Миланов (за 5 месеца), Тодор Симов (1 мач), Станимир Стоилов (септември 2021 – април 2023 г.), Елин Топузаков (за 2 месеца), Николай Костов (юни 2023 – май 2024 г.). В сезон 2020/2021 г. Левски е с едно от най-слабите си представяния в първенството и остава на 8. място в крайното класиране. а за Купата на България отпада на 1/4 финалите от Славия. Левски не участва в евротурнирите. В сезон 2021/2022 г. Левски заема четвъртото място, но печели Купата на България, като побеждава на финала ЦСКА-София с 1:0. И в този сезон Левски няма евроучастие. В мача за Суперкупата на България Левски губи от Лудогорец. В сезон 2022/2023 г. Левски завършва на 4. място и играе бараж за участие в Купата на конференциите срещу Арда (Кърджали), като печели с 2:0. За Купата на България Левски отпада от Лудогорец на 1/8 финалите. В турнира за Лига на конференциите Левски отстранява ПАОК (Солун) във Втория квалификационен кръг, но след това отпада от Хамрун Спартанс от Малта. == Наименования == * ССФК Левски (1914 – 1934) * СК Левски (1934 – 1944) * ПФД ПСК-Левски (1944 – 1949) * ДСО Динамо (1949 – 1957) * ФД Левски (1957 – 1969) * ДФС Левски-Спартак (1969 – 1985) * ФК Витоша (1985 – 1989) * ФК Левски-Спартак (1989 – 1990) * ФК Левски (1990 – 1992) * ФК Левски 1914 (1992 – 1998) * ПФК Левски (1998 –; 2006 –) == Успехи == ; [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (26) – [[Първенство на България по футбол 1933|1933]], [[Първенство на България по футбол 1937|1937]], [[Първенство на България по футбол 1942|1942]], [[Първенство на България по футбол 1946|1946]], [[Първенство на България по футбол 1947|1947]], [[А група 1948/49|1949]], [[А група 1950|1950]], [[А група 1953|1953]], [[А група 1964/65|1964/65]], [[А група 1967/68|1967/68]], [[А група 1969/70|1969/70]], [[А група 1973/74|1973/74]], [[А група 1976/77|1976/77]], [[А група 1978/79|1978/79]], [[А група 1983/84|1983/84]], [[А група 1984/85|1984/85]], [[А група 1987/88|1987/88]], [[А група 1992/93|1992/93]], [[А група 1993/94|1993/94]], [[А група 1994/95|1994/95]], [[А група 1999/00|1999/00]], [[Висша футболна лига 2000/01|2000/01]], [[Висша футболна лига 2001/02|2001/02]], [[А група 2005/06|2005/06]], [[А футболна група 2006/07|2006/07]], [[А футболна група 2008/09|2008/09]] ; [[Национална купа на България|Купа на България]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (26) – [[Царска купа 1942|1942]], [[Купа на Съветската армия 1946|1946]], [[Купа на Съветската армия 1947|1947]], [[Купа на Съветската армия 1949|1949]], [[Купа на Съветската армия 1950|1950]], [[Купа на Съветската армия 1956|1956]], [[Купа на Съветската армия 1957|1957]], [[Купа на Съветската армия 1958/59|1958/59]], [[Купа на Съветската армия 1966/67|1966/67]], [[Купа на Съветската армия 1969/70|1969/70]], [[Купа на Съветската армия 1970/71|1970/71]], [[Купа на Съветската армия 1975/76|1975/76]], [[Купа на Съветската армия 1976/77|1976/77]], [[Купа на Съветската армия 1978/79|1978/79]], [[Купа на България по футбол 1983/84|1983/84]], [[Купа на България по футбол 1985/86|1985/86]], [[Купа на България по футбол 1990/91|1990/91]], [[Купа на България по футбол 1991/92|1991/92]], [[Купа на България по футбол 1993/94|1993/94]], [[Купа на България по футбол 1997/98|1997/98]], [[Купа на България по футбол 1999/00|1999/00]], [[Купа на България по футбол 2001/02|2001/02]], [[Купа на България по футбол 2002/03|2002/03]], [[Купа на България по футбол 2004/05|2004/05]], [[Купа на България по футбол 2006/07|2006/07]], [[Купа на България по футбол 2021/22|2021/22]] ; [[Суперкупа на България]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (3) – [[Суперкупа на България 2005|2005]], [[Суперкупа на България 2007|2007]], [[Суперкупа на България 2009|2009]] ; [[Лига Европа]] * '''Четвъртфиналист''' (2) – [[Купа на УЕФА 1975/76|1975/76]], [[Купа на УЕФА 2005/06|2005/06]] ; [[Купа на носителите на национални купи]] * '''Четвъртфиналист''' (3) – [[Купа на носителите на купи 1969/70|1969/70]], [[Купа на носителите на купи 1976/77|1976/77]], [[Купа на носителите на купи 1986/87|1986/87]] == Клубни символи == === Имена и емблеми === Първата клубна емблема е изработена през 1922 г. по проект на Минчо Качулев.<ref name="CLUBSIMBOLS" /> Тя представлява квадрат със син фон, в който е изписана стилизирано буквата „Л“. Вътрешното пространство на буквата е запълнено вертикално по равно в жълто и червено. По-късно в горните два ъгъла на квадрата са изписани буквите „С“ (спортен) и „К“ (клуб), над долната страна на квадрата е изписано „[[София]]“. Тази емблема е валидна за клуба до 1949 г., когато той е преименуван на Динамо.<ref name="1950-1959" /> В периода 1949 – 1956 г. емблемата на клуба е неправилен [[шестоъгълник]], запълнен вертикално с червен, бял, син и жълт цвят и ръкописно изписана буква Д с червена [[Звезда|петолъчка]] над нея и надпис „София“ в подножието. От 1957 до 1968 г. е възстановен първоначалният вариант на емблемата, но вместо буквите „С“ и „К“, са вписани „Ф“ (физкултурно) и Д (дружество). След обединението със [[Спартак (София)]] през 1969 г. емблемата на клуба вече е [[щит]] в бяло и синьо, с хоризонтална червена лента отгоре. В щита са вписани буквите „Л“ и „С“, абривиетура на новото име Левски-Спартак. Тази емблема клубът носи до 1985 г., когато е преименуван на Витоша. Новата емблема е във вид на стилизирана буква В с вписана футболна топка в горната извивка на буквата, оцветена в синьо и бяло. През януари 1990 г. клубът възстановява оригиналното си име и първоначалната си емблема, като буквите „С“ и „К“ в горните ъгли на синия квадрат са заменени с „Ф“ (футболен) и „К“ (клуб). Заради съдебни проблеми със собствеността на правата върху историческата емблема клубът я променя през 1998 г. Новата представлява щит, изцяло в син цвят. В центъра му е изписана буква „Л“, а под нея годината на основаване – 1914. Върху купола на щита има надпис „ПФК Левски“. След като печели делото за правата върху историческата емблема през 2006 г., клубът решава да използва двете различни емблеми едновременно.<ref name="Emblemata">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://topsport.ibox.bg/news/id_285488285 | заглавие = Левски спечели съдебния спор за клубната емблема | достъп_дата = 21 септември 2011 | дата = 2 октомври 2006 | труд = БГ Футбол / „А“ група / Левски / | издател = Топспорт.бг | цитат =Сложен бе край на 14-годишна сага. | език = }}</ref> {| style="border:1px solid #fff; background:#f0f0f0; margin:auto; clear:both;" cellspacing="1" cellpadding="5" |- | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1914-1934.JPG|50px]] | style="background:#fff; text-align:center;"| | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1944-1949.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1949-1957.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1957-1969.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1969-1985.JPG|50px]] |- style="text-align:center; background:#fff;" || ССФК Левски || СК Левски || ПФД ПСК-Левски || ДСО Динамо || ФД Левски || ДФС Левски-Спартак |- style="text-align:center; background:#fff;" || <small>24.05.1914 – 28.06.1934</small> || <small>28.06.1934 – 20.10.1944</small> || <small>20.10.1944 – 27.08.1949</small> || <small>20.09.1949 – 19.04.1957</small> || <small>19.04.1957 – 22.01.1969</small> || <small>22.01.1969 – 21.06.1985</small> |- |columnspan="6"| |- | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1985-1989.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1989-1990.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1990-1992.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1992-1998.JPG|50px]] | style="background:#fff; text-align:center;"| | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1990-1992.JPG|50px]] |- style="text-align:center; background:#fff;" || ФК Витоша || ФК Левски-Спартак || ФК Левски || ФК Левски 1914 | colspan="2"| ПФК Левски |- style="text-align:center; background:#fff;" || <small>17.07.1985 – 17.11.1989</small> || <small>17.11.1989 – 30.01.1990</small> || <small>30.01.1990 – 06.03.1992</small> || <small>06.03.1992 – 10.03.1998</small> || <small>10.03.1998 –</small> || <small>26.09.2006 –<ref name="Emblemata" /></small> |} === Цветове === Първоначално клубните цветове са в червено и жълто.<ref name="History1914-1930" /> Със закупен екип от Румъния отборът играе до 1920 г. – фланелки с вертикални жълти и червени райета, черни гащета, черни чорапи.<ref name="History1914-1930" /> Поради невъзможност да бъде доставен същия екип или подобен, през 1921 тимът сменя цветовете си – сини фланелки с бели или черни гащета.<ref name="History1914-1930" /> Оттогава се налага и прозвището му „сините“.<ref name="History1914-1930" /> През следващите десетилетия отборът често играе с жълто-червени екипи (особено в периодите 1945 – 1948 и 1950 – 1956), но основен цвят остава синият, най-често допълнен от бяло. Жълто-червеният или жълто-синият вариант са по-скоро резервни цветове на клуба. Според книгата с историята на футбола в град Габрово, индустриалецът Илю Илев, подарява първите два тъмносини екипа на Левски с по две бели ивици, през 1947, когато е собственик на клуба. Левски София играят приятелски мач с Янтра Габрово на тогавашния стадион Орловец, в Габрово. Книгата може да се намери на стадион Христо Ботев в град Габрово, а снимка от страницата разказваща тази история има изложена във фен магазина на Янтра.[https://www.tiktok.com/@ruslan_dragomanov/video/7402195724005313825?is_from_webapp=1&sender_device=pc&web_id=7341699723310548513]<ref>{{Цитат книга|title=История на футбола в Габрово|year=date|month=date|location=Габрово|pages=3-4}}</ref> == Екипировка == * {{флагче|България}} Български продукт (1914 – 1976) * {{флагче|Германия}} [[Адидас]] (1976 – 1991) * {{флагче|Италия}} [[Диадора]] (1991 – 1992) * {{флагче|Германия}} Адидас (1992 – 1999) * {{флагче|Германия}} [[Ройш]] (1999 – 2000) * {{флагче|Италия}} [[Диадора]] (2000 – 2005) * {{флагче|Германия}} [[Улшпорт]] (2005 – 2010) * {{флагче|САЩ}} [[Найк]] (2010 – 2012) * {{флагче|Германия}} [[Пума АГ|Пума]] (2012 – 2014) * {{флагче|Испания}} [[Хома]] (2014 – 2018) * {{флагче|САЩ}} Найк (2018 – 2020) * {{флагче|Испания}} Хома (2020 – 2023) * {{флагче|Германия}} Адидас (2023 – ) == Стадиони == [[Файл:StadionGeorgiAsparuhov02.jpg|alt=|мини|350x350пкс|Стадион „Георги Аспарухов“]] {{Основна|Георги Аспарухов (стадион)}} През 1924 г. [[Столична община]] отпуска терен за построяване на игрище на ССК Левски върху празно, незастроено място, ползвано за сметище, на изток от [[Перловска река]] и на югоизток от [[Орлов мост]]. Строежът продължава повече от десет годни. Стадионът е по проект на арх. [[Зафир Абрашев]], един от основателите на клуба. Той е и главен изпълнител на строителството.<ref name="Stadium">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.levski.bg/stadium.php|заглавие=Стадион „Георги Аспарухов“|издател=levski.bg|език=|достъп_дата=2011 – 0913}}{{Dead link|date=февруари 2021|bot=InternetArchiveBot|fix-attempted=yes}}</ref> През 1934 г. стадионът е напълно готов – с твърд [[сгур]]иен терен и с трибуни за около седем-осем хиляди зрители. През 1936 г. е завършена съблекалнята с баня с топла вода. Игрище „Левски“ дълги години е едно от най-използваните в София, на него се провеждат мачовете за столичното и държавното първенство. Съгласно балансовия отчет на клуба през 1934 г. стадионът е имал стойност 1 044 903 тогавашни лева.<ref name="Stadium" /> През 1949 г. е решено да се построи в центъра на София нов национален стадион, точно на мястото на игрище „Левски“. Разпоредено е на Министерството на комуналното стопанство да [[Национализация|национализира]] имуществото на клуба, след което стадионът е разрушен. По-късно на това място е изграден сегашния [[Национален стадион „Васил Левски“]]. На клуба временно е разрешено да тренира и играе мачовете си на стадион [[Юнак (стадион)|„Юнак“]], а през 1952 г. му е отредено ново място за игрище в [[Иван Вазов (квартал)|квартал Иван Вазов]], където теренът, е отново сметище, пълно предимно с отпадъци от Тухларната фабрика. На този терен, наречен игрище „Динамо“ – от сгурия, без трибуни и с дъсчена ограда – сините играят до 1961 г. И до днес отборът не е получил обезщетение за изгонването от собствения му дом през 1949 г.<ref name="Stadium" /> След ново райониране през 1960 г. на Левски е отредено да развива своята дейност в пети столичен район, но тъй като игрище „Динамо“ е на територията на втори район, то става притежание на Спартак (София). Сега на това място се намира плувния комплекс „Спартак“. На сините е отпуснат нов терен в [[Подуяне (квартал)|квартал Подуяне]] и през 1960 г. клубът започва строеж на третия си стадион. Проектът е дело на арх. [[Лазар Парашкеванов]] и се реализира в продължение на три години. Официално стадион „Левски“, популярен и с името „Герена“, е открит на 10 март 1963 г. с шампионатен мач на Левски срещу [[Спартак (Плевен)]].<ref name="Stadium" /> Днес стадионът има тревист терен с размери 120х90 метра и трибуни за около 25 000 седящи зрители. Западната трибуна е изцяло обновена, като се очаква да бъде завършена с козирка и помощни помещения. Има информационно табло и четири кули с електрическо осветление. От 1990 г. носи името на легендарния български футболист Георги Аспарухов.<ref name="Stadium" /> == Съперничества == Най-големият съперник на сините в исторически план е [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]. Срещите между двата отбора често са наричани [[Вечното дерби|Вечното дерби на България]]. В директните мачове между сини и червени в българското първенство, ЦСКА имат спечелени 58 мача, Левски са спечелили 56 мача и 47 мача са завършили без победител. В турнира за Купата на България, Левски има 22 победи, ЦСКА има 9 победи и 10 мача са завършвали с равен резултат в редовното време. Друго съперничество на сините е с отбора на [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]], който се превръща в хегемон в българското първенство през 10-те години на XXI век. Срещите между Левски и [[ПФК Славия (София)|Славия (София)]] са известни като „най-старото столично дерби“. Сините имат още две сериозни съперничества през годините, а именно мачовете срещу [[ФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] и срещу [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]. == Други успехи и неофициални купи == ; [[Софийско първенство по футбол|Първенство на София]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (11) – 1922/23, 1923/24, 1924/25, 1928/29, 1932/33, 1936/37, 1941/42, 1942/43, 1944/45, 1945/46, 1947/48 ; [[Купа на Съветската армия]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (3) – [[Купа на Съветската армия 1983/84|1983/84]], [[Купа на Съветската армия 1986/87|1986/87]], [[Купа на Съветската армия 1987/88|1987/88]] ; [[Купа на НРБ по футбол|Купа на НРБ]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (1) – [[Купа на НРБ по футбол 1981/82|1981/82]] ; Купа Улпия Сердика * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (4) – 1926, 1930, 1931, 1932 ; Златен дубъл * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион и Носител на купата''' (13) – 1942, 1946, 1947, 1948/49, 1949/50, 1969/70, 1976/77, 1978/79, 1983/84, 1993/94, 1999/00, 2001/02, 2006/07 ; [[Требъл]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион, Носител на купата и Купата на Съветската армия''' (1) – 1983/84 == Настоящ състав == ''Към 31 август 2024 г.'' {{ПФК Левски (София) - актуален състав}} == Ръководство и треньорски щаб == {{Основна|Ръководство на ПФК Левски (София)}} * Мажоритарен акционер: {{флагче|България}} [[Наско Сираков]] * Изпълнителен директор: {{флагче|България}} [[Даниел Боримиров]] * Спортен директор: {{флагче|България}} [[Наско Сираков]] === Надзорен съвет === * {{флагче|България}} [[Наско Сираков]] – председател на Надзорния съвет * {{флагче|България}} [[Венцислав Димитров]] * {{флагче|България}} [[Антон Краус]] * {{флагче|България}} [[Мило Борисов]] === Управителен съвет === * {{флагче|България}} [[Даниел Боримиров]] * {{флагче|България}} [[Константин Баждеков]] * {{флагче|България}} [[Лъчезар Петров]] * {{флагче|България}} [[Христо Йовов]] * {{флагче|България}} [[Борислав Георгиев]] === Треньорски щаб === * {{флагче|България}} [[Станислав Генчев]] – старши треньор * {{флагче|България}} [[Живко Миланов]] – помощник-треньор * {{флагче|България}} [[Дарко Тасевски]] – помощник-треньор * {{флагче|България}} [[Йордан Господинов]] – треньор на вратарите * {{флагче|България}} [[Петър Пеев]] – кондиционен треньор * {{флагче|България}} [[Тодор Тодоров]] – психолог == Почетна листа == === Най-много мачове === [[Файл:Stefan Aladzhov.jpg|мини|200п|[[Стефан Аладжов]] – рекордьор по мачове на Левски]] {| class="wikitable" style="text-align: center;" !№ !Име !Период !Мачове |- |1 |align="left"|{{флагче|България}} [[Стефан Аладжов]] |1967 – 1981 |473 |- |2 |align="left"|{{флагче|България}} [[Емил Спасов]] |1973 – 1985<br>1987 – 1988<br>1989 – 1990 |415 |- |3 |align="left"|{{флагче|България}} [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] |1969 – 1981 |381 |- |4 |align="left"|{{флагче|България}} [[Кирил Ивков]] |1967 – 1978 |375 |- |rowspan=2|5 |align="left"|{{флагче|България}} [[Елин Топузаков – Топчо]] |1995 – 2008<br>2010 – 2011 |344 |- |align="left"|{{флагче|България}} [[Александър Костов]] |1956 – 1960<br>1961 – 1971 |344 |- |7 |align="left"|{{флагче|България}} [[Христо Илиев – Патрата]] |1954 – 1960<br>1961 – 1971 |327 |- |8 |align="left"|{{флагче|България}} [[Димитър Телкийски – Мечо]] |1999 – 2008 |310 |- |9 |align="left"|{{флагче|България}} [[Христо Йовов – Бижутера]] |1994 – 2013 |304 |- |10 |align="left"|{{флагче|България}} [[Стефан Абаджиев – Теко]] |1953 – 1968 |299 |} === Най-много голове === [[Файл:Nasko sirakov.jpg|мини|200п|[[Наско Сираков]] – голмайстор на Левски за всички времена]] {| class="wikitable" style="text-align: center;" !№ !Име !Период !Голове |- |1 |align="left"|{{флагче|България}} [[Наско Сираков]] |1979 – 1980<br>1982 – 1988<br>1991 – 1995 |206 |- |2 |align="left"|{{флагче|България}} [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] |1968 – 1981 |176 |- |3 |align="left"|{{флагче|България}} [[Георги Аспарухов|Георги Аспарухов – Гунди]] |1959 – 1962<br>1963 – 1971 |153 |- |4 |align="left"|{{флагче|България}} [[Георги Иванов - Гонзо]] |1997 – 2002<br>2003 – 2004<br>2005 – 2007<br>2008 – 2009 |135 |- |5 |align="left"|{{флагче|България}} [[Христо Илиев – Патрата]] |1954 – 1959<br>1961 – 1968 |132 |- |6 |align="left"|{{флагче|България}} [[Емил Спасов]] |1973 – 1985<br>1987 – 1988<br>1989 – 1990 |110 |- |7 |align="left"|{{флагче|България}} [[Димитър Йорданов – Кукуша]] |1956 – 1965 |103 |- |8 |align="left"|{{флагче|България}} [[Михаил Вълчев]] |1981 – 1986 |102 |- |9 |align="left"|{{флагче|България}} [[Христо Йовов – Бижутера]] |1994 – 2013 |87 |- |rowspan=2|10 |align="left"|{{флагче|България}} [[Асен Пешев – Капуй]] |1924 – 1934<br>1936 – 1937<br>1939 – 1940 |86 |- |align="left"|{{флагче|България}} [[Даниел Боримиров]] |1990 – 1995<br>2004 – 2008 |86 |} == Идеални отбори за всички времена == Според бившия треньор [[Васил Методиев]] и много фенове на „Левски“ отборът от 1983 – 1985 г. е най-силният в историята на клуба: [[Борислав Михайлов]], [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]], [[Николай Илиев (футболист)|Николай Илиев]], [[Петър Петров (футболист, р.1961)|Петър Петров]], [[Емил Велев]], [[Георги Йорданов (футболист)|Георги Йорданов]], [[Божидар Искренов]], [[Руси Гочев]], [[Михаил Вълчев]], [[Наско Сираков]], [[Емил Спасов]] – състав, който доминира над всички останали клубове в родния футбол в средата на 80-те години. Въз основа на изявите за „Левски“ и националния отбор, получените награди и признание в различни анкети, символичният състав за всички времена може да изглежда така:<br> 1 – [[Борислав Михайлов]], 2 – [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]], 3 – [[Кирил Ивков]], 4 – [[Стефан Аладжов]], 5 – [[Добромир Жечев]], 6 – [[Златко Янков]], 7 – [[Георги Соколов]], 8 – [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]], 9 – [[Георги Аспарухов]], 10 – [[Наско Сираков]], 11 – [[Георги Иванов (Гонзо)|Георги Иванов]].<ref name="levskifc.wordpress.com">[https://levskifc.wordpress.com/относно/ Левски 1914], levskifc.wordpress.com</ref><ref name="levskisofia.weebly.com">[https://levskisofia.weebly.com/1048108910901086108810801103.html История на ПФК Левски (София)], Levskisofia.weebly.com.</ref> == Известни футболисти == {{колони|2| * [[Александър Александров – Кривия]] * [[Александър Костов]] * [[Анете]] * [[Асен Букарев]] * [[Асен Панчев – Панчето]] * [[Асен Пешев – Капуй]] * [[Бисер Михайлов]] * [[Божидар Искренов – Гиби]] * [[Божин Ласков]] * [[Борислав Михайлов]] * [[Валери Божинов]] * [[Васил Митков – Шопа]] * [[Васил Спасов – Валяка]] * [[Велко Йотов]] * [[Владимир Гаджев (футболист)|Владимир Гаджев]] * [[Владимир Иванов – Фугата]] * [[Владимир Йонков]] * [[Войн Войнов]] * [[Габриел Обертан]] * [[Гара Дембеле]] * [[Георги Аспарухов|Георги Аспарухов – Гунди]] * [[Георги Донков]] * [[Георги Иванов – Гонзо]] * [[Георги Йорданов – Ламята]] * [[Георги Марков (футболист)|Георги Марков]] * [[Георги Петков (футболист)|Георги Петков]] * [[Георги Соколов – Соколето]] * [[Давид Яблонски]] * [[Даниел Боримиров]] * [[Дарко Тасевски]] * [[Джон Ингълс]] * [[Димитър Иванков]] * [[Димитър Йорданов – Кукуша]] * [[Димитър Мутафчиев (футболист)|Димитър Мутафчиев]] * [[Димитър Телкийски – Мечо]] * [[Добромир Жечев]] * [[Елин Топузаков – Топчо]] * [[Емил Велев – Кокала]] * [[Емил Ангелов|Емил Ангелов – Бабангида]] * [[Емил Кременлиев]] * [[Емил Спасов]] * [[Живко Миланов]] * [[Здравко Здравков (футболист)|Здравко Здравков]] * [[Здравко Лазаров – Електричката]] * [[Златко Янков]] * [[Иван Вуцов]] * [[Иван Стоянов – Типеца]] * [[Игор Томашич]] * [[Илиян Илиев]] * [[Илиан Стоянов – Коловати]] * [[Йончо Арсов]] * [[Кирил Ивков]] * [[Красимир Борисов]] * [[Лусио Вагнер]] * [[Мариян Христов]] * [[Милан Миятович]] * [[Миодраг Пантелич]] * [[Мирослав Иванов (футболист)|Мирослав Иванов]] * [[Михаил Вълчев]] * [[Михаил Лозанов]] * [[Наско Сираков]] * [[Никола Котков]] * [[Николай Илиев (футболист)|Николай Илиев]] * [[Николай Михайлов (футболист)|Николай Михайлов]] * [[Николай Тодоров – Кайзера]] * [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] * [[Петър Курдов]] * [[Петър Михтарски]] * [[Петър Хубчев]] * [[Пламен Гетов]] * [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]] * [[Предраг Пажин]] * [[Ричард Еромоигбе]] * [[Роман Прохазка]] * [[Руси Гочев]] * [[Седрик Бардон]] * [[Станимир Стоилов – Мъри]] * [[Станислав Ангелов – Пелето]] * [[Станислав Костов]] * [[Стефан Абаджиев – Теко]] * [[Стефан Аладжов]] * [[Стефан Павлов – Фифи Перото]] * [[Стефан Стайков – Заека]] * [[Тодор Барзов]] * [[Томас Лафчис]] * [[Уелтон]] * [[Холмар Ейолфсон]] * [[Христо Илиев – Патрата]] * [[Христо Йовов – Бижутера]] * [[Цанко Цветанов]] * [[Цветан Веселинов – Меци]] * [[Юсеф Рабех]] }} == Известни привърженици == {{колони|2|2= * [[Богдана Карадочева]] – певица<ref name="standartnews.com"/> * [[Бойко Борисов]] – политик, министър-председател<ref name="7dnisport.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://7dnisport.bg/archives/102991 | заглавие = Кой отбор подкрепят известните личности? Левски или ЦСКА? (Снимки) | издател = 7dnisport.bg | достъп_дата = 30 март 2022}}</ref><ref name="standartnews.com"/> * [[Бойко Кръстанов]] – актьор<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Васко Кръпката]] – певец и музикант<ref name="7dnisport.bg"/><ref name="standartnews.com"/> * [[Веселин Маринов]] – певец<ref name="standartnews.com"/> * [[Влади Въргала]] – актьор и режисьор<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Георги Мамалев]] – актьор<ref name="7dnisport.bg"/><ref name="standartnews.com"/> * [[Глория]] – певица<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Джерард Бътлър]] – актьор<ref>Stolica.bg. [https://stolica.bg/oshte/dzherard-batlar-stana-fen-na-levski Джерард Бътлър стана фен на „Левски“.] Посетен на 4 февруари 2022</ref> * [[Дичо (певец)|Дичо]] – певец<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Евгений Бакърджиев]] – политик<ref name="standartnews.com"/> * [[Камен Алипиев]] – спортен журналист<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Камен Воденичаров]] – актьор<ref name="7dnisport.bg"/><ref name="standartnews.com"/> * [[Кирил Ефремов]] – актьор<ref name="standartnews.com"/> * [[Кирил Маричков]] – певец и музикант<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Милена Славова]] – певица<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Михаил Билалов]] – актьор<ref>https://www.sportlive.bg/bgfootball/levski/mihail-bilalov-znaesh-li-zashto-obicham-cska-za-da-moje-levski-da-go-bie-video-1900137.html</ref> * [[Михаил Миков]] – политик<ref name="standartnews.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.standartnews.com/sport/levskari_zavinagi-238081.html | заглавие = Левскари завинаги | издател = www.standartnews.com | достъп_дата = 30 март 2022}}</ref> * [[Никола Анастасов]] – актьор<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Николай Колев – Мичмана]] – спортен журналист<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.spomen.bg/article/7498941 | заглавие = За Мичмана, който замина да провери дали Господ е българин ... | достъп_дата = 11 август 2022 | фамилно_име = Тодоров | първо_име = Найден | автор_препратка = | съавтори = | дата = 8 юни 2020 | труд = | издател = spomen.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> * [[Петър Стойчев]] – плувец<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Петър Стоянович]] – политик<ref name="standartnews.com"/> * [[Росен Петров]] – телевизионен водещ<ref name="standartnews.com"/> * [[Хилда Казасян]] – певица<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Христо Мутафчиев]] – актьор<ref name="standartnews.com"/> * [[Юлиан Константинов]] – певец<ref name="standartnews.com"/> }} == Вижте също == * [[ПФК Левски (София) през сезоните|Левски (София) през сезоните]] * [[Треньори на ПФК Левски (София)|Треньори на Левски (София)]] * [[Рекорди на ПФК Левски (София)|Рекорди на Левски (София)]] == Бележки == {{Reflist|group=Б}} == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} == Външни препратки == * [https://www.levski.bg/ Официален сайт на ПФК Левски (София)] * [https://levskisofia.info/ Левски (София) – статистики] * [https://levskiacademy.com/ Академия ЛЕВСКИ] {{fb старт}} {{ПФК Левски (София)}} {{fb край}} {{Избрана статия|4372307|14 ноември 2011}} {{А Група}} {{Портал |футбол}} {{Първа професионална футболна лига - Стадиони}} {{СОРТКАТ:Левски (София)}} [[Категория:ПФК Левски (София)| ]] [[Категория:Основани в България през 1914 година]] 4rlpsqvyd2l0x5d45feyct6wbze85ls 12435509 12435508 2024-12-09T08:27:46Z MathXplore 315926 Премахнати редакции на [[Special:Contributions/176.222.8.31|176.222.8.31]] ([[User talk:176.222.8.31|б.]]), към версия на Davidkenarovcska: Премахване на съдържание без обосновка 12431029 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Левски|Левски}} {{Футболен отбор | име на отбора = {{флагче|България}} Левски София | герб = | картинка = | картинка-описание = | прозвище = ''Сините''<br>''Отбора на народа''<br>''Синята лавина''<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=139444 | заглавие = “Левски” – 95 години отбор на народа | достъп_дата = 12 септември 2011 | фамилно_име = Марков | първо_име = Георги | дата = 22 май 2009 | издател = Вестник 24 Часа | цитат =„Народът го създаде. Левски не е създаден с партийни и държавни решения по съветски образец, както други отбори у нас...“ | език = }}</ref> | стадион = [[„Виваком Арена – Георги Аспарухов“ (стадион)|Георги Аспарухов]] | капацитет = 18,000 | собственик = {{флагче|България}} [[Наско Сираков]]<ref name="registryagency.bg">https://portal.registryagency.bg/CR/Reports/ActiveConditionTabResult?uic=121660936</ref> | президент = {{флагче|България}} [[Даниел Боримиров]]<ref name="registryagency.bg"/> | старши треньор = {{флагче|България}} [[Станислав Генчев]] | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = [[Първа професионална футболна лига 2023/24|2023/24]] | място = 4-то | уебсайт = {{URL|www.levski.bg}} | спонсор = „[[Палмс Бет]]“ | екипировка = {{флагче|Германия}} „[[Адидас]]“ | настоящ сезон = [[ПФК „Левски“ (София) през сезон 2023/24|Левски през сезон 2023/24]], [[ПФК „Левски“ (София) през сезон 2023/24 (юноши)|ДЮШ 2023/24]] | pattern_la1 = _adidasfortore23rbw | pattern_b1 = _adidasfortore23rbw | pattern_ra1 = | pattern_sh1 = _adidasfortore23rbw | pattern_so1 =_3_stripes_white | leftarm1 = 0000FF | body1 = 0000FF | rightarm1 = 0000FF | shorts1 = 0000FF | socks1 = 0000FF | pattern_la2 = _adidascampeon23b | pattern_b2 = _adidascampeon23b | pattern_ra2 = _adidascampeon23b | pattern_sh2 = _adidastirom23b | pattern_so2 = _3_stripes_white | leftarm2 = FFFFFF | body2 = FFFFFF | rightarm2 = FFFFFF | shorts2 = 000000 | socks2 = 000000 | pattern_la3 =_adidastiro24yw | pattern_b3 = _adidastiro24yw | pattern_ra3 =_adidastiro24yw | pattern_sh3 = _adidastiro24yw | pattern_so3 = _3_stripes_black | leftarm3 = FFEF00 | body3 = FFEF00 | rightarm3 = FFEF00 | shorts3 = FFEF00 | socks3 = FFEF00 }} '''ПФК „Левски“ (София)''' е [[България|български]] професионален [[Футболен клуб|футболен отбор]] от [[София]], основан на [[24 май]] [[1914]] г. от група млади гимназисти и кръстен на българския революционер и [[национален герой]] [[Васил Левски]].<ref name="History1914-1930">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1914-1930.html | заглавие = Години на романтика и идеализъм | достъп_дата = 13 септември 2011 | труд = История на клуба 1914 – 1930 г. | издател = www.levski.bg | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120707010551/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1914-1930.html | архив_дата = 7 юли 2012 | цитат = През пролетта на 1914 г. | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120707010551/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1914-1930.html |date=2012-07-07 }}</ref> Откакто е основан, „Левски“ София е единственият отбор, който през всичките 97 футболни шампионата на България участва или в първа Софийска футболна дивизия, или в Националната [[А футболна група|А група]]. „Левски“ е 26 пъти [[Първенство на България по футбол|шампион на България]], с 26 спечелени [[Национална купа на България|Национални купи]] (национален рекорд)<ref name="levskiHistory">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/the_club.php | заглавие = История на клуба | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.levski.bg | цитат = Богата, противоречива, странна и същевременно велика е историята на ПФК „Левски“. | език = }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>'''{{refn|В чест на 1300 години от основаването на страната през 1980 г. е основан турнир за [[Купа на Народна република България| купата на Народна република България]]. През първите си две издания обаче няма официален статут на национална купа. Такъв придобива от 1982 г. и носи квота за [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на купи]]. В този смисъл победата на „Левски“ през [[Купа на НРБ по футбол 1981/82|сезон 1981/82]] на финала срещу [[ЦСКА|ЦСКА Септемврийско знаме (София)]] не се смята към общия брой спечелени национални купи.|group=Б}}''' и с общо 74 завоювани трофея, отборът е рекордьор по този показател за страната.<ref name="Refr">Виж раздели [[#Успехи|Успехи]] и [[#Други успехи и неофициални купи|Други успехи]].</ref> В европейските клубни турнири „Левски“ достига три пъти четвъртфинал в турнира за [[Купа на носителите на купи|Купата на националните купи]] през сезони [[Купа на носителите на купи 1969/70|1969/1970]], [[Купа на носителите на купи 1976/77|1976/1977]], [[Купа на носителите на купи 1986/87|1986/1987]] и два пъти в турнира за [[Купа на УЕФА|Купата на УЕФА]] – [[Купа на УЕФА 1975/76|1975/1976]], [[Купа на УЕФА 2005/06|2005/2006]].<ref name="quarter finals">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://a-pfg.info/levski.php | заглавие = ПФК Левски СОФИЯ | достъп_дата = 13 септември 2011 | език = }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> „Левски“ е първият български отбор, който участва в групите на [[Шампионската лига|Европейската шампионска лига]] – през сезон [[Шампионска лига 2006/07|2006/2007]].<ref name="CHL">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://focus-sport.net/?action=news&id=1148764389528 | заглавие = Календар: През 2006 г. Левски играе първи мач в Шампионска лига | достъп_дата = 12 септември 2011 | дата = 12 септември 2011 | издател =Агенция „Фокус“ | език = }}</ref> Едни от най-успешните години за клуба са тези през 70-те, в които „Левски“ печели 4 шампионски титли – [[А група 1969/70|1970]], [[А група 1973/74|1974]], [[А група 1976/77|1977]] и [[А група 1978/79|1979]], 5 купи на България – [[Купа на Съветската армия 1969/70|1970]], [[Купа на Съветската армия 1970/71|1971]], [[Купа на Съветската армия 1975/76|1976]], [[Купа на Съветската армия 1976/77|1977]] и [[Купа на Съветската армия 1978/79|1979]] и 3 дубъла – 1970, 1977 и 1979 г.; докато в европейските клубни турнири достига 3 пъти четвъртфинал – 1970, 1976 и 1977 г. През този период „сините“ отстраняват [[АФК „Аякс“]] и [[ФК „Боавища“]] и побеждават, но без да отстранят [[ФК „Барселона“]] и [[ФК „Атлетико“ (Мадрид)]].<ref name="quarter finals" /><ref name="History1971–1980">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1971-1980.html | заглавие = Силни в България, силни и в Европа | достъп_дата = 13 септември 2011 | труд = История на клуба 1971 – 1980 г. | цитат = Десетилетието започва ужасяващо. | език = | архив_дата = 2012-04-15 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120415082231/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1971-1980.html }}</ref> Въпреки тези успехи, десетилетието е „помрачено“ от смъртта на две от легендите не само на „Левски“, но и на Националния отбор [[Георги Аспарухов]] и [[Никола Котков]], които загиват в автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 г. при прохода „[[Витиня]]“ на път за [[Враца]].<ref name="History1971–1980" /> „Левски“ съставлява гръбнака на [[Национален отбор по футбол на България|Националният отбор по футбол на България]], който постига най-големия си успех на [[Световно първенство по футбол 1994|Световното първенство в САЩ]] през 1994 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.winner.bg/video/read8206.html | заглавие = ЛЕВСКИ: 95 факта за 95-годишнината | достъп_дата = 2 октомври 2011 | дата = 25 май 2009 | труд = Новини Български футбол | издател = Маридиан мач | цитат = Историята сочи – Левски е №1 в родното ни футболно първенство... | език = | архив_дата = 2012-11-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121107234908/http://www.winner.bg/video/read8206.html }}</ref> От 1921 г. титулярните екипи на отбора са в синьо,<ref name="History1914-1930" /> а тимът също така е познат с прозвищата си „сините“ и „отборът на народа“. Домакинските си мачове от 1969 г. играе на стадион „[[„Виваком Арена – Георги Аспарухов“ (стадион)|Георги Аспарухов]]“ с капацитет около 18 600 места.<ref name="Stadium">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/stadium.php | заглавие = Стадион „Георги Аспарухов“ | достъп_дата = 2011 – 0913 | издател = levski.bg | език = }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Най-големият съперник в историята на клуба е [[ПФК ЦСКА (София)]] и мачовете между двата отбора често се наричат ​​[[Вечното дерби|Вечното дерби на България]].<ref name="LevskiVsCSKA">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bgderbi.com/2010/01/blog-post_06.html | заглавие = История на Вечното дерби | достъп_дата = 12 септември 2011 | фамилно_име = Пайташев | първо_име = Румен | издател = BGderbi.com | цитат = Вечното дерби Левски – ЦСКА! Колко заряд се крие в тези няколко думи! И след 60 години... | език = | архив_дата = 2012-01-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120128071151/http://www.bgderbi.com/2010/01/blog-post_06.html }}</ref> В [[Класация на най-добрите европейски отбори за XX век|класацията на най-добрите европейски отбори за XX век]] на Международната федерация за футболна история и статистика, „Левски“ е класиран на 126-о място.<ref name=":0">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.iffhs.de/?a413f0e03790c443e0f40390b41be8b01905fdcdc3bfcdc0aec70aeedb883ccb05ff1d | заглавие = Europe's Club of the Century | достъп_дата = 13 септември 2011 | труд = Top 200 | издател =www.iffhs.de | език = en }}</ref> „Сините“ са най-успешният български футболен клуб за първото десетилетие на 21 век, отборът заема 64-та позиция в класацията за най-успешните отбори в света в периода 2001 – 2011 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=355481 | заглавие = Признание – Левски отвя ЦСКА, „сините“ се наредиха до богаташите от Манчестър Сити | достъп_дата = 20 март 2012 | дата = 20 март 2012 | труд = БГ Футбол | издател = SPORTAL.BG | цитат = Левски се намира на 64-то място в ранглистата за най-успешните отбори през 21 век. | език = | архив_дата = 2012-03-21 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120321213623/http://football.sportal.bg/news.php?news=355481 }}</ref> „Левски“ София е най-популярният футболен тим в България.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100411494 | заглавие = Най-популярният футболен тим в историята на България – „Левски“, навърши 100 години | достъп_дата = 23 май 2014 | фамилно_име = Балтаджиян | първо_име = Вилхелм | дата = 23 май 2014 | издател = bnr.bg | цитат = Фактът, че това название е напълно заслужено, беше потвърден и от проведено преди месец проучване на европейската футболна централа УЕФА. Според резултатите от анкетата почитатели на „Левски“ са 31% от футболните фенове в България. По този показател българският тим дели 7 – 8 място в Европа не с кой да е, а с италианския гранд „Ювентус“.| език = }}</ref> През 2014 г. „Левски“ отпразнува своята 100-годишнина.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.sportal.bg/news.php?news=489275 | заглавие=Левски стана на 100 години! |достъп_дата =22 август 2015 |дата=24 май 2014 |труд=БГ Футбол |издател=sportal.bg |цитат=Днес, 24 май, футболен клуб Левски стана на 100 години. Точно на тази дата през 1914 година група млади студенти основават този клуб и решават да го кръстят на българския революционер Васил Левски. |език= }}</ref> [[Файл:Georgi Asparuhov 1969.jpg|мини|250п|Легендата на ПФК Левски София<br> [[Георги Аспарухов]], 1969 г.]] == История == === Създаване (1914 – 1919) === [[Файл:Sports Club Levski plaque 1.jpg|мини|Паметна плоча за основаването на спортен клуб „Левски“ в градинката пред 22-ро СЕУ „Г. С. Раковски“]] Софийски спортен футболен клуб „Левски“ е основан през 1914 година от група от тридесетина младежи, гимназисти от втора мъжка гимназия, които играели футбол в местността „Могилката“ (днес градинката пред 22-ро училище до [[НДК]]).<ref name="History1914-1930" /> По предложение на един от основателите – [[Борис Василев (Боркиша)]] – клубът е кръстен на [[Апостол]]а на българската свобода – Васил Левски.<ref name="History1914-1930" /> По този начин през следобеда на 24 май 1914 г., в София Левски се превръща в шестия софийски тим след: Любен Каравелов (3 октомври 1912 г., от 19 септември 1920 [[Спортклуб (София)|Спортклуб]], от 25 октомври 1944 [[ПФК Септември (София)|Септември]]), [[Атлетик (София)|Атлетик]] (5 март 1913 г., от 4 ноември 1923 [[АС-23]]), [[ПФК Славия (София)|Славия]] (10 април 1913 г.), [[ФК`13 (София)|Футбол клуб]] (известен като ФК-13 – 6 октомври 1913 г., от 3 октомври 1944 Спартак) и [[Раковски (София)|Раковски]] ([[октомври]] 1913 г., от 3 октомври 1944 обединен с ФК-13 под името Спартак).<ref>“С „Левски“ по дългия път през времето“ – Стефан Нойков, София, 1994</ref> Официално клубът е регистриран на 24 май 1914 г., за негов председател е избран [[Владимир Григориев]], който заема поста до 1919 г.<ref name="History1914-1930" /> Със закупените през 1914 година от [[Румъния]] фланелки с вертикални жълти и червени райета и черни гащета тимът играе с тях до 1920 г.<ref name="History1914-1930" /> През юли месец на 1914 г. на игрище Славия се провежда и първият официален мач на отбора срещу резервите на ФК-13, загубен с 0:2.<ref name="History1914-1930" /> През август Левски побеждава резервите на Славия с 1:0.<ref name="History1914-1930" /> Следващият документиран мач на Левски, дал начало и на т.нар. Най-старо столично дерби с отбора на Славия, е изигран на 1 април 1915 г. и завършва със загуба – 0:1.<ref name="History1914-1930" /> В този период футболът не е популярен спорт в България и затова няма достатъчно информация за всички други играни мачове на Левски.<ref name="History1914-1930" /> Следват и годините на [[Първа световна война|Първата световна война]] и мобилизацията на младите мъже в България. С края на войната се променя отношението на цялата общественост към спорта, като дори самата държава започва да обръща повече внимание на тази дейност. Приема се и закон за регистрация на спортните дружества и така под номер 744 на 23 май 1919 г. официално е регистриран уставът на СК Левски.<ref>„50 години футбол в България“, София, 1960, стр.14</ref> === Столично първенство (1919 – 1923) === В годините между 1919 и 1920 г. тренировките на отбора се пренасят на плаца на VI софийски полк, където днес е паметникът „1300 години България“.<ref name="History1914-1930" /> Година по-късно Левски сменя цветовете на екипите си и започва да играе със сини фланелки и бели или черни гащета, в този момент Левски започва да става известен, като „сините“.<ref name="History1914-1930" /> През лятото на 1921 година е основана първата футболна лига в България – [[Първенство на София|Първенството на София]], администрирано от Софийска Спортна Лига (ССЛ). Левски е съучредител на лигата и за първи път тогава облича сините фланелки с бели гащета.<ref name="History1914-1930" /> Отборите в лигата са десет (но един от тях – България не изиграва нито един мач и записва девет служебни загуби). Първият шампионатен мач на Левски е на 18 септември 1921 г. срещу Атлетик (София), в който мач сините побеждават с 3:1.<ref name="History1914-1930" /> Минчо Качулев изработва първата клубна емблема през 1922 година. Тя представлява квадрат със син фон, в който е изписана стилизирано буквата „Л“.<ref name="CLUBSIMBOLS">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club | заглавие = От основаването до първата шампионска титла (1911 – 1932) | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.pfclevski.eu | език = | архив_дата = 2018-03-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180323030704/http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club }}</ref> Първото софийско първенство завършва със скандал и оттеглянето на четири от отбора, тези на: Левски, ФК-13, ОСК Слава и Победа, заради тенденциозно съдийство в поредица от мачове, ръководени главно от играчи на Славия и Атлетик.<ref name="History1920-1929">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=8 | заглавие =Двайсетте 1920 – 1929 | достъп_дата =13 септември 2011 | издател =www.levskifc.com | език = | архив_дата =2012-11-20 | архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20121120181839/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=8 }}</ref> Между 1922 – 1923 г. заради този скандал отборите на оттеглилите се отбори, а и на Жаботински сформират нов Софийски спортен съюз (ССС), като Левски печели всичките си мачове в него и става първенец.<ref name="History1920-1929" /> В другата лига (ССЛ) победители са „белите“ от Славия.<ref name="History1920-1929" /> През [[септември]] 1923 г. двете организации определят един общ първенец на София в мач между победителите в ССЛ и ССС.<ref name="History1920-1929" /> Първенците Левски и Славия се сблъскват на 23 септември 1923 г. и Левски побеждава драматично с 3:2.<ref name="History1920-1929" /> Левски става първият първенец на обединените организации, а по-късно печели надпреварата през 1924, 1925, 1929 и 1933 г.<ref name="History1914-1930" /> Първенецът на София получава правото да играе в турнира за [[Държавно първенство|Държавното първенство по футбол]]. Изявени играчи от този период са вратаря Петър Димитров – Вертер, [[Цветан Генев]] – Генерала, който е основен голмайстор на отбора, [[Александър Христов (футболист)|Александър Христов]] – Шкубата, братята [[Никола Мутафчиев (футболист)|Никола]] и [[Димитър Мутафчиев (футболист)|Димитър Мутафчиеви]].<ref name="History1914-1930" /> Футболистите на Левски са гръбнакът на националния отбор още при основаването му през 1924 г.<ref name="History1914-1930" /> [[Австрия|Австрийският]] треньор Леополд Нич включва девет играчи на „сините“ в първия международен мач, загубен от [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]] с 0:6.<ref name="History1914-1930" /> На [[Летни олимпийски игри 1924|Олимпийските игри в Париж]] през 1924 г. отборът е представен от девет играчи при загубата с 0:1 от [[Национален отбор по футбол на Република Ирландия|Ирландия]].<ref name="History1914-1930" /> Левски изиграва първия си международен мач на 1 юли 1923 г. срещу [[Румъния|румънския]] Триколорул от [[Букурещ]]. Хиляди зрители сядат на земята до самата странична линия, за да наблюдават мача и „синята победа“ над именития си съперник с 1:0. На 14 октомври 1923 г., Левски връща визитата и побеждава и в Букурещ с 4:2.<ref name="Триколорул">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lifesport.bg/news-14/info-5400/Левски.печели.първото.международно.отличие.за.България.срещу.румънците.от.Ромкомит/ | заглавие = Левски печели първото международно отличие срещу румънците от Ромкомит | достъп_дата = 13 септември 2011 | труд = Ретро спорт | издател = www.lifesport.bg | език = }}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Посрещането на тима в столицата е толкова тържествено, че от гарата до паметника на Апостола има факелно шествие, като пред клубната канцелария е поставена първата международна купа, спечелена от български отбор.<ref name="Триколорул" /> === Държавно първенство и Купа Улпия Сердика (1924 – 1933) === Първото издание на [[Държавно първенство|Държавното първенство по футбол]] е проведено през 1924 г. Левски, като отбор спечелил титлата в първенството на София, представлява града в първото издание, което обаче не завършва.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sportensvqt.com/?p=483 | заглавие = История на Първенството на България: | дата = 2011-09-1 | труд = Футболно първенство | издател = sportensvqt.com | език = }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Полуфиналният сблъсък между отборите на Левски и [[Владислав (Варна)]] се играе в София и завършва 0:0, мачът е игран без продължения поради настъпилата тъмнина. Владислав (Варна) отказва да преиграе срещата на следващия ден отново в София, и настоява преиграването да се състои във [[Варна]]. БНСФ определя нова дата за преиграване отново в София. Впоследствие променя решението си и дава възможност мачът да се състои във Варна, но само ако Владислав (Варна) и Северобългарската спортна федерация покрият разходите за това. В крайна сметка не се постига окончателно споразумение и втората полуфинална среща не е проведена. Държавен първенец за тази година не е излъчен. През тази година клубът се сдобива и с химн, композиран от [[Христо Маников]] по текст на [[Димитър Симидов]].<ref name="CLUBSIMBOLS" /> През 1925 година Левски се изправя отново срещу Владислав (Варна), като този път това е на финала на първенството. Мачът се играе на 30 август в София. Левски губи с 0:2 и първият шампион на България е Владислав (Варна).<ref name="History1920-1929" /> В годините от 1926 до 1933 г., Левски участва на пет турнира за купата Улпия Сердика. Първият се организира през есента на 1926 г. На финала се класират фаворитите Левски и Славия. Мачът се играе на 3 октомври на игрище „Юнак“. През първата част Славия играе по-добре и повежда, но след тотален обрат и два гола за сините, Левски става първият носител на купата.<ref name="Улпия Сердика">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=17 | заглавие = Купа „Улпия Сердика“ 1926 – 1932 | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120180908/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=17 }}</ref> Лятото на 1927 г. носи началото на втория турнир, той обаче се проточва изключително дълго чак до пролетта на 1928 г. Безпроблемно до края стигат отново – Левски и Славия.<ref name="Улпия Сердика" /> Мачът обаче не се играе поради протест на Левски за използване на нередовен състезател в състава на Славия, Софийската спортна федерация не уважава този протест с мотива, че турнирът не е официално състезание.<ref name="Улпия Сердика" /> На 3 октомври 1929 година Левски отново достига до финал на държавното първенство по футбол.<ref name="History1920-1929" /> Там отборът играе срещу пловдивския първенец [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]].<ref name="History1920-1929" /> Финалът отново е изгубен, този път с 0:1. След това отборът изиграва международни мачове през 1929 г., губейки с 0:1 от [[Галиполи (Истанбул)]] и печелейки с 6:0 срещу [[Кубан (Истанбул)]].<ref name="History1920-1929" /> През 1930 година на финалът за Улпия Сердика са отборите на ФК-13 (победил Славия) и отново Левски, като „сините“ печелят и този трети турнир с 2:0.<ref name="Улпия Сердика" /> Във финала четвъртият турнир през 1931 година на 4 август на игрище Славия, се срещат Левски и Славия.<ref name="Улпия Сердика" /> „Сините“ печелят убедително с 4:1 и печелят за трети път купата.<ref name="Улпия Сердика" /> Успехът на Левски поражда нов спор със Софийска спортна организация (ССО). Регламентът на турнира гласи, че клуб, спечелил три пъти по ред купата, я получава за постоянно. С мотив, че през 1928 г. не се е играл финал, ССО решава, че Левски не изпълнява това условие и отказва да му даде купата за постоянно.<ref name="Улпия Сердика" /> Петият турнир през 1932 отново среща на финал „сини“ и „бели“.<ref name="Улпия Сердика" /> Левски се стреми към нова победа, която би била трета поредна или общо четвърта, а това би им осигурило окончателно притежание на трофея.<ref name="Улпия Сердика" /> Левски отново побеждава, този път с 1:0. При награждаването ССО обявява, че през 1933 г. Левски следва да върне купата за новия турнир, тъй като е решила тя завинаги да е преходна. Тази новина е посрещната с протести от ръководството на Левски, като председателят на клуба д-р П. Стоянович връща Купата в началото на 1933 г. в ССО и заявява, че в знак на протест срещу нарушаване на първоначално приетия регламент Левски повече няма да играе в тази надпревара.<ref name="Улпия Сердика" /> === Първите отличия (1933 – 1944) === През тези години в България отборът на Левски се доказва като един от най-добрите родни отбори. Въпреки че показва голяма класа, „сините“ не успяват да се наложат на национално ниво.<ref name="History1914-1930" /> За деветте години от съществуването си Левски играе само в три от първенствата на България.<ref name="History1914-1930" /> Първото първенство не завършва, а на други две от тях е финалист. Всичко това се променя през [[Първенство на България по футбол 1933|1933]] година, когато Левски печели надпреварата за София и получава правото да се съревновава с най-добрите отбори от страната.<ref name="History1931–1940">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1931-1940.html | заглавие =Епохата на Капуй, Панчето, Танка, Жабчо... | достъп_дата =13 септември 2011 | труд =История на клуба 1931 – 1940 г | издател =www.levski.bg | цитат =През 1933 г. сините най-сетне извоюват първата си републиканска титла. | език = | архив_дата =2011-09-09 | архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20110909011247/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1931-1940.html }}</ref> На четвъртфинал се изправя срещу Борислав (Кюстендил) и го побеждава с 9:1, на полуфиналите е отстранен Ботев (Ямбол) с 4:2, а на финала на държавното първенство „сините“ побеждават [[Варна|варненския]] [[Шипченски сокол]] с 3:1.<ref name="Държавно">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/dp1933.html | заглавие = Държавно първенство – сезон 1933 г. | достъп_дата = 13 септември 2011 | дата = 17 март 2003 | труд = България на футболния глобус 1924 – 1970 | издател = www.bulgarian-football.com | език = }}</ref> Мачът се играе в [[София]] на 3 октомври 1933 г. Головете за успеха отбелязват [[Коста Жеков]], [[Асен Панчев]] и [[Асен Пешев]].<ref name="Държавно" /> Голмайстор на отбора е Асен Пешев с 27 гола.<ref name="History1931–1940" /> Следват няколко сезона, в които Левски не успява да се пребори в софийската лига, но все пак в този период отборът добива голяма популярност.<ref name="History1931–1940" /> Играчите на Левски са гръбнакът и на националния отбор на България, а звезда на българския футбол е нападателят Асен Пешев.<ref name="History1931–1940" /> С огромен принос са също Асен Панчев – Панчето, Борислав Габровски, Михаил Лозанов – Танка, Константин Ефремов – Жабчо.<ref name="History1931–1940" /> Те подпомагат спечелването на Балканската купа от националите през 1932 година.<ref name="History1931–1940" /> През 1936 година отборът провежда международно турне, посещавайки за приятелски мачове [[Германия]], [[Полша]] и [[Балтийски страни|Балтийските страни]].<ref name="асд">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club | заглавие = История на клуба | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.pfclevski.eu | език = | архив_дата = 2018-03-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180323030704/http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club }}</ref> Все пак „сините“ отново стават шампиони през 1937 година, побеждавайки на финала [[ФК Дунав (Русе)|Левски (Русе)]] с 1:1 и 3:0.<ref name="History1931–1940" /> По пътя към успеха са отстранени Левски (Дупница) със 7:1 и Ботев (Пловдив) с 1:0. Следващата година Държавното първенство преминава под формата на Национална дивизия, като просъществува в тази форма само три сезона: [[Първенство на България по футбол 1938|1938]], [[Първенство на България по футбол 1939|1939]], [[Първенство на България по футбол 1940|1940]].<ref name="Тридесетт">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=9 | заглавие = Тридесетт 1930 – 1939 | достъп_дата = 13 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | цитат = През 30-те години „Левски“ печели първата си държавна титла. | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120180346/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=9 }}</ref> Първите две първенства са отчайващи за Левски, отборът завършва на седма и веднъж на шеста позиция. През 1940 г. Левски показва добра и резултатна игра, но в края на шампионата остава на точка от шампионите от ЖСК (София). 1941 година е най-слабото класиране на Левски в първенството на София, като отборът завършва на четвърта позиция след тимовете на: ФК-13 (София), Славия (София) и ЖСК (София), като от тази година първите три отбора участват в надпреварата за Държавното първенство. През [[Първенство на България по футбол 1942|1942]] година, Държавното първенство вече е в турнирен формат, а в пределите на България се връщат [[Вардарска Македония]], [[Егейска Македония]] и [[Беломорска Тракия]], а отборът на Левски печели третата си шампионска титла, побеждавайки на финала на Държавното първенство [[Македония (Скопие)]] с 2:0 и 1:0 с голове на [[Божин Ласков]].<ref name="сезон 1942">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/dp1942.html | заглавие = Държавно първенство – сезон 1942 г. | достъп_дата = 13 септември 2011 | дата = 19 март 2003 | труд = България на футболния глобус 1924 – 1970 | издател = www.bulgarian-football.com | език = }}</ref> „Сините“ достигат финала след отстраняване на: Ботев (Пловдив) и Атлетик (Дупница) с 5:2, на полуфинал е победен Тича (Варна) с 4:0 и 2:0.<ref name="History1931–1940" /> Същата година Левски завоюва и първия си дубъл, ставайки носител и на [[Царска купа|Царската купа]] (за която се провежда самостоятелен турнир от [[Царска купа 1938|1938]] г.) след служебна победа на финала над [[Спортклуб (Пловдив)]] с 3:0, като в 80 минута при резултат 1:3 футболистите на Спортклуб (Пловдив), недоволни от съдийско решение, напускат терена и губят служебно.<ref>Георги Манов: 85 години „Левски“ – енциклопедичен справочник 1914 – 1999, РИК Левски – 1999</ref> На полуфинал е отстранен СП (Плевен) след 3:3 и преиграване 2:1, а на четвъртфинала Левски разгромява България (Хасково) с 6:0. През тази година Левски завоюва първия си дубъл.<ref name="History1941-1950" /> 1943 г. носи поредната титла в Първенството на София,<ref name="History1931–1940" /> в турнирът за Държавното първенство, обаче Левски е отстранен от един от подгласниците си във финалния двубой, а именно две загуби с по 1:0 от Славия.<ref name="асддс">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/dp1943.html | заглавие = Държавно първенство – сезон 1943 г. | достъп_дата = 19 март 2003 | дата = 19 март 2003 | труд = България на футболния глобус 1924 – 1970 | език = }}</ref> До финала са отстранени: Атлетик (Дупница) с 2:1 и 4:1 и ЖСК (София) след 2:2 и 2:1.<ref name="асддс" /> В Първенството на София през 1944 година Левски завършва на трето място. В Държавното първенство Левски отстранява Славия с 4:3 и 1:0 и Виктория 23 (Видин) с 9:2 и служебно 3:0. Изтеглен е жребият за четвъртфиналите, в който Левски трябва да срещне Шипченски сокол (Варна), но мачовете не са изиграни поради политическата обстановка в страната по време на събитията около 9 септември 1944 година. Първенството е прекратено и държавен първенец за [[Първенство на България по футбол 1944|1944]] година не е излъчен.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/dp1944.html | заглавие = Държавно първенство – сезон 1944 г. | достъп_дата = 19 март 2003 | дата = 19 март 2003 | труд = България на футболния глобус 1924 – 1970 | език = }}</ref> === Краят на войната (1945 – 1949) === Изненадващо [[Втора световна война|Втората световна война]] и [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийският преврат]] не оказват влияние върху доминантната позиция на Левски в българския футбол като дори я засилват – това десетилетие е най-успешното за клуба.<ref name="History1941-1950">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1941-1950.html | заглавие = Без конкуренция | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1941 – 1950 г. | издател = www.levski.bg | цитат = Най-успешното и драматично десетилетие за отбора. | език = | архив_дата = 2011-09-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110909044705/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1941-1950.html }}</ref> През тези години основен конкурент на Левски е тимът на [[Локомотив (София)]], един от най-класните клубове през 1940-те, който печели титлата през [[Първенство на България по футбол 1940|1940]] и [[Първенство на България по футбол 1945|1945]] (през 1945 г. Левски отпада на осминафинал от Спортист (София), който по-късно ще загуби финала срещу железничарския отбор), а през [[Първенство на България по футбол 1946|1946]] и [[Първенство на България по футбол 1947|1947]] е финалист именно срещу Левски.<ref name="Държавно121">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archiveindex.html | заглавие = Първенство на България (1924 – 2007) | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = БЪЛГАРСКИЯТ ФУТБОЛЕН АРХИВ | издател = www.bulgarian-football.com | език = | архив_дата = 2008-02-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080205022428/http://www.bulgarian-football.com/bg/archiveindex.html }}</ref> „Сините“ печелят титлата и купата на страната през 1946, [[Първенство на България по футбол 1947|1947]] и [[Първенство на България по футбол 1948/49|1949]] г., като през сезон 1948/1949 г. завършват без загубен мач.<ref name="History1941-1950" /> В годините [[Купа на Съветската армия 1946|1946]], [[Купа на Съветската армия 1947|1947]] и [[Купа на Съветската армия 1949|1949]] отборът завоюва и Купата на Съветската армия, като по този начин става първият отбор, който я печели три пъти.<ref name="1940-1949">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=10|заглавие=Четиридесетте 1940 – 1949|издател=www.levskifc.com|език=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121120180807/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=10|архив_дата=2012-11-20|достъп_дата=14 септември 2011}}</ref> [[Файл:The eternal derby of bulgarian football.png|мини|150x150пкс|Бъдещото съперничество между отборът на ЛЕВСКИ и този на ЦДНВ.]] Въпреки големите промени и реорганизацията на футбола в България – преструктурирането на Държавното първенство първо в [[Републиканско първенство]], след това в А футболна група и на [[Царска купа|Царската купа]] в Купа на Съветската армия 1940-те години се оказват едни от най-успешните за тима.<ref name="History1941-1950" /> Известните играчи през този период са: Димитър Дойчинов, Арсен Димитров – Ацко, Божин Ласков – Попето, Борислав Цветков – Жук, Любомир Алдев, Любомир Хранов – Мистри, Атанас Динев – Насо.<ref name="History1941-1950" /> На 27 август 1949 г. Централният комитет на Българската комунистическа партия взема решение за реорганизация на физкултурното движение в България по съветски модел. На 27 септември Върховният комитет за физкултура и спорт (ВКФС) предприема конкретни действия за нейното прилагане. По подобие на структурата в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съюза на съветските социалистически републики]] (СССР) и в [[Народна република България]] (НРБ) се образуват Доброволни спортни организации на ведомствен принцип към съответните отраслови профсъюзи. В началото на сезон [[Първенство на България по футбол 1950|1949/1950]] по нищо не личи, че започва най-тежкото десетилетие в историята на клуба.<ref name="History1951–1960">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1951-1960.html | заглавие = Затишие пред буря | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1951 – 1960 г. | издател = www.levski.bg | цитат = За разлика от предишното десетилетие 50-те години не предлагат особено богати емоции на левскарите. | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908022218/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1951-1960.html }}</ref> Отборът бързо повежда в класирането след два изиграни кръга и тогава изненадващо първенството е спряно.<ref name="1950-1959">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=11 | заглавие = Петдесетте 1950 – 1959 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120181713/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=11 }}</ref> Взето е решение новият шампионат да се провежда както в СССР по системата пролет – есен и да започне през месец март следващата година.<ref name="1950-1959" /> През есента на 1949 г. са уредени квалификационни турнири за определяне състава на А РФГ, в която се играе по системата пролет – есен. Левски печели квалификационния турнир, а бъдещият му „вечен“ съперник ЦДНВ (София) не успява да се класира за новоучредената А РФГ. === Годините на зараждащото се съперничество (1950 – 1962) === В контраст на непопулярността на това решение 1950-те години на 20 век започват с нова седма титла за Левски, спечелена през [[А група 1950|1950]] година.<ref name="1950-1959" /> Доброто начало се оказва илюзорно и 50-те и ранните 60-те години на 20 век са най-злощастните за отбора, в които той три пъти завършва на пето място: [[А група 1952|1952]], [[А група 1954|1954]] и [[А група 1955|1955]], а през [[А група 1962/63|1963]] достига дъното с шеста позиция в края на първенството.<ref name="Държавно121" /> След поредната осма титла, спечелена през [[Първенство на България по футбол 1953|1953]] година, настъпва „сух“ период без шампионски успехи, който продължава повече от десетилетие.<ref name="Съперничеството">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club | заглавие = Годините на зараждащото се съперничество (1950 – 1968) | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.pfclevski.eu | език = | архив_дата = 2018-03-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180323030704/http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club }}</ref> През тези години в българското първенство доминира създаденият през 1948 година отбор на войската, който печели девет поредни титли, не без помощта на "народната власт"<ref name="1950-1959" /> През сезон [[А група 1953|1953]] Левски печели титлата. Сезонът остава в историята с няколко странни решения на БКП, наложени на футболната общественост. В първите няколко кръга националният отбор участва в първенството. В последствие в няколко мача противниците на Левски имат право да ползват играчи на ОСГ (бъдещото цска), а мачът на ОСГ с Ботев не се играе, защото военните привикват играчите на Ботев на учение. Въпреки всичко <ref name=":0" />„синият“ тим завършва с точка преднина пред опонента си, въпреки допуснатата загуба в последния кръг. В същото време "Левски" е господар в турнира " Купата на Съветската армия през [[Купа на Съветската армия 1956|1956]], [[Купа на Съветската армия 1957|1957]] и [[Купа на Съветската армия 1958/59|1959]].<ref name="1950-1959" /> Тези години са и едни от най-тежките, защото игрище „Левски“ е национализирано от държавата, с цел на негово място да бъде изграден национален стадион. Състоянието се влошава, тъй като отборът се сблъсква и с много проблеми, свързани с т.нар. „спортно райониране“, заради което футболистите са принудени да сменят често местата, на които тренират и провеждат мачовете си, като често играят на игрища почти без публика поради липса на зрителски трибуни.<ref name="Съперничеството" /> Въпреки че през 1957 година името на отбора е сменено отново на Левски вследствие на започналата [[десталинизация]] в България, отборът продължава да търси своя образ отпреди войната.<ref name="Съперничеството" /> Малко по-малко към края на 50-те години в Левски започват да изгряват имената на Стефан Абаджиев – Теко, Христо Илиев – Патрата, Иван Дервентски, Димитър Йорданов – Кукуша, Александър Костов, Георги Соколов – Соколето.<ref name="History1941-1950" /> === Левски и неговото „Атомно нападение“ (1963 – 1968) === През 1963 година официално е открит новият стадион „Левски“ в столичния район [[Подуяне]].<ref name="Съперничеството" /> През 1960-те години изгряват звездите на няколко легендарни за отбора футболисти – Георги Аспарухов, [[Георги Соколов]], [[Бисер Михайлов]], [[Кирил Ивков]], [[Иван Вуцов]] и [[Александър Костов]], с тяхна помощ отборът с треньор [[Чехословакия|чехословашкия]] специалист [[Рудолф Витлачил]] става шампион след дванадесетгодишно прекъсване през [[А група 1964/65|1965]] година.<ref name="History1961-1970">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1961-1970.html | заглавие = Фиеста в синьо | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1961 – 1970 г. | издател = www.levski.bg | цитат = Изгрява звездата на Георги Аспарухов–Гунди. | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908034159/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1961-1970.html }}</ref> През есента на същата година е и дебюта на отбора в [[Европейски клубни турнири по футбол|европейските клубни турнири]] – на 12 септември 1965 г. Левски губи първия си мач срещу [[Швеция|шведския]] [[Юргорден]] с 1:2, но по-късно го отстранява след победа в реванша в София с 6:0 на 3 октомври 1965 година.<ref name="EU">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1965-1966/kupa-na-evropeiskite-shampioni/rezultati/ | заглавие = Сезон 1965 – 1966 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> В следващия кръг на турнира за [[Купа на европейските шампиони|Купата на европейските шампиони]] са сблъсъците с [[Португалия|португалския]] [[Бенфика Лисабон]], воден от [[Еузебио]], в които Левски е отстранен след 2:2 и 2:3.<ref name="EU" /> До края на десетилетието „сините“ успяват за завоюват още една шампионска титла през [[А група 1967/68|1968]] година и една купа на страната през [[Купа на Съветската армия 1966/67|1967]] година. След която отборът е отстранен от [[Италия|италианския]] [[Милан]] в турнира за [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на купи]] след силна игра и 1:1 в София и загуба с 1:5 в [[Милано]].<ref name="EU1">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1967-1968/ | заглавие = Сезон 1967 – 1968 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> Въпреки че 60-те години не са най-успешните за Левски (но донякъде поради много силната конкуренция в българския футбол през този период), отборът събира в атака нападатели, като Димитър Йорданов (Кукуша), Александър Димитров Костов, Христо Илиев (Патрата), Георги Апостолов Соколов (Соколето), Цветан Веселинов (Меци) и легендата на клуба Георги Аспарухов (Гунди),<ref name="History1961-1970" /> които се запомнят като „Атомното нападение“.<ref name="ВечноСинитеБройПърви">Списание „Вечно Сините“, брой първи ноември 1999 г., стр. 41 – Сини Легенди: Тимът с атомното нападение (1954 – 1968)</ref> С тези футболисти отборът на Левски пълни стадионите в България с по 40 – 50 000 зрители.<ref name="ВечноСинитеБройПърви" /> Титулярният състав по това време е:<br>1 – [[Бисер Михайлов]], 2 – [[Стоичко Пешев]], 3 – [[Иван Вуцов]], 4 – [[Стефан Аладжов]], 5 – [[Кирил Ивков]], 6 – [[Александър Манолов (футболист)|Александър Манолов]], 7 – [[Цветан Веселинов]], 8 – [[Георги Соколов]], 9 – [[Георги Аспарухов]], 10 – [[Христо Илиев (футболист)|Христо Илиев]] ([[Янко Кирилов]]), 11 – [[Александър Костов]].<ref>[https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/358/Image_4069358_128.jpg cache2.24chasa.bg]</ref> В тези години се заражда и голямото съперничество между отбора на Левски и този на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. Мачовете между двата противника винаги са много напрегнати и ожесточени, поради което са наречени „Вечното дерби на българския футбол“. На 17 ноември 1968 г., в годината, в която ЦСКА са върху крилете на успеха и стават шампиони, Левски отбелязват една от най-големите победи над съперника си, побеждавайки го със 7:2,<ref name="History1961-1970" /> а пресата по това време определя мача като „урокът на Левски“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=331993 | заглавие = „От скрина“: 7:2 (1968) | достъп_дата = 27 октомври 2011 | фамилно_име = Друмчев | първо_име = Филип | дата = 27 октомври 2011 | труд = БГ Футбол | издател = www.sportal.bg | цитат = За мнозина фенове на Левски разгромът над ЦСКА от 1968 година със 7:2 е най-ценният от всички във Вечното дерби. | език = | архив_дата = 2011-10-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20111028100529/http://football.sportal.bg/news.php?news=331993 }}</ref> === Левски – Спартак (1969 – 1984) === В края на 60-те години на ХХ век идва нова вълна на реформи в българския футбол, част от които са масовите обединения на клубове.<ref name="LevskiVitosha">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club | заглавие = Левски-Спартак и Витоша (1969 – 1990) | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.pfclevski.eu | език = | архив_дата = 2018-03-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180323030704/http://www.pfclevski.eu/main.php?page=club }}</ref> Така на 22 януари 1969 година „Левски“ е обединен с отбора на [[Спартак (София)|„Спартак“]]. Името на клуба се променя на „Левски – Спартак“.<ref name="LevskiVitosha" /> Това е повратна точка в цялата история на клуба.<ref name="LevskiVitosha" /><ref name="LevskiVitosha" /> Смята се, че решението за обединението е политическо. Според [[Добромир Жечев]] идеята е била „Спартак“ – ведомствен клуб на МВР, добър, но с шепа привърженици, да се обедини с „Левски“, наричан „отбора на народа“, с огромна публика.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/sport/article/2288170|заглавие=Добромир Жечев:Играх срещу Пеле твърдо, но не и грубо|фамилно_име=Папазян|първо_име=Едуард|дата=9 септември 2013|труд=24chasa.bg|достъп_дата=26 март 2024}}</ref> [[Файл:Voin Voinov.jpg|ляво|180п|мини|[[Войн Войнов]] е един от футболистите с основна заслуга за силните изяви на Левски през 1970-те години на 20 век]] През 1970 година отборът печели поредния си дубъл, триумфирайки в шампионата и в турнира за Купата на Съветската армия.<ref name="History1971–1980" /> Същата година в европейските клубни турнири отборът достига до четвъртфинал за [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на купи]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://levskisofia.info/season-1969-1970/ | заглавие = Сезон 1969/1970 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> Успехите на отбора обаче са помрачени от трагедията със смъртта на Георги Аспарухов и Никола Котков, които загиват в автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 година.<ref name="History1971–1980" /> Дълбока спортно-техническа промяна за клуба е тази, че ако през досегашното му съществуване е разчитал на собствените си възпитаници от ДЮШ, то през 1970-те в отбора навлизат много футболисти, продукт на други школи: от Спартак (София) (някои от които се превръщат в легенди на клуба): първо [[Стефан Аладжов]], осемнадесет годишният [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] (всъщност юноша на [[Септември (София)]], който е изиграл само един сезон за Спартак (София), [[Добромир Жечев|Добромир Жечев – Бобата]], [[Милко Гайдарски|Милко Гайдарски – Пилето]], [[Васил Митков|Васил Митков – Шопа]], [[Людмил Горанов]], [[Михаил Гьонин]], [[Георги Цветков (футболист)|Георги Цветков – Цупето]], [[Иван Стоянов (футболист, р.1949)|Иван Стоянов – Типеца]], юношите на Марек [[Кирил Миланов]], Спартак (Плевен) [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]] и [[Тодор Барзов]], на Черноморец (Бургас) [[Руси Гочев]], на [[Ком (Годеч)]] Стефан Павлов, а от юношите на самия отбор изгряват имената само на [[Войн Войнов]], [[Георги Тодоров]], [[Цветан Веселинов]].<ref name="History1971–1980" /> Тези играчи извоюват титлите през 1974, [[А група 1976/77|1977]] и [[А група 1978/79|1979]] г. и купата на България през [[Купа на Съветската армия 1970/71|1971]], [[Купа на Съветската армия 1975/76|1976]], [[Купа на Съветската армия 1976/77|1977]] и [[Купа на Съветската армия 1978/79|1979]] г.<ref name="History1971–1980" /> След средата на 1970-те, Левски достига още два пъти до четвъртфинали в европейските клубни турнири.<ref name="History1971–1980" /> През 1976 година в турнира за Купата на УЕФА Левски отстранява последователно Ескишехирспор (Ескишехир) след две победи, [[МСВ Дуисбург]] с победа 2:1 в София. На осминафиналите отборът среща Аякс Амстердам, първият мач „сините“ губят с 2:1 в [[Амстердам]], но отстраняват нидерландците след 2:1 в София и 5:3 при изпълнение на дузпи. Три месеца по-късно, на четвъртфиналите Левски побеждава Барселона с 5:4, но отпада от турнира след загуба с 4:0 в [[Испания]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1975-1976/kupa-na-uefa/rezultati/ | заглавие = Купа на УЕФА | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> С рекордните победи 12:2 и 7:1, Левски отстранява Рейпас Лахти в турнира за Купата на националните купи.<ref name="EU1976">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1976-1977/kupa-na-nositelite-na-kupi/rezultati/ | заглавие = Купа на носителите на купи | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> Следва отстраняване на ФК Боавища след загуба в Португалия с 3:1 и победа с 2:0 в София.<ref name="EU1976" /> На четвъртфиналите Левски побеждава Атлетико (Мадрид) с 2:1 в София, но отпада от турнира след загуба като гост с 2:0.<ref name="EU1976" /> 80-те години на ХХ век не започват добре за Левски, въпреки отстраняването на [[Динамо Киев]] през 1980 г. в турнира за Купата на УЕФА.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1980-1981/kupa-na-uefa/rezultati/ | заглавие = Купа на УЕФА | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = levskisofia.info | език = }}</ref> Във вътрешното първенство „сините“ завършват на трето място през [[А група 1979/80|1980]] и втори през [[А група 1980/81|1981]], [[А група 1981/82|1982]] и [[А група 1982/83|1983]] г. Все пак в средата и в края на десетилетието Левски с [[Наско Сираков]] и [[Николай Илиев (футболист)|Ники Илиев]] в състава си, постигат поредица успехи – шампион на страната през [[А група 1983/84|1984]], [[А група 1984/85|1985]] и [[А група 1987/88|1988]], отстраняване на германския [[Щутгарт]] в европейските турнири две години поред – 1983 и 1984.<ref name="History1981-1990">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1981-1990.html | заглавие = Поколението, което забавляваше себе си и публиката | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1981 – 1990 г. | издател = www.levski.bg | цитат = Цяла плеяда от таланти забавляваше запалянковците... | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908060257/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1981-1990.html }}</ref> В турнира за Купата на България (наследник на Купата на Съветската армия) отборът печели купата през [[Купа на НРБ по футбол 1981/82|1982]] (все още като неофициален турнир) и [[Купа на НРБ по футбол 1983/84|1984]] след победи съответно с 4:0 над ЦСКА и над Ботев (Пд) с 1:0.<ref name="1980-1989" /> След тези успехи, през 1984 година, Левски успява да спечели безпрецедентен требъл, спечелвайки освен първенството и Купата на Съветската армия, но и новосъздадената Купа на НРБ в един сезон.<ref name="асд" /> === Витоша – таланти и скандали (1985 – 1989) === [[Файл:Emo spasov.jpg|180п|мини|[[Емил Спасов]] е един от футболистите на Левски през 1980-те, който с отбора на „сините“ има шест шампионски титли и пет купи на страната]] В началото на 80-те години на ХХ век от детско-юношеската школа на клуба излиза поредна генерация млади звезди, постигнали успехи не само в клуба, но и с националния отбор, като [[Петър Курдов]], [[Емил Спасов]], [[Михаил Вълчев]], [[Емил Велев]], Наско Сираков, Николай Илиев, [[Борислав Михайлов]] и [[Божидар Искренов]].<ref name="асд" /> Малко преди средата на десетилетието в годините от 1983 до 1985 г., Левски постига серия от седем поредни мача с победи над основния си съперник ЦСКА.<ref>Списание „Вечно Сините“, брой трети декември 1999 г., стр. 47 – Сини Легенди: Тимът с прекършените криле (1980 – 1989)</ref> Освен това отборът триумфира като шампион през 1985 година.<ref name="History1971–1980" /> След това десетилетието е помрачено от финала за Купата на България, игран на 19 юни 1985 година. След много грубости и сблъсъци между футболисти на ЦСКА и Левски, Централният комитет на БКП взима решение за [[Реформа на българския футбол (1985)|разформироването на двата отбора]].<ref name="History1971–1980" /> Месец по-късно на мястото на отборите се създават нови. На мястото на Левски – Спартак е създаден Витоша, а на ЦСКА – Средец.<ref name="History1971–1980" /> На следващата година срещу Средец (София) (ЦСКА) на финала за Купата на НРБ, Витоша печели с 2:1.<ref name="1980-1989">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=14 | заглавие = Осемдесетте 1980 – 1989 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120181727/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=14 }}</ref> Отборът достига и до четвъртфинал за Купата на националните купи през 1987 година, където след две загуби с по 2:0 от [[Реал (Сарагоса)]] напуска надпреварата.<ref name="EU1987">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-1986-1987/kupa-na-nositelite-na-kupi/rezultati/ | заглавие = Купа на носителите на купи сезон 1986/1987 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> През 1987 година Витоша печели Купата на Съветската армия след 3:2 срещу Спартак (Плевен).<ref name="асд" /> На следващата година отборът е шампион на България и отново взима Купата на Съветската армия, след два гола на Наско Сираков на финала срещу Черно море (Варна).<ref name="асд" /> Година по-късно, през [[А група 1988/89|1989]] „сините“ завършват на второ място в шампионата на десет точки след [[ЦФКА „Средец“]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bulgarian-football.com/bg/archive/apfg/1988-89.html | заглавие = „А“ Републиканска футболна група сезон 1988/89 - Крайно класиране| достъп_дата = 14 септември 2011| дата = 17 юни 2006 | труд = Първенство на България (1924 – 2007) | издател = www.bulgarian-football.com | език = }}</ref> През 1989 година в турнира за Купата на УЕФА, Витоша е отстранен от белгийския Антверпен, след като мачът в София завършва 0:0, а на реванша „сините“ губят с 4:3, въпреки че до 89 минута водят с 3:1 (мач с рядко срещаното за времето си седемминутно добавено време).<ref name="SAMO">Списание „Само Левски“, брой четвърти (34) 15 – 25 май 2002 г., стр. 23 – Програмите на Левски: Милан ни изнася лекция, Антверпен ни разплака</ref> След промените от 10 ноември 1989 г. отборът връща името си Левски – Спартак, но само за два месеца. На 30 януари 1990 г. клубът търпи разформирова, след което отборът на Спартак (София) се отделя като самостоятелно дружество, а сините връщат оригиналното си име – Левски.<ref name="асд" /> === Върхове и разочарования (1990 – 1998) === Първите години след промените в България са изключително тежки. Отборът е в тежка финансова и управленческа криза, не може да играе и на собствения си стадион, регистрира четвърто място през [[А група 1989/90|1990]] и шесто през [[А група 1990/91|1991]]. Въпреки слабото начало в годините след промените отборът изгражда един от най-силните състави на Левски в историята.<ref name="History1991-2000">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1991-2000.html | заглавие = Питайте Рейнджърс, питайте и ЦСКА | достъп_дата = 14 септември 2011 | труд = История на клуба 1991 – 2000 г. | издател = www.levski.bg | цитат = Следващата есен сините разгромяват ЦСКА със 7:1 на националния стадион, като четири от попаденията са на Наско Сираков. | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908022528/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/1991-2000.html }}</ref> Това става докато президент на клуба е [[Томас Лафчис]].<ref name="History1991-2000" /> Под ръководството на треньорите [[Иван Вутов]] и по-късно на [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]] „сините“ печелят за първи път три поредни титли ([[А група 1992/93|1993]], [[А група 1993/94|1994]] и [[А група 1994/95|1995]] г.) и три купи на страната ([[Купа на България по футбол 1990/91|1991]], [[Купа на България по футбол 1991/92|1992]] и [[Купа на България по футбол 1993/94|1994]] година).<ref name="асд" /> През сезон 1993/94 съвсем малко не достига на отбора за да влезе в групите на новосъздадената [[Шампионска лига]] (в тогавашния ѝ формат от само осем отбора), отстранявайки шотландския [[Глазгоу Рейнджърс]] с 2:3 и 2:1, но отстъпвайки на германския [[Вердер Бремен]] с 2:2 и 0:1.<ref name="асд" /> В тези години футболистите на Левски са и гръбнакът на националния отбор, завършил на четвърто място на Световното първенство през 1994 г. Сред тях са Пламен Николов, Цанко Цветанов, Петър Хубчев, Златко Янков, Даниел Боримиров и Наско Сираков.<ref name="асд" /> През 1994 година Левски кани за юбилеен мач [[Байерн Мюнхен]]. Той се играе на стадион „Васил Левски“, а „сините“ печелят с 3:1 след голове на Боримиров, Славчев и Александров.<ref name="SAMO" /> Във вътрешния шампионат през сезон 1994/95 година, Левски налага тотална хегемония и реализира разгромни победи срещу преките конкуренти за титлата (7:1 срещу ЦСКА, 8:0 срещу Локомотив (София) и 6:1 срещу Ботев (Пловдив).<ref name="History90">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=15 | заглавие = Деветдесетте 1990 – 1999 | достъп_дата = 14 септември 2011 | издател = www.levskifc.com | език = | архив_дата = 2012-11-20 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121120180757/http://www.levskifc.com/page.php?p=history&t=view&id=15 }}</ref> След големите успехи и трансферите на звездите на отбора в чужбина следва период на спад и разочарования.<ref name="асд" /> Четири поредни сезона Левски не успява да се пребори за шампионската титла.<ref name="асд" /> Освен това четири поредни години отборът се представя изключително слабо и в участията си в европейските клубни турнири, допускайки загуби от отбори като [[Айндрахт (Аалст)]], [[Олимпия (Любляна)]] и то на два пъти, [[Слован (Братислава)]] и [[ФК Копенхаген|ФК Копенхаген (Копенхаген)]], като успява да отстрани единствено [[Динамо (Букурещ)]] и [[Локомотив-96 (Витебск)]].<ref name="асд" /> Единственият успех в този период е спечелването на Купата на България през [[Купа на България по футбол 1997/98|1998]] г. след убедителна победа с 5:0 над ЦСКА (със Стоичков в резервите). Тя е точно в навечерието на 50-годишнината на вечния съперник, през пролетта на 1998 г. Съвпадението на цифрите от резултата с тези на юбилея създава повод за ирония.<ref name="асд" /> === В търсене на признание в Европа (1999 – 2010) === [[Файл:G georgiev gonzo.jpg|ляво|мини|200px|[[Георги Иванов - Гонзо]] освен като голмайстор на „сините“, след приключване на състезателната си дейност на три пъти застава начело на отбора. Той е играчът на Левски с отбелязаните рекордни петнадесет гола във вратата на ЦСКА.]] Възраждането на отбора започва през 1999 година.<ref name="асд" /> През пролетта е завършен ремонтът на клубния стадион „Георги Аспарухов“ и отборът се завръща на него след като седем години играе на [[Национален стадион „Васил Левски“|Националния стадион]].<ref name="асд" /> През лятото начело на отбора застава сръбският треньор [[Люпко Петрович]], който се заема с изграждането на нов силен отбор.<ref name="асд" /> С играчите [[Георги Иванов - Гонзо]], [[Александър Александров (Кривия)|Александър Александров]], [[Предраг Пажин]], [[Димитър Иванков]], [[Илиян Стоянов]] и [[Саша Симонович]] успехите не закъсняват.<ref name="асд" /> В началото на 21. век отборът печели нови три титли поред ([[А група 1999/00|2000]], [[Висша футболна лига 2000/01|2001]] и [[Висша футболна лига 2001/02|2002]] г.), както и три купи ([[Купа на България по футбол 1999/00|2000]], [[Купа на България по футбол 2001/02|2002]] и [[Купа на България по футбол 2002/03|2003]] г.).<ref name="асд" /> От участията на Левски в европейските клубни турнири в този период, равносметката е отстраняването на [[Хайдук (Сплит)]] и мачовете срещу [[Ювентус]] (1:3 в София и 1:1 [[Торино]]). Срещите с [[Бешикташ|Бешикташ (Истанбул)]], [[Галатасарай]], [[ФК Челси|Челси (Лондон)]], [[Динамо (Киев)]].<ref name="History2001-2010">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/newage.html | заглавие = Титли, купи и четвъртфинал в Европа | достъп_дата = 17 септември 2011 | труд = История на клуба – Новият век | издател = www.levski.bg | цитат = Равенството в Торино обаче дава нови поводи за радост и надежда. | език = | архив_дата = 2011-09-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110908193609/http://www.levski.bg/Levski/cms/info/bg/history/newage.html }}</ref> Следва отстраняването на Брьондби и [[Славия (Прага)]], а по-късно през 2004 година отпада от [[Ливърпул (клуб)|Ливърпул]].<ref name="History2001-2010" /> Освен това през тези години Левски отпада от не по-класните [[Щурм (Грац)]] и [[Беверен (Беверен)]].<ref name="History2001-2010" /> В първенството също следва нов спад в играта, като отборът три поредни години ([[Висша футболна лига 2002/03|2003]], [[А група 2003/04|2004]], [[А група 2004/05|2005]]) завършва на второ място. През лятото на 2004 година за треньор на Левски е назначен бившият футболист на отбора [[Станимир Стоилов]].<ref name="History2001-2010" /> Използвайки някои утвърдени вече в отбора играчи като Даниел Боримиров, [[Елин Топузаков]], [[Димитър Телкийски]] и [[Христо Йовов]], заедно с младите [[Валери Домовчийски]], [[Станислав Ангелов]] и [[Ричард Еромоигбе]], Стоилов бързо изгражда нов силен отбор и печели Купата на България през [[Купа на България по футбол 2004/05|2005]] г.<ref name="асд" /> В турнира за Купата на УЕФА в сезон 2005/2006 година Левски достига до четвъртфинал, изигравайки рекордните за български отбор четиринадесет мача в един сезон, и оставайки в турнира до месец април.<ref name="асд" /> „Сините“ побеждават отборите на [[Оксер]], [[Динамо (Букурещ)]], [[Олимпик Марсилия]], Артмедия и [[Удинезе]]. На четвъртфинала Левски отпада от [[ФК Шалке 04]] след като повежда и в двата мача с ранни голове. Първият двубой в София завършва 1:3, а на реванша в [[Гелзенкирхен]] резултатът е равен 1:1.<ref name="History2001-2010" /> [[Файл:PFC Levski Sofia vs Chelsea FC, UEFA Champions League 2006-07, Sofia, Bulgaria.jpg|ляво|мини|450px|„Левски“ срещу „Челси“ в мач от Шампионската лига на 27 септември 2006 г.]] През [[А група 2005/06|2006]] и особено през [[А футболна група 2006/07|2007]] „сините“ доминират в първенството и печелят шампионската титла на България.<ref name="асд" /> До зимната пауза на [[Първенство на България по футбол 2005/06|сезон 2005 – 06]] на Шампионата на България отборът изостава в класирането от ЦСКА със 7 точки. През пролетта „Левски“ бързо стопява голямата преднина на вечния съперник и става шампион. Следващия сезон „Левски“ става първият български отбор, класирал се в групите на [[Шампионска лига 2006-07|Шампионската лига]], отстранявайки преди това италианския [[Киево Верона]] (2:0 в София и 2:2 във [[Верона]]).<ref name="асд" /> „Левски“ попада в най-трудната група с отборите на [[ФК Барселона|Барселона]], [[ФК Челси|Челси]], [[Вердер (Бремен)]] и отпада от турнира след като завършва на четвърто мястото в групата без спечелена точка и голова разлика 1:17. На 27 септември 2006 г. на мача с Челси на стадион „Васил Левски“ в София (1:3) [[Мариян Огнянов]] след самостоятелна акция отбелязва първия гол за български отбор в групите на Шампионската лига.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://levskisofia.info/season-2006-2007/shampionska-liga/rezultati/ | заглавие = Левски в Шампионската лига сезон 2006/2007 | достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> В началото на [[Първенство на България по футбол 2006/07|пролетния полусезон през 2007 г.]] „Левски“ има 6 точки аванс пред ЦСКА и повторно печели шампионската купа на България. Станимир Стоилов е уволнен след провал в Шампионската лига в сезон 2007/08 след загуба във втория предварителен кръг от финландския [[Тампере Юнайтед|Тампере Юнайтед (Тампере)]] с две загуби с по 1:0, и провал в първенството през [[А футболна група 2007/08|2008]] година, след като отборът завършва на второ място с шестнадесет точки зад ЦСКА.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bpost.bg/story-read-16712.php | заглавие = Тодор Батков уволни Наско Сираков и Станимир Стоилов | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 5 юли 2008 | труд = Business Post | издател = www.bpost.bg | цитат = Три дни преди гостуването на ЦСКА Левски остава без треньор и изпълнителен директор.| език = }}</ref> За треньор е назначен [[Велислав Вуцов]], но и той е бързо уволнен след, като сините са отстранени от [[беларус]]кия [[БАТЕ (Борисов)]] след 0:1 в София и 1:1 като гост.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.classa.bg/news/Read/article/20324_„Левски“+загуби+конфузно,+Батков+уволни+Вили+Вуцов | заглавие = „Левски“ загуби конфузно, Батков уволни Вили Вуцов | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 14 август 2008 | издател = class.bg | цитат = Георги Иванов-Гонзо се превърна в антигерой | език = }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> След отпадането от БАТЕ Борисов, друг бивш играч на Левски – [[Емил Велев]] заема поста на старши треньор,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sportline.bg/news/14632/Феновете-уволниха-Велислав-Вуцов-Батков-назначи-Емил-Велев-за-треньор | заглавие = Феновете уволниха Велислав Вуцов, Батков назначи Емил Велев за треньор! | достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = sportline.bg | цитат =Смачкан от освиркванията и обидите от трибуните на столичния стадион „Георги Аспарухов“... | език = }}</ref> а Левски участва в Лига Европа и отново е отстранен този път от словашкия [[Жилина (Жилина)|Жилина]] след 1:1 и отново домакинска загуба 0:1.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-2008-2009/shampionska-liga-kupa-na-uefa/rezultati/ | заглавие = Левски през 2008 година в Евротурнирите | достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> През [[А футболна група 2008/09|2009]] г. Емил Велев донася 26-а титла на Левски.<ref name="асд" /> Въпреки това той е уволнен,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://topsport.ibox.bg/news/id_1845544868 | заглавие = Левски уволни Емил Велев | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 22 юни 2009 | издател = Топспорт.бг | цитат =Ратко Достанич е новият треньор на шампионите | език = }}</ref> а Левски с новия си треньор [[Ратко Достанич]], отпада в квалификациите за Шампионска лига през сезон 2009/10 от унгарския [[ФК Дебрецен|Дебрецен (Дебрецен)]] след загуби 1:2 и 0:2. Въпреки това отборът влиза в групите на Лига Европа, където претърпява пет загуби и постига една победа в [[Рим]] над [[СС Лацио|Лацио (Рим)]] с 1:0 с гол на Христо Йовов.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-2009-2010/shampionska-liga-liga-evropa/rezultati/ | заглавие = Левски през 2009 година в Евротурнирите| достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> [[Файл:Yordan Miliev in action.jpg|мини|250п|[[Йордан Милиев]] от Левски в акция. Момент от футболната среща ПФК Левски Сф – ПФК Литекс (Ловеч) 3 – 2,<br>17 септември 2011 г.]] През 2010 година с нов треньор – [[Ясен Петров]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://topsport.ibox.bg/news/id_1673472727 | заглавие = Ясен Петров официално пое Левски | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 20 май 2010 | издател = Топспорт.бг | цитат =Треньорът ще бъде представен на „Герена“ от 18,00 часа | език = }}</ref> Левски отново влиза в групите на Лига Европа с последователни победи в квалификациите над Дъндолк (6:0 и 2:0), Калмар (1:1 и 5:2) и АИК (0:0 и 2:1). В групите отборът не допуска загуба в София, като побеждава Гент с 3:2, равен 2:2 с [[Лил ОСК|Лил]] и победа над [[Спортинг Лисабон]] с 1:0, но отпада от турнира след като загубва и трите си гостувания (5:0 от Спортинг, 1:0 от Лил и 1:0 от Гент).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-2010-2011/liga-evropa/rezultati/ | заглавие = Левски през 2010 година в Евротурнирите| достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> Във вътрешния шампионат през сезон [[А футболна група 2010/11|2010/2011]] Левски остава на второ място в крайното класиране и договорът на треньора Ясен Петров не е подновен.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sportvox.net/?p=108542 | заглавие = Тодор Батков уволни Ясен Петров | достъп_дата = 17 септември 2011 | фамилно_име = Басриев | първо_име = Сезгин | дата = 27 май 2011 | труд = Левски, Футбол България | издател = sportvox.net | цитат =Мога да обявя официално, разбрахме се с Ясен, не се възползваме от опциите да му продължим договора. | език = }}</ref> След завършването на сезона, в който Левски отбелязва 64 гола в 30 срещи, отборът заема десета позиция в Европа с отбелязани 2,23 гола средно на мач във вътрешното първенство.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bgderbi.com/2011/06/10.html | заглавие = Левски в Топ 10 по голове в Европа | достъп_дата = 18 септември 2011 | дата = 10 юни 2011 | труд = Вечното дерби | издател = www.bgderbi.com | цитат = Отборът на Левски попадна в престижна класация, след като се оказа, че е на 10-о място в Европа по най-много отбелязани голове в първенство. | език = | архив_дата = 2011-10-12 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20111012192853/http://www.bgderbi.com/2011/06/10.html }}</ref> Първото десетилетие на века се оказва също много успешно за Левски, след като печели шест титли (2000, 2001, 2002, 2006, 2007, 2009),<ref name="асд" /> а в други четири сезона взима сребърните медали ([[Висша футболна лига 2002/03|2003]], [[А група 2003/04|2004]], [[А група 2004/05|2005]], [[А футболна група 2007/08|2008]]) и само през [[А футболна група 2009/10|2010]] завършва на трето място. Пет пъти е носител на Националната купа: (2000, 2002, 2003, 2005, [[Купа на България по футбол 2006/07|2007]]),<ref name="асд" /> печели и три Суперкупи на страната ([[А група 2004/05|2005]], [[А футболна група 2006/07|2007]], [[А футболна група 2008/09|2009]]),<ref name="асд" /> като веднъж е и финалист ([[А група 2005/06|2006]]). Постига и три дубъла (2000, 2002, 2007).<ref name="асд" /> === Криза в края на ерата „Батков“ === [[Файл:Levski vs spartak turnava.jpg|мини|250п|Момент от срещата от турнира [[Лига Европа]] – Левски – [[Спартак Търнава]], завършила с победа 2 – 1, 28 юли 2011 г.]] [[Файл:Vladimir Gadzhev 2011.jpg|мини|200п|[[Владимир Гаджев (футболист)|Владимир Гаджев]] за кратко става един от лидерите на „сините“. На снимката е с капитанската лента на отбора, септември 2011 г.]] След приключването на последния шампионатен сезон и освобождаването на старши треньора Ясен Петров, начело на Левски застава Георги Иванов – Гонзо.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2713322 | заглавие = Георги Иванов е новият старши треньор на Левски | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 27 май 2011 | труд = Футбол България | 6 = Левски | издател = Sportni.bg | цитат = Георги Иванов ще води Левски през следващия сезон, съобщи президентът на столичани Тодор Батков. | език = | архив_дата = 2011-09-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110917010505/http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2713322 }}</ref> В средата на година „сините“ се разделят с голмайстора си и основна фигура за последната една година [[Гара Дембеле]], който е продаден на немския [[ШК Фрайбург]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnes.bg/sport/2011/06/16/levski-prodade-dembele-na-fraiburg-za-2-300-000-evro.121471 | заглавие = Левски продаде Дембеле на Фрайбург за 2 300 000 евро | достъп_дата = 17 септември 2011 | дата = 16 юни 2011 | труд = Спорт | издател = www.dnes.bg | цитат = Дембеле изигра 39 мача за „сините“ и вкара 36 гола.| език = }}</ref> С новия си треньор Левски отпада във втория предварителен кръг за Купата на УЕФА от [[Спартак (Търнава)]], след разменени победи с по 2:1 и загуба след изпълнение на дузпи с 5:4 в [[Търнава (Словакия)|Търнава]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levskisofia.info/season-2011-2012/liga-evropa/rezultati/ | заглавие = Левски през 2011 година в Евротурнирите | достъп_дата = 17 септември 2011 | издател = LevskiSofia.info | език = }}</ref> На 2 ноември 2011 година, след четири загуби в единадесет срещи от шампионата по футбол на България (включително загуба и от ЦСКА с 1:0), Георги Иванов – Гонзо е сменен, а за старши треньор на отбора е назначен [[Николай Костов]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://gong.bg/view_article.php?article_id=234263 | заглавие = Ексклузивно в Гонг: Николай Костов е новият треньор на Левски | достъп_дата = 2 ноември 2011 | фамилно_име = Русев | първо_име = Томислв | дата = 2 ноември 2011 | труд = БГ Футбол | издател = www, gong.bg | цитат =След преговори днес следобед Тодор Батков и Николай Костов са се разбрали по всички подробности. | език = }}</ref> Няколко дни по-късно възникват проблеми с ПРО лиценза на Николай Костов, който е необходим за да води отбор от А група и официалното му назначение за треньор на Левски се отлага за 15 декември 2011 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=333293 | заглавие =Гонзо остава официалният треньор на Левски до 15 декември | достъп_дата = 4 ноември 2011 | дата = 4 ноември 2011 | труд =БГ Футбол | издател = www.sportal.bg | цитат = Лиценз бави официалното назначаване на Николай Костов начело на Левски. | език = }}</ref> Въпреки това на 4 ноември той е представен от президента на Левски Тодор Батков, като старши треньор на отбора и ще води тима до юни 2012 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=333365 | заглавие = Батков към новия треньор: Добре дошъл в най-великия клуб! | достъп_дата = 4 ноември 2011 | дата = 4 ноември 2011 | труд = БГ Футбол | издател = www.sportal.bg | цитат = Собственикът на Левски Тодор Батков официално представи новия треньор на сините.| език = }}</ref> Освен тези промени, в средата на месец декември 2011 г. в управата на Левски официално влиза бившият изпълнителен директор на Локомотив София – [[Иво Тонев]], както и Стилиян Шишков който заема позицията на изпълнителен директор заедно с Константин Баждеков.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2724042 | заглавие = Официално: Иво Тонев става шеф в Левски | достъп_дата = 31 декември 2011 | първо_име = Екип на Sportni.bg | дата = 15 декември 2011 | труд = Футбол България | 7 = Левски | издател = www.sportni.bg | цитат = Иво Тонев официално влиза в ръководството на Левски. Това стана ясно след днешното общо събрание на акционерите в „синия“ клуб. | език = | архив_дата = 2012-01-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120107164920/http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2724042 }}</ref> 2011 година за отборът на Левски се оказва доста неуспешна, „синият“ клуб отново остава без трофей, въпреки че спечелва 80% от официалните си мачове (27 победи от 36 мача), но отпада рано от евротурните и претърпява две загуби от отбора на ЦСКА.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2724756 | заглавие = Годината на Левски | достъп_дата = 31 декември 2011 | фамилно_име = Опренов | първо_име = Иван | дата = 30 декември 2011 | труд = Футбол България | 8 = Левски | 9 = Лично мнение | издател = www.sportni.bg | цитат = „Сините“ спечелиха около 80% от официалните си мачове през изминаващата вече 2011 г., но определено феновете им няма да си я спомнят с добро. | език = | архив_дата = 2012-01-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120107192308/http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2724756 }}</ref> Старши треньорът на „Левски“ Николай Костов напуска отбора на [[26 март]] 2012 година след серия от незадоволителни игри, както и заради допусната загуба от [[ПФК Миньор (Перник)]] с 0:1 на стадион Георги Аспарухов.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.gong.bg/view_article.php?article_id=261367 | заглавие =Костов: Резултатите не са задоволителни и реших да напусна | достъп_дата = 26 март 2012 | дата = 26 март 2012 | издател =gong.bg | цитат = Старши треньорът на Левски Николай Костов напусна поста си начело на „сините“, обяви официалният сайт на клуба от „Герена“. | език = }}</ref> На следващия ден за треньор на „сините“ е избран Георги Иванов – Гонзо, който би трябвало да води отбора на Левски до лятото на 2012 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.gong.bg/view_article.php?article_id=261627 | заглавие = Официално: Левски казва новия треньор на 24 април, Гонзо води тима до лятото | достъп_дата = 27 март 2012 | фамилно_име = Екип на Гонг | дата = 27 март 2012 | издател = gong.bg | цитат = „Георги Иванов ще води отбора до края на сезона. На 24 април ще обявим името на новия треньор“, разкри Тонев. | език = }}</ref> Два мача по-късно и Георги Иванов подава оставка като треньор и спортен директор на отбора, след като губи с Левски на два пъти с 1:0 от [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]] и [[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец (Разград)]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.gong.bg/view_article.php?article_id=263439 | заглавие = Гонзо: Подал съм оставка, Сираков е деградирал и работи срещу Левски | достъп_дата = 5 април 2012 | дата = 5 април 2012 | издател = www.gong.bg | цитат = Георги Иванов обяви, че е подал оставка и като треньор на Левски и като спортен директор.| език = }}</ref> След като преговорите със Станимир Стоилов се провалят, за нов старши треньор на Левски е назначен [[Илиян Илиев]], който ще поеме отбора след края на пролетния полусезон на 2012 година. Дотогава длъжността треньор на „сините“ се заема отново от Ясен Петров.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://football.sportal.bg/news.php?news=358466 | заглавие = Илиан Илиев е новият треньор на Левски | достъп_дата = 6 април 2012 | дата = 6 април 2012 | труд = БГ Футбол | издател = sportal.bg | цитат = Илиан Илиев е новият треньор на Левски. Това съобщи изпълнителният директор на „сините“ Иво Тонев. | език = | архив_дата = 2012-04-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120409012215/http://football.sportal.bg/news.php?news=358466 }}</ref> През сезон 2013/14 отборът завършва пети в първенството. През 2014 година Левски чества своята 100-годишнина като в бенефисен мач побеждават италианския Лацио на стадион Васил Левски. В юбилейния сезон, „сините“ изравняват най-слабото си представяне в първенството, заемайки седмата позиция. В турнира за купата на България, Левски достига финала, загубен с 1:2 след продължения от отбора на [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]]. В първенството в сезон 2013 – 2014 „сините“ губят общо 4 пъти от вечния съперник ЦСКА – рекорд в историята на Вечното дерби. Общият резултат от четирите загуби е 1:8. А с двете поредни загуби от следващия сезон (2014 – 2015) общо поредните загуби на Левски от ЦСКА за първенство стават 6 с общ резултат 1:13. Така „сините“ записват една от най-слабите си серии във Вечното дерби, след като последната им победа над ЦСКА е от сезон 2012 – 2013. === Време на промени === На 24 юни 2015 г. мажоритарният собственик Тодор Батков обявява, че се разделя с клуба, прехвърляйки безвъзмездно акциите си на Иво Тонев, Александър Ангелов и Николай Иванов.<ref>[http://gong.bg/bg-football/a-grupa/triumvirat-poema-levski-sled-batkov-334360 gong.bg]</ref> През сезон 2015/2016 г. Левски завършва първенството на второ място със сребърни медали, а за Купата на България отпада на 1/4 финала от Литекс. През септември 2016 г. Спас Русев става новият собственик на ПФК Левски София, след като получава безвъзмездно акциите на тримата предишни собственици – Иво Тонев, Николай Иванов и Александър Ангелов. За старши треньор е поканен италианският специалист Дарио Роси, който сменя Николай Митов. В сезон 2016/2017 г. Левски печели бронзовите медали и играе бараж за участие в Купа Европа, като побеждава Верея (Стара Загора) след изпълнение на дузпи. За Купата на България Левски отпада на 1/8 финалите от Черно море. В турнира за Лига Европа отпада във Втория квалификационен кръг от Марибор (Словения). В сезон 2017/2018 г. Левски отново е трети в класирането на Първа лига и играе отново бараж за участие в Лига Европа, като побеждава Черно море, но губи финала за Купата на България от Славия след дузпи. В евротурнирите за Купа Европа „сините“ отпадат от Хайдук (Сплит) във Втория квалификационен кръг. В първия квалификационен кръг Левски отстранява Сутиеска (Босна и Херцеговина). На 13.02.2019 г. официално е заявено, че Васил Божков поема управлението и финансирането на клуба. В началото на март 2019 г. за мажоритарен собственик на Левски е определен Георги Попов, който става притежател на 86,6% от акциите на дружеството. От юни 2019 г. за старши треньор е назначен Петър Хубчев на мястото на Георги Тодоров. В сезон 2018/2019 г. Левски остава на трето място, което отново го праща на бараж за участие в евротурнирите. Този път Левски побеждава Етър (Велико Търново), а за Купата на България отпада на 1/8 финалите от Черно море след дузпи. В турнира за Лигаа Европа Левски отпада в Първия квалификационен кръг от Вадуц (Лихтенщайн). В сезон 2019/2020 г. Левски остава четвърти в крайното класиране и отпада за Купата на България на 1/2 финала от Локомотив (Пловдив). В турнира Лига Европа Левски отстранява в Първия. квалификационен кръг Ружомберок (Словакия), но в следващия кръг отпада от АЕК (Ларнака) от Кипър. В началото на 2020 г. срещу Васил Божков започват съдебни дела по различни обвинения и той напуска страната, като се установява в Дубай. Това се отразява тежко на клуба и той изпада във финансова криза с риск от фалит. Невъзможността на Васил Божков да финансира клуба става причина да се прехвърлят акциите на нов собственик. От 2 юни 2020 г. Наско Сираков придобива целия дял от акциите на Георги Попов от 86,6% и става мажоритарен собственик на ПФК Левски АД. От юни 2020 до май 2024 г. на треньорския пост се изреждат последователно Петър Хубчев, Георги Тодоров (временно за 5 месеца), Живко Миланов (за 1 мач), Славиша Стоянович (за 5 месеца), Живко Миланов (за 5 месеца), Тодор Симов (1 мач), Станимир Стоилов (септември 2021 – април 2023 г.), Елин Топузаков (за 2 месеца), Николай Костов (юни 2023 – май 2024 г.). В сезон 2020/2021 г. Левски е с едно от най-слабите си представяния в първенството и остава на 8. място в крайното класиране. а за Купата на България отпада на 1/4 финалите от Славия. Левски не участва в евротурнирите. В сезон 2021/2022 г. Левски заема четвъртото място, но печели Купата на България, като побеждава на финала ЦСКА-София с 1:0. И в този сезон Левски няма евроучастие. В мача за Суперкупата на България Левски губи от Лудогорец. В сезон 2022/2023 г. Левски завършва на 4. място и играе бараж за участие в Купата на конференциите срещу Арда (Кърджали), като печели с 2:0. За Купата на България Левски отпада от Лудогорец на 1/8 финалите. В турнира за Лига на конференциите Левски отстранява ПАОК (Солун) във Втория квалификационен кръг, но след това отпада от Хамрун Спартанс от Малта. == Наименования == * ССФК Левски (1914 – 1934) * СК Левски (1934 – 1944) * ПФД ПСК-Левски (1944 – 1949) * ДСО Динамо (1949 – 1957) * ФД Левски (1957 – 1969) * ДФС Левски-Спартак (1969 – 1985) * ФК Витоша (1985 – 1989) * ФК Левски-Спартак (1989 – 1990) * ФК Левски (1990 – 1992) * ФК Левски 1914 (1992 – 1998) * ПФК Левски (1998 –; 2006 –) == Успехи == ; [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (26) – [[Първенство на България по футбол 1933|1933]], [[Първенство на България по футбол 1937|1937]], [[Първенство на България по футбол 1942|1942]], [[Първенство на България по футбол 1946|1946]], [[Първенство на България по футбол 1947|1947]], [[А група 1948/49|1949]], [[А група 1950|1950]], [[А група 1953|1953]], [[А група 1964/65|1964/65]], [[А група 1967/68|1967/68]], [[А група 1969/70|1969/70]], [[А група 1973/74|1973/74]], [[А група 1976/77|1976/77]], [[А група 1978/79|1978/79]], [[А група 1983/84|1983/84]], [[А група 1984/85|1984/85]], [[А група 1987/88|1987/88]], [[А група 1992/93|1992/93]], [[А група 1993/94|1993/94]], [[А група 1994/95|1994/95]], [[А група 1999/00|1999/00]], [[Висша футболна лига 2000/01|2000/01]], [[Висша футболна лига 2001/02|2001/02]], [[А група 2005/06|2005/06]], [[А футболна група 2006/07|2006/07]], [[А футболна група 2008/09|2008/09]] ; [[Национална купа на България|Купа на България]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (26) – [[Царска купа 1942|1942]], [[Купа на Съветската армия 1946|1946]], [[Купа на Съветската армия 1947|1947]], [[Купа на Съветската армия 1949|1949]], [[Купа на Съветската армия 1950|1950]], [[Купа на Съветската армия 1956|1956]], [[Купа на Съветската армия 1957|1957]], [[Купа на Съветската армия 1958/59|1958/59]], [[Купа на Съветската армия 1966/67|1966/67]], [[Купа на Съветската армия 1969/70|1969/70]], [[Купа на Съветската армия 1970/71|1970/71]], [[Купа на Съветската армия 1975/76|1975/76]], [[Купа на Съветската армия 1976/77|1976/77]], [[Купа на Съветската армия 1978/79|1978/79]], [[Купа на България по футбол 1983/84|1983/84]], [[Купа на България по футбол 1985/86|1985/86]], [[Купа на България по футбол 1990/91|1990/91]], [[Купа на България по футбол 1991/92|1991/92]], [[Купа на България по футбол 1993/94|1993/94]], [[Купа на България по футбол 1997/98|1997/98]], [[Купа на България по футбол 1999/00|1999/00]], [[Купа на България по футбол 2001/02|2001/02]], [[Купа на България по футбол 2002/03|2002/03]], [[Купа на България по футбол 2004/05|2004/05]], [[Купа на България по футбол 2006/07|2006/07]], [[Купа на България по футбол 2021/22|2021/22]] ; [[Суперкупа на България]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (3) – [[Суперкупа на България 2005|2005]], [[Суперкупа на България 2007|2007]], [[Суперкупа на България 2009|2009]] ; [[Лига Европа]] * '''Четвъртфиналист''' (2) – [[Купа на УЕФА 1975/76|1975/76]], [[Купа на УЕФА 2005/06|2005/06]] ; [[Купа на носителите на национални купи]] * '''Четвъртфиналист''' (3) – [[Купа на носителите на купи 1969/70|1969/70]], [[Купа на носителите на купи 1976/77|1976/77]], [[Купа на носителите на купи 1986/87|1986/87]] == Клубни символи == === Имена и емблеми === Първата клубна емблема е изработена през 1922 г. по проект на Минчо Качулев.<ref name="CLUBSIMBOLS" /> Тя представлява квадрат със син фон, в който е изписана стилизирано буквата „Л“. Вътрешното пространство на буквата е запълнено вертикално по равно в жълто и червено. По-късно в горните два ъгъла на квадрата са изписани буквите „С“ (спортен) и „К“ (клуб), над долната страна на квадрата е изписано „[[София]]“. Тази емблема е валидна за клуба до 1949 г., когато той е преименуван на Динамо.<ref name="1950-1959" /> В периода 1949 – 1956 г. емблемата на клуба е неправилен [[шестоъгълник]], запълнен вертикално с червен, бял, син и жълт цвят и ръкописно изписана буква Д с червена [[Звезда|петолъчка]] над нея и надпис „София“ в подножието. От 1957 до 1968 г. е възстановен първоначалният вариант на емблемата, но вместо буквите „С“ и „К“, са вписани „Ф“ (физкултурно) и Д (дружество). След обединението със [[Спартак (София)]] през 1969 г. емблемата на клуба вече е [[щит]] в бяло и синьо, с хоризонтална червена лента отгоре. В щита са вписани буквите „Л“ и „С“, абривиетура на новото име Левски-Спартак. Тази емблема клубът носи до 1985 г., когато е преименуван на Витоша. Новата емблема е във вид на стилизирана буква В с вписана футболна топка в горната извивка на буквата, оцветена в синьо и бяло. През януари 1990 г. клубът възстановява оригиналното си име и първоначалната си емблема, като буквите „С“ и „К“ в горните ъгли на синия квадрат са заменени с „Ф“ (футболен) и „К“ (клуб). Заради съдебни проблеми със собствеността на правата върху историческата емблема клубът я променя през 1998 г. Новата представлява щит, изцяло в син цвят. В центъра му е изписана буква „Л“, а под нея годината на основаване – 1914. Върху купола на щита има надпис „ПФК Левски“. След като печели делото за правата върху историческата емблема през 2006 г., клубът решава да използва двете различни емблеми едновременно.<ref name="Emblemata">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://topsport.ibox.bg/news/id_285488285 | заглавие = Левски спечели съдебния спор за клубната емблема | достъп_дата = 21 септември 2011 | дата = 2 октомври 2006 | труд = БГ Футбол / „А“ група / Левски / | издател = Топспорт.бг | цитат =Сложен бе край на 14-годишна сага. | език = }}</ref> {| style="border:1px solid #fff; background:#f0f0f0; margin:auto; clear:both;" cellspacing="1" cellpadding="5" |- | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1914-1934.JPG|50px]] | style="background:#fff; text-align:center;"| | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1944-1949.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1949-1957.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1957-1969.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1969-1985.JPG|50px]] |- style="text-align:center; background:#fff;" || ССФК Левски || СК Левски || ПФД ПСК-Левски || ДСО Динамо || ФД Левски || ДФС Левски-Спартак |- style="text-align:center; background:#fff;" || <small>24.05.1914 – 28.06.1934</small> || <small>28.06.1934 – 20.10.1944</small> || <small>20.10.1944 – 27.08.1949</small> || <small>20.09.1949 – 19.04.1957</small> || <small>19.04.1957 – 22.01.1969</small> || <small>22.01.1969 – 21.06.1985</small> |- |columnspan="6"| |- | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1985-1989.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1989-1990.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1990-1992.JPG|50px]] | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1992-1998.JPG|50px]] | style="background:#fff; text-align:center;"| | style="text-align:center; background:#fff;"| [[Файл:Levski sofia 1990-1992.JPG|50px]] |- style="text-align:center; background:#fff;" || ФК Витоша || ФК Левски-Спартак || ФК Левски || ФК Левски 1914 | colspan="2"| ПФК Левски |- style="text-align:center; background:#fff;" || <small>17.07.1985 – 17.11.1989</small> || <small>17.11.1989 – 30.01.1990</small> || <small>30.01.1990 – 06.03.1992</small> || <small>06.03.1992 – 10.03.1998</small> || <small>10.03.1998 –</small> || <small>26.09.2006 –<ref name="Emblemata" /></small> |} === Цветове === Първоначално клубните цветове са в червено и жълто.<ref name="History1914-1930" /> Със закупен екип от Румъния отборът играе до 1920 г. – фланелки с вертикални жълти и червени райета, черни гащета, черни чорапи.<ref name="History1914-1930" /> Поради невъзможност да бъде доставен същия екип или подобен, през 1921 тимът сменя цветовете си – сини фланелки с бели или черни гащета.<ref name="History1914-1930" /> Оттогава се налага и прозвището му „сините“.<ref name="History1914-1930" /> През следващите десетилетия отборът често играе с жълто-червени екипи (особено в периодите 1945 – 1948 и 1950 – 1956), но основен цвят остава синият, най-често допълнен от бяло. Жълто-червеният или жълто-синият вариант са по-скоро резервни цветове на клуба. Според книгата с историята на футбола в град Габрово, индустриалецът Илю Илев, подарява първите два тъмносини екипа на Левски с по две бели ивици, през 1947, когато е собственик на клуба. Левски София играят приятелски мач с Янтра Габрово на тогавашния стадион Орловец, в Габрово. Книгата може да се намери на стадион Христо Ботев в град Габрово, а снимка от страницата разказваща тази история има изложена във фен магазина на Янтра.[https://www.tiktok.com/@ruslan_dragomanov/video/7402195724005313825?is_from_webapp=1&sender_device=pc&web_id=7341699723310548513]<ref>{{Цитат книга|title=История на футбола в Габрово|year=date|month=date|location=Габрово|pages=3-4}}</ref> == Екипировка == * {{флагче|България}} Български продукт (1914 – 1976) * {{флагче|Германия}} [[Адидас]] (1976 – 1991) * {{флагче|Италия}} [[Диадора]] (1991 – 1992) * {{флагче|Германия}} Адидас (1992 – 1999) * {{флагче|Германия}} [[Ройш]] (1999 – 2000) * {{флагче|Италия}} [[Диадора]] (2000 – 2005) * {{флагче|Германия}} [[Улшпорт]] (2005 – 2010) * {{флагче|САЩ}} [[Найк]] (2010 – 2012) * {{флагче|Германия}} [[Пума АГ|Пума]] (2012 – 2014) * {{флагче|Испания}} [[Хома]] (2014 – 2018) * {{флагче|САЩ}} Найк (2018 – 2020) * {{флагче|Испания}} Хома (2020 – 2023) * {{флагче|Германия}} Адидас (2023 – ) == Стадиони == [[Файл:StadionGeorgiAsparuhov02.jpg|alt=|мини|350x350пкс|Стадион „Георги Аспарухов“]] {{Основна|Георги Аспарухов (стадион)}} През 1924 г. [[Столична община]] отпуска терен за построяване на игрище на ССК Левски върху празно, незастроено място, ползвано за сметище, на изток от [[Перловска река]] и на югоизток от [[Орлов мост]]. Строежът продължава повече от десет годни. Стадионът е по проект на арх. [[Зафир Абрашев]], един от основателите на клуба. Той е и главен изпълнител на строителството.<ref name="Stadium" /> През 1934 г. стадионът е напълно готов – с твърд [[сгур]]иен терен и с трибуни за около седем-осем хиляди зрители. През 1936 г. е завършена съблекалнята с баня с топла вода. Игрище „Левски“ дълги години е едно от най-използваните в София, на него се провеждат мачовете за столичното и държавното първенство. Съгласно балансовия отчет на клуба през 1934 г. стадионът е имал стойност 1 044 903 тогавашни лева.<ref name="Stadium" /> През 1949 г. е решено да се построи в центъра на София нов национален стадион, точно на мястото на игрище „Левски“. Разпоредено е на Министерството на комуналното стопанство да [[Национализация|национализира]] имуществото на клуба, след което стадионът е разрушен. По-късно на това място е изграден сегашния [[Национален стадион „Васил Левски“]]. На клуба временно е разрешено да тренира и играе мачовете си на стадион [[Юнак (стадион)|„Юнак“]], а през 1952 г. му е отредено ново място за игрище в [[Иван Вазов (квартал)|квартал Иван Вазов]], където теренът, е отново сметище, пълно предимно с отпадъци от Тухларната фабрика. На този терен, наречен игрище „Динамо“ – от сгурия, без трибуни и с дъсчена ограда – сините играят до 1961 г. И до днес отборът не е получил обезщетение за изгонването от собствения му дом през 1949 г.<ref name="Stadium" /> След ново райониране през 1960 г. на Левски е отредено да развива своята дейност в пети столичен район, но тъй като игрище „Динамо“ е на територията на втори район, то става притежание на Спартак (София). Сега на това място се намира плувния комплекс „Спартак“. На сините е отпуснат нов терен в [[Подуяне (квартал)|квартал Подуяне]] и през 1960 г. клубът започва строеж на третия си стадион. Проектът е дело на арх. [[Лазар Парашкеванов]] и се реализира в продължение на три години. Официално стадион „Левски“, популярен и с името „Герена“, е открит на 10 март 1963 г. с шампионатен мач на Левски срещу [[Спартак (Плевен)]].<ref name="Stadium" /> Днес стадионът има тревист терен с размери 120х90 метра и трибуни за около 25 000 седящи зрители. Западната трибуна е изцяло обновена, като се очаква да бъде завършена с козирка и помощни помещения. Има информационно табло и четири кули с електрическо осветление. От 1990 г. носи името на легендарния български футболист Георги Аспарухов.<ref name="Stadium" /> == Съперничества == Най-големият съперник на сините в исторически план е [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]. Срещите между двата отбора често са наричани [[Вечното дерби|Вечното дерби на България]]. В директните мачове между сини и червени в българското първенство, ЦСКА имат спечелени 58 мача, Левски са спечелили 56 мача и 47 мача са завършили без победител. В турнира за Купата на България, Левски има 22 победи, ЦСКА има 9 победи и 10 мача са завършвали с равен резултат в редовното време. Друго съперничество на сините е с отбора на [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]], който се превръща в хегемон в българското първенство през 10-те години на XXI век. Срещите между Левски и [[ПФК Славия (София)|Славия (София)]] са известни като „най-старото столично дерби“. Сините имат още две сериозни съперничества през годините, а именно мачовете срещу [[ФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] и срещу [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]. == Други успехи и неофициални купи == ; [[Софийско първенство по футбол|Първенство на София]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (11) – 1922/23, 1923/24, 1924/25, 1928/29, 1932/33, 1936/37, 1941/42, 1942/43, 1944/45, 1945/46, 1947/48 ; [[Купа на Съветската армия]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (3) – [[Купа на Съветската армия 1983/84|1983/84]], [[Купа на Съветската армия 1986/87|1986/87]], [[Купа на Съветската армия 1987/88|1987/88]] ; [[Купа на НРБ по футбол|Купа на НРБ]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (1) – [[Купа на НРБ по футбол 1981/82|1981/82]] ; Купа Улпия Сердика * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (4) – 1926, 1930, 1931, 1932 ; Златен дубъл * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион и Носител на купата''' (13) – 1942, 1946, 1947, 1948/49, 1949/50, 1969/70, 1976/77, 1978/79, 1983/84, 1993/94, 1999/00, 2001/02, 2006/07 ; [[Требъл]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион, Носител на купата и Купата на Съветската армия''' (1) – 1983/84 == Настоящ състав == ''Към 31 август 2024 г.'' {{ПФК Левски (София) - актуален състав}} == Ръководство и треньорски щаб == {{Основна|Ръководство на ПФК Левски (София)}} * Мажоритарен акционер: {{флагче|България}} [[Наско Сираков]] * Изпълнителен директор: {{флагче|България}} [[Даниел Боримиров]] * Спортен директор: {{флагче|България}} [[Наско Сираков]] === Надзорен съвет === * {{флагче|България}} [[Наско Сираков]] – председател на Надзорния съвет * {{флагче|България}} [[Венцислав Димитров]] * {{флагче|България}} [[Антон Краус]] * {{флагче|България}} [[Мило Борисов]] === Управителен съвет === * {{флагче|България}} [[Даниел Боримиров]] * {{флагче|България}} [[Константин Баждеков]] * {{флагче|България}} [[Лъчезар Петров]] * {{флагче|България}} [[Христо Йовов]] * {{флагче|България}} [[Борислав Георгиев]] === Треньорски щаб === * {{флагче|България}} [[Станислав Генчев]] – старши треньор * {{флагче|България}} [[Живко Миланов]] – помощник-треньор * {{флагче|България}} [[Дарко Тасевски]] – помощник-треньор * {{флагче|България}} [[Йордан Господинов]] – треньор на вратарите * {{флагче|България}} [[Петър Пеев]] – кондиционен треньор * {{флагче|България}} [[Тодор Тодоров]] – психолог == Почетна листа == === Най-много мачове === [[Файл:Stefan Aladzhov.jpg|мини|200п|[[Стефан Аладжов]] – рекордьор по мачове на Левски]] {| class="wikitable" style="text-align: center;" !№ !Име !Период !Мачове |- |1 |align="left"|{{флагче|България}} [[Стефан Аладжов]] |1967 – 1981 |473 |- |2 |align="left"|{{флагче|България}} [[Емил Спасов]] |1973 – 1985<br>1987 – 1988<br>1989 – 1990 |415 |- |3 |align="left"|{{флагче|България}} [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] |1969 – 1981 |381 |- |4 |align="left"|{{флагче|България}} [[Кирил Ивков]] |1967 – 1978 |375 |- |rowspan=2|5 |align="left"|{{флагче|България}} [[Елин Топузаков – Топчо]] |1995 – 2008<br>2010 – 2011 |344 |- |align="left"|{{флагче|България}} [[Александър Костов]] |1956 – 1960<br>1961 – 1971 |344 |- |7 |align="left"|{{флагче|България}} [[Христо Илиев – Патрата]] |1954 – 1960<br>1961 – 1971 |327 |- |8 |align="left"|{{флагче|България}} [[Димитър Телкийски – Мечо]] |1999 – 2008 |310 |- |9 |align="left"|{{флагче|България}} [[Христо Йовов – Бижутера]] |1994 – 2013 |304 |- |10 |align="left"|{{флагче|България}} [[Стефан Абаджиев – Теко]] |1953 – 1968 |299 |} === Най-много голове === [[Файл:Nasko sirakov.jpg|мини|200п|[[Наско Сираков]] – голмайстор на Левски за всички времена]] {| class="wikitable" style="text-align: center;" !№ !Име !Период !Голове |- |1 |align="left"|{{флагче|България}} [[Наско Сираков]] |1979 – 1980<br>1982 – 1988<br>1991 – 1995 |206 |- |2 |align="left"|{{флагче|България}} [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] |1968 – 1981 |176 |- |3 |align="left"|{{флагче|България}} [[Георги Аспарухов|Георги Аспарухов – Гунди]] |1959 – 1962<br>1963 – 1971 |153 |- |4 |align="left"|{{флагче|България}} [[Георги Иванов - Гонзо]] |1997 – 2002<br>2003 – 2004<br>2005 – 2007<br>2008 – 2009 |135 |- |5 |align="left"|{{флагче|България}} [[Христо Илиев – Патрата]] |1954 – 1959<br>1961 – 1968 |132 |- |6 |align="left"|{{флагче|България}} [[Емил Спасов]] |1973 – 1985<br>1987 – 1988<br>1989 – 1990 |110 |- |7 |align="left"|{{флагче|България}} [[Димитър Йорданов – Кукуша]] |1956 – 1965 |103 |- |8 |align="left"|{{флагче|България}} [[Михаил Вълчев]] |1981 – 1986 |102 |- |9 |align="left"|{{флагче|България}} [[Христо Йовов – Бижутера]] |1994 – 2013 |87 |- |rowspan=2|10 |align="left"|{{флагче|България}} [[Асен Пешев – Капуй]] |1924 – 1934<br>1936 – 1937<br>1939 – 1940 |86 |- |align="left"|{{флагче|България}} [[Даниел Боримиров]] |1990 – 1995<br>2004 – 2008 |86 |} == Идеални отбори за всички времена == Според бившия треньор [[Васил Методиев]] и много фенове на „Левски“ отборът от 1983 – 1985 г. е най-силният в историята на клуба: [[Борислав Михайлов]], [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]], [[Николай Илиев (футболист)|Николай Илиев]], [[Петър Петров (футболист, р.1961)|Петър Петров]], [[Емил Велев]], [[Георги Йорданов (футболист)|Георги Йорданов]], [[Божидар Искренов]], [[Руси Гочев]], [[Михаил Вълчев]], [[Наско Сираков]], [[Емил Спасов]] – състав, който доминира над всички останали клубове в родния футбол в средата на 80-те години. Въз основа на изявите за „Левски“ и националния отбор, получените награди и признание в различни анкети, символичният състав за всички времена може да изглежда така:<br> 1 – [[Борислав Михайлов]], 2 – [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]], 3 – [[Кирил Ивков]], 4 – [[Стефан Аладжов]], 5 – [[Добромир Жечев]], 6 – [[Златко Янков]], 7 – [[Георги Соколов]], 8 – [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]], 9 – [[Георги Аспарухов]], 10 – [[Наско Сираков]], 11 – [[Георги Иванов (Гонзо)|Георги Иванов]].<ref name="levskifc.wordpress.com">[https://levskifc.wordpress.com/относно/ Левски 1914], levskifc.wordpress.com</ref><ref name="levskisofia.weebly.com">[https://levskisofia.weebly.com/1048108910901086108810801103.html История на ПФК Левски (София)], Levskisofia.weebly.com.</ref> == Известни футболисти == {{колони|2| * [[Александър Александров – Кривия]] * [[Александър Костов]] * [[Анете]] * [[Асен Букарев]] * [[Асен Панчев – Панчето]] * [[Асен Пешев – Капуй]] * [[Бисер Михайлов]] * [[Божидар Искренов – Гиби]] * [[Божин Ласков]] * [[Борислав Михайлов]] * [[Валери Божинов]] * [[Васил Митков – Шопа]] * [[Васил Спасов – Валяка]] * [[Велко Йотов]] * [[Владимир Гаджев (футболист)|Владимир Гаджев]] * [[Владимир Иванов – Фугата]] * [[Владимир Йонков]] * [[Войн Войнов]] * [[Габриел Обертан]] * [[Гара Дембеле]] * [[Георги Аспарухов|Георги Аспарухов – Гунди]] * [[Георги Донков]] * [[Георги Иванов – Гонзо]] * [[Георги Йорданов – Ламята]] * [[Георги Марков (футболист)|Георги Марков]] * [[Георги Петков (футболист)|Георги Петков]] * [[Георги Соколов – Соколето]] * [[Давид Яблонски]] * [[Даниел Боримиров]] * [[Дарко Тасевски]] * [[Джон Ингълс]] * [[Димитър Иванков]] * [[Димитър Йорданов – Кукуша]] * [[Димитър Мутафчиев (футболист)|Димитър Мутафчиев]] * [[Димитър Телкийски – Мечо]] * [[Добромир Жечев]] * [[Елин Топузаков – Топчо]] * [[Емил Велев – Кокала]] * [[Емил Ангелов|Емил Ангелов – Бабангида]] * [[Емил Кременлиев]] * [[Емил Спасов]] * [[Живко Миланов]] * [[Здравко Здравков (футболист)|Здравко Здравков]] * [[Здравко Лазаров – Електричката]] * [[Златко Янков]] * [[Иван Вуцов]] * [[Иван Стоянов – Типеца]] * [[Игор Томашич]] * [[Илиян Илиев]] * [[Илиан Стоянов – Коловати]] * [[Йончо Арсов]] * [[Кирил Ивков]] * [[Красимир Борисов]] * [[Лусио Вагнер]] * [[Мариян Христов]] * [[Милан Миятович]] * [[Миодраг Пантелич]] * [[Мирослав Иванов (футболист)|Мирослав Иванов]] * [[Михаил Вълчев]] * [[Михаил Лозанов]] * [[Наско Сираков]] * [[Никола Котков]] * [[Николай Илиев (футболист)|Николай Илиев]] * [[Николай Михайлов (футболист)|Николай Михайлов]] * [[Николай Тодоров – Кайзера]] * [[Павел Панов (футболист)|Павел Панов]] * [[Петър Курдов]] * [[Петър Михтарски]] * [[Петър Хубчев]] * [[Пламен Гетов]] * [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]] * [[Предраг Пажин]] * [[Ричард Еромоигбе]] * [[Роман Прохазка]] * [[Руси Гочев]] * [[Седрик Бардон]] * [[Станимир Стоилов – Мъри]] * [[Станислав Ангелов – Пелето]] * [[Станислав Костов]] * [[Стефан Абаджиев – Теко]] * [[Стефан Аладжов]] * [[Стефан Павлов – Фифи Перото]] * [[Стефан Стайков – Заека]] * [[Тодор Барзов]] * [[Томас Лафчис]] * [[Уелтон]] * [[Холмар Ейолфсон]] * [[Христо Илиев – Патрата]] * [[Христо Йовов – Бижутера]] * [[Цанко Цветанов]] * [[Цветан Веселинов – Меци]] * [[Юсеф Рабех]] }} == Известни привърженици == {{колони|2|2= * [[Богдана Карадочева]] – певица<ref name="standartnews.com"/> * [[Бойко Борисов]] – политик, министър-председател<ref name="7dnisport.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://7dnisport.bg/archives/102991 | заглавие = Кой отбор подкрепят известните личности? Левски или ЦСКА? (Снимки) | издател = 7dnisport.bg | достъп_дата = 30 март 2022}}</ref><ref name="standartnews.com"/> * [[Бойко Кръстанов]] – актьор<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Васко Кръпката]] – певец и музикант<ref name="7dnisport.bg"/><ref name="standartnews.com"/> * [[Веселин Маринов]] – певец<ref name="standartnews.com"/> * [[Влади Въргала]] – актьор и режисьор<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Георги Мамалев]] – актьор<ref name="7dnisport.bg"/><ref name="standartnews.com"/> * [[Глория]] – певица<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Джерард Бътлър]] – актьор<ref>Stolica.bg. [https://stolica.bg/oshte/dzherard-batlar-stana-fen-na-levski Джерард Бътлър стана фен на „Левски“.] Посетен на 4 февруари 2022</ref> * [[Дичо (певец)|Дичо]] – певец<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Евгений Бакърджиев]] – политик<ref name="standartnews.com"/> * [[Камен Алипиев]] – спортен журналист<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Камен Воденичаров]] – актьор<ref name="7dnisport.bg"/><ref name="standartnews.com"/> * [[Кирил Ефремов]] – актьор<ref name="standartnews.com"/> * [[Кирил Маричков]] – певец и музикант<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Милена Славова]] – певица<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Михаил Билалов]] – актьор<ref>https://www.sportlive.bg/bgfootball/levski/mihail-bilalov-znaesh-li-zashto-obicham-cska-za-da-moje-levski-da-go-bie-video-1900137.html</ref> * [[Михаил Миков]] – политик<ref name="standartnews.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.standartnews.com/sport/levskari_zavinagi-238081.html | заглавие = Левскари завинаги | издател = www.standartnews.com | достъп_дата = 30 март 2022}}</ref> * [[Никола Анастасов]] – актьор<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Николай Колев – Мичмана]] – спортен журналист<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.spomen.bg/article/7498941 | заглавие = За Мичмана, който замина да провери дали Господ е българин ... | достъп_дата = 11 август 2022 | фамилно_име = Тодоров | първо_име = Найден | автор_препратка = | съавтори = | дата = 8 юни 2020 | труд = | издател = spomen.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> * [[Петър Стойчев]] – плувец<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Петър Стоянович]] – политик<ref name="standartnews.com"/> * [[Росен Петров]] – телевизионен водещ<ref name="standartnews.com"/> * [[Хилда Казасян]] – певица<ref name="7dnisport.bg"/> * [[Христо Мутафчиев]] – актьор<ref name="standartnews.com"/> * [[Юлиан Константинов]] – певец<ref name="standartnews.com"/> }} == Вижте също == * [[ПФК Левски (София) през сезоните|Левски (София) през сезоните]] * [[Треньори на ПФК Левски (София)|Треньори на Левски (София)]] * [[Рекорди на ПФК Левски (София)|Рекорди на Левски (София)]] == Бележки == {{Reflist|group=Б}} == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} == Външни препратки == * [https://www.levski.bg/ Официален сайт на ПФК Левски (София)] * [https://levskisofia.info/ Левски (София) – статистики] * [https://levskiacademy.com/ Академия ЛЕВСКИ] {{fb старт}} {{ПФК Левски (София)}} {{fb край}} {{Избрана статия|4372307|14 ноември 2011}} {{А Група}} {{Портал |футбол}} {{Първа професионална футболна лига - Стадиони}} {{СОРТКАТ:Левски (София)}} [[Категория:ПФК Левски (София)| ]] [[Категория:Основани в България през 1914 година]] tfdp4fif81x2man70y1c9pgpn4tvdmm 0 20972 12435575 12427528 2024-12-09T09:54:00Z 2A00:4802:3C0A:C200:E903:25B8:AC97:5585 12435575 wikitext text/x-wiki {{актуализиране}} [[Файл:Map of the Schengen Area.svg|250п|мини|{{legend|#003399|Шенгенско пространство}}{{legend|#a050ff|Шенгенско пространство (само въздушни и морски граници)}} {{legend|#27a4bb|Страни с отворени граници, без да са част от Шенген или ЕС}}{{legend|#ffa500|Членове на ЕС, задължени законово да се присъединят към Шенген, но все още не са членове}}]] [[Файл:SchengenGrenzeBayern-Tirol.jpg|мини|Пример за обичайна шенгенска граница, преминавана без граничен контролно-пропускателен пункт, със знака на общността на ЕС и поздрав за посетителите – на границата между [[Австрия]] и [[Германия]]. Пътният знак е на [[немски език|немски]] при влизане от Австрия в Германия.]] '''Шенгенското пространство''' или '''шенгенската зона''' представлява група от 29 европейски държави, които са премахнали граничния контрол помежду си и са страни по [[Шенгенско споразумение|Шенгенското споразумение]] от [[1985]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=LEGISSUM:schengen_agreement|заглавие=Шенгенско споразумение и Шенгенска конвенция|труд=EUR-Lex. Достъп до правото на Европейския съюз|достъп_дата=2023-12-13}}</ref> Името му произлиза от мястото на сключване – [[люксембург]]ското село [[Шенген]]. Почти всички държави членки на Европейския съюз прилагат споразумението. Изключение правят: * [[Кипър]] не е изпълнил условията за прилагането му. * Според оценката на Европейската комисия от 10.10.2021 г. [[България]] и [[Румъния]] са готови да участват пълноправно в Шенгенското пространство. През юли 2023 г. Европейският парламент приема резолюция с 526 гласа "за", в която призовава [[Съвет на Европейския съюз|Съвета на Европейския съюз]] да одобри присъединяването на двете държави до края на 2023 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_22_6945|заглавие=Засилване на Шенгенското пространство: България, Румъния и Хърватия са готови да участват пълноправно в Шенгенското пространство|автор=Европейска комисия|дата=2022-11-16|достъп_дата=2023-12-13}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/schengen-area/#newcountries|заглавие=Как отделните държави се присъединяват към Шенгенското пространство?|автор=Европейски съвет {{!}} Съвет на Европейския съюз|достъп_дата=2022-12-13}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.europarl.europa.eu/news/bg/press-room/20230707IPR02431/ep-blghariia-i-rumniia-triabva-da-vliazat-v-shenghen-do-kraia-na-2023-gh|заглавие=ЕП: България и Румъния трябва да влязат в Шенген до края на 2023 г.|автор=Европейски парламент|достъп_дата=2023-12-13}}</ref> * [[Швейцария]], [[Норвегия]], [[Исландия]] и [[Лихтенщайн]] също прилагат шенгенските правила, въпреки че не са членове на ЕС. Пространството обхваща население от над 400 000 000 души и територия от 4 312 099 км². Изпълняването на шенгенските правила означава премахване на граничния контрол с другите страни членки, като едновременно с това се подсилва контролът над гражданите на държавите, които не са от Шенгенското пространство. Правилата включват осигуряване на обща политика за краткосрочно пребиваващите граждани на трети страни (чрез шенгенска виза), съгласуваност на външния граничен контрол, полицейско сътрудничество (с възможност за пресичане на границите при необходимост), съдебно сътрудничество. Паспортите или одобрените лични карти в Евросъюза трябва да се носят винаги при пътуване, като могат да бъдат проверявани най-често на места като летища, хотели или от полицията. Това зависи от законите в съответната държава и от споразуменията между отделните страни. Понякога има редовен граничен контрол и между самите държави членки на Шенгенското пространство. (Примерно временното прекратяване на прилагането на Шенгенското споразумение се използва като специална мярка за сигурност.<ref>[http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=532302 www.vesti.bg]</ref><ref>[http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=208922 www.vesti.bg]</ref>) == Членство == Към 31 март 2024 г. в шенгенското пространство са 26 държави: [[Белгия]], България, [[Германия]], [[Гърция]], [[Дания]], [[Ирландия]], [[Испания]], [[Италия]], [[Люксембург]], [[Норвегия]], Румъния, [[Португалия]], [[Финландия]], [[Франция]], [[Нидерландия]] и [[Швеция]]. От тях Исландия и Норвегия не членуват в Евросъюза. Ирландия е единствената държава членка на Евросъюза, която решава да не участва в преговорите за Шенген и има специална клауза в [[Договор от Амстердам]]<ref name="eur-lex.europa.eu">[http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:32004D0926:BG:HTML eur-lex.europa.eu]</ref> През 2007 година към Шенгенското пространство се присъединяват девет нови страни – [[Естония]], [[Латвия]], [[Литва]], [[Малта]], [[Полша]], [[Словакия]], [[Словения]], [[Унгария]] и [[Чехия]], които са влезли в ЕС три години по-рано.<ref>[http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=1125449 Шенгенското пространство се разширява с девет нови страни членки на ЕС]</ref> Държавите, кандидатки за членство в Шенгенското пространство, трябва да подобрят граничния си контрол спрямо държавите извън тази зона. Кипър, която влиза в ЕС през 2004, не отговаря на необходимите критерии и така се забавя с година, докато Румъния и България, които се присъединяват към ЕС през 2007, все още подобряват контрола по границата до необходимите нива. Най-новите членове на Шенгенското пространство са Румъния и България на 31 март 2024 година, но само по въздух и вода. {| class="wikitable sortable" border="1" style="width:100%;" |- ! class="sortable" | Държава ! Площ <small>(km²)</small> ! Заявено на ! Дата на първото изпълнение ! class="unsortable" | Прилагане ! class="unsortable" | Изключени територии |- | | align="right" | | align="right" | | align="right" | | | |- | {{флагче с име|Белгия}} | align="right" | 30 528 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|14|6|1985}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|26|3|1995}} | пълно | |- style="background:#a050ff" | {{флагче с име|България}} | align="right" | 110 912 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|1|1|2007}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|31|3|2024}} |частично (по вода и въздух) | |- style="background:lightgrey;" | {{флагче с име|Кипър}} | align="right" | 9251 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|1|5|2004}} | align="right" | | Все още не са изпълнени условията | |- | {{флагче с име|Чехия}} | align="right" | 78 866 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|1|5|2004}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|21|12|2007}}{{Ref|swiss|б}} | пълно | |- | {{флагче с име|Дания}} | align="right" | 43 094 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|19|12|1996}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|25|3|2001}} | пълно |{{флагче с име|Гренландия}}<small>{{Ref|дания|г}}</small><br>{{флагче с име|Фарьорски острови}}<small>{{Ref|дания|г}}</small> |- | {{флагче с име|Естония}} | align="right" | 45 226 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|1|5|2004}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|21|12|2007}}{{Ref|swiss|б}} | пълно | |- | {{флагче с име|Финландия}} | align="right" | 338 145 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|19|12|1996}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|25|3|2001}} | пълно | |- | {{флагче с име|Франция}} | align="right" | 674 843 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|14|6|1985}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|26|3|1995}} | пълно | всички [[отвъдморски територии на Франция|отвъдморски департаменти и територии]] |- | {{флагче с име|Хърватия}} | align="right" | 56 594 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|1|7|2013}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|1|1|2023}} | пълно |- | {{флагче с име|Германия}} | align="right" | 357 050 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|14|6|1985}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|26|3|1995}}{{Ref|Германия|в}} | пълно | |- | {{флагче с име|Гърция}} | align="right" | 131 990 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|6|11|1992}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|26|3|2000}} | пълно |{{флагче с име|Атон}} |- | {{флагче с име|Унгария}} | align="right" | 93 030 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|1|5|2004}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|21|12|2007}}{{Ref|swiss|б}} | пълно | |- style="background:lightyellow;" | {{флагче с име|Исландия}}{{Ref|Не член на ЕС|а}} | align="right" | 103 000 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|19|12|1996}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|25|3|2001}} | пълно | |- style="background:#ec6;" | {{флагче с име|Ирландия}} | align="right" | 70 273 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|28|2|2002}} | align="right" | | Изпълняване само на полицейско и съдебно сътрудничество | |- | {{флагче с име|Италия}} | align="right" | 301 318 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|27|11|1990}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|26|10|1997}} | пълно | |- | {{флагче с име|Латвия}} | align="right" | 64 589 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|1|5|2004}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|21|12|2007}}{{Ref|swiss|б}} | пълно | |- style="background:lightyellow;" | {{флагче с име|Лихтенщайн}}{{Ref|Не член на ЕС|а}} | align="right" | 160 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|28|2|2008}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|19|12|2011}} | пълно | |- | {{флагче с име|Литва}} | align="right" | 65 303 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|1|5|2004}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|21|12|2007}}{{Ref|swiss|б}} | пълно | |- | {{флагче с име|Люксембург}} | align="right" | 2586 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|14|6|1985}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|26|3|1995}} | пълно | |- | {{флагче с име|Малта}} | align="right" | 316 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|1|5|2004}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|21|12|2007}}{{Ref|swiss|б}} | пълно | |- | {{флагче с име|Нидерландия}} | align="right" | 41 526 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|14|6|1985}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|26|3|1995}} | пълно |{{флагче с име|Аруба}}<br>{{флагче с име|Нидерландски Антили}} |- style="background:lightyellow;" | {{флагче с име|Норвегия}}{{Ref|Не член на ЕС|а}} | align="right" | 385 155 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|19|12|1996}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|25|3|2001}} | пълно | {{флагче|Норвегия}} [[Шпицберген]]<small>{{Ref|Ян Майен|д}}</small> |- | {{флагче с име|Полша}} | align="right" | 312 683 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|1|5|2004}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|21|12|2007}}{{Ref|swiss|б}} | пълно | |- | {{флагче с име|Португалия}} | align="right" | 92 391 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|25|6|1992}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|26|3|1995}} | пълно | |- style="background:#a050ff;" | {{флагче с име|Румъния}} | align="right" | 238 391 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|1|1|2007}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|31|3|2024}} | частично (по вода и въздух) | |- | {{флагче с име|Словакия}} | align="right" | 49 037 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|1|5|2004}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|21|12|2007}}{{Ref|swiss|б}} | пълно | |- | {{флагче с име|Словения}} | align="right" | 20 273 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|1|5|2004}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|21|12|2007}}{{Ref|swiss|б}} | пълно | |- | {{флагче с име|Испания}} | align="right" | 506 030 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|25|6|1992}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|26|3|1995}} | пълно | |- | {{флагче с име|Швеция}} | align="right" | 449 964 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|19|12|1996}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|25|3|2001}} | пълно | |- style="background:lightyellow;" | {{флагче с име|Швейцария}}{{Ref|Не член на ЕС|а}} | align="right" | 41 285 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|26|10|2004}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|12|12|2008}} | пълно | |} <div style="font-size:smaller"> а. {{Note|Не член на ЕС}} Държава, която не членува в Евросъюза, но имаща отношение към Шенгенското пространство на ЕС,<ref>{{cite web|url=http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:21999A0710(02):BG:NOT|publisher=EU Publications Office|title=Agreement concluded by the Council of the European Union and the Republic of Iceland and the Kingdom of Norway concerning the latters' association with the implementation, application and development of the Schengen acquis – Final Act (Official Journal EC 1999 {{nowrap|No. L 176}}, p. 36)|accessdate=19 януари 2008}}.</ref> и където шенгенските правила се прилагат. б. {{Note|swiss}} За сухопътната граница и [[пристанище|пристанища]]; от 30 март за [[летище|летища]] също.<ref>{{cite web|url=http://www.eu2008.si/en/News_and_Documents/Press_Releases/March/0325MNZschengen.html|publisher=Slovenia's EU Presidency|title=The final step of Schengen enlargement – controls at internal air borders to be abolished in late March|date=25 март 2008|accessdate=25 март 2008}}</ref> в. {{Note|Германия}} Източна Германия се обединява със Западна Германия и така влиза в Шенген на 3 октомври 1990 година. г. {{Note|дания}} Гренландия и Фарьорски острови са косвено включени. д. {{Note|Ян Майен}} [[Ян Майен]] е част от Шенгенското пространство. </div> === Разширяване === {|class="wikitable" border="1" style="float:right; margin-left:1em; margin-top:0; clear:right;" |- !colspan=2|Бъдещи членове |- !Държава !Предстояща дата на прилагане |- ||{{флагче с име|Кипър}} |Все още не са изпълнени условията |- ||{{флагче с име|България}} | {| class="wikitable sortable" |31 март 2024 за въздух и море |частично |} |- |{{флагче с име|Румъния}} | {| class="wikitable sortable" |31 март 2024 за въздух и море |частично |} |- |} Шенгенското споразумение е подписано на 14 юни 1985 г. от пет членки на [[Европейска общност|Европейската общност]]: Франция, Западна Германия и страните от [[Бенелюкс]] Белгия, Нидерландия и Люксембург.<ref>{{cite journal|url=http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:42000A0922(01):BG:NOT|title=Agreement between the Governments of the States of the Benelux Economic Union, the Federal Republic of Germany and the French Republic on the gradual abolition of checks at their common borders|accessdate=27 декември 2007|publisher=EUR-Lex|work=Official Journal|volume=L 239|date=22 септември 2000|pages=0013 – 0018}}</ref> Договорът за прилагането му е подписан на 19 юни 1990 година. До 26 март 1995 г. договорът се изпълнява от тези страни, но тогава се присъединяват [[Португалия]] и [[Испания]], които също подписват споразумението и [[Германия|ФРГ]], която се обединява с [[Германската демократична република|ГДР]]. Гърция и Италия също подписват договора, но започват да го прилагат съответно през 2000 г. и 1997 г. Всички останали държави също закъсняват да изпълнят задълженията си по споразумението. Австрия подписва договора през 1995 г. и го прилага две години по-късно. Скандинавските страни го подписват 1996 г. и го изпълняват през 2001 г. Някои [[скандинавски страни]] имат стари паспорти за свободно придвижване в общността (и имат все още), защото Норвегия и Исландия не са членове на Евросъюза, но са част от Шенгенското пространство. Норвегия не желае да поддържа своята дълга граница със страните от Евросъюза като Финландия и Швеция. Преди пълното прилагане на достиженията на правото от Шенген всяка нова държава трябва да бъде оценена в четири области: [[въздушна граница]], [[виза|визи]], [[полицейско сътрудничество]] и [[защита на личните данни]]. Тази оценка включва конспект с въпроси и посещения на специалисти от Евросъюза, които да проверят институциите и готовността на оценяваната държава. [[Съвет на Европейския съюз|Съветът на Европейския съюз]] преглежда резултатите между април и септември 2007.<ref>{{cite web|url=http://www.gzs.si/eng/news/sbw/head.asp?idc=20384|title=Slovenia to Face Schengen Scrutiny This Year|accessdate=22 октомври 2007|work=Slovenia Business Week}}</ref> === Европейски градове-държави === [[Андора]] не е напълно част от Шенгенското пространство и продължава да съществува граничен контрол с Франция и Испания. Гражданите на Евросъюза могат да влизат в Андора с лични карти, докато за всички останали се изисква паспорт или еквивалентен документ. Пътешествениците, които се нуждаят от шенгенска виза, ще се нуждаят от поне две такива, за да могат да посетят Андора, защото влизането там става предимно по суша<ref>Андора няма собствено летище и се обслужва от летищата на [[Тулуза]], [[Перпинян]], [[Жирона]] и [[Барселона]]</ref> и означава напускане на Шенгенското пространство.<ref>{{cite web|url=http://www.andorra.ad/en-US/useful_information/Pages/frequently_asked_questions.aspx|title=Frequently asked questions|accessdate=25 декември 2007| author=Govern d'Andorra Ministeri de Turisme i Medi Ambient}}</ref> {| class="wikitable" border="1" style="width:100%;" |- ! colspan="3" |На практика държави-членове, без граничен контрол |- ! class="unsortable"| Знаме ! width="110px"| От ! Бележки |- | {{флагче с име|Монако}} | {{dts|link=off|format=dmy|26|3|1995}} | <small>Шенгенското право се прилага така сякаш Монако е част от Франция. Франция се грижи и извършва проверки на пристанище Монако. Има официален караул на пътя при влизане от Франция в Монако, но той е само за гранично посрещане при влизане от Франция в Монако и никога не спира никого.</small> |- | {{флагче с име|Сан Марино}} | {{dts|link=off|format=dmy|26|10|1997}} | <small>Въпреки че не е част от Шенгенското пространство, няма граничен контрол на границата на Сан Марино с Италия. Въпреки това карабинерите, полицията на Сан Марино и граничните пазители на скалата извършват случайни проверки.</small> |- | {{флагче с име|Ватикана}} | {{dts|link=off|format=dmy|26|10|1997}} | <small>Няма граничен контрол и без формално да е част от Шенгенското пространство. Ватикана проявява интерес за подписване на споразумение за по-близко сътрудничество при споделянето на данни и подобни дейности с [[Шенгенска Информационна Система|шенгенската информационна система]].<ref>{{cite web|work=euobserver.com|url=http://euobserver.com/9/20680|title=Vatican seeks to join Schengen borderless zone}}</ref></small> |- | {{флагче с име|Андора}} | | <small>Въпреки че не е част от Шенгенското пространство, няма граничен контрол на границата на Андора с Испания и на границата на Андора със Франция.</small> |} Тези държави, които не членуват в Шенгенското пространство, имат безвизов режим с ЕС. За посетителите от трети страни е необходима виза за някоя шенгенска държава. Тези посетители трябва да влязат в Шенгенското пространство за граничен контрол и не им е позволено да летят с хеликоптер или с малък самолет директно към държави нечленуващи в него. Монако се разглежда като член и в него могат да акостират кораби. === Ирландия === [[Република Ирландия]] е единствената държава членка, която не е част от Шенгенското пространство. Въпреки че участва в Шенгенското полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси, тя не е част от пространството без вътрешен граничен контрол и поддържа граничен контрол с държавите от Шенген. == Правила относно контролирането на границите == Преди да бъде приложено Шенгенското споразумение границите в Западна Европа са охранявани с голяма мрежа от гранични постове, които да установяват самоличността и пълномощията на хора, които желаят да пътуват от една в друга държава. Откакто се прилага Шенгенското споразумение граничните постове са затворени (и често съборени). Шенгенските правила изискват държавите да премахнат всички пречки, за да стане възможно свободното придвижване на хора и превозни средства през вътрешните граници (чл. 20: ''Вътрешните граници могат да се преминават на всяко място, без да се извършва гранична проверка на лицата независимо от тяхната националност'').<ref name="Code">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32006R0562&from=BG | заглавие= Кодекс на шенгенските граници|достъп_дата = 27 октомври 2015|дата=15 март 2006 }}.</ref> Така пътуващите по шосе, с влак и самолет няма да чакат дълго да се установява самоличността им от граничните служители, когато пресичат границата. Премахването на граничен контрол на вътрешните граници обаче не накърнява правото на държавите да извършват полицейски проверки за сигурност доколкото те нямат за цел граничен контрол. За да влязат и пътуват свободно в Шенгенското пространство посетителите на нешенгенски държави трябва да получат '''шенгенска виза'''. <gallery class="center"> OffeneGrenzeNiederndorf-Oberaudorf.jpg|Типична вътрешна шенгенска граница (близко до [[Куфщайн]] между [[Германия]] и [[Австрия]]); граничният пост е премахнат през 2000 година. GrenzeVaalsMitteRoteLinie.JPG|Друга шенгенска граница – тук близо до [[Аахен]] между [[Германия]] и [[Холандия]]. Baarle-Nassau frontière café.jpg|Вътрешна шенгенска граница между [[Холандия]] и [[Белгия]]. Eurode-Business-Center.jpg|Границата между [[Холандия]] и [[Германия]] пресича тази сграда на ''Бизнес Център Eurode'' в [[Керкраде]] и [[Херцогенрат]]. </gallery> === Регулиране на външните за шенгенските държави граници === Шенгенското споразумение изисква държавите да прилагат строги проверки на хора влизащи или напускащи Шенгенското пространство. Проверките са съгласувани с агенцията [[Фронтекс]] на ЕС и се подчиняват на едни и същи правила. Повече подробности относно граничния контрол, наблюдението и условията, при които се разрешава влизане в Шенгенското пространство, са описани подробно в [[Регламент (Европейски съюз)|регламента]] '''Кодекс на шенгенските граници'''.<ref name="Code"/> Проверка се прави най-малкото на документа за самоличност за всички, които пресичат външна за Шенгенските държави граница т.е. пристигащи или заминаващи пътници. На по-внимателна проверка се подлагат гражданите на трети страни. Изходящият контрол позволява да се определи дали дадена личност, получила право да влезе в пространството, не е останала по-дълго от разрешения срок и дали представлява някаква заплаха за според Шенгенската информационна система (ШИС). Например, когато трябва някой да бъде арестуван след съдебна заповед в Шенгенска държава (чл.7 (b) and (c))<ref name="Code"/> [[Файл:Rajavartijoita passintarkastuksessa.jpg|мини|Паспортен контрол на външна шенгенска граница във Финландия]] На външен граничен контрол се подлагат пътища и влакове, пресичащи границата, както и международните летища, а също и пристанища (подробно описано в Приложение ІV).<ref name="Code"/> Обикновено няма издигнати огради, бариери или стени, но има и изключения като [[Сеутска ограда|Сеутската ограда]]. Надзорът се осъществява чрез система от камери, включително с [[инфрачервена термография]], на горещи точки като например по границата между [[Словакия]] и [[Украйна]], където има по една камера на всеки 186 m от границата.<ref>{{cite web|url=http://www.cafebabel.com/en/article.asp?T=T&Id=13469|title=Stories from Schengen: Smuggling cigarettes in Schengen Slovakia|lang=en|date=9 януари 2008|accessdate=9 март 2008}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Всички пътници, пристигащи извън Шенгенското пространство със свой собствен самолет или кораб, са длъжни да влязат през летище или пристанище с граничен контрол. Това трудно се контролира и затова бреговата охрана полага съществени усилия край южното крайбрежие на шенгенските държави, за да предотврати незаконно влизане на плавателни средства. Шенгенските правила изискват всички пътници, преминаващи през шенгенска външна граница, да бъдат подлагани на паспортна проверка преди акостиране, и те трябва да притежават валиден документ за самоличност и виза, когато са от трети страни (чл. 26). Това се прави с цел да не се допускат хора, които биха поискали [[политическо убежище]] впоследствие, след навлизане в Шенгенското пространство. === Условия за влизане от трети страни === Шенгенските правила съдържат унифицирани правила за вида на визата за кратък престой, която не бива да превишава 90 дни, на територията на една, няколко или всички държави. Правилата включват още условията за влизане в Шенгенското пространство и процедури за отказ на влизане. Според шенгенския граничен кодекс условията за влизане от трети страни са следните (чл.5):<ref name="Code"/> * третата страна се разглежда като на правоимаща документ за пътуване или имаща пълномощно за пресичане на границата; приемане на документите за пътуване като за тази цел се отбелязват местата на държавите членки;<ref>Cf. Article 6 of {{cite web|url=http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:32001R0539:BG:NOT|title=Council Regulation (EC) No 539/2001 of 15 March 2001 listing the third countries whose nationals must be in possession of visas when crossing the external borders and those whose nationals are exempt from that requirement|lang=en|date=19 януари 2007|accessdate=25 ноември 2007}}</ref> * пътникът или притежателят на валидна виза (ако се изисква) или разрешен срок на пребиваване; * пътникът може да обясни с каква цел и условие е свързан неговия престой и има ли достатъчно средства за срока на планирания престой и за връщането си до страната от където е тръгнал или за превоз до трета страна, в която пътешественикът ще пребивава законно; * няма подаден сигнал в ШИС за отказ за влизане; * пътникът не се счита за заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения на някоя от шенгенските държави. === Права при престой === Трета страна, на която е било дадено правото на влизане може да стои в Шенгенското пространство и да пътува между шенгенските държави толкова дълго колкото да се изпълни условието при влизане.<ref>Article 19 of the ''Schengen II'' Agreement for third-country nationals requiring a visa; Article 20 of the ''Schengen II'' Agreement for third-country nationals who do not require such visa.</ref> За престой повече от 3 месеца това се нарича национална виза (тип D) и се издава от съответната шенгенска държава където третата страна има намерение да пребивава. Всяка трета страна, която е носител на разрешение за престой на шенгенска държава, която е дала правото за престой, който превишава 3 месеца е позволено да пътува до всяка друга страна членка за времетраене по-голямо от 3 месеца.<ref>Article 21 of the ''Schengen II'' Agreement.</ref> === Шенгенска виза === [[Файл:Schengen visa requirements.png|мини|400px|'''[[Визов списък на Евросъюза]]''' {{legend|#0000ff|[[Държави членки на Европейския съюз]]}}{{legend|#7f7fff|Безвизово осигуряване (Шенгенско споразумение, задморски територии или друго)}}{{legend|#00ff00|Безвизов достъп до Шенгенските държави за 90 дена в рамките на половин година}}{{legend|darkgrey|Изисква се виза за влизане в страните от Шенгенското пространство}} {{legend|grey|Изисква се виза за преминаване през страните от Шенгенското пространство}}]] Изискването на виза за кратък престой в Шенгенското пространство, което не означава работа или някакви самостоятелни дейности са извън регулацията на ЕС.<ref>{{cite web|url=http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:32001R0539:BG:NOT|title=Council Regulation (EC) No 539/2001 of 15 March 2001 listing the third countries whose nationals must be in possession of visas when crossing the external borders and those whose nationals are exempt from that requirement|lang=en|date=19 януари 2007|accessdate=25 ноември 2007|format=PDF}}</ref> Списъка от гражданите, за които се изисква виза за кратък престой (''ПРИЛОЖЕНИЕ I'') и граждани с безвизово пътуване (''ПРИЛОЖЕНИЕ II'') отнасящи се до нации на граждани от трети страни без нужда от притежание на паспорт или документ за пътуване (с изключение на притежателите на [[Хонгконгски паспорт|Хонконг САР]] и [[Макаовски паспорт|Макао САР]] и някои други изключения). Граждани на трети страни, които възнамеряват да приемат работа или някаква самостоятелна дейност за тях може да има изискване от Шенгенската държавата да получи виза, ако са в безвизовия списък; обичайните работни пътувания обикновено не се разглеждат като работа в този смисъл.<ref>Cf. {{cite web|url=http://bundesrecht.juris.de/aufenthv/ 17.html|title=Section 17 of the German Aufenthaltsverordnung|lang=de|date=25 ноември 2004|accessdate=28 ноември 2007}} in conjunction with {{cite web|url=http://bundesrecht.juris.de/beschv/%2016.html|title=Section 16 of the German Beschäftigungsverordnung|lang=de|date=22 ноември 2004|accessdate=28 ноември 2007|архив_дата=2007-12-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071212075001/http://bundesrecht.juris.de/beschv/}}</ref> Визи се отпускат за следните категории:<ref>This is set out in detail in the Common Consular Instructions:{{cite web| url= http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:52005XG1222(01):BG:NOT|title=Consolidated verion of the Common Consular Instructions on Visas for the Diplomatic Missions and Consular Posts|lang=de|date=1 май 2003|accessdate=25 ноември 2007|format=PDF}}</ref> * '''Категория A''' * '''Категория B''' * '''Категория C''' * '''Категория D''' * '''Категория D+C''' визите от този вид обединяват функциите на двете категории * '''FTD''' и '''FRTD''' са специални визи за пътен (FTD) или релсов (FRTD) превоз между континентална [[Русия]] и западния [[ексклав]] на [[Калининградска област]]. == Източници == <references /> == Използвана литература == * {{Цитат уеб| уеб_адрес=http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32006R0562&from=BG | заглавие= Кодекс на шенгенските граници|достъп_дата = 27 октомври 2015|дата=15 март 2006 }} [[Категория:Държавни граници]] [[Категория:Шенгенска зона| ]] ewkblurksm9jbrwiwvap7usbsopo9i0 12435628 12435575 2024-12-09T11:09:12Z 194.141.79.39 typo 12435628 wikitext text/x-wiki {{актуализиране}} [[Файл:Map of the Schengen Area.svg|250п|мини|{{legend|#003399|Шенгенско пространство}}{{legend|#a050ff|Шенгенско пространство (само въздушни и морски граници)}} {{legend|#27a4bb|Страни с отворени граници, без да са част от Шенген или ЕС}}{{legend|#ffa500|Членове на ЕС, задължени законово да се присъединят към Шенген, но все още не са членове}}]] [[Файл:SchengenGrenzeBayern-Tirol.jpg|мини|Пример за обичайна шенгенска граница, преминавана без граничен контролно-пропускателен пункт, със знака на общността на ЕС и поздрав за посетителите – на границата между [[Австрия]] и [[Германия]]. Пътният знак е на [[немски език|немски]] при влизане от Австрия в Германия.]] '''Шенгенското пространство''' или '''шенгенската зона''' представлява група от 29 европейски държави, които са премахнали граничния контрол помежду си и са страни по [[Шенгенско споразумение|Шенгенското споразумение]] от [[1985]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=LEGISSUM:schengen_agreement|заглавие=Шенгенско споразумение и Шенгенска конвенция|труд=EUR-Lex. Достъп до правото на Европейския съюз|достъп_дата=2023-12-13}}</ref> Името му произлиза от мястото на сключване – [[люксембург]]ското село [[Шенген]]. Почти всички държави членки на Европейския съюз прилагат споразумението. Изключение правят: * [[Кипър]] не е изпълнил условията за прилагането му. * Според оценката на Европейската комисия от 10.10.2021 г. [[България]] и [[Румъния]] са готови да участват пълноправно в Шенгенското пространство. През юли 2023 г. Европейският парламент приема резолюция с 526 гласа "за", в която призовава [[Съвет на Европейския съюз|Съвета на Европейския съюз]] да одобри присъединяването на двете държави до края на 2023 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_22_6945|заглавие=Засилване на Шенгенското пространство: България, Румъния и Хърватия са готови да участват пълноправно в Шенгенското пространство|автор=Европейска комисия|дата=2022-11-16|достъп_дата=2023-12-13}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/schengen-area/#newcountries|заглавие=Как отделните държави се присъединяват към Шенгенското пространство?|автор=Европейски съвет {{!}} Съвет на Европейския съюз|достъп_дата=2022-12-13}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.europarl.europa.eu/news/bg/press-room/20230707IPR02431/ep-blghariia-i-rumniia-triabva-da-vliazat-v-shenghen-do-kraia-na-2023-gh|заглавие=ЕП: България и Румъния трябва да влязат в Шенген до края на 2023 г.|автор=Европейски парламент|достъп_дата=2023-12-13}}</ref> * [[Швейцария]], [[Норвегия]], [[Исландия]] и [[Лихтенщайн]] също прилагат шенгенските правила, въпреки че не са членове на ЕС. Пространството обхваща население от над 400 000 000 души и територия от 4 312 099 км². Изпълняването на шенгенските правила означава премахване на граничния контрол с другите страни членки, като едновременно с това се подсилва контролът над гражданите на държавите, които не са от Шенгенското пространство. Правилата включват осигуряване на обща политика за краткосрочно пребиваващите граждани на трети страни (чрез шенгенска виза), съгласуваност на външния граничен контрол, полицейско сътрудничество (с възможност за пресичане на границите при необходимост), съдебно сътрудничество. Паспортите или одобрените лични карти в Евросъюза трябва да се носят винаги при пътуване, като могат да бъдат проверявани най-често на места като летища, хотели или от полицията. Това зависи от законите в съответната държава и от споразуменията между отделните страни. Понякога има редовен граничен контрол и между самите държави членки на Шенгенското пространство. (Примерно временното прекратяване на прилагането на Шенгенското споразумение се използва като специална мярка за сигурност.<ref>[http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=532302 www.vesti.bg]</ref><ref>[http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=208922 www.vesti.bg]</ref>) == Членство == Към 31 март 2024 г. в шенгенското пространство са 26 държави: [[Белгия]], България, [[Германия]], [[Гърция]], [[Дания]], [[Ирландия]], [[Испания]], [[Италия]], [[Люксембург]], [[Норвегия]], Румъния, [[Португалия]], [[Финландия]], [[Франция]], [[Нидерландия]] и [[Швеция]]. От тях Исландия и Норвегия не членуват в Евросъюза. Ирландия е единствената държава членка на Евросъюза, която решава да не участва в преговорите за Шенген и има специална клауза в [[Договор от Амстердам]]<ref name="eur-lex.europa.eu">[http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:32004D0926:BG:HTML eur-lex.europa.eu]</ref> През 2007 година към Шенгенското пространство се присъединяват девет нови страни – [[Естония]], [[Латвия]], [[Литва]], [[Малта]], [[Полша]], [[Словакия]], [[Словения]], [[Унгария]] и [[Чехия]], които са влезли в ЕС три години по-рано.<ref>[http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=1125449 Шенгенското пространство се разширява с девет нови страни членки на ЕС]</ref> Държавите, кандидатки за членство в Шенгенското пространство, трябва да подобрят граничния си контрол спрямо държавите извън тази зона. Кипър, която влиза в ЕС през 2004, не отговаря на необходимите критерии и така се забавя с година, докато Румъния и България, които се присъединяват към ЕС през 2007, все още подобряват контрола по границата до необходимите нива. Най-новите членове на Шенгенското пространство са Румъния и България на 31 март 2024 година, но само по въздух и вода. {| class="wikitable sortable" border="1" style="width:100%;" |- ! class="sortable" | Държава ! Площ <small>(km²)</small> ! Заявено на ! Дата на първото изпълнение ! class="unsortable" | Прилагане ! class="unsortable" | Изключени територии |- | | align="right" | | align="right" | | align="right" | | | |- | {{флагче с име|Белгия}} | align="right" | 30 528 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|14|6|1985}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|26|3|1995}} | пълно | |- style="background:#a050ff" | {{флагче с име|България}} | align="right" | 110 912 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|1|1|2007}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|31|3|2024}} |частично (по вода и въздух) | |- style="background:lightgrey;" | {{флагче с име|Кипър}} | align="right" | 9251 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|1|5|2004}} | align="right" | | Все още не са изпълнени условията | |- | {{флагче с име|Чехия}} | align="right" | 78 866 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|1|5|2004}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|21|12|2007}}{{Ref|swiss|б}} | пълно | |- | {{флагче с име|Дания}} | align="right" | 43 094 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|19|12|1996}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|25|3|2001}} | пълно |{{флагче с име|Гренландия}}<small>{{Ref|дания|г}}</small><br>{{флагче с име|Фарьорски острови}}<small>{{Ref|дания|г}}</small> |- | {{флагче с име|Естония}} | align="right" | 45 226 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|1|5|2004}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|21|12|2007}}{{Ref|swiss|б}} | пълно | |- | {{флагче с име|Финландия}} | align="right" | 338 145 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|19|12|1996}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|25|3|2001}} | пълно | |- | {{флагче с име|Франция}} | align="right" | 674 843 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|14|6|1985}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|26|3|1995}} | пълно | всички [[отвъдморски територии на Франция|отвъдморски департаменти и територии]] |- | {{флагче с име|Хърватия}} | align="right" | 56 594 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|1|7|2013}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|1|1|2023}} | пълно |- | {{флагче с име|Германия}} | align="right" | 357 050 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|14|6|1985}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|26|3|1995}}{{Ref|Германия|в}} | пълно | |- | {{флагче с име|Гърция}} | align="right" | 131 990 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|6|11|1992}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|26|3|2000}} | пълно |{{флагче с име|Атон}} |- | {{флагче с име|Унгария}} | align="right" | 93 030 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|1|5|2004}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|21|12|2007}}{{Ref|swiss|б}} | пълно | |- style="background:lightyellow;" | {{флагче с име|Исландия}}{{Ref|Не член на ЕС|а}} | align="right" | 103 000 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|19|12|1996}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|25|3|2001}} | пълно | |- style="background:#ec6;" | {{флагче с име|Ирландия}} | align="right" | 70 273 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|28|2|2002}} | align="right" | | Изпълняване само на полицейско и съдебно сътрудничество | |- | {{флагче с име|Италия}} | align="right" | 301 318 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|27|11|1990}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|26|10|1997}} | пълно | |- | {{флагче с име|Латвия}} | align="right" | 64 589 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|1|5|2004}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|21|12|2007}}{{Ref|swiss|б}} | пълно | |- style="background:lightyellow;" | {{флагче с име|Лихтенщайн}}{{Ref|Не член на ЕС|а}} | align="right" | 160 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|28|2|2008}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|19|12|2011}} | пълно | |- | {{флагче с име|Литва}} | align="right" | 65 303 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|1|5|2004}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|21|12|2007}}{{Ref|swiss|б}} | пълно | |- | {{флагче с име|Люксембург}} | align="right" | 2586 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|14|6|1985}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|26|3|1995}} | пълно | |- | {{флагче с име|Малта}} | align="right" | 316 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|1|5|2004}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|21|12|2007}}{{Ref|swiss|б}} | пълно | |- | {{флагче с име|Нидерландия}} | align="right" | 41 526 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|14|6|1985}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|26|3|1995}} | пълно |{{флагче с име|Аруба}}<br>{{флагче с име|Нидерландски Антили}} |- style="background:lightyellow;" | {{флагче с име|Норвегия}}{{Ref|Не член на ЕС|а}} | align="right" | 385 155 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|19|12|1996}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|25|3|2001}} | пълно | {{флагче|Норвегия}} [[Шпицберген]]<small>{{Ref|Ян Майен|д}}</small> |- | {{флагче с име|Полша}} | align="right" | 312 683 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|1|5|2004}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|21|12|2007}}{{Ref|swiss|б}} | пълно | |- | {{флагче с име|Португалия}} | align="right" | 92 391 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|25|6|1992}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|26|3|1995}} | пълно | |- style="background:#a050ff;" | {{флагче с име|Румъния}} | align="right" | 238 391 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|1|1|2007}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|31|3|2024}} | частично (по вода и въздух) | |- | {{флагче с име|Словакия}} | align="right" | 49 037 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|1|5|2004}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|21|12|2007}}{{Ref|swiss|б}} | пълно | |- | {{флагче с име|Словения}} | align="right" | 20 273 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|1|5|2004}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|21|12|2007}}{{Ref|swiss|б}} | пълно | |- | {{флагче с име|Испания}} | align="right" | 506 030 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|25|6|1992}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|26|3|1995}} | пълно | |- | {{флагче с име|Швеция}} | align="right" | 449 964 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|19|12|1996}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|25|3|2001}} | пълно | |- style="background:lightyellow;" | {{флагче с име|Швейцария}}{{Ref|Не член на ЕС|а}} | align="right" | 41 285 | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|26|10|2004}} | align="right" | {{dts|link=off|format=dmy|12|12|2008}} | пълно | |} <div style="font-size:smaller"> а. {{Note|Не член на ЕС}} Държава, която не членува в Евросъюза, но имаща отношение към Шенгенското пространство на ЕС,<ref>{{cite web|url=http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:21999A0710(02):BG:NOT|publisher=EU Publications Office|title=Agreement concluded by the Council of the European Union and the Republic of Iceland and the Kingdom of Norway concerning the latters' association with the implementation, application and development of the Schengen acquis – Final Act (Official Journal EC 1999 {{nowrap|No. L 176}}, p. 36)|accessdate=19 януари 2008}}.</ref> и където шенгенските правила се прилагат. б. {{Note|swiss}} За сухопътната граница и [[пристанище|пристанища]]; от 30 март за [[летище|летища]] също.<ref>{{cite web|url=http://www.eu2008.si/en/News_and_Documents/Press_Releases/March/0325MNZschengen.html|publisher=Slovenia's EU Presidency|title=The final step of Schengen enlargement – controls at internal air borders to be abolished in late March|date=25 март 2008|accessdate=25 март 2008}}</ref> в. {{Note|Германия}} Източна Германия се обединява със Западна Германия и така влиза в Шенген на 3 октомври 1990 година. г. {{Note|дания}} Гренландия и Фарьорски острови са косвено включени. д. {{Note|Ян Майен}} [[Ян Майен]] е част от Шенгенското пространство. </div> === Разширяване === {|class="wikitable" border="1" style="float:right; margin-left:1em; margin-top:0; clear:right;" |- !colspan=2|Бъдещи членове |- !Държава !Предстояща дата на прилагане |- ||{{флагче с име|Кипър}} |Все още не са изпълнени условията |- ||{{флагче с име|България}} | {| class="wikitable sortable" |31 март 2024 за въздух и море |частично |} |- |{{флагче с име|Румъния}} | {| class="wikitable sortable" |31 март 2024 за въздух и море |частично |} |- |} Шенгенското споразумение е подписано на 14 юни 1985 г. от пет членки на [[Европейска общност|Европейската общност]]: Франция, Западна Германия и страните от [[Бенелюкс]] Белгия, Нидерландия и Люксембург.<ref>{{cite journal|url=http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:42000A0922(01):BG:NOT|title=Agreement between the Governments of the States of the Benelux Economic Union, the Federal Republic of Germany and the French Republic on the gradual abolition of checks at their common borders|accessdate=27 декември 2007|publisher=EUR-Lex|work=Official Journal|volume=L 239|date=22 септември 2000|pages=0013 – 0018}}</ref> Договорът за прилагането му е подписан на 19 юни 1990 година. До 26 март 1995 г. договорът се изпълнява от тези страни, но тогава се присъединяват [[Португалия]] и [[Испания]], които също подписват споразумението и [[Германия|ФРГ]], която се обединява с [[Германската демократична република|ГДР]]. Гърция и Италия също подписват договора, но започват да го прилагат съответно през 2000 г. и 1997 г. Всички останали държави също закъсняват да изпълнят задълженията си по споразумението. Австрия подписва договора през 1995 г. и го прилага две години по-късно. Скандинавските страни го подписват 1996 г. и го изпълняват през 2001 г. Някои [[скандинавски страни]] имат стари паспорти за свободно придвижване в общността (и имат все още), защото Норвегия и Исландия не са членове на Евросъюза, но са част от Шенгенското пространство. Норвегия не желае да поддържа своята дълга граница със страните от Евросъюза като Финландия и Швеция. Преди пълното прилагане на достиженията на правото от Шенген всяка нова държава трябва да бъде оценена в четири области: [[въздушна граница]], [[виза|визи]], [[полицейско сътрудничество]] и [[защита на личните данни]]. Тази оценка включва конспект с въпроси и посещения на специалисти от Евросъюза, които да проверят институциите и готовността на оценяваната държава. [[Съвет на Европейския съюз|Съветът на Европейския съюз]] преглежда резултатите между април и септември 2007.<ref>{{cite web|url=http://www.gzs.si/eng/news/sbw/head.asp?idc=20384|title=Slovenia to Face Schengen Scrutiny This Year|accessdate=22 октомври 2007|work=Slovenia Business Week}}</ref> === Европейски градове държави === [[Андора]] не е напълно част от Шенгенското пространство и продължава да съществува граничен контрол с Франция и Испания. Гражданите на Евросъюза могат да влизат в Андора с лични карти, докато за всички останали се изисква паспорт или еквивалентен документ. Пътешествениците, които се нуждаят от шенгенска виза, ще се нуждаят от поне две такива, за да могат да посетят Андора, защото влизането там става предимно по суша<ref>Андора няма собствено летище и се обслужва от летищата на [[Тулуза]], [[Перпинян]], [[Жирона]] и [[Барселона]]</ref> и означава напускане на Шенгенското пространство.<ref>{{cite web|url=http://www.andorra.ad/en-US/useful_information/Pages/frequently_asked_questions.aspx|title=Frequently asked questions|accessdate=25 декември 2007| author=Govern d'Andorra Ministeri de Turisme i Medi Ambient}}</ref> {| class="wikitable" border="1" style="width:100%;" |- ! colspan="3" |На практика държави-членове, без граничен контрол |- ! class="unsortable"| Знаме ! width="110px"| От ! Бележки |- | {{флагче с име|Монако}} | {{dts|link=off|format=dmy|26|3|1995}} | <small>Шенгенското право се прилага така сякаш Монако е част от Франция. Франция се грижи и извършва проверки на пристанище Монако. Има официален караул на пътя при влизане от Франция в Монако, но той е само за гранично посрещане при влизане от Франция в Монако и никога не спира никого.</small> |- | {{флагче с име|Сан Марино}} | {{dts|link=off|format=dmy|26|10|1997}} | <small>Въпреки че не е част от Шенгенското пространство, няма граничен контрол на границата на Сан Марино с Италия. Въпреки това карабинерите, полицията на Сан Марино и граничните пазители на скалата извършват случайни проверки.</small> |- | {{флагче с име|Ватикана}} | {{dts|link=off|format=dmy|26|10|1997}} | <small>Няма граничен контрол и без формално да е част от Шенгенското пространство. Ватикана проявява интерес за подписване на споразумение за по-близко сътрудничество при споделянето на данни и подобни дейности с [[Шенгенска Информационна Система|шенгенската информационна система]].<ref>{{cite web|work=euobserver.com|url=http://euobserver.com/9/20680|title=Vatican seeks to join Schengen borderless zone}}</ref></small> |- | {{флагче с име|Андора}} | | <small>Въпреки че не е част от Шенгенското пространство, няма граничен контрол на границата на Андора с Испания и на границата на Андора със Франция.</small> |} Тези държави, които не членуват в Шенгенското пространство, имат безвизов режим с ЕС. За посетителите от трети страни е необходима виза за някоя шенгенска държава. Тези посетители трябва да влязат в Шенгенското пространство за граничен контрол и не им е позволено да летят с хеликоптер или с малък самолет директно към държави нечленуващи в него. Монако се разглежда като член и в него могат да акостират кораби. === Ирландия === [[Република Ирландия]] е единствената държава членка, която не е част от Шенгенското пространство. Въпреки че участва в Шенгенското полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси, тя не е част от пространството без вътрешен граничен контрол и поддържа граничен контрол с държавите от Шенген. == Правила относно контролирането на границите == Преди да бъде приложено Шенгенското споразумение границите в Западна Европа са охранявани с голяма мрежа от гранични постове, които да установяват самоличността и пълномощията на хора, които желаят да пътуват от една в друга държава. Откакто се прилага Шенгенското споразумение граничните постове са затворени (и често съборени). Шенгенските правила изискват държавите да премахнат всички пречки, за да стане възможно свободното придвижване на хора и превозни средства през вътрешните граници (чл. 20: ''Вътрешните граници могат да се преминават на всяко място, без да се извършва гранична проверка на лицата независимо от тяхната националност'').<ref name="Code">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32006R0562&from=BG | заглавие= Кодекс на шенгенските граници|достъп_дата = 27 октомври 2015|дата=15 март 2006 }}.</ref> Така пътуващите по шосе, с влак и самолет няма да чакат дълго да се установява самоличността им от граничните служители, когато пресичат границата. Премахването на граничен контрол на вътрешните граници обаче не накърнява правото на държавите да извършват полицейски проверки за сигурност доколкото те нямат за цел граничен контрол. За да влязат и пътуват свободно в Шенгенското пространство посетителите на нешенгенски държави трябва да получат '''шенгенска виза'''. <gallery class="center"> OffeneGrenzeNiederndorf-Oberaudorf.jpg|Типична вътрешна шенгенска граница (близко до [[Куфщайн]] между [[Германия]] и [[Австрия]]); граничният пост е премахнат през 2000 година. GrenzeVaalsMitteRoteLinie.JPG|Друга шенгенска граница – тук близо до [[Аахен]] между [[Германия]] и [[Холандия]]. Baarle-Nassau frontière café.jpg|Вътрешна шенгенска граница между [[Холандия]] и [[Белгия]]. Eurode-Business-Center.jpg|Границата между [[Холандия]] и [[Германия]] пресича тази сграда на ''Бизнес Център Eurode'' в [[Керкраде]] и [[Херцогенрат]]. </gallery> === Регулиране на външните за шенгенските държави граници === Шенгенското споразумение изисква държавите да прилагат строги проверки на хора влизащи или напускащи Шенгенското пространство. Проверките са съгласувани с агенцията [[Фронтекс]] на ЕС и се подчиняват на едни и същи правила. Повече подробности относно граничния контрол, наблюдението и условията, при които се разрешава влизане в Шенгенското пространство, са описани подробно в [[Регламент (Европейски съюз)|регламента]] '''Кодекс на шенгенските граници'''.<ref name="Code"/> Проверка се прави най-малкото на документа за самоличност за всички, които пресичат външна за Шенгенските държави граница т.е. пристигащи или заминаващи пътници. На по-внимателна проверка се подлагат гражданите на трети страни. Изходящият контрол позволява да се определи дали дадена личност, получила право да влезе в пространството, не е останала по-дълго от разрешения срок и дали представлява някаква заплаха за според Шенгенската информационна система (ШИС). Например, когато трябва някой да бъде арестуван след съдебна заповед в Шенгенска държава (чл.7 (b) and (c))<ref name="Code"/> [[Файл:Rajavartijoita passintarkastuksessa.jpg|мини|Паспортен контрол на външна шенгенска граница във Финландия]] На външен граничен контрол се подлагат пътища и влакове, пресичащи границата, както и международните летища, а също и пристанища (подробно описано в Приложение ІV).<ref name="Code"/> Обикновено няма издигнати огради, бариери или стени, но има и изключения като [[Сеутска ограда|Сеутската ограда]]. Надзорът се осъществява чрез система от камери, включително с [[инфрачервена термография]], на горещи точки като например по границата между [[Словакия]] и [[Украйна]], където има по една камера на всеки 186 m от границата.<ref>{{cite web|url=http://www.cafebabel.com/en/article.asp?T=T&Id=13469|title=Stories from Schengen: Smuggling cigarettes in Schengen Slovakia|lang=en|date=9 януари 2008|accessdate=9 март 2008}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Всички пътници, пристигащи извън Шенгенското пространство със свой собствен самолет или кораб, са длъжни да влязат през летище или пристанище с граничен контрол. Това трудно се контролира и затова бреговата охрана полага съществени усилия край южното крайбрежие на шенгенските държави, за да предотврати незаконно влизане на плавателни средства. Шенгенските правила изискват всички пътници, преминаващи през шенгенска външна граница, да бъдат подлагани на паспортна проверка преди акостиране, и те трябва да притежават валиден документ за самоличност и виза, когато са от трети страни (чл. 26). Това се прави с цел да не се допускат хора, които биха поискали [[политическо убежище]] впоследствие, след навлизане в Шенгенското пространство. === Условия за влизане от трети страни === Шенгенските правила съдържат унифицирани правила за вида на визата за кратък престой, която не бива да превишава 90 дни, на територията на една, няколко или всички държави. Правилата включват още условията за влизане в Шенгенското пространство и процедури за отказ на влизане. Според шенгенския граничен кодекс условията за влизане от трети страни са следните (чл.5):<ref name="Code"/> * третата страна се разглежда като на правоимаща документ за пътуване или имаща пълномощно за пресичане на границата; приемане на документите за пътуване като за тази цел се отбелязват местата на държавите членки;<ref>Cf. Article 6 of {{cite web|url=http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:32001R0539:BG:NOT|title=Council Regulation (EC) No 539/2001 of 15 March 2001 listing the third countries whose nationals must be in possession of visas when crossing the external borders and those whose nationals are exempt from that requirement|lang=en|date=19 януари 2007|accessdate=25 ноември 2007}}</ref> * пътникът или притежателят на валидна виза (ако се изисква) или разрешен срок на пребиваване; * пътникът може да обясни с каква цел и условие е свързан неговия престой и има ли достатъчно средства за срока на планирания престой и за връщането си до страната от където е тръгнал или за превоз до трета страна, в която пътешественикът ще пребивава законно; * няма подаден сигнал в ШИС за отказ за влизане; * пътникът не се счита за заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения на някоя от шенгенските държави. === Права при престой === Трета страна, на която е било дадено правото на влизане може да стои в Шенгенското пространство и да пътува между шенгенските държави толкова дълго колкото да се изпълни условието при влизане.<ref>Article 19 of the ''Schengen II'' Agreement for third-country nationals requiring a visa; Article 20 of the ''Schengen II'' Agreement for third-country nationals who do not require such visa.</ref> За престой повече от 3 месеца това се нарича национална виза (тип D) и се издава от съответната шенгенска държава където третата страна има намерение да пребивава. Всяка трета страна, която е носител на разрешение за престой на шенгенска държава, която е дала правото за престой, който превишава 3 месеца е позволено да пътува до всяка друга страна членка за времетраене по-голямо от 3 месеца.<ref>Article 21 of the ''Schengen II'' Agreement.</ref> === Шенгенска виза === [[Файл:Schengen visa requirements.png|мини|400px|'''[[Визов списък на Евросъюза]]''' {{legend|#0000ff|[[Държави членки на Европейския съюз]]}}{{legend|#7f7fff|Безвизово осигуряване (Шенгенско споразумение, задморски територии или друго)}}{{legend|#00ff00|Безвизов достъп до Шенгенските държави за 90 дена в рамките на половин година}}{{legend|darkgrey|Изисква се виза за влизане в страните от Шенгенското пространство}} {{legend|grey|Изисква се виза за преминаване през страните от Шенгенското пространство}}]] Изискването на виза за кратък престой в Шенгенското пространство, което не означава работа или някакви самостоятелни дейности са извън регулацията на ЕС.<ref>{{cite web|url=http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:32001R0539:BG:NOT|title=Council Regulation (EC) No 539/2001 of 15 March 2001 listing the third countries whose nationals must be in possession of visas when crossing the external borders and those whose nationals are exempt from that requirement|lang=en|date=19 януари 2007|accessdate=25 ноември 2007|format=PDF}}</ref> Списъка от гражданите, за които се изисква виза за кратък престой (''ПРИЛОЖЕНИЕ I'') и граждани с безвизово пътуване (''ПРИЛОЖЕНИЕ II'') отнасящи се до нации на граждани от трети страни без нужда от притежание на паспорт или документ за пътуване (с изключение на притежателите на [[Хонгконгски паспорт|Хонконг САР]] и [[Макаовски паспорт|Макао САР]] и някои други изключения). Граждани на трети страни, които възнамеряват да приемат работа или някаква самостоятелна дейност за тях може да има изискване от Шенгенската държавата да получи виза, ако са в безвизовия списък; обичайните работни пътувания обикновено не се разглеждат като работа в този смисъл.<ref>Cf. {{cite web|url=http://bundesrecht.juris.de/aufenthv/ 17.html|title=Section 17 of the German Aufenthaltsverordnung|lang=de|date=25 ноември 2004|accessdate=28 ноември 2007}} in conjunction with {{cite web|url=http://bundesrecht.juris.de/beschv/%2016.html|title=Section 16 of the German Beschäftigungsverordnung|lang=de|date=22 ноември 2004|accessdate=28 ноември 2007|архив_дата=2007-12-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071212075001/http://bundesrecht.juris.de/beschv/}}</ref> Визи се отпускат за следните категории:<ref>This is set out in detail in the Common Consular Instructions:{{cite web| url= http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:52005XG1222(01):BG:NOT|title=Consolidated verion of the Common Consular Instructions on Visas for the Diplomatic Missions and Consular Posts|lang=de|date=1 май 2003|accessdate=25 ноември 2007|format=PDF}}</ref> * '''Категория A''' * '''Категория B''' * '''Категория C''' * '''Категория D''' * '''Категория D+C''' визите от този вид обединяват функциите на двете категории * '''FTD''' и '''FRTD''' са специални визи за пътен (FTD) или релсов (FRTD) превоз между континентална [[Русия]] и западния [[ексклав]] на [[Калининградска област]]. == Източници == <references /> == Използвана литература == * {{Цитат уеб| уеб_адрес=http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32006R0562&from=BG | заглавие= Кодекс на шенгенските граници|достъп_дата = 27 октомври 2015|дата=15 март 2006 }} [[Категория:Държавни граници]] [[Категория:Шенгенска зона| ]] 27vaw3bv4g8p1jypxmjqyu9w5znc71i 0 22898 12434983 12424164 2024-12-08T16:31:27Z 46.232.152.127 /* Дипломатически и военни действия */ добавени са цифрите на армите с които разполата Светослав и Петър. Цитиран е източник 12434983 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Петър|Петър (пояснение)}} {{Личност | категория = монарх | описание = цар на България | починал-място = [[Преслав]], [[България]] | починал-дата = 30 януари 969<ref>[http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_5_3.html Златарски, Васил, История на Първото българско Царство. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018), София 1927, с. 553, 562.]</ref> | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = 927 – 969 | коронация = 927 | предшественик = [[Симеон I Велики]] | наследник = [[Борис II]] <br> [[Роман (цар)|Роман]] | династия = [[Крумова династия]] }} | баща = [[Симеон I Велики]] | майка = [[Сестра на Георги Сурсувул]] | брак = [[Ирина Лакапина]] | деца = [[Борис II]] <br> [[Роман (цар)|Роман]]<br>Пленимир<br>2 деца<br>2 дъщери |братя-сестри=[[Михаил (Симеонов син)|Михаил]], [[Боян Мага|Вениамин]]}} '''Пѐтър''' е български [[цар]], управлявал [[Първа българска държава|България]] от [[927]] г. до [[969]] г. Той е най-дълго управлявалият български владетел. == Биография == Той е вторият син на цар [[Симеон I]]. Жени се на [[8 октомври]] [[927]] г. в [[Константинопол]] за дъщерята на византийския [[Император на Византия|император]] [[Христофор Лакапин]] и на [[Августа София]] – [[Ирина Лакапина|Мария Лакапина]], прекръстена при венчавката на Ирина (от [[гръцки език]] „мир“) в чест на възстановения „дълбок мир“, който настъпва между двата народа и продължава 43 години. По силата на сключения договор Българската архиепископия е канонично издигната на самостоятелна [[Българска патриаршия]] и [[архиепископ]]ът на [[Дръстър]] (дн. [[Силистра]]) [[Дамян Български|Дамян]], става първият български [[патриарх]]. Също така Византия окончателно официално признава [[Цар|царската титла]] на българския владетел.<ref>В дворцово-църковния комплекс ''Света Богородица Живоносен Источник'' традиционното място за венчавка на ромейските принцеси (гр. „''Пиги“,'' [http://poblizo.com/?p=34142 днес скромен патриаршески манастир в Истамбул]) разположен срещу ''Празничните врата'' (''Врати Пиги, Силиврийски врата)'' на [[Константинопол|Цариград]] на [[8 октомври]] [[927]] г. ''Цар Петър I'' се венчава за императорската дъщеря [[Ирина Лакапина]] и с тържествена процесия по триумфалния път до [[Евдом]], мястото за коронации на императорите, те са изпратени за [[България]], а ромеите окончателно официално признават [[Цар|царската титла]] на [[Цар на българите|българския владетел]] и [[Патриарх|партиаршеския ранг]] на [[Българска православна църква|Българската църква]]. лит.: [http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_166.html ГИБИ т.5 с.166] [http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_135.html ГИБИ т.5 с.135] [http://macedonia.kroraina.com/gibi/6/gal/6_255.html ГИБИ т.6 с.225] и др.</ref> Първородният син на цар Петър от брака му с Мария (Ирина) е цар [[Борис II]]. Те имат и още един син – [[Роман (цар)|Роман-Симеон]], кръстен на славните си прадеди. == Дипломатически и военни действия == [[Файл:Central and Eastern Europe around 950 AD.png|мини|ляво|265п|България при цар Петър I]] С подписването на „дълбокия мир“ недоволството в [[преслав]]ския двор нараства. Срещу действията на Петър се обявяват всички, които поддържат политиката на цар Симеон, разчитаща главно на военните действия срещу Византия. През [[928]] г. Иван (или Йоан), по-малкият брат на Петър, опитва да вдигне бунт срещу новия владетел, но действията му съвсем скоро са осуетени. Две години по-късно, през [[930]] г., подобен опит прави и първородният Симеонов син, [[Михаил Български|Михаил]], като дори успява да спечели известен брой привърженици в района на Долна [[Струма]]. Цар Петър обаче бързо се справя и с тази заплаха, с което се утвърждава на престола. Петър не успява да се справи със запазването на обширната държава, която наследява от баща си. Около [[931]] г. [[сръбски владетели|сръбският владетел]] [[Чеслав]] бяга от [[Преслав]] и вдига въстание. Цар Петър се примирява с възстановяването на сръбската автономия. През 943 г. българска войска отблъсква нападение на печенежки отряди в североизточните предели на държавата.<ref>{{Cite journal|last=Канев|first=Георги|title=Духовното наследство на св. цар Петър I Български|url=https://bulgarianhistory.org/car-petur-bulgarski/|journal=Българска история}}</ref> [[Маджари]]те нахлуват многократно – [[934]] г., [[943]] г., [[948]] г. и [[958]] г. През [[965]] г. Петър изпраща дипломатическа мисия към немският крал [[Ото I|Отон I]] който имал сложни отношения с Византия и Италия. Големи резултати обаче не са постигнати и в крайна сметка българският цар сключва съюз с маджарските вождове през 965-966 г. По силата на който българите пропускат унгарски отряди за набези във византийска територия.<ref>''Димитров''. Българо-унгарски отношения, 76–78. цит в: Божилов, Ив., Гюзелев В. "История на българия през средните векове" (VII-XIV в.) т.1, глава 5, част 3 (Съдбовни години 969-971)https://chitanka.info/text/30003/20#ref_30003-20-8</ref> През [[968]] и [[969]] г. [[Балкански походи на княз Светослав|в България нахлуват руските дружини]] на киевския [[княз]] [[Светослав I]], подстрекаван от император [[Никифор II Фока]]. През [[968]] г. Българският цар изпраща 30 000 бойци за да спре нашествениците край Преславец <ref name=":3">Българските ханове и царе. Йордан Андреев, Андрей Пантев, издателство Абагар, Велико Търново. Второ издание 2024 г. 104 стр.</ref>. Светослав обаче разполага с 60 000 човека, като в това число не влизат наемниците. <ref name=":3" /> Огромното съотношение прави невъзмъжно за българската армия да устои на атаката на русите. Тя се принуждава да се затвори в дръстърската крепост, където успява да отблъсне киевската армия. Докато русите продължават да превземат българските крепости на север българите подстрекават печенегите да нападнат Киев. По този начин [[Светослав I|Светослав]] е принуден да се оттегли за да се справи с тях.<ref name=":2">{{Цитат книга|last=Павлов|first=Пламен|title=Векът на цар Самул|year=2014|publisher=Изток и запад|location=София|isbn=917-619-152-502-7|pages=16}}</ref> През [[969]] г. той обаче се завръща и отново нахлува в България. Цар Петър не издържа на напрежението и получава апоплектичен удар. Той е най-дълго управлявалият държавен глава в историята на българската държава. == Българската църква по времето на цар Петър == {{Светец |име= Свети цар Петър Български |празник= [[30 януари]] |наставка= |почитан/а в= |изображение= |размер на изображението= |описание на изображението= |дата на раждане= 912 или ок. 900 |място на раждане= Преслав |дата на смъртта= [[30 януари]] [[969]] |място на смъртта= |титли= цар |дата на беатификацията= |място на беатификацията= |беатифициран/а от= |дата на канонизацията= |място на канонизацията= |канонизиран/а от= Българската православна църква |атрибути= |покровителство= |главно светилище= |дата на забраната= |противоречия= }} === Отношения на цар Петър с Църквата === Той отделя голямо внимание на [[Българска православна църква – Българска патриаршия|Българската църква]] и след смъртта си е канонизиран за светец. По време на управлението му за пръв път тя получава състояние на [[автокефалия]], изравнявайки се с другите независими църкви по онова време. Така Българската патриаршия успява да постигне големи успехи по отношение на интеграцията и разпространението на старобългарската култура и език сред останалите славянски народи. Благодарение на усилията на цар Петър Българската църква (с прекъсване през византийското владичество) остава най-могъщия стълб на православието сред славяните. Дълго време българската историческа мисъл приема, че цар Петър е слаб и безволев цар, отдаден на църквата. Това е погрешно схващане наложено от акад. В. Златарски. В по-ново време проф. Пл. Павлов развенчава този мит. Той счита, че има сериозни основания да се смята, че царят не е дал безусловна подкрепа на българската църква, а е бил загрижен за нейният морал<ref name=":1">Павлов, Пламен; Векът на Самуил. Изток-Запад. 2014 – Цар. Петър (927 – 971 г.). Дългият мир с Византия стр. 56</ref> Петър не само че не толерира нарастването на църковното земеделие, но предпочита да насърчава създаването на малки и средни по големина манастири.<ref name=":1" /> И презвитер Козма, и Черноризец Петър заклеймяват желанието на игумени и епископи да увеличават своите имения. <ref name=":1" /> Би било странно ако царят не е споделял схващанията на своите книжовници. === Социални брожения. Развитие на богомилството и отшелничеството === Разкошът на официалната църква и тежките данъци довеждат до социални брожения. Според някои историци именно социалното недоволство става източник на разпространението на ереси, чиито поддръжници призовават към отказ от светските блага. Най-известното движение от този вид е [[богомилство]]то, като за негов "патрирах" в българските земи се счита поп Богомил. Дори появата на богомилството свидетелства, за увеличението на българската просвета през времето на цар Петър - богомилите са познавали текста на богослужебните книги. Също така от средата на X век се разраства [[Отшелничество|отшелничеството.]] Това е друг вид отказ от материални блага, но без да се пропагандира анархия насочена срещу царя, болярите и Църквата. Цар Петър се среща с великия български светец, отшелника [[Иван Рилски]]. Срещата се провежда от разстояние, двамата се виждат само отдалеч. Цар Петър изпраща дарове на светеца – плодове и злато. Свети Иван приема плодовете, а златото връща с думите: „Защо му е злато на този, който ограничава себе си даже в хляба и водата?“ Заедно с отговора си светецът изпраща на цар Петър и писмо с духовни напътствия. == Международно признание == За разлика от баща си Симеон I, който избира пътя на противопоставяне с Византия и се самообявява за „цар на българи и гърци“, Петър търси разбирателство с южната си съседка. С мира от 927 г. Византия признава Петър за цар и дори му дава за съпруга [[Ирина Лакапина|Мария Лакапина]] – близка сродница на императора. Такова събитие е без аналог в дотогавашната българска история.<ref>Павлов, Пламен; Векът на Самуил. Изток-Запад. 2014 – Цар. Петър (927 – 971 г.). Дългият мир с Византия</ref> Договорът през 927 г. признава автокефален статут на българската църква; патриарх Фотий обявява, че Византия няма повече да ръкополага български свещеници, дори да бъде молена. Според проф. П. Ангелов („Българското средновековие“) Петър е водил преговори и с Рим; за това се споменава от цар [[Калоян]] в преговорите му с папа [[Инокентий III]]: „''Аз изследвах писанията и книгите, а тъй също и законите на блаженопочиналите императори, наши предшественици, откъде те са получили българско царство и утвърждение, императорска корона на своята глава и патриаршеско благословение; старателно търсейки, ние намерихме в техните писания, че тези блаженопочинали императори на българите и власите — Симеон, Петър и Самуил, наши предшественици, са получили своята царска корона и патриаршеско благословение от светейшата Божия римска църква и апостолическия престол, от княза на апостолите." На свой ред папа Инокентий в писмото си до унгарския крал Емерих пише, че „от старо време в България последователно мнозина царе са били короновани чрез апостолическата власт, като Петър и Самуил''.“ Всъщност самият Симеон I води в края на живота си преговори с Рим, продължавайки политиката на баща си. Скоро след смъртта му Петър е признат за цар от Византия. Също така според Ибрахим ибн Иа’куб ал — Ифанли от Туртуши<ref>За него вж. ''И. Ю. Крачкивский''. Арабская географическая литература (Избранные сочинения, IV), Москва-Ленинград, 1957, с. 171. За съжаление това съчинение е запазено фрагментарно — у ислямския географ ал-Бекри (XI в.) и у космографа ал-Казвики (ΧΙІІ в.) (пак там, с. 192) цит в: Божилов, Ив., Гюзелев, В. История на средновековна България VII-XIV в. т.1 Глава пета. България при цар Петър (927-969, част 3. Съдбfвни години (969-971) https://chitanka.info/text/30003/20#ref_30003-20-19</ref> през 965 български пратеници посетили княз Отон в Магдебург= Някои български историци тълкуват това сведение в смисъл че българите изпратили дипломатическа визита при император [[Ото I|Отон I]] с цел да издействат помощ срещу маджарите.<ref>''А. Куник и бар. В. Розен''. Известия ал-’Бекри и других авторов о Руси и славянах. Ч. I. СПб., 1878, с. 52. ↑, цит в: Божилов, Ив., Гюзелев, В. История на средновековна България VII-XIV в. т.1 Глава пета. България при цар Петър (927-969, част 3. Съдобвни години (969-971) https://chitanka.info/text/30003/20#ref_30003-20-19 </ref> Любопитно е, че цар Петър е първият български владетел, който сече монети.<ref>[http://apollon.blog.bg/izkustvo/2011/07/19/redki-izobrajeniia-i-carski-insignii-na-imperator-petyr-i-by.785967 apollon.blog.bg]</ref> Такава монета е открита край Киев и понастоящем се съхранява в Ермитажа. Интересното е, че на тези монети Петър нарича себе си „василевс“, т.е. император, което според някои историци е по-голяма титла от цар/цезар/кесар. [[Файл:62-manasses-chronicle.jpg|дясно|мини|294x294px|Смъртта на цар Петър, миниатюра от Ватиканския препис на [[Манасиева летопис|Манасиевата летопис]]]]Петър е единственият български цар светец, освен Борис Покръстителя. Авторитетът на България нараства точно при цар Петър. Показателно за престижа на този български владетел е, че след смъртта му трима претенденти за българския престол се наричат с това име за по-малко от два века (единият от тях става цар). В изворите цар Петър, който осигурява такъв продължителен мир, остава известен като Петър Добрият (Добрият цар Петър). == Просветен и културен подем при цар Петър == Петър продължава добрите традиции на дядо си Борис и баща си Симеон в развитието на книжовно и просветното дело. При него продължава т.нар. [[Златен век (българско средновековие)|Златен век]] на българската култура/книжнина. По времето на Петър постепенно започва да се налага кирилицата. Въпреки това поне до средата на XI в. се използват и глаголически, а дори и рунически букви. Множество книжовници живеят и творят при Петър , напр. [[презвитер Козма]] и Черноризец Петър<ref name=":1" />. През времето на цар Петър се появяват старобългарски преводи на Теодор Студит, Йоан Дамаскин, Максим Изповедник и пр. Също така през времето на неговото царуване са изградени множество паметни плочи - важна изворова база за историците. Такива са надписът на ичиргу боила Мостич (втората половина на X в.); на хартофилакс Павел от "Кръглата църква"; на жупан Димитър от Северна Добруджа (943); Темничкия надпис от Поморавието и др. Археологическите разкопки във Велики Преслав свидетелстват и за подем в архитектурата.<ref name=":0">Павлов, Пламен. "Векът на Самуил , глава "Години на мир и ратни беди 927-971 "., 2014 г., ИК "Изток - Зпад" стр. 55</ref> Съществена част от манастирския комплекс е изградена при цар Петър, когато мирното време предполага и по-големи възможности, както и използване на опита на ромейски архитекти. Развива се и жилищното строителство. Манастирският комплекс при Равна, Провадийско е преустроено изцяло<ref name=":0" /> Разкопки във Велики Преслав показват, че нарастват и възможностите на българската керамика.<ref name=":0" /> == Семейство == Петър I е женен за [[Мария Лакапина]] (прекръстена на Ирина), която е дъщеря на [[Христофор Лакапин]] от Византия и на [[Августа София]], и внучка на император [[Роман I Лакапин]]. От този брак той има: * [[Борис II]] (* 931, † 977), [[цар]] на България, управлявал от [[970]] до [[971]] г. Кръстен на дядо си [[Борис I|Борис-Михаил.]] * [[Роман (цар)|Роман]] (* ок. 930, † 997), цар на България от 977 до 997 г. (''[[де факто]]'' до 991 г.) Кръстен на дядо си [[Роман I Лакапин|Роман Лакапин]]. * Пленимир ? * две деца * две дъщери, годеници на малолетните византийски императори [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] и [[Константин VIII]] == Памет == През януари 2023 г. БНТ започва излъчване на сериала „[[Войната на буквите (сериал)|Войната на буквите]]“, който засяга възкачването на цар Петър и управлението му като български цар. == Литература == * Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл., „''Кой кой е в средновековна България (Второ издание)''“, Издателство „Петър Берон“, София 1999 г. ISBN 954-402-047-0. * Fine, Jr., John V.A. (1987). ''The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest.'' Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 978-0-472-10079-8. * Павлов, Пл. Забравени и неразбрани (Събития и личности от българското Средновековие). С., изд. „Сиела“, 2010. * {{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/1078891613|title=The Bulgarian State in 927 – 969 : the epoch of Tsar Peter I|publisher=|others=Leszka, Mirosław J., Marinow, Kiril|year=2018|isbn=8323345457|edition=First edition|location=[Łodź, Poland]|pages=|oclc=1078891613}} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://pstgu.ru/download/1286797721.nikilov.pdf Николов, А. Идея о благочестии и мудрости правителя в политической идеологии и публичной пропаганде болгарских государей в первое столетие после принятия христианства в Болгарии (864 – 971). – В: XVII Ежегодная богословская конференция Православного Свято-Тихоновского гуманитарного университета. Т. 1. Москва, 2007, 124 – 130] {{пост начало}} {{пост|[[Файл:Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG|център|40px|Печат на Първото българско царство]][[Български владетели|цар на България]]|[[927]]|[[969]]|[[Симеон I]]|[[Борис II]]}} {{пост край}} {{Български владетели}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|История на България|Биографии}} [[Категория:Християнски светци от X век]] [[Категория:Монарси на Първата българска държава]] [[Категория:Крумова династия]] [[Категория:Средновековни български светци]] [[Категория:Православни монарси]] 4yln87qmaxkpr4gqb5r4qgh2dvijl2k 12434992 12434983 2024-12-08T16:49:28Z 46.232.152.127 /* Дипломатически и военни действия */ 12434992 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Петър|Петър (пояснение)}} {{Личност | категория = монарх | описание = цар на България | починал-място = [[Преслав]], [[България]] | починал-дата = 30 януари 969<ref>[http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_5_3.html Златарски, Васил, История на Първото българско Царство. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018), София 1927, с. 553, 562.]</ref> | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = 927 – 969 | коронация = 927 | предшественик = [[Симеон I Велики]] | наследник = [[Борис II]] <br> [[Роман (цар)|Роман]] | династия = [[Крумова династия]] }} | баща = [[Симеон I Велики]] | майка = [[Сестра на Георги Сурсувул]] | брак = [[Ирина Лакапина]] | деца = [[Борис II]] <br> [[Роман (цар)|Роман]]<br>Пленимир<br>2 деца<br>2 дъщери |братя-сестри=[[Михаил (Симеонов син)|Михаил]], [[Боян Мага|Вениамин]]}} '''Пѐтър''' е български [[цар]], управлявал [[Първа българска държава|България]] от [[927]] г. до [[969]] г. Той е най-дълго управлявалият български владетел. == Биография == Той е вторият син на цар [[Симеон I]]. Жени се на [[8 октомври]] [[927]] г. в [[Константинопол]] за дъщерята на византийския [[Император на Византия|император]] [[Христофор Лакапин]] и на [[Августа София]] – [[Ирина Лакапина|Мария Лакапина]], прекръстена при венчавката на Ирина (от [[гръцки език]] „мир“) в чест на възстановения „дълбок мир“, който настъпва между двата народа и продължава 43 години. По силата на сключения договор Българската архиепископия е канонично издигната на самостоятелна [[Българска патриаршия]] и [[архиепископ]]ът на [[Дръстър]] (дн. [[Силистра]]) [[Дамян Български|Дамян]], става първият български [[патриарх]]. Също така Византия окончателно официално признава [[Цар|царската титла]] на българския владетел.<ref>В дворцово-църковния комплекс ''Света Богородица Живоносен Источник'' традиционното място за венчавка на ромейските принцеси (гр. „''Пиги“,'' [http://poblizo.com/?p=34142 днес скромен патриаршески манастир в Истамбул]) разположен срещу ''Празничните врата'' (''Врати Пиги, Силиврийски врата)'' на [[Константинопол|Цариград]] на [[8 октомври]] [[927]] г. ''Цар Петър I'' се венчава за императорската дъщеря [[Ирина Лакапина]] и с тържествена процесия по триумфалния път до [[Евдом]], мястото за коронации на императорите, те са изпратени за [[България]], а ромеите окончателно официално признават [[Цар|царската титла]] на [[Цар на българите|българския владетел]] и [[Патриарх|партиаршеския ранг]] на [[Българска православна църква|Българската църква]]. лит.: [http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_166.html ГИБИ т.5 с.166] [http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_135.html ГИБИ т.5 с.135] [http://macedonia.kroraina.com/gibi/6/gal/6_255.html ГИБИ т.6 с.225] и др.</ref> Първородният син на цар Петър от брака му с Мария (Ирина) е цар [[Борис II]]. Те имат и още един син – [[Роман (цар)|Роман-Симеон]], кръстен на славните си прадеди. == Дипломатически и военни действия == [[Файл:Central and Eastern Europe around 950 AD.png|мини|ляво|265п|България при цар Петър I]] С подписването на „дълбокия мир“ недоволството в [[преслав]]ския двор нараства. Срещу действията на Петър се обявяват всички, които поддържат политиката на цар Симеон, разчитаща главно на военните действия срещу Византия. През [[928]] г. Иван (или Йоан), по-малкият брат на Петър, опитва да вдигне бунт срещу новия владетел, но действията му съвсем скоро са осуетени. Две години по-късно, през [[930]] г., подобен опит прави и първородният Симеонов син, [[Михаил Български|Михаил]], като дори успява да спечели известен брой привърженици в района на Долна [[Струма]]. Цар Петър обаче бързо се справя и с тази заплаха, с което се утвърждава на престола. Петър не успява да се справи със запазването на обширната държава, която наследява от баща си. Около [[931]] г. [[сръбски владетели|сръбският владетел]] [[Чеслав]] бяга от [[Преслав]] и вдига въстание. Цар Петър се примирява с възстановяването на сръбската автономия. През 943 г. българска войска отблъсква нападение на печенежки отряди в североизточните предели на държавата.<ref>{{Cite journal|last=Канев|first=Георги|title=Духовното наследство на св. цар Петър I Български|url=https://bulgarianhistory.org/car-petur-bulgarski/|journal=Българска история}}</ref> [[Маджари]]те нахлуват многократно – [[934]] г., [[943]] г., [[948]] г. и [[958]] г. През [[965]] г. Петър изпраща дипломатическа мисия към немският крал [[Ото I|Отон I]] който имал сложни отношения с Византия и Италия. Големи резултати обаче не са постигнати и в крайна сметка българският цар сключва съюз с маджарските вождове през 965-966 г. По силата на който българите пропускат унгарски отряди за набези във византийска територия.<ref>''Димитров''. Българо-унгарски отношения, 76–78. цит в: Божилов, Ив., Гюзелев В. "История на българия през средните векове" (VII-XIV в.) т.1, глава 5, част 3 (Съдбовни години 969-971)https://chitanka.info/text/30003/20#ref_30003-20-8</ref> През [[968]] и [[969]] г. [[Балкански походи на княз Светослав|в България нахлуват руските дружини]] на киевския [[княз]] [[Светослав I]], подстрекаван от император [[Никифор II Фока]]. През [[968]] г. Българският цар изпраща 30 000 бойци за да спре нашествениците край Преславец <ref name=":3">Българските ханове и царе. Йордан Андреев, Андрей Пантев, издателство Абагар, Велико Търново. Второ издание 2024 г. 104 стр.</ref>. Светослав обаче разполага с 60 000 човека, като в това число не влизат наемниците. <ref name=":3" /> Огромното съотношение прави невъзможно за българската армия да устои на атаката на русите. Тя се принуждава да се затвори в дръстърската крепост, където успява да отблъсне киевската армия. Докато русите продължават да превземат българските крепости на север (превзети са над 80 крепости).<ref name=":3" /> българите подстрекават печенегите да нападнат Киев. По този начин [[Светослав I|Светослав]] е принуден да се оттегли за да се справи с тях.<ref name=":2">{{Цитат книга|last=Павлов|first=Пламен|title=Векът на цар Самул|year=2014|publisher=Изток и запад|location=София|isbn=917-619-152-502-7|pages=16}}</ref><ref name=":3" /> През [[969]] г. той обаче се завръща и отново нахлува в България. Цар Петър не издържа на напрежението и получава апоплектичен удар. Той е най-дълго управлявалият държавен глава в историята на българската държава. == Българската църква по времето на цар Петър == {{Светец |име= Свети цар Петър Български |празник= [[30 януари]] |наставка= |почитан/а в= |изображение= |размер на изображението= |описание на изображението= |дата на раждане= 912 или ок. 900 |място на раждане= Преслав |дата на смъртта= [[30 януари]] [[969]] |място на смъртта= |титли= цар |дата на беатификацията= |място на беатификацията= |беатифициран/а от= |дата на канонизацията= |място на канонизацията= |канонизиран/а от= Българската православна църква |атрибути= |покровителство= |главно светилище= |дата на забраната= |противоречия= }} === Отношения на цар Петър с Църквата === Той отделя голямо внимание на [[Българска православна църква – Българска патриаршия|Българската църква]] и след смъртта си е канонизиран за светец. По време на управлението му за пръв път тя получава състояние на [[автокефалия]], изравнявайки се с другите независими църкви по онова време. Така Българската патриаршия успява да постигне големи успехи по отношение на интеграцията и разпространението на старобългарската култура и език сред останалите славянски народи. Благодарение на усилията на цар Петър Българската църква (с прекъсване през византийското владичество) остава най-могъщия стълб на православието сред славяните. Дълго време българската историческа мисъл приема, че цар Петър е слаб и безволев цар, отдаден на църквата. Това е погрешно схващане наложено от акад. В. Златарски. В по-ново време проф. Пл. Павлов развенчава този мит. Той счита, че има сериозни основания да се смята, че царят не е дал безусловна подкрепа на българската църква, а е бил загрижен за нейният морал <ref name=":1">Павлов, Пламен; Векът на Самуил. Изток-Запад. 2014 – Цар. Петър (927 – 971 г.). Дългият мир с Византия стр. 56</ref> Петър не само че не толерира нарастването на църковното земеделие, но предпочита да насърчава създаването на малки и средни по големина манастири.<ref name=":1" /> И презвитер Козма, и Черноризец Петър заклеймяват желанието на игумени и епископи да увеличават своите имения. <ref name=":1" /> Би било странно ако царят не е споделял схващанията на своите книжовници. === Социални брожения. Развитие на богомилството и отшелничеството === Разкошът на официалната църква и тежките данъци довеждат до социални брожения. Според някои историци именно социалното недоволство става източник на разпространението на ереси, чиито поддръжници призовават към отказ от светските блага. Най-известното движение от този вид е [[богомилство]]то, като за негов "патрирах" в българските земи се счита поп Богомил. Дори появата на богомилството свидетелства, за увеличението на българската просвета през времето на цар Петър - богомилите са познавали текста на богослужебните книги. Също така от средата на X век се разраства [[Отшелничество|отшелничеството.]] Това е друг вид отказ от материални блага, но без да се пропагандира анархия насочена срещу царя, болярите и Църквата. Цар Петър се среща с великия български светец, отшелника [[Иван Рилски]]. Срещата се провежда от разстояние, двамата се виждат само отдалеч. Цар Петър изпраща дарове на светеца – плодове и злато. Свети Иван приема плодовете, а златото връща с думите: „Защо му е злато на този, който ограничава себе си даже в хляба и водата?“ Заедно с отговора си светецът изпраща на цар Петър и писмо с духовни напътствия. Също така Петър поддържа кореспонденция с цариградския патриарх Теофилакт (чичо на жена му, Мария - Ирина). В нея той търси от Теофилакт напътствие как да се справи с ереста по своите земи.<ref name=":4">Българските ханове и царе. Йордан Андреев, Андрей Пантев, издателство Абагар, Велико Търново. Второ издание 2024 г. 106 стр.</ref> Цар Петър поддържа кореспонденция и с прочутият ромейски отшелник Павел Ластърски. Той също му дава напътствия как да пребори богомилството.<ref name=":4" /> Дали поради желание за лично духовно спасение или поради държавнически разбирания, обаче Петър не предприема "''най-строги мерки"'' срещу богомилите.<ref name=":4" /> Вероятно Петър преценява, че предприемайки гонения срещу богомилството ще отслаби България. В крайна сметка той се ограничава с опити да възстанови морала на църквата.<ref name=":1" /> == Международно признание == За разлика от баща си Симеон I, който избира пътя на противопоставяне с Византия и се самообявява за „цар на българи и гърци“, Петър търси разбирателство с южната си съседка. С мира от 927 г. Византия признава Петър за цар и дори му дава за съпруга [[Ирина Лакапина|Мария Лакапина]] – близка сродница на императора. Такова събитие е без аналог в дотогавашната българска история.<ref>Павлов, Пламен; Векът на Самуил. Изток-Запад. 2014 – Цар. Петър (927 – 971 г.). Дългият мир с Византия</ref> Договорът през 927 г. признава автокефален статут на българската църква; патриарх Фотий обявява, че Византия няма повече да ръкополага български свещеници, дори да бъде молена. Според проф. П. Ангелов („Българското средновековие“) Петър е водил преговори и с Рим; за това се споменава от цар [[Калоян]] в преговорите му с папа [[Инокентий III]]: „''Аз изследвах писанията и книгите, а тъй също и законите на блаженопочиналите императори, наши предшественици, откъде те са получили българско царство и утвърждение, императорска корона на своята глава и патриаршеско благословение; старателно търсейки, ние намерихме в техните писания, че тези блаженопочинали императори на българите и власите — Симеон, Петър и Самуил, наши предшественици, са получили своята царска корона и патриаршеско благословение от светейшата Божия римска църква и апостолическия престол, от княза на апостолите." На свой ред папа Инокентий в писмото си до унгарския крал Емерих пише, че „от старо време в България последователно мнозина царе са били короновани чрез апостолическата власт, като Петър и Самуил''.“ Всъщност самият Симеон I води в края на живота си преговори с Рим, продължавайки политиката на баща си. Скоро след смъртта му Петър е признат за цар от Византия. Също така според Ибрахим ибн Иа’куб ал — Ифанли от Туртуши<ref>За него вж. ''И. Ю. Крачкивский''. Арабская географическая литература (Избранные сочинения, IV), Москва-Ленинград, 1957, с. 171. За съжаление това съчинение е запазено фрагментарно — у ислямския географ ал-Бекри (XI в.) и у космографа ал-Казвики (ΧΙІІ в.) (пак там, с. 192) цит в: Божилов, Ив., Гюзелев, В. История на средновековна България VII-XIV в. т.1 Глава пета. България при цар Петър (927-969, част 3. Съдбfвни години (969-971) https://chitanka.info/text/30003/20#ref_30003-20-19</ref> през 965 български пратеници посетили княз Отон в Магдебург= Някои български историци тълкуват това сведение в смисъл че българите изпратили дипломатическа визита при император [[Ото I|Отон I]] с цел да издействат помощ срещу маджарите.<ref>''А. Куник и бар. В. Розен''. Известия ал-’Бекри и других авторов о Руси и славянах. Ч. I. СПб., 1878, с. 52. ↑, цит в: Божилов, Ив., Гюзелев, В. История на средновековна България VII-XIV в. т.1 Глава пета. България при цар Петър (927-969, част 3. Съдобвни години (969-971) https://chitanka.info/text/30003/20#ref_30003-20-19 </ref> Любопитно е, че цар Петър е първият български владетел, който сече монети.<ref>[http://apollon.blog.bg/izkustvo/2011/07/19/redki-izobrajeniia-i-carski-insignii-na-imperator-petyr-i-by.785967 apollon.blog.bg]</ref> Такава монета е открита край Киев и понастоящем се съхранява в Ермитажа. Интересното е, че на тези монети Петър нарича себе си „василевс“, т.е. император, което според някои историци е по-голяма титла от цар/цезар/кесар. [[Файл:62-manasses-chronicle.jpg|дясно|мини|294x294px|Смъртта на цар Петър, миниатюра от Ватиканския препис на [[Манасиева летопис|Манасиевата летопис]]]]Петър е единственият български цар светец, освен Борис Покръстителя. Авторитетът на България нараства точно при цар Петър. Показателно за престижа на този български владетел е, че след смъртта му трима претенденти за българския престол се наричат с това име за по-малко от два века (единият от тях става цар). В изворите цар Петър, който осигурява такъв продължителен мир, остава известен като Петър Добрият (Добрият цар Петър). == Просветен и културен подем при цар Петър == Петър продължава добрите традиции на дядо си Борис и баща си Симеон в развитието на книжовно и просветното дело. При него продължава т.нар. [[Златен век (българско средновековие)|Златен век]] на българската култура/книжнина. По времето на Петър постепенно започва да се налага кирилицата. Въпреки това поне до средата на XI в. се използват и глаголически, а дори и рунически букви. Множество книжовници живеят и творят при Петър , напр. [[презвитер Козма]] и Черноризец Петър<ref name=":1" />. През времето на цар Петър се появяват старобългарски преводи на Теодор Студит, Йоан Дамаскин, Максим Изповедник и пр. Също така през времето на неговото царуване са изградени множество паметни плочи - важна изворова база за историците. Такива са надписът на ичиргу боила Мостич (втората половина на X в.); на хартофилакс Павел от "Кръглата църква"; на жупан Димитър от Северна Добруджа (943); Темничкия надпис от Поморавието и др. Археологическите разкопки във Велики Преслав свидетелстват и за подем в архитектурата.<ref name=":0">Павлов, Пламен. "Векът на Самуил , глава "Години на мир и ратни беди 927-971 "., 2014 г., ИК "Изток - Зпад" стр. 55</ref> Съществена част от манастирския комплекс е изградена при цар Петър, когато мирното време предполага и по-големи възможности, както и използване на опита на ромейски архитекти. Развива се и жилищното строителство. Манастирският комплекс при Равна, Провадийско е преустроено изцяло<ref name=":0" /> Разкопки във Велики Преслав показват, че нарастват и възможностите на българската керамика.<ref name=":0" /> == Семейство == Петър I е женен за [[Мария Лакапина]] (прекръстена на Ирина), която е дъщеря на [[Христофор Лакапин]] от Византия и на [[Августа София]], и внучка на император [[Роман I Лакапин]]. От този брак той има: * [[Борис II]] (* 931, † 977), [[цар]] на България, управлявал от [[970]] до [[971]] г. Кръстен на дядо си [[Борис I|Борис-Михаил.]] * [[Роман (цар)|Роман]] (* ок. 930, † 997), цар на България от 977 до 997 г. (''[[де факто]]'' до 991 г.) Кръстен на дядо си [[Роман I Лакапин|Роман Лакапин]]. * Пленимир ? * две деца * две дъщери, годеници на малолетните византийски императори [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] и [[Константин VIII]] == Памет == През януари 2023 г. БНТ започва излъчване на сериала „[[Войната на буквите (сериал)|Войната на буквите]]“, който засяга възкачването на цар Петър и управлението му като български цар. == Литература == * Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл., „''Кой кой е в средновековна България (Второ издание)''“, Издателство „Петър Берон“, София 1999 г. ISBN 954-402-047-0. * Fine, Jr., John V.A. (1987). ''The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest.'' Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 978-0-472-10079-8. * Павлов, Пл. Забравени и неразбрани (Събития и личности от българското Средновековие). С., изд. „Сиела“, 2010. * {{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/1078891613|title=The Bulgarian State in 927 – 969 : the epoch of Tsar Peter I|publisher=|others=Leszka, Mirosław J., Marinow, Kiril|year=2018|isbn=8323345457|edition=First edition|location=[Łodź, Poland]|pages=|oclc=1078891613}} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://pstgu.ru/download/1286797721.nikilov.pdf Николов, А. Идея о благочестии и мудрости правителя в политической идеологии и публичной пропаганде болгарских государей в первое столетие после принятия христианства в Болгарии (864 – 971). – В: XVII Ежегодная богословская конференция Православного Свято-Тихоновского гуманитарного университета. Т. 1. Москва, 2007, 124 – 130] {{пост начало}} {{пост|[[Файл:Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG|център|40px|Печат на Първото българско царство]][[Български владетели|цар на България]]|[[927]]|[[969]]|[[Симеон I]]|[[Борис II]]}} {{пост край}} {{Български владетели}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|История на България|Биографии}} [[Категория:Християнски светци от X век]] [[Категория:Монарси на Първата българска държава]] [[Категория:Крумова династия]] [[Категория:Средновековни български светци]] [[Категория:Православни монарси]] rih61cgd6ejqkubqxkeygpl0ouucdgj 12434995 12434992 2024-12-08T16:50:52Z 46.232.152.127 /* Социални брожения. Развитие на богомилството и отшелничеството */ добавен линк 12434995 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Петър|Петър (пояснение)}} {{Личност | категория = монарх | описание = цар на България | починал-място = [[Преслав]], [[България]] | починал-дата = 30 януари 969<ref>[http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_5_3.html Златарски, Васил, История на Първото българско Царство. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018), София 1927, с. 553, 562.]</ref> | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = 927 – 969 | коронация = 927 | предшественик = [[Симеон I Велики]] | наследник = [[Борис II]] <br> [[Роман (цар)|Роман]] | династия = [[Крумова династия]] }} | баща = [[Симеон I Велики]] | майка = [[Сестра на Георги Сурсувул]] | брак = [[Ирина Лакапина]] | деца = [[Борис II]] <br> [[Роман (цар)|Роман]]<br>Пленимир<br>2 деца<br>2 дъщери |братя-сестри=[[Михаил (Симеонов син)|Михаил]], [[Боян Мага|Вениамин]]}} '''Пѐтър''' е български [[цар]], управлявал [[Първа българска държава|България]] от [[927]] г. до [[969]] г. Той е най-дълго управлявалият български владетел. == Биография == Той е вторият син на цар [[Симеон I]]. Жени се на [[8 октомври]] [[927]] г. в [[Константинопол]] за дъщерята на византийския [[Император на Византия|император]] [[Христофор Лакапин]] и на [[Августа София]] – [[Ирина Лакапина|Мария Лакапина]], прекръстена при венчавката на Ирина (от [[гръцки език]] „мир“) в чест на възстановения „дълбок мир“, който настъпва между двата народа и продължава 43 години. По силата на сключения договор Българската архиепископия е канонично издигната на самостоятелна [[Българска патриаршия]] и [[архиепископ]]ът на [[Дръстър]] (дн. [[Силистра]]) [[Дамян Български|Дамян]], става първият български [[патриарх]]. Също така Византия окончателно официално признава [[Цар|царската титла]] на българския владетел.<ref>В дворцово-църковния комплекс ''Света Богородица Живоносен Источник'' традиционното място за венчавка на ромейските принцеси (гр. „''Пиги“,'' [http://poblizo.com/?p=34142 днес скромен патриаршески манастир в Истамбул]) разположен срещу ''Празничните врата'' (''Врати Пиги, Силиврийски врата)'' на [[Константинопол|Цариград]] на [[8 октомври]] [[927]] г. ''Цар Петър I'' се венчава за императорската дъщеря [[Ирина Лакапина]] и с тържествена процесия по триумфалния път до [[Евдом]], мястото за коронации на императорите, те са изпратени за [[България]], а ромеите окончателно официално признават [[Цар|царската титла]] на [[Цар на българите|българския владетел]] и [[Патриарх|партиаршеския ранг]] на [[Българска православна църква|Българската църква]]. лит.: [http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_166.html ГИБИ т.5 с.166] [http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_135.html ГИБИ т.5 с.135] [http://macedonia.kroraina.com/gibi/6/gal/6_255.html ГИБИ т.6 с.225] и др.</ref> Първородният син на цар Петър от брака му с Мария (Ирина) е цар [[Борис II]]. Те имат и още един син – [[Роман (цар)|Роман-Симеон]], кръстен на славните си прадеди. == Дипломатически и военни действия == [[Файл:Central and Eastern Europe around 950 AD.png|мини|ляво|265п|България при цар Петър I]] С подписването на „дълбокия мир“ недоволството в [[преслав]]ския двор нараства. Срещу действията на Петър се обявяват всички, които поддържат политиката на цар Симеон, разчитаща главно на военните действия срещу Византия. През [[928]] г. Иван (или Йоан), по-малкият брат на Петър, опитва да вдигне бунт срещу новия владетел, но действията му съвсем скоро са осуетени. Две години по-късно, през [[930]] г., подобен опит прави и първородният Симеонов син, [[Михаил Български|Михаил]], като дори успява да спечели известен брой привърженици в района на Долна [[Струма]]. Цар Петър обаче бързо се справя и с тази заплаха, с което се утвърждава на престола. Петър не успява да се справи със запазването на обширната държава, която наследява от баща си. Около [[931]] г. [[сръбски владетели|сръбският владетел]] [[Чеслав]] бяга от [[Преслав]] и вдига въстание. Цар Петър се примирява с възстановяването на сръбската автономия. През 943 г. българска войска отблъсква нападение на печенежки отряди в североизточните предели на държавата.<ref>{{Cite journal|last=Канев|first=Георги|title=Духовното наследство на св. цар Петър I Български|url=https://bulgarianhistory.org/car-petur-bulgarski/|journal=Българска история}}</ref> [[Маджари]]те нахлуват многократно – [[934]] г., [[943]] г., [[948]] г. и [[958]] г. През [[965]] г. Петър изпраща дипломатическа мисия към немският крал [[Ото I|Отон I]] който имал сложни отношения с Византия и Италия. Големи резултати обаче не са постигнати и в крайна сметка българският цар сключва съюз с маджарските вождове през 965-966 г. По силата на който българите пропускат унгарски отряди за набези във византийска територия.<ref>''Димитров''. Българо-унгарски отношения, 76–78. цит в: Божилов, Ив., Гюзелев В. "История на българия през средните векове" (VII-XIV в.) т.1, глава 5, част 3 (Съдбовни години 969-971)https://chitanka.info/text/30003/20#ref_30003-20-8</ref> През [[968]] и [[969]] г. [[Балкански походи на княз Светослав|в България нахлуват руските дружини]] на киевския [[княз]] [[Светослав I]], подстрекаван от император [[Никифор II Фока]]. През [[968]] г. Българският цар изпраща 30 000 бойци за да спре нашествениците край Преславец <ref name=":3">Българските ханове и царе. Йордан Андреев, Андрей Пантев, издателство Абагар, Велико Търново. Второ издание 2024 г. 104 стр.</ref>. Светослав обаче разполага с 60 000 човека, като в това число не влизат наемниците. <ref name=":3" /> Огромното съотношение прави невъзможно за българската армия да устои на атаката на русите. Тя се принуждава да се затвори в дръстърската крепост, където успява да отблъсне киевската армия. Докато русите продължават да превземат българските крепости на север (превзети са над 80 крепости).<ref name=":3" /> българите подстрекават печенегите да нападнат Киев. По този начин [[Светослав I|Светослав]] е принуден да се оттегли за да се справи с тях.<ref name=":2">{{Цитат книга|last=Павлов|first=Пламен|title=Векът на цар Самул|year=2014|publisher=Изток и запад|location=София|isbn=917-619-152-502-7|pages=16}}</ref><ref name=":3" /> През [[969]] г. той обаче се завръща и отново нахлува в България. Цар Петър не издържа на напрежението и получава апоплектичен удар. Той е най-дълго управлявалият държавен глава в историята на българската държава. == Българската църква по времето на цар Петър == {{Светец |име= Свети цар Петър Български |празник= [[30 януари]] |наставка= |почитан/а в= |изображение= |размер на изображението= |описание на изображението= |дата на раждане= 912 или ок. 900 |място на раждане= Преслав |дата на смъртта= [[30 януари]] [[969]] |място на смъртта= |титли= цар |дата на беатификацията= |място на беатификацията= |беатифициран/а от= |дата на канонизацията= |място на канонизацията= |канонизиран/а от= Българската православна църква |атрибути= |покровителство= |главно светилище= |дата на забраната= |противоречия= }} === Отношения на цар Петър с Църквата === Той отделя голямо внимание на [[Българска православна църква – Българска патриаршия|Българската църква]] и след смъртта си е канонизиран за светец. По време на управлението му за пръв път тя получава състояние на [[автокефалия]], изравнявайки се с другите независими църкви по онова време. Така Българската патриаршия успява да постигне големи успехи по отношение на интеграцията и разпространението на старобългарската култура и език сред останалите славянски народи. Благодарение на усилията на цар Петър Българската църква (с прекъсване през византийското владичество) остава най-могъщия стълб на православието сред славяните. Дълго време българската историческа мисъл приема, че цар Петър е слаб и безволев цар, отдаден на църквата. Това е погрешно схващане наложено от акад. В. Златарски. В по-ново време проф. Пл. Павлов развенчава този мит. Той счита, че има сериозни основания да се смята, че царят не е дал безусловна подкрепа на българската църква, а е бил загрижен за нейният морал <ref name=":1">Павлов, Пламен; Векът на Самуил. Изток-Запад. 2014 – Цар. Петър (927 – 971 г.). Дългият мир с Византия стр. 56</ref> Петър не само че не толерира нарастването на църковното земеделие, но предпочита да насърчава създаването на малки и средни по големина манастири.<ref name=":1" /> И презвитер Козма, и Черноризец Петър заклеймяват желанието на игумени и епископи да увеличават своите имения. <ref name=":1" /> Би било странно ако царят не е споделял схващанията на своите книжовници. === Социални брожения. Развитие на богомилството и отшелничеството === Разкошът на официалната църква и тежките данъци довеждат до социални брожения. Според някои историци именно социалното недоволство става източник на разпространението на ереси, чиито поддръжници призовават към отказ от светските блага. Най-известното движение от този вид е [[богомилство]]то, като за негов "патрирах" в българските земи се счита поп Богомил. Дори появата на богомилството свидетелства, за увеличението на българската просвета през времето на цар Петър - богомилите са познавали текста на богослужебните книги. Също така от средата на X век се разраства [[Отшелничество|отшелничеството.]] Това е друг вид отказ от материални блага, но без да се пропагандира анархия насочена срещу царя, болярите и Църквата. Цар Петър се среща с великия български светец, отшелника [[Иван Рилски]]. Срещата се провежда от разстояние, двамата се виждат само отдалеч. Цар Петър изпраща дарове на светеца – плодове и злато. Свети Иван приема плодовете, а златото връща с думите: „Защо му е злато на този, който ограничава себе си даже в хляба и водата?“ Заедно с отговора си светецът изпраща на цар Петър и писмо с духовни напътствия. Също така Петър поддържа кореспонденция с цариградския патриарх [[Теофилакт Лакапин|Теофилакт]] (чичо на жена му, Мария - Ирина). В нея той търси от Теофилакт напътствие как да се справи с ереста по своите земи.<ref name=":4">Българските ханове и царе. Йордан Андреев, Андрей Пантев, издателство Абагар, Велико Търново. Второ издание 2024 г. 106 стр.</ref> Цар Петър поддържа кореспонденция и с прочутият ромейски отшелник Павел Ластърски. Той също му дава напътствия как да пребори богомилството.<ref name=":4" /> Дали поради желание за лично духовно спасение или поради държавнически разбирания, обаче Петър не предприема "''най-строги мерки"'' срещу богомилите.<ref name=":4" /> Вероятно Петър преценява, че предприемайки гонения срещу богомилството ще отслаби България. В крайна сметка той се ограничава с опити да възстанови морала на църквата.<ref name=":1" /> == Международно признание == За разлика от баща си Симеон I, който избира пътя на противопоставяне с Византия и се самообявява за „цар на българи и гърци“, Петър търси разбирателство с южната си съседка. С мира от 927 г. Византия признава Петър за цар и дори му дава за съпруга [[Ирина Лакапина|Мария Лакапина]] – близка сродница на императора. Такова събитие е без аналог в дотогавашната българска история.<ref>Павлов, Пламен; Векът на Самуил. Изток-Запад. 2014 – Цар. Петър (927 – 971 г.). Дългият мир с Византия</ref> Договорът през 927 г. признава автокефален статут на българската църква; патриарх Фотий обявява, че Византия няма повече да ръкополага български свещеници, дори да бъде молена. Според проф. П. Ангелов („Българското средновековие“) Петър е водил преговори и с Рим; за това се споменава от цар [[Калоян]] в преговорите му с папа [[Инокентий III]]: „''Аз изследвах писанията и книгите, а тъй също и законите на блаженопочиналите императори, наши предшественици, откъде те са получили българско царство и утвърждение, императорска корона на своята глава и патриаршеско благословение; старателно търсейки, ние намерихме в техните писания, че тези блаженопочинали императори на българите и власите — Симеон, Петър и Самуил, наши предшественици, са получили своята царска корона и патриаршеско благословение от светейшата Божия римска църква и апостолическия престол, от княза на апостолите." На свой ред папа Инокентий в писмото си до унгарския крал Емерих пише, че „от старо време в България последователно мнозина царе са били короновани чрез апостолическата власт, като Петър и Самуил''.“ Всъщност самият Симеон I води в края на живота си преговори с Рим, продължавайки политиката на баща си. Скоро след смъртта му Петър е признат за цар от Византия. Също така според Ибрахим ибн Иа’куб ал — Ифанли от Туртуши<ref>За него вж. ''И. Ю. Крачкивский''. Арабская географическая литература (Избранные сочинения, IV), Москва-Ленинград, 1957, с. 171. За съжаление това съчинение е запазено фрагментарно — у ислямския географ ал-Бекри (XI в.) и у космографа ал-Казвики (ΧΙІІ в.) (пак там, с. 192) цит в: Божилов, Ив., Гюзелев, В. История на средновековна България VII-XIV в. т.1 Глава пета. България при цар Петър (927-969, част 3. Съдбfвни години (969-971) https://chitanka.info/text/30003/20#ref_30003-20-19</ref> през 965 български пратеници посетили княз Отон в Магдебург= Някои български историци тълкуват това сведение в смисъл че българите изпратили дипломатическа визита при император [[Ото I|Отон I]] с цел да издействат помощ срещу маджарите.<ref>''А. Куник и бар. В. Розен''. Известия ал-’Бекри и других авторов о Руси и славянах. Ч. I. СПб., 1878, с. 52. ↑, цит в: Божилов, Ив., Гюзелев, В. История на средновековна България VII-XIV в. т.1 Глава пета. България при цар Петър (927-969, част 3. Съдобвни години (969-971) https://chitanka.info/text/30003/20#ref_30003-20-19 </ref> Любопитно е, че цар Петър е първият български владетел, който сече монети.<ref>[http://apollon.blog.bg/izkustvo/2011/07/19/redki-izobrajeniia-i-carski-insignii-na-imperator-petyr-i-by.785967 apollon.blog.bg]</ref> Такава монета е открита край Киев и понастоящем се съхранява в Ермитажа. Интересното е, че на тези монети Петър нарича себе си „василевс“, т.е. император, което според някои историци е по-голяма титла от цар/цезар/кесар. [[Файл:62-manasses-chronicle.jpg|дясно|мини|294x294px|Смъртта на цар Петър, миниатюра от Ватиканския препис на [[Манасиева летопис|Манасиевата летопис]]]]Петър е единственият български цар светец, освен Борис Покръстителя. Авторитетът на България нараства точно при цар Петър. Показателно за престижа на този български владетел е, че след смъртта му трима претенденти за българския престол се наричат с това име за по-малко от два века (единият от тях става цар). В изворите цар Петър, който осигурява такъв продължителен мир, остава известен като Петър Добрият (Добрият цар Петър). == Просветен и културен подем при цар Петър == Петър продължава добрите традиции на дядо си Борис и баща си Симеон в развитието на книжовно и просветното дело. При него продължава т.нар. [[Златен век (българско средновековие)|Златен век]] на българската култура/книжнина. По времето на Петър постепенно започва да се налага кирилицата. Въпреки това поне до средата на XI в. се използват и глаголически, а дори и рунически букви. Множество книжовници живеят и творят при Петър , напр. [[презвитер Козма]] и Черноризец Петър<ref name=":1" />. През времето на цар Петър се появяват старобългарски преводи на Теодор Студит, Йоан Дамаскин, Максим Изповедник и пр. Също така през времето на неговото царуване са изградени множество паметни плочи - важна изворова база за историците. Такива са надписът на ичиргу боила Мостич (втората половина на X в.); на хартофилакс Павел от "Кръглата църква"; на жупан Димитър от Северна Добруджа (943); Темничкия надпис от Поморавието и др. Археологическите разкопки във Велики Преслав свидетелстват и за подем в архитектурата.<ref name=":0">Павлов, Пламен. "Векът на Самуил , глава "Години на мир и ратни беди 927-971 "., 2014 г., ИК "Изток - Зпад" стр. 55</ref> Съществена част от манастирския комплекс е изградена при цар Петър, когато мирното време предполага и по-големи възможности, както и използване на опита на ромейски архитекти. Развива се и жилищното строителство. Манастирският комплекс при Равна, Провадийско е преустроено изцяло<ref name=":0" /> Разкопки във Велики Преслав показват, че нарастват и възможностите на българската керамика.<ref name=":0" /> == Семейство == Петър I е женен за [[Мария Лакапина]] (прекръстена на Ирина), която е дъщеря на [[Христофор Лакапин]] от Византия и на [[Августа София]], и внучка на император [[Роман I Лакапин]]. От този брак той има: * [[Борис II]] (* 931, † 977), [[цар]] на България, управлявал от [[970]] до [[971]] г. Кръстен на дядо си [[Борис I|Борис-Михаил.]] * [[Роман (цар)|Роман]] (* ок. 930, † 997), цар на България от 977 до 997 г. (''[[де факто]]'' до 991 г.) Кръстен на дядо си [[Роман I Лакапин|Роман Лакапин]]. * Пленимир ? * две деца * две дъщери, годеници на малолетните византийски императори [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] и [[Константин VIII]] == Памет == През януари 2023 г. БНТ започва излъчване на сериала „[[Войната на буквите (сериал)|Войната на буквите]]“, който засяга възкачването на цар Петър и управлението му като български цар. == Литература == * Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл., „''Кой кой е в средновековна България (Второ издание)''“, Издателство „Петър Берон“, София 1999 г. ISBN 954-402-047-0. * Fine, Jr., John V.A. (1987). ''The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest.'' Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 978-0-472-10079-8. * Павлов, Пл. Забравени и неразбрани (Събития и личности от българското Средновековие). С., изд. „Сиела“, 2010. * {{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/1078891613|title=The Bulgarian State in 927 – 969 : the epoch of Tsar Peter I|publisher=|others=Leszka, Mirosław J., Marinow, Kiril|year=2018|isbn=8323345457|edition=First edition|location=[Łodź, Poland]|pages=|oclc=1078891613}} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://pstgu.ru/download/1286797721.nikilov.pdf Николов, А. Идея о благочестии и мудрости правителя в политической идеологии и публичной пропаганде болгарских государей в первое столетие после принятия христианства в Болгарии (864 – 971). – В: XVII Ежегодная богословская конференция Православного Свято-Тихоновского гуманитарного университета. Т. 1. Москва, 2007, 124 – 130] {{пост начало}} {{пост|[[Файл:Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG|център|40px|Печат на Първото българско царство]][[Български владетели|цар на България]]|[[927]]|[[969]]|[[Симеон I]]|[[Борис II]]}} {{пост край}} {{Български владетели}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|История на България|Биографии}} [[Категория:Християнски светци от X век]] [[Категория:Монарси на Първата българска държава]] [[Категория:Крумова династия]] [[Категория:Средновековни български светци]] [[Категория:Православни монарси]] 0y1v0tq1o2594mkzwk8vsr945cqxbo4 12435067 12434995 2024-12-08T17:40:01Z 46.232.152.127 /* Дипломатически и военни действия */ разширена е статията и са добавени източници 12435067 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Петър|Петър (пояснение)}} {{Личност | категория = монарх | описание = цар на България | починал-място = [[Преслав]], [[България]] | починал-дата = 30 януари 969<ref>[http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_5_3.html Златарски, Васил, История на Първото българско Царство. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018), София 1927, с. 553, 562.]</ref> | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = 927 – 969 | коронация = 927 | предшественик = [[Симеон I Велики]] | наследник = [[Борис II]] <br> [[Роман (цар)|Роман]] | династия = [[Крумова династия]] }} | баща = [[Симеон I Велики]] | майка = [[Сестра на Георги Сурсувул]] | брак = [[Ирина Лакапина]] | деца = [[Борис II]] <br> [[Роман (цар)|Роман]]<br>Пленимир<br>2 деца<br>2 дъщери |братя-сестри=[[Михаил (Симеонов син)|Михаил]], [[Боян Мага|Вениамин]]}} '''Пѐтър''' е български [[цар]], управлявал [[Първа българска държава|България]] от [[927]] г. до [[969]] г. Той е най-дълго управлявалият български владетел. == Биография == Той е вторият син на цар [[Симеон I]]. Жени се на [[8 октомври]] [[927]] г. в [[Константинопол]] за дъщерята на византийския [[Император на Византия|император]] [[Христофор Лакапин]] и на [[Августа София]] – [[Ирина Лакапина|Мария Лакапина]], прекръстена при венчавката на Ирина (от [[гръцки език]] „мир“) в чест на възстановения „дълбок мир“, който настъпва между двата народа и продължава 43 години. По силата на сключения договор Българската архиепископия е канонично издигната на самостоятелна [[Българска патриаршия]] и [[архиепископ]]ът на [[Дръстър]] (дн. [[Силистра]]) [[Дамян Български|Дамян]], става първият български [[патриарх]]. Също така Византия окончателно официално признава [[Цар|царската титла]] на българския владетел.<ref>В дворцово-църковния комплекс ''Света Богородица Живоносен Источник'' традиционното място за венчавка на ромейските принцеси (гр. „''Пиги“,'' [http://poblizo.com/?p=34142 днес скромен патриаршески манастир в Истамбул]) разположен срещу ''Празничните врата'' (''Врати Пиги, Силиврийски врата)'' на [[Константинопол|Цариград]] на [[8 октомври]] [[927]] г. ''Цар Петър I'' се венчава за императорската дъщеря [[Ирина Лакапина]] и с тържествена процесия по триумфалния път до [[Евдом]], мястото за коронации на императорите, те са изпратени за [[България]], а ромеите окончателно официално признават [[Цар|царската титла]] на [[Цар на българите|българския владетел]] и [[Патриарх|партиаршеския ранг]] на [[Българска православна църква|Българската църква]]. лит.: [http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_166.html ГИБИ т.5 с.166] [http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_135.html ГИБИ т.5 с.135] [http://macedonia.kroraina.com/gibi/6/gal/6_255.html ГИБИ т.6 с.225] и др.</ref> Първородният син на цар Петър от брака му с Мария (Ирина) е цар [[Борис II]]. Те имат и още един син – [[Роман (цар)|Роман-Симеон]], кръстен на славните си прадеди. == Дипломатически и военни действия == [[Файл:Central and Eastern Europe around 950 AD.png|мини|ляво|265п|България при цар Петър I]] С подписването на „дълбокия мир“ недоволството в [[преслав]]ския двор нараства. Срещу действията на Петър се обявяват всички, които поддържат политиката на цар Симеон, разчитаща главно на военните действия срещу Византия. През [[928]] г. Иван (или Йоан), по-малкият брат на Петър, опитва да вдигне бунт срещу новия владетел, но действията му съвсем скоро са осуетени. Две години по-късно, през [[930]] г., подобен опит прави и първородният Симеонов син, [[Михаил Български|Михаил]], като дори успява да спечели известен брой привърженици в района на Долна [[Струма]]. Цар Петър обаче бързо се справя и с тази заплаха, с което се утвърждава на престола. Петър не успява да се справи със запазването на обширната държава, която наследява от баща си. Около [[931]] г. [[сръбски владетели|сръбският владетел]] [[Чеслав]] бяга от [[Преслав]] и вдига въстание. Цар Петър се примирява с възстановяването на сръбската автономия. През 943 г. българска войска отблъсква нападение на печенежки отряди в североизточните предели на държавата.<ref>{{Cite journal|last=Канев|first=Георги|title=Духовното наследство на св. цар Петър I Български|url=https://bulgarianhistory.org/car-petur-bulgarski/|journal=Българска история}}</ref> [[Маджари]]те нахлуват многократно – [[934]] г., [[943]] г., [[948]] г. и [[958]] г. През [[965]] г. Петър изпраща дипломатическа мисия към немският крал [[Ото I|Отон I]] който имал сложни отношения с Византия и Италия. Големи резултати обаче не са постигнати и в крайна сметка българският цар сключва съюз с маджарските вождове през 965-966 г. По силата на който българите пропускат унгарски отряди за набези във византийска територия.<ref>''Димитров''. Българо-унгарски отношения, 76–78. цит в: Божилов, Ив., Гюзелев В. "История на българия през средните векове" (VII-XIV в.) т.1, глава 5, част 3 (Съдбовни години 969-971)https://chitanka.info/text/30003/20#ref_30003-20-8</ref> През същата година (966) Петър спира да плаща данък на Византия и да демонстрира приятелско отношение. <ref name=":5">Древният български календар. Йордан Вълчев, Тангра ТанНакРа ИК, 2008 г., 242 стр.</ref> През [[968]] и [[969]] г. [[Балкански походи на княз Светослав|в България нахлуват руските дружини]] на киевския [[княз]] [[Светослав I]], подстрекаван от император [[Никифор II Фока]].(според някои сведения Светослав получав 110 000 жълтици от ромеите, за да нападне България) <ref name=":5" /><ref name=":3" /> През [[968]] г. Българският цар изпраща 30 000 бойци за да спре нашествениците край Преславец (Малък Преслав) <ref name=":3">Българските ханове и царе. Йордан Андреев, Андрей Пантев, издателство Абагар, Велико Търново. Второ издание 2024 г. 104 стр.</ref> <ref name=":6">ПВЛ, I, с. 47., цитирано в : История на средновековна Бългиря VII- XIV в. Ив.Божилов, В.Гюзелев, Анубис стр. 424 https://m3.chitanka.info/cache/dl/Ivan_Bozhilov_Vasil_Gjuzelev_-_Istorija_na_srednovekovna_Bylgarija_VII-XIV_vek_-_Istorija_na_Bylgarija_v_tri_toma._Tom_-_6003-b.pdf</ref>. Светослав обаче разполага с 60 000 човека, като в това число не влизат наемниците. <ref name=":3" /> Огромното съотношение прави невъзможно за българската армия да устои на атаката на русите. Тя се принуждава да се затвори в дръстърската крепост, където успява да отблъсне киевската армия. Докато русите продължават да превземат българските крепости на север (превзети са над 80 крепости).<ref name=":3" /> <ref name=":6" /> българите подстрекават печенегите да нападнат Киев. По този начин [[Светослав I|Светослав]] е принуден да се оттегли за да се справи с тях.<ref name=":2">{{Цитат книга|last=Павлов|first=Пламен|title=Векът на цар Самул|year=2014|publisher=Изток и запад|location=София|isbn=917-619-152-502-7|pages=16}}</ref><ref name=":3" /> През [[969]] г. той обаче се завръща и отново нахлува в България. Петър прави опит за нов дистатичен брак с Византия. Във Велики Преслав пристигнали Никифор Еретик и митрополитът на Евхаития Филотей, които трябвало да поискат „девойки от царския род“, за съпруги на двамата летимни византийски престолонаследници - Василий II и Константин VIII <ref name=":7">L. Diaconus. p. 79; Божилов. Българите, с. 79., цитирано в История на българската държава VII - XIV в. Ив. Божилов, В. Гюзелев, Анубис стр. 426 https://m3.chitanka.info/cache/dl/Ivan_Bozhilov_Vasil_Gjuzelev_-_Istorija_na_srednovekovna_Bylgarija_VII-XIV_vek_-_Istorija_na_Bylgarija_v_tri_toma._Tom_-_6003-b.pdf</ref>. Междувременно обаче, Никифор умира. Скоро той е последван от Петър, който получава апоплектичен удар и династичните бракове не се осъществевят. Той е най-дълго управлявалият държавен глава в историята на българската държава. == Българската църква по времето на цар Петър == {{Светец |име= Свети цар Петър Български |празник= [[30 януари]] |наставка= |почитан/а в= |изображение= |размер на изображението= |описание на изображението= |дата на раждане= 912 или ок. 900 |място на раждане= Преслав |дата на смъртта= [[30 януари]] [[969]] |място на смъртта= |титли= цар |дата на беатификацията= |място на беатификацията= |беатифициран/а от= |дата на канонизацията= |място на канонизацията= |канонизиран/а от= Българската православна църква |атрибути= |покровителство= |главно светилище= |дата на забраната= |противоречия= }} === Отношения на цар Петър с Църквата === Той отделя голямо внимание на [[Българска православна църква – Българска патриаршия|Българската църква]] и след смъртта си е канонизиран за светец. По време на управлението му за пръв път тя получава състояние на [[автокефалия]], изравнявайки се с другите независими църкви по онова време. Така Българската патриаршия успява да постигне големи успехи по отношение на интеграцията и разпространението на старобългарската култура и език сред останалите славянски народи. Благодарение на усилията на цар Петър Българската църква (с прекъсване през византийското владичество) остава най-могъщия стълб на православието сред славяните. Дълго време българската историческа мисъл приема, че цар Петър е слаб и безволев цар, отдаден на църквата. Това е погрешно схващане наложено от акад. В. Златарски. В по-ново време проф. Пл. Павлов развенчава този мит. Той счита, че има сериозни основания да се смята, че царят не е дал безусловна подкрепа на българската църква, а е бил загрижен за нейният морал <ref name=":1">Павлов, Пламен; Векът на Самуил. Изток-Запад. 2014 – Цар. Петър (927 – 971 г.). Дългият мир с Византия стр. 56</ref> Петър не само че не толерира нарастването на църковното земеделие, но предпочита да насърчава създаването на малки и средни по големина манастири.<ref name=":1" /> И презвитер Козма, и Черноризец Петър заклеймяват желанието на игумени и епископи да увеличават своите имения. <ref name=":1" /> Би било странно ако царят не е споделял схващанията на своите книжовници. === Социални брожения. Развитие на богомилството и отшелничеството === Разкошът на официалната църква и тежките данъци довеждат до социални брожения. Според някои историци именно социалното недоволство става източник на разпространението на ереси, чиито поддръжници призовават към отказ от светските блага. Най-известното движение от този вид е [[богомилство]]то, като за негов "патрирах" в българските земи се счита поп Богомил. Дори появата на богомилството свидетелства, за увеличението на българската просвета през времето на цар Петър - богомилите са познавали текста на богослужебните книги. Също така от средата на X век се разраства [[Отшелничество|отшелничеството.]] Това е друг вид отказ от материални блага, но без да се пропагандира анархия насочена срещу царя, болярите и Църквата. Цар Петър се среща с великия български светец, отшелника [[Иван Рилски]]. Срещата се провежда от разстояние, двамата се виждат само отдалеч. Цар Петър изпраща дарове на светеца – плодове и злато. Свети Иван приема плодовете, а златото връща с думите: „Защо му е злато на този, който ограничава себе си даже в хляба и водата?“ Заедно с отговора си светецът изпраща на цар Петър и писмо с духовни напътствия. Също така Петър поддържа кореспонденция с цариградския патриарх [[Теофилакт Лакапин|Теофилакт]] (чичо на жена му, Мария - Ирина). В нея той търси от Теофилакт напътствие как да се справи с ереста по своите земи.<ref name=":4">Българските ханове и царе. Йордан Андреев, Андрей Пантев, издателство Абагар, Велико Търново. Второ издание 2024 г. 106 стр.</ref> Цар Петър поддържа кореспонденция и с прочутият ромейски отшелник Павел Ластърски. Той също му дава напътствия как да пребори богомилството.<ref name=":4" /> Дали поради желание за лично духовно спасение или поради държавнически разбирания, обаче Петър не предприема "''най-строги мерки"'' срещу богомилите.<ref name=":4" /> Вероятно Петър преценява, че предприемайки гонения срещу богомилството ще отслаби България. В крайна сметка той се ограничава с опити да възстанови морала на църквата.<ref name=":1" /> == Международно признание == За разлика от баща си Симеон I, който избира пътя на противопоставяне с Византия и се самообявява за „цар на българи и гърци“, Петър търси разбирателство с южната си съседка. С мира от 927 г. Византия признава Петър за цар и дори му дава за съпруга [[Ирина Лакапина|Мария Лакапина]] – близка сродница на императора. Такова събитие е без аналог в дотогавашната българска история.<ref>Павлов, Пламен; Векът на Самуил. Изток-Запад. 2014 – Цар. Петър (927 – 971 г.). Дългият мир с Византия</ref> Договорът през 927 г. признава автокефален статут на българската църква; патриарх Фотий обявява, че Византия няма повече да ръкополага български свещеници, дори да бъде молена. Според проф. П. Ангелов („Българското средновековие“) Петър е водил преговори и с Рим; за това се споменава от цар [[Калоян]] в преговорите му с папа [[Инокентий III]]: „''Аз изследвах писанията и книгите, а тъй също и законите на блаженопочиналите императори, наши предшественици, откъде те са получили българско царство и утвърждение, императорска корона на своята глава и патриаршеско благословение; старателно търсейки, ние намерихме в техните писания, че тези блаженопочинали императори на българите и власите — Симеон, Петър и Самуил, наши предшественици, са получили своята царска корона и патриаршеско благословение от светейшата Божия римска църква и апостолическия престол, от княза на апостолите." На свой ред папа Инокентий в писмото си до унгарския крал Емерих пише, че „от старо време в България последователно мнозина царе са били короновани чрез апостолическата власт, като Петър и Самуил''.“ Всъщност самият Симеон I води в края на живота си преговори с Рим, продължавайки политиката на баща си. Скоро след смъртта му Петър е признат за цар от Византия. Също така според Ибрахим ибн Иа’куб ал — Ифанли от Туртуши<ref>За него вж. ''И. Ю. Крачкивский''. Арабская географическая литература (Избранные сочинения, IV), Москва-Ленинград, 1957, с. 171. За съжаление това съчинение е запазено фрагментарно — у ислямския географ ал-Бекри (XI в.) и у космографа ал-Казвики (ΧΙІІ в.) (пак там, с. 192) цит в: Божилов, Ив., Гюзелев, В. История на средновековна България VII-XIV в. т.1 Глава пета. България при цар Петър (927-969, част 3. Съдбfвни години (969-971) https://chitanka.info/text/30003/20#ref_30003-20-19</ref> през 965 български пратеници посетили княз Отон в Магдебург= Някои български историци тълкуват това сведение в смисъл че българите изпратили дипломатическа визита при император [[Ото I|Отон I]] с цел да издействат помощ срещу маджарите.<ref>''А. Куник и бар. В. Розен''. Известия ал-’Бекри и других авторов о Руси и славянах. Ч. I. СПб., 1878, с. 52. ↑, цит в: Божилов, Ив., Гюзелев, В. История на средновековна България VII-XIV в. т.1 Глава пета. България при цар Петър (927-969, част 3. Съдобвни години (969-971) https://chitanka.info/text/30003/20#ref_30003-20-19 </ref> Любопитно е, че цар Петър е първият български владетел, който сече монети.<ref>[http://apollon.blog.bg/izkustvo/2011/07/19/redki-izobrajeniia-i-carski-insignii-na-imperator-petyr-i-by.785967 apollon.blog.bg]</ref> Такава монета е открита край Киев и понастоящем се съхранява в Ермитажа. Интересното е, че на тези монети Петър нарича себе си „василевс“, т.е. император, което според някои историци е по-голяма титла от цар/цезар/кесар. [[Файл:62-manasses-chronicle.jpg|дясно|мини|294x294px|Смъртта на цар Петър, миниатюра от Ватиканския препис на [[Манасиева летопис|Манасиевата летопис]]]]Петър е единственият български цар светец, освен Борис Покръстителя. Авторитетът на България нараства точно при цар Петър. Показателно за престижа на този български владетел е, че след смъртта му трима претенденти за българския престол се наричат с това име за по-малко от два века (единият от тях става цар). В изворите цар Петър, който осигурява такъв продължителен мир, остава известен като Петър Добрият (Добрият цар Петър). == Просветен и културен подем при цар Петър == Петър продължава добрите традиции на дядо си Борис и баща си Симеон в развитието на книжовно и просветното дело. При него продължава т.нар. [[Златен век (българско средновековие)|Златен век]] на българската култура/книжнина. По времето на Петър постепенно започва да се налага кирилицата. Въпреки това поне до средата на XI в. се използват и глаголически, а дори и рунически букви. Множество книжовници живеят и творят при Петър , напр. [[презвитер Козма]] и Черноризец Петър<ref name=":1" />. През времето на цар Петър се появяват старобългарски преводи на Теодор Студит, Йоан Дамаскин, Максим Изповедник и пр. Също така през времето на неговото царуване са изградени множество паметни плочи - важна изворова база за историците. Такива са надписът на ичиргу боила Мостич (втората половина на X в.); на хартофилакс Павел от "Кръглата църква"; на жупан Димитър от Северна Добруджа (943); Темничкия надпис от Поморавието и др. Археологическите разкопки във Велики Преслав свидетелстват и за подем в архитектурата.<ref name=":0">Павлов, Пламен. "Векът на Самуил , глава "Години на мир и ратни беди 927-971 "., 2014 г., ИК "Изток - Зпад" стр. 55</ref> Съществена част от манастирския комплекс е изградена при цар Петър, когато мирното време предполага и по-големи възможности, както и използване на опита на ромейски архитекти. Развива се и жилищното строителство. Манастирският комплекс при Равна, Провадийско е преустроено изцяло<ref name=":0" /> Разкопки във Велики Преслав показват, че нарастват и възможностите на българската керамика.<ref name=":0" /> == Спорни моменти около смърта на Петър == Традиционно българската историография приема за истинно известнието на Лъв Дякон, че цар Петър получава аполектичен удар и умира на 30 януари 969 г..<ref name=":3" /><ref name=":8">https://www.pravoslavieto.com/life/01.30_sv_tsar_Petar.htm</ref><ref name=":7" />. В същото време има старобългарски паметници, в които е записано, че малко преди смъртта си царят абдикира и се замонашава <ref name=":8" /><ref name=":3" /> (по пример на своя дядо Борис). Ако това твърдение се приеме за истинно е спорно кой управлява България в края на 60 те години на X в. == Семейство == Петър I е женен за [[Мария Лакапина]] (прекръстена на Ирина), която е дъщеря на [[Христофор Лакапин]] от Византия и на [[Августа София]], и внучка на император [[Роман I Лакапин]]. От този брак той има: * [[Борис II]] (* 931, † 977), [[цар]] на България, управлявал от [[970]] до [[971]] г. Кръстен на дядо си [[Борис I|Борис-Михаил.]] * [[Роман (цар)|Роман]] (* ок. 930, † 997), цар на България от 977 до 997 г. (''[[де факто]]'' до 991 г.) Кръстен на дядо си [[Роман I Лакапин|Роман Лакапин]]. * Пленимир ? * две деца * две дъщери, годеници на малолетните византийски императори [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] и [[Константин VIII]] == Памет == През януари 2023 г. БНТ започва излъчване на сериала „[[Войната на буквите (сериал)|Войната на буквите]]“, който засяга възкачването на цар Петър и управлението му като български цар. == Литература == * Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл., „''Кой кой е в средновековна България (Второ издание)''“, Издателство „Петър Берон“, София 1999 г. ISBN 954-402-047-0. * Fine, Jr., John V.A. (1987). ''The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest.'' Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 978-0-472-10079-8. * Павлов, Пл. Забравени и неразбрани (Събития и личности от българското Средновековие). С., изд. „Сиела“, 2010. * {{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/1078891613|title=The Bulgarian State in 927 – 969 : the epoch of Tsar Peter I|publisher=|others=Leszka, Mirosław J., Marinow, Kiril|year=2018|isbn=8323345457|edition=First edition|location=[Łodź, Poland]|pages=|oclc=1078891613}} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://pstgu.ru/download/1286797721.nikilov.pdf Николов, А. Идея о благочестии и мудрости правителя в политической идеологии и публичной пропаганде болгарских государей в первое столетие после принятия христианства в Болгарии (864 – 971). – В: XVII Ежегодная богословская конференция Православного Свято-Тихоновского гуманитарного университета. Т. 1. Москва, 2007, 124 – 130] {{пост начало}} {{пост|[[Файл:Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG|център|40px|Печат на Първото българско царство]][[Български владетели|цар на България]]|[[927]]|[[969]]|[[Симеон I]]|[[Борис II]]}} {{пост край}} {{Български владетели}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|История на България|Биографии}} [[Категория:Християнски светци от X век]] [[Категория:Монарси на Първата българска държава]] [[Категория:Крумова династия]] [[Категория:Средновековни български светци]] [[Категория:Православни монарси]] lbu7nrkhvj546ooumh3r0ogyly4b13j 12435145 12435067 2024-12-08T18:27:02Z 46.232.152.127 12435145 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Петър|Петър (пояснение)}} {{Личност | категория = монарх | описание = цар на България | починал-място = [[Преслав]], [[България]] | починал-дата = 30 януари 969<ref>[http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_5_3.html Златарски, Васил, История на Първото българско Царство. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018), София 1927, с. 553, 562.]</ref> | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = 927 – 969 | коронация = 927 | предшественик = [[Симеон I Велики]] | наследник = [[Борис II]] <br> [[Роман (цар)|Роман]] | династия = [[Крумова династия]] }} | баща = [[Симеон I Велики]] | майка = [[Сестра на Георги Сурсувул]] | брак = [[Ирина Лакапина]] | деца = [[Борис II]] <br> [[Роман (цар)|Роман]]<br>Пленимир<br>2 деца<br>2 дъщери |братя-сестри=[[Михаил (Симеонов син)|Михаил]], [[Боян Мага|Вениамин]]}} '''Пѐтър''' е български [[цар]], управлявал [[Първа българска държава|България]] от [[927]] г. до [[969]] г. Той е най-дълго управлявалият български владетел. == Биография == Той е вторият син на цар [[Симеон I]]. Жени се на [[8 октомври]] [[927]] г. в [[Константинопол]] за дъщерята на византийския [[Император на Византия|император]] [[Христофор Лакапин]] и на [[Августа София]] – [[Ирина Лакапина|Мария Лакапина]], прекръстена при венчавката на Ирина (от [[гръцки език]] „мир“) в чест на възстановения „дълбок мир“, който настъпва между двата народа и продължава 43 години. По силата на сключения договор Българската архиепископия е канонично издигната на самостоятелна [[Българска патриаршия]] и [[архиепископ]]ът на [[Дръстър]] (дн. [[Силистра]]) [[Дамян Български|Дамян]], става първият български [[патриарх]]. Също така Византия окончателно официално признава [[Цар|царската титла]] на българския владетел.<ref>В дворцово-църковния комплекс ''Света Богородица Живоносен Источник'' традиционното място за венчавка на ромейските принцеси (гр. „''Пиги“,'' [http://poblizo.com/?p=34142 днес скромен патриаршески манастир в Истамбул]) разположен срещу ''Празничните врата'' (''Врати Пиги, Силиврийски врата)'' на [[Константинопол|Цариград]] на [[8 октомври]] [[927]] г. ''Цар Петър I'' се венчава за императорската дъщеря [[Ирина Лакапина]] и с тържествена процесия по триумфалния път до [[Евдом]], мястото за коронации на императорите, те са изпратени за [[България]], а ромеите окончателно официално признават [[Цар|царската титла]] на [[Цар на българите|българския владетел]] и [[Патриарх|партиаршеския ранг]] на [[Българска православна църква|Българската църква]]. лит.: [http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_166.html ГИБИ т.5 с.166] [http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_135.html ГИБИ т.5 с.135] [http://macedonia.kroraina.com/gibi/6/gal/6_255.html ГИБИ т.6 с.225] и др.</ref> Първородният син на цар Петър от брака му с Мария (Ирина) е цар [[Борис II]]. Те имат и още един син – [[Роман (цар)|Роман-Симеон]], кръстен на славните си прадеди. == Дипломатически и военни действия == [[Файл:Central and Eastern Europe around 950 AD.png|мини|ляво|265п|България при цар Петър I]] С подписването на „дълбокия мир“ недоволството в [[преслав]]ския двор нараства. Срещу действията на Петър се обявяват всички, които поддържат политиката на цар Симеон, разчитаща главно на военните действия срещу Византия. През [[928]] г. Иван (или Йоан), по-малкият брат на Петър, опитва да вдигне бунт срещу новия владетел, но действията му съвсем скоро са осуетени. Две години по-късно, през [[930]] г., подобен опит прави и първородният Симеонов син, [[Михаил Български|Михаил]], като дори успява да спечели известен брой привърженици в района на Долна [[Струма]]. Цар Петър обаче бързо се справя и с тази заплаха, с което се утвърждава на престола. Петър не успява да се справи със запазването на обширната държава, която наследява от баща си. Около [[931]] г. [[сръбски владетели|сръбският владетел]] [[Чеслав]] бяга от [[Преслав]] и вдига въстание. Цар Петър се примирява с възстановяването на сръбската автономия. През 943 г. българска войска отблъсква нападение на печенежки отряди в североизточните предели на държавата.<ref>{{Cite journal|last=Канев|first=Георги|title=Духовното наследство на св. цар Петър I Български|url=https://bulgarianhistory.org/car-petur-bulgarski/|journal=Българска история}}</ref> [[Маджари]]те нахлуват многократно – [[934]] г., [[943]] г., [[948]] г. и [[958]] г. През [[965]] г. Петър изпраща дипломатическа мисия към немският крал [[Ото I|Отон I]] който имал сложни отношения с Византия и Италия. Големи резултати обаче не са постигнати и в крайна сметка българският цар сключва съюз с маджарските вождове през 965-966 г. По силата на който българите пропускат унгарски отряди за набези във византийска територия.<ref>''Димитров''. Българо-унгарски отношения, 76–78. цит в: Божилов, Ив., Гюзелев В. "История на българия през средните векове" (VII-XIV в.) т.1, глава 5, част 3 (Съдбовни години 969-971)https://chitanka.info/text/30003/20#ref_30003-20-8</ref> През същата година (966) Петър пожелава Византия да му плати обичайният данък. Тази му постъпка допълнително разгневява византийският император Никифор и той започва поход в България.<ref>L. Diaconus, 60–61 цит в: История на България VII - XIV в.. т.1 Ив.Божилов, В.Гюзелев, Анубис, 1999, глава 5, част 3 "Съдбовни години 969-971" стр. 422</ref> През [[968]] и [[969]] г. [[Балкански походи на княз Светослав|в България нахлуват руските дружини]] на киевския [[княз]] [[Светослав I]], подстрекаван от император [[Никифор II Фока]].(според някои сведения Светослав получав 110 000 жълтици от ромеите, за да нападне България) <ref name=":5">Древният български календар. Йордан Вълчев, Тангра ТанНакРа ИК, 2008 г., 242 стр.</ref><ref name=":3" /> През [[968]] г. Българският цар изпраща 30 000 бойци за да спре нашествениците край Преславец (Малък Преслав) <ref name=":3">Българските ханове и царе. Йордан Андреев, Андрей Пантев, издателство Абагар, Велико Търново. Второ издание 2024 г. 104 стр.</ref> <ref name=":6">ПВЛ, I, с. 47., цитирано в : История на средновековна Бългиря VII- XIV в. Ив.Божилов, В.Гюзелев, Анубис стр. 424 https://m3.chitanka.info/cache/dl/Ivan_Bozhilov_Vasil_Gjuzelev_-_Istorija_na_srednovekovna_Bylgarija_VII-XIV_vek_-_Istorija_na_Bylgarija_v_tri_toma._Tom_-_6003-b.pdf</ref>. Светослав обаче разполага с 60 000 човека, като в това число не влизат наемниците. <ref name=":3" /> Огромното съотношение прави невъзможно за българската армия да устои на атаката на русите. Намрението на Петър да възпре десанта се проваля и русите дебаркират на брега на Дунав. Българската армия се принуждава да се затвори в дръстърската крепост. Там тя успява да отблъсне киевската армия. Докато русите продължават да превземат българските крепости на север (превзети са над 80 крепости).<ref name=":3" /> <ref name=":6" /> българите подстрекават печенегите да нападнат Киев. По този начин [[Светослав I|Светослав]] е принуден да се оттегли за да се справи с тях.<ref name=":2">{{Цитат книга|last=Павлов|first=Пламен|title=Векът на цар Самул|year=2014|publisher=Изток и запад|location=София|isbn=917-619-152-502-7|pages=16}}</ref><ref name=":3" /> През [[969]] г. той обаче се завръща и отново нахлува в България. Междувременно Петър прави опит за династатичен брак с Византия, с цел да укрепи южната граница. Във Велики Преслав пристигат Никифор Еретик и митрополитът на Евхаития, Филотей. Те молят да им бъдат предоставени две „девойки от царския род" , които да станат съпруги на двамата летимни византийски престолонаследници - Василий II и Константин VIII <ref name=":7">L. Diaconus. p. 79; Божилов. Българите, с. 79., цитирано в История на българската държава VII - XIV в. Ив. Божилов, В. Гюзелев, Анубис стр. 426 https://m3.chitanka.info/cache/dl/Ivan_Bozhilov_Vasil_Gjuzelev_-_Istorija_na_srednovekovna_Bylgarija_VII-XIV_vek_-_Istorija_na_Bylgarija_v_tri_toma._Tom_-_6003-b.pdf</ref>. Междувременно обаче, Никифор умира. Скоро той е последван от Петър, който получава апоплектичен удар и династичните бракове не се осъществевят. Петър е най-дълго управлявалият държавен глава в историята на българската държава. == Българската църква по времето на цар Петър == {{Светец |име= Свети цар Петър Български |празник= [[30 януари]] |наставка= |почитан/а в= |изображение= |размер на изображението= |описание на изображението= |дата на раждане= 912 или ок. 900 |място на раждане= Преслав |дата на смъртта= [[30 януари]] [[969]] |място на смъртта= |титли= цар |дата на беатификацията= |място на беатификацията= |беатифициран/а от= |дата на канонизацията= |място на канонизацията= |канонизиран/а от= Българската православна църква |атрибути= |покровителство= |главно светилище= |дата на забраната= |противоречия= }} === Отношения на цар Петър с Църквата === Той отделя голямо внимание на [[Българска православна църква – Българска патриаршия|Българската църква]] и след смъртта си е канонизиран за светец. По време на управлението му за пръв път тя получава състояние на [[автокефалия]], изравнявайки се с другите независими църкви по онова време. Така Българската патриаршия успява да постигне големи успехи по отношение на интеграцията и разпространението на старобългарската култура и език сред останалите славянски народи. Благодарение на усилията на цар Петър Българската църква (с прекъсване през византийското владичество) остава най-могъщия стълб на православието сред славяните. Дълго време българската историческа мисъл приема, че цар Петър е слаб и безволев цар, отдаден на църквата. Това е погрешно схващане наложено от акад. В. Златарски. В по-ново време проф. Пл. Павлов развенчава този мит. Той счита, че има сериозни основания да се смята, че царят не е дал безусловна подкрепа на българската църква, а е бил загрижен за нейният морал <ref name=":1">Павлов, Пламен; Векът на Самуил. Изток-Запад. 2014 – Цар. Петър (927 – 971 г.). Дългият мир с Византия стр. 56</ref> Петър не само че не толерира нарастването на църковното земеделие, но предпочита да насърчава създаването на малки и средни по големина манастири.<ref name=":1" /> И презвитер Козма, и Черноризец Петър заклеймяват желанието на игумени и епископи да увеличават своите имения. <ref name=":1" /> Би било странно ако царят не е споделял схващанията на своите книжовници. === Социални брожения. Развитие на богомилството и отшелничеството === Разкошът на официалната църква и тежките данъци довеждат до социални брожения. Според някои историци именно социалното недоволство става източник на разпространението на ереси, чиито поддръжници призовават към отказ от светските блага. Най-известното движение от този вид е [[богомилство]]то, като за негов "патрирах" в българските земи се счита поп Богомил. Дори появата на богомилството свидетелства, за увеличението на българската просвета през времето на цар Петър - богомилите са познавали текста на богослужебните книги. Също така от средата на X век се разраства [[Отшелничество|отшелничеството.]] Това е друг вид отказ от материални блага, но без да се пропагандира анархия насочена срещу царя, болярите и Църквата. Цар Петър се среща с великия български светец, отшелника [[Иван Рилски]]. Срещата се провежда от разстояние, двамата се виждат само отдалеч. Цар Петър изпраща дарове на светеца – плодове и злато. Свети Иван приема плодовете, а златото връща с думите: „Защо му е злато на този, който ограничава себе си даже в хляба и водата?“ Заедно с отговора си светецът изпраща на цар Петър и писмо с духовни напътствия. Също така Петър поддържа кореспонденция с цариградския патриарх [[Теофилакт Лакапин|Теофилакт]] (чичо на жена му, Мария - Ирина). В нея той търси от Теофилакт напътствие как да се справи с ереста по своите земи.<ref name=":4">Българските ханове и царе. Йордан Андреев, Андрей Пантев, издателство Абагар, Велико Търново. Второ издание 2024 г. 106 стр.</ref> Цар Петър поддържа кореспонденция и с прочутият ромейски отшелник Павел Ластърски. Той също му дава напътствия как да пребори богомилството.<ref name=":4" /> Дали поради желание за лично духовно спасение или поради държавнически разбирания, обаче Петър не предприема "''най-строги мерки"'' срещу богомилите.<ref name=":4" /> Вероятно Петър преценява, че предприемайки гонения срещу богомилството ще отслаби България. В крайна сметка той се ограничава с опити да възстанови морала на църквата.<ref name=":1" /> == Международно признание == За разлика от баща си Симеон I, който избира пътя на противопоставяне с Византия и се самообявява за „цар на българи и гърци“, Петър търси разбирателство с южната си съседка. С мира от 927 г. Византия признава Петър за цар и дори му дава за съпруга [[Ирина Лакапина|Мария Лакапина]] – близка сродница на императора. Такова събитие е без аналог в дотогавашната българска история.<ref>Павлов, Пламен; Векът на Самуил. Изток-Запад. 2014 – Цар. Петър (927 – 971 г.). Дългият мир с Византия</ref> Договорът през 927 г. признава автокефален статут на българската църква; патриарх Фотий обявява, че Византия няма повече да ръкополага български свещеници, дори да бъде молена. Според проф. П. Ангелов („Българското средновековие“) Петър е водил преговори и с Рим; за това се споменава от цар [[Калоян]] в преговорите му с папа [[Инокентий III]]: „''Аз изследвах писанията и книгите, а тъй също и законите на блаженопочиналите императори, наши предшественици, откъде те са получили българско царство и утвърждение, императорска корона на своята глава и патриаршеско благословение; старателно търсейки, ние намерихме в техните писания, че тези блаженопочинали императори на българите и власите — Симеон, Петър и Самуил, наши предшественици, са получили своята царска корона и патриаршеско благословение от светейшата Божия римска църква и апостолическия престол, от княза на апостолите." На свой ред папа Инокентий в писмото си до унгарския крал Емерих пише, че „от старо време в България последователно мнозина царе са били короновани чрез апостолическата власт, като Петър и Самуил''.“ Всъщност самият Симеон I води в края на живота си преговори с Рим, продължавайки политиката на баща си. Скоро след смъртта му Петър е признат за цар от Византия. Също така според Ибрахим ибн Иа’куб ал — Ифанли от Туртуши<ref>За него вж. ''И. Ю. Крачкивский''. Арабская географическая литература (Избранные сочинения, IV), Москва-Ленинград, 1957, с. 171. За съжаление това съчинение е запазено фрагментарно — у ислямския географ ал-Бекри (XI в.) и у космографа ал-Казвики (ΧΙІІ в.) (пак там, с. 192) цит в: Божилов, Ив., Гюзелев, В. История на средновековна България VII-XIV в. т.1 Глава пета. България при цар Петър (927-969, част 3. Съдбfвни години (969-971) https://chitanka.info/text/30003/20#ref_30003-20-19</ref> през 965 български пратеници посетили княз Отон в Магдебург= Някои български историци тълкуват това сведение в смисъл че българите изпратили дипломатическа визита при император [[Ото I|Отон I]] с цел да издействат помощ срещу маджарите.<ref>''А. Куник и бар. В. Розен''. Известия ал-’Бекри и других авторов о Руси и славянах. Ч. I. СПб., 1878, с. 52. ↑, цит в: Божилов, Ив., Гюзелев, В. История на средновековна България VII-XIV в. т.1 Глава пета. България при цар Петър (927-969, част 3. Съдобвни години (969-971) https://chitanka.info/text/30003/20#ref_30003-20-19 </ref> Любопитно е, че цар Петър е първият български владетел, който сече монети.<ref>[http://apollon.blog.bg/izkustvo/2011/07/19/redki-izobrajeniia-i-carski-insignii-na-imperator-petyr-i-by.785967 apollon.blog.bg]</ref> Такава монета е открита край Киев и понастоящем се съхранява в Ермитажа. Интересното е, че на тези монети Петър нарича себе си „василевс“, т.е. император, което според някои историци е по-голяма титла от цар/цезар/кесар. [[Файл:62-manasses-chronicle.jpg|дясно|мини|294x294px|Смъртта на цар Петър, миниатюра от Ватиканския препис на [[Манасиева летопис|Манасиевата летопис]]]]Петър е единственият български цар светец, освен Борис Покръстителя. Авторитетът на България нараства точно при цар Петър. Показателно за престижа на този български владетел е, че след смъртта му трима претенденти за българския престол се наричат с това име за по-малко от два века (единият от тях става цар). В изворите цар Петър, който осигурява такъв продължителен мир, остава известен като Петър Добрият (Добрият цар Петър). == Просветен и културен подем при цар Петър == Петър продължава добрите традиции на дядо си Борис и баща си Симеон в развитието на книжовно и просветното дело. При него продължава т.нар. [[Златен век (българско средновековие)|Златен век]] на българската култура/книжнина. По времето на Петър постепенно започва да се налага кирилицата. Въпреки това поне до средата на XI в. се използват и глаголически, а дори и рунически букви. Множество книжовници живеят и творят при Петър , напр. [[презвитер Козма]] и Черноризец Петър<ref name=":1" />. През времето на цар Петър се появяват старобългарски преводи на Теодор Студит, Йоан Дамаскин, Максим Изповедник и пр. Също така през времето на неговото царуване са изградени множество паметни плочи - важна изворова база за историците. Такива са надписът на ичиргу боила Мостич (втората половина на X в.); на хартофилакс Павел от "Кръглата църква"; на жупан Димитър от Северна Добруджа (943); Темничкия надпис от Поморавието и др. Археологическите разкопки във Велики Преслав свидетелстват и за подем в архитектурата.<ref name=":0">Павлов, Пламен. "Векът на Самуил , глава "Години на мир и ратни беди 927-971 "., 2014 г., ИК "Изток - Зпад" стр. 55</ref> Съществена част от манастирския комплекс е изградена при цар Петър, когато мирното време предполага и по-големи възможности, както и използване на опита на ромейски архитекти. Развива се и жилищното строителство. Манастирският комплекс при Равна, Провадийско е преустроено изцяло<ref name=":0" /> Разкопки във Велики Преслав показват, че нарастват и възможностите на българската керамика.<ref name=":0" /> == Спорни моменти около смърта на Петър == Традиционно българската историография приема за истинно известнието на Лъв Дякон, че цар Петър получава аполектичен удар и умира на 30 януари 969 г..<ref name=":3" /><ref name=":8">https://www.pravoslavieto.com/life/01.30_sv_tsar_Petar.htm</ref><ref name=":7" />. В същото време има старобългарски паметници, в които е записано, че малко преди смъртта си царят абдикира и се замонашава <ref name=":8" /><ref name=":3" /> (по пример на своя дядо Борис). Ако това твърдение се приеме за истинно е спорно кой управлява България в края на 60 те години на X в. == Семейство == Петър I е женен за [[Мария Лакапина]] (прекръстена на Ирина), която е дъщеря на [[Христофор Лакапин]] от Византия и на [[Августа София]], и внучка на император [[Роман I Лакапин]]. От този брак той има: * [[Борис II]] (* 931, † 977), [[цар]] на България, управлявал от [[970]] до [[971]] г. Кръстен на дядо си [[Борис I|Борис-Михаил.]] * [[Роман (цар)|Роман]] (* ок. 930, † 997), цар на България от 977 до 997 г. (''[[де факто]]'' до 991 г.) Кръстен на дядо си [[Роман I Лакапин|Роман Лакапин]]. * Пленимир ? * две деца * две дъщери, годеници на малолетните византийски императори [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] и [[Константин VIII]] == Памет == През януари 2023 г. БНТ започва излъчване на сериала „[[Войната на буквите (сериал)|Войната на буквите]]“, който засяга възкачването на цар Петър и управлението му като български цар. == Литература == * Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл., „''Кой кой е в средновековна България (Второ издание)''“, Издателство „Петър Берон“, София 1999 г. ISBN 954-402-047-0. * Fine, Jr., John V.A. (1987). ''The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest.'' Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 978-0-472-10079-8. * Павлов, Пл. Забравени и неразбрани (Събития и личности от българското Средновековие). С., изд. „Сиела“, 2010. * {{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/1078891613|title=The Bulgarian State in 927 – 969 : the epoch of Tsar Peter I|publisher=|others=Leszka, Mirosław J., Marinow, Kiril|year=2018|isbn=8323345457|edition=First edition|location=[Łodź, Poland]|pages=|oclc=1078891613}} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://pstgu.ru/download/1286797721.nikilov.pdf Николов, А. Идея о благочестии и мудрости правителя в политической идеологии и публичной пропаганде болгарских государей в первое столетие после принятия христианства в Болгарии (864 – 971). – В: XVII Ежегодная богословская конференция Православного Свято-Тихоновского гуманитарного университета. Т. 1. Москва, 2007, 124 – 130] {{пост начало}} {{пост|[[Файл:Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG|център|40px|Печат на Първото българско царство]][[Български владетели|цар на България]]|[[927]]|[[969]]|[[Симеон I]]|[[Борис II]]}} {{пост край}} {{Български владетели}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|История на България|Биографии}} [[Категория:Християнски светци от X век]] [[Категория:Монарси на Първата българска държава]] [[Категория:Крумова династия]] [[Категория:Средновековни български светци]] [[Категория:Православни монарси]] o94vt0qvriteg26k24ya1i66zvu11nx 0 22899 12435220 12424168 2024-12-08T19:41:18Z 46.232.152.127 /* Произход. Византийски заложник */ 12435220 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Борис|Борис}} {{Личност|монарх | вложки = {{Личност/Монарх | период = 969 – 971 | коронация = 969 | предшественик = [[Петър I (България)|Петър I]] | наследник = [[Роман (цар)|Роман]] }} |деца=няколко дъщери}} '''Борѝс II''' е български [[цар]], управлявал [[Първа българска държава|България]] от [[969]] до [[971]] г. == Произход. Византийски заложник == Той е първороден син на цар [[Петър I (България)|Петър I]] и царица [[Ирина Лакапина]]. Заедно с брат си [[Роман (цар)|Роман]] през 966 г.<ref>Рънсиман, Стивън цит в ::История на средновековна България VII-XIV век, история на България в 3 тома. Т.1 Ив.Божилов, В.Гюзелев. Глава пета "България при цар Петър". Част 3. Съдбовни години (969-971) стр. 435</ref> е даден като заложник във [[Византия]], откъдето през 969 г., след смъртта на цар Петър, братята се завръщат в България. Междувременно Петър омбисля династичен брак на две български принцеси с двамата престолонаследници Василий II и Констатин. Той умир и династичният брак не се осъществява, но днете български аристократки пристигат в Константинопол през декември 969<ref>Острогорски. Историjа Византиjе, 279 (смъртта на Никифор II); L. Diaconus, p. 86.цит в ::История на средновековна България VII-XIV век, история на България в 3 тома. Т.1 Ив.Божилов, В.Гюзелев. Глава пета "България при цар Петър". Част 3. Съдбовни години (969-971) стр. 435</ref> Възможно е те да се заменили като заложници Борис и Роман. == Управление == [[Файл:63-manasses-chronicle.jpg|мини|ляво|Руското нашествие в България през 968 г.<ref name="manassesmin"/>]] Борис II става цар на българите в много сложна обстановка. От север [[Балкански походи на княз Светослав|нахлуват русите]]. Българи и руси се сблъскват при [[Преслав]]. Българите първоначално имат надмощие, но русите успяват да надвият. <ref>Scylitzes, p. 277.35-37; ПВЛ, I, с. 50.цит в ::История на средновековна България VII-XIV век, история на България в 3 тома. Т.1 Ив.Божилов, В.Гюзелев. Глава пета "България при цар Петър". Част 3. Съдбовни години (969-971) стр. 435</ref> Цар Борис и брат му Роман отново стават пленници - този път на Светослав. <ref>Scylitzes, p. 287.91-288.10. цит в ::История на средновековна България VII-XIV век, история на България в 3 тома. Т.1 Ив.Божилов, В.Гюзелев. Глава пета "България при цар Петър". Част 3. Съдбовни години (969-971) стр. 435</ref>Впоследствие княз [[Светослав I|Светослав]] превзема и [[Пловдив]]. Той нарежда да набият на кол 20 000 българи, жители на града и околностите. след което се отправя към [[Тракия|Югоизточна Тракия]].<ref name=":1">История на средновековна България VII-XIV век, история на България в 3 тома. Т.1 Ив.Божилов, В.Гюзелев. Глава пета "България при цар Петър". Част 3. Съдбовни години (969-971) стр. 426</ref> Междувременно, през [[969]] г., византийският император [[Никифор II Фока]] е убит и на престола се възкачва [[Йоан I Цимиски]]. Новият император прави опит да се помири с княза, но Светослав налага неизпълними ултиматуми (ромеите да откупят покорените български градове, а после да се изнесат от Европа в Азия.)<ref name=":1" /> При това положение преговорите се провалят. Борис, който формално все още управлява България (но допуска руски гарнизон в Преслав), изпраща на русите помощни войски срещу [[Византийска империя|Византия]]. Светослав получава подкрепления и от другите си съюзници ([[унгарци|маджари]] и [[печенеги]]) и навлиза в [[Източна Тракия]] с 38-хилядна армия. Тук той разорява над 80 селища<ref name=":0">Повесть временных лет. Ч. I. Текст и перевод. Подготовка текста Д. С. Лихачева. Перевод Д. С. Лихачева и Б. А. Романова. Москва-Ленинград, 1950I, с. 47 цит в: История на българския народ, т. 1 (VII-XIV в.) Божилов, Ив.; Гюзелев, В., пета глава, част 3/съдбовни години (969-971) https://chitanka.info/text/30003/20#ref_30003-20-43</ref> и се настанява в Переsслявец (Малки Преслав) и дори започва да събира дан от гърците<ref name=":0" />. Според Скилица войската му достига 330 000 души<ref name=":2">История на средновековна България VII-XIV век, история на България в 3 тома. Т.1 Ив.Божилов, В.Гюзелев. Глава пета "България при цар Петър". Част 3. Съдбовни години (969-971) стр 428</ref>, като в това число влизат съюзниците му - печенеги и маджари. (твърде вероятно е цифрата да е преувеличена, като се има предвид че през 968 Светослав се появява през Дръстър с 60 000 руси, като в това число не влизат съюзниците му. <ref>Българските ханове и царе. Йордан Андреев, Андрей Пантев, издателство Абагар, Велико Търново. Второ издание 2024 г. 104 стр.</ref>). Той дава сражение на Цимисхий, което завършва без явен победител. Скоро след това Светослав нарежда да убият 300 българи и да оковат още 20 000 българи.<ref name=":2" /> Той счита че българите са в съглашателство с ромеите и допуска, че кроят бунт. Междувременно той получава укорително писмо<ref name=":0" />, че докато граби чужди земи печенегите нахлуват в собствените територии и това го принуждава да се оттегли.<ref name=":0" /> През лятото на 970 г. при крепостта Аркадиопол (дн. [[Люлебургас]] при [[Одрин]]) войските му са разбити от византийския пълководец [[Варда Склир]]. Така Светослав е принуден да се оттегли обратно на север от [[Стара планина]]. [[Файл:The Chronicle of Ioannis Skylitzis Preslav Attacked.jpg|мини|Превземането на Преслав от византийците (миниатюра от хрониката на [[Скилица]])|299x299пкс]]През пролетта на 971 г. [[василевс]]ът се насочва към Преслав. След тежка битка с руско-българската войска императорът превзема българската столица (5 април 971 г.). Той първоначално признава Борис за господар на българите и заявява, че целта му е само да освободи българските земи от русите. След това се насочва към [[Дръстър]], където се помещават последните части от войските на [[Киевска Рус]]. След като обсадата се затяга, Светослав се съгласява да се оттегли и да изостави балканските си завоевания. След това Йоан Цимисхий нарежда да се ограбят Борисовите съкровища. Стената на Велики Преслав е поправена, а градът е наречен Йоанопол в чест на новия владетел. Императорът отвежда Борис и Роман отново в [[Константинопол]],<ref name=":1" /> където на площада пред всички нарежда на Борис да свали символите на властта<ref>L. Diaconus. p. 158-159; Scylitzes. p. 310.54-73. ↑</ref>. Борис получава титлата магистър, давана на висшите сановници във Византийската империя. След този акт Йоан Цимисхий счита българската територия за свое владение. Освен [[Северна България]] и [[Тракия]], под византийска власт са поставени и някои югозападни части от българската държава, намиращи се до [[Беломорието]]. Западните и югозападните български територии остават свободни. След пленяването на Борис II те преминават под управлението на синовете на [[комит]] [[Никола (комит)|Никола]] – [[Давид (комитопул)|Давид]], [[Мойсей (комитопул)|Мойсей]], [[Арон (комитопул)|Арон]] и [[Самуил]]. [[Файл:62-manasses-chronicle.jpg|мини|300п|Смъртта на цар Петър и завръщане на синовете му от Константинопол<ref name="manassesmin">Миниатюра от [[Манасиева летопис|Манасиевата летопис]]</ref>]] == Следващи години == През 977 г.<ref>[[Никола Благоев|Благоев]], Н., „''Критический поглѣдъ върху известията на Иоанъ Скилица за произхода на Царь-Самуиловата държава''“, с. 30 – 31, в: сп. Македонски преглед, Год. II (1926), кн. 4</ref> Борис II и Роман бягат от Константинопол, но на границата Борис, облечен във византийски дрехи, е убит по погрешка от българската гранична стража. == Брак и потомство == До нас не е достигнало името на съпругата на цар Борис II. Известно е, че той не е имал мъжки наследник, а няколко дъщери. Френският историк и генеалог [[Кристиан Сетипани]] допуска, че е възможно [[Мария (съпруга на Иван Владислав)|Мария]], съпругата на цар [[Йоан Владислав]], също да е дъщеря на цар Борис II.<ref>[Settipani, Christian, Continuité des élites à Byzance durant les siècles obscurs. Les princes caucasiens et l'Empire du VIe au IXe siècle, Paris: De Boccard, 2006, pp.282 – 283]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commonscat|Boris II of Bulgaria}} * [[Пламен Павлов|Павлов П.]]: ''[http://e-vestnik.bg/9980/boris-ii-i-voynata-s-rusiya-prez-h-vek/ Борис ІІ и войната с Киевска Русия]'' {{пост начало}} {{пост|[[Файл:Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG|център|40px|Печат на Първото българско царство]][[Български владетели|цар на България]]|[[969]]|[[971]]|[[Петър I (България)|Петър I]]|[[Роман (цар)|Роман]]}} {{пост край}} {{Български владетели}}{{Портал|Биографии|История на България}} [[Категория:Монарси на Първата българска държава]] [[Категория:Крумова династия]] [[Категория:Православни монарси]] mt3e2dc3n1nrcq19x1s0dk2lvdtl38v 12435239 12435220 2024-12-08T20:09:56Z 46.232.152.127 разширена е статията и е допълнена с източници 12435239 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Борис|Борис}} {{Личност|монарх | вложки = {{Личност/Монарх | период = 969 – 971 | коронация = 969 | предшественик = [[Петър I (България)|Петър I]] | наследник = [[Роман (цар)|Роман]] }} |деца=няколко дъщери}} '''Борѝс II''' е български [[цар]], управлявал [[Първа българска държава|България]] от [[969]] до [[971]] г. == Произход. Византийски заложник == Той е първороден син на цар [[Петър I (България)|Петър I]] и царица [[Ирина Лакапина]]. Заедно с брат си [[Роман (цар)|Роман]] през 966 г.<ref>Рънсиман, Стивън цит в ::История на средновековна България VII-XIV век, история на България в 3 тома. Т.1 Ив.Божилов, В.Гюзелев. Глава пета "България при цар Петър". Част 3. Съдбовни години (969-971) стр. 435</ref> е даден като заложник във [[Византия]], откъдето през 969 г., след смъртта на цар Петър, братята се завръщат в България. Междувременно Петър омбисля династичен брак на две български принцеси с двамата престолонаследници Василий II и Констатин. Той умир и династичният брак не се осъществява, но днете български аристократки пристигат в Константинопол през декември 969<ref>Острогорски. Историjа Византиjе, 279 (смъртта на Никифор II); L. Diaconus, p. 86.цит в ::История на средновековна България VII-XIV век, история на България в 3 тома. Т.1 Ив.Божилов, В.Гюзелев. Глава пета "България при цар Петър". Част 3. Съдбовни години (969-971) стр. 435</ref> Възможно е те да се заменили като заложници Борис и Роман, които се завръщат в България веднага след смъртта на Петър (30 януари 969) == Управление == [[Файл:63-manasses-chronicle.jpg|мини|ляво|Руското нашествие в България през 968 г.<ref name="manassesmin"/>]] Борис II става цар на българите в много сложна обстановка. От север [[Балкански походи на княз Светослав|нахлуват русите]]. Българи и руси се сблъскват при [[Преслав]]. Българите първоначално имат надмощие, но русите успяват да надвият. <ref>Scylitzes, p. 277.35-37; ПВЛ, I, с. 50.цит в ::История на средновековна България VII-XIV век, история на България в 3 тома. Т.1 Ив.Божилов, В.Гюзелев. Глава пета "България при цар Петър". Част 3. Съдбовни години (969-971) стр. 435</ref> Цар Борис и брат му Роман отново стават пленници - този път на Светослав. <ref>Scylitzes, p. 287.91-288.10. цит в ::История на средновековна България VII-XIV век, история на България в 3 тома. Т.1 Ив.Божилов, В.Гюзелев. Глава пета "България при цар Петър". Част 3. Съдбовни години (969-971) стр. 435</ref>Впоследствие княз [[Светослав I|Светослав]] превзема и [[Пловдив]]. Той нарежда да набият на кол 20 000 българи, жители на града и околностите. след което се отправя към [[Тракия|Югоизточна Тракия]].<ref name=":1">История на средновековна България VII-XIV век, история на България в 3 тома. Т.1 Ив.Божилов, В.Гюзелев. Глава пета "България при цар Петър". Част 3. Съдбовни години (969-971) стр. 426</ref> Междувременно, през [[969]] г., византийският император [[Никифор II Фока]] е убит и на престола се възкачва [[Йоан I Цимиски]]. Новият император прави опит да се помири с княза, но Светослав налага неизпълними ултиматуми (ромеите да откупят покорените български градове, а после да се изнесат от Европа в Азия.)<ref name=":1" /> При това положение преговорите се провалят. Борис, който формално все още управлява България (но допуска руски гарнизон в Преслав), изпраща на русите помощни войски срещу [[Византийска империя|Византия]]. Светослав получава подкрепления и от другите си съюзници ([[унгарци|маджари]] и [[печенеги]]) и навлиза в [[Източна Тракия]] с 38-хилядна армия. ((Според Скилица войската му достига 330 000 души<ref name=":2">История на средновековна България VII-XIV век, история на България в 3 тома. Т.1 Ив.Божилов, В.Гюзелев. Глава пета "България при цар Петър". Част 3. Съдбовни години (969-971) стр 428</ref>, като в това число влизат съюзниците му - печенеги и маджари. (твърде вероятно е цифрата да е преувеличена, като се има предвид че през 968 Светослав се появява през Дръстър с 60 000 руси, като в това число не влизат съюзниците му. <ref>Българските ханове и царе. Йордан Андреев, Андрей Пантев, издателство Абагар, Велико Търново. Второ издание 2024 г. 104 стр.</ref>). През лятото на 970 г. при крепостта Аркадиопол (дн. [[Люлебургас]] при [[Одрин]]) войските му са разбити от византийския пълководец [[Варда Склир]].. Така Светослав е принуден да се оттегли обратно на север от [[Стара планина]] [[Файл:The Chronicle of Ioannis Skylitzis Preslav Attacked.jpg|мини|Превземането на Преслав от византийците (миниатюра от хрониката на [[Скилица]])|299x299пкс]]През пролетта на 971 г. [[василевс]]ът се насочва към Преслав. След тежка битка с руско-българската войска императорът превзема българската столица (5 април 971 г.). Той първоначално признава Борис за господар на българите и заявява, че целта му е само да освободи българските земи от русите. След това се насочва към [[Дръстър]], където се помещават последните части от войските на [[Киевска Рус]]. Светослав дава сражение на Цимисхий, което завършва без явен победител. Скоро след това Светослав нарежда да убият 300 българи и да оковат още 20 000 българи.<ref name=":2" /> Той счита че българите са в съглашателство с ромеите и допуска, че кроят бунт.Междувременно византийската флота дебаркира пред Дръстър. След като обсадата се затяга, Светослав се съгласява да се оттегли и да изостави балканските си завоевания. След това Йоан Цимисхий нарежда да се ограбят Борисовите съкровища. Стената на Велики Преслав е поправена, а градът е наречен Йоанопол в чест на новия владетел. Императорът отвежда Борис и Роман отново в [[Константинопол]],<ref name=":1" /> където на площада пред всички нарежда на Борис да свали символите на властта<ref>L. Diaconus. p. 158-159; Scylitzes. p. 310.54-73. ↑</ref>. Борис получава титлата магистър, давана на висшите сановници във Византийската империя. След този акт Йоан Цимисхий счита българската територия за свое владение. Освен [[Северна България]] и [[Тракия]], под византийска власт са поставени и някои югозападни части от българската държава, намиращи се до [[Беломорието]]. Западните и югозападните български територии остават свободни. След пленяването на Борис II те преминават под управлението на синовете на [[комит]] [[Никола (комит)|Никола]] – [[Давид (комитопул)|Давид]], [[Мойсей (комитопул)|Мойсей]], [[Арон (комитопул)|Арон]] и [[Самуил]]. [[Файл:62-manasses-chronicle.jpg|мини|300п|Смъртта на цар Петър и завръщане на синовете му от Константинопол<ref name="manassesmin">Миниатюра от [[Манасиева летопис|Манасиевата летопис]]</ref>]] == Следващи години == През 977 г.<ref>[[Никола Благоев|Благоев]], Н., „''Критический поглѣдъ върху известията на Иоанъ Скилица за произхода на Царь-Самуиловата държава''“, с. 30 – 31, в: сп. Македонски преглед, Год. II (1926), кн. 4</ref> Борис II и Роман бягат от Константинопол, но на границата Борис, облечен във византийски дрехи, е убит по погрешка от българската гранична стража. == Брак и потомство == До нас не е достигнало името на съпругата на цар Борис II. Известно е, че той не е имал мъжки наследник, а няколко дъщери. Френският историк и генеалог [[Кристиан Сетипани]] допуска, че е възможно [[Мария (съпруга на Иван Владислав)|Мария]], съпругата на цар [[Йоан Владислав]], също да е дъщеря на цар Борис II.<ref>[Settipani, Christian, Continuité des élites à Byzance durant les siècles obscurs. Les princes caucasiens et l'Empire du VIe au IXe siècle, Paris: De Boccard, 2006, pp.282 – 283]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commonscat|Boris II of Bulgaria}} * [[Пламен Павлов|Павлов П.]]: ''[http://e-vestnik.bg/9980/boris-ii-i-voynata-s-rusiya-prez-h-vek/ Борис ІІ и войната с Киевска Русия]'' {{пост начало}} {{пост|[[Файл:Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG|център|40px|Печат на Първото българско царство]][[Български владетели|цар на България]]|[[969]]|[[971]]|[[Петър I (България)|Петър I]]|[[Роман (цар)|Роман]]}} {{пост край}} {{Български владетели}}{{Портал|Биографии|История на България}} [[Категория:Монарси на Първата българска държава]] [[Категория:Крумова династия]] [[Категория:Православни монарси]] 9c005c8vs3ofg1mc222u4sxudvfkj7p 12435244 12435239 2024-12-08T20:12:09Z 46.232.152.127 /* Произход. Византийски заложник */ поправени правописни грешки 12435244 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Борис|Борис}} {{Личност|монарх | вложки = {{Личност/Монарх | период = 969 – 971 | коронация = 969 | предшественик = [[Петър I (България)|Петър I]] | наследник = [[Роман (цар)|Роман]] }} |деца=няколко дъщери}} '''Борѝс II''' е български [[цар]], управлявал [[Първа българска държава|България]] от [[969]] до [[971]] г. == Произход. Византийски заложник == Той е първороден син на цар [[Петър I (България)|Петър I]] и царица [[Ирина Лакапина]]. Заедно с брат си [[Роман (цар)|Роман]] през 966 г.<ref>Рънсиман, Стивън цит в ::История на средновековна България VII-XIV век, история на България в 3 тома. Т.1 Ив.Божилов, В.Гюзелев. Глава пета "България при цар Петър". Част 3. Съдбовни години (969-971) стр. 435</ref> е даден като заложник във [[Византия]], откъдето през 969 г., след смъртта на цар Петър, братята се завръщат в България. Междувременно Петър обмисля династичен брак на две български принцеси с престолонаследниците Василий II и Констатин VII. Той умира и династичният брак не се осъществява, но двете български аристократки пристигат в Константинопол през декември 969<ref>Острогорски. Историjа Византиjе, 279 (смъртта на Никифор II); L. Diaconus, p. 86.цит в ::История на средновековна България VII-XIV век, история на България в 3 тома. Т.1 Ив.Божилов, В.Гюзелев. Глава пета "България при цар Петър". Част 3. Съдбовни години (969-971) стр. 435</ref> Възможно е те да се заменили като заложници Борис и Роман, които се завръщат в България веднага след смъртта на Петър (30 януари 969). == Управление == [[Файл:63-manasses-chronicle.jpg|мини|ляво|Руското нашествие в България през 968 г.<ref name="manassesmin"/>]] Борис II става цар на българите в много сложна обстановка. От север [[Балкански походи на княз Светослав|нахлуват русите]]. Българи и руси се сблъскват при [[Преслав]]. Българите първоначално имат надмощие, но русите успяват да надвият. <ref>Scylitzes, p. 277.35-37; ПВЛ, I, с. 50.цит в ::История на средновековна България VII-XIV век, история на България в 3 тома. Т.1 Ив.Божилов, В.Гюзелев. Глава пета "България при цар Петър". Част 3. Съдбовни години (969-971) стр. 435</ref> Цар Борис и брат му Роман отново стават пленници - този път на Светослав. <ref>Scylitzes, p. 287.91-288.10. цит в ::История на средновековна България VII-XIV век, история на България в 3 тома. Т.1 Ив.Божилов, В.Гюзелев. Глава пета "България при цар Петър". Част 3. Съдбовни години (969-971) стр. 435</ref>Впоследствие княз [[Светослав I|Светослав]] превзема и [[Пловдив]]. Той нарежда да набият на кол 20 000 българи, жители на града и околностите. след което се отправя към [[Тракия|Югоизточна Тракия]].<ref name=":1">История на средновековна България VII-XIV век, история на България в 3 тома. Т.1 Ив.Божилов, В.Гюзелев. Глава пета "България при цар Петър". Част 3. Съдбовни години (969-971) стр. 426</ref> Междувременно, през [[969]] г., византийският император [[Никифор II Фока]] е убит и на престола се възкачва [[Йоан I Цимиски]]. Новият император прави опит да се помири с княза, но Светослав налага неизпълними ултиматуми (ромеите да откупят покорените български градове, а после да се изнесат от Европа в Азия.)<ref name=":1" /> При това положение преговорите се провалят. Борис, който формално все още управлява България (но допуска руски гарнизон в Преслав), изпраща на русите помощни войски срещу [[Византийска империя|Византия]]. Светослав получава подкрепления и от другите си съюзници ([[унгарци|маджари]] и [[печенеги]]) и навлиза в [[Източна Тракия]] с 38-хилядна армия. ((Според Скилица войската му достига 330 000 души<ref name=":2">История на средновековна България VII-XIV век, история на България в 3 тома. Т.1 Ив.Божилов, В.Гюзелев. Глава пета "България при цар Петър". Част 3. Съдбовни години (969-971) стр 428</ref>, като в това число влизат съюзниците му - печенеги и маджари. (твърде вероятно е цифрата да е преувеличена, като се има предвид че през 968 Светослав се появява през Дръстър с 60 000 руси, като в това число не влизат съюзниците му. <ref>Българските ханове и царе. Йордан Андреев, Андрей Пантев, издателство Абагар, Велико Търново. Второ издание 2024 г. 104 стр.</ref>). През лятото на 970 г. при крепостта Аркадиопол (дн. [[Люлебургас]] при [[Одрин]]) войските му са разбити от византийския пълководец [[Варда Склир]].. Така Светослав е принуден да се оттегли обратно на север от [[Стара планина]] [[Файл:The Chronicle of Ioannis Skylitzis Preslav Attacked.jpg|мини|Превземането на Преслав от византийците (миниатюра от хрониката на [[Скилица]])|299x299пкс]]През пролетта на 971 г. [[василевс]]ът се насочва към Преслав. След тежка битка с руско-българската войска императорът превзема българската столица (5 април 971 г.). Той първоначално признава Борис за господар на българите и заявява, че целта му е само да освободи българските земи от русите. След това се насочва към [[Дръстър]], където се помещават последните части от войските на [[Киевска Рус]]. Светослав дава сражение на Цимисхий, което завършва без явен победител. Скоро след това Светослав нарежда да убият 300 българи и да оковат още 20 000 българи.<ref name=":2" /> Той счита че българите са в съглашателство с ромеите и допуска, че кроят бунт.Междувременно византийската флота дебаркира пред Дръстър. След като обсадата се затяга, Светослав се съгласява да се оттегли и да изостави балканските си завоевания. След това Йоан Цимисхий нарежда да се ограбят Борисовите съкровища. Стената на Велики Преслав е поправена, а градът е наречен Йоанопол в чест на новия владетел. Императорът отвежда Борис и Роман отново в [[Константинопол]],<ref name=":1" /> където на площада пред всички нарежда на Борис да свали символите на властта<ref>L. Diaconus. p. 158-159; Scylitzes. p. 310.54-73. ↑</ref>. Борис получава титлата магистър, давана на висшите сановници във Византийската империя. След този акт Йоан Цимисхий счита българската територия за свое владение. Освен [[Северна България]] и [[Тракия]], под византийска власт са поставени и някои югозападни части от българската държава, намиращи се до [[Беломорието]]. Западните и югозападните български територии остават свободни. След пленяването на Борис II те преминават под управлението на синовете на [[комит]] [[Никола (комит)|Никола]] – [[Давид (комитопул)|Давид]], [[Мойсей (комитопул)|Мойсей]], [[Арон (комитопул)|Арон]] и [[Самуил]]. [[Файл:62-manasses-chronicle.jpg|мини|300п|Смъртта на цар Петър и завръщане на синовете му от Константинопол<ref name="manassesmin">Миниатюра от [[Манасиева летопис|Манасиевата летопис]]</ref>]] == Следващи години == През 977 г.<ref>[[Никола Благоев|Благоев]], Н., „''Критический поглѣдъ върху известията на Иоанъ Скилица за произхода на Царь-Самуиловата държава''“, с. 30 – 31, в: сп. Македонски преглед, Год. II (1926), кн. 4</ref> Борис II и Роман бягат от Константинопол, но на границата Борис, облечен във византийски дрехи, е убит по погрешка от българската гранична стража. == Брак и потомство == До нас не е достигнало името на съпругата на цар Борис II. Известно е, че той не е имал мъжки наследник, а няколко дъщери. Френският историк и генеалог [[Кристиан Сетипани]] допуска, че е възможно [[Мария (съпруга на Иван Владислав)|Мария]], съпругата на цар [[Йоан Владислав]], също да е дъщеря на цар Борис II.<ref>[Settipani, Christian, Continuité des élites à Byzance durant les siècles obscurs. Les princes caucasiens et l'Empire du VIe au IXe siècle, Paris: De Boccard, 2006, pp.282 – 283]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commonscat|Boris II of Bulgaria}} * [[Пламен Павлов|Павлов П.]]: ''[http://e-vestnik.bg/9980/boris-ii-i-voynata-s-rusiya-prez-h-vek/ Борис ІІ и войната с Киевска Русия]'' {{пост начало}} {{пост|[[Файл:Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG|център|40px|Печат на Първото българско царство]][[Български владетели|цар на България]]|[[969]]|[[971]]|[[Петър I (България)|Петър I]]|[[Роман (цар)|Роман]]}} {{пост край}} {{Български владетели}}{{Портал|Биографии|История на България}} [[Категория:Монарси на Първата българска държава]] [[Категория:Крумова династия]] [[Категория:Православни монарси]] h3fh3i87apymn27rh07yid49uaak8lu 12435296 12435244 2024-12-08T21:00:36Z Кочев 10302 /* Произход. Византийски заложник */ 12435296 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Борис|Борис}} {{Личност|монарх | вложки = {{Личност/Монарх | период = 969 – 971 | коронация = 969 | предшественик = [[Петър I (България)|Петър I]] | наследник = [[Роман (цар)|Роман]] }} |деца=няколко дъщери}} '''Борѝс II''' е български [[цар]], управлявал [[Първа българска държава|България]] от [[969]] до [[971]] г. == Произход. Византийски заложник == Той е първороден син на цар [[Петър I (България)|Петър I]] и царица [[Ирина Лакапина]]. Заедно с брат си [[Роман (цар)|Роман]] през 966 г.<ref>Рънсиман, Стивън цит в ::История на средновековна България VII-XIV век, история на България в 3 тома. Т.1 Ив.Божилов, В.Гюзелев. Глава пета "България при цар Петър". Част 3. Съдбовни години (969-971) стр. 435</ref> е даден като заложник във [[Византия]], откъдето през 969 г., след смъртта на цар [[Петър I (България)|Петър]], братята се завръщат в България. Междувременно Петър обмисля династичен брак на две български принцеси с престолонаследниците Василий II и Констатин VII. Той умира и династичният брак не се осъществява, но двете български аристократки пристигат в Константинопол през декември 969<ref>Острогорски. Историjа Византиjе, 279 (смъртта на Никифор II); L. Diaconus, p. 86.цит в ::История на средновековна България VII-XIV век, история на България в 3 тома. Т.1 Ив.Божилов, В.Гюзелев. Глава пета "България при цар Петър". Част 3. Съдбовни години (969-971) стр. 435</ref> Възможно е те да се заменили като заложници Борис и Роман, които се завръщат в България веднага след смъртта на Петър (30 януари 969). == Управление == [[Файл:63-manasses-chronicle.jpg|мини|ляво|Руското нашествие в България през 968 г.<ref name="manassesmin"/>]] Борис II става цар на българите в много сложна обстановка. От север [[Балкански походи на княз Светослав|нахлуват русите]]. Българи и руси се сблъскват при [[Преслав]]. Българите първоначално имат надмощие, но русите успяват да надвият. <ref>Scylitzes, p. 277.35-37; ПВЛ, I, с. 50.цит в ::История на средновековна България VII-XIV век, история на България в 3 тома. Т.1 Ив.Божилов, В.Гюзелев. Глава пета "България при цар Петър". Част 3. Съдбовни години (969-971) стр. 435</ref> Цар Борис и брат му Роман отново стават пленници - този път на Светослав. <ref>Scylitzes, p. 287.91-288.10. цит в ::История на средновековна България VII-XIV век, история на България в 3 тома. Т.1 Ив.Божилов, В.Гюзелев. Глава пета "България при цар Петър". Част 3. Съдбовни години (969-971) стр. 435</ref>Впоследствие княз [[Светослав I|Светослав]] превзема и [[Пловдив]]. Той нарежда да набият на кол 20 000 българи, жители на града и околностите. след което се отправя към [[Тракия|Югоизточна Тракия]].<ref name=":1">История на средновековна България VII-XIV век, история на България в 3 тома. Т.1 Ив.Божилов, В.Гюзелев. Глава пета "България при цар Петър". Част 3. Съдбовни години (969-971) стр. 426</ref> Междувременно, през [[969]] г., византийският император [[Никифор II Фока]] е убит и на престола се възкачва [[Йоан I Цимиски]]. Новият император прави опит да се помири с княза, но Светослав налага неизпълними ултиматуми (ромеите да откупят покорените български градове, а после да се изнесат от Европа в Азия.)<ref name=":1" /> При това положение преговорите се провалят. Борис, който формално все още управлява България (но допуска руски гарнизон в Преслав), изпраща на русите помощни войски срещу [[Византийска империя|Византия]]. Светослав получава подкрепления и от другите си съюзници ([[унгарци|маджари]] и [[печенеги]]) и навлиза в [[Източна Тракия]] с 38-хилядна армия. ((Според Скилица войската му достига 330 000 души<ref name=":2">История на средновековна България VII-XIV век, история на България в 3 тома. Т.1 Ив.Божилов, В.Гюзелев. Глава пета "България при цар Петър". Част 3. Съдбовни години (969-971) стр 428</ref>, като в това число влизат съюзниците му - печенеги и маджари. (твърде вероятно е цифрата да е преувеличена, като се има предвид че през 968 Светослав се появява през Дръстър с 60 000 руси, като в това число не влизат съюзниците му. <ref>Българските ханове и царе. Йордан Андреев, Андрей Пантев, издателство Абагар, Велико Търново. Второ издание 2024 г. 104 стр.</ref>). През лятото на 970 г. при крепостта Аркадиопол (дн. [[Люлебургас]] при [[Одрин]]) войските му са разбити от византийския пълководец [[Варда Склир]].. Така Светослав е принуден да се оттегли обратно на север от [[Стара планина]] [[Файл:The Chronicle of Ioannis Skylitzis Preslav Attacked.jpg|мини|Превземането на Преслав от византийците (миниатюра от хрониката на [[Скилица]])|299x299пкс]]През пролетта на 971 г. [[василевс]]ът се насочва към Преслав. След тежка битка с руско-българската войска императорът превзема българската столица (5 април 971 г.). Той първоначално признава Борис за господар на българите и заявява, че целта му е само да освободи българските земи от русите. След това се насочва към [[Дръстър]], където се помещават последните части от войските на [[Киевска Рус]]. Светослав дава сражение на Цимисхий, което завършва без явен победител. Скоро след това Светослав нарежда да убият 300 българи и да оковат още 20 000 българи.<ref name=":2" /> Той счита че българите са в съглашателство с ромеите и допуска, че кроят бунт.Междувременно византийската флота дебаркира пред Дръстър. След като обсадата се затяга, Светослав се съгласява да се оттегли и да изостави балканските си завоевания. След това Йоан Цимисхий нарежда да се ограбят Борисовите съкровища. Стената на Велики Преслав е поправена, а градът е наречен Йоанопол в чест на новия владетел. Императорът отвежда Борис и Роман отново в [[Константинопол]],<ref name=":1" /> където на площада пред всички нарежда на Борис да свали символите на властта<ref>L. Diaconus. p. 158-159; Scylitzes. p. 310.54-73. ↑</ref>. Борис получава титлата магистър, давана на висшите сановници във Византийската империя. След този акт Йоан Цимисхий счита българската територия за свое владение. Освен [[Северна България]] и [[Тракия]], под византийска власт са поставени и някои югозападни части от българската държава, намиращи се до [[Беломорието]]. Западните и югозападните български територии остават свободни. След пленяването на Борис II те преминават под управлението на синовете на [[комит]] [[Никола (комит)|Никола]] – [[Давид (комитопул)|Давид]], [[Мойсей (комитопул)|Мойсей]], [[Арон (комитопул)|Арон]] и [[Самуил]]. [[Файл:62-manasses-chronicle.jpg|мини|300п|Смъртта на цар Петър и завръщане на синовете му от Константинопол<ref name="manassesmin">Миниатюра от [[Манасиева летопис|Манасиевата летопис]]</ref>]] == Следващи години == През 977 г.<ref>[[Никола Благоев|Благоев]], Н., „''Критический поглѣдъ върху известията на Иоанъ Скилица за произхода на Царь-Самуиловата държава''“, с. 30 – 31, в: сп. Македонски преглед, Год. II (1926), кн. 4</ref> Борис II и Роман бягат от Константинопол, но на границата Борис, облечен във византийски дрехи, е убит по погрешка от българската гранична стража. == Брак и потомство == До нас не е достигнало името на съпругата на цар Борис II. Известно е, че той не е имал мъжки наследник, а няколко дъщери. Френският историк и генеалог [[Кристиан Сетипани]] допуска, че е възможно [[Мария (съпруга на Иван Владислав)|Мария]], съпругата на цар [[Йоан Владислав]], също да е дъщеря на цар Борис II.<ref>[Settipani, Christian, Continuité des élites à Byzance durant les siècles obscurs. Les princes caucasiens et l'Empire du VIe au IXe siècle, Paris: De Boccard, 2006, pp.282 – 283]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commonscat|Boris II of Bulgaria}} * [[Пламен Павлов|Павлов П.]]: ''[http://e-vestnik.bg/9980/boris-ii-i-voynata-s-rusiya-prez-h-vek/ Борис ІІ и войната с Киевска Русия]'' {{пост начало}} {{пост|[[Файл:Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG|център|40px|Печат на Първото българско царство]][[Български владетели|цар на България]]|[[969]]|[[971]]|[[Петър I (България)|Петър I]]|[[Роман (цар)|Роман]]}} {{пост край}} {{Български владетели}}{{Портал|Биографии|История на България}} [[Категория:Монарси на Първата българска държава]] [[Категория:Крумова династия]] [[Категория:Православни монарси]] mvgx3cgjkaois1te0fiu0p17jp8qksf 0 23535 12435325 12280762 2024-12-08T21:55:59Z InternetArchiveBot 282151 Add 1 book for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435325 wikitext text/x-wiki [[Файл:Messagebox info.svg|мини|150px|„i“ е международен символ за Информация]] '''Информацията''' (от {{lang|la|informatio}} – разяснение, изложение, осведоменост) е понятие, свързано с обективното свойство на материалните обекти и явления (процеси) да пораждат многообразие от състояния, които могат да се предават на други обекти чрез взаимодействия и да се запечатват в тяхната структура. <ref>{{икона|ru}} В.М. Глушков, Н.М. Амосов и др. „Энциклопедия кибернетики“. Киев. 1975 г.</ref>. Информацията представлява налично, използваемо [[знание]], но не съществува единна дефиниция, а има сравнително широк кръг от значения в различните области на знанието.<ref>{{cite web | publisher = Oxford University Press | year = 2010 | url = http://ukcatalogue.oup.com/product/9780199551378.do?keyword=floridi&sortby=bestMatches | title = Information: A Very Short Introduction. Luciano Floridi | accessdate = 16 септември 2010 | ref = harv}}</ref>. Информацията е едно от общите понятия, свързани с [[материя (философия)|материята]] като философско понятие. Информацията съществува във всеки материален обект като многообразие на неговите състояния и може да се създава, унищожава, предава, приема, съхранява и обработва. Съществуването на информацията като обективно свойство на материята произтича от нейните фундаментални свойства – структурност, непрекъснато изменение (движение) и взаимодействие между материалните обекти. В по-тесния технически смисъл информацията е подредена [[редица]] от [[символ]]и – [[данни]]. Те са обект на изследване от [[информатика]]та. [[Информационни технологии|Информационните технологии]] са дял на [[техника]]та, чиято основна задача е автоматизиране и систематизиране на работата с информация с помощта на изчислителна техника ([[компютър|компютри]]). Терминът „информация“ е тясно свързан с понятия като [[комуникация]], [[система за управление]], [[образование]], [[Езиково значение|значение]], [[Стимул (физиология)|стимул]], [[възприятие]]. == Класификация == Информацията може да се класифицира по различни критерии. * '''Начин на получаване''' ** Отразена – информация, която хората възприемат чрез [[Сетиво|сетивата]] си, обработват я в [[съзнание]]то си, като използват собствените си [[ум]]ствени възможности. Тя е субективна и не може да е достъпна непосредствено за други лица. ** Материализирана – информация, представена върху материални (физически) носители. Може да се използва от всеки [[индивид]]. Тя е предмет на [[информатика]]та. В зависимост от материалната форма на носителя, информацията бива два основни вида: *** [[Аналогов сигнал|Аналогова]] (непрекъснат поток от данни) – изменя се непрекъснато с времето и приема непрекъснати стойности (континуум от значения). *** [[Дискретен сигнал|Дискретна]] (цифрова). Дискретната информация се изменя в някои моменти от време и приема дискретни стойности (множество от значения). С вида на информацията е свързан изборът на начин за представянето ѝ ([[код]]иране). Сама по себе си информацията не е материална, а като свойство на материята съществува на материални носители във вид на кодове. ; Вид възприятие * Визуална – възприема се с органите на [[зрение]]то. * Слухова – възприема се с органите на [[слух]]а. * Тактилна – възприема се с тактилни рецептори. * Обонятелна – възприема се с [[рецептор]]и за [[обоняние]]. * Вкусова – възприема се с рецептори за [[вкус]]. ; Форма на представяне * Текстова – предава се във вид на символи, предназначени да предават [[език (лингвистика)|езика]]. * Числова – във вид на [[цифри]] и знаци за [[математически действия]]. * Графична – във вид на изображения, предмети, [[графика|графики]]. * [[Звук]]ова – устна или във вид на запис, предназначени да предават езика. ; Предназначение * Масова – съдържа тривиални сведения и оперира с набор от понятия, разбираеми за по-голямата част от [[социум]]а. * Специална – съдържа специфичен набор от понятия и предава сведения, които може и да не са разбираеми за по-голямата част от социума, но са необходими и понятни в рамките на тясна социална група, където дадената информация се използва. * Лична – набор от сведения от личен характер. == Кодиране на информацията == [[Файл:WikipediaBinary.svg|мини|200px|[[ASCII]] кодове, представящи думата „Wikipedia“ в [[двоична бройна система|двоичната бройна система]], която се използва най-често за кодиране на информацията в компютрите]] Кодирането представлява система на подреждане на дадени знаци или други средства за действия с информацията. Например различните азбуки, състоящи се от букви, образуват думи (код от букви), а те изречения, които представляват съобщения. Друг пример е музиката, която се записва с ноти. При изчислителните машини, апарати и средства се използва най-често система за кодиране, съответна на бройна система. В зависимост от бройната система тя може да е: Единична – код от 1 (безсмислена за кодиране, защото не е възможно да се предаде съобщение с код от единствен символ!); [[двоична бройна система|Двоична]] – 0 и 1 (информация 1 бит на символ – Да /Не, има сигнал/няма сигнал, присъща на всички съвременни дигитални устройства); Троична – 0, 1, 2 (пример е [[Морзова азбука|Морзовата азбука]] – тире, точка, интервал); [[шестнадесетична бройна система|Шестнадесетична]] ... N бройна система – 0, 1, 2,..., (N-1). == Съхраняване и обработване на информацията == Представлява кодиране на информацията като [[данни]] и съответно промяната ѝ чрез аритметично или друго подобно действие като: съкращаване, разширяване, събиране, изваждане, прибавяне, умножаване или друг възможен процес на обработване. Компютрите използват за тази цел предимно [[Двоична бройна система|двоичната бройна система]], която представлява двоичен код (бинарен) от 1 и 0 (заемат определено място и позиция при кодирането), който се нарича [[Бит (информатика)|бит]] и е най-малката единица информация: 1 бит кодира две стойности 1 или 0 („да“ или „не“). 2 бита кодира четири стойности 00, 01, 10, 11. 3 бита кодира осем стойности 000, 001, 010, 011, 100, 101, 110, 111. ... x бита кодира 2^x различни стойности. Превръщането или записването на дадена информация в цифров вид с числа, се разлага на двоичен код, като нечетните числа се делят на 2 и остатъците 1 или 0 се записват като част от кода. Пример: Жълт цвят = 14 14:2=7+0 – > 0 7:2=3+1 – > 1 3:2=1+1 – > 1 1=1 => бинарен код от 1110 За да се подобри процеса на работа с битовете е въведена нова единица – [[байт]] като: 1 байт = 8 бита = 0000 0000, 0000 0001,.., 1111 1111 => 256 (2⁸) различни стойности. 2 байта = 16 бита = 0000 0000 0000 0000,.., 1111 1111 1111 1111 => 65 536 (2¹⁶) различни стойности ... x байта = 8.x бита = x(0000 0000) => 2^8x стойности Битовете могат да бъдат включени =1 или изключени =0 и заемат определено място и позиция в него. == Теория на информацията == {{основна|Теория на информацията}} [[Теория на информацията|Теорията на информацията]] е клон на [[приложна математика|приложната математика]] и [[електротехника]]та, занимаващ се с количественото измерване на информацията. Нейното начало е поставено в средата на [[20 век]] от американския инженер [[Клод Шанън]], който се опитва да установи фундаменталните ограничения в [[обработка на сигнали|обработката на сигнали]] и надеждността на съхраняването и предаването на данни. През следващите години теорията на информацията намира приложение и в много други области, като [[Статистически извод|статистическите изводи]], [[Обработка на естествен език|обработката на естествени езици]], [[криптография]]та, [[невробиология]]та,<ref>{{cite book | last = Rieke | first = Fred | coauthors = D. Warland, R Ruyter van Steveninck, W Bialek | year = 1997 | title = Spikes: Exploring the Neural Code | publisher = MIT Press, | location = Cambridge, Mass. | isbn = 9780262181747 | lang = en }}</ref> теорията на [[еволюция]]та<ref>{{cite journal | last = Huelsenbeck | first = J. P. | coauthors = F. Ronquist, R. Nielsen, J. P. Bollback | year = 2001 | title = Bayesian inference of phylogeny and its impact on evolutionary biology | journal = Science | volume = 294 | pages = 2310 – 2314 | lang = en }}</ref> и функциите на молекулярните кодове,<ref>{{cite journal | last = Allikmets | first = Rando | coauthors = Wyeth W. Wasserman, Amy Hutchinson, Philip Smallwood, Jeremy Nathans, Peter K. Rogan, Thomas D. Schneider, Michael Dean | year = 1998 | title = Organization of the ABCR gene: analysis of promoter and splice junction sequences | journal = Gene | volume = 215 | pages = 111 – 122 | lang = en }}</ref> [[термодинамика]]та,<ref>{{cite journal | last = Jaynes | first = E. T | year = 1957 | title = Information Theory and Statistical Mechanics | url = https://archive.org/details/sim_physical-review_1957-05-15_106_4/page/n12 | journal = Physical Review | volume = 106 | pages = 620 | lang = en }}</ref> [[Анализ на данни|анализа на данни]].<ref>{{Cite web | author = David R. Anderson | title = Some background on why people in the empirical sciences may want to better understand the information-theoretic methods | date = 1 ноември 2003 | url = http://aicanderson2.home.comcast.net/~aicanderson2/home.pdf | format = pdf | accessdate = 23 юни 2010 | lang = en | архив_дата = 2011-07-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110723045720/http://aicanderson2.home.comcast.net/~aicanderson2/home.pdf }}</ref> Основна мярка за информация в теорията на информацията е [[Ентропия на Шанън|ентропията на Шанън]], обикновено изразявана със средния брой [[бит]]ове, необходими за нейното съхранение или предаване. Ентропията оценява несигурността, свързана с предвиждането на стойността на [[случайна величина]]. Например, описването на изхода от хвърляне на монета (два равновероятни резултата) съдържа по-малко информация (има по-ниска ентропия) от описването на изхода от хвърляне на зар (шест равновероятни резултата). == Информационно общество == {{основна|Информационно общество}} Информацията и [[знания]]та в съвременното общество се превръщат в основни продукти и определят характера на развитието на [[цивилизация]]та. Затова и съвременният етап на развитие на човечеството се нарича [[информационно общество]]. В него доминираща роля играят [[информационни и комуникационни технологии|информационно-комуникационните технологии]] (ИКТ). Характерни са следните особености: * засилване на ролята на информацията в живота на [[общество]]то; * нараства броят на заетите в информационните технологии, комуникациите и в производството, както и делът на информационни продукти и услуги в [[БВП]]; * нараства проникването на [[телефон]]и, [[радио]], [[телевизия]], [[Интернет]]; * нараства влиянието на [[средство за масова информация|средствата за масова информация]]; * като част от [[глобализация]]та се създава глобално информационно пространство, осигуряващо на хората по-ефективно взаимодействие и лесен достъп до световните информационни ресурси. == Структура и значение == Съществуват четири етапа, под които днес се разглежда понятието информация: # Code # Syntax # Semantik # Pragmatik === Документация и ред === Вилхелм Гаус пише в произведението си ''Dokumentations-und Ordnungslehre'' (1995), че информацията може да се разглежда под различни аспекти. # structure approach # knowledge approach # signal approach # message approach # meaning approach # effect approach # process approach [[Файл:Informations Box Koelnbreinsperre 24082007 01.jpg|мини|''Info-Box'']] == Вижте също == * [[Информационни технологии]] * [[Носител на информация]] * [[Сигнал]] * [[Байт]] * [[Бит (информатика)]] == Бележки == <references/> == Литература == * Arndt, Christoph: ''Information Measures.'' Information and its Description in Science and Engineering. Springer, Berlin ²2004. (Springer Series: ''Signals and Communication Technology.'') ISBN 978-3-540-40855-0, [http://www.springer.com/east/home?SGWID=5-102-22-17328941-0&changeHeader=true&referer=www.springeronline.com&SHORTCUT=www.springer.com/east/3-540-40855-X]; * Gaus, Wilhelm: ''Dokumentations-und Ordnungslehre.'' Theorie und Praxis des Information Retrieval. Springer, Berlin <math>{}^5\mathrm{2005}</math> (Reihe: eXamen.press) ISBN 3-540-23818-2 [http://www.springer.com/dal/home/computer/database?SGWID=1-153-22-40804473-0&detailsPage=ppmmedia%7CotherBooks&seqNo=0&CIPageCounter=CI_MORE_BOOKS_BY_AUTHOR0] * Holzinger, Andreas: ''Basiswissen IT/Informatik.'' Band 1: ''Informationstechnik.'' Vogel, Würzburg 2002. ISBN 3-8023-1897-8 * Werner, Martin: ''Information und Codierung.'' Vieweg+Teubner, Wiesbaden 2008. ISBN 978-3-8348-0232-3 === Теория на информацията === * Klimant, Herbert, Rudi Piotraschke, Dagmar Schönfeld: ''Informations-und Kodierungstheorie''. Teubner Verlag., Wiesbaden/Stuttgart 2003, ISBN 3-519-23003-8. * Holger Lyre: ''Informationstheorie''. Wilhelm Fink Verlag., Paderborn/München 2002, ISBN 3-7705-3446-8. * Keith Devlin: ''Infos und Infone. Die mathematische Struktur der Information''. Birkhäuser Verlag., Basel/Schweiz 1996, ISBN 3-7643-2703-0. * Kåhre, Jan: ''The Mathematical Theory of Information'', Springer, Berlin 2002, ISBN 1-4020-7064-0 * Bischof, Norbert: ''Struktur und Bedeutung. Eine Einführung in die Systemtheorie für Psychologen, Biologen und Sozialwissenschaftler zum Selbststudium und für den Gruppenunterricht.'' 2. Bern: Hans Huber, 1998. ISBN 3-456-83080-7. * Tor Nørretranders: ''Spüre die Welt. Die Wissenschaft des Bewußtseins''. Rowohlt, Reinbek 2000. ISBN 3-499-60251-2 * Bieletzke, S. und H.L. Grob: ''Aufbruch in die Informationsgesellschaft.'' Lit, Münster 1998. ISBN 3-8258-3844-7 * Luciano Floridi: [http://www.blackwellpublishing.com/pci/downloads/introduction.pdf ''What is the Philosophy of Information?''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121009171740/http://www.blackwellpublishing.com/pci/downloads/introduction.pdf |date=2012-10-09 }}, ''Metaphilosophy'', 33.1/2, 123 – 145, auch in T.W. Bynum und J.H. Moor (Hrsg.): ''CyberPhilosophy: The Intersection of Philosophy and Computing'', Oxford – New York: Blackwell 2003. * Luciano Floridi: ''The Blackwell Guide to the Philosophy of Computing and Information'', Oxford – New York: Blackwell 2004. * Glasersfeld, Ernst von: ''Informationsübertragung'', in: Leon R. Tsvasman (Hg.): Das große Lexikon Medien und Kommunikation. Kompendium interdisziplinärer Konzepte. Würzburg 2006. * Peter Janich: ''Was ist Information?'' Kritik einer Legende. Suhrkamp, Frankfurt 2006. ISBN 3-518-58470-7 == Външни препратки == {{Commonscat|Information}} * Руси Маринов, [https://nbu-rechnik.nbu.bg/bg/obsht-spisyk-na-ponqtiq/informaciq Информация], Университетски речник на [[Нов български университет]] * [http://web.comlab.ox.ac.uk/oucl/research/areas/ieg/e-library/e-library.html Klassiker], Philosophie der Information * Wolfgang Strauss, Nina Zschocke, ''[http://netzspannung.org/media-art/topics/explore-information/ Explore Information / Create Knowledge]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20221006163603/http://netzspannung.org/media-art/topics/explore-information/ |date=2022-10-06 }}'', netzspannung.org, 2004 * Matthias Rauterberg, [http://www.idemployee.id.tue.nl/g.w.m.rauterberg/publications/INFORM89paper.pdf Über das Phänomen: „Information“ (PDF-Datei)], 2005 * Stanislaw Lem, [http://www.heise.de/tp/r4/artikel/9/9516/1.html Die Megabitbombe, Von der Verschmutzung der Informationsumwelt und den ausfransenden Rändern des Wissens], telepolis, 12. September 2001 * Mario Behling, [http://perspektive89.com/2006/05/17/strategien_der_informationsverarbeitung_und_das_veranderte_kommunikationsverhalten_bei_der_nutzung_moderner_medienkan Strategien der Informationsverarbeitung und das veränderte Kommunikationsverhalten bei der Nutzung moderner Medienkanäle], 2006 * [http://generalit.de/ Jürgen Viestenz, 1998...2001 generalit.de] * [http://www.ib.hu-berlin.de/~wumsta/infopub/textbook/umfeld/rehm.html www.ib.hu-berlin.de] * [http://beat.doebe.li/bibliothek/w00021.html Information], Beats Biblionetz – Begriffe * [http://goethe.ira.uka.de/redundanz/vortrag01/ goethe.ira.uka.de] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20010128214900/http://goethe.ira.uka.de/redundanz/vortrag01/ |date=2001-01-28 }} * [http://www.lucent.com/minds/infotheory/ www.lucent.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060718000332/http://www.lucent.com/minds/infotheory/ |date=2006-07-18 }} * [http://www.mathematik.uni-bielefeld.de/ahlswede/itlinks_f.html Information und Komplexität], Fakultät für Mathematik, Universität Bielefeld * [http://www.itsoc.org/ IEEE Information Theory Society] {{Метафизика}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Информация| ]] kp6evdufilj2aqf8xrgoyyrrl9v7xmr 0 24258 12434800 12318446 2024-12-08T12:07:15Z 2A01:5A8:30B:3E10:1535:E10D:3CE1:5DA0 История на селото. 12434800 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Константиново|Константиново}} {{Селище в България | име = Константиново | екатте = 38354 | надм-височина = 117 | пощ-код = 9180 | тел-код = 051125 | сев-ширина = 43.167 | изт-дължина = 27.783 | площ = 32,417 |кмет=Димитър Владимиров|вид=Село}} [[област Варна|Село Константиново е разположено в долината на Константиноваската рекичка, на 2,5 км от южния бряг на Варненското езеро, на 14 км югозападно от гр. Варна, и на 8 км. източно от гр. Белослав. Първоначално е съществувало село Ешекче, което се е намирало на хълм южно от Варненското езеро, в сегашната местност Ешекчии. През Руско – Турската война от 1828-1829 г. жителите на село Ешекче се преселват към Бесарабия и Влашко.]] [[област Варна|Към 1833-1834 г. се завръщат в България 32 семейства, една част от тях бившите жители на с. Ешекчии, но не възстановяват селото на предишното му място, а са потърсили ново. Спрели се на мястото, където сега е село Константиново. Новото село било наименовано Дере Кьой поради това, че се намирало в долината на рекичка. Първите заселници на новото село завърналите се стари жители на с. Ешекчии те били гагаузи – християни, говорели на своя гагаузки език, както и на български. Пръв построил своята къща дядо Костанда и затова след Освобождението (1878 г.) с Указ № 113/26.ΙΙ.1899 г. селото е преименувано на сегашното му име – Константиново.]] == География == Константиново е разположено на около 15 км от [[Варна|центъра на Варна]] и на 8 км източно от гр. [[Белослав]]. Старото му име е Дере-кьой. В района на Константиново живеят около 2000 души. Има редовен градски транспорт по линия 37. Има училище, детска градина здравен пункт, поща и читалище. През последните години е засилено строителството на нови къщи и вили. Развитието на Варна на юг ще направи Константиново пълноценна градска зона, привлекателна за обитаване и отдих. Тази тенденция ще се засили особено много след изграждането на бъдещия втори мост над канала при село [[Казашко]], който ще даде възможност за транспортна връзка както с града на север, така и с курортните комплекси. На практика, от Константиново ще може да се осъществи връзка с магистралите „[[Хемус (магистрала)|Хемус]]“ и „[[Черно море (магистрала)|Черно море]]“. Значително се развива селското стопанство и лозарство. От лозовите масиви се добиват около 4000 т грозде. == История == Тук е живял и учил Стойко Иванов Пеев (наричан „Малкото момче с големите сини очи“) – член на окръжния комитет на РМС в гр. Варна. През 1909 г. будни активисти учредили народно читалище „Искра“. Новата читалищна сграда е завършена и открита на 30.09.1974 г. В изграждането ѝ се включила по-голямата част от населението. Читалището е с просторен киносалон, който има 250 места. Направен е площад, на който се честват празниците Коледа, Бабин ден, Трифон Зарезан, Лазаруване и Първи юни. През 1892 г. се построява училище, състоящо се от 2 класни стаи, плюс други три стаи. Днес в тази сграда се помещава детската градина на селото. През 1921 г. в училището се открива и прогимназиален курс, но училищната сграда е недостатъчна и така през 1926 г., след набиране на средства, започва строителството на допълнителна училищна сграда. През 1982 г. се изгражда нова училищна сграда, която е двуетажна с приземен етаж. Старото училище е преустроено за целодневна детска градина, в която всеки ден се обучават 50 деца. През 2010 г. ЦДГ „Ран Босилек“ е под ръководството на Мария Чехларова – дългогодишен директор.<ref>[http://ranbosilek.weebly.com ranbosilek.weebly.com]</ref> Обучават се и деца в предучилищна възраст. Включва и изучаване на чужди езици. == Население == Численост на [[население]]то според преброяванията през годините:<small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6ItCO8oB1 | заглавие = „Справка за населението на село Константиново, община Варна, област Варна, НСИ“| достъп_дата = 13 декември 2016 | издател = webcitation.org | език = }}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-varna.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 11 декември 2016 | издател = citypopulation.de | език = en }}</ref></small> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 1421 | 1946 = 1536 | 1956 = 1544 | 1965 = 1456 | 1975 = 1359 | 1985 = 1229 | 1992 = 1158 | 2001 = 1256 | 2011 = 1570 | 2021 = 1741 }} === Етнически състав === ==== Преброяване на населението през 2011 г. ==== Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 11 декември 2016 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 1570 || 100.00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 1370 || 87.26 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || – || - |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || – || – |- |align="left"|Други || 20 || 1.27 |- |align="left"|Не се самоопределят || ? || ? |- |align="left"|Неотговорили || 172 || 10.95 |} Религията на населението е християнска. == Редовни събития == Традиционните празници в с. Константиново са наследени от най-старо време. Всички обичаи и обреди, свързани с народния календар, отразяват същността, бита и вярата на хората. Всяка година се чества празникът Бабин ден. Провежда се на площада с песни и български хора. Жените от селото се обличат в автентични, пъстри народни носии. На Трифон Зарезан по традиция се организира конкурс за най-добро вино. Лозарите зарязват първите лози. Захранват ги със сладка погача и поят с вино червено да е плодородна годината. Обичаят Лазаруване се изпълнява от момичетата на селото. Всяка година се събират пременени в най-красивите носии, накичени с върбови венци, посещават домовете на добрите стопани и наричат за здраве, плодородие и ползотворна година. Стопаните с радост посрещат красивите лазарки. Даряват ги за здраве. Всяка година се провежда Пролетен концерт, в който участват всички певчески групи и танцови състави. Представят се пролетните обичаи и традиции. Сборът на селото е един забележителен ден. Пред читалището се изнася концерт, играят се хора. Провеждат се и традиционните борби, на които вземат участие и гостите на селото. Денят на детето се провежда като спортен празник за всички деца от селото. На площада звучат весели песни, провежда се конкурс – рисунка на асфалт, концерт от детските състави, спортни състезания. Денят на възрастните хора заема важна част от традициите. В селото има много уважавани възрастни хора. Те предават традициите и обичаите на младежите и децата. Много от старите занаяти са останали като поминък в младите семейства – лозарство, лов, риболов, овцевъдство и др. Коледа е най-желаният и очакван празник от най-малките. Бъдни вечер – вечерята срещу Рождество – се празнува тържествено. Предаван през поколенията, този обичай се спазва и до днес. На трапезата се слагат само постни ястия, сушени плодове, варено жито и орехи. Стопанката изпича обредни хлябове – кръгли и плетени краваи. Най-старият член на семейството прекадява с тамян трапезата. Няколко дни преди Коледа групи от осем-десет младежи и млади мъже, водени от „станеник“, тръгват да коледуват. Коледарските песни съдържат пожелания за здраве, щастие на семейството и успехи за стопанството. Стопаните даряват коледарите с пари и продукти: краваи, сушени плодове и бъклица червено вино. На Сурваки (първи януари) децата обикалят къщите и сурвакат за здраве през годината. Домакините ги даряват с различни лакомства. == Личности == * [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] (р. 1979) – български политик, председател на [[Възраждане (партия в България)|партия „Възраждане“]]. От 2019 г. живее във вилна зона „Лазур“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.plovdivmedia.bg/182474.html | заглавие = На лидера на „Възраждане“ му омръзна да е разведен, пак се прибра при бившата си жена | дата = 27 март 2022 | достъп_дата = 3 март 2024 | издател = plovdivmedia.bg | език = bg }}</ref> == Източници == <references/> {{Община Варна}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Села в област Варна]] [[Категория:Населени места в община Варна]] h8xus5x46hn1wrx6sl0wkead2sa25wt 12434801 12434800 2024-12-08T12:09:13Z 2A01:5A8:30B:3E10:1535:E10D:3CE1:5DA0 История на селото 12434801 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Константиново|Константиново}} {{Селище в България | име = Константиново | екатте = 38354 | надм-височина = 117 | пощ-код = 9180 | тел-код = 051125 | сев-ширина = 43.167 | изт-дължина = 27.783 | площ = 32,417 |кмет=Димитър Владимиров|вид=Село}} [[област Варна|Село Константиново е разположено в долината на Константиноваската рекичка, на 2,5 км от южния бряг на Варненското езеро, на 14 км югозападно от гр. Варна, и на 8 км. източно от гр. Белослав. Първоначално е съществувало село Ешекче, което се е намирало на хълм южно от Варненското езеро, в сегашната местност Ешекчии. През Руско – Турската война от 1828-1829 г. жителите на село Ешекче се преселват към Бесарабия и Влашко.]] [[област Варна|Към 1833-1834 г. се завръщат в България 32 семейства, една част от тях бившите жители на с. Ешекчии, но не възстановяват селото на предишното му място, а са потърсили ново. Спрели се на мястото, където сега е село Константиново. Новото село било наименовано Дере Кьой поради това, че се намирало в долината на рекичка. Първите заселници на новото село завърналите се стари жители на с. Ешекчии те били гагаузи – християни, говорели на своя гагаузки език, както и на български. Пръв построил своята къща дядо Костанда и затова след Освобождението (1878 г.) с Указ № 113/26.ΙΙ.1899 г. селото е преименувано на сегашното му име – Константиново.]] == География == Константиново е разположено на около 15 км от [[Варна|центъра на Варна]] и на 8 км източно от гр. [[Белослав]]. Старото му име е Дере-кьой. В района на Константиново живеят около 2000 души. Има редовен градски транспорт по линия 37. Има училище, детска градина здравен пункт, поща и читалище. През последните години е засилено строителството на нови къщи и вили. Развитието на Варна на юг ще направи Константиново пълноценна градска зона, привлекателна за обитаване и отдих. Тази тенденция ще се засили особено много след изграждането на бъдещия втори мост над канала при село [[Казашко]], който ще даде възможност за транспортна връзка както с града на север, така и с курортните комплекси. На практика, от Константиново ще може да се осъществи връзка с магистралите „[[Хемус (магистрала)|Хемус]]“ и „[[Черно море (магистрала)|Черно море]]“. Значително се развива селското стопанство и лозарство. От лозовите масиви се добиват около 4000 т грозде. == История == Село Константиново е разположено в долината на Константиноваската рекичка, на 2,5 км от южния бряг на Варненското езеро, на 14 км югозападно от гр. Варна, и на 8 км. източно от гр. Белослав. Първоначално е съществувало село Ешекче, което се е намирало на хълм южно от Варненското езеро, в сегашната местност Ешекчии. През Руско – Турската война от 1828-1829 г. жителите на село Ешекче се преселват към Бесарабия и Влашко. Към 1833-1834 г. се завръщат в България 32 семейства, една част от тях бившите жители на с. Ешекчии, но не възстановяват селото на предишното му място, а са потърсили ново. Спрели се на мястото, където сега е село Константиново. Новото село било наименовано Дере Кьой поради това, че се намирало в долината на рекичка. Първите заселници на новото село завърналите се стари жители на с. Ешекчии те били гагаузи – християни, говорели на своя гагаузки език, както и на български. Пръв построил своята къща дядо Костанда и затова след Освобождението (1878 г.) с Указ № 113/26.ΙΙ.1899 г. селото е преименувано на сегашното му име – Константиново. Тук е живял и учил Стойко Иванов Пеев (наричан „Малкото момче с големите сини очи“) – член на окръжния комитет на РМС в гр. Варна. През 1909 г. будни активисти учредили народно читалище „Искра“. Новата читалищна сграда е завършена и открита на 30.09.1974 г. В изграждането ѝ се включила по-голямата част от населението. Читалището е с просторен киносалон, който има 250 места. Направен е площад, на който се честват празниците Коледа, Бабин ден, Трифон Зарезан, Лазаруване и Първи юни. През 1892 г. се построява училище, състоящо се от 2 класни стаи, плюс други три стаи. Днес в тази сграда се помещава детската градина на селото. През 1921 г. в училището се открива и прогимназиален курс, но училищната сграда е недостатъчна и така през 1926 г., след набиране на средства, започва строителството на допълнителна училищна сграда. През 1982 г. се изгражда нова училищна сграда, която е двуетажна с приземен етаж. Старото училище е преустроено за целодневна детска градина, в която всеки ден се обучават 50 деца. През 2010 г. ЦДГ „Ран Босилек“ е под ръководството на Мария Чехларова – дългогодишен директор.<ref>[http://ranbosilek.weebly.com ranbosilek.weebly.com]</ref> Обучават се и деца в предучилищна възраст. Включва и изучаване на чужди езици. == Население == Численост на [[население]]то според преброяванията през годините:<small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6ItCO8oB1 | заглавие = „Справка за населението на село Константиново, община Варна, област Варна, НСИ“| достъп_дата = 13 декември 2016 | издател = webcitation.org | език = }}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-varna.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 11 декември 2016 | издател = citypopulation.de | език = en }}</ref></small> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 1421 | 1946 = 1536 | 1956 = 1544 | 1965 = 1456 | 1975 = 1359 | 1985 = 1229 | 1992 = 1158 | 2001 = 1256 | 2011 = 1570 | 2021 = 1741 }} === Етнически състав === ==== Преброяване на населението през 2011 г. ==== Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 11 декември 2016 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 1570 || 100.00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 1370 || 87.26 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || – || - |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || – || – |- |align="left"|Други || 20 || 1.27 |- |align="left"|Не се самоопределят || ? || ? |- |align="left"|Неотговорили || 172 || 10.95 |} Религията на населението е християнска. == Редовни събития == Традиционните празници в с. Константиново са наследени от най-старо време. Всички обичаи и обреди, свързани с народния календар, отразяват същността, бита и вярата на хората. Всяка година се чества празникът Бабин ден. Провежда се на площада с песни и български хора. Жените от селото се обличат в автентични, пъстри народни носии. На Трифон Зарезан по традиция се организира конкурс за най-добро вино. Лозарите зарязват първите лози. Захранват ги със сладка погача и поят с вино червено да е плодородна годината. Обичаят Лазаруване се изпълнява от момичетата на селото. Всяка година се събират пременени в най-красивите носии, накичени с върбови венци, посещават домовете на добрите стопани и наричат за здраве, плодородие и ползотворна година. Стопаните с радост посрещат красивите лазарки. Даряват ги за здраве. Всяка година се провежда Пролетен концерт, в който участват всички певчески групи и танцови състави. Представят се пролетните обичаи и традиции. Сборът на селото е един забележителен ден. Пред читалището се изнася концерт, играят се хора. Провеждат се и традиционните борби, на които вземат участие и гостите на селото. Денят на детето се провежда като спортен празник за всички деца от селото. На площада звучат весели песни, провежда се конкурс – рисунка на асфалт, концерт от детските състави, спортни състезания. Денят на възрастните хора заема важна част от традициите. В селото има много уважавани възрастни хора. Те предават традициите и обичаите на младежите и децата. Много от старите занаяти са останали като поминък в младите семейства – лозарство, лов, риболов, овцевъдство и др. Коледа е най-желаният и очакван празник от най-малките. Бъдни вечер – вечерята срещу Рождество – се празнува тържествено. Предаван през поколенията, този обичай се спазва и до днес. На трапезата се слагат само постни ястия, сушени плодове, варено жито и орехи. Стопанката изпича обредни хлябове – кръгли и плетени краваи. Най-старият член на семейството прекадява с тамян трапезата. Няколко дни преди Коледа групи от осем-десет младежи и млади мъже, водени от „станеник“, тръгват да коледуват. Коледарските песни съдържат пожелания за здраве, щастие на семейството и успехи за стопанството. Стопаните даряват коледарите с пари и продукти: краваи, сушени плодове и бъклица червено вино. На Сурваки (първи януари) децата обикалят къщите и сурвакат за здраве през годината. Домакините ги даряват с различни лакомства. == Личности == * [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] (р. 1979) – български политик, председател на [[Възраждане (партия в България)|партия „Възраждане“]]. От 2019 г. живее във вилна зона „Лазур“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.plovdivmedia.bg/182474.html | заглавие = На лидера на „Възраждане“ му омръзна да е разведен, пак се прибра при бившата си жена | дата = 27 март 2022 | достъп_дата = 3 март 2024 | издател = plovdivmedia.bg | език = bg }}</ref> == Източници == <references/> {{Община Варна}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Села в област Варна]] [[Категория:Населени места в община Варна]] r2vtr0n804jp4wknspzbx7yw7ejumw0 12434803 12434801 2024-12-08T12:12:16Z 2A01:5A8:30B:3E10:1535:E10D:3CE1:5DA0 12434803 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Константиново|Константиново}} {{Селище в България | име = Константиново | екатте = 38354 | надм-височина = 117 | пощ-код = 9180 | тел-код = 051125 | сев-ширина = 43.167 | изт-дължина = 27.783 | площ = 32,417 |кмет=Димитър Владимиров|вид=Село}} Село Константиново (Област Варна, Община Варна) . Старото име е Дере Кьой == География == Константиново е разположено на около 15 км от [[Варна|центъра на Варна]] и на 8 км източно от гр. [[Белослав]]. Старото му име е Дере-кьой. В района на Константиново живеят около 2000 души. Има редовен градски транспорт по линия 37. Има училище, детска градина здравен пункт, поща и читалище. През последните години е засилено строителството на нови къщи и вили. Развитието на Варна на юг ще направи Константиново пълноценна градска зона, привлекателна за обитаване и отдих. Тази тенденция ще се засили особено много след изграждането на бъдещия втори мост над канала при село [[Казашко]], който ще даде възможност за транспортна връзка както с града на север, така и с курортните комплекси. На практика, от Константиново ще може да се осъществи връзка с магистралите „[[Хемус (магистрала)|Хемус]]“ и „[[Черно море (магистрала)|Черно море]]“. Значително се развива селското стопанство и лозарство. От лозовите масиви се добиват около 4000 т грозде. == История == Село Константиново е разположено в долината на Константиноваската рекичка, на 2,5 км от южния бряг на Варненското езеро, на 14 км югозападно от гр. Варна, и на 8 км. източно от гр. Белослав. Първоначално е съществувало село Ешекче, което се е намирало на хълм южно от Варненското езеро, в сегашната местност Ешекчии. През Руско – Турската война от 1828-1829 г. жителите на село Ешекче се преселват към Бесарабия и Влашко. Към 1833-1834 г. се завръщат в България 32 семейства, една част от тях бившите жители на с. Ешекчии, но не възстановяват селото на предишното му място, а са потърсили ново. Спрели се на мястото, където сега е село Константиново. Новото село било наименовано Дере Кьой поради това, че се намирало в долината на рекичка. Първите заселници на новото село завърналите се стари жители на с. Ешекчии те били гагаузи – християни, говорели на своя гагаузки език, както и на български. Пръв построил своята къща дядо Костанда и затова след Освобождението (1878 г.) с Указ № 113/26.ΙΙ.1899 г. селото е преименувано на сегашното му име – Константиново. Тук е живял и учил Стойко Иванов Пеев (наричан „Малкото момче с големите сини очи“) – член на окръжния комитет на РМС в гр. Варна. През 1909 г. будни активисти учредили народно читалище „Искра“. Новата читалищна сграда е завършена и открита на 30.09.1974 г. В изграждането ѝ се включила по-голямата част от населението. Читалището е с просторен киносалон, който има 250 места. Направен е площад, на който се честват празниците Коледа, Бабин ден, Трифон Зарезан, Лазаруване и Първи юни. През 1892 г. се построява училище, състоящо се от 2 класни стаи, плюс други три стаи. Днес в тази сграда се помещава детската градина на селото. През 1921 г. в училището се открива и прогимназиален курс, но училищната сграда е недостатъчна и така през 1926 г., след набиране на средства, започва строителството на допълнителна училищна сграда. През 1982 г. се изгражда нова училищна сграда, която е двуетажна с приземен етаж. Старото училище е преустроено за целодневна детска градина, в която всеки ден се обучават 50 деца. През 2010 г. ЦДГ „Ран Босилек“ е под ръководството на Мария Чехларова – дългогодишен директор.<ref>[http://ranbosilek.weebly.com ranbosilek.weebly.com]</ref> Обучават се и деца в предучилищна възраст. Включва и изучаване на чужди езици. == Население == Численост на [[население]]то според преброяванията през годините:<small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6ItCO8oB1 | заглавие = „Справка за населението на село Константиново, община Варна, област Варна, НСИ“| достъп_дата = 13 декември 2016 | издател = webcitation.org | език = }}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-varna.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 11 декември 2016 | издател = citypopulation.de | език = en }}</ref></small> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 1421 | 1946 = 1536 | 1956 = 1544 | 1965 = 1456 | 1975 = 1359 | 1985 = 1229 | 1992 = 1158 | 2001 = 1256 | 2011 = 1570 | 2021 = 1741 }} === Етнически състав === ==== Преброяване на населението през 2011 г. ==== Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 11 декември 2016 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 1570 || 100.00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 1370 || 87.26 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || – || - |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || – || – |- |align="left"|Други || 20 || 1.27 |- |align="left"|Не се самоопределят || ? || ? |- |align="left"|Неотговорили || 172 || 10.95 |} Религията на населението е християнска. == Редовни събития == Традиционните празници в с. Константиново са наследени от най-старо време. Всички обичаи и обреди, свързани с народния календар, отразяват същността, бита и вярата на хората. Всяка година се чества празникът Бабин ден. Провежда се на площада с песни и български хора. Жените от селото се обличат в автентични, пъстри народни носии. На Трифон Зарезан по традиция се организира конкурс за най-добро вино. Лозарите зарязват първите лози. Захранват ги със сладка погача и поят с вино червено да е плодородна годината. Обичаят Лазаруване се изпълнява от момичетата на селото. Всяка година се събират пременени в най-красивите носии, накичени с върбови венци, посещават домовете на добрите стопани и наричат за здраве, плодородие и ползотворна година. Стопаните с радост посрещат красивите лазарки. Даряват ги за здраве. Всяка година се провежда Пролетен концерт, в който участват всички певчески групи и танцови състави. Представят се пролетните обичаи и традиции. Сборът на селото е един забележителен ден. Пред читалището се изнася концерт, играят се хора. Провеждат се и традиционните борби, на които вземат участие и гостите на селото. Денят на детето се провежда като спортен празник за всички деца от селото. На площада звучат весели песни, провежда се конкурс – рисунка на асфалт, концерт от детските състави, спортни състезания. Денят на възрастните хора заема важна част от традициите. В селото има много уважавани възрастни хора. Те предават традициите и обичаите на младежите и децата. Много от старите занаяти са останали като поминък в младите семейства – лозарство, лов, риболов, овцевъдство и др. Коледа е най-желаният и очакван празник от най-малките. Бъдни вечер – вечерята срещу Рождество – се празнува тържествено. Предаван през поколенията, този обичай се спазва и до днес. На трапезата се слагат само постни ястия, сушени плодове, варено жито и орехи. Стопанката изпича обредни хлябове – кръгли и плетени краваи. Най-старият член на семейството прекадява с тамян трапезата. Няколко дни преди Коледа групи от осем-десет младежи и млади мъже, водени от „станеник“, тръгват да коледуват. Коледарските песни съдържат пожелания за здраве, щастие на семейството и успехи за стопанството. Стопаните даряват коледарите с пари и продукти: краваи, сушени плодове и бъклица червено вино. На Сурваки (първи януари) децата обикалят къщите и сурвакат за здраве през годината. Домакините ги даряват с различни лакомства. == Личности == * [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] (р. 1979) – български политик, председател на [[Възраждане (партия в България)|партия „Възраждане“]]. От 2019 г. живее във вилна зона „Лазур“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.plovdivmedia.bg/182474.html | заглавие = На лидера на „Възраждане“ му омръзна да е разведен, пак се прибра при бившата си жена | дата = 27 март 2022 | достъп_дата = 3 март 2024 | издател = plovdivmedia.bg | език = bg }}</ref> == Източници == <references/> {{Община Варна}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Села в област Варна]] [[Категория:Населени места в община Варна]] 23nefujybpuptrdj5ezotfw3aus3iyr 12435347 12434803 2024-12-08T22:37:56Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/2A01:5A8:30B:3E10:1535:E10D:3CE1:5DA0|редакции на 2A01:5A8:30B:3E10:1535:E10D:3CE1:5DA0]] ([[User talk:2A01:5A8:30B:3E10:1535:E10D:3CE1:5DA0|б]].), към версия на Carbonaro. 12318446 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Константиново|Константиново}} {{Селище в България | име = Константиново | екатте = 38354 | надм-височина = 117 | пощ-код = 9180 | тел-код = 051125 | сев-ширина = 43.167 | изт-дължина = 27.783 | площ = 32,417 |кмет=Димитър Владимиров|вид=Село}} '''Константиново''' е [[село]] в Североизточна [[България]]. То се намира в [[община Варна]], [[област Варна]]. Старото му име е '''Дере-кьой''' („Речна долина“). == География == Константиново е разположено на около 15 км от [[Варна|центъра на Варна]] и на 8 км източно от гр. [[Белослав]]. Старото му име е Дере-кьой. В района на Константиново живеят около 2000 души. Има редовен градски транспорт по линия 37. Има училище, детска градина здравен пункт, поща и читалище. През последните години е засилено строителството на нови къщи и вили. Развитието на Варна на юг ще направи Константиново пълноценна градска зона, привлекателна за обитаване и отдих. Тази тенденция ще се засили особено много след изграждането на бъдещия втори мост над канала при село [[Казашко]], който ще даде възможност за транспортна връзка както с града на север, така и с курортните комплекси. На практика, от Константиново ще може да се осъществи връзка с магистралите „[[Хемус (магистрала)|Хемус]]“ и „[[Черно море (магистрала)|Черно море]]“. Значително се развива селското стопанство и лозарство. От лозовите масиви се добиват около 4000 т грозде. == История == Тук е живял и учил Стойко Иванов Пеев (наричан „Малкото момче с големите сини очи“) – член на окръжния комитет на РМС в гр. Варна. През 1909 г. будни активисти учредили народно читалище „Искра“. Новата читалищна сграда е завършена и открита на 30.09.1974 г. В изграждането ѝ се включила по-голямата част от населението. Читалището е с просторен киносалон, който има 250 места. Направен е площад, на който се честват празниците Коледа, Бабин ден, Трифон Зарезан, Лазаруване и Първи юни. През 1892 г. се построява училище, състоящо се от 2 класни стаи, плюс други три стаи. Днес в тази сграда се помещава детската градина на селото. През 1921 г. в училището се открива и прогимназиален курс, но училищната сграда е недостатъчна и така през 1926 г., след набиране на средства, започва строителството на допълнителна училищна сграда. През 1982 г. се изгражда нова училищна сграда, която е двуетажна с приземен етаж. Старото училище е преустроено за целодневна детска градина, в която всеки ден се обучават 50 деца. През 2010 г. ЦДГ „Ран Босилек“ е под ръководството на Мария Чехларова – дългогодишен директор.<ref>[http://ranbosilek.weebly.com ranbosilek.weebly.com]</ref> Обучават се и деца в предучилищна възраст. Включва и изучаване на чужди езици. == Население == Численост на [[население]]то според преброяванията през годините:<small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6ItCO8oB1 | заглавие = „Справка за населението на село Константиново, община Варна, област Варна, НСИ“| достъп_дата = 13 декември 2016 | издател = webcitation.org | език = }}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-varna.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 11 декември 2016 | издател = citypopulation.de | език = en }}</ref></small> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 1421 | 1946 = 1536 | 1956 = 1544 | 1965 = 1456 | 1975 = 1359 | 1985 = 1229 | 1992 = 1158 | 2001 = 1256 | 2011 = 1570 | 2021 = 1741 }} === Етнически състав === ==== Преброяване на населението през 2011 г. ==== Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 11 декември 2016 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 1570 || 100.00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 1370 || 87.26 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || – || - |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || – || – |- |align="left"|Други || 20 || 1.27 |- |align="left"|Не се самоопределят || ? || ? |- |align="left"|Неотговорили || 172 || 10.95 |} Религията на населението е християнска. == Редовни събития == Традиционните празници в с. Константиново са наследени от най-старо време. Всички обичаи и обреди, свързани с народния календар, отразяват същността, бита и вярата на хората. Всяка година се чества празникът Бабин ден. Провежда се на площада с песни и български хора. Жените от селото се обличат в автентични, пъстри народни носии. На Трифон Зарезан по традиция се организира конкурс за най-добро вино. Лозарите зарязват първите лози. Захранват ги със сладка погача и поят с вино червено да е плодородна годината. Обичаят Лазаруване се изпълнява от момичетата на селото. Всяка година се събират пременени в най-красивите носии, накичени с върбови венци, посещават домовете на добрите стопани и наричат за здраве, плодородие и ползотворна година. Стопаните с радост посрещат красивите лазарки. Даряват ги за здраве. Всяка година се провежда Пролетен концерт, в който участват всички певчески групи и танцови състави. Представят се пролетните обичаи и традиции. Сборът на селото е един забележителен ден. Пред читалището се изнася концерт, играят се хора. Провеждат се и традиционните борби, на които вземат участие и гостите на селото. Денят на детето се провежда като спортен празник за всички деца от селото. На площада звучат весели песни, провежда се конкурс – рисунка на асфалт, концерт от детските състави, спортни състезания. Денят на възрастните хора заема важна част от традициите. В селото има много уважавани възрастни хора. Те предават традициите и обичаите на младежите и децата. Много от старите занаяти са останали като поминък в младите семейства – лозарство, лов, риболов, овцевъдство и др. Коледа е най-желаният и очакван празник от най-малките. Бъдни вечер – вечерята срещу Рождество – се празнува тържествено. Предаван през поколенията, този обичай се спазва и до днес. На трапезата се слагат само постни ястия, сушени плодове, варено жито и орехи. Стопанката изпича обредни хлябове – кръгли и плетени краваи. Най-старият член на семейството прекадява с тамян трапезата. Няколко дни преди Коледа групи от осем-десет младежи и млади мъже, водени от „станеник“, тръгват да коледуват. Коледарските песни съдържат пожелания за здраве, щастие на семейството и успехи за стопанството. Стопаните даряват коледарите с пари и продукти: краваи, сушени плодове и бъклица червено вино. На Сурваки (първи януари) децата обикалят къщите и сурвакат за здраве през годината. Домакините ги даряват с различни лакомства. == Личности == * [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] (р. 1979) – български политик, председател на [[Възраждане (партия в България)|партия „Възраждане“]]. От 2019 г. живее във вилна зона „Лазур“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.plovdivmedia.bg/182474.html | заглавие = На лидера на „Възраждане“ му омръзна да е разведен, пак се прибра при бившата си жена | дата = 27 март 2022 | достъп_дата = 3 март 2024 | издател = plovdivmedia.bg | език = bg }}</ref> == Източници == <references/> {{Община Варна}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Села в област Варна]] [[Категория:Населени места в община Варна]] 3633xa90x9k19t52iul75mj3y9zo229 0 24416 12435574 12111736 2024-12-09T09:52:59Z Buona Idea 345903 /* История */ 12435574 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Област София|други значения|Мрамор (пояснение)}} {{Селище в България|кмет=Александър Георгиев (ГЕРБ)}} '''Мрамор''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в район [[Връбница (район)|Връбница]] на [[Столична община]], [[област София]]. Населението му е около {{население с година}}. == География == [[Файл:River Blato in Mramor.JPG|мини|ляво|[[Блато (река в България)|Река Блато]] в землището на Мрамор]] Селото се намира в средната част на [[Софийско поле|Софийското поле]], на 11 km от столицата [[София]]. Разположено е върху старата речна тераса на река [[Блато (река в България)|Блато]], чието течение съвпада с основната разломна линия в Софийската котловина. Селото е разположено южно от нея и заема средищно място в тази част на полето. На юг от селото тече река Църна бара (Барата), в чието долинно понижение при водослива ѝ с Волуешката бара под местността „Гигевица“, при някогашните Чибови върби, се намира чашата на язовир „[[Мрамор (язовир)|Мрамор]]“. Река Църна бара води началото си от сливането на няколко малки потока, отводняващи северните подножия на [[Вискяр (планина)|Вискяр планина]] и полски извори в районите на [[Гурмазово]], [[Божурище]] и [[Пролеша]]. Реката има сравнително голям [[водосбор]] и при високи води може да вдигне воден стълб до 3 – 4 метра. Влива се в река Блато под село [[Требич]], югоизточно от Мрамор. Църна бара има интересни полски всечени [[меандри]] формирани от ниския ѝ ерозионен базис в река Блато. В съвременните условия устието ѝ в язовир Мрамор е живописна делта, обитавана от близо 175 вида птици, 43 от които са редки и изчезващи видове. Това прави язовир Мрамор едно от най-важните места по прелетния път [[Виа Аристотелис]]. Течащата от север река Блато извира от многобройните [[карст]]ови извори в околностите на селата [[Безден]] и [[Опицвет]] и отводнява карстовия масив на цялата [[Понор планина]]. Големият воден дебит на изворите и горните ѝ притоци Белица, Сливнишка, Крива, Уршак, формират най-голямото речно течение в западната част на Софийското поле. Блато влива водите си в река [[Искър]] под [[Кумарица]], сега част от град [[Нови Искър]]. Река Блато е красива, макар и много засегната от човешката дейност река. Големият ѝ водосбор е предизвиквал при високи води в миналото огромни разливи стигащи до съседното село [[Доброславци]]. Тези води са подхранвали и многобройните влажни зони осеяни с матици и блата. Старите хора си спомнят, че в почти всяка къща в ниската долна махала на Мрамор навремето е имало лодка. Разстоянието от околовръстния път на София до Мрамор е 2 км. На север са разположени селата Доброславци и [[Житен (Област София)|Житен]], на изток се намира село [[Мировяне]], на запад се намира село [[Волуяк]], а на юг е ж.к. [[Обеля-2]], заел част от землището на кв. [[Връбница (квартал)|Връбница]] и квартал Обеля. На югоизток се намират кварталите Требич и [[Илиянци]]. Теренът е равнинен. Почвата е предимно [[черноземни почви|чернозем]] и много плодородна. Популярен е [[язовир]]ът на селото, който привлича множество [[риболов|рибари]] от София. [[Стара планина]] е близо и дава възможност за излети и гледка върху Софийското поле. == История == [[Файл:Mramor-Sofia-district-church.jpg|мини|дясно|Селската [[църква]] има стари съхранени [[стенопис]]и.]] [[Файл:War Memorial in Mramor.JPG|ляво|мини|Военен мемориал]] Предишното село е било на около при сливането на реките Блато и Крива на километър-два западно от сегашното местонахождение, на високата речна тераса югозападно от местността Завирица. Това селище, от което е останал единствено обновяваният в по ново време параклис „Св. Петър“, е носело името Крамор. В апсидата на параклиса е вградена стара мраморна колона, много подобни камъни от древни градежи са намирани и на територията на сегашното село и са били вграждани в къщите, други могат да се видят в църковния двор. По сред сегашното село до началото на 1980-те години съществуваше стар [[некропол]], унищожен без проучване от тогавашната власт. Има две легенди за името на селото и за историята му. Едната легенда разказва, че по време на османската власт българчета си играли с турско дете, българчетата го ранили и то починало. Турският паша се разгневил и избил почти цялото село. И оттам идва името Мра от Мор – мрамор. Друга версия е, че огромна част от населението на турската махала е измряло по време на [[чума]]. И българският Крамор се е преместил в освободената от турското население махала Мрамор. Всяка година на Петровден се провежда традиционен [[събор]] с [[курбан]] на мястото на старото село. В околностите на Мрамор съществуваха и две важни [[Оброк|оброчни места]] на юг и запад с названия „Кръста“. Тези места бяха белязани със свещените полски дървета – големи групи брястове. На тези оброчни места големите мраморски родови „изнасяха кръст“ на празника на рода. Традицията съществуваше да средата и края на 1970-те години и бе пресечена от тогавашната власт, а оброчните места заличени. В средата на 20-те години на XX век, по инициатива на [[Янаки Моллов]], в Мрамор е реализирана експериментална програма с държавно финансиране за създаване на модерни („образцови“) земеделски стопанства.<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | year = 2009 | title = Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0450-5 | pages = 35}}</ref> В землището на селото се намира и бившето опитно поле на известния проф. [[Димитър Атанасов (агроном)|Димитър Атанасов]], основоположник на съвременната [[фитопатология]] в България. Църквата „[[Вси Светии (Мрамор)|Вси Светии]]“ е изписана в 1885 година от дебърските майстори [[Михаил Благоев|Михаил]] и [[Христо Благоев (зограф)|Христо Благоеви]].<ref name="Василиев 199">{{Василиев|199}}</ref> Непосредствено след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 година в селото се стига до престрелка между комунисти и група барикадирали се офицери.<ref name="везенков">{{cite book | last = Везенков | first = Александър | year = 2014 | title = 9 септември 1944 г. | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-1199-2 | pages = 247}}</ref> == Население == Населението на село Мрамор надвишава 2000 души. == Управление == {{раздел-мъниче}} == Икономика == От скоро село Мрамор е дом и на микропивоварната „Пивоварна 359“, където се произвежда Диво пиво – светъл нефилтриран ейл, първата българска крафт бира, която се появи в бутилка. == Инфраструктура == В селото се намира 175 основно училище „Васил Левски“.<ref>[https://reg.mon.bg/Schools/schinfo?63048 reg.mon.bg]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Там още има читалище и параклис. == Транспорт == Селото се обслужва от 3 автобусни линии на [[Център за градска мобилност|Центъра за градска мобилност]]: 28 - която свързва селото с голяма част от селата в [[Нови Искър (район)|район "Нови Искър"]]. 30 и 31 - Автобусите тръгват от кв. Обеля и [[Метростанция „Обеля“|метростанция "Обеля"]] в [[София]], като 30 продължава към с. [[Доброславци]] и с. [[Балша]], а 31 към с. [[Житен (област София)|Житен]] и с. [[Голяновци]]. Двете автобусни линии минават през центъра на селото, което го прави второто в страната с най-редовен обществен транспорт, след с. [[Бистрица (област София)|Бистрица]]. == Култура == [[Файл:Son in law fountain in Mramor.JPG|ляво|мини|Зетьова чешма]] Празникът на селото е [[Спасовден]], 40 дни след [[Великден]]. Това е много специален ден за всички жители, когато различни гости идват в селото, както и роднини и приятели си гостуват на този ден. Амбулантни търговци, сергии и увеселителни приспособления идват на центъра на селото за радост на всички деца. Началото на учебната година, [[15 септември]] също е повод за празник на децата и обикновено се организира празнична програма в [[читалище]]то. [[Файл:Ikonostas-Mramor-Sofia-district-church.jpg|мини|дясно|Иконостасът в църквата]] Иконостасът на храма и стенописите са реставрирани от худ. реставратор Михаил Николов, президент на „Кастро България“. Уникално ястие може да се нарече мраморския „Бричен поп“, ястието се приготвя след Коледа, слез коледното заколване на прасето и представлява пълнен свински далак изтърбушен под формата на чорап. Плънката на ястието се състои от ситно нарязан лук, дребни парченца месо от „закольо“ на прасето и стрити люти чушлета. Празничността на ястието се дължи и на рядкото му приготвяне, което шеговито се загатва и в името му. Очистващата зимна трапеза може да се съчетае и с „брусаница“ – рядка чорба от зелев сок, праз и ориз. == Бележки == <references/> == Външни препратки == {{commonscat|Mramor, Sofia District}} * [http://chitalishte-mramor.com Страница на читалище „Св. Иван Рилски“] Стар сайт: {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140727110122/http://www.chitalishte-mramor.net/default.aspx |date=2014-07-27 }} * [http://www.eco-mramor.org Страница на сдружение „Еко Мрамор“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090215013529/http://eco-mramor.org/ |date=2009-02-15 }} * [http://storkfest-mramor.info/ Фестивал на белия щъркел] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100626000835/http://storkfest-mramor.info/ |date=2010-06-26 }} * [http://www.castrobg.com Страница на „Предприятие Кастро“] * [http://100beers.bg/divo-pivo Информация за Диво пиво] {{Столична община}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Села в област София]] [[Категория:Район Връбница]] jar9345duzp86zi7b2ezoi4ieby76uk 0 25987 12435345 12434701 2024-12-08T22:35:15Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/Мата Космата|редакции на Мата Космата]] ([[User talk:Мата Космата|б]].), към версия на Elizaiv22 11946647 wikitext text/x-wiki {{към пояснение}} {{Без конкретни източници}} {{Селище инфо|Нидерландия | вид = град | знаме = Flag Haarlem.svg | герб = Haarlem wapen.svg | изглед = Grote-Kerk-Haarlem.jpg | изглед-описание = Главният площад на Харлем | гео-ширина = 52.383 | гео-дължина = 4.633 | провинция = Северна Холандия | площ = 32,12 | население = 148 885 | население-година = 2009 | основаване = | пощенски-код = 2011 – 2063 | телефонен-код = +31 23 | сайт = [http://www.haarlem.nl/ haarlem.nl] }} '''Харлем''' ({{lang|nl|Haarlem}}) е град в [[Нидерландия]], център на провинция [[Северна Холандия]]. Разположен е на 20 km западно от [[Амстердам]], на река [[Спаарне]]. Населението му е 148 885 души (2009). Харлем се споменава за пръв път през [[10 век|X век]], а през [[12 век|XII век]] е вече укрепен град с резиденция на [[граф на Нидерландия|графовете на Нидерландия]]. През [[1245]] г. получава харта, която му е отнета през [[1492]] г., след като известно време е под контрола на въстанали селяни от Северна Холандия. През [[1572]] г., по време на [[Осемдесетгодишна война|Осемдесетгодишната война]], Харлем е обсаждан в продължение на седем месеца от [[Испания|испанците]], които избиват много от жителите му след превземането. След като през [[1577]] г. е превзет отново от нидерландските сили, начело с [[Вилхелм Орански]], през [[17 век|XVII век]] градът преживява своя разцвет. Там се заселват много френски [[хугеноти]] и той се превръща във важен стопански и културен център. През XVII век традиционните производства на Харлем (вълнен [[текстил]] и [[бира]]) са заменени от пренесените от хугенотите производства на [[коприна]], [[дантела|дантели]] и [[дамаска|дамаски]]. През [[18 век|XVIII век]] икономиката на града запада, но в края на [[19 век|XIX век]] отново е в подем с развитието на [[печатарство]]то, [[корабостроене]]то, обработката на [[какао]] и [[шоколад]] и производството на [[машиностроене|машини]], [[химическа промишленост|химикали]] и [[текстилна промишленост|текстил]]. От XVII век в околностите на града се развива интензивното производство на [[цвете|цветя]], а и днес луковиците са важен експортен продукт. [[Файл:Jacob Isaaksz. van Ruisdael 001.jpg|мини|ц|Поглед към Харлем с избелели поля на преден план, [[Якоб ван Ройсдал]], ок. 1670 г.]] == Побратимени градове == * {{флагче|Англия}} [[Дарби]], [[Великобритания]] от 1976 г. * {{флагче|Германия}} [[Оснабрюк]], [[Германия]] от 1961 г. == Източници == * {{Britannica 2004}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Градове в Нидерландия]] 6l876cxd42b02lh7ryiil0xbia1oemb 0 26311 12435473 12433820 2024-12-09T06:33:32Z Алиса Селезньова 24678 /* Източници */ 12435473 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Акация''' (''Acacia'') е [[род (биология)|род]] цъфтящи [[храст]]и и [[дърво|дървета]] от семейство Бобови, ''[[Fabaceae]]''. В България погрешно ''акация'' наричат [[Бял салкъм|белия салкъм]], ''Robinia pseudoacacia (''лъжлива акация), който е от род ''[[Салкъм|Robinia]].''<ref>{{Цитат книга|last=Вълев, Ст., Кожухаров, Ст., Кузманов, Б.|title=Флора на Народна република България, том 6|year=1976|publisher=Издателство на Българската академия на науките|location=София|pages=125 – 126}}</ref> == Местообитание == Рода има около 1080 видове произхождащи от [[Австралия]] и [[Югоизточна Азия]]. В Европа се среща, главно вида ''[[Acācia dealbāta]]'' по [[Средиземноморие|Средиземноморието]], по черноморското крайбрежие на [[Кавказки регион|Кавказ]] и в [[Крим]], [[Украйна]]. Отглежда се и в оранжерии във [[Франция]] и [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]]. В България практически не се среща.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://powo.science.kew.org/taxon/urn:lsid:ipni.org:names:325783-2|заглавие=Acacia Mill.|издател=Royal Botanic Gardens|достъп_дата=2014-12-06}}</ref> Акацията не понася температури под минус 10 градуса.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.picturethisai.com/question/Acacia_dealbata-temperature0.html|заглавие=What is the optimal temperature for Silver wattle?|издател=PictureThis|достъп_дата=2024-12-07}}</ref> == Етимология == Научното име на рода произлиза от др.гръцкото ἀκακία – името на едно от трънливите дървета, вероятно ''Acacia tortilis'', споменати от [[Теофраст]] и [[Диоскурид (философ)|Диоскорид]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.actaplantarum.org/etimologia/etimologia.php|заглавие=Etimologia dei nomi botanici e micologici|издател=Acta Plantarum|достъп_дата=2024-12-07}}</ref> == Външен вид == [[Файл:Acacia Negev.JPG|мини|ляво|Акация в пустинята [[Негев]], Израел]] Акациите са сред най-бързо растящите растения. През първата година от живота им достигат височина 0,75 — 1,5 m, през втората до 2 — 2,5 m, през третата до 4 — 5 m. На възраст 12 — 15 години достига до 15 — 18 m. Интензивният растеж на дърветата спира около 25 — 30 година. Растенията над 30‑годишна възраст вече стареят, короната им изтънява, кората им се напуква. Повечето видове образуват добра кореновата система. Цъфтежът настъпва от първата или по-често от втората година от живота им, а след това, подобно на плододаването, редовно всяка година.[[Файл:Acacia drepanolobium MHNT.BOT.2011.3.97.jpg|мини|''Acacia drepanolobium'' – експонат в Тулузкия музей]][[Файл:Acacia sp. MHNT.BOT.2009.13.18.jpg|мини|ляво|''Acacia sp.'']] [[Плод]]овете, плоски шушулки подобни на тези на [[фасул]]а, узряват в края на лятото. В тях се съдържат тъмнокафяви семена, до 14 на брой. == Симбиоза с мравки == При видът ''Acacia drepanolobium'', мравките се заселват в раздутите и специални кухи тръни, дълбаят дупки в тях. Когато вятърът духа в дупките, направени от мравките, тръните се превръщат в свирки, които плашат животните. <ref >''1000 чудес природы'', издательство Ридерз Дайджест.2007, стр.226</ref> == Употреба == [[Аборигени|Аборигените]] в Австралия традиционно събират семената на някои видове акация като храна. Те се смилат на брашно и се консумират като хляб. Семената могат да съдържат 25% повече протеини от обикновените зърнени култури като ориз или пшеница, а твърдите им обвивки позволяват да се съхраняват добре за дълги периоди.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.naturia.per.sg/buloh/plants/acacia.htm|заглавие=Acacia auriculiformis|автор=Tan, Ria|издател=Naturia|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150505110838/http://www.naturia.per.sg/buloh/plants/acacia.htm|архив_дата=2024-12-06|достъп_дата=2024-12-06}}</ref> Акациите са нарочно въведени и засадени в Югоизточна Азия и [[Океания]] като източник на дърва за огрев и дървени въглища с добро качество (не димят), както и дървен материал за мебели и целулоза, за производство на хартия (акацията дава високи добиви на целулоза и от нея се произвежда здрава хартия). Танинът, произведен от дървото, е с добро качество. Акацията също се използва като декоративно сенчесто дърво, но в Сингапур, например, вече не се отглежда като крайпътно дърво поради голямото количество отпадъци от листа, цветя и плодове, които произвежда. В Индия дървото е култивирано за хранене на насекомото ''[[Kerria lacca]]'', което произвежда смолист секрет, който се събира за производство на лак.<ref name=":0" /> == Акациев мед == В България ''акациев мед'' се нарича меда получаван от растението бял салкъм (лъжлива акация). Салкъма е ценен медоносен вид. От него през месеците май-юни пчелите събират нектар от който правят ''акациев мед''. Повече мед се получава от по-стари дървета. Това е така, защото и в по-сухо време развитата и дълбоко достигаща коренова система на салкъма достига до по-влажни слоеве на почвата и така се секретират по-големи количества нектар. Растежът на салкъма е бърз. Характерно за акациевия мед е, че не кристализира дълго време – до 2 години. Прозрачен и бледо-зеленикав на цвят е един от първите медове, които се добиват през годината в много региони на страната. Особено много салкъмови насаждения има в Северна България и по поречието на река Дунав. Отделянето на нектара от салкъмовите дървета не е константно. То зависи от температурата, като оптималната е 24 градуса и наличието на валежи, които измиват нектара. Особено неблагоприятно на цъфтежа на салкъма се отразява често наблюдаваното застудяване на времето след първоначално затопляне. В много от районите, където расте салкъм се наблюдават и слани, които повреждат цветовете. == Други == На акациите е наречена улици в кварталите „[[Лозенец (квартал на София)|Лозенец]]“ и „[[Бояна (квартал на София)|Бояна]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123947188|title=Акация}}). == Източници == <references /> [[Категория:Акация| ]] jkqbvjibze8prgt7gf2cf4rel4xd8mf 14 26843 12435235 12274224 2024-12-08T20:02:14Z 91.92.102.47 Nz 12435235 wikitext text/x-wiki [[Категория:Храни]] [[Категория:Анатомия на растенията]] [[Категория:Органи]] ndhr5egymlg3xrq3bk28xz9yi8jl7k1 12435356 12435235 2024-12-08T22:50:10Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/91.92.102.47|редакции на 91.92.102.47]] ([[User talk:91.92.102.47|б]].), към версия на Nk 12274224 wikitext text/x-wiki {{категория|инфо=Плод}} [[Категория:Храни]] [[Категория:Анатомия на растенията]] [[Категория:Органи]] 6c5w7lirmaf28bhnthduc5m8866inq1 0 27212 12435664 8916689 2024-12-09T11:52:38Z Xunonotyk 209517 12435664 wikitext text/x-wiki '''Славянските митични същества''' са митологически образи, характерни за митологията на древните [[славяни]] и за съвременния [[Славяни|славянски]] [[фолклор]]. В това определение влизат различните духове и демони, приказни герои и вълшебни птици и животни. [[Славяни|Славянски]] [[Дух (религия)|духове]] условно се наричат всички свръхестествени същества, които според славяните са обитавали заобикалящия ги свят. Самите [[славяни]] най-често наричат тези същества ''бес, бесове'', което в предхристиянско време обозначава абсолютно всички духове, [[демон]]и и пр., без оглед на функциите и характера им – добри или зли. Славянските духове са ни познати благодарение на рекострукциите на [[славянска религия|славянската религия]] и предимно от [[фолклор]]а на [[славянски народи|славянските народи]]. == Вижте също == * [[Славянска религия]] {{Славянска митология}} [[Категория:Славянска митология]] [[Категория:Митични същества]] 9dtmk3cecae5hnkfindqsxulje672z1 0 27238 12434824 12434089 2024-12-08T12:45:43Z Rebelheartous 22483 Премахнати [[Special:Contributions/Davidkenarovcska|редакции на Davidkenarovcska]] ([[User talk:Davidkenarovcska|б]].), към версия на Rebelheartous 12433751 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{флагче|България}} ЦСКА София | герб =CSKA Sofia logo.svg | страна = {{флагче с име|България}} | прозвище = „армейците“<br>„червените“ | стадион = [[Национален стадион „Васил Левски“|Национален стадион Васил Левски]] | капацитет = 43 230 | собственик = {{флагче|България}} Фондация „Национален Фонд за Спорт, Култура, Изкуство и Наука“ (100 %) | президент = {{флагче|България}} {{факт|Данаил Илиев}} | старши треньор = {{флагче|България}} [[Александър Томаш]] | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = [[Първа професионална футболна лига 2023/24|2023/24]] | място = 3-то | уебсайт = [http://www.cska.bg/ www.cska.bg] | спонсор = [[Уинбет]] | екипировка = {{флагче|Италия}} [[Макрон (спортна марка)|Макрон]] | pattern_la1 = _cskasofia2425h | pattern_b1 = _cskasofia2425h | pattern_ra1 = _cskasofia2425h | pattern_sh1 = _cskasofia2425h | pattern_so1 = | leftarm1 = FFFFFF | body1 = DD0000 | rightarm1 = FFFFFF | shorts1 = FFFFFF | socks1 = DD0000 | pattern_la2 = _macronwyverneco24wr | pattern_b2 = _macronwyverneco24wr | pattern_ra2 = _macronwyverneco24wr | pattern_sh2 = | pattern_so2 = | shorts2 = FF0000 | socks2 = FFFFFF | pattern_la3 = _macronwyverneco24ba | pattern_b3 = _macronwyverneco24ba | pattern_ra3 = _macronwyverneco24ba | pattern_sh3 = | pattern_so3 = | shorts3 = 000000 | socks3 = 000000 | настоящ сезон = [[ПФК ЦСКА (София) през сезон {{Футболен сезон}}|ЦСКА {{Футболен сезон}}]] }} '''ПФК ЦСКА София''' ([[абревиатура]] от '''Професионален футболен клуб „Централен спортен клуб на армията“ София''', изговаря се '''цѐ сѐ ка̀''') е най-титулуваният [[България|български]] [[футболен отбор]] от [[София]]. ЦСКА София е 31 пъти [[Първа професионална футболна лига|шампион на България]] (национален рекорд), носител е на 21 [[Национална купа на България по футбол|Национални купи на България]] и 4 [[Суперкупа на България|Суперкупи]].<ref name="CSKA">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bgclubs.eu/teams/CSKA(Sofia) | заглавие=ЦСКА (София) |достъп_дата =18 август 2017 |труд=Визитна картичка |издател=bgclubs.eu |език= }}</ref> От създаването си на 5 май 1948 г. ЦСКА е участва във всички елитни шампионати на България с изключение на [[А футболна група 2015/16|сезон 2015/16]], когато се състезава във В група.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://btvnovinite.bg/article/sport/objaviha-pfk-cska-ad-v-nesastojatelnost.html | заглавие=Обявиха ПФК ЦСКА АД в несъстоятелност |достъп_дата =18 август 2017 |дата=12 септември 2016 |труд=СПОРТ |издател=btvnovinite.bg |цитат=ПФК ЦСКА АД официално бе обявен в несъстоятелност и членството му в БФС трябва да бъде прекратено. Решението е взето на датата 9 септември. То подлежи на незабавно изпълнение.|език= }}</ref> Със своите 2 полуфинала в турнира за [[Купа на европейските шампиони|Купата на европейските шампиони]] и 1 за [[Купа на носителите на национални купи|Купата на носителите на национални купи]] ЦСКА е и най-успешният български отбор в [[Европейски клубни турнири по футбол|европейските клубни турнири]], като заема 60 място, най-предно от всички български представители, в [[Класация на най-добрите европейски отбори за XX век|класацията на най-добрите европейски отбори за XX век]] на [[Международна федерация за футболна история и статистика|Международната федерация за футболна история и статистика]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.iffhs.de/?a413f0e03790c443e0f40390b41be8b01905fdcdc3bfcdc0aec70aeedb883ccb05ff1d |заглавие=Europe's Club of the Century |достъп_дата=18 август 2017 |издател=iffhs.de |цитат=For some years now, the IFFHS has been asked by clubs, sports journalists and fans to determine the clubs of the century for the individual continents but on a realistic basis without imaginary values and subjective influences. |език=en |архив_дата=2009-09-22 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090922020042/http://www.iffhs.de/?a413f0e03790c443e0f40390b41be8b01905fdcdc3bfcdc0aec70aeedb883ccb05ff1d }}</ref> Добива и прозвището „убиец на европейски шампиони“<ref>{{Citation |title=ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ЦСКА!, CSKA.bg |url=http://inside.cska.bg/cska/info/events/2007/05/20070505_1832/view |accessdate=2007-06-18 |archivedate=2008-05-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080508213143/http://inside.cska.bg/cska/info/events/2007/05/20070505_1832/view }}</ref> заради отстранявеноте на три европейски шампиони - [[АФК Аякс]] през 1974 г., [[ФК Нотингам Форест]] през 1981 г. и [[ФК „Ливърпул“]] през 1982 г. Цветовете на отбора са червено и бяло. Играе домакинските си мачовете на стадион „[[Българска армия (стадион)|Българска армия]]“ с капацитет от 22 995 места.<ref name="CSKA" /> Най-големият съперник на ЦСКА е [[ПФК „Левски“ (София)]], като мачовете между двата тима се наричат ​​[[вечно дерби]].<ref name="LevskiVsCSKA">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bgderbi.com/2010/01/blog-post_06.html | заглавие = История на Вечното дерби | достъп_дата = 18 август 2017 | фамилно_име = Пайташев | първо_име = Румен | издател = BGderbi.com | цитат = Вечното дерби Левски – ЦСКА! Колко заряд се крие в тези няколко думи! И след 60 години... | език = | архив_дата = 2012-01-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120128071151/http://www.bgderbi.com/2010/01/blog-post_06.html }}</ref> == История == === Създаване и златно десетилетие на Крум Милев === Отборът е създаден на 5 май 1948 година след обединението на [[ПФК Септември (София)|„Септември“ (София)]] с военния клуб [[Чавдар (София)|ЦДВ]] под името „[[Септември при ЦДВ]]“. Новият отбор заема мястото на „Септември“ в първенството. [[Първенство на България по футбол 1948|На финала]] „Септември при ЦДВ“ среща „[[ПФК Левски (София)|Левски]]“ и след загуба с 1:2 в първата среща и победа с 3:1 във втората печели първата си титла. Решителният втори мач се играе на 9 септември 1948 г., а съставът на „армейците“ е: [[Стефан Геренски]], [[Борислав Футеков]], [[Манол Манолов – Симолията]], Димитър Цветков, Никола Алексиев, [[Нако Чакмаков]], [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]], [[Стойне Минев]], [[Стефан Божков]], Никола Божилов и [[Кирил Богданов]]. [[Първенство на България по футбол 1948/49|В своя първи сезон]] в новосъздадената [[А футболна група|А група]] „Септември при ЦДВ“ завършва на второ място. За [[треньор]] на отбора е назначен [[Крум Милев]]. През същата година започва реконструкцията на стадион „[[Българска армия (стадион)|Народна армия]]“, на който армейците играят своите мачове. През лятото на 1949 г. отборът на „Септември“ се отделя като самостоятелна единица, а армейският отбор е преименуван на „Централен дом на народната войска“ (ЦДНВ). [[Първенство на България по футбол 1950|Сезон 1949/50]] започва нормално, но след изиграването на три кръга от есенния дял то е прекратено заради реорганизация на физкултурното движение в България по съветски модел. Създаден е турнир за определяне на софийските участници за сезон 1950, в който първите пет отбора се класират. След края на турнира ЦДНВ остава на 6 място. С решение на спортната секция на [[МНО]] на мястото на армейския [[Ботев (Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]] се създава сборен отбор с най-силните футболисти от ЦДНВ, „Ботев“, „[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]“, „[[ОФК Сливен 2000|Сливен]]“ и други армейски тимове. Името на обединения отбор е „Народна войска“. Тимът отново завършва на второ място след „[[ПФК Левски (София)|Динамо]]“. От следващия сезон отборът е наследен от софийския армейски отбор ЦДНВ, а другите армейски тимове започват от по-ниски дивизии. През 1953 г. отборът отново е прекръстен – този път на „[[Отбор на софийския гарнизон]]“, като по-голямата част от титулярните му футболисти са задължени да играят само в [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор на България]], който [[Първенство на България по футбол 1953|през първия полусезон]] на вътрешното първенство участва в него с цел обиграване за предстоящите световни квалификации за [[Световно първенство по футбол 1954|Швейцария '54]]. През 1954 г. ОСГ вече се нарича „Централен дом на народната армия“ (ЦДНА), а периодът 1954 – 1962 е най-успешният, тъй като армейският отбор печели 9 поредни титли. През 1956 г. ЦДНА се включва във второто издание на новосъздадения турнир [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]], като достига четвъртфиналите.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.uefa.com/uefachampionsleague/match/61214--cska-sofia-vs-crvena-zvezda/ | заглавие = CSKA Sofia-Crvena zvezda 1956 History {{!}} UEFA Champions League | издател = www.uefa.com | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> На 9 октомври 1963 г. ЦДНА е обединен с „Червено знаме“ в ЦСКА „Червено знаме“. [[Централен военен клуб|Централният дом на народната армия]] вече не е свързан с отбора, който бива поет от Министерството на народната отбрана.<ref>„Това е ЦСКА!“, стр. 51, Димитър Пенев</ref> ЦСКА остава на 3 място след пловдивските „[[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак]]“ и „Ботев“. [[Първенство на България по футбол 1963/64|През следващия сезон]] ЦСКА записва най-лошото си представяне в историята, като остава на 11 място в крайното класиране. Знаменитият треньор Крум Милев е освободен след края на първенството,<ref>{{Citation |title=Треньори на ЦСКА |url=http://inside.cska.bg/cska/history/famousnames/head_coaches/viewpublication |accessdate=2007-06-18 |archivedate=2007-07-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070701223842/http://inside.cska.bg/cska/history/famousnames/head_coaches/viewpublication }}</ref> а ЦСКА остава без титла до 1966 г. === Първи полуфинал в европейските клубни турнири === През сезон 1966/67 ЦСКА достига до [[Купа на европейските шампиони 1966/67|полуфинал за КЕШ]], след като последователно елиминира „[[ФК Слима Уондърърс|Слиема Уондърърс]]“, „[[ФК Олимпиакос|Олимпиакос]]“, „[[ФК Гурник|Гурник]]“ и „[[ФК Линфийлд|Линфийлд]]“. Жребият отрежда за полуфинала среща с италианския „[[ФК Интер|Интер]]“ и след две равенства с по 1:1 по тогавашния регламент трябва да се играе трета среща, в която „[[Гранде Интер]]“ побеждава в [[Болоня]] с 1:0 и продължава към финала. През лятото на 1967 г. отборът печели престижен международен турнир в чест на краля на [[Мароко]] [[Мохамед V]]. На ЦСКА е връчена огромна 100-килограмова купа, която първоначално българските митничари отказват да допуснат в страната. През 1968 г. ЦСКА отново е обединен със „Септември“ (София) и започва да се нарича ЦСКА „Септемврийско знаме“. В редиците на „армейците“ от [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] е привлечен [[Петър Жеков]], който дублира [[голмайстор на България|голмайсторския си приз]] със старозагорци и става първият българин със „[[Златна обувка]]“. [[Файл:CSKA Sofia team 1973.jpg|250px|дясно|мини|Отборът на ЦСКА „Септемврийско знаме“ през 1973 г.]] През 1970-те години ЦСКА добива популярност и на европейската сцена. От 1971 г. до 1973 г. армейците печелят 3 последователни титли, а [[Купа на европейските шампиони 1973/74|през ноември 1973 г. отстраняват]] двукратния европейски шампион „[[Аякс (отбор)|Аякс]]“ с общ резултат 2:1 (0:1 като гост и 2:0 като домакин в реванша). На четвъртфинала ЦСКА отпада от „[[Байерн]]“ след 1:4 в Германия и 2:1 в България. === Втори полуфинал в европейските клубни турнири === [[1980-те|80-те години]] са изключително успешни за ЦСКА. Те започват с четири поредни титли във вътрешното първенство. [[Купа на европейските шампиони 1980/81|На европейско ниво]] е отстранен еврошампиона „[[Нотингам Форест|Нотингам]]“ след две победи с по 1:0. „Армейците“ са спрени за втория си полуфинал от бъдещия шампион „[[ФК Ливърпул|Ливърпул]]“. Това обаче се случва [[Купа на европейските шампиони 1981/82|през следващия сезон]], като в първия кръг ЦСКА се изправя срещу испанския [[Реал (Сосиедад)|„Реал“ (Сосиедад)]], който по онова време изживява най-силния период в историята си. Червените не се стряскат от името на съперника си и след минимална победа в София и реми в Испания го отстраняват. Така за първи и единствен път български тим отстранява шампион на Испания в европейските турнири. Следващият противник е северноирландският „[[Гленторан]]“, който въпреки че е победен с 2:0 в България, успява да заличи пасива си в редовното време в ответния двубой и чак в продълженията българите бележат гол, който ги класира. На четвъртфинала съперник отново е „Ливърпул“. След 0:1 в първия мач в Англия [[Стойчо Младенов]] вкарва два гола за ЦСКА в реванша и ЦСКА пише една от златните страници в своята история. За втора поредна година е елиминиран действащият европейски шампион. На полуфинала срещу „Байерн“ армейците повеждат на „Армията“ с 3:0 до 18 минута, но в крайна сметка мачът завършва 4:3 в полза на ЦСКА. При гостуването си в [[Мюнхен]] „червените“ са разгромени с 0:4.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=240_241_73&products_id=380 | заглавие = 1982 - ЦСКА постави на колене действащия шампион Ливърпул ★ ЦСКА • ОБЕДИНЕНИ СПОРТНИ КЛУБОВЕ | издател = cska.bg | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> === Разформироването === Един от най-скандалните мачове в историята на ЦСКА е [[Купа на Народна република България 1984/85|финалът за Купата на България]] на 19 юни 1985 г. на [[Национален стадион „Васил Левски“|Националния стадион]] срещу вечния съперник „[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]]“. Мачът е съпътстван от многобройни спорни съдийски отсъждания и грубости от страна на футболистите и на двата отбора. Напрежението ескалира към края на първото полувреме. След грубо влизане на [[Костадин Янчев (футболист)|Костадин Янчев]] в краката на [[Емил Спасов]] вторият започва да души футболиста на „армейците“. В схватката се включва и младата червена надежда [[Христо Стоичков]]. Заформя се меле сред футболистите, при което реферът [[Аспарух Ясенов]] дава червени картони на Янчев и Спасов. В крайна сметка ЦСКА печели двубоя с 2:1, но купата им е отнета след [[Реформа на българския футбол (1985)|решение на ЦК на БКП]]. Двата отбора са разформировани, а Стоичков и няколко играча на Левски–Спартак са отстранени от спорта завинаги. Няколко месеца по-късно всички наказания са отменени и на наказаните футболисти е разрешено да продължат спортната си кариера, но ЦСКА е прекръстен на „Средец“, а „Левски-Спартак“ – на „Витоша“. През 1987 г. към „Средец“ е добавена абревиатурата ЦФКА – Централен футболен клуб на армията.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=240_241_73&products_id=383 | заглавие = 1984-1985 - Разформироването на ЦСКА след скандалния финал за Купата ★ ЦСКА • ОБЕДИНЕНИ СПОРТНИ КЛУБОВЕ | издател = cska.bg | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> === Триото „Стоичков–Пенев–Костадинов“ === Решението за разформироването на клуба е изживяно тежко – не може да се разчита на редица ключови играчи от предходните сезони. През декември 1985 г. за треньор е назначен [[Димитър Пенев]] и въпреки че титлата остава мираж, трофей все пак е спечелен – [[Купа на Съветската армия 1985/86|Купата на Съветската армия]] след победа с 2:0 на финала срещу [[ПФК Локомотив (София)|Локо (София)]] с голове на младите звезди Христо Стоичков и [[Любослав Пенев]]. Те заедно с [[Емил Костадинов]] формират ново атомно трио в атаката на „червените“. През следващите четири сезона ЦФКА „Средец“ е безапелационен в три от тях. През 1989 г. Стоичков печели „Златна обувка“ със своите 38 гола в първенството и става вторият футболист на ЦСКА с приза. [[А група 1988/89|Същият сезон]] червените постигат требъл. Представянето е успешно и на международната сцена, като в [[Купа на носителите на купи 1988/89|турнира за КНК]] армейците елиминират [[Интер (Братислава)|„Интер“ (Братислава)]], „[[Панатинайкос]]“ и „[[Рода ЮК Керкраде|Рода]]“. Особено драматично е елиминирането на холандците на четвъртфинала. Двата отбора си разменят по една победа с по 2:1, но при дузпите вратарят [[Илия Вълов]] е над всички и донася успеха. На полуфинала ЦФКА пада два пъти от „[[ФК Барселона|Барселона]]“ на [[Йохан Кройф]] с 2:4 и 1:2, а геният на холандския футбол забелязва Христо Стоичков, отбелязал и трите гола за българите и решава да го вземе в Барселона, което се случва 12 месеца по-късно.<ref>[http://life.dir.bg/stars/1/star1310.html Кариера на Стоичков] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070501035504/http://life.dir.bg/stars/1/star1310.html |date=2007-05-01 }}. life.dir.bg.</ref> [[А група 1989/90|Следващият сезон]] продължава с пълна червена доминация. През есента на 1989 г. е записана победа с 5:0 над вечния съперник „Левски“, а Стоичков вкарва четири попадения. По този повод в следващото дерби той излиза с фланелка с номер 4. През пролетта на 1990 г. „армейците“ най-накрая си връщат името ЦСКА.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=240_241_73&products_id=388 | заглавие = 1989-1990 - Четвъртфинал за КЕШ и първа Суперкупа ★ ЦСКА • ОБЕДИНЕНИ СПОРТНИ КЛУБОВЕ | издател = cska.bg | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> === Смутни времена === Без атомното трио и след един неуспешен сезон на президентския пост е избран [[Валентин Михов]]. ЦСКА купува едни от най-конвертируемите български футболисти като [[Йордан Лечков]], [[Ивайло Андонов]] и [[Стойчо Стоилов]]. Въпреки хаоса в клуба заради лобитата на ветераните, военните и феновете „червените“ печелят титлата.<ref name="sport1-53705">[http://www.sport1.bg/sport1/node/53705 Как могъщият ЦСКА изпусна парата] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110824073715/http://www.sport1.bg/sport1/node/53705 |date=2011-08-24 }}. www.sport1.bg.</ref> Засилва се въртележката на играчи, а някои трансфери по връщането на прогонени звезди разсмиват конкуренцията. На 1 юни 1994 г. шефът на „[[Мултигруп]]“ [[Илия Павлов]] печели председателското място на ЦСКА срещу [[Николай Гигов]], но спонсорството му не е достатъчно за преодоляване на лошото управление.<ref name="sport1-53705" /> Само за един сезон са сменени петима треньори, а [[Цветан Йончев]] води отбора само за един ден.<ref>„Това е ЦСКА!“, стр. 120, Димитър Пенев</ref> На европейска сцена армейците побеждават „[[Ювентус]]“ с 3:2 в [[Купа на УЕФА 1994/95|първия кръг]] на Купата на УЕФА, но впоследствие победата е отменена заради нередовна картотека на [[Петър Михтарски]] за евротурнирите.<ref>[http://inside.cska.bg/cska/history/ineurope/20030522_1700/viewpublication ЦСКА през сезон 1994/95] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070703215617/http://inside.cska.bg/cska/history/ineurope/20030522_1700/viewpublication |date=2007-07-03 }}. inside.cska.bg.</ref> [[Файл:Georgi vasilev gocheto.jpg|150px|ляво|мини|[[Георги Василев (футболист, р. 1946)|Георги Василев]] донася дубъл през сезон 1996/97]] През лятото на 1995 г. ЦСКА прави силна селекция, като в отбора е събран близо половината [[Младежки национален отбор по футбол на България|Младежки национален отбор на България]]. През януари 1996 г. за треньор е назначен [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]], който преди това е печелил три титли – 1 с [[ПФК Етър 1924 (Велико Търново)|„Етър“]] и 2 с „Левски“. Василев налага специфичния си стил на игра и успява да донесе дубъл през [[А група 1996/97|сезон 1996/97]], но изключително странно бива освободен след победа над [[Спартак (Плевен)|„Спартак“ (Плевен)]] с 3:0.<ref name="sport1-53705" /> В навечерието на 50-годишнината на ЦСКА в отбора се завръщат Христо Стоичков, Емил Костадинов и [[Трифон Иванов]]. ЦСКА губи катастрофално от Левски с 0:5 [[Купа на България по футбол 1997/98|финала за Купата на България]]. Стоичков играе само в 4 мача и напуска точно преди следващото дерби с Левски, завършило 3:3.<ref name="sport1-53705" /> След края на сезона за треньор на отбора отново е назначен Димитър Пенев. „Червените“ се представят силно в турнира за Купата на УЕФА, елиминирайки три съперника, но остават едва на пето място в Шампионата. През тази кампания в състава са наложени [[Мартин Петров]], [[Стилиян Петров]], [[Димитър Бербатов]] и [[Владимир Манчев]]. След приемането на нов закон за спорта клубовете са длъжни да се преобразуват в акционерни дружества. Въпреки че първоначално за президент на ЦСКА е избран Любослав Пенев, в края на 1999 г. бизнесменът [[Васил Божков]] става мажоритарен собственик.<ref name="sport1-53705" /> В първенството „червените“ на моменти изостават на 9 точки от „Левски“, но успяват да съкратят разликата до 2 преди решителния двубой за титлата на [[Георги Аспарухов (стадион)|стадион „Георги Аспарухов“]]. Мачът протича под превъзходството на ЦСКА, като Бербатов прави няколко сериозни пропуска, но гол в последната минута на [[Георги Иванов – Гонзо]] осигурява титлата на вечния враг. Следващите два сезона също не донасят нова титла на „Армията“ въпреки назначаването на реномирани италиански специалисти. [[Енрико Катуци]] успява да съживи отбора и „армейците“ играят атрактивен и резултатен футбол,<ref>[http://www.Bulgarian-football.com/bg/archive/apfg/2000-01.html ЦСКА е втори по отбелязани голове в А група, Сезон 2000 – 01, Bulgarian-football.com]</ref> но остават втори. [[Луиджи Симони]] пък заменя клубната легенда Аспарух Никодимов, при който ЦСКА играе много силно за Купата на УЕФА и отстранява [[Шахтьор (Донецк)]], но и той не успява да постигне успех.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2002/05/18/footbg/indexcs.htm „Симони с отбора в Бургас“], „7 дни спорт“</ref> === Стойчо Младенов и нов възход === След няколкото провала през 2002 г. за треньор е назначен Стойчо Младенов, а в редиците на „армейците“ са привлечени едни от най-добрите български таланти в момента – [[Емил Гъргоров]] и [[Велизар Димитров]]. С тях отборът записва рекордните 13 поредни победи от 13 кръга през есента в първенството. В крайна сметка ЦСКА стига без проблем до титлата, която е първа от 1997 г. насам. С идеята за атака на [[Шампионската лига]] са привлечени за 3 млн. долара бразилците [[Лео Лима]] и [[Родриго Соуса]], но двамата скоропостижно напускат под претекст, че не са им изплатени две заплати.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2003/10/22/cska/index.htm „Спират парите за Васко да Гама“], „7 дни спорт“</ref> Впоследствие [[ФИФА]] решава, че те са в правото си да напуснат.<ref>[http://www.dnes.bg/article.php?cat=66&id=15707 ЦСКА: „Вашку да Гама не може да ни спре трансферите“ DNES.bg]</ref> Следва драматично отпадане за [[Купа на УЕФА 2003/04|Купата на УЕФА]] от [[ФК Торпедо (Москва)|Торпедо (Москва)]] и треньорът Младенов е освободен. [[А група 2004/05|Сезон 2004/05]] започва доста противоречиво и отборът се движи на приливи и отливи. През зимната пауза е назначен сърбинът [[Миодраг Йешич]] и е привлечен халфът [[Беноа Кое]]. Въпреки че Йешич е принуден цяла пролет да играе в нападение единствено с [[Евгени Йорданов]], тимът редува икономични победи с по 1:0, а триумфът във „Вечното дерби“ след гол на [[Христо Янев]] от дузпа широко отваря вратите към 30-ата титла.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2005/05/23/forum/d3975_3.htm ''Възхитен съм от публиката на ЦСКА''], „7 дни спорт“</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=240_241_73&products_id=403 | заглавие = 2004-2005 - 30-та юбилейна титла и трета звезда в емблемата ★ ЦСКА • ОБЕДИНЕНИ СПОРТНИ КЛУБОВЕ | издател = cska.bg | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> През лятото ЦСКА записва нова победа срещу актуален европейски шампион – 1:0 на [[Анфийлд]] срещу стария познайник „Ливърпул“. Големият удар е през септември, когато на два пъти с по 1:0 е победен „[[Байер Леверкузен|Леверкузен]]“ с Димитър Бербатов в състава си и така ЦСКА за първи път заиграва в групова фаза на европейски турнир. До зимната пауза на [[А група 2005/06|сезон 2005/06]] ЦСКА изпреварва в класирането „Левски“ със 7 точки. През пролетта обаче преднината е стопена и „червените“ остават втори. Президентът Васил Божков обвинява за това Йешич и го освобождава, а някои фенове обвиняват Божков.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2006/04/05/ „Изритаха Йешич от ЦСКА“], „7 дни спорт“</ref><ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2006/12/06/footbg/d4532_10.htm „Краят на любовната история в ЦСКА“], „7 дни спорт“</ref> Бизнесменът обявява и че ще ограничи финансирането и през следващия сезон ЦСКА няма да се бори за първото място. През декември 2006 г. той продава акциите си на [[Индия|индийския]] бизнесмен [[Прамод Митал]]. [[Александър Томов (политик)|Александър Томов]] става президент и дава нови надежди за титла.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2006/12/08/footbg/index.htm Александър Томов: ''Митал не търси печалба в ЦСКА''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070621211539/http://www.7sport.net/archive7ds/2006/12/08/footbg/index.htm |date=2007-06-21 }}, „7 дни спорт“, петък, 8 декември 2006</ref> Но след няколко несполуки ЦСКА изостава фатално от „Левски“. В резултат на това на треньорския пост е върнат Стойчо Младенов след 3 години и половина пауза. В началото на [[А футболна група 2007/08|сезон 2007/08]] ЦСКА прави мащабна селекция за над 2 млн. евро.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2007/11/02/footbg/d4853_6.htm Димитър Стефанов: ''Няма да продаваме нито един играч''] „7 дни спорт“, петък, 2 ноември 2007</ref> Отборът стартира слабо и отпада от френския [[ФК Тулуза|Тулуза]] в ЕКТ и от [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локо (Пд)]] за Купата на България. Но в първенството „армейците“ са безапелационни, печелят титлата 3 кръга преди края, завършват без загуба и на 16 точки пред вечния враг Левски. [[Лицензгейт|Голямата драма]] е в края на май 2008 г., когато Лицензионната комисия към [[БФС]] отказва лиценз на отбора за ЕКТ поради задължения към [[ФК Вихрен|Вихрен]] и [[НАП]]. От ръководството обжалват решението, но апелативната комисия потвърждава отказа. На 5 юни 2008 г. президентът Томов подава оставка, а временно за президент е избран Емил Костадинов. Назначена е спешна разпродажба на играчи, но европейското участие е пропуснато и то от един от най-силните състави на червените през XXI век.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=240_241_73&products_id=406 | заглавие = 2007-2008 - 31-ва титла и отнетият лиценз ★ ЦСКА • ОБЕДИНЕНИ СПОРТНИ КЛУБОВЕ | издател = cska.bg | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> === Смяна на собственост и изхвърляне във В група === След напускането на много футболисти ЦСКА все пак получава лиценз за А и отборът се движи първи със значителна бройка млади играчи. През декември 2008 г. е подписан предварителният договор за продажбата на акциите на [[Титан АС]]. През пролетта „червените“ правят девет поредни победи и титлата е вече на хоризонта, когато отборът, изненадващо за всички, се срива в последните мачове и в крайна сметка остава на второ място след загуби във „Вечното дерби“ (0:2), срещу Черно море и [[ПФК Литекс|Литекс]]. През 2009/10 ЦСКА за първи път участва в [[Лига Европа 2009/10|групите на Лига Европа]], след като в плейофа е отстранен [[ФК Динамо (Москва)|Динамо (Москва)]]. Паметни остават двата сблъсъка с руснаците, в които „армейците“ показват превъзходна игра и надиграват с 2:1 в реванша в [[Москва]] пълния със звезди съперник – първа победа на български отбор над руски в историята. През [[Купа на България по футбол 2010/11|2010/11]] ЦСКА печели Купата на България след победа над Славия с гол на Спас Делев, а след това и [[Суперкупа на България 2011|Суперкупата на България]], надигравайки шампиона Литекс пред 25 000 зрители. През следващия сезон от [[Б футболна група|Б група]] се изкачва феноменът [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] на крупния магнат [[Кирил Домусчиев]]. ЦСКА е лидер, но разградчани успяват да съкратят преднината на „червените“ на само 2 точки. Така се стига до последния кръг, в който „армейците“ гостуват в Разград, но губят с 0:1, а с това и титлата. Следват няколко сезона, в които ЦСКА е далеч от първото място, като някои фенове обвиняват собствениците в непрестанната смяна на треньори и всеобща неразбория. През юни 2013 г. е обявено, че „Титан“ ще прехвърли акциите на Христо Стоичков.<ref>{{Citation |title=Обръщение на собствениците за прехвърляне на собствеността на Христо Стоичков |url=http://pfkcska.sportal.bg/bg/article:2932 |accessdate=2013-06-22 |archivedate=2013-06-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130626003830/http://pfkcska.sportal.bg/bg/article:2932 }}</ref> Непосредствено преди тегленето на жребия за европейските клубни турнири ЦСКА се отказва от участие.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=433735 „Окончателно: ЦСКА няма да играе в Европа – решават за Ботев непосредствено преди жребия“ www.sportal.bg]</ref> Този ход на ръководството е продиктуван от предстоящо сливане на ЦСКА и Литекс. Сделката обаче пропада поради излизането наяве на огромни задължения на „червените“ и собственикът на Литекс [[Гриша Ганчев]] се отказва официално.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://football24.bg/novina/111366-grisha-ganchev-iskah-cska-da-zapochne-na-chisto |заглавие=„Гриша Ганчев: Исках ЦСКА да започне на чисто“ football24.bg |достъп_дата=2013-06-29 |архив_дата=2013-10-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131004013024/http://football24.bg/novina/111366-grisha-ganchev-iskah-cska-da-zapochne-na-chisto }}</ref> На 5 август 2013 г. собственик на ЦСКА става люксембургската компания „Лира Инвестмънт“, а Александър Томов се завръща като президент. Пролетта на 2015 г. е една от най-тежните в цялата история на клуба. ЦСКА буквално се срива и месеци наред не успява дори да отбележи гол. Извън терена събитията са още по-драматични – въпреки обещанията, че ще бъде осигурен лиценз и нормално завършване на сезона, това не се случва. Така на 31 май става ясно, че ЦСКА няма да играе професионален футбол през следващия сезон, а от ръководството в прав текст обявяват, че фалитът на акционерното дружество е единственият изход от ситуацията. В края на май Лицензионната комисия към БФС отказва лиценз на отбора за ЕКТ,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sports.ru/football/1030750994.html | заглавие = Софийский ЦСКА лишен профессионального статуса - Футбол | издател = www.sports.ru | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> а на 1 юни и Апелативната комисия отказва такъв за А група. Феновете провеждат множество срещи с настоящите собственици, с бившия собственик на отбора Васил Божков и с Гриша Ганчев, за да молят за подкрепа от тях. В крайна сметка „червените“ са принудени да започнат първенството две нива по-надолу от [[Трета аматьорска футболна лига|В група]] за първи път в своята история. === Най-нова история === На 2 юни 2016 г. [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]], [[ПФК Чавдар (Етрополе)|Чавдар (Етрополе)]] и ЦСКА се обединяват в ПФК ЦСКА – 1948 АД, а като собственици в търговския регистър са вписани Христо Стоичков, [[Юлиян Инджов]] и Гриша Ганчев. На 7 юни БФС обявява, че това юридическо лице е подало документи за участие в новосформираната [[Първа професионална футболна лига]] като ЦСКА (София). В първите си четири поредни сезона след завръщането си червените завършват неизменно на второ място след Лудогорец. През 2018/19 червените се завръщат в Европа и изиграват общо 6 мача. След като през 2019/20 г. ЦСКА губи финала срещу Локомотив (Пловдив),<ref>[http://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=65&products_id=9138 ЦСКА изпусна Купата на България cska.bg]</ref> в следващото издание на турнира „армейците триумфират след 1:0 над Арда. В първенството обаче титлата отново остава мираж. В свое решение от 2020 г. ФИФА посочва ПФК ЦСКА (София) като наследник на фалиралото дружество ПФК ЦСКА.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/sport/2020/02/29/4035571_kak_fifa_obiavi_cska-sofiia_za_sporten_naslednik_na/|title=Как ФИФА обяви „ЦСКА-София“ за спортен наследник на „ПФК ЦСКА“|last=|first=|date=29.2.2020|work=Дневник|accessdate=29.2.2020}}</ref> [[Файл:CSKA wit Cup 2021.jpg|295px|мини|дясно|ЦСКА със спечелената [[Купа на България]], 19 май 2021 г.]] През есента на 2021 г. ЦСКА успява да се класира за груповата фаза на [[Лига на конференциите 2021/22|дебютното издание]] на [[Лига на конференциите|Лигата на конференциите]] след драматичен успех с 3:0 в реванша срещу [[ФК Виктория (Пилзен)|„Виктория“ (Пилзен)]].<ref>[https://cska.gong.bg/bg-football/evrouchastnici/multimedia/video/cska-e-v-grupite-na-liga-na-konferenciite-sled-lud-mach-648948 cska.gong.bg]</ref> === Решение на ДК на ФИФА === В свое (решение 150851 PST) от 12-февруари-2020 г ДК на ФИФА констатира: 27. След като взе предвид всичко гореизложено и въз основа на информацията и документацията, с която разполага, членът на комисията решава да подкрепи заключенията на председателя и заместник-председателя на Дисциплинарната комисия и счита, че няма друга алтернатива, освен да заключи, че новият клуб, ПФК ЦСКА (София), трябва да се счита за спортния наследник на първоначалния длъжник, ПФК ЦСКА София. === Решение на КАС === В свое решение (CAS 2020/A/6941) от 10-ноември-2021 КАС констатира: 84. В резултат на това съставът потвърждава констатациите на обжалваното решение, че Вторият Ответник ПФК ЦСКА (София) е спортният наследник на ЦСКА, предприятието, което е било работодател на жалбоподателя и страната, осъдена с решението на FIFA DRC от 21-май-2015 да плати определени суми ... == Наименования == * Септември при ЦДВ (1948 – 1949) * ЦДНВ (1949 – 1950) * Народна войска (1950 – 1951) * ЦДНВ (1951 – 1952) * ЦДНА (1952 – 1953) * ОСГ (1953) * ЦДНА (1953 – 1963) * ЦСКА „Червено знаме“ (1963 – 1969) * ЦСКА „Септемврийско знаме“ (1969 – 1985) * Средец (1985 – 1987) * ЦФКА „Средец“ (1987 – 1989) * ЦСКА (от 1989 г.) == Успехи == [[Файл:Supercup bulgaria 2011.jpg|160px|мини|дясно|[[Суперкупа на България 2011|Суперкупата за 2011 г.]],<br>спечелена след победа над [[ПФК Литекс|Литекс]]]] ; [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (31) – [[Първенство на България по футбол 1948|1948]], [[А група 1951|1951]], [[А група 1952|1952]], [[А група 1954|1954]], [[А група 1955|1955]], [[А група 1956|1956]], [[А група 1957|1957]], [[А група 1958|1958]], [[А група 1958/59|1958/59]], [[А група 1959/60|1959/60]], [[А група 1960/61|1960/61]], [[А група 1961/62|1961/62]], [[А група 1965/66|1965/66]], [[А група 1968/69|1968/69]], [[А група 1970/71|1970/71]], [[А група 1971/72|1971/72]], [[А група 1972/73|1972/73]], [[А група 1974/75|1974/75]], [[А група 1975/76|1975/76]], [[А група 1979/80|1979/80]], [[А група 1980/81|1980/81]], [[А група 1981/82|1981/82]], [[А група 1982/83|1982/83]], [[А група 1986/87|1986/87]], [[А група 1988/89|1988/89]], [[А група 1989/90|1989/90]], [[А група 1991/92|1991/92]], [[А група 1996/97|1996/97]], [[Висша футболна лига 2002/03|2002/03]], [[А група 2004/05|2004/05]], [[А футболна група 2007/08|2007/08]] ; [[Трета аматьорска футболна лига|Югозападна В група]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''1 място''' (1) – [[Югозападна В група 2015/16|2015/16]] ; [[Национална купа на България]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' (21) – [[Купа на Съветската армия 1951|1951]], [[Купа на Съветската армия 1954|1954]], [[Купа на Съветската армия 1955|1955]], [[Купа на Съветската армия 1960/61|1960/61]], [[Купа на Съветската армия 1964/65|1964/65]], [[Купа на Съветската армия 1968/69|1968/69]], [[Купа на Съветската армия 1971/72|1971/72]], [[Купа на Съветската армия 1972/73|1972/73]], [[Купа на Съветската армия 1973/74|1973/74]], [[Купа на България по футбол 1982/83|1982/83]], [[Купа на България по футбол 1984/85|1984/85]], [[Купа на България по футбол 1986/87|1986/87]], [[Купа на България по футбол 1987/88|1987/88]], [[Купа на България по футбол 1988/89|1988/89]], [[Купа на България по футбол 1992/93|1992/93]], [[Купа на България по футбол 1996/97|1996/97]], [[Купа на България по футбол 1998/99|1998/99]], [[Купа на България по футбол 2005/06|2005/06]], [[Купа на България по футбол 2010/11|2010/11]], [[Купа на България по футбол 2015/16|2015/16]], [[Купа на България по футбол 2020/21|2020/21]] ; [[Суперкупа на България]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на Суперкупата''' (4) – [[Суперкупа на България 1989|1989]], [[Суперкупа на България 2006|2006]], [[Суперкупа на България 2008|2008]] и [[Суперкупа на България 2011|2011]] ; [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионска лига]] * '''Полуфиналист''' (2) – [[Купа на европейските шампиони 1966/67|1966/67]], [[Купа на европейските шампиони 1981/82|1981/82]] ; [[Купа на носителите на национални купи]] * '''Полуфиналист''' (1) – [[Купа на носителите на купи 1988/89|1988/89]] == Стадион == {{основна|Българска армия (стадион)}} [[Файл:Balgarska Armija 2017.jpg|мини|стадион „Българска армия“]] Стадион „Българска армия“ е клубният стадион на ЦСКА. Намира се в [[Борисова градина|Борисовата градина]], в центъра на [[София]]. Първоначално на това място е било разположено игрището на [[АС-23]]. В периода 1965 – 1967 е извършена основна реконструкция, а през 1982 г. на стадиона е поставено и електрическо осветление. През 2000 г. стадионът е оборудван с нова озвучителна уредба „[[Динакорд]]“ – 48 kW. През лятото на 2016 г. изцяло е подменено тревното покритие и са изградени нова поливна и дренажна система. Към 2005 г. има 22 015 седящи места, разпределени в четири сектора – сектор А (6417 места), сектор Б (4889 места), сектор В (5689 места) и сектор Г (5020 места). Покритите места на стадиона са 2100. Игралното поле е с дължина 105 м и ширина 66 м. Освен футболния терен спортният комплекс включва тенис кортове, баскетболна зала и лекоатлетическа писта, зали за пресконференции и за ветераните и музей на славата. == Емблема == ЦСКА е отбора на българската армия от 1948 до сега и е с емблемата на българската армия ЧЕРВЕНА ЗВЕЗДА. След обединението на ЦДВ и „Септември“ е избрана нова емблема – три кръга, наложени един върху друг, с цветове бяло-зелено-бяло. В най-външния са разположени [[жито|житни класове]], символ на плодородието и успеха.<ref>{{икона|en}} [http://www.irishsurnames.com/plants.htm Heraldic plants]</ref> В центъра на емблемата е поставена червена петолъчка, символ на военната мощ и войната.<ref>[http://www.symbols.com/encyclopedia/28/2824.html The fivepointed star]</ref> В емблемата присъства и прегъната на четири места лента с надпис „ЦДВ“. В периода 1948 – 1962 единствено е сменяно името на върху лентата след различните преименувания. След обединението с „Червено знаме“ житните класове са заменени с [[дъб]]ови листа, символ на силата и издръжливостта.<ref>[http://www.zeleno.bg/?action=view&docid=206&catid=76 Легенди и символика на дърветата], zeleno.bg</ref> Зеленият кръг вече е с цветовете на [[Национално знаме на България|българския трибагреник]], а под лентата е добавено съкращението ЧЗ („Червено знаме“). През 1964 г. се появява вариант на емблемата, в който дъбовите листа са уголемени, а съкращението ЧЗ е заменено от „Червено знаме“. През 1968 г. е извършена нова промяна след обединението със „Септември“. Премахнат е зеленият кръг, като негово място са сложени дъбовите листа, а вместо тях се появява червен (или бял) полукръг с надпис „Септемврийско знаме“. Червената лента вече завършва с българския трибагреник. В същото време за евротурнирите се използва различна емблема, представляваща червен щит с петолъчка в горния край. В средата на щита пише ФК ЦСКА, а под надписа са разположени четири вертикални червени райета с футболна топка върху тях. След скандала с разформироването е измислена изцяло нова емблема, представляваща щит с крепостни бойници в горната част. В горната част има надпис „ФК“, а в долната – „Средец“. В средата на емблемата е разположена голяма буква „с“, в чийто център има петолъчка, обгърната с кръг. Тази емблема е използвана официално до 1989 г. През 1987 г. се появява нова емблема на [[ОСК ЦСКА (София)|СК ЦСКА]], използвана неофициално и от футболния клуб ЦФКА „Средец“, представляваща щит, в чиято горна част има надпис „ЦСКА“, а под него е вписан друг щит с надпис „футболен клуб“.<ref>„Това е ЦСКА!“, стр. 105, Димитър Пенев</ref><ref name="zlaten">Златен Албум на ЦСКА, стр. 3, стр.102</ref> Под втория надпис два изправени лъва държат футболна топка. В краката им стоят надписите „София“ и „1948“. През 1989 г. след отделянето на Септември се появява нова емблема, стилизирана от предишни.<ref name="zlaten"/> В бял кръг с червен кант са вписани в полукръг шест дъбови листа, обрамчващи червена петолъчка. В долната част на емблемата има червена лента, прегъната на четири места, завършваща с българския трибагреник. В лентата има надпис „ЦСКА“, а под нея – годината 1948. След падането на комунистическия режим в България е решено да се използва неофициалният модел от 1987 г., тъй като червената петолъчка в нея тогава се свързва с комунистическото управление. През 1999 г. със смяната на ръководството и обособяването на ЦСКА в акционерно дружество временно се използва емблемата на ЦСКА „Септемврийско знаме“ от 1968 г. с изключение на надписа „Септемврийско знаме“, а впоследствие за официална емблема е приета създадената през 1989 г., която е възприета от всички отбори, членуващи в ОСК ЦСКА (София). През 2005 г. след спечелване на рекордната 30 титла към емблемата са добавени 3 златни звезди. През 2017 г. по случай 70-ата годишнина от създаването на клуба емблемата е обновена с юбилеен дизайн. <gallery> Septemvri pri CDV logo.png|„Септември при ЦДВ“ (1948 – 1949) CDNV logo.png|ЦДНВ (1950 – 1953) CDNA logo.png|ЦДНА (1954 – 1962) CSKA Cherveno Zname logo.png|ЦСКА „Червено знаме“ (1962 – 1968) CSKA Cherveno Zname alternative logo.png|ЦСКА „Червено знаме“ (вариант) (1964 – 1968) CSKA Cherveno Zname logo variant 2.png|ЦСКА „Червено знаме“ (вариант) (1965 – 1968) CSKA Septemvriysko Zname logo.png|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (1968 – 1985) CSKA Septemvriysko Zname red logo.png|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (вариант) (1968 – 1985) CSKA Septemvriysko Zname alternative logo.png|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (вариант за евротурнирите) (1968 – 1985) CFKA Sredets logo.png|„Средец“ и ЦФКА „Средец“ (1985 – 1989) CSKA old-2.png|ЦСКА (1987 – 1988) и (1990 – 1998) CSKA 99-05.png|ЦСКА (1989) и (1999 – 2005) CSKA 98-99.png|ЦСКА (1999) CSKA Sofia logo.svg|ЦСКА (2005 – 2017) CSKA Sofia logo for 70th anniversary.png|ЦСКА (2017 – 2018) CSKA Sofia logo 2018-19.png|ЦСКА (2018 – 2019) </gallery> == Настоящ състав == ''Към 23 септември 2024 г.'' {{ПФК ЦСКА (София) - разширен състав}} == Ръководни фактори == === Настоящо ръководство === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! ! Име ! Длъжност |- |{{флагче|България}}||Фондация „Национален Фонд за Спорт, Култура, Изкуство и Наука“||Собственик |- |{{флагче|България}}||Данаил Илиев||Президент |- |{{флагче|България}}||[[Димитър Пенев]]||Почетен президент |- |{{флагче|България}}||Радослав Златков||Изпълнителен директор |- |{{флагче|България}}||[[Филип Филипов (футболист, р. 1971)|Филип Филипов]]||Спортен директор |- |{{флагче|България}}||''Няма''||Административен директор |- |{{флагче|България}}||[[Михаил Александров (футболист)|Михаил Александров]]||Технически директор |- |{{флагче|България}}||Никола Митев||Директор комуникации |- |{{флагче|България}}||[[Костадин Ангелов – Лаптопа|Костадин Ангелов]]||Директор на академията |- |{{флагче|България}}||Петър Стоянов||Финансов директор |- |{{флагче|България}}||Боряна Стойчева||Международен отдел |- |} === Управителен съвет === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! ! Име ! Длъжност |- |{{флагче|България}}||[[Христо Стоичков]]||Член на УС |- |{{флагче|България}}||Данаил Илиев||Член на УС |- |{{флагче|България}}||Ангел Борисов||Член на УС |- |} === Селекционен съвет === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! ! Име ! Длъжност |- |{{флагче|България}}||[[Методи Томанов]]||Главен скаут |- |{{флагче|България}}||[[Радослав Здравков]]||Скаут |- |{{флагче|България}}||[[Галин Иванов (футболист, р. 1975)|Галин Иванов]]||Скаут |- |{{флагче|България}}||Иван Славов||Скаут |- |} === Съвет на директорите === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! ! Име ! Длъжност |- |{{флагче|България}}||Ангел Борисов||Председател |- |{{флагче|България}}||Десислава Иванова||Зам. председател |- |{{флагче|България}}||Радослав Златков||Изпълнителен директор |- |} === Технически щаб === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! ! Име ! Длъжност |- |{{флагче|България}}||[[Александър Томаш]]||Старши треньор |- |{{флагче|България}}||[[Константин Мирчев]]||Помощник треньор |- |{{флагче|България}}||[[Христо Колев – Бащата|Христо Колев]]||Помощник треньор |- |{{флагче|България}}||[[Тодор Кючуков]]||Треньор на вратарите |- |{{флагче|България}}||Илиян Митрев||Кондиционен треньор |- |{{флагче|България}}||Николай Русинов||Анализатор |- |{{флагче|България}}||Полина Хаджиянкова||Психолог |- |{{флагче|Куба}} {{флагче|България}}||Орландо Морера||Преводач |- |{{флагче|България}}||д-р Георги Илиев||Доктор |- |{{флагче|България}}||Иван Христов||Физиотерапевт |- |{{флагче|България}}||Станислав Кръстев||Физиотерапевт |- |{{флагче|България}}||Алекс Младенов||Физиотерапевт |- |{{флагче|България}}||Димко Пантев||Физиотерапевт |- |{{флагче|България}}||Николай Петров||Физиотерапевт |- |{{флагче|България}}||Стилиан Светославов||Физиотерапевт |- |{{флагче|България}}||[[Методи Томанов]]||Главен скаут |- |{{флагче|България}}||Виктор Игнатов||Пресаташе |- |{{флагче|България}}||[[Стойко Сакалиев]]||Администратор |- |{{флагче|България}}||[[Добри Димов]]||Домакин |- |} == Спонсори == {| class="wikitable" |- ! От ! До ! Спосор ! Забележка |- |align="center"| 1989 г. |align="center"| 1990 г. | КОМКО | транспортна фирма, подразделение на [[Вили Бец]] |- |align="center"| 1990 г. |align="center"| 1996 г. | Синтофарм | фармацевтична компания |- |align="center"| 1996 г. |align="center"| 1999 г. | [[Мултигруп]] | инвестиционна компания |- |align="center" colspan="2"| есен 2001 г. | Синтофарм | само в Купата на УЕФА |- |align="center" colspan="2"| есен 2003 г. | Трансимпекс | само в Шампионска лига и Купата на УЕФА, фирма за маркови облекла |- |align="center"| септември 2005 г. |align="center"| май 2008 г. | [[Вивател]] | мобилен оператор |- |align="center"| юни 2008 г. |align="center"| август 2009 г. | без спонсор |- |align="center"| септември 2009 г. |align="center"| септември 2013 г. | [[Глобул]] | мобилен оператор |- |align="center"| септември 2016 г. |align="center"| 26 юни 2021 г. | [[А1 България|А1]] | мобилен оператор |- |align="center"| 26 юни 2021 г. | | [[Уинбет]] | онлайн букмейкър |} == Цветове и екипи == === Цветове === От създаването си досега е прието основният цвят на екипите на ЦСКА да е червен.<ref>[http://inside.cska.bg/cska/history/champions/1948/viewpublication История на ЦСКА: 1948 – Първа шампионска титла] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070621194820/http://inside.cska.bg/cska/history/champions/1948/viewpublication |date=2007-06-21 }}, CSKA.bg</ref> Като втори цвят с течение на времето се отделя бялото, като в определени периоди то временно замества червеното като основен. През годините е използван и черният цвят (предимно за трети екипи и в гостувания). [[Файл:Tengarinya in Sofia.JPG|мини|дясно|250px|Футболистът на ЦСКА [[Бернардо Тенгариня]] представя новата екипировка с марка Легеа, 14 юли 2012 г.]] === Екипи === * {{флагче|България}} Български продукт (1919 – 1975) * {{флагче|Германия}} [[Адидас]] (1975 – 1983) * {{флагче|Германия}} [[Пума АГ|Пума]] (1983 – 1985) * {{флагче|Германия}} Адидас (1985 – 1991) * {{флагче|Италия}} [[АБМ]] (1991 – 1992) * {{флагче|Великобритания}} [[Умбро]] (1991 – 1992) * {{флагче|Италия}} [[Ереа]] (1992 – 1995) * {{флагче|Италия}} [[Лото (компания)|Лото]] (1995 – 1996) * {{флагче|Германия}} Пума (1996 – 2000) * {{флагче|САЩ}} [[Найк]] (2000 – 2001) * {{флагче|Италия}} Лото (2001 – 2003) * {{флагче|Япония}} [[Асикс]] (2003 – 2004) * {{флагче|Германия}} [[Улшпорт]] (2004 – 2011) * {{флагче|Италия}} [[Капа (спортна марка)|Капа]] (2011 – 2012) * {{флагче|Италия}} [[Легеа]] (2012 – 2015) * {{флагче|Италия}} Лото (2015 – 2016) * {{флагче|Германия}} Адидас (2016 – 2022) * {{флагче|Италия}} [[Макрон (спортна марка)|Макрон]] (2022 –) == Други домашни и международни успехи == През годините ЦСКА е печелил многобройни реномирани приятелски международни турнири. ЦСКА е отстранявал и отбори като [[Динамо (Букурещ)|„Динамо“ (Букурещ)]] (8:1 и 2:3), „[[Ювентус]]“ (4:1 и 0:2), „[[Партизан]]“ (2:1 и 4:1), „[[Олимпиакос]]“ (3:1 и 0:1), „[[Панатинайкос]]“ (2:1 и 2:0, 2:0 и 1:0), „[[Реал Сосиедад]]“ (1:0 и 0:0), „[[Монако]]“ (0:0 и 2:0, 2:2 и 2:1), [[Спарта (Прага)|„Спарта“ (Прага)]] (2:2 и 3:0), „[[Рода]]“ (2:1 и 1:2, 4:3 след дузпи), „[[Парма]]“ (0:0 и 1:1), [[Шахтьор (Донецк)|„Шахтьор“ (Донецк)]] (3:0 и 1:2), [[Байер (Леверкузен)|„Леверкузен“]] (1:0 и 1:0), [[ФК Базел|„Базел“]] (3:1) и [[Виктория (Пилзен)|„Виктория“ (Пилзен)]] (0:2 и 3:0). ЦСКА е побеждавал и [[Атлетико Мадрид|„Атлетико“ (Мадрид)]] (1:0), [[Байерн Мюнхен|„Байерн“]] (2:1, 4:3), [[Борусия Дортмунд|„Борусия“ (Дортмунд)]] (4:2), „[[Валенсия (клуб)|Валенсия]]“ (2:1), [[Аустрия (Виена)|„Аустрия“ (Виена)]] (3:2) и [[АС Рома|„Рома“]] (3:1). Балансът от участието на ЦСКА в европейските клубни турнири към август 2010 г. от 214 мача е 83 победи, 46 равни и 85 загуби при голова разлика 308:291. === Неофициални успехи === ; [[Купа на Съветската армия]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' (4 пъти) – [[Купа на Съветската армия 1984/85|1984/85]], [[Купа на Съветската армия 1985/86|1985/86]], [[Купа на Съветската армия 1988/89|1988/89]] и [[Купа на Съветската армия 1989/90|1989/90]] ; [[Купа на Народна република България]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' (1 път) – [[Купа на НРБ по футбол 1980/81|1980/81]] === Приятелски турнири === [[Файл:Saragosa cup.jpg|185px|мини|дясно|Купата от Международния турнир „Реал (Сарагоса)“ за 1977 г.]] * Първа лятна спартакиада на Спортения комитет на дружеските армии в [[Лайпциг]] – 1957 * Международен футболен турнир в [[Пхенян]] – 1963 * Турнир в чест на краля на [[Мароко]] Мохамед V – 1967 * Международен турнир „Палма де Майорка“ – 1970 и 1971 * Турнир в чест на 35-годишнината от основаването на [[Сао Пауло Футебол Клубе|Сао Пауло]] – 1971 * Международен турнир „Реал (Сарагоса)“ в Испания – 1973 и 1977 * Турнир „Валенсия“ в Испания – 1976 * Международен турнир „Купа на мира“ в [[Кот д`Ивоар]] – 1979 * XI турнир в [[Севиля]] – 1982 * Златна купа „Перлата на Италия“ – 1984 * Купа на съюза на спортните журналисти в [[Сплит]] – 1984 * Футболна купа на Ер Те Ел – 1989 * Международен турнир „Коста Азул“ в Сетубал – 1989 и 1991 * [[Купа „Плейстейшън“]] – 2002, 2005, 2006 и 2007 * [[УЕФА Купа на Пего]] – 2008 === Турнири за ветерани === * Международен турнир в зала в [[Саарбрюкен]] – 2001, 2002 и 2003 * Балкански турнир за ветерани в Коринто – 2002 == Почетна листа == === Най-много мачове === [[Файл:Dimitar yakimov.jpg|мини|200п|[[Димитър Якимов]] има 287 мача с екипа на ЦСКА]] {| class="wikitable" style="text-align: center;" !№!!Име!!Период!!Мачове |- |1||align="left"|{{флаг|България}} [[Борис Гаганелов]]||1960 – 1974||350 |- |2||align="left"|{{флаг|България}} [[Иван Зафиров]]||1962 – 1966<br>1968 – 1981||340 |- |3||align="left"|{{флаг|България}} [[Димитър Пенев]]||1964 – 1977||329 |- |4||align="left"|{{флаг|България}} [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]]||1950<br>1952 – 1967||304 |- |5||align="left"|{{флаг|България}} [[Аспарух Никодимов]]||1964 – 1975||296 |- |6||align="left"|{{флаг|България}} [[Панайот Панайотов (футболист)|Панайот Панайотов]]||1950 – 1964||294 |- |7||align="left"|{{флаг|България}} [[Тодор Янчев]]||2000 – 2005<br>2007 – 2013<br>2013 – 2014||290 |- |8||align="left"|{{флаг|България}} [[Димитър Якимов]]||1960 – 1974||287 |- |9||align="left"|{{флаг|България}} [[Георги Велинов]]||1978 – 1987<br>1991 – 1992||271 |- |10||align="left"|{{флаг|България}} [[Божил Колев]]||1970 – 1979||254 |} === Най-много голове === [[Файл:Petar Zhekov in 2018.jpg|мини|200п|[[Петър Жеков]] е голмайстор за всички времена на ЦСКА и стрелец №2 на [[Първа лига]]]] {| class="wikitable" style="text-align: center;" !№!!Име!!Период!!Голове |- |1||align="left"|{{флаг|България}} [[Петър Жеков]]||1968 – 1975||144 |- |2||align="left"|{{флаг|България}} [[Димитър Якимов]]||1960 – 1974||141 |- |3||align="left"|{{флаг|България}} [[Никола Цанев]]||1959 – 1970||118 |- |4||align="left"|{{флаг|България}} [[Спас Джевизов]]||1976 – 1984||96 |- |5||align="left"|{{флаг|България}} [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]]||1950<br>1952 – 1967||92 |- |6||align="left"|{{флаг|България}} [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]]||1948 – 1960||87 |- |7||align="left"|{{флаг|България}} [[Ивайло Андонов]]||1991 – 1994<br>1996 – 1998||85 |- |8||align="left"|{{флаг|България}} [[Христо Стоичков]]||1985 – 1990||83 |- |8||align="left"|{{флаг|България}} [[Любослав Пенев]]||1984 – 1989<br>2000 – 2001||83 |- |10||align="left"|{{флаг|България}} [[Стойчо Младенов]]||1980 – 1986||80 |} {{clear}} == Привърженици == === Фенклубове === Като един от най-популярните клубове в България, привържениците на „червените“ са организирани във „Фенклуб „Сектор Г“ и над 798<ref>[http://www.gol.bg/nachalo/2007-12-23/otkrit-be-fenklub-nomer-798-na-cska ЦСКА откри фенклуб №798, Gol.bg]</ref> други фенклуба в страната и чужбина с над 180 000 члена. Фенклубове на ЦСКА има в [[Гърция]], [[Австрия]], [[Англия]], [[Аржентина]], [[Армения]], [[Беларус]], [[Германия]], [[Испания]], [[Италия]], [[Канада]], [[Китай]], [[Северна Македония]], [[Румъния]], [[Русия]], [[САЩ]], [[Сърбия]], [[Уругвай]], [[Франция]], [[Хонконг]], [[Швейцария]] и [[Швеция]]. === Известни привърженици === * [[Азис]] – певец<ref>[http://football24.bg/novina/78648-azis-stana-fen-na-cska Азис стана фен на ЦСКА] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150402145654/http://football24.bg/novina/78648-azis-stana-fen-na-cska |date=2015-04-02 }}. „football24.bg“ 30.5.2012.</ref> * [[Волен Сидеров]] – политик<ref name="dnes.dir.bg">[http://dnes.dir.bg/news/cska-partii-bsp-gerb-shampion-15332917 ”ЦСКА шампион” обедини ГЕРБ, БСП, ДПС и ”Атака”]. „dir.bg“</ref> * [[Георги Анастасов (политик)|Георги Анастасов]] – политик<ref name="dnes.dir.bg"/> * [[Веселин Вучков]] – политик<ref name="dnes.dir.bg"/> * [[Неофит Български]] – патриарх<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.sportal.bg/news.php?news=420155 |заглавие=Новият патриарх – фен на ЦСКА |достъп_дата=2013-04-07 |архив_дата=2013-04-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130405114923/http://www.sportal.bg/news.php?news=420155 }}</ref> * [[Ники Кънчев]] – журналист и ТВ водещ<ref>[https://temasport.com/ники-кънчев-загубихме-но-и-победихме/ Ники Кънчев: Загубихме, но и победихме]</ref> * [[Стефан Данаилов]] – актьор<ref name="dnes.dir.bg"/> * [[Хамид Хамид]] – политик<ref name="dnes.dir.bg"/> * [[Цветан Цветанов]] – политик<ref name="dnes.dir.bg"/> == Известни футболисти == ЦСКА е произвел и обиграл едни от най-добрите български футболисти, донесли на клуба и на България огромни успехи, както във вътрешни, така и на международни първенства. На [[Летни олимпийски игри 1956|олимпийските игри в Мелбърн]] през 1956 г. българският олимпийски отбор печели бронзовите отличия. Съставът включва [[Георги Найденов (футболист)|Георги Найденов]], [[Кирил Ракаров]], [[Манол Манолов – Симолията]], [[Никола Ковачев – Тулата]], [[Стефан Божков]], [[Гаврил Стоянов]], [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]], [[Георги Димитров – Червения]], [[Панайот Панайотов (футболист)|Панайот Панайотов]], [[Крум Янев]] и [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]]. На [[Летни олимпийски игри 1968|олимпийските игри в Мексико]] през 1968 г. българският олимпийски отбор печели сребърните медали. Армейски футболисти в състава са: [[Стоян Йорданов]], [[Иван Зафиров]], [[Кирил Станков]], [[Петър Жеков]] и [[Аспарух Никодимов]]. [[Световно първенство по футбол 1994|Четвъртото място в света]] през 1994 г. би било невъзможно<ref>[http://www.fifa.com/worldcup/archive/edition=84/statistics/players/topgoals.html Голмайстори на Световното първенство 1994]</ref> без участието на [[Христо Стоичков]], [[Емил Костадинов]], [[Йордан Лечков]], [[Любослав Пенев]], [[Трифон Иванов]], [[Георги Георгиев (футболист)|Георги Георгиев]] и [[Ивайло Андонов]] и старши треньора [[Димитър Пенев]]. В класацията на футболните специалисти (треньори, играчи и журналисти) за [[Най-добър футболист на България за XX век]] сред първите десет са петима играчи на ЦСКА: Христо Стоичков (2 място), [[Димитър Якимов]] (4-ти), Иван Колев (7-и), Димитър Пенев (8-и) и Емил Костадинов (9-и). Трима от тях са в челната десетка и в класацията на футболните фенове: Стоичков (2-ри), Якимов (3-ти) и Костадинов (10-и). Призът „[[Футболист № 1 на България]]“ в историята е връчван 16 пъти на червени футболисти: Стефан Божков (1955), Иван Колев (1956, 1962), Манол Манолов – Симолията (1958), Георги Найденов (1959, 1961), Димитър Пенев (1967, 1971), [[Георги Велинов]] (1981), [[Радослав Здравков]] (1982), [[Стойчо Младенов]] (1983), [[Георги Димитров – Джеки]] (1985), Любослав Пенев (1988), Христо Стоичков (1989, 1990) и [[Кирил Десподов]] (2018). {{колони|2| * [[Адалберт Зафиров]] * [[Александър Тунчев]] * [[Антон Недялков]] * [[Аспарух Никодимов]] * [[Беноа Кое]] * [[Валентин Илиев]] * [[Велизар Димитров]] * [[Георги Божков]] * [[Георги Велинов]] * [[Георги Георгиев (футболист)|Георги Георгиев]] * [[Георги Денев]] * [[Георги Димитров – Джеки]] * [[Георги Илиев – Майкъла]] * [[Георги Найденов (футболист)|Георги Найденов]] * [[Димитър Бербатов]] * [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] * [[Димитър Пенев]] * [[Димитър Якимов]] * [[Емил Гъргоров]] * [[Емил Костадинов]] * [[Иван Иванов (футболист, р. 1988)|Иван Иванов]] * [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]] * [[Йордан Лечков]] * [[Йордан Тодоров]] * [[Кирил Десподов]] * [[Красимир Безински]] * [[Кристиян Малинов]] * [[Крум Янев]] * [[Любослав Пенев]] * [[Манол Манолов – Симолията]] * [[Маркиньос]] * [[Мартин Петров]] * [[Ней (футболист)|Ней]] * [[Никола Ковачев – Тулата]] * [[Петър Жеков]] * [[Радослав Здравков]] * [[Рубен Пинто]] * [[Стефан Божков]] * [[Стилиян Петров]] * [[Стойко Сакалиев]] * [[Стойчо Младенов]] * [[Стоян Йорданов]] * [[Тодор Янчев]] * [[Трифон Иванов]] * [[Фернандо Каранга]] * [[Христо Стоичков]] * [[Христо Янев]] * [[Цветан Йончев]] }} == Вижте също == * [[ОСК ЦСКА (София)]] * [[ПФК ЦСКА (София) през сезоните|ЦСКА (София) през сезоните]] * [[Треньори на ПФК ЦСКА София|Треньори на ЦСКА (София)]] * [[Рекорди на ПФК ЦСКА София|Рекорди на ЦСКА (София)]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.cska.bg/ Официален сайт] * {{Facebook|cskasofiaofficial|CSKA Sofia FC}} * {{Instagram|cskasofiafc|CSKA Sofia FC}} * [http://www.cska.bg/forum/ Официален форум] * [https://www.youtube.com/@CSKASofiaFC1948/featured Официален YouTube канал] * [https://www.tiktok.com/@cskasofiafc Официален TikTok профил] {{fb старт}} {{ПФК ЦСКА (София) сезони}} {{fb край}} {{Избрана статия|1035045|24 юни 2007}} {{Първа професионална футболна лига}} {{Портал|Футбол}} {{Първа професионална футболна лига - Стадиони}} [[Категория:ПФК ЦСКА (София)| ]] [[Категория:Основани в България през 1948 година]] qckkysjdp3l483546w3t2xoegghw8la 12434839 12434824 2024-12-08T13:18:45Z Davidkenarovcska 254027 12434839 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{флагче|България}} ЦСКА София | герб =CSKA Sofia logo.svg | страна = {{флагче с име|България}} | прозвище = ''Армейците''<br>''Червените'' | стадион = [[Национален стадион „Васил Левски“|Национален стадион Васил Левски]] | капацитет = 43 230 | собственик = {{флагче|България}} Фондация „Национален Фонд за Спорт, Култура, Изкуство и Наука“ (100 %) | президент = {{флагче|България}} Данаил Илиев | старши треньор = {{флагче|България}} [[Александър Томаш]] | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = [[Първа професионална футболна лига 2023/24|2023/24]] | място = 3-то | уебсайт = [http://www.cska.bg/ www.cska.bg] | спонсор = [[Уинбет]] | екипировка = {{флагче|Италия}} [[Макрон (спортна марка)|Макрон]] | pattern_la1 = _cskasofia2425h | pattern_b1 = _cskasofia2425h | pattern_ra1 = _cskasofia2425h | pattern_sh1 = _cskasofia2425h | pattern_so1 = | leftarm1 = FFFFFF | body1 = DD0000 | rightarm1 = FFFFFF | shorts1 = FFFFFF | socks1 = DD0000 | pattern_la2 = _macronwyverneco24wr | pattern_b2 = _macronwyverneco24wr | pattern_ra2 = _macronwyverneco24wr | pattern_sh2 = | pattern_so2 = | shorts2 = FF0000 | socks2 = FFFFFF | pattern_la3 = _macronwyverneco24ba | pattern_b3 = _macronwyverneco24ba | pattern_ra3 = _macronwyverneco24ba | pattern_sh3 = | pattern_so3 = | shorts3 = 000000 | socks3 = 000000 | настоящ сезон = [[ПФК ЦСКА (София) през сезон {{Футболен сезон}}|ЦСКА {{Футболен сезон}}]] }} '''ПФК ЦСКА София''' ([[абревиатура]] от '''Професионален футболен клуб „Централен спортен клуб на армията“ София''', изговаря се '''цѐ сѐ ка̀''') е най-титулуваният [[България|български]] [[футболен отбор]] от [[София]]. ЦСКА София е 31 пъти [[Първа професионална футболна лига|шампион на България]] (национален рекорд), носител е на 21 [[Национална купа на България по футбол|Национални купи на България]] и 4 [[Суперкупа на България|Суперкупи]].<ref name="CSKA">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bgclubs.eu/teams/CSKA(Sofia) | заглавие=ЦСКА (София) |достъп_дата =18 август 2017 |труд=Визитна картичка |издател=bgclubs.eu |език= }}</ref> От създаването си на 5 май 1948 г. ЦСКА е участва във всички елитни шампионати на България с изключение на [[А футболна група 2015/16|сезон 2015/16]], когато се състезава във В група.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://btvnovinite.bg/article/sport/objaviha-pfk-cska-ad-v-nesastojatelnost.html | заглавие=Обявиха ПФК ЦСКА АД в несъстоятелност |достъп_дата =18 август 2017 |дата=12 септември 2016 |труд=СПОРТ |издател=btvnovinite.bg |цитат=ПФК ЦСКА АД официално бе обявен в несъстоятелност и членството му в БФС трябва да бъде прекратено. Решението е взето на датата 9 септември. То подлежи на незабавно изпълнение.|език= }}</ref> Със своите 2 полуфинала в турнира за [[Купа на европейските шампиони|Купата на европейските шампиони]] и 1 за [[Купа на носителите на национални купи|Купата на носителите на национални купи]] ЦСКА е и най-успешният български отбор в [[Европейски клубни турнири по футбол|европейските клубни турнири]], като заема 60 място, най-предно от всички български представители, в [[Класация на най-добрите европейски отбори за XX век|класацията на най-добрите европейски отбори за XX век]] на [[Международна федерация за футболна история и статистика|Международната федерация за футболна история и статистика]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.iffhs.de/?a413f0e03790c443e0f40390b41be8b01905fdcdc3bfcdc0aec70aeedb883ccb05ff1d |заглавие=Europe's Club of the Century |достъп_дата=18 август 2017 |издател=iffhs.de |цитат=For some years now, the IFFHS has been asked by clubs, sports journalists and fans to determine the clubs of the century for the individual continents but on a realistic basis without imaginary values and subjective influences. |език=en |архив_дата=2009-09-22 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090922020042/http://www.iffhs.de/?a413f0e03790c443e0f40390b41be8b01905fdcdc3bfcdc0aec70aeedb883ccb05ff1d }}</ref> Добива и прозвището „убиец на европейски шампиони“<ref>{{Citation |title=ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ЦСКА!, CSKA.bg |url=http://inside.cska.bg/cska/info/events/2007/05/20070505_1832/view |accessdate=2007-06-18 |archivedate=2008-05-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080508213143/http://inside.cska.bg/cska/info/events/2007/05/20070505_1832/view }}</ref> заради отстранявеноте на три европейски шампиони - [[АФК Аякс]] през 1974 г., [[ФК Нотингам Форест]] през 1981 г. и [[ФК „Ливърпул“]] през 1982 г. Цветовете на отбора са червено и бяло. Играе домакинските си мачовете на стадион „[[Българска армия (стадион)|Българска армия]]“ с капацитет от 22 995 места.<ref name="CSKA" /> Най-големият съперник на ЦСКА е [[ПФК „Левски“ (София)]], като мачовете между двата тима се наричат ​​[[вечно дерби]].<ref name="LevskiVsCSKA">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bgderbi.com/2010/01/blog-post_06.html | заглавие = История на Вечното дерби | достъп_дата = 18 август 2017 | фамилно_име = Пайташев | първо_име = Румен | издател = BGderbi.com | цитат = Вечното дерби Левски – ЦСКА! Колко заряд се крие в тези няколко думи! И след 60 години... | език = | архив_дата = 2012-01-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120128071151/http://www.bgderbi.com/2010/01/blog-post_06.html }}</ref> == История == === Създаване и златно десетилетие на Крум Милев === Отборът е създаден на 5 май 1948 година след обединението на [[ПФК Септември (София)|„Септември“ (София)]] с военния клуб [[Чавдар (София)|ЦДВ]] под името „[[Септември при ЦДВ]]“. Новият отбор заема мястото на „Септември“ в първенството. [[Първенство на България по футбол 1948|На финала]] „Септември при ЦДВ“ среща „[[ПФК Левски (София)|Левски]]“ и след загуба с 1:2 в първата среща и победа с 3:1 във втората печели първата си титла. Решителният втори мач се играе на 9 септември 1948 г., а съставът на „армейците“ е: [[Стефан Геренски]], [[Борислав Футеков]], [[Манол Манолов – Симолията]], Димитър Цветков, Никола Алексиев, [[Нако Чакмаков]], [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]], [[Стойне Минев]], [[Стефан Божков]], Никола Божилов и [[Кирил Богданов]]. [[Първенство на България по футбол 1948/49|В своя първи сезон]] в новосъздадената [[А футболна група|А група]] „Септември при ЦДВ“ завършва на второ място. За [[треньор]] на отбора е назначен [[Крум Милев]]. През същата година започва реконструкцията на стадион „[[Българска армия (стадион)|Народна армия]]“, на който армейците играят своите мачове. През лятото на 1949 г. отборът на „Септември“ се отделя като самостоятелна единица, а армейският отбор е преименуван на „Централен дом на народната войска“ (ЦДНВ). [[Първенство на България по футбол 1950|Сезон 1949/50]] започва нормално, но след изиграването на три кръга от есенния дял то е прекратено заради реорганизация на физкултурното движение в България по съветски модел. Създаден е турнир за определяне на софийските участници за сезон 1950, в който първите пет отбора се класират. След края на турнира ЦДНВ остава на 6 място. С решение на спортната секция на [[МНО]] на мястото на армейския [[Ботев (Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]] се създава сборен отбор с най-силните футболисти от ЦДНВ, „Ботев“, „[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]“, „[[ОФК Сливен 2000|Сливен]]“ и други армейски тимове. Името на обединения отбор е „Народна войска“. Тимът отново завършва на второ място след „[[ПФК Левски (София)|Динамо]]“. От следващия сезон отборът е наследен от софийския армейски отбор ЦДНВ, а другите армейски тимове започват от по-ниски дивизии. През 1953 г. отборът отново е прекръстен – този път на „[[Отбор на софийския гарнизон]]“, като по-голямата част от титулярните му футболисти са задължени да играят само в [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор на България]], който [[Първенство на България по футбол 1953|през първия полусезон]] на вътрешното първенство участва в него с цел обиграване за предстоящите световни квалификации за [[Световно първенство по футбол 1954|Швейцария '54]]. През 1954 г. ОСГ вече се нарича „Централен дом на народната армия“ (ЦДНА), а периодът 1954 – 1962 е най-успешният, тъй като армейският отбор печели 9 поредни титли. През 1956 г. ЦДНА се включва във второто издание на новосъздадения турнир [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]], като достига четвъртфиналите.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.uefa.com/uefachampionsleague/match/61214--cska-sofia-vs-crvena-zvezda/ | заглавие = CSKA Sofia-Crvena zvezda 1956 History {{!}} UEFA Champions League | издател = www.uefa.com | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> На 9 октомври 1963 г. ЦДНА е обединен с „Червено знаме“ в ЦСКА „Червено знаме“. [[Централен военен клуб|Централният дом на народната армия]] вече не е свързан с отбора, който бива поет от Министерството на народната отбрана.<ref>„Това е ЦСКА!“, стр. 51, Димитър Пенев</ref> ЦСКА остава на 3 място след пловдивските „[[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак]]“ и „Ботев“. [[Първенство на България по футбол 1963/64|През следващия сезон]] ЦСКА записва най-лошото си представяне в историята, като остава на 11 място в крайното класиране. Знаменитият треньор Крум Милев е освободен след края на първенството,<ref>{{Citation |title=Треньори на ЦСКА |url=http://inside.cska.bg/cska/history/famousnames/head_coaches/viewpublication |accessdate=2007-06-18 |archivedate=2007-07-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070701223842/http://inside.cska.bg/cska/history/famousnames/head_coaches/viewpublication }}</ref> а ЦСКА остава без титла до 1966 г. === Първи полуфинал в европейските клубни турнири === През сезон 1966/67 ЦСКА достига до [[Купа на европейските шампиони 1966/67|полуфинал за КЕШ]], след като последователно елиминира „[[ФК Слима Уондърърс|Слиема Уондърърс]]“, „[[ФК Олимпиакос|Олимпиакос]]“, „[[ФК Гурник|Гурник]]“ и „[[ФК Линфийлд|Линфийлд]]“. Жребият отрежда за полуфинала среща с италианския „[[ФК Интер|Интер]]“ и след две равенства с по 1:1 по тогавашния регламент трябва да се играе трета среща, в която „[[Гранде Интер]]“ побеждава в [[Болоня]] с 1:0 и продължава към финала. През лятото на 1967 г. отборът печели престижен международен турнир в чест на краля на [[Мароко]] [[Мохамед V]]. На ЦСКА е връчена огромна 100-килограмова купа, която първоначално българските митничари отказват да допуснат в страната. През 1968 г. ЦСКА отново е обединен със „Септември“ (София) и започва да се нарича ЦСКА „Септемврийско знаме“. В редиците на „армейците“ от [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] е привлечен [[Петър Жеков]], който дублира [[голмайстор на България|голмайсторския си приз]] със старозагорци и става първият българин със „[[Златна обувка]]“. [[Файл:CSKA Sofia team 1973.jpg|250px|дясно|мини|Отборът на ЦСКА „Септемврийско знаме“ през 1973 г.]] През 1970-те години ЦСКА добива популярност и на европейската сцена. От 1971 г. до 1973 г. армейците печелят 3 последователни титли, а [[Купа на европейските шампиони 1973/74|през ноември 1973 г. отстраняват]] двукратния европейски шампион „[[Аякс (отбор)|Аякс]]“ с общ резултат 2:1 (0:1 като гост и 2:0 като домакин в реванша). На четвъртфинала ЦСКА отпада от „[[Байерн]]“ след 1:4 в Германия и 2:1 в България. === Втори полуфинал в европейските клубни турнири === [[1980-те|80-те години]] са изключително успешни за ЦСКА. Те започват с четири поредни титли във вътрешното първенство. [[Купа на европейските шампиони 1980/81|На европейско ниво]] е отстранен еврошампиона „[[Нотингам Форест|Нотингам]]“ след две победи с по 1:0. „Армейците“ са спрени за втория си полуфинал от бъдещия шампион „[[ФК Ливърпул|Ливърпул]]“. Това обаче се случва [[Купа на европейските шампиони 1981/82|през следващия сезон]], като в първия кръг ЦСКА се изправя срещу испанския [[Реал (Сосиедад)|„Реал“ (Сосиедад)]], който по онова време изживява най-силния период в историята си. Червените не се стряскат от името на съперника си и след минимална победа в София и реми в Испания го отстраняват. Така за първи и единствен път български тим отстранява шампион на Испания в европейските турнири. Следващият противник е северноирландският „[[Гленторан]]“, който въпреки че е победен с 2:0 в България, успява да заличи пасива си в редовното време в ответния двубой и чак в продълженията българите бележат гол, който ги класира. На четвъртфинала съперник отново е „Ливърпул“. След 0:1 в първия мач в Англия [[Стойчо Младенов]] вкарва два гола за ЦСКА в реванша и ЦСКА пише една от златните страници в своята история. За втора поредна година е елиминиран действащият европейски шампион. На полуфинала срещу „Байерн“ армейците повеждат на „Армията“ с 3:0 до 18 минута, но в крайна сметка мачът завършва 4:3 в полза на ЦСКА. При гостуването си в [[Мюнхен]] „червените“ са разгромени с 0:4.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=240_241_73&products_id=380 | заглавие = 1982 - ЦСКА постави на колене действащия шампион Ливърпул ★ ЦСКА • ОБЕДИНЕНИ СПОРТНИ КЛУБОВЕ | издател = cska.bg | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> === Разформироването === Един от най-скандалните мачове в историята на ЦСКА е [[Купа на Народна република България 1984/85|финалът за Купата на България]] на 19 юни 1985 г. на [[Национален стадион „Васил Левски“|Националния стадион]] срещу вечния съперник „[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]]“. Мачът е съпътстван от многобройни спорни съдийски отсъждания и грубости от страна на футболистите и на двата отбора. Напрежението ескалира към края на първото полувреме. След грубо влизане на [[Костадин Янчев (футболист)|Костадин Янчев]] в краката на [[Емил Спасов]] вторият започва да души футболиста на „армейците“. В схватката се включва и младата червена надежда [[Христо Стоичков]]. Заформя се меле сред футболистите, при което реферът [[Аспарух Ясенов]] дава червени картони на Янчев и Спасов. В крайна сметка ЦСКА печели двубоя с 2:1, но купата им е отнета след [[Реформа на българския футбол (1985)|решение на ЦК на БКП]]. Двата отбора са разформировани, а Стоичков и няколко играча на Левски–Спартак са отстранени от спорта завинаги. Няколко месеца по-късно всички наказания са отменени и на наказаните футболисти е разрешено да продължат спортната си кариера, но ЦСКА е прекръстен на „Средец“, а „Левски-Спартак“ – на „Витоша“. През 1987 г. към „Средец“ е добавена абревиатурата ЦФКА – Централен футболен клуб на армията.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=240_241_73&products_id=383 | заглавие = 1984-1985 - Разформироването на ЦСКА след скандалния финал за Купата ★ ЦСКА • ОБЕДИНЕНИ СПОРТНИ КЛУБОВЕ | издател = cska.bg | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> === Триото „Стоичков–Пенев–Костадинов“ === Решението за разформироването на клуба е изживяно тежко – не може да се разчита на редица ключови играчи от предходните сезони. През декември 1985 г. за треньор е назначен [[Димитър Пенев]] и въпреки че титлата остава мираж, трофей все пак е спечелен – [[Купа на Съветската армия 1985/86|Купата на Съветската армия]] след победа с 2:0 на финала срещу [[ПФК Локомотив (София)|Локо (София)]] с голове на младите звезди Христо Стоичков и [[Любослав Пенев]]. Те заедно с [[Емил Костадинов]] формират ново атомно трио в атаката на „червените“. През следващите четири сезона ЦФКА „Средец“ е безапелационен в три от тях. През 1989 г. Стоичков печели „Златна обувка“ със своите 38 гола в първенството и става вторият футболист на ЦСКА с приза. [[А група 1988/89|Същият сезон]] червените постигат требъл. Представянето е успешно и на международната сцена, като в [[Купа на носителите на купи 1988/89|турнира за КНК]] армейците елиминират [[Интер (Братислава)|„Интер“ (Братислава)]], „[[Панатинайкос]]“ и „[[Рода ЮК Керкраде|Рода]]“. Особено драматично е елиминирането на холандците на четвъртфинала. Двата отбора си разменят по една победа с по 2:1, но при дузпите вратарят [[Илия Вълов]] е над всички и донася успеха. На полуфинала ЦФКА пада два пъти от „[[ФК Барселона|Барселона]]“ на [[Йохан Кройф]] с 2:4 и 1:2, а геният на холандския футбол забелязва Христо Стоичков, отбелязал и трите гола за българите и решава да го вземе в Барселона, което се случва 12 месеца по-късно.<ref>[http://life.dir.bg/stars/1/star1310.html Кариера на Стоичков] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070501035504/http://life.dir.bg/stars/1/star1310.html |date=2007-05-01 }}. life.dir.bg.</ref> [[А група 1989/90|Следващият сезон]] продължава с пълна червена доминация. През есента на 1989 г. е записана победа с 5:0 над вечния съперник „Левски“, а Стоичков вкарва четири попадения. По този повод в следващото дерби той излиза с фланелка с номер 4. През пролетта на 1990 г. „армейците“ най-накрая си връщат името ЦСКА.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=240_241_73&products_id=388 | заглавие = 1989-1990 - Четвъртфинал за КЕШ и първа Суперкупа ★ ЦСКА • ОБЕДИНЕНИ СПОРТНИ КЛУБОВЕ | издател = cska.bg | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> === Смутни времена === Без атомното трио и след един неуспешен сезон на президентския пост е избран [[Валентин Михов]]. ЦСКА купува едни от най-конвертируемите български футболисти като [[Йордан Лечков]], [[Ивайло Андонов]] и [[Стойчо Стоилов]]. Въпреки хаоса в клуба заради лобитата на ветераните, военните и феновете „червените“ печелят титлата.<ref name="sport1-53705">[http://www.sport1.bg/sport1/node/53705 Как могъщият ЦСКА изпусна парата] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110824073715/http://www.sport1.bg/sport1/node/53705 |date=2011-08-24 }}. www.sport1.bg.</ref> Засилва се въртележката на играчи, а някои трансфери по връщането на прогонени звезди разсмиват конкуренцията. На 1 юни 1994 г. шефът на „[[Мултигруп]]“ [[Илия Павлов]] печели председателското място на ЦСКА срещу [[Николай Гигов]], но спонсорството му не е достатъчно за преодоляване на лошото управление.<ref name="sport1-53705" /> Само за един сезон са сменени петима треньори, а [[Цветан Йончев]] води отбора само за един ден.<ref>„Това е ЦСКА!“, стр. 120, Димитър Пенев</ref> На европейска сцена армейците побеждават „[[Ювентус]]“ с 3:2 в [[Купа на УЕФА 1994/95|първия кръг]] на Купата на УЕФА, но впоследствие победата е отменена заради нередовна картотека на [[Петър Михтарски]] за евротурнирите.<ref>[http://inside.cska.bg/cska/history/ineurope/20030522_1700/viewpublication ЦСКА през сезон 1994/95] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070703215617/http://inside.cska.bg/cska/history/ineurope/20030522_1700/viewpublication |date=2007-07-03 }}. inside.cska.bg.</ref> [[Файл:Georgi vasilev gocheto.jpg|150px|ляво|мини|[[Георги Василев (футболист, р. 1946)|Георги Василев]] донася дубъл през сезон 1996/97]] През лятото на 1995 г. ЦСКА прави силна селекция, като в отбора е събран близо половината [[Младежки национален отбор по футбол на България|Младежки национален отбор на България]]. През януари 1996 г. за треньор е назначен [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]], който преди това е печелил три титли – 1 с [[ПФК Етър 1924 (Велико Търново)|„Етър“]] и 2 с „Левски“. Василев налага специфичния си стил на игра и успява да донесе дубъл през [[А група 1996/97|сезон 1996/97]], но изключително странно бива освободен след победа над [[Спартак (Плевен)|„Спартак“ (Плевен)]] с 3:0.<ref name="sport1-53705" /> В навечерието на 50-годишнината на ЦСКА в отбора се завръщат Христо Стоичков, Емил Костадинов и [[Трифон Иванов]]. ЦСКА губи катастрофално от Левски с 0:5 [[Купа на България по футбол 1997/98|финала за Купата на България]]. Стоичков играе само в 4 мача и напуска точно преди следващото дерби с Левски, завършило 3:3.<ref name="sport1-53705" /> След края на сезона за треньор на отбора отново е назначен Димитър Пенев. „Червените“ се представят силно в турнира за Купата на УЕФА, елиминирайки три съперника, но остават едва на пето място в Шампионата. През тази кампания в състава са наложени [[Мартин Петров]], [[Стилиян Петров]], [[Димитър Бербатов]] и [[Владимир Манчев]]. След приемането на нов закон за спорта клубовете са длъжни да се преобразуват в акционерни дружества. Въпреки че първоначално за президент на ЦСКА е избран Любослав Пенев, в края на 1999 г. бизнесменът [[Васил Божков]] става мажоритарен собственик.<ref name="sport1-53705" /> В първенството „червените“ на моменти изостават на 9 точки от „Левски“, но успяват да съкратят разликата до 2 преди решителния двубой за титлата на [[Георги Аспарухов (стадион)|стадион „Георги Аспарухов“]]. Мачът протича под превъзходството на ЦСКА, като Бербатов прави няколко сериозни пропуска, но гол в последната минута на [[Георги Иванов – Гонзо]] осигурява титлата на вечния враг. Следващите два сезона също не донасят нова титла на „Армията“ въпреки назначаването на реномирани италиански специалисти. [[Енрико Катуци]] успява да съживи отбора и „армейците“ играят атрактивен и резултатен футбол,<ref>[http://www.Bulgarian-football.com/bg/archive/apfg/2000-01.html ЦСКА е втори по отбелязани голове в А група, Сезон 2000 – 01, Bulgarian-football.com]</ref> но остават втори. [[Луиджи Симони]] пък заменя клубната легенда Аспарух Никодимов, при който ЦСКА играе много силно за Купата на УЕФА и отстранява [[Шахтьор (Донецк)]], но и той не успява да постигне успех.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2002/05/18/footbg/indexcs.htm „Симони с отбора в Бургас“], „7 дни спорт“</ref> === Стойчо Младенов и нов възход === След няколкото провала през 2002 г. за треньор е назначен Стойчо Младенов, а в редиците на „армейците“ са привлечени едни от най-добрите български таланти в момента – [[Емил Гъргоров]] и [[Велизар Димитров]]. С тях отборът записва рекордните 13 поредни победи от 13 кръга през есента в първенството. В крайна сметка ЦСКА стига без проблем до титлата, която е първа от 1997 г. насам. С идеята за атака на [[Шампионската лига]] са привлечени за 3 млн. долара бразилците [[Лео Лима]] и [[Родриго Соуса]], но двамата скоропостижно напускат под претекст, че не са им изплатени две заплати.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2003/10/22/cska/index.htm „Спират парите за Васко да Гама“], „7 дни спорт“</ref> Впоследствие [[ФИФА]] решава, че те са в правото си да напуснат.<ref>[http://www.dnes.bg/article.php?cat=66&id=15707 ЦСКА: „Вашку да Гама не може да ни спре трансферите“ DNES.bg]</ref> Следва драматично отпадане за [[Купа на УЕФА 2003/04|Купата на УЕФА]] от [[ФК Торпедо (Москва)|Торпедо (Москва)]] и треньорът Младенов е освободен. [[А група 2004/05|Сезон 2004/05]] започва доста противоречиво и отборът се движи на приливи и отливи. През зимната пауза е назначен сърбинът [[Миодраг Йешич]] и е привлечен халфът [[Беноа Кое]]. Въпреки че Йешич е принуден цяла пролет да играе в нападение единствено с [[Евгени Йорданов]], тимът редува икономични победи с по 1:0, а триумфът във „Вечното дерби“ след гол на [[Христо Янев]] от дузпа широко отваря вратите към 30-ата титла.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2005/05/23/forum/d3975_3.htm ''Възхитен съм от публиката на ЦСКА''], „7 дни спорт“</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=240_241_73&products_id=403 | заглавие = 2004-2005 - 30-та юбилейна титла и трета звезда в емблемата ★ ЦСКА • ОБЕДИНЕНИ СПОРТНИ КЛУБОВЕ | издател = cska.bg | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> През лятото ЦСКА записва нова победа срещу актуален европейски шампион – 1:0 на [[Анфийлд]] срещу стария познайник „Ливърпул“. Големият удар е през септември, когато на два пъти с по 1:0 е победен „[[Байер Леверкузен|Леверкузен]]“ с Димитър Бербатов в състава си и така ЦСКА за първи път заиграва в групова фаза на европейски турнир. До зимната пауза на [[А група 2005/06|сезон 2005/06]] ЦСКА изпреварва в класирането „Левски“ със 7 точки. През пролетта обаче преднината е стопена и „червените“ остават втори. Президентът Васил Божков обвинява за това Йешич и го освобождава, а някои фенове обвиняват Божков.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2006/04/05/ „Изритаха Йешич от ЦСКА“], „7 дни спорт“</ref><ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2006/12/06/footbg/d4532_10.htm „Краят на любовната история в ЦСКА“], „7 дни спорт“</ref> Бизнесменът обявява и че ще ограничи финансирането и през следващия сезон ЦСКА няма да се бори за първото място. През декември 2006 г. той продава акциите си на [[Индия|индийския]] бизнесмен [[Прамод Митал]]. [[Александър Томов (политик)|Александър Томов]] става президент и дава нови надежди за титла.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2006/12/08/footbg/index.htm Александър Томов: ''Митал не търси печалба в ЦСКА''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070621211539/http://www.7sport.net/archive7ds/2006/12/08/footbg/index.htm |date=2007-06-21 }}, „7 дни спорт“, петък, 8 декември 2006</ref> Но след няколко несполуки ЦСКА изостава фатално от „Левски“. В резултат на това на треньорския пост е върнат Стойчо Младенов след 3 години и половина пауза. В началото на [[А футболна група 2007/08|сезон 2007/08]] ЦСКА прави мащабна селекция за над 2 млн. евро.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2007/11/02/footbg/d4853_6.htm Димитър Стефанов: ''Няма да продаваме нито един играч''] „7 дни спорт“, петък, 2 ноември 2007</ref> Отборът стартира слабо и отпада от френския [[ФК Тулуза|Тулуза]] в ЕКТ и от [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локо (Пд)]] за Купата на България. Но в първенството „армейците“ са безапелационни, печелят титлата 3 кръга преди края, завършват без загуба и на 16 точки пред вечния враг Левски. [[Лицензгейт|Голямата драма]] е в края на май 2008 г., когато Лицензионната комисия към [[БФС]] отказва лиценз на отбора за ЕКТ поради задължения към [[ФК Вихрен|Вихрен]] и [[НАП]]. От ръководството обжалват решението, но апелативната комисия потвърждава отказа. На 5 юни 2008 г. президентът Томов подава оставка, а временно за президент е избран Емил Костадинов. Назначена е спешна разпродажба на играчи, но европейското участие е пропуснато и то от един от най-силните състави на червените през XXI век.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=240_241_73&products_id=406 | заглавие = 2007-2008 - 31-ва титла и отнетият лиценз ★ ЦСКА • ОБЕДИНЕНИ СПОРТНИ КЛУБОВЕ | издател = cska.bg | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> === Смяна на собственост и изхвърляне във В група === След напускането на много футболисти ЦСКА все пак получава лиценз за А и отборът се движи първи със значителна бройка млади играчи. През декември 2008 г. е подписан предварителният договор за продажбата на акциите на [[Титан АС]]. През пролетта „червените“ правят девет поредни победи и титлата е вече на хоризонта, когато отборът, изненадващо за всички, се срива в последните мачове и в крайна сметка остава на второ място след загуби във „Вечното дерби“ (0:2), срещу Черно море и [[ПФК Литекс|Литекс]]. През 2009/10 ЦСКА за първи път участва в [[Лига Европа 2009/10|групите на Лига Европа]], след като в плейофа е отстранен [[ФК Динамо (Москва)|Динамо (Москва)]]. Паметни остават двата сблъсъка с руснаците, в които „армейците“ показват превъзходна игра и надиграват с 2:1 в реванша в [[Москва]] пълния със звезди съперник – първа победа на български отбор над руски в историята. През [[Купа на България по футбол 2010/11|2010/11]] ЦСКА печели Купата на България след победа над Славия с гол на Спас Делев, а след това и [[Суперкупа на България 2011|Суперкупата на България]], надигравайки шампиона Литекс пред 25 000 зрители. През следващия сезон от [[Б футболна група|Б група]] се изкачва феноменът [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] на крупния магнат [[Кирил Домусчиев]]. ЦСКА е лидер, но разградчани успяват да съкратят преднината на „червените“ на само 2 точки. Така се стига до последния кръг, в който „армейците“ гостуват в Разград, но губят с 0:1, а с това и титлата. Следват няколко сезона, в които ЦСКА е далеч от първото място, като някои фенове обвиняват собствениците в непрестанната смяна на треньори и всеобща неразбория. През юни 2013 г. е обявено, че „Титан“ ще прехвърли акциите на Христо Стоичков.<ref>{{Citation |title=Обръщение на собствениците за прехвърляне на собствеността на Христо Стоичков |url=http://pfkcska.sportal.bg/bg/article:2932 |accessdate=2013-06-22 |archivedate=2013-06-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130626003830/http://pfkcska.sportal.bg/bg/article:2932 }}</ref> Непосредствено преди тегленето на жребия за европейските клубни турнири ЦСКА се отказва от участие.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=433735 „Окончателно: ЦСКА няма да играе в Европа – решават за Ботев непосредствено преди жребия“ www.sportal.bg]</ref> Този ход на ръководството е продиктуван от предстоящо сливане на ЦСКА и Литекс. Сделката обаче пропада поради излизането наяве на огромни задължения на „червените“ и собственикът на Литекс [[Гриша Ганчев]] се отказва официално.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://football24.bg/novina/111366-grisha-ganchev-iskah-cska-da-zapochne-na-chisto |заглавие=„Гриша Ганчев: Исках ЦСКА да започне на чисто“ football24.bg |достъп_дата=2013-06-29 |архив_дата=2013-10-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131004013024/http://football24.bg/novina/111366-grisha-ganchev-iskah-cska-da-zapochne-na-chisto }}</ref> На 5 август 2013 г. собственик на ЦСКА става люксембургската компания „Лира Инвестмънт“, а Александър Томов се завръща като президент. Пролетта на 2015 г. е една от най-тежните в цялата история на клуба. ЦСКА буквално се срива и месеци наред не успява дори да отбележи гол. Извън терена събитията са още по-драматични – въпреки обещанията, че ще бъде осигурен лиценз и нормално завършване на сезона, това не се случва. Така на 31 май става ясно, че ЦСКА няма да играе професионален футбол през следващия сезон, а от ръководството в прав текст обявяват, че фалитът на акционерното дружество е единственият изход от ситуацията. В края на май Лицензионната комисия към БФС отказва лиценз на отбора за ЕКТ,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sports.ru/football/1030750994.html | заглавие = Софийский ЦСКА лишен профессионального статуса - Футбол | издател = www.sports.ru | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> а на 1 юни и Апелативната комисия отказва такъв за А група. Феновете провеждат множество срещи с настоящите собственици, с бившия собственик на отбора Васил Божков и с Гриша Ганчев, за да молят за подкрепа от тях. В крайна сметка „червените“ са принудени да започнат първенството две нива по-надолу от [[Трета аматьорска футболна лига|В група]] за първи път в своята история. === Най-нова история === На 2 юни 2016 г. [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]], [[ПФК Чавдар (Етрополе)|Чавдар (Етрополе)]] и ЦСКА се обединяват в ПФК ЦСКА – 1948 АД, а като собственици в търговския регистър са вписани Христо Стоичков, [[Юлиян Инджов]] и Гриша Ганчев. На 7 юни БФС обявява, че това юридическо лице е подало документи за участие в новосформираната [[Първа професионална футболна лига]] като ЦСКА (София). В първите си четири поредни сезона след завръщането си червените завършват неизменно на второ място след Лудогорец. През 2018/19 червените се завръщат в Европа и изиграват общо 6 мача. След като през 2019/20 г. ЦСКА губи финала срещу Локомотив (Пловдив),<ref>[http://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=65&products_id=9138 ЦСКА изпусна Купата на България cska.bg]</ref> в следващото издание на турнира „армейците триумфират след 1:0 над Арда. В първенството обаче титлата отново остава мираж. В свое решение от 2020 г. ФИФА посочва ПФК ЦСКА (София) като наследник на фалиралото дружество ПФК ЦСКА.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/sport/2020/02/29/4035571_kak_fifa_obiavi_cska-sofiia_za_sporten_naslednik_na/|title=Как ФИФА обяви „ЦСКА-София“ за спортен наследник на „ПФК ЦСКА“|last=|first=|date=29.2.2020|work=Дневник|accessdate=29.2.2020}}</ref> [[Файл:CSKA wit Cup 2021.jpg|295px|мини|дясно|ЦСКА със спечелената [[Купа на България]], 19 май 2021 г.]] През есента на 2021 г. ЦСКА успява да се класира за груповата фаза на [[Лига на конференциите 2021/22|дебютното издание]] на [[Лига на конференциите|Лигата на конференциите]] след драматичен успех с 3:0 в реванша срещу [[ФК Виктория (Пилзен)|„Виктория“ (Пилзен)]].<ref>[https://cska.gong.bg/bg-football/evrouchastnici/multimedia/video/cska-e-v-grupite-na-liga-na-konferenciite-sled-lud-mach-648948 cska.gong.bg]</ref> === Решение на ДК на ФИФА === В свое (решение 150851 PST) от 12-февруари-2020 г ДК на ФИФА констатира: 27. След като взе предвид всичко гореизложено и въз основа на информацията и документацията, с която разполага, членът на комисията решава да подкрепи заключенията на председателя и заместник-председателя на Дисциплинарната комисия и счита, че няма друга алтернатива, освен да заключи, че новият клуб, ПФК ЦСКА (София), трябва да се счита за спортния наследник на първоначалния длъжник, ПФК ЦСКА София. === Решение на КАС === В свое решение (CAS 2020/A/6941) от 10-ноември-2021 КАС констатира: 84. В резултат на това съставът потвърждава констатациите на обжалваното решение, че Вторият Ответник ПФК ЦСКА (София) е спортният наследник на ЦСКА, предприятието, което е било работодател на жалбоподателя и страната, осъдена с решението на FIFA DRC от 21-май-2015 да плати определени суми ... == Наименования == * Септември при ЦДВ (1948 – 1949) * ЦДНВ (1949 – 1950) * Народна войска (1950 – 1951) * ЦДНВ (1951 – 1952) * ЦДНА (1952 – 1953) * ОСГ (1953) * ЦДНА (1953 – 1963) * ЦСКА „Червено знаме“ (1963 – 1969) * ЦСКА „Септемврийско знаме“ (1969 – 1985) * Средец (1985 – 1987) * ЦФКА „Средец“ (1987 – 1989) * ЦСКА (от 1989 г.) == Успехи == [[Файл:Supercup bulgaria 2011.jpg|160px|мини|дясно|[[Суперкупа на България 2011|Суперкупата за 2011 г.]],<br>спечелена след победа над [[ПФК Литекс|Литекс]]]] ; [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (31) – [[Първенство на България по футбол 1948|1948]], [[А група 1951|1951]], [[А група 1952|1952]], [[А група 1954|1954]], [[А група 1955|1955]], [[А група 1956|1956]], [[А група 1957|1957]], [[А група 1958|1958]], [[А група 1958/59|1958/59]], [[А група 1959/60|1959/60]], [[А група 1960/61|1960/61]], [[А група 1961/62|1961/62]], [[А група 1965/66|1965/66]], [[А група 1968/69|1968/69]], [[А група 1970/71|1970/71]], [[А група 1971/72|1971/72]], [[А група 1972/73|1972/73]], [[А група 1974/75|1974/75]], [[А група 1975/76|1975/76]], [[А група 1979/80|1979/80]], [[А група 1980/81|1980/81]], [[А група 1981/82|1981/82]], [[А група 1982/83|1982/83]], [[А група 1986/87|1986/87]], [[А група 1988/89|1988/89]], [[А група 1989/90|1989/90]], [[А група 1991/92|1991/92]], [[А група 1996/97|1996/97]], [[Висша футболна лига 2002/03|2002/03]], [[А група 2004/05|2004/05]], [[А футболна група 2007/08|2007/08]] ; [[Трета аматьорска футболна лига|Югозападна В група]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''1 място''' (1) – [[Югозападна В група 2015/16|2015/16]] ; [[Национална купа на България]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' (21) – [[Купа на Съветската армия 1951|1951]], [[Купа на Съветската армия 1954|1954]], [[Купа на Съветската армия 1955|1955]], [[Купа на Съветската армия 1960/61|1960/61]], [[Купа на Съветската армия 1964/65|1964/65]], [[Купа на Съветската армия 1968/69|1968/69]], [[Купа на Съветската армия 1971/72|1971/72]], [[Купа на Съветската армия 1972/73|1972/73]], [[Купа на Съветската армия 1973/74|1973/74]], [[Купа на България по футбол 1982/83|1982/83]], [[Купа на България по футбол 1984/85|1984/85]], [[Купа на България по футбол 1986/87|1986/87]], [[Купа на България по футбол 1987/88|1987/88]], [[Купа на България по футбол 1988/89|1988/89]], [[Купа на България по футбол 1992/93|1992/93]], [[Купа на България по футбол 1996/97|1996/97]], [[Купа на България по футбол 1998/99|1998/99]], [[Купа на България по футбол 2005/06|2005/06]], [[Купа на България по футбол 2010/11|2010/11]], [[Купа на България по футбол 2015/16|2015/16]], [[Купа на България по футбол 2020/21|2020/21]] ; [[Суперкупа на България]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на Суперкупата''' (4) – [[Суперкупа на България 1989|1989]], [[Суперкупа на България 2006|2006]], [[Суперкупа на България 2008|2008]] и [[Суперкупа на България 2011|2011]] ; [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионска лига]] * '''Полуфиналист''' (2) – [[Купа на европейските шампиони 1966/67|1966/67]], [[Купа на европейските шампиони 1981/82|1981/82]] ; [[Купа на носителите на национални купи]] * '''Полуфиналист''' (1) – [[Купа на носителите на купи 1988/89|1988/89]] == Стадион == {{основна|Българска армия (стадион)}} [[Файл:Balgarska Armija 2017.jpg|мини|стадион „Българска армия“]] Стадион „Българска армия“ е клубният стадион на ЦСКА. Намира се в [[Борисова градина|Борисовата градина]], в центъра на [[София]]. Първоначално на това място е било разположено игрището на [[АС-23]]. В периода 1965 – 1967 е извършена основна реконструкция, а през 1982 г. на стадиона е поставено и електрическо осветление. През 2000 г. стадионът е оборудван с нова озвучителна уредба „[[Динакорд]]“ – 48 kW. През лятото на 2016 г. изцяло е подменено тревното покритие и са изградени нова поливна и дренажна система. Към 2005 г. има 22 015 седящи места, разпределени в четири сектора – сектор А (6417 места), сектор Б (4889 места), сектор В (5689 места) и сектор Г (5020 места). Покритите места на стадиона са 2100. Игралното поле е с дължина 105 м и ширина 66 м. Освен футболния терен спортният комплекс включва тенис кортове, баскетболна зала и лекоатлетическа писта, зали за пресконференции и за ветераните и музей на славата. == Емблема == ЦСКА е отбора на българската армия от 1948 до сега и е с емблемата на българската армия ЧЕРВЕНА ЗВЕЗДА. След обединението на ЦДВ и „Септември“ е избрана нова емблема – три кръга, наложени един върху друг, с цветове бяло-зелено-бяло. В най-външния са разположени [[жито|житни класове]], символ на плодородието и успеха.<ref>{{икона|en}} [http://www.irishsurnames.com/plants.htm Heraldic plants]</ref> В центъра на емблемата е поставена червена петолъчка, символ на военната мощ и войната.<ref>[http://www.symbols.com/encyclopedia/28/2824.html The fivepointed star]</ref> В емблемата присъства и прегъната на четири места лента с надпис „ЦДВ“. В периода 1948 – 1962 единствено е сменяно името на върху лентата след различните преименувания. След обединението с „Червено знаме“ житните класове са заменени с [[дъб]]ови листа, символ на силата и издръжливостта.<ref>[http://www.zeleno.bg/?action=view&docid=206&catid=76 Легенди и символика на дърветата], zeleno.bg</ref> Зеленият кръг вече е с цветовете на [[Национално знаме на България|българския трибагреник]], а под лентата е добавено съкращението ЧЗ („Червено знаме“). През 1964 г. се появява вариант на емблемата, в който дъбовите листа са уголемени, а съкращението ЧЗ е заменено от „Червено знаме“. През 1968 г. е извършена нова промяна след обединението със „Септември“. Премахнат е зеленият кръг, като негово място са сложени дъбовите листа, а вместо тях се появява червен (или бял) полукръг с надпис „Септемврийско знаме“. Червената лента вече завършва с българския трибагреник. В същото време за евротурнирите се използва различна емблема, представляваща червен щит с петолъчка в горния край. В средата на щита пише ФК ЦСКА, а под надписа са разположени четири вертикални червени райета с футболна топка върху тях. След скандала с разформироването е измислена изцяло нова емблема, представляваща щит с крепостни бойници в горната част. В горната част има надпис „ФК“, а в долната – „Средец“. В средата на емблемата е разположена голяма буква „с“, в чийто център има петолъчка, обгърната с кръг. Тази емблема е използвана официално до 1989 г. През 1987 г. се появява нова емблема на [[ОСК ЦСКА (София)|СК ЦСКА]], използвана неофициално и от футболния клуб ЦФКА „Средец“, представляваща щит, в чиято горна част има надпис „ЦСКА“, а под него е вписан друг щит с надпис „футболен клуб“.<ref>„Това е ЦСКА!“, стр. 105, Димитър Пенев</ref><ref name="zlaten">Златен Албум на ЦСКА, стр. 3, стр.102</ref> Под втория надпис два изправени лъва държат футболна топка. В краката им стоят надписите „София“ и „1948“. През 1989 г. след отделянето на Септември се появява нова емблема, стилизирана от предишни.<ref name="zlaten"/> В бял кръг с червен кант са вписани в полукръг шест дъбови листа, обрамчващи червена петолъчка. В долната част на емблемата има червена лента, прегъната на четири места, завършваща с българския трибагреник. В лентата има надпис „ЦСКА“, а под нея – годината 1948. След падането на комунистическия режим в България е решено да се използва неофициалният модел от 1987 г., тъй като червената петолъчка в нея тогава се свързва с комунистическото управление. През 1999 г. със смяната на ръководството и обособяването на ЦСКА в акционерно дружество временно се използва емблемата на ЦСКА „Септемврийско знаме“ от 1968 г. с изключение на надписа „Септемврийско знаме“, а впоследствие за официална емблема е приета създадената през 1989 г., която е възприета от всички отбори, членуващи в ОСК ЦСКА (София). През 2005 г. след спечелване на рекордната 30 титла към емблемата са добавени 3 златни звезди. През 2017 г. по случай 70-ата годишнина от създаването на клуба емблемата е обновена с юбилеен дизайн. <gallery> Septemvri pri CDV logo.png|„Септември при ЦДВ“ (1948 – 1949) CDNV logo.png|ЦДНВ (1950 – 1953) CDNA logo.png|ЦДНА (1954 – 1962) CSKA Cherveno Zname logo.png|ЦСКА „Червено знаме“ (1962 – 1968) CSKA Cherveno Zname alternative logo.png|ЦСКА „Червено знаме“ (вариант) (1964 – 1968) CSKA Cherveno Zname logo variant 2.png|ЦСКА „Червено знаме“ (вариант) (1965 – 1968) CSKA Septemvriysko Zname logo.png|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (1968 – 1985) CSKA Septemvriysko Zname red logo.png|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (вариант) (1968 – 1985) CSKA Septemvriysko Zname alternative logo.png|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (вариант за евротурнирите) (1968 – 1985) CFKA Sredets logo.png|„Средец“ и ЦФКА „Средец“ (1985 – 1989) CSKA old-2.png|ЦСКА (1987 – 1988) и (1990 – 1998) CSKA 99-05.png|ЦСКА (1989) и (1999 – 2005) CSKA 98-99.png|ЦСКА (1999) CSKA Sofia logo.svg|ЦСКА (2005 – 2017) CSKA Sofia logo for 70th anniversary.png|ЦСКА (2017 – 2018) CSKA Sofia logo 2018-19.png|ЦСКА (2018 – 2019) </gallery> == Настоящ състав == ''Към 23 септември 2024 г.'' {{ПФК ЦСКА (София) - разширен състав}} == Ръководни фактори == === Настоящо ръководство === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! ! Име ! Длъжност |- |{{флагче|България}}||Фондация „Национален Фонд за Спорт, Култура, Изкуство и Наука“||Собственик |- |{{флагче|България}}||Данаил Илиев||Президент |- |{{флагче|България}}||[[Димитър Пенев]]||Почетен президент |- |{{флагче|България}}||Радослав Златков||Изпълнителен директор |- |{{флагче|България}}||[[Филип Филипов (футболист, р. 1971)|Филип Филипов]]||Спортен директор |- |{{флагче|България}}||''Няма''||Административен директор |- |{{флагче|България}}||[[Михаил Александров (футболист)|Михаил Александров]]||Технически директор |- |{{флагче|България}}||Никола Митев||Директор комуникации |- |{{флагче|България}}||[[Костадин Ангелов – Лаптопа|Костадин Ангелов]]||Директор на академията |- |{{флагче|България}}||Петър Стоянов||Финансов директор |- |{{флагче|България}}||Боряна Стойчева||Международен отдел |- |} === Управителен съвет === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! ! Име ! Длъжност |- |{{флагче|България}}||[[Христо Стоичков]]||Член на УС |- |{{флагче|България}}||Данаил Илиев||Член на УС |- |{{флагче|България}}||Ангел Борисов||Член на УС |- |} === Селекционен съвет === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! ! Име ! Длъжност |- |{{флагче|България}}||[[Методи Томанов]]||Главен скаут |- |{{флагче|България}}||[[Радослав Здравков]]||Скаут |- |{{флагче|България}}||[[Галин Иванов (футболист, р. 1975)|Галин Иванов]]||Скаут |- |{{флагче|България}}||Иван Славов||Скаут |- |} === Съвет на директорите === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! ! Име ! Длъжност |- |{{флагче|България}}||Ангел Борисов||Председател |- |{{флагче|България}}||Десислава Иванова||Зам. председател |- |{{флагче|България}}||Радослав Златков||Изпълнителен директор |- |} === Технически щаб === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! ! Име ! Длъжност |- |{{флагче|България}}||[[Александър Томаш]]||Старши треньор |- |{{флагче|България}}||[[Константин Мирчев]]||Помощник треньор |- |{{флагче|България}}||[[Христо Колев – Бащата|Христо Колев]]||Помощник треньор |- |{{флагче|България}}||[[Тодор Кючуков]]||Треньор на вратарите |- |{{флагче|България}}||Илиян Митрев||Кондиционен треньор |- |{{флагче|България}}||Николай Русинов||Анализатор |- |{{флагче|България}}||Полина Хаджиянкова||Психолог |- |{{флагче|Куба}} {{флагче|България}}||Орландо Морера||Преводач |- |{{флагче|България}}||д-р Георги Илиев||Доктор |- |{{флагче|България}}||Иван Христов||Физиотерапевт |- |{{флагче|България}}||Станислав Кръстев||Физиотерапевт |- |{{флагче|България}}||Алекс Младенов||Физиотерапевт |- |{{флагче|България}}||Димко Пантев||Физиотерапевт |- |{{флагче|България}}||Николай Петров||Физиотерапевт |- |{{флагче|България}}||Стилиан Светославов||Физиотерапевт |- |{{флагче|България}}||[[Методи Томанов]]||Главен скаут |- |{{флагче|България}}||Виктор Игнатов||Пресаташе |- |{{флагче|България}}||[[Стойко Сакалиев]]||Администратор |- |{{флагче|България}}||[[Добри Димов]]||Домакин |- |} == Спонсори == {| class="wikitable" |- ! От ! До ! Спосор ! Забележка |- |align="center"| 1989 г. |align="center"| 1990 г. | КОМКО | транспортна фирма, подразделение на [[Вили Бец]] |- |align="center"| 1990 г. |align="center"| 1996 г. | Синтофарм | фармацевтична компания |- |align="center"| 1996 г. |align="center"| 1999 г. | [[Мултигруп]] | инвестиционна компания |- |align="center" colspan="2"| есен 2001 г. | Синтофарм | само в Купата на УЕФА |- |align="center" colspan="2"| есен 2003 г. | Трансимпекс | само в Шампионска лига и Купата на УЕФА, фирма за маркови облекла |- |align="center"| септември 2005 г. |align="center"| май 2008 г. | [[Вивател]] | мобилен оператор |- |align="center"| юни 2008 г. |align="center"| август 2009 г. | без спонсор |- |align="center"| септември 2009 г. |align="center"| септември 2013 г. | [[Глобул]] | мобилен оператор |- |align="center"| септември 2016 г. |align="center"| 26 юни 2021 г. | [[А1 България|А1]] | мобилен оператор |- |align="center"| 26 юни 2021 г. | | [[Уинбет]] | онлайн букмейкър |} == Цветове и екипи == === Цветове === От създаването си досега е прието основният цвят на екипите на ЦСКА да е червен.<ref>[http://inside.cska.bg/cska/history/champions/1948/viewpublication История на ЦСКА: 1948 – Първа шампионска титла] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070621194820/http://inside.cska.bg/cska/history/champions/1948/viewpublication |date=2007-06-21 }}, CSKA.bg</ref> Като втори цвят с течение на времето се отделя бялото, като в определени периоди то временно замества червеното като основен. През годините е използван и черният цвят (предимно за трети екипи и в гостувания). [[Файл:Tengarinya in Sofia.JPG|мини|дясно|250px|Футболистът на ЦСКА [[Бернардо Тенгариня]] представя новата екипировка с марка Легеа, 14 юли 2012 г.]] === Екипи === * {{флагче|България}} Български продукт (1919 – 1975) * {{флагче|Германия}} [[Адидас]] (1975 – 1983) * {{флагче|Германия}} [[Пума АГ|Пума]] (1983 – 1985) * {{флагче|Германия}} Адидас (1985 – 1991) * {{флагче|Италия}} [[АБМ]] (1991 – 1992) * {{флагче|Великобритания}} [[Умбро]] (1991 – 1992) * {{флагче|Италия}} [[Ереа]] (1992 – 1995) * {{флагче|Италия}} [[Лото (компания)|Лото]] (1995 – 1996) * {{флагче|Германия}} Пума (1996 – 2000) * {{флагче|САЩ}} [[Найк]] (2000 – 2001) * {{флагче|Италия}} Лото (2001 – 2003) * {{флагче|Япония}} [[Асикс]] (2003 – 2004) * {{флагче|Германия}} [[Улшпорт]] (2004 – 2011) * {{флагче|Италия}} [[Капа (спортна марка)|Капа]] (2011 – 2012) * {{флагче|Италия}} [[Легеа]] (2012 – 2015) * {{флагче|Италия}} Лото (2015 – 2016) * {{флагче|Германия}} Адидас (2016 – 2022) * {{флагче|Италия}} [[Макрон (спортна марка)|Макрон]] (2022 –) == Други домашни и международни успехи == През годините ЦСКА е печелил многобройни реномирани приятелски международни турнири. ЦСКА е отстранявал и отбори като [[Динамо (Букурещ)|„Динамо“ (Букурещ)]] (8:1 и 2:3), „[[Ювентус]]“ (4:1 и 0:2), „[[Партизан]]“ (2:1 и 4:1), „[[Олимпиакос]]“ (3:1 и 0:1), „[[Панатинайкос]]“ (2:1 и 2:0, 2:0 и 1:0), „[[Реал Сосиедад]]“ (1:0 и 0:0), „[[Монако]]“ (0:0 и 2:0, 2:2 и 2:1), [[Спарта (Прага)|„Спарта“ (Прага)]] (2:2 и 3:0), „[[Рода]]“ (2:1 и 1:2, 4:3 след дузпи), „[[Парма]]“ (0:0 и 1:1), [[Шахтьор (Донецк)|„Шахтьор“ (Донецк)]] (3:0 и 1:2), [[Байер (Леверкузен)|„Леверкузен“]] (1:0 и 1:0), [[ФК Базел|„Базел“]] (3:1) и [[Виктория (Пилзен)|„Виктория“ (Пилзен)]] (0:2 и 3:0). ЦСКА е побеждавал и [[Атлетико Мадрид|„Атлетико“ (Мадрид)]] (1:0), [[Байерн Мюнхен|„Байерн“]] (2:1, 4:3), [[Борусия Дортмунд|„Борусия“ (Дортмунд)]] (4:2), „[[Валенсия (клуб)|Валенсия]]“ (2:1), [[Аустрия (Виена)|„Аустрия“ (Виена)]] (3:2) и [[АС Рома|„Рома“]] (3:1). Балансът от участието на ЦСКА в европейските клубни турнири към август 2010 г. от 214 мача е 83 победи, 46 равни и 85 загуби при голова разлика 308:291. === Неофициални успехи === ; [[Купа на Съветската армия]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' (4 пъти) – [[Купа на Съветската армия 1984/85|1984/85]], [[Купа на Съветската армия 1985/86|1985/86]], [[Купа на Съветската армия 1988/89|1988/89]] и [[Купа на Съветската армия 1989/90|1989/90]] ; [[Купа на Народна република България]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' (1 път) – [[Купа на НРБ по футбол 1980/81|1980/81]] === Приятелски турнири === [[Файл:Saragosa cup.jpg|185px|мини|дясно|Купата от Международния турнир „Реал (Сарагоса)“ за 1977 г.]] * Първа лятна спартакиада на Спортения комитет на дружеските армии в [[Лайпциг]] – 1957 * Международен футболен турнир в [[Пхенян]] – 1963 * Турнир в чест на краля на [[Мароко]] Мохамед V – 1967 * Международен турнир „Палма де Майорка“ – 1970 и 1971 * Турнир в чест на 35-годишнината от основаването на [[Сао Пауло Футебол Клубе|Сао Пауло]] – 1971 * Международен турнир „Реал (Сарагоса)“ в Испания – 1973 и 1977 * Турнир „Валенсия“ в Испания – 1976 * Международен турнир „Купа на мира“ в [[Кот д`Ивоар]] – 1979 * XI турнир в [[Севиля]] – 1982 * Златна купа „Перлата на Италия“ – 1984 * Купа на съюза на спортните журналисти в [[Сплит]] – 1984 * Футболна купа на Ер Те Ел – 1989 * Международен турнир „Коста Азул“ в Сетубал – 1989 и 1991 * [[Купа „Плейстейшън“]] – 2002, 2005, 2006 и 2007 * [[УЕФА Купа на Пего]] – 2008 === Турнири за ветерани === * Международен турнир в зала в [[Саарбрюкен]] – 2001, 2002 и 2003 * Балкански турнир за ветерани в Коринто – 2002 == Почетна листа == === Най-много мачове === [[Файл:Dimitar yakimov.jpg|мини|200п|[[Димитър Якимов]] има 287 мача с екипа на ЦСКА]] {| class="wikitable" style="text-align: center;" !№!!Име!!Период!!Мачове |- |1||align="left"|{{флаг|България}} [[Борис Гаганелов]]||1960 – 1974||350 |- |2||align="left"|{{флаг|България}} [[Иван Зафиров]]||1962 – 1966<br>1968 – 1981||340 |- |3||align="left"|{{флаг|България}} [[Димитър Пенев]]||1964 – 1977||329 |- |4||align="left"|{{флаг|България}} [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]]||1950<br>1952 – 1967||304 |- |5||align="left"|{{флаг|България}} [[Аспарух Никодимов]]||1964 – 1975||296 |- |6||align="left"|{{флаг|България}} [[Панайот Панайотов (футболист)|Панайот Панайотов]]||1950 – 1964||294 |- |7||align="left"|{{флаг|България}} [[Тодор Янчев]]||2000 – 2005<br>2007 – 2013<br>2013 – 2014||290 |- |8||align="left"|{{флаг|България}} [[Димитър Якимов]]||1960 – 1974||287 |- |9||align="left"|{{флаг|България}} [[Георги Велинов]]||1978 – 1987<br>1991 – 1992||271 |- |10||align="left"|{{флаг|България}} [[Божил Колев]]||1970 – 1979||254 |} === Най-много голове === [[Файл:Petar Zhekov in 2018.jpg|мини|200п|[[Петър Жеков]] е голмайстор за всички времена на ЦСКА и стрелец №2 на [[Първа лига]]]] {| class="wikitable" style="text-align: center;" !№!!Име!!Период!!Голове |- |1||align="left"|{{флаг|България}} [[Петър Жеков]]||1968 – 1975||144 |- |2||align="left"|{{флаг|България}} [[Димитър Якимов]]||1960 – 1974||141 |- |3||align="left"|{{флаг|България}} [[Никола Цанев]]||1959 – 1970||118 |- |4||align="left"|{{флаг|България}} [[Спас Джевизов]]||1976 – 1984||96 |- |5||align="left"|{{флаг|България}} [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]]||1950<br>1952 – 1967||92 |- |6||align="left"|{{флаг|България}} [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]]||1948 – 1960||87 |- |7||align="left"|{{флаг|България}} [[Ивайло Андонов]]||1991 – 1994<br>1996 – 1998||85 |- |8||align="left"|{{флаг|България}} [[Христо Стоичков]]||1985 – 1990||83 |- |8||align="left"|{{флаг|България}} [[Любослав Пенев]]||1984 – 1989<br>2000 – 2001||83 |- |10||align="left"|{{флаг|България}} [[Стойчо Младенов]]||1980 – 1986||80 |} {{clear}} == Привърженици == === Фенклубове === Като един от най-популярните клубове в България, привържениците на „червените“ са организирани във „Фенклуб „Сектор Г“ и над 798<ref>[http://www.gol.bg/nachalo/2007-12-23/otkrit-be-fenklub-nomer-798-na-cska ЦСКА откри фенклуб №798, Gol.bg]</ref> други фенклуба в страната и чужбина с над 180 000 члена. Фенклубове на ЦСКА има в [[Гърция]], [[Австрия]], [[Англия]], [[Аржентина]], [[Армения]], [[Беларус]], [[Германия]], [[Испания]], [[Италия]], [[Канада]], [[Китай]], [[Северна Македония]], [[Румъния]], [[Русия]], [[САЩ]], [[Сърбия]], [[Уругвай]], [[Франция]], [[Хонконг]], [[Швейцария]] и [[Швеция]]. === Известни привърженици === * [[Азис]] – певец<ref>[http://football24.bg/novina/78648-azis-stana-fen-na-cska Азис стана фен на ЦСКА] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150402145654/http://football24.bg/novina/78648-azis-stana-fen-na-cska |date=2015-04-02 }}. „football24.bg“ 30.5.2012.</ref> * [[Волен Сидеров]] – политик<ref name="dnes.dir.bg">[http://dnes.dir.bg/news/cska-partii-bsp-gerb-shampion-15332917 ”ЦСКА шампион” обедини ГЕРБ, БСП, ДПС и ”Атака”]. „dir.bg“</ref> * [[Георги Анастасов (политик)|Георги Анастасов]] – политик<ref name="dnes.dir.bg"/> * [[Веселин Вучков]] – политик<ref name="dnes.dir.bg"/> * [[Неофит Български]] – патриарх<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.sportal.bg/news.php?news=420155 |заглавие=Новият патриарх – фен на ЦСКА |достъп_дата=2013-04-07 |архив_дата=2013-04-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130405114923/http://www.sportal.bg/news.php?news=420155 }}</ref> * [[Ники Кънчев]] – журналист и ТВ водещ<ref>[https://temasport.com/ники-кънчев-загубихме-но-и-победихме/ Ники Кънчев: Загубихме, но и победихме]</ref> * [[Стефан Данаилов]] – актьор<ref name="dnes.dir.bg"/> * [[Хамид Хамид]] – политик<ref name="dnes.dir.bg"/> * [[Цветан Цветанов]] – политик<ref name="dnes.dir.bg"/> == Известни футболисти == ЦСКА е произвел и обиграл едни от най-добрите български футболисти, донесли на клуба и на България огромни успехи, както във вътрешни, така и на международни първенства. На [[Летни олимпийски игри 1956|олимпийските игри в Мелбърн]] през 1956 г. българският олимпийски отбор печели бронзовите отличия. Съставът включва [[Георги Найденов (футболист)|Георги Найденов]], [[Кирил Ракаров]], [[Манол Манолов – Симолията]], [[Никола Ковачев – Тулата]], [[Стефан Божков]], [[Гаврил Стоянов]], [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]], [[Георги Димитров – Червения]], [[Панайот Панайотов (футболист)|Панайот Панайотов]], [[Крум Янев]] и [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]]. На [[Летни олимпийски игри 1968|олимпийските игри в Мексико]] през 1968 г. българският олимпийски отбор печели сребърните медали. Армейски футболисти в състава са: [[Стоян Йорданов]], [[Иван Зафиров]], [[Кирил Станков]], [[Петър Жеков]] и [[Аспарух Никодимов]]. [[Световно първенство по футбол 1994|Четвъртото място в света]] през 1994 г. би било невъзможно<ref>[http://www.fifa.com/worldcup/archive/edition=84/statistics/players/topgoals.html Голмайстори на Световното първенство 1994]</ref> без участието на [[Христо Стоичков]], [[Емил Костадинов]], [[Йордан Лечков]], [[Любослав Пенев]], [[Трифон Иванов]], [[Георги Георгиев (футболист)|Георги Георгиев]] и [[Ивайло Андонов]] и старши треньора [[Димитър Пенев]]. В класацията на футболните специалисти (треньори, играчи и журналисти) за [[Най-добър футболист на България за XX век]] сред първите десет са петима играчи на ЦСКА: Христо Стоичков (2 място), [[Димитър Якимов]] (4-ти), Иван Колев (7-и), Димитър Пенев (8-и) и Емил Костадинов (9-и). Трима от тях са в челната десетка и в класацията на футболните фенове: Стоичков (2-ри), Якимов (3-ти) и Костадинов (10-и). Призът „[[Футболист № 1 на България]]“ в историята е връчван 16 пъти на червени футболисти: Стефан Божков (1955), Иван Колев (1956, 1962), Манол Манолов – Симолията (1958), Георги Найденов (1959, 1961), Димитър Пенев (1967, 1971), [[Георги Велинов]] (1981), [[Радослав Здравков]] (1982), [[Стойчо Младенов]] (1983), [[Георги Димитров – Джеки]] (1985), Любослав Пенев (1988), Христо Стоичков (1989, 1990) и [[Кирил Десподов]] (2018). {{колони|2| * [[Адалберт Зафиров]] * [[Александър Тунчев]] * [[Антон Недялков]] * [[Аспарух Никодимов]] * [[Беноа Кое]] * [[Валентин Илиев]] * [[Велизар Димитров]] * [[Георги Божков]] * [[Георги Велинов]] * [[Георги Георгиев (футболист)|Георги Георгиев]] * [[Георги Денев]] * [[Георги Димитров – Джеки]] * [[Георги Илиев – Майкъла]] * [[Георги Найденов (футболист)|Георги Найденов]] * [[Димитър Бербатов]] * [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] * [[Димитър Пенев]] * [[Димитър Якимов]] * [[Емил Гъргоров]] * [[Емил Костадинов]] * [[Иван Иванов (футболист, р. 1988)|Иван Иванов]] * [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]] * [[Йордан Лечков]] * [[Йордан Тодоров]] * [[Кирил Десподов]] * [[Красимир Безински]] * [[Кристиян Малинов]] * [[Крум Янев]] * [[Любослав Пенев]] * [[Манол Манолов – Симолията]] * [[Маркиньос]] * [[Мартин Петров]] * [[Ней (футболист)|Ней]] * [[Никола Ковачев – Тулата]] * [[Петър Жеков]] * [[Радослав Здравков]] * [[Рубен Пинто]] * [[Стефан Божков]] * [[Стилиян Петров]] * [[Стойко Сакалиев]] * [[Стойчо Младенов]] * [[Стоян Йорданов]] * [[Тодор Янчев]] * [[Трифон Иванов]] * [[Фернандо Каранга]] * [[Христо Стоичков]] * [[Христо Янев]] * [[Цветан Йончев]] }} == Вижте също == * [[ОСК ЦСКА (София)]] * [[ПФК ЦСКА (София) през сезоните|ЦСКА (София) през сезоните]] * [[Треньори на ПФК ЦСКА София|Треньори на ЦСКА (София)]] * [[Рекорди на ПФК ЦСКА София|Рекорди на ЦСКА (София)]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.cska.bg/ Официален сайт] * {{Facebook|cskasofiaofficial|CSKA Sofia FC}} * {{Instagram|cskasofiafc|CSKA Sofia FC}} * [http://www.cska.bg/forum/ Официален форум] * [https://www.youtube.com/@CSKASofiaFC1948/featured Официален YouTube канал] * [https://www.tiktok.com/@cskasofiafc Официален TikTok профил] {{fb старт}} {{ПФК ЦСКА (София) сезони}} {{fb край}} {{Избрана статия|1035045|24 юни 2007}} {{Първа професионална футболна лига}} {{Портал|Футбол}} {{Първа професионална футболна лига - Стадиони}} [[Категория:ПФК ЦСКА (София)| ]] [[Категория:Основани в България през 1948 година]] f9n8h5cvrah16uoy8w685mcj8mtfjq1 12434841 12434839 2024-12-08T13:19:12Z Davidkenarovcska 254027 /* Наименования */ 12434841 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{флагче|България}} ЦСКА София | герб =CSKA Sofia logo.svg | страна = {{флагче с име|България}} | прозвище = ''Армейците''<br>''Червените'' | стадион = [[Национален стадион „Васил Левски“|Национален стадион Васил Левски]] | капацитет = 43 230 | собственик = {{флагче|България}} Фондация „Национален Фонд за Спорт, Култура, Изкуство и Наука“ (100 %) | президент = {{флагче|България}} Данаил Илиев | старши треньор = {{флагче|България}} [[Александър Томаш]] | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = [[Първа професионална футболна лига 2023/24|2023/24]] | място = 3-то | уебсайт = [http://www.cska.bg/ www.cska.bg] | спонсор = [[Уинбет]] | екипировка = {{флагче|Италия}} [[Макрон (спортна марка)|Макрон]] | pattern_la1 = _cskasofia2425h | pattern_b1 = _cskasofia2425h | pattern_ra1 = _cskasofia2425h | pattern_sh1 = _cskasofia2425h | pattern_so1 = | leftarm1 = FFFFFF | body1 = DD0000 | rightarm1 = FFFFFF | shorts1 = FFFFFF | socks1 = DD0000 | pattern_la2 = _macronwyverneco24wr | pattern_b2 = _macronwyverneco24wr | pattern_ra2 = _macronwyverneco24wr | pattern_sh2 = | pattern_so2 = | shorts2 = FF0000 | socks2 = FFFFFF | pattern_la3 = _macronwyverneco24ba | pattern_b3 = _macronwyverneco24ba | pattern_ra3 = _macronwyverneco24ba | pattern_sh3 = | pattern_so3 = | shorts3 = 000000 | socks3 = 000000 | настоящ сезон = [[ПФК ЦСКА (София) през сезон {{Футболен сезон}}|ЦСКА {{Футболен сезон}}]] }} '''ПФК ЦСКА София''' ([[абревиатура]] от '''Професионален футболен клуб „Централен спортен клуб на армията“ София''', изговаря се '''цѐ сѐ ка̀''') е най-титулуваният [[България|български]] [[футболен отбор]] от [[София]]. ЦСКА София е 31 пъти [[Първа професионална футболна лига|шампион на България]] (национален рекорд), носител е на 21 [[Национална купа на България по футбол|Национални купи на България]] и 4 [[Суперкупа на България|Суперкупи]].<ref name="CSKA">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bgclubs.eu/teams/CSKA(Sofia) | заглавие=ЦСКА (София) |достъп_дата =18 август 2017 |труд=Визитна картичка |издател=bgclubs.eu |език= }}</ref> От създаването си на 5 май 1948 г. ЦСКА е участва във всички елитни шампионати на България с изключение на [[А футболна група 2015/16|сезон 2015/16]], когато се състезава във В група.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://btvnovinite.bg/article/sport/objaviha-pfk-cska-ad-v-nesastojatelnost.html | заглавие=Обявиха ПФК ЦСКА АД в несъстоятелност |достъп_дата =18 август 2017 |дата=12 септември 2016 |труд=СПОРТ |издател=btvnovinite.bg |цитат=ПФК ЦСКА АД официално бе обявен в несъстоятелност и членството му в БФС трябва да бъде прекратено. Решението е взето на датата 9 септември. То подлежи на незабавно изпълнение.|език= }}</ref> Със своите 2 полуфинала в турнира за [[Купа на европейските шампиони|Купата на европейските шампиони]] и 1 за [[Купа на носителите на национални купи|Купата на носителите на национални купи]] ЦСКА е и най-успешният български отбор в [[Европейски клубни турнири по футбол|европейските клубни турнири]], като заема 60 място, най-предно от всички български представители, в [[Класация на най-добрите европейски отбори за XX век|класацията на най-добрите европейски отбори за XX век]] на [[Международна федерация за футболна история и статистика|Международната федерация за футболна история и статистика]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.iffhs.de/?a413f0e03790c443e0f40390b41be8b01905fdcdc3bfcdc0aec70aeedb883ccb05ff1d |заглавие=Europe's Club of the Century |достъп_дата=18 август 2017 |издател=iffhs.de |цитат=For some years now, the IFFHS has been asked by clubs, sports journalists and fans to determine the clubs of the century for the individual continents but on a realistic basis without imaginary values and subjective influences. |език=en |архив_дата=2009-09-22 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090922020042/http://www.iffhs.de/?a413f0e03790c443e0f40390b41be8b01905fdcdc3bfcdc0aec70aeedb883ccb05ff1d }}</ref> Добива и прозвището „убиец на европейски шампиони“<ref>{{Citation |title=ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ЦСКА!, CSKA.bg |url=http://inside.cska.bg/cska/info/events/2007/05/20070505_1832/view |accessdate=2007-06-18 |archivedate=2008-05-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080508213143/http://inside.cska.bg/cska/info/events/2007/05/20070505_1832/view }}</ref> заради отстранявеноте на три европейски шампиони - [[АФК Аякс]] през 1974 г., [[ФК Нотингам Форест]] през 1981 г. и [[ФК „Ливърпул“]] през 1982 г. Цветовете на отбора са червено и бяло. Играе домакинските си мачовете на стадион „[[Българска армия (стадион)|Българска армия]]“ с капацитет от 22 995 места.<ref name="CSKA" /> Най-големият съперник на ЦСКА е [[ПФК „Левски“ (София)]], като мачовете между двата тима се наричат ​​[[вечно дерби]].<ref name="LevskiVsCSKA">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bgderbi.com/2010/01/blog-post_06.html | заглавие = История на Вечното дерби | достъп_дата = 18 август 2017 | фамилно_име = Пайташев | първо_име = Румен | издател = BGderbi.com | цитат = Вечното дерби Левски – ЦСКА! Колко заряд се крие в тези няколко думи! И след 60 години... | език = | архив_дата = 2012-01-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120128071151/http://www.bgderbi.com/2010/01/blog-post_06.html }}</ref> == История == === Създаване и златно десетилетие на Крум Милев === Отборът е създаден на 5 май 1948 година след обединението на [[ПФК Септември (София)|„Септември“ (София)]] с военния клуб [[Чавдар (София)|ЦДВ]] под името „[[Септември при ЦДВ]]“. Новият отбор заема мястото на „Септември“ в първенството. [[Първенство на България по футбол 1948|На финала]] „Септември при ЦДВ“ среща „[[ПФК Левски (София)|Левски]]“ и след загуба с 1:2 в първата среща и победа с 3:1 във втората печели първата си титла. Решителният втори мач се играе на 9 септември 1948 г., а съставът на „армейците“ е: [[Стефан Геренски]], [[Борислав Футеков]], [[Манол Манолов – Симолията]], Димитър Цветков, Никола Алексиев, [[Нако Чакмаков]], [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]], [[Стойне Минев]], [[Стефан Божков]], Никола Божилов и [[Кирил Богданов]]. [[Първенство на България по футбол 1948/49|В своя първи сезон]] в новосъздадената [[А футболна група|А група]] „Септември при ЦДВ“ завършва на второ място. За [[треньор]] на отбора е назначен [[Крум Милев]]. През същата година започва реконструкцията на стадион „[[Българска армия (стадион)|Народна армия]]“, на който армейците играят своите мачове. През лятото на 1949 г. отборът на „Септември“ се отделя като самостоятелна единица, а армейският отбор е преименуван на „Централен дом на народната войска“ (ЦДНВ). [[Първенство на България по футбол 1950|Сезон 1949/50]] започва нормално, но след изиграването на три кръга от есенния дял то е прекратено заради реорганизация на физкултурното движение в България по съветски модел. Създаден е турнир за определяне на софийските участници за сезон 1950, в който първите пет отбора се класират. След края на турнира ЦДНВ остава на 6 място. С решение на спортната секция на [[МНО]] на мястото на армейския [[Ботев (Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]] се създава сборен отбор с най-силните футболисти от ЦДНВ, „Ботев“, „[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]“, „[[ОФК Сливен 2000|Сливен]]“ и други армейски тимове. Името на обединения отбор е „Народна войска“. Тимът отново завършва на второ място след „[[ПФК Левски (София)|Динамо]]“. От следващия сезон отборът е наследен от софийския армейски отбор ЦДНВ, а другите армейски тимове започват от по-ниски дивизии. През 1953 г. отборът отново е прекръстен – този път на „[[Отбор на софийския гарнизон]]“, като по-голямата част от титулярните му футболисти са задължени да играят само в [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор на България]], който [[Първенство на България по футбол 1953|през първия полусезон]] на вътрешното първенство участва в него с цел обиграване за предстоящите световни квалификации за [[Световно първенство по футбол 1954|Швейцария '54]]. През 1954 г. ОСГ вече се нарича „Централен дом на народната армия“ (ЦДНА), а периодът 1954 – 1962 е най-успешният, тъй като армейският отбор печели 9 поредни титли. През 1956 г. ЦДНА се включва във второто издание на новосъздадения турнир [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]], като достига четвъртфиналите.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.uefa.com/uefachampionsleague/match/61214--cska-sofia-vs-crvena-zvezda/ | заглавие = CSKA Sofia-Crvena zvezda 1956 History {{!}} UEFA Champions League | издател = www.uefa.com | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> На 9 октомври 1963 г. ЦДНА е обединен с „Червено знаме“ в ЦСКА „Червено знаме“. [[Централен военен клуб|Централният дом на народната армия]] вече не е свързан с отбора, който бива поет от Министерството на народната отбрана.<ref>„Това е ЦСКА!“, стр. 51, Димитър Пенев</ref> ЦСКА остава на 3 място след пловдивските „[[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак]]“ и „Ботев“. [[Първенство на България по футбол 1963/64|През следващия сезон]] ЦСКА записва най-лошото си представяне в историята, като остава на 11 място в крайното класиране. Знаменитият треньор Крум Милев е освободен след края на първенството,<ref>{{Citation |title=Треньори на ЦСКА |url=http://inside.cska.bg/cska/history/famousnames/head_coaches/viewpublication |accessdate=2007-06-18 |archivedate=2007-07-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070701223842/http://inside.cska.bg/cska/history/famousnames/head_coaches/viewpublication }}</ref> а ЦСКА остава без титла до 1966 г. === Първи полуфинал в европейските клубни турнири === През сезон 1966/67 ЦСКА достига до [[Купа на европейските шампиони 1966/67|полуфинал за КЕШ]], след като последователно елиминира „[[ФК Слима Уондърърс|Слиема Уондърърс]]“, „[[ФК Олимпиакос|Олимпиакос]]“, „[[ФК Гурник|Гурник]]“ и „[[ФК Линфийлд|Линфийлд]]“. Жребият отрежда за полуфинала среща с италианския „[[ФК Интер|Интер]]“ и след две равенства с по 1:1 по тогавашния регламент трябва да се играе трета среща, в която „[[Гранде Интер]]“ побеждава в [[Болоня]] с 1:0 и продължава към финала. През лятото на 1967 г. отборът печели престижен международен турнир в чест на краля на [[Мароко]] [[Мохамед V]]. На ЦСКА е връчена огромна 100-килограмова купа, която първоначално българските митничари отказват да допуснат в страната. През 1968 г. ЦСКА отново е обединен със „Септември“ (София) и започва да се нарича ЦСКА „Септемврийско знаме“. В редиците на „армейците“ от [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] е привлечен [[Петър Жеков]], който дублира [[голмайстор на България|голмайсторския си приз]] със старозагорци и става първият българин със „[[Златна обувка]]“. [[Файл:CSKA Sofia team 1973.jpg|250px|дясно|мини|Отборът на ЦСКА „Септемврийско знаме“ през 1973 г.]] През 1970-те години ЦСКА добива популярност и на европейската сцена. От 1971 г. до 1973 г. армейците печелят 3 последователни титли, а [[Купа на европейските шампиони 1973/74|през ноември 1973 г. отстраняват]] двукратния европейски шампион „[[Аякс (отбор)|Аякс]]“ с общ резултат 2:1 (0:1 като гост и 2:0 като домакин в реванша). На четвъртфинала ЦСКА отпада от „[[Байерн]]“ след 1:4 в Германия и 2:1 в България. === Втори полуфинал в европейските клубни турнири === [[1980-те|80-те години]] са изключително успешни за ЦСКА. Те започват с четири поредни титли във вътрешното първенство. [[Купа на европейските шампиони 1980/81|На европейско ниво]] е отстранен еврошампиона „[[Нотингам Форест|Нотингам]]“ след две победи с по 1:0. „Армейците“ са спрени за втория си полуфинал от бъдещия шампион „[[ФК Ливърпул|Ливърпул]]“. Това обаче се случва [[Купа на европейските шампиони 1981/82|през следващия сезон]], като в първия кръг ЦСКА се изправя срещу испанския [[Реал (Сосиедад)|„Реал“ (Сосиедад)]], който по онова време изживява най-силния период в историята си. Червените не се стряскат от името на съперника си и след минимална победа в София и реми в Испания го отстраняват. Така за първи и единствен път български тим отстранява шампион на Испания в европейските турнири. Следващият противник е северноирландският „[[Гленторан]]“, който въпреки че е победен с 2:0 в България, успява да заличи пасива си в редовното време в ответния двубой и чак в продълженията българите бележат гол, който ги класира. На четвъртфинала съперник отново е „Ливърпул“. След 0:1 в първия мач в Англия [[Стойчо Младенов]] вкарва два гола за ЦСКА в реванша и ЦСКА пише една от златните страници в своята история. За втора поредна година е елиминиран действащият европейски шампион. На полуфинала срещу „Байерн“ армейците повеждат на „Армията“ с 3:0 до 18 минута, но в крайна сметка мачът завършва 4:3 в полза на ЦСКА. При гостуването си в [[Мюнхен]] „червените“ са разгромени с 0:4.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=240_241_73&products_id=380 | заглавие = 1982 - ЦСКА постави на колене действащия шампион Ливърпул ★ ЦСКА • ОБЕДИНЕНИ СПОРТНИ КЛУБОВЕ | издател = cska.bg | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> === Разформироването === Един от най-скандалните мачове в историята на ЦСКА е [[Купа на Народна република България 1984/85|финалът за Купата на България]] на 19 юни 1985 г. на [[Национален стадион „Васил Левски“|Националния стадион]] срещу вечния съперник „[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]]“. Мачът е съпътстван от многобройни спорни съдийски отсъждания и грубости от страна на футболистите и на двата отбора. Напрежението ескалира към края на първото полувреме. След грубо влизане на [[Костадин Янчев (футболист)|Костадин Янчев]] в краката на [[Емил Спасов]] вторият започва да души футболиста на „армейците“. В схватката се включва и младата червена надежда [[Христо Стоичков]]. Заформя се меле сред футболистите, при което реферът [[Аспарух Ясенов]] дава червени картони на Янчев и Спасов. В крайна сметка ЦСКА печели двубоя с 2:1, но купата им е отнета след [[Реформа на българския футбол (1985)|решение на ЦК на БКП]]. Двата отбора са разформировани, а Стоичков и няколко играча на Левски–Спартак са отстранени от спорта завинаги. Няколко месеца по-късно всички наказания са отменени и на наказаните футболисти е разрешено да продължат спортната си кариера, но ЦСКА е прекръстен на „Средец“, а „Левски-Спартак“ – на „Витоша“. През 1987 г. към „Средец“ е добавена абревиатурата ЦФКА – Централен футболен клуб на армията.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=240_241_73&products_id=383 | заглавие = 1984-1985 - Разформироването на ЦСКА след скандалния финал за Купата ★ ЦСКА • ОБЕДИНЕНИ СПОРТНИ КЛУБОВЕ | издател = cska.bg | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> === Триото „Стоичков–Пенев–Костадинов“ === Решението за разформироването на клуба е изживяно тежко – не може да се разчита на редица ключови играчи от предходните сезони. През декември 1985 г. за треньор е назначен [[Димитър Пенев]] и въпреки че титлата остава мираж, трофей все пак е спечелен – [[Купа на Съветската армия 1985/86|Купата на Съветската армия]] след победа с 2:0 на финала срещу [[ПФК Локомотив (София)|Локо (София)]] с голове на младите звезди Христо Стоичков и [[Любослав Пенев]]. Те заедно с [[Емил Костадинов]] формират ново атомно трио в атаката на „червените“. През следващите четири сезона ЦФКА „Средец“ е безапелационен в три от тях. През 1989 г. Стоичков печели „Златна обувка“ със своите 38 гола в първенството и става вторият футболист на ЦСКА с приза. [[А група 1988/89|Същият сезон]] червените постигат требъл. Представянето е успешно и на международната сцена, като в [[Купа на носителите на купи 1988/89|турнира за КНК]] армейците елиминират [[Интер (Братислава)|„Интер“ (Братислава)]], „[[Панатинайкос]]“ и „[[Рода ЮК Керкраде|Рода]]“. Особено драматично е елиминирането на холандците на четвъртфинала. Двата отбора си разменят по една победа с по 2:1, но при дузпите вратарят [[Илия Вълов]] е над всички и донася успеха. На полуфинала ЦФКА пада два пъти от „[[ФК Барселона|Барселона]]“ на [[Йохан Кройф]] с 2:4 и 1:2, а геният на холандския футбол забелязва Христо Стоичков, отбелязал и трите гола за българите и решава да го вземе в Барселона, което се случва 12 месеца по-късно.<ref>[http://life.dir.bg/stars/1/star1310.html Кариера на Стоичков] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070501035504/http://life.dir.bg/stars/1/star1310.html |date=2007-05-01 }}. life.dir.bg.</ref> [[А група 1989/90|Следващият сезон]] продължава с пълна червена доминация. През есента на 1989 г. е записана победа с 5:0 над вечния съперник „Левски“, а Стоичков вкарва четири попадения. По този повод в следващото дерби той излиза с фланелка с номер 4. През пролетта на 1990 г. „армейците“ най-накрая си връщат името ЦСКА.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=240_241_73&products_id=388 | заглавие = 1989-1990 - Четвъртфинал за КЕШ и първа Суперкупа ★ ЦСКА • ОБЕДИНЕНИ СПОРТНИ КЛУБОВЕ | издател = cska.bg | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> === Смутни времена === Без атомното трио и след един неуспешен сезон на президентския пост е избран [[Валентин Михов]]. ЦСКА купува едни от най-конвертируемите български футболисти като [[Йордан Лечков]], [[Ивайло Андонов]] и [[Стойчо Стоилов]]. Въпреки хаоса в клуба заради лобитата на ветераните, военните и феновете „червените“ печелят титлата.<ref name="sport1-53705">[http://www.sport1.bg/sport1/node/53705 Как могъщият ЦСКА изпусна парата] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110824073715/http://www.sport1.bg/sport1/node/53705 |date=2011-08-24 }}. www.sport1.bg.</ref> Засилва се въртележката на играчи, а някои трансфери по връщането на прогонени звезди разсмиват конкуренцията. На 1 юни 1994 г. шефът на „[[Мултигруп]]“ [[Илия Павлов]] печели председателското място на ЦСКА срещу [[Николай Гигов]], но спонсорството му не е достатъчно за преодоляване на лошото управление.<ref name="sport1-53705" /> Само за един сезон са сменени петима треньори, а [[Цветан Йончев]] води отбора само за един ден.<ref>„Това е ЦСКА!“, стр. 120, Димитър Пенев</ref> На европейска сцена армейците побеждават „[[Ювентус]]“ с 3:2 в [[Купа на УЕФА 1994/95|първия кръг]] на Купата на УЕФА, но впоследствие победата е отменена заради нередовна картотека на [[Петър Михтарски]] за евротурнирите.<ref>[http://inside.cska.bg/cska/history/ineurope/20030522_1700/viewpublication ЦСКА през сезон 1994/95] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070703215617/http://inside.cska.bg/cska/history/ineurope/20030522_1700/viewpublication |date=2007-07-03 }}. inside.cska.bg.</ref> [[Файл:Georgi vasilev gocheto.jpg|150px|ляво|мини|[[Георги Василев (футболист, р. 1946)|Георги Василев]] донася дубъл през сезон 1996/97]] През лятото на 1995 г. ЦСКА прави силна селекция, като в отбора е събран близо половината [[Младежки национален отбор по футбол на България|Младежки национален отбор на България]]. През януари 1996 г. за треньор е назначен [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]], който преди това е печелил три титли – 1 с [[ПФК Етър 1924 (Велико Търново)|„Етър“]] и 2 с „Левски“. Василев налага специфичния си стил на игра и успява да донесе дубъл през [[А група 1996/97|сезон 1996/97]], но изключително странно бива освободен след победа над [[Спартак (Плевен)|„Спартак“ (Плевен)]] с 3:0.<ref name="sport1-53705" /> В навечерието на 50-годишнината на ЦСКА в отбора се завръщат Христо Стоичков, Емил Костадинов и [[Трифон Иванов]]. ЦСКА губи катастрофално от Левски с 0:5 [[Купа на България по футбол 1997/98|финала за Купата на България]]. Стоичков играе само в 4 мача и напуска точно преди следващото дерби с Левски, завършило 3:3.<ref name="sport1-53705" /> След края на сезона за треньор на отбора отново е назначен Димитър Пенев. „Червените“ се представят силно в турнира за Купата на УЕФА, елиминирайки три съперника, но остават едва на пето място в Шампионата. През тази кампания в състава са наложени [[Мартин Петров]], [[Стилиян Петров]], [[Димитър Бербатов]] и [[Владимир Манчев]]. След приемането на нов закон за спорта клубовете са длъжни да се преобразуват в акционерни дружества. Въпреки че първоначално за президент на ЦСКА е избран Любослав Пенев, в края на 1999 г. бизнесменът [[Васил Божков]] става мажоритарен собственик.<ref name="sport1-53705" /> В първенството „червените“ на моменти изостават на 9 точки от „Левски“, но успяват да съкратят разликата до 2 преди решителния двубой за титлата на [[Георги Аспарухов (стадион)|стадион „Георги Аспарухов“]]. Мачът протича под превъзходството на ЦСКА, като Бербатов прави няколко сериозни пропуска, но гол в последната минута на [[Георги Иванов – Гонзо]] осигурява титлата на вечния враг. Следващите два сезона също не донасят нова титла на „Армията“ въпреки назначаването на реномирани италиански специалисти. [[Енрико Катуци]] успява да съживи отбора и „армейците“ играят атрактивен и резултатен футбол,<ref>[http://www.Bulgarian-football.com/bg/archive/apfg/2000-01.html ЦСКА е втори по отбелязани голове в А група, Сезон 2000 – 01, Bulgarian-football.com]</ref> но остават втори. [[Луиджи Симони]] пък заменя клубната легенда Аспарух Никодимов, при който ЦСКА играе много силно за Купата на УЕФА и отстранява [[Шахтьор (Донецк)]], но и той не успява да постигне успех.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2002/05/18/footbg/indexcs.htm „Симони с отбора в Бургас“], „7 дни спорт“</ref> === Стойчо Младенов и нов възход === След няколкото провала през 2002 г. за треньор е назначен Стойчо Младенов, а в редиците на „армейците“ са привлечени едни от най-добрите български таланти в момента – [[Емил Гъргоров]] и [[Велизар Димитров]]. С тях отборът записва рекордните 13 поредни победи от 13 кръга през есента в първенството. В крайна сметка ЦСКА стига без проблем до титлата, която е първа от 1997 г. насам. С идеята за атака на [[Шампионската лига]] са привлечени за 3 млн. долара бразилците [[Лео Лима]] и [[Родриго Соуса]], но двамата скоропостижно напускат под претекст, че не са им изплатени две заплати.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2003/10/22/cska/index.htm „Спират парите за Васко да Гама“], „7 дни спорт“</ref> Впоследствие [[ФИФА]] решава, че те са в правото си да напуснат.<ref>[http://www.dnes.bg/article.php?cat=66&id=15707 ЦСКА: „Вашку да Гама не може да ни спре трансферите“ DNES.bg]</ref> Следва драматично отпадане за [[Купа на УЕФА 2003/04|Купата на УЕФА]] от [[ФК Торпедо (Москва)|Торпедо (Москва)]] и треньорът Младенов е освободен. [[А група 2004/05|Сезон 2004/05]] започва доста противоречиво и отборът се движи на приливи и отливи. През зимната пауза е назначен сърбинът [[Миодраг Йешич]] и е привлечен халфът [[Беноа Кое]]. Въпреки че Йешич е принуден цяла пролет да играе в нападение единствено с [[Евгени Йорданов]], тимът редува икономични победи с по 1:0, а триумфът във „Вечното дерби“ след гол на [[Христо Янев]] от дузпа широко отваря вратите към 30-ата титла.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2005/05/23/forum/d3975_3.htm ''Възхитен съм от публиката на ЦСКА''], „7 дни спорт“</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=240_241_73&products_id=403 | заглавие = 2004-2005 - 30-та юбилейна титла и трета звезда в емблемата ★ ЦСКА • ОБЕДИНЕНИ СПОРТНИ КЛУБОВЕ | издател = cska.bg | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> През лятото ЦСКА записва нова победа срещу актуален европейски шампион – 1:0 на [[Анфийлд]] срещу стария познайник „Ливърпул“. Големият удар е през септември, когато на два пъти с по 1:0 е победен „[[Байер Леверкузен|Леверкузен]]“ с Димитър Бербатов в състава си и така ЦСКА за първи път заиграва в групова фаза на европейски турнир. До зимната пауза на [[А група 2005/06|сезон 2005/06]] ЦСКА изпреварва в класирането „Левски“ със 7 точки. През пролетта обаче преднината е стопена и „червените“ остават втори. Президентът Васил Божков обвинява за това Йешич и го освобождава, а някои фенове обвиняват Божков.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2006/04/05/ „Изритаха Йешич от ЦСКА“], „7 дни спорт“</ref><ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2006/12/06/footbg/d4532_10.htm „Краят на любовната история в ЦСКА“], „7 дни спорт“</ref> Бизнесменът обявява и че ще ограничи финансирането и през следващия сезон ЦСКА няма да се бори за първото място. През декември 2006 г. той продава акциите си на [[Индия|индийския]] бизнесмен [[Прамод Митал]]. [[Александър Томов (политик)|Александър Томов]] става президент и дава нови надежди за титла.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2006/12/08/footbg/index.htm Александър Томов: ''Митал не търси печалба в ЦСКА''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070621211539/http://www.7sport.net/archive7ds/2006/12/08/footbg/index.htm |date=2007-06-21 }}, „7 дни спорт“, петък, 8 декември 2006</ref> Но след няколко несполуки ЦСКА изостава фатално от „Левски“. В резултат на това на треньорския пост е върнат Стойчо Младенов след 3 години и половина пауза. В началото на [[А футболна група 2007/08|сезон 2007/08]] ЦСКА прави мащабна селекция за над 2 млн. евро.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2007/11/02/footbg/d4853_6.htm Димитър Стефанов: ''Няма да продаваме нито един играч''] „7 дни спорт“, петък, 2 ноември 2007</ref> Отборът стартира слабо и отпада от френския [[ФК Тулуза|Тулуза]] в ЕКТ и от [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локо (Пд)]] за Купата на България. Но в първенството „армейците“ са безапелационни, печелят титлата 3 кръга преди края, завършват без загуба и на 16 точки пред вечния враг Левски. [[Лицензгейт|Голямата драма]] е в края на май 2008 г., когато Лицензионната комисия към [[БФС]] отказва лиценз на отбора за ЕКТ поради задължения към [[ФК Вихрен|Вихрен]] и [[НАП]]. От ръководството обжалват решението, но апелативната комисия потвърждава отказа. На 5 юни 2008 г. президентът Томов подава оставка, а временно за президент е избран Емил Костадинов. Назначена е спешна разпродажба на играчи, но европейското участие е пропуснато и то от един от най-силните състави на червените през XXI век.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=240_241_73&products_id=406 | заглавие = 2007-2008 - 31-ва титла и отнетият лиценз ★ ЦСКА • ОБЕДИНЕНИ СПОРТНИ КЛУБОВЕ | издател = cska.bg | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> === Смяна на собственост и изхвърляне във В група === След напускането на много футболисти ЦСКА все пак получава лиценз за А и отборът се движи първи със значителна бройка млади играчи. През декември 2008 г. е подписан предварителният договор за продажбата на акциите на [[Титан АС]]. През пролетта „червените“ правят девет поредни победи и титлата е вече на хоризонта, когато отборът, изненадващо за всички, се срива в последните мачове и в крайна сметка остава на второ място след загуби във „Вечното дерби“ (0:2), срещу Черно море и [[ПФК Литекс|Литекс]]. През 2009/10 ЦСКА за първи път участва в [[Лига Европа 2009/10|групите на Лига Европа]], след като в плейофа е отстранен [[ФК Динамо (Москва)|Динамо (Москва)]]. Паметни остават двата сблъсъка с руснаците, в които „армейците“ показват превъзходна игра и надиграват с 2:1 в реванша в [[Москва]] пълния със звезди съперник – първа победа на български отбор над руски в историята. През [[Купа на България по футбол 2010/11|2010/11]] ЦСКА печели Купата на България след победа над Славия с гол на Спас Делев, а след това и [[Суперкупа на България 2011|Суперкупата на България]], надигравайки шампиона Литекс пред 25 000 зрители. През следващия сезон от [[Б футболна група|Б група]] се изкачва феноменът [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] на крупния магнат [[Кирил Домусчиев]]. ЦСКА е лидер, но разградчани успяват да съкратят преднината на „червените“ на само 2 точки. Така се стига до последния кръг, в който „армейците“ гостуват в Разград, но губят с 0:1, а с това и титлата. Следват няколко сезона, в които ЦСКА е далеч от първото място, като някои фенове обвиняват собствениците в непрестанната смяна на треньори и всеобща неразбория. През юни 2013 г. е обявено, че „Титан“ ще прехвърли акциите на Христо Стоичков.<ref>{{Citation |title=Обръщение на собствениците за прехвърляне на собствеността на Христо Стоичков |url=http://pfkcska.sportal.bg/bg/article:2932 |accessdate=2013-06-22 |archivedate=2013-06-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130626003830/http://pfkcska.sportal.bg/bg/article:2932 }}</ref> Непосредствено преди тегленето на жребия за европейските клубни турнири ЦСКА се отказва от участие.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=433735 „Окончателно: ЦСКА няма да играе в Европа – решават за Ботев непосредствено преди жребия“ www.sportal.bg]</ref> Този ход на ръководството е продиктуван от предстоящо сливане на ЦСКА и Литекс. Сделката обаче пропада поради излизането наяве на огромни задължения на „червените“ и собственикът на Литекс [[Гриша Ганчев]] се отказва официално.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://football24.bg/novina/111366-grisha-ganchev-iskah-cska-da-zapochne-na-chisto |заглавие=„Гриша Ганчев: Исках ЦСКА да започне на чисто“ football24.bg |достъп_дата=2013-06-29 |архив_дата=2013-10-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131004013024/http://football24.bg/novina/111366-grisha-ganchev-iskah-cska-da-zapochne-na-chisto }}</ref> На 5 август 2013 г. собственик на ЦСКА става люксембургската компания „Лира Инвестмънт“, а Александър Томов се завръща като президент. Пролетта на 2015 г. е една от най-тежните в цялата история на клуба. ЦСКА буквално се срива и месеци наред не успява дори да отбележи гол. Извън терена събитията са още по-драматични – въпреки обещанията, че ще бъде осигурен лиценз и нормално завършване на сезона, това не се случва. Така на 31 май става ясно, че ЦСКА няма да играе професионален футбол през следващия сезон, а от ръководството в прав текст обявяват, че фалитът на акционерното дружество е единственият изход от ситуацията. В края на май Лицензионната комисия към БФС отказва лиценз на отбора за ЕКТ,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sports.ru/football/1030750994.html | заглавие = Софийский ЦСКА лишен профессионального статуса - Футбол | издател = www.sports.ru | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> а на 1 юни и Апелативната комисия отказва такъв за А група. Феновете провеждат множество срещи с настоящите собственици, с бившия собственик на отбора Васил Божков и с Гриша Ганчев, за да молят за подкрепа от тях. В крайна сметка „червените“ са принудени да започнат първенството две нива по-надолу от [[Трета аматьорска футболна лига|В група]] за първи път в своята история. === Най-нова история === На 2 юни 2016 г. [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]], [[ПФК Чавдар (Етрополе)|Чавдар (Етрополе)]] и ЦСКА се обединяват в ПФК ЦСКА – 1948 АД, а като собственици в търговския регистър са вписани Христо Стоичков, [[Юлиян Инджов]] и Гриша Ганчев. На 7 юни БФС обявява, че това юридическо лице е подало документи за участие в новосформираната [[Първа професионална футболна лига]] като ЦСКА (София). В първите си четири поредни сезона след завръщането си червените завършват неизменно на второ място след Лудогорец. През 2018/19 червените се завръщат в Европа и изиграват общо 6 мача. След като през 2019/20 г. ЦСКА губи финала срещу Локомотив (Пловдив),<ref>[http://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=65&products_id=9138 ЦСКА изпусна Купата на България cska.bg]</ref> в следващото издание на турнира „армейците триумфират след 1:0 над Арда. В първенството обаче титлата отново остава мираж. В свое решение от 2020 г. ФИФА посочва ПФК ЦСКА (София) като наследник на фалиралото дружество ПФК ЦСКА.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/sport/2020/02/29/4035571_kak_fifa_obiavi_cska-sofiia_za_sporten_naslednik_na/|title=Как ФИФА обяви „ЦСКА-София“ за спортен наследник на „ПФК ЦСКА“|last=|first=|date=29.2.2020|work=Дневник|accessdate=29.2.2020}}</ref> [[Файл:CSKA wit Cup 2021.jpg|295px|мини|дясно|ЦСКА със спечелената [[Купа на България]], 19 май 2021 г.]] През есента на 2021 г. ЦСКА успява да се класира за груповата фаза на [[Лига на конференциите 2021/22|дебютното издание]] на [[Лига на конференциите|Лигата на конференциите]] след драматичен успех с 3:0 в реванша срещу [[ФК Виктория (Пилзен)|„Виктория“ (Пилзен)]].<ref>[https://cska.gong.bg/bg-football/evrouchastnici/multimedia/video/cska-e-v-grupite-na-liga-na-konferenciite-sled-lud-mach-648948 cska.gong.bg]</ref> === Решение на ДК на ФИФА === В свое (решение 150851 PST) от 12-февруари-2020 г ДК на ФИФА констатира: 27. След като взе предвид всичко гореизложено и въз основа на информацията и документацията, с която разполага, членът на комисията решава да подкрепи заключенията на председателя и заместник-председателя на Дисциплинарната комисия и счита, че няма друга алтернатива, освен да заключи, че новият клуб, ПФК ЦСКА (София), трябва да се счита за спортния наследник на първоначалния длъжник, ПФК ЦСКА София. === Решение на КАС === В свое решение (CAS 2020/A/6941) от 10-ноември-2021 КАС констатира: 84. В резултат на това съставът потвърждава констатациите на обжалваното решение, че Вторият Ответник ПФК ЦСКА (София) е спортният наследник на ЦСКА, предприятието, което е било работодател на жалбоподателя и страната, осъдена с решението на FIFA DRC от 21-май-2015 да плати определени суми ... == Наименования == * Септември при ЦДВ (1948 – 1949) * ЦДНВ (1949 – 1950) * Народна войска (1950 – 1951) * ЦДНВ (1951 – 1952) * ЦДНА (1952 – 1953) * ОСГ (1953) * ЦДНА (1953 – 1963) * ЦСКА „Червено знаме“ (1963 – 1969) * ЦСКА „Септемврийско знаме“ (1969 – 1985) * Средец (1985 – 1987) * ЦФКА „Средец“ (1987 – 1989) * ЦСКА (1989 –) == Успехи == [[Файл:Supercup bulgaria 2011.jpg|160px|мини|дясно|[[Суперкупа на България 2011|Суперкупата за 2011 г.]],<br>спечелена след победа над [[ПФК Литекс|Литекс]]]] ; [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (31) – [[Първенство на България по футбол 1948|1948]], [[А група 1951|1951]], [[А група 1952|1952]], [[А група 1954|1954]], [[А група 1955|1955]], [[А група 1956|1956]], [[А група 1957|1957]], [[А група 1958|1958]], [[А група 1958/59|1958/59]], [[А група 1959/60|1959/60]], [[А група 1960/61|1960/61]], [[А група 1961/62|1961/62]], [[А група 1965/66|1965/66]], [[А група 1968/69|1968/69]], [[А група 1970/71|1970/71]], [[А група 1971/72|1971/72]], [[А група 1972/73|1972/73]], [[А група 1974/75|1974/75]], [[А група 1975/76|1975/76]], [[А група 1979/80|1979/80]], [[А група 1980/81|1980/81]], [[А група 1981/82|1981/82]], [[А група 1982/83|1982/83]], [[А група 1986/87|1986/87]], [[А група 1988/89|1988/89]], [[А група 1989/90|1989/90]], [[А група 1991/92|1991/92]], [[А група 1996/97|1996/97]], [[Висша футболна лига 2002/03|2002/03]], [[А група 2004/05|2004/05]], [[А футболна група 2007/08|2007/08]] ; [[Трета аматьорска футболна лига|Югозападна В група]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''1 място''' (1) – [[Югозападна В група 2015/16|2015/16]] ; [[Национална купа на България]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' (21) – [[Купа на Съветската армия 1951|1951]], [[Купа на Съветската армия 1954|1954]], [[Купа на Съветската армия 1955|1955]], [[Купа на Съветската армия 1960/61|1960/61]], [[Купа на Съветската армия 1964/65|1964/65]], [[Купа на Съветската армия 1968/69|1968/69]], [[Купа на Съветската армия 1971/72|1971/72]], [[Купа на Съветската армия 1972/73|1972/73]], [[Купа на Съветската армия 1973/74|1973/74]], [[Купа на България по футбол 1982/83|1982/83]], [[Купа на България по футбол 1984/85|1984/85]], [[Купа на България по футбол 1986/87|1986/87]], [[Купа на България по футбол 1987/88|1987/88]], [[Купа на България по футбол 1988/89|1988/89]], [[Купа на България по футбол 1992/93|1992/93]], [[Купа на България по футбол 1996/97|1996/97]], [[Купа на България по футбол 1998/99|1998/99]], [[Купа на България по футбол 2005/06|2005/06]], [[Купа на България по футбол 2010/11|2010/11]], [[Купа на България по футбол 2015/16|2015/16]], [[Купа на България по футбол 2020/21|2020/21]] ; [[Суперкупа на България]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на Суперкупата''' (4) – [[Суперкупа на България 1989|1989]], [[Суперкупа на България 2006|2006]], [[Суперкупа на България 2008|2008]] и [[Суперкупа на България 2011|2011]] ; [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионска лига]] * '''Полуфиналист''' (2) – [[Купа на европейските шампиони 1966/67|1966/67]], [[Купа на европейските шампиони 1981/82|1981/82]] ; [[Купа на носителите на национални купи]] * '''Полуфиналист''' (1) – [[Купа на носителите на купи 1988/89|1988/89]] == Стадион == {{основна|Българска армия (стадион)}} [[Файл:Balgarska Armija 2017.jpg|мини|стадион „Българска армия“]] Стадион „Българска армия“ е клубният стадион на ЦСКА. Намира се в [[Борисова градина|Борисовата градина]], в центъра на [[София]]. Първоначално на това място е било разположено игрището на [[АС-23]]. В периода 1965 – 1967 е извършена основна реконструкция, а през 1982 г. на стадиона е поставено и електрическо осветление. През 2000 г. стадионът е оборудван с нова озвучителна уредба „[[Динакорд]]“ – 48 kW. През лятото на 2016 г. изцяло е подменено тревното покритие и са изградени нова поливна и дренажна система. Към 2005 г. има 22 015 седящи места, разпределени в четири сектора – сектор А (6417 места), сектор Б (4889 места), сектор В (5689 места) и сектор Г (5020 места). Покритите места на стадиона са 2100. Игралното поле е с дължина 105 м и ширина 66 м. Освен футболния терен спортният комплекс включва тенис кортове, баскетболна зала и лекоатлетическа писта, зали за пресконференции и за ветераните и музей на славата. == Емблема == ЦСКА е отбора на българската армия от 1948 до сега и е с емблемата на българската армия ЧЕРВЕНА ЗВЕЗДА. След обединението на ЦДВ и „Септември“ е избрана нова емблема – три кръга, наложени един върху друг, с цветове бяло-зелено-бяло. В най-външния са разположени [[жито|житни класове]], символ на плодородието и успеха.<ref>{{икона|en}} [http://www.irishsurnames.com/plants.htm Heraldic plants]</ref> В центъра на емблемата е поставена червена петолъчка, символ на военната мощ и войната.<ref>[http://www.symbols.com/encyclopedia/28/2824.html The fivepointed star]</ref> В емблемата присъства и прегъната на четири места лента с надпис „ЦДВ“. В периода 1948 – 1962 единствено е сменяно името на върху лентата след различните преименувания. След обединението с „Червено знаме“ житните класове са заменени с [[дъб]]ови листа, символ на силата и издръжливостта.<ref>[http://www.zeleno.bg/?action=view&docid=206&catid=76 Легенди и символика на дърветата], zeleno.bg</ref> Зеленият кръг вече е с цветовете на [[Национално знаме на България|българския трибагреник]], а под лентата е добавено съкращението ЧЗ („Червено знаме“). През 1964 г. се появява вариант на емблемата, в който дъбовите листа са уголемени, а съкращението ЧЗ е заменено от „Червено знаме“. През 1968 г. е извършена нова промяна след обединението със „Септември“. Премахнат е зеленият кръг, като негово място са сложени дъбовите листа, а вместо тях се появява червен (или бял) полукръг с надпис „Септемврийско знаме“. Червената лента вече завършва с българския трибагреник. В същото време за евротурнирите се използва различна емблема, представляваща червен щит с петолъчка в горния край. В средата на щита пише ФК ЦСКА, а под надписа са разположени четири вертикални червени райета с футболна топка върху тях. След скандала с разформироването е измислена изцяло нова емблема, представляваща щит с крепостни бойници в горната част. В горната част има надпис „ФК“, а в долната – „Средец“. В средата на емблемата е разположена голяма буква „с“, в чийто център има петолъчка, обгърната с кръг. Тази емблема е използвана официално до 1989 г. През 1987 г. се появява нова емблема на [[ОСК ЦСКА (София)|СК ЦСКА]], използвана неофициално и от футболния клуб ЦФКА „Средец“, представляваща щит, в чиято горна част има надпис „ЦСКА“, а под него е вписан друг щит с надпис „футболен клуб“.<ref>„Това е ЦСКА!“, стр. 105, Димитър Пенев</ref><ref name="zlaten">Златен Албум на ЦСКА, стр. 3, стр.102</ref> Под втория надпис два изправени лъва държат футболна топка. В краката им стоят надписите „София“ и „1948“. През 1989 г. след отделянето на Септември се появява нова емблема, стилизирана от предишни.<ref name="zlaten"/> В бял кръг с червен кант са вписани в полукръг шест дъбови листа, обрамчващи червена петолъчка. В долната част на емблемата има червена лента, прегъната на четири места, завършваща с българския трибагреник. В лентата има надпис „ЦСКА“, а под нея – годината 1948. След падането на комунистическия режим в България е решено да се използва неофициалният модел от 1987 г., тъй като червената петолъчка в нея тогава се свързва с комунистическото управление. През 1999 г. със смяната на ръководството и обособяването на ЦСКА в акционерно дружество временно се използва емблемата на ЦСКА „Септемврийско знаме“ от 1968 г. с изключение на надписа „Септемврийско знаме“, а впоследствие за официална емблема е приета създадената през 1989 г., която е възприета от всички отбори, членуващи в ОСК ЦСКА (София). През 2005 г. след спечелване на рекордната 30 титла към емблемата са добавени 3 златни звезди. През 2017 г. по случай 70-ата годишнина от създаването на клуба емблемата е обновена с юбилеен дизайн. <gallery> Septemvri pri CDV logo.png|„Септември при ЦДВ“ (1948 – 1949) CDNV logo.png|ЦДНВ (1950 – 1953) CDNA logo.png|ЦДНА (1954 – 1962) CSKA Cherveno Zname logo.png|ЦСКА „Червено знаме“ (1962 – 1968) CSKA Cherveno Zname alternative logo.png|ЦСКА „Червено знаме“ (вариант) (1964 – 1968) CSKA Cherveno Zname logo variant 2.png|ЦСКА „Червено знаме“ (вариант) (1965 – 1968) CSKA Septemvriysko Zname logo.png|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (1968 – 1985) CSKA Septemvriysko Zname red logo.png|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (вариант) (1968 – 1985) CSKA Septemvriysko Zname alternative logo.png|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (вариант за евротурнирите) (1968 – 1985) CFKA Sredets logo.png|„Средец“ и ЦФКА „Средец“ (1985 – 1989) CSKA old-2.png|ЦСКА (1987 – 1988) и (1990 – 1998) CSKA 99-05.png|ЦСКА (1989) и (1999 – 2005) CSKA 98-99.png|ЦСКА (1999) CSKA Sofia logo.svg|ЦСКА (2005 – 2017) CSKA Sofia logo for 70th anniversary.png|ЦСКА (2017 – 2018) CSKA Sofia logo 2018-19.png|ЦСКА (2018 – 2019) </gallery> == Настоящ състав == ''Към 23 септември 2024 г.'' {{ПФК ЦСКА (София) - разширен състав}} == Ръководни фактори == === Настоящо ръководство === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! ! Име ! Длъжност |- |{{флагче|България}}||Фондация „Национален Фонд за Спорт, Култура, Изкуство и Наука“||Собственик |- |{{флагче|България}}||Данаил Илиев||Президент |- |{{флагче|България}}||[[Димитър Пенев]]||Почетен президент |- |{{флагче|България}}||Радослав Златков||Изпълнителен директор |- |{{флагче|България}}||[[Филип Филипов (футболист, р. 1971)|Филип Филипов]]||Спортен директор |- |{{флагче|България}}||''Няма''||Административен директор |- |{{флагче|България}}||[[Михаил Александров (футболист)|Михаил Александров]]||Технически директор |- |{{флагче|България}}||Никола Митев||Директор комуникации |- |{{флагче|България}}||[[Костадин Ангелов – Лаптопа|Костадин Ангелов]]||Директор на академията |- |{{флагче|България}}||Петър Стоянов||Финансов директор |- |{{флагче|България}}||Боряна Стойчева||Международен отдел |- |} === Управителен съвет === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! ! Име ! Длъжност |- |{{флагче|България}}||[[Христо Стоичков]]||Член на УС |- |{{флагче|България}}||Данаил Илиев||Член на УС |- |{{флагче|България}}||Ангел Борисов||Член на УС |- |} === Селекционен съвет === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! ! Име ! Длъжност |- |{{флагче|България}}||[[Методи Томанов]]||Главен скаут |- |{{флагче|България}}||[[Радослав Здравков]]||Скаут |- |{{флагче|България}}||[[Галин Иванов (футболист, р. 1975)|Галин Иванов]]||Скаут |- |{{флагче|България}}||Иван Славов||Скаут |- |} === Съвет на директорите === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! ! Име ! Длъжност |- |{{флагче|България}}||Ангел Борисов||Председател |- |{{флагче|България}}||Десислава Иванова||Зам. председател |- |{{флагче|България}}||Радослав Златков||Изпълнителен директор |- |} === Технически щаб === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! ! Име ! Длъжност |- |{{флагче|България}}||[[Александър Томаш]]||Старши треньор |- |{{флагче|България}}||[[Константин Мирчев]]||Помощник треньор |- |{{флагче|България}}||[[Христо Колев – Бащата|Христо Колев]]||Помощник треньор |- |{{флагче|България}}||[[Тодор Кючуков]]||Треньор на вратарите |- |{{флагче|България}}||Илиян Митрев||Кондиционен треньор |- |{{флагче|България}}||Николай Русинов||Анализатор |- |{{флагче|България}}||Полина Хаджиянкова||Психолог |- |{{флагче|Куба}} {{флагче|България}}||Орландо Морера||Преводач |- |{{флагче|България}}||д-р Георги Илиев||Доктор |- |{{флагче|България}}||Иван Христов||Физиотерапевт |- |{{флагче|България}}||Станислав Кръстев||Физиотерапевт |- |{{флагче|България}}||Алекс Младенов||Физиотерапевт |- |{{флагче|България}}||Димко Пантев||Физиотерапевт |- |{{флагче|България}}||Николай Петров||Физиотерапевт |- |{{флагче|България}}||Стилиан Светославов||Физиотерапевт |- |{{флагче|България}}||[[Методи Томанов]]||Главен скаут |- |{{флагче|България}}||Виктор Игнатов||Пресаташе |- |{{флагче|България}}||[[Стойко Сакалиев]]||Администратор |- |{{флагче|България}}||[[Добри Димов]]||Домакин |- |} == Спонсори == {| class="wikitable" |- ! От ! До ! Спосор ! Забележка |- |align="center"| 1989 г. |align="center"| 1990 г. | КОМКО | транспортна фирма, подразделение на [[Вили Бец]] |- |align="center"| 1990 г. |align="center"| 1996 г. | Синтофарм | фармацевтична компания |- |align="center"| 1996 г. |align="center"| 1999 г. | [[Мултигруп]] | инвестиционна компания |- |align="center" colspan="2"| есен 2001 г. | Синтофарм | само в Купата на УЕФА |- |align="center" colspan="2"| есен 2003 г. | Трансимпекс | само в Шампионска лига и Купата на УЕФА, фирма за маркови облекла |- |align="center"| септември 2005 г. |align="center"| май 2008 г. | [[Вивател]] | мобилен оператор |- |align="center"| юни 2008 г. |align="center"| август 2009 г. | без спонсор |- |align="center"| септември 2009 г. |align="center"| септември 2013 г. | [[Глобул]] | мобилен оператор |- |align="center"| септември 2016 г. |align="center"| 26 юни 2021 г. | [[А1 България|А1]] | мобилен оператор |- |align="center"| 26 юни 2021 г. | | [[Уинбет]] | онлайн букмейкър |} == Цветове и екипи == === Цветове === От създаването си досега е прието основният цвят на екипите на ЦСКА да е червен.<ref>[http://inside.cska.bg/cska/history/champions/1948/viewpublication История на ЦСКА: 1948 – Първа шампионска титла] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070621194820/http://inside.cska.bg/cska/history/champions/1948/viewpublication |date=2007-06-21 }}, CSKA.bg</ref> Като втори цвят с течение на времето се отделя бялото, като в определени периоди то временно замества червеното като основен. През годините е използван и черният цвят (предимно за трети екипи и в гостувания). [[Файл:Tengarinya in Sofia.JPG|мини|дясно|250px|Футболистът на ЦСКА [[Бернардо Тенгариня]] представя новата екипировка с марка Легеа, 14 юли 2012 г.]] === Екипи === * {{флагче|България}} Български продукт (1919 – 1975) * {{флагче|Германия}} [[Адидас]] (1975 – 1983) * {{флагче|Германия}} [[Пума АГ|Пума]] (1983 – 1985) * {{флагче|Германия}} Адидас (1985 – 1991) * {{флагче|Италия}} [[АБМ]] (1991 – 1992) * {{флагче|Великобритания}} [[Умбро]] (1991 – 1992) * {{флагче|Италия}} [[Ереа]] (1992 – 1995) * {{флагче|Италия}} [[Лото (компания)|Лото]] (1995 – 1996) * {{флагче|Германия}} Пума (1996 – 2000) * {{флагче|САЩ}} [[Найк]] (2000 – 2001) * {{флагче|Италия}} Лото (2001 – 2003) * {{флагче|Япония}} [[Асикс]] (2003 – 2004) * {{флагче|Германия}} [[Улшпорт]] (2004 – 2011) * {{флагче|Италия}} [[Капа (спортна марка)|Капа]] (2011 – 2012) * {{флагче|Италия}} [[Легеа]] (2012 – 2015) * {{флагче|Италия}} Лото (2015 – 2016) * {{флагче|Германия}} Адидас (2016 – 2022) * {{флагче|Италия}} [[Макрон (спортна марка)|Макрон]] (2022 –) == Други домашни и международни успехи == През годините ЦСКА е печелил многобройни реномирани приятелски международни турнири. ЦСКА е отстранявал и отбори като [[Динамо (Букурещ)|„Динамо“ (Букурещ)]] (8:1 и 2:3), „[[Ювентус]]“ (4:1 и 0:2), „[[Партизан]]“ (2:1 и 4:1), „[[Олимпиакос]]“ (3:1 и 0:1), „[[Панатинайкос]]“ (2:1 и 2:0, 2:0 и 1:0), „[[Реал Сосиедад]]“ (1:0 и 0:0), „[[Монако]]“ (0:0 и 2:0, 2:2 и 2:1), [[Спарта (Прага)|„Спарта“ (Прага)]] (2:2 и 3:0), „[[Рода]]“ (2:1 и 1:2, 4:3 след дузпи), „[[Парма]]“ (0:0 и 1:1), [[Шахтьор (Донецк)|„Шахтьор“ (Донецк)]] (3:0 и 1:2), [[Байер (Леверкузен)|„Леверкузен“]] (1:0 и 1:0), [[ФК Базел|„Базел“]] (3:1) и [[Виктория (Пилзен)|„Виктория“ (Пилзен)]] (0:2 и 3:0). ЦСКА е побеждавал и [[Атлетико Мадрид|„Атлетико“ (Мадрид)]] (1:0), [[Байерн Мюнхен|„Байерн“]] (2:1, 4:3), [[Борусия Дортмунд|„Борусия“ (Дортмунд)]] (4:2), „[[Валенсия (клуб)|Валенсия]]“ (2:1), [[Аустрия (Виена)|„Аустрия“ (Виена)]] (3:2) и [[АС Рома|„Рома“]] (3:1). Балансът от участието на ЦСКА в европейските клубни турнири към август 2010 г. от 214 мача е 83 победи, 46 равни и 85 загуби при голова разлика 308:291. === Неофициални успехи === ; [[Купа на Съветската армия]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' (4 пъти) – [[Купа на Съветската армия 1984/85|1984/85]], [[Купа на Съветската армия 1985/86|1985/86]], [[Купа на Съветската армия 1988/89|1988/89]] и [[Купа на Съветската армия 1989/90|1989/90]] ; [[Купа на Народна република България]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' (1 път) – [[Купа на НРБ по футбол 1980/81|1980/81]] === Приятелски турнири === [[Файл:Saragosa cup.jpg|185px|мини|дясно|Купата от Международния турнир „Реал (Сарагоса)“ за 1977 г.]] * Първа лятна спартакиада на Спортения комитет на дружеските армии в [[Лайпциг]] – 1957 * Международен футболен турнир в [[Пхенян]] – 1963 * Турнир в чест на краля на [[Мароко]] Мохамед V – 1967 * Международен турнир „Палма де Майорка“ – 1970 и 1971 * Турнир в чест на 35-годишнината от основаването на [[Сао Пауло Футебол Клубе|Сао Пауло]] – 1971 * Международен турнир „Реал (Сарагоса)“ в Испания – 1973 и 1977 * Турнир „Валенсия“ в Испания – 1976 * Международен турнир „Купа на мира“ в [[Кот д`Ивоар]] – 1979 * XI турнир в [[Севиля]] – 1982 * Златна купа „Перлата на Италия“ – 1984 * Купа на съюза на спортните журналисти в [[Сплит]] – 1984 * Футболна купа на Ер Те Ел – 1989 * Международен турнир „Коста Азул“ в Сетубал – 1989 и 1991 * [[Купа „Плейстейшън“]] – 2002, 2005, 2006 и 2007 * [[УЕФА Купа на Пего]] – 2008 === Турнири за ветерани === * Международен турнир в зала в [[Саарбрюкен]] – 2001, 2002 и 2003 * Балкански турнир за ветерани в Коринто – 2002 == Почетна листа == === Най-много мачове === [[Файл:Dimitar yakimov.jpg|мини|200п|[[Димитър Якимов]] има 287 мача с екипа на ЦСКА]] {| class="wikitable" style="text-align: center;" !№!!Име!!Период!!Мачове |- |1||align="left"|{{флаг|България}} [[Борис Гаганелов]]||1960 – 1974||350 |- |2||align="left"|{{флаг|България}} [[Иван Зафиров]]||1962 – 1966<br>1968 – 1981||340 |- |3||align="left"|{{флаг|България}} [[Димитър Пенев]]||1964 – 1977||329 |- |4||align="left"|{{флаг|България}} [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]]||1950<br>1952 – 1967||304 |- |5||align="left"|{{флаг|България}} [[Аспарух Никодимов]]||1964 – 1975||296 |- |6||align="left"|{{флаг|България}} [[Панайот Панайотов (футболист)|Панайот Панайотов]]||1950 – 1964||294 |- |7||align="left"|{{флаг|България}} [[Тодор Янчев]]||2000 – 2005<br>2007 – 2013<br>2013 – 2014||290 |- |8||align="left"|{{флаг|България}} [[Димитър Якимов]]||1960 – 1974||287 |- |9||align="left"|{{флаг|България}} [[Георги Велинов]]||1978 – 1987<br>1991 – 1992||271 |- |10||align="left"|{{флаг|България}} [[Божил Колев]]||1970 – 1979||254 |} === Най-много голове === [[Файл:Petar Zhekov in 2018.jpg|мини|200п|[[Петър Жеков]] е голмайстор за всички времена на ЦСКА и стрелец №2 на [[Първа лига]]]] {| class="wikitable" style="text-align: center;" !№!!Име!!Период!!Голове |- |1||align="left"|{{флаг|България}} [[Петър Жеков]]||1968 – 1975||144 |- |2||align="left"|{{флаг|България}} [[Димитър Якимов]]||1960 – 1974||141 |- |3||align="left"|{{флаг|България}} [[Никола Цанев]]||1959 – 1970||118 |- |4||align="left"|{{флаг|България}} [[Спас Джевизов]]||1976 – 1984||96 |- |5||align="left"|{{флаг|България}} [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]]||1950<br>1952 – 1967||92 |- |6||align="left"|{{флаг|България}} [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]]||1948 – 1960||87 |- |7||align="left"|{{флаг|България}} [[Ивайло Андонов]]||1991 – 1994<br>1996 – 1998||85 |- |8||align="left"|{{флаг|България}} [[Христо Стоичков]]||1985 – 1990||83 |- |8||align="left"|{{флаг|България}} [[Любослав Пенев]]||1984 – 1989<br>2000 – 2001||83 |- |10||align="left"|{{флаг|България}} [[Стойчо Младенов]]||1980 – 1986||80 |} {{clear}} == Привърженици == === Фенклубове === Като един от най-популярните клубове в България, привържениците на „червените“ са организирани във „Фенклуб „Сектор Г“ и над 798<ref>[http://www.gol.bg/nachalo/2007-12-23/otkrit-be-fenklub-nomer-798-na-cska ЦСКА откри фенклуб №798, Gol.bg]</ref> други фенклуба в страната и чужбина с над 180 000 члена. Фенклубове на ЦСКА има в [[Гърция]], [[Австрия]], [[Англия]], [[Аржентина]], [[Армения]], [[Беларус]], [[Германия]], [[Испания]], [[Италия]], [[Канада]], [[Китай]], [[Северна Македония]], [[Румъния]], [[Русия]], [[САЩ]], [[Сърбия]], [[Уругвай]], [[Франция]], [[Хонконг]], [[Швейцария]] и [[Швеция]]. === Известни привърженици === * [[Азис]] – певец<ref>[http://football24.bg/novina/78648-azis-stana-fen-na-cska Азис стана фен на ЦСКА] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150402145654/http://football24.bg/novina/78648-azis-stana-fen-na-cska |date=2015-04-02 }}. „football24.bg“ 30.5.2012.</ref> * [[Волен Сидеров]] – политик<ref name="dnes.dir.bg">[http://dnes.dir.bg/news/cska-partii-bsp-gerb-shampion-15332917 ”ЦСКА шампион” обедини ГЕРБ, БСП, ДПС и ”Атака”]. „dir.bg“</ref> * [[Георги Анастасов (политик)|Георги Анастасов]] – политик<ref name="dnes.dir.bg"/> * [[Веселин Вучков]] – политик<ref name="dnes.dir.bg"/> * [[Неофит Български]] – патриарх<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.sportal.bg/news.php?news=420155 |заглавие=Новият патриарх – фен на ЦСКА |достъп_дата=2013-04-07 |архив_дата=2013-04-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130405114923/http://www.sportal.bg/news.php?news=420155 }}</ref> * [[Ники Кънчев]] – журналист и ТВ водещ<ref>[https://temasport.com/ники-кънчев-загубихме-но-и-победихме/ Ники Кънчев: Загубихме, но и победихме]</ref> * [[Стефан Данаилов]] – актьор<ref name="dnes.dir.bg"/> * [[Хамид Хамид]] – политик<ref name="dnes.dir.bg"/> * [[Цветан Цветанов]] – политик<ref name="dnes.dir.bg"/> == Известни футболисти == ЦСКА е произвел и обиграл едни от най-добрите български футболисти, донесли на клуба и на България огромни успехи, както във вътрешни, така и на международни първенства. На [[Летни олимпийски игри 1956|олимпийските игри в Мелбърн]] през 1956 г. българският олимпийски отбор печели бронзовите отличия. Съставът включва [[Георги Найденов (футболист)|Георги Найденов]], [[Кирил Ракаров]], [[Манол Манолов – Симолията]], [[Никола Ковачев – Тулата]], [[Стефан Божков]], [[Гаврил Стоянов]], [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]], [[Георги Димитров – Червения]], [[Панайот Панайотов (футболист)|Панайот Панайотов]], [[Крум Янев]] и [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]]. На [[Летни олимпийски игри 1968|олимпийските игри в Мексико]] през 1968 г. българският олимпийски отбор печели сребърните медали. Армейски футболисти в състава са: [[Стоян Йорданов]], [[Иван Зафиров]], [[Кирил Станков]], [[Петър Жеков]] и [[Аспарух Никодимов]]. [[Световно първенство по футбол 1994|Четвъртото място в света]] през 1994 г. би било невъзможно<ref>[http://www.fifa.com/worldcup/archive/edition=84/statistics/players/topgoals.html Голмайстори на Световното първенство 1994]</ref> без участието на [[Христо Стоичков]], [[Емил Костадинов]], [[Йордан Лечков]], [[Любослав Пенев]], [[Трифон Иванов]], [[Георги Георгиев (футболист)|Георги Георгиев]] и [[Ивайло Андонов]] и старши треньора [[Димитър Пенев]]. В класацията на футболните специалисти (треньори, играчи и журналисти) за [[Най-добър футболист на България за XX век]] сред първите десет са петима играчи на ЦСКА: Христо Стоичков (2 място), [[Димитър Якимов]] (4-ти), Иван Колев (7-и), Димитър Пенев (8-и) и Емил Костадинов (9-и). Трима от тях са в челната десетка и в класацията на футболните фенове: Стоичков (2-ри), Якимов (3-ти) и Костадинов (10-и). Призът „[[Футболист № 1 на България]]“ в историята е връчван 16 пъти на червени футболисти: Стефан Божков (1955), Иван Колев (1956, 1962), Манол Манолов – Симолията (1958), Георги Найденов (1959, 1961), Димитър Пенев (1967, 1971), [[Георги Велинов]] (1981), [[Радослав Здравков]] (1982), [[Стойчо Младенов]] (1983), [[Георги Димитров – Джеки]] (1985), Любослав Пенев (1988), Христо Стоичков (1989, 1990) и [[Кирил Десподов]] (2018). {{колони|2| * [[Адалберт Зафиров]] * [[Александър Тунчев]] * [[Антон Недялков]] * [[Аспарух Никодимов]] * [[Беноа Кое]] * [[Валентин Илиев]] * [[Велизар Димитров]] * [[Георги Божков]] * [[Георги Велинов]] * [[Георги Георгиев (футболист)|Георги Георгиев]] * [[Георги Денев]] * [[Георги Димитров – Джеки]] * [[Георги Илиев – Майкъла]] * [[Георги Найденов (футболист)|Георги Найденов]] * [[Димитър Бербатов]] * [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] * [[Димитър Пенев]] * [[Димитър Якимов]] * [[Емил Гъргоров]] * [[Емил Костадинов]] * [[Иван Иванов (футболист, р. 1988)|Иван Иванов]] * [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]] * [[Йордан Лечков]] * [[Йордан Тодоров]] * [[Кирил Десподов]] * [[Красимир Безински]] * [[Кристиян Малинов]] * [[Крум Янев]] * [[Любослав Пенев]] * [[Манол Манолов – Симолията]] * [[Маркиньос]] * [[Мартин Петров]] * [[Ней (футболист)|Ней]] * [[Никола Ковачев – Тулата]] * [[Петър Жеков]] * [[Радослав Здравков]] * [[Рубен Пинто]] * [[Стефан Божков]] * [[Стилиян Петров]] * [[Стойко Сакалиев]] * [[Стойчо Младенов]] * [[Стоян Йорданов]] * [[Тодор Янчев]] * [[Трифон Иванов]] * [[Фернандо Каранга]] * [[Христо Стоичков]] * [[Христо Янев]] * [[Цветан Йончев]] }} == Вижте също == * [[ОСК ЦСКА (София)]] * [[ПФК ЦСКА (София) през сезоните|ЦСКА (София) през сезоните]] * [[Треньори на ПФК ЦСКА София|Треньори на ЦСКА (София)]] * [[Рекорди на ПФК ЦСКА София|Рекорди на ЦСКА (София)]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.cska.bg/ Официален сайт] * {{Facebook|cskasofiaofficial|CSKA Sofia FC}} * {{Instagram|cskasofiafc|CSKA Sofia FC}} * [http://www.cska.bg/forum/ Официален форум] * [https://www.youtube.com/@CSKASofiaFC1948/featured Официален YouTube канал] * [https://www.tiktok.com/@cskasofiafc Официален TikTok профил] {{fb старт}} {{ПФК ЦСКА (София) сезони}} {{fb край}} {{Избрана статия|1035045|24 юни 2007}} {{Първа професионална футболна лига}} {{Портал|Футбол}} {{Първа професионална футболна лига - Стадиони}} [[Категория:ПФК ЦСКА (София)| ]] [[Категория:Основани в България през 1948 година]] 5adafb8raa1b5uz97k1yrogb3tlkadm 12434916 12434841 2024-12-08T14:35:40Z Rebelheartous 22483 Премахнати [[Special:Contributions/Davidkenarovcska|редакции на Davidkenarovcska]] ([[User talk:Davidkenarovcska|б]].), към версия на Rebelheartous 12433751 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{флагче|България}} ЦСКА София | герб =CSKA Sofia logo.svg | страна = {{флагче с име|България}} | прозвище = „армейците“<br>„червените“ | стадион = [[Национален стадион „Васил Левски“|Национален стадион Васил Левски]] | капацитет = 43 230 | собственик = {{флагче|България}} Фондация „Национален Фонд за Спорт, Култура, Изкуство и Наука“ (100 %) | президент = {{флагче|България}} {{факт|Данаил Илиев}} | старши треньор = {{флагче|България}} [[Александър Томаш]] | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = [[Първа професионална футболна лига 2023/24|2023/24]] | място = 3-то | уебсайт = [http://www.cska.bg/ www.cska.bg] | спонсор = [[Уинбет]] | екипировка = {{флагче|Италия}} [[Макрон (спортна марка)|Макрон]] | pattern_la1 = _cskasofia2425h | pattern_b1 = _cskasofia2425h | pattern_ra1 = _cskasofia2425h | pattern_sh1 = _cskasofia2425h | pattern_so1 = | leftarm1 = FFFFFF | body1 = DD0000 | rightarm1 = FFFFFF | shorts1 = FFFFFF | socks1 = DD0000 | pattern_la2 = _macronwyverneco24wr | pattern_b2 = _macronwyverneco24wr | pattern_ra2 = _macronwyverneco24wr | pattern_sh2 = | pattern_so2 = | shorts2 = FF0000 | socks2 = FFFFFF | pattern_la3 = _macronwyverneco24ba | pattern_b3 = _macronwyverneco24ba | pattern_ra3 = _macronwyverneco24ba | pattern_sh3 = | pattern_so3 = | shorts3 = 000000 | socks3 = 000000 | настоящ сезон = [[ПФК ЦСКА (София) през сезон {{Футболен сезон}}|ЦСКА {{Футболен сезон}}]] }} '''ПФК ЦСКА София''' ([[абревиатура]] от '''Професионален футболен клуб „Централен спортен клуб на армията“ София''', изговаря се '''цѐ сѐ ка̀''') е най-титулуваният [[България|български]] [[футболен отбор]] от [[София]]. ЦСКА София е 31 пъти [[Първа професионална футболна лига|шампион на България]] (национален рекорд), носител е на 21 [[Национална купа на България по футбол|Национални купи на България]] и 4 [[Суперкупа на България|Суперкупи]].<ref name="CSKA">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bgclubs.eu/teams/CSKA(Sofia) | заглавие=ЦСКА (София) |достъп_дата =18 август 2017 |труд=Визитна картичка |издател=bgclubs.eu |език= }}</ref> От създаването си на 5 май 1948 г. ЦСКА е участва във всички елитни шампионати на България с изключение на [[А футболна група 2015/16|сезон 2015/16]], когато се състезава във В група.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://btvnovinite.bg/article/sport/objaviha-pfk-cska-ad-v-nesastojatelnost.html | заглавие=Обявиха ПФК ЦСКА АД в несъстоятелност |достъп_дата =18 август 2017 |дата=12 септември 2016 |труд=СПОРТ |издател=btvnovinite.bg |цитат=ПФК ЦСКА АД официално бе обявен в несъстоятелност и членството му в БФС трябва да бъде прекратено. Решението е взето на датата 9 септември. То подлежи на незабавно изпълнение.|език= }}</ref> Със своите 2 полуфинала в турнира за [[Купа на европейските шампиони|Купата на европейските шампиони]] и 1 за [[Купа на носителите на национални купи|Купата на носителите на национални купи]] ЦСКА е и най-успешният български отбор в [[Европейски клубни турнири по футбол|европейските клубни турнири]], като заема 60 място, най-предно от всички български представители, в [[Класация на най-добрите европейски отбори за XX век|класацията на най-добрите европейски отбори за XX век]] на [[Международна федерация за футболна история и статистика|Международната федерация за футболна история и статистика]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.iffhs.de/?a413f0e03790c443e0f40390b41be8b01905fdcdc3bfcdc0aec70aeedb883ccb05ff1d |заглавие=Europe's Club of the Century |достъп_дата=18 август 2017 |издател=iffhs.de |цитат=For some years now, the IFFHS has been asked by clubs, sports journalists and fans to determine the clubs of the century for the individual continents but on a realistic basis without imaginary values and subjective influences. |език=en |архив_дата=2009-09-22 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090922020042/http://www.iffhs.de/?a413f0e03790c443e0f40390b41be8b01905fdcdc3bfcdc0aec70aeedb883ccb05ff1d }}</ref> Добива и прозвището „убиец на европейски шампиони“<ref>{{Citation |title=ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ЦСКА!, CSKA.bg |url=http://inside.cska.bg/cska/info/events/2007/05/20070505_1832/view |accessdate=2007-06-18 |archivedate=2008-05-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080508213143/http://inside.cska.bg/cska/info/events/2007/05/20070505_1832/view }}</ref> заради отстранявеноте на три европейски шампиони - [[АФК Аякс]] през 1974 г., [[ФК Нотингам Форест]] през 1981 г. и [[ФК „Ливърпул“]] през 1982 г. Цветовете на отбора са червено и бяло. Играе домакинските си мачовете на стадион „[[Българска армия (стадион)|Българска армия]]“ с капацитет от 22 995 места.<ref name="CSKA" /> Най-големият съперник на ЦСКА е [[ПФК „Левски“ (София)]], като мачовете между двата тима се наричат ​​[[вечно дерби]].<ref name="LevskiVsCSKA">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bgderbi.com/2010/01/blog-post_06.html | заглавие = История на Вечното дерби | достъп_дата = 18 август 2017 | фамилно_име = Пайташев | първо_име = Румен | издател = BGderbi.com | цитат = Вечното дерби Левски – ЦСКА! Колко заряд се крие в тези няколко думи! И след 60 години... | език = | архив_дата = 2012-01-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120128071151/http://www.bgderbi.com/2010/01/blog-post_06.html }}</ref> == История == === Създаване и златно десетилетие на Крум Милев === Отборът е създаден на 5 май 1948 година след обединението на [[ПФК Септември (София)|„Септември“ (София)]] с военния клуб [[Чавдар (София)|ЦДВ]] под името „[[Септември при ЦДВ]]“. Новият отбор заема мястото на „Септември“ в първенството. [[Първенство на България по футбол 1948|На финала]] „Септември при ЦДВ“ среща „[[ПФК Левски (София)|Левски]]“ и след загуба с 1:2 в първата среща и победа с 3:1 във втората печели първата си титла. Решителният втори мач се играе на 9 септември 1948 г., а съставът на „армейците“ е: [[Стефан Геренски]], [[Борислав Футеков]], [[Манол Манолов – Симолията]], Димитър Цветков, Никола Алексиев, [[Нако Чакмаков]], [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]], [[Стойне Минев]], [[Стефан Божков]], Никола Божилов и [[Кирил Богданов]]. [[Първенство на България по футбол 1948/49|В своя първи сезон]] в новосъздадената [[А футболна група|А група]] „Септември при ЦДВ“ завършва на второ място. За [[треньор]] на отбора е назначен [[Крум Милев]]. През същата година започва реконструкцията на стадион „[[Българска армия (стадион)|Народна армия]]“, на който армейците играят своите мачове. През лятото на 1949 г. отборът на „Септември“ се отделя като самостоятелна единица, а армейският отбор е преименуван на „Централен дом на народната войска“ (ЦДНВ). [[Първенство на България по футбол 1950|Сезон 1949/50]] започва нормално, но след изиграването на три кръга от есенния дял то е прекратено заради реорганизация на физкултурното движение в България по съветски модел. Създаден е турнир за определяне на софийските участници за сезон 1950, в който първите пет отбора се класират. След края на турнира ЦДНВ остава на 6 място. С решение на спортната секция на [[МНО]] на мястото на армейския [[Ботев (Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]] се създава сборен отбор с най-силните футболисти от ЦДНВ, „Ботев“, „[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]“, „[[ОФК Сливен 2000|Сливен]]“ и други армейски тимове. Името на обединения отбор е „Народна войска“. Тимът отново завършва на второ място след „[[ПФК Левски (София)|Динамо]]“. От следващия сезон отборът е наследен от софийския армейски отбор ЦДНВ, а другите армейски тимове започват от по-ниски дивизии. През 1953 г. отборът отново е прекръстен – този път на „[[Отбор на софийския гарнизон]]“, като по-голямата част от титулярните му футболисти са задължени да играят само в [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор на България]], който [[Първенство на България по футбол 1953|през първия полусезон]] на вътрешното първенство участва в него с цел обиграване за предстоящите световни квалификации за [[Световно първенство по футбол 1954|Швейцария '54]]. През 1954 г. ОСГ вече се нарича „Централен дом на народната армия“ (ЦДНА), а периодът 1954 – 1962 е най-успешният, тъй като армейският отбор печели 9 поредни титли. През 1956 г. ЦДНА се включва във второто издание на новосъздадения турнир [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]], като достига четвъртфиналите.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.uefa.com/uefachampionsleague/match/61214--cska-sofia-vs-crvena-zvezda/ | заглавие = CSKA Sofia-Crvena zvezda 1956 History {{!}} UEFA Champions League | издател = www.uefa.com | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> На 9 октомври 1963 г. ЦДНА е обединен с „Червено знаме“ в ЦСКА „Червено знаме“. [[Централен военен клуб|Централният дом на народната армия]] вече не е свързан с отбора, който бива поет от Министерството на народната отбрана.<ref>„Това е ЦСКА!“, стр. 51, Димитър Пенев</ref> ЦСКА остава на 3 място след пловдивските „[[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак]]“ и „Ботев“. [[Първенство на България по футбол 1963/64|През следващия сезон]] ЦСКА записва най-лошото си представяне в историята, като остава на 11 място в крайното класиране. Знаменитият треньор Крум Милев е освободен след края на първенството,<ref>{{Citation |title=Треньори на ЦСКА |url=http://inside.cska.bg/cska/history/famousnames/head_coaches/viewpublication |accessdate=2007-06-18 |archivedate=2007-07-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070701223842/http://inside.cska.bg/cska/history/famousnames/head_coaches/viewpublication }}</ref> а ЦСКА остава без титла до 1966 г. === Първи полуфинал в европейските клубни турнири === През сезон 1966/67 ЦСКА достига до [[Купа на европейските шампиони 1966/67|полуфинал за КЕШ]], след като последователно елиминира „[[ФК Слима Уондърърс|Слиема Уондърърс]]“, „[[ФК Олимпиакос|Олимпиакос]]“, „[[ФК Гурник|Гурник]]“ и „[[ФК Линфийлд|Линфийлд]]“. Жребият отрежда за полуфинала среща с италианския „[[ФК Интер|Интер]]“ и след две равенства с по 1:1 по тогавашния регламент трябва да се играе трета среща, в която „[[Гранде Интер]]“ побеждава в [[Болоня]] с 1:0 и продължава към финала. През лятото на 1967 г. отборът печели престижен международен турнир в чест на краля на [[Мароко]] [[Мохамед V]]. На ЦСКА е връчена огромна 100-килограмова купа, която първоначално българските митничари отказват да допуснат в страната. През 1968 г. ЦСКА отново е обединен със „Септември“ (София) и започва да се нарича ЦСКА „Септемврийско знаме“. В редиците на „армейците“ от [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] е привлечен [[Петър Жеков]], който дублира [[голмайстор на България|голмайсторския си приз]] със старозагорци и става първият българин със „[[Златна обувка]]“. [[Файл:CSKA Sofia team 1973.jpg|250px|дясно|мини|Отборът на ЦСКА „Септемврийско знаме“ през 1973 г.]] През 1970-те години ЦСКА добива популярност и на европейската сцена. От 1971 г. до 1973 г. армейците печелят 3 последователни титли, а [[Купа на европейските шампиони 1973/74|през ноември 1973 г. отстраняват]] двукратния европейски шампион „[[Аякс (отбор)|Аякс]]“ с общ резултат 2:1 (0:1 като гост и 2:0 като домакин в реванша). На четвъртфинала ЦСКА отпада от „[[Байерн]]“ след 1:4 в Германия и 2:1 в България. === Втори полуфинал в европейските клубни турнири === [[1980-те|80-те години]] са изключително успешни за ЦСКА. Те започват с четири поредни титли във вътрешното първенство. [[Купа на европейските шампиони 1980/81|На европейско ниво]] е отстранен еврошампиона „[[Нотингам Форест|Нотингам]]“ след две победи с по 1:0. „Армейците“ са спрени за втория си полуфинал от бъдещия шампион „[[ФК Ливърпул|Ливърпул]]“. Това обаче се случва [[Купа на европейските шампиони 1981/82|през следващия сезон]], като в първия кръг ЦСКА се изправя срещу испанския [[Реал (Сосиедад)|„Реал“ (Сосиедад)]], който по онова време изживява най-силния период в историята си. Червените не се стряскат от името на съперника си и след минимална победа в София и реми в Испания го отстраняват. Така за първи и единствен път български тим отстранява шампион на Испания в европейските турнири. Следващият противник е северноирландският „[[Гленторан]]“, който въпреки че е победен с 2:0 в България, успява да заличи пасива си в редовното време в ответния двубой и чак в продълженията българите бележат гол, който ги класира. На четвъртфинала съперник отново е „Ливърпул“. След 0:1 в първия мач в Англия [[Стойчо Младенов]] вкарва два гола за ЦСКА в реванша и ЦСКА пише една от златните страници в своята история. За втора поредна година е елиминиран действащият европейски шампион. На полуфинала срещу „Байерн“ армейците повеждат на „Армията“ с 3:0 до 18 минута, но в крайна сметка мачът завършва 4:3 в полза на ЦСКА. При гостуването си в [[Мюнхен]] „червените“ са разгромени с 0:4.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=240_241_73&products_id=380 | заглавие = 1982 - ЦСКА постави на колене действащия шампион Ливърпул ★ ЦСКА • ОБЕДИНЕНИ СПОРТНИ КЛУБОВЕ | издател = cska.bg | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> === Разформироването === Един от най-скандалните мачове в историята на ЦСКА е [[Купа на Народна република България 1984/85|финалът за Купата на България]] на 19 юни 1985 г. на [[Национален стадион „Васил Левски“|Националния стадион]] срещу вечния съперник „[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]]“. Мачът е съпътстван от многобройни спорни съдийски отсъждания и грубости от страна на футболистите и на двата отбора. Напрежението ескалира към края на първото полувреме. След грубо влизане на [[Костадин Янчев (футболист)|Костадин Янчев]] в краката на [[Емил Спасов]] вторият започва да души футболиста на „армейците“. В схватката се включва и младата червена надежда [[Христо Стоичков]]. Заформя се меле сред футболистите, при което реферът [[Аспарух Ясенов]] дава червени картони на Янчев и Спасов. В крайна сметка ЦСКА печели двубоя с 2:1, но купата им е отнета след [[Реформа на българския футбол (1985)|решение на ЦК на БКП]]. Двата отбора са разформировани, а Стоичков и няколко играча на Левски–Спартак са отстранени от спорта завинаги. Няколко месеца по-късно всички наказания са отменени и на наказаните футболисти е разрешено да продължат спортната си кариера, но ЦСКА е прекръстен на „Средец“, а „Левски-Спартак“ – на „Витоша“. През 1987 г. към „Средец“ е добавена абревиатурата ЦФКА – Централен футболен клуб на армията.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=240_241_73&products_id=383 | заглавие = 1984-1985 - Разформироването на ЦСКА след скандалния финал за Купата ★ ЦСКА • ОБЕДИНЕНИ СПОРТНИ КЛУБОВЕ | издател = cska.bg | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> === Триото „Стоичков–Пенев–Костадинов“ === Решението за разформироването на клуба е изживяно тежко – не може да се разчита на редица ключови играчи от предходните сезони. През декември 1985 г. за треньор е назначен [[Димитър Пенев]] и въпреки че титлата остава мираж, трофей все пак е спечелен – [[Купа на Съветската армия 1985/86|Купата на Съветската армия]] след победа с 2:0 на финала срещу [[ПФК Локомотив (София)|Локо (София)]] с голове на младите звезди Христо Стоичков и [[Любослав Пенев]]. Те заедно с [[Емил Костадинов]] формират ново атомно трио в атаката на „червените“. През следващите четири сезона ЦФКА „Средец“ е безапелационен в три от тях. През 1989 г. Стоичков печели „Златна обувка“ със своите 38 гола в първенството и става вторият футболист на ЦСКА с приза. [[А група 1988/89|Същият сезон]] червените постигат требъл. Представянето е успешно и на международната сцена, като в [[Купа на носителите на купи 1988/89|турнира за КНК]] армейците елиминират [[Интер (Братислава)|„Интер“ (Братислава)]], „[[Панатинайкос]]“ и „[[Рода ЮК Керкраде|Рода]]“. Особено драматично е елиминирането на холандците на четвъртфинала. Двата отбора си разменят по една победа с по 2:1, но при дузпите вратарят [[Илия Вълов]] е над всички и донася успеха. На полуфинала ЦФКА пада два пъти от „[[ФК Барселона|Барселона]]“ на [[Йохан Кройф]] с 2:4 и 1:2, а геният на холандския футбол забелязва Христо Стоичков, отбелязал и трите гола за българите и решава да го вземе в Барселона, което се случва 12 месеца по-късно.<ref>[http://life.dir.bg/stars/1/star1310.html Кариера на Стоичков] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070501035504/http://life.dir.bg/stars/1/star1310.html |date=2007-05-01 }}. life.dir.bg.</ref> [[А група 1989/90|Следващият сезон]] продължава с пълна червена доминация. През есента на 1989 г. е записана победа с 5:0 над вечния съперник „Левски“, а Стоичков вкарва четири попадения. По този повод в следващото дерби той излиза с фланелка с номер 4. През пролетта на 1990 г. „армейците“ най-накрая си връщат името ЦСКА.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=240_241_73&products_id=388 | заглавие = 1989-1990 - Четвъртфинал за КЕШ и първа Суперкупа ★ ЦСКА • ОБЕДИНЕНИ СПОРТНИ КЛУБОВЕ | издател = cska.bg | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> === Смутни времена === Без атомното трио и след един неуспешен сезон на президентския пост е избран [[Валентин Михов]]. ЦСКА купува едни от най-конвертируемите български футболисти като [[Йордан Лечков]], [[Ивайло Андонов]] и [[Стойчо Стоилов]]. Въпреки хаоса в клуба заради лобитата на ветераните, военните и феновете „червените“ печелят титлата.<ref name="sport1-53705">[http://www.sport1.bg/sport1/node/53705 Как могъщият ЦСКА изпусна парата] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110824073715/http://www.sport1.bg/sport1/node/53705 |date=2011-08-24 }}. www.sport1.bg.</ref> Засилва се въртележката на играчи, а някои трансфери по връщането на прогонени звезди разсмиват конкуренцията. На 1 юни 1994 г. шефът на „[[Мултигруп]]“ [[Илия Павлов]] печели председателското място на ЦСКА срещу [[Николай Гигов]], но спонсорството му не е достатъчно за преодоляване на лошото управление.<ref name="sport1-53705" /> Само за един сезон са сменени петима треньори, а [[Цветан Йончев]] води отбора само за един ден.<ref>„Това е ЦСКА!“, стр. 120, Димитър Пенев</ref> На европейска сцена армейците побеждават „[[Ювентус]]“ с 3:2 в [[Купа на УЕФА 1994/95|първия кръг]] на Купата на УЕФА, но впоследствие победата е отменена заради нередовна картотека на [[Петър Михтарски]] за евротурнирите.<ref>[http://inside.cska.bg/cska/history/ineurope/20030522_1700/viewpublication ЦСКА през сезон 1994/95] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070703215617/http://inside.cska.bg/cska/history/ineurope/20030522_1700/viewpublication |date=2007-07-03 }}. inside.cska.bg.</ref> [[Файл:Georgi vasilev gocheto.jpg|150px|ляво|мини|[[Георги Василев (футболист, р. 1946)|Георги Василев]] донася дубъл през сезон 1996/97]] През лятото на 1995 г. ЦСКА прави силна селекция, като в отбора е събран близо половината [[Младежки национален отбор по футбол на България|Младежки национален отбор на България]]. През януари 1996 г. за треньор е назначен [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]], който преди това е печелил три титли – 1 с [[ПФК Етър 1924 (Велико Търново)|„Етър“]] и 2 с „Левски“. Василев налага специфичния си стил на игра и успява да донесе дубъл през [[А група 1996/97|сезон 1996/97]], но изключително странно бива освободен след победа над [[Спартак (Плевен)|„Спартак“ (Плевен)]] с 3:0.<ref name="sport1-53705" /> В навечерието на 50-годишнината на ЦСКА в отбора се завръщат Христо Стоичков, Емил Костадинов и [[Трифон Иванов]]. ЦСКА губи катастрофално от Левски с 0:5 [[Купа на България по футбол 1997/98|финала за Купата на България]]. Стоичков играе само в 4 мача и напуска точно преди следващото дерби с Левски, завършило 3:3.<ref name="sport1-53705" /> След края на сезона за треньор на отбора отново е назначен Димитър Пенев. „Червените“ се представят силно в турнира за Купата на УЕФА, елиминирайки три съперника, но остават едва на пето място в Шампионата. През тази кампания в състава са наложени [[Мартин Петров]], [[Стилиян Петров]], [[Димитър Бербатов]] и [[Владимир Манчев]]. След приемането на нов закон за спорта клубовете са длъжни да се преобразуват в акционерни дружества. Въпреки че първоначално за президент на ЦСКА е избран Любослав Пенев, в края на 1999 г. бизнесменът [[Васил Божков]] става мажоритарен собственик.<ref name="sport1-53705" /> В първенството „червените“ на моменти изостават на 9 точки от „Левски“, но успяват да съкратят разликата до 2 преди решителния двубой за титлата на [[Георги Аспарухов (стадион)|стадион „Георги Аспарухов“]]. Мачът протича под превъзходството на ЦСКА, като Бербатов прави няколко сериозни пропуска, но гол в последната минута на [[Георги Иванов – Гонзо]] осигурява титлата на вечния враг. Следващите два сезона също не донасят нова титла на „Армията“ въпреки назначаването на реномирани италиански специалисти. [[Енрико Катуци]] успява да съживи отбора и „армейците“ играят атрактивен и резултатен футбол,<ref>[http://www.Bulgarian-football.com/bg/archive/apfg/2000-01.html ЦСКА е втори по отбелязани голове в А група, Сезон 2000 – 01, Bulgarian-football.com]</ref> но остават втори. [[Луиджи Симони]] пък заменя клубната легенда Аспарух Никодимов, при който ЦСКА играе много силно за Купата на УЕФА и отстранява [[Шахтьор (Донецк)]], но и той не успява да постигне успех.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2002/05/18/footbg/indexcs.htm „Симони с отбора в Бургас“], „7 дни спорт“</ref> === Стойчо Младенов и нов възход === След няколкото провала през 2002 г. за треньор е назначен Стойчо Младенов, а в редиците на „армейците“ са привлечени едни от най-добрите български таланти в момента – [[Емил Гъргоров]] и [[Велизар Димитров]]. С тях отборът записва рекордните 13 поредни победи от 13 кръга през есента в първенството. В крайна сметка ЦСКА стига без проблем до титлата, която е първа от 1997 г. насам. С идеята за атака на [[Шампионската лига]] са привлечени за 3 млн. долара бразилците [[Лео Лима]] и [[Родриго Соуса]], но двамата скоропостижно напускат под претекст, че не са им изплатени две заплати.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2003/10/22/cska/index.htm „Спират парите за Васко да Гама“], „7 дни спорт“</ref> Впоследствие [[ФИФА]] решава, че те са в правото си да напуснат.<ref>[http://www.dnes.bg/article.php?cat=66&id=15707 ЦСКА: „Вашку да Гама не може да ни спре трансферите“ DNES.bg]</ref> Следва драматично отпадане за [[Купа на УЕФА 2003/04|Купата на УЕФА]] от [[ФК Торпедо (Москва)|Торпедо (Москва)]] и треньорът Младенов е освободен. [[А група 2004/05|Сезон 2004/05]] започва доста противоречиво и отборът се движи на приливи и отливи. През зимната пауза е назначен сърбинът [[Миодраг Йешич]] и е привлечен халфът [[Беноа Кое]]. Въпреки че Йешич е принуден цяла пролет да играе в нападение единствено с [[Евгени Йорданов]], тимът редува икономични победи с по 1:0, а триумфът във „Вечното дерби“ след гол на [[Христо Янев]] от дузпа широко отваря вратите към 30-ата титла.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2005/05/23/forum/d3975_3.htm ''Възхитен съм от публиката на ЦСКА''], „7 дни спорт“</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=240_241_73&products_id=403 | заглавие = 2004-2005 - 30-та юбилейна титла и трета звезда в емблемата ★ ЦСКА • ОБЕДИНЕНИ СПОРТНИ КЛУБОВЕ | издател = cska.bg | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> През лятото ЦСКА записва нова победа срещу актуален европейски шампион – 1:0 на [[Анфийлд]] срещу стария познайник „Ливърпул“. Големият удар е през септември, когато на два пъти с по 1:0 е победен „[[Байер Леверкузен|Леверкузен]]“ с Димитър Бербатов в състава си и така ЦСКА за първи път заиграва в групова фаза на европейски турнир. До зимната пауза на [[А група 2005/06|сезон 2005/06]] ЦСКА изпреварва в класирането „Левски“ със 7 точки. През пролетта обаче преднината е стопена и „червените“ остават втори. Президентът Васил Божков обвинява за това Йешич и го освобождава, а някои фенове обвиняват Божков.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2006/04/05/ „Изритаха Йешич от ЦСКА“], „7 дни спорт“</ref><ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2006/12/06/footbg/d4532_10.htm „Краят на любовната история в ЦСКА“], „7 дни спорт“</ref> Бизнесменът обявява и че ще ограничи финансирането и през следващия сезон ЦСКА няма да се бори за първото място. През декември 2006 г. той продава акциите си на [[Индия|индийския]] бизнесмен [[Прамод Митал]]. [[Александър Томов (политик)|Александър Томов]] става президент и дава нови надежди за титла.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2006/12/08/footbg/index.htm Александър Томов: ''Митал не търси печалба в ЦСКА''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070621211539/http://www.7sport.net/archive7ds/2006/12/08/footbg/index.htm |date=2007-06-21 }}, „7 дни спорт“, петък, 8 декември 2006</ref> Но след няколко несполуки ЦСКА изостава фатално от „Левски“. В резултат на това на треньорския пост е върнат Стойчо Младенов след 3 години и половина пауза. В началото на [[А футболна група 2007/08|сезон 2007/08]] ЦСКА прави мащабна селекция за над 2 млн. евро.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2007/11/02/footbg/d4853_6.htm Димитър Стефанов: ''Няма да продаваме нито един играч''] „7 дни спорт“, петък, 2 ноември 2007</ref> Отборът стартира слабо и отпада от френския [[ФК Тулуза|Тулуза]] в ЕКТ и от [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локо (Пд)]] за Купата на България. Но в първенството „армейците“ са безапелационни, печелят титлата 3 кръга преди края, завършват без загуба и на 16 точки пред вечния враг Левски. [[Лицензгейт|Голямата драма]] е в края на май 2008 г., когато Лицензионната комисия към [[БФС]] отказва лиценз на отбора за ЕКТ поради задължения към [[ФК Вихрен|Вихрен]] и [[НАП]]. От ръководството обжалват решението, но апелативната комисия потвърждава отказа. На 5 юни 2008 г. президентът Томов подава оставка, а временно за президент е избран Емил Костадинов. Назначена е спешна разпродажба на играчи, но европейското участие е пропуснато и то от един от най-силните състави на червените през XXI век.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=240_241_73&products_id=406 | заглавие = 2007-2008 - 31-ва титла и отнетият лиценз ★ ЦСКА • ОБЕДИНЕНИ СПОРТНИ КЛУБОВЕ | издател = cska.bg | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> === Смяна на собственост и изхвърляне във В група === След напускането на много футболисти ЦСКА все пак получава лиценз за А и отборът се движи първи със значителна бройка млади играчи. През декември 2008 г. е подписан предварителният договор за продажбата на акциите на [[Титан АС]]. През пролетта „червените“ правят девет поредни победи и титлата е вече на хоризонта, когато отборът, изненадващо за всички, се срива в последните мачове и в крайна сметка остава на второ място след загуби във „Вечното дерби“ (0:2), срещу Черно море и [[ПФК Литекс|Литекс]]. През 2009/10 ЦСКА за първи път участва в [[Лига Европа 2009/10|групите на Лига Европа]], след като в плейофа е отстранен [[ФК Динамо (Москва)|Динамо (Москва)]]. Паметни остават двата сблъсъка с руснаците, в които „армейците“ показват превъзходна игра и надиграват с 2:1 в реванша в [[Москва]] пълния със звезди съперник – първа победа на български отбор над руски в историята. През [[Купа на България по футбол 2010/11|2010/11]] ЦСКА печели Купата на България след победа над Славия с гол на Спас Делев, а след това и [[Суперкупа на България 2011|Суперкупата на България]], надигравайки шампиона Литекс пред 25 000 зрители. През следващия сезон от [[Б футболна група|Б група]] се изкачва феноменът [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] на крупния магнат [[Кирил Домусчиев]]. ЦСКА е лидер, но разградчани успяват да съкратят преднината на „червените“ на само 2 точки. Така се стига до последния кръг, в който „армейците“ гостуват в Разград, но губят с 0:1, а с това и титлата. Следват няколко сезона, в които ЦСКА е далеч от първото място, като някои фенове обвиняват собствениците в непрестанната смяна на треньори и всеобща неразбория. През юни 2013 г. е обявено, че „Титан“ ще прехвърли акциите на Христо Стоичков.<ref>{{Citation |title=Обръщение на собствениците за прехвърляне на собствеността на Христо Стоичков |url=http://pfkcska.sportal.bg/bg/article:2932 |accessdate=2013-06-22 |archivedate=2013-06-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130626003830/http://pfkcska.sportal.bg/bg/article:2932 }}</ref> Непосредствено преди тегленето на жребия за европейските клубни турнири ЦСКА се отказва от участие.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=433735 „Окончателно: ЦСКА няма да играе в Европа – решават за Ботев непосредствено преди жребия“ www.sportal.bg]</ref> Този ход на ръководството е продиктуван от предстоящо сливане на ЦСКА и Литекс. Сделката обаче пропада поради излизането наяве на огромни задължения на „червените“ и собственикът на Литекс [[Гриша Ганчев]] се отказва официално.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://football24.bg/novina/111366-grisha-ganchev-iskah-cska-da-zapochne-na-chisto |заглавие=„Гриша Ганчев: Исках ЦСКА да започне на чисто“ football24.bg |достъп_дата=2013-06-29 |архив_дата=2013-10-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131004013024/http://football24.bg/novina/111366-grisha-ganchev-iskah-cska-da-zapochne-na-chisto }}</ref> На 5 август 2013 г. собственик на ЦСКА става люксембургската компания „Лира Инвестмънт“, а Александър Томов се завръща като президент. Пролетта на 2015 г. е една от най-тежните в цялата история на клуба. ЦСКА буквално се срива и месеци наред не успява дори да отбележи гол. Извън терена събитията са още по-драматични – въпреки обещанията, че ще бъде осигурен лиценз и нормално завършване на сезона, това не се случва. Така на 31 май става ясно, че ЦСКА няма да играе професионален футбол през следващия сезон, а от ръководството в прав текст обявяват, че фалитът на акционерното дружество е единственият изход от ситуацията. В края на май Лицензионната комисия към БФС отказва лиценз на отбора за ЕКТ,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sports.ru/football/1030750994.html | заглавие = Софийский ЦСКА лишен профессионального статуса - Футбол | издател = www.sports.ru | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> а на 1 юни и Апелативната комисия отказва такъв за А група. Феновете провеждат множество срещи с настоящите собственици, с бившия собственик на отбора Васил Божков и с Гриша Ганчев, за да молят за подкрепа от тях. В крайна сметка „червените“ са принудени да започнат първенството две нива по-надолу от [[Трета аматьорска футболна лига|В група]] за първи път в своята история. === Най-нова история === На 2 юни 2016 г. [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]], [[ПФК Чавдар (Етрополе)|Чавдар (Етрополе)]] и ЦСКА се обединяват в ПФК ЦСКА – 1948 АД, а като собственици в търговския регистър са вписани Христо Стоичков, [[Юлиян Инджов]] и Гриша Ганчев. На 7 юни БФС обявява, че това юридическо лице е подало документи за участие в новосформираната [[Първа професионална футболна лига]] като ЦСКА (София). В първите си четири поредни сезона след завръщането си червените завършват неизменно на второ място след Лудогорец. През 2018/19 червените се завръщат в Европа и изиграват общо 6 мача. След като през 2019/20 г. ЦСКА губи финала срещу Локомотив (Пловдив),<ref>[http://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=65&products_id=9138 ЦСКА изпусна Купата на България cska.bg]</ref> в следващото издание на турнира „армейците триумфират след 1:0 над Арда. В първенството обаче титлата отново остава мираж. В свое решение от 2020 г. ФИФА посочва ПФК ЦСКА (София) като наследник на фалиралото дружество ПФК ЦСКА.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/sport/2020/02/29/4035571_kak_fifa_obiavi_cska-sofiia_za_sporten_naslednik_na/|title=Как ФИФА обяви „ЦСКА-София“ за спортен наследник на „ПФК ЦСКА“|last=|first=|date=29.2.2020|work=Дневник|accessdate=29.2.2020}}</ref> [[Файл:CSKA wit Cup 2021.jpg|295px|мини|дясно|ЦСКА със спечелената [[Купа на България]], 19 май 2021 г.]] През есента на 2021 г. ЦСКА успява да се класира за груповата фаза на [[Лига на конференциите 2021/22|дебютното издание]] на [[Лига на конференциите|Лигата на конференциите]] след драматичен успех с 3:0 в реванша срещу [[ФК Виктория (Пилзен)|„Виктория“ (Пилзен)]].<ref>[https://cska.gong.bg/bg-football/evrouchastnici/multimedia/video/cska-e-v-grupite-na-liga-na-konferenciite-sled-lud-mach-648948 cska.gong.bg]</ref> === Решение на ДК на ФИФА === В свое (решение 150851 PST) от 12-февруари-2020 г ДК на ФИФА констатира: 27. След като взе предвид всичко гореизложено и въз основа на информацията и документацията, с която разполага, членът на комисията решава да подкрепи заключенията на председателя и заместник-председателя на Дисциплинарната комисия и счита, че няма друга алтернатива, освен да заключи, че новият клуб, ПФК ЦСКА (София), трябва да се счита за спортния наследник на първоначалния длъжник, ПФК ЦСКА София. === Решение на КАС === В свое решение (CAS 2020/A/6941) от 10-ноември-2021 КАС констатира: 84. В резултат на това съставът потвърждава констатациите на обжалваното решение, че Вторият Ответник ПФК ЦСКА (София) е спортният наследник на ЦСКА, предприятието, което е било работодател на жалбоподателя и страната, осъдена с решението на FIFA DRC от 21-май-2015 да плати определени суми ... == Наименования == * Септември при ЦДВ (1948 – 1949) * ЦДНВ (1949 – 1950) * Народна войска (1950 – 1951) * ЦДНВ (1951 – 1952) * ЦДНА (1952 – 1953) * ОСГ (1953) * ЦДНА (1953 – 1963) * ЦСКА „Червено знаме“ (1963 – 1969) * ЦСКА „Септемврийско знаме“ (1969 – 1985) * Средец (1985 – 1987) * ЦФКА „Средец“ (1987 – 1989) * ЦСКА (от 1989 г.) == Успехи == [[Файл:Supercup bulgaria 2011.jpg|160px|мини|дясно|[[Суперкупа на България 2011|Суперкупата за 2011 г.]],<br>спечелена след победа над [[ПФК Литекс|Литекс]]]] ; [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (31) – [[Първенство на България по футбол 1948|1948]], [[А група 1951|1951]], [[А група 1952|1952]], [[А група 1954|1954]], [[А група 1955|1955]], [[А група 1956|1956]], [[А група 1957|1957]], [[А група 1958|1958]], [[А група 1958/59|1958/59]], [[А група 1959/60|1959/60]], [[А група 1960/61|1960/61]], [[А група 1961/62|1961/62]], [[А група 1965/66|1965/66]], [[А група 1968/69|1968/69]], [[А група 1970/71|1970/71]], [[А група 1971/72|1971/72]], [[А група 1972/73|1972/73]], [[А група 1974/75|1974/75]], [[А група 1975/76|1975/76]], [[А група 1979/80|1979/80]], [[А група 1980/81|1980/81]], [[А група 1981/82|1981/82]], [[А група 1982/83|1982/83]], [[А група 1986/87|1986/87]], [[А група 1988/89|1988/89]], [[А група 1989/90|1989/90]], [[А група 1991/92|1991/92]], [[А група 1996/97|1996/97]], [[Висша футболна лига 2002/03|2002/03]], [[А група 2004/05|2004/05]], [[А футболна група 2007/08|2007/08]] ; [[Трета аматьорска футболна лига|Югозападна В група]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''1 място''' (1) – [[Югозападна В група 2015/16|2015/16]] ; [[Национална купа на България]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' (21) – [[Купа на Съветската армия 1951|1951]], [[Купа на Съветската армия 1954|1954]], [[Купа на Съветската армия 1955|1955]], [[Купа на Съветската армия 1960/61|1960/61]], [[Купа на Съветската армия 1964/65|1964/65]], [[Купа на Съветската армия 1968/69|1968/69]], [[Купа на Съветската армия 1971/72|1971/72]], [[Купа на Съветската армия 1972/73|1972/73]], [[Купа на Съветската армия 1973/74|1973/74]], [[Купа на България по футбол 1982/83|1982/83]], [[Купа на България по футбол 1984/85|1984/85]], [[Купа на България по футбол 1986/87|1986/87]], [[Купа на България по футбол 1987/88|1987/88]], [[Купа на България по футбол 1988/89|1988/89]], [[Купа на България по футбол 1992/93|1992/93]], [[Купа на България по футбол 1996/97|1996/97]], [[Купа на България по футбол 1998/99|1998/99]], [[Купа на България по футбол 2005/06|2005/06]], [[Купа на България по футбол 2010/11|2010/11]], [[Купа на България по футбол 2015/16|2015/16]], [[Купа на България по футбол 2020/21|2020/21]] ; [[Суперкупа на България]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на Суперкупата''' (4) – [[Суперкупа на България 1989|1989]], [[Суперкупа на България 2006|2006]], [[Суперкупа на България 2008|2008]] и [[Суперкупа на България 2011|2011]] ; [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионска лига]] * '''Полуфиналист''' (2) – [[Купа на европейските шампиони 1966/67|1966/67]], [[Купа на европейските шампиони 1981/82|1981/82]] ; [[Купа на носителите на национални купи]] * '''Полуфиналист''' (1) – [[Купа на носителите на купи 1988/89|1988/89]] == Стадион == {{основна|Българска армия (стадион)}} [[Файл:Balgarska Armija 2017.jpg|мини|стадион „Българска армия“]] Стадион „Българска армия“ е клубният стадион на ЦСКА. Намира се в [[Борисова градина|Борисовата градина]], в центъра на [[София]]. Първоначално на това място е било разположено игрището на [[АС-23]]. В периода 1965 – 1967 е извършена основна реконструкция, а през 1982 г. на стадиона е поставено и електрическо осветление. През 2000 г. стадионът е оборудван с нова озвучителна уредба „[[Динакорд]]“ – 48 kW. През лятото на 2016 г. изцяло е подменено тревното покритие и са изградени нова поливна и дренажна система. Към 2005 г. има 22 015 седящи места, разпределени в четири сектора – сектор А (6417 места), сектор Б (4889 места), сектор В (5689 места) и сектор Г (5020 места). Покритите места на стадиона са 2100. Игралното поле е с дължина 105 м и ширина 66 м. Освен футболния терен спортният комплекс включва тенис кортове, баскетболна зала и лекоатлетическа писта, зали за пресконференции и за ветераните и музей на славата. == Емблема == ЦСКА е отбора на българската армия от 1948 до сега и е с емблемата на българската армия ЧЕРВЕНА ЗВЕЗДА. След обединението на ЦДВ и „Септември“ е избрана нова емблема – три кръга, наложени един върху друг, с цветове бяло-зелено-бяло. В най-външния са разположени [[жито|житни класове]], символ на плодородието и успеха.<ref>{{икона|en}} [http://www.irishsurnames.com/plants.htm Heraldic plants]</ref> В центъра на емблемата е поставена червена петолъчка, символ на военната мощ и войната.<ref>[http://www.symbols.com/encyclopedia/28/2824.html The fivepointed star]</ref> В емблемата присъства и прегъната на четири места лента с надпис „ЦДВ“. В периода 1948 – 1962 единствено е сменяно името на върху лентата след различните преименувания. След обединението с „Червено знаме“ житните класове са заменени с [[дъб]]ови листа, символ на силата и издръжливостта.<ref>[http://www.zeleno.bg/?action=view&docid=206&catid=76 Легенди и символика на дърветата], zeleno.bg</ref> Зеленият кръг вече е с цветовете на [[Национално знаме на България|българския трибагреник]], а под лентата е добавено съкращението ЧЗ („Червено знаме“). През 1964 г. се появява вариант на емблемата, в който дъбовите листа са уголемени, а съкращението ЧЗ е заменено от „Червено знаме“. През 1968 г. е извършена нова промяна след обединението със „Септември“. Премахнат е зеленият кръг, като негово място са сложени дъбовите листа, а вместо тях се появява червен (или бял) полукръг с надпис „Септемврийско знаме“. Червената лента вече завършва с българския трибагреник. В същото време за евротурнирите се използва различна емблема, представляваща червен щит с петолъчка в горния край. В средата на щита пише ФК ЦСКА, а под надписа са разположени четири вертикални червени райета с футболна топка върху тях. След скандала с разформироването е измислена изцяло нова емблема, представляваща щит с крепостни бойници в горната част. В горната част има надпис „ФК“, а в долната – „Средец“. В средата на емблемата е разположена голяма буква „с“, в чийто център има петолъчка, обгърната с кръг. Тази емблема е използвана официално до 1989 г. През 1987 г. се появява нова емблема на [[ОСК ЦСКА (София)|СК ЦСКА]], използвана неофициално и от футболния клуб ЦФКА „Средец“, представляваща щит, в чиято горна част има надпис „ЦСКА“, а под него е вписан друг щит с надпис „футболен клуб“.<ref>„Това е ЦСКА!“, стр. 105, Димитър Пенев</ref><ref name="zlaten">Златен Албум на ЦСКА, стр. 3, стр.102</ref> Под втория надпис два изправени лъва държат футболна топка. В краката им стоят надписите „София“ и „1948“. През 1989 г. след отделянето на Септември се появява нова емблема, стилизирана от предишни.<ref name="zlaten"/> В бял кръг с червен кант са вписани в полукръг шест дъбови листа, обрамчващи червена петолъчка. В долната част на емблемата има червена лента, прегъната на четири места, завършваща с българския трибагреник. В лентата има надпис „ЦСКА“, а под нея – годината 1948. След падането на комунистическия режим в България е решено да се използва неофициалният модел от 1987 г., тъй като червената петолъчка в нея тогава се свързва с комунистическото управление. През 1999 г. със смяната на ръководството и обособяването на ЦСКА в акционерно дружество временно се използва емблемата на ЦСКА „Септемврийско знаме“ от 1968 г. с изключение на надписа „Септемврийско знаме“, а впоследствие за официална емблема е приета създадената през 1989 г., която е възприета от всички отбори, членуващи в ОСК ЦСКА (София). През 2005 г. след спечелване на рекордната 30 титла към емблемата са добавени 3 златни звезди. През 2017 г. по случай 70-ата годишнина от създаването на клуба емблемата е обновена с юбилеен дизайн. <gallery> Septemvri pri CDV logo.png|„Септември при ЦДВ“ (1948 – 1949) CDNV logo.png|ЦДНВ (1950 – 1953) CDNA logo.png|ЦДНА (1954 – 1962) CSKA Cherveno Zname logo.png|ЦСКА „Червено знаме“ (1962 – 1968) CSKA Cherveno Zname alternative logo.png|ЦСКА „Червено знаме“ (вариант) (1964 – 1968) CSKA Cherveno Zname logo variant 2.png|ЦСКА „Червено знаме“ (вариант) (1965 – 1968) CSKA Septemvriysko Zname logo.png|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (1968 – 1985) CSKA Septemvriysko Zname red logo.png|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (вариант) (1968 – 1985) CSKA Septemvriysko Zname alternative logo.png|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (вариант за евротурнирите) (1968 – 1985) CFKA Sredets logo.png|„Средец“ и ЦФКА „Средец“ (1985 – 1989) CSKA old-2.png|ЦСКА (1987 – 1988) и (1990 – 1998) CSKA 99-05.png|ЦСКА (1989) и (1999 – 2005) CSKA 98-99.png|ЦСКА (1999) CSKA Sofia logo.svg|ЦСКА (2005 – 2017) CSKA Sofia logo for 70th anniversary.png|ЦСКА (2017 – 2018) CSKA Sofia logo 2018-19.png|ЦСКА (2018 – 2019) </gallery> == Настоящ състав == ''Към 23 септември 2024 г.'' {{ПФК ЦСКА (София) - разширен състав}} == Ръководни фактори == === Настоящо ръководство === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! ! Име ! Длъжност |- |{{флагче|България}}||Фондация „Национален Фонд за Спорт, Култура, Изкуство и Наука“||Собственик |- |{{флагче|България}}||Данаил Илиев||Президент |- |{{флагче|България}}||[[Димитър Пенев]]||Почетен президент |- |{{флагче|България}}||Радослав Златков||Изпълнителен директор |- |{{флагче|България}}||[[Филип Филипов (футболист, р. 1971)|Филип Филипов]]||Спортен директор |- |{{флагче|България}}||''Няма''||Административен директор |- |{{флагче|България}}||[[Михаил Александров (футболист)|Михаил Александров]]||Технически директор |- |{{флагче|България}}||Никола Митев||Директор комуникации |- |{{флагче|България}}||[[Костадин Ангелов – Лаптопа|Костадин Ангелов]]||Директор на академията |- |{{флагче|България}}||Петър Стоянов||Финансов директор |- |{{флагче|България}}||Боряна Стойчева||Международен отдел |- |} === Управителен съвет === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! ! Име ! Длъжност |- |{{флагче|България}}||[[Христо Стоичков]]||Член на УС |- |{{флагче|България}}||Данаил Илиев||Член на УС |- |{{флагче|България}}||Ангел Борисов||Член на УС |- |} === Селекционен съвет === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! ! Име ! Длъжност |- |{{флагче|България}}||[[Методи Томанов]]||Главен скаут |- |{{флагче|България}}||[[Радослав Здравков]]||Скаут |- |{{флагче|България}}||[[Галин Иванов (футболист, р. 1975)|Галин Иванов]]||Скаут |- |{{флагче|България}}||Иван Славов||Скаут |- |} === Съвет на директорите === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! ! Име ! Длъжност |- |{{флагче|България}}||Ангел Борисов||Председател |- |{{флагче|България}}||Десислава Иванова||Зам. председател |- |{{флагче|България}}||Радослав Златков||Изпълнителен директор |- |} === Технически щаб === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! ! Име ! Длъжност |- |{{флагче|България}}||[[Александър Томаш]]||Старши треньор |- |{{флагче|България}}||[[Константин Мирчев]]||Помощник треньор |- |{{флагче|България}}||[[Христо Колев – Бащата|Христо Колев]]||Помощник треньор |- |{{флагче|България}}||[[Тодор Кючуков]]||Треньор на вратарите |- |{{флагче|България}}||Илиян Митрев||Кондиционен треньор |- |{{флагче|България}}||Николай Русинов||Анализатор |- |{{флагче|България}}||Полина Хаджиянкова||Психолог |- |{{флагче|Куба}} {{флагче|България}}||Орландо Морера||Преводач |- |{{флагче|България}}||д-р Георги Илиев||Доктор |- |{{флагче|България}}||Иван Христов||Физиотерапевт |- |{{флагче|България}}||Станислав Кръстев||Физиотерапевт |- |{{флагче|България}}||Алекс Младенов||Физиотерапевт |- |{{флагче|България}}||Димко Пантев||Физиотерапевт |- |{{флагче|България}}||Николай Петров||Физиотерапевт |- |{{флагче|България}}||Стилиан Светославов||Физиотерапевт |- |{{флагче|България}}||[[Методи Томанов]]||Главен скаут |- |{{флагче|България}}||Виктор Игнатов||Пресаташе |- |{{флагче|България}}||[[Стойко Сакалиев]]||Администратор |- |{{флагче|България}}||[[Добри Димов]]||Домакин |- |} == Спонсори == {| class="wikitable" |- ! От ! До ! Спосор ! Забележка |- |align="center"| 1989 г. |align="center"| 1990 г. | КОМКО | транспортна фирма, подразделение на [[Вили Бец]] |- |align="center"| 1990 г. |align="center"| 1996 г. | Синтофарм | фармацевтична компания |- |align="center"| 1996 г. |align="center"| 1999 г. | [[Мултигруп]] | инвестиционна компания |- |align="center" colspan="2"| есен 2001 г. | Синтофарм | само в Купата на УЕФА |- |align="center" colspan="2"| есен 2003 г. | Трансимпекс | само в Шампионска лига и Купата на УЕФА, фирма за маркови облекла |- |align="center"| септември 2005 г. |align="center"| май 2008 г. | [[Вивател]] | мобилен оператор |- |align="center"| юни 2008 г. |align="center"| август 2009 г. | без спонсор |- |align="center"| септември 2009 г. |align="center"| септември 2013 г. | [[Глобул]] | мобилен оператор |- |align="center"| септември 2016 г. |align="center"| 26 юни 2021 г. | [[А1 България|А1]] | мобилен оператор |- |align="center"| 26 юни 2021 г. | | [[Уинбет]] | онлайн букмейкър |} == Цветове и екипи == === Цветове === От създаването си досега е прието основният цвят на екипите на ЦСКА да е червен.<ref>[http://inside.cska.bg/cska/history/champions/1948/viewpublication История на ЦСКА: 1948 – Първа шампионска титла] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070621194820/http://inside.cska.bg/cska/history/champions/1948/viewpublication |date=2007-06-21 }}, CSKA.bg</ref> Като втори цвят с течение на времето се отделя бялото, като в определени периоди то временно замества червеното като основен. През годините е използван и черният цвят (предимно за трети екипи и в гостувания). [[Файл:Tengarinya in Sofia.JPG|мини|дясно|250px|Футболистът на ЦСКА [[Бернардо Тенгариня]] представя новата екипировка с марка Легеа, 14 юли 2012 г.]] === Екипи === * {{флагче|България}} Български продукт (1919 – 1975) * {{флагче|Германия}} [[Адидас]] (1975 – 1983) * {{флагче|Германия}} [[Пума АГ|Пума]] (1983 – 1985) * {{флагче|Германия}} Адидас (1985 – 1991) * {{флагче|Италия}} [[АБМ]] (1991 – 1992) * {{флагче|Великобритания}} [[Умбро]] (1991 – 1992) * {{флагче|Италия}} [[Ереа]] (1992 – 1995) * {{флагче|Италия}} [[Лото (компания)|Лото]] (1995 – 1996) * {{флагче|Германия}} Пума (1996 – 2000) * {{флагче|САЩ}} [[Найк]] (2000 – 2001) * {{флагче|Италия}} Лото (2001 – 2003) * {{флагче|Япония}} [[Асикс]] (2003 – 2004) * {{флагче|Германия}} [[Улшпорт]] (2004 – 2011) * {{флагче|Италия}} [[Капа (спортна марка)|Капа]] (2011 – 2012) * {{флагче|Италия}} [[Легеа]] (2012 – 2015) * {{флагче|Италия}} Лото (2015 – 2016) * {{флагче|Германия}} Адидас (2016 – 2022) * {{флагче|Италия}} [[Макрон (спортна марка)|Макрон]] (2022 –) == Други домашни и международни успехи == През годините ЦСКА е печелил многобройни реномирани приятелски международни турнири. ЦСКА е отстранявал и отбори като [[Динамо (Букурещ)|„Динамо“ (Букурещ)]] (8:1 и 2:3), „[[Ювентус]]“ (4:1 и 0:2), „[[Партизан]]“ (2:1 и 4:1), „[[Олимпиакос]]“ (3:1 и 0:1), „[[Панатинайкос]]“ (2:1 и 2:0, 2:0 и 1:0), „[[Реал Сосиедад]]“ (1:0 и 0:0), „[[Монако]]“ (0:0 и 2:0, 2:2 и 2:1), [[Спарта (Прага)|„Спарта“ (Прага)]] (2:2 и 3:0), „[[Рода]]“ (2:1 и 1:2, 4:3 след дузпи), „[[Парма]]“ (0:0 и 1:1), [[Шахтьор (Донецк)|„Шахтьор“ (Донецк)]] (3:0 и 1:2), [[Байер (Леверкузен)|„Леверкузен“]] (1:0 и 1:0), [[ФК Базел|„Базел“]] (3:1) и [[Виктория (Пилзен)|„Виктория“ (Пилзен)]] (0:2 и 3:0). ЦСКА е побеждавал и [[Атлетико Мадрид|„Атлетико“ (Мадрид)]] (1:0), [[Байерн Мюнхен|„Байерн“]] (2:1, 4:3), [[Борусия Дортмунд|„Борусия“ (Дортмунд)]] (4:2), „[[Валенсия (клуб)|Валенсия]]“ (2:1), [[Аустрия (Виена)|„Аустрия“ (Виена)]] (3:2) и [[АС Рома|„Рома“]] (3:1). Балансът от участието на ЦСКА в европейските клубни турнири към август 2010 г. от 214 мача е 83 победи, 46 равни и 85 загуби при голова разлика 308:291. === Неофициални успехи === ; [[Купа на Съветската армия]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' (4 пъти) – [[Купа на Съветската армия 1984/85|1984/85]], [[Купа на Съветската армия 1985/86|1985/86]], [[Купа на Съветската армия 1988/89|1988/89]] и [[Купа на Съветската армия 1989/90|1989/90]] ; [[Купа на Народна република България]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' (1 път) – [[Купа на НРБ по футбол 1980/81|1980/81]] === Приятелски турнири === [[Файл:Saragosa cup.jpg|185px|мини|дясно|Купата от Международния турнир „Реал (Сарагоса)“ за 1977 г.]] * Първа лятна спартакиада на Спортения комитет на дружеските армии в [[Лайпциг]] – 1957 * Международен футболен турнир в [[Пхенян]] – 1963 * Турнир в чест на краля на [[Мароко]] Мохамед V – 1967 * Международен турнир „Палма де Майорка“ – 1970 и 1971 * Турнир в чест на 35-годишнината от основаването на [[Сао Пауло Футебол Клубе|Сао Пауло]] – 1971 * Международен турнир „Реал (Сарагоса)“ в Испания – 1973 и 1977 * Турнир „Валенсия“ в Испания – 1976 * Международен турнир „Купа на мира“ в [[Кот д`Ивоар]] – 1979 * XI турнир в [[Севиля]] – 1982 * Златна купа „Перлата на Италия“ – 1984 * Купа на съюза на спортните журналисти в [[Сплит]] – 1984 * Футболна купа на Ер Те Ел – 1989 * Международен турнир „Коста Азул“ в Сетубал – 1989 и 1991 * [[Купа „Плейстейшън“]] – 2002, 2005, 2006 и 2007 * [[УЕФА Купа на Пего]] – 2008 === Турнири за ветерани === * Международен турнир в зала в [[Саарбрюкен]] – 2001, 2002 и 2003 * Балкански турнир за ветерани в Коринто – 2002 == Почетна листа == === Най-много мачове === [[Файл:Dimitar yakimov.jpg|мини|200п|[[Димитър Якимов]] има 287 мача с екипа на ЦСКА]] {| class="wikitable" style="text-align: center;" !№!!Име!!Период!!Мачове |- |1||align="left"|{{флаг|България}} [[Борис Гаганелов]]||1960 – 1974||350 |- |2||align="left"|{{флаг|България}} [[Иван Зафиров]]||1962 – 1966<br>1968 – 1981||340 |- |3||align="left"|{{флаг|България}} [[Димитър Пенев]]||1964 – 1977||329 |- |4||align="left"|{{флаг|България}} [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]]||1950<br>1952 – 1967||304 |- |5||align="left"|{{флаг|България}} [[Аспарух Никодимов]]||1964 – 1975||296 |- |6||align="left"|{{флаг|България}} [[Панайот Панайотов (футболист)|Панайот Панайотов]]||1950 – 1964||294 |- |7||align="left"|{{флаг|България}} [[Тодор Янчев]]||2000 – 2005<br>2007 – 2013<br>2013 – 2014||290 |- |8||align="left"|{{флаг|България}} [[Димитър Якимов]]||1960 – 1974||287 |- |9||align="left"|{{флаг|България}} [[Георги Велинов]]||1978 – 1987<br>1991 – 1992||271 |- |10||align="left"|{{флаг|България}} [[Божил Колев]]||1970 – 1979||254 |} === Най-много голове === [[Файл:Petar Zhekov in 2018.jpg|мини|200п|[[Петър Жеков]] е голмайстор за всички времена на ЦСКА и стрелец №2 на [[Първа лига]]]] {| class="wikitable" style="text-align: center;" !№!!Име!!Период!!Голове |- |1||align="left"|{{флаг|България}} [[Петър Жеков]]||1968 – 1975||144 |- |2||align="left"|{{флаг|България}} [[Димитър Якимов]]||1960 – 1974||141 |- |3||align="left"|{{флаг|България}} [[Никола Цанев]]||1959 – 1970||118 |- |4||align="left"|{{флаг|България}} [[Спас Джевизов]]||1976 – 1984||96 |- |5||align="left"|{{флаг|България}} [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]]||1950<br>1952 – 1967||92 |- |6||align="left"|{{флаг|България}} [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]]||1948 – 1960||87 |- |7||align="left"|{{флаг|България}} [[Ивайло Андонов]]||1991 – 1994<br>1996 – 1998||85 |- |8||align="left"|{{флаг|България}} [[Христо Стоичков]]||1985 – 1990||83 |- |8||align="left"|{{флаг|България}} [[Любослав Пенев]]||1984 – 1989<br>2000 – 2001||83 |- |10||align="left"|{{флаг|България}} [[Стойчо Младенов]]||1980 – 1986||80 |} {{clear}} == Привърженици == === Фенклубове === Като един от най-популярните клубове в България, привържениците на „червените“ са организирани във „Фенклуб „Сектор Г“ и над 798<ref>[http://www.gol.bg/nachalo/2007-12-23/otkrit-be-fenklub-nomer-798-na-cska ЦСКА откри фенклуб №798, Gol.bg]</ref> други фенклуба в страната и чужбина с над 180 000 члена. Фенклубове на ЦСКА има в [[Гърция]], [[Австрия]], [[Англия]], [[Аржентина]], [[Армения]], [[Беларус]], [[Германия]], [[Испания]], [[Италия]], [[Канада]], [[Китай]], [[Северна Македония]], [[Румъния]], [[Русия]], [[САЩ]], [[Сърбия]], [[Уругвай]], [[Франция]], [[Хонконг]], [[Швейцария]] и [[Швеция]]. === Известни привърженици === * [[Азис]] – певец<ref>[http://football24.bg/novina/78648-azis-stana-fen-na-cska Азис стана фен на ЦСКА] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150402145654/http://football24.bg/novina/78648-azis-stana-fen-na-cska |date=2015-04-02 }}. „football24.bg“ 30.5.2012.</ref> * [[Волен Сидеров]] – политик<ref name="dnes.dir.bg">[http://dnes.dir.bg/news/cska-partii-bsp-gerb-shampion-15332917 ”ЦСКА шампион” обедини ГЕРБ, БСП, ДПС и ”Атака”]. „dir.bg“</ref> * [[Георги Анастасов (политик)|Георги Анастасов]] – политик<ref name="dnes.dir.bg"/> * [[Веселин Вучков]] – политик<ref name="dnes.dir.bg"/> * [[Неофит Български]] – патриарх<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.sportal.bg/news.php?news=420155 |заглавие=Новият патриарх – фен на ЦСКА |достъп_дата=2013-04-07 |архив_дата=2013-04-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130405114923/http://www.sportal.bg/news.php?news=420155 }}</ref> * [[Ники Кънчев]] – журналист и ТВ водещ<ref>[https://temasport.com/ники-кънчев-загубихме-но-и-победихме/ Ники Кънчев: Загубихме, но и победихме]</ref> * [[Стефан Данаилов]] – актьор<ref name="dnes.dir.bg"/> * [[Хамид Хамид]] – политик<ref name="dnes.dir.bg"/> * [[Цветан Цветанов]] – политик<ref name="dnes.dir.bg"/> == Известни футболисти == ЦСКА е произвел и обиграл едни от най-добрите български футболисти, донесли на клуба и на България огромни успехи, както във вътрешни, така и на международни първенства. На [[Летни олимпийски игри 1956|олимпийските игри в Мелбърн]] през 1956 г. българският олимпийски отбор печели бронзовите отличия. Съставът включва [[Георги Найденов (футболист)|Георги Найденов]], [[Кирил Ракаров]], [[Манол Манолов – Симолията]], [[Никола Ковачев – Тулата]], [[Стефан Божков]], [[Гаврил Стоянов]], [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]], [[Георги Димитров – Червения]], [[Панайот Панайотов (футболист)|Панайот Панайотов]], [[Крум Янев]] и [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]]. На [[Летни олимпийски игри 1968|олимпийските игри в Мексико]] през 1968 г. българският олимпийски отбор печели сребърните медали. Армейски футболисти в състава са: [[Стоян Йорданов]], [[Иван Зафиров]], [[Кирил Станков]], [[Петър Жеков]] и [[Аспарух Никодимов]]. [[Световно първенство по футбол 1994|Четвъртото място в света]] през 1994 г. би било невъзможно<ref>[http://www.fifa.com/worldcup/archive/edition=84/statistics/players/topgoals.html Голмайстори на Световното първенство 1994]</ref> без участието на [[Христо Стоичков]], [[Емил Костадинов]], [[Йордан Лечков]], [[Любослав Пенев]], [[Трифон Иванов]], [[Георги Георгиев (футболист)|Георги Георгиев]] и [[Ивайло Андонов]] и старши треньора [[Димитър Пенев]]. В класацията на футболните специалисти (треньори, играчи и журналисти) за [[Най-добър футболист на България за XX век]] сред първите десет са петима играчи на ЦСКА: Христо Стоичков (2 място), [[Димитър Якимов]] (4-ти), Иван Колев (7-и), Димитър Пенев (8-и) и Емил Костадинов (9-и). Трима от тях са в челната десетка и в класацията на футболните фенове: Стоичков (2-ри), Якимов (3-ти) и Костадинов (10-и). Призът „[[Футболист № 1 на България]]“ в историята е връчван 16 пъти на червени футболисти: Стефан Божков (1955), Иван Колев (1956, 1962), Манол Манолов – Симолията (1958), Георги Найденов (1959, 1961), Димитър Пенев (1967, 1971), [[Георги Велинов]] (1981), [[Радослав Здравков]] (1982), [[Стойчо Младенов]] (1983), [[Георги Димитров – Джеки]] (1985), Любослав Пенев (1988), Христо Стоичков (1989, 1990) и [[Кирил Десподов]] (2018). {{колони|2| * [[Адалберт Зафиров]] * [[Александър Тунчев]] * [[Антон Недялков]] * [[Аспарух Никодимов]] * [[Беноа Кое]] * [[Валентин Илиев]] * [[Велизар Димитров]] * [[Георги Божков]] * [[Георги Велинов]] * [[Георги Георгиев (футболист)|Георги Георгиев]] * [[Георги Денев]] * [[Георги Димитров – Джеки]] * [[Георги Илиев – Майкъла]] * [[Георги Найденов (футболист)|Георги Найденов]] * [[Димитър Бербатов]] * [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] * [[Димитър Пенев]] * [[Димитър Якимов]] * [[Емил Гъргоров]] * [[Емил Костадинов]] * [[Иван Иванов (футболист, р. 1988)|Иван Иванов]] * [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]] * [[Йордан Лечков]] * [[Йордан Тодоров]] * [[Кирил Десподов]] * [[Красимир Безински]] * [[Кристиян Малинов]] * [[Крум Янев]] * [[Любослав Пенев]] * [[Манол Манолов – Симолията]] * [[Маркиньос]] * [[Мартин Петров]] * [[Ней (футболист)|Ней]] * [[Никола Ковачев – Тулата]] * [[Петър Жеков]] * [[Радослав Здравков]] * [[Рубен Пинто]] * [[Стефан Божков]] * [[Стилиян Петров]] * [[Стойко Сакалиев]] * [[Стойчо Младенов]] * [[Стоян Йорданов]] * [[Тодор Янчев]] * [[Трифон Иванов]] * [[Фернандо Каранга]] * [[Христо Стоичков]] * [[Христо Янев]] * [[Цветан Йончев]] }} == Вижте също == * [[ОСК ЦСКА (София)]] * [[ПФК ЦСКА (София) през сезоните|ЦСКА (София) през сезоните]] * [[Треньори на ПФК ЦСКА София|Треньори на ЦСКА (София)]] * [[Рекорди на ПФК ЦСКА София|Рекорди на ЦСКА (София)]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.cska.bg/ Официален сайт] * {{Facebook|cskasofiaofficial|CSKA Sofia FC}} * {{Instagram|cskasofiafc|CSKA Sofia FC}} * [http://www.cska.bg/forum/ Официален форум] * [https://www.youtube.com/@CSKASofiaFC1948/featured Официален YouTube канал] * [https://www.tiktok.com/@cskasofiafc Официален TikTok профил] {{fb старт}} {{ПФК ЦСКА (София) сезони}} {{fb край}} {{Избрана статия|1035045|24 юни 2007}} {{Първа професионална футболна лига}} {{Портал|Футбол}} {{Първа професионална футболна лига - Стадиони}} [[Категория:ПФК ЦСКА (София)| ]] [[Категория:Основани в България през 1948 година]] qckkysjdp3l483546w3t2xoegghw8la 0 28397 12435670 9373379 2024-12-09T11:56:34Z Xunonotyk 209517 12435670 wikitext text/x-wiki '''Бяс''' може да се отнася до: * [[бяс]]<ref name="ch">[https://rechnik.chitanka.info/w/бяс '''бяс''' в ''rechnik.chitanka.info'']</ref> – заразна болест, предавана чрез ухапване или слюнка * ''бяс''<ref name="ch" /> – суеверна представа за зъл дух или дявол == Вижте също == * [[Бес (пояснение)]] == Източници == <references /> {{пояснение}} as30qlokypwlhzzabhsxp53pgcz9021 0 29045 12435007 12368973 2024-12-08T17:00:49Z 93.152.249.9 /* Личен живот и поезия */ 12435007 wikitext text/x-wiki {{друго значение|художника|режисьора|Микеланджело Антониони}} {{Художник | име = Микеланджело | име-оригинал = Michelangelo | рождено_име = Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони<br> | характеристика = италиански художник и скулптор | картинка = Miguel Ángel, por Daniele da Volterra (detalle).jpg | описание = Микеланджело, рисунка от Даниеле да Волтера | роден-място = [[Капрезе Микеланджело]]<br>[[Флорентинска република]] | починал-място = [[Рим]], [[Папска държава]] | националност = {{Италия}} | стил = | учител = [[Доменико Гирландайо]]<br>[[Бертолдо ди Джовани]] | академия = | направление = [[Ренесанс]] | патрон = | работил = [[скулптор]]<br>[[художник]]<br>[[архитект]]<br>[[поет]] | творби = '''фрески''':<br>[[Сикстинска капела|Сикстинската капела]]<br />'''скулптури''':<br>„[[Пиета (Микеланджело)|Пиета]]“<br>„[[Давид (Микеланджело)|Давид]]“<br>„[[Мойсей (Микеланджело)|Мойсей]]“ | повлиян = | повлиял = [[Тициан]]<br>Венецианска живопис<br>[[маниеризъм]] | подпис = }} '''Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони''', известен още само като '''Микеланджело''', е италиански [[ренесанс]]ов [[скулптор]], [[художник]], [[поет]] и [[архитект]], представител на [[Флорентинска школа|Флорентинската школа]]. Смятан е за един от тримата титани на [[Ренесанс]]овото изкуство заедно с [[Леонардо да Винчи]] и [[Рафаело]]. Творчеството на Микеланджело се отличава с патос и непрекъснато търсене на идеала за красота като отражение на идеалите на епохата за физическа и духовна мощ и трагизъм. То оказва силно влияние върху [[Тициан]] и венецианската живопис и се смята за основа на стила [[маниеризъм]]. == Кратка хронология == * ''1475'': Микеланджело се ражда на 6 март в [[Капрезе Микеланджело|Капрезе]] * ''1481'': Умира майка му * ''1488 – 1490'': Чиракуване при [[Доменико Гирландайо]] * ''1490 – 1492'': Обучение в академията на [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо де Медичи]] ** ''1491'': „Мадоната на стълбите“ и „Битката с кентаврите“ * ''1494'': Изгнание от Флоренция при управлението на [[Савонарола]] * ''1496 – 1501'': Престой в [[Рим]] ** ''1499'': По случай юбилея на католическата църква завършва „[[Пиета (Микеланджело)|Пиета]]“ в катедралата „[[Свети Петър (Рим)|Свети Петър]]“ * ''1501 – 1505'': Престой във [[Флоренция]] ** ''1501'': „[[Давид (Микеланджело)|Давид]]“ * ''1505 – 1513'': Престой в Рим ** ''1505'': Първи договор за гробницата на папа [[Юлий II]] ** ''1508'': Започва фреските на тавана на [[Сикстинска капела|Сикстинската капела]] * ''1513 – 1534'': Престой във Флоренция ** ''1529'': Проектира укрепления във Флоренция * ''1534 – 1564'': Престой в Рим ** ''1534'': Приема поръчката за „Страшният съд“ ** ''1542 – 1545'': Скулптурите „Лия“ и „Ракел“ за гробницата на Юлий II ** ''1555 – 56'': Започва „Пиета Ронданини“ ** ''1561'': Проектира купола на катедралата „Свети Петър“ * ''1564'': Умира на 18 февруари в Рим == Биография == === Ранни години === Микеланджело е роден на [[6 март]] [[1475]] г. в Капрезе (днес [[Капрезе Микеланджело]]), селище край [[Арецо]] в [[Тоскана]], което по това време е част от територията на [[Флорентинска република|Флорентинската република]].{{hrf|Tolnay|1947|11}} В продължение на няколко поколения семейството му притежава малка банка във [[Флоренция]], но баща му Лудовико ди Леонардо ди Буонарото Симони не успява да я управлява добре и е принуден да заема различни чиновнически постове. По времето, когато се ражда Микеланджело, баща му е съдебен администратор на Капрезе и управител на съседното градче [[Киузи]]. Майката на Микеланджело се казва Франческа ди Нери дел Миниато ди Сиена.{{hrf|Clément|1892|5}} Семейството претендира за произход от графиня [[Матилда Тосканска]] и, макар че доказателства липсват, самият Микеланджело вярва в тази теория.{{hrf|Condivi|1999|5}} Няколко месеца след раждането на Микеланджело семейството се връща във Флоренция, където той израства. По-късно, когато майка му заболява тежко и след нейната смърт през 1481 г., Микеланджело прекарва продължителни периоди при дойката си и нейния съпруг каменоделец в градчето [[Сетиняно]], където баща му притежава кариера за мрамор и малка ферма.{{hrf|Clément|1892|5}} Според [[Джорджо Вазари]] по-късно Микеланджело казвал: „Ако има нещо добро в мен, то е защото бях роден в деликатната атмосфера на областта на Арецо. Заедно с млякото от моята дойка, получавах и уменията да работя с длетото и чука, с които правя моите фигури“.{{hrf|Tolnay|1947|11}} [[Файл:Buonarotti-scala.jpg|170п|мини|„Мадоната на стълбите“, 1490 – 1492 г.<br/><small>Музей „[[Каза Буонароти]]“, Флоренция</small>]] Още в ранна възраст Микеланджело започва да учи граматика при флорентинския хуманист Франческо да Урбино,{{hrf|Tolnay|1947|11}}{{hrf|Condivi|1999|9}} но младежът започва да се интересува повече от изкуство, копира картини от градските църкви и се сближава с местни художници.{{hrf|Condivi|1999|9}} На тринадесет години Микеланджело става чирак на художника [[Доменико Гирландайо]].{{hrf|wga.hu|2008}}{{hrf|Liebert|1983|59}} Година по-късно баща му успява да убеди Гирландайо да започне да му плаща, необичайно рано за практиката по това време.{{hrf|Clément|1892|7}} Когато през 1489 г. фактическият владетел на Флоренция [[Лоренцо де Медичи]] иска от Гирландайо да му изпрати двамата си най-добри ученици, той избира Микеланджело и [[Франческо Граначи]].{{hrf|Clément|1892|9}} От 1490 до 1492 г. Микеланджело учи в академията, основана от Медичи под влияние на [[Неоплатонизъм|неоплатонизма]]. Там той учи скулптура при [[Бертолдо ди Джовани]], а възгледите му за света и изкуството са повлияни от видни философи и писатели на епохата като [[Марсилио Фичино]], [[Пико дела Мирандола]] и [[Анджело Полициано]].{{hrf|Tolnay|1947|18 – 19}} През този период той създава релефите „Мадоната на стълбите“ (1491 – 1492) и „Битката на кентаврите“ (1491 – 1492) със сюжет, предложен от Полициано и закупена от Лоренцо де Медичи.{{hrf|Condivi|1999|15}} По време на обучението при Ди Джовани, [[Пиетро Ториджано]], който също чиракува там, удря Микеланджело и носът му остава деформиран, както се вижда на всички негови портрети.{{hrf|arthistory.about.com|2008}} [[Файл:Santo Spirito, crucifix by michelangelo 3.JPG|170п|мини|ляво|„Разпятие“, 1493 г.<br/><small>Църква „Свети дух“, Флоренция</small>]] Обрат в живота на Микеланджело предизвиква смъртта на Лоренцо де Медичи на 8 април 1492 г.{{hrf|Tolnay|1947|20 – 21}} Той трябва да напусне двора на Медичи и да се върне в дома на баща си. През следващите месеци работи върху дървено „Разпятие“ (1493), подарък за приора на църквата „Свети дух“, който му дава възможност да изучава анатомията върху трупове в църковната болница.{{hrf|Condivi|1999|17}} Между 1493 и 1494 г. Микеланджело купува мраморен блок, от който изработва статуя на [[Херкулес]] в по-голям от естествен ръст. По-късно тя е изпратена във [[Франция]] и е изгубена през XVIII век.{{hrf|Condivi|1999|15}} На 20 януари 1494 г., след необичайни силни снеговалежи в Тоскана, наследникът на Лоренцо де Медичи, [[Пиеро II Злочестия|Пиеро]] поръчва на Микеланджело снежна статуя, след което той отново става част от двора на Медичи. През 1494 г. семейство Медичи е прогонено от Флоренция след възхода на проповедника [[Савонарола]]. Микеланджело също напуска града, обзет от политически вълнения, и живее отначало във [[Венеция]], а след това в [[Болоня]].{{hrf|Tolnay|1947|20 – 21}} Там му е възложено да довърши последните малки фигури по саркофага на свети [[Доминик]] в едноименната църква в града. Към края на 1494 г. политическата обстановка във Флоренция се успокоява, а след претърпените от френския крал [[Шарл VIII]] военни поражения заплахата от чужда окупация е отстранена. Микеланджело се връща в града, но новото правителство от привърженици на Савонарола не е склонно да му възлага поръчки и той отново трябва да разчита на семейство Медичи.{{hrf|Tolnay|1947|24 – 25}} През шестте месеца, които прекарва във Флоренция, той работи върху две малки статуи – на малък „Свети Йоан Кръстител“ и на спящ „Купидон“. По искане на [[Лоренцо ди Пиерфранческо де Медичи]], който му поръчва „Свети Йоан Кръстител“, Микеланджело обработва статуята така, че да изглежда състарена, за да бъде продадена като антична. Купувачът [[Рафаеле Риарио]] разкрива измамата, но е впечатлен от скулптурата, запазва я и дори кани автора в [[Рим]].{{hrf|Condivi|1999|19 – 20}} Този неочакван успех, заедно с несигурната ситуация във Флоренция, подтикват Микеланджело да приеме поканата.{{hrf|Tolnay|1947|24 – 25}} === Рим и „Давид“ === [[Файл:Michelangelo Bacchus.jpg|мини|ляво|upright|„Бакх“, 1496 – 1497 г.<br/><small>Музей „[[Национален музей Барджело|Барджело]]“, Флоренция</small>]] [[Файл:Michelangelo's Pieta 5450 cropncleaned.jpg|мини|„Пиета“, 1498 – 1499 г.<br/><small>Базилика „[[Свети Петър (Рим)|Свети Петър]]“, Рим</small>]] Микеланджело пристига в Рим на 25 юни 1496 г., едва двадесет и една годишен.{{hrf|Tolnay|1947|26 – 28}} Той остава в града през следващите няколко години, като на няколко пъти посещава за кратко Флоренция. Още на 4 юли започва работа по поръчана му от кардинал Рафаеле Риарио статуя в по-голям от естествен ръст на римския бог на виното – Бакхус. Когато е завършена, тя не е приета от кардинала и впоследствие е поставена в градината на банкера Джакопо Гали. През ноември 1497 г. френският посланик при Светия престол поръчва на Микеланджело една от неговите най-известни творби, „[[Пиета (Микеланджело)|Пиета]]“, като договорът е окончателно оформен през август следващата година. Мнението на съвременниците за тази статуя, „разкриване на пълния потенциал и сила на изкуството на скулптурата“, е обобщено от Вазари: „Същинско чудо е, че безформен каменен блок изобщо може да бъде превърнат в съвършенство, което природата рядко успява да създаде от плът и кръв“. В Рим Микеланджело живее в близост до църквата „[[Света Мария ди Лорето]]“, където според легендата се влюбва във [[Витория Колона]], маркиза на [[Пескара]] и поетеса. Обитаваната от него къща е разрушена през 1874 г., а последните оцелели архитектурни елементи от нея са унищожени през 1930 г. Днес съвременна възстановка на къщата на Микеланджело е изградена на римския хълм [[Яникул]]. [[Файл:Michelangelos David.jpg|мини|upright|„Давид“, 1501 – 1504 г.<br/><small>[[Академия за изящни изкуства във Флоренция|Академия за изящни изкуства]], Флоренция</small>]] Микеланджело се връща във Флоренция около 1501 г. Междувременно Савонарола е екзекутиран и властта в републиката е поел [[Пиеро Содерини]]. Една от градските гилдии поръчва на Микеланджело довършването на, започната 40 години по-рано от [[Агостино ди Дучо]], монументална статуя на [[Давид]], символ на флорентинската свобода, която трябва да бъде поставена на площада срещу [[Палацо Векио]]. Така през 1504 година той завършва една от най-известните си творби, „[[Давид (Микеланджело)|Давид]]“. Този шедьовър, издялан от мраморен блок от кариерите в [[Карара]], по който вече е работил друг скулптор, окончателно утвърждава репутацията на Микеланджело като скулптор с изключителни технически умения и сила на символичното въображение. През 1504 г. Синьорията във Флоренция поръчва на Микеланджело и на [[Леонардо да Винчи]] да изрисуват стените на Камарата на съвета в [[Палацо Векио]], седалище на флорентинското правителство. Микеланджело работи по картона на „Битката при Кашина“, а Леонардо – по „Битката при Ангиари“. Цяла Флоренция се разделя на два лагера, поддържащи единия от двамата. За жалост нито една от творбите не е завършена, а картонът на „Битката при Кашина“ е унищожен в гражданската война през 1512 г. През този период Микеланджело рисува картината „Светото семейство и свети Йоан“, по-известна като „[[Дони Тондо]]“. Тя е поръчана за сватбата на Анджело Дони и Мадалена Строци и през XVII век е окачена в залата на [[Уфици]], наричана Трибуна, поради което понякога я наричат и „Светото семейство от Трибуна“. Възможно е той да рисува и друго изображение на Дева Мария с Йоан Кръстител, известно днес като „[[Манчестърска Мадона]]“. === Папа Юлий II и Сикстинската капела === [[Файл:Moises2.jpg|upright|мини|„Моисей“, част от надгробния паметник на Юлий II<br/><small>Църквата „[[Сан Пиетро ин Винколи]]“, Рим</small>]] През 1505 г. Микеланджело отново е повикан в Рим, за да направи проект за грандиозен надгробен паметник за новоизбрания папа [[Юлий II]], който трябва да бъде разположен в базиликата „[[Сан Пиетро ин Винколи]]“. Първоначалният проект, включващ 40 статуи, така и не се осъществява, въпреки че остава една от големите мечти на Микеланджело. След като той прекарва близо осем месеца в местността Карара, за да търси подходящ мрамор за статуите, папата по съвет на свои подчинени започва да отлага обещаните средства. Работата на Микеланджело по паметника е прекъсвана многократно и от самия Юлий II, който му възлага различни други задачи. Все пак скулпторът успява да изпълни някои от фигурите – „[[Моисей]]“, „[[Умиращият роб]]“ и „[[Непокорният роб]]“ (незавършена). През 1547 г. работата по паметника приключва след четири десетилетия и пет преработени договора, във всеки от които композицията става все по-опростена и с по-малък брой фигури. За един от вариантите са изваяни фигурите „Победа“ и „Клекнало момче“, които след това отпадат от композицията. Днес гробницата се намира в църквата в Рим и съдържа само една статуя на Микеланджело – „Мойсей“. [[Файл:Michelangelo Buonarroti 014.jpg|ляво|мини|Изрисуваният потон на [[Сикстинска капела|Сикстинската капела]] в Рим]] През 1508 г. Юлий II възлага на Микеланджело да изпише тавана на [[Сикстинска капела|Сикстинската капела]], голям параклис в [[Апостолически дворец|Апостолическия дворец]] в Рим. Според самия Микеланджело това става под въздействието на неговите съперници [[Донато Браманте]] и [[Рафаело Санцио]], които искат да го злепоставят, принуждавайки го да работи в непривичен жанр, но повечето съвременни изследователи отхвърлят тази хипотеза. [[Файл:God2-Sistine Chapel.png|мини|„[[Сътворението на Адам]]“<br/><small>Сикстинска капела, Рим</small>]] Микеланджело все пак приема поръчката, но от самото начало проектът на папа Юлий II за изобразяване на дванадесетте [[апостол]]и на фона на звездното небе му се струва твърде елементарен и той предлага собствен вариант, приет от папата, включващ повече от 300 библейски фигури и множество сцени – сътворението, падението на човека и обещанието за спасение през пророците и родословието на Христос. Таванните фрески са част от по-обща концепция за украсата на параклиса, която трябва да демонстрира цялостната доктрина на Католическата църква. Изрисуването на огромния таван с размери 40 х 14 метра отнема четири години – от 1508 до 1512 г. На най-високата част от тавана, в самия център на композицията, Микеланджело поставя девет сцени от [[Битие]], разделени на три групи – сътворението на света, сътворението на човека и неговото падение и човешката природа, представена чрез [[Ной]] и неговото семейство. Върху [[пандантив]]ите, поддържащи тавана, са изобразени дванадесет мъже и жени, предсказващи идването на Христос – седем библейски пророци ([[Исая]], [[Йеремия (пророк)|Иеремия]], [[Иезекиил]], [[Даниил (пророк)|Даниил]], [[Йона (пророк)|Йона]], [[Захария]] и [[Иоил]]) и пет [[Сибила|сибили]] от Античността (Делфийска, Персийска, Либийска, Еритрейска, Кумейска). Около прозорците са показани предците на Христос. Сред най-известните части от композицията са „[[Сътворението на Адам]]“, „[[Адам и Ева в Райската градина]]“, „[[Потопът]]“, „[[Пророк Исая]]“ и „[[Кумейската сибила]]“. [[Файл:The Deluge after restoration.jpg|мини|„Потопът“<br/><small>Сикстинска капела, Рим</small>]] Въпреки големия размер и сложността на композицията, Микеланджело изпълнява поръчката със съвсем ограничен брой сътрудници. Той конструира специално [[скеле]] и рисува, легнал по гръб, а след като обичайната мазилка не дава желания резултат, той използва нов вид мазилка, забърквана от един от асистентите му. Недоволството си от всички огромни трудности на начинанието той описва в своя дневник и в сонета „[[В рисуване на Сикстинската капела]]“. През 1513 г. папа Юлий II умира и неговият наследник папа [[Лъв X]], член на рода Медичи, поръчва на Микеланджело преустройството на фасадата на базиликата „[[Базилика Сан Лоренцо|Свети Лаврентий]]“ във Флоренция и украсяването ѝ със скулптури. През следващите три години Микеланджело подготвя реконструкцията, изготвяйки множество скици и модели и подготвяйки създаването на нова кариера за мрамор при Пиетрасанта, но проектът се превръща в едно от най-големите му разочарования, след като възложителите го прекратяват поради липса на средства още преди да са започнали истинските работи по сградата. Фасадата на църквата остава без специална украса и в наши дни. === Параклисът на Медичите === [[Файл:Cappelle Medicee, sagrestia nuova tomba di lorenzo 3 l'alba e il crepuscolo (Michelangelo).JPG|мини|Детайл от надгробния паметник на Джулиано де Медичи в Параклиса на Медичите]] Въпреки провала с фасадата на „Свети Лаврентий“, Медичи отново се обръщат към Микеланджело с голяма поръчка за изграждане на семеен погребален параклис във вътрешността на същата църква. Художникът работи през по-голямата част от 20-те и 30-те години. За гробницата на [[Джулиано де Медичи]] той извайва скулптурната композиция „Ден и Нощ“, а за тази на [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо де Медичи]] – „Утро и Здрач“. За третата гробница Микеланджело вае последната си велика Мадона (незавършена), преди да напусне Флоренция през 1534 г. Около 1530 г. Микеланджело проектира сградата на [[Библиотека Лауренциана]], долепена до църквата „Свети Лаврентий“. Сред нововъведенията му от този проект са [[Пиластър|пиластрите]], по-тънки в основата си, и стълбище с контрастиращи правоъгълни и извити форми. През 1532 г. Микеланджело се запознава с двадесет и три годишния [[Томазо деи Кавалиери]], на когото посвещава над триста [[сонет]]а и [[мадригал]]а. Писани половин век преди сонетите на [[Уилям Шекспир]], днес те се смятат за най-голямата поетична поредица на съвременен език, посветена от един мъж на друг. В отговор Кавалиери пише: „Заклевам се да върна твоята любов. Никога не съм обичал мъж повече от теб, никога не съм желал приятелство, повече от твоето“. Двамата поддържат връзка до смъртта на значително по-възрастния Микеланджело.{{hrf|Hughes|1997|326}} Докато Микеланджело работи върху гробницата на Медичи, през 1527 г. в Италия навлизат войските на император [[Карл V]], Рим е превзет от тях, а във Флоренция Медичите са свалени и е възстановена републиката. Градът е обсаден и през 1528 – 1529 г. Микеланджело използва своите познания в инженерството да помогне при укрепяването на града. Флоренция пада отново в ръцете на Медичите през 1530 г. Изгубил благоволението на новото управление, няколко години по-късно Микеланджело напуска окончателно града, оставяйки довършването на гробницата на параклиса на свои чираци. === Отново в Рим === [[Файл:Michelangelo Buonarroti 011.jpg|upright|мини|„Страшният съд“<br/><small>Сикстинска капела, Рим</small>]] [[Файл:Last judgement.jpg|upright|мини|Детайл от „Страшният съд“: свети Вартоломей с одраната си кожа (лицето на кожата се смята за автопортрет на Микеланджело)<br/><small>Сикстинска капела, Рим</small>]] През септември 1534 г. Микеланджело се установява окончателно в Рим, където остава до края на живота си, въпреки поканите на [[Козимо I де Медичи]] да се завърне във Флоренция. Новият папа [[Павел III]] потвърждава поръчката на [[Климент VII]] за голямата фреска на „Страшният съд“ за олтара на Сикстинската капела. Микеланджело започва работа по този проект през 1534 г., а творбата е официално открита на 31 октомври 1541 г. Стенописът „Страшният съд“ е монументален и покрива цялата стена зад олтара на Сикстинската капела. Той описва второто пришествие на Христос и [[Апокалипсис]]а, когато душите на хората са възкресени и съдът на Христос, заобиколен от светците, определя тяхната вечна съдба. Новата картина далеч не е продължение на тавана, а съвсем различна творба с напълно различен изказ. Повече от двадесет години са минали между двата проекта, изпълнени с политически събития и лични скърби. Настроението на „Страшният съд“ е мрачно – голият Христос не е образ на утешение, а на отмъщение и разплата и дори спасените се блъскат болезнено към опрощението. Изображението на голите Христос и Дева Мария в картината „Страшният съд“ е сметнато от някои съвременници за светотатствено и високопоставени лица, като кардинал [[Павел IV|Карафа]] и посланикът на [[Мантуа]] монсиньор Сернини, се обявяват за премахването или цензурирането на стенописа, но папа Павел III се противопоставя на това. След смъртта на Микеланджело ученикът му [[Даниеле да Волтера]] дорисува перизоми, прикриващи гениталиите на персонажите, запазвайки общата композиция. При реставрацията на картината през 1993 г. е решено част от тези перизоми да бъдат запазени като свидетелство за нравите на епохата и поради повреди в оригинала при тяхното нанасяне. Това не е първият сблъсък с цензурата на Микеланджело, наричан от някои съвременници „създател на свинщини“ (''„inventor delle porcherie“''). Кампанията от епохата на [[Контрареформация]]та, целяща премахването на изображения на човешки гениталии от картини и скулптури, започва именно с произведения на Микеланджело. Така неговата мраморна статуя на „Христос от Минерва“ в римската църква „[[Света Мария над Минерва]]“ е частично покрита с драперия, запазена и в наши дни, а голият Младенец от „[[Брюжка Мадона|Брюжката Мадона]]“ остава скрит за няколко десетилетия. Около 1536 г. Микеланджело се запознава в Рим с поетесата [[Витория Колона]], с която го свързва голяма близост през следващите години. Двамата си посвещават сонети и поддържат редовни връзки до нейната смърт през 1547 г. Според неговия ученик [[Асканио Кондиви]] Микеланджело казвал, че единственото нещо в живота си, за което съжалява, е, че не е целувал лицето на Колона по начина, по който е целувал ръката ѝ.{{hrf|Condivi|1976|103}} През периода 1537 – 1539 г. Микеланджело получава поръчка да преустрои [[Кампидолио]], върха на [[Капитолий|Капитолийския хълм]], като рационализира пространствата и разположението на сградите там. Формата на преустроения площад, по-скоро [[ромб]]овидна, отколкото квадратна, има за цел да ограничи ефекта на [[перспектива]]та. Въпреки че остава незавършен дълго след смъртта му, проектът е изпълнен основно по неговия план. Други по-значими архитектурни проекти в Рим, върху които работи и Микеланджело, са [[Палацо Фарнезе]], църквата „[[Свети Йоан на Флорентинците]]“, параклиса на Сфорца в базиликата „[[Санта Мария Маджоре]]“, [[Порта Пиа]], базиликата „[[Света Мария на ангелите и мъчениците]]“. В Рим Микеланджело се запознава с Чекино деи Брачи, който умира едва петнадесетгодишен през 1542 г. След неговата смърт Микеланджело му посвещава 48 погребални епиграми, много от които имат открито хомоеротично съдържание. === Последни години === [[Файл:Statue of Michelangelo Buonarroti(Uffizi Gallery).jpg|upright|мини|Паметник на Микеланджело пред галерията „Уфици“, Флоренция]] През 1546 г. Микеланджело е назначен за главен архитект на продължителния строеж на римската базилика „[[Свети Петър (Рим)|Свети Петър]]“. Катедралата е построена според плана на [[Донато Браманте]], но Микеланджело проектира нейния купол и екстериора на олтарния край на сградата. С напредването на строежа се появяват опасения, че той може да почине преди завършването на купола, но с изпълнението на опорния пръстен изпълнението му по неговия проект става неизбежно. Последните живописни творби на Микеланджело са фреските в Капела Паолина точно до Сикстинската капела, завършени през 1550 г., когато той е 75-годишен. Те са ''Превращението на Павел'' и ''Разпъването на св. Петър''. Той продължава да пише поезия до последните си дни и извайва двете си изключителни и прочувствени късни Пиети. Над едната от тях – ''Пиета Ронданини'', работи само 6 дни преди смъртта си. Микеланджело умира в Рим на 88 години на [[18 февруари]] [[1564]] г. Съобразно неговото желание тялото му е върнато във Флоренция, където е погребано в базиликата „Свети Кръст“. == Личен живот и поезия == В своя личен живот Микеланджело е въздържан. Пред своя ученик [[Асканио Кондиви]] той заявява: „Колкото и богат може да съм бил, аз винаги съм живял като беден човек“.{{hrf|Condivi|1999|106}} Според Кондиви той е безразличен към храната си, ядейки „повече по необходимост, отколкото за удоволствие“, и често спи с дрехите и ботушите си.{{hrf|Condivi|1999|106}} [[Паоло Джиовио]], съвременник и биограф на Микеланджело, пише: „Природата му беше толкова груба и необработена, че домашните му навици бяха невероятно мизерни и отблъскващи за всички ученици, които биха го последвали“.{{hrf|Barocchi|1971|10}} Това може би не го е притеснявало, защото по природа Микеланджело е самотна и меланхолична личност, ''bizzarro e fantastico'', човек, „който се отдръпва от компанията на други хора“.{{hrf|Condivi|1999|102}} Откровено характерът на поезията на Микеланджело предизвиква неудобство у следващите поколения. Неговият племенник [[Микеланджело Млади]] публикува през 1623 г. негови стихове с променен род на местоименията.{{hrf|Norton|1997|143}} Дори в наши дни някои изследователи продължават да смятат, че въпреки възстановяването на оригиналните местоимения стиховете на Микеланджело представляват „лишени от емоции и елегантни преображения на Платоновия диалог, където поезията е разглеждана като израз на изтънчена чувствителност“.{{hrf|Hughes|1997|326}} == Бележки == <references /> ; Цитирани източници * {{cite web | publisher = arthistory.about.com | year = 2008 | work = arthistory.about.com | url = http://arthistory.about.com/b/2008/07/27/will-the-real-michelangelo-please-stand-up.htm | accessdate = 14 декември 2009 | title = Will the Real Michelangelo Please Stand Up? | lang = en | архив_дата = 2013-05-02 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130502095658/http://arthistory.about.com/b/2008/07/27/will-the-real-michelangelo-please-stand-up.htm }} * {{cite book | last = Barocchi | first = Paola (ed.) | year = 1971 | title = Scritti d'arte del cinquecento, vol. I | location = Milan | lang = it }} * {{Cite book | last = Clément | first = Charles | year = 1892 | title = Michelangelo | publisher = S. Low, Marston, Searle, & Rivington, ltd. | location = London | url = http://books.google.com/?id=G-sDAAAAYAAJ&printsec=frontcover&dq=michelangelo | lang = en }} * {{cite book | last = Condivi | first = Ascanio | year = 1976 | title = The Life of Michelangelo | publisher = Phaidon | lang = en }} * {{Cite book | last = Condivi | first = Ascanio | title = The Life of Michelangelo | url = https://archive.org/details/lifeofmichelange0000cond | year = 1999 | coauthors = Alice Sedgewick | publisher = Pennsylvania State University Press | isbn = 0-271-01853-4 | lang = en }} * {{cite book | last = Hughes | first = Anthony | year = 1997 | title = Michelangelo | url = https://archive.org/details/michelangeloaiar00anth | publisher = Phaidon | lang = en }} * {{Cite book | last = Liebert | first = Robert | title = Michelangelo: A Psychoanalytic Study of his Life and Images | publisher = Yale University Press | location = New Haven/London | year = 1983 | isbn = 0-300-02793-1 | lang = en }} * {{cite book | last = Norton | first = Rictor | year = 1997 | title = The Myth of the Modern Homosexual | publisher = Cassell | lang = en }} * {{cite book | last = Scigliano | first = Eric | year = 2005 | title = Michelangelo's Mountain; The Quest for Perfection in the Marble Quarries of Carrara | publisher = Simon and Schuster | url = http://books.simonandschuster.ca/9780743254779 | lang = en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090630155910/http://books.simonandschuster.ca/9780743254779 |date=2009-06-30 }} * {{Cite book | last = Tolnay | first = Charles | year = 1947 | title = The Youth of Michelangelo | url = https://archive.org/details/michelangelo0000unse_c5u7 | publisher = Princeton University Press | location = Princeton, NJ | lang = en }} * {{cite web | publisher = wga.hu | year = 2008 | url = http://www.wga.hu/frames-e.html?/bio/m/michelan/biograph.html | title = Web Gallery of Art, image collection, virtual museum, searchable database of European fine arts (1100 – 1850) | accessdate = 13 юни 2008 | lang = en }} == Външни препратки == {{commons|Category:Michelangelo Buonarroti|Michelangelo}} {{Уикицитат|Микеланджело Буонароти}} * {{Моята библиотека автор|michelangelo-buonarroti|Микеланджело Буонароти}} * {{Gutenberg author |id=3463}} * [https://accademia.stanford.edu/mich/ The Digital Michelangelo Project], Станфордски университет * [http://www.scultura-italiana.com/Galleria/Michelangelo/index.html Фотогалерия на творби] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091216184206/http://www.scultura-italiana.com/galleria/Michelangelo/index.html |date=2009-12-16 }} * [https://www.freeart.com/gallery/m/michelangelo/michelangelo.html Микеланджело в Olga's Gallery] * [http://www.zipser.nl/michelangelo1.html Скиците на Микеланджело – истински или фалшиви?] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060411203848/http://www.zipser.nl/michelangelo1.html |date=2006-04-11 }} * [http://www.michelangelomodels.com Микеланджеловите модели] * [[Пенчо Славейков]], [http://chitanka.info/text/6633-mikelandzhelo Микеланджело] * [[Драгомир Петров]], [http://chitanka.info/text/20064-poezijata-na-mikelandzhelo-buonaroti Поезията на Микеланджело Буонароти] {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Буонароти, Микеланджело}} [[Категория:Микеланджело| ]] [[Категория:Италиански художници]] [[Категория:Италиански скулптори]] [[Категория:Италиански архитекти]] [[Категория:Италиански поети]] [[Категория:Ренесансови художници]] [[Категория:Ренесансови архитекти]] [[Категория:ЛГБТ творци във визуалните изкуства]] [[Категория:Гей писатели]] [[Категория:ЛГБТ личности от Италия]] [[Категория:ЛГБТ история преди 19 век]] [[Категория:Починали в Рим]] r8bo44vnlht6448x0prn8ehuifavvwb 12435017 12435007 2024-12-08T17:07:47Z Carbonaro. 221440 премахване на информация без обосновка 12435017 wikitext text/x-wiki {{друго значение|художника|режисьора|Микеланджело Антониони}} {{Художник | име = Микеланджело | име-оригинал = Michelangelo | рождено_име = Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони<br> | характеристика = италиански художник и скулптор | картинка = Miguel Ángel, por Daniele da Volterra (detalle).jpg | описание = Микеланджело, рисунка от Даниеле да Волтера | роден-място = [[Капрезе Микеланджело]]<br>[[Флорентинска република]] | починал-място = [[Рим]], [[Папска държава]] | националност = {{Италия}} | стил = | учител = [[Доменико Гирландайо]]<br>[[Бертолдо ди Джовани]] | академия = | направление = [[Ренесанс]] | патрон = | работил = [[скулптор]]<br>[[художник]]<br>[[архитект]]<br>[[поет]] | творби = '''фрески''':<br>[[Сикстинска капела|Сикстинската капела]]<br />'''скулптури''':<br>„[[Пиета (Микеланджело)|Пиета]]“<br>„[[Давид (Микеланджело)|Давид]]“<br>„[[Мойсей (Микеланджело)|Мойсей]]“ | повлиян = | повлиял = [[Тициан]]<br>Венецианска живопис<br>[[маниеризъм]] | подпис = }} '''Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони''', известен още само като '''Микеланджело''', е италиански [[ренесанс]]ов [[скулптор]], [[художник]], [[поет]] и [[архитект]], представител на [[Флорентинска школа|Флорентинската школа]]. Смятан е за един от тримата титани на [[Ренесанс]]овото изкуство заедно с [[Леонардо да Винчи]] и [[Рафаело]]. Творчеството на Микеланджело се отличава с патос и непрекъснато търсене на идеала за красота като отражение на идеалите на епохата за физическа и духовна мощ и трагизъм. То оказва силно влияние върху [[Тициан]] и венецианската живопис и се смята за основа на стила [[маниеризъм]]. == Кратка хронология == * ''1475'': Микеланджело се ражда на 6 март в [[Капрезе Микеланджело|Капрезе]] * ''1481'': Умира майка му * ''1488 – 1490'': Чиракуване при [[Доменико Гирландайо]] * ''1490 – 1492'': Обучение в академията на [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо де Медичи]] ** ''1491'': „Мадоната на стълбите“ и „Битката с кентаврите“ * ''1494'': Изгнание от Флоренция при управлението на [[Савонарола]] * ''1496 – 1501'': Престой в [[Рим]] ** ''1499'': По случай юбилея на католическата църква завършва „[[Пиета (Микеланджело)|Пиета]]“ в катедралата „[[Свети Петър (Рим)|Свети Петър]]“ * ''1501 – 1505'': Престой във [[Флоренция]] ** ''1501'': „[[Давид (Микеланджело)|Давид]]“ * ''1505 – 1513'': Престой в Рим ** ''1505'': Първи договор за гробницата на папа [[Юлий II]] ** ''1508'': Започва фреските на тавана на [[Сикстинска капела|Сикстинската капела]] * ''1513 – 1534'': Престой във Флоренция ** ''1529'': Проектира укрепления във Флоренция * ''1534 – 1564'': Престой в Рим ** ''1534'': Приема поръчката за „Страшният съд“ ** ''1542 – 1545'': Скулптурите „Лия“ и „Ракел“ за гробницата на Юлий II ** ''1555 – 56'': Започва „Пиета Ронданини“ ** ''1561'': Проектира купола на катедралата „Свети Петър“ * ''1564'': Умира на 18 февруари в Рим == Биография == === Ранни години === Микеланджело е роден на [[6 март]] [[1475]] г. в Капрезе (днес [[Капрезе Микеланджело]]), селище край [[Арецо]] в [[Тоскана]], което по това време е част от територията на [[Флорентинска република|Флорентинската република]].{{hrf|Tolnay|1947|11}} В продължение на няколко поколения семейството му притежава малка банка във [[Флоренция]], но баща му Лудовико ди Леонардо ди Буонарото Симони не успява да я управлява добре и е принуден да заема различни чиновнически постове. По времето, когато се ражда Микеланджело, баща му е съдебен администратор на Капрезе и управител на съседното градче [[Киузи]]. Майката на Микеланджело се казва Франческа ди Нери дел Миниато ди Сиена.{{hrf|Clément|1892|5}} Семейството претендира за произход от графиня [[Матилда Тосканска]] и, макар че доказателства липсват, самият Микеланджело вярва в тази теория.{{hrf|Condivi|1999|5}} Няколко месеца след раждането на Микеланджело семейството се връща във Флоренция, където той израства. По-късно, когато майка му заболява тежко и след нейната смърт през 1481 г., Микеланджело прекарва продължителни периоди при дойката си и нейния съпруг каменоделец в градчето [[Сетиняно]], където баща му притежава кариера за мрамор и малка ферма.{{hrf|Clément|1892|5}} Според [[Джорджо Вазари]] по-късно Микеланджело казвал: „Ако има нещо добро в мен, то е защото бях роден в деликатната атмосфера на областта на Арецо. Заедно с млякото от моята дойка, получавах и уменията да работя с длетото и чука, с които правя моите фигури“.{{hrf|Tolnay|1947|11}} [[Файл:Buonarotti-scala.jpg|170п|мини|„Мадоната на стълбите“, 1490 – 1492 г.<br/><small>Музей „[[Каза Буонароти]]“, Флоренция</small>]] Още в ранна възраст Микеланджело започва да учи граматика при флорентинския хуманист Франческо да Урбино,{{hrf|Tolnay|1947|11}}{{hrf|Condivi|1999|9}} но младежът започва да се интересува повече от изкуство, копира картини от градските църкви и се сближава с местни художници.{{hrf|Condivi|1999|9}} На тринадесет години Микеланджело става чирак на художника [[Доменико Гирландайо]].{{hrf|wga.hu|2008}}{{hrf|Liebert|1983|59}} Година по-късно баща му успява да убеди Гирландайо да започне да му плаща, необичайно рано за практиката по това време.{{hrf|Clément|1892|7}} Когато през 1489 г. фактическият владетел на Флоренция [[Лоренцо де Медичи]] иска от Гирландайо да му изпрати двамата си най-добри ученици, той избира Микеланджело и [[Франческо Граначи]].{{hrf|Clément|1892|9}} От 1490 до 1492 г. Микеланджело учи в академията, основана от Медичи под влияние на [[Неоплатонизъм|неоплатонизма]]. Там той учи скулптура при [[Бертолдо ди Джовани]], а възгледите му за света и изкуството са повлияни от видни философи и писатели на епохата като [[Марсилио Фичино]], [[Пико дела Мирандола]] и [[Анджело Полициано]].{{hrf|Tolnay|1947|18 – 19}} През този период той създава релефите „Мадоната на стълбите“ (1491 – 1492) и „Битката на кентаврите“ (1491 – 1492) със сюжет, предложен от Полициано и закупена от Лоренцо де Медичи.{{hrf|Condivi|1999|15}} По време на обучението при Ди Джовани, [[Пиетро Ториджано]], който също чиракува там, удря Микеланджело и носът му остава деформиран, както се вижда на всички негови портрети.{{hrf|arthistory.about.com|2008}} [[Файл:Santo Spirito, crucifix by michelangelo 3.JPG|170п|мини|ляво|„Разпятие“, 1493 г.<br/><small>Църква „Свети дух“, Флоренция</small>]] Обрат в живота на Микеланджело предизвиква смъртта на Лоренцо де Медичи на 8 април 1492 г.{{hrf|Tolnay|1947|20 – 21}} Той трябва да напусне двора на Медичи и да се върне в дома на баща си. През следващите месеци работи върху дървено „Разпятие“ (1493), подарък за приора на църквата „Свети дух“, който му дава възможност да изучава анатомията върху трупове в църковната болница.{{hrf|Condivi|1999|17}} Между 1493 и 1494 г. Микеланджело купува мраморен блок, от който изработва статуя на [[Херкулес]] в по-голям от естествен ръст. По-късно тя е изпратена във [[Франция]] и е изгубена през XVIII век.{{hrf|Condivi|1999|15}} На 20 януари 1494 г., след необичайни силни снеговалежи в Тоскана, наследникът на Лоренцо де Медичи, [[Пиеро II Злочестия|Пиеро]] поръчва на Микеланджело снежна статуя, след което той отново става част от двора на Медичи. През 1494 г. семейство Медичи е прогонено от Флоренция след възхода на проповедника [[Савонарола]]. Микеланджело също напуска града, обзет от политически вълнения, и живее отначало във [[Венеция]], а след това в [[Болоня]].{{hrf|Tolnay|1947|20 – 21}} Там му е възложено да довърши последните малки фигури по саркофага на свети [[Доминик]] в едноименната църква в града. Към края на 1494 г. политическата обстановка във Флоренция се успокоява, а след претърпените от френския крал [[Шарл VIII]] военни поражения заплахата от чужда окупация е отстранена. Микеланджело се връща в града, но новото правителство от привърженици на Савонарола не е склонно да му възлага поръчки и той отново трябва да разчита на семейство Медичи.{{hrf|Tolnay|1947|24 – 25}} През шестте месеца, които прекарва във Флоренция, той работи върху две малки статуи – на малък „Свети Йоан Кръстител“ и на спящ „Купидон“. По искане на [[Лоренцо ди Пиерфранческо де Медичи]], който му поръчва „Свети Йоан Кръстител“, Микеланджело обработва статуята така, че да изглежда състарена, за да бъде продадена като антична. Купувачът [[Рафаеле Риарио]] разкрива измамата, но е впечатлен от скулптурата, запазва я и дори кани автора в [[Рим]].{{hrf|Condivi|1999|19 – 20}} Този неочакван успех, заедно с несигурната ситуация във Флоренция, подтикват Микеланджело да приеме поканата.{{hrf|Tolnay|1947|24 – 25}} === Рим и „Давид“ === [[Файл:Michelangelo Bacchus.jpg|мини|ляво|upright|„Бакх“, 1496 – 1497 г.<br/><small>Музей „[[Национален музей Барджело|Барджело]]“, Флоренция</small>]] [[Файл:Michelangelo's Pieta 5450 cropncleaned.jpg|мини|„Пиета“, 1498 – 1499 г.<br/><small>Базилика „[[Свети Петър (Рим)|Свети Петър]]“, Рим</small>]] Микеланджело пристига в Рим на 25 юни 1496 г., едва двадесет и една годишен.{{hrf|Tolnay|1947|26 – 28}} Той остава в града през следващите няколко години, като на няколко пъти посещава за кратко Флоренция. Още на 4 юли започва работа по поръчана му от кардинал Рафаеле Риарио статуя в по-голям от естествен ръст на римския бог на виното – Бакхус. Когато е завършена, тя не е приета от кардинала и впоследствие е поставена в градината на банкера Джакопо Гали. През ноември 1497 г. френският посланик при Светия престол поръчва на Микеланджело една от неговите най-известни творби, „[[Пиета (Микеланджело)|Пиета]]“, като договорът е окончателно оформен през август следващата година. Мнението на съвременниците за тази статуя, „разкриване на пълния потенциал и сила на изкуството на скулптурата“, е обобщено от Вазари: „Същинско чудо е, че безформен каменен блок изобщо може да бъде превърнат в съвършенство, което природата рядко успява да създаде от плът и кръв“. В Рим Микеланджело живее в близост до църквата „[[Света Мария ди Лорето]]“, където според легендата се влюбва във [[Витория Колона]], маркиза на [[Пескара]] и поетеса. Обитаваната от него къща е разрушена през 1874 г., а последните оцелели архитектурни елементи от нея са унищожени през 1930 г. Днес съвременна възстановка на къщата на Микеланджело е изградена на римския хълм [[Яникул]]. [[Файл:Michelangelos David.jpg|мини|upright|„Давид“, 1501 – 1504 г.<br/><small>[[Академия за изящни изкуства във Флоренция|Академия за изящни изкуства]], Флоренция</small>]] Микеланджело се връща във Флоренция около 1501 г. Междувременно Савонарола е екзекутиран и властта в републиката е поел [[Пиеро Содерини]]. Една от градските гилдии поръчва на Микеланджело довършването на, започната 40 години по-рано от [[Агостино ди Дучо]], монументална статуя на [[Давид]], символ на флорентинската свобода, която трябва да бъде поставена на площада срещу [[Палацо Векио]]. Така през 1504 година той завършва една от най-известните си творби, „[[Давид (Микеланджело)|Давид]]“. Този шедьовър, издялан от мраморен блок от кариерите в [[Карара]], по който вече е работил друг скулптор, окончателно утвърждава репутацията на Микеланджело като скулптор с изключителни технически умения и сила на символичното въображение. През 1504 г. Синьорията във Флоренция поръчва на Микеланджело и на [[Леонардо да Винчи]] да изрисуват стените на Камарата на съвета в [[Палацо Векио]], седалище на флорентинското правителство. Микеланджело работи по картона на „Битката при Кашина“, а Леонардо – по „Битката при Ангиари“. Цяла Флоренция се разделя на два лагера, поддържащи единия от двамата. За жалост нито една от творбите не е завършена, а картонът на „Битката при Кашина“ е унищожен в гражданската война през 1512 г. През този период Микеланджело рисува картината „Светото семейство и свети Йоан“, по-известна като „[[Дони Тондо]]“. Тя е поръчана за сватбата на Анджело Дони и Мадалена Строци и през XVII век е окачена в залата на [[Уфици]], наричана Трибуна, поради което понякога я наричат и „Светото семейство от Трибуна“. Възможно е той да рисува и друго изображение на Дева Мария с Йоан Кръстител, известно днес като „[[Манчестърска Мадона]]“. === Папа Юлий II и Сикстинската капела === [[Файл:Moises2.jpg|upright|мини|„Моисей“, част от надгробния паметник на Юлий II<br/><small>Църквата „[[Сан Пиетро ин Винколи]]“, Рим</small>]] През 1505 г. Микеланджело отново е повикан в Рим, за да направи проект за грандиозен надгробен паметник за новоизбрания папа [[Юлий II]], който трябва да бъде разположен в базиликата „[[Сан Пиетро ин Винколи]]“. Първоначалният проект, включващ 40 статуи, така и не се осъществява, въпреки че остава една от големите мечти на Микеланджело. След като той прекарва близо осем месеца в местността Карара, за да търси подходящ мрамор за статуите, папата по съвет на свои подчинени започва да отлага обещаните средства. Работата на Микеланджело по паметника е прекъсвана многократно и от самия Юлий II, който му възлага различни други задачи. Все пак скулпторът успява да изпълни някои от фигурите – „[[Моисей]]“, „[[Умиращият роб]]“ и „[[Непокорният роб]]“ (незавършена). През 1547 г. работата по паметника приключва след четири десетилетия и пет преработени договора, във всеки от които композицията става все по-опростена и с по-малък брой фигури. За един от вариантите са изваяни фигурите „Победа“ и „Клекнало момче“, които след това отпадат от композицията. Днес гробницата се намира в църквата в Рим и съдържа само една статуя на Микеланджело – „Мойсей“. [[Файл:Michelangelo Buonarroti 014.jpg|ляво|мини|Изрисуваният потон на [[Сикстинска капела|Сикстинската капела]] в Рим]] През 1508 г. Юлий II възлага на Микеланджело да изпише тавана на [[Сикстинска капела|Сикстинската капела]], голям параклис в [[Апостолически дворец|Апостолическия дворец]] в Рим. Според самия Микеланджело това става под въздействието на неговите съперници [[Донато Браманте]] и [[Рафаело Санцио]], които искат да го злепоставят, принуждавайки го да работи в непривичен жанр, но повечето съвременни изследователи отхвърлят тази хипотеза. [[Файл:God2-Sistine Chapel.png|мини|„[[Сътворението на Адам]]“<br/><small>Сикстинска капела, Рим</small>]] Микеланджело все пак приема поръчката, но от самото начало проектът на папа Юлий II за изобразяване на дванадесетте [[апостол]]и на фона на звездното небе му се струва твърде елементарен и той предлага собствен вариант, приет от папата, включващ повече от 300 библейски фигури и множество сцени – сътворението, падението на човека и обещанието за спасение през пророците и родословието на Христос. Таванните фрески са част от по-обща концепция за украсата на параклиса, която трябва да демонстрира цялостната доктрина на Католическата църква. Изрисуването на огромния таван с размери 40 х 14 метра отнема четири години – от 1508 до 1512 г. На най-високата част от тавана, в самия център на композицията, Микеланджело поставя девет сцени от [[Битие]], разделени на три групи – сътворението на света, сътворението на човека и неговото падение и човешката природа, представена чрез [[Ной]] и неговото семейство. Върху [[пандантив]]ите, поддържащи тавана, са изобразени дванадесет мъже и жени, предсказващи идването на Христос – седем библейски пророци ([[Исая]], [[Йеремия (пророк)|Иеремия]], [[Иезекиил]], [[Даниил (пророк)|Даниил]], [[Йона (пророк)|Йона]], [[Захария]] и [[Иоил]]) и пет [[Сибила|сибили]] от Античността (Делфийска, Персийска, Либийска, Еритрейска, Кумейска). Около прозорците са показани предците на Христос. Сред най-известните части от композицията са „[[Сътворението на Адам]]“, „[[Адам и Ева в Райската градина]]“, „[[Потопът]]“, „[[Пророк Исая]]“ и „[[Кумейската сибила]]“. [[Файл:The Deluge after restoration.jpg|мини|„Потопът“<br/><small>Сикстинска капела, Рим</small>]] Въпреки големия размер и сложността на композицията, Микеланджело изпълнява поръчката със съвсем ограничен брой сътрудници. Той конструира специално [[скеле]] и рисува, легнал по гръб, а след като обичайната мазилка не дава желания резултат, той използва нов вид мазилка, забърквана от един от асистентите му. Недоволството си от всички огромни трудности на начинанието той описва в своя дневник и в сонета „[[В рисуване на Сикстинската капела]]“. През 1513 г. папа Юлий II умира и неговият наследник папа [[Лъв X]], член на рода Медичи, поръчва на Микеланджело преустройството на фасадата на базиликата „[[Базилика Сан Лоренцо|Свети Лаврентий]]“ във Флоренция и украсяването ѝ със скулптури. През следващите три години Микеланджело подготвя реконструкцията, изготвяйки множество скици и модели и подготвяйки създаването на нова кариера за мрамор при Пиетрасанта, но проектът се превръща в едно от най-големите му разочарования, след като възложителите го прекратяват поради липса на средства още преди да са започнали истинските работи по сградата. Фасадата на църквата остава без специална украса и в наши дни. === Параклисът на Медичите === [[Файл:Cappelle Medicee, sagrestia nuova tomba di lorenzo 3 l'alba e il crepuscolo (Michelangelo).JPG|мини|Детайл от надгробния паметник на Джулиано де Медичи в Параклиса на Медичите]] Въпреки провала с фасадата на „Свети Лаврентий“, Медичи отново се обръщат към Микеланджело с голяма поръчка за изграждане на семеен погребален параклис във вътрешността на същата църква. Художникът работи през по-голямата част от 20-те и 30-те години. За гробницата на [[Джулиано де Медичи]] той извайва скулптурната композиция „Ден и Нощ“, а за тази на [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо де Медичи]] – „Утро и Здрач“. За третата гробница Микеланджело вае последната си велика Мадона (незавършена), преди да напусне Флоренция през 1534 г. Около 1530 г. Микеланджело проектира сградата на [[Библиотека Лауренциана]], долепена до църквата „Свети Лаврентий“. Сред нововъведенията му от този проект са [[Пиластър|пиластрите]], по-тънки в основата си, и стълбище с контрастиращи правоъгълни и извити форми. През 1532 г. Микеланджело се запознава с двадесет и три годишния [[Томазо деи Кавалиери]], на когото посвещава над триста [[сонет]]а и [[мадригал]]а. Писани половин век преди сонетите на [[Уилям Шекспир]], днес те се смятат за най-голямата поетична поредица на съвременен език, посветена от един мъж на друг. В отговор Кавалиери пише: „Заклевам се да върна твоята любов. Никога не съм обичал мъж повече от теб, никога не съм желал приятелство, повече от твоето“. Двамата поддържат връзка до смъртта на значително по-възрастния Микеланджело.{{hrf|Hughes|1997|326}} Докато Микеланджело работи върху гробницата на Медичи, през 1527 г. в Италия навлизат войските на император [[Карл V]], Рим е превзет от тях, а във Флоренция Медичите са свалени и е възстановена републиката. Градът е обсаден и през 1528 – 1529 г. Микеланджело използва своите познания в инженерството да помогне при укрепяването на града. Флоренция пада отново в ръцете на Медичите през 1530 г. Изгубил благоволението на новото управление, няколко години по-късно Микеланджело напуска окончателно града, оставяйки довършването на гробницата на параклиса на свои чираци. === Отново в Рим === [[Файл:Michelangelo Buonarroti 011.jpg|upright|мини|„Страшният съд“<br/><small>Сикстинска капела, Рим</small>]] [[Файл:Last judgement.jpg|upright|мини|Детайл от „Страшният съд“: свети Вартоломей с одраната си кожа (лицето на кожата се смята за автопортрет на Микеланджело)<br/><small>Сикстинска капела, Рим</small>]] През септември 1534 г. Микеланджело се установява окончателно в Рим, където остава до края на живота си, въпреки поканите на [[Козимо I де Медичи]] да се завърне във Флоренция. Новият папа [[Павел III]] потвърждава поръчката на [[Климент VII]] за голямата фреска на „Страшният съд“ за олтара на Сикстинската капела. Микеланджело започва работа по този проект през 1534 г., а творбата е официално открита на 31 октомври 1541 г. Стенописът „Страшният съд“ е монументален и покрива цялата стена зад олтара на Сикстинската капела. Той описва второто пришествие на Христос и [[Апокалипсис]]а, когато душите на хората са възкресени и съдът на Христос, заобиколен от светците, определя тяхната вечна съдба. Новата картина далеч не е продължение на тавана, а съвсем различна творба с напълно различен изказ. Повече от двадесет години са минали между двата проекта, изпълнени с политически събития и лични скърби. Настроението на „Страшният съд“ е мрачно – голият Христос не е образ на утешение, а на отмъщение и разплата и дори спасените се блъскат болезнено към опрощението. Изображението на голите Христос и Дева Мария в картината „Страшният съд“ е сметнато от някои съвременници за светотатствено и високопоставени лица, като кардинал [[Павел IV|Карафа]] и посланикът на [[Мантуа]] монсиньор Сернини, се обявяват за премахването или цензурирането на стенописа, но папа Павел III се противопоставя на това. След смъртта на Микеланджело ученикът му [[Даниеле да Волтера]] дорисува перизоми, прикриващи гениталиите на персонажите, запазвайки общата композиция. При реставрацията на картината през 1993 г. е решено част от тези перизоми да бъдат запазени като свидетелство за нравите на епохата и поради повреди в оригинала при тяхното нанасяне. Това не е първият сблъсък с цензурата на Микеланджело, наричан от някои съвременници „създател на свинщини“ (''„inventor delle porcherie“''). Кампанията от епохата на [[Контрареформация]]та, целяща премахването на изображения на човешки гениталии от картини и скулптури, започва именно с произведения на Микеланджело. Така неговата мраморна статуя на „Христос от Минерва“ в римската църква „[[Света Мария над Минерва]]“ е частично покрита с драперия, запазена и в наши дни, а голият Младенец от „[[Брюжка Мадона|Брюжката Мадона]]“ остава скрит за няколко десетилетия. Около 1536 г. Микеланджело се запознава в Рим с поетесата [[Витория Колона]], с която го свързва голяма близост през следващите години. Двамата си посвещават сонети и поддържат редовни връзки до нейната смърт през 1547 г. Според неговия ученик [[Асканио Кондиви]] Микеланджело казвал, че единственото нещо в живота си, за което съжалява, е, че не е целувал лицето на Колона по начина, по който е целувал ръката ѝ.{{hrf|Condivi|1976|103}} През периода 1537 – 1539 г. Микеланджело получава поръчка да преустрои [[Кампидолио]], върха на [[Капитолий|Капитолийския хълм]], като рационализира пространствата и разположението на сградите там. Формата на преустроения площад, по-скоро [[ромб]]овидна, отколкото квадратна, има за цел да ограничи ефекта на [[перспектива]]та. Въпреки че остава незавършен дълго след смъртта му, проектът е изпълнен основно по неговия план. Други по-значими архитектурни проекти в Рим, върху които работи и Микеланджело, са [[Палацо Фарнезе]], църквата „[[Свети Йоан на Флорентинците]]“, параклиса на Сфорца в базиликата „[[Санта Мария Маджоре]]“, [[Порта Пиа]], базиликата „[[Света Мария на ангелите и мъчениците]]“. В Рим Микеланджело се запознава с Чекино деи Брачи, който умира едва петнадесетгодишен през 1542 г. След неговата смърт Микеланджело му посвещава 48 погребални епиграми, много от които имат открито хомоеротично съдържание. === Последни години === [[Файл:Statue of Michelangelo Buonarroti(Uffizi Gallery).jpg|upright|мини|Паметник на Микеланджело пред галерията „Уфици“, Флоренция]] През 1546 г. Микеланджело е назначен за главен архитект на продължителния строеж на римската базилика „[[Свети Петър (Рим)|Свети Петър]]“. Катедралата е построена според плана на [[Донато Браманте]], но Микеланджело проектира нейния купол и екстериора на олтарния край на сградата. С напредването на строежа се появяват опасения, че той може да почине преди завършването на купола, но с изпълнението на опорния пръстен изпълнението му по неговия проект става неизбежно. Последните живописни творби на Микеланджело са фреските в Капела Паолина точно до Сикстинската капела, завършени през 1550 г., когато той е 75-годишен. Те са ''Превращението на Павел'' и ''Разпъването на св. Петър''. Той продължава да пише поезия до последните си дни и извайва двете си изключителни и прочувствени късни Пиети. Над едната от тях – ''Пиета Ронданини'', работи само 6 дни преди смъртта си. Микеланджело умира в Рим на 88 години на [[18 февруари]] [[1564]] г. Съобразно неговото желание тялото му е върнато във Флоренция, където е погребано в базиликата „Свети Кръст“. == Личен живот и поезия == В своя личен живот Микеланджело е въздържан. Пред своя ученик [[Асканио Кондиви]] той заявява: „Колкото и богат може да съм бил, аз винаги съм живял като беден човек“.{{hrf|Condivi|1999|106}} Според Кондиви той е безразличен към храната си, ядейки „повече по необходимост, отколкото за удоволствие“, и често спи с дрехите и ботушите си.{{hrf|Condivi|1999|106}} [[Паоло Джиовио]], съвременник и биограф на Микеланджело, пише: „Природата му беше толкова груба и необработена, че домашните му навици бяха невероятно мизерни и отблъскващи за всички ученици, които биха го последвали“.{{hrf|Barocchi|1971|10}} Това може би не го е притеснявало, защото по природа Микеланджело е самотна и меланхолична личност, ''bizzarro e fantastico'', човек, „който се отдръпва от компанията на други хора“.{{hrf|Condivi|1999|102}} Запазените до наши дни сведения не дават възможност да се установи със сигурност дали Микеланджело е имал сексуални връзки.{{hrf|Hughes|1997|326}} Кондиви му приписва „монашеско целомъдрие“, но в неговата поезия и изкуство присъстват много еротични елементи, често с [[Хомоеротизъм|хомоеротичен]] характер.{{hrf|Scigliano|2005|}} Някои от обектите на неговото увлечение и герои на стиховете му открито се възползват от Микеланджело – моделът Фебо ди Поджо иска пари за посветено му любовно стихотворение, а Гералдо Перини направо краде от него.{{hrf|Hughes|1997|326}} Откровено хомоеротичният характер на поезията на Микеланджело предизвиква неудобство у следващите поколения. Неговият племенник [[Микеланджело Млади]] публикува през 1623 г. негови стихове с променен род на местоименията.{{hrf|Norton|1997|143}} Дори в наши дни някои изследователи продължават да смятат, че въпреки възстановяването на оригиналните местоимения стиховете на Микеланджело представляват „лишени от емоции и елегантни преображения на Платоновия диалог, където еротичната поезия е разглеждана като израз на изтънчена чувствителност“.{{hrf|Hughes|1997|326}} == Бележки == <references /> ; Цитирани източници * {{cite web | publisher = arthistory.about.com | year = 2008 | work = arthistory.about.com | url = http://arthistory.about.com/b/2008/07/27/will-the-real-michelangelo-please-stand-up.htm | accessdate = 14 декември 2009 | title = Will the Real Michelangelo Please Stand Up? | lang = en | архив_дата = 2013-05-02 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130502095658/http://arthistory.about.com/b/2008/07/27/will-the-real-michelangelo-please-stand-up.htm }} * {{cite book | last = Barocchi | first = Paola (ed.) | year = 1971 | title = Scritti d'arte del cinquecento, vol. I | location = Milan | lang = it }} * {{Cite book | last = Clément | first = Charles | year = 1892 | title = Michelangelo | publisher = S. Low, Marston, Searle, & Rivington, ltd. | location = London | url = http://books.google.com/?id=G-sDAAAAYAAJ&printsec=frontcover&dq=michelangelo | lang = en }} * {{cite book | last = Condivi | first = Ascanio | year = 1976 | title = The Life of Michelangelo | publisher = Phaidon | lang = en }} * {{Cite book | last = Condivi | first = Ascanio | title = The Life of Michelangelo | url = https://archive.org/details/lifeofmichelange0000cond | year = 1999 | coauthors = Alice Sedgewick | publisher = Pennsylvania State University Press | isbn = 0-271-01853-4 | lang = en }} * {{cite book | last = Hughes | first = Anthony | year = 1997 | title = Michelangelo | url = https://archive.org/details/michelangeloaiar00anth | publisher = Phaidon | lang = en }} * {{Cite book | last = Liebert | first = Robert | title = Michelangelo: A Psychoanalytic Study of his Life and Images | publisher = Yale University Press | location = New Haven/London | year = 1983 | isbn = 0-300-02793-1 | lang = en }} * {{cite book | last = Norton | first = Rictor | year = 1997 | title = The Myth of the Modern Homosexual | publisher = Cassell | lang = en }} * {{cite book | last = Scigliano | first = Eric | year = 2005 | title = Michelangelo's Mountain; The Quest for Perfection in the Marble Quarries of Carrara | publisher = Simon and Schuster | url = http://books.simonandschuster.ca/9780743254779 | lang = en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090630155910/http://books.simonandschuster.ca/9780743254779 |date=2009-06-30 }} * {{Cite book | last = Tolnay | first = Charles | year = 1947 | title = The Youth of Michelangelo | url = https://archive.org/details/michelangelo0000unse_c5u7 | publisher = Princeton University Press | location = Princeton, NJ | lang = en }} * {{cite web | publisher = wga.hu | year = 2008 | url = http://www.wga.hu/frames-e.html?/bio/m/michelan/biograph.html | title = Web Gallery of Art, image collection, virtual museum, searchable database of European fine arts (1100 – 1850) | accessdate = 13 юни 2008 | lang = en }} == Външни препратки == {{commons|Category:Michelangelo Buonarroti|Michelangelo}} {{Уикицитат|Микеланджело Буонароти}} * {{Моята библиотека автор|michelangelo-buonarroti|Микеланджело Буонароти}} * {{Gutenberg author |id=3463}} * [https://accademia.stanford.edu/mich/ The Digital Michelangelo Project], Станфордски университет * [http://www.scultura-italiana.com/Galleria/Michelangelo/index.html Фотогалерия на творби] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091216184206/http://www.scultura-italiana.com/galleria/Michelangelo/index.html |date=2009-12-16 }} * [https://www.freeart.com/gallery/m/michelangelo/michelangelo.html Микеланджело в Olga's Gallery] * [http://www.zipser.nl/michelangelo1.html Скиците на Микеланджело – истински или фалшиви?] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060411203848/http://www.zipser.nl/michelangelo1.html |date=2006-04-11 }} * [http://www.michelangelomodels.com Микеланджеловите модели] * [[Пенчо Славейков]], [http://chitanka.info/text/6633-mikelandzhelo Микеланджело] * [[Драгомир Петров]], [http://chitanka.info/text/20064-poezijata-na-mikelandzhelo-buonaroti Поезията на Микеланджело Буонароти] {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Буонароти, Микеланджело}} [[Категория:Микеланджело| ]] [[Категория:Италиански художници]] [[Категория:Италиански скулптори]] [[Категория:Италиански архитекти]] [[Категория:Италиански поети]] [[Категория:Ренесансови художници]] [[Категория:Ренесансови архитекти]] [[Категория:ЛГБТ творци във визуалните изкуства]] [[Категория:Гей писатели]] [[Категория:ЛГБТ личности от Италия]] [[Категория:ЛГБТ история преди 19 век]] [[Категория:Починали в Рим]] og09f1mfbjpnv8hcnz3qmmjujlstlmf 0 31226 12435459 12330612 2024-12-09T05:54:32Z Pelajanela 214133 ш|без източници 12435459 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Анна|Анна}} {{Без източници}} {{Личност | име = Света Анна | категория = светец | описание = майка на Богородица | портрет = StAnne-Faras-MNW-close.jpg | портрет-описание = Света Анна, фреска от [[Фарас]], [[7 век]] | вложки = {{Личност/Светец | категория = светец | празник = [[25 юли]]; [[9 декември]] | атрибути = Книга, врата, с Мария, Иисус или Йоаким | почитана в = [[Римокатолическа църква]]; [[Православна църква]]; [[Англиканство]] | дата на канонизацията = | място на канонизацията = | канонизиран/а от = | покровителство = [[Бретан]]; [[Канада]]; [[дърводелец|дърводелците]]; хората, които нямат деца; [[Детройт]]; [[конен спорт|конниците]]; [[Франция]]; плетачите на [[дантела]]; миньорите; майките; [[Норич]], [[Кънектикът]]; търговците на стари дрехи; бедността; бременността; [[Квебек]]; [[Санта Ана Пуебло]]; шивачките; стерилността; [[Таос]], [[Ню Мексико]]; стругарите; [[Марсаскала]], Филипините | главно светилище = }} }} '''Света Анна''' е сочена от традицията за майка на [[Богородица]] и баба на [[Иисус Христос]]. Тя е потомка на известен род – [[Аарон (Библия)|Аароновия]]. Култът към светицата се разпространява широко през [[VI век]], когато в [[Константинопол]] е построена първата черква, носеща нейното име. Тя е смятана за покровител на полуостровите [[Квебек]] и [[Бретан]], както и на [[раждане|родилките]] и [[минно дело|миньорите]], на брака, на майчинството, на семейството, на бременните, девиците и вдовиците. Народът нарича [[празник]]а Янино или Анино зачатие, Аньовден, Анино въведение, Света Ана Каталина. Освен с майчинството денят се свързва и с обръщането на [[Слънце]]то на [[изток]], към пролет, денят започва да расте (колкото просено зърно или колкото скок на тригодишен [[елен]]). Ражда се нещо ново, нова светлина, ново време, Нова година, нов късмет. Нощта срещу празника се смята за най-дългата в годината (по стар стил празникът се е празнувал на [[22 декември]], денят на зимното [[слънцестоене]]). В Македония разказват, че на този ден 7 светии понасят слънцето на ръце и го „завъртат към пролет“, а на св. Вартоломей ([[11 юни]]) – „го завъртат към зимата“. На други места вярват, че обратното завъртане към зима става на [[Еньовден]], [[24 юни]], когато св. Иван намята кожуха и се стяга за зима. Според неканоничното [[Протоевангелие на Яков]] Анна и нейният съпруг Йоаким са посетени от [[ангел]], който им съобщава, че ще имат дете. Анна обещава да посвети детето си на служба на [[Бог]] и на тригодишна възраст Мария е отведена във [[Втори храм|Втория храм]]. Историята е подобна на тази на [[Самуил (пророк)|Самуил]], чиято майка също дълго време е бездетна и се нарича [[Ханна]]. [[Източноправославна църква|Източноправославната църква]] приема Света Анна още от [[6 век]], като тя и Йоаким са наричани ''Свети и праведни богоотци''. Разказът на Протоевангелието на Яков е приет от [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]] едва през [[13 век|ХIII век]], като Анна е официално канонизирана през [[1854]] г. [[Българска православна църква|Българската православна църква]] отбелязва зачатието на Света Анна на [[9 декември]], а нейната смърт – на [[25 юли]]. == Ритуали == * Жените варят и раздават [[жито]] и [[царевица]], за да растат посевите през деня. * Някои стопани въвеждат в къщата [[прасе]], защото то рие напред, а това е знак, че и всичко, с което се захване човек, ще върви. * Насаждат се кокошки за пръв път, за да се излюпят всички яйца. * Вярва се, че всички магии, изказани в тази нощ, са успешни. Най-подходящото място за тях са гробищата. * Магьосници, преобразени като мушици, обикалят къщите и причиняват беди. Ако някой убие мушица над свещта, вярва се, че е била магьосница. * Магьосници отнемат от нивите чуждото плодородие, от овцете и кравите – млякото. За да се предпазят, жените мажат виметата на животните със смес от [[Дървени въглища|въглен]], [[чесън]] и мазнина. Градините и нивите се пръскат с пепел и просо против магии. * Девойки се събират вкъщи да бранят посевите от магии. Вечерта слагат под печката [[жито]] и [[сол]], а на другата сутрин захранват със солта домашните животни и вярват, че ще ги предпазат. * Вярва се, че в тази нощ магьосниците свалят и „издояват“ [[луна]]та, превърната в шарена [[крава]]. * Пред всяка врата на къщата се пали купчина говежди [[Тор (биология)|тор]] – пушекът гони злите демони надалеч. == Забрани == * Млади жени и бременни не трябва да работят на този ден, за да раждат по-лесно. * Майките не бива да работят, за да не се разболеят децата. * Не се боядисват дрехи. Според поверието на този ден започват родилните мъки на [[Богородица]] и затова тя си е боядисала дрехите в черно. * Забранява се работа с [[Вълна (влакна)|вълна]], за да се раждат живи агънца, за да не окуцяват домашните животни, за да не нападат вълци стадата и овчарите. * На места денят се смята за лош и опасен. Света Анна е [[празник]] на самодивите, затова мъжете не излизат извън [[село]], за да не срещнат прекрасните, но зли създания. == Гадания и предсказания == * Следи се какъв ще е полазът, какъв късмет носи първият гост в къщата. * Ако полазникът е мъж, през годината ще се раждат повече мъжки животни. * Ако е добър човек, годината ще е здрава и плодородна. * Моми гадаят как ще се оженят. Вечерта преди [[празник]]а засяват символично зърна в гърне, пълно с [[вода]]. Във водата слагат клонки от [[вишна]] или [[ябълка]]. Ако до Нова година семената покълнат или клонките се разлистят, това е знак за скорошна сватба. * Ако кокошка прескочи къщния праг, годината ще е несполучлива, защото [[кокошка]]та рие с краката назад. == Именици == * Анна, Ана, Ани, Аника, Анка, Аница, Анче, Анушка, Анита, Анелия, Анета, Анабел, Вилиана, Ан, Ана-Мария. == Външни препратки == * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pravoslavieto.com/life/09.09_sv_Joakim_Anna.htm | заглавие = Свети и праведни богоотци Йоаким и Анна | издател = pravoslavieto.com | достъп_дата = 5 юни 2006| език = }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.newadvent.org/cathen/01538a.htm | заглавие = St. Anne | труд = Catholic Encyclopedia | достъп_дата = 5 юни 2006| език = en }} * [http://www.pravoslavie.bg/Жития/Зачатие-на-света-праведна-Анна Зачатие на св. Анна] {{Превод от|en|Saint Anne|62168544}} [[Категория:Римокатолически светци]] [[Категория:Англикански светци]] [[Категория:Евреи]] fdzhgc0gn6rscypk1a2jxi29b4izkus 0 34673 12435088 12408806 2024-12-08T17:49:20Z 93.152.249.9 /* Последни години */ 12435088 wikitext text/x-wiki {{Художник | име = Рембранд ван Рейн | име-оригинал = Rembrandt van Rijn | рождено_име = Рембранд Харменсон ван Рейн | картинка = Rembrandt van Rijn - Self-Portrait - Google Art Project.jpg | описание = „Автопортрет с барета и изправена яка“, 1659. Национална художествена галерия на САЩ, Вашингтон. | роден-дата = [[15 юли]] [[1606]] г. | роден-място = [[Лайден]], [[Холандия]]. | починал-дата = [[4 октомври]] [[1669]] г.<br/><small>(на 63 години)</small> | починал-място = [[Амстердам]], Холандия. | националност = холандец | учител = [[Якоб ван Сваненбург]], [[Питер Ластман]] | академия = | направление = [[Нидерландски златен век]] | творби = Исус изцелява болните, 1662„[[Даная (Рембранд ван Рейн)|Даная]]“ (1636)<br/>„[[Якоб де Гейн III]]“ (1632)<br/>„[[Урок по анатомия на д-р Николаес Тюлп]]“ (1632)<br/>„[[Пирът на Балтазар (Рембранд ван Рейн)|Пирът на Балтазар]]“ (1635)<br/>„[[Нощна стража]]“ (1642), Синдици от 1662, Батшева от 1654. | повлиян = | повлиял = | подпис = Rembrandt autograph.png }} '''Рембранд Харменсон ван Рейн''' ({{lang|nl|Rembrandt Harmenszoon van Rijn}}<ref>{{IPA|[ˈrɛmbrɑnt ˈɦɑrmə(n)soːn vɑn ˈrɛin]}}</ref>) е [[Нидерландци|нидерландски]] [[художник]] и [[гравьор]], смятан за един от най-великите в историята на европейското изкуство и за най-значимия в нидерландската история.{{hrf|Gombrich|1995|420}} Неговата творческа дейност съвпада с епохата на стопански и културен подем, известна като [[Нидерландски златен век]]. Стилът на Рембранд, макар и в много отношения противоположен на преобладаващия по това време в голяма част от Европа [[барок]], също се характеризира с извънредно изобилие и новаторство. В младостта си Рембранд постига успех и известност като [[портрет]]ист, но по-късно в живота си се сблъсква с лични нещастия и парични затруднения. Независимо от това неговите гравюри и картини остават известни през целия му живот, репутацията му като художник не спада и той става учител на много значими нидерландски художници от следващото поколение.{{hrf|Gombrich|1995|427}}{{hrf|Clark|1978|203}} Най-големите творчески успехи на Рембранд са видими в портретите на негови съвременници, [[автопортрет]]ите и илюстрациите на библейски сцени. Поредицата негови автопортрети образуват уникална и интимна биография, в която художникът се анализира без суета и с крайна откровеност.{{hrf|Gombrich|1995|420}} В своите картини и гравюри Рембранд показва познаване на класическата [[иконография]], която видоизменя според своя собствен опит. Така изображенията на библейски сцени са формирани от познанията му за съответния текст, разбирането му на класическата композиция и личните му наблюдения на живота в [[Амстердам]] с неговата значителна [[Евреи|еврейска]] общност.{{hrf|Clark|1978|203 – 204}} == Биография == === Ранни години === [[Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn 085.jpg|мини|ляво|Портрет на майката на Рембранд, 1639 г.<br/><small>[[Музей на историята на изкуството]], [[Виена]]</small>]] Рембранд Хамерсон ван Рейн е роден на [[15 юли]] [[1606]] година в град [[Лайден]], по това време част от [[Съединени провинции|Съединените провинции]] на територията на днешна Нидерландия. Той е деветото дете на Хармен Геритсон ван Рейн и Нелтген Вилемсдохтер ван Зойтбраук.{{hrf|Bull|2006|28}} Семейството му е относително заможно – бащата е мелничар, а майката е дъщеря на хлебар. Като дете Рембранд посещава местното латинско училище, а след това постъпва в известния [[Лайденски университет]], въпреки че според негови съвременници има по-голяма склонност към [[рисуване]]то. Не след дълго той става чирак на [[Якоб ван Сваненбург]] – местен художник, рисуващ главно исторически сюжети, при когото остава в продължение на три години. През 1623 година за 6 месеца, сравнително кратък, но много важен период, е ученик на известния художник [[Питер Ластман]] в [[Амстердам]]. Тези двама майстори изграждат основата на неговото професионално умение. През 1624 или 1625 година Рембранд и неговият приятел и колега [[Ян Ливенс]] откриват собствено [[ателие]] в Лайден, а през 1627 година Рембранд вече приема ученици, сред които е [[Герит Дау]].{{hrf|Slive|1995|55}} Дори от малкото запазени ранни негови произведения се вижда личният му подход в изобразяването на човека. Не след дълго става всеизвестен. През 1629 година работата на Рембранд привлича вниманието на [[Константейн Хюйгенс]], баща на бъдещия известен математик и физик [[Кристиан Хюйгенс]], който по това време е секретар на [[стадхаудер]]а на Холандия и [[Зеландия]], принц [[Фредерик Хендрик]]. Така той получава значителни поръчки за двора в [[Хага]], а принцът остава негов клиент до 1646 година.{{hrf|Slive|1995|60 – 65}} Ластмановата страст към пъстрота, разнообразие и внимание към детайла оказват огромно влияние върху младия художник. В сравнение със зрелите му творби тези от ранния период се отличават с пъстрота и стремеж да опише внимателно всяка подробност от материалния свят, за да може да предаде достоверно екзотичната обстановка на библейската легенда. Почти всички герои са представени на зрителя облечени в скъпи ориенталски дрехи и блестят с бижута, което създава атмосфера на пищност, празничност и парадност. === Творчески разцвет === [[Файл:Rembrandt Christ in the Storm on the Lake of Galilee.jpg|мини|250п|„[[Буря в Галилейско море]]“, 1633 г.<br/><small>(в неизвестност от 1990 г.)</small>]] В края на 1631 г. Рембранд заминава за [[Амстердам]], който по това време бързо се разраства и се превръща в търговската столица на Нидерландия. Тук той за първи път започва да работи като професионален портретист, рисува мъжки и женски глави, прави опити с различни гримаси и постига големи успехи. Първоначално Рембранд се установява при търговеца на произведения на [[изкуство]]то [[Хендрик ван Ойленбург]] и през 1634 г. се жени за неговата братовчедка [[Саския ван Ойленбург]].{{hrf|Slive|1995|60 – 61}} Тя е от заможно семейство – нейният баща е юрист и кмет на [[Леуварден]]. След смъртта на родителите си тя живее със своята по-голяма сестра в [[Билд]] във [[Фризия]]. Рембранд и Саския се женят в [[църква]]та на Билд, като на церемонията не присъстват негови роднини.{{hrf|Stadsarchief|2012}} През същата година Рембранд получава амстердамско гражданство и става член на амстердамската гилдия на художниците. Той приема и няколко ученици, сред които са [[Фердинанд Бол]] и [[Говерт Флинк]].{{hrf|Bull|2006|28}} [[Файл:Portrait of Saskia van Uylenburgh by Rembrandt.jpg|мини|ляво|„Саския ван Ойленбург, съпруга на художника“, около 1634 г.<br/><small>([[Национална художествена галерия на САЩ]], Вашингтон)</small>]] Женитбата със Саския издига високо социалното положение на Рембранд и му позволява да купува и събира в къщата си предмети на изкуството и редки ценности. Годините на семеен живот със Саския дават силен тласък на творчеството му. По това време укрепва и собственият му художествен стил. През 1635 година Рембранд се установява в наета къща на модната за времето си улица „Нюе Дуленстрат“. През 1639 година семейството се премества в представителна къща на „[[Йоденбрестрат]]“ в оформящия се по това време еврейски квартал, в която днес се намира музеят „[[Къща на Рембранд]]“. Сградата на стойност 13 хиляди [[Нидерландски гулден|гулдена]] е купена от Рембранд с [[ипотечен заем]], който по-късно се превръща в основна причина за неговите финансови затруднения.{{hrf|Bull|2006|28}} С тогавашните си доходи Рембранд би трябвало и сам да може да купи къщата, но изглежда разходите му нарастват заедно с доходите, а е възможно да е правил и някои неуспешни вложения.{{hrf|Clark|1978|26 – 27, 76, 102}} Значителните доходи в семейството на Рембранд не предотвратяват поредицата от лични трагедии. Синът им Румбартус умира два месеца след раждането си през 1635 година, а дъщеря им Корнелия – едва на три седмици, през 1638 година. През 1640 година те имат втора дъщеря, която също наричат Корнелия и която умира едва месец след раждането. Само четвъртото им дете, [[Титус]], роден през 1641 година, доживява до зряла възраст. Саския умира през 1642 година, малко след раждането на Титус, вероятно от [[туберкулоза]]. Картините на Рембранд, изобразяващи я на смъртно легло, са сред най-чувствените му творби.{{hrf|Slive|1995|71}} По време на заболяването на Саския Рембранд наема за болногледачка и дойка на малкия Титус Герче Диркс, която малко по-късно става и негова любовница. Впоследствие тя го обвинява в неспазване на обещание за женитба и печели годишна издръжка от 200 гулдена.{{hrf|Bull|2006|28}} Когато Рембранд научава, че Герче Диркс е заложила бижута на Саския, които той ѝ е подарил, полага големи усилия и успява да я затвори за 12 години в приют за бедни в [[Гауда]].{{hrf|Driessen|2012|151 – 157}} === Последни години === [[Файл:Rembrandt van Rijn - Rembrandts zoon Titus in monniksdracht (Rijksmuseum Amsterdam).jpg|мини|„Титус като монах“, 1660 г.<br/><small>([[Държавен музей (Амстердам)|Държавен музей]], Амстердам)</small>]] Рембранд харчи над възможностите си, купувайки произведения на изкуството (откупувайки и собствени произведения), гравюри (често използвани в картините му) и редки предмети, което го отвежда до ръба на банкрута през 1656 г. Тогава след съдебно споразумение са разпродадени повечето му картини и голяма сбирка от антики. Списъкът на предметите от разпродажбата е запазен до наши дни и дава представа за колекционерските интереси на Рембранд. В него, освен картини на [[Старите майстори]], присъстват бюстове на римски императори, множество предмети от Азия, сред които цели японски доспехи, природонаучни и минералогични сбирки. Средствата от разпродажбата се оказват недостатъчни и Рембранд е принуден да продаде къщата и печатницата си, като през 1660 г. се премества в по-скромно жилище на „Розенграхт“.{{hrf|Slive|1995|84}} Властите и кредиторите се отнасят сравнително благосклонно към Рембранд. Но това не може да се каже за гилдията на художниците, която по този повод въвежда забрана за упражняване на професията при банкрут, заради която през 1660 г. Хендрике и Титус създават предприятие за търговия с произведения на изкуството, а Рембранд става негов служител.{{hrf|Clark|1978|105}} През 1661 г. новото предприятие получава поръчка за картина в новопостроената сграда на общината, тъй като първоначалният изпълнител Говерт Флинк умира преди да започне работа. Рембранд рисува „[[Заговорът на Клавдий Цивилис]]“, но картината е отхвърлена от клиента и днес от нея е запазен само един фрагмент.{{hrf|Clark|1978|60 – 61}} По това време Рембранд приема и последния си чирак, [[Арт де Гелдер]]. През 1662 г. той все още работи по големи поръчки за портрети и други картини.{{hrf|Bull|2006|29}} Известно е също, че през 1667 г. в дома му гостува великият херцог на Тоскана [[Козимо III|Козимо де Медичи]], който е на посещение в Амстердам.{{hrf|Clark|1978|34}} Рембранд надживява както Хендрике, която умира през 1663 г., така и Титус, починал през 1668 година, оставяйки малка дъщеря. Самият Рембранд умира година по-късно, на [[4 октомври]] [[1669]] г. в Амстердам и е погребан в необозначен гроб в гробището на църквата „[[Вестеркерк]]“.{{hrf|Slive|1995|83}} == Творчество == [[Файл:Rembrandt van Rijn 184.jpg|мини|180п|„Автопортрет“, 1629 г.]] [[Файл:Rembrandt Abraham en Isaac, 1634.jpg|мини|„Жертвоприношението на Исаак“, 1635 г.]] До средата на 20. век се смята, че Рембранд е автор на повече от 600 картини, около 400 гравюри и 2000 рисунки. През [[1960-те|60-те години на 20. век]] е създаден [[Проект за изследване на Рембранд]], обединяващ голям брой учени, които изследват критично неговото наследство и ограничават броя на картините със сигурно авторство на около 300. Броят на неговите печатни гравюри се променя по-малко – днес той се оценява на почти 300. Вероятно през живота си Рембранд създава много повече от 2000 рисунки, но до наши дни оцеляват много малък брой – изследванията в тази област продължават, като някои експерти преценяват броя на автентичните рисунки на по-малко от 100. В миналото се приема, че около 90 картини на Рембранд са негови автопортрети, но днес е установено, че той е карал своите ученици да копират автопортретите му като част от тяхното обучение. Според съвременните изследвания броят на автопортретите е над 40 платна, както и няколко рисунки и 31 гравюри, сред които са някои от най-забележителните картини от тази група.{{hrf|White|1999|10}} Някои го изобразяват позиращ с псевдоисторическо пищно облекло или правещ странни гримаси. Маслените му автопортрети проследяват развитието на художника от несигурен младеж през спретнатия и популярен портретист от 30-те години до угрижения, но силен възрастен мъж. Заедно те формират забележително ясна картина на човека, неговата външност и психологическа настройка. Възможно е самият художник да не си е поставял такава цел, а просто да е задоволявал значителното търсене на автопортрети на известни художници.{{hrf|Van de Wetering|2000|290}} [[Файл:Descent from the Cross (Rembrant).jpg|мини|ляво|180п|„Свалянето от кръста“]] Ранната си слава Рембранд дължи на портретната живопис. По онова време за нидерландските живописци този вид изкуство е най-сигурният начин за препитание. Рембранд се стреми да обхване цялата същност на изобразявания предмет. След портретите той предпочита библейски сюжети, най-вече от Стария завет. Интересува го главно човекът и по-точно отражението на човешката душа в лицето, в жеста, в държанието. Рембранд се стреми да обрисува човека и неговия душевен живот. Образец за неговото зряло изкуство са портретът на Хендрике Стофелс ([[1658]] г.), портретът на актьора Николас Брунинг ([[1653]] г.), портретът на Ян Сикс, приятел на Рембранд ([[1654]] г.). Рембранд рисува и много групови портрети. Голямо постижение в творчеството му е „Урок по анатомия на д-р Тюлп“. Често рисува и себе си. Многобройните автопортрети, гравюри и рисунки датират още от времето в Лайден. „Сваляне от кръста“ е една от четирите картини за страданията на Христа, които рисува през [[1632]] г. за нидерландския наместник. Докато [[Рубенс]] рисува силно движението на тялото и внушително предава сдържаната скръб, нидерландецът Рембранд рисува в ограничено пространство самото действие на свалянето от кръста. В тази картина е характерен яркият светлинен лъч, изтръгнат от околната тъмнина, защото по онова време Рембранд първи използва светлината, за да придаде драматизъм. На младини той рисува с любов евреи, просяци и скитници. Отразява мизерията („Продавач на отрова за плъхове“ – 1632 г.) Както непрестанният през творчеството му стремеж за изобразяването на човека, така и съпоставянето на светлина и сянка от самото начало са определящи за неговия начин на изобразяване. И в картините, и в гравюрите си той е майстор на светлината и сянката. В началото съвременниците му го славят възторжено и плащат високи цени за творбите му, но постепенно започват все по-малко да възприемат изкуството му. Класицизмът, времето, когато се съживява античността с нейния стремеж към свръхчовешка красота, към заглушаване на всяко вътрешно вълнение, не разбира изкуството на Рембранд. В творбите му, по думите на [[Гьоте]], „ценим оня художник, който ни въздейства с човечното си изкуство“. === Периоди, теми и стилове === По време на тежките за Рембранд години [[1625]] – [[1631]] Питер Ластман (бележит художник от Амстердам) оказва огромно влияние на неговото творчество. Картините му са доста по-малки, но доста подробни (например детайли в носии или бижута). Темите са предимно религиозни и алегорични. В своя най-ранен творчески период [[1632]] – [[1636]] Рембранд използва големи платна от лен и тежки тонове, изобразявайки драматични сцени. През тези години Рембранд създава много портрети. Другите му творби съдържат библейски и митологични сцени. В края на 30-те години на 17. век Рембранд рисува много пейзажи и различни природни [[офорт]]и. В този период неговите пейзажи изобразяват страдание в природата в образа на съборени от бурята дървета или зловещи небеса с мрачни облаци. От [[1640]] неговите творби стават по-сериозни, представяйки семейни трагедии, които той самият е изстрадал. Изобилието е заменено от силни душевни вълнения. Библейските сцени вече произлизат от Новия завет вместо от Стария, както предишните. Картините му отново стават малки. Изключение е само огромният шедьовър „[[Нощна стража]]“ – най-голямата картина от всичките, която е веществена и енергична като предишните му картини. Пейзажите по-често са офортни, отколкото нарисувани. Тъмната страна на природата е тема на много нидерландски селски сцени. През 50-те години на 17. век стилът на Рембранд отново се променя. Картините му придобиват внушителни размери. Цветовата гама е разширена, замахът с четката става по-силен. С тези промени Рембранд се отдалечава от своите ранни творби и модата, която утвърждава фините, детайлни картини. Библейските теми са все още често изобразявани, но сюжетът преминава от драматични групови сцени към лични портретни образи. През последните години от своя живот Рембранд рисува някои от своите най-значими автопортрети, изобразявайки лице, на което тъгата и скръбта са оставили своите отпечатъци. === Офорти === [[Файл:Rembrandt The Hundred Guilder Print.jpg|мини|ляво|Христос, изцеляващ болните 1647 – 1649 г., [[офорт]]]] Рембранд създава офорти през по-голямата част от творчеството си, от 1626 до 1660 г., когато е принуден да продаде своята [[печатница]] и почти изоставя офорта. Само през тежката 1649 г. няма произведения с тази техника.<ref>Schwartz, 1994, pp. 8 – 12</ref> Той с лекота използва офорта и, въпреки че се научава да използва [[длето]] и прави много гравюри, свободата на ецване е от основно значение за работата му. Той участва лично в целия процес на изработване на графиката и вероятно отпечатва сам произведенията си (поне най-ранните). Първоначалният му стил се основава на [[рисунка]]та, но скоро започва да наподобява [[живопис]]та с техника от натрупване на множество драскотини, образуващи различна плътност на линията. Към края на 1630-те той изоставя тази техника и се насочва към по-опростен стил.<ref>White 1969, pp. 5 – 6</ref> Работи върху офорта „Христос, изцеляващ болните“ на етапи по време на 1640-те и това е „определящата работа в средата на кариерата му“, от която произлиза последният му стил офорт.<ref>White 1969, p. 6.</ref> Офортите му имат подобни теми като неговите картини, въпреки че се срещат двадесет и седем автопортрета и сравнително по-малко портрети на други хора. Има четиридесет и шест [[пейзаж]]а, предимно малки, които до голяма степен определят посоката на развитие на графичното изображение на [[ландшафт]]а до края на XIX век. Една трета от неговите офорти са на религиозни теми – повечето изписани с домашна простота, а други са най-внушителните му творби. Една малка част са [[еротика]], или просто неприлични композиции. Той притежава, поне докато е принуден да я продаде, сбирка от офорти и на други творци. === Оптична теория === Писмо, публикувано през 2004 г. от Маргарет С. Ливингстън, професор по [[невробиология]] в Медицинското училище в Харвард, показва, че Рембранд, чиито очи не успяват да се синхронизират добре, страда от [[стерео слепота]].<ref>„The [[New England Journal of Medicine]]“, 16 септември 2004</ref> До този извод се стига след изследване на 36 автопортрета на Рембранд. Тъй като той няма обичайното бинокулярно зрение, мозъкът му автоматично превключва на едното око при решаването на изобразителни задачи. Този недостатък може да му помогне да преобразува изображенията в плоски и да ги постави върху двумерното [[Платно (материя)|платно]]. Ливингстън предполага, че това е предимство за художника: „Учителите по изобразително изкуство често карат студентите да затворят едното си око, за да „изгладят“ това, което виждат, затова обемната слепота не е недостатък, дори може да бъде действено преимущество за някои художници. „<ref>Livingstone, Margaret S.; Conway, Bevil R. (16 септември 2004). „Was Rembrandt Stereoblind?“ (Correspondence). ''New England Journal of Medicine'' '''351''' (12): 1264 – 1265. {{Doi|10.1056/NEJM200409163511224}} PMID 15371590.</ref>“. == Послесмъртна слава и музеи на Рембранд == [[Файл: Rembrandshuis.jpg|мини|250px|Къщата на Рембранд, оформена за 400-годишнината на художника]] На човечеството са му нужни два века, за да оцени напълно значението на творчеството на Рембранд. Въпреки че още [[Джовани Кастилионе]] и [[Джовани Батиста Тиеполо]] са вдъхновени от неговите [[офорт]]и, художникът и живописецът Рембранд, който пресъздава точността на детайлите, за първи път получава признание през [[XIX век]], когато хората на изкуството от реалистичната школа противопоставят неговата дълбока прочувствена поезия на светлината и сянката на безпрекословната точност и чистота на френския академизъм.<ref>Alison McQueen. ''[http://books.google.com/books?id=N0dVqAsR5k0C The Rise of the Cult of Rembrandt]: Reinventing an Old Master in Nineteenth-century France''. Amsterdam University Press, 2003. ISBN 90-5356-624-4.</ref>. В началото на 20. век най-голямата колекция от картини на Рембранд има имперският [[Ермитаж]], но част от тази колекция е продадена, някои картини са изпратени в [[Пушкински музей (Москва)|Пушкинския музей]] в Москва, докато авторството на други е оспорено. Нидерландия започва да изкупува картини на Рембранд и улеснява тяхното завръщане в родината, в резултат на тези усилия днес най-забележителната колекция картини на Рембранд може да се види в [[Амстердам]] в Държавния музей на Нидерландия, който носи името [[Райксмузеум]]<ref>{{cite web |url = http://www.rijksmuseum.nl/pers/tentoonstellingen/flowers?lang=en |title = Rembrandt's Pupils |accessdate = 9 марта 2009 |description = Официален сайт на Рейксмюзеум |archiveurl = http://www.webcitation.org/618rSa1hR |archivedate = 23 август 2011 |lang = en |архив_дата = 2009-07-14 |архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090714060548/http://www.rijksmuseum.nl/pers/tentoonstellingen/flowers?lang=en }}</ref>, включваща шедьовъра „Нощна стража“ и „Еврейска годеница“. Един от централните [[площад]]и на Амстердам през 1876 година получава сегашното си име [[Площад на Рембранд]] (''Rembrandtplein'') в негова чест. В средата на този площад е издигнат паметник на художника. В неговия дом от 1911 година се помещава музей, където са изложени предимно [[офорт]]ите му<ref>{{cite web |url = http://www.rembrandthuis.nl/cms_pages/index_sub.php?url=/2004/schilderijen_en.html&path=3,2&nav_lang=en |title = Collection history |accessdate = 9 март 2009 |description = Сайт на дома музей на Рембранд в Амстердам |archiveurl = http://www.webcitation.org/618rTP7Os |archivedate = 23 август 2011 |lang = en }}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> и се съхраняват много гравюри. Бележити колекции от творби могат да бъдат открити и в други страни в [[Берлин]], [[Санкт Петербург]], [[Ню Йорк]], [[Вашингтон]], [[Лувър]]а в [[Париж]] и [[Национална галерия (Лондон)|Националната галерия]] в [[Лондон]]. Много от неговите автопортрети се съхраняват в Кралската галерия „Маурицхаус“ в [[Хага]], Нидерландия. През [[2009]] г. на името на художника е кръстен кратер на планетата [[Меркурий (планета)|Меркурий]], един от най-големите в Слънчевата система. == Известни произведения == [[Файл:The Nightwatch by Rembrandt - Rijksmuseum.jpg|мини|„Нощна стража“, 1642 г.]] [[Файл: Rembrandt The Artist in his studio.jpg|мини|Художникът в ателието си, 1629 г.]] * 1628 ''' Художник в ателието си''', [[Музей на изящните изкуства, Бостън]], САЩ * 1630 '''Възнесението на Лазар''', [[Окръжен музей на изкуствата в Лос Анджелис]], САЩ * 1630 – 1635 '''Турчин''', [[Национална художествена галерия на САЩ]], Вашингтон. * 1631 '''Портрет на Николайъс Рутс''', [[Галерия Фрик]], [[Ню Йорк|НЙ]], САЩ * 1632 '''Урок по анатомия при д-р Николайъс Тулп''', [[Маурицхойс|Музей Маурицхойс]], Хага, Нидерландия. * 1632 '''Портрет на ориенталски мъж''', [[Музей на изкуството „Метрополитън“|Метрополитън]], Ню Йорк, САЩ * 1633 '''Христос в буря при езерото Галилей''', [[Музей Изабела Стюърт Гарднър]], Бостън * 1635 '''Пирът на Балтазар''', [[Национална галерия (Лондон)|Национална галерия в Лондон]], Великобритания * 1636 '''Ослепяването на Самсон''', [[Щеделски художествен институт и галерия|Музеят Щедел]], [[Франкфурт]], Германия * 1636 '''Даная''', [[Ермитаж]]а, Санкт-Петербург, Русия * 1642 '''„Нощна стража“''', Държавен музей, Амстердам, Холандия * 1643 '''Христос изцелява болните''', [[Музеят на Виктория и Алберт]], Лондон * 1647 '''Възрастна жена с книга''', Национална художествена галерия на САЩ, Вашингтон. * 1650 '''Философът''', Национална художествена галерия на САЩ, Вашингтон. * 1650 '''Мелницата''', Национална художествена галерия на САЩ, Вашингтон. * 1653 '''Жертвоприношение на Исак''', [[Ермитаж]]а, Санкт-Петербург, Русия * 1653 '''Аристотел с гълъб''', [[Музей на изкуството „Метрополитън“|Метрополитън]], Ню Йорк, САЩ * 1654 '''Батшева в банята ѝ''', [[Лувър|Музей Лувър]], Париж, Франция. * 1655 '''Йосиф, обвинен от жената на Потифар''' (The National Gallery of Art, Washington) * 1656 '''Жена, държаща розово''', Национална художествена галерия на САЩ, Вашингтон. * 1657 '''Апостол Павел''', Национална художествена галерия на САЩ, Вашингтон. * 1658 '''Автопортрет''', [[Галерия Фрик]], [[Ню Йорк|НЙ]], САЩ * 1658 '''Филемон и Бауцис''', Национална художествена галерия на САЩ, Вашингтон. * 1659 '''Яков, борещ се с ангела''' * 1659 '''Автопортрет''', [[Музей на изкуството „Метрополитън“|Метрополитън]], Ню Йорк, САЩ * 1660 '''Автопортрет''', Метрополитън, Ню Йорк, САЩ * 1660 '''Портрет на джентълмен с голяма шапка и ръкавици''', Национална художествена галерия на САЩ, Вашингтон. * 1660 '''Портрет на дама с ветрило от щраусови пера''', Национална художествена галерия на САЩ, Вашингтон. * 1661 '''Заговорът на Юлий Сивилис''', [[Национален музей на Швеция]]. * 1662 '''Членовете от гилдията на Драпер''', Държавен музей, Амстердам, Холандия * 1662 '''Портрет на мъж с голяма шапка''', Национална художествена галерия на САЩ, Вашингтон. * 1662 – 1663 '''Младеж, седнал до маса''', Национална художествена галерия на САЩ, Вашингтон. * 1664 '''Лукреция''', Национална художествена галерия на САЩ, Вашингтон. * 1664 '''Еврейска годеница''', Държавен музей, Амстердам, Холандия * 1666 '''Лукреция''', [[Институтът за изкуства Минеаполис]], Минеаполис * 1669 '''Завръщането на блудния син''', [[Ермитаж]], Санкт-Петербург, Русия == Галерия == === Автопортрети === <gallery widths="170px" heights="170px" perrow="4"> Файл:Self-portrait_(1628-1629),_by_Rembrandt.jpg|''Младият Рембранд'', ок. 1628 г., когато е на 22 години. Частично упражнение по [[светлосянка]]. Държавен музей, Амстердам Файл:Rembrandt van Rijn 184.jpg|''Автопортрет'', ок. 1629. [[Германски национален музей]], [[Нюрнберг]] Файл:Selfportrait_(Rembrandt_Harmensz._van_Rijn)_-_Nationalmuseum_-_22374.tif|'' Автопортрет '', 1630, [[Шведски национален музей]], [[Стокхолм]] Файл:Rembrandt - Self-Portrait with Velvet Beret - Google Art Project.jpg|'' Автопортрет с кадифена барета и кожена мантия '' 1634 Файл:Rembrandt1640.png|''Автопортрет'', 1640, на 34 г. Национална галерия, Лондон Файл:Rembrandt Harmenszoon van Rijn - Large Self-Portrait - Google Art Project.jpg|''Автопортрет'', маслени бои върху платно, 1652. [[Музей на историята на изкуството]], Виена Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn 132.jpg|''Автопортрет'', Виена ок. 1655, масло върху орех, намален по размер. Музей на историята на изкуството, Виена Файл:Rembrant Self-Portrait, 1660.jpg|''Автопортрет'', 1660 Файл:Rembrandt Self-portrait (Kenwood).jpg|''Автопортрет с два кръга'', 1660. Кенууд хаус, Лондон Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn 142.jpg|Автопортрет като Зевксис, обл. 1662. Един от 2 рисувани автопортрета, в които Рембранд е обърнат наляво.<ref> White, 200</ref>[[Музей Валраф Рихарц]], Кьолн Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn 134.jpg|''Автопортрет'', 1669 Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn 135.jpg|''Автопортрет'', 1669, годината на смъртта му. Национална галерия, Лондон </gallery> === Други работи === <gallery widths="170" heights="170" perrow="4"> Файл:Rembrandt-Lapidation-Saint-Étienne-MBA-Lyon.jpg|''Убиване с камъни на свети Стефан'', 1625, първата картина от Рембранд, рисувана на 19-годишна възраст<ref> Starcky, Emmanuel (1990). Rembrandt. Hazan. p. 45. ISBN 2-85025-212-3</ref>. Понастоящем се съхранява в Музея на изкуствата в Лион. Файл:Rembrandt Harmenszoon van Rijn - Bust of an Old Man in a Fur Cap.JPG|''Бюст на старец с козирка'', бащата на художника, 1630 г. Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn - Jeremia treurend over de verwoesting van Jeruzalem - Google Art Project.jpg|''Еремия, плачещ за унищожението на Ерусалим'', ок. 1630 Файл:Rembrandt - The Philosopher in Meditation.jpg|''Философът в медитация'', 1632 Файл:Rembrandt - The Anatomy Lesson of Dr Nicolaes Tulp.jpg|''[[Урок по анатомия на д-р Николаес Тюлп]]'', 1632 Файл:Rembrandt Abraham en Isaac, 1634.jpg|''Авраам и Исак'', 1634 Файл:The Blinding of Samson (SM 1383).png|''Ослепяването на Самсон'', 1636, която Рембранд подарява на нидерландския поет Константин Хюйгенс. Файл:Rembrandt, Portrait of Saskia van Uylenburgh (1612–1642), circa 1633–1634, Gemäldegalerie Alte Meister, Kassel.jpg|''Портрет на Саска ван Уйленбърг'', ок. 1633 – 1634 Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn 151.jpg|''Сузана'', 1636 Файл:Rembrandt - Belshazzar's Feast - WGA19123.jpg|''Празникът на Валтасар''. 1636 – 1638 Файл:Rembrandt De aartsengel verlaat Tobias en zijn gezin. 1637.jpg|''Архангел Рафаил оставя [[Книга на Товит|Товиа]]'', 1637 Файл:Rembrandt Krajobraz z miłosiernym Samarytaninem.jpg|''Пейзаж с добрия самарянин'', 1638 г. Файл:Rembrandt van Rijn 195.jpg|''Сънят на Йосиф'', ок. 1645 Файл:Rembrandt - Susanna and the Elders - WGA19104.jpg|''Сузана и старците'', 1647 Файл:Rembrandt van Rijn - The Mill - Google Art Project.jpg|''Мелницата'', 1648 Файл:Rembrandt Harmenszoon van Rijn - An Old Man in Red.JPG|''Старец в червено'', 1652 – 1654 Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn 013.jpg|''Аристотел, държащ бюст на Омир'', 1653, Музей Метрополитън, Ню Йорк Файл:The Kitchen Maid (Rembrandt Harmensz. van Rijn) - Nationalmuseum - 17587.tif|''[[Кухненската прислужница]]'', 1654 Файл:JanSix.jpg|''Портрет на кмета Ян Шест'', богат приятел на Рембранд, 1654 г. Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn 016.jpg|''Банята на Батшева'', създадена по първообраз на Хендрике Стофелс, 1654 г. Файл:A Woman Bathing in a Stream by Rembrandt.jpg|''Жена, къпеща се в поток'', 1655 Файл:Rembrandt - Portrait of Hendrickje Stoffels - Google Art Project.jpg|''Жена до входна врата'', 1657 – 1658 Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn - Portret van een paar als oudtestamentische figuren, genaamd 'Het Joodse bruidje' - Google Art Project.jpg|''Еврейската булка'', 1658, Държавен музей, Амстердам. Файл:Rembrandt Harmensz van Rijn - Ahasuerus, Haman and Esther - Google Art Project.jpg|''Ахасуер и Аман на Великден'', 1660 Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn (Dutch - St. Bartholomew) - Google Art Project.jpg|''Свети Вартоломей'', 1661, Музей „Ж. Пол Гети“ Файл:Netherlands-4183 - The Syndics, Rembrandt.jpg|''Портрет на синдиците от Амстердам '', 1662 Файл:The Conspiracy of the Batavians under Claudius Civilis (Rembrandt Harmensz. van Rijn) - Nationalmuseum - 17581.tif|''Конспирацията на Клавдий Цивилий'', (отрязана), 1661 – 1662 Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn 062.jpg|''Яков благославя синовете на Йосиф'', 1656 Файл:Rembrandt Harmensz van Rijn - Return of the Prodigal Son - Google Art Project.jpg|''Завръщането на блудния син'', детайл, ок. 1669 Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn - Lucretia - 34.19 - Minneapolis Institute of Arts.jpg|''Лукреция'', 1666, Институт по изкуствата Минеаполис, Минесота, САЩ </gallery> ==== Черно-бели рисунки и офорт ==== <gallery widths="130px" heights="154px" perrow="4"> Файл:B320 Rembrandt.jpg|''Автопортрет с шапка и широко отворени очи'', [[офорт]] и [[щихел]]<ref>Щихел е резец за гравиране върху метал</ref>, 1630 Файл:Rembrandt van Rijn - Zelfportret.jpg|''Автопортрет'', перо и четка в мастило върху хартия, ок. 1628 – 1629 Файл:Rembrandtselfportraitweb.jpg|''Автопортрет като ориенталски владетел с [[крис]]'', офорт, 1634 Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn - Christ with the Sick around Him, Receiving Little Children (The 'Hundred Guilder Print') - Google Art Project.jpg|''Христос изцелява болните'', ок. 1647 – 1649 Файл:Rembrandt Susanna Zeichnung.jpg|''Сузана и старците'', скица, 1634 Файл:Self-portrait with Saskia.jpg|''Автопортрет с Саския'', офорт, 1636 Файл:Self portrait leaning on si 373x470.jpg|''Автопортрет, облегнат на перваза'', офорт, 1639 Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn - Christ Crucified Between the Two Thieves ("The Three Crosses") - Google Art Project.jpg|[[Rembrandt's The Three Crosses|''Трите кръста'', [[офорт]] от Рембранд, 1653, фаза III от V Файл:Jesus und Ehebrecherin.jpg|'' Христос и жената, хваната в прелюбодеяние'', рисунка Файл:Virgin and child with cat.jpg|''Дева Мария и дете с котка'', 1654. Оригинална медна плоча за гравиране горе, пример за печат (по-долу). Файл:Rembrandt Harmenszoon van Rijn - An Elephant, 1637 - Google Art Project.jpg|''Слон'' 1637 Файл:Rembrandt Christus aan het volk getoond.jpg|''Христос пред народа'', [[суха игла]], 1655, етап I от VIII </gallery> == Бележки == <references /> ; Цитирани източници {{дребно| * {{cite book | last = Bull | first = Duncan | coauthors = et al | year = 2006 | title = Rembrandt-Caravaggio | publisher = Rijksmuseum | location = Amsterdam | isbn = 9789040091360 | lang = en }} * {{cite book | last = Clark | first = Kenneth | year = 1978 | title = An Introduction to Rembrandt | publisher = John Murray/Readers Union | location = London | lang = en }} * {{cite book | last = Driessen | first = Christoph | year = 2012 | title = Rembrandts vrouwen | publisher = Bert Bakker | location = Amsterdam | isbn = 9789035136908 | lang = nl }} * {{cite book | last = Gombrich | first = E.H. | year = 1995 | title = The Story of Art | url = https://archive.org/details/storyofart00gomb_0 | publisher = Phaidon | isbn = 0-7148-3355-X | lang = en }} * {{cite book | last = Slive | first = Seymour | year = 1995 | title = Dutch Painting, 1600 – 1800 | url = https://archive.org/details/dutchpainting1600000sliv | publisher = Yale University Press | isbn = 0-300-07451-4 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Stadsarchief | year = 2012 | url = http://stadsarchief.amsterdam.nl/english/amsterdam_treasures/famous/rembrandt_and_saskia/index.en.html | title = Rembrandt and Saskia | work = stadsarchief.amsterdam.nl | accessdate = 12 август 2012 | lang = en | архив_дата = 2012-05-26 | архив_уеб_адрес = https://archive.ph/20120526210656/http://stadsarchief.amsterdam.nl/english/amsterdam_treasures/famous/rembrandt_and_saskia/index.en.html }} * {{cite book | last = Van de Wetering | first = Ernst | year = 2000 | title = Rembrandt: The Painter at Work | url = https://archive.org/details/rembrandtpainter0000wete | publisher = Amsterdam University Press | isbn = 0-520-22668-2 | lang = en }} * {{cite book | last = White | first = Christopher | coauthors = Quentin Buvelot | year = 1999 | title = Rembrandt by Himself | publisher = Yale University Press | isbn = 9780300077896 | lang = en }} }} == Външни препратки == * [[Марсел Пруст]], [https://liternet.bg/publish21/m_prust/rembrand.htm „Рембранд“], превод от френски език [[Юлиан Жилиев]], електронно списание LiterNet, 2 април 2013, № 4 (161) * [https://www.britannica.com/biography/Rembrandt-van-Rijn Rembrandt van Rijn at Encyclopædia Britannica] * [http://www.getty.edu/art/collection/artists/469/rembrandt-harmensz-van-rijn-dutch-1606-1669/ A biography of the artist Rembrandt Harmensz. van Rijn from the J. Paul Getty Museum] * [https://www.nationalgallery.org.uk/artists/rembrandt A biography of the artist Rembrandt Harmensz. van Rijn from the National Gallery, London] * [http://www.britishmuseum.org/research/search_the_collection_database/term_details.aspx?bioId=110150 A biography of Rembrandt from the British Museum, London]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190331220135/https://www.britishmuseum.org/research/search_the_collection_database/term_details.aspx?bioId=110150 |date=2019-03-31 }} * [http://www.rembrandtdatabase.org/Rembrandt/cms/about The Rembrandt Database]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180531232320/http://www.rembrandtdatabase.org/Rembrandt/cms/about |date=2018-05-31 }}. Уеб сайт с научни данни за живописта, включително пълното съдържание на [http://www.rembrandtdatabase.org/Rembrandt/cms/corpus първите томове с живописта на Рембранд „A Corpus“]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180511071949/http://www.rembrandtdatabase.org/Rembrandt/cms/corpus |date=2018-05-11 }} в изследователския проект „Рембранд“. * [https://www.pubhist.com/person/1/rembrandt Works and literature on Rembrandt from Pubhist.com] * [http://rembrandtcatalogue.net The Drawings of Rembrandt: a revision of Otto Benesch's catalogue raisonné by Martin Royalton-Kisch] * [https://www.nga.gov/exhibitions/2005/rembrandt_portraits.html Rembrandt's Late Religious Portraits at the National Gallery of Art, Washington] * [https://www.rembrandthuis.nl/en/rembrandt-2/rembrandts-house/ Rembrandt's house in Amsterdam Site of the Rembrandt House Museum in Amsterdam, with images of many of his etchings]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170704134515/http://www.rembrandthuis.nl/en/rembrandt-2/rembrandts-house/ |date=2017-07-04 }} * [http://www.canal-educatif.fr/en/videos/art/9/ArtSleuth-5-rembrandt/prodigal-son-ermitage.html Rembrandt, a documentary about his life and works, and an interview with Gary Schwartz] * [https://artuk.org/discover/artists/rembrandt-van-rijn-16061669 114 Paintings by Rembrandt at the Art UK site] * [https://www.gutenberg.org/files/19602/19602-h/19602-h.htm#XIII Works by Rembrandt at Project Gutenberg] * [https://archive.org/search.php?query=Rembrandt%20Harmenszoon%20van%20Rijn%20art&and=subject%3A"Rembrandt+Harmenszoon+van+Rijn%2C+1606-1669" Works by or about Rembrandt at Internet Archive] * [http://colourlex.com/project/resources-rembrandt/ Rembrandt van Rijn, General Resources]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220819223812/https://colourlex.com/project/resources-rembrandt/ |date=2022-08-19 }} * [http://www.garyschwartzarthistorian.nl/341-the-transparent-connoisseur-3-the-30-million-pound-question/ Gary Schwartz The transparent connoisseur 3: the 30 million pound question] {{Портал|Изкуство}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Рембранд ван Рейн| ]] [[Категория:Родени в Лайден]] [[Категория:Починали в Амстердам]] fmxymb1p7vepsf7do3yr6mithe3rm20 12435129 12435088 2024-12-08T18:09:29Z 93.152.249.9 /* Офорти */ 12435129 wikitext text/x-wiki {{Художник | име = Рембранд ван Рейн | име-оригинал = Rembrandt van Rijn | рождено_име = Рембранд Харменсон ван Рейн | картинка = Rembrandt van Rijn - Self-Portrait - Google Art Project.jpg | описание = „Автопортрет с барета и изправена яка“, 1659. Национална художествена галерия на САЩ, Вашингтон. | роден-дата = [[15 юли]] [[1606]] г. | роден-място = [[Лайден]], [[Холандия]]. | починал-дата = [[4 октомври]] [[1669]] г.<br/><small>(на 63 години)</small> | починал-място = [[Амстердам]], Холандия. | националност = холандец | учител = [[Якоб ван Сваненбург]], [[Питер Ластман]] | академия = | направление = [[Нидерландски златен век]] | творби = Исус изцелява болните, 1662„[[Даная (Рембранд ван Рейн)|Даная]]“ (1636)<br/>„[[Якоб де Гейн III]]“ (1632)<br/>„[[Урок по анатомия на д-р Николаес Тюлп]]“ (1632)<br/>„[[Пирът на Балтазар (Рембранд ван Рейн)|Пирът на Балтазар]]“ (1635)<br/>„[[Нощна стража]]“ (1642), Синдици от 1662, Батшева от 1654. | повлиян = | повлиял = | подпис = Rembrandt autograph.png }} '''Рембранд Харменсон ван Рейн''' ({{lang|nl|Rembrandt Harmenszoon van Rijn}}<ref>{{IPA|[ˈrɛmbrɑnt ˈɦɑrmə(n)soːn vɑn ˈrɛin]}}</ref>) е [[Нидерландци|нидерландски]] [[художник]] и [[гравьор]], смятан за един от най-великите в историята на европейското изкуство и за най-значимия в нидерландската история.{{hrf|Gombrich|1995|420}} Неговата творческа дейност съвпада с епохата на стопански и културен подем, известна като [[Нидерландски златен век]]. Стилът на Рембранд, макар и в много отношения противоположен на преобладаващия по това време в голяма част от Европа [[барок]], също се характеризира с извънредно изобилие и новаторство. В младостта си Рембранд постига успех и известност като [[портрет]]ист, но по-късно в живота си се сблъсква с лични нещастия и парични затруднения. Независимо от това неговите гравюри и картини остават известни през целия му живот, репутацията му като художник не спада и той става учител на много значими нидерландски художници от следващото поколение.{{hrf|Gombrich|1995|427}}{{hrf|Clark|1978|203}} Най-големите творчески успехи на Рембранд са видими в портретите на негови съвременници, [[автопортрет]]ите и илюстрациите на библейски сцени. Поредицата негови автопортрети образуват уникална и интимна биография, в която художникът се анализира без суета и с крайна откровеност.{{hrf|Gombrich|1995|420}} В своите картини и гравюри Рембранд показва познаване на класическата [[иконография]], която видоизменя според своя собствен опит. Така изображенията на библейски сцени са формирани от познанията му за съответния текст, разбирането му на класическата композиция и личните му наблюдения на живота в [[Амстердам]] с неговата значителна [[Евреи|еврейска]] общност.{{hrf|Clark|1978|203 – 204}} == Биография == === Ранни години === [[Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn 085.jpg|мини|ляво|Портрет на майката на Рембранд, 1639 г.<br/><small>[[Музей на историята на изкуството]], [[Виена]]</small>]] Рембранд Хамерсон ван Рейн е роден на [[15 юли]] [[1606]] година в град [[Лайден]], по това време част от [[Съединени провинции|Съединените провинции]] на територията на днешна Нидерландия. Той е деветото дете на Хармен Геритсон ван Рейн и Нелтген Вилемсдохтер ван Зойтбраук.{{hrf|Bull|2006|28}} Семейството му е относително заможно – бащата е мелничар, а майката е дъщеря на хлебар. Като дете Рембранд посещава местното латинско училище, а след това постъпва в известния [[Лайденски университет]], въпреки че според негови съвременници има по-голяма склонност към [[рисуване]]то. Не след дълго той става чирак на [[Якоб ван Сваненбург]] – местен художник, рисуващ главно исторически сюжети, при когото остава в продължение на три години. През 1623 година за 6 месеца, сравнително кратък, но много важен период, е ученик на известния художник [[Питер Ластман]] в [[Амстердам]]. Тези двама майстори изграждат основата на неговото професионално умение. През 1624 или 1625 година Рембранд и неговият приятел и колега [[Ян Ливенс]] откриват собствено [[ателие]] в Лайден, а през 1627 година Рембранд вече приема ученици, сред които е [[Герит Дау]].{{hrf|Slive|1995|55}} Дори от малкото запазени ранни негови произведения се вижда личният му подход в изобразяването на човека. Не след дълго става всеизвестен. През 1629 година работата на Рембранд привлича вниманието на [[Константейн Хюйгенс]], баща на бъдещия известен математик и физик [[Кристиан Хюйгенс]], който по това време е секретар на [[стадхаудер]]а на Холандия и [[Зеландия]], принц [[Фредерик Хендрик]]. Така той получава значителни поръчки за двора в [[Хага]], а принцът остава негов клиент до 1646 година.{{hrf|Slive|1995|60 – 65}} Ластмановата страст към пъстрота, разнообразие и внимание към детайла оказват огромно влияние върху младия художник. В сравнение със зрелите му творби тези от ранния период се отличават с пъстрота и стремеж да опише внимателно всяка подробност от материалния свят, за да може да предаде достоверно екзотичната обстановка на библейската легенда. Почти всички герои са представени на зрителя облечени в скъпи ориенталски дрехи и блестят с бижута, което създава атмосфера на пищност, празничност и парадност. === Творчески разцвет === [[Файл:Rembrandt Christ in the Storm on the Lake of Galilee.jpg|мини|250п|„[[Буря в Галилейско море]]“, 1633 г.<br/><small>(в неизвестност от 1990 г.)</small>]] В края на 1631 г. Рембранд заминава за [[Амстердам]], който по това време бързо се разраства и се превръща в търговската столица на Нидерландия. Тук той за първи път започва да работи като професионален портретист, рисува мъжки и женски глави, прави опити с различни гримаси и постига големи успехи. Първоначално Рембранд се установява при търговеца на произведения на [[изкуство]]то [[Хендрик ван Ойленбург]] и през 1634 г. се жени за неговата братовчедка [[Саския ван Ойленбург]].{{hrf|Slive|1995|60 – 61}} Тя е от заможно семейство – нейният баща е юрист и кмет на [[Леуварден]]. След смъртта на родителите си тя живее със своята по-голяма сестра в [[Билд]] във [[Фризия]]. Рембранд и Саския се женят в [[църква]]та на Билд, като на церемонията не присъстват негови роднини.{{hrf|Stadsarchief|2012}} През същата година Рембранд получава амстердамско гражданство и става член на амстердамската гилдия на художниците. Той приема и няколко ученици, сред които са [[Фердинанд Бол]] и [[Говерт Флинк]].{{hrf|Bull|2006|28}} [[Файл:Portrait of Saskia van Uylenburgh by Rembrandt.jpg|мини|ляво|„Саския ван Ойленбург, съпруга на художника“, около 1634 г.<br/><small>([[Национална художествена галерия на САЩ]], Вашингтон)</small>]] Женитбата със Саския издига високо социалното положение на Рембранд и му позволява да купува и събира в къщата си предмети на изкуството и редки ценности. Годините на семеен живот със Саския дават силен тласък на творчеството му. По това време укрепва и собственият му художествен стил. През 1635 година Рембранд се установява в наета къща на модната за времето си улица „Нюе Дуленстрат“. През 1639 година семейството се премества в представителна къща на „[[Йоденбрестрат]]“ в оформящия се по това време еврейски квартал, в която днес се намира музеят „[[Къща на Рембранд]]“. Сградата на стойност 13 хиляди [[Нидерландски гулден|гулдена]] е купена от Рембранд с [[ипотечен заем]], който по-късно се превръща в основна причина за неговите финансови затруднения.{{hrf|Bull|2006|28}} С тогавашните си доходи Рембранд би трябвало и сам да може да купи къщата, но изглежда разходите му нарастват заедно с доходите, а е възможно да е правил и някои неуспешни вложения.{{hrf|Clark|1978|26 – 27, 76, 102}} Значителните доходи в семейството на Рембранд не предотвратяват поредицата от лични трагедии. Синът им Румбартус умира два месеца след раждането си през 1635 година, а дъщеря им Корнелия – едва на три седмици, през 1638 година. През 1640 година те имат втора дъщеря, която също наричат Корнелия и която умира едва месец след раждането. Само четвъртото им дете, [[Титус]], роден през 1641 година, доживява до зряла възраст. Саския умира през 1642 година, малко след раждането на Титус, вероятно от [[туберкулоза]]. Картините на Рембранд, изобразяващи я на смъртно легло, са сред най-чувствените му творби.{{hrf|Slive|1995|71}} По време на заболяването на Саския Рембранд наема за болногледачка и дойка на малкия Титус Герче Диркс, която малко по-късно става и негова любовница. Впоследствие тя го обвинява в неспазване на обещание за женитба и печели годишна издръжка от 200 гулдена.{{hrf|Bull|2006|28}} Когато Рембранд научава, че Герче Диркс е заложила бижута на Саския, които той ѝ е подарил, полага големи усилия и успява да я затвори за 12 години в приют за бедни в [[Гауда]].{{hrf|Driessen|2012|151 – 157}} === Последни години === [[Файл:Rembrandt van Rijn - Rembrandts zoon Titus in monniksdracht (Rijksmuseum Amsterdam).jpg|мини|„Титус като монах“, 1660 г.<br/><small>([[Държавен музей (Амстердам)|Държавен музей]], Амстердам)</small>]] Рембранд харчи над възможностите си, купувайки произведения на изкуството (откупувайки и собствени произведения), гравюри (често използвани в картините му) и редки предмети, което го отвежда до ръба на банкрута през 1656 г. Тогава след съдебно споразумение са разпродадени повечето му картини и голяма сбирка от антики. Списъкът на предметите от разпродажбата е запазен до наши дни и дава представа за колекционерските интереси на Рембранд. В него, освен картини на [[Старите майстори]], присъстват бюстове на римски императори, множество предмети от Азия, сред които цели японски доспехи, природонаучни и минералогични сбирки. Средствата от разпродажбата се оказват недостатъчни и Рембранд е принуден да продаде къщата и печатницата си, като през 1660 г. се премества в по-скромно жилище на „Розенграхт“.{{hrf|Slive|1995|84}} Властите и кредиторите се отнасят сравнително благосклонно към Рембранд. Но това не може да се каже за гилдията на художниците, която по този повод въвежда забрана за упражняване на професията при банкрут, заради която през 1660 г. Хендрике и Титус създават предприятие за търговия с произведения на изкуството, а Рембранд става негов служител.{{hrf|Clark|1978|105}} През 1661 г. новото предприятие получава поръчка за картина в новопостроената сграда на общината, тъй като първоначалният изпълнител Говерт Флинк умира преди да започне работа. Рембранд рисува „[[Заговорът на Клавдий Цивилис]]“, но картината е отхвърлена от клиента и днес от нея е запазен само един фрагмент.{{hrf|Clark|1978|60 – 61}} По това време Рембранд приема и последния си чирак, [[Арт де Гелдер]]. През 1662 г. той все още работи по големи поръчки за портрети и други картини.{{hrf|Bull|2006|29}} Известно е също, че през 1667 г. в дома му гостува великият херцог на Тоскана [[Козимо III|Козимо де Медичи]], който е на посещение в Амстердам.{{hrf|Clark|1978|34}} Рембранд надживява както Хендрике, която умира през 1663 г., така и Титус, починал през 1668 година, оставяйки малка дъщеря. Самият Рембранд умира година по-късно, на [[4 октомври]] [[1669]] г. в Амстердам и е погребан в необозначен гроб в гробището на църквата „[[Вестеркерк]]“.{{hrf|Slive|1995|83}} == Творчество == [[Файл:Rembrandt van Rijn 184.jpg|мини|180п|„Автопортрет“, 1629 г.]] [[Файл:Rembrandt Abraham en Isaac, 1634.jpg|мини|„Жертвоприношението на Исаак“, 1635 г.]] До средата на 20. век се смята, че Рембранд е автор на повече от 600 картини, около 400 гравюри и 2000 рисунки. През [[1960-те|60-те години на 20. век]] е създаден [[Проект за изследване на Рембранд]], обединяващ голям брой учени, които изследват критично неговото наследство и ограничават броя на картините със сигурно авторство на около 300. Броят на неговите печатни гравюри се променя по-малко – днес той се оценява на почти 300. Вероятно през живота си Рембранд създава много повече от 2000 рисунки, но до наши дни оцеляват много малък брой – изследванията в тази област продължават, като някои експерти преценяват броя на автентичните рисунки на по-малко от 100. В миналото се приема, че около 90 картини на Рембранд са негови автопортрети, но днес е установено, че той е карал своите ученици да копират автопортретите му като част от тяхното обучение. Според съвременните изследвания броят на автопортретите е над 40 платна, както и няколко рисунки и 31 гравюри, сред които са някои от най-забележителните картини от тази група.{{hrf|White|1999|10}} Някои го изобразяват позиращ с псевдоисторическо пищно облекло или правещ странни гримаси. Маслените му автопортрети проследяват развитието на художника от несигурен младеж през спретнатия и популярен портретист от 30-те години до угрижения, но силен възрастен мъж. Заедно те формират забележително ясна картина на човека, неговата външност и психологическа настройка. Възможно е самият художник да не си е поставял такава цел, а просто да е задоволявал значителното търсене на автопортрети на известни художници.{{hrf|Van de Wetering|2000|290}} [[Файл:Descent from the Cross (Rembrant).jpg|мини|ляво|180п|„Свалянето от кръста“]] Ранната си слава Рембранд дължи на портретната живопис. По онова време за нидерландските живописци този вид изкуство е най-сигурният начин за препитание. Рембранд се стреми да обхване цялата същност на изобразявания предмет. След портретите той предпочита библейски сюжети, най-вече от Стария завет. Интересува го главно човекът и по-точно отражението на човешката душа в лицето, в жеста, в държанието. Рембранд се стреми да обрисува човека и неговия душевен живот. Образец за неговото зряло изкуство са портретът на Хендрике Стофелс ([[1658]] г.), портретът на актьора Николас Брунинг ([[1653]] г.), портретът на Ян Сикс, приятел на Рембранд ([[1654]] г.). Рембранд рисува и много групови портрети. Голямо постижение в творчеството му е „Урок по анатомия на д-р Тюлп“. Често рисува и себе си. Многобройните автопортрети, гравюри и рисунки датират още от времето в Лайден. „Сваляне от кръста“ е една от четирите картини за страданията на Христа, които рисува през [[1632]] г. за нидерландския наместник. Докато [[Рубенс]] рисува силно движението на тялото и внушително предава сдържаната скръб, нидерландецът Рембранд рисува в ограничено пространство самото действие на свалянето от кръста. В тази картина е характерен яркият светлинен лъч, изтръгнат от околната тъмнина, защото по онова време Рембранд първи използва светлината, за да придаде драматизъм. На младини той рисува с любов евреи, просяци и скитници. Отразява мизерията („Продавач на отрова за плъхове“ – 1632 г.) Както непрестанният през творчеството му стремеж за изобразяването на човека, така и съпоставянето на светлина и сянка от самото начало са определящи за неговия начин на изобразяване. И в картините, и в гравюрите си той е майстор на светлината и сянката. В началото съвременниците му го славят възторжено и плащат високи цени за творбите му, но постепенно започват все по-малко да възприемат изкуството му. Класицизмът, времето, когато се съживява античността с нейния стремеж към свръхчовешка красота, към заглушаване на всяко вътрешно вълнение, не разбира изкуството на Рембранд. В творбите му, по думите на [[Гьоте]], „ценим оня художник, който ни въздейства с човечното си изкуство“. === Периоди, теми и стилове === По време на тежките за Рембранд години [[1625]] – [[1631]] Питер Ластман (бележит художник от Амстердам) оказва огромно влияние на неговото творчество. Картините му са доста по-малки, но доста подробни (например детайли в носии или бижута). Темите са предимно религиозни и алегорични. В своя най-ранен творчески период [[1632]] – [[1636]] Рембранд използва големи платна от лен и тежки тонове, изобразявайки драматични сцени. През тези години Рембранд създава много портрети. Другите му творби съдържат библейски и митологични сцени. В края на 30-те години на 17. век Рембранд рисува много пейзажи и различни природни [[офорт]]и. В този период неговите пейзажи изобразяват страдание в природата в образа на съборени от бурята дървета или зловещи небеса с мрачни облаци. От [[1640]] неговите творби стават по-сериозни, представяйки семейни трагедии, които той самият е изстрадал. Изобилието е заменено от силни душевни вълнения. Библейските сцени вече произлизат от Новия завет вместо от Стария, както предишните. Картините му отново стават малки. Изключение е само огромният шедьовър „[[Нощна стража]]“ – най-голямата картина от всичките, която е веществена и енергична като предишните му картини. Пейзажите по-често са офортни, отколкото нарисувани. Тъмната страна на природата е тема на много нидерландски селски сцени. През 50-те години на 17. век стилът на Рембранд отново се променя. Картините му придобиват внушителни размери. Цветовата гама е разширена, замахът с четката става по-силен. С тези промени Рембранд се отдалечава от своите ранни творби и модата, която утвърждава фините, детайлни картини. Библейските теми са все още често изобразявани, но сюжетът преминава от драматични групови сцени към лични портретни образи. През последните години от своя живот Рембранд рисува някои от своите най-значими автопортрети, изобразявайки лице, на което тъгата и скръбта са оставили своите отпечатъци. === Офорти === [[Файл:Rembrandt The Hundred Guilder Print.jpg|мини|ляво|Христос, изцеляващ болните 1647 – 1649 г., [[офорт]]]] Рембранд създава офорти през по-голямата част от творчеството си, от 1626 до 1660 г., когато е принуден да продаде своята [[печатница]] и почти изоставя офорта. Само през тежката 1649 г. няма произведения с тази техника.<ref>Schwartz, 1994, pp. 8 – 12</ref> Той с лекота използва офорта и, въпреки че се научава да използва [[длето]] и прави много гравюри, свободата на ецване е от основно значение за работата му. Той участва лично в целия процес на изработване на графиката и вероятно отпечатва сам произведенията си (поне най-ранните). Първоначалният му стил се основава на [[рисунка]]та, но скоро започва да наподобява [[живопис]]та с техника от натрупване на множество драскотини, образуващи различна плътност на линията. Към края на 1630-те той изоставя тази техника и се насочва към по-опростен стил.<ref>White 1969, pp. 5 – 6</ref> Работи върху офорта „Христос, изцеляващ болните“ на етапи по време на 1640-те и това е „определящата работа в средата на кариерата му“, от която произлиза последният му стил офорт.<ref>White 1969, p. 6.</ref> Офортите му имат подобни теми като неговите картини, въпреки че се срещат двадесет и седем автопортрета и сравнително по-малко портрети на други хора. Има четиридесет и шест [[пейзаж]]а, предимно малки, които до голяма степен определят посоката на развитие на графичното изображение на [[ландшафт]]а до края на XIX век. Една трета от неговите офорти са на религиозни теми – повечето изписани с домашна простота, а други са най-внушителните му творби. Той притежава, поне докато е принуден да я продаде, сбирка от офорти и на други творци. === Оптична теория === Писмо, публикувано през 2004 г. от Маргарет С. Ливингстън, професор по [[невробиология]] в Медицинското училище в Харвард, показва, че Рембранд, чиито очи не успяват да се синхронизират добре, страда от [[стерео слепота]].<ref>„The [[New England Journal of Medicine]]“, 16 септември 2004</ref> До този извод се стига след изследване на 36 автопортрета на Рембранд. Тъй като той няма обичайното бинокулярно зрение, мозъкът му автоматично превключва на едното око при решаването на изобразителни задачи. Този недостатък може да му помогне да преобразува изображенията в плоски и да ги постави върху двумерното [[Платно (материя)|платно]]. Ливингстън предполага, че това е предимство за художника: „Учителите по изобразително изкуство често карат студентите да затворят едното си око, за да „изгладят“ това, което виждат, затова обемната слепота не е недостатък, дори може да бъде действено преимущество за някои художници. „<ref>Livingstone, Margaret S.; Conway, Bevil R. (16 септември 2004). „Was Rembrandt Stereoblind?“ (Correspondence). ''New England Journal of Medicine'' '''351''' (12): 1264 – 1265. {{Doi|10.1056/NEJM200409163511224}} PMID 15371590.</ref>“. == Послесмъртна слава и музеи на Рембранд == [[Файл: Rembrandshuis.jpg|мини|250px|Къщата на Рембранд, оформена за 400-годишнината на художника]] На човечеството са му нужни два века, за да оцени напълно значението на творчеството на Рембранд. Въпреки че още [[Джовани Кастилионе]] и [[Джовани Батиста Тиеполо]] са вдъхновени от неговите [[офорт]]и, художникът и живописецът Рембранд, който пресъздава точността на детайлите, за първи път получава признание през [[XIX век]], когато хората на изкуството от реалистичната школа противопоставят неговата дълбока прочувствена поезия на светлината и сянката на безпрекословната точност и чистота на френския академизъм.<ref>Alison McQueen. ''[http://books.google.com/books?id=N0dVqAsR5k0C The Rise of the Cult of Rembrandt]: Reinventing an Old Master in Nineteenth-century France''. Amsterdam University Press, 2003. ISBN 90-5356-624-4.</ref>. В началото на 20. век най-голямата колекция от картини на Рембранд има имперският [[Ермитаж]], но част от тази колекция е продадена, някои картини са изпратени в [[Пушкински музей (Москва)|Пушкинския музей]] в Москва, докато авторството на други е оспорено. Нидерландия започва да изкупува картини на Рембранд и улеснява тяхното завръщане в родината, в резултат на тези усилия днес най-забележителната колекция картини на Рембранд може да се види в [[Амстердам]] в Държавния музей на Нидерландия, който носи името [[Райксмузеум]]<ref>{{cite web |url = http://www.rijksmuseum.nl/pers/tentoonstellingen/flowers?lang=en |title = Rembrandt's Pupils |accessdate = 9 марта 2009 |description = Официален сайт на Рейксмюзеум |archiveurl = http://www.webcitation.org/618rSa1hR |archivedate = 23 август 2011 |lang = en |архив_дата = 2009-07-14 |архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090714060548/http://www.rijksmuseum.nl/pers/tentoonstellingen/flowers?lang=en }}</ref>, включваща шедьовъра „Нощна стража“ и „Еврейска годеница“. Един от централните [[площад]]и на Амстердам през 1876 година получава сегашното си име [[Площад на Рембранд]] (''Rembrandtplein'') в негова чест. В средата на този площад е издигнат паметник на художника. В неговия дом от 1911 година се помещава музей, където са изложени предимно [[офорт]]ите му<ref>{{cite web |url = http://www.rembrandthuis.nl/cms_pages/index_sub.php?url=/2004/schilderijen_en.html&path=3,2&nav_lang=en |title = Collection history |accessdate = 9 март 2009 |description = Сайт на дома музей на Рембранд в Амстердам |archiveurl = http://www.webcitation.org/618rTP7Os |archivedate = 23 август 2011 |lang = en }}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> и се съхраняват много гравюри. Бележити колекции от творби могат да бъдат открити и в други страни в [[Берлин]], [[Санкт Петербург]], [[Ню Йорк]], [[Вашингтон]], [[Лувър]]а в [[Париж]] и [[Национална галерия (Лондон)|Националната галерия]] в [[Лондон]]. Много от неговите автопортрети се съхраняват в Кралската галерия „Маурицхаус“ в [[Хага]], Нидерландия. През [[2009]] г. на името на художника е кръстен кратер на планетата [[Меркурий (планета)|Меркурий]], един от най-големите в Слънчевата система. == Известни произведения == [[Файл:The Nightwatch by Rembrandt - Rijksmuseum.jpg|мини|„Нощна стража“, 1642 г.]] [[Файл: Rembrandt The Artist in his studio.jpg|мини|Художникът в ателието си, 1629 г.]] * 1628 ''' Художник в ателието си''', [[Музей на изящните изкуства, Бостън]], САЩ * 1630 '''Възнесението на Лазар''', [[Окръжен музей на изкуствата в Лос Анджелис]], САЩ * 1630 – 1635 '''Турчин''', [[Национална художествена галерия на САЩ]], Вашингтон. * 1631 '''Портрет на Николайъс Рутс''', [[Галерия Фрик]], [[Ню Йорк|НЙ]], САЩ * 1632 '''Урок по анатомия при д-р Николайъс Тулп''', [[Маурицхойс|Музей Маурицхойс]], Хага, Нидерландия. * 1632 '''Портрет на ориенталски мъж''', [[Музей на изкуството „Метрополитън“|Метрополитън]], Ню Йорк, САЩ * 1633 '''Христос в буря при езерото Галилей''', [[Музей Изабела Стюърт Гарднър]], Бостън * 1635 '''Пирът на Балтазар''', [[Национална галерия (Лондон)|Национална галерия в Лондон]], Великобритания * 1636 '''Ослепяването на Самсон''', [[Щеделски художествен институт и галерия|Музеят Щедел]], [[Франкфурт]], Германия * 1636 '''Даная''', [[Ермитаж]]а, Санкт-Петербург, Русия * 1642 '''„Нощна стража“''', Държавен музей, Амстердам, Холандия * 1643 '''Христос изцелява болните''', [[Музеят на Виктория и Алберт]], Лондон * 1647 '''Възрастна жена с книга''', Национална художествена галерия на САЩ, Вашингтон. * 1650 '''Философът''', Национална художествена галерия на САЩ, Вашингтон. * 1650 '''Мелницата''', Национална художествена галерия на САЩ, Вашингтон. * 1653 '''Жертвоприношение на Исак''', [[Ермитаж]]а, Санкт-Петербург, Русия * 1653 '''Аристотел с гълъб''', [[Музей на изкуството „Метрополитън“|Метрополитън]], Ню Йорк, САЩ * 1654 '''Батшева в банята ѝ''', [[Лувър|Музей Лувър]], Париж, Франция. * 1655 '''Йосиф, обвинен от жената на Потифар''' (The National Gallery of Art, Washington) * 1656 '''Жена, държаща розово''', Национална художествена галерия на САЩ, Вашингтон. * 1657 '''Апостол Павел''', Национална художествена галерия на САЩ, Вашингтон. * 1658 '''Автопортрет''', [[Галерия Фрик]], [[Ню Йорк|НЙ]], САЩ * 1658 '''Филемон и Бауцис''', Национална художествена галерия на САЩ, Вашингтон. * 1659 '''Яков, борещ се с ангела''' * 1659 '''Автопортрет''', [[Музей на изкуството „Метрополитън“|Метрополитън]], Ню Йорк, САЩ * 1660 '''Автопортрет''', Метрополитън, Ню Йорк, САЩ * 1660 '''Портрет на джентълмен с голяма шапка и ръкавици''', Национална художествена галерия на САЩ, Вашингтон. * 1660 '''Портрет на дама с ветрило от щраусови пера''', Национална художествена галерия на САЩ, Вашингтон. * 1661 '''Заговорът на Юлий Сивилис''', [[Национален музей на Швеция]]. * 1662 '''Членовете от гилдията на Драпер''', Държавен музей, Амстердам, Холандия * 1662 '''Портрет на мъж с голяма шапка''', Национална художествена галерия на САЩ, Вашингтон. * 1662 – 1663 '''Младеж, седнал до маса''', Национална художествена галерия на САЩ, Вашингтон. * 1664 '''Лукреция''', Национална художествена галерия на САЩ, Вашингтон. * 1664 '''Еврейска годеница''', Държавен музей, Амстердам, Холандия * 1666 '''Лукреция''', [[Институтът за изкуства Минеаполис]], Минеаполис * 1669 '''Завръщането на блудния син''', [[Ермитаж]], Санкт-Петербург, Русия == Галерия == === Автопортрети === <gallery widths="170px" heights="170px" perrow="4"> Файл:Self-portrait_(1628-1629),_by_Rembrandt.jpg|''Младият Рембранд'', ок. 1628 г., когато е на 22 години. Частично упражнение по [[светлосянка]]. Държавен музей, Амстердам Файл:Rembrandt van Rijn 184.jpg|''Автопортрет'', ок. 1629. [[Германски национален музей]], [[Нюрнберг]] Файл:Selfportrait_(Rembrandt_Harmensz._van_Rijn)_-_Nationalmuseum_-_22374.tif|'' Автопортрет '', 1630, [[Шведски национален музей]], [[Стокхолм]] Файл:Rembrandt - Self-Portrait with Velvet Beret - Google Art Project.jpg|'' Автопортрет с кадифена барета и кожена мантия '' 1634 Файл:Rembrandt1640.png|''Автопортрет'', 1640, на 34 г. Национална галерия, Лондон Файл:Rembrandt Harmenszoon van Rijn - Large Self-Portrait - Google Art Project.jpg|''Автопортрет'', маслени бои върху платно, 1652. [[Музей на историята на изкуството]], Виена Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn 132.jpg|''Автопортрет'', Виена ок. 1655, масло върху орех, намален по размер. Музей на историята на изкуството, Виена Файл:Rembrant Self-Portrait, 1660.jpg|''Автопортрет'', 1660 Файл:Rembrandt Self-portrait (Kenwood).jpg|''Автопортрет с два кръга'', 1660. Кенууд хаус, Лондон Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn 142.jpg|Автопортрет като Зевксис, обл. 1662. Един от 2 рисувани автопортрета, в които Рембранд е обърнат наляво.<ref> White, 200</ref>[[Музей Валраф Рихарц]], Кьолн Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn 134.jpg|''Автопортрет'', 1669 Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn 135.jpg|''Автопортрет'', 1669, годината на смъртта му. Национална галерия, Лондон </gallery> === Други работи === <gallery widths="170" heights="170" perrow="4"> Файл:Rembrandt-Lapidation-Saint-Étienne-MBA-Lyon.jpg|''Убиване с камъни на свети Стефан'', 1625, първата картина от Рембранд, рисувана на 19-годишна възраст<ref> Starcky, Emmanuel (1990). Rembrandt. Hazan. p. 45. ISBN 2-85025-212-3</ref>. Понастоящем се съхранява в Музея на изкуствата в Лион. Файл:Rembrandt Harmenszoon van Rijn - Bust of an Old Man in a Fur Cap.JPG|''Бюст на старец с козирка'', бащата на художника, 1630 г. Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn - Jeremia treurend over de verwoesting van Jeruzalem - Google Art Project.jpg|''Еремия, плачещ за унищожението на Ерусалим'', ок. 1630 Файл:Rembrandt - The Philosopher in Meditation.jpg|''Философът в медитация'', 1632 Файл:Rembrandt - The Anatomy Lesson of Dr Nicolaes Tulp.jpg|''[[Урок по анатомия на д-р Николаес Тюлп]]'', 1632 Файл:Rembrandt Abraham en Isaac, 1634.jpg|''Авраам и Исак'', 1634 Файл:The Blinding of Samson (SM 1383).png|''Ослепяването на Самсон'', 1636, която Рембранд подарява на нидерландския поет Константин Хюйгенс. Файл:Rembrandt, Portrait of Saskia van Uylenburgh (1612–1642), circa 1633–1634, Gemäldegalerie Alte Meister, Kassel.jpg|''Портрет на Саска ван Уйленбърг'', ок. 1633 – 1634 Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn 151.jpg|''Сузана'', 1636 Файл:Rembrandt - Belshazzar's Feast - WGA19123.jpg|''Празникът на Валтасар''. 1636 – 1638 Файл:Rembrandt De aartsengel verlaat Tobias en zijn gezin. 1637.jpg|''Архангел Рафаил оставя [[Книга на Товит|Товиа]]'', 1637 Файл:Rembrandt Krajobraz z miłosiernym Samarytaninem.jpg|''Пейзаж с добрия самарянин'', 1638 г. Файл:Rembrandt van Rijn 195.jpg|''Сънят на Йосиф'', ок. 1645 Файл:Rembrandt - Susanna and the Elders - WGA19104.jpg|''Сузана и старците'', 1647 Файл:Rembrandt van Rijn - The Mill - Google Art Project.jpg|''Мелницата'', 1648 Файл:Rembrandt Harmenszoon van Rijn - An Old Man in Red.JPG|''Старец в червено'', 1652 – 1654 Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn 013.jpg|''Аристотел, държащ бюст на Омир'', 1653, Музей Метрополитън, Ню Йорк Файл:The Kitchen Maid (Rembrandt Harmensz. van Rijn) - Nationalmuseum - 17587.tif|''[[Кухненската прислужница]]'', 1654 Файл:JanSix.jpg|''Портрет на кмета Ян Шест'', богат приятел на Рембранд, 1654 г. Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn 016.jpg|''Банята на Батшева'', създадена по първообраз на Хендрике Стофелс, 1654 г. Файл:A Woman Bathing in a Stream by Rembrandt.jpg|''Жена, къпеща се в поток'', 1655 Файл:Rembrandt - Portrait of Hendrickje Stoffels - Google Art Project.jpg|''Жена до входна врата'', 1657 – 1658 Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn - Portret van een paar als oudtestamentische figuren, genaamd 'Het Joodse bruidje' - Google Art Project.jpg|''Еврейската булка'', 1658, Държавен музей, Амстердам. Файл:Rembrandt Harmensz van Rijn - Ahasuerus, Haman and Esther - Google Art Project.jpg|''Ахасуер и Аман на Великден'', 1660 Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn (Dutch - St. Bartholomew) - Google Art Project.jpg|''Свети Вартоломей'', 1661, Музей „Ж. Пол Гети“ Файл:Netherlands-4183 - The Syndics, Rembrandt.jpg|''Портрет на синдиците от Амстердам '', 1662 Файл:The Conspiracy of the Batavians under Claudius Civilis (Rembrandt Harmensz. van Rijn) - Nationalmuseum - 17581.tif|''Конспирацията на Клавдий Цивилий'', (отрязана), 1661 – 1662 Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn 062.jpg|''Яков благославя синовете на Йосиф'', 1656 Файл:Rembrandt Harmensz van Rijn - Return of the Prodigal Son - Google Art Project.jpg|''Завръщането на блудния син'', детайл, ок. 1669 Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn - Lucretia - 34.19 - Minneapolis Institute of Arts.jpg|''Лукреция'', 1666, Институт по изкуствата Минеаполис, Минесота, САЩ </gallery> ==== Черно-бели рисунки и офорт ==== <gallery widths="130px" heights="154px" perrow="4"> Файл:B320 Rembrandt.jpg|''Автопортрет с шапка и широко отворени очи'', [[офорт]] и [[щихел]]<ref>Щихел е резец за гравиране върху метал</ref>, 1630 Файл:Rembrandt van Rijn - Zelfportret.jpg|''Автопортрет'', перо и четка в мастило върху хартия, ок. 1628 – 1629 Файл:Rembrandtselfportraitweb.jpg|''Автопортрет като ориенталски владетел с [[крис]]'', офорт, 1634 Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn - Christ with the Sick around Him, Receiving Little Children (The 'Hundred Guilder Print') - Google Art Project.jpg|''Христос изцелява болните'', ок. 1647 – 1649 Файл:Rembrandt Susanna Zeichnung.jpg|''Сузана и старците'', скица, 1634 Файл:Self-portrait with Saskia.jpg|''Автопортрет с Саския'', офорт, 1636 Файл:Self portrait leaning on si 373x470.jpg|''Автопортрет, облегнат на перваза'', офорт, 1639 Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn - Christ Crucified Between the Two Thieves ("The Three Crosses") - Google Art Project.jpg|[[Rembrandt's The Three Crosses|''Трите кръста'', [[офорт]] от Рембранд, 1653, фаза III от V Файл:Jesus und Ehebrecherin.jpg|'' Христос и жената, хваната в прелюбодеяние'', рисунка Файл:Virgin and child with cat.jpg|''Дева Мария и дете с котка'', 1654. Оригинална медна плоча за гравиране горе, пример за печат (по-долу). Файл:Rembrandt Harmenszoon van Rijn - An Elephant, 1637 - Google Art Project.jpg|''Слон'' 1637 Файл:Rembrandt Christus aan het volk getoond.jpg|''Христос пред народа'', [[суха игла]], 1655, етап I от VIII </gallery> == Бележки == <references /> ; Цитирани източници {{дребно| * {{cite book | last = Bull | first = Duncan | coauthors = et al | year = 2006 | title = Rembrandt-Caravaggio | publisher = Rijksmuseum | location = Amsterdam | isbn = 9789040091360 | lang = en }} * {{cite book | last = Clark | first = Kenneth | year = 1978 | title = An Introduction to Rembrandt | publisher = John Murray/Readers Union | location = London | lang = en }} * {{cite book | last = Driessen | first = Christoph | year = 2012 | title = Rembrandts vrouwen | publisher = Bert Bakker | location = Amsterdam | isbn = 9789035136908 | lang = nl }} * {{cite book | last = Gombrich | first = E.H. | year = 1995 | title = The Story of Art | url = https://archive.org/details/storyofart00gomb_0 | publisher = Phaidon | isbn = 0-7148-3355-X | lang = en }} * {{cite book | last = Slive | first = Seymour | year = 1995 | title = Dutch Painting, 1600 – 1800 | url = https://archive.org/details/dutchpainting1600000sliv | publisher = Yale University Press | isbn = 0-300-07451-4 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Stadsarchief | year = 2012 | url = http://stadsarchief.amsterdam.nl/english/amsterdam_treasures/famous/rembrandt_and_saskia/index.en.html | title = Rembrandt and Saskia | work = stadsarchief.amsterdam.nl | accessdate = 12 август 2012 | lang = en | архив_дата = 2012-05-26 | архив_уеб_адрес = https://archive.ph/20120526210656/http://stadsarchief.amsterdam.nl/english/amsterdam_treasures/famous/rembrandt_and_saskia/index.en.html }} * {{cite book | last = Van de Wetering | first = Ernst | year = 2000 | title = Rembrandt: The Painter at Work | url = https://archive.org/details/rembrandtpainter0000wete | publisher = Amsterdam University Press | isbn = 0-520-22668-2 | lang = en }} * {{cite book | last = White | first = Christopher | coauthors = Quentin Buvelot | year = 1999 | title = Rembrandt by Himself | publisher = Yale University Press | isbn = 9780300077896 | lang = en }} }} == Външни препратки == * [[Марсел Пруст]], [https://liternet.bg/publish21/m_prust/rembrand.htm „Рембранд“], превод от френски език [[Юлиан Жилиев]], електронно списание LiterNet, 2 април 2013, № 4 (161) * [https://www.britannica.com/biography/Rembrandt-van-Rijn Rembrandt van Rijn at Encyclopædia Britannica] * [http://www.getty.edu/art/collection/artists/469/rembrandt-harmensz-van-rijn-dutch-1606-1669/ A biography of the artist Rembrandt Harmensz. van Rijn from the J. Paul Getty Museum] * [https://www.nationalgallery.org.uk/artists/rembrandt A biography of the artist Rembrandt Harmensz. van Rijn from the National Gallery, London] * [http://www.britishmuseum.org/research/search_the_collection_database/term_details.aspx?bioId=110150 A biography of Rembrandt from the British Museum, London]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190331220135/https://www.britishmuseum.org/research/search_the_collection_database/term_details.aspx?bioId=110150 |date=2019-03-31 }} * [http://www.rembrandtdatabase.org/Rembrandt/cms/about The Rembrandt Database]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180531232320/http://www.rembrandtdatabase.org/Rembrandt/cms/about |date=2018-05-31 }}. Уеб сайт с научни данни за живописта, включително пълното съдържание на [http://www.rembrandtdatabase.org/Rembrandt/cms/corpus първите томове с живописта на Рембранд „A Corpus“]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180511071949/http://www.rembrandtdatabase.org/Rembrandt/cms/corpus |date=2018-05-11 }} в изследователския проект „Рембранд“. * [https://www.pubhist.com/person/1/rembrandt Works and literature on Rembrandt from Pubhist.com] * [http://rembrandtcatalogue.net The Drawings of Rembrandt: a revision of Otto Benesch's catalogue raisonné by Martin Royalton-Kisch] * [https://www.nga.gov/exhibitions/2005/rembrandt_portraits.html Rembrandt's Late Religious Portraits at the National Gallery of Art, Washington] * [https://www.rembrandthuis.nl/en/rembrandt-2/rembrandts-house/ Rembrandt's house in Amsterdam Site of the Rembrandt House Museum in Amsterdam, with images of many of his etchings]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170704134515/http://www.rembrandthuis.nl/en/rembrandt-2/rembrandts-house/ |date=2017-07-04 }} * [http://www.canal-educatif.fr/en/videos/art/9/ArtSleuth-5-rembrandt/prodigal-son-ermitage.html Rembrandt, a documentary about his life and works, and an interview with Gary Schwartz] * [https://artuk.org/discover/artists/rembrandt-van-rijn-16061669 114 Paintings by Rembrandt at the Art UK site] * [https://www.gutenberg.org/files/19602/19602-h/19602-h.htm#XIII Works by Rembrandt at Project Gutenberg] * [https://archive.org/search.php?query=Rembrandt%20Harmenszoon%20van%20Rijn%20art&and=subject%3A"Rembrandt+Harmenszoon+van+Rijn%2C+1606-1669" Works by or about Rembrandt at Internet Archive] * [http://colourlex.com/project/resources-rembrandt/ Rembrandt van Rijn, General Resources]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220819223812/https://colourlex.com/project/resources-rembrandt/ |date=2022-08-19 }} * [http://www.garyschwartzarthistorian.nl/341-the-transparent-connoisseur-3-the-30-million-pound-question/ Gary Schwartz The transparent connoisseur 3: the 30 million pound question] {{Портал|Изкуство}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Рембранд ван Рейн| ]] [[Категория:Родени в Лайден]] [[Категория:Починали в Амстердам]] spgqs2go4ozt9qrcofwmvmui5mi5zst 12435265 12435129 2024-12-08T20:42:02Z Zhoxy 557 Премахнати [[Special:Contributions/93.152.249.9|редакции на 93.152.249.9]] ([[User talk:93.152.249.9|б]].), към версия на 213.191.160.157 12408806 wikitext text/x-wiki {{Художник | име = Рембранд ван Рейн | име-оригинал = Rembrandt van Rijn | рождено_име = Рембранд Харменсон ван Рейн | картинка = Rembrandt van Rijn - Self-Portrait - Google Art Project.jpg | описание = „Автопортрет с барета и изправена яка“, 1659. Национална художествена галерия на САЩ, Вашингтон. | роден-дата = [[15 юли]] [[1606]] г. | роден-място = [[Лайден]], [[Холандия]]. | починал-дата = [[4 октомври]] [[1669]] г.<br/><small>(на 63 години)</small> | починал-място = [[Амстердам]], Холандия. | националност = холандец | учител = [[Якоб ван Сваненбург]], [[Питер Ластман]] | академия = | направление = [[Нидерландски златен век]] | творби = Исус изцелява болните, 1662„[[Даная (Рембранд ван Рейн)|Даная]]“ (1636)<br/>„[[Якоб де Гейн III]]“ (1632)<br/>„[[Урок по анатомия на д-р Николаес Тюлп]]“ (1632)<br/>„[[Пирът на Балтазар (Рембранд ван Рейн)|Пирът на Балтазар]]“ (1635)<br/>„[[Нощна стража]]“ (1642), Синдици от 1662, Батшева от 1654. | повлиян = | повлиял = | подпис = Rembrandt autograph.png }} '''Рембранд Харменсон ван Рейн''' ({{lang|nl|Rembrandt Harmenszoon van Rijn}}<ref>{{IPA|[ˈrɛmbrɑnt ˈɦɑrmə(n)soːn vɑn ˈrɛin]}}</ref>) е [[Нидерландци|нидерландски]] [[художник]] и [[гравьор]], смятан за един от най-великите в историята на европейското изкуство и за най-значимия в нидерландската история.{{hrf|Gombrich|1995|420}} Неговата творческа дейност съвпада с епохата на стопански и културен подем, известна като [[Нидерландски златен век]]. Стилът на Рембранд, макар и в много отношения противоположен на преобладаващия по това време в голяма част от Европа [[барок]], също се характеризира с извънредно изобилие и новаторство. В младостта си Рембранд постига успех и известност като [[портрет]]ист, но по-късно в живота си се сблъсква с лични нещастия и парични затруднения. Независимо от това неговите гравюри и картини остават известни през целия му живот, репутацията му като художник не спада и той става учител на много значими нидерландски художници от следващото поколение.{{hrf|Gombrich|1995|427}}{{hrf|Clark|1978|203}} Най-големите творчески успехи на Рембранд са видими в портретите на негови съвременници, [[автопортрет]]ите и илюстрациите на библейски сцени. Поредицата негови автопортрети образуват уникална и интимна биография, в която художникът се анализира без суета и с крайна откровеност.{{hrf|Gombrich|1995|420}} В своите картини и гравюри Рембранд показва познаване на класическата [[иконография]], която видоизменя според своя собствен опит. Така изображенията на библейски сцени са формирани от познанията му за съответния текст, разбирането му на класическата композиция и личните му наблюдения на живота в [[Амстердам]] с неговата значителна [[Евреи|еврейска]] общност.{{hrf|Clark|1978|203 – 204}} == Биография == === Ранни години === [[Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn 085.jpg|мини|ляво|Портрет на майката на Рембранд, 1639 г.<br/><small>[[Музей на историята на изкуството]], [[Виена]]</small>]] Рембранд Хамерсон ван Рейн е роден на [[15 юли]] [[1606]] година в град [[Лайден]], по това време част от [[Съединени провинции|Съединените провинции]] на територията на днешна Нидерландия. Той е деветото дете на Хармен Геритсон ван Рейн и Нелтген Вилемсдохтер ван Зойтбраук.{{hrf|Bull|2006|28}} Семейството му е относително заможно – бащата е мелничар, а майката е дъщеря на хлебар. Като дете Рембранд посещава местното латинско училище, а след това постъпва в известния [[Лайденски университет]], въпреки че според негови съвременници има по-голяма склонност към [[рисуване]]то. Не след дълго той става чирак на [[Якоб ван Сваненбург]] – местен художник, рисуващ главно исторически сюжети, при когото остава в продължение на три години. През 1623 година за 6 месеца, сравнително кратък, но много важен период, е ученик на известния художник [[Питер Ластман]] в [[Амстердам]]. Тези двама майстори изграждат основата на неговото професионално умение. През 1624 или 1625 година Рембранд и неговият приятел и колега [[Ян Ливенс]] откриват собствено [[ателие]] в Лайден, а през 1627 година Рембранд вече приема ученици, сред които е [[Герит Дау]].{{hrf|Slive|1995|55}} Дори от малкото запазени ранни негови произведения се вижда личният му подход в изобразяването на човека. Не след дълго става всеизвестен. През 1629 година работата на Рембранд привлича вниманието на [[Константейн Хюйгенс]], баща на бъдещия известен математик и физик [[Кристиан Хюйгенс]], който по това време е секретар на [[стадхаудер]]а на Холандия и [[Зеландия]], принц [[Фредерик Хендрик]]. Така той получава значителни поръчки за двора в [[Хага]], а принцът остава негов клиент до 1646 година.{{hrf|Slive|1995|60 – 65}} Ластмановата страст към пъстрота, разнообразие и внимание към детайла оказват огромно влияние върху младия художник. В сравнение със зрелите му творби тези от ранния период се отличават с пъстрота и стремеж да опише внимателно всяка подробност от материалния свят, за да може да предаде достоверно екзотичната обстановка на библейската легенда. Почти всички герои са представени на зрителя облечени в скъпи ориенталски дрехи и блестят с бижута, което създава атмосфера на пищност, празничност и парадност. === Творчески разцвет === [[Файл:Rembrandt Christ in the Storm on the Lake of Galilee.jpg|мини|250п|„[[Буря в Галилейско море]]“, 1633 г.<br/><small>(в неизвестност от 1990 г.)</small>]] В края на 1631 г. Рембранд заминава за [[Амстердам]], който по това време бързо се разраства и се превръща в търговската столица на Нидерландия. Тук той за първи път започва да работи като професионален портретист, рисува мъжки и женски глави, прави опити с различни гримаси и постига големи успехи. Първоначално Рембранд се установява при търговеца на произведения на [[изкуство]]то [[Хендрик ван Ойленбург]] и през 1634 г. се жени за неговата братовчедка [[Саския ван Ойленбург]].{{hrf|Slive|1995|60 – 61}} Тя е от заможно семейство – нейният баща е юрист и кмет на [[Леуварден]]. След смъртта на родителите си тя живее със своята по-голяма сестра в [[Билд]] във [[Фризия]]. Рембранд и Саския се женят в [[църква]]та на Билд, като на церемонията не присъстват негови роднини.{{hrf|Stadsarchief|2012}} През същата година Рембранд получава амстердамско гражданство и става член на амстердамската гилдия на художниците. Той приема и няколко ученици, сред които са [[Фердинанд Бол]] и [[Говерт Флинк]].{{hrf|Bull|2006|28}} [[Файл:Portrait of Saskia van Uylenburgh by Rembrandt.jpg|мини|ляво|„Саския ван Ойленбург, съпруга на художника“, около 1634 г.<br/><small>([[Национална художествена галерия на САЩ]], Вашингтон)</small>]] Женитбата със Саския издига високо социалното положение на Рембранд и му позволява да купува и събира в къщата си предмети на изкуството и редки ценности. Годините на семеен живот със Саския дават силен тласък на творчеството му. По това време укрепва и собственият му художествен стил. През 1635 година Рембранд се установява в наета къща на модната за времето си улица „Нюе Дуленстрат“. През 1639 година семейството се премества в представителна къща на „[[Йоденбрестрат]]“ в оформящия се по това време еврейски квартал, в която днес се намира музеят „[[Къща на Рембранд]]“. Сградата на стойност 13 хиляди [[Нидерландски гулден|гулдена]] е купена от Рембранд с [[ипотечен заем]], който по-късно се превръща в основна причина за неговите финансови затруднения.{{hrf|Bull|2006|28}} С тогавашните си доходи Рембранд би трябвало и сам да може да купи къщата, но изглежда разходите му нарастват заедно с доходите, а е възможно да е правил и някои неуспешни вложения.{{hrf|Clark|1978|26 – 27, 76, 102}} Значителните доходи в семейството на Рембранд не предотвратяват поредицата от лични трагедии. Синът им Румбартус умира два месеца след раждането си през 1635 година, а дъщеря им Корнелия – едва на три седмици, през 1638 година. През 1640 година те имат втора дъщеря, която също наричат Корнелия и която умира едва месец след раждането. Само четвъртото им дете, [[Титус]], роден през 1641 година, доживява до зряла възраст. Саския умира през 1642 година, малко след раждането на Титус, вероятно от [[туберкулоза]]. Картините на Рембранд, изобразяващи я на смъртно легло, са сред най-чувствените му творби.{{hrf|Slive|1995|71}} По време на заболяването на Саския Рембранд наема за болногледачка и дойка на малкия Титус Герче Диркс, която малко по-късно става и негова любовница. Впоследствие тя го обвинява в неспазване на обещание за женитба и печели годишна издръжка от 200 гулдена.{{hrf|Bull|2006|28}} Когато Рембранд научава, че Герче Диркс е заложила бижута на Саския, които той ѝ е подарил, полага големи усилия и успява да я затвори за 12 години в приют за бедни в [[Гауда]].{{hrf|Driessen|2012|151 – 157}} === Последни години === От края на 40-те години на 17. век Рембранд живее със значително по-младата Хендрике Стофелс, която първоначално е негова прислужница. През 1654 година им се ражда дъщеря, отново наречена Корнелия, което донася на Хендрике обвинение от [[Нидерландска реформирана църква|Реформираната църква]] в „извършване на актове на блудство с художника Рембранд“. Тя се признава за виновна и получава забрана да получава причастие. Рембранд обаче не е обвинен, защото не е член на Реформираната църква.{{hrf|Slive|1995|82}} Двамата са приемани за сключили брак според гражданското право, макар че Рембранд не се жени официално за Хендрике, за да не загуби достъпа си до наследството на Титус от майка му.{{hrf|Slive|1995|71}} [[Файл:Rembrandt van Rijn - Rembrandts zoon Titus in monniksdracht (Rijksmuseum Amsterdam).jpg|мини|„Титус като монах“, 1660 г.<br/><small>([[Държавен музей (Амстердам)|Държавен музей]], Амстердам)</small>]] Рембранд харчи над възможностите си, купувайки произведения на изкуството (откупувайки и собствени произведения), гравюри (често използвани в картините му) и редки предмети, което го отвежда до ръба на банкрута през 1656 г. Тогава след съдебно споразумение са разпродадени повечето му картини и голяма сбирка от антики. Списъкът на предметите от разпродажбата е запазен до наши дни и дава представа за колекционерските интереси на Рембранд. В него, освен картини на [[Старите майстори]], присъстват бюстове на римски императори, множество предмети от Азия, сред които цели японски доспехи, природонаучни и минералогични сбирки. Средствата от разпродажбата се оказват недостатъчни и Рембранд е принуден да продаде къщата и печатницата си, като през 1660 г. се премества в по-скромно жилище на „Розенграхт“.{{hrf|Slive|1995|84}} Властите и кредиторите се отнасят сравнително благосклонно към Рембранд. Но това не може да се каже за гилдията на художниците, която по този повод въвежда забрана за упражняване на професията при банкрут, заради която през 1660 г. Хендрике и Титус създават предприятие за търговия с произведения на изкуството, а Рембранд става негов служител.{{hrf|Clark|1978|105}} През 1661 г. новото предприятие получава поръчка за картина в новопостроената сграда на общината, тъй като първоначалният изпълнител Говерт Флинк умира преди да започне работа. Рембранд рисува „[[Заговорът на Клавдий Цивилис]]“, но картината е отхвърлена от клиента и днес от нея е запазен само един фрагмент.{{hrf|Clark|1978|60 – 61}} По това време Рембранд приема и последния си чирак, [[Арт де Гелдер]]. През 1662 г. той все още работи по големи поръчки за портрети и други картини.{{hrf|Bull|2006|29}} Известно е също, че през 1667 г. в дома му гостува великият херцог на Тоскана [[Козимо III|Козимо де Медичи]], който е на посещение в Амстердам.{{hrf|Clark|1978|34}} Рембранд надживява както Хендрике, която умира през 1663 г., така и Титус, починал през 1668 година, оставяйки малка дъщеря. Самият Рембранд умира година по-късно, на [[4 октомври]] [[1669]] г. в Амстердам и е погребан в необозначен гроб в гробището на църквата „[[Вестеркерк]]“.{{hrf|Slive|1995|83}} == Творчество == [[Файл:Rembrandt van Rijn 184.jpg|мини|180п|„Автопортрет“, 1629 г.]] [[Файл:Rembrandt Abraham en Isaac, 1634.jpg|мини|„Жертвоприношението на Исаак“, 1635 г.]] До средата на 20. век се смята, че Рембранд е автор на повече от 600 картини, около 400 гравюри и 2000 рисунки. През [[1960-те|60-те години на 20. век]] е създаден [[Проект за изследване на Рембранд]], обединяващ голям брой учени, които изследват критично неговото наследство и ограничават броя на картините със сигурно авторство на около 300. Броят на неговите печатни гравюри се променя по-малко – днес той се оценява на почти 300. Вероятно през живота си Рембранд създава много повече от 2000 рисунки, но до наши дни оцеляват много малък брой – изследванията в тази област продължават, като някои експерти преценяват броя на автентичните рисунки на по-малко от 100. В миналото се приема, че около 90 картини на Рембранд са негови автопортрети, но днес е установено, че той е карал своите ученици да копират автопортретите му като част от тяхното обучение. Според съвременните изследвания броят на автопортретите е над 40 платна, както и няколко рисунки и 31 гравюри, сред които са някои от най-забележителните картини от тази група.{{hrf|White|1999|10}} Някои го изобразяват позиращ с псевдоисторическо пищно облекло или правещ странни гримаси. Маслените му автопортрети проследяват развитието на художника от несигурен младеж през спретнатия и популярен портретист от 30-те години до угрижения, но силен възрастен мъж. Заедно те формират забележително ясна картина на човека, неговата външност и психологическа настройка. Възможно е самият художник да не си е поставял такава цел, а просто да е задоволявал значителното търсене на автопортрети на известни художници.{{hrf|Van de Wetering|2000|290}} [[Файл:Descent from the Cross (Rembrant).jpg|мини|ляво|180п|„Свалянето от кръста“]] Ранната си слава Рембранд дължи на портретната живопис. По онова време за нидерландските живописци този вид изкуство е най-сигурният начин за препитание. Рембранд се стреми да обхване цялата същност на изобразявания предмет. След портретите той предпочита библейски сюжети, най-вече от Стария завет. Интересува го главно човекът и по-точно отражението на човешката душа в лицето, в жеста, в държанието. Рембранд се стреми да обрисува човека и неговия душевен живот. Образец за неговото зряло изкуство са портретът на Хендрике Стофелс ([[1658]] г.), портретът на актьора Николас Брунинг ([[1653]] г.), портретът на Ян Сикс, приятел на Рембранд ([[1654]] г.). Рембранд рисува и много групови портрети. Голямо постижение в творчеството му е „Урок по анатомия на д-р Тюлп“. Често рисува и себе си. Многобройните автопортрети, гравюри и рисунки датират още от времето в Лайден. „Сваляне от кръста“ е една от четирите картини за страданията на Христа, които рисува през [[1632]] г. за нидерландския наместник. Докато [[Рубенс]] рисува силно движението на тялото и внушително предава сдържаната скръб, нидерландецът Рембранд рисува в ограничено пространство самото действие на свалянето от кръста. В тази картина е характерен яркият светлинен лъч, изтръгнат от околната тъмнина, защото по онова време Рембранд първи използва светлината, за да придаде драматизъм. На младини той рисува с любов евреи, просяци и скитници. Отразява мизерията („Продавач на отрова за плъхове“ – 1632 г.) Както непрестанният през творчеството му стремеж за изобразяването на човека, така и съпоставянето на светлина и сянка от самото начало са определящи за неговия начин на изобразяване. И в картините, и в гравюрите си той е майстор на светлината и сянката. В началото съвременниците му го славят възторжено и плащат високи цени за творбите му, но постепенно започват все по-малко да възприемат изкуството му. Класицизмът, времето, когато се съживява античността с нейния стремеж към свръхчовешка красота, към заглушаване на всяко вътрешно вълнение, не разбира изкуството на Рембранд. В творбите му, по думите на [[Гьоте]], „ценим оня художник, който ни въздейства с човечното си изкуство“. === Периоди, теми и стилове === По време на тежките за Рембранд години [[1625]] – [[1631]] Питер Ластман (бележит художник от Амстердам) оказва огромно влияние на неговото творчество. Картините му са доста по-малки, но доста подробни (например детайли в носии или бижута). Темите са предимно религиозни и алегорични. В своя най-ранен творчески период [[1632]] – [[1636]] Рембранд използва големи платна от лен и тежки тонове, изобразявайки драматични сцени. През тези години Рембранд създава много портрети. Другите му творби съдържат библейски и митологични сцени. В края на 30-те години на 17. век Рембранд рисува много пейзажи и различни природни [[офорт]]и. В този период неговите пейзажи изобразяват страдание в природата в образа на съборени от бурята дървета или зловещи небеса с мрачни облаци. От [[1640]] неговите творби стават по-сериозни, представяйки семейни трагедии, които той самият е изстрадал. Изобилието е заменено от силни душевни вълнения. Библейските сцени вече произлизат от Новия завет вместо от Стария, както предишните. Картините му отново стават малки. Изключение е само огромният шедьовър „[[Нощна стража]]“ – най-голямата картина от всичките, която е веществена и енергична като предишните му картини. Пейзажите по-често са офортни, отколкото нарисувани. Тъмната страна на природата е тема на много нидерландски селски сцени. През 50-те години на 17. век стилът на Рембранд отново се променя. Картините му придобиват внушителни размери. Цветовата гама е разширена, замахът с четката става по-силен. С тези промени Рембранд се отдалечава от своите ранни творби и модата, която утвърждава фините, детайлни картини. Библейските теми са все още често изобразявани, но сюжетът преминава от драматични групови сцени към лични портретни образи. През последните години от своя живот Рембранд рисува някои от своите най-значими автопортрети, изобразявайки лице, на което тъгата и скръбта са оставили своите отпечатъци. === Офорти === [[Файл:Rembrandt The Hundred Guilder Print.jpg|мини|ляво|Христос, изцеляващ болните 1647 – 1649 г., [[офорт]]]] Рембранд създава офорти през по-голямата част от творчеството си, от 1626 до 1660 г., когато е принуден да продаде своята [[печатница]] и почти изоставя офорта. Само през тежката 1649 г. няма произведения с тази техника.<ref>Schwartz, 1994, pp. 8 – 12</ref> Той с лекота използва офорта и, въпреки че се научава да използва [[длето]] и прави много гравюри, свободата на ецване е от основно значение за работата му. Той участва лично в целия процес на изработване на графиката и вероятно отпечатва сам произведенията си (поне най-ранните). Първоначалният му стил се основава на [[рисунка]]та, но скоро започва да наподобява [[живопис]]та с техника от натрупване на множество драскотини, образуващи различна плътност на линията. Към края на 1630-те той изоставя тази техника и се насочва към по-опростен стил.<ref>White 1969, pp. 5 – 6</ref> Работи върху офорта „Христос, изцеляващ болните“ на етапи по време на 1640-те и това е „определящата работа в средата на кариерата му“, от която произлиза последният му стил офорт.<ref>White 1969, p. 6.</ref> Офортите му имат подобни теми като неговите картини, въпреки че се срещат двадесет и седем автопортрета и сравнително по-малко портрети на други хора. Има четиридесет и шест [[пейзаж]]а, предимно малки, които до голяма степен определят посоката на развитие на графичното изображение на [[ландшафт]]а до края на XIX век. Една трета от неговите офорти са на религиозни теми – повечето изписани с домашна простота, а други са най-внушителните му творби. Една малка част са [[еротика]], или просто неприлични композиции. Той притежава, поне докато е принуден да я продаде, сбирка от офорти и на други творци. === Оптична теория === Писмо, публикувано през 2004 г. от Маргарет С. Ливингстън, професор по [[невробиология]] в Медицинското училище в Харвард, показва, че Рембранд, чиито очи не успяват да се синхронизират добре, страда от [[стерео слепота]].<ref>„The [[New England Journal of Medicine]]“, 16 септември 2004</ref> До този извод се стига след изследване на 36 автопортрета на Рембранд. Тъй като той няма обичайното бинокулярно зрение, мозъкът му автоматично превключва на едното око при решаването на изобразителни задачи. Този недостатък може да му помогне да преобразува изображенията в плоски и да ги постави върху двумерното [[Платно (материя)|платно]]. Ливингстън предполага, че това е предимство за художника: „Учителите по изобразително изкуство често карат студентите да затворят едното си око, за да „изгладят“ това, което виждат, затова обемната слепота не е недостатък, дори може да бъде действено преимущество за някои художници. „<ref>Livingstone, Margaret S.; Conway, Bevil R. (16 септември 2004). „Was Rembrandt Stereoblind?“ (Correspondence). ''New England Journal of Medicine'' '''351''' (12): 1264 – 1265. {{Doi|10.1056/NEJM200409163511224}} PMID 15371590.</ref>“. == Послесмъртна слава и музеи на Рембранд == [[Файл: Rembrandshuis.jpg|мини|250px|Къщата на Рембранд, оформена за 400-годишнината на художника]] На човечеството са му нужни два века, за да оцени напълно значението на творчеството на Рембранд. Въпреки че още [[Джовани Кастилионе]] и [[Джовани Батиста Тиеполо]] са вдъхновени от неговите [[офорт]]и, художникът и живописецът Рембранд, който пресъздава точността на детайлите, за първи път получава признание през [[XIX век]], когато хората на изкуството от реалистичната школа противопоставят неговата дълбока прочувствена поезия на светлината и сянката на безпрекословната точност и чистота на френския академизъм.<ref>Alison McQueen. ''[http://books.google.com/books?id=N0dVqAsR5k0C The Rise of the Cult of Rembrandt]: Reinventing an Old Master in Nineteenth-century France''. Amsterdam University Press, 2003. ISBN 90-5356-624-4.</ref>. В началото на 20. век най-голямата колекция от картини на Рембранд има имперският [[Ермитаж]], но част от тази колекция е продадена, някои картини са изпратени в [[Пушкински музей (Москва)|Пушкинския музей]] в Москва, докато авторството на други е оспорено. Нидерландия започва да изкупува картини на Рембранд и улеснява тяхното завръщане в родината, в резултат на тези усилия днес най-забележителната колекция картини на Рембранд може да се види в [[Амстердам]] в Държавния музей на Нидерландия, който носи името [[Райксмузеум]]<ref>{{cite web |url = http://www.rijksmuseum.nl/pers/tentoonstellingen/flowers?lang=en |title = Rembrandt's Pupils |accessdate = 9 марта 2009 |description = Официален сайт на Рейксмюзеум |archiveurl = http://www.webcitation.org/618rSa1hR |archivedate = 23 август 2011 |lang = en |архив_дата = 2009-07-14 |архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090714060548/http://www.rijksmuseum.nl/pers/tentoonstellingen/flowers?lang=en }}</ref>, включваща шедьовъра „Нощна стража“ и „Еврейска годеница“. Един от централните [[площад]]и на Амстердам през 1876 година получава сегашното си име [[Площад на Рембранд]] (''Rembrandtplein'') в негова чест. В средата на този площад е издигнат паметник на художника. В неговия дом от 1911 година се помещава музей, където са изложени предимно [[офорт]]ите му<ref>{{cite web |url = http://www.rembrandthuis.nl/cms_pages/index_sub.php?url=/2004/schilderijen_en.html&path=3,2&nav_lang=en |title = Collection history |accessdate = 9 март 2009 |description = Сайт на дома музей на Рембранд в Амстердам |archiveurl = http://www.webcitation.org/618rTP7Os |archivedate = 23 август 2011 |lang = en }}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> и се съхраняват много гравюри. Бележити колекции от творби могат да бъдат открити и в други страни в [[Берлин]], [[Санкт Петербург]], [[Ню Йорк]], [[Вашингтон]], [[Лувър]]а в [[Париж]] и [[Национална галерия (Лондон)|Националната галерия]] в [[Лондон]]. Много от неговите автопортрети се съхраняват в Кралската галерия „Маурицхаус“ в [[Хага]], Нидерландия. През [[2009]] г. на името на художника е кръстен кратер на планетата [[Меркурий (планета)|Меркурий]], един от най-големите в Слънчевата система. == Известни произведения == [[Файл:The Nightwatch by Rembrandt - Rijksmuseum.jpg|мини|„Нощна стража“, 1642 г.]] [[Файл: Rembrandt The Artist in his studio.jpg|мини|Художникът в ателието си, 1629 г.]] * 1628 ''' Художник в ателието си''', [[Музей на изящните изкуства, Бостън]], САЩ * 1630 '''Възнесението на Лазар''', [[Окръжен музей на изкуствата в Лос Анджелис]], САЩ * 1630 – 1635 '''Турчин''', [[Национална художествена галерия на САЩ]], Вашингтон. * 1631 '''Портрет на Николайъс Рутс''', [[Галерия Фрик]], [[Ню Йорк|НЙ]], САЩ * 1632 '''Урок по анатомия при д-р Николайъс Тулп''', [[Маурицхойс|Музей Маурицхойс]], Хага, Нидерландия. * 1632 '''Портрет на ориенталски мъж''', [[Музей на изкуството „Метрополитън“|Метрополитън]], Ню Йорк, САЩ * 1633 '''Христос в буря при езерото Галилей''', [[Музей Изабела Стюърт Гарднър]], Бостън * 1635 '''Пирът на Балтазар''', [[Национална галерия (Лондон)|Национална галерия в Лондон]], Великобритания * 1636 '''Ослепяването на Самсон''', [[Щеделски художествен институт и галерия|Музеят Щедел]], [[Франкфурт]], Германия * 1636 '''Даная''', [[Ермитаж]]а, Санкт-Петербург, Русия * 1642 '''„Нощна стража“''', Държавен музей, Амстердам, Холандия * 1643 '''Христос изцелява болните''', [[Музеят на Виктория и Алберт]], Лондон * 1647 '''Възрастна жена с книга''', Национална художествена галерия на САЩ, Вашингтон. * 1650 '''Философът''', Национална художествена галерия на САЩ, Вашингтон. * 1650 '''Мелницата''', Национална художествена галерия на САЩ, Вашингтон. * 1653 '''Жертвоприношение на Исак''', [[Ермитаж]]а, Санкт-Петербург, Русия * 1653 '''Аристотел с гълъб''', [[Музей на изкуството „Метрополитън“|Метрополитън]], Ню Йорк, САЩ * 1654 '''Батшева в банята ѝ''', [[Лувър|Музей Лувър]], Париж, Франция. * 1655 '''Йосиф, обвинен от жената на Потифар''' (The National Gallery of Art, Washington) * 1656 '''Жена, държаща розово''', Национална художествена галерия на САЩ, Вашингтон. * 1657 '''Апостол Павел''', Национална художествена галерия на САЩ, Вашингтон. * 1658 '''Автопортрет''', [[Галерия Фрик]], [[Ню Йорк|НЙ]], САЩ * 1658 '''Филемон и Бауцис''', Национална художествена галерия на САЩ, Вашингтон. * 1659 '''Яков, борещ се с ангела''' * 1659 '''Автопортрет''', [[Музей на изкуството „Метрополитън“|Метрополитън]], Ню Йорк, САЩ * 1660 '''Автопортрет''', Метрополитън, Ню Йорк, САЩ * 1660 '''Портрет на джентълмен с голяма шапка и ръкавици''', Национална художествена галерия на САЩ, Вашингтон. * 1660 '''Портрет на дама с ветрило от щраусови пера''', Национална художествена галерия на САЩ, Вашингтон. * 1661 '''Заговорът на Юлий Сивилис''', [[Национален музей на Швеция]]. * 1662 '''Членовете от гилдията на Драпер''', Държавен музей, Амстердам, Холандия * 1662 '''Портрет на мъж с голяма шапка''', Национална художествена галерия на САЩ, Вашингтон. * 1662 – 1663 '''Младеж, седнал до маса''', Национална художествена галерия на САЩ, Вашингтон. * 1664 '''Лукреция''', Национална художествена галерия на САЩ, Вашингтон. * 1664 '''Еврейска годеница''', Държавен музей, Амстердам, Холандия * 1666 '''Лукреция''', [[Институтът за изкуства Минеаполис]], Минеаполис * 1669 '''Завръщането на блудния син''', [[Ермитаж]], Санкт-Петербург, Русия == Галерия == === Автопортрети === <gallery widths="170px" heights="170px" perrow="4"> Файл:Self-portrait_(1628-1629),_by_Rembrandt.jpg|''Младият Рембранд'', ок. 1628 г., когато е на 22 години. Частично упражнение по [[светлосянка]]. Държавен музей, Амстердам Файл:Rembrandt van Rijn 184.jpg|''Автопортрет'', ок. 1629. [[Германски национален музей]], [[Нюрнберг]] Файл:Selfportrait_(Rembrandt_Harmensz._van_Rijn)_-_Nationalmuseum_-_22374.tif|'' Автопортрет '', 1630, [[Шведски национален музей]], [[Стокхолм]] Файл:Rembrandt - Self-Portrait with Velvet Beret - Google Art Project.jpg|'' Автопортрет с кадифена барета и кожена мантия '' 1634 Файл:Rembrandt1640.png|''Автопортрет'', 1640, на 34 г. Национална галерия, Лондон Файл:Rembrandt Harmenszoon van Rijn - Large Self-Portrait - Google Art Project.jpg|''Автопортрет'', маслени бои върху платно, 1652. [[Музей на историята на изкуството]], Виена Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn 132.jpg|''Автопортрет'', Виена ок. 1655, масло върху орех, намален по размер. Музей на историята на изкуството, Виена Файл:Rembrant Self-Portrait, 1660.jpg|''Автопортрет'', 1660 Файл:Rembrandt Self-portrait (Kenwood).jpg|''Автопортрет с два кръга'', 1660. Кенууд хаус, Лондон Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn 142.jpg|Автопортрет като Зевксис, обл. 1662. Един от 2 рисувани автопортрета, в които Рембранд е обърнат наляво.<ref> White, 200</ref>[[Музей Валраф Рихарц]], Кьолн Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn 134.jpg|''Автопортрет'', 1669 Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn 135.jpg|''Автопортрет'', 1669, годината на смъртта му. Национална галерия, Лондон </gallery> === Други работи === <gallery widths="170" heights="170" perrow="4"> Файл:Rembrandt-Lapidation-Saint-Étienne-MBA-Lyon.jpg|''Убиване с камъни на свети Стефан'', 1625, първата картина от Рембранд, рисувана на 19-годишна възраст<ref> Starcky, Emmanuel (1990). Rembrandt. Hazan. p. 45. ISBN 2-85025-212-3</ref>. Понастоящем се съхранява в Музея на изкуствата в Лион. Файл:Rembrandt Harmenszoon van Rijn - Bust of an Old Man in a Fur Cap.JPG|''Бюст на старец с козирка'', бащата на художника, 1630 г. Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn - Jeremia treurend over de verwoesting van Jeruzalem - Google Art Project.jpg|''Еремия, плачещ за унищожението на Ерусалим'', ок. 1630 Файл:Rembrandt - The Philosopher in Meditation.jpg|''Философът в медитация'', 1632 Файл:Rembrandt - The Anatomy Lesson of Dr Nicolaes Tulp.jpg|''[[Урок по анатомия на д-р Николаес Тюлп]]'', 1632 Файл:Rembrandt Abraham en Isaac, 1634.jpg|''Авраам и Исак'', 1634 Файл:The Blinding of Samson (SM 1383).png|''Ослепяването на Самсон'', 1636, която Рембранд подарява на нидерландския поет Константин Хюйгенс. Файл:Rembrandt, Portrait of Saskia van Uylenburgh (1612–1642), circa 1633–1634, Gemäldegalerie Alte Meister, Kassel.jpg|''Портрет на Саска ван Уйленбърг'', ок. 1633 – 1634 Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn 151.jpg|''Сузана'', 1636 Файл:Rembrandt - Belshazzar's Feast - WGA19123.jpg|''Празникът на Валтасар''. 1636 – 1638 Файл:Rembrandt De aartsengel verlaat Tobias en zijn gezin. 1637.jpg|''Архангел Рафаил оставя [[Книга на Товит|Товиа]]'', 1637 Файл:Rembrandt Krajobraz z miłosiernym Samarytaninem.jpg|''Пейзаж с добрия самарянин'', 1638 г. Файл:Rembrandt van Rijn 195.jpg|''Сънят на Йосиф'', ок. 1645 Файл:Rembrandt - Susanna and the Elders - WGA19104.jpg|''Сузана и старците'', 1647 Файл:Rembrandt van Rijn - The Mill - Google Art Project.jpg|''Мелницата'', 1648 Файл:Rembrandt Harmenszoon van Rijn - An Old Man in Red.JPG|''Старец в червено'', 1652 – 1654 Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn 013.jpg|''Аристотел, държащ бюст на Омир'', 1653, Музей Метрополитън, Ню Йорк Файл:The Kitchen Maid (Rembrandt Harmensz. van Rijn) - Nationalmuseum - 17587.tif|''[[Кухненската прислужница]]'', 1654 Файл:JanSix.jpg|''Портрет на кмета Ян Шест'', богат приятел на Рембранд, 1654 г. Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn 016.jpg|''Банята на Батшева'', създадена по първообраз на Хендрике Стофелс, 1654 г. Файл:A Woman Bathing in a Stream by Rembrandt.jpg|''Жена, къпеща се в поток'', 1655 Файл:Rembrandt - Portrait of Hendrickje Stoffels - Google Art Project.jpg|''Жена до входна врата'', 1657 – 1658 Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn - Portret van een paar als oudtestamentische figuren, genaamd 'Het Joodse bruidje' - Google Art Project.jpg|''Еврейската булка'', 1658, Държавен музей, Амстердам. Файл:Rembrandt Harmensz van Rijn - Ahasuerus, Haman and Esther - Google Art Project.jpg|''Ахасуер и Аман на Великден'', 1660 Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn (Dutch - St. Bartholomew) - Google Art Project.jpg|''Свети Вартоломей'', 1661, Музей „Ж. Пол Гети“ Файл:Netherlands-4183 - The Syndics, Rembrandt.jpg|''Портрет на синдиците от Амстердам '', 1662 Файл:The Conspiracy of the Batavians under Claudius Civilis (Rembrandt Harmensz. van Rijn) - Nationalmuseum - 17581.tif|''Конспирацията на Клавдий Цивилий'', (отрязана), 1661 – 1662 Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn 062.jpg|''Яков благославя синовете на Йосиф'', 1656 Файл:Rembrandt Harmensz van Rijn - Return of the Prodigal Son - Google Art Project.jpg|''Завръщането на блудния син'', детайл, ок. 1669 Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn - Lucretia - 34.19 - Minneapolis Institute of Arts.jpg|''Лукреция'', 1666, Институт по изкуствата Минеаполис, Минесота, САЩ </gallery> ==== Черно-бели рисунки и офорт ==== <gallery widths="130px" heights="154px" perrow="4"> Файл:B320 Rembrandt.jpg|''Автопортрет с шапка и широко отворени очи'', [[офорт]] и [[щихел]]<ref>Щихел е резец за гравиране върху метал</ref>, 1630 Файл:Rembrandt van Rijn - Zelfportret.jpg|''Автопортрет'', перо и четка в мастило върху хартия, ок. 1628 – 1629 Файл:Rembrandtselfportraitweb.jpg|''Автопортрет като ориенталски владетел с [[крис]]'', офорт, 1634 Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn - Christ with the Sick around Him, Receiving Little Children (The 'Hundred Guilder Print') - Google Art Project.jpg|''Христос изцелява болните'', ок. 1647 – 1649 Файл:Rembrandt Susanna Zeichnung.jpg|''Сузана и старците'', скица, 1634 Файл:Self-portrait with Saskia.jpg|''Автопортрет с Саския'', офорт, 1636 Файл:Self portrait leaning on si 373x470.jpg|''Автопортрет, облегнат на перваза'', офорт, 1639 Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn - Christ Crucified Between the Two Thieves ("The Three Crosses") - Google Art Project.jpg|[[Rembrandt's The Three Crosses|''Трите кръста'', [[офорт]] от Рембранд, 1653, фаза III от V Файл:Jesus und Ehebrecherin.jpg|'' Христос и жената, хваната в прелюбодеяние'', рисунка Файл:Virgin and child with cat.jpg|''Дева Мария и дете с котка'', 1654. Оригинална медна плоча за гравиране горе, пример за печат (по-долу). Файл:Rembrandt Harmenszoon van Rijn - An Elephant, 1637 - Google Art Project.jpg|''Слон'' 1637 Файл:Rembrandt Christus aan het volk getoond.jpg|''Христос пред народа'', [[суха игла]], 1655, етап I от VIII </gallery> == Бележки == <references /> ; Цитирани източници {{дребно| * {{cite book | last = Bull | first = Duncan | coauthors = et al | year = 2006 | title = Rembrandt-Caravaggio | publisher = Rijksmuseum | location = Amsterdam | isbn = 9789040091360 | lang = en }} * {{cite book | last = Clark | first = Kenneth | year = 1978 | title = An Introduction to Rembrandt | publisher = John Murray/Readers Union | location = London | lang = en }} * {{cite book | last = Driessen | first = Christoph | year = 2012 | title = Rembrandts vrouwen | publisher = Bert Bakker | location = Amsterdam | isbn = 9789035136908 | lang = nl }} * {{cite book | last = Gombrich | first = E.H. | year = 1995 | title = The Story of Art | url = https://archive.org/details/storyofart00gomb_0 | publisher = Phaidon | isbn = 0-7148-3355-X | lang = en }} * {{cite book | last = Slive | first = Seymour | year = 1995 | title = Dutch Painting, 1600 – 1800 | url = https://archive.org/details/dutchpainting1600000sliv | publisher = Yale University Press | isbn = 0-300-07451-4 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Stadsarchief | year = 2012 | url = http://stadsarchief.amsterdam.nl/english/amsterdam_treasures/famous/rembrandt_and_saskia/index.en.html | title = Rembrandt and Saskia | work = stadsarchief.amsterdam.nl | accessdate = 12 август 2012 | lang = en | архив_дата = 2012-05-26 | архив_уеб_адрес = https://archive.ph/20120526210656/http://stadsarchief.amsterdam.nl/english/amsterdam_treasures/famous/rembrandt_and_saskia/index.en.html }} * {{cite book | last = Van de Wetering | first = Ernst | year = 2000 | title = Rembrandt: The Painter at Work | url = https://archive.org/details/rembrandtpainter0000wete | publisher = Amsterdam University Press | isbn = 0-520-22668-2 | lang = en }} * {{cite book | last = White | first = Christopher | coauthors = Quentin Buvelot | year = 1999 | title = Rembrandt by Himself | publisher = Yale University Press | isbn = 9780300077896 | lang = en }} }} == Външни препратки == * [[Марсел Пруст]], [https://liternet.bg/publish21/m_prust/rembrand.htm „Рембранд“], превод от френски език [[Юлиан Жилиев]], електронно списание LiterNet, 2 април 2013, № 4 (161) * [https://www.britannica.com/biography/Rembrandt-van-Rijn Rembrandt van Rijn at Encyclopædia Britannica] * [http://www.getty.edu/art/collection/artists/469/rembrandt-harmensz-van-rijn-dutch-1606-1669/ A biography of the artist Rembrandt Harmensz. van Rijn from the J. Paul Getty Museum] * [https://www.nationalgallery.org.uk/artists/rembrandt A biography of the artist Rembrandt Harmensz. van Rijn from the National Gallery, London] * [http://www.britishmuseum.org/research/search_the_collection_database/term_details.aspx?bioId=110150 A biography of Rembrandt from the British Museum, London]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190331220135/https://www.britishmuseum.org/research/search_the_collection_database/term_details.aspx?bioId=110150 |date=2019-03-31 }} * [http://www.rembrandtdatabase.org/Rembrandt/cms/about The Rembrandt Database]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180531232320/http://www.rembrandtdatabase.org/Rembrandt/cms/about |date=2018-05-31 }}. Уеб сайт с научни данни за живописта, включително пълното съдържание на [http://www.rembrandtdatabase.org/Rembrandt/cms/corpus първите томове с живописта на Рембранд „A Corpus“]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180511071949/http://www.rembrandtdatabase.org/Rembrandt/cms/corpus |date=2018-05-11 }} в изследователския проект „Рембранд“. * [https://www.pubhist.com/person/1/rembrandt Works and literature on Rembrandt from Pubhist.com] * [http://rembrandtcatalogue.net The Drawings of Rembrandt: a revision of Otto Benesch's catalogue raisonné by Martin Royalton-Kisch] * [https://www.nga.gov/exhibitions/2005/rembrandt_portraits.html Rembrandt's Late Religious Portraits at the National Gallery of Art, Washington] * [https://www.rembrandthuis.nl/en/rembrandt-2/rembrandts-house/ Rembrandt's house in Amsterdam Site of the Rembrandt House Museum in Amsterdam, with images of many of his etchings]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170704134515/http://www.rembrandthuis.nl/en/rembrandt-2/rembrandts-house/ |date=2017-07-04 }} * [http://www.canal-educatif.fr/en/videos/art/9/ArtSleuth-5-rembrandt/prodigal-son-ermitage.html Rembrandt, a documentary about his life and works, and an interview with Gary Schwartz] * [https://artuk.org/discover/artists/rembrandt-van-rijn-16061669 114 Paintings by Rembrandt at the Art UK site] * [https://www.gutenberg.org/files/19602/19602-h/19602-h.htm#XIII Works by Rembrandt at Project Gutenberg] * [https://archive.org/search.php?query=Rembrandt%20Harmenszoon%20van%20Rijn%20art&and=subject%3A"Rembrandt+Harmenszoon+van+Rijn%2C+1606-1669" Works by or about Rembrandt at Internet Archive] * [http://colourlex.com/project/resources-rembrandt/ Rembrandt van Rijn, General Resources]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220819223812/https://colourlex.com/project/resources-rembrandt/ |date=2022-08-19 }} * [http://www.garyschwartzarthistorian.nl/341-the-transparent-connoisseur-3-the-30-million-pound-question/ Gary Schwartz The transparent connoisseur 3: the 30 million pound question] {{Портал|Изкуство}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Рембранд ван Рейн| ]] [[Категория:Родени в Лайден]] [[Категория:Починали в Амстердам]] motnhcm7ps5lvft9iwzf5zb2e9kd1vi 0 34713 12434885 12424315 2024-12-08T14:05:41Z 2403:6200:88A0:12DE:CA53:67B2:4B48:281 12434885 wikitext text/x-wiki {{Личност|монарх}} [[File:ACMA_1331_Alexander_1.JPG|thumb|140px|Александър Велики]] [[File:AlexanderTheGreat_Bust_Transparent.png|thumb|140px|Александър Велики]] [[Файл:Alexander_the_Great-Ny_Carlsberg_Glyptotek.jpg|thumb|140px|Александър Велики]] '''Александър III Македонски''' или '''Александър Велики''' ({{lang|el|Αλέξανδρος Γ' ο Μακεδών}} или ''Μέγας Ἀλέξανδρος''; ''Мегас Александрос'') е цар ([[василевс]]) на [[Древна Гърция|древногръцкото]] царство [[Древна Македония|Македония]] и хегемон на [[Коринтски съюз|Коринтския съюз]] от 336 г. пр.н.е. до смъртта си в 323 г. пр.н.е. Роден е на 20 юли 356 г. пр. Хр. в [[Пела]] и умира на 10 или 11 юни 323 г. пр. Хр. в завладения от него [[Вавилон]]. Син е на цар [[Филип II Македонски]] и [[Олимпиада Македонска]]. Едва двадесетгодишен наследява престола от своя баща и през по-голямата част от своето царуване води безпрецедентни за времето си военни кампании в [[Близкия изток]]. Преди да навърши тридесет години Александър III създава една от най-големите империи на древния свят, която се простира от [[Гърция]] през [[Египет]] до долината на река [[Инд]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bbc.co.uk/history/historic_figures/alexander_the_great.shtml | заглавие = Alexander the Great (356 – 323 BC) | издател = [[Би Би Си|BBC]] | език-скрит = 1 | език = en }}</ref> Непобедим в битките, Александър Македонски е смятан за един от най-успешните командири в цялата история.{{hrf|Yenne|2010|159}} До 16-годишна възраст Александър е обучаван от философа [[Аристотел]]. Когато се възкачва на престола през 336 г. пр. Хр, след убийството на Филип, Александър наследява силно царство и опитна армия. В 334 г. пр. Хр. младият владетел нахлува в [[Персийска империя|Персийската империя]] на Ахеменидите, владееща [[Мала Азия]], и започва [[Войни на Александър Велики|поредица от военни кампании]], продължили десет години. Александър III сломява силите на Персия в серия от решителни битки, като ключови са тези при [[Битка при Иса|Иса]] и [[Битка при Гавгамела|Гавгамела]] и напълно завладява териториите на империята до река [[Инд]]. В стремежа си да достигне до „края на света и Великото външно море“, той нахлува в [[Индия]] в 326 г. пр. Хр, но в крайна сметка е принуден да се върне по искане на неговите войски. Александър Велики умира в 323 г. пр. Хр във Вавилон – градът, който той планира да направи своя столица<ref>[http://books.google.nl/books?id=AbPxAAAAQBAJ&pg=PA5&dq=baghdad+name&hl=nl&sa=X&ei=dKW8UsyJN6yV7Abi6YGADA&ved=0CDcQ6AEwAQ Alexander the Great]</ref> – оставяйки неосъществени поредица планирани кампании, на първо място инвазията на [[Арабски полуостров|Арабия]]. Години след смъртта му серия от граждански войни разкъсват неговата империя на няколко държави, управлявани от [[диадохи]]те – оцелелите негови стратези и наследници. Александър основава двадесет града, носещи името му, най-известен от тях е [[Александрия]] в Египет. Основаването на градове колонии от Александър Велики и разпространението на гръцката култура на Изток дават начало на новата [[елинизъм|елинистическа цивилизация]]. Александър Македонски придобива образ на легендарен класически герой, подобен на Ахил, и заема важно място в историята и мита на гръцки и негръцки култури. Той се превръща в еталон, с когото военните лидери се сравняват, а военни академии по целия свят все още изучават тактиките му за водене на битки.{{hrf|Yenne|2010|7}} == Ранни години == Александър е роден на шестия ден от старогръцкия месец хекатомбеон, което вероятно съответства на 20 юли [[356 г. пр.н.е.]], въпреки че точната дата не е известна,<ref>[[Плутарх]]: ''„...в шестия ден на месеца хекатомбеон“''. Често се приема, че 1-вият ден от месеца хекатомбоен е 15 юли, но точното съответствие не е доказано.</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.livius.org/aj-al/alexander/alexander_t32.html#7 | заглавие = The birth of Alexander the Great | достъп_дата = 16 декември 2011 | труд = Livius | език-скрит = 1 | език = en | archive-url = http://web.archive.org/web/20161005011405/http://www.livius.org:80/aj-al/alexander/alexander_t32.html | archive-date = 2016-10-05 | архив_дата = 2016-10-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20161005011405/http://www.livius.org/aj-al/alexander/alexander_t32.html#7 }}</ref> в град [[Пела]], тогавашната столица на Македония.{{hrf|Green|1970|33}} Негов баща е цар [[Филип II Македонски]] (359 – 336 г. пр.н.е.), а негова майка царица [[Олимпиада Македонска]] (375 – 316 г. пр.н.е.), дъщеря на [[Неоптолем I]], цар на [[Античен Епир|Епир]].{{hrf|McCarty|2004|10}}{{hrf|Renault|2001|28}}{{hrf|Durant|1966|538}} Самият Филип има седем или осем съпруги, но за известно време Олимпиада е основната му жена, вероятно заради сина им Александър.{{hrf|Roisman, Worthington|2010|171}} По традиция родът на Александър Велики се води от митичния [[Херакъл]], чрез царете на [[Аргос]], от които, според легендата, произлиза първият македонски цар [[Каран]]. [[Плутарх]] описва неговата външност така: {{цитат|Външността на Александър най-добре е предадена от статуята на [[Лизип]], и самият той счита, че само този скулптор е достоен да вае неговото изображение. Този майстор е съумял точно да възпроизведе това, на което впоследствие подражават много от приемниците и приятелите на царя – лекия наклон на шията наляво и морния поглед. [[Апелес]], рисувайки Александър в образа на гръмовержец, не предава свойствения на царя цвят на кожата, а го изобразява по-тъмен, отколкото е в действителност. Както казват, Александър е бил много светъл, и бледостта на кожата му на места преминавала в червенина, особено на гърдите и лицето.|Плутарх. Успоредни животописи: Александър Македонски}} [[Файл:AlexandreTheGreat Louvre.jpg|мини|200px|ляво|Римско копие на произведението на Лизип. Едно от най-достоверните произведения за външността на Александър, [[Лувър]]а]] Още от ранните си години Александър е подготвян за дипломация, политика и война. Негови възпитатели и наставници са родственикът по майчина линия Леонид, към когото съхранява дълбока привързаност до зряла възраст, въпреки строгото спартанско възпитание в детството, шутът и актьор Лизимах, а от 343 г. пр. Хр. – великият философ [[Аристотел]], под чието ръководство Александър получава класическо гръцко образование – [[риторика]], [[литература]], [[естествени науки]], [[медицина]] и [[философия]]. Аристотел му подарява копие от „[[Илиада]]“ и нож, който Александър винаги крие под възглавницата си. Плутарх пише за характера на Александър: {{цитат|Филип видял, че Александър по природа е упорит, а когато се разсърди – не отстъпва пред никаква сила, но затова пък с разумни слова лесно може да бъде склонѐн за приемането на правилното решение; ето защо бащата се стараел повече да убеждава, отколкото да заповядва. |Плутарх. Успоредни животописи: Александър Македонски}} На 16-годишна възраст Александър е оставен да управлява Македония, докато Филип обсажда [[Византион]], и младият престолонаследник жестоко и безпощадно смазва въстанието на тракийското племе [[меди]]. След две години, през 338 г. пр. Хр. в [[Битка при Херонея|битката при Херонея]], Александър проявява пълководски умения, водейки лявото крило на македонската войска, пред погледа на опитните военачалници. Александър демонстрира склонността си към авантюри още в юношеството си, когато без волята на баща си, иска да се ожени за дъщерята на Пиксодар, владетеля на [[Кария]]. През 337 г. пр.н.е. Филип се жени за пети пореден път за [[Клеопатра (съпруга на Филип II)|Клеопатра Евридика]], племенницата на неговия военачалник [[Атал (диадох)|Атал]]. Тъй като майката на Александър, Олимпиада, е родом от [[Епир]], а мащехата му Клеопатра е истинска македонка, това води до разногласия за наследяването на престола от Александър. Александър и Филип се скарват по този повод, но скоро се помиряват и Александър се завръща у дома за сватбата на родната си сестра [[Клеопатра Македонска]] (355 – 308 г. пр.н.е.) през 336 г. пр.н.е. с епирския цар и техен вуйчо [[Александър I (Епир)|Александър I Молоски]] (370 – 331 г. пр.н.е.). [[Файл:Alexander1256.jpg|мини|175px|Статуя на Александър в археологическия музей на [[Истанбул]]]] == Възкачване на престола == По време на сватбените тържества през октомври 336 г. пр.н.е. Филип II е убит от телохранителя [[Павзаний (македонец)|Павзаний]] в театъра на старата столица [[Вергина|Еге]] (Вергина).<ref>{{икона|en}} [[Диодор Сицилийски]]. ''История на света''. [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/16D*.html Кн. XVI, гл. 94]</ref> Наследници на Филип са само Александър, син на Олимпиада, и [[Филип III Аридей|Аридей]], незаконен син от любовницата му [[Филина]]. Макар че жената на Филип, Клеопатра Евридика, ражда син [[Каран (син на Филип II)|Каран]] и дъщеря [[Европа (Македония)|Европа]] точно преди убийството, нейните влиятелни родственици биха могли да поддържат друг кандидат за трона, от които възможен претендент е [[Аминта IV Македонски|Аминта]], син на цар [[Пердика III Македонски]] и братовчед на Александър. В действителност Аминта вече е бил цар като малък, но неговият опекун – Филип, сам заема трона, в качеството на компенсация на женитбата на Аминта с дъщеря си [[Кинана]]. Македонската войска, която добре познава Александър и го е видяла вече в сражения, го провъзгласява едва 20-годишен за наследник на престола и нов цар на Македония. При встъпването си на македонския престол първият ход на Александър е да се разправи с предполагаемите участници в заговора и убийството на баща му и с възможните претенденти за трона – нарежда Аминта да бъде екзекутиран, правейки по този начин сестра си Кинана вдовица. Аристокрацията и народа привлича на своя страна, отменяйки данъци. След това Александър организира конгрес в [[Коринт]], на който гърците са принудени да потвърдят съюза си с Македония. Имайки подкрепа в лицето на все още спокойната Гърция, наблюдаваща действията на новия цар, през есента на 335 г. пр. Хр. той тръгва на поход срещу тракийските и илирийските племена, въстанали при вестта за смъртта на Филип. След неуспешната кампания срещу мизи, трибали и гети Александър се принуждава да сключи съюз с тях. Под влиянието на лъжлив слух за смъртта на Александър в края на лятото на юг избухва въстание в [[Тива]], най-пострадалия от Филип гръцки град. Жителите на Тива призовават на въстание цяла Гърция, но гърците, на думи изразявайки солидарност с тиванците, предпочитат да изчакат, наблюдавайки отстрани развитието на събитията. В напрегнатата ситуация Александър не губи време и със стремителен марш придвижва войската си от [[Илирия]] до Тива. Обсадата продължава няколко дни. Градът е завзет с щурм, разграбен, а цялото население е изпратено в робство. Цяла Гърция е поразена както от съдбата на древния град, един от най-големите и силни в Елада, така и от бързата победа на македонското оръжие. Жителите на градовете сами предават на съд политиците, призоваващи към бунт против македонската хегемония. Тогава политическата обстановка позволява на Александър да осъществи замисъла на баща си Филип за завоевателен поход срещу [[Персийска империя|Персийската империя]]. == Период на завоевания == === Завладяване на Мала Азия и Сирия === [[Файл:MacedonEmpire.jpg|мини|300px|Походът на Александър Македонски в Азия]] [[Файл:Map-alexander-empire.png|мини|300px|Империята на Александър Велики]] През втората половина на [[4 век пр.н.е.|ІV век пр.н.е.]] [[Персия|Персийската империя]] все повече отслабва. Персийският цар [[Артаксеркс III]] се опитва безуспешно да укрепи централната власт. Главната военна сила са гръцките наемници, а не местните войски. През [[338 г. пр.н.е.]] Артаксеркс е убит. След двегодишни безредици, които още повече отслабват държавата, на престола се възкачва Кодоман, който приема името [[Дарий III]]. Убийството на Филип II забавя началото на похода срещу Персия, който трябва да бъде свещено наказание, отмъщение, заради разрушенията в Гърция и оскверняването на гръцките светини по време на похода на [[Ксеркс I]] по време на [[Гръко-персийски войни|Гръко-персийските войни]]. Назначавайки [[Антипатър]] за свой наместник в Европа и оставяйки му 12 000 пехотинци и 1500 конници, през пролетта на 334 г. пр. Хр. Александър, начело на обединените сили на Македония, Гърция и съюзните тракийски племена, преминава [[Хелеспонт]]а с над 30 000 пехотинци и 5000 конници в района на легендарната [[Троя]]. Античният историк [[Диодор Сицилийски]] предоставя състава на войската му, потвърден като цяло и от други източници: <br />Пехота – 32 000 души – 12 000 македонци (9000 в [[Македонска фаланга|македонската фаланга]] и 3000 в отрядите на щитоносците), 7000 съюзници (от гръцките градове), 5000 наемници (гърци), 7000 варвари ([[тракийци|траки]] и [[Илирия|илири]]), 1000 стрелци и [[агриани]] (пеонийско племе в Тракия).<br />Конница – 5100 души – 1800 македони ([[Придружаваща кавалерия|хетайри]]), 1800 [[Тесалия|тесалийци]], 600 гърци, 900 траки и пеони.<ref>{{икона|en}} [[Диодор Сицилийски]]. ''История на света''. [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/17B*.html Кн. XVII, гл. 17]</ref> Персийският флот не попречва на прехвърлянето и това е първата сериозна стратегическа грешка на персите. Начело на гръцките наемници на персийска служба е [[Мемнон Родоски|Мемнон]], талантлив гръцки военачалник от [[Родос]]. Той предлага на персийския цар обмислен план за съпротива срещу Александър, но този план е отхвърлен и е взето решение да се даде ход за решителна битка. Персийската армия, състояща се от 40 000 войници, половината от които гръцки наемници, се разполага на високия десен бряг на река [[Граник]], която се влива в [[Пропонтида]]. Гръко-македонските войски начело с Александър и [[Парменион]] преминават реката, където започва [[битка при Граник|битката]]. Лошото командване на персите е причина те да бъдат разбити. Отрядите на сатрапа, предимно конни (до 20 000), са разпръснати, персийската пехота се разбягва, а гръцките [[хоплити]] наемници са обкръжени и избити. Останалите живи 2000 наемници са взети в плен и изпратени в Македония като роби. След победата при Граник Александър Македонски тръгва на юг по малоазийското крайбрежие на [[Егейско море]]. По-голямата част от малоазийските градове доброволно отварят вратите си пред победителя, в това число [[Сарди]] и Гордий, столици съответно на [[Лидия]] и [[Фригия]]. Единствено крайбрежните градове [[Милет]] и [[Халикарнас]], в които се намират силни персийски гарнизони и където се оттеглят оцелелите при Граник войски, оказват съпротива. Особено дълго и упорито [[обсада на Халикарнас|се съпротивлява Халикарнас]], но след няколко щурма е изоставен от гарнизона си. В края 334 г. пр. Хр. и началото на 333 г. пр.н.е. Александър завладява голяма част от [[Мала Азия]]. По същото време персийският цар Дарий III събира и подготвя голяма войска. В средата на 333 г. пр. Хр. той потегля с нея през Северна [[Сирия]], за да срещне с Александър. Срещата между двете армии става през есента на 333 г. пр.н.е. при град [[Иса (град)|Иса]]. [[битка при Иса|Битката]] завършва с победа за Александър – огромната персийска войска се оказва притисната в тясната низина между морето и планината. Дарий III избягва, а Александър Македонски взема голяма плячка – целия богат персийски лагер с походния дворец на Дарий. Сред пленниците са майката, съпругата и двете дъщери на Дарий III. В [[Дамаск]] са пленени част от царското съкровище, както и голям брой знатни пленници. Победата при Иса открива пътя на македонците на юг. Александър, обхождайки крайбрежието на Средиземно море, се отправя към Финикия с цел да покори крайбрежните градове и да лиши персийската флота от бази. В резултат на победата финикийските градове признават доброволно властта на Александър. Само град [[Тир]], разположен на остров, не отваря вратите си на македонската армия. След [[обсада на Тир|осеммесечна обсада]] през 332 г. пр. Хр. Тир е превзет, ограбен, а населението му поробено. С неговото превземане персийският флот в Средиземно море престава да съществува. След поражението и изгубването на семейството си Дарий III започва преговори за мир с Александър. Персийският цар отстъпва цялата персийска територия до [[Ефрат]], голяма контрибуция, вечен съюз на Александър и една от дъщерите си за съпруга на македонския цар. [[Парменион]] посъветва Александър да приеме тези условия и да се откажат от свързания с голям риск по-нататъшен поход на изток. Но младият цар отказва. По време на преговорите Александър за пръв път заявява намерението си да завоюва цялата персийска държава. След превземането на Финикия Александър Македонски продължава пътя си към [[Египет]] през [[Палестина]], където съпротива оказва град [[Газа]], но и той е превзет след двумесечна обсада. === Завземане на Египет и Вавилон === {{Hiero|Александър (името на царя)|<hiero><-G1-E23:V31:O34-M17-N35:D46-D21:O34 -></hiero>|align=right|период=кп}} През 332 г. пр. Хр. персийският сатрап на Египет тържествено посреща и предава властта и хазната в ръцете на Александър Велики без съпротива – египетските отряди са унищожени в битката при Иса. Александър не посяга на местните обичаи и религии, съхранявайки системата на управление на Египет, поставяйки македонски гарнизони. В Египет той прекарва половин година – от декември 332 г. пр. Хр. до май 331 г. пр. Хр. Малко преди пътуването си до [[Сива]], през същата 332 г. пр.н.е. в [[Делта на Нил|делтата]] на [[Нил]], той основава град [[Александрия]], който се превръща в най-големия икономически, културен и политически център на Източното [[Средиземноморие]]. Тук Александър започва да разпространява за себе си слух, преди всичко пред местното население, за това, че е син на [[Зевс]], главния бог. През пролетта на 331 г. пр. Хр. започва вторият етап от завоевателния поход. Александър тръгва от Египет на североизток в [[Азия]] в посока към Северна [[Месопотамия]]. Войските му преминават реките [[Ефрат]] и [[Тигър]], и се озовават пред [[Мидия (държава)|Мидия]], сърцето на Персийската държава. На голямата равнина край селцето Гавгамела (на територията на днешен [[Иракски Кюрдистан]]), специално подготвена за действия на големи маси конница, македонците очакват цар [[Дарий III|Дарий]]. На 11 октомври 331 г. пр. Хр. тук се състои [[битка при Гавгамела|решителната битка]]. Войската на персийския цар е разбита, а самият той бяга. Въпреки че македонската конница изминава 80 километра през нощта, не успява да го залови. В битката при Гавгамела персийската империя губи главните си военни сили. Александър се придвижва на юг, където древните [[Вавилон]] и [[Суза]], една от столиците на Персийската империя, отварят пред него вратите си. Персийските сатрапи, загубили вяра в Дарий, започват да преминават на служба към „царя на Азия“, както започват да назовават Александър. Вавилонските жреци го провъзгласяват за цар на Вавилон. По заповед на Александър е възстановен храма на [[Мардук]] (разрушен от персите). В Суза Александър заграбва огромни съкровища и част от хазната на персийския цар. На изток от Суза започва коренната територия на персийската държава – [[Персида]]. През планинските проходи Александър се отправя към [[Персеполис]], център на изконната персийска земя и столица. След неуспешен опит да завладее града в движение, Александър, с част от войската си, обгражда отрядите на сатрапа на Персия [[Ариобарзан]], и през януари 330 г. пр. Хр. Персеполис е завладян. Дворецът на [[Ксеркс I]], а впоследствие и целият град, са изгорени като отмъщение за разрушаването на акропола в [[Атина]] по време на гръко-персийските войни. Голямата хазна на Дарий, която се намира в Персеполис, също попада в ръцете на Александър. Македонската армия отпочива в града до края на пролетта. По знаменитата легенда пожарът на града е организиран малко преди потеглянето на войските от хетерата [[Таис]] от Атина, любовница на военачалника [[Птолемей I|Птолемей]], която подстрекава пияната компания на Александър по време на един от пировете. През 330 г. пр. Хр. македонската армия тръгва от Персида към [[Мидийци|Мидия]]. В [[Хамадан|Екбатана]] – древната столица на Мидия, по това време се намира Дарий III. Когато научава за приближаването на Александър, той отстъпва на изток с останалите му още верни войски – към [[Партско царство|Партия]]. През юли, по време на бяството си на изток, Дарий е лишен от властта си и пленен от средноазиатските сатрапи, които организират заговор начело със сатрапа на [[Бактрия]] [[Бес]], който убива Дарий. Бес се обявява за новия цар на Персийската империя, под името Артаксеркс. Той се опитва да организира съпротива в източните сатрапии, но е заловен от съратниците си и предаден на Александър през юни 329 г. пр. Хр. След смъртта на Дарий III Александър също се обявява за законен наследник на персийския цар, а също и за отмъстител за неговата смърт. Започва новата елинистическа епоха в историята на източните държави. Обявявайки се за наследник на персийските царе обаче, Александър изостря тежкия конфликт с македонската аристокрация, която е против подражаването на източните обичаи от него. == Цар на Азия == [[Файл:Thais calls upon Alexander the Great to put the palace of Persepolis to the torch by G. Simoni.jpg|мини|320px|''Таис призовава Александър Македонски да опожари двореца в [[Персеполис]]'', гравюра на Густаво Симони.]] Ставайки владетел на персийските земи, Александър се променя. Той престава да гледа на персите като на покорен народ и започва да се стреми да изравни победители и победени и да ги обедини в една монархия. Приетите от него мерки отначало включват външните форми като носенето на източни одежди, създаване на [[харем]], персийски придворни церемонии. Александър иска да живее с персите така, както техните предишни царе. Първите оплаквания се появяват през есента на 330 г. пр. Хр. Бойните съратници, привикнали на простота на нравите и дружеските отношения между царе и подчинени, започват да роптаят, отказвайки да приемат източните привички, в частност [[проскинеза]]та – нисък поклон, последван от целуване на краката на царя.<ref>{{икона|ru}} Королев, К. [http://militera.lib.ru/h/korolev_k/04.html ''Войны античного мира: Македонский гамбит.'']</ref> Близките приятели и придворните ласкатели без колебание застават зад Александър. Съюзническата армия е уморена от продължителния поход, войниците искат да се върнат по домовете си и не споделят целта на царя си да стане господар на целия свят. В края на 330 г. пр. Хр. е разкрит заговор срещу Александър на няколко обикновени войници (известно е само за двама участници). Все пак последствията от неудачния заговор се оказват повече от сериозни заради междуособните борби в обкръжението на Александър. Един от водещите пълководци, стратега на хетайрите [[Филота]], е обвинен в пасивно съучастие (че е знаел, но не е казал). Даже при мъченията Филота не се признава за виновен, но е екзекутиран по решение на съда и настояването на другите военачалници. Бащата на [[Филота]], пълководеца [[Парменион]], е убит без съд и без никакви доказателства за вина – само поради нарастващата подозрителност на Александър. По-малко значими войници, за които също има подозрения, са оправдани. Този заговор не е последният. През лятото на 327 г. пр. Хр. е разкрит „заговорът на пажовете“ – знатните юноши при македонските царе. Освен непосредствените виновници е убит и [[Калистен]], историк и философ, който единствен се осмелявал да възрази на царя и открито да критикувал новите придворни порядки.<ref>{{икона|ru}} Королев, К. [http://militera.lib.ru/h/korolev_k/04.html ''Войны античного мира: Македонский гамбит.'']</ref> Тенденцията за развитие на деспотизъм у Александър особено отчетливо се проявява в смъртта на [[Клит Черния]], командир на царските телохранители, който е убит от Александър в резултат на пиянска свада през есента на 328 г. пр. Хр. == Поход в Средна Азия (329 – 327 г. пр.н.е.) == След смъртта на Дарий III местните управители в източните сатрапии на разпадащата се Персийска империя се чувстват самостоятелни и не бързат да покажат верността си към Александър. Бес е само един от сепаратистки настроените лидери. Александър, който мечтае да стане цар на целия известен дотогава цивилизован свят, се оказва въвлечен в уморителна кампания в [[Средна Азия]], с продължителност 3 години (329 – 327 г. пр. Хр.). Тази война не напомня на предходните сражения на големи армии. Местните племена действат с партизански методи, набези и отстъпления, въстания избухват на различни места, и на македонските отряди, разпратени от Александър, се налагало да унищожават цели селища. Бойните действия се водят в [[Бактрия]] и [[Согдиана]] (на територията на съвременните [[Афганистан]], [[Таджикистан]] и [[Узбекистан]]). В Согдиана Александър разгромява [[скити]]те. За целта му се налага да премине река Яксарт (сега [[Сърдаря]]), където надвива в [[Битка при Яксарт|битка]]. Александър не продължава по-нататък на север, защото местата там са пустинни и по представите на гърците – слабонаселени. В планините на Согдиана и Бактрия местното население, при приближаването на македонците, се оттегля в непристъпни поради природата планински крепости, но на Александър се удава да ги завладее – ако не с щурм, то [[Обсада на Согдианската скала|с хитрост и настойчивост]]. [[Бес]], който преди това се провъзгласява за цар под името ''Артаксеркс IV'', като продължител на династията на [[Ахемениди]]те, е заловен в Бактрия и убит в Екбатана. Александър Македонски успява да завоюва бактрийската столица Бактра и столица на Согдиана – [[Мараканд]]. Гръко-македонските войски завземат също [[Хиркания]], [[Партско царство|Партия]], [[Ария]], [[Дрангиана]] и [[Арахозия]]. В движението си на изток Александър строи градове крепости, в които оставя македонски гарнизони. В [[Согдиана]] Александър основава град Александрия Есхата (съвр. [[Худжанд]]). В Бактрия, върху древни развалини, основава Александрия в Арахозия (съвр. [[Кандахар]]). В желанието си да се сближи с местната аристокрация Александър се жени за [[Роксана]], дъщерята на най-силния от бактрийските управници [[Оксиарт]]. През 326 г. пр. Хр. останалото население на Согдиана и Бактрия се подчинява на Александър. По-нататък по пътя на завоевателя на изток е [[Индия]]. Умората на армията и промяната в личния ѝ състав обаче се отразява върху по-нататъшния поход.<ref name="WDL">{{cite web |url = http://www.wdl.org/en/item/11738/ |title = The Empire and Expeditions of Alexander the Great |publisher = World Digital Library |date = 1833 |accessdate = 26 юли 2013 }}</ref> === Нахлуване в Индия === След приближаването си до северозападната граница на Индия и чувайки за богатствата на този край, Александър решава да завоюва [[Индия]]. В началото на 327 г. пр. Хр. той използва борбите на индийските държави и навлиза в Индия. Край река [[Хидасп]], където става решителната [[битка при Хидасп|битка]] с индийския цар [[Пор (Индия)|Пор]], Александър основава два града – [[Никея]] (град на победата) и [[Буцефалия]] (на името на неговия кон [[Буцефал]]), след което тръгва по-нататък на изток. Армията се приближава до река [[Хифазис]] и тук войските на Александър въстават и отказват да продължат по-нататък. Александър е принуден през 326 г. пр. Хр. да прекрати похода, който продължава повече от осем години. В началото на [[324 г. пр.н.е.]] сухопътната армия и флотът на Александър достигат до [[Месопотамия]]. През първата половина на 324 г. пр.н.е. Александър се намира в Суза, където се заема да организира и укрепи империята си. Възникнала в резултат от завоеванията, огромната държава се простира от западното крайбрежие на Балканския полуостров до Индия. На север се приближава до река [[Дунав]] и [[Черно море]], на юг стига до [[Индийски океан|Индийския океан]], [[Арабски полуостров|Арабския полуостров]] и включва [[Египет]], [[Либия]] и [[Киренайка]] в [[Африка]]. По своята големина тя надвишава персийската държава. === Връщане от Индия === През 323 г. пр. Хр. Александър пристига във Вавилон, разположен приблизително в центъра на неговата империя. Този най-голям древноизточен град той прави своя столица. == Смъртта на Александър Велики == [[Файл:Babylonian_astronomical_diary_recording_the_death_of_Alexander_the_Great_(British_Museum).jpg|мини|200px|Астрономически дневник (ок. 323 – 322 г. пр. Хр.) записал смъртта на Александър ([[Британски музей]], Лондон)]] През лятото на 323 година по време на пир Александър се почувства зле и след няколко дни на 10 или 11 юни 323 г. пр.н.е. Александър умира в двореца на [[Навуходоносор II]].<ref name=Depuydt>{{cite journal |author=Depuydt L |title=The Time of Death of Alexander the Great: 11 June 323 BC, ca. 4:00 – 5:00 PM |journal=Die Welt des Orients |volume=28|pages=117 – 135}}</ref> [[Плутарх]] отделя голямо внимание на обстоятелствата около смъртта му, които са повторени (без потвърдени дати) от [[Ариан]]. Около 14 дни преди смъртта си Александър празнувал със своя адмирал [[Неарх]] и после, вместо да поспи, прекарал нощта и следващия ден, пиейки с [[Мидиос от Лариса|Мидий от Лариса]].<ref>Плутарх, „Александър“, 75.</ref> След това на 18 [[десий]] (месец по македонския календар) той развил висока температура.<ref>Плутарх, „Александър“, 75 – 76</ref> На 25 десий той вече не бил в състояние да говори.<ref>Плутарх, Александър, 76.</ref> На 26 десий повечето войници се притеснили за здравето му или помислили, че е вече мъртъв. Поискали да го видят и военачалниците на Александър позволили.<ref>Плутарх, „Александър“, 76</ref> Войниците бавно минавали покрай него, докато Александър ги поздравявал с вдигната ръка, все още неспособен да говори.<ref>[[Ариан]], ''Anabasis Alexandri'' VII, 26</ref> Два дни по-късно, на 28 десий (въпреки че Аристобул казва, че е било 30 десий), Александър е мъртъв.<ref>Плутарх, „Александър“, 75 – 76</ref> От своя страна, Диодор разказва, че Александър е бил повален от болка, след като е изпил голяма купа вино в чест на Херкулес и (малко мистериозно) умрял след известна агония,<ref name=DSXVII117/> което е също отбелязано като алтернатива при Ариан, но Плутарх отрича това твърдение.<ref>Плутарх, „Александър“, 75</ref> След смъртта му започват противоречия между пълководците и велможите, които продължават 7 дни, през което време тялото на Александър не е погребано. След това го балсамират и полагат в златен саркофаг. По пътя към старата столица на [[Древна Македония|Македония]] – [[Еге]], където са [[Вергински царски гробници|царските гробници]], траурният кортеж е пресрещнат и отклонен в посока [[Мемфис]] (Египет) от [[Птолемей I]].<ref>{{cite book | title = Описание на Елада, 1.6.3 | last = Павзаний | first = | authorlink = Павзаний | editor = | editor-link = | year = | edition = | publisher = | location = | isbn = | doi = | pages = | url = http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=paus.+1.6.3&redirect=true | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Години по-късно тялото му е пренесено в Александрия. [[Файл:Niketerion Alexander CdM.jpg|мини|Античен медальон Александър]] === Вероятни причини за смъртта === ==== Отрова ==== Като се има предвид склонността на македонската аристокрация към убийство,<ref name=g1>Green, ''Alexander the Great and the Hellenistic Age'', pp. 1 – 2.</ref> едва ли е изненадващо, че има догадки за намеса при смъртта на Александър – Диодор, Плутарх, Ариан и Юстин отбелязват теорията, че Александър е отровен. Плутарх отхвърля тази идея като измислица,<ref name=PA77>Plutarch, [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?lookup=Plut.+Caes.+77.1 ''Alexander'', 77]</ref> но и Диодор и Ариан казват, че я отбелязват в интерес на пълнотата на историята.<ref name=DSXVII117>Diodorus Siculus [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?lookup=Diod.+17.117.1 '' Library XVII, 117'']</ref><ref name=AVII27>Arrian, [http://websfor.org/alexander/arrian/book7b.asp ''Anabasis Alexandri'' VII, 27]</ref> Въпреки всичко описанията посочват [[Антипатър]], отстранен от позицията на македонски вицецар, и неговите противоречия с Олимпиада, като глава на предполагаемия заговор. Може би, приемайки своето повикване във Вавилон като очакване на смъртна присъда<ref name=g23>Green, ''Alexander the Great and the Hellenistic Age'', pp. 23 – 24.</ref> и виждайки съдбата на Парменион и Филота,<ref name=DSXVII118/> Антипатър изпраща сина си Йол, който е виночерпец при Александър да го отрови.<ref name=PA77/><ref name=AVII27/><ref name=DSXVII118>Diodorus Siculus [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?lookup=Diod.+17.118.1 ''Library XVII, 118'']</ref> Има дори предположение, че Аристотел участва в заговора.<ref>Плутарх, Александър,77</ref><ref name=AVII27/> Обратно, най-силният аргумент срещу теорията с отравянето е факта, че минават 12 дни между започването на болестта му и неговата смърт. В древния свят толкова дългодействащи отрови вероятно не е имало.<ref>Fox, ''Alexander the Great'', p.</ref> ==== Болест ==== Има и няколко болести, за които се предполага, че може да са причинили смъртта на Александър – [[малария]] или [[коремен тиф]] са очевидните кандидати. През 1998 г. статия в ''New England Journal of Medicine'' твърди, че неговата смърт е причинена от коремен тиф, усложнен от чревна перфорация и нарастваща парализа,<ref name=AMD>{{cite journal |author=Oldach DW, Richard RE, Borza EN, Benitez RM |title=A mysterious death |journal=N. Engl. J. Med. |volume=338 |issue=24 |pages=1764 – 1769 |year=1998 |month=Юни |pmid=9625631 |url=http://content.nejm.org/cgi/pmidlookup?view=short&pmid=9625631&promo=ONFLNS19 |doi=10.1056/NEJM199806113382411|issn=0028-4793}}</ref> докато други по-скорошни анализи предполагат [[спондилит]] (възпаление на гръбначния стълб) или [[менингит]].<ref name=ashrafian>{{cite journal |author=Ashrafian, H|title=The death of Alexander the Great—a spinal twist of fate |journal=J Hist Neurosci |volume=13 |pages=138 – 142 |year=2004 |doi=10.1080/0964704049052157 |pmid=15370319 |issue=2}}</ref> Сред другите болести, които могат да бъдат причинители, са [[панкреатит|остър панкреатит]] или [[западнонилска треска]].<ref name=ref1>{{cite web|accessdate=20 май 2008|url=http://www.cdc.gov/ncidod/eid/vol9no12/03-0288.htm|title=Alexander the Great and West Nile Virus Encephalitis|publisher=[[Centers for Disease Control and Prevention]]|архив_дата=2011-08-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110812025915/http://www.cdc.gov/ncidod/eid/vol9no12/03-0288.htm}}</ref><ref>{{cite journal |author=Sbarounis CN |title=Did Alexander the Great die of acute pancreatitis? |journal=J Clin Gastroenterol |volume=24 |pages=294 – 296 |year=2007 |doi=10.1097/00004836-199706000-00031 |pmid=9252868 |issue=4}}</ref><ref>{{cite journal |author=Sbarounis CN |title=Did Alexander the Great die of acute pancreatitis? |journal=J Clin Gastroenterol |volume=24 |pages=294 – 296 |year=2007 |doi=10.1097/00004836-199706000-00031 |pmid=9252868 |issue=4}}</ref> В произведението „[[Успоредни животописи]]“ за Александър Македонски [[Плутарх]] пише:<ref>The age of Alexander: nine Greek lives. Plutarchus, I. Scott-Kilvert, designer, Plutarch, G.T. Griffith, designer. New York: Viking Press; 1995. p. 330.</ref> {{цитат|... когато Александър наближи стените на града, видя няколко гарвана, които се биеха настървено и няколко паднаха в нозете му...|}} Според изследователите сцената в този текст остава дълго време незабелязана и неразгадана. Тя обаче странно напомня на многобройните смъртни случаи при птици, наблюдавани през 1999 г. в зоопарка в [[Бронкс]]. В тази година заболяването за пръв път се появява в [[Северна Америка]] като е наблюдавана масова смъртност сред [[Американска врана|враните]] и много други видове птици. Птиците буквално падат мъртви от небето. Районът на Месопотамия днес е стационарен по отношение на заболяването западнонилска треска. Теориите за естествени причини за смъртта на Александър подчертават, че здравето му може да не е било добро след години на много пиене и след няколко наранявания (вкл. едно в Индия, което едва не му коства живота). Освен това мъката, която Александър чувства след смъртта на [[Хефестион]], може да е допринесла за влошаване на здравето му.<ref name=AMD/> Най-вероятната причина за смъртта на Александър е в резултат от предозиране с лекарства, направени от [[кукуряк]], смъртоносен в големи дози. Малкото неща, които са известни за неговата смърт, могат да бъдат обяснени само с непреднамерено отравяне с кукуряк.<ref>Cawthorne (2004), s. 138</ref><ref>{{cite web|url=http://www.forensic-psych.com/articles/artDeadMenTalking.php |title=Forensic Psychiatry & Medicine – Dead Men Talking |publisher=Forensic-psych.com |accessdate=18 юли 2009}}</ref> == Разпадане на империята == Създадената чрез силата на оръжието империя на Александър Македонски започва да се разпада веднага след смъртта му. Първото стълкновение между неговите пълководци става в двореца във Вавилон край още непогребания цар. Преки законни наследници Александър няма. За цар е провъзгласен [[Филип III Аридей]] – полубрат на Александър. Роденият след това син на Роксана и Александър, младенецът Александър, също е обявен за цар, но действителната власт е в ръцете на авторитетния военачалник [[Пердика (диадох)|Пердика]]. Той изпълнява задълженията на регент при двамата царе. Наместник на царете в Македония и Гърция, както и преди, си остава [[Антипатър]]. Когато вестта за смъртта на Александър стига до Гърция и Средна Азия, там избухват въстания. Започват военни действия срещу наместника Антипатър. През периода на потушаване на антимакедонските въстания започват междуособни войни между пълководците на Александър – [[диадохи]]те, а след това между техните наследници – [[епигони]]те. Тези войни продължават повече от 40 години. Като регент на двамата царе Пердика се опитва да се противопостави на [[диадохи]]те. Египетският [[сатрап]] [[Птолемей I|Птолемей I Сотер]] задържа тялото на Александър, което карат от Вавилон в Македония и го погребва в Египет. През лятото на 321 г. пр. Хр. Пердика е убит от подчинените си. След това убийство диадохите разделят помежду си управлението на сатрапиите, обаче мир не настъпва. Точно обратното, между тях се разпалва междуособна война. По това време в Македония умира Антипатър. Според завещанието му назначеният за царски регент [[Полиперхон]], изпада в затруднено положение, тъй като против него се обявява синът на [[Касандър]], също претендиращ за регентство. В азиатската част на империята на Александър, скоро след смъртта на [[Пердика (диадох)|Пердика]], най-могъщ се оказва [[Антигон I Монофталм|Антигон I Едноокия]]. За ръководна роля в западната част на Мала Азия претендира сатрапът на [[Тракия]], диадохът [[Лизимах]], а в [[Месопотамия]] се утвърждава диадохът [[Селевк I Никатор|Селевк]]. През [[309 г. пр.н.е.]] междуособиците между диадохите завършват с мир, но още през същата година по заповед на Касандър е убита Роксана и малолетния цар Александър. Династията на македонските царе е прекъсната, след като владетел на Македония става Касандър. Диадохите формално провъзгласяват автономията на гръцките полиси, но войските на Антигон остават в Гърция. Македонският гарнизон на Касандър се намира в Атина и в другите зависими от него градове. == В културата == * Трилогия от [[Валерио Масимо Манфреди]]: ** ''[[Александър Македонски - Дете на мечтите]]'' (''Il figlio del sogno'', 1998), издадена на български от Venus Press, 2001 (ISBN 954-780-005-1) ** ''[[Александър Македонски - Пясъците на Амон]]'' (''Le sabbie di Amon'', 1998), издадена на български от Venus Press, 2003 (ISBN 954-780-011-6) ** ''[[Александър Македонски - Пределите на Земята]]'' (''Il confine del mondo'', 1998) * ''Александър Македонски'' от [[Яна Язова]] – български роман за македонския завоевател (2002, 2004) * ''[[Александър (филм)|Александър]]'', филм от 2004 г. на [[Оливър Стоун]] * В ''[[Успоредни животописи]]'' [[Плутарх]] описва живота на Александър наред с този на [[Юлий Цезар]] * ''[[Александрия (роман)|Александрия]]'' е средновековен биографичен роман за Александър с неизвестен автор * На Александър Македонски е наречена улица в квартал „[[Хиподрума]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123948870|title=Александър Македонски}}). == Външни препратки == {{wikiquote-inline|Александър Македонски}} {{commonscat-inline|Alexander the Great}} * Félix Delamarche: [http://www.wdl.org/en/item/11738/ The Empire and Expeditions of Alexander the Great], 1833. * Paul Cartledge: [http://blogs.forbes.com/booked/2010/12/12/two-great-historians-on-alexander-the-great-part-one/ Two Great Historians On Alexander the Great], [http://blogs.forbes.com/booked/2010/12/17/two-great-historians-on-alexander-the-great-part-two/ Part 2], [http://blogs.forbes.com/booked/2010/12/20/two-historians-talk-alexander-the-great-part-3/ Part 3], [http://blogs.forbes.com/booked/2011/01/03/two-great-historians-talk-alexander-the-great-part-4/ Part 4], [http://blogs.forbes.com/booked/2011/01/10/how-great-a-general-was-alexander/?boxes=financechannelforbes Part 5], [http://blogs.forbes.com/booked/2011/01/28/two-great-historians-talk-alexander-the-great-part-6/ Part 6]. * {{dmoz |Society/History/By_Time_Period/Ancient/Greece/People/Alexander_the_Great/}} * {{cite web | url = http://www.livius.org/aj-al/alexander/alexander_z1b.html | title = Alexander the Great: An annotated list of primary sources | publisher = Livius | archive-url = http://web.archive.org/web/20161204170928/http://www.livius.org:80/aj-al/alexander/alexander_z1b.html | archive-date = 2016-12-04 | достъп_дата = 2014-05-20 | архив_дата = 2011-05-14 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110514002230/http://www.livius.org/aj-al/alexander/alexander_z1b.html }}. * {{cite web | url = http://www.archaeology.org/online/features/alexander/tomb.html | title = The Elusive Tomb of Alexander the Great | publisher = Archæology}}. * {{cite web | url = http://www.sherlockian-sherlock.com/alexander-the-great-and-sherlock-holmes.php | title = Alexander the Great and Sherlock Holmes | publisher = Sherlockian Sherlock}}. * [http://maps.google.com/maps/ms?msid=202977755949863934429.0004a72b6cf49b92e1ac9&msa=0&ll=34.957995,46.40625&spn=43.278305,71.455078 Google Map of the Wars of Alexander the Great]{{dead link|date=25 ноември 2022}} * [http://www.gibs.info/index.php?id=158 ''Alexandros'' – Das Alexanderprojekt an der Technischen Universität Braunschweig] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140109142714/http://www.gibs.info/index.php?id=158 |date=2014-01-09 }} == Бележки == <references /> === Цитирана литература === ==== Първоизточници ==== * [[Плутарх|''Плутарх'']], [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?lookup=Plut.+Caes.+75.1 Alexander, 75] * ''Плутарх'', Александр // Сравнительные жизнеописания в двух томах. – М.: Издательство „Наука“, 1994 * ''Калистен'', Подвизите на Александър. – ИК Персей. София, 2005 * ''Арриан'', Поход Александра. – М.: МИФ, 1993 * ''Квинт Курций Руф'', История Александра Македонского. С приложением сочинений Диодора, Юстина, Плутарха об Александре – М.: Издательство МГУ, 1993 * ''Квинт Курций Руф'', История на Александър Велики Македонски. – Военно издателство. София, 1985 * ''Диодор Сицилийский'', Книга XVII от сайта на [http://www.perseus.tufts.edu/ проект „Персей“] * ''Юстин'', Эпитомы Помпея Трога ==== Вторични източници ==== * {{cite journal |author=Depuydt L |title=The Time of Death of Alexander the Great: 11 June 323 BC, ca. 4:00 – 5:00 PM |journal=Die Welt des Orients |volume=28|pages=117 – 135}} * {{cite book |title= ''The Story of Civilization: The Life of Greece'' |url= https://archive.org/details/storyofcivilizat00dura_7 |last= Durant|first= Will|year= 1966|publisher= Simon & Schuster|isbn= 0-671-41800-9}} * {{cite book |title= ''Alexander of Macedon, 356 – 323 B.C.: A Historical Biography'' |last= Green|first= Peter|year= 1970|publisher= University of California Press|isbn= 978-0-520-07165-0|url= http://books.google.es/books?id=g6Wl4AKGQkIC&pg=PA559&dq=alexander+the+great+356+OR+355&sa=X&ei=h78uT-uaFYSzhAe436jsCg&ved=0CF8Q6AEwCDgK#v=onepage&q=356&f=false}} * {{cite book |title= ''The Nature of Alexander the Great'' |url= https://archive.org/details/natureofalexande0000rena_z9j4 |last= Renault|first= Mary|year= 2001|publisher= Penguin|isbn= 0-14-139076-X}} * {{cite book |title= ''Alexander the Great'' |last= McCarty|first= Nick|year= 2004|publisher= Penguin|location= Camberwell, Victoria|isbn= 0-670-04268-4}} * {{cite book |title= ''A Companion to Ancient Macedonia'' |last= Roisman, Worthington|first= Joseph, Ian|year= 2010|publisher= John Wiley & Sons|isbn= 1-4051-7936-8|url= http://books.google.com/books?id=lkYFVJ3U-BIC}} * {{cite book |title= ''Alexander the Great: Lessons From History's Undefeated General'' |last= Yenne|first= Bill|year= 2010|publisher= Palmgrave McMillan|isbn= 978-0-230-61915-9}} {{Царе на Македония}} {{Плутарх}} {{Непобедени пълководци}} {{Портал|Македония}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Александър III Македонски| ]] 2i8fssl4lf37jquch2w8crkn5ect42d 12434917 12434885 2024-12-08T14:35:59Z Мико 4542 Премахнати [[Special:Contributions/2403:6200:88A0:12DE:CA53:67B2:4B48:281|редакции на 2403:6200:88A0:12DE:CA53:67B2:4B48:281]] ([[User talk:2403:6200:88A0:12DE:CA53:67B2:4B48:281|б]].), към версия на Алиса Селезньова 12424315 wikitext text/x-wiki {{Личност|монарх}} [[File:ACMA_1331_Alexander_1.JPG|thumb|140px|Александър Велики]] [[File:AlexanderTheGreat_Bust_Transparent.png|thumb|140px|Александър Велики]] [[Файл:Alexander_the_Great-Ny_Carlsberg_Glyptotek.jpg|thumb|140px|Александър Велики]] '''Александър III Македонски''' или '''Александър Велики''' ({{lang|el|Αλέξανδρος Γ' ο Μακεδών}} или ''Μέγας Ἀλέξανδρος''; ''Мегас Александрос'') е цар ([[василевс]]) на античното царство [[Древна Македония|Македония]] и хегемон на [[Коринтски съюз|Коринтския съюз]] от 336 г. пр.н.е. до смъртта си в 323 г. пр.н.е. Роден е на 20 юли 356 г. пр. Хр. в [[Пела]] и умира на 10 или 11 юни 323 г. пр. Хр. в завладения от него [[Вавилон]]. Син е на цар [[Филип II Македонски]] и [[Олимпиада Македонска]]. Едва двадесетгодишен наследява престола от своя баща и през по-голямата част от своето царуване води безпрецедентни за времето си военни кампании в [[Близкия изток]]. Преди да навърши тридесет години Александър III създава една от най-големите империи на древния свят, която се простира от [[Гърция]] през [[Египет]] до долината на река [[Инд]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bbc.co.uk/history/historic_figures/alexander_the_great.shtml | заглавие = Alexander the Great (356 – 323 BC) | издател = [[Би Би Си|BBC]] | език-скрит = 1 | език = en }}</ref> Непобедим в битките, Александър Македонски е смятан за един от най-успешните командири в цялата история.{{hrf|Yenne|2010|159}} До 16-годишна възраст Александър е обучаван от философа [[Аристотел]]. Когато се възкачва на престола през 336 г. пр. Хр, след убийството на Филип, Александър наследява силно царство и опитна армия. В 334 г. пр. Хр. младият владетел нахлува в [[Персийска империя|Персийската империя]] на Ахеменидите, владееща [[Мала Азия]], и започва [[Войни на Александър Велики|поредица от военни кампании]], продължили десет години. Александър III сломява силите на Персия в серия от решителни битки, като ключови са тези при [[Битка при Иса|Иса]] и [[Битка при Гавгамела|Гавгамела]] и напълно завладява териториите на империята до река [[Инд]]. В стремежа си да достигне до „края на света и Великото външно море“, той нахлува в [[Индия]] в 326 г. пр. Хр, но в крайна сметка е принуден да се върне по искане на неговите войски. Александър Велики умира в 323 г. пр. Хр във Вавилон – градът, който той планира да направи своя столица<ref>[http://books.google.nl/books?id=AbPxAAAAQBAJ&pg=PA5&dq=baghdad+name&hl=nl&sa=X&ei=dKW8UsyJN6yV7Abi6YGADA&ved=0CDcQ6AEwAQ Alexander the Great]</ref> – оставяйки неосъществени поредица планирани кампании, на първо място инвазията на [[Арабски полуостров|Арабия]]. Години след смъртта му серия от граждански войни разкъсват неговата империя на няколко държави, управлявани от [[диадохи]]те – оцелелите негови стратези и наследници. Александър основава двадесет града, носещи името му, най-известен от тях е [[Александрия]] в Египет. Основаването на градове колонии от Александър Велики и разпространението на гръцката култура на Изток дават начало на новата [[елинизъм|елинистическа цивилизация]]. Александър Македонски придобива образ на легендарен класически герой, подобен на Ахил, и заема важно място в историята и мита на гръцки и негръцки култури. Той се превръща в еталон, с когото военните лидери се сравняват, а военни академии по целия свят все още изучават тактиките му за водене на битки.{{hrf|Yenne|2010|7}} == Ранни години == Александър е роден на шестия ден от старогръцкия месец хекатомбеон, което вероятно съответства на 20 юли [[356 г. пр.н.е.]], въпреки че точната дата не е известна,<ref>[[Плутарх]]: ''„...в шестия ден на месеца хекатомбеон“''. Често се приема, че 1-вият ден от месеца хекатомбоен е 15 юли, но точното съответствие не е доказано.</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.livius.org/aj-al/alexander/alexander_t32.html#7 | заглавие = The birth of Alexander the Great | достъп_дата = 16 декември 2011 | труд = Livius | език-скрит = 1 | език = en | archive-url = http://web.archive.org/web/20161005011405/http://www.livius.org:80/aj-al/alexander/alexander_t32.html | archive-date = 2016-10-05 | архив_дата = 2016-10-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20161005011405/http://www.livius.org/aj-al/alexander/alexander_t32.html#7 }}</ref> в град [[Пела]], тогавашната столица на Македония.{{hrf|Green|1970|33}} Негов баща е цар [[Филип II Македонски]] (359 – 336 г. пр.н.е.), а негова майка царица [[Олимпиада Македонска]] (375 – 316 г. пр.н.е.), дъщеря на [[Неоптолем I]], цар на [[Античен Епир|Епир]].{{hrf|McCarty|2004|10}}{{hrf|Renault|2001|28}}{{hrf|Durant|1966|538}} Самият Филип има седем или осем съпруги, но за известно време Олимпиада е основната му жена, вероятно заради сина им Александър.{{hrf|Roisman, Worthington|2010|171}} По традиция родът на Александър Велики се води от митичния [[Херакъл]], чрез царете на [[Аргос]], от които, според легендата, произлиза първият македонски цар [[Каран]]. [[Плутарх]] описва неговата външност така: {{цитат|Външността на Александър най-добре е предадена от статуята на [[Лизип]], и самият той счита, че само този скулптор е достоен да вае неговото изображение. Този майстор е съумял точно да възпроизведе това, на което впоследствие подражават много от приемниците и приятелите на царя – лекия наклон на шията наляво и морния поглед. [[Апелес]], рисувайки Александър в образа на гръмовержец, не предава свойствения на царя цвят на кожата, а го изобразява по-тъмен, отколкото е в действителност. Както казват, Александър е бил много светъл, и бледостта на кожата му на места преминавала в червенина, особено на гърдите и лицето.|Плутарх. Успоредни животописи: Александър Македонски}} [[Файл:AlexandreTheGreat Louvre.jpg|мини|200px|ляво|Римско копие на произведението на Лизип. Едно от най-достоверните произведения за външността на Александър, [[Лувър]]а]] Още от ранните си години Александър е подготвян за дипломация, политика и война. Негови възпитатели и наставници са родственикът по майчина линия Леонид, към когото съхранява дълбока привързаност до зряла възраст, въпреки строгото спартанско възпитание в детството, шутът и актьор Лизимах, а от 343 г. пр. Хр. – великият философ [[Аристотел]], под чието ръководство Александър получава класическо гръцко образование – [[риторика]], [[литература]], [[естествени науки]], [[медицина]] и [[философия]]. Аристотел му подарява копие от „[[Илиада]]“ и нож, който Александър винаги крие под възглавницата си. Плутарх пише за характера на Александър: {{цитат|Филип видял, че Александър по природа е упорит, а когато се разсърди – не отстъпва пред никаква сила, но затова пък с разумни слова лесно може да бъде склонѐн за приемането на правилното решение; ето защо бащата се стараел повече да убеждава, отколкото да заповядва. |Плутарх. Успоредни животописи: Александър Македонски}} На 16-годишна възраст Александър е оставен да управлява Македония, докато Филип обсажда [[Византион]], и младият престолонаследник жестоко и безпощадно смазва въстанието на тракийското племе [[меди]]. След две години, през 338 г. пр. Хр. в [[Битка при Херонея|битката при Херонея]], Александър проявява пълководски умения, водейки лявото крило на македонската войска, пред погледа на опитните военачалници. Александър демонстрира склонността си към авантюри още в юношеството си, когато без волята на баща си, иска да се ожени за дъщерята на Пиксодар, владетеля на [[Кария]]. През 337 г. пр.н.е. Филип се жени за пети пореден път за [[Клеопатра (съпруга на Филип II)|Клеопатра Евридика]], племенницата на неговия военачалник [[Атал (диадох)|Атал]]. Тъй като майката на Александър, Олимпиада, е родом от [[Епир]], а мащехата му Клеопатра е истинска македонка, това води до разногласия за наследяването на престола от Александър. Александър и Филип се скарват по този повод, но скоро се помиряват и Александър се завръща у дома за сватбата на родната си сестра [[Клеопатра Македонска]] (355 – 308 г. пр.н.е.) през 336 г. пр.н.е. с епирския цар и техен вуйчо [[Александър I (Епир)|Александър I Молоски]] (370 – 331 г. пр.н.е.). [[Файл:Alexander1256.jpg|мини|175px|Статуя на Александър в археологическия музей на [[Истанбул]]]] == Възкачване на престола == По време на сватбените тържества през октомври 336 г. пр.н.е. Филип II е убит от телохранителя [[Павзаний (македонец)|Павзаний]] в театъра на старата столица [[Вергина|Еге]] (Вергина).<ref>{{икона|en}} [[Диодор Сицилийски]]. ''История на света''. [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/16D*.html Кн. XVI, гл. 94]</ref> Наследници на Филип са само Александър, син на Олимпиада, и [[Филип III Аридей|Аридей]], незаконен син от любовницата му [[Филина]]. Макар че жената на Филип, Клеопатра Евридика, ражда син [[Каран (син на Филип II)|Каран]] и дъщеря [[Европа (Македония)|Европа]] точно преди убийството, нейните влиятелни родственици биха могли да поддържат друг кандидат за трона, от които възможен претендент е [[Аминта IV Македонски|Аминта]], син на цар [[Пердика III Македонски]] и братовчед на Александър. В действителност Аминта вече е бил цар като малък, но неговият опекун – Филип, сам заема трона, в качеството на компенсация на женитбата на Аминта с дъщеря си [[Кинана]]. Македонската войска, която добре познава Александър и го е видяла вече в сражения, го провъзгласява едва 20-годишен за наследник на престола и нов цар на Македония. При встъпването си на македонския престол първият ход на Александър е да се разправи с предполагаемите участници в заговора и убийството на баща му и с възможните претенденти за трона – нарежда Аминта да бъде екзекутиран, правейки по този начин сестра си Кинана вдовица. Аристокрацията и народа привлича на своя страна, отменяйки данъци. След това Александър организира конгрес в [[Коринт]], на който гърците са принудени да потвърдят съюза си с Македония. Имайки подкрепа в лицето на все още спокойната Гърция, наблюдаваща действията на новия цар, през есента на 335 г. пр. Хр. той тръгва на поход срещу тракийските и илирийските племена, въстанали при вестта за смъртта на Филип. След неуспешната кампания срещу мизи, трибали и гети Александър се принуждава да сключи съюз с тях. Под влиянието на лъжлив слух за смъртта на Александър в края на лятото на юг избухва въстание в [[Тива]], най-пострадалия от Филип гръцки град. Жителите на Тива призовават на въстание цяла Гърция, но гърците, на думи изразявайки солидарност с тиванците, предпочитат да изчакат, наблюдавайки отстрани развитието на събитията. В напрегнатата ситуация Александър не губи време и със стремителен марш придвижва войската си от [[Илирия]] до Тива. Обсадата продължава няколко дни. Градът е завзет с щурм, разграбен, а цялото население е изпратено в робство. Цяла Гърция е поразена както от съдбата на древния град, един от най-големите и силни в Елада, така и от бързата победа на македонското оръжие. Жителите на градовете сами предават на съд политиците, призоваващи към бунт против македонската хегемония. Тогава политическата обстановка позволява на Александър да осъществи замисъла на баща си Филип за завоевателен поход срещу [[Персийска империя|Персийската империя]]. == Период на завоевания == === Завладяване на Мала Азия и Сирия === [[Файл:MacedonEmpire.jpg|мини|300px|Походът на Александър Македонски в Азия]] [[Файл:Map-alexander-empire.png|мини|300px|Империята на Александър Велики]] През втората половина на [[4 век пр.н.е.|ІV век пр.н.е.]] [[Персия|Персийската империя]] все повече отслабва. Персийският цар [[Артаксеркс III]] се опитва безуспешно да укрепи централната власт. Главната военна сила са гръцките наемници, а не местните войски. През [[338 г. пр.н.е.]] Артаксеркс е убит. След двегодишни безредици, които още повече отслабват държавата, на престола се възкачва Кодоман, който приема името [[Дарий III]]. Убийството на Филип II забавя началото на похода срещу Персия, който трябва да бъде свещено наказание, отмъщение, заради разрушенията в Гърция и оскверняването на гръцките светини по време на похода на [[Ксеркс I]] по време на [[Гръко-персийски войни|Гръко-персийските войни]]. Назначавайки [[Антипатър]] за свой наместник в Европа и оставяйки му 12 000 пехотинци и 1500 конници, през пролетта на 334 г. пр. Хр. Александър, начело на обединените сили на Македония, Гърция и съюзните тракийски племена, преминава [[Хелеспонт]]а с над 30 000 пехотинци и 5000 конници в района на легендарната [[Троя]]. Античният историк [[Диодор Сицилийски]] предоставя състава на войската му, потвърден като цяло и от други източници: <br />Пехота – 32 000 души – 12 000 македонци (9000 в [[Македонска фаланга|македонската фаланга]] и 3000 в отрядите на щитоносците), 7000 съюзници (от гръцките градове), 5000 наемници (гърци), 7000 варвари ([[тракийци|траки]] и [[Илирия|илири]]), 1000 стрелци и [[агриани]] (пеонийско племе в Тракия).<br />Конница – 5100 души – 1800 македони ([[Придружаваща кавалерия|хетайри]]), 1800 [[Тесалия|тесалийци]], 600 гърци, 900 траки и пеони.<ref>{{икона|en}} [[Диодор Сицилийски]]. ''История на света''. [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/17B*.html Кн. XVII, гл. 17]</ref> Персийският флот не попречва на прехвърлянето и това е първата сериозна стратегическа грешка на персите. Начело на гръцките наемници на персийска служба е [[Мемнон Родоски|Мемнон]], талантлив гръцки военачалник от [[Родос]]. Той предлага на персийския цар обмислен план за съпротива срещу Александър, но този план е отхвърлен и е взето решение да се даде ход за решителна битка. Персийската армия, състояща се от 40 000 войници, половината от които гръцки наемници, се разполага на високия десен бряг на река [[Граник]], която се влива в [[Пропонтида]]. Гръко-македонските войски начело с Александър и [[Парменион]] преминават реката, където започва [[битка при Граник|битката]]. Лошото командване на персите е причина те да бъдат разбити. Отрядите на сатрапа, предимно конни (до 20 000), са разпръснати, персийската пехота се разбягва, а гръцките [[хоплити]] наемници са обкръжени и избити. Останалите живи 2000 наемници са взети в плен и изпратени в Македония като роби. След победата при Граник Александър Македонски тръгва на юг по малоазийското крайбрежие на [[Егейско море]]. По-голямата част от малоазийските градове доброволно отварят вратите си пред победителя, в това число [[Сарди]] и Гордий, столици съответно на [[Лидия]] и [[Фригия]]. Единствено крайбрежните градове [[Милет]] и [[Халикарнас]], в които се намират силни персийски гарнизони и където се оттеглят оцелелите при Граник войски, оказват съпротива. Особено дълго и упорито [[обсада на Халикарнас|се съпротивлява Халикарнас]], но след няколко щурма е изоставен от гарнизона си. В края 334 г. пр. Хр. и началото на 333 г. пр.н.е. Александър завладява голяма част от [[Мала Азия]]. По същото време персийският цар Дарий III събира и подготвя голяма войска. В средата на 333 г. пр. Хр. той потегля с нея през Северна [[Сирия]], за да срещне с Александър. Срещата между двете армии става през есента на 333 г. пр.н.е. при град [[Иса (град)|Иса]]. [[битка при Иса|Битката]] завършва с победа за Александър – огромната персийска войска се оказва притисната в тясната низина между морето и планината. Дарий III избягва, а Александър Македонски взема голяма плячка – целия богат персийски лагер с походния дворец на Дарий. Сред пленниците са майката, съпругата и двете дъщери на Дарий III. В [[Дамаск]] са пленени част от царското съкровище, както и голям брой знатни пленници. Победата при Иса открива пътя на македонците на юг. Александър, обхождайки крайбрежието на Средиземно море, се отправя към Финикия с цел да покори крайбрежните градове и да лиши персийската флота от бази. В резултат на победата финикийските градове признават доброволно властта на Александър. Само град [[Тир]], разположен на остров, не отваря вратите си на македонската армия. След [[обсада на Тир|осеммесечна обсада]] през 332 г. пр. Хр. Тир е превзет, ограбен, а населението му поробено. С неговото превземане персийският флот в Средиземно море престава да съществува. След поражението и изгубването на семейството си Дарий III започва преговори за мир с Александър. Персийският цар отстъпва цялата персийска територия до [[Ефрат]], голяма контрибуция, вечен съюз на Александър и една от дъщерите си за съпруга на македонския цар. [[Парменион]] посъветва Александър да приеме тези условия и да се откажат от свързания с голям риск по-нататъшен поход на изток. Но младият цар отказва. По време на преговорите Александър за пръв път заявява намерението си да завоюва цялата персийска държава. След превземането на Финикия Александър Македонски продължава пътя си към [[Египет]] през [[Палестина]], където съпротива оказва град [[Газа]], но и той е превзет след двумесечна обсада. === Завземане на Египет и Вавилон === {{Hiero|Александър (името на царя)|<hiero><-G1-E23:V31:O34-M17-N35:D46-D21:O34 -></hiero>|align=right|период=кп}} През 332 г. пр. Хр. персийският сатрап на Египет тържествено посреща и предава властта и хазната в ръцете на Александър Велики без съпротива – египетските отряди са унищожени в битката при Иса. Александър не посяга на местните обичаи и религии, съхранявайки системата на управление на Египет, поставяйки македонски гарнизони. В Египет той прекарва половин година – от декември 332 г. пр. Хр. до май 331 г. пр. Хр. Малко преди пътуването си до [[Сива]], през същата 332 г. пр.н.е. в [[Делта на Нил|делтата]] на [[Нил]], той основава град [[Александрия]], който се превръща в най-големия икономически, културен и политически център на Източното [[Средиземноморие]]. Тук Александър започва да разпространява за себе си слух, преди всичко пред местното население, за това, че е син на [[Зевс]], главния бог. През пролетта на 331 г. пр. Хр. започва вторият етап от завоевателния поход. Александър тръгва от Египет на североизток в [[Азия]] в посока към Северна [[Месопотамия]]. Войските му преминават реките [[Ефрат]] и [[Тигър]], и се озовават пред [[Мидия (държава)|Мидия]], сърцето на Персийската държава. На голямата равнина край селцето Гавгамела (на територията на днешен [[Иракски Кюрдистан]]), специално подготвена за действия на големи маси конница, македонците очакват цар [[Дарий III|Дарий]]. На 11 октомври 331 г. пр. Хр. тук се състои [[битка при Гавгамела|решителната битка]]. Войската на персийския цар е разбита, а самият той бяга. Въпреки че македонската конница изминава 80 километра през нощта, не успява да го залови. В битката при Гавгамела персийската империя губи главните си военни сили. Александър се придвижва на юг, където древните [[Вавилон]] и [[Суза]], една от столиците на Персийската империя, отварят пред него вратите си. Персийските сатрапи, загубили вяра в Дарий, започват да преминават на служба към „царя на Азия“, както започват да назовават Александър. Вавилонските жреци го провъзгласяват за цар на Вавилон. По заповед на Александър е възстановен храма на [[Мардук]] (разрушен от персите). В Суза Александър заграбва огромни съкровища и част от хазната на персийския цар. На изток от Суза започва коренната територия на персийската държава – [[Персида]]. През планинските проходи Александър се отправя към [[Персеполис]], център на изконната персийска земя и столица. След неуспешен опит да завладее града в движение, Александър, с част от войската си, обгражда отрядите на сатрапа на Персия [[Ариобарзан]], и през януари 330 г. пр. Хр. Персеполис е завладян. Дворецът на [[Ксеркс I]], а впоследствие и целият град, са изгорени като отмъщение за разрушаването на акропола в [[Атина]] по време на гръко-персийските войни. Голямата хазна на Дарий, която се намира в Персеполис, също попада в ръцете на Александър. Македонската армия отпочива в града до края на пролетта. По знаменитата легенда пожарът на града е организиран малко преди потеглянето на войските от хетерата [[Таис]] от Атина, любовница на военачалника [[Птолемей I|Птолемей]], която подстрекава пияната компания на Александър по време на един от пировете. През 330 г. пр. Хр. македонската армия тръгва от Персида към [[Мидийци|Мидия]]. В [[Хамадан|Екбатана]] – древната столица на Мидия, по това време се намира Дарий III. Когато научава за приближаването на Александър, той отстъпва на изток с останалите му още верни войски – към [[Партско царство|Партия]]. През юли, по време на бяството си на изток, Дарий е лишен от властта си и пленен от средноазиатските сатрапи, които организират заговор начело със сатрапа на [[Бактрия]] [[Бес]], който убива Дарий. Бес се обявява за новия цар на Персийската империя, под името Артаксеркс. Той се опитва да организира съпротива в източните сатрапии, но е заловен от съратниците си и предаден на Александър през юни 329 г. пр. Хр. След смъртта на Дарий III Александър също се обявява за законен наследник на персийския цар, а също и за отмъстител за неговата смърт. Започва новата елинистическа епоха в историята на източните държави. Обявявайки се за наследник на персийските царе обаче, Александър изостря тежкия конфликт с македонската аристокрация, която е против подражаването на източните обичаи от него. == Цар на Азия == [[Файл:Thais calls upon Alexander the Great to put the palace of Persepolis to the torch by G. Simoni.jpg|мини|320px|''Таис призовава Александър Македонски да опожари двореца в [[Персеполис]]'', гравюра на Густаво Симони.]] Ставайки владетел на персийските земи, Александър се променя. Той престава да гледа на персите като на покорен народ и започва да се стреми да изравни победители и победени и да ги обедини в една монархия. Приетите от него мерки отначало включват външните форми като носенето на източни одежди, създаване на [[харем]], персийски придворни церемонии. Александър иска да живее с персите така, както техните предишни царе. Първите оплаквания се появяват през есента на 330 г. пр. Хр. Бойните съратници, привикнали на простота на нравите и дружеските отношения между царе и подчинени, започват да роптаят, отказвайки да приемат източните привички, в частност [[проскинеза]]та – нисък поклон, последван от целуване на краката на царя.<ref>{{икона|ru}} Королев, К. [http://militera.lib.ru/h/korolev_k/04.html ''Войны античного мира: Македонский гамбит.'']</ref> Близките приятели и придворните ласкатели без колебание застават зад Александър. Съюзническата армия е уморена от продължителния поход, войниците искат да се върнат по домовете си и не споделят целта на царя си да стане господар на целия свят. В края на 330 г. пр. Хр. е разкрит заговор срещу Александър на няколко обикновени войници (известно е само за двама участници). Все пак последствията от неудачния заговор се оказват повече от сериозни заради междуособните борби в обкръжението на Александър. Един от водещите пълководци, стратега на хетайрите [[Филота]], е обвинен в пасивно съучастие (че е знаел, но не е казал). Даже при мъченията Филота не се признава за виновен, но е екзекутиран по решение на съда и настояването на другите военачалници. Бащата на [[Филота]], пълководеца [[Парменион]], е убит без съд и без никакви доказателства за вина – само поради нарастващата подозрителност на Александър. По-малко значими войници, за които също има подозрения, са оправдани. Този заговор не е последният. През лятото на 327 г. пр. Хр. е разкрит „заговорът на пажовете“ – знатните юноши при македонските царе. Освен непосредствените виновници е убит и [[Калистен]], историк и философ, който единствен се осмелявал да възрази на царя и открито да критикувал новите придворни порядки.<ref>{{икона|ru}} Королев, К. [http://militera.lib.ru/h/korolev_k/04.html ''Войны античного мира: Македонский гамбит.'']</ref> Тенденцията за развитие на деспотизъм у Александър особено отчетливо се проявява в смъртта на [[Клит Черния]], командир на царските телохранители, който е убит от Александър в резултат на пиянска свада през есента на 328 г. пр. Хр. == Поход в Средна Азия (329 – 327 г. пр.н.е.) == След смъртта на Дарий III местните управители в източните сатрапии на разпадащата се Персийска империя се чувстват самостоятелни и не бързат да покажат верността си към Александър. Бес е само един от сепаратистки настроените лидери. Александър, който мечтае да стане цар на целия известен дотогава цивилизован свят, се оказва въвлечен в уморителна кампания в [[Средна Азия]], с продължителност 3 години (329 – 327 г. пр. Хр.). Тази война не напомня на предходните сражения на големи армии. Местните племена действат с партизански методи, набези и отстъпления, въстания избухват на различни места, и на македонските отряди, разпратени от Александър, се налагало да унищожават цели селища. Бойните действия се водят в [[Бактрия]] и [[Согдиана]] (на територията на съвременните [[Афганистан]], [[Таджикистан]] и [[Узбекистан]]). В Согдиана Александър разгромява [[скити]]те. За целта му се налага да премине река Яксарт (сега [[Сърдаря]]), където надвива в [[Битка при Яксарт|битка]]. Александър не продължава по-нататък на север, защото местата там са пустинни и по представите на гърците – слабонаселени. В планините на Согдиана и Бактрия местното население, при приближаването на македонците, се оттегля в непристъпни поради природата планински крепости, но на Александър се удава да ги завладее – ако не с щурм, то [[Обсада на Согдианската скала|с хитрост и настойчивост]]. [[Бес]], който преди това се провъзгласява за цар под името ''Артаксеркс IV'', като продължител на династията на [[Ахемениди]]те, е заловен в Бактрия и убит в Екбатана. Александър Македонски успява да завоюва бактрийската столица Бактра и столица на Согдиана – [[Мараканд]]. Гръко-македонските войски завземат също [[Хиркания]], [[Партско царство|Партия]], [[Ария]], [[Дрангиана]] и [[Арахозия]]. В движението си на изток Александър строи градове крепости, в които оставя македонски гарнизони. В [[Согдиана]] Александър основава град Александрия Есхата (съвр. [[Худжанд]]). В Бактрия, върху древни развалини, основава Александрия в Арахозия (съвр. [[Кандахар]]). В желанието си да се сближи с местната аристокрация Александър се жени за [[Роксана]], дъщерята на най-силния от бактрийските управници [[Оксиарт]]. През 326 г. пр. Хр. останалото население на Согдиана и Бактрия се подчинява на Александър. По-нататък по пътя на завоевателя на изток е [[Индия]]. Умората на армията и промяната в личния ѝ състав обаче се отразява върху по-нататъшния поход.<ref name="WDL">{{cite web |url = http://www.wdl.org/en/item/11738/ |title = The Empire and Expeditions of Alexander the Great |publisher = World Digital Library |date = 1833 |accessdate = 26 юли 2013 }}</ref> === Нахлуване в Индия === След приближаването си до северозападната граница на Индия и чувайки за богатствата на този край, Александър решава да завоюва [[Индия]]. В началото на 327 г. пр. Хр. той използва борбите на индийските държави и навлиза в Индия. Край река [[Хидасп]], където става решителната [[битка при Хидасп|битка]] с индийския цар [[Пор (Индия)|Пор]], Александър основава два града – [[Никея]] (град на победата) и [[Буцефалия]] (на името на неговия кон [[Буцефал]]), след което тръгва по-нататък на изток. Армията се приближава до река [[Хифазис]] и тук войските на Александър въстават и отказват да продължат по-нататък. Александър е принуден през 326 г. пр. Хр. да прекрати похода, който продължава повече от осем години. В началото на [[324 г. пр.н.е.]] сухопътната армия и флотът на Александър достигат до [[Месопотамия]]. През първата половина на 324 г. пр.н.е. Александър се намира в Суза, където се заема да организира и укрепи империята си. Възникнала в резултат от завоеванията, огромната държава се простира от западното крайбрежие на Балканския полуостров до Индия. На север се приближава до река [[Дунав]] и [[Черно море]], на юг стига до [[Индийски океан|Индийския океан]], [[Арабски полуостров|Арабския полуостров]] и включва [[Египет]], [[Либия]] и [[Киренайка]] в [[Африка]]. По своята големина тя надвишава персийската държава. === Връщане от Индия === През 323 г. пр. Хр. Александър пристига във Вавилон, разположен приблизително в центъра на неговата империя. Този най-голям древноизточен град той прави своя столица. == Смъртта на Александър Велики == [[Файл:Babylonian_astronomical_diary_recording_the_death_of_Alexander_the_Great_(British_Museum).jpg|мини|200px|Астрономически дневник (ок. 323 – 322 г. пр. Хр.) записал смъртта на Александър ([[Британски музей]], Лондон)]] През лятото на 323 година по време на пир Александър се почувства зле и след няколко дни на 10 или 11 юни 323 г. пр.н.е. Александър умира в двореца на [[Навуходоносор II]].<ref name=Depuydt>{{cite journal |author=Depuydt L |title=The Time of Death of Alexander the Great: 11 June 323 BC, ca. 4:00 – 5:00 PM |journal=Die Welt des Orients |volume=28|pages=117 – 135}}</ref> [[Плутарх]] отделя голямо внимание на обстоятелствата около смъртта му, които са повторени (без потвърдени дати) от [[Ариан]]. Около 14 дни преди смъртта си Александър празнувал със своя адмирал [[Неарх]] и после, вместо да поспи, прекарал нощта и следващия ден, пиейки с [[Мидиос от Лариса|Мидий от Лариса]].<ref>Плутарх, „Александър“, 75.</ref> След това на 18 [[десий]] (месец по македонския календар) той развил висока температура.<ref>Плутарх, „Александър“, 75 – 76</ref> На 25 десий той вече не бил в състояние да говори.<ref>Плутарх, Александър, 76.</ref> На 26 десий повечето войници се притеснили за здравето му или помислили, че е вече мъртъв. Поискали да го видят и военачалниците на Александър позволили.<ref>Плутарх, „Александър“, 76</ref> Войниците бавно минавали покрай него, докато Александър ги поздравявал с вдигната ръка, все още неспособен да говори.<ref>[[Ариан]], ''Anabasis Alexandri'' VII, 26</ref> Два дни по-късно, на 28 десий (въпреки че Аристобул казва, че е било 30 десий), Александър е мъртъв.<ref>Плутарх, „Александър“, 75 – 76</ref> От своя страна, Диодор разказва, че Александър е бил повален от болка, след като е изпил голяма купа вино в чест на Херкулес и (малко мистериозно) умрял след известна агония,<ref name=DSXVII117/> което е също отбелязано като алтернатива при Ариан, но Плутарх отрича това твърдение.<ref>Плутарх, „Александър“, 75</ref> След смъртта му започват противоречия между пълководците и велможите, които продължават 7 дни, през което време тялото на Александър не е погребано. След това го балсамират и полагат в златен саркофаг. По пътя към старата столица на [[Древна Македония|Македония]] – [[Еге]], където са [[Вергински царски гробници|царските гробници]], траурният кортеж е пресрещнат и отклонен в посока [[Мемфис]] (Египет) от [[Птолемей I]].<ref>{{cite book | title = Описание на Елада, 1.6.3 | last = Павзаний | first = | authorlink = Павзаний | editor = | editor-link = | year = | edition = | publisher = | location = | isbn = | doi = | pages = | url = http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=paus.+1.6.3&redirect=true | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Години по-късно тялото му е пренесено в Александрия. [[Файл:Niketerion Alexander CdM.jpg|мини|Античен медальон Александър]] === Вероятни причини за смъртта === ==== Отрова ==== Като се има предвид склонността на македонската аристокрация към убийство,<ref name=g1>Green, ''Alexander the Great and the Hellenistic Age'', pp. 1 – 2.</ref> едва ли е изненадващо, че има догадки за намеса при смъртта на Александър – Диодор, Плутарх, Ариан и Юстин отбелязват теорията, че Александър е отровен. Плутарх отхвърля тази идея като измислица,<ref name=PA77>Plutarch, [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?lookup=Plut.+Caes.+77.1 ''Alexander'', 77]</ref> но и Диодор и Ариан казват, че я отбелязват в интерес на пълнотата на историята.<ref name=DSXVII117>Diodorus Siculus [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?lookup=Diod.+17.117.1 '' Library XVII, 117'']</ref><ref name=AVII27>Arrian, [http://websfor.org/alexander/arrian/book7b.asp ''Anabasis Alexandri'' VII, 27]</ref> Въпреки всичко описанията посочват [[Антипатър]], отстранен от позицията на македонски вицецар, и неговите противоречия с Олимпиада, като глава на предполагаемия заговор. Може би, приемайки своето повикване във Вавилон като очакване на смъртна присъда<ref name=g23>Green, ''Alexander the Great and the Hellenistic Age'', pp. 23 – 24.</ref> и виждайки съдбата на Парменион и Филота,<ref name=DSXVII118/> Антипатър изпраща сина си Йол, който е виночерпец при Александър да го отрови.<ref name=PA77/><ref name=AVII27/><ref name=DSXVII118>Diodorus Siculus [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?lookup=Diod.+17.118.1 ''Library XVII, 118'']</ref> Има дори предположение, че Аристотел участва в заговора.<ref>Плутарх, Александър,77</ref><ref name=AVII27/> Обратно, най-силният аргумент срещу теорията с отравянето е факта, че минават 12 дни между започването на болестта му и неговата смърт. В древния свят толкова дългодействащи отрови вероятно не е имало.<ref>Fox, ''Alexander the Great'', p.</ref> ==== Болест ==== Има и няколко болести, за които се предполага, че може да са причинили смъртта на Александър – [[малария]] или [[коремен тиф]] са очевидните кандидати. През 1998 г. статия в ''New England Journal of Medicine'' твърди, че неговата смърт е причинена от коремен тиф, усложнен от чревна перфорация и нарастваща парализа,<ref name=AMD>{{cite journal |author=Oldach DW, Richard RE, Borza EN, Benitez RM |title=A mysterious death |journal=N. Engl. J. Med. |volume=338 |issue=24 |pages=1764 – 1769 |year=1998 |month=Юни |pmid=9625631 |url=http://content.nejm.org/cgi/pmidlookup?view=short&pmid=9625631&promo=ONFLNS19 |doi=10.1056/NEJM199806113382411|issn=0028-4793}}</ref> докато други по-скорошни анализи предполагат [[спондилит]] (възпаление на гръбначния стълб) или [[менингит]].<ref name=ashrafian>{{cite journal |author=Ashrafian, H|title=The death of Alexander the Great—a spinal twist of fate |journal=J Hist Neurosci |volume=13 |pages=138 – 142 |year=2004 |doi=10.1080/0964704049052157 |pmid=15370319 |issue=2}}</ref> Сред другите болести, които могат да бъдат причинители, са [[панкреатит|остър панкреатит]] или [[западнонилска треска]].<ref name=ref1>{{cite web|accessdate=20 май 2008|url=http://www.cdc.gov/ncidod/eid/vol9no12/03-0288.htm|title=Alexander the Great and West Nile Virus Encephalitis|publisher=[[Centers for Disease Control and Prevention]]|архив_дата=2011-08-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110812025915/http://www.cdc.gov/ncidod/eid/vol9no12/03-0288.htm}}</ref><ref>{{cite journal |author=Sbarounis CN |title=Did Alexander the Great die of acute pancreatitis? |journal=J Clin Gastroenterol |volume=24 |pages=294 – 296 |year=2007 |doi=10.1097/00004836-199706000-00031 |pmid=9252868 |issue=4}}</ref><ref>{{cite journal |author=Sbarounis CN |title=Did Alexander the Great die of acute pancreatitis? |journal=J Clin Gastroenterol |volume=24 |pages=294 – 296 |year=2007 |doi=10.1097/00004836-199706000-00031 |pmid=9252868 |issue=4}}</ref> В произведението „[[Успоредни животописи]]“ за Александър Македонски [[Плутарх]] пише:<ref>The age of Alexander: nine Greek lives. Plutarchus, I. Scott-Kilvert, designer, Plutarch, G.T. Griffith, designer. New York: Viking Press; 1995. p. 330.</ref> {{цитат|... когато Александър наближи стените на града, видя няколко гарвана, които се биеха настървено и няколко паднаха в нозете му...|}} Според изследователите сцената в този текст остава дълго време незабелязана и неразгадана. Тя обаче странно напомня на многобройните смъртни случаи при птици, наблюдавани през 1999 г. в зоопарка в [[Бронкс]]. В тази година заболяването за пръв път се появява в [[Северна Америка]] като е наблюдавана масова смъртност сред [[Американска врана|враните]] и много други видове птици. Птиците буквално падат мъртви от небето. Районът на Месопотамия днес е стационарен по отношение на заболяването западнонилска треска. Теориите за естествени причини за смъртта на Александър подчертават, че здравето му може да не е било добро след години на много пиене и след няколко наранявания (вкл. едно в Индия, което едва не му коства живота). Освен това мъката, която Александър чувства след смъртта на [[Хефестион]], може да е допринесла за влошаване на здравето му.<ref name=AMD/> Най-вероятната причина за смъртта на Александър е в резултат от предозиране с лекарства, направени от [[кукуряк]], смъртоносен в големи дози. Малкото неща, които са известни за неговата смърт, могат да бъдат обяснени само с непреднамерено отравяне с кукуряк.<ref>Cawthorne (2004), s. 138</ref><ref>{{cite web|url=http://www.forensic-psych.com/articles/artDeadMenTalking.php |title=Forensic Psychiatry & Medicine – Dead Men Talking |publisher=Forensic-psych.com |accessdate=18 юли 2009}}</ref> == Разпадане на империята == Създадената чрез силата на оръжието империя на Александър Македонски започва да се разпада веднага след смъртта му. Първото стълкновение между неговите пълководци става в двореца във Вавилон край още непогребания цар. Преки законни наследници Александър няма. За цар е провъзгласен [[Филип III Аридей]] – полубрат на Александър. Роденият след това син на Роксана и Александър, младенецът Александър, също е обявен за цар, но действителната власт е в ръцете на авторитетния военачалник [[Пердика (диадох)|Пердика]]. Той изпълнява задълженията на регент при двамата царе. Наместник на царете в Македония и Гърция, както и преди, си остава [[Антипатър]]. Когато вестта за смъртта на Александър стига до Гърция и Средна Азия, там избухват въстания. Започват военни действия срещу наместника Антипатър. През периода на потушаване на антимакедонските въстания започват междуособни войни между пълководците на Александър – [[диадохи]]те, а след това между техните наследници – [[епигони]]те. Тези войни продължават повече от 40 години. Като регент на двамата царе Пердика се опитва да се противопостави на [[диадохи]]те. Египетският [[сатрап]] [[Птолемей I|Птолемей I Сотер]] задържа тялото на Александър, което карат от Вавилон в Македония и го погребва в Египет. През лятото на 321 г. пр. Хр. Пердика е убит от подчинените си. След това убийство диадохите разделят помежду си управлението на сатрапиите, обаче мир не настъпва. Точно обратното, между тях се разпалва междуособна война. По това време в Македония умира Антипатър. Според завещанието му назначеният за царски регент [[Полиперхон]], изпада в затруднено положение, тъй като против него се обявява синът на [[Касандър]], също претендиращ за регентство. В азиатската част на империята на Александър, скоро след смъртта на [[Пердика (диадох)|Пердика]], най-могъщ се оказва [[Антигон I Монофталм|Антигон I Едноокия]]. За ръководна роля в западната част на Мала Азия претендира сатрапът на [[Тракия]], диадохът [[Лизимах]], а в [[Месопотамия]] се утвърждава диадохът [[Селевк I Никатор|Селевк]]. През [[309 г. пр.н.е.]] междуособиците между диадохите завършват с мир, но още през същата година по заповед на Касандър е убита Роксана и малолетния цар Александър. Династията на македонските царе е прекъсната, след като владетел на Македония става Касандър. Диадохите формално провъзгласяват автономията на гръцките полиси, но войските на Антигон остават в Гърция. Македонският гарнизон на Касандър се намира в Атина и в другите зависими от него градове. == В културата == * Трилогия от [[Валерио Масимо Манфреди]]: ** ''[[Александър Македонски - Дете на мечтите]]'' (''Il figlio del sogno'', 1998), издадена на български от Venus Press, 2001 (ISBN 954-780-005-1) ** ''[[Александър Македонски - Пясъците на Амон]]'' (''Le sabbie di Amon'', 1998), издадена на български от Venus Press, 2003 (ISBN 954-780-011-6) ** ''[[Александър Македонски - Пределите на Земята]]'' (''Il confine del mondo'', 1998) * ''Александър Македонски'' от [[Яна Язова]] – български роман за македонския завоевател (2002, 2004) * ''[[Александър (филм)|Александър]]'', филм от 2004 г. на [[Оливър Стоун]] * В ''[[Успоредни животописи]]'' [[Плутарх]] описва живота на Александър наред с този на [[Юлий Цезар]] * ''[[Александрия (роман)|Александрия]]'' е средновековен биографичен роман за Александър с неизвестен автор * На Александър Македонски е наречена улица в квартал „[[Хиподрума]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123948870|title=Александър Македонски}}). == Външни препратки == {{wikiquote-inline|Александър Македонски}} {{commonscat-inline|Alexander the Great}} * Félix Delamarche: [http://www.wdl.org/en/item/11738/ The Empire and Expeditions of Alexander the Great], 1833. * Paul Cartledge: [http://blogs.forbes.com/booked/2010/12/12/two-great-historians-on-alexander-the-great-part-one/ Two Great Historians On Alexander the Great], [http://blogs.forbes.com/booked/2010/12/17/two-great-historians-on-alexander-the-great-part-two/ Part 2], [http://blogs.forbes.com/booked/2010/12/20/two-historians-talk-alexander-the-great-part-3/ Part 3], [http://blogs.forbes.com/booked/2011/01/03/two-great-historians-talk-alexander-the-great-part-4/ Part 4], [http://blogs.forbes.com/booked/2011/01/10/how-great-a-general-was-alexander/?boxes=financechannelforbes Part 5], [http://blogs.forbes.com/booked/2011/01/28/two-great-historians-talk-alexander-the-great-part-6/ Part 6]. * {{dmoz |Society/History/By_Time_Period/Ancient/Greece/People/Alexander_the_Great/}} * {{cite web | url = http://www.livius.org/aj-al/alexander/alexander_z1b.html | title = Alexander the Great: An annotated list of primary sources | publisher = Livius | archive-url = http://web.archive.org/web/20161204170928/http://www.livius.org:80/aj-al/alexander/alexander_z1b.html | archive-date = 2016-12-04 | достъп_дата = 2014-05-20 | архив_дата = 2011-05-14 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110514002230/http://www.livius.org/aj-al/alexander/alexander_z1b.html }}. * {{cite web | url = http://www.archaeology.org/online/features/alexander/tomb.html | title = The Elusive Tomb of Alexander the Great | publisher = Archæology}}. * {{cite web | url = http://www.sherlockian-sherlock.com/alexander-the-great-and-sherlock-holmes.php | title = Alexander the Great and Sherlock Holmes | publisher = Sherlockian Sherlock}}. * [http://maps.google.com/maps/ms?msid=202977755949863934429.0004a72b6cf49b92e1ac9&msa=0&ll=34.957995,46.40625&spn=43.278305,71.455078 Google Map of the Wars of Alexander the Great]{{dead link|date=25 ноември 2022}} * [http://www.gibs.info/index.php?id=158 ''Alexandros'' – Das Alexanderprojekt an der Technischen Universität Braunschweig] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140109142714/http://www.gibs.info/index.php?id=158 |date=2014-01-09 }} == Бележки == <references /> === Цитирана литература === ==== Първоизточници ==== * [[Плутарх|''Плутарх'']], [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?lookup=Plut.+Caes.+75.1 Alexander, 75] * ''Плутарх'', Александр // Сравнительные жизнеописания в двух томах. – М.: Издательство „Наука“, 1994 * ''Калистен'', Подвизите на Александър. – ИК Персей. София, 2005 * ''Арриан'', Поход Александра. – М.: МИФ, 1993 * ''Квинт Курций Руф'', История Александра Македонского. С приложением сочинений Диодора, Юстина, Плутарха об Александре – М.: Издательство МГУ, 1993 * ''Квинт Курций Руф'', История на Александър Велики Македонски. – Военно издателство. София, 1985 * ''Диодор Сицилийский'', Книга XVII от сайта на [http://www.perseus.tufts.edu/ проект „Персей“] * ''Юстин'', Эпитомы Помпея Трога ==== Вторични източници ==== * {{cite journal |author=Depuydt L |title=The Time of Death of Alexander the Great: 11 June 323 BC, ca. 4:00 – 5:00 PM |journal=Die Welt des Orients |volume=28|pages=117 – 135}} * {{cite book |title= ''The Story of Civilization: The Life of Greece'' |url= https://archive.org/details/storyofcivilizat00dura_7 |last= Durant|first= Will|year= 1966|publisher= Simon & Schuster|isbn= 0-671-41800-9}} * {{cite book |title= ''Alexander of Macedon, 356 – 323 B.C.: A Historical Biography'' |last= Green|first= Peter|year= 1970|publisher= University of California Press|isbn= 978-0-520-07165-0|url= http://books.google.es/books?id=g6Wl4AKGQkIC&pg=PA559&dq=alexander+the+great+356+OR+355&sa=X&ei=h78uT-uaFYSzhAe436jsCg&ved=0CF8Q6AEwCDgK#v=onepage&q=356&f=false}} * {{cite book |title= ''The Nature of Alexander the Great'' |url= https://archive.org/details/natureofalexande0000rena_z9j4 |last= Renault|first= Mary|year= 2001|publisher= Penguin|isbn= 0-14-139076-X}} * {{cite book |title= ''Alexander the Great'' |last= McCarty|first= Nick|year= 2004|publisher= Penguin|location= Camberwell, Victoria|isbn= 0-670-04268-4}} * {{cite book |title= ''A Companion to Ancient Macedonia'' |last= Roisman, Worthington|first= Joseph, Ian|year= 2010|publisher= John Wiley & Sons|isbn= 1-4051-7936-8|url= http://books.google.com/books?id=lkYFVJ3U-BIC}} * {{cite book |title= ''Alexander the Great: Lessons From History's Undefeated General'' |last= Yenne|first= Bill|year= 2010|publisher= Palmgrave McMillan|isbn= 978-0-230-61915-9}} {{Царе на Македония}} {{Плутарх}} {{Непобедени пълководци}} {{Портал|Македония}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Александър III Македонски| ]] 0f09po2p9c0vbu85pe74jtg213rpemu 0 34752 12435310 12432093 2024-12-08T21:28:47Z SLTemelkov 261647 /* Сезони */ 12435310 wikitext text/x-wiki {{Без източници}}{{ТВ продукция | Име на български = Биг Брадър | Име в оригинал = Big Brother | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Риалити телевизия|Риалити]] | Създател(и) = Endemol International | Водещ(и) = [[Ники Кънчев]]<br>Евелина Павлова<br>[[Милен Цветков]]<br>[[Румен Луканов]]<br>[[Димитър Рачков]]<br>[[Мария Игнатова]]<br>[[Александра Сърчаджиева]]<br>[[Миглена Ангелова]]<br>[[Азис]]<br>[[Башар Рахал]]<br>[[Александра Богданска]] | Начална мелодия = Big Brother Theme | Крайна мелодия = | Страна = [[България]] | Език = [[български език|български]] | Сезони = 23 общо (6 за Big Brother, 1 за Big Brother Family, 6 за Big Brother All Stars/Most Wanted и 10 за VIP Brother) | Епизоди = 26 – 92 на сезон (VIP – 29 – 64) | Изпълнителен продуцент = SIA Advertising (1 – 6)<br>Old School Productions (7 – 22)<br>Hidalgo Productions (23) | Продуцент(и) = [[Нова Броудкастинг Груп]] | Времетраене = 60 – 180 мин. | Формат на картината = SD 4:3 (1 – 12)<br>SD 16:9 (13 — 22)<br>HD 16:9 (23) | ТВ Канал = [[Нова ТВ]]<br>'''Преки излъчвания:'''<br>[[Нова+]] (2004 – 2008)<br>[[Диема 2]] (2009)<br>[[Диема Фемили]] (2010 – 2015)<br>[[Нова телевизия#Nova Play|Нова Плей]] (2024) | Формат на звука = | Излъчване = [[18 октомври]] [[2004]] г. – | Официален уебсайт = https://nova.bg/shows/view/5182/big-brother/ }} '''''Big Brother''''' е телевизионно [[Риалити телевизия|риалити предаване]]. == Реализация == Идеята за предаването се появява в [[Нидерландия]], където се състои и първото издание през 1999 г. Оттогава негови варианти се срещат по целия свят ([[Англия]], [[Австралия]], [[Германия]], [[Канада]], [[Испания]], [[САЩ]]), като това е една от най-успешните телевизионни продукции, включително и в [[България]]. Името на шоуто произлиза от романа „[[1984 (книга)|1984]]“ на [[Джордж Оруел]], в който [[Големия брат]] (''Big Brother'') управлява [[диктатура]]та си, като непрекъснато наблюдава поданиците си чрез техните телевизионни екрани и им напомня това с фразата „Големия брат те наблюдава“. == Сезони == {| class="wikitable" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 8px" colspan="2"| Сезон ! style="right: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ сезон ! style="padding: 0px 8px"| Основен<br>канал ! style="padding: 0px /px"| <small>LIVE<br>канал</small> ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 5px"| Победител ! style="padding: 0px 35px"| Награда |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |1.(1) |Big Brother |2004 – 2005 | rowspan="27" |[[NOVA]] |rowspan="6" |<small>[[Нова+ | NOVA+]]</small> |rowspan="2" |92 |18 октомври |17 януари |Здравко Василев |rowspan="2" |200 000 лв. |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |2.(2) |Big Brother 2 |2005 (есен) |19 септември |19 декември |Мирослав Атанасов |- | height="10" bgcolor="pink" | |3.(1) |VIP Brother |2006 (пролет) |29 |13 март |10 април |[[Константин (певец)|Константин]] |50 000 лв. |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |4.(3) |Big Brother 3 |2006 (есен) |85 |18 септември |11 декември |Любов Станчева |200 000 лв. |- | height="10" bgcolor="pink" | |5.(2) |VIP Brother New |2007 (пролет) |33 |26 март |27 април |Христина Василева |100 000 лв. |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |6.(4) |Big Brother 4 |2008 (есен) |84 |22 септември |14 декември |Георги Алурков |300 000 лв. |- | height="10" bgcolor="pink" | |7.(3) |VIP Brother 3 |2009 (пролет) |<small>[[Диема 2 | Diema 2]]</small> |56 |16 март |10 май |[[Део]] |дарени над 2 000 000 лв. |- | height="10" bgcolor="green" | |8.(1) |Big Brother Family |2010 (пролет) |rowspan="7" |<small>[[Диема Фемили | Diema</br> Family]]</small> |81 |22 март |10 юни |сем. Кузмови |200 000 лв., кола, апартамент |- | height="10" bgcolor="pink" | |9.(4) |VIP Brother 2012 |rowspan="2" | 2012 (есен) |63 |16 септември |17 ноември |[[Орлин Павлов]] |40 000 лв., плакет |- | height="10" bgcolor="#1B4D3E" | |10.(1) |Big Brother All Stars 2012 |29 |19 ноември |17 декември |Никола Настески |автомобил |- | height="10" bgcolor="pink" | |11.(5) |VIP Brother 2013 |rowspan="2" |2013 (есен) |62 |15 септември |16 ноември |[[Станка Златева]] |плакет |- | height="10" bgcolor="#1B4D3E" | |12.(2) |Big Brother All Stars 2013 |29 |18 ноември |16 декември |Златка Димитрова |автомобил |- | height="10" bgcolor="pink" | |13.(6) |VIP Brother: Образцов дом |rowspan="2" |2014 (есен) |64 |15 септември |17 ноември |[[Влади Въргала]] |плакет |- | height="10" bgcolor="#1B4D3E" | |14.(3) |Big Brother All Stars 2014 |27 |19 ноември |15 декември |[[Тодор Славков]] |плакет, автомобил |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |15.(5) |Big Brother: 100% натурален |2015 (лято) |rowspan="8" | '''–''' |26 |17 август |11 септември |Никита Джонсън |26 651 лв., автомобил |- | height="10" bgcolor="pink" | |16.(7) |VIP Brother: 100% натурален |rowspan="2" |2015 (есен) |62 |13 септември |13 ноември |Джино Бианкалана |плакет |- | height="10" bgcolor="#1B4D3E" | |17.(4) |Big Brother All Stars 2015 |29 |16 ноември |14 декември |[[Деси Слава]] |автомобил |- | height="10" bgcolor="pink" | |18.(8) |VIP Brother 2016 |2016 (есен) |62 |11 септември |11 ноември |[[Миглена Ангелова]] | плакет |- | height="10" bgcolor="pink" | |19.(9) |VIP Brother 2017 |rowspan="2" |2017 (есен) |61 |11 септември |10 ноември |[[Тото (певец)|Йонислав Йотов (Тото)]] |плакет |- | height="10" bgcolor="#1B4D3E" | |20.(5) |Big Brother: Most Wanted 2017 |29 |13 ноември |11 декември |Джино Бианкалана |плакет |- | height="10" bgcolor="pink" | |21.(10) |VIP Brother: Женско царство |rowspan="2" |2018 (есен) |54 |10 септември |2 ноември |Атанас Колев |плакет |- | height="10" bgcolor="#1B4D3E" | |22.(6) |Big Brother: Most Wanted 2018 |36 |5 ноември |10 декември |[[Wosh MC|Стефан Иванов (Уош Ем Си)]] |плакет |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |23.(6) |Big Brother 6 |2024 (есен) |<small>[[Нова телевизия#Nova Play|NOVA Play]]</small> |54 |8 октомври |30 ноември |Марио Тодоров |100 000 лв., автомобил |- | |24.(7) |Big Brother 7 |2025 | | | | | | |} На 16 юли 2024 г. от 22:00 часа, по случай 30-годишнината на [[Нова телевизия]], е излъчено специално двучасово издание на предаването, съдържащо най-добрите моменти от неговата история. == Big Brother == === Сезон 1 === Първият сезон стартира на 18 октомври 2004 г. Наградата е 200 000 лева. Първият победител в българския вариант на ''Big Brother'' е Здравко Василев, който е избран от зрителите за победител на 17 януари 2005, когато е финалът на шоуто. Водещи на предаването са [[Ники Кънчев]] и Евелина Павлова. Първоначално участниците са 12, като по-късно влизат общо 3 резерви (първо Тихомир, по-късно Венета и Зейнеб). 24-часовото излъчване от къщата се предава по временен кабелен канал – „NOVA+“. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Здравко Василев (27) '''(победител)''' * 2. Светлозара Трендафилова „Зара“ (19) * 3. Виктор Жечков (27) * 4. Алиджан Алиев (31) * 5. [[Зейнеб Маджурова]] (19) * 6. Тихомир Георгиев (31) * 7. Венета Милева-Илиева (36) * 8. Мариела Киселкова „Мел“ (23) * 9. Светлан Шевров „Гроши“ (32) * 10. Найден Найденов (24) * 11. [[Стойка Стефанова]] (25) * 12. Маргарита Григорова (38) * 13. Силвия-Александра Дочева (25) * 14. Анелия Иванова (31) * 15. Димитър Казълов (40) === Сезон 2 === Вторият сезон стартира на 19 септември 2005, като водещи отново са [[Ники Кънчев]] и Евелина Павлова. Победител е Мирослав Атанасов, който спечели 200 000 лева. 24-часовото излъчване от къщата се предава по [[Нова+]]. При започването на сезона къщата не е завършена и трябваше участниците да я ремонтират. Първоначално участващите са 19, като по-късно нови четирима участници влязоха като резерви. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране</u>''' * 1. Мирослав Атанасов (25) '''(победител)''' * 2. [[Леонардо Бианки]] „Лео“ (31) * 3. Стефан Кемалов „Бат Сали“ (28) * 4. Звезделин Минчев „Вего“ (40) * 5. Иван Найденов (35) * 6. Ирена Василева (39) * 7. Даниела Димитрова (24) * 8. Елена Ромеле (39) * 9. Мая Йоцова (19) * 10. Мариян Захариев (28) * 11. Радомира Косаджиева (18) * 12. Миглена Каменова (29) * 13. Пламена Николаева (21) * 14. Елена Георгиева (23) * 15. Силвия Драгоева (23) * 16. Недялко Лазаров (31) * 17. Петко Василев (27) * 18. Радослав Стоянов (21) * 19. Силва Братанова (20) === Сезон 3 === Третият сезон започна на 18 септември 2006. Водещ е [[Ники Кънчев]]. Наградата в третия сезон е 500 000 лева, но за всяко едно нарушение, тя е намалявана с по 5000 лева. Поради множеството глоби, Биг Брадър даде на съквартирантите две мисии, с които те успяха да възвърнат част от стопената награда. В крайна сметка, победителят получи 200 000 лева – същата сума, която спечелиха победителите в първите два сезона на шоуто. Денонощното излъчване отново е по [[Нова+]]. Вместо късни нецензурирани версии на ''Big Brother'' от вторник до петък се излъчва ток-шоуто „Голямата уста“, което също е по формат на [[Ендемол]]. Излъчва се и с голям успех в [[Англия]] под името „Big Brother's Big Mouth“. Водещият на българския вариант на Голямата уста е [[Дим Дуков]]. Първоначално участниците са 16, като по-късно влязоха 3 резерви. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Любов Станчева (21) '''(победител)''' * 2. Виолета Кондова (57) * 3. Лиляна Ангелова (25) * 4. Палома Сантана (18) * 5. Боян Ангелов (23) * 6. Тодор Карагьозов (34) * 7. Вяра Станчева (21) * 8. Павел Таков (24) * 9. Надежда Станчева (21) * 10. Пеньо Даскалов (20) * 11. Светлана Стойчева (29) * 12. Борислав Борисов (25) * 13. Ева Митева (29) * 14. Гаро Папазян (37) * 15. Дияна Николова (21) * 16. Панайот Кючуков „Пацо“ (23) * 17. Мариола Инджова (26) * 18. Пламен Върбанов (44) === Сезон 4 === Сезон 4 започва на [[22 септември]] [[2008]] г. Вместо в къщата, участниците са настанени в два двора, които имитират самолетна катастрофа по примера на сериала ''[[Изгубени]]''. Денонощното излъчване отново е по [[Нова+]]. Предаването е с нова концепция, след като изпълнителен продуцент вече е [[Димитър Митовски]], а не досегашният титуляр Нико Тупарев, който се отделя от „SIA“. Водещ на четвъртия сезон е [[Милен Цветков]]. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Георги Алурков (28) '''(победител)''' * 2. Наталия Михайлова (30) * 3. Даниела Костова (28) * 4. Денислав Минев (23) * 5. Таня Велкова (21) * 6. Самие Джеферова (56) * 7. Венцислав Даскалов (27) * 8. Иванина Колева (21) * 9. Мартин Иванов (24) * 10. Филип Ралев (31) * 11. Виолета Пенева (28) * 12. Константин Михайлов (32) * 13. Умберто Дасилва (27) * 14. Жени Червенкова (47) * 15. Цветан Христов (40) * 16. Иван Гюмишев (58) * 17. Владимир Иванов (28) * 18. Камен Тонов (22) * 19. Мила Петрова (35) * 20. Емилия Арабаджиева (29) * 21. Ирена Иванова (24) * 22. Петър Георгиев (23) * 23. Ангелина Ангелова (19) * 24. Данаил Панчев (37) * 25. Даниел Делчев (25) * 26. Нели Христова (25) === Сезон 5 === На 17 август 2015 г. стартира петия сезон на шоуто. Този сезон носи името „100% натурален“. Първоначално наградата е 50 000 лева и лек автомобил, но след многократно санкциониране на съквартирантите сумата възлиза на 26 651 лева. Водещ на предаванията на живо е [[Ники Кънчев]], а на т. нар. „дейли епизоди“, където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водеща е [[Александра Сърчаджиева]]. Пряко излъчване от къщата се излъчва всеки следобед по [[Диема Фемили]]. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Никита Джонсън (38) '''(победител)''' * 2. Кирил Симеонов (30) * 3. Пламен Богданов (22) * 4. Анита Болярова (36) * 5. Екатерина Балабанова „Катя“ (28) * 6. Аделина Банакиева-Иванова „Ади“ (46) * 7. Николина Маркова (29) * 8. Пламен Димитров (25) * 9. Ирена Петрова (30) * 10. Силвия Юрукова (26) * 11. Борис Братухчев (34) * 12. Цветелин Николов (38) * 13. Кристиян Стойков (21) === Сезон 6 === На 27 януари 2024 г., след 6-годишно прекъсване, Нова телевизия обявява завръщането на предаването в ефир. На 8 октомври от 21:30 стартира шестият сезон на шоуто с водещи [[Башар Рахал]] и [[Александра Богданска]]. Дейли епизодите се излъчват от вторник (от 11 ноември - понеделник) до петък от 22:00, а елиминациите на живо са всяка събота от 21:00 ч. Всеки понеделник (от 10 ноември - всяка неделя) между 16:00 и 18:00 ч. се излъчва пряко предаване от къщата в приложението [[Нова телевизия#Nova Play|NOVA Play]]. Посредством приложението за първи път зрителите могат да гласуват за участниците онлайн, чрез анкета в апликацията, вместо чрез SMS-и. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Марио Тодоров (34) '''(победител)''' * 2. Георги Марков (38) * 3. Георги Трифонов (22) * 4. Ванеса Георгиева (29) * 5. Радостин Цонев (49) * 6. Атижа Барзев (28) * 7. Ивонне Тихина (49) * 8. Пламен Гърдев (58) * 9. Веселка Маринова (24) * 10. Виктор Ангелов (29) * 11. Теодора Янева „Беба“ (25) * 12. Петър Гришев (35) * 13. Косара Колева (29) * 14. Кристи Кирилова (25) * 15. Анджела Ташева (24) * 16. Николай Кънев (23) == Big Brother Family == ''Big Brother Family '' е шоу в което участват семейни двойки. Времетраенето е около 3 месеца. === Сезон 1 === Сезон 1 на Big Brother Family стартира на [[22 март]] [[2010]] г. Това е първият сезон на шоуто, в който участват семейства. Денонощното излъчване е по [[Диема Фемили]]. Водещ е [[Ники Кънчев]]. Наградата в този сезон е 200 000 лв., апартамент в [[София]] и чисто нов лек автомобил. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Ели и Веселин Кузмови (34 и 32) '''(победители)''' * 2. София и Цончо Колеви (58 и 59) * 3. Сашка и Павлин Чипеви (30 и 32) * 4. Диана и Добрин Стефанови (28 и 30) * 5. Корнелия и Христо Трифонови (32 и 38) * 6. Цанка и Антони Генчеви (39 и 40) * 7. Елеонора и Давид Качанови (19 и 26) * 8. Борислава и Пламен Иванови (32 и 34) * 9. Магдалена и Динко Господинови (24 и 26) * 10. Анджелика и Радослав Петрови (29) * 11. Радка и Чавдар Каменарови (62) * 12. Ванеса и Цветелин Цветанови (17 и 32) * 13. Мария и Стоян Шопови (25 и 24) * 14. Боряна и Боян Милеви (36 и 37) * 15. Кристияна и Массимо Леомани (36 и 39) == VIP Brother == ''VIP Brother'' е версия на ''Big Brother'', в която участват само известни личности. Времетраенето е по-малко, около месец (първият сезон на шоуто продължи 29 дни, а вторият – 33). От третия сезон шоуто вече е с времетраене 2 месеца. Номинациите и елиминациите са два пъти седмично. === Сезон 1 === Първият сезон започва на 13 март 2006 година. Водещи са [[Ники Кънчев]] и Евелина Павлова, а 24-часов канал е [[Нова+]]. Победител е Константин, който спечели наградата от 50 000 лева. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. [[Константин (певец)|Константин]] (попфолк певец) '''(победител)''' * 2. [[Виолета Здравкова]] (Мис България 1999) * 3. [[Дичо Христов]] (поп певец) * 4. [[Митьо Пищова]] (шоумен) * 5. [[Дим Дуков]] (бизнесмен) * 6. [[Кирил Вълчев]] (бизнесмен) * 7. [[Лилана]] (поп певица) * 8. [[Любомир Милчев]] „Денди“ (писател) * 9. [[Галина Курдова|Галя Курдова]] (поп певица) * 10. [[Райна (певица)|Райна]] (попфолк певица) * 11. [[Галя Литова]] (модел) * 12. [[Весела Нейнски]] (оперна певица, актриса) === Сезон 2 === Сезон 2 започна на 26 март 2007. Победител е [[Христина Василева]] – съпругата на победителя от Big Brother 1 – Здравко. Водещ е [[Ники Кънчев]], а 24-часов канал – [[Нова +]]. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Христина Василева (съпруга на Здравко от Big Brother 1) '''(победител)''' * 2. [[Деси Слава]] (попфолк певица) * 3. [[Николай Първанов]] „Ники Китаеца“ (интимен приятел на Азис) * 4. [[Катерина Евро]] (актриса) * 5. [[Тихомир Георгиев]] (съпруг на Венета Райкова, участник в Big Brother 1) * 6. [[Маги Желязкова]] (Мисис България 2003) * 7. [[Калин Вельов]] (певец, музикант) * 8. [[Здравко Василев]] (победител в Big Brother 1) * 9. [[Венета Райкова]] (ТВ водеща) * 10. [[Азис]] (попфолк певец) * 11. [[Росица Новева]] (приятелка на Иван Зографски) * 12. [[Петя Павлова]] (поп певица) * 13. [[Веселин Данов]] (политик) === Сезон 3 === [[16 март]] [[2009]] г. продуцент е Нико Тупарев от новосформираната фирма „Old School“. Водещ отново е [[Ники Кънчев]], като в понеделник му партнират [[Димитър Рачков]] и [[Мария Игнатова]]. Денонощното излъчване е по [[Диема 2]]. Победител е певецът [[Део]]. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. [[Деян Славчев|Део]] (рап певец, ТВ водещ) '''(победител)''' * 2. [[Мария Гроздева]] (олимпийски шампион по спортна стрелба) * 3. [[Тодор Славков]] (бизнесмен, син на [[Иван Славков]] и внук на [[Тодор Живков]]) * 4. [[Софи Маринова]] (попфолк певица) * 5. [[Ицо Хазарта]] (рап певец) * 6. [[Петя Дикова]] (журналист, ТВ водеща) * 7. [[Ивайла Бакалова]] (Мис България 2001, модел) * 8. [[Саша Антунович]] (бивш футболист) * 9. [[Божидара Бакалова]] (моден дизайнер) * 10. [[Милко Калайджиев]] (попфолк певец) * 11. [[Аня Пенчева]] (актриса) * 12. [[Гала (водеща)|Гала]] (ТВ водеща) * 13. [[Емил Кошлуков]] (политик) * 14. [[Устата]] (рап певец) * 15. [[Кристияна Вълчева]] (една от т.нар. „сестри от Либия“) * 16. [[Антония Петрова]] (Мис България 2009, модел) * 17. [[Дачо]] (интимен приятел на Софи Маринова) === Сезон 4 === Сезон 4 („VIP Brother 2012“) стартира на 16 септември 2012 г. Водещ на предаванията на живо в понеделник и сряда е [[Ники Кънчев]], а на т.нар „дейли епизоди“, където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водещ е [[Александра Сърчаджиева]]. Тези епизоди се излъчват от понеделник до събота от 20:00 ч. по [[Нова телевизия]]. Епизодите с Ники Кънчев са двучасови, а останалите – едночасови. Всеки делник от 13:30 до 15:30 има излъчване на живо от къщата по [[Диема Фемили]], а в понеделник от 18:00 до 20:00 и от вторник до петък от 19:00 до 20:00 часа отново по Диема Фемили се излъчва най-интересното от къщата. Има и късно нецензурирано издание на шоуто от понеделник до петък от 23:45 до 00:30 по Нова телевизия. „VIP Brother 4“ завърши с 4-часов финал на живо в ефира на Нова телевизия на 17 ноември и победител стана поп певецът [[Орлин Павлов]]. Той спечели приза и плакета „Любима звезда на България“, както и сума отговаряща на броя събрани от него медальони – 4 броя по 10 000 лева – общо 40 000 лв. ==== Участници ==== В ден 1 (16 септември) в къщата влизат 11 известни български личности, като [[Ирен Кривошиева]] и синът ѝ [[Владимир Данаилов]] се смятат за един и при елиминации се номинират заедно. На втория ден (17 септември) в къщата влиза първия специален гост и първата чуждестранна звезда в българското издание на VIP Brother – [[Памела Андерсън]], както и още 3 съквартиранти. Така съквартирантите в къщата стават общо 13 (14 души) и един специален гост. Памела Андерсън напуска къщата на 19 септември. На първите елиминации от къщата си тръгва [[Соня Култуклиева]], а на нейно място влиза [[Люси Дяковска]] и новият специален гост [[Иван Ласкин]]. На 26 септември (ден 11) в къщата влиза нов съквартирант – [[Камелия Веселинова]], която е интимна приятелка на Люси Дяковска с тайна мисия да се преструва на годеница на немски принц. Ако мисията ѝ е успешна тя ще остане да живее в къщата. На 10 октомври две седмици след началото на мисията на съквартирантите е съобщено за нея, обявен е нейния край и мисията е обявена за неуспешна. Въпреки това Биг Брадър дава възможност на Камелия да остане в къщата ако останалите съквартиранти нямат нищо против. Камелия остава в къщата след гласуване, в което повечето от съквартирантите са заявили, че нямат нищо против тя да остане в къщата. Втория специален гост в къщата [[Иван Ласкин]] напуска шоуто на 15 октомври. На 22 октомври (ден 37) в къщата влизат тризначките Вяра, Надежда и Любов – участнички в Big Brother 3 като Специални гости на къщата. Те са „плавен преход“ към започващия веднага след финала на VIP Brother 2012 – Big Brother All-Stars. По време на живото предаване на 22 октомври [[Любен Дилов (син)|Любен Дилов – син]] и водещия [[Ники Кънчев]] се хващат на бас дали [[Кристина Патрашкова]] (която е номинирана за изгонване) ще бъде изгонена от къщата. Кристина е изгонена от къщата и [[Любен Дилов (син)|Любен Дилов – син]] загубва баса. [[Ники Кънчев]] печели и на 29 октомври [[Любен Дилов (син)|Любен Дилов – син]] влиза в къщата като специален гост. На 31 октомври (ден 46) в къщата влиза приятелят на Мариана Попова – Ханес, за да ѝ предложи брак на живо в ефира на Нова телевизия. Той ѝ предлага брак в специално декорираната за случая градина и тя го приема. След предложението той остава в къщата. Ханес напуска къщата на 5 ноември (ден 51). В същия ден специалният гост в къщата – Любен Дилов – син напуска съквартирантите. Победител е Орлин Павлов. Вяра, Надежда и Любов остават в къщата, за да посрещнат новите съквартиранти от Big Brother All Stars 2012. '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. [[Орлин Павлов]] (поп певец, актьор) '''(победител)''' * 2. [[Димитър Ковачев (музикант)|Димитър Ковачев Фънки]] (продуцент, музикант) * 3. [[Къци Вапцаров]] (ТВ водещ) * 4. [[Никол Станкулова]] (синоптик) * 5. [[Благой Иванов – Багата]] (Самбо и MMA боец, бивш приятел на Златка Димитрова) * 6. [[Златка Димитрова]] (Мис [[Плеймейт]] 2009, модел, бивша приятелка на Благой Иванов „Багата“) * 7. [[Камелия Веселинова]] (интимна приятелка на Люси Дяковска) * 8. [[Люси Дяковска]] (поп певица) * 9. [[Мариана Попова]] (поп певица) * 10. [[Юлиян Константинов]] (оперен певец) * 11. [[Николай Мартинов]] (фитнес инструктор, победител в [[Survivor (България)|Survivor]] 3) * 12. [[Кристина Патрашкова]] (журналист) * 13. [[Бони]] (попфолк певица) * 14. [[Ирен Кривошиева]] (актриса) и [[Владимир Данаилов]] (извънбрачен син на [[Стефан Данаилов]]) * 15. [[Аксиния Ченкова|Аксиния]] (поп певица) * 16. [[Соня Колтуклиева]] (журналист) === Сезон 5 === Сезон 5 („VIP Brother 2013“) стартира на 15 септември 2013 г. В ден 2 (16 септември) в къщата влиза специален гост втората чуждестранна звезда в българския VIP Brother, [[Парис Хилтън]]. Парис Хилтън напуска къщата на 18 септември (ден 4). На 21 октомври влиза нов специален гост [[Златка Димитрова]] (участник във „VIP Brother 2012“), а седмица по-късно (28 октомври) влиза [[Златка Райкова]]. Победител е [[Станка Златева]], а Златка Райкова и Златка Димитрова остават в къщата за да посрещнат новите съквартиранти от ''Big Brother All Stars 2013''. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. [[Станка Златева]] (състезателка по борба) '''(победител)''' * 2. [[Мариан Кюрпанов]] (модел, актьор) * 3. [[Ваня Червенкова]] (собственик на акционерни дружества) * 4. [[Пламен Медаров]] (бизнесмен) * 5. [[Лияна]] (попфолк певица) * 6. [[Тервел Пулев]] (боксьор) * 7. [[Стойко Сакалиев]] (футболист) * 8. [[Мира Радева]] (социолог) * 9. [[Ирина Флорин]] (поп певица) * 10. [[Мишо Шамара]] (рап певец) * 11. [[Йоана Захариева]] (поп певица) * 12. [[Павел Чернев]] (политик) * 13. [[Анна Янова-Катур]] (дъщеря на Мира Радева, певица) * 14. [[Джаред Катур]] (съпруг на Анна Янова, музикант) * 15. [[Ивайло Станчев]] (приятел на Мира Радева) * 16. [[Еделвайс (порнографска актриса)|Еделвайс]] (порно актриса) * 17. [[Ангел Рашков]] (бизнесмен, син на ромския бос [[Кирил Рашков]]) === Сезон 6 === Сезон 6 („VIP Brother 2014“) стартира на 15 септември 2014 г. и получава мотото „VIP Brother: Образцов дом“. Този сезон е посветен на Комунистическа България (1944 – 1989) и участниците са разделени в две къщи – резиденция и общежитие. На 15 октомври (ден 31) влиза първия и единствен специален гост за сезона – [[Людмила Захажаева]] (майка на [[Албена Вулева]]). Людмила излиза от къщата на 10 ноември (ден 57). Победител в шестия сезон е Влади Въргала. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. [[Влади Въргала]] (актьор) '''(победител)''' * 2. [[Йорданка Христова]] (поп певица) * 3. [[Wosh MC|Уош Ем Си]] (рап певец) * 4. [[Евгения Калканджиева]] ([[Мис България]] 1995, модел) и [[Стефан Манов]] „Тачо“ (съпруг на Евгения Калканджиева) * 5. [[Албена Вулева]] (ТВ водеща) * 6. [[Елена Кучкова]] (Мис [[Плеймейт]] 2013, модел) * 7. [[Кали (певица)|Кали]] (попфолк певица) * 8. [[Ели Гигова]] (ТВ водеща) * 9. [[Камелия Гешева|Камелия Воче]] (ТВ водеща, певица) * 10. [[Иво Аръков]] (актьор) * 11. [[Атанас Месечков]] (танцьор, хореограф в [[Dancing Stars]]) * 12. [[Зорница Линдарева]] (модел, бивша любовница на Стефан Манов) * 13. [[Камелия Тодорова]] (джаз певица) * 14. [[Ива Екимова]] (ТВ водеща) * 15. [[Тити Папазов]] (треньор по баскетбол) * 16. [[Евгени Минчев]] (светски PR) * 17. [[Мартин Мартинов]] (Мистър България 2009, модел) === Сезон 7 === Сезон 7 („VIP Brother 2015“) стартира веднага след края на „Big Brother: 100% натурален“. Новия сезон получава мотото „VIP Brother: 100% напудрен“. На 19 октомври (ден 37) [[Преслава (певица)|Преслава]] се завръща в къщата, но като специален гост и излиза в деня на финала (13 ноември). Победител в седмия сезон е Джино Бианкалана. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. [[Джино Бианкалана]] (бизнесмен) '''(победител)''' * 2. [[Ернестина Шинова]] (актриса) * 3. [[Кичка Бодурова]] (естрадна певица) * 4. [[Станимир Гъмов]] (актьор) * 5. [[Ритон (дует)|Ритон]] (естраден дует) * 6. [[Людмил Иларионов]] (режисьор, поп и попфолк певец) * 7. [[Кристина Димитрова]] (естрадна певица) * 8. [[Светлана Василева]] (модел) * 9. [[Иво Танев]] (ТВ водещ, оперен и попфолк певец) * 10. [[Катрин Вачева]] (модел) * 11. [[Луна (певица)|Луна]] (попфолк певица) * 12. [[Моника Валериева]] (модел) * 13. [[Деян Топалски]] (MMA боец) * 14. [[Преслава (певица)|Преслава]] (попфолк певица) * 15. [[Джорджано]] (любителски певец) === Сезон 8 === Сезон 8 („VIP Brother 2016“) стартира на 11 септември 2016 г. Новия сезон получава мотото „VIP Brother: Играта загрубява“. На 26 септември [[Ники Кънчев]] обявява, че в къщата влиза третата чуждестранна звезда в българския VIP Brother – боксьорът [[Майк Тайсън]], който влиза в къщата на 3 октомври (ден 23) и напуска на 6 октомври (ден 26). Победител е Миглена Ангелова. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. [[Миглена Ангелова]] (ТВ водеща) '''(победител)''' * 2. [[Ути Бъчваров]] (ТВ водещ) * 3. [[Емануела (певица)|Емануела]] (попфолк певица) * 4. [[Борислав Комсийски]] (бизнесмен) * 5. [[Христо Живков]] (актьор) * 6. [[Рени (певица)|Рени]] (попфолк певица) * 7. [[Валентин Михов]] (футболен функционер, бизнесмен) * 8. [[Лили Вучкова]] (ТВ водеща, актриса) * 9. [[Ирина Тенчева]] (ТВ водеща) * 10. [[Десислава Цонева]] (журналистка) * 11. [[Надя Иванова]] (ТВ водеща, актриса) * 12. [[Георги Торнев]] (режисьор) * 13. [[Роро Кавалджиев]] (продуцент, ТВ водещ) * 14. [[Жана Бергендорф]] (поп певица, победител в [[X Factor]]) * 15. [[Лазара Златарева|Лара Златарева]] (ТВ водеща, актриса) * 16. [[Глория Петкова]] (модел) * 17. [[Явор Бахаров]] (актьор) * 18. [[Алек Сандър]] (музикант) * 19. [[Георги Софкин]] (шампион по бадминтон) * гост участник:[[Майк Тайсън]] (боксьор) === Сезон 9 === Сезон 9 („VIP Brother 2017“) стартира на 11 септември 2017 г. Новия сезон получава мотото „Любовта е във VIP Brother“. Победител в деветия сезон е Йонислав Йотов. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. [[Тото (певец)|Йонислав Йотов]] „Тото“ (рап певец) '''(победител)''' * 2. [[Маргарита Хранова]] (поп певица) * 3. [[Миглена Каканашева]] „Мегз“ (дизайнер) * 4. [[Александра Богданска]] (модел, ТВ водеща) * 5. [[Джулиана Гани]] (модел) * 6. [[Даниел Петканов]] (репортер) * 7. [[Енджи Касабие]] (диетоложка) * 8. [[Сашка Васева]] (попфолк певица) * 9. [[Борис Петров]] (готвач) * 10. [[Даниел Златков]] (футболист) * 11. [[Алфредо Торес]] (хореограф) * 12. [[Ваня Щерева]] (актриса, писателка, певица) * 13. [[Цветелин Маринов]] „Цуни“ (бизнесмен) * 14. [[Антон Стефанов (журналист)|Антон Стефанов]] (журналист) * 15. [[Дани Милев]] (музикант) * 16. [[Мария (певица)|Мария]] (попфолк певица) * 17. [[Алекс и Влади Димитрови]] (поп дует) === Сезон 10 === Сезон 10 („VIP Brother 2018“) стартира на 10 септември 2018 г. Новия сезон получава мотото „VIP Brother: Женско царство“. Победител в десетия сезон е Атанас Колев. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. [[Атанас Колев (певец)|Атанас Колев]] (рап певец) '''(победител)''' * 2. [[Константин Трендафилов]] „Папи Ханс“ (писател, поп певец) * 3. Стефан Николов (бизнесмен) * 4. Петко Димитров (бизнесмен) * 5. Божана Кацарова (готвач, победител в [[MasterChef]] 3) * 6. [[Ваня Костова]] (естрадна певица) * 7. Ричард Величков (модел) * 8. [[Лора Караджова]] (R&B певица) * 9. [[Мира Добрева]] (ТВ водеща) * 10. Розмари Тишер (модел) * 11. Валентин Кулагин (гримьор) * 12. [[Ева Найденова]] (естрадна певица) * 13. Диона (рап певица) * 14. [[Веселин Плачков]] (актьор) * 15. [[Ванко 1]] (рап певец) * 16. [[Яна Димитрова]] (танцьорка, хореограф в [[Dancing Stars]]) * 17. Нора Недкова (модел) == Big Brother All Stars и Most Wanted == ''Big Brother All Stars'' и ''Most Wanted'' са два шоу-формата в които участват звезди от досегашни риалити формати. Времетраенето е един месец и четири седмици. === Сезон 1 === Първия сезон стартира на 19 ноември 2012 г. веднага след края на „VIP Brother 4“, под името „Big Brother All Stars 2012“. Водещ на предаванията на живо в понеделник и сряда е [[Ники Кънчев]], а на т. нар. „дейли епизоди“ където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водещ е [[Александра Сърчаджиева]]. Тези епизоди се излъчват от понеделник до събота от 20:00 ч. по [[Нова телевизия]]. Епизодите с Ники Кънчев са двучасови, а останалите – едночасови. Всеки делник от 13:30 до 15:30 има излъчване на живо от къщата по [[Диема Фемили]], а в понеделник от 18:00 до 20:00 и от вторник до петък от 19:00 до 20:00 часа отново по Диема Фемили се излъчва най-интересното от къщата. Има и късно нецензурирано издание на шоуто от понеделник до петък от 23:45 до 00:30 по Нова телевизия. Победител е Никола Настески – Лестер, участник от балканския ''Big Brother''. ==== Участници ==== Първоначално е обявено, че в предаването ще участват само реалити звезди от досегашните сезони на ''Big Brother'' в България. Впоследствие в официално прессъобщение е обявено, че в сезона ще вземат участие и хора участвали и в други формати в България като [[X Factor|''X Factor'']], [[Music Idol|''Music Idol'']], ''[[Survivor]]'' и др., както и от чужди формати. В действителност в къщата влизат само хора от ''Big Brother'', ''X Factor'', както и 2 македонски шоута. Вяра, Надежда и Любов посрещат всички останали съквартиранти, тъй като те бяха специални гости в предишния сезон – ''VIP Brother 2012''. На 28 ноември (ден 10) в шоуто влиза и фенът на предаването Стоян Дудов, който е избран след кастинг с хиляди кандидати, провел се в интернет. Желаещите да влязат в шоуто трябва да отговорят с видео на въпроса „Защо искам да вляза в ''Big Brother''?“. Стоян Дудов излиза от къщата само 5 дена по-късно на 3 декември (ден 15). Същият ден в изданието на предаването [[Господари на ефира|''Господари на ефира'']] показват как преди да влезе в къщата на ''Big Brother All Stars 2012'' Стоян е бил асистент в мисия, изпълнила се на живо в ефир по време на VIP Brother 2012. Показани са кадри и от гостуването му в предаването на същата телевизия [[Станция Нова]], както и че участвал във видеоклипове на попфолк певици. Това създава усещането, че кастингът за фенове, искащи да влязат в къщата е бил „нагласен“. '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Никола Настески „Лестер“ (22 г.; [[Veliki Brat 4]], Бивша Югославия: [[Северна Македония]], [[Сърбия]], [[Хърватия]], [[Черна гора]], [[Босна и Херцеговина]]) '''(победител)''' * 2. Найден Найденов „Нед“ (32 г.; Big Brother 1 и VIP Dance, [[България]]) * 3. Борислав Борисов (31 г.; Big Brother 3, България) * 4. Стойка Стефанова (33 г.; Big Brother 1, България) * 5. Цеце Орешкова (24 г.; [[Fashion Stage]], Северна Македония) * 6. Лиляна Ангелова (31 г.; Big Brother 3, България) * 7. Мирослав Георгиев (32 г.; Big Brother 2, България) * 8. Вяра, Надежда и Любов Станчеви (27 г.; Big Brother 3, България) * 9. Димитър Казълов „Дими“ (49 г.; Big Brother 1, България) * 10. Панайот Кючуков „Пацо“ (29 г.; Big Brother 3, България) * 11. [[Александра Апостолова (певица)|Александра Апостолова]] „Сани Алекса“ (31 г.; X Factor 1, певица, България) === Сезон 2 === Втория сезон стартира на 18 ноември 2013 г. веднага след края на „VIP Brother 5“, под името „Big Brother All Stars 2013“. Водещ на предаванията на живо в понеделник и сряда е [[Ники Кънчев]], а на т.нар „дейли епизоди“, където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водещ е [[Александра Сърчаджиева]]. Тези епизоди се излъчват от понеделник до събота от 20:00 ч. по [[Нова телевизия]]. Епизодите с Ники Кънчев са двучасови, а останалите – едночасови. Победител във втория сезон е [[Златка Димитрова]]. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Златка Димитрова (29 г.; ''VIP Brother 4'' и ''Бягство към победата'', ''Мис [[Playmate]] 2009'', модел) '''(победител)''' * 2. [[Леонардо Бианки]] „Лео“ (39 г.; ''Big Brother 2'', певец и ТВ водещ) * 3. [[Любомир Милчев]] „Денди“ (50 г.; ''VIP Brother 1'', писател) * 4. [[Райна (певица)|Райна]] (32 г.; VIP Brother 1 и VIP Dance, попфолк певица) * 5. [[Златка Райкова]] (27 г.; ''Островът на изкушението'', ''Мис Playmate 2007'') * 6. Станислав Илиев „Финдо“ (32 г.; ''Survivor 2'') * 7. Ели Владкова (38 г.; ''Big Brother Family'') * 8. [[Маги Желязкова]] (39 г.; ''VIP Brother 2'', Мисис България 2003) * 9. [[Кирил Вълчев]] (42 г.; ''VIP Brother 1'', бизнесмен) * 10. Пенка Георгиева (20 г.; Мис България 2013) * 11. [[Jeason Brad Lewis]] (29 г.; ''X Factor 1'', певец) * 12. Недялко Лазаров (40 г.; ''Big Brother 2'') === Сезон 3 === Третия сезон стартира на 19 ноември 2014 г. веднага след края на „VIP Brother: Образцов дом“, под името „Big Brother All Stars 2014“. Водещ на предаванията на живо в понеделник и сряда е [[Ники Кънчев]], а на т.нар „дейли епизоди“, където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водещ е [[Александра Сърчаджиева]]. Тези епизоди се излъчват от понеделник до петък от 20:00ч. по [[Нова телевизия]]. Епизодите с Ники Кънчев са двучасови, а останалите – едночасови. Победител в третия сезон е [[Тодор Славков]]. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Тодор Славков (43 г.; VIP Brother 3, бизнесмен, син на [[Иван Славков]] и внук на [[Тодор Живков]]) '''(победител)''' * 2. [[Катерина Евро]] (58 г.; VIP Brother 2, актриса) * 3. Христо Трифонов (43 г.; Big Brother Family) * 4. Калина Паскалева (28 г.; Островът на изкушението) * 5. [[Николай Първанов]] „Ники Китаеца“ (30 г.; VIP Brother 2, фитнес инструктор, екс продуцент, бивш интимен приятел на [[Азис]]) * 6. Емил Каменов (34 г.; Къртицата 2) * 7. [[Петя Буюклиева]] (55 г.; Музикална академия, естрадна певица) * 8. [[Пламена Петрова]] (25 г.; Music Idol 2, поп и попфолк певица) * 9. [[Борислав Захариев]] (33 г.; VIP Dance, актьор) * 10. [[Бони]] (41 г.; VIP Brother 4 и Великолепната шесторка 2, попфолк певица) === Сезон 4 === Четвъртия сезон стартира на 16 ноември 2015 г. веднага след края на „VIP Brother: 100% напудрен“, под името „Big Brother All Stars 2015“. Водещ на предаванията на живо в понеделник и сряда е [[Ники Кънчев]], а на т.нар „дейли епизоди“, където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водещ е [[Александра Сърчаджиева]]. Тези епизоди се излъчват от понеделник до петък от 20:00 ч. по [[Нова телевизия]]. Епизодите с Ники Кънчев са двучасови, а останалите – едночасови. Победител в четвъртия сезон е [[Деси Слава]]. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Деси Слава (36 г., VIP Brother 2 и Пей с мен, попфолк певица) '''(победител)''' * 2. [[Ваня Джаферович]] (32 г., Survivor 5, бивш футболист) * 3. [[Евгени Минчев]] (52 г., VIP Brother 6, светски ПР) * 4. [[Ваня Червенкова]] (48 г., VIP Brother 5, собственик на акционерни дружества) * 5. [[Соня Култуклиева]] (58 г., VIP Brother 4, журналист) * 6. Борислав Атанасов (30 г., Къртицата 2) * 7. [[Къци Вапцаров]] (52 г., VIP Brother 4 и Като две капки вода 2, ТВ водещ) * 8. [[Йоана Захариева]] (38 г., VIP Brother 5, поп певица) === Сезон 5 === Петия сезон стартира на 13 ноември 2017 г. веднага след края на „Любовта е във VIP Brother“, под името „Big Brother: Most Wanted 2017“. Водещ на предаванията на живо в понеделник и сряда е [[Ники Кънчев]], а на т.нар „дейли епизоди“, където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водещ е [[Александра Сърчаджиева]]. Тези епизоди се излъчват в понеделник от 20:00 ч. и от вторник до петък от 21:00 ч. по [[Нова телевизия]]. Епизодите с Ники Кънчев са двучасови, а останалите – едночасови. Победител в петия сезон за втори път е Джино Бианкалана. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. [[Джино Бианкалана]] (34 г., VIP Brother 7, бизнесмен) '''(победител)''' * 2. [[Константин (певец)|Константин]] (41 г., VIP Brother 1, попфолк певец) * 3. [[Динко|Динко Вълев]] (30 г., Фермата 2, бизнесмен) * 4. [[Димитър Ковачев (музикант)|Димитър Ковачев]] „Фънки“ (57 г., VIP Brother 4, продуцент, музикант) * 5. [[Светлана Василева]] (29 г., VIP Brother 7, модел) * 6. [[Людмила Захажаева]] (64 г., VIP Brother 6) * 7. [[Зорница Линдарева]] (35 г., VIP Brother 6, модел) * 8. [[Луна (певица)|Луна]] (46 г., VIP Brother 7, попфолк певица) * 9. [[Мариела Нордел]] (49 г., MasterChef 1) * 10. [[Dee]] (33 г., Фермата 2, рап певец) * 11. [[Дебора (певица)|Дебора]] (26 г., Мис Северозападна България 2009, попфолк певица) * 12. Кирил Симеонов (32 г., Big Brother 5) === Сезон 6 === Шестия сезон стартира на 5 ноември 2018 г. веднага след края на „VIP Brother: Женско царство“, под името „Big Brother: Most Wanted 2018“. Водещ на предаванията на живо в понеделник и сряда е [[Ники Кънчев]], а на т.нар „дейли епизоди“, където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водещи са [[Александра Сърчаджиева]] и [[Азис]]. Тези епизоди се излъчват в понеделник от 20:00 ч. и от вторник до петък от 21:00 ч. по [[Нова телевизия]]. Епизодите с Ники Кънчев са двучасови, а останалите – едночасови. Победител в шестия сезон е [[Wosh MC|Уош Ем Си]]. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. [[Wosh MC|Уош Ем Си]] (34 г.; VIP Brother 6, рап певец) '''(победител)''' * 2. [[Джулиана Гани]] (27 г.; VIP Brother 9, модел) * 3. Никита Джонсън (41 г.; Big Brother 5) * 4. [[Станимир Гъмов]] (44 г.; VIP Brother 7 и Като две капки вода 1, актьор) * 5. [[Златка Райкова]] (32 г.; Островът на изкушението, Big Brother All Stars 2 и Като две капки вода 6, Мис [[Playmate]] 2007, дизайнер) и [[Благой Георгиев]] (36 г.; Черешката на тортата, футболист) * 6. [[Албена Вулева]] (42 г.; VIP Brother 6 и Звездни стажанти, ТВ водеща) * 7. [[Цветан Андреев]] (33 г.; Черешката на тортата, гримьор) * 8. [[Стойко Сакалиев]] (39 г.; VIP Brother 5, футболист) * 9. [[Стоян Роянов]] „Я-Я“ (44 г.; Евровизия 2008, музикант) * 10. [[Емануела (певица)|Емануела]] (37 г.; VIP Brother 8 и Къртицата 1, попфолк певица) * 11. [[Весела Нейнски]] (47 г.; VIP Brother 1, оперна певица, актриса) * 12. [[Евгения Калканджиева]] (43 г.; VIP Brother 6 и Къртицата 1, [[Мис България]] 1995, модел) {{Нова Броудкастинг Груп}} {{Портал|България}} [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Основани в България през 2004 година]] 3gkgevgqhfg70ptmhmvzmv42pv83p5j 0 35179 12435003 12285682 2024-12-08T16:58:04Z Sijorl49 259021 Шаблон Lang + названието на английски, интервали 12435003 wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = „Металика“ | фон = група | лого = Metallica wordmark.svg | картинка = Metallica at The O2 Arena London 2008.jpg | картинка_текст = Металика на концерт в Лондон; 2008 г. | създадена = [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]]<br/>[[САЩ]] | стил = [[траш метъл]], [[хеви метъл]], [[хард рок]], [[спийд метъл]], [[прогресив метъл]], [[алтернатив метъл]], [[ню метъл]] | период_на_активност = от 1981 г. | лейбъл = [[Megaforce Records]]<br/>[[Elektra Records]]<br/>[[Warner Bros. Records]]<br/>[[Blackened Records]] | свързани_изпълнители = | влияния = | сайт = [http://www.metallica.com/ www.metallica.com] | състав = [[Джеймс Хетфийлд]]<br/>[[Кърк Хамет]]<br/>[[Ларс Улрих]]<br/>[[Робърт Трухильо]] | бивши_членове = [[Джейсън Нюстед]]<br/>[[Клиф Бъртън]] (починал)<br/>[[Дейв Мъстейн]]<br/>[[Рон Макгавни]] }} '''„Металика“''' ({{lang|en|Metallica}}) е [[САЩ|американска]] хевиметъл група от [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], [[САЩ]]. Създадена е през 1981 година от 18-годишния [[Джеймс Хетфийлд]] и 17-годишния датски тенисист и хоби-[[барабан]]ист [[Ларс Улрих]], който се преместил със семейството си от [[Копенхаген]] в Калифорния. След две години присъствие на ъндърграунд сцената и няколко демо записа, идва 1983 година, когато музикантите издават първия си студиен албум „[[Kill 'Em All]]“. С него ''Metallica'' популяризират [[траш метъл]]а, като този албум през това време се е смятал за най-тежката музика, издавана някога. Групата се превръща във водеща в метъл жанра и през 80-те години следват още три албума и стотици концерти по целия свят. Чрез тях музикантите стават все по-известни и по-влиятелни. Въпреки това, през тези години тяхното влияние и известност са ограничени все още само до границите на метъла и групата се води за сравнително посредствена на световната музикална сцена. Причината се крие в това, че въпреки удивителните музикални умения на четворката, те не желаят да комерсиализират творчеството си и категорично отказват да заснемат клипове, както и песните им да се въртят по известните тогава музикални телевизионни и радио канали. По-късно обаче, в началото на 90-те ''Metallica'' показват на света един напълно нов звук и буквално за броени дни се превръщат в една от водещите музикални групи в света, независимо от стиловете музика. Това става с издаването на петия студиен албум, който придобива известност като „[[Metallica (албум)|Черният албум]]“ заради чисто черната обложка, като изключение прави [[лого]]то на групата и [[змия]], които едва се различават от фона. Благодарение на този албум Металика заемат 7-о място като най-продаваната група в историята на САЩ, което продължават да държат и към 2014 година. В световен мащаб групата е продала около 100 милиона сертифицирани копия от своите албуми, а предполагаемите продажби възлизат на около 130 милиона копия. Поради това, а и поради грандиозните турнета продължаващи с години, четиримата музиканти към днешна дата са и едни от най-богатите творци на музика по принцип. Към 2014 година групата държи и един друг рекорд. За първи път в историята на САЩ една и съща група оглавява класациите при продажба на свои 5 поредни албума. Този рекорд става факт през есента на 2008 година, когато излиза деветия албум на групата озаглавен [[Death Magnetic]] с продуцент [[Рик Рубин]], определен през 2008 г. от [[MTV]] като „един от най-важните продуцент за последните 20 години“<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Metallica Compare Hands-Off Producer Rick Rubin To Longtime Hand-Holder Bob Rock | фамилно_име = Harris | първо_име = Chris | труд = MTV News | дата = 8 август 2008 | достъп_дата = 13 август 2018 | уеб_адрес = http://www.mtv.com/news/1592476/metallica-compare-hands-off-producer-rick-rubin-to-longtime-hand-holder-bob-rock/ | език = en | архив_дата = 2018-08-14 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180814002107/http://www.mtv.com/news/1592476/metallica-compare-hands-off-producer-rick-rubin-to-longtime-hand-holder-bob-rock/ }}</ref> и поставен от списание „[[Тайм]]“ в списъка „Топ 100 на най-влиятелните хора в света“ за 2007 г.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = The 2007 TIME 100 | труд = TIME.com | достъп_дата = 13 август 2018 | уеб_адрес = http://content.time.com/time/specials/2007/completelist/0,29569,1595326,00.html | език = en }}</ref> От музикална гледна точка композициите на ''Metallica'' са сложни и с тежки [[китарен риф|рифове]], но в повечето случаи мелодични, завладяващи и не рядко епични. Послужили са за база на много групи-последователи. Текстовете, дело най-често на [[вокалист]]а и ритъм-китарист [[Джеймс Хетфийлд]], са задълбочени, социално насочени, мрачни и изпълнени с протест, бунт или открито агресивни и яростни. Повечето песни на групата са продължителни (рядко под 5 – 6 минути), базирани на един основен риф и състоящи се в повечето случаи от минимум две части с плавен преход и бързи сола. Групата включва Джеймс Хетфийлд (вокали, китари), [[Кърк Хамет]] (соло китари), [[Ларс Улрих]] (барабани) и [[Робърт Трухильо]] (бас китара). Основният състав е непроменен от 1983 година, с изключение на баса, където след това се сменят трима басисти (през 1986 година поради смъртта на Клиф Бъртън, на негово място застава Джейсън Нюстед, който напуска през 2001 година, поради зачестили спорове с фронтмена Хетфийлд). == История == === Началото (1981 – 1983) === [[Файл:Lars London 2008 crop.jpg|мини|230п|[[Ларс Улрих]] – основателя на групата.]] [[Файл:Kirkhemmettwien07.JPG|мини|230п|Соло китаристът на Metallica [[Кърк Хамет]].]] През 1981 година, роденият в [[Дания]] тенисист [[Ларс Улрих]] пуска обява в [[Калифорния|калифорнийското]] списание [[Рисайклър (списание)|''Рисайклър'']] (''The Recycler''), в която търси желаещи музиканти за сформирането на рок група. Ларс е увлечен по рок музиката и барабаните, благодарение на баща си, който на 9-годишна възраст го завежда на концерт на [[Дийп Пърпъл]] в [[Копенхаген]]. Ларс Улрих се срещат с Джемс Хетфийлд за първи път на 10 май 1981 г. в Newport Beach, CA. Металика е създадена на [[28 октомври]] [[1981]] година от [[Ларс Улрих]] и Джеймс Хетфийлд. Същия ден към тях се присъединява Дейв Мъстейн. През януари 1982 година към групата се присъединява бас китариста – Рон Макгавни, който е стар приятел на Хетфийлд от гимназията и участва в предната му група. На 14 март 1982 година е първият концерт на Металика. Макгавни напуска групата на 30 ноември 1982 година. На 28 декември 1982 г. към групата се присъединява басиста Клиф Бъртън, който заменя Макгавни. Той свири за първи път на живо с групата на 5 март 1983 година. На 9 април 1983 година Дейв Мъстейн за последен път свири с групата на концерт в Ню Йорк. На 11 април 1983 година, когато Металика тръгват да запишат дебютния си албум, [[Дейв Мъстейн]] бива изгонен от групата. Мъстейн е изгонен, заради системната му злоупотреба с алкохол и наркотици, агресивно поведение, конфликти с останалите членове на групата, както и заради несериозното отношение към работата на групата. Той бива заменен от китариста на Екзъдъс Кърк Хамет. На 1 април 1983 година мениджърът на групата Марк Уитакър се свързва с него по телефона и му предлага мястото на соло-китарист, поради проблемите с Дейв Мъстейн. Хамет официално се присъединява към Металика на 16 април 1983 година. Същия ден той прави първия си концерт с Металика / в Ню Джърси /. Интересна е историята на името на групата, което всъщност Улрих „открадва“ от метъл промоутъра Рон Кинтана при съвместната им работа по избора на заглавие за ново метъл списание. Кинтана предлага списанието да бъде кръстено „Metallica“, но Ларс дава друго предложение и запазва името „Metallica“ за своята група. В началото Metallica се изявява като откриваща група на [[Venom]], [[Ози Озбърн]] и други метъл величия, свиреща музика, повлияна главно от [[Black Sabbath]], [[Diamond Head]], [[Judas Priest]], [[Iron Maiden]] и [[Thin Lizzy]], но прибавяйки много нови елементи към познатото звучене. През 1982 „бял свят вижда“ първото дългосвирещо демо ''„No Life Till Leather“''. Малко преди това е записано и първото парче, намерило място в официален студиен албум – ''„Hit the Lights“''. === Класическият период (1983 – 1990) === В средата на 1983 г. в състав [[Джеймс Хетфийлд|Хетфийлд]], [[Кърк Хамет|Хамет]], [[Ларс Улрих|Улрих]] и [[Клиф Бъртън|Бъртън]], Metallica записват своя първи студиен албум, озаглавен ''„[[Kill 'Em All]]“. ''Първоначално ''Kill 'Em All'' е щял да се казва „''Metal Up Your Ass''“, но от музикалния лейбъл сметнали, че то е неподходящо за дебют и групата била принудена да измисли друго. Идеята за новото име била на Клиф Бъртън, който като разбрал за искането на лейбъла казал „Just kill 'em all, man“. Звукът в тази творба е все още суров, а гласът на Хетфийлд бива още недоизваян, но отговарящ на атмосферата в песните, наситени с бързи, галопиращи [[риф]]ове, скоростни сола и ярост. Това е без съмнение най-тежкият и агресивен метъл албум, издаван дотогава. [[бас китара|Басът]] заема доста по-централна позиция в сравнение с останалите групи и променя напълно представите за използването на този инструмент. Албумът съдържа и уникален бас инструментал, част от който се използва в ръководствата и учебниците по [[бас китара]]. Песента, станала известна като „метъл химн“, се нарича ''„Seek and Destroy“'', която създава „канони“ в метъл музиката и остава един от емблематичните образци на жанра до наши дни. Тя присъства в списъка с изпълнения на почти всеки концерт на групата и най-често го затваря. С втория си албум ''„[[Ride the Lightning]]“'' Metallica, само една година след дебюта си, демонстрират невероятно развитие в музикално и текстово отношение. Композициите са значително по-сложни, лириката по-задълбочена, а Хетфийлд звучи много по-сигурно и убедително. Всяка една от песните въвежда по нещо ново и уникално за метъл музиката. Към познатите тежки рифове са прибавени много мелодични пасажи, кратки меланхолии и чисти вокали на места. Този албум включва и първата „балада“ на Metallica ''„Fade to Black“'', представяща плавно преливане от един мотив в друг коренно различен, започвайки бавно и мелодично и завършвайки с тежки насечени рифове. ''„Ride the Lightning“'' е и първият концептуален албум на Metallica. Основна тема е смъртта, която е разгледана от всички гледни точки. Отварящата песен ''„Fight Fire With Fire“''(Сблъсък на огъня с огън) е протест срещу атомните бомби и тяхното създаване и използване. [[Файл:Cliff Burton - by Fruggo.jpg|мини|220п|Паметник на загиналия басист [[Клиф Бъртън]], близко до мястото на катастрофата. На него е написан откъс от една мисъл на Бъртън: ''„Cannot the kingdom of salvation take me home“''.]] През 1986 година излиза албумът ''„[[Master of Puppets]]“'', включващ осем мрачни и агресивни композиции. Той е отново концептуален и основна тема са манипулациите от всякакво естество – психически, социални, религиозни. Албумът започва и завършва със скоростни траш парчета, а върхът на инструменталната техника е парчето ''„Orion“'', съставено от три части, с многобройни майсторски сола и затрогващи хармонии и написано изцяло от Бъртън. Триумфът на Metallica е помрачен от гибелта на басиста Клиф Бъртън същата година, който загива след като автобусът, превозващ групата на турне в [[Швеция]] катастрофира. Бъртън умира на 27 септември 1986 г. Останалите членове на Metallica се отървават само със стрес и леки телесни наранявания, но Бъртън се озовава затиснат под автобуса. Според шофьора причината е „черен лед“ и това се оказало фатално. Такъв лед обаче не бил открит. Според полицията причината е заспиване на водача, но Джеймс Хетфийлд е на мнение, че шофьорът е употребил алкохол. Клиф е бил застигнат от внезапна смърт, защото е бил заспал до прозореца и при поднасянето на автобуса е излетял навън и после возилото се е стоварило върху него, премазвайки го. Групата е в тотален шок, но все пак решава да продължи творческата си дейност, като за целта се присъединява дългогодишният фен на Metallica [[Джейсън Нюстед]]. Присъединява се към групата на 28 октомври 1986 година. Първото му участие с групата е концерт на 8 ноември 1986 година. [[Файл:Metallica Damaged Justice Tour.jpg|мини|250п|Снимка на концерт от последвалото турне „Damaged Justice Tour“ след издаването на албума „[[...And Justice For All]]“]] След едно издание с кавъри на други групи през 1987 година, с новия басист през 1988 Metallica издават може би най-амбициозния си албум ''„[[...And Justice For All]]“''. В него се намира инструменталът ''„To Live Is To Die“'', посветен на загиналия [[Клиф Бъртън]], съдържащ част от написана от Бъртън лирика в края на парчето: {{цитат| :When a man lies he murders some part of the world - :These are the pale deaths which men miscall their lives, :All this I cannot bear to witness any longer - :Cannot the kingdom of salvation take me home. |}} Албумът се отличава със сложността и продължителността на изпълненията (няколко песни достигат продължителност от около 9 минути) и епични текстове. Епосът ''„One“'', написан по антивоенната новела на [[Далтон Трумбо]] ''„Johny Got His Gun“'', е първото парче на Metallica, сдобило се с видеоклип. Клипът не е нещо особено по отношение на качество – той няма за цел да се превърне в средство за масово популяризиране на музиката на групата, а просто да илюстрира песента, и именно в това се крие неговата значимост. === На границата между новата и старата Metallica – Черният албум (1990 – 1991) === След ''„[[...And Justice For All]]“'' следва дълъг период на затишие в студиото, като групата почти постоянно е на турне чак до 1990 година. През 1991 година музикантите издават едноименния пети албум ''„[[Metallica (албум)|Metallica]]“'', известен повече като ''„[[Metallica (албум)|Черния албум]]“'', заради изцяло черната си обложка. Много от феновете на Metallica са разочаровани от по-комерсиално ориентирания звук на албума, чиито песни започват все по-често да се въртят по радиата и телевизията. Музиката е опростена, включени са и две нетипични за Metallica балади – ''„Nothing Else Matters“'' и ''„The Unforgiven“''. Този албум спечелва и много нови почитатели, които дотогава не са слушали групата. Но определно тази творба запазва тежестта на музиката, присъща на своите предшественици, затова спокойно може да бъде причислена към класиките на групата. През 1991, на фестивала Monsters of Rock в [[Москва]], Металика свирят пред публика, изчислена на 1.5 милиона, но според Ларс Улрих публиката е била само от около 500 – 600 хиляди. === Новата Metallica (1992 – 1999) === След ново продължително затишие и три годишно световно турне (групата обикаля два пъти земното кълбо) Metallica издават своя шести студиен албум ''„[[Load]]“'' през 1996 година, който силно се различава като стилистика от по-ранните им творби и разочарова част от старите почитатели. Забелязва се рязка смяна на стила, като яростните [[риф]]ове и бързи сола са заменени от повече блусарски звучащи китари и значително по-мелодични вокали. Много от песните са повлияни от новата [[гръндж]] вълна, властваща по това време на музикалната сцена. Доста от тях се сдобиват с клипове. Визията на групата също е променена, косите са къси, дрехите – стегнати и елегантни. Стиловата ориентация е продължена и в ''„[[Reload]]“'', издаден 1997, включващ останал материал от предшественика си ''„Load“''. В стремежа си да покажат своето майсторство и умения в различните стилове, Metallica издават двойния албум ''„[[Garage Inc.]]“'', изцяло с кавъри на групи, вдъхновявали ги през годините. Това става през 1998 година, като за първи път в кариерата си Металика са 3 поредни години в студио. Половината от песните са записани в различни периоди от развитието на групата и издавани в различни EP-та, B-Side-ове и бонус дискове (от ''„[[Kill 'Em All]]“'' до ''„[[...And Justice For All]]“''), останалата част са новозаписани специално за албума преработки. Макар и интерпретации на чужди произведения, Metallica изпълнява по такъв начин песните в албума, че ги карат да звучат като техни собствени. [[Файл:James Hetfield @ Sonisphere.jpg|мини|260п|дясно|Джеймс Хетфийлд – вокал и китара]] В период на творческа пасивност Metallica издават албум с кавъри на други групи. Излезлият през 1999 година ''„[[S&M]]“'' представлява лайв-албум, записан по време на двата концерта на бандата със Симфоничния оркестър на [[Сан Франциско]], дирижиран от Майкъл Кеймън, през април същата година. Специално за този концерт са създадени две нови песни – „[[No Leaf Clover]]“ и „Human“. Въпреки че групата е обвинявана в комерсиализация и в тотална промяна на стила, като стремеж да изглеждат атрактивно съобразно с новите модни тенденции на световната музикална сцена, концертите им и до днес са незабравими събития. Те се посещават от десетки, понякога стотици хиляди фенове и почти всяка година Metallica оглавяват най-големите рок фестивали по света. Концертите са енергични и дълги, а в сетовете преобладават най-големите хитове на четворката, като често в изпълненията присъства и много импровизация, така че познатите мелодии звучат и като нещо ново, без обаче да се изкривява основната структура на песните. Изпълненията на живо се отличават и с множество пироефекти и светлинно шоу. През 1997 година по време на цялото турне Metallica представят шоу, при което в края на концерта се разрушава цялата сцена, включително прожекторите, а голяма част от апаратурата буквално се взривява. В този добре планиран и подготвен театър играят истински актьори и каскадьори. Сцената се превръща в горящ ад, падат прожектори, хаосът е пълен, тичат хора, обгърнати в пламъци и надаващи ужасяващи писъци. След това всичко утихва и настава пълен мрак и тишина. Минута-две по-късно музикантите се появяват отново и се извиняват за инцидента и за уплахата, която са причинили на публиката. Последните няколко песни групата изпълнява на малък подиум, останал в средата на разрушената сцена и при осветление от няколко крушки. Тази суперпродукция струва два милиона долара на седмица според барабаниста [[Ларс Улрих]]. Съществува и DVD, заснето по време на концерт от турнето във Форт Уърд – [[Тексас]]. През 1999 г. Metallica изнасят първия си концерт в [[България]] в [[Пловдив]], който обаче макар и добре посетен (по различни данни между 50 000 и 60 000 души) не се отличава с кой знае каква атрактивност. През 2008 и 2010 г. изнасят още два концерта в България пред около 60 000 на всеки от тях. По този показател се нареждат на четвърто място в българската музикална история след AC/DC, които през 2010 г. свирят пред около 65 000 души, след концерта на Слави Трифонов и Ку-ку бенд през 2015 г., който събира приблизително 70 000 души и след този на Лепа Брена, който бива посетен от към 110 000 души.''' ''' === Историята с Napster (2000) === През 2000 година групата подема офанзива срещу мрежата ''„[[Napster]]“'', която разпространява безплатно песни на Metallica (и много други изпълнители) в [[mp3]] формат, като се стига дори до съдебен процес. Музикантите успяват да спечелят делото, с което разочароват огромна част от техните фенове. === Оттеглянето на Джейсън Нюстед (2001 – 2005) === През 2001, точно когато Металика влизат в студио, за да запишат новия си албум, след 15 години съвместна работа, на 17 януари 2001 г. басистът [[Джейсън Нюстед]] обявява, че напуска групата и се съсредоточава изцяло върху личния си проект ''„[[Echobrain]]“''. Първоначално информацията, която от пресцентъра на Металика изнасят е, че Нюстед напуска поради здравословни проблеми. Впоследствие се разбира, че той на практика е принуден да напусне, поради неразбирателство с фронтмена Хетфийлд, което през последните няколко месеца става нетърпимо. Макар в този момент четиримата музиканти да не се разбират изобщо, те приемат много тежко напускането на Нюстед. Въпреки всичко музикантите наемат психоаналитик за групова терапия и продължават да работят по новия си албум, като бас-партиите поема дългогодишния продуцент на групата Боб Рок. През лятото същата година обаче ново нещастие сполетява групата. [[Джеймс Хетфийлд]] постъпва в клиника за алкохолици и бъдещето на Металика е сериозно застрашено. Както [[Ларс Улрих]] и [[Кърк Хамет]] споделят по-късно, те се подготвят да обявят края на Металика, тъй като Хетфийлд отказва да им отговори дали ще се завърне при тях след края на лечението си. Все пак всичко приключва успешно за вокалиста и след 9 месечно отсъствие, той се завръща и Металика започват отново прекъснатата работа по албума. На баса продължава да се изявява [[Боб Рок]]. Чак до 2003 година Металика почти нямат изяви. Съществуват само две изключения (концерт в Ню Йорк при откриването на бейзболния сезон през есента на 2002 година и участие в трибюта на [[Аеросмит]] през същата година, но тогава бандата не свири, а само изнася реч). След като записите на албума са завършени, към групата спешно се присъединява бившият басист на ''[[Suicidal Tendencies]]'' и [[Ози Озбърн]] [[Робърт Трухильо]]. Това става, защото на Металика им се налага бързо да направят прослушване за нов басист, тъй като МТВ ги канят да оглавят тазгодишното издание на МТВ икони. По ирония на съдбата присъединилият се към [[Voivod]] Джейсън Нюстед свири за Ози Озбърн на фестивала ''[[Ozzfest]]'' 2003, тъй като Трухильо вече е приет в Металика и Ози остава без басист. Същата година новият албум ''„[[St. Anger]]“'' е издаден, а едноименната песен печели награда „[[Грами]]“ за най-добро [[метъл]] изпълнение. Отново следват 3-годишни турнета, като междувременно излиза и документален филм за групата озаглавен ''„Some Kind of Monster“''. === Завръщане към корените (2006 – 2011) === През февруари 2006 групата обявява, че [[Рик Рубин]] ще продуцира следващия им албум. На 25 юли 2008 г., на [[Национален стадион „Васил Левски“|стадион Васил Левски]] в [[София]] групата свири пред около 60 000 зрители. Това е вторият най-посещаван [[рок]] [[концерт]] в [[България]] след този на [[AC/DC]] през 2010. Около месец и половина след това, през септември е издаден новият албум, озаглавен ''„[[Death Magnetic]]“''. Албумът отново е концептуален, а както името показва тематиката е [[смърт]]та. Този албум изключително много прилича на първите пет, а самите Metallica го определят като „моста“ между албумите ''„[[...And Justice For All]]“'' и ''„[[Metallica (албум)|Metallica]]“''.<ref>[http://www.metallica.com/index.asp?item=14828 www.metallica.com]</ref>. Следва едно от най-дългите турнета на групата, като то продължава чак до ноември 2010 година. [[Файл:Metallica World Magnetic Tour in Lima, PE.jpg|мини|дясно|Металика в Перу, 2010 г.]] По това време Металика през 2009 г. са вкарани в Залата на славата на рокендрола. Там те свирят за първи път от 8 години насам с Джейсън Нюстед, който също е поканен на събитието. На сцената излизат четиримата настоящи музиканти на групата и Джейсън, като той дублира баса на Трухильо и пее като беквокалист. Поканени са и много други известни музиканти от всякакви стилове музика, които имат приятелски или бизнес отношения с Металика. Междувременно групата свири на няколко концерта на една сцена със [[Slayer]], [[Megadeth]] и [[Anthrax]] на така нареченото турне на Голямата четворка на Траш метъла. Това събитие се определя като знаково за рок музиката по принцип. Концертите отварят Anthrax, следват Megadeth, Slayer и накрая Металика, като тяхното изпълнение е най-дълго (около 2 часа) за разлика от предходните три (около 1 час за всяка от групите). На 22 юни същата година турнето преминава и през София, като на стадион Васил Левски отново се събират около 50 000 фена. След ноември 2010 година групата излиза в няколко месечна почивка. През пролетта на 2011 следват още няколко концерта заедно със Slayer, Anthrax и Megadeth. === Общ проект с Лу Рийд (2011) === На 15 юни 2011 г., Металика обявяват, че са завършили записите на десет песни с певеца-композитор [[Лу Рийд]].<ref>{{cite web | url=http://www.metallica.com/page.asp?ps_key=4F31377A8B5746E1B0437710353B2797&utm_source=twitterfeed&utm_medium=twitter | title=Secret Recording Project? | accessdate=16 юни 2011 | date=15 юни 2011 | work=Metallica.com | архив_дата=2016-03-24 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160324194227/https://metallica.com/page.asp?ps_key=4f31377a8b5746e1b0437710353b2797&utm_medium=twitter&utm_source=twitterfeed }}</ref> На официалния сайт на проекта е обявено, че общ албум, наречен Lulu, ще бъде издаден на 31 октомври (в Северна Америка на 1 ноември).<ref>[http://www.loureedmetallica.com/lulu.php www.loureedmetallica.com]</ref> След издаването си албумът е приет изключително негативно от по-голямата част от музикалните критици и особено от феновете на групата. === Годишнина (2011 – 2012) === Поради фактът, че 2011 година бележи 30 години от основаването на групата, Металика организират четири концерта в Сан Франциско, само за членове на техни фен-клубове от различни държави. Това става между 7 и 11 декември. Там музикантите всяка вечер презентират по една неиздавана дотогава песен, като в началото на 2012 излиза мини-албума Beyond Magnetic. Песните следват стила на издадения през 2008 година албум Death Magnetic и са приети сравнително позитивно от критиката и феновете. На сцената музикантите за втори път след 2000 година излизат с Джейсън Нюстед, като и тук той дублира баса на Трухильо, както 2 години по-рано. Особеното в случая е, че Джеймс Хетфийлд му позволява да изпее ''„Seek & Destroy“'', както се случва на почти всички концерти през 90-те години. Освен Джейсън с Металика делят сцената и много други рок величия, като Ози Озбърн, [[Роб Халфорд]] от [[Джудас Прийст]], Гейзър Бътлър от [[Блек Сабат]], [[Лу Рийд]], [[Боб Рок]], [[Дейв Мъстейн]] и т.н. По същото време Металика обявяват и предстоящо лятно турне за 2012 в Европа, като публикуват информация, че на концертите ще бъдат изпълнявани всички песни от черния албум от 1991 година. Също така става ясно, че групата работи и по нов (десети) студиен албум, който по техните думи ще излезе най-вероятно през 2013 година или по-късно. Друга информация за албума музикантите не дават, освен че имат около 700 готови рифа и изявлението на басиста Робърт Трухильо, че песните със сигурност отново ще бъдат продуцирани от Рик Рубин, както и в предходния ''„[[Death Magnetic]]“''. === Metallica: Through The Never и бъдещи проекти (2012-) === През 2012 година групата напуска лейбъла ''Warner Bros. Records'' и основават свой собствен лейбъл – ''Blackened Recordings'', който да продуцира бъдещите им албуми. През 2013 година Металика участва във филма ''Metallica: Through The Never'', в който има кадри от два техни концерта. През 2014 година Металика записва нова песен – ''„Lords of Summer“'' за техните бъдещи турнета. === Рекорд за Гинес (2013) === „Металика“ влизат в 60-ото юбилейно издание на Книгата на [[Световни рекорди на Гинес|рекордите на Гинес]] (2015) с историческия си антарктически концерт. С шоуто си в [[Антарктида]] групата е единствената в Света свирила на всичките седем континента на Земята. На 8 декември 2013 година свирят пред около 120 учени и победители в състезание под купол в близост до аржентинската изследователска база „Карлини“. Концертът е озаглавен „Freeze 'Em All“.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Metallica rock their way into Guinness World Records 2015 Edition | автор = Kevin Lynch | труд = Guinness World Records | дата = 3 септември 2014 | достъп_дата = 23 август 2015 | уеб_адрес = http://www.guinnessworldrecords.com/news/2014/9/metallica-rock-their-way-into-guinness-world-records-2015-edition-60030/ | език = en }}</ref> === Hardwired... to Self-Destruct (2016) === На 18 ноември 2016 г. излиза новия албум на групата – ''[[Hardwired...to Self-Destruct|Hardwired... to Self-Destruct]]''. Той съдържа 12 песни.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://metallica.com/blog/news/429181/hardwired-to-self-destruct-available-november-18-2 |заглавие=Hardwired…To Self-Destruct Available November 18, 2016 |достъп_дата=21 март 2019 |фамилно_име= |първо_име= |дата=18 август 2016 |труд= |издател=metallica.com |цитат= |език=en |архив_дата=2017-08-16 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170816022406/https://www.metallica.com/blog/news/429181/hardwired-to-self-destruct-available-november-18-2 }}</ref> Има и делукс версия на албума, в която са включени песен в памет на [[Рони Джеймс Дио]], кавъри на песни на [[Дийп Пърпъл]] и [[Айрън Мейдън]], както и песни на Металика, изпълнени на живо. Две от песните са пуснати като сингли – „Hardwired“ на 18 август 2016 г. и „Moth Into Flame“ на 26 септември 2016 г. През 2020 г., по време на карантината, групата прави нова версия на Blackened. В края на 2021 „Металика“ започва турне, прави концерти в САЩ. През май 2022 започват южноамериканските концерти на групата: Бело Хоризонте, Бразилия, Сао Пао, Бразилия, Буенос Айрес, Аржентина, Сантиаго, Чили и др. През юни 2022 започват европейските концерти: Копенхаген, Дания, Ландграаф, Флоренция, Италия, Нидерландия, Прага, Чехия, Hockenheim, Германия, Клисон, Франция, Верхтер, Белгия, Билбао, Испания, Мадрид, Испания, Лисабон, Португалия. == Състав == {| |- style="vertical-align: top;" |Настоящи членове * [[Джеймс Хетфийлд]] – вокали и ритъм китара (1981 – ) * [[Ларс Улрих]] – барабани (1981 – ) * [[Кърк Хамет]] – китара (1983 – ) * [[Робърт Трухильо]] – бас (2003 – ) | |Предишни членове * [[Дейв Мъстейн]] – китара (1981 – 1983) * [[Рон Макговни]] – бас (1981 – 1982) * [[Клиф Бъртън]] – бас (1982 – 1986) * [[Джейсън Нюстед]] – бас (1986 – 2001) |} === Времева линия === <timeline> ImageSize = width:1000 height:auto barincrement:30 PlotArea = left:110 bottom:60 top:0 right:10 Alignbars = justify DateFormat = mm/dd/yyyy Period = from:01/01/1981 till:12/31/2014 TimeAxis = orientation:horizontal format:yyyy Legend = orientation:vertical position:bottom columns:1 ScaleMajor = increment:2 start:1981 ScaleMinor = increment:1 start:1982 Colors = id:vocals value:purple legend:Вокали,_ритъм_китара id:drums value:red legend:Барабани id:guitar value:green legend:Соло_китара,_беквокали id:bass value:darkblue legend:Бас,_беквокали id:lines value:black legend:Студио_албуми LineData = at:07/25/1983 color:red layer:back at:07/27/1984 color:black layer:back at:03/03/1986 color:black layer:back at:08/25/1988 color:black layer:back at:08/13/1991 color:black layer:back at:06/04/1996 color:black layer:back at:11/18/1997 color:black layer:back at:06/05/2003 color:black layer:back at:09/12/2008 color:black layer:back BarData = bar:Hetfield text:"Джеймс Хетфийлд" bar:Lars text:"Ларс Улрих" bar:Mustaine text:"Дейв Мъстейн" bar:Kirk text:"Кърк Хамет" bar:Ron text:"Рон Макговни" bar:Cliff text:"Клиф Бъртън" bar:Newsted text:"Джейсън Нюстед" bar:Trujillo text:"Робърт Трухильо" PlotData= width:10 textcolor:black align:left anchor:from shift:(10,-4) bar:Hetfield from:01/01/1981 till:end color:vocals bar:Lars from:01/01/1981 till:end color:drums bar:Ron from:01/01/1982 till:12/10/1982 color:bass bar:Mustaine from:01/01/1982 till:04/01/1983 color:guitar bar:Cliff from:12/10/1982 till:09/27/1986 color:bass bar:Kirk from:04/02/1983 till:end color:guitar bar:Newsted from:10/28/1986 till:01/17/2001 color:bass bar:Trujillo from:02/24/2003 till:end color:bass </timeline> == Дискография == {| class="wikitable" style="font-size:95%;" |- |'''Албум''' |'''Година на издаване''' |'''Музикален издател''' |'''Вид на албума''' |'''Стил''' |- |[[Kill 'Em All]] |1983 |Megaforce Records |Студиен албум |[[Траш метъл]] |- |[[Ride the Lightning]] |1984 |Elektra Records |Студиен албум |[[Траш метъл]] |- |[[Master of Puppets]] |1986 |Elektra Records |Студиен албум |[[Траш метъл]] |- |[[Garage Days Re-Revisited]] |1987 |Elektra Records |Кавър албум |[[Траш метъл]] |- |[[...And Justice for All]] |1988 |Elektra Records |Студиен албум |[[Траш метъл]] |- |[[Metallica (албум)|Metallica]] |1991 |Elektra Records |Студиен албум |[[Хевиметъл]] |- |[[Load]] |1996 |Elektra Records |Студиен албум |[[Хевиметъл]], [[хардрок]] |- |[[Reload]] |1997 |Elektra Records |Студиен албум |[[Хевиметъл]], [[хардрок]] |- |[[Garage Inc.]] |1998 |Elektra Records |Кавър албум |[[Траш метъл]], [[хевиметъл]] |- |[[S&M]] |1999 |[[Elektra Records|Elektra]], [[Vertigo Records|Vertigo]] |Лайф албум |Симфоник метъл |- |[[St. Anger]] |2003 |Elektra Records |Студиен албум |[[Хевиметъл]] |- |[[Death Magnetic]] |2008 |Warner Bros. Records |Студиен албум |[[Траш метъл]], [[хевиметъл]] |- |[[Лулу (албум)|Lulu]] |2011 |Warner Bros. Records |Студиен албум |[[Авант-гард метъл]], [[експериментален метъл]] |- |[[Hardwired...to Self-Destruct|Hardwired... to Self-Destruct]] |2016 |Blackened Recordings |Студиен албум |[[Траш метъл]] |- |[[72 Seasons]] |2023 |Blackened Recordings |Студиен албум |[[Траш метъл]] | |} === Видеография === {| class="wikitable" style="font-size:95%;" |- |'''Видео''' |'''Година на издаване''' |'''Издател''' |- |Cliff 'Em All |1987 | |- |2 of One |1989 | |- |Live Shit: Binge and Purge (Seattle '89 and San Diego '92) | | |- |A Year And A half In The Life Of Metallica | | |- |Cunning Stunts |1998 | |- |[[S&M]] |1999 | |- |Classic Album – The Black Album |2001 | |- |Some Kind Of Monster |2005 | |- |Metallica – The Videos 1988 – 2003 |2006 | |} === Песни към филмов саундтрак === {| class="wikitable" style="font-size:95%;" |- |'''Песен''' |'''Филм, към който е саундтрак''' |- |„For whom the bell tolls“ |„Zombieland“ |- |„I Disappear“ |Mission: Impossible 2 |- |„Little Boy You're Going to Hell“ |South Park – Bigger, Longer and Uncut |- |„We Did It Again“ |Biker Boyz Soundtrack, Longer and Uncut |} ''* Заб.: Тези песни не фигурират в нито един от албумите на Металика, написани са специално за съответните филми, освен песните I Disappear и For whom the bell tolls.'' === Други песни === * ''„53rd And 3rd“'' – кавър версия на едноименната песен на [[Ramones]], включена в трибютния албум ''„We're a Happy Family: A Tribute to the Ramones“'', издаден през 2003, както и в компилацията ''„Big Day Out 2004“''. * ''„The Ecstasy of Gold“'' – кавър версия на едноименната песен на [[Енио Мориконе]], песента е от филма ''„The Good, the Bad and the Ugly“'' и както знаят всички фенове, концертите на Metallica започват с оригиналната версия. * ''„No Leaf Clover“'' – песен записана и изпълнена за първи път на концерта „S&M“ от 1999. * ''„Human“'' – песен записана и изпълнена за първи път на концерта „S&M“ от 1999. * ''„Remember Tomorrow“'' – кавър на песента на [[Айрън Мейдън]], изпълнена от Metallica и включена в трибютния албум [[Maiden Heaven: A Tribute To Iron Maiden]] от 2008 г. * ''„When A Blind Man Cries“'' – кавър на песента на [[Deep Purple]]. == Трибюти на Металика == === Групи === * ''[[Apocalyptica]]'' – Група, състояща се от четирима фенове на Metallica и метъл музиката, изпълняващи главно инструментални кавър версии на песни на Metallica единствено на [[виолончело|виолончела]]. Имат три издадени албума, като първият от тях е изцяло [[трибют]] на Metallica, а другите два съдържат и собствени композиции, някои от които са с гост-вокали, а има и кавъри на други метъл групи. * ''[[Beatallica]]'' – Страничен проект на двама американски музиканти, правещи кавър-[[пародии]] на песни на [[Обединено кралство|британската]] група [[The Beatles|Бийтълс]] в стил Metallica, като комбинират текстове от песни на двете групи. === Албуми === * „Tribute to Metallica“ (1993) – [[Die Krupps]] * „Metal Militia: A Tribute to Metallica“ (1994) – компилация от кавъри на песни на Металика * „Apocalyptica: Plays Metallica by Four Cellos“ (1996) – [[Apocalyptica]] * „Blackest: A Tribute to Metallica“ (1998) – компилация от кавъри на песни на Металика, изпълнени от различни [[индъстриъл]] метъл групи * „Overload: A Tribute to Metallica“ (1998) – [[Overload]] * „Phantom Lords: A Tribute to Metallica“ (1999) * „Blackest, Vol.2: A Metallica Tribute“ (2000) * „A Metal Tribute to Metallica“ (2000) – компилация от [[блек метъл|блек]] и [[дет метъл|дет]] метъл кавъри на песни на Металика * „A Punk Tribute to Metallica“ (2001) – компилация от [[пънк]] кавъри на песни на Металика, изпълнени от различни групи * „Overload, Vol.2: A Tribute to Metallica“ (2001) * „Total Overload, Vol. 1 & 2: A Tribute to Metallica“ (2001) * „Metallic Assoult: A Tribute to Metallica“ (2001) * „Metalliclash: Tribute to Metallica“ (2002) * „String Quartet Tribute to Metallica“ (2003) – [[Angry String Orchestra]] * „Metallica Tribute: None Blacker“ (2003) * „Fade to Bluegrass: The Bluegrass Tribute to Metallica“ (2003) – Iron Horse * „Metallica: The Ultimate Tribute Album“ (2004) – компилация от кавъри на песни на Металика, изпълнени от различни групи * „World's Greatest Metallica Tribute“ (2004) * „Unforgiven: The Songs of Metallica“ (2004) * „Death Magnetic“ (2008) * „72 seasons“ (2023) == Металика в България == * 1999 [[Пловдив]] – [[Пловдив (стадион)|Стадион „Пловдив“]] * 2008 [[София]] – [[Национален стадион „Васил Левски“|Стадион „Васил Левски“]] * 2010 [[София]] – [[Национален стадион „Васил Левски“|Стадион „Васил Левски“]] == Библиография == * Джоел Макайвър. To Live is to Die: Животът и смъртта на Клиф Бъртън от Metallica. С., Адикс, 2010. == Източници == <references /> === Външни препратки === {{commons|Metallica}} * [http://www.metallica.com/ Официален сайт на Metallica] * {{Икона|en}} [https://www.metal-archives.com/bands/metallica/125 Metallica] в [[Encyclopaedia Metallum]] * [http://www.metontour.com/portal/User/logon.asp?redirecturl=/Default.asp?/ Сайт за турнето на Metallica 2008] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201129142019/http://www.metontour.com/portal/User/logon.asp/?redirecturl=%2FDefault.asp%3F%2F |date=2020-11-29 }} * [http://www.metallicaworld.co.uk/photos%2081-83.htm Сайт с много снимки на Metallica] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090207210934/http://www.metallicaworld.co.uk/photos%2081-83.htm |date=2009-02-07 }} {{Metallica}} [[Категория:Металика| ]] [[Категория:Носители на награда „Грами“]] [[Категория:Основани в САЩ през 1981 година]] gn2lm89zbuzlsmvf5jx78cmxxbu4k1l 0 44362 12434981 12434712 2024-12-08T16:19:21Z 93.152.244.185 12434981 wikitext text/x-wiki {{Държава | кратко-име = Сирия | официално-име-бг = Сирийска арабска република | официално-име = الجمهورية العربية السورية | девиз = وَحْدَةٌ ، حُرِّيَّةٌ ، اِشْتِرَاكِيَّةٌ<br>„Единство, свобода, социализъм“ | химн = [[Химн на Сирия|حماة الديار]] | химн-файл = National Anthem of Syria.ogg | демоним = [[Сирийци|сириец]] | карта = Syria (orthographic projection).svg | карта-описание = Местоположение на Сирия | столица = [[Дамаск]] | най-голям-град = Дамаск | религия = 87% [[ислям]]<br>10% [[християнство]]<br>3% [[друзи]] | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[президентска република]] | лидер1 = [[Президент на Сирия|Президент]] | настоящ-лидер1 = вакантно | лидер2 = [[Вицепрезидент на Сирия|Вицепрезидент]] | настоящ-лидер2 = [[Наджа ал-Атар]] | законодателна-власт = [[Народен съвет на Сирия|Народен съвет]] | събитие1 = [[Арабско кралство Сирия|Арабско кралство]] | събитие-дата1 = 8 март 1920 г. | събитие2 = [[Френски мандат в Сирия и Ливан|Френски мандат]] | събитие-дата2 = 1 декември 1924 г. | събитие3 = Първа република | събитие-дата3 = 14 май 1930 г. | събитие4 = Независимост | събитие-дата4 = 17 април 1946 г. | събитие5 = Напускане на [[Обединена арабска република|ОАР]] | събитие-дата5 = 28 септември 1961 г. | събитие6 = Конституция | събитие-дата6 = 27 февруари 2012 г. | площ-място = 87-о | води% = 1,1 | население-година = 2024 | население = 25 000 753 | население-място = 57-о | население-градско = 54,2 | население-градско-място = 116-о | население-гъстота-място = 70-о | БВП-година = 2015 | БВП = 50,28 млрд. [[Щатски долар|щ.д.]] | БВП-място = | БВП-на-човек = 2900 щ.д. | БВП-на-човек-място = | БВП-ном-година = 2014 | БВП-ном-общо = 24,6 млрд. щ.д. | БВП-ном-място = 167-о | БВП-ном-на-човек = 831 щ.д. | БВП-ном-на-човек-място = | Джини-година = 2014 | Джини = 55,8 | Джини-категория = {{color|firebrick|висок}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2021 | ИЧР = 0,577 | ИЧР-категория = {{color|orange|среден}} | ИЧР-място = 150-о | продълж-живот = 71,8 години | продълж-живот-място = 113-о | дет-смъртност = 16,7/1000 | дет-смъртност-място = 167-о | грамотност = 80,8 | грамотност-място = 120-о | валута = [[Сирийска лира]] | валута-код = SYP | часова-зона = EET | отместване-UTC = +2 | часова-зона-DST = EEST | отместване-UTC-лято = +3 | формат-дата = | климат = [[Субтропици|субтропичен]] | организации = [[ООН]] | платно-движение = дясно | код-ISO = SY | TLD = [[.sy]] | телефонен-код = +963 | ITU префикс = YKA-YKZ; 6CA-6CZ | сайт = | забележки = |знаме=Flag of the Syrian revolution.svg|събитие7=Падането на режима на Асад|събитие-дата7=8 декември 2024}} '''Сирия''' ({{lang|ar|سوريا}}‎) е държава в [[Близкия изток]], граничеща с [[Ливан]] на запад, [[Израел]] на югозапад, [[Йордания]] на юг, [[Ирак]] на изток и [[Турция]] на север. Тя получава своята независимост от [[Френски мандат в Сирия и Ливан|Френския мандат за Сирия]] през 1946 г., но историята ѝ започва още през [[4 хилядолетие пр.н.е.|четвъртото хилядолетие пр.н.е]]. Нейната столица, град [[Дамаск]], е била седалището на [[Умаяди|Умаядската империя]] и провинциалната столица на [[Мамелюци|Мамелюкската империя]]. Исторически, Сирия често е включвала земите на [[Ливан]], историческа [[Палестина]] и части от [[Йордания]]. Този регион се е наричал Велика Сирия или с арабското наименование Билад ал-Шам ({{lang|ar|بلاد الشا}}). След [[Шестдневна война|Шестдневната война]] през [[1967]] г., Израел окупира [[Голански възвишения|Голанските възвишения]] на югозапад от страната. Съществува и диспут с [[Турция]] за притежанието на провинция [[Хатай]]. Сирия има население от 16 676 123 души. Повечето от тях са [[сунити]], също и 16% други мюсюлмански групи като [[алауити]], [[шиити]] и [[друзи]], както и 10% процента [[християни]]. От 1963 до 2024 г. страната се управлява от партията [[Баас]]. == Наименование == {{раздел-мъниче}} Името „Сирия“ произлиза от старогръцкото наименование на сирийците ''Σύριοι'' или ''Σύροι'', което древните гърци използват и за [[Асирия|асирийците]].{{hrf|Herodotus|2013}}{{hrf|Joseph|2008}} == История == {{основна|История на Сирия}} === Древност === Първите данни за региона на Сирия се съдържат в египетски анали от [[4 хилядолетие пр.н.е.]], описващи експедиции до Аманските и Ливанските планини за добив на [[кедър]], [[бор]] и [[кипарис]]. През [[3 хилядолетие пр.н.е.]] в региона пристигат и експедиции от [[Шумер]], най-вече в търсене на кедър от Аман и злато и сребро от [[Киликия]]. Шумерите и египтяните най-вероятно са търгували със сирийския град [[Библос]], откъдето са можели да набавят дървен материал и, в случая на Египет, [[смола]] за мумифициране. С времето се развива огромна търговска мрежа, обхващаща [[Египет]], [[Анадола]], [[Месопотамия]] и [[Егейско море]]. Мрежата вероятно е била под силното влияние на древна сирийска империя, базирана около град Ебла край днешен Халеб. Към [[23 век пр.н.е.]] империята вече е равен съперник на [[Акад]]. Двете държави водят борби, които в крайна сметка завършват с поражение за Ебла преди 2250 година, когато градът е опожарен от акадския цар [[Нарам-Син]]. В приблизително същия век от Северна Арабия тече миграция на [[амореи]] и [[ханаанци]] към Сирия. Първите са били под влиянието на Месопотамия, а последните се заселват по бреговете и попадат под египетско влияние. Започват да се обособяват [[финикийци]]те, наследници на ханаанците и околните народи по сирийските брегове. Финикийците се превръщат в най-големите търговци на древния свят. През [[2 хилядолетие пр.н.е.]] финикийците правят едно от най-значителните изобретения в историята – [[азбука]]та. [[Арамейци]]те приемат 30-буквената финикийска азбука, през [[14 век пр.н.е.]] започват да я използват и гърците, които обаче добавят гласни букви (отсъстващи в семитската писменост). Ограничените територии принуждават финикийците да откриват колонии из цяла [[Северна Африка]], най-известната от които е [[Картаген]]. В хода на своите пътешествия те откриват [[Атлантическия океан]]. Градовете-държави в Сирия поетапно падат под контрола на Асирия след [[10 век пр.н.е.]]. Вавилонският цар [[Навуходоносор I|Навуходоносор]] приключва походите и завладява всички сирийски градове-държави през [[8 век пр.н.е.]]. Така вавилонците заемат мястото на асирийските завоеватели през следващия век, а на тяхно място през VI век идват [[перси]]те. Под тяхно управление се поставя началото на сравнителна автономност за Сирия, която с прекъсвания ще продължи чак до независимостта ѝ през XX век. === Гръцко, римско и византийско управление === През [[333]] г. пр. Хр. година [[Александър Велики]] покорява Сирия. Регионът попада под много силното влияние на европейската философска мисъл и култура. След смъртта на Александър, империята му е поделена между неговите военачалници. Персия и земите на велика Сирия попадат под управлението на [[Селевк I Никатор|Селевк]], а династията му ще управлява региона през следващите 300 години. Те основават [[Сирийско царство]] със столица Дамаск, а Латакия се превръща в едно от най-големите пристанища. Огромен брой гръцки имигранти пристигат в Сирия. Сирийската търговия достига Далечния изток, Индия и Европа. Гърците построяват нови градове и заселват вече построени такива, а сливането на местната сирийска и гръцката мисъл дава началото на източен [[елинизъм]], характеризиращ се със значителни постижения във философията, науката и [[юриспруденция]]та. Към [[2 век пр.н.е.]] властта на [[селевкиди]]те вече е западнала; към края на века те контролират само регионите около [[Антиохия]] и [[Дамаск]]. Южните части са управлявани от различни групи, сред които най-силните са [[евреи]]те и [[Набатея|набатейците]]. {{панорама|PalmyraPanoramaZoom.jpg|800п|Панорамен изглед към останките на древна Палмира}} През [[83 пр.н.е.]] цар [[Тигран II]] за кратко присъединява Сирия към [[Велика Армения]], но е изтласкан от [[Помпей Велики]], който през 64 пр.н.е. създава [[Сирия (римска провинция)|провинция Сирия]] на [[Римската република]]. Към този момент Сирия вече има силно развито поливно земеделие, [[астрономия]] и местни писмени системи. Когато през 324 година император [[Константин I]] премества столицата на империята в [[Константинопол]], регионът бива разделен на две провинции – Сирия прима, с център [[Антиохия]], и Сирия секунда, с център [[Хама]]. Доминиращи в управлението на тези две провинции са [[гасаниди]]те и арабите-християни. Византийският период обаче е много размирен – Сирия се превръща в бойно поле между византийските войски и армиите на [[Персия]]. През 611 година персийците завземат региона и стигат до Йерусалим през 614, но скоро след това изгубват тези териториални придобивки. Провинцията е изтощена от постоянните войни с Персия, а Византия спира паричната подкрепа за наемните бойци от християнски племена. Това се оказва фатална грешка за империята и улеснява навлизането на нова сила от юг – [[ислям]]а. През 635 арабите-мюсюлмани превземат Дамаск, а на следващата година се води знаковата [[битка при Ярмук]]. Катастрофалната загуба на ромеите предопределя края на византийска Сирия. === Средновековие === {{основна|Арабски халифат|Умаяди|Абасиди|Кръстоносни държави|Монголски нашествия в Сирия}} [[Файл:倭馬亞王朝版圖.svg|мини|ляво|180п|Арабският халифат в апогея на умаядското управление, VIII век]] В началото на VII век [[Мохамед]] дава началото на исляма. Новата религия бързо се разпространява из [[Арабския полуостров]], след което последователите ѝ обръщат поглед на север, към Сирия. Мюсюлманите я наричат ''Билад аш-Шам'', или „земите на Шам“ – название, често употребявано от арабите за [[Дамаск]]. До средата на VII век регионът става част от [[Праведен халифат|Праведния халифат]]. След убийството на [[Али ибн Аби Талиб|Али]] през 661, управителят на Сирия – Муауия, се самопровъзгласява за халиф и прави Дамаск своя столица. С него се дава началото на [[умаяди]]те. От Сирия той започва походи към старите арабски земи и Византия, като за целта създава професионална армия и използва останалите от византийците корабостроителници, за да построи първата флотилия на халифата. Компетентното му управление полага основните на [[Арабския халифат]]. Въпреки вярата си, Муауия назначава християнски управници в администрацията, и дори жена му е християнка. Умаядите заимстват административната структура на държавата си от византийците, а законовата уредба следва традициите на [[римско право|римското право]] ([[шериат]]ът е валиден само за мюсюлманите). Част от умаядското административно-правно наследство се прилага и днес в Сирия. Халифатът просперира в икономическо и интелектуално отношение. Външнотърговските отношения се разширяват, много евреи и християни постъпват на служба в двора на халифа като философи, [[лекар]]и и [[алхимия|алхимици]]. Към 732 година той вече се простира от [[Испания]] и [[Тур (град)|Тур]] във [[Франция]] до [[Самарканд]] и [[Кабул]] в [[Афганистан]], обхващайки много по-голяма територия от някогашната Римска империя. По това време славата на столицата Дамаск е ненадмината. В рамките на 89-годишното управление на умаядите, арабският измества арамейския като главен език в Сирия, и по-голямата част от жителите на региона стават мюсюлмани. [[Файл:Krak De Chevaliers general view.jpg|мини|[[Крак де Шевалие]] близо до [[Хомс]]. Позната също като ''Ал-Карак'' на арабски, тя е крепост на кръстоносците-[[хоспиталиери]] между 1142 и 1271.]] Към средата на VIII век умаядите отслабват под натиска на [[абасиди]]те, произхождащи от [[Хорасан]] в [[Персия]]. През 750 година абасидите свалят управлявалите дотогава умаяди и местят столицата в [[Багдад]]. Абасидското управление на Сирия обаче не е силно, централната власт често е оспорвана и отричана от местни князе. Най-известният от тях, [[Сейф ад-Даула]] („Мечът на Династията“), принадлежи към династията на [[хамданиди]]те и през 945 основава [[Халебско емирство]]. То става известно както с постиженията си в науката и изкуствата, така и с постоянните си нападения срещу Византия. През 1094 последните останки от държавата на хамданидите са покорени от [[селджуки]]те. [[Файл:Français 5594, fol. 202v bas.jpeg|мини|270п|ляво|[[Балиан от Ибелин]] (в червено) предава Йерусалим на Саладин, френска миниатюра от 1490]] В същото време владението на [[Светите земи]] от мюсюлманите и пренаселването на [[Европа]] стават причина Църквата да организира [[Кръстоносни походи]], първите европейски колониални експедиции в Близкия изток. Политическата разпокъсаност на региона е от полза за европейците, които в рамките на [[Първи кръстоносен поход]] основават няколко кръстоносни държави – [[Графство Едеса]] (1098 г.), [[Антиохийско княжество]] (1098), [[Йерусалимско кралство]] (1099), [[Графство Триполи]] (1105) и други. Тези държави обаче са слаби, тъй като кръстоносците са малцинство в тях, и просперират единствено когато мюсюлманските територии около тях са в упадък. Графство Едеса е унищожено от владетеля на Мосул [[Зенги]] през 1144. Заместникът му в Египет [[Салах ад-Дин]] (Саладин) побеждава първо вътрешната опозиция в лицето на [[фатимиди]]те, а после и поетапно кръстоносците. Войските му налагат обсада на Йерусалим на 20 септември 1187, и девет дни по-късно градът е превзет. Падането на Йерусалим става известно с това, че Саладин решава да пощади жителите-християни и дори защитниците на града, и ги оставя да напуснат срещу откуп. Действията му в хода на кампанията срещу кръстоносците увековечават образа му на доблестен и благороден воин както за арабите, така и за самите европейци. Със смъртта на Саладин от [[малария]] през 1192 година настъпва и краят на постигнатото единство между арабите. Наследниците му (наречени [[аюбиди]]) разцепват владенията му и създават малки владения около Халеб, Хама, Хомс и Дамаск. Те прилагат военно-административната уредба на селджуките в своите държави и полагат усилия да изкоренят шиитството, но без особени успехи. През 1260 нашествието на [[монголци]]те достига Халеб, който е ограбен от тях. Мощната египетска военна каста на [[мамелюци]]те обаче дава силен отпор на монголските орди и налага своето управление върху Сирия. Властта им се характеризира с икономическо възстановяване и подем от една страна, и погазване на религиозните малцинства ([[алауити]], християни-[[маронити]] и [[друзи]]) от друга. През 1401 година [[Тамерлан]] (Тимур) нахлува в Сирия и слага край на мамелюкската доминация. Краткото управление на тимуридите нанася огромни поражения на региона. Населението на Дамаск и Халеб е изклано, градовете са изгорени и ограбени, а занаятчиите са отведени в [[Централна Азия]]. Мамелюците възстановяват управлението си върху Сирия, но никога не възвръщат предишната си мощ. === Османски период === В края на XV век отслабеният и обеднял от монголското нашествие Близък изток се превръща в цел на разрастващата се [[Османска империя]]. В края на XIV век османците покоряват [[Балкани]]те, а през 1453 превземат и [[Константинопол]]. Между 1516 и 1517 султан [[Селим I]] побеждава мамелюците и присъединява Леванта и Египет към империята. В следващите 400 години Сирия е ключова част от Османската империя. Дамаск се превръща в началната точка на [[хадж]]а и управителят на [[Дамаски вилает|Дамаския вилает]] го предвожда. Малцинствените религиозни общности – шиити, маронити, гръцки православни християни, арменци, евреи и т.н. – са организирани в [[миллет]]и. В икономическо отношение, Османска Сирия не се развива значително.Направени са няколко опита стопанството на страната да се възстанови, но те не се увенчават с успех и регионът остава беден. През XVI и XVII век населението намалява с 1/3, а към края на XVIII век едва 1/8 от селата в Халебски пашалък са останали населени. Единствено Ливан отбелязва напредък поради по-силната си независимост от централната власт. === Съвременна история === [[Файл:Flag of the French Mandate of Syria (1920).svg|мини|ляво|Знаме на [[Френски мандат в Сирия и Ливан]]]] Границите на днешна Сирия се очертават след края на [[Първата световна война]], когато се разпада [[Османската империя]]. През 1920 г. френски и английски дипломати договарят разпределяне на зоните на влияние в териториите на бившата империя. Упражняването на мандата на французите в Сирия не се оказва лесна работа. След много трудности през 1945 г. сирийците получават своята независимост. В следващите 25 г. сирийците имат много неспокоен политически живот и са свидетели на серия военни преврати. Те се противопоставят и на привържениците на Арабската социалистическа партия [[Баас]]. През 1958 г. се провъзгласява обединяването на Сирия и Египет, в рамките на обща [[Обединена арабска република]], под президентството на Насър. В края на следващата година търканията между сирийци и египтяни стават нетърпими и се стига до скъсване на отношенията между двете страни. А идването на власт в Ирак на Саддам Хюсеин през 1979 г. още повече задълбочава конфликта. Сирийските политици активно се намесват и в политиката на Ливан. Започналата през 1975 г. гражданска война в страната продължава цели 15 г. През октомври 1989 г., уморени от войната, западните политици приемат признатото от арабските страни сирийско влияние в Ливан. Едва сега сирийците могат да преминат към изпълнението на проекта за Велика Сирия. Според него териториите между Средиземно море, Персийския залив и Червено море трябва да са неделими. Но след 1920 г. те са раздробени и са създадени Сирия, Йордания, Арабия, Ирак. Сирийската икономика се характеризира със силна намеса на държавата в стопанския живот. Едва през 2001 г. са позволени частните банкови операции, а две години по-късно се появяват и три недържавни банкови институции. В последните 7 г. средният растеж на БВП на Сирия е 2,3%. Безработицата е висока – 20%. Инфлацията е 2,1% към 2004 г. Под влияние на [[Арабски протести (2010-2011)|вълненията]] в Арабския свят на [[15 март]] [[2011]] г. в страната избухва [[Въстание в Сирия (2011-2012)|въстание]], което прераства в гражданска война, под влияние до голяма степен и на външни сили. Тя продължава и до днес с цената на стотици хиляди жертви, милиони бежанци и огромни разрушения. == География == {{основна|География на Сирия}} На територията на Сирия се открояват 3 природо-географски области: крайбрежна низина, вътрешни планински вериги и пустинно плато. На запад, по цялото протежение на сирийския средиземноморски бряг, се простира плодородна низина, широка от 10 до 20 км. Тя е най-важният аграрен район на страната, където живее по-голямата част от населението. Тук са разположени и двете най-големи сирийски пристанища – Тартус и Ал Ладикия (Латакия). На изток низината е оградена от планинския масив Ансария. Между планинските вериги са разположени няколко плодородни долини с големи градове като Халеб (Алеппо), Хама, Хомс и др. На югозапад, по границата с Ливан, се намира най-високият планински масив – Антиливан, с връх Хермон (2814 м) – най-високата точка на Сирия. На изток от вътрешните планински вериги се простират лавови плата и обширната, камениста и пясъчна Сирийска пустиня. Тя заема почти половината от територията на страната, а на юг продължава в Йордания, Западен Ирак, и северните части на Саудитска Арабия. На север пустинята граничи с плодородната долина на Ефрат – най-голямата река в страната. Язовирът, построен на реката, осигурява почти 35% от електроенергията на Сирия. Климатът на страната е субтропичен – в крайбрежната низина е тип средиземноморски (с влажна и мека зима и дълго, горещо и сухо лято), а във вътрешността – континентален, сух. == Държавно устройство == {{основна|Държавно устройство на Сирия}} Сирия е [[президентска република]]. Президентът се избира за 7 г. Законодателен орган е еднопалатният Народен съвет, избиран за 4 г. === Въоръжени сили === {{основна|Въоръжени сили на Сирия}} [[Файл:Syrian soldier aims an AK-47.JPEG|мини|Сирийски войник по време на учение]] Президентът на Сирия е главнокомадващ [[Въоръжени сили на Сирия|Сирийските въоръжени сили]], които се състоят от около 400 000 войници. Военната служба е задължителна – мъжете влизат в армията след навършване на осемнадесет години. Нейния период бива постепенно съкратен, като към 2011 г. той е година и шест месеца.<ref>{{cite web|url=http://www.chinadaily.com.cn/xinhua/2011-03-20/content_2068776.html|archiveurl=http://web.archive.org/web/20110503190742/http://www.chinadaily.com.cn/xinhua/2011-03-20/content_2068776.html|archivedate=3 май 2011 |title=Syria reduces compulsory military service by three months |publisher=Chinadaily.com.cn |date=20 март 2011 |accessdate=23 април 2011}}</ref> Около 20 000 сирийски войници служат в [[Ливан]] до 27 април 2005 г., когато напускат страната след цели три десетилетия. Разпадането на [[Съветския съюз]] – дългогодишен източник на оръжия и боеприпаси за сирийската армия, забавя нейните възможности да се сдобие със съвременно военно оборудване. През 90-те години на XX век, [[Северна Корея]] доставя на режима множество далекобойни ракети. Сирия получава финансова помощ от държавите в [[Персийския залив]] след участието ѝ във [[Войната в Персийския залив]], като голяма част от тези средства са заделени за армията. == Административно деление == {{основна|Административно деление на Сирия}} Сирия е разделена на 14 области ([[мухафаза|мухафази]]). Областите са подразделени на общо 61 околии ([[минтака|минтаки]]), които от своя страна са разделени на 206 общини ([[нахия|нахии]]). [[Файл:Syrnumbered.png|мини|300px|Мухафази на Сирия]] {| class="wikitable" |+ ! № ! Българско<br /> име ! Арабско<br /> име ! Площ<br /> (кв. км) ! Население<br /> (души) ! Админ.<br /> център ! Население<br /> (души) |- | 1. || [[Дамаск (мухафаза)|Дамаск]] || align="right"|{{lang|ar|دمشق}} || align="right"|105 || align="right"|1 754 000 || [[Дамаск]] || align="right"|1 414 913 |- | 2. || [[Риф Дамаск]] || align="right"|{{lang|ar|ريف دمشق}} || align="right"|18 032 || align="right"|2 836 000 || Дамаск |- | 3. || [[Кунейтра (мухафаза)|Кунейтра]] || align="right"|{{lang|ar|القنيطرة}} || align="right"|685 || align="right"|90 000 || [[Кунейтра]]|| align="right" |153 |- | 4. || [[Дараа (мухафаза)|Дараа]] || align="right"|{{lang|ar|درعا}} || align="right"|3730 || align="right"|1 027 000 || [[Дараа]] || align="right"|97 969 |- | 5. || [[Ас-Суейда (мухафаза)|Ас-Суейда]] || align="right"|{{lang|ar|السويداء}} || align="right"|5550 || align="right"|370 000 || [[Ас-Суейда]]|| align="right" |73 641 |- | 6. || [[Хомс (мухафаза)|Хомс]] || align="right"|{{lang|ar|حمص}} || align="right"|42 223 || align="right"|1 803 000 || [[Хомс]] || align="right"|652 609 |- | 7. || [[Тартус (мухафаза)|Тартус]] || align="right"|{{lang|ar|طرطوس}} || align="right"|1892 || align="right"|797 000 || [[Тартус]] || align="right"|115 769 |- | 8. || [[Латакия (мухафаза)|Латакия]] || align="right"|{{lang|ar|اللاذقية}} || align="right"|2297 || align="right"|1 008 000 || [[Латакия]] || align="right"|383 786 |- | 9. || [[Хама (мухафаза)|Хама]] || align="right"|{{lang|ar|حماة}} || align="right"|8883 || align="right"|1 628 000 || [[Хама]] || align="right"|312 994 |- | 10. || [[Идлиб (мухафаза)|Идлиб]] || align="right"|{{lang|ar|ادلب}} || align="right"|6097 || align="right"|1 501 000 || [[Идлиб]] || align="right"|98 791 |- | 11. || [[Халеб (мухафаза)|Халеб]] || align="right"|{{lang|ar|حلب}} || align="right"|18 500 || align="right"|4 868 000 || [[Халеб]] || align="right"|2 132 100 |- | 12. || [[Ар-Ракка (мухафаза)|Ар-Ракка]] || align="right"|{{lang|ar|الرقة}} || align="right"|19 616 || align="right"|944 000 || [[Ар-Ракка]] || align="right"|220 488 |- | 13. || [[Дейр ез-Зор (мухафаза)|Дейр ез-Зор]] || align="right"|{{lang|ar|دير الزور}} || align="right"|33 060 || align="right"|1 239 000 || [[Дейр ез-Зор]] || align="right"|211 857 |- | 14. || [[Ал-Хасеке (мухафаза)|Ал-Хасеке]] || align="right"|{{lang|ar|الحسكة}} || align="right"|23 334 || align="right"|1 512 000 || [[Ал-Хасеке]] || align="right"|188 160 |} == Население == [[Файл:Syrian Kurds in Gaziantep 03.jpg|мини|Сирийски кюрди]] {{основна|Население на Сирия}} Населението на Сирия към 2012 година се оценява на 22 457 000 души.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2119rank.html?countryName=Syria&countryCode=sy&regionCode=mde&rank=53#sy|title=Population rankings|publisher=CIA World Factbook|accessdate=13 юни 2013|архив_дата=2013-06-16|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130616011718/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2119rank.html?countryName=Syria&countryCode=sy&regionCode=mde&rank=53#sy}}</ref> Сирия е една от най-гъсто населените страни в [[Близкия изток]]. През 1986 година гъстотата е била 57 души на квадратен километър, а през 2004 г. – 363 души на квадратен километър. Населението обаче е разпределено изключително неравномерно, като повечето сирийци живеят в западната част на страната, във и около Дамаск и Халеб и по поречието на река [[Ефрат]]. Малко над 90% от населението са [[араби]], останалите над 9% са [[кюрди]], [[арменци]], [[туркомани]] и [[сирийски гърци]]. По оценки от 2013 година, 33,9% от сирийците са на възраст под 14 години, 20,8% са на възраст между 15 и 24 години, 36,9% са на възраст между 25 и 54 години, и само 8,5% са на възраст над 55 години. Над 12 280 000 души, или повече от половината сирийци, са на възраст под 25 години. == Икономика == {{основна|Икономика на Сирия}} [[Файл:حقل نفط رميلان.jpg|мини|Петролен кладенец в Сирия]] Икономиката се характеризира със силната намеса на държавата в стопанския живот. Едва през 2001 г. са позволени частните банкови операции, 2 г. по-късно се появяват и 3 частни банки. През последните 7 г. средният ръст на [[БВП]] е 2,3%. Безработицата е висока – 20%. През 2004 г. средният доход на глава от населението е 2400 USD, [[инфлация]]та е 2,1%. Основните селскостопански продукти са: [[пшеница]], [[ечемик]], [[памук]], бобови култури, грах, маслини, захарна тръстика. Основните промишлени продукти са: [[фосфат]]и, [[нефт]], [[текстил]], храни и др. Запасите от нефт възлизат на 2,5 млрд. [[барел]]а, а от [[природен газ]] – към 270,7 млрд. куб. м. Важните индустриални райони са тези около [[Халеб]], [[Дамаск]] и в района около [[Хомс]] и [[Хама]]. Валутните и златните резерви на страната се изчисляват на около 5 млрд. долара, а външният дълг – на около 4 млрд. щ. дол. Икономиката е силно зависима от износа на фосфати, нефт и нефтопродукти. == Култура == {{основна|Култура на Сирия}} Сирия има многовековна история, павлиявана е основно от арабската и средиземноморската култура. В страната има няколко формиращи етнически групи. Отдава се значение на семейството, религията, образованието и самодисциплината и уважението. === Кухня === [[Файл:Kousa Mahshi.jpg|мини|Куса Махши]] Сирийската кухня е повлиявана от гръцката, средиземноморската и югозападна азиатска кухни. Някои от най-често срещаните ястия от кухнята са кибе (изработени от булгур, фино смляно месо, смлян лук и подправки), хумус, табуле (левантска вегетарианска салата), фатуш (, баклава, суюк (пикантна наденица)<ref>[https://bg.history-hub.com/kulturata-na-siriya Култара на Сирия bg.history-hub.com/]</ref>. Традиционния ястия за сирийците са също и шиш парак – паста в млечен сос, вкусна кисела супа с лапад, сумак. Сирийското сирене е добре известно.<ref>[https://bntnews.bg/bg/a/traditsionni-siriyski-yastiya-v-sofiya Цветелина Борисова "Готвиха традиционни сирийски ястия в София" БНТ новини]</ref> === Музика === Традиционната сирийска музика е основана на базата на музиката от асирийската, персийската и ислямската цивилизации. Ал-муашахат е много известна форма на пеене, особено в [[Алепо]]. Сред най-изтъкнатите композитори от страната са [[Омар ал-Батш]] и [[Абу Халил ал-Кабани]], [[Антоан Шауа]] и шейх [[Али ал-Дарвиш]], всички от които имат голям принос за период на художествен ренесанс (1789 – 1937).<ref>[https://www.syriamusicmap.org/en/syrian/music Карта на сирийската музика syriamusicmap.org/]</ref> === Архитектура === [[Файл:Syria, Damascus, The Umayyad Mosque, Islamic Architecture.jpg|мини|Омаядската джамия]] В Сирия архитектурата е повлияна от Римската, Арабската и Средиземноморска архитектура. Забележителни сгради:двореца Азем, глинени къщи близо до Харан, Джамията на Омаядите в Дамаск, Храмът Ал Мелкарт. Стотици сгради са под закрилата на [[ЮНЕСКО]]. Много архитектурни комплекси са с нас 5 хил. летна история.<ref>[http://www.kamit.jp/31_syria/syr_eng.htm Забележителни сгради в Сирия kamit.jp/]</ref> == Библиография == * Шумов, С. А., Андреев А.Р. Сирия: История, народ, культура. Киев, Евролинц, 2003. * Надя Хамами. По-добре смърт, отколкото унижение. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2011. == Други == * [[Комуникации в Сирия]] * [[Транспорт в Сирия]] * [[Армия на Сирия]] * [[Външна политика на Сирия]] * [[Списък на градове в Сирия]] * [[Въстание в Сирия (2011-2012)]] == Граници == {{Географско местоположение|Център=Сирия|Север=[[Турция]]|Изток=[[Ирак]]|Юг=[[Йордания]]|Югозапад=[[Израел]]|Запад=[[Ливан]]}} == Бележки == <references /> ; Цитирани източници * {{cite web | last = Joseph | first = John | title = Assyria and Syria: Synonyms? | url = http://www.jaas.org/edocs/v11n2/JohnJoseph.pdf | format = PDF | year = 2008 | lang = en }} * {{cite web | last = Herodotus | publisher = Wikisource | year = 2013 | url = https://en.wikisource.org/wiki/History_of_Herodotus/Book_7 | title = History of Herodotus/Book 7, VII.63 | work = en.wikisource.org | accessdate = 18 март 2014 | lang = en }} == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://middleeast.zoom-maps.com/ Карта на Средния Изток] {{Азия}} [[Категория:Сирия]] oepff14tluo12urh4w7u4cdwhav89p8 12434999 12434981 2024-12-08T16:52:37Z Fawxxer 354766 12434999 wikitext text/x-wiki {{Държава | кратко-име = Сирия | официално-име-бг = Сирийска арабска република | официално-име = الجمهورية العربية السورية | девиз = وَحْدَةٌ ، حُرِّيَّةٌ ، اِشْتِرَاكِيَّةٌ<br>„Единство, свобода, социализъм“ | знаме = Flag of the Syrian revolution.svg | химн = [[Химн на Сирия|حماة الديار]] | химн-файл = National Anthem of Syria.ogg | демоним = [[Сирийци|сириец]] | карта = Syria (orthographic projection).svg | карта-описание = Местоположение на Сирия | столица = [[Дамаск]] | най-голям-град = Дамаск | религия = 87% [[ислям]]<br>10% [[християнство]]<br>3% [[друзи]] | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[президентска република]] | лидер1 = [[Президент на Сирия|Президент]] | настоящ-лидер1 = вакантно | лидер2 = [[Вицепрезидент на Сирия|Вицепрезидент]] | настоящ-лидер2 = [[Наджа ал-Атар]] | законодателна-власт = [[Народен съвет на Сирия|Народен съвет]] | събитие1 = [[Арабско кралство Сирия|Арабско кралство]] | събитие-дата1 = 8 март 1920 г. | събитие2 = [[Френски мандат в Сирия и Ливан|Френски мандат]] | събитие-дата2 = 1 декември 1924 г. | събитие3 = Първа република | събитие-дата3 = 14 май 1930 г. | събитие4 = Независимост | събитие-дата4 = 17 април 1946 г. | събитие5 = Напускане на [[Обединена арабска република|ОАР]] | събитие-дата5 = 28 септември 1961 г. | събитие6 = Конституция | събитие-дата6 = 27 февруари 2012 г. | събитие7 = Падането на режима на Асад | събитие-дата7 = 8 декември 2024 | площ-място = 87-о | води% = 1,1 | население-година = 2024 | население = 25 000 753 | население-място = 57-о | население-градско = 54,2 | население-градско-място = 116-о | население-гъстота-място = 70-о | БВП-година = 2015 | БВП = 50,28 млрд. [[Щатски долар|щ.д.]] | БВП-място = | БВП-на-човек = 2900 щ.д. | БВП-на-човек-място = | БВП-ном-година = 2014 | БВП-ном-общо = 24,6 млрд. щ.д. | БВП-ном-място = 167-о | БВП-ном-на-човек = 831 щ.д. | БВП-ном-на-човек-място = | Джини-година = 2014 | Джини = 55,8 | Джини-категория = {{color|firebrick|висок}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2021 | ИЧР = 0,577 | ИЧР-категория = {{color|orange|среден}} | ИЧР-място = 150-о | продълж-живот = 71,8 години | продълж-живот-място = 113-о | дет-смъртност = 16,7/1000 | дет-смъртност-място = 167-о | грамотност = 80,8 | грамотност-място = 120-о | валута = [[Сирийска лира]] | валута-код = SYP | часова-зона = EET | отместване-UTC = +2 | часова-зона-DST = EEST | отместване-UTC-лято = +3 | формат-дата = | климат = [[Субтропици|субтропичен]] | организации = [[ООН]] | платно-движение = дясно | код-ISO = SY | TLD = [[.sy]] | телефонен-код = +963 | ITU префикс = YKA-YKZ; 6CA-6CZ | сайт = | забележки = }} '''Сирия''' ({{lang|ar|سوريا}}‎) е държава в [[Близкия изток]], граничеща с [[Ливан]] на запад, [[Израел]] на югозапад, [[Йордания]] на юг, [[Ирак]] на изток и [[Турция]] на север. Тя получава своята независимост от [[Френски мандат в Сирия и Ливан|Френския мандат за Сирия]] през 1946 г., но историята ѝ започва още през [[4 хилядолетие пр.н.е.|четвъртото хилядолетие пр.н.е]]. Нейната столица, град [[Дамаск]], е била седалището на [[Умаяди|Умаядската империя]] и провинциалната столица на [[Мамелюци|Мамелюкската империя]]. Исторически, Сирия често е включвала земите на [[Ливан]], историческа [[Палестина]] и части от [[Йордания]]. Този регион се е наричал Велика Сирия или с арабското наименование Билад ал-Шам ({{lang|ar|بلاد الشا}}). След [[Шестдневна война|Шестдневната война]] през [[1967]] г., Израел окупира [[Голански възвишения|Голанските възвишения]] на югозапад от страната. Съществува и диспут с [[Турция]] за притежанието на провинция [[Хатай]]. Сирия има население от 16 676 123 души. Повечето от тях са [[сунити]], също и 16% други мюсюлмански групи като [[алауити]], [[шиити]] и [[друзи]], както и 10% процента [[християни]]. От 1963 до 2024 г. страната се управлява от партията [[Баас]]. == Наименование == {{раздел-мъниче}} Името „Сирия“ произлиза от старогръцкото наименование на сирийците ''Σύριοι'' или ''Σύροι'', което древните гърци използват и за [[Асирия|асирийците]].{{hrf|Herodotus|2013}}{{hrf|Joseph|2008}} == История == {{основна|История на Сирия}} === Древност === Първите данни за региона на Сирия се съдържат в египетски анали от [[4 хилядолетие пр.н.е.]], описващи експедиции до Аманските и Ливанските планини за добив на [[кедър]], [[бор]] и [[кипарис]]. През [[3 хилядолетие пр.н.е.]] в региона пристигат и експедиции от [[Шумер]], най-вече в търсене на кедър от Аман и злато и сребро от [[Киликия]]. Шумерите и египтяните най-вероятно са търгували със сирийския град [[Библос]], откъдето са можели да набавят дървен материал и, в случая на Египет, [[смола]] за мумифициране. С времето се развива огромна търговска мрежа, обхващаща [[Египет]], [[Анадола]], [[Месопотамия]] и [[Егейско море]]. Мрежата вероятно е била под силното влияние на древна сирийска империя, базирана около град Ебла край днешен Халеб. Към [[23 век пр.н.е.]] империята вече е равен съперник на [[Акад]]. Двете държави водят борби, които в крайна сметка завършват с поражение за Ебла преди 2250 година, когато градът е опожарен от акадския цар [[Нарам-Син]]. В приблизително същия век от Северна Арабия тече миграция на [[амореи]] и [[ханаанци]] към Сирия. Първите са били под влиянието на Месопотамия, а последните се заселват по бреговете и попадат под египетско влияние. Започват да се обособяват [[финикийци]]те, наследници на ханаанците и околните народи по сирийските брегове. Финикийците се превръщат в най-големите търговци на древния свят. През [[2 хилядолетие пр.н.е.]] финикийците правят едно от най-значителните изобретения в историята – [[азбука]]та. [[Арамейци]]те приемат 30-буквената финикийска азбука, през [[14 век пр.н.е.]] започват да я използват и гърците, които обаче добавят гласни букви (отсъстващи в семитската писменост). Ограничените територии принуждават финикийците да откриват колонии из цяла [[Северна Африка]], най-известната от които е [[Картаген]]. В хода на своите пътешествия те откриват [[Атлантическия океан]]. Градовете-държави в Сирия поетапно падат под контрола на Асирия след [[10 век пр.н.е.]]. Вавилонският цар [[Навуходоносор I|Навуходоносор]] приключва походите и завладява всички сирийски градове-държави през [[8 век пр.н.е.]]. Така вавилонците заемат мястото на асирийските завоеватели през следващия век, а на тяхно място през VI век идват [[перси]]те. Под тяхно управление се поставя началото на сравнителна автономност за Сирия, която с прекъсвания ще продължи чак до независимостта ѝ през XX век. === Гръцко, римско и византийско управление === През [[333]] г. пр. Хр. година [[Александър Велики]] покорява Сирия. Регионът попада под много силното влияние на европейската философска мисъл и култура. След смъртта на Александър, империята му е поделена между неговите военачалници. Персия и земите на велика Сирия попадат под управлението на [[Селевк I Никатор|Селевк]], а династията му ще управлява региона през следващите 300 години. Те основават [[Сирийско царство]] със столица Дамаск, а Латакия се превръща в едно от най-големите пристанища. Огромен брой гръцки имигранти пристигат в Сирия. Сирийската търговия достига Далечния изток, Индия и Европа. Гърците построяват нови градове и заселват вече построени такива, а сливането на местната сирийска и гръцката мисъл дава началото на източен [[елинизъм]], характеризиращ се със значителни постижения във философията, науката и [[юриспруденция]]та. Към [[2 век пр.н.е.]] властта на [[селевкиди]]те вече е западнала; към края на века те контролират само регионите около [[Антиохия]] и [[Дамаск]]. Южните части са управлявани от различни групи, сред които най-силните са [[евреи]]те и [[Набатея|набатейците]]. {{панорама|PalmyraPanoramaZoom.jpg|800п|Панорамен изглед към останките на древна Палмира}} През [[83 пр.н.е.]] цар [[Тигран II]] за кратко присъединява Сирия към [[Велика Армения]], но е изтласкан от [[Помпей Велики]], който през 64 пр.н.е. създава [[Сирия (римска провинция)|провинция Сирия]] на [[Римската република]]. Към този момент Сирия вече има силно развито поливно земеделие, [[астрономия]] и местни писмени системи. Когато през 324 година император [[Константин I]] премества столицата на империята в [[Константинопол]], регионът бива разделен на две провинции – Сирия прима, с център [[Антиохия]], и Сирия секунда, с център [[Хама]]. Доминиращи в управлението на тези две провинции са [[гасаниди]]те и арабите-християни. Византийският период обаче е много размирен – Сирия се превръща в бойно поле между византийските войски и армиите на [[Персия]]. През 611 година персийците завземат региона и стигат до Йерусалим през 614, но скоро след това изгубват тези териториални придобивки. Провинцията е изтощена от постоянните войни с Персия, а Византия спира паричната подкрепа за наемните бойци от християнски племена. Това се оказва фатална грешка за империята и улеснява навлизането на нова сила от юг – [[ислям]]а. През 635 арабите-мюсюлмани превземат Дамаск, а на следващата година се води знаковата [[битка при Ярмук]]. Катастрофалната загуба на ромеите предопределя края на византийска Сирия. === Средновековие === {{основна|Арабски халифат|Умаяди|Абасиди|Кръстоносни държави|Монголски нашествия в Сирия}} [[Файл:倭馬亞王朝版圖.svg|мини|ляво|180п|Арабският халифат в апогея на умаядското управление, VIII век]] В началото на VII век [[Мохамед]] дава началото на исляма. Новата религия бързо се разпространява из [[Арабския полуостров]], след което последователите ѝ обръщат поглед на север, към Сирия. Мюсюлманите я наричат ''Билад аш-Шам'', или „земите на Шам“ – название, често употребявано от арабите за [[Дамаск]]. До средата на VII век регионът става част от [[Праведен халифат|Праведния халифат]]. След убийството на [[Али ибн Аби Талиб|Али]] през 661, управителят на Сирия – Муауия, се самопровъзгласява за халиф и прави Дамаск своя столица. С него се дава началото на [[умаяди]]те. От Сирия той започва походи към старите арабски земи и Византия, като за целта създава професионална армия и използва останалите от византийците корабостроителници, за да построи първата флотилия на халифата. Компетентното му управление полага основните на [[Арабския халифат]]. Въпреки вярата си, Муауия назначава християнски управници в администрацията, и дори жена му е християнка. Умаядите заимстват административната структура на държавата си от византийците, а законовата уредба следва традициите на [[римско право|римското право]] ([[шериат]]ът е валиден само за мюсюлманите). Част от умаядското административно-правно наследство се прилага и днес в Сирия. Халифатът просперира в икономическо и интелектуално отношение. Външнотърговските отношения се разширяват, много евреи и християни постъпват на служба в двора на халифа като философи, [[лекар]]и и [[алхимия|алхимици]]. Към 732 година той вече се простира от [[Испания]] и [[Тур (град)|Тур]] във [[Франция]] до [[Самарканд]] и [[Кабул]] в [[Афганистан]], обхващайки много по-голяма територия от някогашната Римска империя. По това време славата на столицата Дамаск е ненадмината. В рамките на 89-годишното управление на умаядите, арабският измества арамейския като главен език в Сирия, и по-голямата част от жителите на региона стават мюсюлмани. [[Файл:Krak De Chevaliers general view.jpg|мини|[[Крак де Шевалие]] близо до [[Хомс]]. Позната също като ''Ал-Карак'' на арабски, тя е крепост на кръстоносците-[[хоспиталиери]] между 1142 и 1271.]] Към средата на VIII век умаядите отслабват под натиска на [[абасиди]]те, произхождащи от [[Хорасан]] в [[Персия]]. През 750 година абасидите свалят управлявалите дотогава умаяди и местят столицата в [[Багдад]]. Абасидското управление на Сирия обаче не е силно, централната власт често е оспорвана и отричана от местни князе. Най-известният от тях, [[Сейф ад-Даула]] („Мечът на Династията“), принадлежи към династията на [[хамданиди]]те и през 945 основава [[Халебско емирство]]. То става известно както с постиженията си в науката и изкуствата, така и с постоянните си нападения срещу Византия. През 1094 последните останки от държавата на хамданидите са покорени от [[селджуки]]те. [[Файл:Français 5594, fol. 202v bas.jpeg|мини|270п|ляво|[[Балиан от Ибелин]] (в червено) предава Йерусалим на Саладин, френска миниатюра от 1490]] В същото време владението на [[Светите земи]] от мюсюлманите и пренаселването на [[Европа]] стават причина Църквата да организира [[Кръстоносни походи]], първите европейски колониални експедиции в Близкия изток. Политическата разпокъсаност на региона е от полза за европейците, които в рамките на [[Първи кръстоносен поход]] основават няколко кръстоносни държави – [[Графство Едеса]] (1098 г.), [[Антиохийско княжество]] (1098), [[Йерусалимско кралство]] (1099), [[Графство Триполи]] (1105) и други. Тези държави обаче са слаби, тъй като кръстоносците са малцинство в тях, и просперират единствено когато мюсюлманските територии около тях са в упадък. Графство Едеса е унищожено от владетеля на Мосул [[Зенги]] през 1144. Заместникът му в Египет [[Салах ад-Дин]] (Саладин) побеждава първо вътрешната опозиция в лицето на [[фатимиди]]те, а после и поетапно кръстоносците. Войските му налагат обсада на Йерусалим на 20 септември 1187, и девет дни по-късно градът е превзет. Падането на Йерусалим става известно с това, че Саладин решава да пощади жителите-християни и дори защитниците на града, и ги оставя да напуснат срещу откуп. Действията му в хода на кампанията срещу кръстоносците увековечават образа му на доблестен и благороден воин както за арабите, така и за самите европейци. Със смъртта на Саладин от [[малария]] през 1192 година настъпва и краят на постигнатото единство между арабите. Наследниците му (наречени [[аюбиди]]) разцепват владенията му и създават малки владения около Халеб, Хама, Хомс и Дамаск. Те прилагат военно-административната уредба на селджуките в своите държави и полагат усилия да изкоренят шиитството, но без особени успехи. През 1260 нашествието на [[монголци]]те достига Халеб, който е ограбен от тях. Мощната египетска военна каста на [[мамелюци]]те обаче дава силен отпор на монголските орди и налага своето управление върху Сирия. Властта им се характеризира с икономическо възстановяване и подем от една страна, и погазване на религиозните малцинства ([[алауити]], християни-[[маронити]] и [[друзи]]) от друга. През 1401 година [[Тамерлан]] (Тимур) нахлува в Сирия и слага край на мамелюкската доминация. Краткото управление на тимуридите нанася огромни поражения на региона. Населението на Дамаск и Халеб е изклано, градовете са изгорени и ограбени, а занаятчиите са отведени в [[Централна Азия]]. Мамелюците възстановяват управлението си върху Сирия, но никога не възвръщат предишната си мощ. === Османски период === В края на XV век отслабеният и обеднял от монголското нашествие Близък изток се превръща в цел на разрастващата се [[Османска империя]]. В края на XIV век османците покоряват [[Балкани]]те, а през 1453 превземат и [[Константинопол]]. Между 1516 и 1517 султан [[Селим I]] побеждава мамелюците и присъединява Леванта и Египет към империята. В следващите 400 години Сирия е ключова част от Османската империя. Дамаск се превръща в началната точка на [[хадж]]а и управителят на [[Дамаски вилает|Дамаския вилает]] го предвожда. Малцинствените религиозни общности – шиити, маронити, гръцки православни християни, арменци, евреи и т.н. – са организирани в [[миллет]]и. В икономическо отношение, Османска Сирия не се развива значително.Направени са няколко опита стопанството на страната да се възстанови, но те не се увенчават с успех и регионът остава беден. През XVI и XVII век населението намалява с 1/3, а към края на XVIII век едва 1/8 от селата в Халебски пашалък са останали населени. Единствено Ливан отбелязва напредък поради по-силната си независимост от централната власт. === Съвременна история === [[Файл:Flag of the French Mandate of Syria (1920).svg|мини|ляво|Знаме на [[Френски мандат в Сирия и Ливан]]]] Границите на днешна Сирия се очертават след края на [[Първата световна война]], когато се разпада [[Османската империя]]. През 1920 г. френски и английски дипломати договарят разпределяне на зоните на влияние в териториите на бившата империя. Упражняването на мандата на французите в Сирия не се оказва лесна работа. След много трудности през 1945 г. сирийците получават своята независимост. В следващите 25 г. сирийците имат много неспокоен политически живот и са свидетели на серия военни преврати. Те се противопоставят и на привържениците на Арабската социалистическа партия [[Баас]]. През 1958 г. се провъзгласява обединяването на Сирия и Египет, в рамките на обща [[Обединена арабска република]], под президентството на Насър. В края на следващата година търканията между сирийци и египтяни стават нетърпими и се стига до скъсване на отношенията между двете страни. А идването на власт в Ирак на Саддам Хюсеин през 1979 г. още повече задълбочава конфликта. Сирийските политици активно се намесват и в политиката на Ливан. Започналата през 1975 г. гражданска война в страната продължава цели 15 г. През октомври 1989 г., уморени от войната, западните политици приемат признатото от арабските страни сирийско влияние в Ливан. Едва сега сирийците могат да преминат към изпълнението на проекта за Велика Сирия. Според него териториите между Средиземно море, Персийския залив и Червено море трябва да са неделими. Но след 1920 г. те са раздробени и са създадени Сирия, Йордания, Арабия, Ирак. Сирийската икономика се характеризира със силна намеса на държавата в стопанския живот. Едва през 2001 г. са позволени частните банкови операции, а две години по-късно се появяват и три недържавни банкови институции. В последните 7 г. средният растеж на БВП на Сирия е 2,3%. Безработицата е висока – 20%. Инфлацията е 2,1% към 2004 г. Под влияние на [[Арабски протести (2010-2011)|вълненията]] в Арабския свят на [[15 март]] [[2011]] г. в страната избухва [[Въстание в Сирия (2011-2012)|въстание]], което прераства в гражданска война, под влияние до голяма степен и на външни сили. Тя продължава и до днес с цената на стотици хиляди жертви, милиони бежанци и огромни разрушения. == География == {{основна|География на Сирия}} На територията на Сирия се открояват 3 природо-географски области: крайбрежна низина, вътрешни планински вериги и пустинно плато. На запад, по цялото протежение на сирийския средиземноморски бряг, се простира плодородна низина, широка от 10 до 20 км. Тя е най-важният аграрен район на страната, където живее по-голямата част от населението. Тук са разположени и двете най-големи сирийски пристанища – Тартус и Ал Ладикия (Латакия). На изток низината е оградена от планинския масив Ансария. Между планинските вериги са разположени няколко плодородни долини с големи градове като Халеб (Алеппо), Хама, Хомс и др. На югозапад, по границата с Ливан, се намира най-високият планински масив – Антиливан, с връх Хермон (2814 м) – най-високата точка на Сирия. На изток от вътрешните планински вериги се простират лавови плата и обширната, камениста и пясъчна Сирийска пустиня. Тя заема почти половината от територията на страната, а на юг продължава в Йордания, Западен Ирак, и северните части на Саудитска Арабия. На север пустинята граничи с плодородната долина на Ефрат – най-голямата река в страната. Язовирът, построен на реката, осигурява почти 35% от електроенергията на Сирия. Климатът на страната е субтропичен – в крайбрежната низина е тип средиземноморски (с влажна и мека зима и дълго, горещо и сухо лято), а във вътрешността – континентален, сух. == Държавно устройство == {{основна|Държавно устройство на Сирия}} Сирия е [[президентска република]]. Президентът се избира за 7 г. Законодателен орган е еднопалатният Народен съвет, избиран за 4 г. === Въоръжени сили === {{основна|Въоръжени сили на Сирия}} [[Файл:Syrian soldier aims an AK-47.JPEG|мини|Сирийски войник по време на учение]] Президентът на Сирия е главнокомадващ [[Въоръжени сили на Сирия|Сирийските въоръжени сили]], които се състоят от около 400 000 войници. Военната служба е задължителна – мъжете влизат в армията след навършване на осемнадесет години. Нейния период бива постепенно съкратен, като към 2011 г. той е година и шест месеца.<ref>{{cite web|url=http://www.chinadaily.com.cn/xinhua/2011-03-20/content_2068776.html|archiveurl=http://web.archive.org/web/20110503190742/http://www.chinadaily.com.cn/xinhua/2011-03-20/content_2068776.html|archivedate=3 май 2011 |title=Syria reduces compulsory military service by three months |publisher=Chinadaily.com.cn |date=20 март 2011 |accessdate=23 април 2011}}</ref> Около 20 000 сирийски войници служат в [[Ливан]] до 27 април 2005 г., когато напускат страната след цели три десетилетия. Разпадането на [[Съветския съюз]] – дългогодишен източник на оръжия и боеприпаси за сирийската армия, забавя нейните възможности да се сдобие със съвременно военно оборудване. През 90-те години на XX век, [[Северна Корея]] доставя на режима множество далекобойни ракети. Сирия получава финансова помощ от държавите в [[Персийския залив]] след участието ѝ във [[Войната в Персийския залив]], като голяма част от тези средства са заделени за армията. == Административно деление == {{основна|Административно деление на Сирия}} Сирия е разделена на 14 области ([[мухафаза|мухафази]]). Областите са подразделени на общо 61 околии ([[минтака|минтаки]]), които от своя страна са разделени на 206 общини ([[нахия|нахии]]). [[Файл:Syrnumbered.png|мини|300px|Мухафази на Сирия]] {| class="wikitable" |+ ! № ! Българско<br /> име ! Арабско<br /> име ! Площ<br /> (кв. км) ! Население<br /> (души) ! Админ.<br /> център ! Население<br /> (души) |- | 1. || [[Дамаск (мухафаза)|Дамаск]] || align="right"|{{lang|ar|دمشق}} || align="right"|105 || align="right"|1 754 000 || [[Дамаск]] || align="right"|1 414 913 |- | 2. || [[Риф Дамаск]] || align="right"|{{lang|ar|ريف دمشق}} || align="right"|18 032 || align="right"|2 836 000 || Дамаск |- | 3. || [[Кунейтра (мухафаза)|Кунейтра]] || align="right"|{{lang|ar|القنيطرة}} || align="right"|685 || align="right"|90 000 || [[Кунейтра]]|| align="right" |153 |- | 4. || [[Дараа (мухафаза)|Дараа]] || align="right"|{{lang|ar|درعا}} || align="right"|3730 || align="right"|1 027 000 || [[Дараа]] || align="right"|97 969 |- | 5. || [[Ас-Суейда (мухафаза)|Ас-Суейда]] || align="right"|{{lang|ar|السويداء}} || align="right"|5550 || align="right"|370 000 || [[Ас-Суейда]]|| align="right" |73 641 |- | 6. || [[Хомс (мухафаза)|Хомс]] || align="right"|{{lang|ar|حمص}} || align="right"|42 223 || align="right"|1 803 000 || [[Хомс]] || align="right"|652 609 |- | 7. || [[Тартус (мухафаза)|Тартус]] || align="right"|{{lang|ar|طرطوس}} || align="right"|1892 || align="right"|797 000 || [[Тартус]] || align="right"|115 769 |- | 8. || [[Латакия (мухафаза)|Латакия]] || align="right"|{{lang|ar|اللاذقية}} || align="right"|2297 || align="right"|1 008 000 || [[Латакия]] || align="right"|383 786 |- | 9. || [[Хама (мухафаза)|Хама]] || align="right"|{{lang|ar|حماة}} || align="right"|8883 || align="right"|1 628 000 || [[Хама]] || align="right"|312 994 |- | 10. || [[Идлиб (мухафаза)|Идлиб]] || align="right"|{{lang|ar|ادلب}} || align="right"|6097 || align="right"|1 501 000 || [[Идлиб]] || align="right"|98 791 |- | 11. || [[Халеб (мухафаза)|Халеб]] || align="right"|{{lang|ar|حلب}} || align="right"|18 500 || align="right"|4 868 000 || [[Халеб]] || align="right"|2 132 100 |- | 12. || [[Ар-Ракка (мухафаза)|Ар-Ракка]] || align="right"|{{lang|ar|الرقة}} || align="right"|19 616 || align="right"|944 000 || [[Ар-Ракка]] || align="right"|220 488 |- | 13. || [[Дейр ез-Зор (мухафаза)|Дейр ез-Зор]] || align="right"|{{lang|ar|دير الزور}} || align="right"|33 060 || align="right"|1 239 000 || [[Дейр ез-Зор]] || align="right"|211 857 |- | 14. || [[Ал-Хасеке (мухафаза)|Ал-Хасеке]] || align="right"|{{lang|ar|الحسكة}} || align="right"|23 334 || align="right"|1 512 000 || [[Ал-Хасеке]] || align="right"|188 160 |} == Население == [[Файл:Syrian Kurds in Gaziantep 03.jpg|мини|Сирийски кюрди]] {{основна|Население на Сирия}} Населението на Сирия към 2012 година се оценява на 22 457 000 души.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2119rank.html?countryName=Syria&countryCode=sy&regionCode=mde&rank=53#sy|title=Population rankings|publisher=CIA World Factbook|accessdate=13 юни 2013|архив_дата=2013-06-16|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130616011718/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2119rank.html?countryName=Syria&countryCode=sy&regionCode=mde&rank=53#sy}}</ref> Сирия е една от най-гъсто населените страни в [[Близкия изток]]. През 1986 година гъстотата е била 57 души на квадратен километър, а през 2004 г. – 363 души на квадратен километър. Населението обаче е разпределено изключително неравномерно, като повечето сирийци живеят в западната част на страната, във и около Дамаск и Халеб и по поречието на река [[Ефрат]]. Малко над 90% от населението са [[араби]], останалите над 9% са [[кюрди]], [[арменци]], [[туркомани]] и [[сирийски гърци]]. По оценки от 2013 година, 33,9% от сирийците са на възраст под 14 години, 20,8% са на възраст между 15 и 24 години, 36,9% са на възраст между 25 и 54 години, и само 8,5% са на възраст над 55 години. Над 12 280 000 души, или повече от половината сирийци, са на възраст под 25 години. == Икономика == {{основна|Икономика на Сирия}} [[Файл:حقل نفط رميلان.jpg|мини|Петролен кладенец в Сирия]] Икономиката се характеризира със силната намеса на държавата в стопанския живот. Едва през 2001 г. са позволени частните банкови операции, 2 г. по-късно се появяват и 3 частни банки. През последните 7 г. средният ръст на [[БВП]] е 2,3%. Безработицата е висока – 20%. През 2004 г. средният доход на глава от населението е 2400 USD, [[инфлация]]та е 2,1%. Основните селскостопански продукти са: [[пшеница]], [[ечемик]], [[памук]], бобови култури, грах, маслини, захарна тръстика. Основните промишлени продукти са: [[фосфат]]и, [[нефт]], [[текстил]], храни и др. Запасите от нефт възлизат на 2,5 млрд. [[барел]]а, а от [[природен газ]] – към 270,7 млрд. куб. м. Важните индустриални райони са тези около [[Халеб]], [[Дамаск]] и в района около [[Хомс]] и [[Хама]]. Валутните и златните резерви на страната се изчисляват на около 5 млрд. долара, а външният дълг – на около 4 млрд. щ. дол. Икономиката е силно зависима от износа на фосфати, нефт и нефтопродукти. == Култура == {{основна|Култура на Сирия}} Сирия има многовековна история, павлиявана е основно от арабската и средиземноморската култура. В страната има няколко формиращи етнически групи. Отдава се значение на семейството, религията, образованието и самодисциплината и уважението. === Кухня === [[Файл:Kousa Mahshi.jpg|мини|Куса Махши]] Сирийската кухня е повлиявана от гръцката, средиземноморската и югозападна азиатска кухни. Някои от най-често срещаните ястия от кухнята са кибе (изработени от булгур, фино смляно месо, смлян лук и подправки), хумус, табуле (левантска вегетарианска салата), фатуш (, баклава, суюк (пикантна наденица)<ref>[https://bg.history-hub.com/kulturata-na-siriya Култара на Сирия bg.history-hub.com/]</ref>. Традиционния ястия за сирийците са също и шиш парак – паста в млечен сос, вкусна кисела супа с лапад, сумак. Сирийското сирене е добре известно.<ref>[https://bntnews.bg/bg/a/traditsionni-siriyski-yastiya-v-sofiya Цветелина Борисова "Готвиха традиционни сирийски ястия в София" БНТ новини]</ref> === Музика === Традиционната сирийска музика е основана на базата на музиката от асирийската, персийската и ислямската цивилизации. Ал-муашахат е много известна форма на пеене, особено в [[Алепо]]. Сред най-изтъкнатите композитори от страната са [[Омар ал-Батш]] и [[Абу Халил ал-Кабани]], [[Антоан Шауа]] и шейх [[Али ал-Дарвиш]], всички от които имат голям принос за период на художествен ренесанс (1789 – 1937).<ref>[https://www.syriamusicmap.org/en/syrian/music Карта на сирийската музика syriamusicmap.org/]</ref> === Архитектура === [[Файл:Syria, Damascus, The Umayyad Mosque, Islamic Architecture.jpg|мини|Омаядската джамия]] В Сирия архитектурата е повлияна от Римската, Арабската и Средиземноморска архитектура. Забележителни сгради:двореца Азем, глинени къщи близо до Харан, Джамията на Омаядите в Дамаск, Храмът Ал Мелкарт. Стотици сгради са под закрилата на [[ЮНЕСКО]]. Много архитектурни комплекси са с нас 5 хил. летна история.<ref>[http://www.kamit.jp/31_syria/syr_eng.htm Забележителни сгради в Сирия kamit.jp/]</ref> == Библиография == * Шумов, С. А., Андреев А.Р. Сирия: История, народ, культура. Киев, Евролинц, 2003. * Надя Хамами. По-добре смърт, отколкото унижение. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2011. == Други == * [[Комуникации в Сирия]] * [[Транспорт в Сирия]] * [[Армия на Сирия]] * [[Външна политика на Сирия]] * [[Списък на градове в Сирия]] * [[Въстание в Сирия (2011-2012)]] == Граници == {{Географско местоположение|Център=Сирия|Север=[[Турция]]|Изток=[[Ирак]]|Юг=[[Йордания]]|Югозапад=[[Израел]]|Запад=[[Ливан]]}} == Бележки == <references /> ; Цитирани източници * {{cite web | last = Joseph | first = John | title = Assyria and Syria: Synonyms? | url = http://www.jaas.org/edocs/v11n2/JohnJoseph.pdf | format = PDF | year = 2008 | lang = en }} * {{cite web | last = Herodotus | publisher = Wikisource | year = 2013 | url = https://en.wikisource.org/wiki/History_of_Herodotus/Book_7 | title = History of Herodotus/Book 7, VII.63 | work = en.wikisource.org | accessdate = 18 март 2014 | lang = en }} == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://middleeast.zoom-maps.com/ Карта на Средния Изток] {{Азия}} [[Категория:Сирия]] iyswh9bfw6cggjy7ll0q28wssdfl6fs 12435176 12434999 2024-12-08T18:59:49Z BouwMaster 203905 12435176 wikitext text/x-wiki {{Държава | кратко-име = Сирия | официално-име-бг = Сирийска арабска република | официално-име = الجمهورية العربية السورية | девиз = وَحْدَةٌ ، حُرِّيَّةٌ ، اِشْتِرَاكِيَّةٌ<br>„Единство, свобода, социализъм“ | знаме = Flag of the Syrian revolution.svg | герб = Coat of arms of Syria (1945–1958, 1961–1963).svg | химн = [[Химн на Сирия|حماة الديار]] | химн-файл = National Anthem of Syria.ogg | демоним = [[Сирийци|сириец]] | карта = Syria (orthographic projection).svg | карта-описание = Местоположение на Сирия | столица = [[Дамаск]] | най-голям-град = Дамаск | религия = 87% [[ислям]]<br>10% [[християнство]]<br>3% [[друзи]] | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[президентска република]] | лидер1 = [[Президент на Сирия|Президент]] | настоящ-лидер1 = вакантно | лидер2 = [[Вицепрезидент на Сирия|Вицепрезидент]] | настоящ-лидер2 = [[Наджа ал-Атар]] | законодателна-власт = [[Народен съвет на Сирия|Народен съвет]] | събитие1 = [[Арабско кралство Сирия|Арабско кралство]] | събитие-дата1 = 8 март 1920 г. | събитие2 = [[Френски мандат в Сирия и Ливан|Френски мандат]] | събитие-дата2 = 1 декември 1924 г. | събитие3 = Първа република | събитие-дата3 = 14 май 1930 г. | събитие4 = Независимост | събитие-дата4 = 17 април 1946 г. | събитие5 = Напускане на [[Обединена арабска република|ОАР]] | събитие-дата5 = 28 септември 1961 г. | събитие6 = Конституция | събитие-дата6 = 27 февруари 2012 г. | събитие7 = Падането на режима на Асад | събитие-дата7 = 8 декември 2024 | площ-място = 87-о | води% = 1,1 | население-година = 2024 | население = 25 000 753 | население-място = 57-о | население-градско = 54,2 | население-градско-място = 116-о | население-гъстота-място = 70-о | БВП-година = 2015 | БВП = 50,28 млрд. [[Щатски долар|щ.д.]] | БВП-място = | БВП-на-човек = 2900 щ.д. | БВП-на-човек-място = | БВП-ном-година = 2014 | БВП-ном-общо = 24,6 млрд. щ.д. | БВП-ном-място = 167-о | БВП-ном-на-човек = 831 щ.д. | БВП-ном-на-човек-място = | Джини-година = 2014 | Джини = 55,8 | Джини-категория = {{color|firebrick|висок}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2021 | ИЧР = 0,577 | ИЧР-категория = {{color|orange|среден}} | ИЧР-място = 150-о | продълж-живот = 71,8 години | продълж-живот-място = 113-о | дет-смъртност = 16,7/1000 | дет-смъртност-място = 167-о | грамотност = 80,8 | грамотност-място = 120-о | валута = [[Сирийска лира]] | валута-код = SYP | часова-зона = EET | отместване-UTC = +2 | часова-зона-DST = EEST | отместване-UTC-лято = +3 | формат-дата = | климат = [[Субтропици|субтропичен]] | организации = [[ООН]] | платно-движение = дясно | код-ISO = SY | TLD = [[.sy]] | телефонен-код = +963 | ITU префикс = YKA-YKZ; 6CA-6CZ | сайт = | забележки = }} '''Сирия''' ({{lang|ar|سوريا}}‎) е държава в [[Близкия изток]], граничеща с [[Ливан]] на запад, [[Израел]] на югозапад, [[Йордания]] на юг, [[Ирак]] на изток и [[Турция]] на север. Тя получава своята независимост от [[Френски мандат в Сирия и Ливан|Френския мандат за Сирия]] през 1946 г., но историята ѝ започва още през [[4 хилядолетие пр.н.е.|четвъртото хилядолетие пр.н.е]]. Нейната столица, град [[Дамаск]], е била седалището на [[Умаяди|Умаядската империя]] и провинциалната столица на [[Мамелюци|Мамелюкската империя]]. Исторически, Сирия често е включвала земите на [[Ливан]], историческа [[Палестина]] и части от [[Йордания]]. Този регион се е наричал Велика Сирия или с арабското наименование Билад ал-Шам ({{lang|ar|بلاد الشا}}). След [[Шестдневна война|Шестдневната война]] през [[1967]] г., Израел окупира [[Голански възвишения|Голанските възвишения]] на югозапад от страната. Съществува и диспут с [[Турция]] за притежанието на провинция [[Хатай]]. Сирия има население от 16 676 123 души. Повечето от тях са [[сунити]], също и 16% други мюсюлмански групи като [[алауити]], [[шиити]] и [[друзи]], както и 10% процента [[християни]]. От 1963 до 2024 г. страната се управлява от партията [[Баас]]. == Наименование == {{раздел-мъниче}} Името „Сирия“ произлиза от старогръцкото наименование на сирийците ''Σύριοι'' или ''Σύροι'', което древните гърци използват и за [[Асирия|асирийците]].{{hrf|Herodotus|2013}}{{hrf|Joseph|2008}} == История == {{основна|История на Сирия}} === Древност === Първите данни за региона на Сирия се съдържат в египетски анали от [[4 хилядолетие пр.н.е.]], описващи експедиции до Аманските и Ливанските планини за добив на [[кедър]], [[бор]] и [[кипарис]]. През [[3 хилядолетие пр.н.е.]] в региона пристигат и експедиции от [[Шумер]], най-вече в търсене на кедър от Аман и злато и сребро от [[Киликия]]. Шумерите и египтяните най-вероятно са търгували със сирийския град [[Библос]], откъдето са можели да набавят дървен материал и, в случая на Египет, [[смола]] за мумифициране. С времето се развива огромна търговска мрежа, обхващаща [[Египет]], [[Анадола]], [[Месопотамия]] и [[Егейско море]]. Мрежата вероятно е била под силното влияние на древна сирийска империя, базирана около град Ебла край днешен Халеб. Към [[23 век пр.н.е.]] империята вече е равен съперник на [[Акад]]. Двете държави водят борби, които в крайна сметка завършват с поражение за Ебла преди 2250 година, когато градът е опожарен от акадския цар [[Нарам-Син]]. В приблизително същия век от Северна Арабия тече миграция на [[амореи]] и [[ханаанци]] към Сирия. Първите са били под влиянието на Месопотамия, а последните се заселват по бреговете и попадат под египетско влияние. Започват да се обособяват [[финикийци]]те, наследници на ханаанците и околните народи по сирийските брегове. Финикийците се превръщат в най-големите търговци на древния свят. През [[2 хилядолетие пр.н.е.]] финикийците правят едно от най-значителните изобретения в историята – [[азбука]]та. [[Арамейци]]те приемат 30-буквената финикийска азбука, през [[14 век пр.н.е.]] започват да я използват и гърците, които обаче добавят гласни букви (отсъстващи в семитската писменост). Ограничените територии принуждават финикийците да откриват колонии из цяла [[Северна Африка]], най-известната от които е [[Картаген]]. В хода на своите пътешествия те откриват [[Атлантическия океан]]. Градовете-държави в Сирия поетапно падат под контрола на Асирия след [[10 век пр.н.е.]]. Вавилонският цар [[Навуходоносор I|Навуходоносор]] приключва походите и завладява всички сирийски градове-държави през [[8 век пр.н.е.]]. Така вавилонците заемат мястото на асирийските завоеватели през следващия век, а на тяхно място през VI век идват [[перси]]те. Под тяхно управление се поставя началото на сравнителна автономност за Сирия, която с прекъсвания ще продължи чак до независимостта ѝ през XX век. === Гръцко, римско и византийско управление === През [[333]] г. пр. Хр. година [[Александър Велики]] покорява Сирия. Регионът попада под много силното влияние на европейската философска мисъл и култура. След смъртта на Александър, империята му е поделена между неговите военачалници. Персия и земите на велика Сирия попадат под управлението на [[Селевк I Никатор|Селевк]], а династията му ще управлява региона през следващите 300 години. Те основават [[Сирийско царство]] със столица Дамаск, а Латакия се превръща в едно от най-големите пристанища. Огромен брой гръцки имигранти пристигат в Сирия. Сирийската търговия достига Далечния изток, Индия и Европа. Гърците построяват нови градове и заселват вече построени такива, а сливането на местната сирийска и гръцката мисъл дава началото на източен [[елинизъм]], характеризиращ се със значителни постижения във философията, науката и [[юриспруденция]]та. Към [[2 век пр.н.е.]] властта на [[селевкиди]]те вече е западнала; към края на века те контролират само регионите около [[Антиохия]] и [[Дамаск]]. Южните части са управлявани от различни групи, сред които най-силните са [[евреи]]те и [[Набатея|набатейците]]. {{панорама|PalmyraPanoramaZoom.jpg|800п|Панорамен изглед към останките на древна Палмира}} През [[83 пр.н.е.]] цар [[Тигран II]] за кратко присъединява Сирия към [[Велика Армения]], но е изтласкан от [[Помпей Велики]], който през 64 пр.н.е. създава [[Сирия (римска провинция)|провинция Сирия]] на [[Римската република]]. Към този момент Сирия вече има силно развито поливно земеделие, [[астрономия]] и местни писмени системи. Когато през 324 година император [[Константин I]] премества столицата на империята в [[Константинопол]], регионът бива разделен на две провинции – Сирия прима, с център [[Антиохия]], и Сирия секунда, с център [[Хама]]. Доминиращи в управлението на тези две провинции са [[гасаниди]]те и арабите-християни. Византийският период обаче е много размирен – Сирия се превръща в бойно поле между византийските войски и армиите на [[Персия]]. През 611 година персийците завземат региона и стигат до Йерусалим през 614, но скоро след това изгубват тези териториални придобивки. Провинцията е изтощена от постоянните войни с Персия, а Византия спира паричната подкрепа за наемните бойци от християнски племена. Това се оказва фатална грешка за империята и улеснява навлизането на нова сила от юг – [[ислям]]а. През 635 арабите-мюсюлмани превземат Дамаск, а на следващата година се води знаковата [[битка при Ярмук]]. Катастрофалната загуба на ромеите предопределя края на византийска Сирия. === Средновековие === {{основна|Арабски халифат|Умаяди|Абасиди|Кръстоносни държави|Монголски нашествия в Сирия}} [[Файл:倭馬亞王朝版圖.svg|мини|ляво|180п|Арабският халифат в апогея на умаядското управление, VIII век]] В началото на VII век [[Мохамед]] дава началото на исляма. Новата религия бързо се разпространява из [[Арабския полуостров]], след което последователите ѝ обръщат поглед на север, към Сирия. Мюсюлманите я наричат ''Билад аш-Шам'', или „земите на Шам“ – название, често употребявано от арабите за [[Дамаск]]. До средата на VII век регионът става част от [[Праведен халифат|Праведния халифат]]. След убийството на [[Али ибн Аби Талиб|Али]] през 661, управителят на Сирия – Муауия, се самопровъзгласява за халиф и прави Дамаск своя столица. С него се дава началото на [[умаяди]]те. От Сирия той започва походи към старите арабски земи и Византия, като за целта създава професионална армия и използва останалите от византийците корабостроителници, за да построи първата флотилия на халифата. Компетентното му управление полага основните на [[Арабския халифат]]. Въпреки вярата си, Муауия назначава християнски управници в администрацията, и дори жена му е християнка. Умаядите заимстват административната структура на държавата си от византийците, а законовата уредба следва традициите на [[римско право|римското право]] ([[шериат]]ът е валиден само за мюсюлманите). Част от умаядското административно-правно наследство се прилага и днес в Сирия. Халифатът просперира в икономическо и интелектуално отношение. Външнотърговските отношения се разширяват, много евреи и християни постъпват на служба в двора на халифа като философи, [[лекар]]и и [[алхимия|алхимици]]. Към 732 година той вече се простира от [[Испания]] и [[Тур (град)|Тур]] във [[Франция]] до [[Самарканд]] и [[Кабул]] в [[Афганистан]], обхващайки много по-голяма територия от някогашната Римска империя. По това време славата на столицата Дамаск е ненадмината. В рамките на 89-годишното управление на умаядите, арабският измества арамейския като главен език в Сирия, и по-голямата част от жителите на региона стават мюсюлмани. [[Файл:Krak De Chevaliers general view.jpg|мини|[[Крак де Шевалие]] близо до [[Хомс]]. Позната също като ''Ал-Карак'' на арабски, тя е крепост на кръстоносците-[[хоспиталиери]] между 1142 и 1271.]] Към средата на VIII век умаядите отслабват под натиска на [[абасиди]]те, произхождащи от [[Хорасан]] в [[Персия]]. През 750 година абасидите свалят управлявалите дотогава умаяди и местят столицата в [[Багдад]]. Абасидското управление на Сирия обаче не е силно, централната власт често е оспорвана и отричана от местни князе. Най-известният от тях, [[Сейф ад-Даула]] („Мечът на Династията“), принадлежи към династията на [[хамданиди]]те и през 945 основава [[Халебско емирство]]. То става известно както с постиженията си в науката и изкуствата, така и с постоянните си нападения срещу Византия. През 1094 последните останки от държавата на хамданидите са покорени от [[селджуки]]те. [[Файл:Français 5594, fol. 202v bas.jpeg|мини|270п|ляво|[[Балиан от Ибелин]] (в червено) предава Йерусалим на Саладин, френска миниатюра от 1490]] В същото време владението на [[Светите земи]] от мюсюлманите и пренаселването на [[Европа]] стават причина Църквата да организира [[Кръстоносни походи]], първите европейски колониални експедиции в Близкия изток. Политическата разпокъсаност на региона е от полза за европейците, които в рамките на [[Първи кръстоносен поход]] основават няколко кръстоносни държави – [[Графство Едеса]] (1098 г.), [[Антиохийско княжество]] (1098), [[Йерусалимско кралство]] (1099), [[Графство Триполи]] (1105) и други. Тези държави обаче са слаби, тъй като кръстоносците са малцинство в тях, и просперират единствено когато мюсюлманските територии около тях са в упадък. Графство Едеса е унищожено от владетеля на Мосул [[Зенги]] през 1144. Заместникът му в Египет [[Салах ад-Дин]] (Саладин) побеждава първо вътрешната опозиция в лицето на [[фатимиди]]те, а после и поетапно кръстоносците. Войските му налагат обсада на Йерусалим на 20 септември 1187, и девет дни по-късно градът е превзет. Падането на Йерусалим става известно с това, че Саладин решава да пощади жителите-християни и дори защитниците на града, и ги оставя да напуснат срещу откуп. Действията му в хода на кампанията срещу кръстоносците увековечават образа му на доблестен и благороден воин както за арабите, така и за самите европейци. Със смъртта на Саладин от [[малария]] през 1192 година настъпва и краят на постигнатото единство между арабите. Наследниците му (наречени [[аюбиди]]) разцепват владенията му и създават малки владения около Халеб, Хама, Хомс и Дамаск. Те прилагат военно-административната уредба на селджуките в своите държави и полагат усилия да изкоренят шиитството, но без особени успехи. През 1260 нашествието на [[монголци]]те достига Халеб, който е ограбен от тях. Мощната египетска военна каста на [[мамелюци]]те обаче дава силен отпор на монголските орди и налага своето управление върху Сирия. Властта им се характеризира с икономическо възстановяване и подем от една страна, и погазване на религиозните малцинства ([[алауити]], християни-[[маронити]] и [[друзи]]) от друга. През 1401 година [[Тамерлан]] (Тимур) нахлува в Сирия и слага край на мамелюкската доминация. Краткото управление на тимуридите нанася огромни поражения на региона. Населението на Дамаск и Халеб е изклано, градовете са изгорени и ограбени, а занаятчиите са отведени в [[Централна Азия]]. Мамелюците възстановяват управлението си върху Сирия, но никога не възвръщат предишната си мощ. === Османски период === В края на XV век отслабеният и обеднял от монголското нашествие Близък изток се превръща в цел на разрастващата се [[Османска империя]]. В края на XIV век османците покоряват [[Балкани]]те, а през 1453 превземат и [[Константинопол]]. Между 1516 и 1517 султан [[Селим I]] побеждава мамелюците и присъединява Леванта и Египет към империята. В следващите 400 години Сирия е ключова част от Османската империя. Дамаск се превръща в началната точка на [[хадж]]а и управителят на [[Дамаски вилает|Дамаския вилает]] го предвожда. Малцинствените религиозни общности – шиити, маронити, гръцки православни християни, арменци, евреи и т.н. – са организирани в [[миллет]]и. В икономическо отношение, Османска Сирия не се развива значително.Направени са няколко опита стопанството на страната да се възстанови, но те не се увенчават с успех и регионът остава беден. През XVI и XVII век населението намалява с 1/3, а към края на XVIII век едва 1/8 от селата в Халебски пашалък са останали населени. Единствено Ливан отбелязва напредък поради по-силната си независимост от централната власт. === Съвременна история === [[Файл:Flag of the French Mandate of Syria (1920).svg|мини|ляво|Знаме на [[Френски мандат в Сирия и Ливан]]]] Границите на днешна Сирия се очертават след края на [[Първата световна война]], когато се разпада [[Османската империя]]. През 1920 г. френски и английски дипломати договарят разпределяне на зоните на влияние в териториите на бившата империя. Упражняването на мандата на французите в Сирия не се оказва лесна работа. След много трудности през 1945 г. сирийците получават своята независимост. В следващите 25 г. сирийците имат много неспокоен политически живот и са свидетели на серия военни преврати. Те се противопоставят и на привържениците на Арабската социалистическа партия [[Баас]]. През 1958 г. се провъзгласява обединяването на Сирия и Египет, в рамките на обща [[Обединена арабска република]], под президентството на Насър. В края на следващата година търканията между сирийци и египтяни стават нетърпими и се стига до скъсване на отношенията между двете страни. А идването на власт в Ирак на Саддам Хюсеин през 1979 г. още повече задълбочава конфликта. Сирийските политици активно се намесват и в политиката на Ливан. Започналата през 1975 г. гражданска война в страната продължава цели 15 г. През октомври 1989 г., уморени от войната, западните политици приемат признатото от арабските страни сирийско влияние в Ливан. Едва сега сирийците могат да преминат към изпълнението на проекта за Велика Сирия. Според него териториите между Средиземно море, Персийския залив и Червено море трябва да са неделими. Но след 1920 г. те са раздробени и са създадени Сирия, Йордания, Арабия, Ирак. Сирийската икономика се характеризира със силна намеса на държавата в стопанския живот. Едва през 2001 г. са позволени частните банкови операции, а две години по-късно се появяват и три недържавни банкови институции. В последните 7 г. средният растеж на БВП на Сирия е 2,3%. Безработицата е висока – 20%. Инфлацията е 2,1% към 2004 г. Под влияние на [[Арабски протести (2010-2011)|вълненията]] в Арабския свят на [[15 март]] [[2011]] г. в страната избухва [[Въстание в Сирия (2011-2012)|въстание]], което прераства в гражданска война, под влияние до голяма степен и на външни сили. Тя продължава и до днес с цената на стотици хиляди жертви, милиони бежанци и огромни разрушения. == География == {{основна|География на Сирия}} На територията на Сирия се открояват 3 природо-географски области: крайбрежна низина, вътрешни планински вериги и пустинно плато. На запад, по цялото протежение на сирийския средиземноморски бряг, се простира плодородна низина, широка от 10 до 20 км. Тя е най-важният аграрен район на страната, където живее по-голямата част от населението. Тук са разположени и двете най-големи сирийски пристанища – Тартус и Ал Ладикия (Латакия). На изток низината е оградена от планинския масив Ансария. Между планинските вериги са разположени няколко плодородни долини с големи градове като Халеб (Алеппо), Хама, Хомс и др. На югозапад, по границата с Ливан, се намира най-високият планински масив – Антиливан, с връх Хермон (2814 м) – най-високата точка на Сирия. На изток от вътрешните планински вериги се простират лавови плата и обширната, камениста и пясъчна Сирийска пустиня. Тя заема почти половината от територията на страната, а на юг продължава в Йордания, Западен Ирак, и северните части на Саудитска Арабия. На север пустинята граничи с плодородната долина на Ефрат – най-голямата река в страната. Язовирът, построен на реката, осигурява почти 35% от електроенергията на Сирия. Климатът на страната е субтропичен – в крайбрежната низина е тип средиземноморски (с влажна и мека зима и дълго, горещо и сухо лято), а във вътрешността – континентален, сух. == Държавно устройство == {{основна|Държавно устройство на Сирия}} Сирия е [[президентска република]]. Президентът се избира за 7 г. Законодателен орган е еднопалатният Народен съвет, избиран за 4 г. === Въоръжени сили === {{основна|Въоръжени сили на Сирия}} [[Файл:Syrian soldier aims an AK-47.JPEG|мини|Сирийски войник по време на учение]] Президентът на Сирия е главнокомадващ [[Въоръжени сили на Сирия|Сирийските въоръжени сили]], които се състоят от около 400 000 войници. Военната служба е задължителна – мъжете влизат в армията след навършване на осемнадесет години. Нейния период бива постепенно съкратен, като към 2011 г. той е година и шест месеца.<ref>{{cite web|url=http://www.chinadaily.com.cn/xinhua/2011-03-20/content_2068776.html|archiveurl=http://web.archive.org/web/20110503190742/http://www.chinadaily.com.cn/xinhua/2011-03-20/content_2068776.html|archivedate=3 май 2011 |title=Syria reduces compulsory military service by three months |publisher=Chinadaily.com.cn |date=20 март 2011 |accessdate=23 април 2011}}</ref> Около 20 000 сирийски войници служат в [[Ливан]] до 27 април 2005 г., когато напускат страната след цели три десетилетия. Разпадането на [[Съветския съюз]] – дългогодишен източник на оръжия и боеприпаси за сирийската армия, забавя нейните възможности да се сдобие със съвременно военно оборудване. През 90-те години на XX век, [[Северна Корея]] доставя на режима множество далекобойни ракети. Сирия получава финансова помощ от държавите в [[Персийския залив]] след участието ѝ във [[Войната в Персийския залив]], като голяма част от тези средства са заделени за армията. == Административно деление == {{основна|Административно деление на Сирия}} Сирия е разделена на 14 области ([[мухафаза|мухафази]]). Областите са подразделени на общо 61 околии ([[минтака|минтаки]]), които от своя страна са разделени на 206 общини ([[нахия|нахии]]). [[Файл:Syrnumbered.png|мини|300px|Мухафази на Сирия]] {| class="wikitable" |+ ! № ! Българско<br /> име ! Арабско<br /> име ! Площ<br /> (кв. км) ! Население<br /> (души) ! Админ.<br /> център ! Население<br /> (души) |- | 1. || [[Дамаск (мухафаза)|Дамаск]] || align="right"|{{lang|ar|دمشق}} || align="right"|105 || align="right"|1 754 000 || [[Дамаск]] || align="right"|1 414 913 |- | 2. || [[Риф Дамаск]] || align="right"|{{lang|ar|ريف دمشق}} || align="right"|18 032 || align="right"|2 836 000 || Дамаск |- | 3. || [[Кунейтра (мухафаза)|Кунейтра]] || align="right"|{{lang|ar|القنيطرة}} || align="right"|685 || align="right"|90 000 || [[Кунейтра]]|| align="right" |153 |- | 4. || [[Дараа (мухафаза)|Дараа]] || align="right"|{{lang|ar|درعا}} || align="right"|3730 || align="right"|1 027 000 || [[Дараа]] || align="right"|97 969 |- | 5. || [[Ас-Суейда (мухафаза)|Ас-Суейда]] || align="right"|{{lang|ar|السويداء}} || align="right"|5550 || align="right"|370 000 || [[Ас-Суейда]]|| align="right" |73 641 |- | 6. || [[Хомс (мухафаза)|Хомс]] || align="right"|{{lang|ar|حمص}} || align="right"|42 223 || align="right"|1 803 000 || [[Хомс]] || align="right"|652 609 |- | 7. || [[Тартус (мухафаза)|Тартус]] || align="right"|{{lang|ar|طرطوس}} || align="right"|1892 || align="right"|797 000 || [[Тартус]] || align="right"|115 769 |- | 8. || [[Латакия (мухафаза)|Латакия]] || align="right"|{{lang|ar|اللاذقية}} || align="right"|2297 || align="right"|1 008 000 || [[Латакия]] || align="right"|383 786 |- | 9. || [[Хама (мухафаза)|Хама]] || align="right"|{{lang|ar|حماة}} || align="right"|8883 || align="right"|1 628 000 || [[Хама]] || align="right"|312 994 |- | 10. || [[Идлиб (мухафаза)|Идлиб]] || align="right"|{{lang|ar|ادلب}} || align="right"|6097 || align="right"|1 501 000 || [[Идлиб]] || align="right"|98 791 |- | 11. || [[Халеб (мухафаза)|Халеб]] || align="right"|{{lang|ar|حلب}} || align="right"|18 500 || align="right"|4 868 000 || [[Халеб]] || align="right"|2 132 100 |- | 12. || [[Ар-Ракка (мухафаза)|Ар-Ракка]] || align="right"|{{lang|ar|الرقة}} || align="right"|19 616 || align="right"|944 000 || [[Ар-Ракка]] || align="right"|220 488 |- | 13. || [[Дейр ез-Зор (мухафаза)|Дейр ез-Зор]] || align="right"|{{lang|ar|دير الزور}} || align="right"|33 060 || align="right"|1 239 000 || [[Дейр ез-Зор]] || align="right"|211 857 |- | 14. || [[Ал-Хасеке (мухафаза)|Ал-Хасеке]] || align="right"|{{lang|ar|الحسكة}} || align="right"|23 334 || align="right"|1 512 000 || [[Ал-Хасеке]] || align="right"|188 160 |} == Население == [[Файл:Syrian Kurds in Gaziantep 03.jpg|мини|Сирийски кюрди]] {{основна|Население на Сирия}} Населението на Сирия към 2012 година се оценява на 22 457 000 души.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2119rank.html?countryName=Syria&countryCode=sy&regionCode=mde&rank=53#sy|title=Population rankings|publisher=CIA World Factbook|accessdate=13 юни 2013|архив_дата=2013-06-16|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130616011718/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2119rank.html?countryName=Syria&countryCode=sy&regionCode=mde&rank=53#sy}}</ref> Сирия е една от най-гъсто населените страни в [[Близкия изток]]. През 1986 година гъстотата е била 57 души на квадратен километър, а през 2004 г. – 363 души на квадратен километър. Населението обаче е разпределено изключително неравномерно, като повечето сирийци живеят в западната част на страната, във и около Дамаск и Халеб и по поречието на река [[Ефрат]]. Малко над 90% от населението са [[араби]], останалите над 9% са [[кюрди]], [[арменци]], [[туркомани]] и [[сирийски гърци]]. По оценки от 2013 година, 33,9% от сирийците са на възраст под 14 години, 20,8% са на възраст между 15 и 24 години, 36,9% са на възраст между 25 и 54 години, и само 8,5% са на възраст над 55 години. Над 12 280 000 души, или повече от половината сирийци, са на възраст под 25 години. == Икономика == {{основна|Икономика на Сирия}} [[Файл:حقل نفط رميلان.jpg|мини|Петролен кладенец в Сирия]] Икономиката се характеризира със силната намеса на държавата в стопанския живот. Едва през 2001 г. са позволени частните банкови операции, 2 г. по-късно се появяват и 3 частни банки. През последните 7 г. средният ръст на [[БВП]] е 2,3%. Безработицата е висока – 20%. През 2004 г. средният доход на глава от населението е 2400 USD, [[инфлация]]та е 2,1%. Основните селскостопански продукти са: [[пшеница]], [[ечемик]], [[памук]], бобови култури, грах, маслини, захарна тръстика. Основните промишлени продукти са: [[фосфат]]и, [[нефт]], [[текстил]], храни и др. Запасите от нефт възлизат на 2,5 млрд. [[барел]]а, а от [[природен газ]] – към 270,7 млрд. куб. м. Важните индустриални райони са тези около [[Халеб]], [[Дамаск]] и в района около [[Хомс]] и [[Хама]]. Валутните и златните резерви на страната се изчисляват на около 5 млрд. долара, а външният дълг – на около 4 млрд. щ. дол. Икономиката е силно зависима от износа на фосфати, нефт и нефтопродукти. == Култура == {{основна|Култура на Сирия}} Сирия има многовековна история, павлиявана е основно от арабската и средиземноморската култура. В страната има няколко формиращи етнически групи. Отдава се значение на семейството, религията, образованието и самодисциплината и уважението. === Кухня === [[Файл:Kousa Mahshi.jpg|мини|Куса Махши]] Сирийската кухня е повлиявана от гръцката, средиземноморската и югозападна азиатска кухни. Някои от най-често срещаните ястия от кухнята са кибе (изработени от булгур, фино смляно месо, смлян лук и подправки), хумус, табуле (левантска вегетарианска салата), фатуш (, баклава, суюк (пикантна наденица)<ref>[https://bg.history-hub.com/kulturata-na-siriya Култара на Сирия bg.history-hub.com/]</ref>. Традиционния ястия за сирийците са също и шиш парак – паста в млечен сос, вкусна кисела супа с лапад, сумак. Сирийското сирене е добре известно.<ref>[https://bntnews.bg/bg/a/traditsionni-siriyski-yastiya-v-sofiya Цветелина Борисова "Готвиха традиционни сирийски ястия в София" БНТ новини]</ref> === Музика === Традиционната сирийска музика е основана на базата на музиката от асирийската, персийската и ислямската цивилизации. Ал-муашахат е много известна форма на пеене, особено в [[Алепо]]. Сред най-изтъкнатите композитори от страната са [[Омар ал-Батш]] и [[Абу Халил ал-Кабани]], [[Антоан Шауа]] и шейх [[Али ал-Дарвиш]], всички от които имат голям принос за период на художествен ренесанс (1789 – 1937).<ref>[https://www.syriamusicmap.org/en/syrian/music Карта на сирийската музика syriamusicmap.org/]</ref> === Архитектура === [[Файл:Syria, Damascus, The Umayyad Mosque, Islamic Architecture.jpg|мини|Омаядската джамия]] В Сирия архитектурата е повлияна от Римската, Арабската и Средиземноморска архитектура. Забележителни сгради:двореца Азем, глинени къщи близо до Харан, Джамията на Омаядите в Дамаск, Храмът Ал Мелкарт. Стотици сгради са под закрилата на [[ЮНЕСКО]]. Много архитектурни комплекси са с нас 5 хил. летна история.<ref>[http://www.kamit.jp/31_syria/syr_eng.htm Забележителни сгради в Сирия kamit.jp/]</ref> == Библиография == * Шумов, С. А., Андреев А.Р. Сирия: История, народ, культура. Киев, Евролинц, 2003. * Надя Хамами. По-добре смърт, отколкото унижение. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2011. == Други == * [[Комуникации в Сирия]] * [[Транспорт в Сирия]] * [[Армия на Сирия]] * [[Външна политика на Сирия]] * [[Списък на градове в Сирия]] * [[Въстание в Сирия (2011-2012)]] == Граници == {{Географско местоположение|Център=Сирия|Север=[[Турция]]|Изток=[[Ирак]]|Юг=[[Йордания]]|Югозапад=[[Израел]]|Запад=[[Ливан]]}} == Бележки == <references /> ; Цитирани източници * {{cite web | last = Joseph | first = John | title = Assyria and Syria: Synonyms? | url = http://www.jaas.org/edocs/v11n2/JohnJoseph.pdf | format = PDF | year = 2008 | lang = en }} * {{cite web | last = Herodotus | publisher = Wikisource | year = 2013 | url = https://en.wikisource.org/wiki/History_of_Herodotus/Book_7 | title = History of Herodotus/Book 7, VII.63 | work = en.wikisource.org | accessdate = 18 март 2014 | lang = en }} == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://middleeast.zoom-maps.com/ Карта на Средния Изток] {{Азия}} [[Категория:Сирия]] jwjefno8g3vwwtj5i4nueo6jzwm199k 12435277 12435176 2024-12-08T20:50:17Z 46.232.156.220 Вместо други, пишеше друзи 12435277 wikitext text/x-wiki {{Държава | кратко-име = Сирия | официално-име-бг = Сирийска арабска република | официално-име = الجمهورية العربية السورية | девиз = وَحْدَةٌ ، حُرِّيَّةٌ ، اِشْتِرَاكِيَّةٌ<br>„Единство, свобода, социализъм“ | знаме = Flag of the Syrian revolution.svg | герб = Coat of arms of Syria (1945–1958, 1961–1963).svg | химн = [[Химн на Сирия|حماة الديار]] | химн-файл = National Anthem of Syria.ogg | демоним = [[Сирийци|сириец]] | карта = Syria (orthographic projection).svg | карта-описание = Местоположение на Сирия | столица = [[Дамаск]] | най-голям-град = Дамаск | религия = 87% [[ислям]]<br>10% [[християнство]]<br>3% [[други]] | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[президентска република]] | лидер1 = [[Президент на Сирия|Президент]] | настоящ-лидер1 = вакантно | лидер2 = [[Вицепрезидент на Сирия|Вицепрезидент]] | настоящ-лидер2 = [[Наджа ал-Атар]] | законодателна-власт = [[Народен съвет на Сирия|Народен съвет]] | събитие1 = [[Арабско кралство Сирия|Арабско кралство]] | събитие-дата1 = 8 март 1920 г. | събитие2 = [[Френски мандат в Сирия и Ливан|Френски мандат]] | събитие-дата2 = 1 декември 1924 г. | събитие3 = Първа република | събитие-дата3 = 14 май 1930 г. | събитие4 = Независимост | събитие-дата4 = 17 април 1946 г. | събитие5 = Напускане на [[Обединена арабска република|ОАР]] | събитие-дата5 = 28 септември 1961 г. | събитие6 = Конституция | събитие-дата6 = 27 февруари 2012 г. | събитие7 = Падането на режима на Асад | събитие-дата7 = 8 декември 2024 | площ-място = 87-о | води% = 1,1 | население-година = 2024 | население = 25 000 753 | население-място = 57-о | население-градско = 54,2 | население-градско-място = 116-о | население-гъстота-място = 70-о | БВП-година = 2015 | БВП = 50,28 млрд. [[Щатски долар|щ.д.]] | БВП-място = | БВП-на-човек = 2900 щ.д. | БВП-на-човек-място = | БВП-ном-година = 2014 | БВП-ном-общо = 24,6 млрд. щ.д. | БВП-ном-място = 167-о | БВП-ном-на-човек = 831 щ.д. | БВП-ном-на-човек-място = | Джини-година = 2014 | Джини = 55,8 | Джини-категория = {{color|firebrick|висок}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2021 | ИЧР = 0,577 | ИЧР-категория = {{color|orange|среден}} | ИЧР-място = 150-о | продълж-живот = 71,8 години | продълж-живот-място = 113-о | дет-смъртност = 16,7/1000 | дет-смъртност-място = 167-о | грамотност = 80,8 | грамотност-място = 120-о | валута = [[Сирийска лира]] | валута-код = SYP | часова-зона = EET | отместване-UTC = +2 | часова-зона-DST = EEST | отместване-UTC-лято = +3 | формат-дата = | климат = [[Субтропици|субтропичен]] | организации = [[ООН]] | платно-движение = дясно | код-ISO = SY | TLD = [[.sy]] | телефонен-код = +963 | ITU префикс = YKA-YKZ; 6CA-6CZ | сайт = | забележки = }} '''Сирия''' ({{lang|ar|سوريا}}‎) е държава в [[Близкия изток]], граничеща с [[Ливан]] на запад, [[Израел]] на югозапад, [[Йордания]] на юг, [[Ирак]] на изток и [[Турция]] на север. Тя получава своята независимост от [[Френски мандат в Сирия и Ливан|Френския мандат за Сирия]] през 1946 г., но историята ѝ започва още през [[4 хилядолетие пр.н.е.|четвъртото хилядолетие пр.н.е]]. Нейната столица, град [[Дамаск]], е била седалището на [[Умаяди|Умаядската империя]] и провинциалната столица на [[Мамелюци|Мамелюкската империя]]. Исторически, Сирия често е включвала земите на [[Ливан]], историческа [[Палестина]] и части от [[Йордания]]. Този регион се е наричал Велика Сирия или с арабското наименование Билад ал-Шам ({{lang|ar|بلاد الشا}}). След [[Шестдневна война|Шестдневната война]] през [[1967]] г., Израел окупира [[Голански възвишения|Голанските възвишения]] на югозапад от страната. Съществува и диспут с [[Турция]] за притежанието на провинция [[Хатай]]. Сирия има население от 16 676 123 души. Повечето от тях са [[сунити]], също и 16% други мюсюлмански групи като [[алауити]], [[шиити]] и [[друзи]], както и 10% процента [[християни]]. От 1963 до 2024 г. страната се управлява от партията [[Баас]]. == Наименование == {{раздел-мъниче}} Името „Сирия“ произлиза от старогръцкото наименование на сирийците ''Σύριοι'' или ''Σύροι'', което древните гърци използват и за [[Асирия|асирийците]].{{hrf|Herodotus|2013}}{{hrf|Joseph|2008}} == История == {{основна|История на Сирия}} === Древност === Първите данни за региона на Сирия се съдържат в египетски анали от [[4 хилядолетие пр.н.е.]], описващи експедиции до Аманските и Ливанските планини за добив на [[кедър]], [[бор]] и [[кипарис]]. През [[3 хилядолетие пр.н.е.]] в региона пристигат и експедиции от [[Шумер]], най-вече в търсене на кедър от Аман и злато и сребро от [[Киликия]]. Шумерите и египтяните най-вероятно са търгували със сирийския град [[Библос]], откъдето са можели да набавят дървен материал и, в случая на Египет, [[смола]] за мумифициране. С времето се развива огромна търговска мрежа, обхващаща [[Египет]], [[Анадола]], [[Месопотамия]] и [[Егейско море]]. Мрежата вероятно е била под силното влияние на древна сирийска империя, базирана около град Ебла край днешен Халеб. Към [[23 век пр.н.е.]] империята вече е равен съперник на [[Акад]]. Двете държави водят борби, които в крайна сметка завършват с поражение за Ебла преди 2250 година, когато градът е опожарен от акадския цар [[Нарам-Син]]. В приблизително същия век от Северна Арабия тече миграция на [[амореи]] и [[ханаанци]] към Сирия. Първите са били под влиянието на Месопотамия, а последните се заселват по бреговете и попадат под египетско влияние. Започват да се обособяват [[финикийци]]те, наследници на ханаанците и околните народи по сирийските брегове. Финикийците се превръщат в най-големите търговци на древния свят. През [[2 хилядолетие пр.н.е.]] финикийците правят едно от най-значителните изобретения в историята – [[азбука]]та. [[Арамейци]]те приемат 30-буквената финикийска азбука, през [[14 век пр.н.е.]] започват да я използват и гърците, които обаче добавят гласни букви (отсъстващи в семитската писменост). Ограничените територии принуждават финикийците да откриват колонии из цяла [[Северна Африка]], най-известната от които е [[Картаген]]. В хода на своите пътешествия те откриват [[Атлантическия океан]]. Градовете-държави в Сирия поетапно падат под контрола на Асирия след [[10 век пр.н.е.]]. Вавилонският цар [[Навуходоносор I|Навуходоносор]] приключва походите и завладява всички сирийски градове-държави през [[8 век пр.н.е.]]. Така вавилонците заемат мястото на асирийските завоеватели през следващия век, а на тяхно място през VI век идват [[перси]]те. Под тяхно управление се поставя началото на сравнителна автономност за Сирия, която с прекъсвания ще продължи чак до независимостта ѝ през XX век. === Гръцко, римско и византийско управление === През [[333]] г. пр. Хр. година [[Александър Велики]] покорява Сирия. Регионът попада под много силното влияние на европейската философска мисъл и култура. След смъртта на Александър, империята му е поделена между неговите военачалници. Персия и земите на велика Сирия попадат под управлението на [[Селевк I Никатор|Селевк]], а династията му ще управлява региона през следващите 300 години. Те основават [[Сирийско царство]] със столица Дамаск, а Латакия се превръща в едно от най-големите пристанища. Огромен брой гръцки имигранти пристигат в Сирия. Сирийската търговия достига Далечния изток, Индия и Европа. Гърците построяват нови градове и заселват вече построени такива, а сливането на местната сирийска и гръцката мисъл дава началото на източен [[елинизъм]], характеризиращ се със значителни постижения във философията, науката и [[юриспруденция]]та. Към [[2 век пр.н.е.]] властта на [[селевкиди]]те вече е западнала; към края на века те контролират само регионите около [[Антиохия]] и [[Дамаск]]. Южните части са управлявани от различни групи, сред които най-силните са [[евреи]]те и [[Набатея|набатейците]]. {{панорама|PalmyraPanoramaZoom.jpg|800п|Панорамен изглед към останките на древна Палмира}} През [[83 пр.н.е.]] цар [[Тигран II]] за кратко присъединява Сирия към [[Велика Армения]], но е изтласкан от [[Помпей Велики]], който през 64 пр.н.е. създава [[Сирия (римска провинция)|провинция Сирия]] на [[Римската република]]. Към този момент Сирия вече има силно развито поливно земеделие, [[астрономия]] и местни писмени системи. Когато през 324 година император [[Константин I]] премества столицата на империята в [[Константинопол]], регионът бива разделен на две провинции – Сирия прима, с център [[Антиохия]], и Сирия секунда, с център [[Хама]]. Доминиращи в управлението на тези две провинции са [[гасаниди]]те и арабите-християни. Византийският период обаче е много размирен – Сирия се превръща в бойно поле между византийските войски и армиите на [[Персия]]. През 611 година персийците завземат региона и стигат до Йерусалим през 614, но скоро след това изгубват тези териториални придобивки. Провинцията е изтощена от постоянните войни с Персия, а Византия спира паричната подкрепа за наемните бойци от християнски племена. Това се оказва фатална грешка за империята и улеснява навлизането на нова сила от юг – [[ислям]]а. През 635 арабите-мюсюлмани превземат Дамаск, а на следващата година се води знаковата [[битка при Ярмук]]. Катастрофалната загуба на ромеите предопределя края на византийска Сирия. === Средновековие === {{основна|Арабски халифат|Умаяди|Абасиди|Кръстоносни държави|Монголски нашествия в Сирия}} [[Файл:倭馬亞王朝版圖.svg|мини|ляво|180п|Арабският халифат в апогея на умаядското управление, VIII век]] В началото на VII век [[Мохамед]] дава началото на исляма. Новата религия бързо се разпространява из [[Арабския полуостров]], след което последователите ѝ обръщат поглед на север, към Сирия. Мюсюлманите я наричат ''Билад аш-Шам'', или „земите на Шам“ – название, често употребявано от арабите за [[Дамаск]]. До средата на VII век регионът става част от [[Праведен халифат|Праведния халифат]]. След убийството на [[Али ибн Аби Талиб|Али]] през 661, управителят на Сирия – Муауия, се самопровъзгласява за халиф и прави Дамаск своя столица. С него се дава началото на [[умаяди]]те. От Сирия той започва походи към старите арабски земи и Византия, като за целта създава професионална армия и използва останалите от византийците корабостроителници, за да построи първата флотилия на халифата. Компетентното му управление полага основните на [[Арабския халифат]]. Въпреки вярата си, Муауия назначава християнски управници в администрацията, и дори жена му е християнка. Умаядите заимстват административната структура на държавата си от византийците, а законовата уредба следва традициите на [[римско право|римското право]] ([[шериат]]ът е валиден само за мюсюлманите). Част от умаядското административно-правно наследство се прилага и днес в Сирия. Халифатът просперира в икономическо и интелектуално отношение. Външнотърговските отношения се разширяват, много евреи и християни постъпват на служба в двора на халифа като философи, [[лекар]]и и [[алхимия|алхимици]]. Към 732 година той вече се простира от [[Испания]] и [[Тур (град)|Тур]] във [[Франция]] до [[Самарканд]] и [[Кабул]] в [[Афганистан]], обхващайки много по-голяма територия от някогашната Римска империя. По това време славата на столицата Дамаск е ненадмината. В рамките на 89-годишното управление на умаядите, арабският измества арамейския като главен език в Сирия, и по-голямата част от жителите на региона стават мюсюлмани. [[Файл:Krak De Chevaliers general view.jpg|мини|[[Крак де Шевалие]] близо до [[Хомс]]. Позната също като ''Ал-Карак'' на арабски, тя е крепост на кръстоносците-[[хоспиталиери]] между 1142 и 1271.]] Към средата на VIII век умаядите отслабват под натиска на [[абасиди]]те, произхождащи от [[Хорасан]] в [[Персия]]. През 750 година абасидите свалят управлявалите дотогава умаяди и местят столицата в [[Багдад]]. Абасидското управление на Сирия обаче не е силно, централната власт често е оспорвана и отричана от местни князе. Най-известният от тях, [[Сейф ад-Даула]] („Мечът на Династията“), принадлежи към династията на [[хамданиди]]те и през 945 основава [[Халебско емирство]]. То става известно както с постиженията си в науката и изкуствата, така и с постоянните си нападения срещу Византия. През 1094 последните останки от държавата на хамданидите са покорени от [[селджуки]]те. [[Файл:Français 5594, fol. 202v bas.jpeg|мини|270п|ляво|[[Балиан от Ибелин]] (в червено) предава Йерусалим на Саладин, френска миниатюра от 1490]] В същото време владението на [[Светите земи]] от мюсюлманите и пренаселването на [[Европа]] стават причина Църквата да организира [[Кръстоносни походи]], първите европейски колониални експедиции в Близкия изток. Политическата разпокъсаност на региона е от полза за европейците, които в рамките на [[Първи кръстоносен поход]] основават няколко кръстоносни държави – [[Графство Едеса]] (1098 г.), [[Антиохийско княжество]] (1098), [[Йерусалимско кралство]] (1099), [[Графство Триполи]] (1105) и други. Тези държави обаче са слаби, тъй като кръстоносците са малцинство в тях, и просперират единствено когато мюсюлманските територии около тях са в упадък. Графство Едеса е унищожено от владетеля на Мосул [[Зенги]] през 1144. Заместникът му в Египет [[Салах ад-Дин]] (Саладин) побеждава първо вътрешната опозиция в лицето на [[фатимиди]]те, а после и поетапно кръстоносците. Войските му налагат обсада на Йерусалим на 20 септември 1187, и девет дни по-късно градът е превзет. Падането на Йерусалим става известно с това, че Саладин решава да пощади жителите-християни и дори защитниците на града, и ги оставя да напуснат срещу откуп. Действията му в хода на кампанията срещу кръстоносците увековечават образа му на доблестен и благороден воин както за арабите, така и за самите европейци. Със смъртта на Саладин от [[малария]] през 1192 година настъпва и краят на постигнатото единство между арабите. Наследниците му (наречени [[аюбиди]]) разцепват владенията му и създават малки владения около Халеб, Хама, Хомс и Дамаск. Те прилагат военно-административната уредба на селджуките в своите държави и полагат усилия да изкоренят шиитството, но без особени успехи. През 1260 нашествието на [[монголци]]те достига Халеб, който е ограбен от тях. Мощната египетска военна каста на [[мамелюци]]те обаче дава силен отпор на монголските орди и налага своето управление върху Сирия. Властта им се характеризира с икономическо възстановяване и подем от една страна, и погазване на религиозните малцинства ([[алауити]], християни-[[маронити]] и [[друзи]]) от друга. През 1401 година [[Тамерлан]] (Тимур) нахлува в Сирия и слага край на мамелюкската доминация. Краткото управление на тимуридите нанася огромни поражения на региона. Населението на Дамаск и Халеб е изклано, градовете са изгорени и ограбени, а занаятчиите са отведени в [[Централна Азия]]. Мамелюците възстановяват управлението си върху Сирия, но никога не възвръщат предишната си мощ. === Османски период === В края на XV век отслабеният и обеднял от монголското нашествие Близък изток се превръща в цел на разрастващата се [[Османска империя]]. В края на XIV век османците покоряват [[Балкани]]те, а през 1453 превземат и [[Константинопол]]. Между 1516 и 1517 султан [[Селим I]] побеждава мамелюците и присъединява Леванта и Египет към империята. В следващите 400 години Сирия е ключова част от Османската империя. Дамаск се превръща в началната точка на [[хадж]]а и управителят на [[Дамаски вилает|Дамаския вилает]] го предвожда. Малцинствените религиозни общности – шиити, маронити, гръцки православни християни, арменци, евреи и т.н. – са организирани в [[миллет]]и. В икономическо отношение, Османска Сирия не се развива значително.Направени са няколко опита стопанството на страната да се възстанови, но те не се увенчават с успех и регионът остава беден. През XVI и XVII век населението намалява с 1/3, а към края на XVIII век едва 1/8 от селата в Халебски пашалък са останали населени. Единствено Ливан отбелязва напредък поради по-силната си независимост от централната власт. === Съвременна история === [[Файл:Flag of the French Mandate of Syria (1920).svg|мини|ляво|Знаме на [[Френски мандат в Сирия и Ливан]]]] Границите на днешна Сирия се очертават след края на [[Първата световна война]], когато се разпада [[Османската империя]]. През 1920 г. френски и английски дипломати договарят разпределяне на зоните на влияние в териториите на бившата империя. Упражняването на мандата на французите в Сирия не се оказва лесна работа. След много трудности през 1945 г. сирийците получават своята независимост. В следващите 25 г. сирийците имат много неспокоен политически живот и са свидетели на серия военни преврати. Те се противопоставят и на привържениците на Арабската социалистическа партия [[Баас]]. През 1958 г. се провъзгласява обединяването на Сирия и Египет, в рамките на обща [[Обединена арабска република]], под президентството на Насър. В края на следващата година търканията между сирийци и египтяни стават нетърпими и се стига до скъсване на отношенията между двете страни. А идването на власт в Ирак на Саддам Хюсеин през 1979 г. още повече задълбочава конфликта. Сирийските политици активно се намесват и в политиката на Ливан. Започналата през 1975 г. гражданска война в страната продължава цели 15 г. През октомври 1989 г., уморени от войната, западните политици приемат признатото от арабските страни сирийско влияние в Ливан. Едва сега сирийците могат да преминат към изпълнението на проекта за Велика Сирия. Според него териториите между Средиземно море, Персийския залив и Червено море трябва да са неделими. Но след 1920 г. те са раздробени и са създадени Сирия, Йордания, Арабия, Ирак. Сирийската икономика се характеризира със силна намеса на държавата в стопанския живот. Едва през 2001 г. са позволени частните банкови операции, а две години по-късно се появяват и три недържавни банкови институции. В последните 7 г. средният растеж на БВП на Сирия е 2,3%. Безработицата е висока – 20%. Инфлацията е 2,1% към 2004 г. Под влияние на [[Арабски протести (2010-2011)|вълненията]] в Арабския свят на [[15 март]] [[2011]] г. в страната избухва [[Въстание в Сирия (2011-2012)|въстание]], което прераства в гражданска война, под влияние до голяма степен и на външни сили. Тя продължава и до днес с цената на стотици хиляди жертви, милиони бежанци и огромни разрушения. == География == {{основна|География на Сирия}} На територията на Сирия се открояват 3 природо-географски области: крайбрежна низина, вътрешни планински вериги и пустинно плато. На запад, по цялото протежение на сирийския средиземноморски бряг, се простира плодородна низина, широка от 10 до 20 км. Тя е най-важният аграрен район на страната, където живее по-голямата част от населението. Тук са разположени и двете най-големи сирийски пристанища – Тартус и Ал Ладикия (Латакия). На изток низината е оградена от планинския масив Ансария. Между планинските вериги са разположени няколко плодородни долини с големи градове като Халеб (Алеппо), Хама, Хомс и др. На югозапад, по границата с Ливан, се намира най-високият планински масив – Антиливан, с връх Хермон (2814 м) – най-високата точка на Сирия. На изток от вътрешните планински вериги се простират лавови плата и обширната, камениста и пясъчна Сирийска пустиня. Тя заема почти половината от територията на страната, а на юг продължава в Йордания, Западен Ирак, и северните части на Саудитска Арабия. На север пустинята граничи с плодородната долина на Ефрат – най-голямата река в страната. Язовирът, построен на реката, осигурява почти 35% от електроенергията на Сирия. Климатът на страната е субтропичен – в крайбрежната низина е тип средиземноморски (с влажна и мека зима и дълго, горещо и сухо лято), а във вътрешността – континентален, сух. == Държавно устройство == {{основна|Държавно устройство на Сирия}} Сирия е [[президентска република]]. Президентът се избира за 7 г. Законодателен орган е еднопалатният Народен съвет, избиран за 4 г. === Въоръжени сили === {{основна|Въоръжени сили на Сирия}} [[Файл:Syrian soldier aims an AK-47.JPEG|мини|Сирийски войник по време на учение]] Президентът на Сирия е главнокомадващ [[Въоръжени сили на Сирия|Сирийските въоръжени сили]], които се състоят от около 400 000 войници. Военната служба е задължителна – мъжете влизат в армията след навършване на осемнадесет години. Нейния период бива постепенно съкратен, като към 2011 г. той е година и шест месеца.<ref>{{cite web|url=http://www.chinadaily.com.cn/xinhua/2011-03-20/content_2068776.html|archiveurl=http://web.archive.org/web/20110503190742/http://www.chinadaily.com.cn/xinhua/2011-03-20/content_2068776.html|archivedate=3 май 2011 |title=Syria reduces compulsory military service by three months |publisher=Chinadaily.com.cn |date=20 март 2011 |accessdate=23 април 2011}}</ref> Около 20 000 сирийски войници служат в [[Ливан]] до 27 април 2005 г., когато напускат страната след цели три десетилетия. Разпадането на [[Съветския съюз]] – дългогодишен източник на оръжия и боеприпаси за сирийската армия, забавя нейните възможности да се сдобие със съвременно военно оборудване. През 90-те години на XX век, [[Северна Корея]] доставя на режима множество далекобойни ракети. Сирия получава финансова помощ от държавите в [[Персийския залив]] след участието ѝ във [[Войната в Персийския залив]], като голяма част от тези средства са заделени за армията. == Административно деление == {{основна|Административно деление на Сирия}} Сирия е разделена на 14 области ([[мухафаза|мухафази]]). Областите са подразделени на общо 61 околии ([[минтака|минтаки]]), които от своя страна са разделени на 206 общини ([[нахия|нахии]]). [[Файл:Syrnumbered.png|мини|300px|Мухафази на Сирия]] {| class="wikitable" |+ ! № ! Българско<br /> име ! Арабско<br /> име ! Площ<br /> (кв. км) ! Население<br /> (души) ! Админ.<br /> център ! Население<br /> (души) |- | 1. || [[Дамаск (мухафаза)|Дамаск]] || align="right"|{{lang|ar|دمشق}} || align="right"|105 || align="right"|1 754 000 || [[Дамаск]] || align="right"|1 414 913 |- | 2. || [[Риф Дамаск]] || align="right"|{{lang|ar|ريف دمشق}} || align="right"|18 032 || align="right"|2 836 000 || Дамаск |- | 3. || [[Кунейтра (мухафаза)|Кунейтра]] || align="right"|{{lang|ar|القنيطرة}} || align="right"|685 || align="right"|90 000 || [[Кунейтра]]|| align="right" |153 |- | 4. || [[Дараа (мухафаза)|Дараа]] || align="right"|{{lang|ar|درعا}} || align="right"|3730 || align="right"|1 027 000 || [[Дараа]] || align="right"|97 969 |- | 5. || [[Ас-Суейда (мухафаза)|Ас-Суейда]] || align="right"|{{lang|ar|السويداء}} || align="right"|5550 || align="right"|370 000 || [[Ас-Суейда]]|| align="right" |73 641 |- | 6. || [[Хомс (мухафаза)|Хомс]] || align="right"|{{lang|ar|حمص}} || align="right"|42 223 || align="right"|1 803 000 || [[Хомс]] || align="right"|652 609 |- | 7. || [[Тартус (мухафаза)|Тартус]] || align="right"|{{lang|ar|طرطوس}} || align="right"|1892 || align="right"|797 000 || [[Тартус]] || align="right"|115 769 |- | 8. || [[Латакия (мухафаза)|Латакия]] || align="right"|{{lang|ar|اللاذقية}} || align="right"|2297 || align="right"|1 008 000 || [[Латакия]] || align="right"|383 786 |- | 9. || [[Хама (мухафаза)|Хама]] || align="right"|{{lang|ar|حماة}} || align="right"|8883 || align="right"|1 628 000 || [[Хама]] || align="right"|312 994 |- | 10. || [[Идлиб (мухафаза)|Идлиб]] || align="right"|{{lang|ar|ادلب}} || align="right"|6097 || align="right"|1 501 000 || [[Идлиб]] || align="right"|98 791 |- | 11. || [[Халеб (мухафаза)|Халеб]] || align="right"|{{lang|ar|حلب}} || align="right"|18 500 || align="right"|4 868 000 || [[Халеб]] || align="right"|2 132 100 |- | 12. || [[Ар-Ракка (мухафаза)|Ар-Ракка]] || align="right"|{{lang|ar|الرقة}} || align="right"|19 616 || align="right"|944 000 || [[Ар-Ракка]] || align="right"|220 488 |- | 13. || [[Дейр ез-Зор (мухафаза)|Дейр ез-Зор]] || align="right"|{{lang|ar|دير الزور}} || align="right"|33 060 || align="right"|1 239 000 || [[Дейр ез-Зор]] || align="right"|211 857 |- | 14. || [[Ал-Хасеке (мухафаза)|Ал-Хасеке]] || align="right"|{{lang|ar|الحسكة}} || align="right"|23 334 || align="right"|1 512 000 || [[Ал-Хасеке]] || align="right"|188 160 |} == Население == [[Файл:Syrian Kurds in Gaziantep 03.jpg|мини|Сирийски кюрди]] {{основна|Население на Сирия}} Населението на Сирия към 2012 година се оценява на 22 457 000 души.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2119rank.html?countryName=Syria&countryCode=sy&regionCode=mde&rank=53#sy|title=Population rankings|publisher=CIA World Factbook|accessdate=13 юни 2013|архив_дата=2013-06-16|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130616011718/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2119rank.html?countryName=Syria&countryCode=sy&regionCode=mde&rank=53#sy}}</ref> Сирия е една от най-гъсто населените страни в [[Близкия изток]]. През 1986 година гъстотата е била 57 души на квадратен километър, а през 2004 г. – 363 души на квадратен километър. Населението обаче е разпределено изключително неравномерно, като повечето сирийци живеят в западната част на страната, във и около Дамаск и Халеб и по поречието на река [[Ефрат]]. Малко над 90% от населението са [[араби]], останалите над 9% са [[кюрди]], [[арменци]], [[туркомани]] и [[сирийски гърци]]. По оценки от 2013 година, 33,9% от сирийците са на възраст под 14 години, 20,8% са на възраст между 15 и 24 години, 36,9% са на възраст между 25 и 54 години, и само 8,5% са на възраст над 55 години. Над 12 280 000 души, или повече от половината сирийци, са на възраст под 25 години. == Икономика == {{основна|Икономика на Сирия}} [[Файл:حقل نفط رميلان.jpg|мини|Петролен кладенец в Сирия]] Икономиката се характеризира със силната намеса на държавата в стопанския живот. Едва през 2001 г. са позволени частните банкови операции, 2 г. по-късно се появяват и 3 частни банки. През последните 7 г. средният ръст на [[БВП]] е 2,3%. Безработицата е висока – 20%. През 2004 г. средният доход на глава от населението е 2400 USD, [[инфлация]]та е 2,1%. Основните селскостопански продукти са: [[пшеница]], [[ечемик]], [[памук]], бобови култури, грах, маслини, захарна тръстика. Основните промишлени продукти са: [[фосфат]]и, [[нефт]], [[текстил]], храни и др. Запасите от нефт възлизат на 2,5 млрд. [[барел]]а, а от [[природен газ]] – към 270,7 млрд. куб. м. Важните индустриални райони са тези около [[Халеб]], [[Дамаск]] и в района около [[Хомс]] и [[Хама]]. Валутните и златните резерви на страната се изчисляват на около 5 млрд. долара, а външният дълг – на около 4 млрд. щ. дол. Икономиката е силно зависима от износа на фосфати, нефт и нефтопродукти. == Култура == {{основна|Култура на Сирия}} Сирия има многовековна история, павлиявана е основно от арабската и средиземноморската култура. В страната има няколко формиращи етнически групи. Отдава се значение на семейството, религията, образованието и самодисциплината и уважението. === Кухня === [[Файл:Kousa Mahshi.jpg|мини|Куса Махши]] Сирийската кухня е повлиявана от гръцката, средиземноморската и югозападна азиатска кухни. Някои от най-често срещаните ястия от кухнята са кибе (изработени от булгур, фино смляно месо, смлян лук и подправки), хумус, табуле (левантска вегетарианска салата), фатуш (, баклава, суюк (пикантна наденица)<ref>[https://bg.history-hub.com/kulturata-na-siriya Култара на Сирия bg.history-hub.com/]</ref>. Традиционния ястия за сирийците са също и шиш парак – паста в млечен сос, вкусна кисела супа с лапад, сумак. Сирийското сирене е добре известно.<ref>[https://bntnews.bg/bg/a/traditsionni-siriyski-yastiya-v-sofiya Цветелина Борисова "Готвиха традиционни сирийски ястия в София" БНТ новини]</ref> === Музика === Традиционната сирийска музика е основана на базата на музиката от асирийската, персийската и ислямската цивилизации. Ал-муашахат е много известна форма на пеене, особено в [[Алепо]]. Сред най-изтъкнатите композитори от страната са [[Омар ал-Батш]] и [[Абу Халил ал-Кабани]], [[Антоан Шауа]] и шейх [[Али ал-Дарвиш]], всички от които имат голям принос за период на художествен ренесанс (1789 – 1937).<ref>[https://www.syriamusicmap.org/en/syrian/music Карта на сирийската музика syriamusicmap.org/]</ref> === Архитектура === [[Файл:Syria, Damascus, The Umayyad Mosque, Islamic Architecture.jpg|мини|Омаядската джамия]] В Сирия архитектурата е повлияна от Римската, Арабската и Средиземноморска архитектура. Забележителни сгради:двореца Азем, глинени къщи близо до Харан, Джамията на Омаядите в Дамаск, Храмът Ал Мелкарт. Стотици сгради са под закрилата на [[ЮНЕСКО]]. Много архитектурни комплекси са с нас 5 хил. летна история.<ref>[http://www.kamit.jp/31_syria/syr_eng.htm Забележителни сгради в Сирия kamit.jp/]</ref> == Библиография == * Шумов, С. А., Андреев А.Р. Сирия: История, народ, культура. Киев, Евролинц, 2003. * Надя Хамами. По-добре смърт, отколкото унижение. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2011. == Други == * [[Комуникации в Сирия]] * [[Транспорт в Сирия]] * [[Армия на Сирия]] * [[Външна политика на Сирия]] * [[Списък на градове в Сирия]] * [[Въстание в Сирия (2011-2012)]] == Граници == {{Географско местоположение|Център=Сирия|Север=[[Турция]]|Изток=[[Ирак]]|Юг=[[Йордания]]|Югозапад=[[Израел]]|Запад=[[Ливан]]}} == Бележки == <references /> ; Цитирани източници * {{cite web | last = Joseph | first = John | title = Assyria and Syria: Synonyms? | url = http://www.jaas.org/edocs/v11n2/JohnJoseph.pdf | format = PDF | year = 2008 | lang = en }} * {{cite web | last = Herodotus | publisher = Wikisource | year = 2013 | url = https://en.wikisource.org/wiki/History_of_Herodotus/Book_7 | title = History of Herodotus/Book 7, VII.63 | work = en.wikisource.org | accessdate = 18 март 2014 | lang = en }} == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://middleeast.zoom-maps.com/ Карта на Средния Изток] {{Азия}} [[Категория:Сирия]] ag06xlvv2vj8mtw1dge9ctkck5sw7dg 12435278 12435277 2024-12-08T20:51:20Z 46.232.156.220 12435278 wikitext text/x-wiki {{Държава | кратко-име = Сирия | официално-име-бг = Сирийска арабска република | официално-име = الجمهورية العربية السورية | девиз = وَحْدَةٌ ، حُرِّيَّةٌ ، اِشْتِرَاكِيَّةٌ<br>„Единство, свобода, социализъм“ | знаме = Flag of the Syrian revolution.svg | герб = Coat of arms of Syria (1945–1958, 1961–1963).svg | химн = [[Химн на Сирия|حماة الديار]] | химн-файл = National Anthem of Syria.ogg | демоним = [[Сирийци|сириец]] | карта = Syria (orthographic projection).svg | карта-описание = Местоположение на Сирия | столица = [[Дамаск]] | най-голям-град = Дамаск | религия = 87% [[ислям]]<br>10% [[християнство]]<br>3% [[друзи]] | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[президентска република]] | лидер1 = [[Президент на Сирия|Президент]] | настоящ-лидер1 = вакантно | лидер2 = [[Вицепрезидент на Сирия|Вицепрезидент]] | настоящ-лидер2 = [[Наджа ал-Атар]] | законодателна-власт = [[Народен съвет на Сирия|Народен съвет]] | събитие1 = [[Арабско кралство Сирия|Арабско кралство]] | събитие-дата1 = 8 март 1920 г. | събитие2 = [[Френски мандат в Сирия и Ливан|Френски мандат]] | събитие-дата2 = 1 декември 1924 г. | събитие3 = Първа република | събитие-дата3 = 14 май 1930 г. | събитие4 = Независимост | събитие-дата4 = 17 април 1946 г. | събитие5 = Напускане на [[Обединена арабска република|ОАР]] | събитие-дата5 = 28 септември 1961 г. | събитие6 = Конституция | събитие-дата6 = 27 февруари 2012 г. | събитие7 = Падането на режима на Асад | събитие-дата7 = 8 декември 2024 | площ-място = 87-о | води% = 1,1 | население-година = 2024 | население = 25 000 753 | население-място = 57-о | население-градско = 54,2 | население-градско-място = 116-о | население-гъстота-място = 70-о | БВП-година = 2015 | БВП = 50,28 млрд. [[Щатски долар|щ.д.]] | БВП-място = | БВП-на-човек = 2900 щ.д. | БВП-на-човек-място = | БВП-ном-година = 2014 | БВП-ном-общо = 24,6 млрд. щ.д. | БВП-ном-място = 167-о | БВП-ном-на-човек = 831 щ.д. | БВП-ном-на-човек-място = | Джини-година = 2014 | Джини = 55,8 | Джини-категория = {{color|firebrick|висок}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2021 | ИЧР = 0,577 | ИЧР-категория = {{color|orange|среден}} | ИЧР-място = 150-о | продълж-живот = 71,8 години | продълж-живот-място = 113-о | дет-смъртност = 16,7/1000 | дет-смъртност-място = 167-о | грамотност = 80,8 | грамотност-място = 120-о | валута = [[Сирийска лира]] | валута-код = SYP | часова-зона = EET | отместване-UTC = +2 | часова-зона-DST = EEST | отместване-UTC-лято = +3 | формат-дата = | климат = [[Субтропици|субтропичен]] | организации = [[ООН]] | платно-движение = дясно | код-ISO = SY | TLD = [[.sy]] | телефонен-код = +963 | ITU префикс = YKA-YKZ; 6CA-6CZ | сайт = | забележки = }} '''Сирия''' ({{lang|ar|سوريا}}‎) е държава в [[Близкия изток]], граничеща с [[Ливан]] на запад, [[Израел]] на югозапад, [[Йордания]] на юг, [[Ирак]] на изток и [[Турция]] на север. Тя получава своята независимост от [[Френски мандат в Сирия и Ливан|Френския мандат за Сирия]] през 1946 г., но историята ѝ започва още през [[4 хилядолетие пр.н.е.|четвъртото хилядолетие пр.н.е]]. Нейната столица, град [[Дамаск]], е била седалището на [[Умаяди|Умаядската империя]] и провинциалната столица на [[Мамелюци|Мамелюкската империя]]. Исторически, Сирия често е включвала земите на [[Ливан]], историческа [[Палестина]] и части от [[Йордания]]. Този регион се е наричал Велика Сирия или с арабското наименование Билад ал-Шам ({{lang|ar|بلاد الشا}}). След [[Шестдневна война|Шестдневната война]] през [[1967]] г., Израел окупира [[Голански възвишения|Голанските възвишения]] на югозапад от страната. Съществува и диспут с [[Турция]] за притежанието на провинция [[Хатай]]. Сирия има население от 16 676 123 души. Повечето от тях са [[сунити]], също и 16% други мюсюлмански групи като [[алауити]], [[шиити]] и [[друзи]], както и 10% процента [[християни]]. От 1963 до 2024 г. страната се управлява от партията [[Баас]]. == Наименование == {{раздел-мъниче}} Името „Сирия“ произлиза от старогръцкото наименование на сирийците ''Σύριοι'' или ''Σύροι'', което древните гърци използват и за [[Асирия|асирийците]].{{hrf|Herodotus|2013}}{{hrf|Joseph|2008}} == История == {{основна|История на Сирия}} === Древност === Първите данни за региона на Сирия се съдържат в египетски анали от [[4 хилядолетие пр.н.е.]], описващи експедиции до Аманските и Ливанските планини за добив на [[кедър]], [[бор]] и [[кипарис]]. През [[3 хилядолетие пр.н.е.]] в региона пристигат и експедиции от [[Шумер]], най-вече в търсене на кедър от Аман и злато и сребро от [[Киликия]]. Шумерите и египтяните най-вероятно са търгували със сирийския град [[Библос]], откъдето са можели да набавят дървен материал и, в случая на Египет, [[смола]] за мумифициране. С времето се развива огромна търговска мрежа, обхващаща [[Египет]], [[Анадола]], [[Месопотамия]] и [[Егейско море]]. Мрежата вероятно е била под силното влияние на древна сирийска империя, базирана около град Ебла край днешен Халеб. Към [[23 век пр.н.е.]] империята вече е равен съперник на [[Акад]]. Двете държави водят борби, които в крайна сметка завършват с поражение за Ебла преди 2250 година, когато градът е опожарен от акадския цар [[Нарам-Син]]. В приблизително същия век от Северна Арабия тече миграция на [[амореи]] и [[ханаанци]] към Сирия. Първите са били под влиянието на Месопотамия, а последните се заселват по бреговете и попадат под египетско влияние. Започват да се обособяват [[финикийци]]те, наследници на ханаанците и околните народи по сирийските брегове. Финикийците се превръщат в най-големите търговци на древния свят. През [[2 хилядолетие пр.н.е.]] финикийците правят едно от най-значителните изобретения в историята – [[азбука]]та. [[Арамейци]]те приемат 30-буквената финикийска азбука, през [[14 век пр.н.е.]] започват да я използват и гърците, които обаче добавят гласни букви (отсъстващи в семитската писменост). Ограничените територии принуждават финикийците да откриват колонии из цяла [[Северна Африка]], най-известната от които е [[Картаген]]. В хода на своите пътешествия те откриват [[Атлантическия океан]]. Градовете-държави в Сирия поетапно падат под контрола на Асирия след [[10 век пр.н.е.]]. Вавилонският цар [[Навуходоносор I|Навуходоносор]] приключва походите и завладява всички сирийски градове-държави през [[8 век пр.н.е.]]. Така вавилонците заемат мястото на асирийските завоеватели през следващия век, а на тяхно място през VI век идват [[перси]]те. Под тяхно управление се поставя началото на сравнителна автономност за Сирия, която с прекъсвания ще продължи чак до независимостта ѝ през XX век. === Гръцко, римско и византийско управление === През [[333]] г. пр. Хр. година [[Александър Велики]] покорява Сирия. Регионът попада под много силното влияние на европейската философска мисъл и култура. След смъртта на Александър, империята му е поделена между неговите военачалници. Персия и земите на велика Сирия попадат под управлението на [[Селевк I Никатор|Селевк]], а династията му ще управлява региона през следващите 300 години. Те основават [[Сирийско царство]] със столица Дамаск, а Латакия се превръща в едно от най-големите пристанища. Огромен брой гръцки имигранти пристигат в Сирия. Сирийската търговия достига Далечния изток, Индия и Европа. Гърците построяват нови градове и заселват вече построени такива, а сливането на местната сирийска и гръцката мисъл дава началото на източен [[елинизъм]], характеризиращ се със значителни постижения във философията, науката и [[юриспруденция]]та. Към [[2 век пр.н.е.]] властта на [[селевкиди]]те вече е западнала; към края на века те контролират само регионите около [[Антиохия]] и [[Дамаск]]. Южните части са управлявани от различни групи, сред които най-силните са [[евреи]]те и [[Набатея|набатейците]]. {{панорама|PalmyraPanoramaZoom.jpg|800п|Панорамен изглед към останките на древна Палмира}} През [[83 пр.н.е.]] цар [[Тигран II]] за кратко присъединява Сирия към [[Велика Армения]], но е изтласкан от [[Помпей Велики]], който през 64 пр.н.е. създава [[Сирия (римска провинция)|провинция Сирия]] на [[Римската република]]. Към този момент Сирия вече има силно развито поливно земеделие, [[астрономия]] и местни писмени системи. Когато през 324 година император [[Константин I]] премества столицата на империята в [[Константинопол]], регионът бива разделен на две провинции – Сирия прима, с център [[Антиохия]], и Сирия секунда, с център [[Хама]]. Доминиращи в управлението на тези две провинции са [[гасаниди]]те и арабите-християни. Византийският период обаче е много размирен – Сирия се превръща в бойно поле между византийските войски и армиите на [[Персия]]. През 611 година персийците завземат региона и стигат до Йерусалим през 614, но скоро след това изгубват тези териториални придобивки. Провинцията е изтощена от постоянните войни с Персия, а Византия спира паричната подкрепа за наемните бойци от християнски племена. Това се оказва фатална грешка за империята и улеснява навлизането на нова сила от юг – [[ислям]]а. През 635 арабите-мюсюлмани превземат Дамаск, а на следващата година се води знаковата [[битка при Ярмук]]. Катастрофалната загуба на ромеите предопределя края на византийска Сирия. === Средновековие === {{основна|Арабски халифат|Умаяди|Абасиди|Кръстоносни държави|Монголски нашествия в Сирия}} [[Файл:倭馬亞王朝版圖.svg|мини|ляво|180п|Арабският халифат в апогея на умаядското управление, VIII век]] В началото на VII век [[Мохамед]] дава началото на исляма. Новата религия бързо се разпространява из [[Арабския полуостров]], след което последователите ѝ обръщат поглед на север, към Сирия. Мюсюлманите я наричат ''Билад аш-Шам'', или „земите на Шам“ – название, често употребявано от арабите за [[Дамаск]]. До средата на VII век регионът става част от [[Праведен халифат|Праведния халифат]]. След убийството на [[Али ибн Аби Талиб|Али]] през 661, управителят на Сирия – Муауия, се самопровъзгласява за халиф и прави Дамаск своя столица. С него се дава началото на [[умаяди]]те. От Сирия той започва походи към старите арабски земи и Византия, като за целта създава професионална армия и използва останалите от византийците корабостроителници, за да построи първата флотилия на халифата. Компетентното му управление полага основните на [[Арабския халифат]]. Въпреки вярата си, Муауия назначава християнски управници в администрацията, и дори жена му е християнка. Умаядите заимстват административната структура на държавата си от византийците, а законовата уредба следва традициите на [[римско право|римското право]] ([[шериат]]ът е валиден само за мюсюлманите). Част от умаядското административно-правно наследство се прилага и днес в Сирия. Халифатът просперира в икономическо и интелектуално отношение. Външнотърговските отношения се разширяват, много евреи и християни постъпват на служба в двора на халифа като философи, [[лекар]]и и [[алхимия|алхимици]]. Към 732 година той вече се простира от [[Испания]] и [[Тур (град)|Тур]] във [[Франция]] до [[Самарканд]] и [[Кабул]] в [[Афганистан]], обхващайки много по-голяма територия от някогашната Римска империя. По това време славата на столицата Дамаск е ненадмината. В рамките на 89-годишното управление на умаядите, арабският измества арамейския като главен език в Сирия, и по-голямата част от жителите на региона стават мюсюлмани. [[Файл:Krak De Chevaliers general view.jpg|мини|[[Крак де Шевалие]] близо до [[Хомс]]. Позната също като ''Ал-Карак'' на арабски, тя е крепост на кръстоносците-[[хоспиталиери]] между 1142 и 1271.]] Към средата на VIII век умаядите отслабват под натиска на [[абасиди]]те, произхождащи от [[Хорасан]] в [[Персия]]. През 750 година абасидите свалят управлявалите дотогава умаяди и местят столицата в [[Багдад]]. Абасидското управление на Сирия обаче не е силно, централната власт често е оспорвана и отричана от местни князе. Най-известният от тях, [[Сейф ад-Даула]] („Мечът на Династията“), принадлежи към династията на [[хамданиди]]те и през 945 основава [[Халебско емирство]]. То става известно както с постиженията си в науката и изкуствата, така и с постоянните си нападения срещу Византия. През 1094 последните останки от държавата на хамданидите са покорени от [[селджуки]]те. [[Файл:Français 5594, fol. 202v bas.jpeg|мини|270п|ляво|[[Балиан от Ибелин]] (в червено) предава Йерусалим на Саладин, френска миниатюра от 1490]] В същото време владението на [[Светите земи]] от мюсюлманите и пренаселването на [[Европа]] стават причина Църквата да организира [[Кръстоносни походи]], първите европейски колониални експедиции в Близкия изток. Политическата разпокъсаност на региона е от полза за европейците, които в рамките на [[Първи кръстоносен поход]] основават няколко кръстоносни държави – [[Графство Едеса]] (1098 г.), [[Антиохийско княжество]] (1098), [[Йерусалимско кралство]] (1099), [[Графство Триполи]] (1105) и други. Тези държави обаче са слаби, тъй като кръстоносците са малцинство в тях, и просперират единствено когато мюсюлманските територии около тях са в упадък. Графство Едеса е унищожено от владетеля на Мосул [[Зенги]] през 1144. Заместникът му в Египет [[Салах ад-Дин]] (Саладин) побеждава първо вътрешната опозиция в лицето на [[фатимиди]]те, а после и поетапно кръстоносците. Войските му налагат обсада на Йерусалим на 20 септември 1187, и девет дни по-късно градът е превзет. Падането на Йерусалим става известно с това, че Саладин решава да пощади жителите-християни и дори защитниците на града, и ги оставя да напуснат срещу откуп. Действията му в хода на кампанията срещу кръстоносците увековечават образа му на доблестен и благороден воин както за арабите, така и за самите европейци. Със смъртта на Саладин от [[малария]] през 1192 година настъпва и краят на постигнатото единство между арабите. Наследниците му (наречени [[аюбиди]]) разцепват владенията му и създават малки владения около Халеб, Хама, Хомс и Дамаск. Те прилагат военно-административната уредба на селджуките в своите държави и полагат усилия да изкоренят шиитството, но без особени успехи. През 1260 нашествието на [[монголци]]те достига Халеб, който е ограбен от тях. Мощната египетска военна каста на [[мамелюци]]те обаче дава силен отпор на монголските орди и налага своето управление върху Сирия. Властта им се характеризира с икономическо възстановяване и подем от една страна, и погазване на религиозните малцинства ([[алауити]], християни-[[маронити]] и [[друзи]]) от друга. През 1401 година [[Тамерлан]] (Тимур) нахлува в Сирия и слага край на мамелюкската доминация. Краткото управление на тимуридите нанася огромни поражения на региона. Населението на Дамаск и Халеб е изклано, градовете са изгорени и ограбени, а занаятчиите са отведени в [[Централна Азия]]. Мамелюците възстановяват управлението си върху Сирия, но никога не възвръщат предишната си мощ. === Османски период === В края на XV век отслабеният и обеднял от монголското нашествие Близък изток се превръща в цел на разрастващата се [[Османска империя]]. В края на XIV век османците покоряват [[Балкани]]те, а през 1453 превземат и [[Константинопол]]. Между 1516 и 1517 султан [[Селим I]] побеждава мамелюците и присъединява Леванта и Египет към империята. В следващите 400 години Сирия е ключова част от Османската империя. Дамаск се превръща в началната точка на [[хадж]]а и управителят на [[Дамаски вилает|Дамаския вилает]] го предвожда. Малцинствените религиозни общности – шиити, маронити, гръцки православни християни, арменци, евреи и т.н. – са организирани в [[миллет]]и. В икономическо отношение, Османска Сирия не се развива значително.Направени са няколко опита стопанството на страната да се възстанови, но те не се увенчават с успех и регионът остава беден. През XVI и XVII век населението намалява с 1/3, а към края на XVIII век едва 1/8 от селата в Халебски пашалък са останали населени. Единствено Ливан отбелязва напредък поради по-силната си независимост от централната власт. === Съвременна история === [[Файл:Flag of the French Mandate of Syria (1920).svg|мини|ляво|Знаме на [[Френски мандат в Сирия и Ливан]]]] Границите на днешна Сирия се очертават след края на [[Първата световна война]], когато се разпада [[Османската империя]]. През 1920 г. френски и английски дипломати договарят разпределяне на зоните на влияние в териториите на бившата империя. Упражняването на мандата на французите в Сирия не се оказва лесна работа. След много трудности през 1945 г. сирийците получават своята независимост. В следващите 25 г. сирийците имат много неспокоен политически живот и са свидетели на серия военни преврати. Те се противопоставят и на привържениците на Арабската социалистическа партия [[Баас]]. През 1958 г. се провъзгласява обединяването на Сирия и Египет, в рамките на обща [[Обединена арабска република]], под президентството на Насър. В края на следващата година търканията между сирийци и египтяни стават нетърпими и се стига до скъсване на отношенията между двете страни. А идването на власт в Ирак на Саддам Хюсеин през 1979 г. още повече задълбочава конфликта. Сирийските политици активно се намесват и в политиката на Ливан. Започналата през 1975 г. гражданска война в страната продължава цели 15 г. През октомври 1989 г., уморени от войната, западните политици приемат признатото от арабските страни сирийско влияние в Ливан. Едва сега сирийците могат да преминат към изпълнението на проекта за Велика Сирия. Според него териториите между Средиземно море, Персийския залив и Червено море трябва да са неделими. Но след 1920 г. те са раздробени и са създадени Сирия, Йордания, Арабия, Ирак. Сирийската икономика се характеризира със силна намеса на държавата в стопанския живот. Едва през 2001 г. са позволени частните банкови операции, а две години по-късно се появяват и три недържавни банкови институции. В последните 7 г. средният растеж на БВП на Сирия е 2,3%. Безработицата е висока – 20%. Инфлацията е 2,1% към 2004 г. Под влияние на [[Арабски протести (2010-2011)|вълненията]] в Арабския свят на [[15 март]] [[2011]] г. в страната избухва [[Въстание в Сирия (2011-2012)|въстание]], което прераства в гражданска война, под влияние до голяма степен и на външни сили. Тя продължава и до днес с цената на стотици хиляди жертви, милиони бежанци и огромни разрушения. == География == {{основна|География на Сирия}} На територията на Сирия се открояват 3 природо-географски области: крайбрежна низина, вътрешни планински вериги и пустинно плато. На запад, по цялото протежение на сирийския средиземноморски бряг, се простира плодородна низина, широка от 10 до 20 км. Тя е най-важният аграрен район на страната, където живее по-голямата част от населението. Тук са разположени и двете най-големи сирийски пристанища – Тартус и Ал Ладикия (Латакия). На изток низината е оградена от планинския масив Ансария. Между планинските вериги са разположени няколко плодородни долини с големи градове като Халеб (Алеппо), Хама, Хомс и др. На югозапад, по границата с Ливан, се намира най-високият планински масив – Антиливан, с връх Хермон (2814 м) – най-високата точка на Сирия. На изток от вътрешните планински вериги се простират лавови плата и обширната, камениста и пясъчна Сирийска пустиня. Тя заема почти половината от територията на страната, а на юг продължава в Йордания, Западен Ирак, и северните части на Саудитска Арабия. На север пустинята граничи с плодородната долина на Ефрат – най-голямата река в страната. Язовирът, построен на реката, осигурява почти 35% от електроенергията на Сирия. Климатът на страната е субтропичен – в крайбрежната низина е тип средиземноморски (с влажна и мека зима и дълго, горещо и сухо лято), а във вътрешността – континентален, сух. == Държавно устройство == {{основна|Държавно устройство на Сирия}} Сирия е [[президентска република]]. Президентът се избира за 7 г. Законодателен орган е еднопалатният Народен съвет, избиран за 4 г. === Въоръжени сили === {{основна|Въоръжени сили на Сирия}} [[Файл:Syrian soldier aims an AK-47.JPEG|мини|Сирийски войник по време на учение]] Президентът на Сирия е главнокомадващ [[Въоръжени сили на Сирия|Сирийските въоръжени сили]], които се състоят от около 400 000 войници. Военната служба е задължителна – мъжете влизат в армията след навършване на осемнадесет години. Нейния период бива постепенно съкратен, като към 2011 г. той е година и шест месеца.<ref>{{cite web|url=http://www.chinadaily.com.cn/xinhua/2011-03-20/content_2068776.html|archiveurl=http://web.archive.org/web/20110503190742/http://www.chinadaily.com.cn/xinhua/2011-03-20/content_2068776.html|archivedate=3 май 2011 |title=Syria reduces compulsory military service by three months |publisher=Chinadaily.com.cn |date=20 март 2011 |accessdate=23 април 2011}}</ref> Около 20 000 сирийски войници служат в [[Ливан]] до 27 април 2005 г., когато напускат страната след цели три десетилетия. Разпадането на [[Съветския съюз]] – дългогодишен източник на оръжия и боеприпаси за сирийската армия, забавя нейните възможности да се сдобие със съвременно военно оборудване. През 90-те години на XX век, [[Северна Корея]] доставя на режима множество далекобойни ракети. Сирия получава финансова помощ от държавите в [[Персийския залив]] след участието ѝ във [[Войната в Персийския залив]], като голяма част от тези средства са заделени за армията. == Административно деление == {{основна|Административно деление на Сирия}} Сирия е разделена на 14 области ([[мухафаза|мухафази]]). Областите са подразделени на общо 61 околии ([[минтака|минтаки]]), които от своя страна са разделени на 206 общини ([[нахия|нахии]]). [[Файл:Syrnumbered.png|мини|300px|Мухафази на Сирия]] {| class="wikitable" |+ ! № ! Българско<br /> име ! Арабско<br /> име ! Площ<br /> (кв. км) ! Население<br /> (души) ! Админ.<br /> център ! Население<br /> (души) |- | 1. || [[Дамаск (мухафаза)|Дамаск]] || align="right"|{{lang|ar|دمشق}} || align="right"|105 || align="right"|1 754 000 || [[Дамаск]] || align="right"|1 414 913 |- | 2. || [[Риф Дамаск]] || align="right"|{{lang|ar|ريف دمشق}} || align="right"|18 032 || align="right"|2 836 000 || Дамаск |- | 3. || [[Кунейтра (мухафаза)|Кунейтра]] || align="right"|{{lang|ar|القنيطرة}} || align="right"|685 || align="right"|90 000 || [[Кунейтра]]|| align="right" |153 |- | 4. || [[Дараа (мухафаза)|Дараа]] || align="right"|{{lang|ar|درعا}} || align="right"|3730 || align="right"|1 027 000 || [[Дараа]] || align="right"|97 969 |- | 5. || [[Ас-Суейда (мухафаза)|Ас-Суейда]] || align="right"|{{lang|ar|السويداء}} || align="right"|5550 || align="right"|370 000 || [[Ас-Суейда]]|| align="right" |73 641 |- | 6. || [[Хомс (мухафаза)|Хомс]] || align="right"|{{lang|ar|حمص}} || align="right"|42 223 || align="right"|1 803 000 || [[Хомс]] || align="right"|652 609 |- | 7. || [[Тартус (мухафаза)|Тартус]] || align="right"|{{lang|ar|طرطوس}} || align="right"|1892 || align="right"|797 000 || [[Тартус]] || align="right"|115 769 |- | 8. || [[Латакия (мухафаза)|Латакия]] || align="right"|{{lang|ar|اللاذقية}} || align="right"|2297 || align="right"|1 008 000 || [[Латакия]] || align="right"|383 786 |- | 9. || [[Хама (мухафаза)|Хама]] || align="right"|{{lang|ar|حماة}} || align="right"|8883 || align="right"|1 628 000 || [[Хама]] || align="right"|312 994 |- | 10. || [[Идлиб (мухафаза)|Идлиб]] || align="right"|{{lang|ar|ادلب}} || align="right"|6097 || align="right"|1 501 000 || [[Идлиб]] || align="right"|98 791 |- | 11. || [[Халеб (мухафаза)|Халеб]] || align="right"|{{lang|ar|حلب}} || align="right"|18 500 || align="right"|4 868 000 || [[Халеб]] || align="right"|2 132 100 |- | 12. || [[Ар-Ракка (мухафаза)|Ар-Ракка]] || align="right"|{{lang|ar|الرقة}} || align="right"|19 616 || align="right"|944 000 || [[Ар-Ракка]] || align="right"|220 488 |- | 13. || [[Дейр ез-Зор (мухафаза)|Дейр ез-Зор]] || align="right"|{{lang|ar|دير الزور}} || align="right"|33 060 || align="right"|1 239 000 || [[Дейр ез-Зор]] || align="right"|211 857 |- | 14. || [[Ал-Хасеке (мухафаза)|Ал-Хасеке]] || align="right"|{{lang|ar|الحسكة}} || align="right"|23 334 || align="right"|1 512 000 || [[Ал-Хасеке]] || align="right"|188 160 |} == Население == [[Файл:Syrian Kurds in Gaziantep 03.jpg|мини|Сирийски кюрди]] {{основна|Население на Сирия}} Населението на Сирия към 2012 година се оценява на 22 457 000 души.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2119rank.html?countryName=Syria&countryCode=sy&regionCode=mde&rank=53#sy|title=Population rankings|publisher=CIA World Factbook|accessdate=13 юни 2013|архив_дата=2013-06-16|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130616011718/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2119rank.html?countryName=Syria&countryCode=sy&regionCode=mde&rank=53#sy}}</ref> Сирия е една от най-гъсто населените страни в [[Близкия изток]]. През 1986 година гъстотата е била 57 души на квадратен километър, а през 2004 г. – 363 души на квадратен километър. Населението обаче е разпределено изключително неравномерно, като повечето сирийци живеят в западната част на страната, във и около Дамаск и Халеб и по поречието на река [[Ефрат]]. Малко над 90% от населението са [[араби]], останалите над 9% са [[кюрди]], [[арменци]], [[туркомани]] и [[сирийски гърци]]. По оценки от 2013 година, 33,9% от сирийците са на възраст под 14 години, 20,8% са на възраст между 15 и 24 години, 36,9% са на възраст между 25 и 54 години, и само 8,5% са на възраст над 55 години. Над 12 280 000 души, или повече от половината сирийци, са на възраст под 25 години. == Икономика == {{основна|Икономика на Сирия}} [[Файл:حقل نفط رميلان.jpg|мини|Петролен кладенец в Сирия]] Икономиката се характеризира със силната намеса на държавата в стопанския живот. Едва през 2001 г. са позволени частните банкови операции, 2 г. по-късно се появяват и 3 частни банки. През последните 7 г. средният ръст на [[БВП]] е 2,3%. Безработицата е висока – 20%. През 2004 г. средният доход на глава от населението е 2400 USD, [[инфлация]]та е 2,1%. Основните селскостопански продукти са: [[пшеница]], [[ечемик]], [[памук]], бобови култури, грах, маслини, захарна тръстика. Основните промишлени продукти са: [[фосфат]]и, [[нефт]], [[текстил]], храни и др. Запасите от нефт възлизат на 2,5 млрд. [[барел]]а, а от [[природен газ]] – към 270,7 млрд. куб. м. Важните индустриални райони са тези около [[Халеб]], [[Дамаск]] и в района около [[Хомс]] и [[Хама]]. Валутните и златните резерви на страната се изчисляват на около 5 млрд. долара, а външният дълг – на около 4 млрд. щ. дол. Икономиката е силно зависима от износа на фосфати, нефт и нефтопродукти. == Култура == {{основна|Култура на Сирия}} Сирия има многовековна история, павлиявана е основно от арабската и средиземноморската култура. В страната има няколко формиращи етнически групи. Отдава се значение на семейството, религията, образованието и самодисциплината и уважението. === Кухня === [[Файл:Kousa Mahshi.jpg|мини|Куса Махши]] Сирийската кухня е повлиявана от гръцката, средиземноморската и югозападна азиатска кухни. Някои от най-често срещаните ястия от кухнята са кибе (изработени от булгур, фино смляно месо, смлян лук и подправки), хумус, табуле (левантска вегетарианска салата), фатуш (, баклава, суюк (пикантна наденица)<ref>[https://bg.history-hub.com/kulturata-na-siriya Култара на Сирия bg.history-hub.com/]</ref>. Традиционния ястия за сирийците са също и шиш парак – паста в млечен сос, вкусна кисела супа с лапад, сумак. Сирийското сирене е добре известно.<ref>[https://bntnews.bg/bg/a/traditsionni-siriyski-yastiya-v-sofiya Цветелина Борисова "Готвиха традиционни сирийски ястия в София" БНТ новини]</ref> === Музика === Традиционната сирийска музика е основана на базата на музиката от асирийската, персийската и ислямската цивилизации. Ал-муашахат е много известна форма на пеене, особено в [[Алепо]]. Сред най-изтъкнатите композитори от страната са [[Омар ал-Батш]] и [[Абу Халил ал-Кабани]], [[Антоан Шауа]] и шейх [[Али ал-Дарвиш]], всички от които имат голям принос за период на художествен ренесанс (1789 – 1937).<ref>[https://www.syriamusicmap.org/en/syrian/music Карта на сирийската музика syriamusicmap.org/]</ref> === Архитектура === [[Файл:Syria, Damascus, The Umayyad Mosque, Islamic Architecture.jpg|мини|Омаядската джамия]] В Сирия архитектурата е повлияна от Римската, Арабската и Средиземноморска архитектура. Забележителни сгради:двореца Азем, глинени къщи близо до Харан, Джамията на Омаядите в Дамаск, Храмът Ал Мелкарт. Стотици сгради са под закрилата на [[ЮНЕСКО]]. Много архитектурни комплекси са с нас 5 хил. летна история.<ref>[http://www.kamit.jp/31_syria/syr_eng.htm Забележителни сгради в Сирия kamit.jp/]</ref> == Библиография == * Шумов, С. А., Андреев А.Р. Сирия: История, народ, культура. Киев, Евролинц, 2003. * Надя Хамами. По-добре смърт, отколкото унижение. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2011. == Други == * [[Комуникации в Сирия]] * [[Транспорт в Сирия]] * [[Армия на Сирия]] * [[Външна политика на Сирия]] * [[Списък на градове в Сирия]] * [[Въстание в Сирия (2011-2012)]] == Граници == {{Географско местоположение|Център=Сирия|Север=[[Турция]]|Изток=[[Ирак]]|Юг=[[Йордания]]|Югозапад=[[Израел]]|Запад=[[Ливан]]}} == Бележки == <references /> ; Цитирани източници * {{cite web | last = Joseph | first = John | title = Assyria and Syria: Synonyms? | url = http://www.jaas.org/edocs/v11n2/JohnJoseph.pdf | format = PDF | year = 2008 | lang = en }} * {{cite web | last = Herodotus | publisher = Wikisource | year = 2013 | url = https://en.wikisource.org/wiki/History_of_Herodotus/Book_7 | title = History of Herodotus/Book 7, VII.63 | work = en.wikisource.org | accessdate = 18 март 2014 | lang = en }} == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://middleeast.zoom-maps.com/ Карта на Средния Изток] {{Азия}} [[Категория:Сирия]] jwjefno8g3vwwtj5i4nueo6jzwm199k 12435375 12435278 2024-12-08T23:50:38Z Ivo3004 268414 12435375 wikitext text/x-wiki {{Държава | кратко-име = Сирия | официално-име-бг = Сирийска арабска република | официално-име = الجمهورية العربية السورية | девиз = وَحْدَةٌ ، حُرِّيَّةٌ ، اِشْتِرَاكِيَّةٌ<br>„Единство, свобода, социализъм“ | знаме = Flag of the Syrian revolution.svg | герб = Coat of arms of Syria (1945–1958, 1961–1963).svg | химн = [[Химн на Сирия|حماة الديار]] | химн-файл = National Anthem of Syria.ogg | демоним = [[Сирийци|сириец]] | карта = Syria (orthographic projection).svg | карта-описание = Местоположение на Сирия | столица = [[Дамаск]] | най-голям-град = Дамаск | религия = 87% [[ислям]]<br>10% [[християнство]]<br>3% [[друзи]] | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[президентска република]] | лидер1 = [[Президент на Сирия|Президент]] | настоящ-лидер1 = вакантно | лидер2 = [[Вицепрезидент на Сирия|Вицепрезидент]] | настоящ-лидер2 = вакантно | законодателна-власт = [[Народен съвет на Сирия|Народен съвет]] | събитие1 = [[Арабско кралство Сирия|Арабско кралство]] | събитие-дата1 = 8 март 1920 г. | събитие2 = [[Френски мандат в Сирия и Ливан|Френски мандат]] | събитие-дата2 = 1 декември 1924 г. | събитие3 = Първа република | събитие-дата3 = 14 май 1930 г. | събитие4 = Независимост | събитие-дата4 = 17 април 1946 г. | събитие5 = Напускане на [[Обединена арабска република|ОАР]] | събитие-дата5 = 28 септември 1961 г. | събитие6 = Конституция | събитие-дата6 = 27 февруари 2012 г. | събитие7 = Падането на режима на Асад | събитие-дата7 = 8 декември 2024 | площ-място = 87-о | води% = 1,1 | население-година = 2024 | население = 25 000 753 | население-място = 57-о | население-градско = 54,2 | население-градско-място = 116-о | население-гъстота-място = 70-о | БВП-година = 2015 | БВП = 50,28 млрд. [[Щатски долар|щ.д.]] | БВП-място = | БВП-на-човек = 2900 щ.д. | БВП-на-човек-място = | БВП-ном-година = 2014 | БВП-ном-общо = 24,6 млрд. щ.д. | БВП-ном-място = 167-о | БВП-ном-на-човек = 831 щ.д. | БВП-ном-на-човек-място = | Джини-година = 2014 | Джини = 55,8 | Джини-категория = {{color|firebrick|висок}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2021 | ИЧР = 0,577 | ИЧР-категория = {{color|orange|среден}} | ИЧР-място = 150-о | продълж-живот = 71,8 години | продълж-живот-място = 113-о | дет-смъртност = 16,7/1000 | дет-смъртност-място = 167-о | грамотност = 80,8 | грамотност-място = 120-о | валута = [[Сирийска лира]] | валута-код = SYP | часова-зона = EET | отместване-UTC = +2 | часова-зона-DST = EEST | отместване-UTC-лято = +3 | формат-дата = | климат = [[Субтропици|субтропичен]] | организации = [[ООН]] | платно-движение = дясно | код-ISO = SY | TLD = [[.sy]] | телефонен-код = +963 | ITU префикс = YKA-YKZ; 6CA-6CZ | сайт = | забележки = }} '''Сирия''' ({{lang|ar|سوريا}}‎) е държава в [[Близкия изток]], граничеща с [[Ливан]] на запад, [[Израел]] на югозапад, [[Йордания]] на юг, [[Ирак]] на изток и [[Турция]] на север. Тя получава своята независимост от [[Френски мандат в Сирия и Ливан|Френския мандат за Сирия]] през 1946 г., но историята ѝ започва още през [[4 хилядолетие пр.н.е.|четвъртото хилядолетие пр.н.е]]. Нейната столица, град [[Дамаск]], е била седалището на [[Умаяди|Умаядската империя]] и провинциалната столица на [[Мамелюци|Мамелюкската империя]]. Исторически, Сирия често е включвала земите на [[Ливан]], историческа [[Палестина]] и части от [[Йордания]]. Този регион се е наричал Велика Сирия или с арабското наименование Билад ал-Шам ({{lang|ar|بلاد الشا}}). След [[Шестдневна война|Шестдневната война]] през [[1967]] г., Израел окупира [[Голански възвишения|Голанските възвишения]] на югозапад от страната. Съществува и диспут с [[Турция]] за притежанието на провинция [[Хатай]]. Сирия има население от 16 676 123 души. Повечето от тях са [[сунити]], също и 16% други мюсюлмански групи като [[алауити]], [[шиити]] и [[друзи]], както и 10% процента [[християни]]. От 1963 до 2024 г. страната се управлява от партията [[Баас]]. == Наименование == {{раздел-мъниче}} Името „Сирия“ произлиза от старогръцкото наименование на сирийците ''Σύριοι'' или ''Σύροι'', което древните гърци използват и за [[Асирия|асирийците]].{{hrf|Herodotus|2013}}{{hrf|Joseph|2008}} == История == {{основна|История на Сирия}} === Древност === Първите данни за региона на Сирия се съдържат в египетски анали от [[4 хилядолетие пр.н.е.]], описващи експедиции до Аманските и Ливанските планини за добив на [[кедър]], [[бор]] и [[кипарис]]. През [[3 хилядолетие пр.н.е.]] в региона пристигат и експедиции от [[Шумер]], най-вече в търсене на кедър от Аман и злато и сребро от [[Киликия]]. Шумерите и египтяните най-вероятно са търгували със сирийския град [[Библос]], откъдето са можели да набавят дървен материал и, в случая на Египет, [[смола]] за мумифициране. С времето се развива огромна търговска мрежа, обхващаща [[Египет]], [[Анадола]], [[Месопотамия]] и [[Егейско море]]. Мрежата вероятно е била под силното влияние на древна сирийска империя, базирана около град Ебла край днешен Халеб. Към [[23 век пр.н.е.]] империята вече е равен съперник на [[Акад]]. Двете държави водят борби, които в крайна сметка завършват с поражение за Ебла преди 2250 година, когато градът е опожарен от акадския цар [[Нарам-Син]]. В приблизително същия век от Северна Арабия тече миграция на [[амореи]] и [[ханаанци]] към Сирия. Първите са били под влиянието на Месопотамия, а последните се заселват по бреговете и попадат под египетско влияние. Започват да се обособяват [[финикийци]]те, наследници на ханаанците и околните народи по сирийските брегове. Финикийците се превръщат в най-големите търговци на древния свят. През [[2 хилядолетие пр.н.е.]] финикийците правят едно от най-значителните изобретения в историята – [[азбука]]та. [[Арамейци]]те приемат 30-буквената финикийска азбука, през [[14 век пр.н.е.]] започват да я използват и гърците, които обаче добавят гласни букви (отсъстващи в семитската писменост). Ограничените територии принуждават финикийците да откриват колонии из цяла [[Северна Африка]], най-известната от които е [[Картаген]]. В хода на своите пътешествия те откриват [[Атлантическия океан]]. Градовете-държави в Сирия поетапно падат под контрола на Асирия след [[10 век пр.н.е.]]. Вавилонският цар [[Навуходоносор I|Навуходоносор]] приключва походите и завладява всички сирийски градове-държави през [[8 век пр.н.е.]]. Така вавилонците заемат мястото на асирийските завоеватели през следващия век, а на тяхно място през VI век идват [[перси]]те. Под тяхно управление се поставя началото на сравнителна автономност за Сирия, която с прекъсвания ще продължи чак до независимостта ѝ през XX век. === Гръцко, римско и византийско управление === През [[333]] г. пр. Хр. година [[Александър Велики]] покорява Сирия. Регионът попада под много силното влияние на европейската философска мисъл и култура. След смъртта на Александър, империята му е поделена между неговите военачалници. Персия и земите на велика Сирия попадат под управлението на [[Селевк I Никатор|Селевк]], а династията му ще управлява региона през следващите 300 години. Те основават [[Сирийско царство]] със столица Дамаск, а Латакия се превръща в едно от най-големите пристанища. Огромен брой гръцки имигранти пристигат в Сирия. Сирийската търговия достига Далечния изток, Индия и Европа. Гърците построяват нови градове и заселват вече построени такива, а сливането на местната сирийска и гръцката мисъл дава началото на източен [[елинизъм]], характеризиращ се със значителни постижения във философията, науката и [[юриспруденция]]та. Към [[2 век пр.н.е.]] властта на [[селевкиди]]те вече е западнала; към края на века те контролират само регионите около [[Антиохия]] и [[Дамаск]]. Южните части са управлявани от различни групи, сред които най-силните са [[евреи]]те и [[Набатея|набатейците]]. {{панорама|PalmyraPanoramaZoom.jpg|800п|Панорамен изглед към останките на древна Палмира}} През [[83 пр.н.е.]] цар [[Тигран II]] за кратко присъединява Сирия към [[Велика Армения]], но е изтласкан от [[Помпей Велики]], който през 64 пр.н.е. създава [[Сирия (римска провинция)|провинция Сирия]] на [[Римската република]]. Към този момент Сирия вече има силно развито поливно земеделие, [[астрономия]] и местни писмени системи. Когато през 324 година император [[Константин I]] премества столицата на империята в [[Константинопол]], регионът бива разделен на две провинции – Сирия прима, с център [[Антиохия]], и Сирия секунда, с център [[Хама]]. Доминиращи в управлението на тези две провинции са [[гасаниди]]те и арабите-християни. Византийският период обаче е много размирен – Сирия се превръща в бойно поле между византийските войски и армиите на [[Персия]]. През 611 година персийците завземат региона и стигат до Йерусалим през 614, но скоро след това изгубват тези териториални придобивки. Провинцията е изтощена от постоянните войни с Персия, а Византия спира паричната подкрепа за наемните бойци от християнски племена. Това се оказва фатална грешка за империята и улеснява навлизането на нова сила от юг – [[ислям]]а. През 635 арабите-мюсюлмани превземат Дамаск, а на следващата година се води знаковата [[битка при Ярмук]]. Катастрофалната загуба на ромеите предопределя края на византийска Сирия. === Средновековие === {{основна|Арабски халифат|Умаяди|Абасиди|Кръстоносни държави|Монголски нашествия в Сирия}} [[Файл:倭馬亞王朝版圖.svg|мини|ляво|180п|Арабският халифат в апогея на умаядското управление, VIII век]] В началото на VII век [[Мохамед]] дава началото на исляма. Новата религия бързо се разпространява из [[Арабския полуостров]], след което последователите ѝ обръщат поглед на север, към Сирия. Мюсюлманите я наричат ''Билад аш-Шам'', или „земите на Шам“ – название, често употребявано от арабите за [[Дамаск]]. До средата на VII век регионът става част от [[Праведен халифат|Праведния халифат]]. След убийството на [[Али ибн Аби Талиб|Али]] през 661, управителят на Сирия – Муауия, се самопровъзгласява за халиф и прави Дамаск своя столица. С него се дава началото на [[умаяди]]те. От Сирия той започва походи към старите арабски земи и Византия, като за целта създава професионална армия и използва останалите от византийците корабостроителници, за да построи първата флотилия на халифата. Компетентното му управление полага основните на [[Арабския халифат]]. Въпреки вярата си, Муауия назначава християнски управници в администрацията, и дори жена му е християнка. Умаядите заимстват административната структура на държавата си от византийците, а законовата уредба следва традициите на [[римско право|римското право]] ([[шериат]]ът е валиден само за мюсюлманите). Част от умаядското административно-правно наследство се прилага и днес в Сирия. Халифатът просперира в икономическо и интелектуално отношение. Външнотърговските отношения се разширяват, много евреи и християни постъпват на служба в двора на халифа като философи, [[лекар]]и и [[алхимия|алхимици]]. Към 732 година той вече се простира от [[Испания]] и [[Тур (град)|Тур]] във [[Франция]] до [[Самарканд]] и [[Кабул]] в [[Афганистан]], обхващайки много по-голяма територия от някогашната Римска империя. По това време славата на столицата Дамаск е ненадмината. В рамките на 89-годишното управление на умаядите, арабският измества арамейския като главен език в Сирия, и по-голямата част от жителите на региона стават мюсюлмани. [[Файл:Krak De Chevaliers general view.jpg|мини|[[Крак де Шевалие]] близо до [[Хомс]]. Позната също като ''Ал-Карак'' на арабски, тя е крепост на кръстоносците-[[хоспиталиери]] между 1142 и 1271.]] Към средата на VIII век умаядите отслабват под натиска на [[абасиди]]те, произхождащи от [[Хорасан]] в [[Персия]]. През 750 година абасидите свалят управлявалите дотогава умаяди и местят столицата в [[Багдад]]. Абасидското управление на Сирия обаче не е силно, централната власт често е оспорвана и отричана от местни князе. Най-известният от тях, [[Сейф ад-Даула]] („Мечът на Династията“), принадлежи към династията на [[хамданиди]]те и през 945 основава [[Халебско емирство]]. То става известно както с постиженията си в науката и изкуствата, така и с постоянните си нападения срещу Византия. През 1094 последните останки от държавата на хамданидите са покорени от [[селджуки]]те. [[Файл:Français 5594, fol. 202v bas.jpeg|мини|270п|ляво|[[Балиан от Ибелин]] (в червено) предава Йерусалим на Саладин, френска миниатюра от 1490]] В същото време владението на [[Светите земи]] от мюсюлманите и пренаселването на [[Европа]] стават причина Църквата да организира [[Кръстоносни походи]], първите европейски колониални експедиции в Близкия изток. Политическата разпокъсаност на региона е от полза за европейците, които в рамките на [[Първи кръстоносен поход]] основават няколко кръстоносни държави – [[Графство Едеса]] (1098 г.), [[Антиохийско княжество]] (1098), [[Йерусалимско кралство]] (1099), [[Графство Триполи]] (1105) и други. Тези държави обаче са слаби, тъй като кръстоносците са малцинство в тях, и просперират единствено когато мюсюлманските територии около тях са в упадък. Графство Едеса е унищожено от владетеля на Мосул [[Зенги]] през 1144. Заместникът му в Египет [[Салах ад-Дин]] (Саладин) побеждава първо вътрешната опозиция в лицето на [[фатимиди]]те, а после и поетапно кръстоносците. Войските му налагат обсада на Йерусалим на 20 септември 1187, и девет дни по-късно градът е превзет. Падането на Йерусалим става известно с това, че Саладин решава да пощади жителите-християни и дори защитниците на града, и ги оставя да напуснат срещу откуп. Действията му в хода на кампанията срещу кръстоносците увековечават образа му на доблестен и благороден воин както за арабите, така и за самите европейци. Със смъртта на Саладин от [[малария]] през 1192 година настъпва и краят на постигнатото единство между арабите. Наследниците му (наречени [[аюбиди]]) разцепват владенията му и създават малки владения около Халеб, Хама, Хомс и Дамаск. Те прилагат военно-административната уредба на селджуките в своите държави и полагат усилия да изкоренят шиитството, но без особени успехи. През 1260 нашествието на [[монголци]]те достига Халеб, който е ограбен от тях. Мощната египетска военна каста на [[мамелюци]]те обаче дава силен отпор на монголските орди и налага своето управление върху Сирия. Властта им се характеризира с икономическо възстановяване и подем от една страна, и погазване на религиозните малцинства ([[алауити]], християни-[[маронити]] и [[друзи]]) от друга. През 1401 година [[Тамерлан]] (Тимур) нахлува в Сирия и слага край на мамелюкската доминация. Краткото управление на тимуридите нанася огромни поражения на региона. Населението на Дамаск и Халеб е изклано, градовете са изгорени и ограбени, а занаятчиите са отведени в [[Централна Азия]]. Мамелюците възстановяват управлението си върху Сирия, но никога не възвръщат предишната си мощ. === Османски период === В края на XV век отслабеният и обеднял от монголското нашествие Близък изток се превръща в цел на разрастващата се [[Османска империя]]. В края на XIV век османците покоряват [[Балкани]]те, а през 1453 превземат и [[Константинопол]]. Между 1516 и 1517 султан [[Селим I]] побеждава мамелюците и присъединява Леванта и Египет към империята. В следващите 400 години Сирия е ключова част от Османската империя. Дамаск се превръща в началната точка на [[хадж]]а и управителят на [[Дамаски вилает|Дамаския вилает]] го предвожда. Малцинствените религиозни общности – шиити, маронити, гръцки православни християни, арменци, евреи и т.н. – са организирани в [[миллет]]и. В икономическо отношение, Османска Сирия не се развива значително.Направени са няколко опита стопанството на страната да се възстанови, но те не се увенчават с успех и регионът остава беден. През XVI и XVII век населението намалява с 1/3, а към края на XVIII век едва 1/8 от селата в Халебски пашалък са останали населени. Единствено Ливан отбелязва напредък поради по-силната си независимост от централната власт. === Съвременна история === [[Файл:Flag of the French Mandate of Syria (1920).svg|мини|ляво|Знаме на [[Френски мандат в Сирия и Ливан]]]] Границите на днешна Сирия се очертават след края на [[Първата световна война]], когато се разпада [[Османската империя]]. През 1920 г. френски и английски дипломати договарят разпределяне на зоните на влияние в териториите на бившата империя. Упражняването на мандата на французите в Сирия не се оказва лесна работа. След много трудности през 1945 г. сирийците получават своята независимост. В следващите 25 г. сирийците имат много неспокоен политически живот и са свидетели на серия военни преврати. Те се противопоставят и на привържениците на Арабската социалистическа партия [[Баас]]. През 1958 г. се провъзгласява обединяването на Сирия и Египет, в рамките на обща [[Обединена арабска република]], под президентството на Насър. В края на следващата година търканията между сирийци и египтяни стават нетърпими и се стига до скъсване на отношенията между двете страни. А идването на власт в Ирак на Саддам Хюсеин през 1979 г. още повече задълбочава конфликта. Сирийските политици активно се намесват и в политиката на Ливан. Започналата през 1975 г. гражданска война в страната продължава цели 15 г. През октомври 1989 г., уморени от войната, западните политици приемат признатото от арабските страни сирийско влияние в Ливан. Едва сега сирийците могат да преминат към изпълнението на проекта за Велика Сирия. Според него териториите между Средиземно море, Персийския залив и Червено море трябва да са неделими. Но след 1920 г. те са раздробени и са създадени Сирия, Йордания, Арабия, Ирак. Сирийската икономика се характеризира със силна намеса на държавата в стопанския живот. Едва през 2001 г. са позволени частните банкови операции, а две години по-късно се появяват и три недържавни банкови институции. В последните 7 г. средният растеж на БВП на Сирия е 2,3%. Безработицата е висока – 20%. Инфлацията е 2,1% към 2004 г. Под влияние на [[Арабски протести (2010-2011)|вълненията]] в Арабския свят на [[15 март]] [[2011]] г. в страната избухва [[Въстание в Сирия (2011-2012)|въстание]], което прераства в гражданска война, под влияние до голяма степен и на външни сили. Тя продължава и до днес с цената на стотици хиляди жертви, милиони бежанци и огромни разрушения. == География == {{основна|География на Сирия}} На територията на Сирия се открояват 3 природо-географски области: крайбрежна низина, вътрешни планински вериги и пустинно плато. На запад, по цялото протежение на сирийския средиземноморски бряг, се простира плодородна низина, широка от 10 до 20 км. Тя е най-важният аграрен район на страната, където живее по-голямата част от населението. Тук са разположени и двете най-големи сирийски пристанища – Тартус и Ал Ладикия (Латакия). На изток низината е оградена от планинския масив Ансария. Между планинските вериги са разположени няколко плодородни долини с големи градове като Халеб (Алеппо), Хама, Хомс и др. На югозапад, по границата с Ливан, се намира най-високият планински масив – Антиливан, с връх Хермон (2814 м) – най-високата точка на Сирия. На изток от вътрешните планински вериги се простират лавови плата и обширната, камениста и пясъчна Сирийска пустиня. Тя заема почти половината от територията на страната, а на юг продължава в Йордания, Западен Ирак, и северните части на Саудитска Арабия. На север пустинята граничи с плодородната долина на Ефрат – най-голямата река в страната. Язовирът, построен на реката, осигурява почти 35% от електроенергията на Сирия. Климатът на страната е субтропичен – в крайбрежната низина е тип средиземноморски (с влажна и мека зима и дълго, горещо и сухо лято), а във вътрешността – континентален, сух. == Държавно устройство == {{основна|Държавно устройство на Сирия}} Сирия е [[президентска република]]. Президентът се избира за 7 г. Законодателен орган е еднопалатният Народен съвет, избиран за 4 г. === Въоръжени сили === {{основна|Въоръжени сили на Сирия}} [[Файл:Syrian soldier aims an AK-47.JPEG|мини|Сирийски войник по време на учение]] Президентът на Сирия е главнокомадващ [[Въоръжени сили на Сирия|Сирийските въоръжени сили]], които се състоят от около 400 000 войници. Военната служба е задължителна – мъжете влизат в армията след навършване на осемнадесет години. Нейния период бива постепенно съкратен, като към 2011 г. той е година и шест месеца.<ref>{{cite web|url=http://www.chinadaily.com.cn/xinhua/2011-03-20/content_2068776.html|archiveurl=http://web.archive.org/web/20110503190742/http://www.chinadaily.com.cn/xinhua/2011-03-20/content_2068776.html|archivedate=3 май 2011 |title=Syria reduces compulsory military service by three months |publisher=Chinadaily.com.cn |date=20 март 2011 |accessdate=23 април 2011}}</ref> Около 20 000 сирийски войници служат в [[Ливан]] до 27 април 2005 г., когато напускат страната след цели три десетилетия. Разпадането на [[Съветския съюз]] – дългогодишен източник на оръжия и боеприпаси за сирийската армия, забавя нейните възможности да се сдобие със съвременно военно оборудване. През 90-те години на XX век, [[Северна Корея]] доставя на режима множество далекобойни ракети. Сирия получава финансова помощ от държавите в [[Персийския залив]] след участието ѝ във [[Войната в Персийския залив]], като голяма част от тези средства са заделени за армията. == Административно деление == {{основна|Административно деление на Сирия}} Сирия е разделена на 14 области ([[мухафаза|мухафази]]). Областите са подразделени на общо 61 околии ([[минтака|минтаки]]), които от своя страна са разделени на 206 общини ([[нахия|нахии]]). [[Файл:Syrnumbered.png|мини|300px|Мухафази на Сирия]] {| class="wikitable" |+ ! № ! Българско<br /> име ! Арабско<br /> име ! Площ<br /> (кв. км) ! Население<br /> (души) ! Админ.<br /> център ! Население<br /> (души) |- | 1. || [[Дамаск (мухафаза)|Дамаск]] || align="right"|{{lang|ar|دمشق}} || align="right"|105 || align="right"|1 754 000 || [[Дамаск]] || align="right"|1 414 913 |- | 2. || [[Риф Дамаск]] || align="right"|{{lang|ar|ريف دمشق}} || align="right"|18 032 || align="right"|2 836 000 || Дамаск |- | 3. || [[Кунейтра (мухафаза)|Кунейтра]] || align="right"|{{lang|ar|القنيطرة}} || align="right"|685 || align="right"|90 000 || [[Кунейтра]]|| align="right" |153 |- | 4. || [[Дараа (мухафаза)|Дараа]] || align="right"|{{lang|ar|درعا}} || align="right"|3730 || align="right"|1 027 000 || [[Дараа]] || align="right"|97 969 |- | 5. || [[Ас-Суейда (мухафаза)|Ас-Суейда]] || align="right"|{{lang|ar|السويداء}} || align="right"|5550 || align="right"|370 000 || [[Ас-Суейда]]|| align="right" |73 641 |- | 6. || [[Хомс (мухафаза)|Хомс]] || align="right"|{{lang|ar|حمص}} || align="right"|42 223 || align="right"|1 803 000 || [[Хомс]] || align="right"|652 609 |- | 7. || [[Тартус (мухафаза)|Тартус]] || align="right"|{{lang|ar|طرطوس}} || align="right"|1892 || align="right"|797 000 || [[Тартус]] || align="right"|115 769 |- | 8. || [[Латакия (мухафаза)|Латакия]] || align="right"|{{lang|ar|اللاذقية}} || align="right"|2297 || align="right"|1 008 000 || [[Латакия]] || align="right"|383 786 |- | 9. || [[Хама (мухафаза)|Хама]] || align="right"|{{lang|ar|حماة}} || align="right"|8883 || align="right"|1 628 000 || [[Хама]] || align="right"|312 994 |- | 10. || [[Идлиб (мухафаза)|Идлиб]] || align="right"|{{lang|ar|ادلب}} || align="right"|6097 || align="right"|1 501 000 || [[Идлиб]] || align="right"|98 791 |- | 11. || [[Халеб (мухафаза)|Халеб]] || align="right"|{{lang|ar|حلب}} || align="right"|18 500 || align="right"|4 868 000 || [[Халеб]] || align="right"|2 132 100 |- | 12. || [[Ар-Ракка (мухафаза)|Ар-Ракка]] || align="right"|{{lang|ar|الرقة}} || align="right"|19 616 || align="right"|944 000 || [[Ар-Ракка]] || align="right"|220 488 |- | 13. || [[Дейр ез-Зор (мухафаза)|Дейр ез-Зор]] || align="right"|{{lang|ar|دير الزور}} || align="right"|33 060 || align="right"|1 239 000 || [[Дейр ез-Зор]] || align="right"|211 857 |- | 14. || [[Ал-Хасеке (мухафаза)|Ал-Хасеке]] || align="right"|{{lang|ar|الحسكة}} || align="right"|23 334 || align="right"|1 512 000 || [[Ал-Хасеке]] || align="right"|188 160 |} == Население == [[Файл:Syrian Kurds in Gaziantep 03.jpg|мини|Сирийски кюрди]] {{основна|Население на Сирия}} Населението на Сирия към 2012 година се оценява на 22 457 000 души.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2119rank.html?countryName=Syria&countryCode=sy&regionCode=mde&rank=53#sy|title=Population rankings|publisher=CIA World Factbook|accessdate=13 юни 2013|архив_дата=2013-06-16|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130616011718/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2119rank.html?countryName=Syria&countryCode=sy&regionCode=mde&rank=53#sy}}</ref> Сирия е една от най-гъсто населените страни в [[Близкия изток]]. През 1986 година гъстотата е била 57 души на квадратен километър, а през 2004 г. – 363 души на квадратен километър. Населението обаче е разпределено изключително неравномерно, като повечето сирийци живеят в западната част на страната, във и около Дамаск и Халеб и по поречието на река [[Ефрат]]. Малко над 90% от населението са [[араби]], останалите над 9% са [[кюрди]], [[арменци]], [[туркомани]] и [[сирийски гърци]]. По оценки от 2013 година, 33,9% от сирийците са на възраст под 14 години, 20,8% са на възраст между 15 и 24 години, 36,9% са на възраст между 25 и 54 години, и само 8,5% са на възраст над 55 години. Над 12 280 000 души, или повече от половината сирийци, са на възраст под 25 години. == Икономика == {{основна|Икономика на Сирия}} [[Файл:حقل نفط رميلان.jpg|мини|Петролен кладенец в Сирия]] Икономиката се характеризира със силната намеса на държавата в стопанския живот. Едва през 2001 г. са позволени частните банкови операции, 2 г. по-късно се появяват и 3 частни банки. През последните 7 г. средният ръст на [[БВП]] е 2,3%. Безработицата е висока – 20%. През 2004 г. средният доход на глава от населението е 2400 USD, [[инфлация]]та е 2,1%. Основните селскостопански продукти са: [[пшеница]], [[ечемик]], [[памук]], бобови култури, грах, маслини, захарна тръстика. Основните промишлени продукти са: [[фосфат]]и, [[нефт]], [[текстил]], храни и др. Запасите от нефт възлизат на 2,5 млрд. [[барел]]а, а от [[природен газ]] – към 270,7 млрд. куб. м. Важните индустриални райони са тези около [[Халеб]], [[Дамаск]] и в района около [[Хомс]] и [[Хама]]. Валутните и златните резерви на страната се изчисляват на около 5 млрд. долара, а външният дълг – на около 4 млрд. щ. дол. Икономиката е силно зависима от износа на фосфати, нефт и нефтопродукти. == Култура == {{основна|Култура на Сирия}} Сирия има многовековна история, павлиявана е основно от арабската и средиземноморската култура. В страната има няколко формиращи етнически групи. Отдава се значение на семейството, религията, образованието и самодисциплината и уважението. === Кухня === [[Файл:Kousa Mahshi.jpg|мини|Куса Махши]] Сирийската кухня е повлиявана от гръцката, средиземноморската и югозападна азиатска кухни. Някои от най-често срещаните ястия от кухнята са кибе (изработени от булгур, фино смляно месо, смлян лук и подправки), хумус, табуле (левантска вегетарианска салата), фатуш (, баклава, суюк (пикантна наденица)<ref>[https://bg.history-hub.com/kulturata-na-siriya Култара на Сирия bg.history-hub.com/]</ref>. Традиционния ястия за сирийците са също и шиш парак – паста в млечен сос, вкусна кисела супа с лапад, сумак. Сирийското сирене е добре известно.<ref>[https://bntnews.bg/bg/a/traditsionni-siriyski-yastiya-v-sofiya Цветелина Борисова "Готвиха традиционни сирийски ястия в София" БНТ новини]</ref> === Музика === Традиционната сирийска музика е основана на базата на музиката от асирийската, персийската и ислямската цивилизации. Ал-муашахат е много известна форма на пеене, особено в [[Алепо]]. Сред най-изтъкнатите композитори от страната са [[Омар ал-Батш]] и [[Абу Халил ал-Кабани]], [[Антоан Шауа]] и шейх [[Али ал-Дарвиш]], всички от които имат голям принос за период на художествен ренесанс (1789 – 1937).<ref>[https://www.syriamusicmap.org/en/syrian/music Карта на сирийската музика syriamusicmap.org/]</ref> === Архитектура === [[Файл:Syria, Damascus, The Umayyad Mosque, Islamic Architecture.jpg|мини|Омаядската джамия]] В Сирия архитектурата е повлияна от Римската, Арабската и Средиземноморска архитектура. Забележителни сгради:двореца Азем, глинени къщи близо до Харан, Джамията на Омаядите в Дамаск, Храмът Ал Мелкарт. Стотици сгради са под закрилата на [[ЮНЕСКО]]. Много архитектурни комплекси са с нас 5 хил. летна история.<ref>[http://www.kamit.jp/31_syria/syr_eng.htm Забележителни сгради в Сирия kamit.jp/]</ref> == Библиография == * Шумов, С. А., Андреев А.Р. Сирия: История, народ, культура. Киев, Евролинц, 2003. * Надя Хамами. По-добре смърт, отколкото унижение. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2011. == Други == * [[Комуникации в Сирия]] * [[Транспорт в Сирия]] * [[Армия на Сирия]] * [[Външна политика на Сирия]] * [[Списък на градове в Сирия]] * [[Въстание в Сирия (2011-2012)]] == Граници == {{Географско местоположение|Център=Сирия|Север=[[Турция]]|Изток=[[Ирак]]|Юг=[[Йордания]]|Югозапад=[[Израел]]|Запад=[[Ливан]]}} == Бележки == <references /> ; Цитирани източници * {{cite web | last = Joseph | first = John | title = Assyria and Syria: Synonyms? | url = http://www.jaas.org/edocs/v11n2/JohnJoseph.pdf | format = PDF | year = 2008 | lang = en }} * {{cite web | last = Herodotus | publisher = Wikisource | year = 2013 | url = https://en.wikisource.org/wiki/History_of_Herodotus/Book_7 | title = History of Herodotus/Book 7, VII.63 | work = en.wikisource.org | accessdate = 18 март 2014 | lang = en }} == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://middleeast.zoom-maps.com/ Карта на Средния Изток] {{Азия}} [[Категория:Сирия]] f41fxczmbfng0p5pgpg4k5o8uwtmq8q 0 46567 12434978 12084643 2024-12-08T16:03:11Z 2A01:5A8:303:5ED2:8C9A:A231:358B:9A24 12434978 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Витоша|Витоша (пояснение)}} {{Национален парк | име = Природен парк „Витоша“ | снимка = Bistrishko-Branishte.jpg | описание = Бистришко бранище | държава = България | пояснение = | местонахождение = {{България}} | град = [[София]] | площ = 27 079 [[ha]] | дата на построяване = 1934 г. | дата на обявяване = 1934 г. | брой посетители = | уеб страница = {{URL|www.park-vitosha.org}} }} '''„Витоша“''' е първият [[Защитени територии в България#Природни паркове|природен парк в България]] и на [[Балканския полуостров]]. Разполага се на територия от 270 [[квадратен километър|кв. км]] в едноименната планина [[Витоша]]. Обявен е за защитена територия, с Постановление № ІІІа 15422 от 27.10.1934 г. на [[Коста Бояджиев|министъра]] на [[Министерство на народното стопанство на България|народното стопанство]].<ref>{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1934 г | month = | title = | journal = [[Държавен вестник]] | publisher = | location = | volume = | issue = 178 | pages = | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Местоположение == Парк „[[Витоша]]“ се простира върху площ от над 270 кв. км. На северозапад Владайската седловина и [[Владайска река]] я отделят от планината [[Люлин (планина)|Люлин]]; на североизток е [[Софийската котловина|Софийска котловина]]; на изток [[Искър|река Искър]] я отделя от [[Лозенска планина]]; а на югоизток дълбоката долина на река Ведена я отделя от планината [[Плана]]. Бука-Преслапската седловина на юг я отделя от планината [[Верила]], като границата между тях продължава по долината на реката Добри дол до водослива ѝ с река Клисурата (Суха). По-нататък границата следи река Клисурата (отделя я от Голо бърдо) до село [[Боснек]], а след това поречието на [[Струма]] и [[Студена (язовир)|язовир „Студена“]]. На запад Витоша стига до [[Пернишка котловина|Пернишката котловина]]. == Статут == С постановление на Министерски Съвет № 15422 от 27 октомври 1934 г., бр. 178/1934 на Държавен вестник заедно със самия парк е създаден [[резерват]] „[[Бистришко бранище]]“, който се намира на територията на парка. Този резерват по-късно получава статут на [[биосферен резерват]] и е сред от 16-те резервата от мрежата на биосферните резервати в [[България]]. По-късно е създаден и вторият резерват в парка „[[Торфено бранище]]“. == История == [[Файл:Vitocha map-fr.svg|мини|350px|Карта на Витоша с граници на парка и двете бранища]] * 1934 г. – обявен за национален парк върху площ от около 6410 ха. * 1952 г. – прекатегоризиран в Народен парк. Територията му се увеличава до 22 725 ха. * 1981 г. – площта на парка е увеличена до 26 547 ха. * 1991 г. – площта на парка се увеличава до 26 606 ха. * 2000 г. – прекатегоризация в Природен парк. * 2004 г. – последна промяна в границите на парка. Територията му се променя до днешните 27 079 ха. == Управление == Управлението се осъществява от Дирекция на Природен парк „Витоша“, поделение на [[Изпълнителна агенция по горите]] към [[Министерство на земеделието и храните]]. === Дирекция на Природен парк „Витоша“ === :: София, 1303 :: ул. „Антим I“ № 17 ::електронна поща: dppvitosha@iag.bg ::www.park-vitosha.org === Административна принадлежност === В административно-териториално отношение, площта на парка попада в три [[области в България|области]], четири [[общини в България|общини]] и 16 [[землище|землища]], както следва:<ref name="PUPPV">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://park-vitosha.org/wp-content/uploads/2014/12/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%9F%D0%9F-%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%88%D0%B0.pdf | заглавие = План за управление на Природен парк „Витоша“ 2005 – 2014 | достъп_дата = 24.07.2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2005 | труд = | издател = МОСВ, МРРБ, МЗГ и Столична община | формат = pdf | страници = 243 | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> {{колони|#Област [[София (област)|София]] (44% от територията) ##[[Столична община]] ###Район [[Витоша (район)|„Витоша“]] – кв. [[Княжево]], кв. [[Бояна (квартал на София)|Бояна]], кв. [[Драгалевци]], кв. [[Симеоново]], с. [[Мърчаево]], с. [[Владая]]; ###Район [[Панчарево (район)|„Панчарево“]] – с. [[Бистрица (област София)|Бистрица]] и с. [[Железница (област София)|Железница]]; #[[Софийска (област)|Софийска]] област (18% от територията) ##Община [[Самоков (община)|Самоков]] ###с. [[Ярлово]]; #Област [[Перник (област)|Перник]] (38% от територията) ##Община [[Перник (община)|Перник]] – с. [[Рударци]], с. [[Кладница]], с. [[Чуйпетлово]], с. [[Боснек]] и бившите села (заличени) Витошко и Крапец; ##Община [[Радомир (община)|Радомир]] – с. [[Горна Диканя]].}} === Фондова принадлежност === {|class="wikitable"; style=text-align:right; |+ Разпределение на собствеността в Природен парк „Витоша“ по землища<ref name="PUPPV"/> |- !rowspan=2|№||rowspan=2|землище||rowspan=2|площ, [[хектар|ха]]||colspan=7|собственост, [[хектар|ха]] |- |държавна||общинска||частна||религиозна||на общ. организации||временно стопанисвана от общината||съсобственост |- |1.||align="left"|с. [[Мърчаево]] || 606.019 || 531.364 || 0.133 || 73.483 || || || 0.571 || 0.469 |- |2.||align="left"|с. [[Владая]] || 1253.669 || 686.064 || 0.666 || 561.246 || 0.47 || 1.487 || 2.170 || 1.566 |- |3.||align="left"|кв. [[Княжево]] || 187.592 || 79.18 || 8.234 || 95.836 || || 3.00 || || 1.341 |- |4.||align="left"|кв. [[Бояна (квартал на София)|Бояна]] || 3819.203 || 3578.832 || 0.141 || 214.670 || || || 2.141 || 23.419 |- |5.||align="left"|кв. [[Драгалевци]] || 1296.005 || 1024.862 || 27.334 || 180.280 || 12.789 || 39.395 || || 11.345 |- |6.||align="left"|кв. [[Симеоново]] || 521.753 || 469.466 || 7.914 || 41.42 || || || 2.641 || 0.312 |- |7.||align="left"|с. [[Бистрица (област София)|Бистрица]] || 2363.745 || 983.9 || 987.091 || 45.838 || || || 339.238 || 7.678 |- | 8.||align="left"|с. [[Железница (Област София)|Железница]] || 1822.575 || 671.01 || 676.116 || 144.956 || || 0.055 || || 4.862 |- |9.||align="left"|с. [[Ярлово]] || 4877.608 || 2180.406 || 1749.401 || 946.665 || || || 0.717 || 0.419 |- |10.||align="left"|с. [[Чуйпетлово]] || 3024.184 || 2680.093 || 74.917 || 250.401 || || || 18.773 || |- | 11.||align="left"|с. [[Горна Диканя]] || 683.634 || 543.262 || 53.246 || 60.545 || || || 26.58 || |- |12.||align="left"|с. [[Боснек]] || 1910.829 || 1781.026 || 8.085 || 25.115 || || || 96.559 || 0.044 |- | 13.||align="left"|бивше с. Крапец || 1381.639 || 735.168 || 79.573 || 436.833 || || 0.988 || 129.078 || |- |14.||align="left"|бивше с. Витошко || 1802.470 || 1070.995 || 24.662 || 601.069 || 5.473 || 4.816 || 95.455 || |- |15.||align="left"|с. [[Кладница]] || 1069.903 || 910.601 || 0.724 || 93.265 || 52.5 || 3.218 || 8.947 || 0.648 |- |16.||align="left"|с. [[Рударци]] || 442.07 || 417.15 || 0.42 || 23.745 || || || 0.747 || 0.018 |- !colspan="2"| Всичко: || 27 062.898 || 18 343.379 || 3698.657 || 3795.36 || 71.232 || 52.959 || 1049.94 || 52.121 |} == Обекти в парка == === Резервати === В границите на парка, съществуват два резервата: * Биосферен резерват „[[Бистришко бранище]]“ * Резерват „[[Торфено бранище]]“ === Върхове и скали === {{колони| * [[Голи връх]] * [[Голям Купен (Витоша)|Голям Купен]] * [[Камен дел]] * [[Комините]] * [[Кръста]] * [[Лъвчето]] * [[Малък Купен (Витоша)|Малък Купен]] * [[Момина скала (връх)|Момина скала]] * [[Накев камък]] * [[Резньовете]] (''[[Малък Резен]], [[Голям Резен]]'') * [[Седлото]] * [[Селимица]] * [[Сива грамада]] * [[Скопарник]] * [[Средец (връх, Витоша)|Средец]] * [[Ушите (Витоша)|Ушите]] * [[Черни връх]] * [[Черната скала (Витоша)|Черната скала]]}} === Местности === {{колони| * [[Бялата вода]] * [[Ветровала]] * [[Витошко плато]] * [[Дендрариума]] * [[Дивия бик]] * [[Златните мостове]] * [[Игликина поляна]] * [[Конярника]] * [[Копитото]] * [[Меча поляна]] * [[Офелиите]] * [[Трендафила]] * [[Яворова поляна]]}} === Природни забележителности === {{колони| * [[Алекови водопади]] * [[Боснешки карстов район]] * [[Боянски водопад]] * [[Боянско езеро]] * пещера [[Духлата]] * карстов извор [[Живата вода]]}} === Детски екостационар === * Детски екостационар „[[Белите брези (детски екостационар)|Белите брези]]“, с: ** ''Музей на совите'' ** ''Музей на водното конче'' ** ''Музей на мечката'' === Храмове и манастири === {{колони| * [[Боянска църква]] „Св. св. Никола и Пантелеймон“ * [[Драгалевски манастир]] „Успение Богородично“ * [[Кладнишки манастир]] „Свети Николай“}} == Флора == Растителният свят в парка е изключително богат и разнообразен: <ref>{{Citation |title=Флора на природен парк Витоша |url=http://www.park-vitosha.org/main.php?act=html&file=info%2F3.html |accessdate=2021-02-13 |archivedate=2009-09-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090926212032/http://www.park-vitosha.org/main.php?act=html&file=info%2F3.html }}</ref> * 500 вида сладководни [[водорасли]]; * 805 вида [[гъби]]; * 360 вида [[лишеи]]; * 326 вида [[мъхове]]; * 1489 вида [[висши растения]] <gallery> JuniperusCommunisAlpina.jpg|[[Обикновена хвойна]] Vitosha 13.JPG|[[Черен бъз]] Vitosha mushrooms 7.JPG|Диворастящи гъби Pinus peuce Sosna rumelijska 2006-05-03 01.jpg|[[Бяла мура]] Gentiana lutea 230705.jpg|[[Жълта тинтява]] LiliumJankaeBulgaria.jpg|[[Планински крем]] Trollius europaeus 020503.jpg|[[Планински божур]] Pinus mugo 1.jpg|[[Клек]] Adonis vernalis-Пролетен горицвет.jpg|Пролетен горицвет Lilium martagon Vitosha.jpg|[[Петров кръст]] Iris reichenbachii Vitosha.jpg|[[Райхенбахова перуника]] </gallery> == Фауна == Животинският свят също е изключително разнообразен: <ref>{{Citation |title=Фауна на природен парк Витоша |url=http://www.park-vitosha.org/main.php?act=html&file=info%2F5.html |accessdate=2021-02-13 |archivedate=2009-09-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090926015309/http://www.park-vitosha.org/main.php?act=html&file=info%2F5.html }}</ref> * [[Безгръбначни]] – 540 вида; * [[Насекоми]] – [[голям дъбов сечко]], [[буков сечко]], червена горска мравка; * [[Риби]] – [[балканска пъстърва]]; * [[Птици]] – намерени са 173 вида, от които 120 са гнездящи, а 53 са прелетни. Основните видове са [[сокерица]], [[жълтоглаво кралче]], боров синигер, [[кръсточовка]], [[червенушка]], [[голям пъстър кълвач]], [[черен кълвач]], [[керкенез]], [[мишелов]], [[голям ястреб]] и други. * [[Бозайници]] – [[благороден елен]], [[сърна]], [[мечка]], [[вълк]], [[заек]], [[лисица]], [[видра]], [[дива котка]] и др. В парка се срещат 13 вида [[прилепи]] – [[малък подковонос]], [[голям подковонос]], пещерен дългокрил и други. <gallery> Regulus regulus0.jpg| Жълтоглаво кралче Dendrocopos major01.jpg| Голям пъстър кълвач Buteo 7(loz).JPG| Мишелов Rothirsch.jpg| Благороден елен Canis lupus standing in snow.jpg| Вълк Vulpes vulpes sitting.jpg| Лисица Loutre des pyrenees baronnies 2004.jpg| Видра Rhinolophus hipposideros.jpg|Малък подковонос прилеп в парка Vulpes vulpes-red fox-Bulgaria VP8.webm|Червена лисица – заснета от фотокапан в парка Sus scrofa-wild boars-Bulgaria-2 VP8.webm|Диви свине – заснети от фотокапан в парка Capreolus capreolus-roe deer-Bulgaria-female-4 VP8.webm|Сърна (женска) – заснета от фотокапан в парка Felis sylvestris-wildcat-Bulgaria.jpg|Дива котка – заснета от фотокапан в парка </gallery> == Вижте също == * [[Витоша]] * [[Защитени територии в България]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{cite web | title = '''Природен парк „Витоша“''', профил в Изпълнителна агенция по околна среда | url = http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=5&areaID=1 | accessdate = 27 юни 2014}} * [http://www.park-vitosha.org/ '''Природен парк „Витоша“''' – Официален сайт] * [http://forthenature.org/petitions/7 '''Природен парк „Витоша“''' – Подписка в защита на Природен парк „Витоша“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091126100059/http://forthenature.org/petitions/7 |date=2009-11-26 }} {{Природен парк Витоша}} {{Природни паркове в България}} [[Категория:Основани в България през 1934 година]] [[Категория:Орнитологично важни места в България]] [[Категория:Природен парк Витоша| ]] [[Категория:Паркове в София]] [[Категория:Витоша|*]] 46rhfme8me3krxynt33jgbtknymcf33 0 46573 12434837 12433400 2024-12-08T13:17:46Z 2A01:5A8:475:D9AA:D584:68C9:6273:769A 12434837 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Климент Охридски|Свети Климент Охридски (пояснение)}} {{Светец |име=Свети Климент Охридски |дата на раждане=около [[840]] |дата на смъртта=[[27 юли]] [[916]] |празник=27 юли ([[Юлиански календар]]), [[9 август]] ([[Григориански календар]]) и [[25 ноември]] (Юлиански календар), [[8 декември]] (Григориански календар) |почитан/а в=[[Източноправославна църква]] |изображение=St Clement of Ohrid, Last Quarter of XIV Century, St Mary Perivleptos Church, Ohrid Icon Gallery.jpg |размер на изображението=240 px |описание на изображението=„Свети Климент Охридски“, литийна икона (от другата страна е „Свети Наум Охридски“), последната четвърт на XIV век, от „[[Света Богородица Перивлепта]]“, темпера, гипсов грунд на дъска, 86 х 65 х 3,5 cm |място на раждане= |място на смъртта=[[Охрид]], [[Първо Българско Царство]] |титли=Един от Седемте апостоли на България, Ученик на [[Свети Кирил]] и [[Свети Методий]] |атрибути=[[Глаголица]], [[Кирилица]] |покровителство=[[Охрид]]<ref>{{Citation |title=Patron Saints Index |url=http://www.catholic-forum.com/saints/saintc3h.htm |accessdate=2007-08-11 |archivedate=2007-09-30 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070930025135/http://www.catholic-forum.com/saints/saintc3h.htm }}</ref> }} [[Файл:Monument to Kliment and Naum.JPG|мини|170px|Паметник на Климент и Наум в [[Скопие]].]] '''Свети Климент Охридски''' е [[Средновековие|средновековен]] български [[учен]] и първият [[епископ]], проповядвал на старобългарски. Основател е на [[Охридска книжовна школа|Охридската книжовна школа]]. [[Българска православна църква|Православната ни църква]] го тачи като един от [[Седмочисленици|светите Седмочисленици]]. == Биография == === Ранни години === Основните източници за живота на Климент са два средновековни документа писани на [[гръцки език|гръцки]].{{sfn|Obolensky|1988|p=12}}{{sfn|Милев|1966}} По-ранният и по-подробен от двата е едно [[Пространно житие на Климент Охридски|житие на Климент]] написано от [[Теофилакт Охридски|Теофилакт]], [[Охридска архиепископия|Охридски архиепископ]] (1084 – 1107), известно като „Пространното житие“. Другият е едно [[Кратко житие на Климент Охридски|житие на Климент]] от друг охридски архиепископ, също грък – [[Димитрий Хоматиан]] (1216 – 1234) – известно като „Краткото житие“ или т.нар. „Охридска легенда“.{{sfn|Obolensky|1988|p=12}} За ранните години на Климент двете жития дават оскъдна информация.{{sfn|Obolensky|1988|p=9}} Единствено „Краткото житие“ споменава националността на Климент:{{sfn|Obolensky|1988|p=12}} {{цитат|Този наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае като българи.<ref>Български език и култура, Министерство на просветата и културата, София, 1979, стр. 11.</ref><ref>Език и литература, том 25, Дружество на българистите, 1970, стр. 2.</ref>}} Към IX век, това означава, че Климент живял в границите на [[Първо българско царство|Първото българско царство]].{{sfn|Obolensky|1988|p=12}} Точното място на раждането му не е известно, но добрите знания на Климент по гръцки – видими от качеството и обхвата на преводите му – говорят, че е придобил уменията си в този език още на младини, което е по-вероятно да се е случило в [[Македония (област)|Македония]], отколкото в друга провинция на царството (някои гръцкоговорещи македонски градове и села попадат в границите на България към средата на IX век).{{sfn|Obolensky|1988|p=12}} Към Македония сочи и фактът, че българският [[Борис I|княз Борис I]] по-късно изпраща Климент на мисия там, в която местен би имал по-голям шанс за успех, от чужденец.{{sfn|Obolensky|1988|p=12}} Като цяло се приема, че Климент е роден около 840 г.: според „Дългото житие“ той умира в дълбока старост през 916 г.{{sfn|Obolensky|1988|p=12}} === Ученик на Методий === Най-ранното сведение за Климентовия живот, което дават животописците, е, че от „младежки и юношески години [придружавал Методий] и видял с очите си всичките дела на своя учител“.{{sfn|Obolensky|1988|p=12}} Ако се приеме, че „младежки и юношески“ са годините между 16 и 18, може да се предположи, че познанството му с [[Методий]] датира от около 856 – 858 г., ключов период в живота на Методий.{{sfn|Obolensky|1988|p=13}} От житието на Методий е известно, че около 856 г. той се отказва от обещаваща кариера в провинциалната византийска администрация и влиза в манастир на [[Витиния (царство)|витинийския]] [[Олимп (Мала Азия)|Олимп]], южно от [[Мраморно море]].{{sfn|Obolensky|1988|p=13}} Това значи, че от около 856 г. Климент е бил ученик на Методий в един от манастирите във витинийския [[Олимп]]. Скоро след пристигането на Методий в манастира, към него се присъединява и брат му [[Константин-Кирил Философ|Константин]] (по-късно известен с монашеското си име Кирил).{{sfn|Obolensky|1988|p=13}} === Възможен принос в създаването на глаголицата === [[Файл:StKliment of Bulgaria.jpg|ляво|мини|180px|Стъклопис от Аулата на [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]]]] На основа на житията на [[Кирил и Методий]] може да се предположи, че са създали глаголицата именно по време на годините, които прекарват заедно във витинийския манастир. (Според [[Димитри Оболенски]], твърденията на животописците им, че глаголицата е създадена в [[Цариград]] през седмиците или месеците следващи пристигането през 862 г. на пратеници на [[Великоморавия|моравския]] принц [[Ростислав (Великоморавия)|Растислав]], могат да бъдат отхвърлени.{{sfn|Obolensky|1988|p=14}}) С изключение на Хазарската мисия на двамата братя от 860 – 861 г. тези са единствените години, които те прекарват заедно между 843 г., когато шестнадесетгодишния Константин пристига в столицата, и 862 г., когато пристигат пратениците на Растислав.{{sfn|Obolensky|1988|p=14}} В житието на Константин се казва, че след като император [[Михаил III (Византия)|Михаил III]] поискал от него да създаде славянска азбука, Константин „се предал на молитва заедно със сътрудниците си“.{{sfn|Obolensky|1988|p=15}} Житието на Методий нарича тези помощници на Кирил и Методий „други със същия дух като тях“.{{sfn|Obolensky|1988|p=15}} Същата група е спомената и от Теофилакт, който пише, че Кирил и Методий, след като изнамерили славянската азбука, „се погрижили да предадат божествените знания на по-способните от учениците си“, като назовава кои са „избрани и корифеи на гру­пата“ – [[Горазд]], Климент, [[Наум Преславски|Наум]], [[Ангеларий]] и [[Сава Седмочисленик|Сава]].{{sfn|Милев|1966}} На тези основания, както и на това, че Климент е знаел [[Старобългарски език|старобългарски]] и [[гръцки]], може да се предположи, че Климент е бил част от езиковия кръжок на Кирил и Методий и е допринесъл за създаването на славянската азбука.{{sfn|Obolensky|1988|p=15}} === Великоморавска мисия === Между 863 и 868 г. изворите мълчат за Климент.{{sfn|Obolensky|1988|p=16}} Известно е – от по-късни старобългарски жития{{sfn|Obolensky|1988|p=11}} – че през 868 г. Климент придружава [[Кирил и Методий]] по време на посещението им в [[Рим]].{{sfn|Obolensky|1988|p=16}} След три и половина години в [[Моравия]], Кирил и Методий заминават на юг, за да ръкоположат учениците си – сред които и Климент – в свещенически сан{{sfn|Obolensky|1988|p=16}} и пристигат в Рим в края на 867 или началото на 868 г.{{sfn|Obolensky|1988|p=11}} Затова – въпреки мълчанието на изворите – е почти сигурно, че Климент участва в [[Моравска мисия|мисията]] на Константин и Методий във [[Великоморавия]] от нейното начало и ги подпомага в създаването на пълен литургичен цикъл на български (старобългарски) за [[моравци]]те, обучаването на местни духовници и отблъскването на нападенията на франкските духовници срещу мисията.{{sfn|Obolensky|1988|p=16}} ==== Ръкополагане в свещеничеството в Рим ==== Подробности за престоя на Климент в [[Рим]], който вероятно продължава от зимата на 867/8 г. до лятото или есента на 869 г., не са известни.{{sfn|Obolensky|1988|p=16}} Двамата епископи – [[Гаудерик Велетрийски]] и [[Формоза Портуенски]] – които ръкопололагат Климент и другите ученици на [[Кирил и Методий]] са сред водещите в Рим{{sfn|Obolensky|1988|p=16}} (Формоза по-късно е избран за сто и единадесетия папа). Контактите на Климент сред влиятелните кръгове в Римската църква – латинска, както и гръцка, може да са били почти толкова широки, колкото тези на Кирил и Методий.{{sfn|Obolensky|1988|p=16}} Вероятно е познавал лично [[Анастасий Библиотекар]], приятел и почитател на Константин.{{sfn|Obolensky|1988|p=16}} ==== Завръщане в Моравия след смъртта на Кирил ==== Константин умира в [[Рим]] на 14 февруари 869 г. малко след като се помонашава под името Кирил.{{sfn|Obolensky|1988|p=17}} Уважавайки последното желание на брат си, [[Методий]] се отказва от намерението си да се завърне в манастира си в [[Олимп]] и вместо това избира да продължи общата им работа сред българите.{{sfn|Obolensky|1988|p=17}} По всяка вероятност Климент прекарва следващите петнадесет години до смъртта на Методий заедно с него в [[Панония]] и [[Великоморавия]].{{sfn|Obolensky|1988|p=17}} По-късно през същата година папа [[Адриан II]] назначава Методий за архиепископ на [[Панония]] и го изпраща в двора на владетеля [[Коцел]].{{sfn|Obolensky|1988|p=17}} Франкските духовници, ядосани от загубата на прерогативите си в Панония и Моравия, го обвиняват в узурпиране на епископски права и организират църковен съд от местни епископи, който осъжда Методий на затвор.{{sfn|Obolensky|1988|p=17}} Методий прекарва две и половина години затворен в [[Швабия]], докато през 873 г. папа [[Йоан VIII (папа)|Йоан VIII]] не се намесва и не принуждава франкските епископи да освободят легата му.{{sfn|Obolensky|1988|p=17}} Последните си години Методий прекарва в защита на българската литургия (наричана още черковнославянска) в диоцеза си, като едновременно трябва да се бори с враждебността на франките и с непостоянството на новия моравски владетел [[Святополк I (Великоморавия)|Святополк]].{{sfn|Obolensky|1988|p=17}} ==== Смъртта на Методий, провал на мисията и преследвания ==== Изворите заговарят отново за Климент след смъртта на [[Методий]] на 6 април 885 г.{{sfn|Obolensky|1988|p=17}} Методий определя за свой наследник [[Горазд]], който има преимуществото, че е местен и че владее латински.{{sfn|Obolensky|1988|p=17}} Номинацията обаче не спечелва одобрението на папата и [[Вихинг]], франкският епископ на [[Нитра]] и стар противник на Методий, подновява с нова енергия опитите си за потискане на славянската литургия в цяла [[Централна Европа]].{{sfn|Obolensky|1988|p=17}} Между учениците на Методий и франкските духовници има разминаване и по богословския спор около доктрината на [[филиокве]]то, според която [[Свети Дух|Светият Дух]] произхожда не само от Отца, но и от Сина, и която към този момент е изцяло възприета от [[франки]]те, макар и [[Рим]] да не я приема формално до ранния единадесети век. Разногласията по тази доктрина по-късно ще се превърнат в основните доктринални различия в средновековните спорове между гръцката и латинската църкви.{{sfn|Obolensky|1988|p=17}} На [[Горазд]] и Климент се пада задачата да говорят публично срещу филиоквето.{{sfn|Obolensky|1988|p=17}} На два пъти те обясняват гръцката доктрина за Троицата – веднъж за франкските духовници, и втори път, по-накратко, за Святополк, но напрежението между привържениците на [[Вихинг]] и последователите на Климент и Горазд се покачва. Опитите на Святополк да действа като арбитър пропадат и скоро срещу учениците на Методий – около двеста свещеника и дякони – започват държавни гонения.{{sfn|Obolensky|1988|p=17}} Някои са продадени в робство, други прогонени от домовете си и бити, а по-главните са затворени.{{sfn|Obolensky|1988|p=17}} Теофилакт дава имената на петима от затворените – Горазд, Климент, [[Лаврентий]], [[Наум Преславски|Наум]] и [[Ангеларий]].{{sfn|Милев|1966}}{{sfn|Obolensky|1988|p=18}} След кратък престой в затвора, Климент и спътниците му са осъдени на вечно изгнание и биват ескортирани до крайдунавските области от немска войскова част подопечна на Святополк.{{sfn|Obolensky|1988|p=19}} Изворите ни казват, че Климент и спътниците му „закопнели за [[Първа българска държава|България]], за България си мислели и се надявали, че България е готова да им даде спокойствие“.{{sfn|Милев|1966}} Заедно с Наум и Ангеларий, Климент стига до [[Дунав]], пресича го на импровизиран сал „от три липови дървета“ и така през зимата на 885 – 886 г. тримата достигат [[Белград]], който по това време е българско владение.{{sfn|Obolensky|1988|p=19}} === Бягство в България === ==== Политическо положение ==== Забележката на [[Теофилакт]] в „Пространното житие“, че Климент и другарите му „закопнели за [[Първа българска държава|България]]“, вероятно цели да загатне за единомислието между българския княз [[Борис I]] и Климент.{{sfn|Obolensky|1988|p=20}} Към този момент българският владетел е изправен пред културната и политическа дилема произтичаща от [[Покръстване на България|покръстването на България]] през 864 г. в християнската вяра на [[Византийска империя|Византийската империя]] и сблъсъка между нуждата от запазване на местната независимост и византийските претенции за универсалност. Тези претенции изискват от всеки владетел приел византийската религия да приеме не само духовния авторитет на патриархата в [[Константинопол]], но и – поне на теория – върховната власт на императора.{{sfn|Obolensky|1988|p=20}} [[Борис I|Борис]] вероятно осъзнава, че възприемането на Кирило-Методиевата езикова традиция, т.е. създаването на българоговореща църква и обучаването на местни духовници, биха могли да ограничат тези претенции и да позволят на българите да заемат и адаптират византийски ценности без да рискуват културната си автономия.{{sfn|Obolensky|1988|p=20}} ==== Прием в Белград ==== Затова не е изненада, че – по думите на „Пространното житие“ –[[Борис I|Борис]] „жадувал за такива мъже“. „Пространното житие“ също информира, че военният наместник на Борис в Белград, знаел за това, и затова, след като оставил Климент, Наум и [[Ангеларий]] да отпочинат от премеждията си, ги проводил при Борис и му „съобщил, че тези мъже са именно такива, „каквито той с голямо желание търсел““.{{sfn|Obolensky|1988|p=21}}{{sfn|Милев|1966}} ==== При княз Борис ==== [[Борис I|Борис]] е възхитен от пристигането на тримата мисионери в [[Плиска]] и им оказва топъл прием.{{sfn|Obolensky|1988|p=21}} Климент, Наум и [[Ангеларий]] са разквартирувани по домовете на местни велможи и провеждат редовни (по думите на [[Теофилакт]] ежедневни) срещи с Борис и съветниците му.{{sfn|Obolensky|1988|p=21}} Теофилакт загатва за известна потайност около тези срещи, вероятно предизвикана от желанието на Борис да обсъди следващите си ходове с Климент и спътниците му, без да рискува да създаде една възможна опозиция на бъдещата си политика.{{sfn|Obolensky|1988|p=21}} Произходът на подобни противници на Кирило-Методиевата традиция е неясен, но е възможно да става дума или за членове на старата прабългарска аристокрация, все още таящи някаква вярност към езическото си минало (която само двадесет години по-рано води до неуспешен бунт срещу покръстването инициирано от Борис), или за членове на гръцкия клир, които биха могли да се почувстват застрашени от пристигането на изтъкната група мисионери и потенциални съперници.{{sfn|Obolensky|1988|p=21}} При всички случаи, по всяка вероятност Борис и сътрудниците му са съзнавали, че плановете им да продължат работата на [[Кирил и Методий]] в [[Първа българска държава|България]] са изисквали внимателна подготовка и предпазливи действия.{{sfn|Obolensky|1988|p=21}} Скоро след пристигането в [[Плиска]], тримата мисионери се разделят. Ангеларий умира няколко месеца след пристигането в столицата. Наум остава в Плиска, където поставя основите на [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]], а Климент – вероятно през 886 г. – е изпратен като мисионер в областта [[Кутмичевица]], в [[Македония (област)|Македония]].{{sfn|Obolensky|1988|p=21}} Причините за изпращането на Климент в тази отдалечена югозападна провинция, наскоро включена в границите на Българското царство, са били предмет на много спорове.{{sfn|Obolensky|1988|p=21}} Някои изследователи приемат, че опитен ученик на Кирил и Методий като Климент, който освен това вероятно е роден в Македония, е бил в състояние успешно да обслужи духовните нужди на прабългарското и славянското население на провинцията и да ускори културното ѝ приобщаване към Борисовото царство.{{sfn|Obolensky|1988|p=22}} ==== Мисионерска дейност в Кутмичевица ==== [[Файл:Devolskikomitat.jpg|мини|Предполагаеми граници на областта Кутмичевица към IX – X век]] Точните граници на областта [[Кутмичевица]] не са известни, но вероятно в тях попадат западномакедонските езера ([[Преспанско езеро|Преспанското]] и [[Охридско езеро|Охридското]]) и територията на запад от тях до [[Адриатическо море]] в днешна южна [[Албания]].{{sfn|Obolensky|1988|p=23}} Според „Пространното житие“ Борис отделя областта от [[Котокия]], но границите на Котокия не са определени.{{sfn|Obolensky|1988|p=22}} Същевременно с изпращането на Климент в Кутмичевица, Борис назначава за управител на областта [[Домета]].{{sfn|Obolensky|1988|p=22}} По думите на [[Теофилакт]] [[Борис I|Борис]] „предал блажения Климент на Домета или по-скоро Домета на Климент, а още по-точно да кажем, предал ги един на друг: единия като послушен във всичко, а другия – да си служи с първия като с помощник при решенията си“ и издал нареждане до всички жители на областта да приемат Климент „с почит, да му предоставят преизобилно и щедро всичко, да го удостояват с дарове и чрез видимите неща да разгласят между всички съкровището на любовта, което е вложено в душата.“{{sfn|Милев|1966}} Теофилакт пише, че Борис изпраща Климент за учител (дидаскалос) в Кутмичевица, но от естеството на Климентовата мисия и близките му отношения с управителя на областта е ясно, че правомощията му са били много по-големи от тези на обикновен учител или проповедник.{{sfn|Obolensky|1988|p=24}} Борис предоставя на Климент и три места за почивка – в [[Девол (град)|Девол]], [[Главеница]] и [[Охрид]].{{sfn|Obolensky|1988|p=22}} Охрид, любимото седалище на Климент, се превръща в един от основните центрове на новата византийско-българската култура на Балканите в голяма степен благодарение на неговите усилия.{{sfn|Obolensky|1988|p=22}} През следващите седем години (886 – 893) Климент прекарва част от времето си проповядвайки [[Евангелие]]то на [[езичество|езичниците]], които вероятно са формирали значителна част от българското население на провинцията.{{sfn|Obolensky|1988|p=25}} Друга част от времето си посвещава на преподаване на глаголицата, като по-талантливите му ученици били избирани за по-задълбочено [[богословие|богословско]] обучение и ръкополагане в свещеничеството.{{sfn|Obolensky|1988|p=25}} Според Теофилакт, за седем години броят на тези ученици достигнал 3500.{{sfn|Obolensky|1988|p=25}} Това забележително постижение, почти без паралел в [[Средновековие|средновековния]] свят, допринесло значително за осъществяването на Борисовия план да подмени гръцките духовници с местни българи.{{sfn|Obolensky|1988|p=26}} И двете жития отбелязват силното влечение на Климент към монашеския живот и поради близкото му сподвижничество с Методий може да се предположи, че Климент е бил подстриган за монах рано в живота си.{{sfn|Obolensky|1988|p=26}} По време на учителската си мисия в Кутмичевица, Климент основава в Охрид [[Свети Климент и Пантелеймон|манастир посветен на свети Пантелеймон]], който се превръща в основен център за обучение на местни духовници и допринася за славата на Охрид като люлка на българското християнство на Балканите.{{sfn|Obolensky|1988|p=26}} ==== Управлението на Владимир Расате (889 – 893) ==== През 889 г., около три години след пристигането на Климент в [[Кутмичевица]], княз [[Борис I|Борис]] отстъпва трона на първородния си син [[Владимир Расате]] и се оттегля в манастир.{{sfn|Obolensky|1988|p=26}} В продължение на четири години новият български владетел провежда политика на възраждане на езичеството и гонения на християнските духовници, диаметрално противоположна на тази на Борис.{{sfn|Obolensky|1988|p=26}} През 893 г. Борис напуска манастира, взима властта с помощта на верни съмишленици, и свиква [[Преславски народен събор|народен събор в Плиска]].{{sfn|Obolensky|1988|p=27}} Сред решенията на събора са замяната на гръцкия със старобългарски като официален език на българските администрация и църква, преместване на столицата от [[Плиска]] в близкия [[Преслав]] и установяването на третия син на Борис – [[Симеон Велики|Симеон]] (по-късно известен като Симеон Велики) – за владетел на държавата.{{sfn|Obolensky|1988|p=27}} Не е известно дали езическото възраждане е оказало непосредствено влияние върху работата на Климент в отдалечена Кутмичевица, но по всяка вероятност това е бил период на несигурност за него и той е приветствал решенията на събора от 893 г.{{sfn|Obolensky|1988|p=27}} ==== Пръв епископ на български език ==== Едно от първите действия на [[Симеон I|Симеон]] като владетел е да извика Климент в [[Преслав]], и да го назначи за епископ.{{sfn|Obolensky|1988|p=27}} По думите на [[Теофилакт]] „така Климент станал пръв епископ на български език“.{{sfn|Милев|1966}} Точното местоположение и име на [[Величка епархия|епархията на Климент]] са били предмет на множество спорове.{{sfn|Obolensky|1988|p=27}} Според „Пространното житие“ Климент бил назначен за епископ на „Дрембица или Велика“.{{sfn|Милев|1966}} Повечето изследователи предполагат, че епархията се е намирала в една от следните три области: централна [[Македония (област)|Македония]] (долината на река [[Вардар]]), Южна Македония (северно от линята Солун – Бер), или западните склонове на [[Родопи]]те.{{sfn|Obolensky|1988|p=27}} Каквото и да е точното местоположение на епархията, по всяка вероятност е била на известно разстояние от [[Охрид]], в по-отдалечена и примитивна област.{{sfn|Obolensky|1988|p=28}} Въпреки това Климент продължава да поддържа връзката си с манастира, който основава в Охрид, и се оттегля в него за почивка и молитва при всяка възможност.{{sfn|Obolensky|1988|p=26}} Като епископ Климент продължава да полага усилия за обучението на местни духовници, способни да служат на [[старобългарски език|български]], и ръкополага свещеници, дякони, поддякони и миряни четци, но не се ограничава в грижите си само до духовните нужди на паството си.{{sfn|Obolensky|1988|p=29}} „Понеже по цялата българска страна“, пише Теофилакт, растели диви дървета, Климент пренесъл от [[Византия]] различни видове и „чрез присаждане облагородил дивите дървета“.{{sfn|Милев|1966}}{{sfn|Obolensky|1988|p=29}} ==== Последни години ==== На преклонна възраст и изтощен от работа Климент се отправя в [[Преслав]] и моли цар [[Симеон I|Симеон]] да го освободи от задълженията му като епископ, за да прекара „тези немного дни [...] в беседа със себе си и с Бога“.{{sfn|Милев|1966}} Симеон, който изпитва голяма почит към Климент, отказва.{{sfn|Obolensky|1988|p=33}} [[Файл:St.-Panteleymon-Ohrid.JPG|ляво|мини|220px|Възстановената църква „Св. Пантелеймон“ в Охрид, където се съхраняват мощите на Св. Климент Охридски]] При завръщането си от Преслав, Климент се разболява. Според пространното житие, въпреки болестта си, в последните си дни Климент продължава да работи и допълва [[Триод]]а.{{sfn|Милев|1966}} Климент умира на почти осемдесетгодишна възраст, на 27 юли 916 г. в Охрид.{{sfn|Obolensky|1988|p=33}} Погребан е в [[притвор]]а на манастирската църква „Св. Пантелеймон“ („[[Свети Климент и Пантелеймон|Стари Св. Климент]]“), превърната около 1515 г. в джамия, възстановена от руините през 2001 – 2002 г. Скоро след смъртта си Климент е канонизиран. Още в началото на XI век успението му се чества на 27 юли. ==== Връзка с кирилицата ==== В „Краткото житие“ на св. Климент Охридски се казва, че той „измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил“. Въз основа на този пасаж някои учени приемат, че св. Климент е създателят на [[кирилица]]та.{{sfn|Obolensky|1988|p=30}} Тази хипотеза обаче среща някои трудности. От една страна, в [[Охрид]] – седалището на Климент, глаголицата продължава да се използва още дълги години, докато кирилицата все повече се предпочита от книжовната школа в [[Преслав]].{{sfn|Obolensky|1988|p=30}} От друга страна, не съществува надеждна традиция, която да свързва името на Климент с кирилицата, а в „Краткото житие“ са установени няколко сериозни исторически грешки, което налага предпазливост към твърденията в него.{{sfn|Obolensky|1988|p=30}} Затова по-голямата част от изследователите отхвърлят гледището, че св. Климент е създател на [[кирилица]]та. Преобладаващото мнение е, че той е използвал [[глаголица]]та и че „другите форми на буквите“ се отнасят за подобрение или опростяване на глаголицата.{{sfn|Obolensky|1988|p=30}} == Творчество == Свети Климент Охридски е един от най-значимите автори на [[старобългарски език]], той пише жития, [[похвално слово|похвални слова]], църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения. (напр. "Похвала за четиридневния Лазар"<ref>https://faktor.bg/bg/articles/drevni-balgarski-rakopisi-izskochiha-ot-fondovete-na-ruskata-darzhavna-biblioteka</ref>) == Памет == [[Файл:Saint Clement and Pantheleimon Ohrid. Tomb of Clement.JPG|мини|Гробът на Свети Климент в Охрид]] Изображения на св. Климент се срещат от началото на [[XIV век]] на икони и стенописи ([[Охрид]], църквата „Св. Климент“). [[Йеромонах]]ът Атанасий от манастира „[[Йоан Кръстител (манастир)|Св. Йоан Кръстител]]“ на остров [[Парос]] превежда на новогръцки „Пространното житие“, написано от [[Теофилакт]], и го издава през 1784 и 1805 г. След това то се печата в нови издания. Съществуват много народни легенди за Климент Охридски и многобройни научни публикации. Първият съвременен [[университет]] в [[България]] – [[Софийски университет|Софийският университет „Свети Климент Охридски“]], е наречен на негово име при основаването си през 1888 г. Името на св. Климент Охридски носи и [[Свети Климент Охридски (база)|българската полярна база]] на [[Ливингстън (остров)|остров Ливингстън]] в [[Антарктика]]. На Климент Охридски са посветени няколко храма в България - [[Свети Климент Охридски (София)|Академичният параклис]] на [[Богословски факултет (Софийски университет)|Богословския факултет]] на СУ, храм „Свети Климент Охридски“ в квартал [[Люлин (район)|Люлин]] в [[София]], построен през 1999 година<ref>{{Cite news|url=https://bg-patriarshia.bg/news/deset-godini-hram-sv-kliment-ohridski-v-stolichniya-kvartal|title="ДЕСЕТ ГОДИНИ ХРАМ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ” В СТОЛИЧНИЯ КВАРТАЛ „ЛЮЛИН”|last=Софийска света митрополия|date=2009-07-27|work=Сайт на БПЦ-БП|access-date=2023-11-28}}</ref>, [[Свети Климент Охридски (Пловдив)|църквата]] в пловдивския квартал „[[Смирненски (Пловдив)|Христо Смирненски]]“, осветена през 2008 година, както и новият храм в Добрич, осветен през 2010 година<ref>{{Cite news|url=https://www.mitropolia-varna.org/novini/761-arhiereiska-sveta-liturgiya-v-hram-sv-kliment-ohridski-grad-dobrich|title="Архиерейска Света Литургия в храм "Св. Климент Охридски" – град Добрич"|date=2017-08-05|work=Сайт на Варненска и Великопреславска митрополия|access-date=2023-11-28}}</ref>. На Климент Охридски е посветена и църквата на [[Черепиш (гара)|гара Черепиш]], която в периода 1950-1990 година служи като учебен храм на [[Софийска духовна семинария|Софийската духовна семинария]], докато семинарията е изпратена в изгнание от комунистическата власт във Врачанския Балкан<ref>{{Cite news|url=https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100658/catid,120/id,18080/view,article/|title="Изоставеният Черепиш"|last=Пъков|first=Димитър|date=2013-10-05|work=Двери.БГ|access-date=2023-11-28}}</ref>. През 2022 година [[Врачанска епархия]] започва кампания за възстановяване на храма, който е в изключително тежко състояние<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://svetiklimentcherepish.com/|заглавие=Сайт на кампанията за възстановяване на храм "Свети Климент Охридски" (Черепиш)|достъп_дата=2023-11-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101636446/vazstanovavat-carkvata-sveti-kliment-ohridski-krai-cherepish|title="Възстановяват църквата "Свети Климент Охридски" край Черепиш"|last=Антонова|first=Ива|date=2022-04-22|work=Българско национално радио|access-date=2023-11-28}}</ref>. Главата на светеца се съхранява в гръцкия манастир „Св. Йоан Кръстител“, близо до град Верия.<ref>[https://www.pravoslavie.bg/България/честната-глава-на-св-климент-охридски Честната глава на св. Климент Охридски ще бъде донесена за поклонение в България]</ref> През 2016 г. тя е временно донесена в България с цел поклонение по повод 1100-годишнината от смъртта му. На свети Климент Охридски е наречен и [[Свети Климент Охридски (булевард в София)|булевард]] ({{maplink|type=line|id=Q12293199|title=Свети Климент Охридски}}) и улица в квартал „[[Надежда II]]“ ({{maplink|type=line|id=Q123948736|title=Свети Климент}}) в [[София]]. == Литература == {{refbegin|2}} * {{cite book | ref=harv| title = Six Byzantine Portraits | last = Obolensky| first = Dimitri | year = 1988| place = Oxford | publisher = Oxford University Press |authorlink = Димитри Оболенски}} * {{cite book | ref = harv | title = Гръцките жития на Климент Охридски | last = Милев | first = Александър | year = 1966 | place = София | publisher = Българска академия на науките | url = http://www.promacedonia.com/bugarash/ko/index.html | authorlink = Александър Милев }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160326150937/http://promacedonia.com/bugarash/ko/index.html |date=2016-03-26 }} * Gerhard Podskalsky: ''Theologische Literatur des Mittelalters in Bulgarien und Serbien 865 – 1459'', C.H.Beck, 2000, ISBN 3-406-45024-5 * Nikolaos Trunte: [http://www.uni-bonn.de/~ntrunte/reformen.pdf ''Πρός τό σαφέστερον. Zu Reformen in der glagolitischen Schrift''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101011185201/http://www.uni-bonn.de/~ntrunte/reformen.pdf |date=2010-10-11 }}. – In: ''Glagoljica i hrvatski glagolizam'', Zagreb, 2004. * [http://ia700308.us.archive.org/7/items/zhivotopisnasvk00theogoog/zhivotopisnasvk00theogoog.pdf Животопис на св. Климента, български архиепископ. От Теофилакта, Охридски архиепископ. Превел от гръцки с малки съкращения Д. Матов. Пловдив, 1896] * Люба Илиева. Пространното житие на св. Климент Охридски и проблемът за българо-византийския културен синтез. – В: Omnia vincit amor: Юбилеен сборник на НГДЕК в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова. Съст. В. Вачкова и Цв. Степанов. С., УИ, 2008. * Пламен Павлов (съставител и отговорен редактор). Бележити българи, т. ІІ. С., „Световна библиотека“, 2012 (статия на Илия Илиев). * [https://www.heiligenlexikon.de/BiographienK/Klemens_von_Ochrid.html ''Klemens von Ohrid''], Ökumenisches Heiligenlexikon * {{Cite journal|last=Gautier|first=Paul|title=Clément d'Ohrid, évèque de Dragvista|journal=Revue des études byzantines|year=1964|volume=22|pages=199-214|url=https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1964_num_22_1_1325}} * {{Cite journal|last=Iliev|first=Ilia G.|title=The Long Life of Saint Clement of Ohrid: A Critical Edition|journal=Byzantinobulgarica|year=1995|volume=9|pages=62-120|url=https://archive.org/download/the-long-life-of-saint-clement/The%20Long%20Life%20of%20Saint%20Clement.pdf}} * {{Cite journal|last=Ivanič|first=Peter|title=The Issue of the Origin of Saint Clement of Ohrid and Saint Naum of Ohrid in Slovak and Czech Historiography|journal=European Journal of Science and Theology|year=2018|volume=14|number=1|pages=135-144|url=http://www.ejst.tuiasi.ro/Files/68/13_Ivanic.pdf|access-date=2023-06-28|archive-date=2023-06-28|archive-url=https://web.archive.org/web/20230628130232/http://www.ejst.tuiasi.ro/Files/68/13_Ivanic.pdf}} * {{Cite journal|last1=Мучай|first1=Скендер|last2=Джуери|first2=Суеля|last3=Ристани|first3=Ирклид|last4=Пентковский|first4=Алексей М.|title=Средневековые церкви в долине Шушицы (Южная Албания) и славянская епископия свт. Климента Охридского|trans-title=Medieval Churches in Shushica Valley (South Albania) and the Slavonic Bishopric of St. Clement of Ohrid|journal=Slověne: International Journal of Slavic Studies|year=2014|volume=3|number=1|pages=5-42|url=http://slovene.ru/2014_1_Pentkovskiy_et_all..pdf|access-date=2023-06-28|archive-date=2023-06-28|archive-url=https://web.archive.org/web/20230628125637/http://slovene.ru/2014_1_Pentkovskiy_et_all..pdf}} {{refend}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.pravoslavie.bg/жития/животопис-на-св-климент-български-арх/#.U3nZ4_R_ttI Животопис на св. Климент Охридски] от Охридски архиепископ Теофилакт * [http://promacedonia.com/zv/zv3_1.html Климент Охридски. Похвала за Св. Кирил Философ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100531034739/http://promacedonia.com/zv/zv3_1.html |date=2010-05-31 }} * [http://promacedonia.com/zv/zv3_2.html Климент Охридски. Похвално слово за Св. Димитър Солунски] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070930184432/http://promacedonia.com/zv/zv3_2.html |date=2007-09-30 }} * [http://promacedonia.com/zv/zv3_3.html Климент Охридски. Похвално слово за Св. Архангели Михаил и Гавриил] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070930183619/http://promacedonia.com/zv/zv3_3.html |date=2007-09-30 }} * [http://promacedonia.com/zv/zv3_4.html Климент Охридски. Похвално слово за Св. Климент Римски] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070930184825/http://promacedonia.com/zv/zv3_4.html |date=2007-09-30 }} * [http://promacedonia.com/zv/zv3_5.html Климент Охридски. Похвално слово за Йоан Кръстител] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070930201004/http://promacedonia.com/zv/zv3_5.html |date=2007-09-30 }} * [http://promacedonia.com/zv/zv3_6.html Климент Охридски. Похвално слово за Св. Четиридесет мъченици] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927234327/http://promacedonia.com/zv/zv3_6.html |date=2007-09-27 }} * [http://promacedonia.com/zv/zv3_7.html Климент Охридски. Похвала за четиридневния Лазар] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070930183509/http://promacedonia.com/zv/zv3_7.html |date=2007-09-30 }} * [http://promacedonia.com/zv/zv2_1.html Климент Охридски. Из Трипеснеци на Рождество Христово] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070930201445/http://promacedonia.com/zv/zv2_1.html |date=2007-09-30 }} * [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=415&WorkID=14855&Level=1 Климент Охридски. Пространно житие на Константин – Кирил] * [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=415&WorkID=14815&Level=1 Климент Охридски. Пространно житие на архиепископ Методий] * [http://strumski.com/biblioteka/?id=738 „Служба иже во Святих Отца нашего архιерарха и чудотворца Климента, архиепископа Болгарскаго иже во Охрид“, София, 1901 година"] в „Библиотека Струмски“ * [http://www.santiebeati.it/dettaglio/91041 ''Santi Clemente di Ochrida, Gorazdo, Nahum, Saba e Angelario Apostoli della Bulgaria''], in Santi, beati e testimoni – Enciclopedia dei santi, santiebeati.it. {{Седмочисленици}} {{Портал|Православие|Македония}} [[Категория:Климент Охридски| ]] ecatlx07cm1e186wq2uvjvje9agdwgy 12434849 12434837 2024-12-08T13:28:16Z Мико 4542 12434849 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Климент Охридски|Свети Климент Охридски (пояснение)}} {{Светец |име=Свети Климент Охридски |дата на раждане=около [[840]] |дата на смъртта=[[27 юли]] [[916]] |празник=27 юли ([[Юлиански календар]]), [[9 август]] ([[Григориански календар]]) и [[25 ноември]] (Юлиански календар), [[8 декември]] (Григориански календар) |почитан/а в=[[Източноправославна църква]] |изображение=St Clement of Ohrid, Last Quarter of XIV Century, St Mary Perivleptos Church, Ohrid Icon Gallery.jpg |размер на изображението=240 px |описание на изображението=„Свети Климент Охридски“, литийна икона (от другата страна е „Свети Наум Охридски“), последната четвърт на XIV век, от „[[Света Богородица Перивлепта]]“, темпера, гипсов грунд на дъска, 86 х 65 х 3,5 cm |място на раждане= |място на смъртта=[[Охрид]], [[Първа българска държава]] |титли=Един от Седемте апостоли на България, Ученик на [[Свети Кирил]] и [[Свети Методий]] |атрибути=[[Глаголица]], [[Кирилица]] |покровителство=[[Охрид]]<ref>{{Citation |title=Patron Saints Index |url=http://www.catholic-forum.com/saints/saintc3h.htm |accessdate=2007-08-11 |archivedate=2007-09-30 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070930025135/http://www.catholic-forum.com/saints/saintc3h.htm }}</ref> }} [[Файл:Monument to Kliment and Naum.JPG|мини|170px|Паметник на Климент и Наум в [[Скопие]].]] '''Свети Климент Охридски''' е [[Средновековие|средновековен]] [[Първа българска държава|български]] [[учен]] и първият [[епископ]], проповядвал на [[старобългарски език]]. Основател е на [[Охридска книжовна школа|Охридската книжовна школа]]. [[Българска православна църква|Православната ни църква]] го тачи като един от [[Седмочисленици|светите Седмочисленици]]. == Биография == === Ранни години === Основните източници за живота на Климент са два средновековни документа писани на [[гръцки език|гръцки]].{{sfn|Obolensky|1988|p=12}}{{sfn|Милев|1966}} По-ранният и по-подробен от двата е едно [[Пространно житие на Климент Охридски|житие на Климент]] написано от [[Теофилакт Охридски|Теофилакт]], [[Охридска архиепископия|Охридски архиепископ]] (1084 – 1107), известно като „Пространното житие“. Другият е едно [[Кратко житие на Климент Охридски|житие на Климент]] от друг охридски архиепископ, също грък – [[Димитрий Хоматиан]] (1216 – 1234) – известно като „Краткото житие“ или т.нар. „Охридска легенда“.{{sfn|Obolensky|1988|p=12}} За ранните години на Климент двете жития дават оскъдна информация.{{sfn|Obolensky|1988|p=9}} Единствено „Краткото житие“ споменава националността на Климент:{{sfn|Obolensky|1988|p=12}} {{цитат|Този наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае като българи.<ref>Български език и култура, Министерство на просветата и културата, София, 1979, стр. 11.</ref><ref>Език и литература, том 25, Дружество на българистите, 1970, стр. 2.</ref>}} Към IX век, това означава, че Климент живял в границите на [[Първо българско царство|Първото българско царство]].{{sfn|Obolensky|1988|p=12}} Точното място на раждането му не е известно, но добрите знания на Климент по гръцки – видими от качеството и обхвата на преводите му – говорят, че е придобил уменията си в този език още на младини, което е по-вероятно да се е случило в [[Македония (област)|Македония]], отколкото в друга провинция на царството (някои гръцкоговорещи македонски градове и села попадат в границите на България към средата на IX век).{{sfn|Obolensky|1988|p=12}} Към Македония сочи и фактът, че българският [[Борис I|княз Борис I]] по-късно изпраща Климент на мисия там, в която местен би имал по-голям шанс за успех, от чужденец.{{sfn|Obolensky|1988|p=12}} Като цяло се приема, че Климент е роден около 840 г.: според „Дългото житие“ той умира в дълбока старост през 916 г.{{sfn|Obolensky|1988|p=12}} === Ученик на Методий === Най-ранното сведение за Климентовия живот, което дават животописците, е, че от „младежки и юношески години [придружавал Методий] и видял с очите си всичките дела на своя учител“.{{sfn|Obolensky|1988|p=12}} Ако се приеме, че „младежки и юношески“ са годините между 16 и 18, може да се предположи, че познанството му с [[Методий]] датира от около 856 – 858 г., ключов период в живота на Методий.{{sfn|Obolensky|1988|p=13}} От житието на Методий е известно, че около 856 г. той се отказва от обещаваща кариера в провинциалната византийска администрация и влиза в манастир на [[Витиния (царство)|витинийския]] [[Олимп (Мала Азия)|Олимп]], южно от [[Мраморно море]].{{sfn|Obolensky|1988|p=13}} Това значи, че от около 856 г. Климент е бил ученик на Методий в един от манастирите във витинийския [[Олимп]]. Скоро след пристигането на Методий в манастира, към него се присъединява и брат му [[Константин-Кирил Философ|Константин]] (по-късно известен с монашеското си име Кирил).{{sfn|Obolensky|1988|p=13}} === Възможен принос в създаването на глаголицата === [[Файл:StKliment of Bulgaria.jpg|ляво|мини|180px|Стъклопис от Аулата на [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]]]] На основа на житията на [[Кирил и Методий]] може да се предположи, че са създали глаголицата именно по време на годините, които прекарват заедно във витинийския манастир. (Според [[Димитри Оболенски]], твърденията на животописците им, че глаголицата е създадена в [[Цариград]] през седмиците или месеците следващи пристигането през 862 г. на пратеници на [[Великоморавия|моравския]] принц [[Ростислав (Великоморавия)|Растислав]], могат да бъдат отхвърлени.{{sfn|Obolensky|1988|p=14}}) С изключение на Хазарската мисия на двамата братя от 860 – 861 г. тези са единствените години, които те прекарват заедно между 843 г., когато шестнадесетгодишния Константин пристига в столицата, и 862 г., когато пристигат пратениците на Растислав.{{sfn|Obolensky|1988|p=14}} В житието на Константин се казва, че след като император [[Михаил III (Византия)|Михаил III]] поискал от него да създаде славянска азбука, Константин „се предал на молитва заедно със сътрудниците си“.{{sfn|Obolensky|1988|p=15}} Житието на Методий нарича тези помощници на Кирил и Методий „други със същия дух като тях“.{{sfn|Obolensky|1988|p=15}} Същата група е спомената и от Теофилакт, който пише, че Кирил и Методий, след като изнамерили славянската азбука, „се погрижили да предадат божествените знания на по-способните от учениците си“, като назовава кои са „избрани и корифеи на гру­пата“ – [[Горазд]], Климент, [[Наум Преславски|Наум]], [[Ангеларий]] и [[Сава Седмочисленик|Сава]].{{sfn|Милев|1966}} На тези основания, както и на това, че Климент е знаел [[Старобългарски език|старобългарски]] и [[гръцки]], може да се предположи, че Климент е бил част от езиковия кръжок на Кирил и Методий и е допринесъл за създаването на славянската азбука.{{sfn|Obolensky|1988|p=15}} === Великоморавска мисия === Между 863 и 868 г. изворите мълчат за Климент.{{sfn|Obolensky|1988|p=16}} Известно е – от по-късни старобългарски жития{{sfn|Obolensky|1988|p=11}} – че през 868 г. Климент придружава [[Кирил и Методий]] по време на посещението им в [[Рим]].{{sfn|Obolensky|1988|p=16}} След три и половина години в [[Моравия]], Кирил и Методий заминават на юг, за да ръкоположат учениците си – сред които и Климент – в свещенически сан{{sfn|Obolensky|1988|p=16}} и пристигат в Рим в края на 867 или началото на 868 г.{{sfn|Obolensky|1988|p=11}} Затова – въпреки мълчанието на изворите – е почти сигурно, че Климент участва в [[Моравска мисия|мисията]] на Константин и Методий във [[Великоморавия]] от нейното начало и ги подпомага в създаването на пълен литургичен цикъл на български (старобългарски) за [[моравци]]те, обучаването на местни духовници и отблъскването на нападенията на франкските духовници срещу мисията.{{sfn|Obolensky|1988|p=16}} ==== Ръкополагане в свещеничеството в Рим ==== Подробности за престоя на Климент в [[Рим]], който вероятно продължава от зимата на 867/8 г. до лятото или есента на 869 г., не са известни.{{sfn|Obolensky|1988|p=16}} Двамата епископи – [[Гаудерик Велетрийски]] и [[Формоза Портуенски]] – които ръкопололагат Климент и другите ученици на [[Кирил и Методий]] са сред водещите в Рим{{sfn|Obolensky|1988|p=16}} (Формоза по-късно е избран за сто и единадесетия папа). Контактите на Климент сред влиятелните кръгове в Римската църква – латинска, както и гръцка, може да са били почти толкова широки, колкото тези на Кирил и Методий.{{sfn|Obolensky|1988|p=16}} Вероятно е познавал лично [[Анастасий Библиотекар]], приятел и почитател на Константин.{{sfn|Obolensky|1988|p=16}} ==== Завръщане в Моравия след смъртта на Кирил ==== Константин умира в [[Рим]] на 14 февруари 869 г. малко след като се помонашава под името Кирил.{{sfn|Obolensky|1988|p=17}} Уважавайки последното желание на брат си, [[Методий]] се отказва от намерението си да се завърне в манастира си в [[Олимп]] и вместо това избира да продължи общата им работа сред българите.{{sfn|Obolensky|1988|p=17}} По всяка вероятност Климент прекарва следващите петнадесет години до смъртта на Методий заедно с него в [[Панония]] и [[Великоморавия]].{{sfn|Obolensky|1988|p=17}} По-късно през същата година папа [[Адриан II]] назначава Методий за архиепископ на [[Панония]] и го изпраща в двора на владетеля [[Коцел]].{{sfn|Obolensky|1988|p=17}} Франкските духовници, ядосани от загубата на прерогативите си в Панония и Моравия, го обвиняват в узурпиране на епископски права и организират църковен съд от местни епископи, който осъжда Методий на затвор.{{sfn|Obolensky|1988|p=17}} Методий прекарва две и половина години затворен в [[Швабия]], докато през 873 г. папа [[Йоан VIII (папа)|Йоан VIII]] не се намесва и не принуждава франкските епископи да освободят легата му.{{sfn|Obolensky|1988|p=17}} Последните си години Методий прекарва в защита на българската литургия (наричана още черковнославянска) в диоцеза си, като едновременно трябва да се бори с враждебността на франките и с непостоянството на новия моравски владетел [[Святополк I (Великоморавия)|Святополк]].{{sfn|Obolensky|1988|p=17}} ==== Смъртта на Методий, провал на мисията и преследвания ==== Изворите заговарят отново за Климент след смъртта на [[Методий]] на 6 април 885 г.{{sfn|Obolensky|1988|p=17}} Методий определя за свой наследник [[Горазд]], който има преимуществото, че е местен и че владее латински.{{sfn|Obolensky|1988|p=17}} Номинацията обаче не спечелва одобрението на папата и [[Вихинг]], франкският епископ на [[Нитра]] и стар противник на Методий, подновява с нова енергия опитите си за потискане на славянската литургия в цяла [[Централна Европа]].{{sfn|Obolensky|1988|p=17}} Между учениците на Методий и франкските духовници има разминаване и по богословския спор около доктрината на [[филиокве]]то, според която [[Свети Дух|Светият Дух]] произхожда не само от Отца, но и от Сина, и която към този момент е изцяло възприета от [[франки]]те, макар и [[Рим]] да не я приема формално до ранния единадесети век. Разногласията по тази доктрина по-късно ще се превърнат в основните доктринални различия в средновековните спорове между гръцката и латинската църкви.{{sfn|Obolensky|1988|p=17}} На [[Горазд]] и Климент се пада задачата да говорят публично срещу филиоквето.{{sfn|Obolensky|1988|p=17}} На два пъти те обясняват гръцката доктрина за Троицата – веднъж за франкските духовници, и втори път, по-накратко, за Святополк, но напрежението между привържениците на [[Вихинг]] и последователите на Климент и Горазд се покачва. Опитите на Святополк да действа като арбитър пропадат и скоро срещу учениците на Методий – около двеста свещеника и дякони – започват държавни гонения.{{sfn|Obolensky|1988|p=17}} Някои са продадени в робство, други прогонени от домовете си и бити, а по-главните са затворени.{{sfn|Obolensky|1988|p=17}} Теофилакт дава имената на петима от затворените – Горазд, Климент, [[Лаврентий]], [[Наум Преславски|Наум]] и [[Ангеларий]].{{sfn|Милев|1966}}{{sfn|Obolensky|1988|p=18}} След кратък престой в затвора, Климент и спътниците му са осъдени на вечно изгнание и биват ескортирани до крайдунавските области от немска войскова част подопечна на Святополк.{{sfn|Obolensky|1988|p=19}} Изворите ни казват, че Климент и спътниците му „закопнели за [[Първа българска държава|България]], за България си мислели и се надявали, че България е готова да им даде спокойствие“.{{sfn|Милев|1966}} Заедно с Наум и Ангеларий, Климент стига до [[Дунав]], пресича го на импровизиран сал „от три липови дървета“ и така през зимата на 885 – 886 г. тримата достигат [[Белград]], който по това време е българско владение.{{sfn|Obolensky|1988|p=19}} === Бягство в България === ==== Политическо положение ==== Забележката на [[Теофилакт]] в „Пространното житие“, че Климент и другарите му „закопнели за [[Първа българска държава|България]]“, вероятно цели да загатне за единомислието между българския княз [[Борис I]] и Климент.{{sfn|Obolensky|1988|p=20}} Към този момент българският владетел е изправен пред културната и политическа дилема произтичаща от [[Покръстване на България|покръстването на България]] през 864 г. в християнската вяра на [[Византийска империя|Византийската империя]] и сблъсъка между нуждата от запазване на местната независимост и византийските претенции за универсалност. Тези претенции изискват от всеки владетел приел византийската религия да приеме не само духовния авторитет на патриархата в [[Константинопол]], но и – поне на теория – върховната власт на императора.{{sfn|Obolensky|1988|p=20}} [[Борис I|Борис]] вероятно осъзнава, че възприемането на Кирило-Методиевата езикова традиция, т.е. създаването на българоговореща църква и обучаването на местни духовници, биха могли да ограничат тези претенции и да позволят на българите да заемат и адаптират византийски ценности без да рискуват културната си автономия.{{sfn|Obolensky|1988|p=20}} ==== Прием в Белград ==== Затова не е изненада, че – по думите на „Пространното житие“ –[[Борис I|Борис]] „жадувал за такива мъже“. „Пространното житие“ също информира, че военният наместник на Борис в Белград, знаел за това, и затова, след като оставил Климент, Наум и [[Ангеларий]] да отпочинат от премеждията си, ги проводил при Борис и му „съобщил, че тези мъже са именно такива, „каквито той с голямо желание търсел““.{{sfn|Obolensky|1988|p=21}}{{sfn|Милев|1966}} ==== При княз Борис ==== [[Борис I|Борис]] е възхитен от пристигането на тримата мисионери в [[Плиска]] и им оказва топъл прием.{{sfn|Obolensky|1988|p=21}} Климент, Наум и [[Ангеларий]] са разквартирувани по домовете на местни велможи и провеждат редовни (по думите на [[Теофилакт]] ежедневни) срещи с Борис и съветниците му.{{sfn|Obolensky|1988|p=21}} Теофилакт загатва за известна потайност около тези срещи, вероятно предизвикана от желанието на Борис да обсъди следващите си ходове с Климент и спътниците му, без да рискува да създаде една възможна опозиция на бъдещата си политика.{{sfn|Obolensky|1988|p=21}} Произходът на подобни противници на Кирило-Методиевата традиция е неясен, но е възможно да става дума или за членове на старата прабългарска аристокрация, все още таящи някаква вярност към езическото си минало (която само двадесет години по-рано води до неуспешен бунт срещу покръстването инициирано от Борис), или за членове на гръцкия клир, които биха могли да се почувстват застрашени от пристигането на изтъкната група мисионери и потенциални съперници.{{sfn|Obolensky|1988|p=21}} При всички случаи, по всяка вероятност Борис и сътрудниците му са съзнавали, че плановете им да продължат работата на [[Кирил и Методий]] в [[Първа българска държава|България]] са изисквали внимателна подготовка и предпазливи действия.{{sfn|Obolensky|1988|p=21}} Скоро след пристигането в [[Плиска]], тримата мисионери се разделят. Ангеларий умира няколко месеца след пристигането в столицата. Наум остава в Плиска, където поставя основите на [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]], а Климент – вероятно през 886 г. – е изпратен като мисионер в областта [[Кутмичевица]], в [[Македония (област)|Македония]].{{sfn|Obolensky|1988|p=21}} Причините за изпращането на Климент в тази отдалечена югозападна провинция, наскоро включена в границите на Българското царство, са били предмет на много спорове.{{sfn|Obolensky|1988|p=21}} Някои изследователи приемат, че опитен ученик на Кирил и Методий като Климент, който освен това вероятно е роден в Македония, е бил в състояние успешно да обслужи духовните нужди на прабългарското и славянското население на провинцията и да ускори културното ѝ приобщаване към Борисовото царство.{{sfn|Obolensky|1988|p=22}} ==== Мисионерска дейност в Кутмичевица ==== [[Файл:Devolskikomitat.jpg|мини|Предполагаеми граници на областта Кутмичевица към IX – X век]] Точните граници на областта [[Кутмичевица]] не са известни, но вероятно в тях попадат западномакедонските езера ([[Преспанско езеро|Преспанското]] и [[Охридско езеро|Охридското]]) и територията на запад от тях до [[Адриатическо море]] в днешна южна [[Албания]].{{sfn|Obolensky|1988|p=23}} Според „Пространното житие“ Борис отделя областта от [[Котокия]], но границите на Котокия не са определени.{{sfn|Obolensky|1988|p=22}} Същевременно с изпращането на Климент в Кутмичевица, Борис назначава за управител на областта [[Домета]].{{sfn|Obolensky|1988|p=22}} По думите на [[Теофилакт]] [[Борис I|Борис]] „предал блажения Климент на Домета или по-скоро Домета на Климент, а още по-точно да кажем, предал ги един на друг: единия като послушен във всичко, а другия – да си служи с първия като с помощник при решенията си“ и издал нареждане до всички жители на областта да приемат Климент „с почит, да му предоставят преизобилно и щедро всичко, да го удостояват с дарове и чрез видимите неща да разгласят между всички съкровището на любовта, което е вложено в душата.“{{sfn|Милев|1966}} Теофилакт пише, че Борис изпраща Климент за учител (дидаскалос) в Кутмичевица, но от естеството на Климентовата мисия и близките му отношения с управителя на областта е ясно, че правомощията му са били много по-големи от тези на обикновен учител или проповедник.{{sfn|Obolensky|1988|p=24}} Борис предоставя на Климент и три места за почивка – в [[Девол (град)|Девол]], [[Главеница]] и [[Охрид]].{{sfn|Obolensky|1988|p=22}} Охрид, любимото седалище на Климент, се превръща в един от основните центрове на новата византийско-българската култура на Балканите в голяма степен благодарение на неговите усилия.{{sfn|Obolensky|1988|p=22}} През следващите седем години (886 – 893) Климент прекарва част от времето си проповядвайки [[Евангелие]]то на [[езичество|езичниците]], които вероятно са формирали значителна част от българското население на провинцията.{{sfn|Obolensky|1988|p=25}} Друга част от времето си посвещава на преподаване на глаголицата, като по-талантливите му ученици били избирани за по-задълбочено [[богословие|богословско]] обучение и ръкополагане в свещеничеството.{{sfn|Obolensky|1988|p=25}} Според Теофилакт, за седем години броят на тези ученици достигнал 3500.{{sfn|Obolensky|1988|p=25}} Това забележително постижение, почти без паралел в [[Средновековие|средновековния]] свят, допринесло значително за осъществяването на Борисовия план да подмени гръцките духовници с местни българи.{{sfn|Obolensky|1988|p=26}} И двете жития отбелязват силното влечение на Климент към монашеския живот и поради близкото му сподвижничество с Методий може да се предположи, че Климент е бил подстриган за монах рано в живота си.{{sfn|Obolensky|1988|p=26}} По време на учителската си мисия в Кутмичевица, Климент основава в Охрид [[Свети Климент и Пантелеймон|манастир посветен на свети Пантелеймон]], който се превръща в основен център за обучение на местни духовници и допринася за славата на Охрид като люлка на българското християнство на Балканите.{{sfn|Obolensky|1988|p=26}} ==== Управлението на Владимир Расате (889 – 893) ==== През 889 г., около три години след пристигането на Климент в [[Кутмичевица]], княз [[Борис I|Борис]] отстъпва трона на първородния си син [[Владимир Расате]] и се оттегля в манастир.{{sfn|Obolensky|1988|p=26}} В продължение на четири години новият български владетел провежда политика на възраждане на езичеството и гонения на християнските духовници, диаметрално противоположна на тази на Борис.{{sfn|Obolensky|1988|p=26}} През 893 г. Борис напуска манастира, взима властта с помощта на верни съмишленици, и свиква [[Преславски народен събор|народен събор в Плиска]].{{sfn|Obolensky|1988|p=27}} Сред решенията на събора са замяната на гръцкия със старобългарски като официален език на българските администрация и църква, преместване на столицата от [[Плиска]] в близкия [[Преслав]] и установяването на третия син на Борис – [[Симеон Велики|Симеон]] (по-късно известен като Симеон Велики) – за владетел на държавата.{{sfn|Obolensky|1988|p=27}} Не е известно дали езическото възраждане е оказало непосредствено влияние върху работата на Климент в отдалечена Кутмичевица, но по всяка вероятност това е бил период на несигурност за него и той е приветствал решенията на събора от 893 г.{{sfn|Obolensky|1988|p=27}} ==== Пръв епископ на български език ==== Едно от първите действия на [[Симеон I|Симеон]] като владетел е да извика Климент в [[Преслав]], и да го назначи за епископ.{{sfn|Obolensky|1988|p=27}} По думите на [[Теофилакт]] „така Климент станал пръв епископ на български език“.{{sfn|Милев|1966}} Точното местоположение и име на [[Величка епархия|епархията на Климент]] са били предмет на множество спорове.{{sfn|Obolensky|1988|p=27}} Според „Пространното житие“ Климент бил назначен за епископ на „Дрембица или Велика“.{{sfn|Милев|1966}} Повечето изследователи предполагат, че епархията се е намирала в една от следните три области: централна [[Македония (област)|Македония]] (долината на река [[Вардар]]), Южна Македония (северно от линята Солун – Бер), или западните склонове на [[Родопи]]те.{{sfn|Obolensky|1988|p=27}} Каквото и да е точното местоположение на епархията, по всяка вероятност е била на известно разстояние от [[Охрид]], в по-отдалечена и примитивна област.{{sfn|Obolensky|1988|p=28}} Въпреки това Климент продължава да поддържа връзката си с манастира, който основава в Охрид, и се оттегля в него за почивка и молитва при всяка възможност.{{sfn|Obolensky|1988|p=26}} Като епископ Климент продължава да полага усилия за обучението на местни духовници, способни да служат на [[старобългарски език|български]], и ръкополага свещеници, дякони, поддякони и миряни четци, но не се ограничава в грижите си само до духовните нужди на паството си.{{sfn|Obolensky|1988|p=29}} „Понеже по цялата българска страна“, пише Теофилакт, растели диви дървета, Климент пренесъл от [[Византия]] различни видове и „чрез присаждане облагородил дивите дървета“.{{sfn|Милев|1966}}{{sfn|Obolensky|1988|p=29}} ==== Последни години ==== На преклонна възраст и изтощен от работа Климент се отправя в [[Преслав]] и моли цар [[Симеон I|Симеон]] да го освободи от задълженията му като епископ, за да прекара „тези немного дни [...] в беседа със себе си и с Бога“.{{sfn|Милев|1966}} Симеон, който изпитва голяма почит към Климент, отказва.{{sfn|Obolensky|1988|p=33}} [[Файл:St.-Panteleymon-Ohrid.JPG|ляво|мини|220px|Възстановената църква „Св. Пантелеймон“ в Охрид, където се съхраняват мощите на Св. Климент Охридски]] При завръщането си от Преслав, Климент се разболява. Според пространното житие, въпреки болестта си, в последните си дни Климент продължава да работи и допълва [[Триод]]а.{{sfn|Милев|1966}} Климент умира на почти осемдесетгодишна възраст, на 27 юли 916 г. в Охрид.{{sfn|Obolensky|1988|p=33}} Погребан е в [[притвор]]а на манастирската църква „Св. Пантелеймон“ („[[Свети Климент и Пантелеймон|Стари Св. Климент]]“), превърната около 1515 г. в джамия, възстановена от руините през 2001 – 2002 г. Скоро след смъртта си Климент е канонизиран. Още в началото на XI век успението му се чества на 27 юли. ==== Връзка с кирилицата ==== В „Краткото житие“ на св. Климент Охридски се казва, че той „измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил“. Въз основа на този пасаж някои учени приемат, че св. Климент е създателят на [[кирилица]]та.{{sfn|Obolensky|1988|p=30}} Тази хипотеза обаче среща някои трудности. От една страна, в [[Охрид]] – седалището на Климент, глаголицата продължава да се използва още дълги години, докато кирилицата все повече се предпочита от книжовната школа в [[Преслав]].{{sfn|Obolensky|1988|p=30}} От друга страна, не съществува надеждна традиция, която да свързва името на Климент с кирилицата, а в „Краткото житие“ са установени няколко сериозни исторически грешки, което налага предпазливост към твърденията в него.{{sfn|Obolensky|1988|p=30}} Затова по-голямата част от изследователите отхвърлят гледището, че св. Климент е създател на [[кирилица]]та. Преобладаващото мнение е, че той е използвал [[глаголица]]та и че „другите форми на буквите“ се отнасят за подобрение или опростяване на глаголицата.{{sfn|Obolensky|1988|p=30}} == Творчество == Свети Климент Охридски е един от най-значимите автори на [[старобългарски език]], той пише жития, [[похвално слово|похвални слова]], църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения. (напр. "Похвала за четиридневния Лазар"<ref>https://faktor.bg/bg/articles/drevni-balgarski-rakopisi-izskochiha-ot-fondovete-na-ruskata-darzhavna-biblioteka</ref>) == Памет == [[Файл:Saint Clement and Pantheleimon Ohrid. Tomb of Clement.JPG|мини|Гробът на Свети Климент в Охрид]] Изображения на св. Климент се срещат от началото на [[XIV век]] на икони и стенописи ([[Охрид]], църквата „Св. Климент“). [[Йеромонах]]ът Атанасий от манастира „[[Йоан Кръстител (манастир)|Св. Йоан Кръстител]]“ на остров [[Парос]] превежда на новогръцки „Пространното житие“, написано от [[Теофилакт]], и го издава през 1784 и 1805 г. След това то се печата в нови издания. Съществуват много народни легенди за Климент Охридски и многобройни научни публикации. Първият съвременен [[университет]] в [[България]] – [[Софийски университет|Софийският университет „Свети Климент Охридски“]], е наречен на негово име при основаването си през 1888 г. Името на св. Климент Охридски носи и [[Свети Климент Охридски (база)|българската полярна база]] на [[Ливингстън (остров)|остров Ливингстън]] в [[Антарктика]]. На Климент Охридски са посветени няколко храма в България - [[Свети Климент Охридски (София)|Академичният параклис]] на [[Богословски факултет (Софийски университет)|Богословския факултет]] на СУ, храм „Свети Климент Охридски“ в квартал [[Люлин (район)|Люлин]] в [[София]], построен през 1999 година<ref>{{Cite news|url=https://bg-patriarshia.bg/news/deset-godini-hram-sv-kliment-ohridski-v-stolichniya-kvartal|title="ДЕСЕТ ГОДИНИ ХРАМ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ” В СТОЛИЧНИЯ КВАРТАЛ „ЛЮЛИН”|last=Софийска света митрополия|date=2009-07-27|work=Сайт на БПЦ-БП|access-date=2023-11-28}}</ref>, [[Свети Климент Охридски (Пловдив)|църквата]] в пловдивския квартал „[[Смирненски (Пловдив)|Христо Смирненски]]“, осветена през 2008 година, както и новият храм в Добрич, осветен през 2010 година<ref>{{Cite news|url=https://www.mitropolia-varna.org/novini/761-arhiereiska-sveta-liturgiya-v-hram-sv-kliment-ohridski-grad-dobrich|title="Архиерейска Света Литургия в храм "Св. Климент Охридски" – град Добрич"|date=2017-08-05|work=Сайт на Варненска и Великопреславска митрополия|access-date=2023-11-28}}</ref>. На Климент Охридски е посветена и църквата на [[Черепиш (гара)|гара Черепиш]], която в периода 1950-1990 година служи като учебен храм на [[Софийска духовна семинария|Софийската духовна семинария]], докато семинарията е изпратена в изгнание от комунистическата власт във Врачанския Балкан<ref>{{Cite news|url=https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100658/catid,120/id,18080/view,article/|title="Изоставеният Черепиш"|last=Пъков|first=Димитър|date=2013-10-05|work=Двери.БГ|access-date=2023-11-28}}</ref>. През 2022 година [[Врачанска епархия]] започва кампания за възстановяване на храма, който е в изключително тежко състояние<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://svetiklimentcherepish.com/|заглавие=Сайт на кампанията за възстановяване на храм "Свети Климент Охридски" (Черепиш)|достъп_дата=2023-11-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101636446/vazstanovavat-carkvata-sveti-kliment-ohridski-krai-cherepish|title="Възстановяват църквата "Свети Климент Охридски" край Черепиш"|last=Антонова|first=Ива|date=2022-04-22|work=Българско национално радио|access-date=2023-11-28}}</ref>. Главата на светеца се съхранява в гръцкия манастир „Св. Йоан Кръстител“, близо до град Верия.<ref>[https://www.pravoslavie.bg/България/честната-глава-на-св-климент-охридски Честната глава на св. Климент Охридски ще бъде донесена за поклонение в България]</ref> През 2016 г. тя е временно донесена в България с цел поклонение по повод 1100-годишнината от смъртта му. На свети Климент Охридски е наречен и [[Свети Климент Охридски (булевард в София)|булевард]] ({{maplink|type=line|id=Q12293199|title=Свети Климент Охридски}}) и улица в квартал „[[Надежда II]]“ ({{maplink|type=line|id=Q123948736|title=Свети Климент}}) в [[София]]. == Литература == {{refbegin|2}} * {{cite book | ref=harv| title = Six Byzantine Portraits | last = Obolensky| first = Dimitri | year = 1988| place = Oxford | publisher = Oxford University Press |authorlink = Димитри Оболенски}} * {{cite book | ref = harv | title = Гръцките жития на Климент Охридски | last = Милев | first = Александър | year = 1966 | place = София | publisher = Българска академия на науките | url = http://www.promacedonia.com/bugarash/ko/index.html | authorlink = Александър Милев }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160326150937/http://promacedonia.com/bugarash/ko/index.html |date=2016-03-26 }} * Gerhard Podskalsky: ''Theologische Literatur des Mittelalters in Bulgarien und Serbien 865 – 1459'', C.H.Beck, 2000, ISBN 3-406-45024-5 * Nikolaos Trunte: [http://www.uni-bonn.de/~ntrunte/reformen.pdf ''Πρός τό σαφέστερον. Zu Reformen in der glagolitischen Schrift''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101011185201/http://www.uni-bonn.de/~ntrunte/reformen.pdf |date=2010-10-11 }}. – In: ''Glagoljica i hrvatski glagolizam'', Zagreb, 2004. * [http://ia700308.us.archive.org/7/items/zhivotopisnasvk00theogoog/zhivotopisnasvk00theogoog.pdf Животопис на св. Климента, български архиепископ. От Теофилакта, Охридски архиепископ. Превел от гръцки с малки съкращения Д. Матов. Пловдив, 1896] * Люба Илиева. Пространното житие на св. Климент Охридски и проблемът за българо-византийския културен синтез. – В: Omnia vincit amor: Юбилеен сборник на НГДЕК в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова. Съст. В. Вачкова и Цв. Степанов. С., УИ, 2008. * Пламен Павлов (съставител и отговорен редактор). Бележити българи, т. ІІ. С., „Световна библиотека“, 2012 (статия на Илия Илиев). * [https://www.heiligenlexikon.de/BiographienK/Klemens_von_Ochrid.html ''Klemens von Ohrid''], Ökumenisches Heiligenlexikon * {{Cite journal|last=Gautier|first=Paul|title=Clément d'Ohrid, évèque de Dragvista|journal=Revue des études byzantines|year=1964|volume=22|pages=199-214|url=https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1964_num_22_1_1325}} * {{Cite journal|last=Iliev|first=Ilia G.|title=The Long Life of Saint Clement of Ohrid: A Critical Edition|journal=Byzantinobulgarica|year=1995|volume=9|pages=62-120|url=https://archive.org/download/the-long-life-of-saint-clement/The%20Long%20Life%20of%20Saint%20Clement.pdf}} * {{Cite journal|last=Ivanič|first=Peter|title=The Issue of the Origin of Saint Clement of Ohrid and Saint Naum of Ohrid in Slovak and Czech Historiography|journal=European Journal of Science and Theology|year=2018|volume=14|number=1|pages=135-144|url=http://www.ejst.tuiasi.ro/Files/68/13_Ivanic.pdf|access-date=2023-06-28|archive-date=2023-06-28|archive-url=https://web.archive.org/web/20230628130232/http://www.ejst.tuiasi.ro/Files/68/13_Ivanic.pdf}} * {{Cite journal|last1=Мучай|first1=Скендер|last2=Джуери|first2=Суеля|last3=Ристани|first3=Ирклид|last4=Пентковский|first4=Алексей М.|title=Средневековые церкви в долине Шушицы (Южная Албания) и славянская епископия свт. Климента Охридского|trans-title=Medieval Churches in Shushica Valley (South Albania) and the Slavonic Bishopric of St. Clement of Ohrid|journal=Slověne: International Journal of Slavic Studies|year=2014|volume=3|number=1|pages=5-42|url=http://slovene.ru/2014_1_Pentkovskiy_et_all..pdf|access-date=2023-06-28|archive-date=2023-06-28|archive-url=https://web.archive.org/web/20230628125637/http://slovene.ru/2014_1_Pentkovskiy_et_all..pdf}} {{refend}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.pravoslavie.bg/жития/животопис-на-св-климент-български-арх/#.U3nZ4_R_ttI Животопис на св. Климент Охридски] от Охридски архиепископ Теофилакт * [http://promacedonia.com/zv/zv3_1.html Климент Охридски. Похвала за Св. Кирил Философ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100531034739/http://promacedonia.com/zv/zv3_1.html |date=2010-05-31 }} * [http://promacedonia.com/zv/zv3_2.html Климент Охридски. Похвално слово за Св. Димитър Солунски] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070930184432/http://promacedonia.com/zv/zv3_2.html |date=2007-09-30 }} * [http://promacedonia.com/zv/zv3_3.html Климент Охридски. Похвално слово за Св. Архангели Михаил и Гавриил] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070930183619/http://promacedonia.com/zv/zv3_3.html |date=2007-09-30 }} * [http://promacedonia.com/zv/zv3_4.html Климент Охридски. Похвално слово за Св. Климент Римски] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070930184825/http://promacedonia.com/zv/zv3_4.html |date=2007-09-30 }} * [http://promacedonia.com/zv/zv3_5.html Климент Охридски. Похвално слово за Йоан Кръстител] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070930201004/http://promacedonia.com/zv/zv3_5.html |date=2007-09-30 }} * [http://promacedonia.com/zv/zv3_6.html Климент Охридски. Похвално слово за Св. Четиридесет мъченици] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927234327/http://promacedonia.com/zv/zv3_6.html |date=2007-09-27 }} * [http://promacedonia.com/zv/zv3_7.html Климент Охридски. Похвала за четиридневния Лазар] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070930183509/http://promacedonia.com/zv/zv3_7.html |date=2007-09-30 }} * [http://promacedonia.com/zv/zv2_1.html Климент Охридски. Из Трипеснеци на Рождество Христово] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070930201445/http://promacedonia.com/zv/zv2_1.html |date=2007-09-30 }} * [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=415&WorkID=14855&Level=1 Климент Охридски. Пространно житие на Константин – Кирил] * [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=415&WorkID=14815&Level=1 Климент Охридски. Пространно житие на архиепископ Методий] * [http://strumski.com/biblioteka/?id=738 „Служба иже во Святих Отца нашего архιерарха и чудотворца Климента, архиепископа Болгарскаго иже во Охрид“, София, 1901 година"] в „Библиотека Струмски“ * [http://www.santiebeati.it/dettaglio/91041 ''Santi Clemente di Ochrida, Gorazdo, Nahum, Saba e Angelario Apostoli della Bulgaria''], in Santi, beati e testimoni – Enciclopedia dei santi, santiebeati.it. {{Седмочисленици}} {{Портал|Православие|Македония}} [[Категория:Климент Охридски| ]] rfki4wouk9igx5urdz9afo3z7kdehq3 4 46663 12434909 12433934 2024-12-08T14:32:27Z Rebelheartous 22483 Нова тема /* Davidkenarovcska */ 12434909 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Заявки към администраторите/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив заявки към администраторите}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Блокиране на 98.0.156.50 == [[Special:Contributions/98.0.156.50]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:ToadetteEdit|ToadetteEdit]] ([[Потребител беседа:ToadetteEdit|беседа]]) 19:46, 26 ноември 2024 (UTC) :He has stopped, so let's leave it for now. If he continues, we'll block him. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 16:41, 27 ноември 2024 (UTC) == Аднан Незири -> Атнан Незири == Hello, I'm editor of Polish and Albanian Wikipedia (mainly plwiki, native Polish). I tried to move the page [[Аднан Незири|Atnan Neziri]] (North Macedonian MP - Member of Parliament), but I received such information: ''Извършваното действие беше автоматично разпознато като вредно и не беше съхранено. Ако вярвате, че действието ви е било конструктивно, моля, уведомете администраторите относно намеренията си. Кратко описание на правилото, по което вашето действие беше разпознато: Нов потребител премества страници'' That's why I am writing here about that. Website of North Macedonian parliament gives his name as Atnan Neziri, not Adnan [https://www.sobranie.mk/alijansa-za-albancite-2020-2024-ns_article-atnan-neziri-20.nspx]. Could you move the page in Wikipedia? Thank you! [[Потребител:AkaruiHikari|AkaruiHikari]] ([[Потребител беседа:AkaruiHikari|беседа]]) 09:42, 28 ноември 2024 (UTC) :{{done}} [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:05, 28 ноември 2024 (UTC) == Блокиране по У:ПТВ == Моля за блокиране на [[Потребител:Niki Yooff]] за нарушаване на У:ПТВ въпреки предупрежденията - пример [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Аристотел&action=history тук] и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Деметрий_I_Полиоркет&action=history тук].-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:29, 28 ноември 2024 (UTC) :'''Нещо в своя защита.''' Ув. г-жа Селезнёва връща поправките към версия, която не е коректно написана. Имам предвид, че половината от датите е ''пр.н.е.'', а другата ''пр. Хр.'' Опитах се да ги приведа в еднакъв вид, но това не се хареса на г-жа Селезнёва и тя върна поправките. Попитах я с какво толкова архаичното ''пр. Хр.'' и харесва повече, но тя не ми отговори и продължи да връща недоработената версия на статията. Ако е толкова привързана към ''пр. Хр.'', то нека приведе в порядък всички тези статии , в които се срещат и двете изписвания едновременно. За Уикипедията не е важно как е написано, а е по-важно всичко, или поне в рамките на определена статия, всичко да бъде в един стил. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 18:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::Ами не. Спас Ви го обясни на беседата и въпреки това продължихте да връщате редакцията си. Но тук не става въпрос за кой крив и кой прав. Правилото е просто и бяхте предупреден преди да решите да го нарушите.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 19:12, 28 ноември 2024 (UTC) :::От два акаунта бях атакуван едновременно. Селезнёва и Nk започнаха връщанията почти едновременно и ме предизвикаха. Въпрос към администраторите: А не са ли това акаунти на един и същ човек? Проверка по IP адресите. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 19:20, 28 ноември 2024 (UTC) :::: [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]]: ::::* Ако напиша, че в таратора традиционно се слагат орехи, а няколко човека ми възразят, че орехите не са част от традиционната рецепта, това не означава, че възразилите са се наговорили. Хората постоянно установяваме, че имаме сходни мнения с други хора. Ако това не беше така, в Уикипедия никога нямаше да успяваме да достигаме [[У:КОНС|консенсус]]. За да имате основание да подозирате, че някой е марионетка, нужно е много повече от просто съвпадение на мнения. Времето на редакциите също не е показателно -- обичайно е редакторите да следят „последни промени“ и списъка си за наблюдение и в такива моменти да реагират бързо. ::::* [[У:РВ|Редакторските войни]] не са начин за разрешаване на спорове. Ако друг редактор върне Ваша редакция, обсъдете проблема -- не връщайте веднага обратно връщането. Ако е нужно, привлечете повече редактори към дискусията. Очевидният [[У:ВАНД|вандализъм]] е изключение -- но различно мнение на друг редактор не е вандализъм, още по-малко очевиден. В тази връзка, не наричайте други редактори вандали, нито редакциите им вандалски, освен ако не са очевидно такива (дори и тогава е добре да го избягвате). Ако други опитни редактори не смятат тези редакции за вандалски, значи вандализмът не е очевиден -- а може и въобще да не е вандализъм. ::::* Целта на блокиранията е да предотвратяват вредно за Уикипедия поведение, не да наказват (това не изключва редактори да бъдат блокирани за минали действия -- ако има достатъчно основание да се предполага, че биха ги повторили и в бъдеще, ако не бъдат блокирани). Макар след доста неконструктивни връщания, които наистина нарушават „червената линия“ [[:en:WP:3RR]], виждам, че поне засега не сте продължили. Затова смятам, че този път -- и само този път -- може да пропуснем блокирането. Но '''не правете повече такива връщания'''. Вижте отново първата точка -- дискутирайте, не връщайте! ::::* Настоятелно Ви моля да прочетете [[У:НЛН]], [[У:ЦИВ]] и [[У:ЕТИКЕТ]]. Помнете, че етикетът, подобно на консенсуса, е един от [[У:5|петте стълба]] на Уикипедия. Не нарушавайте тези основополагащи принципи на проекта. Бъдете вежлив, проявявайте уважение към другите редактори, прилагайте [[У:ППД|презумпцията за добронамереност]] ([[У:ЗЛО]] е кофти идея), бъдете търпелив и конструктивен в отношението си. [[Уикипедия:Поведение]] съдържа добро резюме на тези принципи. В Уикипедия сме толерантни към много неща, но конфронтационното поведение не е едно от тях. :::: Надявам се наистина тази история да Ви бъде поука за в бъдеще. Има основания да бъдете блокиран заради поведението си, но вярвам, че можете да положите старанието това да не бъде нужно.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:17, 29 ноември 2024 (UTC) :::::Досега У:ПТВ се следваше сляпо. Да разбирам, че вече се правят изключения? [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:58, 29 ноември 2024 (UTC) :::: [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], след като прегледах отново какво точно сте писали, за да премахна [[У:НЛН|личните нападки]], подчертавам, че е '''изключително важно''' добре да прочетете тези правила. Получавате '''единствен''' шанс да поправите поведението си, без да се наложи да изтърпите блокиране. Помнете също, че блокиранията за лични нападки и въобще конфронтационно поведение обичайно са по-дълги и може да започнат директно от месец за груби нападки.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:29, 29 ноември 2024 (UTC) :[[Картинка:Yes check.svg|18п|✔Готово|link=]] '''<bdi>Готово</bdi>''', блокиран по [[У:ПТВ]] за ден, желязно правило. Аз не мисля, че малко четене вместо писане ще навреди. За личните пуснете отделна, ако има нужда. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 23:05, 29 ноември 2024 (UTC) == Арена 8888 София == Името трябва да се постави в кавички, само че не позволява такова преместване в момента [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:51, 1 декември 2024 (UTC) : По-скоро не, когато е цялото заглавие на статията (примерно [[Под игото]]). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:19, 2 декември 2024 (UTC) == Само един въпрос == Здравейте, Как мога да направя, така че статия, направена наскоро, да излиза и на други езици и да може да се сменя например на английски (от горе вляво)? Благодаря предварително! [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 16:02, 4 декември 2024 (UTC) :Не може, трябва да се създаде на чуждия език по същия начин, както на български и тогава да се свържат. [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 16:20, 4 декември 2024 (UTC) ::Това означава ли че [[Финал на Европейско първенство по футбол 2024]] ще остане без чужди езици? И ако да, се извинявам за глупавия въпрос. [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 21:48, 4 декември 2024 (UTC) ::: [[Потребител:Like the windows|Like the windows]], от менюто „Инструменти“ се избира „Добавяне на междуезикови препратки“. Въвежда се език (напр. "en") и след това името на статията на съответния език (напр. "UEFA Euro 2024 final").<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 22:02, 4 декември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разяснениято! [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 22:04, 4 декември 2024 (UTC) == Само още един въпрос == Здравейте отново! Извинявам се за безпокойството отново, но да какво се изпозва например в [[Дюздже (вилает)#Източници|Дюздже (вилает)]] (към източниците) този шаблон с в този случай "Вилаети в Турция"? [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 18:05, 5 декември 2024 (UTC) : Ако разбирам добре въпроса: за пряка връзка от статията към статии с подобна тематика. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:50, 6 декември 2024 (UTC) ::Най-вероятно! Благодаря! [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 15:25, 6 декември 2024 (UTC) == Черен петък (САЩ) == Моля, за преместване на въпросната като само Черен петък. В момента има само една статия с това име и пренасочващата е напълно излишна. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:57, 6 декември 2024 (UTC) : {{готово}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:56, 7 декември 2024 (UTC) == „Златна роза“ (фестивал) == Моля, за преместване като „Златна роза“. Същият случай като отгоре. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:16, 6 декември 2024 (UTC) :Съгласен. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 19:16, 6 декември 2024 (UTC) : {{готово}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 09:01, 7 декември 2024 (UTC) == Davidkenarovcska == Моля, за блокиране на юзъра за [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%3ARebelheartous&diff=12434844&oldid=11648962 поредното му вандализиране] на потребителската ми страница. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:32, 8 декември 2024 (UTC) ohmpu7539ogkr1jgcy59fh3nofbroom 12435167 12434909 2024-12-08T18:49:01Z Петър Петров 9032 /* Davidkenarovcska */ Отговор 12435167 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Заявки към администраторите/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив заявки към администраторите}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Блокиране на 98.0.156.50 == [[Special:Contributions/98.0.156.50]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:ToadetteEdit|ToadetteEdit]] ([[Потребител беседа:ToadetteEdit|беседа]]) 19:46, 26 ноември 2024 (UTC) :He has stopped, so let's leave it for now. If he continues, we'll block him. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 16:41, 27 ноември 2024 (UTC) == Аднан Незири -> Атнан Незири == Hello, I'm editor of Polish and Albanian Wikipedia (mainly plwiki, native Polish). I tried to move the page [[Аднан Незири|Atnan Neziri]] (North Macedonian MP - Member of Parliament), but I received such information: ''Извършваното действие беше автоматично разпознато като вредно и не беше съхранено. Ако вярвате, че действието ви е било конструктивно, моля, уведомете администраторите относно намеренията си. Кратко описание на правилото, по което вашето действие беше разпознато: Нов потребител премества страници'' That's why I am writing here about that. Website of North Macedonian parliament gives his name as Atnan Neziri, not Adnan [https://www.sobranie.mk/alijansa-za-albancite-2020-2024-ns_article-atnan-neziri-20.nspx]. Could you move the page in Wikipedia? Thank you! [[Потребител:AkaruiHikari|AkaruiHikari]] ([[Потребител беседа:AkaruiHikari|беседа]]) 09:42, 28 ноември 2024 (UTC) :{{done}} [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:05, 28 ноември 2024 (UTC) == Блокиране по У:ПТВ == Моля за блокиране на [[Потребител:Niki Yooff]] за нарушаване на У:ПТВ въпреки предупрежденията - пример [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Аристотел&action=history тук] и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Деметрий_I_Полиоркет&action=history тук].-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:29, 28 ноември 2024 (UTC) :'''Нещо в своя защита.''' Ув. г-жа Селезнёва връща поправките към версия, която не е коректно написана. Имам предвид, че половината от датите е ''пр.н.е.'', а другата ''пр. Хр.'' Опитах се да ги приведа в еднакъв вид, но това не се хареса на г-жа Селезнёва и тя върна поправките. Попитах я с какво толкова архаичното ''пр. Хр.'' и харесва повече, но тя не ми отговори и продължи да връща недоработената версия на статията. Ако е толкова привързана към ''пр. Хр.'', то нека приведе в порядък всички тези статии , в които се срещат и двете изписвания едновременно. За Уикипедията не е важно как е написано, а е по-важно всичко, или поне в рамките на определена статия, всичко да бъде в един стил. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 18:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::Ами не. Спас Ви го обясни на беседата и въпреки това продължихте да връщате редакцията си. Но тук не става въпрос за кой крив и кой прав. Правилото е просто и бяхте предупреден преди да решите да го нарушите.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 19:12, 28 ноември 2024 (UTC) :::От два акаунта бях атакуван едновременно. Селезнёва и Nk започнаха връщанията почти едновременно и ме предизвикаха. Въпрос към администраторите: А не са ли това акаунти на един и същ човек? Проверка по IP адресите. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 19:20, 28 ноември 2024 (UTC) :::: [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]]: ::::* Ако напиша, че в таратора традиционно се слагат орехи, а няколко човека ми възразят, че орехите не са част от традиционната рецепта, това не означава, че възразилите са се наговорили. Хората постоянно установяваме, че имаме сходни мнения с други хора. Ако това не беше така, в Уикипедия никога нямаше да успяваме да достигаме [[У:КОНС|консенсус]]. За да имате основание да подозирате, че някой е марионетка, нужно е много повече от просто съвпадение на мнения. Времето на редакциите също не е показателно -- обичайно е редакторите да следят „последни промени“ и списъка си за наблюдение и в такива моменти да реагират бързо. ::::* [[У:РВ|Редакторските войни]] не са начин за разрешаване на спорове. Ако друг редактор върне Ваша редакция, обсъдете проблема -- не връщайте веднага обратно връщането. Ако е нужно, привлечете повече редактори към дискусията. Очевидният [[У:ВАНД|вандализъм]] е изключение -- но различно мнение на друг редактор не е вандализъм, още по-малко очевиден. В тази връзка, не наричайте други редактори вандали, нито редакциите им вандалски, освен ако не са очевидно такива (дори и тогава е добре да го избягвате). Ако други опитни редактори не смятат тези редакции за вандалски, значи вандализмът не е очевиден -- а може и въобще да не е вандализъм. ::::* Целта на блокиранията е да предотвратяват вредно за Уикипедия поведение, не да наказват (това не изключва редактори да бъдат блокирани за минали действия -- ако има достатъчно основание да се предполага, че биха ги повторили и в бъдеще, ако не бъдат блокирани). Макар след доста неконструктивни връщания, които наистина нарушават „червената линия“ [[:en:WP:3RR]], виждам, че поне засега не сте продължили. Затова смятам, че този път -- и само този път -- може да пропуснем блокирането. Но '''не правете повече такива връщания'''. Вижте отново първата точка -- дискутирайте, не връщайте! ::::* Настоятелно Ви моля да прочетете [[У:НЛН]], [[У:ЦИВ]] и [[У:ЕТИКЕТ]]. Помнете, че етикетът, подобно на консенсуса, е един от [[У:5|петте стълба]] на Уикипедия. Не нарушавайте тези основополагащи принципи на проекта. Бъдете вежлив, проявявайте уважение към другите редактори, прилагайте [[У:ППД|презумпцията за добронамереност]] ([[У:ЗЛО]] е кофти идея), бъдете търпелив и конструктивен в отношението си. [[Уикипедия:Поведение]] съдържа добро резюме на тези принципи. В Уикипедия сме толерантни към много неща, но конфронтационното поведение не е едно от тях. :::: Надявам се наистина тази история да Ви бъде поука за в бъдеще. Има основания да бъдете блокиран заради поведението си, но вярвам, че можете да положите старанието това да не бъде нужно.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:17, 29 ноември 2024 (UTC) :::::Досега У:ПТВ се следваше сляпо. Да разбирам, че вече се правят изключения? [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:58, 29 ноември 2024 (UTC) :::: [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], след като прегледах отново какво точно сте писали, за да премахна [[У:НЛН|личните нападки]], подчертавам, че е '''изключително важно''' добре да прочетете тези правила. Получавате '''единствен''' шанс да поправите поведението си, без да се наложи да изтърпите блокиране. Помнете също, че блокиранията за лични нападки и въобще конфронтационно поведение обичайно са по-дълги и може да започнат директно от месец за груби нападки.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:29, 29 ноември 2024 (UTC) :[[Картинка:Yes check.svg|18п|✔Готово|link=]] '''<bdi>Готово</bdi>''', блокиран по [[У:ПТВ]] за ден, желязно правило. Аз не мисля, че малко четене вместо писане ще навреди. За личните пуснете отделна, ако има нужда. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 23:05, 29 ноември 2024 (UTC) == Арена 8888 София == Името трябва да се постави в кавички, само че не позволява такова преместване в момента [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:51, 1 декември 2024 (UTC) : По-скоро не, когато е цялото заглавие на статията (примерно [[Под игото]]). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:19, 2 декември 2024 (UTC) == Само един въпрос == Здравейте, Как мога да направя, така че статия, направена наскоро, да излиза и на други езици и да може да се сменя например на английски (от горе вляво)? Благодаря предварително! [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 16:02, 4 декември 2024 (UTC) :Не може, трябва да се създаде на чуждия език по същия начин, както на български и тогава да се свържат. [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 16:20, 4 декември 2024 (UTC) ::Това означава ли че [[Финал на Европейско първенство по футбол 2024]] ще остане без чужди езици? И ако да, се извинявам за глупавия въпрос. [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 21:48, 4 декември 2024 (UTC) ::: [[Потребител:Like the windows|Like the windows]], от менюто „Инструменти“ се избира „Добавяне на междуезикови препратки“. Въвежда се език (напр. "en") и след това името на статията на съответния език (напр. "UEFA Euro 2024 final").<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 22:02, 4 декември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разяснениято! [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 22:04, 4 декември 2024 (UTC) == Само още един въпрос == Здравейте отново! Извинявам се за безпокойството отново, но да какво се изпозва например в [[Дюздже (вилает)#Източници|Дюздже (вилает)]] (към източниците) този шаблон с в този случай "Вилаети в Турция"? [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 18:05, 5 декември 2024 (UTC) : Ако разбирам добре въпроса: за пряка връзка от статията към статии с подобна тематика. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:50, 6 декември 2024 (UTC) ::Най-вероятно! Благодаря! [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 15:25, 6 декември 2024 (UTC) == Черен петък (САЩ) == Моля, за преместване на въпросната като само Черен петък. В момента има само една статия с това име и пренасочващата е напълно излишна. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:57, 6 декември 2024 (UTC) : {{готово}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:56, 7 декември 2024 (UTC) == „Златна роза“ (фестивал) == Моля, за преместване като „Златна роза“. Същият случай като отгоре. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:16, 6 декември 2024 (UTC) :Съгласен. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 19:16, 6 декември 2024 (UTC) : {{готово}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 09:01, 7 декември 2024 (UTC) == Davidkenarovcska == Моля, за блокиране на юзъра за [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%3ARebelheartous&diff=12434844&oldid=11648962 поредното му вандализиране] на потребителската ми страница. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:32, 8 декември 2024 (UTC) :[[Картинка:Yes check.svg|18п|✔Един месец|link=]] '''<bdi>Един месец</bdi>''', защото не е отскоро и не му е за първи път. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:49, 8 декември 2024 (UTC) 95utox6tzc65456tkrxlj7ca80t0z3x 0 46810 12435390 12433776 2024-12-09T00:45:32Z 2A02:1388:209B:4215:0:0:3B9B:DE61 12435390 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Борис|Борис}} {{Личност | име = Борис I | категория = монарх | описание = Княз на България | портрет-описание = Миниатюра, изобразяваща Св. Княз Борис-Михаил Покръстител. Руски препис на [[Учителното евангелие]] | род = [[Крумова династия]] | деца = [[Владимир-Расате|Владимир]], [[Гавраил (аристократ)|Гавраил]], [[Симеон Велики|Симеон]], [[Яков (княз)|Яков]], [[Княгиня Анна Българска|Анна]], [[Евпраксия Българска|Персика]]<ref>Пламен Павлов, [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/persika.htm Анализ на средновековния текст „Чудото на Пресвета Богородица за царкинята Персика, дъщерята на цар Михаил Български“], 2007 г.</ref> | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = 852 – 889 г. | коронация = 852 г. | предшественик = [[Пресиан]] | наследник = [[Владимир-Расате]] | други титли = [[архонт]] }} {{Личност/Светец | категория = монарх, светец | атрибути = Покръстител на българите | почитан в = [[Православие|Източноправославния свят]] | канонизиран/а от = [[Българска православна църква]] }}}} [[Файл:Balkans850.png|мини|дясно|255п|България при Борис I]] '''Княз Борѝс I'''<ref>Андреев, Йордан, Андрей Пантев. Исторически справочник Българските ханове и царе, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 2004, с. 71 ISBN 954-427-216-Х</ref> (срещан и като ''Богор, Богорис''; {{Lang|el|Βόωρίς; Βόγορίς}}), почитан от Православната църква като '''Св. Княз Борѝс I (Михаил) Покръстител''' е български владетел, който налага [[християнство]]то и въвежда [[старобългарски език|славянската писменост]] в [[Първа българска държава|България]]. Той управлява от [[852]] до [[889]] г. и отново за кратко през [[893]] г., когато детронира първородния си син [[Владимир Расате]] и възкачва на престола другия си син [[Симеон Велики|Симеон]]. Княз Борис е Предател-Изверг който унищожава Българският Дух и Генетичен Код с насилственото зверско Покръстване.<ref>Common Sense</ref> == Имена и титли == Някои езиковеди и историци ([[Веселин Бешевлиев|В. Бешевлиев]], [[Рашо Рашев|Р. Рашев]]) считат, че името произлиза от тюрко-алтайското „[[барс]]“ – тотем на етническата група [[барсили]]. Други, като акад. [[Димитър Дечев]], свързват Борис със славянската или българска „брань“ или „боря се“.<ref>История на България за 11 клас; Автор: Г. Бакалов; Урок 7: Покръстване на българите София, 2001, стр.51.</ref> В политическото противопоставяне между [[Константинопол]] и [[Рим]] и техните църковни метрополии в частност Борис успява умело да лавира и с дипломация преодолява хегемонията на съседите си. След официалния акт на покръстването му Борис приема християнското име ''Михаил''. В исторически изследвания е наричан Борис-Михаил, на името на покръстителя си – византийския император Михаил, за което [[Фотий]] пише: {{цитат|на от Бога орисания Богорис, извършил дело, с което се издигна до деянието и подражанието на великия Константин<ref>Послание на патриарх Фотий, ИБИ, т. VIII, с. 77 – 78</ref>|}} Преки свидетелства за титлата, използвана от Борис, са негови печати и [[Надпис от Балши|надписът]], намерен край село [[Балши]], [[Албания]]. В тях той е наречен „[[архонт]] на България“, превеждана обикновено като „владетел“. Канонизиран е като светец скоро след смъртта му. Българската църква в наши дни го почита под името ''Свети Цар Михаил Борис'',<ref>Бакалов, Георги, „''Средновековният български владетел...''“, с. 144 – 146</ref> макар че приживе той никога не е носил царско достойнство. Показателна за дълбоката почит към княза покръстител сред неговите съвременници е приписката на [[Докс Български|Тудор Доксов]] (племенник на Борис I) от 907 г.: {{цитат|„В същата година, на втория ден от месец май, в събота вечер почина рабът божи – бащата на този княз [Симеон], – великият и почтеният, и благоверният наш господар княз български, именуван Борис, а християнското му име е Михаил.<ref>Стара българска литература. Т. 3. Исторически съчинения. Съст. и ред. И. Божилов, София, 1983, с. 102.</ref> |}} В „Списъка на българските архиепископи“, съставен от архиепископа на Охрид Йоан Комнин в средата на XII век, Борис е наречен „василевс на българите“ ({{Lang|el|Βορισου βασιλεως Βουλγαρων}}).<ref>„Списък на българските архиепископи“ на охридския арх. Йоан Комнин, „Familiae augustae Byzantinae“, I, 174 – 175, Du Cange, 1680 (Дюканджов списък), [http://kroraina.com/NI/JI-BSM.djvu „Български старини из Македония“, стр. 565, акад. Йордан Иванов, 1931 г.]</ref> Така този по-късен византийски автор пренася върху Борис царската титла, която възприел за пръв път неговият син Симеон. Въпреки че в нито един автентичен старобългарски извор не е засвидетелствана за нито един български владетел титлата „княз“ или „хан“, а [[Васил Златарски]] констатира, че още [[Йосиф Генезий]] и [[Теофан Продължител]] титулуват Омуртаг владетел на българите ({{Lang|el|Μορτάγων ό των Βουγάρων βασιλεύς}}),<ref>Joseph Genesius, p. 41; Theophanes Continuatus, p. 64,19 – 23; [http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_b2_2.html#41. Васил Н. Златарски, История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852). Б. Първо българско царство. II. Териториално разширение и политическо издигане. 2. Промяна във вътрешната и външна политика на България].</ref> в съвременната историография Борис е наричан с различни титли, по аналогия на много по-късни руски и др. текстове. Повечето автори приемат, че той променя титлата си при приемането на християнството. Според тях, преди покръстването той използва титлата [[хан (титла)|хан]]<ref>{{златарски-1-2|29}}</ref> или [[кан (титла)|кан]],<ref>[http://www.book.store.bg/c/p-p/m-600/id-5851/12-mita-v-bylgarskata-istoria-bozhidar-dimitrov.html 12 мита в българската история]</ref><ref>[http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/albaniya.htm Страница за прабългарите]</ref> а след това – [[княз]].<ref>{{златарски-1-2}}</ref> == Войни на запад == В началото на Борисовото управление българите влизат в серия безуспешни военни конфликти с [[Източнофранкско кралство|Източнофранкското кралство]], [[Византия]] и [[Хърватия]]. Византийският [[император]] [[Константин Багренородни]] пише накратко за [[Българо-сръбски войни (Средновековие)|един неуспешен поход]] на Борис в съседното [[Сръбско княжество]], при който престолонаследникът [[Владимир Расате|Владимир]] заедно с 12 велики [[боил]]и попада в плен. Тогава, от скръб по сина си, Борис се вижда принуден да сключи [[мир]]. През [[862]] – [[863]] г. Борис I сключва военен съюз с [[Лудвиг Немски|крал Лудвиг II Немски]] и преговаря с него за приемане на [[християнство]]то в [[Първа българска държава|България]] от [[Католицизъм|Римокатолическата църква]]. За да разруши съюза, [[Византия]] в коалиция с [[Великоморавия]] и [[Хърватия]] започва през [[863]] г. война срещу [[Първа българска държава|България]]. За Борис I тази война е неуспешна и това разклаща значително влиянието на българите в среднодунавските земи. В отговор на молбите на [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]] през есента на [[863]] г. Византия нахлува отново в българските земи. Там не срещат сериозен отпор, тъй като българските войски са заетите на запад на моравската граница. Започват преговори и впоследствие е сключен мирен договор между България и Византия. Борис I се задължава да разтрогне съюза си с немския крал Лудвиг и заедно с народа си да приеме [[Православие|източноправославното християнство]] от [[Вселенска патриаршия|Константинополската патриаршия]]. == Покръстване == {{основна|Покръстване на България}} [[Файл:57-manasses-chronicle.jpg|мини|280 px|Покръстването на българите, Миниатюра от [[Ватикан]]ския препис на [[Манасиева летопис|Манасиевата летопис]]]] Българският владетел, според някои четения на част на [[Надпис от Балши|надписа]] от албанското село [[Балши]] (бившия български средновековен град [[Главеница|Главиница]]) близо до град [[Берат]] (бившия български средновековен град [[Берат|Бѣлградъ / Бѣлиградъ]]), приема християнството тайно, за да избегне засилването на съпротивата сред някои прослойки на народа. Въз основа на същия надпис [[Тадеуш Василевски]] и [[Моско Москов]]<ref>Моско Москов, „Именник на българските ханове-нов прочит“, 1988 г.</ref> считат, че покръстването се е извършило през 866 г. Към запазения текст „…ари…орис, преименуваният Михаил заедно с дадения му от Бога народ в лето 6374“ ({{Lang|el|…αρι…ορης ο μετοτομασθεις Μιχαηλ συν τω εκ θ[εο]υ δεδομενω αυτω εθνει ετους ςτο}}), Васил Златарски добавя предполагаемия унищожен текст „Покръсти се от Бога архонтът на България Б…“ ({{Lang|el|Εβαπτισθη ο εκ θ[εo]υ αρχων Βουλγαριας Β…}}) и приема, че годината на покръстването е 865, която била „лето етх бехти“ от приписката на [[Докс Български|Тудор Доксов]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_3_1.html Васил Н. Златарски, „История на Първото българско Царство. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018). III. Национализация на българската държава. 1. Междудържавното положение на България и покръстването на българите“], София, 1927 г.</ref> Михаил Ласкарис отхвърля допълването на Балшинския надпис от Златарски като неправилно и посочва, че той не може да бъде свързван с акта на покръстването.<ref>Михаил Ласкарис, „Датата на покръстването на българите“, 1933 г.</ref> Андре Ваян изказва несъгласие с интерпретацията на „лето етх бехти“ от Златарски, считайки, че този израз няма нищо общо с цикловия календар, използван от българите.<ref>André Vaillant, Histoire et philologie. Langues et littératures slaves du Moyen Âge / André Vaillant / Paris: EPHE École Pratique des Hautes Études, 1965</ref> Контестациите на Ласкарис и Ваян са приети от [[Петър Петров (историк)|Петър Петров]], който също счита, че този надпис не се отнася за покръстването, а е за отбелязване на границата, като приема годината 864 г. – теза и на Голубинский, Соколов, Лавровский, М. Ласкарис, А. Ваян, [[Петър Мутафчиев]], [[Васил Гюзелев]] – превърнала се напоследък в официално приемана версия,<ref>Петров, П. „За годината на налагане на християнството в България“. ­ ИИИ, т. 14 – 15, С., 1964, 588 – 589: ''„Покръстване на княз Борис и на неговия двор през пролетта на 864 г.“''</ref><ref>Петър Петров, Христо Темелски, „Църква и църковен живот в Македония“, 2003 г.</ref> въпреки някои възражения на [[Иван Снегаров]]<ref>Снегаров, Ив. Християнството в България преди покръстването на княз Борис (865). ­ ГДА, т. 5, 1956, с. 202</ref> и [[Димитър Ангелов (историк)|Димитър Ангелов]].<ref>[http://www.promacedonia.org/da/da_4_1.htm Димитър Ангелов, „Образуване на българската народност. ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. Завършек на етногеничния процес 865 – 927. 1. ВЪВЕЖДАНЕ НА ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ОФИЦИАЛНА РЕЛИГИЯ“], София, 1971 г.</ref> Българският владетел приема името на своя 24-годишен „духовен отец“ – византийския император [[Михаил III (Византия)|Михаил III Пияницата]]. Приемането на християнството води и до законодателни промени. [[Файл:Борис потушава бунта - Павлович.jpg|дясно|мини|Борис потушава бунта на болярите, ''автор: [[Николай Павлович]]''|248x248пкс]] Непосредствено след [[покръстване]]то избухва бунт в средите на няколко недоволни български провинциални (от комитатите) [[болярин|боляри]]. Техните основни опасения са от засилващото се византийско влияние. [[Бертински летописи|Бертинските летописи]] описват как Борис с малцината си верни успява, не просто да се спаси, а да потуши бунта и плени противника. Князът наказва със смърт организаторите и техните близки – общо 52 рода.<ref>Съдът над историците: българската историческа наука, документи и дискусии 1944 – 1950, Академично изд-во М. Дринов, 1995, ISBN 9544302476, стр. 246.</ref><ref>Годишник На Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Център за Славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“. Том 10, София, стр. 89.</ref> Според някои изследователи се касае само за ''„52-ма наказани със смърт“''.<ref>[http://www.kultura.bg/bg/article/view/12512 Георги Тодоров, ''Св. Борис и митът за избиването на 52-та рода'', в. ''Култура'', брой 2 (2441), 19 януари 2007 г.]</ref> Същото четем и в [[Бертински летописи|Бертинските летописи]]: ''„... Обаче царят наказал със смърт [само] петдесет и двама от болярите, които най-много бунтували народа против него, а на останалия народ позволил да си отиде навредим...“''.<ref>[http://www.promacedonia.org/libi/2/gal/2_288.html „Бертински летописи“. В ''Латински извори за българската история'', том II, Институт за българска история, БАН, 1960 г.]</ref> == Българска църква == [[Файл:Boris I Bulgarian XIX Century Icon.jpg|мини|180px|Икона на Свети цар Борис от XIX век, Исторически музей в Правец]]Отказът на Византия и на Константинополската патриаршия да признае самостоятелна българска църква принуждава Борис I да търси сближаване с папата в [[Рим]]. Български пратеници занасят списък със 115 въпроса до папата и са посрещнати с голяма радост. [[Отговорите на папа Николай I]] – 105 на брой, съставени от [[Анастасий Библиотекар]] са прости и ясни. Основният въпрос на българския владетел е относно ръкополагането на главата на българската църква за [[патриарх]]. В [[Първа българска държава|България]] са изпратени [[кардинал]] [[Формоза (папа)|Формоза Портуенски]],<ref>Portus – кардиналско епископско седалище от III в. в римското предградие Порто, обединено през 1986 г. с епархията на Санта Руфина</ref> [[епископ]] Павел Популонски<ref>Populonia – антично епископско седалище в Тоскана, в Сиенската митрополия</ref> и свещеници. В своя избор за архиепископ на [[Първа българска държава|България]], Борис се спира върху [[кардинал]] [[Формоза (папа)|Формоза Портуенски]], бъдещ [[папа]] в периода 891 – 896 г. През [[867]] г. български пратеници пристигат в Рим с молба папата да назначи Формоза. Папа [[Николай I (папа)|Николай I]] отказва. На [[13 ноември]] [[867]] г. Николай I умира и новият папа [[Адриан II]] още по-решително се противопоставя на назначаването на [[кардинал]] Формоза за глава на Българската църква. В България са изпратени други двама епископи – Гримуалд Полимартийски<ref>Polymartium – антично епископско седалище в Лацио</ref> и Доминик Тривенски. Папата предлага на Борис да избере за архиепископ на България някой от тях или Павел Популонски. Борис отправя ултимативно искане за български архиепископ да бъде ръкоположен дякон Марин или някой от кардиналите на папата. Въпросът е не толкова до съответната личност, а до това кой ще определи главата на българската църква. И това искане на Борис е отхвърлено. Този отказ се оказва съдбоносен за българо-римските отношения. Борис отново започва преговори с Константинопол. На [[Четвърти Константинополски събор|Четвъртия Константинополски събор]] (869 – 870 г.), на извънредно заседание, състояло се след закриването на събора на 4 март 870 г., българският църковен въпрос е решен чрез компромис – учредява се български църковен диоцез, начело на който е поставен гъркът [[Георги (архиепископ)|Георги]], с титла „митрополит на Дръстър“ (дн. [[Силистра]]) (870 – ок. 886 г.), със седалище в Плиска, директно подчинен на Константинополската патриаршия. Папските пратеници получават голям подкуп и са изпратени обратно в Рим. Българската църква има седем митрополии и е устроена по византийски модел, като са възприети духовните санове хартофилакс, синкел, екзарх. Единствено църковникът е сан с български произход. През 879 г. на патриаршеския престол в Константинопол сяда за втори път патриарх Фотий и свиква нов църковен събор. На 24 декември 879 г. Фотиевият събор постановява, че Константинополската патриаршия повече няма да ръкополага в България дори да бъде отправена подобна молба. На практика това означава, че Българската църква става автокефална (самостоятелна). Начело на българската църква застава [[Йосиф I (български архиепископ)|Йосиф I]], архиепископ и първи български патриарх, който провежда прославянската политика на Борис и по-късно на [[Симеон Велики|Симеон]]. == Българска писменост == [[Файл:Boris_ktitor_sv.naum_ohrid.jpg|305x305px|мини|цар Борис-Махаил-фреска от манастира [[Свети Наум (манастир)|Св. Наум]] край [[Охрид]], [[Северна Македония]]]]По същото време княз Борис приема радушно учениците на [[Константин-Кирил Философ|Кирил]] и [[Методий]] – [[Наум Преславски|Наум]], [[Ангеларий]] и Климент, изпращайки [[Климент Охридски]] като епископ в Охрид със задачата да създаде книжовна школа в областта Кутмичевица. През 893 г. Климент е заменен в Охрид от Наум. Борис, както и Симеон, уреждат просвещението на българите в Охрид и славянската книжовност. == Късни години == След продължително 36-годишно управление, през [[889]] г. Борис се отказва доброволно от престола в полза на сина си [[Владимир-Расате]] и се оттегля в манастир. Неумелата антивизантийска политика на Владимир-Расате, съпроводена с опит за възстановяване на езичеството, принуждава княз Борис I да напусне манастира и да предприеме решителни мерки. Той сваля Владимир-Расате от престола, ослепява го и го хвърля в тъмница. Непосредствено след това свиква народен събор, на който оповестява, че поставя [[Симеон Велики|Симеон]] на престола, както и преместването на столицата от [[Плиска]] във [[Велики Преслав]]. [[Преславски народен събор|Преславският църковно-народен събор]] от края на 893 или началото на 894 г. е едно от най-значимите събития в епохата на [[Първа българска държава|Първата българска държава]] и на [[княз]] Борис I, на който събор се решава следното: # Княз Владимир да бъде детрониран и на престола да се възкачи брат му Симеон. Във връзка с това е приета промяна в принципа на унаследяване княжеската власт, съгласно която владетелят може да бъде наследен от своя брат. Дотогава единствено синът на владетеля е приемник на престола. Промяната е отразена от [[Йоан Екзарх]] в неговия [[Шестоднев (Йоан Екзарх)|Шестоднев]]. # Столицата на България да бъде преместена от [[Плиска]] в [[Преслав]]. # Византийското духовенство в страната да бъде прогонено и заменено с български клирици. Известно е, че през 893 г. [[Климент Охридски]] става епископ на Драгвиста и/или Велица. # Българският език да замени гръцкия в богослужението. С това той става официален език на българската държава. == Брак и потомство == Известно е, че съпругата на княз Борис се е наричала [[Мария (съпруга на Борис I)|Мария]]. От нея князът има четирима сина и две дъщери: [[Владимир Расате]], [[Гавраил (син на Борис I)|Гавриил]], [[Симеон I]], [[Яков (син на Борис I)|Яков]], [[Евпраксия Българска]] и [[Анна Българска]].<ref>A.-P. Péchayre (1936), „Histoire et littérature slaves“, ''Échos d'Orient'', tome '''35''', N°184, 1936. pp. 442 – 472., doi: 10.3406/rebyz.1936.2885</ref> == Значение == Борис I има голям принос за въвеждането и разпространяването на българската писменост, като приема учениците на [[Константин-Кирил Философ|Кирил]] и [[Методий]] през [[885]] г. == Бележки == <div class="references-small"><references /></div> == Литература == * Гюзелев, В. Княз Борис Първи. България през втората половина на IX в. С., 1969 * Гюзелев, В. Покръстване и християнизация на българите. Извороведческо изследване с приложение. С., 2006 ISBN 978-954-378-001-3 * Дечев, Д. Принос към тракославянските езикови отношения. Статия // Юбилеен сборник Борис Дякович, София, 1927. С.311 – 317 * John V.A. Fine Jr., ''The Early Medieval Balkans'', Ann Arbor, 1983. * [https://www.academia.edu/3111271/Nikolov_A._Making_a_new_basileus_the_case_of_Symeon_of_Bulgaria_893-927_reconsidered._In_Rome_Constantinople_and_Newly_converted_Europe._Archeological_and_Historical_Evidence._Vol._I._Ed._by_M._Salamon_M._Wołoszyn_A._Musin_P._Špehar._Kraków-Leipzig-Rzeszów-Warszawa_2012_101-108 Nikolov, A. Making a new basileus: the case of Symeon of Bulgaria (893 – 927) reconsidered. – In: Rome, Constantinople and Newly converted Europe. Archeological and Historical Evidence. Vol. I. Ed. by M. Salamon, M. Wołoszyn, A. Musin, P. Špehar. Kraków-Leipzig-Rzeszów-Warszawa, 2012, 101 – 108] * [https://www.academia.edu/7084202/Николов_А._Факти_и_догадки_за_събора_през_893_година._-_В_България_в_световното_културно_наследство._Материали_от_Третата_национална_конференция_по_история_археология_и_културен_туризъм_Пътуване_към_България_-_Шумен_17-19._05._2012_г._Съст._Т._Тодоров._Шумен_2014_229-237 Николов, А., Факти и догадки за събора през 893 година. – В: България в световното културно наследство. Материали от Третата национална конференция по история, археология и културен туризъм „Пътуване към България“ – Шумен, 17 – 19 май 2012 г. Съст. Т. Тодоров. Шумен, 2014, 229 – 237] * Runciman, Steven: [http://www.promacedonia.org/en/sr/sr_3_1.htm The Two Eagles"]. [http://www.promacedonia.org/en/sr/index.html A History of the First Bulgarian Empire]. London: George Bell & Sons. 1930. OCLC 832687. * Alexander Kazhdan: ''The Oxford Dictionary of Byzantium'', Band 1. Oxford University Press, New York 1991, ISBN 0-19-504652-8, S. 310. * Alexios G. Savvides, Benjamin Hendrickx: ''Encyclopaedic Prosopographical Lexicon of Byzantine History and Civilization''. Vol. 2: ''Baanes–Eznik of Kolb''. Brepols Publishers, Turnhout 2008, ISBN 978-2-503-52377-4, S. 137 – 139. * Warren Treadgold: ''A History of the Byzantine State and Society'', Stanford University Press, ISBN 0-8047-2630-2. * Friedhelm Winkelmann: ''Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit.'' 1. Abteilung, Bd. 1, De Gruyter, Berlin 1999, ISBN 3-11-015179-0, S. 338−339, Nr. 1035; 2. Abteilung, Bd. 1, De Gruyter, Berlin 2013, ISBN 3-11-016674-7, S. 722−726, Nr. 21197. * Lutz E. von Padberg: ''Die Christianisierung Europas im Mittelalter''. Reclam, Stuttgart 1998, ISBN 3-15-017015-X, S. 143. * Klaus-Peter Todt: ''SYMEON, Zar und bedeutendster Herrscher des ersten bulgarischen Reiches''. ''Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon'' (BBKL). Band 11, Bautz, Herzberg 1996, ISBN 3-88309-064-6, Sp. 345 – 350. * Christian Settipani, ''Continuité des élites à Byzance durant les siècles obscurs. Les Princes caucasiens et l'Empire du VIe au IXe siècle'', 2006, ISBN 978-2-7018-0226-8 * [http://www.santiebeati.it/dettaglio/92251 San Boris Michele I in Santi, beati e testimoni]. Enciclopedia dei santi, santiebeati.it. * J. Lins. [http://www.newadvent.org/cathen/03046a.htm ''Bulgaria, Christian Era''], Catholic Encyclopedia, 1908 * {{Православна енциклопедия|153131|Борис|6|30 – 32}} == Вижте също == * [[Български владетели]] * [[История на България]] * [[Първа българска държава]] {{commonscat|Boris I of Bulgaria|Борис I}} == Външни препратки == * [http://www.pravoslavieto.com/life/05.02_sv_tsar_Boris.htm Житие на св. цар Борис I – Михаил, Покръстител на българите] pravoslavieto.com * [http://ebooks.ucoz.com/knigi-serafim/Jitie_na_Sv.Tzar_Boris.pdf Житие на св. цар Борис, Покръстител на българите] съставено от Архимандрит Серафим (Алексиев) * [http://www.pravoslavieto.com/history/09/852_sv_tsar_Boris/52_roda.htm Св. Борис и митът за избиването на 52-та рода] Георги Тодоров * [http://www.bg-history.info/900/Otgovorite-na-papa-Nikolai-I-do-dopitvaneto-na-bulgarite.html Относно отговорите на папа Николай I до допитването на българите] bg-history.info * [http://www.promacedonia.org/libi/2/gal/2_065.html Текст на отговорите на папа Николай I] на български език * {{икона|en}} [http://www.fordham.edu/halsall/basis/866nicholas-bulgar.html Текст на отговорите на папа Николай I] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120928182753/http://www.fordham.edu/halsall/basis/866nicholas-bulgar.html |date=2012-09-28 }} на английски език * [http://promacedonia.com/vz1b/vz1b_3_2.html Сетнини от покръщаването и възникване на българския църковен въпрос в IX век] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090429031038/http://promacedonia.com/vz1b/vz1b_3_2.html |date=2009-04-29 }} Акад. Васил Златарски * [http://www.byzantium.ru/library/sokolov_istorii_bolgar.pdf Първата академична монография за покръстването на българите: Соколов, М. Из древней истории болгар. Санкт-Петербург, 1879] * [http://ia700307.us.archive.org/24/items/tsaruvanetonasv00trifgoog/tsaruvanetonasv00trifgoog.pdf Трифонов, Ю. Царуването на св. Бориса-Михаила. С., 1907] * [http://www.ni.rs/byzantium/doc/zbornik6/PDF-VI/26%20Dimo.pdf Чешмеджиев, Д. Император Константин I Велики и княз Борис I Михаил: победата над езичниците. – В: 1670 година од смрти св. цара Константина Великог 337 – 2007 (Ниш и Византија, Т. VI). Ниш, 2008, 357 – 368]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/syrbia.htm Павлов, Пл. Сърбия в политиката на княз Борис – Михаил и цар Симеон Велики] * [https://www.academia.edu/7084202/Николов_А._Факти_и_догадки_за_събора_през_893_година._-_В_България_в_световното_културно_наследство._Материали_от_Третата_национална_конференция_по_история_археология_и_културен_туризъм_Пътуване_към_България_-_Шумен_17-19._05._2012_г._Съст._Т._Тодоров._Шумен_2014_229-237 Николов, А., Факти и догадки за събора през 893 година. – В: България в световното културно наследство. Материали от Третата национална конференция по история, археология и културен туризъм „Пътуване към България“ – Шумен, 17 – 19 май 2012 г. Съст. Т. Тодоров. Шумен, 2014, 229 – 237] * [http://www.bulgaria.com/history/rulers/boris1.html Bulgarian history – Boris I] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20031008222419/http://www.bulgaria.com/history/rulers/boris1.html |date=2003-10-08 }} * [http://www.patriarchate.org/ The Ecumenical Patriarchate of Constantinople] * [http://www.synaxarion.gr/gr/sid/2861/sxsaintinfo.aspx ''Ὁ Ἅγιος Βόρις – Μιχαὴλ ὁ Ἱσαπόστολος ὁ πρίγκιπας καὶ Φωτιστῆς τοῦ Βουλγαρικοῦ λαοῦ'']. 2 Μαΐου. ΜΕΓΑΣ ΣΥΝΑΞΑΡΙΣΤΗΣ. * [http://korespondentbg.com/bg/legendi-za-boris-i-pokrastitelya-i-kera-tamara-obvivat-maryanskiya-manastir/ Легенди за Борис I Покръстителя и Кера Тамара обвиват Марянския манастир] {{пост начало}} {{пост|[[Файл:Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG|център|40px|Печат на Първото българско царство]][[Български владетели|княз и цар на България]]|[[852]]|[[889]]|[[Пресиян]]|[[Владимир Расате]]}} {{пост край}} {{Български владетели}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|История на България|Биографии}} [[Категория:Починали на 2 май]] [[Категория:Християнски светци от IX век]] [[Категория:Средновековни български светци]] [[Категория:Монарси на Първата българска държава]] [[Категория:Православни монарси]] [[Категория:Християнски монаси]] [[Категория:Крумова династия]] [[Категория:Равноапостолни]] [[Категория:Берат]] dl97fybanlymsxptwu8ods5gy2snfsq 12435410 12435390 2024-12-09T02:48:32Z Ket 2798 Премахнати [[Special:Contributions/2A02:1388:209B:4215:0:0:3B9B:DE61|редакции на 2A02:1388:209B:4215:0:0:3B9B:DE61]] ([[User talk:2A02:1388:209B:4215:0:0:3B9B:DE61|б]].), към версия на Carbonaro. 12433776 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Борис|Борис}} {{Личност | име = Борис I | категория = монарх | описание = Княз на България | портрет-описание = Миниатюра, изобразяваща Св. Княз Борис-Михаил Покръстител. Руски препис на [[Учителното евангелие]] | род = [[Крумова династия]] | деца = [[Владимир-Расате|Владимир]], [[Гавраил (аристократ)|Гавраил]], [[Симеон Велики|Симеон]], [[Яков (княз)|Яков]], [[Княгиня Анна Българска|Анна]], [[Евпраксия Българска|Персика]]<ref>Пламен Павлов, [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/persika.htm Анализ на средновековния текст „Чудото на Пресвета Богородица за царкинята Персика, дъщерята на цар Михаил Български“], 2007 г.</ref> | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = 852 – 889 г. | коронация = 852 г. | предшественик = [[Пресиан]] | наследник = [[Владимир-Расате]] | други титли = [[архонт]] }} {{Личност/Светец | категория = монарх, светец | атрибути = Покръстител на българите | почитан в = [[Православие|Източноправославния свят]] | канонизиран/а от = [[Българска православна църква]] }}}} [[Файл:Balkans850.png|мини|дясно|255п|България при Борис I]] '''Княз Борѝс I'''<ref>Андреев, Йордан, Андрей Пантев. Исторически справочник Българските ханове и царе, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 2004, с. 71 ISBN 954-427-216-Х</ref> (срещан и като ''Богор, Богорис''; {{Lang|el|Βόωρίς; Βόγορίς}}), почитан от Православната църква като '''Св. Княз Борѝс I (Михаил) Покръстител''' е български владетел, който налага [[християнство]]то и въвежда [[старобългарски език|славянската писменост]] в [[Първа българска държава|България]]. Той управлява от [[852]] до [[889]] г. и отново за кратко през [[893]] г., когато детронира първородния си син [[Владимир Расате]] и възкачва на престола другия си син [[Симеон Велики|Симеон]]. == Имена и титли == Някои езиковеди и историци ([[Веселин Бешевлиев|В. Бешевлиев]], [[Рашо Рашев|Р. Рашев]]) считат, че името произлиза от тюрко-алтайското „[[барс]]“ – тотем на етническата група [[барсили]]. Други, като акад. [[Димитър Дечев]], свързват Борис със славянската или българска „брань“ или „боря се“.<ref>История на България за 11 клас; Автор: Г. Бакалов; Урок 7: Покръстване на българите София, 2001, стр.51.</ref> В политическото противопоставяне между [[Константинопол]] и [[Рим]] и техните църковни метрополии в частност Борис успява умело да лавира и с дипломация преодолява хегемонията на съседите си. След официалния акт на покръстването му Борис приема християнското име ''Михаил''. В исторически изследвания е наричан Борис-Михаил, на името на покръстителя си – византийския император Михаил, за което [[Фотий]] пише: {{цитат|на от Бога орисания Богорис, извършил дело, с което се издигна до деянието и подражанието на великия Константин<ref>Послание на патриарх Фотий, ИБИ, т. VIII, с. 77 – 78</ref>|}} Преки свидетелства за титлата, използвана от Борис, са негови печати и [[Надпис от Балши|надписът]], намерен край село [[Балши]], [[Албания]]. В тях той е наречен „[[архонт]] на България“, превеждана обикновено като „владетел“. Канонизиран е като светец скоро след смъртта му. Българската църква в наши дни го почита под името ''Свети Цар Михаил Борис'',<ref>Бакалов, Георги, „''Средновековният български владетел...''“, с. 144 – 146</ref> макар че приживе той никога не е носил царско достойнство. Показателна за дълбоката почит към княза покръстител сред неговите съвременници е приписката на [[Докс Български|Тудор Доксов]] (племенник на Борис I) от 907 г.: {{цитат|„В същата година, на втория ден от месец май, в събота вечер почина рабът божи – бащата на този княз [Симеон], – великият и почтеният, и благоверният наш господар княз български, именуван Борис, а християнското му име е Михаил.<ref>Стара българска литература. Т. 3. Исторически съчинения. Съст. и ред. И. Божилов, София, 1983, с. 102.</ref> |}} В „Списъка на българските архиепископи“, съставен от архиепископа на Охрид Йоан Комнин в средата на XII век, Борис е наречен „василевс на българите“ ({{Lang|el|Βορισου βασιλεως Βουλγαρων}}).<ref>„Списък на българските архиепископи“ на охридския арх. Йоан Комнин, „Familiae augustae Byzantinae“, I, 174 – 175, Du Cange, 1680 (Дюканджов списък), [http://kroraina.com/NI/JI-BSM.djvu „Български старини из Македония“, стр. 565, акад. Йордан Иванов, 1931 г.]</ref> Така този по-късен византийски автор пренася върху Борис царската титла, която възприел за пръв път неговият син Симеон. Въпреки че в нито един автентичен старобългарски извор не е засвидетелствана за нито един български владетел титлата „княз“ или „хан“, а [[Васил Златарски]] констатира, че още [[Йосиф Генезий]] и [[Теофан Продължител]] титулуват Омуртаг владетел на българите ({{Lang|el|Μορτάγων ό των Βουγάρων βασιλεύς}}),<ref>Joseph Genesius, p. 41; Theophanes Continuatus, p. 64,19 – 23; [http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_b2_2.html#41. Васил Н. Златарски, История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852). Б. Първо българско царство. II. Териториално разширение и политическо издигане. 2. Промяна във вътрешната и външна политика на България].</ref> в съвременната историография Борис е наричан с различни титли, по аналогия на много по-късни руски и др. текстове. Повечето автори приемат, че той променя титлата си при приемането на християнството. Според тях, преди покръстването той използва титлата [[хан (титла)|хан]]<ref>{{златарски-1-2|29}}</ref> или [[кан (титла)|кан]],<ref>[http://www.book.store.bg/c/p-p/m-600/id-5851/12-mita-v-bylgarskata-istoria-bozhidar-dimitrov.html 12 мита в българската история]</ref><ref>[http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/albaniya.htm Страница за прабългарите]</ref> а след това – [[княз]].<ref>{{златарски-1-2}}</ref> == Войни на запад == В началото на Борисовото управление българите влизат в серия безуспешни военни конфликти с [[Източнофранкско кралство|Източнофранкското кралство]], [[Византия]] и [[Хърватия]]. Византийският [[император]] [[Константин Багренородни]] пише накратко за [[Българо-сръбски войни (Средновековие)|един неуспешен поход]] на Борис в съседното [[Сръбско княжество]], при който престолонаследникът [[Владимир Расате|Владимир]] заедно с 12 велики [[боил]]и попада в плен. Тогава, от скръб по сина си, Борис се вижда принуден да сключи [[мир]]. През [[862]] – [[863]] г. Борис I сключва военен съюз с [[Лудвиг Немски|крал Лудвиг II Немски]] и преговаря с него за приемане на [[християнство]]то в [[Първа българска държава|България]] от [[Католицизъм|Римокатолическата църква]]. За да разруши съюза, [[Византия]] в коалиция с [[Великоморавия]] и [[Хърватия]] започва през [[863]] г. война срещу [[Първа българска държава|България]]. За Борис I тази война е неуспешна и това разклаща значително влиянието на българите в среднодунавските земи. В отговор на молбите на [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]] през есента на [[863]] г. Византия нахлува отново в българските земи. Там не срещат сериозен отпор, тъй като българските войски са заетите на запад на моравската граница. Започват преговори и впоследствие е сключен мирен договор между България и Византия. Борис I се задължава да разтрогне съюза си с немския крал Лудвиг и заедно с народа си да приеме [[Православие|източноправославното християнство]] от [[Вселенска патриаршия|Константинополската патриаршия]]. == Покръстване == {{основна|Покръстване на България}} [[Файл:57-manasses-chronicle.jpg|мини|280 px|Покръстването на българите, Миниатюра от [[Ватикан]]ския препис на [[Манасиева летопис|Манасиевата летопис]]]] Българският владетел, според някои четения на част на [[Надпис от Балши|надписа]] от албанското село [[Балши]] (бившия български средновековен град [[Главеница|Главиница]]) близо до град [[Берат]] (бившия български средновековен град [[Берат|Бѣлградъ / Бѣлиградъ]]), приема християнството тайно, за да избегне засилването на съпротивата сред някои прослойки на народа. Въз основа на същия надпис [[Тадеуш Василевски]] и [[Моско Москов]]<ref>Моско Москов, „Именник на българските ханове-нов прочит“, 1988 г.</ref> считат, че покръстването се е извършило през 866 г. Към запазения текст „…ари…орис, преименуваният Михаил заедно с дадения му от Бога народ в лето 6374“ ({{Lang|el|…αρι…ορης ο μετοτομασθεις Μιχαηλ συν τω εκ θ[εο]υ δεδομενω αυτω εθνει ετους ςτο}}), Васил Златарски добавя предполагаемия унищожен текст „Покръсти се от Бога архонтът на България Б…“ ({{Lang|el|Εβαπτισθη ο εκ θ[εo]υ αρχων Βουλγαριας Β…}}) и приема, че годината на покръстването е 865, която била „лето етх бехти“ от приписката на [[Докс Български|Тудор Доксов]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_3_1.html Васил Н. Златарски, „История на Първото българско Царство. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018). III. Национализация на българската държава. 1. Междудържавното положение на България и покръстването на българите“], София, 1927 г.</ref> Михаил Ласкарис отхвърля допълването на Балшинския надпис от Златарски като неправилно и посочва, че той не може да бъде свързван с акта на покръстването.<ref>Михаил Ласкарис, „Датата на покръстването на българите“, 1933 г.</ref> Андре Ваян изказва несъгласие с интерпретацията на „лето етх бехти“ от Златарски, считайки, че този израз няма нищо общо с цикловия календар, използван от българите.<ref>André Vaillant, Histoire et philologie. Langues et littératures slaves du Moyen Âge / André Vaillant / Paris: EPHE École Pratique des Hautes Études, 1965</ref> Контестациите на Ласкарис и Ваян са приети от [[Петър Петров (историк)|Петър Петров]], който също счита, че този надпис не се отнася за покръстването, а е за отбелязване на границата, като приема годината 864 г. – теза и на Голубинский, Соколов, Лавровский, М. Ласкарис, А. Ваян, [[Петър Мутафчиев]], [[Васил Гюзелев]] – превърнала се напоследък в официално приемана версия,<ref>Петров, П. „За годината на налагане на християнството в България“. ­ ИИИ, т. 14 – 15, С., 1964, 588 – 589: ''„Покръстване на княз Борис и на неговия двор през пролетта на 864 г.“''</ref><ref>Петър Петров, Христо Темелски, „Църква и църковен живот в Македония“, 2003 г.</ref> въпреки някои възражения на [[Иван Снегаров]]<ref>Снегаров, Ив. Християнството в България преди покръстването на княз Борис (865). ­ ГДА, т. 5, 1956, с. 202</ref> и [[Димитър Ангелов (историк)|Димитър Ангелов]].<ref>[http://www.promacedonia.org/da/da_4_1.htm Димитър Ангелов, „Образуване на българската народност. ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. Завършек на етногеничния процес 865 – 927. 1. ВЪВЕЖДАНЕ НА ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ОФИЦИАЛНА РЕЛИГИЯ“], София, 1971 г.</ref> Българският владетел приема името на своя 24-годишен „духовен отец“ – византийския император [[Михаил III (Византия)|Михаил III Пияницата]]. Приемането на християнството води и до законодателни промени. [[Файл:Борис потушава бунта - Павлович.jpg|дясно|мини|Борис потушава бунта на болярите, ''автор: [[Николай Павлович]]''|248x248пкс]] Непосредствено след [[покръстване]]то избухва бунт в средите на няколко недоволни български провинциални (от комитатите) [[болярин|боляри]]. Техните основни опасения са от засилващото се византийско влияние. [[Бертински летописи|Бертинските летописи]] описват как Борис с малцината си верни успява, не просто да се спаси, а да потуши бунта и плени противника. Князът наказва със смърт организаторите и техните близки – общо 52 рода.<ref>Съдът над историците: българската историческа наука, документи и дискусии 1944 – 1950, Академично изд-во М. Дринов, 1995, ISBN 9544302476, стр. 246.</ref><ref>Годишник На Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Център за Славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“. Том 10, София, стр. 89.</ref> Според някои изследователи се касае само за ''„52-ма наказани със смърт“''.<ref>[http://www.kultura.bg/bg/article/view/12512 Георги Тодоров, ''Св. Борис и митът за избиването на 52-та рода'', в. ''Култура'', брой 2 (2441), 19 януари 2007 г.]</ref> Същото четем и в [[Бертински летописи|Бертинските летописи]]: ''„... Обаче царят наказал със смърт [само] петдесет и двама от болярите, които най-много бунтували народа против него, а на останалия народ позволил да си отиде навредим...“''.<ref>[http://www.promacedonia.org/libi/2/gal/2_288.html „Бертински летописи“. В ''Латински извори за българската история'', том II, Институт за българска история, БАН, 1960 г.]</ref> == Българска църква == [[Файл:Boris I Bulgarian XIX Century Icon.jpg|мини|180px|Икона на Свети цар Борис от XIX век, Исторически музей в Правец]]Отказът на Византия и на Константинополската патриаршия да признае самостоятелна българска църква принуждава Борис I да търси сближаване с папата в [[Рим]]. Български пратеници занасят списък със 115 въпроса до папата и са посрещнати с голяма радост. [[Отговорите на папа Николай I]] – 105 на брой, съставени от [[Анастасий Библиотекар]] са прости и ясни. Основният въпрос на българския владетел е относно ръкополагането на главата на българската църква за [[патриарх]]. В [[Първа българска държава|България]] са изпратени [[кардинал]] [[Формоза (папа)|Формоза Портуенски]],<ref>Portus – кардиналско епископско седалище от III в. в римското предградие Порто, обединено през 1986 г. с епархията на Санта Руфина</ref> [[епископ]] Павел Популонски<ref>Populonia – антично епископско седалище в Тоскана, в Сиенската митрополия</ref> и свещеници. В своя избор за архиепископ на [[Първа българска държава|България]], Борис се спира върху [[кардинал]] [[Формоза (папа)|Формоза Портуенски]], бъдещ [[папа]] в периода 891 – 896 г. През [[867]] г. български пратеници пристигат в Рим с молба папата да назначи Формоза. Папа [[Николай I (папа)|Николай I]] отказва. На [[13 ноември]] [[867]] г. Николай I умира и новият папа [[Адриан II]] още по-решително се противопоставя на назначаването на [[кардинал]] Формоза за глава на Българската църква. В България са изпратени други двама епископи – Гримуалд Полимартийски<ref>Polymartium – антично епископско седалище в Лацио</ref> и Доминик Тривенски. Папата предлага на Борис да избере за архиепископ на България някой от тях или Павел Популонски. Борис отправя ултимативно искане за български архиепископ да бъде ръкоположен дякон Марин или някой от кардиналите на папата. Въпросът е не толкова до съответната личност, а до това кой ще определи главата на българската църква. И това искане на Борис е отхвърлено. Този отказ се оказва съдбоносен за българо-римските отношения. Борис отново започва преговори с Константинопол. На [[Четвърти Константинополски събор|Четвъртия Константинополски събор]] (869 – 870 г.), на извънредно заседание, състояло се след закриването на събора на 4 март 870 г., българският църковен въпрос е решен чрез компромис – учредява се български църковен диоцез, начело на който е поставен гъркът [[Георги (архиепископ)|Георги]], с титла „митрополит на Дръстър“ (дн. [[Силистра]]) (870 – ок. 886 г.), със седалище в Плиска, директно подчинен на Константинополската патриаршия. Папските пратеници получават голям подкуп и са изпратени обратно в Рим. Българската църква има седем митрополии и е устроена по византийски модел, като са възприети духовните санове хартофилакс, синкел, екзарх. Единствено църковникът е сан с български произход. През 879 г. на патриаршеския престол в Константинопол сяда за втори път патриарх Фотий и свиква нов църковен събор. На 24 декември 879 г. Фотиевият събор постановява, че Константинополската патриаршия повече няма да ръкополага в България дори да бъде отправена подобна молба. На практика това означава, че Българската църква става автокефална (самостоятелна). Начело на българската църква застава [[Йосиф I (български архиепископ)|Йосиф I]], архиепископ и първи български патриарх, който провежда прославянската политика на Борис и по-късно на [[Симеон Велики|Симеон]]. == Българска писменост == [[Файл:Boris_ktitor_sv.naum_ohrid.jpg|305x305px|мини|цар Борис-Махаил-фреска от манастира [[Свети Наум (манастир)|Св. Наум]] край [[Охрид]], [[Северна Македония]]]]По същото време княз Борис приема радушно учениците на [[Константин-Кирил Философ|Кирил]] и [[Методий]] – [[Наум Преславски|Наум]], [[Ангеларий]] и Климент, изпращайки [[Климент Охридски]] като епископ в Охрид със задачата да създаде книжовна школа в областта Кутмичевица. През 893 г. Климент е заменен в Охрид от Наум. Борис, както и Симеон, уреждат просвещението на българите в Охрид и славянската книжовност. == Късни години == След продължително 36-годишно управление, през [[889]] г. Борис се отказва доброволно от престола в полза на сина си [[Владимир-Расате]] и се оттегля в манастир. Неумелата антивизантийска политика на Владимир-Расате, съпроводена с опит за възстановяване на езичеството, принуждава княз Борис I да напусне манастира и да предприеме решителни мерки. Той сваля Владимир-Расате от престола, ослепява го и го хвърля в тъмница. Непосредствено след това свиква народен събор, на който оповестява, че поставя [[Симеон Велики|Симеон]] на престола, както и преместването на столицата от [[Плиска]] във [[Велики Преслав]]. [[Преславски народен събор|Преславският църковно-народен събор]] от края на 893 или началото на 894 г. е едно от най-значимите събития в епохата на [[Първа българска държава|Първата българска държава]] и на [[княз]] Борис I, на който събор се решава следното: # Княз Владимир да бъде детрониран и на престола да се възкачи брат му Симеон. Във връзка с това е приета промяна в принципа на унаследяване княжеската власт, съгласно която владетелят може да бъде наследен от своя брат. Дотогава единствено синът на владетеля е приемник на престола. Промяната е отразена от [[Йоан Екзарх]] в неговия [[Шестоднев (Йоан Екзарх)|Шестоднев]]. # Столицата на България да бъде преместена от [[Плиска]] в [[Преслав]]. # Византийското духовенство в страната да бъде прогонено и заменено с български клирици. Известно е, че през 893 г. [[Климент Охридски]] става епископ на Драгвиста и/или Велица. # Българският език да замени гръцкия в богослужението. С това той става официален език на българската държава. == Брак и потомство == Известно е, че съпругата на княз Борис се е наричала [[Мария (съпруга на Борис I)|Мария]]. От нея князът има четирима сина и две дъщери: [[Владимир Расате]], [[Гавраил (син на Борис I)|Гавриил]], [[Симеон I]], [[Яков (син на Борис I)|Яков]], [[Евпраксия Българска]] и [[Анна Българска]].<ref>A.-P. Péchayre (1936), „Histoire et littérature slaves“, ''Échos d'Orient'', tome '''35''', N°184, 1936. pp. 442 – 472., doi: 10.3406/rebyz.1936.2885</ref> == Значение == Борис I има голям принос за въвеждането и разпространяването на българската писменост, като приема учениците на [[Константин-Кирил Философ|Кирил]] и [[Методий]] през [[885]] г. == Бележки == <div class="references-small"><references /></div> == Литература == * Гюзелев, В. Княз Борис Първи. България през втората половина на IX в. С., 1969 * Гюзелев, В. Покръстване и християнизация на българите. Извороведческо изследване с приложение. С., 2006 ISBN 978-954-378-001-3 * Дечев, Д. Принос към тракославянските езикови отношения. Статия // Юбилеен сборник Борис Дякович, София, 1927. С.311 – 317 * John V.A. Fine Jr., ''The Early Medieval Balkans'', Ann Arbor, 1983. * [https://www.academia.edu/3111271/Nikolov_A._Making_a_new_basileus_the_case_of_Symeon_of_Bulgaria_893-927_reconsidered._In_Rome_Constantinople_and_Newly_converted_Europe._Archeological_and_Historical_Evidence._Vol._I._Ed._by_M._Salamon_M._Wołoszyn_A._Musin_P._Špehar._Kraków-Leipzig-Rzeszów-Warszawa_2012_101-108 Nikolov, A. Making a new basileus: the case of Symeon of Bulgaria (893 – 927) reconsidered. – In: Rome, Constantinople and Newly converted Europe. Archeological and Historical Evidence. Vol. I. Ed. by M. Salamon, M. Wołoszyn, A. Musin, P. Špehar. Kraków-Leipzig-Rzeszów-Warszawa, 2012, 101 – 108] * [https://www.academia.edu/7084202/Николов_А._Факти_и_догадки_за_събора_през_893_година._-_В_България_в_световното_културно_наследство._Материали_от_Третата_национална_конференция_по_история_археология_и_културен_туризъм_Пътуване_към_България_-_Шумен_17-19._05._2012_г._Съст._Т._Тодоров._Шумен_2014_229-237 Николов, А., Факти и догадки за събора през 893 година. – В: България в световното културно наследство. Материали от Третата национална конференция по история, археология и културен туризъм „Пътуване към България“ – Шумен, 17 – 19 май 2012 г. Съст. Т. Тодоров. Шумен, 2014, 229 – 237] * Runciman, Steven: [http://www.promacedonia.org/en/sr/sr_3_1.htm The Two Eagles"]. [http://www.promacedonia.org/en/sr/index.html A History of the First Bulgarian Empire]. London: George Bell & Sons. 1930. OCLC 832687. * Alexander Kazhdan: ''The Oxford Dictionary of Byzantium'', Band 1. Oxford University Press, New York 1991, ISBN 0-19-504652-8, S. 310. * Alexios G. Savvides, Benjamin Hendrickx: ''Encyclopaedic Prosopographical Lexicon of Byzantine History and Civilization''. Vol. 2: ''Baanes–Eznik of Kolb''. Brepols Publishers, Turnhout 2008, ISBN 978-2-503-52377-4, S. 137 – 139. * Warren Treadgold: ''A History of the Byzantine State and Society'', Stanford University Press, ISBN 0-8047-2630-2. * Friedhelm Winkelmann: ''Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit.'' 1. Abteilung, Bd. 1, De Gruyter, Berlin 1999, ISBN 3-11-015179-0, S. 338−339, Nr. 1035; 2. Abteilung, Bd. 1, De Gruyter, Berlin 2013, ISBN 3-11-016674-7, S. 722−726, Nr. 21197. * Lutz E. von Padberg: ''Die Christianisierung Europas im Mittelalter''. Reclam, Stuttgart 1998, ISBN 3-15-017015-X, S. 143. * Klaus-Peter Todt: ''SYMEON, Zar und bedeutendster Herrscher des ersten bulgarischen Reiches''. ''Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon'' (BBKL). Band 11, Bautz, Herzberg 1996, ISBN 3-88309-064-6, Sp. 345 – 350. * Christian Settipani, ''Continuité des élites à Byzance durant les siècles obscurs. Les Princes caucasiens et l'Empire du VIe au IXe siècle'', 2006, ISBN 978-2-7018-0226-8 * [http://www.santiebeati.it/dettaglio/92251 San Boris Michele I in Santi, beati e testimoni]. Enciclopedia dei santi, santiebeati.it. * J. Lins. [http://www.newadvent.org/cathen/03046a.htm ''Bulgaria, Christian Era''], Catholic Encyclopedia, 1908 * {{Православна енциклопедия|153131|Борис|6|30 – 32}} == Вижте също == * [[Български владетели]] * [[История на България]] * [[Първа българска държава]] {{commonscat|Boris I of Bulgaria|Борис I}} == Външни препратки == * [http://www.pravoslavieto.com/life/05.02_sv_tsar_Boris.htm Житие на св. цар Борис I – Михаил, Покръстител на българите] pravoslavieto.com * [http://ebooks.ucoz.com/knigi-serafim/Jitie_na_Sv.Tzar_Boris.pdf Житие на св. цар Борис, Покръстител на българите] съставено от Архимандрит Серафим (Алексиев) * [http://www.pravoslavieto.com/history/09/852_sv_tsar_Boris/52_roda.htm Св. Борис и митът за избиването на 52-та рода] Георги Тодоров * [http://www.bg-history.info/900/Otgovorite-na-papa-Nikolai-I-do-dopitvaneto-na-bulgarite.html Относно отговорите на папа Николай I до допитването на българите] bg-history.info * [http://www.promacedonia.org/libi/2/gal/2_065.html Текст на отговорите на папа Николай I] на български език * {{икона|en}} [http://www.fordham.edu/halsall/basis/866nicholas-bulgar.html Текст на отговорите на папа Николай I] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120928182753/http://www.fordham.edu/halsall/basis/866nicholas-bulgar.html |date=2012-09-28 }} на английски език * [http://promacedonia.com/vz1b/vz1b_3_2.html Сетнини от покръщаването и възникване на българския църковен въпрос в IX век] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090429031038/http://promacedonia.com/vz1b/vz1b_3_2.html |date=2009-04-29 }} Акад. Васил Златарски * [http://www.byzantium.ru/library/sokolov_istorii_bolgar.pdf Първата академична монография за покръстването на българите: Соколов, М. Из древней истории болгар. Санкт-Петербург, 1879] * [http://ia700307.us.archive.org/24/items/tsaruvanetonasv00trifgoog/tsaruvanetonasv00trifgoog.pdf Трифонов, Ю. Царуването на св. Бориса-Михаила. С., 1907] * [http://www.ni.rs/byzantium/doc/zbornik6/PDF-VI/26%20Dimo.pdf Чешмеджиев, Д. Император Константин I Велики и княз Борис I Михаил: победата над езичниците. – В: 1670 година од смрти св. цара Константина Великог 337 – 2007 (Ниш и Византија, Т. VI). Ниш, 2008, 357 – 368]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/syrbia.htm Павлов, Пл. Сърбия в политиката на княз Борис – Михаил и цар Симеон Велики] * [https://www.academia.edu/7084202/Николов_А._Факти_и_догадки_за_събора_през_893_година._-_В_България_в_световното_културно_наследство._Материали_от_Третата_национална_конференция_по_история_археология_и_културен_туризъм_Пътуване_към_България_-_Шумен_17-19._05._2012_г._Съст._Т._Тодоров._Шумен_2014_229-237 Николов, А., Факти и догадки за събора през 893 година. – В: България в световното културно наследство. Материали от Третата национална конференция по история, археология и културен туризъм „Пътуване към България“ – Шумен, 17 – 19 май 2012 г. Съст. Т. Тодоров. Шумен, 2014, 229 – 237] * [http://www.bulgaria.com/history/rulers/boris1.html Bulgarian history – Boris I] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20031008222419/http://www.bulgaria.com/history/rulers/boris1.html |date=2003-10-08 }} * [http://www.patriarchate.org/ The Ecumenical Patriarchate of Constantinople] * [http://www.synaxarion.gr/gr/sid/2861/sxsaintinfo.aspx ''Ὁ Ἅγιος Βόρις – Μιχαὴλ ὁ Ἱσαπόστολος ὁ πρίγκιπας καὶ Φωτιστῆς τοῦ Βουλγαρικοῦ λαοῦ'']. 2 Μαΐου. ΜΕΓΑΣ ΣΥΝΑΞΑΡΙΣΤΗΣ. * [http://korespondentbg.com/bg/legendi-za-boris-i-pokrastitelya-i-kera-tamara-obvivat-maryanskiya-manastir/ Легенди за Борис I Покръстителя и Кера Тамара обвиват Марянския манастир] {{пост начало}} {{пост|[[Файл:Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG|център|40px|Печат на Първото българско царство]][[Български владетели|княз и цар на България]]|[[852]]|[[889]]|[[Пресиян]]|[[Владимир Расате]]}} {{пост край}} {{Български владетели}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|История на България|Биографии}} [[Категория:Починали на 2 май]] [[Категория:Християнски светци от IX век]] [[Категория:Средновековни български светци]] [[Категория:Монарси на Първата българска държава]] [[Категория:Православни монарси]] [[Категория:Християнски монаси]] [[Категория:Крумова династия]] [[Категория:Равноапостолни]] [[Категория:Берат]] fw4yb2uw8eqkpnsiszrojysie37becm 0 49139 12435321 11960681 2024-12-08T21:49:34Z InternetArchiveBot 282151 Add 1 book for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435321 wikitext text/x-wiki [[Файл:Sucrose.svg|мини|250px|Захароза, или обикновена (домакинска) '''захар'''.]] '''Дизахарид''' или ''биоза''<ref>[http://www.merriam-webster.com/medical/biose Biose on www.merriam-webster.com]</ref> е [[въглехидрат]] образуван от два [[монозахарид]]а претърпели реакция на кондензация, тоест отделяне на молекула [[вода]] от две от [[функционална група|функционалните групи]] ([[гликозидна група|гликозидна]] и/или [[хидроксил]]на). Както монозахаридите, така и дизахаридите са разтворими във вода, имат сладък вкус и се наричат ''захари''. <ref>IUPAC, Compendium of Chemical Terminology, 2nd ed. (the ''Gold Book'') (1997). ''disaccharides''.</ref> 'Дизахарид' е един от четирите химични класа на [[въглехидрат]]ите – [[монозахарид]], дизахарид, [[олигозахарид]] и [[полизахарид]]. == Класификация == Съществуват два типа дизахариди: редуциращи и нередуциращи. При редуциращите единият монозахарид е редуциращ и е със запазена свободна [[хемиацетална структура]]. При нередуциращите и двата монозахарида са встъпили в реакцията на кондензация с гликозидната си група и нито един няма свободна хемиацетална структура. [[Целобиоза]] и [[малтоза]] са примери за редуциращи дизахариди, докато [[захароза]] (домашна захар) и [[трехалоза]] са нередуциращи. <ref>{{Cite web|title= Nomenclature of Carbohydrates (Recommendations 1996)2-Carb-36 Disaccharides.|url= http://www.chem.qmul.ac.uk/iupac/2carb/36.html}}</ref> <ref>{{Cite web|title=Disaccharides and Oligiosaccharides|url=http://faculty.virginia.edu/mcgarveylab/Carbsyn/Carblist/html/disacch.html|accessdate=29 януари 2008|архив_дата=2018-11-18|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181118183515/http://faculty.virginia.edu/mcgarveylab/Carbsyn/Carblist/html/disacch.html}}</ref> == Образуване == Дизахаридите се образуват, когато два монозахарида се свържат чрез [[гликозидна връзка]] и се отдели молекула вода (процес, наречен кондензация). Например млечната захар ([[лактоза]]) е изградена от [[глюкоза]] и [[галактоза]], а захарозата от глюкоза и [[фруктоза]]. == Свойства == Гликозидна връзка може да се формира от коя да е от хидроксилните групи на монозахарида. Така, даже двата компонента на дизахарида да са еднакви (напр. глюкоза) в зависимост от хидроксилната група участваща във връзката както и в зависимост от нейната стереометрия (''alpha-'' или ''beta-'') се получават различни [[диастереомер]]и с различни химични и физични свойства. == Основни дизахариди == {| class="wikitable" | '''Дизахарид''' || '''мономер 1''' || '''мономер 2''' || '''връзка''' |- | [[Захароза]] (''сукроза'', ''захар'') || [[глюкоза]] || [[фруктоза]] || α(1→2)β |- | [[Лактулоза]] || [[галактоза]] || фруктоза || β(1→4) |- | [[Лактоза]] (''млечна захар'') || [[галактоза]] || глюкоза || β(1→4) |- | [[Малтоза]] || глюкоза || глюкоза || α(1→4) |- | [[Трехалоза]] || глюкоза || глюкоза || α(1→1)α |- | [[Целобиоза]] || глюкоза || глюкоза || β(1→4) |} Малтозата и целобиозата са хидролизни продукти на полизахаридите [[скорбяла]] и [[целулоза]]. По-рядко срещани дизахариди: <ref>{{cite journal|title=Crypticity of Myrothecium verrucaria Spores to Maltose and Induction of Transport by Maltulose, a Common Maltose Contaminant|author=F.W.Parrish|coauthors=W.B.Hahn, G.R.Mandels |url=http://jb.asm.org/cgi/reprint/96/1/227.pdf|journal=J. Bacteriol.|date=July 1968|pages=227 – 233|volume=96|issue=1|publisher=American Society for Microbiology|accessdate=21 ноември 2008|pmid=5690932|pmc=252277}}</ref>: {| class="wikitable" | '''Дизахариди''' || '''мономери''' || '''връзка''' |- | [[Коджибиоза]] || два глюкозни мономера || α(1→2) <ref>{{cite journal | last = Matsuda | first = K. | year = 1957 | month = November | title = ''Kojibiose (2-O-alpha-D-Glucopyranosyl-D-Glucose): Isolation and Structure: Chemical Synthesis'' | url = https://archive.org/details/sim_nature-uk_1957-11-09_180_4593/page/n58 | journal = Nature | volume = 180 | pages =985 | doi=10.1038/180985a0 | pmid = 13483573 | last2 = Abe | first2 = Y | last3 = Fujioka | first3 = K | issue = 4593 }} </ref> |- | [[Нигероза]] || два глюкозни мономера || α(1→3) |- | [[Изомалтоза]] || два глюкозни мономера || α(1→6) |- | β,β-Трехалоза || два глюкозни мономера || β(1→1)β |- | α,β-Трехалоза || два глюкозни мономера || α(1→1)β<ref>{{cite journal|url=http://scripts.iucr.org/cgi-bin/paper?S0108270196012693|journal=Acta Cryst.|volume=C53|pages=234 – 236|doi=10.1107/S0108270196012693|year=1997|author=T. Taga|coauthors=Y. Miwa, Z. Min|title=α,β-Trehalose Monohydrate}}</ref> |- | [[Софороза]] || два глюкозни мономера || β(1→2) |- | [[Ламинарибиоза]] || два глюкозни мономера || β(1→3) |- | [[Гентиобиоза]] || два глюкозни мономера || β(1→6) |- | [[Тураноза]] || [[глюкоза]] и [[фруктоза]] || α(1→3) |- | [[Малтулоза]] || [[глюкоза]] и фруктоза || α(1→4) |- | [[Палатиноза]] || [[глюкоза]] и [[фруктоза]] || α(1→6) |- | [[Гентиобиулоза]] || [[глюкоза]] и фруктоза || β(1→6) |- | [[Манобиоза]] || два [[маноза|манозни]] мономера || α(1→2), α(1→3), α(1→4), или α(1→6) |- | [[Мелибиоза]] || [[галактоза]] и [[глюкоза]] || α(1→6) |- | [[Мелибиулоза]] || [[галактоза]] и [[фруктоза]] || α(1→6) |- | [[Рутиноза]] || a [[рамноза]] и [[глюкоза]] || α(1→6) |- | [[Рутинулоза]] || рамноза и фруктоза || β(1→6) |- | [[Ксилобиоза]] || два ксилопиранозни мономера || β(1→4) |} == Вижте също == * [[Монозахарид]] * [[Тризахарид]] * [[Олигозахарид]] * [[Полизахарид]] == Източници == <references /> {{превод от|en|Disaccharide|428327256}} {{въглехидрати}} [[Категория:Дизахариди| ]] [[Категория:Въглехидрати]] j8z0h1bsyz91r5ld193gy6afv4y1p3h 0 50754 12435021 10098168 2024-12-08T17:09:17Z Ket 2798 +разграничение 12435021 wikitext text/x-wiki {{разграничение|Саксония-Кобург и Гота}} {{Кралска династия| |име=Сакс-Кобург и Гота |владение= Белгия, Великобритания, Саксония, Португалия и др. |герб=[[Файл:Wappen Deutsches Reich - Herzogtum Sachsen-Coburg und Gotha (Grosses).png|200px]] |страна= [[Германия]] |парентална династия=[[Ветини]] |титли=[[Херцог на Сакс-Кобург-Гота]]<br>[[Крал на Белгия]]<br>[[Крал на Великобритания]]<br>[[Крал на Португалия]] |основател=[[Ернст I (херцог Сакс-Кобург-Гота)]] |последен владетел=[[Филип (Белгия)|Филип]] (Белгия){{Br}} [[Едуард VII]] (Великобритания) |настоящ потомък= [[Филип (Белгия)|крал Филип]] |година на основаване=[[1826]] |разпадане= [[1910]] |националност=[[Немци]] |кадетски линии=[[Уиндзор (династия)|Уиндзор]]<br>[[Браганза (династия)|Браганза]]<br>[[Сакскобургготски]] }} '''Сакс-Кобург и Гота''' е стара [[Германия|германска]] [[княз|княжеска]] [[династия]] потомци на легендарния саксонски род [[Ветини]]. Наследници на княжеството [[Саксония-Кобург и Гота]], те са владели големи части от [[Европа]] и останалия свят, в това число и [[България]]. Саксония-Кобург и Гота – това малко [[княжество]] (или [[херцогство]]) с площ [[1977]] кв. км, закътано в [[Тюрингия|Тюрингския]] лес, според [[Ото фон Бисмарк]], е било „ферма за разплод на жребци за цяла Европа“. Най-известният принц-[[консорт]] от този род е [[Алберт фон Сакс-Кобург-Гота]], който през [[1840]] г. се оженва за братовчедка си [[Виктория]], кралица на Обединеното кралство [[Великобритания]] и [[Ирландия]], а впоследствие и императрица на [[Индия]]. След този брак британската кралска династия възприема името Сакс-Кобург и Гота. То обаче става фамилно име само на един крал – на [[Едуард VII]], който царува от [[1901]] до [[1910]] г. Неговият наследник [[Джордж V]] през 1917 г. възприема името [[Уиндзор (династия)|Уиндзор]], за да се спаси от [[немски език|немско]] звучащата си фамилия по време, когато страната му води война с [[Германската империя]]. Херцогството Саксония-Кобург и Гота се създава на базата на две съседни княжества. [[Саксония-Кобург]] е създадено за членове на семейството [[Саксония-Гота-Алтенбург]] през [[17 век]]. Част от Саксония-Гота-Алтенбург, включваща град Гота, попада под контрола на династията през 1826 г. след смъртта на последния му херцог. Дъщеря му принцеса Луиза фон Сакс-Гота се омъжва за херцог Ернст I фон Сакс-Кобург-Заалфелд. Той се отказва от [[Заалфелд]], за да получи далеч по-желаното херцогство Гота. Обединеното херцогство Саксония-Кобург и Гота се наследява от сина му Ернст II, но той умира бездетен през [[1893]] г. След смъртта му херцогският трон се поема от втория син на принц Алберт – британския принц Алфред. Единственият му син обаче умира през [[1899]] г. и херцогството пак остава без наследник. След дълги консултации между кралица Виктория, принц Алфред и кайзер [[Вилхелм II]] династията се оглавява от британския принц Чарлз-Едуард (или Карл-Едвард), внук на Виктория. Той обаче губи владението си след края на [[Първа световна война|Първата световна война]]. Работническо-войнишкият [[съвет]] на Гота го сваля от трона през ноември [[1918]] г. След неговата смърт през [[1954]] г. номинален глава на династията става принц Фридрих Йозиас. От 1998 г. на негово място е синът му принц Андреас. През последните десетина години той си реституира хиляди хектари гори в Тюрингия, които били национализирани от бившата [[Германска демократична република|ГДР]]. През втората половина на [[19 век]] Сакс-Кобург и Гота владеят [[Британска империя|Британската империя]], [[Белгия]], [[Бразилия]], [[България]], [[Португалия]], [[Саксония]] и др. Днес династията е на власт в Белгия, а под името [[Уиндзор (династия)|Уиндзорска династия]] – във [[Великобритания]] и други страни от [[Общност на нациите|Британската общност]]. [[Фердинанд|Цар Фердинанд]] е потомък на странична линия на Сакс-Кобург и Гота. Дядо му принц Фердинанд се жени за [[Унгария|унгарската]] принцеса [[Мария-Антония Кохари де Чабраг]] през [[1816]] г. и създава католическата линия [[Сакс-Кобург и Гота-Кохари]]. Към нея принадлежат всички потомци от българската [[Сакскобургготски|Сакскобургготска династия]]. == Изявени представители == * [[Леополд II (Белгия)|Леополд II]] * [[Симеон Сакскобургготски]] == Външни препратки == * [http://www.sachsen-coburg-gotha.de/ Сайт на херцогската династия Сакс-Кобург-Гота] [[Категория:Сакс-Кобург и Гота (династия)| ]] [[Категория:Ветини|*]] emkhjsp43729x8fqoc0cpvt2rt0ohe0 0 50790 12434853 12398009 2024-12-08T13:33:21Z Zhoxy 557 форматиране: 2×шльокавица, А|АБ, тире-числа (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) 12434853 wikitext text/x-wiki {{Исторически държави |официално-име-бг = Първа българска държава |кратко-име = България |местоположение = Southeastern Europe Late Ninth Century.png |местоположение-лег = Българската държава в края на IХ в.<ref>{{cite book |last1=Fine |first1=John |title=Early medieval Balkans |isbn=0 472 08149 7 2.}}</ref><ref>{{cite book |last1=Curta |first1=Florin |title=Southeastern Europe in the Middle ages 500 – 1200 |isbn=0-521-81539-8}}</ref> |основаване = 681 |абдикиране = 1018 |континент = [[Европа]] |столица = [[Плиска]] <small>(681 – 893)</small><br> [[Преслав]] <br><small>(893 – 968/972)</small><br> [[Скопие]] <small>(972 – 992)</small><br> [[Охрид]] <small>(992 – 1015)</small><br> [[Битоля]] <small>(1015 – 1018)</small> |най-голям град = |езици = [[Прабългарски език|прабългарски]] <br><small>(до 893)</small><br> [[Праславянски език|праславянски]] <br><small>(до 893)</small><br> [[Средногръцки език|средногръцки]] <small><br> (до 893)</small><br> [[Старобългарски език|старобългарски]]<br><small>(след 893)</small> |религия = [[езичество|езически вярвания]], [[тенгризъм]], [[славянска религия|славянско езичество]]<small> (681 – 864)</small> [[православие|православно християнство]] <br><small>(след 864)</small> |управление = [[абсолютна монархия]] |династия = |парламент-глава = Парламентарен глава |парламент-глава-име = |длъжност1 = [[Хан (титла)|Хан]] <br> (Кънѧѕь/Канас/Кан) |управляващ_длъжност1 = [[Аспарух]] (първи) |год_мандат_управляващ_длъжност1 = 681 – 700 |управляващ_длъжност1a = [[Тервел]] |год_мандат_управляващ_длъжност1a = 700 – 718 |управляващ_длъжност1b = [[Крум]] |год_мандат_управляващ_длъжност1b = 803 – 814 |управляващ_длъжност1c = [[Омуртаг]] |год_мандат_управляващ_длъжност1c = 814 – 831 |длъжност2 = [[Княз]] <br> (Кнєз / Кнѥз / Кнѣз / Кнѩз) |управляващ_длъжност2 = [[Борис I]] |год_мандат_управляващ_длъжност2 = 852 – 889 |длъжност3 = [[Цар]] <br>(Цѣсарь/Цъсѣрь/Цсѣрь/Цѣр) |управляващ_длъжност3 = [[Симеон I]] |год_мандат_управляващ_длъжност3 = 893 – 927 |управляващ_длъжност3a = [[Петър I (България)|Петър I]] |управляващ_длъжност3b = [[Самуил]] |год_мандат_управляващ_длъжност3a = 927 – 969 |управляващ_длъжност3c = [[Иван Владислав]] (последен) |год_мандат_управляващ_длъжност3b = 997 – 1014 |управляващ_длъжност3d = |год_мандат_управляващ_длъжност3c =1015 – 1018 |длъжност4 = |управляващ_длъжност4 = |год_мандат_управляващ_длъжност4 = |управляващ_длъжност4a = |год_мандат_управляващ_длъжност4a = |управляващ_длъжност4b = |год_мандат_управляващ_длъжност4b = |управляващ_длъжност4c = |год_мандат_управляващ_длъжност4c = |епоха-вид = [[Средновековие]] |събития = Пристигане на [[Аспарухови прабългари|Аспаруховите прабългари]] |събитие-дати = 680 г. |събития2 = [[Покръстване на България]] |събитие-дати2 = 864 г. |събития3 = Приемане на [[Старобългарски език|старобългарския]] като национален език |събитие-дати3 = 893 г. |събития4 = [[Симеон I|Симеон Велики]] приема титлата цар |събитие-дати4 = 913 г. |събития5 = Завладяване от Византия |събитие-дати5 = 1018 г. |събития6 = |събитие-дати6 = |p1 = Велика България |flag_p1 = Monogram of Kubrat.svg |p2 = Византия |flag_p2 = Byzantine imperial flag, 14th century, square.svg |s1 = Византия |flag_s1 = Byzantine imperial flag, 14th century, square.svg |законодателна власт = |вид_камара = |горна_камара = |вид_камара1 = |долна_камара1 = |площ-общо = 400000<ref>{{cite book |last1=Rashev |first1=Rasho |title=Българската езическа култура VII-IX в. |date=2008 |publisher=Класика и стил |isbn=9789543270392}}</ref> |площ-год = 895 |площ-общо2 = 305000<ref>{{cite book |last1=Rashev |first1=Rasho |title=Българската езическа култура VII-IX в. |date=2008 |publisher=Класика и стил |isbn=9789543270392}}</ref> |площ-год2 = 927 |площ-общо3 = 235000<ref>{{cite book |last1=Rashev |first1=Rasho |title=Българската езическа култура VII-IX в. |date=2008 |publisher=Класика и стил |isbn=9789543270392}}</ref> |площ-год3 = 1000 |площ-общо4 = |площ-год4 = |население-оценка = ок. 900 000 – 1 000 000<ref name="ИК Гутенберг">{{cite book |last1=Матанов |first1=Христо |title=В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII – XV в.|date=2014 |publisher=ИК Гутенберг|isbn=9786191760183}}</ref><ref>{{cite book |last1=Матанов |first1=Христо|title=Балкански хоризонти. История, общества, личности|date=2007|publisher=Парадигма|isbn=954953698-Х(т.1)}}</ref><ref>{{cite book |last1=Rashev |first1=Rasho |title=Българската езическа култура VII-IX в. |date=2008 |publisher=Класика и стил |isbn=9789543270392}}</ref> |население-оценка-година = X век |население-гъстота = |население-гъстота-място = |валута = |днес_част = {{Скриване||{{флагче с име|България}}<br>{{флагче с име|Албания}}<br>{{флагче с име|Босна и Херцеговина}}<br>{{флагче с име|Гърция}}<br>{{флагче с име|Косово}}<br>{{флагче с име|Молдова}}<br>{{флагче с име|Румъния}}<br>{{флагче с име|Северна Македония}}<br>{{флагче с име|Сърбия}}<br>{{флагче с име|Турция}}<br>{{флагче с име|Унгария}}<br>{{флагче с име|Украйна}}<br>{{флагче с име|Хърватия}}<br>{{флагче с име|Черна гора}}<br>{{флагче с име|Словакия}}}} |забележки = }} [[Файл:Early Bulgar Khanate. Zones of tribal control.png|мини|291x291px|Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в.]] '''Първата българска държава''', наричана и '''Първо българско царство''' или '''Първа българска империя''' (на [[Старобългарски език|старобългарски]]: {{Старобългарски|ц︢рьство бл︢гарское}}), наричана от историците и '''Дунавска България''' за различаване от [[Волжка България]], е първоначално ханство,<ref>[[Рашо Рашев]], Прабългарите и българското ханство на Дунав, Класика и Стил, 2001 г.</ref> а от коронясването на [[Симеон I Велики]] за [[цар]] – царство ([[империя]]),<ref> Георгије Острогорски, Историја на Византија, Народна Књига Алфа, 1998</ref> просъществувала на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] и прилежащите му части от [[Югоизточна Европа]] от [[681]] до [[1018]] г. Неин основател е хан [[Аспарух]],<ref>[[Петър Петров (историк)|Петър Петров]], Хан Аспарух – основоположникът на българската държава, Знание, 1994 г.</ref> който след разпадането на [[Велика България]] довежда част от [[Прабългари|прабългарските]] [[племе]]на в днешните [[Бесарабия]] и [[Добруджа]], където се съюзява с местните [[Славяни|славянски]] племена. Категоричната победа на прабългарите в [[Битка при Онгъла|битката при Онгъла]] през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който [[Византийска империя|Византия]] признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък.<ref>{{Cite book|last=Златарски|first=Васил|title=История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852) (второ издание)|year=1970|place=София|publisher=Наука и изкуство|url=http://promacedonia.org/vz1a/vz1a_b1_1.html}}</ref> Столицата първоначално е [[Плиска]], а от IX век – [[Велики Преслав]]. След превземането му от [[Киевска Рус]] в края на X век се премества в [[Скопие]] и [[Охрид]]. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни [[Дунав]] са присъединени области в [[Тракия]] и [[Македония (област)|Македония]], части от днешна [[Албания]], [[Унгария]] и [[Словакия]], цяла [[Сърбия]] и [[Румъния]], а също и част от Северното Черноморие (до река [[Днепър]]). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните [[Етническа група|етнически групи]] от населението в средновековната [[Българи|българска]] [[народност]], чийто език се развива на основата на [[Славянски език|славянския]].<ref>Иванов, Л., [[wikisource:bg:История на България в седем страници|История на България в седем страници]], София, 2007.</ref> През 864 – 866 г. при княз [[Борис I]] [[Православие|православното християнство]] става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. [[Златен век (българско средновековие)|Златен век]] при [[Симеон I|цар Симеон Велики]]. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на [[Византийска империя|Източната Римска империя]] – [[Константинопол]] (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). [[Файл:Old Basilica in Pliska 2.JPG|260п|мини|Базиликата в [[Плиска]] е символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център.]] [[Българо-византийски войни|Българо-византийските войни]], наред с нашествията на [[унгарци]] (маджари), [[печенеги]] и [[Киевска Рус|руси]], водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под [[Византийско владичество над българските земи|византийска власт]] през [[1018]] г. == Основаване и укрепване == === Кубратовото наследство === [[Файл:Old Geat Bulgaria bg.svg|мини|ляво|300px|Стара Велика България по времето на хан Кубрат]] През 632 г. хан [[Кубрат]] успява да обедини прабългарските племена, намиращи се под властта на [[Западнотюркски хаганат|Западнотюркския каганат]], в собствена държава, наречена от византийските историци [[Стара Велика България]]<ref>[[Теофан Изповедник]], „''Хронография''“</ref><ref>[[Патриарх Никифор]], ''Opuscula historica''</ref> (''Η παλαιά μεγάλη Βουλγαρία''). Сведения за тази държава черпим предимно от хрониките на византийския [[Никифор (патриарх)|патриарх Никифор]] и [[Теофан Изповедник]] от IX век, преводите на хрониста [[Йоан Никиуски]], съдържащи подробности за политическите отношения между Империята и Кубратова България, описът на прабългарските племена в [[Армения|арменската]] географска книга „[[Ашхарацуйц]]“ от VII век, запазената кореспонденция на [[Хазарски каганат|хазарския]] [[каган]] [[Йосиф (Хазария)|Йосиф]] (Йосиф) непосредствено след превземането на Велика България, както и в по-малка степен от [[Именник на българските канове|Именника на българските ханове]]. За отношенията между Кубратова България и Византия говорят златните византийски и [[Персия|персийски]] предмети, открити в съкровището от [[Мала Перешчепина]], датирано от VII – VIII век. В него са намерени златни пръстени с монограмите: „''Кубрату''“ и „''Кубрату патрику''“. Това се свързва с титлата „[[патриций]]“, с която Кубрат бива удостоен от [[император]]а в знак на признателност за оказваната военна помощ от страна на [[прабългари]]те. Чрез изучаване на оскъдните записки на арменски и византийски летописци са установени приблизително границите на тази държава: долното поречие на [[Дунав]]а на запад, [[Черно море|Черно]] и [[Азовско море]] на юг, река [[Кубан (река)|Кубан]] на изток и река [[Дон (река)|Дон]] на север. Скоро след образуването си [[Велика България]] води войни с [[Хазарски каганат|хазарите]], които завършват в началото на 70^-те години на VII век. Дотогава хазарите съумяват да покорят териториите източно от [[Днепър]]. В резултат синовете и приближените на прабългарския хан повеждат големи части от населението към нови поселения: * [[Батбаян]] (най-големият Кубратов син) остава начело на остатъците от Велика България едва за три години (665 – 668 г.), след което приема властта на [[Хазарски хаганат|Хазарския каганат]]; * [[Котраг]] (вторият син) успява да се пресели на север в [[Поволожие]]то, където основава [[Волжка България]], приела [[ислям]]а като държавна религия и просъществувала до XIII век, а през XVI век окончателно завладяна от [[Иван IV|Иван Грозни]], а сега там са т. нар. [[Татарстан|Република Татарстан]] и [[Башкортостан|Република Башкортистан]]; * [[Аспарух]] (третият син) повежда прабългарите към [[Балкански полуостров|Балканите]] и се установява около устието на [[Дунав|река Дунав]], впоследствие основавайки държава, наследник на която е днешна България; * [[Кубер]] (за когото няма неоспорими доказателства, че е член на рода Дуло) повежда част от прабългарските племена към [[Панония]], в земите на [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]], но по-късно, заедно с ромейски бегълци, се заселва във византийската област Македония. През 685 г. заедно с местните славяни се опитва да превземе Солун. [[Обсада на Солун (685)|Обсадата на Солун]] е осуетена и начинанието се оказва неуспешно. Едно от доказателствата за дейността му е оловният [[печат на Мавър]] от 684 – 685 г., чрез когото Куберовият военачалник Мавър е удостоен с византийските титли „''патриций и [[архонт]] на керамисиани и българи''“. По-късно (през първата половина на IX век) териториите на Куберовите прабългари се включват към ханството.; * [[Алцек]], според Теофан Изповедник най-малкият син на Кубрат, се заселва в областта [[Беневенто]] ([[Италия]])<ref>D'Amico, Vincenzo. I Bulgari trasmigrati in Italia nei secoli VI e VII dell’era volgare e loro speciale diffusione nel Sannio. Campobasso, 1933.</ref> при [[крал]]я на [[лангобарди]]те [[Гримуалд]], за което свидетелстват и хрониките на [[Павел Дякон]]. Историците не могат категорично да утъждествят Хан Алцек с личността ''Алциок'', който по същото време е бил предводител на древнобългарските орди в рамките на Аварския хаганат, в крайна сметка намерил убежище в Италия с група бежанци. === Аспарух === {{основна|Аспарух}} През 670-те години част от прабългарите, водени от хан [[Аспарух]], след като са прогонени от хазарите, се заселват в [[Малка Скития]] и с разрешението на византийските власти поемат охранителни функции по границата на империята. Впоследствие те се съюзяват с част от живеещите в [[Мизия]] славянски племена и де факто нарушават договореностите си с [[империя]]та. Не са известни точните причини, поради които отношенията между прабългарите и Византия се влошават, но в състоялата се през 680 г. битка, водената от [[василевс]]а [[Константин IV Погонат]] 40-хилядна византийска армия е разгромена в [[Битка при Онгъла|битката при Онгъла]]. Впоследствие империята е принудена да подпише мирен договор през 681 г. По силата на този договор [[Византийска империя|Източната Римска империя (Византия)]] се задължава да плаща годишен данък на новата българска държава. Непосредствено след войната Аспарухова България обхваща земите от северните склонове на [[Стара планина]] на юг, до река [[Дунав]] на север и от р. [[Искър]] на запад до [[Черно море]] на изток. От юг съсед ѝ се явявала могъщата Византия, от запад – Аварски хаганат, от изток – хазарите, които били завзели териториите на [[Кубратова България]]. В престолен град (вероятно не веднага след подписването на договора) се превръща укрепеното селище [[Плиска]]. Постепенно новата държава започва да се разширява териториално и да укрепва политически. По същото време още един прабългарски хан [[Кубер]] идва на Балканите и създава в Македония [[Куберова България]]. === Тервел === {{основна|Тервел}} [[Файл:South Slavic tribes.png|мини|дясно|300px|Българската държава в края на управлението на хан Аспарух (700 г.)]] Хан [[Аспарух]] умира вероятно някъде към 700 г. в битка с напиращите от изток [[хазари]]. Наследява го синът му [[Тервел]], който установява преки политически отношения с византийската власт, като на няколко пъти помага на сваления император [[Юстиниан II|Юстиниан II Ринотмет (Носоотрязания)]] да си възвърне престола. Заради тази помощ ханът получава титлата „[[Цезар (титла)|кесар]]“ богатата и ценна област [[Загоре]], на юг от Стара планина. Това е първата териториална придобивка на българите южно от Балкана. [[Файл:Balkans about 680 A.D., foundation of the First Bulgarian Empire.png|мини|305x305px|Основаване на Дунавска България – Аспарух (681 – 701) и Тервел (701 – 721)]] Вероятно най-големият успех на хан Тервел като владетел е победата над армиите на [[Арабски халифат|Арабския халифат]] (огромна теократична мюсюлманска държава, простираща се от [[Испания]] до [[Персия]]), обсадили [[Константинопол]] през 717 г. Тази победа слага окончателен край на опитите на [[араби]]те да проникнат в [[Европа]] през Балканите. Победата му се равнява на постигнатата години по-късно победа над арабите на майордома [[Карл Мартел]] в [[Битка при Поатие|битката при Поатие]] през октомври 732 г. Тази победа и възпирането на арабското нашествие към вътрешността на континента печели на Тервел прозвището ''Спасител на Европа'' и издига престижа на българската държава в международните отношения. Според [[Паисий Хилендарски]] хан Тервел се явява първият български светец (Св. Тривелий)<ref name="трета">[[s:История славянобългарска|„''История славянобългарска''“, св. Паисий Хилендарски, 18 век]].</ref>. След Тервел българския престол заемат [[Кормесий]] ([[Кормесий|Кормисош]]) (721 – 738) и [[Севар]] (738 – 753), последните представители на рода Дуло. През 753 г., властта поема [[Винех]] от рода [[Вокил (род)|Вокил]]. България изпада в политическа криза, като хановете се сменят почти всяка година чрез [[преврат]]и и дворцови интриги, като пример за настаналия хаос е управлението на хан [[Умор]], продължило едва 40 дни. За 15 години се сменят седем владетели. В същото време Византия укрепва и при управлението на император [[Константин V Копроним]] организира девет похода в периода 754 – 775 г. срещу българската държава.<ref>Бакалов, К. Ангелов, П. ''История на Средните векове''. Издателство „Просвета“. София. 1991 г. ISBN 954-01-0475-0, стр. 59</ref> След смъртта на императора и променливите и несигурни успехи на походите, Византия се отказва от активна военна политика спрямо България. При управлението на хановете [[Телериг]] (768 – 777) и [[Кардам]] (777 – 802) централната власт укрепва и се стабилизира. Този процес създава нужните условия за успешното управление на хан [[Крум]], който заема престола в самото начало на IX век, и от когото започва династията на най-силно изявените владетели на Първата българска държава, управлявали почти до самия ѝ край. == Териториални разширения при Крум и Омуртаг == {{основна|Крум|Омуртаг}} [[Файл:Krum_celebrates.jpg|мини|260п|ляво|Крум след победата над Никифор I от 811 г. – миниатюра]] След като [[Телериг|хан Телериг]] успява да се отърве от византийските шпиони и доносници в България, неговият приемник [[Крум]] най-сетне получава възможност да предприеме сериозна офанзива на юг. Преди това обаче, за да подсигури северната граница на държавата, той успява да разгроми остатъците от Аварския хаганат, който през това време попада и под ударите на [[Франкска империя|Франкската империя]] на [[Карл Велики]]. Аварският хаганат бива своеобразно „поделен“ между България и Франкската империя в 805 г. Известно е, че българският хан събира пленените аварски управници и щателно ги разпитва за вътрешнодържавните и външни причини, довели до края на някога могъщата аварска държава. Това свидетелства за неговата прозорливост и качествата му на държавник, които ще се проявят в идните години. В териториите на България са включени богатите солници на [[Трансилвания]], което ѝ позволява на България да се присъедини към напредъка на европейската икономика (по това време [[сол]]та е скъпа почти колкото [[злато]]то). [[Файл:Krum_Omurtag.jpg|мини|дясно|270px|България по времето на Крум и Омуртаг]] През март 808 г. Крум предприема походи по поречието на река [[Струма]], през март 809 г. превзема важната крепост [[София|Средец]]. През 811 г. император [[Никифор I|Никифор I Геник]] предприема поход срещу България и когато стига до нейната столица – Плиска, успява да я опожари и плячкоса. След като решава, че това е краят на проблемите с българите, [[василевс]]ът поема триумфално обратно към Константинопол. Но на сутринта на 26 юли 811 г., по време на нощувката на армията и императора във [[Върбишки проход|Върбишкия проход]], въоръжената българска войска изненадващо [[Битка при Върбишкия проход|ги напада от засада]], посичайки повечето, като дори и самият император намира смъртта си. Освен това неговият син и престолонаследник бива тежко ранен, и въпреки че оцелява в битката, умира 3 месеца по-късно от усложнения, причинени от раните. При честването на победата Крум използва [[бокал]], направен от черепа на император Никифор, обкован със злато и сребро. Това е свързано с религията на прабългарите деяние, които вярват, че по този начин се поема от божествената сила на владетеля, съсредоточена в главата. Две години по-късно, през 813 г., хан Крум (вече получил прозвището ''Крум Страшни'') подготвя невиждан дотогава поход към Константинопол. С помощта на пленени [[ромеи|ромейски]] обсадни инженери българите построяват обсадни машини, които да сломят портите и стените на Цариград. Самия Крум успява да забие своето копие в портите на града – също ритуал на древните българи, за който вероятно се е смятало че носи късмет и успехи в предстоящата обсада. Смъртта на хан Крум на 13 април 814 г. обаче осуетява замисленото дело. Не е известна точната причина за смъртта му, но една от по-популярните теории е, че вероятно е бил отровен. През своето управление Крум полага големи усилия за укрепването на държавата. Присъединява важни територии към страната и налага общи закони за всички поданици, за да осигури вътрешната стабилност. Законите му са строги и не правят разлика между прабългари, славяни или други етноси. Това е първата крачка към обединяването в единна народност на иначе различните по бит и култура етноси в обширната държава. Освен със своите победи над Източната римска империя, разширяването на границите, превземането на стратегически твърдини и пословичното си законодателство, хан Крум остава в историята и със своята владетелска далновидност. Наследникът му [[Омуртаг]] сключва 30-годишен мирен договор с Византия, като се заема с вътрешната обстановка в страната си. Започва повторно изграждане на столицата, която е опожарена при похода на Никифор, построява и укрепява редица градове. Затвърждава българската власт на северозапад, където [[франки]]те неуспешно се опитват да отделят 3 славянски племена от България. Той тръгва на два похода срещу тях, съответно през 828 и 829 г. == Покръстване при Борис I Михаил == {{основна|Покръстване на България|Борис I}} [[Файл:57-manasses-chronicle.jpg|ляво|мини|300px|Покръстването на българите (миниатюра)]] При наследниците на Омуртаг, [[Маламир]] (831 – 836) и [[Пресиян]] (836 – 852), продължава разширяването на юг и югозапад, като към България влизат [[Беломорска Тракия]], без [[Солун]], и цяла Македония. В началото на управлението на хан [[Борис I|Борис]] (852 – 889) България води неуспешни войни срещу Византия и [[Свещена Римска империя|Немското кралство]]. Борис решава да приеме християнството като официална религия за България. Това е мъдър ход, имайки предвид положението на езическа България в християнска Европа. Християнизацията спомага и за допълнителното обединение между прабългарите и славяните, които дотогава почитат своите собствени богове. След редица спорове, политически събития и колебание между преминаване в сферата на [[Папа|папското]] религиозно и политическо влияние и [[Константинопол]]ската [[патриаршия]], той прави това чрез византийското духовенство през 863 – 865 г. Актът на покръстването предизвиква [[езичество|езически]] реакции и се стига до [[Бунт на боилите (866)|бунт]], в който петдесет и два провинциални аристократични рода тръгват срещу столицата, но са разгромени и наказани, като са избити всички членове на родовете „до девето коляно“. След покръстването си, Борис приема името на своя кръстител, византийският император Михаил, и се назовава Борис-Михаил. Също така приема и титлата „[[княз]]“. [[Файл:Southeastern Europe Late Ninth Century.png|мини|290x290пкс|България и Балканският полуостров в края на IX век]] В покръстването на българите византийската власт съзира възможността да покори сравнително младата държава чрез асимилация въз основа на религия, писменост и култура. В първите години след приемането на християнството службите в църквите се провеждат на гръцки от византийски свещеници, а богослужебните книги са изцяло на гръцки език. Българският владетел предусеща заплахата пред съхраняването на българската идентичност и с охота приема учениците на [[Константин-Кирил Философ|Кирил]] и [[Методий]], които пристигат в България и намират убежище в двора на Борис, откъдето славянската писменост бива доразвита от [[глаголица]] в [[кирилица]] и разпространена. Българският владетел прогонва византийското духовенство и започват проповеди на [[старобългарски език]], който става и официален за страната. През 879 – 880 г. Деветият вселенски събор решава да изключи българските епархии от Константинополската църква, като по този начин създава независимата (автокефална) българска архиепископия. След оттеглянето си от светската власт, Борис-Михаил се замонашва в манастир, от където продължава църковното си дело. Синът му [[Владимир-Расате]], който е езичник, решава да премахне християнството и да върне езичеството. След като разбира това, Борис сваля сина си от престола, ослепява го и го хвърля в тъмница. Борис свиква народен събор през 893 година, на който се решава за княз на българите да бъде избран [[Симеон I|Симеон]] (по-малкият син на Борис, обучен в държавно и политическо дело в най-престижния за времето си университет – [[Магнаурска школа|Магнаурската школа]] в Константинопол), а столицата да се премести от Плиска в [[Преслав]]. След приемането на християнството, Първата българска държава запазва голям брой институции от езическия си период.{{hrf|Biliarsky|2011|13}} == Златен век при Симеон Велики и Петър I == {{основна|Симеон I|Петър I (България)}} [[Файл:RizMap09.jpg|мини|300п|България при цар [[Симеон I]]<ref>{{cite book |last1=Davies |first1=Norman |title=Europe. A History |date=1997 |publisher=Oxford University press |isbn=954-427-663-7}}</ref><ref>{{cite book |last1=Fine |first1=John |title=Early medieval Balkans |isbn=0 472 08149 7 2.}}</ref><ref>{{cite book |last1=Curta |first1=Florin |title=Southeastern Europe in the Middle ages 500 – 1200 |isbn=0-521-81539-8}}</ref><ref>{{cite book |last1=Rashev |first1=Rasho |title=Българската езическа култура VII-IX в. |date=2008 |publisher=Класика и стил |isbn=9789543270392}}</ref><ref>Early medieval Balkans, John Fine, ISBN 0 – 472 08149-7-2</ref><ref>Розата на Балканите, Иван Илчев, т.1, ISBN 978-619-02-0424-4</ref>]] [[Симеон I]] продължава църковното и просветително дело на баща си, [[Борис I]], като подпомага усилено книжното дело в столицата, основава книжовни центрове из цялата страна и сам пише, заедно с просветителската общност в Преслав. На международната сцена постига множество военни успехи, като успява да разшири територията на България на юг почти до [[Коринт]], а на запад достига земите на днешна [[Албания]]. На югоизток териториите достигат до [[Одрин]]ското поле, като обхващат и северната част на [[Дарданели|Дарданелския пролив]]. Най-голямата Симеонова победа над Империята и една от най-кръвопролитните битки в [[Средновековие]]то е на 20 август 917 г., и е известна като [[Битка при Ахелой|Битката при Ахелой]]. Предвожданата от магистъра [[Лъв Фока]] огромна византийска армия претърпява поражение с десетки хиляди жертви. Хронистът [[Лъв Дякон]] пише 75 г. по-късно в своята „История“ следното: {{цитат|...И даже днес могат да се видят купищата кости край Ахелой, където бягащата ромейска войска бе позорно посечена.|Лъв Дякон, „''История''“, 75 години по-късно<ref>Leo Diaconus, Historia, p. 124.</ref>}} Тази победа превръща Симеон в неоспорим хегемон на почти целия Балкански полуостров, с изключение на подстъпите към Константинопол и самия град. Българският монарх си поставя за цел създаването на Българо-византийска империя, която след като не успява да постигне по дипломатически начини (трябвало е да бъде обявен за [[регент]] ([[василиопатор]]) на малолетния император на Византия, но императрицата-майка проваля договора), опитва чрез война. Води преговори с арабите за военноморска помощ при щурм срещу Константинопол, за да подсигури отрязване на достъпа до [[Златен рог|Златния рог]] по море откъм Мала Азия, но първия път делегацията бива отвлечена от пирати и продадена като роби в Константинопол, а втория път при преговорите не се стига до нищо съществено. [[Файл:Skylitzes_Simeon_at_Anchialos_917.jpg|мини|316x316px|Българската победа в [[Битката при Ахелой]]; миниатюра]] Симеон умира внезапно на 27 май 927 г.<ref>Златарски, Васил, „''История на българската държава през средните векове''“, том I, част 2, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 1994 г., ISBN 954-430-299-9, с. 513</ref> в разгара на приготовленията за обсада на Константинопол. Преди смъртта си, той се обявява за „''Цар и самодържец на българи и ромеи''“, титулува се със званието „[[цар]]“, което е равно на [[император]], и обявява българския църковен глава за [[патриарх]] – най-високият ранг в [[Източноправославие|Източната православна църква]]. След Златния век в историята на Първото българско царство, достигнат именно под скиптъра на цар Симеон Велики, следват години на колебливо развитие и упадък, вероятно породени от огромните количества ресурси, изразходени по време на военните му кампании срещу Византия. След смъртта му на престола сяда синът му – [[Петър I (България)|Петър I]]. Той сключва мир с Византия, която признава официално царската му титла и патриаршеския ранг на Българската църква. Това е и един от най-мирните и спокойни периоди в историята на средновековна България, защото през цялото управление на царя, което трае 42 години, той не води нито една война с Византия. Има известни трудности с нахлуването на [[маджари]] по северните граници на страната, но в крайна сметка сключва договор с тях. Също така този период се характеризира с възникването и разпространението на [[ерес]]и в България, най-известна от които е [[богомилство]]то, по името на своя водач – поп [[Богомил]]. То става основа и на [[албигойство]]то, появило се по-късно в Южна [[Франция]], както и на [[катари]]те. == Последни борби с Византия == {{Б-В войни Самуил}} {{основна|Самуил|Битка при Траянови врата|Беласишка битка}} [[Файл:First Bulgarian Empire (976-1018).png|265px|мини|България при цар Самуил]] [[Файл:Bitolski nadpis.jpg|мини|250px|'''[[Битолски надпис|Битолският надпис]] на [[Иван Владислав|цар Иван Владислав]]''']] [[Файл:Temnicki natpis.jpg|мини|250px|'''[[Темнишки надпис|Темнишки старобългарски надпис]]''' от времето на Цар [[Самуил]], X – XI век. Молитва за закрила към светите войни Св. 40 мъченици: ''„Свети Ксантий Сисиний, Леонтий, Мелитон, Севериан, Филоктимон, Ангий, Ираклий, Екдикт, Кирион молите Бога за нами“'', плочката с размери 20х20х5 см е открита в 1900 г. край с Горни Катун при град [[Крушевац|Крушевец]] и се пази в Народния музей в Белград.]] След смъртта на Петър I през 969 г. политическата криза се задълбочава, като се сменят няколко царе на престола и почти през цялото време реално страната се управлява от [[Самуил]], обявен за цар през 997 г. Византийците завладяват цяла [[Тракия]] и [[Мизия]], като пада и столицата Преслав. След като става цар, Самуил обявява за столица град [[Охрид]] в Македония, която все още била под скиптъра на българския цар. Самуил умира на 6 октомври 1014 г., след получен [[сърдечен удар]], дължащ се на гледката на ослепените от византийския император [[Василий II Българоубиец]] хиляди български воиници. Наследникът му, [[Гаврил Радомир]], става жертва на преврат, организиран от братовчед му [[Иван Владислав]], който управлява от 1015 до 1018 г. Последния владетел на Първата българска държава е [[Пресиян II]], когато под ударите на император [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] пада и последната българска твърдина. Това е и краят на Първата българска държава, като тя попада под [[Византийско владичество]], продължило до 1185 г. == Литература == * Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл., „''Кой кой е в средновековна България (Второ издание)''“, Издателство „Петър Берон“, София, 1999 г. ISBN 954-402-047-0. * Божилов, Ив., „''Цар Симеон Велики (893 – 927): Златният век на средновековна България''“, София, 1983 г. * Заимов, Й., „''Битолски надпис на Иван Владислав, старобългарски паметник от 1015 – 1016''“, София, 1969 г. * D'Amico, Vincenzo. ''I Bulgari trasmigrati in Italia nei secoli VI e VII dell’era volgare e loro speciale diffusione nel Sannio''. Campobasso, 1933. * Fine, Jr., John V.A. (1987). ''The Late Medieval Balkans''. Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 0-472-08260-4. * {{cite book |title= Word and Power in Mediaeval Bulgaria |url= https://archive.org/details/wordpowermediaev00bili |last=Biliarsky |first=Ivan |authorlink=Иван Билярски |year=2011 |publisher=Brill |location=Leiden, Boston |isbn=9789004191457 |pages=[https://archive.org/details/wordpowermediaev00bili/page/582 582]}} == Бележки == {{reflist}} == Вижте също == * [[Златен век (българско средновековие)|Златният век]] * [[Българо-византийски войни]] * [[Византийско владичество над българските земи]] * [[Втора българска държава]] * [[Плисковско-Преславска култура]] == Външни препратки == {{Commonscat|First Bulgarian Empire}} * [http://history.rodenkrai.com История на България] – факти, открития и снимки (с подкрепата на НБУ) * [http://www.mcsearch.info/search.html?search=similar%3A194916&view_mode=1#0 Оловни печати на българските царе – виртуален каталог] * Charles Cawley: [http://fmg.ac/Projects/MedLands/BULGARIA.htm ''BULGARIA''], Medieval Lands. Foundation for Medieval Genealogy, 2006 – 2007. * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/BULGARIA.htm#_ftn49 '' TSARS of the FIRST BULGARIAN EMPIRE''], fmg.ac * [[Златарски|Васил Н. Златарски]], [http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_b1_1.html История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852)] {{Български владетели}} {{България по теми}} {{Империи}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|История на България}} [[Категория:Първа българска държава| ]] ta59o34cu117wg8bnphq37nzq5mk1rh 0 51929 12434867 12420807 2024-12-08T13:46:37Z Like the windows 306705 /* Лично богатство */ 12434867 wikitext text/x-wiki {{Паун}}{{Обработка|вътрешни препратки, повече източници, сегашно историческо време}}{{Личност|политик | националност = {{флагче с име|СССР}} (1952 – 1991)<br>{{флагче с име|Русия}} (1991 – ) | вложки = {{Личност/Политик | професия = [[разузнавач]], [[юрист]], [[чиновник]], [[политик]] | партия = [[КПСС]] (1975 – 1991)<br/>[[Наш дом – Русия]] (1995 – 1999)<br/>[[Единство]] (1999 – 2001)<br/>[[Единна Русия]] (2008 – ) | постове1 = 2-ри и 4-ти [[президент на Русия]] | години1 = 31 декември 1999 – 7 май 2008<br>7 май 2012 – | постове2 = 39-и [[министър-председател на Русия]] | години2 = 8 май 2008 – 7 май 2012 | постове3 = 2-и председател на Единна Русия | години3 = 7 май 2008 – 26 май 2012 | постове4 = 5-и председател на ФСБ | години4 = 25 юли 1998 – 9 август 1999 }}{{Личност/Военен | категория = политик | звание = [[полковник]] | години на служба = 1975 – 1991 | преданост = [[СССР]], [[Русия]] | въоръжени сили = [[КГБ]], [[Федерална служба за сигурност|ФСБ]],<br>[[Въоръжени сили на Руската федерация|Въоръжени сили на Русия]] | битки = [[Втора чеченска война]]<br>[[Руско-грузинска война]]<br>[[Руско-украинска война]]<br>[[Руска военна интервенция в Сирия|Гражданска война в Сирия]] }} | брак = [[Людмила Путина]]<br> <small>(1983 – 2013)</small> | майка = Мария Ивановна Путина<br> <small>(1911 – 1998)</small> | баща = Владимир Спиридонович Путин<br> <small>(1911 – 1999)</small> | деца = Мария Владимировна Воронцова (р.1985 г.)<br>Катерина Владимировна Тихонова (р.1986 г.) }} '''Владимир Владимирович Путин''' ({{lang|ru|{{звук|Ru-Vladimir_Vladimirovich_Putin.ogg|Влади́мир Влади́мирович Пу́тин}}}}) е руски държавник и политически деец. Настоящ [[Президент на Русия|президент на Руската федерация]], председател на Държавния съвет на [[Русия|Руската федерация]] и върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Руската федерация от 7 май 2012 г. Преди това е президент от 7 май 2000 г. до 7 май 2008 г., а през 1999 – 2000 г. и 2008 – 2012 г. е [[министър-председател на Русия]]. Полковник от запаса (1999). Действащ държавен съветник на Руската федерация, I клас (1997). Доктор по икономически науки (1997). Вследствие на водената от него държавна политика се пораждат термините ''[[рашизъм]]'' и ''[[путинизъм]]''. Завършва Юридическия факултет на [[Санктпетербургски държавен университет|Ленинградския държавен университет]] (ЛГУ). От 1977 г. работи в следствения отдел на Дирекцията на [[Комитет за държавна сигурност (СССР)|КГБ на СССР]] за [[Санкт Петербург|Ленинград]] и Ленинградска област. От 1985 до 1990 г. служи в резидентурата на съветското външно разузнаване в [[Германска демократична република|ГДР]]. След завръщането си в Ленинград работи като помощник на ректора на Ленинградския държавен университет, а след това като съветник на Анатолий Собчак, председател на Ленинградския градски съвет. След като подава оставка от КГБ на 20 август 1991 г., той продължава да работи в кметството на Санкт Петербург. След поражението на Собчак на губернаторските избори през 1996 г., той се премества в [[Москва]], където е назначен за заместник-ръководител на делата на президента на Руската федерация. След кратък мандат начело на Федералната служба за сигурност на Руската федерация и като секретар на Съвета за сигурност, през август 1999 г. оглавява Руското правителство. Той става първият човек в държавата на 31 декември 1999 г., когато след оставката на руския президент [[Борис Елцин]] е назначен за временно изпълняващ длъжността. За първи път е избран за президент на Русия на 26 март 2000 г., а след това е преизбиран през 2004 г. През 2008 г. е сменен от [[Дмитрий Медведев]] на президентския пост и е назначен за министър-председател на Русия. Преди изборите през 2012 г. президентският мандат в страната е удължен от 4 на 6 години. През 2012 г. отново печели президентските избори. През 2018 г. е преизбран за четвърти мандат. След приемането на промените в [[Конституция на Русия|Конституцията на Руската федерация]] (през 2020 г.), той получава правото да се кандидатира на президентските избори през 2024 г. През последните 20 години разделът на конституцията на Руската федерация, ограничаващ продължителността и броя на мандатите на президента и неговите правомощия, е променян неколкократно, като в тази връзка с искане за тълкуването му е сезиран и Руския конституционен съд. Началото на неговото управление през 1999 г. е белязано от т. нар. [[Втора чеченска война]], срещу самопровъзгласилата се [[Чеченска република Ичкерия]], която заглъхва през 2009 г. През 2008 година в [[Грузия]] е проведен референдум за членство на кавказката република в НАТО. В резултат избухва кратка [[Руско-грузинска война]]. След нея Русия признава сепаратистките [[Абхазия]] и [[Южна Осетия]] за независими държави. В началото на 2014 г., след идването на власт на прозападни сили в [[Украйна]], Русия анексира с военна намеса [[Крим]] и започва да подклажда [[Война в Донбас|сепаратистки настроения в Донбас]]. Този акт не е признат от по-голямата част от международната общност и довежда до налагането на санкции срещу Русия от Запада. В резултат Украйна трайно се ориентира към членство в НАТО, но през февруари 2022 г. Путин подписва указ за признаване на сепаратистките [[Донецка народна република|Донецка]] и [[Луганска народна република|Луганска]] ''[[народна република|народни републики]]'' за независими държави. След това Русия напада Украйна, като Путин заявява в обръщение, че украинският народ и държава нямат право да съществуват в този си вид. Нахлуването е осъдено от Общото събрание на [[Организация на обединените нации|ООН]]. [[Руско нападение над Украйна|Нападението над Украйна]] води до безпрецедентни икономически санкции и политическа изолация на Русия.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.actualno.com/europe/edin-mesec-vojna-v-ukrajna-kakvo-se-sluchi-do-momenta-video-news_1729472.html |заглавие=Един месец война в Украйна: Какво се случи до момента? (ВИДЕО) |дата=2022-03-24 |труд=www.actualno.com |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref> Путин е определян като [[Автокрация|автократ]], следващ [[Антидемократизъм|антидемократични]], [[Етнически национализъм|националистически]], а според някои анализатори и [[Фашизъм|фашистки]] идеи.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://theconversation.com/yes-putin-and-russia-are-fascist-a-political-scientist-shows-how-they-meet-the-textbook-definition-179063 |заглавие=Yes, Putin and Russia are fascist – a political scientist shows how they meet the textbook definition |фамилно_име=Motyl |първо_име=Alexander |дата=2022-03-30 |труд=The Conversation |език=en |достъп_дата=2022-04-03}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://archive.transatlanticrelations.org/publication/putins-russia-moderate-fascist-state-vladislav-inozemtsev/ |заглавие=Putin’s Russia: A Moderate Fascist State by Vladislav Inozemtsev |фамилно_име=Inozemtsev |първо_име=Vladislav |дата=2022-04-04 |труд=Center for Transatlantic Relations |език=en-US |достъп_дата=2022-04-03}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.newsweek.com/putins-russia-grip-fascism-312513 |заглавие=Putin's Russia Is in the Grip of Fascism |дата=2015-03-09 |труд=Newsweek |език=en |достъп_дата=2022-04-03}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.scotsman.com/news/opinion/columnists/it-was-clear-putin-was-a-fascist-dictator-before-ukraine-war-scotsman-says-3597914 |заглавие=Before Russia invaded Ukraine, Putin had already shown himself to be a racist, fascist dictator – Scotsman comment |дата=2022-03-05 |труд=www.scotsman.com |език=en |достъп_дата=2022-04-03}}</ref> Той си поставя за цел възобновяването на [[Империализъм|имперската политика]] на Русия и евентуалното възстановяване под някаква форма на [[СССР]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/русия-на-путин-в-плен-на-антилиберални-автократични-демагози/a-61034217 |заглавие=Русия на Путин: в плен на антилиберални, автократични демагози | DW | 06.03.2022 |автор=Deutsche Welle (www.dw.com) |дата=2022-03-06 |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/русия-и-неустоимият-чар-на-автокрацията/a-60839589 |заглавие=Русия и (не)устоимият чар на автокрацията | DW | 19.02.2022 |автор=Deutsche Welle (www.dw.com) |дата=2022-02-19 |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref> Управлението му се характеризира с повсеместна [[корупция]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://e-vestnik.bg/24882/ivan-krastev-v-nyu-york-tayms-za-putin-koruptsiyata-e-nachin-na-zhivot/ |заглавие=Иван Кръстев в „Ню Йорк таймс“ : За Путин корупцията е начин на живот |дата=2016-05-16 |труд=e-vestnik.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-putin-veliki-varhovniyat-samozvanets |заглавие=Путин Велики: Върховният самозванец |дата=2019-11-30 |труд=Фактор |достъп_дата=2022-03-29}}</ref> [[Политическа репресия|репресии]] срещу [[Опозиция (политика)|опозицията]], независимите [[Средство за масова информация|медии]] и въобще инакомислещите.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.mediapool.bg/krayat-na-memorial---predvestnik-na-oshte-po-golemi-represii-v-rusiya-news330574.html |заглавие=Краят на „Мемориал“ – предвестник на още по-големи репресии в Русия |дата=2021-12-29 |труд=Mediapool.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://e-vestnik.bg/35507/zashto-mu-e-na-putin-voyna/ |заглавие=Защо му е на Путин война? |дата=2022-02-24 |труд=e-vestnik.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref> След 2008 година в страната настъпва икономическа [[стагнация]], която води до неспособност на икономиката да се модернизира и продължаващ [[Демография|демографски]] упадък.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/в-началото-путин-беше-друг-обратът-започва-след-2003/a-51857127 |заглавие=В началото Путин беше друг. Обратът започва след 2003. | DW | 02.01.2020 |автор=Deutsche Welle (www.dw.com) |дата=2020-01-02 |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.investor.bg/analizi/91/a/wsj-putin-napomnia-za-provala-na-musolini-347827/ |заглавие=WSJ: Путин напомня за провала на Мусолини |дата=2022-03-13 |труд=Investor.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref> Според някои анализатори руският президент притежава активи в рамките на 100-160 млрд. [[Щатски долар|долара]], и е най-богатият човек в света.<ref>Путин има лично богатство до $160 млрд., твърди нова книга. [https://www.dnevnik.bg/sviat/2019/05/14/3905316_putin_ima_lichno_bogatstvo_do_160_mlrd_tvurdi_nova/ 14 май 2019 г. в-к Дневник.]</ref> Путин също е сочен като отговорен за извършените от руските войски [[военни престъпления]], а известни личности и подписки с милиони участници призовават за изправянето му пред международен [[трибунал]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/redakcionni_komentari/2022/03/15/4323819_moje_li_putin_da_bude_presledvan_za_voenni/ |заглавие=Може ли Путин да бъде преследван за военни престъпления в Украйна |фамилно_име=Capital.bg |дата=2022-03-15 |труд=www.capital.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://news.bg/int-politics/mozhe-li-putin-da-bade-saden-za-voenni-prestapleniya.html |заглавие=Може ли Путин да бъде съден за военни престъпления? |фамилно_име=news.bg |дата=2022-03-15 |труд=News.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://novini.bg/sviat/rusia/710558 |заглавие=Възможно ли е Путин да бъде осъден за военни престъпления в Украйна? - Русия - Новини Бг |дата=2022-03-22 |труд=Novini.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://news.bg/int-politics/gordan-braun-iska-nyurnberski-tribunal-za-putin.html |заглавие=Гордън Браун иска Нюрнберски трибунал за Путин |фамилно_име=news.bg |дата=2022-03-19 |труд=News.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://faktor.bg/bg/articles/petitsiya-za-tribunal-sreshtu-putin |заглавие=Над 1.2 млн. подписа събра петиция за трибунал над Путин заради агресията срещу Украйна |дата=2022-03-21 |труд=Фактор |достъп_дата=2022-03-29}}</ref> След началото на руската агресия срещу Украйна през 2014 г., Путин нееднократно заплашва индиректно страни от НАТО, или колективния Запад с [[ядрено оръжие]].<ref>Барбара Везел, Заплахите на Путин за ядрен удар. И отговорът на НАТО. [https://www.dw.com/bg/заплахите-на-путин-за-ядрен-удар-и-отговорът-на-нато/a-60944205 Дойче веле, 28.02.2022.]</ref><ref>Путин обяви частична военна мобилизация. [https://news.bg/int-politics/putin-obyavi-chastichna-voenna-mobilizatsiya.html News.bg, 21.09.2022.]</ref><ref>От 2008 до днес: Хронология на заплахите на Путин за ядрена война.[https://www.actualno.com/analysis/ot-2008-do-dnes-hronologija-na-zaplahite-na-putin-za-jadrena-vojna-news_1746436.html Actualno.com, 29.04.2022.]</ref> В тази връзка някои психиатри приемат, че Путин страда от [[психопатия|разстройство на личността]], и може да предизвика [[Трета световна война]].<ref>Валери Зайцев, Психиатър: Владимир Путин се държи като инфантилен социопат. [https://novini.bg/sviat/rusia/530689 Novini.bg, 26 март 2019].</ref> През септември 2022 г. говорителят на българското правителство [[Ивайло Калфин]] предупреждава, че светът трябва да е подготвен, че Путин може да използва ядрено оръжие.<ref>Калфин: Светът трябва да е подготвен, че Путин може да използва ядрено оръжие. Медиапул, 25 септември 2022 г.</ref> Путин е издирван от [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] в [[Хага]] като заподозрян в организирането на [[Депортация|депортиране]] на местно население, включително деца, от окупираните от Русия региони на Украйна в нарушение на [[Женевски конвенции|Женевските конвенции]], което представлява военно престъпление.<ref name="icc-01">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.icc-cpi.int/news/statement-prosecutor-karim-khan-kc-issuance-arrest-warrants-against-president-vladimir-putin |заглавие=Statement by Prosecutor Karim A. A. Khan KC on the issuance of arrest warrants against President Vladimir Putin and Ms Maria Lvova-Belova |труд=International Criminal Court |език=en |достъп_дата=2023-03-18}}</ref><ref name="icc-02">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/32323193.html |заглавие=Международният наказателен съд в Хага издаде заповед за ареста на Путин |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2023-03-18}}</ref> Той е едва седмият държавен глава в историята, обект на подобни разследвания.<ref name="icc-06">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.segabg.com/hot/category-foreign-country/mezhdunarodniyat-nakazatelen-sud-haga-izdade-zapoved-za-arest-na-putin |заглавие=Международният наказателен съд в Хага издаде заповед за арест на Путин |дата=2023-03-17 |труд=Международният наказателен съд в Хага издаде заповед за арест на Путин – Новини СЕГА |език=en |достъп_дата=2023-03-18}}</ref> През 2023 година [[Парламентарната асамблея на Съвета на Европа]] приема решение, в което се твърди, че Путин е превърнал Русия в диктатура, а самият той е обявен за [[диктатор]].<ref>ПАСЕ: Русия е диктатура, Путин - диктатор. [https://offnews.bg/sviat/pase-rusia-e-diktatura-putin-diktator-810406.html OFFNews, 13 октомври, 2023 г.]</ref> == Произход == Според собствения му отговор по време на преброяването, той е [[Руснаци|руснак]] по националност. Баща – Владимир Спиридонович Путин (23 февруари 1911 г. – 2 август 1999 г.), е роден в село Поминово, [[Тверска област|Тверска губерния]], [[Военна повинност|служи]] в подводния флот през 1933 – 1934 г., участник във [[Велика отечествена война|Великата отечествена война]], съставен от Петерхофски военен комисариат на Ленинградска област. В [[Червена армия|Червената армия]] – от юни 1941 г., боец ​​от 330-ти пехотен полк на 86-та дивизия на Червената армия, ранен е тежко от шрапнел в левия пищял и крак на 17 ноември 1941 г. Награден е с медали: „За военни заслуги“, „За отбраната на Ленинград“, „За победата над Германия“. Член на ВКП (б) от 1941 г. След войната е майстор в завода "Егоров". През 1985 г. е награден с орден „Отечествена война“ I степен. Майка – Мария Ивановна Путина (по рождение Шеломова) (17 октомври 1911 г. – 6 юли 1998 г.), произхожда от село Заречие, Тверска губерния, където се среща с Владимир Спиридонович, също работи във фабрика, оцелява след [[Блокада на Ленинград|блокадата на Ленинград]]. Тя е наградена с медал „За отбраната на Ленинград“ от щаба на КБФ. [[Файл:Vladimir Putin with his mother.jpg|мини|ляво|250п|Путин с майка си Мария Ивановна през юли 1958 г.]] Дядо – Спиридон Иванович Путин (19 декември 1879 – 8 март 1965), произхожда от село Поминово, Тверска губерния. Работи като готвач в Горки, готви за Надежда Крупская, Мария и Дмитрий Улянов до смъртта им. През 1940 г. той става главен готвач на пансиона на Московския градски комитет на [[комунистическата партия на Съветския съюз]] "Иличевски" в село Илинское. Там той храни министрите, първите секретари на Московския градски партиен комитет, [[Никита Хрушчов]], работи до осемдесетгодишна възраст. Предците на Путин по бащина и майчина линия (Путини, Шеломови, Чурсанови, Буянови, Фомини и други) са били селяни в Тверския окръг поне 300 години. [[Файл:Vladimir Spiridonovich Putin.jpg|мини|200px|Баща – Владимир Спиридонович Путин]] [[Файл:Maria Ivanovna Shelomova.jpg|мини|200px|Майка – Мария Ивановна Путина]] [[Файл:Spiridon Putin.jpg|мини|200px|Дядо – Спиридон Иванович Путин]] == Биография == Владимир Путин е роден в Ленинград (дн. [[Санкт Петербург]]) на 7 октомври 1952 г. Малко е известно за ранното му детството. Той е късно дете в семейството. Двама негови братя са умрели в началото на 1940-те. Според официалната теза родителите на Путин – Владимир Спиридонович Путин и Мария Ивановна Путина (Шаломова) са от руско потекло. Съществува и версия, че майка му е с еврейски корени.<ref>[https://newslenta.com/biographies/kto-po-nacionalnosti-vladimir-putin-ego-nastoyashhaya-familiya Кто по национальности Владимир Путин: его настоящая фамилия.]</ref> Според друга версия той е късно осиновен след преждевременната смърт на рождените деца в семейство Путини.<ref>[https://www.clubz.bg/19485-di_cajt_putin_bil_roden_v_gruziq_i_posle_osinoven"Ди Цайт": Путин бил роден в Грузия и после осиновен.]</ref> Завършва [[право]] в [[Санктпетербургски държавен университет|Ленинградския държавен университет]] през 1975 г., след което постъпва на работа в Комитета за държавна сигурност ([[КГБ]]). От 1985 г. работи за КГБ в [[ГДР]]. След завръщането си в Русия през 1990 г. работи в родния си град като служител в университет (1990 – 1991), съветник по чуждестранните инвестиции на кмета [[Анатолий Собчак]] (1991 – 1994) и заместник-кмет (1994 – 1996). Официално напуска КГБ след [[Августовски пуч в СССР (1991)|опита за преврат]] през август 1991 г. Членува в [[комунистическата партия на Съветския съюз]] от 1975 до 1991 година. [[Файл:RIAN archive 100306 Vladimir Putin, Federal Security Service Director.jpg|мини|Директорът на ФСБ Владимир Путин през 1998 г.]] След 1996 г. се премества в [[Москва]] и заема второстепенни постове в администрацията на Борис Елцин. През 1997 г. става заместник-директор на администрацията на президента. През 1998 г. е назначен за директор на [[Федерална служба за сигурност|Федералната служба за сигурност]] на Русия. През март 1999 г. става секретар на Съвета за сигурност на Русия, а през август – министър-председател на Русия. От декември същата година изпълнява длъжността президент на Русия. През 2000 г. е избран за държавен глава, а през 2004 г. е преизбран за втори мандат.[[Файл:Putin in Su-27-1.jpg|мини|300px|Путин се приземява в [[Грозни]] с изтребител [[Су-27]], 20 март 2000 г.]] == Президентство == [[Файл:2018 inauguration of Vladimir Putin 24.jpg|мини|дясно|250px|Кортежът на Владимир Путин на 5 юли 2018 година при встъпването му за четвърти мандат в длъжност като президент на Русия (новата президентска кола е Aurus Senat, с екстериор напомнящ на Rolls Royce)]] [[Файл:Putin and Erdogan.JPG|мини|дясно|250px|Путин с турския министър-председател Ердоган, 2004 г.]] [[Файл:Vladimir Putin and Recep Tayyip Erdogan (2020-01-19) 01.jpg|мини|дясно|250px|Путин с турския президент Ердоган, 2020 г.]] Президентството на Владимир Путин през първия му непрекъснат срок продължава от декември 1999 г. до май 2008 г. Вследствие от политиката на Путин се извършват размествания в руската олигархия. Шефът на НК „ЮКОС“ [[Михаил Ходорковски]], арестуван на 25 октомври 2003 г. по обвинение в нарушения, допуснати в приватизацията на ЗАО „Апатит“. [[Борис Березовски]] намира убежище в [[Англия]]. Същевременно останалите лоялни на Путин олигарси продължават да развиват своя бизнес, без да получават същото ''внимание'' от страна на прокуратурата. Създадени са популистки младежки организации, основните от които са образуваната през 2005 г. „Наши“ и „Млада гвардия“. По повод даването на британско политическо убежище на бившия руски офицер от сигурността [[Александър Литвиненко]], който според руски проправителствени издания е свързан с [[Чечения|чеченски]] [[Тероризъм|терористи]], Путин заявява, че след като [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|британските]] власти „са позволили да се съберат на тяхна територия значително количество мошеници, негодници и терористи, те са създали условия, в рамките на които се подлага на опасност животът и здравето на самите поданици на Британия“. „И цялата отговорност за това е на британската страна“, подчертава бившият президент на Русия.<ref>[http://www.lenta.ru/news/2007/06/04/lugovoi/ Путин назвал „глупостью“ попытку добиться экстрадиции Андрея Лугового (Изявлението по-обстойно)], 4 юни 2007.</ref> Искането от Британия за екстрадиране на Андрей Луговой, който е гражданин на Русия, Путин нарича „глупаво“ и заявява: „Ако тези люде, които са ни предявили искане за предаването на Луговой, не знаят това (б.ред.: ''забраната от конституцията за екстрадиране на руски граждани''), то под въпрос се поставя нивото на тяхната компетентност, ако са знаели, значи това е просто политически ход с цел пиар“<ref>там же, ibidem</ref>. Искането от британска страна за промяна на конституцията Владимир Путин нарича „рудимент от колониалното мислене“ и отбелязва, че всъщност на тях им трябва да сменят мозъците, а не конституцията.<ref>[https://web.archive.org/web/20160809094225/http://www.russian.xinhuanet.com/russian/2007-07/25/content_463046.htm В.Путин называет предложение Лондона поменять конституцию России рудиментом колониального мышления (Изказването на Путин в агенция Синхуа)], 25 юли 2007.</ref> В международните отношения Путин прави все по-критични публични изявления по отношение на [[Съединени американски щати|САЩ]] и други западни страни. През февруари 2007 г., по време на годишната Мюнхенска конференция по политика на сигурност, той критикува това, което той самия нарича монополно господство на [[САЩ]] в световните отношения, и подчерта, че САЩ показват „почти несъдържателно хипер използване на сила в международните отношения“. Путин каза, че резултатът от това е, че {{цитат|Никой не се чувства в безопасност! Защото никой не може да смята, че международното право е като каменна стена, която ще ги защитава. Разбира се, такава политика стимулира [[надпревара във въоръжаването]].}} Путин предложи някои инициативи като например създаване на международни центрове за обогатяване на уран и предотвратяването на разполагане на оръжия в космическото пространство. През месец януари 2007 г. в интервю Путин заяви, че Русия е за един демократичен многополюсен свят и за укрепване на системата на международното право. Докато Путин често е характеризиран като автократ от западните медии и някои политици, отношенията му с президента на САЩ [[Джордж Уокър Буш]], президента на Бразилия – [[Луис Инасио Лула да Силва]], президента на Венецуела – [[Уго Чавес]], бившия германски канцлер [[Герхард Шрьодер]], бившия френски президент [[Жак Ширак]] и италианския премиер [[Силвио Берлускони]] е докладвано, че е лично приятелско. Отношенията на Путин с новия канцлер на Германия – [[Ангела Меркел]], е съобщено, че е „по-хладно“ и „по-делово“ от партньорството му с [[Герхард Шрьодер]]. В резултат от [[Атентати от 11 септември 2001 г.|атаките от 11 септември]] срещу Съединените щати той се съгласи със създаването на коалиция военни бази в [[Централна Азия]] преди и по време на водената от САЩ [[Война в Афганистан (2001–2014)|инвазия в Афганистан]]. Руски националисти се противопоставиха на създаването на американско военно присъствие на територията на бившия Съветски съюз и очакваха Путин да пази САЩ от републиките от [[Централна Азия]], или най-малкото да постигне задължение [[Вашингтон]] да се оттегли от тези бази веднага след като незабавната военна необходимост е преминала. По време на разоръжаването през иракската криза през 2002 – 2003 г. Путин се противопоставя на хода на [[Вашингтон]] [[война в Ирак (2003)|да нападне Ирак]] без наличието на резолюция за изрично разрешение за използване на военна сила от [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на]] [[ООН]]. След официалния край на войната е обявено, че американският президент Джордж Буш е поискал от ООН да вдигне санкциите срещу Ирак. Путин подкрепя вдигането на санкциите, своевременно,{{неясно}} като твърди, че първо трябва да бъде даден шанс на комисията на ООН да завърши работата си върху търсенето на оръжия за масово унищожение в Ирак. През 2005 г. Путин и бившият германски канцлер [[Герхард Шрьодер]] се договарят за строителство на голям газопровод през [[Балтийско море]], само между Русия и Германия. Също така Шрьодер присъства на 53-тия рожден ден на Путин в [[Санкт Петербург]] през същата година. [[Общност на независимите държави|Общността на независимите държави]] (ОНД), разглеждана в Москва като традиционна сфера на влияние, се превръща в един от приоритетите на външната политика по времето на Путин, тъй като [[ЕС]] и [[НАТО]] са се разширили, за да обхванат голяма част от [[Централна Европа]], а и балтийските държави. Путин два пъти посещава [[Украйна]] преди президентските избори в страната през 2004 г., за да покаже подкрепата си за премиера [[Виктор Янукович]], който се възприема от мнозина като прокремълски кандидат, и да го поздрави за предвижданата победа, преди резултатите от изборите да са официално обявени. Личната подкрепа на Путин за Янукович е критикувана като неоправдана намеса в делата на суверенна държава. Кризите се отразяват и на отношенията на [[Русия]] с [[Грузия]] и [[Молдова]], като и двете бивши съветски републики обвиняват Москва за подкрепа на сепаратистки лица на техните територии. Отношенията на Русия с балтийските страни също остават напрегнати. През 2007 г. руско-естонските отношения се влошават още повече в резултат от противоречията за Бронзовия войник. Путин взима активно лично участие при насърчаване на Акта за каноническа общност с Московската патриаршия, подписан на 17 май 2007 г., който възстанови отношенията между базираната в Москва [[Руска православна църква]] и Руската православна църква извън Русия, след 80-годишната схизма. За трети път встъпва в длъжност на 7 май 2012 г. В деня на встъпването си в длъжност той подписва серия от програмни укази (така наречените майски укази). На следващия ден предлага на [[Държавна дума|Държавната дума]] кандидатурата на [[Дмитрий Медведев]] за поста на министър-председател, а след като Медведев заема длъжността, Путин го задължава да състави ново правителство. През 2013 г. Путин заема първото място в ежегодната класация „най-влиятелни хора в света“ на списание „[[Форбс]]“, на второ място остава [[Барак Обама]]. По мнение на съставителите на класацията, Путин е заслужил първото място, защото през 2013 г. той се е показал като „самодържавник, активно демонстриращ сила в собствената си страна и на международната арена“. През 2014 г., след присъединяването на Крим и началото на въоръжения конфликт в Източна Украйна, резултатът се повтаря. През 2016 година Путин за четвърти път е избран от Форбс за „най-влиятелен човек в света“. „Руският президент разшири влиянието на своята страна почти на всеки ъгъл на земното кълбо. И в родината си, и в [[Сирия]], и на президентските избори в САЩ Путин получава това, което желае. Не се ограничава от установените световни норми, той успя да увеличи влиянието си през последните години“, – отбелязва списанието. През февруари 2014 г. в [[Сочи]] са проведени ХХII зимни олимпийски игри. На 18 март 2018 г. Путин е избран за четвърти път за президент на Русия, като получава рекордните 76,69 % от гласовете. На 7 май същата година Путин встъпва в длъжност за четвърти път, на следващия ден е внесена кандидатурата на Дмитрий Медведев за премиерския пост. В същия ден, след като Медведев заема длъжността, Путин му предлага да сформира ново правителство. Указите за състава на новото правителство са подписани на 18 май. На 25 май 2018 година Путин обявява, че няма да се кандидатира за президент през 2024 г., заради изискванията на конституцията. През лятото на 2018 година е проведено Световно първенство по футбол Русия. На 15 януари 2020 г. в своето годишно обръщение към Федералното събрание Путин предлага да се внесат мащабни поправки в конституцията и обявява за комплекс от социално-икономически мерки, призвани да повишат нивото на благосъстояние на руските граждани и да способстват за решението на демографския проблем. След изявлението на Путин правителството подава оставка. На 16 януари 2020 г. правителството е оглавено от [[Михаил Мишустин]]. === Изменение на конституцията === На 15 януари 2020 г. в своето обръщение към Федералното събрание Путин предлага да се внесат в конституцията редица поправки и да се проведе гласуване по целия предполагаем пакет, който, по думите на Путин, трябва да предвиждат следните изменения: * установяване на приоритет на руската конституция пред международното право * разширение на правата на Държавната дума: Думата трябва да получи правото да утвърждава кандидатурата на премиера, на вицепремиерите и федералните министри * ожесточаване на ограниченията за лица, които заемат „важни за обезпечението на безопасността на страната“ длъжности (депутати, сенатори, министри, съдии, ръководители на региони), – те са длъжни да нямат чуждо гражданство или вид жителство в други страни * държавните служители да не разполагат със сметки в чужди държави и да съхраняват ценности извън Русия * ожесточаване на ограниченията за лица, които желаят да се кандидатират за поста президент: кандидатите са длъжни да са живели в Русия не по-малко от 25 години и да нямат чуждо гражданство * разширения на пълномощията на Съвета на федерацията по отношение на федералните съдии, съдиите в Конституционния и Върховния съд. * записване в конституцията, че бракът е съюз между мъж и жена * децата да бъдат възпитавани в патриотизъм и уважение към по-възрастните * въвеждане на термина „традиционни семейни ценности“, за които да отговаря правителството * назначаване от президента на ръководителите на силовите ведомства със съгласуване със Съвета на федерацията * закрепване в конституцията норми за това, че МРОТ (минималният размер на заплащане на труда) не може да бъде по-ниско от минимума на оцеляване * закрепване в конституцията на регулярна индексация на пенсиите * усилване на ролята на губернаторите и Държавния съвет * усилване на ролята на Конституционния съд По първоначално оценка на западните медии, предложеното преразпределение на пълномощията на държавните органи ще позволи на Путин да остане на власт и след 2024 година, като заеме премиерския пост или стане ръководител на Държавния съвет. В хода на обсъжданията на поправката бившия помощник на Путин – Владислав Сурков и членът на висшия съвет на „[[Единна Русия]]“ – [[Валентина Терешкова]] предлагат да се започне зануляване на президентските мандати на Путин след приемането на пакета, да се отменят конституционните ограничения по бройката на президентските мандати или да се позволи на Путин повторно да се избира на поста президент. На 10 март Путин, говорейки в Държавната дума, поддържа възможността за „зануляване“ на своите президентски мандати. На 14 март Путин подписва закон за поправките в конституцията. Националното гласуване на поправките е назначено за 22 април, но във връзка с пандемията от коронавирус е отложено. Във връзка с ограничаването на масовите мероприятия, въведени за борба с вируса, на опозицията е отказано да провежда митинги против поправките. На 21 юни Путин отбелязва, че в случай на приемане на поправката ще се кандидатира отново за президент. На 1 юли по разпореждане на Путин на всяко дете до 16-годишна възраст е отпусната еднократна помощ в размер на 10 000 рубли (141 долара). На 1 юли 2020 г. е официалния вот, на който в подкрепа на поправките гласуват 77,9 % от гласувалите, малко над 21,2 % са против. Според Централната избирателна комисия активността е била 65 %. По този начин на Путин се предоставя възможност да се кандидатира за президент за още два мандата по шест години. Това му позволява да ръководи страната до 2036 година. === Ваксина срещу коронавирус === На 11 август 2020 г. Путин обявява за регистрацията на първата ваксина в света срещу [[COVID-19]] в Русия. През септември в Руската федерация започва кампания за доброволна ваксинация. === Русия и глобалното затопляне === През 2016 г. Русия подписва Парижкото споразумение за климата, което има за цел да се бори с [[Глобално затопляне|глобалното затопляне]] и регулира емисиите на [[въглероден диоксид]] в [[Атмосфера на Земята|атмосферата]]. В същото време, Александър Бедрицки, специален пратеник на руския президент по въпросите на климата, на 22-ра конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата в Маракеш, заяви, че Русия не разглежда отказването от въглеводороди като начин за намаляване на емисиите на парникови газове. На въпрос на [[Блумбърг]] дали президентът Путин е съгласен с причините за глобалното затопляне, посочени в Парижкото споразумение, неговият прессекретар Дмитрий Песков отговоря недвусмислено: „Не“. През септември 2019 г. Парижкото споразумение е ратифицирано с указ на руското правителство. Предполага се, че позицията на президента Путин се е променила благодарение на лобистките усилия на лидерите на Франция и Германия. === Външна политика === По оценка на Bloomberg, Русия за 20 годишното управление на Путин е успяла частично да възстанови геополитическото влияние на Съветския съюз, при това разполагайки със скромни финансови средства. В частност, Путин укрепва отношенията с [[Китай|КНР]], присъединява Крим, изменя хода на войната в Сирия и прави Русия ключов фактор в [[Близък Изток|Близкия изток]], успява да продаде [[С-400]] на натовската [[Турция]], а също така сключва крупни оръжейни и нефтени договори с ключовият американски съюзник – [[Саудитска Арабия]]. Русия също така за първи път от 20 години започна да разширява своето влияние в [[Африка]]. === Отношения Русия – НАТО === [[Файл:Vladimir Putin - 2012.jpg|мини|250px|Путин през 2012 г.]] В годишното си обръщение към Федералното събрание на 26 април 2007 г., Путин споделя плановете си да обяви мораториум върху спазването на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа от Русия, докато членовете на НАТО го ратифицират и започнат спазването на неговите разпоредби, тъй като Русия е правила това на едностранна основа. Путин твърди, че като нови членове на НАТО дори не са подписали договора, един дисбаланс в присъствието на НАТО и руските въоръжени сили в Европа създава реална заплаха и непридвидима ситуация за Русия. Членовете на НАТО заявяват, че ще откажат да ратифицират договора, докато Русия не спази ангажиментите, поети в [[Истанбул]] през 1999 г., според които Русия трябва да изтегли войниците и военното си оборудване от [[Молдова]] и [[Грузия]]. Руският външен министър [[Сергей Лавров]], цитиран в отговор, че „Русия отдавна е изпълнила всичките си задължения, свързани с Истанбул, отнасящи се до конвенционалните сили в Европа“. Русия е преустановила участието си в [[Договор за обикновените въоръжени сили в Европа|ДОВСЕ]] в полунощ Московско време на 11 декември 2007 г. На 12 декември 2007 г. САЩ официално заявиха, че дълбоко съжаляват за решението на Руската федерация да „спре“ изпълнението на задължението си по Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ).“ Говорителят на Държавния департамент Шон Маккормак в писмено изявление добави, че „конвенционалните сили на Русия са най-големите на европейския континент, и нейното едностранно действие вреди на този успешен контрол над въоръжените сили“. Първостепенна грижа на НАТО, произтичащи от спирането на Русия е, че Москва вече може да ускори военното си присъствие в региона на [[Северен Кавказ]]. Месеците след Мюнхенската реч на Путин са белязани с напрежение и скок в риториката и от двете страни на Атлантическия океан. Владимир Путин заяви по време на годишнината на [[Ден на победата (9 май)|Деня на победата]]: „Тези заплахи не намаляват, а само трансформират и променят външния си вид.“ „Тези нови заплахи, както по времето на [[Германска империя (1933 – 1945)|Третия райх]], показват същото презрение към човешкия живот и същия стремеж към изключително диктуване на целия свят.“ Това се тълкува от някои руски и западни коментатори като сравняване на САЩ с нацистка Германия. В навечерието на 33-тата среща на върха на [[Г8|Г-8]] в Хайлигендам американската журналистка [[Ан Епълбаум]], която е омъжена за полски политик, пише, че „Независимо дали чрез водене на кибервойна с [[Естония]], заплашване на доставките на газ на [[Литва]] или бойкотиране на грузинско вино и полско месо, той (Путин) възнамерява през следващите няколко години да затвърди руското влияние в бившите комунистически държави в Европа, независимо дали тези държави искат руското влияние или не. В същото време той пояснява, че вече не гледа на западните държави само като на доброкачествени търговски партньори, а като заплахи в стил [[Студена война|Студената война]].“ Британският историк Макс Хейстингс описва Путин като „духовен наследник на [[Йосиф Сталин|Сталин]]“ в статията си „Ще трябва ли да се борим с Русия този век?“. Британският учен Норман Стоун в своята статия „Не се чудят като Путин“ го сравнява с генерал [[Шарл дьо Гол]]. Ади Игнатий твърди, че „Путин... не е Сталин. Няма масови чистки в Русия днес, няма широка атмосфера на терор. Но Путин отново създава силна държава и всеки, който стои на пътя му, ще си плати за това.“ В същата статия Хейстингс продължава, че въпреки че „връщането на пряката военна конфронтация от времето на Студената война е малко вероятно“, „идеята за западно приятелство с Русия е само на хартия. И руските, и американските представители винаги са отричали идеята за нова Студена война. Така че американският военен министър [[Робърт Гейтс]] каза още на Мюнхенската конференция: „Всички сме изправени пред много общи проблеми и предизвикателства, които трябва да бъдат разгледани в партньорство с други страни, включително Русия... Една Студена война беше напълно достатъчна.“ Владимир Путин заяви на 33-тата среща на Г-8 на 4 юни: „Ние не искаме конфронтация, искаме да се ангажираме в диалог. Обаче искаме диалог, който признава равенството на интересите и на двете страни.“ По отношение на противоракетния щит на САЩ в Европа Путин представи на президента Джордж Буш публично контрапредложение на 7 юни 2007 г. за споделяне на използването на радарната система от съветската епоха в Азербайджан, а не изграждане на нова система в Полша и Чехия. Путин изрази готовност за модернизиране на радарната станция Габала, която е в експлоатация от 1986 г. насам. Путин предлага, че няма да е необходимо да се разполагат ракети в Полша след това, но прехващачи могат да бъдат поставени в съставни части на НАТО в Турция или Ирак. Путин предложи също равно участие на заинтересованите страни в проекта. На 4 юни 2007, в интервю за журналисти от страните от Г-8, при отговора на въпроса дали руските ядрени сили могат да бъдат насочени към европейски цели в случай, че „САЩ продължават изграждането на стратегически щит в Полша и Чехия“, Путин призна, че „ако част от ядрения потенциал на САЩ се намира в Европа и нашите военни експерти считат, че те представляват потенциална заплаха, след това ние ще трябва да предприемем необходимите ответни стъпки. Какви стъпки? Разбира се, ние трябва да имаме нови цели в Европа.“ === Отношения Русия – Великобритания === Краят на 2006 г. довежда до обтягане на отношенията между Русия и [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] по повод на смъртта на бивш офицер от ФСБ в [[Лондон]] от отравяне. На 20 юли 2007 г. британският премиер [[Гордън Браун]] експулсира „четири руски пратеници заради отказа на Путин да екстрадира бившия агент на КГБ Андрей Луговой, издирван във Великобритания за убийството на приятеля си и бивш шпионин [[Александър Литвиненко]] в Лондон“. Руската конституция забранява екстрадирането на руски граждани в трети страни. Британският външен министър [[Дейвид Милибанд]] заявява, че „тази ситуация не е уникална, и други страни са изменили своите конституции, например за прилагане на Европейската заповед за арест“. Изявлението на Милибанд е широко представяно от руските медии като британско предложение за промяна на Конституцията. Според VCIOM 62% от руснаците са против промяна на Конституцията в това отношение. Британският посланик в Москва Тони Брентън заявява, че Великобритания не иска Русия да подкопае своята Конституция, а по-скоро го тълкува по такъв начин, че ще направи екстрадирането на Луговой възможно. В отговор Путин съветва британските власти да „определят главите си“, а не да предлагат промяна на руската конституция, и заяви, че британските предложения са „отживелица от начина на мислене през колониалната епоха“. Когато Литвиненко умира от лъчева болест, той твърдо обвинява Путин за насочване на убийството в декларация, която е пусната малко след смъртта му от неговия приятел Алекс Голдфарб. Критиците се съмняват, че Литвиненко е истинският автор на разпространеното изявление. Запитан за обвиненията на Литвиненко, Путин заявява, че „изявление, разпространено след смъртта на своя автор, естествено не заслужава коментар". Експулсирането е разглеждано като „най-големия разрив откакто страните експулсираха взаимно дипломатите си през 1996 г. след шпионски спор.“ В отговор на ситуацията Путин заявява: „Мисля, че ще преодолеем тази миникриза. Руско-британските отношения ще се развиват нормално. И руската, и британската страна сме заинтересовани от развитието на тези отношения.“ Въпреки това на посланика на Великобритания Тони Брентън е съобщено от руското външно министерство, че на британските дипломати ще бъдат дадени 10 дни, преди да бъдат експулсирани в отговор. Руското правителство обявява също, че ще спре издаването на визи на длъжностни лица от Великобритания и замразява сътрудничеството в областта на борбата с тероризма в отговор на Великобритания и спира контактите си с Федералната служба за сигурност. Александър Шокин, президент на руския съюз на индустриалците и предприемачите, предупреждава, че британските инвеститори в Русия "ще са изложени на засилен контрол от данъчните и регулаторните органи и те биха могли да загубят в държавни търгове. Някои виждат кризата като резултат от решението на Великобритания да предостави на бившия покровител на Путин, руския милиардер Борис Березовски, политическо убежище през 2003 г. По-рано, през 2007 г., Березовски призовава за свалянето на Путин от власт. На 10 декември 2007 г. Русия нарежда на Британския съвет да спре работата на регионалните си офиси в това, което се гледа като последния кръг на спор във връзка с убийството на Александър Литвиненко; Великобритания заявява, че решението на Русия е незаконно. Следвайки мирната мисия през 2007 г. военни учения съвместно с държавите членки на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), Путин обявява на 17 август 2007 г. възобновяване на постоянна база за патрулиране на стратегически бомбардировачи на полети на дълги разстояния на Русия, които са спрени през 1992 г. Говорителят на [[Държавен департамент на САЩ|Държавния департамент на САЩ]] Шон Маккормак, цитиран в отговор, че „ако Русия иска да вземе някои от тези стари самолети и ги накара отново да летят, това си е тяхно решение.“ Първото по рода си в историята съобщение, направено по време на срещата на върха в ШОС (която се проведе на руска територия) в светлината на съвместните руско-китайски военни учения, кара някои да вярват, че Путин е склонен да създаде антинатовски блок или азиатски вариант на [[Организация на страните износителки на петрол|ОПЕК]]. Когато представя предположението, че „западните наблюдатели вече оприличават ШОС на военна организация, която ще застане в опозиция на НАТО“, Путин отговаря, че „това сравнение е неподходящо по форма и съдържание.“ Руският началник на Генералния щаб Юрий Балюевски е цитиран да казва, че „не трябва да се говори за създаване на военен или политически съюз, или съюз от всякакъв вид, тъй като това ще противоречи на основополагащите принципи на ШОС". Възобновяването на полетите на дълги разстояния на стратегическите бомбардировачи на Русия е последвано от обявяването на руския министър на отбраната Анатолий Сердюков по време на срещата си с Путин, на 5 декември 2007 г., че 11 кораба, включително самолетоносачът „Кузнецов“, ще вземат участие в първата голяма флотска експедиция в Средиземно море от времето на Съветския съюз. Излитането за сражение трябва да акомпанира 47 самолета, включително стратегически бомбардировачи. Според Сердюков, това е опит да се подновят редовните руски военни патрули на океаните в света, изглежда, че се подкрепя и от руските медии. Военният анализатор от „Новая газета“ Павел Фелгенхауер смята, че заради аварията си Кузнецов не е напълно боеспособен и е по-скоро заплаха за екипажа си, отколкото за всеки предполагаем враг. През септември 2007 г. Путин посещава [[Индонезия]] и по този начин става първият руски лидер, посетил страната през последните 50 години. През същия месец Путин присъства и на срещата на [[Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество|АПЕК]], проведена в [[Сидни]], Австралия, където се срещна с австралийския премиер Джон Хауърд и подписа договор за търговия с [[Уран (елемент)|уран]]. Това е първото посещение на руски президент в Австралия. На 16 октомври 2007 г. Путин посещава Техеран, за да участва Иран във Втората Каспийска среща на върха. Там той се среща с иранския лидер [[Махмуд Ахмадинежад]]. Други участници са лидерите на Азербайджан, Казахстан и Туркменистан. Това е първата визита на лидер на Кремъл в Иран от участието на Йосиф Сталин в конференцията в Техеран през 1943 г. На пресконференция след срещата на върха Путин заявява, че „всички наши (Каспийски) държави имат правото да развиват мирна ядрена програма, без никакви ограничения“. По време на срещата е договорено, че нейните участници в никакъв случай не биха позволили на която и да е трета страна да използва тяхната територия като база за агресия или военни действия срещу всички останали участници. На 26 октомври 2007 г., по време на конференция, следвайки 20-ата среща на равнище Русия-ЕС в Португалия, Путин предлага да се създаде руско-европейски Институт за свобода и демокрация със седалище или в Брюксел или в някоя от европейските столици и добави, че „ние сме готови да предоставим средства за неговото финансиране, така както Европа покрива разходите за проекти в Русия.“ Тази новопредложена институция се очаква да наблюдава нарушенията на човешките права в Европа и да допринася за развитието на европейската демокрация. Робърт Каган, разсъждавайки върху това, което стои в основата на разрива между Русия и ЕС, пише през февруари 2008 г.: „кошмарите на Европа са 1990-те години. Европа вижда отговора на своите проблеми в извисяването над национална държава и власт. За руснаците решението е в пълното им възстановяване. И така, какво се случва, когато едно предприятие на 21 век се изправи пред предизвикателството на властта от 19 век? Очертанията на конфликта вече се утвърждават – в дипломатическа готовност за компромиси по отношение на [[Косово]], Украйна, Грузия и Естония; в конфликти за газо- и нефтопроводи, в неприятен дипломатически обмен между Русия и Великобритания, както и до възстановяване на руските военни учения, които по вид не са виждани от Студената война. Европейците са загрижени, с добра причина.“ === Отношения Путин – Буш младши === Руският президент Владимир Путин и президентът на САЩ [[Джордж Уокър Буш|Джордж У. Буш]] не успяват да разрешат различията си по плановете на САЩ за планираната система за противоракетна отбрана в Полша и Чехия, на срещата им в руския черноморския курорт Сочи на 6 април 2008. Путин уточнява, че не е съгласен с решението за създаване на обекти в страните от [[Източна Европа]], но казва, че са се споразумели за „стратегическа рамка“ за насочване на бъдещите американско-руски отношения, в които Русия и САЩ заявяват, че признават, че ерата, в която са гледали една на друга като „стратегическа заплаха или враг“, вече е свършила. Путин изразява предпазлив оптимизъм, че може да се намери начин двете страни да си сътрудничат за противоракетна отбрана и описа неговата осемгодишна връзка с Буш като „най-вече положителна“. Срещата на върха е последната среща между Буш и Путин като президенти и следва присъствие на двамата лидери „на срещата на НАТО в [[Румъния]] на 2 – 4 април 2008 г.“ Тази среща също така подчертава различията между Вашингтон и Москва за подкрепяното от САЩ предложение за разширяване на военния съюз да се включи в бившите съветски републики Украйна и Грузия. Русия се противопоставя на предложеното разширяване, страхувайки се, че ще намали собственото си влияние над своите съседи. Фарид Закария споменава, че през 2008 г. войната Южна Осетия се превръща в дипломатическо бедствие за Русия. Той навежда на мисълта, че това е важна стратегическа грешка, превръщайки съседни държави като Украйна, за да обхванат повече САЩ и други западни държави. Джордж Фридман, основател и главен изпълнителен директор на частна разузнавателна агенция Стратфор, заема противоположното мнение, твърдейки, че и войната, и руската външна политика Русия са успехи в разширяването на влиянието си. === Предаване на длъжността === Церемонията по предаване на длъжността се провежда в Кремъл, след салют от Кремълския президентски полк. Президентският кортеж преминава през отваряните само в изключително редки случаи Спаски врати. В своята заключителна реч при отстъпването на длъжността на Дмитрий Медведев на 7 май 2008 г. в присъствието и на руския патриарх [[Алексий II Московски|Алексий II]] Владимир Владимирович заявява, че не е нарушил приетото заедно с президентството задължение да служи открито и честно на народа си, че задължението да брани Русия за него е висш граждански дълг, който той ще изпълнява целия си живот и че у управляващия нравствеността е не по-маловажно качество от професионализма и опита.<ref>Первый канал, „Время“, 21:00(MSK)</ref> == Премиерство == [[Файл:2014 Winter Olympics opening ceremony (2014-02-07) 03.jpeg|мини|275px|Владимир Путин на откриването на [[Зимни олимпийски игри 2014|XXII зимни Олимпийски игри]] в [[Сочи]] през 2014 г.]] Още същия ден Дмитрий Медведев внася в Държавната дума указ с предложение за назначаване на Владимир Путин за премиер-министър. Предходният премиер-министър [[Виктор Зубков]] подава оставка заедно с Владимир Путин на 7 май съобразно конституцията. Три от четирите фракции ([[Единна Русия]], [[Либерално-демократическа партия на Русия|Либералдемократическата партия]] и [[Справедлива Русия]]) заявяват, че ще го подкрепят след негова среща с ръководителите на партиите.<ref>Первый канал, „Время“, 7 май 2008, 21:00(MSK)</ref> Гласуването и встъпването в длъжност се осъществява на 8 май с безпрецедентно мнозинство от 392 гласа „за“ от общо 450. В проекта си за бъдещата икономическа политика на правителството Владимир Владимирович заявява, че ще задели 30 млрд. рубли в Селхозбанк, за да бъдат регулирани цените на зърното и осуетено самоволното рязко нарастване на цените, което е световно явление. Ще се продължи и политиката на високи мита при експорта на селскостопанска продукция. Във външната политика Владимир Путин на въпроса от депутат от ЛДПР как ще се противопостави на следното явление: призивите на Запада за свободна конкуренция в Русия от една страна и „двойния стандарт“ и забравянето на израза „свободна конкуренция“ от същия този Запад, веднага щом става дума за руски инвестиции там, отговаря, че това не е въпрос, а политическа позиция, която той изцяло споделя. Опасенията на Запада от руски инвестиции той окачествява като безпочвени, поради простата причина, че чуждите инвестиции в Русия са 10 пъти повече от руските в чужбина. <ref>Первый канал, „Время“, 8 май 2008, 21:00(MSK)</ref> На 29 май 2008 г. Путин пристига на работно посещение във Франция. Отношенията между него и [[Никола Саркози]] са близки и един от признаците за това е, че Саркози изпрати поздравления на Дмитрий Медведев веднага след оповестяването на резултата от президентските избори, докато много други западни държави изразяваха загриженост за изборния процес. Това е първото чуждестранно посещение на Путин като (втори път) премиер. За 5 години икономическият обмен между двете страни се е утроил, тази насока трябва да продължава, заявяват той и френският премиер-министър [[Франсоа Фийон]]. Запитан за човешките права в Русия, Путин заявява, че това вече не е част от компетенциите му. По-късно на 29 май Путин прекарва тържествена вечеря в [[Елисейски дворец|Елисейския дворец]], чест, която се оказва само на президенти. В петък също така е предвидена среща на бившия руски президент с бившия френски президент [[Жак Ширак]], <ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://rfi.fr/actufr/articles/101/article_66873.asp |заглавие=Poutine à Paris, un Premier ministre très présidentiel |достъп_дата=2008-05-30 |архив_дата=2008-05-31 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080531003819/http://www.rfi.fr/actufr/articles/101/article_66873.asp }}</ref> който през месец май 2008 г. става лауреат на почетната държавна премия на [[Русия|Руската Федерация]]. Путин, който владее свободно [[немски език]], само за кратко общува с френския президент без преводач.<ref>[http://www.1tv.ru/owa/win/ort6_main.main?p_news_title_id=122343&p_news_razdel_id=2 Информация на Первый канал]</ref> == Политика за околната среда == Владимир Путин лично надзирава програми за защита на редки и застрашени видове в Русия: * Програма за [[Амурски тигър|Амурския тигър]]<ref>[http://premier.gov.ru/patron/en/tiger/ THE AMUR TIGER PROGRAMME]premier.gov.ru {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120718064135/http://premier.gov.ru/patron/en/tiger/ |date=2012-07-18 }}</ref> * Програма за кита [[белуга]]<ref>[http://premier.gov.ru/patron/en/beluha/ THE WHITE WHALE PROGRAMME]premier.gov.ru {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120613063658/http://premier.gov.ru/patron/en/beluha/ |date=2012-06-13 }}</ref> * Програма за [[полярна мечка|полярната мечка]]<ref>[http://premier.gov.ru/patron/en/bear/ THE POLAR BEAR PROGRAMME]premier.gov.ru {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120613064004/http://premier.gov.ru/patron/en/bear/ |date=2012-06-13 }}</ref> * Програма за [[снежен леопард|снежния леопард]]<ref>[http://premier.gov.ru/patron/en/leopard/ THE SNOW LEOPARD PROGRAMME]premier.gov.ru {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120613063809/http://premier.gov.ru/patron/en/leopard/ |date=2012-06-13 }}</ref> == Лично богатство == Официалните данни, публикувани по време на законодателните избори през 2007 г., показват, че богатството на Путин възлиза на приблизително 3,7 милиона рубли (280 000 щатски долара или 510 944 [[Български лев|български лева]]) в банкови сметки, частен апартамент от 77,4 квадратни метра в Санкт Петербург и различни други активи. Отчетените приходи на Путин за 2006 г. възлизат на 2 милиона рубли (приблизително 152 000 долара). През 2012 г. Путин има отчетен доход от 3,6 милиона рубли (270 000 долара). Путин е сниман да носи редица скъпи ръчни часовници, общо оценени на 700 000 долара, което е почти шест пъти годишната му заплата. Известно е, че Путин понякога подарява часовници на стойност хиляди долари, например часовник, идентифициран като Blancpain на момче от [[Сибир]], което среща по време на ваканция си през 2009 г., и друг подобен часовник на заводски работник същата година. Според руски опозиционни политици и журналисти Путин тайно притежава състояние от няколко милиарда долари чрез последователно притежаване на дялове в редица руски компании. Според една редакционна статия във ''[[Вашингтон Поуст]]'', „Путин може технически да не притежава тези 43 самолета, но като единствена политическа сила в Русия, той може да се държи така, сякаш са негови“. Тези противоречиви твърдения са анализирани от Polygraph.info, който разглеждат редица доклади на Уестърн (Андерс Ослунд оценка от 100-160 милиарда долара) и руски (Станислав Белковски оценява на 40 милиарда долара) анализатори, [[Централно разузнавателно управление|ЦРУ]] (оценка от 40 милиарда долара през 2007 г.), както и контрааргументи на руски медии. Полиграф заключва:"Има несигурност относно точната сума на богатството на Путин, а оценката на директора на Националното разузнаване на САЩ очевидно все още не е завършена. Въпреки това, с купчината доказателства и документи в Панамските документи и в ръцете на независими следователи като тези, цитирани от Dawisha, Polygraph.info установява, че твърдението на Данилов, че западните разузнавателни агенции не са успели да намерят доказателства за богатството на Путин, е подвеждащо" През април 2016 г. 11 милиона документа, принадлежащи на панамската адвокатска кантора Mossack Fonseca, изтичат в германския вестник ''[[Заддойче Цаийтунг]]'' и базирания във Вашингтон Международен консорциум на разследващите журналисти. Името на Путин не фигурира в нито един от записите, а Путин отрича участието си в компанията. Различни медии обаче съобщават за трима от сътрудниците на Путин в списъка. Според изтичането на документите от Панама, близки доверени сътрудници на Путин притежават офшорни компании на обща стойност 2 милиарда долара. Германският вестник ''Зюддойче Цайтунг'' смята за правдоподобна възможността семейството на Путин да печели от тези пари. Според вестника 2 милиарда щатски долара са били "тайно прехвърлени през банки и компании в сянка, свързани със сътрудниците на Путин", като строителните милиардери Аркадий и Борис Ротенберг и Банка "Россия", по-рано идентифицирана от Държавния департамент на САЩ като третирана от Путин тъй като личната му банкова сметка е била централна за улесняването на това. В него се заключава, че „Путин показа, че е готов да предприеме агресивни стъпки, за да запази секретността и да защити [такива] общински активи“. Значителна част от следата на парите води до най-добрия приятел на Путин Сергей Ролдугин. Въпреки че е музикант и по собствените му думи не е бизнесмен, изглежда, че е натрупал активи на стойност 100 милиона долара, а вероятно и повече. Има спекулации, че Путин всъщност притежава средствата, а Ролдугин просто е действал като пълномощник. [[Гари Каспаров]] каза, че „Путин контролира достатъчно пари, вероятно повече от всеки друг индивид в историята на човешката раса“.<ref>Парите на Путин: колко богат е руският президент? [https://www.dw.com/bg/парите-на-путин-колко-богат-е-руският-президент/a-61048465 08.03.2022 г. Дойче веле.]</ref> == Критика == Според мнение на [[Михаил Горбачов]], изразено през ноември 2014 г., Путин започва да се разболява от същата болест, от която според признанието е страдал и самият бивш президент на СССР – самоувереност: „Той смята себе си за заместител на Бог, аз наистина не знам обаче..." Пресата по света отбелязва характерното закъснение на Путин за насрочени срещи с държавни, правителствени, кралски особи и римския папа. === Обвинения за участие в убийството на Александър Литвиненко === През ноември 2006 г. в Обединеното кралство умира Александър Литвиненко, бивш служител на ФСБ, който получава политическо убежище на Острова, след като бяга от Русия и работи за британското разузнаване MI6. Причината за смъртта е отравяне с полоний-210. Отравянето на Литвиненко и разследването, започнато от британските власти, довеждат до влошаване на руско-британските отношения. Британският съд заключава, че Литвиненко е убит в резултат на специална операция на ФСБ, очевидно одобрена лично от директора на ФСБ Николай Патрушев и руския президент Путин. Констатациите на Върховния съд са отхвърлени от говорителите на Путин като недоказани и основани на спекулации. === Противобългарски пропагандни кампании и репресии === На [[9 май]] [[2015]] г., по повод на нападението на албански терористи в град [[Куманово]], награждаваната от Путин, агент на [[Федерална служба за сигурност|руското разузнаване]]<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/31978970.html "Русия ще спечели!" Коя е журналистката Дария Асламова, изгонена от Косово като шпионин]</ref> и санкционираната след 8 години от [[Украйна]]<ref>{{Cite web|lang=ru|url=https://sanctions.nazk.gov.ua/ru/sanction-person/23059/|title=АСЛАМОВА Дарья Михайловна - биография, досье, активы {{!}} Война и санкции|website=|access-date=2023-01-22|достъп_дата=2023-05-21|архив_дата=2023-01-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230122045613/https://sanctions.nazk.gov.ua/ru/sanction-person/23059/}}</ref> прокремълска журналистка Дария Асламова публикува поръчков материал във вестник "Комсомолска правда", на който има карта на "[[обединена Македония]]", в това число и с "освободен" [[Пиринска Македония|Пирински дял на областта]], който е обявен за "окупиран" от [[България]]. Страната е обвинена и в "[[държавен тероризъм|поддръжка на албанските терористи]]", въпреки българската поддръжка за [[Военен конфликт в Република Македония (2001)|отбраната на Македония през 2001 година]]. Освен това България е обявена за отлъчена от [[Православна цивилизация|Православната цивилизация]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://alternatio.org/articles/articles/item/45822-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B1%D1%83-%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BC%D1%83-%D1%80%D1%83%D1%81%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5-%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D0%B6%D0%BD%D1%8B-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%87%D1%8C-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B8?tmpl=component&print=1 |заглавие=Война за трубу: почему русские должны помочь Македонии |достъп_дата=2022-08-31 |архив_дата=2022-09-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220929134429/https://alternatio.org/articles/articles/item/45822-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B1%D1%83-%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BC%D1%83-%D1%80%D1%83%D1%81%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5-%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D0%B6%D0%BD%D1%8B-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%87%D1%8C-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B8?tmpl=component&print=1 }}</ref> Статията в следващите месеци е споделена в множество [[рашизъм|рашистки]] и [[путинизъм|путинистки]] сайтове. През юни 2021 г. Асламова публикува обширен репортаж от България, в който се твърди че "българските подчовеци с еднакъв ентусиазъм се борят не само за събарянето на съветски паметници, но и за издигането на нови - на своите западни "приятели". На [[24 май]] [[2017]] година, в присъствието на президента на тогавашната [[Северна Македония|Македония]] [[Георге Иванов]], Путин нарича [[кирилица]]та "македонска", заради което е критикуван и от алтернативни медии в самата Русия.<ref>[https://golosislama.com/news.php?id=31961 Конфуз: Путин не знает истории славян]</ref> Руското посолство в [[Скопие]] пък от своя страна многократно насърчава [[Македонизъм|македонистките]] [[фалшифициране на историята|исторически извращения]], публикувайки на [[фейсбук]] страницата си постове, македонизиращи [[Братя Миладинови]], [[ВМОРО]]/[[ВМРО]], [[Гоце Делчев]]<ref>[https://varnanovini.bg/2022/02/04/gavra-za-ruskoto-posolstvo-v-skopie-go/ Гавра – за руското посолство в Скопие Гоце Делчев е македонец]</ref>, [[Климент Охридски]]<ref>[https://www.vesti.bg/sviat/skandal-rusiia-pozdravi-samo-skopie-za-kliment-ohridski-6135004 Скандал: Русия поздрави само Скопие за Климент Охридски]</ref>, други български исторически личности и кирилицата (за което е създаден и филм)<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-foreign-country/ruskoto-posolstvo-sofiya-se-razmina-ruskoto-posolstvo-skopie Руското посолство в София се размина с руското посолство в Скопие]</ref> и дори представят "[[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 - 1944)|българската фашистка окупация]]" на [[Македония (област)|Македония]] през [[Втора световна война|Втората световна]] като "генерална репетиция" на [[Операция „Барбароса“|нападението на Германия срещу СССР]].<ref>[https://dnes.dir.bg/politika/ruskoto-posolstvo-v-skopie-s-antibalgarski-post-balgariya-napadna-makedoniya-1941-g Руското посолство в Скопие с антибългарски пост: България нападна Македония през 1941 г.]</ref>При започналата на [[24 февруари]] [[2022]] г. [[Руско нападение над Украйна|руската инвазия в Украйна]] в [[окупация|окупираните]] от [[Въоръжени сили на Русия|Руската армия]] части на [[Запорожка област|Запорожката област]] окупационните власти забраняват изучаването на [[Български език|българския език]] и затварят Българските неделни [[училище|училища]] и центрове, а земеделската продукция на [[Българи в Украйна|местните българи]] е изкупена принудително на безценница и много от тях са застрашени от [[глад]].<ref>[https://www.dnes.bg/obshtestvo/2022/09/22/kremyl-zabrani-izuchavaneto-na-bylgarski-ezik-v-zaporojka-oblast.544507 Кремъл забрани изучаването на български език в Запорожка област]</ref> === Ресъветизация и правото на силата като държавна идеология === По времето на Путин е осъществена ресъветизация на Русия, изразяваща се в оправдаване на всички престъпления на съветския режим без [[колективизация]]та и [[национализация]]та, масова [[пропаганда]] във възхвала на "[[Съюз на съветските социалистически републики|съветските постижения]]" - измислени, преувеличени и истински, възстановяването на паметници на съветски функционери и реклама на съветския начин на живот, мелодията на [[химн на Русия|Руският химн]] е взета от тази на [[Химн на СССР|съветския]], а култът към победата във [[Велика отечествена война|Втората световна]] се превръща в култ към [[държавен тероризъм|държавното насилие]]. Връх на ресъветизацията е издаденият във втората половина на [[2023]] г. единен [[учебник]] по история за X и XI клас, известен като "учебника на Медински", разказващ за руската история от края на ВСВ до наши дни, в който за пръв път след смъртта му няма нито една критика към [[Сталин]] и всички трудности на СССР се обясняват с "интригите на [[колективизъм|колективния]] [[Западен свят|Запад]]".<ref>[https://harbin.lv/sokrovennoe-skazanie-sovkov СОКРОВЕННОЕ СКАЗАНИЕ СОВКОВ]</ref>Но заради факта, че не може да съществува Съветски съюз без [[тоталитаризъм|тоталитарните]] [[комунизъм|комунистически]] идеология и режим, руският либерален журналист Евгений Трифонов определя ресъветизацията като основата на нова и [[садизъм|садистична]] държавна идеология, целяща легитимирането на олигархичната, авторитарната и неограничена от закон и морал власт на Путин и обкръжението му, в чиято основа са образи на исторически фигури, почитани заради жестокостта им към собствения си народ, отхвърлянето на Европейската цивилизация, [[прогрес]]а и [[свобода]]та - от [[Иван Грозни]] до [[Сталин]] и [[Берия]], като не се почитат официално истинските им успехи – като построените от първия [[град]]ове и производствени мощности.<ref>[https://zen.yandex.ru/media/id/5c2bb5cbea039800abdc8fd6/kultivirovanie-zla-ili-operaciia-resovetizaciia-62fbbfb81754ad11852b6280?& Культивирование Зла, или «Операция “Ресоветизация”»]</ref> === Отравянето на Сергей и Юлия Скрипал === През март 2018 г. в [[Солсбъри]] (Великобритания) бившият офицер от ГРУ Сергей Скрипал, който е работил за британските специални служби, и дъщеря му са отровени. Британски експерти от секретната химическа лаборатория [[Портън Даун]] установяват, че при отравянето е използван боен химически агент от клас "Новичок". По-късно заключенията на британските експерти са потвърдени от Организацията за забрана на химическите оръжия. Правителството на Обединеното кралство обвинява Русия в съучастие в опита за убийство и в нарушение на [[Конвенция за химическите оръжия|Конвенцията за химическите оръжия]]. Русия категорично отхвърля тези обвинения и заявява, че отравянето е провокация, която може да е организирано от специалните служби на Великобритания или от САЩ. Великобритания експулсира 23 руски дипломати в отговор на отравянето. Повечето страни от ЕС, както и САЩ, Канада, Австралия и редица други страни предприемат подобни стъпки от солидарност. Русия отговоря на това с реципрочни мерки. През септември 2018 г. британската полиция пуска снимки на двама руски граждани, заподозрени в отравянето на Скрипал. Според британските разузнавателни служби те са офицери на ГРУ, които са пристигнали в Обединеното кралство под фалшиви имена. Британският премиер [[Тереза ​​Мей]] заявява, че отравянето е санкционирано от руското ръководство, а британският министър на сигурността Бен Уолъс обвинява лично Владимир Путин за отравянето. Русия за пореден път отрича всички обвинения. === Отравянето на Алексей Навални === През август 2020 г. руският опозиционер [[Алексей Навални]], ръководител на Фондация за борба с корупцията (ФБК), е отровен. На 2 септември изследвания, проведени от специалната лаборатория на [[Бундесвер|Бундесвера]], показват, че Навални е бил отровен с военен нервнопаралитичен агент от групата "Новичок". По-късно Франция и [[Швеция]] потвърждават отравянето с Новичок, като се позовават на резултатите от собствените си изследвания в лаборатории, сертифицирани от Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО). ОЗХО провежда собствено изследване на биологичните проби на Навални и потвърждава заключенията на германски, френски и шведски лаборатории за наличието на следи от вещество от семейство Новичок в анализите. Навални и неговият екип заявяват, че лично Владимир Путин стои зад опита за убийство. На 14 декември 2020 г. в интернет са публикувани резултатите от съвместно разследване на „Инсайдър“, „Нелингкат“ и [[Си Ен Ен]] с участието на „[[Шпигел]]“, съдържащи по-специално доказателства, че опитът за убийство срещу Навални е извършен от оперативна група на ФСБ, действащи под прикритието на Института по криминалистика на ФСБ. Владимир Путин определя разследването като "легализация на материали от американското разузнаване" и казва, че ако руските разузнавателни служби са искали да отровят Навални, те са щели да го направят докрай. === Разследване на "Двореца на Путин" край Геленджик === За първи път за резиденцията край [[Геленджик]], за която се твърди, че е построена за Владимир Путин, става широко известна през 2010 г., когато бизнесменът Сергей Колесников в отворено писмо до Дмитрий Медведев говори подробно за строителството и разкрива схеми за неговото финансиране. Според журналистически разследвания финансирането на съоръжението е извършено чрез корупционни схеми и за сметка на държавните компании Транснефт и [[Роснефт]]. През януари 2021 г. Фонда за борба с корупцията на Алексей Навални публикува подробно разследване „Дворец за Путин. Историята на най-големия подкуп”, представяща заснемане на територията от квадрокоптер, видеореконструкция и етажен план на съоръжението. Фонда оценява разходите за изграждане на дворцовия комплекс на 100 милиарда рубли (1,1 милиарда евро). Разследването посочва Владимир Путин като краен бенефициент на двореца. През януари 2021 г. Путин заявява, че дворецът никога не е принадлежал на него или на близките му роднини. В същото време Аркадий Ротенберг, предприемач и приятел на Путин, се обявява за собственик на двореца. По думите му той е купил тази резиденция "преди няколко години" и възнамерява да я превърне в апарт-хотел. === Нападение над Украйна === {{основна|Руско нападение срещу Украйна}} В ранните часове на 24 февруари 2022 г. Русия извършва пълномащабно военно нападение над своя югозападен съсед [[Украйна]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31719771.html |заглавие=Войната започна. Русия нападна Украйна |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/експлозии-разрушения-и-жертви-русия-нападна-украйна/a-60894862 |заглавие=Експлозии, разрушения и жертви: Русия нападна Украйна | DW | 24.02.2022 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dnes.bg/rusia/2022/02/24/rusiia-napadna-ukraina-voiskite-i-preminaha-severnata-granica-desanti-na-iug.521449 |заглавие=Русия нападна Украйна, войските ѝ преминаха северната граница, десанти на юг | Dnes.bg |труд=www.dnes.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://novini.bg/video/33223 |заглавие=Русия нападна Украйна. Киев: Всеки, който може да държи оръжие - да минава във войските - Свят - Новини Бг |език=bg |достъп_дата=2022-02-25 }}{{Dead link|date=август 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Обявено от Путин като „военна операция“, имаща за цел – по негови думи – да „демилитаризира и денацифицира“ Украйна, то представлява най-драматичната ескалация на [[Руско-украинска война|Руско-украинската война]], започнала с [[Евромайдан]]а – масови протести и гражданско неподчинение в Украйна срещу [[корупция]]та и отказа на тогавашните власти от [[Паневропейска идентичност|проевропейски път]] на страната<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.trt.net.tr/bulgarian/sviat/2022/02/21/v-ukraina-bie-otdadiena-pochit-na-zaghinalitie-po-vriemie-na-ievromaidana-1781844 |заглавие=В Украйна бе отдадена почит на загиналите по време на Евромайдана... | TRT Български |труд=www.trt.net.tr |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/украинската-революция-на-достойнството/a-18077871 |заглавие=Украинската "Революция на достойнството" | DW | 21.11.2014 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> – и кулминирала до този момент с [[Анексиране на Крим от Русия|анексирането на Крим]] от Русия през 2014 година и паралелната [[Война в Донбас|война в Донбас]], довела до смъртта на хиляди и оставила десетки хиляди ранени или осакатени. Определяно като най-сериозната военна обстановка в Европа след края на [[Втората световна война]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bgonair.bg/a/4-world/256730-svetovnite-lideri-putin-e-otgovoren-za-nay-serioznata-voenna-obstanovka-sled-vsv |заглавие=Световните лидери: Путин е отговорен за най-сериозната военна обстановка след ВСВ |труд=Bgonair |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> то следва няколкомесечно струпване на значителни руски военни части около границите на Украйна и последвалото признаване за независими на сепаратистките [[Донецка народна република]] и [[Луганска народна република]] от страна на Русия. Нападението е осъдено остро от българските власти,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/абсолютно-недопустимо-румен-радев-остро-осъди-нападението-на-русия-над-украйна/a-60895296 |заглавие="Абсолютно недопустимо": Румен Радев остро осъди нападението на Русия над Украйна | DW | 24.02.2022 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bnr.bg/horizont/post/101605922/izvanredna-sreshta-pri-prezidenta-zaradi-ruskata-operacia-v-ukraina |заглавие=България осъжда военните действия в Украйна, няма пряка заплаха за страната |труд=bnr.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://nova.bg/news/view/2022/02/24/358460/нс-категорично-осъди-военната-интервенция-срещу-украйна-декларация/ |заглавие=НС категорично осъди военната интервенция срещу Украйна (ДЕКЛАРАЦИЯ) |фамилно_име=Недкова |първо_име=Ванина |дата=2022-02-24 |труд=NOVA |достъп_дата=2022-02-26}}</ref> институциите и лидерите на Европейския съюз, от Великобритания, САЩ, Канада, Япония, Израел, Грузия, Турция и други,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31720776.html |заглавие=Светът осъди нападението на Русия срещу Украйна |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/путин-избра-проливането-на-кръв-реакции-след-руското-нападение-срещу-украйна/a-60895225 |заглавие="Путин избра проливането на кръв": реакции след руското нападение срещу Украйна | DW | 24.02.2022 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bta.bg/bg/news/world/226007-izrael-osadi-ruskoto-napadenie-sreshtu-ukrayna |заглавие=Израел осъди руското нападение срещу Украйна |труд=bta.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.europarl.europa.eu/news/bg/press-room/20220224IPR24001/iziavlenie-na-liderite-na-evropeyskiia-parlament-otnosno-ukrayna |заглавие=Изявление на лидерите на Европейския парламент относно Украйна | Новини | Европейски парламент |дата=2022-02-24 |труд=www.europarl.europa.eu |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bnr.bg/horizont/post/101605913/zapadat-osadi-nahluvaneto-v-ukraina |заглавие=Западът осъди нахлуването в Украйна |труд=bnr.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://darik.bg/svetat-ostro-osadi-napadenieto-srestu-ukraina-obzor- |заглавие=Светът остро осъди нападението срещу Украйна (обзор) - Войната в Украйна - darik.bg |труд=darik.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> като виновен за последвалото насилие и човешки трагедии е посочен лично Владимир Путин, избрал преднамерено пътя на войната.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bgonair.bg/a/4-world/256730-svetovnite-lideri-putin-e-otgovoren-za-nay-serioznata-voenna-obstanovka-sled-vsv |заглавие=Световните лидери: Путин е отговорен за най-сериозната военна обстановка след ВСВ |труд=Bgonair |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> {{цитат|Невинни мъже, жени и деца умират или се боят за живота си. Ние осъждаме тази варварска атака и циничните аргументи, с които се оправдава. Президентът Путин връща обратно войната в Европа. В тези мрачни часове, ЕС и неговите хора стоят зад Украйна и нейния народ. Изправени сме пред безпрецедентен акт на агресия от ръководството на Русия срещу суверенна и независима страна.|[[Урсула фон дер Лайен]], председател на [[Европейската комисия]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bnr.bg/horizont/post/101605957/vladimir-putin-v-sankcionen-spisak-na-es |заглавие=Владимир Путин в санкционен списък на ЕС |труд=bnr.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-26}}</ref>}} {{цитат|Избирайки войната, президентът Путин не просто атакува Украйна. Той реши да извърши най-голямата атака на стабилността и Европа от десетилетия насам.|[[Еманюел Макрон]], президент на Франция<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/sviat/makron-ruskata-agresiia-sreshtu-ukrajna-e-naj-serioznata-ataka-sreshtu-mira-v-evropa-2301631 |заглавие=Макрон: Руската агресия срещу Украйна е най-сериозната атака срещу мира в Европа, Свят |труд=dariknews.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref>}} === Разследване от Международния наказателен съд === На 17 март 2023 година [[Международен наказателен съд|Международният наказателен съд]] в [[Хага]] издава международни заповеди за арест на Путин и на руския президентски комисар по правата на децата [[Мария Лвова-Белова]].<ref name="icc-01"/> Двамата са издирвани от съда като заподозрени в организирането на [[Депортация|депортиране]] на местно население от окупираните от Руската федерация региони на Украйна в нарушение на международните правни норми, както и в частност за „незаконно прехвърляне“ на украински деца на руска територия.<ref name="icc-02"/> За Лвова-Белова, която се смята, че работи под директния контрол на Путин, има данни, че е надзиравала принудително осиновяване на украински деца в руски семейства. Тя самата лично е признавала в свои публични изявления, че за украинските деца е организирано „патриотично възпитание“ в любов към Русия.<ref name="icc-03">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bbc.com/russian/news-64954593 |заглавие=Путинские гранты на миллионы рублей получили проекты по "патриотическому воспитанию" украинских сирот |труд=BBC News Русская служба |език=ru |достъп_дата=2023-03-18}}</ref> Изследване на [[Conflict Observatory]] описва организацията на тази система за „превъзпитаване“, в която децата са въвличани, понякога и насилствено,<ref name="icc-04">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://arbat.media/exo-moskvy/ukrainskix-detei-ideologiceski-perevospityvayut-v-rossiiskix-lageryax-issledovateli-ielskogo-universiteta-9927 |заглавие=Украинских детей идеологически перевоспитывают в российских лагерях отдыха – исследование, Arbat.media |фамилно_име=arbat.media |дата=2023-02-15 |труд=Евразийский информационно-аналитический портал Arbat.media |език=ru |достъп_дата=2023-03-18}}</ref> в нарушение на [[Женевски конвенции|Женевските конвенции]].<ref name="icc-05">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://hub.conflictobservatory.org/portal/apps/sites/#/home/pages/children-camps-1 |заглавие=Russia’s Systematic Program for the Re-education and Adoption of Ukraine's Children |автор=Conflict Observatory |дата=2023-02-14 |труд=hub.conflictobservatory.org |достъп_дата=2023-03-18}}</ref> Обвиненията пряко към Путин са, че „не е успял да упражни контрол върху цивилни и военни негови подчинени, които са извършили [военни престъпления и други наказуеми по международното право деяния], или е позволил извършването им“. Той е едва седмият държавен глава в историята, който е обект на разследване от съда в Хага. Сред останалите издирвани или осъдени от съда са президентът на Кот д'Ивоар [[Лоран Гбагбо]], суданският президент [[Омар ал-Башир]], президентът на Либерия [[Чарлз Тейлър]], бившият сръбски президент [[Слободан Милошевич]] и де факто ръководителят на Либия [[Муамар Кадафи]].<ref name="icc-06"/> Русия подписва [[Римски статут на Международния наказателен съд от 17 юли 1998 година|Римския статут]], с който е учреден [[Международен наказателен съд|Международният наказателен съд]], но не го е ратифицирала, а през 2016 година, след като съдът започва разследване на [[Руско-грузинска война|руско-грузинската война]] от 2008 година, по нареждане на Путин оттегля и подписа си под статута.<ref name="icc-jpt">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.japantimes.co.jp/news/2023/03/18/world/politics-diplomacy-world/icc-arrest-warrant-russia-putin-focus/ |заглавие=Will Russia's Vladimir Putin really ever be arrested? |фамилно_име= |първо_име= |дата=2023-03-18 |труд=The Japan Times |език=en |достъп_дата=2023-03-20}}</ref> Говорителят на Путин, [[Дмитрий Песков]], заявява, че Русия не признава юрисдикцията на съда,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://news.bg/int-politics/peskov-rusiya-ne-priznava-yurisdiktsiyata-na-mezhdunarodniya-nakazatelen-sad.html |заглавие=Песков: Русия не признава юрисдикцията на Международния наказателен съд |фамилно_име=news.bg |дата=2023-03-14 |труд=News.bg |език=bg |достъп_дата=2023-03-20}}</ref> и определя въпросите, повдигнати от съда, като „възмутителни и неприемливи“.<ref name="icc-bnr-01">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bnr.bg/horizont/post/101795222/kremal-zapovedta-na-mns-za-arest-na-putin-e-skandalna-nepriemliva-i-nishtojna-za-nas |заглавие=Кремъл: Заповедта на МНС за арест на Путин е скандална, неприемлива и нищожна за нас |труд=bnr.bg |език=bg |достъп_дата=2023-03-20}}</ref> Председателят на [[Държавна дума|Държавната дума]] Вячеслав Володин пък коментира, че „всяка атака срещу президента Владимир Путин е агресия срещу Русия“.<ref name="icc-bnr-01"/> Освен в Русия, съдът няма юрисдикция и в около 70 други държави, които не са сред 123-те, подписали и ратифицирали [[Римски статут на Международния наказателен съд от 17 юли 1998 година|Римския статут]]: Съединените щати, Китай, Индия, Пакистан, Филипините, Саудитска Арабия, Турция, Израел, Судан, Ирак, Либия, Етиопия, Куба и др. Съдът обаче има юрисдикция върху престъпленията, изброени в Римския статут, когато са извършени на територията на страните, подписали статута.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.ohchr.org/en/instruments-mechanisms/instruments/rome-statute-international-criminal-court |заглавие=Rome Statute of the International Criminal Court |труд=OHCHR |език=en |достъп_дата=2023-03-20}}</ref> Украйна не е страна по статута, но е подала до съда декларации, в които признава юрисдикцията му на своя територия, в съответствие с член 12 на статута.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.icc-cpi.int/situations/ukraine |заглавие=Ukraine |труд=International Criminal Court |език=en |достъп_дата=2023-03-20}}</ref> Страните, подписали Римския статут, които включват по-голямата част от Европа, включително България, Южна Америка и Океания, Канада, Австралия, Мексико, около половината страни в Африка и други, са длъжни да съдействат на съда и би следвало да изпълнят нареждането за арест, ако Путин би се оказал на тяхна територия.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://clubz.bg/134367 |заглавие=Борел: Путин трябва да бъде арестуван във всяка страна, подписала договора за МНС |труд=clubz.bg |език=bg |достъп_дата=2023-03-20}}</ref> Германският федерален министър на правосъдието обявява, че Германия ще се съобрази със заповедта за арест и ще задържи руския президент, ако той стъпи на немска земя.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://dnes.dir.bg/svyat/putin-shte-bade-arestuvan-ako-stapi-v-germaniya-zayavi-nemskiyat-ministar-na-pravosadieto |заглавие=Путин ще бъде арестуван, ако стъпи в Германия, заяви немският министър на правосъдието |труд=Dnes.dir.bg |достъп_дата=2023-03-20}}</ref> В същото време се смята за малко вероятно Путин да бъде действително арестуван, поне докато е на власт, тъй като едва ли би посещавал страни членки по статута, а дори и да би посетил такава държава, не е сигурно, че би бил арестуван.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://time.com/6264280/vladimir-putin-icc-warrant-arrest/ |заглавие=Will Vladimir Putin Actually Be Arrested for ICC Warrant? |дата=2023-03-17 |труд=Time |език=en |достъп_дата=2023-03-20}}</ref> Суданският президент [[Омар ал-Башир]] например посещава няколко страни по статута, между които Южна Африка и Йордания, без да бъде арестуван, въпреки издадената от съда заповед за задържането му.<ref name="icc-jpt"/> Международният наказателен съд не може да гледа дела задочно, без присъствието на обвиняемите, поради което и вероятността от започване на съдебен процес е ниска.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://clubz.bg/134072 |заглавие=Международният наказателен съд започва две дела за военни престъпления срещу Русия |труд=clubz.bg |език=bg |достъп_дата=2023-03-20}}</ref> == Личен живот == Владимир Владимирович Путин е син на Владимир Спиридонович Путин и Мария Ивановна Шелонова. [[Файл:PutinKabaeva.jpg|мини|260п|Путин с [[Алина Кабаева]]]] Има съпруга Людмила, две дъщери – Мария (р. 1985 г.) и Екатерина (р. 1986 г.),<ref>{{cite web|title=Lyudmila Putina Once Called Her Husband a Vampire |url=http://www.themoscowtimes.com/news/article/lyudmila-putina-once-called-her-husband-a-vampire/481294.html |accessdate=13 януари 2020 |publisher=The Moscow Times |date=7 юни 2013 |archivedate=7 юни 2013 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130607024843/http://www.themoscowtimes.com/news/article/lyudmila-putina-once-called-her-husband-a-vampire/481294.html |lang=en}}</ref><ref>{{cite web|url=https://abcnews.go.com/International/inside-personal-life-russian-president-vladimir-putin/story?id=23161867 |title=5 Things You Didn't Know About Vladimir Putin's Personal Life |date=2 април 2014 |publisher=ABC News |accessdate=13 януари 2020|lang=en}}</ref> три кучета: лабрадор [[Кони Полгрейв|Кони]], подарена му от министъра на извънредните ситуации Сергей Кожугетович Шойгу през 2000 г., пудел [[Тося]] със син [[Родео]]; коза [[Спаска]], подарък от кмета на Москва [[Юрий Лужков|Юрий Михайлович Лужков]]. На 13 ноември 2010 година, при посещение в България, министър-председателят [[Бойко Борисов]] му подарява [[Българско овчарско куче|каракачанско куче]]. Майстор на спорта по [[самбо]] (1973) и по [[джудо]] (1975). == Вижте също == * [[Путлер]] * [[Руска военна интервенция в Сирия]] == Бележки == <references/> == Допълнителна литература == * {{cite book |last= Политковская |first= Анна |authorlink= Анна Политковская |title= Русия на Путин |year= 2007 |publisher= Бард |isbn= 978-954-585-798-0 }} * {{cite book |last= Медведев |first= Рой |title= Времето на Путин |year= 2003 |publisher= Бул Корени |isbn= 978-954-798-005-1 }} * {{cite book |last= Блан |first= Елен |title= Връзката КГБ: Системата Путин |year= 2005 |publisher= Сиела |isbn= 978-954-649-866-3 }} * {{cite book |last= Рар |first= Александър |title= Владимир Путин: Немецът в Кремъл |year= 2002 |publisher= Слънце |isbn= 978-954-742-049-6 }} == Външни препратки == {{уикицитат|Владимир Путин}} {{Commonscat|Vladimir Putin}} * [http://putin.kremlin.ru/ Личен сайт на Владимир Путин] * {{икона|ru}} {{икона|en}} [http://www.kremlin.ru/ Официален сайт на президента на Русия] * {{икона|en}} [http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/europe/415124.stm „Vladimir Putin: Spy turned politician“], статия на BBC, 1 януари 2000 * {{икона|en}} [http://www.fightingarts.com/content01/putin.html Путин и дейността му като джудист] * [http://www.de-zorata.de/viewtopic.php?p=102&sid=6d1749cf8b7b6484efe507abbce59488#102 Откъси]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} от книгата „[[Историите на една кремълска къртица (книга)|Историите на една кремълска къртица]]“ на [[Елена Трегубова]] {{пост начало}} {{пост|[[министър-председател на Русия]]|[[8 август]] [[1999]]|[[7 май]] [[2000]]|[[Сергей Степашин]]|[[Михаил Касянов]]}} {{пост|[[министър-председател на Русия]]|[[8 май]] [[2008]]|[[7 май]] [[2012]]|[[Виктор Зубков|Виктор Алексеевич Зубков]]|[[Дмитрий Медведев]]}} {{пост|[[президент на Русия]]|[[31 декември]] [[1999]]|[[7 май]] [[2008]]|[[Борис Елцин]]|[[Дмитрий Медведев]]}} {{пост|[[президент на Русия]]|[[7 май]] [[2012]]||[[Дмитрий Медведев]]|}} {{пост край}} {{Руски владетели}} {{Личности на годината на Тайм|01-наст}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Русия}} {{СОРТКАТ:Путин, Владимир}} [[Категория:Руски политици]] [[Категория:Президенти на Русия]] [[Категория:Министър-председатели на Русия]] [[Категория:Вицепремиери на Русия]] [[Категория:Членове на Единна Русия]] [[Категория:Членове на КПСС]] [[Категория:Офицери на КГБ]] [[Категория:Руски националисти]] [[Категория:Антизападно настроени политици]] [[Категория:Руски самбисти]] [[Категория:Съветски самбисти]] [[Категория:Руски джудисти]] [[Категория:Съветски джудисти]] [[Категория:Почетни доктори в Русия]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на Великотърновския университет]] [[Категория:Почетни граждани на Казан]] [[Категория:Почетни граждани на Санкт Петербург]] [[Категория:Почетни граждани на Севастопол]] [[Категория:Почетни граждани в Сърбия]] [[Категория:Носители на Ордена на Свети Сава]] [[Категория:Носители на ордена на Почетния легион]] [[Категория:Българофоби]] [[Категория:Военнопрестъпници]] [[Категория:Възпитаници на Санктпетербургския университет]] [[Категория:Родени в Санкт Петербург]] [[Категория:Хора от Руско-украинската война]] [[Категория:Рашизъм]] 4wuepp724x22wmkik6x3gr29unc5wwy 0 55618 12434952 12434255 2024-12-08T15:13:32Z Rebelheartous 22483 12434952 wikitext text/x-wiki {{друго значение|футболиста|писателя|Мартин Петров (писател)}} {{Футболист |име на играча = Мартин Петров |цяло име = Мартин Петьов Петров |снимка = Martin Petrov August 2011.jpg |описание = Мартин Петров с екипа на Болтън през 2011 г. |прякор = |град на раждане = [[Враца]] |държава на раждане = {{Флагче|България|1979}} [[България]] |ръст = 187 см |настоящ отбор = |номер на фланелката = |пост = [[Полузащитник|Ляво крило]] / [[нападател]] |години = 1995 – 1996<br>1996 – 1998<br>1998 – 2001<br>2001 – 2005<br>2005 – 2007<br>2007 – 2010<br>2010 – 2013<br>2013<br>2013 – 2014<br>'''Общо:''' |отбори = {{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]]<br>{{Флагче|Швейцария|15п}} [[ФК Сервет|Сервет]]<br>{{Флагче|Германия}} [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]]<br>{{Флагче|Испания}} [[Атлетико Мадрид]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]]<br>{{Флагче|Англия}} [[Болтън Уондърърс]]<br>{{Флагче|Испания}} [[РКД Еспаньол|Еспаньол]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] |мачове = 18<br>29<br>77<br>116<br>49<br>59<br>73<br>8<br>17<br>'''436''' |голове = (4)<br>(4)<br>(27)<br>(28)<br>(3)<br>(9)<br>(10)<br>(0)<br>(3)<br>'''(87)''' |национален отбор години = 1999 – 2011 |национален отбор = {{Флагче|България}} {{имеНОФ|България}} |национален отбор мачове = 90 |национален отбор голове = (19) <ref name="rsssf">[http://www.rsssf.com/miscellaneous/bulg-recintlp.html Bulgaria – Record International Players]</ref> }} '''Мартин Петров''' е [[България|български]] [[футболист]], роден на [[15 януари]] [[1979]] г. във [[Враца]]. В близо 20-годишната си професионална кариера играе като крило и нападател за [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]], [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]], швейцарския [[ФК Сервет|Сервет]], немския [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]], испанския [[Атлетико Мадрид]] и английските [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] и [[Болтън Уондърърс]]. Има 90 мача с 19 гола за [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор на България]] в периода от 1999 г. до 2011 г. Участник на [[Европейско първенство по футбол 2004|Европейското първенство през 2004 г.]] в Португалия. == Кариера == Мартин Петьов Петров започва кариерата си във [[ФК Ботев (Враца)]]. Десетгодишен постъпва в школата на „Ботев“, ръководена от Ангел Ценов – Гелето. В началото е ляв бек, след това халф, докато намери мястото си напред, в нападението, където играе до края на кариерата си.<br> На националния юношески турнир през 1994 г. обявяват Мартин Петров за най-добрия състезател. Той вкарва 9 гола в един мач с [[ПФК Локомотив (Мездра)|„Локомотив“ (Мездра)]]. Едва 16-годишен става титуляр в мъжкия отбор на Ботев Враца. Една година по-късно прави първия си хеттрик срещу отбора на [[Сухиндол]]. Тренировките и състезанията съчетава с нелеките часове във врачанския механотехникум ПТГ „Н. Й. Вапцаров“. Едновременно с това играе и в юношеската национална гарнитура.<br> Добрите изяви във ФК Ботев (Враца) не убягват от очите на наблюдателите и през 1997 г. той преминава в [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] по изричното настояване на тогавашния треньор [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]]. В [[А ПФГ|А група]] изиграва 23 мача и вкарва 5 гола, във [[В футболна група|В група]] има 18 мача и 4 гола.<br> През 1999 г. е закупен от [[Сервет]] ([[Женева]]), с който става шампион на [[Швейцария]] през 1999 г. и носител на купата на страната през 2001 г.<br> През 2001 г. преминава в [[Германия|германския]] тим [[Волфсбург (отбор)|Волфсбург]]. През 2005 г. е избран за футболист номер едно на отбора за сезон 2004/2005 в анкета сред феновете на тима. Заедно с това е и голмайстор на Волфсбург за същия сезон с вкарани 12 точни попадения (колкото има и централния нападател на клуба [[Томас Бърдарич]]). Четири от попаденията на Петров са от дузпи, като той е реализирал и четирите наказателни удара, които е изпълнил. В класацията на [[списание]] „Кикер“ – Гол плюс голов пас, Мартин Петров се нарежда на четвърто място в Бундеслигата с резултат от 26 точки (12 гола + 14 голови асистенции).<br> От 2005 до 2007 година играе за [[Атлетико Мадрид]].<br> Определен е за [[Футболист № 1 на България]] за [[2006]] година.<br> През лятото на 2007 г. е закупен в [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] за сумата от 4,7 млн. паунда. През 2010 г. той преминава като свободен агент в състава на [[Болтън Уондърърс]] за 2+1 сезона.<br> В началото на 2013 г. бившият му треньор от Атлетико Мадрид [[Хавиер Агире]] го привлича в закъсалия [[РКД Еспаньол|Еспаньол]]. Петров минава медицински прегледи и подписва до края на сезона, като Еспаньол си запазва опция за удължаване на контракта му с още една година. <ref>[http://www.marca.com/2013/01/14/futbol/equipos/espanyol/1358164036.html Petrov pasa el reconocimiento y firma su contrato] marca (14/01/13)</ref><ref>[http://gong.bg/view_article.php?article_id=321609 Официално: Марто Петров подписа с Еспаньол до края на сезона]</ref><br> В края на октомври 2013 година се завръща за кратко в България, където доиграва сезона с екипа на ЦСКА (София). На [[17 юли]] [[2014]] година, в родния си град Враца, Мартин Петров обявява окончателното си решение да сложи край на своята кариера. Изявлението пред медиите прави именно на стадиона, където е направил първите си стъпки във футбола. „Дошъл съм на [[Христо Ботев (стадион, Враца)|стадион „Христо Ботев“]], защото никога няма да забравя, че съм тръгнал оттук за големия футбол. Винаги ще подкрепям [[ПОФК Ботев (Враца)|„Ботев“]], защото съм част от този клуб...“ <ref>[http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=1297494 Мартин Петров проведе тренировка с „Ботев“ Враца, спира с футбола]</ref> == Статистика == {| class="wikitable" style="text-align: center;" |+ '''<big>Клубна Статистика*</big>''' |- !rowspan="2"|Отбор !rowspan="2"|Сезон !colspan="3"|Лига |- !Мачове !Голове !Асистенции |- |rowspan="1" valign="top"|[[ФК Ботев (Враца)]] |1989 – 97 ||||| |- |rowspan="1" valign="top"|[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |1996 – 98 |19||23||2 |- |rowspan="3" valign="top"|[[Сервет]] |1998 – 99 |12||23||19 |- |1999 – 00 |31||29||29 |- |2000 – 01 |18||29||21 |- |rowspan="4" valign="top"|[[Волфсбург]] |2001 – 02 |32||36||10 |- |2002 – 03 |26||32||24 |- |2003 – 04 |28||38||29 |- |2004 – 05 |30||32||14 |- |rowspan="3" valign="top"|[[Атлетико Мадрид]] |2005 – 06 |36||31||18 |- |2006 – 07 |9||29||28 |- ! colspan="2" | |} == Национален отбор == Взима участие на ЕВРО 2004 в Португалия, където вкарва единствения гол за България, срещу Италия от дузпа. България губи мача с 1 – 2. За квалификациите за Мондиал 2006 в Германия също взима участие като вкарва 4 гола. За мачовете за ЕВРО 2008 участва в три срещи, като и в трите се разписва. Чрез неговите два гола България обръща за две минути Румъния до 2 – 2 в Констанца на 2 септември 2006. След това отбелязва за победата над Словения с 3 – 0, при равенството с Холандия 1 – 1 и при победата над Беларус с 2:1. Средата на октомври претърпява скъсване на кръстни връзки и в продължение на шест месеца се възстановява. През Април 2007 г. се връща на терена. На 29 март 2011 отбелязва гол на [[Национален отбор по футбол на Кипър|Кипър]] при победата с минималното 1:0. Общо за националния отбор има 90 мача и 20 вкарани гола. <ref name="rsssf"/> {| class="wikitable" |+ '''<big>Мартин Петров – голове за националния отбор</big>''' ! № !! Дата !! Място !! Съперник !! Голове !! Резултат !! Турнир |- | 1 || [[14 ноември]] [[2000]] || [[Алжир]], [[Алжир]] || [[Файл:Flag of Algeria.svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Алжир|Алжир]] || 1 || 2 – 1 || Приятелска среща |- | 2 || [[28 март]] [[2001]] || [[София]], [[България]] || [[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Северна Ирландия|Северна Ирландия]]|| 2 || 4 – 3 || [[Квалификации за Световното първенство по футбол 2002|Световно първенство 2002 квалификации]] |- | 3 || [[6 септември]] [[2003]] || [[София]], [[България]] || [[Файл:Flag of Estonia.svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Естония|Естония]]|| 1 || 2 – 0 || [[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2004|ЕВРО 2004 квалификации]] |- | 4 || [[22 юни]] [[2004]] || [[Гимараеш]], [[Португалия]] || [[Файл:Flag of Italy.svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]]|| 1 || 1 – 2 || [[Европейско първенство по футбол 2004|ЕВРО 2004]] |- | 5 || [[9 октомври]] [[2004]] || [[Загреб]], [[Хърватия]] || [[Файл:Flag of Croatia.svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Хърватия|Хърватия]] || 1 || 2 – 2 || [[Квалификации за Световното първенство по футбол 2006|Световно първенство 2006 квалификации]] |- | 6 || [[4 юни]] [[2005]] || [[София]], [[България]] || [[Файл:Flag of Croatia.svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Хърватия|Хърватия]]|| 1 || 1 – 3 || [[Квалификации за Световното първенство по футбол 2006|Световно първенство 2006 квалификации]] |- | 7 || [[17 август]] [[2005]] || [[София]], [[България]] || [[Файл:Flag of Turkey.svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] || 1 || 3 – 1 || Приятелска среща |- | 8 || [[7 септември]] [[2005]] || [[София]], [[България]] || [[Файл:Flag of Iceland.svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Исландия|Исландия]]|| 1 || 3 – 2 || [[Квалификации за Световното първенство по футбол 2006|Световно първенство 2006 квалификации]] |- | 9 || [[1 март]] [[2006]] || [[Скопие]], [[Северна Македония]] || [[Файл:Flag of Macedonia.svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Северна Македония|Северна Македония]] || 1 || 1 – 0 || Приятелска среща |- | 10 || [[2 септември]] [[2006]] || [[Констанца]], [[Румъния]] || [[Файл:Flag of Romania.svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || 2 || 2 – 2 || [[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2008|ЕВРО 2008 квалификации]] |- | 11 || [[6 септември]] [[2006]] || [[София]], [[България]] || [[Файл:Flag of Slovenia.svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Словения|Словения]]|| 1 || 3 – 0 || [[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2008|ЕВРО 2008 квалификации]] |- | 12 || [[7 октомври]] [[2006]] || [[София]], [[България]] || [[Файл:Flag of the Netherlands.svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Холандия|Холандия]] || 1 || 1 – 1 || [[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2008|ЕВРО 2008 квалификации]] |- | 13 || [[6 юни]] [[2007]] || [[София]], [[България]] || [[Файл:Flag of Belarus.svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Беларус]] || 1 || 2 – 1 || [[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2008|ЕВРО 2008 квалификации]] |- | 14 || [[12 септември]] [[2007]] || [[София]], [[България]] || [[Файл:Flag of Luxembourg.svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Люксембург|Люксембург]] || 1 || 3 – 0 || [[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2008|ЕВРО 2008 квалификации]] |- | 15 || [[6 февруари]] [[2008]] || [[Белфаст]], [[Северна Ирландия]] || [[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Северна Ирландия|Северна Ирландия]] || 1 || 1 – 0 || Приятелска среща |- | 16 || [[14 октомври]] [[2009]] || [[София]], [[България]] || [[Файл:Flag of Georgia.svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Грузия|Грузия]] || 2 || 6 – 2 || [[Квалификации за Световното първенство по футбол 2010|Световно първенство 2010 квалификации]] |- | 17 || [[29 март]] [[2011]] || [[Ларнака]], [[Кипър]] || [[Файл:Flag of Cyprus.svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Кипър|Кипър]] || 1 || 1 – 0 || Приятелска среща |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://www.martinpetrov.co.uk Официален фен сайт на Мартин Петров]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {{Футболист № 1 на България}} {{България04-състав‎}} {{СОРТКАТ:Петров, Мартин}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Враца)]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Футболисти на ФФЛ Волфсбург]] [[Категория:Футболисти на Атлетико Мадрид]] [[Категория:Футболисти на РКД Еспаньол]] [[Категория:Футболисти на Манчестър Сити]] [[Категория:Родени във Враца]] [[Категория:Български футболисти в Германия]] [[Категория:Български футболисти в Испания]] [[Категория:Български футболисти в Англия]] [[Категория:Български футболисти в Швейцария]] bttw5dr2zv08q6w9g3hwx3l9kfyf6bs 0 56443 12435498 10973875 2024-12-09T07:47:28Z Bunzbg 111234 Допълване на текста. 12435498 wikitext text/x-wiki {{без източници}} В легендариума на [[Дж. Р. Р. Толкин]], '''Телперион''' и '''Лаурелин''' са '''Двете дървета''' ({{lang|en|Two Trees of Valinor}}) на [[Валинор]], създадени в Началото на времето от [[Валари|Явана]] и [[Валари|Ниена]], за да заменят унищожените от [[Мелкор]] светилници Илуин и Олмар. Дърветата растели близо до входа на Валимар и осветявали Валинор и Елдамар. Светлината се усилвала и отслабвала на всеки дванайсет часа и по този начин се определяли деня и нощта през Епохата на дърветата. От светлината на двете дървета [[Феанор]] създава силмарилите.<ref>Силмарилион</ref> {{spoilers}} == Преди Двете дървета == Когато Валарите за пръв път пристигнали в новосъздадената земя – Арда, тя все още била безжизнена и без ясно изразени географски характеристики. Първоначалната форма на Арда, избрана от Валарите била доста симетрична, и представлявала диск със централен континент наречен [[Средна земя|Средната земя]], заобиколен от море. Съвсем в началото, Средната земя била осветявана от съвсем бледа светлина. Валарите концентрирали тази светлина в две големи лампи, наречени Илуин (сребърната) и Ормал (златната). [[Ауле]] Творецът издигнал две огромни, подобни на стълбове, планини – Хелкар на север и Рингил на юг. Така лампата Илуин е била настроена срещу Хелкар, а Ормал срещу Рингил. В средата, където се смесвала светлината на лампите се намирал островът на Валарите – Алмарен на Голямото езеро. Този период, известен като Пролетта на Арда, е било времето, когато Валарите сътворили света, както го виждали в общата мелодия и обитавали Алмарен, докато Мелкор се спотайвал отвъд Стените на Нощта. По това време се появяват първите живи създания и тревите, и горите започнали да растат. Мелкор се завръща в Арда, създавайки своята крепост Утумно (Удун) под Железните планини в далечния север. Пролетта на Арда приключва с нападението на Мелкор и унищожаването на Светилниците на Валарите, хвърляйки мрак над света. По това време били създадени новите континенти – Аман на запад, Средната земя в средата и необитаемите земи (по-късно наречени Земята на слънцето) на изток. == Сътворяване на Двете дървета == Валарите се оттеглят във Валинор, за да направят своя дом на западния континент, и там една от Валиерите – Явана, възпява съществуването на Двете дървета, за да осигури нов източник на светлина. Сътворяването на двете дървета – Телперион и Лаурелин се смята за най-великото творение на Валарите. Явана създала първо Телперион – с тъмнозелени листа отгоре и сребристи отдолу, който разпръсквал сребристобяла светлина над Арда. След това създала и Лаурелин – със златисти листа и сияел със златиста светлина. Докато Телперион разпръсквал своята светлина, Лаурелин почивала (Леорелин е в женски род и се представя като партньор на Телперион(мъжки род)) и обратното. За кратко светлината от двете дървета се припокривала и това била най-прекрасната светлина в света на Арда. Дърветата се издигали на хълма Езелохар, извън Валимар, града на Валарите, напоявани от сълзите на Ниена. Цветовете на Телперион били бели, като черешов цвят и неговата сребриста роса се събирала като източник на вода и светлина. Варда използва росата, за да създаде звездите в небето, в подготовка за пристигането на елфите. Росата на Лаурелин се събирала от Варда, валиерата на светлината. Най-великият сред елфическите ковачи Феанор създава Силмарилите, в които улавя и съхранява светлината на Двете дървета. Първия цвят дал Телперион и с това започнало отброяването на времето. == Унищожаване на Двете дървета == Двете дървета осветявали света в продължение на много хилядолетия (прибл. 10 500 земни години). Мелкор ненавиждал всичко сътворено от Валарите, а двете дървета били обект на особена завист и ненавист, защото Мелкор мразел светлината. Дълго кроил планове как да унищожи създаденото от валарите, а това нямало как да стане без чужда помощ. За да осъществи плана си и да нападне Валинор, Мелкор потърсил помощ от Унголиант, която също мразела светлината. Унголиант изтъкала около Мелкор мрежа от несветлина и мрак предхождал техните бързи стъпки към Валинор. Незабелязани от никого, Мелкор и Унголиант нахлули във Валинор,  унищожили двете дървета и избягали. == След унищожаването на Двете дървета == След като научават какво се е случило Валарите се втурват да търсят Мелкор, а Явана и Ниена влагат цялата си сила в опит да излекуват Двете дървета. Въпреки силата им не успяват да ги върнат към живот, но Телперион успява да даде последен цвят, а Лаурелин дава последния си плод. С тях Валарите сътворяват два нови светилника – Луната (Телперион) и Слънцето (Лаурелин). Те са превърнати в летящи кораби, кръстосващи небето, и всеки се управлява от духове от същия пол като самите дървета – Тилион (мъж) и Ариен (жена). По тази причина във „Властелинът на пръстените“ Слънцето е наречено „тя“, а Луната „той“. Единствената истинска светлина на Дърветата сега била съхранена в трите Силмарила и единствено чрез тях биха могли да се върнат обратно към живот. Феанор – създателят на Силмарилите обаче отказъл да даде камъните, без да знае, че те вече са заграбени от Мелкор с което започва война, продължила хилядолетия. Явана взема мъртва клонка от Телперион и с много усилия успява да създаде друго дърво. Това дърво, наречено Галатилион, е идентично с Телперион, с изключение на това, че не излъчва светлина. Издънки от него получават собствени имена и се засаждат на други места по света, например Келеборн, който расте на остров Тол Ересеа. През Втората епоха фиданка от Келеборн е донесен като подарък на хората, които живеят на остров Нуменор. Това е Нимлот, наричано още Бялото дърво на [[Нуменор]]. Когато [[Саурон]] бавно и сигурно поема контрола над острова, той убеждава крал Ар-Фаразон да го отсече. [[Нуменорски крале (списък)|Елендил]] успява да спаси един от плодовете на Нимлот и го засажда по-късно в [[Минас Тирит]], в Средната земя. По време на управлението на наместниците на Гондор, Бялото дърво на Гондор, потомък на Нимлот вече  е мъртво, макар да се разказва пророчество, че отново ще разцъфти, когато се завърне краля. При завръщането на прекия наследник на Елендил – [[Арагорн]] като крал на Гондор в края на Третата епоха, дървото не разцъфва, но Арагорн намира фиданка от него в снеговете на планината над града. Арагорн донася младата фиданка и я засажда в кралския двор на Минас Тирит, където тя расте и процъфтява. == Родословие на двете дървета == <div style="display:table; margin:1em auto"> {{familytree/start}} {{familytree|TEL|~|y|~|LAW|TEL='''Телперион'''|LAW='''Лаурелин'''}} {{familytree| | | | |!| | }} {{familytree| | | |GAL| | | |GAL=Галатилион}} {{familytree| | | | |!| | }} {{familytree| | | |CEL| | | |CEL=Келеборн}} {{familytree| | | | |!| | }} {{familytree| | | |NIM| | | |NIM=Нимлот}} {{familytree| | | | |!| | }} {{familytree| | | |WTG| | | |WTG=[[Бяло дърво на Гондор|Бялото дърво<br>на Гондор]]}} {{familytree/end}} </div> <references /> [[Категория:Средна земя]] 1iuoa6xt1h9h3cjx14q76ouphln13mk 0 56898 12435448 12434578 2024-12-09T05:18:17Z Gvelf 29234 Правопис 12435448 wikitext text/x-wiki {{от пренасочване|Тайван|острова|Тайван (остров)}} {{Държава | кратко-име = Тайван | официално-име-бг = Република Китай | официално-име = 中華民國 | особен-статут = частично призната държава | девиз = | химн = [[Три народни принципа|中華民國國歌]] | химн-файл = National anthem of the Republic of China (Taiwan) 中華民國國歌(演奏版).ogg | демоним = [[Китайци|тайванец/китаец]] | карта = Island of Taiwan (orthographic projection).svg | карта-описание = Местоположение на Република Китай | столица = [[Тайпе]] | най-голям-град = Тайпе | официален-език = [[китайски език]]<ref group="б">В Тайван се използват традиционните китайски йероглифи, вместо опростената им форма в континентален Китай.</ref> | религия = 35,1% [[будизъм]]<br>33,0% [[таоизъм]]<br>26,7% [[нерелигиозност]]<br>3,9% [[християнство]]<br>1,3% други религии | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[полупрезидентска република]] | лидер1 = [[Президент на Република Китай|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Уилям Лай]] | лидер2 = [[Вицепрезидент на Република Китай|Вицепрезидент]] | настоящ-лидер2 = [[Сяо Мейцин]] | законодателна-власт = Законодателен юан | събитие1 = [[Синхайска революция]] | събитие-дата1 = 11 октомври 1911 г. | събитие2 = Приемане на конституция | събитие-дата2 = 25 декември 1947 г. | събитие3 = Правителството се мести в Тайпе | събитие-дата3 = 7 декември 1949 г. | площ-място = | води% = | население-година = 2022 | население = 23 894 394 | население-място = 56-о | население-градско = 78,9 | население-градско-място = 48-о | население-гъстота-място = 10-о | население-оценка-година = 2018 | население-оценка = 23 780 452 | БВП-година = 2022 | БВП = 1,621 трлн. [[Щатски долар|щ.д.]] | БВП-място = 19-о | БВП-на-човек = 69 500 щ.д. | БВП-на-човек-място = 14-то | БВП-ном-година = 2022 | БВП-ном-общо = 828,659 млрд. щ.д. | БВП-ном-място = 21-во | БВП-ном-на-човек = 35 513 щ.д. | БВП-ном-на-човек-място = 29-о | Джини-година = 2017 | Джини = 34,1 | Джини-категория = {{color|orange|среден}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2021 | ИЧР = 0,926 | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 19-о | продълж-живот = 80,2 години | продълж-живот-място = 41-во | дет-смъртност = 4,3/1000 | дет-смъртност-място = 194-то | грамотност = | грамотност-място = | валута = [[Нов тайвански долар]] | валута-код = TWD | часова-зона = NST | отместване-UTC = +8 | формат-дата = гггг-мм-дд | климат = [[умерен климат|умерен]], [[субтропичен климат|субтропичен]], [[тропичен климат|тропичен]] | организации = [[ООН]] | платно-движение = дясно | код-ISO = TW | TLD = [[.tw]] | телефонен-код = +886 | ITU префикс = BVA-BVZ | сайт = | забележки = <references group="б"/> }} '''Република Китай''' ({{lang|zh|中華民國}}), често наричана '''Тайван''' по името на [[Тайван (остров)|едноименния остров]] (наричан и Формоза), е частично призната [[държава]] в [[Източна Азия]]. До [[Китайска гражданска война|Китайската гражданска война]] под Република Китай всеобщо се разбира държавата, основана от китайския революционер [[Сун Ятсен|Сун-Ятсен]] и ръководена от партията му [[Гоминдан|Гуоминдан]], владееща цялата историческа територия на Китай от времето на манджурската династия [[Цин (17 – 20 век)|Цин]] до свалянето й със [[Синхайска революция|Синхайската революция]]След победата на [[ККП|комунистите]] (към 1949 г.), тогавашният лидер на Гоминдан, военният деец [[Чан Кайшъ|Чан-Кайши]] се премества с наличните си сили и администрация на [[Тайван (остров)|остров Тайван]]. Оттогава властта на местните правителства, започващи с неговото е ограничена до островните групи [[Тайван (остров)|Тайван]], [[Пенху]] (Пескадорски острови), [[Кинмен]] и [[Матсу]], но продължава да предявява претенции и към териториите, подвластни на [[Китай|Китайската народна република]]. В последвалите десетилетия Република Китай често е наричана „'''Тайван'''“, но от края на 1970-те години името „'''Китай'''“ се утвърждава, като име на Китайската Народна Република (КНР), а под натиска й в международни организации Република Китай често е наричана „'''Китайско Тайпе'''“, по името на столицата ѝ – град [[Тайпе]]. Република Китай е една от основателките и постоянните членове на [[Съвета за сигурност на ООН]]. През 1971 г. мястото ѝ е предадено на [[Китайската народна република]]. Към 2018 г. Република Китай е призната от 18 държави членки на ООН, но на практика поддържа отношения с повечето страни по света чрез свои представителства. Тайван често се присъединява към международни организации (особено такива, включващи и Китайската народна република) под политически неутрално име. Днес Тайван е 22-рата най-голяма икономика в света и [[Високи технологии|високотехнологичната]] ѝ промишленост играе ключова роля в глобалната икономика. == История == === Ранна история === Остров Тайван е бил част от континента Азия към края на [[плейстоцен]]а, докато [[морското равнище]] се е надигнало преди около 10 хиляди години. Човешки останки от преди двайсет-трийсет хиляди години са намерени на острова, както и по-късни артефакти от [[палеолит]]на култура.<ref>{{cite journal |last=Chang |first=K.C. |others=translated by W. Tsao, ed. by B. Gordon |title=The Neolithic Taiwan Strait |journal=Kaogu |year=1989 |volume=6 |pages=541 – 550, 569 |url=http://http-server.carleton.ca/~bgordon/Rice/papers/App.18ChangKC89.pdf |access-date=2018-06-22 |archive-date=2012-04-18 |archive-url=https://web.archive.org/web/20120418153210/http://http-server.carleton.ca/~bgordon/Rice/papers/App.18ChangKC89.pdf }}</ref><ref name="palaeolithic">{{cite journal|last1=Olsen |first1=John W. |last2=Miller-Antonio |first2=Sari |title=The Palaeolithic in Southern China|journal=Asian Perspectives |volume=31 |issue=2 |pages=129 – 160 |year=1992|url=http://scholarspace.manoa.hawaii.edu/handle/10125/17011|hdl=10125/17011}}</ref> Преди около 6 хиляди години на Тайван се заселват земеделци, най-вероятно от континентален Китай. Счита се, че те са предците на днешното [[Тайвански аборигени|коренно население на Тайван]], чиито езици принадлежат на [[Австронезийски езици|австронезийското]] езиково семейство. Според много лингвисти Тайван е прародината на мореплавателните народи, които се разпръсват из Югоизточна Азия и Тихия океан.<ref name="ref1">{{cite journal | title=Taiwan's gift to the world | last=Diamond | first=Jared M | year=2000 | url=http://faculty.washington.edu/plape/pacificarchwin06/readings/Diamond%20nature%202000.pdf | format=PDF | journal=Nature | volume=403 | pages=709 – 710 | doi=10.1038/35001685 | pmid=10693781 | issue=6771 | access-date=2018-06-22 | archive-date=2006-09-16 | archive-url=https://web.archive.org/web/20060916193454/http://faculty.washington.edu/plape/pacificarchwin06/readings/Diamond%20nature%202000.pdf |issn=0028-0836}}</ref><ref>{{cite conference | last=Fox | first=James J | url=https://digitalcollections.anu.edu.au/bitstream/1885/43158/2/Comparative_Austronesian_Studies.pdf | format=PDF | title=Current Developments in Comparative Austronesian Studies | booktitle=Symposium Austronesia |location=Universitas Udayana, Bali | year=2004}}</ref> [[Хански китайци]] започват да се заселват на островите [[Пенху]] към 13 век.<ref name="shep">{{cite book |last=Shepherd |given=John R. |title = Statecraft and Political Economy on the Taiwan Frontier, 1600 – 1800 |url=https://archive.org/details/statecraftpoliti0000shep |publisher=Stanford University Press |year=1993 | pages = 7 – 8 | isbn =978-0-8047-2066-3 }} Reprinted Taipei: SMC Publishing, 1995.</ref> Враждебните племена и липсата на значими стоки за търговия водят до това, че много малко външни хора посещават Тайван до 16 век.<ref name="shep"/> През 16 век посещенията на рибари от [[Фудзиен]] и на китайски и японски пирати стават по-честа гледка.<ref name="shep"/> === Европейска колонизация === [[Нидерландска източноиндийска компания|Нидерландската източноиндийска компания]] прави опит за основаване на търговски пост на островите Пенху през 1622 г., но са изгонени от [[мин]]ските сили.<ref name="Wills">{{cite book | title=Taiwan: A New History | url=https://archive.org/details/taiwannewhistory0000murr | editor-first=Murray A. | editor-last=Rubinstein | chapter=The Seventeenth-century Transformation: Taiwan under the Dutch and the Cheng Regime | first=John E., Jr. | last=Wills | publisher=M.E. Sharpe | year=2006 | isbn=978-0-7656-1495-7 | pages=84 – 106 }}</ref> През 1624 г. компанията създава крепостта Форт Зеландия на основния остров.<ref name="Oosterhoff">{{cite book |title=Colonial Cities: Essays on Urbanism in a Colonial Context |editor1-first=Robert |editor1-last=Ross |editor2-first=Gerard J. |editor2-last=Telkamp |chapter=Zeelandia, a Dutch colonial city on Formosa (1624 – 1662) |first=J.L. |last=Oosterhoff |pages=51 – 62 |publisher=Springer |year=1985 |isbn=978-90-247-2635-6}}</ref> Когато нидерландците пристигат на острова, те откриват, че югозападната му част вече се посещава често от китайци.<ref>{{cite book |last=Andrade|first=Tonio |date=2007 |title=How Taiwan Became Chinese |url=https://www.scribd.com/document/17552533/How-Taiwan-Became-Chinese-by-Tonio-Andrade-Project-Gutenberg-Edition |publisher=Columbia University Press |series=(Project Gutenberg Edition) |page=129 |isbn=9622090834 }}</ref> Компанията започва да внася работници от Фудзиен и Пенху, много от които се заселват.<ref name="Wills" /> През 1626 г. [[Испанската империя]] пристига и окупира северната част на острова, за да си разшири търговията. Този колониален период продължава до 1642 г., когато последните испански крепости са превзети от нидерландските сили. След падането на династията Мин, [[Коксинга]], лоялист на Мин, пристига на острова и завладява Форт Зеландия през 1662 г., изгонвайки нидерландците от острова. Той основава кралство със столица в [[Тайнан]], което просъществува от 1662 до 1683 г. През 1683 г. династията [[Цин (17-20 век)|Цин]] завладява и официално анексира Тайван, като го поставя под юрисдикцията на провинция Фудзиен. Новото правителство се опитват да намали пиратството в района и издава закони, с които да се управлява имиграцията и да се зачитат правата на туземното население. Имигранти, основно от Фудзиен, продължават да навлизат в Тайван. Северен Тайван и островите Пенху стават сцена на кампаниите във [[Френско-китайска война|Френско-китайската война]] от август 1884 г. до април 1885 г. След като френските кампании се провалят, Цин правят [[Тайпе]] столица на провинцията си. === Съвременна история === [[Файл:U.S. President Eisenhower visited TAIWAN 美國總統艾森豪於1960年6月訪問臺灣台北時與蔣中正總統-2.jpg|мини|ляво|Чан Кайшъ с [[Дуайт Айзенхауер]], който ръкомаха към тълпата по време на посещението си в [[Тайпе]] през юни 1960 г.]] След като династията Цин бива победена в първата [[Китайско-японска война (1894 – 1895)|Китайско-японска война]], Тайван е преотстъпен на [[Японската империя]]. Японската колониална власт се оказва инструментална за индустриализацията на острова, разширявайки железопътната и други транспортни мрежи, построявайки голяма санитарна мрежа и основавайки формална образователна система.<ref>{{cite book | title=Going to school in East Asia | editor1-first=Gerard A. | editor1-last=Postiglione | editor2-first=Jason | editor2-last=Tan | publisher=Greenwood Publishing Group | year=2007 | isbn=978-0-313-33633-1 | chapter=Schooling in Taiwan | chapterurl=http://www3.nccu.edu.tw/~iaezcpc/Going%20to%20School%20in%20East%20Asia%20--%20SCHOOLING%20IN%20TAIWAN.htm | first1=Chuing Prudence | last1=Chou | first2=Ai-Hsin | last2=Ho | pages=344 – 377 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100419122101/http://www3.nccu.edu.tw/~iaezcpc/Going%20to%20School%20in%20East%20Asia%20--%20SCHOOLING%20IN%20TAIWAN.htm |date=2010-04-19 }}</ref> През този период човешките и природните ресурси на Тайван се използват за подпомагане на развитието на Япония и добивите на култури като ориз и захар нарастват драстично. Причината за съществуването на отделно правителство на остров [[Тайван (остров)|Тайван]] (а на практика и отделна държава), е политическата история на Китай от първата половина на 20 век. Националистическата (и относително дясна политически) сила на [[Чан Кайшъ]] /известен в миналото като Чан Кайши/ противостоят в продължение на няколко десетилетия на преминалия в определен етап в комунистически лидер [[Мао Дзъдун]]. На 7 декември 1949 г. Чан Кайшъ оттегля правителството си на територията на о-в Тайван, вероятно надявайки се да продължи оттам политическата си борба, която в този момент изглежда практически безнадеждна на главната китайска територия. С правителството се преместват и 2 милиона души, основно войници, членове на Гоминдан, интелектуалци и бизнесмени, които се смесват с вече обитаващите острова 6 милиона души. Освен това правителството на Китай взема на Тайван много национални съкровища и голяма част от златния резерв.<ref name="bbctimeline-retreat">{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/hi/english/static/in_depth/asia_pacific/2000/taiwan_elections2000/1949_1955.stm|title=Taiwan Timeline – Retreat to Taiwan|year=2000|publisher=BBC News|accessdate=21 юни 2009}}</ref><ref>{{cite book|last= Dunbabin |first=J. P. D. |title=The Cold War |publisher=Pearson Education |year=2008 |page=187 |isbn=0-582-42398-8 |url=https://books.google.com/?id=IVriqPvx7iwC&pg=PA187 |quote=In 1949 Chiang Kai-shek had transferred to Taiwan the government, gold reserve, and some of the army of his Republic of China.}}</ref><ref>{{Cite book|last=Ng|first=Franklin|title=The Taiwanese Americans|publisher=Greenwood Publishing Group|year=1998|page=10|url=https://books.google.com/?id=lPzsB_wJQW0C&pg=PA10|isbn=978-0-313-29762-5}}</ref> След като Гоминдан губи контрол над по-голямата част от континенталната територия, той поддържа властта си в [[Тибет]] и [[Хайнан]] до 1951 г., когато комунистите превземат и двете територии. След това Гоминдан продължава да твърди, че има суверенитет над цял Китай, включително континентален Китай, Тайван, [[Външна Монголия]] и други области. В континентален Китай комунистите твърдят, че те владеят единствения Китай (който според тях включва и Тайван) и че Република Китай вече не съществува. През 1960-те и 1970-те години Тайван е управляван от авторитарно еднопартийно правителство, но [[Цзян Цзинго]], синът на Чан Кайшъ, като негов наследник като президент започва демократизация на страната в средата на 1980-те години. == География == {{основна|География на Тайван}} [[Файл:Taiwan NASA Terra MODIS 23791.jpg|мини|upright=0.8|Тайван е основно планински на изток и с полегати равнини на запад. Западно от острова са разположени островите [[Пенху]].]] === Географско положение, големина, брегове === Остров Тайван е разположен край източния бряг на Азия, на 180 km югоизточно от бреговете на [[Китай]], от който го отделя [[Тайвански проток|Тайванския проток]], а на юг широкия проток Баши – от филипинските острови Батан. Югозападните му брегове се мият от водите на [[Южнокитайско море|Южнокитайско]], северните – от [[Източнокитайско море|Източнокитайско]], а източните – от [[Филипинско море]]. Дължина на бреговата линия 980 km. Бреговете му са слабо разчленени, източните често стръмни, а западните полегати. Острова се простира от север на юг на протежение от 394 km, а ширината му е до 140 km. Административно към Тайван принадлежат островите [[Пенху]] (127 km²), Чинмен (148 km²) и Лиен канг (27 km²). Тайван предявява претенции към островите [[Сенкаку]] на североизток, които към момента се контролират от Япония. Самият остров Тайван е с площ от 35 883 km², а общата площ под юрисдикцията на Република Китай (Тайван) е 36 193 km²,<ref name="taiwan-popstat">{{cite web |url=http://sowf.moi.gov.tw/stat/month/m1-01.xls |title=Number of Villages, Neighborhoods, Households and Resident Population |publisher=MOI Statistical Information Service |accessdate=2 февруари 2014 |архив_дата=2014-03-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140329071215/http://sowf.moi.gov.tw/stat/month/m1-01.xls }}</ref> което нарежда страната на 137-о място по площ в света. === Геология === Остров Тайван лежи в сложна [[Тектоника на плочите|тектонска]] област между плочата Яндзъ на запад и север, плочата Окинава на североизток и Филипинския подвижен пояс на изток и юг. Горната част от земната кора на острова е съставена главно от стари [[островна дъга|островни дъги]], които са се слели заедно чрез сблъскване на плочите. По-нататък са се повдигнали в резултат от откъсване на част от Евразийската плоча, която се е [[Субдукция|подпъхнала]] под останките от плочата на Филипинско море – процес, който оставя кората под Тайван подвижна.<ref>{{cite web |url=http://www.geo.arizona.edu/~anderson/taiwan/tai_index.html |title=Geology of Taiwan |publisher=University of Arizona |accessdate=1 август 2010 |архив_дата=2010-12-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20101205022356/http://www.geo.arizona.edu/~anderson/taiwan/tai_index.html }}</ref> На територията на Тайван са разположени сеизмични разломи, които генерират [[земетресения]]. На 21 септември 1999 г. земетресение с магнитуд от 7,3 [[Скала на Рихтер|по Рихтер]] убива над 2400 души. === Релеф, полезни изкопаеми === По цялото протежение на острова от север на юг се простират [[Тайвански планини|Тайванските планини]] с максимална височина връх Юйшан 3997 m, състоящи се от 5 вериги. На север се издига група угаснали вулкани, а на запад е разположена обширна равнина. Разработват се находища на каменни въглища (Синджу), природен газ (Нюшан), нефт, злато. === Климат, води === Тайван се намира на [[Тропик на Рака|тропика на Рака]] и климатът на острова е главно морски и тропичен.<ref name="cia-factbook">{{cite web |title= CIA World Factbook |publisher=United States Central Intelligence Agency |accessdate=26 февруари 2015}}</ref> Северните и централните региони са със субтропичен, южните – с тропичен, а планинските – с умерен климат. Средногодишното количество валежи в равнините е около 1500 – 2500 mm, а в планините на места над 5000 mm. [[Дъждовен сезон|Дъждовният сезон]] съвпада с настъпването на лятото през май-юни. Целият остров има горещо и влажно време от юни до септември. Средна януарска температура 15 – 20°С, средна юлска 25 – 30°С. [[Тайфун]]ите са често явление през юли, август и септември. През зимата (ноември-март) североизтокът е обхванат от дъждове, докато централните и южните части на острова са основно слънчеви. Реките са предимно планински, пълноводни, с големи хидроенергийни запаси, а водите им широко се използват за напояване.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article108467.html «Большая Советская Энциклопедия» – Тайвань, т. 25, стр. 210]</ref> === Почви, растителност === Над половината от територията на страната е покрита с гори, развити предимно върху червеноземни и кафяви горски почви. Горите се отличават с голямо видово разнообразие (над 3000 вида, от които над 1500 са ендемити). Долните части на склоновете са покрити с влажни вечнозелени гори съставени от пандануси, палми, бамбук, лиани, а нагоре следват широколистни листопадни и смесени гори, състоящи се от камфорово дърво, лавър, кипарис, смърч, бор, дървовидни папрати, псевдотсуга и др. Над 3000 m горите се сменят с пояс съставен от рододендронови храсти и високопланински пасища. По крайбрежието на места са развити мангрови гори.<ref name="bse"/> == Население == {{основна|Население на Тайван}} [[Файл:Population density of Taiwan by district.svg|мини|Карта на гъстотата на населението на Тайван.]] Населението на Тайван е около 23,4 милиона души, повечето от които живеят на основния остров. Останалите живеят на [[Пенху]] (101 758), [[Цзинмен]] (127 723) и [[Мацзу (острови)|Мацзу]] (12 506).<ref name="taiwan-popstat" /> === Етнически групи === Правителството на Тайван докладва, че над 95% от населението на страната са [[хански китайци]], от които по-голямата част са наследници на имигранти, пристигнали в Тайван след 18 век. Етническите групи могат също да се разделят грубо на [[хокло]] (70%), [[хака (народ)|хака]] (14%) и други.<ref name="cia-factbook" /> Хокло са най-голямата ханска подгрупа, чиито предци мигрират от крайбрежните южни райони на [[Фудзиен]] отвъд [[Тайвански проток|Тайванския проток]] след 17 век. Хака са хански мигранти от [[Гуандун]] и околностите. Освен това още хански китайци идват на острова след победата на комунистите на континента през 1949 г.<ref name="cia-factbook" /> [[Тайвански абогирени|Коренните тайвански народи]] наброяват около 533 600 души и се разделят на 16 признати групи. В източната част на острова живеят [[ами]], [[атаял]], [[бунун]], [[канаканаву]], [[кавалан]], [[пайван]], [[пуюма]], [[рукай]], [[сайсият]], [[саароа]], [[сакизая]], [[седик]], [[тао]], [[труку]] и [[цзоу]], а остров [[Лан (остров)|Лан]] е населяван от [[ями (народ)|ями]].<ref>{{cite web |url=http://sowf.moi.gov.tw/stat/month/m1-04.xls |title=Indigenous People |publisher=MOI Statistical Information Service |date=февруари 2012 |accessdate=14 април 2012 |архив_дата=2017-06-20 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170620042553/http://sowf.moi.gov.tw/stat/month/m1-04.xls }}</ref><ref>{{cite web |title=An Overview of Taiwan's Indigenous Groups |url=http://www.gio.gov.tw/taiwan-website/5-gp/culture/indigenous/ |publisher=Government Information Office |location=Taipei |year=2006 |accessdate=14 април 2012 |архив_дата=2012-04-11 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120411063355/http://www.gio.gov.tw/taiwan-website/5-gp/culture/indigenous/ }}</ref> === Езици === [[Стандартен мандарин]] е официалният национален език и се говори от мнозинството от тайванското население. Това е главният език на преподаване в училищата след края на японската власт. Използваната писмена система е [[традиционен китайски]].<ref name="yb-languages">{{cite book |title=The Republic of China Yearbook 2011 |publisher=Government Information Office, Republic of China (Taiwan) |chapter=Chapter 2: People and Language |chapterurl=https://web.archive.org/web/20120514004814/http://www.gio.gov.tw/taiwan-website/5-gp/yearbook/docs/ch02D.pdf}}</ref> 70-те процента от населението, принадлежащи към народа [[хокло]], говорят т.нар. [[тайвански език]] (вариант на [[южномински език|южноминския език]]) като роден език като допълнение към мандарин. Народът хака използват езика [[хака (език)|хака]]. Макар мандарин да е официалният език в училищата, по телевизията и радиото, немандаринските варианти напоследък търпят възраждане, особено след премахването на забраната за използването им през 1990-те години.<ref name="yb-languages" /> Коренните [[тайвански езици]] не принадлежат към китайското или сино-тибетското езиково семейство, а по-скоро към [[Австронезийски езици|австронезийското]] семейство. Използването им сред туземното население на Тайван търпи упадък.<ref name="yb-languages" /> От 14-те езика на острова, 5 се считат за [[застрашен език|застрашени]].<ref>{{cite journal |title=The Formosan Language Archive: Linguistic Analysis and Language Processing |author1=Zeitoun, Elizabeth |author2=Yu, Ching-Hua |journal=Computational Linguistics and Chinese Language Processing |volume=10 |issue=2 |page=168 |url=http://aclclp.org.tw/clclp/v10n2/v10n2a2.pdf |accessdate=4 август 2012 |archive-date=2011-07-20 |archive-url=https://web.archive.org/web/20110720000756/http://aclclp.org.tw/clclp/v10n2/v10n2a2.pdf }}</ref> === Религия === {{Кръгова диаграма |thumb = right |caption = Религии в Тайван (2005 г.)<ref name = "religion"/> |label1 = [[будизъм]] |value1 = 35.1 |color1 = Yellow |label2 = [[таоизъм]] |value2 = 33.0 |color2 = Crimson |label3 = [[Атеизъм|нерелигиозни]] |value3 = 18.7 |color3 = Honeydew |label4 = [[християнство]] |value4 = 3.9 |color4 = DodgerBlue |label5 = други |value5 = 9.3 }} [[Конституция на Тайван|Конституцията на Тайван]] защитава [[Свобода на вероизповеданието|свободата на вероизповеданието]] на хората. На острова има около 18 718 000 религиозни последователи към 2005 г. (81,3% от населението). Според преброяването на населението от 2005 г. двете най-изповядвани религии са: [[будизъм]] (35,1%) и [[таоизъм]] (33%).<ref name="religion">{{cite web | title = Taiwan Yearbook 2006 | publisher = Government of Information Office | year = 2006 | url = http://www.gio.gov.tw/taiwan-website/5-gp/yearbook/22Religion.htm | accessdate = 1 септември 2007 | архив_дата = 2007-07-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070708213510/http://www.gio.gov.tw/taiwan-website/5-gp/yearbook/22Religion.htm }}</ref> Коренното население представляват значителна подгрупа сред изповядващите християнство – над 64% от тях се идентифицират като християни, а църквите са най-видните обозначения за туземни селища.<ref>Stainton, Michael (2002). [https://web.archive.org/web/20120515150705/http://www.culturalsurvival.org/publications/cultural-survival-quarterly/taiwan/presbyterians-and-aboriginal-revitalization-movement "Presbyterians and the Aboriginal Revitalization Movement in Taiwan"]. ''Cultural Survival Quarterly'' 26.2, 5 май 2010.</ref> Към 2009 г. в Тайван има 14 993 храма, което се равнява на 1 храм на 1500 жители. == Дипломация == [[Файл:RC (Taiwan).png|мини|Страни, поддържащи отношения с Република Китай:<br/>{{legend|#008000|дипломатически отношения и посолство в [[Тайпе]]}}{{legend|#0080ff|неофициални отношения}}]] В дипломацията усилията на Република Китай са насочени към поддържане на загубената битка за запазване на дипломатически отношения с максимален брой от 20-ината страни, които продължават да я признават, вместо много по-влиятелната еманация на китайска държавност – КНР. Връзките се базират на открито подпомагане чрез икономическа помощ, заеми и инвестиции от Тайван, но тази политика може да има само ограничен дългосрочен успех. Много по-важен за Тайван е въпросът за оцеляването на отделното ѝ правителство и евентуалното обявяване на независимост. Това са въпроси и на вътрешната политика на територията – куриозно е, че много голяма част от общественото мнение не признава опцията за независимост, въпреки реалностите на живота си. От своя страна Китай намира това за анатема и се ангажира както с политически, така и с военно-подготвителни действия, за да избегне такава декларация, като вместо това настоява, че територията е провинция, просто временно отлъчила се от лоното на китайската държава. == Икономика == [[Файл:101.portrait.altonthompson.jpg|мини|150п|Кулата „[[Тайпе 101]]“ – сто и един етажен небостъргач, символ на просперитета на Тайван.]] Тайван има развита капиталистическа икономика, която заема 30-о място в света по [[Паритет на покупателната способност]], 18-о място по [[брутен вътрешен продукт]], и 24-то по номинален [[БВП]] по инвестиции и външна търговия. Основните инвестиции са насочени към [[Китай]], [[Филипини]]те, [[Япония]], [[Малайзия]] и др. Бързата индустриализация и бърз растеж на Тайван през втората половина на 20 век често биват наричани „Тайванско чудо“. Тайван е един от „[[Четири азиатски тигъра|Четирите азиатски тигъра]]“ заедно с [[Хонконг]], [[Южна Корея]] и [[Сингапур]]. Японската власт преди и по време на Втората световна война води до промени в публичния и частния сектор, които водят до бърза комуникация и улеснен транспорт в по-голямата част на острова. Японците също така подобряват публичното образование и го правят задължително за всички жители на Тайван. Към 1945 г. [[хиперинфлация]]та вече тече в континенталната част на Китай и Тайван в резултат от войната с Япония. За да изолират Тайван от нея, националистическото правителство създава нов валутен район за острова и започва програма по стабилизиране на цените. Тези усилия значително забавят инфлацията. Когато Гоминдан се изтегля към Тайван, то донася със себе си голяма част от златния резерв и резерва от чужди валути от континентален Китай, което стабилизира цените и намалява хиперинфлацията.<ref>{{cite web|date=6 април 2011|title=Gold Shipped to Taiwan in 1949 Helped Stabilize ROC on Taiwan|url=http://www.kmt.org.tw/english/page.aspx?type=article&mnum=112&anum=9442|newspaper=Kuomintang News Network|accessdate=14 юни 2011|архив_дата=2011-09-27|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110927081949/http://www.kmt.org.tw/english/page.aspx?type=article&mnum=112&anum=9442}}</ref> Освен това Гоминдан взема със себе си интелектуалци и елита на бизнеса.<ref>{{cite book | last =Roy | first =Denny | title =Taiwan: A Political History | url =https://archive.org/details/taiwan00denn | publisher =Cornell University Press |year=2003 | location =Ithaca, NY | pages =[https://archive.org/details/taiwan00denn/page/76 76], 77 | isbn =0-8014-8805-2 }}</ref> След това правителството въвежда много закони и аграрни реформи, които то така и не успява ефективно да прилага в континентален Китай. Въведена е политика за производство на суровини, които към този момент се внасят. През 1950 г. [[САЩ]] започват програма за подпомагане, която води до напълно стабилизирани цени до 1952 г. Икономическото развитие на страната е поощрявано от тези програми, които превръщат селскостопанския сектор в основа за по-нататъшен растеж. Под съвместния стимул на аграрната реформа и програмите за селскостопанско развитие, селскостопанската продукция се увеличава със скорост от 4% на година от 1952 до 1959 г., което е повече от прираста на населението от 3,6%.<ref>Ralph Clough, „Taiwan under Nationalist Rule, 1949 – 1982“, in Roderick MacFarquar et al., ed., ''Cambridge History of China'', т. 15, The People's Republic Pt 2 (Cambridge: Cambridge University Press, 1991), с. 837</ref> Към 1962 г. Тайван има [[Брутен национален продукт|БНП]] на глава от населението от 170 щ.д., което поставя икономиката ѝ на равно с тази на [[ДР Конго]]. По [[паритет на покупателната способност]] БНП на глава от населението в началото на 1960-те е 1353 щ.д. До 2020 г. според Международния валутен фонд БНП на глава от населението вече е нараснал до 57 214 щ.д., което допринася за [[индекс на човешкото развитие]], който е напълно съизмерим с този на други високоразвити страни. Към 2012 г. ИЧР на Тайван е 0,890, което го нарежда на 23-то място в света. През 1974 г. започва изпълнението на „Десетте големи строителни проекта“, поставящи основата на тайванската трансформация към днешната ѝ икономика, задвижвана от износ. След 1990-те години редица тайвански технологични фирми разширяват обсега си по света. Известни международни технологични компании с централи в Тайван включват [[Acer Inc.]], [[Asus]], [[HTC]], [[Foxconn]] и други. Днес Тайван има динамична, капиталистическа икономика, задвижвана от износа, с постепенно намаляваща намеса на държавата в инвестициите и външната търговия. Съответно някои големи правителствени банки и промишлени фирми биват [[Приватизация|приватизирани]].<ref>{{cite news|url=http://taiwanreview.nat.gov.tw/ct.asp?xItem=1153&CtNode=128|title=Privatization Set in Motion|last=Her|first=Kelly|date=12 януари 2005|newspaper=Taiwan Review|accessdate=5 юни 2009|archive-date=2011-04-30|archive-url=https://web.archive.org/web/20110430041754/http://taiwanreview.nat.gov.tw/ct.asp?xItem=1153&CtNode=128}}</ref> Ръстът на [[БВП]] е средно 8% през последните три десетилетия. Износът предоставя основния тласък за индустриализацията. Търговският излишък е значителен, а чуждестранните резерви на страна с нареждат на пето място в света.<ref>{{cite web| url = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2188rank.html| title = Reserves of foreign exchange and gold| work = World Fact Book| publisher = CIA| date = 4 септември 2008| accessdate = 3 януари 2011| архив_дата = 2007-06-13| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070613005020/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2188rank.html}}</ref> Валутата на Тайван е [[нов тайвански долар]]. От началото на 1990-те години икономическите връзки между Тайван и Китайската народна република са много плодовити. Понастоящем Република Китай и [[Китайска народна република|КНР]] се намират в противостоене на дипломатическия (но и стратегически) фронт, макар в същото време да участват в дълбока икономическа симбиоза, в която голям процент от чуждестранните инвестиции в Китай идват от Тайван, и голяма част от възможностите на тайвански фирми да остават конкурентоспособни на световните пазари се базират на шанса за производство в многократно по-голямата и нискодоходна съседна китайска територия. Към 2008 г. над 150 милиарда щатски долара<ref>{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/programmes/from_our_own_correspondent/8475215.stm|title=Taiwan's Grand Hotel welcome for Chinese visitors|last=Harding|first=Phil|date=23 януари 2010|publisher=BBC News}}</ref> са били инвестирани в КНР от тайвански компании, а около 10% от тайванската работна ръка работи в КНР. Макар икономиката на Тайван да се облагодетелства от тази ситуация, според някои по този начин островът става все по-зависим от икономиката на континентален Китай. Според други, икономическите връзки между Тайван и КНР биха направили какъвто и да е военен конфликт между двете страни твърде скъп. Изчислено е, че около 50 000 тайвански бизнеса и 1 000 000 бизнесмени са базирани в КНР.<ref>{{Cite news|url=http://www.atimes.com/atimes/China/FB04Ad04.html|title=Taiwan business in China supports opposition|last=Morris|first=Peter|date=4 февруари 2004|newspaper=Asia Times Online|accessdate=2018-06-22|archivedate=2011-05-13|archive-url=https://web.archive.org/web/20110513050407/http://www.atimes.com/atimes/China/FB04Ad04.html}}</ref> Към 2001 г. селското стопанство съставлява едва 2% от БВП, което е спад от 35% към 1952 г.<ref>{{cite web |url=http://www.bilaterals.org/article.php3?id_article=242 |title=US-Taiwan FTA would have limited impact |publisher=bilaterals.org |accessdate=28 май 2009 |архив_дата=2006-05-10 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20060510102658/http://www.bilaterals.org/article.php3?id_article=242 }}</ref> Традиционните трудоемки промишлености постепенно биват измествани отвъд граница, като биват изтласквани от промишлености с повече капитал и технологии. Високотехнологични промишлени паркове изникват във всеки район на Тайван. Република Китай е голям инвеститор в КНР, [[Тайланд]], [[Индонезия]], [[Филипините]], [[Малайзия]] и [[Виетнам]]. Поради консервативния си финансов подход и силното си предприемачество, Тайван не пострадва тежко от [[Азиатска финансова криза|Азиатската финансова криза]] през 1997 г. За разлика от съседите си, Южна Корея и Япония, тайванската икономика се доминира от малки и средни бизнеси, а не от големи бизнес групи. Въпреки това глобалният икономически спад, в комбинация с други фактори, подтиква Тайван към [[рецесия]] през 2001 г., първата година на отрицателен растеж от 1947 г. == Култура == [[Файл:Taiwan.nch.ntnu.apo-hsu.2005-10a.altonthompson.jpg|мини|Симфоничен оркестър в Националната театрална и концертна зала в Тайпе.]] Културата на Тайван е хибридно съчетание с различни извори, включваща елементи на традиционната китайска култура, японска култура, традиционни [[Конфуцианство|конфуциански]] вярвания и все повече западни ценности. След хода си към Тайван, [[Гоминдан]] налага официална интерпретация на традиционната китайска култура върху Тайван. Правителството стартира програма, поощряваща [[китайска калиграфия|китайската калиграфия]], [[китайска живопис|живопис]] и [[Китайска опера|опера]]. Статутът на тайванската култура е обект на дебати. Спори се дали тайванската култура е регионална форма на китайска култура или отделна култура. Отразяваща продължителното противоречие на политическия статут на Тайван, политиката продължава да играе роля в развитието на тайванската културна идентичност, особено в бившата преобладаваща рамка на тайвански и китайски дуализъм. Напоследък се предлага идеята за тайвански [[мултикултурализъм]] като относително неполитическо алтернативно виждане, което позволява включването на жители от континента и други малцинствени групи в продължаващото определение на тайванската култура.<ref>{{harvnb|Hsiau|2005|pp=125 – 129}}; {{harvnb|Winckler|1994|pp=23 – 41}}</ref> Годините на политическо разделение от континентален Китай са довели до различни традиции в много области, включително кухнята и музиката. Една от големите забележителности на Тайван е [[Национален палатен музей|Националният палатен музей]], който е дом на над 650 000 екземпляра от китайски [[бронз]], [[жад]], [[калиграфия]], [[живопис]] и [[порцелан]], като това се смята за една от най-големите колекции на китайско изкуство и предмети в света.<ref>{{cite web|url=http://encarta.msn.com/encyclopedia_761557357_9/Museum.html|title=Museum|work=archive.org|достъп_дата=2018-06-22|архив_дата=2009-10-28|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20091028163715/http://encarta.msn.com/encyclopedia_761557357_9/Museum.html}}</ref> Гоминдан премества тази колекция от [[Забранения град]] ([[Пекин]]) през 1933 г. и част от колекцията бива транспортирана до Тайван по време на [[Китайска гражданска война|Китайската гражданска война]]. Колекцията е оценена на 1/10 от културните съкровища на Китай и е толкова голяма, че само 1% от нея е излагана на показ по всяко време. Китайската народна република обявява, че колекцията е открадната и призовава за връщането ѝ, но Република Китай защитава властта си над колекцията като нужно действие за защита на екземплярите от унищожение, особено по време на [[Културната революция]]. Напоследък отношенията между двете страни относно това съкровище се радват на затопляне.<ref>{{cite news| title = Taiwan to loan art to China amid warming ties| url = http://www.google.com/hostednews/afp/article/ALeqM5hLODWs9HP8ywcjE_aaS5GPESiBvg| agency = Agence France-Presse| date = 22 септември 2010| access-date = 2018-06-22| archive-date = 2011-05-04| archive-url = https://web.archive.org/web/20110504041925/http://www.google.com/hostednews/afp/article/ALeqM5hLODWs9HP8ywcjE_aaS5GPESiBvg}}</ref> Културата на класическата музика в Тайван е силно развита. [[Караоке]]то, прието от съвременната японска култура, е много популярно занимание в Тайван. То оперира в стил подобен на хотелиерство, където се дават под наем малки стаи за различен брой гости. Много такива заведения си партнират с ресторанти, за да се образуват пълни събития за семейства, приятели и бизнесмени. Туристическите автобуси из Тайван имат няколко телевизора, които не служат за гледане на филми, а основно за караоке изпълнения. Тайван има голяма концентрация на магазини, работещи денонощно, които освен типичните услуги, предлагат такива и от името на финансови институции или държавни агенции, като например събиране на такси за паркинг, сметки, поща, пътни глоби и плащания с кредитни карти.<ref>{{cite journal |author=American Chamber of Commerce in Taipei |title=Convenience Stores Aim at Differentiation |journal=Taiwan Business Topics |volume=34 |issue=11 |url=http://www.amcham.com.tw/publication_topics_view.php?volume=34&vol_num=11&topics_id=558 |format= |access-date=2018-06-22 |archive-date=2008-05-16 |archive-url=https://web.archive.org/web/20080516161020/http://www.amcham.com.tw/publication_topics_view.php?volume=34&vol_num=11&topics_id=558 }}</ref> Тайванската култура има влияние и върху други култури. Чаят с балончета и млечният чай са налични в Сингапур, Малайзия, Австралия, Европа и Северна Америка. Тайванските телевизионни програми са популярни в Сингапур, Малайзия и други азиатски страни. Тайвански филми печелят различни международни награди на филмови фестивали по света. Тайванецът [[Анг Лий]] режисира критично аплодирани филми като: „[[Животът на Пи]]“, „[[Похот, предпазливост]]“, „[[Планината Броукбек]]“, „[[Разум и чувства (филм)|Разум и чувства]]“, „[[Тигър и Дракон]]“. == Източници == <references/> {{Азия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Тайван| ]] 6phkjok5zhco36d1niukg77x4e3q39s 12435451 12435448 2024-12-09T05:23:26Z Carbonaro. 221440 малки стилови подобрения 12435451 wikitext text/x-wiki {{от пренасочване|Тайван|острова|Тайван (остров)}} {{Държава | кратко-име = Тайван | официално-име-бг = Република Китай | официално-име = 中華民國 | особен-статут = частично призната държава | девиз = | химн = [[Три народни принципа|中華民國國歌]] | химн-файл = National anthem of the Republic of China (Taiwan) 中華民國國歌(演奏版).ogg | демоним = [[Китайци|тайванец/китаец]] | карта = Island of Taiwan (orthographic projection).svg | карта-описание = Местоположение на Република Китай | столица = [[Тайпе]] | най-голям-град = Тайпе | официален-език = [[китайски език]]<ref group="б">В Тайван се използват традиционните китайски йероглифи, вместо опростената им форма в континентален Китай.</ref> | религия = 35,1% [[будизъм]]<br>33,0% [[таоизъм]]<br>26,7% [[нерелигиозност]]<br>3,9% [[християнство]]<br>1,3% други религии | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[полупрезидентска република]] | лидер1 = [[Президент на Република Китай|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Уилям Лай]] | лидер2 = [[Вицепрезидент на Република Китай|Вицепрезидент]] | настоящ-лидер2 = [[Сяо Мейцин]] | законодателна-власт = Законодателен юан | събитие1 = [[Синхайска революция]] | събитие-дата1 = 11 октомври 1911 г. | събитие2 = Приемане на конституция | събитие-дата2 = 25 декември 1947 г. | събитие3 = Правителството се мести в Тайпе | събитие-дата3 = 7 декември 1949 г. | площ-място = | води% = | население-година = 2022 | население = 23 894 394 | население-място = 56-о | население-градско = 78,9 | население-градско-място = 48-о | население-гъстота-място = 10-о | население-оценка-година = 2018 | население-оценка = 23 780 452 | БВП-година = 2022 | БВП = 1,621 трлн. [[Щатски долар|щ.д.]] | БВП-място = 19-о | БВП-на-човек = 69 500 щ.д. | БВП-на-човек-място = 14-то | БВП-ном-година = 2022 | БВП-ном-общо = 828,659 млрд. щ.д. | БВП-ном-място = 21-во | БВП-ном-на-човек = 35 513 щ.д. | БВП-ном-на-човек-място = 29-о | Джини-година = 2017 | Джини = 34,1 | Джини-категория = {{color|orange|среден}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2021 | ИЧР = 0,926 | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 19-о | продълж-живот = 80,2 години | продълж-живот-място = 41-во | дет-смъртност = 4,3/1000 | дет-смъртност-място = 194-то | грамотност = | грамотност-място = | валута = [[Нов тайвански долар]] | валута-код = TWD | часова-зона = NST | отместване-UTC = +8 | формат-дата = гггг-мм-дд | климат = [[умерен климат|умерен]], [[субтропичен климат|субтропичен]], [[тропичен климат|тропичен]] | организации = [[ООН]] | платно-движение = дясно | код-ISO = TW | TLD = [[.tw]] | телефонен-код = +886 | ITU префикс = BVA-BVZ | сайт = | забележки = <references group="б"/> }} '''Република Китай''' ({{lang|zh|中華民國}}), често наричана '''Тайван''' по името на [[Тайван (остров)|едноименния остров]] (наричан и Формоза), е частично призната [[държава]] в [[Източна Азия]]. До [[Китайска гражданска война|Китайската гражданска война]] под Република Китай всеобщо се разбира държавата, основана от китайския революционер [[Сун Ятсен|Сун-Ятсен]] и ръководена от партията му [[Гоминдан|Гуоминдан]], владееща цялата историческа територия на Китай от времето на манджурската династия [[Цин (17 – 20 век)|Цин]] до свалянето ѝ със [[Синхайска революция|Синхайската революция]]След победата на [[ККП|комунистите]] (към 1949 г.), тогавашният лидер на Гоминдан, военният деец [[Чан Кайшъ|Чан-Кайши]] се премества с наличните си сили и администрация на [[Тайван (остров)|остров Тайван]]. Оттогава властта на местните правителства, започващи с неговото е ограничена до островните групи [[Тайван (остров)|Тайван]], [[Пенху]] (Пескадорски острови), [[Кинмен]] и [[Матсу]], но продължава да предявява претенции и към териториите, подвластни на [[Китай|Китайската народна република]]. В последвалите десетилетия Република Китай често е наричана '''Тайван''', но от края на 70-те години на XX век името '''Китай''' се утвърждава, като име на Китайската Народна Република (КНР), а под натиска ѝ в международни организации Република Китай често е наричана '''Китайско Тайпе''', по името на столицата ѝ – град [[Тайпе]]. Република Китай е една от основателките и постоянните членове на [[Съвета за сигурност на ООН]]. През 1971 г. мястото ѝ е предадено на [[Китайската народна република]]. Към 2018 г. Република Китай е призната от 18 държави членки на ООН, но на практика поддържа отношения с повечето страни по света чрез свои представителства. Тайван често се присъединява към международни организации (особено такива, включващи и Китайската народна република) под политически неутрално име. Днес Тайван е 22-рата най-голяма икономика в света и [[Високи технологии|високотехнологичната]] ѝ промишленост играе ключова роля в глобалната икономика. == История == === Ранна история === Остров Тайван е бил част от континента Азия към края на [[плейстоцен]]а, докато [[морското равнище]] се е надигнало преди около 10 хиляди години. Човешки останки от преди двайсет-трийсет хиляди години са намерени на острова, както и по-късни артефакти от [[палеолит]]на култура.<ref>{{cite journal |last=Chang |first=K.C. |others=translated by W. Tsao, ed. by B. Gordon |title=The Neolithic Taiwan Strait |journal=Kaogu |year=1989 |volume=6 |pages=541 – 550, 569 |url=http://http-server.carleton.ca/~bgordon/Rice/papers/App.18ChangKC89.pdf |access-date=2018-06-22 |archive-date=2012-04-18 |archive-url=https://web.archive.org/web/20120418153210/http://http-server.carleton.ca/~bgordon/Rice/papers/App.18ChangKC89.pdf }}</ref><ref name="palaeolithic">{{cite journal|last1=Olsen |first1=John W. |last2=Miller-Antonio |first2=Sari |title=The Palaeolithic in Southern China|journal=Asian Perspectives |volume=31 |issue=2 |pages=129 – 160 |year=1992|url=http://scholarspace.manoa.hawaii.edu/handle/10125/17011|hdl=10125/17011}}</ref> Преди около 6 хиляди години на Тайван се заселват земеделци, най-вероятно от континентален Китай. Счита се, че те са предците на днешното [[Тайвански аборигени|коренно население на Тайван]], чиито езици принадлежат на [[Австронезийски езици|австронезийското]] езиково семейство. Според много лингвисти Тайван е прародината на мореплавателните народи, които се разпръсват из Югоизточна Азия и Тихия океан.<ref name="ref1">{{cite journal | title=Taiwan's gift to the world | last=Diamond | first=Jared M | year=2000 | url=http://faculty.washington.edu/plape/pacificarchwin06/readings/Diamond%20nature%202000.pdf | format=PDF | journal=Nature | volume=403 | pages=709 – 710 | doi=10.1038/35001685 | pmid=10693781 | issue=6771 | access-date=2018-06-22 | archive-date=2006-09-16 | archive-url=https://web.archive.org/web/20060916193454/http://faculty.washington.edu/plape/pacificarchwin06/readings/Diamond%20nature%202000.pdf |issn=0028-0836}}</ref><ref>{{cite conference | last=Fox | first=James J | url=https://digitalcollections.anu.edu.au/bitstream/1885/43158/2/Comparative_Austronesian_Studies.pdf | format=PDF | title=Current Developments in Comparative Austronesian Studies | booktitle=Symposium Austronesia |location=Universitas Udayana, Bali | year=2004}}</ref> [[Хански китайци]] започват да се заселват на островите [[Пенху]] към 13 век.<ref name="shep">{{cite book |last=Shepherd |given=John R. |title = Statecraft and Political Economy on the Taiwan Frontier, 1600 – 1800 |url=https://archive.org/details/statecraftpoliti0000shep |publisher=Stanford University Press |year=1993 | pages = 7 – 8 | isbn =978-0-8047-2066-3 }} Reprinted Taipei: SMC Publishing, 1995.</ref> Враждебните племена и липсата на значими стоки за търговия водят до това, че много малко външни хора посещават Тайван до 16 век.<ref name="shep"/> През 16 век посещенията на рибари от [[Фудзиен]] и на китайски и японски пирати стават по-честа гледка.<ref name="shep"/> === Европейска колонизация === [[Нидерландска източноиндийска компания|Нидерландската източноиндийска компания]] прави опит за основаване на търговски пост на островите Пенху през 1622 г., но са изгонени от [[мин]]ските сили.<ref name="Wills">{{cite book | title=Taiwan: A New History | url=https://archive.org/details/taiwannewhistory0000murr | editor-first=Murray A. | editor-last=Rubinstein | chapter=The Seventeenth-century Transformation: Taiwan under the Dutch and the Cheng Regime | first=John E., Jr. | last=Wills | publisher=M.E. Sharpe | year=2006 | isbn=978-0-7656-1495-7 | pages=84 – 106 }}</ref> През 1624 г. компанията създава крепостта Форт Зеландия на основния остров.<ref name="Oosterhoff">{{cite book |title=Colonial Cities: Essays on Urbanism in a Colonial Context |editor1-first=Robert |editor1-last=Ross |editor2-first=Gerard J. |editor2-last=Telkamp |chapter=Zeelandia, a Dutch colonial city on Formosa (1624 – 1662) |first=J.L. |last=Oosterhoff |pages=51 – 62 |publisher=Springer |year=1985 |isbn=978-90-247-2635-6}}</ref> Когато нидерландците пристигат на острова, те откриват, че югозападната му част вече се посещава често от китайци.<ref>{{cite book |last=Andrade|first=Tonio |date=2007 |title=How Taiwan Became Chinese |url=https://www.scribd.com/document/17552533/How-Taiwan-Became-Chinese-by-Tonio-Andrade-Project-Gutenberg-Edition |publisher=Columbia University Press |series=(Project Gutenberg Edition) |page=129 |isbn=9622090834 }}</ref> Компанията започва да внася работници от Фудзиен и Пенху, много от които се заселват.<ref name="Wills" /> През 1626 г. [[Испанската империя]] пристига и окупира северната част на острова, за да си разшири търговията. Този колониален период продължава до 1642 г., когато последните испански крепости са превзети от нидерландските сили. След падането на династията Мин, [[Коксинга]], лоялист на Мин, пристига на острова и завладява Форт Зеландия през 1662 г., изгонвайки нидерландците от острова. Той основава кралство със столица в [[Тайнан]], което просъществува от 1662 до 1683 г. През 1683 г. династията [[Цин (17-20 век)|Цин]] завладява и официално анексира Тайван, като го поставя под юрисдикцията на провинция Фудзиен. Новото правителство се опитват да намали пиратството в района и издава закони, с които да се управлява имиграцията и да се зачитат правата на туземното население. Имигранти, основно от Фудзиен, продължават да навлизат в Тайван. Северен Тайван и островите Пенху стават сцена на кампаниите във [[Френско-китайска война|Френско-китайската война]] от август 1884 г. до април 1885 г. След като френските кампании се провалят, Цин правят [[Тайпе]] столица на провинцията си. === Съвременна история === [[Файл:U.S. President Eisenhower visited TAIWAN 美國總統艾森豪於1960年6月訪問臺灣台北時與蔣中正總統-2.jpg|мини|ляво|Чан Кайшъ с [[Дуайт Айзенхауер]], който ръкомаха към тълпата по време на посещението си в [[Тайпе]] през юни 1960 г.]] След като династията Цин бива победена в първата [[Китайско-японска война (1894 – 1895)|Китайско-японска война]], Тайван е преотстъпен на [[Японската империя]]. Японската колониална власт се оказва инструментална за индустриализацията на острова, разширявайки железопътната и други транспортни мрежи, построявайки голяма санитарна мрежа и основавайки формална образователна система.<ref>{{cite book | title=Going to school in East Asia | editor1-first=Gerard A. | editor1-last=Postiglione | editor2-first=Jason | editor2-last=Tan | publisher=Greenwood Publishing Group | year=2007 | isbn=978-0-313-33633-1 | chapter=Schooling in Taiwan | chapterurl=http://www3.nccu.edu.tw/~iaezcpc/Going%20to%20School%20in%20East%20Asia%20--%20SCHOOLING%20IN%20TAIWAN.htm | first1=Chuing Prudence | last1=Chou | first2=Ai-Hsin | last2=Ho | pages=344 – 377 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100419122101/http://www3.nccu.edu.tw/~iaezcpc/Going%20to%20School%20in%20East%20Asia%20--%20SCHOOLING%20IN%20TAIWAN.htm |date=2010-04-19 }}</ref> През този период човешките и природните ресурси на Тайван се използват за подпомагане на развитието на Япония и добивите на култури като ориз и захар нарастват драстично. Причината за съществуването на отделно правителство на остров [[Тайван (остров)|Тайван]] (а на практика и отделна държава), е политическата история на Китай от първата половина на 20 век. Националистическата (и относително дясна политически) сила на [[Чан Кайшъ]] /известен в миналото като Чан Кайши/ противостоят в продължение на няколко десетилетия на преминалия в определен етап в комунистически лидер [[Мао Дзъдун]]. На 7 декември 1949 г. Чан Кайшъ оттегля правителството си на територията на о-в Тайван, вероятно надявайки се да продължи оттам политическата си борба, която в този момент изглежда практически безнадеждна на главната китайска територия. С правителството се преместват и 2 милиона души, основно войници, членове на Гоминдан, интелектуалци и бизнесмени, които се смесват с вече обитаващите острова 6 милиона души. Освен това правителството на Китай взема на Тайван много национални съкровища и голяма част от златния резерв.<ref name="bbctimeline-retreat">{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/hi/english/static/in_depth/asia_pacific/2000/taiwan_elections2000/1949_1955.stm|title=Taiwan Timeline – Retreat to Taiwan|year=2000|publisher=BBC News|accessdate=21 юни 2009}}</ref><ref>{{cite book|last= Dunbabin |first=J. P. D. |title=The Cold War |publisher=Pearson Education |year=2008 |page=187 |isbn=0-582-42398-8 |url=https://books.google.com/?id=IVriqPvx7iwC&pg=PA187 |quote=In 1949 Chiang Kai-shek had transferred to Taiwan the government, gold reserve, and some of the army of his Republic of China.}}</ref><ref>{{Cite book|last=Ng|first=Franklin|title=The Taiwanese Americans|publisher=Greenwood Publishing Group|year=1998|page=10|url=https://books.google.com/?id=lPzsB_wJQW0C&pg=PA10|isbn=978-0-313-29762-5}}</ref> След като Гоминдан губи контрол над по-голямата част от континенталната територия, той поддържа властта си в [[Тибет]] и [[Хайнан]] до 1951 г., когато комунистите превземат и двете територии. След това Гоминдан продължава да твърди, че има суверенитет над цял Китай, включително континентален Китай, Тайван, [[Външна Монголия]] и други области. В континентален Китай комунистите твърдят, че те владеят единствения Китай (който според тях включва и Тайван) и че Република Китай вече не съществува. През 60-те и 70-те години на XX век Тайван е управляван от авторитарно еднопартийно правителство, но [[Цзян Цзинго]], синът на Чан Кайшъ, като негов наследник като президент започва демократизация на страната в средата на 80-те години. == География == {{основна|География на Тайван}} [[Файл:Taiwan NASA Terra MODIS 23791.jpg|мини|upright=0.8|Тайван е основно планински на изток и с полегати равнини на запад. Западно от острова са разположени островите [[Пенху]].]] === Географско положение, големина, брегове === Остров Тайван е разположен край източния бряг на Азия, на 180 km югоизточно от бреговете на [[Китай]], от който го отделя [[Тайвански проток|Тайванския проток]], а на юг широкия проток Баши – от филипинските острови Батан. Югозападните му брегове се мият от водите на [[Южнокитайско море|Южнокитайско]], северните – от [[Източнокитайско море|Източнокитайско]], а източните – от [[Филипинско море]]. Дължина на бреговата линия 980 km. Бреговете му са слабо разчленени, източните често стръмни, а западните полегати. Острова се простира от север на юг на протежение от 394 km, а ширината му е до 140 km. Административно към Тайван принадлежат островите [[Пенху]] (127 km²), Чинмен (148 km²) и Лиен канг (27 km²). Тайван предявява претенции към островите [[Сенкаку]] на североизток, които към момента се контролират от Япония. Самият остров Тайван е с площ от 35 883 km², а общата площ под юрисдикцията на Република Китай (Тайван) е 36 193 km²,<ref name="taiwan-popstat">{{cite web |url=http://sowf.moi.gov.tw/stat/month/m1-01.xls |title=Number of Villages, Neighborhoods, Households and Resident Population |publisher=MOI Statistical Information Service |accessdate=2 февруари 2014 |архив_дата=2014-03-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140329071215/http://sowf.moi.gov.tw/stat/month/m1-01.xls }}</ref> което нарежда страната на 137-о място по площ в света. === Геология === Остров Тайван лежи в сложна [[Тектоника на плочите|тектонска]] област между плочата Яндзъ на запад и север, плочата Окинава на североизток и Филипинския подвижен пояс на изток и юг. Горната част от земната кора на острова е съставена главно от стари [[островна дъга|островни дъги]], които са се слели заедно чрез сблъскване на плочите. По-нататък са се повдигнали в резултат от откъсване на част от Евразийската плоча, която се е [[Субдукция|подпъхнала]] под останките от плочата на Филипинско море – процес, който оставя кората под Тайван подвижна.<ref>{{cite web |url=http://www.geo.arizona.edu/~anderson/taiwan/tai_index.html |title=Geology of Taiwan |publisher=University of Arizona |accessdate=1 август 2010 |архив_дата=2010-12-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20101205022356/http://www.geo.arizona.edu/~anderson/taiwan/tai_index.html }}</ref> На територията на Тайван са разположени сеизмични разломи, които генерират [[земетресения]]. На 21 септември 1999 г. земетресение с магнитуд от 7,3 [[Скала на Рихтер|по Рихтер]] убива над 2400 души. === Релеф, полезни изкопаеми === По цялото протежение на острова от север на юг се простират [[Тайвански планини|Тайванските планини]] с максимална височина връх Юйшан 3997 m, състоящи се от 5 вериги. На север се издига група угаснали вулкани, а на запад е разположена обширна равнина. Разработват се находища на каменни въглища (Синджу), природен газ (Нюшан), нефт, злато. === Климат, води === Тайван се намира на [[Тропик на Рака|тропика на Рака]] и климатът на острова е главно морски и тропичен.<ref name="cia-factbook">{{cite web |title= CIA World Factbook |publisher=United States Central Intelligence Agency |accessdate=26 февруари 2015}}</ref> Северните и централните региони са със субтропичен, южните – с тропичен, а планинските – с умерен климат. Средногодишното количество валежи в равнините е около 1500 – 2500 mm, а в планините на места над 5000 mm. [[Дъждовен сезон|Дъждовният сезон]] съвпада с настъпването на лятото през май-юни. Целият остров има горещо и влажно време от юни до септември. Средна януарска температура 15 – 20°С, средна юлска 25 – 30°С. [[Тайфун]]ите са често явление през юли, август и септември. През зимата (ноември-март) североизтокът е обхванат от дъждове, докато централните и южните части на острова са основно слънчеви. Реките са предимно планински, пълноводни, с големи хидроенергийни запаси, а водите им широко се използват за напояване.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article108467.html «Большая Советская Энциклопедия» – Тайвань, т. 25, стр. 210]</ref> === Почви, растителност === Над половината от територията на страната е покрита с гори, развити предимно върху червеноземни и кафяви горски почви. Горите се отличават с голямо видово разнообразие (над 3000 вида, от които над 1500 са ендемити). Долните части на склоновете са покрити с влажни вечнозелени гори съставени от пандануси, палми, бамбук, лиани, а нагоре следват широколистни листопадни и смесени гори, състоящи се от камфорово дърво, лавър, кипарис, смърч, бор, дървовидни папрати, псевдотсуга и др. Над 3000 m горите се сменят с пояс съставен от рододендронови храсти и високопланински пасища. По крайбрежието на места са развити мангрови гори.<ref name="bse"/> == Население == {{основна|Население на Тайван}} [[Файл:Population density of Taiwan by district.svg|мини|Карта на гъстотата на населението на Тайван.]] Населението на Тайван е около 23,4 милиона души, повечето от които живеят на основния остров. Останалите живеят на [[Пенху]] (101 758), [[Цзинмен]] (127 723) и [[Мацзу (острови)|Мацзу]] (12 506).<ref name="taiwan-popstat" /> === Етнически групи === Правителството на Тайван докладва, че над 95% от населението на страната са [[хански китайци]], от които по-голямата част са наследници на имигранти, пристигнали в Тайван след 18 век. Етническите групи могат също да се разделят грубо на [[хокло]] (70%), [[хака (народ)|хака]] (14%) и други.<ref name="cia-factbook" /> Хокло са най-голямата ханска подгрупа, чиито предци мигрират от крайбрежните южни райони на [[Фудзиен]] отвъд [[Тайвански проток|Тайванския проток]] след 17 век. Хака са хански мигранти от [[Гуандун]] и околностите. Освен това още хански китайци идват на острова след победата на комунистите на континента през 1949 г.<ref name="cia-factbook" /> [[Тайвански абогирени|Коренните тайвански народи]] наброяват около 533 600 души и се разделят на 16 признати групи. В източната част на острова живеят [[ами]], [[атаял]], [[бунун]], [[канаканаву]], [[кавалан]], [[пайван]], [[пуюма]], [[рукай]], [[сайсият]], [[саароа]], [[сакизая]], [[седик]], [[тао]], [[труку]] и [[цзоу]], а остров [[Лан (остров)|Лан]] е населяван от [[ями (народ)|ями]].<ref>{{cite web |url=http://sowf.moi.gov.tw/stat/month/m1-04.xls |title=Indigenous People |publisher=MOI Statistical Information Service |date=февруари 2012 |accessdate=14 април 2012 |архив_дата=2017-06-20 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170620042553/http://sowf.moi.gov.tw/stat/month/m1-04.xls }}</ref><ref>{{cite web |title=An Overview of Taiwan's Indigenous Groups |url=http://www.gio.gov.tw/taiwan-website/5-gp/culture/indigenous/ |publisher=Government Information Office |location=Taipei |year=2006 |accessdate=14 април 2012 |архив_дата=2012-04-11 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120411063355/http://www.gio.gov.tw/taiwan-website/5-gp/culture/indigenous/ }}</ref> === Езици === [[Стандартен мандарин]] е официалният национален език и се говори от мнозинството от тайванското население. Това е главният език на преподаване в училищата след края на японската власт. Използваната писмена система е [[традиционен китайски]].<ref name="yb-languages">{{cite book |title=The Republic of China Yearbook 2011 |publisher=Government Information Office, Republic of China (Taiwan) |chapter=Chapter 2: People and Language |chapterurl=https://web.archive.org/web/20120514004814/http://www.gio.gov.tw/taiwan-website/5-gp/yearbook/docs/ch02D.pdf}}</ref> 70-те процента от населението, принадлежащи към народа [[хокло]], говорят т.нар. [[тайвански език]] (вариант на [[южномински език|южноминския език]]) като роден език като допълнение към мандарин. Народът хака използват езика [[хака (език)|хака]]. Макар мандарин да е официалният език в училищата, по телевизията и радиото, немандаринските варианти напоследък търпят възраждане, особено след премахването на забраната за използването им през 90-те години на XX век.<ref name="yb-languages" /> Коренните [[тайвански езици]] не принадлежат към китайското или сино-тибетското езиково семейство, а по-скоро към [[Австронезийски езици|австронезийското]] семейство. Използването им сред туземното население на Тайван търпи упадък.<ref name="yb-languages" /> От 14-те езика на острова, 5 се считат за [[застрашен език|застрашени]].<ref>{{cite journal |title=The Formosan Language Archive: Linguistic Analysis and Language Processing |author1=Zeitoun, Elizabeth |author2=Yu, Ching-Hua |journal=Computational Linguistics and Chinese Language Processing |volume=10 |issue=2 |page=168 |url=http://aclclp.org.tw/clclp/v10n2/v10n2a2.pdf |accessdate=4 август 2012 |archive-date=2011-07-20 |archive-url=https://web.archive.org/web/20110720000756/http://aclclp.org.tw/clclp/v10n2/v10n2a2.pdf }}</ref> === Религия === {{Кръгова диаграма |thumb = right |caption = Религии в Тайван (2005 г.)<ref name = "religion"/> |label1 = [[будизъм]] |value1 = 35.1 |color1 = Yellow |label2 = [[таоизъм]] |value2 = 33.0 |color2 = Crimson |label3 = [[Атеизъм|нерелигиозни]] |value3 = 18.7 |color3 = Honeydew |label4 = [[християнство]] |value4 = 3.9 |color4 = DodgerBlue |label5 = други |value5 = 9.3 }} [[Конституция на Тайван|Конституцията на Тайван]] защитава [[Свобода на вероизповеданието|свободата на вероизповеданието]] на хората. На острова има около 18 718 000 религиозни последователи към 2005 г. (81,3% от населението). Според преброяването на населението от 2005 г. двете най-изповядвани религии са: [[будизъм]] (35,1%) и [[таоизъм]] (33%).<ref name="religion">{{cite web | title = Taiwan Yearbook 2006 | publisher = Government of Information Office | year = 2006 | url = http://www.gio.gov.tw/taiwan-website/5-gp/yearbook/22Religion.htm | accessdate = 1 септември 2007 | архив_дата = 2007-07-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070708213510/http://www.gio.gov.tw/taiwan-website/5-gp/yearbook/22Religion.htm }}</ref> Коренното население представляват значителна подгрупа сред изповядващите християнство – над 64% от тях се идентифицират като християни, а църквите са най-видните обозначения за туземни селища.<ref>Stainton, Michael (2002). [https://web.archive.org/web/20120515150705/http://www.culturalsurvival.org/publications/cultural-survival-quarterly/taiwan/presbyterians-and-aboriginal-revitalization-movement "Presbyterians and the Aboriginal Revitalization Movement in Taiwan"]. ''Cultural Survival Quarterly'' 26.2, 5 май 2010.</ref> Към 2009 г. в Тайван има 14 993 храма, което се равнява на 1 храм на 1500 жители. == Дипломация == [[Файл:RC (Taiwan).png|мини|Страни, поддържащи отношения с Република Китай:<br/>{{legend|#008000|дипломатически отношения и посолство в [[Тайпе]]}}{{legend|#0080ff|неофициални отношения}}]] В дипломацията усилията на Република Китай са насочени към поддържане на загубената битка за запазване на дипломатически отношения с максимален брой от 20-ината страни, които продължават да я признават, вместо много по-влиятелната еманация на китайска държавност – КНР. Връзките се базират на открито подпомагане чрез икономическа помощ, заеми и инвестиции от Тайван, но тази политика може да има само ограничен дългосрочен успех. Много по-важен за Тайван е въпросът за оцеляването на отделното ѝ правителство и евентуалното обявяване на независимост. Това са въпроси и на вътрешната политика на територията – куриозно е, че много голяма част от общественото мнение не признава опцията за независимост, въпреки реалностите на живота си. От своя страна Китай намира това за анатема и се ангажира както с политически, така и с военно-подготвителни действия, за да избегне такава декларация, като вместо това настоява, че територията е провинция, просто временно отлъчила се от лоното на китайската държава. == Икономика == [[Файл:101.portrait.altonthompson.jpg|мини|150п|Кулата „[[Тайпе 101]]“ – сто и един етажен небостъргач, символ на просперитета на Тайван.]] Тайван има развита капиталистическа икономика, която заема 30-о място в света по [[Паритет на покупателната способност]], 18-о място по [[брутен вътрешен продукт]], и 24-то по номинален [[БВП]] по инвестиции и външна търговия. Основните инвестиции са насочени към [[Китай]], [[Филипини]]те, [[Япония]], [[Малайзия]] и др. Бързата индустриализация и бърз растеж на Тайван през втората половина на 20 век често биват наричани „Тайванско чудо“. Тайван е един от „[[Четири азиатски тигъра|Четирите азиатски тигъра]]“ заедно с [[Хонконг]], [[Южна Корея]] и [[Сингапур]]. Японската власт преди и по време на Втората световна война води до промени в публичния и частния сектор, които водят до бърза комуникация и улеснен транспорт в по-голямата част на острова. Японците също така подобряват публичното образование и го правят задължително за всички жители на Тайван. Към 1945 г. [[хиперинфлация]]та вече тече в континенталната част на Китай и Тайван в резултат от войната с Япония. За да изолират Тайван от нея, националистическото правителство създава нов валутен район за острова и започва програма по стабилизиране на цените. Тези усилия значително забавят инфлацията. Когато Гоминдан се изтегля към Тайван, то донася със себе си голяма част от златния резерв и резерва от чужди валути от континентален Китай, което стабилизира цените и намалява хиперинфлацията.<ref>{{cite web|date=6 април 2011|title=Gold Shipped to Taiwan in 1949 Helped Stabilize ROC on Taiwan|url=http://www.kmt.org.tw/english/page.aspx?type=article&mnum=112&anum=9442|newspaper=Kuomintang News Network|accessdate=14 юни 2011|архив_дата=2011-09-27|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110927081949/http://www.kmt.org.tw/english/page.aspx?type=article&mnum=112&anum=9442}}</ref> Освен това Гоминдан взема със себе си интелектуалци и елита на бизнеса.<ref>{{cite book | last =Roy | first =Denny | title =Taiwan: A Political History | url =https://archive.org/details/taiwan00denn | publisher =Cornell University Press |year=2003 | location =Ithaca, NY | pages =[https://archive.org/details/taiwan00denn/page/76 76], 77 | isbn =0-8014-8805-2 }}</ref> След това правителството въвежда много закони и аграрни реформи, които то така и не успява ефективно да прилага в континентален Китай. Въведена е политика за производство на суровини, които към този момент се внасят. През 1950 г. [[САЩ]] започват програма за подпомагане, която води до напълно стабилизирани цени до 1952 г. Икономическото развитие на страната е поощрявано от тези програми, които превръщат селскостопанския сектор в основа за по-нататъшен растеж. Под съвместния стимул на аграрната реформа и програмите за селскостопанско развитие, селскостопанската продукция се увеличава със скорост от 4% на година от 1952 до 1959 г., което е повече от прираста на населението от 3,6%.<ref>Ralph Clough, „Taiwan under Nationalist Rule, 1949 – 1982“, in Roderick MacFarquar et al., ed., ''Cambridge History of China'', т. 15, The People's Republic Pt 2 (Cambridge: Cambridge University Press, 1991), с. 837</ref> Към 1962 г. Тайван има [[Брутен национален продукт|БНП]] на глава от населението от 170 щ.д., което поставя икономиката ѝ на равно с тази на [[ДР Конго]]. По [[паритет на покупателната способност]] БНП на глава от населението в началото на 60-те е 1353 щ.д. До 2020 г. според Международния валутен фонд БНП на глава от населението вече е нараснал до 57 214 щ.д., което допринася за [[индекс на човешкото развитие]], който е напълно съизмерим с този на други високоразвити страни. Към 2012 г. ИЧР на Тайван е 0,890, което го нарежда на 23-то място в света. През 1974 г. започва изпълнението на „Десетте големи строителни проекта“, поставящи основата на тайванската трансформация към днешната ѝ икономика, задвижвана от износ. След 90-те години редица тайвански технологични фирми разширяват обсега си по света. Известни международни технологични компании с централи в Тайван включват [[Acer Inc.]], [[Asus]], [[HTC]], [[Foxconn]] и други. Днес Тайван има динамична, капиталистическа икономика, задвижвана от износа, с постепенно намаляваща намеса на държавата в инвестициите и външната търговия. Съответно някои големи правителствени банки и промишлени фирми биват [[Приватизация|приватизирани]].<ref>{{cite news|url=http://taiwanreview.nat.gov.tw/ct.asp?xItem=1153&CtNode=128|title=Privatization Set in Motion|last=Her|first=Kelly|date=12 януари 2005|newspaper=Taiwan Review|accessdate=5 юни 2009|archive-date=2011-04-30|archive-url=https://web.archive.org/web/20110430041754/http://taiwanreview.nat.gov.tw/ct.asp?xItem=1153&CtNode=128}}</ref> Ръстът на [[БВП]] е средно 8% през последните три десетилетия. Износът предоставя основния тласък за индустриализацията. Търговският излишък е значителен, а чуждестранните резерви на страна с нареждат на пето място в света.<ref>{{cite web| url = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2188rank.html| title = Reserves of foreign exchange and gold| work = World Fact Book| publisher = CIA| date = 4 септември 2008| accessdate = 3 януари 2011| архив_дата = 2007-06-13| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070613005020/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2188rank.html}}</ref> Валутата на Тайван е [[нов тайвански долар]]. От началото на 90-те години на XX век икономическите връзки между Тайван и Китайската народна република са много плодовити. Понастоящем Република Китай и [[Китайска народна република|КНР]] се намират в противостоене на дипломатическия (но и стратегически) фронт, макар в същото време да участват в дълбока икономическа симбиоза, в която голям процент от чуждестранните инвестиции в Китай идват от Тайван, и голяма част от възможностите на тайвански фирми да остават конкурентоспособни на световните пазари се базират на шанса за производство в многократно по-голямата и нискодоходна съседна китайска територия. Към 2008 г. над 150 милиарда щатски долара<ref>{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/programmes/from_our_own_correspondent/8475215.stm|title=Taiwan's Grand Hotel welcome for Chinese visitors|last=Harding|first=Phil|date=23 януари 2010|publisher=BBC News}}</ref> са били инвестирани в КНР от тайвански компании, а около 10% от тайванската работна ръка работи в КНР. Макар икономиката на Тайван да се облагодетелства от тази ситуация, според някои по този начин островът става все по-зависим от икономиката на континентален Китай. Според други, икономическите връзки между Тайван и КНР биха направили какъвто и да е военен конфликт между двете страни твърде скъп. Изчислено е, че около 50 000 тайвански бизнеса и 1 000 000 бизнесмени са базирани в КНР.<ref>{{Cite news|url=http://www.atimes.com/atimes/China/FB04Ad04.html|title=Taiwan business in China supports opposition|last=Morris|first=Peter|date=4 февруари 2004|newspaper=Asia Times Online|accessdate=2018-06-22|archivedate=2011-05-13|archive-url=https://web.archive.org/web/20110513050407/http://www.atimes.com/atimes/China/FB04Ad04.html}}</ref> Към 2001 г. селското стопанство съставлява едва 2% от БВП, което е спад от 35% към 1952 г.<ref>{{cite web |url=http://www.bilaterals.org/article.php3?id_article=242 |title=US-Taiwan FTA would have limited impact |publisher=bilaterals.org |accessdate=28 май 2009 |архив_дата=2006-05-10 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20060510102658/http://www.bilaterals.org/article.php3?id_article=242 }}</ref> Традиционните трудоемки промишлености постепенно биват измествани отвъд граница, като биват изтласквани от промишлености с повече капитал и технологии. Високотехнологични промишлени паркове изникват във всеки район на Тайван. Република Китай е голям инвеститор в КНР, [[Тайланд]], [[Индонезия]], [[Филипините]], [[Малайзия]] и [[Виетнам]]. Поради консервативния си финансов подход и силното си предприемачество, Тайван не пострадва тежко от [[Азиатска финансова криза|Азиатската финансова криза]] през 1997 г. За разлика от съседите си, Южна Корея и Япония, тайванската икономика се доминира от малки и средни бизнеси, а не от големи бизнес групи. Въпреки това глобалният икономически спад, в комбинация с други фактори, подтиква Тайван към [[рецесия]] през 2001 г., първата година на отрицателен растеж от 1947 г. == Култура == [[Файл:Taiwan.nch.ntnu.apo-hsu.2005-10a.altonthompson.jpg|мини|Симфоничен оркестър в Националната театрална и концертна зала в Тайпе.]] Културата на Тайван е хибридно съчетание с различни извори, включваща елементи на традиционната китайска култура, японска култура, традиционни [[Конфуцианство|конфуциански]] вярвания и все повече западни ценности. След хода си към Тайван, [[Гоминдан]] налага официална интерпретация на традиционната китайска култура върху Тайван. Правителството стартира програма, поощряваща [[китайска калиграфия|китайската калиграфия]], [[китайска живопис|живопис]] и [[Китайска опера|опера]]. Статутът на тайванската култура е обект на дебати. Спори се дали тайванската култура е регионална форма на китайска култура или отделна култура. Отразяваща продължителното противоречие на политическия статут на Тайван, политиката продължава да играе роля в развитието на тайванската културна идентичност, особено в бившата преобладаваща рамка на тайвански и китайски дуализъм. Напоследък се предлага идеята за тайвански [[мултикултурализъм]] като относително неполитическо алтернативно виждане, което позволява включването на жители от континента и други малцинствени групи в продължаващото определение на тайванската култура.<ref>{{harvnb|Hsiau|2005|pp=125 – 129}}; {{harvnb|Winckler|1994|pp=23 – 41}}</ref> Годините на политическо разделение от континентален Китай са довели до различни традиции в много области, включително кухнята и музиката. Една от големите забележителности на Тайван е [[Национален палатен музей|Националният палатен музей]], който е дом на над 650 000 екземпляра от китайски [[бронз]], [[жад]], [[калиграфия]], [[живопис]] и [[порцелан]], като това се смята за една от най-големите колекции на китайско изкуство и предмети в света.<ref>{{cite web|url=http://encarta.msn.com/encyclopedia_761557357_9/Museum.html|title=Museum|work=archive.org|достъп_дата=2018-06-22|архив_дата=2009-10-28|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20091028163715/http://encarta.msn.com/encyclopedia_761557357_9/Museum.html}}</ref> Гоминдан премества тази колекция от [[Забранения град]] ([[Пекин]]) през 1933 г. и част от колекцията бива транспортирана до Тайван по време на [[Китайска гражданска война|Китайската гражданска война]]. Колекцията е оценена на 1/10 от културните съкровища на Китай и е толкова голяма, че само 1% от нея е излагана на показ по всяко време. Китайската народна република обявява, че колекцията е открадната и призовава за връщането ѝ, но Република Китай защитава властта си над колекцията като нужно действие за защита на екземплярите от унищожение, особено по време на [[Културната революция]]. Напоследък отношенията между двете страни относно това съкровище се радват на затопляне.<ref>{{cite news| title = Taiwan to loan art to China amid warming ties| url = http://www.google.com/hostednews/afp/article/ALeqM5hLODWs9HP8ywcjE_aaS5GPESiBvg| agency = Agence France-Presse| date = 22 септември 2010| access-date = 2018-06-22| archive-date = 2011-05-04| archive-url = https://web.archive.org/web/20110504041925/http://www.google.com/hostednews/afp/article/ALeqM5hLODWs9HP8ywcjE_aaS5GPESiBvg}}</ref> Културата на класическата музика в Тайван е силно развита. [[Караоке]]то, прието от съвременната японска култура, е много популярно занимание в Тайван. То оперира в стил подобен на хотелиерство, където се дават под наем малки стаи за различен брой гости. Много такива заведения си партнират с ресторанти, за да се образуват пълни събития за семейства, приятели и бизнесмени. Туристическите автобуси из Тайван имат няколко телевизора, които не служат за гледане на филми, а основно за караоке изпълнения. Тайван има голяма концентрация на магазини, работещи денонощно, които освен типичните услуги, предлагат такива и от името на финансови институции или държавни агенции, като например събиране на такси за паркинг, сметки, поща, пътни глоби и плащания с кредитни карти.<ref>{{cite journal |author=American Chamber of Commerce in Taipei |title=Convenience Stores Aim at Differentiation |journal=Taiwan Business Topics |volume=34 |issue=11 |url=http://www.amcham.com.tw/publication_topics_view.php?volume=34&vol_num=11&topics_id=558 |format= |access-date=2018-06-22 |archive-date=2008-05-16 |archive-url=https://web.archive.org/web/20080516161020/http://www.amcham.com.tw/publication_topics_view.php?volume=34&vol_num=11&topics_id=558 }}</ref> Тайванската култура има влияние и върху други култури. Чаят с балончета и млечният чай са налични в Сингапур, Малайзия, Австралия, Европа и Северна Америка. Тайванските телевизионни програми са популярни в Сингапур, Малайзия и други азиатски страни. Тайвански филми печелят различни международни награди на филмови фестивали по света. Тайванецът [[Анг Лий]] режисира критично аплодирани филми като: „[[Животът на Пи]]“, „[[Похот, предпазливост]]“, „[[Планината Броукбек]]“, „[[Разум и чувства (филм)|Разум и чувства]]“, „[[Тигър и Дракон]]“. == Източници == <references/> {{Азия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Тайван| ]] 2xsan1r6kak2dra4amu5c0uuhu5z6kt 0 57438 12435270 12423834 2024-12-08T20:46:38Z Petov1912 278050 /* Участия в Европейските клубни турнири */ 12435270 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|България}} Ботев Пловдив | герб = Bpfc logo2010.png | картинка = FC Botev Plovdiv.jpg | картинка-описание = Ботев Пловдив преди финала за Купата на България, спечелен от пловдивчани срещу Лудогорец, 24 май 2017 г. | прозвище = ''Канарите''<br>''Канарчетата''<br>''Жълто-черните'' | стадион = „[[Христо Ботев (стадион, Пловдив)|Христо Ботев]]“ | капацитет = 18 777 | собственик = {{Флагче|Русия}} Антон Зингаревич (99%)<ref>{{cite web|url=https:https://www.kotasport.com/eto-koya-firma-pridobiva-aktsiite-na-botev-pd/}}</ref><br>Сдружение „ПФК Ботев“ (1%)<ref>{{cite web |url=https://botevplovdiv.org/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8-%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F/52-%D1%81%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%E2%80%9E%D0%BF%D1%84%D0%BA-%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2%E2%80%9C-%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D0%B5-%D1%81%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%BD%D0%B0-100-%D0%BE%D1%82-%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2 |title=Сдружение „ПФК Ботев“ вече е собственик на 100% от акциите на Ботев |lang= |publisher=botevplovdiv.org |date= |accessdate=25 април 2021 |архив_дата=2021-04-28 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210428030319/https://botevplovdiv.org/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8-%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F/52-%D1%81%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%E2%80%9E%D0%BF%D1%84%D0%BA-%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2%E2%80%9C-%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D0%B5-%D1%81%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%BD%D0%B0-100-%D0%BE%D1%82-%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2 }}</ref> | президент = {{Флагче|Русия}} Алексей Киричек | старши треньор = {{Флагче|Босна и Херцеговина}} [[Душан Керкез]] | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = [[Първа професионална футболна лига 2023/24|2023/24]] | място = 9-то | уебсайт = {{URL|botevplovdiv.bg}} | спонсор = [[Уинбет]] | екипировка = [[Макрон (спортна марка)|Макрон]] | настоящ сезон = [[ПФК Ботев (Пловдив) през сезон 2015/16]] | kit_alt1 = Yellow jersey, black shorts and yellow socks | pattern_la1 = _botevplovdiv2425h | pattern_b1 = _botevplovdiv2425h | pattern_ra1 = _botevplovdiv2425h | pattern_sh1 = _macronshedeco2425by | pattern_so1 = _macronhoops18bly | leftarm1 = FFEE00 | body1 = 000000 | rightarm1 = FFEE00 | shorts1 = 000000 | socks1 = 000000 | pattern_la2 = _macronwyverneco24cw | pattern_b2 = _macronwyverneco24cw | pattern_ra2 = _macronwyverneco24cw | pattern_sh2 = | pattern_so2 = _macronhoops18cw | leftarm2 = 87CEFA | body2 = 87CEFA | rightarm2 = 87CEFA | shorts2 = 87CEFA | socks2 = 87CEFA | pattern_la3 = _macronwyverneco24yb | pattern_b3 = _macronwyverneco24yb | pattern_ra3 = _macronwyverneco24yb | pattern_sh3 = | pattern_so3 = _macronhoops18bly | leftarm3 = FFFF00 | body3 = FFFF00 | rightarm3 = FFFF00 | shorts3 = FFFF00 | socks3 = 000000 }} '''„Ботев“''' е професионален [[футболен клуб]] от [[България]]. Основан е на 12 март 1912 г.<ref name=":1">[https://www.botevplovdiv.bg/article/nasheto-nachalo botevplovdiv.bg]</ref> и участва в [[Първа професионална футболна лига|Първа професионална Българска лига]], което го прави най-старата съществуваща футболна институция в България. Клубът е двукратен шампион на България през сезоните 1929 и 1966/67, четирикратен носител на [[Купа на България по футбол|Купата на България]] през 1961/62, 1980/81, 2016/17 и 2023/24, както и носител на Суперкупата на България през 2017 гoдина. Ботев Пловдив е един от най-популярните футболни клубове в България.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://futbolni.com/players/botev-plovdiv/|заглавие=Футболни Новини}}</ref> Патрон на клуба е великият революционер и поет [[Христо Ботев]].<ref>[https://www.botevplovdiv.bg/article/nasheto-nachalo botevplovdiv.bg]</ref> == История == В началото на ХХ век в Пловдив възпитаниците на [[Свети Августин (колеж в Пловдив)|колежа „Свети Августин“]] популяризират заниманията с физкултура и допринасят за разпространението на спортните игри сред градската младеж. В периода 1906 – 1907 към колежа е създаден първият тим за футбол, който оказва заразително влияние върху Пловдив и през периода 1910 – 1912 започват да възникват различни отбори по подобие на този от „Свети Августин“. Група ентусиазирани приятели, възпитаници на Първа мъжка гимназия и Френския колеж, решават да създадат свой клуб и организирано да се занимават с футбол. На 11 март 1912 г. (неделя) те учредяват „Хр. Ботевъ – Футболно дружество“.<ref>[https://botevplovdiv.bg/article/107-godini-botev-plovdiv botevplovdiv.bg]</ref> На следващия ден, понеделник, съставеният учредителен протокол е официално легализиран от Пловдивския областен съд. Поради тази причина мнозина приемат датата 12 март за рождена. Първият Управителен съвет на дружеството се състои от: Стоян Иванов Пухтев – председател, Ненко Георгиев Пенелов – заместник-председател, Петър Делев – секретар-касиер и Теньо Русев – домакин. Останалите учредители са: Никола Алваджиев, Димо Сидеров, Асен Мерджанов, Георги Каранешев, Бойчо Стоянов, Стефан Йовчев, Атанас Минчев, Борис Бакърджиев, Христо Димитров, Борис Сотиров, Слав Славов, Иван Петков, Богомил Икономов, Николай Николов, Георги Танев, Пейчо Попов, Ради Мурджев и Георги Радев. Името на дружеството предлага Теньо Русев, който по-късно става летец и загива при авиационна катастрофа на 15 септември 1929 г., броени дни преди кръщелникът му да стане шампион на страната. Първите съперници, с които „Ботев“ (Пловдив) мери сили са отборите на Втора софийска мъжка гимназия и колежа „Свети Августин“, както и съществуващият през 1914 г. в [[Северен (район на Пловдив)|Каршияка]] клуб [[ПФК Марица (Пловдив)|„Трите конски сили“]]. Тренировъчните си занимания футболистите провеждали на ливадите зад Хълма на изворите (Бунарджика) в Мараша, а мачовете се играели на плацовете на 21-ви и на 9-и пехотни полкове.<ref>Мускетарски, Г.В., "История на 9-ти пех.Пловдивски на Н.Ц.В. княгиня Клементина полк". Печатница на Военно-издаетлския фонд, 1935 г.;</ref> Поради избухването на Балканската война и замирането на обществения живот, клубът временно преустановява дейността си. След края на войната дружеството вече носи името „Ученическо футболно дружество – Хр. Ботев“, а известна част от клубните членове са били такива и на гимнастическото дружество „Тракийски юнак“. Световната война (1914 – 1918) нанася нов организационен удар за клуба, от чийто редици принудително напускат редовни членове за да се включат в бойните части по фронтовете. През 1915 – 1916 г. клубният живот почти замира поради липса на членове, малко са провежданите футболни срещи – предимно срещу формации от френски, английски и италиански военнопленници. През 1917 г. е изработен първият клубен устав, в който са определени правата и задълженията на всеки член. Определени са и клубните цветове – жълто и черно. Изборът е заради съчетанието от цветовете на учредителите – православното черно на гимназистите от Първа мъжка гимназия и католическото жълто на колежаните от „Свети Августин“. Също така жълтото олицетворява „златните жита на Тракия“, а черното „земята ѝ“...<ref>[https://botevplovdiv.bg/article/nashite-tsvetove botevplovdiv.bg]</ref> Съществува и трета версия, според която изборът е бил предопределен от факта, че клубният устав е заимстван от модерните в онези години виенски спортни дружества и поради това били избрани цветовете от флага на [[Австрийска империя|Австрийската империя]], а също и хералдиката от емблемата на виенския [[Рапид (Виена)|Рапид]], като модел за своята. В годините до преврата от 9 септември 1944 г., жълто-черният клуб се налага като най-популярното дружество в Града на хълмовете. Ботевистите представляват сърцевината на пловдивското гражданство. === Възходът през 20-те === След края на Първата световна война клубът се разраства, което налага и изработването на нов правилник. През 1920 г. вторият поред клубен устав е утвърден вече и от Министерството на просвещението. През същата година „Ботев“ (Пловдив) печели и неофициалното футболно първенство на Пловдив, а на следващата 1921 г. в тържествена обстановка е осветено клубното знаме. В периода 1918 – 1921 цветовете на клуба защитават Никола Щерев-Старика, Петър Генов-Перикото, Петър Загорски, Петър Делев, Тодор Божков, Кирил Денев-Миндела, Чоно Христов, Ненко Пенела, Теньо Русев, Тодор Кантарджиев, Иван Димитров-Димитрото, Анастас Ташев, Иван Танков, Норберт Хофман, Христо Джогов, Георги Бояджиев, Петър Мицев-Мишката, Костадин Говедаров, Иван Георгиев-Икото, Димитър Димитров-Мицито, Атанас Сарафов-Накото и Стойчо Тенев. През 1922 г. към отбора се присъединяват, станалите по-късно легенди за пловдивския футбол, Станчо Проданов-Зигото и Исак Каталан. Избран е и нов управителен съвет с председател поручик Иван Никифоров и членове Димитър Иванов, Вълко Куманов и [[Никола Щерев]] (Старика). СК Ботевъ става съучредител на Пловдивската спортна лига през 1923, а през следващата година и на Тракийската спортна федерация, в чието ръководство е избран Никола Щерев-Старика. Съществен роля за тази активност на общоградско и общотракийско ниво има тогавашното ръководство на „Ботев“ (Пловдив). Начело на Управителния съвет е адвокат Георги Хитрилов, а членове са Вълко Куманов, Димитър Иванов и Виктор Молхов. През 1923 г. е изработена е и първата официална клубна емблема.<ref>Минков, Румен. 80 години ФК „Ботев“ (Пловдив)(1912 – 1992) Пловдив, 1992, с. 11.</ref> По същото време е направен и нов, трети поред, клубен устав, утвърден от тогавашните Министерство на просветата и Министерството на вътрешните работи и народното здраве. Спортен клуб „Ботев“ става съучредител на Пловдивската футболна лига. От 1924 година започва турнир за определяне на шампиона на България по футбол. Тогавашното Държавно първенство е определено да се играе на принципа на пряката елиминация, като отборите с право да участват са първенци в съответните регионални футболни области. По право на държавния първенец се присъждала и Купата на Царя. В онези години ръководство на СК Ботевъ си поставя висока цел – отборът да стане най-силния в Пловдив и да е сред водещите в страната. За нейното изпълнение трябва да бъдат решени няколко задачи. Първата от тях е да бъде създадена собствена детско-юношеска футболна школа. С този проблем се заема неуморният деятел и спортист Никола Щерев-Старика. Под неговото ръководство за кратко време са изградени десетина детски и юношески формации, които стават през следващите години истински резерв за представителния отбор. Следващата задача е клубът да изгради собствено игрище. Направените постъпки пред Пловдивската община се увенчават с успех и общинската управа отпуска на клуба парцел от 36 декара, в квартал „Ухото“, южно от Централната гара. За кратък период от време с активното участие на всички клубни членове е построен спортен терен, където да се водят тренировки и провеждат официални срещи. Следващата задача била да се осигури регулярна състезателна програма. Освен участието в градското първенство, отборът записва мачове и срещу съперници от София, Хасково, Пазарджик, Кърджали, Карлово и Асеновград. На 30 август 1925 г. „Ботев“ (Пловдив) играе своя първи международен мач срещу гостуващия турски гранд Фенербахче. Резултатът 2:6 е показателен за нивото на българските футболисти тогава. През следващите години на „Ботев“ (Пловдив) гостуват отборите на Адмира Виена, Кешкемет Будапеща и турският Бешикташ. През 1926 г. представителният отбор става за първи път градски шампион на Пловдив. По инициатива на Никола Щерев-Старика, които е едновременно треньор, капитан и футболист на тима през лятото на същата година е проведена високопланинска подготовка за първи път преди новия състезателен сезон – през месец август в родопския курорт „Бяла Черква“. През 1926 г. Управителният съвет на клуба, по предложение на ротмистър Христо Кънчев, решава да се изгради бюст-паметник на клубния патрон и той да бъде поставен пред входа на клубното игрище. Големи заслуги пред историята на клуба в онези години имат Георги Хитрилов, Недко Каблешков, офицерите Христо Кънчев и Михаил Джувков, Виктор Молхов, Аврам Вентура, Димитър Иванов, Вълко Куманов, Виктор Молхов, Георги Кръстев, Георги Манолов, Георги Малеев, Жак Грайф, Норберт Хофман, Никола Щерев-Старика, Йосиф Фридман и Георги Старчев. Това са хората, които изграждат най-влиятелната и силна футболна организация в Тракия. 20-те години са първият златен период в историята на клуба. Достигналите до нас документи на дружеството от това време убедително показват, че то вече има значителен организационен опит. През 1928 и 1929 „Ботев“ (Пловдив) гостува в София на тамошния гранд Левски по случай Великденските спортни празници под патронажа на цар Борис ІІІ Обединител. Победи са извоювани и в двете години, съответно с 4:3 и 4:2. Куриозен момент се случил във втората среща. Вратарят на левскарите вкарва топката в игра от ръка на границата на наказателното поле. Станчо Проданов, намиращ се в централния кръг на игрището, посреща от воле топката и пред изумените погледи на вратаря и публиката я вкарва в опразнената врата – рядко срещан и ефектен гол. На 15 май 1929 г. „Ботев“ (Пловдив) играе срещу един от най-добрите по това време в Европа – отбора на Аустрия Виена, наричан заради силата си „вундер тим“. Срещата е посетена от рекорден брой зрители. Отборът на Пловдив играе блестящо и побеждава с 5:4 силния си съперник. Софийският вестник „Спорт“, в брой 271 от 1929 излиза с голямо заглавие: „Един голям успех на провинциалния ни футбол: „Ботев“ (Пловдив) – Аустрия (Виена) 5 – 4“. В този паметен мач нашите играят в състав: „вратар – Мехмедов, бекове – Кирил Радомиров, Найден Радомиров, халф бекове – Касъров, Стоянов, Костов, форуарди – Каунджиев, Лафчиев, Щерев, Проданов, Самоковлиев. Резултат: 2 – 0, 2 – 1, 3 – 1, 3 – 2, 3 – 3 (1-ви халфтайм), 4 – 3, 5 – 3, 5 – 4 от дузпа (2-ри халфтайм)“. (Оригиналното изписване е запазено от тогавашния в-к „Спорт“)...Високият авторитет на СК Ботевъ носи официална покана за турне в Турция и от 3 до 19 септември 1929 г. пловдивчани гостуват на отборите от град Смирна (Измир), постигайки победи и в трите проведени срещи. На 3 октомври 1929 г. „Ботев“ (Пловдив) става за първи път в историята шампион на България! На стадион „Юнак“ в София, отборът печели финалната среща за държавно първенство срещу Левски София с 1:0 и донася първият футболен трофей на град Пловдив. Периодът 1929 – 1931 е един от най-силните за клуба – неизменен шампион на Града и Пловдивската спортна област, постоянен участник във финалната надпревара за титлата в България. Заради това постоянство в успехите си СК Ботевъ е награден от Българската Национална Спортна Федерация през 1932 г. с възпоменателен златен медал. През тези години на радости и успехи, чест на клубната фланелка защитават футболистите [[Станчо Проданов – Зигото]], [[Вангел Каунджиев – Ченгеля]], Найден Радомиров-Борума, Кирил Радомиров-Кичо, Емин Мехмедов, Андон Стоянов-Кифлата, Михаил Костов, Янко Самоковлиев, Димитър Лафчиев, Александър Касъров, Георги Бичиров, Михаил Дичев-Шерифа, Георги Бояджиев, Драгомир Бояджиев, Иван Танков, Ангел Иванов, Иван Петров-Биделето, Панчо Радомиров, Иван Добрев-Джирита. Треньор и капитан на отбора е Никола Щерев-Старика.<ref>[http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив bultras.com]</ref> [[Файл:Page35BotevPlovdivProtocolbook.JPG|мини|Страница от най-старата запазена протоколна книга на „Ботев“ (Пловдив) от 1926 – 1927 г., постъпила в Регионален исторически музей – Пловдив.]] ==== 30-те години и Втората световна война ==== След 1931, когато приключва състезателната дейност на повечето от футболистите от шампионския отбор, до преврата на [[9 септември 1944]] г. „Ботев“ играе на приливи и отливи, предимно на градско и регионално ниво и сравнително рядко се класира за националните финали. В средата на 30-те години на ХХ век, ръководството на СК Ботевъ успява да благоустрои клубното парк-игрище. Изградени са трибуни, спортен павилион и спортни площадки, а каменен зид огражда целия имот. Активни клубни деятели по това време са ротмистър Христо Кънчев, Белчо Савов, Борис Минков, Норберт Хофман-Берто, капитав Георги Гиков, Жак Грайф, инж. Христо Учкунов, Исак Каталан, Атанас Кантарев, д-р Тодор Послаников, Георги Хитрилов, Станчо Проданов, Жак Фридман, Христо Калпакчиев, Павел Млъчков, Иван Манев, Атанас Анчев и Димитър Станков. Отборът участва в първия сезон на просъществувалата между 1937 и 1940 г. Национална футболна дивизия, достига на два пъти до полуфинал за държавно първенство – през1937 и 1943 като през същия сезон за пръв път след няколко неуспешни участия печели пловдивската купа „Тримонциум“.<ref>Минков, Румен. 80 години ФК „Ботев“ (Пловдив)(1912 – 1992). Пловдив, 1992, с. 16 – 19</ref> Тимът е: Петър Йонов, Георги Йонов, Симеон Чучев, Владимир Царчински, Тодор Милушев, Никола Ламбрев, Георги Захариев, Георги Радев, Иван Гълъбов, Васил Куцаров, Михаил Динчев, Минко Бракалов, Славчо Милев, Васил Славов, Никола Милев, Димитър Грудев, Минчо Боев, Милен Найчев, Чудомир Хаджиев, Тодор Тодоров, Никола Ангелов, Димитър Станчев. Клубното ръководство е съставено от Димитър Величков, Димитър Мирков, Петър Райчев, Иван Хитев, Динчо Дубликов, Борис Царчински, Кирил Радомиров, Никола Христодулов, Димитър Станков, Георги Толев, д-р Тодор Милионов, Александър Касъров и Рашко Велев. === 1945 – 1989 === Новото управление на страната от Комунистическата партия засяга дълбоко спортния живот. Безскрупулното и безогледно управление на спорта изтръгва из корен традициите на много футболни отбори, основани преди Втората световна война по квартален, съсловен или етнически принцип като ги обединява по ведомствено-професионален или на основа на градското райониране. Голямата популярност на „Ботев“ го съхранява в размирния „след деветосептемврийски“ период 1944 – 1947. Преди това тя спасява клуба и от стремежите на централната власт да го обвърже с казионната организация „Бранникъ“, както това става с Левски Пловдив и Спортен градски клуб (СГК) през 1941 – 1944. Впоследствие комунистическия режим последователно заличава тези две елитни пловдивски спортни дружества. Разбира се, невъзможно е клубът да бъде съхранен в старата организационна форма и структура Независимо от различните обединения, сливания и преименувания, привържениците винаги припознават отбора под автентичното му име и не спират да го подкрепят от трибуните. Фактът, че „Ботев“ оцелява като клуб и продължава да се развива, не се дължи на случайност или късмет, а именно на безрезервната подкрепа на запалянковците. За повече от трите си десетилетия съществуване отборът се е превърнал в институция, на която не може лесно да се посегне. Именно поради тази причина в насилствените междуклубни обединения на „Ботев“ се отрежда водещата роля и неслучайно престижна организация, каквато е българската армия, поема администрирането на клуба. Поставянето на „Ботев“ под военен пагон в дългосрочен план не може да се оцени като изцяло или преобладаващо негативно; случват се и положителни неща. Чрез ведомствата тоталитарната държава налива много средства в развитието на спорта, който да се превърне в нейна външнополитическа „витрина“. С държавни пари през това време са изградени спортните бази, осигурено е и развитието на спортистите от всички възрасти. От друга страна обаче, ведомственото подчинение на спортните клубове води до груба намеса на външни за спорта хора в тяхното ръководство. Тоталитарната централизация на държавното управление предопределя издигането на столичните футболни клубове и маргинализира тези от провинцията. В проведените 46 първенства на страната през целия разглеждан период едва три пъти първо място печелят извън столични отбори. За сравнение: в първенствата между 1925 и 1944 г. 6 от 19-те шампиони са от провинцията, а в периода 1990 – 2013 г. 8.<ref>[[Първенството на България по футбол]]</ref><ref>[http://www.blitz.bg/sport/article/127688 „Всички шампиони на България по футбол“, www.blitz.bg]</ref> Тези цифри са очевидно доказателство за ненормалното положение, в което е поставен българският клубен футбол по време на тоталитарния режим. ==== Преходен период (1945 – 1949) ==== Обратно на декларираните лозунги за осигуряване на модерни условия за развитие и за бъдещи бляскави успехи, основен принцип на управление става командно-административният. Това предпоставя липсата на каквато и да е свободна воля и гражданска инициатива в спортния живот и вътрешноклубните дела. Първата проява на новата власт е на 28 декември 1944 г., когато в изпълнение на указания от централното спортно ръководство на страната, старият СК Ботевъ е обединен с „Шипка“ от Кичук Париж. Футболната секция на новото дружество или т.нар. Обединен народен спортен клуб „Шипка-Ботев“ се ръководи от Стою Сеизов (председател), Тодор Чучев и Атанас Говедаров-Заека, а за треньори са назначени бившите футболисти от двата отбора – Симеон Павлов и Никола Щерев-Старика. На 29 май 1947 г. административно е прикрепен и профсъюзният отбор на пловдивските тютюноработници („Стефан Кираджиев“), а от 18 септември 1947 г. СК „Ботев“ (Шипка отпада от името поради неуспех да се наложи като притурка към най-популярното дружество в града) започва съвместна организационна и спортно-състезателна дейност с военнослужещите от Пловдивския гарнизон.<ref>Минков, Румен. 80 години ФК „Ботев“ (Пловдив)(1912 – 1992). Пловдив, 1992, с.20</ref> Така за кратко време властта успява да вкара в политическата си доктрина стария клуб, като същевременно се възползва от изградената спортна база и общонационалната му известност и значимост. Същевременно по административен ред клубното игрище е предадено за ползване на дружество „Динамо“. През 1947 г. „Ботев“ (Пловдив) играе успешно в новоучредения турнир за националната купа (наричана тогава „Купата на Съветската армия“) и достига до финала, но губи след оспорвана игра с 0:1 от Левски София. В почти всички сезони от втората половина на 40-те години отборът завършва на челните позиции в градските и регионални шампионати (без 1947 г.) и се класира на елиминациите за държавно първенство, където обаче не достига по-далеч от четвъртфиналите.<ref>Минков, Румен. 80 години ФК „Ботев“ (Пловдив)(1912 – 1992). Пловдив, 1992, с.50 – 52.</ref> ==== Първи сезони в А Републиканска футболна група ==== През 1948 г. е извършена крупна реорганизация на структурата на футболните състезания в България. Създава се елитна група от отбори, които играят всеки срещу всеки на разменено гостуване, в чийто състав „Ботев“ (Пловдив) не попада. През 1949 г. „Ботев“ печели правото да играе елита, но поради промени в организацията на първенството дебютът му във висшия ешелон се отлага. През есента на същата година се провеждат квалификационни срещи за определяне на новата група на майсторите, която е предвидено да започне първенството от началото на 1950 г. по системата пролет-есен. „Ботев“ отново защитава мястото си в елита, но изненадващо това не успява да стори Септември при ЦДВ (бъдещ [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]) – любимото футболно дете на армията. Следват нови реорганизации, „Ботев“ е изваден от А група, в която е решено да участва единен армейски отбор. На практика това е целият тим на наричащия се вече Народна войска софийски клуб; единствен представител на пловдивските „армейци“ е вратарят [[Георги Кекеманов]], а Ботев, под името ДНА – Пловдив е върнат в Пловдивската окръжна група.<ref>Минков, Румен. [http://bultras.com/novini-za-botev/statistika 80 години ФК „Ботев“ (Пловдив)(1912 – 1992)]. Пловдив, 1992, с. 20 – 21.</ref> Това е първата пряка намеса на централната власт в спортната дейност на клуба, която ще бъде последвана от много други. Тимът печели общоармейския футболен шампионат и първенството на окръжната група. През следващата 1951 г. „по целесъобразност“,<ref>{{cite web |url=http://bgfootball.com/new.php?id=17843&blog_id=&s_id=11 |title=Българският футбол на едно място |publisher=BGfootball.com |date= |accessdate=25 април 2018 |архив_дата=2015-04-02 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150402172740/http://bgfootball.com/new.php?id=17843&blog_id=&s_id=11 }}</ref> т.е. за компенсация на отнетото по-рано място, „Ботев“ е върнат в А РФГ и на 22 март изиграва първия си мач срещу софийския Академик. На 17 октомври 1953 година „Ботев“ губи служебно с 0:3 домакинския си мач срещу ЦСКА, поради неявяване на „жълто-черните“ на игрището. По това време в „Ботев“ отбиват военната си повинност доста футболисти на други клубове. Непосредствено преди мача с ЦСКА, някои от основните единици на отбора са пратени на военни занятия на полигона Змейово. Не е ясно какви сметки е правило ръководството на клуба и на какво е разчитало, но така или иначе, пловдивският тим не излиза на терена. Съдията извежда само 11-те на ЦСКА, дава начален сигнал и прекратява мача поради липса на противника. За „Ботев“ тази служебна загуба се оказва фатална. „Канарчетата“ финишират на 11-о място и заедно с още 5 отбора, изпадат от групата. До спасителната 9-а позиция ги разделят само три точки и три гола. Още през следващата година обаче начело с новия си треньор Георги Генов (Джогата) „Ботев“ се връща в елита и не го напуска до края на хилядолетието. През втората половина на 50-те години на ХХ век „Ботев“ тогава СКНА (Спортен клуб на Народната армия) заиграва все по-уверено. Първият значителен успех е постигнат през 1956 година. Тимът се окичва с бронзовите медали в държавното първенството и играе на финала за Купата, където губи с 2:5 от стария си познайник Левски София. През 1957 е поредната реорганизация на футболната дейност в България и Пловдив. Възстановява се оригиналното име на тима и той вече се зове АСК (Армейски спортен клуб) „Ботев“ (Пловдив), след като към него е прехвърлено дружество „Червено знаме“ и се запазва попечителството на командването на Пловдивския гарнизон. Новото клубно ръководство, с председател полковник Димитър Вангелов, се заема с ликвидиране на текучеството на състезатели в отбора, което било голяма пречка за обиграване и постигане на трайни успехи. Изгражда се ядро от основни футболисти – [[Георги Чакъров (футболист)|Георги Чакъров]], Иван Занев, Иван Сотиров-Албанеца, Райно Панайотов, Людмил Пеев, Георги Кекеманов, Александър Бахчеванджиев и др. По ирония на съдбата отборът пази името на своя изначален патрон Христо Ботев през следващото десетилетие, което се оказва най-успешното в досегашната му история. Същевременно започват първите стъпки по възстановяване на юношеската школа към клуба и създаване на собствени перспективни кадри за първия тим. Основоположник на съвременната ДЮШ на „Ботев“ (Пловдив) става бившия десен защитник на тима [[Косьо Енчев]], изключителен спортен педагог, родом от Дряново, но обвързал цялата си кариера и съдба с „канарчетата“ и Града на тепетата. От 1958 г. той започва интензивна работа по набиране на талантливи деца и юноши и тяхното доразвиване. ==== Златният „Ботев“ от 60-те ==== Упоритият труд се възнаграждава и през следващото десетилетие „Ботев“ (Пловдив) е сред най-изявените отбори в България. През 1961 г. тимът, под водачеството на треньорите Георги Генов-Джогата и Стефан Паунов, печели бронзовите медали в шампионата. През 1962 г. е завоювана Националната купата. През 1963 г. „Ботев“ (Пловдив) е вицешампион, отстъпвайки в борбата за титлата пред градския съперник Спартак на [[Тодор Диев]]. Голмайстор на първенството става [[Иван Сотиров (футболист)|Иван Сотиров]] (Албанеца) с 20 гола. В тогавашния тим блестят играчи като Георги Ив. Найденов, [[Георги Чакъров (футболист)|Георги Чакъров]], Иван Занев, [[Виден Апостолов]], Иван Сотиров-Албанеца, [[Динко Дерменджиев]] (Чико), [[Георги Аспарухов]] (Гунди), [[Райко Стойнов]] и др.<ref>[http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив/-1963 bultras.com]</ref> Редица играчи на тима са призовани в националните гарнитури. В състава на А националния влизат Георги Найденов, Динко Дерменджиев-Чико и Георги Аспарухов-Гунди, като последните двама взимат участие във финалите на VII Световно първенство в Чили. За олимпийската формация, чийто треньор през1962-1963 г. е Джогата, играят Райко Стойнов, Виден Апостолов и [[Георги Попов (футболист)|Георги Попов]] (Тумби), а в младежкия национал (до 23-год.) са Михаил Карушков, Спас Пашов и Иван Ранков. Отборът през тези години е съставен от Георги Найденов, Михаил Карушков, Райно Панайотов, Георги Чакъров (капитан), Виден Апостолов, Георги Разложки, Иван Занев, Райко Стойнов, Динко Дерменджиев-Чико, Георги Аспарухов-Гунди, Иван Сотиров-Албанеца, Георги Харалампиев-Ампе, Георги Попов-Тумби, Стоичко Пешев, Димитър Костадинов-Мики, [[Христо Илиев (футболист)|Христо Илиев]] (Патрата), Александър Костов, Димо Печеников, Иван Делев, Добрин Белчев, Иван Ранков, Спас Пашов, Симеон Събев, Янко Джоглев и Благой Шулеков. Треньори са Георги Генов-Джогата и Стефан Паунов, председател на клуба е полковник Йовчо Йовчев. Хонорувани лекари на отбора са д-р Николай Даскалов и д-р Мишев. През 1964 г. „Ботев“ (Пловдив) престава да бъде ведомствен отбор на Пловдивския гарнизон и командването на Втора армия. Отборът е напуснат от редица млади състезатели, а ветераните Райно Панайотов, Георги Чакъров и Иван Сотиров прекратяват състезателната си дейност. В този труден момент на помощ идва амбициозното ръководство на Комбината за цветни метали (КЦМ) „Димитър Благоев“ в лицето на инж. Йордан Йорданов (директор на комбината), инж. Георги Абрашев и инж. Станко Станков. С техните енергични усилия се осигурява административното, материалното и финансовото съществуване на дружеството, което получава официалното наименование КЦМ „Ботев“. През 1964 и 1965 г. „Ботев“ (Пловдив) достига до финал за Купата, но и в двата случая отстъпва пред Славия. Междувременно Георги Генов създава и обиграва нов отбор, съставен от млади играчи – Георги Попов – Тумби, Ненко Георгиев, Иван Кючуков, Иван Бачков, Вангел Делев и др., както и по-опитните (всъщност между 25 и 30-годишни) Райко Стойнов, [[Михаил Карушков]], Г. Ив. Найденов, Д. Дерменджиев, В. Апостолов, Димитър Костадинов – Мики, Иван Задума, [[Иван Глухчев]], Божидар Атанасов и [[Добрин Ненов]]. Новият тим е поставен под ръководството на нов треньорски щаб – [[Васил Спасов (футболист)|Васил Спасов]] (Валяка) – старши треньор и доскорошния капитан Георги Чакъров за негов помощник. [[Георги Генов]] (Джогата) и Стефан Паунов не получават възможността да оберат плодовете на 14-годишния си труд. Делото им обаче не е забравено от техните възпитаници и феновете – през декември 1999 г. Георги Генов посмъртно е провъзгласен за треньор № 1 на „Ботев“ за ХХ век.<ref name="autogenerated1912">Минков, Румен. 100 години ФК „Ботев“ Пловдив 1912 – 2012, Пловдив, 2012, с. 26.</ref> „Ботев“ (Пловдив) отново става шампион през 1967. Васил Спасов (Валяка) доизгражда стила на игра на отбора, превръщайки в негова патент убийствените скоростни контраатаки. Тимът от Колежа печели най-високото отличие в България през най-плодоносната година за клубния ни футбол (ЦСКА и Славия са на полуфинали в Европа, съответно за КЕШ и КНК) и в най-оспорвания шампионат в историята, където всеки може да победи всеки и където факторът „домакинство“ е без значение.<ref>{{cite web|url=http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив/botev-shampion-1967|title=Златната 1967|publisher=bultras.com}}</ref> Показателни са думите на журналиста Спас Тодоров от в-к „Народен спорт“ изречени години по-късно, че това е първенството в което първенецът е безапелационно признат от всички съперници и не предизвиква полемика относно спортсменството в надпреварата. Шампион е отборът, победил и то като гост, грандовете ЦСКА и Левски София, а равносметката му на чужд терен изглежда впечатляващо с 6 победи и 6 равенства при еднакъв сбор от точки и като домакин, и като гост. Месец след това събитие идва ново административно реорганизиране на футболния живот в Пловдив. В резултат на висша политическа заръка се започва окрупняване на спортните организации, като се прикрепят на ведомствен принцип към различни държавни институции и стопански субекти. Набързо, в рамките на 2 – 3 сезона се формират няколко спортни гиганта към войската и флота (София, Пловдив, Сливен, Хасково и Варна), МВР, БДЖ и големите промишлени комбинати. В Пловдив заповедта на централното ръководство е изпълнена според конкретното предложение на градския „общественик-функционер“ – журналиста Методи Танев (известен симпатизант на Локомотив) – пловдивският мастодонт на име „Тракия“ да се образува от дружествата Ботев, Спартак и Академик с обосновка за „хомогенно общоградско сдружение, развиващо всички олимпийски спортове“. Старите ботевисти все още коментират, че в това решение основна роля изиграват „тънките сметки“ да се обезсилят двата дотогавашни пловдивски гранда за сметка на Локомотив. Дали в действителност е така, не може да се каже, но е факт, че в следващото десетилетие „Ботев“ вече не е сред фаворитите за челни места в първенството. Иначе „Ботев“ пострадва по-малко в сравнение с другите два тима Спартак и Академик, които на практика са унищожени. Новото дружество, както и в предишни случаи на сливания и обединения, приема историята и жълто-черните цветове на „Ботев“ и ползва за домашен терен стадиона на „канарчетата“ в квартал „Каменица“. В чисто футболно измерение се получава така, че тимът на „Ботев“ (Пловдив) се запазва изцяло, като към него се добавят само двама играчи от Спартак – Христо Дишков и [[Тобия Момин]]. Треньорското ръководство е сменено, новите футболисти от Спартак не допринасят за подобряване на играта; „Тракия“ трябва да чака цели четиринадесет години, докато отново влезе в призовата тройка. ==== 70-те: В очакване на по-добри времена ==== С изключение на две четвърти места, постигнати през 1969/70 и 1977/78, до края на 70-те години отборът приключва шампионатите в „златната среда“ между 5 и 11 място, почти винаги изпреварван от градския съперник Локомотив. Именно в тези години след закриването на Спартак дербитата между „Ботев“ и [[Локомотив Пловдив]] се превръщат в запазена футболна марка на Града под тепетата. Футболната секция към физкултурно дружество Тракия, с председател инж. Станко Станков и членове Кирил Аспарухов, Христо Михайлов и Димитър Караджов, насочва усилията си главно към разширяването и подобряването на юношеската школа. Основна роля в нейната работа имат опитните Косьо Енчев и Костадин Мутафов, талантливият организатор Мавроди Хаджиколев и треньорите Никола Милев, Михаил Кожухаров, Марин Димитров, а по-късно и младите специалисти Иван Митев и Атанас Хари Георгиев.<ref>Минков, Румен. 80 години ФК „Ботев“ (Пловдив)(1912 – 1992). Пловдив, 1992, с. 93 – 107</ref> След години на къртовски труд те ще успеят да спечелят име на школата като водеща в страната и от нея излизат поредица от големи футболисти – [[Спас Джевизов]], Александър Иванов, Антон Милков, Атанас Гаръбски, Петър Зехтински, Костадин Костадинов, Митко Аргиров, Георги Славков-Бенкса, Атанас Маринов, Марин Бакалов, Димитър Младенов, Румен Юруков-Пики. През 1972 г. отборът на Пловдив завоюва Балканската клубна купа, след първо място в предварителната група и две драматични финални двубоя с Вардар от Скопие (тогавашна Югославия). Победа с 5:0 и загуба С 0:4. Тези, които донасят трофея в Пловдив са [[Михаил Карушков]], Драган Раденков, Димчо Апостолов, Видин Апостолов, Иван Глухчев, Вангел Делев, Димитър Танков, Христофор Маринов-Фори, [[Йордан Кичеков]], Тумби, Чико, [[Георги Убинов – Графа]], Стефан Станев, Богомил Станоев, [[Добрин Ненов]], Ангел Лулчев, Трайко Соколов, Николай Трайков, Пламен Ангелов и Иван Балджийски. Треньор е Георги Чакъров с помощници Георги Найденов и Димитър Григоров. След този успех настъпва период на промени в тима и спадове в представянето му на футболния терен. От 1972 г. клубът отново преминава под патронажа на Министерството на отбраната и се именува Армейско физкултурно дружество (АФД) „Тракия“. Треньорите се сменят почти на всеки сезон, липсва системност в работата, а текучеството на играчи е голямо. В тима са останали 3 – 4 футболисти от отбора-шампион`67, а другите са млади и неопитни. Това предопределя слабото представяне в шампионата – извън претендентите за медали, а в турнира за Купата – отпадане в ранните етапи на борбата. През периода 1974 – 1978 начело на футболната секция в АФД Тракия е Кирил Аспарухов, а в управата са още Христо Михайлов, Кирил Лазарев и Димитър Караджов. Стабилизирането започва при треньорското ръководство на Добрин Ненов, който по-късно е наследен от нашумелия в онези години [[Иван Манолов (р. 1930)|Иван Манолов]] (Големия орел). Те, двамата, смело дават път на млади състезатели и юноши. В представителния отбор започват да се играят талантливите възпитаници на клубната ДЮШ – Илия Барашки, Спас Джевизов, Петър Зехтински, Александър Иванов и Славчо Хорозов. През 1978 г. Чико прекратява състезателната си кариера след цяла епоха в историята на клуба. В негова чест е организиран бенефисен мач на Тракия със състезатели от А националния отбор, играли в периода 1966 – 1970 под ръководството на треньора Стефан Божков. Срещата завършва при резултат 3:3. Година по-късно, през есента на 1979, Чико поема треньорското ръководство на отбора. Заедно с помощника си, дългогодишния съотборник Иван Глухчев, те поставят основите и градят успехите, които ще превърнат „Ботев“ (Пловдив) в отбор, играещ пленително и оставил значима диря в историята на българския футбол. Двамата общо водят тима 12 години, през които „Ботев“ (Пловдив) се утвърждава като трети по сила в България, след ЦСКА и Левски София. ==== „Очарованието от 80-те“: Сладки спомени с тъжен привкус ==== През периода 1981 – 1991 „Ботев“ (Пловдив) става вицешампион (1986), пет пъти бронзов медалист (1981, 1983, 1985, 1987 и 1988), носител на Купата (1981) и финалист за отличието (1984 и 1991). Сухите статистически данни не могат да разкрият привлекателния стил на игра, каращ десетки хиляди да изпълват стадионите в Пловдив и страната. Собствената ДЮШ дава голяма част от основните футболисти на този тим – [[Петър Зехтински]], [[Славчо Хорозов]], [[Митко Аргиров]], [[Георги Славков]], [[Костадин Костадинов (футболист)|Костадин Костадинов]], [[Трифон Пачев]], [[Димитър Младенов (футболист)|Димитър Младенов]], [[Благой Блангев]], [[Марин Бакалов]]. Естествено заслуга за успехите имат и немалко играчи, израснали в други тимове, но останали завинаги в сърцата на жълто-черните привърженици, като [[Красимир Манолов]], [[Атанас Пашев]], [[Антим Пехливанов]], [[Димитър Вичев]], [[Васил Симов (футболист)|Васил Симов]], [[Запрян Раков]], [[Георги Георгиев (футболист)|Георги Георгиев]] (Ламбадата, Гецата), [[Иван Кочев (футболист)|Иван Кочев]] и др. Новата генерация на „Тракия“ блести в продължение на повече от десетилетие. Футболистите са с толкова изявени качества, че в тима не е намерено място за бъдещата суперзвезда на българския футбол Христо Стоичков.<ref>[http://www.blitz.bg/sport/article/163091 www.blitz.bg]</ref> В шампионата 1980/81 лидерът на отбора Георги Славков отбелязва 31 попадения и с това печели приза Златната обувка на авторитетното парижко издание Франс Футбол за най-добър реализатор в Европа! През същия сезон „Ботев“ (Пловдив), за пръв път след 14-годишно прекъсване, е в призовата тройка на шампионата и за втори път в историята си печели Националната купа, след победа с 1:0 на финала срещу Пирин. Пътят започва на 1/32-финала с победа над Доростол 1:0, на 1/16-финал е отстранен с 2:0 Академик Свищов, на 1/8-финал като гост е преодолян Локомотив Бургас с 2:0, после на четвъртфинала без проблеми е разбит Миньор Бухово с 4:1, а на полуфинала „жълто-черните“ не срещат съпротива от Беласица Петрич и 6:0. На 5 май 1981 година, на Националния стадион в София, при проливен дъжд и подгизнал терен, с мощната подкрепа на хиляди пловдивчани, пристигнали за мача с две влакови композиции и специална автобусна колона, „канарчетата“ печелят след бърза контраатака и гол на Митко Аргиров в 43-та минута. И както често се случва с „Ботев“ (Пловдив), точно когато всичко изглежда да тръгне по възходяща линия се случва нещастие. В началото на сезон 1981/82 се разразява сериозен конфликт между звездата на тима Славков и треньора Дерменджиев, вследствие на което Бенкса напуска в посока София. Отборът е напуснат впоследствие и от изявените си фигури Красимир Манолов, Митко Аргиров, Кирил Пейчев и Атанас Маринов. Все пак тандемът Чико-Глухчев бързо успява да възстанови загубите и да сглоби нов боеспособен отбор с привличането на Атанас Пашев, Васил Симов, Антим Пехливанов, Запрян Раков и Георги Георгиев. През следващата 1983 г. отново са спечелени бронзовите медали, а голмайстор на шампионата става младият Антим Пехливанов-Турната с 20 попадения. През лятото на 1984 г. е направена треньорска рокада, Глухчев заема мястото на Чико. Промяната е продиктувана под натиска на военните в София, гневни че „Ботев“ (Пловдив) губи финала за Купата и не успява също така да спре в шампионата Левски София, който се конкурира пряко с генералския ЦСКА. За помощник-треньор на отбора е назначен дотогавашния кондиционен методист Никола Дафински. Кръг преди края на сезон 1984/85 се играе финалната среща за Купата между „вечните“ съперници в София Левски и ЦСКА. Мачът е изпъстрен недостойни сцени и скандали, което дава повод за неоправдано строги мерки срещу двата клуба от страна на еднопартийната държавна власт. С решение на Централния Комитет на БКП, грандовете са разформировани и извадени от първенството, а за шампион на страната е обявен класиралия се на трето място отбор на Тракия. Административното отличие на сметката на „канарчетата“ е отменено през 1989 година и върнато на Левски София. На 25 юли 1985 г. се провежда учредителна конференция на която футболната секция към АФД Тракия се преобразува в самостоятелен юридически субект – Футболен клуб „Тракия“. Новата организация се създава от 53 членове с платен членски внос, прави се избор на Изпълнително бюро от 15 души. За председател на обществени начала е определен Кирил Аспарухов, а изпълнителен директор на футболния клуб става Видин Апостолов. Останалите в ръководството са Атанас Георгиев, Крум Лазарев, Иван Митев, Александър Въргов, Николай Тодоров, Христо Германов, Георги Марков, Иван Глухчев, Трифон Иванов, Илия Георгиев, Георги Дурлев, Стойне Стойнов и Иван Станков. Най-важната задача, която стои пред новото управление е финансовото и материално обезпечаване на клубното развитие без опеката на военните. През 1986 „Ботев“ (Пловдив) става вицешампион, макар мнозина да го считат за некоронования първенец на страната. Мачовете на отбора са спектакли, изпълнени с много голове и ефектна игра. През този сезон е поставен клубен рекорд по резултатност в един шампионат – 82 гола (второ по постижение в дотогавашната история на България). Голмайстор А РФГ става Атанас Пашев с 30 отбелязани попадения. Три момента предопределят малшанса на „канарчетата“ да се окичат за трети път със златото. Най-напред е преиграването на мача в Свищов с местния Академик. Двубоят на 9 декември 1985 е прекратен поради мъгла при резултат 2:0 за пловдивчани. Доколко било основателно това решение е много спорно. Футболистите на Ботев, участници в мача, твърдят, че е можело да се играе нормално, въпреки климатичните условия. Преиграването на 26 декември 1985 завършва с равенство 1:1. Втората издънка се случва в Благоевград. Въпреки тоталното си превъзходство и многобройни положения за гол, „Ботев“ не успява да отбележи. В 90-ата минута Коце Костадинов нацелва гредата и мачът завършва 0:0, при което не се присъждат точки за равенство, според тогавашната приумица на БФС. Третият съдбовен момент в историята с изплъзналата се титла е на Овча купел – на 24 март 1986 „Ботев“ води с 1:0 на полувремето. При прибирането към съблекалните на почивката, хвърлен камък от привърженици на Славия строполява вратаря Вичев в безсъзнание на земята. След като се съвзема обаче той не е в състояние да продължи и съиграчите му, все още в шок от случката, отказват да излязат за втората част. При създалото се напрежение се намесват председателят на Славия Димитър Ларгов и заместник-началника във футболната федерация Сучков. Те умоляват ръководството на „Ботев“ да накара играчите си да доиграят срещата. По регламент е трябвало мачът да се прекрати и да се присъди служебна победа 3:0 за ощетения отбор. Назрява страхотен скандал, нещо, което футболния съюз не може да допусне близо година след поразиите на финала за Купата`85 между Левски и ЦСКА. Под угрозата от бъдещо негативно отношение на футболната власт към „Ботев“ (Пловдив), играчите се съгласяват да играят второто полувреме и така изпускат гарантирания си успех (тогава при победа се дават по 2 точки). Под въздействие на инцидента и след всички разправии с височайши особи, „канарчетата“ са разколебани в играта си, допускат обрат в мача и краен резултат 1:3. Остава единствено радостта от избегнатото зло – слависткият камък с малко не засяга сънната артерия на пловдивския вратар и той се разминава на косъм от смъртта. Този мач прекратява дългогодишната състезателна кариера на Димитър Вичев. Развръзката на сезон 1985/86 обаче се случва в Подуяне без участието на „Ботев“ (Пловдив). Изненадващо Берое побеждава Левски с 3:2 на Герена за първи път в историята си и по този начин бетонира първото място кръг преди края на шампионата. По-късно, през 2000 г., в телевизионно предаване по бТВ, Наско Сираков публично признава, че отборът му е играл симулативно в този мач за да направи Берое шампион и да подлее вода на стария си враг от Пловдив, който, според него, бил фаворизиран от тогавашното ръководство на футболния съюз, начело с пловдивския функционер Иван Шпатов.<ref name="bgfootball1">{{cite web |url=http://bgfootball.com/new.php?id=26403&blog_id=&s_id=11 |title=Българският футбол на едно място |publisher=BGfootball.com |date=29 април 2013 |accessdate=25 април 2018 |архив_дата=2015-03-18 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150318164607/http://bgfootball.com/new.php?id=26403&blog_id=&s_id=11 }}</ref>.<ref> https://www.youtube.com/watch?v=M0x50bXSWH8</ref>.Като се имат предвид горепосочените мачове с Академик и Славия обаче, не става ясно в какво се е изразявало подпирането на жълто-черния тим в този опорочен от задкулисни игри шампионат. Такива слухове витаят единствено около директния сблъсък между „Ботев“ и „Берое“ на „Колежа“, в който старозагорци са размазани с 8:1; три дни преди това футболистите им стават жертва на хранително разстройство, но БФС отказва мачът бъде отложен. На самата среща съдията дава три дузпи за „Ботев“.<ref name="bgfootball1"/> Въпреки това едва ли може да има съмнение, че тогавашният супер отбор на „канарчетата“ не би могъл да победи на свой терен Берое. В самия мач, поради наказания и контузии, в състава на домакините има само един нападател – Атанас Пашев, който отбелязва 2 гола. Другите 6 са дело на защитниците Раков, Юруков и Хорозов и дефанзивните полузащитници Бакалов и Симов (2). Почетния гол за гостите бележи Кашмер. През тези години на „Колежа“ и градския стадион пред „Ботев“ са безсилни далеч по-именити и силни отбори. По инициатива на Полската футболна федерация през май`1986 се провежда международен турнир „Интерлига-86“ с участието на отбори от България, Унгария и Полша. Трофеят е спечелен от „Ботев“ (Пловдив)! През сезон 1986/87 продължават блестящите изпълнения по терените на България. Знаменателно е постижението от пролетта на 1987. На полусезона „Ботев“ (Пловдив) изостава на 5-а позиция с четири точки зад четвъртия Локомотив София и на пет след третия в класирането Славия. Следват 13 поредни мача без загуба, помитане на директните съперници за бронза – 2:1 на Илиянци и 2:0 на Овча купел. Въпреки че може би най-силното в досегашната история поколение играчи на „Ботев“ не успява да завоюва трети шампионски успех, въпреки горчивите спомени за грубо ощетяване на любимия отбор от съдийски екипи и договорки между други клубове, далеч по-незабравими са зрелищните и майсторски изиграни мачове под ръководството на треньорите Динко Дерменджиев и Иван Глухчев. От сблъсъците на европейска сцена винаги ще се помнят домакинските победи над грандовете [[Барселона]] (1:0 през 1981) и [[Байерн Мюнхен]] (2:0 през 1984), като особено при втората само огромният малшанс на „канарчетата“ спасява баварците от отстраняване.<ref>[http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив/vtoro-myasto-botev-1986; Минков, Румен. 80 години ФК „Ботев“ (Пловдив)(1912 – 1992). Пловдив, 1992, с. 74 – 75.]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> === В края на ХХ и началото на ХХІ век === На 10 ноември 1989 г. тоталитарният комунистически режим пада от власт. Започва вълна от промени във всички области на живота, включително и спорта. Държавните учреждения и ведомства излизат от администрирането на спортните дружества, които вече са свободни открито да се развиват като професионални. Финансирането преминава в ръцете на частни спонсори. Така българският футбол след 45-годишна изолация поема в нормалната посока, поне що се отнася до общите принципи на развитие. '''На 29 ноември 1989 г. след повече от 22 години оригиналното име на клуба е възстановено''' за всеобща радост на привържениците, които никога не са преставали да го скандират по стадионите.<ref>Минков, Румен. 80 години ФК „Ботев“ (Пловдив)(1912 – 1992). Пловдив, 1992, с. 23.</ref> Професионален футболен клуб „Ботев“ в унисон с новите тенденции сключва спонсорски договор с фирмата DINPAM на италианския бизнесмен Паоло Динучи. Бъдещето изглежда сигурно – в първия състав навлизат млади и перспективни играчи – [[Цветозар Дерменджиев]], [[Тодор Зайцев]], [[Борис Хвойнев]], [[Ясен Петров]], [[Христо Коилов]], братята близнаци [[Гено Добревски]] и Иван и др. От друга страна обаче голяма част от утвърдените футболисти приключват кариерата си или заминават да играят в чужбина. Падането на [[Желязната завеса]] дава нови възможности на играчите да си търсят късмета зад граница, което довежда до голямо текучество и редуване на силни с колебливи игри. Треньорското ръководство също се сменя през няколко месеца. Въпреки това периодът между 1990 – 1993 г. е последният стабилен и градивен за клуба за дълги години напред. „Ботев“ достига до финал в последния турнир за КСА през 1990 и за [[Купата на България]] на следващата година; през сезон 1990/91 г. завършва на пето място само на точка от второто, година по-късно остава четвърти заради гол по-лоша голова разлика от [[Локомотив Пловдив]]. У ботевистката общественост се създава усещането, че е необходимо още съвсем малко, за да може отборът да се поздрави с шампионската титла или купата, но мерките които се предприемат постигат точно обратния резултат. ==== „Брокерите“ (1993 – 1996) ==== В началото на 1993 г. начело на клуба застават бизнесмените [[Христо Данов (бизнесмен)|Христо Данов]] и Христо Александров, по-късно станали печално известни като кредитни милионери. Те и екипът им си поставят амбициозната цел „Ботев“ да се превърне в отбор от средно европейско равнище. Започва мащабна селекция, която довежда в Пловдив много водещи футболисти, предимно от столичните клубове, но почти изцяло затваря вратите за играчи от собствената школа. Построени са нови съблекални за гостуващите отбори и е поставено осветление на Колежа, като и двете конструкции не отговарят на никакви стандарти и след няколко години са изхвърлени от употреба. Шумното и гръмко наливане на пари, без сериозно поставени стратегически цели и задачи, в крайна сметка довежда до занемаряване на детско-юношеската школа, а когато парите свършват и на „брокерите“ е потърсена съдебна отговорност, те изоставят отбора на произвола на съдбата. Скъпо платените звезди напускат изпадналия в дълбока финансова и административна криза отбор. Преди това – в шампионатите 1992/93, 1993/94, 1994/95 тимът завършва на трето място; през 1993 и 1995 г. достига и до финалния мач за националната купа, но и двата пъти отстъпва пред отборите на ЦСКА и [[Локомотив София]]. Въпреки вложените огромни средства „Ботев“ отново остава в подстъпите, а върховете заемат други. По време на управлението на „брокерите“ е написана и една от най-срамните страници в международната история на родния футбол – през 1993 г. „Ботев“ е наказан от [[УЕФА]] да не участва една година в европейските клубни турнири заради предложен подкуп от 300 000 щатски долара на съдията.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://7sport.net/7sport/fb_1footbg/d6851_11.htm | заглавие = През 1993 г. УЕФА изхвърли Канарчетата за корупция | достъп_дата = 3 юли 2013 | фамилно_име = Гешев | първо_име = Явор | дата = 3 юли 2013 | труд = 7 дни спорт | издател = 7 дни спорт ЕООД}}</ref> За пръв път тогава редом с името на клуба се появява и това на Димитър Христолов, което съвсем скоро ще стане болезнено познато на всички ботевисти. ==== Задълбочаване на кризата (1996 – 1999) ==== Между есента на 1996 и пролетта на 1999 г. начело на „Ботев“ се сменят четирима председатели – Георги Чакъров, Петко Моравенов, Веселин Коритарев и Васил Нинов. След фалита на последния само усилията на феновете спасяват отбора от изхвърляне от А група.<ref name="autogenerated1912"/> Случва се нещо, смятано за немислимо и невиждано от по-младите поколения привърженици – през сезоните 1997/98 и 1998/99 отборът до последно се бори за оставането си при майсторите. Треньорските смени продължават да следват една след друга, но в най-добрия случай се постига само временна стабилизация на отбора, последвана от нова криза. В този период изгрява звездата на последното голямо име от школата за столетието – [[Димитър Телкийски]], клубът обаче не притежава средствата, за да го задържи и той напуска в посока столичния Левски. Пловдив се превръща в дълбока футболна провинция – в незавидно положение се намира и градският съперник Локомотив. Двата отбора се борят за местата си в А група. В 26 кръг, когато е директният пролетен двубой между тях, Локомотив вече е загубил шансове за оставане, но изненадва неприятно играчите и привържениците на „канарчетата“ като излиза „на кръв“ и надделява с 2:1. Времето на договорки между двата тима и взаимно даряване на точки са безвъзвратно отминали. Но ако извоюваната победа на локомотивци е свидетелство за феърплей, какъвто безусловно трябва да има, това съвсем не може да се каже за друг техен мач, важен за жълто-черните. Два кръга по-късно „смърфовете“ играят на свой терен срещу Шумен – също в дъното на таблицата, и от предишните им хъс и агресия няма и помен – загуба с 1:3. В крайна сметка „Ботев“ се спасява, но оттогава до днес между феновете на двата пловдивски отбора се разгаря крайна ожесточеност, непозната преди това. [[Файл:The moment from Hebar Pazardjik vs Botev Plovdiv.jpg|355px|thumb|right|Момент от двубоя от българската EFBET Лига [[ПФК Хебър (Пазарджик)]] срещу Ботев (Пловдив) 1-2, 30-10-2022 г]] ==== „Ерата“ Христолов (1999 – 2010) ==== По силата до голяма степен на случайни обстоятелства Димитър Георгиев Христолов се озовава начело на ръководството на 19 март 1999 и (с кратко прекъсване през август – септември 2000) остава на този пост де факто до края на 2009 г., а де юре до 24 април 2010 г.<ref>Минков, Румен. 100 години ФК „Ботев“ Пловдив 1912 – 2012, Пловдив, 2012, с. 30 – 31.</ref> След първи относително стабилен сезон, на отбора накрая се случва логичното и предизвестено изпадане в Б група. Още на следващия сезон е извоювана промоция за връщане, но нещата с нищо не се променят – някога могъщият „Ботев“ се превръща в асансьор между А и Б група; финансовата нестабилност и текучеството на играчи продължават. Машинациите на Христолов го правят едноличен господар с неоспорвана от никого власт. Неговата цел е да продаде клуба на висока цена, но неизменно отхвърля подадените оферти с искане за по-големи суми. Феновете му обявяват открита война – започват вандалски действия по чуждите градове и стадиони, за да го притиснат допълнително финансово с присъжданите в такива случаи глоби. Христолов обаче не се отказва, дори когато заплахите за живота му стават ежедневие, а не липсват и посегателства. В края на краищата през 2009 г. отборът е напуснат от всичките си играчи, а президентът довежда футболисти от италианските долни дивизии. Този ход удължава агонията с още няколко месеца, но накрая и италианците напускат, нямайки средства дори да заплатят престоя си в хотела, където са отседнали. Отборът се разпада. „Ботев“ е изваден от А група, а впоследствие и от професионалния футбол. Малкото хубави неща, случили се през това така дълго за всеки ботевист десетилетие, са отбелязването края на ХХ век със съответните награди на заслужилите играчи и треньори, някои ремонти на стадиона и подстъпите до него. === Нова надежда (2010–сега) === През сезон 2010/2011 започва възраждането на отбора след 11 години финансова нестабилност при управлението на Димитър Христолов. Възстановено е сдружението с нестопанска цел „Ботев“ след 11 години, в които то няма дейност; а акционерното дружество „Ботев 1912“, което през тези години ръководи отбора е закрито. „Ботев“ (Пловдив) започва сезона на чисто от Югоизточната В група, след откупуването от сдружението на разрешението на закъсалия финансово Металик Сопот за участие в групата. Направена е бърза селекция, в която единственият играч от последния отбор на „канарчетата“ е Васил Василев. В отбора се завръщат много бивши негови играчи и юноши, сред чиито имена личат тези на [[Тодор Тимонов]], [[Йордан Минев]], [[Николай Манчев]] и много други. Отборът прави бляскав дебют в аматьорския футбол и завършва на 1-во място след само един равен мач в първенството и всичко останало – победи и по този начин се класира за участие в Източната Б група за следващия сезон. В купата обаче представянето е разочароващо и „Ботев“ (Пловдив) отпада още в предварителните кръгове от Димитровград след изпълнение на дузпи, в мач игран на осветление. Отборът възприема нетипична за българския футбол форма на управление с членски внос на членовете на сдружението, като по време на зимната пауза създава общо акционерно дружество с банкера [[Цветан Василев]], след което финансовата стабилност в клуба е факт. ==== Сезон 2011/2012 ==== [[Файл:Botev Pd 2013.jpg|355px|мини|дясно|„Ботев“ (Пловдив), състав за Сезон 2012/2013]] За сезон 2011/2012 в Източната Б група е гласуван бюджет от 3 000 000 лв., с което заявяват сериозните амбиции за продължаване на серията от предишния сезон и в Б група. „Ботев“ започва трудно първенство, но след много силна трета третина достига до второто място, което дава право на бараж. В баража за влизане в [[А група]] присъстват около 10 000 ботевисти, а „Ботев“ побеждава с 2:0 [[Спортист (Своге)]] на стадион „Славия“ в [[София]] и се завръща в елита след 2-годишно отсъствие. ==== Сезон 2012/2013 ==== През сезон 2012/2013 „Ботев“ се завръща в А група. Отборът записва най-силния си сезон от 18 години насам и завършват на 4-то място в елита. Заради малшанс и няколко брутални съдийски тесли, отборът не успява да се класира за евротурнирите и остава на 4-та позиция, но след отказването на ЦСКА „Ботев“ заслужено влиза в Лига Европа и записва невероятно европейско лято с 6 мача без нито една загуба. ==== Сезон 2016/2017 ==== Въпреки колебливата игра и неубедително представяне в първенството, където отбора завършва на 8 позиция, „Ботев“ (Пловдив) записва най-големия си успех от 36 години, като печели Купата на България по футбол. Във финалния двубой, игран на 24 май 2017 г., жълто-черните побеждават шампиона „Лудогорец“ с 2:1 с головете на [[Омар Косоко]] и [[Антонио Вутов]] за пловдивчани и на [[Клаудиу Кешерю]] за разградчани. Така „Ботев“ печели трофея за трети път в своята история и се класира за европейския клубен турнир – [[Лига Европа]]. Европейското лято за „Ботев“ продължава и с мачове в ЕКТ отборът достига до 3 квалификационен кръг на ЛЕ, където отпада от португалския Маритимо с общ резултат 0 – 2 (0 – 0 като домакин за Ботев). Преди това в 1-ви квалификационен кръг след 2 победи е отстранен Партизани (1 – 3, 0 – 1) и израелският [[Бейтар (Йерусалим)]] 1 – 1 (гост) и 4 – 0 като домакин за „Ботев“ (Пловдив). [[Файл:Todor nedelev.jpg|355px|мини|дясно|Капитанът на „Ботев“ [[Тодор Неделев]] е в основата на успехите на отбора последните години.]] Европейското лято за „Ботев“ (Пловдив) приключва със спечелването на Суперкупата на България след победа над шампиона „Лудогорец“ с 5 – 4 след изпълнение на дузпи (1 – 1 в редовното време). == Клубни успехи == '''[[Първа професионална футболна лига|А група]]''': * [[Файл:BG Champ cup.png|18px]][[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] Шампион (2): 1929, 1967 * [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] Второ място (2): 1963, 1986 * [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] Трето място (14): 1930, 1937, 1943, 1956, 1961, 1981, 1983, 1985, 1987, 1988, 1993, 1994, 1995, 2022 '''[[Национална купа на България по футбол|Купа на България]]''': * [[Файл:Bulgarian cup.png|25px]][[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] Носител (4): 1962, 1981, 2017, 2024 * [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] Финалист (10): 1947, 1956, 1963, 1964, 1984, 1991, 1993, 1995, 2014, 2019 '''[[Суперкупа на България]]''': * [[Файл:Supercup bulgaria 2011.jpg|безрамка|35x35пкс]][[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] Шампион (1): 2017 * [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] Финалист (1): 2014 '''[[Балканска клубна купа (футбол)|Балканска купа]]''': * [[Файл:1968BK4-455x700.jpg|безрамка|30x30пкс]][[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] Шампион (1): 1972 * [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] Финалист (1): 1981 '''[[Купа на носителите на купи]]''': * Четвъртфинал: [[Купа на носителите на купи 1962/63|1962/63]] == Наименования == * 1912: ''СК Ботевъ'' * 27 декември 1944 – 18 септември 1947: ''Шипка-Ботев'' * 1949: ''Ботев при ДНВ (Ботев при Дома на народната войска)'' * 1950: ''ДНВ (Дом на народната войска), след присъединяването на „Стефан Кираджиев“ и СК на Пловдивския гарнизон'' * 1952: ''ДНА (Дом на народната армия)'' * 1956: ''СКНА (Спортен клуб на народната армия)'' * 1957: ''АСК Ботев (Армейски спортен клуб Ботев)'' * 1964: ''Ботев'' * 1967: ''Тракия – след обединение на Ботев, Спартак и Академик'' * 1972: ''АФД Тракия (Армейско физкултурно дружество Тракия)'' * 1985: ''ФК Тракия'' * от 28 ноември 1989: ''ФК Ботев'' == Участия в Европейските клубни турнири == {| class="wikitable mw-collapsible" |- ! Сезон ! Турнир ! Кръг ! Държава ! Отбор ! ! Домакин ! Гост ! Общо ! Продължава/Отпада |- |1962/63 | [[Купа на носителите на купи 1962/63|КНК]] |1/16 финал | style="text-align:center;"|{{флагче|Румъния|1952}} |[[ФК Стяуа|Стяуа Букурещ]] | | style="text-align:center;"| 5:1 | style="text-align:center;"| 2:3 | style="text-align:center;"| 7:4 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |1/8 финал | style="text-align:center;"|{{флагче|Ирландия}} |[[Шамрок Роувърс]] | | style="text-align:center;"| 1:0 | style="text-align:center;"| 4:0 | style="text-align:center;"| 5:0 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |Четвъртфинал | style="text-align:center;"|{{флагче|Испания|1945}} |[[ФК Атлетико (Мадрид)|Атлетико Мадрид]] | | style="text-align:center;"| 1:1 | style="text-align:center;"| 0:4 | style="text-align:center;"| 1:5 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1967/68 |[[Купа на европейските шампиони 1967/68|КЕШ]] |1/16 финал | style="text-align:center;"|{{флагче|Румъния|1965}} |[[ФК Рапид Букурещ|Рапид Букурещ]] | | style="text-align:center;"| 2:0 | style="text-align:center;" |0:3(сдв) | style="text-align:center;"| 2:3 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1968/69 |[[Купа на панаирните градове 1968/69|КПГ]] |Първи кръг | style="text-align:center;"|{{флагче|Испания|1945}} |[[ФК Реал Сарагоса|Сарагоса]] | | style="text-align:center;"| 3:1 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"| 3:3 ([[Правило за голове на чужд терен|ГЧТ]]) | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1970/71 |[[Купа на панаирните градове 1970/71|КПГ]] |Първи кръг | style="text-align:center;"|{{флагче|Англия}} |[[ФК Ковънтри Сити|Ковънтри Сити]] | | style="text-align:center;"| 1:4 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"| 1:6 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1978/79 | [[Купа на УЕФА 1978/79|Купа на УЕФА]] |Първи кръг | style="text-align:center;"|{{флагче|Германия}} |[[Херта БШК (Берлин)|Херта Берлин]] | | style="text-align:center;"| 1:2 | style="text-align:center;"| 0:0 | style="text-align:center;"| 1:2 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1981/82 |[[Купа на носителите на купи 1981/82|КНК]] |1/16 финал | style="text-align:center;"|{{флагче|Испания|1977}} |[[ФК Барселона|Барселона]] | | style="text-align:center;"| 1:0 | style="text-align:center;"| 1:4 | style="text-align:center;"| 2:4 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1984/85 |[[Купа на носителите на купи 1984/85|КНК]] |1/16 финал | style="text-align:center;"|{{флагче|Люксембург}} |[[Унион Люксембург]] | | style="text-align:center;"| 4:0 | style="text-align:center;"| 1:1 | style="text-align:center;"| 5:1 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |1/8 финал | style="text-align:center;"|{{флагче|Германия}} |[[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]] | | style="text-align:center;"| 2:0 | style="text-align:center;"| 1:4 | style="text-align:center;"| 3:4 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1985/86 |[[Купа на европейските шампиони 1985/86|КЕШ]] |1/16 финал | style="text-align:center;"|{{флагче|Швеция}} |[[ИФК Гьотеборг|Гьотеборг]] | | style="text-align:center;"| 1:2 | style="text-align:center;"| 2:3 | style="text-align:center;"| 3:5 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1986/87 |[[Купа на УЕФА 1986/87|Купа на УЕФА]] |Първи кръг | style="text-align:center;"|{{флагче|Малта}} |[[ФК Хибърниънс|Хибърниънс]] | | style="text-align:center;"| 8:0 | style="text-align:center;"| 2:0 | style="text-align:center;"| 10:0 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |1/16 финал | style="text-align:center;"|{{флагче|СФРЮ}} |[[Хайдук Сплит]] | | style="text-align:center;"| 2:2 | style="text-align:center;"| 1:3 | style="text-align:center;"| 3:5 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1987/88 |[[Купа на УЕФА 1987/88|Купа на УЕФА]] |Първи кръг | style="text-align:center;"|{{флагче|СФРЮ}} |[[Цървена звезда]] | | style="text-align:center;"| 2:2 | style="text-align:center;"| 0:3 | style="text-align:center;"| 2:5 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1988/89 |[[Купа на УЕФА 1988/89|Купа на УЕФА]] |Първи кръг | style="text-align:center;"|{{флагче|СССР}} |[[ФК Динамо Минск|Динамо Минск]] | | style="text-align:center;"| 1:2 | style="text-align:center;"| 0:0 | style="text-align:center;"| 1:2 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1992/93 |[[Купа на УЕФА 1992/93|Купа на УЕФА]] |Първи кръг | style="text-align:center;"|{{флагче|Турция}} |[[Фенербахче]] | | style="text-align:center;"| 2:2 | style="text-align:center;"| 1:3 | style="text-align:center;"| 3:5 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1993/94 |[[Купа на УЕФА 1993/94|Купа на УЕФА]] |Първи кръг | style="text-align:center;"|{{флагче|Гърция}} |[[ФК Олимпиакос|Олимпиакос]] | | style="text-align:center;"| 2:3 | style="text-align:center;"| 1:5 | style="text-align:center;"| 3:8 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1995/96 |[[Купа на УЕФА 1995/96|Купа на УЕФА]] |Първи кръг | style="text-align:center;"|{{flagicon|Грузия|1990}} |[[ФК Динамо (Тбилиси)|Динамо Тбилиси]] | | style="text-align:center;"| 1:0 | style="text-align:center;"| 1:0 | style="text-align:center;"| 2:0 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |1/32 финал | style="text-align:center;"|{{флагче|Испания}} |[[ФК Севиля|Севиля]] | | style="text-align:center;"| 1:1 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"| 1:3 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |2013/14 |[[Лига Европа 2013/14|Лига Европа]] |[[Лига Европа 2013/14#Първи квалификационен кръг|Първи квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Казахстан}} |[[ФК Астана|Астана]] | | style="text-align:center;"| 5:0 | style="text-align:center;"| 1:0 | style="text-align:center;"| 6:0 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |[[Лига Европа 2013/14#Втори квалификационен кръг|Втори квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Босна и Херцеговина}} |[[Жрински Мостар|Зрински Мостар]] | | style="text-align:center;"| 2:0 | style="text-align:center;"| 1:1 | style="text-align:center;"| 3:1 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |[[Лига Европа 2013/14#Трети квалификационен кръг|Трети квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Германия}} |[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] | | style="text-align:center;"| 1:1 | style="text-align:center;"| 0:0 | style="text-align:center;"| 1:1 (ГЧТ) | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |2014/15 |[[Лига Европа 2014/15|Лига Европа]] |[[Лига Европа 2014/15#Първи квалификационен кръг|Първи квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{flagicon|SMR}} |[[АК Либертас|Либертас]] | | style="text-align:center;"| 4:0 | style="text-align:center;"| 2:0 | style="text-align:center;"| 6:0 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |[[Лига Европа 2014/15#Втори квалификационен кръг|Втори квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Австрия}} |[[ФК Санкт Пьолтен|Санкт Пьолтен]] | | style="text-align:center;"| 2:1 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"| 2:3 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |2017/18 |[[Лига Европа 2017/18|Лига Европа]] |[[Лига Европа 2017/18#Първи квалификационен кръг|Първи квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Албания}} |[[ФК Партизани Тирана|Партизани Тирана]] | | style="text-align:center;"| 1:0 | style="text-align:center;"| 3:1 | style="text-align:center;"| 4:1 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |[[Лига Европа 2017/18#Втори квалификационен кръг|Втори квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Израел}} |[[Бейтар Йерусалим]] | | style="text-align:center;"| 4:0 | style="text-align:center;"| 1:1 | style="text-align:center;"| 5:1 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |[[Лига Европа 2017/18#Трети квалификационен кръг|Трети квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Португалия}} |[[КС Маритимо|Маритимо]] | | style="text-align:center;"| 0:0 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |2022/23 |[[Лига на конференциите 2022/23|Лига на конференциите]] |[[Лига на конференциите 2022/23#Втори квалификационен кръг|Втори квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Кипър}} |[[ФК АПОЕЛ|Апоел]] | | style="text-align:center;"| 0:0 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |2024/25 |[[Лига_Европа_2024/25|Лига Европа]] |[[Лига_Европа_2024/25#Първи_квалификационен_кръг|Първи квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Словения}} |[[НК_Марибор|Марибор]] | | style="text-align:center;"| 2:1 | style="text-align:center;"| 2:2 | style="text-align:center;"| 4:3 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |[[Лига_Европа_2024/25#Втори_квалификационен_кръг|Втори квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Гърция}} |[[ФК_„Панатинайкос“|Панатинайкос]] | | style="text-align:center;"| 1:2 | style="text-align:center;"| 0:4 | style="text-align:center;"| 1:6 | style="text-align:center;"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | |[[Лига_на_конференциите_2024/25|Лига на конференциите]] |[[Лига_на_конференциите_2024/25#Трети_квалификационен_кръг|Трети квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Босна и херцеговина}} |[[ХСК_Зрински|Жрински мостар]] | | style="text-align:center;"| 2:1 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"| 2:3 | style="text-align:center;"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |} == Участия в Турнира за Купа Интертото == {| class="wikitable mw-collapsible" |- ! Сезон ! Турнир ! Кръг ! Държава ! Отбор ! ! Домакин ! Гост ! Общо ! Продължава/Отпада |- |1983 |[[1983 Intertoto Cup|Купа Интертото]] |Група 10 | style="text-align:center;"|{{флагче|Чехословакия}} |[[Витковице|СК Витковице]] | | style="text-align:center;"| 5:1 | style="text-align:center;"| 2:4 | style="text-align:center;"| 7:5 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |Група 10 | style="text-align:center;"|{{флагче|Германия}} |[[ФК Айнтрахт (Брауншвайг)|Айнтрахт Брауншвайг]] | | style="text-align:center;"| 0:1 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"| 0:3 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | | |Група 10 | style="text-align:center;"|{{флагче|Швеция}} |[[ИФ Елфсбори|Елфсборг]] | | style="text-align:center;"| 4:0 | style="text-align:center;"| 0:0 | style="text-align:center;"| 4:0 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- |1991 |[[1991 Intertoto Cup|Купа Интертото]] |Група 8 | style="text-align:center;"|{{флагче|Словакия}} |[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]] | | style="text-align:center;"| 1:3 | style="text-align:center;"| 1:4 | style="text-align:center;"| 2:7 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | | |Група 8 | style="text-align:center;"|{{флагче|Румъния}} |[[ФК Рапид Букурещ|Рапид Букурещ]] | | style="text-align:center;"| 5:0 | style="text-align:center;"| 1:2 | style="text-align:center;"| 6:2 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |} == Участия в Турнира за Балканската купа == {| class="wikitable mw-collapsible" |- ! Сезон ! Турнир ! Кръг ! Държава ! Отбор ! ! Домакин ! Гост ! Общо ! Продължава/Отпада |- |1971/72 |[[Балканска клубна купа (футбол)|Балканска купа]] |Групова фаза | style="text-align:center;"|{{флагче|Турция}} |[[Гьозтепе СК|Гьозтепе]] | | style="text-align:center;"| 3:0 | style="text-align:center;"| 1:3 | style="text-align:center;"| 4:3 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |Групова фаза | style="text-align:center;"|{{флагче|Румъния|1952}} |[[ФК Брашов|Брашов]] | | style="text-align:center;"| 1:1 | style="text-align:center;"| 3:2 | style="text-align:center;"| 4:3 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- style="background:gold" | | |Финал | style="text-align:center;"|{{флагче|СФРЮ}} |[[ФК Вардар|Вардар Скопие]] | | style="text-align:center;"| 5:0 | style="text-align:center;"| 0:4 | style="text-align:center;"| 5:4 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- |1980/81 |Балканска купа |Групова фаза | style="text-align:center;"|{{флагче|Румъния|1952}} |[[ФК Спортул Студенцеск (Букурещ)|Спортул Студенцеск]] | | style="text-align:center;"| 3:0 <sup>1</sup> | style="text-align:center;"| 2:3 | style="text-align:center;"| 5:3 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- style="background:silver" | | |Финал | style="text-align:center;"|{{флагче|СФРЮ}} |[[Вележ (Мостар)]] | | style="text-align:center;"| 5:6 | style="text-align:center;"| 2:6 | style="text-align:center;"| 7:12 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |} <sup>1</sup>. Спортул Студенцеск се оттегля от турнира. == Състав 2024/2025 == ''Към 25 септември 2024 г.'' {{ПФК Ботев (Пловдив) - актуален състав}} == Стадион == Първоначално „жълто-черните“ тренират на поляните до Тютюневата фабрика, на „Пепинерата“ (Сточна гара), на [[Гладно поле (квартал)|Гладно поле]] или в [[Мараша (Пловдив)|Мараша]]. Официалните мачове се провеждали на игрище „Колежа“, което е било супер модерно за времето си – със съблекални, официална ложа и трибуни. Няма сведения клубът да е плащал наем за ползване на стадиона, който бил стопанисван от [[Свети Августин (колеж в Пловдив)|Френския колеж]]. През 1924 г. Управителният съвет на клуба, начело с адвоката Георги Хитрилов, взима решение за изграждане на собствено парк-игрище. Отправени са официални искания към градската управа за отпускане на терен. Въз основа на протокол № 59/20.11.1925 г. Пловдивската община отпуска 36 декара общинска земя в квартал „Ухото“ на Кичук Париж, югоизточно от Централна гара. За кратко време игрището е оградено с каменна стена, вдигната е официална трибуна с клубни помещения, а теренът е затревен. Първата официална среща на новопостроеното парк-игрище „Ботев“ се играе на 23 май 1926 година. [[Файл:Protocolbook1926-1927BotevPlovdiv-page28.jpg|мини|Протоколираното решение за построяване бюст-паметника на патрона на клуба.]] Година по-късно ръководството решава да постави монумент на клубния патрон, поета-революционер [[Христо Ботев]], пред входа на новия дом. Основава се фонд „Постройка на бюст-паметник на Христо Ботев“ за набиране на финансови средства. На 16 ноември 1926 г. „настоятелството“ на СК „Христо Ботев“ набелязва 5 инициативи за събиране на средства по построяването на бюст-паметника: провеждането на нова предметна томбола, създаването на „Златна книга на спортен клуб „Хр. Ботев“ Пловдив“, изпращането на покани към видни български писатели и общественици, които да изнасят научни лекции в Пловдив, организирането на коледен хор и неделни следобедни забави. По-късно са добавени още две инициативи: организирането на бал през месец март 1927 г. и разпродажба на „Ботев лист“.<ref name=":0">[http://www.azbuki.bg/editions/azbuki/archive/archive2011/doc_view/1523-cheteliazov012014 Четелязов, Пламен. Дарителската акция на СК „Христо Ботев“ за построяването на първия бюст-паметник на Христо Ботев в Пловдив през 1927 г. Списание „История“. Национално издателство „Аз Буки“, брой 22, номер 1, 2014 г.]</ref> На корицата на „Златна книга на спортен клуб „Хр. Ботев“ Пловдив“ е поставен портрет на Христо Ботйов, нарисуван от Нягул Станчев. На 28 януари 1927, секретарят Вълко Куманов е натоварен със задачата да замине за София, където да поднесе „Златната книга“ за подпис пред [[Борис III|Негово Величество Борис III Цар на Българите]]. На 1 март 1927, Вълко Куманов докладва, че Негово Величество е подписало книгата и е подарило 2000 лв. за направата на паметника. Подписът на Борис III Цар на Българите стои точно под герба на първа страница от „Златната книга“. До тържественото откриване на паметника на 2 юни 1927 г. в „Златната книга“ се подписват и оставят своите послания Окръжният управител на Пловдив, Председателят на окръжната комисия, Началникът на Пловдивския гарнизон и [[Андрей Ляпчев]] – министър-председател на България. Последният пише: „Всяко занимание иска почивка, най-добрата е спортът, както той дотъкмява онова що ежедневния черен труд отнема и както той хармонира с възрастта и с дълга към отечеството.“ Предметната томбола с цел събиране на средства за построяването на бюст-паметника е проведена на 27 март 1927 г. Чистите приходи от нея възлизат на 32 325 лв. В „Протоколна книга на спортен клуб „Христо Ботев“ – Пловдив“ са описани предметите, които са останали не потърсени след провеждането на томболата – портрет на Христо Ботев в рамка, пешкирник от орехово дърво с огледало, гарнитура за шиене, закачалка с огледало и др.<ref name=":0" /> Благодарение на организиран коледен хор и провеждане на т.нар. „коледуване“ са събрани 1731 лв.<ref name=":0" /> На 16 ноември 1926 г. е взето решението да бъде организирано изпращането на покани към видни български писатели и общественици, които да изнасят научни лекции в Пловдив. „Протоколна книга на спортен клуб „Христо Ботев“ – Пловдив“ не пази сведения за успешното провеждане на подобни лекции. Среща се обаче информация за т.нар. „Ботев лист“ – сборник, в който са публикувани статии на видни общественици, спомени за Христо Ботев и моменти из дейността на клуба. Прогимназията „Христо Ботев“ е поканена да вземе участие в разпространението на „Ботев лист“, който съдържа 8 страници и е издаден на 2 юни 1927 от редакционен колектив при С. К. „Христо Ботев“ – Пловдив. Почетният член на клуба и изтъкнат пловдивски общественик [[Недко Каблешков]] също изпраща своя статия за сборника, която обаче е публикувана в отделна брошура с помощта на д-р Грую Хр. Данов. Не са запазени сведения какви средства са събрани от тази инициатива.<ref name=":0" /> Проведен е конкурс за проект между млади български скулптори, в който се включват Васил Вичев, Кирил Георгиев, Янко Павлов, Иван Топалов и още 3-ма творци, чийто имена не са запазени. На [[13 март]] [[1927]] г., след проведен референдум между клубните членове, специално жури в състав: председател Георги Атанасов (един от основателите и председателите на дружеството на южнобългарските художници) и членове арх. Стойко Стойков (една от най-ярките фигури в пловдивската архитектурна колегия в периода 1920 – 1940 г.), легендарният [[Цанко Лавренов]], Георги Хитрилов (председател на С. К. „Христо Ботев“ – Пловдив), С. С. Салгънджиев и Н. Радомиров, определя един проект от представените седем – този на Васил Вичев. На премирания автор е възложена изработката на паметника от специален мрамор, донесен за случая от Врачанския Балкан.<ref name=":0" /> Постаментът е официално открит на [[2 юни]] 1927 г. с литургия и патриотичен ритуал. Недко Каблешков държи пламенна реч. На церемонията присъстват лелята на Ботйов и четникът Иван Андонов, който прочувствено заявява: „''Не случайността постави паметника на великия българин на това място. Провидението е внушило на клубните членове да го вдигнат тук. Запомнете това – през Априлското въстание, когато в Пловдив са докарани заловени въстаници, точно на това място османците ги избиват и то е напоено с толкова много българска кръв. Днес тук стои каменния лик на певеца за свобода и величав борец на милото ни Отечество. Нека неговия дух ви окрилява винаги в спортните битки за чест и слава на нашия град. Да живей България!''“. Устроени са атлетически състезания, за които е поканен СК „Сердика“ София и са подготвени 100 медала с ленти както следва: 1-ва награда с бяла лента, 2-ра със зелена и 3-та с червена. Кулминацията на спортните прояви е футболният мач на „Ботев“ срещу СК „Левски“ София. Изработени са малки фотографии на бюст-паметника, за да се разпространяват по време на честването. Правят се плакати с „ботеви творения“, които се поставят на видни места из града.<ref name=":0" /> Клубът се сдобива с нотариален акт за собственост на игрището през [[1934]] година, като по този начин се слага край на тревогите, че мястото може да бъде отчуждено по един проект от 1918 г. за разширяване железопътното депо към Централна гара. В годините от 1926 от 1947, „Ботев“ (Пловдив) играе 6 международни срещи на това игрище – печели две, губи три и завършва веднъж наравно. Съперници са Адмира от [[Виена]] (1:7), [[Кечкемет]] от Унгария (3:2 и 2:4), [[Бешикташ]] от Цариград (0:0), Бохемианс от Прага (1:3) и „вундер-тима“ на Аустрия Виена (сензационна победа с 5:4). На 16 ноември 1934 г. българският национален отбор играе тук международен мач, побеждава с 2:1 унгарския национал. След установяването на комунистическата власт в град Пловдив и в неговия спортен живот настъпват тотални промени. През 1947 година клубната управа изработва план, според който съществуващото парк-игрище трябва да се превърне в модерен стадион с високи бетонни трибуни, волейболни и баскетболни площадки, тенис кортове и открит плувен басейн. Това не се осъществява. С едно решение на градското физкултурно ръководство през 1949 г. теренът в Кичук Париж е предаден за ползване на физкултурно дружество Спартак. В периода 1949 – 1961 „Ботев“ (Пловдив) ползва за тренировки и мачове стадиона на БДЖ, на бившето Асеновградско шосе, а също и старото игрище „Шипка“ в [[Кичук Париж]]. Впоследствие тимът се установява трайно на [[Пловдив (стадион)|Градския стадион]], известен с прозвището си „Високата кула“, а после и като „Голямата къща“. През 1959 г. властите разрешават строеж на нов клубен стадион на мястото на старото игрище в квартал „[[Каменица (квартал)|Каменица]]“. Първите строителни работи започват на 21 юли 1959 г. по проекта на арх. [[Антон Каравелов]]. Две години по-късно „Ботев“ (Пловдив) се завръща в своя исконен дом – на Колежа. Стадионът е открит с големи тържества на 14 май 1961 г. в присъствието на министър-председателя [[Антон Югов]], а символичната лента е прерязана от генерал [[Добри Джуров]]. Празненствата завършват с приятелски мач срещу румънския шампион „[[Стяуа]]“ (тогава ЧЧА) и жълто-черна победа с 3:0. През 1993 г., при управлението на Христо Данов, „[[Христо Ботев (стадион, Пловдив)|старчето на „Източен“ 10]]“ претърпява първия си съществен ремонт. Съблекалнята за гостуващите отбори е преместена в североизточния край на стадиона. Прокопан е тунел, между Сектор Север и Трибуна Изток, свързващ гостите с терена, намален е капацитетът на седящите места, а през 1995 г. е поставено електрическо осветление („лампите на брокерите“, останали от реконструкцията на тенис-комплекса „СТАД“ и не отговарящи на стандартите за футбол през нощта). Значителни козметични ремонти има в периода 2007 – 2008, когато заради разширяването на булевард ”Източен“ е стеснено пространството пред Централната трибуна. По същото време е върната съблекалнята за гости пак на старото си място, под официалните ложи. Укрепена е Трибуна Изток и се намалява нейния капацитет. Най-много публика е изпълвала Колежа на 27 февруари 1963 г. за четвъртфиналния мач за КНК срещу мадридския Атлетико (1:1) – 40 000 зрители. Рекордът за български мач е с Левски София (0:1) през 1966 г. – 37 000 зрители. На няколко пъти домът на „канарчетата“ е подслонявал и градските съперници – Локомотив и Спартак. „Смърфовете“ играят домакинските си срещи тук през пролетта на 1980 г. (тогава изпадат) и един мач през 2004 г. (стават шампиони). „Гладиаторите“ от Спартак ползват стадиона за няколко свои мача през 1995 г. Стадион „Ботев“ е домакинствал на финал за Националната купа през 2000 г. (Левски София – Нефтохимик 2:0). На 26 март 2012 г. е започната мащабна реконструкция на стадиона по идеен проект на архитект Георги Савов и с подкрепата на новия собственик на отбора [[Цветан Василев]].<ref>[http://plovdivskinovini.com/index.php/2012-08-07-16-41-36/2012-08-07-16-43-08/9830-tzvetan-vasilev-botev-igrae-evropeiski-futbol „Цветан Василев: Ботев играе европейски футбол“, www.plovdivski novini.com]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Според разчетите строителството ще погълне близо 20 милиона лева, а съоръжението трябва да бъде готово за експлоатация в края на 2014 година. Реконструкцията се състои от четири етапа.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.botevplovdiv.bg/component/content/article/83-%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D1%88%D0%BE%D1%83/1873-remont-stadion-bvotev |заглавие=„Започва ремонтът на Колежа“, официален сайт на ПФК Ботев Пловдив |достъп_дата=2016-06-30 |архив_дата=2013-06-22 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130622071552/http://www.botevplovdiv.bg/component/content/article/83-%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D1%88%D0%BE%D1%83/1873-remont-stadion-bvotev }}</ref> Първият етап е свързан с подмяна на терена и разполагане на модерна дренажна система и отоплителна инсталация. Теренът ще бъде с размери 68x105 метра. Съществуващата Трибуна Изток ще бъде ремонтирана, като под нея ще се намират съблекалня, стая за допинг и лекарски кабинет. Вторият етап обхваща цялостна реконструкция на Южния завой. Третият етап (аналогичен на втория) се отнася за Северния завой. Четвъртият етап засяга Централна трибуна. Тя ще бъде преместена с 10 метра навътре от сегашното си положение. Подходът към ложите ще се извършва от фасадата, която, заедно с бюст-паметника на Христо Ботев, е единственият спомен, който ще остане от настоящия вид на стадиона. След края на реконструкцията „Колежа“ ще разполага с 18000 седящи места, от които 120 ще бъдат ВИП. 80% от местата ще бъдат покрити. Паркингът ще побира 800 автомобила и 6 автобуса. Помещенията под трибуните ще бъдат на три нива. Те включват съблекални, медицински кабинети, зала за технически конференции, помещения за представителите на медиите, 4 спортни зали, музей, фен-магазин, санитарен възел, тераси и др. Мащабната реконструкция на стадиона е свързана и със създаването на детски школи, които да подкрепят и развиват младите футболни таланти.<ref>{{Citation |title=„Цветан Василев инвестира 20 милиона в базите на Ботев“ |url=http://futbolprognozi.com/tsvetan-vasilev-investira-20-miliona-v-b |accessdate=2013-08-30 |archivedate=2014-02-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140221195036/http://futbolprognozi.com/tsvetan-vasilev-investira-20-miliona-v-b }}</ref> == Класиране по сезони == ''За повече информация погледнете [[ПФК Ботев (Пловдив) през сезоните]]'' <timeline> ImageSize = width:1600 height:60 PlotArea = left:10 right:10 bottom:30 top:10 TimeAxis = orientation:horizontal format:yyyy DateFormat = dd/mm/yyyy Period = from:01/07/1948 till:01/07/2022 ScaleMajor = unit:year increment:2 start:1949 Colors = id:bl1 value:rgb(0.5,0.8,0.5) id:bl2 value:rgb(0.9,0.9,0.3) id:rs value:rgb(0.8,0.6,0.6) id:rn value:rgb(0.9,0.1,0.1) PlotData= bar:Position width:16 color:bl1 align:center from:01/07/1948 till:01/07/1949 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/1948 till:01/07/1949 color:white shift:(0,14) text: "[[Б футболна група|Б]]" from:01/07/1949 till:01/07/1950 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/1949 till:01/07/1950 color:red shift:(0,14) text: "[[В футболна група|В]]" from:01/07/1950 till:01/07/1951 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1951 till:01/07/1952 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/1952 till:01/07/1953 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/1950 till:01/07/1953 color:green shift:(0,14) text: "[[А футболна група|А група]]" from:01/07/1953 till:01/07/1954 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/1953 till:01/07/1954 color:white shift:(0,14) text: "[[Б футболна група|Б група]]" from:01/07/1954 till:01/07/1955 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1955 till:01/07/1956 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1956 till:01/07/1957 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1957 till:01/07/1958 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/1958 till:01/07/1959 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1959 till:01/07/1960 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1960 till:01/07/1961 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1961 till:01/07/1962 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/1962 till:01/07/1963 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/1963 till:01/07/1964 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1964 till:01/07/1965 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/1965 till:01/07/1966 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1966 till:01/07/1967 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/1967 till:01/07/1968 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1968 till:01/07/1969 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1969 till:01/07/1970 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/1970 till:01/07/1971 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1971 till:01/07/1972 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1972 till:01/07/1973 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/1973 till:01/07/1974 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1974 till:01/07/1975 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1975 till:01/07/1976 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1976 till:01/07/1977 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/1977 till:01/07/1978 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/1978 till:01/07/1979 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1979 till:01/07/1980 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1980 till:01/07/1981 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1981 till:01/07/1982 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1982 till:01/07/1983 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1983 till:01/07/1984 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/1984 till:01/07/1985 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1985 till:01/07/1986 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/1986 till:01/07/1987 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1987 till:01/07/1988 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1988 till:01/07/1989 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/1989 till:01/07/1990 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1990 till:01/07/1991 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1991 till:01/07/1992 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/1992 till:01/07/1993 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1993 till:01/07/1994 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1994 till:01/07/1995 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1995 till:01/07/1996 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1996 till:01/07/1997 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1997 till:01/07/1998 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/1998 till:01/07/1999 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1999 till:01/07/2000 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/2000 till:01/07/2001 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1954 till:01/07/2001 color:green shift:(0,14) text: "[[А футболна група|А група]]" from:01/07/2001 till:01/07/2002 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/2001 till:01/07/2002 color:white shift:(0,14) text: "[[Б футболна група|Б]]" from:01/07/2002 till:01/07/2003 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/2003 till:01/07/2004 shift:(0,-4) text:14 from:01/07/2002 till:01/07/2004 color:green shift:(0,14) text: "[[А футболна група|А]]" from:01/07/2004 till:01/07/2005 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/2004 till:01/07/2005 color:white shift:(0,14) text: "[[Б футболна група|Б група]]" from:01/07/2005 till:01/07/2006 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/2006 till:01/07/2007 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/2007 till:01/07/2008 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/2008 till:01/07/2009 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/2009 till:01/07/2010 shift:(0,-4) text:16 from:01/07/2005 till:01/07/2010 color:green shift:(0,14) text: "[[А футболна група|А група]]" from:01/07/2010 till:01/07/2011 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/2010 till:01/07/2011 color:red shift:(0,14) text: "[[В футболна група|В]]" from:01/07/2011 till:01/07/2012 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/2011 till:01/07/2012 color:white shift:(0,14) text: "[[Б футболна група|Б]]" from:01/07/2012 till:01/07/2013 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/2013 till:01/07/2014 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/2014 till:01/07/2015 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2015 till:01/07/2016 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/2016 till:01/07/2017 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/2017 till:01/07/2018 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/2018 till:01/07/2019 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2019 till:01/07/2020 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/2020 till:01/07/2021 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/2021 till:01/07/2022 shift:(0,-4) text: from:01/07/2012 till:01/07/2022 color:green shift:(0,14) text: "[[А футболна група|А група]]" </timeline> * 67 сезона в А група * 5 сезона в Б група * 2 сезон във В група == Треньори == ''За повече информация погледнете [[Шаблон:ПФК Ботев (Пловдив) - треньори|ПФК Ботев (Пловдив) – треньори]]'' Списък с последните дванадесет треньора на клуба: {| class="wikitable" style="text-align: center" |- !| !|Име !|От !|До !|Постижения |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Марин Бакалов]] |align=left|15.06.2010 |align=left|20.02.2011 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Костадин Видолов]] |align=left|20.02.2011 |align=left|15.05.2011 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Петър Хубчев]] |align=left|15.05.2011 |align=left|26.10.2011 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Милен Радуканов]] |align=left|26.10.2011 |align=left|26.03.2012 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|Костадин Видолов* |align=left|26.03.2012 |align=left|05.06.2012 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Ферарио Спасов]] |align=left|05.06.2012 |align=left|10.12.2012 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Станимир Стоилов]] |align=left|1 януари 2013 |align=left|04.06.2014 | [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] [[Купа на България]] |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Любослав Пенев]] |align=left|06.06.2014 |align=left|07.07.2014 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Велислав Вуцов]] |align=left|14.07.2014 |align=left|03.12.2014 |- |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Петър Пенчев (треньор)|Петър Пенчев]] |align=left|03.12.2014 |align=left|27.07.2015 |– |- |{{флагче|Словения}} |align=left|[[Ермин Шиляк]] |align=left|27.07.2015 |align=left|10.11.2015 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Николай Костов]] |align=left|11.11.2015 |align=left|23.08.2016 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Николай Киров – Белия|Николай Киров]] |align=left|24.08.2016 |align=left|29.05.2019 | [[Файл:Bulgarian cup.png|25px]]Купа на България и [[Файл:Supercup bulgaria 2011.jpg|безрамка|25x25пкс]] [[Суперкупа на България]] |- |{{флагче|Нидерландия}} {{Флагче|Черна Гора}} |align=left|[[Желко Петрович]] |align=left|09.06.2019 |align=left|08.10.2019 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|Ферарио Спасов |align=left|08.10.2019 |align=left|05.10.2020 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|Петър Пенчев |align=left|06.10.2020 |align=left|06.12.2020 |- |- |{{флагче|България}} |align=left|Стефан Стоянов |align=left|07.12.2020 |align=left|08.01.2021 |– |- |{{флагче|Босна и Херцеговина}} |align=left|[[Азрудин Валентич]] |align=left|08.01.2021 |align=left|29.07.2022 |– |- |{{флагче|Армения}} |align=left|Артур Ованесян* |align=left|29.07.2022 |align=left|03.08.2022 |– |- |{{флагче|Хърватия}} |align=left|[[Желко Копич]] |align=left|03.08.2022 |align=left|06.12.2022 |– |- |{{флагче|Португалия}} |align=left|Бруно Балтазар |align=left|03.01.2023 |align=left|08.06.2023 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Станислав Генчев]] |align=left|08.06.2023 |align=left|22.08.2023 |– |- |{{флагче|Бразилия}} |align=left|Рафаел Ферейра* |align=left|22.08.2023 |align=left|03.09.2023 |– |- |{{флагче|Босна и Херцеговина}} |align=left|[[Душан Керкез]] |align=left|04.09.2023 |align=left| | [[Файл:Bulgarian cup.png|25px]]Купа на България |– |- |} == Президенти == ''За повече информация погледнете [[Шаблон:ПФК Ботев (Пловдив) - президенти|ПФК Ботев (Пловдив) – президенти]]'' Списък с последните десет президенти на клуба: {| class="wikitable" style="text-align: center" |- !| !|Име !|От !|До |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Христо Данов (бизнесмен)|Христо Данов]] |align=left|16 януари 1993 |align=left|4 януари 1995 |- |{{флагче|България}} |align=left|Михаил Маркачев |align=left|4 януари 1995 |align=left|14.10.1996 |- |{{флагче|България}} |align=left|Георги Чакъров |align=left|14.10.1996 |align=left|16.09.1997 |- |{{флагче|България}} |align=left|Петко Муравенов |align=left|16.09.1997 |align=left|26.11.1997 |- |{{флагче|България}} |align=left|Веско Коритарев |align=left|26.11.1997 |align=left|16.12.1997 |- |{{флагче|България}} |align=left|Васко Нинов |align=left|16.12.1997 |align=left|16.03.1999 |- |{{флагче|България}} |align=left|Димитър Христолов |align=left|19.03.1999 |align=left|29.04.2010 |- |{{флагче|България}} |align=left|Марин Бакалов |align=left|29.04.2010 |align=left|30.10.2011 |- |{{флагче|България}} |align=left|Юли Попов |align=left|31.10.2011 |align=left|19.03.2014 |- |{{флагче|България}} |align=left|Иван Джиджев |align=left|19.03.2014 |align=left|07.07.2015 |- |{{флагче|България}} |align=left|Ангел Палийски |align=left|07.07.2015 |align=left|24.07.2018 |- |{{флагче|България}} |align=left|Георги Самуилов |align=left|03.10.2018 |align=left|07.01.2021 |- |{{флагче|Испания}} |align=left|Даниел Серехидо |align=left|07.01.2021 |align=left|26.09.2021 |- |{{флагче|Русия}} |align=left|Антон Зингаревич |align=left|30.09.2021 |align=left| |} == Прочути футболисти == {| |- style="vertical-align: top;" | * [[Александър Александров (футболист)|Александър Александров – Кривия]] * [[Александър Георгиев Иванов (футболист)|Александър Иванов – Каскета]] ([[1956]] – [[1990]]) * [[Александър Касъров]] * [[Александър Костов]] * Ангел Калбуров ([[1955]] – [[2014]]) * [[Антим Пехливанов]] * [[Антон Милков]] (1955 – [[1979]]) * Атанас Гаръбски – Танка (1955 – [[1996]]) * Атанас Маринов * [[Атанас Пашев]] * [[Аян Садъков]] ([[1961]] – [[2017]]) * [[Благой Блангев]] * [[Божидар Искренов|Божидар Искренов – Гибона]] * [[Борислав Михайлов]] * [[Борис Хвойнев]] * [[Вангел Каунджиев – Ченгеля]] ([[1908]] – [[1986]]) * [[Вангел Делев]] * [[Васил Симов (футболист)|Васил Симов]] * [[Виден Апостолов]] * [[Гено Добревски]] * [[Георги Аспарухов|Георги Аспарухов – Гунди]] ([[1943]] – [[1971]]) * [[Георги Бечиров]] * [[Георги Георгиев (футболист)|Георги Георгиев – Гецата]] * [[Георги Донков]] * [[Георги Кекеманов]] * [[Георги Марков (футболист)|Георги Марков]] ([[1972]] – [[2018]]) * [[Георги Попов (футболист)|Георги Попов – Тумби]] * [[Георги Разложки]] * [[Георги Славков|Георги Славков – Бенкса]] ([[1958]] – 2014) * [[Георги Убинов – Графа]] ([[1947]] – [[2016]]) * [[Георги Харалампиев|Георги Харалампиев – Ампе]] | * [[Георги Цветанов]] ([[1968]] – [[2013]]) * [[Георги Чакъров (футболист)|Георги Чакъров]] ([[1933]] – [[1988]]) * [[Георги Христов (футболист)|Георги Христов]] * [[Даниел Божков]] * [[Димитър Лафчиев]] * [[Димитър Вичев]] * [[Димитър Танков]] * [[Димитър Телкийски|Димитър Телкийски – Мечо]] * [[Димитър Младенов (футболист)|Димитър Младенов]] * [[Димитър Костадинов – Мики]] * [[Динко Дерменджиев – Чико]] * [[Добрин Ненов]] * [[Енгибар Енгибаров]] * [[Запрян Раков]] * [[Иван Вуцов]] * [[Иван Глухчев]] * [[Иван Добревски (футболист)|Иван Добревски]] * [[Иван Кочев (футболист)|Иван Кочев]] * [[Иван Кючуков (футболист)|Иван Кючуков]] * [[Иван Притъргов]] * [[Иван Сотиров (футболист)|Иван Сотиров – Албанеца]] * [[Иван Цветков (футболист)|Иван Цветков – Цар Иван]] * [[Иван Занев]] * [[Йордан Кичеков]] * [[Кирил Пейчев]] * [[Коста Босаков]] * [[Коста Танев]] * [[Костадин Костадинов (футболист)|Костадин Костадинов]] | | * [[Костадин Видолов]] * [[Красимир Манолов]] * [[Крум Янев|Крум Янев – Палакмана]] * [[Лилчо Арсов]] * [[Лъчезар Балтанов|Лъчезар Балтанов – Лъчо]] * [[Марин Бакалов|Марин Бакалов – Мери]] * [[Митко Аргиров]] * [[Михаил Карушков]] * [[Найден Радомиров]] * [[Наско Сираков]] * [[Никола Щерев – Старика]] * [[Петър Зехтински|Петър Зехтински – Зико]] * [[Петър Курдов]] * [[Райко Стойнов]] ([[1937]] – [[2010]]) * [[Райно Панайотов]] * [[Румен Юруков (футболист)|Румен Юруков – Пики]] * [[Станчо Проданов – Зигото]] * [[Стоичко Пешев]] * [[Спас Джевизов]] * [[Славчо Хорозов]] * [[Сашо Ангелов]] * [[Тодор Зайцев]] * [[Тодор Неделев]] * [[Трифон Пачев]] * [[Тодор Тодоров – Дура]] * [[Христофор Маринов|Христофор Маринов – Фори]] * [[Христо Илиев (футболист)|Христо Илиев – Патрата]] * [[Христо Коилов]] * [[Янко Самоковлиев]] * [[Ясен Петров|Ясен Петров – Джанини]] |} == Известни ботевисти == * Александър Дяков, адвокат, директор на международния Пловдивски панаир (1997 – 2002) * [[Андон Андонов (политик)|Андон Андонов]], управител на Област Пловдив (1997 – 2001) * Апостол Апостолов, икономист * [[Антон Горчев]], актьор * [[Божидар Здравков]], кмет на Пловдив (1932 – 1939) * [[Боян Ботйов]], председател на Общонародна фондация "Хр.Ботев", прапраплеменник на Христо Ботев * Валентин Маринов, архитект * Григорий Вазов, икономист * Димитър Данчев – първият български покер милионер * [[Димитър Кърнев]], музикант * [[Димитър Аврамов (политолог)|Димитър Аврамов]], политолог * [[Жан Виденов]], министър-председател на [[България]] ([[1995]] – [[1997]]) * [[Желязко Христов]], лекар, синдикалист * [[Здравко Димитров]], баскетболист, кмет на Пловдив (2019 – 2023) * [[Ивайло Михайлов]], оперен певец * [[Иван Андонов (режисьор)|Иван Андонов]], кинорежисьор * [[Иван Бедров]], журналист * [[Иван Даскалов]], апелативен прокурор на Пловдив * [[Иван Тотев]], кмет на Пловдив (2011 – 2019) * [[Йордан Велчев]], историк * [[Йордан Йовчев]], гимнастик, четирикратен световен шампион. * [[Йордан Христосков]], управител на Националния осигурителен институт (2000 – 2009) * Йордан Радев, директор на [[Международен панаир Пловдив|Международния панаир]] (2002 – 2007) * [[Константин Кацаров (певец)|Константин Кацаров]], певец, вокалист на [[Ренегат (група)|група Ренегат]] * [[Марин Йончев]], музикант * [[Мария Петрова (гимнастичка)|Мария Петрова]], трикратна световна шампионка по художествена гимнастика * [[Недко Каблешков]], юрист и общественик * [[Никола Добрев (индустриалец)|Никола Добрев]], икономист и предприемач * [[Обрейко Обрейков]], финансист, създател на Международния панаир * [[Петър Стоянов]], президент на България (1997 – [[2002]]) * Розалин Петков, управител на Област Пловдив от 12 август 2014 г. * [[Росен Димов]], апелативен прокурор на Пловдив * Свилен Ноев, музикант * [[Славчо Атанасов]], кмет на град Пловдив (2007 – 2011) * [[Сотир Цацаров]], Главен Прокурор на Република България (2012 – 2019) * д-р [[Стоян Тонев]], лекар * Стойо Вартоломеев, книгоиздател * [[Стефка Костадинова]], Олимпийски шампион, Президент на БОK * [https://www.youtube.com/watch?v=v0cl91rZCFw/ Тодор Батков] * [[Христо Стоичков]], футболист * [[Христо Кидиков]], певец * [[Цветан Василев]], бизнесмен<ref>{{cite web |url=http://www.bgfootball.com/new.php?id=30071&blog_id=&s_id=BG |title=Българският футбол на едно място |publisher=BGfootball.com |date=31 юли 2013 |accessdate=25 април 2018 |архив_дата=2017-09-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170905004517/http://www.bgfootball.com/new.php?id=30071&blog_id=&s_id=BG }}</ref> == Почетни членове == * [[Димитър Кудоглу]] – Основните дейности по успешната дарителска акция и построяването на първия бюст-паметник на Христо Ботев в Пловдив са осъществени от края на 1926 г. до първата половина на 1927 г. По същото време Димитър Кудоглу закупува сградата на хотел „Цар Симеон“, дарява я на българския народ в лицето на правителството за направата на Дом на благотворителността и народното здраве, който отваря врати през есента на 1927 г. В деня на официалното откриване, 8 ноември, величествена манифестация приветства благодетеля Кудоглу по улиците на Пловдив. На същата дата СК „Христо Ботев“ провежда своето общо годишно събрание. Членовете почитат със ставане на крака „големия дарител и добър българин“ Димитър Петров Кудоглу, като го провъзгласяват с телеграма за почетен член на клуба. Събитието е отразено в „Протоколна книга на спортен клуб „Христо Ботев“ – Пловдив 1926 – 1927“, а текстът на телеграмата гласи следното: „Членовете на СК „Христо Ботев“ Пловдив, събрани днес на Общо годишно събрание, като съжаляват, че не могат да вземат участие при освещаването на Диспансера, отдават дълбока почит на Великото Ви и единствено в историята на града ни дарение и единодушно Ви обявяват за почетен член на клуба. Здравейте.“<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://historymuseumplovdiv.org/front/news.php?tid=6&sid=8&bim=bkg1323507524.jpg |заглавие=Четелязов, Пламен. Дарителската акция на СК „Христо Ботев“ за построяването на първия бюст-паметник на Христо Ботев в Пловдив през 1927 г., historymuseumplovdiv.org/, 25.10.2012 г. |достъп_дата=2014-02-14 |архив_дата=2014-02-21 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140221174820/http://historymuseumplovdiv.org/front/news.php?tid=6&sid=8&bim=bkg1323507524.jpg }}</ref> * [[Недко Каблешков]] – видният български общественик, политик, публицист и адвокат е обявен за почетен член на спортен клуб „Христо Ботев“ през 1928 г. == Зала на славата == [[Файл:Dinko Dermendzhiev.jpg|215px|мини|дясно|Легендата [[Динко Дерменджиев]] държи два [[рекорд]]а за клуба: по изиграни мачове (447 двубоя) и отбелязани голове (194)]] {| |- | style="vertical-align:top; width:33%;"| '''С най-много мачове за клуба''' {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !#!!Име!!Мачове |- |1||{{флагче|България}} [[Динко Дерменджиев]]||447 |- |2||{{флагче|България}} [[Виден Апостолов]]||429 |- |3||{{флагче|България}} [[Запрян Раков]]||359 |- |4||{{флагче|България}} [[Марин Бакалов]]||353 |- |5||{{флагче|България}} [[Петър Зехтински]]||351 |- |6||{{флагче|България}} [[Костадин Костадинов (футболист)|Костадин Костадинов]]||349 |- |7||{{флагче|България}} [[Димитър Младенов (футболист)|Димитър Младенов]]||347 |- |8||{{флагче|България}} [[Славчо Хорозов]]||341 |- |9||{{флагче|България}} [[Трифон Пачев]]||320 |- |10||{{флагче|България}} [[Георги Попов (футболист)|Георги Попов]]||309 |} | style="vertical-align:top; width:33%;"| '''Голмайстори на А група''' {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !Година!!Име!!Голове |- |1961||{{флагче|България}} [[Иван Сотиров (футболист)|Иван Сотиров]]||20 |- |1975||{{флагче|България}} [[Иван Притъргов]]||20 |- |1981||{{флагче|България}} [[Георги Славков]]||31 |- |1983||{{флагче|България}} [[Антим Пехливанов]]||20 |- |1986||{{флагче|България}} [[Атанас Пашев]]||30 |- |2008||{{флагче|България}} [[Георги Христов (футболист)|Георги Христов]]||19 |} | style="vertical-align:top; width:37%;"| '''С най-много голове за клуба''' {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !#!!Име!!Голове |- |1||{{флагче|България}} Динко Дерменджиев||194 |- |2||{{флагче|България}} Костадин Костадинов||106 |- |3||{{флагче|България}} Атанас Пашев||100 |- |4||{{флагче|България}} Антим Пехливанов||89 |- |5||{{флагче|България}} Иван Сотиров||86 |- |6||{{флагче|България}} Георги Попов||83 |- |7||{{флагче|България}} [[Тодор Неделев]]||77 |- |8||{{флагче|България}} [[Добрин Ненов]]||76 |- |9||{{флагче|България}} [[Борис Хвойнев]]||75 |- |10||{{флагче|България}} Георги Славков||61 |} |} * Данните са до 29 декември 2019 година. == Най-големи победи в А група == * 1:6 Левски Сф – 8 юли 1962 * 9:0 [[ФК Марек (Дупница)|Марек]] – 14 август 1965 * 8:0 [[ПСФК Черноморец (Бургас)|Черноморец Бс]] – 1 септември 1984 * 8:0 [[ПФК Миньор (Перник)|Миньор]] – 9 юни 1985 * 8:1 [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] (Шампион в същия сезон) – 22 декември 1985 * 7:0 [[ПФК Беласица (Петрич)|Беласица]] – 19 май 1984 * 7:1 [[ФК Монтана|Монтана]] – 7 април 2017 * 7:1 [[ПФК Пирин (Гоце Делчев)|Пирин ГД]] – 28 юли 2013 * 7:2 [[ПФК Спартак (Плевен)|Спартак Пл]] – 11 декември 1985 * 6:0 [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак Вн]] – 1963 * 6:0 [[ПФК Дунав (Русе)|Дунав Русе]] – 18 декември 1966 * 6:0 Дунав Русе – 3 април 1971 * 6:0 [[ПФК Славия (София)|Славия]] – 6 април 1994 * 6:0 Берое – 4 октомври 1994 * 6:0 Славия – 2 октомври 1999 * 6:0 [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] - 5 ноември 2022 * 6:0 [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив Сф]] – 26 октомври 2023 * 6:1 [[ПФК Левски (София)|Левски Сф]] – 8 юли 1962 * 6:1 [[ФК Димитровград|Химик Димгр]] – 29 юни 1963 * 6:1 [[ПФК Пирин (Благоевград)|Пирин Бл]] – 30 септември 1978 * 6:1 [[ПОФК Сливен 2000|Сливен]] – 25 октомври 1980 * 6:1 [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] – 2 март 1986 * 6:1 Спартак Вн – 19 ноември 1993 * 5:0 [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пд]] – 27 август 1988 * 5:0 Локомотив Пд – 2 септември 1995 * 6:2 [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив Сф]] – 21 ноември 1982 * 6:0 Локомотив Сф – 26 октомври 2023 == Контакти == Пловдив 4017, кв. Каменица, бул. „Източен“ 10, тел.: 032/ 66 77 99 == Външни препратки == {{Commonscat|PFC Botev Plovdiv}} * [http://www.botevplovdiv.bg/ Официален сайт на „Ботев“ (Пловдив)] * [http://bultras.com/ Официален сайт на феновете на „Ботев“ (Пловдив)] * [http://kpbp.bg/ Клуб на привържениците на „Ботев“ (Пловдив)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140118105458/http://kpbp.bg/ |date=2014-01-18 }} * [http://www.canary4ever.com/ Неофициална страница за „Ботев“ (Пловдив)] * [http://bultrastory.blogspot.com/ Блог за историята на феновете на Ботев] * [http://www.botev1912.com/ Официален сайт на Клуб 1912] * [https://www.flashscore.bg/team/botev-plovdiv/xzz3KroU/ Ботев Пловдив - резултати] резултати от последните мачове на Ботев Пловдив == Източници == <references /> {{А Група}} {{Първа професионална футболна лига - Стадиони}} {{Портал|Футбол|България}} [[Категория:Основани в България през 1912 година]] [[Категория:Военни футболни клубове в България|Ботев]] [[Категория:Френски колеж в Пловдив]] [[Категория:Ботев (Пловдив)| ]] [[Категория:Обекти, наречени на Христо Ботев]] lv2726x4q9joe59ps6k87brawv7bfdq 12435274 12435270 2024-12-08T20:48:49Z Petov1912 278050 /* Участия в Европейските клубни турнири */ 12435274 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|България}} Ботев Пловдив | герб = Bpfc logo2010.png | картинка = FC Botev Plovdiv.jpg | картинка-описание = Ботев Пловдив преди финала за Купата на България, спечелен от пловдивчани срещу Лудогорец, 24 май 2017 г. | прозвище = ''Канарите''<br>''Канарчетата''<br>''Жълто-черните'' | стадион = „[[Христо Ботев (стадион, Пловдив)|Христо Ботев]]“ | капацитет = 18 777 | собственик = {{Флагче|Русия}} Антон Зингаревич (99%)<ref>{{cite web|url=https:https://www.kotasport.com/eto-koya-firma-pridobiva-aktsiite-na-botev-pd/}}</ref><br>Сдружение „ПФК Ботев“ (1%)<ref>{{cite web |url=https://botevplovdiv.org/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8-%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F/52-%D1%81%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%E2%80%9E%D0%BF%D1%84%D0%BA-%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2%E2%80%9C-%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D0%B5-%D1%81%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%BD%D0%B0-100-%D0%BE%D1%82-%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2 |title=Сдружение „ПФК Ботев“ вече е собственик на 100% от акциите на Ботев |lang= |publisher=botevplovdiv.org |date= |accessdate=25 април 2021 |архив_дата=2021-04-28 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210428030319/https://botevplovdiv.org/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8-%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F/52-%D1%81%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%E2%80%9E%D0%BF%D1%84%D0%BA-%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2%E2%80%9C-%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D0%B5-%D1%81%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%BD%D0%B0-100-%D0%BE%D1%82-%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2 }}</ref> | президент = {{Флагче|Русия}} Алексей Киричек | старши треньор = {{Флагче|Босна и Херцеговина}} [[Душан Керкез]] | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = [[Първа професионална футболна лига 2023/24|2023/24]] | място = 9-то | уебсайт = {{URL|botevplovdiv.bg}} | спонсор = [[Уинбет]] | екипировка = [[Макрон (спортна марка)|Макрон]] | настоящ сезон = [[ПФК Ботев (Пловдив) през сезон 2015/16]] | kit_alt1 = Yellow jersey, black shorts and yellow socks | pattern_la1 = _botevplovdiv2425h | pattern_b1 = _botevplovdiv2425h | pattern_ra1 = _botevplovdiv2425h | pattern_sh1 = _macronshedeco2425by | pattern_so1 = _macronhoops18bly | leftarm1 = FFEE00 | body1 = 000000 | rightarm1 = FFEE00 | shorts1 = 000000 | socks1 = 000000 | pattern_la2 = _macronwyverneco24cw | pattern_b2 = _macronwyverneco24cw | pattern_ra2 = _macronwyverneco24cw | pattern_sh2 = | pattern_so2 = _macronhoops18cw | leftarm2 = 87CEFA | body2 = 87CEFA | rightarm2 = 87CEFA | shorts2 = 87CEFA | socks2 = 87CEFA | pattern_la3 = _macronwyverneco24yb | pattern_b3 = _macronwyverneco24yb | pattern_ra3 = _macronwyverneco24yb | pattern_sh3 = | pattern_so3 = _macronhoops18bly | leftarm3 = FFFF00 | body3 = FFFF00 | rightarm3 = FFFF00 | shorts3 = FFFF00 | socks3 = 000000 }} '''„Ботев“''' е професионален [[футболен клуб]] от [[България]]. Основан е на 12 март 1912 г.<ref name=":1">[https://www.botevplovdiv.bg/article/nasheto-nachalo botevplovdiv.bg]</ref> и участва в [[Първа професионална футболна лига|Първа професионална Българска лига]], което го прави най-старата съществуваща футболна институция в България. Клубът е двукратен шампион на България през сезоните 1929 и 1966/67, четирикратен носител на [[Купа на България по футбол|Купата на България]] през 1961/62, 1980/81, 2016/17 и 2023/24, както и носител на Суперкупата на България през 2017 гoдина. Ботев Пловдив е един от най-популярните футболни клубове в България.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://futbolni.com/players/botev-plovdiv/|заглавие=Футболни Новини}}</ref> Патрон на клуба е великият революционер и поет [[Христо Ботев]].<ref>[https://www.botevplovdiv.bg/article/nasheto-nachalo botevplovdiv.bg]</ref> == История == В началото на ХХ век в Пловдив възпитаниците на [[Свети Августин (колеж в Пловдив)|колежа „Свети Августин“]] популяризират заниманията с физкултура и допринасят за разпространението на спортните игри сред градската младеж. В периода 1906 – 1907 към колежа е създаден първият тим за футбол, който оказва заразително влияние върху Пловдив и през периода 1910 – 1912 започват да възникват различни отбори по подобие на този от „Свети Августин“. Група ентусиазирани приятели, възпитаници на Първа мъжка гимназия и Френския колеж, решават да създадат свой клуб и организирано да се занимават с футбол. На 11 март 1912 г. (неделя) те учредяват „Хр. Ботевъ – Футболно дружество“.<ref>[https://botevplovdiv.bg/article/107-godini-botev-plovdiv botevplovdiv.bg]</ref> На следващия ден, понеделник, съставеният учредителен протокол е официално легализиран от Пловдивския областен съд. Поради тази причина мнозина приемат датата 12 март за рождена. Първият Управителен съвет на дружеството се състои от: Стоян Иванов Пухтев – председател, Ненко Георгиев Пенелов – заместник-председател, Петър Делев – секретар-касиер и Теньо Русев – домакин. Останалите учредители са: Никола Алваджиев, Димо Сидеров, Асен Мерджанов, Георги Каранешев, Бойчо Стоянов, Стефан Йовчев, Атанас Минчев, Борис Бакърджиев, Христо Димитров, Борис Сотиров, Слав Славов, Иван Петков, Богомил Икономов, Николай Николов, Георги Танев, Пейчо Попов, Ради Мурджев и Георги Радев. Името на дружеството предлага Теньо Русев, който по-късно става летец и загива при авиационна катастрофа на 15 септември 1929 г., броени дни преди кръщелникът му да стане шампион на страната. Първите съперници, с които „Ботев“ (Пловдив) мери сили са отборите на Втора софийска мъжка гимназия и колежа „Свети Августин“, както и съществуващият през 1914 г. в [[Северен (район на Пловдив)|Каршияка]] клуб [[ПФК Марица (Пловдив)|„Трите конски сили“]]. Тренировъчните си занимания футболистите провеждали на ливадите зад Хълма на изворите (Бунарджика) в Мараша, а мачовете се играели на плацовете на 21-ви и на 9-и пехотни полкове.<ref>Мускетарски, Г.В., "История на 9-ти пех.Пловдивски на Н.Ц.В. княгиня Клементина полк". Печатница на Военно-издаетлския фонд, 1935 г.;</ref> Поради избухването на Балканската война и замирането на обществения живот, клубът временно преустановява дейността си. След края на войната дружеството вече носи името „Ученическо футболно дружество – Хр. Ботев“, а известна част от клубните членове са били такива и на гимнастическото дружество „Тракийски юнак“. Световната война (1914 – 1918) нанася нов организационен удар за клуба, от чийто редици принудително напускат редовни членове за да се включат в бойните части по фронтовете. През 1915 – 1916 г. клубният живот почти замира поради липса на членове, малко са провежданите футболни срещи – предимно срещу формации от френски, английски и италиански военнопленници. През 1917 г. е изработен първият клубен устав, в който са определени правата и задълженията на всеки член. Определени са и клубните цветове – жълто и черно. Изборът е заради съчетанието от цветовете на учредителите – православното черно на гимназистите от Първа мъжка гимназия и католическото жълто на колежаните от „Свети Августин“. Също така жълтото олицетворява „златните жита на Тракия“, а черното „земята ѝ“...<ref>[https://botevplovdiv.bg/article/nashite-tsvetove botevplovdiv.bg]</ref> Съществува и трета версия, според която изборът е бил предопределен от факта, че клубният устав е заимстван от модерните в онези години виенски спортни дружества и поради това били избрани цветовете от флага на [[Австрийска империя|Австрийската империя]], а също и хералдиката от емблемата на виенския [[Рапид (Виена)|Рапид]], като модел за своята. В годините до преврата от 9 септември 1944 г., жълто-черният клуб се налага като най-популярното дружество в Града на хълмовете. Ботевистите представляват сърцевината на пловдивското гражданство. === Възходът през 20-те === След края на Първата световна война клубът се разраства, което налага и изработването на нов правилник. През 1920 г. вторият поред клубен устав е утвърден вече и от Министерството на просвещението. През същата година „Ботев“ (Пловдив) печели и неофициалното футболно първенство на Пловдив, а на следващата 1921 г. в тържествена обстановка е осветено клубното знаме. В периода 1918 – 1921 цветовете на клуба защитават Никола Щерев-Старика, Петър Генов-Перикото, Петър Загорски, Петър Делев, Тодор Божков, Кирил Денев-Миндела, Чоно Христов, Ненко Пенела, Теньо Русев, Тодор Кантарджиев, Иван Димитров-Димитрото, Анастас Ташев, Иван Танков, Норберт Хофман, Христо Джогов, Георги Бояджиев, Петър Мицев-Мишката, Костадин Говедаров, Иван Георгиев-Икото, Димитър Димитров-Мицито, Атанас Сарафов-Накото и Стойчо Тенев. През 1922 г. към отбора се присъединяват, станалите по-късно легенди за пловдивския футбол, Станчо Проданов-Зигото и Исак Каталан. Избран е и нов управителен съвет с председател поручик Иван Никифоров и членове Димитър Иванов, Вълко Куманов и [[Никола Щерев]] (Старика). СК Ботевъ става съучредител на Пловдивската спортна лига през 1923, а през следващата година и на Тракийската спортна федерация, в чието ръководство е избран Никола Щерев-Старика. Съществен роля за тази активност на общоградско и общотракийско ниво има тогавашното ръководство на „Ботев“ (Пловдив). Начело на Управителния съвет е адвокат Георги Хитрилов, а членове са Вълко Куманов, Димитър Иванов и Виктор Молхов. През 1923 г. е изработена е и първата официална клубна емблема.<ref>Минков, Румен. 80 години ФК „Ботев“ (Пловдив)(1912 – 1992) Пловдив, 1992, с. 11.</ref> По същото време е направен и нов, трети поред, клубен устав, утвърден от тогавашните Министерство на просветата и Министерството на вътрешните работи и народното здраве. Спортен клуб „Ботев“ става съучредител на Пловдивската футболна лига. От 1924 година започва турнир за определяне на шампиона на България по футбол. Тогавашното Държавно първенство е определено да се играе на принципа на пряката елиминация, като отборите с право да участват са първенци в съответните регионални футболни области. По право на държавния първенец се присъждала и Купата на Царя. В онези години ръководство на СК Ботевъ си поставя висока цел – отборът да стане най-силния в Пловдив и да е сред водещите в страната. За нейното изпълнение трябва да бъдат решени няколко задачи. Първата от тях е да бъде създадена собствена детско-юношеска футболна школа. С този проблем се заема неуморният деятел и спортист Никола Щерев-Старика. Под неговото ръководство за кратко време са изградени десетина детски и юношески формации, които стават през следващите години истински резерв за представителния отбор. Следващата задача е клубът да изгради собствено игрище. Направените постъпки пред Пловдивската община се увенчават с успех и общинската управа отпуска на клуба парцел от 36 декара, в квартал „Ухото“, южно от Централната гара. За кратък период от време с активното участие на всички клубни членове е построен спортен терен, където да се водят тренировки и провеждат официални срещи. Следващата задача била да се осигури регулярна състезателна програма. Освен участието в градското първенство, отборът записва мачове и срещу съперници от София, Хасково, Пазарджик, Кърджали, Карлово и Асеновград. На 30 август 1925 г. „Ботев“ (Пловдив) играе своя първи международен мач срещу гостуващия турски гранд Фенербахче. Резултатът 2:6 е показателен за нивото на българските футболисти тогава. През следващите години на „Ботев“ (Пловдив) гостуват отборите на Адмира Виена, Кешкемет Будапеща и турският Бешикташ. През 1926 г. представителният отбор става за първи път градски шампион на Пловдив. По инициатива на Никола Щерев-Старика, които е едновременно треньор, капитан и футболист на тима през лятото на същата година е проведена високопланинска подготовка за първи път преди новия състезателен сезон – през месец август в родопския курорт „Бяла Черква“. През 1926 г. Управителният съвет на клуба, по предложение на ротмистър Христо Кънчев, решава да се изгради бюст-паметник на клубния патрон и той да бъде поставен пред входа на клубното игрище. Големи заслуги пред историята на клуба в онези години имат Георги Хитрилов, Недко Каблешков, офицерите Христо Кънчев и Михаил Джувков, Виктор Молхов, Аврам Вентура, Димитър Иванов, Вълко Куманов, Виктор Молхов, Георги Кръстев, Георги Манолов, Георги Малеев, Жак Грайф, Норберт Хофман, Никола Щерев-Старика, Йосиф Фридман и Георги Старчев. Това са хората, които изграждат най-влиятелната и силна футболна организация в Тракия. 20-те години са първият златен период в историята на клуба. Достигналите до нас документи на дружеството от това време убедително показват, че то вече има значителен организационен опит. През 1928 и 1929 „Ботев“ (Пловдив) гостува в София на тамошния гранд Левски по случай Великденските спортни празници под патронажа на цар Борис ІІІ Обединител. Победи са извоювани и в двете години, съответно с 4:3 и 4:2. Куриозен момент се случил във втората среща. Вратарят на левскарите вкарва топката в игра от ръка на границата на наказателното поле. Станчо Проданов, намиращ се в централния кръг на игрището, посреща от воле топката и пред изумените погледи на вратаря и публиката я вкарва в опразнената врата – рядко срещан и ефектен гол. На 15 май 1929 г. „Ботев“ (Пловдив) играе срещу един от най-добрите по това време в Европа – отбора на Аустрия Виена, наричан заради силата си „вундер тим“. Срещата е посетена от рекорден брой зрители. Отборът на Пловдив играе блестящо и побеждава с 5:4 силния си съперник. Софийският вестник „Спорт“, в брой 271 от 1929 излиза с голямо заглавие: „Един голям успех на провинциалния ни футбол: „Ботев“ (Пловдив) – Аустрия (Виена) 5 – 4“. В този паметен мач нашите играят в състав: „вратар – Мехмедов, бекове – Кирил Радомиров, Найден Радомиров, халф бекове – Касъров, Стоянов, Костов, форуарди – Каунджиев, Лафчиев, Щерев, Проданов, Самоковлиев. Резултат: 2 – 0, 2 – 1, 3 – 1, 3 – 2, 3 – 3 (1-ви халфтайм), 4 – 3, 5 – 3, 5 – 4 от дузпа (2-ри халфтайм)“. (Оригиналното изписване е запазено от тогавашния в-к „Спорт“)...Високият авторитет на СК Ботевъ носи официална покана за турне в Турция и от 3 до 19 септември 1929 г. пловдивчани гостуват на отборите от град Смирна (Измир), постигайки победи и в трите проведени срещи. На 3 октомври 1929 г. „Ботев“ (Пловдив) става за първи път в историята шампион на България! На стадион „Юнак“ в София, отборът печели финалната среща за държавно първенство срещу Левски София с 1:0 и донася първият футболен трофей на град Пловдив. Периодът 1929 – 1931 е един от най-силните за клуба – неизменен шампион на Града и Пловдивската спортна област, постоянен участник във финалната надпревара за титлата в България. Заради това постоянство в успехите си СК Ботевъ е награден от Българската Национална Спортна Федерация през 1932 г. с възпоменателен златен медал. През тези години на радости и успехи, чест на клубната фланелка защитават футболистите [[Станчо Проданов – Зигото]], [[Вангел Каунджиев – Ченгеля]], Найден Радомиров-Борума, Кирил Радомиров-Кичо, Емин Мехмедов, Андон Стоянов-Кифлата, Михаил Костов, Янко Самоковлиев, Димитър Лафчиев, Александър Касъров, Георги Бичиров, Михаил Дичев-Шерифа, Георги Бояджиев, Драгомир Бояджиев, Иван Танков, Ангел Иванов, Иван Петров-Биделето, Панчо Радомиров, Иван Добрев-Джирита. Треньор и капитан на отбора е Никола Щерев-Старика.<ref>[http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив bultras.com]</ref> [[Файл:Page35BotevPlovdivProtocolbook.JPG|мини|Страница от най-старата запазена протоколна книга на „Ботев“ (Пловдив) от 1926 – 1927 г., постъпила в Регионален исторически музей – Пловдив.]] ==== 30-те години и Втората световна война ==== След 1931, когато приключва състезателната дейност на повечето от футболистите от шампионския отбор, до преврата на [[9 септември 1944]] г. „Ботев“ играе на приливи и отливи, предимно на градско и регионално ниво и сравнително рядко се класира за националните финали. В средата на 30-те години на ХХ век, ръководството на СК Ботевъ успява да благоустрои клубното парк-игрище. Изградени са трибуни, спортен павилион и спортни площадки, а каменен зид огражда целия имот. Активни клубни деятели по това време са ротмистър Христо Кънчев, Белчо Савов, Борис Минков, Норберт Хофман-Берто, капитав Георги Гиков, Жак Грайф, инж. Христо Учкунов, Исак Каталан, Атанас Кантарев, д-р Тодор Послаников, Георги Хитрилов, Станчо Проданов, Жак Фридман, Христо Калпакчиев, Павел Млъчков, Иван Манев, Атанас Анчев и Димитър Станков. Отборът участва в първия сезон на просъществувалата между 1937 и 1940 г. Национална футболна дивизия, достига на два пъти до полуфинал за държавно първенство – през1937 и 1943 като през същия сезон за пръв път след няколко неуспешни участия печели пловдивската купа „Тримонциум“.<ref>Минков, Румен. 80 години ФК „Ботев“ (Пловдив)(1912 – 1992). Пловдив, 1992, с. 16 – 19</ref> Тимът е: Петър Йонов, Георги Йонов, Симеон Чучев, Владимир Царчински, Тодор Милушев, Никола Ламбрев, Георги Захариев, Георги Радев, Иван Гълъбов, Васил Куцаров, Михаил Динчев, Минко Бракалов, Славчо Милев, Васил Славов, Никола Милев, Димитър Грудев, Минчо Боев, Милен Найчев, Чудомир Хаджиев, Тодор Тодоров, Никола Ангелов, Димитър Станчев. Клубното ръководство е съставено от Димитър Величков, Димитър Мирков, Петър Райчев, Иван Хитев, Динчо Дубликов, Борис Царчински, Кирил Радомиров, Никола Христодулов, Димитър Станков, Георги Толев, д-р Тодор Милионов, Александър Касъров и Рашко Велев. === 1945 – 1989 === Новото управление на страната от Комунистическата партия засяга дълбоко спортния живот. Безскрупулното и безогледно управление на спорта изтръгва из корен традициите на много футболни отбори, основани преди Втората световна война по квартален, съсловен или етнически принцип като ги обединява по ведомствено-професионален или на основа на градското райониране. Голямата популярност на „Ботев“ го съхранява в размирния „след деветосептемврийски“ период 1944 – 1947. Преди това тя спасява клуба и от стремежите на централната власт да го обвърже с казионната организация „Бранникъ“, както това става с Левски Пловдив и Спортен градски клуб (СГК) през 1941 – 1944. Впоследствие комунистическия режим последователно заличава тези две елитни пловдивски спортни дружества. Разбира се, невъзможно е клубът да бъде съхранен в старата организационна форма и структура Независимо от различните обединения, сливания и преименувания, привържениците винаги припознават отбора под автентичното му име и не спират да го подкрепят от трибуните. Фактът, че „Ботев“ оцелява като клуб и продължава да се развива, не се дължи на случайност или късмет, а именно на безрезервната подкрепа на запалянковците. За повече от трите си десетилетия съществуване отборът се е превърнал в институция, на която не може лесно да се посегне. Именно поради тази причина в насилствените междуклубни обединения на „Ботев“ се отрежда водещата роля и неслучайно престижна организация, каквато е българската армия, поема администрирането на клуба. Поставянето на „Ботев“ под военен пагон в дългосрочен план не може да се оцени като изцяло или преобладаващо негативно; случват се и положителни неща. Чрез ведомствата тоталитарната държава налива много средства в развитието на спорта, който да се превърне в нейна външнополитическа „витрина“. С държавни пари през това време са изградени спортните бази, осигурено е и развитието на спортистите от всички възрасти. От друга страна обаче, ведомственото подчинение на спортните клубове води до груба намеса на външни за спорта хора в тяхното ръководство. Тоталитарната централизация на държавното управление предопределя издигането на столичните футболни клубове и маргинализира тези от провинцията. В проведените 46 първенства на страната през целия разглеждан период едва три пъти първо място печелят извън столични отбори. За сравнение: в първенствата между 1925 и 1944 г. 6 от 19-те шампиони са от провинцията, а в периода 1990 – 2013 г. 8.<ref>[[Първенството на България по футбол]]</ref><ref>[http://www.blitz.bg/sport/article/127688 „Всички шампиони на България по футбол“, www.blitz.bg]</ref> Тези цифри са очевидно доказателство за ненормалното положение, в което е поставен българският клубен футбол по време на тоталитарния режим. ==== Преходен период (1945 – 1949) ==== Обратно на декларираните лозунги за осигуряване на модерни условия за развитие и за бъдещи бляскави успехи, основен принцип на управление става командно-административният. Това предпоставя липсата на каквато и да е свободна воля и гражданска инициатива в спортния живот и вътрешноклубните дела. Първата проява на новата власт е на 28 декември 1944 г., когато в изпълнение на указания от централното спортно ръководство на страната, старият СК Ботевъ е обединен с „Шипка“ от Кичук Париж. Футболната секция на новото дружество или т.нар. Обединен народен спортен клуб „Шипка-Ботев“ се ръководи от Стою Сеизов (председател), Тодор Чучев и Атанас Говедаров-Заека, а за треньори са назначени бившите футболисти от двата отбора – Симеон Павлов и Никола Щерев-Старика. На 29 май 1947 г. административно е прикрепен и профсъюзният отбор на пловдивските тютюноработници („Стефан Кираджиев“), а от 18 септември 1947 г. СК „Ботев“ (Шипка отпада от името поради неуспех да се наложи като притурка към най-популярното дружество в града) започва съвместна организационна и спортно-състезателна дейност с военнослужещите от Пловдивския гарнизон.<ref>Минков, Румен. 80 години ФК „Ботев“ (Пловдив)(1912 – 1992). Пловдив, 1992, с.20</ref> Така за кратко време властта успява да вкара в политическата си доктрина стария клуб, като същевременно се възползва от изградената спортна база и общонационалната му известност и значимост. Същевременно по административен ред клубното игрище е предадено за ползване на дружество „Динамо“. През 1947 г. „Ботев“ (Пловдив) играе успешно в новоучредения турнир за националната купа (наричана тогава „Купата на Съветската армия“) и достига до финала, но губи след оспорвана игра с 0:1 от Левски София. В почти всички сезони от втората половина на 40-те години отборът завършва на челните позиции в градските и регионални шампионати (без 1947 г.) и се класира на елиминациите за държавно първенство, където обаче не достига по-далеч от четвъртфиналите.<ref>Минков, Румен. 80 години ФК „Ботев“ (Пловдив)(1912 – 1992). Пловдив, 1992, с.50 – 52.</ref> ==== Първи сезони в А Републиканска футболна група ==== През 1948 г. е извършена крупна реорганизация на структурата на футболните състезания в България. Създава се елитна група от отбори, които играят всеки срещу всеки на разменено гостуване, в чийто състав „Ботев“ (Пловдив) не попада. През 1949 г. „Ботев“ печели правото да играе елита, но поради промени в организацията на първенството дебютът му във висшия ешелон се отлага. През есента на същата година се провеждат квалификационни срещи за определяне на новата група на майсторите, която е предвидено да започне първенството от началото на 1950 г. по системата пролет-есен. „Ботев“ отново защитава мястото си в елита, но изненадващо това не успява да стори Септември при ЦДВ (бъдещ [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]) – любимото футболно дете на армията. Следват нови реорганизации, „Ботев“ е изваден от А група, в която е решено да участва единен армейски отбор. На практика това е целият тим на наричащия се вече Народна войска софийски клуб; единствен представител на пловдивските „армейци“ е вратарят [[Георги Кекеманов]], а Ботев, под името ДНА – Пловдив е върнат в Пловдивската окръжна група.<ref>Минков, Румен. [http://bultras.com/novini-za-botev/statistika 80 години ФК „Ботев“ (Пловдив)(1912 – 1992)]. Пловдив, 1992, с. 20 – 21.</ref> Това е първата пряка намеса на централната власт в спортната дейност на клуба, която ще бъде последвана от много други. Тимът печели общоармейския футболен шампионат и първенството на окръжната група. През следващата 1951 г. „по целесъобразност“,<ref>{{cite web |url=http://bgfootball.com/new.php?id=17843&blog_id=&s_id=11 |title=Българският футбол на едно място |publisher=BGfootball.com |date= |accessdate=25 април 2018 |архив_дата=2015-04-02 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150402172740/http://bgfootball.com/new.php?id=17843&blog_id=&s_id=11 }}</ref> т.е. за компенсация на отнетото по-рано място, „Ботев“ е върнат в А РФГ и на 22 март изиграва първия си мач срещу софийския Академик. На 17 октомври 1953 година „Ботев“ губи служебно с 0:3 домакинския си мач срещу ЦСКА, поради неявяване на „жълто-черните“ на игрището. По това време в „Ботев“ отбиват военната си повинност доста футболисти на други клубове. Непосредствено преди мача с ЦСКА, някои от основните единици на отбора са пратени на военни занятия на полигона Змейово. Не е ясно какви сметки е правило ръководството на клуба и на какво е разчитало, но така или иначе, пловдивският тим не излиза на терена. Съдията извежда само 11-те на ЦСКА, дава начален сигнал и прекратява мача поради липса на противника. За „Ботев“ тази служебна загуба се оказва фатална. „Канарчетата“ финишират на 11-о място и заедно с още 5 отбора, изпадат от групата. До спасителната 9-а позиция ги разделят само три точки и три гола. Още през следващата година обаче начело с новия си треньор Георги Генов (Джогата) „Ботев“ се връща в елита и не го напуска до края на хилядолетието. През втората половина на 50-те години на ХХ век „Ботев“ тогава СКНА (Спортен клуб на Народната армия) заиграва все по-уверено. Първият значителен успех е постигнат през 1956 година. Тимът се окичва с бронзовите медали в държавното първенството и играе на финала за Купата, където губи с 2:5 от стария си познайник Левски София. През 1957 е поредната реорганизация на футболната дейност в България и Пловдив. Възстановява се оригиналното име на тима и той вече се зове АСК (Армейски спортен клуб) „Ботев“ (Пловдив), след като към него е прехвърлено дружество „Червено знаме“ и се запазва попечителството на командването на Пловдивския гарнизон. Новото клубно ръководство, с председател полковник Димитър Вангелов, се заема с ликвидиране на текучеството на състезатели в отбора, което било голяма пречка за обиграване и постигане на трайни успехи. Изгражда се ядро от основни футболисти – [[Георги Чакъров (футболист)|Георги Чакъров]], Иван Занев, Иван Сотиров-Албанеца, Райно Панайотов, Людмил Пеев, Георги Кекеманов, Александър Бахчеванджиев и др. По ирония на съдбата отборът пази името на своя изначален патрон Христо Ботев през следващото десетилетие, което се оказва най-успешното в досегашната му история. Същевременно започват първите стъпки по възстановяване на юношеската школа към клуба и създаване на собствени перспективни кадри за първия тим. Основоположник на съвременната ДЮШ на „Ботев“ (Пловдив) става бившия десен защитник на тима [[Косьо Енчев]], изключителен спортен педагог, родом от Дряново, но обвързал цялата си кариера и съдба с „канарчетата“ и Града на тепетата. От 1958 г. той започва интензивна работа по набиране на талантливи деца и юноши и тяхното доразвиване. ==== Златният „Ботев“ от 60-те ==== Упоритият труд се възнаграждава и през следващото десетилетие „Ботев“ (Пловдив) е сред най-изявените отбори в България. През 1961 г. тимът, под водачеството на треньорите Георги Генов-Джогата и Стефан Паунов, печели бронзовите медали в шампионата. През 1962 г. е завоювана Националната купата. През 1963 г. „Ботев“ (Пловдив) е вицешампион, отстъпвайки в борбата за титлата пред градския съперник Спартак на [[Тодор Диев]]. Голмайстор на първенството става [[Иван Сотиров (футболист)|Иван Сотиров]] (Албанеца) с 20 гола. В тогавашния тим блестят играчи като Георги Ив. Найденов, [[Георги Чакъров (футболист)|Георги Чакъров]], Иван Занев, [[Виден Апостолов]], Иван Сотиров-Албанеца, [[Динко Дерменджиев]] (Чико), [[Георги Аспарухов]] (Гунди), [[Райко Стойнов]] и др.<ref>[http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив/-1963 bultras.com]</ref> Редица играчи на тима са призовани в националните гарнитури. В състава на А националния влизат Георги Найденов, Динко Дерменджиев-Чико и Георги Аспарухов-Гунди, като последните двама взимат участие във финалите на VII Световно първенство в Чили. За олимпийската формация, чийто треньор през1962-1963 г. е Джогата, играят Райко Стойнов, Виден Апостолов и [[Георги Попов (футболист)|Георги Попов]] (Тумби), а в младежкия национал (до 23-год.) са Михаил Карушков, Спас Пашов и Иван Ранков. Отборът през тези години е съставен от Георги Найденов, Михаил Карушков, Райно Панайотов, Георги Чакъров (капитан), Виден Апостолов, Георги Разложки, Иван Занев, Райко Стойнов, Динко Дерменджиев-Чико, Георги Аспарухов-Гунди, Иван Сотиров-Албанеца, Георги Харалампиев-Ампе, Георги Попов-Тумби, Стоичко Пешев, Димитър Костадинов-Мики, [[Христо Илиев (футболист)|Христо Илиев]] (Патрата), Александър Костов, Димо Печеников, Иван Делев, Добрин Белчев, Иван Ранков, Спас Пашов, Симеон Събев, Янко Джоглев и Благой Шулеков. Треньори са Георги Генов-Джогата и Стефан Паунов, председател на клуба е полковник Йовчо Йовчев. Хонорувани лекари на отбора са д-р Николай Даскалов и д-р Мишев. През 1964 г. „Ботев“ (Пловдив) престава да бъде ведомствен отбор на Пловдивския гарнизон и командването на Втора армия. Отборът е напуснат от редица млади състезатели, а ветераните Райно Панайотов, Георги Чакъров и Иван Сотиров прекратяват състезателната си дейност. В този труден момент на помощ идва амбициозното ръководство на Комбината за цветни метали (КЦМ) „Димитър Благоев“ в лицето на инж. Йордан Йорданов (директор на комбината), инж. Георги Абрашев и инж. Станко Станков. С техните енергични усилия се осигурява административното, материалното и финансовото съществуване на дружеството, което получава официалното наименование КЦМ „Ботев“. През 1964 и 1965 г. „Ботев“ (Пловдив) достига до финал за Купата, но и в двата случая отстъпва пред Славия. Междувременно Георги Генов създава и обиграва нов отбор, съставен от млади играчи – Георги Попов – Тумби, Ненко Георгиев, Иван Кючуков, Иван Бачков, Вангел Делев и др., както и по-опитните (всъщност между 25 и 30-годишни) Райко Стойнов, [[Михаил Карушков]], Г. Ив. Найденов, Д. Дерменджиев, В. Апостолов, Димитър Костадинов – Мики, Иван Задума, [[Иван Глухчев]], Божидар Атанасов и [[Добрин Ненов]]. Новият тим е поставен под ръководството на нов треньорски щаб – [[Васил Спасов (футболист)|Васил Спасов]] (Валяка) – старши треньор и доскорошния капитан Георги Чакъров за негов помощник. [[Георги Генов]] (Джогата) и Стефан Паунов не получават възможността да оберат плодовете на 14-годишния си труд. Делото им обаче не е забравено от техните възпитаници и феновете – през декември 1999 г. Георги Генов посмъртно е провъзгласен за треньор № 1 на „Ботев“ за ХХ век.<ref name="autogenerated1912">Минков, Румен. 100 години ФК „Ботев“ Пловдив 1912 – 2012, Пловдив, 2012, с. 26.</ref> „Ботев“ (Пловдив) отново става шампион през 1967. Васил Спасов (Валяка) доизгражда стила на игра на отбора, превръщайки в негова патент убийствените скоростни контраатаки. Тимът от Колежа печели най-високото отличие в България през най-плодоносната година за клубния ни футбол (ЦСКА и Славия са на полуфинали в Европа, съответно за КЕШ и КНК) и в най-оспорвания шампионат в историята, където всеки може да победи всеки и където факторът „домакинство“ е без значение.<ref>{{cite web|url=http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив/botev-shampion-1967|title=Златната 1967|publisher=bultras.com}}</ref> Показателни са думите на журналиста Спас Тодоров от в-к „Народен спорт“ изречени години по-късно, че това е първенството в което първенецът е безапелационно признат от всички съперници и не предизвиква полемика относно спортсменството в надпреварата. Шампион е отборът, победил и то като гост, грандовете ЦСКА и Левски София, а равносметката му на чужд терен изглежда впечатляващо с 6 победи и 6 равенства при еднакъв сбор от точки и като домакин, и като гост. Месец след това събитие идва ново административно реорганизиране на футболния живот в Пловдив. В резултат на висша политическа заръка се започва окрупняване на спортните организации, като се прикрепят на ведомствен принцип към различни държавни институции и стопански субекти. Набързо, в рамките на 2 – 3 сезона се формират няколко спортни гиганта към войската и флота (София, Пловдив, Сливен, Хасково и Варна), МВР, БДЖ и големите промишлени комбинати. В Пловдив заповедта на централното ръководство е изпълнена според конкретното предложение на градския „общественик-функционер“ – журналиста Методи Танев (известен симпатизант на Локомотив) – пловдивският мастодонт на име „Тракия“ да се образува от дружествата Ботев, Спартак и Академик с обосновка за „хомогенно общоградско сдружение, развиващо всички олимпийски спортове“. Старите ботевисти все още коментират, че в това решение основна роля изиграват „тънките сметки“ да се обезсилят двата дотогавашни пловдивски гранда за сметка на Локомотив. Дали в действителност е така, не може да се каже, но е факт, че в следващото десетилетие „Ботев“ вече не е сред фаворитите за челни места в първенството. Иначе „Ботев“ пострадва по-малко в сравнение с другите два тима Спартак и Академик, които на практика са унищожени. Новото дружество, както и в предишни случаи на сливания и обединения, приема историята и жълто-черните цветове на „Ботев“ и ползва за домашен терен стадиона на „канарчетата“ в квартал „Каменица“. В чисто футболно измерение се получава така, че тимът на „Ботев“ (Пловдив) се запазва изцяло, като към него се добавят само двама играчи от Спартак – Христо Дишков и [[Тобия Момин]]. Треньорското ръководство е сменено, новите футболисти от Спартак не допринасят за подобряване на играта; „Тракия“ трябва да чака цели четиринадесет години, докато отново влезе в призовата тройка. ==== 70-те: В очакване на по-добри времена ==== С изключение на две четвърти места, постигнати през 1969/70 и 1977/78, до края на 70-те години отборът приключва шампионатите в „златната среда“ между 5 и 11 място, почти винаги изпреварван от градския съперник Локомотив. Именно в тези години след закриването на Спартак дербитата между „Ботев“ и [[Локомотив Пловдив]] се превръщат в запазена футболна марка на Града под тепетата. Футболната секция към физкултурно дружество Тракия, с председател инж. Станко Станков и членове Кирил Аспарухов, Христо Михайлов и Димитър Караджов, насочва усилията си главно към разширяването и подобряването на юношеската школа. Основна роля в нейната работа имат опитните Косьо Енчев и Костадин Мутафов, талантливият организатор Мавроди Хаджиколев и треньорите Никола Милев, Михаил Кожухаров, Марин Димитров, а по-късно и младите специалисти Иван Митев и Атанас Хари Георгиев.<ref>Минков, Румен. 80 години ФК „Ботев“ (Пловдив)(1912 – 1992). Пловдив, 1992, с. 93 – 107</ref> След години на къртовски труд те ще успеят да спечелят име на школата като водеща в страната и от нея излизат поредица от големи футболисти – [[Спас Джевизов]], Александър Иванов, Антон Милков, Атанас Гаръбски, Петър Зехтински, Костадин Костадинов, Митко Аргиров, Георги Славков-Бенкса, Атанас Маринов, Марин Бакалов, Димитър Младенов, Румен Юруков-Пики. През 1972 г. отборът на Пловдив завоюва Балканската клубна купа, след първо място в предварителната група и две драматични финални двубоя с Вардар от Скопие (тогавашна Югославия). Победа с 5:0 и загуба С 0:4. Тези, които донасят трофея в Пловдив са [[Михаил Карушков]], Драган Раденков, Димчо Апостолов, Видин Апостолов, Иван Глухчев, Вангел Делев, Димитър Танков, Христофор Маринов-Фори, [[Йордан Кичеков]], Тумби, Чико, [[Георги Убинов – Графа]], Стефан Станев, Богомил Станоев, [[Добрин Ненов]], Ангел Лулчев, Трайко Соколов, Николай Трайков, Пламен Ангелов и Иван Балджийски. Треньор е Георги Чакъров с помощници Георги Найденов и Димитър Григоров. След този успех настъпва период на промени в тима и спадове в представянето му на футболния терен. От 1972 г. клубът отново преминава под патронажа на Министерството на отбраната и се именува Армейско физкултурно дружество (АФД) „Тракия“. Треньорите се сменят почти на всеки сезон, липсва системност в работата, а текучеството на играчи е голямо. В тима са останали 3 – 4 футболисти от отбора-шампион`67, а другите са млади и неопитни. Това предопределя слабото представяне в шампионата – извън претендентите за медали, а в турнира за Купата – отпадане в ранните етапи на борбата. През периода 1974 – 1978 начело на футболната секция в АФД Тракия е Кирил Аспарухов, а в управата са още Христо Михайлов, Кирил Лазарев и Димитър Караджов. Стабилизирането започва при треньорското ръководство на Добрин Ненов, който по-късно е наследен от нашумелия в онези години [[Иван Манолов (р. 1930)|Иван Манолов]] (Големия орел). Те, двамата, смело дават път на млади състезатели и юноши. В представителния отбор започват да се играят талантливите възпитаници на клубната ДЮШ – Илия Барашки, Спас Джевизов, Петър Зехтински, Александър Иванов и Славчо Хорозов. През 1978 г. Чико прекратява състезателната си кариера след цяла епоха в историята на клуба. В негова чест е организиран бенефисен мач на Тракия със състезатели от А националния отбор, играли в периода 1966 – 1970 под ръководството на треньора Стефан Божков. Срещата завършва при резултат 3:3. Година по-късно, през есента на 1979, Чико поема треньорското ръководство на отбора. Заедно с помощника си, дългогодишния съотборник Иван Глухчев, те поставят основите и градят успехите, които ще превърнат „Ботев“ (Пловдив) в отбор, играещ пленително и оставил значима диря в историята на българския футбол. Двамата общо водят тима 12 години, през които „Ботев“ (Пловдив) се утвърждава като трети по сила в България, след ЦСКА и Левски София. ==== „Очарованието от 80-те“: Сладки спомени с тъжен привкус ==== През периода 1981 – 1991 „Ботев“ (Пловдив) става вицешампион (1986), пет пъти бронзов медалист (1981, 1983, 1985, 1987 и 1988), носител на Купата (1981) и финалист за отличието (1984 и 1991). Сухите статистически данни не могат да разкрият привлекателния стил на игра, каращ десетки хиляди да изпълват стадионите в Пловдив и страната. Собствената ДЮШ дава голяма част от основните футболисти на този тим – [[Петър Зехтински]], [[Славчо Хорозов]], [[Митко Аргиров]], [[Георги Славков]], [[Костадин Костадинов (футболист)|Костадин Костадинов]], [[Трифон Пачев]], [[Димитър Младенов (футболист)|Димитър Младенов]], [[Благой Блангев]], [[Марин Бакалов]]. Естествено заслуга за успехите имат и немалко играчи, израснали в други тимове, но останали завинаги в сърцата на жълто-черните привърженици, като [[Красимир Манолов]], [[Атанас Пашев]], [[Антим Пехливанов]], [[Димитър Вичев]], [[Васил Симов (футболист)|Васил Симов]], [[Запрян Раков]], [[Георги Георгиев (футболист)|Георги Георгиев]] (Ламбадата, Гецата), [[Иван Кочев (футболист)|Иван Кочев]] и др. Новата генерация на „Тракия“ блести в продължение на повече от десетилетие. Футболистите са с толкова изявени качества, че в тима не е намерено място за бъдещата суперзвезда на българския футбол Христо Стоичков.<ref>[http://www.blitz.bg/sport/article/163091 www.blitz.bg]</ref> В шампионата 1980/81 лидерът на отбора Георги Славков отбелязва 31 попадения и с това печели приза Златната обувка на авторитетното парижко издание Франс Футбол за най-добър реализатор в Европа! През същия сезон „Ботев“ (Пловдив), за пръв път след 14-годишно прекъсване, е в призовата тройка на шампионата и за втори път в историята си печели Националната купа, след победа с 1:0 на финала срещу Пирин. Пътят започва на 1/32-финала с победа над Доростол 1:0, на 1/16-финал е отстранен с 2:0 Академик Свищов, на 1/8-финал като гост е преодолян Локомотив Бургас с 2:0, после на четвъртфинала без проблеми е разбит Миньор Бухово с 4:1, а на полуфинала „жълто-черните“ не срещат съпротива от Беласица Петрич и 6:0. На 5 май 1981 година, на Националния стадион в София, при проливен дъжд и подгизнал терен, с мощната подкрепа на хиляди пловдивчани, пристигнали за мача с две влакови композиции и специална автобусна колона, „канарчетата“ печелят след бърза контраатака и гол на Митко Аргиров в 43-та минута. И както често се случва с „Ботев“ (Пловдив), точно когато всичко изглежда да тръгне по възходяща линия се случва нещастие. В началото на сезон 1981/82 се разразява сериозен конфликт между звездата на тима Славков и треньора Дерменджиев, вследствие на което Бенкса напуска в посока София. Отборът е напуснат впоследствие и от изявените си фигури Красимир Манолов, Митко Аргиров, Кирил Пейчев и Атанас Маринов. Все пак тандемът Чико-Глухчев бързо успява да възстанови загубите и да сглоби нов боеспособен отбор с привличането на Атанас Пашев, Васил Симов, Антим Пехливанов, Запрян Раков и Георги Георгиев. През следващата 1983 г. отново са спечелени бронзовите медали, а голмайстор на шампионата става младият Антим Пехливанов-Турната с 20 попадения. През лятото на 1984 г. е направена треньорска рокада, Глухчев заема мястото на Чико. Промяната е продиктувана под натиска на военните в София, гневни че „Ботев“ (Пловдив) губи финала за Купата и не успява също така да спре в шампионата Левски София, който се конкурира пряко с генералския ЦСКА. За помощник-треньор на отбора е назначен дотогавашния кондиционен методист Никола Дафински. Кръг преди края на сезон 1984/85 се играе финалната среща за Купата между „вечните“ съперници в София Левски и ЦСКА. Мачът е изпъстрен недостойни сцени и скандали, което дава повод за неоправдано строги мерки срещу двата клуба от страна на еднопартийната държавна власт. С решение на Централния Комитет на БКП, грандовете са разформировани и извадени от първенството, а за шампион на страната е обявен класиралия се на трето място отбор на Тракия. Административното отличие на сметката на „канарчетата“ е отменено през 1989 година и върнато на Левски София. На 25 юли 1985 г. се провежда учредителна конференция на която футболната секция към АФД Тракия се преобразува в самостоятелен юридически субект – Футболен клуб „Тракия“. Новата организация се създава от 53 членове с платен членски внос, прави се избор на Изпълнително бюро от 15 души. За председател на обществени начала е определен Кирил Аспарухов, а изпълнителен директор на футболния клуб става Видин Апостолов. Останалите в ръководството са Атанас Георгиев, Крум Лазарев, Иван Митев, Александър Въргов, Николай Тодоров, Христо Германов, Георги Марков, Иван Глухчев, Трифон Иванов, Илия Георгиев, Георги Дурлев, Стойне Стойнов и Иван Станков. Най-важната задача, която стои пред новото управление е финансовото и материално обезпечаване на клубното развитие без опеката на военните. През 1986 „Ботев“ (Пловдив) става вицешампион, макар мнозина да го считат за некоронования първенец на страната. Мачовете на отбора са спектакли, изпълнени с много голове и ефектна игра. През този сезон е поставен клубен рекорд по резултатност в един шампионат – 82 гола (второ по постижение в дотогавашната история на България). Голмайстор А РФГ става Атанас Пашев с 30 отбелязани попадения. Три момента предопределят малшанса на „канарчетата“ да се окичат за трети път със златото. Най-напред е преиграването на мача в Свищов с местния Академик. Двубоят на 9 декември 1985 е прекратен поради мъгла при резултат 2:0 за пловдивчани. Доколко било основателно това решение е много спорно. Футболистите на Ботев, участници в мача, твърдят, че е можело да се играе нормално, въпреки климатичните условия. Преиграването на 26 декември 1985 завършва с равенство 1:1. Втората издънка се случва в Благоевград. Въпреки тоталното си превъзходство и многобройни положения за гол, „Ботев“ не успява да отбележи. В 90-ата минута Коце Костадинов нацелва гредата и мачът завършва 0:0, при което не се присъждат точки за равенство, според тогавашната приумица на БФС. Третият съдбовен момент в историята с изплъзналата се титла е на Овча купел – на 24 март 1986 „Ботев“ води с 1:0 на полувремето. При прибирането към съблекалните на почивката, хвърлен камък от привърженици на Славия строполява вратаря Вичев в безсъзнание на земята. След като се съвзема обаче той не е в състояние да продължи и съиграчите му, все още в шок от случката, отказват да излязат за втората част. При създалото се напрежение се намесват председателят на Славия Димитър Ларгов и заместник-началника във футболната федерация Сучков. Те умоляват ръководството на „Ботев“ да накара играчите си да доиграят срещата. По регламент е трябвало мачът да се прекрати и да се присъди служебна победа 3:0 за ощетения отбор. Назрява страхотен скандал, нещо, което футболния съюз не може да допусне близо година след поразиите на финала за Купата`85 между Левски и ЦСКА. Под угрозата от бъдещо негативно отношение на футболната власт към „Ботев“ (Пловдив), играчите се съгласяват да играят второто полувреме и така изпускат гарантирания си успех (тогава при победа се дават по 2 точки). Под въздействие на инцидента и след всички разправии с височайши особи, „канарчетата“ са разколебани в играта си, допускат обрат в мача и краен резултат 1:3. Остава единствено радостта от избегнатото зло – слависткият камък с малко не засяга сънната артерия на пловдивския вратар и той се разминава на косъм от смъртта. Този мач прекратява дългогодишната състезателна кариера на Димитър Вичев. Развръзката на сезон 1985/86 обаче се случва в Подуяне без участието на „Ботев“ (Пловдив). Изненадващо Берое побеждава Левски с 3:2 на Герена за първи път в историята си и по този начин бетонира първото място кръг преди края на шампионата. По-късно, през 2000 г., в телевизионно предаване по бТВ, Наско Сираков публично признава, че отборът му е играл симулативно в този мач за да направи Берое шампион и да подлее вода на стария си враг от Пловдив, който, според него, бил фаворизиран от тогавашното ръководство на футболния съюз, начело с пловдивския функционер Иван Шпатов.<ref name="bgfootball1">{{cite web |url=http://bgfootball.com/new.php?id=26403&blog_id=&s_id=11 |title=Българският футбол на едно място |publisher=BGfootball.com |date=29 април 2013 |accessdate=25 април 2018 |архив_дата=2015-03-18 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150318164607/http://bgfootball.com/new.php?id=26403&blog_id=&s_id=11 }}</ref>.<ref> https://www.youtube.com/watch?v=M0x50bXSWH8</ref>.Като се имат предвид горепосочените мачове с Академик и Славия обаче, не става ясно в какво се е изразявало подпирането на жълто-черния тим в този опорочен от задкулисни игри шампионат. Такива слухове витаят единствено около директния сблъсък между „Ботев“ и „Берое“ на „Колежа“, в който старозагорци са размазани с 8:1; три дни преди това футболистите им стават жертва на хранително разстройство, но БФС отказва мачът бъде отложен. На самата среща съдията дава три дузпи за „Ботев“.<ref name="bgfootball1"/> Въпреки това едва ли може да има съмнение, че тогавашният супер отбор на „канарчетата“ не би могъл да победи на свой терен Берое. В самия мач, поради наказания и контузии, в състава на домакините има само един нападател – Атанас Пашев, който отбелязва 2 гола. Другите 6 са дело на защитниците Раков, Юруков и Хорозов и дефанзивните полузащитници Бакалов и Симов (2). Почетния гол за гостите бележи Кашмер. През тези години на „Колежа“ и градския стадион пред „Ботев“ са безсилни далеч по-именити и силни отбори. По инициатива на Полската футболна федерация през май`1986 се провежда международен турнир „Интерлига-86“ с участието на отбори от България, Унгария и Полша. Трофеят е спечелен от „Ботев“ (Пловдив)! През сезон 1986/87 продължават блестящите изпълнения по терените на България. Знаменателно е постижението от пролетта на 1987. На полусезона „Ботев“ (Пловдив) изостава на 5-а позиция с четири точки зад четвъртия Локомотив София и на пет след третия в класирането Славия. Следват 13 поредни мача без загуба, помитане на директните съперници за бронза – 2:1 на Илиянци и 2:0 на Овча купел. Въпреки че може би най-силното в досегашната история поколение играчи на „Ботев“ не успява да завоюва трети шампионски успех, въпреки горчивите спомени за грубо ощетяване на любимия отбор от съдийски екипи и договорки между други клубове, далеч по-незабравими са зрелищните и майсторски изиграни мачове под ръководството на треньорите Динко Дерменджиев и Иван Глухчев. От сблъсъците на европейска сцена винаги ще се помнят домакинските победи над грандовете [[Барселона]] (1:0 през 1981) и [[Байерн Мюнхен]] (2:0 през 1984), като особено при втората само огромният малшанс на „канарчетата“ спасява баварците от отстраняване.<ref>[http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив/vtoro-myasto-botev-1986; Минков, Румен. 80 години ФК „Ботев“ (Пловдив)(1912 – 1992). Пловдив, 1992, с. 74 – 75.]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> === В края на ХХ и началото на ХХІ век === На 10 ноември 1989 г. тоталитарният комунистически режим пада от власт. Започва вълна от промени във всички области на живота, включително и спорта. Държавните учреждения и ведомства излизат от администрирането на спортните дружества, които вече са свободни открито да се развиват като професионални. Финансирането преминава в ръцете на частни спонсори. Така българският футбол след 45-годишна изолация поема в нормалната посока, поне що се отнася до общите принципи на развитие. '''На 29 ноември 1989 г. след повече от 22 години оригиналното име на клуба е възстановено''' за всеобща радост на привържениците, които никога не са преставали да го скандират по стадионите.<ref>Минков, Румен. 80 години ФК „Ботев“ (Пловдив)(1912 – 1992). Пловдив, 1992, с. 23.</ref> Професионален футболен клуб „Ботев“ в унисон с новите тенденции сключва спонсорски договор с фирмата DINPAM на италианския бизнесмен Паоло Динучи. Бъдещето изглежда сигурно – в първия състав навлизат млади и перспективни играчи – [[Цветозар Дерменджиев]], [[Тодор Зайцев]], [[Борис Хвойнев]], [[Ясен Петров]], [[Христо Коилов]], братята близнаци [[Гено Добревски]] и Иван и др. От друга страна обаче голяма част от утвърдените футболисти приключват кариерата си или заминават да играят в чужбина. Падането на [[Желязната завеса]] дава нови възможности на играчите да си търсят късмета зад граница, което довежда до голямо текучество и редуване на силни с колебливи игри. Треньорското ръководство също се сменя през няколко месеца. Въпреки това периодът между 1990 – 1993 г. е последният стабилен и градивен за клуба за дълги години напред. „Ботев“ достига до финал в последния турнир за КСА през 1990 и за [[Купата на България]] на следващата година; през сезон 1990/91 г. завършва на пето място само на точка от второто, година по-късно остава четвърти заради гол по-лоша голова разлика от [[Локомотив Пловдив]]. У ботевистката общественост се създава усещането, че е необходимо още съвсем малко, за да може отборът да се поздрави с шампионската титла или купата, но мерките които се предприемат постигат точно обратния резултат. ==== „Брокерите“ (1993 – 1996) ==== В началото на 1993 г. начело на клуба застават бизнесмените [[Христо Данов (бизнесмен)|Христо Данов]] и Христо Александров, по-късно станали печално известни като кредитни милионери. Те и екипът им си поставят амбициозната цел „Ботев“ да се превърне в отбор от средно европейско равнище. Започва мащабна селекция, която довежда в Пловдив много водещи футболисти, предимно от столичните клубове, но почти изцяло затваря вратите за играчи от собствената школа. Построени са нови съблекални за гостуващите отбори и е поставено осветление на Колежа, като и двете конструкции не отговарят на никакви стандарти и след няколко години са изхвърлени от употреба. Шумното и гръмко наливане на пари, без сериозно поставени стратегически цели и задачи, в крайна сметка довежда до занемаряване на детско-юношеската школа, а когато парите свършват и на „брокерите“ е потърсена съдебна отговорност, те изоставят отбора на произвола на съдбата. Скъпо платените звезди напускат изпадналия в дълбока финансова и административна криза отбор. Преди това – в шампионатите 1992/93, 1993/94, 1994/95 тимът завършва на трето място; през 1993 и 1995 г. достига и до финалния мач за националната купа, но и двата пъти отстъпва пред отборите на ЦСКА и [[Локомотив София]]. Въпреки вложените огромни средства „Ботев“ отново остава в подстъпите, а върховете заемат други. По време на управлението на „брокерите“ е написана и една от най-срамните страници в международната история на родния футбол – през 1993 г. „Ботев“ е наказан от [[УЕФА]] да не участва една година в европейските клубни турнири заради предложен подкуп от 300 000 щатски долара на съдията.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://7sport.net/7sport/fb_1footbg/d6851_11.htm | заглавие = През 1993 г. УЕФА изхвърли Канарчетата за корупция | достъп_дата = 3 юли 2013 | фамилно_име = Гешев | първо_име = Явор | дата = 3 юли 2013 | труд = 7 дни спорт | издател = 7 дни спорт ЕООД}}</ref> За пръв път тогава редом с името на клуба се появява и това на Димитър Христолов, което съвсем скоро ще стане болезнено познато на всички ботевисти. ==== Задълбочаване на кризата (1996 – 1999) ==== Между есента на 1996 и пролетта на 1999 г. начело на „Ботев“ се сменят четирима председатели – Георги Чакъров, Петко Моравенов, Веселин Коритарев и Васил Нинов. След фалита на последния само усилията на феновете спасяват отбора от изхвърляне от А група.<ref name="autogenerated1912"/> Случва се нещо, смятано за немислимо и невиждано от по-младите поколения привърженици – през сезоните 1997/98 и 1998/99 отборът до последно се бори за оставането си при майсторите. Треньорските смени продължават да следват една след друга, но в най-добрия случай се постига само временна стабилизация на отбора, последвана от нова криза. В този период изгрява звездата на последното голямо име от школата за столетието – [[Димитър Телкийски]], клубът обаче не притежава средствата, за да го задържи и той напуска в посока столичния Левски. Пловдив се превръща в дълбока футболна провинция – в незавидно положение се намира и градският съперник Локомотив. Двата отбора се борят за местата си в А група. В 26 кръг, когато е директният пролетен двубой между тях, Локомотив вече е загубил шансове за оставане, но изненадва неприятно играчите и привържениците на „канарчетата“ като излиза „на кръв“ и надделява с 2:1. Времето на договорки между двата тима и взаимно даряване на точки са безвъзвратно отминали. Но ако извоюваната победа на локомотивци е свидетелство за феърплей, какъвто безусловно трябва да има, това съвсем не може да се каже за друг техен мач, важен за жълто-черните. Два кръга по-късно „смърфовете“ играят на свой терен срещу Шумен – също в дъното на таблицата, и от предишните им хъс и агресия няма и помен – загуба с 1:3. В крайна сметка „Ботев“ се спасява, но оттогава до днес между феновете на двата пловдивски отбора се разгаря крайна ожесточеност, непозната преди това. [[Файл:The moment from Hebar Pazardjik vs Botev Plovdiv.jpg|355px|thumb|right|Момент от двубоя от българската EFBET Лига [[ПФК Хебър (Пазарджик)]] срещу Ботев (Пловдив) 1-2, 30-10-2022 г]] ==== „Ерата“ Христолов (1999 – 2010) ==== По силата до голяма степен на случайни обстоятелства Димитър Георгиев Христолов се озовава начело на ръководството на 19 март 1999 и (с кратко прекъсване през август – септември 2000) остава на този пост де факто до края на 2009 г., а де юре до 24 април 2010 г.<ref>Минков, Румен. 100 години ФК „Ботев“ Пловдив 1912 – 2012, Пловдив, 2012, с. 30 – 31.</ref> След първи относително стабилен сезон, на отбора накрая се случва логичното и предизвестено изпадане в Б група. Още на следващия сезон е извоювана промоция за връщане, но нещата с нищо не се променят – някога могъщият „Ботев“ се превръща в асансьор между А и Б група; финансовата нестабилност и текучеството на играчи продължават. Машинациите на Христолов го правят едноличен господар с неоспорвана от никого власт. Неговата цел е да продаде клуба на висока цена, но неизменно отхвърля подадените оферти с искане за по-големи суми. Феновете му обявяват открита война – започват вандалски действия по чуждите градове и стадиони, за да го притиснат допълнително финансово с присъжданите в такива случаи глоби. Христолов обаче не се отказва, дори когато заплахите за живота му стават ежедневие, а не липсват и посегателства. В края на краищата през 2009 г. отборът е напуснат от всичките си играчи, а президентът довежда футболисти от италианските долни дивизии. Този ход удължава агонията с още няколко месеца, но накрая и италианците напускат, нямайки средства дори да заплатят престоя си в хотела, където са отседнали. Отборът се разпада. „Ботев“ е изваден от А група, а впоследствие и от професионалния футбол. Малкото хубави неща, случили се през това така дълго за всеки ботевист десетилетие, са отбелязването края на ХХ век със съответните награди на заслужилите играчи и треньори, някои ремонти на стадиона и подстъпите до него. === Нова надежда (2010–сега) === През сезон 2010/2011 започва възраждането на отбора след 11 години финансова нестабилност при управлението на Димитър Христолов. Възстановено е сдружението с нестопанска цел „Ботев“ след 11 години, в които то няма дейност; а акционерното дружество „Ботев 1912“, което през тези години ръководи отбора е закрито. „Ботев“ (Пловдив) започва сезона на чисто от Югоизточната В група, след откупуването от сдружението на разрешението на закъсалия финансово Металик Сопот за участие в групата. Направена е бърза селекция, в която единственият играч от последния отбор на „канарчетата“ е Васил Василев. В отбора се завръщат много бивши негови играчи и юноши, сред чиито имена личат тези на [[Тодор Тимонов]], [[Йордан Минев]], [[Николай Манчев]] и много други. Отборът прави бляскав дебют в аматьорския футбол и завършва на 1-во място след само един равен мач в първенството и всичко останало – победи и по този начин се класира за участие в Източната Б група за следващия сезон. В купата обаче представянето е разочароващо и „Ботев“ (Пловдив) отпада още в предварителните кръгове от Димитровград след изпълнение на дузпи, в мач игран на осветление. Отборът възприема нетипична за българския футбол форма на управление с членски внос на членовете на сдружението, като по време на зимната пауза създава общо акционерно дружество с банкера [[Цветан Василев]], след което финансовата стабилност в клуба е факт. ==== Сезон 2011/2012 ==== [[Файл:Botev Pd 2013.jpg|355px|мини|дясно|„Ботев“ (Пловдив), състав за Сезон 2012/2013]] За сезон 2011/2012 в Източната Б група е гласуван бюджет от 3 000 000 лв., с което заявяват сериозните амбиции за продължаване на серията от предишния сезон и в Б група. „Ботев“ започва трудно първенство, но след много силна трета третина достига до второто място, което дава право на бараж. В баража за влизане в [[А група]] присъстват около 10 000 ботевисти, а „Ботев“ побеждава с 2:0 [[Спортист (Своге)]] на стадион „Славия“ в [[София]] и се завръща в елита след 2-годишно отсъствие. ==== Сезон 2012/2013 ==== През сезон 2012/2013 „Ботев“ се завръща в А група. Отборът записва най-силния си сезон от 18 години насам и завършват на 4-то място в елита. Заради малшанс и няколко брутални съдийски тесли, отборът не успява да се класира за евротурнирите и остава на 4-та позиция, но след отказването на ЦСКА „Ботев“ заслужено влиза в Лига Европа и записва невероятно европейско лято с 6 мача без нито една загуба. ==== Сезон 2016/2017 ==== Въпреки колебливата игра и неубедително представяне в първенството, където отбора завършва на 8 позиция, „Ботев“ (Пловдив) записва най-големия си успех от 36 години, като печели Купата на България по футбол. Във финалния двубой, игран на 24 май 2017 г., жълто-черните побеждават шампиона „Лудогорец“ с 2:1 с головете на [[Омар Косоко]] и [[Антонио Вутов]] за пловдивчани и на [[Клаудиу Кешерю]] за разградчани. Така „Ботев“ печели трофея за трети път в своята история и се класира за европейския клубен турнир – [[Лига Европа]]. Европейското лято за „Ботев“ продължава и с мачове в ЕКТ отборът достига до 3 квалификационен кръг на ЛЕ, където отпада от португалския Маритимо с общ резултат 0 – 2 (0 – 0 като домакин за Ботев). Преди това в 1-ви квалификационен кръг след 2 победи е отстранен Партизани (1 – 3, 0 – 1) и израелският [[Бейтар (Йерусалим)]] 1 – 1 (гост) и 4 – 0 като домакин за „Ботев“ (Пловдив). [[Файл:Todor nedelev.jpg|355px|мини|дясно|Капитанът на „Ботев“ [[Тодор Неделев]] е в основата на успехите на отбора последните години.]] Европейското лято за „Ботев“ (Пловдив) приключва със спечелването на Суперкупата на България след победа над шампиона „Лудогорец“ с 5 – 4 след изпълнение на дузпи (1 – 1 в редовното време). == Клубни успехи == '''[[Първа професионална футболна лига|А група]]''': * [[Файл:BG Champ cup.png|18px]][[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] Шампион (2): 1929, 1967 * [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] Второ място (2): 1963, 1986 * [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] Трето място (14): 1930, 1937, 1943, 1956, 1961, 1981, 1983, 1985, 1987, 1988, 1993, 1994, 1995, 2022 '''[[Национална купа на България по футбол|Купа на България]]''': * [[Файл:Bulgarian cup.png|25px]][[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] Носител (4): 1962, 1981, 2017, 2024 * [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] Финалист (10): 1947, 1956, 1963, 1964, 1984, 1991, 1993, 1995, 2014, 2019 '''[[Суперкупа на България]]''': * [[Файл:Supercup bulgaria 2011.jpg|безрамка|35x35пкс]][[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] Шампион (1): 2017 * [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] Финалист (1): 2014 '''[[Балканска клубна купа (футбол)|Балканска купа]]''': * [[Файл:1968BK4-455x700.jpg|безрамка|30x30пкс]][[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] Шампион (1): 1972 * [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] Финалист (1): 1981 '''[[Купа на носителите на купи]]''': * Четвъртфинал: [[Купа на носителите на купи 1962/63|1962/63]] == Наименования == * 1912: ''СК Ботевъ'' * 27 декември 1944 – 18 септември 1947: ''Шипка-Ботев'' * 1949: ''Ботев при ДНВ (Ботев при Дома на народната войска)'' * 1950: ''ДНВ (Дом на народната войска), след присъединяването на „Стефан Кираджиев“ и СК на Пловдивския гарнизон'' * 1952: ''ДНА (Дом на народната армия)'' * 1956: ''СКНА (Спортен клуб на народната армия)'' * 1957: ''АСК Ботев (Армейски спортен клуб Ботев)'' * 1964: ''Ботев'' * 1967: ''Тракия – след обединение на Ботев, Спартак и Академик'' * 1972: ''АФД Тракия (Армейско физкултурно дружество Тракия)'' * 1985: ''ФК Тракия'' * от 28 ноември 1989: ''ФК Ботев'' == Участия в Европейските клубни турнири == {| class="wikitable mw-collapsible" |- ! Сезон ! Турнир ! Кръг ! Държава ! Отбор ! ! Домакин ! Гост ! Общо ! Продължава/Отпада |- |1962/63 | [[Купа на носителите на купи 1962/63|КНК]] |1/16 финал | style="text-align:center;"|{{флагче|Румъния|1952}} |[[ФК Стяуа|Стяуа Букурещ]] | | style="text-align:center;"| 5:1 | style="text-align:center;"| 2:3 | style="text-align:center;"| 7:4 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |1/8 финал | style="text-align:center;"|{{флагче|Ирландия}} |[[Шамрок Роувърс]] | | style="text-align:center;"| 1:0 | style="text-align:center;"| 4:0 | style="text-align:center;"| 5:0 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |Четвъртфинал | style="text-align:center;"|{{флагче|Испания|1945}} |[[ФК Атлетико (Мадрид)|Атлетико Мадрид]] | | style="text-align:center;"| 1:1 | style="text-align:center;"| 0:4 | style="text-align:center;"| 1:5 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1967/68 |[[Купа на европейските шампиони 1967/68|КЕШ]] |1/16 финал | style="text-align:center;"|{{флагче|Румъния|1965}} |[[ФК Рапид Букурещ|Рапид Букурещ]] | | style="text-align:center;"| 2:0 | style="text-align:center;" |0:3(сдв) | style="text-align:center;"| 2:3 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1968/69 |[[Купа на панаирните градове 1968/69|КПГ]] |Първи кръг | style="text-align:center;"|{{флагче|Испания|1945}} |[[ФК Реал Сарагоса|Сарагоса]] | | style="text-align:center;"| 3:1 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"| 3:3 ([[Правило за голове на чужд терен|ГЧТ]]) | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1970/71 |[[Купа на панаирните градове 1970/71|КПГ]] |Първи кръг | style="text-align:center;"|{{флагче|Англия}} |[[ФК Ковънтри Сити|Ковънтри Сити]] | | style="text-align:center;"| 1:4 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"| 1:6 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1978/79 | [[Купа на УЕФА 1978/79|Купа на УЕФА]] |Първи кръг | style="text-align:center;"|{{флагче|Германия}} |[[Херта БШК (Берлин)|Херта Берлин]] | | style="text-align:center;"| 1:2 | style="text-align:center;"| 0:0 | style="text-align:center;"| 1:2 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1981/82 |[[Купа на носителите на купи 1981/82|КНК]] |1/16 финал | style="text-align:center;"|{{флагче|Испания|1977}} |[[ФК Барселона|Барселона]] | | style="text-align:center;"| 1:0 | style="text-align:center;"| 1:4 | style="text-align:center;"| 2:4 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1984/85 |[[Купа на носителите на купи 1984/85|КНК]] |1/16 финал | style="text-align:center;"|{{флагче|Люксембург}} |[[Унион Люксембург]] | | style="text-align:center;"| 4:0 | style="text-align:center;"| 1:1 | style="text-align:center;"| 5:1 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |1/8 финал | style="text-align:center;"|{{флагче|Германия}} |[[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]] | | style="text-align:center;"| 2:0 | style="text-align:center;"| 1:4 | style="text-align:center;"| 3:4 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1985/86 |[[Купа на европейските шампиони 1985/86|КЕШ]] |1/16 финал | style="text-align:center;"|{{флагче|Швеция}} |[[ИФК Гьотеборг|Гьотеборг]] | | style="text-align:center;"| 1:2 | style="text-align:center;"| 2:3 | style="text-align:center;"| 3:5 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1986/87 |[[Купа на УЕФА 1986/87|Купа на УЕФА]] |Първи кръг | style="text-align:center;"|{{флагче|Малта}} |[[ФК Хибърниънс|Хибърниънс]] | | style="text-align:center;"| 8:0 | style="text-align:center;"| 2:0 | style="text-align:center;"| 10:0 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |1/16 финал | style="text-align:center;"|{{флагче|СФРЮ}} |[[Хайдук Сплит]] | | style="text-align:center;"| 2:2 | style="text-align:center;"| 1:3 | style="text-align:center;"| 3:5 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1987/88 |[[Купа на УЕФА 1987/88|Купа на УЕФА]] |Първи кръг | style="text-align:center;"|{{флагче|СФРЮ}} |[[Цървена звезда]] | | style="text-align:center;"| 2:2 | style="text-align:center;"| 0:3 | style="text-align:center;"| 2:5 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1988/89 |[[Купа на УЕФА 1988/89|Купа на УЕФА]] |Първи кръг | style="text-align:center;"|{{флагче|СССР}} |[[ФК Динамо Минск|Динамо Минск]] | | style="text-align:center;"| 1:2 | style="text-align:center;"| 0:0 | style="text-align:center;"| 1:2 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1992/93 |[[Купа на УЕФА 1992/93|Купа на УЕФА]] |Първи кръг | style="text-align:center;"|{{флагче|Турция}} |[[Фенербахче]] | | style="text-align:center;"| 2:2 | style="text-align:center;"| 1:3 | style="text-align:center;"| 3:5 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1993/94 |[[Купа на УЕФА 1993/94|Купа на УЕФА]] |Първи кръг | style="text-align:center;"|{{флагче|Гърция}} |[[ФК Олимпиакос|Олимпиакос]] | | style="text-align:center;"| 2:3 | style="text-align:center;"| 1:5 | style="text-align:center;"| 3:8 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1995/96 |[[Купа на УЕФА 1995/96|Купа на УЕФА]] |Първи кръг | style="text-align:center;"|{{flagicon|Грузия|1990}} |[[ФК Динамо (Тбилиси)|Динамо Тбилиси]] | | style="text-align:center;"| 1:0 | style="text-align:center;"| 1:0 | style="text-align:center;"| 2:0 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |1/32 финал | style="text-align:center;"|{{флагче|Испания}} |[[ФК Севиля|Севиля]] | | style="text-align:center;"| 1:1 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"| 1:3 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |2013/14 |[[Лига Европа 2013/14|Лига Европа]] |[[Лига Европа 2013/14#Първи квалификационен кръг|Първи квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Казахстан}} |[[ФК Астана|Астана]] | | style="text-align:center;"| 5:0 | style="text-align:center;"| 1:0 | style="text-align:center;"| 6:0 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |[[Лига Европа 2013/14#Втори квалификационен кръг|Втори квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Босна и Херцеговина}} |[[Жрински Мостар|Зрински Мостар]] | | style="text-align:center;"| 2:0 | style="text-align:center;"| 1:1 | style="text-align:center;"| 3:1 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |[[Лига Европа 2013/14#Трети квалификационен кръг|Трети квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Германия}} |[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] | | style="text-align:center;"| 1:1 | style="text-align:center;"| 0:0 | style="text-align:center;"| 1:1 (ГЧТ) | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |2014/15 |[[Лига Европа 2014/15|Лига Европа]] |[[Лига Европа 2014/15#Първи квалификационен кръг|Първи квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{flagicon|SMR}} |[[АК Либертас|Либертас]] | | style="text-align:center;"| 4:0 | style="text-align:center;"| 2:0 | style="text-align:center;"| 6:0 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |[[Лига Европа 2014/15#Втори квалификационен кръг|Втори квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Австрия}} |[[ФК Санкт Пьолтен|Санкт Пьолтен]] | | style="text-align:center;"| 2:1 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"| 2:3 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |2017/18 |[[Лига Европа 2017/18|Лига Европа]] |[[Лига Европа 2017/18#Първи квалификационен кръг|Първи квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Албания}} |[[ФК Партизани Тирана|Партизани Тирана]] | | style="text-align:center;"| 1:0 | style="text-align:center;"| 3:1 | style="text-align:center;"| 4:1 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |[[Лига Европа 2017/18#Втори квалификационен кръг|Втори квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Израел}} |[[Бейтар Йерусалим]] | | style="text-align:center;"| 4:0 | style="text-align:center;"| 1:1 | style="text-align:center;"| 5:1 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |[[Лига Европа 2017/18#Трети квалификационен кръг|Трети квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Португалия}} |[[КС Маритимо|Маритимо]] | | style="text-align:center;"| 0:0 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |2022/23 |[[Лига на конференциите 2022/23|Лига на конференциите]] |[[Лига на конференциите 2022/23#Втори квалификационен кръг|Втори квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Кипър}} |[[ФК АПОЕЛ|Апоел]] | | style="text-align:center;"| 0:0 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |2024/25 |[[Лига_Европа_2024/25|Лига Европа]] |[[Лига_Европа_2024/25#Първи_квалификационен_кръг|Първи квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Словения}} |[[НК_Марибор|Марибор]] | | style="text-align:center;"| 2:1 | style="text-align:center;"| 2:2 | style="text-align:center;"| 4:3 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |[[Лига_Европа_2024/25#Втори_квалификационен_кръг|Втори квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Гърция}} |[[ФК_„Панатинайкос“|Панатинайкос]] | | style="text-align:center;"| 1:2 | style="text-align:center;"| 0:4 | style="text-align:center;"| 1:6 | style="text-align:center;"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | |[[Лига_на_конференциите_2024/25|Лига на конференциите]] |[[Лига_на_конференциите_2024/25#Трети_квалификационен_кръг|Трети квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Босна и херцеговина}} |[[ХСК_Зрински|Зрински Мостар]] | | style="text-align:center;"| 2:1 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"| 2:3 | style="text-align:center;"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |} == Участия в Турнира за Купа Интертото == {| class="wikitable mw-collapsible" |- ! Сезон ! Турнир ! Кръг ! Държава ! Отбор ! ! Домакин ! Гост ! Общо ! Продължава/Отпада |- |1983 |[[1983 Intertoto Cup|Купа Интертото]] |Група 10 | style="text-align:center;"|{{флагче|Чехословакия}} |[[Витковице|СК Витковице]] | | style="text-align:center;"| 5:1 | style="text-align:center;"| 2:4 | style="text-align:center;"| 7:5 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |Група 10 | style="text-align:center;"|{{флагче|Германия}} |[[ФК Айнтрахт (Брауншвайг)|Айнтрахт Брауншвайг]] | | style="text-align:center;"| 0:1 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"| 0:3 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | | |Група 10 | style="text-align:center;"|{{флагче|Швеция}} |[[ИФ Елфсбори|Елфсборг]] | | style="text-align:center;"| 4:0 | style="text-align:center;"| 0:0 | style="text-align:center;"| 4:0 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- |1991 |[[1991 Intertoto Cup|Купа Интертото]] |Група 8 | style="text-align:center;"|{{флагче|Словакия}} |[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]] | | style="text-align:center;"| 1:3 | style="text-align:center;"| 1:4 | style="text-align:center;"| 2:7 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | | |Група 8 | style="text-align:center;"|{{флагче|Румъния}} |[[ФК Рапид Букурещ|Рапид Букурещ]] | | style="text-align:center;"| 5:0 | style="text-align:center;"| 1:2 | style="text-align:center;"| 6:2 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |} == Участия в Турнира за Балканската купа == {| class="wikitable mw-collapsible" |- ! Сезон ! Турнир ! Кръг ! Държава ! Отбор ! ! Домакин ! Гост ! Общо ! Продължава/Отпада |- |1971/72 |[[Балканска клубна купа (футбол)|Балканска купа]] |Групова фаза | style="text-align:center;"|{{флагче|Турция}} |[[Гьозтепе СК|Гьозтепе]] | | style="text-align:center;"| 3:0 | style="text-align:center;"| 1:3 | style="text-align:center;"| 4:3 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |Групова фаза | style="text-align:center;"|{{флагче|Румъния|1952}} |[[ФК Брашов|Брашов]] | | style="text-align:center;"| 1:1 | style="text-align:center;"| 3:2 | style="text-align:center;"| 4:3 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- style="background:gold" | | |Финал | style="text-align:center;"|{{флагче|СФРЮ}} |[[ФК Вардар|Вардар Скопие]] | | style="text-align:center;"| 5:0 | style="text-align:center;"| 0:4 | style="text-align:center;"| 5:4 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- |1980/81 |Балканска купа |Групова фаза | style="text-align:center;"|{{флагче|Румъния|1952}} |[[ФК Спортул Студенцеск (Букурещ)|Спортул Студенцеск]] | | style="text-align:center;"| 3:0 ¹ | style="text-align:center;"| 2:3 | style="text-align:center;"| 5:3 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- style="background:silver" | | |Финал | style="text-align:center;"|{{флагче|СФРЮ}} |[[Вележ (Мостар)]] | | style="text-align:center;"| 5:6 | style="text-align:center;"| 2:6 | style="text-align:center;"| 7:12 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |} ¹. Спортул Студенцеск се оттегля от турнира. == Състав 2024/2025 == ''Към 25 септември 2024 г.'' {{ПФК Ботев (Пловдив) - актуален състав}} == Стадион == Първоначално „жълто-черните“ тренират на поляните до Тютюневата фабрика, на „Пепинерата“ (Сточна гара), на [[Гладно поле (квартал)|Гладно поле]] или в [[Мараша (Пловдив)|Мараша]]. Официалните мачове се провеждали на игрище „Колежа“, което е било супер модерно за времето си – със съблекални, официална ложа и трибуни. Няма сведения клубът да е плащал наем за ползване на стадиона, който бил стопанисван от [[Свети Августин (колеж в Пловдив)|Френския колеж]]. През 1924 г. Управителният съвет на клуба, начело с адвоката Георги Хитрилов, взима решение за изграждане на собствено парк-игрище. Отправени са официални искания към градската управа за отпускане на терен. Въз основа на протокол № 59/20.11.1925 г. Пловдивската община отпуска 36 декара общинска земя в квартал „Ухото“ на Кичук Париж, югоизточно от Централна гара. За кратко време игрището е оградено с каменна стена, вдигната е официална трибуна с клубни помещения, а теренът е затревен. Първата официална среща на новопостроеното парк-игрище „Ботев“ се играе на 23 май 1926 година. [[Файл:Protocolbook1926-1927BotevPlovdiv-page28.jpg|мини|Протоколираното решение за построяване бюст-паметника на патрона на клуба.]] Година по-късно ръководството решава да постави монумент на клубния патрон, поета-революционер [[Христо Ботев]], пред входа на новия дом. Основава се фонд „Постройка на бюст-паметник на Христо Ботев“ за набиране на финансови средства. На 16 ноември 1926 г. „настоятелството“ на СК „Христо Ботев“ набелязва 5 инициативи за събиране на средства по построяването на бюст-паметника: провеждането на нова предметна томбола, създаването на „Златна книга на спортен клуб „Хр. Ботев“ Пловдив“, изпращането на покани към видни български писатели и общественици, които да изнасят научни лекции в Пловдив, организирането на коледен хор и неделни следобедни забави. По-късно са добавени още две инициативи: организирането на бал през месец март 1927 г. и разпродажба на „Ботев лист“.<ref name=":0">[http://www.azbuki.bg/editions/azbuki/archive/archive2011/doc_view/1523-cheteliazov012014 Четелязов, Пламен. Дарителската акция на СК „Христо Ботев“ за построяването на първия бюст-паметник на Христо Ботев в Пловдив през 1927 г. Списание „История“. Национално издателство „Аз Буки“, брой 22, номер 1, 2014 г.]</ref> На корицата на „Златна книга на спортен клуб „Хр. Ботев“ Пловдив“ е поставен портрет на Христо Ботйов, нарисуван от Нягул Станчев. На 28 януари 1927, секретарят Вълко Куманов е натоварен със задачата да замине за София, където да поднесе „Златната книга“ за подпис пред [[Борис III|Негово Величество Борис III Цар на Българите]]. На 1 март 1927, Вълко Куманов докладва, че Негово Величество е подписало книгата и е подарило 2000 лв. за направата на паметника. Подписът на Борис III Цар на Българите стои точно под герба на първа страница от „Златната книга“. До тържественото откриване на паметника на 2 юни 1927 г. в „Златната книга“ се подписват и оставят своите послания Окръжният управител на Пловдив, Председателят на окръжната комисия, Началникът на Пловдивския гарнизон и [[Андрей Ляпчев]] – министър-председател на България. Последният пише: „Всяко занимание иска почивка, най-добрата е спортът, както той дотъкмява онова що ежедневния черен труд отнема и както той хармонира с възрастта и с дълга към отечеството.“ Предметната томбола с цел събиране на средства за построяването на бюст-паметника е проведена на 27 март 1927 г. Чистите приходи от нея възлизат на 32 325 лв. В „Протоколна книга на спортен клуб „Христо Ботев“ – Пловдив“ са описани предметите, които са останали не потърсени след провеждането на томболата – портрет на Христо Ботев в рамка, пешкирник от орехово дърво с огледало, гарнитура за шиене, закачалка с огледало и др.<ref name=":0" /> Благодарение на организиран коледен хор и провеждане на т.нар. „коледуване“ са събрани 1731 лв.<ref name=":0" /> На 16 ноември 1926 г. е взето решението да бъде организирано изпращането на покани към видни български писатели и общественици, които да изнасят научни лекции в Пловдив. „Протоколна книга на спортен клуб „Христо Ботев“ – Пловдив“ не пази сведения за успешното провеждане на подобни лекции. Среща се обаче информация за т.нар. „Ботев лист“ – сборник, в който са публикувани статии на видни общественици, спомени за Христо Ботев и моменти из дейността на клуба. Прогимназията „Христо Ботев“ е поканена да вземе участие в разпространението на „Ботев лист“, който съдържа 8 страници и е издаден на 2 юни 1927 от редакционен колектив при С. К. „Христо Ботев“ – Пловдив. Почетният член на клуба и изтъкнат пловдивски общественик [[Недко Каблешков]] също изпраща своя статия за сборника, която обаче е публикувана в отделна брошура с помощта на д-р Грую Хр. Данов. Не са запазени сведения какви средства са събрани от тази инициатива.<ref name=":0" /> Проведен е конкурс за проект между млади български скулптори, в който се включват Васил Вичев, Кирил Георгиев, Янко Павлов, Иван Топалов и още 3-ма творци, чийто имена не са запазени. На [[13 март]] [[1927]] г., след проведен референдум между клубните членове, специално жури в състав: председател Георги Атанасов (един от основателите и председателите на дружеството на южнобългарските художници) и членове арх. Стойко Стойков (една от най-ярките фигури в пловдивската архитектурна колегия в периода 1920 – 1940 г.), легендарният [[Цанко Лавренов]], Георги Хитрилов (председател на С. К. „Христо Ботев“ – Пловдив), С. С. Салгънджиев и Н. Радомиров, определя един проект от представените седем – този на Васил Вичев. На премирания автор е възложена изработката на паметника от специален мрамор, донесен за случая от Врачанския Балкан.<ref name=":0" /> Постаментът е официално открит на [[2 юни]] 1927 г. с литургия и патриотичен ритуал. Недко Каблешков държи пламенна реч. На церемонията присъстват лелята на Ботйов и четникът Иван Андонов, който прочувствено заявява: „''Не случайността постави паметника на великия българин на това място. Провидението е внушило на клубните членове да го вдигнат тук. Запомнете това – през Априлското въстание, когато в Пловдив са докарани заловени въстаници, точно на това място османците ги избиват и то е напоено с толкова много българска кръв. Днес тук стои каменния лик на певеца за свобода и величав борец на милото ни Отечество. Нека неговия дух ви окрилява винаги в спортните битки за чест и слава на нашия град. Да живей България!''“. Устроени са атлетически състезания, за които е поканен СК „Сердика“ София и са подготвени 100 медала с ленти както следва: 1-ва награда с бяла лента, 2-ра със зелена и 3-та с червена. Кулминацията на спортните прояви е футболният мач на „Ботев“ срещу СК „Левски“ София. Изработени са малки фотографии на бюст-паметника, за да се разпространяват по време на честването. Правят се плакати с „ботеви творения“, които се поставят на видни места из града.<ref name=":0" /> Клубът се сдобива с нотариален акт за собственост на игрището през [[1934]] година, като по този начин се слага край на тревогите, че мястото може да бъде отчуждено по един проект от 1918 г. за разширяване железопътното депо към Централна гара. В годините от 1926 от 1947, „Ботев“ (Пловдив) играе 6 международни срещи на това игрище – печели две, губи три и завършва веднъж наравно. Съперници са Адмира от [[Виена]] (1:7), [[Кечкемет]] от Унгария (3:2 и 2:4), [[Бешикташ]] от Цариград (0:0), Бохемианс от Прага (1:3) и „вундер-тима“ на Аустрия Виена (сензационна победа с 5:4). На 16 ноември 1934 г. българският национален отбор играе тук международен мач, побеждава с 2:1 унгарския национал. След установяването на комунистическата власт в град Пловдив и в неговия спортен живот настъпват тотални промени. През 1947 година клубната управа изработва план, според който съществуващото парк-игрище трябва да се превърне в модерен стадион с високи бетонни трибуни, волейболни и баскетболни площадки, тенис кортове и открит плувен басейн. Това не се осъществява. С едно решение на градското физкултурно ръководство през 1949 г. теренът в Кичук Париж е предаден за ползване на физкултурно дружество Спартак. В периода 1949 – 1961 „Ботев“ (Пловдив) ползва за тренировки и мачове стадиона на БДЖ, на бившето Асеновградско шосе, а също и старото игрище „Шипка“ в [[Кичук Париж]]. Впоследствие тимът се установява трайно на [[Пловдив (стадион)|Градския стадион]], известен с прозвището си „Високата кула“, а после и като „Голямата къща“. През 1959 г. властите разрешават строеж на нов клубен стадион на мястото на старото игрище в квартал „[[Каменица (квартал)|Каменица]]“. Първите строителни работи започват на 21 юли 1959 г. по проекта на арх. [[Антон Каравелов]]. Две години по-късно „Ботев“ (Пловдив) се завръща в своя исконен дом – на Колежа. Стадионът е открит с големи тържества на 14 май 1961 г. в присъствието на министър-председателя [[Антон Югов]], а символичната лента е прерязана от генерал [[Добри Джуров]]. Празненствата завършват с приятелски мач срещу румънския шампион „[[Стяуа]]“ (тогава ЧЧА) и жълто-черна победа с 3:0. През 1993 г., при управлението на Христо Данов, „[[Христо Ботев (стадион, Пловдив)|старчето на „Източен“ 10]]“ претърпява първия си съществен ремонт. Съблекалнята за гостуващите отбори е преместена в североизточния край на стадиона. Прокопан е тунел, между Сектор Север и Трибуна Изток, свързващ гостите с терена, намален е капацитетът на седящите места, а през 1995 г. е поставено електрическо осветление („лампите на брокерите“, останали от реконструкцията на тенис-комплекса „СТАД“ и не отговарящи на стандартите за футбол през нощта). Значителни козметични ремонти има в периода 2007 – 2008, когато заради разширяването на булевард ”Източен“ е стеснено пространството пред Централната трибуна. По същото време е върната съблекалнята за гости пак на старото си място, под официалните ложи. Укрепена е Трибуна Изток и се намалява нейния капацитет. Най-много публика е изпълвала Колежа на 27 февруари 1963 г. за четвъртфиналния мач за КНК срещу мадридския Атлетико (1:1) – 40 000 зрители. Рекордът за български мач е с Левски София (0:1) през 1966 г. – 37 000 зрители. На няколко пъти домът на „канарчетата“ е подслонявал и градските съперници – Локомотив и Спартак. „Смърфовете“ играят домакинските си срещи тук през пролетта на 1980 г. (тогава изпадат) и един мач през 2004 г. (стават шампиони). „Гладиаторите“ от Спартак ползват стадиона за няколко свои мача през 1995 г. Стадион „Ботев“ е домакинствал на финал за Националната купа през 2000 г. (Левски София – Нефтохимик 2:0). На 26 март 2012 г. е започната мащабна реконструкция на стадиона по идеен проект на архитект Георги Савов и с подкрепата на новия собственик на отбора [[Цветан Василев]].<ref>[http://plovdivskinovini.com/index.php/2012-08-07-16-41-36/2012-08-07-16-43-08/9830-tzvetan-vasilev-botev-igrae-evropeiski-futbol „Цветан Василев: Ботев играе европейски футбол“, www.plovdivski novini.com]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Според разчетите строителството ще погълне близо 20 милиона лева, а съоръжението трябва да бъде готово за експлоатация в края на 2014 година. Реконструкцията се състои от четири етапа.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.botevplovdiv.bg/component/content/article/83-%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D1%88%D0%BE%D1%83/1873-remont-stadion-bvotev |заглавие=„Започва ремонтът на Колежа“, официален сайт на ПФК Ботев Пловдив |достъп_дата=2016-06-30 |архив_дата=2013-06-22 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130622071552/http://www.botevplovdiv.bg/component/content/article/83-%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D1%88%D0%BE%D1%83/1873-remont-stadion-bvotev }}</ref> Първият етап е свързан с подмяна на терена и разполагане на модерна дренажна система и отоплителна инсталация. Теренът ще бъде с размери 68x105 метра. Съществуващата Трибуна Изток ще бъде ремонтирана, като под нея ще се намират съблекалня, стая за допинг и лекарски кабинет. Вторият етап обхваща цялостна реконструкция на Южния завой. Третият етап (аналогичен на втория) се отнася за Северния завой. Четвъртият етап засяга Централна трибуна. Тя ще бъде преместена с 10 метра навътре от сегашното си положение. Подходът към ложите ще се извършва от фасадата, която, заедно с бюст-паметника на Христо Ботев, е единственият спомен, който ще остане от настоящия вид на стадиона. След края на реконструкцията „Колежа“ ще разполага с 18000 седящи места, от които 120 ще бъдат ВИП. 80% от местата ще бъдат покрити. Паркингът ще побира 800 автомобила и 6 автобуса. Помещенията под трибуните ще бъдат на три нива. Те включват съблекални, медицински кабинети, зала за технически конференции, помещения за представителите на медиите, 4 спортни зали, музей, фен-магазин, санитарен възел, тераси и др. Мащабната реконструкция на стадиона е свързана и със създаването на детски школи, които да подкрепят и развиват младите футболни таланти.<ref>{{Citation |title=„Цветан Василев инвестира 20 милиона в базите на Ботев“ |url=http://futbolprognozi.com/tsvetan-vasilev-investira-20-miliona-v-b |accessdate=2013-08-30 |archivedate=2014-02-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140221195036/http://futbolprognozi.com/tsvetan-vasilev-investira-20-miliona-v-b }}</ref> == Класиране по сезони == ''За повече информация погледнете [[ПФК Ботев (Пловдив) през сезоните]]'' <timeline> ImageSize = width:1600 height:60 PlotArea = left:10 right:10 bottom:30 top:10 TimeAxis = orientation:horizontal format:yyyy DateFormat = dd/mm/yyyy Period = from:01/07/1948 till:01/07/2022 ScaleMajor = unit:year increment:2 start:1949 Colors = id:bl1 value:rgb(0.5,0.8,0.5) id:bl2 value:rgb(0.9,0.9,0.3) id:rs value:rgb(0.8,0.6,0.6) id:rn value:rgb(0.9,0.1,0.1) PlotData= bar:Position width:16 color:bl1 align:center from:01/07/1948 till:01/07/1949 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/1948 till:01/07/1949 color:white shift:(0,14) text: "[[Б футболна група|Б]]" from:01/07/1949 till:01/07/1950 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/1949 till:01/07/1950 color:red shift:(0,14) text: "[[В футболна група|В]]" from:01/07/1950 till:01/07/1951 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1951 till:01/07/1952 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/1952 till:01/07/1953 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/1950 till:01/07/1953 color:green shift:(0,14) text: "[[А футболна група|А група]]" from:01/07/1953 till:01/07/1954 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/1953 till:01/07/1954 color:white shift:(0,14) text: "[[Б футболна група|Б група]]" from:01/07/1954 till:01/07/1955 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1955 till:01/07/1956 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1956 till:01/07/1957 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1957 till:01/07/1958 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/1958 till:01/07/1959 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1959 till:01/07/1960 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1960 till:01/07/1961 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1961 till:01/07/1962 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/1962 till:01/07/1963 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/1963 till:01/07/1964 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1964 till:01/07/1965 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/1965 till:01/07/1966 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1966 till:01/07/1967 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/1967 till:01/07/1968 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1968 till:01/07/1969 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1969 till:01/07/1970 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/1970 till:01/07/1971 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1971 till:01/07/1972 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1972 till:01/07/1973 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/1973 till:01/07/1974 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1974 till:01/07/1975 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1975 till:01/07/1976 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1976 till:01/07/1977 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/1977 till:01/07/1978 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/1978 till:01/07/1979 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1979 till:01/07/1980 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1980 till:01/07/1981 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1981 till:01/07/1982 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1982 till:01/07/1983 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1983 till:01/07/1984 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/1984 till:01/07/1985 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1985 till:01/07/1986 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/1986 till:01/07/1987 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1987 till:01/07/1988 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1988 till:01/07/1989 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/1989 till:01/07/1990 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1990 till:01/07/1991 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1991 till:01/07/1992 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/1992 till:01/07/1993 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1993 till:01/07/1994 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1994 till:01/07/1995 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1995 till:01/07/1996 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1996 till:01/07/1997 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1997 till:01/07/1998 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/1998 till:01/07/1999 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1999 till:01/07/2000 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/2000 till:01/07/2001 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1954 till:01/07/2001 color:green shift:(0,14) text: "[[А футболна група|А група]]" from:01/07/2001 till:01/07/2002 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/2001 till:01/07/2002 color:white shift:(0,14) text: "[[Б футболна група|Б]]" from:01/07/2002 till:01/07/2003 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/2003 till:01/07/2004 shift:(0,-4) text:14 from:01/07/2002 till:01/07/2004 color:green shift:(0,14) text: "[[А футболна група|А]]" from:01/07/2004 till:01/07/2005 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/2004 till:01/07/2005 color:white shift:(0,14) text: "[[Б футболна група|Б група]]" from:01/07/2005 till:01/07/2006 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/2006 till:01/07/2007 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/2007 till:01/07/2008 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/2008 till:01/07/2009 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/2009 till:01/07/2010 shift:(0,-4) text:16 from:01/07/2005 till:01/07/2010 color:green shift:(0,14) text: "[[А футболна група|А група]]" from:01/07/2010 till:01/07/2011 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/2010 till:01/07/2011 color:red shift:(0,14) text: "[[В футболна група|В]]" from:01/07/2011 till:01/07/2012 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/2011 till:01/07/2012 color:white shift:(0,14) text: "[[Б футболна група|Б]]" from:01/07/2012 till:01/07/2013 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/2013 till:01/07/2014 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/2014 till:01/07/2015 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2015 till:01/07/2016 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/2016 till:01/07/2017 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/2017 till:01/07/2018 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/2018 till:01/07/2019 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2019 till:01/07/2020 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/2020 till:01/07/2021 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/2021 till:01/07/2022 shift:(0,-4) text: from:01/07/2012 till:01/07/2022 color:green shift:(0,14) text: "[[А футболна група|А група]]" </timeline> * 67 сезона в А група * 5 сезона в Б група * 2 сезон във В група == Треньори == ''За повече информация погледнете [[Шаблон:ПФК Ботев (Пловдив) - треньори|ПФК Ботев (Пловдив) – треньори]]'' Списък с последните дванадесет треньора на клуба: {| class="wikitable" style="text-align: center" |- !| !|Име !|От !|До !|Постижения |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Марин Бакалов]] |align=left|15.06.2010 |align=left|20.02.2011 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Костадин Видолов]] |align=left|20.02.2011 |align=left|15.05.2011 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Петър Хубчев]] |align=left|15.05.2011 |align=left|26.10.2011 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Милен Радуканов]] |align=left|26.10.2011 |align=left|26.03.2012 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|Костадин Видолов* |align=left|26.03.2012 |align=left|05.06.2012 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Ферарио Спасов]] |align=left|05.06.2012 |align=left|10.12.2012 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Станимир Стоилов]] |align=left|1 януари 2013 |align=left|04.06.2014 | [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] [[Купа на България]] |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Любослав Пенев]] |align=left|06.06.2014 |align=left|07.07.2014 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Велислав Вуцов]] |align=left|14.07.2014 |align=left|03.12.2014 |- |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Петър Пенчев (треньор)|Петър Пенчев]] |align=left|03.12.2014 |align=left|27.07.2015 |– |- |{{флагче|Словения}} |align=left|[[Ермин Шиляк]] |align=left|27.07.2015 |align=left|10.11.2015 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Николай Костов]] |align=left|11.11.2015 |align=left|23.08.2016 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Николай Киров – Белия|Николай Киров]] |align=left|24.08.2016 |align=left|29.05.2019 | [[Файл:Bulgarian cup.png|25px]]Купа на България и [[Файл:Supercup bulgaria 2011.jpg|безрамка|25x25пкс]] [[Суперкупа на България]] |- |{{флагче|Нидерландия}} {{Флагче|Черна Гора}} |align=left|[[Желко Петрович]] |align=left|09.06.2019 |align=left|08.10.2019 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|Ферарио Спасов |align=left|08.10.2019 |align=left|05.10.2020 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|Петър Пенчев |align=left|06.10.2020 |align=left|06.12.2020 |- |- |{{флагче|България}} |align=left|Стефан Стоянов |align=left|07.12.2020 |align=left|08.01.2021 |– |- |{{флагче|Босна и Херцеговина}} |align=left|[[Азрудин Валентич]] |align=left|08.01.2021 |align=left|29.07.2022 |– |- |{{флагче|Армения}} |align=left|Артур Ованесян* |align=left|29.07.2022 |align=left|03.08.2022 |– |- |{{флагче|Хърватия}} |align=left|[[Желко Копич]] |align=left|03.08.2022 |align=left|06.12.2022 |– |- |{{флагче|Португалия}} |align=left|Бруно Балтазар |align=left|03.01.2023 |align=left|08.06.2023 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Станислав Генчев]] |align=left|08.06.2023 |align=left|22.08.2023 |– |- |{{флагче|Бразилия}} |align=left|Рафаел Ферейра* |align=left|22.08.2023 |align=left|03.09.2023 |– |- |{{флагче|Босна и Херцеговина}} |align=left|[[Душан Керкез]] |align=left|04.09.2023 |align=left| | [[Файл:Bulgarian cup.png|25px]]Купа на България |– |- |} == Президенти == ''За повече информация погледнете [[Шаблон:ПФК Ботев (Пловдив) - президенти|ПФК Ботев (Пловдив) – президенти]]'' Списък с последните десет президенти на клуба: {| class="wikitable" style="text-align: center" |- !| !|Име !|От !|До |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Христо Данов (бизнесмен)|Христо Данов]] |align=left|16 януари 1993 |align=left|4 януари 1995 |- |{{флагче|България}} |align=left|Михаил Маркачев |align=left|4 януари 1995 |align=left|14.10.1996 |- |{{флагче|България}} |align=left|Георги Чакъров |align=left|14.10.1996 |align=left|16.09.1997 |- |{{флагче|България}} |align=left|Петко Муравенов |align=left|16.09.1997 |align=left|26.11.1997 |- |{{флагче|България}} |align=left|Веско Коритарев |align=left|26.11.1997 |align=left|16.12.1997 |- |{{флагче|България}} |align=left|Васко Нинов |align=left|16.12.1997 |align=left|16.03.1999 |- |{{флагче|България}} |align=left|Димитър Христолов |align=left|19.03.1999 |align=left|29.04.2010 |- |{{флагче|България}} |align=left|Марин Бакалов |align=left|29.04.2010 |align=left|30.10.2011 |- |{{флагче|България}} |align=left|Юли Попов |align=left|31.10.2011 |align=left|19.03.2014 |- |{{флагче|България}} |align=left|Иван Джиджев |align=left|19.03.2014 |align=left|07.07.2015 |- |{{флагче|България}} |align=left|Ангел Палийски |align=left|07.07.2015 |align=left|24.07.2018 |- |{{флагче|България}} |align=left|Георги Самуилов |align=left|03.10.2018 |align=left|07.01.2021 |- |{{флагче|Испания}} |align=left|Даниел Серехидо |align=left|07.01.2021 |align=left|26.09.2021 |- |{{флагче|Русия}} |align=left|Антон Зингаревич |align=left|30.09.2021 |align=left| |} == Прочути футболисти == {| |- style="vertical-align: top;" | * [[Александър Александров (футболист)|Александър Александров – Кривия]] * [[Александър Георгиев Иванов (футболист)|Александър Иванов – Каскета]] ([[1956]] – [[1990]]) * [[Александър Касъров]] * [[Александър Костов]] * Ангел Калбуров ([[1955]] – [[2014]]) * [[Антим Пехливанов]] * [[Антон Милков]] (1955 – [[1979]]) * Атанас Гаръбски – Танка (1955 – [[1996]]) * Атанас Маринов * [[Атанас Пашев]] * [[Аян Садъков]] ([[1961]] – [[2017]]) * [[Благой Блангев]] * [[Божидар Искренов|Божидар Искренов – Гибона]] * [[Борислав Михайлов]] * [[Борис Хвойнев]] * [[Вангел Каунджиев – Ченгеля]] ([[1908]] – [[1986]]) * [[Вангел Делев]] * [[Васил Симов (футболист)|Васил Симов]] * [[Виден Апостолов]] * [[Гено Добревски]] * [[Георги Аспарухов|Георги Аспарухов – Гунди]] ([[1943]] – [[1971]]) * [[Георги Бечиров]] * [[Георги Георгиев (футболист)|Георги Георгиев – Гецата]] * [[Георги Донков]] * [[Георги Кекеманов]] * [[Георги Марков (футболист)|Георги Марков]] ([[1972]] – [[2018]]) * [[Георги Попов (футболист)|Георги Попов – Тумби]] * [[Георги Разложки]] * [[Георги Славков|Георги Славков – Бенкса]] ([[1958]] – 2014) * [[Георги Убинов – Графа]] ([[1947]] – [[2016]]) * [[Георги Харалампиев|Георги Харалампиев – Ампе]] | * [[Георги Цветанов]] ([[1968]] – [[2013]]) * [[Георги Чакъров (футболист)|Георги Чакъров]] ([[1933]] – [[1988]]) * [[Георги Христов (футболист)|Георги Христов]] * [[Даниел Божков]] * [[Димитър Лафчиев]] * [[Димитър Вичев]] * [[Димитър Танков]] * [[Димитър Телкийски|Димитър Телкийски – Мечо]] * [[Димитър Младенов (футболист)|Димитър Младенов]] * [[Димитър Костадинов – Мики]] * [[Динко Дерменджиев – Чико]] * [[Добрин Ненов]] * [[Енгибар Енгибаров]] * [[Запрян Раков]] * [[Иван Вуцов]] * [[Иван Глухчев]] * [[Иван Добревски (футболист)|Иван Добревски]] * [[Иван Кочев (футболист)|Иван Кочев]] * [[Иван Кючуков (футболист)|Иван Кючуков]] * [[Иван Притъргов]] * [[Иван Сотиров (футболист)|Иван Сотиров – Албанеца]] * [[Иван Цветков (футболист)|Иван Цветков – Цар Иван]] * [[Иван Занев]] * [[Йордан Кичеков]] * [[Кирил Пейчев]] * [[Коста Босаков]] * [[Коста Танев]] * [[Костадин Костадинов (футболист)|Костадин Костадинов]] | | * [[Костадин Видолов]] * [[Красимир Манолов]] * [[Крум Янев|Крум Янев – Палакмана]] * [[Лилчо Арсов]] * [[Лъчезар Балтанов|Лъчезар Балтанов – Лъчо]] * [[Марин Бакалов|Марин Бакалов – Мери]] * [[Митко Аргиров]] * [[Михаил Карушков]] * [[Найден Радомиров]] * [[Наско Сираков]] * [[Никола Щерев – Старика]] * [[Петър Зехтински|Петър Зехтински – Зико]] * [[Петър Курдов]] * [[Райко Стойнов]] ([[1937]] – [[2010]]) * [[Райно Панайотов]] * [[Румен Юруков (футболист)|Румен Юруков – Пики]] * [[Станчо Проданов – Зигото]] * [[Стоичко Пешев]] * [[Спас Джевизов]] * [[Славчо Хорозов]] * [[Сашо Ангелов]] * [[Тодор Зайцев]] * [[Тодор Неделев]] * [[Трифон Пачев]] * [[Тодор Тодоров – Дура]] * [[Христофор Маринов|Христофор Маринов – Фори]] * [[Христо Илиев (футболист)|Христо Илиев – Патрата]] * [[Христо Коилов]] * [[Янко Самоковлиев]] * [[Ясен Петров|Ясен Петров – Джанини]] |} == Известни ботевисти == * Александър Дяков, адвокат, директор на международния Пловдивски панаир (1997 – 2002) * [[Андон Андонов (политик)|Андон Андонов]], управител на Област Пловдив (1997 – 2001) * Апостол Апостолов, икономист * [[Антон Горчев]], актьор * [[Божидар Здравков]], кмет на Пловдив (1932 – 1939) * [[Боян Ботйов]], председател на Общонародна фондация "Хр.Ботев", прапраплеменник на Христо Ботев * Валентин Маринов, архитект * Григорий Вазов, икономист * Димитър Данчев – първият български покер милионер * [[Димитър Кърнев]], музикант * [[Димитър Аврамов (политолог)|Димитър Аврамов]], политолог * [[Жан Виденов]], министър-председател на [[България]] ([[1995]] – [[1997]]) * [[Желязко Христов]], лекар, синдикалист * [[Здравко Димитров]], баскетболист, кмет на Пловдив (2019 – 2023) * [[Ивайло Михайлов]], оперен певец * [[Иван Андонов (режисьор)|Иван Андонов]], кинорежисьор * [[Иван Бедров]], журналист * [[Иван Даскалов]], апелативен прокурор на Пловдив * [[Иван Тотев]], кмет на Пловдив (2011 – 2019) * [[Йордан Велчев]], историк * [[Йордан Йовчев]], гимнастик, четирикратен световен шампион. * [[Йордан Христосков]], управител на Националния осигурителен институт (2000 – 2009) * Йордан Радев, директор на [[Международен панаир Пловдив|Международния панаир]] (2002 – 2007) * [[Константин Кацаров (певец)|Константин Кацаров]], певец, вокалист на [[Ренегат (група)|група Ренегат]] * [[Марин Йончев]], музикант * [[Мария Петрова (гимнастичка)|Мария Петрова]], трикратна световна шампионка по художествена гимнастика * [[Недко Каблешков]], юрист и общественик * [[Никола Добрев (индустриалец)|Никола Добрев]], икономист и предприемач * [[Обрейко Обрейков]], финансист, създател на Международния панаир * [[Петър Стоянов]], президент на България (1997 – [[2002]]) * Розалин Петков, управител на Област Пловдив от 12 август 2014 г. * [[Росен Димов]], апелативен прокурор на Пловдив * Свилен Ноев, музикант * [[Славчо Атанасов]], кмет на град Пловдив (2007 – 2011) * [[Сотир Цацаров]], Главен Прокурор на Република България (2012 – 2019) * д-р [[Стоян Тонев]], лекар * Стойо Вартоломеев, книгоиздател * [[Стефка Костадинова]], Олимпийски шампион, Президент на БОK * [https://www.youtube.com/watch?v=v0cl91rZCFw/ Тодор Батков] * [[Христо Стоичков]], футболист * [[Христо Кидиков]], певец * [[Цветан Василев]], бизнесмен<ref>{{cite web |url=http://www.bgfootball.com/new.php?id=30071&blog_id=&s_id=BG |title=Българският футбол на едно място |publisher=BGfootball.com |date=31 юли 2013 |accessdate=25 април 2018 |архив_дата=2017-09-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170905004517/http://www.bgfootball.com/new.php?id=30071&blog_id=&s_id=BG }}</ref> == Почетни членове == * [[Димитър Кудоглу]] – Основните дейности по успешната дарителска акция и построяването на първия бюст-паметник на Христо Ботев в Пловдив са осъществени от края на 1926 г. до първата половина на 1927 г. По същото време Димитър Кудоглу закупува сградата на хотел „Цар Симеон“, дарява я на българския народ в лицето на правителството за направата на Дом на благотворителността и народното здраве, който отваря врати през есента на 1927 г. В деня на официалното откриване, 8 ноември, величествена манифестация приветства благодетеля Кудоглу по улиците на Пловдив. На същата дата СК „Христо Ботев“ провежда своето общо годишно събрание. Членовете почитат със ставане на крака „големия дарител и добър българин“ Димитър Петров Кудоглу, като го провъзгласяват с телеграма за почетен член на клуба. Събитието е отразено в „Протоколна книга на спортен клуб „Христо Ботев“ – Пловдив 1926 – 1927“, а текстът на телеграмата гласи следното: „Членовете на СК „Христо Ботев“ Пловдив, събрани днес на Общо годишно събрание, като съжаляват, че не могат да вземат участие при освещаването на Диспансера, отдават дълбока почит на Великото Ви и единствено в историята на града ни дарение и единодушно Ви обявяват за почетен член на клуба. Здравейте.“<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://historymuseumplovdiv.org/front/news.php?tid=6&sid=8&bim=bkg1323507524.jpg |заглавие=Четелязов, Пламен. Дарителската акция на СК „Христо Ботев“ за построяването на първия бюст-паметник на Христо Ботев в Пловдив през 1927 г., historymuseumplovdiv.org/, 25.10.2012 г. |достъп_дата=2014-02-14 |архив_дата=2014-02-21 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140221174820/http://historymuseumplovdiv.org/front/news.php?tid=6&sid=8&bim=bkg1323507524.jpg }}</ref> * [[Недко Каблешков]] – видният български общественик, политик, публицист и адвокат е обявен за почетен член на спортен клуб „Христо Ботев“ през 1928 г. == Зала на славата == [[Файл:Dinko Dermendzhiev.jpg|215px|мини|дясно|Легендата [[Динко Дерменджиев]] държи два [[рекорд]]а за клуба: по изиграни мачове (447 двубоя) и отбелязани голове (194)]] {| |- | style="vertical-align:top; width:33%;"| '''С най-много мачове за клуба''' {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !#!!Име!!Мачове |- |1||{{флагче|България}} [[Динко Дерменджиев]]||447 |- |2||{{флагче|България}} [[Виден Апостолов]]||429 |- |3||{{флагче|България}} [[Запрян Раков]]||359 |- |4||{{флагче|България}} [[Марин Бакалов]]||353 |- |5||{{флагче|България}} [[Петър Зехтински]]||351 |- |6||{{флагче|България}} [[Костадин Костадинов (футболист)|Костадин Костадинов]]||349 |- |7||{{флагче|България}} [[Димитър Младенов (футболист)|Димитър Младенов]]||347 |- |8||{{флагче|България}} [[Славчо Хорозов]]||341 |- |9||{{флагче|България}} [[Трифон Пачев]]||320 |- |10||{{флагче|България}} [[Георги Попов (футболист)|Георги Попов]]||309 |} | style="vertical-align:top; width:33%;"| '''Голмайстори на А група''' {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !Година!!Име!!Голове |- |1961||{{флагче|България}} [[Иван Сотиров (футболист)|Иван Сотиров]]||20 |- |1975||{{флагче|България}} [[Иван Притъргов]]||20 |- |1981||{{флагче|България}} [[Георги Славков]]||31 |- |1983||{{флагче|България}} [[Антим Пехливанов]]||20 |- |1986||{{флагче|България}} [[Атанас Пашев]]||30 |- |2008||{{флагче|България}} [[Георги Христов (футболист)|Георги Христов]]||19 |} | style="vertical-align:top; width:37%;"| '''С най-много голове за клуба''' {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !#!!Име!!Голове |- |1||{{флагче|България}} Динко Дерменджиев||194 |- |2||{{флагче|България}} Костадин Костадинов||106 |- |3||{{флагче|България}} Атанас Пашев||100 |- |4||{{флагче|България}} Антим Пехливанов||89 |- |5||{{флагче|България}} Иван Сотиров||86 |- |6||{{флагче|България}} Георги Попов||83 |- |7||{{флагче|България}} [[Тодор Неделев]]||77 |- |8||{{флагче|България}} [[Добрин Ненов]]||76 |- |9||{{флагче|България}} [[Борис Хвойнев]]||75 |- |10||{{флагче|България}} Георги Славков||61 |} |} * Данните са до 29 декември 2019 година. == Най-големи победи в А група == * 1:6 Левски Сф – 8 юли 1962 * 9:0 [[ФК Марек (Дупница)|Марек]] – 14 август 1965 * 8:0 [[ПСФК Черноморец (Бургас)|Черноморец Бс]] – 1 септември 1984 * 8:0 [[ПФК Миньор (Перник)|Миньор]] – 9 юни 1985 * 8:1 [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] (Шампион в същия сезон) – 22 декември 1985 * 7:0 [[ПФК Беласица (Петрич)|Беласица]] – 19 май 1984 * 7:1 [[ФК Монтана|Монтана]] – 7 април 2017 * 7:1 [[ПФК Пирин (Гоце Делчев)|Пирин ГД]] – 28 юли 2013 * 7:2 [[ПФК Спартак (Плевен)|Спартак Пл]] – 11 декември 1985 * 6:0 [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак Вн]] – 1963 * 6:0 [[ПФК Дунав (Русе)|Дунав Русе]] – 18 декември 1966 * 6:0 Дунав Русе – 3 април 1971 * 6:0 [[ПФК Славия (София)|Славия]] – 6 април 1994 * 6:0 Берое – 4 октомври 1994 * 6:0 Славия – 2 октомври 1999 * 6:0 [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] - 5 ноември 2022 * 6:0 [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив Сф]] – 26 октомври 2023 * 6:1 [[ПФК Левски (София)|Левски Сф]] – 8 юли 1962 * 6:1 [[ФК Димитровград|Химик Димгр]] – 29 юни 1963 * 6:1 [[ПФК Пирин (Благоевград)|Пирин Бл]] – 30 септември 1978 * 6:1 [[ПОФК Сливен 2000|Сливен]] – 25 октомври 1980 * 6:1 [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] – 2 март 1986 * 6:1 Спартак Вн – 19 ноември 1993 * 5:0 [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пд]] – 27 август 1988 * 5:0 Локомотив Пд – 2 септември 1995 * 6:2 [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив Сф]] – 21 ноември 1982 * 6:0 Локомотив Сф – 26 октомври 2023 == Контакти == Пловдив 4017, кв. Каменица, бул. „Източен“ 10, тел.: 032/ 66 77 99 == Външни препратки == {{Commonscat|PFC Botev Plovdiv}} * [http://www.botevplovdiv.bg/ Официален сайт на „Ботев“ (Пловдив)] * [http://bultras.com/ Официален сайт на феновете на „Ботев“ (Пловдив)] * [http://kpbp.bg/ Клуб на привържениците на „Ботев“ (Пловдив)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140118105458/http://kpbp.bg/ |date=2014-01-18 }} * [http://www.canary4ever.com/ Неофициална страница за „Ботев“ (Пловдив)] * [http://bultrastory.blogspot.com/ Блог за историята на феновете на Ботев] * [http://www.botev1912.com/ Официален сайт на Клуб 1912] * [https://www.flashscore.bg/team/botev-plovdiv/xzz3KroU/ Ботев Пловдив - резултати] резултати от последните мачове на Ботев Пловдив == Източници == <references /> {{А Група}} {{Първа професионална футболна лига - Стадиони}} {{Портал|Футбол|България}} [[Категория:Основани в България през 1912 година]] [[Категория:Военни футболни клубове в България|Ботев]] [[Категория:Френски колеж в Пловдив]] [[Категория:Ботев (Пловдив)| ]] [[Категория:Обекти, наречени на Христо Ботев]] 5jesztoefarmwc2a7awljeawkqwluks 12435275 12435274 2024-12-08T20:49:43Z Petov1912 278050 /* Участия в Европейските клубни турнири */ 12435275 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|България}} Ботев Пловдив | герб = Bpfc logo2010.png | картинка = FC Botev Plovdiv.jpg | картинка-описание = Ботев Пловдив преди финала за Купата на България, спечелен от пловдивчани срещу Лудогорец, 24 май 2017 г. | прозвище = ''Канарите''<br>''Канарчетата''<br>''Жълто-черните'' | стадион = „[[Христо Ботев (стадион, Пловдив)|Христо Ботев]]“ | капацитет = 18 777 | собственик = {{Флагче|Русия}} Антон Зингаревич (99%)<ref>{{cite web|url=https:https://www.kotasport.com/eto-koya-firma-pridobiva-aktsiite-na-botev-pd/}}</ref><br>Сдружение „ПФК Ботев“ (1%)<ref>{{cite web |url=https://botevplovdiv.org/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8-%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F/52-%D1%81%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%E2%80%9E%D0%BF%D1%84%D0%BA-%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2%E2%80%9C-%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D0%B5-%D1%81%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%BD%D0%B0-100-%D0%BE%D1%82-%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2 |title=Сдружение „ПФК Ботев“ вече е собственик на 100% от акциите на Ботев |lang= |publisher=botevplovdiv.org |date= |accessdate=25 април 2021 |архив_дата=2021-04-28 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210428030319/https://botevplovdiv.org/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8-%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F/52-%D1%81%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%E2%80%9E%D0%BF%D1%84%D0%BA-%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2%E2%80%9C-%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D0%B5-%D1%81%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%BD%D0%B0-100-%D0%BE%D1%82-%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2 }}</ref> | президент = {{Флагче|Русия}} Алексей Киричек | старши треньор = {{Флагче|Босна и Херцеговина}} [[Душан Керкез]] | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = [[Първа професионална футболна лига 2023/24|2023/24]] | място = 9-то | уебсайт = {{URL|botevplovdiv.bg}} | спонсор = [[Уинбет]] | екипировка = [[Макрон (спортна марка)|Макрон]] | настоящ сезон = [[ПФК Ботев (Пловдив) през сезон 2015/16]] | kit_alt1 = Yellow jersey, black shorts and yellow socks | pattern_la1 = _botevplovdiv2425h | pattern_b1 = _botevplovdiv2425h | pattern_ra1 = _botevplovdiv2425h | pattern_sh1 = _macronshedeco2425by | pattern_so1 = _macronhoops18bly | leftarm1 = FFEE00 | body1 = 000000 | rightarm1 = FFEE00 | shorts1 = 000000 | socks1 = 000000 | pattern_la2 = _macronwyverneco24cw | pattern_b2 = _macronwyverneco24cw | pattern_ra2 = _macronwyverneco24cw | pattern_sh2 = | pattern_so2 = _macronhoops18cw | leftarm2 = 87CEFA | body2 = 87CEFA | rightarm2 = 87CEFA | shorts2 = 87CEFA | socks2 = 87CEFA | pattern_la3 = _macronwyverneco24yb | pattern_b3 = _macronwyverneco24yb | pattern_ra3 = _macronwyverneco24yb | pattern_sh3 = | pattern_so3 = _macronhoops18bly | leftarm3 = FFFF00 | body3 = FFFF00 | rightarm3 = FFFF00 | shorts3 = FFFF00 | socks3 = 000000 }} '''„Ботев“''' е професионален [[футболен клуб]] от [[България]]. Основан е на 12 март 1912 г.<ref name=":1">[https://www.botevplovdiv.bg/article/nasheto-nachalo botevplovdiv.bg]</ref> и участва в [[Първа професионална футболна лига|Първа професионална Българска лига]], което го прави най-старата съществуваща футболна институция в България. Клубът е двукратен шампион на България през сезоните 1929 и 1966/67, четирикратен носител на [[Купа на България по футбол|Купата на България]] през 1961/62, 1980/81, 2016/17 и 2023/24, както и носител на Суперкупата на България през 2017 гoдина. Ботев Пловдив е един от най-популярните футболни клубове в България.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://futbolni.com/players/botev-plovdiv/|заглавие=Футболни Новини}}</ref> Патрон на клуба е великият революционер и поет [[Христо Ботев]].<ref>[https://www.botevplovdiv.bg/article/nasheto-nachalo botevplovdiv.bg]</ref> == История == В началото на ХХ век в Пловдив възпитаниците на [[Свети Августин (колеж в Пловдив)|колежа „Свети Августин“]] популяризират заниманията с физкултура и допринасят за разпространението на спортните игри сред градската младеж. В периода 1906 – 1907 към колежа е създаден първият тим за футбол, който оказва заразително влияние върху Пловдив и през периода 1910 – 1912 започват да възникват различни отбори по подобие на този от „Свети Августин“. Група ентусиазирани приятели, възпитаници на Първа мъжка гимназия и Френския колеж, решават да създадат свой клуб и организирано да се занимават с футбол. На 11 март 1912 г. (неделя) те учредяват „Хр. Ботевъ – Футболно дружество“.<ref>[https://botevplovdiv.bg/article/107-godini-botev-plovdiv botevplovdiv.bg]</ref> На следващия ден, понеделник, съставеният учредителен протокол е официално легализиран от Пловдивския областен съд. Поради тази причина мнозина приемат датата 12 март за рождена. Първият Управителен съвет на дружеството се състои от: Стоян Иванов Пухтев – председател, Ненко Георгиев Пенелов – заместник-председател, Петър Делев – секретар-касиер и Теньо Русев – домакин. Останалите учредители са: Никола Алваджиев, Димо Сидеров, Асен Мерджанов, Георги Каранешев, Бойчо Стоянов, Стефан Йовчев, Атанас Минчев, Борис Бакърджиев, Христо Димитров, Борис Сотиров, Слав Славов, Иван Петков, Богомил Икономов, Николай Николов, Георги Танев, Пейчо Попов, Ради Мурджев и Георги Радев. Името на дружеството предлага Теньо Русев, който по-късно става летец и загива при авиационна катастрофа на 15 септември 1929 г., броени дни преди кръщелникът му да стане шампион на страната. Първите съперници, с които „Ботев“ (Пловдив) мери сили са отборите на Втора софийска мъжка гимназия и колежа „Свети Августин“, както и съществуващият през 1914 г. в [[Северен (район на Пловдив)|Каршияка]] клуб [[ПФК Марица (Пловдив)|„Трите конски сили“]]. Тренировъчните си занимания футболистите провеждали на ливадите зад Хълма на изворите (Бунарджика) в Мараша, а мачовете се играели на плацовете на 21-ви и на 9-и пехотни полкове.<ref>Мускетарски, Г.В., "История на 9-ти пех.Пловдивски на Н.Ц.В. княгиня Клементина полк". Печатница на Военно-издаетлския фонд, 1935 г.;</ref> Поради избухването на Балканската война и замирането на обществения живот, клубът временно преустановява дейността си. След края на войната дружеството вече носи името „Ученическо футболно дружество – Хр. Ботев“, а известна част от клубните членове са били такива и на гимнастическото дружество „Тракийски юнак“. Световната война (1914 – 1918) нанася нов организационен удар за клуба, от чийто редици принудително напускат редовни членове за да се включат в бойните части по фронтовете. През 1915 – 1916 г. клубният живот почти замира поради липса на членове, малко са провежданите футболни срещи – предимно срещу формации от френски, английски и италиански военнопленници. През 1917 г. е изработен първият клубен устав, в който са определени правата и задълженията на всеки член. Определени са и клубните цветове – жълто и черно. Изборът е заради съчетанието от цветовете на учредителите – православното черно на гимназистите от Първа мъжка гимназия и католическото жълто на колежаните от „Свети Августин“. Също така жълтото олицетворява „златните жита на Тракия“, а черното „земята ѝ“...<ref>[https://botevplovdiv.bg/article/nashite-tsvetove botevplovdiv.bg]</ref> Съществува и трета версия, според която изборът е бил предопределен от факта, че клубният устав е заимстван от модерните в онези години виенски спортни дружества и поради това били избрани цветовете от флага на [[Австрийска империя|Австрийската империя]], а също и хералдиката от емблемата на виенския [[Рапид (Виена)|Рапид]], като модел за своята. В годините до преврата от 9 септември 1944 г., жълто-черният клуб се налага като най-популярното дружество в Града на хълмовете. Ботевистите представляват сърцевината на пловдивското гражданство. === Възходът през 20-те === След края на Първата световна война клубът се разраства, което налага и изработването на нов правилник. През 1920 г. вторият поред клубен устав е утвърден вече и от Министерството на просвещението. През същата година „Ботев“ (Пловдив) печели и неофициалното футболно първенство на Пловдив, а на следващата 1921 г. в тържествена обстановка е осветено клубното знаме. В периода 1918 – 1921 цветовете на клуба защитават Никола Щерев-Старика, Петър Генов-Перикото, Петър Загорски, Петър Делев, Тодор Божков, Кирил Денев-Миндела, Чоно Христов, Ненко Пенела, Теньо Русев, Тодор Кантарджиев, Иван Димитров-Димитрото, Анастас Ташев, Иван Танков, Норберт Хофман, Христо Джогов, Георги Бояджиев, Петър Мицев-Мишката, Костадин Говедаров, Иван Георгиев-Икото, Димитър Димитров-Мицито, Атанас Сарафов-Накото и Стойчо Тенев. През 1922 г. към отбора се присъединяват, станалите по-късно легенди за пловдивския футбол, Станчо Проданов-Зигото и Исак Каталан. Избран е и нов управителен съвет с председател поручик Иван Никифоров и членове Димитър Иванов, Вълко Куманов и [[Никола Щерев]] (Старика). СК Ботевъ става съучредител на Пловдивската спортна лига през 1923, а през следващата година и на Тракийската спортна федерация, в чието ръководство е избран Никола Щерев-Старика. Съществен роля за тази активност на общоградско и общотракийско ниво има тогавашното ръководство на „Ботев“ (Пловдив). Начело на Управителния съвет е адвокат Георги Хитрилов, а членове са Вълко Куманов, Димитър Иванов и Виктор Молхов. През 1923 г. е изработена е и първата официална клубна емблема.<ref>Минков, Румен. 80 години ФК „Ботев“ (Пловдив)(1912 – 1992) Пловдив, 1992, с. 11.</ref> По същото време е направен и нов, трети поред, клубен устав, утвърден от тогавашните Министерство на просветата и Министерството на вътрешните работи и народното здраве. Спортен клуб „Ботев“ става съучредител на Пловдивската футболна лига. От 1924 година започва турнир за определяне на шампиона на България по футбол. Тогавашното Държавно първенство е определено да се играе на принципа на пряката елиминация, като отборите с право да участват са първенци в съответните регионални футболни области. По право на държавния първенец се присъждала и Купата на Царя. В онези години ръководство на СК Ботевъ си поставя висока цел – отборът да стане най-силния в Пловдив и да е сред водещите в страната. За нейното изпълнение трябва да бъдат решени няколко задачи. Първата от тях е да бъде създадена собствена детско-юношеска футболна школа. С този проблем се заема неуморният деятел и спортист Никола Щерев-Старика. Под неговото ръководство за кратко време са изградени десетина детски и юношески формации, които стават през следващите години истински резерв за представителния отбор. Следващата задача е клубът да изгради собствено игрище. Направените постъпки пред Пловдивската община се увенчават с успех и общинската управа отпуска на клуба парцел от 36 декара, в квартал „Ухото“, южно от Централната гара. За кратък период от време с активното участие на всички клубни членове е построен спортен терен, където да се водят тренировки и провеждат официални срещи. Следващата задача била да се осигури регулярна състезателна програма. Освен участието в градското първенство, отборът записва мачове и срещу съперници от София, Хасково, Пазарджик, Кърджали, Карлово и Асеновград. На 30 август 1925 г. „Ботев“ (Пловдив) играе своя първи международен мач срещу гостуващия турски гранд Фенербахче. Резултатът 2:6 е показателен за нивото на българските футболисти тогава. През следващите години на „Ботев“ (Пловдив) гостуват отборите на Адмира Виена, Кешкемет Будапеща и турският Бешикташ. През 1926 г. представителният отбор става за първи път градски шампион на Пловдив. По инициатива на Никола Щерев-Старика, които е едновременно треньор, капитан и футболист на тима през лятото на същата година е проведена високопланинска подготовка за първи път преди новия състезателен сезон – през месец август в родопския курорт „Бяла Черква“. През 1926 г. Управителният съвет на клуба, по предложение на ротмистър Христо Кънчев, решава да се изгради бюст-паметник на клубния патрон и той да бъде поставен пред входа на клубното игрище. Големи заслуги пред историята на клуба в онези години имат Георги Хитрилов, Недко Каблешков, офицерите Христо Кънчев и Михаил Джувков, Виктор Молхов, Аврам Вентура, Димитър Иванов, Вълко Куманов, Виктор Молхов, Георги Кръстев, Георги Манолов, Георги Малеев, Жак Грайф, Норберт Хофман, Никола Щерев-Старика, Йосиф Фридман и Георги Старчев. Това са хората, които изграждат най-влиятелната и силна футболна организация в Тракия. 20-те години са първият златен период в историята на клуба. Достигналите до нас документи на дружеството от това време убедително показват, че то вече има значителен организационен опит. През 1928 и 1929 „Ботев“ (Пловдив) гостува в София на тамошния гранд Левски по случай Великденските спортни празници под патронажа на цар Борис ІІІ Обединител. Победи са извоювани и в двете години, съответно с 4:3 и 4:2. Куриозен момент се случил във втората среща. Вратарят на левскарите вкарва топката в игра от ръка на границата на наказателното поле. Станчо Проданов, намиращ се в централния кръг на игрището, посреща от воле топката и пред изумените погледи на вратаря и публиката я вкарва в опразнената врата – рядко срещан и ефектен гол. На 15 май 1929 г. „Ботев“ (Пловдив) играе срещу един от най-добрите по това време в Европа – отбора на Аустрия Виена, наричан заради силата си „вундер тим“. Срещата е посетена от рекорден брой зрители. Отборът на Пловдив играе блестящо и побеждава с 5:4 силния си съперник. Софийският вестник „Спорт“, в брой 271 от 1929 излиза с голямо заглавие: „Един голям успех на провинциалния ни футбол: „Ботев“ (Пловдив) – Аустрия (Виена) 5 – 4“. В този паметен мач нашите играят в състав: „вратар – Мехмедов, бекове – Кирил Радомиров, Найден Радомиров, халф бекове – Касъров, Стоянов, Костов, форуарди – Каунджиев, Лафчиев, Щерев, Проданов, Самоковлиев. Резултат: 2 – 0, 2 – 1, 3 – 1, 3 – 2, 3 – 3 (1-ви халфтайм), 4 – 3, 5 – 3, 5 – 4 от дузпа (2-ри халфтайм)“. (Оригиналното изписване е запазено от тогавашния в-к „Спорт“)...Високият авторитет на СК Ботевъ носи официална покана за турне в Турция и от 3 до 19 септември 1929 г. пловдивчани гостуват на отборите от град Смирна (Измир), постигайки победи и в трите проведени срещи. На 3 октомври 1929 г. „Ботев“ (Пловдив) става за първи път в историята шампион на България! На стадион „Юнак“ в София, отборът печели финалната среща за държавно първенство срещу Левски София с 1:0 и донася първият футболен трофей на град Пловдив. Периодът 1929 – 1931 е един от най-силните за клуба – неизменен шампион на Града и Пловдивската спортна област, постоянен участник във финалната надпревара за титлата в България. Заради това постоянство в успехите си СК Ботевъ е награден от Българската Национална Спортна Федерация през 1932 г. с възпоменателен златен медал. През тези години на радости и успехи, чест на клубната фланелка защитават футболистите [[Станчо Проданов – Зигото]], [[Вангел Каунджиев – Ченгеля]], Найден Радомиров-Борума, Кирил Радомиров-Кичо, Емин Мехмедов, Андон Стоянов-Кифлата, Михаил Костов, Янко Самоковлиев, Димитър Лафчиев, Александър Касъров, Георги Бичиров, Михаил Дичев-Шерифа, Георги Бояджиев, Драгомир Бояджиев, Иван Танков, Ангел Иванов, Иван Петров-Биделето, Панчо Радомиров, Иван Добрев-Джирита. Треньор и капитан на отбора е Никола Щерев-Старика.<ref>[http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив bultras.com]</ref> [[Файл:Page35BotevPlovdivProtocolbook.JPG|мини|Страница от най-старата запазена протоколна книга на „Ботев“ (Пловдив) от 1926 – 1927 г., постъпила в Регионален исторически музей – Пловдив.]] ==== 30-те години и Втората световна война ==== След 1931, когато приключва състезателната дейност на повечето от футболистите от шампионския отбор, до преврата на [[9 септември 1944]] г. „Ботев“ играе на приливи и отливи, предимно на градско и регионално ниво и сравнително рядко се класира за националните финали. В средата на 30-те години на ХХ век, ръководството на СК Ботевъ успява да благоустрои клубното парк-игрище. Изградени са трибуни, спортен павилион и спортни площадки, а каменен зид огражда целия имот. Активни клубни деятели по това време са ротмистър Христо Кънчев, Белчо Савов, Борис Минков, Норберт Хофман-Берто, капитав Георги Гиков, Жак Грайф, инж. Христо Учкунов, Исак Каталан, Атанас Кантарев, д-р Тодор Послаников, Георги Хитрилов, Станчо Проданов, Жак Фридман, Христо Калпакчиев, Павел Млъчков, Иван Манев, Атанас Анчев и Димитър Станков. Отборът участва в първия сезон на просъществувалата между 1937 и 1940 г. Национална футболна дивизия, достига на два пъти до полуфинал за държавно първенство – през1937 и 1943 като през същия сезон за пръв път след няколко неуспешни участия печели пловдивската купа „Тримонциум“.<ref>Минков, Румен. 80 години ФК „Ботев“ (Пловдив)(1912 – 1992). Пловдив, 1992, с. 16 – 19</ref> Тимът е: Петър Йонов, Георги Йонов, Симеон Чучев, Владимир Царчински, Тодор Милушев, Никола Ламбрев, Георги Захариев, Георги Радев, Иван Гълъбов, Васил Куцаров, Михаил Динчев, Минко Бракалов, Славчо Милев, Васил Славов, Никола Милев, Димитър Грудев, Минчо Боев, Милен Найчев, Чудомир Хаджиев, Тодор Тодоров, Никола Ангелов, Димитър Станчев. Клубното ръководство е съставено от Димитър Величков, Димитър Мирков, Петър Райчев, Иван Хитев, Динчо Дубликов, Борис Царчински, Кирил Радомиров, Никола Христодулов, Димитър Станков, Георги Толев, д-р Тодор Милионов, Александър Касъров и Рашко Велев. === 1945 – 1989 === Новото управление на страната от Комунистическата партия засяга дълбоко спортния живот. Безскрупулното и безогледно управление на спорта изтръгва из корен традициите на много футболни отбори, основани преди Втората световна война по квартален, съсловен или етнически принцип като ги обединява по ведомствено-професионален или на основа на градското райониране. Голямата популярност на „Ботев“ го съхранява в размирния „след деветосептемврийски“ период 1944 – 1947. Преди това тя спасява клуба и от стремежите на централната власт да го обвърже с казионната организация „Бранникъ“, както това става с Левски Пловдив и Спортен градски клуб (СГК) през 1941 – 1944. Впоследствие комунистическия режим последователно заличава тези две елитни пловдивски спортни дружества. Разбира се, невъзможно е клубът да бъде съхранен в старата организационна форма и структура Независимо от различните обединения, сливания и преименувания, привържениците винаги припознават отбора под автентичното му име и не спират да го подкрепят от трибуните. Фактът, че „Ботев“ оцелява като клуб и продължава да се развива, не се дължи на случайност или късмет, а именно на безрезервната подкрепа на запалянковците. За повече от трите си десетилетия съществуване отборът се е превърнал в институция, на която не може лесно да се посегне. Именно поради тази причина в насилствените междуклубни обединения на „Ботев“ се отрежда водещата роля и неслучайно престижна организация, каквато е българската армия, поема администрирането на клуба. Поставянето на „Ботев“ под военен пагон в дългосрочен план не може да се оцени като изцяло или преобладаващо негативно; случват се и положителни неща. Чрез ведомствата тоталитарната държава налива много средства в развитието на спорта, който да се превърне в нейна външнополитическа „витрина“. С държавни пари през това време са изградени спортните бази, осигурено е и развитието на спортистите от всички възрасти. От друга страна обаче, ведомственото подчинение на спортните клубове води до груба намеса на външни за спорта хора в тяхното ръководство. Тоталитарната централизация на държавното управление предопределя издигането на столичните футболни клубове и маргинализира тези от провинцията. В проведените 46 първенства на страната през целия разглеждан период едва три пъти първо място печелят извън столични отбори. За сравнение: в първенствата между 1925 и 1944 г. 6 от 19-те шампиони са от провинцията, а в периода 1990 – 2013 г. 8.<ref>[[Първенството на България по футбол]]</ref><ref>[http://www.blitz.bg/sport/article/127688 „Всички шампиони на България по футбол“, www.blitz.bg]</ref> Тези цифри са очевидно доказателство за ненормалното положение, в което е поставен българският клубен футбол по време на тоталитарния режим. ==== Преходен период (1945 – 1949) ==== Обратно на декларираните лозунги за осигуряване на модерни условия за развитие и за бъдещи бляскави успехи, основен принцип на управление става командно-административният. Това предпоставя липсата на каквато и да е свободна воля и гражданска инициатива в спортния живот и вътрешноклубните дела. Първата проява на новата власт е на 28 декември 1944 г., когато в изпълнение на указания от централното спортно ръководство на страната, старият СК Ботевъ е обединен с „Шипка“ от Кичук Париж. Футболната секция на новото дружество или т.нар. Обединен народен спортен клуб „Шипка-Ботев“ се ръководи от Стою Сеизов (председател), Тодор Чучев и Атанас Говедаров-Заека, а за треньори са назначени бившите футболисти от двата отбора – Симеон Павлов и Никола Щерев-Старика. На 29 май 1947 г. административно е прикрепен и профсъюзният отбор на пловдивските тютюноработници („Стефан Кираджиев“), а от 18 септември 1947 г. СК „Ботев“ (Шипка отпада от името поради неуспех да се наложи като притурка към най-популярното дружество в града) започва съвместна организационна и спортно-състезателна дейност с военнослужещите от Пловдивския гарнизон.<ref>Минков, Румен. 80 години ФК „Ботев“ (Пловдив)(1912 – 1992). Пловдив, 1992, с.20</ref> Така за кратко време властта успява да вкара в политическата си доктрина стария клуб, като същевременно се възползва от изградената спортна база и общонационалната му известност и значимост. Същевременно по административен ред клубното игрище е предадено за ползване на дружество „Динамо“. През 1947 г. „Ботев“ (Пловдив) играе успешно в новоучредения турнир за националната купа (наричана тогава „Купата на Съветската армия“) и достига до финала, но губи след оспорвана игра с 0:1 от Левски София. В почти всички сезони от втората половина на 40-те години отборът завършва на челните позиции в градските и регионални шампионати (без 1947 г.) и се класира на елиминациите за държавно първенство, където обаче не достига по-далеч от четвъртфиналите.<ref>Минков, Румен. 80 години ФК „Ботев“ (Пловдив)(1912 – 1992). Пловдив, 1992, с.50 – 52.</ref> ==== Първи сезони в А Републиканска футболна група ==== През 1948 г. е извършена крупна реорганизация на структурата на футболните състезания в България. Създава се елитна група от отбори, които играят всеки срещу всеки на разменено гостуване, в чийто състав „Ботев“ (Пловдив) не попада. През 1949 г. „Ботев“ печели правото да играе елита, но поради промени в организацията на първенството дебютът му във висшия ешелон се отлага. През есента на същата година се провеждат квалификационни срещи за определяне на новата група на майсторите, която е предвидено да започне първенството от началото на 1950 г. по системата пролет-есен. „Ботев“ отново защитава мястото си в елита, но изненадващо това не успява да стори Септември при ЦДВ (бъдещ [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]) – любимото футболно дете на армията. Следват нови реорганизации, „Ботев“ е изваден от А група, в която е решено да участва единен армейски отбор. На практика това е целият тим на наричащия се вече Народна войска софийски клуб; единствен представител на пловдивските „армейци“ е вратарят [[Георги Кекеманов]], а Ботев, под името ДНА – Пловдив е върнат в Пловдивската окръжна група.<ref>Минков, Румен. [http://bultras.com/novini-za-botev/statistika 80 години ФК „Ботев“ (Пловдив)(1912 – 1992)]. Пловдив, 1992, с. 20 – 21.</ref> Това е първата пряка намеса на централната власт в спортната дейност на клуба, която ще бъде последвана от много други. Тимът печели общоармейския футболен шампионат и първенството на окръжната група. През следващата 1951 г. „по целесъобразност“,<ref>{{cite web |url=http://bgfootball.com/new.php?id=17843&blog_id=&s_id=11 |title=Българският футбол на едно място |publisher=BGfootball.com |date= |accessdate=25 април 2018 |архив_дата=2015-04-02 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150402172740/http://bgfootball.com/new.php?id=17843&blog_id=&s_id=11 }}</ref> т.е. за компенсация на отнетото по-рано място, „Ботев“ е върнат в А РФГ и на 22 март изиграва първия си мач срещу софийския Академик. На 17 октомври 1953 година „Ботев“ губи служебно с 0:3 домакинския си мач срещу ЦСКА, поради неявяване на „жълто-черните“ на игрището. По това време в „Ботев“ отбиват военната си повинност доста футболисти на други клубове. Непосредствено преди мача с ЦСКА, някои от основните единици на отбора са пратени на военни занятия на полигона Змейово. Не е ясно какви сметки е правило ръководството на клуба и на какво е разчитало, но така или иначе, пловдивският тим не излиза на терена. Съдията извежда само 11-те на ЦСКА, дава начален сигнал и прекратява мача поради липса на противника. За „Ботев“ тази служебна загуба се оказва фатална. „Канарчетата“ финишират на 11-о място и заедно с още 5 отбора, изпадат от групата. До спасителната 9-а позиция ги разделят само три точки и три гола. Още през следващата година обаче начело с новия си треньор Георги Генов (Джогата) „Ботев“ се връща в елита и не го напуска до края на хилядолетието. През втората половина на 50-те години на ХХ век „Ботев“ тогава СКНА (Спортен клуб на Народната армия) заиграва все по-уверено. Първият значителен успех е постигнат през 1956 година. Тимът се окичва с бронзовите медали в държавното първенството и играе на финала за Купата, където губи с 2:5 от стария си познайник Левски София. През 1957 е поредната реорганизация на футболната дейност в България и Пловдив. Възстановява се оригиналното име на тима и той вече се зове АСК (Армейски спортен клуб) „Ботев“ (Пловдив), след като към него е прехвърлено дружество „Червено знаме“ и се запазва попечителството на командването на Пловдивския гарнизон. Новото клубно ръководство, с председател полковник Димитър Вангелов, се заема с ликвидиране на текучеството на състезатели в отбора, което било голяма пречка за обиграване и постигане на трайни успехи. Изгражда се ядро от основни футболисти – [[Георги Чакъров (футболист)|Георги Чакъров]], Иван Занев, Иван Сотиров-Албанеца, Райно Панайотов, Людмил Пеев, Георги Кекеманов, Александър Бахчеванджиев и др. По ирония на съдбата отборът пази името на своя изначален патрон Христо Ботев през следващото десетилетие, което се оказва най-успешното в досегашната му история. Същевременно започват първите стъпки по възстановяване на юношеската школа към клуба и създаване на собствени перспективни кадри за първия тим. Основоположник на съвременната ДЮШ на „Ботев“ (Пловдив) става бившия десен защитник на тима [[Косьо Енчев]], изключителен спортен педагог, родом от Дряново, но обвързал цялата си кариера и съдба с „канарчетата“ и Града на тепетата. От 1958 г. той започва интензивна работа по набиране на талантливи деца и юноши и тяхното доразвиване. ==== Златният „Ботев“ от 60-те ==== Упоритият труд се възнаграждава и през следващото десетилетие „Ботев“ (Пловдив) е сред най-изявените отбори в България. През 1961 г. тимът, под водачеството на треньорите Георги Генов-Джогата и Стефан Паунов, печели бронзовите медали в шампионата. През 1962 г. е завоювана Националната купата. През 1963 г. „Ботев“ (Пловдив) е вицешампион, отстъпвайки в борбата за титлата пред градския съперник Спартак на [[Тодор Диев]]. Голмайстор на първенството става [[Иван Сотиров (футболист)|Иван Сотиров]] (Албанеца) с 20 гола. В тогавашния тим блестят играчи като Георги Ив. Найденов, [[Георги Чакъров (футболист)|Георги Чакъров]], Иван Занев, [[Виден Апостолов]], Иван Сотиров-Албанеца, [[Динко Дерменджиев]] (Чико), [[Георги Аспарухов]] (Гунди), [[Райко Стойнов]] и др.<ref>[http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив/-1963 bultras.com]</ref> Редица играчи на тима са призовани в националните гарнитури. В състава на А националния влизат Георги Найденов, Динко Дерменджиев-Чико и Георги Аспарухов-Гунди, като последните двама взимат участие във финалите на VII Световно първенство в Чили. За олимпийската формация, чийто треньор през1962-1963 г. е Джогата, играят Райко Стойнов, Виден Апостолов и [[Георги Попов (футболист)|Георги Попов]] (Тумби), а в младежкия национал (до 23-год.) са Михаил Карушков, Спас Пашов и Иван Ранков. Отборът през тези години е съставен от Георги Найденов, Михаил Карушков, Райно Панайотов, Георги Чакъров (капитан), Виден Апостолов, Георги Разложки, Иван Занев, Райко Стойнов, Динко Дерменджиев-Чико, Георги Аспарухов-Гунди, Иван Сотиров-Албанеца, Георги Харалампиев-Ампе, Георги Попов-Тумби, Стоичко Пешев, Димитър Костадинов-Мики, [[Христо Илиев (футболист)|Христо Илиев]] (Патрата), Александър Костов, Димо Печеников, Иван Делев, Добрин Белчев, Иван Ранков, Спас Пашов, Симеон Събев, Янко Джоглев и Благой Шулеков. Треньори са Георги Генов-Джогата и Стефан Паунов, председател на клуба е полковник Йовчо Йовчев. Хонорувани лекари на отбора са д-р Николай Даскалов и д-р Мишев. През 1964 г. „Ботев“ (Пловдив) престава да бъде ведомствен отбор на Пловдивския гарнизон и командването на Втора армия. Отборът е напуснат от редица млади състезатели, а ветераните Райно Панайотов, Георги Чакъров и Иван Сотиров прекратяват състезателната си дейност. В този труден момент на помощ идва амбициозното ръководство на Комбината за цветни метали (КЦМ) „Димитър Благоев“ в лицето на инж. Йордан Йорданов (директор на комбината), инж. Георги Абрашев и инж. Станко Станков. С техните енергични усилия се осигурява административното, материалното и финансовото съществуване на дружеството, което получава официалното наименование КЦМ „Ботев“. През 1964 и 1965 г. „Ботев“ (Пловдив) достига до финал за Купата, но и в двата случая отстъпва пред Славия. Междувременно Георги Генов създава и обиграва нов отбор, съставен от млади играчи – Георги Попов – Тумби, Ненко Георгиев, Иван Кючуков, Иван Бачков, Вангел Делев и др., както и по-опитните (всъщност между 25 и 30-годишни) Райко Стойнов, [[Михаил Карушков]], Г. Ив. Найденов, Д. Дерменджиев, В. Апостолов, Димитър Костадинов – Мики, Иван Задума, [[Иван Глухчев]], Божидар Атанасов и [[Добрин Ненов]]. Новият тим е поставен под ръководството на нов треньорски щаб – [[Васил Спасов (футболист)|Васил Спасов]] (Валяка) – старши треньор и доскорошния капитан Георги Чакъров за негов помощник. [[Георги Генов]] (Джогата) и Стефан Паунов не получават възможността да оберат плодовете на 14-годишния си труд. Делото им обаче не е забравено от техните възпитаници и феновете – през декември 1999 г. Георги Генов посмъртно е провъзгласен за треньор № 1 на „Ботев“ за ХХ век.<ref name="autogenerated1912">Минков, Румен. 100 години ФК „Ботев“ Пловдив 1912 – 2012, Пловдив, 2012, с. 26.</ref> „Ботев“ (Пловдив) отново става шампион през 1967. Васил Спасов (Валяка) доизгражда стила на игра на отбора, превръщайки в негова патент убийствените скоростни контраатаки. Тимът от Колежа печели най-високото отличие в България през най-плодоносната година за клубния ни футбол (ЦСКА и Славия са на полуфинали в Европа, съответно за КЕШ и КНК) и в най-оспорвания шампионат в историята, където всеки може да победи всеки и където факторът „домакинство“ е без значение.<ref>{{cite web|url=http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив/botev-shampion-1967|title=Златната 1967|publisher=bultras.com}}</ref> Показателни са думите на журналиста Спас Тодоров от в-к „Народен спорт“ изречени години по-късно, че това е първенството в което първенецът е безапелационно признат от всички съперници и не предизвиква полемика относно спортсменството в надпреварата. Шампион е отборът, победил и то като гост, грандовете ЦСКА и Левски София, а равносметката му на чужд терен изглежда впечатляващо с 6 победи и 6 равенства при еднакъв сбор от точки и като домакин, и като гост. Месец след това събитие идва ново административно реорганизиране на футболния живот в Пловдив. В резултат на висша политическа заръка се започва окрупняване на спортните организации, като се прикрепят на ведомствен принцип към различни държавни институции и стопански субекти. Набързо, в рамките на 2 – 3 сезона се формират няколко спортни гиганта към войската и флота (София, Пловдив, Сливен, Хасково и Варна), МВР, БДЖ и големите промишлени комбинати. В Пловдив заповедта на централното ръководство е изпълнена според конкретното предложение на градския „общественик-функционер“ – журналиста Методи Танев (известен симпатизант на Локомотив) – пловдивският мастодонт на име „Тракия“ да се образува от дружествата Ботев, Спартак и Академик с обосновка за „хомогенно общоградско сдружение, развиващо всички олимпийски спортове“. Старите ботевисти все още коментират, че в това решение основна роля изиграват „тънките сметки“ да се обезсилят двата дотогавашни пловдивски гранда за сметка на Локомотив. Дали в действителност е така, не може да се каже, но е факт, че в следващото десетилетие „Ботев“ вече не е сред фаворитите за челни места в първенството. Иначе „Ботев“ пострадва по-малко в сравнение с другите два тима Спартак и Академик, които на практика са унищожени. Новото дружество, както и в предишни случаи на сливания и обединения, приема историята и жълто-черните цветове на „Ботев“ и ползва за домашен терен стадиона на „канарчетата“ в квартал „Каменица“. В чисто футболно измерение се получава така, че тимът на „Ботев“ (Пловдив) се запазва изцяло, като към него се добавят само двама играчи от Спартак – Христо Дишков и [[Тобия Момин]]. Треньорското ръководство е сменено, новите футболисти от Спартак не допринасят за подобряване на играта; „Тракия“ трябва да чака цели четиринадесет години, докато отново влезе в призовата тройка. ==== 70-те: В очакване на по-добри времена ==== С изключение на две четвърти места, постигнати през 1969/70 и 1977/78, до края на 70-те години отборът приключва шампионатите в „златната среда“ между 5 и 11 място, почти винаги изпреварван от градския съперник Локомотив. Именно в тези години след закриването на Спартак дербитата между „Ботев“ и [[Локомотив Пловдив]] се превръщат в запазена футболна марка на Града под тепетата. Футболната секция към физкултурно дружество Тракия, с председател инж. Станко Станков и членове Кирил Аспарухов, Христо Михайлов и Димитър Караджов, насочва усилията си главно към разширяването и подобряването на юношеската школа. Основна роля в нейната работа имат опитните Косьо Енчев и Костадин Мутафов, талантливият организатор Мавроди Хаджиколев и треньорите Никола Милев, Михаил Кожухаров, Марин Димитров, а по-късно и младите специалисти Иван Митев и Атанас Хари Георгиев.<ref>Минков, Румен. 80 години ФК „Ботев“ (Пловдив)(1912 – 1992). Пловдив, 1992, с. 93 – 107</ref> След години на къртовски труд те ще успеят да спечелят име на школата като водеща в страната и от нея излизат поредица от големи футболисти – [[Спас Джевизов]], Александър Иванов, Антон Милков, Атанас Гаръбски, Петър Зехтински, Костадин Костадинов, Митко Аргиров, Георги Славков-Бенкса, Атанас Маринов, Марин Бакалов, Димитър Младенов, Румен Юруков-Пики. През 1972 г. отборът на Пловдив завоюва Балканската клубна купа, след първо място в предварителната група и две драматични финални двубоя с Вардар от Скопие (тогавашна Югославия). Победа с 5:0 и загуба С 0:4. Тези, които донасят трофея в Пловдив са [[Михаил Карушков]], Драган Раденков, Димчо Апостолов, Видин Апостолов, Иван Глухчев, Вангел Делев, Димитър Танков, Христофор Маринов-Фори, [[Йордан Кичеков]], Тумби, Чико, [[Георги Убинов – Графа]], Стефан Станев, Богомил Станоев, [[Добрин Ненов]], Ангел Лулчев, Трайко Соколов, Николай Трайков, Пламен Ангелов и Иван Балджийски. Треньор е Георги Чакъров с помощници Георги Найденов и Димитър Григоров. След този успех настъпва период на промени в тима и спадове в представянето му на футболния терен. От 1972 г. клубът отново преминава под патронажа на Министерството на отбраната и се именува Армейско физкултурно дружество (АФД) „Тракия“. Треньорите се сменят почти на всеки сезон, липсва системност в работата, а текучеството на играчи е голямо. В тима са останали 3 – 4 футболисти от отбора-шампион`67, а другите са млади и неопитни. Това предопределя слабото представяне в шампионата – извън претендентите за медали, а в турнира за Купата – отпадане в ранните етапи на борбата. През периода 1974 – 1978 начело на футболната секция в АФД Тракия е Кирил Аспарухов, а в управата са още Христо Михайлов, Кирил Лазарев и Димитър Караджов. Стабилизирането започва при треньорското ръководство на Добрин Ненов, който по-късно е наследен от нашумелия в онези години [[Иван Манолов (р. 1930)|Иван Манолов]] (Големия орел). Те, двамата, смело дават път на млади състезатели и юноши. В представителния отбор започват да се играят талантливите възпитаници на клубната ДЮШ – Илия Барашки, Спас Джевизов, Петър Зехтински, Александър Иванов и Славчо Хорозов. През 1978 г. Чико прекратява състезателната си кариера след цяла епоха в историята на клуба. В негова чест е организиран бенефисен мач на Тракия със състезатели от А националния отбор, играли в периода 1966 – 1970 под ръководството на треньора Стефан Божков. Срещата завършва при резултат 3:3. Година по-късно, през есента на 1979, Чико поема треньорското ръководство на отбора. Заедно с помощника си, дългогодишния съотборник Иван Глухчев, те поставят основите и градят успехите, които ще превърнат „Ботев“ (Пловдив) в отбор, играещ пленително и оставил значима диря в историята на българския футбол. Двамата общо водят тима 12 години, през които „Ботев“ (Пловдив) се утвърждава като трети по сила в България, след ЦСКА и Левски София. ==== „Очарованието от 80-те“: Сладки спомени с тъжен привкус ==== През периода 1981 – 1991 „Ботев“ (Пловдив) става вицешампион (1986), пет пъти бронзов медалист (1981, 1983, 1985, 1987 и 1988), носител на Купата (1981) и финалист за отличието (1984 и 1991). Сухите статистически данни не могат да разкрият привлекателния стил на игра, каращ десетки хиляди да изпълват стадионите в Пловдив и страната. Собствената ДЮШ дава голяма част от основните футболисти на този тим – [[Петър Зехтински]], [[Славчо Хорозов]], [[Митко Аргиров]], [[Георги Славков]], [[Костадин Костадинов (футболист)|Костадин Костадинов]], [[Трифон Пачев]], [[Димитър Младенов (футболист)|Димитър Младенов]], [[Благой Блангев]], [[Марин Бакалов]]. Естествено заслуга за успехите имат и немалко играчи, израснали в други тимове, но останали завинаги в сърцата на жълто-черните привърженици, като [[Красимир Манолов]], [[Атанас Пашев]], [[Антим Пехливанов]], [[Димитър Вичев]], [[Васил Симов (футболист)|Васил Симов]], [[Запрян Раков]], [[Георги Георгиев (футболист)|Георги Георгиев]] (Ламбадата, Гецата), [[Иван Кочев (футболист)|Иван Кочев]] и др. Новата генерация на „Тракия“ блести в продължение на повече от десетилетие. Футболистите са с толкова изявени качества, че в тима не е намерено място за бъдещата суперзвезда на българския футбол Христо Стоичков.<ref>[http://www.blitz.bg/sport/article/163091 www.blitz.bg]</ref> В шампионата 1980/81 лидерът на отбора Георги Славков отбелязва 31 попадения и с това печели приза Златната обувка на авторитетното парижко издание Франс Футбол за най-добър реализатор в Европа! През същия сезон „Ботев“ (Пловдив), за пръв път след 14-годишно прекъсване, е в призовата тройка на шампионата и за втори път в историята си печели Националната купа, след победа с 1:0 на финала срещу Пирин. Пътят започва на 1/32-финала с победа над Доростол 1:0, на 1/16-финал е отстранен с 2:0 Академик Свищов, на 1/8-финал като гост е преодолян Локомотив Бургас с 2:0, после на четвъртфинала без проблеми е разбит Миньор Бухово с 4:1, а на полуфинала „жълто-черните“ не срещат съпротива от Беласица Петрич и 6:0. На 5 май 1981 година, на Националния стадион в София, при проливен дъжд и подгизнал терен, с мощната подкрепа на хиляди пловдивчани, пристигнали за мача с две влакови композиции и специална автобусна колона, „канарчетата“ печелят след бърза контраатака и гол на Митко Аргиров в 43-та минута. И както често се случва с „Ботев“ (Пловдив), точно когато всичко изглежда да тръгне по възходяща линия се случва нещастие. В началото на сезон 1981/82 се разразява сериозен конфликт между звездата на тима Славков и треньора Дерменджиев, вследствие на което Бенкса напуска в посока София. Отборът е напуснат впоследствие и от изявените си фигури Красимир Манолов, Митко Аргиров, Кирил Пейчев и Атанас Маринов. Все пак тандемът Чико-Глухчев бързо успява да възстанови загубите и да сглоби нов боеспособен отбор с привличането на Атанас Пашев, Васил Симов, Антим Пехливанов, Запрян Раков и Георги Георгиев. През следващата 1983 г. отново са спечелени бронзовите медали, а голмайстор на шампионата става младият Антим Пехливанов-Турната с 20 попадения. През лятото на 1984 г. е направена треньорска рокада, Глухчев заема мястото на Чико. Промяната е продиктувана под натиска на военните в София, гневни че „Ботев“ (Пловдив) губи финала за Купата и не успява също така да спре в шампионата Левски София, който се конкурира пряко с генералския ЦСКА. За помощник-треньор на отбора е назначен дотогавашния кондиционен методист Никола Дафински. Кръг преди края на сезон 1984/85 се играе финалната среща за Купата между „вечните“ съперници в София Левски и ЦСКА. Мачът е изпъстрен недостойни сцени и скандали, което дава повод за неоправдано строги мерки срещу двата клуба от страна на еднопартийната държавна власт. С решение на Централния Комитет на БКП, грандовете са разформировани и извадени от първенството, а за шампион на страната е обявен класиралия се на трето място отбор на Тракия. Административното отличие на сметката на „канарчетата“ е отменено през 1989 година и върнато на Левски София. На 25 юли 1985 г. се провежда учредителна конференция на която футболната секция към АФД Тракия се преобразува в самостоятелен юридически субект – Футболен клуб „Тракия“. Новата организация се създава от 53 членове с платен членски внос, прави се избор на Изпълнително бюро от 15 души. За председател на обществени начала е определен Кирил Аспарухов, а изпълнителен директор на футболния клуб става Видин Апостолов. Останалите в ръководството са Атанас Георгиев, Крум Лазарев, Иван Митев, Александър Въргов, Николай Тодоров, Христо Германов, Георги Марков, Иван Глухчев, Трифон Иванов, Илия Георгиев, Георги Дурлев, Стойне Стойнов и Иван Станков. Най-важната задача, която стои пред новото управление е финансовото и материално обезпечаване на клубното развитие без опеката на военните. През 1986 „Ботев“ (Пловдив) става вицешампион, макар мнозина да го считат за некоронования първенец на страната. Мачовете на отбора са спектакли, изпълнени с много голове и ефектна игра. През този сезон е поставен клубен рекорд по резултатност в един шампионат – 82 гола (второ по постижение в дотогавашната история на България). Голмайстор А РФГ става Атанас Пашев с 30 отбелязани попадения. Три момента предопределят малшанса на „канарчетата“ да се окичат за трети път със златото. Най-напред е преиграването на мача в Свищов с местния Академик. Двубоят на 9 декември 1985 е прекратен поради мъгла при резултат 2:0 за пловдивчани. Доколко било основателно това решение е много спорно. Футболистите на Ботев, участници в мача, твърдят, че е можело да се играе нормално, въпреки климатичните условия. Преиграването на 26 декември 1985 завършва с равенство 1:1. Втората издънка се случва в Благоевград. Въпреки тоталното си превъзходство и многобройни положения за гол, „Ботев“ не успява да отбележи. В 90-ата минута Коце Костадинов нацелва гредата и мачът завършва 0:0, при което не се присъждат точки за равенство, според тогавашната приумица на БФС. Третият съдбовен момент в историята с изплъзналата се титла е на Овча купел – на 24 март 1986 „Ботев“ води с 1:0 на полувремето. При прибирането към съблекалните на почивката, хвърлен камък от привърженици на Славия строполява вратаря Вичев в безсъзнание на земята. След като се съвзема обаче той не е в състояние да продължи и съиграчите му, все още в шок от случката, отказват да излязат за втората част. При създалото се напрежение се намесват председателят на Славия Димитър Ларгов и заместник-началника във футболната федерация Сучков. Те умоляват ръководството на „Ботев“ да накара играчите си да доиграят срещата. По регламент е трябвало мачът да се прекрати и да се присъди служебна победа 3:0 за ощетения отбор. Назрява страхотен скандал, нещо, което футболния съюз не може да допусне близо година след поразиите на финала за Купата`85 между Левски и ЦСКА. Под угрозата от бъдещо негативно отношение на футболната власт към „Ботев“ (Пловдив), играчите се съгласяват да играят второто полувреме и така изпускат гарантирания си успех (тогава при победа се дават по 2 точки). Под въздействие на инцидента и след всички разправии с височайши особи, „канарчетата“ са разколебани в играта си, допускат обрат в мача и краен резултат 1:3. Остава единствено радостта от избегнатото зло – слависткият камък с малко не засяга сънната артерия на пловдивския вратар и той се разминава на косъм от смъртта. Този мач прекратява дългогодишната състезателна кариера на Димитър Вичев. Развръзката на сезон 1985/86 обаче се случва в Подуяне без участието на „Ботев“ (Пловдив). Изненадващо Берое побеждава Левски с 3:2 на Герена за първи път в историята си и по този начин бетонира първото място кръг преди края на шампионата. По-късно, през 2000 г., в телевизионно предаване по бТВ, Наско Сираков публично признава, че отборът му е играл симулативно в този мач за да направи Берое шампион и да подлее вода на стария си враг от Пловдив, който, според него, бил фаворизиран от тогавашното ръководство на футболния съюз, начело с пловдивския функционер Иван Шпатов.<ref name="bgfootball1">{{cite web |url=http://bgfootball.com/new.php?id=26403&blog_id=&s_id=11 |title=Българският футбол на едно място |publisher=BGfootball.com |date=29 април 2013 |accessdate=25 април 2018 |архив_дата=2015-03-18 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150318164607/http://bgfootball.com/new.php?id=26403&blog_id=&s_id=11 }}</ref>.<ref> https://www.youtube.com/watch?v=M0x50bXSWH8</ref>.Като се имат предвид горепосочените мачове с Академик и Славия обаче, не става ясно в какво се е изразявало подпирането на жълто-черния тим в този опорочен от задкулисни игри шампионат. Такива слухове витаят единствено около директния сблъсък между „Ботев“ и „Берое“ на „Колежа“, в който старозагорци са размазани с 8:1; три дни преди това футболистите им стават жертва на хранително разстройство, но БФС отказва мачът бъде отложен. На самата среща съдията дава три дузпи за „Ботев“.<ref name="bgfootball1"/> Въпреки това едва ли може да има съмнение, че тогавашният супер отбор на „канарчетата“ не би могъл да победи на свой терен Берое. В самия мач, поради наказания и контузии, в състава на домакините има само един нападател – Атанас Пашев, който отбелязва 2 гола. Другите 6 са дело на защитниците Раков, Юруков и Хорозов и дефанзивните полузащитници Бакалов и Симов (2). Почетния гол за гостите бележи Кашмер. През тези години на „Колежа“ и градския стадион пред „Ботев“ са безсилни далеч по-именити и силни отбори. По инициатива на Полската футболна федерация през май`1986 се провежда международен турнир „Интерлига-86“ с участието на отбори от България, Унгария и Полша. Трофеят е спечелен от „Ботев“ (Пловдив)! През сезон 1986/87 продължават блестящите изпълнения по терените на България. Знаменателно е постижението от пролетта на 1987. На полусезона „Ботев“ (Пловдив) изостава на 5-а позиция с четири точки зад четвъртия Локомотив София и на пет след третия в класирането Славия. Следват 13 поредни мача без загуба, помитане на директните съперници за бронза – 2:1 на Илиянци и 2:0 на Овча купел. Въпреки че може би най-силното в досегашната история поколение играчи на „Ботев“ не успява да завоюва трети шампионски успех, въпреки горчивите спомени за грубо ощетяване на любимия отбор от съдийски екипи и договорки между други клубове, далеч по-незабравими са зрелищните и майсторски изиграни мачове под ръководството на треньорите Динко Дерменджиев и Иван Глухчев. От сблъсъците на европейска сцена винаги ще се помнят домакинските победи над грандовете [[Барселона]] (1:0 през 1981) и [[Байерн Мюнхен]] (2:0 през 1984), като особено при втората само огромният малшанс на „канарчетата“ спасява баварците от отстраняване.<ref>[http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив/vtoro-myasto-botev-1986; Минков, Румен. 80 години ФК „Ботев“ (Пловдив)(1912 – 1992). Пловдив, 1992, с. 74 – 75.]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> === В края на ХХ и началото на ХХІ век === На 10 ноември 1989 г. тоталитарният комунистически режим пада от власт. Започва вълна от промени във всички области на живота, включително и спорта. Държавните учреждения и ведомства излизат от администрирането на спортните дружества, които вече са свободни открито да се развиват като професионални. Финансирането преминава в ръцете на частни спонсори. Така българският футбол след 45-годишна изолация поема в нормалната посока, поне що се отнася до общите принципи на развитие. '''На 29 ноември 1989 г. след повече от 22 години оригиналното име на клуба е възстановено''' за всеобща радост на привържениците, които никога не са преставали да го скандират по стадионите.<ref>Минков, Румен. 80 години ФК „Ботев“ (Пловдив)(1912 – 1992). Пловдив, 1992, с. 23.</ref> Професионален футболен клуб „Ботев“ в унисон с новите тенденции сключва спонсорски договор с фирмата DINPAM на италианския бизнесмен Паоло Динучи. Бъдещето изглежда сигурно – в първия състав навлизат млади и перспективни играчи – [[Цветозар Дерменджиев]], [[Тодор Зайцев]], [[Борис Хвойнев]], [[Ясен Петров]], [[Христо Коилов]], братята близнаци [[Гено Добревски]] и Иван и др. От друга страна обаче голяма част от утвърдените футболисти приключват кариерата си или заминават да играят в чужбина. Падането на [[Желязната завеса]] дава нови възможности на играчите да си търсят късмета зад граница, което довежда до голямо текучество и редуване на силни с колебливи игри. Треньорското ръководство също се сменя през няколко месеца. Въпреки това периодът между 1990 – 1993 г. е последният стабилен и градивен за клуба за дълги години напред. „Ботев“ достига до финал в последния турнир за КСА през 1990 и за [[Купата на България]] на следващата година; през сезон 1990/91 г. завършва на пето място само на точка от второто, година по-късно остава четвърти заради гол по-лоша голова разлика от [[Локомотив Пловдив]]. У ботевистката общественост се създава усещането, че е необходимо още съвсем малко, за да може отборът да се поздрави с шампионската титла или купата, но мерките които се предприемат постигат точно обратния резултат. ==== „Брокерите“ (1993 – 1996) ==== В началото на 1993 г. начело на клуба застават бизнесмените [[Христо Данов (бизнесмен)|Христо Данов]] и Христо Александров, по-късно станали печално известни като кредитни милионери. Те и екипът им си поставят амбициозната цел „Ботев“ да се превърне в отбор от средно европейско равнище. Започва мащабна селекция, която довежда в Пловдив много водещи футболисти, предимно от столичните клубове, но почти изцяло затваря вратите за играчи от собствената школа. Построени са нови съблекални за гостуващите отбори и е поставено осветление на Колежа, като и двете конструкции не отговарят на никакви стандарти и след няколко години са изхвърлени от употреба. Шумното и гръмко наливане на пари, без сериозно поставени стратегически цели и задачи, в крайна сметка довежда до занемаряване на детско-юношеската школа, а когато парите свършват и на „брокерите“ е потърсена съдебна отговорност, те изоставят отбора на произвола на съдбата. Скъпо платените звезди напускат изпадналия в дълбока финансова и административна криза отбор. Преди това – в шампионатите 1992/93, 1993/94, 1994/95 тимът завършва на трето място; през 1993 и 1995 г. достига и до финалния мач за националната купа, но и двата пъти отстъпва пред отборите на ЦСКА и [[Локомотив София]]. Въпреки вложените огромни средства „Ботев“ отново остава в подстъпите, а върховете заемат други. По време на управлението на „брокерите“ е написана и една от най-срамните страници в международната история на родния футбол – през 1993 г. „Ботев“ е наказан от [[УЕФА]] да не участва една година в европейските клубни турнири заради предложен подкуп от 300 000 щатски долара на съдията.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://7sport.net/7sport/fb_1footbg/d6851_11.htm | заглавие = През 1993 г. УЕФА изхвърли Канарчетата за корупция | достъп_дата = 3 юли 2013 | фамилно_име = Гешев | първо_име = Явор | дата = 3 юли 2013 | труд = 7 дни спорт | издател = 7 дни спорт ЕООД}}</ref> За пръв път тогава редом с името на клуба се появява и това на Димитър Христолов, което съвсем скоро ще стане болезнено познато на всички ботевисти. ==== Задълбочаване на кризата (1996 – 1999) ==== Между есента на 1996 и пролетта на 1999 г. начело на „Ботев“ се сменят четирима председатели – Георги Чакъров, Петко Моравенов, Веселин Коритарев и Васил Нинов. След фалита на последния само усилията на феновете спасяват отбора от изхвърляне от А група.<ref name="autogenerated1912"/> Случва се нещо, смятано за немислимо и невиждано от по-младите поколения привърженици – през сезоните 1997/98 и 1998/99 отборът до последно се бори за оставането си при майсторите. Треньорските смени продължават да следват една след друга, но в най-добрия случай се постига само временна стабилизация на отбора, последвана от нова криза. В този период изгрява звездата на последното голямо име от школата за столетието – [[Димитър Телкийски]], клубът обаче не притежава средствата, за да го задържи и той напуска в посока столичния Левски. Пловдив се превръща в дълбока футболна провинция – в незавидно положение се намира и градският съперник Локомотив. Двата отбора се борят за местата си в А група. В 26 кръг, когато е директният пролетен двубой между тях, Локомотив вече е загубил шансове за оставане, но изненадва неприятно играчите и привържениците на „канарчетата“ като излиза „на кръв“ и надделява с 2:1. Времето на договорки между двата тима и взаимно даряване на точки са безвъзвратно отминали. Но ако извоюваната победа на локомотивци е свидетелство за феърплей, какъвто безусловно трябва да има, това съвсем не може да се каже за друг техен мач, важен за жълто-черните. Два кръга по-късно „смърфовете“ играят на свой терен срещу Шумен – също в дъното на таблицата, и от предишните им хъс и агресия няма и помен – загуба с 1:3. В крайна сметка „Ботев“ се спасява, но оттогава до днес между феновете на двата пловдивски отбора се разгаря крайна ожесточеност, непозната преди това. [[Файл:The moment from Hebar Pazardjik vs Botev Plovdiv.jpg|355px|thumb|right|Момент от двубоя от българската EFBET Лига [[ПФК Хебър (Пазарджик)]] срещу Ботев (Пловдив) 1-2, 30-10-2022 г]] ==== „Ерата“ Христолов (1999 – 2010) ==== По силата до голяма степен на случайни обстоятелства Димитър Георгиев Христолов се озовава начело на ръководството на 19 март 1999 и (с кратко прекъсване през август – септември 2000) остава на този пост де факто до края на 2009 г., а де юре до 24 април 2010 г.<ref>Минков, Румен. 100 години ФК „Ботев“ Пловдив 1912 – 2012, Пловдив, 2012, с. 30 – 31.</ref> След първи относително стабилен сезон, на отбора накрая се случва логичното и предизвестено изпадане в Б група. Още на следващия сезон е извоювана промоция за връщане, но нещата с нищо не се променят – някога могъщият „Ботев“ се превръща в асансьор между А и Б група; финансовата нестабилност и текучеството на играчи продължават. Машинациите на Христолов го правят едноличен господар с неоспорвана от никого власт. Неговата цел е да продаде клуба на висока цена, но неизменно отхвърля подадените оферти с искане за по-големи суми. Феновете му обявяват открита война – започват вандалски действия по чуждите градове и стадиони, за да го притиснат допълнително финансово с присъжданите в такива случаи глоби. Христолов обаче не се отказва, дори когато заплахите за живота му стават ежедневие, а не липсват и посегателства. В края на краищата през 2009 г. отборът е напуснат от всичките си играчи, а президентът довежда футболисти от италианските долни дивизии. Този ход удължава агонията с още няколко месеца, но накрая и италианците напускат, нямайки средства дори да заплатят престоя си в хотела, където са отседнали. Отборът се разпада. „Ботев“ е изваден от А група, а впоследствие и от професионалния футбол. Малкото хубави неща, случили се през това така дълго за всеки ботевист десетилетие, са отбелязването края на ХХ век със съответните награди на заслужилите играчи и треньори, някои ремонти на стадиона и подстъпите до него. === Нова надежда (2010–сега) === През сезон 2010/2011 започва възраждането на отбора след 11 години финансова нестабилност при управлението на Димитър Христолов. Възстановено е сдружението с нестопанска цел „Ботев“ след 11 години, в които то няма дейност; а акционерното дружество „Ботев 1912“, което през тези години ръководи отбора е закрито. „Ботев“ (Пловдив) започва сезона на чисто от Югоизточната В група, след откупуването от сдружението на разрешението на закъсалия финансово Металик Сопот за участие в групата. Направена е бърза селекция, в която единственият играч от последния отбор на „канарчетата“ е Васил Василев. В отбора се завръщат много бивши негови играчи и юноши, сред чиито имена личат тези на [[Тодор Тимонов]], [[Йордан Минев]], [[Николай Манчев]] и много други. Отборът прави бляскав дебют в аматьорския футбол и завършва на 1-во място след само един равен мач в първенството и всичко останало – победи и по този начин се класира за участие в Източната Б група за следващия сезон. В купата обаче представянето е разочароващо и „Ботев“ (Пловдив) отпада още в предварителните кръгове от Димитровград след изпълнение на дузпи, в мач игран на осветление. Отборът възприема нетипична за българския футбол форма на управление с членски внос на членовете на сдружението, като по време на зимната пауза създава общо акционерно дружество с банкера [[Цветан Василев]], след което финансовата стабилност в клуба е факт. ==== Сезон 2011/2012 ==== [[Файл:Botev Pd 2013.jpg|355px|мини|дясно|„Ботев“ (Пловдив), състав за Сезон 2012/2013]] За сезон 2011/2012 в Източната Б група е гласуван бюджет от 3 000 000 лв., с което заявяват сериозните амбиции за продължаване на серията от предишния сезон и в Б група. „Ботев“ започва трудно първенство, но след много силна трета третина достига до второто място, което дава право на бараж. В баража за влизане в [[А група]] присъстват около 10 000 ботевисти, а „Ботев“ побеждава с 2:0 [[Спортист (Своге)]] на стадион „Славия“ в [[София]] и се завръща в елита след 2-годишно отсъствие. ==== Сезон 2012/2013 ==== През сезон 2012/2013 „Ботев“ се завръща в А група. Отборът записва най-силния си сезон от 18 години насам и завършват на 4-то място в елита. Заради малшанс и няколко брутални съдийски тесли, отборът не успява да се класира за евротурнирите и остава на 4-та позиция, но след отказването на ЦСКА „Ботев“ заслужено влиза в Лига Европа и записва невероятно европейско лято с 6 мача без нито една загуба. ==== Сезон 2016/2017 ==== Въпреки колебливата игра и неубедително представяне в първенството, където отбора завършва на 8 позиция, „Ботев“ (Пловдив) записва най-големия си успех от 36 години, като печели Купата на България по футбол. Във финалния двубой, игран на 24 май 2017 г., жълто-черните побеждават шампиона „Лудогорец“ с 2:1 с головете на [[Омар Косоко]] и [[Антонио Вутов]] за пловдивчани и на [[Клаудиу Кешерю]] за разградчани. Така „Ботев“ печели трофея за трети път в своята история и се класира за европейския клубен турнир – [[Лига Европа]]. Европейското лято за „Ботев“ продължава и с мачове в ЕКТ отборът достига до 3 квалификационен кръг на ЛЕ, където отпада от португалския Маритимо с общ резултат 0 – 2 (0 – 0 като домакин за Ботев). Преди това в 1-ви квалификационен кръг след 2 победи е отстранен Партизани (1 – 3, 0 – 1) и израелският [[Бейтар (Йерусалим)]] 1 – 1 (гост) и 4 – 0 като домакин за „Ботев“ (Пловдив). [[Файл:Todor nedelev.jpg|355px|мини|дясно|Капитанът на „Ботев“ [[Тодор Неделев]] е в основата на успехите на отбора последните години.]] Европейското лято за „Ботев“ (Пловдив) приключва със спечелването на Суперкупата на България след победа над шампиона „Лудогорец“ с 5 – 4 след изпълнение на дузпи (1 – 1 в редовното време). == Клубни успехи == '''[[Първа професионална футболна лига|А група]]''': * [[Файл:BG Champ cup.png|18px]][[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] Шампион (2): 1929, 1967 * [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] Второ място (2): 1963, 1986 * [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] Трето място (14): 1930, 1937, 1943, 1956, 1961, 1981, 1983, 1985, 1987, 1988, 1993, 1994, 1995, 2022 '''[[Национална купа на България по футбол|Купа на България]]''': * [[Файл:Bulgarian cup.png|25px]][[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] Носител (4): 1962, 1981, 2017, 2024 * [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] Финалист (10): 1947, 1956, 1963, 1964, 1984, 1991, 1993, 1995, 2014, 2019 '''[[Суперкупа на България]]''': * [[Файл:Supercup bulgaria 2011.jpg|безрамка|35x35пкс]][[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] Шампион (1): 2017 * [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] Финалист (1): 2014 '''[[Балканска клубна купа (футбол)|Балканска купа]]''': * [[Файл:1968BK4-455x700.jpg|безрамка|30x30пкс]][[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] Шампион (1): 1972 * [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] Финалист (1): 1981 '''[[Купа на носителите на купи]]''': * Четвъртфинал: [[Купа на носителите на купи 1962/63|1962/63]] == Наименования == * 1912: ''СК Ботевъ'' * 27 декември 1944 – 18 септември 1947: ''Шипка-Ботев'' * 1949: ''Ботев при ДНВ (Ботев при Дома на народната войска)'' * 1950: ''ДНВ (Дом на народната войска), след присъединяването на „Стефан Кираджиев“ и СК на Пловдивския гарнизон'' * 1952: ''ДНА (Дом на народната армия)'' * 1956: ''СКНА (Спортен клуб на народната армия)'' * 1957: ''АСК Ботев (Армейски спортен клуб Ботев)'' * 1964: ''Ботев'' * 1967: ''Тракия – след обединение на Ботев, Спартак и Академик'' * 1972: ''АФД Тракия (Армейско физкултурно дружество Тракия)'' * 1985: ''ФК Тракия'' * от 28 ноември 1989: ''ФК Ботев'' == Участия в Европейските клубни турнири == {| class="wikitable mw-collapsible" |- ! Сезон ! Турнир ! Кръг ! Държава ! Отбор ! ! Домакин ! Гост ! Общо ! Продължава/Отпада |- |1962/63 | [[Купа на носителите на купи 1962/63|КНК]] |1/16 финал | style="text-align:center;"|{{флагче|Румъния|1952}} |[[ФК Стяуа|Стяуа Букурещ]] | | style="text-align:center;"| 5:1 | style="text-align:center;"| 2:3 | style="text-align:center;"| 7:4 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |1/8 финал | style="text-align:center;"|{{флагче|Ирландия}} |[[Шамрок Роувърс]] | | style="text-align:center;"| 1:0 | style="text-align:center;"| 4:0 | style="text-align:center;"| 5:0 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |Четвъртфинал | style="text-align:center;"|{{флагче|Испания|1945}} |[[ФК Атлетико (Мадрид)|Атлетико Мадрид]] | | style="text-align:center;"| 1:1 | style="text-align:center;"| 0:4 | style="text-align:center;"| 1:5 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1967/68 |[[Купа на европейските шампиони 1967/68|КЕШ]] |1/16 финал | style="text-align:center;"|{{флагче|Румъния|1965}} |[[ФК Рапид Букурещ|Рапид Букурещ]] | | style="text-align:center;"| 2:0 | style="text-align:center;" |0:3(сдв) | style="text-align:center;"| 2:3 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1968/69 |[[Купа на панаирните градове 1968/69|КПГ]] |Първи кръг | style="text-align:center;"|{{флагче|Испания|1945}} |[[ФК Реал Сарагоса|Сарагоса]] | | style="text-align:center;"| 3:1 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"| 3:3 ([[Правило за голове на чужд терен|ГЧТ]]) | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1970/71 |[[Купа на панаирните градове 1970/71|КПГ]] |Първи кръг | style="text-align:center;"|{{флагче|Англия}} |[[ФК Ковънтри Сити|Ковънтри Сити]] | | style="text-align:center;"| 1:4 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"| 1:6 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1978/79 | [[Купа на УЕФА 1978/79|Купа на УЕФА]] |Първи кръг | style="text-align:center;"|{{флагче|Германия}} |[[Херта БШК (Берлин)|Херта Берлин]] | | style="text-align:center;"| 1:2 | style="text-align:center;"| 0:0 | style="text-align:center;"| 1:2 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1981/82 |[[Купа на носителите на купи 1981/82|КНК]] |1/16 финал | style="text-align:center;"|{{флагче|Испания|1977}} |[[ФК Барселона|Барселона]] | | style="text-align:center;"| 1:0 | style="text-align:center;"| 1:4 | style="text-align:center;"| 2:4 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1984/85 |[[Купа на носителите на купи 1984/85|КНК]] |1/16 финал | style="text-align:center;"|{{флагче|Люксембург}} |[[Унион Люксембург]] | | style="text-align:center;"| 4:0 | style="text-align:center;"| 1:1 | style="text-align:center;"| 5:1 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |1/8 финал | style="text-align:center;"|{{флагче|Германия}} |[[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]] | | style="text-align:center;"| 2:0 | style="text-align:center;"| 1:4 | style="text-align:center;"| 3:4 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1985/86 |[[Купа на европейските шампиони 1985/86|КЕШ]] |1/16 финал | style="text-align:center;"|{{флагче|Швеция}} |[[ИФК Гьотеборг|Гьотеборг]] | | style="text-align:center;"| 1:2 | style="text-align:center;"| 2:3 | style="text-align:center;"| 3:5 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1986/87 |[[Купа на УЕФА 1986/87|Купа на УЕФА]] |Първи кръг | style="text-align:center;"|{{флагче|Малта}} |[[ФК Хибърниънс|Хибърниънс]] | | style="text-align:center;"| 8:0 | style="text-align:center;"| 2:0 | style="text-align:center;"| 10:0 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |1/16 финал | style="text-align:center;"|{{флагче|СФРЮ}} |[[Хайдук Сплит]] | | style="text-align:center;"| 2:2 | style="text-align:center;"| 1:3 | style="text-align:center;"| 3:5 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1987/88 |[[Купа на УЕФА 1987/88|Купа на УЕФА]] |Първи кръг | style="text-align:center;"|{{флагче|СФРЮ}} |[[Цървена звезда]] | | style="text-align:center;"| 2:2 | style="text-align:center;"| 0:3 | style="text-align:center;"| 2:5 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1988/89 |[[Купа на УЕФА 1988/89|Купа на УЕФА]] |Първи кръг | style="text-align:center;"|{{флагче|СССР}} |[[ФК Динамо Минск|Динамо Минск]] | | style="text-align:center;"| 1:2 | style="text-align:center;"| 0:0 | style="text-align:center;"| 1:2 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1992/93 |[[Купа на УЕФА 1992/93|Купа на УЕФА]] |Първи кръг | style="text-align:center;"|{{флагче|Турция}} |[[Фенербахче]] | | style="text-align:center;"| 2:2 | style="text-align:center;"| 1:3 | style="text-align:center;"| 3:5 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1993/94 |[[Купа на УЕФА 1993/94|Купа на УЕФА]] |Първи кръг | style="text-align:center;"|{{флагче|Гърция}} |[[ФК Олимпиакос|Олимпиакос]] | | style="text-align:center;"| 2:3 | style="text-align:center;"| 1:5 | style="text-align:center;"| 3:8 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1995/96 |[[Купа на УЕФА 1995/96|Купа на УЕФА]] |Първи кръг | style="text-align:center;"|{{flagicon|Грузия|1990}} |[[ФК Динамо (Тбилиси)|Динамо Тбилиси]] | | style="text-align:center;"| 1:0 | style="text-align:center;"| 1:0 | style="text-align:center;"| 2:0 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |1/32 финал | style="text-align:center;"|{{флагче|Испания}} |[[ФК Севиля|Севиля]] | | style="text-align:center;"| 1:1 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"| 1:3 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |2013/14 |[[Лига Европа 2013/14|Лига Европа]] |[[Лига Европа 2013/14#Първи квалификационен кръг|Първи квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Казахстан}} |[[ФК Астана|Астана]] | | style="text-align:center;"| 5:0 | style="text-align:center;"| 1:0 | style="text-align:center;"| 6:0 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |[[Лига Европа 2013/14#Втори квалификационен кръг|Втори квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Босна и Херцеговина}} |[[Жрински Мостар|Зрински Мостар]] | | style="text-align:center;"| 2:0 | style="text-align:center;"| 1:1 | style="text-align:center;"| 3:1 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |[[Лига Европа 2013/14#Трети квалификационен кръг|Трети квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Германия}} |[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] | | style="text-align:center;"| 1:1 | style="text-align:center;"| 0:0 | style="text-align:center;"| 1:1 (ГЧТ) | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |2014/15 |[[Лига Европа 2014/15|Лига Европа]] |[[Лига Европа 2014/15#Първи квалификационен кръг|Първи квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{flagicon|SMR}} |[[АК Либертас|Либертас]] | | style="text-align:center;"| 4:0 | style="text-align:center;"| 2:0 | style="text-align:center;"| 6:0 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |[[Лига Европа 2014/15#Втори квалификационен кръг|Втори квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Австрия}} |[[ФК Санкт Пьолтен|Санкт Пьолтен]] | | style="text-align:center;"| 2:1 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"| 2:3 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |2017/18 |[[Лига Европа 2017/18|Лига Европа]] |[[Лига Европа 2017/18#Първи квалификационен кръг|Първи квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Албания}} |[[ФК Партизани Тирана|Партизани Тирана]] | | style="text-align:center;"| 1:0 | style="text-align:center;"| 3:1 | style="text-align:center;"| 4:1 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |[[Лига Европа 2017/18#Втори квалификационен кръг|Втори квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Израел}} |[[Бейтар Йерусалим]] | | style="text-align:center;"| 4:0 | style="text-align:center;"| 1:1 | style="text-align:center;"| 5:1 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |[[Лига Европа 2017/18#Трети квалификационен кръг|Трети квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Португалия}} |[[КС Маритимо|Маритимо]] | | style="text-align:center;"| 0:0 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |2022/23 |[[Лига на конференциите 2022/23|Лига на конференциите]] |[[Лига на конференциите 2022/23#Втори квалификационен кръг|Втори квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Кипър}} |[[ФК АПОЕЛ|АПОЕЛ]] | | style="text-align:center;"| 0:0 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |2024/25 |[[Лига_Европа_2024/25|Лига Европа]] |[[Лига_Европа_2024/25#Първи_квалификационен_кръг|Първи квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Словения}} |[[НК_Марибор|Марибор]] | | style="text-align:center;"| 2:1 | style="text-align:center;"| 2:2 | style="text-align:center;"| 4:3 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |[[Лига_Европа_2024/25#Втори_квалификационен_кръг|Втори квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Гърция}} |[[ФК_„Панатинайкос“|Панатинайкос]] | | style="text-align:center;"| 1:2 | style="text-align:center;"| 0:4 | style="text-align:center;"| 1:6 | style="text-align:center;"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | |[[Лига_на_конференциите_2024/25|Лига на конференциите]] |[[Лига_на_конференциите_2024/25#Трети_квалификационен_кръг|Трети квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Босна и херцеговина}} |[[ХСК_Зрински|Зрински Мостар]] | | style="text-align:center;"| 2:1 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"| 2:3 | style="text-align:center;"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |} == Участия в Турнира за Купа Интертото == {| class="wikitable mw-collapsible" |- ! Сезон ! Турнир ! Кръг ! Държава ! Отбор ! ! Домакин ! Гост ! Общо ! Продължава/Отпада |- |1983 |[[1983 Intertoto Cup|Купа Интертото]] |Група 10 | style="text-align:center;"|{{флагче|Чехословакия}} |[[Витковице|СК Витковице]] | | style="text-align:center;"| 5:1 | style="text-align:center;"| 2:4 | style="text-align:center;"| 7:5 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |Група 10 | style="text-align:center;"|{{флагче|Германия}} |[[ФК Айнтрахт (Брауншвайг)|Айнтрахт Брауншвайг]] | | style="text-align:center;"| 0:1 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"| 0:3 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | | |Група 10 | style="text-align:center;"|{{флагче|Швеция}} |[[ИФ Елфсбори|Елфсборг]] | | style="text-align:center;"| 4:0 | style="text-align:center;"| 0:0 | style="text-align:center;"| 4:0 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- |1991 |[[1991 Intertoto Cup|Купа Интертото]] |Група 8 | style="text-align:center;"|{{флагче|Словакия}} |[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]] | | style="text-align:center;"| 1:3 | style="text-align:center;"| 1:4 | style="text-align:center;"| 2:7 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | | |Група 8 | style="text-align:center;"|{{флагче|Румъния}} |[[ФК Рапид Букурещ|Рапид Букурещ]] | | style="text-align:center;"| 5:0 | style="text-align:center;"| 1:2 | style="text-align:center;"| 6:2 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |} == Участия в Турнира за Балканската купа == {| class="wikitable mw-collapsible" |- ! Сезон ! Турнир ! Кръг ! Държава ! Отбор ! ! Домакин ! Гост ! Общо ! Продължава/Отпада |- |1971/72 |[[Балканска клубна купа (футбол)|Балканска купа]] |Групова фаза | style="text-align:center;"|{{флагче|Турция}} |[[Гьозтепе СК|Гьозтепе]] | | style="text-align:center;"| 3:0 | style="text-align:center;"| 1:3 | style="text-align:center;"| 4:3 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |Групова фаза | style="text-align:center;"|{{флагче|Румъния|1952}} |[[ФК Брашов|Брашов]] | | style="text-align:center;"| 1:1 | style="text-align:center;"| 3:2 | style="text-align:center;"| 4:3 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- style="background:gold" | | |Финал | style="text-align:center;"|{{флагче|СФРЮ}} |[[ФК Вардар|Вардар Скопие]] | | style="text-align:center;"| 5:0 | style="text-align:center;"| 0:4 | style="text-align:center;"| 5:4 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- |1980/81 |Балканска купа |Групова фаза | style="text-align:center;"|{{флагче|Румъния|1952}} |[[ФК Спортул Студенцеск (Букурещ)|Спортул Студенцеск]] | | style="text-align:center;"| 3:0 <sup>1</sup> | style="text-align:center;"| 2:3 | style="text-align:center;"| 5:3 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- style="background:silver" | | |Финал | style="text-align:center;"|{{флагче|СФРЮ}} |[[Вележ (Мостар)]] | | style="text-align:center;"| 5:6 | style="text-align:center;"| 2:6 | style="text-align:center;"| 7:12 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |} <sup>1</sup>. Спортул Студенцеск се оттегля от турнира. == Състав 2024/2025 == ''Към 25 септември 2024 г.'' {{ПФК Ботев (Пловдив) - актуален състав}} == Стадион == Първоначално „жълто-черните“ тренират на поляните до Тютюневата фабрика, на „Пепинерата“ (Сточна гара), на [[Гладно поле (квартал)|Гладно поле]] или в [[Мараша (Пловдив)|Мараша]]. Официалните мачове се провеждали на игрище „Колежа“, което е било супер модерно за времето си – със съблекални, официална ложа и трибуни. Няма сведения клубът да е плащал наем за ползване на стадиона, който бил стопанисван от [[Свети Августин (колеж в Пловдив)|Френския колеж]]. През 1924 г. Управителният съвет на клуба, начело с адвоката Георги Хитрилов, взима решение за изграждане на собствено парк-игрище. Отправени са официални искания към градската управа за отпускане на терен. Въз основа на протокол № 59/20.11.1925 г. Пловдивската община отпуска 36 декара общинска земя в квартал „Ухото“ на Кичук Париж, югоизточно от Централна гара. За кратко време игрището е оградено с каменна стена, вдигната е официална трибуна с клубни помещения, а теренът е затревен. Първата официална среща на новопостроеното парк-игрище „Ботев“ се играе на 23 май 1926 година. [[Файл:Protocolbook1926-1927BotevPlovdiv-page28.jpg|мини|Протоколираното решение за построяване бюст-паметника на патрона на клуба.]] Година по-късно ръководството решава да постави монумент на клубния патрон, поета-революционер [[Христо Ботев]], пред входа на новия дом. Основава се фонд „Постройка на бюст-паметник на Христо Ботев“ за набиране на финансови средства. На 16 ноември 1926 г. „настоятелството“ на СК „Христо Ботев“ набелязва 5 инициативи за събиране на средства по построяването на бюст-паметника: провеждането на нова предметна томбола, създаването на „Златна книга на спортен клуб „Хр. Ботев“ Пловдив“, изпращането на покани към видни български писатели и общественици, които да изнасят научни лекции в Пловдив, организирането на коледен хор и неделни следобедни забави. По-късно са добавени още две инициативи: организирането на бал през месец март 1927 г. и разпродажба на „Ботев лист“.<ref name=":0">[http://www.azbuki.bg/editions/azbuki/archive/archive2011/doc_view/1523-cheteliazov012014 Четелязов, Пламен. Дарителската акция на СК „Христо Ботев“ за построяването на първия бюст-паметник на Христо Ботев в Пловдив през 1927 г. Списание „История“. Национално издателство „Аз Буки“, брой 22, номер 1, 2014 г.]</ref> На корицата на „Златна книга на спортен клуб „Хр. Ботев“ Пловдив“ е поставен портрет на Христо Ботйов, нарисуван от Нягул Станчев. На 28 януари 1927, секретарят Вълко Куманов е натоварен със задачата да замине за София, където да поднесе „Златната книга“ за подпис пред [[Борис III|Негово Величество Борис III Цар на Българите]]. На 1 март 1927, Вълко Куманов докладва, че Негово Величество е подписало книгата и е подарило 2000 лв. за направата на паметника. Подписът на Борис III Цар на Българите стои точно под герба на първа страница от „Златната книга“. До тържественото откриване на паметника на 2 юни 1927 г. в „Златната книга“ се подписват и оставят своите послания Окръжният управител на Пловдив, Председателят на окръжната комисия, Началникът на Пловдивския гарнизон и [[Андрей Ляпчев]] – министър-председател на България. Последният пише: „Всяко занимание иска почивка, най-добрата е спортът, както той дотъкмява онова що ежедневния черен труд отнема и както той хармонира с възрастта и с дълга към отечеството.“ Предметната томбола с цел събиране на средства за построяването на бюст-паметника е проведена на 27 март 1927 г. Чистите приходи от нея възлизат на 32 325 лв. В „Протоколна книга на спортен клуб „Христо Ботев“ – Пловдив“ са описани предметите, които са останали не потърсени след провеждането на томболата – портрет на Христо Ботев в рамка, пешкирник от орехово дърво с огледало, гарнитура за шиене, закачалка с огледало и др.<ref name=":0" /> Благодарение на организиран коледен хор и провеждане на т.нар. „коледуване“ са събрани 1731 лв.<ref name=":0" /> На 16 ноември 1926 г. е взето решението да бъде организирано изпращането на покани към видни български писатели и общественици, които да изнасят научни лекции в Пловдив. „Протоколна книга на спортен клуб „Христо Ботев“ – Пловдив“ не пази сведения за успешното провеждане на подобни лекции. Среща се обаче информация за т.нар. „Ботев лист“ – сборник, в който са публикувани статии на видни общественици, спомени за Христо Ботев и моменти из дейността на клуба. Прогимназията „Христо Ботев“ е поканена да вземе участие в разпространението на „Ботев лист“, който съдържа 8 страници и е издаден на 2 юни 1927 от редакционен колектив при С. К. „Христо Ботев“ – Пловдив. Почетният член на клуба и изтъкнат пловдивски общественик [[Недко Каблешков]] също изпраща своя статия за сборника, която обаче е публикувана в отделна брошура с помощта на д-р Грую Хр. Данов. Не са запазени сведения какви средства са събрани от тази инициатива.<ref name=":0" /> Проведен е конкурс за проект между млади български скулптори, в който се включват Васил Вичев, Кирил Георгиев, Янко Павлов, Иван Топалов и още 3-ма творци, чийто имена не са запазени. На [[13 март]] [[1927]] г., след проведен референдум между клубните членове, специално жури в състав: председател Георги Атанасов (един от основателите и председателите на дружеството на южнобългарските художници) и членове арх. Стойко Стойков (една от най-ярките фигури в пловдивската архитектурна колегия в периода 1920 – 1940 г.), легендарният [[Цанко Лавренов]], Георги Хитрилов (председател на С. К. „Христо Ботев“ – Пловдив), С. С. Салгънджиев и Н. Радомиров, определя един проект от представените седем – този на Васил Вичев. На премирания автор е възложена изработката на паметника от специален мрамор, донесен за случая от Врачанския Балкан.<ref name=":0" /> Постаментът е официално открит на [[2 юни]] 1927 г. с литургия и патриотичен ритуал. Недко Каблешков държи пламенна реч. На церемонията присъстват лелята на Ботйов и четникът Иван Андонов, който прочувствено заявява: „''Не случайността постави паметника на великия българин на това място. Провидението е внушило на клубните членове да го вдигнат тук. Запомнете това – през Априлското въстание, когато в Пловдив са докарани заловени въстаници, точно на това място османците ги избиват и то е напоено с толкова много българска кръв. Днес тук стои каменния лик на певеца за свобода и величав борец на милото ни Отечество. Нека неговия дух ви окрилява винаги в спортните битки за чест и слава на нашия град. Да живей България!''“. Устроени са атлетически състезания, за които е поканен СК „Сердика“ София и са подготвени 100 медала с ленти както следва: 1-ва награда с бяла лента, 2-ра със зелена и 3-та с червена. Кулминацията на спортните прояви е футболният мач на „Ботев“ срещу СК „Левски“ София. Изработени са малки фотографии на бюст-паметника, за да се разпространяват по време на честването. Правят се плакати с „ботеви творения“, които се поставят на видни места из града.<ref name=":0" /> Клубът се сдобива с нотариален акт за собственост на игрището през [[1934]] година, като по този начин се слага край на тревогите, че мястото може да бъде отчуждено по един проект от 1918 г. за разширяване железопътното депо към Централна гара. В годините от 1926 от 1947, „Ботев“ (Пловдив) играе 6 международни срещи на това игрище – печели две, губи три и завършва веднъж наравно. Съперници са Адмира от [[Виена]] (1:7), [[Кечкемет]] от Унгария (3:2 и 2:4), [[Бешикташ]] от Цариград (0:0), Бохемианс от Прага (1:3) и „вундер-тима“ на Аустрия Виена (сензационна победа с 5:4). На 16 ноември 1934 г. българският национален отбор играе тук международен мач, побеждава с 2:1 унгарския национал. След установяването на комунистическата власт в град Пловдив и в неговия спортен живот настъпват тотални промени. През 1947 година клубната управа изработва план, според който съществуващото парк-игрище трябва да се превърне в модерен стадион с високи бетонни трибуни, волейболни и баскетболни площадки, тенис кортове и открит плувен басейн. Това не се осъществява. С едно решение на градското физкултурно ръководство през 1949 г. теренът в Кичук Париж е предаден за ползване на физкултурно дружество Спартак. В периода 1949 – 1961 „Ботев“ (Пловдив) ползва за тренировки и мачове стадиона на БДЖ, на бившето Асеновградско шосе, а също и старото игрище „Шипка“ в [[Кичук Париж]]. Впоследствие тимът се установява трайно на [[Пловдив (стадион)|Градския стадион]], известен с прозвището си „Високата кула“, а после и като „Голямата къща“. През 1959 г. властите разрешават строеж на нов клубен стадион на мястото на старото игрище в квартал „[[Каменица (квартал)|Каменица]]“. Първите строителни работи започват на 21 юли 1959 г. по проекта на арх. [[Антон Каравелов]]. Две години по-късно „Ботев“ (Пловдив) се завръща в своя исконен дом – на Колежа. Стадионът е открит с големи тържества на 14 май 1961 г. в присъствието на министър-председателя [[Антон Югов]], а символичната лента е прерязана от генерал [[Добри Джуров]]. Празненствата завършват с приятелски мач срещу румънския шампион „[[Стяуа]]“ (тогава ЧЧА) и жълто-черна победа с 3:0. През 1993 г., при управлението на Христо Данов, „[[Христо Ботев (стадион, Пловдив)|старчето на „Източен“ 10]]“ претърпява първия си съществен ремонт. Съблекалнята за гостуващите отбори е преместена в североизточния край на стадиона. Прокопан е тунел, между Сектор Север и Трибуна Изток, свързващ гостите с терена, намален е капацитетът на седящите места, а през 1995 г. е поставено електрическо осветление („лампите на брокерите“, останали от реконструкцията на тенис-комплекса „СТАД“ и не отговарящи на стандартите за футбол през нощта). Значителни козметични ремонти има в периода 2007 – 2008, когато заради разширяването на булевард ”Източен“ е стеснено пространството пред Централната трибуна. По същото време е върната съблекалнята за гости пак на старото си място, под официалните ложи. Укрепена е Трибуна Изток и се намалява нейния капацитет. Най-много публика е изпълвала Колежа на 27 февруари 1963 г. за четвъртфиналния мач за КНК срещу мадридския Атлетико (1:1) – 40 000 зрители. Рекордът за български мач е с Левски София (0:1) през 1966 г. – 37 000 зрители. На няколко пъти домът на „канарчетата“ е подслонявал и градските съперници – Локомотив и Спартак. „Смърфовете“ играят домакинските си срещи тук през пролетта на 1980 г. (тогава изпадат) и един мач през 2004 г. (стават шампиони). „Гладиаторите“ от Спартак ползват стадиона за няколко свои мача през 1995 г. Стадион „Ботев“ е домакинствал на финал за Националната купа през 2000 г. (Левски София – Нефтохимик 2:0). На 26 март 2012 г. е започната мащабна реконструкция на стадиона по идеен проект на архитект Георги Савов и с подкрепата на новия собственик на отбора [[Цветан Василев]].<ref>[http://plovdivskinovini.com/index.php/2012-08-07-16-41-36/2012-08-07-16-43-08/9830-tzvetan-vasilev-botev-igrae-evropeiski-futbol „Цветан Василев: Ботев играе европейски футбол“, www.plovdivski novini.com]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Според разчетите строителството ще погълне близо 20 милиона лева, а съоръжението трябва да бъде готово за експлоатация в края на 2014 година. Реконструкцията се състои от четири етапа.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.botevplovdiv.bg/component/content/article/83-%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D1%88%D0%BE%D1%83/1873-remont-stadion-bvotev |заглавие=„Започва ремонтът на Колежа“, официален сайт на ПФК Ботев Пловдив |достъп_дата=2016-06-30 |архив_дата=2013-06-22 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130622071552/http://www.botevplovdiv.bg/component/content/article/83-%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D1%88%D0%BE%D1%83/1873-remont-stadion-bvotev }}</ref> Първият етап е свързан с подмяна на терена и разполагане на модерна дренажна система и отоплителна инсталация. Теренът ще бъде с размери 68x105 метра. Съществуващата Трибуна Изток ще бъде ремонтирана, като под нея ще се намират съблекалня, стая за допинг и лекарски кабинет. Вторият етап обхваща цялостна реконструкция на Южния завой. Третият етап (аналогичен на втория) се отнася за Северния завой. Четвъртият етап засяга Централна трибуна. Тя ще бъде преместена с 10 метра навътре от сегашното си положение. Подходът към ложите ще се извършва от фасадата, която, заедно с бюст-паметника на Христо Ботев, е единственият спомен, който ще остане от настоящия вид на стадиона. След края на реконструкцията „Колежа“ ще разполага с 18000 седящи места, от които 120 ще бъдат ВИП. 80% от местата ще бъдат покрити. Паркингът ще побира 800 автомобила и 6 автобуса. Помещенията под трибуните ще бъдат на три нива. Те включват съблекални, медицински кабинети, зала за технически конференции, помещения за представителите на медиите, 4 спортни зали, музей, фен-магазин, санитарен възел, тераси и др. Мащабната реконструкция на стадиона е свързана и със създаването на детски школи, които да подкрепят и развиват младите футболни таланти.<ref>{{Citation |title=„Цветан Василев инвестира 20 милиона в базите на Ботев“ |url=http://futbolprognozi.com/tsvetan-vasilev-investira-20-miliona-v-b |accessdate=2013-08-30 |archivedate=2014-02-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140221195036/http://futbolprognozi.com/tsvetan-vasilev-investira-20-miliona-v-b }}</ref> == Класиране по сезони == ''За повече информация погледнете [[ПФК Ботев (Пловдив) през сезоните]]'' <timeline> ImageSize = width:1600 height:60 PlotArea = left:10 right:10 bottom:30 top:10 TimeAxis = orientation:horizontal format:yyyy DateFormat = dd/mm/yyyy Period = from:01/07/1948 till:01/07/2022 ScaleMajor = unit:year increment:2 start:1949 Colors = id:bl1 value:rgb(0.5,0.8,0.5) id:bl2 value:rgb(0.9,0.9,0.3) id:rs value:rgb(0.8,0.6,0.6) id:rn value:rgb(0.9,0.1,0.1) PlotData= bar:Position width:16 color:bl1 align:center from:01/07/1948 till:01/07/1949 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/1948 till:01/07/1949 color:white shift:(0,14) text: "[[Б футболна група|Б]]" from:01/07/1949 till:01/07/1950 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/1949 till:01/07/1950 color:red shift:(0,14) text: "[[В футболна група|В]]" from:01/07/1950 till:01/07/1951 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1951 till:01/07/1952 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/1952 till:01/07/1953 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/1950 till:01/07/1953 color:green shift:(0,14) text: "[[А футболна група|А група]]" from:01/07/1953 till:01/07/1954 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/1953 till:01/07/1954 color:white shift:(0,14) text: "[[Б футболна група|Б група]]" from:01/07/1954 till:01/07/1955 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1955 till:01/07/1956 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1956 till:01/07/1957 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1957 till:01/07/1958 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/1958 till:01/07/1959 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1959 till:01/07/1960 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1960 till:01/07/1961 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1961 till:01/07/1962 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/1962 till:01/07/1963 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/1963 till:01/07/1964 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1964 till:01/07/1965 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/1965 till:01/07/1966 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1966 till:01/07/1967 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/1967 till:01/07/1968 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1968 till:01/07/1969 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1969 till:01/07/1970 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/1970 till:01/07/1971 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1971 till:01/07/1972 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1972 till:01/07/1973 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/1973 till:01/07/1974 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1974 till:01/07/1975 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1975 till:01/07/1976 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1976 till:01/07/1977 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/1977 till:01/07/1978 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/1978 till:01/07/1979 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1979 till:01/07/1980 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1980 till:01/07/1981 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1981 till:01/07/1982 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1982 till:01/07/1983 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1983 till:01/07/1984 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/1984 till:01/07/1985 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1985 till:01/07/1986 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/1986 till:01/07/1987 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1987 till:01/07/1988 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1988 till:01/07/1989 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/1989 till:01/07/1990 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1990 till:01/07/1991 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1991 till:01/07/1992 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/1992 till:01/07/1993 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1993 till:01/07/1994 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1994 till:01/07/1995 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1995 till:01/07/1996 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1996 till:01/07/1997 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1997 till:01/07/1998 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/1998 till:01/07/1999 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1999 till:01/07/2000 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/2000 till:01/07/2001 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1954 till:01/07/2001 color:green shift:(0,14) text: "[[А футболна група|А група]]" from:01/07/2001 till:01/07/2002 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/2001 till:01/07/2002 color:white shift:(0,14) text: "[[Б футболна група|Б]]" from:01/07/2002 till:01/07/2003 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/2003 till:01/07/2004 shift:(0,-4) text:14 from:01/07/2002 till:01/07/2004 color:green shift:(0,14) text: "[[А футболна група|А]]" from:01/07/2004 till:01/07/2005 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/2004 till:01/07/2005 color:white shift:(0,14) text: "[[Б футболна група|Б група]]" from:01/07/2005 till:01/07/2006 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/2006 till:01/07/2007 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/2007 till:01/07/2008 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/2008 till:01/07/2009 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/2009 till:01/07/2010 shift:(0,-4) text:16 from:01/07/2005 till:01/07/2010 color:green shift:(0,14) text: "[[А футболна група|А група]]" from:01/07/2010 till:01/07/2011 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/2010 till:01/07/2011 color:red shift:(0,14) text: "[[В футболна група|В]]" from:01/07/2011 till:01/07/2012 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/2011 till:01/07/2012 color:white shift:(0,14) text: "[[Б футболна група|Б]]" from:01/07/2012 till:01/07/2013 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/2013 till:01/07/2014 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/2014 till:01/07/2015 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2015 till:01/07/2016 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/2016 till:01/07/2017 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/2017 till:01/07/2018 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/2018 till:01/07/2019 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2019 till:01/07/2020 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/2020 till:01/07/2021 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/2021 till:01/07/2022 shift:(0,-4) text: from:01/07/2012 till:01/07/2022 color:green shift:(0,14) text: "[[А футболна група|А група]]" </timeline> * 67 сезона в А група * 5 сезона в Б група * 2 сезон във В група == Треньори == ''За повече информация погледнете [[Шаблон:ПФК Ботев (Пловдив) - треньори|ПФК Ботев (Пловдив) – треньори]]'' Списък с последните дванадесет треньора на клуба: {| class="wikitable" style="text-align: center" |- !| !|Име !|От !|До !|Постижения |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Марин Бакалов]] |align=left|15.06.2010 |align=left|20.02.2011 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Костадин Видолов]] |align=left|20.02.2011 |align=left|15.05.2011 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Петър Хубчев]] |align=left|15.05.2011 |align=left|26.10.2011 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Милен Радуканов]] |align=left|26.10.2011 |align=left|26.03.2012 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|Костадин Видолов* |align=left|26.03.2012 |align=left|05.06.2012 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Ферарио Спасов]] |align=left|05.06.2012 |align=left|10.12.2012 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Станимир Стоилов]] |align=left|1 януари 2013 |align=left|04.06.2014 | [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] [[Купа на България]] |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Любослав Пенев]] |align=left|06.06.2014 |align=left|07.07.2014 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Велислав Вуцов]] |align=left|14.07.2014 |align=left|03.12.2014 |- |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Петър Пенчев (треньор)|Петър Пенчев]] |align=left|03.12.2014 |align=left|27.07.2015 |– |- |{{флагче|Словения}} |align=left|[[Ермин Шиляк]] |align=left|27.07.2015 |align=left|10.11.2015 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Николай Костов]] |align=left|11.11.2015 |align=left|23.08.2016 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Николай Киров – Белия|Николай Киров]] |align=left|24.08.2016 |align=left|29.05.2019 | [[Файл:Bulgarian cup.png|25px]]Купа на България и [[Файл:Supercup bulgaria 2011.jpg|безрамка|25x25пкс]] [[Суперкупа на България]] |- |{{флагче|Нидерландия}} {{Флагче|Черна Гора}} |align=left|[[Желко Петрович]] |align=left|09.06.2019 |align=left|08.10.2019 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|Ферарио Спасов |align=left|08.10.2019 |align=left|05.10.2020 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|Петър Пенчев |align=left|06.10.2020 |align=left|06.12.2020 |- |- |{{флагче|България}} |align=left|Стефан Стоянов |align=left|07.12.2020 |align=left|08.01.2021 |– |- |{{флагче|Босна и Херцеговина}} |align=left|[[Азрудин Валентич]] |align=left|08.01.2021 |align=left|29.07.2022 |– |- |{{флагче|Армения}} |align=left|Артур Ованесян* |align=left|29.07.2022 |align=left|03.08.2022 |– |- |{{флагче|Хърватия}} |align=left|[[Желко Копич]] |align=left|03.08.2022 |align=left|06.12.2022 |– |- |{{флагче|Португалия}} |align=left|Бруно Балтазар |align=left|03.01.2023 |align=left|08.06.2023 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Станислав Генчев]] |align=left|08.06.2023 |align=left|22.08.2023 |– |- |{{флагче|Бразилия}} |align=left|Рафаел Ферейра* |align=left|22.08.2023 |align=left|03.09.2023 |– |- |{{флагче|Босна и Херцеговина}} |align=left|[[Душан Керкез]] |align=left|04.09.2023 |align=left| | [[Файл:Bulgarian cup.png|25px]]Купа на България |– |- |} == Президенти == ''За повече информация погледнете [[Шаблон:ПФК Ботев (Пловдив) - президенти|ПФК Ботев (Пловдив) – президенти]]'' Списък с последните десет президенти на клуба: {| class="wikitable" style="text-align: center" |- !| !|Име !|От !|До |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Христо Данов (бизнесмен)|Христо Данов]] |align=left|16 януари 1993 |align=left|4 януари 1995 |- |{{флагче|България}} |align=left|Михаил Маркачев |align=left|4 януари 1995 |align=left|14.10.1996 |- |{{флагче|България}} |align=left|Георги Чакъров |align=left|14.10.1996 |align=left|16.09.1997 |- |{{флагче|България}} |align=left|Петко Муравенов |align=left|16.09.1997 |align=left|26.11.1997 |- |{{флагче|България}} |align=left|Веско Коритарев |align=left|26.11.1997 |align=left|16.12.1997 |- |{{флагче|България}} |align=left|Васко Нинов |align=left|16.12.1997 |align=left|16.03.1999 |- |{{флагче|България}} |align=left|Димитър Христолов |align=left|19.03.1999 |align=left|29.04.2010 |- |{{флагче|България}} |align=left|Марин Бакалов |align=left|29.04.2010 |align=left|30.10.2011 |- |{{флагче|България}} |align=left|Юли Попов |align=left|31.10.2011 |align=left|19.03.2014 |- |{{флагче|България}} |align=left|Иван Джиджев |align=left|19.03.2014 |align=left|07.07.2015 |- |{{флагче|България}} |align=left|Ангел Палийски |align=left|07.07.2015 |align=left|24.07.2018 |- |{{флагче|България}} |align=left|Георги Самуилов |align=left|03.10.2018 |align=left|07.01.2021 |- |{{флагче|Испания}} |align=left|Даниел Серехидо |align=left|07.01.2021 |align=left|26.09.2021 |- |{{флагче|Русия}} |align=left|Антон Зингаревич |align=left|30.09.2021 |align=left| |} == Прочути футболисти == {| |- style="vertical-align: top;" | * [[Александър Александров (футболист)|Александър Александров – Кривия]] * [[Александър Георгиев Иванов (футболист)|Александър Иванов – Каскета]] ([[1956]] – [[1990]]) * [[Александър Касъров]] * [[Александър Костов]] * Ангел Калбуров ([[1955]] – [[2014]]) * [[Антим Пехливанов]] * [[Антон Милков]] (1955 – [[1979]]) * Атанас Гаръбски – Танка (1955 – [[1996]]) * Атанас Маринов * [[Атанас Пашев]] * [[Аян Садъков]] ([[1961]] – [[2017]]) * [[Благой Блангев]] * [[Божидар Искренов|Божидар Искренов – Гибона]] * [[Борислав Михайлов]] * [[Борис Хвойнев]] * [[Вангел Каунджиев – Ченгеля]] ([[1908]] – [[1986]]) * [[Вангел Делев]] * [[Васил Симов (футболист)|Васил Симов]] * [[Виден Апостолов]] * [[Гено Добревски]] * [[Георги Аспарухов|Георги Аспарухов – Гунди]] ([[1943]] – [[1971]]) * [[Георги Бечиров]] * [[Георги Георгиев (футболист)|Георги Георгиев – Гецата]] * [[Георги Донков]] * [[Георги Кекеманов]] * [[Георги Марков (футболист)|Георги Марков]] ([[1972]] – [[2018]]) * [[Георги Попов (футболист)|Георги Попов – Тумби]] * [[Георги Разложки]] * [[Георги Славков|Георги Славков – Бенкса]] ([[1958]] – 2014) * [[Георги Убинов – Графа]] ([[1947]] – [[2016]]) * [[Георги Харалампиев|Георги Харалампиев – Ампе]] | * [[Георги Цветанов]] ([[1968]] – [[2013]]) * [[Георги Чакъров (футболист)|Георги Чакъров]] ([[1933]] – [[1988]]) * [[Георги Христов (футболист)|Георги Христов]] * [[Даниел Божков]] * [[Димитър Лафчиев]] * [[Димитър Вичев]] * [[Димитър Танков]] * [[Димитър Телкийски|Димитър Телкийски – Мечо]] * [[Димитър Младенов (футболист)|Димитър Младенов]] * [[Димитър Костадинов – Мики]] * [[Динко Дерменджиев – Чико]] * [[Добрин Ненов]] * [[Енгибар Енгибаров]] * [[Запрян Раков]] * [[Иван Вуцов]] * [[Иван Глухчев]] * [[Иван Добревски (футболист)|Иван Добревски]] * [[Иван Кочев (футболист)|Иван Кочев]] * [[Иван Кючуков (футболист)|Иван Кючуков]] * [[Иван Притъргов]] * [[Иван Сотиров (футболист)|Иван Сотиров – Албанеца]] * [[Иван Цветков (футболист)|Иван Цветков – Цар Иван]] * [[Иван Занев]] * [[Йордан Кичеков]] * [[Кирил Пейчев]] * [[Коста Босаков]] * [[Коста Танев]] * [[Костадин Костадинов (футболист)|Костадин Костадинов]] | | * [[Костадин Видолов]] * [[Красимир Манолов]] * [[Крум Янев|Крум Янев – Палакмана]] * [[Лилчо Арсов]] * [[Лъчезар Балтанов|Лъчезар Балтанов – Лъчо]] * [[Марин Бакалов|Марин Бакалов – Мери]] * [[Митко Аргиров]] * [[Михаил Карушков]] * [[Найден Радомиров]] * [[Наско Сираков]] * [[Никола Щерев – Старика]] * [[Петър Зехтински|Петър Зехтински – Зико]] * [[Петър Курдов]] * [[Райко Стойнов]] ([[1937]] – [[2010]]) * [[Райно Панайотов]] * [[Румен Юруков (футболист)|Румен Юруков – Пики]] * [[Станчо Проданов – Зигото]] * [[Стоичко Пешев]] * [[Спас Джевизов]] * [[Славчо Хорозов]] * [[Сашо Ангелов]] * [[Тодор Зайцев]] * [[Тодор Неделев]] * [[Трифон Пачев]] * [[Тодор Тодоров – Дура]] * [[Христофор Маринов|Христофор Маринов – Фори]] * [[Христо Илиев (футболист)|Христо Илиев – Патрата]] * [[Христо Коилов]] * [[Янко Самоковлиев]] * [[Ясен Петров|Ясен Петров – Джанини]] |} == Известни ботевисти == * Александър Дяков, адвокат, директор на международния Пловдивски панаир (1997 – 2002) * [[Андон Андонов (политик)|Андон Андонов]], управител на Област Пловдив (1997 – 2001) * Апостол Апостолов, икономист * [[Антон Горчев]], актьор * [[Божидар Здравков]], кмет на Пловдив (1932 – 1939) * [[Боян Ботйов]], председател на Общонародна фондация "Хр.Ботев", прапраплеменник на Христо Ботев * Валентин Маринов, архитект * Григорий Вазов, икономист * Димитър Данчев – първият български покер милионер * [[Димитър Кърнев]], музикант * [[Димитър Аврамов (политолог)|Димитър Аврамов]], политолог * [[Жан Виденов]], министър-председател на [[България]] ([[1995]] – [[1997]]) * [[Желязко Христов]], лекар, синдикалист * [[Здравко Димитров]], баскетболист, кмет на Пловдив (2019 – 2023) * [[Ивайло Михайлов]], оперен певец * [[Иван Андонов (режисьор)|Иван Андонов]], кинорежисьор * [[Иван Бедров]], журналист * [[Иван Даскалов]], апелативен прокурор на Пловдив * [[Иван Тотев]], кмет на Пловдив (2011 – 2019) * [[Йордан Велчев]], историк * [[Йордан Йовчев]], гимнастик, четирикратен световен шампион. * [[Йордан Христосков]], управител на Националния осигурителен институт (2000 – 2009) * Йордан Радев, директор на [[Международен панаир Пловдив|Международния панаир]] (2002 – 2007) * [[Константин Кацаров (певец)|Константин Кацаров]], певец, вокалист на [[Ренегат (група)|група Ренегат]] * [[Марин Йончев]], музикант * [[Мария Петрова (гимнастичка)|Мария Петрова]], трикратна световна шампионка по художествена гимнастика * [[Недко Каблешков]], юрист и общественик * [[Никола Добрев (индустриалец)|Никола Добрев]], икономист и предприемач * [[Обрейко Обрейков]], финансист, създател на Международния панаир * [[Петър Стоянов]], президент на България (1997 – [[2002]]) * Розалин Петков, управител на Област Пловдив от 12 август 2014 г. * [[Росен Димов]], апелативен прокурор на Пловдив * Свилен Ноев, музикант * [[Славчо Атанасов]], кмет на град Пловдив (2007 – 2011) * [[Сотир Цацаров]], Главен Прокурор на Република България (2012 – 2019) * д-р [[Стоян Тонев]], лекар * Стойо Вартоломеев, книгоиздател * [[Стефка Костадинова]], Олимпийски шампион, Президент на БОK * [https://www.youtube.com/watch?v=v0cl91rZCFw/ Тодор Батков] * [[Христо Стоичков]], футболист * [[Христо Кидиков]], певец * [[Цветан Василев]], бизнесмен<ref>{{cite web |url=http://www.bgfootball.com/new.php?id=30071&blog_id=&s_id=BG |title=Българският футбол на едно място |publisher=BGfootball.com |date=31 юли 2013 |accessdate=25 април 2018 |архив_дата=2017-09-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170905004517/http://www.bgfootball.com/new.php?id=30071&blog_id=&s_id=BG }}</ref> == Почетни членове == * [[Димитър Кудоглу]] – Основните дейности по успешната дарителска акция и построяването на първия бюст-паметник на Христо Ботев в Пловдив са осъществени от края на 1926 г. до първата половина на 1927 г. По същото време Димитър Кудоглу закупува сградата на хотел „Цар Симеон“, дарява я на българския народ в лицето на правителството за направата на Дом на благотворителността и народното здраве, който отваря врати през есента на 1927 г. В деня на официалното откриване, 8 ноември, величествена манифестация приветства благодетеля Кудоглу по улиците на Пловдив. На същата дата СК „Христо Ботев“ провежда своето общо годишно събрание. Членовете почитат със ставане на крака „големия дарител и добър българин“ Димитър Петров Кудоглу, като го провъзгласяват с телеграма за почетен член на клуба. Събитието е отразено в „Протоколна книга на спортен клуб „Христо Ботев“ – Пловдив 1926 – 1927“, а текстът на телеграмата гласи следното: „Членовете на СК „Христо Ботев“ Пловдив, събрани днес на Общо годишно събрание, като съжаляват, че не могат да вземат участие при освещаването на Диспансера, отдават дълбока почит на Великото Ви и единствено в историята на града ни дарение и единодушно Ви обявяват за почетен член на клуба. Здравейте.“<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://historymuseumplovdiv.org/front/news.php?tid=6&sid=8&bim=bkg1323507524.jpg |заглавие=Четелязов, Пламен. Дарителската акция на СК „Христо Ботев“ за построяването на първия бюст-паметник на Христо Ботев в Пловдив през 1927 г., historymuseumplovdiv.org/, 25.10.2012 г. |достъп_дата=2014-02-14 |архив_дата=2014-02-21 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140221174820/http://historymuseumplovdiv.org/front/news.php?tid=6&sid=8&bim=bkg1323507524.jpg }}</ref> * [[Недко Каблешков]] – видният български общественик, политик, публицист и адвокат е обявен за почетен член на спортен клуб „Христо Ботев“ през 1928 г. == Зала на славата == [[Файл:Dinko Dermendzhiev.jpg|215px|мини|дясно|Легендата [[Динко Дерменджиев]] държи два [[рекорд]]а за клуба: по изиграни мачове (447 двубоя) и отбелязани голове (194)]] {| |- | style="vertical-align:top; width:33%;"| '''С най-много мачове за клуба''' {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !#!!Име!!Мачове |- |1||{{флагче|България}} [[Динко Дерменджиев]]||447 |- |2||{{флагче|България}} [[Виден Апостолов]]||429 |- |3||{{флагче|България}} [[Запрян Раков]]||359 |- |4||{{флагче|България}} [[Марин Бакалов]]||353 |- |5||{{флагче|България}} [[Петър Зехтински]]||351 |- |6||{{флагче|България}} [[Костадин Костадинов (футболист)|Костадин Костадинов]]||349 |- |7||{{флагче|България}} [[Димитър Младенов (футболист)|Димитър Младенов]]||347 |- |8||{{флагче|България}} [[Славчо Хорозов]]||341 |- |9||{{флагче|България}} [[Трифон Пачев]]||320 |- |10||{{флагче|България}} [[Георги Попов (футболист)|Георги Попов]]||309 |} | style="vertical-align:top; width:33%;"| '''Голмайстори на А група''' {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !Година!!Име!!Голове |- |1961||{{флагче|България}} [[Иван Сотиров (футболист)|Иван Сотиров]]||20 |- |1975||{{флагче|България}} [[Иван Притъргов]]||20 |- |1981||{{флагче|България}} [[Георги Славков]]||31 |- |1983||{{флагче|България}} [[Антим Пехливанов]]||20 |- |1986||{{флагче|България}} [[Атанас Пашев]]||30 |- |2008||{{флагче|България}} [[Георги Христов (футболист)|Георги Христов]]||19 |} | style="vertical-align:top; width:37%;"| '''С най-много голове за клуба''' {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !#!!Име!!Голове |- |1||{{флагче|България}} Динко Дерменджиев||194 |- |2||{{флагче|България}} Костадин Костадинов||106 |- |3||{{флагче|България}} Атанас Пашев||100 |- |4||{{флагче|България}} Антим Пехливанов||89 |- |5||{{флагче|България}} Иван Сотиров||86 |- |6||{{флагче|България}} Георги Попов||83 |- |7||{{флагче|България}} [[Тодор Неделев]]||77 |- |8||{{флагче|България}} [[Добрин Ненов]]||76 |- |9||{{флагче|България}} [[Борис Хвойнев]]||75 |- |10||{{флагче|България}} Георги Славков||61 |} |} * Данните са до 29 декември 2019 година. == Най-големи победи в А група == * 1:6 Левски Сф – 8 юли 1962 * 9:0 [[ФК Марек (Дупница)|Марек]] – 14 август 1965 * 8:0 [[ПСФК Черноморец (Бургас)|Черноморец Бс]] – 1 септември 1984 * 8:0 [[ПФК Миньор (Перник)|Миньор]] – 9 юни 1985 * 8:1 [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] (Шампион в същия сезон) – 22 декември 1985 * 7:0 [[ПФК Беласица (Петрич)|Беласица]] – 19 май 1984 * 7:1 [[ФК Монтана|Монтана]] – 7 април 2017 * 7:1 [[ПФК Пирин (Гоце Делчев)|Пирин ГД]] – 28 юли 2013 * 7:2 [[ПФК Спартак (Плевен)|Спартак Пл]] – 11 декември 1985 * 6:0 [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак Вн]] – 1963 * 6:0 [[ПФК Дунав (Русе)|Дунав Русе]] – 18 декември 1966 * 6:0 Дунав Русе – 3 април 1971 * 6:0 [[ПФК Славия (София)|Славия]] – 6 април 1994 * 6:0 Берое – 4 октомври 1994 * 6:0 Славия – 2 октомври 1999 * 6:0 [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] - 5 ноември 2022 * 6:0 [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив Сф]] – 26 октомври 2023 * 6:1 [[ПФК Левски (София)|Левски Сф]] – 8 юли 1962 * 6:1 [[ФК Димитровград|Химик Димгр]] – 29 юни 1963 * 6:1 [[ПФК Пирин (Благоевград)|Пирин Бл]] – 30 септември 1978 * 6:1 [[ПОФК Сливен 2000|Сливен]] – 25 октомври 1980 * 6:1 [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] – 2 март 1986 * 6:1 Спартак Вн – 19 ноември 1993 * 5:0 [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пд]] – 27 август 1988 * 5:0 Локомотив Пд – 2 септември 1995 * 6:2 [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив Сф]] – 21 ноември 1982 * 6:0 Локомотив Сф – 26 октомври 2023 == Контакти == Пловдив 4017, кв. Каменица, бул. „Източен“ 10, тел.: 032/ 66 77 99 == Външни препратки == {{Commonscat|PFC Botev Plovdiv}} * [http://www.botevplovdiv.bg/ Официален сайт на „Ботев“ (Пловдив)] * [http://bultras.com/ Официален сайт на феновете на „Ботев“ (Пловдив)] * [http://kpbp.bg/ Клуб на привържениците на „Ботев“ (Пловдив)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140118105458/http://kpbp.bg/ |date=2014-01-18 }} * [http://www.canary4ever.com/ Неофициална страница за „Ботев“ (Пловдив)] * [http://bultrastory.blogspot.com/ Блог за историята на феновете на Ботев] * [http://www.botev1912.com/ Официален сайт на Клуб 1912] * [https://www.flashscore.bg/team/botev-plovdiv/xzz3KroU/ Ботев Пловдив - резултати] резултати от последните мачове на Ботев Пловдив == Източници == <references /> {{А Група}} {{Първа професионална футболна лига - Стадиони}} {{Портал|Футбол|България}} [[Категория:Основани в България през 1912 година]] [[Категория:Военни футболни клубове в България|Ботев]] [[Категория:Френски колеж в Пловдив]] [[Категория:Ботев (Пловдив)| ]] [[Категория:Обекти, наречени на Христо Ботев]] h7xatx7jf5rmaymd45bw32g48gi5451 0 58255 12434848 12345233 2024-12-08T13:27:51Z Davidkenarovcska 254027 12434848 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = ФК „Янтра“ | прозвище = ''Габровци''<br>''Ковачите'' | основан = [[1919]] г. | стадион = [[Христо Ботев (стадион, Габрово)|„Христо Ботев“]] | капацитет = 14 000 | старши треньор = {{Флагче|България}} [[Тодор Киселичков]] | първенство = [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] | сезон = 2022/23 | място = [[Втора професионална футболна лига]] <br> 11-то| | уебсайт = [https://fcyantra.bg// www.fcyantra.bg] | екипировка = {{Флагче|Испания}} [[Хома]] | pattern_la1 = _jomatoletum3gw | pattern_b1 = _jomatoletum3gw | pattern_ra1 = _jomatoletum3gw | pattern_sh1 = | pattern_so1 = | leftarm1 = 32AD42 | body1 = 008022 | rightarm1 = 008022 | shorts1 = 008022 | socks1 = 008022 | pattern_la2 = _jomatoletum3wb | pattern_b2 = _jomatoletum3wb | pattern_ra2 = _jomatoletum3wb | pattern_sh2 = | leftarm2 = FFFFFF | body2 = FFFFFF | rightarm2 = FFFFFF | shorts2 = FFFFFF | socks2 = FFFFFF }} '''ФК „Янтра“''' е [[футболен клуб]] от [[Габрово]], [[България]]. Участва във [[Втора професионална футболна лига]]. Клубът е основан през 1919 г. Играе домакинските си мачове на стадион [[Христо Ботев (стадион, Габрово)|„Христо Ботев“]], разполагащ с 12 000 седящи места. Клубните цветове са зелено и бяло. В своята история клубът се състезава най-често в [[Втора професионална футболна лига|Б група]]. Към 2020 г. има общо 38 сезона във втория ешелон. Янтра има и три периода в [[Първа професионална футболна лига|А група]], като е участвал общо 8 сезона в елитното първенство. В последния от тях, през [[А група 1993/94|1993/94]], отборът е изваден от шампионата след VII кръг заради опит за подкуп на противникови играчи преди гостуване на Берое. Най-високото класиране на клуба е 8-о място през сезон [[А група 1970/71|1970/71]] под името Чардафон-Орловец.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bgclubs.eu/teams/Yantra2019(Gabrovo)|заглавие=Янтра 2019 (Габрово)|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Мотото на отбора е:"Любов, труд и постоянство". == История == === Ранни години === Клубът е създаден през лятото на 1919 г. под името '''Футболно дружество „Град Габрово“'''. Негови учредители са Христо Бобчев, д-р Денчо Недялков, Симеон Костов, Коста Тепавичаров, Никола Вълнаров, Ненчо Димитров, Христофор Негенцов, Христофор Стомоняков, Христо Карафезов, Димитър Попов, Сава Михайлов и братята Иван, Наню и Георги Ненови. Целта на основателите е била чрез заниманията с футболната топка да се облекчи болката от жертвите във войните на габровското гражданство. На 21 септември 1919 г. клубът играе първия си мач срещу тима на Горна Оряховица и печели с 1:0. Съставът на габровци в този двубой е – вратар Сава Михайлов, бекове Иван Нанев, Никола Рашев, халфове Георги Нанев, Симеон Костов, Никола Вълнаров, нападатели – Стоян Нанев, Досю Пеев, Христо Бобчев, Ненчо Димитров и Ненчо Стоянов. В началото на 1920 г. клубът преминава към гимнастическото дружество „Юнак“, но в средата на годината се отделя и приема името '''СК Балкан'''. Няколко месеца по-късно сменя наименованието си на '''ФК Ото'''. Името идва от прякора на неговия футболист Спиридон Недевски-Ото. Той в желанието си да му бъде подадена топката викал по игрището „От! От!“ и така това станало нарицателно за отбора. На 15 март 1925 г. клубът приема името '''Чардафон'''. Това продължава до 1946 г., когато се обединява със СК Априлов. През 1947 г. всички спортни клубове в града са обединени в '''ОРПС Априлов'''. През 1949 г. във връзка с реорганизацията на спортното движение в България на производствен принцип в града се създават няколко доброволни спортни организации (ДСО) – Динамо, Червено знаме, Торпедо, Строител, Спартак. След отпадането на ДСО през 1956 г. се създава единен градски отбор под името '''Балкан'''. През 1962 г. Балкан се разделя на '''Чардафон''' и Орловец, като Чардафон остава представителния отбор на Габрово, а Орловец се състезава в зоналните групи. През 1964 г. двете дружества се обединяват под името '''Чардафон-Орловец'''. === Дебютно участие в А група === През сезон 1969/70 Чардафон-Орловец се класира на първо място в Северната Б група, изпреварвайки с 1 точка [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]]. По този начин за първи път в своята история печели правото да участва в А група. През сезон [[А група 1970/71|1970/71]] габровци завършват на 8-о място в елитното първенство, което е най-доброто им постижение в досегашната история. Старши треньор на отбора е Александър Илиев, а в състава личат имената на [[Георги Харалампиев]], Вангел Стаматов, Кирил Жеков, Васил Тачев, Людмил Топузов, Георги Павлов, Руси Пенчев, Петър Христов. Голмайстор на Чардафон по време на кампанията става Йосиф Харалампиев, който бележи 14 попадения. През следващия сезон [[А група 1971/72|1971/72]] отборът е воден от Манол Николов, тъй като Александър Илиев е назначен за треньор на [[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]. Напускат и водещите играчи Георги Харалампиев и Йосиф Харалампиев. Габровци не успяват да повторят успешното представяне и завършват на последното 18-о място. Една от причините за това обаче е и факта, че на клуба са отнети 6 точки заради провинения. Реализатор №1 по време на сезона с 10 гола става Стефан Влъчков. === Втори период в елита === След изпадането от А група клубът е преименуван на '''Янтра'''. През лятото на 1972 г. за старши треньор е назначен легендата на ЦСКА [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]]. В отбора пристига и нападателят Красен Маринов, който впоследствие ще се превърне в легенда на клуба. През сезон 1972/73 габровци доминират в Северната Б група и безапелационно завършват на първо място, а Маринов става голмайстор на втория ешелон с 20 попадения. Така след само един сезон отборът се завръща в елита. Впоследствие Иван Колев напуска треньорския пост, а мястото му е заето от Лазар Панчев. През [[А група 1973/74|1973/74]] Янтра финишира на 12-о място в А група. Красен Маринов бележи 15 гола по време на сезона, а Георги Павлов е реализатор №2 с 8 попадения. През следващата година обаче представянето е далеч по-колебливо. През [[А група 1974/75|1974/75]] Янтра постига само 7 победи, печели общо 20 точки и изпада, завършвайки на последното 16-о място. === Последно участие в А група === През 1989 г. за старши треньор на Янтра е назначен [[Димитър Алексиев]]. Под негово ръководство е изграден стабилен тим, в който личат имената на Пламен Илиев, Красимир Ибришимов, Йордан Мурлев, Даниел Яков, Стоян Ацаров, вратарят Борислав Йосифов. През сезон 1989/90 отборът има силни изяви и завършва на 1-во място в Б група. По този начин след 15-годишна пауза Янтра се завръща в елита. През [[А група 1990/91|1990/91]] габровци успяват да се задържат в А група, като завършват на 14-о място, точно над чертата на изпадащите. Голмайстор на Янтра по време на кампанията става [[Благо Александров]] с 9 попадения. След края на сезона той е привлечен от Локомотив (София). Напуска и треньорът Алексиев, който поема Славия. Начело на Янтра е назначен Радия Дойчев. През [[А група 1991/92|1991/92]] отборът има още по-стабилни изяви в А група и завършва на 9-о място в крайното класиране. През 1992 г. за старши треньор на Янтра е назначен [[Пламен Марков (футболист)|Пламен Марков]]. Под негово ръководство габровци за трети пореден сезон се задържат в елита, като финишират на 11-а позиция през сезон [[А група 1992/93|1992/93]] и получават правото да бъдат един от представителите на България в летния турнир [[Купа Интертото|Интертото]]. Начело на отбора вече е [[Михаил Мадански]], а в състава личат имената на играчи като [[Славчо Илиев]], [[Захарин Сабльов]], [[Мартин Кушев]], [[Петър Витанов (футболист, р. 1967)|Петър Витанов]], [[Владимир Йонков]], вратарят [[Петко Петков (футболист, р. 1971)|Петко Петков]]. Отборът започва неубедително сезон [[А група 1993/94|1993/94]] и след първите 7 кръга има само една победа. Предстои гостуване на Берое в Стара Загора. Ден преди него защитникът на Янтра Стефан Бачев е арестуван с 90 000 лева в дома на нападателя на заралии [[Огнян Радев]]. Твърди се, че парите били предназначени за подкуп на футболисти на домакините. Габровският клуб е изваден от А група, Бачев е наказан да не играе футбол 2 години, а треньорският лиценз на Михаил Мадански е отнет. === Трудни години след изваждането от елита === След изваждането от А група клубът се преименува на '''Чардафон'''. През следващите четири сезона отборът неизменно се класира в средата на втория ешелон. В този период за габровци играят футболисти като [[Здравко Лазаров]] и [[Владимир Манчев]]. През треньорския пост отново преминава Пламен Марков, който води тима през сезон 1996/97. След това начело на отбора са [[Трайко Соколов]] и Никола Велков. През сезон 1998/99 Чардафон завършва на 13-о място и се свлича до В група. Следват най-тежките години в историята на клуба, в които Янтра трайно се състезава в аматьорския футбол. През 2002 г. габровци печелят промоция за Б група и се класират на 9-о място през 2002/03, след което обаче се отказват от участие поради липсата на финанси. Следващата им поява във втория ешелон е две години по-късно, но след само един сезон се завръщат при аматьорите. През 2007 г. пак се класират в Б група, но за пореден път не успяват да се утвърдят и отново веднага изпадат. Следват 12 години извън професионалния футбол. В тях Янтра се свлича дори до окръжната група, а през сезон 2015/16 изобщо няма представителен отбор. === Завръщане в професионалния футбол === Клубът завършва на 1-во място във В група и получава промоция в професионалния футбол за сезон 2020/2021. На 8.8.2020 е първият мач на отбора в Б група срещу [[ФК Кариана (Ерден)|Кариана Ерден]]. Двубоят завършва 1ː0 за Янтра Габрово, а победният гол е вкаран от Петър Казаков.<ref>{{Cite journal|last=|first=|date=8.8.2020|title=Янтра - Кариана Ерден резултат|url=https://www.flashscore.bg/match/ppfIXa48/#match-summary|journal=flashscore.bg|volume=|pages=|via=}}</ref> == Успехи == * Носител на Купата на аматьорската футболна лига през 2002 г. * * * 8-о място в А група през 1971 г. * Четвъртфиналист за Царската купа/Купа на България през - 1939,1942,1971,1981,1990г. * Първо участие в евротурнирите – Интертото през 1993 г. ** „Рапид“ (Виена, Австрия) – „Янтра“ (Габрово) 6:0 ** „Янтра“ (Габрово) – „Завиша“ (Бидгошч, Полша) 0:0 ** „Янтра“ (Габрово) – „Халмстад“ БК (Халмщад, Швеция) 0:1 ** „Брьондби“ (Копенхаген, Дания) – „Янтра“ (Габрово) 6:4 * Класиране, Група 1, Купа „Интертото“, 1993 г. # „Рапид“ (Виена) 4 3 1 0 14:4 7 # „Завиша“ (Бидгошч) 4 1 2 1 8:4 4 # „Халмстад“ БК (Халмстад) 4 2 0 2 3:4 4 # „Брьондби“ (Копенхаген) 4 2 0 2 11:15 4 # „Янтра“ (Габрово) 4 0 1 3 4:13 1 * 7 участия в А група. * 38 участия в Б група. * Отборът е на 29-о място по точки в А група за всички времена със 7 сезона, 214 мача, 65 победи, 50 равни и 99 загуби при голова разлика 239 – 332. * В историята на Б група, отборът е на 7-о място след „Бдин“, „Хасково“, „Шумен“, „Академик“ (Свищов), „Добруджа“ и „Светкавица“, като има изиграни 38 сезона. == Шампионати == {{колони|3| * 1996/1997 [[Б футболна група|Б група]]: 6-о място * 1997/1998 [[Б футболна група|Б група]]: 7-о място * 1998/1999 [[Б футболна група|Б група]]: 14-о място * 1999/2000 [[В футболна група|В група]]: 11-о място * 2000/2001 [[В футболна група|В група]]: 8-о място * 2001/2002 [[В футболна група|В група]]: 2-ро място * 2002/2003 [[Б футболна група|Б група]]: 9-о място * 2003/2004 [[В футболна група|В група]]: 3-то място * 2004/2005 [[В футболна група|В група]]: 1-во място * 2005/2006 [[Б футболна група|Б група]]: 13-о място * 2006/2007 [[В футболна група|В група]]: 1-во място * 2007/2008 [[Б футболна група|Б група]]: 13-о място * 2008/2009 [[В футболна група|В група]]: 4-то място * 2009/2010 [[В футболна група|В група]]: 10-о място * 2010/2011 [[В футболна група|В група]]: 4-то място * 2011/2012 [[В футболна група|В група]]: 14-то място * 2012/2013 [[Областни аматьорски футболни групи|А ОФГ]]: 2-ро място * 2014/2015 [[Областни аматьорски футболни групи|А ОФГ]]: 5-то място * 2016/2017 [[Областни аматьорски футболни групи|А ОФГ]]: 2-ро място * 2017/2018 [[В футболна група|В група]]: 15-то място * 2018/2019 [[Областни аматьорски футболни групи|А ОФГ]]: 1-во място * 2019/2020 [[В футболна група|В група]]: 1-во място * 2020/2021 [[Б футболна група|Б група]]: }} == Настоящ състав == ''Към 20 август 2020 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#008000" | <span style="color:#FFFFFF;">Вратари</span> |- |12 ||{{Флагче|България}} [[Николай Георгиев (футболист)|Николай Геоегиев]] |- |23 ||{{Флагче|България}} [[Иван Гошев (футболист)|Иван Гошев]] |- | ||{{Флагче|България}} [[Николай Мънчев]] |- | ||{{Флагче|България}} [[Валери Маринов]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#008000" | <span style="color:#FFFFFF;">Защитници</span> |- |{{0}}3 ||{{Флагче|България}} [[Ивайло Григоров]] |- |{{0}}4 ||{{Флагче|България}} [[Илиян Попов]] |- |{{0}}5 ||{{Флагче|България}} [[Костадин Гаджалов]] |- |13 ||{{Флагче|България}} [[Ивайло Тодоров (футболист, р. 1992)|Ивайло Тодоров]] |- |20 ||{{Флагче|България}} [[Денислав Николов]] |- |24 ||{{Флагче|България}} [[Иво Георгиев (футболист)|Иво Георгиев]] |- |25 ||{{Флагче|България}} [[Христо Митев]] |- |89 ||{{Флагче|България}} [[Мартин Ангелов (футболист)|Мартин Ангелов]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#008000" | <span style="color:#FFFFFF;">Халфове</span> |- |{{0}}6 ||{{Флагче|България}} [[Петър Казаков]] |- |{{0}}7 ||{{Флагче|България}} [[Християн Кожухаров]] |- |10 ||{{Флагче|България}} [[Ивайло Иванов (футболист, р. 2002)|Ивайло Иванов]] |- |11 ||{{Флагче|България}} [[Искрен Писаров]] |- |17 ||{{Флагче|България}} [[Атанас Стоименов]] |- |18 ||{{Флагче|България}} [[Данаил Куцилев]] |- |21 ||{{Флагче|България}} [[Стоян Иванов (футболист, р. 2001)|Стоян Иванов]] |- |22 ||{{Флагче|България}} [[Владислав Мисяк]] |- |71 ||{{Флагче|България}} [[Тони Иванов]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#008000" | <span style="color:#FFFFFF;">Нападатели</span> |- |{{0}}8 ||{{Флагче|България}} [[Пламен Кожухаров]] {{капитан}} |- |{{0}}9 ||{{Флагче|България}} [[Емил Колев (футболист, р. 2001)|Емил Колев]] |} <br clear=all> == Известни футболисти == {{колони|3| * [[Иван Вуцов]] * [[Георги Дерменджиев]] * [[Вангел Стаматов]] – с 317 мача * [[Веско Ганчев]] * [[Красен Маринов]] – със 105 гола * [[Стефан Генов]] * [[Стоян Ацаров]] * [[Йордан Мурлев]] * [[Благо Александров]] * [[Петко Петков (футболист)|Петко Петков]] * [[Руси Петков]] * [[Мартин Кушев]] * [[Петър Витанов]] * [[Бойко Величков]] * [[Здравко Лазаров]] * [[Владимир Манчев]] * [[Илия Карадалиев]] * [[Борислав Йосифов]] * [[Валери Дилов]] * [[Димитър Гюджеменов]] * [[Мариян Германов]] * [[Ивелин Драшков - Доктора]] * [[Красимир Маринов]] * [[Красимир Ибришимов]] * [[Мирослав Иванов (футболист)|Мирослав Иванов]] * Виктор Георгиев * Захарин Сабльов * Петьо Василев }} Голмайстори на отбора: Васил Стаматов, Красимир Маринов. == Известни треньори == {{колони|3| * [[Красен Маринов]] * Тодор Тодоров * [[Димитър Алексиев]] * [[Пламен Марков (футболист)|Пламен Марков]] * [[Велислав Вуцов]] * [[Стоян Филипов]] * [[Живко Желев]] * Цветан Атанасов * Михаил Мадански * Николай Илиев - Галибата}} * [[Костадин Ангелов – Лаптопа|Костадин Ангелов]] == Химн на отбора == :„Ний носим твойто гордо име :О, Продан Тишков-Чардафон... :И днес, и днес ще победиме :на габровския стадион! :За габровските футболисти :тук всеки връх и стръмен дол :И Янтра, янтърна и бистра - :шумят и пеят: „Урар! Гол!“ :Отбор на Габрово – прославен :от минало – за в бъдни дни - :разнеси футболната слава - :непобедим си остани!“ == Контакти == * Телефон: +359-66-808353 * Адрес: ул. „Дебел дял“ №3, стадион „Христо Ботев“, Габрово == Вижте също == * [[ФК Чардафон 1919]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.sport-gabrovo.com/ Спортни новини от Габрово в Sport-Gabrovo.com] * [http://bgsupporters.net/viewforum.php?f=84&sid=4792c24866ff2e0b29ac3054c87a9a6c Форум на ФК Янтра в BGSupporters.net] * [http://fcyantragabrovo.forums-free.com/topic-f11.html Форум на ФК Янтра в Forums-Free.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110816022436/http://fcyantragabrovo.forums-free.com/topic-f11.html |date=2011-08-16 }} * [http://fcyantra.wordpress.com/ Сайт на ФК Янтра] * [https://www.flashscore.bg/team/yantra-gabrovo/6FBf6ewJ/ Янтра - резултати] Резултати от последните мачове на ФК Янтра {{fb старт}} {{Б Група}} {{fb край}} {{Портал|Футбол|България}} [[Категория:Габровски футболни отбори|Янтра]] [[Категория:Областна футболна група Габрово|Янтра]] [[Категория:Обекти, наречени на Янтра]] [[Категория:Основани в България през 1919 година]] fw69lbxqxyq71whtat0pl6xekrpcqc4 0 58438 12435658 12311572 2024-12-09T11:46:23Z Xunonotyk 209517 12435658 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Фёдор Достоевский | категория = писател | описание = руски писател | портрет = | портрет-описание = Портрет от [[Василий Перов]], 1872 | име-рождено = | националност = {{флагче|Русия|1858}} Руска империя | работил = [[преводач]], [[писател]] | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = Д.; Друг Козьмы Пруткова; Зубоскал; —ий, М.; Летописец; М-ий; Н. Н.; Пружинин, Зубоскалов, Белопяткин и К° [колективен]; Ред.; Ф. Д.; N.N.<ref name="Masanov">Масанов И. Ф. ''Словарь псевдонимов русских писателей, учёных и общественных деятелей: В 4 томах''. М., Всесоюзная книжная палата, 1956—1960.</ref> | период = 1844 – 1880 | жанрове = [[роман]] | теми = | направление = | течение = [[литературен реализъм]] | дебют = „[[Бедни хора]]“ (1846) | известни творби = „[[Престъпление и наказание]]“, „[[Бесове (роман)|Бесове]]“, „[[Братя Карамазови]]“, „[[Идиот (роман)|Идиот]]“, „[[Юноша (роман)|Юноша]]“ | награди = | повлиян = [[Оноре дьо Балзак|Балзак]], [[Николай Гогол|Гогол]], [[Чарлс Дикенс|Дикенс]], [[Михаил Лермонтов|Лермонтов]], [[Адам Мицкевич|Мицкевич]], [[Едгар Алън По|По]], [[Александър Пушкин|Пушкин]], [[Мигел де Сервантес|Сервантес]],<ref>{{cite web | last = Fambrough| first = Preston| url = http://goliath.ecnext.com/coms2/gi_0199-5055894/Dostoevsky-s-other-Quixote-influence.html| title = Dostoevsky's other Quixote| accessdate = 22 февруари 2010}}</ref> [[Ернст Теодор Амадеус Хофман]], [[Виктор Юго]], [[Библия]], [[Георг Вилхелм Фридрих Хегел|Хегел]], [[Имануел Кант|Кант]], [[Платон]], [[Фридрих Шилер|Шилер]], [[Уилям Шекспир|Шекспир]] | повлиял = [[Чарлз Буковски]], [[Лудвиг Витгенщайн]], [[Витолд Гомбрович]], [[Джеймс Джойс]], [[Албер Камю]], [[Франц Кафка]], [[Джак Керуак]], [[Кен Киси]], [[Чеслав Милош]], [[Юкио Мишима]], [[Алберто Моравия]], [[Айрис Мърдок]], [[Фридрих Ницше]], [[Орхан Памук]],<ref>{{cite book| first = Orhan| last = Pamuk| title = Istanbul: Memories of a City| publisher = Vintage Books| year = 2006| isbn = 978-1400033881}}</ref><ref>{{cite book| first = Orhan| last = Pamuk| title = Other Colors: Essays and a Story| publisher = Vintage Books| year = 2008| isbn = 978-0307386236}}</ref> [[Кобо Абе]], [[Марсел Пруст|Пруст]], [[Айн Ранд|Ранд]], [[Жан-Пол Сартр|Сартр]], [[Александър Солженицин|Солженицин]], [[Ървин Уелш|Уелш]], [[Зигмунд Фройд|Фройд]], [[Кнут Хамсун|Хамсун]], [[Вислава Шимборска|Шимборска]], [[Михаил Булгаков|Булгаков]], [[Антон Чехов|Чехов]], [[Филип К. Дик|Дик]], [[Уилям Фокнър|Фокнър]], [[Андре Жид|Жид]], [[Ърнест Хемингуей|Хемингуей]], [[Карл Густав Юнг|Юнг]], [[Томас Ман|Ман]], [[Габриел Гарсия Маркес|Маркес]], [[Владимир Набоков|Набоков]], [[Херман Хесе|Хесе]], [[Марио Пузо|Пузо]], [[Лев Шестов|Шестов]], [[Лев Толстой|Толстой]], [[Вирджиния Улф|Улф]], [[Емил Зола|Зола]], [[Ричард Райт (писател)|Райт]], [[Ернесто Сабато|Сабато]] }} | брак = Мария Димитриевна Исаева (1857 – 1864)<br/>Анна Григориевна Сниткина (1867 – 1881) | деца = София (1868), Любов (1869 – 1926), Фьодор (1871 – 1922), Алексей (1875 – 1878) | подпис = | сайт = }} '''Фьо̀дор Миха̀йлович Достоѐвски''' ({{lang|ru|Фёдор Миха́йлович Достое́вский}}, {{звук|ru-Dostoevsky.ogg|[ˈfʲodər mʲɪˈxajləvʲɪtɕ dəstɐˈjɛfskʲɪj]}}) е [[Руснаци|руски]] [[писател]] и [[публицист]], най-известен със своите романи „[[Престъпление и наказание]]“, „[[Братя Карамазови]]“, „[[Идиот (роман)|Идиот]]“ и „[[Бесове (роман)|Бесове]]“. Литературното творчество на Достоевски изследва човешката [[психика]] в тревожните политически, обществени и духовни условия на руското общество през XIX век. Като изявен [[славянофилство|славянофил]], националист и монархист, в творбите си той критикува буржоазията, Запада в навечерието на епохата на [[материализъм|материализма]] и [[нихилизъм|нихилизма]]. Смятан от мнозина за основоположник или пряк предшественик на европейския [[екзистенциализъм]], неговите „[[Записки от подземието]]“ са определяни като „най-доброто въведение в екзистенциализма, писано някога".<ref>{{cite book | last = Kaufmann | first = Walter | title = Existentialism from Dostoyevsky to Sartre | year = 1980 | url = https://archive.org/details/isbn_9780452009301 | pages = [https://archive.org/details/isbn_9780452009301/page/12 12] | isbn = 0452009308}}</ref> Достоевски започва да пише от средата на 40-те години на XIX век, като първите му произведения са повлияни от [[Литературен реализъм|реалисти]] и [[Романтизъм|романтици]] – Дикенс, Гогол, Балзак и др. Въпреки това най-известни са творбите от последните му години – „[[Престъпление и наказание]]“, „[[Идиот (роман)|Идиот]]“ и „[[Братя Карамазови]]“. Достоевски често е определян и като един от най-значимите [[Психология|психолози]] в историята на световната литература.<ref name="BritannicaRussianLit">{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/513793/Russian-literature|publisher=Encyclopedia Britannica|accessdate=11 април 2008|title=Russian literature}}</ref> Написва общо 11 романа, 3 новели, 17 разказа и 3 есета. == Ранни години == === Семейство и детски години === Достоевски е роден на [[11 ноември]] (по [[стар стил]] – [[30 октомври]]) [[1821]] г. в [[Москва]], [[Русия]]. Той е второто от седемте деца на Михаил и Мария Достоевски. Родът му произхожда от [[Велико литовско княжество|литовско]] благородническо семейство от региона на [[Пинск]]. Заради трудните времена на рода му е отнета титлата. Прадядото и дядото на Достоевски по бащина линия са били свещеници в украинския град [[Брацлав]], където е роден Михаил Достоевски. Михаил е трябвало, както повелява традицията, да стане свещеник, но на 15-годишна възраст бяга от семинарията и повече не поддържа връзки със семейството си. През 1841 г., на 20-годишна възраст, Михаил Достоевски е приет в московската Имперска медико-хирургична академия. Назначен е в болница в Москва като военен лекар и през 1818 г. става главен лекар. През 1819 г. се жени за Мария, която е с 11 години по-млада от него. Една година след това напуска военната служба и започва работа в Мариинската болница за бедни. След раждането на двамата му синове Михаил и Фьодор, през 1828 г. е повишен в длъжност, която му дава званието потомствен дворянин и малко имение на 150 версти (ок. 160 км) от Москва, наречено Даровое. Майката на Достоевски, Мария Нечаева, произхожда от семейство на руски търговци. Родителите ѝ имат [[татари|татарски]] предци. Фьодор Достоевски израства в семейния дом близо до болницата „Марински“. Семейството не е нито много богато, нито много бедно. В детството си Фьодор често ходи с родителите си на летни почивки в Даровое. На тригодишна възраст открива героичните саги, приказките, легендите, а гледачките му го възпитават в дълбока набожност. Бързо е обсебен от приказките. В тази ранна възраст е силно повлиян от гледачката си Алина Фроловна, която помага на семейството, когато имението изгаря. Фермерът Марей му помага да се справи с ранните халюцинации, вероятно причинени от страховити приказки и готическа литература. Освен това Фьодор открива изоставена болнична градина, отделена с голяма решетка от обществената градина. Родителите му забраняват да общува с хора от другата страна, за да предпазят детето от неконтролируеми влияния, но Фьодор пренебрегва забраната и често разговаря с пациентите. На това място случайно става свидетел на изнасилване на деветгодишно момиче, което никога не забравя. Родителите на Фьодор отдават голямо значение на възпитанието му. На четиригодишна възраст майката на Фьодор го научава да чете и пише с помощта на [[Библия]]та. В ранна детска възраст родителите му го запознават с руската литература в лицето на [[Николай Карамзин]] и неговите „Руски приказки“, [[Александър Пушкин]] и [[Гаврил Державин]], както и с английската и немската литература, съответно с [[Ан Радклиф]] и [[Фридрих Шилер]]. Фьодор е изключително впечатлен от пиесата на Шилер „Разбойниците“, която гледа като десетгодишен. Двамата с брат му Михаил много харесват поемите на Пушкин и научават повечето наизуст; смъртта на Пушкин е съкрушителна за цялото семейство. През 1833 г. бащата на Фьодор изпраща сина си във френски пансион, а след това в най-доброто частно училище в Москва – „Колеж за благородни момчета“. Тъй като то е много скъпо, Михаил взима заеми и разширява лекарската си практика. Когато 13-годишният Фьодор пристига в училището, получава [[комплекс за малоценност]] спрямо по-изтънчените си съученици. Това чувство често се забелязва в творбите му, най-вече в „[[Юноша (роман)|Юноша]]“. === Юношество === Майка му умира от [[туберкулоза]] на 27 септември 1837 г., когато Фьодор Достоевски е 15-годишен. Фьодор претърпява няколко сериозни заболявания на гърлото. Впоследствие той и брат му Михаил са изпратени в Петербургското военно-инженерно училище, а по-малките им братя и сестри – в различни семейства. На Фьодор и Михаил се налага да изоставят академичното образование в Москва, тъй като приемните им родители не могат да го плащат. Баща им обаче смята, че кариерата на военен изглежда обещаваща с оглед на политическия възход на Русия по времето на [[Николай I (Русия)|цар Николай I]]. По пътя за Санкт Петербург Фьодор става свидетел на насилие – военен полицай удря по врата каруцар, който след това бие коня с бича си. Тази ситуация е описана в „[[Дневник на писателя]]“. В академията той е отделен от брат си, който е изпратен в [[Талин|Ревел]], [[Естония]], заради лошото си здравословно състояние и по-добрите условия за учене. Фьодор взима изпитите си и влиза в академията на 16 януари 1838 г. с помощта на попечителите си, които плащат таксите. [[Файл:Image dost 01.jpg|мини|225px|Достоевски като инженер]] Фьодор не харесва академията, най-вече защото няма интерес към предметите (математика и военно дело), а предпочита рисуването и архитектурата. Академията е била по-рано замък, построен за цар [[Павел I (Русия)|Павел I]]. Повечето от 120-те съученици на Фьодор са от полски и балтийско-германски произход. Те странят от него и поради различния му характер: Фьодор е смел и има силно развито чувство за справедливост, за разлика от палячовските му и груби съученици. Защитава новодошлите, критикува корупцията сред офицерите и помага на бедните. Фьодор получава силен пристъп на [[епилепсия]], когато научава, че баща му е починал. Убит е през 1839 г. от един от крепостните си селяни; причината е спречкване, причинено от избухливия му характер. След като Фьодор взима всичките си изпити, получава ранг кадет инженер. Посещава за кратко брат си в Ревел. Често ходи на концерти, опери, театри и балет. Започва да играе комар с двама свои приятели. Зависимостта от хазарта му докарва финансови проблеми. През август 1843 г. е назначен за чертожник. По това време живее в апартамента на д-р Райзенкампф – приятел на брат му. Също както през детските си години, проявява интерес към болни хора от низшите класи. Захваща се с превод на художествена литература: „[[Последният Албини]]“ от [[Жорж Санд]] и „[[Йожени Гранде]]“ от [[Оноре дьо Балзак]], [[Мария Стюарт (пиеса)|„Мария Стюарт]]“ и „Разбойниците“ от Шилер, „[[Борис Годунов (пиеса)|Борис Годунов]]“ от Пушкин, „Райнеке Фукс“ от [[Гьоте]], „[[Дон Карлос (драма)|Дон Карлос]]“ и други. Тези преводи му осигуряват допълнителни доходи. Работата му като чертожник става все по-унизителна. След като отказва командировка, е уволнен на 19 октомври 1844 г. с чин лейтенант. Финансовите затруднения на Фьодор го подтикват да напише свой собствен роман. == Кариера == === Ранни публикации === Фьодор Достоевски влиза в контакт с различни личности от областта на културата и изкуството, увлича се по религиозни и философски теми, участва в литературен кръжок и самият той започва да пише. Първата публикувана работа на Достоевски е преводът на „[[Йожени Гранде]]“ от Балзак (януари 1844 г.). През есента на 1844 г. Достоевски дели един апартамент с приятеля си [[Димитрий Григорович]]. Фьодор работи непрекъснато по първия си роман; надява се да има широка публика, за да подобри финансовото си състояние. Фьодор пише в писмо до Михаил: „Важното в момента е романът ми да покрие всичко. Ако това не стане, ще се обеся.“ През май 1845 г. преработва за последен път ръкописа и моли Григорович да го прочете на глас. Григорович е впечатлен от романа и същата нощ го занася на приятеля си [[Николай Некрасов]]. Двамата толкова харесват книгата, че около четири часа сутринта звънят на апартамента на Достоевски. Същия ден Некрасов занася ръкописа на „Новия Гогол“ на най-известния и влиятелен критик по това време – [[Висарион Белински]]. Той първоначално бил скептично настроен, но после също останал възхитен. „[[Бедни хора]]“ е издаден на 15 януари 1846 г. в алманаха „Петербургски сборник“ и пожънва голям търговски успех. Повествованието под форма на епистоларен роман описва отношенията между възрастния, дребен чиновник Девушкин и младата шивачка Варвара Доброселова. Двамата си пишат писма с изтънчен сантимент, явно предпочитайки живот в друго общество, което да не ги принуждава да живеят в унизителна бедност. Идеалът им ще бъде унищожен от пари и власт. Историята се фокусира върху бедните хора, които се борят с липсата на самоуважение. Заплахата и унищожаването на самоуважението им води до пълната загуба на вътрешна свобода, до абсолютната зависимост от светската власт и изчезването на индивидуалността. Скоро след публикуването на „Бедни хора“ Достоевски написва новела по време на посещение в Ревел. Въпреки че е включена в алманаха „Бащини бележки“ от 30 януари 1846 г., новелата „[[Двойник (новела)|Двойник]]“ е издадена самостоятелно през февруари същата година. Главен герой в нея е стеснителният Яков Голядкин. Той разкрива свой двойник, който бавно руши живота му. Новелата е отхвърлена от критиката и публиката; Белински казва, че „Двойник“ няма смисъл, няма съдържание и няма мисли" и е отегчителна заради бъбривостта на главния герой. Идеята на „Двойник“ е добра, но формата е несполучлива и изпълнена с прекалено дълги изречения. През 40-те години на XIX век интересът на публиката се обръща към социалните въпроси, в противовес на [[романтизъм|романтизма]] и [[идеализъм|идеализма]]. Достоевски открива [[социализъм|социализма]] около 1846 г. Първите му впечатления са от френските социалисти [[Шарл Фурие]], [[Етиен Кабе]], [[Пиер-Жозеф Прудон]] и [[Анри дьо Сен-Симон]]. Първоначално Достоевски поддържа добри отношения с Белински. Чрез него той увеличава знанията си за философията на социализма, чийто интелектуален свят, чувство за справедливост и интерес към бедните и онеправданите привличат писателя. Отношенията между двамата се влошават заради сблъсъка между [[атеизъм|атеизма]] на Белински и източноправославната вяра на Достоевски. В резултат на това Достоевски напуска кръга. По-късно той ще използва темите за съществуването на Господ и [[нихилизъм|нихилизма]] в късното си творчество, както и други теми от човешкото съществуване – братството и връзката между свободата и богатството. Докато Достоевски понася нападките на пресата срещу втория му роман, здравето му се влошава: появяват се епилептични припадъци. Въпреки това той продължава да работи; в периода 1846 – 1848 г. публикува в сп. „Анали на Отечеството“ разказите „[[Господин Прохарчин]]“, „[[Хазайката]]“, „[[Слабо сърце]]“ и „[[Бели нощи (Достоевски)|Бели нощи]]“. Те нямат успех и след издаването им отново започват финансови проблеми за автора. Затова Достоевски решава да се присъедини към кръга на Бетеков и [[утопия|утопичните]] социалисти, където членовете живеят в комуна и си помагат. След разпадането на кръга Достоевски се сприятелява с [[Аполон Майков]] и брат му [[Валериан Майков|Валериан]]. След смъртта на последния, Аполон става важна част от живота на писателя. През пролетта на 1846 г. Достоевски се включва в кръга на Петрашевски по препоръка на поета [[Алексей Плещеев]]. За разлика от предишните групи, в които е бил, кръгът на Петрашевски е социо-християнски. [[Михаил Петрашевски]] дискутира по безобиден начин възможността за обществени реформи в Русия. Достоевски посещава библиотеката му и понякога участва в сбирките на кръга, дискутирайки теми като премахване на цензурата и крепостното право и намаляване на броя на крепостниците. === Заточение в Сибир === Достоевски и членове на кръга на Петрашевски са шпионирани от агента Антонели, който докладва на [[Иван Липранди]] от Министерството на вътрешните работи. Достоевски е обвинен в това, че е чел трудове на Белински, включително „Кореспонденция с Гогол“, „Криминални писма“ и „Речта на войника“. Авторът отговаря, че не е харесал есетата и ги е чел само „като литературна творба, нито повече, нито по-малко“, и говори за „индивидуалност и човешки егоизъм“, а не за политика. След като прекарва осем месеца като следствен в Петропавловската крепост, Достоевски заедно с още няколко членове на кръга е арестуван на 23 април 1849 г. по заповед на граф [[Алексей Фьодорович Орлов|Орлов]] и император [[Николай I (Русия)|Николай I]]. Императорът се страхува от бунт, подобен на [[декабристи|Декабристката революция от 1825 г.]] и революциите в Европа от 1848 г. ''(виж [[Френска революция (1848)]], [[Италианска революция 1848/49]], [[Германска революция 1848/49]], [[Австрийска революция 1848/49]] и [[Унгарска революция (1848-1849)]])'', и нарича кръга на Петрашевски „конспиратори“. На 22 декември същата година Достоевски и останалите арестувани са отведени на Семьоновския плац в Санкт Петербург. Организирана е [[инсценирана екзекуция]] (отменена е в последния момент), като смъртното наказание е заменено с четири години [[заточение]] в [[каторга]]та в [[Омск]], [[Сибир]]. След четиринадесет дни път с шейна Достоевски пристига в [[Тоболск]] на 11 януари 1850 г., където е сборният пункт за затворници. Дванадесет дни по-късно Дуров и Достоевски достигат Омск. === Освобождаване, първи брак и завръщане в Санкт Петербург === След освобождаването си на 14 февруари 1854 г. Достоевски моли брат си за помощ и да му изпрати няколко книги от [[Джамбатиста Вико|Вико]], [[Франсоа Гизо|Гизо]], [[Леополд фон Ранке|Ранке]], [[Георг Вилхелм Фридрих Хегел|Хегел]] и [[Имануел Кант|Кант]]. Започва да работи върху „[[Записки от мъртвия дом]]“, в който описва преживяното в каторгата. Първите части на третата му книга – романа „[[Неточка Незванова]]“ – са издадени през 1849 г., но романът остава незавършен. В средата на март 1854 г. започва служба като редник в седми сибирски батальон в Семипалатинск (дн. [[Семей]], [[Казахстан]]). По това време се запознава с барон [[Александър Егорович Врангел]], който е негов голям почитател и е присъствал по време на „екзекуцията“. Двамата наемат къща извън Семипалатинск. При едно посещение у лейтенант-полковник Беликов писателят се запознава със семейството на Александър Иванович Исаев и Мария Димитриевна Исаева. Скоро Фьодор се влюбва в Мария, но любовта му не намира отклик. След като Достоевски изпраща писмо на генерал Тотлебен чрез Врангел, в което се извинява са дейността си в няколко утопични кръга, през есента на 1856 г. Достоевски придобива правото да публикува книги и да се ожени. Александър Исаев заминава за [[Кузнецк]] през август 1855 г. и умира малко по-късно през същата година. Тогава съпругата му Мария се съгласява да се премести с Достоевски в [[Барнаул]], но после отхвърля предложението му за брак, като заявява, че не са един за друг и че финансовото му състояние е много лошо. След време Фьодор отива в Кузнецк и открива, че Мария има връзка с 24-годишен учител. Въпреки всичко на 7 февруари 1857 г. Мария се омъжва за Достоевски в Семипалатинск. Семейният им живот не е щастлив. Съпругата е шокирана от епилептичните припадъци на писателя, за които не е знаела преди сватбата. Двамата живеят предимно разделени. През 1859 г. Достоевски се уволнява от армията поради здравословни причини: здравето му се влошава след сключването на брака. През същата година той получава разрешение да се завърне в Русия, първо в [[Твер]], където се среща с брат си за първи път от десет години, а малко по-късно – на 16 септември 1859 г. – и в Санкт Петербург. До смъртта си остава под полицейско наблюдение. Скоро след завръщането си в Петербург се присъединява към „Обществото за помощ на нуждаещи се писатели и учители“, известно като „Литературния фонд“. Единствената творба, която пише в каторгата, е разказът „[[Малкият герой]]“, публикуван във вестник, докато „[[Сънят на чичо]]“ и „[[Село Степаничево и неговите обитатели]]“ не са публикувани до 1860 г. Романът „Записки от мъртвия дом“ е издаден в „Руски свят“ през септември 1860 г., а „[[Унижените и оскърбените]]“ вижда бял свят в новото списание „Време“, създадено благодарение на цигарената фабрика на брата на писателя. [[Файл:Dostoevskij 1863.jpg|мини|170px|Достоевски през [[1863]] г.]] Достоевски предприема първото си европейско пътуване на 7 юни 1862 г. Започва обиколката си от немските градове [[Кьолн]], [[Берлин]], [[Дрезден]] и [[Висбаден]] (където отсяда, за да залага на хазарт). След това отива в [[Белгия]], а в средата на юни – в [[Париж]]. В Лондон се запознава с [[Александър Херцен]] и посещава [[Кристален дворец|Кристалния дворец]]. През юли заедно с [[Николай Страхов]] пътува до [[Швейцария]] и някои градове от Северна Италия – [[Торино]], [[Женева]], [[Ливорно]] и [[Флоренция]]. В „[[Зимни бележки за летни впечатления]]“ Достоевски описва предимно лошите си впечатления от европейските страни. Критикува [[капитализъм|капитализма]], модернизацията, [[материализъм|материализма]], [[католицизъм|католицизма]] и [[протестантство]]то. Това му спечелва симпатиите на висшия клир на РПЦ, която започва да го подкрепя във всичките му начинания, затваряйки си очите от явните прояви на алкохолизъм и хазартна зависимист. На 24 май 1863 г. царският режим закрива списанието „Време“ заради неразбиране на публикация на Страхов за полския бунт в Русия. Дотогава списанието е много популярно; в последната си година има повече от четири хиляди читатели. „Време“ и наследникът му от 1864 г. – сп. „Епоха“ – следват философията на [[консерватизъм|консервативното]] и [[славянофилство|славянофилско]] движение [[почвеничество]], което Достоевски подкрепя по време на заточението си и годините след него. От август до октомври 1863 г. Достоевски извършва второ пътешествие из Европа. В Париж се запознава с втората си любов – Полина Суслова – и губи всичките си пари на комар във Висбаден и [[Баден-Баден]]. От Висбаден пише на Врангел и го моли за заем от 100 [[талер]]а. Тогава за първи път споменава за новия си роман. Изневярата на Суслова и пристрастяването на Достоевски към хазарта стават причина за тяхната раздяла. Достоевски моли брат си за парична помощ, а след смъртта му през юли 1864 г. се обръща с такава молба и към барон Врангел. Два месеца преди смъртта на брат му Михаил съпругата на Достоевски умира от туберкулоза и той остава самотен родител на доведения си син Паша и на семейството на Михаил. Поема и паричните задължения на Михаил, свързани с финансирането на „Епоха“ и за да не банкрутира, е зависим от помощта на приятели и роднини. === „Престъпление и наказание" === Първите две части на шестия роман на Достоевски – „[[Престъпление и наказание]]“, са публикувани през януари и февруари 1866 г. в сп. „Руски вестник“. Романът печели голям успех и Страхов казва: „Единствено „Престъпление и наказание“ бе четен през 1866 г.“ Добре върви и списанието, което има петстотин нови читатели. През лятото на 1866 г. Достоевски се премества в Люблино заедно с шурея си Александър Иванов (женен за сестра му Вера), за да се измъкне от горещината в Москва. Завръща се в края на септември в Санкт Петербург и до края на ноември написва „[[Играч на рулетка]]“. По препоръка на Павел Олкин – един от най-добрите [[стенография|стенографи]] в Петербург – Достоевски наема Анна Григориевна Сниткина. Двамата започват работа (Достоевски диктува, а тя стенографира) на 4 октомври 1866 г. и завършват „Играч на рулетка“ на 30 октомври – рождения ден на писателя. „Престъпление и наказание“ получава смесени отзиви от критиката. Повечето от отрицателните мнения идват от нихилистите. Страхов обаче е доволен и твърди, че Достоевски успешно показва руския човек – точно и реалистично. Главният герой [[Родион Разколников]] е вдъхновен от убийството, извършено от А. М. Данилов на 12 януари 1866 г., и е сравняван с [[Иван Тургенев|Тургеневия]] герой Евгений Базаров от „[[Бащи и синове (роман)|Бащи и синове]]“. Разколников е карикатура на типичния нихилист – той е нехаен, анархистично настроен и по-радикален от Базаров. След като убива лихварката, започва да размишлява дали може да използва парите ѝ̀ за добро дело, с което да изкупи престъплението. Извършва убийството, за да провери тезата си, че някои хора са природно способни да вършат такива неща и дори имат право да ги вършат. На няколко пъти Разколников се сравнява с [[Наполеон Бонапарт]], вярвайки, че убийството е разрешено при преследването на висша цел. На 15 февруари 1867 г. Достоевски се жени за Анна Сниткина – 25 години по-млада от него. Достоевски обаче има проблеми с алкохола, което отчайва Анна. Проблематични са и връзките ѝ с неговите роднини и съседи. Приходите от романа „Престъпление и наказание“, възлизащи на 7000 рубли, не стигат за покриване на дълговете. За да избегне принудителна разпродажба, Анна Достоевска залага мебелите си, пианото и бижутата си. С тези пари семейството тръгва на 14 април същата година на сватбено пътешествие в чужбина. В Берлин отсядат в хотел „Юнион", в [[Дрезден]] посещават „Галерията на старите майстори", където Достоевски търси вдъхновение за следващите си романи. Той е силно впечатлен от картините и най-вече от „[[Сикстинската мадона]]“ на [[Рафаело]]. Три седмици по-късно заминава за Хамбург, където на комар губи всичките пари на жена си. Двамата продължават пътуването си в Германия в началото на юли и посещават [[Франкфурт на Майн|Франкфурт]], [[Дармщат]], [[Хайделберг]] и [[Карлсруе]]. В Баден-Баден писателят посещава казината, въпреки че вече веднъж е загубил парите на жена си. Отново губи всичко и жена му няма друг избор, освен да заложи различни предмети, като сватбените им халки, сватбените подаръци, обеци, дрехи и др. По това време тя вече е бременна. На 23 август двамата напускат Баден-Баден и заминават за [[Базел]]. Посещават музей, в който виждат картината „[[Тялото на Исус в гробницата|Тялото на Иисус в гробницата]]“ от [[Ханс Холбайн Младия|Холбайн]], която вдъхновява следващия му роман. В [[Женева]] двамата отново нямат пари и залагат различни вещи. Тъй като градът се слави с добрите си лекари, Достоевска смята да роди тук. На 5 март се ражда първото им дете – София, наречена на любимата му племенница и на героинята в „Престъпление и наказание“. Детето умира три месеца по-късно от пневмония. Заради финансовите затруднения Достоевски започва работа по новия си роман. === „Идиот“ === При пристигането им в Женева през септември, Достоевски започва работата по [[Идиот (роман)|„Идиот“]] и за двадесет и три дни успява да напише сто страници. Смъртта на София е съкрушителна за родителите ѝ, а здравето на Анна е разклатено от честите ѝ посещения до гробищата. В началото на юни 1868 г. семейството се премества във [[Вьове]] с надеждата, че по-добрият климат ще помогне на Достоевски да завърши романа. Три месеца по-късно отпътуват за [[Милано]], където Анна учи италиански и работи като преводачка. След още три месеца отпътуват за [[Флоренция]]. Тук през януари 1869 г. Достоевски завършва книгата „Идиот“ и „Руски вестник“ бързо започва публикуването на романа. Главният герой – княз Мишкин, се завръща в Русия след няколко години в швейцарски санаториум. Презиран от обществото заради доверчивата си натура и наивност, той се озовава в центъра на битката между красива метреса (Настя) и непорочното красиво младо момиче (Аглая), в които е влюбен. За нещастие, добротата и мекотата на характера на Мишкин само ускоряват сблъсъка между жените и той остава с впечатлението, че в този свят, обсебен от жажда за пари, власт и любовни завоевания, единственото място за светец е санаториумът. Мишкин е олицетворение на [[Исус|Иисус Христос]], който идва „отгоре“ (швейцарските планини) и дори на външен вид прилича на Иисус. Също като него Мишкин е учител, изповедник и мистериозен неудачник. Алчността и завистта са му чужди. За разлика от обкръжението си, той няма желание да отстоява правото си на пари и власт и е преизпълнен със състрадание. Отношенията му с грешницата Мария явно са вдъхновени от отношенията между Иисус и [[Мария Магдалена]]. Заради големите различия между него и съвременниците му е наречен „Идиот“. През май майката на Анна пристига временно при семейството, за да им помага. Понеже в жилището няма достатъчно стаи, те наемат друго, на улица близо до пазара, но там летните жеги и голямото оживление не им допадат. Три месеца по-късно майката на Анна си отива, а Достоевски заминава с жена си за [[Прага]]. След три дни са принудени да продължат пътуването, защото не успяват да намерят обзаведен апартамент в Прага, а мебелите са прекалено скъпи, за да купуват такива. През август пристигат в Дрезден, където наемат апартамент в английския квартал. Скоро след това при тях отново идва майката на Анна, за да помогне при раждането на следващото им дете. На 26 септември им се ражда дъщеря, която наричат Любов. През април 1871 г. Достоевски посещава за последен път Висбаден. Според Анна след раждането на детето им, той е излекуван от хазартната си зависимост. Другата причина е може би затварянето на различни казина в Германия през 1872 – 1873 г. Семейството заминава временно за Берлин, а на 8 юли 1871 г. се завръща в Петербург. Планираното им тримесечно сватбено пътешествие продължава 4 години и 3 месеца. === Завръщане в Русия === [[Файл:Bkdraft.jpg|мини|ляво|200px|Бележки по пета глава на „Братя Карамазови“.]] На 21 ноември 1869 г. по-малкият брат на Анна, Иван Сниткин, е убит в Москва от група от петима мъже. Зад убийството стои нихилистът [[Сергей Нечаев]], който, повлиян от трудовете на [[Михаил Бакунин]], създава терористична организация състояща се от петчленни групи. Тези събития карат Достоевски да планира писането на роман за нихилизма, който след множество редакции излиза под заглавието „[[Бесове (роман)|Бесове]]“. В Русия семейството отново има финансови проблеми и продава малкото оцелели след наводнение вещи. Освен това Анна е в напреднал стадий на бременност. Синът им Фьодор се ражда на 16 юли 1871 г. Скоро след раждането му семейството се мести в апартамент на ул. „Серпуховская“ и продава къщата си в Пешки, с надеждата да изплати дълговете си в размер на 25 000 рубли. Продават къщата на много по-ниска цена и Анна предлага да прехвърлят авторските права на съпруга ѝ, стига се до преговори за плащане на вноски. Достоевски възобновява приятелството си с Майков и Страхов и завързва нови запознанства, включително с [[Всеволод Соловьов]] и брат му [[Владимир Соловьов|Владимир]], църковния политик Терти Филипов и бъдещия висш духовник Константин Победоносцев, който задълбочава консервативните възгледи на писателя. В началото на 1872 г. [[Павел Третяков]] моли Достоевски да позира на [[Василий Перов]]. Резултатът, описан от датския критик Георг Брандес като „отчасти руско селско лице, отчасти физиономия на престъпник“, е вероятно най-известното изображение на Достоевски. Следва период на различни здравословни проблеми (счупена ръка на Любов, [[абсцес]] на гърлото на Анна и др.), които забавят работата върху следващия роман на Достоевски. „[[Бесове (роман)|Бесове]]“ се базира на убийството на Иван Сниткин и е силно повлиян от [[Откровение на Йоан|Откровението на Йоан]]. Второстепенните герои Степан и Пьотр Верковенски са въплъщения съответно на Начаев и [[Тимофей Грановский]]. Романът е завършен на 26 ноември 1872 г. и издаден през януари следващата година от новото списание на Достоевски и Анна. Въпреки че книгата като самостоятелно издание можела да бъде закупена само от апартамента на семейството, който се превърнал в книжарница, предприятието е успешно и бързо са продадени 3000 копия. Анна отговаря за финансите. Достоевски предлага да издават още едно произведение в периодичния печат – „[[Дневник на писателя]]“, който включва есета със същото заглавие, но поради липса на пари първо го публикуват чрез сп. „Гражданин“, за 3000 рубли годишно. През 1873 г. Анна и децата пътуват до [[Старая Руса]], а Достоевски остава в Петербург, за да пише „Дневника“. През март Достоевски напуска сп. „Гражданин“ заради стреса и бюрокрацията. За 15-те месеца като журналист там, списанието е съдено два пъти. Писателят предлага на сп. „Руски вестник“ нов роман, който още не е започнал да пише. Списанието отказва под предлог, че не може да му плати авансово (истинската причина е, че в същото време приключвали договор с [[Лев Толстой]] за издаването на „[[Ана Каренина]]“). Тогава при Достоевски идва [[Николай Некрасов]] и му предлага да издаде „Дневника“ в „Национални анали“ за 250 рубли на страница (със 100 рубли повече от предлаганите от „Руски вестник“). Здравето на Достоевски започнало да се влошава започвайки с кашлица и задух, първите симптоми на белодробно заболяване. Лекарите му препоръчват да се лекува извън Русия и през юни той заминава за Берлин, а от там за минералните извори в [[Бад Емс]]. Диагностициран е с остър катар, срещу който му е предписана сода. Въпреки това здравето му не се подобрява докато не бива сменено лекарското предписание. По време на престоя си в Германия Достоевски започва работа върху романа „[[Юноша (роман)|Юноша]]“. В края на юли той се завръща в Петербург където на 10 август се ражда синът му Алексей. В края на 1875 г. писателят довършва „Юноша“, части от него вече били издадени същата година в сп. „Национални анали“. Романът проследява живота на 19-годишния интелектуалец Аркадий Долгоруки, незаконнороден син на противоречивия женкар Версилов. Романът се съсредоточва върху периодичните конфликти между баща и син, най-вече по отношение на идеологията, които показват битката между традиционния „стар“ начин на мислене от 40-те години на XIX век и новите нихилистки възгледи на младежта в Русия от 60-те години на XIX век. === Последни години === В началото на 1876 г. Достоевски продължава работата си по „Дневниците“, темата им е същата като на „Юношество“. Есетата се продават в двоен обем в сравнение с предишните му книги. Достоевски получава все повече писма от читатели, при него идват всякакви хора – от студенти по теология до агностици. Благодарение на брата на Анна семейството купува [[дача]] в Старая Руса, която е превърната в музей и има много прилики с къщата от следващия му роман. През лятото на 1876 г. Достоевски отново страда от задух. Заминава за трети път за Емс, където лекарите му казват, че при здравословен климат може да живее още 15 години. Когато се завръща в Русия, император [[Александър II (Русия)|Александър II]] му заповядва да го посети в двореца и да му представи „Дневниците“. Също така императорът го моли да образова синовете му Сергей и Павел. Тази среща води до увеличаване на кръга на познанствата на Достоевски и той става чест гост на някои салони в Петербург. Запознава се с много влиятелни личности, включително принцеса София, Лев Толстой, поета Яков Полонски, политика граф Сергей Вите, журналиста [[Алексей Суворин]], музиканта [[Антон Рубинщейн]] и художника [[Иля Репин]]. Здравето на Достоевски продължава да се влошава; само през март 1877 г. преживява 4 епилептични припадъка. Вместо да замине отново за Емс той решава да посети Мали Прикол, имение близо до [[Курск]]. По обратния път към Петербург Достоевски отсяда в Даровое за да довърши „Дневниците“. През декември отива на погребението на Николай Некрасов където изнася реч. По това време Достоевски става почетен член на [[Руска академия на науките|Руската академия на науките]]. В началото на 1878 г. той слуша реч за „Божия човек“ на Владимир Соловьов, която го повлиява силно за следващия му роман. През февруари 1879 г. той получава почетно удостоверение от Академията, а през пролетта на същата година е поканен да вземе участие в международен конгрес по авторско право, оглавяван от [[Виктор Юго]]. Достоевски отказва поканата поради смъртта на 16 май 1879 г. на сина си Альоша, който не преживява операция от епилепсия. По-късно Достоевски е избран за председател на Славянското благотворително дружество в Петербург, а през лятото е избран за член на почетната комисия на Асоциацията за международна литература и изкуство в която членували Виктор Юго, Лев Толстой, Иван Тургенев, [[Паул фон Хайзе]], [[Алфред Тенисън]], [[Антъни Тролъп]], [[Хенри Уадсуорт Лонгфелоу]] и [[Ралф Уолдо Емерсън]]. [[Файл:Dostoevski grave at Alexander Nevsky Monastry.jpg|мини|150px|Гробът на Достоевски в [[Тихвинското гробище]]]] За четвърти и последен път в началото на август 1879 г. Достоевски посещава Емс, диагностициран е с белодробна [[емфизема]] в начален стадий. Лекарите не вярвали че е възможно да бъде излекуван, но казват че може да се противодейства с високи шансове за успех. На 1 февруари 1880 г. сп. „Руски вестник“ започва публикацията на първите части на последния роман на Достоевски „[[Братя Карамазови]]“, последните части са публикувани през ноември същата година. Романът разказва в 12 книги и епилог историята на [[Альоша Карамазов]], чиито братя са атеистът [[Иван Карамазов]] и бившият военен [[Димитрий Карамазов]]. Първите книги запознават читателя със семейство Карамазови и смъртта на бащата Фьодор, а следващите се съсредоточват върху философските и религиозните спорове между Альоша и [[старчество|стареца]] Зосима. Освен успеха сред критиците, книгата се продава добре. Най-известната част от книгата е главата „[[Великият инквизитор]]“, която е [[парабола (литература)|парабола]] за [[Второ пришествие на Христос|Второто пришествие на Христос]] в [[Севиля]], когато Иисус е затворен от 90-годишен псевдорелигиозен [[велик инквизитор]]. Вместо да му отговаря, Иисус го целува и Инквизиторът го освобождава, но го предупреждава да не се връща повече. Повечето съвременни критици приемат, че това е атака от страна на Достоевски срещу католическата църква и социалистическия атеизъм, които са представени като Инквизитора. С този роман той предупреждава читателите за ужасно откровение, което ще се състои и което вече е ставало в миналото. За Достоевски [[Дар на Пипин|Дарът на Пипин]] и [[Испанска инквизиция|Испанската инквизиция]] са опорочили [[християнство]]то. На 3 февруари 1880 г. Достоевски е поканен на откриването на паметника на Пушкин в Москва. Откриването е насрочено за 26 май, но е отложено за 6 юни, поради смъртта на императрица [[Мария Александровна]]. Два дни по-късно Достоевски изнася запомняща се реч в голяма зала, по време на която много хора плачат, някои са истерични, докато други припадат или напускат залата. Речта му е посрещната с бурни аплодисменти и дори дългогодишният му съперник Тургенев го прегръща. В периода от 25 януари до 9 февруари Достоевски получава многобройни белодробни кръвоизливи и е на легло. Сред последните му думи е цитат от [[Евангелие от Матей]] 3:14 „А Йоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?“. Достоевски умира на 9 февруари (28 януари [[стар стил]]) 1881 г., в 8:22 часа, в Санкт Петербург. Желанието му било да бъде погребан в гробището на [[Новодевически манастир|Новодевическия манастир]], близо до Некрасов, но поради финансова невъзможност бива погребан в [[Тихвинско гробище|Тихвинското гробище]] близо до [[Александро-Невска лавра|Александро-Невската лавра]], в близост до любимите си поети [[Николай Карамзин]] и [[Василий Жуковски]]. Не е известен броят на хората отишли на погребението, според някои източници скърбящите били повече от 100 000, докато други говорят за 40 000 – 50 000. На надгробния му камък е гравиран цитат от [[Евангелие от Йоан]] 12:24: {{цитат|Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод.|}}Този цитат е и [[Епиграф (литература)|епиграф]] на романа ''[[Братя Карамазови]]''. == Наследство == Заедно с Лев Толстой, Достоевски е смятан за един от най-великите романисти от Златния век на [[руска литература|руската литература]] и за малко хора от XIX век може да се каже, че са били толкова влиятелни, колкото Достоевски. Известен е с талантливото си повествование и с дълбоките си и остроумни изявления по интелектуални и политически въпроси и е описван като духовен водач, учител и дори [[пророк]]. Достоевски още приживе привлича вниманието на чуждестранните читатели. Германският преводач Вилхелм Улфсон публикува в списание най-ранния известен превод на „Бедни хора“ още през 1846 – 47 г. Подобно е положението и във Франция; в Англия първите преводи са на Мари фон Тило от 1881 г., а първите точни преводи са направени в периода 1912 – 1920 г. от Констанс Гарнет. Оттогава насетне много неруски писатели и мислители се запознават с творчеството на Достоевски. [[Фридрих Ницше]] казва за Достоевски в „[[Залезът на боговете или как се философства с чук в ръка|Залезът на боговете]]“, че „той е единственият психолог, от когото нещо съм научил, той е една от щастливите случайности в живота ми – по-щастлива дори от Стендал“. [[Томас Ман]] съветва Достоевски да бъде четен от широката маса, а [[Херман Хесе]] се наслаждава на романите му и заявява, че да го четеш е сякаш „да надзърнеш в бъркотията“. [[Кнут Хамсун]] казва, че „никой не е анализирал пълната човешка структура така, както Достоевски. Психологичната му мисъл е внушителна и мечтателна. Нямаме критерий, по който да преценим величието му.“ [[Андре Жид]]: „Достоевски трябва да бъде поставен редом с [[Хенрик Ибсен|Ибсен]] и Ницше; той им е равен и може би даже е по-важен от тях“. Според извадка от писмо на Едмънд Гос до Жид „Достоевски е кокаинът и морфинът на модерната литература“. Леви групи като [[Сюрреализъм|сюрреалистите]], [[Екзистенциализъм|екзистенциалистите]] и битниците поставят Достоевски сред писателите, оказали им решаващо влияние. Достоевски е смятан за предвестник на [[Руски символизъм|руския символизъм]], повлиял [[Александър Блок]], [[Андрей Бели]] и [[Вячеслав Иванов]] по въпроси, свързани с екзистенциализма, [[Експресионизъм|експресионизма]] и [[психоанализа]]та. След [[Руска революция (1917)|Революцията в Русия през 1917 г.]] книгите на Достоевски са забранявани или цензурирани. Философията му, най-вече тази в „Бесове“, е обявена за капиталистическа и антикомунистическа, което му донася прякора „нашият зъл гений“ от [[Максим Горки]]. Въпреки това по време на [[Втора световна война|Втората световна война]] книгите му са пропагандирани и от нацистите, и от комунистите, а след войната отново са забранени. През 1947 г. е чествана 125-ата годишнина от рождението му из цяла Русия, но на следващата година книгите му отново са забранени. Забраната е премахната от [[Никита Хрушчов]] по време на [[десталинизация]]та. След Втората световна война книгите на Достоевски оглавяват списъците с най-продаваните произведения в цял свят. Творчеството му е оценено от философи, психолози, теолози, социолози, политици, литературоведи, лекари, адвокати и студенти. Много от романите му са филмирани и драматизирани в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] и на Запад. Героите и цялото му творчество са популяризирани чрез графити, президентски речи, водевили, филми и постановки. През 1956 г. в СССР е издадена марка с неговия образ в тираж от 1000 копия. През 1971 г. отваря врати Музеят на Достоевски, домът, където той написва първите и последните си творби. На него е кръстен [[малка планета|астероидът]] [[3453 Достоевски]], открит от [[Людмила Карачкина]] през 1981 г. Албумът на [[Иги Поп]] „[[The Idiot]]“ е кръстен на романа му „Идиот“. [[Московско метро|Московското метро]] има спирка [[Метростанция Достоевская]], открита на 19 юни 2010 г. == Библиография == [[Файл:Dostoevsky.jpg|мини|200px|Достоевски през [[1879]] г.]] Творчеството на Достоевски включва 5 превода, 15 романа и новели и 17 разказа. Много от по-дългите му романи са публикувани първо като поредици в периодичния печат. Дадените по-долу години показват годината, в която е публикувана последната част от романа или е издаден за първи път като самостоятелна книга. === Романи и новели === * ''„[[Бедни хора]]“'' (1846) – роман * ''„[[Двойник (новела)|Двойник]]“'' (1846) – новела * ''„[[Неточка Незванова]]“'' (1849) – незавършен роман * ''„[[Сънят на чичото]]“'' (1859) – новела * ''„[[Село Степаничево и неговите обитатели]]“'' (1859) – роман * ''„[[Унижените и оскърбените]]“'' (1861) – роман * ''„[[Записки от мъртвия дом]]“'' (1862) – полу-автобиографичен роман * ''„[[Записки от подземието]]“'' (1864) – новела * ''„[[Престъпление и наказание]]“'' (1866) – роман * ''„[[Играчът на рулетка]]“'' (1867) – кратък роман/повест * ''„[[Идиот (роман)|Идиот]]“'' (1869) – роман * ''„[[Вечният съпруг]]“'' (1870) – роман * ''„[[Бесове (роман)|Бесове]]“'' (1872) – роман * ''„[[Юноша (роман)|Юноша]]“'' (1875) – роман * ''„[[Братя Карамазови]]“'' (1880) – роман === Разкази === * ''„[[Господин Прохарчин]]“'' (1846) * ''„[[Роман в девет писма]]“'' (1847) * ''„[[Хазайката]]“'' (1847) * ''„[[Ревнивият съпруг]]“'' (1848) * ''„[[Слабо сърце]]“'' (1848) * ''„[[Ползунков]]“'' (1848) * ''„[[Честният крадец]]“'' (1848) * ''„[[Елха и сватба]]“'' (1848) * ''„[[Бели нощи (Достоевски)|Бели нощи]]“'' (1848) * ''„[[Малкият герой]]“'' (1849) * ''„[[Мръсен виц]]“'' (1862) * ''„[[Крокодил (разказ)|Крокодил]]“'' (1865) * ''„[[Бобок]]“'' (1873) * ''„[[Момчето на коледната елха]]“'' (1876) * ''„[[Кротката]]“'' (1876) * ''„[[Мужик Марей]]“'' (1876) * ''„[[Сънят на смешния човек]]“'' (1877) === Есета === * ''„[[Дневник на писателя]]“'' (събрани есета) * ''„[[Зимни бележки за летни впечатления]]“'' (1863) * ''„Дневник на писателя“'' (1873 – 1881) === Преводи === * ''„[[Йожени Гранде]]“'' – [[Оноре дьо Балзак]] (1843) * ''„[[Последният Албини]]“'' – [[Жорж Санд]] (1843) * ''„[[Мария Стюарт (пиеса)|Мария Стюарт]]“'' – [[Фридрих Шилер]] (1843) * ''„[[Борис Годунов (пиеса)|Борис Годунов]]“'' – [[Александър Пушкин]] (1843) * ''„Райнеке фукс“'' – [[Йохан Волфганг фон Гьоте]] (1843) == Бележки == <references/> == Външни препратки == {{Уикицитат|Фьодор Достоевски}} * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Фьодор+Достоевски&type=AllFields От и за Фьодор Достоевски в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * {{Моята библиотека автор|fjodor-dostoevski|Фьодор Достоевски}} * [[Венцеслав Константинов]], [http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/tvorchestvoto/mann.htm ''„Достоевски през погледа на Томас Ман“''], В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet) * [https://archive.ph/20130706102734/http://www.suvenirograd.ru/sights.php?lang=1&id=1982&filtr_s=1982 Достоевски в Сибир], Suvenirograd.ru * [https://archive.ph/20130706093553/http://www.dostoevskiy.net.ru/lib/sa/author/100002 Великий русский писатель Федор Достоевский (Биография)], Dostoevskiy.net.ru * [http://www.dostoevskiy.net.ru/lib/sa/author/177 Онлайн достъп до произведенията на Достоевски на руски език] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070309175304/http://www.dostoevskiy.net.ru/lib/sa/author/177 |date=2007-03-09 }} * [http://www.vehi.net/dostoevsky/ Библиотека на руската религиозна философска и художествена литература: Ф.М. Достоевски] * [https://ilibrary.ru/author/dostoevski/index.html Пълна библиография на руски], Ilibrary.ru * [https://philolog.petrsu.ru/fmdost/index.htm Всички есета на руски], Philolog.ru * [http://sites.utoronto.ca/tsq/DS/issues.shtml Dostoevsky Studies (1980 – 1988)], The Department of Slavic Languages and Literatures, University of Toronto * {{gutenberg author| id=Fyodor+Dostoyevsky|name=Фьодор Достоевски}} * {{IMDb name|id=0234502|name=Фьодор Достоевски}} {{Фьодор Достоевски}} {{Превод от|en|Fyodor Dostoyevsky|492663331}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Езикознание|Философия|Руска империя}} {{СОРТКАТ:Достоевски, Фьодор}} [[Категория:Фьодор Достоевски| ]] lbjh9i1bqfs7kiwg1az48bfbd3oik41 0 60331 12434866 11786434 2024-12-08T13:46:32Z 2A01:5A8:53B:196A:E407:E841:BC68:7B4B 12434866 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Famous Character in Literature: Robinson Crusoe''' '''1. Author Details''' '''• Name: Daniel Defoe''' '''• From: England''' '''• Lived: 1660–1731''' '''2. Title of the Book''' '''• ''Robinson Crusoe''''' '''3. Publication Date''' '''• 1719''' '''4. Plot''' '''• A man is stranded on an island for 28 years. He survives by building shelter, farming, and befriending a native man named Friday.''' '''5. Main Characteristics''' '''• Brave and resourceful''' '''• Hardworking and smart''' '''• Never gives up''' '''6. Why I Chose Him''' '''• He shows how people can survive through courage and hard work.''' '''7. Recommendation''' '''• Read this book if you like adventure and survival stories.''' '''Let me know if you’d like to add anything!''' '''Охлюви''' се наричат повечето [[мекотели]] от представителите на клас [[Коремоноги]], които имат [[спирала|спиралообразна]] и възобновима [[черупка]].<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/охлюв/ ibl.bas.bg]</ref> == Класификация == Класът обединява водни и сухоземни представители. Охлювът [[рапан]] живее на неголяма дълбочина в [[Черно море]], обикновено на скалисто дъно. Той е пренесен през 40-те години на [[20 век]] от [[Японско море|Японското море]] и се храни главно с черна [[мида]]. * Големият и малкият блатен охлюв се срещат в [[блата]], [[езера]], заблатени участъци на [[реки]] и други малки [[водоем]]и. Големият блатен охлюв е всеяден вид. Обитава водната растителност на повърхността на водата. Снасят яйцата си в дълги шнурове, които прикрепва към подводни предмети. * [[Градински охлюв|Градинският охлюв]] е сухоземен обитател и е от групата безгръбначни животни. Среща се в [[Градина|градините]], пасищата и [[лозя]]та. Той е растителнояден, активен през нощта. При движение кожата на краката отделя слузест секрет, който подпомага придвижването на животното по различни повърхности. Градинският охлюв е хермафродитно животно с пряко развитие. * [[Гол охлюв призрак|Голите охлюви]] са с редуцирана черупка, която е частично или напълно скрита под [[Мантия (орган)|мантията]]. Някои от тях са вредители по зеленчукови насаждения, а други – в горите, парковете и градините. == Морфология == Охлювът има черупка, която е образувание на [[кожа]]та. Те я сменят, когато тя стане прекалено малка за тях. Тя се нарича [[Мантия (орган)|мантия]] и е трислойна – [[седеф]]ен, [[варовик]]ов и рогов слой. Тялото има глава с чифт [[очи]] и от един до два чифта пипала, [[туловище]] и мускулест [[крак]]. Появява се [[Език (анатомия)|език]] със „зъбчета“ (твърдо вещество) и [[гуша]]. Тялото е асиметрично, вместено с помощта на два [[мускул]]а във варовитата черупка. === Храносмилателна система === [[Храносмилателна система|Храносмилателната система]] има обичайно устройство, но променено разположение. [[Анус]]ът се намира над или отстрани на главата. [[Кръвоносна система|Кръвоносната система]] не е затворена. === Нервна система === [[Нервната система]] има множество ганглии. Могат да бъдат с 5 или 7 чифта или без оформени такива, само с нервно стъбло. === Полова система === Охлювите са [[хермафродит]]и, развиват се пряко. {{center|[[Файл:Snail diagram-bg.svg|600п]]{{br}}Диаграма на анатомията на охлюва.}} Охлювите могат да прекарат 3 години в сън. == Бележки == <references/> {{мъниче|животни}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Коремоноги]] g4owoj90xnf9e2cfeyjf51qahnt1x6g 12434868 12434866 2024-12-08T13:47:57Z 2A01:5A8:327:888E:9052:77AB:C39:61B1 12434868 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Охлюви''' се наричат повечето [[мекотели]] от представителите на клас [[Коремоноги]], които имат [[спирала|спиралообразна]] и възобновима [[черупка]].<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/охлюв/ ibl.bas.bg]</ref> == Класификация == Класът обединява водни и сухоземни представители. Охлювът [[рапан]] живее на неголяма дълбочина в [[Черно море]], обикновено на скалисто дъно. Той е пренесен през 40-те години на [[20 век]] от [[Японско море|Японското море]] и се храни главно с черна [[мида]]. * Големият и малкият блатен охлюв се срещат в [[блата]], [[езера]], заблатени участъци на [[реки]] и други малки [[водоем]]и. Големият блатен охлюв е всеяден вид. Обитава водната растителност на повърхността на водата. Снасят яйцата си в дълги шнурове, които прикрепва към подводни предмети. * [[Градински охлюв|Градинският охлюв]] е сухоземен обитател и е от групата безгръбначни животни. Среща се в [[Градина|градините]], пасищата и [[лозя]]та. Той е растителнояден, активен през нощта. При движение кожата на краката отделя слузест секрет, който подпомага придвижването на животното по различни повърхности. Градинският охлюв е хермафродитно животно с пряко развитие. * [[Гол охлюв призрак|Голите охлюви]] са с редуцирана черупка, която е частично или напълно скрита под [[Мантия (орган)|мантията]]. Някои от тях са вредители по зеленчукови насаждения, а други – в горите, парковете и градините. == Морфология == Охлювът има черупка, която е образувание на [[кожа]]та. Те я сменят, когато тя стане прекалено малка за тях. Тя се нарича [[Мантия (орган)|мантия]] и е трислойна – [[седеф]]ен, [[варовик]]ов и рогов слой. Тялото има глава с чифт [[очи]] и от един до два чифта пипала, [[туловище]] и мускулест [[крак]]. Появява се [[Език (анатомия)|език]] със „зъбчета“ (твърдо вещество) и [[гуша]]. Тялото е асиметрично, вместено с помощта на два [[мускул]]а във варовитата черупка. === Храносмилателна система === [[Храносмилателна система|Храносмилателната система]] има обичайно устройство, но променено разположение. [[Анус]]ът се намира над или отстрани на главата. [[Кръвоносна система|Кръвоносната система]] не е затворена. === Нервна система === [[Нервната система]] има множество ганглии. Могат да бъдат с 5 или 7 чифта или без оформени такива, само с нервно стъбло. === Полова система === Охлювите са [[хермафродит]]и, развиват се пряко. {{center|[[Файл:Snail diagram-bg.svg|600п]]{{br}}Диаграма на анатомията на охлюва.}} Охлювите могат да прекарат 3 години в сън. == Бележки == <references/> {{мъниче|животни}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Коремоноги]] ah6w1xsh15mi9fe0r6sx0jaauuim12o 12434895 12434868 2024-12-08T14:15:01Z Ket 2798 Премахнати [[Special:Contributions/2A01:5A8:327:888E:9052:77AB:C39:61B1|редакции на 2A01:5A8:327:888E:9052:77AB:C39:61B1]] ([[User talk:2A01:5A8:327:888E:9052:77AB:C39:61B1|б]].), към версия на 2A01:5A8:53B:196A:E407:E841:BC68:7B4B 12434866 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Famous Character in Literature: Robinson Crusoe''' '''1. Author Details''' '''• Name: Daniel Defoe''' '''• From: England''' '''• Lived: 1660–1731''' '''2. Title of the Book''' '''• ''Robinson Crusoe''''' '''3. Publication Date''' '''• 1719''' '''4. Plot''' '''• A man is stranded on an island for 28 years. He survives by building shelter, farming, and befriending a native man named Friday.''' '''5. Main Characteristics''' '''• Brave and resourceful''' '''• Hardworking and smart''' '''• Never gives up''' '''6. Why I Chose Him''' '''• He shows how people can survive through courage and hard work.''' '''7. Recommendation''' '''• Read this book if you like adventure and survival stories.''' '''Let me know if you’d like to add anything!''' '''Охлюви''' се наричат повечето [[мекотели]] от представителите на клас [[Коремоноги]], които имат [[спирала|спиралообразна]] и възобновима [[черупка]].<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/охлюв/ ibl.bas.bg]</ref> == Класификация == Класът обединява водни и сухоземни представители. Охлювът [[рапан]] живее на неголяма дълбочина в [[Черно море]], обикновено на скалисто дъно. Той е пренесен през 40-те години на [[20 век]] от [[Японско море|Японското море]] и се храни главно с черна [[мида]]. * Големият и малкият блатен охлюв се срещат в [[блата]], [[езера]], заблатени участъци на [[реки]] и други малки [[водоем]]и. Големият блатен охлюв е всеяден вид. Обитава водната растителност на повърхността на водата. Снасят яйцата си в дълги шнурове, които прикрепва към подводни предмети. * [[Градински охлюв|Градинският охлюв]] е сухоземен обитател и е от групата безгръбначни животни. Среща се в [[Градина|градините]], пасищата и [[лозя]]та. Той е растителнояден, активен през нощта. При движение кожата на краката отделя слузест секрет, който подпомага придвижването на животното по различни повърхности. Градинският охлюв е хермафродитно животно с пряко развитие. * [[Гол охлюв призрак|Голите охлюви]] са с редуцирана черупка, която е частично или напълно скрита под [[Мантия (орган)|мантията]]. Някои от тях са вредители по зеленчукови насаждения, а други – в горите, парковете и градините. == Морфология == Охлювът има черупка, която е образувание на [[кожа]]та. Те я сменят, когато тя стане прекалено малка за тях. Тя се нарича [[Мантия (орган)|мантия]] и е трислойна – [[седеф]]ен, [[варовик]]ов и рогов слой. Тялото има глава с чифт [[очи]] и от един до два чифта пипала, [[туловище]] и мускулест [[крак]]. Появява се [[Език (анатомия)|език]] със „зъбчета“ (твърдо вещество) и [[гуша]]. Тялото е асиметрично, вместено с помощта на два [[мускул]]а във варовитата черупка. === Храносмилателна система === [[Храносмилателна система|Храносмилателната система]] има обичайно устройство, но променено разположение. [[Анус]]ът се намира над или отстрани на главата. [[Кръвоносна система|Кръвоносната система]] не е затворена. === Нервна система === [[Нервната система]] има множество ганглии. Могат да бъдат с 5 или 7 чифта или без оформени такива, само с нервно стъбло. === Полова система === Охлювите са [[хермафродит]]и, развиват се пряко. {{center|[[Файл:Snail diagram-bg.svg|600п]]{{br}}Диаграма на анатомията на охлюва.}} Охлювите могат да прекарат 3 години в сън. == Бележки == <references/> {{мъниче|животни}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Коремоноги]] g4owoj90xnf9e2cfeyjf51qahnt1x6g 12434896 12434895 2024-12-08T14:16:19Z Ket 2798 Премахнати [[Special:Contributions/Ket|редакции на Ket]] ([[User talk:Ket|б]].), към версия на 2A01:5A8:327:888E:9052:77AB:C39:61B1 12434868 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Охлюви''' се наричат повечето [[мекотели]] от представителите на клас [[Коремоноги]], които имат [[спирала|спиралообразна]] и възобновима [[черупка]].<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/охлюв/ ibl.bas.bg]</ref> == Класификация == Класът обединява водни и сухоземни представители. Охлювът [[рапан]] живее на неголяма дълбочина в [[Черно море]], обикновено на скалисто дъно. Той е пренесен през 40-те години на [[20 век]] от [[Японско море|Японското море]] и се храни главно с черна [[мида]]. * Големият и малкият блатен охлюв се срещат в [[блата]], [[езера]], заблатени участъци на [[реки]] и други малки [[водоем]]и. Големият блатен охлюв е всеяден вид. Обитава водната растителност на повърхността на водата. Снасят яйцата си в дълги шнурове, които прикрепва към подводни предмети. * [[Градински охлюв|Градинският охлюв]] е сухоземен обитател и е от групата безгръбначни животни. Среща се в [[Градина|градините]], пасищата и [[лозя]]та. Той е растителнояден, активен през нощта. При движение кожата на краката отделя слузест секрет, който подпомага придвижването на животното по различни повърхности. Градинският охлюв е хермафродитно животно с пряко развитие. * [[Гол охлюв призрак|Голите охлюви]] са с редуцирана черупка, която е частично или напълно скрита под [[Мантия (орган)|мантията]]. Някои от тях са вредители по зеленчукови насаждения, а други – в горите, парковете и градините. == Морфология == Охлювът има черупка, която е образувание на [[кожа]]та. Те я сменят, когато тя стане прекалено малка за тях. Тя се нарича [[Мантия (орган)|мантия]] и е трислойна – [[седеф]]ен, [[варовик]]ов и рогов слой. Тялото има глава с чифт [[очи]] и от един до два чифта пипала, [[туловище]] и мускулест [[крак]]. Появява се [[Език (анатомия)|език]] със „зъбчета“ (твърдо вещество) и [[гуша]]. Тялото е асиметрично, вместено с помощта на два [[мускул]]а във варовитата черупка. === Храносмилателна система === [[Храносмилателна система|Храносмилателната система]] има обичайно устройство, но променено разположение. [[Анус]]ът се намира над или отстрани на главата. [[Кръвоносна система|Кръвоносната система]] не е затворена. === Нервна система === [[Нервната система]] има множество ганглии. Могат да бъдат с 5 или 7 чифта или без оформени такива, само с нервно стъбло. === Полова система === Охлювите са [[хермафродит]]и, развиват се пряко. {{center|[[Файл:Snail diagram-bg.svg|600п]]{{br}}Диаграма на анатомията на охлюва.}} Охлювите могат да прекарат 3 години в сън. == Бележки == <references/> {{мъниче|животни}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Коремоноги]] ah6w1xsh15mi9fe0r6sx0jaauuim12o 0 60337 12435398 12434183 2024-12-09T01:45:34Z Mihail Al. Mihaylov 126771 Отстранен вандализъм 12435398 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | оригинално име = Real Madrid Club de Fútbol | прозвище = ''Белия Балет''<ref>{{Citation |title=10 от най-лудите прякори във футбола |url=http://binar.bg/23901/10-ot-nay-ludite-pryakori-vav-futbola/ |accessdate=2017-06-05 |archivedate=2017-07-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170709173914/http://binar.bg/23901/10-ot-nay-ludite-pryakori-vav-futbola/ }}</ref><br>''Кралския клуб''<br> ''Белите''<br>''Кралете на Европа''<br>''Викингите''<ref>[http://www.laliga.es/en/news/why-are-real-madrid-players-called-merengues Why are Real Madrid players called 'merengues'?]</ref> | стадион = [[Естадио Сантяго Бернабеу|Сантяго Бернабеу]] | капацитет = 85 000 | revenue = | президент = {{Флагче|Испания}} [[Флорентино Перес]] | старши треньор = {{Флагче|Италия}} [[Карло Анчелоти]] | първенство = [[Ла Лига]] | сезон = 2023/24 | място = 1-во | спонсор = Fly Emirates | уебсайт = [http://www.realmadrid.com/cs/Satellite/es/Prehome_ES2.htm? Официален сайт] | pattern_name1 = | pattern_la1 = _realmadrid2425h | pattern_b1 = _realmadrid2425h | pattern_ra1 = _realmadrid2425h | pattern_sh1 = _realmadrid2425h | pattern_so1 = _realmadrid2425hl | leftarm1 = FFFFFF | body1 = FFFFFF | rightarm1 = FFFFFF | shorts1 = FFFFFF | socks1 = FFFFFF | pattern_name2 = Away | pattern_la2 = _realmadrid2425a | pattern_b2 = _realmadrid2425a | pattern_ra2 =_realmadrid2425a | pattern_sh2 = _realmadrid2425a | pattern_so2 = _blacktop | leftarm2 = FF9000 | body2 = FF9000 | rightarm2 = FF9000 | shorts2 = FF9000 | socks2 =FF9000 | pattern_name3 = Third | pattern_la3 = _realmadrid2425t | pattern_b3 = _realmadrid2425t | pattern_ra3 = _realmadrid2425t | pattern_sh3 =_realmadrid2425t | pattern_so3 = _realmadrid2425tl | leftarm3 = 4b4848 | body3 = 4b4848 | rightarm3 = 4b4848 | shorts3 = 4b4848 | socks3 = 4b4848 | екипировка = {{Флагче|Германия}} [[Адидас]] | настоящ сезон = |име на отбора={{Флагче|Испания}} Реал Мадрид}} '''Реал Мадрид КФ''' ({{lang|es|Real Madrid Club de Fútbol}}, '''Реал Мадрид Клуб де Футбол''') е [[Испания|испански]] професионален [[футбол]]ен клуб от испанската [[столица]] [[Мадрид]]. Отборът е създаден през [[1902]] г. и е признат от [[ФИФА]] за най-успешния футболен клуб на [[20 век]].<ref name="Real Madrid turns 106 (1991-2008)">{{cite web |title = Real Madrid turns 106 (1991 – 2008) | url = http://www.realmadrid.com/cs/Satellite/en/1202730576269/noticia/Noticia/Real_Madrid_turns_106_(1991-2008).htm | publisher = Realmadrid.com| date = 5 март 2008 | accessdate = 12 юли 2008|author=Luís Miguel González}}</ref> Реал е 36 пъти [[Ла Лига|шампион на Испания]], носител на 20 [[Купа на Испания|Купи на Испания]] и рекордните 15 [[Шампионска лига|титли на Шампионската лига]].<ref name="Madrid the masters of Europe">{{cite web|title = Madrid the masters of Europe | url = http://www.uefa.com/competitions/ucl/news/kind=8192/newsid=3047.html | publisher = uefa.com | date = 8 юли 2003 | accessdate = 13 юли 2008}}</ref><ref name="EC">До 1992 г. Шампионската лига се е наричала Купа на европейските шампиони, но оттогава се нарича ''[[Шампионска лига]]''.</ref> Реал Мадрид е един от основателите на ФИФА<ref name="The History of FIFA">{{cite web |title =The History of FIFA – Foundation | url = http://www.fifa.com/classicfootball/history/fifa/historyfifa1.html | publisher = fifa.com | accessdate = 27 юли 2008}}</ref> (като представител на Испания на учредителния конгрес през 1904 г.) и на организацията [[Г-14]].<ref>{{cite web|title = Real Madrid is one of the founders of G-14|url = http://www.g14.com/|publisher = G14.com|accessdate = 17 септември 2007|архив_дата = 2006-06-13|архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20060613035116/http://www.g14.com/}}</ref> Клубът играе своите домакински мачове на [[Сантяго Бернабеу (стадион)|Стадион Сантяго Бернабеу]], намиращ се в централната част на Мадрид. За разлика от повечето европейски спортни организации, Реал е собственост и управляван от своите фенове, или така наречените "socios" – клубни членове. Реал Мадрид е и най-скъпият отбор в света към 2022 г. според [[Форбс]], оценен на 5,1 млрд. долара. Клубът също така е един от най-богатите в света, през 2021 г. е генерирал над 640 млн. евро приходи. == История == [[Файл:Madrid_C.F._1905-06.jpg|мини|ляво|200px|Реал Мадрид през 1905]] Футболът в [[Мадрид]] е въведен от преподаватели и студенти, някои от които са завършили [[Оксфордски университет|Оксфордския]] или [[Кеймбриджки университет|Кеймбриджкия]] университет.<ref name="Real Madrid turns 106 (I)">{{cite web|title = Pre-history and first official title (1900 – 1910) | url = http://www.realmadrid.com/cs/Satellite/en/1202730681095/noticia/Noticia/Real_Madrid_turns_106_(I).htm | publisher = Realmadrid.com | accessdate = 12 юли 2008|author=Luís Miguel González}}</ref> Те създават футболния клуб ''Football Club Sky'' през [[1897]], който играе мачове само в съботните сутрини.<ref name="Real Madrid turns 106 (I)"/> През [[1900]] г. отборът се разделя на два различни: ''New Foot-Ball de Madrid'' и ''Club Español de Madrid''. От своя страна [[6 март]] [[1902]] г. ''Club Español de Madrid'' се разделя на два различни отбора, единият от които е Реал Мадрид (с тогавашно име ''ФК Мадрид'').<ref name="Real Madrid turns 106 (I)"/> Само три години след основаването си, през [[1905]] г., ФК Мадрид печели първия си официален трофей – [[Купа на Испания|Купата на Испания]], след победа над [[Атлетик Билбао]] на финала.<ref name="Real Madrid turns 106 (I)"/> Тимът печели първата от четирите купи на Испания.<ref name="Real Madrid turns 106 (I)"/> Реал Мадрид е един от основателите на [[Испанска Футболна Асоциация|Испанската ФА]] на [[4 януари]] [[1909]] г., когато клубният президент [[Адолфо Мелендес]] подписва споразумението за създаването му.<ref name="Real Madrid turns 106 (I)"/> През [[1912]] тимът се мести на ново игрище, носещо името ''Campo de O'Donnell'' (на български ''Кампо де О'Донъл'').<ref name="History – Chapter 1 – FROM THE ESTRADA LOT TO THE NICE, LITTLE O’DONNELL PITCH">{{cite web|title = History – Chapter 1 – FROM THE ESTRADA LOT TO THE NICE, LITTLE O’DONNELL PITCH | url = http://www.realmadrid.com/cs/Satellite/en/Santiago_Bernabeu/1193041512791/Historia/History.htm | publisher = Realmadrid.com| accessdate = 11 юли 2008}}</ref> На [[29 юни]] [[1920]] г. крал [[Алфонсо XIII]] дава титлата „кралски“ (''Royal'') на клуба.<ref name="Real Madrid turns 106 (II)">{{cite web |title = Bernabéu's debut to the title of ''Real'' (1911 – 1920) | url = http://www.realmadrid.com/en/about-real-madrid/history/football/1911-1920-madrid-comes-together-and-receives-the-title-of-real | publisher = Realmadrid.com | accessdate = 12 юли 2008|author=Luís Miguel González}}</ref> [[Файл:Alfonso XIII de España by Kaulak.jpg|150px|мини|Тогавашният крал на Испания [[Алфонсо XIII]].]] През [[1929]] г. първият сезон на [[Примера дивисион|Ла Лига]] е открит. Реал Мадрид е начело до последния мач, в който са надиграни от [[Атлетик Билбао]] с резултат 2:0 (първата среща завършва 5:1 за Реал Мадрид) и така Барселона печели титлата с една точка разлика пред Реал.<ref name="Real Madrid turns 106 (III)">{{cite web| title = A spectacular leap towards the future (1921 – 1930) | url = http://www.realmadrid.com/cs/Satellite/en/1202730681768/noticia/Noticia/Real_Madrid_turns_106_(III).htm | publisher = Realmadrid.com | date =28 февруари 2007 |accessdate =12 юли 2008|author=Luís Miguel González}}</ref> Тимът печели първата си титла в Ла Лига през сезон 1931/32. Реал Мадрид печелят титлата и през следващия сезон и така стават първия отбор в Испания печелил титлата в два последователни сезона.<ref name="Real Madrid turns 106 (IV)">{{cite web |title = The first two-time champion of the League (1931 – 1940) | url = http://www.realmadrid.com/cs/Satellite/en/1202730681729/noticia/Noticia/Real_Madrid_turns_106_(IV).htm | publisher = Realmadrid.com | accessdate = 18 юли 2008|author=Luís Miguel González}}</ref> През [[1945]] г. президент на Реал Мадрид става [[Сантяго Бернабеу Йесте|Сантяго Бернабеу]].<ref name="Real Madrid turns 106 (V)">{{cite web |title = Bernabéu begins his office as President building the new Chamartín Stadium (1941 – 1950) | url = http://www.realmadrid.com/cs/Satellite/en/1202730681924/noticia/Noticia/Real_Madrid_turns_106_(V).htm | publisher = Realmadrid.com | accessdate = 12 юли 2008|author=Luís Miguel González}}</ref> Под неговото председателство след [[Гражданска война в Испания|гражданската война в Испания]], започва „прераждането“ на клуба. Построен е нов стадион, впоследствие кръстен на самия него. Започвайки от [[1953]] г., Сантяго Бернабеу се впуска към стратегия на привличане на играчи от чужбина със световна класа, като може би най-значителната придобивка на клуба е [[Алфредо Ди Стефано]]. Така се ражда първият мултинационален отбор в света.<ref name="Real Madrid turns 106 (VI)">{{cite web|title = An exceptional decade (1951 – 1960) | url = http://www.realmadrid.com/cs/Satellite/en/1202730565386/noticia/Noticia/Real_Madrid_turns_106_(VI).htm | publisher = Realmadrid.com | accessdate = 12 юли 2008|author=Luís Miguel González}}</ref> През [[1955]] г., след идея на един [[Франция|френски]] журналист ([[Габриел Ано]]), Сантяго Бернабеу, заедно с [[Густав Себеш]], създават турнир, днес известен като [[Шампионска лига на УЕФА|УЕФА Шампионска лига]] (турнир, включващ по тези времена отбори от Испания, Португалия, Италия и Франция).<ref>{{cite web| url=http://www.uefa.com/magazine/news/Kind=512/newsId=419682.html | title=Hats off to Hanot | accessdate=11 юли 2008 | date=[[2006-05-12]] | publisher=uefa.com | author=Matthew Spiro}}</ref> Това дава възможност на Бернабеу да създаде отбор, който се превръща в световна сила и в Испания, и в Европа. Реал Мадрид печели Шампионската лига 5 пъти по ред, между годините [[1956]] и [[1960]], като на финала през 1960 г. Реал побеждава [[Айнтрахт Франкфурт]] с внушителните 7:3.<ref name="Real Madrid turns 106 (VI)"/> Това е рекорд, ненадминат до днес от нито един друг футболен отбор.<ref name="badge of honour">{{cite web| url=http://www.uefa.com/newsfiles/19071.pdf | title=Regulations of the UEFA Champions League | format=PDF| publisher = UEFA | accessdate = 12 юли 2008}}; Page 4, §2.01 „Cup“ & Page 26, §16.10 „Title-holder logo“</ref> Отборът печели за шести път Шампионската лига през [[1966]] г. след победа над [[Партизан (Белград)|ФК Партизан]] с резултат 2:1.<ref name="Real Madrid turns 106 (VII)">{{cite web |title = The generational reshuffle was successful (1961 – 1970) | url = http://www.realmadrid.com/cs/Satellite/en/1202730565958/noticia/Noticia/Real_Madrid_turns_106_(VII).htm | publisher = Realmadrid.com | accessdate = 12 юли 2008|author=Luís Miguel González}}</ref> Реал Мадрид е побеждаван на финалите за купата през [[1962]], [[1964]] и [[1981]] г. Тимът е печелил два пъти [[Купа на УЕФА|Купата на УЕФА]],<ref name="Madrid awake from European slumber">{{cite web|title = Madrid awake from European slumber | url = http://www.uefa.com/competitions/uefacup/history/season=1984/intro.html | publisher = uefa.com | accessdate = 11 юли 2008}}</ref><ref name="Madrid the comeback kings">{{cite web|title = Madrid the comeback kings | url = http://www.uefa.com/competitions/uefacup/history/season=1985/intro.html | publisher = uefa.com | accessdate = 11 юли 2008}}</ref> а на финала на [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на купи]] (КНК) два пъти са били побеждавани.<ref name="Final 1">{{cite web|title = Final | url = http://www.uefa.com/competitions/ecwc/history/season=1970/round=808/index.html | publisher = uefa.com | accessdate = 11 юли 2008}}</ref><ref name="Final 2">{{cite web|title = Final | url = http://www.uefa.com/competitions/ecwc/history/season=1982/round=873/index.html | publisher = uefa.com | accessdate = 11 юли 2008}}</ref> [[Файл:Real Madrid 20may98 lineup.png|мини|200px|Стартовият състав за финала на Шампионската лига през 1998]] Със започването на 80-те години Реал Мадрид губят лидерството си и в Испания и в Европа. Започва ерата на ''La Quinta del Buitre'' – ''Кохортата на Лешояда''.<ref>{{cite web |title = The „Quinta del Buitre“ era begins | url = http://www.realmadrid.com/cs/Satellite/en/1202735906881/noticia/Noticia/1985_86.htm | publisher = Realmadrid.com | accessdate = 11 юли 2008}}</ref> Звездите на кохортата са [[Емилио Бутрагеньо]] (с прякор „Лешояда“), [[Маноло Санчис]], [[Мартин Васкес]], [[Мичел]] и [[Мигел Пардеса]].<ref name="Real Madrid turns 106 (IX)">{{cite web|title = 1981 – 1990 – Five straight League titles and a new record | url = http://www.realmadrid.com/cs/Satellite/en/1202730567810/noticia/Noticia/Real_Madrid_turns_106_(IX).htm | publisher = Realmadrid.com |date = 5 март 2008 | accessdate = 12 юли 2008| author=Luís Miguel González}}</ref> Благодарение на тази магическа петорка Реал Мадрид отново овладяват европейския и испанския футбол. През втората половина на 80-те тимът печели два пъти [[Купа на УЕФА|Купата на УЕФА]] и пет пъти последователно Испанското първенство.<ref name="Real Madrid turns 106 (IX)"/> През 90-те години ''Кохортата на Лешояда'' се разпада след напускането на Емилио Бутрагеньо, Мартин Васкес и Мичел. През [[1996]] г. за президент е избран [[Лоренцо Санз]], а за треньор е назначен [[Фабио Капело]].<ref name="Real Madrid turns 106 (1991-2008)"/> По това време към клуба се присъединяват [[Роберто Карлош]], [[Кларънс Сеедорф]], [[Предраг Миятович]]. По същото време в клуба играят и [[Раул (футболист)|Раул]], [[Фернандо Йеро]], [[Фернандо Редондо]], [[Фернандо Мориентес]]. Резултатът от привличането на тези футболисти и сформирането на такъв отбор е печеленето на Шампионската лига след 32 години за седми път, като на финала Реал Мадрид побеждава [[Ювентус]] с 1:0, благодарение на попадението на Предраг Миятович.<ref name="Real Madrid turns 106 (1991-2008)"/><ref name="1991-2000">{{cite web |title = 1991 – 2000 – From Raúl to the turn of the new millennium | url = http://www.realmadrid.com/cs/Satellite/en/1193041516534/Historia/Club.htm | publisher = Realmadrid.com | accessdate = 12 юли 2008}}</ref> [[Файл:Beckham zidane.jpg|100px|мини|ляво|[[Дейвид Бекъм]] и [[Зинедин Зидан]]]] През юли [[2000]] г. [[Флорентино Перес]] бива избран за президент на клуба.<ref>{{cite web |title = Florentino Pérez era | url = http://www.realmadrid.com/cs/Satellite/es/1193040472604/1193040504604/contenido/Presidente/Florentino_Perez.htm | publisher = Realmadrid.com| accessdate = 12 юли 2008| lang = es}}</ref> На следващата година започва привличането на редица световни футболни звезди, първият от които е [[Луиш Фиго]].<ref>{{cite web|title = Figo's the Real deal | url = http://news.bbc.co.uk/sport1/hi/football/europe/848836.stm | publisher = BBC Sport | date =24 юли 2000| accessdate = 12 юли 2008}}</ref> Впоследствие са привлечени още [[Зинедин Зидан]], [[Дейвид Бекъм]] и [[Роналдо]]. Тези футболисти, заедно с [[Раул (футболист)|Раул]] образуват т.нар. „Ел Галактико“. По време на този Галактически период Реал Мадрид печели Шампионската лига за рекорден девети път и Ла Лига през [[2002]] г. Но следващите три сезона минават без нито една спечелена купа.<ref name="2001-2010">{{cite web |title = 2001-Present – Real Madrid surpasses the century mark| url = http://www.realmadrid.com/cs/Satellite/en/1193041516534/Historia/Club.htm | publisher = Realmadrid.com | accessdate = 12 юли 2008}}</ref> [[Файл:Real emblem.png|мини|110px|Първият герб]] [[Файл:Celebrando el primer título de la temporada.jpg|мини|200px|Спечелената Суперкупа на Испания през 2008]] Краят на ерата „Ел Галактико“ настъпва, когато за президент е избран [[Рамон Калдерон]] на [[2 юли]] [[2006]] г. За нов спортен директор е назначен [[Предраг Миятович]], а за треньор [[Фабио Капело]]. Капело бива назначен по средата на сезона при няколко точки аванс в полза на Барселона, но въпреки това Мадрид става шампион.<ref name="Real Madrid turns 106 (1991-2008)"/> Реал Мадрид печели Испанското първенство за първи път от четири години през [[2006]]. През 2007 година Белия балет отново завършва на първо място и завоюва своята 31-ва титла г.<ref name="Madrid are the CHAMPIONS: Together we could! Thank you all!">{{cite web|title = Real Madrid 3:1 Mallorca | url = http://www.realmadrid.com/cs/Satellite/en/1202730196845/noticia/Noticia/Real_Madrid_3-1_Mallorca.htm | publisher = Realmadrid.com | author=Cristina Monge|date = 18 юни 2007 | accessdate = 12 юли 2008}}</ref> Въпреки титлата Фабио Капело е уволнен от поста си юни 2007 г. и на негово място е назначен бившият играч на клуба – [[Бернд Шустер]].<ref name="Real Madrid sack manager Capello">{{cite news| title = Real Madrid sack manager Capello| url = http://news.bbc.co.uk/sport1/hi/football/europe/6248514.stm| publisher = BBC Sport| date = 28 юни 2007 | accessdate = 11 юли 2008}}</ref><ref>{{cite web|title = Signing the contract | url = http://www.realmadrid.com/cs/Satellite/en/1202730287363/noticia/Noticia/Signing_the_contract.htm |publisher = Realmadrid.com |date =9 юли 2007 | accessdate = 11 юли 2008 | author=Javier Palomino}}</ref> Белия балет завършва първенството на първо място и завоюва своята 31-ва титла.<ref>{{cite web |title = Frist consecutive league title in eighteen years | url = http://www.realmadrid.com/cs/Satellite/en/1202735919333/noticia/Noticia/2007_08.htm |publisher =Realmadrid.com |date =5 май 2008 | accessdate = 12 юли 2008}}</ref> Под ръководството на Бернд Шустер клубът печели и Суперкупата на страната, побеждавайки [[ФК Валенсия|Валенсия]] с общ резултат 6:5.<ref>The trophy was known as Copa de Campeones (1940), Copa de Oro Argentina (1945), Copa [[Eva Duarte]] (1947/53) and Supercopa de España (1982-''present'')</ref> Най-резултатният играч на мадридчани – Раул Гонсалес напуска на 21 юни 2010 година в посока [[Шалке 04]]. == Герб == Първият герб на Реал Мадрид е с прост дизайн и представлява декоративна смеска на инициалите на клуба – ''MCF'' (''Madrid Club de Fútbol''). Тези инициали са в тъмносин цвят върху бял фон. Първата същественя промяна в герба настъпва през [[1908]] г., когато гербът придобива кръгла форма.<ref name="Historia del Escudo">{{cite web | title = Historia del Escudo | url = http://www.realmadrid-futbol.com/Escudo.htm | publisher = realmadrid-futbol.com | accessdate = 11 юли 2008 | lang = es | архив_дата = 2010-01-03 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20100103202204/http://realmadrid-futbol.com/Escudo.htm }}</ref> След като крал Алфонсо дава титлата ''„реал“'' на отбора, по герба се появяват различни кралски символи.<ref name="Pedro Parages">{{cite web |title = Presidents – Pedro Parages | url = http://www.realmadrid.com/cs/Satellite/en/1193041516821/1193042223056/contenido/Presidente/Pedro_Parages.htm | publisher = Realmadrid.com | accessdate = 18 юли 2008}}</ref> С прекратяването на периода на монархията през [[1931]] г., тези кралски символи биват премахнати от герба. Две години след края на Гражданската война, през [[1941]] г., към герба бива добавена черна лента, символизираща региона [[Кастилия (историческа област)|Кастилия]].<ref name="Real Madrid turns 106 (V)"/> Най-нова модификация на герба настъпва през [[2001]] г., като в клуба искат да влязат в новия век по-добре. Може би основната промяна е променянето на цвета на ленката, символизираща Кастилия, от черен на тъмно син.<ref name="Historia del Escudo"/> == Ел Класико == {{основна|Ел Класико}} Ел Класико е термин, използван за [[футбол]]ните срещи между Реал Мадрид и [[ФК Барселона|Барселона]]. Терминът е използван за първи път през [[2000]] г. Двата тима имат изиграни 159 мача в [[Ла Лига]]. Реал Мадрид има 68 победи, Барселона 61, а 30 мача са завършили с равен резултат.<ref>[http://www.lfp.es www.lfp.es]</ref> Общо по между си двата тима имат изиграни 207 мача (включително и Шампионска лига, КНК и др.), като Реал има 85 победи, Барселона 80, a 42 мача са завършили с равенство. Футболисти като [[Луиш Фиго]], [[Роналдо]], [[Бернд Шустер]], [[Рикардо Самора]], [[Михаел Лаудруп]], [[Луис Енрике]] и [[Георге Хаджи]] са играли и в двата отбора.<ref>{{cite web|title=Great Rivalry: Barcelona vs Real Madrid|url=http://hkdollarboy.blogspot.com/2007/04/great-rivalry-barcelona-vs-real-madrid}}</ref> == Срещи с български отбори == Реал се е срещал с два български отбори в официални срещи. С [[ПФК Левски|Левски]] за [[Шампионска лига на УЕФА|КЕШ]] през сезон [[Купа на европейските шампиони 1979/80|1979/80]] като двете срещи завършват с победи за испанския отбор с резултати от 0:1 в [[София]] и 2:0 в [[Мадрид]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://football24.bg/novina/24335 |заглавие=Левски срещу испански отбори |достъп_дата=2015-02-06 |архив_дата=2015-02-06 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150206190400/http://football24.bg/novina/24335 }}</ref> През сезон [[Шампионска лига 2014/15|2014/15]] за [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]] се среща с [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] като и двата мача завършват с победи за Реал Мадрид с резултати от 1:2 в София<ref>[http://www.blitz.bg/sport/article/246038 Лудогорец може да се гордее, съдия му отне радостта срещу Реал (Мадрид)]</ref> и 4:0 в Мадрид.<ref>[http://www.blitz.bg/sport/article/255321 Реал (Мадрид) – Лудогорец 4:0, мачът по минути]</ref> == Състав == === Настоящ състав === ''Към 10 август 2024 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="3" align="center" bgcolor="blue" | <span style="color:white;">Вратари</span> |- |{{0}}1 | ||{{Флагче|Белгия}} [[Тибо Куртоа]] |- |13 | ||{{Флагче|Украйна}} [[Андрий Лунин]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="blue"| <span style="color:white;">Защитници</span> |- |{{0}}2 ||{{Флагче|Испания}} [[Дани Карвахал]] |- |{{0}}3 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Едер Милитао]] |- |{{0}}4 ||{{Флагче|Австрия}} [[Давид Алаба]] |- |17 ||{{Флагче|Испания}} [[Лукас Васкес]] |- |18 ||{{Флагче|Испания}} [[Хесус Вайехо]] |- |20 ||{{Флагче|Испания}} [[Фран Гарсия]] |- |22 ||{{Флагче|Германия}} [[Антонио Рюдигер]] |- |23 ||{{Флагче|Франция}} [[Ферлан Менди]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="blue"| <span style="color:white;">Халфове</span> |- |{{0}}5 ||{{Флагче|Англия}} [[Джуд Белингам]] |- |{{0}}6 ||{{Флагче|Франция}} [[Едуардо Камавинга]] |- |{{0}}8 ||{{Флагче|Уругвай}} [[Федерико Валверде]] |- |10 ||{{Флагче|Хърватия}} [[Лука Модрич]] {{капитан}} |- |14 ||{{Флагче|Франция}} [[Орелиан Чуамени]] |- |15 ||{{Флагче|Турция}} [[Арда Гюлер]] |- |19 ||{{Флагче|Испания}} [[Дани Себайос]] |- |21 ||{{Флагче|Мароко}} [[Брахим Диас]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="blue"| <span style="color:white;">Нападатели</span> |- |{{0}}7 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Винисиус Жуниор]] |- |{{0}}9 ||{{Флагче|Франция}} [[Килиан Мбапе]] |- |11 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Родриго Гоеш|Родриго]] |- |16 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Ендрик Фелипе|Ендрик]] |} <br clear=all><noinclude> == Статистика == === Най-много голове за отбора === * ''Последна промяна: 27 януари 2023'' {| class="wikitable sortable" style="text–align:center; width:90%;" |- !!!Име!!Години!!Шампионат<ref>{{cite web |url=http://www.rsssf.com/tablesm/madridtops.html |title=Real Madrid CF – Topscorers since 1929 – 2008 (Campeonato Nacional de Liga) |accessdate=8 септември 2008 |publisher=Rsssf.com }}</ref> !!Купа!!Евротурнири<ref>[http://www.rsssf.com/players/realmadrid-in-ec.html Real Madrid CF – All the players in European Cups]</ref> !!Други<sup>1</sup>!!Общо |- |1||{{Флагче|Португалия}} [[Кристиано Роналдо]]||2009 – 2018 ||{{sort|311|311 (292)}}||{{sort|022|22 (30)}}||{{sort|0105|105 (101)}}||{{sort|012|12 (15)}}||'''450''' (438) |- |2||{{Флагче|Франция}} [[Карим Бензема]]||2009 – 2023||228 (425) ||21 (45)||74 (127)||12 (26)||'''354'''(647) |- |3||{{Флагче|Испания}} [[Раул (футболист)|Раул]]||1994 – 2010||228 (550)||18 (37)||66 (132)||11 (22)||'''323'''(741) |- |4||{{флагче|Аржентина}} [[Алфредо ди Стефано]]||1953 – 1964||216 (282)||40 (50)||49 (58)||3 (6)||'''308'''(396) |- |5||{{Флагче|Испания}} [[Карлос Сантиляна]]||1971 – 1988||186 (461)||49 (84)||47 (87)||8 (13)||'''290'''(645) |- |6||{{Флагче|Унгария}} [[Ференц Пушкаш]]||1958 – 1966||156 (180||49 (41||35 (39)||2 (2)||'''242'''(262) |- |7||{{Флагче|Мексико}} [[Уго Санчес]]||1985 – 1992 ||164 (207)||19 (32)||23 (39)||2 (4) ||'''208''' (282) |- |8||{{Флагче|Испания}} [[Франсиско Хенто]]||1952 – 1970||126 (428)||22 (74)||30 (95)||4 (4)||'''182''' (601) |- |9||{{Флагче|Испания}} Пири||1964 – 1979||123 (417)||25 (67)||23 (75)||1 (2)||'''172''' (561) |- |10||{{Флагче|Испания}} [[Емилио Бутрагеньо]]||1983 – 1995||122 (341)||16 (39)||{{sort|027|27 (75)}}||{{sort|005|5 (8)}}||{{sort|171|'''171''' (463)}} |- |} <sup>1</sup><small>Други турнири включват [[Суперкупа на Испания]], [[Суперкупа на УЕФА|Суперкупа на Европа]] и [[Световно клубно първенство]]</small> <small>* В скоби са посочени изиграните мачове</small> === Най-много мачове за отбора === * ''Последна промяна: 26 май 2018 г.'' {| class="wikitable sortable" style="text–align:center; width:80%;" !!!Име!!Години!!Шампионат!!Купа!!Евротунири<ref name="All the players in European Cups">{{cite web |url=http://www.rsssf.com/players/realmadrid-in-ec.html |title=Real Madrid CF – All the players in European Cups |accessdate=8 септември 2008 |publisher=Rsssf.com }}</ref> !!Други!!Общо |- |1||{{Флагче|Испания}} [[Раул (футболист)|Раул]] ||1994 – 2010||550||37||135||19||'''741''' |- |2||{{Флагче|Испания}} [[Икер Касияс]] ||1999 – 2015||510||40||152||23||'''725''' |- |3||{{Флагче|Испания}} [[Мануел Санчис]]||1983 – 2001||524||67||99||21||'''711''' |- |4||{{Флагче|Испания}} [[Карлос Сантилиана]]||1971 – 1988||461||84||87||11||'''643''' |- |5||{{Флагче|Испания}} [[Франсиско Хенто]] ||1953 – 1971||428||75||96||6||'''605''' |- |6||{{Флагче|Испания}} [[Фернандо Йеро]] ||1989 – 2003||439||40||101||18||'''598''' |- |7||{{Флагче|Испания}} [[Хосе Камачо]]||1973 – 1989||414||61||90||12||'''577''' |- |8||{{Флагче|Испания}} [[Серхио Рамос]]||2005 – 2021||392||52||114||7||'''565''' |- |9||{{Флагче|Испания}} [[Пири]] ||1964 – 1979||417||67||75||2||'''561''' |- |10||{{Флагче|Испания}} [[Мичел]]||1981 – 1996||404||53||89||14||'''559''' |} <small>Евротунири включва [[Шампионска лига]]</small><br> <small>Други турнири включват [[Суперкупа на Испания]], [[Суперкупа на УЕФА|Суперкупа на Европа]], [[Междуконтинентална купа по футбол|Междуконтинентална купа]] и [[Световно клубно първенство]]</small> == Отличия == {| class="toccolours" border="0" cellpadding="1" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.2em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="Blue"| <span style="color:#FFFFFF;">В Испания</span> |- |36 – || [[Примера дивисион|Шампион на Испания]] |- |20 – || [[Купа на Краля|Купи на краля]] |- |13 – || [[Суперкупа на Испания|Суперкупи на Испания]] |- | 6 – || [[Испанска футболна лига|Купа на Испанската Лига]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="1" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.2em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="Blue"| <span style="color:#FFFFFF;">В Европа</span> |- | 15 – || [[Шампионска лига|Шампионска лига/КЕШ]] |- | 6 – || [[Суперкупа на Европа]] |- | 2 – || [[Купа на УЕФА|Купи на УЕФА]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="1" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.2em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="Blue"| <span style="color:#FFFFFF;">В Света</span> |- | 3 – || [[Междуконтинентална купа по футбол|Междуконтинентални Купи]] |- | 5 – || [[Световно клубно първенство на ФИФА|Световно клубно]] |} {{Br}} === Национални === * [[Файл:Liga.png|25px]] '''[[Примера дивисион]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (36):''' ''(рекорд)'' 1931/32; 1932/33; 1953/54; 1954/55; 1956/57; 1957/58; 1960/61; 1961/62; 1962/63; 1963/64; 1964/65; 1966/67; 1967/68; 1968/69; 1971/72; 1974/75; 1975/76; 1977/78; 1978/79; 1979/80; 1985/86; 1986/87; 1987/88; 1988/89; 1989/90; 1994/95; 1996/97; 2000/01; 2002/03; 2006/07; 2007/08; 2011/12; 2016/17; 2019/20; 2021/22; 2023/24 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Вицешампион (25):''' 1929; 1933/34; 1934/35; 1935/36; 1941/42; 1944/45; 1958/59; 1959/60; 1965/66; 1980/81; 1982/83; 1983/84; 1991/92; 1992/93; 1998/99; 2004/05; 2005/06; 2008/09; 2009/10; 2010/11; 2012/13; 2014/15; 2015/16; 2020/21; 2022/23 * [[Файл:RFEF - Copa del Rey.svg|15px]] '''[[Купа на краля|Копа дел Рей]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (20):''' 1905; 1906; 1907; 1908; 1917; 1934; 1936; 1946; 1947; 1961/62; 1969/70; 1973/74; 1974/75; 1979/80; 1981/82; 1988/89; 1992/93; 2010/11; 2013/14, 2022/23 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (20):''' 1903; 1916; 1918; 1924; 1929; 1930; 1933; 1940; 1943; 1958; 1959/60; 1960/61; 1967/1968; 1978/79; 1982/83; 1989/90; 1991/92; 2001/02; 2003/04; 2012/13 * '''[[Суперкупа на Испания]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (13):''' 1988; 1989; 1990; 1993; 1997; 2001; 2003; 2008; 2012; 2017; 2019; 2021; 2024 * '''[[Купа Ева Дуарте]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 1947 * [[Файл:Copa de Liga de España2.svg|15px]] '''[[Купа на испанската лига по футбол|Купа на лигата]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):'''1984/85 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (1):''' 1982/83 * '''[[Регионален шампионат/Трофей Манкомунадо]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (23):''' ''(рекорд)'' 1904 – 05, 1905 – 06, 1906 – 07, 1907 – 08, 1909 – 10, 1912 – 13, 1915 – 16, 1916 – 17, 1917 – 18, 1919 – 20, 1921 – 22, 1922 – 23, 1923 – 24, 1925 – 26, 1926 – 27, 1928 – 29, 1929 – 30, 1930 – 31, 1931 – 32, 1932 – 33, 1933 – 34, 1934 – 35, 1935 – 36 === Международни === [[Файл:Real Madrid C.F. the Winner Of The Champions League in 2018 (1).jpg|280п|мини|Реал с рекордната 13-а Купа на Шампионската лига, Киев, 27 май 2018 г.]] * [[Файл:Coppacampioni.png|20px]] '''[[Шампионска лига]] ([[КЕШ]]):''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (15):''' ''(рекорд)'' 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1966, 1998, 2000, 2002, 2014, 2016, 2017, 2018, 2022, 2024 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (3):''' 1962, 1964, 1981 * '''[[Купа на УЕФА]]/ Лига Европа:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (2):''' 1985, 1986 * [[Файл:UEFA - Super Cup.png|20px]] '''[[Суперкупа на Европа]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (6):''' 2002, 2014, 2016, 2017, 2022, 2024 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (3):''' 1998, 2000, 2018 * '''[[Междуконтинентална купа]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (3):''' 1960, 1998, 2002 * '''[[Световно клубно първенство на ФИФА|Световно клубно първенство]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (5):''' 2014, 2016, 2017, 2018, 2022 * '''[[Малка Световна купа]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (2):''' ''(рекорд)'' 1952, 1956 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (1):''' 1963 * '''[[Латинска купа]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (2):''' 1955, 1957 * '''[[Иберо-американска купа]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' ''(рекорд)'' 1994 * '''[[Иберийска купа]]''' ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (1):''' 2000 * '''[[Купа Франц Бекенбауер]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 2010 * '''[[Купа Сантяго Бернабеу]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (28):''' ''(рекорд)'' 1981, 1983, 1984, 1985, 1987, 1989, 1991, 1994, 1995, 1996, 1997, 1998, 1999, 2000, 2003, 2005, 2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2015, 2016, 2017, 2018 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (9):''' 1980, 1986, 1988, 1990, 1992, 1993, 2001, 2002, 2004 * '''Ауди къп:''' ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (1):''' 2015 == Известни футболисти == {| |- style="vertical-align: top;" | * [[Франсиско Хенто]] * [[Алфредо Ди Стефано]] * [[Диди]] * [[Ференц Пушкаш]] * [[Висенте дел Боске]] * [[Раймон Копа|Дейвид Георгиев]] || * [[Кристиано Роналдо]] * [[Икер Касияс]] * [[Рикардо Самора]] * [[Кака (футболист)|Кака]] * [[Карлос Сантиляна]] * [[Франциско Буйо]] * [[Килиан Мбапе]] || * [[Раул (футболист)|Раул]] * [[Уго Санчес]] * [[Фернандо Мориентес]] * [[Фернандо Йеро]] * [[Предраг Миятович]] * [[Стийв Макманамън]] || * [[Роналдо]] * [[Робиньо]] * [[Дейвид Бекъм]] * [[Чаби Алонсо]] * [[Клод Макелеле]] * [[Карим Бензема]] || * [[Зинедин Зидан]] * [[Луиш Фиго]] * [[Серхио Рамос]] * [[Емилио Бутрагеньо]] * [[Фернандо Редондо]] * [[Роберто Карлош]] * [[Гонсало Игуаин]] || |} === ФИФА футболист на [[Годината на четиримата императори|годината]] === * [[Роналдо]] – 1996 <small>([[Барселона]])</small> * [[Роналдо]] – 1997 <small>([[Интер]])</small> * [[Зинедин Зидан]] – 1998 <small>([[Ювентус]])</small> * [[Зинедин Зидан]] – 2000 <small>(Ювентус)</small> * [[Луиш Фиго]] – 2001 * [[Роналдо]] – 2002 * [[Зинедин Зидан]] – 2003 * [[Фабио Канаваро]] – 2006 * [[Кака (футболист)|Кака]] – 2007 <small>([[Милан]])</small> * [[Кристиано Роналдо]] – 2008 <small>([[Манчестър Юнайтед]])</small> === Носители на Златната топка === * [[Алфредо Ди Стефано]] – 1957, 1959 * [[Раймон Копа]] – 1958 * [[Роналдо]] – 1997 <small>([[Интер]])</small> * [[Зинедин Зидан]] – 1998 <small>([[Ювентус]])</small> * [[Луиш Фиго]] – 2000 * [[Майкъл Оуен]] – 2001 <small>([[Ливърпул]])</small> * [[Роналдо]] – 2002 * [[Фабио Канаваро]] – 2006 * [[Кака (футболист)|Кака]] – 2007 <small>([[Милан]])</small> * [[Кристиано Роналдо]] – 2008 <small>([[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]])</small> * [[Кристиано Роналдо]] – 2013, 2014, 2016, 2017 * [[Лука Модрич]] – 2018 * [[Карим Бензема]] – 2022 === Носители на Златната обувка === * [[Уго Санчес]] – 1990 <small>(38 гола)</small> * [[Кристиано Роналдо]] – 2008 <small>([[Манчестър Юнайтед]] – 31 гола)</small> * [[Кристиано Роналдо]] – 2010/2011 <small>(40 за първенството)</small> * [[Кристиано Роналдо]] – 2013/2014 <small>(31 за първенството)</small> * [[Кристиано Роналдо]] – 2014/2015 <small>(48 за първенството)</small> == Идеален отбор за всички времена == <table style="float:center; width:200px; border:0;"> <tr><td> <div style="position: relative;"> [[Файл:Soccer Field Transparant.svg|200px]] {{Image label|x=0.27|y=0.06|scale=350|text={{Флагче|Испания}}}} {{Image label|x=0.25|y=0.10|scale=350|text=[[Икер Касиляс|<span style="font-size:0.8em; color:Blue;">Касиляс</span>]]}} {{Image label|x=0.07|y=0.27|scale=350|text={{Флагче|Испания}}}} {{Image label|x=0.07|y=0.31|scale=350|text=[[Даниел Карвахал|<span style="font-size:0.8em; color:Blue;">Карвахал</span>]]}} {{Image label|x=0.19|y=0.20|scale=350|text={{Флагче|Испания}}}} {{Image label|x=0.16|y=0.24|scale=350|text=[[Серхио Рамос|<span style="font-size:0.8em; color:Blue;">Рамос</span>]]}} {{Image label|x=0.35|y=0.20|scale=350|text={{Флагче|Испания}}}} {{Image label|x=0.335|y=0.24|scale=350|text=[[Фернандо Йеро|<span style="font-size:0.8em; color:Blue;">Йеро</span>]]}} {{Image label|x=0.47|y=0.27|scale=350|text={{Флагче|Бразилия}}}} {{Image label|x=0.45|y=0.31|scale=350|text=[[Роберто Карлош|<span style="font-size:0.8em; color:Blue;">Карлош</span>]]}} {{Image label|x=0.27|y=0.40|scale=350|text={{Флагче|Франция}}}} {{Image label|x=0.27|y=0.44|scale=350|text=[[Зинедин Зидан|<span style="font-size:0.8em; color:Blue;">Зидан</span>]]}} {{Image label|x=0.47|y=0.56|scale=350|text={{Флагче|Португалия}}}} {{Image label|x=0.46|y=0.60|scale=350|text=[[Кристиано Роналдо|<span style="font-size:0.8em; color:Blue;">Роналдо</span>]]}} {{Image label|x=0.19|y=0.68|scale=350|text={{Флагче|Бразилия}}}} {{Image label|x=0.17|y=0.72|scale=350|text=[[Роналдо|<span style="font-size:0.8em; color:Blue;">Роналдо</span>]]}} {{Image label|x=0.08|y=0.56|scale=350|text={{Флагче|Испания}}}} {{Image label|x=0.08|y=0.60|scale=350|text=[[Раул (футболист)|<span style="font-size:0.8em; color:Blue;">Раул</span>]]}} {{Image label|x=0.27|y=0.56|scale=350|text={{Флагче|Аржентина}}{{Флагче|Испания}}}} {{Image label|x=0.22|y=0.60|scale=350|text=[[Алфредо ДиСтефано|<span style="font-size:0.8em; color:Blue;">Ди Стефано</span>]]}} {{Image label|x=0.34|y=0.68|scale=350|text={{Флагче|Франция}}}} {{Image label|x=0.32|y=0.72|scale=350|text=[[Карим Бензема|<span style="font-size:0.8em; color:Blue;">Бензема</span>]]}} </div> </td></tr> </table> == Галактикос == Галактикос такъв е прякорът на Реал Мадрид през периода на Флорентино Перес (2000 – 2006 г.) Той купува поне един футболист през лятото на всяка година. През 2009 г. Перес се завръща на поста с още големи покупки Кака, Карим Бензема и Кристиано Роналдо. В следващите години, Флорентино добавя към отбора много талантливи играчи. * [[Луиш Фиго]] (€61 От [[ФК Барселона|Барселона]]) – Лятото през 2000 * [[Зинедин Зидан]] (€75 От [[Ювентус]]) – Лятото през 2001 – ''(Рекорден трансфер на футболист)'' * [[Роналдо]] (€45 От [[Интер]]) – Лятото през 2002 * [[Дейвид Бекъм]] (€35 От [[Манчестър Юнайтед]]) – Лятото през 2003 * [[Майкъл Оуен]] (€13 + [[Антонио Н.]] От [[ФК Ливърпул|Ливърпул]]) – Лятото през 2004 * [[Робиньо]] (€49 От [[Сантош Футебол Клубе|Сантош]]) – Лятото през 2005 * [[Кака (футболист)|Кака]] (€67 От [[Милан]]) – Лятото през 2009 * [[Карим Бензема]] (€40 От [[Олимпик Лион|Лион]]) – Лятото през 2009 * [[Кристиано Роналдо]] (€94 От [[Манчестър Юнайтед]]) – Лятото през 2009 – ''(Рекорден трансфер на футболист)'' * [[Месут Йозил]] (€18 От [[Вердер Бремен]]) – Лятото през 2010 * [[Анхел Ди Мария]] (€33 От [[Бенфика]]) – Лятото през 2010 * [[Фабио Коентрао]] (€30 ОТ Бенфика) – Лятото през 2011 * [[Лука Модрич]] (€35 От [[Тотнъм]]) – Лятото през 2012 * [[Иско]] (€30 От [[Малага КФ|Малага]]) – Лятото през 2013 * [[Асиер Ияраменди]] (€39 От [[Реал Сосиедад]]) – Лятото през 2013 * [[Гарет Бейл]] (€100 От Тотнъм) – Лятото през 2013 ''(Рекорден трансфер на футболист)'' == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Real Madrid|футболен клуб „Реал Мадрид“}} * {{Official website|realmadrid.com}} * {{Facebook|RealMadrid}} * {{Twitter|realmadrid}} * {{Instagram|realmadrid}} * [http://www.real-madrid.ru Статьи, информация о Реале. На руски] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071027073236/http://www.real-madrid.ru/ |date=2007-10-27 }} {{Примера дивисион}} {{Реал Мадрид (сезони)}} {{Треньори на Реал Мадрид}} {{Г-14}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Футбол|Испания}} {{СОРТКАТ:Реал Мадрид}} [[Категория:Реал Мадрид| ]] 6eryu4xw8eb2ovjqdesidk0qtt5wljd 0 61930 12435268 11698092 2024-12-08T20:45:16Z Холдън 345338 12435268 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = писател | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = Забравен талант, Хамлет принц Датски, Некий Нагел, Гений №3, Деметриус П., Стар воин, Нестроевая сволоч, Extravag, Станьо Познавача, А.А., Д.Г., Н.Н. | период = | жанрове = стихотворение, поема, фейлетон | теми = | направление = | течение = [[Символизъм (литература)|Символизъм]] | дебют = | известни творби = ''„[[Крачун и Малчо]]“'' (1932 – 1933) | награди = | повлиян = | повлиял = }} | баща = | майка = | брак = | деца = Здравко }} '''Димитър Димитров Подвързачов''' е [[България|български]] [[поет]] символист, преводач, сатирик, драматург, журналист, редактор, издател и фейлетонист. == Биография == Роден е през [[1881]] г. в [[Стара Загора]] в семейството на пощенски чиновник, но остава без баща още преди раждането си. Учи първоначално в родния си град, а после в [[Хасково|Хасковската]] гимназия, която обаче не завършва поради липса на средства. Постъпва като чиновник в Окръжната училищна инспекция в Стара Загора (до 1903 г.) и в Шумен (1903 – 1907), става секретар на Трета мъжка гимназия в София (1907 – 1911). Редактира през 1909 – 1910 г. хумористичното списание „Оса“, през 1911 – 1912 г. заедно с [[Александър Божинов]] редактират литературно-художественото хумористично списание „Смях“, а през 1914 г. редактира списание „Звено“, в което сътрудничат редица български символисти. За списанието сътрудничат редица писатели-модернисти и реалисти: [[Николай Лилиев]], [[Димчо Дебелянов]], [[Теодор Траянов]], [[Христо Ясенов]], [[Людмил Стоянов]], [[Николай Райнов]], [[Йордан Йовков]], [[Константин Константинов]], [[Георги Райчев]], [[Никола Янев]]; журналисти: братята Д. и Ст. Стойчеви, [[Коста Кнауер]] и др. Участник е в Балканската война (1912 – 1913), а през [[Първата световна война]] (1915 – 1918) е един от литературните редактори на сп. „Отечество“ и на в. „Военни известия“. След войната става литературен редактор в книгоиздателството на Ал. Паскалев (1918 – 1920) и драматург на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]] в София (октомври-декември 1920). В периода 1919 – 1934 г. е журналист и коректор във вестниците: „[[Зора (вестник)|Зора]]“, „Епоха“, „Час“, „Знаме“, „Демократически сговор“, „Македония“ и др. През 1934 – 1936 г., заедно с [[Елин Пелин]] и [[Йордан Сливополски]], е редактор на детското вестниче „Пътека“. През 1936 – 1937 г. е литературен редактор на в. „Днес“. Погребан е в парцел 35 на Централни софийски гробища.<ref>[http://sofiapomni.com/parcel.php?id=35#1118 Парцел 35 на Централни софийски гробища], сайт София помни.</ref> == Творчество == [[Файл:Dimitar Podvarzachov - memorial plaque - 10 Hristo Botev Str, Sofia.jpg|мини|250px|Паметна плоча на сградата на ул. „Христо Ботев“ № 10 в София, в която Подвързачов е живял от 1912 до 1927 г.]] [[Файл:Dimitar Podvarzachov - house - 10 Hristo Botev Str, Sofia.jpg|мини|250px|В различни периоди в дома му са живели и Д. Дебелянов (1914 – 1916), Й. Йовков (1916 – 1917) и Н. Лилиев (1917 – 1923)]] Димитър Подвързачов за първи път печата свои стихове през 1898 г. в сп. „Смях и сълзи“. Активен сътрудник е на почти всички български хумористични издания и на списанията: „[[Мисъл (списание)|Мисъл]]“, „[[Българска сбирка]]“, „[[Из нов път]]“, „Съвременник“, „[[Листопад (списание)|Листопад]]“ и др. През 1909 – 1910 г. е редактор на [[Оса (списание)|списание „Оса“]]. През 1932 г. под псевдонима „Хамлет принц Датски“ издава книгата „Как дяволът чете Евангелието. Хумористични драски, мисли и парадокси, фейлетони“. Написва редица произведения за деца, сред които: „Приключенията на Крачун и Малчо в София“ (кн. 1 – 2, 1933 – 1934), поемата „Война в джунглите“ (1934). Съставя и редактира заедно с [[Димчо Дебелянов]] „Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам. С портретите на авторите“ (1910). А заедно с [[Димитър Бабев]] е редактор на сборника „Театър и вечеринки“ (1910). Прави редица преводи, предимно на [[Русия|руските]] класици, между които в стихове: ''От ума си тегли'' от [[Александър Грибоедов]], ''Маскарад'' на [[Михаил Лермонтов]]; а от прозата [[Братя Карамазови|''Братя Карамазови'']] на [[Фьодор Достоевски|Достоевски]]<nowiki/>както и [[Мъртви души|''Мъртви души'']] на [[Гогол]]. Автор на ''Хумористични, драски, фейлетони и парадокси'' (1933) и на книгите за деца ''[[Крачун и Малчо]]'' (1932 – 1933) и ''Война в джунглата'' (1934). Използва през годините различни псевдоними: '''Забравен талант''', '''Хамлет, принц Датски''', '''Некий Нагел''', '''Гений №3''', '''Деметриус П.''', '''Стар воин''', '''Нестроевая сволоч''', '''Extravag''', '''Станьо Познавача''', '''А. А.''', '''Д. Г.''', '''Н. Н.''' и др. == Библиография == * ''Как дяволът чете Евангелието'' (1933) ; За него * [[Вихрен Чернокожев]], ''Безпощадният мечтател. Страници за Димитър Подвързачов'', София: Наука и изкуство, 1986 * ''Другата българска литература. 125 години от рождението на Димитър Подвързачов''. Текстове от юбилейната научна конференция, проведена в Шумен на 29 ноември 2006 г. [Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. Научен център за православна култура и изкуства „Свети Архангел Михаил“. БАН – Институт за литература. Автори: д-р Иван Сакелариев, Вихрен Чернокожев, Страшимир Цанов, Пламен Панайотов, Милю Петров, Петър Трендафилов, Иван Матев, Пламен Шуликов, Мая Горчева, Магдалена Костадинова, Венета Янкова, Младен Енчев, Сава Сивриев, Ваня Колева, Евдокия Борисова, Десислава Иванова]. София: „Дилок“, 2009, 264 с. * [[Пламен Шуликов]], ''Поетика и психография: Студии върху творчеството на Б. Пенев, П. Яворов, Д. Подвързачов, К. Кърджиев, И. Пейчев''. Велико Търново: Фабер, 2010, 238 с. == Източници == <references /> == Външни препратки == {{сродни проекти начало}} {{сродни проекти Уикицитат|Димитър Подвързачов}} {{сродни проекти Уикиизточник|Автор:Димитър Подвързачов}} {{сродни проекти край}} * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Димитър+Подвързачов&type=AllFields От и за Димитър Подвързачов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * {{Моята библиотека автор|dimityr-podvyrzachov|Димитър Подвързачов}} * [http://literaturensviat.com/?p=4283 Димитър Подвързачов в ''Литературен свят''] ; Творчество * [http://www.slovo.bg/old/litforum/220/dpodvarz.htm Последните стихове на Димитър Подвързачов] – сонетен триптих за [[Кирил Христов]], в-к „Литературен форум“, бр. 20, 2002 * [http://www.palitrabg.net/5p.htm Стихотворения на Димитър Подвързачов], сп. „Палитра“, бр. 5, март 2004 * [http://ilit.bas.bg/bg/dimitar-podvarzachov/po-4.html Институт за литература] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200723064630/http://ilit.bas.bg/bg/dimitar-podvarzachov/po-4.html |date=2020-07-23 }}, ilit.bas.bg ; За него * [[Чудомир]], [https://chitanka.info/text/21304-dimityr-podvyrzachov ''„Димитър Подвързачов“''], ''Съчинения в три тома''. Том трети. „Български писател“, 1980 * [[Мая Горчева]], [http://www.litclub.com/library/kritika/maya/podv.html ''„Цитатите в поезията на Димитър Подвързачов“''], електронно списание Литературен клуб, 11 март 2005 * Вихрен Чернокожев, [http://liternet.bg/publish2/vchernokozhev/d_podvyrzachov.htm ''„Димитър Подвързачов: Другата българска литература на ХХ век“''], електронно списание LiterNet, 12 декември 2006, № 12 (85) * Пламен Шуликов, [https://liternet.bg/publish17/p_shulikov/podvyrzachov.htm ''„Литературна периферия и литературен център. Д. Подвързачов“''], електронно списание LiterNet, 7 юни 2007, № 6 (91) * Ангел Дюлгеров, [https://duma.bg/artistichen-lirik-i-bezposhtaden-satirik-n21248?h=pdfarchive&pdfarchiveId=2869 ''„Артистичен лирик и безпощаден сатирик“''], в-к „Дума“, бр. 229, 8 октомври 2011 * Надежда Александрова, [http://bibliosphere.eu/?p=2748 ''„Памет за приятеля Димчо“''], сп. „Библиосфера“, 2015, №19 * Йордан Каменов, [https://trud.bg/димитър-подвързачов-сиракът-когото-н/ ''„Димитър Подвързачов – сиракът, когото наричат Бащата“''], в-к „Труд“, 30 октомври 2016 {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Подвързачов, Димитър}} [[Категория:Български поети]] [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Български сатирици]] [[Категория:Български детски писатели]] [[Категория:Български преводачи на рускоезична литература]] [[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]] [[Категория:Родени в Стара Загора]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Погребани в Централните софийски гробища]] 2dcq422fhmnfqbbr27fi4obhntxqwvq 0 62295 12435223 12419153 2024-12-08T19:43:49Z Funnytu 88100 12435223 wikitext text/x-wiki {{Факултет | име = Факултет по славянски филологии | родно_име = | латинско_име = | вуз = [[Софийски университет|Софийски университет „Св. Климент Охридски“]] | девиз = | картинка = Sofia University Rectorate TB.jpg | описание = | основан = 1888 г.<ref>[https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/fakultet_po_slavyanski_filologii/istoriya История на Факултета по славянски филологии в сайта на СУ „Св. Климент Охридски“]</ref> | закрит = | местоположение = бул. Цар Освободител 15, София | декан = [[Амелия Личева]] | директор = | ръководител на факултета = | специалности = вж. [[#Специалности и програми, предлагани от Факултета|специалности]] | катедри = 11 | уебсайт = https://slav.uni-sofia.bg/ | e-mail = | карта = | карта-описание = | общомедия = }} '''Факултетът по славянски филологии''' ([[абревиатура]]: ''ФСФ'' / ''ФСлФ'') на [[Софийския университет]] предлага обучение по специалностите българска, руска и славянска филология и балканистика. Също и магистърски програми по лингвистика, литературознание и др. Факултетът разполага с библиотека, компютърна зала и се намира в централното крило на [[СУ]]. == История == Факултетът по славянски филологии (ФСлФ) е връстник на Софийския университет.<ref>[https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/fakultet_po_slavyanski_filologii/istoriya История на Факултета по славянски филологии в сайта на СУ „Св. Климент Охридски“]</ref> Когато през 1888 г. се създава Висшият педагогически курс, прераснал през 1889 г. във Висше педагогическо училище, в него се обучават 28 студенти по история и 15 по славянска филология. С развитието на науката, от една страна, и на образователната ни система, от друга, общият Историко-филологически факултет, основан през 1889 г., се разделя на Исторически и Филологически (1950 г.), а от 1953 г. единната специалност Славянска филология се специализира в три самостоятелни специалности – Българска филология, Руска филология и Славянска филология. Факултетът по славянски филологии се обособява като самостоятелно звено на Софийския университет „Св. Климент Охридски” от 1965 г. с тези три специалности. През 1994 г. се създава специалност Балканистика, която да отговори на новите търсения, възникнали под въздействието на променящите се политически реалности и обществените трансформации на Балканите.<ref>[https://slav.uni-sofia.bg/%d0%b7%d0%b0-%d1%84%d0%b0%d0%ba%d1%83%d0%bb%d1%82%d0%b5%d1%82%d0%b0/ За факултета в сайта на Факултета по славянски филологии.]</ref> == Специалности и програми, предлагани от Факултета == ;Бакалавърски специалности * [[Българска филология]] * [[Руска филология]] ;Магистърски специалности * [[Славянска филология]] ** Полска филология ** Сръбска и хърватска филология със специализация по словенски език ** Чешка филология ** Украинска филология ** Словашка филология * [[Балканистика]] ;Магистърски програми * Лингвистика – езикова система и речеви практики * Литературознание * Преводач-редактор * Литература, кино и визуална култура * Интерпретативна антропология * Литературата – творческо писане * Трансгранична българистика * Старобългаристика * Компютърна лингвистика. Интернет технологии в хуманитаристиката * Опазване на българското културно наследство * Приложна лингвистика – преподаване на български език като чужд * Образованието по български език и литература в средното училище * Език. Култура. Превод * Руска литература, култура и художествен превод == Декански съвет == * Декан: проф. дфн [[Амелия Личева]] * Заместник-декан учебна дейност – бакалаври и СДК: доц. д-р Ани Бурова * Заместник-декан учебна дейност – магистри след средно образование, докторанти: доц. д-р Екатерина Търпоманова * Заместник-декан научна, проектна дейност и акредитационни процедури: проф. дфн Николай Папучиев == Списък с деканите на Факултета == До 1948 г. деканите се избират за академичната година, започваща на 1 октомври. ''Забележка: Таблицата може да се допълва.'' {| class="wikitable" style="width:100%; text-align:center" |- ! № ! Портрет ! Име и фамилия ! Катедра ! Академична длъжност ! Научна степен ! Мандат ! Бележки |- | style="text-align:center;" colspan="8"| '''Декани на Историко-филологическия факултет на Софийския университет''' (1888–1950) <ref>Забележка: Мандатите са дадени последователно, независимо от продължителността им.</ref><br /><small></small> |- | style="background:#6495ed;"| '''?''' | align="center"|[[Файл:BASA_90K-1-80_Mihail_Arnaudov_(crop).jpg|120px]] | [[Михаил Арнаудов]]<br /><small>(1878 – 1978)</small> | „Сравнителна литературна история“ | професор | доктор по филология | 1921 – 1922 г. | |- | style="background:#6495ed;"| '''?''' | align="center"| | [[Владимир Георгиев (езиковед)|Владимир Георгиев]]<br /><small>(1908 – 1986)</small> | „Общо и сравнително-историческо езикознание“ | професор | доктор по филология | 1947 – 1948 г. | |- | style="text-align:center;" colspan="8"| '''Декани на Филологическия факултет на Софийския университет''' (1950–1965) |- | style="background:#6495ed;"| '''?''' | align="center"| | [[Стойко Стойков]]<br /><small>(1912 – 1969)</small> | „Български език“ | професор | доктор по филология | 1953 – 1954 г. | |- | style="background:#6495ed;"| '''?''' | align="center"| | [[Стойко Стойков]]<br /><small>(1912 – 1969)</small> | „Български език“ | професор | доктор по филология | 1962 – 1966 г. | |- | style="text-align:center;" colspan="8"| '''Декани на Факултета по славянски филологии на Софийския университет''' (1965–настояще) |- | style="background:#6495ed;"| '''?''' | align="center"| | [[Светомир Иванчев]]<br /><small>(1920 – 1991)</small> | „Славянско езикознание“ | доцент | доктор по филология | 1966 – 1970 г. | |- | style="background:#6495ed;"| '''?''' | align="center"| | [[Куйо Куев]]<br /><small>(1909 – 1991)</small> | „Българска литература“ | професор | доктор по филология | 1972 – 1976 г. | |- | style="background:#6495ed;"| '''?''' | align="center"| | [[Иван Дуриданов]]<br /><small>(1920 – 2005)</small> | „Общо, индоевропейско и балканско езикознание“ | професор | доктор по филология | 1976 – 1978 г. | |- | style="background:#6495ed;"| '''?''' | align="center"|[[Файл:Boyan-Biolchev-3.jpg|120px]] | [[Боян Биолчев]]<br /><small>(1942 –)</small> | „[[Катедра по славянски литератури, Софийски университет|Славянски литератури]]“ | професор | доктор на филологическите науки | 1995 – 1999 г. | През 1999 г. е избран за ректор на университета. |- | style="background:#6495ed;"| '''?''' | align="center"| | [[Валери Стефанов]]<br /><small>(1958 –)</small> | „Българска литература“ | професор | доктор на филологическите науки | 1999 – 2007 г. | Два мандата |- | style="background:#6495ed;"| '''?''' | align="center"|[[Файл:Panayot-Karagyozov-1.jpg|120px]] | [[Панайот Карагьозов]]<br /><small>(1952 –)</small> | „Славянски литератури“ | професор | доктор на филологическите науки | 2007 – 2015 г. | Два мандата |- | style="background:#6495ed;"| '''?''' | align="center"| | [[Бойко Пенчев]]<br /><small>(1968 –)</small> | „Българска литература“ | доцент | доктор на филологическите науки | 2015 – 2023 г. | Два мандата |- | style="background:#6495ed;"| '''?''' | align="center"|[[Файл:Amelia_Licheva_2023-01-08.jpg |120px]] | [[Амелия Личева]]<br /><small>(1968 –)</small> | „Теория на литературата“ | професор | доктор на филологическите науки | 2023 – | |} == Катедри == * Български език (1893)<ref>В скоби е посочена годината на създаване на съответната катедра.</ref> * Българска литература (1888) * Общо, индоевропейско и балканско езикознание (1921) * Теория на литературата (1894) * Кирилометодиевистика (1980) * Славянско езикознание (1953) * [[Катедра по славянски литератури, Софийски университет|Славянски литератури]] (1953) * Руски език (1946) * Руска литература (1946) * Методика на обучението по български език и литература (1955) * Български език като чужд (1986) == Преподаватели == Преподавателите във ФСлФ са изтъкнати учени в българските лингвистична и литературоведска школи. === Настоящи хабилитирани преподаватели === ; Лингвисти * проф. д-р Алла Градинарова * проф. дфн [[Ангел Ангелов – Джендема|Ангел Ангелов]] * проф. д-р Андрей Бояджиев * проф. д-р Владимир Жобов * проф. д-р Гергана Дачева * проф. дфн Искра Христова-Шомова * проф. д-р Йовка Тишева * проф. дфн Красимира Алексова * проф. д-р Маргарет Димитрова * проф. д-р Надежда Михайлова-Сталянова * проф. дфн Найда Иванова * проф. д-р Петя Осенова * проф. д-р Ростислав Станков * проф. д-р Силвия Петкова * проф. д-р Татяна Алексиева * доц. д-р Албена Мирчева * доц. д-р Албена Стаменова * доц. д-р Анета Димитрова * доц. д-р Атанас Атанасов * доц. д-р Биляна Михайлова * доц. д-р Величко Панайотов * доц. д-р Венера Матеева-Байчева * доц. д-р Владислав Миланов * доц. д-р Димка Савова * доц. д-р Екатерина Търпоманова * доц. д-р Марина Джонова * доц. д-р Мая Александрова * доц. д-р Мирена Пацева * доц. д-р Радост Железарова * доц. д-р Русана Бейлери * доц. д-р Силвия Петкова * доц. д-р Стефка Фетваджиева * доц. д-р Стилиян Стойчев * доц. д-р Събка Богданова * доц. д-р Цветана Ралева * доц. д-р Цветанка Аврамова * доц. д-р Ценка Досева * доц. д-р Яна Сивилова ; Литературоведи * проф. дфн [[Амелия Личева]] * проф. д-р Ангелина Вачева * проф. дфн [[Валери Стефанов]] * проф. д-р Иван Иванов * проф. дфн Людмил Димитров * проф. д-р [[Миглена Николчина]] * проф. дфн [[Милена Кирова]] * проф. дфн Николай Папучиев * проф. дфн Николай Чернокожев * проф. дфн [[Панайот Карагьозов]] * проф. д-р Ренета Божанкова * проф. д-р Тодор Христов * доц. д-р Ани Бурова * доц. дфн [[Бойко Пенчев]] * доц. д-р Дарин Тенев * доц. д-р Диана Атанасова-Пенчева * доц. д-р [[Димитър Камбуров]] * доц. д-р Добромир Григоров * доц. д-р Ина Христова * доц. д-р Ирен Александрова * доц. д-р Калин Михайлов * доц. д-р Камелия Спасова * доц. д-р Майя Станилова-Йонова * доц. д-р Мария Калинова * доц. д-р Надежда Александрова * доц. д-р Надежда Стоянова * доц. д-р Ноеми Стоичкова * доц. д-р [[Огнян Ковачев]] ; Методисти * проф. дпн Адриана Симеонова-Дамянова * проф. д-р Ангел Петров * доц. д-р Антония Радкова * доц. д-р Деспина Василева * доц. д-р Наталия Христова === Преподаватели от предходни години, включително от създаването на университета през 1888 г. === {{колони|2| * акад. проф. [[Александър Теодоров-Балан]] (първият ректор на СУ) * проф. дн [[Андреана Ефтимова]] (понастоящем във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ras.nacid.bg/dissertation-preview/38796|заглавие=Андреана Борисова Ефтимова|труд=НАЦИД|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.faber-bg.com/index.php?mod=authors_item&show=746|заглавие=Андреана Ефтимова|труд=faber-bg.com|архив_дата=2016-04-12|достъп_дата=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160412134433/http://www.faber-bg.com/index.php?mod=authors_item&show=746}}</ref> * проф. дфн Анна-Мария Тотоманова * доц. д-р Ани Илков * доц. д-р Анна Липовска * проф. д-р Божидар Кунчев * проф. дфн [[Боян Биолчев]] * проф. дфн [[Боян Вълчев]] * проф. [[Боян Пенев]] * проф. д-р Валентин Гешев * проф. дфн [[Василка Радева]] * проф. дфн [[Венче Попова]] * проф. д-р [[Владимир Атанасов]] * проф. [[Георги Веселинов]] * доц. Георги Герджиков * проф. д-р Дина Станишева * проф. дфн [[Донка Петканова]] * проф. д-р [[Живко Бояджиев]] * проф. дфн [[Здравко Чолаков]] * проф. д-р Иван Буюклиев * акад. проф. [[Иван Дуриданов]] * проф. [[Иван Леков]] * проф. д-р Иван Павлов * акад. проф. [[Иван Шишманов]] * проф. дфн Искра Ликоманова * доц. д-р [[Йорданка Холевич]] * проф. дфн Калина Бахнева * доц. д-р [[Катя Станева]] * проф. д-р Кирил Димчев * проф. д-р [[Кирил Топалов]] * проф. дфн [[Климентина Иванова]] * проф. [[Любомир Андрейчин]] * проф. дфн Маргарита Младенова * проф. дпн Мария Герджикова * доц. дфн Мая Байрамова * проф. дфн Мая Велева * чл.-кор. проф. дфн [[Милена Цанева]] * проф. [[Мирослав Янакиев]] * акад. проф. [[Михаил Арнаудов]] * акад. проф. дфн [[Михаил Виденов]] * проф. д-р [[Никола Георгиев (литературен критик)|Никола Георгиев]] * проф. д-р Паулина Стойчева * доц. д-р Пенка Баракова * доц. д-р Пенка Илиева-Балтова * проф. дфн [[Петко Троев]] * проф. дфн [[Петя Асенова]] * проф. дфн [[Петър Пашов]] * доц. д-р [[Росица Димчева]] * доц. д-р Румяна Евтимова * проф. дфн [[Руселина Ницолова]] * проф. дфн [[Светомир Иванчев]] * проф. дфн [[Симеон Хаджикосев]] * проф. [[Стойко Стойков]] * чл.-кор. проф. дфн [[Тодор Бояджиев (езиковед)|Тодор Бояджиев]] * проф. д-р Татяна Ангелова * проф. дфн Татяна Славова * проф. д-р [[Христо Първев]] * проф. д-р Цветан Йотов * доц. д-р Цветанка Хубенова * проф. дфн Юлияна Стоянова }} == Източници и бележки == {{reflist}} == Външни препратки == * [http://slav.uni-sofia.bg/ Официален сайт] * [https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/fakultet_po_slavyanski_filologii Страница на факултета на сайта на СУ] {{Софийски университет}} {{Портал|Образование|Езикознание|София|България}} [[Категория:Факултети на Софийския университет|Славянски филологии]] [[Категория:Славистика]] [[Категория:Основани в България през 1888 година]] 5qmka4dbf0g9sgrk3115khhwooqaarj 0 63230 12435653 12372330 2024-12-09T11:42:50Z Xunonotyk 209517 12435653 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Бяс|Бяс (пояснение)}} {{болест}} [[Файл:Rabies Virus EM PHIL 1876.JPG|мини|240px|Електронномикроскопска снимка на ''Rabies virus'' и ''телца на Бабеш – Негри'']] '''Бесът'''<ref>Нечленувата форма на думата е ''бяс'', членуваната е ''бесът, беса''. Болестта ''бяс'' няма множествено число. – https://rechnik.chitanka.info/w/бяс</ref> ({{lang|la|Rabies, Lyssa}}; {{lang|en|Rabies}}; {{lang|de|Tollwut}} и {{lang|ru|Бешенство}}) е остра заразна [[болест]], която засяга [[бозайници]]те и [[човек]]а. Заболяването се предава чрез ухапване и по-рядко чрез [[слюнка]], попаднала върху открита [[рана]]. Протича с тежки нервни смущения, проявяващи се с възбуда, [[пареза|парези]] и [[парализа|парализи]]. Ако до няколко часа след ухапването заразеният не се ваксинира с противобясна ваксина по строго определена схема, настъпва мъчителна [[смърт]]. Причинителят на заболяването е [[вирус]], който впоследствие води до [[енцефалит]] (възпаление на главния мозък). Вирусът е невротропен, т.е. локализира се в клетките на [[главен мозък|главния]] и [[гръбначен мозък|гръбначния мозък]], където образува специфичните за него ''телца на Бабеш-Негри''. Вирусът се съдържа също и в [[слюнчени жлези|слюнчените жлези]] и [[слюнка]]та, както и в някои вътрешни органи ([[далак]], [[бъбреци]]). В редки случаи той може да се открие в [[кръв]]та или [[мляко]]то. Разпространява се главно чрез [[хищници]], тъй като техният начин на живот улеснява предаването на инфекцията от едно животно на друго чрез хапане. Причинители на заразата са и [[прилепи]]. Думата ''rabies'' е с произход от [[санскрит]], където ''„rabhas“'' означава яростен, буен. Думата ''„λύσσᾰ“'' на [[старогръцки]] носи същото значение. [[Файл:Tableau Louis Pasteur.jpg|мини|240п|[[Луи Пастьор]], създателят на ваксината против бяс, 1885 година]] == Исторически сведения за заболяването == Заболяването е познато от най-дълбока древност, като първите сведения за него са документирани в [[Месопотамия]] от XXIII век пр.н.е. Оттогава до наши дни то е център на вниманието и интереса на много учени. В [[Индия]] болестта е позната от 1500 – 500 г. пр.н.е. Тя е описана в древния индуистки текст [[веди|Атхарва Веда]] и е изобразявана като бог на смъртта, наречен Яма, който според текста има две кучета, които отглежда като свои любимци. Те навестяват хората, обречени да умрат, и така изпълняват роля на емисари на смъртта<ref>{{cite web|title = Rabies in India, Rozario Menezes, MD|url = http://www.pubmedcentral.nih.gov/articlerender.fcgi?artid=2244675|достъп_дата = 2008-09-26|архив_дата = 2013-08-01|архив_уеб_адрес = https://archive.today/20130801115416/http://www.pubmedcentral.nih.gov/articlerender.fcgi?artid=2244675}}</ref>. В [[Славянска религия|славянската митология]] болните от бяс хора са наричани ''кликуши''. Описанието на тези същества е доста хиперболизирано<ref>{{cite web |title = Вещи хора |url = http://forgiveness.cult.bg/slavism/slavism06.html |достъп_дата = 2008-10-11 |архив_дата = 2008-10-06 |архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20081006033717/http://forgiveness.cult.bg/slavism/slavism06.html }}</ref>. Една от съвременните теории за произхода на [[върколак|върколаците]] е, че това са хора болни от бяс. Във вярванията за тези същества ухапаният от върколак също се превръща във върколак, а това е една от епизоотичните характеристики на заболяването<ref>{{cite web |title = Въведение в структурната вампирология | url = http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3470&pid=28383&mode=threaded&start=}}</ref>. В древна Гърция първият учен, описващ болестта, е [[Хипократ]]. Това става около [[400 пр.н.е.]], а по-късно в проучването на беса се включва и [[Аристотел]], който посочва, че болестта се предава посредством ухапване от животно на животно. Бесът при хората е описан за пръв път от [[Андерс Целзий|Целзий]] (Anders Celsius) като употребява названието хидрофобия и съветва изгаряне на раната след ухапване. В периода 1881 – 1889 г. върху изучаването на болестта работи [[Луи Пастьор]] с екип от сътрудници. Те установяват, че причинителят на беса е специфичен „микроб“, който се локализира в [[централна нервна система|централната нервна система]]. Изследванията също показват, че ако причинителят се подложи на отслабване, може да се използва за [[ваксинация|имунизация]] и благодарение на това е създадена първата ваксина против бяс. На [[6 юли]] 1885 г. Пастьор извършва първата ваксинация на човек с това заболяване – 9-годишният елзасец [[Жозеф Майстер]], ухапан от бясно куче.<ref>„Ветеринарномедицинска вирусология“, проф. д-р Милка Николова, 1996 г. Издателска къща Ариел.</ref> През 1901 г. Ремлингер и екип от сътрудници изолират вируса на беса, а през 1903 г. учените Бабеш и Негри описват специфични протоплазмени телца в мозъчни клетки от болни животни. Телцата са наречени на тяхно име – ''телца на Бабеш-Негри''. {| class="wikitable collapsible collapsed" style="width:100%;" |- style="background:#115a6c;" !Региони свободни от бяс съгласно Раздел 10.11.5 на [[Международно бюро по епизоотии|Международното бюро по епизоотии]]<ref>[http://babh.government.bg/uploads/File/Mejdunar_satr_vo/January/Pets%20to%20Korea_BG.pdf Изисквания за внос на домашни любимци в Република Корея]</ref> ! !Забележка |- |[[Япония]] |[[Файл:Flag of Japan.svg|100 px]] | |- |[[Тайван]] |[[Файл:Flag of the Republic of China.svg|100 px]] | |- |[[Кипър]] |[[Файл:Flag of Cyprus.svg|100 px]] | |- |[[Австралия]] |[[Файл:Flag of Australia.svg|100 px]] | |- |[[Нова Зеландия]] |[[Файл:Flag of New Zealand.svg|100 px]] | |- |[[Португалия]] |[[Файл:Flag of Iceland.svg|100 px]] | |- |[[Исландия]] |[[Файл:Flag of the Republic of China.svg|100 px]] | |- |[[Гуам]] |[[Файл:Flag of Guam.svg|100 px]] | |- |[[Хаваи]] |[[Файл:Flag of Hawaii.svg|100 px]] | |- |[[Самоа]] |[[Файл:Flag of Samoa.svg|100 px]] | |- |[[Кайманови острови]] | | |- |[[Френска Полинезия]] |[[Файл:Flag of French Polynesia.svg|100 px]] | |- |[[Мартиника]] |[[Файл:Flag of Martinique.svg|100 px]] | |- |[[Реюнион]] |[[Файл:Flag of France.svg|100 px]] | |- |[[Уолис и Футуна]] |[[Файл:Flag of France.svg|100 px]] | |- |[[Албания]] |[[Файл:Flag of Albania.svg|100 px]] | |- |[[Доминиканска република]] |[[Файл:Flag of the Dominican Republic.svg|100 px]] | |- |[[Северна Македония]] |[[Файл:Flag of Macedonia.svg|100 px]] |През 2011 г. в страната са открити няколко случая на бяс при лисици. Откриването им вероятно се дължи на засиления контрол на оралната ваксинация, започнала през май същата година.<ref name="rabies-bulletin"/> Открита бясна лисица в [[Селемли]]<ref name="report11303">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://web.oie.int/wahis/public.php?page=single_report&pop=1&reportid=11303 | заглавие = Rabies Follow-up report No. 3 (17/11/2011), outbreak Selemli, Bogdanci, GEVGELIJA | достъп_дата = 9 март 2012 | автор = [[OIE]] | издател = [[OIE]] | език = en | архив_дата = 2012-05-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120517151013/http://web.oie.int/wahis/public.php?page=single_report&pop=1&reportid=11303 }}</ref> е причината през февруари 2012 г. Гърция да започне орална ваксинация в 15 погранични [[Областна единица (Гърция)|нома]] от Албания до България<ref name="greece">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://ec.europa.eu/food/committees/regulatory/scfcah/animal_health/presentations/0708022012_rabies_greece.pdf | заглавие = Rabies surveillance Program in Greece | достъп_дата = 9 март 2012 | автор = [[Европейска комисия|EC]] | издател = [[Европейска комисия|EUROPA – Food Safety – Committees – Regulatory]] | език = en }}</ref>. В началото на 2012 г. в радовишкото село [[Яргулица]] бяс е установен при домашна котка, а през май 2013 г. бясна котка ухапва 35-годишен мъж в село [[Радишани]], намиращо се в непосредствена близост до македонската столица.<ref>[http://vecer.com.mk/default.asp?ItemID=4C98E25B4F758348B0E690EBE1D7F961&utm_source=daily.mk Бесни мачки беснеат по Скопје] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140520021120/http://vecer.com.mk/default.asp?ItemID=4C98E25B4F758348B0E690EBE1D7F961&utm_source=daily.mk |date=2014-05-20 }}, в-к „[[Вечер (вестник)|Вечер]]“</ref><ref>[http://www.utrinski.com.mk/default.asp?ItemID=04301A9264DBC64B90D6A19D9E0DFC3C Бесна мачка нападна човек во Скопје]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} в-к „[[Утрински вестник]]“</ref> |- |[[Лихтенщайн]] |[[Файл:Flag of Liechtenstein.svg|100 px]] | |- |[[Малайзия]] |[[Файл:Flag of Malaysia.svg|100 px]] | |- |[[Швейцария]] |[[Файл:Flag of Switzerland.svg|100 px]] | |} [[Файл:Rabies Free Countries and Territories.svg|мини|300px|Официално свободни от бяс страни към януари 2006 г. (отбелязани в зелено)]] Бесът е широко разпространен по света. Той не се среща само в [[Австралия]], островите [[Великобритания]] и [[Ирландия (остров)|Ирландия]], Скандинавските страни, [[Япония]] и още няколко островни държави и територии. Заболяването се наблюдава основно при дивите животни, но заради големия брой скитащи бездомни домашни животни бесът доста често преминава и в тяхната [[популация]]. Изключение от това правило е случилото се в [[Африка]] на [[Субсахарна Африка|юг от Сахара]]. В тази част на континента заболяването не е било разпространено до 1892 г. През същата година в [[Западен Кейп|Капската провинция]] е внесено болно куче от [[Англия]], за което се предполага, че е било причина за разпространението на беса в тази част на света. За няколко десетки години бесът бързо се разпространява в съседните на [[ЮАР]] страни като преминава в популациите на местните за [[Южна Африка]] хищни видове бозайници<ref name="Swanepoel">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/7777317 | заглавие = Rabies in southern Africa | достъп_дата = 7 март 2012 | автор = Swanepoel R, Barnard BJ, Meredith CD, Bishop GC, Brückner GK, Foggin CM, Hübschle OJ, National Institute for Virology, Sandringham, South Africa | издател = PubMed | език = en }}</ref>. За [[куче]]тата заболяването придобива особена актуалност в края на XIX в. и първата половина на ХХ в. През 1939 г., успоредно с началото на [[Втора световна война|Втората световна война]], в гористите райони на [[Полша]] възниква трайно природно огнище на бяс при [[лисица|лисиците]]. Постепенно заболяването обхваща и диви животни в страни на [[Централна Европа|Централна]] и [[Западна Европа]] и обширни части на европейската част от бившия [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. С най-много констатирани случаи и най-тежко в този период болестта протича в [[Германия]]. == Разпространение на беса в България == {{основна|Бяс в България}} [[Файл:Rabies cases Bulgaria - 1988 - 2005.JPG|мини|270px|Разпределение на случаите на бяс по животните за периода 1988 – 2005 г. по области]] В България заболяването също има подем в годините на [[Втора световна война|Втората световна война]] и малко след това. В периода 1948 – 1950 г. е подета кампания за ваксиниране на домашните [[куче]]та, при което случаите на констатиран бяс рязко намаляват. В началото на 80-те години на XX век заболяването отново придобива огнищен характер в [[популация]]та на [[лисица|лисиците]]. Към настоящия момент бесът е широко разпространен в [[Северна България]] и доста по-ограничен в [[Южна България]]. Годишно в България се регистрират между 10 и 20 случая на убити животни, болни от бяс,<ref>{{cite web |title = Случаи на бяс в България| url = http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=281566}}</ref> като в някои години са възможни и пикове на заболяването. Те са както при диви ([[лисица|лисици]], [[златист чакал|чакали]] и [[дива котка|диви котки]]), така и при домашни животни, имали контакт с природата и вероятно ухапани от болни диви животни. Най-често това са [[куче]]тата и в по-малка степен [[котка|котките]]. Дълго време заболяването практически отсъства в Южна България, а [[Стара планина]] е смятана за естествена преграда за преминаването на болни животни от [[север]] на [[юг]]. През 2007 г. обаче са регистрирани няколко случая на болни лисици и домашна котка в района на [[Нови Искър]]. Оттогава до днес са регистрирани и случаи на болни диви животни в [[Област Кюстендил|Кюстендилска]], [[област Перник|Пернишка]], [[област София|Софийска област]] и [[Столична община|София-град]]<ref>{{cite web|title = Случаи на бяс в Нови Искър|url = http://forum.dogbg.com/index.php?topic=1062.0|достъп_дата = 2008-09-18|архив_дата = 2015-06-06|архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150606192321/http://forum.dogbg.com/index.php?topic=1062.0}}</ref>. Последните нашумели случаи за [[Убийство|убити]] бесни домашни и диви животни са във [[Владая]]<ref>{{cite web |title = Случаи на бяс във Владая| url = http://news.ibox.bg/news/id_1801981830}}</ref>, района на Белоградчик<ref>{{cite web|title = Случаи на бяс в Белоградчик|url = http://www.bulgarian-news.com/2008/11/07/195873-шест-лисици-заразени-с-бяс-на-територията-на-белоградчик}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>, Монтанско<ref>{{cite web|title = Случай на бяс в Монтанско|url = http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=593751}}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>, и Шуменско<ref>{{cite web|title = Случаи на бяс Шумен и общината|url = http://www.monitor.bg/bin/displayArticle?id=180995}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. За периода 1998 – 2006 г. не е имало регистрирани случаи на бяс в Южна България. За посочения период от време в Северна България бяс по животните е регистриран във всички области, а ежегодно се регистрират случаи поне в 6 – 7 от тях. Причините за това се обясняват с факта, че в съседните на [[България]] страни като [[Румъния]] и [[Сърбия]] бесът по животните е широко разпространен и животни от тези страни преминават от запад и от румънската част на [[Добруджа]] от североизток. Стара планина служи като естествена бариера за болните от бяс животни и пречи за преминаването им на юг. Въпреки че в [[Турция|Република Турция]] заболяването е също широко разпространено, липсата на регистрирани случаи в съседните области се обяснява с факта, че по цялото протежение на общата ни граница има гранично съоръжение (ограда от мрежа), което представлява изкуствена преграда за преминаването на [[болест|болни]] животни. В [[Гърция|Република Гърция]], а до юли 2011 г. и в [[Северна Македония]]<ref name="rabies-bulletin">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.who-rabies-bulletin.org/service/news.aspx | заглавие = Rabies Bulletin Europa | достъп_дата = 9 март 2012 | автор = Rabies Information System of the WHO Collaboration Centre for Rabies Surveillance and Research | издател = Friedrich-Loeffler-Institut | език = en | архив_дата = 2012-04-02 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120402233448/http://www.who-rabies-bulletin.org/Service/News.aspx }}</ref> няма регистриран случай на бяс при животните през последните десетилетия<ref>{{cite web|title = Случаи на бяс в европейските страни за периода 1997 – 2008 г.|url = http://rbe1.fli.bund.de/Queries/Maps.aspx|достъп_дата = 2008-09-15|архив_дата = 2008-08-06|архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080806110547/http://rbe1.fli.bund.de/Queries/Maps.aspx}}</ref>. Това обяснява и по-ниската степен на разпространение на заболяването в Южна България. Последният случай на заболяване от бяс на човек в България е докладван през 2001 г. при шестгодишно момиченце хоспитализирано в клиниката по заразни болести при [[Медицински университет - Варна|Медицински университет гр. Варна]]. Детето е прието с признаци на енцефалит като дни преди това е било ухапано от неваксинирано за бяс куче.<ref>{{cite web |title = Последен случай на бяс при човек в България| url = http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12078128}}</ref> == Статистически данни == [[Файл:Rage.png|мини|270px|Географско разпространение на беса]] За разлика от България в световен мащаб проблемът с беса е значително по-сериозен. Годишно от бяс умират повече от 35 хиляди души<ref>{{cite web|title = сп. Обща медицина бр.3/2006 г.|url = http://www.medun.acad.bg/cmb_htm/Obsta_Medicina/3-2006.htm|достъп_дата = 2008-09-06|архив_дата = 2009-04-18|архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090418204026/http://www.medun.acad.bg/cmb_htm/Obsta_Medicina/3-2006.htm}}</ref>. Според други източници жертвите на беса ежегодно са 55 хиляди души, като на всеки десет минути умира по един [[Човек (вид)|човек]] от това заболяване<ref>{{cite web|title = World Rabies Day|url = http://www.worldrabiesday.org/|достъп_дата = 2008-09-15|архив_дата = 2007-05-12|архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070512220616/http://www.worldrabiesday.org/}}</ref>. Поради особената значимост на този факт международната общност обявява [[28 септември]] за „Международен ден за борба с беса“. Най-много заболели хора от бяс се регистрират в [[Азия]]. Там са 80% от случаите. [[Индия]] е на първо място по брой на жертвите от това заболяване. Заедно с [[Пакистан]] и [[Бангладеш]] ежегодно броя на умрелите е около 40 000 души. През втората половина на XX век [[Китай]] е сочен за втори в света по заболели от бяс хора. За периода 1950 – 2004 г. в страната са заразени 103 200 души, а случаите на бяс са с по-голяма гъстота в провинциите на юг от р. [[Яндзъ]]<ref>{{cite web |title = Pivotal Role of Dogs in Rabies Transmission, China | url = http://www.cdc.gov/NCIDOD/eid/vol11no12/05-0271.htm}}</ref>. В цяла [[Америка]] се регистрират случаи на заразени от бяс хора, включително и в някои от карибските страни. Гъстотата им обаче е различна. В периода 1990 – 1994 г. 65% от всички случаи на заразени хора са били в [[Мексико]], [[Бразилия]] и [[Перу]]. Висока е заболеваемостта и в [[Гватемала]], [[Колумбия]], [[Еквадор]] и [[Боливия]]. В същия период не са регистрирани случаи на бяс при хора и кучета в [[Чили]], [[Уругвай]], [[Коста Рика]] и [[Белиз]]<ref>{{cite web |title = Human rabies in the Americas | url = http://www.paho.org/English/SHA/epibul_95-98/be951rabies.htm}}</ref>. Страната в [[Африка]] с най-голям брой заболели от бяс е [[Танзания]]. Ежегодно от болестта умират около 1500 души, предимно деца<ref>{{cite web |title = Edinburgh vet's bid to cut deaths from rabies in Africa |url = http://www.medicalnewstoday.com/articles/33765.php |достъп_дата = 2008-09-26 |архив_дата = 2008-11-23 |архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20081123120402/http://www.medicalnewstoday.com/articles/33765.php }}</ref>. В [[Европа]] ежегодно от бяс умират между 7 – 12 души. Заболелите хора са най-вече от [[Русия]] и [[Украйна]] и се заразяват предимно при ухапване от домашни и скитащи кучета. {| class="wikitable" |+ '''Констатирани случаи на бяс при хората в страните от [[ЕС]] за периода 2001 – 2005 г.'''.<ref name="autogenerated2005">The community summary report on trends and sources of zoonozes, zoonotic agents, antimicrobial resistance and foodborne in the EUROPEAN UNION in 2005. May 2007.</ref><ref>The community summary report on trends and sources of zoonozes, zoonotic agents, antimicrobial resistance and foodborne in the EUROPEAN UNION in 2006. December 2007.</ref><ref>The community summary report on trends and sources of zoonozes, zoonotic agents, antimicrobial resistance and foodborne in the EUROPEAN UNION in 2007. January 2009.</ref><ref>[http://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/doc/3129.pdf The European Union Summary Report on Trends and Sources of Zoonoses, Zoonotic Agents and Food-borne Outbreaks in 2011], EFSA Journal 2013,11(4):3129 [250 pp.]. doi:10.2903/j.efsa.2013.3129</ref> ! Година !! Страна !! Брой случаи !! Описание |- ! [[2001]] | [[Великобритания]] || 1 || При посетител на страната от [[Филипини]]те. |- ! [[2002]] | [[Великобритания]] || 1 || Човек, починал от ''European Bat Lyssavirus''. |- ! [[2003]] | [[Франция]] || 1 || При посетител на страната от [[Габон]]. |- ! [[2004]] | [[Австрия]] || 1 || Гражданин на страната, заразен в [[Мароко]]. |- ! [[2004]] | [[Германия]] || 1 || Гражданин на страната, заразен в чужбина. |- ! [[2005]] | [[Германия]] || 4 || Трима пациенти с присадени органи от един [[Донорство на органи|донор]], заразен с бяс. Донорът се е заразил при пътуване до [[Индия]]. |- ! [[2006]] | – || – || Няма регистрирани случаи на бяс при хора |- ! [[2007]] | [[Финландия]] || 1 || Филипински гражданин, работещ на ферибот и хоспитализиран във Финландия. Лицето е заразено при ухапване от куче в родната си страна. |- ! [[2007]] | [[Германия]] || 1 || Гражданин на страната, заразен в [[Мароко]]. |- ! [[2007]] | [[Литва]] || 1 || Гражданин на страната, заразен в [[Индия]] при контакт с куче. |- ! [[2008]] | [[Франция]] || 1 || Случай във [[Френска Гвиана]]. |- ! [[2008]] | [[Нидерландия]] || 1 || Случай на човек заразен в [[Кения]]. |- ! [[2008]] | [[Румъния]] || 1 || |- ! [[2008]] | [[Великобритания]] || 1 || Заболелият е заразен извън страната. |- ! [[2009]] | [[Румъния]] || 1 || Случай при 69-годишна жена от селски район, ухапана от лисица. Жената не е потърсила веднага лекарска помощ. |- ! [[2010]] | [[Румъния]] || 2 || Две момиченца на 10 и 11-годишна възраст от селски район, ухапани вероятно от котка или друго диво животно. |- ! [[2011]] | [[Португалия]] || 1 || Жена от [[Гвинея Бисау]], ухапана в родната си страна от куче. Указана ѝ е първа медицинска помощ, но не е ваксинирана против бяс. Два месеца и половина по-късно развива признаците на заболяването в Португалия. |} [[Австралия]] и [[Нова Зеландия]] са свободни от ''rabies virus''. В тази връзка болестта е „екзотична“ за двете страни. Откакто се води статистика на заболелите хора от бяс в Австралия, са описани само 3 случая. Първият е бил през 1867 г. През 1987 г. в [[Бризбейн]] от бяс умира 9-годишно момче. Предполага се, че то се е заразило при ухапване от маймунка при екскурзия в [[Индия]]. През 1990 г. в [[Сидни]] от бяс умира и 10-годишно момиченце. Детето е [[Имиграция|имигрант]] от Северен [[Виетнам]] и вероятно се е заразило в родната си страна<ref>{{cite web |title = Dogs and Cats in the Urban Environment |url = http://www.petnet.com.au/dcue/chapt12/chapt12-05.htm |достъп_дата = 2008-09-27 |архив_дата = 2008-07-22 |архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080722141611/http://www.petnet.com.au/dcue/chapt12/chapt12-05.htm }}</ref>. {| class="wikitable" |+ '''Констатирани случаи на бяс при домашни и диви животни през 2005 г. в страните от [[ЕС]], [[Норвегия]] и [[Швейцария]]'''.<ref name="autogenerated2005"/> ! Страна !! [[Лисица]] !! [[Енотовидно куче]] !! [[Бялка]] !! [[Пор]] !! [[Язовец]] !! [[Прилепи|Прилеп]] !! Други диви !! Домашни тревопасни и [[свиня|свине]] !! [[Котка]] !! [[Куче]] |- ! [[Австрия]] | 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 |- ! [[Белгия]] | 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 |- ! [[Великобритания]] | 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || – || – || - |- ! [[Германия]] | 39 || 0 || 0 || 0 || 0 || 17<sup>(1)</sup> || 2 || 1 || 0 || 0 |- ! [[Гърция]] | 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 |- ! [[Дания]] | 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 2<sup>(1)</sup> || 0 || 0 || 0 || 0 |- ! [[Естония]] | 95 || 126 || 1 || 0 || 3 || 0 || 4 || 23 || 8 || 6 |- ! [[Испания]] | – || – || – || – || – || – || – || – || – || 1<sup>(2)</sup> |- ! [[Италия]] | 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 |- ! [[Латвия]] | 176 || 126 || 0 || 0 || 0 || 0 || 51 || 19 || 29 || 20 |- ! [[Литва]] | 533 || 599 || 114 || 43 || 8 || 0 || 8 || 156 || 92 || 92 |- ! [[Люксембург]] | 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 |- ! [[Нидерландия]] | 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 4<sup>(1)</sup> || 0 || 0 || 0 || 0 |- ! [[Норвегия]] | 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 |- ! [[Полша]] | 84 || 10 || 1 || 0 || 3 || 4 || 0 || 26 || 7 || 5 |- ! [[Португалия]] | 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || – || – || - |- ! [[Словакия]] | 42 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 1 || 3 |- ! [[Словения]] | 3 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 |- ! [[Финландия]] | 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 |- ! [[Франция]] | 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 4<sup>(1)</sup> || 0 || 0 || 0 || 0 |- ! [[Чехия]] | 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 1 || 0 || 0 || 0 || 0 |- ! [[Швейцария]] | 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 |- ! [[Швеция]] | 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 |} '''Забележка:''' <sup>(1)Случаи на европейски тип Lyssavirus при прилепите.</sup> <sup>(2)Случай на внос на куче от [[Мароко]] в северноафриканската територия [[Мелиля]].</sup> == Причинител == {{основна|Rabies virus}} Причинителят на заболяването бяс са [[РНК вирус]]и класифицирани в към сем. ''[[Rhabdoviridae]]'', род ''[[Lyssavirus]]''. Основният причинител на заболяването е ''[[Rabies virus]]'', притежаващ едноверижна [[РНК]]. Потенциални вектори на заболяването и резервоар на вируса са [[Хищници|дивите месоядни животни]], а в [[Северна Америка|Северна]] и [[Южна Америка]] и различни видове прилепи. [[Файл:Rabies viruses.JPG|мини|400px|Географско разпространение на вирусите на беса]] В този род влизат още 10 познати вируса на беса, които са генотипно различни и чийто основен резервоар са различни видове [[прилепи]]. Те са предимно географски ограничени, а някои от тях имат за резервоар и конкретен вид прилеп.<ref>{{cite web |title = Класификация на вирусите на беса |url = http://www.who-rabies-bulletin.org/About_Rabies/Classification.aspx |достъп_дата = 2008-09-08 |архив_дата = 2008-10-21 |архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20081021111038/http://www.who-rabies-bulletin.org/About_Rabies/Classification.aspx }}</ref> По видове вирусите са както следва: * ''Lagos-Bat-Virus'' – разпространен е в [[Африка]]. Основен резервоар са [[Плодоядни прилепи|плодоядните прилепи]] (Megachiroptera). * ''Mokola-Virus'' – разпространен е в [[сахел|Субсахарна Африка]]. Не е изяснен резервоарът му. * ''Duvenhage Virus'' – разпространен е в [[Южна Африка]]. Основен резервоар са насекомоядните прилепи. * ''European Bat Lyssavirus 1'' – разпространен е в [[Европа]]. Основен резервоар са насекомоядните прилепи ''Eptesicus serotinus''. * ''European Bat Lyssavirus 2'' – разпространен е в Европа. Основен резервоар са насекомоядните прилепи ''Myotis sp''. * ''Australian Bat Lyssavirus'' – разпространен е на [[Австралия|Австралийския континент]]. Основен резервоар са плодоядните прилепи (Megachiroptera) и [[Насекомоядни прилепи|насекомоядните прилепи]] (Microchiroptera). * ''Aravan virus'' – разпространен е в [[Централна Азия]]. Основен резервоар са насекомоядните прилепи. * ''Khujand virus'' – разпространен е в Централна Азия. Основен резервоар са насекомоядните прилепи. * ''Irkut virus'' – разпространен е в [[Сибир|Източен Сибир]]. Основен резервоар са насекомоядните прилепи. * ''West Causcasian bat virus'' – разпространен е в [[Кавказ|Кавказкия район]]. Основен резервоар са насекомоядните прилепи. == Заразяване == === Възприемчивост === От заразяване с бяс са възприемчиви всички [[бозайник|бозайници]], включително и [[човек]]ът. Поради особеностите на начина на живот и типа на предаване на заболяването (при ухапване) в по-голяма степен боледуват [[хищници]]те. Човекът, [[гризачи]]те и тревопасните животни се заразяват от ухапване от бесни хищници. Те обаче доста по-рядко предават заразата към друго животно, при което се прекъсва веригата на заболяването и обуславя т.нар. ''„затворен бяс“''. Изследванията показват, че от бяс боледуват и [[птици]]те, но те са много по-слабо възприемчиви. Установено е, че за заразяването на една птица е необходимо десетки пъти повече [[вирус]] отколкото за заразяването на [[бозайник]]. Приспособимостта на причинителя към определен вид животни не загубва способността му да заразява и да се развива и размножава в друг вид животни, за които той не е характерен. Ето защо причинителят на ''„горския бяс“'' – разпространяван предимно от [[лисица|лисици]], ''„тихия бяс“'' – разпространяван от [[прилепи]] в [[Южна Америка]] и останалите биологични типове познати на науката са запазили напълно възможността да заразяват човека и [[животно|животните]]. Извършените изследвания са показали, че има животни с по-голяма и по-малка чувствителност към вируса на беса. Най-чувствителни към него са [[лисица]]та, [[вълк]]а, [[златист чакал|чакала]], [[невестулка]]та и [[мишка|полската мишка]]. На по-ниско ниво по чувствителност са [[домашна котка|домашната котка]], [[заек]]а, [[рис]]а и [[Мангустови|мангустата]]. Средно висока е чувствителността на човека, а също и на [[куче]]то, [[говедо|говеда]], [[овца|овце]], [[коза|кози]], [[катерица]]та и [[пор]]а. Степента на охраненост, възрастта и [[Пол (биология)|пола]] нямат никакво отношение към възприемчивостта на животните към заболяването. По-скоро любопитен факт е, че бяс е регистриран само при един морски бозайник. Това е бил случай на болен [[пръстенов тюлен]] през 1981 г. в [[Норвегия]].<ref>Dierauf, Leslie A. (2001). Marine Mammal Medicine. CRC Press LLC.. ISBN 0-8493-0839-9 page 769</ref> === [[Епизоотия|Епизоотология]] === [[Файл:Claw.jpg|ляво|мини|Котката може да предава бяс и чрез одраскване]] Заразяването с бяс става по няколко начина. Предаването на вируса към [[Здраве|здрав]] организъм става най-често при директно ухапване от болно животно, по-рядко се наблюдава при попадане на [[слюнка]] от болно животно върху открита [[рана]]. При котката заразяване става и при одраскване (чиито [[нокти]] са били олигавени). Установени са също и случаи на заразяване по [[хранене|алиментарен]] (отделя се с [[мляко]]то при сукалчетата), [[въздух|аерогенен]] (при прилепи в пещерите и при лисици в дупките, в които живеят), [[плацента|трансплацентарен]] (заразяване на плода през плацентата) и контактен начин. Има и случаи на заразяване през видимо здрава [[кожа]] и [[лигавица]]. В най-големи количества вирусът се съдържа и отделя със [[слюнка]]та. Установено е, че бясна лисица отделя чрез нея вируси, които могат да заразят 6 милиона лисици. Доказано е отделянето му при [[уриниране]] и [[дефекация]]. Основни източници на заразата са болните животни. По-коварни са случаите, когато животните се намират в [[инкубационен период]] и не проявяват клинични признаци на заболяването, но въпреки това могат да го предават. Така например е установено, че лисицата започва да отделя вируса със слюнката си 10 дена преди появата на първите клинични признаци на бяс. При кучето вирусът започва да се отделя в слюнката между 6 и 14 ден, котката 1 – 13 ден. Кръвосмучещите прилепи в [[Южна Америка]] започват да отделят вируса дори и 100 дена преди появата на признаци на болестта. Инкубационният период е различно дълъг в зависимост от количеството на [[инокулация|инокулирания]] вирус. Обикновено той продължава в рамките на 2 седмици до 3 месеца. Важно значение за продължителността на [[инкубационен период|инкубационния период]] има мястото на ухапване. Колкото е по-богато [[Нервна тъкан|инервирано]] и по-близо до [[централната нервна система]], толкова по-сигурно е заразяването и толкова по-бързо настъпва заболяването. Животните и хората се заразяват по-лесно, когато ухапването или замърсяването е станало в областта на ноктите на пръстите, по главата, шията. Значение имат и естеството на [[рана]]та, [[косъм|космената покривка]] на животните, дрехите на хората. Местата, където има гъста космена покривка или дрехи, са по-малко опасни, защото заразената слюнка се задържа по тях. Най-често заразата се предава от хищни месоядни бозайници. Тревопасните животни трудно я предават, тъй като ухапването и одраскването са неприсъщи [[поведение|поведенчески реакции]] за тези видове. В наши дни най-вече кучето и по-малко котката служат като посредници при предаването на беса от дивата природа към хората. Те имат слабо отношение към поддържане на [[инфекция]]та в природата. В зависимост от начина на предаване и протичане на инфекцията и засегнатите видове бесът се дели условно на два основни типа: горски и градски бяс. ==== Горски (дивечов, природен) бяс ==== [[Файл:Vulpes vulpes pups.jpg|мини|Хапането е основен начин на предаване на заразата]] Името „горски бяс“ е дадено условно и характеризира [[еволюция|еволюционно]] възникнала и утвърдила се циркулация на вируса сред живеещите в дивата природа [[хищник|хищници]]. За отделните географски райони резервоар, източник и разпространител на вируса са различни видове хищници. Тази роля може да бъде изпълнявана от всяко едно животно при наличие на две главни условия – биологичните характеристики на вида да осигуряват успешното предаване на вируса (чрез хапане) и популационната гъстота в даден район да е достатъчна за предаването на инфекцията и поддържането на епизоотичната верига. В зависимост от гореспоменатите причини са известни няколко разновидности на горския бяс: * лисичи – разпространител е [[лисица|червената лисица]]. Характерен за [[Европа]] и [[Северна Америка]]. * арктичен – основен източник и разпространител е [[Полярна лисица|полярната лисица]]. Характерен за полярните райони на [[Азия]] и Северна Америка. * тих (паралитичен) – разпространява се от кръвосмучещи прилепи в [[Централна Америка|Централна]] и [[Южна Америка]]. * Доказано е, че резервоар на заболяването могат да бъдат и ** [[енотовидно куче|енотовидното куче]] в [[прибалтика|Прибалтийските страни]], ** [[Малка индийска мангуста|малката индийска мангуста]] в [[Куба]] и [[жълта мангуста|жълтата мангуста]] в [[Южна Африка]], ** [[хиена]]та в [[Африка]], ** различни видове [[маймуна|маймуни]] в [[Югоизточна Азия]] ** [[койот]]а и [[Енотови|енота]] в [[Северна Америка]] и др.<ref>{{cite web|title = Разновидности и разпространители на горски бяс|url = http://www.who-rabies-bulletin.org/About_Rabies/Epidemiology.aspx|достъп_дата = 2008-09-09|архив_дата = 2013-07-05|архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130705220728/http://www.who-rabies-bulletin.org/About_Rabies/Epidemiology.aspx}}</ref> При върлуващия природен бяс в Европа основен резервоар на вируса е [[Vulpes vulpes|червената лисица]], а както се вижда от данните по-горе и [[енотовидно куче|енотовидното куче]] в [[Литва]], [[Латвия]], [[Естония]] и отчасти [[Полша]], и [[Canis aureus|чакала]] в [[България]]. Природните огнища на беса се характеризират и с благоприятни условия за живот и размножаване на разпространителите на вируса. Изследванията сочат, че за поддържането на [[епизоотия|епизоотична верига]] на заболяването е достатъчна гъстотата на живеещите лисици в района да бъде 0,5 лисици/км<sup>2</sup>.<ref>„Зоонози болести общи за животните и човека“, Земиздат 1992 г.</ref> Естествено е в тези природни огнища във веригата да се въвличат и други видове животни, с които лисиците могат да осъществят контакт. Такива са [[язовец|язовци]], [[невестулка|невестулки]], [[пор]]ове, [[гризачи]]. Контактът на лисиците може да бъде и с домашни животни – говеда, овце, кози, коне, кучета, котки. Причината за това е начинът им на живот и търсенето на храна в близост до [[Населено място|населени места]]. Друга особеност на лисичия бяс (а и останалите разновидности на горския бяс) е слабоизразената тенденция към териториално разрастване. Огнищата са ограничени в зависимост от географските особености на обитание и гъстотата на [[популация]]та. Те могат да бъдат с диаметър от 2 – 6 км. до 20 – 30 км, но заболеваемостта в огнището е сравнително висока. Това се дължи на начина на заседнал живот на лисицата без тенденция към търсене на нови територии. Териториално разширение на огнището може да се наблюдава през определени сезони. То се обяснява с търсенето на партньор при [[Размножаване|размножителния период]] през януари-февруари и [[миграция]]та на младото поколение през октомври-ноември, което напуска котилото. По този начин огнището може да се придвижи на разстояние от 30 – 40 km. Друга важна характеристика на горския бяс е неговата периодичност. Наблюдава се пик на заболяването през 3 – 10 години. В годините на „затишие“ се регистрират единични случаи, а периодичното им увеличаване се дължи на цикличното увеличаване на възприемчивата [[популация]] в района на огнището. Пример за цикличността на горския бяс са регистрираните огнища в района на [[Шуменско плато]] и селищата и прилежащите райони около гр. [[Плиска]]. През [[1999]] г. са регистрирани случаи на умрели или убити диви животни /предимно лисици/ болни от бяс в гр. [[Шумен]], в близост до града и близките селища. След дълъг период на затишие нов пик на заболяването е регистриран през [[2007]] и [[2008]] г. със случаи на болни от бяс животни, убити в гр. Шумен и прилежащите квартали. Подобен е и хода на развитие на заболяването в района на гр. Плиска. Първите регистрирани случаи на това заболяване са били през [[2000]] – [[2001]] г., а следващият пик е наблюдаван през 2007 г.<ref>„Епизоотична книга“, РВМС Шумен.</ref> {| class="wikitable" |+ '''Сезонно разпространение на беса в [[България]] за периода 1996 – 2005 г.'''.<ref>{{cite web |title = ПЛАН – ПРОГРАМА за контрол и изкореняване на болестта бяс на територията на Република България |url = http://www.mzgar.government.bg/NacSlujbi/NVMS/dzj/Plan_izkoreniavane_na_bias.pdf }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> ! style="background:#ffdead;" |Месеци !! style="background:#ffdead;" |I !! style="background:#ffdead;" |II !! style="background:#ffdead;" |III !! style="background:#ffdead;" |IV !! style="background:#ffdead;" |V !! style="background:#ffdead;" |VI !! style="background:#ffdead;" |VII !! style="background:#ffdead;" |VIII !! style="background:#ffdead;" |IX !! style="background:#ffdead;" |Х !! style="background:#ffdead;" |XI !! style="background:#ffdead;" |XII |- ! случаи на бяс | 17 || 20 || 16 || 34 || 15 || 17 || 10 || 14 || 10 || 13 || 19 || 14 |} ==== Градски (уличен, антропогенен) бяс ==== Циркулацията на вируса се осъществява предимно чрез кучето, което е и източник и [[Вектор (биология)|разпространител]] на беса. Ролята на котките, другите домашни и селскостопански животни и човека е по-слабо изразена. Тази форма на бяс се отличава от ''горския бяс'', поради това, че в населените региони заразеното животно има многократно по-големи възможности за контакт с други животни и хора. Така болестта може да се разпространи за кратко време на голяма територия. Сезонност и периодичност на проявяване на заболяването не са характерни и не се наблюдават. До 1960 г. в [[САЩ]] по-голямата част от случаите на регистриран бяс е от градската му форма. В днешни дни около 90% от случаите са при диви животни и прилепите, което показва, че преобладава природния бяс<ref>{{cite web |title = Rabies facts USA and Worldwide |url = http://www.medicalnewstoday.com/articles/7050.php |достъп_дата = 2008-10-10 |архив_дата = 2008-11-23 |архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20081123125359/http://www.medicalnewstoday.com/articles/7050.php }}</ref>. В някои от големите градове на [[Южна Америка]] градският бяс при кучетата постепенно е овладян и ликвидиран с предприемането на мерки по контрол и ваксинация на популацията от улични кучета и здравна просвета сред населението. Случаите на бяс са сведени до нула в [[Буенос Айрес]] (от 5000 в началото), [[Лима]]-[[Каляо]] (от 1000 в началото), [[Сао Пауло]] (от 1200 в началото)<ref>{{cite web |title = Rabies, human and canine |url = http://www.fas.org/ahead/disease/rab/2000/dis-rab-001226-apidn.htm |достъп_дата = 2008-09-26 |архив_дата = 2008-12-06 |архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20081206071420/http://www.fas.org/ahead/disease/rab/2000/dis-rab-001226-apidn.htm }}</ref>. Доста по-различно е състоянието в [[Индия]]. Заболяването е ендемично за цялата страна и се проявява предимно в градската му форма. Основен източник на болестта са кучетата. Различни данни сочат, че в Индия живеят около 25 – 30 млн. кучета като по-голямата част от тях са бездомни и скитащи. Това е добра предпоставка за безпроблемното развитие на беса. Ежегодно в страната се провежда антирабична терапия на около 7 млн. души ухапани от кучета. Въпреки това човешките жертви продължават да са много. Например през 2004 г. от бяс са умрели 20 565 граждани на страната. 96% от тях били ухапани от куче, а останалите 4% от други видове животни. Ежегодно около 70% от жертвите на беса в Индия са [[дете|деца]] под 15-годишна възраст<ref>{{cite web |title = Rabies statistics in India |url = http://www.rabies-vaccination.com/epidemiology.asp |достъп_дата = 2008-09-26 |архив_дата = 2008-10-24 |архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20081024000722/http://www.rabies-vaccination.com/epidemiology.asp }}</ref>. === [[Епидемия|Епидемиология]] === Човекът е топлокръвен бозайник и всичките принципи на възприемчивост и предаване на инфекцията при животните са типични и за него. Важно е да се отбележи, че заболяването е [[зооноза|зооантропоноза]]. Предаването на инфекцията става от животно на човек. Макар и обратната връзка да е теоретично възможна, тя почти е напълно изключена. Същото се отнася и за предаването от човек на човек. Наблюдавана е по-добра права корелация при случаите на бяс при човека и котката, отколкото тази при човека и кучетата. Болните от бяс котки по-често издебват и атакуват хора и домашни животни, отколкото кучетата. Предполага се, че това е свързано най-вече с темперамента и видовите характеристики на животното. Кучето е също един от векторите, пренасящи бяс към човека. Типичен пример за такова предаване се наблюдава масово в днешни дни в [[Индия|Индийския субконтинент]] и [[Бразилия]]. Допуска се, че е възможно заразяване при хората по [[въздух|аерогенен]] начин при попадане на вируса по лигавицата на [[трахея|горните дихателни пътища]] и [[конюнктива]]та. == [[Патогенеза]] == Входна врата за вируса е най-често [[рана]]. На това място обаче вирусът не се намножава, след известно време бързо намалява, а до 24 часа след ухапването напълно изчезва. Вирусът се фиксира по нервни окончания и по нервните клетки се придвижва със скорост около 7 см на ден към [[ЦНС|централната нервна система]] (ЦНС)<ref>„Болести на котката“, издателство „АРИА“ 1999 г.</ref><ref>„Болести при кучето“, ИК „Агропрес“ 1996 г.</ref>. Скоростта на придвижване зависи от няколко фактора, един от които е мястото на внедряване. То може да бъде с различна степен на [[нерви|инервация]] и отдалеченост от [[главен мозък|главния]] и [[гръбначен мозък]]. Зависи още и от вида, породата и възрастта, а също и от количеството на [[инокулация|инокулирания]] вирус. Той се размножава в нервите клетки и това негово свойство се нарича ''„невротропизъм“''. Достигайки в [[ЦНС]], вирусът се локализира в [[малък мозък|малкия]] и [[продълговат мозък|продълговатия мозък]] и [[мозъчна кора|кората на главния мозък]]. Засегнатите нервни клетки отначало се възбуждат, а по-късно дегенерират и се разпадат. Отново по хода на нервните пътища в организма вирусът прониква и в много [[Орган (анатомия)|вътрешни органи]]. От [[епизоотия|епизоотологична]] гледна точка е особено важна локализацията му в [[Слюнчени жлези|слюнчените жлези]]. Чрез тях се отделя в [[слюнка]]та и служи за пренасяне на заразата при ухапване. В резултат на масовото намножаване в [[Клетка|нервните клетки]] се наблюдава възбуда и разстройство в [[психика]]та. В резултат на това се развива [[енцефаломиелит]]. С настъпване на процеса на дегенерацията се проявяват признаци като [[пареза|парези]] и [[парализа|парализи]] на [[мускул]]ите. Характерен признак при това заболяване е парализата на [[Гълтач|глътката]], при което отделяната от слюнчените жлези слюнка не може да се преглътне и се отделя през [[Устна кухина|устата]] чрез обилно слюнкоотделяне. Накрая се засяга и [[Мускул|дихателната мускулатура]], като това довежда до спиране на [[дишане]]то и [[смърт]]. При орално проникване на вируса в организма той инфектира клетките от устната, [[бял дроб|белодробната]] и [[Храносмилателна система|чревната]] [[лигавица]]. От тези места посредством нервните окончания достигащи до органите се придвижва до [[ЦНС]]. Различните генотипове на вируса в много от случаите предизвикват и различна патогенеза на заболяването. Например арктичният бяс се характеризира с по-къс [[инкубационен период]], [[парализа|паралитичните прояви]] преобладават пред възбудата, по-рядко се образуват ''„телца на Бабеш-Негри“'', а [[Патология|патогенността]] му при човека е по-слаба. Описани са случаи на заразяване на хора при обработка на трупове на болни кучета във [[Филипини]]те. Жителите на тази страна имат обичай да консумират месо от кучета. Кучетата обикновено се заразяват от бяс посредством гризачите, които консумират. При дрането на животното човек може да се нарани. Така през раната вторично попада слюнка или други секрети от лигавиците на болното куче<ref>{{cite web |title = Rabies cases increase in the Philippines, Claire Wallerstein, Manila |url = http://www.bmj.com/cgi/content/full/318/7194/1306?ck=nck |достъп_дата = 2008-09-26 |архив_дата = 2003-08-25 |архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20030825071004/http://bmj.com/cgi/content/full/318/7194/1306?ck=nck }}</ref>. == Клинични признаци == [[Инкубационен период|Инкубационния период]] на беса е с различна продължителност. Той варира между 7 до 90 дена, а при прилепите достига и 100 дена. Клиничните прояви на заболяването при отделните покосени видове е сходна, но най-типичните признаци се демонстрират от кучето. В зависимост от проявата им се наблюдават три форми – '''''тих''''', '''''буен''''' и '''''атипичен бяс'''''. === Клинични признаци при кучето === * '''Буен бяс'''. Това е най-често срещаната форма на болестта. Протичането ѝ се характеризира в последователно преминаване през три стадия: [[Файл:Rabid dog.jpg|мини|Болно от бяс куче с повишено слюнкоотделяне]] ** '''''Начален стадий''''' (''Stadium prodromorum''). Продължителността му е в рамките на половин до три дена. Характеризира се с промяна на поведението – кучето е ту весело, ту [[меланхолия|меланхолично]], става игриво, но след това рязко променя настроението си с апатия, тъга, става необщително и се усамотява, появяват се халюцинации, сърбеж. Апетитът е капризен, а на моменти дори и извратен като започва да хапе собствената си козина. Засилва се половото влечение. На моменти [[уриниране]]то и [[дефекация]]та са затруднени, но впоследствие може да се появи [[диария]] с редки примесени с [[кръв]] [[изпражнения]]. Макар че гласът става слаб и дрезгав, кучето често вие, а към края на този стадий се появяват спазми на [[гълтач|глътката]] и [[хранопровод]]а. Това води до затруднено поглъщане на храна и вода. Засилва се и слюнкоотделянето. ** '''''Възбуден стадий''''' (''Stadium exitationis''). Продължителността на този стадий е 3 – 4 дена. През него кучето започва да проявява стремеж към тичане и хапане. Болното животно напуска стопанина си и се устремява напред като може да измине десетки километри. Най-дългият регистриран пробег при куче е 250 км.<ref>„Зоонози болести общи за животните и човека“ Земиздат 1992 г.</ref> Проявява [[агресия|агресивност]] към хора и животни, дори и към стопанина си. Започва да хапе без предупреждение. В моменти, когато възбудата отшуми, кучето изпада в [[депресия]]. Тогава то може да се завърне в дома си. Състоянието му обаче може да бъде твърде окаяно, то е изпохапано и изтощено. При внимателно вглеждане в [[очи]]те му може да се забележи, че погледът му издава уплаха. То проявява силен [[страх]] към [[вода]] ([[хидрофобия]]), а поради настъпилата парализа на [[гълтач|глътката]] не е възможно да се храни и поглъща [[храна]]. Слюнкотечението продължава, погледът помътнява. Възможно е да се появи и леко увисване на [[долна челюст|долната челюст]] и [[опашка]]та. [[Файл:Dog with rabies.jpg|мини|Куче с парализа на долната челюст]] ** '''''Паралитичен стадий''''' (''Stadium paraliticum''). Той е с продължителност около 1 -3 дни. Най-напред се парализират [[долна челюст|долната челюст]], [[гълтач|глътката]], [[хранопровод]]а и [[Език (биология)|езикът]]. [[Парализа]]та на [[очи]]те се демонстрира с [[кривогледство]], парализират се [[крайник|крайниците]], а накрая тя обхваща задницата и опашката, поради което животното започва да се влачи. [[Смърт]]та настъпва на 6 – 12 ден, поради пълното изтощение на организма и [[парализа]]та на дихателната мускулатура. * '''Тих бяс'''. При него стадият на възбуда липсва или е слабо изразен. Признаците, които се проявяват в началния стадий, направо се последват от парализи. Смъртта настъпва бързо – за 2 – 4 дни от началото на проява на клиничните признаци. * '''Атипичен бяс'''. Тази форма се развива много рядко. Протича без проява на възбуда и агресия, а често дори и без парализи. Един от признаците е [[Кръвоизлив|хеморагичен]] [[гастроентерит]], демонстриран с болезненост на [[корем]]а, [[повръщане]], [[кръв|кървава]] [[диария]]. Има и случаи на бавно протичане с възможно оздравяване, при които единственият признак на заболяване е дрезгавият глас. === Клинични признаци при котката === Класическата картина на беса при котката включва и трите стадия: * '''''Началният стадий''''' е по-къс и протича за около един ден. Появяват се схващане, безпокойство, несвойствено държание, котката става капризна. * '''''Възбудният стадий''''' е с продължителност 1 – 7 дена. Котката започва да показва злоба и върши необичайни неща. Появява се сърбеж в мястото на ухапване и дори започва да хапе мястото около него. Може да се появи мускулна слабост и некоординираност при движение. Подобно на кучетата в този стадий котките се впускат в продължителен бяг. [[Парализа|Парализира]] се [[гълтач|глътката]], лицевите [[мускул]]и и [[долна челюст|долната челюст]]. Поради това котката не може да хапе, но може да драска с нокти и така да предава вируса на заболяването. * '''''Паралитичният стадий''''' обикновено настъпва на 5-ия ден от заболяването. Парезите постепенно преминават в парализи и накрая котката изпада в [[кома]] и умира. [[Файл:Må d' araedje Soleih boerlaedje.jpg|мини|Слюноотделяне при болно от бяс говедо]] При котките са описани и много редки случаи на хронично протичане на заболяването. === Клинични признаци при селскостопанските животни === * Клиничната картина при '''конете''' и '''свинете''' се манифестира с буен бяс. * При '''говедата''', '''овцете''' и '''козите''' възбудният стадий не е добре изразен. Наблюдава се обилно слюноотделяне, спира процесът на преживяне. Появява се сърбеж на мястото на ухапване. При овцете се повишава [[Либидо|половия нагон]]. * '''Домашните птици''' стават плашливи, скачат, крякат, проявяват безпокойство и агресия. Смъртта настъпва в резултат на парализа на 2 – 3 ден. === Клинични признаци при лисицата === [[Инкубационен период|Инкубационния период]] при лисиците продължава от 20 до 90 дни. '''''Началният стадий''''' се демонстрира с отказване от храна. Погледът на лисицата нормално от жив и агресивен се превръща в безжизнен, тъжен и блуждаещ. Болните животни престават да бъдат [[страх]]ливи и дори проявяват ненормална фамилиарност с други животни и хората. След този стадий болестта може да премине в една от двете форми – ''тиха'' и ''буйна''. * При '''''буйната форма''''' се появява силна възбуда и агресия. Животните загубват [[инстинкт]]а си за самосъхранение. Появява се силен сърбеж на мястото на ухапване, лисиците скубят космената си покривка на това място. Смъртта настъпва на 3 – 7 ден в пристъп на агресия. Лисицата умира, без да се е парализирала [[долна челюст|долната челюст]] и може да хапе до смъртта си. * При '''''тихата форма''''' лисиците боледуват от [[гастроентерит]], който се демонстрира с [[повръщане]] и [[кръв|кървава]] [[диария]]. При тази форма преобладават [[пареза|парезите]] и [[парализа|парализите]] характерни за беса. === Клинични признаци при човека === [[Файл:Rabies patient.jpg|мини|250px|Заболял от бяс човек (1959 г.)]] При човека бесът протича за около 2 – 5 дена, а клиничните признаци са подобни на тези при животните. * В '''''началния период''''' се наблюдават оток и зачервяване на входната врата (мястото на ухапване), придружена с болка и сърбеж [[главоболие]], [[безсъние]], емоционална лабилност. * През '''''възбудния стадий''''' болните са тревожни, изпитват [[страх]] от смъртта (танатофобия), дразнят се от шум, имат зрителни и слухови халюцинации. Зачервяват се [[конюнктива|конюнктивите]] и [[лигавица|лигавиците]]. Появява се спазъм на глътката с последващо обилно отделяне на [[слюнка]]. Телесната температура е повишена. Периодът на възбуда се редува от периоди, когато болният е сравнително спокоен, но е напрегнат в очакване на следващия пристъп. * '''''Паралитичният стадий''''' се характеризира с появата на парези и парализи на мускулите на [[гълтач]]а, крайниците и дихателната мускулатура. Гласът става дрезгав, а по-късно изчезва напълно. Този стадий продължава 10 – 30 часа. Смъртта настъпва вследствие на парализа на дихателната мускулатура. == Диагноза == [[Файл:Jackal head.jpg|мини|За лабораторна диагноза се изпраща цяла [[глава]] внимателно опакована и се транспортира в подходящ съд]] [[Файл:Rabies negri bodies brain.jpg|мини|Множество „телца на Бабеш-Негри“, микроскопско изображение]] Диагнозата се поставя въз основа на [[анамнеза]]та и характерната клиника. Това обаче не е достатъчно за поставянето ѝ. Най-сигурен е резултатът при лабораторно изследване. === Патологоанатомична диагноза === Тя не е достатъчна за поставяне на диагноза поради твърде нехарактерната [[Патология|патолого]][[анатомия|анатомична]] находка. Наблюдава се празен или пълен с неестествено съдържание [[стомах]] като клечки, хартия, слама, пръст в резултат на извратения апетит. [[Дебело черво|Дебелите черва]] са пълни с [[изпражнения|фекална маса]], а [[Слюнчени жлези|слюнчените жлези]] са уголемени. Наблюдават се и [[кръвоизлив]]и в [[продълговат мозък|продълговатия]] и [[малък мозък|малкия мозък]]. === Лабораторна диагноза === Тя се базира на откриването на вируса чрез микроскопско, имунофлуоресцентно или биологично изследване. * При [[микроскоп]]ско изследване на мозъчна тъкан в [[цитоплазма]]та на нервните клетки се откриват ''„телца на Бабеш-Негри“''. * При биологичното изследване на млади [[мишка|мишки]] се инжектира [[Главен мозък|интрацеребрално]] мозъчна суспензия от съмнителното за заболяване животно. Ако животното е било заразено с бяс клинична признаци при мишките се появяват след 15 – 20 дена, а опитното животно умира за 2 – 3 дена. На умрелите мишки се извършва микроскопско и имунофлуоресцентно изследване. * При имунофлуоресцентното изследване като краен резултат се получават видими флуоресциращи синьо-зелени кръгли или овални телца в цитоплазмата на нервните клетки. В [[България]] лабораторна диагностика на беса при животните се извършва единствено в [[Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт]] (НДНИВМИ)<ref>{{cite web|title = сайт на НДНИВМИ|url = http://www.vetinst-bg.com/?module=about|достъп_дата = 2008-09-13|архив_дата = 2009-06-26|архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090626235016/http://www.vetinst-bg.com/?module=about}}</ref>. За изследване се изпраща [[глава]] или цял труп ако животното е по-малко. Пробата се съпровожда с писмо по образец<ref>{{cite web|title = Образец на писмо за изпращане на проби за лабораторно изследане за бяс|url = http://www.mzgar.government.bg/NacSlujbi/NVMS/dzj/Obrazci/28_pismo.pdf}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> издадено от [[ветеринарен лекар]]. Тя се опакова стриктно по начин, непозволяващ изтичането на течности. Съпровожда се по най-бързия начин до лабораторията от упълномощено за целта лице<ref>{{cite web |title = Начини за опаковане и транспортиране на проби за бяс |url = http://www.mzgar.government.bg/nacslujbi/nvms/20.11.2002/Naredba_RABIES.pdf }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. == Лечение == {{основна|Инактивирана противобясна ваксина}} * [http://www.bda.bg/bdias/24145s.pdf Описание на противобясна ваксина използвана в България]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} Веднага след ухапването е задължително [[рана|раните]] да се третират, за да се предотврати развитието на [[инфекция]]та. Преди всичко трябва да се остави да изтече свободно [[кръв]]та през раната, а след това да се промие с дезинфектант (1% [[калиев перманганат]], [[йодна тинктура]]). Веднага след това ухапания човек или животно се подлагат на слединфекциозна ваксинация, но тя трябва да започне не по-късно от 4 – 5 дена след ухапването. Бесът не се поддава на лекуване. Болните хора се настаняват в интензивно отделение. Прилага се [[симптом]]атично лечение като се използват [[Аналгетик|болкоуспокояващи]], [[сърце|сърдечни]], [[сън]]отворни средства и др. През 2005 г. в медиите се появяват съобщения за това, че 15-годишната Джина Гис от [[САЩ]] е оцеляла след заразяване с вируса на беса. След ухапването ѝ не е приложена лечебна ваксинация. Лечението на момичето започнало при появата на първите клинични признаци. Тя била вкарана нарочно в изкуствена [[кома]], а след това са ѝ приложени препарати стимулиращи [[имунна система|имунната активност]] на организма. Методът на това лечение се базирал на предположението, че вирусът не нанася необратими поражения в [[ЦНС]], а създава само временно разстройство в нейната функция. По този начин ако се „отключи“ по-голяма част от [[Главен мозък|мозъка]], то организмът ще може постепенно да изработи [[антитяло|антитела]] против вируса на беса. След едноседмична борба в състояние на кома и последващо няколкомесечно лечение момичето било изписано здраво от болницата. Този метод е използван и при други случаи на заболели хора от бяс, но безрезултатно. Това поражда и спорове сред учените. Според някои Джина е била заразена от отслабена форма на вируса или е имала неимоверно силна имунна система<ref>{{cite web |title = Случай на оздравяло момиче заболяло от бяс | url = http://www.jsonline.com/story/index.aspx?id=289357}}</ref>. Въпреки научния спор за ефективността на този метод на лечение продължават да се публикуват съобщения за излекувани хора от коварното заболяване<ref>{{cite web |title = Трети случай на излекуван от бяс | url = http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=10175}}</ref>. Такъв е случаят на ухапано момче от заразен прилеп в щата [[Пернамбуко]] в [[Бразилия]]. След появата на клинични признаци на болестта детето е прието за лечение през октомври 2008 г. в университетската болница „Освалдо Круз“ в [[Ресифе]]. Лечението било провеждано с противовирусни препарати, сънотворни и обезболяващи. Този начин на лечение на беса при хората е наречен „методика Милуоки". === Мерки при съмнение за бяс === В случай на ухапване на човек от животни се вземат следните мерки<ref>{{cite web |title = Мерки при съмнение за бяс |url = http://www.mzgar.government.bg/nacslujbi/nvms/20.11.2002/Naredba_RABIES.pdf }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>: * Животното се връзва или се затваря в помещение като не се допуска то да избяга. * Незабавно се уведомява [[ветеринарен лекар]]. * Ветеринарният лекар извършва клиничен преглед на животното и го ваксинира против бяс. Животното се наблюдава в период от 14 дни за промяна на поведението. В случай на такава промяна собственикът е длъжен незабавно да уведоми ветеринарния лекар. * По преценка на лекар лечебна ваксинация на пострадалото лице може да се започне веднага след ухапването. Ако не бъде започната такава, се изчаква резултатът от клиничния преглед на животното в 14-дневния период на изолация. * Ако животното не може да бъде хванато, се убива и незабавно след това се уведомява ветеринарен лекар. * Веднага се изпраща проба от убитото животно за лабораторно изследване. == Профилактика == {{основна|Орална ваксинация против бяс}} След въвеждането на ежегодна ваксинация на кучетата през 1949 г. в [[България]], регистрираните случаи на бяс силно намаляват. Наличността на трайни източници на вируса в [[природа]]та, както и големият брой на безстопанствени кучета, котки и гризачи в градовете, създава сериозни затруднения в борбата срещу беса от [[ветеринарна медицина|ветеринарномедицинско]] и [[медицина|здравно]] гледище. Мерките за предотвратяване на това заболяване са включени в „Държавна профилактична програма“<ref>{{cite web|title = Държавна профилактична програма|url = http://www.mzgar.government.bg/NacSlujbi/NVMS/dzj/Programme_2008.pdf}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> ежегодно одобрявана от [[Министерски съвет на България|Министъра на земеделието и храните]]. Съгласно нея всички кучета задължително се ваксинират против бяс еднократно през годината. Използват се регистрирани ваксини<ref>{{cite web|title = Ваксина против бяс|url = http://www.intervet.co.uk/products_public/nobivac_rabies/010_overview.asp|достъп_дата = 2008-09-14|архив_дата = 2008-10-11|архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20081011204947/http://www.intervet.co.uk/products_public/nobivac_rabies/010_overview.asp}}</ref><ref>{{cite web|title = Ваксина против бяс|url = http://www.tysulvets.com/intranet/info/henston/noah/t040043.htm}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>, приложението е [[кожа|подкожно]]. В случай на констатиран случай на бяс в дадено селище се ваксинират задължително всички кучета и котки, и домашни животни излизащи на паша. В района на засегнатото населено място [[Съюз на ловците и риболовците в България|Съюзът на ловците и риболовците в България]] организира извършването на отстрел на бездомните кучета и дивите месоядни животни. За да бъде ограничено и ликвидирано заболяването при дивите животни в България е одобрена „Програма за контрол и изкореняване на болестта бяс на територията на Република България“<ref>{{cite web|title = ПЛАН – ПРОГРАМА за контрол и изкореняване на болестта бяс на територията на Република България|url = http://www.mzgar.government.bg/NacSlujbi/NVMS/dzj/Plan_izkoreniavane_na_bias.pdf}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. Подобни програми се изпълняват в редица [[Европа|европейски страни]]. Въпреки че програмата е одобрена за изпълнение в периода 2007 – 2011 г. през първите две години тя не бива изпълнявана. Причината за това е липсата на финансиране. Стартирането ѝ е извършено в периода [[28 април]] – [[14 май]] 2009 г., когато започва и първото за годината залагане на ваксинални примамки на територията на 18 административни области на страната<ref>{{cite web |title = МЗХ – новини |url = http://www.mzh.government.bg/NewsRead.aspx?newsId=17945&categoryId=1&lang=1&lmid=0 |достъп_дата = 2009-04-24 |архив_дата = 2009-04-26 |архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090426083549/http://www.mzh.government.bg/NewsRead.aspx?newsId=17945&categoryId=1&lang=1&lmid=0 }}</ref>. == Прилепи и бяс == По целия свят прилепът е преносител на различните типове на вирусите на беса. В [[Америка]] е преносител на '''Rabies virus''', а в останалата част на света и носител на останалите [[генотип]]ове на вируса. В [[България]] няма регистрирани случаи на бяс по прилепите, но въпреки това проблемът в света е доста сериозен. Например [[Великобритания]] е свободна от '''Rabies virus''', но не и от европейските форми на ''Lyssavirus'', чийто основен преносител са прилепите. Аналогично е положението и в [[Австралия]]. Той е основен причинител на заразяване с бяс у човека в [[САЩ]], а и в цяла [[Северна Америка|Северна]] и [[Южна Америка]]. Причините за това са няколко: * Една част от прилепите са хищници и ухапването е начин за осигуряване на храна. * Много от видовете живеят в близост до хората и техните домове. Това увеличава вероятността от заразяване чрез ухапване на [[Домашен любимец|домашните любимци]] и хората. * Колониите от прилепи са многочислени и това улеснява предаването и поддържането на циркулацията на [[вирус]]а. * [[Инкубационен период|Инкубационният период]] на заболяването е много дълъг (до 100 дни) и през по-голямата му част прилепът е способен да зарази друг индивид. Поради тази причина всяко едно съмнение или ухапване от прилеп не бива да се подценява. При подобен случай е необходимо прилепът да бъде представен за лабораторно изследване, а ако няма възможност за това е необходимо веднага за се започне антирабична ваксинация както при човек така и при животните.<ref>{{cite web |title = Прилепи и проблема с беса | url = http://www.cdc.gov/rabies/bats.html}}</ref> В САЩ основният вектор на бяс са прилепите. През последните 50 години те са причината за 40 смъртни случая в страната<ref>{{cite web |title = Bats and Rabies |url = http://www.batconservation.org/content/Batsrabies.html |достъп_дата = 2009-05-06 |архив_дата = 2008-10-17 |архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20081017071414/http://www.batconservation.org/content/Batsrabies.html }}</ref> като от 25 смъртни случаи на бяс от 1997 г. до днес те са причината за 20 от тях. Тази сериозна заплаха е причина учените да разработват начини за прилагането на ваксина при прилепите. Идеите са в две насоки. Първата е ваксината да се приложи посредством генетично модифицирани насекоми, които ще се използват за плячка. Вторият вариант е тя да се приложи чрез паразит, чиито гостоприемник са прилепите.<ref>National Geografic България, май 2009, стр. 20.</ref> == Пътуване и бяс == В голяма част от страните на [[ЕС|Европейския съюз]] регистрираните случаи на бяс при животните са много ограничени, а в някои от страните заболяването отсъства. Пътуването на [[домашен любимец|домашни любимци]] между отделни точки на света крие риск от разпространяване на редица заболявания, сред които е и беса. В тази връзка ЕС е регламентирал изискванията при пътуване на [[куче]]та, [[котка|котки]] и [[Порови|фретки]] с нетърговска цел с Регулация 998/2003<ref>{{cite web |title = Регулация 998/2003 |url = http://www.wetgiw.gov.pl/old/inspekcja_weterynaryjna/zwalczanie_chor/Aktyprawne/03_998_r/en.pdf }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. Тя е част от системата за контрол и превенция на заболяването. Някои от страните членки, в които бесът е ликвидиран, са въвели и допълнителни изискванията при внос на тези животни: {| style="margin:auto;" |- | [[Файл:Bulgarian pet passport.JPG|300px|мини|Български модел на [[паспорт на животно|паспорт на домашен любимец]]]] | [[Файл:Cat chip2.jpg|300px|мини|Определяне на номера на [[Микрочип (за идентификация на животни)|микрочипа]] при котка]] |} {| class="wikitable" |+ '''Изисквания на страните от Европейския съюз при пътуване на [[куче]]та, [[котка|котки]] и [[Порови|фретки]]'''.<ref>{{cite web |title = Изисквания на страните от Европейския съюз при пътуване на кучета, котки и фретки |url = http://www.who-rabies-bulletin.org/Travel/Pet_Travel_Regulations.aspx |достъп_дата = 2008-09-15 |архив_дата = 2008-03-23 |архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080323042114/http://www.who-rabies-bulletin.org/Travel/Pet_Travel_Regulations.aspx }}</ref> ! Страна на произход !! Страна на дестинация !! Изисквания към животните |- | Страни от [[Европейски съюз|Европейския съюз]], [[Андора]], [[Исландия]], [[Лихтенщайн]], [[Монако]], [[Сан Марино]], [[Швейцария]], [[Ватикана]] | Страни от [[Европейски съюз|Европейския съюз]], Андора, Исландия, Лихтенщайн, Монако, Сан Марино, Швейцария, Ватикана || Европейски образец на [[паспорт на животно|паспорт на домашен любимец]], Идентификация на животното чрез електронен идентификатор ([[Микрочип (за идентификация на животни)|микрочип]]) или четлива [[татуировка]], Валидна ваксинация против бяс – не по-рано от 30 дни и не по-късно от една година. |- | Страни извън [[Европейски съюз|Европейския съюз]], включени в листа на Регулация 998/2003 (Anex II, part C) | Страни от [[Европейски съюз|Европейския съюз]] || Валидна ваксинация против бяс – не по-рано от 30 дни и не по-късно от една година, Здравен сертификат по одобрен образец, Обезпаразитяване против [[ехинококоза]] (задължително за [[Финландия]]). |- | Страни извън листа на Регулация 998/2003 | Страни от [[Европейски съюз|Европейския съюз]] || Здравен сертификат по образец.<ref>{{cite web |title = Образец на здравен сертифиикат на български |url = http://www.paragraf22.com/pravo//naredbi/14188.html#Приложение%20№%204 |достъп_дата = 2008-09-15 |архив_дата = 2007-10-19 |архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20071019072545/http://paragraf22.com/pravo//naredbi/14188.html#Приложение%20№%204 }}</ref>, Идентификация на животното чрез електронен идентификатор ([[Микрочип (за идентификация на животни)|микрочип]]) или четлива [[татуировка]], Валидна ваксинация против бяс, [[кръвна проба]] с равен или по-голям от 0,5 UI/ml., кръвната проба да е взета минимум 30 дена след ваксинацията против бяс и минимум три месеца преди датата на посещение в страната. |- !colspan="19" style="background:#efefef;" | '''Допълнителни изисквания на някои от страните членки на [[ЕС]] и [[Норвегия]]''' |- | Страни от [[Европейски съюз|Европейския съюз]] | [[Швеция]], [[Норвегия]] || [[паспорт на животно|Паспорт на домашен любимец]], Идентификация на животното чрез електронен идентификатор ([[Микрочип (за идентификация на животни)|микрочип]]) или четлива [[татуировка]], Валидна ваксинация против бяс – не по-рано от 30 дни и не по-късно от една година, Минимална възраст за ваксинация: кучета – 3 месеца, котки – 12 месеца Вземане на кръвна проба за бяс при следните условия: Кръвната проба да е взета и изпратена до лаборатория от ветеринарен лекар, Пробата се изследва само в одобрени лаборатории<ref name="who-rabies-bulletin1">{{cite web |title = Одобрени лаборатории от ЕС за изследване на кръвни проби за бяс |url = http://www.who-rabies-bulletin.org/Travel/Laboratories.aspx |достъп_дата = 2008-09-15 |архив_дата = 2008-08-03 |архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080803191305/http://www.who-rabies-bulletin.org/Travel/Laboratories.aspx }}</ref> Кръвната проба да е взета между 120-ия и 365-ия ден от последната ваксинация за бяс Резултатът от изследването трябва да бъде равен или по-голям от 0,5 UI/ml. Обезпаразитяване против [[ехинококоза]] Ваксинация против [[лептоспироза]] и [[Гана (болест)|гана]] (задължителни за [[Норвегия]]) Задължителен граничен контрол при влизане в Норвегия. |- | Страни от [[Европейски съюз|Европейския съюз]] и страни от листа на Регулация 998/2003 (Anex II, part C) | [[Великобритания]], [[Република Ирландия|Ирландия]], [[Малта]] || Европейски образец на [[паспорт на животно|паспорт на домашен любимец]], Идентификация на животното чрез електронен идентификатор ([[Микрочип (за идентификация на животни)|микрочип]]), Валидна ваксинация против бяс – не по-рано от 30 дни и не по-късно от една година, Вземане на кръвна проба за бяс при следните условия: Кръвната проба да е взета и изпратена до лаборатория от ветеринарен лекар, Кръвната проба да е взета в период указан от фирмата производител, Пробата се изследва само в одобрени лаборатории<ref name="who-rabies-bulletin1"/> Резултатът от изследването трябва да бъде равен или по-голям от 0,5 UI/ml. Шестмесечен период на карантина след вземане на кръвната проба, Обезпаразитяване срещу вътрешни паразити Всички ваксинации и обезпаразитявания да бъдат отбелязани в паспорта. |- | Страни извън листа на Регламент 998/2003 | [[Република Ирландия|Ирландия]], [[Малта]] || Задължителна 6-месечна карантина |} България като страна членка на [[ЕС]] прилага също изискванията при внос на [[куче]]та, [[котка|котки]] и [[Порови|фретки]] с нетърговска цел, посочени в Регулация 998/2003. В националното законодателство на страната тези изисквания са приведени в ''Наредба №18 / 10.02.2006 за здравните изисквания към животни компаньони при придвижването и транспортирането им с нетърговска цел''<ref>{{cite web |title = Наредба №18 / 10.02.2006 за здравните изисквания към животни компаньони при придвижването и транспортирането им с нетърговска цел |url = http://www.paragraf22.com/pravo//naredbi/14188.html |достъп_дата = 2008-09-15 |архив_дата = 2007-10-19 |архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20071019072545/http://paragraf22.com/pravo//naredbi/14188.html }}</ref>. [[Швейцария]], която не е член на [[ЕС]], но граничи изцяло със страни от съюза, се придържа основно към изискванията на Регулация 998/2003 за внос на домашни любимци. Компетентният орган е разделил страните на официално свободни от бяс и на страни със случаи на заболяването. Кученца и котета ненавършили петмесечна възраст с произход от [[Европа]] {с изключение на [[Турция]] и бившите републики от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]}, [[САЩ]], [[Канада]], [[Австралийски съюз|Австралия]] и [[Нова Зеландия]] могат да пътуват до Швейцария, без да са задължително ваксинирани против бяс. Контролът на внос на домашни любимци от страни несвободни от бяс е засилен и са въведени допълнителни изисквания. За стопани от такива държави, на които им предстои пътуване до Швейцария е необходимо да знаят, че освен лабораторно изследване на кръвна проба и здравен сертификат трябва да изпратят писмено позволително до компетентния орган на страната.<ref>{{cite web |title = Здравни изисквания за внос и износ на домашни любимци от Швейцария |url = http://geneva.angloinfo.com/countries/switzerland/pettravel.asp |достъп_дата = 2008-10-09 |архив_дата = 2012-06-14 |архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120614083459/http://geneva.angloinfo.com/countries/switzerland/pettravel.asp }}</ref>. Редица страни по света също са поставили условия при вноса на кучета и котки на своя територия. Освен изисквания за ваксинация против бяс в някои от страните за такива животни са задължителни и ваксинации срещу заболявания характерни за съответния вид животно и обезпаразитяване против [[ехинококоза]]. {|class="wikitable" |+ '''Изисквания на страните от Северна Америка при пътуване на [[куче]]та и [[котка|котки]]'''.<ref>{{cite web |title = Изисквания на страните от Северна Америка при пътуване на кучета и котки | url = http://www.petsonthego.com}}</ref> ! Страна на произход !! Страна на дестинация !! Изисквания към животните |- | Страни от целия свят || [[САЩ]] || Задължителна ваксинация против бяс на всички кучета и котки навършили три месеца. Последната ваксинация да е извършена в рамките между 30 дни и 12 месеца към датата на пристигането. Ваксинация против бяс не е задължителна ако кучето или котката доказано са пребивавали най-малко последните шест месеца в страни и територии официално свободни от бяс. Кучето или котката се придружават от здравен сертификат на [[английски език|английски]]. В сертификата е записана датата на ваксинацията против бяс и е подписан и подпечатан от оторизиран [[ветеринарен лекар]] в страната на произход |- | [[САЩ]] || [[Канада]] || Задължителна ваксинация против бяс извършена поне един път в рамките на последните три години |- | Страни свободни от бяс || [[Канада]] || Ваксинация против бяс не е задължителна ако кучето или котката доказано са пребивавали най-малко последните шест месеца в страни и територии официално свободни от бяс. |- | Страни с регистрирани случаи на бяс с изключение на [[САЩ]] || Канада || Задължителна ваксинация против бяс на всички кучета и котки навършили три месеца. Последната ваксинация да е извършена поне един път в рамките на последните три години Кучето или котката се придружават от здравен сертификат на [[английски език|английски]]. В сертификата е записана датата на ваксинацията против бяс и е подписан и подпечатан от оторизиран [[ветеринарен лекар]] в страната на произход |- | Страни от целия свят || [[Мексико]] || Задължителна валидна ваксинация против бяс, а за кучетата и задължителна ваксинация против [[гана (болест)|гана]]. Кучето или котката се придружават със здравен сертификат подписан от оторизиран ветеринарен лекар. |- !colspan="19" style="background:#efefef;" | '''Допълнителни изисквания за [[Хавай]]''' |- | Страни от целия свят || Хавай || Двукратна ваксинация през последните 12 месеца ако производителят посочва изграждане на едногодишен имунитет и двукратна ваксинация през последните 18 месеца ако производителят на ваксината посочва изграждане на тригодишен имунитет. Задължително средство за идентификация – микрочип Лабораторно изследване на [[кръв]] за наличие на [[антитяло|антитела]] против беса. Резултатът от изследването трябва да бъде равен или по-голям от 0,5 UI/ml. Пътуването се извършва минимум след 120 дена след излизане на резултата от лабораторния тест. |} За хората е важно да се отбележи, че е необходимо да обърнат голямо внимание по отношение на това заболяване в случай на пътуване в ендемични за заболяването страни. Особено внимание трябва да обърнат ветеринарни лекари, които ще практикуват в тези страни и гледачи на животни. Сред рисковите групи хора спадат и туристите, които ще почиват сред природата, карат [[велосипед]] или пътуват пеш. Във всички случаи ваксинацията не е задължителна. Тя се извършва по желание, но е важно да се отбележи, че в случай на ухапване от животно лечебната терапия, която се провежда след това преминава по-леко. За пътуващите е важно да знаят в кои лечебни заведения може да се извършат ваксинации в случай на ухапване от животно. Веднага след самото ухапване раната трябва да се измие обилно с вода и сапун, и по най-бързия начин да се потърси лекарска помощ.<ref>{{cite web |title = Изисквания за хората при пътуване в ендемични за бяс страни |url = http://www.who-rabies-bulletin.org/Travel/Recommendations.aspx |достъп_дата = 2008-09-21 |архив_дата = 2008-10-03 |архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20081003014143/http://www.who-rabies-bulletin.org/Travel/Recommendations.aspx }}</ref> В [[България]] Министерството на здравеопазването обръща внимание на граждани от България за възможността от заразяване от бяс при пътуване в страни от [[Северна Америка|Северна]], [[Южна Америка|Южна]] и [[Централна Америка]], както и страните от [[Източна Азия|Източна]] и [[Югоизточна Азия]].<ref>{{cite web |title = Национален център по заразни и паразитни болести | url = http://www.ncipd.org/index.php?category=9&section=36}}</ref> == Източници == <div style="-moz-column-count: 2; column-count: 2;"><references/></div> == Литература == * ''„Зоонози болести общи за животните и човека“'', Земиздат 1992 г. * ''„Болести при кучето“'', ИК „Агропрес“ 1996 г. * ''„Болести на котката“'', издателство „АРИА“ 1999 г. * Дурмишев А., Илиев Б., Денчев В., Митов Г., Радев М., Ганчева Ц., Баев В., Ангелов Л., Илиева П., Митова Р., Дурмишев Л., ''Инфектология'', АИ „Проф. Марин Дринов“, София 2001, ISBN 954-430-810-5 == Външни препратки == * [http://ec.europa.eu/food/animal/liveanimals/pets/video_en.htm Филм на ЕС за „Световния ден на беса“ (български)] * [http://www.vetinst-bg.com/?module=about Официален сайт на Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090626235016/http://www.vetinst-bg.com/?module=about |date=2009-06-26 }} * [http://www.bgvet.org/science/clinic/infdis/rabies.php Информация за бяс от bgvet] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080915084725/http://www.bgvet.org/science/clinic/infdis/rabies.php |date=2008-09-15 }} * {{икона|en}} [http://www.cdc.gov/rabies/ Основни понятия за бяс] * {{икона|en}} [http://www.rabies.com/ Обща информация за бяс] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080923001923/http://www.rabies.com/ |date=2008-09-23 }} {{Вирусни зоонози}} {{избрана статия|1999333|19 октомври 2008}} [[Категория:Бяс| ]] 1c1trtk53jk9u9sw5084m57c42sahgy 0 64654 12434972 10338393 2024-12-08T15:35:59Z Ambra75 259141 12434972 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал=Pietro Badoglio | категория = военен | портрет= Pietro Badoglio 3.jpg | описание=италиански маршал и политик | роден-място=[[Грацано Монферато]], [[Италия]] | починал-място=Грацано Монферато, Италия | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | образование = | професия = | партия = независим | постове1 = Министър-председател на Италия | години1 = 25 юли 1943 – 8 юни 1944 | институция2 = | постове2 = Министър на външните работи на Италия | години2 = 11 февруари 1944 – 8 юни 1944 | институция3 = | постове3 = Министър на Италианска Африка | години3 = 11 февруари 1944 – 8 юни 1944 }} | още = {{Личност/Военен | категория = | звание = [[Маршал]] | прякор = | години на служба = 1892 – 1943 | преданост = {{флагче|Кралство Италия}} [[Кралство Италия]] | въоръжени сили = [[Кралска италианска армия]] | войсково поделение = | командвания = | войни = [[Първа италианско-етиопска война]]<br/>[[Итало-турска война]]<br/>[[Първа световна война]]<br/>[[Втора италианско-етиопска война]]<br/>[[Втора световна война]] }} | брак = София Валания }} '''Пиетро Бадолио,''' маркиз на Саботино ({{lang|it|Pietro Badoglio}}, правилното произношение е Бадольо), е [[Италия|италиански]] [[маршал]] и политик, министър-председател на страната (1943 – 1944). Един от дейните противници и участник в свалянето на фашисткия режим на [[Бенито Мусолини]], както и инициатор на подписването на примирие на Италия с антихитлеристката коалиция и участие на Италия във войната срещу [[Германска империя (1933 – 1945)|Нацистка Германия]].<ref name="britannica">{{cite web|url=https://www.britannica.com/biography/Pietro-Badoglio |title= Pietro Badoglio |publisher= Encyclopædia Britannica |date= 31 март 2020 |accessdate= 29 април 2020}}</ref> == Биография == Роден е в [[Грацано Бадолио|Грацано Монферато]] на [[29 юли]] [[1871]] г. Завършва [[Торинска военна академия|военната академия]] в [[Торино]], участва в кампаниите от 1896 г. в [[Еритрея]] и в [[Либия]] от 1912 г. Става [[сенатор]] през 1919 г. В периода 1929 – 1933 г. е генерал-губернатор на тогавашната италианска колония Либия. След това заема поста на главнокомандуващ на италианската армия по време на т.нар. [[Втора италианско-етиопска война|Абисинска война]],<ref name="britannica"/> по време на която използва във военните действия и боен газ. След завладяването на [[Етиопска империя|Абисиния]] става [[вицекрал]] на т.нар. [[Италианска Източна Африка]] получавайки титлата „херцог на Адис Абеба“, а през 1929 г. е вече началник на Генералния щаб. Противник на влизането на Италия във [[Втората световна война]] на страната на Германия. След дебаркирането на американските войски в [[Сицилия]] през 1943 г. спомага за разтрогването на съюза с [[Германска империя (1933 – 1945)|Нацистка Германия]]. През лятото на 1943 г. е активен участник в свалянето на [[Бенито Мусолини]], благодарение на което на 24 юли 1943 г. е обявен за министър-председател. През август 1943 г. води преговорите със съюзниците а през септември 1943 г. дава мандат на генерал [[Джузепе Кастелано]], който подписва [[Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция|Примирието на Италия с антихитлеристката коалиция]], което е обявено на 8 септември 1943 г. официално. Следва окупация на Северна и Централна Италия от германските войски на 13 октомври 1943 г. Италия обявява война на Нацистка Германия. Бадолио заедно с крал [[Виктор Емануил III]], правителството и върховното главно командване, придружени от италиански военни части още през септември 1943 г. бягат на кораби в [[Бриндизи]], където се установява столицата на [[Кралство Италия]] до 4 юни 1944 г. когато след освобождението на Рим от хитлеристка окупация той отново става столица на Италия. През 1943 – 1944 г. маршал Бадолио ръководи участието на италианската армия във войната срещу Германия на страната на антихитлеристката коалиция. През юни 1944 г. е сменен на премиерския пост от социалиста [[Иваное Бономи]]. През 1945 г. поради предишната си съвместна работа с [[фашист]]ите е изключен от Сената, но е реабилитиран през 1947 г. Умира в родното си място през 1956 г. През 1957 г. българският превод на книгата му „Войната в Етиопия 1935 – 1936“ (1939) е включен в [[Списък на вредната литература|Списъка на вредната литература]].<ref>{{cite book |title= Списък на вредната литература. Свитък II |year=1957 |location=София |pages=6 |url=https://diagnosisclassicus.files.wordpress.com/2015/06/d181d0bfd0b8d181d18ad0ba-d0bdd0b0-d0b2d180d0b5d0b4d0bdd0b0-d0bbd0b8d182d0b5d180d0b0d182d183d180d0b0-d181d0b2d0b8d182d18ad0ba-d196d196.pdf}}</ref> == Източници == <references />{{Портал|Италия|Биографии}}{{СОРТКАТ:Бадолио, Пиетро}} [[Категория:Политически лидери по време на Втората световна война]] [[Категория:Италиански военни дейци от Втората световна война]] [[Категория:Министър-председатели на Италия]] [[Категория:Италиански маршали]] [[Категория:Италиански политици]] [[Категория:Министри на външните работи на Италия]] [[Категория:Италиански министри]] [[Категория:Възпитаници на Торинската военна академия]] cmqklqhxtci7giso1ke3l9jljsxt5yp 0 64815 12434812 12432446 2024-12-08T12:23:23Z Ambra75 259141 /* Университети */ 12434812 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = Milan.Proper.Wikipedia.Image.png | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 358 420 | население-година = 2023 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] |изглед-описание=От ляво надясно: [[Порта Нуова (Милано)|Порта Нуова]], [[Замък на Сфорците]], [[Ла Скала]], [[Галерия Виктор Емануил II]]; [[Централна гара на Милано|Централна ЖП гара]], [[Порта Семпионе|Арката на мира]], [[Миланска катедрала]].|покровител=[[Амвросий Медиолански|Св. Амвросий]]}}{{Твърде дълга}} '''Мила̀но''' ({{lang|it|Milano}}, на [[милански диалект]]: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 358 420 души (към 1 януари 2023 г.)<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/18-milano/|заглавие=Comune di Milano|автор=Tutt'Italia.it|достъп_дата=2024-3-30}}</ref> той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2023-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|вторият по население в Италия]] след [[Рим]] и един от 20-те най-населени градове в Европа. Градът е домакин на множество културни институции, академии и университети. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. В областта на културата градът е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Милано е на върха на световната музикална мрежа благодарение на оперния сезон на Театър „[[Ла Скала]]“ и на неговата дълготрайна оперна традиция. Освен това е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Милано е признат за една от четирите световни [[Модна столица|столици на модата]] (заедно с [[Лондон]], [[Ню Йорк]] и [[Париж]])<ref>{{Cite news|url=http://www.scmp.com/lifestyle/article/1990270/milan-worlds-design-capital-takes-steps-attract-visitors-year-round|title=Milan, the 'world's design capital', takes steps to attract visitors year-round|last=Shaw|first=Catherine|date=17 July 2016|work=South China Morning Post|access-date=15 October 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20171016015230/http://www.scmp.com/lifestyle/article/1990270/milan-worlds-design-capital-takes-steps-attract-visitors-year-round|archive-date=16 October 2017|language=en}}</ref> благодарение на няколко международни събития и панаири, включително [[Седмица на модата (Милано)|Седмицата на модата]] в Милано и Мебелният панаир в Милано, които са сред най-големите в света по отношение на приходи, посетители и растеж.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.languagemonitor.com/fashion/|заглавие=Fashion|издател=The Global Language Monitor|достъп_дата=1 June 2011|архив_дата=2011-06-03|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110603215713/http://www.languagemonitor.com/fashion/}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.frogdesign.com/studio/milan|заглавие=Milan, Italy &#124; frog|издател=Frogdesign.com|достъп_дата=1 June 2011}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.monocle.com/sections/design/Web-Articles/Milan-2009/|заглавие=Milan Furniture Fair|издател=Monocle.com|достъп_дата=10 July 2012|архив_дата=2012-07-13|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120713214024/http://www.monocle.com/sections/design/Web-Articles/Milan-2009/}}</ref> В него се провежда [[Световно изложение|Световното изложение]] през [[Световно изложение в Милано (1906)|1906 г.]] и през [[Експо 2015|2015]] г. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света и втори в [[Италия]] след [[Рим]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.donnaglamour.it/citta-piu-visitate-al-mondo/lifestyle/|заглавие=Città più visitate al mondo, da Istanbul a Bangkok: il turismo non mente|дата=2022-3-4|достъп_дата=2022-7-29}}</ref> Считан е за [[глобален град]], през 2020 г. е класиран от ''Globalization and World Cities (GaWC) Research Network'' на 15-то място сред 770 града като най-свързан град, т.е. най-добре инкорпориран в световната икономика; той е единственият италиански град в групата.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10|архив_дата=2023-10-01|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231001133028/https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/}}</ref> Милано има 10 милиона посетители през 2018 г., като най-много чуждестранни посетители идват от Китай, САЩ, Франция и Германия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/economia/dati-turismo-2018.html|заглавие=Milano sempre più meta turistica, anche nel 2018 sono cresciuti i visitatori: il 16% è cinese|труд=MilanoToday|език=it|достъп_дата=2021-04-23}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/dati-presenze-turisti-2018.html|заглавие=Milano, inarrestabile boom di turisti: nel 2018 sfiorano il tetto dei 10 milioni|труд=MilanoToday|език=it|достъп_дата=2021-04-23}}</ref> Туристите са привлечени от музеите и художествените галерии на града, които включват някои от най-важните колекции в света, включително големи произведения на [[Леонардо да Винчи]]. Градът се обслужва от много луксозни хотели и към 2016 г. е петият по звезди в света според [[Мишлен (кулинарен справочник)|Мишлен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.luxgallery.it/guida-michelin-2016-ristoranti-stellati-in-lombardia-64338.php|заглавие=Guida Michelin 2016: ristoranti stellati in Lombardia|достъп_дата=7 May 2016|архив_дата=2016-05-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160502111851/http://www.luxgallery.it/guida-michelin-2016-ristoranti-stellati-in-lombardia-64338.php}}</ref> Милано също така е дом на два от най-успешните футболни отбори в Европа и Италия: [[АК Милан|АК „Милан“]], основан през 1899 г. и [[ФК „Интер“]], основан през 1908 г., както и на един от основните европейски баскетболни отбори – [[Олимпия Милано]]. Градът ще бъде домакин на [[Зимни олимпийски игри 2026|Зимните олимпийски]] и [[Зимни параолимпийски игри 2026|параолимпийски]] игри за първи път през 2026 г., заедно с [[Кортина д'Ампецо]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gamesbids.com/eng/winter-olympic-bids/2026-olympic-bid-news/lausanne-to-host-vote-for-winning-2026-winter-olympic-bid-instead-of-milan-after-italy-enters-race/|заглавие=Lausanne To Host Vote For Winning 2026 Winter Olympic Bid Instead of Milan After Italy Enters Race|издател=GamesBids}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gamesbids.com/eng/winter-olympic-bids/2026-olympic-bid-news/ioc-to-move-up-2026-olympic-bid-vote-three-months-now-june-2019/|заглавие=IOC To Move Up 2026 Olympic Bid Vote Three Months, Now June 2019|издател=GamesBids}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/sport/winter-olympics/48748380|заглавие=Winter Olympics: Italy's Milan-Cortina bid chosen as host for the 2026 Games|издател=BBC}}</ref> Милано е известен и с автомобилните заводи [[Алфа Ромео]] и с традиционния коледен козунак, наречен ''[[Коледа в Италия#Кулинарни традиции|Панетоне]]''. Намира се на 45 км от [[Бергамо]], на 119 км от [[Генуа]], на 126 км от [[Торино]], на 246 км от [[Венеция]] и на 576 км от столицата Рим.<ref name=":2" /> Граничи със следните 23 общини: [[Бресо]], [[Новате Миланезе]], [[Кормано]], [[Баранцате]], [[Корсико]], [[Чезано Босконе]], [[Бучинаско]], [[Перо (Италия)|Перо]], [[Сесто Сан Джовани]], [[Асаго]], [[Сетимо Миланезе]], [[Болате]], [[Вимодроне]], [[Сеграте]], [[Сан Донато Миланезе]], [[Колоньо Монцезе]], [[Роцано]], [[Трецано сул Навильо]], [[Пескиера Боромео]], [[Кузаго]], [[Арезе]], [[Опера (Италия)|Опера]] и [[Ро (Ломбардия)|Ро]].<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/18-milano/21-comuni-limitrofi/|заглавие=Comuni limitrofi a Milano|достъп_дата=2022-7-29}}</ref> == География == === Територия === Милано се намира в [[Северозапад|северозападната]] част на [[Паданска низина|Паданската низина]], приблизително по средата между река [[По]] на юг и подножието на [[Алпи]]те с големите езера [[Лаго ди Комо|Комо]], [[Лаго Маджоре|Маджоре]] и [[Лугано (езеро)|Лугано]] на север, река [[Тичино]] на запад и река [[Ада (река)|Ада]] на изток. Територията на града е равнинна, като най-високата точка е на 120 м [[Надморска височина|над морското равнище]]. Градът лежи върху почва с речно-[[ледник]]ов произход и [[Калциев карбонат|калциево карбонатни]] скали, общи за цялата Паданска низина. Основната му характеристика е, че лесно се [[карст]]ифицира. Тази скала е покрита от [[кватернер]]ни речни [[Седиментни скали|седименти]] и е видима покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като ''ceppi'' на итал. Към 1 януари 2023 г. Милано заема площ от 181,68 km²<ref name=":0" /> в Западната част на регион [[Ломбардия]]. Разположен е на 25 км източно от река [[Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от река [[По]] и на 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат геоложки слоеве с различна [[водопропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref>[[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде|ляво|241x241пкс]][[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска водна плетеница, така и предвид въпросите, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]]. Това води до изграждането на множество [[канал]]и и [[Язовир|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[акведукт]]и в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref> Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия метрополен район]], са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], потоците [[Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени водни басейна: [[Дарсена (Милано)|Дàрсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало (Милано)|Идроскàло ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]), ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]]. Милано, подобно на голяма част от Паданската низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html | заглавие = La salute dei milanesi a rischio per la pessima aria | достъп_дата = 31 юли 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 03 febbraio 2022 | труд = Milano Today | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да стигат до крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи]]те. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[валеж]]ите в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на есента и пролетта. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2018 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mherrera.org/temp.htm | заглавие = Extreme temperatures around the world | достъп_дата = 31 юли 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = www.mherrera.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10 – 13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, позволяващо охлаждане от лъчеизпускането, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичното зимно [[атмосферно налягане]] като например [[антициклон]]ите, които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia | заглавие = Clima - Italia. Temperatura, pioggia, tempo prevalente, quando andare, come vestirsi | достъп_дата = 31 юли 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Climi e Viaggi | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Топоним == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния [[Келтски езици|келтски език]], присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html|заглавие=Mediolanum-Milano|достъп_дата=2022-7-31}}</ref> където се чете ''Meśiolano'',<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, с. 99-109 надписът е на стр. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; възпроизвеждане на надписа с транскрипция може да се види онлайн в материалите, които David Stifter представя на конференцията ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 май 2012 г.): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна [[етруска азбука]] (с ''o'') като в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> [[Транскрибиране|Транскрибираният]] символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] с. 33-56 (с. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> Съществуват различни хипотези за произхода на името. В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина",<ref>{{Cite book|last=Ambrogio|first=Renzo|title=Nomi d'Italia : origine e significato dei nomi geografici e di tutti i comuni|year=2009|publisher=Istituto geografico De Agostini|location=Novara|isbn=978-88-511-1412-1|page=385}}</ref> като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, което е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализираните писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски [[топоним]] ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm|заглавие=Il Sestiere di Porta Romana|автор=Maria Grazia Tolfo|достъп_дата=2022-7-31}}</ref><ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/|заглавие=Zona Centro Storico – Il Cerchio Celtico|достъп_дата=2022-7-31}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и на потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (вторият термин от съставния термин е свързван с ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref><ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm|заглавие=Medhelan, il santuario dei Celti Insubri|автор=Maria Grazia Tolfo|достъп_дата=2022-7-31}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Протоиндоевропейски език|протоевропейския език]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref><ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. Някои учени смятат, че ''lanum'' идва от [[Келтски езици|келтския]] корен ''lan'', което означава оградено пространство или демаркирана територия (източник на [[Уелски език|уелската]] дума ''llan'', което означава „светилище“ или „църква“, в крайна сметка родствено на английска/ [[Немски език|немска]]та дума ''land''), където келтските общности са се строят светилища.<ref>{{Cite book|last=Wise|first=Hilary|title=The vocabulary of modern French origins, structure and function|year=1997|publisher=Routledge|location=London|isbn=0-203-42979-6|page=39}}</ref> Следователно ''Mediolanum'' може да означава централен град или светилище на келтско племе. Всъщност около 60 гало-римски обекта във Франция носят името „Mediolanum“, например [[Сент]] (''Mediolanum Santonum'') и [[Еврьо]] (''Mediolanum Aulercorum'').<ref>{{Cite book|last=Michell|first=John|title=The sacred center: the ancient art of locating sanctuaries|url=https://archive.org/details/sacredcenteranci0000mich|year=2009|publisher=Inner Traditions|location=Rochester, Vt.|isbn=978-1-59477-284-9|page=[https://archive.org/details/sacredcenteranci0000mich/page/32 32]}}</ref><ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> Друга теория свързва името с [[Дива свиня|дивата полувълниста свиня]] (''Scrofa semilanuta'') – древната [[емблема]] на града, описана в ''Emblemata'' на [[Андреа Алчато]] през 1584 г. под дърворезба на първото издигане на градските стени, където се вижда свиня, извадена от разкопките, и етимологията на ''Mediolanum'', дадена като „полувълниста“ (''medius + lanum''),<ref group="N">Етимологията на Алчато е съзнателно пресилена.</ref> обяснена на латински и на френски. Според тази теория основаването на Милано се приписва на два [[Келти|келтски народа]] – [[Битуриги|битури]] и [[едуи]], имащи за свои емблеми овен и дива свиня.<ref>''Bituricis vervex, Heduis dat sucula signum.''</ref> Следователно символът на града е дива свиня, носеща вълна: животно с двойна форма, ту с остра четина, ту с гладка вълна.<ref>''Laniger huic signum sus est, animálque biforme, Acribus hinc setis, lanitio inde levi.''</ref> Алчато се позовава на [[Амвросий Медиолански]] за разказа си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.emblems.arts.gla.ac.uk/french/emblem.php?id=FALc002|заглавие=Alciato, ''Emblemata'', Emblema II|издател=Emblems.arts.gla.ac.uk|достъп_дата=13 March 2009}}</ref> Най-старото документирано име на [[милански диалект]] е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref><ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref><ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di Renato Martinoni), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> Има десетина ''Mediólanon'' в цяла Европа, напр. във Франция (като [[Монмелиан]]), всичките обединени от една и съща етимология.<ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> == История на Милано == {{Основна|История на Милано}} Основан около [[590 г. пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]] С течение на вековете [[Mediolanum|Медиоланум]] (както се нарича тогава) увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Медиоланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|сеньория]] ([[1259]] г.), а в края на XIV век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век|XVI век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]] и благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|Италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след [[Реставрация]]та на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до включването му в савойското [[Кралство Италия]]. Въпреки загубата на голяма част от своето политическо и културно значение в ранния модерен период градът възвръща статута си на основен икономически и политически център. Днес той се счита за индустриална и финансова столица на Италия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.italianbusinesstips.com/milan-story/|заглавие=Milan - story of a business capital of Europe|труд=Italian Business Tips|език=en-US|достъп_дата=2021-10-27}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Milan-Italy|заглавие=Milan {{!}} History, Population, Climate, & Facts|труд=Encyclopedia Britannica|език=en|достъп_дата=2021-10-27}}</ref> Милано ръководи индустриалното развитие на Италианската република: той установява т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ със [[Северна Италия|северноиталианските]] градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния [[Метрополен район Милано]]. В Милано е седалището на Италианската фондова борса и се провежда ежегодният [[Милански панаир]] – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. == Символи == [[Файл:Milano-Gonfalone.jpg|thumb|[[Гонфалон]]ът на Милано. Това е гоблен, изработен около 1565 г. от бродьорите Шипионе Делфиноне и Камило Пустерла по дизайн на Джузепе Арчимболдо и Джузепе Меда. Съхранява се в Залата на гонфалона в Замъка на Сфорците. Той изобразява в центъра Свети Амвросий Медиолански с камшик в момента на прогонване на [[Арианство|арианите]]. Копие от него, което се съхранява в Зала „Алеси“ на Дворец „Марино“, се излага на най-важните официални годишнини, за да представя град Милано.]]Символите на Милано са знамето, [[герб]]ът и [[гонфалон]]ът,<ref group="N">Гонфалон е хералдически флаг с правоъгълна форма, винаги завършващ с няколко ленти, знамена или ивици.</ref> както е посочено в Общинския статут. <ref>[http://download.comune.milano.it/13_04_2016/Statuto_aggiornamento_aprile_2016%20(1460550917672).pdf?pgpath=/SA_SiteContent/SEGUI_AMMINISTRAZIONE/STATUTO_REGOLAMENTI/Statuto/Statuto_comunale Statuto del Comune di Milano] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210830213434/http://download.comune.milano.it/13_04_2016/Statuto_aggiornamento_aprile_2016%20(1460550917672).pdf?pgpath=/SA_SiteContent/SEGUI_AMMINISTRAZIONE/STATUTO_REGOLAMENTI/Statuto/Statuto_comunale |date=2021-08-30 }}, на download.comune.milano.it. <small>URL посетен на 15 ноември 2017 г</small>.</ref> [[Файл:Flag of Milan.svg|мини|Знамето на Милано|ляво]] Знамето, използвано от съвременния град Милано, вярно възпроизвежда това, използвано от [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] от 1395 до 1797 г.: бяло знаме с червения кръст на Свети [[Георги Победоносец|Георги]].<ref name="archivi">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.archivi.beniculturali.it/dga/uploads/documents/Sussidi/3_SussXI_p_211_314.pdf|заглавие=Insegne e simboli. Araldica pubblica e privata, medievale e moderna (sezione III)|достъп_дата=21 юни 2018|архив_дата=2021-08-30|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210830213416/http://www.archivi.beniculturali.it/dga/uploads/documents/Sussidi/3_SussXI_p_211_314.pdf}}</ref> В зависимост от историческия период и по-специално на управляващата династия, която доминира в града, има няколко градски знамена (на [[Латински език|лат]]. ''Vexillum civitas''), които понякога представят благородническото семейство, което управлява Миланското херцогство, без да се засяга първоначалното бяло знаме с кръста на Свети Георги в червено като официално знаме на държавата (на лат. ''Vexillum publicum'').<ref name="archivi" /> <ref name="manuale">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://mediagallery.comune.milano.it/cdm/objects/changeme:86704/datastreams/dataStream25815397508522062/content?pgpath=/SA_SiteContent/SEGUI_AMMINISTRAZIONE/PATROCINIO_COMUNALE/Patrocinio__comunale|заглавие=Linee guida per l'applicazione del Patrocinio del Comune di Milano|достъп_дата=28 август 2022|архив_дата=2020-08-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200811005942/http://mediagallery.comune.milano.it/cdm/objects/changeme:86704/datastreams/dataStream25815397508522062/content?pgpath=%2FSA_SiteContent%2FSEGUI_AMMINISTRAZIONE%2FPATROCINIO_COMUNALE%2FPatrocinio__comunale}}</ref>[[Файл:IMG 7177 - Milano - Staz. C.le - Biscione visconteo usato come stemma di MI - Foto Giovanni Dall'Orto 18-Mar-2007.jpg|мини|207x207px|Змията, издълбана на входното антре на Централната гара на Милано|ляво]]Гербът на Милано се състои от сребърен (бял) френски модерен [[Щит (хералдика)|щит]], върху който е насложен червеният кръст на Свети Георги. Цялото е оградено с [[Лавър|лаврова]] и [[дъб]]ова клонка, свързани заедно с [[Национално знаме на Италия|трицветна]] лента. Щитът, който е увенчан със златна или черна [[крепостна корона]] – символ на званието на град, се използва в съвременната си форма от 19 март 1934 г., когато е издаден съответният указ за разрешение от държавата. Червеният кръст на Свети Георги Победоносец на бяло поле като символ на град Милано е роден през [[Средновековие]]то: тази тема, която е показана за първи път на знамето на Милано, след това е вдъхновение за създаването на градския герб. [[Файл:Meneghino - stampa ottocento.jpg|ляво|мини|279x279пкс|Менегино – един от най-известните символи на Милано, често се идентифицира с града.]] Първият гонфалон на Милано е [[гоблен]], изработен около 1565 г. от бродировачите [[Шипионе Делфиноне]] и Камило Пустерла по проект на [[Джузепе Арчимболдо]] и [[Джузепе Меда]]. Реставриран около 20 пъти през следващите три века, той се съхранява в Залата на гонфалона в [[Замък на Сфорците|Замъка на Сфорците]].<ref name="Pagani|p. 20">{{Harv|Pagani|p. 20}}.</ref> Копие от него, което се съхранява в Зала „Алеси“ на [[Дворец „Марино“]], се излага на най-важните официални годишнини, за да представлява град Милано. И двата споменати гонфалона изобразяват в центъра Свети [[Амвросий Медиолански]], епископ на Милано и [[Светец покровител|покровител]] на града. [[Файл:Madonnina - Duomo - Milan 2014 03.jpg|мини|Мадонина|215x215px]] Други символи са [[Полувълниста свиня|полувълнистата дива свиня]], свързана с легендата за [[Основаване на Милано|основаването на Милано]], [[Мадонина]] – златната статуя на [[Дева Мария]], поставена на най-високия [[шпил]] на [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]], змията (''el bisson'' на [[милански диалект]]), изобразена в момента на поглъщане или на защита (според интерпретациите) на дете от мъжки пол или на гол мъж,<ref group="N">Традиция, идваща от [[Галвано Фиама]] ([[14 век]]), гласи, че този герб идва от изображението върху шлема и щита на [[Сарацини|сарацин]], убит от [[Отоне Висконти]] по време на [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]]. Това обаче е малко вероятна история, както и другата информация на този историк за участието на ломбардците в Първия кръстоносен поход.(Giancarlo Andenna, ''Deus non voluit: i Lombardi alla prima crociata (1100-1101). Dal mito alla ricostruzione della realtà. Atti del Convegno Milano, 11-11 dicembre 1999'', Milano, Vita e Pensiero, 2003, ISBN 88-343-0799-2, особено с. 233-234). Друг мит приписва произхода на символа на подобен сблъсък между [[Ерипрандо Висконти]] и германски рицар през 1034 г. Първото сигурно потвърждение на символа е през 1226 г., когато е изобразен на [[Пасторал|пасторала]], „украсен с усойници от слонова кост“, от Арденго Висконти, абат на манастира Сант Амброджо (Romussi 1927, vol. II, с. 245). Друга история, малко вероятна поради [[анахронизъм]], е докладвана от [[Франческо Петрарка]]: символът е възприет от [[Ацо Висконти]], в чийто шлем влиза змията, докато си почива, но излиза, когато го носи, с широко отворена уста, но без да го ухапе. Андена (цит. съч.) вярва, че произхожда от епископските символи, изобразяващи морско чудовище, което поглъща пророка [[Иона]], символ на възкресението.</ref> и увенчана със златна корона,<ref group="N">Добавянето на златната корона е позволено през [[1336]] г. на Бруцио Висконти от Херцозите на [[Ерцхерцогство Австрия|Австрия]] (Romussi, цит. съч.).</ref> първоначално символ на семейство [[Висконти]] – господари и след това херцози на Милано между XIV и XV век, и накрая [[Менегино]] – маска от [[Комедия дел арте]], свързана с града, след като измества по-старата и традиционна маска на [[Белтрам]] от [[Гаджано]] (на милански диалект "Baltramm de Gaggian"). == Паметници и забележителности == {{Main|История на архитектурата и на изкуството в Милано|Паметници в Милано}} Голяма част от художествено-архитектурното наследство на Милано се намира в [[Стар град|историческия център]], който дължи сегашния си вид на многобройни градски промени, извършени между [[Обединение на Италия|Обединението на Италия]] и [[Период между световните войни|първия следвоенен]] период.<ref name="autogenerato1">Chiara Gualdoni, Milano, Milano, Skira, 2009, с. 9.</ref> === Основни забележителности === * [[Миланска катедрала]]: паметник-символ на града. Разположена е на едноименния площад – център на икономическия и културен живот на Милано. Това е най-голямата църква в Италия с максимална височина от 108,50 м, третата по площ и шестата по обем в света. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и продължава до [[1932]] г., висока е 108,5 m и е 158,5 m дълга. Става известна с филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. * [[Кралски дворец в Милано|Кралски дворец]]: бивш ''Palazzo del Broletto Vecchio'', в продължение на много векове седалище на правителството на град Милано, на [[Кралство Ломбардия-Венеция]] и след това кралска резиденция до 1919 г., когато става държавна собственост, ставайки седалище на изложби и изложби. * [[Галерия Виктор Емануил II|Галерия „Виктор Емануил II]]“ – покрит пасаж с открити железни и стъклени конструкции в [[Еклектика|еклектичен]] стил, във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. Свързва пл. „Скала“ с [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|пл. „Дуомо“]]. * Театър „[[Ла Скала]]“: от XVIII век, един от най-известните оперни театри в света.<ref>Chiara Gualdoni, Milano, Milano, Skira, 2009, с. 51.</ref> * [[Замък на Сфорците]]: друг паметник-символ на Милано, първоначално замислен изключително като военна постройка, а след това преустроен като елегантен дворец за господарите на града.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://milano.corriere.it/arte_e_cultura/articoli/2008/07_Luglio/07/storia_castello.shtml|заглавие=Tutti i segreti del Castello Sforzesco|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110722032037/http://milano.corriere.it/arte_e_cultura/articoli/2008/07_Luglio/07/storia_castello.shtml|архив_дата=2011-7-22}}</ref> В него са разположени няколко музея. * [[Свети Амвросий (Милано)|Базилика „Сант Амброджо“]]: считана за втората най-важна църква в града след Миланската катедрала<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.comune.milano.it/wps/portal/!ut/p/c1/04_SB8K8xLLM9MSSzPy8xBz9CP0os3hzS0O_QGcLEwP_ICNTA08D_2APT1dHYwMDE_3gzBL9cJAus3g_f6NQNxNPQ0MLM1dDAyMzDxMnnzBPA3cXY4i8AQ7gaKDv55Gfm6ofqR9ljtsuc_3InNT0xORK_YJsL4_yfEdFAHmNVOE!/dl2/d1/L0lJSklna21BL0lKakFBQ3lBQkVSQ0pBISEvWUZOQTFOSTUwLTVGd0EhIS83Xzc5MU5RQzg0ME9SMjUwSTBPU0hJRUEzMDA3LzNfX19fOA!!/?WCM_PORTLET=PC_7_791NQC840OR250I0OSHIEA3007_WCM&WCM_GLOBAL_CONTEXT=/wps/wcm/connect/it/situr/home/artecultura/architettura/loc204|заглавие=Basilica di Sant'Ambrogio|достъп_дата=2018-6-21}}</ref> Представлява не само паметник на раннохристиянската и романската епоха, но и основна точка от историята на Милано и на [[Амвросианска църква|Амвросианската църква]]. Заедно с basilica prophetarum (базилика „[[Сан Диониджи (Милано)|Сан Диониджи]]“, разрушена през XVIII век), basilica apostolorum (базилика „[[Сан Надзаро ин Броло (Милано)|Сан Надзаро ин Броло]]“) и basilica virginum (базилика „[[Сан Симпличано (Милано)|Сан Симпличано]]“), basilica martyrum, т.е. базилика „Сант Амброджо“ се причислява към четирите амвросиански базилики на Милано, тоест тези, построени от Свети [[Амвросий Медиолански|Амвросий]]. Построен между 379 и 386 г. в късния имперски римски период по заповед на епископа на Милано Амвросий, тя е една от раннохристиянските базилики на Милано. * Църква „[[Санта Мария деле Грацие]]“: съхранява „[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]], обявена [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|от ЮНЕСКО за част от Световното културно наследство]][[ЮНЕСКО|.]]<ref name="santam">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://whc.unesco.org/en/list/93|заглавие=Church and Dominican Convent of Santa Maria delle Grazie with "The Last Supper" by Leonardo da Vinci|достъп_дата=2022'7'31}}</ref> * [[Монументално гробище (Милано)|Монументално гробище]]: там се помещават гробовете на най-известните граждани на Милано. * [[Брера (галерия)|Пинакотека „Брера“]]: излага една от най-известните колекции от живопис в Италия, специализирана във венецианска и ломбардска живопис, с важни произведения от други школи. Благодарение на даренията предлага и изложбен маршрут, който варира от праисторията до съвременното изкуство, с шедьоври на художници от XX век. * [[Сан Лоренцо (Милано)|Базилика „Сан Лоренцо“]] и [[колонада на Сан Лоренцо]]: [[Базилика|базиликата]] е сред най-старите църкви в града, а сградата ѝ е преустройвана и модифицирана на няколко пъти във външните форми, почти напълно запазвайки примитивната инсталация от Късната имперска епоха, която е построена между 390 и 410 г. Заедно със срещуположните колони на Сан Лоренцо, някога част от антипортика на сградата, се счита за един от големите монументални комплекси от [[Късна римска империя|Късния имперски римски]] период в Милано. * [[Арка на мира (Милано)|Арка на мира]]: [[триумфална арка]], разположена в началото на бул. „Семпионе“, която представлява един от най-големите [[Неокласическа архитектура|неокласически]] паметници в Милано. Посветена е на мира между европейските нации, постигнат през 1815 г. с [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]]; открита на 10 септември 1838 г. с пищна церемония, председателствана от новокоронясания император [[Фердинанд I (Австрия)|Фердинанд I Австрийски]]. Окончателното си освещаване има през 1859 г. с влизането в Милано на [[Наполеон III]] и [[Виктор Емануил II]] след победата при [[Битка при Маджента|Маджента]]. * [[Небостъргач „Пирели“]]: седалище на Регионалния съвет на Ломбардия. Държи рекорда за най-висока сграда в Европейския съюз от 1958 до 1966 г., когато е построена [[Тур дю Миди]] в [[Брюксел]]. * [[Навили (Милано)|Навили]]: система от напоителни и плавателни канали с център Милано, която свързва езерото [[Лаго Маджоре|Маджоре]], езерото [[Лаго ди Комо|Комо]] и долното течение на река [[Тичино]], отваряйки водните пътища на [[Швейцария]] и Северозападна Европа към Милано, кантон [[Граубюнден]] и североизточна Европа и накрая това на река [[По]] към [[Адриатическо море]]. * [[Централна гара на Милано]]: по-модерна постройка, построена в стил, който съчетава величието на фашистките структури с декорации в стил [[Ар нуво|Либерти]].<ref>Chiara Gualdoni, Milano, Milano, Skira, 2009, с. 100.</ref> * [[Джузепе Меаца (стадион)|Стадион „Джузепе Меаца“,]] известен като ''Сан Сиро'', наречен „Скалата на футбола“.<ref>{{Cite news|url=http://archiviostorico.corriere.it/2010/maggio/13/Suono_alla_Scala_vorrei_vedere_co_7_100513047.shtml|title=«Suono alla Scala, ma vorrei vedere la Scala del calcio»}}</ref> <gallery class="center"> Файл:MailaenderDom.jpg|alt=|Миланска катедрала Файл:Veduta di tre quarti del Palazzo Reale di Milano.jpg|alt=|Кралски дворец Файл:Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|alt=Галерията на Виктор Емануил II|Галерия „Виктор Емануил II“ Файл:Milano scala piazza.jpg|alt=Площад дела Скала|Площад „Дела Скала“ Файл:La Scala interior.jpg|alt=Театър Ла Скала|Театър „[[Ла Скала]]“ Файл:Milano Castello 1.jpg|alt=|Замък на Сфорците Файл:Milanoambrogio0002.jpg|alt=Базилика на св.Амвросий Медиолански|Базилика „Св.[[Амвросий Медиолански]]“ Файл:Santa Maria delle Grazie Milano.jpg|alt=|Църква „Санта Мария деле Грацие“ Файл:Leonardo da Vinci (1452-1519) - The Last Supper (1495-1498).jpg|alt=|Леонардо да Винчи, ''Тайната вечеря'' Файл:Cimitero Monumentale di Milano nella sua vista esterna frontale.jpg|alt=|Монументално гробище Файл:Milan - Pinacothèque de Brera - Cour intérieure.jpg|alt=|Пинакотека „Брера“ Файл:Colonneslorenzo.jpg|alt=|Колонада на Сан Лоренцо Файл:Milano - Basilica san Lorenzo a porta Ticinese.jpg|alt=|Базилика „Сан Лоренцо“ Файл:20110725 Arco della Pace Milan 5612.jpg|alt=|Арката на мира Файл:Navigli (6602577309).jpg|alt=|Навили Файл:Facciata della Stazione Centrale di Milano nel 2016.jpg|alt=|Централна гара Файл:San Siro 2014.jpg|alt=|Стадион „Джузепе Меаца“ </gallery> === Градска архитектура === {{Main|Вили и дворци в Милано|Кули в Милано}} Центърът на Милано е пълен с вили и дворци, построени главно през [[17 век|XVII]] и [[18 век|XVIII век]] като частни резиденции на големите семейства в града. Архитектурните стилове, представени в центъра на града, са много: [[Неоготика]], [[Барокова архитектура]], [[Еклектика]], [[Ар нуво]], следвоенен [[италиански рационализъм|Рационализъм]]. Историята на миланските градски сгради се простира до наши дни, включително многобройните модерни архитектури, които характеризират областите на най-иновативната концепция на градската територия. Милано никога не е имал център на градска власт, подходящ за значението му. Този факт се дължи главно на липсата на кралски двор в града от XVI. век нататък, когато е загубена независимостта. Сред обществените сгради трябва да се споменат само [[Средновековие|средновековният]] ''Palazzo della Ragione'' (вмъкнат в комплекса на [[Пиаца Мерканти|пл. „Мерканти]]“) и последвалият [[Кралски дворец в Милано|Кралски дворец]], от векове представително седалище на градската управа; <ref group="N">В много исторически епохи седалището на политическата власт е бил [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], защитаван от мощни кули и силно отделен от града.</ref> след построяването на [[Замък на Сфорците|Замъка на Сфорците]], очевидно каталогизиран сред военната архитектура, Милано вече не ражда сграда с обществена концепция до 2010 г., когато е открита Палата Ломбардия. Частните резиденции са от по-голямо значение, включително [[Палацо Марино|Дворец „Марино“]] (сега седалището на кметството), [[Палацо Лита|Дворец „Лита“]], Дворец „Белджойозо“ и късният ар нуво Дом „Фризия“. Цели квартали, като този около ул. Монте Наполеоне или бул. Венеция, са съставени от благороднически [[Неокласическа архитектура|неокласически]] сгради. Сред [[Милански кули|Миланските кули]] заслужава да се отбележат Кулата на общината, която някога е отбелязвала официалното откриване и закриване на дейностите и която се намира на Дворецът на юристконсултите, Кулата на Горани, която е била част от разрушената [[Къща и кула Горани|Дом „Горани“]], и Кулата на чудесата, включена в Дома на чудесата (''Casa dei Meravigli''). === Религиозна архитектура === {{Main|Църкви в Милано}} [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] е основното място за католическо богослужение в град Милано и [[катедрала]] на едноименната архиепископия. Други ценни сгради са [[Раннохристиянски базилики в Милано|раннохристиянските базилики в Милано]]: [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата „Сант Амброджо“]], считана винаги за най-великият пример за [[Ломбардска романска архитектура]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.santambrogio-basilica.it/BASILICA_DI_SANT’AMBROGIO.htm|заглавие=Basilica di Sant'Ambrogio|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20161107011156/http://www.santambrogio-basilica.it/BASILICA_DI_SANT’AMBROGIO.htm|архив_дата=2016-11-7}}</ref> както и за един от най-старите паметници на [[Раннохристиянско изкуство и архитектура|християнското изкуство]], [[Сан Лоренцо (Милано)|базиликата „Сан Лоренцо“]] – сграда с [[Византийска архитектура|византийски]] [[Централен завод|централен план]], известна и с близостта на [[Колонада на Сан Лоренцо|едноименните колони]], [[Сан Надзаро ин Броло (Милано)|базиликата „Сан Надзаро ин Броло]]“ и [[Сан Симпличано (Милано)|базиликата „Сан Симпличано“]], свързани като предишните с фигурата на Свети [[Амвросий Медиолански]]. В историческия център на Милано се помещава и църквата „[[Сан Маурицио ал Монастеро Маджоре]]“, съдържаща цикъл от стенописи на автори като [[Бернардино Луини]] и [[Симоне Петерцано]],<ref>{{Cite book|title=Fare storia dell'arte: studi offerti a Liana Castelfranchi|publisher=Editoriale Jaca Book|pages=234}}</ref> които са определени като ''Ломбардската [[Сикстинска капела]],''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ibeam.it/gita-fuori-porta-a-milano-la-cappella-sistina-lombarda/|заглавие=Gita fuori porta a Milano: la Cappella Sistina lombarda|достъп_дата=2022-7-31}}</ref> църквата „[[Сант'Антонио Абате (Милано)|Сант'Антонио Абате]]“, възстановена в края на [[16 век|XVI век]] според каноните на [[Контрареформация]]та и дом на произведения на [[Джулио Чезаре Прокачини]] и [[Черано (художник)|Черано]], и бароковата църква „[[Сант'Алесандро ин Дзебедия]]“, която гледа към един от най-добре запазените площади в Милано преди следвоенното възстановяване.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://milano.blogosfere.it/2008/05/vie-e-palazzi-di-milano-decima-puntata-le-cinque-vie-e-il-mostro-di-via-bagnera.html|заглавие=Vie e palazzi di Milano: Piazza Sant'Alessandro, oasi di pace nel centro di Milano|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140220055133/http://milano.blogosfere.it/2008/05/vie-e-palazzi-di-milano-decima-puntata-le-cinque-vie-e-il-mostro-di-via-bagnera.html|архив_дата=2014-2-24}}</ref> Църквата „[[Сан Джузепе (Милано)|Сан Джузепе]]“ се счита за първата истинска [[Барокова архитектура|барокова]] сграда в града,<ref>Marco Rossi, Disegno storico dell'arte lombarda, Milano, Vita e Pensiero, 2005, p. 147.</ref> докато църквата „[[Санта Мария пресо Сан Сатиро]]“ е известна с фалшивия [[Хор (архитектура)|хор]], проектиран от [[Донато Браманте|Браманте]], използвайки техниката [[Тромп-л'ьой|тромп-льой]].<ref>{{Cite book|title=Architettura del 400 a Milano|publisher=CittàStudi|location=Milano|pages=178-180}}</ref> Трябва да се споменат църквата „[[Сан Марко (Милано)|Сан Марко“]] и базиликата „[[Сант Еусторджио (базилика)|Сант Еусторджио“]], в която се помещава [[Капела Портинари|Капела „Портинари“]], считана за един от шедьоврите на [[Ломбардски ренесанс|Ломбардския ренесанс]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.comune.milano.it/wps/portal/!ut/p/c0/04_SB8K8xLLM9MSSzPy8xBz9CP0os3hzS0O_QGcLEwP_ICNTA08D_2APT1dHYwMDE_3gzBL9gmxHRQAmyZ0a/?WCM_GLOBAL_CONTEXT=it/SITur/HOME/artecultura/capolavori/opere/opera229|заглавие=Basilica di Sant'Eustorgio, Cappella Portinari|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121028065049/http://www.turismo.comune.milano.it/wps/portal/!ut/p/c0/04_SB8K8xLLM9MSSzPy8xBz9CP0os3hzS0O_QGcLEwP_ICNTA08D_2APT1dHYwMDE_3gzBL9gmxHRQAmyZ0a/?WCM_GLOBAL_CONTEXT=it%2FSITur%2FHOME%2Fartecultura%2Fcapolavori%2Fopere%2Fopera229|архив_дата=2012-10-28}}</ref> Известна в цял свят е църквата „[[Санта Мария деле Грацие]]“, включена заедно с „[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]" в списъка на обектите на [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|Световното културно наследство]] на [[ЮНЕСКО]].<ref name="santam2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://whc.unesco.org/en/list/93|заглавие=Church and Dominican Convent of Santa Maria delle Grazie with "The Last Supper" by Leonardo da Vinci|достъп_дата=2022-7-31}}</ref> Извън градската зона има два важни монашески комплекса: [[Чертог Гареняно|Чертогът на Гареняно]] с важните стенописи от [[Симоне Петерцано]] и [[Абатство „Киаравале“]] – един от първите примери за [[италианска готика|готика]] в Италия.<ref>Roberto Cassanelli, Lombardia Gotica, Milano, Jaca Book, 2002, p. 39.</ref> От голямо художествено значение е и [[Монументално гробище (Милано)|Монументалното гробище]] със своя пантеон, много богат на погребални скулптури от различни епохи и стилове.<ref>Giovanna Ginex e Ornella Selvafolta, Il Cimitero monumentale di Milano: guida storico-artistica, Silvana, 1996.</ref> <gallery class="center"> Файл:Piazza del Duomo, Milano, veduta generale con a destra il Museo del Novecento.jpg|alt=|Миланска катедрала Файл:San Ambrosio 00.jpg|alt=|Базилика „Сант'Амброджо“ Файл:978MilanoSNazaro.JPG|alt=|Базилика „Сан Надзаро ин Броло“ Файл:Basilica di San Simpliciano, Milano, veduta con la piazza antistante.jpg|alt=|Базилика „Сан Семпличано“ Файл:096MilanoSMaurizio.JPG|alt=|Църква „Сан Маурицио ал Монастеро Маджоре“ Файл:Chiesa di San Maurizio al Monastero Maggiore - Milano 17.jpg|alt=|Голям олтар в Залата на вярващите в църквата „Сан Маурицио ал Монастеро Маджоре“ Файл:2284 - Milano - G. Tazzini, facciata S. Antonio Abate -1832- - Foto Giovanni Dall'Orto 20-May-2007.jpg|alt=|Църква „Сант Антонио абате“ Файл:Milano Sant'Alessandro 09.jpg|alt=|Църква „Сант Адриано ин Дзебедия“ Файл:San Giuseppe, Milano 2367.jpg|alt=|Църква „Сан Джузепе“ Файл:S.M. presso S.Satiro 01.jpg|alt=|Църква „Санта Мария пресо Сан Сатиро“ Файл:Chiesa di San Marco - Milano.JPG|alt=|Църква „Сан Марко“ Файл:Sant'Eustorgio (Milan) 01.jpg|alt=|Базилика „Сант Еусторджио“ Файл:Cappella portinari, 1462-68, 00,0.jpg|alt=|Капела „Портинари“ в базилика „Сант Еусторджио“ Файл:3044 - Milano - S. Maria delle Grazie - Facciata - Foto Giovanni Dall'Orto - 6-Mar-2008.jpg|alt=|Църква „Санта Мария деле Грацие“ Файл:San Babila, Milan, from across piazza.jpg|alt=|Църква „Сан Бабила“ Файл:Milano Certosa di Garegnano Fassade 1.jpg|alt=|Чертог „Гареняно“ Файл:AbbaziaChiaravalle.jpg|alt=|Абатство „Киаравале“ </gallery> === Военна архитектура === {{Main|Стени на Милано|Порти и вторични порти на Милано|Римски замъци в Милано}} [[Стени на Милано|Стените на Милано]] еволюират през годините заедно с града: от [[Римски стени на Милано|първото римско ядро]] се преминава към [[Средновековни стени на Милано|средновековните стени]], завършвайки с последната най-външна стена, по-известна като „[[Испански стени на Милано|Испанските стени]]“. От римските стени са останали само руини. От средновековните стени има много малко открити участъци, които са оцелели след превръщането им в домове, след като са били построени испанските стени, които по времето на тяхното изграждане са най-големите в Европа.<ref>{{Cite book|title=Il Cinquecento|publisher=NodoLibri|location=Milano|isbn=88-7185-082-3}}</ref> Испанските стени са до голяма степен разрушени между края на [[19 век]] и първите десетилетия на XX век поради трафика.<ref>Flavio Conti, Vincenzo Hybsch, Antonello Vincenti, I castelli della Lombardia, Milano, Regione Lombardia, Settore Cultura e Informazione, 1990, с. 80.</ref> В допълнение към някои участъци от старите испански стени с обща дължина около километър остават единствените запазени [[Порти и малки порти на Милано|градски порти]] от средновековните стени, които са достигнали до днес: [[Порта Нуова (средновековна, Милано)|средновековната Порта Нуова]] и средновековната [[Порта Тичинезе (средновековна)|Порта Тичинезе]]. На испанската стена вратите са до голяма степен запазени: с изключение на [[Маниеризъм|маниеристичната]] [[Порта Романа (Милано)|Порта Романа]] останалите датират от австрийската подредба на [[Неокласицизъм|неокласическите]] [[бастион]]и. Най-впечатляващата военна архитектура е [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]]<ref>Flavio Conti, Vincenzo Hybsch, Antonello Vincenti, I castelli della Lombardia, Milano, Regione Lombardia, Settore Cultura e Informazione, 1990, с. 74'76</ref> – имение, превърнато през [[Италиански ренесанс|Ренесанса]] в елегантен двор на [[Списък на владетелите на Милано|херцозите на Милано]]. Крепостта все още е една от най-големите за времето си, дотолкова, че замъкът никога не е бил завладян в битка. Използван изключително като военна казарма от чужди правителства, той е реставриран и трансформиран в края на 19 век в голям музеен комплекс и е украсен с градините на [[Форум Бонапарт|едноименния площад]] и [[Парк „Семпионе“ (Милано)|парк „Семпионе“]]. Някога е бил управляван от [[Кастелан]]а на Замъка на Сфорците в Милано. Той се намира на същото място като Замъкът на Порта Джовия, чието разширение е, и [[Римски замъци в Милано|римският ''Castrum Portae Jovis'']]. <gallery class="center"> Файл:Mura-en.jpg|alt=|Кратък участък от древните стени на Медиоланум от времето на император [[Максимиан]]. Файл:5903 - Milano - Camillo Boito, Porta Ticinese (1865) -Foto Giovanni Dall'Orto 27-Feb-2007.jpg|alt=|Средновековната Порта Тичинезе Файл:Milano, la medievale porta Nuova19.JPG|alt=|Средновековната Порта Нуова Файл:Veduta dell'arco di Porta Romana in piazzale Medaglie d'Oro, Milano.jpg|alt=|Порта Романа Файл:Mura spagnole 005.jpg|alt=|Участък от Испанските стени Файл:9558 - Milano - Pusterla di Sant'Ambrogio - Foto Giovanni Dall'Orto 25-Apr-2007.jpg|alt=|[[Вторична порта]] „Св. Амвросий“ Файл:Castello Sforzesco Corte Maggiore.jpg|alt=|Кастело Сфорцеско: [[плацдарм]] </gallery> === Улици и площади === В Милано има няколко улици (на итал. ед. ч. ''via'') и [[булевард]]и (на итал. ''corso''), и [[площад]]и (на итал. ''piazza''), които имат историческо, архитектурно, социално или търговско значение.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.milanocittastato.it/evergreen/le-10-vie-di-milano-piu-da-milano-storia-e-curiosita-foto-comerano-come-sono-oggi/|заглавие=Le 10 vie di Milano più da Milano: storia e curiosità – FOTO: COM’ERANO – COME SONO OGGI|дата=2010-10-6|достъп_дата=222-7-31}}</ref> ==== Улици ==== * [[Виа Манцони|Ул. „Манцони“]] е считана за един от най-луксозните райони на града, както и един от големите търговски центрове на световната висша [[мода]]. * [[Виа Брера|Ул. „Брера“]] е известна като една от най-характерните улици на Милано, както заради присъствието на сградата на [[Пинакотека Брера (Милано)|Пинакотека „Брера“]], така и заради някои местни заведения на тази улица. * [[Беатриче д'Есте (улица в Милано)|Бул. „Беатриче д'Есте“]] е дълга алея с дървета в центъра на Милано, граничеща с Пинакотека „Брера“, както и с: * [[Корсо Буенос Айрес|Бул. „Буенос Айрес“]] – важна търговска улица с над 350 магазина за продажба на различни видове стоки, които генерират общ дневен оборот сред най-високите в света, и с * [[Виа Монте Наполеоне|Ул. „Монте Наполеоне“]], считана за един от най-луксозните райони и един от най-големите търговски центрове ''prêt-à-porter''. Прочутата улица с площ 4 декара и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки е изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици: неуморните занимания на града с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от XIX век и бутици за деликатеси. * [[Корсо Венеция|Бул. „Венеция“]], известна като една от най-елегантните улици в Милано и част от модния квартал * [[Корсо Виторио Емануеле II (Милано)|Бул. „Виторио Емануеле II“]], сред най-важните улици на града, където се отварят множество магазини, особено за дрехи, които я превръщат в един от основните търговски центрове в града * [[Корсо Комо|Бул. „Комо“]], важна [[Пешеходна зона|пешеходна]] и [[Търговия|търговска]] улица в Милано * [[Виа Данте (Милано)|Ул. „Данте“]], друга важна търговска улица, открита в края на [[19 век|XIX век]], за да свързва директно пл. „Кордузио“ със [[Замък на Сфорците|Замъка на Сфорците]] * [[Верциере]], древно популярно наименование на района, използван някога като пазар за плодове и зеленчуци и където все още има известен [[Маниеризъм|маниеристично]]-[[Барок в Милано|бароков]] паметник – [[Колона Верциере|колоната Верциере]]. <gallery class="center"> Файл:Milan via Manzoni.jpg|alt=|Ул. „Манцони“ Файл:Paolo Monti - Servizio fotografico - BEIC 6365500.jpg|alt=|Ул. „Брера“ през 1975 г. Файл:Milano, corso Buenos Aires 01.jpg|alt=|Бул. „Буенос Айрес“ Файл:MonteNapolean, Milano(Ank Kumar, Infosys Limited) 03.jpg|alt=|ул. „Монте Наполеоне“ Файл:Milano - corso Venezia - scorcio.jpg|alt=|Бул.„Венеция“ Файл:Milano corso Vitt Eman 5.JPG|alt=|Бул. „Виторио Емануеле II“ Файл:Facebook Photo (63894339).jpeg|alt=|Бул. „Комо“ Файл:Milano, via Dante 02.jpg|alt=|Ул.„Данте“ Файл:Guérillot-Verziere.jpg|alt=|Верциере с едноименната колона </gallery> ==== Площади ==== * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пл. „Дуомо“]] – най-важният площад в Милано, неговият истински геометричен и търговски център в продължение на повече от седем века * [[Пиаца дели Афари|Пл. „Афари“]], известен с присъствието на [[Италианска фондова борса|Италианската фондова борса]], дом на националния [[финансов пазар]], създадена тук на 16 януари 1808 г. * [[Гае Ауленти (площад)|Пл. „Гае Ауленти“]], разположен в квартал „Чентро диреционале ди Милано“ и символ на съвременен Милано * [[Кордузио (площад)|Пл. „Кордузио“]], намиращ се на мястото, където се е намирал дворът на лангобардските херцози ''Curia Ducis'', откъдето произлиза името на площада * [[Пиаца Мерканти|Пл. „Мерканти]]“, създаден като център на градския живот през [[Средновековие]]то * [[Пиаца Сан Феделе|Пл. „Сан Феделе“]], разположен във важна пешеходна зона * [[Пиаца Сан Сеполкро|Пл. „Сан Сеполкро“]], който в [[римска история|римско време]] е [[Римски форум в Милано|форум на града]], пресечна точка между [[кардо]] и [[декуманус]] * [[Пиаца дела Скала|Пл. „Скала“]], свързан с пл. „Дуомо“ чрез [[Галерия Виктор Емануил II|Галерия „Виктор Емануил II“]], на която се намират Театър „[[Ла Скала]]“ и [[Дворец Марино|Дворец „Марино“]] – кметството на града * [[Пиаца Ветра|Пл. „Ветра“]], където се намира Парк „Папа Йоан Павел II“, който свързва базиликата „[[Сан Лоренцо (базилика в Милано)|Сан Лоренцо]]“ и базиликата „[[Сант Еусторджио (базилика)|Сант Еусторджио]]“ * [[Сан Бабила (площад)|Пл. „Сан Бабила]]“, който е бил дълго време място за срещи, предпочитано от висшата миланска буржоазия предвид централната ѝ позиция * [[Каробио]], малък площад, чийто произход датира от римско време. <gallery class="center"> Файл:Milano piazza Duomo.jpg|alt=|Пл.„Дуомо“ Вляво: Входът към [[Галерия Виктор Емануил II|Галерия „Виктор Емануил II“]], вдясно: [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] Файл:Palais Mezzanotte - Milan (IT25) - 2022-09-03 - 3.jpg|alt=|Пл. „Афари“ с Дворец „Медзаноте“ (Итал. фондова борса) Файл:Piazza Gae Aulenti.jpg|alt=|Пл. „Гае Ауленти“ Файл:Piazza Cordusio a Milano, veduta generale.jpg|alt=|Пл. „Кордузио“ с Палатата на [[Дженерали Застраховане]] Файл:20110724 Piazza Mercanti Milan 5416.jpg|alt=|Пл. „Мерканти“ с Палацо дела Раджоне Файл:Veduta della piazza San Fedele a Milano con palazzo Marino a destra.jpg|alt=|Пл. „Сан Феделе“ с Дворец „Марино“ Файл:Veduta di piazza San Sepolcro, Milano con la chiesa.jpg|alt=|Пл. „Сан Сеполкро“ с едноименната църква Файл:IMG 4327 - Milano - Piazza Scala - Foto Giovanni Dall'Orto - 20 Jan 2007.jpg|alt=|Пл. „Ла Скала“ с Театър „[[Ла Скала]]“ и паметника на [[Леонардо да Винчи]] Файл:Piazza vetra ante 1936.jpg|alt=|Пл. „Ветра“ преди 1936 г. Файл:Milano piazza San Babila vista.JPG|alt=|Пл. „Сан Бабила“ </gallery> === Археологически зони === {{Main|Палеохристиански базилики в Милано|Mediolanum}} Наличието на археологически обекти, които разказват историята на римския Медиоланум, е от голямо значение, особено като се има предвид разнообразието от руини, излезли на бял свят през вековете.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://milanoarcheologia.beniculturali.it/?page_id=3406|заглавие=Milano archeologica: i luoghi|достъп_дата=2022-7-31|архив_дата=2021-11-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211111155017/http://milanoarcheologia.beniculturali.it/?page_id=3406}}</ref> * [[Римски стени на Милано]], построени в две фази: едната през [[Римска република|Републиканската епоха]] около [[49 г. пр.н.е.]] и втората след [[291]] г. в [[Римска империя|Имперската епоха]] по времето на император [[Максимиан]], когато Медиоланум става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. * [[Римски театър в Милано]], построен в епохата на [[Октавиан Август|Август]] между края и началото на [[1 век пр.н.е.|I век пр.н.е.]] * [[Римски форум в Милано|Римски форум на Милано]], т.е. главният площад на центъра на града от основаването на римския град през Републиканската епоха * [[Римски амфитеатър в Милано]], третата по големина структура от този тип в цялата империя след [[Колизей|Колизея]] в [[Рим]] и Амфитеатъра в [[Капуа]].<ref name="dimensioni">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.serenoeditore.com/milano/archeo/anfiteatro.htm|заглавие=L'anfieatro|достъп_дата=2022-7-31}}</ref> * [[Римска арена в Милано]], с различни и важни функции по времето, когато [[Mediolanum|Медиоланум]] е столица на Западната Римска империя * [[Римски императорски дворец в Милано]], древна структура, построена от император Максимиан след около 291 г., когато Медиоланум става имперска столица * [[Терми на Херкулес]], издигнати между края на [[3 век]] и началото на [[4 век|4]] век от император Максимиан * [[Римски складове за дажби в Милано]], които датират от [[Династия на Флавиите|епохата на Флавиите]] и до [[Късна античност|късния имперски период]] * [[Императорски мавзолей Сан Виторе ал Корпо|Императорски мавзолей „Сан Виторе ал Корпо“]], древна [[Римска архитектура|римска постройка]] с [[кръгъл план]], датираща от края на IV век, в която вероятно са се помещавали гробниците на [[Валентинианова династия|Валентиниановата династия]]. * Останки от [[Порта Тичинезе (римска)|римската Порта Тичинезе]], по-точно част от една от двете кули, които са фланкирали вратата, както и някои [[домус]]и. * [[Колонада на Сан Лоренцо|Колони на Сан Лоренцо]]: 16 мраморни колони от около 7 м и половина, с [[Коринтски стил|коринтски]] [[капител]]и, които поддържат [[антаблеман]]; идват от римски сгради, датиращи от II или III век, вероятно езически храм, разположен в района на сегашния площад „Санта Мария Белтраде“, и са транспортирани до сегашното им местоположение, за да завършат новопостроената базилика „[[Сан Лоренцо (базилика в Милано)|Сан Лоренцо]]“. Те са най-известните римски находки в Милано.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://siviaggia.it/varie/foto/milano-itinerario-a-piedi-romano/8904/attachment/8-corso-di-porta-ticinese-colonne-di-san-lorenzo/|заглавие=Sotto Milano si nascondono i resti di una città romana|достъп_дата=2022-7-31|архив_дата=2021-11-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211111155018/https://siviaggia.it/varie/foto/milano-itinerario-a-piedi-romano/8904/attachment/8-corso-di-porta-ticinese-colonne-di-san-lorenzo/}}</ref> * [[Раннохристиянски базилики в Милано|Раннохристиянска архитектура на Милано]]: ** [[Сант Еусторджио (Милано)|Базилика „Сант Еусторджио“]], вероятно е основана през IV век; пази реликвите на [[Тримата влъхви]] ** [[Свети Амвросий (Милано)|Базилика „Сант Амброджо“]], която днес представлява не само паметник от [[Раннохристиянско изкуство и архитектура|раннохристиянските]] и [[Средновековно изкуство|средновековните времена]], но и фундаментална точка от историята на Милано и от [[Амвросиански обред|Амвросианската църква]] ** [[Сан Надзаро ин Броло (Милано)|Базилика „Сан Надзаро ин Броло“]], построена от Свети [[Амвросий Медиолански]] през IV век ** [[Сан Симпличано (Милано)|Базилика „Сан Симпличано]]“, в чийто манастир се намира и [[Голяма обител на Сан Симпличано|Голямата обител]] ** [[Сан Лоренцо (Милано)|Базилика „Сан Лоренцо“]], неколкократно преустройвана и видоизменяна във външните форми, почти напълно запазвайки примитивния план от [[Късна античност|Късната античност]] ** [[Крипта на Сан Джовани ин Конка]] или останките от едноименната базилика, датираща от V-VI век, която е разрушена между 1948 и 1952 г. <gallery> Файл:Civico museo archeologico di Milano 1.jpg|Къс участък от древните стени на Медиоланум от времето на император [[Максимиан]], в двора на Градския археологически музей на Милано Файл:Teatro romano milano by Stefano Bolognini1.jpg|Руини от Римския театър на Милано в сутерена на Палат „Турати“ на Търговската камара на града Файл:Rovine dell'Anfiteatro romano.JPG|Руини на Римския амфитеатър на Милано в Археологически парк „Антиквариум на Милано“ Файл:6771 - Milano - Via Brisa - Resti del palazzo imperiale romano - Foto Giovanni Dall'Orto - 14-Feb-2008.jpg|Руини от Императорския дворец на Медиоланум от времето на император [[Максимиан]] на ул. Бриза. Файл:Torre del Circo di Massimiano Milano.jpg|Една от двете странични кули на началните порти, от които са тръгвали колесниците на Римската арена в Милано, сега част от двора на Градския археологически музей на Милано Файл:3798 - Milano - Duomo - Fonte battesimale in vasca romana - Foto Giovanni Dall'Orto - 9-July.-2007.jpg|Голяма вана, за която се предполага, че идва от Термите на Херкулес, днес използвана в [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] като кръщелен купел. Файл:La Torre dei Malsani al Carrobbio, Milano, particolare 2.jpg|Руини от римската Порта Тичинезе Файл:5944 - Milano - San Lorenzo - Sagrato - Foto Giovanni Dall'Orto - 27-Feb-2007.jpg|Колонада на Сан Лоренцо Файл:Sant'Eustorgio (Milan) 01.jpg|Базилика „Сант Еусторджио“ Файл:Basilica di Sant'Ambrogio (5687429226).jpg|Базилика „Сант Амброджо“ Файл:La Basilica di San Nazaro in Brolo, Milano, veduta del complesso con la Torre Velasca sullo sfondo.jpg|Базилика „Сан Надзаро ин Броло“ Файл:5281MilanoSSimpliciano.JPG|Базилика „Сан Семпличано“ Файл:Milano Basilica Maggiore di san Lorenzo.jpg|Базилика „Сан Лоренцо“ Файл:San Giovanni in Conca - Milano - Piazza Missori - 01.jpg|Останки от Крипта „Сан Джовани ин Конка“ </gallery> === Природни зони === {{Main|Паркове и градини в Милано}} През последните години властите на Милано обещават да развият зелените му площи: планират да създадат двадесет нови градски парка и да разширят вече съществуващите и обявяват план за засаждане на 3 млн. дървета до 2030 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.forbes.com/sites/annalisagirardi/2019/01/10/milan-the-gray-city-is-going-green/?sh=212fd16f1d9f|заглавие=Milan: The Grey City Is Going Green|достъп_дата=1 септ. 2022}}</ref>[[File:Milano, Palazzo Dugnani, 2016-06 CN-02.jpg|left|[[Дворец „Дуняни“]] в Обществените градини „Индро Монтанели“|alt=Дворец „Дуняни“, който се намира в Обществени градини „Индро Монтанели“|мини|232x232пкс]]В града има три исторически градски парка: * [[Обществени градини „Индро Монтанели“|Обществени градини]] (''Giardini pubblici''), от 1784 г., днес кръстени на [[Индро Монтанели]] . Домакин на Природонаучния музей на Милано и на Миланския планетариум. * [[Парк Семпионе (Милано)|Парк „Семпионе“]] (''Parco Sempione''), от 1893 г. В английски стил, съдържа Наполеоновата арена, Градския аквариум на Милано, стоманена решетъчна панорамна кула, център за художествени изложби, Японската градина и Обществената библиотека. * [[Парк Равица|Парк „Равица“]] (''Parco Ravizza''), от 1902 г. [[File:Parco Sempione -Milano.bmp.jpg|thumb|Езерцето в Парк „Семпионе“ към [[Арка на мира (Милано)|Арката на мира]]]] Други градски паркове, които са средно големи и са построени през 20-21 век, са: * Парк „Папа Йоан Павел II“ (''Parco Giovanni Paolo II''), бивш Парк на базиликите, от 1934 г. * Парк „Луиджи Джузани“ (''Parco Luigi Giusani''), бивш Парк „Солари“, от 1935 г. * Парк „Виторио Форментано“ (''Parco Vittorio Fomentano''), бивш Largo Marinai d'Italia, от 1969 г. * Парк „Библиотека на дърветата“ (''Parco Biblioteca degli Alberi''), от 2018 г. По-големи паркове, разположени извън застроената зона, са: * Парк „Ламбро“ (''Parco Lambro'') * Парк „Форлантини“ (''Parco Forlantini''), характеризира се с голямо езеро и няколко запазени колиби, които напомнят за земеделското минало на района. * Парко деле Каве (''Parco delle Cave'') * Боскоинчитà (''Boscoincittà'') * Парк „Трено“ (''Trenno Park''). [[Файл:Parti superstiti dei bastioni di Milano presso Porta Venezia 02.jpg|thumb|Руини от Испанските стени на Милано на бул. „Виторио Венето“ до Порта Венеция|225x225пкс]] Поради своята особеност заслужава да се отбележи Монте Стела (''Monte Stella''), известен и като „Малката планина на Сан Сиро“ (''La Montagnetta di San Siro''), получена от развалините на сградите, бомбардирани през [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.comune.milano.it/aree-tematiche/verde/verde-pubblico/parchi-cittadini/parco-monte-stella|заглавие=Parco Monte Stella|достъп_дата=2022-7-31}}</ref> В северната част на територията на общината се намира Северният парк (''Parco Nord''), с надобщински характер, т.е. споделен с други общини.<ref group="N">Засяга още общините [[Бресо]], [[Кузано Миланино|Кузано Маланино]], [[Кормано]], [[Чинизело Балсамо]] и [[Сесто Сан Джовани]].</ref> Голяма част от територията, на изток, юг и запад, е включена в Селскостопанския парк „Южен Милано“ (''Parco agricolo Sud Milano'') – огромна натуралистична и селскостопанска зона, която заобикаля града от три страни.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.provincia.mi.it/parcosud/index.jsp|заглавие=Parco Sud|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20101124091837/http://www.provincia.mi.it/parcosud/index.jsp|архив_дата=2010-10-24|достъп_дата=2022-7-31}}</ref> Добре запазени останки от [[Испански стени на Милано|Испанските стени]] могат да се видят по виале „Виторио Венето“ близо до [[Порта Венеция]], където са в оригиналния си вид – този на оградена с дървета „променада“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.liberospazio.com/le-mura-spagnole-di-milano/|заглавие=C'era una volta: le mura spagnole di Milano|достъп_дата=2022-7-31|архив_дата=2022-09-25|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220925212638/https://www.liberospazio.com/le-mura-spagnole-di-milano/}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2015/12/16/zona-porta-romana-le-mura-spagnole/|заглавие=Zona Porta Romana – Le mura spagnole|достъп_дата=2022-7-31}}</ref> [[Файл:Idroscalo002.JPG|ляво|мини|Миланското хидроскало]] На изток от града, на Летище „[[Милано Линате|Линате]]“, на територията на общините [[Сеграте]] и [[Пескиера Боромео]], се намира [[Идроскало (Милано)|Миланското Хидроскало]] – голям изкуствен воден басейн, изкопан през 1928 – 1930 г. за излитане и излитане на [[хидроплан]]и, и превърнат през 1934 г. в зона за състезания и спортни дейности, и за обществено ползване за къпане. Много популярно през летните месеци и с обширна зелена площ, то често се определя като „морето на миланците".<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.idroscalo.info/|заглавие=Sito ufficiale Idroscalo|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20101208031315/http://www.idroscalo.info/|архив_дата=2010-12-8}}</ref> През цялата година районът се използва за морски спортни събития като гребане, моторни лодки или водни ски. == Общество == === Административно деление === {{Main|Административно деление на Милано}} Днес Милано е най-големият италиански метрополис. С времето се разраства в концентрични пръстени, подчертани от околовръстните му пътища. От центъра се излъчват безброй улици, придавайки на града особена структура на паяжина. Гъста мрежа от пътища, магистрали, скоростни и железопътни линии го свързва със съседните региони и със съседните европейски държави. Започвайки от древното ядро, от римската епоха, разширяването на града се разпростира като горски пожар, давайки живот на концентрично нарастване: различните пояси подчертават последвалите разширения.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.skuola.net/geografia/milano-descrizione.html|заглавие=Milano- Descrizione|достъп_дата=2022-7-29}}</ref> Административната община обхваща площ от 181,68 <abbr>km².</abbr> Концентричното оформление на центъра на града отразява [[Навили (Милано)|Навили ''(Navigli)'']] – древна система от плавателни и взаимосвързани канали, сега предимно покрити.<ref>{{Cite book|last=Raffaele Pugliese, Marco Lucchini|title=Milano città d'acqua: nuovi paesaggi urbani per la tutela dei navigli|year=2009|publisher=Alinea|location=Florence|isbn=978-88-6055-469-7|page=32}}</ref> Предградията на града са се разширили главно на север, поглъщайки много общини по пътищата към [[Варезе]], [[Комо (град)|Комо]], [[Леко (град)|Леко]] и [[Бергамо]].<ref>{{Cite book|last=King|first=Russell|title=The industrial geography of Italy|year=1985|publisher=Croom Helm|location=London|isbn=0-7099-1501-2|pages=250–254}}</ref>[[Файл:Milan, administrative divisions - Nmbrs - colored.svg|мини|253x253пкс|Райони на Милано]]Районите на Милано (на итал. ''Municipi''), до 2016 г. наричани „зони“, са 9-те района/кметства (на итал.: ''municipi''), на които е разделена общинската територия на Милано. Всеки район/кметство има свой председател и съвет. ''Кметство 1'' [[Исторически център (Милано)|Исторически център]]: квартали Дуомо, [[Брера (Милано)|Брера]], Джардини Порта Венеция, [[Гуастала]], Маджента-Сан Виторе, парк „Семпионе“, Виджентина (бул. Беатриче д'Есте), Тичинезе, Пагано и Сарпи.<br>''Кметство 2'' Централна гара, Горла, Туро, Греко, Крешендзаго: квартали Централна гара-Мост Севезо, Горла-Прекото, Адриано, Падова-Туро-Крешенджаго, Изола, Мачакини-Маджолина, Греко-Сеняно и Лорето-Казорето-Ноло.<br>''Кметство 3'' Порта Венеция, Студентски град (Читà Студи), Ламбрате: квартали Чимиано, Ротоле-Квартал Фелтре, Буенос Айрес-Порта Венеция-Порта Монфорте, Студентски град, Ламбрате-Ортика, Лорето и Парк Форланини-Кавриано.<br>''Кметство 4'' Порта Витория, Порта Романа, Форланини, Монлуè, Рогоредо: квартали Корсика, XXII Марцо, Умрия-Молизе-Калваирате, Ортомеркато, Талиедо-Морсенкио-Форланини, Монлу-Мост Лабро, Триулцо Супериоре, Рогоредо-Санта Джулия, Лоди-Корвето и Порта Романа.<br>''Кметство 5'' Порта Тичинезе, Порта Лудовика, Виджентино, Киаравале, Гратосольо: квартали Порта Виджентина-Порта Лудовика, Скало Романа, Киаравале, Моривионе, Виджентинп, Фатима, Куинтосоле, Ронкето деле Ране, Гратосольо, Мисиля-Тераце, Квартал Стадера, Квартал Киеза Роса-Торета, Конка Фалата, Тибалди, Парк Абацие, Парк Навили и Канталупа.<br>''Кметство 6'' Барона, Лорентеджо: квартали Тичинезе-Конкета, Монкуко-Сан Кристофоро, Барона, Канталупа, Ронкето сул Навильо-Лодовико ил Моло, Джамбелино, Порта Дженова, Банде Нере, Лорентеджо, Парк Навили и Вашингтон.<br>''Кметство 7'' Баджо, Де Анджели, Сан Сиро: квартали Порта Маджента, Муджано, Баджо-Квартал Олми-Квартал Валсезия, Форце Армате, Сан Сиро, Де Анджели-Монте Роза, Стадион-Хиподрум, Куарто Каниньо, Куинто Романо, Фиджино и Пагано.<br>''Кметство 8'' Порта Волта, Милански панаир, Галаратезе, Куарто Оджаро: квартали Тре Тори, Трено, Гаратезе-Сан Леонардо-Лампуняно, QT8, Лото-Милански панаир, Портело, Пагано, Сарпи, Кизолфа, Вилипицоне-Каньола-Болдинаско, Маджоре-Музоко-Чертоза, Кашина Мерлата, MIND-Кашина Триулца, Розерио, Стивънсън, Куарто Оджаро-Виалба-Музоко и Парк „Градска гора“.<br>''Кметство 9'' Комазина, Афори, Порта Нуова, Нигуарда, Бовиза, Фулвио Тести: квартали Порта Гарибалди-Порта Нуова, Изола, Нигуарда, Ка' Гранда-Прато Чентенаро-Фулвио Тести, Бикока, Бовиза, Фарини, Дергано, Афори, Бовизаска, Комазина, Бруцано, Парк Север, Мачакини-Маджолина и Греко. === Демографска еволюция === [[Файл:Milan at Night.JPG|мини|314x314px|Нощна сателитна снимка на миланския район]]Милано е [[столица]] на [[Региони на Италия|Регион]] [[Ломбардия]], на [[Метрополен град Милано|едноименния метрополен град]] и е център на един от най-населените метрополни [[Метрополен район Милано|райони]] в [[Европа]].<ref name="OECD_Competitive_Cities">OECD, ''[https://read.oecd-ilibrary.org/urban-rural-and-regional-development/competitive-cities-in-the-global-economy_9789264027091-en Competitive Cities in the Global Economy]'',в Territorial Reviews, Paris, OECD Publishing, novembre 2006, DOI:10.1787/9789264027091-en, ISBN&nbsp;92-64-02708-4, ISSN&nbsp;1990-0767&nbsp;(WC&nbsp;· ACNP). <small>URL посетен на 29 ювгуст 2022 г.</small></ref><ref name="Salet">{{Cite book|title=Metropolitan governance and spatial planning: comparative case studies of European city-regions|year=2003|url=https://archive.org/details/metropolitangove0000unse_j4u8|publisher=Spon Press|location=New York|isbn=978-0-415-27449-4}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unimib.it/open/news/Le-aree-metropolitane-in-Italia-occupano-il-9-per-cento-del-territorio/193547881368277998|заглавие=Comunicato stampa d'ateneo|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150528160008/https://www.unimib.it/open/news/Le-aree-metropolitane-in-Italia-occupano-il-9-per-cento-del-territorio/193547881368277998|архив_дата=28 май 2015}}</ref> По време на [[Обединение на Италия|обединението на Италия]] Милано е третата италианска община по брой жители след [[Неапол]] и [[Палермо]]. При преброяването от [[1871]] г. той е петият по големина град в Италия (след Неапол, Рим, Палермо и Торино).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ebiblio.istat.it/digibib/Sommario%20Statistiche%20Storiche/SBL0509344Comuni_e_pop_cens1861_1951.pdf|заглавие=Comuni e la loro populazione ai censimenti dal 1861 al 1951|достъп_дата=29 август 2022}}</ref> След Втората световна война е засегнат от очевиден [[Италианска емиграция|миграционен поток]] от всички региони на Италия, достигайки своя максимум от 1 743 427 жители към 31 декември [[1973]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/dal1971al1980.htm|заглавие=Cronologia di Milano dal 1971 al 1980|достъп_дата=29 август 2022}}</ref> Впоследствие [[Метрополен район Милано|районът на Милано]] преживява силен феномен на суб[[урбанизация]], предизвикан от преместването на много жители в общините на [[Метрополен град Милано]]. Население към 1 януари 2023 г. е 1 354 196 жители.<ref name=":0" /> Заслужава да се отбележи драстичният спад на населението от 120 хил. души през 1628 г. на 64 хил. души през 1630 г. поради [[Чумна епидемия (1630)|чумната епидемия]].<ref>Francesco Cusani, ''La peste di Milano del 1630'', 1841, с. 264</ref> === Чуждестранно население === Към 1 януари 2023 г. в Милано постоянно местожителство имат 261 277 чужди граждани, т.е. 19,2% от населението на града.<ref name=":4">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/18-milano/statistiche/cittadini-stranieri-2023/|заглавие=Cittadini stranieri Milano 2023|достъп_дата=2024-3-30}}</ref> Сред тях преобладават гражданите на [[Египет]] (39 890 души), [[Филипини]]те (37 073 души) и [[Китай]] (32 464 души). В Милано живеят и 1263 български граждани.<ref name=":4" /> В данните не влизат нелегалните имигранти. В града има квартали с високо присъствие на чужденци, по-специално на китайската общност, установена от десетилетия в района между ул. „Каноника“ (близо до Бастионите на Порта Волта) и ул. „Паоло Сарпи“, вътрешна на бул. „Семпионе“, разговорно известен като Китайският квартал на Милано.<ref name=":5">Patrizia Farina, Cina a Milano: famiglie, ambienti e lavori della popolazione cinese a Milano, Milano, Associazione interessi metropolitani, 1997.</ref><ref name=":5" />[[Файл:Via Paolo Sarpi (Chinatown) Milano.jpg|мини|Ул. „Паоло Сарпи“ в Китайския квартал на Милано|238x238пкс]]Имигрантското население се увеличава повече от два пъти през последните 15 години.<ref>"Popolazione anagrafica straniera residente nel Comune di Milano Anno Sesso Totale in serie storica dal 1999 al 2016". Municipality of Milan. <small>Посетен на 3 ноември 2017 г. [https://web.archive.org/web/20171107022512/http://mediagallery.comune.milano.it/cdm/objects/changeme:75142/datastreams/dataStream8702777322655070/content?pgpath=%2FSA_SiteContent%2FSEGUI_AMMINISTRAZIONE%2FDATI_STATISTICI%2FPopolazione_residente_a_Milano Архивиран] от оригинала на 7 ноември 2017 г.</small> </ref> След [[Втората световна война]] Милано преживя две основни вълни на имиграция: първата, датираща от 50-те до началото на 70-те години на XX век, вижда голям приток на мигранти от по-бедните и селски райони в Италия; вторият, започнал от края на 80-те години, се характеризира с преобладаването на имигранти, родени в чужбина.<ref>oot, John. "Mapping Diversity in Milan. Historical Approaches to Urban Immigration" (PDF). Fondazione Eni Enrico Mattei. <small>Посетен на 23 юли 2016 г. [https://web.archive.org/web/20160820024558/http://www.feem.it/userfiles/attach/Publication/NDL2006/NDL2006-110.pdf Архивиран] (PDF) от оригинала на 20 август 2016 г.</small> </ref> Ранният период съвпада с т. нар. [[Италианско икономическо чудо]] от следвоенните години – епоха на изключителен растеж, базиран на бърза промишлена експанзия и големи обществени поръчки, които довеждат в града голям приток от над 400 хил. души, главно от селските и слаборазвитите райони на [[Южна Италия]].<ref>John Foot (2001). ''Milan since the miracle: city, culture, and identity''. New York: Berg. с. 119</ref> През последните три десетилетия делът на родените в чужбина от миланското население рязко нараства. Имигрантите идват главно от [[Африка]] (по-специално [[Еритрея|еритрейци]], [[Египет|египтяни]], [[Мароко|мароканци]], [[Сенегал|сенегалци]] и [[Нигерия|нигерийци]]) и бившите социалистически страни от Източна Европа (по-специално [[Албания|албанци]], [[Румъния|румънци]], [[Украйна|украинци]], [[Северна Македония|македонци]], [[Молдова|молдовци]] и [[Русия|руснаци]]), в допълнение към нарастващия брой на [[азиатци]] (по-специално [[Китай|китайци]], [[Шри Ланка|шриланкийци]] и [[Филипини|филипинци]]) и [[Латинска Америка|латиноамериканци]] (предимно [[Южна Америка|южноамериканци]]). В началото на 90-те години Милано вече има население от родени в чужбина жители от приблизително 58 хил. души (или 4% от тогавашното население), което бързо нараства до над 117 хил. до края на десетилетието (около 9% от общия брой).<ref>Istituto Nazionale di Urbanistica della Lombardia (1999). ''Lombardia, politiche e regole per il territorio''. Florence: Alinea Editrice. с. 139</ref> === Езици и диалекти === {{Основна|Ломбардски език|Милански диалект|Миланска литература}} [[Файл:Puseevecc.jpg|мини|242x242пкс|Плод и зеленчук в Милано с надпис на милански диалект: ''L'ortolán püŝee vêcc de Milan'', т.е. „Най-старият плод и зеленчук в Милано“.]] В [[Метрополен град Милано]] [[Ломбардски език|ломбардският език]] е сравнително широко разпространен в неговия [[милански диалект]]ен вариант, който се простира до северната част на [[Павия (провинция)|Провинция Павия]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.archive.org/stream/saggiosuidialet02biongoog#page/n60/mode/1up|заглавие=Saggio sui dialetti gallo-italici|достъп_дата=29 август 2022}}</ref> Миланският, наричан още „Менегѝно“ (''Meneghino)'' от [[Менегино|едноименната маска]] на град Милано, обикновено се смята за най-важната [[Разновидност на езика|разновидност]] на ломбардския език по традиция и [[Миланска литература|литература]], като първите исторически свидетелства датират от XIII век от писатели като [[Пиетро да Барсегапе|Пиетро да Барсегапè]] и [[Бонвезин де ла Рива]]. През вековете миланският също успява да се утвърди сред населението като език на културата: чрез стихотворения, речници, списания и театрални произведения, които стават носители на многобройните социални проблеми на града и неговите жители. Сред авторите, допринесли най-много за миланската литературна панорама, заслужава да се споменат поетите [[Карло Порта]], [[Делио Теса]] и [[Франко Лой]], драматурзите [[Карло Бертолаци]] и [[Едоардо Феравила]], и писателят [[Клето Ариги]]. Миланският език няма правно признание (закон № 482 от 1999 г.) и не е обект на закрила от [[Италия|Италианската република]], докато ломбардският език е неофициално признат с Препоръка № 928 от 7 октомври [[1981]] г. на [[Съвет на Европа|Съвета на Европа]]. Настъпва забележимо сближаване на диалекта с италианския, особено през XX век, също поради придобиването на лексика от националния език (например ''scòla'' в сравнение с ''scoeura'' „училище“ и т.н.), феномен, който е напълно разбираем, ако се смята, че тези, които говорят милански диалект, обикновено говорят и италиански език. === Религия === [[Файл:3630MilanoArcivescovado.JPG|мини|Архиепископският дворец на пл. „Фонтана“]] Най-разпространената [[религия]] в Милано е [[Католическа църква|католическата]]. Той е седалище на Миланската архиепископия. [[Литургия]]та се различава от типичната за по-голямата част от католическия свят по това, че Милано следва свой собствен обред, наречен [[Амвросиански обред]], произлизащ от традицията, стратифицирана в миланската [[литургия]]. В древността има различни местни обреди, които постепенно са премахнати. Амвросианският обред оцелява и се установява през вековете както поради важността на седалището в Милано, така и поради това, че в момента на максимално уеднаквяване на литургията, т.е. по времето на [[Трентски събор|Трентския събор]], на папския престол е миланецът [[Пий IV]]. Друга причина за запазването на Амвросианския ритуал е фактът, че душа на събора е [[Карло Боромео|св. Карл Боромео]], [[епископ]] на Милано и племенник на Пий IV.<ref>Pietro Verri, Storia di Milano, dalla Stereoseidotipia di Vittoria Gatti-Cairo, Milano, 1836</ref><br>Втората религиозна общност е [[Мюсюлманин|мюсюлманската]], която е и една от най-големите в Италия.<ref>Castelli Gattinara, Pietro (2016). ''The politics of migration in Italy : perspectives on local debates and party competition''. New York: Rutledge. с. 68.</ref> Тя се събира в [[Джамия|джамии]] като тази на бул. „Дженер“ и в тази в близкия град [[Сеграте]], която обаче се намира на територията на Община Милано.<br>От известно време в Милано има места за поклонение на [[Протестантство|протестантите]] като [[Валденска евангелска църква|Валденската църква]] на ул. „Франческо Сфорца“,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.milanovaldese.it/|заглавие=La Chiesa Valdese a Milano|достъп_дата=29 август 2022}}</ref> Евангелската църква на [[Божии асамблеи в Италия|Божиите асамблеи]] на ул. „Форце Армате“, както и на [[Православие|православните]] като [[Румънска православна църква|румънската църква]] на ул. „Де Амичис“, православната църква на ул. „Джулини“, принадлежаща към [[Руска православна църква|Московската патриаршия]], и [[Българска православна църква – Българска патриаршия|Българската православна църква]] на ул. „Сант Антонио“ № 5.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://chiesaortodossabulgaramilano.blogspot.com/|заглавие=Chiesa ortodossa bulgara - Milano|достъп_дата=29 август 2022}}</ref><br>Милано е дом и на втората по големина в Италия [[Евреи|еврейска]] общност по отношение на брой вярващите,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mosaico-cem.it/|заглавие=Mosaico|достъп_дата=21 юни 2018}}</ref> поне 7000 души, на второ място [[Еврейска общност в Рим|след еврейската общност в Рим]]. Еврейската [[синагога]] Hechal David u-Mordechai е построена от архитект [[Лука Белтрами]] през 1892 г.<br>Милано също така включва най-важната [[Арменци|арменска общност]] в Италия,<ref>Вж. {{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.homolaicus.com/storia/contemporanea/armenia/armeni_italia.htm|заглавие=Gli armeni in Italia|достъп_дата=29 август 2022}}</ref><ref>''[https://marisamoles.wordpress.com/2010/12/12/il-natale-degli-altri-gli-armeni/ Il Natale degli altri: gli armeni]'', на marisamoles.wordpress.com. <small>URL посетен на 29 август 2018 г</small>.</ref> присъстваща както с [[Арменска католическа църква|Арменско-католическата църква]], така и с [[Арменска апостолическа църква|Арменската апостолическа църква]].<br>[[Сциентология|Сциентоложката]] общност също присъства от 1978 г. с главно седалище на ул. „Фулвио Тести“.<ref>{{Cite news|title=Scientology: tutti i numeri della nuova chiesa di Milano/Scheda|date=31 ottobre 2015}}</ref> === Традиции и фолклор === [[Файл:Carnevale Ambrosiano 02.jpg|ляво|мини|233x233пкс|Тръгване на историческото шествие на Амвросианския карнавал 2009 г. от стените на Порта Венеция]] [[Файл:Ambroginodoro.jpg|мини|161x161px|Медалът на Златния Амвросин]] Сред миланските традиции, заслужаващи внимание, е [[Амвросиански карнавал|Амвросианският карнавал]] (''Carnevale Ambrosiano'') – годишно историческо и религиозно събитие, включващо град Милано, цялата архиепископия на Милано и териториите на някои съседни [[диоцез]]а, по време на които главни герои са, наред с други, миланските [[Маска (Комедия дел арте)|маски]] [[Менегино]] и [[Чека (маска)|Чека]].<br>Друго ежегодно събитие е връчването на Златния Амвросин (''Ambrogino d'oro'') – официално име, с което обикновено се наричат отличията, присъждани от Община Милано, чието име е вдъхновено от свети [[Амвросий Медиолански]], [[Патрон (покровител)|покровител]] на града.<br>Също така забележителни са [[Игри на Сфорца|Игрите на Сфорца]] (''Giochi sforzeschi'') – [[конференция]], посветена на настолните и други игри, организирана в сътрудничество с Община Милано, които стартира през 1999 г.<ref>{{Cite news|url=http://archiviostorico.corriere.it/1999/dicembre/01/bej_bej_vm_0_9912011248.shtml|title=Oh bej! Oh bej!|date=1º dicembre 1999}}</ref> Що се отнася до търговските събития, панаир „Синигалия“ – исторически битпазар, който се провежда всяка събота близо до [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]], и Oh Bej! Oh Bej! – стар пазар, типичен за коледния период, който обикновено се провежда от 7 декември, деня на Свети Амвросий, до следващата неделя.<ref>Micol Arianna Beltramini, 101 cose da fare a Milano almeno una volta nella vita, illustrazioni di Thomas Bires, 2ª ed., Roma, Newton Compton editori, 2008, с. 133-136.</ref> Също така забележителен е ''Tredesin de Mars'' – традиционен милански фестивал, роден в чест на обявяването на [[християнство]]то в града от Свети [[Варнава]]. === Болници === [[Файл:Ospedale Ca'Granda Niguarda di Milano - 04.JPG|ляво|мини|228x228пкс|Болница „Нигуàрда Ка Гранда“.]] Най-старата миланска болница, обслужваща целия град, от която има документирани следи, е Броло. Основана през [[1158]] г., 4 г. преди [[Обсада на Милано (1162)|капитулацията на Фридрих Барбароса]], тя функционира повече от три века. След [[1456]] г.<ref group="N">Декрет на [[Франческо I Сфорца|Франческо Сфорца]] (1 април) за строежа на новата болница от [[Филарете]], ''Enciclopedia di Milano''.</ref> тя отстъпва основната си роля на [[Ка Гранда|Ка' Гранда]], която става, чрез включване на благотворителни дейности, завещания и дарения, една от най-важните милански институции. Древното име „Ка' Гранда" все още се носи от болницата Нигуарда, чието пълно име е Болница „Нигуарда Ка Гранда“, и от Миланската поликлиника, чието пълно име е Fondazione IRCCS Ca 'Granda Ospedale Maggiore Policlinico. [[Файл:Panoramica della Basilica ed alcuni nuovi reparti del HSR.jpg|мини|225x225пкс|Болница „Сан Рафаеле“.]] Здравната система на Милано, както тази на цяла Италия, не зависи от местните власти, а е отговорност на региона, който действа на територията чрез местните здравни власти. Официалният уебсайт на Регион Ломбардия<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mi-lorenteggio.com/sanita.htm|заглавие=Sanità Lombardia - Elenco Ospedali Online E Strutture Sanitarie - Pubblici E Privati -Lombardy Hospital|достъп_дата=21 юли 2018|архив_дата=2018-08-20|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180820055736/http://www.mi-lorenteggio.com/sanita.htm}}</ref> изрежда 31 болници в Милано към юли 2018 г., включително публични и свързани, специализирани или общи болници, които покриват на 360 градуса патологиите, предвидени от националните протоколи. До тях често прибягват и пациенти от други региони. Сред болниците има няколко, които принадлежат към категорията на научните институти за хоспитализация и лечение, т. нар. IRCCS.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.salute.gov.it/dettaglio/pdAtuPerTuDettaglio.jsp?id=52&sub=52|заглавие=Ministero della Salute - A tu per tu|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110722034833/http://www.salute.gov.it/dettaglio/pdAtuPerTuDettaglio.jsp?id=52&sub=52|архив_дата=22 юли 2011}}</ref> Сред специализираните болници са Националният неврологичен институт „Карло Беста“, Фондацията на Националния институт по тумори „IRCCS“, Европейският институт по онкология, Ортопедичният институт „Гаетано Пини“ и Кардиологичният център „Монцино“, а сред многопрофилните болници най-важни са Оспедале Маджоре на Милано, Болница „Нигуарда Ка Гранда“, Болница „Фатебенефратели“ и Офталмологична болница и научен университетски институт „Сан Рафаеле“. === Фондации и други === Наред с благотворителните грижи за болните, [[филантроп]]ията на Милано поема задачата с течение на времето да основава и подкрепя институции, които по-късно стават исторически и познати в социалната панорама на града за подпомагане на възрастни хора и деца без родителска грижа: Баджина (Baggina), Мартинит (Martinitt) и Стелине (Stelline). Характерно за трите инициативи е фактът, че бенефициентите трябва да практикуват или да научат занаят, за да запазят или създадат личното си достойнство в рамките на възможностите си. Многобройните инициативи за ограмотяване и за преподаване на изкуства и занаяти са свързани с тази тема, която намира много последователи сред славните герои на индустриализацията на града, състояла се през XIX век. Важна филантропска роля играе и [[Фондация „Карипло“]]. Сред научните институции, базирани в Милано, са Ломбардската академия на науките и Институтът за литература, Астрономическата обсерватория „Брера“ и Ботаническата градина „Брера“, FAST- Федерацията на италианските научни и технически асоциации. Милано е дом на множество организации за сътрудничество и за развитие, които имат правни или оперативни офиси в града и работят в международен план. == Култура == === Училища === В Милано през учебната 2022/2023 г. има следният брой частни и държавни училища по типологии:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/18-milano/39-scuole/|заглавие=Scuole di Milano|достъп_дата=29 август 2022}}</ref> * 224 начални училища – 1 – 5 клас * 126 средни училища – 6 – 8 клас * 264 средни училища от втора степен – 9 – 12/13 клас, както следва: 148 лицея, 56 технически института, 49 професионални института и 18 други. Някои от тях могат да се похвалят с вековна история, като Класическата гимназия „Чезаре Бекария“, първоначално основана през 1603 г. на пл. „Мисори“ от отците варнавити, и Класическата гимназия „Джузепе Парини“ – наследник на Кралска гимназия „Брера“, създадена през 1774 г. от [[Мария Терезия]] ​​Австрийска в района на [[Брера (Милано)|Брера]]. Възможно е да се посещават училища на английски, та френски (Лицей „Стендал“) или на немски език (Немско училище в Милано). В Академия „Театър Ла Скала“ задължителното обучение може да се комбинира с школа за класически балет. === Университети === Тук са посочени висшите учебни заведения (със съответния им уебсайт), функциониращи към 1 януари 2023 г. в Милано: ; Държавни * [[Милански университет]] (''Università degli Studi di Milano''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unimi.it/it|заглавие=Università degli Studi di Milano|достъп_дата=2022-7-31}}</ref>): най-големият държавен университет в Милано и един от най-престижните италиански университети. Основан е през 1923 г. и централното му седалище е в [[Ренесансова архитектура|ренесансовата]] сграда Ка Гранда, поръчана от херцога на Милано [[Франческо I Сфорца]]. Той е на върха в Италия по ангажимент към научните изследвания – има над 2100 преподаватели и изследователи, 31 катедри, 44 000 кв. м лаборатории, и е единственият италиански университет сред 23-те престижни институции, които съставляват LERU – Лигата на европейските изследователски университети.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.universitaly.it/index.php/ateneo/50|заглавие=Storia/presentazione|достъп_дата=1 септември 2022|архив_дата=2017-07-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170711011309/http://www.universitaly.it/index.php/ateneo/50}}</ref> * [[Милано-Бикока (университет)|Университет „Милано-Бикока“]] (''Università degli Studi di Milano-Bicocca''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unimib.it/|заглавие=Università degli Studi di Milano-Bicocca,|достъп_дата=2022-7-31}}</ref>): създаден като „Втори университет на Милано“ през 1998 г. и преименуван през 1999 г. в опит да се освободи натискът върху пренаселения Милански университет, той е най-модерната висша образователна институция в града по отношение на науката и технологиите. * [[Миланска политехника]] (''Politecnico di Milano''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.polimi.it/|заглавие=Politecnico di Milano|достъп_дата=2022-7-31}}</ref>): най-старият университет в града. Основан през 1863 г., със своите 46 420 студенти, записани за учебната 2020-2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ustat.miur.it/dati/didattica/italia/atenei-statali/milano-politecnico|заглавие=Politecnico di Milano|достъп_дата=1 септември 2022}}</ref> той е най-големият технически университет в Италия. * [[Брера (академия)|Академия за изящни изкуства „Брера“]] (''Accademia delle Belle Arti di Brera''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.accademiadibrera.milano.it/|заглавие=Accademia delle Belle Arti di Brera|достъп_дата=2022-7-31}}</ref>): основана през 1776 г. от [[Мария Терезия]] Австрийска. * [[Миланска консерватория|Музикална консерватория „Джузепе Верди“]] (''Conservatorio di Musica «Giuseppe Verdi»''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.consmilano.it/|заглавие=Conservatorio di Musica «Giuseppe Verdi»|достъп_дата=2022-7-31}}</ref>): основана през 1807 г. и е най-голямата консерватория в Италия. ; Частни * [[Католически университет на Светото сърце]] (''Università Cattolica del Sacro Cuore''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unicatt.it/|заглавие=Università Cattolica del Sacro Cuore|достъп_дата=2022-7-31}}</ref>): най-големият католически университет в Европа и единственият италиански университет, който може да се похвали с национално измерение със своите пет кампуса: Милано, [[Пиаченца]], [[Кремона]], [[Бреша]] и [[Рим]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unicatt.it/universita-cattolica-la-nostra-storia|заглавие=Il più grande Ateneo cattolico d’Europa|достъп_дата=1 септември 2022|архив_дата=2022-09-28|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220928095113/https://www.unicatt.it/universita-cattolica-la-nostra-storia}}</ref> * [[Университет Бокони|Университет по икономика и търговия „Луиджи Бокони“]] (''Università commerciale Luigi Bocconi''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unibocconi.it/|заглавие=Università commerciale Luigi Boccon|достъп_дата=2022-7-31}}</ref>): създаден през 1902 г., класиран като най-добрият университет в Италия в своите области и като един от най-добрите в света. През 2022 г. QS World University Rankings го класира на 6-мо място в света и на 3-то място в Европа по бизнес и мениджмънт.<ref>"Business & Management Studies". ''[https://www.topuniversities.com/university-rankings/university-subject-rankings/2022/business-management-studies Top Universities] 2022 by Subject''. <small>Посетен на 1 септември 2022 г.</small></ref> Сп. „[[Файненшъл Таймс]]“ го класира като 5-тото най-добро бизнес училище в Европа за 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rankings.ft.com/rankings/2869/european-business-school-rankings-2021|заглавие=European Business School Rankings 2021|достъп_дата=1 септември 2022 г.}}</ref> Нарежда се и като 4-тият най-добър едногодишен MBA курс в света според класацията на сп. „[[Форбс]]“ за 2019 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.forbes.com/business-schools/list/international-1-year/|заглавие=The Best International MBAs: One-Year Programs|достъп_дата=1 септември 2022}}</ref> * Кампус на [[Европейска школа по икономика|Европейската школа по икономика]] (''European School of Economics''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ese.ac.uk/it/sedi/ese-milano|заглавие=European School of Economics|достъп_дата=2022-7-21}}</ref>) * [[Свободен университет по езици и комуникация IULM]] (''Libera Università di Lingue e Comunicazione IULM''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.iulm.it/|заглавие=Libera Università di Lingue e Comunicazione IULM|достъп_дата=2022-7-31}}</ref>): основан през 1968 г. с името „Университетски институт за модерни езици“, превръщайки се в първият италиански университет, предлагащ курсове по [[Връзки с обществеността]] (от 80-те г.); по-късно става отправна точка и за бизнес комуникация, медии и [[реклама]], писмен и устен [[превод]], комуникация на пазарите на културата и изкуството, туризъм и мода.<ref>"Libera Università di Lingue e Comunicazione IULM". Crui.it. <small>Посетен на 13 май 2009 г. [https://web.archive.org/web/20071026213121/http://www.crui.it/marcopolo/eng/Libera%20Università%20di%20Lingue%20e%20Comunicazione%20IULM_eng.htm Архивиран] от оригинала на 26 октомври 2007 г.</small> </ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.iulm.it/it/iulm/chi-siamo/storia-e-missione|заглавие=Storia e missione|достъп_дата=1 септември 2022}}</ref> * Висш институт за езикови медиатори „Карло Бо“ (''Istituto di Alti Studi SSML Carlo Bo''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ssmlcarlobo.it/|заглавие=Istituto di Alti Studi SSML Carlo Bo|достъп_дата=2022-7-31}}</ref>): основан през 1951 г. като Висша школа за писмени и устни преводачи.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ssmlcarlobo.it/chi-siamo/|заглавие=La fondazione|достъп_дата=1 септ. 2022}}</ref> * [[Европейски институт по дизайн IED]] (''Istituto Europeo di Design''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ied.it/|заглавие=Istituto Europeo di Design|достъп_дата=2022-7-31}}</ref>): основан през 1966 г. в Милано и със седалища в 12 града по света. * Академия „Домус“ (''Domus Academy'' (DA)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.domusacademy.com/|заглавие=Domus Academy|достъп_дата=2022-7-31}}</ref>): основана през 1882 г., предлага курсове по следдипломна квалификация. Включена като единственото следдипломно училище сред първите три най-добри училища по дизайн и сред първите 100 в света в раздела Art & Design на издание 2022 г. на престижната класация QS World University Rankings by Subject.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.domusacademy.com/it/news/top-3-design-school-italia-qs-world-university-rankings/|заглавие=Top 3 Design School in Italia – QS World University Rankings|достъп_дата=1 септември 2022}}</ref> * Европейска академия по изящни изкуства и медии (''Accademia di belle arti europea e dei media ACME''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.acmemilano.it/|заглавие=Accademia di belle arti europea dei media|достъп_дата=2922-7-31}}</ref>): основана през 1996 г., е първата мултимедийна институция за висока култура в Италия с [[Мултимедия|мултимедийна]] насока.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.acmemilano.it/acme-accademia.html|заглавие=Accademia Storia|достъп_дата=1 септември 2022}}</ref> * Нова художествена академия (''NABA - Nuova Accademia di Belle Arti''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.naba.it/|заглавие=NABA - Nuova Accademia di Belle Arti|достъп_дата=2022-7-31}}</ref>): основана през 1980 г., най-голямата италианска частна академия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.naba.it/it/chi-siamo|заглавие=Chi siamo|достъп_дата=1 септември 2022}}</ref> * Институт „Марангони“ (''Istituto Marangoni''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.istitutomarangoni.com/it|заглавие=Istituto Marangoni|достъп_дата=1 септ. 2022}}</ref>): основан през 1935 г., има общо 8 седалища по света. Предлага курсове по мода, дизайн и изкуства. * Амвросиански папски институт за сакрална музика (''Pontificio Istituto Ambrosiano di Musica Sacra''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.musicasacra.va/content/musicasacra/it.html|заглавие=Il Pontificio Istituto Ambrosiano di Musica Sacra|достъп_дата=2022-7-31}}</ref>): основан от папа [[Пий X]] през 1910 г., а на 10 юли 1914 е обявен за папски и получава правомощията да присъжда академични степени.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.musicasacra.va/content/musicasacra/it/note-storiche.html|заглавие=Note storiche|достъп_дата=1 септ. 2022}}</ref> * Теологичен факултет на Северна Италия (''Facoltà teologica dell'Italia settentrionale''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ftismilano.it/|заглавие=Facoltà teologica dell'Italia settentrionale|достъп_дата=2022-7-31}}</ref>): води началото си от Папския богословски факултет на Милано, издигнат от [[Лъв XIII]] на 15 ноември 1892 г. в Архиепископската семинария на Милано. През 1966 г. е преместен от [[Венегоно Супериоре|Венегоно]] в Милано.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ftismilano.it/informazioni-generali/cenni-storici/|заглавие=Cenni storici|достъп_дата=1 септ. 2022}}</ref> * Институт SAE Милано – Школа по аудиоинженерство (''SAE Institute Milano''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sae.edu/ita/campuses/it-milano/|заглавие=SAE International College - School of Audio Engineering|достъп_дата=2022-7-31}}</ref>): седалището в Милано, открито през 1996 г., е уникално в Италия и е част от глобална мрежа от над 50 кампуса в 26 държави.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sae.edu/ita/la-nostra-storia/|заглавие=La nostra storia|достъп_дата=1 септ. 2022}}</ref> * Университет „Живот-Здраве Сан Рафаеле“ (''Università Vita-Salute San Raffaele''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unisr.it/|заглавие=Università Vita-Salute San Raffaele|достъп_дата=2022-7-31}}</ref>): медицински университет, основан през 1996 г., свързан с Болница „Сан Рафаеле“. * Университет „Хуманитас“ (''Humanitas University''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.humanitas.net/humanitas-university/|заглавие=Humanitas University|достъп_дата=2022-7-31}}</ref>): учебна болница<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.humanitas.net/humanitas-university/|заглавие=Humanitas University|достъп_дата=1 септ. 2022}}</ref>, основана през 2014 г., със седалище в [[Пиеве Емануеле]]. В класацията за най-добри университети по света за 2023 г. ''QS World University Rankings 2023: Top global universities'' влизат Миланската политехника (139 позиция), Миланският университет (324 позиция), Университет „Живот-Здраве Сан Рафаеле“ (436 позиция), Католическият университет на Светото сърце (511-520 позиция) и Университет „Милано-Бикока“ (601-650 позиция).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.topuniversities.com/university-rankings/world-university-rankings/2023|заглавие=QS World University Rankings 2023: Top global universities|достъп_дата=29 август 2022}}</ref><gallery> Файл:Milano, ca' granda, 01.jpg|Ка Гранда – седалище на Миланския университет Файл:Bicocca edificio U12.jpg|Университет „Милано-Бикока“ Файл:Polimi Leonardo campus main building.jpg|Миланска политехника Файл:HDR - Chiostro Università Cattolica.jpg|Католически университет на Светото сърце Файл:Università Bocconi.png|Университет „Бокони“ Файл:Libera Univeristà di Lingue e Comunicazione IULM, Milano - Edificio 1.jpg|Свободен университет по езици и комуникация IULM Файл:Milano brera cortile colonnato.JPG|Художествена академия „Брера“ Файл:Conservatorio Giuseppe Verdi (Milan), cortile, ex chiostro di Santa Maria della Passione 01.JPG|Консерватория „Джузепе Верди“ Файл:Ospedale San Raffaele, 2013.jpg|Университет „Живот-Здраве Сан Рафаеле“ </gallery> === Библиотеки === {{Основна|Библиотеки в Милано}} [[Файл:Biblioteca Ambrosiana facciata pincipale (Milano).jpg|мини|Библиотека „Амброзиана“]] [[Файл:Polimi.jpg|мини|Миланска политехника – седалище на най-важната научна библиотека в Италия]] [[Файл:0752 - Milano - Palazzo Sormani-Andreani - Foto Giovanni Dall'Orto 5-May-2007.jpg|ляво|мини|Фасадата на Централната общинска библиотека на Милано на бул. „Порта Витория“.]] Библиотечната традиция на Милано е отразена в трите му исторически библиотеки: [[Библиотека „Амброзиана“]], [[Национална библиотека „Брайденсе“]] и [[Библиотека „Тривулциана“]], която съхранява известния [[Тривулцианов кодекс]] на [[Леонардо да Винчи]]. Амброзиана, основана през [[1607]] г. от кардинал [[Федерико Боромео]],<ref name="ReferenceZ">{{Harv|Atlante delle città d'Italia|p. 54}}.</ref> е първата библиотека в Италия, която е отворена и предоставена на обществеността; тя съхранява забележително наследство от [[Илюстрован ръкопис|илюстровани ръкописи]] и [[Атлантически кодекс|Атлантическия кодекс]] на Леонардо да Винчи.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ambrosiana.it/|заглавие=Ambrosiana|достъп_дата=2 август 2022}}</ref> Брайденсе, поръчана през [[1770]] г. от [[Мария Терезия]] и открита през 1786 г., е предназначена да балансира голямото количество ръкописи на Амброзиана с големия брой печатни книги. През [[1890]] г. е създадена Централната общинска библиотека на Милано,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://milano.biblioteche.it/library/sormani/|заглавие=Sistema Bibliotecario di Milano|достъп_дата=29 август 2022}}</ref> основното седалище на библиотечната система на града, която е разделена на 24 седалища за заемане и четене, разпределени равномерно по цялата общинска територия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.comune.milano.it/biblioteche/|заглавие=Comune di Milano Biblioteche|достъп_дата=29 август 2022}}</ref> Сред университетските библиотеки са [[Библиотека „Кампус Леонардо“ на Политехническия университет на Милано]] – най-важната научна библиотека в Италия, както и тази на [[Милански университет|Миланския университет]], особено богата особено що се касае до факултетите по [[Юриспруденция|право]], [[политически науки]] и [[хуманитарни науки]], съдържаща приблизително 500 хил. тома.<ref name="ReferenceZ2">''Atlante delle città d'Italia'', в L'Enciclopedia geografica del Corriere della Sera, vol. 19, Milano, RCS, 2005б с. 54</ref> От голям интерес за историята на музиката и театъра е [[Библиотека на Консерватория „Джузепе Верди“ (Милано)|Библиотеката на консерваторията „Джузепе Верди“]], създадена през [[1807]] г. от [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], която се превръща в държавен музикален архив по време на [[Кралство Ломбардия-Венеция]] със задължението да предоставя копия на всички публикувани музикални произведения.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.consmilano.it/index.php?id=542|заглавие=Conservatorio di Milano|достъп_дата=29 август 2022}}</ref> === Музеи === {{Основна|Музеи в Милано}} [[Файл:Leonardo da Vinci (1452-1519) - The Last Supper (1495-1498).jpg|thumb|„[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]], заедно с църквата „[[Санта Мария деле Грацие]]“, е в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|Списъка]] на [[ЮНЕСКО]] за световното културно и природно наследство|274x274px]] [[Файл:Palazzo dell Arengario.jpg|thumb|left|Музеят на 20. век съхранява най-голямата колекция в света на [[Футуризъм|футуристично]] изкуство.<ref>{{cite book|title=Milan & Italian Lakes|url=https://archive.org/details/milanitalianlake0000main|date=2013|publisher=Michelin Travel Publications|location=Greenville, SC|isbn=978-2-067182-00-4|page=[https://archive.org/details/milanitalianlake0000main/page/31 31]}}</ref>]] [[Файл:Pinacoteca di Brera - Milano - il cortile interno.JPG|thumb|left|Художествена галерия „Брера“]] [[Файл:P arte 4.jpg|thumb|Триеналето – музей за изкуство и дизайн]] Милано притежава забележително художествено съкровище, разделено на няколко колекции. Градът е изключително важен център на изложби и културни дейности, с инициативи и учебни центрове, свързани с историята и науката. [[Брера (галерия)|Пинакотека „Брера“]] е най-известната художествена галерия в Милано<ref>La Pinacoteca di Brera, на amicidibrera.milano.it. <small>URL посетен на 16 септември 2010 г.</small> <small>([https://web.archive.org/web/20100212224454/http://www.amicidibrera.milano.it/pinac/index.htm архив] на оригинала на 12 февруари 2010 г.)</small>.</ref> и съхранява колекция с произведенията на най-важните художници на италианската и международната сцена от XIV до XX век.<ref>''[http://www.turismo.milano.it/wps/portal/!ut/p/c1/04_SB8K8xLLM9MSSzPy8xBz94MwS_YJ0RUUAQsTjbQ!!/?WCM_GLOBAL_CONTEXT=it/SITur/HOME/artecultura/musei/loc2124 Pinacoteca di Brera]'', на turismo.milano.it. <small>URL посетен на 7 ноември 2010 г.</small>.</ref> Най-старата миланска художествена галерия е [[Пинакотека „Амброзиана“]], основана през XVII век от кардинал [[Федерико Боромео]] заедно с [[Библиотека „Амброзиана“]]. [[Файл:Besana, Milano 01.jpg|мини|237x237пкс|Ротонда „Безана“]] [[Файл:Veduta di tre quarti del Palazzo Reale di Milano.jpg|ляво|мини|Кралският дворец в Милано]] [[Кралски дворец в Милано|Кралският дворец в Милано]], заедно с [[Палацо дела Раджоне (Милано)|Палацо дела Раджоне]] и [[Ротонда „Безана“]], е основното място за временни изложби. [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]] е дом на постоянни музеи<ref>Sito ufficiale del castello sforzesco- I musei del castello, на milanocastello.it. <small>URL посетен на 10 ноември 2010</small> <small>([https://web.archive.org/web/20110722042526/http://www.milanocastello.it/ita/permanenti.html архив] на оригинала от 22 юли 2011 г.)</small>.</ref> като [[Музей на античното изкуство (Милано)|Музеят на античното изкуство]] (със Sala delle Asse от Леонардо да Винчи), [[Музей на музикалните инструменти (Милано)|Музеят на музикалните инструменти]], [[Музей на мебелите и дървените скулптури (Милано)|Музеят на мебелите и дървените скулптури]], Колекцията от приложни изкуства и [[Пинакотека на Замъка на Сфорците|Художествена галерия]], която съхранява над 200 картини на италианската живопис от XIII до XVIII век.<ref>[http://pinacotecabrera.org/ Sito ufficiale della pinacoteca di Brera], на pinacotecabrera.org. <small>URL посетен на 7 ноември 2010 г.</small></ref> [[Музей на 20 век (Милано)|Музеят на 20. век]], който се помещава в [[Палацо Аренгарио|двореца „Аренгарио“]] и в съседния Кралски дворец, излага произведения на модерното изкуство от XX век, а тези от XIX век се помещават в [[Неокласическа архитектура|неокласическата]] [[Кралска вила (Милано)|Кралска вила]] (''Villa Reale'') – сграда, пример за голяма елегантност, проектирана от [[Леополдо Полак]]. [[Триенале (Милано)|Триеналето на Милано]], дом на изложби на произведения на [[Модерно изкуство|модерното изкуство]],<ref>Sito ufficiale della triennale di Milano, на triennale.org. <small>URL посетен на 24 септември 2010 г.</small> <small>([https://web.archive.org/web/20110105223118/http://www.triennale.org/index.php?id=8 архив] на оригинала от 5 януари 2011 г.)</small>.</ref> заедно с [[Павилион на съвременното изкуство (Милано)|Павилиона за съвременно изкуство]] в Милано формира местата за изложби на града за този вид изкуство. Освен това съществува музейната верига от [[къщи-музеи на Милано]], обединяваща четири исторически милански сгради: [[Музей „Багати Валсеки“]], [[Къща-музей „Боски ди Стефано“]], [[Вила „Неки Кампильо“]] и [[Музей „Полди Пецоли“]]. Археологическото наследство от праисторически времена до римската епоха е изложено главно в [[Градски археологически музей на Милано|Градския археологически музей на Милано]] в руините от античната римска арена, както и в [[Антиквариум на Милано|Антиквариума на Милано]] в парка на [[Римски амфитеатър на Милано|Римския амфитеатър]], докато на християнството са посветени [[Епархийски музей на Милано|Епархийският музей]] и [[Музей на Миланската катедрала|Големият музей на Миланската катедрала]]. Научните музеи включват [[Национален музей на науката и технологиите|Националния музей на науката и технологиите]], също известен с постоянната си експозиция за Леонардо да Винчи и подводницата [[Енрико Тоти (S 506)|Енрико Тоти]], и [[Градски природонаучен музей на Милано|Градския природонаучен музей]] – най-големият музей в италианската естествена история и един от най-важните природонаучни музеи в Европа. Налице са и [[Планетариум на Милано|Миланският планетариум]], [[Астрономическа обсерватория „Брера“|Астрономическата обсерватория „Брера“]] и [[Градски аквариум на Милано|Миланският градски аквариум]]. Градът е домакин на Центъра за документация за графичен дизайн AIAP, основан през 1945 г., за да запази и подобри материалите за [[графичен дизайн]] и визуална комуникация, и също така е конфигуриран като професионален изследователски център. В него се съхраняват повече от 70 хил. [[артефакт]]а, предоставяни както на учени, така и на пътуващи изложби.<ref>[https://aiap.it/centro-di-documentazione-sul-progetto-grafico/ Centro di Documentazione sul Progetto Grafico], на Aiap. <small>URL посетен на 15 юли 2021 г</small>.</ref> === Медии === {{Основна|Масмедии на Милано}} ==== Телевизия ==== Милано заедно с [[Рим]] и [[Торино]] е един от основните центрове за въвеждането на [[Телевизия в Италия|телевизията в Италия]].<ref name="Milanotelevisione">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/milanotecnica/televisione/tv.htm|заглавие=Milano e la televisione|автор=Gian Luca Lapini|достъп_дата=30 август 2022}}</ref> Още през 1928-29 г. инж. Алесандро Банфи и инж. Серджо Бертолоти стартират тук първата италианска телевизионна лаборатория (електромеханика) в централата на EIAR (''Ente Italiano Audizioni Radiofonici'', бъдеща [[Rai]]) на бул. „Италия“ – опит, впоследствие продължен в Торино. През 1931 г. и 1933 г., по време на двете издания на Националната радиоизложба, която се провежда в града, на публиката са представени първите телевизионни експерименти в Италия (както механично, така и електронно сканиране). През следващите години, отново в Милано, компанията [[Магнети Марели|Маньети Марели]], доста активна в областта на радиото, извършва добра работа по разработване и тестове под ръководството на проф. Франческо Векиачи от [[Миланска политехника|Миланската политехника]], който стартира и курсове по електрокомуникации и по радиотехнологии в политехниката.<ref name="Milanotelevisione" /> През 1947 г., по случай Миланския панаир RCA, Rai изпраща система за мобилна камера, която излъчва от различни места, включително от [[Ла Скала]], давайки възможност на панаирната публика да присъства в специална аудитория.<ref group="N">RAI подновява първите си телевизионни дейности едва през есента на 1949 г. с експериментални предавания от Торино, извършени с оборудване, закупено от [[Дженерал Илектрик]] (с 625 линии) и от "Television Francais" (с 819 линии),</ref> През 1951 г. от Милано тръгват демонстрационни предавания по случай Първия национален телевизионен конгрес, на който присъстват техници и индустриалци от много чужди страни.<ref name="Milanotelevisione" /> [[Файл:Antenna RAI Corso Sempione.jpg|мини|235x235px|Антената на [[Rai]] в историческия производствен център в града на бул. „Семпионе“]] През 1952 г. в Милано влиза в експлоатация новият производствен център на Rai на бул. „Семпионе“. Дебютът му е по случай Търговския панаир през 1952 г. През всичките дни на откриването на панаира са излъчвани многобройни предавания от различен тип, филми, документални филми, както и ежедневен новинарски бюлетин. Предадена е и първата папска благословия [[Urbi et Orbi]]. През 1954 г. на пазара излизат първите устройства, произведени в Италия (обикновено 14- или 17-инчови), а витрината на националната индустрия е 19-ото Национално радио- и телевизионно изложение, което се провежда в Спортната палата на Милано. Всъщност италианската индустрия за електроника и радио и телевизия гравитира в по-голямата си част около Милано с историческите марки Маньети Марели, CGE, Алокио-Бакини, SAFAR, Джелозо и с нови имена като Брион-Бера и Мивар. В италианската телевизионна сцена от първите години Милано има доминираща роля в сравнение с Рим и Торино. През 1954 г. около 400 души вече работят в телевизионните студия в града и около 85% от всички национални програми тръгват от там. Неговото господство е засегнато едва от февруари 1977 г. с въвеждането на цветната телевизия в Италия. През 70-те години се наблюдава и упадък на миланската електронна индустрия. 70-те години на 20. век обаче са и период на големи нововъведения в телевизионния сектор на Милано поради появата на свободната телевизия. През септември 1974 г. по [[Кабелна телевизия|кабел]] започва да излъчва частният телевизионен канал Телемиланокаво, който се представя като качествена услуга за новия престижен жилищен квартал Милано 2 на строителния предприемач [[Силвио Берлускони]]. Каналът е първото скромно ядро ​​на бъдещата му телевизионна империя.<ref name="Milanotelevisione" /> Милано е родното място на трите частни италиански телевизионни оператора, придобили национално значение: [[Canale 5]], роден през 1978 г. като Телемилано и лансиран на национално ниво от сем. Берлускони през 1980 г., [[Italia 1]], основан през 1982 г. от издателство [[Рускони]], и [[Rete 4]], основан през 1982 г. от издателство „[[Мондадори]]“. През 1984 г. компанията на Берлускони Фининвест вече държи тези три мрежи в ръцете си.<ref name="Milanotelevisione" /> Милано е централата и на най-важните телевизионни групи и частни канали в Италия: [[Медиасет]], [[Скай Италия]], [[Дискавъри Италия]] и ViacomCBS Networks Italia (днешен [[Парамаунт Глобал]] Италия). ==== Радио ==== Множество важни национални радиоразпространители<ref name="milanomet.it2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.milanomet.it/it/economia-e-impresa/media.html|заглавие=Media|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150329053726/http://www.milanomet.it/it/economia-e-impresa/media.html|архив_дата=29 март 2015}}</ref> са базирани в града: [[Радио 24]], [[R101]], [[Радио 105]], [[Радио Диджей]] (в което е водила предавания известната в Италия българска [[диджей]]ка [[Рене ла Булгара]]), [[Върджин Рейдио]], [[RTL 102.5]], [[Радио Монте Карло]], [[Радио Италия]], Радио RAI (с радио студията на бул. „Семпионе“) и седалището на [[Радио Дименсионе Суоно]]. Има и студия на местни/регионални оператори като Дискорадио, Радио Пополаре, Радио Ломбардия, Радио Репортер, Радио Милениум и RMC 2. ==== Преса ==== [[Файл:IMG 4260 - Milano - Sede del Corriere della Sera in via Solferino - Foto Giovanni Dall'Orto 20-jan 2007.jpg|мини|Ул. „Солферино“ № 28 – централата на в. „Кориере дела Сера“|217x217пкс]] Към 2022 г. Милано е седалище на някои от най-важните национални вестници и периодични издания в Италия. Сред вестниците са [[Кориере дела Сера]] – първият най-продаван ежедневник в Италия, [[Соле 24 Оре]] – четвъртият най-продаван вестник, но първи сред икономическите вестници, [[Гадзета дело Спорт]] – най-продаваният спортен вестник в страната, вестниците [[Джорно]], [[Фольо]], [[Джорнале]], [[Либеро (ежедневник)|Либеро]], Веритà, [[Италия Оджи]], финансовият [[Таблоидна журналистика|таблоид]] [[Милано Финанца]], модното списание Mf Fashion, списанието за безплатни обяви Секондамано и безплатният вестник Метро. Сред седмичниците са списанията [[Панорама (списание)|Панорама]] (най-продаваният седмичник в Италия за политика и икономика), католическото [[Фамилия Кристиана]], женските [[Дона Модерна]] и [[Ки (списание)|Ки]], новинарските [[Оджи]], [[Дженте]] и [[Еуропео]], модните [[Тустайл]] и [[Венити Феър]], земеделското [[Тера е Вита]], спортното Спортуийк (приложение на Гадзета дело Спорт), криминалното [[Кронака Вера]] и списанието за телевизия [[TV Соризи е Канцони]]. Сред месечните издания са списанията [[Aлволанте]] (най-четеният автомобилен месечник в Италия), мъжките списания [[Фор Мен]], [[Менс Хелт]], [[Максим (списание)|Максим]] и [[Джи Кю]], женските списания [[Бимбисани е бели]], [[Козе ди Каза]], [[Космополитън (списание)|Космополитън]] и [[Вог]], научнопопулярните списания [[Фокус (списание)|Фокус]], Нютон и [[Айроне]], списанията за градинарство [[Гардения]] и Джардинаджо, за кулинария [[Кучина Италиана]], за архитектура и дизайн [[Казабела]] и [[Домус]], за музика [[Музика е диски]], [[Музика Джаз]] и [[Ролинг Стоун]], за технологии и комуникации [[Челуларе Магазин]] (за мобилни телефони), [[Прима Комуникационе]] (информации и комуникации) и [[Линукс Магазин]] (за [[Линукс]]), на културна тематика [[Сипарио]] (театър, балет, опера, кино, телевизия и визуални изкуства), [[Библиотеке Оджи]] (най-важното списание за [[библиотечно дело]] в Италия) и [[Календарио дел Пополо]] (едно от най-дълго просъществувалите списания за култура в Италия), списанието на [[Каритас]] Скарп де тенис и списанието на [[ЛГБТ]] тематика Boy4boy. ==== Дискография ==== Най-важните [[Звукозаписна компания|звукозаписни компании]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilsole24ore.com/art/torna-music-week-perche-milano-e-capitale-musica-ACYk0hx|заглавие=Torna la Music Week: perché Milano è la capitale della musica|дата=10 ноември 2019|достъп_дата=30 август 2022}}</ref> са базирани в Милано, сред които [[Юнивърсъл Мюзик Груп|Юнивърсъл Мюзик]] Италия, [[Уорнър Мюзик Италия]] и [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони Мюзик]] Италия. === Изкуство === {{Основна|История на архитектурата и на изкуството в Милано}} Милано има важен принос за развитието на [[История на изкуството|историята на изкуството]] и в него се раждат някои [[Модерно изкуство|модерни]] движения в изкуството. [[Файл:8396 - Milano - San Marco - Cappella Foppa - Foto Giovanni Dall'Orto 14-Apr-2007.jpg|thumb|[[Джовани Паоло Ломацо]], ''Gloria Angelica'', [[Капела „Фопа“]], [[Сан Марко (Милано)|църква „Сан Марко“]] – типичен пример за изкуството на Чинкуеченто в Милано|242x242пкс]][[Миланска готика|Готиката в Милано]] е градска художествена проява от началото на втората половина на XIII век и първата половина на XV век, първоначално въведена на територията на Милано от [[Цистерциански орден|цистерцианските монаси]]. Това е основният художествен език на обширната [[меценат]]ска и самовъзхваляваща се програма на [[Висконти]], [[Списък на владетелите на Милано|господарите на Милано]], чието господство над града обикновено се свързва с миланския готически период.<br>Също така забележително е изкуството от втората половина на [[Чинкуеченто (период)|Чинкуеченто]] (XVI век), което се развива в Милано, както и навсякъде другаде, върху няколко направления и стилове, които могат да бъдат обобщени в [[Маниеризъм|Mаниеризма]], [[Изкуство на Контрареформацията|изкуството на Контрареформацията]] и [[Класицизъм|Kласицизма]]. Тези течения разделят художествената сцена на града, като често търпят взаимно влияние. [[Файл:Milano palazzoclerici galleriaarazzi.JPG|thumb|left|Галерията на гоблените със стенописите на [[Джамбатиста Тиеполо]] в [[Дворец „Клеричи“]] – един от най-значимите примери за Миланския барок]] Благодарение на дейността на кардиналите [[Боромео (фамилия)|Боромео]] и значението ѝ в италианските владения, първо испански, а след това австрийски, в периода между XVII и първата половина на XVIII век Милано изживява оживен художествен сезон.<ref>Carlo Bertelli, Giuliano Briganti, Antonio Giuliano, Storia dell'arte italiana, Milano, Mondadori Electa, 1991, p. 338.</ref> Тогава той приема ролята на движеща сила на Ломбардския барок, в който доминиращо течение е [[Барок в Милано|барокът в Милано]].<ref group="N">В зависимост от разглежданите текстове се намират определения като „Барок в Милано“, както и формулировката „Милански барок“. Използваният термин обаче не бива да кара да се смята художественият сезон за второстепенен или за липса на художествена школа в града. Всъщност стилът започва от Милано и след това се разпространява равномерно в цяла [[Ломбардия]]: поради тази причина формулировката „Ломбардски барок“ се счита за по-правилна за характеризиране на местната художествена школа, като по този начин се говори за „Барок в Милано“</ref><ref>Marco Rossi, Disegno storico dell'arte lombarda, Milano, Vita e pensiero, 2005, p. 103.</ref> Заслужава да се отбележи и [[Неокласицизъм в Милано|миланският неокласически]] сезон, който е сред най-важните в Италия и Европа.<ref>Fernando Mazzocca, Alessandro Morandotti, Enrico Colle, ''Milano neoclassica'', Milano, Longanesi & C., 2001, с. 53; вж. и увода към книгата</ref><ref group="N">По този повод през 1809 г. Леополдо Чиконя, директор на Академията за изящно изкуство във Венеция, пише: „...Милано е толкова превъзходен по отношение на художници и продукция, че без извънредни средства никога няма да може да му бъде адекватен който и да е град в кралството", вж. предходната бел.</ref> Започва от края на управлението на [[Мария Терезия]] Австрийска и продължава през последвалите Наполеоново [[Кралство Италия (1805-1814)|Кралство Италия]] и [[Реставрация]]та: в този период Милано е главният герой на силен културен и икономически ренесанс, в който [[Неокласицизъм|неокласицизмът]] е художествен стил доминираща и най-голяма изява. [[Файл:20161207 Palazzo Castiglioni.jpg|thumb|[[Дворец „Кастильони“]] – важен пример за Либерти в Милано]] Също така важна за историята на изкуството е [[Либерти в Милано|Миланското либерти]], тоест изявата на [[Ар нуво]], който се разпространява в града между първите години на XX век и избухването на [[Първа световна война|Първата световна война]]. В Милано стилът открива, благодарение на тясната връзка с необузданата индустриална буржоазия от онова време, плодородна почва за бързо развитие, което го вижда в диапазона на влиянията на френското флорално Ар нуво до немския Югендщил и [[Еклектизъм (изкуство)|еклектизъм]].<ref>Rossana Bossaglia, Valerio Terraioli, Il liberty a Milano, Milano, Skira editore, 2003, с. 12-14</ref> Милано е люлката на някои модерни художествени движения.<ref>{{Cite news|url=https://ricerca.repubblica.it/repubblica/archivio/repubblica/2010/05/15/il-museo-del-900-neon-soffitti.html|title=Neon e soffitti d'autore l'Arengario ritrovato per De Chirico e Picasso|access-date=30 август 2022}}</ref> През февруари 1910 г. художниците [[Умберто Бочони]], [[Карло Кара]], [[Джакомо Бала]], [[Джино Северини]] и [[Луиджи Русоло]] подписват „Манифест на художниците футуристи“ в Милано, а през април същата година „Технически манифест на футуристична живопис“'',''<ref>In'' Archivi del futurismo'' regesti raccolti e ordinati da {{Harv|Maria Drudi Gambillo e Teresa Fiori, Roma 1958|p. 63}}.</ref> които допринасят, заедно с други манифести'','' подписани в други италиански градове, за основаването на художественото движение на [[Футуризъм|Футуризма]]. Милано също дава началото на художественото движение [[Новеченто (художествено движение)|Новеченто]], което се ражда в града в края на 1922 г. благодарение на [[Марио Сирони]], [[Акиле Фуни]], [[Леонардо Дудревил]], [[Анселмо Бучи]], [[Джан Емилио Малерба]], [[Пиетро Марусиг]] и [[Убалдо Опи]].<ref>Bucarelli, Palma, ''[[NOVECENTO]]'', in Enciclopedia Italiana, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1934.</ref> === Литература === {{Основна|Миланска литература}} [[Файл:Cesare Beccaria.jpg|ляво|мини|209x209пкс|Чезаре Бекария на портрет от [[Елизео Сала]] (сл. 1864)]] В края на 18. век и през целия 19. век Милано е важен център за интелектуални дискусии и литературно творчество. [[Просвещение]]то намира тук благодатна почва. [[Чезаре Бекария|Чезаре]], маркиз на Бекария, с неговото прочуто есе „За престъпленията и за наказанията“ (''Dei delitti e delle pene'') от 1764 г. и граф [[Пиетро Вери]] с периодичното му издание „Кафене“ (''Il Caffè''), успяват да окажат значително влияние върху новата култура на средната класа благодарение и на непредубедената австрийска администрация. [[Файл:Ugo Foscolo.jpg|мини|217x217пкс|Уго Фосколо на портрет от [[Франсоа-Ксавие Фабр]] (1813).]] През първите години на XIX век идеалите на [[Романтизъм|романтичното]] движение оказват влияние върху културния живот на града и неговите големи писатели обсъждат първенството на класическата спрямо романтичната поезия. [[Джузепе Парини]] и [[Уго Фосколо]] публикуват най-важните си произведения и са възхитени от по-младите поети като майстори на етиката, както и на литературното майсторство. Поемата на Фосколо „За гробовете“ (''Dei sepolcri'') е вдъхновена от [[Наполеонов кодекс|наполеоновия]] закон, който, против волята на много от жителите му, е разширен в града. [[Файл:Francesco Hayez - Ritratto di Alessandro Manzoni.jpg|ляво|мини|230x230пкс|Алесандро Манцони на картина от [[Франческо Айец]] (1841)]] През третото десетилетие на XIX век [[Алесандро Манцони]] пише своя роман „Годениците“ (''I Promessi Sposi''), считан за манифест на италианския романтизъм, чийто център е Милано. В същия период [[Карло Порта]], прочут като най-известният местен народен поет, пише своите стихове на [[ломбардски език]]. Периодичното издание „Кончилиаторе“ (''Il Conciliatore)'' публикува статии от [[Силвио Пелико]], [[Джовани Беркет]], [[Лудовико ди Бреме]], които са едновременно романтици в поезията и патриоти в политиката. След [[Обединение на Италия|обединението на Италия]] през 1861 г. Милано запазва своята централна позиция в културните дебати. Тук са приемани и обсъждани нови идеи и движения от други страни на Европа: така [[Реализъм (пояснение)|Реализмът]] и [[Натурализъм (литература)|Натурализмът]] дават началото на предвоенното италианско движение на [[Веризъм (литература)|Веризма]] в [[Южна Италия]], неговият най-велик романист верист [[Джовани Верга]] се формира в [[Сицилия]], но пише най-важните си книги в Милано. === Театър и опера === {{Основна|Театри в Милано}} В Милано има много театри (към 27 август 2023 г. на уеб сайта www.teatro.it са изредени 271<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.teatro.it/teatri/?city=Milano&order_by=alpha|заглавие=teatri a milano|достъп_дата=31 август 2022}}</ref>) и всяка година се изнасят множество представления. Градът приветства театрални фигури от международно ниво като режисьорът [[Джорджо Щрелер]] (на когото е кръстен Театър „Щрелер“ и най-голямата зала на Малкия милански театър), актьорът и драматург [[Дарио Фо]], [[Нобелова награда за литература|нобелов лауреат за литература]] за 1997 г., и режисьорът и драматург [[Кармело Бене]]. [[Файл:TeatroArcimboldi.jpg|ляво|мини|Интериорът на Театър „Арчимболди“|235x235пкс]] Миланските театри са разпръснати из целия град. [[Брера (Милано)|Брера]], нощният квартал par excellence, е домакин на три театъра, а други зали могат да бъдат намерени покрай оживени булеварди или скрити алеи, добре познати площади и децентрализирани улици. Сред драматичните театри са [[Малък театър на Милано|Малкият театър на Милано]] (''Piccolo Teatro di Milano''), основан веднага след войната от [[Паоло Граси]] и [[Джорджо Щрелер]], който е най-старият автономен италиански театър.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.piccoloteatro.org/it/pages/storia-del-piccolo-teatro|заглавие=Storia del Piccolo Teatro|достъп_дата=30 август 2022}}</ref> Други важни театри са [[Театър „Франко Паренти“]], основан от [[Франко Паренти]], [[Театър „Каркано“]], режисиран дълги години от [[Габриеле Лавия]], и [[Театър „Елфо Пучини“]], който лансира актьора [[Габриеле Салваторес]]. Комедийните театри са [[Театър „Манцони“ (Манцони)|Театър „Манцони“]], Нов театър (''Teatro Nuovo'') и Театър „Сан Бабила“. [[Файл:Veduta_di_tre_quarti_della_facciata_del_Teatro_alla_Scala,_Milano.jpg|alt=Известната опера „Ла Скала“|мини|253x253пкс|Известната опера „Ла Скала“]] Операта в Милано е Театър „[[Ла Скала]]“, който е един от най-известните оперни театри в света и който е известен като „храм на [[опера]]та". Той носи името си от църквата „Санта Мария ала Скала“, по-късно е разрушена, която на свой ред получава името си от своя основателка [[Беатриче Реджина дела Скала]] от [[Верона|веронската]] династия [[Скалиджери]]/Дела Скала. Другата зала, подходяща за опера, е новият [[Театър „Арчимболди“]], който носи името си от [[Бикока дели Арчимболди]] – благородническа вила, построена през втората половина на XV век като провинциален дом на [[Арчимболди (род)|сем. Арчимболди]]. Специално внимание заслужава и присъствието на престижни [[кабаре]]тни клубове като Дзелиг (''Zelig''), който впоследствие дава живот на успешното италианско едноименно телевизионно шоу. Друго забележително място е Дерби (''Derby''), активно между 60-те и 70-те години на XX век, станало известно с многобройните дебютиращи артисти, които след което стават популярни лица в света на италианските музика, развлечения и кино.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.comedycentral.it/tv/derby/derby_story.asp|заглавие=Derby Club|архив_уеб_адрес=https://archive.is/20070619043256/http://www.comedycentral.it/tv/derby/derby_story.asp|архив_дата=19 юни 2007}}</ref> === Кино === От 1996 г. се организира [[Милански филмов фестивал|Миланският филмов фестивал]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.milanofilmfestival.it/eng/based/|заглавие=Storia - Dal sito ufficiale della manifestazione|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100529001237/http://www.milanofilmfestival.it/eng/based/|архив_дата=29 май 2010}}</ref> с участието на международни [[Игрален филм|игрални]] и [[Късометражен филм|късометражни филми]]. Той се провежда през септември в различни зали и открити пространства на града. Освен това през май 2000 г. стартира MIFF – Международният филмов фестивал в Милано, посветен на независимото международно кино. Победителите в наградите на MIFF се награждават с „Кон на Леонардо“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aftersix.it/2009/05/04/miff-milano-international-film-festival-and-the-winner-is/|заглавие=MIFF – Milano International Film Festival – And the winner is|достъп_дата=29 август 2011}}</ref> Около май в Милано се провежда и MIX Milano Festival – международен [[ЛГБТ]] кино фестивал.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cinemagaylesbico.com/2011/info/storia|заглавие=25 anni di successi, verso nuovi entusiasmanti Mix|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20171010212109/http://www.cinemagaylesbico.com/2011/info/storia|архив_дата=10 октомври 2017}}</ref><br>През пролетта Милано е домакин и на [[Фестивал на африканското, азиатското и латиноамериканското кино в Милано|Фестивала на африканското, азиатското и латиноамериканското кино в Милано]]. Други фестивали включват този, организиран от Италианската кинотека в Милано с име „Италианското кино, видяно от Милано“ (''Il cinema italiano visto da Milano''), изцяло фокусиран върху италианското кино и младите изгряващи национални автори. Фестивалът традиционно се провежда през февруари в Спацио „Обердан“ и в новия Интерактивен музей на киното (MIC).<ref>Le pellicole amarcord che raccontano Milano, [https://www.ilgiornale.it/news/pellicole-amarcord-che-raccontano-milano.html онлайн] на ilgiornale.it. <small>URL посетен на 21 юни 2018 г</small>.</ref> В Милано през 2011 г. са заснети изцяло или частично 113 филма, през 2012 г. – 130, през 2013 г. – 180, през 2014 г. – 210 и през 2015 г. – 230 филма.<ref>Milano, cresce il mercato dell’audiovisivo, [https://milano.corriere.it/foto-gallery/cronaca/15_dicembre_30/milano-cresce-mercato-dell-audiovisivo-b12dbb24-af19-11e5-8a3c-8d66a63abc42.shtml онлайн] на milano.corriere.it. <small>URL посетен на 2 януари 2016 г</small>.</ref> === Музика === {{Основна|Миланска песен}} Миланската оперна традиция, внесена от [[Венеция]], започва в испанския двор по времето на [[Салон „Маргарита“ (Милано)|Салон „Маргарита“]], наречен така в чест на [[Маргарита Хабсбург-Австрийска]] и функциониращ от 1598 до 1708 г. Салонът е първата среда, посветена на операта в Милано. Издигнат като скромна структура във втория двор на Херцогския дворец (днешен [[Кралски дворец в Милано|Кралски дворец]]) в края на 16. век, салонът има голямо историческо и културно значение, понеже е първият постоянен градски театър, но преди всичко чрез него страстта към операта се разпространява из целия град. Впоследствие той е заменен от [[Кралски херцогски театър (Милано)|Кралския херцогски театър]] (''Regio Ducal Teatro''), основен театър на Милано от 1717 до 1776 г., последван от Театър „[[Ла Скала]]“:<ref>Milano, dal Teatro Ducale alla Scala, [https://www.baroque.it/arte-barocca/musica-barocca/milano-dal-teatro-ducale-alla-scala.html онлайн] на baroque.it. <small>URL посетен на 30 август 2022 г</small>.</ref> това поставя Милано на върха на световната музикална сцена. Милано е дом на няколко симфонични оркестра, включително [[Филхармония на Скала|Филхармонията на Скала]], [[Симфоничен оркестър „Джузепе Верди“ (Милано)|Симфоничният оркестър „Джузепе Верди“]], който свири в [[Аудиториум на Милано|Аудиториума на Милано]], и [[Оркестър „И Помериджи Музикали“]], базиран в [[Театър „Дал Верме“]]. Градът също така е седалище на известната музикална консерватория „Джузепе Верди“. През цялата история Милано е основен център за музикална композиция: множество известни композитори и музиканти като [[Джозепе Каимо]], [[Симон Бойло]], [[Осте да Реджо]], [[Джузепе Верди]], [[Джулио Гати-Касаца]], [[Паоло Керичи]] и Алис Едун, живели и работили в Милано. Той е и родното място на много съвременни ансамбли и групи, включително Камалеонти, Камерата Медиоланенсе, Ли Спиони, Dynamis Ensemble, [[Елио е ле Сторие Тезе]], Кризма, [[Премиата Форнерия Маркони]], Квартет „Четра“, Сторми Сикс и [[Ле Вибрациони]]. [[Файл:Giovanni D'Anzi.jpg|thumb|Джовани Д'Анци, автор на известната песен ''O mia bela Madunina''|ляво|146x146px]] През 2007 г. се провежда първото издание на ''Milano Jazzin' Festival (MJF)'' – лятно музикално събитие, посветено на джаз музиката, с концерти на изпълнители с международна слава, продължавайки традицията, която от 60-те и 70-те години насам е свидетел на раждането и след това затварянето на клубове като Jazz Power и Terminus. Събитието се провежда на [[Градска арена (Милано)|Градската арена]] и е придружено от други обществени събития главно в района на [[Парк „Семпионе“]]. Заслужава да се отбележи [[Миланска песен|миланската песен]], която е популярната музика с произход от Милано, изпълнявана на милански диалект. Според най-авторитетните историци на музиката популярната миланска песен може да бъде екстраполирана, за да се разграничи от ломбардската едва през 20 век, съвпадайки с първите песни на плодовитата двойка автори [[Алфредо Браки]] и [[Джовани Д’Анци]].<ref>Paolo Ruggeri, ''La Canzone Italiana'', Fabbri, 1994, Vol.III, pag.49-60</ref> През 20. век авторите, които използват миланския диалект, за да пишат своите песни, са [[Енцо Яначи]], [[Джорджо Габер]], [[Нани Звампа]] и [[Дарио Фо]], носител на Нобелова награда за литература през 1997 г.<ref>[https://sites.google.com/site/lombardofonia/home Antologia lombarda] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160630102556/https://sites.google.com/site/lombardofonia/home |date=2016-06-30 }}, на sites.google.com. <small>URL посетен на 30 август 2022 г</small></ref> === Мода и дизайн === {{Основна|Модата в Милано}} [[Файл:Galleria Vittorio Emanuele II 2382.jpg|thumb|Галерия „Виктор Емануил II“|310x310пкс]] Милано е широко смятан за световна столица в [[Индустриален дизайн|индустриалния дизайн]], [[мода]]та и [[архитектура]]та.<ref>Knox, Paul L. (2010). ''Cities and design''. London: Routledge. с. 228–235. </ref> През 50-те и 60-те години на 20. век, като основен индустриален център на Италия и един от най-динамичните градове в Европа, Милано се превръща в световна столица на дизайна и архитектурата. Има такава революционна промяна, че модният износ на Милано възлиза на 726 млн. щатски долара през 1952 г., а до 1955 г. тази цифра нараства до 72,5 млрд. щатски долара.<ref>Merlo, Elisabetta; Polese, Francesca. "Cambridge Journals Online – Business History Review – Abstract – Turning Fashion into Business: [http://journals.cambridge.org/action/displayAbstract?fromPage=online&aid=8329251 The Emergence of Milan as an International Fashion Hub]". ''cambridge.org''. '''80''' (3): 415–447. doi:10.1017/S0007680500035856. S2CID 156857344. <small>Посетен на 1 септември 2022 г. [https://web.archive.org/web/20160714121432/http://journals.cambridge.org/action/displayAbstract?fromPage=online&aid=8329251 Архивиран] от оригинала на 14 юли 2016 г.</small></ref> Построени са модерни небостъргачи като Кула „Пирели“ и Торе Веласка, а в града се събират художници като [[Бруно Мунари]], [[Лучо Фонтана]], [[Енрико Кастелани]] и [[Пиеро Манцони]].<ref>"Frieze Magazine | Archive | Milan and Turin". Frieze.com. <small>Посетен на 3 януари 2010 г. [https://web.archive.org/web/20071112121758/http://www.frieze.com/issue/article/milan_turin/ Архивиран] от оригинала на 12 ноември 2007 г.</small> </ref> Днес Милано е все още особено известен със своята индустрия за висококачествени мебели и интериорен дизайн. Градът е дом на Миланския панаир – най-голямото постоянно търговско изложение в Европа и на Международния мебелен салон<ref>"Salone Internazionale del Mobile official website". <small>Посетен на 15 април 2013 г. [https://web.archive.org/web/20130410191218/http://cosmit.it/en/salone_internazionale_del_mobile Архивиран] от оригинала на 10 април 2013 г.</small> </ref> – един от най-престижните международни панаири за мебели и дизайн. Милано също се смята за една от световните столици на модата заедно с [[Ню Йорк]], [[Париж]] и [[Лондон]].<ref>"[https://languagemonitor.com/global-english/new-york-takes-top-global-fashion-capital-title-from-london-edging-past-paris/ New York Takes Top Global Fashion Capital Title from London, edging past Paris]". Languagemonitor.com. 3 February 2015. <small>Посетен на 1 септември 2022 г. [https://web.archive.org/web/20170521223339/http://www.languagemonitor.com/global-english/new-york-takes-top-global-fashion-capital-title-from-london-edging-past-paris/ Архивиран] от оригинала на 21 май 2017 г.</small> </ref> Той е синоним на италианската prêt-à-porter индустрия,<ref>Bye, Elizabeth (2010). ''Fashion design'' (English ed.). Oxford: Berg. с. 136–137.</ref> тъй като много от най-известните италиански модни марки като [[Валентино]], [[Гучи]], [[Версаче]], [[Прада]], [[Армани]] и [[Долче & Габана]] имат седалище в града. Множество международни модни марки също имат магазини в Милано. Освен това два пъти годишно градът е домакин на [[Седмица на модата (Милано)|Миланската седмица на модата]] – едно от най-важните събития в международната модна система.<ref>"Milan Fashion Week – Home of the best". ''Mojeh Magazine''. <small>Посетен на 15 април 2013 г. [https://web.archive.org/web/20130315153110/http://mojeh.com/milan-fashion-week Архивиран] от оригинала на 15 март 2013 г.</small> </ref> Главният престижен моден квартал на Милано – Куадрилатерато дела мода, е дом на най-престижните търговски улици на града (ул. „Монте Наполеоне“, ул. „Дела Спига“, ул. „Сант Андреа“, ул. „Манцони“ и бул. „Венеция“), в допълнение към [[Галерия Виктор Емануил II|Галерия „Виктор Емануил II“]] – един от най-старите търговски центрове в света.<ref>Klaffke, Pamela (2003). ''[[iarchive:spree00pame/page/46|Spree : a cultural history of shopping]]''. Vancouver, B.C.: Arsenal Pulp Press. с. 46.</ref> === Гастрономия === {{Основна|Миланска кухня}} Много разнообразна поради приноса на заобикалящата я провинция, традициите на заобикалящия я район и различните чуждестранни доминации през вековете, миланската кухня днес запазва някои традиционни ястия, понякога „преразгледани“, за да се намали калоричността им, който навремето е доста висока. Характерно е продължителното готвене на слаб огън.<ref>Milano a tavola, Milano, Libreria Milanese, 2002</ref> Обилното използване на масло, сметана и [[маскарпоне]] в миланската кухня не се харесва на [[Уго Фосколо]], който иронично преименува Милано на „Панерополи“, от pànera, „крем, сметана“ на [[Милански диалект|милански]].<ref>''[https://books.google.it/books?id=hFsuAAAAIAAJ&q=paneropoli Otto/novecento]'', Volume 5, Unione stampa periodica italiana, 1981. <small>URL посетен на 18 юни 2010 г</small>.</ref> * [[Ризото по милански]] (''Risotto alla milanese'') – [[Италианска кухня|първо ястие]], най-известното ястие от [[Миланска кухня|миланската кухня]], ризото с [[шафран]] в многобройните му вариации ([[Джани Брера]] разказва за готвачка, способна да приготви 24 различни вида<ref>Gianni Brera, ''La pacciada'', Mondadori, 1973, с. 126-130.</ref>). * [[Минестроне по милански|Минестрòне по милански]] (''minestrone alla milanese'') – първо ястие, вариант на [[минестроне]], с картофи, целина, боб, зелен фасул, моркови, зеле, праз, тиквички и домати. * [[Бузека|Бузèка]] (''busecca'') или Шкембе по милански (''trippa alla milanese'') – зимно второ ястие, чорба с [[шкембе]], боб, доматен сос, моркови и целина * [[Касьола]] (''Cassœula'') – зимно второ ястие със зеле и свинско * [[Котлет по милански]] (''cotoletta alla milanese'') – второ ястие, шницел от парче телешко филе с кост * Смесен омлет по милански (''fritto misto alla milanese'') – самостоятелно ястие, пържени телешки карантии * [[Мондегили|Мондегѝли]] (''mondeghili'') – второ ястие, говежди кюфтета * [[Особуко]] (''ossobuco'') – второ ястие, парче говеждо, приготвяно по различни начини (придружава се от Ризото по милански) * Рустин негаа (''rustin negàa'') – второ ястие, с телешки възелчета набрашнени и запечени в масло и бекон, след това смесени с бяло вино и варени в бульон на слаб огън * [[Аспик]] (''aspic'') – лятно предястие, отт най-разнообразни съставки (парчета месо, плодове, зеленчуци, мариновани зеленчуци, сушени меса, риба, млечни продукти), но в [[желатин]] * Барбаджàда (''barbajada'') – напитка на мода от първата половина на 19 век от шоколад, кафе, прясно мляко и захар * [[Салата от нервети]] (''insalata di nervetti'') – предястие от телешки хрущяли * [[Милански салам]] (''salame Milano'') – вид салам на базата на свинско, телешко, черен пипер и различни подправки, с характерна фина зърнеста структура * Микèта (''michetta'') – традиционен местен хляб, често използван за сандвичи * [[Коледа в Италия|Панетòне]] (''panatton'' на милански, ''panettone'' на итал.) – традиционен Коледен козунак със стафиди, ядки и захаросани плодове, популярен в Италия * Карзèнца (''Carsenza'') – новогодишен сладкиш от ябълки, грозде, захар и масло * [[Шарлоти по милански]] (''Charlotte alla milanese'') – торта от ябълкови резени, приготвени в бяло вино, захар и лимонова кора, към които се добавят стафиди и захаросани плодове: това тесто се поставя в подплата от стар хляб в характерна форма и се пече в фурна, и накрая се поръсва с ром * Коломба паскуале, т.е. Великденска гълъбица (''Colomba pasquale'') – Великденски козунак, измислен в Милано през 1930-те г., популярен в Италия * Пан дей морти (''Pan dei morti'') – сладкиш за Задушница (2 ноември), включва белтъци, натрошени бисквити, какао, сушени плодове и/или захаросани плодове и подправки * Пан мейно (''Pan meino'') – малка сладка [[фокача]], овкусена с [[бъз]]ови цветчета * Венециана (''Veneziana'') – десерт от квасено тесто, покрит със захарни зрънца и/или бадемова глазура. Голямата версия се приготвя особено по време на коледния период, подобно на Панетоне, докато единичната порция се консумира на закуска. * Известните милански сирена са [[горгондзола]] (от едноименното [[Горгондзола (Италия)|село]] наблизо), [[маскарпоне]], използвано в сладкарството, таледжо и куартироло. <gallery> Файл:Minestrone 1.jpg|Минестроне по милански Файл:Trippa alla milanese.JPG|Бузека Файл:Cassoeula.jpg|Касьола Файл:Cotoletta alla milanese in milano.jpg|Котлет по милански Файл:Mondeghili traditional shape.jpg|Мондегили Файл:Ossobuco con risotto alla milanese.jpg|Особуко с ризото по милански Файл:Aspic con prosciutto e uova.jpg|Аспик Файл:Barbajada.jpg|Барбаджада Файл:Nervitt 02.jpg|Салата от нервети Файл:Michetta (pane)1.JPG|Микета Файл:Panettone - Nicolettone 2017 - IMG 7092 (31752504105).jpg|Панетоне Файл:Colomba pasquale, edizione 2013 - ND0 4662 (8564331585).jpg|Велиденска гълъбица Файл:Pan dei morti.jpg|Пан дей морти Файл:Meino.jpg|Пан мейно Файл:Veneziana.jpg|Венециана </gallery> Древната гостилница „Багуто“ (''Antica Trattoria Bagutto'') в миланския квартал „Понте Ламбро“ е най-старият ресторант в Италия и вторият в Европа след Stiftskeller St. Peter в [[Залцбург]].<ref>''Scheda sull'Antica trattoria del Bagutto'', на localistorici.it. <small>URL посетен на 29 ноември 2020 г ([https://archive.today/20130430180217/http://www.localistorici.it/it/Schede/view/tipo/locali-storici/categorie/per-anno-di-fondazione_1200-1299/slug/antica-trattoria-bagutto архив] на оригинала от 30 април 2013 г.)</small> на сайта на културна асоциация "Locali storici d'Italia".</ref> Отворена е преди 1284 г. Към 1 януари 2023 г. в Милано има 125 [[Мишлен (кулинарен справочник)|Мишлен]] ресторанта, сред които петнадесет с 1 звезда, четири с 2 звезди и един с 3 звезди („Енрико Бартолини“ към Mudec).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://guide.michelin.com/en/it/lombardia/milano/restaurants|заглавие=Milan Restaurants|достъп_дата=1 септ. 2022}}</ref> Много исторически ресторанти и барове са разположени в кварталите [[Брера (Милано)|Брера]] и [[Навили (Милано)|Навили]]. Едно от най-старите оцелели кафенета в града – Кафене „Кофа“ (''Caffè Cova'') е открито през 1817 г.<ref>"Cova Pasticceria Confetteria – dal 1817". Pasticceriacova.com. <small>Посетен на 22 януари 2010 г. [https://web.archive.org/web/20100326120531/http://www.pasticceriacova.com/storia/history.html Архивиран] от оригинала на 26 март 2010 г.</small> </ref> Общо в Милано към 2014 г. има 15 кафенета, барове и ресторанти, регистрирани сред историческите места на Италия, непрекъснато работещи поне от 70 години.<ref>"Historic places of Lombardy". Associazione Locali Storici d’Italia. <small>Посетен на 17 септ. 2014 г. [https://archive.today/20140914190000/http://www.localistorici.it/it/Schede/list/tipo/locali-storici/categorie/per-regione_lombardia/page/2 Архивиран] от оригинала на 14 септ. 2014 г.</small> </ref> === Събития === [[Файл:Portello Fieramilanocity Timpano.jpg|мини|231x231пкс|Изглед към предната част на тимпана на Фиерамиланосити от алея „Ренато Сера“]] [[Файл:FieraRhoMilano1.jpg|ляво|мини|227x227пкс|Детайл от Фиерамилано]] От 1920 г. се провежда Миланският панаир (''Fiera di Milano''), считан за един от най-модерните и важни изложбени събития в Европа. Той се състои от два изложбени центъра: Фиерамилано (''Fieramilano'') от 38 хил. m² в район на границата между общините [[Ро (Ломбардия)|Ро]] и [[Перо (Италия)|Перо]], построен по дизайн на [[Масимилиано Фуксас]] и един от най-големите изложбени центрове в света,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fieramilano.it/spazi/spazi-fieramilano.html|заглавие=Il quartiere espositivo fieramilano|достъп_дата=30 август 2022}}</ref> и Фиерамиланосити (''Fieramilanocity'') от 43 хил. m²<ref group="N">С пускането на Fieramilano Фондация „Фиера Милано“ намалява историческото присъствие на панаира в града, давайки на CityLife две трети от миланския изложбен център, равен на 255 000 кв.м, с международен конкурс, който довежда до реализацията на важен проект на градското преустройство.</ref> в квартал Портело на община Милано, с павильони по дизайн на [[Марио Белини]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fondazionefieramilano.it/it/fiere-e-congressi/fieramilano-city.html|заглавие=FIERAMILANOCITY|достъп_дата=30 август 2022}}</ref> [[Файл:Expo2015Milano-Cardo.JPG|мини|231x231пкс|Експо 2015]] От 1 май до 31 октомври 2015 г. в Милано се провежда универсалното изложение [[Експо 2015]] на тема „Изхранване на планетата, енергия за живот“. Цели да включи всичко, свързано с храненето, от образование за храната през сериозната липса на храна, която засяга много части на света, до проблемите, свързани с [[Генетично модифициран организъм|ГМО]].<ref>Expo Milano 2015 | Nutrire il Pianeta, Energia per la Vita!, на expo2015.org. <small>URL посетен на 16 февруари 2018 г</small> <small>([https://web.archive.org/web/20140503132103/http://www.expo2015.org/it/cos-e/il-tema архив] на оригинала от 3 май 2014 г)</small>.</ref> В изданието участват 137 страни и то се радва на 22,2 млн. посетители. Още през 1906 г. в града се провежда Международното изложение, известно още като Международно изложение „Семпионе“. Избраната тема е тази за транспорта, за да отпразнува тунелът [[Симплон (тунел)|Симплон]], открит през февруари 1905 г., от който изложението черпи името и вдъхновението си. На 24 юни 2019 г. в централата на [[Международен олимпийски комитет|Международния олимпийски комитет]] в [[Лозана]], Швейцария, Милано е обявен за победител в конкурса за място за провеждане на [[XXV Зимни олимпийски игри]] от 6 до 22 февруари 2026 г., което споделя с [[Кортина д'Ампецо]] и други ломбардски градове. Това е четвъртото издание на Олимпийските игри в Италия (третото от зимните) след [[Зимни олимпийски игри 1956|Кортина д'Ампецо 1956]], [[Летни олимпийски игри 1960|Рим 1960]] и [[Зимни олимпийски игри 2006|Торино 2006]]. Други важни събития, организирани в Милано, са [[Международени мебелен салон (Милано)|Международният мебелен салон]] (''Salone Internazionale del Mobile'') – най-важният панаир и място за срещи в световен мащаб за оператори в сектора на обзавеждането на дома, Салон „Фуори“ (''Fuori Salone''), провеждан едновременно с Мебелния салон и двата дефинират Миланската седмица на дизайна, [[Седмица на модата (Милано)|Миланската седмица на модата]], Международната туристическа борса (''Borsa internazionale del turismo''), Micam – най-важният панаир в света за заетите в обувния сектор, EICMA или ''Milan Motorcycle Show'' (Изложение за велосипеди и мотоциклети) – най-важното световно изложение за мотори на две колела, ''Bookcity'' – културна инициатива на Община Милано, посветена на книгите и литературата, и Панаирът на занаятите (''Artigiano in Fiera''), посветен на международното занаятчийство. В първите десет дни на юни се провежда Празникът на Навильо (''Festa del Naviglio''). Той възниква около каналите [[Навили (Милано)|Навили]] на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладкиши. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Той предлага музика на живо и завършва с парад. == Демографска география == === Урбанистика === {{Основна|Урбанистика на Милано}} [[Файл:Veduta delle tre torri del quartiere Citylife a Milano.jpg|мини|234x234пкс|Проект CityLife – гледка към трите кули]] Градското планиране на Милано произхожда от съществените промени в историческото градско планиране, решено от първия общински общ план на града, одобрен през 1884 г. и известен като План на Беруто, с който градският център е центриран на [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]], създавайки още един околовръстен път, сега известен като Външен околовръстен път. По този повод италианският инженер и архитект [[Чезаре Баруто]] казва: „Планът на нашия град много прилича на разрез на дърво: разширенията и концентричните слоеве могат да се видят много добре: това е много рационално растение, което има пример в природата“.<ref>Giuseppe De Finetti, Giovanni Cislaghi, Mara De Benedetti e Piergiorgio Marabelli, Milano: costruzione di una città, Hoepli, 2002</ref> [[Файл:Milan skyline with Unicredit Tower and Bosco Verticale.jpg|мини|Изглед към Проект „Порта Нуова“|238x238пкс|ляво]] От първото десетилетие на 2000-те г. градът е в процес на дълбоко обновление от архитектурна и градоустройствена гледна точка, с реализацията на множество проекти, целящи от една страна да преустроят цели райони и големи квартали (като проектът Бикока), а от друга да проектира своя имидж в Европа и по света (Фиерамилано, Проект [[Citylife (Милано)|CityLife]] и Проект [[Порта Нуова (проект в Милано)|Порта Нуова]]) благодарение и на важни международни конкурси, в които участват архитекти като [[Ренцо Пиано]], [[Норман Фостър]], [[Сезар Пели]], [[Масимилиано Фуксас]], [[Арата Исодзаки]], [[Даниел Либескинд]], [[Заха Хадид]] и [[Яу Мин Пей]]. През 2012 г. е завършена Кулата на Уникредит, която е построена като част от проекта Порта Нуова в рамките на Бизнес центъра на Милано. Със своите 231 м на върха тя е най-високият небостъргач в Италия.<ref>Milano, città dei grattacieli: ecco le torri da record del capoluogo lombardo, su mobile.ilsole24ore.com. <small>URL посетен на 25 юни 2018 г.</small> <small>([https://web.archive.org/web/20180226092057/http://mobile.ilsole24ore.com/solemobile/main/art/casa/2017-11-21/milano-citta-grattacieli-ecco-torri-record-capoluogo-lombardo-184451.shtml?uuid=AEZUWsFD архивиран] от оригинала на 26 февруари 2018 г.)</small>.</ref> <gallery class="center" caption="Милано през вековете"> Файл:FORMA URBIS DI MEDIOLANUM.svg|alt=|Древният римски Милано ([[Mediolanum|''Mediolanum'']]) насложен на модерния Милано. По-светлият правоъгълник в центъра, леко вдясно, представлява днешната [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]], докато днешният [[Замък на Сфорците]] се намира в горния ляв ъгъл, точно извън трасето на римските стени на Милано. Файл:TopografiaMilano1158.png|alt=|Милано по времето на [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]] Файл:Milano1573.jpg|alt=|Милано през 1573 г. по време на управлението на [[Филип II (Испания)|Филип II Испански]] Файл:Milano - Piano Beruto (bozza).jpg|alt=|[[План Беруто|План „Беруто]]“ – първият регулаторен план на Милано (1884), който предвижда урбанистичното развитие на града (обозначен в червено) отвъд [[Кръг на Навили|Кръга на Навили]] и [[Испански стени на Милано|Испанските стени]]. </gallery> === Историческо деление на Милано === {{Основна|Сестиери на Милано|Контради на Милано}} В древни времена Милано е разделен на шест [[Сестиери на Милано|сестиера]] и на тридесет [[Контради на Милано|контради]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanocittastato.it/evergreen/forse-non-sapevi-che/le-30-contrade-di-milano/|заглавие=Le 30 CONTRADE di Milano|достъп_дата=31 август 2022}}</ref> – подразделения, датиращи поне от [[Средновековие]]то, които изчезват през 1889 г. с първия регулаторен план на Милано – [[План Беруто|План „Беруто“]]. Те се простират до границите на съвременния [[Исторически център (Милано)|Исторически център]], който е ограничен от [[Кръг на Навили|Кръга на Навили]] или по-скоро от трасето на [[Средновековни стени на Милано|средновековните стени на Милано]], на които кръгът първоначално представлява защитен ров с вода. Сестиерите носят името си от [[Порти и вторични порти на Милано|главните порти]], които се отварят на градските стени, издигнати през Средновековието. След това всеки сестиер е разделен на пет контради. И сестиерите, и контрадите на Милано имат свои гербове. Знамената на сестиерите, на които е показан съответният герб, са носени по време на война от войските на [[Средновековна комуна|Комуна]] Милано заедно с [[гонфалон]]а на града.<ref>Alessandro Colombo, ''[http://www.milanocittadacque.it/immagini/presentazioni/F1_sestieri/i-sestieri-di-milano-comunale.pdf I trentasei stendardi di Milano comunale]'' (<abbr>PDF</abbr>), Milano, Famiglia Meneghina, 1935, с. 5</ref> <div style="text-align:center"> <gallery mode="packed"> Файл:Arms of the Milan Sestiere of Porta Comasina.svg|Герб на Сестиер „Порта Комазина“ Файл:Porta Nuova (Milano)-Stemma.svg|Герб на Сестиер „Порта Нуова“ Файл:Arms of the Milan Sestiere of Porta Orientale.svg|Герб на Сестиер „Порта Ориентале“ Файл:Porta Romana (Milano)-Stemma.svg|Герб на Сестиер „Порта Романа“ Файл:Porta Ticinese (Milano)-Stemma.svg|Герб на Сестиер „Порта Тичинезе“ Файл:Porta Vercellina (Milano)-Stemma.svg|Герб на Сестиер „Порта Верчелина“ </gallery> </div> === Селски местности и ферми === {{Основна|Ферми на Милано}} [[Файл:Milano - Quartiere Muggiano - Cascina Guascona.JPG|thumb|left|Ферма Гуаскона |234x234пкс]] Въпреки че [[Общински статут|общинският статут]] не предвижда местности с официален статут на подселища (на итал. ''frazione''), в Милано има малки [[Населено място|местности]], които запазват своите селски характеристики. Те са идентифицирани от [[Национален институт по статистика (Италия)|ISTAT]], според който общинската територия включва местностите Белджойозо (''Belgioioso''), Ферма „Маландра“ (''Cascina Malandra''), [[Киаравале Миланезе|Киаравале]] (''Chiaravalle''), Ферма „Киеза Роса“ (''Cascina Chiesa Rossa''), [[Фиджино]] (''Figino''), Ронкето деле Ране (''Ronchetto delle Rane''), Канталупа (''Cantalupa''), Ферма „Кашинета“ (''Cascina Cascinetta''), Ферма „Селванеско“ (''Cascina Selvanesco''), Ваяно Вале (''Vaiano Valle'') и Ферми „Гаскона“ и „Гаскончина“ (''Cascine Gascona и Gasconcina'').<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://dawinci.istat.it/daWinci/jsp/MD/dawinciMD.jsp?a1=m0GG0c0I0&a2=mG0Y8048f8&n=1UH90T081B52S&v=1UH08207RH5000000|заглавие=Dettaglio località abitate|автор=ISTAT|достъп_дата=31 август 2022|архив_дата=2012-06-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120611110311/http://dawinci.istat.it/daWinci/jsp/MD/dawinciMD.jsp?a1=m0GG0c0I0&a2=mG0Y8048f8&n=1UH90T081B52S&v=1UH08207RH5000000}}</ref> [[Файл:AbbaziaChiaravalle.jpg|thumb|[[Абатство Киаравале]], което се намира в бившата автономна община Киаравале (или Киаравале Миланезе), присъединена към Милано през 1923 г.|225x225пкс]] Към 2010 г. в Милано са оцелели 100 ферми,<ref>Giovanna Maria Fagnani, ''Sei cascine da salvare'', Corriere della Sera, 14 ottobre 2010</ref> 59 от които са част от общинска държавна собственост, като напр. Ферма „Торкиера“ (''Cascina Torchiera''), Ферма „Линтерно“ (''Cascina Linterno''), Ферма „Калдера“ (''Cascina Caldera'') и Ферма „Монтеробио“ (''Cascina Monterobbio''). Другите собственици са Голямата болница на Милано (''Ospedale Maggiore''), Aler (бивш Istituto Autonomo Case Popolari), [[Архиепископия на Милано|курията]] или големи недвижими собственици. 18 са в руини, а другите намират приложение като библиотеки, зони за отдих, приемни центрове (за възрастни, за хора с увреждания или за наркозависими) или жилищни центрове. 13 ферми в сърцето на градската зона все още се управляват от наематели, според обичая на Милано, като действащи земеделски предприятия. Сред тях са Ферма „Кампи“ (''Cascina Campi'') в квартал [[Трено]], Ферма „Парадизо“ (''Cascina Paradiso'') в квартал [[Муджано]] (коне и фураж), Ферма „Гаджоли“ (''Cascina Gaggioli'') на ул. Селванеско, Мелницата на мира (''Mulino della Pace'') в квартал [[Барона]], Ферма „Бативако ала Барона“ (''Battivacco alla Barona'') – ориз, Ферма „Базмето ала Барона“ (''Cascina Basmetto alla Barona'') – ориз, Ферма „Кампацо“ (''Cascina Campazzo'') – мляко и Ферма „Нозедо“ (''Cascina Nosedo'') – мляко и млечни продукти. Също така на юг от квартал Барона се намират фермите Сан Марко (''Cascina San Marco'') и Сан Маркето (''Cascina San Marchetto'') от 17 век. == Администрация == === Общинско управление === Първата форма на местно управление в Милано датира от римско време, когато през [[49 г. пр.н.е.]] древният [[Mediolanum|Медиоланум]] е издигнат от [[Юлий Цезар]], в рамките на ''[[Lex Roscia]]'', до статут на [[муниципиум]].<ref>''[https://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/schede/8000343/ Comune di Milano 1117-1329]'', на lombardiabeniculturali.it. <small>URL посетен на 29 август 2022 г.</small></ref> Създаването на съвременната Община Милано пък е през епохата на [[Средновековна комуна|комуните]] – през [[1117]] г., когато за първи път е засвидетелствана дейността на [[Списък на консулите на Милано|консулите на Милано]] и на [[подест]]; длъжността на подеста продължава да съществува и в периода на господството на [[Висконти]] и впоследствие на [[Сфорца]]. Подестът остава начело на общинската администрация на Милано до 1860 г., тоест до една година след анексирането на [[Ломбардия]] към [[Сардинско кралство (1720 – 1861)|Сардинското кралство]] (1859 г.) – събитие, което предшества [[Обединение на Италия|Обединението на Италия]] (1861 г.). Закон № 3702 от 23 октомври 1859 г. (Закон [[Урбано Ратаци|Ратаци]]) на правителството на Савоя разширява пиемонтското законодателство до Ломбардия, което по-късно става италианско. Начело на общинската администрация е поставен [[кмет]], тогава назначаван от Министерството на вътрешните работи по предложение на префекта.<ref name=":3">Breve storia dell'amministrazione comunale (1861–2011), на comune.cavacurta.lo.it. <small>URL посетен на 12 юли 2016 г.</small> <small>([https://web.archive.org/web/20160911142720/http://www.comune.cavacurta.lo.it/c098016/zf/index.php/servizi-aggiuntivi/index/index/idtesto/24 архивиран] от оригинала на 11 септември 2016 г.)</small>.</ref> През 1889 г. настъпва важна промяна: Кралският указ № 5921 от 10 февруари („Консолидиран текст на общинския и провинциалния закон“) въвежда избора на кмет от Общинския съвет за [[Провинции на Италия|провинциалните]] столици и за градовете с повече от 10 хил. жители, включително Милано. От 1926 до 1945 г., по време на [[Италиански фашизъм|фашистката]] епоха, с обнародването на два от т. нар. фашистки закони (на итал. ''leggi fascistissime''), а именно Закон № 237 от 4 февруари 1926 г. („Създаване на Подест и Общински съвет в общини с население, непревишаващо 5000 жители“) и на Кралския законодателен указ № 1910 от 3 септември 1926 г. („Разширяване на заповедта на Подеста до всички общини на кралството“), демократичните органи на общините са премахнати и всички функции, изпълнявани преди това от Кмета, от Градския съвет и от Общинския съвет са прехвърлени на [[Подест (фашизъм)|подеста]], който се назначава от правителството с кралски указ. Подестът е подпомаган от Общински съвет (на итал. ''Consulta municipale''), който вместо това бива назначаван от Префекта.<ref name=":3" /> С Освобождението на Италия от фашизма (1945 г.), въз основа на Законодателен указ № 111 от 4 април 1944 г. („Преходни правила за управление на общините и провинциите“), се възстановява длъжността „кмет“, като временно се възлага назначаването му на Националния комитет за освобождение (CLN). Впоследствие, благодарение на Законодателния лейтенантски указ № 1 от 7 януари 1946 г. („Възстановяване на общинските администрации на избирателна основа“), кметът отново се избира от Общинския съвет (на итал. ''Consiglio comunale''): последният всъщност е възстановен със същата разпоредба заедно с Общинската комисия (на итал. ''Giunta comunale'').<ref name=":3" /> [[Файл:2143 - Milano - Piazza Mercanti - 20 May 2007 - Foto Giovanni Dall'Orto.jpg|мини|234x234пкс|Ново бролето на пл. „Мерканти“, известен днес като Палацо дела Раджоне – седалище на кметството на Милано от 1251 до 1786 г.]] [[Файл:Veduta di tre quarti del Palazzo Reale di Milano.jpg|ляво|мини|245x245пкс|Кралският дворец, известен преди като Старо бролето, седалище на кметството на Милано до 1251 г.]] Със Закон № 81 от 25 март 1993 г. („Пряк избор на кмета, президента на провинцията, Общинския съвет и Провинциалния съвет“) е въведен пряк избор на кмета от гражданите. В същото време с тази разпоредба се променя още един важен аспект от общинската администрация: назначаването на Общинската комисия. Преди това той е бил избиран от Общинския съвет, а от 25 март 1993 г. е пряко назначаван от Кмета.<ref name=":3" /> Относно продължителността на мандата, от 1859 г. до обнародването на законите от 1889 г. и 1896 г. кметът остава на поста си три години с възможност за подновяване. След утвърждаването на законодателните текстове от 1889 и 1896 г., по повод на които е постановено избирането му от Общинския съвет, мандатът на кмета е удължен на четири години. Подестът от фашисткия период, от друга страна, остава на поста си пет години с възможност за отстраняване от префекта или повторно потвърждаване след петте предварително установени години. От 1945 г. с повторното въвеждане на длъжността „кмет“ и избирането му от Общинския съвет се възстановява продължителността от четири години. През 1993 г. длъжността на кмета е потвърдена за четири години, а през 2000 г. със Законодателен указ № 267 от 18 август („Консолидиран закон за организацията на местните власти“) е удължен на пет години.<ref name=":3" /> [[Файл:Beppe Sala.jpg|ляво|мини|168x168px|Джузепе Сала – кмет на Милано от 2016 г.]] [[Файл:Milano, Palazzo Marino.jpg|мини|Дворец „Марино“ на пл. „Дела Скала“ – седалище на кметството от 1861 г.]] Законодателният орган на италианската община е Общинският съвет (''Consiglio Comunale''), който в градовете с над 1 млн. население се състои от 48 съветници,<ref group="N">Общинският съвет на Милано се състои от кмета и 48 съветници. Свиква се и се ръководи от Председателя на Общинския съвет и изпълнява функциите си 5 години; определя политико-административната насока на Общината и контролира нейното изпълнение. Съветът е призван да одобрява или отхвърля предложения, инициативи и проекти, представени от кмета, съвета или отделни съветници, или такива, за които има специфична компетентност: програми и проекти за благоустройство, установяване и нареждане на данъци, общи правила за ползване на стоки и услуги, бюджет и отчет. Той приема основните актове, предоставени от закона в неговата компетентност: устава на общината, правилника, общите критерии за организацията на службите и услугите. Той избира Бюрото, Съвета на поръчителите и Съвета на одиторите. Източник: [https://www.comune.milano.it/comune/palazzo-marino/il-consiglio-comunale-di-milano#navpageinside Comune di Milano: Il Consiglio Comunale], <small>посетен на 1 септември 2022 г.</small></ref> избирани на всеки пет години с пропорционална избирателна система едновременно с изборите за кмет. Председателката на Общинския съвет на Милано към 1 септември 2022 г. е Елена Бушеми (род. 1982 г.), представителка на [[Демократическа партия (Италия)|Демократическата партия]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.comune.milano.it/comune/palazzo-marino/presidente-del-consiglio|заглавие=Presidente del Consiglio|достъп_дата=1 септ. 2022}}</ref> Изпълнителният орган е Общинската комисия (''Giunta Comunale''),<ref group="N">Общинската комисия се състои от кмета, който го председателства, и от определен брой съветници в максималния законов състав, включително от определения от него заместник-кмет. Комисията си сътрудничи с кмета в управлението на общината и работи чрез колективни решения; сътрудничи на кмета при изпълнението на общите и политико-административните насоки на Съвета, като приема квалификационните актове в тази връзка, докладва ежегодно на Съвета за дейността си и извършва предложения и импулсни дейности за това. Източник: [https://www.comune.milano.it/comune/palazzo-marino/la-giunta#navpageinside Comune di Milano: La Giunta], <small>посетен на 1 септември 2022 г.</small></ref> съставена от 12 съветника, които се назначават и председателстват от пряко избран кмет. Към 1 октомври 2022 г. кмет на Милано е Джузепе Сала (род. 1958 г.), независим, начело на лявоцентристки съюз начело с Демократическата партия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.comune.milano.it/comune/palazzo-marino#navpageinside|заглавие=Comune di Milano: Palazzo Marino|достъп_дата=1 септ. 2022}}</ref>[[Файл:4980MilanoTeatroGrassi.jpg|мини|Дворец „Карманьола“ (наричан Най-ново бролето), седалище на кметството на Милано от 1786 до 1861 г.]] Първото кметство на Милано е Старото [[бролето]] (''Broletto Vecchio'') – седалище на [[Средновековна комуна|комуната]] до 1251 г., впоследствие разширено и трансформирано в [[Кралски дворец в Милано|Кралски дворец]].<ref>''[http://www.storiadimilano.it/citta/Piazza_Duomo/palazzo_reale.htm Palazzo Reale dai Visconti agli Sforza]'', на storiadimilano.it. <small>URL посетен на 29 август 2022 г</small>.</ref> След това следва [[Палацо дела Раджоне (Милано)|Палацо дела Раджоне]] (наречен Ново бролето, ''Broletto Nuovo'') на пл. „Мерканти“ – кметство от 1251 до 1786 г.<ref>Il Palazzo della Ragione, на palazzodellaragionefotografia.it. <small>URL посетен на 18 април 2018 г.</small> г. <small>([https://web.archive.org/web/20180425162651/http://www.palazzodellaragionefotografia.it/il-palazzo архивиран] от оригинала на 25 април 2018 г.)</small>.</ref> По-късно седалище на кметство на Милано става [[Дворец „Карманьола“]] (наречен „Най-ново бролето“, ''Broletto Nuovissimo'') на ул. „Бролето“ – кметство от 1786 и 1861 г.,<ref>Alessandro Colombo, I trentasei stendardi di Milano comunale (<abbr>PDF</abbr>), Milano, Famiglia Meneghina, 1935, с. 49. [http://www.milanocittadacque.it/immagini/presentazioni/F1_sestieri/i-sestieri-di-milano-comunale.pdf онлайн], посетен на 29 август 2022 г.</ref> когато общинските служби са преместени в [[Дворец „Марино“]], където се намират и към 2022 г.[[Файл:078MilanoPalazzoStelline.JPG|мини|Палат „Стелине“ – седалище на италианското представителство на ЕК и офис на ЕП|ляво]] === Консулства === Към 2020 г. в Милано има 122 чуждестранни [[Консулство|консулства]] (вкл. и българско<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mfa.bg/embassies/italy2|заглавие=Италия, Милано, Генерално консулство на Република България|достъп_дата=29 август 2022}}</ref>), което го прави европейският град с най-много консулства и дори надминава [[Ню Йорк]] по брой консулства.<ref>[https://www.lombardiaspeciale.regione.lombardia.it/wps/portal/LS/Home/News/Dettaglio-News/2020/01-gennaio/milano-consolati/milano-consolati#:~:text=Con%20122%20sedi%20di%20rappresentanze%20diplomatiche%20consolari%2C%20Milano,città%20che%20non%20sono%20capitali%20di%20uno%20Stato. Milano è la città europea con più consolati], на lombardiaspeciale.regione.lombardia.it. <small>URL посетен на 29 август 2022 г.</small></ref> Също така в Милано, в Палат „Стелине“, се намира един от двата офиса на представителството на [[Европейска комисия|Европейската комисия]] в Италия<ref>[https://italy.representation.ec.europa.eu/chi-siamo/commissione-europea-rappresentanza-italia_it Commissione europea - Rappresentanza in Italia], на italy.representation.ec.europa.eu. <small>URL посетен на 29 август 2022 г.</small></ref> и един от двата информационни офиса за Италия на [[Европейски парламент|Европейския парламент]].<ref>[https://www.europarl.europa.eu/italy/it/ufficio-a-milano Ufficio del Parlamento europeo a Milano], на europarl.europa.eu. <small>URLпосетен на 29 август 2022 г.</small></ref> === Побратимени градове === {{колони|2| * {{флагче|Бразилия}} [[Сан Паоло]], [[Бразилия]] (1961) * {{флагче|Франция}} [[Лион]], [[Франция]] (1967) * {{флагче|Русия}} [[Санкт Петербург]], [[Германия]] (1967) * {{флагче|Германия}} [[Франкфурт на Майн]], [[Германия]] (1969) * {{флагче|САЩ}} [[Чикаго]], [[САЩ]] (1973) * {{флагче|Великобритания}} [[Бирмингам]], [[Великобритания]] (1974) * {{флагче|Сенегал}} [[Дакар]], [[Сенегал]] (1974) * {{флагче|Китай}} [[Шанхай]], [[Китай]] (1979) * {{флагче|Япония}} [[Осака]], [[Япония]] (1981) * {{флагче|Израел}} [[Тел Авив]], [[Израел]] (1997) * {{флагче|Палестина}} [[Витлеем]], [[Палестина]] (2000) * {{флагче|Полша}} [[Краков]], [[Полша]] (2003) * {{флагче|Канада}} [[Торонто]], [[Канада]] (2003) * {{флагче|Австралия}} [[Мелбърн]], [[Австралия]] (2004) * {{флагче|Южна Корея}} [[Тегу]], [[Южна Корея]] (2015) }} === Присъединени към Милано общини === {{Основна|Присъединени към Милано общини}} [[Файл:Corpi Santi2.jpg|thumb|Карта на Милано, на община Корпи Санти (отговаряща на територията около Милано) и на неговите гранични общини въз основа на предходна карта от преди 1873 г.|279x279пкс]] [[Файл:Forlanini monluè 018.JPG|thumb|left|Църквата на [[Монлуе]] – една от най-старите в община Корпи Санти, присъединена към Милано през 1873 г.]] [[Файл:Le torri di EuroMilano.JPG|left|[[Куарто Оджаро]], автономна община до 1757 г., когато е присъединена към Община [[Музоко]] (Музоко е присъединено към Милано през 1923 г.). Днес е квартал на Милано.|alt=|мини|248x248пкс]] [[Файл:R.D. 2 settembre 1923, n. 1912 comunicato del sindaco Mangiagalli.jpg|thumb|Манифест от 1923 г., който съобщава присъединяването към Милано на общини [[Афори]], [[Баджо (Милано)|Баджо]], [[Киаравале (Милано)|Киаравале Миланезе]], [[Крешенцаго]], [[Горла (Милано)|Горла]], [[Греко (Милано)|Греко Миланезе]], [[Ламбрате]], [[Музоко]], [[Нигуарда]], [[Прекото]], [[Трено]] и [[Виджентино]]|279x279пкс]]По времето на [[Основаването на Милано|основаването на обитаемия си център]] Милано вероятно има площ от 12 [[хектар]]а, които стават 60 хектара (0,6 [[Квадратен километър|km²]]) по време на [[Римска република|Римската републиканска епоха]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.openedition.org/efr/3344?lang=it|заглавие=Mediolanum1|автор=Paola Bordigone|достъп_дата=29 август 2022}}</ref> и 100 хектара (1 km²) през [[Римска империя|Имперската епоха]], когато ''[[Mediolanum]]'' става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ilgiornale.it/news/milano-torna-mediolanum.html|заглавие=Milano torna Mediolanum|дата=17 юли 2008|достъп_дата=29 август 2022}}</ref> През [[Лангобарди|лангобардския]] период градът надхвърля 200 хектара (2 km²),<ref>Gabriella Rossetti Pepe, Forme di potere e struttura sociale in Italia nel Medioevo, Bologna, Il Mulino, 1977, с. 184</ref> докато през [[Средновековие]]то голяма част от обитаемия център остава затворен в рамките на [[Кръг на Навили|Кръга на Навили]], където се намират [[Средновековни стени на Милано|древните стени от 1156]] г., с обща площ на града от 2,97 km². По това време районът около града е 8,32 km².<ref>Umberto Melotti, ''Cultura e partecipazione sociale nella città in trasformazione: ricerca sociologica sui nuovi circoli culturali periferici e sulla situazione della cultura a Milano''. Biblioteca di cultura sociale, La Culturale, 1966, с. 23.</ref> От [[1560]] до [[1873]] г. градът съвпада с района вътре в [[Испански стени на Милано|испанските стени на Милано]]. Така общината има площ от 9,67 km², докато с анексирането на община Корпи Санти<ref name="corpi-santi" group="N">''Корпи Санти'' е името, използвано за обозначаване до около 19 век на ивицата територия на извънградските предградия на повечето ломбардски и пиемонтски градове. В териториите, подчинени на [[Хабсбурги#Австрийските Хабсбурги до 1740 г.|Австрийските Хабсбурги]], включително Милано, общата реформа на държавата от 1755 г. променя името на „Селски общини“, но старото име остава в обща употреба.</ref> през [[1873]] г. Милано увеличава площта си с 66,35 km², като по този начин достига обхват от 76,02 km²: с общините и свързаните с тях подселища, анексирани между 1918 и 1923 г., Милано поглъща още 105,75 km², като по този начин достига сегашната си площ от 181,76 km².<ref name="definetti">Giuseppe De Finetti, Giovanni Cislaghi, Mara De Benedetti, Piergiorgio Marabelli, Milano. ''Costruzione di una città'', Hoepli editore, 2002, с. 353</ref><ref>R.D. 8 giugno 1873, n. 1413</ref>[[File:SanGiovanniTrenno.jpg|thumb|left|[[Трено]], автономна община до 1923 г. Днес е квартал на Милано.|262x262пкс]] По времето на испанското господство на територията на днешния град Милано съществуват 48 общности: те са власти, формирани по [[Англосаксонска правна система|общоприет обичай]], с географски и юрисдикционни граници, които невинаги са добре дефинирани, и с често припокриване на компетенциите. Императрица [[Мария Терезия]] е тази, която въвежда ред по въпроса през [[1757]] г.: раждат се 41 общини, определени след това като „преброими“, подчинени на единни фискални разпоредби и с писмено законодателство, което еднозначно установява техните правомощия. През [[1841]] г. император [[Фердинанд I (Австрия)|Фердинанд I]], считайки данъчните приходи на някои малки общини в провинция Милано на [[Кралство Ломбардия-Венеция|Кралство Ломбария-Венеция]] за незадоволителни, ги слива с по-големи близки места, като по този начин се намаляват до 32 общини. С [[Обединение на Италия|обединението на Италия]] през 1861 г. е приет Закон Ланца, насочен към по-нататъшното рационализиране на територията, делегиран на правителството: около [[1869]] г. се раждат 14 общини, след това определени като „административни“, регулирани от италианското законодателство и повече не следващи от [[Стари италиански държави|Италианските държави]] преди Обединението. Още по време на управлението на [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]] в [[Кралство Италия (1805-1814)|Кралство Италия]] е въведена широкообхватна административна реформа, която, изпреварвайки времето с повече от век, разширява Милано на площ, сравнима със сегашната. Този експеримент, по-късно отменен при завръщането на австрийците, включва 36 преброими общини. В сравнение с днешно Милано Наполеоновото е по-разширено на югоизток и по-малко на северозапад (деветте общини за „преброяване“, които не са част от Наполеоново Милано, но които принадлежат на днешно Милано, са [[Бруцано]], [[Баджо (Милано)|Баджо]], [[Асиано]], [[Муджано (Милано)|Муджано]], [[Виалба]], [[Розерио]], [[Касина Триулца]], [[Фиджино]] и [[Куинто Романо]]). Четирите местности, участващи в Наполеоновия проект, но които днес не са част от община Милано, са [[Гранчино]] (днешна община [[Бучинаско]]), [[Линате]] ([[Пескиера Боромео]]), [[Поаско]] ([[Сан Донато Миланезе]]) и [[Редечезио]] ([[Сеграте]]). И накрая, [[Италиански фашизъм|фашизмът]] през [[1923]] г., с по-малки намеси малко по-рано и след това, придава на Милано сегашната му конфигурация.<ref> [https://it.wikisource.org/wiki/R.D._2_settembre_1923,_n._1912_-_Aggregazione_al_comune_di_Milano_di_undici_comuni_contermini R.D. 2 settembre 1923, n. 1912]</ref> == Икономика == {{Основна|Икономика на Милано}} Милано, седалище на [[Италианска фондова борса|Италианската фондова борса]], пета в Европа и девета в света, е главният финансов център и най-важният икономически център на Италия с [[доход на глава от населението]] през 2017 г. от около 46 хил. [[евро]] и с общ [[Брутен вътрешен продукт|БВП]] от 39 [[Милиард|млрд.]] [[евро]].<ref name="pil">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.asr-lombardia.it/ASP-Milano/lombardia-e-province/conti-economici-territoriali/stime-tagliacarne-sul-pil-e-valore-aggiunto-regionale-e-provinciale/tavole/14343/|заглавие=Valore aggiunto per abitante, a prezzi correnti - Italia, Lombardia e province lombarde. Anno 2017|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180709155056/http://www.asr-lombardia.it/ASP-Milano/lombardia-e-province/conti-economici-territoriali/stime-tagliacarne-sul-pil-e-valore-aggiunto-regionale-e-provinciale/tavole/14343/|архив_дата=2018-07-09|достъп_дата=2022-08-31}}</ref> По време на своята история Милано често предшества тенденциите в икономиката на полуострова: силно [[Селско стопанство|земеделие]] и широко разпространено [[Занаят|занаятчийство]] с интензивна търговия чак от [[Средновековие]]то и [[Ренесанс]]а, експлоатация на водните ресурси и развитие на комуникациите в [[Протоиндустрия|протоиндустриалния]] период, и смело разпространение на производствените дейности, дори и най-тежките, по време на [[индустриализация]]та, с особено внимание към банковите и финансовите дейности. От втората половина на 20 век той предвижда процеса на третичност на националната икономика, като се фокусира върху все по-отчетливото преобладаване на напреднал [[Третичен икономически сектор|третичен сектор]] в различни посоки, от традиционни до иновативни: [[финанси]], национална и международна [[търговия]], управление на компании, [[издателска дейност]], [[индустриален дизайн]], [[реклама]], [[Развлечение|развлечения]], [[Изследване|научни изследвания]], [[Биотехнология|биотехнологии]], [[Компютърни науки|информационни технологии]], [[Университет|академични среди]], [[мода]], [[Индустриален дизайн|дизайн]], [[издателска дейност]], [[Маркетинг|маркетингови]] компании и телевизионни [[Средство за масова информация|медии]]. В Милано има два бизнес квартала: [[Порта Нуова (Милано)|Порта Нуова]], в североизточната част на общината (в Кметство № 9 и Кметство № 2), и [[Citylife (Милано)|CityLife]] (в Кметство № 8) в северозападната част на общината, нов проект за развитие на града с площ от 900 акра (3,6 км2), проектиран от видните архитекти модернисти [[Заха Хадид]], [[Даниел Либескинд]] и [[Арата Исодзаки|Арата Изодзаки]]. == Инфраструктура и транспорт == {{Основна|Транспорт на Милано}} === Пътища === [[Файл:Milano - mappa tangenziali.svg|thumb|Карта на автомагистралната мрежа около Милано]] Милано е важен [[път]]ен и [[Автомагистрала|автомагистрален]] възел, кръстовище на големия [[Паданска низина|падански]] напречен коридор изток-запад ([[Автомагистрала А4 (Италия)|A4]], [[Торино]]-[[Триест]]) с хребетовия коридор север-юг ([[Автомагистрала А1 (Италия)|A1]] за [[Болоня]], [[Флоренция]], [[Рим]] и [[Неапол]]). Други магистрални артерии, които достигат до града, са [[Автомагистрала А35 (Италия)|A35 Бребеми]] за [[Бреша]], [[Автомагистрала А7 (Италия)|A7]] за [[Генуа]] и Магистралите на езерата – [[Магистрала A8 (Италия)|A8]] за [[Варезе]] и [[Магистрала A9 (Италия)|A9]] за [[Комо (град)|Комо]]. Градът е заобиколен от [[Европейски път|европейските пътища]] [[Европейски път E35|E35]], [[Европейски път Е62|E62]] и [[Европейски път Е64|E64]]. Магистралите са свързани помежду им чрез трите околовръстни пътя: Запад ([[Автомагистрала A50 (Италия)|A50]]), Изток ([[Автомагистрала A51 (Италия)|A51]]) и Север ([[Автомагистрала A52 (Италия)|A52]]) с обща дължина 74,4 км. Чрез добавяне на градския участък от [[Автомагистрала А4 (Италия)|магистрала А4]] към трите околовръстни пътя се получава система от градски магистрали от над 100 км, която обгражда изцяло града. Град Милано разполага с 6 места за магистрални такси: * [[Автомагистрала А4 (Италия)|A4]] към [[Торино]]: Бариера Милано Гизолфа * [[Автомагистрала А4 (Италия)|A4]] към [[Венеция]]: Бариера Милано Изток * [[Автомагистрала A8 (Италия)|A8]] към [[Варезе]]: Бариера Милано Север * [[Автомагистрала А7 (Италия)|A7]] към [[Генуа]]: Бариера Милано Запад * [[Автомагистрала А1 (Италия)|A1]] към [[Болоня]]: Бариера Милано Юг * [[Автомагистрала A51 (Италия)|A51]] към [[Автомагистрала А1 (Италия)|A1]]: Бариера Сесто Сан Джовани (от/към [[Автомагистрала А4 (Италия)|A4]]) До Милано се стига по четири държавни пътя (SS): 9 през Емилия, 33 на Симплон, 36 на езерото Комо и на Сплуга и 494 Виджеванезе, и многобройни провинциални пътища. Много от тях в крайградските участъци придобиват характеристиките на [[скоростна магистрала]] (на итал. superstrada). === Железопътен транспорт === [[Файл:Milano - Stazione Centrale - panoramio - egfa72 (1).jpg|left|Централната гара на Милано|alt=Централната гара на Милано|мини|252x252пкс]]Милано е важен център за пътнически и товарен [[Железопътен транспорт|железопътен трафик]]. До града се стига по някои от основните железопътни линии в Италия: [[Торино]]-Милано, Милано-[[Венеция]], Милано-[[Генуа]] и Милано-[[Болоня]]. Той съставлява началната точка на двете [[Алпи|алпийски]] линии Симплон ([[Домодосола]]-Милано) и Готард ([[Люцерн]]-[[Киасо]]) – дестинация на интензивен трафик на пътуващи от и до работното място. Милано се обслужва и от три [[Високоскоростен железопътен транспорт|високоскоростни]] линии: Торино-Милано, Милано-Болоня и Милано-[[Верона]]. От [[1999]] г. са гарантирани връзките до терминал 1 на [[Летище Милано-Малпенса|летище „Милано-Малпенса“]] чрез услугата Малпенса Експрес, която тръгва от гарите [[Централна гара на Милано|Милано Чентрале]] и [[Гара Милано Кадорна|Милано Кадорна]]. От [[2016]] г. е възможно да се стигне до двата терминала на летището с влак. Милано Чентрàле, т.е. [[Централна гара на Милано|Централната ЖП гара на Милано]], е главната гара на града. Tя е втората по големина италианска гара след [[Рома Термини]] по отношение на размера и обема на трафика, през нея минават около 600 влака на ден, има две линии на [[Метрополитен на Милано|метрото]] и до нея е Passante Ferroviario – терминал на различните градски автобусни и трамвайни линии, и на автобусите до летищата. Гарата се използва всеки ден от над 320 хил. души, общо 120 млн. души годишно. Намира се на пл. „Дука д'Аоста“, в сърцето на града. Открита е през 1931 г., за да замени старата централна гара, която се е намирала на Площада на Републиката.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fsitaliane.it/content/fsitaliane/it/innovazione/tecnologie-per-i-trasporti/le-principali-stazioni-av/milano-centrale.html|заглавие=Milano Centrale|достъп_дата=31 август 2022}}</ref> Милано Чентрале е крайната станция на влаковете на дълги разстояния: Intercity, EuroCity и Frecciabianca, и на високоскоростните Frecciarossa, Frecciargento и Italo, както и на някои регионални влакове. Други важни милански гари са [[Милано Порта Гарибалди|Порта Гарибалди]], [[Милано Ламбрате|Ламбрате]] и [[Милано Рогоредо|Рогоредо]], посветени преди всичко на регионалния транспорт. Милано е център на регионалната мрежа на Ferrovie Nord Milano (днешна ''Gruppo FNM S.p.A.''), чиято крайна спирка е на гара [[Милано Кадорна|Кадорна]].[[File:Milano staz Porta Venezia TSR linea S6.JPG|thumb|Влак на Миланската крайградска ЖП услуга на престой на [[Милано Порта Венеция|гара „Порта Венеция“]] – част от Миланската ЖП връзка.|231x231пкс]]Градът се обслужва от крайградска железопътна услуга (на итал. ''servizio ferroviario suburbano''), т. нар. „S линии“, която гарантира чести връзки в зона с около 40 км радиус. Центърът на услугата е Миланската железопътна връзка (''passante ferroviario'') – тунел от 9 км, който пресича града от северозапад на югоизток и се състои от осем подземни железопътни станции, предлагащи множество точки за обмен с метрото и градския транспорт. Пасанте-то свързва линиите, идващи от северозапад (държавните Милано-[[Торино]], Милано-[[Домодосола]], и регионалните, управлявани от Ferrovie Nord за [[Асо (Италия)|Асо]] и [[Сароно]]) с тези, идващи от изток и югоизточно (за [[Генуа]], [[Болоня]] и [[Венеция]]), минавайки основно под градския център на град Милано. Точка на обмен между крайградските и регионалните услуги са „гарите-врати“ [[Милано Рогоредо|Рогоредо]], [[Ро Фиера]] и [[Пиолтело-Лимито]]. Други гари за обмен с регионалните са [[Милано Ламбрате|Ламбрате]] и [[Милано Вилапицоне|Вилапицоне]] (от които в пиковите часове тръгват някои влакове през делничните дни към [[Бергамо]], [[Аркуата Скривия]] и [[Пиаченца]]). Гара Милано Змистаменто е най-голямата [[Железопътна линия|железопътна]] [[разпределителни гари|разпределителна гара]] в Италия.<ref name="delta-november">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://delta-november.it/treni/milano_smistamento/01_mi_smto.html|заглавие=Milano Smistamento|достъп_дата=31 август 2022}}</ref> === Летища === [[Файл:Milan malpensa terminal airport.jpg|thumb|Терминал 1 на летище [[Миално-Малпенса|Милано-Малпенса]]|206x206пкс]]В околностите на Милано има три летища, предназначени за нормален граждански трафик: летище [[Милано-Малпенса]] и [[Милано-Линате|летище Милано-Линате]], управлявани от SEA, и [[Летище Бергамо|летище Бергамо-Орио ал Серио]], управлявано от SACBO. Освен това в градската зона на северните предградия се намира малкото [[Милано-Бресо|туристическо летище Бресо]]. Като цяло летищната система на Милано има трафик от над 44 млн. пътници и приблизително 600 хил. тона стоки всяка година, и е втората в Италия по обем на пътниците. Според Assaeroporti през 2021 г. през летище Малпенса са минали 118 341 пътници, през Линате – 67 368 пътници и през Бергамо – 51 879 пътници.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://assaeroporti.com/wp-content/plugins/multipage_xls_reader/pdf_file/2021.pdf|заглавие=Dati Annuali 2021|достъп_дата=31 август 2022}}</ref> === Градски обществен транспорт === Градският [[обществен транспорт]] се управлява от Миланската транспортна компания (ATM) и обслужва нашироко града и голяма част от [[Метрополен град Милано]]. ==== Метро ==== {{Основна|Метрополитен на Милано}} [[Файл:Milano - mappa rete metropolitana (schematica).svg|thumb|Карта на Миланското метро|382x382px]] Към 1 август 2023 г. Миланското метро има пет линии:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://giromilano.atm.it/#/home/cercalinea|заглавие=ATM Cerca linea|достъп_дата=2023-8-27|архив_дата=2022-10-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221002081341/https://giromilano.atm.it/#/home/cercalinea}}</ref> * M1 (Червена линия) [[Сесто Сан Джовани|Сесто]] FS - [[Ро (Ломбардия)|Ро]] Фиера Милано/[[Бишелие]], открита през 1964 г. * М2 (Зелена линия) пл. [[Абиатеграсо]]/[[Асаго]] - [[Джесате]]/[[Колоньо Монцезе|Колоньо]], открита през 1969 г. * М3 (Жълта линия) Сан Донато – Комазина, открита през 1990 г. * М4 (Синя линия) Летище Линате - Сан Бабила, открита през 2023 г.<ref>{{Cite news|url=http://milano.repubblica.it/cronaca/2013/02/05/news/metr_via_alla_nuova_linea_5_i_treni_non_hanno_conducenti-52021825/|title=Metrò, via alla nuova linea 5: i treni non hanno conducenti|date=5 febbraio 2013}}</ref> * М5 (Лилава линия) Бинями - [[Джузепе Меаца (стадион)|Стадион „Сан Сиро“]], открита през 2013 г. Към май 2023 г. метрото има 119 станции и се простира на 102 км,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.atm.it/it/IlGruppo/ChiSiamo/Pagine/Numeri.aspx|заглавие=La Società in numeri|достъп_дата=2023-8-27}}</ref> към които се добавя Миланската ЖП линия на име Пасàнте феровиàрио (с линии S1, S2, S5, S6 и S13 и шест станции в градската зона), с дължина от 13 км.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.trenord.it/linee-e-orari/il-nostro-servizio/linee-suburbane-e-urbane/|заглавие=Il Passante|достъп_дата=2023-8-27}}</ref> Мрежата на метрото в Милано е първата в Италия по обхват. ==== Наземен обществен транспорт ==== Линиите на наземния обществен транспорт се състоят от 18 трамвайни линии (от които две крайградски – 15 ([[Роцано]]) и 31 ([[Чинизело Балсамо]]), както и междуградска трамвайна линия), 4 тролейбусни [[Миланска тролейбусна мрежа|линии]], две от които са околовръстни, както и множество автобусни линии. Има също така превозно средство (от типа people mover), което свързва гара Кашина Гоба с болница „Сан Рафаеле“. [[Файл:Tram along south side of Piazza Duca d'Aosta, Milan.jpg|мини|Трамвай – модел ''Ventotto'']] [[Трамвай|Трамваят]] е от особено историческо значение в града: наред с по-модерните Sirio и Eurotram има и по-стари коли – част от историята на трамвайната мрежа на Милано. Сред тях са добре познатите ''Ventotto'' (или ''Carrelli'') – трамвайни вагони, произведени между 1928 и 1930 г.: в непрекъсната експлоатация повече от 18 год., сега те са един от символите на Милано.<ref>Gli storici tram di Milano... a San Francisco, на virtualcar.it. <small>URL посетен на 21 юни 2018 г.</small> <small>([https://web.archive.org/web/20171010211937/http://www.virtualcar.it/gli-storici-tram-di-milano-a-san-francisco/ архив] на оригинала 10 октомври 2017 г.)</small>.</ref><ref group="N">Най-старият трамваен вагон в Милано, преди 1918 г., се намира в Музея на комуникациите в [[Кормано]].</ref> Съществува и нощна мрежа от наземен градски транспорт (автобуси и тролейбуси), работещ през уикендите, празниците или при важни събития.<ref>ATM - Rete notturna, на atm-mi.it. <small>URL посетен на 28 септември 2012 г.</small> <small>([https://web.archive.org/web/20120913074837/http://www.atm-mi.it/IT/VIAGGIACONNOI/Pagine/Retenotturna.aspx архив] на оригинала 13 септември 2012)</small>.</ref> === Велоалеи и bike sharing === Милано разполага с 255 км мрежа от велоалеи, 35 км от които са изградени по време на извънредната здравна ситуация с [[Пандемия от COVID-19 в Италия|пандемията от COVID-19]] през 2020 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.comune.milano.it/-/mobilita.-a-dicembre-35-km-di-nuove-ciclabili-a-milano|заглавие=Mobilità. A dicembre 35 km di nuove ciclabili a Milano|достъп_дата=31 август 2022}}</ref> Съществуват няколко системи за споделяне на велосипеди, като системата BikeMi и др., както и системи за споделяне на електрически тротинетки (6000 превозни средства през 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.comune.milano.it/servizi/monopattini-in-sharing|заглавие=Monopattini in Sharing - Comune di Milano|достъп_дата=31 август 2022}}</ref>). Още през 2011 г. градът е първи в Италия и пети в Европа, след [[Париж]], [[Лондон]], [[Барселона]] и [[Лион]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mondoecoblog.com/2012/05/22/bike-sharing-milano-terza-europa/|заглавие=Bike sharing: Milano è terza in Europa|достъп_дата=31 август 2022}}</ref> а към февруари 2013 г. осми в света в услугата за споделяне на велосипеди;<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2013/03/04/milano-5a-in-europa-per-uso-della-bicicletta/|заглавие=Milano quinta in Europa per uso della bicicletta}}</ref> към март 2021 г. Милано разполага с 320 велостанции и флот, който включва 4280 велосипеда със самостоятелно каране и 1150 с помощно, както и 150 с детска седалка.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.comune.milano.it/-/bike-sharing.-nuova-app-del-bikemi-la-tessera-si-fa-virtuale|заглавие=Bike sharing. Nuova app del Bikemi, la tessera si fa virtuale}}</ref> === Car sharing === Към януари 2014 г. Милано е първият град в Италия и Европа за споделяне на автомобили по отношение на населението, с 60 000 абонати и почти 1500 автомобила, управлявани от четири частни компании, които в бъдеще ще нараснат до шест.<ref>Milano diventa la capitale europea del car sharing, на vocidimilano.it. <small>URL посетен на 21 юни 2018 г.</small> <small>([https://web.archive.org/web/20140309193635/http://www.vocidimilano.it/articolo/lstp/42788 архив] на оригинала 9 март 2014 г.)</small>.</ref> == Спорт == {{Основна|Спорт в Милано}} === Общи характеристики === [[Файл:Velodromo vigorelli.jpg|мини|Велодрум „Маспес-Вигорели“]] Най-известните футболни отбори на Милано са [[ФК „Интер“]] и [[АК Милан|АК „Милан“]] – единствените два европейски футболни отбора от един и същи град, печелили Купата на [[Шампионска лига на УЕФА|Европа/Шампионската лига]]. Милан е домакин на някои мачове от [[Световно първенство по футбол|Световното първенство]] през [[Световно първенство по футбол 1934|1934 г.]] и [[Световно първенство по футбол 1990|1990 г.]] (включително откриващия мач) и от [[Европейско първенство по футбол 1980|Европейското първенство през 1980 г.]], както и на четири финала на Европейската купа/Шампионска лига (през [[Финал на Шампионската лига 1965|1965]], [[Финал на Шампионската лига 1970|1970]], [[Финал на Шампионската лига 2001|2001]] и [[Финал на Шампионската лига 2016|2016 г.]]), четири финала на [[Лига Европа|Купата на УЕФА/Лига Европа]] ([[Финал на Купа УЕФА 1991|1991]], [[Финал на Купа УЕФА 1994|1994]], [[Финал на Купа УЕФА 1995|1995]] и [[Финал на Купа УЕФА 1997|1997]] г.) и четири финала на [[Междуконтинентална купа по футбол|Междуконтиненталната купа]], когато е предвидена формулата за двоен финал ([[Финал на Междуконтиненталната купа 1963|1963]], [[Финал на Междуконтиненталната купа 1964|1964]], [[Финал на Междуконтиненталната купа 1965|1965]] и [[Финал на Междуконтиненталната купа 1969|1969]] г.). Градът е удостоен с титлата [[Европейска столица на спорта]] за 2009 г.[[Файл:Lido di Milano, scorcio dell'ingresso visto dal piazzale Lotto.jpg|мини|Миланското лидо]] Милано е един от градовете домакини на [[Евробаскет 2022]]. В момента в Милано има четири професионални клуба на Италианската баскетболна лига: [[Олимпия Милано]], Палаканестро Милано 1958, Баскетболно дружество на Милано и ASSI Милано. Олимпия е най-титулуваният баскетболен клуб в Италия, като печели 27 шампионата на Италианската лига, шест [[Купа на Италия по баскетбол|Национални купи]] на Италия, [[Суперкупа на Италия по баскетбол|една Суперкупа на Италия]], три [[Евролига|купи на европейски шампиони]], една [[Междуконтинентална купа на ФИБА|Междуконтинентална купа]] на FIBA, три купи на [[Купа на ФИБА Сапорта|FIBA Сапорта]], две купи на [[Купа на ФИБА Корач|FIBA Корач]] и много титли за юноши. Отборът играе на [[Медиоланум Форум]] с капацитет от 12 700, където е домакин на финала на [[Евролига 2013 – 14|Евролигата 2013–14]]. В някои случаи отборът играе и в Паладезио с капацитет от 6700 души. Милано също е дом на най-стария италиански отбор по американски футбол: Rhinos Milano, който печели пет италиански Супербоула. Отборът играе на Велодрум „Вигорели“ с капацитет от 8000 души. Друг отбор по [[американски футбол]], който използва същото място, е Seamen Milano, който ще се присъедини към професионалната [[Европейска лига по футбол|Европейска футболна лига]] през 2023 г. [[Файл:2012-04-27 Milano Arena Civica tribuna principale.jpg|мини|Градска арена „Джани Брера“]]Милано също има два отбора по [[крикет]]: Милано Фиори, който в момента се състезава във втора дивизия, и Кингсгроув Милан, който спечели шампионата на Серия А през 2014 г. Amatori Rugby Milano, най-титулуваният отбор по [[ръгби]] в Италия, е основан в Милано през 1927 г. [[Монца (писта)|Пистата „Монца“]] на [[Формула 1]] се намира близо до града, в крайградски парк. Това е една от най-старите писти за [[Автомобилни спортове|автомобилни състезания]] в света. Капацитетът за състезанията на Формула 1 в момента е над 113 000. Тя домакин на състезание от Формула 1 почти всяка година от първата година на състезанията с изключение на 1980 г.[[Файл:San Siro - panoramio (3).jpg|thumb|Стадион „Джузепе Меаца“ видян от Хиподрум „Сан Сиро“]]В [[Състезания с шосейни велосипеди|шосейното колоездене]] Милано е домакин на старта на годишното [[Класически велосипедни състезания|класическо]] еднодневно състезание Милано–Сан Ремо и годишното еднодневно състезание Милано–Торино. Милано е и традиционният финал за последния етап от [[Обиколка на Италия|Обиколката на Италия]], който, заедно с [[Обиколка на Франция|Обиколката на Франция]] и [[Обиколка на Испания|Обиколката на Испания]], е един от трите [[Голяма обиколка (колоездене)|големи обиколки]] на [[Колоездене|колоезденето]]. Милано е домакин на мачове от [[Световно първенство по футбол|Световното първенство по футбол]] през [[Световно първенство по футбол 1934|1934]] и [[Световно първенство по футбол 1990|1990 г.]] и на [[Европейско първенство по футбол|Европейското първенство на УЕФА]] през [[Европейско първенство по футбол 1980|1980 г.]], на [[Световно първенство по гребане 2003|Световното първенство по гребане през 2003 г.,]] на [[Световно първенство по бокс за аматьори 2009|Световното първенство по бокс през 2009 г.]] и на някои мачове от [[Световно първенство по волейбол за мъже 2010|Световното първенство по волейбол за мъже]] през 2010 г. и на финала на игрите от [[Световно първенство по волейбол за жени 2014|Световното първенство по волейбол за жени]] през 2014 г. През 2018 г. Милано е домакин на [[Световно първенство по фигурно пързаляне 2018|Световното първенство по фигурно пързаляне]]. Благодарение на номинацията, получена на 24 юни [[2019]] г. в [[Лозана]], Милано, заедно с [[Кортина д'Ампецо]], ще бъде домакин на [[Зимни олимпийски игри 2026|XXV Зимни олимпийски игри]] през [[2026]] г. Това е четвъртото издание на Олимпийските игри, които ще се проведат в [[Италия]] (третотот от [[Зимни олимпийски игри|зимните]]) след [[Зимни олимпийски игри 1956|Кортина д'Ампецо 1956]], [[Летни олимпийски игри 1960|Рим 1960]] и [[Зимни олимпийски игри 2006|Торино 2006]]. === Основни спортни дружества === Основните спортни дружества в Милано са: * [[ФК „Интер“|Интер]] ([[футбол]]) * [[АК Милан|Милан]] (футбол) * Палаканестро [[Олимпия Милано]] ([[баскетбол]]) * Урания Баскет Милано (баскетбол) * Ринос Милано ([[американски футбол]]) * Сиймен Милано (американски футбол) * Пауърволей Милано ([[волейбол]]) * Хокей клуб Милано Беърс ([[хокей на лед]]) * A.S. Ръгби Милано ([[ръгби]]) * Хокей клуб Милано 24 (хокей in-line) === Спортни съоръжения === Структурите за практикуване на спорт (фитнес зали, игрища и тренировъчни игрища, многофункционални спортни центрове) са разпределени в целия град, с естествено ограничение в историческия му център.<ref>[https://www.milanotoday.it/guida/famiglia/guida-agli-impianti-sportivi-del-comune-di-milano.html Impianti sportivi per zona], на milanotoday.it.<small>URL посетен на 31 август 2022 г.</small></ref> Най-важните спортни съоръжения в Милано са: * [[Джузепе Меаца (стадион)|Стадион „Джузепе Меаца“]] – [[футбол]] * Градска арена „Джани Брера“ (''Arena Civica Gianni Brera'') – [[лека атлетика]], [[ръгби]] с 15 играча и футбол * Спортен център „Саини“ (''Centro Sportivo Saini'') – американски футбол, [[бейзбол]], [[синхронно плуване]] и [[водна топка]] * Хиподрум за галопиране „Сан Сиро“ (''Ippodromo del galoppo di San Siro'') – [[конни надбягвания]] * Миланско лидо (''Lido di Milano'') – [[тенис]], [[футзал]], кънки, [[миниголф]] и [[плуване]] * Палалидо (''PalaLido'') – [[баскетбол]] и [[волейбол]] * Басейн „Коци“ (''Piscina Cozzi'') – водни спортове * Басейн „Романо“ (''Piscina Romano'') – водни спортове * Сферодрум на ул. Палермо (''Sferisterio di via Palermo'') – различни спортове * Заледен стадион „Агора“ (''Stadio del ghiaccio Agorà'') – [[хокей на лед]] * Велодрум Маспес-Вигорели (''Velodromo Maspes-Vigorelli'') – [[американски футбол]], [[колоездене]] и [[хокей на трева]] == Известни личности == {{Основна|Списък на известните личности (Милано)}} == Вижте също == {{колони|2| * [[Сеньория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] * [[Галерия „Виктор Емануил“ II]] * [[Миланска катедрала]] }} == Обяснителни бележки == <references group=N/> == Библиографски бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] * [http://www.storiadimilano.it/ Хронологична история на Милано] на [[италиански език]] {{Превод от 2|it|Milano|en|Milan|129067027|1107696758}} {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}}{{Портал|Италия|География}} [[Категория:Милано| ]] gkyoknh5k001nf8odzl87ktcrqk9oq9 4 65097 12434963 12173638 2024-12-08T15:20:46Z Like the windows 306705 /* Етимология */Без интервал 12434963 wikitext text/x-wiki {{ИП Уикипедия/TabsHeader|This=6}} {{ИП Уикипедия/TabsHeader/6|[[У:ХОРА]]}} <div style="float:right; margin-left: .5em">__TOC__</div> '''Уикипедианците''' са хора, които пишат и редактират страниците в [[Уикипедия]], за разлика от обикновените потребители, които само ги четат. Всеки може да бъде уикипедианец, включително и вие. Посетете [[Уикипедия:наръчник|наръчник]]a на Уикипедия, за да научите повече. == [[File:User.svg|35px]] Етимология == Уикипедианец е термин, който се употребява в контекста на [[Уикипедия]]. Означава редактор в проектите за свободни [[Начална страница|уикипедия]], [[wikt:|уикиречник]], сборник с [[q:|уикицитати]], библиотека за [[b:|уикикниги]]. Терминът '''уикипедианец''' представлява превод на английската дума ''Wikipedian'' и се образува съобразно българските прилагателни за произход, принадлежност или местожителство: [[Марс (планета)|марсианец]], [[Трансилвания|трансилванец]], [[софия]]нец. ''Забележка: правилният правопис е с „а“, а не с „я“''. Предлаган е и термина '''уикипедист''', по аналогия с „енциклопедист“, учен от времето на Просвещението, участвал в списването на Енциклопедията на [[Дени Дидро]] и [[Жан Даламбер]], както и с „тракторист“, „багерист“, „илюзионист“ и други видове професии/занаяти (почти не се използва в уики-българския). За разлика от термина „уикипедист“, „уикипедианец“ предполага принадлежност към група или общност. В този смисъл уикипедианците са хора, които формират [[Уикипедия:Портал|Уикипедианска общност]]. == [[File:Presa de decissions.png|35px]] Общност == Освен че е най-голямата електронна енциклопедия и най-мащабният проект под свободен лиценз, Уикипедия е и общност на хората, които я създават и поддържат. В Уикипедия се регистрират много хора (актуалният им брой в момента е {{NUMBEROFUSERS:R}}), но малка част от тях редактират страниците и&#768;. И още по-малка част допринасят редовно. В същото време е от съществено значение за Уикипедия да допринасят повече хора: това е гаранция за [[плурализъм|плурализма]] на гледните точки, за по-обхватното представяне на всички области от човешкото познание, за достъп до повече и по-разнообразни източници на информация, за по-бърза актуализация на данните и за повече и по-качествена техническа поддръжка. Каквото и да реши да направи (освен ако не вандализира), всеки уикипедианец е полезен. :''Вижте също [[Уикипедия:Уикихолизъм]]''. Уикипедианците притежават различни черти, една от които е тяхната дързост - от една страна са тези, които спазват правилото на еднократното връщане и предпочитат да дискутират промените, а не да се впускат в редакционни войни. От друга страна са по-напористите ([[Уикипедия:Бъдете смели]]), които предпочитат действието пред разговора. Част от уикипедианците с удоволствие пишат [[Special:Newpages|нови статии]], като някои предпочитат да дават начало на много на брой [[Уикипедия:Мъниче|мъничета]], а други за дълго време се съсредоточават върху една статия, за да я направят [[Уикипедия:Избрани статии|избрана]]. Други уикипедианци обичат да поправят правописа и [[Уикипедия:Оформление|оформлението]]. Трети намират призвание в [[Уикипедия:Патрульори|патрулиране]] на последните промени, във [[Уикипедия:Възвръщане|връщането]] на [[Уикипедия:Вандализъм|вандализми]] или в това да посрещат и помагат на нови редактори. Информация за себе си регистрираните потребители могат да предоставят на личните си [[Уикипедия:Потребителска страница|потребителски страници]], но това не е задължително. == [[File:Nuvola apps kgpg.png|35px]] Потребителски групи по права == По отношение на техническите възможности, уикипедианците попадат в няколко групи. * '''Нерегистрирани уикипедианци'''. Те могат да редактират статии и да участват в обсъждания, но в системата се означават като [[ИП адрес]], поредица от цифри, свързани с местоположението и интернет-доставчика им. Нерегистрираните уикипедианци могат също [[Специални:Userlogin|да се регистрират]]. * '''Регистрирани потребители'''. Те са известни в Уикиобщността с избраното [[Уикипедия:потребителско име|потребителско име]], което може да е реално или псевдоним. Вижте няколко от [[Уикипедия:Защо да се регистрираме?|причините, поради което е добре да се регистрирате]]. 4 дни след регистрацията си тези потребители стават [[Уикипедия:Автоматично одобрени потребители|автоматично одобрени]]. * '''Уикипедианци с право на глас'''. Това са регистрирани потребители с известен стаж (75 дни) и брой приноси (поне 400 редакции по [[Уикипедия:Статия|статии]]). Тези уикипедианци обикновено са показали сериозното си отношение към проекта и могат да [[Уикипедия:Гласуване|гласуват]] при вземането на [[Уикипедия:Решения за политиката|важни решения за проекта]] (всеки регистриран потребител може да даде мнение, което винаги се зачита, но гласуването става по [[Уикипедия:Правила за гласуване|сложна процедура]]). * '''[[Уикипедия:Администратори|Администратори]]'''. Това са уикипедианци с възможност за някои допълнителни технически функции като [[Уикипедия:Изтриване на страници и файлове|изтриване и възстановяване на страници и файлове]] и [[Уикипедия:Защита на страници|защита на страници]], промени по [[Уикипедия:Интерфейс|интерфейса]] на сайта, малко програмиране и др. Обикновено те по-добре от другите потребители познават сайта, [[МедияУики|софтуера]], организацията и правилата, като ползват тези допълнителни технически функции само, когато има нужда и [[Уикипедия:Консенсус|консенсус]] от страна на общността по използването им. Администраторството не е кой знае какво преимущество, в миналото статутът е даван на всеки по-активен уикипедианец, като с нарастването на общността и множенето на конфликтите, гласуване за администратор на практика става все по-трудно да успее. Администраторството е безсрочно (което дава възможност на потребителите свободно да защитават гледните си точки), като може да бъде свалено при злоупотреби с правата и незачитане на [[Уикипедия:Препоръки и правила|уикиправилата]], при решение от страна на общността или при молба от самия администратор. * '''[[Уикипедия:Бюрократи|Бюрократи]]'''. Това са администратори с две допълнителни технически възможности — предоставяне на администраторски привилегии на други потребител (при успешни избори) и [[Уикипедия:Бот|бот-статут]] и преименуване на потребителска сметка. Тези функции се използват сравнително рядко. В Уикипедия на български език има седем бюрократи и те ползват функциите си единствено при съгласие на общността. == [[File:Nuvola apps kghostview.png|35px]] Вижте също == ; Страници на български език * [[Уикипедия:Кой създава Уикипедия]], информация за съвсем начинаещи * [[Уикипедия:Кой, защо]], повече за индивидуалната психология на участниците в Уикипедия * [[Уикипедия:Бот]], за специални потребителски сметки, ползвани от програмисти, за автоматизирано редактиране на Уикипедия * [[Уикипедия:Полиглоти]], списък на уикипедианци по владеене на чужди езици * [[Уикипедия:Уикипедианци по географско положение]] ; Страници на английски език * [[:en:Template:Wikipedia fauna|Класификация на приказните биологични видове]] в Уикипедия на английски език ; Специални страници * [[Специални:Listusers|Списък на всички регистрирани потребители]] * [[Специални:Групови_права|Права по потребителски групи]] {{ИП Уикипедия/Край}} [[Категория:Уикипедия:Общност|Уикипедианци]] [[Категория:Уикипедианци| ]] eayhkn4abq0jo2w8opm8kj7jp3njmqq 0 65384 12434901 12413268 2024-12-08T14:24:45Z 212.5.37.76 12434901 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Ели''' (''Abies'') е род от 45 – 55 вида [[Вечнозелено растение|вечнозелени]] [[Иглолистни|иглолистни дървета]] от семейство [[Борови]]. Тя достига височина 10 – 80 m и диаметър на [[Стъбло|ствола]] от 0,5 – 4 m. Елите могат да бъдат различавани от другите борови дървета по това, че [[лист]]ата (игличките) са свързани с основата чрез малки чашки, и по изправените цилиндрични [[шишарка|шишарки]], които са дълги от 5 – 25 cm, и се разпадат при съзряване, за да освободят [[семе]]ната.<ref name="Schorn01">{{cite journal|author=Schorn, Howard|author2=Wehr, Wesley| date=1986| title=Abies milleri, sp. nov., from the Middle Eocene Klondike Mountain Formation, Republic, Ferry County, Washington| journal=Burke Museum Contributions in Anthropology and Natural History| volume=1 | pages = 1 – 7| lang=en}}</ref> Идентифицирането на отделните видове е основано на размера и разположението на листата, размера и формата на шишарките, и дали люспите на шишарката са дълги и разперени или къси и затворени. Елите са най-близки до вида [[Кедър]] (''Cedrus''). Ареалът на разпространение е в [[Европа]], [[Азия]], [[Северна Африка]] и [[Централна Америка]], почти навсякъде в планински райони. == Класификация == [[Файл:Abies cone & bits.jpg|мини|Цяла и разпаднала се шишарка на [[Българска ела]]]] * '''Секция ''Abies''''' ([[Централна Европа|Централна]], [[Южна Европа|Южна]] и [[Източна Европа]], [[Мала Азия]]) ** ''Abies nebrodensis'' – [[Сицилианска ела]] ** ''Abies alba'' – [[Обикновена ела]] ** ''Abies borisiiregis'' – [[Българска ела]] ** ''Abies cephalonica'' – [[Гръцка ела]] ** ''Abies nordmanniana'' – [[Нордманска ела|Нордманска]] или Кавказка ела *** ''Abies nordmanniana'' subsp. ''equitrojani'' – [[Турска ела]] ** ''Abies cilicica'' – [[Киликийска ела]] * '''секция ''Balsamea''''' ([[Тайга]] в Азия и Северна Америка, както и във високите планини в умерените пояси) ** ''Abies fraseri'' – ** ''Abies balsamea'' – [[Балсамова ела]] *** ''Abies balsamea'' var. ''phanerolepis'' – ** ''Abies bifolia'' – [[Субалпийска ела от Скалистите планини]] ** ''Abies lasiocarpa'' – [[Subalpine Fir|Coast Range Subalpine Fir]] ** ''Abies sibirica'' – [[Сибирска ела]] ** ''Abies sachalinensis'' – [[Сахалинска ела]] ** ''Abies koreana'' – [[Корейска ела]] ** ''Abies nephrolepis'' – ** ''Abies veitchii'' – [[Ела на Веич]] *** ''Abies veitchii'' var. ''sikokiana'' – [[Ела от Шикоку]] * '''секция ''Piceaster''''' (Южна [[Испания]], Северна Африка) ** ''Abies pinsapo'' – [[испанска ела]] *** ''Abies pinsapo'' var. ''marocana'' – [[мароканска ела]] ** ''Abies numidica'' – [[алжирска ела]] * '''секция ''Pseudopicea''''' ([[Хималаи|Сино-Хималайски]] планини, на големи височини) ** ''Abies delavayi'' – ** ''Abies fabri'' – ** ''Abies forrestii'' – ** ''Abies chengii'' – ** ''Abies densa'' – ** ''Abies spectabilis'' – ** ''Abies fargesii'' – ** ''Abies fanjingshanensis'' – ** ''Abies yuanbaoshanensis'' – ** ''Abies squamata'' – * '''секция ''Momi''''' ([[Източна Азия|Източна]] и [[Централна Азия]], [[Хималаи]], ниски до средни височини) ** ''Abies kawakamii'' – ** ''Abies homolepis'' – ** ''Abies recurvata'' – *** ''Abies recurvata'' var. ''ernestii'' – ** ''Abies firma'' – ** ''Abies beshanzuensis'' – ** ''Abies holophylla'' – ** ''Abies chensiensis'' – *** ''Abies chensiensis'' subsp. ''salouenensis'' – ** ''Abies pindrow'' – ** ''Abies ziyuanensis'' – [[Файл:Abgragra-top.jpg|мини|иглички на [[Голяма ела|Гигантска ела]]]] * '''секция ''Grandis''''' (Западна Северна Америка до [[Мексико]] и [[Гватемала]], низините на север и средно-високо на юг) ** ''Abies grandis'' – [[Голяма ела|Голяма]] или Гигантска ела *** ''Abies grandis'' var. ''idahoensis'' – ** ''Abies concolor'' – *** ''Abies concolor'' subsp. ''lowiana'' – ** ''Abies durangensis'' – *** ''Abies durangensis'' var. ''coahuilensis'' – ** ''Abies mexicana'' – [[Мексиканска ела]] ** ''Abies flinckii'' – ** ''Abies guatemalensis'' – [[Гватемалска ела]] * '''секция ''Amabilis''''' (планините по [[Тихи океан|тихоокеанското]] крайбрежие, Северна Америка и [[Япония]], във високите тропически гори) ** ''Abies amabilis'' – ** ''Abies mariesii'' – * '''секция ''Oiamel''''' ([[Мексико]], високо в планините) ** ''Abies religiosa'' – ** ''Abies vejarii'' – ** ''Abies hickelii'' – *** ''Abies hickelii'' var. ''oaxacana'' – * '''секция ''Nobilis''''' (западните [[Съединени американски щати|щати]], големи височини) ** ''Abies procera'' – ** ''Abies magnifica'' – *** ''Abies magnifica'' var. ''shastensis'' * '''секция ''Bracteata''''' (брега на [[Калифорния]]) ** ''Abies bracteata'' – === Употреба === Дървесината на повечето ели често се използва като изходна суровина за [[пулп]] при производството на [[хартия]]. Част от видовете са много популярни като коледни дръвчета заради ароматните си иглички и поради факта, че не им падат игличките като изсъхнат. Някои видове се използват като декоративни градски дървета == Други == На горската ела е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123949707|title=Горска ела}}). == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.zeleno.bg/?action=view&docid=122&catid=127 Засяване на семена от иглолистните видове] [[Категория:Ела| ]] [[Категория:Дървета]] [[Категория:Защитени лечебни растения]] juaguzy6189cji08m84xwf93bkxmaiy 12435352 12434901 2024-12-08T22:44:27Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/212.5.37.76|редакции на 212.5.37.76]] ([[User talk:212.5.37.76|б]].), към версия на Nk 12413268 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Ели''' (''Abies'') е род от 45 – 55 вида [[Вечнозелено растение|вечнозелени]] [[Иглолистни|иглолистни дървета]] от семейство [[Борови]]. Тя достига височина 10 – 80 m и диаметър на [[Стъбло|ствола]] от 0,5 – 4 m. Елите могат да бъдат различавани от другите борови дървета по това, че [[лист]]ата (игличките) са свързани с основата чрез малки чашки, и по изправените цилиндрични [[шишарка|шишарки]], които са дълги от 5 – 25 cm, и се разпадат при съзряване, за да освободят [[семе]]ната.<ref name="Schorn01">{{cite journal|author=Schorn, Howard|author2=Wehr, Wesley| date=1986| title=Abies milleri, sp. nov., from the Middle Eocene Klondike Mountain Formation, Republic, Ferry County, Washington| journal=Burke Museum Contributions in Anthropology and Natural History| volume=1 | pages = 1 – 7| lang=en}}</ref> Идентифицирането на отделните видове е основано на размера и разположението на листата, размера и формата на шишарките, и дали люспите на шишарката са дълги и разперени или къси и затворени. Елите са най-близки до вида [[Кедър]] (''Cedrus''). Ареалът на разпространение е в [[Европа]], [[Азия]], [[Северна Африка]], [[Северна Америка|Северна]] и [[Централна Америка]], почти навсякъде в планински райони. == Класификация == [[Файл:Abies cone & bits.jpg|мини|Цяла и разпаднала се шишарка на [[Българска ела]]]] * '''Секция ''Abies''''' ([[Централна Европа|Централна]], [[Южна Европа|Южна]] и [[Източна Европа]], [[Мала Азия]]) ** ''Abies nebrodensis'' – [[Сицилианска ела]] ** ''Abies alba'' – [[Обикновена ела]] ** ''Abies borisiiregis'' – [[Българска ела]] ** ''Abies cephalonica'' – [[Гръцка ела]] ** ''Abies nordmanniana'' – [[Нордманска ела|Нордманска]] или Кавказка ела *** ''Abies nordmanniana'' subsp. ''equitrojani'' – [[Турска ела]] ** ''Abies cilicica'' – [[Киликийска ела]] * '''секция ''Balsamea''''' ([[Тайга]] в Азия и Северна Америка, както и във високите планини в умерените пояси) ** ''Abies fraseri'' – ** ''Abies balsamea'' – [[Балсамова ела]] *** ''Abies balsamea'' var. ''phanerolepis'' – ** ''Abies bifolia'' – [[Субалпийска ела от Скалистите планини]] ** ''Abies lasiocarpa'' – [[Subalpine Fir|Coast Range Subalpine Fir]] ** ''Abies sibirica'' – [[Сибирска ела]] ** ''Abies sachalinensis'' – [[Сахалинска ела]] ** ''Abies koreana'' – [[Корейска ела]] ** ''Abies nephrolepis'' – ** ''Abies veitchii'' – [[Ела на Веич]] *** ''Abies veitchii'' var. ''sikokiana'' – [[Ела от Шикоку]] * '''секция ''Piceaster''''' (Южна [[Испания]], Северна Африка) ** ''Abies pinsapo'' – [[испанска ела]] *** ''Abies pinsapo'' var. ''marocana'' – [[мароканска ела]] ** ''Abies numidica'' – [[алжирска ела]] * '''секция ''Pseudopicea''''' ([[Хималаи|Сино-Хималайски]] планини, на големи височини) ** ''Abies delavayi'' – ** ''Abies fabri'' – ** ''Abies forrestii'' – ** ''Abies chengii'' – ** ''Abies densa'' – ** ''Abies spectabilis'' – ** ''Abies fargesii'' – ** ''Abies fanjingshanensis'' – ** ''Abies yuanbaoshanensis'' – ** ''Abies squamata'' – * '''секция ''Momi''''' ([[Източна Азия|Източна]] и [[Централна Азия]], [[Хималаи]], ниски до средни височини) ** ''Abies kawakamii'' – ** ''Abies homolepis'' – ** ''Abies recurvata'' – *** ''Abies recurvata'' var. ''ernestii'' – ** ''Abies firma'' – ** ''Abies beshanzuensis'' – ** ''Abies holophylla'' – ** ''Abies chensiensis'' – *** ''Abies chensiensis'' subsp. ''salouenensis'' – ** ''Abies pindrow'' – ** ''Abies ziyuanensis'' – [[Файл:Abgragra-top.jpg|мини|иглички на [[Голяма ела|Гигантска ела]]]] * '''секция ''Grandis''''' (Западна Северна Америка до [[Мексико]] и [[Гватемала]], низините на север и средно-високо на юг) ** ''Abies grandis'' – [[Голяма ела|Голяма]] или Гигантска ела *** ''Abies grandis'' var. ''idahoensis'' – ** ''Abies concolor'' – *** ''Abies concolor'' subsp. ''lowiana'' – ** ''Abies durangensis'' – *** ''Abies durangensis'' var. ''coahuilensis'' – ** ''Abies mexicana'' – [[Мексиканска ела]] ** ''Abies flinckii'' – ** ''Abies guatemalensis'' – [[Гватемалска ела]] * '''секция ''Amabilis''''' (планините по [[Тихи океан|тихоокеанското]] крайбрежие, Северна Америка и [[Япония]], във високите тропически гори) ** ''Abies amabilis'' – ** ''Abies mariesii'' – * '''секция ''Oiamel''''' ([[Мексико]], високо в планините) ** ''Abies religiosa'' – ** ''Abies vejarii'' – ** ''Abies hickelii'' – *** ''Abies hickelii'' var. ''oaxacana'' – * '''секция ''Nobilis''''' (западните [[Съединени американски щати|щати]], големи височини) ** ''Abies procera'' – ** ''Abies magnifica'' – *** ''Abies magnifica'' var. ''shastensis'' * '''секция ''Bracteata''''' (брега на [[Калифорния]]) ** ''Abies bracteata'' – === Употреба === Дървесината на повечето ели често се използва като изходна суровина за [[пулп]] при производството на [[хартия]]. Част от видовете са много популярни като коледни дръвчета заради ароматните си иглички и поради факта, че не им падат игличките като изсъхнат. Някои видове се използват като декоративни градски дървета == Други == На горската ела е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123949707|title=Горска ела}}). == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.zeleno.bg/?action=view&docid=122&catid=127 Засяване на семена от иглолистните видове] [[Категория:Ела| ]] [[Категория:Дървета]] [[Категория:Защитени лечебни растения]] af8zfi1me2d7tq2kmbzrrifsdlw959a 0 65386 12435256 12433753 2024-12-08T20:28:53Z 46.232.152.127 /* Произход */ прецизиране на източник 12435256 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Ивайло|Ивайло (пояснение)}} {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1278]] – [[1279]] | коронация = | предшественик = [[Константин Асен]] | наследник = [[Иван Асен III]] | други титли = | религия = | герб = | отличия = }} }} '''Ивайло''' (''Кордокуба'') е български [[цар]] в периода [[1278]] – [[1279]] г. [[Византия|Византийските]] автори го наричат с прякорите ''Лахана'' и ''Бърдоква''. Думата „лахана“ произлиза от [[гръцки език|гръцкото]] „λαχανον“, което означава „[[зеле]]“, в някои случаи „[[кисело зеле]]“. Този прякор на Ивайло е свързан и с друг – ''Кордокувас'', който произлиза от думата ''„бърдоква“'' – [[маруля]], зеле. Отделно от това проф Тодор Балкански застъпва виждане, че Кордокоба идва старобългарската дума коръда т.е. – ‘меч’<ref name=":1">https://www.uni-vt.bg/res/11694/42._Zhivko_Voynikov.pdf Някои кумански имена и названия от времето на второто българско царство. Живко Войников. статия в: сборник с доклади от международна научна конеференция, посветена на 60 годишнината на проф. Пламен Павлов. "Владетел, държава и църква през средновековието", 855 стр.</ref> Според някои автори с прякорите ''Лахана'' и ''Бърдоква'' Ивайло е назоваван от аристократите, поради факта, че се е хранел предимно със зеле и маруля: „''само с хляб и диви зеленчуци''“ ([[Георги Пахимер]]). Истинското му име е известно благодарение на една приписка в [[Свърлижки листове|Свърлижкото евангелие]] от 1279 г. == Въстанието на Ивайло == {{Main|Въстание на Ивайло}} Постоянните нашествия на [[татари]]те през 60-те и 70-те години на [[XIII век]] довеждат българското население до отчаяние. Цар [[Константин Асен|Константин Тих – Асен]] (1257 – 1277) е неспособен да защити държавата и поданиците си. Това дава възможност на Ивайло да оглави народното недоволство и да стане водач на [[въстание]], което започва през пролетта на [[1277]] г. През лятото на същата година Ивайло се изправя срещу монголо-татарите от [[Златна орда|Златната орда]]. Той успява да разгроми няколко татарски дружини, което му носи още по-голяма известност. За кратко време успява да прочисти страната от татарските банди и така все повече области преминават на негова страна и го признават за цар. В края на 1277 г. се състои битка между Ивайло и цар Константин Тих – Асен. Царската войска е напълно разгромена, а самият цар – посечен от Ивайло.[[Файл:Uprising of Ivaylo.png|мини|249x249px|Въстанието на Ивайло|ляво]] Византийският [[император]] [[Михаил VIII Палеолог]] вижда възможност да се възползва от положението в България. Той желае българският престол да се заеме от по-слаб владетел, който да бъде под негово влияние, затова решава да подкрепи сина на цар [[Мицо Асен]] (1256 – 1257), когото провъзгласява за цар под името [[Иван Асен III|Иван III Асен]] и жени за своята дъщеря [[Ирина Палеологина]]. Когато царица [[Мария Палеологина Кантакузина|Мария]], съпругата на Константин Тих – Асен, научава за това, тя взема решение да предложи на Ивайло брак и съответно българския престол. Така Ивайло влиза в [[Търново]] и през пролетта на [[1278]] г. става законен български цар. == Цар на българите == Обстоятелствата принуждават Ивайло да воюва на два фронта – срещу [[ромеи]]те и срещу [[татари]]те. Първоначално удържа победи срещу ромейските войски на юг през лятото и есента на 1278 г. После потегля срещу татарите, но е принуден да се защитава в крепостта [[Дръстър]]. Обсадата продължава 3 месеца, а в Търново плъзва слух, че Ивайло е загинал. Търновските боляри отварят вратите на столицата пред Иван Асен III и съпровождащата го византийска войска (началото на [[1279]] г.). Неочаквано обаче Ивайло се появява пред Търново. В отговор на това в България навлиза 10-хилядна византийска войска. На 17 юли 1279 г. Ивайло изненадващо връхлита върху ромейския стан край [[Битка при Девина|Девина]]. Ромеите са напълно разгромени. Иван III Асен бяга от столицата, а болярите избират за цар [[деспот]] [[Георги I Тертер]] (1280 – 1292). == Смърт == Войните обаче продължават прекалено дълго и селяните започват да напускат Ивайло. В променената обстановка след възцаряването на Георги I Тертер цар Ивайло отива в двора на татарския [[Хан (титла)|хан]] [[Ногай]], който се намира в крепостта [[Исакча|Облучица]] на Дунавската делта, с молба за помощ. В стана на хана идва и Иван III Асен, също търсейки съдействие. Отначало Ногай протака нещата, но подтикнат от византийската дипломация по време на един пир заповядва да посекат Ивайло. Любопитно тълкувание прави [[Георги Владимиров]]. Докато повечето български историци приемат, че Ивайло отива победен в стана на Ногай с цел търсене на помощ, то неговото виждане е, че става дума за дипломатическа визита. Според Владимиров към този момент нито Тертер, нито татарите имат окончателна победа над Ивайло.<ref>Владимиров, Георги; Павлов, Пламен. Златната орда и българите. Сдружение "Бъгарска история". второ издание 2021 г.</ref> == Лъжеивайловци == По-късно с името Ивайло си служат двама „лъжеивайловци“, които вдигат населението в [[Тракия]] и дори в [[Мала Азия]] против настъпващите [[османски турци]]. Първият от тях се появява в [[Константинопол]] през 1294 г. За него споменава [[Георги Пахимер]]. Тъй като цар Ивайло е сред малцината в тогавашния свят, постигнали победи над татарите, споменаването на неговото име прави силно впечатление на съвременниците и неговото появяване се оказва истинска сензация в столицата на Византия<ref>{{cite book |title= Османските завоевания и „Държавата на духа“ |last= Павлов|first=Пламен, Иван Тютюнджиев |authorlink= |coauthors= |year=2017 |publisher=Абагар |location= |isbn= |pages=32 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>. В същата година император [[Андроник II Палеолог]] организира кампания срещу турците в Мала Азия, които вече притесняват сериозно империята. Както посочва Пахимер този Псевдо-Лахана твърди, че ако императорът даде съгласието си, ще извърши велики дела срещу враговете. Първоначално самозванецът е арестуван, но силното недоволство на населението на Константинопол принуждава Андроник да го освободи, още повече, че както посочва Георги Пахимер той „''изглеждал страшен за враговете и полезен за изпадналите в беда ромеи''“. Императорът дава благоволението си Лъже-Ивайло да бъде прехвърлен на малоазийския бряг и да потегли с привържениците си срещу бейлика на [[Осман I]]<ref>{{cite book |title= Османските завоевания и „Държавата на духа“ |last= Павлов|first=Пламен, Иван Тютюнджиев |authorlink= |coauthors= |year=2017 |publisher=Абагар |location= |isbn= |pages=33 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>. В редиците на Лъже-Ивайло се стичат многобройни доброволци, сред които орачи, пастири и др., всички те вярват в мисията му да спре нашествениците турци. Пахимер разказва: „''Изглеждаше като че ли целият свят е тръгнал с него...''“. Явно стреснат, императорът отказва да въоръжи тази стихийна тълпа и нарежда Лъже-Ивайло отново да бъде арестуван, с което приключва всичко. Интересно е да се отбележи, че според сведенията при появата си в Константинопол този Лъже-Ивайло води със себе си отряд българи<ref>{{cite book |title= Османските завоевания и „Държавата на духа“ |last= Павлов|first=Пламен, Иван Тютюнджиев |authorlink= |coauthors= |year=2017 |publisher=Абагар |location= |isbn= |pages=34 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>. Около десет години по-късно през 1304 – 1305 г. се появява втори Лъже-Ивайло. Той отново е от български произход, представя се със собственото си име Иван и с прякора ''Свинепаса'' (на гръцки ''Хировоскос''), и твърди, че е участвал в „някои войни в България“<ref>{{cite book |title= Османските завоевания и „Държавата на духа“ |last= Павлов|first=Пламен, Иван Тютюнджиев |authorlink= |coauthors= |year=2017 |publisher=Абагар |location= |isbn= |pages=38 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>. Той води дружина от 300 мъже с лъкове и боздугани и предлага помощта си на император [[Михаил IX Палеолог]] отново срещу турците. Този Лъже-Ивайло също е пратен в затвора, но се спасява като се позовава на средновековното право на убежище в една константинополска църква. След това събира отново хората си, преминава морето и разкъсва турската обсада на крепостта Кенхрей при река [[Бююк Мендерес]], обръщайки в бяг турците. Но силите на българина са малочислени и когато скоро след това пристигат турски подкрепления, Иван е пленен. Тъй като за него турците поискват откуп от 500 златни [[перпери]], той помолва наблюдаващите от крепостните стени на Кехрей ромеи да ги платят, но те отказват, тъй като сумата е твърде голяма. Тогава Иван се обръща на български към отряда си, за да ги окуражи, но някои от ромеите, разбиращи български, издават на турците, че той отправя люти закани. Тогава турците „''се уплашили за себе си и го убили, защото сметнали, че ако освободят неумолимия враг, откупът и печалбата нямало да струват нищо''“ според разказа на Георги Пахимер<ref>{{cite book |title= Османските завоевания и „Държавата на духа“ |last= Павлов|first=Пламен, Иван Тютюнджиев |authorlink= |coauthors= |year=2017 |publisher=Абагар |location= |isbn= |pages=40 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>. Пак Пахимер предава и другата версия за съдбата на Иван, според която той успява да се спаси и се връща в балканските земи, където [[Михаил IX Палеолог]] му дава титлата „[[севаст]]“, и той воюва с отряд от 1000 души в района на [[Солун]] срещу съюзените турци и [[Каталонска компания|каталани]]<ref>{{cite book |title= Османските завоевания и „Държавата на духа“ |last= Павлов|first=Пламен, Иван Тютюнджиев |authorlink= |coauthors= |year=2017 |publisher=Абагар |location= |isbn= |pages=40 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>. == Произход == За произхода на Ивайло дълго време има предположения, че е от най-бедните слоеве на населението (проф. Петър Мутафчиев допуска че е свинар<ref>Мутафчиев, Петър цитиран в: Вълчев, Йордан. "Древният български календар" сборник на ИК Тангра ТанАкРа, поредица "българска вечност", статия Курт Докс Убаш стр. 328</ref>На същото мнение е и Ан.Пантев<ref>Българските ханове и царе Йордан Андреев, Андрей Пантев., Абагар 2024,Велико Търново, Второ издание, 207</ref>). В последно време, обаче някои учени оспорват селския произход на Ивайло. Проф. [[Йордан Андреев]] счита, че той произхожда не от селското, а от военизираното население на [[Източна Стара планина]].<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://liternet.bg/publish13/p_pavlov/ivajlo.htm|заглавие=Ивайло – „смелото сърце“ на средновековна България|автор=|фамилно_име=Павлов|първо_име=Пламен|дата=01.06.2010, № 6 (127)|труд=liternet.bg|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Проф. [[Пламен Павлов]] подкрепя тази теза, отбелязвайки, че Ивайло и близките му сподвижници притежават военна подготовка, опит и оръжие. Той говори за „''местен командир на военизирано селско население, независимо от ранга''“, чиято несъмнена харизма и качества на водач и военачалник са подкрепени от известна начетеност, ярко слово, умение да въздейства върху разнородни обществени среди и познаване на психологията на средновековния човек. Допуска, че храненето му „с диви зеленчуци“ не е свидетелство за материална бедност (внушението на Пахимер), а специфичен начин на живот (то би могло да е постене поради набожност, някаква диета и пр.). Заключението на Пл. Павлов е, че няма основания Ивайло да бъде считан за „неук“ селянин.<ref name=":0" />Проф. [[Божидар Димитров]] отбелязва десетките спечелени битки и военното изкуство на Ивайло, което смята, че „''се владее само от военното съсловие, което всъщност е и аристокрацията на страната''“; според него несигурните сведения за Ивайло като областен управител на [[Овеч]] (Провадия) могат да се приемат като работна хипотеза.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://chitanka.info/text/9703-12-mita-v-bylgarskata-istorija/10|заглавие=12 мита в българската история. Митът за антифеодалното въстание на Ивайло. София, КОМ, 2005, с.122 – 123|автор=|фамилно_име=Димитров|първо_име=Божидар|дата=|година=|труд=chitanka.info|страници=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Други автори също отхвърлят тезата за Ивайло като прост селянин.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.desant.net/show-news/21678/|заглавие=Ивайло – свинар или областен управител|автор=|фамилно_име=Митев|първо_име=Борис|дата=27 януари 2011|труд=desant.net|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> === Спорове около името === Някои по-нови изследвания, предполагат, че е възможно оригиналното име да е било ''Иваил''.<ref>Владимиров, Георги;Павлов, Пламен - "Златната орда и българите, ", издателство "Българска история", второ издание 2021</ref><ref>Николов, Стоян -Торлака. "Ивайл цар", издателство "Попов мост", 2017 г.</ref><ref name=":1" />Точно след л-то има размазано петно. Следва да се отбележи, че не е ясно дали текста в Свърлижкото евангелие ''"в дните на цар Иваила"'' е членуван или не. Възможно е името да е било „побългарено“. Констатин Иречек също отбелязва, че по онова време името Ивайло не е популярно в България.<ref>Иречек, Констатин цитиран в: Вълчев, Йордан. "Древният български календар" сборник на ИК Тангра ТанАкРа, поредица "българска вечност", статия Курт Докс Убаш стр. 329</ref> Също така някои изследователи допускат, че тълкуванието на руският изследовател И.Срезневски - "Кордокувас" да се чете "Бърдоква" е неправилно и става дума за владетелски титул.<ref name=":2">Вълчев, Йордан. "Древният български календар" сборник на ИК Тангра ТанАкРа, поредица "българска вечност", статия Курт Докс Убаш стр. 329</ref> Съществуват и интерпретации, че името всъщност е "Вълю"<ref name=":2" /> == Библиография == * Карышковский, Петр О. Селянська вiйна у середьовiчнiй Болгарii. О возтании 1278 – 1280. – Працi Одеського державного унiверситету, 148, 1958, № 6, 147 – 160. * Петров, Петър. Въстанието на Ивайло, 1277 – 1280. С., 1968. * Горина, Людмила. Въстанието на Ивайло в съвременната историография. – В: Проблеми на българската историография след Втората световна война. С., 1973, 197 – 202. * Ангелов, Д., Гюзелев, В. и др. История на България в 14 т. T. III: Второ българско царство. С., 1982. * Пейчев, Атанас и колектив, 1300 години на стража. С., 1984. * Fine, John V.A., Jr., The Late Medieval Balkans, Ann Arbor, 1987. * Андреев, Йордан, Лалков, Милчо. Българските ханове и царе. Велико Търново, 1996. * Андреев, Й., Пл. Павлов. Ивайло. – В: Бележити българи, т. III, С., 2012, 74 – 83. * Балкански, Тодор. Българският цар Ивайло в светлината на езиковата археология. Велико Търново, 2005. * Павлов, Пламен. Ивайло и Ногай (За българо-татарските отношения през 1277 – 1280 г.). – В: България, българите и Европа – мит, история, съвремие. Т. 3. Велико Търново, 2009. * Лазаров, Иван. Богоборецът Лахана/Ивайло. – В: „България, земя на блажени...“ In memoriam Professoris Iordani Andreevi. Отг. ред. Иван Лазаров. Велико Търново, 2010. == Външни препратки == * [http://www.liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/syratnici.htm Пламен Павлов Съратници и последователи на Ивайло] == Бележки == <references /> {{пост начало}} {{пост|[[Списък на владетели на Второ българско царство|цар на България]]|[[1277]]|[[1280]]|[[Константин Асен]]|[[Иван Асен III]]}} {{пост край}} {{Български владетели}}{{Портал|История на България|Биографии}} [[Категория:Монарси на Втората българска държава]] 41mncgityc4upraqzhcgjh3a91koqhz 0 65394 12435343 12434671 2024-12-08T22:31:12Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/2A01:5A8:497:FA85:581A:E54:F39D:BF7C|редакции на 2A01:5A8:497:FA85:581A:E54:F39D:BF7C]] ([[User talk:2A01:5A8:497:FA85:581A:E54:F39D:BF7C|б]].), към версия на PowerBUL 12068851 wikitext text/x-wiki {{друго значение|Стара планина (орден)|други значения на Стара планина|Стара планина (пояснение)}} {{Военно отличие | име = Орден „Стара планина“ | портрет = Орден «Стара планина» с лента.jpg | описание = орден „Стара планина“ с лента | държава = {{BUL}} | присъждан_от = [[Президент на България|Президента на Република България]] | тип = [[Отличия на България|орден]] | на = [[България|български]] и чужди [[Гражданство|граждани]] | за = '''[[България|български]] [[Гражданство|граждани]]:''' За изключително големи заслуги към Република България<br>'''чужди [[Гражданство|граждани]]:''' За изключително големи заслуги за двустранните отношения с Република България и за развитието на международното сътрудничество, укрепването на сигурността и мира между народите, както и за защита на правата и свободата на човека; | кампания = | статус = орден „Стара планина“ актуално присъства в наградната система на [[Република България]] | дескрипция = голям орденски знак, звезда и малък орденски знак-миниатюра (от 1966 до 2003 г. – без носач, за емисиите след 2003 г. – с лента носач с трикольор) | пластинки = [[Файл:BUL Order Stara planina ribbon.svg|50px]] | видове = | учредено = 4 август 1966 г. | първо_присъждане = | последно_присъждане = | общо = | посмъртни = | носители = | по-високо = няма | еднакво = | по-ниско = [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|орден „Св. св. Кирил и Методий“]] | сродни = | уебстраница = | бележки = }} '''Орден „Стара планина“''' е най-високото отличие в наградната система на [[Република България]]. Връчва се от [[президент на България|президента на България]] на политици, дипломати, общественици, музиканти, певци, спортисти, български и чужди граждани. == История == Учреден е с указ от [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|Президиума]] на [[V народно събрание]] на 4 август [[1966]] година. Първоначалният статут на орден „Стара планина“ предвижда негови лауреати да бъдат само чужди граждани, политици, общественици, спортисти и др. На 21 март [[1991]] г. наградната система на [[НРБ]] е отменена, но орден „Стара планина“ запазва статута си и преминава в наградната система на Република България. От 15 юли 1994 г. статутът на ордена е изменен, за да могат с него да бъдат награждавани български граждани, „които имат изключително големи заслуги към Република България“, като първите наградени са 27 играчи и треньори от [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор по футбол]]. == Статут == {{quote| Чл.4. (1) С орден „Стара планина“ се награждават: 1. български граждани – държавни глави и ръководители на правителства, министри, политици, обществени дейци, културни дейци, военни лица и представители на духовенството, които имат изключително големи заслуги към Република България; 2. чужди граждани – държавни глави и ръководители на правителства, министри, политици, общественици и културни дейци, които имат изключително големи заслуги за двустранните отношения с Република България и за развитието на международното сътрудничество, укрепването на сигурността и мира между народите, както и за защита на правата и свободата на човека.<ref name="zom">[http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135468258 Закон за ордените и медалите на Република България]</ref>}} == Описание == {{quote| (2) Орден „Стара планина“ е с лента и без лента: 1. с орден „Стара планина“ с лента се награждават държавни глави, министър-председатели, а в изключителни случаи и български граждани; на наградените се връчва и звезда на ордена; 2. с орден „Стара планина“ без лента се награждават министри, дипломати, политически и обществени дейци, дейци на културата, военни лица, представители на духовенството, както и носители на други български и чужди ордени. (3) Орден „Стара планина“ с лента е без степени и има: 1. формата на петолъчна звезда със златни кантове, покрита с бял емайл, прикрепена чрез напречен бант и златен лъв за бяла лента с българския национален трибагреник от дясната страна; носи се през рамо; 2. звезда на ордена: върху златни лъчи – петолъчна звезда със златни кантове, покрита с емайл, в средата с пръстен със златни кантове, покрит с емайл и надпис „Стара планина“; носи се на гърди. (4) Орден „Стара планина“ без лента има две степени – първа и втора, и две категории – с мечове (връчва се на военни лица) и без мечове (връчва се на граждански лица): 1. първа степен: върху сребърни лъчи – петолъчна звезда със златни кантове, покрита с емайл, в средата с пръстен със златни кантове, покрит с емайл и надпис „Стара планина“, прикрепена чрез златен лъв за бяла лента с българския национален трибагреник; носи се на шия; 2. втора степен: върху сребърни лъчи – петолъчна звезда със сребърни кантове, покрита с емайл, в средата сребърен пръстен и надпис „Стара планина“, прикрепена чрез сребърен лъв за бяла лента с българския национален трибагреник; носи се на шия.<ref name="zom" />}} == Награждаване == {{quote| Чл.11 (1) Президентът на Република България награждава с ордени и медали. (2) Предложения за награждаване с ордени и медали се правят от председателя на Народното събрание и от Министерския съвет въз основа на мотивирано предложение от съответните министри, от Българската академия на науките, от висшите училища, от Българския Червен кръст, от творчески съюзи, сдружения и други организации с нестопанска цел, както и от инициативни комитети на граждани. (3) Предложения за награждаване на чужди граждани с ордени и медали се правят от [[министър на външните работи|министъра на външните работи]]. (4) Предложения за награждаване на български военни лица се правят от [[Министър на отбраната|министъра на отбраната]]. (5) Предложенията за награждаване трябва да съдържат подробно описание на дейността на лицето и мотивирано предложение за награждаване. Чл.12. (1) Указите на [[Президент на България|Президента на Република България]] за награждаване с ордени и [[медал]]и се приподписват съгласно чл.102, ал.2 от [[Конституция на България|Конституцията на Република България]]. (2) Указите на Президента на Република България за награждаване с ордени и медали се подпечатват с държавния печат и се обнародват в „Държавен вестник“.<ref name="zom" />}} == Орденски знаци == <gallery class="center"> Image:Орден «Стара планина» с лента.jpg|Орден <br /> „Стара планина“ <br /> с лента Image:Орден «Стара планина» с лента (звезда на ордена).jpg|Звезда на орден <br /> „Стара планина“ <br /> без лента Image:Орден «Стара планина» без лента I степен (без мечове).jpg|Орден <br /> „Стара планина“ <br /> I-степен (без мечове) Image:Орден «Стара планина» без лента I степен (с мечове).jpg|Орден <br /> „Стара планина“ <br /> I-степен (с мечове) Image:Орден «Стара планина» без лента II степен (без мечове).jpg|Орден <br /> „Стара планина“ <br /> II-степен (без мечове) Image:Орден «Стара планина» без лента II степен (с мечове).jpg|Орден <br /> „Стара планина“ <br /> II-степен (с мечове) Image:NHMB-Order_Stara_planina-Dimitar_Peshev_01.JPG|Орден „Стара планина“ без лента, с който е удостоен Димитър Пешев (експонат на НИМ) </gallery> == Наградени == Наградените с орден „Стара планина“ са описани в следните списъци: * [[Наградени с орден „Стара планина“ (до 15 юли 1994)]] (само чужди граждани) * [[Наградени с орден „Стара планина“ (Желю Желев след 15 юли 1994)]] (15 юли 1994 – 22 януари 1997) * [[Наградени с орден „Стара планина“ (Петър Стоянов)]] (22 януари 1997 – 22 януари 2002) * [[Наградени с орден „Стара планина“ (Георги Първанов, първи мандат)]] (22 януари 2002 – 22 януари 2007) * [[Наградени с орден „Стара планина“ (Георги Първанов, втори мандат)]] (22 януари 2007 – 22 януари 2012) * [[Наградени с орден „Стара планина“ (Росен Плевнелиев)]] (22 януари 2012 – 22 януари 2017) * [[Наградени с орден „Стара планина“ (Румен Радев, първи мандат)]] (22 януари 2017 – 22 януари 2022) * [[Наградени с орден „Стара планина“ (Румен Радев, втори мандат)]] (от 22 януари 2022) == Източници == <references /> [[Категория:Ордени на България]] [[Категория:Дипломация на България]] [[Категория:Основани в България през 1966 година]] ltmyessuuw55hzo9tccciyjix3bs4ia 0 66518 12434912 12433788 2024-12-08T14:33:32Z Rebelheartous 22483 Премахнати [[Special:Contributions/Deyanpetrov|редакции на Deyanpetrov]] ([[User talk:Deyanpetrov|б]].), към версия на Danitrifonov04 12369038 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Италия}} Ювентус | прозвище = „Старата госпожа“<br>„Бианконерите“<br>„Зебрите“ | стадион = „[[Ювентус Арена|Ювентус Стейдиъм]]“ | капацитет = 41 507 | собственик = {{флагче|Италия}} Семейство Аниели | президент = {{флагче|Италия}} [[Андреа Аниели]] | старши треньор = {{флагче|Италия}} [[Тиаго Мота]] | първенство = [[Серия А]] | сезон = 2023/24 | място = 3-то | уебсайт = {{URL|http://www.juventus.com/}} |pattern_la1 = _juventus2425h|pattern_b1 = _juventus2425h|pattern_ra1 = _juventus2425h|pattern_sh1 = _juventus2425h|pattern_so1 = |leftarm1 = FFFFFF|body1 = FFFFFF|rightarm1 = FFFFFF|shorts1 = 000000|socks1 = 000000 |pattern_la2 =_juventus2425a |pattern_b2 =_juventus2425a |pattern_ra2 =_juventus2425a |pattern_sh2 =_juventus2425a |pattern_so2 = |leftarm2 =fffd37 |body2 =fffd37 |rightarm2 =fffd37 |shorts2 = |socks2 = |pattern_la3 =_juventus2425t |pattern_b3 =_juventus2425t |pattern_ra3 =_juventus2425t |pattern_sh3 =_juventus2425t |pattern_so3 =_juventus2425tl |leftarm3 =181818 |body3 =181818 |rightarm3 =181818 |shorts3 =181818 |socks3 =181818 |герб=Juventus FC - pictogram black (Italy, 2017).svg}} '''ФК „Ювентус“''' ({{lang|it|Juventus Football Club}}, ''Juventus'' – от [[латински език|латинската]] дума за „младост“) със седалище в град [[Торино]], [[Северна Италия]], познат и като '''„Ювентус“''', накратко '''„Юве“''', е сред най-старите и успешни отбори не само в Италия, но и в Европа и света. „Бианконерите“ са сред най-титулуваните отбори за всички времена. Основан е на [[1 ноември]] [[1897]] г. и играе домакинските си срещи на стадион „[[Ювентус Арена]]“ в [[Торино]], [[Северна Италия]]. Отборът играе в черно-бели раирани фланелки и черни или бели гащета. Някои от известните му прякори са „Старата госпожа“, „бианконерите“ и „зебрите“. == История == === Ранни години (1897&nbsp;– 1905) === Основан през 1897 г. като Спортен клуб „Ювентус“ от група млади студенти, като сред тях е и първият президент на клуба – Еудженио Канфари. Клубът се присъединява към Италианското футболно първенство през 1900&nbsp;г. В този период екипът на отбора е в розово и черно. Той печели първата си шампионатна титла през 1905 г. По това време екипът му вече придобива днешния си облик&nbsp;– черни и бели ивици, и е вдъхновен от английския отбор [[Нотс Каунти]]. === Години на господство (1923 – средата на 20 век) === [[Файл:Juventus FC - 'Magical Trio' (Sívori, Charles, Boniperti).jpg|мини|ляво|[[Омар Сивори|Сивори]], [[Джон Чарлс|Чарлс]] и [[Джампиеро Бониперти|Бониперти]]: Магичното трио]] През 1923&nbsp;г. собствениците на автомобилния производител [[Фиат]] поемат управлението на клуба и построяват нов стадион. Това помага за спечелването на втора титла в италианския шампионат. С течение на времето клубът се превръща в символ на италианската култура поради успехите, някои от които оказват значително влияние върху италианското общество, особено през 30-те и 40-те години на 20 век. Това е видно в приноса на клуба в [[Национален отбор по футбол на Италия|Националния отбор по футбол на Италия]] в период без прекъсване от втората половина на 1920 г., признат като един от най-влиятелните в международния футбол и след решаващата роля в Италия за спечелването на [[Световно първенство по футбол 1934|Световното първенство по футбол]] през 1934 г. === Ерата Трапатони (1980&nbsp;– 1990) === Тази ера през 80-те години на 20 век е изключително успешна за клуба. Още в началото на десетилетието „Ювентус“ печели три титли, като общият им брой става 20. Така той добавя втора звезда върху клубната си емблема, с което се превръща в първия италиански отбор с две звезди. През 1982&nbsp;г. [[Паоло Роси]] е обявен за футболист на годината, а през 1983, 1984 и 1985&nbsp;г. [[Мишел Платини]] получава приза за футболист на годината. Така „Ювентус“ става първият клуб, чиито играчи печелят в четири последователни години. През 1985&nbsp;г. „Ювентус“ печели и първата си [[Шампионска лига]] (тогава КЕШ), като на финала побеждава отбора на [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] с 1:0. Победният гол е вкаран от [[Мишел Платини]] от дузпа. Така „Ювентус“ става първият отбор спечелил всички турнири на [[УЕФА]]. Със спечелването на титлата от 1986&nbsp;г. идва краят на тази ера, като в останалата част от десетилетието доминират отборите на [[Наполи]], [[Милан]] и [[Интер]]. През 1990&nbsp;г. „Ювентус“ се премества на [[Стадио деле Алпи|стадион „Деле Алпи“]]. === Ерата на Липи и новият век (1994&nbsp;– 2003) === През 1994&nbsp;г. начело на отбора застава [[Марчело Липи]]. Още през първия си сезон печели Серия А с играчи като [[Чиро Ферара]], [[Роберто Баджо]], [[Джанлука Виали]] и младока [[Алесандро Дел Пиеро]]. През следващия сезон Ювентус е отново на върха на европейската сцена, печелейки [[Шампионска лига]] за втори път. На финала побеждава „[[АФК Аякс|Аякс]]“ след изпълнение на дузпи (1:1 в редовното време). След идването на играчи като [[Филипо Индзаги]], [[Зинедин Зидан]] и [[Едгар Давидс]] отборът успява да достигне още два финала на Шампионска лига през 1997 и 1998 г., но ги губи от „[[Борусия Дортмунд]]“ (с 1:3) и „[[Реал Мадрид]]“ (с 0:1). Същевременно печели [[Серия А]] през 1997 и 1998 г., [[Суперкупа на УЕФА|Суперкупата на УЕФА]] и [[Междуконтинентална купа|Междуконтиненталната купа]]. С отбора подписват играчи като [[Джанлуиджи Буфон]], [[Павел Недвед]] и [[Давид Трезеге]]. С тяхна помощ отборът печели Серия А през 2002 и 2003 г. и достига финал в Шампионска лига през 2003 г., като губи от „Милан“ след изпълнение на дузпи (0:0 в редовното време). === Скандалът „Калчополи“ и упадък на отбора (2006&nbsp;– 2011) === {{основна|Калчополи}} 2006 г. се превръща в ужасяваща за отбора поради избухването на грандиозен скандал, свързан с уреждане на мачове в италианския футбол. В резултат на това 5 отбора биват наказани, единият от които е „Ювентус“. Отборът бива изпратен за първи път в историята си в [[Серия Б]], като са му отнети двете титли от 2005 и 2006 г. Той бива напуснат от някои от звездите си като [[Златан Ибрахимович]], [[Патрик Виейра]], [[Джанлука Дзамброта]], [[Лилиан Тюрам]] и [[Фабио Канаваро]]. За сметка на това лоялните [[Алесандро Дел Пиеро]], [[Павел Недвед]], [[Джанлуиджи Буфон]], [[Давид Трезеге]] и [[Мауро Каморанези]] остават, за да върнат отбора в [[Серия А]]. След като прекарва един сезон в Серия Б, „Ювентус“ се завръща в Серия А гладен за успехи, но те така и не идват. Следва серия от треньорски рокади, но успехите все още ги няма. Така два поредни сезона&nbsp;– 2009/10 и 2010/11 отборът се класира на седмо място, нещо съвсем нетипично за отбор с шампионски амбиции. === Отново на върха в Серия А === През 2011&nbsp;г. [[Антонио Конте]] подписва с отбора на Ювентус. Задачата му е да го направи шампион и да го класира в [[Шампионска лига|Шампионската лига]]. Биват привлечени играчи като [[Андреа Пирло]], [[Артуро Видал]] и [[Мирко Вучинич]]. Същата година е открит и новият модерен стадион „''[[Ювентус Арена]]“'', който е изцяло собственост на клуба. Конте налага схема 3-5-2 и резултатите идват&nbsp;– след оспорвана битка за титлата с [[Милан]] Ювентус вдигна 28-ата (30-а с двете отнети) титла в Серия А, като не допуска нито една загуба през сезона. Под ръководството на Конте отборът подобрява личният си рекорд за брой мачове без загуба в първенството&nbsp;– 49. [[Файл:Juventus FC 2012-2013 players (Shakthar Donetsk - Juventus).jpg|мини|ляво|„Ювентус“ преди мачът от [[Шампионска лига 2012/13]] срещу [[Шахтьор (Донецк)]].]] През сезон 2012/13 „Ювентус“ печели втората си поредна титла и 29-а за клуба под ръководството на [[Антонио Конте]].<ref>{{Citation |title=„Ювентус“ спечели титлата на Италия за 29-и път! |url=http://www.winner.bg/european-football/read79907.html%7C |accessdate=2013-05-05 |archivedate=2016-03-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160310044331/http://www.winner.bg/european-football/read79907.html%7C }}</ref> Под неговото ръководство „Ювентус“ печели и [[Суперкупа на Италия|Суперкупата на Италия]] през 2012 г. и 2013 г. За сезон 2013/2014 са привлечени няколко ключови играчи, сред които [[Карлос Тевес]] и [[Фернандо Йоренте]]. На 5 януари 2014 г., след победа над „[[АС Рома|Рома]]“ с 3:0, „Ювентус“ изравнява клубния рекорд за най-много последователни победи, който е от 1932 г. На 12 януари 2014 г. рекордът е подобрен след победа над „[[Каляри]]“ с 4:1.<ref>[http://www.juventus.com/juve/en/news/12jan2014_match/Record-breaking Juve triumph in Cagliari]</ref> Победната серия продължава 12 мача, като е прекъсната след равенство (1:1) срещу „[[Лацио]]“ в [[Рим]].<ref>[http://www.juventus.com/juve/en/news/lazio_juventus_25gen_eng/Spirited Juve share the spoils with Lazio]</ref> През 2014&nbsp;г. отборът печели титлата в Италия за трети пореден път, като това е общо 30-ото му отличие. Така отборът става първият и единствен тим в [[Серия А]] с три звезди върху емблемата си.<ref>''[http://www.novsport.com/news1014501_1004.html%7CNovsport.com]{{Dead link|date=март 2021|bot=InternetArchiveBot|fix-attempted=yes}}''</ref> Същият сезон са подобрени четири рекорда в Серия А. Първият е за най-много спечелени мачове в един сезон (33), вторият е за най-много спечелени домакински мачове в един сезон (19), а третият&nbsp;– за най-много спечелени точки в един сезон (102). Третият е и европейски рекорд в първенствата от топ 5.<ref>''[http://www.sportal.bg/news.php?news=488214 Спортал.бг]''</ref> Четвъртият е за отбелязани голове в Серия А в сезон с 20 отбора в първенството&nbsp;– в 37 от общо 38 кръга отборът отбелязва гол. „Ювентус“ е безапелационен шампион и през сезоните 2014/15, 2015/16 и 2016/17, 2017/18, 2018/19, 2019/20. == Емблема, цветове, прозвища и фенове == [[Файл:FBC Juventus by Carlin 1928.jpg|мини|Емблема от 1928 г.]] Емблемата на клуба е претърпяла различни промени. Последната такава е през сезон 2004/05. Емблемата на отбора е черно-бял елипсовиден щит като тези на италианските духовници. Той е разделен на пет вертикални ивици&nbsp;– две бели и три черни. В горната част е изписано името на отбора на бял фон, а в долната е изобразен нападащ бик върху черен стар френски щит. Върху щита има и черна корона. Нападащият бик е символ на град [[Торино]]. От 1903 г. „Ювентус“ играят с раирани черно-бели екипи. Преди това клубът играе с розови ризи и черни вратовръзки, само защото са били изпратени грешни ризи. Тъй като един от членовете на екипа&nbsp;– Джон Савидж има контакти в [[Англия]], от „[[Нотс Каунти]]“ пращат първите черно-бели екипи на отбора. Сред най-известните прозвища на отбора са „Старата госпожа“, „бианконерите“ и „зебрите“. „Старата госпожа“ всъщност е игра на думи. ''Juventus'' от латински означава „младост“, „млад човек“. Другата част от прякора&nbsp;– „госпожа“ или „дама“ е начин за преданост към клуба. „Ювентус“ е отборът с най-много фенове в [[Италия]]&nbsp;– над 12 милиона, което прави 30% от общите италиански футболни фенове.<ref>[http://www.dnes.bg/sport/2014/03/23/30-ot-tifozite-v-italiia-sa-ot-iuventus.219925 Юве с най-много фенове в Италия]</ref> „Ювентус“ е и сред най-подкрепяните отбори в света с 480 милиона фенове (85 милиона от които само в [[Европа]]). === Популярни фенове === * [[Хуан Мартин Дел Потро]]&nbsp;– тенисист * [[Каролина Костнер]]&nbsp;– състезателка по фигурно пързаляне * [[Даниел Крейг]]&nbsp;– актьор * [[Михаел Шумахер]]&nbsp;– пилот от Формула 1 * [[Андре 3000]]&nbsp;– певец, член на групата [[Ауткаст]] * [[Джеймс Хардън]]&nbsp;– баскетболист * [[Ерос Рамацоти]]&nbsp;– певец * [[Евгени Плюшенко]]&nbsp;– състезател по фигурно пързаляне * [[Лучано Павароти]]&nbsp;– оперен певец * [[Спайк Лий]]&nbsp;– режисьор, сценарист, продуцент, актьор * [[Роджър Федерер]]&nbsp;– тенисист * [[Ноуел Галахар]]&nbsp;– музикант, член на групата [[Оейсис]] * [[Жан Алези]]&nbsp;– пилот от Формула 1 * [[Джо Калзаги]]&nbsp;– боксьор == Съперничества == Основните съперници на „Ювентус“ са два&nbsp;– „[[ФК Торино|Торино]]“ и „[[Интер]]“. Дербито с „Торино“ се нарича „Дерби дела Моле“ и е градското дерби на града. Дербито с „Интер“ се нарича „Дербито на Италия“, тъй като до 2006 година това са двата отбора, които не са играли в по-долна дивизия. Други конкуренти на „Ювентус“ са „[[Милан]]“, „[[Наполи]]“ и „[[Фиорентина]]“. == Състав == === Настоящ състав === ''Към 21 август 2024 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="black"| <span style="color:#FFFFFF;">Вратари</span> |- |{{0}}1 ||{{Флагче|Италия}} [[Матия Перин]] |- |23 ||{{Флагче|Италия}} [[Карло Пинсолио]] |- |29 ||{{Флагче|Италия}} [[Микеле Ди Грегорио]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="black" | <span style="color:white;">Защитници</span> |- ||{{0}}3 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Бремер]] |- |{{0}}4 ||{{Флагче|Италия}} [[Федерико Гати]] |- |{{0}}6 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Данило]] {{капитан}} |- |15 ||{{Флагче|Франция}} [[Пиер Калулу]] |- |27 ||{{Флагче|Италия}} [[Андреа Камбиазо]] |- |32 ||{{Флагче|Колумбия}} [[Хуан Кабал]] |- |40 ||{{Флагче|Швеция}} [[Йонас Роухи]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="black" | <span style="color:#FFFFFF;">Халфове</span> |- |{{0}}5 ||{{Флагче|Италия}} [[Мануел Локатели]] |- |{{0}}8 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Теун Коопмейнерс]] |- |16 ||{{Флагче|САЩ}} [[Уестън Маккени]] |- |18 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Артур Мело]] |- |19 ||{{Флагче|Франция}} [[Кефрен Тюрам]] |- |21 ||{{флагче|Италия}} [[Николо Фаджоли]] |- |22 ||{{Флагче|САЩ}} [[Тимъти Уеа]] |- |26 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Дъглаш Луиз]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="black" | <span style="color:#FFFFFF;">Нападатели</span> |- |{{0}}7 ||{{флагче|Португалия}} [[Франсиско Консейсао]] |- |{{0}}9 ||{{флагче|Сърбия}} [[Душан Влахович]] |- |10 ||{{флагче|Турция}} [[Кенан Йълдъз]] |- |14 ||{{флагче|Полша}} [[Аркадюш Милик]] |- |11 ||{{флагче|Аржентина}} [[Николас Гонзалес]] |- |51 ||{{флагче|Белгия}} [[Самуел Мангула]] |} {{clear}}<noinclude> == Мениджъри == {| class="wikitable" |+ Хронологичен списък на мениджърите, водили отбора ! Период ! Име ! Спечелени състезания |- | 1923&nbsp;– 1926 | {{флагче|Унгария|1923}} [[Йену Кароли]] | |- | 1926&nbsp;– 1928 | {{флагче|Унгария|1926}} [[Йожеф Виола]] | [[Файл:Italy-Serie-A-Cup.png|40px]] |- | 1928&nbsp;– 1930 | {{флагче|Шотландия}} [[Уилям Ейткен]] | |- | 1930&nbsp;– 1935 | [[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] [[Карло Каркано]] | [[Файл:Italy-Serie-A-Cup.png|40px]] [[Файл:Italy-Serie-A-Cup.png|40px]] [[Файл:Italy-Serie-A-Cup.png|40px]] [[Файл:Italy-Serie-A-Cup.png|40px]] |- | 1935 | [[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] [[Карло Бигато]] | [[Файл:Italy-Serie-A-Cup.png|40px]] |- | 1935&nbsp;– 1939 | [[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] [[Вирджинио Розета]] | [[Файл:Coppa Italia (Italy Cup).svg|10px]] |- | 1939&nbsp;– 1941 | [[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] [[Умберто Калигарис]] | |- | 1941 | [[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] [[Федерико Мунерати]] | |- | 1941&nbsp;– 1942 | [[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] [[Джовани Ферари]] | [[Файл:Coppa Italia (Italy Cup).svg|10px]] |- | 1942&nbsp;– 1946 | [[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] [[Феличе Борел]] | |- | 1946&nbsp;– 1948 | {{флагче|Италия}} [[Ренато Чезарини]] | |- | 1948&nbsp;– 1949 | {{флагче|Шотландия}} [[Уилям Чалмърс]] | |- | 1949&nbsp;– 1951 | {{флагче|Англия}} [[Джеси Карвър]] | [[Файл:Italy-Serie-A-Cup.png|40px]] |- | 1951&nbsp;– 1953 | {{флагче|Унгария|1951}} [[Гьорг Шароши]] | |- | 1953&nbsp;– 1955 | {{флагче|Италия}} [[Алдо Оливиери]] | |- | 1955&nbsp;– 1957 | {{флагче|Италия}} [[Сандро Пупо]] | |- | 1957&nbsp;– 1959 | {{флагче|СФРЮ}} [[Любиша Брочич]] | [[Файл:Italy-Serie-A-Cup.png|40px]][[Файл:Coppa Italia (Italy Cup).svg|10px]] |- | 1959&nbsp;– 1961 | {{флагче|Италия}} [[Ренато Чезарини]] | [[Файл:Italy-Serie-A-Cup.png|40px]][[Файл:Italy-Serie-A-Cup.png|40px]][[Файл:Coppa Italia (Italy Cup).svg|10px]] |- | 1961&nbsp;– 1962 | {{флагче|Италия}} [[Карло Парола]] | |- | 1962&nbsp;– 1964 | {{флагче|Бразилия}} [[Пауло Лима Амарал]] | |- | 1964&nbsp;– 1969 | {{флагче|Парагвай}} [[Ериберто Ерера]] | [[Файл:Italy-Serie-A-Cup.png|40px]][[Файл:Coppa Italia (Italy Cup).svg|10px]] |- | 1969&nbsp;– 1970 | {{флагче|Аржентина}} [[Луис Карниля]] | |- | 1970&nbsp;– 1971 | {{флагче|Италия}} [[Армандо Пичи]] | |- | 1971&nbsp;– 1974 | {{флагче|Чехословакия}} [[Честмир Вицпалек]] | [[Файл:Italy-Serie-A-Cup.png|40px]][[Файл:Italy-Serie-A-Cup.png|40px]] |- | 1974&nbsp;– 1976 | {{флагче|Италия}} [[Карло Парола]] | [[Файл:Italy-Serie-A-Cup.png|40px]] |- | 1976&nbsp;– 1986 | {{флагче|Италия}} [[Джовани Трапатони]] | [[Файл:Coppacampioni.png|20px]] [[Файл:Coppacoppe.png|20px]][[Файл:UEFA - Super Cup.png|24px]] [[Файл:Italy-Serie-A-Cup.png|40px]][[Файл:Italy-Serie-A-Cup.png|40px]][[Файл:Italy-Serie-A-Cup.png|40px]][[Файл:Italy-Serie-A-Cup.png|40px]][[Файл:Italy-Serie-A-Cup.png|40px]][[Файл:Italy-Serie-A-Cup.png|40px]][[Файл:Coppa Italia (Italy Cup).svg|10px]][[Файл:Coppa Italia (Italy Cup).svg|10px]] |- | 1986&nbsp;– 1988 | {{флагче|Италия}} [[Рино Марчези]] | |- | 1988&nbsp;– 1990 | {{флагче|Италия}} [[Дино Дзоф]] | [[Файл:Coppa Italia (Italy Cup).svg|10px]] |- | 1990&nbsp;– 1991 | {{флагче|Италия}} [[Луиджи Маифреди]] | |- | 1991&nbsp;– 1994 | {{флагче|Италия}} [[Джовани Трапатони]] | |- | 1994&nbsp;– 1999 | {{флагче|Италия}} [[Марчело Липи]] | [[Файл:Coppacampioni.png|21px]] [[Файл:UEFA - Super Cup.png|24px]][[Файл:Italy-Serie-A-Cup.png|40px]][[Файл:Italy-Serie-A-Cup.png|40px]][[Файл:Italy-Serie-A-Cup.png|40px]][[Файл:Coppa Italia (Italy Cup).svg|10px]][[Файл:Supercoppaitaliana.png|24px]][[Файл:Supercoppaitaliana.png|24px]] |- | 1999&nbsp;– 2001 | {{флагче|Италия}} [[Карло Анчелоти]] | |- | 2001&nbsp;– 2004 | {{флагче|Италия}} [[Марчело Липи]] | [[Файл:Italy-Serie-A-Cup.png|40px]][[Файл:Italy-Serie-A-Cup.png|40px]][[Файл:Supercoppaitaliana.png|24px]][[Файл:Supercoppaitaliana.png|24px]] |- | 2004&nbsp;– 2006 | {{флагче|Италия}} [[Фабио Капело]] | |- | 2006&nbsp;– 2007 | {{флагче|Франция}} [[Дидие Дешам]] | [[Файл:Coppa Ali della Vittoria.png|14px]] |- | 2007&nbsp;– 2009 | {{флагче|Италия}} [[Клаудио Раниери]] | |- | 2009&nbsp;– 2010 | {{флагче|Италия}} [[Чиро Ферара]] | |- | 2010 | {{флагче|Италия}} [[Алберто Дзакерони]] | |- | 2010&nbsp;– 2011 | {{флагче|Италия}} [[Луиджи Дел Нери]] | |- | 2011&nbsp;– 2014 | {{флагче|Италия}} [[Антонио Конте]] | [[Файл:Italy-Serie-A-Cup.png|40px]][[Файл:Italy-Serie-A-Cup.png|40px]][[Файл:Italy-Serie-A-Cup.png|40px]][[Файл:Supercoppaitaliana.png|24px]][[Файл:Supercoppaitaliana.png|24px]][[Файл:Supercoppaitaliana.png|24px]] |- | 2014 – 2019 | {{флагче|Италия}} [[Масимилиано Алегри]] | [[Файл:Italy-Serie-A-Cup.png|40px]][[Файл:Italy-Serie-A-Cup.png|40px]][[Файл:Italy-Serie-A-Cup.png|40px]][[Файл:Italy-Serie-A-Cup.png|40px]][[Файл:Italy-Serie-A-Cup.png|40px]][[Файл:Coppa Italia (Italy Cup).svg|10px]][[Файл:Coppa Italia (Italy Cup).svg|10px]][[Файл:Coppa Italia (Italy Cup).svg|10px]][[Файл:Coppa Italia (Italy Cup).svg|10px]][[Файл:Supercoppaitaliana.png|24px]][[Файл:Supercoppaitaliana.png|24px]] |- | 2019 – 2020 | {{флагче|Италия}} [[Маурицио Сари]] | [[Файл:Italy-Serie-A-Cup.png|40px]] |- | 2020 – 2021 | {{флагче|Италия}} [[Андреа Пирло]] | [[Файл:Supercoppaitaliana.png|24px]][[Файл:Coppa Italia (Italy Cup).svg|10px]] |- | 2021 – 2024 | {{флагче|Италия}} [[Масимилиано Алегри]] |[[Файл:Coppa_Italia_(Italy_Cup).svg|22x22пкс]] |- | 2024 | {{флагче|Уругвай}} [[Паоло Монтеро]] | |- | 2024 – | {{флагче|Италия}} [[Тиаго Мота]] | |} '''Легенда:''' * [[Файл:Italy-Serie-A-Cup.png|40px]]&nbsp;– [[Серия А|Шампион на Италия]] * [[Файл:Coppa Italia (Italy Cup).svg|10px]]&nbsp;– [[Купа на Италия|Носител на Купата на Италия]] * [[Файл:Supercoppaitaliana.png|24px]]&nbsp;– [[Суперкупа на Италия|Носител на Суперкупата на Италия]] * [[Файл:Coppa Ali della Vittoria.png|14px]]&nbsp;– [[Серия Б|Шампион в Серия Б]] * [[Файл:Coppacampioni.png|21px]]&nbsp;– [[Шампионска лига|Европейски шампион]] * &nbsp;– [[Лига Европа|Носител на Купата на УЕФА/Лига Европа]] * [[Файл:Coppacoppe.png|21px]]&nbsp;– [[Купа на носителите на купи|Носител на КНК]] * – [[Междуконтинентална купа|Носител на Междуконтинентална купа]] * [[Файл:UEFA - Super Cup.png|24px]]&nbsp;– [[Суперкупа на Европа|Носител на Суперкупата на Европа]] *&nbsp;– [[Купа Интертото]] == Успехи == „Ювентус“ е най-успешният отбор на 20 век (според Международната федерация по футоблна история и статискика) и най-успешният отбор в Италия с най-много отличия във всички турнири&nbsp;– с 56 официални отличия. В Италия „Ювентус“ е отборът с най-много титли на Серия А (30), както и с най-много спечелени състезания – общо 40, и е вторият най-успешен италиански отбор в европейските турнири. Клубът е първият в света отбор спечелил всички официални международни турнири и първият отбор спечелил трите големи шампионата на УЕФА. Ювентус е печелил италианската Серия А 32 пъти, но титлите от 2005 и 2006 г. са отнети заради скандала с уредени мачове. „Ювентус“ подобрява своя рекорд по брой мачове без загуба, като през сезон 2011/2012 завършва без загуба с 23 победи и 15 равенства. Същият този сезон отборът завършва със само 19 допуснати гола и е признат за отбора с най-добра защита в света за сезона. === Национални успехи === * [[Файл:Scudetto.svg|20px]] [[Файл:Italy-Serie-A-Cup.png|60px]]'''[[Серия А]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (36, рекорд):''' 1904/05, 1925/26, 1930/31, 1931/32, 1932/33, 1933/34, 1934/35, 1949/50, 1951/52, 1957/58, 1959/60, 1960/61, 1966/67, 1971/72, 1972/73, 1974/75, 1976/77, 1977/78, 1980/81, 1981/82, 1983/84, 1985/86, 1994/95, 1996/97, 1997/98, 2001/02, 2002/03, 2011/12, 2012/13, 2013/14, 2014/15, 2015/16, 2016/17, 2017/18, 2018/19, 2019/20 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Вицешампион (21):''' 1903, 1904, 1906, 1937/38, 1945/46, 1946/47, 1947/48, 1952/53, 1953/54, 1962/63 1973/74, 1975/76, 1979/80, 1982/83, 1986/87, 1991/92, 1993/94, 1995/96, 1999/00, 2000/01, 2008/09 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Бронзов медал (13):''' 1901, 1909/10, 1926/27, 1929/30, 1939/40, 1942/43, 1950/51, 1967/68, 1969/70, 1978/79, 2003/04, 2007/08, 2023/24 * [[Файл:Coccarda Coppa Italia.svg|25px]] [[Файл:Coppa Italia (Italy Cup).svg|14px]] '''[[Купа на Италия]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (15, рекорд):''' 1937/38, 1941/42, 1958/59, 1959/60, 1964/65, 1978/79, 1982/83, 1989/90, 1994/95, 2014/15, 2015/16, 2016/17, 2017/18, 2020/21, 2023/24 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (5):''' 1972/73, 1991/92, 2001/02, 2003/04, 2011/12 * [[Файл:Supercoppaitaliana.png|24px]] '''[[Суперкупа на Италия]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (9, рекорд):''' 1995, 1997, 2002, 2003, 2012, 2013, 2015, 2018, 2020 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (7):''' 1990, 1998, 2005, 2014, 2016, 2017, 2019 * [[Файл:Coppa Ali della Vittoria.png|14px]] '''[[Серия Б]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 2006/07 === Международни успехи === * [[Файл:Coppacampioni.png|21px]] '''[[Шампионска лига на УЕФА|КЕШ]] и [[Шампионска лига]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (2):''' [[1985]], [[1996]] ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (7):''' [[1973]], [[1983]], [[1997]], [[1998]], [[2003]], [[2015]], [[2017]] * [[Файл:Coppacoppe.png|21px]] '''[[Купа на носителите на купи|КНК]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' [[1984]] * '''[[Лига Европа|Купа на УЕФА]], [[Лига Европа]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (3):''' [[1977]], [[1990]], [[1993]] ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (1):''' [[1995]] * [[Файл:UEFA - Super Cup.png|24px]] '''[[Суперкупа на УЕФА|Суперкупа на Европа]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (2):''' [[1984]], [[1996]] * '''[[Междуконтинентална купа по футбол]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (2):''' [[1985]], 1996 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (1):''' [[1973]] * [[Файл:Intertoto.png|18px]] '''[[Купа Интертото]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' [[1999]] * [[Файл:UEFA - Inter-Cities Fairs Cup.svg|30px]] '''[[Купа на панаирните градове]]''' ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист''' ('''2'''): 1964/65, 1970/71 * '''[[Купа Жоан Гампер]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1)''': 2005 * '''[[Алпийска купа]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1)''': 1963 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (1)''': 1966 * '''Купа на Торино''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (2, рекорд)''': 1902, 1903 * '''[[Трофей Луиджи Берлускони]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (10)''': 1991, 1995, 1998, 1999, 2000, 2001, 2003, 2004, 2010, 2012 * '''[[Купа на Рио]]''' ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (1)''': 1951 === Носители на Златна топка === * {{Флагче|Аржентина}} {{Флагче|Италия}} '''[[Омар Сивори]]'''&nbsp;– '''1961''' * {{Флагче|Италия}} '''[[Паоло Роси]]'''&nbsp;– '''1982''' * {{Флагче|Франция}} '''[[Мишел Платини]]'''&nbsp;– '''1983''', '''1984''', '''1985''' * {{Флагче|Италия}} '''[[Роберто Баджо]]'''&nbsp;– '''1993''' * {{Флагче|Франция}} '''[[Зинедин Зидан]]'''&nbsp;– '''1998''' * {{Флагче|Чехия}} '''[[Павел Недвед]]'''&nbsp;– '''2003''' * {{Флагче|Италия}} '''[[Фабио Канаваро]]'''&nbsp;– '''2006''' == Клубна статистика и рекорди == === Клубни рекорди в Серия А === * Най-много последователно спечелени титли (9)&nbsp;– 2011/12 – 2019/20 * Най-много спечелени точки в един сезон (102)&nbsp;– 2013/14 * Най-много победи в един сезон (33)&nbsp;– 2013/14 * Най-много победи като домакин в един сезон (19)&nbsp;– 2013/14 * Най-малко равенства в един сезон (3)&nbsp;– 2013/14 * Най-много равенства в един сезон (17)&nbsp;– 1955/56 * Най-малко загуби в един сезон (0)&nbsp;– 2011/12 * Най-много загуби в един сезон (15)&nbsp;– 1961/62, 2009/10 * Най-много отбелязани голове в един сезон (103)&nbsp;– 1950/51 * Най-малко отбелязани голове в един сезон (28)&nbsp;– 1938/39 ''(30 мача)'' * Най-малко допуснати голове в един сезон (14)&nbsp;– 1981/82 ''(30 мача)'' * Най-много допуснати голове в един сезон (56)&nbsp;– 1961/62 ''(34 мача)'' * Най-продължителна серия от победи (15)&nbsp;– 2015/16 * Най-продължителна серия от победи от началото на сезона (9)&nbsp;– 2005/06 * Най-продължителна серия от победи като домакин (33)&nbsp;– 2015/16 – 2016/17 * Най-продължителна серия от мачове без загуба (49)&nbsp;– 2010/11 – 2012/13 * Най-продължителна серия от мачове без загуба като домакин (71)&nbsp;– 1932&nbsp;– 1936 * Най-продължителна серия от мачове без загуба в един сезон (38)&nbsp;– 2011/12 * Най-продължителна серия от мачове без победа (13)&nbsp;– 1955/56; 1961/62 [[Файл:Del Piero.jpg|мини|ляво|290px]] '''[[Алесандро Дел Пиеро|Алесандро дел Пиеро]]''' е рекордьор на „Ювентус“ по отношение на най-много участия в официални срещи (705 във всички турнири). На 6 март 2008 срещу „Палермо“ той изпреварва предишния рекордьор '''[[Гаетано Ширеа]]'''. Дел Пиеро също така държи рекорда за „Ювентус“ за най-много изиграни мачове в Серия А&nbsp;– 478. Алесандро дел Пиеро е и голмайстор за „Ювентус“ с цели 278 гола във всички турнири. На второ място е '''[[Джампиеро Бониперти]]''', които има 182 гола. През сезон 1933&nbsp;– 34 '''Феличе Пласидо Борел II °''' отбелязва 31 гола в 34 срещи в Серия А. '''[[Ференц Хирзер]]''' е рекордьор за отбелязани най-много голове за един сезон&nbsp;– 35 гола в 26 срещи през сезон 1925&nbsp;– 26. '''[[Омар Сивори]]''' е футболистът, реализирал най-много голове в един мач – 6. Рекордът е поставен през сезон 1960&nbsp;– 61 срещу „[[ФК Интер|Интер]]“. Най-голямата победа на „Ювентус“ е 15&nbsp;– 0 срещу „Ченто“. Тя е във втория кръг на Купата на Италия през сезон 1926&nbsp;– 27. Най-голямата загуба на клуба е с 0&nbsp;– 8 от „Торино“ през 1913 г. Продажбата на '''[[Зинедин Зидан]]''' в „[[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]]“ през 2001 г. е най-скъпият трансфер на клуба, като сумата от около 46 млн. паунда е световен рекорд до 2009 г., когато испанският отбор закупува [[Кристиано Роналдо]] за сумата от 84 млн. паунда. „Ювентус“ държи рекорда и за най-висока получена сума от [[УЕФА]] (65,3 млн. евро).<ref>[http://special.bg/?Channel=2&Issue=1056&Article=483091 special.bg]</ref> == Топ 10 най-скъпи трансфери == {| class="wikitable" |+ Входящи ! № ! Име ! Година ! Позиция ! Идващ от ! Транферна сума (€) |- | 1 | {{флагче|Португалия}} [[Кристиано Роналдо]] | 2018 | Нападател | [[ФК Реал Мадрид|Реал Мадрид]] | 100 000 000 |- | 2 | {{флагче|Аржентина}} [[Гонсало Игуаин]] | 2016 | Нападател | [[Наполи]] | 90 000 000 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Джанлуиджи Буфон]] | 2001 | Вратар | [[ФК Парма|Парма]] | 58 880 000 |- | 4 | {{флагче|Франция}} [[Лилиан Тюрам]] | 2001 | Защитник | [[ФК Парма|Парма]] | 41 500 000 |- | 5 | {{флагче|Чехия}} [[Павел Недвед]] | 2001 | Полузащитник | [[Лацио]] | 41 200 000 |- | 6 | {{флагче|Португалия}} [[Жоао Кансело]] | 2018 | Защитник | [[Валенсия]] | 40 200 000 |- | 7 | {{флагче|Италия}} [[Федерико Бернардески]] | 2017 | Полузащитник | [[Фиорентина]] | 40 000 000 |- | 8 | {{флагче|Аржентина}} [[Пауло Дибала]] | 2015 | Нападател | [[УС Чита ди Палермо|Палермо]] | 32 000 000 |- | 9 | {{флагче|Босна и Херцеговина}} [[Миралем Пянич]] | 2016 | Полузащитник | [[АС Рома|Рома]] | 32 000 000 |- | 10 | {{флагче|Бразилия}} [[Емерсон]] | 2004 | Полузащитник | [[АС Рома|Рома]] | 28 000 000 |} {| class="wikitable" |+ Изходящи ! № ! Име ! Година ! Позиция ! Заминаващ за ! Транферна сума (€) |- | 1 | {{флагче|Франция}} [[Пол Погба]] | 2018 | Полузащитник | [[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]] | 105 000 000 |- | 2 | {{флагче|Франция}} [[Зинедин Зидан]] | 2001 | Полузащитник | [[Реал Мадрид]] | 77 500 000 |- | 3 | {{флагче|Италия}} [[Леонардо Бонучи]] | 2017 | Защитник | [[Милан]] | 42 000 000 |- | 4 | {{флагче|Чили}} [[Артуро Видал]] | 2016 | Полузащитник | [[Байерн Мюнхен]] | 37 500 000 |- | 5 | {{флагче|Италия}} [[Филипо Индзаги]] | 2002 | Нападател | [[Милан]] | 36 150 000 |- | 6 | {{флагче|Италия}} [[Матия Калдара]] | 2018 | Защитник | [[Милан]] | 35 000 000 |- | 7 | {{флагче|Испания}} [[Алваро Мората]] | 2016 | Нападател | [[Реал Мадрид]] | 30 000 000 |- | 8 | {{флагче|Швеция}} [[Златан Ибрахимович]] | 2006 | Нападател | [[ФК Интер|Интер]] | 24 800 000 |- | 9 | {{флагче|Франция}} [[Кингсли Коман]] | 2017 | Полузащитник | [[Байерн Мюнхен]] | 21 000 000 |- | 10 | {{флагче|Италия}} [[Емил Аудеро]] | 2019 | Вратар | [[Сампдория]] | 20 000 000 |} == Стадиони == През първите две години от създаването си (1897 г. и 1898 г.) „Ювентус“ приема гостуващите отбори на игрищата в [[Парко дел Валентино]] и в Джардино дела Читадела. След това отборът се премества на ''Stadium'' – голяма многофункционална постройка в Торино, използвана предимно за спортни цели точно до стария площад „Пиаца д'Арми“, навремето разположен между булевардите Галилео Ферарис и Дука дели Абруци, където провежда домакинските си срещи до 1908 г. Изключение правят 1905 г. – годината на първото спечелено Скудето и 1906 г., когато мачовете се играят на колодрума „Умберто I“ в торинския квартал „Крочета“. От 1909 до 1922 г. „Ювентус“ играе своите домакинства на стадиона на бул. „Себастополи“, преди да се премести на бул. „Марсилия“, където остава до 1933 г. На този стадион отборът става четири пъти шампион на Италия, три от които – в поредни години. В края на 1933 г. торинският гранд започва да играе домакинските си мачове на новопостроения Градски стадион „Бенито Мусолини“, открит през 1933 г. за [[Световно първенство по футбол 1934|Световното първенство по футбол]] през 1934 г. След [[Втора световна война|Втората световна война]] стадионът е преименуван на „Общински стадион“ до 1986 г., след което става Общински стадион „Виторио Поцо“ до 2005 г. На него „Ювентус“ приема гостуващите отбори в продължение на 57 години. Стадионът е домакин на 890 мача от шампионата на „Ювентус“. След окончателното затваряне на стадион „Филаделфия“, от 1963 г. Общинският стадион е споделян с [[ФК Торино|ФК „Торино“]]. Той е място на домакинските мачове на двата торински отбора до сезон 1989/90: последният мач, изигран на този терен от „Ювентус“, е на 2 май 1990 г. срещу „[[АКФ Фиорентина|Фиорентина]]“ – първият мач от [[Лига Европа|Купата на УЕФА]]. Стадионът продължава да се ползва за тренировъчна база до юли 2003 г. От 1990 г. до сезон 2005/06 торинци провеждат домакинските си мачове на [[Стадио деле Алпи]], построен в торинския квартал „Валете“ за [[Световно първенство по футбол 1990|Световното първенство по футбол]] през 1990 г. Той е и вътрешно съоръжение на „бианконерите“ от 1990 до 2006 г. В много редки случаи отборът домакинства на стадиони като [[Стадио Ренцо Барбера|Ренцо Барбера]] в [[Палермо]], [[Стадион „Дино Мануци“|Дино Мануци]] в [[Чезена]] и [[Джузепе Меаца (стадион)|Джузепе Меаца]] в [[Милано]]. През 2002 г. Общинският съвет на Торино предоставя на „Ювентус“ експлоатацията на района на „Деле Алпи“ за 99 години, поради което през 2008 г. се взима решение за изграждането на нов стадион, разположен в района на вече изоставеното съоръжение. През август 2006 г. „бианконерите“ се завръщат да играят на Общинския стадион, който е обновен за [[Зимни олимпийски игри 2006|Зимните олимпийски игри в Торино]] и вече носи името „Олимпийски стадион“. Споделят го с отбора на [[ФК Торино|Торино]]. От 2016 г. той се нарича [[Стадио Олимпико ди Торино|Олимпийски стадион „Гранде Торино“]]. От 2011 г. „Ювентус“ провежда домакинствата си на [[Ювентус Стейдиъм]]. Новото съоръжение е построено на мястото на [[Стадио деле Алпи]]. То е с капацитет от 41 000 зрители, а в изграждането му са вложени 120 млн. евро. На 11 септември 2011 г. се изиграва първият мач на новия стадион между „Ювентус“ и „[[ФК Парма|Парма]]“. В 17 минута [[Стефан Лихтщайнер]] вкарва първия гол, отбелязан на стадиона. От 1 юли 2017 г. името му е „Алианц Стейдиъм“ и то ще остане такова до 30 юни 2030 г. == Известни играчи == {{колони|3| * {{флагче|Италия}} [[Гаетано Ширеа]] * {{флагче|Италия}} [[Клаудио Джентиле]] * {{флагче|Италия}} [[Жозе Алтафини]] * {{флагче|Италия}} [[Чиро Ферара]] * {{флагче|Италия}} [[Антонио Конте]] * {{флагче|Италия}} [[Фабио Капело]] * {{флагче|Италия}} [[Джампиеро Бониперти]] * {{флагче|Италия}} [[Роберто Бетега]] * {{флагче|Италия}} [[Марко Тардели]] * {{флагче|Италия}} [[Дино Дзоф]] * {{флагче|Италия}} [[Алесандро дел Пиеро]] * {{флагче|Италия}} [[Алесио Такинарди]] * {{флагче|Италия}} [[Фабио Канаваро]] * {{флагче|Италия}} [[Роберто Баджо]] * {{флагче|Италия}} [[Джанлука Виали]] * {{флагче|Италия}} [[Анджело Перуци]] * {{флагче|Италия}} [[Фабрицио Раванели]] * {{флагче|Италия}} [[Кристиян Виери]] * {{флагче|Италия}} [[Филипо Индзаги]] * {{флагче|Италия}} [[Пиетро Анастази]] * {{флагче|Италия}} [[Роберто Анцолин]] * {{флагче|Италия}} [[Ромео Бенети]] * {{флагче|Италия}} [[Роберто Бетега]] * {{флагче|Италия}} [[Алесандро Бириндели]] * {{флагче|Италия}} [[Масимо Бонини]] * {{флагче|Италия}} [[Роберто Бонинсеня]] * {{флагче|Италия}} [[Серджо Брио]] * {{флагче|Италия}} [[Антонио Кабрини]] * {{флагче|Италия}} [[Масимо Карера]] * {{флагче|Италия}} [[Пиерлуиджи Казираги]] * {{флагче|Италия}} [[Ернесто Кастано]] * {{флагче|Италия}} [[Франко Каузио]] * {{флагче|Италия}} [[Антонело Кукуреду]] * {{флагче|Италия}} [[Умберто Коломбо]] * {{флагче|Италия}} [[Луиджи Де Агостини]] * {{флагче|Италия}} [[Паоло Ди Канио]] * {{флагче|Италия}} [[Анджело Ди Ливио]] * {{флагче|Италия}} [[Джузепе Фурино]] * {{флагче|Италия}} [[Марк Юлиано]] * {{флагче|Италия}} [[Джанлука Дзамброта]] * {{флагче|Италия}} [[Паоло Роси]] * {{флагче|Италия}} [[Чезаре Прандели]] * {{флагче|Италия}} [[Андреа Пирло]] * {{флагче|Италия}} [[Джанкарло Мароки]] * {{флагче|Италия}}{{флагче|Бразилия}} [[Жозе Алтафини]] * {{флагче|Бразилия}} [[Хулио Сезар да Силва]] * {{флагче|Бразилия}} [[Емерсон]] * {{флагче|Аржентина}} [[Карлос Тевес]] * {{флагче|Франция}} [[Дидие Дешам]] * {{флагче|Франция}} [[Мишел Платини]] * {{флагче|Франция}} [[Зинедин Зидан]] * {{флагче|Франция}} [[Лилиан Тюрам]] * {{флагче|Франция}} [[Патрик Виейра]] * {{флагче|Германия}} [[Хелмут Халер]] * {{флагче|Германия}} [[Томас Хеслер]] * {{флагче|Германия}} [[Юрген Колер]] * {{флагче|Германия}} [[Андреас Мьолер]] * {{флагче|Холандия}} [[Едгар Давидс]] * {{флагче|Испания}} [[Луис дел Сол]] * {{флагче|Дания}} [[Михаел Лаудруп]] * {{флагче|Швеция}} [[Златан Ибрахимович]] * {{флагче|Франция}} [[Тиери Анри]] * {{флагче|Англия}} [[Джон Чарлс]] * {{флагче|Ирландия}} [[Лайъм Брейди]] * {{флагче|Чехия}} [[Павел Недвед]] * {{флагче|Хърватия}} [[Игор Тудор]] * {{Флагче|Хърватия}} [[Ален Бокшич]] * {{флагче|Полша}} [[Збигнев Бонек]] * {{флагче|Сърбия}} [[Владимир Югович]] * {{флагче|Румъния}} [[Адриан Муту]] * {{флагче|Аржентина}} [[Омар Сивори]] * {{флагче|Уругвай}} [[Паоло Монтеро]] }} == Класиране по години == === Серия А === {{col-begin}} {{col-2}} {| class="wikitable" |+ Класиране в [[Серия А]] ! Сезон ! Позиция ! Точки |- | 1898 | Не участва | - |- | 1899 | Не участва | - |- | 1900 | Рунд 1 | 4 |- | 1901 | Полуфинал | - |- | 1902 | Първа група | 5 |- | 1903 | Подгласник | - |- | 1904 | Подгласник | - |- | 1905 | Шампион | 9 |- | 1906 | Подгланик | 5 |- | 1907 | Квалификация | - |- | 1908 | Квалификация | - |- | 1909 | Рунд 1 | - |- | 1909&nbsp;– 10 | 3-то | 18 |- | 1910&nbsp;– 11 | 9-о | 10 |- | 1911&nbsp;– 12 | 8-о | 9 |- | 1912&nbsp;– 13 | Квалификация | 3 |- | 1913&nbsp;– 14 | Квалификация | 10 |- | 1914&nbsp;– 15 | Полуфинал | - |- | 1919&nbsp;– 20 | Последен рунд | - |- | 1920&nbsp;– 21 | Група А | 15 |- | 1921&nbsp;– 22 | Не участва | - |- | 1922&nbsp;– 23 | Група В | 25 |- | 1923&nbsp;– 24 | Група А | 26 |- | 1924&nbsp;– 25 | Група В | 32 |- | 1925&nbsp;– 26 | Шампион | - |- | 1926&nbsp;– 27 | 3-то | 11 |- | 1927&nbsp;– 28 | 4-то | 16 |- | 1928&nbsp;– 29 | Група В | 41 |- ''Серия А'' | 1929&nbsp;– 30 | 3-то | 45 |- | 1930&nbsp;– 31 | Шампион | 55 |- | 1931&nbsp;– 32 | Шампион | 54 |- | 1932&nbsp;– 33 | Шампион | 54 |- | 1933&nbsp;– 34 | Шампион | 53 |- | 1934&nbsp;– 35 | Шампион | 44 |- | 1935&nbsp;– 36 | 5-о | 35 |- | 1936&nbsp;– 37 | 5-о | 35 |- | 1937&nbsp;– 38 | Подгласник | 39 |- | 1938&nbsp;– 39 | 8-о | 29 |- | 1939&nbsp;– 40 | 3-то | 36 |- | 1940&nbsp;– 41 | 5-о | 32 |- | 1941&nbsp;– 42 | 6-о | 32 |- | 1942&nbsp;– 43 | 3-то | 37 |- | 1946&nbsp;– 47 | Подгласник | 53 |- | 1947&nbsp;– 48 | 3-то | 49 |- | 1948&nbsp;– 49 | 4-то | 44 |- | 1949&nbsp;– 50 | Шампион | 62 |- | 1950&nbsp;– 51 | 3-то | 54 |- | 1951&nbsp;– 52 | Шампион | 60 |- | 1952&nbsp;– 53 | Подгласник | 45 |- | 1953&nbsp;– 54 | Подгласник | 50 |- | 1954&nbsp;– 55 | 7-о | 37 |- | 1955&nbsp;– 56 | 9-о | 33 |- | 1956&nbsp;– 57 | 9-о | 33 |- | 1957&nbsp;– 58 | Шампион | 51 |- | 1958&nbsp;– 59 | 4-то | 42 |- | 1959&nbsp;– 60 | Шампион | 55 |- | 1960&nbsp;– 61 | Шампион | 49 |- | 1961&nbsp;– 62 | 12-о | 29 |- | 1962&nbsp;– 63 | Подгласник | 45 |- | 1963&nbsp;– 64 | 5-о | 38 |- | 1964&nbsp;– 65 | 5-о | 41 |- | 1965&nbsp;– 66 | 5-о | 42 |- | 1966&nbsp;– 67 | Шампион | 49 |- | 1967&nbsp;– 68 | 3-то | 36 |- | 1968&nbsp;– 69 | 5-о | 35 |- | 1969&nbsp;– 70 | 3-то | 38 |- | 1970&nbsp;– 71 | 4-то | 35 |- | 1971&nbsp;– 72 | Шампион | 43 |- | 1972&nbsp;– 73 | Шампион | 45 |- | 1973&nbsp;– 74 | Подгласник | 41 |- | 1974&nbsp;– 75 | Шампион | 43 |- | 1975&nbsp;– 76 | Подгласник | 43 |- | 1976&nbsp;– 77 | Шампион | 51 |- | 1977&nbsp;– 78 | Шампион | 44 |- | 1978&nbsp;– 79 | 3-то | 37 |- | 1979&nbsp;– 80 | Подгласник | 38 |- | 1980&nbsp;– 81 | Шампион | 44 |- | 1981&nbsp;– 82 | Шампион | 42 |- | 1982&nbsp;– 83 | Подгласник | 39 |- | 1983&nbsp;– 84 | Шампион | 43 |- | 1984&nbsp;– 85 | 5-о | 36 |- | 1985&nbsp;– 86 | Шампион | 45 |- | 1986&nbsp;– 87 | Подгласник | 39 |- | 1987&nbsp;– 88 | 6-о | 31 |- | 1988&nbsp;– 89 | 4-то | 43 |- | 1989&nbsp;– 90 | 4-то | 44 |- | 1990&nbsp;– 91 | 7-о | 37 |- | 1991&nbsp;– 92 | Подгласник | 48 |- | 1992&nbsp;– 93 | 4-то | 39 |- | 1993&nbsp;– 94 | Подгласник | 47 |- | 1994&nbsp;– 95 | Шампион | 73 |- | 1995&nbsp;– 96 | Подгласник | 65 |- | 1996&nbsp;– 97 | Шампион | 65 |- | 1997&nbsp;– 98 | Шампион | 74 |- | 1998&nbsp;– 99 | 7-о | 54 |- | 1999&nbsp;– 00 | Подгласник | 71 |} {{col-2}} {| class="wikitable" |+ ! Сезон ! Позиция ! Точки |- | 2000&nbsp;– 01 | Подласник | 73 |- | 2001&nbsp;– 02 | Шампион | 71 |- | 2002&nbsp;– 03 | Шампион | 72 |- | 2003&nbsp;– 04 | 3-то | 69 |- | 2004&nbsp;– 05 | ''Шампион'' ''(отнета титла)'' | 86 |- | 2005&nbsp;– 06 | ''Шампион'' ''(отнета титла)'' | 91 |- | 2006&nbsp;– 07 | Не участва | - |- | 2007&nbsp;– 08 | 3-то | 72 |- | 2008&nbsp;– 09 | Подгласник | 74 |- | 2009&nbsp;– 10 | 7-о | 55 |- | 2010&nbsp;– 11 | 7-о | 58 |- | 2011&nbsp;– 12 | Шампион | 84 |- | 2012&nbsp;– 13 | Шампион | 87 |- | 2013&nbsp;– 14 | Шампион | 102 |- | 2014&nbsp;– 15 | Шампион | 87 |- | 2015&nbsp;– 16 | Шампион | 91 |- | 2016&nbsp;– 17 | Шампион | 91 |- | 2017&nbsp;– 18 | Шампион | 95 |- | 2018&nbsp;– 19 | Шампион | 90 |- | 2019&nbsp;– 20 | Шампион | 83 |- | 2020 – 21 | 4-то |78 |- | 2021 – 22 | 4-то |70 |- | 2022 – 23 | 7-мо |62 |- | 2023 – 24 | | 71 |} {{col-end}} == Ранг в европейските турнири == {{col-begin}} {{col-2}} {| class="wikitable" |+ Ранг на Ювентус през годините ! Година ! Ранг ! Лидер |- | 1961 | - | {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] |- | 1962 | #30 | {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] |- | 1963 | #35 | {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] |- | 1964 | #25 | {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона]] |- | 1965 | #16 | {{флагче|Португалия}} [[Бенфика]] |- | 1966 | #12 | {{флагче|Португалия}} [[Бенфика]] |- | 1967 | #15 | {{флагче|Испания}} [[Реал Сарагоса]] |- | 1968 | #09 | {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] |- | 1969 | #06 | {{флагче|Португалия}} [[Бенфика]] |- | 1970 | #07 | {{флагче|Англия}} [[Лийдс Юнайтед]] |- | 1971 | #02 | {{флагче|Англия}} [[Лийдс Юнайтед]] |- | 1972 | #04 | {{флагче|Англия}} [[Лийдс Юнайтед]] |- | 1973 | #03 | {{флагче|Холандия}} [[ФК Аякс|Аякс]] |- | 1974 | #05 | {{флагче|Холандия}} [[ФК Аякс|Аякс]] |- | 1975 | #05 | {{флагче|Германия}} [[Борусия Мьонхенгладбах]] |- | 1976 | #10 | {{флагче|Германия}} [[Байерн Мюнхен]] |- | 1977 | #10 | {{флагче|Германия}} [[Борусия Мьонхенгладбах]] |- | 1978 | #08 | {{флагче|Германия}} [[Борусия Мьонхенгладбах]] |- | 1979 | #08 | {{флагче|Германия}} [[Борусия Мьонхенгладбах]] |- | 1980 | #09 | {{флагче|Германия}} [[Борусия Мьонхенгладбах]] |- | 1981 | #05 | {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона]] |- | 1982 | #19 | {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона]] |- | 1983 | #17 | {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона]] |- | 1984 | #06 | {{флагче|Англия}} [[ФК Ливърпул]] |- | 1985 | #05 | {{флагче|Англия}} [[ФК Ливърпул]] |- | 1986 | #01 | {{флагче|Италия}} [[Ювентус]] |- | 1987 | #01 | {{флагче|Италия}} [[Ювентус]] |- | 1988 | #01 | {{флагче|Италия}} [[Ювентус]] |- | 1989 | #02 | {{флагче|Германия}} [[Байерн Мюнхен]] |- | 1990 | #02 | {{флагче|Германия}} [[Байерн Мюнхен]] |- | 1991 | #01 | {{флагче|Италия}} [[Ювентус]] |- | 1992 | #07 | {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] |- | 1993 | #03 | {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] |- | 1994 | #03 | {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] |- | 1995 | #05 | {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] |- | 1996 | #10 | {{флагче|Холандия}} [[ФК Аякс|Аякс]] |- | 1997 | #01 | {{флагче|Италия}} [[Ювентус]] |- | 1998 | #02 | {{флагче|Франция}} [[ПСЖ]] |- | 1999 | #01 | {{флагче|Италия}} [[Ювентус]] |- | 2000 | #01 | {{флагче|Италия}} [[Ювентус]] |} {{col-2}} {| class="wikitable" |+ Ранг на Ювентус през годините ! Година ! Ранг ! Лидер |- | 2001 | #07 | {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] |- | 2002 | #07 | {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] |- | 2003 | #08 | {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] |- | 2004 | #11 | {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] |- | 2005 | #12 | {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] |- | 2006 | #05 | {{флагче|Италия}} [[Милан]] |- | 2007 | #12 | {{флагче|Италия}} [[Милан]] |- | 2008 | #23 | {{флагче|Англия}} [[ФК Челси]] |- | 2009 | #24 | {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона]] |- | 2010 | #27 | {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона]] |- | 2011 | #43 | {{флагче|Англия}} [[Манчестър Юнайтед]] |- | 2012 | #43 | {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона]] |- | 2013 | #20 | {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона]] |- | 2014 | #16 | {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] |- | 2015 | #14 | {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] |- | 2016 | #09 | {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] |- | 2017 | #05 | {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] |- | 2018 | #05 | {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] |- | 2019 | #05 | {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] |- | 2020 | #05 | {{флагче|Германия}} [[Байерн Мюнхен]] |- | 2021 | #05 | {{флагче|Германия}} [[Байерн Мюнхен]] |- | 2022 | #08 | {{флагче|Германия}} [[Байерн Мюнхен]] |- | 2023 | #08 | {{флагче|Англия}} [[Манчестър Сити]] |- | 2024 | #18 | {{флагче|Англия}} [[Манчестър Сити]] |} {{col-end}} == Българи в „Ювентус“ == * {{флагче|България}} '''[[Валери Божинов]]''' (нападател)&nbsp;– В. Божинов е първият български футболист в отбора на „Ювентус“. Той се присъединява към отбора през сезон 2006&nbsp;– 07 под наем от отбора на [[Фиорентина]]. Там той записва 18 мача и 5 отбелязани гола. * {{флагче|България}} '''[[Марио Кирев]]''' (вратар)&nbsp;– М. Кирев подписва с клуба през януари 2009&nbsp;г. Там той така и не записва изигран мач, като само е попадал няколко пъти в групата. Пред избора, дали да е трети вратар или да бъде даден под наем в друг отбор, той избира втората опция. Затова е и даван под наем на други отбори. == „Ювентус“ срещу български отбори == {| class="wikitable" ! Сезон ! Турнир ! Домакин ! Резултат ! Гост |- | 1960&nbsp;– 61 | [[Шампионска лига|КЕШ]]: Предв. кръг | '''Ювентус''' | 2:0 | [[ЦСКА (София)]] |- | 1960&nbsp;– 61 | [[Шампионска лига|КЕШ]]: Предв. кръг (реванш) | '''[[ЦСКА (София)]]''' | 4:1 | Ювентус |- | 1964&nbsp;– 65 | [[Купа на панаирните градове|КПГ]]: 3-ти кръг | Ювентус | 1:1 | [[Локомотив Пловдив]] |- | 1964&nbsp;– 65 | [[Купа на панаирните градове|КПГ]]: 3-ти кръг (реванш) | [[Локомотив Пловдив]] | 1:1 | Ювентус * |- | 1969&nbsp;– 70 | [[Купа на панаирните градове|КПГ]]: 1-ви кръг | '''Ювентус''' | 3:1 | [[Локомотив Пловдив]] |- | 1969&nbsp;– 70 | [[Купа на панаирните градове|КПГ]]: 1-ви кръг (реванш) | [[Локомотив Пловдив]] | 1:2 | '''Ювентус''' |- | 1975&nbsp;– 76 | [[Шампионска лига|КЕШ]]: 1-ви кръг | '''[[ЦСКА (София)]]''' | 2:1 | Ювентус |- | 1975&nbsp;– 76 | [[Шампионска лига|КЕШ]]: 1-ви кръг (реванш) | '''Ювентус''' | 2:0 | [[ЦСКА (София)]] |- | 1979&nbsp;– 80 | [[Купа на носителите на купи|КНК]] | '''[[Берое]]''' | 1:0 | [[Ювентус]] |- | 1979&nbsp;– 80 | [[Купа на носителите на купи|КНК]] | '''[[Ювентус]]''' | 3:1 | [[Берое]] |- | 1990&nbsp;– 91 | [[Купа на носителите на купи|КНК]] | [[ПОФК Сливен 2000|Сливен]] | 0:2 | '''[[Ювентус]]''' |- | 1990&nbsp;– 91 | [[Купа на носителите на купи|КНК]] | '''Ювентус''' | 6:1 | [[ПОФК Сливен 2000|Сливен]] |- | 1994&nbsp;– 95 | [[Купа на УЕФА]]: 1-ви кръг | [[ЦСКА (София)]] | 0:3 | '''Ювентус''' |- | 1994&nbsp;– 95 | [[Купа на УЕФА]]: 1-ви кръг (реванш) | '''Ювентус''' | 5:1 | [[ЦСКА (София)]] |- | 1999&nbsp;– 00 | [[Купа на УЕФА]]: 2-ри кръг | [[Левски (София)]] | 1:3 | '''Ювентус''' |- | 1999&nbsp;– 00 | [[Купа на УЕФА]]: 2-ри кръг (реванш) | Ювентус | 1:1 | [[Левски София]] |} ''Забележка: * означава, че Ювентус е продължил в следващата фаза след продължения.'' == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.juventus.com/site/ita/index.asp Официален уебсайт] * [http://serieabulgaria.weebly.com/ Фен уебсайт] * [http://serieabulgaria.weebly.com/ Juventuz.com&nbsp;– Най-големият англоезичен сайт за отбора] * {{икона|it}} [http://serieabulgaria.weebly.com/ Juventus1897.it&nbsp;– Сайт за Ювентус] * [http://serieabulgaria.weebly.com/Новини за Ювентус]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} (FC Italia) * [http://kassiesa.home.xs4all.nl/bert/uefa/data/method4/trank2012.html Ранглиста на УЕФА] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130304090741/http://kassiesa.home.xs4all.nl/bert/uefa/data/method4/trank2012.html |date=2013-03-04 }} {{Серия А отбори}} {{Г-14}} {{Портал|Футбол|Италия}} {{СОРТКАТ:Ювентус}} [[Категория:ФК Ювентус| ]] ew5gbyc5dgbhl9mfvk4s7u2fqd6bnbn 0 68016 12435661 12431322 2024-12-09T11:50:00Z Danitrifonov04 292718 12435661 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Ботафого|Ботафого}} {{Футболен отбор | име на отбора = {{флаг|Бразилия}} Ботафого | прозвище = Fogeo (Великият огън) | герб = Botafogo de Futebol e Regatas logo.svg | стадион = [[Нилтон Сантос (стадион)|Нилтон Сантос]] | капацитет = 46 831 | президент = | старши треньор = {{флаг|Португалия}} [[Артур Жорже]] | първенство = [[Бразилия Серия А]] | сезон = 2023 | място = 5-то | |pattern_la1=_botafogo2425h |pattern_b1=_botafogo2425h |pattern_ra1=_botafogo2425h |pattern_sh1= |pattern_so1=_botafogo24hl |leftarm1=FFFFFF |body1=FFFFFF |rightarm1=FFFFFF |shorts1=000000 |socks1=555555 |pattern_la2=_botafogo2425a |pattern_b2=_botafogo2425a |pattern_ra2=_botafogo2425a |pattern_sh2= |pattern_so2= |leftarm2=000000 |body2=000000 |rightarm2=000000 |shorts2=000000 |socks2=000000 |pattern_la3=_botafogo2425t |pattern_b3=_botafogo2425t |pattern_ra3=_botafogo2425t |pattern_sh3= |pattern_so3=_botafogo2425tl |leftarm3=FFFFFF |body3=FFFFFF |rightarm3=FFFFFF |shorts3=FFFFFF |socks3=FFFFFF }} '''Ботафого''' е сред най-великите футболни отбори на [[Рио де Жанейро]], щат [[Рио де Жанейро (щат)|Рио де Жанейро]], [[Бразилия]]. == История == '''Клуб де Регатас Ботафого''' е основан на [[1 юли]], [[1894]] г. Цветовете на отбора са бяло и черно, а емблемата му символизира първата звезда, която се явява на небето (планетата [[Венера (планета)|Венера]]). По-късно Ботафого се превръща в най-силния отбор в околността. Десет години по-късно – на [[12 август]], [[1904]] се създава друг футболен отбор в Рио де Жанейро - '''Електро клуб'''. Отборът се ражда по време на урок по алгебра в колежа '''„Алфредо Гомес“'''. Историята гласи, че по време на часа Флавио Рамос изпраща бележка на своя приятел Емануел Содре, на която пише: "Итамар има футболен клуб на улица Мартинш Ферейра, хайде и ние да създадем един на Ларго дош Леоеш, какво мислиш? Можем да го обсъдим с Артур Сезар, Висенте и Жак." И така е основан Електро клуб. Но това не е последното име на отбора. След предложението на майката на Флавио (Дона Чикита), Електро се прекръства на Футболен клуб Ботафого. Това става на [[18 септември]] същата година. Цветовете остават същите, а емблемата е прерисувана в швейцарски стил от Базилио Виана Жуниор. Ботафого скоро става най-силния клуб в [[Рио де Жанейро]], печелейки шампионата през годините [[1907]], [[1910]], [[1912]] и още много. Така се случва, че вече съществуват два клуба с едно име, еднакви цветове и най-важното – на едно и също място. И така на [[9 декември]], [[1942]] двата отбора се сливат в един. '''Ботафого де Футебол е Регаташ''' става истина. Между [[1968]] и [[1989]] клубът има негативен баланс в мачовете срещу другите отбори от родния им град ([[Клуб де Регатас Вашку да Гама|Вашку да Гама]], [[Флуминензе]] и [[Фламенго]]). След като спечелва [[Кампеонато Кариока]] (шампионатът на щата [[Рио де Жанейро (щат)|Рио де Жанейро]]) през [[1989]], отборът излиза от дългия период без спечелен трофей. Това дава тласък на клуба и Ботафого печели същия турнир и през [[1990]] и [[1997]], а през [[1995]] става шампион на [[Бразилия]]. През [[1999]] отборът отпада в [[Футболен шампионат на Бразилия, Серия B|бразилската втора дивизия]]. Още следващата година той се завръща отново сред елита на страната. През [[2002]] Ботафого завършва последен в Серия А и се озовава отново в Серия B, но отново само за един сезон. == Титли == * '''''Футбол''''' ** '''''Национални трофеи''''' *** Campeonato Brasileiro 1968<ref>[http://globoesporte.globo.com/futebol/brasileirao-serie-a/noticia/2010/12/cbf-oficializa-titulos-nacionais-em-cerimonia-com-presenca-de-pele.html globoesporte.globo.com]</ref>, 1995, 2024 *** Rio-Sao Paulo Turnir 1962, 1964, 1966, 1998 ** '''''Градски трофеи''''' *** 18 Kampeonato Karioka: 1907, 1910, 1912, 1930, 1932-35, 1948, 1957, 1961, 1962, 1967, 1968, 1989, 1990, 1996, 1997, 2006 *** 8 Torneio Inicio 1934, 1938, 1947, 1961, 1962, 1963, 1967, 1977 *** 4 Taca Guanabara 1967, 1968, 1997, 2006 *** 4 Taça Rio de Janeiro 1989, 1997, 2007, 2008 ** '''''Младежи''''' *** 1 Taca Belo Horizonte de Juniores 1999 *** 1 Copa Macae de Juvenis 1997 ** '''''Международни трофеи''''' *** Copa Libertadores 2024 *** 1 Copa CONMEBOL 1993 *** Torneio Internacional da Colombia 1960 *** Pentagonal do Mexico 1962 *** Torneio de Paris 1963 *** Quadrangular de Buenos Aires 1964 *** Torneio Carranza 1966 *** Torneio de Caracas 1967, 68,70 *** Hexagonal do Mexico 1968 *** Torneio de Genebra 1984 *** Torneio de Berna 1985 *** Torneio de Palma de Mallorca 1988 *** Torneio da Amizade 1990 *** Trofeu Tereza Herrera 1996 *** Torneio de Osaka 1996 *** III Torneio Presidente da Russia 1996 == Легендарни играчи == ** [[Амарилдо]] ** [[Бебето]] ** [[Гаринча]] ** [[Валдир Перейра|Диди]] ** [[Доницете]] ** [[Елено де Фрейташ]] ** [[Еркулеш Брито Руаш]] ** [[Жаирзиньо]] ** [[Жерсон де Оливейра Нунес|Жерсон]] ** [[Жозимар]] ** [[Карвальо Лейте]] ** [[Карлош Алберто Тореш|Карлош Алберто]] ** [[Куарентиня]] ** [[Леонидаш да Силва]] ** [[Марио Загало]] ** [[Нилтон Сантош]] ** [[Манга (футболист)|Манга]] ** [[Мариньо Чагаш]] ** [[Мауро Галвао]] ** [[Тулио Маравиля|Тулио]] == Външни препратки == * {{икона|pt}} [http://www.botafogonocoracao.com.br Официален уебсайт] == Източници == <references /> {{Футболен шампионат на Бразилия, Кампеонато Бразилейро}} [[Категория:Бразилски футболни отбори]] [[Категория:Спорт в Рио де Жанейро]] [[Категория:Основани в Бразилия през 1904 година]] jtfigr6iaz0lkm2eu57zn3tlrzu5ipz 12435663 12435661 2024-12-09T11:51:21Z Danitrifonov04 292718 12435663 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Ботафого|Ботафого}} {{Футболен отбор | име на отбора = {{флаг|Бразилия}} Ботафого | прозвище = Fogeo (Великият огън) | герб = Botafogo de Futebol e Regatas logo.svg | стадион = [[Нилтон Сантос (стадион)|Нилтон Сантос]] | капацитет = 46 831 | президент = | старши треньор = {{флагче|Португалия}} [[Артур Жорже]] | първенство = [[Бразилия Серия А]] | сезон = 2024 | място = 1-во | |pattern_la1=_botafogo2425h |pattern_b1=_botafogo2425h |pattern_ra1=_botafogo2425h |pattern_sh1= |pattern_so1=_botafogo24hl |leftarm1=FFFFFF |body1=FFFFFF |rightarm1=FFFFFF |shorts1=000000 |socks1=555555 |pattern_la2=_botafogo2425a |pattern_b2=_botafogo2425a |pattern_ra2=_botafogo2425a |pattern_sh2= |pattern_so2= |leftarm2=000000 |body2=000000 |rightarm2=000000 |shorts2=000000 |socks2=000000 |pattern_la3=_botafogo2425t |pattern_b3=_botafogo2425t |pattern_ra3=_botafogo2425t |pattern_sh3= |pattern_so3=_botafogo2425tl |leftarm3=FFFFFF |body3=FFFFFF |rightarm3=FFFFFF |shorts3=FFFFFF |socks3=FFFFFF |държава=[[Бразилия]]}} '''Ботафого''' е сред най-великите футболни отбори на [[Рио де Жанейро]], щат [[Рио де Жанейро (щат)|Рио де Жанейро]], [[Бразилия]]. == История == '''Клуб де Регатас Ботафого''' е основан на [[1 юли]], [[1894]] г. Цветовете на отбора са бяло и черно, а емблемата му символизира първата звезда, която се явява на небето (планетата [[Венера (планета)|Венера]]). По-късно Ботафого се превръща в най-силния отбор в околността. Десет години по-късно – на [[12 август]], [[1904]] се създава друг футболен отбор в Рио де Жанейро - '''Електро клуб'''. Отборът се ражда по време на урок по алгебра в колежа '''„Алфредо Гомес“'''. Историята гласи, че по време на часа Флавио Рамос изпраща бележка на своя приятел Емануел Содре, на която пише: "Итамар има футболен клуб на улица Мартинш Ферейра, хайде и ние да създадем един на Ларго дош Леоеш, какво мислиш? Можем да го обсъдим с Артур Сезар, Висенте и Жак." И така е основан Електро клуб. Но това не е последното име на отбора. След предложението на майката на Флавио (Дона Чикита), Електро се прекръства на Футболен клуб Ботафого. Това става на [[18 септември]] същата година. Цветовете остават същите, а емблемата е прерисувана в швейцарски стил от Базилио Виана Жуниор. Ботафого скоро става най-силния клуб в [[Рио де Жанейро]], печелейки шампионата през годините [[1907]], [[1910]], [[1912]] и още много. Така се случва, че вече съществуват два клуба с едно име, еднакви цветове и най-важното – на едно и също място. И така на [[9 декември]], [[1942]] двата отбора се сливат в един. '''Ботафого де Футебол е Регаташ''' става истина. Между [[1968]] и [[1989]] клубът има негативен баланс в мачовете срещу другите отбори от родния им град ([[Клуб де Регатас Вашку да Гама|Вашку да Гама]], [[Флуминензе]] и [[Фламенго]]). След като спечелва [[Кампеонато Кариока]] (шампионатът на щата [[Рио де Жанейро (щат)|Рио де Жанейро]]) през [[1989]], отборът излиза от дългия период без спечелен трофей. Това дава тласък на клуба и Ботафого печели същия турнир и през [[1990]] и [[1997]], а през [[1995]] става шампион на [[Бразилия]]. През [[1999]] отборът отпада в [[Футболен шампионат на Бразилия, Серия B|бразилската втора дивизия]]. Още следващата година той се завръща отново сред елита на страната. През [[2002]] Ботафого завършва последен в Серия А и се озовава отново в Серия B, но отново само за един сезон. == Титли == * '''''Футбол''''' ** '''''Национални трофеи''''' *** Campeonato Brasileiro 1968<ref>[http://globoesporte.globo.com/futebol/brasileirao-serie-a/noticia/2010/12/cbf-oficializa-titulos-nacionais-em-cerimonia-com-presenca-de-pele.html globoesporte.globo.com]</ref>, 1995, 2024 *** Rio-Sao Paulo Turnir 1962, 1964, 1966, 1998 ** '''''Градски трофеи''''' *** 18 Kampeonato Karioka: 1907, 1910, 1912, 1930, 1932-35, 1948, 1957, 1961, 1962, 1967, 1968, 1989, 1990, 1996, 1997, 2006 *** 8 Torneio Inicio 1934, 1938, 1947, 1961, 1962, 1963, 1967, 1977 *** 4 Taca Guanabara 1967, 1968, 1997, 2006 *** 4 Taça Rio de Janeiro 1989, 1997, 2007, 2008 ** '''''Младежи''''' *** 1 Taca Belo Horizonte de Juniores 1999 *** 1 Copa Macae de Juvenis 1997 ** '''''Международни трофеи''''' *** Copa Libertadores 2024 *** 1 Copa CONMEBOL 1993 *** Torneio Internacional da Colombia 1960 *** Pentagonal do Mexico 1962 *** Torneio de Paris 1963 *** Quadrangular de Buenos Aires 1964 *** Torneio Carranza 1966 *** Torneio de Caracas 1967, 68,70 *** Hexagonal do Mexico 1968 *** Torneio de Genebra 1984 *** Torneio de Berna 1985 *** Torneio de Palma de Mallorca 1988 *** Torneio da Amizade 1990 *** Trofeu Tereza Herrera 1996 *** Torneio de Osaka 1996 *** III Torneio Presidente da Russia 1996 == Легендарни играчи == ** [[Амарилдо]] ** [[Бебето]] ** [[Гаринча]] ** [[Валдир Перейра|Диди]] ** [[Доницете]] ** [[Елено де Фрейташ]] ** [[Еркулеш Брито Руаш]] ** [[Жаирзиньо]] ** [[Жерсон де Оливейра Нунес|Жерсон]] ** [[Жозимар]] ** [[Карвальо Лейте]] ** [[Карлош Алберто Тореш|Карлош Алберто]] ** [[Куарентиня]] ** [[Леонидаш да Силва]] ** [[Марио Загало]] ** [[Нилтон Сантош]] ** [[Манга (футболист)|Манга]] ** [[Мариньо Чагаш]] ** [[Мауро Галвао]] ** [[Тулио Маравиля|Тулио]] == Външни препратки == * {{икона|pt}} [http://www.botafogonocoracao.com.br Официален уебсайт] == Източници == <references /> {{Футболен шампионат на Бразилия, Кампеонато Бразилейро}} [[Категория:Бразилски футболни отбори]] [[Категория:Спорт в Рио де Жанейро]] [[Категория:Основани в Бразилия през 1904 година]] p67cm10r0dzoykzxrqdv7orh4hwg9a7 0 68118 12435360 12306771 2024-12-08T22:53:31Z InternetArchiveBot 282151 Add 1 book for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435360 wikitext text/x-wiki '''Конската сила''' '''(к. с.)''' е остаряла [[извънсистемна единица]] за измерване на [[мощност]]. За нея не съществува еднозначно определение, поради което тя не се препоръчва за използване в науката и техниката. В света съществуват няколко единици за измерване под името „конска сила“. В България като правило под конска сила се има предвид така наречената „метрична конска сила“, равна точно на 735,498 75 [[ват|W]]. На нейно място трябва да се използва [[стандарт]]ната единица за измерване на мощност [[ват]] ('''W'''), респ. [[киловат]] ('''kW''') от международно приетата система [[SI]]. [[Международна организация по законодателна метрология|Международната организация по законодателна метрология]] (МОЗМ) в своите препоръки отнася метричната конска сила към единиците за измерване, „които трябва да бъдат извадени от употреба колкото е възможно по-скоро там, където те се използват днес, и които не трябва да се въвеждат, ако не се използват“.<ref>{{Citation |title=Международный документ МОЗМ D2. Узаконенные (официально допущенные к применению) единицы измерений. Приложение В |url=http://www.fundmetrology.ru/depository/04_IntDoc_all/MD2.pdf#page=30 |accessdate=2017-10-20 |archivedate=2013-10-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131014173821/http://www.fundmetrology.ru/depository/04_IntDoc_all/MD2.pdf#page=30 }}</ref> Единицата '''конска сила''' все още е доста разпространена, най-вече в [[автомобил]]ната индустрия (и особено в разговорната практика). Днес обикновено в техническите проспекти и спецификации на автомобилите стойността на мощността се дава в '''kW''', а като допълнение към основното означение – и в '''к. с.''' == История == Конската сила за пръв път е била предложена през [[XVIII век]] от [[Джеймс Уат]] ([[1736]] – [[1819]]), когато е оценявал мощността на своите парни [[двигател]]и. Сравнението е било при изпомпване на вода от рудници, пазарлъкът е бил, че неговият двигател ще изпомпи вода колкото един кон, въртящ помпата чрез обикаляне в кръг. Тогава се е смятало, че един кон има сила (мощност) да повдига 330 [[фунт]]а (150 kg) със скорост 100 [[фут]]а (30 m) за [[минута]]. По днешни мерки, това се равнява приблизително на 746 W. През 1993 г. Р. Д. Стивенсън и Р. Дж. Васерсуг публикуват в списание [[Nature]] дописка, в която се обобщават измервания и пресмятания на върховата и продължителна производителност на кон.<ref name="nature">{{Cite journal |last1=Stevenson |first1=R. D. |last2=Wassersug |first2=R. J. |year=1993 |title=Horsepower from a horse |url=https://archive.org/details/sim_nature-uk_1993-07-15_364_6434/page/n43 |journal=[[Nature (journal)|Nature]] |volume=364 |issue=6434 |page=195 |doi=10.1038/364195a0|pmid=8321316 |bibcode=1993Natur.364..195S |s2cid=23314938 |doi-access=free }}</ref> Позовавайки се на измервания, направени през 1926 г. по време на Щатския панаир на Айова, те съобщават, че за няколко секунди е измерена пикова мощност от 14,9 к.с. (11,1 kW),<ref>{{cite journal|last1=Collins|first1=E. V.|last2=Caine|first2=A. B.|year=1926|title=Testing Draft Horses|url=https://lib.dr.iastate.edu/bulletin/vol20/iss240/1|url-status=live|journal=Iowa Agricultural Experiment Station Bulletin|volume=240|pages=193–223|archive-url=https://web.archive.org/web/20200607104620/https://lib.dr.iastate.edu/bulletin/vol20/iss240/1/|archive-date=2020-06-07|access-date=2021-09-06}}</ref> и също така се наблюдава, че при продължителна работа мощността е около 1 к.с. (0,75 kW) на кон, което е в съответствие със селскостопанските съвети както от XIX, така и от XX век и също така, че тази мощност е около четири пъти повече от мощността, изразходвана от други гръбначни животни при продължителна работа.<ref name="nature"/> == Преизчисление к. с. ↔ kW == Днес в англоговорещия свят най-често конската сила се определя като равна на 745,699 871 582 270 22 '''W'''. Обаче в почти цяла [[Европа]] конската сила се приема за равна на 735,498 75 '''W''' (т. нар. '''метрична конска сила'''). Тази стойност се дава в международния [[стандарт]] [[ISO]] 31-3, въведен и в България. Не съществува и общоприето международно означение на тази единица. На [[немски език|немски]] конската сила се означава с '''PS''' (''Pferdestärke''), на [[френски език|френски]] – с '''CV''' (''cheval-vapeur''), на италиански – с '''cv''' (''cavallo vapore''), на [[английски език|английски]] – с '''HP''' или '''hp''' (''horsepower''). И така за ''метричната'' конска сила важи: : '''1 к. с. = 0,735 498 75 kW ≈ 3/4 kW''', и обратно: : '''1 kW = 1,359 621 73 к. с.''' В повечето англоезични страни: : '''1 HP = 0,745 699 871 582 270 22 kW ≈ 3/4 kW''' == Мощност на автомобилни двигатели в к. с. и kW == Данните за мощността на двигатели (специално при [[автомобил]]и) невинаги могат да се сравнят, когато се дават в конски сили. Причината е, че условията за определяне на тази мощност са различни в различните страни. Така например в [[Германия]] мощността се определя в конски сили по [[DIN]] (т.е. '''DIN-PS'''), като двигателят е „готов за вграждане“ в дадения автомобил или механизъм, т.е. в „окомплектовано“ състояние. Това значи, че двигателят се изпитва заедно с горивоподаващата, водната и маслената помпи, вентилатора, генератора, въздушния филтър, ауспуха и т.н. Тоест – по DIN двигателят е във вида, в който се качва в автомобила. В [[САЩ]] обаче мощността се определя за „гол“ двигател, т.е. без да е натоварен с необходимите за работата му агрегати, както е по DIN. Изпитва се специално приготвен двигател, на който всички изброени агрегати се задвижват от външни източници на енергия, а не от самия двигател. В този случай единицата се нарича '''конска сила по [[SAE]]''' ([[Society of Automotive Engineers|SAE]]-HP). В [[Италия]] в употреба е единицата '''Cuna-PS'''. Разликите не могат точно да се дефинират, като на практика разминаването е от 5 до 15 %. Такива разлики възникват също и при измерването в kW, тъй като не единицата, а условията на [[измерване]] са различни. == Въртящ момент == Според култовата фраза на [[Карол Шелби]] „конските сили продават коли, но въртящият момент печели състезания“,<ref>[https://auto.offnews.bg/news/Novini_1/Top-5-na-serijnite-koli-s-naj-goliam-vartiasht-moment-na-pazara_27679.html auto.offnews.bg]</ref> така че мощността („конските сили“) е популярен параметър за преценка докога [[ДВГ]] ще може на поддържа [[Въртящ момент|въртящия си момент]], постоянно ускорявайки автомобила, достигайки скоростния си предел спрямо челното съпротивление. Дизеловите ДВГ имат по-висок въртящ момент от бензиновите и по тази причина дават еднакъв разход на гориво при градско/извънградско, тъй като при потегляне не е нужно подаване на много газ (няма преразход на гориво). Дизеловите двигатели са ограничени технологично в оборотите (2-3-4000 rpm) докато бензиновите могат да се развъртат до много повече ([[Формула 1|F1]] – 18 000 rpm) така че сравнението между двигател на камион с въртящ момент 500 Nm и макс. обороти 2300 – 2800 rpm (мощност 300 к.с.) и двигател на Формула 1 с въртящ момент 250 Nm и макс. обороти 18 000 rpm (800 к.с.) показва че повече мощност /конски сили има двигателя който може да се развърта до повече обороти като формулата е Р (kW) = N(Nm) x rpm (обороти за мин) / 9549, формулата в имперски мерки е : <math>P[\text{hp}] = \frac{T[\text{ft} \cdot \text{lbf}] \times N[\text{rpm}]}{5252}.</math> == Определение на конска сила == Една ''метрична к. с.'' се определя като мощността, необходима за издигането на тяло с [[маса]] ''m'' = 75 kg от земната повърхност (при земно [[ускорение]] 9,806 65 m/s²) със скорост от 1 m/s: ;1 к. с. = 75 [[килограм-сила|kgf]] · [[m]]/[[s]] = 735,498 75 W Тази мощност съответства приблизително на мощността на кон, който тегли 500-килограмова кола нагоре по път с 10-процентов наклон със скорост на пешеходец (5,4 '''km/h'''). == Източници == <references /> [[Категория:Единици за мощност]] 7dl85ijr4522zr496qi4ek08vhd6be2 0 68236 12434915 12314242 2024-12-08T14:34:48Z 93.152.249.9 12434915 wikitext text/x-wiki '''Княз''' е аристократична титла на славянски владетел или феодал без вселенски характер. Произходът на думата идва от праславянското ''кънѧѕь'' (kъnędzь), което съответства на българското ''кнез'', на руското ''князь'', на полското ''książe'', чешкото ''kníže'', сръбското ''кнез'' и хърватското и словенското ''knez''. По западните български територии, както и сръбско, по време на османското владичество „кнез“ има значение на селски велможа/първенец, значение близо до това на думата „кмет“. Книжовната българска дума княз (заедно със сегашното значение на думата) са заемки от руски, с характерното за този език произношение на ''ѧ'' като ''я''. Етимологията на думата е свързана с английското ''king'', немското ''König'' и скандинавското ''konung''. Смята се, че в праславянски ''kъnędzь'' е много ранна заемка от вече съществуващото [[Прагермански език|прагерманско]] ''Kuningaz''.<ref name="Vasmer">[http://starling.rinet.ru/cgi-bin/response.cgi?root=%2Fusr%2Flocal%2Fshare%2Fstarling%2Fmorpho&morpho=1&basename=%5Cusr%5Clocal%5Cshare%5Cstarling%5Cmorpho%5Cvasmer%5Cvasmer&first=1&text_word=князь&method_word=substring&text_general=&method_general=substring&text_origin=&method_origin=substring&text_trubachev=&method_trubachev=substring&text_editorial=&method_editorial=substring&text_pages=&method_pages=substring&text_any=&method_any=substring&sort=word „князь“. ''Vasmer's Etymological Dictionary'' online]</ref> Титлата означава местен владетел и отстъпва йерархически на „цар“, тъй като в юридическия мир на късната Римска империя „царят“ (цезар/кесар) е втори по ранг след „августа“ (императора). <br>„Княз“ е характерна титла за славянските християнски монарси от Източна Европа (приели през Средновековието религията от Константинопол). Първият български княз е [[Борис I]] (852 – 889), като титула той приема през 864 г., когато официално започва покръстването на българския народ. В двете царства на православните славяни – българското и руското, титлата носят висши благородници и царските синове и братя ([[принц]]овете). ''Княз'' се ползва и като превод на османските титли ''бей'' и ''паша'' – например княз [[Александър Богориди]] – ''Aleko Paşa'' и баща му княз [[Стефан Богориди]] – ''Stefanaki Bey''. На руски дъщерята на княз е ''княжна'', а жената или сестрата на княз – ''княгиня''. важно е да се прави разграничение между придворното титла княз създадена през 17 в. напр. за князете [[Долгорукий|Долгоруки]] и [[Голицин]]и, или [[Велик княз]] – титла твърде близка до цар и император. [[Иван Грозни]] е бил Велик княз на [[Велико Московско княжество|Великото Московско княжество]], преди да се обяви за цар на [[Руско царство|цяла Русия]]. == Източници == <references/> == Вижте също == * [[Принц]] * [[Велик княз]] * [[Кана субиги]] [[Категория:Благороднически титли]] [[Категория:Князе| ]] o9nukcgu2ciitkc4yjmz38duxjt3n6k 0 68380 12435304 12316716 2024-12-08T21:09:39Z InternetArchiveBot 282151 Add 1 book for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435304 wikitext text/x-wiki {{Химичен елемент | вид =сребристобял метал | картинка =Aluminium-4.jpg | име =Алуминий | вляво =[[Магнезий]] | вдясно =[[Силиций]] | отгоре =[[Бор (елемент)|B]] | отдолу =[[Галий|Ga]] | група =13 | период =3 | блок =p | серия =слаб метал | серия_коментар = | конфигурация =&#91;[[Неон|Ne]]&#93; 3s<sup>2</sup> 3p<sup>1</sup> | конфигурация_коментар = | електрони_на_ниво =2, 8, 3 | електрони_на_ниво_коментар = | CAS_номер =7429-90-5 | CAS_номер_коментар = | атомна_маса =26,9815386 | атомна_маса_коментар = | атомен_радиус =143 | атомен_радиус2 = | атомен_радиус_коментар = | ковалентен_радиус =121±4 | ковалентен_радиус_коментар = | ван_дер_Ваалс =184 | ван_дер_Ваалс_коментар = | окс_състояния ='''3''', 2, 1, −1, −2 | окс_състояния_коментар = | оксид =Al<sub>2</sub>O<sub>3</sub> (амфотерен) | оксид_коментар = | електроотрицателност =1,61 | електроотрицателност_коментар = | йон_потенциал =577,5 | йон_потенциал2 =1816,7 | йон_потенциал3 =2744,8 | йон_потенциал4 = | йон_потенциал_коментар =([[Моларни йонизационни енергии на химичните елементи|още]]) | агрегатно =твърдо вещество | агрегатно_коментар = | алотропи = | алотропи_коментар = | крист_структура =кубична стенноцентрирана | крист_структура_коментар = | крист_структура2 = | крист_структура_коментар2 = | плътност =2700 | плътност_коментар = | топене_K =933,47 | топене_C =660,32 | топене_коментар = | кипене_K =2743 | кипене_C =2470 | кипене_коментар = | моларен_обем = | моларен_обем_коментар = | тройна_точка_темп = | тройна_точка_налягане = | тройна_точка_коментар = | крит_точка_темп = | крит_точка_налягане = | крит_точка_коментар = | топл_изпарение =284 | топл_изпарение_коментар = | топл_топене =10,71 | топл_топене_коментар = | налягане_пара_T1 =1482 | налягане_пара_T10 =1632 | налягане_пара_T100 =1817 | налягане_пара_T1k =2054 | налягане_пара_T10k =2364 | налягане_пара_T100k =2790 | скорост_звук =5000 | скорост_звук_коментар =при 25 [[Градус Целзий|°C]] | топл_капацитет = | топл_капацитет_коментар = | електропроводимост = | електропроводимост_коментар = | елсъпротивление =28,2×10<sup>-3</sup> | елсъпротивление_коментар = | топлопроводимост =237 | топлопроводимост_коментар = | магнетизъм =[[парамагнетизъм|парамагнитен]]{{hrf|CRC Press|2000}} | магнетизъм_коментар = | модул_еластичност =70 | модул_еластичност_коментар = | модул_срязване =26 | модул_срязване_коментар = | модул_натиск =76 | модул_натиск_коментар = | коефициент_Поасон =0,35 | коефициент_Поасон_коментар = | твърдост_Моос =2,75 | твърдост_Моос_коментар = | твърдост_Викерс =160&nbsp;– 350 | твърдост_Викерс_коментар = | твърдост_Бринел =160&nbsp;– 550 | твърдост_Бринел_коментар = | наименование =от [[латински език|латинското]] ''alumen''&nbsp;– ''„стипчив“'' | открит_от =[[Ханс Кристиан Оерстед]] | открит_през =1824 г. | изолиран_от = | изолиран_през = | изотопи = {{Химичен елемент/изотоп разпад3|символ=Al|масово_число=26|препратка=|честота=[[радиоизотоп|радио]]|период_полуразпад=7,17×10<sup>5</sup> г.|тип_разпад1=[[бета-разпад|β<sup>+</sup>]]|продукт_символ1=Mg|продукт_масово_число1=26|препратка1=|тип_разпад2=[[електронен захват|ε]]|продукт_символ2=Mg|продукт_масово_число2=26|препратка2=|тип_разпад3=[[гама лъчение|γ]]|продукт_символ3=–|продукт_масово_число3=|препратка3=}} {{Химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Al|масово_число=27|препратка=|честота=100 %|firstlinks=yes}} | общомедия_ID =Aluminium | уикиданни_ID =Q663 }} '''Алуминият''' е [[химичен елемент]], [[метал]] от [[Група 13 на периодичната система|група 13]] и [[Период 3 на периодичната система|период 3]] на [[Периодична система|периодичната система]]. Той се означава със символа '''Al''' и има [[атомен номер]] 13. При стайна температура е твърдо вещество, неразтворимо във вода. Алуминият е сребристобял мек немагнитен [[Ковкост|ковък]] метал, най-изобилният метал в [[Земна кора|земната кора]] и третият най-изобилен химичен елемент в нея, след [[кислород]]а и [[силиций|силиция]]. Той съставя около 8% от масата на твърдата покривка на Земята. Химически активен, алуминият рядко се среща в природата в чист вид, а обикновено е съставна част от някои от повече от 270-те съдържащи алуминий [[минерал]]и.{{hrf|Shakhashiri|2007}} Сред тях основен източник за промишлен добив на алуминий е [[боксит]]ът. Въпреки широкото разпространение на алуминия в природата, солите му не се [[Метаболизъм|метаболизират]] от никоя известна форма на живот, като растенията и животните добре понасят метала.{{hrf|Frank|2009}} Характерни за алуминия са относително ниската му [[плътност]] и устойчивостта му на [[корозия]], дължаща се на [[пасивиране]]то чрез образуване на плътен повърхностен слой от оксиди. Конструктивните елементи, изготвени от [[Алуминиева сплав|алуминиеви сплави]], играят ключова роля в [[авиация]]та и намират значително приложение в другите клонове на [[транспорт]]а и в [[строителство]]то. Сред химичните му съединения най-голямо стопанско значение имат [[оксид]]ите и [[сулфат]]ите. Химическите свойства на алуминия го правят полезен като [[катализатор]] или добавъчен материал в различни химични смеси, като взривните вещества, базирани на [[амониев нитрат]]. Въпреки че [[Специфична електропроводимост|електропроводимостта]] му е значително по-ниска от тази на [[мед (елемент)|медта]], алуминият е често използвана алтернатива при производството на електрически проводници, поради по-ниската му плътност и цена. == Име == Името на елемента идва от латинската дума ''alumen'' за ''Alaun'' ([[стипца]]). Две имена за елемента се употребяват: ''Aluminium'' (в света) и ''Aluminum'' (в САЩ и Канада).{{hrf|Greenwood|1997|217}} [[Международен съюз за чиста и приложна химия|Международният съюз за чиста и приложна химия]] (IUPAC) решава през 1990 година, че името на елемента е ''Aluminium'', след 3 години признава също и ''Aluminum'' като възможен вариант. == Наличие в природата == Устойчивите алуминиеви атомни ядра се образуват при [[ядрен синтез]] на [[водород]] с [[магнезий]] в големите [[Звезда|звезди]] или [[Свръхнова|свръхнови]].{{hrf|Cameron|1957|}} В [[земна кора|земната кора]] алуминият е най-изобилният (8,3% по маса) метален елемент и третият сред всички елементи след [[кислород]]а и [[Силиций|силиция]].{{hrf|Greenwood|1997|217}} Поради силната си реактивност с кислорода, алуминият почти не се среща в чист вид, а най-често свързан в [[оксид]]и и [[силикат]]и. [[Фелдшпат]]ите, най-разпространената група [[минерал]]и в земната кора, са [[алумосиликат]]и. Алуминият е в състава главно на вулканичните скали, преди всичко във вид на алумосиликати и слюди; в почвата, в състава на глината, основният състав на която, съответстващ на минерала каолин, Al<sub>2</sub>O<sub>3</sub>•2SiO<sub>2</sub>•2H<sub>2</sub>O, и в боксита, Al<sub>2</sub>O•xH<sub>2</sub>O.<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Лефтеров|first=Димитър|title=Химичните елементи и техните изотопи|year=2015|month=|publisher=Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“|location=|isbn=978-954-322-831-7|pages=284 – 287}}</ref> Алуминият присъства и в много други минерали, като [[берил]], [[криолит]], [[гранат]], [[шпинел]] и [[тюркоаз]]. Кристалният Al<sub>2</sub>O<sub>3</sub> (корунд) с примеси от [[хром]] или [[желязо]] съставлява съответно скъпоценните камъни [[рубин]] и [[сапфир]], а с [[берилий]] – [[аквамарин]].<ref name=":0" /> Корундът се добива като природен абразив. Значение има и минералът креолит. Самороден алуминий се среща само като малка фракция в лишена от кислород среда, като вътрешността на някои вулкани.{{hrf|Barthelmy|2008}} Има сведения за самороден алуминий в [[Студено изтичане|студени изтичания]] в дълбоките североизточни части на [[Южнокитайско море]], като съществува хипотеза, че той е образуван чрез редукция на Al(OH)<sub>4</sub><sup>−</sup> от [[бактерии]].{{hrf|Chen|2011|363&nbsp;– 370}} Въпреки че алуминият е широко разпространен елемент, повечето алуминиеви минерали не са икономична суровина за производството на метала. Почти всичкия метален алуминий се произвежда от рудата [[боксит]] (AlO<sub>''x''</sub>(OH)<sub>3&nbsp;– 2''x''</sub>). Бокситът се среща като продукт на [[изветряне]] на скали с ниско съдържание на желязо и силиций при тропически климатични условия.{{hrf|Guilbert|1986|774&nbsp;– 795}} Най-големи залежи на боксит има в [[Австралия]], [[Бразилия]], [[Гвинея]] и [[Ямайка]]. == История == [[Файл:Humphry Davy by Turner crop.jpg|мини|136x136px|ляво|Английският химик Сър Хъмфри Дейви]] Съединенията на алуминия са били познати от древни времена. През 1809 г.<ref name=":0" /> английският химик [[Хъмфри Дейви]] го описва като „Aluminum“ и се опитва да го произведе, осъществявайки електролиза на глина. За първи път е получен в груб (нечист)<ref name=":0" /> вид през [[1825]] г. от датския физик [[Ханс Кристиан Оерстед]]. Немският химик [[Фридрих Вьолер|Фридрих Вльолер]] през 1827 г., използвайки редукия с [[калий]], произвел алуминиева пудра, а през 1845 г. и малки зрънца на метала, от които определил някои от неговите свойстваː специфично тегло, еластичност и стабилност на въздух.<ref name=":0" /> По нареждане на [[Наполеон III|Наполеон Трети]], на френския химик [[Анри Сент-Клер Дьовил]] били отпуснати средства за намиране на промишлен способ за получаване на алуминий.<ref name=":0" /> Скоро след това Дьовил разработил такъв способ, но той се оказал много скъп и по това време алуминият струвал повече от [[злато]]то. Новият метал бил представен на публиката през 1855 г. на Парижкото изложение. От него се изработвали ювелирни изделия и някои скъпи предмети.<ref name=":0" /> По-късно, когато имало достатъчно много електричска енергия и тя била по-евтина, през 1866 г., почти едновременно и независимо един от друг, [[Чарлс Мартин Хол]] в [[САЩ]] и П. Ерц във [[Франция]] открили съвременния промишлен метод за получаване на алуминий. Това става чрез електролиза на разтвор от Al<sub>2</sub>O<sub>3</sub> в стопен криолит (Na<sub>3</sub>AlF<sub>6</sub>). Процесът се извършва при температура от 1000 градуса, напрежение от 5 волта и ток над 100 000 ампера,<ref name=":0" /> в специални електрически пещи, като на анода се отделя кислород, а на катода&nbsp;– течен алуминий. Последният се събира на дъното на пещта, откъдето се премахва периодически. За получаването на 1 тон алуминий се изразходва повече от 16 000 kwh електроенергия.<ref name=":0" /> == Физични свойства == [[Файл:Aluminium bar surface etched.jpg|мини|248x248px|ляво|Ецвана повърхност на алуминий с висока чистота (99.9998%), размери: 55×37 mm]] Алуминият е относително мек, траен, лек и [[Ковкост|ковък]] [[метал]] с цвят, вариращ от сребрист до мътносив в зависимост от грапавината на повърхността. Той е неразтворим в алкохол, макар че под определени форми е разтворим във вода. [[Граница на провлачане|Границата на провлачане]] на чистия алуминий е 7&nbsp;– 11 MPa, а при някои алуминиеви сплави достига 200 до 600 MPa.{{hrf|Polmear|1995|}} Алуминият има около три пъти по-ниска [[плътност]] и [[модул на еластичност]] от [[стомана]]та, но е значително по-лесен за обработка, включително за изливане, изтегляне и екструдиране. Алуминиевите атоми образуват [[кристална решетка]] с кубична стенноцентрирана структура. Атомното му тегло е 26,9815. Температурата му на топене 660,323'''°'''C е приета за фиксирана точка по ITS-90 (Международна температурна скала-90), а на кипене е 2519'''°'''C. Плътността на алуминия е 2,70 g/cm<sup>3</sup>.<ref name=":0" /> Алуминият е сред малкото метали, които запазват пълната си сребриста отражателна способност и във вид на фин прах, което го прави основен компонент на много сребърни бои. В [[Ултравиолетово излъчване|ултравиолетовия]] (200&nbsp;– 400 nm) и [[Инфрачервено излъчване|инфрачервения интервал]] (3000&nbsp;– 10 000 nm) алуминиевата основа за огледала има най-добра отражателна способност сред металните основи. Във [[Видима светлина|видимия интервал]] при 400&nbsp;– 700 nm алуминият отстъпва с малко на [[Калай|калая]] и [[сребро]]то, а при 700&nbsp;– 3000 nm&nbsp;– на среброто, [[злато]]то и медта.{{hrf|Macleod|2001|158&nbsp;– 159}} Алуминият е добър проводник на топлина и електричество, с 59% от топлопроводимостта и електропроводимостта на медта, но с 30% от нейната плътност. Той има [[свръхпроводник]]ови свойства със свръхпроводникова критична температура от 1,2 K и критично магнитно поле около 10 mT.{{hrf|Cochran|1958|132&nbsp;– 142}} Благодарение на кубичната решетка, алуминият притежава добра пластична деформация, което го прави технологичен – лесно се подава на валцоване, пресоване, коване и щамповане. Много от алуминиевите сплави не стават крехки даже при температура на течен [[водород]] и [[хелий]].<ref name=":0" /> Издръжливостта на разтегляне на алуминия не е голяма – 6 – 8 kg/mm<sup>2</sup>, но на неговите сплави е 10 пъти повече, каквато е на средно-легирана стомана.<ref name=":0" /> Алуминият притежава едновременно висока топлопроводност и електропроводност (от техническите метали само медта го превъзхожда по тези характеристики). Той има висока отражателна способност и лесно се полира. Чистият алуминий и някои от негови сплави притежават много висока корозивна издръжливост във водата, в това число и в кипяща.<ref name=":0" /> === Изотопи === Алуминият има девет [[изотоп]]а с масови числа от 23 до 30. От тях в природата се срещат само стабилният изотоп <sup>27</sup>Al и радиоактивният <sup>26</sup>Al (с [[период на полуразпад]] 7,2×10<sup>5</sup> години, [[Бета-разпад|бетаплюс разпад]]),<ref name=":0" /> но 99,9% от естествения алуминий са от изотопа <sup>27</sup>Al, синтезиран в звездите при термоядрено горене на въглерода. В земната атмосфера <sup>26</sup>Al се образува от [[аргон]] под въздействието на [[протон]]и в [[Космически лъчи|космическите лъчи]]. <sup>28</sup>Al има живот от 2,2414 минути, [[Бета-разпад|бетаминус разпад]]. Останалите изотопи имат период на полуразпад секунди и части от секундата.<ref name=":0" /> Изотопите на алуминия намират практическо приложение в датирането на океански седименти, манганови конкреции, ледников лед, метеорити, кварц в скални формации. Съотношението на <sup>26</sup>Al към <sup>10</sup>[[берилий|Be]] се използва при изучаване на геоложките процеси в периода преди 10<sup>5</sup> до 10<sup>6</sup> години.{{hrf|Dickin|2013}} Алуминий-26 изпуска бетаплюс частици с маскимална енергия 1,17MeV и последващо гама-излъчване, като най-интензивни са гама-квантите с енергия 1808 keV. Той да се образува при облъчването на циклотрон на магнезиева мишена с дейтони по реакцията ''<sup>25</sup>Mg(d,n)<sup>26</sup>Al''. Относителната активност обаче на получения изотоп е много малка и неговото използване е ограничено.<ref name=":0" /> При метеоритите, след тяхното откъсване от изходния астрономически обект, слънчевите лъчи предизвикват образуването на значителни количества <sup>26</sup>Al. След падането на Земята атмосферата силно забавя този процес и разпада на <sup>26</sup>Al може да се използва за определяне на времето, преди което метеоритът е паднал. Тези изследвания показват, че <sup>26</sup>Al е бил сравнително изобилен по времето, когато се е образувала [[Слънчева система|Слънчевата система]]. Повечето изследователи на метеоритите смятат, че енергията, отделяна при разпадането на <sup>26</sup>Al е причината за разтопяването и [[Планетарна диференциация|диференциацията]] на някои [[астероид]]и, настъпили след тяхното образуване преди 4,55 милиарда години.{{hrf|Dodd|1986|89&nbsp;– 90}} Изотопът алуминий-28 се образува при облъчване на алуминий с неутрони и се използва в неутрино-активационния анализ за количественото определяне на алуминия в образци. Той претърпява β<sup>–</sup>-разпад с последващо излъчване на гама-кванти с енергия от 1778 keV.<ref name=":0" /> Облъчвайки алуминиево фолио с алфа-частици от плутониев източник, Ирен Кюри и Фредерик Жулио Кюри убедително показали съществуването на изкуствената радиоактивност, като по химичен път отдели радиоактивен фосфор с период на полуразпад 2,498 минути, образувал се по реакцията ''<sup>27</sup>Al(α,n)<sup>30</sup>P''.<ref name=":0" /> == Химични свойства == Алуминият е метал от 13 група (3А) и следователно има три валентни електрона. Проявява 3+ степен на окисление, но при повишена температура образува едновалентни и двуваленти съединенияː AlCl, Al<sub>2</sub>O, AlO. Алуминият има значителна устойчивост на [[корозия]], тъй като при излагане на въздух по повърхността му се образува тънък слой от [[алуминиев оксид|диалуминиев триоксид]], който е плътен и предотвратява оксидацията в дълбочина.{{hrf|Vargel|2004|}} Първите части на този слой към алуминия повтарят кристалната му решетка, образувайки много здраво съединение с него.<ref name=":0" /> Възможно е специално да се израства химично или електрохимично удебелен слой и да се въвеждат различни пълнители, като може да се придаде и някакъв цвят на повърхността.<ref name=":0" /> Високоякостните алуминиеви сплави са по-податливи на корозия, поради [[Галваничен елемент|галваничните]] реакции с участващата в тях [[мед]].{{hrf|Polmear|1995|}} Корозионната устойчивост може да бъде силно намалена и от присъствието на различни соли или контакта с някои метали. В силно киселинни разтвори алуминият реагира с водата, отделяйки [[водород]], а в силно алкални образува [[алуминат]]и, като защитното пасивиране при такива условия е пренебрежимо: : <math>\mathrm{2Al + 3H_2O \rightarrow Al_2O_3 + 3H_2}</math> : <math>\mathrm{2Al + 6H_2O \rightarrow 2Al(OH)_3 + 3H_2}</math> Алуминият се оксидира и от чиста вода при температури под 280&nbsp;°C, като тази реакция има практическо значение за производството на водород. Затрудненията при този процес идват от образуващия се оксиден слой, който забавя реакцията, и от разходите за съхранение на енергията за възстановяване на металния алуминий.{{hrf|U.S. Department of Energy|2008}}) [[Хлорид]]ите, като обикновената [[готварска сол]], също предизвикват корозия в алуминия, съпътствана от образуване на [[алуминиев трихлорид]], което е сред основните причини водопроводите да не се изработват от този метал.{{hrf|Beal|1999|90}} : <math>\mathrm{2Al + 3Cl_2 \rightarrow 2AlCl_3}</math> Алуминият взаимодейства и пряко с [[кислород]], в резултат на което се получава [[диалуминиев триоксид]]: : <math>\mathrm{4Al + 3O_2 \rightarrow 2Al_2O_3 + Q}</math> При пряко взаимодействие с водород не може да се получи [[алуминиев трихидрид]], той се получава по косвен начин: : <math>\mathrm{3LiAlH_4 + AlCl_3 \rightarrow 4AlH_3 + 3LiCl}</math> Когато алуминият взаимодейства с воден разтвор на [[Киселина|киселини]] се образуват комплексни [[сол]]и: : <math>\mathrm{2Al + 6HCl + 12H_2O \rightarrow 2Al(H_2O)_6Cl_3 + 3H_2}</math> Алуминият има [[двойствен химичен характер]]&nbsp;– взаимодейства с киселини и основи, като оксидите и хидроксидите му са амфотерни. При взаимодействие на алуминий с разтвор на основи се получава [[хексахидроксоалуминат]] и се отделя водород: : <math>\mathrm{2Al + 6NaOH + 6H_2O \rightarrow 2Na_3[Al(OH)_6] + 3H_2}</math> С твърда алкална основа на стопилка се получава натриев метаалуминат и се отделя водород: : <math>\mathrm{2Al + 2NaOH + 2H_2O \rightarrow 2NaAlO_2 + 3H_2}</math> Процесът е окислително-редукционен. Алуминият не взаимодейства с много органични вещества и хранителни продукти.<ref name=":0" /> == Производство == [[Файл:Bauxite hérault.JPG|мини|246п|Бокситът е основна алуминиева руда&nbsp;– червенокафявият цвят се дължи на присъствието на минерали на [[желязо]]то]] При производството на алуминий от боксит се използва [[Байеров процес|Байеровият процес]],{{hrf|Frank|2009}} базиран на две основни химически реакции: : <math>\mathrm{Al_2O_3 + 2NaOH \rightarrow 2NaAlO_2 + H_2O}</math> : <math>\mathrm{2H_2O + 2NaAlO_2 \rightarrow Al(OH)_3 + NaOH}</math> Извличането на алуминия е възможно, тъй като междинният натриев алуминат NaAlO<sub>2</sub> е разтворим в силно алкална вода, докато останалите съставни части на рудата не са. В зависимост от качеството на боксита, количеството на добития алуминиев оксид е около половината на отделяния отпадъчен [[червен шлам]]. За получаването на метален алуминий от алуминиевия оксид се използва енергоемкият [[процес на Хол-Еру]]. При него се извършва [[електролиза]] на разтвор на алуминиевия оксид в разтопена при 980&nbsp;°C смес от [[криолит]] (Na<sub>3</sub>AlF<sub>6</sub>) и [[калциев флуорид]] (CaF<sub>2</sub>)&nbsp;– на [[катод]]а се отделя алуминий, а на [[анод]]а&nbsp;– [[кислород]]: : <math>{Al^{3+} + 3e^- \rightarrow Al}</math> : <math>{2O^{2-} \rightarrow O_2 + 4e^-}</math> След това металният алуминий се утаява на дъното на разтвора и се изгребва, като обикновено се излива в големи блокове за последваща обработка. Въглеродният анод частично реагира с получавания кислород, образувайки [[въглероден диоксид]], и трябва да се заменя периодично. Катодите също ерозират в резултат на електрохимични процеси, поради което след пет до десет години, в зависимост от прилагания [[Електрически ток|ток]], електролитната клетка трябва да се изгради наново. {| class="wikitable sortable" style="float:right;" |- bgcolor="#ececec" ! !! Държава !! Продукция <br>(хил.тона, 2010) |- |—||{{noflag}}''[[Свят]]''||align="right"| 41 400 |- |1|| {{flagicon|Китай}} [[Китай]]||align="right"| 16 800 |- |2|| {{flagicon|Русия}} [[Русия]]||align="right"| 3850 |- |3|| {{flagicon|Канада}} [[Канада]]||align="right"| 2920 |- |4|| {{flagicon|Австралия}} [[Австралия]]||align="right"| 1950 |- |5|| {{flagicon|САЩ}} [[САЩ]]||align="right"| 1720 |- |6|| {{flagicon|Бразилия}} [[Бразилия]]||align="right"| 1550 |- |7=|| {{flagicon|Индия}} [[Индия]]||align="right"| 1400 |- |7=|| {{flagicon|Обединени Арабски Емирства}} [[Обединени Арабски Емирства|ОАЕ]]||align="right"| 1400 |- |9|| {{flagicon|Бахрейн}} [[Бахрейн]]||align="right"| 870 |- |10=|| {{flagicon|Норвегия}} [[Норвегия]]||align="right"| 800 |- |10=|| {{flagicon|ЮАР}} [[ЮАР]]||align="right"| 800 |- |} Процесът на Хол-Еру произвежда алуминий с чистота над 99%. Допълнително пречистване може да се извърши чрез [[процес на Хупс|процеса на Хупс]]. Той се базира на електролиза на разтопен алуминий с електролит от натрий, барий и алуминиев флуорид и дава възможност за чистота от 99,99%.{{hrf|Frank|2009}}{{hrf|Totten|2003|40}} Електролизата на алуминий при процеса на Хол-Еру е свързана със значителна консумация на енергия&nbsp;– средните стойности в световен мащаб са около 15±0,5 kW·h/kg (52&nbsp;– 56 MJ/kg), като най-съвременните инсталации постигат 12,8 kW·h/kg (46,1 MJ/kg). На [[електроенергия]]та се падат около 20 до 40% от себестойността на произвеждания алуминий, в зависимост от разположението на завода. В Съединените щати производството на алуминий консумира към 5% от цялото производство на електричество.{{hrf|Emsley|2001|24}} По тази причина алуминиевите заводи често се разполагат на места с изобилна и евтина електроенергия, например в [[Обединени арабски емирства|Обединените арабски емирства]],{{hrf|Dipaola|2013}} [[Норвегия]]{{hrf|hydro.com|2015}} и [[Исландия]],{{hrf|Hilmarsson|2015}} които разполагат с големи залежи на [[природен газ]] или [[Възобновяема енергия|възобновяеми енергийни източници]]. Най-големите производители на алуминий в света са [[Китай]] (около една пета от световното производство), [[Русия]] и [[Канада]] (главно в [[Квебек]] и [[Британска Колумбия]]).{{hrf|Emsley|2001|24}}{{hrf|Brown|2009|}}{{hrf|Schmitz|2006|27}} В продължение на половин век, до 2007 година, когато е изпреварена от Китай, [[Австралия]] е най-големият производител и износител на рафиниран боксит (алуминиев оксид) в света.{{hrf|Australian Aluminium Council|2007a}} През 2013 година в страната са добити 77 милиона тона боксит.{{hrf|USGS|2014}} Австралийските залежи на боксит са с относително високо съдържание на силиций, но за сметка на това са плитко разположени и относително лесни за добиване.{{hrf|Australian Aluminium Council|2007b}} == Рециклиране == От техническа гледна точка, 100% от алуминия подлежи на [[рециклиране]] без загуба на неговите качества. Според някои оценки, общото количество използван днес по света алуминий (в автомобили, сгради, електроника и т.н.) е около 80&nbsp;kg на човек от населението, концентриран главно в развитите страни (350&nbsp;– 500&nbsp;kg/човек при 35&nbsp;kg/човек в слаборазвитите страни). Възстановяването на метала, чрез рециклиране е от съществено значение за алуминиевата промишленост. Рециклирането се извършва, чрез претопяване на алуминиев [[скрап]]&nbsp;– процес, който изисква едва 5% от енергията, използвана при производството на алуминий от руда, въпреки че в зависимост от технологията 1 до 15% от изходния материал се губи във вид на пепеловидни оксиди.{{hrf|Ohio Department of Natural Resources|2003}}{{hrf|afsinc.org|2004}} {{Обработка|форматиране и да се посочат благонадеждни в смисъла на [[У:БИ]] и [[У:ПИ]] източници}} == Приложение == Широко се прилага като конструктивен материал. Основните качества на алуминия са лекота, податлив на щамповане, висока топлопроводимост, устойчив на корозия (всъщност много бързо взаимодейства с кислорода от въздуха и се покрива с плътен слой оксид, който е корозоустойчив; в техниката се използват и други процеси за пасивиране повърхността на алуминиевите изделия). Тези свойства правят алуминия извънредно популярен при производството на кухненски прибори. Основният недостатък на алуминия е малката механична здравина. Ето защо обикновено се използва сплав с малки количества [[мед]] и [[магнезий]], известна под името [[дуралуминий]] (дурал). Тя широко се използва в производството на самолети и други летателни апарати, както и във военната техника. Дуралуминият е як като желязо, но е три пъти по-лек от него. За направата на [[алуминиево фолио]] и опаковки на храни се използва алуминий, легиран с минимални количества силиций, желязо, манган и магнезий. Алуминият се използва в металургията при получаването на някои метали от метални оксиди. Този процес се нарича алуминотермия. Освен това алуминият се използва за направата на огледала чрез алуминиево фолио. Друго приложение намира в медицината за направата на протези, а също така и за прочистване на вода чрез алуминиеви соли. Цената на алуминия на световния пазар от ок. 2005 г. се движи около 2000 евро за тон (чистота от 99,7 %, през: октомври 2013).<ref>''Primary Aluminium''. In: London Metal Exchange.</ref> == Бележки == <references /> ; Цитирани източници * {{cite web | publisher = afsinc.org | year = 2004 | work = afsinc.org | title = Theoretical/Best Practice Energy Use In Metalcasting Operations | url = http://www.afsinc.org/files/best%20practice%20energy-schifo-radia-may%202004.pdf | accessdate = 7 май 2015 | lang = en | архив_дата = 2013-10-31 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20131031072356/http://www.afsinc.org/files/best%20practice%20energy-schifo-radia-may%202004.pdf }} * {{cite web | publisher = Australian Aluminium Council | year = 2007a | title = The Australian Industry | url = http://www.aluminium.org.au/Page.php?s=1005 | accessdate = 11 август 2007 | archiveurl = http://web.archive.org/web/20070717041628/http://www.aluminium.org.au/Page.php?s=1005 | archivedate = 17 юли 2007 | lang = en | архив_дата = 2008-07-18 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080718192354/http://aluminium.org.au/Page.php?s=1005 }} * {{cite web | publisher = Australian Aluminium Council | year = 2007b | url = http://www.aluminium.org.au/Page.php?s=1007 | title = Australian Bauxite | accessdate = 11 август 2007 | archiveurl = http://web.archive.org/web/20070718172244/http://www.aluminium.org.au/Page.php?s=1007 | archivedate = 18 юли 2007 | lang = en | архив_дата = 2007-07-18 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070718172244/http://www.aluminium.org.au/Page.php?s=1007 }} * {{cite web | last = Barthelmy | first = D | title = Aluminum Mineral Data | url = http://webmineral.com/data/Aluminum.shtml | work = Mineralogy Database | accessdate = 9 юли 2008 | archiveurl = http://web.archive.org/web/20080704001129/http://webmineral.com/data/Aluminum.shtml | archivedate =4 юли 2008 | lang = en }} * {{cite book | last = Beal | first = Roy E | year = 1999 | title = Engine Coolant Testing: Fourth Volume | url = http://books.google.com/books?id=Askwi3lXdlcC&pg=PA90 | date =1 януари 1999 | publisher = ASTM International | isbn = 978-0-8031-2610-7 | lang = en }} * {{cite book | last = Brown | first = T. J. | year = 2009 | title = World Mineral Production 2003&nbsp;– 2007 | url = http://www.bgs.ac.uk/downloads/start.cfm?id=1388 | publisher = British Geological Survey | lang = en |archive-url = http://web.archive.org/web/20191224151952/http://www.bgs.ac.uk/downloads/start.cfm?id=1388 |archive-date = 2019-12-24}} * {{cite book | last = Cameron | first = A. G. W | year = 1957 | title = Stellar Evolution, Nuclear Astrophysics, and Nucleogenesis | url = http://www.fas.org/sgp/eprint/CRL-41.pdf | format = PDF | publisher = Atomic Energy of Canada | lang = en }} * {{cite journal | last = Chen | first = Z | year = 2011 | title = Characteristics and possible origin of native aluminum in cold seep sediments from the northeastern South China Sea | journal = Journal of Asian Earth Sciences | volume = 40 | issue = 1 | pages = 363&nbsp;– 370 | doi = 10.1016/j.jseaes.2010.06.006 | bibcode = 2011JAESc..40..363C | coauthors = Chi-Yue Huang, Meixun Zhao, Wen Yan, Chih-Wei Chien, Muhong Chen, Huaping Yang, Hideaki Machiyama, Saulwood Lin | lang = en |issn=1367-9120}} * {{cite journal | last = Cochran | first = John F | coauthors = D. E. Mapother | title = Superconducting Transition in Aluminum | url = https://archive.org/details/sim_physical-review_1958-07-01_111_1/page/n134 | doi = 10.1103/PhysRev.111.132 | journal = Physical Review | volume = 111 | issue = 1 | pages = 132&nbsp;– 142 | year = 1958 | lang = en }} * {{cite web | last = Dipaola | first = Anthony | year = 2013 | title = U.A.E. Plans to Merge Aluminum Makers in $15 Billion Venture | url = http://www.bloomberg.com/news/articles/2013-06-03/u-a-e-aluminum-smelters-plan-merger-to-form-15-billion-venture | publisher = bloomberg.com | work = bloomberg.com | accessdate = 18 март 2015 | lang = en }} * {{cite web | last = Dickin | first = Alan P | year = 2013 | url = http://www.onafarawayday.com/Radiogenic/Ch14/Ch14-6.htm | title = In situ cosmogenic isotopes | work = Radiogenic Isotope Geology | publisher = onafarawayday.com | accessdate = 14 август 2013 | lang = en | архив_дата = 2008-12-06 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20081206010805/http://www.onafarawayday.com/Radiogenic/Ch14/Ch14-6.htm }} * {{cite book | last = Dodd | first = Robert T | year = 1986 | title = Thunderstones and Shooting Stars | url = https://archive.org/details/thunderstonessho0000dodd | pages = [https://archive.org/details/thunderstonessho0000dodd/page/89 89]&nbsp;– 90 | isbn = 0-674-89137-6 | publisher = Harvard University Press | location = Cambridge, Mass. | lang = en }} * {{cite book | last = Emsley | first = J. | year = 2001 | chapter = Aluminium | url = http://books.google.com/?id=j-Xu07p3cKwC&pg=PA24 | title = Nature's Building Blocks: An A-Z Guide to the Elements | publisher = Oxford University Press | isbn = 0-19-850340-7 | lang = en }} * {{cite book | last = Frank | first = W. B | year = 2009 | chapter = Aluminum | title = Ullmann's Encyclopedia of Industrial Chemistry | publisher = Wiley-VCH | doi = 10.1002/14356007.a01_459.pub2 | lang = en }} * {{cite book | last = Macleod | first = H. A | year = 2001 | title = Thin-film optical filters | publisher = CRC Press | isbn = 0750306882 | lang = en }} * {{cite book | last = Greenwood | first = Norman N. | coauthors = Alan Earnshaw | year = 1997 | title = Chemistry of the Elements | publisher = Butterworth–Heinemann | isbn = 0-08037941-9 | lang = en }} * {{cite book | last = Guilbert | first = J. F. | coauthors = C. F. Park | title = The Geology of Ore Deposits | publisher = W. H. Freeman | year = 1986 | isbn = 0-7167-1456-6 | lang = en }} * {{cite web | last = Hilmarsson | first = Thorsteinn | year = 2015 | title = Energy and aluminium in Iceland | url = https://www.institutenorth.org/assets/images/uploads/files/Energy_and_aluminum_in_Iceland.pdf | publisher = institutenorth.org | work = institutenorth.org | accessdate = 18 март 2015 | lang = en | архив_дата = 2015-04-02 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150402144752/https://www.institutenorth.org/assets/images/uploads/files/Energy_and_aluminum_in_Iceland.pdf }} * {{cite web | publisher = hydro.com | year = 2015 | work = hydro.com | title = From alumina to aluminium | url = http://www.hydro.com/en/About-aluminium/Aluminium-life-cycle/Primary-production/ | accessdate = 18 март 2015 | lang = en | архив_дата = 2014-01-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140108001700/http://www.hydro.com/en/About-aluminium/Aluminium-life-cycle/Primary-production/ }} * {{cite web | publisher = Ohio Department of Natural Resources | year = 2003 | title = Benefits of Recycling | url = http://www.dnr.state.oh.us/recycling/awareness/facts/benefits.htm | work = dnr.state.oh.us | accessdate = 24 юни 2003 | lang = en | архив_дата = 2003-06-24 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20030624162738/http://www.dnr.state.oh.us/recycling/awareness/facts/benefits.htm }} * {{cite book | last = Polmear | first = I. J | year = 1995 | title = Light Alloys: Metallurgy of the Light Metals | url = https://archive.org/details/lightalloysmetal0000ijpo | publisher = Arnold | isbn = 9780340632079 | lang = en }} * {{cite book | last = Schmitz | first = C. |coauthors = J. Domagala, P. Haag | year = 2006 | title = Handbook of Aluminium Recycling | publisher = Vulkan-Verlag | isbn = 3-8027-2936-6 | lang = en }} * {{cite web | last = Shakhashiri | first = Bassam Z | year = 2007 | publisher = Science is Fun | url = http://scifun.chem.wisc.edu/chemweek/Aluminum/ALUMINUM.html | title = Chemical of the Week: Aluminum | accessdate = 28 август 2007 | lang = en | архив_дата = 2013-05-29 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130529085824/http://scifun.chem.wisc.edu/CHEMWEEK/Aluminum/ALUMINUM.html }} * {{cite book | last = Totten | first = G. E. | coauthors = D. S. Mackenzie | year = 2003 | title = Handbook of Aluminum | url = http://books.google.com/books?id=KpgTrFloOq0C&pg=PA40 | publisher = Marcel Dekker | isbn = 978-0-8247-4843-2 | lang = en }} * {{cite web | publisher = U.S. Department of Energy | year = 2008 | date =1 януари 2008 | url = http://www1.eere.energy.gov/hydrogenandfuelcells/pdfs/aluminium_water_hydrogen.pdf | title = Reaction of Aluminum with Water to Produce Hydrogen | lang = en }} * {{cite web | publisher = USGS | year = 2014 | url = http://minerals.usgs.gov/minerals/pubs/commodity/bauxite/mcs-2014-bauxi.pdf | title = Bauxite and Alumina, U.S. Geological Survey, Mineral Commodity Summaries | date = February 2014 | page = 26 | accessdate = 2 юни 2014 | lang = en }} * {{cite book | last = Vargel | first = Christian | year = 2004 | origyear = 1999 | title = Corrosion of Aluminium | publisher = Elsevier | isbn = 0-08-044495-4| url = http://books.google.de/books?id=NAABS5KrVDYC&pg=PA81 | lang = en }} * {{cite book|last=Lide |first=D. R.|year=2000|chapter=Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds|chapter-url=http://www-d0.fnal.gov/hardware/cal/lvps_info/engineering/elementmagn.pdf|title=CRC Handbook of Chemistry and Physics|edition=81st|publisher=CRC Press|isbn=0849304814|lang=en}} == Външни препратки == {{Commonscat|Aluminium}} {{Уикикниги|Praktikum Anorganische Chemie/ Aluminium}} {{Уикикниги|Wikijunior Die Elemente/ Elemente/ Aluminium}} * [http://www.periodicvideos.com/videos/013.htm Aluminium], ''The Periodic Table of Videos'' (University of Nottingham) * [http://www.materialarchiv.ch/#/detail/1451/aluminium/ MATERIAL ARCHIV: Aluminium] * [http://www.aluinfo.de/ Gesamtverbands der Aluminiumindustrie] * [http://aluminium.matter.org.uk/content/html/ger/default.asp aluMATTER]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} – E-Learning-Tool * [http://www.taprofessional.de/charts/Aluminium-Bar-Chart.htm Preis-Entwicklung des Rohstoffs Aluminium seit 1992] * [http://www.kkgwhv-schule.kwe.de/kkg_chem/che_allg/alustab/alust.htm Elektrochemische Experimente mit Aluminium] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111231072912/http://www.kkgwhv-schule.kwe.de/kkg_chem/che_allg/alustab/alust.htm |date=2011-12-31 }} * [http://lex.referata.com/wiki/Aluminium_im_menschlichen_Körper Aluminium im menschlichen Körper] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150316233818/http://lex.referata.com/wiki/Aluminium_im_menschlichen_Körper |date=2015-03-16 }} * Christopher Exley: Aluminium and Medicine, in Molecular and Supramolecular Bioinorganic Chemistry ISBN 978-1-60456-679-6, englisch, [http://www.herbalix.com/assets/Exley-Chapter-Al-and-Med.pdf (pdf-Datei; 174 kB)], 2013 * [http://www.emedicine.com/med/topic113.htm Emedicine – Aluminium] {{периодична система}} [[Категория:Алуминий| ]] qwdls5yda6f1tdm9kcwmr4gi8bb9l05 0 71372 12434894 12114858 2024-12-08T14:15:00Z 212.104.116.130 12434894 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Евклид|Евклид (пояснение)}} {{Личност | име = Евклид | име-оригинал = | категория = математик | описание = древногръцки математик | портрет = Euclid statue, Oxford University Museum of Natural History, UK - 20080315.jpg | портрет-описание = | роден-място = | починал-място = | вложки = {{Личност/Учен | категория = математик | област = [[математика]] | образование = | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Евклид''' ({{lang|grc|Εὐκλείδης}}) е [[Древна Гърция|древногръцки]] [[математик]], живял в [[египет]]ския град [[Александрия]] при управлението на [[Птолемей I]] (323 – 283 година пр.н.е.). Често определян като баща на геометрията, той е автор на книгата „[[Елементи]]“, един от най-влиятелните трудове в историята на математиката, служил наистина като основен учебник при преподаването на математика и най-вече на геометрия от времето на своята поява до края на XIX век и началото на XX век.{{hrf|Ball|1960|50 – 62}}{{hrf|Boyer|1991|100 – 119}}{{hrf|Macardle|2008|12}} В „Елементи“ Евклид извлича по дедуктивен път от ограничен брой [[Аксиома|аксиоми]] принципите на системата, която днес се нарича [[евклидова геометрия]]. Той е автор и на изследвания в областта на [[перспектива]]та, [[Конично сечение|коничните сечения]], [[сферична геометрия|сферичната геометрия]], [[теория на числата|теорията на числата]]. == Биография == [[Файл:Euclid Pisano OPA Florence.jpg|мини|250п|Изображение на Евклид от 14 век]] Творбите на Евклид са много известни, ала малко се знае за него самия. Малкото биографични данни, запазени до днес, идват от няколко откъслечни коментара, писани векове след неговата смърт. Датата и мястото на раждане на Евклид, както и датата и обстоятелствата, при които е починал, не са известни. Времето на неговия живот се определя приблизително според известното за споменати в текстовете му съвременници. Не са запазени и никакви сведения за външния вид на Евклид, поради което всички негови изображения се основават на въображението на техните автори. Малкото известни сведения за живота на Евклид са достигнали до наши дни от текстовете на автори, като [[Прокъл (философ)|Прокъл]] и [[Пап Александрийски]], живели няколко века по-късно от него.{{hrf|Joyce|1998}} Живелият през 5 век Прокъл описва накратко Евклид в своя „Коментар на Елементите“ като автор на книгата, споменаван от [[Архимед]]. Той предава и разказа за това, как [[Птолемей I]] попитал дали няма по кратък път към научаването на геометрията от този на Евклид, а Евклид отговорил, че „няма царски път към геометрията“.{{hrf|Proclus|1992|57}} Макар че днес се приема, че споменатото цитиране на Евклид от Архимед е вмъкнато в работите му от по-късни редактори, все пак се предполага, че Евклид е писал своите трудове преди Архимед.{{hrf|Proclus|1992|XXX}}{{hrf|JOC/EFR|1999}} Освен това разказът за царския път е съмнителен, тъй като силно напомня подобна история, разказвана за [[Менехем]] и [[Александър Македонски]].{{hrf|Boyer|1991|96}} В единственото друго съществено споменаване на Евклид живелият през 4 век Пап Александрийски отбелязва, че [[Аполоний Пергски]] „прекарал много дълго време с учениците на Евклид в Александрия и така придобил толкова научен начин на мислене“.{{hrf|Heath|1956|2}} Съществуват и предположения, че Евклид може да е учил в [[Академия]]та в [[Атина]]. == „Елементи“ == {{основна|Елементи}} [[Файл:Oxyrhynchus papyrus with Euclid's Elements.jpg|мини|250п|Един от най-старите запазени фрагменти от „Елементи“ на Евклид е открит при [[Оксиринх]] и е датиран към 100 година{{hrf|Casselman}}]] В най-ранните запазени преписи на „Елементи“ (''„Στοιχεῖα“'') името на Евклид не се споменава. Повечето от тях са описани като част от лекции или книга на [[Теон Александрийски]],{{hrf|Heath|1956|360}} а копието, смятано за основно и съхранявано днес във [[Ватикана]], изобщо не споменава автор. Единственото сведение, свързващо „Елементи“ с Евклид, е „Коментар на Елементите“ от Прокъл, където Евклид е посочен като автор на книгата. Въпреки че много от нещата, изложени в „Елементи“, са произлезли от по-ранни математици, едно от постиженията на Евклид е да ги представи в обща, логическа последователност в своята работа, което ги прави лесни за използване и цитиране. Книгата включва и система от строги [[Математическо доказателство|математически доказателства]], които остават основа на математиката и след 23 века.{{hrf|Struik|1967|51}} Въпреки че са най-известни с геометрията, „Елементи“ разглеждат също и някои страни на [[теория на числата|теорията на числата]]. Описани са връзките между [[Съвършено число|съвършените числа]] и [[Мерсеново просто число|мерсеновите числа]], безкрайният брой на [[Просто число|простите числа]], [[Лема на Евклид|лемата на Евклид]] за факторизацията (от която следва и [[основна теорема на аритметиката|основната теорема на аритметиката]]), както и [[Алгоритъм на Евклид|алгоритъма на Евклид]] за намиране на [[най-голям общ делител]], който е и един от първите изследвани [[Алгоритъм|алгоритми]]. Геометричната система, описана в „Елементи“, в продължение на векове е наричана просто геометрия и се смятало, че това е единствената възможна и съществуваща геометрия. През 19 век математиците установяват, че [[Аксиома за успоредните прави|аксиомата за успоредните прави]] е независима от останалите аксиоми на Евклид и промените в нея могат да доведат до други вътрешно непротиворечиви системи – [[Неевклидова геометрия|неевклидови геометрии]]. == Други съчинения == [[Файл:Euclidis quae supersunt omnia.tif|мини|Euclides, 1703]] Освен най-важният му труд „Елементи“, поне 5 други книги на Евклид са запазени до наши дни. Те следват същата логическа структура, както и „Елементи“, с дефиниции, аксиоми и доказвани твърдения. * „Данни“ (''„Δεδομένα“'') разглежда природата и ефектите от предварително зададената информация в геометричните задачи, тема, тясно свързана с първите четири книги на „Елементи“. * „За разделянето на фигурите“ е запазена частично в арабски превод и разглежда разделянето на геометрични фигури на две или повече равни части или на части с дадени пропорции. Книгата е подобна на съчинение на [[Херон Александрийски]] от 3 век. * „Катоптрика“ излага математическата теория на [[Огледало|огледалата]] и по-специално на отразените образи в плоски и изпъкнали сферични огледала. Авторството на Евклид е спорно, като е възможно книгата да е писана от Теон Александрийски. * „Явления“ е трактат по [[сферична астрономия]], подобен на „За подвижната сфера“ от работилия около 310 година пр.н.е. [[Автолик]]. * „Оптика“ е най-старият запазен древногръцки трактат върху [[перспектива]]та. В неговите дефиниции Евклид следва платоновата традиция, според която [[зрение]]то се дължи на дискретни лъчи, излизащи от окото. В първите 36-те твърдения Евклид свързва видимият размер на даден предмет с разстоянието от него до окото и разглежда видимите форми на [[Цилиндър|цилиндри]] и [[конус]]и, гледани под различен ъгъл. Интересна е 45-о твърдение, според което за всеки две различни величини съществува точка, от която те изглеждат еднакви. Пап Александрийски смята, че тези разсъждения са важни за [[астрономия]]та и включва „Оптика“, както и „Явления“, в своята „Малка астрономия“, сборник от кратки текстове, които трябва да бъдат изучавани преди основния сборник на [[Клавдий Птолемей]]. Други текстове се смятат за писани от Евклид, но са изгубени: * „Конични сечения“ е посветен на [[Конично сечение|коничните сечения]] и служи за основа на известния труд по темата на Аполоний Пергски. Вероятно първите четири книги от съчинението на Аполоний са директно заимствани от Евклид. „Конични сечения“ на Аполоний бързо измества по-ранните работи по темата и по времето на Пап Александрийски съчинението на Евклид вече е изгубено. * „Поризми“ може би е продължение на съчинението за коничните сечения, но точното му съдържание е спорно. * „За заблужденията“ е базов текст, посветен на грешките при аргументиране. По-късни арабски източници приписват на Евклид няколко съчинения в областта на [[механика]]та. „За тежкото и светлото“ описва в девет дефиниции и пет твърдения схващанията на [[Аристотел]] за движещите се тела и концепцията за относителна [[плътност]]. „За равновесието“ разглежда в една дефиниция, две аксиоми и четири твърдения теорията на [[лост]]а. Трети фрагмент, посветен на окръжностите, описвани от краищата на движещ се лост, съдържа четири твърдения. Тези три текста изглежда са свързани помежду си и се предполага, че може би представляват остатъци от по-голям трактат по механика, писан от Евклид. == Бележки == <references /> ; Цитирани източници {{дребно| * {{cite book | last = Ball | first = W.W. Rouse | title = A Short Account of the History of Mathematics | url = https://archive.org/details/shortaccountofhi0000ball | origyear = 1908 | edition = 4th | year = 1960 | publisher = Dover Publications | isbn = 0486206300 | ref = harv| lang = en }} * {{cite book | last = Boyer | first = Carl B | title = A History of Mathematics | url = https://archive.org/details/historyofmathema00boye | edition = 2nd | publisher = John Wiley & Sons, Inc. | year = 1991 | isbn = 0471543977 | ref = harv| lang = en }} * {{cite web | last = Casselman | first = Bill | title = One of the Oldest Extant Diagrams from Euclid | url = http://www.math.ubc.ca/~cass/Euclid/papyrus/papyrus.html | publisher = [[University of British Columbia]] | accessdate = 26 септември 2008 | ref = harv| lang = en }} * {{cite book | last = Heath | first = Thomas (ed.) | year = 1956 | origyear = 1908 | title = The Thirteen Books of Euclid's Elements | volume = 1 | publisher = Dover Publications | isbn = 0486600882 | ref = harv| lang = en }} * {{cite web | last = JOC/EFR | year = 1999 | url = http://www-history.mcs.st-and.ac.uk/Biographies/Euclid.html | title = Euclid of Alexandria | publisher = University of St Andrews | accessdate = 21 февруари 2011 | ref = harv| lang = en }} * {{cite web | last = Joyce | first = D.E | year = 1998 | url = http://aleph0.clarku.edu/~djoyce/java/elements/Euclid.html | title = Euclid | publisher = Clark University | accessdate = 21 февруари 2011 | ref = harv| lang = en }} * {{cite book | last = Macardle | coauthors = et al | year = 2008 | title = Scientists: Extraordinary People Who Altered the Course of History | publisher = Metro Books | location = New York | ref = harv| lang = en }} * {{cite book | last = Proclus | year = 1992 | title = A commentary on the first book of Euclid's Elements | publisher = Princeton University Press | isbn = 9780691020907 | url = http://books.google.com/books?id=JZEHj2fEmqAC&lpg=PP1&pg=PA57#v=onepage&q&f=false | ref = harv| lang = en }} * {{cite book | last = Struik | first = Dirk J | title = A Concise History of Mathematics | year = 1987 | publisher = Dover Publications | isbn = 0-486-60255-9 | ref = harv| lang = en }} }} == Вижте също == * [[Алгоритъм на Евклид]] == Външни препратки == * [http://scienceworld.wolfram.com/biography/Euclid.html Биография на Евклид на сайта на ''Система Mathematica''] * [http://aleph0.clarku.edu/~djoyce/java/elements/elements.html Всичките 13 тома на „Елементи“ с интерактивни визуализации на JAVA] {{Нормативен контрол}} [[Категория:Древногръцки математици]] [[Категория:Египетски математици]] [[Категория:Математици (геометрия)]] [[Категория:Александрийци]] dvi2kuyjenwk80xbw7pgys6u5h2zcnp 12435307 12434894 2024-12-08T21:17:01Z Пища Хуфнагел 119943 Премахнати [[Special:Contributions/212.104.116.130|редакции на 212.104.116.130]] ([[User talk:212.104.116.130|б]].), към версия на 94rain 12079747 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Евклид|Евклид (пояснение)}} {{Личност | име = Евклид | име-оригинал = | категория = математик | описание = древногръцки математик | портрет = Euclid statue, Oxford University Museum of Natural History, UK - 20080315.jpg | портрет-описание = | роден-място = | починал-място = | вложки = {{Личност/Учен | категория = математик | област = [[математика]] | образование = | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Евклид''' ({{lang|grc|Εὐκλείδης}}) е [[Древна Гърция|древногръцки]] [[математик]], живял в [[египет]]ския град [[Александрия]] при управлението на [[Птолемей I]] (323 – 283 година пр.н.е.). Често определян като баща на геометрията, той е автор на книгата „[[Елементи]]“, един от най-влиятелните трудове в историята на математиката, служил като основен учебник при преподаването на математика и най-вече на геометрия от времето на своята поява до края на XIX век и началото на XX век.{{hrf|Ball|1960|50 – 62}}{{hrf|Boyer|1991|100 – 119}}{{hrf|Macardle|2008|12}} В „Елементи“ Евклид извлича по дедуктивен път от ограничен брой [[Аксиома|аксиоми]] принципите на системата, която днес се нарича [[евклидова геометрия]]. Той е автор и на изследвания в областта на [[перспектива]]та, [[Конично сечение|коничните сечения]], [[сферична геометрия|сферичната геометрия]], [[теория на числата|теорията на числата]]. == Биография == [[Файл:Euclid Pisano OPA Florence.jpg|мини|250п|Изображение на Евклид от 14 век]] Творбите на Евклид са много известни, ала малко се знае за него самия. Малкото биографични данни, запазени до днес, идват от няколко откъслечни коментара, писани векове след неговата смърт. Датата и мястото на раждане на Евклид, както и датата и обстоятелствата, при които е починал, не са известни. Времето на неговия живот се определя приблизително според известното за споменати в текстовете му съвременници. Не са запазени и никакви сведения за външния вид на Евклид, поради което всички негови изображения се основават на въображението на техните автори. Малкото известни сведения за живота на Евклид са достигнали до наши дни от текстовете на автори, като [[Прокъл (философ)|Прокъл]] и [[Пап Александрийски]], живели няколко века по-късно от него.{{hrf|Joyce|1998}} Живелият през 5 век Прокъл описва накратко Евклид в своя „Коментар на Елементите“ като автор на книгата, споменаван от [[Архимед]]. Той предава и разказа за това, как [[Птолемей I]] попитал дали няма по кратък път към научаването на геометрията от този на Евклид, а Евклид отговорил, че „няма царски път към геометрията“.{{hrf|Proclus|1992|57}} Макар че днес се приема, че споменатото цитиране на Евклид от Архимед е вмъкнато в работите му от по-късни редактори, все пак се предполага, че Евклид е писал своите трудове преди Архимед.{{hrf|Proclus|1992|XXX}}{{hrf|JOC/EFR|1999}} Освен това разказът за царския път е съмнителен, тъй като силно напомня подобна история, разказвана за [[Менехем]] и [[Александър Македонски]].{{hrf|Boyer|1991|96}} В единственото друго съществено споменаване на Евклид живелият през 4 век Пап Александрийски отбелязва, че [[Аполоний Пергски]] „прекарал много дълго време с учениците на Евклид в Александрия и така придобил толкова научен начин на мислене“.{{hrf|Heath|1956|2}} Съществуват и предположения, че Евклид може да е учил в [[Академия]]та в [[Атина]]. == „Елементи“ == {{основна|Елементи}} [[Файл:Oxyrhynchus papyrus with Euclid's Elements.jpg|мини|250п|Един от най-старите запазени фрагменти от „Елементи“ на Евклид е открит при [[Оксиринх]] и е датиран към 100 година{{hrf|Casselman}}]] В най-ранните запазени преписи на „Елементи“ (''„Στοιχεῖα“'') името на Евклид не се споменава. Повечето от тях са описани като част от лекции или книга на [[Теон Александрийски]],{{hrf|Heath|1956|360}} а копието, смятано за основно и съхранявано днес във [[Ватикана]], изобщо не споменава автор. Единственото сведение, свързващо „Елементи“ с Евклид, е „Коментар на Елементите“ от Прокъл, където Евклид е посочен като автор на книгата. Въпреки че много от нещата, изложени в „Елементи“, са произлезли от по-ранни математици, едно от постиженията на Евклид е да ги представи в обща, логическа последователност в своята работа, което ги прави лесни за използване и цитиране. Книгата включва и система от строги [[Математическо доказателство|математически доказателства]], които остават основа на математиката и след 23 века.{{hrf|Struik|1967|51}} Въпреки че са най-известни с геометрията, „Елементи“ разглеждат също и някои страни на [[теория на числата|теорията на числата]]. Описани са връзките между [[Съвършено число|съвършените числа]] и [[Мерсеново просто число|мерсеновите числа]], безкрайният брой на [[Просто число|простите числа]], [[Лема на Евклид|лемата на Евклид]] за факторизацията (от която следва и [[основна теорема на аритметиката|основната теорема на аритметиката]]), както и [[Алгоритъм на Евклид|алгоритъма на Евклид]] за намиране на [[най-голям общ делител]], който е и един от първите изследвани [[Алгоритъм|алгоритми]]. Геометричната система, описана в „Елементи“, в продължение на векове е наричана просто геометрия и се смятало, че това е единствената възможна и съществуваща геометрия. През 19 век математиците установяват, че [[Аксиома за успоредните прави|аксиомата за успоредните прави]] е независима от останалите аксиоми на Евклид и промените в нея могат да доведат до други вътрешно непротиворечиви системи – [[Неевклидова геометрия|неевклидови геометрии]]. == Други съчинения == [[Файл:Euclidis quae supersunt omnia.tif|мини|Euclides, 1703]] Освен най-важният му труд „Елементи“, поне 5 други книги на Евклид са запазени до наши дни. Те следват същата логическа структура, както и „Елементи“, с дефиниции, аксиоми и доказвани твърдения. * „Данни“ (''„Δεδομένα“'') разглежда природата и ефектите от предварително зададената информация в геометричните задачи, тема, тясно свързана с първите четири книги на „Елементи“. * „За разделянето на фигурите“ е запазена частично в арабски превод и разглежда разделянето на геометрични фигури на две или повече равни части или на части с дадени пропорции. Книгата е подобна на съчинение на [[Херон Александрийски]] от 3 век. * „Катоптрика“ излага математическата теория на [[Огледало|огледалата]] и по-специално на отразените образи в плоски и изпъкнали сферични огледала. Авторството на Евклид е спорно, като е възможно книгата да е писана от Теон Александрийски. * „Явления“ е трактат по [[сферична астрономия]], подобен на „За подвижната сфера“ от работилия около 310 година пр.н.е. [[Автолик]]. * „Оптика“ е най-старият запазен древногръцки трактат върху [[перспектива]]та. В неговите дефиниции Евклид следва платоновата традиция, според която [[зрение]]то се дължи на дискретни лъчи, излизащи от окото. В първите 36-те твърдения Евклид свързва видимият размер на даден предмет с разстоянието от него до окото и разглежда видимите форми на [[Цилиндър|цилиндри]] и [[конус]]и, гледани под различен ъгъл. Интересна е 45-о твърдение, според което за всеки две различни величини съществува точка, от която те изглеждат еднакви. Пап Александрийски смята, че тези разсъждения са важни за [[астрономия]]та и включва „Оптика“, както и „Явления“, в своята „Малка астрономия“, сборник от кратки текстове, които трябва да бъдат изучавани преди основния сборник на [[Клавдий Птолемей]]. Други текстове се смятат за писани от Евклид, но са изгубени: * „Конични сечения“ е посветен на [[Конично сечение|коничните сечения]] и служи за основа на известния труд по темата на Аполоний Пергски. Вероятно първите четири книги от съчинението на Аполоний са директно заимствани от Евклид. „Конични сечения“ на Аполоний бързо измества по-ранните работи по темата и по времето на Пап Александрийски съчинението на Евклид вече е изгубено. * „Поризми“ може би е продължение на съчинението за коничните сечения, но точното му съдържание е спорно. * „За заблужденията“ е базов текст, посветен на грешките при аргументиране. По-късни арабски източници приписват на Евклид няколко съчинения в областта на [[механика]]та. „За тежкото и светлото“ описва в девет дефиниции и пет твърдения схващанията на [[Аристотел]] за движещите се тела и концепцията за относителна [[плътност]]. „За равновесието“ разглежда в една дефиниция, две аксиоми и четири твърдения теорията на [[лост]]а. Трети фрагмент, посветен на окръжностите, описвани от краищата на движещ се лост, съдържа четири твърдения. Тези три текста изглежда са свързани помежду си и се предполага, че може би представляват остатъци от по-голям трактат по механика, писан от Евклид. == Бележки == <references /> ; Цитирани източници {{дребно| * {{cite book | last = Ball | first = W.W. Rouse | title = A Short Account of the History of Mathematics | url = https://archive.org/details/shortaccountofhi0000ball | origyear = 1908 | edition = 4th | year = 1960 | publisher = Dover Publications | isbn = 0486206300 | ref = harv| lang = en }} * {{cite book | last = Boyer | first = Carl B | title = A History of Mathematics | url = https://archive.org/details/historyofmathema00boye | edition = 2nd | publisher = John Wiley & Sons, Inc. | year = 1991 | isbn = 0471543977 | ref = harv| lang = en }} * {{cite web | last = Casselman | first = Bill | title = One of the Oldest Extant Diagrams from Euclid | url = http://www.math.ubc.ca/~cass/Euclid/papyrus/papyrus.html | publisher = [[University of British Columbia]] | accessdate = 26 септември 2008 | ref = harv| lang = en }} * {{cite book | last = Heath | first = Thomas (ed.) | year = 1956 | origyear = 1908 | title = The Thirteen Books of Euclid's Elements | volume = 1 | publisher = Dover Publications | isbn = 0486600882 | ref = harv| lang = en }} * {{cite web | last = JOC/EFR | year = 1999 | url = http://www-history.mcs.st-and.ac.uk/Biographies/Euclid.html | title = Euclid of Alexandria | publisher = University of St Andrews | accessdate = 21 февруари 2011 | ref = harv| lang = en }} * {{cite web | last = Joyce | first = D.E | year = 1998 | url = http://aleph0.clarku.edu/~djoyce/java/elements/Euclid.html | title = Euclid | publisher = Clark University | accessdate = 21 февруари 2011 | ref = harv| lang = en }} * {{cite book | last = Macardle | coauthors = et al | year = 2008 | title = Scientists: Extraordinary People Who Altered the Course of History | publisher = Metro Books | location = New York | ref = harv| lang = en }} * {{cite book | last = Proclus | year = 1992 | title = A commentary on the first book of Euclid's Elements | publisher = Princeton University Press | isbn = 9780691020907 | url = http://books.google.com/books?id=JZEHj2fEmqAC&lpg=PP1&pg=PA57#v=onepage&q&f=false | ref = harv| lang = en }} * {{cite book | last = Struik | first = Dirk J | title = A Concise History of Mathematics | year = 1987 | publisher = Dover Publications | isbn = 0-486-60255-9 | ref = harv| lang = en }} }} == Вижте също == * [[Алгоритъм на Евклид]] == Външни препратки == * [http://scienceworld.wolfram.com/biography/Euclid.html Биография на Евклид на сайта на ''Система Mathematica''] * [http://aleph0.clarku.edu/~djoyce/java/elements/elements.html Всичките 13 тома на „Елементи“ с интерактивни визуализации на JAVA] {{Нормативен контрол}} [[Категория:Древногръцки математици]] [[Категория:Египетски математици]] [[Категория:Математици (геометрия)]] [[Категория:Александрийци]] 6e9uhdz4tsamy6uznyxwmgsrw4nah2t 4 71594 12435002 12434630 2024-12-08T16:56:21Z Pelajanela 214133 Нова тема /* Използване на ft, вместо около */ (преместена от потребителска беседа) 12435002 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) :Нима това момиче е по-известна от Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев, че нейната страница е по-голяма от техните взети заедно? Страницата прилича повече на [[CV]]. Просто се интересувам. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 01:40, 26 ноември 2024 (UTC) :Тази страница се нуждае от добро почистване. Само това ли е от личния живот? Една сватба? Кой е бил DJ-ят?--[[Потребител:Pl71|Pl71]] ([[Потребител беседа:Pl71|беседа]]) 21:16, 26 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) :Здравейте, много ви благодаря за отговора! Информацията ми е предадена лично от Младен Трайков. В интернет има много статии, от които може да се види, че информацията е коректна, но е трудно да цитирам конкретен източник… :Как мога да процедирам? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 15:34, 22 ноември 2024 (UTC) ::Здравейте, малко късно, но сега виждам, че сте писали. Вижте, просто това, че някой Ви е предал дадена информация, съвсем не означава, че същата може да бъде използвана тук. Предполагам, че наистина в интернет има много информация по темата, но източниците, които следва да се ползват тук трябва да бъдат достоверни. Съветвам Ви да прегледате сините препратки, които Ви написах в предния си отговор. Без конкретен и достоверен източник, не мисля че има шанс статията да остане. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 21:25, 26 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA&nbsp; в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща позицията на WOWSA, че е „открила и разкрила фалшифициране на данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Тези източници са полезни, благодаря Ви. За първия не съм сигурен дали отговаря на изискванията ни за благонадеждност, но Sportal, мисля, е достатъчно утвърден сайт за спортни новини (колегите, които имат опит със спортна тематика, може да ме поправят), така че публикуваното в него по темата също е важно да бъде отразено в статията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:40, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Вие продължавате да искате да се изтрият факти , {{нлн|които не са ви изгодни}} за да не се очерня името на даден човек. Само че това няма как да мине, не се намираме в Северна Корея или Съветския съюз. А вашите обвинения към Петър Стойчев са {{нлн|доста жалка картинка}}. Петър Стойчев не работи във WOWSA. Федерацията е разнищила случая от край до край и това няма как да бъде изтрито господин Костов. То вече стана известно на цялата спортна общественост у нас и в чужбина. Ако успеете да осъдите организацията и да докажете, че грешат това също ше бъде отразено. Успех.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 18:55, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::И аз не обвинявам П. Стойчев в нищо, къде видяхте такова нещо? ::::::::{{нлн|Жалък сте.}} Но не знаете фактите, така че {{нлн|по-спокойно с думите}}. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:20, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::Това не са мои и наши обвинения. Просто ви цитирам статии които на вас {{нлн|явно не ви харесват ;)}}. Ясно е, че еие {{нлн|сте пристрастен}} и не зачитате фактите. А понеже не се и представихте кой сте, приемам че {{нлн|сте някой от тези цитирани в първата статия}}. Ако не е така си напишете поне имената и телефона, както аз ясно направих. Би трябвало администраторите да ви изключат от редактирането на статията за Цанко Цанков. Вие не зачитате че и самите WOWSA ясно декларират, че нищо не са отменяли и няма какво да отменят и публикуваната в 67 източника информация е невярна. Така че това което вие сте написали в статията категорично не отговаря на истината. По-добре четете, а не пишете повече/ ::::::::https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:17, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::: Уикипедия [[У:НЕЕ|не е форум]]. Тук не е мястото да се обсъжда кой е крив и кой прав в тази история. Коментирането на личността на други редактори [[У:НЛН|също е забранено]]. ::::::::: Единственото, което може и трябва да се обсъжда в Уикипедия, са самите статии: в какво може да не отговарят на изискванията, но най-вече как да бъдат подобрени. ::::::::: Няколко мнения вече бяха изказани. Нека изчакаме дали ще има и други.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:28, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::Аз просто показвам факти, а не водя война като по-горния ви колега. Иначе сте парви - това не е форум, но някой трябва да вземе мерки срещу подобни пристрастни редактори, които не зачитат фактите, а редактират по "лични убеждения" и със злоба. Освен това още вчера писах на поне 5-6 администратора от общо 23мата за българската wikipedia - нямам отговор от нито един. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:34, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::: Администраторите нямат компетентност да решават какво да пише в Уикипедия (често се бърка, факт, затова е специално подчертано на страницата [[Уикипедия:Заявки към администраторите]]). Тези въпроси се решават от редакторите и по тази причина е важно да се чуят повече мнения. Иначе е разбираемо всеки да вижда нещата от собствената си камбанария. Затова консенсусът е един от [[У:5|петте стълба на Уикипедия]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:45, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) ::Поздравявам включилите се в казуса колеги за подробното разискване. Изчетох нишката тук с всички коментари и погледнах самата статия. Подкрепям да бъде преместена засега в инкубатора. Има сериозни проблеми, като например липсата на източници в текста, липсата на сегашно историческо на места, излишни суперлативи, прекалени на брой външни препратки... Разделът за WOWSA трябва да бъде преработен в по-енциклопедичен и точен вариант. Разглеждайки дори само набързо някои от източниците, споменати тук, мисля, че има как да бъде включена цялата случка с асоциацията, включително и как е отразена тя от медиите, в безпристрастен и енциклопедичен вариант. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 22:12, 21 ноември 2024 (UTC) :::По-горе Лъчезар беше написал разделът за WOWSA да бъде пренаписан и подобрен. По-лесно ми е да отговоря тук, защото съм на мобилен. Това е много добро предложение, винаги съм бил отворен към преработване и подобряване на всичко, което съм писал в Уикипедия. Ако някой не ме изпревари ще се опитам в най-скоро време да направя нещо по въпроса.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 00:55, 22 ноември 2024 (UTC) :::Пренаписах раздела и признавам, че предишния не беше добър. В момента мисля е възможно най-акуратен.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:28, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@[[Потребител:Givern|Givern]], @[[Потребител:Райън|Райън]], @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]] ::::Благодаря за промените Givern, така ми харесва да има обективност и конструйтивност. ::::Но пак изразявате предимно гледната точка само на едната страна, а именнто тази на WOWSA. ::::По текста ви има доста неточности, но щом искате да присъства WOWSA в статията за Цанко Цанков е редно да напишете и другите гледни точки. ::::Първо да направим уточнение - целият този параграф за WOWSA се отнася единствено за първото плуване на Цанко Цанков по река Дунав, състояло се на 06.09.2024г за което той е подал данни към WOWSA. Те имат право да разглеждат/ратифицират/отказват единствено само това негово плуване. ::::'''Пояснения, факти и неточности:''' ::::'''1. Данните не са фалшифицирани, а може да се каже манипулирани.''' ::::Обяснение: Истината е, че няколко .GPX файла са сглобени ръчно в един и то MS WORD файл (в последствие експортнат като PDF) поради незнание и техническа некомпетентност на екипажа на лодката, който ги е изпратил. При това ръчно манипулиране на данните според човека, който го е правил, самият WORD е конвертирал някои данни в автоматични дати.&nbsp; &nbsp;Освен това не е имало никакво ясно изискване от WOWSA за формата на данните (или поне те (екипажа от Видин) не са му обрнали необходимото внимание на това). Освен това от WOWSA не са дали необходимото време на екипа на Цанков да подготви и провери валидността на данните - искали са ги незабавно по най-бързия начин. Това е и основната причината да бъдат изпратени доста неконсистентни данни. ::::'''2. GPS устройствата при подобни плувания са върху самата лодка. Плувеца няма право да носи устройства по себе си (защото плуването е unassisted).''' ::::По време на първото плуване нивото на реката е около 80см (това е официалното ниво, взето от котата на автоматичната станция, намираща се на Дунав мост 2). Това е едно от най-ниските нива на реката за годината (както и едно от най-слабите течения съответно). Поради плитчините на река Дунав по това време (на места под 50см) се е налагало лодката да се измества периодично от праволинейния курс, който Цанков е следвал в близост до фарватера. Това преместване се е осъществявало с по-висока скорост (до около 20км в час) и на десетки метри разстояние от плувеца, което е отразено в GPS данните. Точно за тези скорости се хващат от WOWSA, че не са реални. Да така е - това е скорст на лодката, а не на Цанко Цанков. ::::'''3. WOWSA постъпват доста некоректно като цялото им разследване е базирано на данните от GPS устройство, което е върху лодката, а не върху плувеца''' (той няма право да носи устройства). Това е техен огромен пропуск, тъй като реално проследяват вариациите на скоростта и посоката на самата лодка, а не на плувеца. По този начин се обесмисля цялото им разследване и обвинения. Лодката е нямало как да бъде до него плътно през цялото време. ::::4. '''Напишете, че на лодката е имало съдия - Стефан Георгиев''' - един от най-опитните и реномирани плувни съдии в България, който ясно и категорично се подписва и декларира, че плуването е било абсолютно коректно и по правилата. ::::Този човек е и главен наблюдател (обсървър) на това първо плуване в Дунав. ::::'''Напишете също, че въпреки всичко неговото мнение не е било взето под внимание от WOWSA, което е грубо нарушение на правилата от тяхна страна.''' ::::Може да се цитира тази статия: <nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> ::::Освен това преди плуване WOWSA са били помолени да предоставят техен съдия за това плуване, но те не са предоставили такъв. ::::'''5. На лодката е имало и други свидетели, следящи плуването, в това число и бившия кмет на гр. Видин - Герго Герегов.''' ::::Те също може да предоставят допълнителна информация. ::::'''6. От WOWSA не са предоставили предварителна информация, че в Дунав има записан рекорд от 115.8 км на румънеца Богдан Зубрагиу''' от август 2021. В Google също не са били налични данни за такъв рекорд преди 06.09.2024. Това поставя под съмнения цялата дейност на WOWSA, които в последствие изглежда добавят статия за това плуване на румънеца и заявяват публично, че плуването на Цанков не е рекорд. ::::Същевременно екипът на Ц. Цанков наистина обявява плуването като рекорд. Това се получава поради незнание от тяхна страна за рекорда на румънеца. ::::'''7. На 19.09.2024г е осъществено второ плуване в река Дунав.''' Този път на лодката има 6 различни GPS тракера, AIS проследяващо устройство на корабна администрация - Русе, няколко видеокамери, заснели цялото плуване, подробен объсрвър лог, воден прилежно и в детайли от мен - Кристиан Костов. ::::На лодката има четирима допълнителни свидетели, следящи плуването също. ::::'''Изминатото разстояние е 120 километра и 600 метра за 18 часа и 1 минута !''' ::::Това е нов рекорд. Плуването се очаква да бъде ратифицирано, но не от WOWSA. ::::Никакви данни за това плуване не са подавани и няма да бъдат подавани към WOWSA, тъй като тази асоциация се оказва че лесно се подвежда и манипулира от случайни имейли от недоброжелатели и конкуренти. Тя е ненадежден партньор и за в бъдеще плуванията на Цанков няма да бъдат ратифицирани през нея. Има много други по-надеждни организации, федерации и асоциации. ::::Това всичко трябва да бъде добавено, ако искате да има прозрачност и коректност на информацията, която предоставяте ! [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 09:06, 22 ноември 2024 (UTC) ::Дайте наистина да преместим статията в Инкубатора и там който има желание да работи над нея. @[[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]]: Можете да редактирате статията, като добавите нужната информация, но трябва да спазвате неутралност и за всяка информация да предоставите надежден източник, който напълно да препокрива написаното – без лични мнения, без непотвърдена информация. Като за начало Ви предлагам да започнете с частите от статията, които не са свързани с WOWSA, за да придобиете опит. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:40, 22 ноември 2024 (UTC) :::{{цб|без лични мнения, без непотвърдена информация.}} и без суперлативи от рода на :::„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност“. От енциклопедична гледна точка нищо не може да бъде безспорно. :::Да напомня на [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] че ако е от екипа на Цанков и получава заплащане за това задължително е да го декларира според [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Policy:Terms_of_Use/bg условията за ползване] с които изрично се съгласява при публикуването на всяко нещо написано в Уикипедия включително на беседите и тук в „Разговори“. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:11, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@Сале „Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това. Относно това дали съм част от екипа или не - по скоро се захващам с това защото виждам колко много невярна информация, атаки и помия се изсипа върху Цанко Цанков. И не - не получавам заплащане от никой, опитвам се безпристрастно да гледам на нещата и да давам информация каквато е. Също би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони), а не никнейми и пози начин всеки да носи воята отговорност за думите си. И още нещо - искам да знам каква е структурата ви, има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той ? [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 12:36, 22 ноември 2024 (UTC) :::::С този тон... Няма структура. Това е доброволски проект, никой не е по-висш, някои са просто по-опитни. А и Уикипедия не е някаква авторитетна публикация, че да можете да изисквате от редакторите някакви неща. Това е енциклопедия, в която материалите са с качеството, с което ги създават доброволци. Ние отразяваме Това, което е публикувано в достоверни източници. Не можем да правим интервюта, да слушаме обяснения и според тях да пишем статии, например. Стига да има достоверен източник, който е публикуван на друго място, може да се напише в статията твърдението - неутрално и енциклопедично. Включително и от вас. Ако преместим статията в инкубатора, може да прочетете редицата помощни страници в Уикипедия, които ще ви помогнат да разберете за какво говорим по отношение на хоризонталната структура на сайта, неутралния тон и т.н, а после да изпипате статията сами. [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 15:37, 22 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това.|Kristian kostov}} ::::: Нередното е, когато твърдението не идва от благонадежден източник, а предвид изключителността му, дори от повече благонадеждни източници. „Изключителни твърдения имат нужда от изключителни източници“, както казваме в Уикипедия. Ако в източник пише, че е поставен някакъв рекорд и нищо повече, а редактор в Уикипедия го допълни с „безспорен връх“, това представлява [[У:БОИ|оригинално изследване]], което няма място в енциклопедията. ::::: {{цб|би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони)}} ::::: Изглежда все пак не сте чели [[:wmf:Policy:Terms of use|Условията за ползване]] на сайтовете на Фондация „Уикимедия“. Тези условия са '''задължителни''', не просто пожелателни, и неспазването им може да доведе до прекратяване на достъпа, особено при нарушения на особено важни изисквания. ::::: Едно от тези важни изисквания е да не бъде нарушавана неприкосновеността на личния живот на останалите потребители, включително да не бъде търсена персонално идентифицираща информация. Терминът в оригинала на английски, който единствен има правна стойност, е ''soliciting''. Вашите коментари -- този и по-раншен -- представляват именно ''solicitation''. ::::: Това е забранено. Не го правете повече под каквато и да е форма. ::::: {{цб|Относно това дали съм част от екипа или не (...) не получавам заплащане от никой}} ::::: Точният термин в УзП е ''compensation''. Не е нужно овъзмездяването да е парично. Не е нужно дори да е материално. И е достатъчно само да е очаквано. „Помощ от приятел“ и „услуга за бъдеща услуга“ абсолютно влизат в тази категория. ::::: Много важно е да се помни какво точно е забранено. Някои хора се опитват да прикриват подобни зависимости, смятайки погрешно, че ще бъдат наказани, ако ги признаят. Точно '''обратното''' е. Забранено е не редактирането срещу овъзмездяване, а ''прикриването'' на такова редактиране. ::::: Важно е да се помни и това, че не е нужно тези нарушения да бъдат „доказвани“, тъй като Фондация „Уикимедия“ очевидно не може да провежда полицейски разследвания. На практика е достатъчно добре обосновано предположение, че е налице нарушение на УзП, за да бъде ограничен достъпа, особено когато това е свързано с вреди за съответния проект -- например нарушаване на основополагащите принципи, включително тормоз над останалите редактори. ::::: По тези причини най-добронамереният ми съвет е да не се страхувате да бъдете максимално открит. Освен, че няма да рискувате да сте в нарушение на УзП, това може да Ви спечели и повече симпатии сред редакторите. ::::: {{цб|има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той}} ::::: Краткият отговор е: това, което виждате тук, е начинът за решаване на ситуации като тази в проектите на Фондация „Уикимедия“. ::::: Ако предпочитате по-официален отговор, може да се свържете директно с Фондацията: https://wikimediafoundation.org/about/contact/<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:04, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::<nowiki>Благодаря за поясненията {{@</nowiki>[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]<nowiki>}}, наистина са доста изискванията, както и спецификите, подробностите и тълкуванията. Аз не съм професионален нито журналист, нито редактор, нито имам амбиции да бъда такъв. Аз съм просто доброволец в случая и нищо повече. </nowiki> ::::::Така , че ако ако имате желание, време и воля, моля направете вие (редакторите имам предвид) необходимите промени по страницата следвайки стандартите на wikimedia. Каквото се изсква като информация от страна на Цанко Цанков, ще ви бъде предоставено предварително или по време на редактирането. Иначе става двойна работа и игра на котка и мишка в която нашата страна трябва да се чувства мишката, която я е страх от редакторите на Wikipedia :) Но оценявам високо диалога все пак с всички Вас ! ::::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:11, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::: Едно малко, но важно уточнение, касаещо „предоставянето на информация“ и защо то не е приложимо в случая. Редакторите в Уикипедия са задължени от [[Уикипедия:Възможност за проверка]] да използват при създаването и дописването на статии единствено информация, която е налична в публично достъпни [[У:БИ|благонадеждни източници]]. Това е съществено отличие от например журналистите и учените, за които е обичайно да събират лично информация като очевидци, интервюиращи, експериментиращи и т.н., както и да споделят собствени анализи, заключения, преценки и други подобни. Вече това, което журналистите, учените и въобще специалистите в дадена област публикуват -- което ние наричаме „вторични източници“ -- представлява основният източник на информацията в Уикипедия. Именно тази особеност на Уикипедия -- при условие също, че се подбират единствено вторични източници, на които може да се има доверие -- позволява на енциклопедията да бъде смислен източник на информация, независимо, че „всеки може да я редактира“.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:01, 23 ноември 2024 (UTC) : [[Картинка:Yes check.svg|18п|✔Готово|link=]] '''<bdi>Готово</bdi>''' Преместена като [[Чернова:Цанко_Цанков_(плувец)]] до привеждане в енциклопедичен вид. Защитата за редактиране е свалена, всеки може да я подобрява. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:04, 22 ноември 2024 (UTC) След последните добавки към тази статия хвърлящи безпочвени нападки към определени личности, съвсем загубих надежда за тази статия и че може да се излезе от този батак.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:57, 24 ноември 2024 (UTC) == Чернова: JoyYoga одобрение и планиране == Здравейте УкиАвтори и админи, Моля за помощ относно моята чернова, която очаква одобрение. Опитал съм се да напиша статията, така че да не звучи рекламно, тъй като става дума за материал, който да информира за марката Joy Yoga и студиото ни в София. Бихте ли могли да ми помогнете, да я направим така, че да отговаря на всички условия, защото ми се иска да сме представени, като наистина различно Йога студио и общност в София? Като цяло, смятаме на сайта joy yoga да започнем поетапно да качваме множество материали, които можем да преработваме и споделяме за уикипедия, защото ще се стремим да бъдат образователни и информативни. Не съм убеден, доколко това отговаря на стандартите на общността, а знаете, че това отнема голям ресурс, така че ще се радвам да дадете някакво становище в тази посока. За момента е важно, да ни виждат като сериозен бранд, което е малко трики при положение, че Уики, по това, което чета не толерира реклама и позициониране на кой да е - пише че се приемат статии за значими компании, но реално липсва обективен критерии за това кой бранд е значим. За мен JoyYoga e значим, но за друг не е.. :) Благодаря ви, предварително и ще се радваме, ако се интересувате от йога, здравословна храна или просто искате да се запознаем - да ни посетите... ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 22:13, 23 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Поздравления за откриването на студиото ви. Разгледах черновата ви. За съжаление не мисля, че отговаря на изискванията за значимост и енциклопедичност. Всичко в статията е като от бизнес уебсайт, а и няма достоверни източници. Студиото е открито едва преди няколко месеца - няма как да добие значимост за толкова кратко време. Приемливи източници в случая биха били неща от рода на статия във вестник, която описва приносите на студиото към, например, местната икономика или обществен живот и то след като студиото е съществувало с години. Не мисля, че статия за това студио за момента принадлежи в Уикипедия. Ето ви няколко примера на значими бизнеси, като не всички са добре написани, но поне по значимост имат място в Уикипедия - [[Мол ъф София]], [[Билла]], [[Кино Арена]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:47, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря SlipknotRlZZ, ::Ще имам предвид, нещата, които споменавате. Може би на по-късен етап от развитието ще опитаме отново да се добавим като компания. Ако смятате, че можем по някакъв начин да я преработим, така че да отговаря на изискванията, може да се свържете с нас и да си направим среща. Освен това си търсим човек, които да може да пише добре по темите за йога, така че ако проявявате интерес може да се помисли нещо.. ;) ::Поздрави, ::Александър [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:48, 24 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Уикипедията не е площадка за рекламиране на стартъпи. По-добре се насочете към Facebook или Instagram. Хората, които търсят информация в Уикипедията надали са ваши потенциални клиенти. Пораснете, отворете филиали във всички областни центрове и вярвам ще се намерят хора, които ще напишат за вас статия в Уикипедията. Засега не си губете времето. Безплатен съвет от мен. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:07, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря Николай, ::Разбира се, използваме дигиталните платформи за реклама, които посочихте. Идеята ми за уики-статия си ми хрумна случайно и помислих, че ще е интересно да направим някаква поредица от материали, които можем да подготвим и да качим. :) Може да се пише по специализирани материали за самите практики, някакви неща за индуистките божества и др., но сякаш при това положение, по-скоро няма смисъл... ::Благодаря, все пак и поздрави, ::Алекс ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:53, 24 ноември 2024 (UTC) :::За практиките пишете, но не споменавайте Joy Yoga, поне на този етап, докато не станете узнаваеми. При всеки опит за написване на статия Joy Yoga, тя ще бъде безжалостно изтривана. Дерзайте. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 18:44, 24 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря Николай, ::::Мисля да ги кросвам с публикации на сайта. Реално ще правя статиите в блога, а в уики ще го цитирам като източник, като това ще става през 2 месеца, така хем ще вдигам SEO score-а на сайта, хем ще имаме присъствие в уики. Какво мислиш за този подход? Единствения казус е да намерим кой да пише и редактира, че напоследък е голям проблем това, а аз не знам дали ще мога да насмогна... :) ::::Поздрави, ::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 00:19, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Вие изглежда отказвате да се съобразите с изискванията за писане в Уикипедия. Никакви авторски писания. Множество благонадеждни източници. Сериозно ли си въобразявате, че тук ще си дублирате сайта? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 00:49, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Това не е добра идея. Уикипедия не е място я разсъждения, мнения, философии... Това е енциклопедия, сбирка от факти, които са били докладвани на друго място, в благонадеждни източници, преди да бъдат записани тук. Запитайте се защо искате да дублирате в Уикипедия. За собствена облага? Ако искате да допринесете към Уикипедия, добре сте дошли! Но моля първо се запознайте с [[Уикипедия:Благонадеждни източници]], [[Уикипедия:Възможност за проверка]] и [[Уикипедия:Без оригинални изследвания]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:48, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::Привет Николай, ::::::Извинявам се, че не съм разбрал какво точно искате да кажете. Може би, започвам да разбирам какво имате предвид при така поставения коментар. :) Надявам се, че ще простите невежеството ми, въпреки че нямам предвид "собствена облага" в прекия смисъл и по-начина по който разбирам този термин. Ще се запозная с материалите, които ми цитирахте и благодаря за съдействието.. ;) ::::::Поздрави, ::::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 02:03, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::: [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], малко храна за размисъл, която може да Ви е полезна, дори да не допринасяте повече в Уикипедия. ::::::: Много хора днес изпитват носталгия по миналото, дори минало, в което още не са били родени. Светът изглежда все по-необясним и несигурен. Има много и най-различни причини за това. Една от тях обаче е какофонията от информация, заливаща ни отвсякъде – особено информация, която интуитивно чувстваме, че се възползва от нашите нормални човешки слабости, като например доверието ни. ::::::: Кому можем днес да вярваме? Има ли въобще истина? ::::::: Преди близо четвърт век, когато Уикипедия възникваше като проект, в който „всеки може да редактира“, мнозина смятаха, че това е абсурдна идея. Невъзможно е всеки да може да пише и да не излезе една огромна глупост! Уикипедия не само опроверга тези песимистични предсказания, но се превърна в уважаван източник на информация и практически неразделна част от днешното цифрово пространство. ::::::: Защо? Причината е, че Уикипедия позволява на всекиго да пише – но не какво да е. Енциклопедията изисква да се пише това, което казват авторитетите. И признава за авторитети само тези, които са се доказали като такива. Случайно или не – както беше в „доброто старо време“, за което мнозина тъгуват днес. ::::::: Каква е връзката с Вашите занимания? ::::::: Един от кумирите ми, макар и в малко по-различна, но донякъде свързана област, е Scooby Werkstatt, известен като [https://youtube.fandom.com/wiki/Scooby1961 scooby1961]. Скуби навремето имаше сайт със съвети как да поддържаме добра физическа форма. Такива сайтове – бол. ::::::: Но Скуби се отличаваше. Съветите му звучаха доста земно: „не харчете излишни пари за скъпо оборудване, добавки или дори храни: важно е постоянството, за мускулите и парче ръждиво желязо върши същата работа като лъскавото, а бобът и лещата са отлични източници на белтъчини, независимо, че може да изглеждат като бедняшка храна“. ::::::: Обаче дори това не беше същественото отличие. Същественото беше, че Скуби винаги цитираше сериозни научни изследвания, с които аргументираше своите твърдения. Не „вервайте ми“, не „една жена каза“, не „[[Хълк Хоган]] каза“, не дори „[[Арнолд Шварценегер|Арнолд]] каза“. ::::::: Скуби не е типичният днешен инфлуенсър. Но съм убеден, че ако инфлуенсърството въобще просъществува в бъдеще, то рано или късно ще се върне към модела на хора като Скуби. Защото всяка заблуда, въобще всичко фалшиво един ден неизбежно се сблъсква – челно – с реалността, а здравият разум винаги е крайният победител. Както казваше един от героите на Азимов, „главна характеристика на научната религия е, че нейните пророчества ''винаги'' се сбъдват“. ::::::: Вярвам Ви, когато пишете, че не сте просто поредните, захванали се с нещо. Един от начините да се отличите може да бъде моделът на хора като Скуби, които се основават на факти и научни доказателства. А пък един от начините да развиете тези умения – а и да подчертаете сериозността на заниманията си – може да бъде допринасянето в Уикипедия. ::::::: Представете си добре написани статии в енциклопедията, които описват ''реалните'' ползи от йога за организма, важното ѝ културно влияние, нейната история и много други аспекти. Независимо, че и други редактори ще допринасят по тези теми, човек може с основание да се гордее, че ги е започнал или значително развил. А защо не и превърнал в „[[Уикипедия:Избрани статии|статии за пример]]“ – каквато е [[:en:Yoga]] в английската Уикипедия. :) ::::::: Каквото и да решите, желая Ви успех в начинанията!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:26, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], между другото ако продължите да пишете в Уикипедия ще трябва да си смените потребителското име. Уикипедия [[У:НПИ#Неподходящи_потребителски_имена|не разрешава]] фирмени имена. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:52, 25 ноември 2024 (UTC) == Пр. Хр. == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Алиса Селезньова]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:45, 29 ноември 2024 (UTC) Алиса Селезнёва, или на всякъде в статиите променете правилното, книжовно ''пр.н.е.'' на архаичното ''пр. Хр''. или престанете {{нлн|да вандалствате}}! Не мога да разбера защо толкова настоявате. България е светска държава. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:03, 28 ноември 2024 (UTC) :Няма нужда от толкова агресия. Настоявате да наложите мението си по спорни въпроси - обясни Ви се, че няма да стане така. Отделно гледам, че използвате думички, които не разбирате - моля, прочетете [[Уикипедия:Вандализъм]] и превантивно [[У:НЛН]], че сте по ръба.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::Това не е агресия, а принципи. Просто така да се връщат редакциите е равностойно на вандалщина. Ако толкова настоявате, променете всички споменавания в статията, а не връщайте редакциите. В края на краищата ми дреме на [цензурирано] какво ще пише. Може и никога повече да не отворя тази статия. Виждам, че сте {{нлн|почитателка на съветски филми}}, та ще си позволя да перефразирам реплика от един филм: „За Википедию обидно.“ [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:35, 28 ноември 2024 (UTC) :::Нямам представа за какво говорите, но няма много общо с принципите в Уикипедия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 18:28, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Отговорете ми, естествено ако желаете, какво ви кара {{нлн|така да безчинствате по просторите на Укипедията}}. С какво ''пр. Хр.'' е по-добро? От естетическа гледна точка е ужасно с тази стърчаща главна „Х“. Словосъчетанието „преди Христа“ въобще не се ползва, нито от народа, нито в медиите. Някаква сляпа вяра, но България отдавна е '''СВЕТСКА''' държава. Единственото обяснение е, {{нлн|комплекси и предчувствието за своята значимост}}. {{нлн|Продължавайте, дерзайте!}} [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:14, 28 ноември 2024 (UTC) :::::А Вие сте просто за моментално блокиране. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 21:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::::::Причината, Моля! ::::::Затова ли, че отстоявам чистотата на българския език или има други причини? {{нлн|Ненавист, комплексарство и т.н.}}? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:30, 28 ноември 2024 (UTC) :::::::Дали българският език остава чист пишейки "преди Хр." или "пр Хр." може да се провери лесно, примерно в "История на българския народ" на Петър Мутафчиев от 1943 г. Авторът очевидно е грамотен мъж, който е бил съвсем наясно, че официално възприетия светски календар на България е Грегорианския и там година първа започва от раждането на Христос. За справка, погледни в част "I. Уводъ. Предистория и древенъ период въ миналото на балканския полуостровъ", на петия ред "преди Хр.", както и по-натам в цялата книга. Да разбирам ли, че по същество не си съгласен да ползваме Грегорианския календар в Уикипедия или просто не знаеш, че това е светския календар, използван в България? Поздрави, [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 10:29, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Ама вие сериозно ли давате за нормалност книга писана преди езиковата реформа? Повтарям! Никой не е забранил „пр.Хр.“, но използването му в XXI век в една светска държава е много странно. По своята абсурдност се нарежда до налаганата в последно време „българска кирилица“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:52, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::Причините за блокиране: :::::::* Множество лични нападки, включително в този разговор; :::::::* Неколко нарушения на правилото за тройно връщане. :::::::Помислете как успехте бързо да влезете в конфликт с 5-6 опитни редактори, некои от които администратори. Ако този разговор се водеше на У:ЗА, щехте вече да сте временно блокиран. (А, сега вижам, че той вече се води там.) Понеже виждам, че сте грамотен човек, моля Ви, осмислете репликите си, които са зачистени от други редактори. Войната с кирилицата (ако правилно разбирам неколкократните Ви препратки към нея) не я намесвайте тук. Пр. Хр. е широко използвана система от българската историческа наука - само на посоки Димитър Попов например, виден траколог. [https://www.ozone.bg/media/pdfs/576f550483b99.pdf]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:17, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], след като в правописния речник на БАН от 2012 г. е пояснено, че пр.Хр. може да се пише със или без интервал (т. 72.2.1) [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pravopis-na-skrashcheniyata-4/1338] и така сигурно е и в Берон, очевидно формата не е отживелица. Разбираемо има различни предпочитания, но тук не можете да налагате Вашите и е важно да разберете това. Ако пишете статии, можете да използвате в тях предпочитаното и никой не би трябвало да го промени, защото, както сам знаете, никоя от двете форми не е забранена, а и тук не сме направили с консенсус избор на една. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 14:34, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::Никой не е против кирилицата, упази Бог, а против налаганата от края на 50-те години типографска форма на кирилицата, наричана [[Българска кирилица]]. А по повод „пр.н.е.“. Никой не е забранявал този израз, а това, че се ползва в академичните среди е проблем на самите среди. Уикипедията е свободна енциклопедия и въпреки, че се придържа към научните факти не е задължително да използва архаични изрази, характерни за малка група хора, та било те и професори, и академици. Повтарям! България е светска страна. Никой в България не ползва в обикновения живот '''архаичното''' „пр. Хр.“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:09, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Според посочените източници, това изобщо не е вярно. Ако нямате източници, които да Ви подкрепят, мнението Ви си остава само това - личното Ви мнение, което Уикипедия не следва да прилага, тъй като противоречи на източниците и няма консенсус за него. Кое е толкова неясно?-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:13, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::: [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], Уикипедия [[У:НЕЕ|не е място за застъпничество от какъвто и да било род]]. Ако Вие имате мнение, това е Ваше право, но Уикипедия следва наложените практики, независимо дали ни харесват или не.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 29 ноември 2024 (UTC) Най-прекрасното е, че Хр., е роден 6 г. пр. Хр. [[Специални:Приноси/78.154.14.183|78.154.14.183]] 20:44, 2 декември 2024 (UTC) : А пък [[Начален меридиан|началният меридиан]] е разположен на 5 ъглови секунди от началния меридиан в Гринуич. Индианците не са индийци. В конската сила няма коне. Октомврийската революция – през ноември. Накъде отива тоя свят?!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:14, 2 декември 2024 (UTC) ::Съсипаха я тази държава, и добре че са потребители като @[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], че да ни отворят очите за тези несправедливости. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:35, 3 декември 2024 (UTC) == Партийна принадлежност на министри – отново за У:БЖХ == Обърнато ми бе внимание, че в статии като [[Правителство на Димитър Главчев 1]] партийната принадлежност на министрите бива променяна периодично от различни редактори. Стига се и до парадокси: Главчев като премиер е „безпартиен“, но като външен министър е от ГЕРБ-СДС ([[Special:Permalink/12410103]]). Какво толкова, ще кажете, {{ш|миоправиго}}! Първо, нека напомня: [[У:БЖХ]] не се отнася само до биографичните статии за живи хора. Тя се отнася до ''всяка информация'', свързана с тях. Всичко, за което има дори най-малък шанс да бъде оспорено, трябва да бъде подкрепено със солидни източници – както като качество, така и като количество. И дори за това, което изглежда сякаш не може да бъде оспорено, трябва да има поне някакви благонадеждни източници. По различни поводи – най-вече атаки срещу колеги от публични личности, които не са харесали нещо, написано за тях в Уикипедия – съм писал и тук, и в социалните мрежи как Фондацията би защитила решително и, както показва практиката, много успешно всеки един редактор, който стриктно е следвал принципите на Уикипедия. Може би обаче е важно да се подчертае и обратното: ''Фондацията няма да защити никого, който не спазва правилата''. Защо тогава просто не съм премахнал информацията? Защото в случая се използва шаблон {{ш|Министър2}}. Явно с цел улеснение, колоната за партийна принадлежност е направена така, че създава уикивръзка от съдържанието си (дори „[[военен]]“ на практика сочи към [[Война]]) или изписва „безпартиен“, ако не е посочена принадлежност. Това не е идеално, но е окей с исторически правителства, членовете на които отдавна не са между живите. Със съвременните правителства обаче не е така. Проблемите са два. Първо, добавяне на искане за източник, естествено, чупи шаблона, защото искането влиза в генерираната уикивръзка. Особено нелепо е, че дори добавяне на източник чупи шаблона по същия начин. Второ, интуитивното разбиране е, че за някого, за когото не се знае партийната принадлежност, колоната може да се остави празна. Обаче така се изписва „безпартиен“, а за някой министър и това може да звучи като невярна или дори „злепоставяща“ информация. Засега няма да пипам шаблона, защото наистина се използва в много исторически статии, където, първо, ще е много работа да се добавят източници, второ, липсата им не е чак толкова фатална (но и в никакъв случай не е безпроблемна). Най-вероятно бих мислил в посока създаване на пореден алтернативен шаблон ({{ш|Министър2}} е алтернатива на {{ш|Министър}}), който да позволява удобно добавяне на източници и искания за тях. Може би дори да изисква посочване на източник. '''TL;DR: Всяка информация за живи хора трябва да бъде подкрепяна с източници: подчертано благонадеждни и възможно повече.'''<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:33, 30 ноември 2024 (UTC) : Да, стойността по подразбиране следва да се промени на празна (и тя да се ползва при липса на източник). : По-същественият проблем с тези таблици е, че партията се използва неконсистентно в две различни значения - като формално партийно членство (което изобщо не е дефинирано за ранните партии) и като представител на дадена партия в коалиционни (или не) правителства. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:01, 1 декември 2024 (UTC) :: Точно така, именно в тоя смисъл беше забележката, която ми бе направена.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:13, 1 декември 2024 (UTC) :::Ама Главчев като служебен министър-председател си е безпартиен, независимо къде членува, защото не е излъчен за премиер от партия, а е назначен. Според мен това е идеята на "партийната принадлежност" на министрите - от коя партия им идва мандатът и служебните по дефолт би трябвало да са безпартийни. [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 11:10, 3 декември 2024 (UTC) :::: Разбирам тези разсъждения. Макар неизбежно да възниква въпросът защо въобще имаме колона „партия“ за служебни правителства, ако министрите в тях „по дефолт“ са безпартийни. :::: Но не това е важният въпрос тук. Въпросът е, че когато напишем нещо в Уикипедия, то трябва да бъде подкрепено с благонадеждни източници. И ако различни благонадеждни източници казват различни неща, трябва да ги представим [[У:НГТ|неутрално]]. И трябва да правим тези неща изключително прилежно и дори педантично, когато става дума за [[У:БЖХ|живи личности]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:51, 3 декември 2024 (UTC) == За благонадеждността на fccska.com == https://www.fccska.com/ се определя като „неофициален фен сайт на ПФК ЦСКА (София)“. В него се пишат биографии на футболисти, явно от някакви запалянковци, които биографии след това се използват в „Уикипедия“ ([[Иван Турицов|пример 1]], [[Густаво Бузато|пример 2]]). Понеже знам, че темата е обсъждана преди, относно сайтове като Fandom, кажете как да процедираме с този, тъй като няма никаква гаранция, че информацията е достоверна. Нито идва от официалния сайт на отбора, нито е някакъв независим източник, който да предава що-годе някаква значимост на личността, която отразява. В момента се ползва само за да създаде впечатлението, че ''футболистът е бил първостепенен обект на множество нетривиални публикации'', а в редица случаи се ползва единствено и само той. Дори лицензът му е нагласен така, че да е съвместим с уики и да позволява директно копиране. Тоест някой фен пише биографията на даден футболист, без да се знае изобщо какви източници е ползвал, и изведнъж тази биография се появява при нас. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:14, 1 декември 2024 (UTC) : Според мен източникът не е благонадежден (фен сайт). По същата причина не е и независим и не следва да има тежест от гледна точка на значимост. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:04, 1 декември 2024 (UTC) :: Мислех да дам по-нюансирано мнение (примерно знаем ли каква репутация има сайтът като достоверност на публикуваната информация), но отворих [[:en:WP:USERGENERATED]]. Накратко, фенсайтове изрично са изключени от подходящите за Уикипедия благонадеждни източници.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 1 декември 2024 (UTC) ::: Това ни поставя в деликатна ситуация, тъй като е масова практика поне при нас позоваването на IMDb, videoclip.bg, лични блогове, Discogs и др. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:46, 3 декември 2024 (UTC) ::::IMDB е нещо различно и е общоприет за надежден сайт. С Discogs не съм запознат много, но videoclip.bg и лични блогове са определено неблагонадеждни, като личните блогове поне могат да се използват за да потвърдят казаното от автора, стига то да има някаква енциклопедична значимост. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:00, 3 декември 2024 (UTC) ::::: Казвам го във връзка с [[:en:WP:USERGENERATED|политиката]] в enwiki, която се спомена, според нея и IMDb е неблагонадежден. <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Специални:Contributions/Carbonaro.|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">09:05, 3 декември 2024 (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :::::: Интересно е, че в самата [[:en:IMDb#Copyright, vandalism and error issues|статия за IMDb]] пише „Due to the time required for processing submitted data or text before it is displayed, IMDb is different from user-contributed projects like Discogs, or OpenStreetMap, or Wikipedia, in that contributors cannot add, delete, or modify the data or text on impulse, and the manipulation of data is controlled by IMDb technology and salaried staff.“ Вероятно би било полезно да се прегледат [https://en.wikipedia.org/wiki/Special:Search?fulltext=Search+archives&fulltext=Search&prefix=Wikipedia+talk%3AReliable+sources%2F&search=imdb&ns0=1 дискусиите по въпроса].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:16, 3 декември 2024 (UTC) ::::::: В статиите за филми актьори, режисьори почти не се използва imdb като източник. Единствено като външна препратка към въпросния обект, нещо което го има и в статиите на английската Уикипедия. Друг е въпросът, че почти цялата информация за филмите се взима основно от там.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 09:26, 3 декември 2024 (UTC) == Категория:Предмети на култа == Сверяване на часовника. За мен [[:Категория:Предмети на култа]] е безполезна, да не кажа дори вредна. Какво точно е „култ“, какво въобще са „предмети на култа“? Сред добавените в категорията статии към момента например са [[Свещ]], [[Калимявка]] и [[Фетиш]]. Мнението ми всъщност е далеч по-категорично, но ще се въздържа да го споделям в името на принципите ни. Пък и може да бъркам, затова ще се радвам да чуя други мнения.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:56, 1 декември 2024 (UTC) :''Cult'' идва от латинския корен ''cult-'', което означава поклонение. :В труда си ''De natura deorum'' Цицерон пише, че „religi“ (religiosi) — е човек, който е изучавал канона на своята вяра и стриктно го следва. :Следователно, култ е по-общо и неутрално понятие. :Вместо накои да се обиждат на думата култ, по-добре да създадат Портал:Религия. Българската Уикипедия е една от тези, които го нямат. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:06, 1 декември 2024 (UTC) :: Добре, извън Уикипедия някои ме насочиха към разни източници, сред които и конспекти по археология в СУ, където „предмети на култа“ фигурира като понятие. Продължавам да не съм съвсем убеден, че подборът на статиите непременно е най-подходящ, но нека наистина и други колеги вземат отношение, ако смятат, че има смисъл.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:19, 1 декември 2024 (UTC) ::Според речника на българския език „култ“ е религиозна почит към божества, значи категорията „Предмети на култа“ би трябвало да включва предметите, които хората използват, за да отдават почит на божествата? Би ли споделил, Илиев, своето искрено мнение, защото е възможно наистина да има различни интерпретации. „Религиозни предмети“ ли би било по-подходящо, или изобщо да няма такава категория? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:17, 1 декември 2024 (UTC) ::: Изглежда, че е окей да има такава категория. В случая сгреших, че просто търсих аналогични категории на други езици (а то може и пак да има, но да не съм ги намерил). Но понятието явно си е утвърдено поне в археологията. Няма смисъл да изказвам повече лично мнение, без поне малко да прочета по темата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:26, 1 декември 2024 (UTC) :Казахте нещо за опитността. Опитността в Уикипедията се отнася за това, как да се създаде нещо технически (нова статия, нов портал, нова категория), а не каква да е тя. Всичко останало са знания. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:19, 1 декември 2024 (UTC) :: Fair enough. Човек цял живот се учи. Е, има и такива, които смятат, че вече всичко знаят.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:28, 1 декември 2024 (UTC) : „Култови предмети“ като че ли е рутинно използвано в археологията (и тук [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/култов/]), „Предмети на култа“ поне на мен ми звучи по-необичайно. Не съм сигурен дали „култови предмети“ и „религиозни предмети“ е напълно идентично, но изглежда има достатъчно застъпване, за да има само една категория (и тогава връзката би трябвало да е към {{Q|6418726}}, независимо кое име се предпочете). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:30, 2 декември 2024 (UTC) :: Благодаря ти! Оказа се, че на руски си има категория с идентично име [[:ru:Категория:Предметы культа]], в която наистина влизат дори свещите, затова махнах накрая с ръка. :: Освен в археологията иначе, видях, че терминът се споменава и в богослужебен контекст, [https://synpress-classic.dveri.bg/04-2002/08-01.htm например]: „Осигуряването на българските църковни общини с "предмети на култа", т. е. с богослужебни одежди, книги, свещници, потири и друга утвар беше грижа на Св. Синод на БПЦ.“ Сега, тук се споменават „свещници и друга утвар“; не можах да намеря категорична дефиниция какво влиза в „утвара“, но изглежда, че поне някои видове свещи влизат. Дали това е основание [[Свещ]] да влезе в категорията, продължавам да се чудя. В руската Уикипедия е така, в английската действително по-скоро няма съвсем същата категория. За мен остават леко неясни границите на обхвата. :: В крайна сметка не настоявам нещо непременно да се променя, освен ако не се получи някакъв консенсус, че е нужно. В първия момент -- явно погрешно -- ми се стори, че е някакво напълно самоинициативно залитане. Обичайно проверявам, преди да пиша, но тоя път направих грешка и първо писах. :) Но може би няма лошо -- когато дискусията е културна и конструктивна, рядко е напълно излишна.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 2 декември 2024 (UTC) :::На руски '''''утварь:''''' най-общо обозначение на изкуствено създадени и подвижни предмети от интериора, съвкупност от предмети, принадлежности на някое домакинство. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 19:12, 3 декември 2024 (UTC) :::: Домакинство на култа?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 22:17, 4 декември 2024 (UTC) :Подобни въпроси обикновено възникват, когато в даден момент е преведена категория от рускоезичната Уикипедия, а те имат навика да си създават дърво на категориите, което не е "синхронизирано" с Уикипедията майка. Технически погледнато [[:ru:Категория:Предметы культа]] е съвкупност от [[:en:Category:Religious objects by religion]] и [[:en:Category:Religious objects]], които са на две различни нива. Другият проблем при подобни случаи е лошият/директен превод - Предметы культа се превежда Религиозни предмети. Неслучайно на испански е "Objetos de culto religioso", а на полски "Przedmioty kultu religijnego". Спокойно можем да свържем категорията с "Religious objects" и да я преименуваме на Религиозни предмети (обекти също не е добър превод). [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:43, 3 декември 2024 (UTC) ::Култ е понятие много по-широко от религията, а религията е подмножество на култа. Религията е „набор от морални норми и тип поведение, произтичащи от вярата в съществуването на свръхестествен свят и свръхестествени същества“, докато култ е „почитание, поклонение“ пред нещо. Имаме „религиозен култ“, „култ на личността“ и т.н. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 11:42, 3 декември 2024 (UTC) ::: Струва ми се, че е добре да имаме по-ясна дефиниция. Дори ако се ограничим само до „организираните“ култове, маратонките на Найки [[:en:Heaven's Gate (religious group)#Mass suicide|също трябва да влязат в категорията]]. Ако включим „де факто“ култовете, продуктите на [[Епъл]] също биха могли да се класират. От „баналните“ култове [[Бельо]] би било очевиден кандидат за включване. ::: Питам се също дали в категорията влизат символите: ако влезе [[Кръст]], трябва да влязат също [[Червена звезда]], [[Сърп и чук]], [[Свастика]], [[Пентаграм]], а най-вероятно и [[Летящо спагетено чудовище]]. За [[Фалос]] дори не се питам, защото изглежда очевидно. И понеже споменавате култа към личността, кои биха били неговите „предмети“, които бихме включили в категорията?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:21, 3 декември 2024 (UTC) :::: [[Мавзолей на Георги Димитров]]. {{D}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:21, 3 декември 2024 (UTC) ::::: {{D}} {{like}} <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:26, 3 декември 2024 (UTC) :::Ако култ в контекста на категорията е по-общо понятие от религия, защо сте добавили категория религия като единствена надкатегория? [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 15:26, 3 декември 2024 (UTC) == Discussion == Sorry for my use of English, you may be interested in the discussion [[:meta:Steward_requests/Miscellaneous#Interface_admin_request_on_bgwiki|here]] [[Потребител:Matrix|Matrix]] ([[Потребител беседа:Matrix|беседа]]) 19:55, 5 декември 2024 (UTC) == Отново за локалните CSS и JS == : ''Продължение на [[Уикипедия:Разговори/Архив/2024/ноември#Оптимизиране на локалните CSS и JS]]'' Някакви вече се оплакали, че имат проблем с тъмната тема, и дори искали от глобалните админи да ни разкарат част от CSS-а. Последно писали на стюардите да ги направят интерфейсни админи при нас, които вместо това любезно ме пингнаха. Писах им, че ще опитам да прегледам нещата и евентуално да направя нещо по въпроса. Уви, няма закътан пристан от ветровете на промените [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Искането към стюардите: [[:m:Steward requests/Miscellaneous#Interface admin request on bgwiki]]<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 23:47, 5 декември 2024 (UTC) : А, той бил писал по-горе. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:23, 6 декември 2024 (UTC) ::background, който е основният проблем според мен може да се махне. Проверих и на двете векторни теми. Оригиналният цвят на фона е почти същият -rgb(249, 249, 249) e зададен в проблемния код, а ако се премахне остава rgb(248, 249, 250). За другия код трябва да погледна малко по-детайлно, но мога да го направя другата седмица. По-големият проблем са цветовете зададени твърдо в самите статии – там ще имаме доста работа, но трябва да видя старите кодове за импортиране на всички статии в локална база от данни и да се опитам да генерирам списък със статии за коригиране. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:59, 6 декември 2024 (UTC) ::: Благодаря ти! Документацията не е идеална, но след известно търсене намерих най-сетне [[:mw:Recommendations for night mode compatibility on Wikimedia wikis]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:21, 6 декември 2024 (UTC) == Благодарност == Само минавам да ви поздравя и благодаря за усилията, които полагате, за да поддържате българската версия на Уикипедия, толкова години. Бъдете здрави! [[User:5ko|Петко]] 12:04, 6 декември 2024 (UTC) : А, да, днес е годишнина някаква. {{D}} Поздравления и от мен. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:05, 6 декември 2024 (UTC) :: Благодаря, [[User:5ko|Петко]], поздравления за вас, които сте свършили неимоверната работа по създаването ѝ! Преди една година стана дума, че някой път като идвате насам ще се обадите и ще огранизираме среща; сигурна съм, че много хора ще се зарадват да го направим :). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 15:10, 6 декември 2024 (UTC) == План за CSS == Ок, предлагам следното: # Прехвърляме целия Common.css в джаджа <code>LegacyStyles.css</code>, с [[:mw:Extension:Gadgets#Options|тип ''styles'' и параметър ''default'']], т.е. зареждаща се автоматично за всички потребители, включително IPта. Това би позволило по-лесно тестване на следващи промени като човек си изключи джаджата и си добавя части от кода в нея в локалния си common.css. Може би има и по-гурувски начини за игнориране на Common.css, но този ми се вижда дуракоустойчив и най-вече достъпен. # Постепенно добавяме и други джаджи от същия тип, в които прехвърляме от ''LegacyStyles'' код, който действително е полезен: например класовете за подравняване на текст в колони. Идеята е кодът да бъде подреден и групиран тематично, особено ако би било полезно да може да бъде изключван от потребителите при желание. # Накрая някаква, но желателно много малка част от кода може да се върне в Common.css. Според мен единствено неща, които са абсолютно нужни и достатъчно прости (ако не са достатъчно прости, значи най-вероятно не са абсолютно нужни). Бих започнал с точка 1 още сега, за да можем да тестваме по-свободно. Това прехвърляне поне е съвсем просто. Всъщност, ето предложението: {{gh|wikipedia-ui/pull/20}} Ping {{@|Петър Петров|StanProg|Nk}}<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:58, 6 декември 2024 (UTC) : Това добре като първа стъпка, но какво следва? Да се тества върху всички теми + тъмен режим какво се случва с премахването на всяко парче и да се решава какво следва? Изглежда доста работа. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:12, 6 декември 2024 (UTC) :: [[Потребител:Nk|Спас Колев]], истината е, че не знам как би изглеждала Уикипедия без нещата в Common.css (може би наистина има начин да го тествам и сега, но ми е малко тегаво с времето да ровя как може да стане). :: Ако се окаже, че изглежда горе-долу сносно, като следваща стъпка ще предложа да изключим LegacyStyles по подразбиране. На когото не му пука за тъмни схеми и мобилен изглед, но държи на предишното оформление, може просто пак да си я включи от настройките. А който би искал конкретни неща да работят и с всички тези различни облици, теми и устройства, може вече да си се занимава -- колкото време иска и когато може -- да ги прехвърля в отделни джаджи. :: Ако нещата изглеждат доста счупени, тогава LegacyStyles си остава включен по подразбиране. Останалото обаче е сходно: който има интерес, може да се занимава да оправя конкретни неща. Примерно аз мога да се захвана да оправям разни проблеми с тъмната схема, защото напоследък я ползвам, а много неща действително изглеждат дразнещо счупени с нея.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:25, 6 декември 2024 (UTC) ::: Още малко за последния вариант. LegacyStyles си стои включено по подразбиране, така че за всички редактори външна разлика няма. Междувременно оправяме едно-две-три неща. И съобщаваме тук: който иска, може да си изключи LegacyStyles и да включи тези джаджи и да се обади, ако има проблеми. ::: Това би позволило тестването да се прави от повече хора и най-вече да е ''opt in'' -- който иска да тества, поема и рисковете от счупване. Останалите си карат както досега -- докато не получим достатъчна обратна връзка, че нещата изглеждат добре и може да изключим LegacyStyles за всички.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:07, 6 декември 2024 (UTC) :: Може би само да допълня нещо, което писах и още първия път като повдигнах темата. Уикипедия би трябвало да изглежда задоволително и без никакъв локален CSS. Ако някъде се чупят някакви неща, то би било защото сме се опитвали да ги натаманим да изглеждат по различен начин от този, който Уикипедия предлага по подразбиране. И именно тези натаманявания апелирам да минимизираме, за да не изпадаме повече в подобни ситуации. Факт е, че хората се ентусиазират да направят нещо шарено, но има причини минималистичните интерфейси да са били винаги популярни и може би да стават още по-популярни.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:32, 6 декември 2024 (UTC) : Бях го писал по-горе, но да повторя и тук. Идеята ми е накрая LegacyStyles да не бъде повече включен по подразбиране и в него да останат само неща, които отделни потребители може да искат да продължат да виждат като оформление, дори и с цената да се чупят други облици, цветови схеми или мобилен изглед. И, много важно, без никакво обещание за поддръжка. : В останалите джаджи и евентуално в Common.css виждам да остане само код, за който преценим, че съотношението между ползите от него и ресурсите за бъдеща поддръжка е приемливо. Това би се отнасяло най-вече до джаджите с параметър ''default'', т.е. включени за всички по подразбиране, дори IP-та, и още повече за евентуален код в Common.css. : Лично аз бих се радвал да обособим някои шарении в отделни джаджи, може би дори като алтернативни варианти. Типичен пример за мен биха били инфокутиите, за които далеч повече харесвам минималистичното оформление в английската и други уикипедии. Особено пък когато тези оформления всъщност не биха изисквали локален CSS, който да е нужно да се пипа при всяка бъдеща нова промяна в интерфейса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:15, 6 декември 2024 (UTC) :Давай, и аз нямам по-добро предложение. Кажи кога ще го сложим, за да сме повече хора на линия. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:51, 7 декември 2024 (UTC) :: На теория нищо не трябва да се промени за потребителите от стъпка 1. Може би ако кеширането от сървърна страна не е идеално, би могло да има някакви странности, но дори това изглежда малковероятно и, ако все пак се случи, трябва да е за не повече от няколко минути. :: Все пак, ако искате да го направим утре вечер, примерно към 20 българско време, т.е. 18-20 европейско и 10-13 американско време?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:17, 7 декември 2024 (UTC) :::Ще гледам да успея. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 02:04, 8 декември 2024 (UTC) == Използване на ft, вместо около == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Carbonaro.]]''<br><span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:56, 8 декември 2024 (UTC) Кажете, каква ви е мотировката за връщането на ''ft'', вместо ''около.'' В Уикипедията такива идиотски преводи стоят кат ''Бе Ем Ве'' (BMW) и ББЦ (BBC)… , а вие изправяте това което има български превод? И колко българи знаят какво значи? Те ''Белчо и Сивушка'' не знаят кои са, та камо ли ft. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 04:35, 28 ноември 2024 (UTC) :[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], „около“ е неправилен превод. Така не става ясно живял ли е през този период, управлявал ли е, или е достигнал разцвета си. Ако не можем да намерим подходяща заемка, най-добре да не бутаме, защото се променя смисълът. Вярно е, че читателят може да се затрудни, но по-добре ли би било, ако го подведем? Също моля те, обръщай внимание на граматичните особености, не само да правиш забележки. След предлог например не се употребява пълен член (с много малки изключения). Запетаи обикновено не се употребяват след обстоятелствено пояснение: „След Втората световна война{{color|red|''','''}} се установява в България“. Разбира се, това не е в сила, когато важат други правила: „След Втората световна война, изглежда, се установява в България“. Но не оставай с грешно впечатление! Всички оценяваме усилията, които влагаш. Факт е, че хиляди статии имат нужда от подобрение, и е хубаво, когато се намират хора, които с интерес вършат тази работа. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:10, 28 ноември 2024 (UTC) ::Между другото и най-великите писатели са ползвали коректори. Нищо лично. Все пак за ''около'' не сте прав. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:30, 28 ноември 2024 (UTC) ::В статията за Никомах ''около'' стои вече 13 години и никой не е помислил да го промени на ''floruit.'' А около и означава по средата, в разцвета. ::И още един въпрос. Защо махнахте препратките към конституцията и правилника? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 06:17, 28 ноември 2024 (UTC) :::Не съм съвсем съгласен. Двете конструкции внушават различни значения. :::{| class="wikitable" | Никомах Геразски (ок. 60 г. – ок. 120 г.) е древногръцки философ, математик и музикален теоретик. || Вероятно става дума за датата на раждане и смърт. |- | След административната реформа на Диоклециан (упр. 284 – 305 г.) провинцията попада в окрупнения диоцез Тракия. || Взето от статията „[[Специални:PermaLink/12294090|Долна Мизия]]“. |- | Баща му Никомах (ок. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III. || Създава се впечатлението, че точният период на неговото управление не е ясен. |} :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:51, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Съгласен съм с Карбонаро - това не е около. Floruit си означава най-често периодът, в който личността е засвидетелствана да е била активна и се използва в историческата наука в латинската форма. Никога обаче не съм виждал употреба на български. Така или иначе смятам, че трябва са си се остави на латински floruit. Съкращението нормално е фут. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:00, 6 декември 2024 (UTC) ::::: Моите две стотинки: трябва да се направи {{ш|floruit}} и, ако се сметне правилно, {{ш|fl.}} и да се преведе поне минимално [[:en:Floruit]] за прости хора като мен. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 6 декември 2024 (UTC) ::::::Колко %-та от българите знаят какво означава съкр. ft, даже думата floruit? Просто питам. А „около“ с една дата е подобно на дантевото: „На попрището жизнено в средата“. Защо да не е най-активния период? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:32, 7 декември 2024 (UTC) :::::::Защото „около“ създава впечатлението, че датата на управление не е известна. Има разлика между „Бил е на власт около 1250 г.“ и „Управлявал от 1246 до 1251 г., като достига разцвета си през 1249 г., когато пленява...“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:58, 8 декември 2024 (UTC) ::::А не трябва ли да е fl. c. 375 пр.н.е. – по примера за Никомах в таблицата; и поначало, когато се посочва една единствена година и тази година се разглежда като ''най-вероятната'' година на кулминация в разцвета? Освен това, ако ще се използва '''fl.''', според мен трябва да се използва и '''c''' (circa) вместо около, а вграждането на връзка към статия за смисъла на използването понятие/съкращение или изскачащо прозорче за мен е задължително – в подкрепа на направеното предложение в този смисъл за шаблон. Оттук следва (за мен) въпросът дали да не се използва и AD (Anno Domini) или AC (ante Christum) за консистентност – когато се посочва период или година от преди новата ера/преди Христа, да е изцяло на латински.<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 10:57, 8 декември 2024 (UTC) :::::Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в [[Уикипедия:Стил]]. <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:00, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия, просто показва, че не става ясно как трябва да се интерпретира, ако се използва само „около“. Иначе за използването изцяло на латински изрази съм категорично против. Като българска артернатива за ''fl.'' дали не можем да използваме „разцв.“, например „Никомах (разцв. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III“? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:05, 8 декември 2024 (UTC) :::::::{{цб|Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия}} :::::::[[Аристотел#Биография|Аристотел#Биография]] :::::::[[En:Nicomachus (father of Aristotle)|Nicomachus (father of Aristotle)]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:09, 8 декември 2024 (UTC) :::::Много интересно предложение. Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:50, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::Да, благодаря. Всъщност оттам тръгна всичко, когато Niki Yooff [[Специални:Diff/12425434|промени]] „''fl.'': 375 г. пр.н.е.“ на „около 375 г. пр.н.е.“, но с това се променя и значението. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:53, 8 декември 2024 (UTC) :::::::::Да, променя се значението при замяна на fl. с около, без да става ясно това „около“ за какъв аспект от живота на Никомах се отнася; но и fl.: 375 г. пр.н.е., струва ми се, също не е съвсем изрядно – [[En:Nicomachus (father of Aristotle)|в статията в Уикипедия на английски е fl. c.]], тоест ''около'' тази година, но действително конкретно по отношение на периода на активност, което именно се разбира от комбинацията fl. c.<br> :::::::::{{цб|Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в Уикипедия:Стил. ~ Pelajanela // беседа 11:00, 8 декември 2024 (UTC)}} <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:47, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::::Да, да, видях. Чувствай се свободна да го направиш. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::::{{цб|Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“}} ::::::За мен този коментар е пример за фалшива аналогия:<br> ::::::[[file:FLICC_Taxonomy_of_Logical_Fallacies.jpg|600px]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:33, 8 декември 2024 (UTC) a074q7z4e5ekl7saehm7t8at9ls8ij8 12435093 12435002 2024-12-08T17:51:12Z Iliev 47135 /* План за CSS */ re 12435093 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) :Нима това момиче е по-известна от Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев, че нейната страница е по-голяма от техните взети заедно? Страницата прилича повече на [[CV]]. Просто се интересувам. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 01:40, 26 ноември 2024 (UTC) :Тази страница се нуждае от добро почистване. Само това ли е от личния живот? Една сватба? Кой е бил DJ-ят?--[[Потребител:Pl71|Pl71]] ([[Потребител беседа:Pl71|беседа]]) 21:16, 26 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) :Здравейте, много ви благодаря за отговора! Информацията ми е предадена лично от Младен Трайков. В интернет има много статии, от които може да се види, че информацията е коректна, но е трудно да цитирам конкретен източник… :Как мога да процедирам? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 15:34, 22 ноември 2024 (UTC) ::Здравейте, малко късно, но сега виждам, че сте писали. Вижте, просто това, че някой Ви е предал дадена информация, съвсем не означава, че същата може да бъде използвана тук. Предполагам, че наистина в интернет има много информация по темата, но източниците, които следва да се ползват тук трябва да бъдат достоверни. Съветвам Ви да прегледате сините препратки, които Ви написах в предния си отговор. Без конкретен и достоверен източник, не мисля че има шанс статията да остане. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 21:25, 26 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA&nbsp; в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща позицията на WOWSA, че е „открила и разкрила фалшифициране на данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Тези източници са полезни, благодаря Ви. За първия не съм сигурен дали отговаря на изискванията ни за благонадеждност, но Sportal, мисля, е достатъчно утвърден сайт за спортни новини (колегите, които имат опит със спортна тематика, може да ме поправят), така че публикуваното в него по темата също е важно да бъде отразено в статията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:40, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Вие продължавате да искате да се изтрият факти , {{нлн|които не са ви изгодни}} за да не се очерня името на даден човек. Само че това няма как да мине, не се намираме в Северна Корея или Съветския съюз. А вашите обвинения към Петър Стойчев са {{нлн|доста жалка картинка}}. Петър Стойчев не работи във WOWSA. Федерацията е разнищила случая от край до край и това няма как да бъде изтрито господин Костов. То вече стана известно на цялата спортна общественост у нас и в чужбина. Ако успеете да осъдите организацията и да докажете, че грешат това също ше бъде отразено. Успех.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 18:55, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::И аз не обвинявам П. Стойчев в нищо, къде видяхте такова нещо? ::::::::{{нлн|Жалък сте.}} Но не знаете фактите, така че {{нлн|по-спокойно с думите}}. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:20, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::Това не са мои и наши обвинения. Просто ви цитирам статии които на вас {{нлн|явно не ви харесват ;)}}. Ясно е, че еие {{нлн|сте пристрастен}} и не зачитате фактите. А понеже не се и представихте кой сте, приемам че {{нлн|сте някой от тези цитирани в първата статия}}. Ако не е така си напишете поне имената и телефона, както аз ясно направих. Би трябвало администраторите да ви изключат от редактирането на статията за Цанко Цанков. Вие не зачитате че и самите WOWSA ясно декларират, че нищо не са отменяли и няма какво да отменят и публикуваната в 67 източника информация е невярна. Така че това което вие сте написали в статията категорично не отговаря на истината. По-добре четете, а не пишете повече/ ::::::::https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:17, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::: Уикипедия [[У:НЕЕ|не е форум]]. Тук не е мястото да се обсъжда кой е крив и кой прав в тази история. Коментирането на личността на други редактори [[У:НЛН|също е забранено]]. ::::::::: Единственото, което може и трябва да се обсъжда в Уикипедия, са самите статии: в какво може да не отговарят на изискванията, но най-вече как да бъдат подобрени. ::::::::: Няколко мнения вече бяха изказани. Нека изчакаме дали ще има и други.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:28, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::Аз просто показвам факти, а не водя война като по-горния ви колега. Иначе сте парви - това не е форум, но някой трябва да вземе мерки срещу подобни пристрастни редактори, които не зачитат фактите, а редактират по "лични убеждения" и със злоба. Освен това още вчера писах на поне 5-6 администратора от общо 23мата за българската wikipedia - нямам отговор от нито един. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:34, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::: Администраторите нямат компетентност да решават какво да пише в Уикипедия (често се бърка, факт, затова е специално подчертано на страницата [[Уикипедия:Заявки към администраторите]]). Тези въпроси се решават от редакторите и по тази причина е важно да се чуят повече мнения. Иначе е разбираемо всеки да вижда нещата от собствената си камбанария. Затова консенсусът е един от [[У:5|петте стълба на Уикипедия]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:45, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) ::Поздравявам включилите се в казуса колеги за подробното разискване. Изчетох нишката тук с всички коментари и погледнах самата статия. Подкрепям да бъде преместена засега в инкубатора. Има сериозни проблеми, като например липсата на източници в текста, липсата на сегашно историческо на места, излишни суперлативи, прекалени на брой външни препратки... Разделът за WOWSA трябва да бъде преработен в по-енциклопедичен и точен вариант. Разглеждайки дори само набързо някои от източниците, споменати тук, мисля, че има как да бъде включена цялата случка с асоциацията, включително и как е отразена тя от медиите, в безпристрастен и енциклопедичен вариант. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 22:12, 21 ноември 2024 (UTC) :::По-горе Лъчезар беше написал разделът за WOWSA да бъде пренаписан и подобрен. По-лесно ми е да отговоря тук, защото съм на мобилен. Това е много добро предложение, винаги съм бил отворен към преработване и подобряване на всичко, което съм писал в Уикипедия. Ако някой не ме изпревари ще се опитам в най-скоро време да направя нещо по въпроса.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 00:55, 22 ноември 2024 (UTC) :::Пренаписах раздела и признавам, че предишния не беше добър. В момента мисля е възможно най-акуратен.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:28, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@[[Потребител:Givern|Givern]], @[[Потребител:Райън|Райън]], @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]] ::::Благодаря за промените Givern, така ми харесва да има обективност и конструйтивност. ::::Но пак изразявате предимно гледната точка само на едната страна, а именнто тази на WOWSA. ::::По текста ви има доста неточности, но щом искате да присъства WOWSA в статията за Цанко Цанков е редно да напишете и другите гледни точки. ::::Първо да направим уточнение - целият този параграф за WOWSA се отнася единствено за първото плуване на Цанко Цанков по река Дунав, състояло се на 06.09.2024г за което той е подал данни към WOWSA. Те имат право да разглеждат/ратифицират/отказват единствено само това негово плуване. ::::'''Пояснения, факти и неточности:''' ::::'''1. Данните не са фалшифицирани, а може да се каже манипулирани.''' ::::Обяснение: Истината е, че няколко .GPX файла са сглобени ръчно в един и то MS WORD файл (в последствие експортнат като PDF) поради незнание и техническа некомпетентност на екипажа на лодката, който ги е изпратил. При това ръчно манипулиране на данните според човека, който го е правил, самият WORD е конвертирал някои данни в автоматични дати.&nbsp; &nbsp;Освен това не е имало никакво ясно изискване от WOWSA за формата на данните (или поне те (екипажа от Видин) не са му обрнали необходимото внимание на това). Освен това от WOWSA не са дали необходимото време на екипа на Цанков да подготви и провери валидността на данните - искали са ги незабавно по най-бързия начин. Това е и основната причината да бъдат изпратени доста неконсистентни данни. ::::'''2. GPS устройствата при подобни плувания са върху самата лодка. Плувеца няма право да носи устройства по себе си (защото плуването е unassisted).''' ::::По време на първото плуване нивото на реката е около 80см (това е официалното ниво, взето от котата на автоматичната станция, намираща се на Дунав мост 2). Това е едно от най-ниските нива на реката за годината (както и едно от най-слабите течения съответно). Поради плитчините на река Дунав по това време (на места под 50см) се е налагало лодката да се измества периодично от праволинейния курс, който Цанков е следвал в близост до фарватера. Това преместване се е осъществявало с по-висока скорост (до около 20км в час) и на десетки метри разстояние от плувеца, което е отразено в GPS данните. Точно за тези скорости се хващат от WOWSA, че не са реални. Да така е - това е скорст на лодката, а не на Цанко Цанков. ::::'''3. WOWSA постъпват доста некоректно като цялото им разследване е базирано на данните от GPS устройство, което е върху лодката, а не върху плувеца''' (той няма право да носи устройства). Това е техен огромен пропуск, тъй като реално проследяват вариациите на скоростта и посоката на самата лодка, а не на плувеца. По този начин се обесмисля цялото им разследване и обвинения. Лодката е нямало как да бъде до него плътно през цялото време. ::::4. '''Напишете, че на лодката е имало съдия - Стефан Георгиев''' - един от най-опитните и реномирани плувни съдии в България, който ясно и категорично се подписва и декларира, че плуването е било абсолютно коректно и по правилата. ::::Този човек е и главен наблюдател (обсървър) на това първо плуване в Дунав. ::::'''Напишете също, че въпреки всичко неговото мнение не е било взето под внимание от WOWSA, което е грубо нарушение на правилата от тяхна страна.''' ::::Може да се цитира тази статия: <nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> ::::Освен това преди плуване WOWSA са били помолени да предоставят техен съдия за това плуване, но те не са предоставили такъв. ::::'''5. На лодката е имало и други свидетели, следящи плуването, в това число и бившия кмет на гр. Видин - Герго Герегов.''' ::::Те също може да предоставят допълнителна информация. ::::'''6. От WOWSA не са предоставили предварителна информация, че в Дунав има записан рекорд от 115.8 км на румънеца Богдан Зубрагиу''' от август 2021. В Google също не са били налични данни за такъв рекорд преди 06.09.2024. Това поставя под съмнения цялата дейност на WOWSA, които в последствие изглежда добавят статия за това плуване на румънеца и заявяват публично, че плуването на Цанков не е рекорд. ::::Същевременно екипът на Ц. Цанков наистина обявява плуването като рекорд. Това се получава поради незнание от тяхна страна за рекорда на румънеца. ::::'''7. На 19.09.2024г е осъществено второ плуване в река Дунав.''' Този път на лодката има 6 различни GPS тракера, AIS проследяващо устройство на корабна администрация - Русе, няколко видеокамери, заснели цялото плуване, подробен объсрвър лог, воден прилежно и в детайли от мен - Кристиан Костов. ::::На лодката има четирима допълнителни свидетели, следящи плуването също. ::::'''Изминатото разстояние е 120 километра и 600 метра за 18 часа и 1 минута !''' ::::Това е нов рекорд. Плуването се очаква да бъде ратифицирано, но не от WOWSA. ::::Никакви данни за това плуване не са подавани и няма да бъдат подавани към WOWSA, тъй като тази асоциация се оказва че лесно се подвежда и манипулира от случайни имейли от недоброжелатели и конкуренти. Тя е ненадежден партньор и за в бъдеще плуванията на Цанков няма да бъдат ратифицирани през нея. Има много други по-надеждни организации, федерации и асоциации. ::::Това всичко трябва да бъде добавено, ако искате да има прозрачност и коректност на информацията, която предоставяте ! [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 09:06, 22 ноември 2024 (UTC) ::Дайте наистина да преместим статията в Инкубатора и там който има желание да работи над нея. @[[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]]: Можете да редактирате статията, като добавите нужната информация, но трябва да спазвате неутралност и за всяка информация да предоставите надежден източник, който напълно да препокрива написаното – без лични мнения, без непотвърдена информация. Като за начало Ви предлагам да започнете с частите от статията, които не са свързани с WOWSA, за да придобиете опит. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:40, 22 ноември 2024 (UTC) :::{{цб|без лични мнения, без непотвърдена информация.}} и без суперлативи от рода на :::„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност“. От енциклопедична гледна точка нищо не може да бъде безспорно. :::Да напомня на [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] че ако е от екипа на Цанков и получава заплащане за това задължително е да го декларира според [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Policy:Terms_of_Use/bg условията за ползване] с които изрично се съгласява при публикуването на всяко нещо написано в Уикипедия включително на беседите и тук в „Разговори“. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:11, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@Сале „Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това. Относно това дали съм част от екипа или не - по скоро се захващам с това защото виждам колко много невярна информация, атаки и помия се изсипа върху Цанко Цанков. И не - не получавам заплащане от никой, опитвам се безпристрастно да гледам на нещата и да давам информация каквато е. Също би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони), а не никнейми и пози начин всеки да носи воята отговорност за думите си. И още нещо - искам да знам каква е структурата ви, има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той ? [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 12:36, 22 ноември 2024 (UTC) :::::С този тон... Няма структура. Това е доброволски проект, никой не е по-висш, някои са просто по-опитни. А и Уикипедия не е някаква авторитетна публикация, че да можете да изисквате от редакторите някакви неща. Това е енциклопедия, в която материалите са с качеството, с което ги създават доброволци. Ние отразяваме Това, което е публикувано в достоверни източници. Не можем да правим интервюта, да слушаме обяснения и според тях да пишем статии, например. Стига да има достоверен източник, който е публикуван на друго място, може да се напише в статията твърдението - неутрално и енциклопедично. Включително и от вас. Ако преместим статията в инкубатора, може да прочетете редицата помощни страници в Уикипедия, които ще ви помогнат да разберете за какво говорим по отношение на хоризонталната структура на сайта, неутралния тон и т.н, а после да изпипате статията сами. [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 15:37, 22 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това.|Kristian kostov}} ::::: Нередното е, когато твърдението не идва от благонадежден източник, а предвид изключителността му, дори от повече благонадеждни източници. „Изключителни твърдения имат нужда от изключителни източници“, както казваме в Уикипедия. Ако в източник пише, че е поставен някакъв рекорд и нищо повече, а редактор в Уикипедия го допълни с „безспорен връх“, това представлява [[У:БОИ|оригинално изследване]], което няма място в енциклопедията. ::::: {{цб|би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони)}} ::::: Изглежда все пак не сте чели [[:wmf:Policy:Terms of use|Условията за ползване]] на сайтовете на Фондация „Уикимедия“. Тези условия са '''задължителни''', не просто пожелателни, и неспазването им може да доведе до прекратяване на достъпа, особено при нарушения на особено важни изисквания. ::::: Едно от тези важни изисквания е да не бъде нарушавана неприкосновеността на личния живот на останалите потребители, включително да не бъде търсена персонално идентифицираща информация. Терминът в оригинала на английски, който единствен има правна стойност, е ''soliciting''. Вашите коментари -- този и по-раншен -- представляват именно ''solicitation''. ::::: Това е забранено. Не го правете повече под каквато и да е форма. ::::: {{цб|Относно това дали съм част от екипа или не (...) не получавам заплащане от никой}} ::::: Точният термин в УзП е ''compensation''. Не е нужно овъзмездяването да е парично. Не е нужно дори да е материално. И е достатъчно само да е очаквано. „Помощ от приятел“ и „услуга за бъдеща услуга“ абсолютно влизат в тази категория. ::::: Много важно е да се помни какво точно е забранено. Някои хора се опитват да прикриват подобни зависимости, смятайки погрешно, че ще бъдат наказани, ако ги признаят. Точно '''обратното''' е. Забранено е не редактирането срещу овъзмездяване, а ''прикриването'' на такова редактиране. ::::: Важно е да се помни и това, че не е нужно тези нарушения да бъдат „доказвани“, тъй като Фондация „Уикимедия“ очевидно не може да провежда полицейски разследвания. На практика е достатъчно добре обосновано предположение, че е налице нарушение на УзП, за да бъде ограничен достъпа, особено когато това е свързано с вреди за съответния проект -- например нарушаване на основополагащите принципи, включително тормоз над останалите редактори. ::::: По тези причини най-добронамереният ми съвет е да не се страхувате да бъдете максимално открит. Освен, че няма да рискувате да сте в нарушение на УзП, това може да Ви спечели и повече симпатии сред редакторите. ::::: {{цб|има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той}} ::::: Краткият отговор е: това, което виждате тук, е начинът за решаване на ситуации като тази в проектите на Фондация „Уикимедия“. ::::: Ако предпочитате по-официален отговор, може да се свържете директно с Фондацията: https://wikimediafoundation.org/about/contact/<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:04, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::<nowiki>Благодаря за поясненията {{@</nowiki>[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]<nowiki>}}, наистина са доста изискванията, както и спецификите, подробностите и тълкуванията. Аз не съм професионален нито журналист, нито редактор, нито имам амбиции да бъда такъв. Аз съм просто доброволец в случая и нищо повече. </nowiki> ::::::Така , че ако ако имате желание, време и воля, моля направете вие (редакторите имам предвид) необходимите промени по страницата следвайки стандартите на wikimedia. Каквото се изсква като информация от страна на Цанко Цанков, ще ви бъде предоставено предварително или по време на редактирането. Иначе става двойна работа и игра на котка и мишка в която нашата страна трябва да се чувства мишката, която я е страх от редакторите на Wikipedia :) Но оценявам високо диалога все пак с всички Вас ! ::::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:11, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::: Едно малко, но важно уточнение, касаещо „предоставянето на информация“ и защо то не е приложимо в случая. Редакторите в Уикипедия са задължени от [[Уикипедия:Възможност за проверка]] да използват при създаването и дописването на статии единствено информация, която е налична в публично достъпни [[У:БИ|благонадеждни източници]]. Това е съществено отличие от например журналистите и учените, за които е обичайно да събират лично информация като очевидци, интервюиращи, експериментиращи и т.н., както и да споделят собствени анализи, заключения, преценки и други подобни. Вече това, което журналистите, учените и въобще специалистите в дадена област публикуват -- което ние наричаме „вторични източници“ -- представлява основният източник на информацията в Уикипедия. Именно тази особеност на Уикипедия -- при условие също, че се подбират единствено вторични източници, на които може да се има доверие -- позволява на енциклопедията да бъде смислен източник на информация, независимо, че „всеки може да я редактира“.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:01, 23 ноември 2024 (UTC) : [[Картинка:Yes check.svg|18п|✔Готово|link=]] '''<bdi>Готово</bdi>''' Преместена като [[Чернова:Цанко_Цанков_(плувец)]] до привеждане в енциклопедичен вид. Защитата за редактиране е свалена, всеки може да я подобрява. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:04, 22 ноември 2024 (UTC) След последните добавки към тази статия хвърлящи безпочвени нападки към определени личности, съвсем загубих надежда за тази статия и че може да се излезе от този батак.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:57, 24 ноември 2024 (UTC) == Чернова: JoyYoga одобрение и планиране == Здравейте УкиАвтори и админи, Моля за помощ относно моята чернова, която очаква одобрение. Опитал съм се да напиша статията, така че да не звучи рекламно, тъй като става дума за материал, който да информира за марката Joy Yoga и студиото ни в София. Бихте ли могли да ми помогнете, да я направим така, че да отговаря на всички условия, защото ми се иска да сме представени, като наистина различно Йога студио и общност в София? Като цяло, смятаме на сайта joy yoga да започнем поетапно да качваме множество материали, които можем да преработваме и споделяме за уикипедия, защото ще се стремим да бъдат образователни и информативни. Не съм убеден, доколко това отговаря на стандартите на общността, а знаете, че това отнема голям ресурс, така че ще се радвам да дадете някакво становище в тази посока. За момента е важно, да ни виждат като сериозен бранд, което е малко трики при положение, че Уики, по това, което чета не толерира реклама и позициониране на кой да е - пише че се приемат статии за значими компании, но реално липсва обективен критерии за това кой бранд е значим. За мен JoyYoga e значим, но за друг не е.. :) Благодаря ви, предварително и ще се радваме, ако се интересувате от йога, здравословна храна или просто искате да се запознаем - да ни посетите... ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 22:13, 23 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Поздравления за откриването на студиото ви. Разгледах черновата ви. За съжаление не мисля, че отговаря на изискванията за значимост и енциклопедичност. Всичко в статията е като от бизнес уебсайт, а и няма достоверни източници. Студиото е открито едва преди няколко месеца - няма как да добие значимост за толкова кратко време. Приемливи източници в случая биха били неща от рода на статия във вестник, която описва приносите на студиото към, например, местната икономика или обществен живот и то след като студиото е съществувало с години. Не мисля, че статия за това студио за момента принадлежи в Уикипедия. Ето ви няколко примера на значими бизнеси, като не всички са добре написани, но поне по значимост имат място в Уикипедия - [[Мол ъф София]], [[Билла]], [[Кино Арена]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:47, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря SlipknotRlZZ, ::Ще имам предвид, нещата, които споменавате. Може би на по-късен етап от развитието ще опитаме отново да се добавим като компания. Ако смятате, че можем по някакъв начин да я преработим, така че да отговаря на изискванията, може да се свържете с нас и да си направим среща. Освен това си търсим човек, които да може да пише добре по темите за йога, така че ако проявявате интерес може да се помисли нещо.. ;) ::Поздрави, ::Александър [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:48, 24 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Уикипедията не е площадка за рекламиране на стартъпи. По-добре се насочете към Facebook или Instagram. Хората, които търсят информация в Уикипедията надали са ваши потенциални клиенти. Пораснете, отворете филиали във всички областни центрове и вярвам ще се намерят хора, които ще напишат за вас статия в Уикипедията. Засега не си губете времето. Безплатен съвет от мен. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:07, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря Николай, ::Разбира се, използваме дигиталните платформи за реклама, които посочихте. Идеята ми за уики-статия си ми хрумна случайно и помислих, че ще е интересно да направим някаква поредица от материали, които можем да подготвим и да качим. :) Може да се пише по специализирани материали за самите практики, някакви неща за индуистките божества и др., но сякаш при това положение, по-скоро няма смисъл... ::Благодаря, все пак и поздрави, ::Алекс ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:53, 24 ноември 2024 (UTC) :::За практиките пишете, но не споменавайте Joy Yoga, поне на този етап, докато не станете узнаваеми. При всеки опит за написване на статия Joy Yoga, тя ще бъде безжалостно изтривана. Дерзайте. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 18:44, 24 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря Николай, ::::Мисля да ги кросвам с публикации на сайта. Реално ще правя статиите в блога, а в уики ще го цитирам като източник, като това ще става през 2 месеца, така хем ще вдигам SEO score-а на сайта, хем ще имаме присъствие в уики. Какво мислиш за този подход? Единствения казус е да намерим кой да пише и редактира, че напоследък е голям проблем това, а аз не знам дали ще мога да насмогна... :) ::::Поздрави, ::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 00:19, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Вие изглежда отказвате да се съобразите с изискванията за писане в Уикипедия. Никакви авторски писания. Множество благонадеждни източници. Сериозно ли си въобразявате, че тук ще си дублирате сайта? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 00:49, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Това не е добра идея. Уикипедия не е място я разсъждения, мнения, философии... Това е енциклопедия, сбирка от факти, които са били докладвани на друго място, в благонадеждни източници, преди да бъдат записани тук. Запитайте се защо искате да дублирате в Уикипедия. За собствена облага? Ако искате да допринесете към Уикипедия, добре сте дошли! Но моля първо се запознайте с [[Уикипедия:Благонадеждни източници]], [[Уикипедия:Възможност за проверка]] и [[Уикипедия:Без оригинални изследвания]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:48, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::Привет Николай, ::::::Извинявам се, че не съм разбрал какво точно искате да кажете. Може би, започвам да разбирам какво имате предвид при така поставения коментар. :) Надявам се, че ще простите невежеството ми, въпреки че нямам предвид "собствена облага" в прекия смисъл и по-начина по който разбирам този термин. Ще се запозная с материалите, които ми цитирахте и благодаря за съдействието.. ;) ::::::Поздрави, ::::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 02:03, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::: [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], малко храна за размисъл, която може да Ви е полезна, дори да не допринасяте повече в Уикипедия. ::::::: Много хора днес изпитват носталгия по миналото, дори минало, в което още не са били родени. Светът изглежда все по-необясним и несигурен. Има много и най-различни причини за това. Една от тях обаче е какофонията от информация, заливаща ни отвсякъде – особено информация, която интуитивно чувстваме, че се възползва от нашите нормални човешки слабости, като например доверието ни. ::::::: Кому можем днес да вярваме? Има ли въобще истина? ::::::: Преди близо четвърт век, когато Уикипедия възникваше като проект, в който „всеки може да редактира“, мнозина смятаха, че това е абсурдна идея. Невъзможно е всеки да може да пише и да не излезе една огромна глупост! Уикипедия не само опроверга тези песимистични предсказания, но се превърна в уважаван източник на информация и практически неразделна част от днешното цифрово пространство. ::::::: Защо? Причината е, че Уикипедия позволява на всекиго да пише – но не какво да е. Енциклопедията изисква да се пише това, което казват авторитетите. И признава за авторитети само тези, които са се доказали като такива. Случайно или не – както беше в „доброто старо време“, за което мнозина тъгуват днес. ::::::: Каква е връзката с Вашите занимания? ::::::: Един от кумирите ми, макар и в малко по-различна, но донякъде свързана област, е Scooby Werkstatt, известен като [https://youtube.fandom.com/wiki/Scooby1961 scooby1961]. Скуби навремето имаше сайт със съвети как да поддържаме добра физическа форма. Такива сайтове – бол. ::::::: Но Скуби се отличаваше. Съветите му звучаха доста земно: „не харчете излишни пари за скъпо оборудване, добавки или дори храни: важно е постоянството, за мускулите и парче ръждиво желязо върши същата работа като лъскавото, а бобът и лещата са отлични източници на белтъчини, независимо, че може да изглеждат като бедняшка храна“. ::::::: Обаче дори това не беше същественото отличие. Същественото беше, че Скуби винаги цитираше сериозни научни изследвания, с които аргументираше своите твърдения. Не „вервайте ми“, не „една жена каза“, не „[[Хълк Хоган]] каза“, не дори „[[Арнолд Шварценегер|Арнолд]] каза“. ::::::: Скуби не е типичният днешен инфлуенсър. Но съм убеден, че ако инфлуенсърството въобще просъществува в бъдеще, то рано или късно ще се върне към модела на хора като Скуби. Защото всяка заблуда, въобще всичко фалшиво един ден неизбежно се сблъсква – челно – с реалността, а здравият разум винаги е крайният победител. Както казваше един от героите на Азимов, „главна характеристика на научната религия е, че нейните пророчества ''винаги'' се сбъдват“. ::::::: Вярвам Ви, когато пишете, че не сте просто поредните, захванали се с нещо. Един от начините да се отличите може да бъде моделът на хора като Скуби, които се основават на факти и научни доказателства. А пък един от начините да развиете тези умения – а и да подчертаете сериозността на заниманията си – може да бъде допринасянето в Уикипедия. ::::::: Представете си добре написани статии в енциклопедията, които описват ''реалните'' ползи от йога за организма, важното ѝ културно влияние, нейната история и много други аспекти. Независимо, че и други редактори ще допринасят по тези теми, човек може с основание да се гордее, че ги е започнал или значително развил. А защо не и превърнал в „[[Уикипедия:Избрани статии|статии за пример]]“ – каквато е [[:en:Yoga]] в английската Уикипедия. :) ::::::: Каквото и да решите, желая Ви успех в начинанията!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:26, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], между другото ако продължите да пишете в Уикипедия ще трябва да си смените потребителското име. Уикипедия [[У:НПИ#Неподходящи_потребителски_имена|не разрешава]] фирмени имена. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:52, 25 ноември 2024 (UTC) == Пр. Хр. == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Алиса Селезньова]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:45, 29 ноември 2024 (UTC) Алиса Селезнёва, или на всякъде в статиите променете правилното, книжовно ''пр.н.е.'' на архаичното ''пр. Хр''. или престанете {{нлн|да вандалствате}}! Не мога да разбера защо толкова настоявате. България е светска държава. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:03, 28 ноември 2024 (UTC) :Няма нужда от толкова агресия. Настоявате да наложите мението си по спорни въпроси - обясни Ви се, че няма да стане така. Отделно гледам, че използвате думички, които не разбирате - моля, прочетете [[Уикипедия:Вандализъм]] и превантивно [[У:НЛН]], че сте по ръба.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::Това не е агресия, а принципи. Просто така да се връщат редакциите е равностойно на вандалщина. Ако толкова настоявате, променете всички споменавания в статията, а не връщайте редакциите. В края на краищата ми дреме на [цензурирано] какво ще пише. Може и никога повече да не отворя тази статия. Виждам, че сте {{нлн|почитателка на съветски филми}}, та ще си позволя да перефразирам реплика от един филм: „За Википедию обидно.“ [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:35, 28 ноември 2024 (UTC) :::Нямам представа за какво говорите, но няма много общо с принципите в Уикипедия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 18:28, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Отговорете ми, естествено ако желаете, какво ви кара {{нлн|така да безчинствате по просторите на Укипедията}}. С какво ''пр. Хр.'' е по-добро? От естетическа гледна точка е ужасно с тази стърчаща главна „Х“. Словосъчетанието „преди Христа“ въобще не се ползва, нито от народа, нито в медиите. Някаква сляпа вяра, но България отдавна е '''СВЕТСКА''' държава. Единственото обяснение е, {{нлн|комплекси и предчувствието за своята значимост}}. {{нлн|Продължавайте, дерзайте!}} [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:14, 28 ноември 2024 (UTC) :::::А Вие сте просто за моментално блокиране. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 21:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::::::Причината, Моля! ::::::Затова ли, че отстоявам чистотата на българския език или има други причини? {{нлн|Ненавист, комплексарство и т.н.}}? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:30, 28 ноември 2024 (UTC) :::::::Дали българският език остава чист пишейки "преди Хр." или "пр Хр." може да се провери лесно, примерно в "История на българския народ" на Петър Мутафчиев от 1943 г. Авторът очевидно е грамотен мъж, който е бил съвсем наясно, че официално възприетия светски календар на България е Грегорианския и там година първа започва от раждането на Христос. За справка, погледни в част "I. Уводъ. Предистория и древенъ период въ миналото на балканския полуостровъ", на петия ред "преди Хр.", както и по-натам в цялата книга. Да разбирам ли, че по същество не си съгласен да ползваме Грегорианския календар в Уикипедия или просто не знаеш, че това е светския календар, използван в България? Поздрави, [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 10:29, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Ама вие сериозно ли давате за нормалност книга писана преди езиковата реформа? Повтарям! Никой не е забранил „пр.Хр.“, но използването му в XXI век в една светска държава е много странно. По своята абсурдност се нарежда до налаганата в последно време „българска кирилица“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:52, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::Причините за блокиране: :::::::* Множество лични нападки, включително в този разговор; :::::::* Неколко нарушения на правилото за тройно връщане. :::::::Помислете как успехте бързо да влезете в конфликт с 5-6 опитни редактори, некои от които администратори. Ако този разговор се водеше на У:ЗА, щехте вече да сте временно блокиран. (А, сега вижам, че той вече се води там.) Понеже виждам, че сте грамотен човек, моля Ви, осмислете репликите си, които са зачистени от други редактори. Войната с кирилицата (ако правилно разбирам неколкократните Ви препратки към нея) не я намесвайте тук. Пр. Хр. е широко използвана система от българската историческа наука - само на посоки Димитър Попов например, виден траколог. [https://www.ozone.bg/media/pdfs/576f550483b99.pdf]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:17, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], след като в правописния речник на БАН от 2012 г. е пояснено, че пр.Хр. може да се пише със или без интервал (т. 72.2.1) [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pravopis-na-skrashcheniyata-4/1338] и така сигурно е и в Берон, очевидно формата не е отживелица. Разбираемо има различни предпочитания, но тук не можете да налагате Вашите и е важно да разберете това. Ако пишете статии, можете да използвате в тях предпочитаното и никой не би трябвало да го промени, защото, както сам знаете, никоя от двете форми не е забранена, а и тук не сме направили с консенсус избор на една. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 14:34, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::Никой не е против кирилицата, упази Бог, а против налаганата от края на 50-те години типографска форма на кирилицата, наричана [[Българска кирилица]]. А по повод „пр.н.е.“. Никой не е забранявал този израз, а това, че се ползва в академичните среди е проблем на самите среди. Уикипедията е свободна енциклопедия и въпреки, че се придържа към научните факти не е задължително да използва архаични изрази, характерни за малка група хора, та било те и професори, и академици. Повтарям! България е светска страна. Никой в България не ползва в обикновения живот '''архаичното''' „пр. Хр.“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:09, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Според посочените източници, това изобщо не е вярно. Ако нямате източници, които да Ви подкрепят, мнението Ви си остава само това - личното Ви мнение, което Уикипедия не следва да прилага, тъй като противоречи на източниците и няма консенсус за него. Кое е толкова неясно?-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:13, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::: [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], Уикипедия [[У:НЕЕ|не е място за застъпничество от какъвто и да било род]]. Ако Вие имате мнение, това е Ваше право, но Уикипедия следва наложените практики, независимо дали ни харесват или не.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 29 ноември 2024 (UTC) Най-прекрасното е, че Хр., е роден 6 г. пр. Хр. [[Специални:Приноси/78.154.14.183|78.154.14.183]] 20:44, 2 декември 2024 (UTC) : А пък [[Начален меридиан|началният меридиан]] е разположен на 5 ъглови секунди от началния меридиан в Гринуич. Индианците не са индийци. В конската сила няма коне. Октомврийската революция – през ноември. Накъде отива тоя свят?!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:14, 2 декември 2024 (UTC) ::Съсипаха я тази държава, и добре че са потребители като @[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], че да ни отворят очите за тези несправедливости. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:35, 3 декември 2024 (UTC) == Партийна принадлежност на министри – отново за У:БЖХ == Обърнато ми бе внимание, че в статии като [[Правителство на Димитър Главчев 1]] партийната принадлежност на министрите бива променяна периодично от различни редактори. Стига се и до парадокси: Главчев като премиер е „безпартиен“, но като външен министър е от ГЕРБ-СДС ([[Special:Permalink/12410103]]). Какво толкова, ще кажете, {{ш|миоправиго}}! Първо, нека напомня: [[У:БЖХ]] не се отнася само до биографичните статии за живи хора. Тя се отнася до ''всяка информация'', свързана с тях. Всичко, за което има дори най-малък шанс да бъде оспорено, трябва да бъде подкрепено със солидни източници – както като качество, така и като количество. И дори за това, което изглежда сякаш не може да бъде оспорено, трябва да има поне някакви благонадеждни източници. По различни поводи – най-вече атаки срещу колеги от публични личности, които не са харесали нещо, написано за тях в Уикипедия – съм писал и тук, и в социалните мрежи как Фондацията би защитила решително и, както показва практиката, много успешно всеки един редактор, който стриктно е следвал принципите на Уикипедия. Може би обаче е важно да се подчертае и обратното: ''Фондацията няма да защити никого, който не спазва правилата''. Защо тогава просто не съм премахнал информацията? Защото в случая се използва шаблон {{ш|Министър2}}. Явно с цел улеснение, колоната за партийна принадлежност е направена така, че създава уикивръзка от съдържанието си (дори „[[военен]]“ на практика сочи към [[Война]]) или изписва „безпартиен“, ако не е посочена принадлежност. Това не е идеално, но е окей с исторически правителства, членовете на които отдавна не са между живите. Със съвременните правителства обаче не е така. Проблемите са два. Първо, добавяне на искане за източник, естествено, чупи шаблона, защото искането влиза в генерираната уикивръзка. Особено нелепо е, че дори добавяне на източник чупи шаблона по същия начин. Второ, интуитивното разбиране е, че за някого, за когото не се знае партийната принадлежност, колоната може да се остави празна. Обаче така се изписва „безпартиен“, а за някой министър и това може да звучи като невярна или дори „злепоставяща“ информация. Засега няма да пипам шаблона, защото наистина се използва в много исторически статии, където, първо, ще е много работа да се добавят източници, второ, липсата им не е чак толкова фатална (но и в никакъв случай не е безпроблемна). Най-вероятно бих мислил в посока създаване на пореден алтернативен шаблон ({{ш|Министър2}} е алтернатива на {{ш|Министър}}), който да позволява удобно добавяне на източници и искания за тях. Може би дори да изисква посочване на източник. '''TL;DR: Всяка информация за живи хора трябва да бъде подкрепяна с източници: подчертано благонадеждни и възможно повече.'''<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:33, 30 ноември 2024 (UTC) : Да, стойността по подразбиране следва да се промени на празна (и тя да се ползва при липса на източник). : По-същественият проблем с тези таблици е, че партията се използва неконсистентно в две различни значения - като формално партийно членство (което изобщо не е дефинирано за ранните партии) и като представител на дадена партия в коалиционни (или не) правителства. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:01, 1 декември 2024 (UTC) :: Точно така, именно в тоя смисъл беше забележката, която ми бе направена.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:13, 1 декември 2024 (UTC) :::Ама Главчев като служебен министър-председател си е безпартиен, независимо къде членува, защото не е излъчен за премиер от партия, а е назначен. Според мен това е идеята на "партийната принадлежност" на министрите - от коя партия им идва мандатът и служебните по дефолт би трябвало да са безпартийни. [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 11:10, 3 декември 2024 (UTC) :::: Разбирам тези разсъждения. Макар неизбежно да възниква въпросът защо въобще имаме колона „партия“ за служебни правителства, ако министрите в тях „по дефолт“ са безпартийни. :::: Но не това е важният въпрос тук. Въпросът е, че когато напишем нещо в Уикипедия, то трябва да бъде подкрепено с благонадеждни източници. И ако различни благонадеждни източници казват различни неща, трябва да ги представим [[У:НГТ|неутрално]]. И трябва да правим тези неща изключително прилежно и дори педантично, когато става дума за [[У:БЖХ|живи личности]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:51, 3 декември 2024 (UTC) == За благонадеждността на fccska.com == https://www.fccska.com/ се определя като „неофициален фен сайт на ПФК ЦСКА (София)“. В него се пишат биографии на футболисти, явно от някакви запалянковци, които биографии след това се използват в „Уикипедия“ ([[Иван Турицов|пример 1]], [[Густаво Бузато|пример 2]]). Понеже знам, че темата е обсъждана преди, относно сайтове като Fandom, кажете как да процедираме с този, тъй като няма никаква гаранция, че информацията е достоверна. Нито идва от официалния сайт на отбора, нито е някакъв независим източник, който да предава що-годе някаква значимост на личността, която отразява. В момента се ползва само за да създаде впечатлението, че ''футболистът е бил първостепенен обект на множество нетривиални публикации'', а в редица случаи се ползва единствено и само той. Дори лицензът му е нагласен така, че да е съвместим с уики и да позволява директно копиране. Тоест някой фен пише биографията на даден футболист, без да се знае изобщо какви източници е ползвал, и изведнъж тази биография се появява при нас. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:14, 1 декември 2024 (UTC) : Според мен източникът не е благонадежден (фен сайт). По същата причина не е и независим и не следва да има тежест от гледна точка на значимост. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:04, 1 декември 2024 (UTC) :: Мислех да дам по-нюансирано мнение (примерно знаем ли каква репутация има сайтът като достоверност на публикуваната информация), но отворих [[:en:WP:USERGENERATED]]. Накратко, фенсайтове изрично са изключени от подходящите за Уикипедия благонадеждни източници.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 1 декември 2024 (UTC) ::: Това ни поставя в деликатна ситуация, тъй като е масова практика поне при нас позоваването на IMDb, videoclip.bg, лични блогове, Discogs и др. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:46, 3 декември 2024 (UTC) ::::IMDB е нещо различно и е общоприет за надежден сайт. С Discogs не съм запознат много, но videoclip.bg и лични блогове са определено неблагонадеждни, като личните блогове поне могат да се използват за да потвърдят казаното от автора, стига то да има някаква енциклопедична значимост. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:00, 3 декември 2024 (UTC) ::::: Казвам го във връзка с [[:en:WP:USERGENERATED|политиката]] в enwiki, която се спомена, според нея и IMDb е неблагонадежден. <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Специални:Contributions/Carbonaro.|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">09:05, 3 декември 2024 (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :::::: Интересно е, че в самата [[:en:IMDb#Copyright, vandalism and error issues|статия за IMDb]] пише „Due to the time required for processing submitted data or text before it is displayed, IMDb is different from user-contributed projects like Discogs, or OpenStreetMap, or Wikipedia, in that contributors cannot add, delete, or modify the data or text on impulse, and the manipulation of data is controlled by IMDb technology and salaried staff.“ Вероятно би било полезно да се прегледат [https://en.wikipedia.org/wiki/Special:Search?fulltext=Search+archives&fulltext=Search&prefix=Wikipedia+talk%3AReliable+sources%2F&search=imdb&ns0=1 дискусиите по въпроса].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:16, 3 декември 2024 (UTC) ::::::: В статиите за филми актьори, режисьори почти не се използва imdb като източник. Единствено като външна препратка към въпросния обект, нещо което го има и в статиите на английската Уикипедия. Друг е въпросът, че почти цялата информация за филмите се взима основно от там.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 09:26, 3 декември 2024 (UTC) == Категория:Предмети на култа == Сверяване на часовника. За мен [[:Категория:Предмети на култа]] е безполезна, да не кажа дори вредна. Какво точно е „култ“, какво въобще са „предмети на култа“? Сред добавените в категорията статии към момента например са [[Свещ]], [[Калимявка]] и [[Фетиш]]. Мнението ми всъщност е далеч по-категорично, но ще се въздържа да го споделям в името на принципите ни. Пък и може да бъркам, затова ще се радвам да чуя други мнения.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:56, 1 декември 2024 (UTC) :''Cult'' идва от латинския корен ''cult-'', което означава поклонение. :В труда си ''De natura deorum'' Цицерон пише, че „religi“ (religiosi) — е човек, който е изучавал канона на своята вяра и стриктно го следва. :Следователно, култ е по-общо и неутрално понятие. :Вместо накои да се обиждат на думата култ, по-добре да създадат Портал:Религия. Българската Уикипедия е една от тези, които го нямат. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:06, 1 декември 2024 (UTC) :: Добре, извън Уикипедия някои ме насочиха към разни източници, сред които и конспекти по археология в СУ, където „предмети на култа“ фигурира като понятие. Продължавам да не съм съвсем убеден, че подборът на статиите непременно е най-подходящ, но нека наистина и други колеги вземат отношение, ако смятат, че има смисъл.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:19, 1 декември 2024 (UTC) ::Според речника на българския език „култ“ е религиозна почит към божества, значи категорията „Предмети на култа“ би трябвало да включва предметите, които хората използват, за да отдават почит на божествата? Би ли споделил, Илиев, своето искрено мнение, защото е възможно наистина да има различни интерпретации. „Религиозни предмети“ ли би било по-подходящо, или изобщо да няма такава категория? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:17, 1 декември 2024 (UTC) ::: Изглежда, че е окей да има такава категория. В случая сгреших, че просто търсих аналогични категории на други езици (а то може и пак да има, но да не съм ги намерил). Но понятието явно си е утвърдено поне в археологията. Няма смисъл да изказвам повече лично мнение, без поне малко да прочета по темата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:26, 1 декември 2024 (UTC) :Казахте нещо за опитността. Опитността в Уикипедията се отнася за това, как да се създаде нещо технически (нова статия, нов портал, нова категория), а не каква да е тя. Всичко останало са знания. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:19, 1 декември 2024 (UTC) :: Fair enough. Човек цял живот се учи. Е, има и такива, които смятат, че вече всичко знаят.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:28, 1 декември 2024 (UTC) : „Култови предмети“ като че ли е рутинно използвано в археологията (и тук [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/култов/]), „Предмети на култа“ поне на мен ми звучи по-необичайно. Не съм сигурен дали „култови предмети“ и „религиозни предмети“ е напълно идентично, но изглежда има достатъчно застъпване, за да има само една категория (и тогава връзката би трябвало да е към {{Q|6418726}}, независимо кое име се предпочете). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:30, 2 декември 2024 (UTC) :: Благодаря ти! Оказа се, че на руски си има категория с идентично име [[:ru:Категория:Предметы культа]], в която наистина влизат дори свещите, затова махнах накрая с ръка. :: Освен в археологията иначе, видях, че терминът се споменава и в богослужебен контекст, [https://synpress-classic.dveri.bg/04-2002/08-01.htm например]: „Осигуряването на българските църковни общини с "предмети на култа", т. е. с богослужебни одежди, книги, свещници, потири и друга утвар беше грижа на Св. Синод на БПЦ.“ Сега, тук се споменават „свещници и друга утвар“; не можах да намеря категорична дефиниция какво влиза в „утвара“, но изглежда, че поне някои видове свещи влизат. Дали това е основание [[Свещ]] да влезе в категорията, продължавам да се чудя. В руската Уикипедия е така, в английската действително по-скоро няма съвсем същата категория. За мен остават леко неясни границите на обхвата. :: В крайна сметка не настоявам нещо непременно да се променя, освен ако не се получи някакъв консенсус, че е нужно. В първия момент -- явно погрешно -- ми се стори, че е някакво напълно самоинициативно залитане. Обичайно проверявам, преди да пиша, но тоя път направих грешка и първо писах. :) Но може би няма лошо -- когато дискусията е културна и конструктивна, рядко е напълно излишна.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 2 декември 2024 (UTC) :::На руски '''''утварь:''''' най-общо обозначение на изкуствено създадени и подвижни предмети от интериора, съвкупност от предмети, принадлежности на някое домакинство. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 19:12, 3 декември 2024 (UTC) :::: Домакинство на култа?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 22:17, 4 декември 2024 (UTC) :Подобни въпроси обикновено възникват, когато в даден момент е преведена категория от рускоезичната Уикипедия, а те имат навика да си създават дърво на категориите, което не е "синхронизирано" с Уикипедията майка. Технически погледнато [[:ru:Категория:Предметы культа]] е съвкупност от [[:en:Category:Religious objects by religion]] и [[:en:Category:Religious objects]], които са на две различни нива. Другият проблем при подобни случаи е лошият/директен превод - Предметы культа се превежда Религиозни предмети. Неслучайно на испански е "Objetos de culto religioso", а на полски "Przedmioty kultu religijnego". Спокойно можем да свържем категорията с "Religious objects" и да я преименуваме на Религиозни предмети (обекти също не е добър превод). [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:43, 3 декември 2024 (UTC) ::Култ е понятие много по-широко от религията, а религията е подмножество на култа. Религията е „набор от морални норми и тип поведение, произтичащи от вярата в съществуването на свръхестествен свят и свръхестествени същества“, докато култ е „почитание, поклонение“ пред нещо. Имаме „религиозен култ“, „култ на личността“ и т.н. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 11:42, 3 декември 2024 (UTC) ::: Струва ми се, че е добре да имаме по-ясна дефиниция. Дори ако се ограничим само до „организираните“ култове, маратонките на Найки [[:en:Heaven's Gate (religious group)#Mass suicide|също трябва да влязат в категорията]]. Ако включим „де факто“ култовете, продуктите на [[Епъл]] също биха могли да се класират. От „баналните“ култове [[Бельо]] би било очевиден кандидат за включване. ::: Питам се също дали в категорията влизат символите: ако влезе [[Кръст]], трябва да влязат също [[Червена звезда]], [[Сърп и чук]], [[Свастика]], [[Пентаграм]], а най-вероятно и [[Летящо спагетено чудовище]]. За [[Фалос]] дори не се питам, защото изглежда очевидно. И понеже споменавате култа към личността, кои биха били неговите „предмети“, които бихме включили в категорията?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:21, 3 декември 2024 (UTC) :::: [[Мавзолей на Георги Димитров]]. {{D}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:21, 3 декември 2024 (UTC) ::::: {{D}} {{like}} <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:26, 3 декември 2024 (UTC) :::Ако култ в контекста на категорията е по-общо понятие от религия, защо сте добавили категория религия като единствена надкатегория? [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 15:26, 3 декември 2024 (UTC) == Discussion == Sorry for my use of English, you may be interested in the discussion [[:meta:Steward_requests/Miscellaneous#Interface_admin_request_on_bgwiki|here]] [[Потребител:Matrix|Matrix]] ([[Потребител беседа:Matrix|беседа]]) 19:55, 5 декември 2024 (UTC) == Отново за локалните CSS и JS == : ''Продължение на [[Уикипедия:Разговори/Архив/2024/ноември#Оптимизиране на локалните CSS и JS]]'' Някакви вече се оплакали, че имат проблем с тъмната тема, и дори искали от глобалните админи да ни разкарат част от CSS-а. Последно писали на стюардите да ги направят интерфейсни админи при нас, които вместо това любезно ме пингнаха. Писах им, че ще опитам да прегледам нещата и евентуално да направя нещо по въпроса. Уви, няма закътан пристан от ветровете на промените [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Искането към стюардите: [[:m:Steward requests/Miscellaneous#Interface admin request on bgwiki]]<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 23:47, 5 декември 2024 (UTC) : А, той бил писал по-горе. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:23, 6 декември 2024 (UTC) ::background, който е основният проблем според мен може да се махне. Проверих и на двете векторни теми. Оригиналният цвят на фона е почти същият -rgb(249, 249, 249) e зададен в проблемния код, а ако се премахне остава rgb(248, 249, 250). За другия код трябва да погледна малко по-детайлно, но мога да го направя другата седмица. По-големият проблем са цветовете зададени твърдо в самите статии – там ще имаме доста работа, но трябва да видя старите кодове за импортиране на всички статии в локална база от данни и да се опитам да генерирам списък със статии за коригиране. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:59, 6 декември 2024 (UTC) ::: Благодаря ти! Документацията не е идеална, но след известно търсене намерих най-сетне [[:mw:Recommendations for night mode compatibility on Wikimedia wikis]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:21, 6 декември 2024 (UTC) == Благодарност == Само минавам да ви поздравя и благодаря за усилията, които полагате, за да поддържате българската версия на Уикипедия, толкова години. Бъдете здрави! [[User:5ko|Петко]] 12:04, 6 декември 2024 (UTC) : А, да, днес е годишнина някаква. {{D}} Поздравления и от мен. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:05, 6 декември 2024 (UTC) :: Благодаря, [[User:5ko|Петко]], поздравления за вас, които сте свършили неимоверната работа по създаването ѝ! Преди една година стана дума, че някой път като идвате насам ще се обадите и ще огранизираме среща; сигурна съм, че много хора ще се зарадват да го направим :). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 15:10, 6 декември 2024 (UTC) == План за CSS == Ок, предлагам следното: # Прехвърляме целия Common.css в джаджа <code>LegacyStyles.css</code>, с [[:mw:Extension:Gadgets#Options|тип ''styles'' и параметър ''default'']], т.е. зареждаща се автоматично за всички потребители, включително IPта. Това би позволило по-лесно тестване на следващи промени като човек си изключи джаджата и си добавя части от кода в нея в локалния си common.css. Може би има и по-гурувски начини за игнориране на Common.css, но този ми се вижда дуракоустойчив и най-вече достъпен. # Постепенно добавяме и други джаджи от същия тип, в които прехвърляме от ''LegacyStyles'' код, който действително е полезен: например класовете за подравняване на текст в колони. Идеята е кодът да бъде подреден и групиран тематично, особено ако би било полезно да може да бъде изключван от потребителите при желание. # Накрая някаква, но желателно много малка част от кода може да се върне в Common.css. Според мен единствено неща, които са абсолютно нужни и достатъчно прости (ако не са достатъчно прости, значи най-вероятно не са абсолютно нужни). Бих започнал с точка 1 още сега, за да можем да тестваме по-свободно. Това прехвърляне поне е съвсем просто. Всъщност, ето предложението: {{gh|wikipedia-ui/pull/20}} Ping {{@|Петър Петров|StanProg|Nk}}<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:58, 6 декември 2024 (UTC) : Това добре като първа стъпка, но какво следва? Да се тества върху всички теми + тъмен режим какво се случва с премахването на всяко парче и да се решава какво следва? Изглежда доста работа. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:12, 6 декември 2024 (UTC) :: [[Потребител:Nk|Спас Колев]], истината е, че не знам как би изглеждала Уикипедия без нещата в Common.css (може би наистина има начин да го тествам и сега, но ми е малко тегаво с времето да ровя как може да стане). :: Ако се окаже, че изглежда горе-долу сносно, като следваща стъпка ще предложа да изключим LegacyStyles по подразбиране. На когото не му пука за тъмни схеми и мобилен изглед, но държи на предишното оформление, може просто пак да си я включи от настройките. А който би искал конкретни неща да работят и с всички тези различни облици, теми и устройства, може вече да си се занимава -- колкото време иска и когато може -- да ги прехвърля в отделни джаджи. :: Ако нещата изглеждат доста счупени, тогава LegacyStyles си остава включен по подразбиране. Останалото обаче е сходно: който има интерес, може да се занимава да оправя конкретни неща. Примерно аз мога да се захвана да оправям разни проблеми с тъмната схема, защото напоследък я ползвам, а много неща действително изглеждат дразнещо счупени с нея.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:25, 6 декември 2024 (UTC) ::: Още малко за последния вариант. LegacyStyles си стои включено по подразбиране, така че за всички редактори външна разлика няма. Междувременно оправяме едно-две-три неща. И съобщаваме тук: който иска, може да си изключи LegacyStyles и да включи тези джаджи и да се обади, ако има проблеми. ::: Това би позволило тестването да се прави от повече хора и най-вече да е ''opt in'' -- който иска да тества, поема и рисковете от счупване. Останалите си карат както досега -- докато не получим достатъчна обратна връзка, че нещата изглеждат добре и може да изключим LegacyStyles за всички.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:07, 6 декември 2024 (UTC) :: Може би само да допълня нещо, което писах и още първия път като повдигнах темата. Уикипедия би трябвало да изглежда задоволително и без никакъв локален CSS. Ако някъде се чупят някакви неща, то би било защото сме се опитвали да ги натаманим да изглеждат по различен начин от този, който Уикипедия предлага по подразбиране. И именно тези натаманявания апелирам да минимизираме, за да не изпадаме повече в подобни ситуации. Факт е, че хората се ентусиазират да направят нещо шарено, но има причини минималистичните интерфейси да са били винаги популярни и може би да стават още по-популярни.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:32, 6 декември 2024 (UTC) : Бях го писал по-горе, но да повторя и тук. Идеята ми е накрая LegacyStyles да не бъде повече включен по подразбиране и в него да останат само неща, които отделни потребители може да искат да продължат да виждат като оформление, дори и с цената да се чупят други облици, цветови схеми или мобилен изглед. И, много важно, без никакво обещание за поддръжка. : В останалите джаджи и евентуално в Common.css виждам да остане само код, за който преценим, че съотношението между ползите от него и ресурсите за бъдеща поддръжка е приемливо. Това би се отнасяло най-вече до джаджите с параметър ''default'', т.е. включени за всички по подразбиране, дори IP-та, и още повече за евентуален код в Common.css. : Лично аз бих се радвал да обособим някои шарении в отделни джаджи, може би дори като алтернативни варианти. Типичен пример за мен биха били инфокутиите, за които далеч повече харесвам минималистичното оформление в английската и други уикипедии. Особено пък когато тези оформления всъщност не биха изисквали локален CSS, който да е нужно да се пипа при всяка бъдеща нова промяна в интерфейса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:15, 6 декември 2024 (UTC) :Давай, и аз нямам по-добро предложение. Кажи кога ще го сложим, за да сме повече хора на линия. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:51, 7 декември 2024 (UTC) :: На теория нищо не трябва да се промени за потребителите от стъпка 1. Може би ако кеширането от сървърна страна не е идеално, би могло да има някакви странности, но дори това изглежда малковероятно и, ако все пак се случи, трябва да е за не повече от няколко минути. :: Все пак, ако искате да го направим утре вечер, примерно към 20 българско време, т.е. 18-20 европейско и 10-13 американско време?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:17, 7 декември 2024 (UTC) :::Ще гледам да успея. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 02:04, 8 декември 2024 (UTC) ::: Благодаря! Ще го мърджна към 20:00, така че в следващите няколко минути ботът да го приложи тук.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:51, 8 декември 2024 (UTC) == Използване на ft, вместо около == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Carbonaro.]]''<br><span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:56, 8 декември 2024 (UTC) Кажете, каква ви е мотировката за връщането на ''ft'', вместо ''около.'' В Уикипедията такива идиотски преводи стоят кат ''Бе Ем Ве'' (BMW) и ББЦ (BBC)… , а вие изправяте това което има български превод? И колко българи знаят какво значи? Те ''Белчо и Сивушка'' не знаят кои са, та камо ли ft. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 04:35, 28 ноември 2024 (UTC) :[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], „около“ е неправилен превод. Така не става ясно живял ли е през този период, управлявал ли е, или е достигнал разцвета си. Ако не можем да намерим подходяща заемка, най-добре да не бутаме, защото се променя смисълът. Вярно е, че читателят може да се затрудни, но по-добре ли би било, ако го подведем? Също моля те, обръщай внимание на граматичните особености, не само да правиш забележки. След предлог например не се употребява пълен член (с много малки изключения). Запетаи обикновено не се употребяват след обстоятелствено пояснение: „След Втората световна война{{color|red|''','''}} се установява в България“. Разбира се, това не е в сила, когато важат други правила: „След Втората световна война, изглежда, се установява в България“. Но не оставай с грешно впечатление! Всички оценяваме усилията, които влагаш. Факт е, че хиляди статии имат нужда от подобрение, и е хубаво, когато се намират хора, които с интерес вършат тази работа. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:10, 28 ноември 2024 (UTC) ::Между другото и най-великите писатели са ползвали коректори. Нищо лично. Все пак за ''около'' не сте прав. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:30, 28 ноември 2024 (UTC) ::В статията за Никомах ''около'' стои вече 13 години и никой не е помислил да го промени на ''floruit.'' А около и означава по средата, в разцвета. ::И още един въпрос. Защо махнахте препратките към конституцията и правилника? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 06:17, 28 ноември 2024 (UTC) :::Не съм съвсем съгласен. Двете конструкции внушават различни значения. :::{| class="wikitable" | Никомах Геразски (ок. 60 г. – ок. 120 г.) е древногръцки философ, математик и музикален теоретик. || Вероятно става дума за датата на раждане и смърт. |- | След административната реформа на Диоклециан (упр. 284 – 305 г.) провинцията попада в окрупнения диоцез Тракия. || Взето от статията „[[Специални:PermaLink/12294090|Долна Мизия]]“. |- | Баща му Никомах (ок. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III. || Създава се впечатлението, че точният период на неговото управление не е ясен. |} :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:51, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Съгласен съм с Карбонаро - това не е около. Floruit си означава най-често периодът, в който личността е засвидетелствана да е била активна и се използва в историческата наука в латинската форма. Никога обаче не съм виждал употреба на български. Така или иначе смятам, че трябва са си се остави на латински floruit. Съкращението нормално е фут. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:00, 6 декември 2024 (UTC) ::::: Моите две стотинки: трябва да се направи {{ш|floruit}} и, ако се сметне правилно, {{ш|fl.}} и да се преведе поне минимално [[:en:Floruit]] за прости хора като мен. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 6 декември 2024 (UTC) ::::::Колко %-та от българите знаят какво означава съкр. ft, даже думата floruit? Просто питам. А „около“ с една дата е подобно на дантевото: „На попрището жизнено в средата“. Защо да не е най-активния период? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:32, 7 декември 2024 (UTC) :::::::Защото „около“ създава впечатлението, че датата на управление не е известна. Има разлика между „Бил е на власт около 1250 г.“ и „Управлявал от 1246 до 1251 г., като достига разцвета си през 1249 г., когато пленява...“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:58, 8 декември 2024 (UTC) ::::А не трябва ли да е fl. c. 375 пр.н.е. – по примера за Никомах в таблицата; и поначало, когато се посочва една единствена година и тази година се разглежда като ''най-вероятната'' година на кулминация в разцвета? Освен това, ако ще се използва '''fl.''', според мен трябва да се използва и '''c''' (circa) вместо около, а вграждането на връзка към статия за смисъла на използването понятие/съкращение или изскачащо прозорче за мен е задължително – в подкрепа на направеното предложение в този смисъл за шаблон. Оттук следва (за мен) въпросът дали да не се използва и AD (Anno Domini) или AC (ante Christum) за консистентност – когато се посочва период или година от преди новата ера/преди Христа, да е изцяло на латински.<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 10:57, 8 декември 2024 (UTC) :::::Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в [[Уикипедия:Стил]]. <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:00, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия, просто показва, че не става ясно как трябва да се интерпретира, ако се използва само „около“. Иначе за използването изцяло на латински изрази съм категорично против. Като българска артернатива за ''fl.'' дали не можем да използваме „разцв.“, например „Никомах (разцв. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III“? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:05, 8 декември 2024 (UTC) :::::::{{цб|Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия}} :::::::[[Аристотел#Биография|Аристотел#Биография]] :::::::[[En:Nicomachus (father of Aristotle)|Nicomachus (father of Aristotle)]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:09, 8 декември 2024 (UTC) :::::Много интересно предложение. Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:50, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::Да, благодаря. Всъщност оттам тръгна всичко, когато Niki Yooff [[Специални:Diff/12425434|промени]] „''fl.'': 375 г. пр.н.е.“ на „около 375 г. пр.н.е.“, но с това се променя и значението. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:53, 8 декември 2024 (UTC) :::::::::Да, променя се значението при замяна на fl. с около, без да става ясно това „около“ за какъв аспект от живота на Никомах се отнася; но и fl.: 375 г. пр.н.е., струва ми се, също не е съвсем изрядно – [[En:Nicomachus (father of Aristotle)|в статията в Уикипедия на английски е fl. c.]], тоест ''около'' тази година, но действително конкретно по отношение на периода на активност, което именно се разбира от комбинацията fl. c.<br> :::::::::{{цб|Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в Уикипедия:Стил. ~ Pelajanela // беседа 11:00, 8 декември 2024 (UTC)}} <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:47, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::::Да, да, видях. Чувствай се свободна да го направиш. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::::{{цб|Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“}} ::::::За мен този коментар е пример за фалшива аналогия:<br> ::::::[[file:FLICC_Taxonomy_of_Logical_Fallacies.jpg|600px]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:33, 8 декември 2024 (UTC) 2hp8l2vfraj9buvtsry8ma8z6g17m3z 12435094 12435093 2024-12-08T17:51:29Z Iliev 47135 /* План за CSS */ 12435094 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) :Нима това момиче е по-известна от Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев, че нейната страница е по-голяма от техните взети заедно? Страницата прилича повече на [[CV]]. Просто се интересувам. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 01:40, 26 ноември 2024 (UTC) :Тази страница се нуждае от добро почистване. Само това ли е от личния живот? Една сватба? Кой е бил DJ-ят?--[[Потребител:Pl71|Pl71]] ([[Потребител беседа:Pl71|беседа]]) 21:16, 26 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) :Здравейте, много ви благодаря за отговора! Информацията ми е предадена лично от Младен Трайков. В интернет има много статии, от които може да се види, че информацията е коректна, но е трудно да цитирам конкретен източник… :Как мога да процедирам? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 15:34, 22 ноември 2024 (UTC) ::Здравейте, малко късно, но сега виждам, че сте писали. Вижте, просто това, че някой Ви е предал дадена информация, съвсем не означава, че същата може да бъде използвана тук. Предполагам, че наистина в интернет има много информация по темата, но източниците, които следва да се ползват тук трябва да бъдат достоверни. Съветвам Ви да прегледате сините препратки, които Ви написах в предния си отговор. Без конкретен и достоверен източник, не мисля че има шанс статията да остане. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 21:25, 26 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA&nbsp; в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща позицията на WOWSA, че е „открила и разкрила фалшифициране на данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Тези източници са полезни, благодаря Ви. За първия не съм сигурен дали отговаря на изискванията ни за благонадеждност, но Sportal, мисля, е достатъчно утвърден сайт за спортни новини (колегите, които имат опит със спортна тематика, може да ме поправят), така че публикуваното в него по темата също е важно да бъде отразено в статията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:40, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Вие продължавате да искате да се изтрият факти , {{нлн|които не са ви изгодни}} за да не се очерня името на даден човек. Само че това няма как да мине, не се намираме в Северна Корея или Съветския съюз. А вашите обвинения към Петър Стойчев са {{нлн|доста жалка картинка}}. Петър Стойчев не работи във WOWSA. Федерацията е разнищила случая от край до край и това няма как да бъде изтрито господин Костов. То вече стана известно на цялата спортна общественост у нас и в чужбина. Ако успеете да осъдите организацията и да докажете, че грешат това също ше бъде отразено. Успех.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 18:55, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::И аз не обвинявам П. Стойчев в нищо, къде видяхте такова нещо? ::::::::{{нлн|Жалък сте.}} Но не знаете фактите, така че {{нлн|по-спокойно с думите}}. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:20, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::Това не са мои и наши обвинения. Просто ви цитирам статии които на вас {{нлн|явно не ви харесват ;)}}. Ясно е, че еие {{нлн|сте пристрастен}} и не зачитате фактите. А понеже не се и представихте кой сте, приемам че {{нлн|сте някой от тези цитирани в първата статия}}. Ако не е така си напишете поне имената и телефона, както аз ясно направих. Би трябвало администраторите да ви изключат от редактирането на статията за Цанко Цанков. Вие не зачитате че и самите WOWSA ясно декларират, че нищо не са отменяли и няма какво да отменят и публикуваната в 67 източника информация е невярна. Така че това което вие сте написали в статията категорично не отговаря на истината. По-добре четете, а не пишете повече/ ::::::::https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:17, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::: Уикипедия [[У:НЕЕ|не е форум]]. Тук не е мястото да се обсъжда кой е крив и кой прав в тази история. Коментирането на личността на други редактори [[У:НЛН|също е забранено]]. ::::::::: Единственото, което може и трябва да се обсъжда в Уикипедия, са самите статии: в какво може да не отговарят на изискванията, но най-вече как да бъдат подобрени. ::::::::: Няколко мнения вече бяха изказани. Нека изчакаме дали ще има и други.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:28, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::Аз просто показвам факти, а не водя война като по-горния ви колега. Иначе сте парви - това не е форум, но някой трябва да вземе мерки срещу подобни пристрастни редактори, които не зачитат фактите, а редактират по "лични убеждения" и със злоба. Освен това още вчера писах на поне 5-6 администратора от общо 23мата за българската wikipedia - нямам отговор от нито един. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:34, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::: Администраторите нямат компетентност да решават какво да пише в Уикипедия (често се бърка, факт, затова е специално подчертано на страницата [[Уикипедия:Заявки към администраторите]]). Тези въпроси се решават от редакторите и по тази причина е важно да се чуят повече мнения. Иначе е разбираемо всеки да вижда нещата от собствената си камбанария. Затова консенсусът е един от [[У:5|петте стълба на Уикипедия]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:45, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) ::Поздравявам включилите се в казуса колеги за подробното разискване. Изчетох нишката тук с всички коментари и погледнах самата статия. Подкрепям да бъде преместена засега в инкубатора. Има сериозни проблеми, като например липсата на източници в текста, липсата на сегашно историческо на места, излишни суперлативи, прекалени на брой външни препратки... Разделът за WOWSA трябва да бъде преработен в по-енциклопедичен и точен вариант. Разглеждайки дори само набързо някои от източниците, споменати тук, мисля, че има как да бъде включена цялата случка с асоциацията, включително и как е отразена тя от медиите, в безпристрастен и енциклопедичен вариант. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 22:12, 21 ноември 2024 (UTC) :::По-горе Лъчезар беше написал разделът за WOWSA да бъде пренаписан и подобрен. По-лесно ми е да отговоря тук, защото съм на мобилен. Това е много добро предложение, винаги съм бил отворен към преработване и подобряване на всичко, което съм писал в Уикипедия. Ако някой не ме изпревари ще се опитам в най-скоро време да направя нещо по въпроса.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 00:55, 22 ноември 2024 (UTC) :::Пренаписах раздела и признавам, че предишния не беше добър. В момента мисля е възможно най-акуратен.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:28, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@[[Потребител:Givern|Givern]], @[[Потребител:Райън|Райън]], @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]] ::::Благодаря за промените Givern, така ми харесва да има обективност и конструйтивност. ::::Но пак изразявате предимно гледната точка само на едната страна, а именнто тази на WOWSA. ::::По текста ви има доста неточности, но щом искате да присъства WOWSA в статията за Цанко Цанков е редно да напишете и другите гледни точки. ::::Първо да направим уточнение - целият този параграф за WOWSA се отнася единствено за първото плуване на Цанко Цанков по река Дунав, състояло се на 06.09.2024г за което той е подал данни към WOWSA. Те имат право да разглеждат/ратифицират/отказват единствено само това негово плуване. ::::'''Пояснения, факти и неточности:''' ::::'''1. Данните не са фалшифицирани, а може да се каже манипулирани.''' ::::Обяснение: Истината е, че няколко .GPX файла са сглобени ръчно в един и то MS WORD файл (в последствие експортнат като PDF) поради незнание и техническа некомпетентност на екипажа на лодката, който ги е изпратил. При това ръчно манипулиране на данните според човека, който го е правил, самият WORD е конвертирал някои данни в автоматични дати.&nbsp; &nbsp;Освен това не е имало никакво ясно изискване от WOWSA за формата на данните (или поне те (екипажа от Видин) не са му обрнали необходимото внимание на това). Освен това от WOWSA не са дали необходимото време на екипа на Цанков да подготви и провери валидността на данните - искали са ги незабавно по най-бързия начин. Това е и основната причината да бъдат изпратени доста неконсистентни данни. ::::'''2. GPS устройствата при подобни плувания са върху самата лодка. Плувеца няма право да носи устройства по себе си (защото плуването е unassisted).''' ::::По време на първото плуване нивото на реката е около 80см (това е официалното ниво, взето от котата на автоматичната станция, намираща се на Дунав мост 2). Това е едно от най-ниските нива на реката за годината (както и едно от най-слабите течения съответно). Поради плитчините на река Дунав по това време (на места под 50см) се е налагало лодката да се измества периодично от праволинейния курс, който Цанков е следвал в близост до фарватера. Това преместване се е осъществявало с по-висока скорост (до около 20км в час) и на десетки метри разстояние от плувеца, което е отразено в GPS данните. Точно за тези скорости се хващат от WOWSA, че не са реални. Да така е - това е скорст на лодката, а не на Цанко Цанков. ::::'''3. WOWSA постъпват доста некоректно като цялото им разследване е базирано на данните от GPS устройство, което е върху лодката, а не върху плувеца''' (той няма право да носи устройства). Това е техен огромен пропуск, тъй като реално проследяват вариациите на скоростта и посоката на самата лодка, а не на плувеца. По този начин се обесмисля цялото им разследване и обвинения. Лодката е нямало как да бъде до него плътно през цялото време. ::::4. '''Напишете, че на лодката е имало съдия - Стефан Георгиев''' - един от най-опитните и реномирани плувни съдии в България, който ясно и категорично се подписва и декларира, че плуването е било абсолютно коректно и по правилата. ::::Този човек е и главен наблюдател (обсървър) на това първо плуване в Дунав. ::::'''Напишете също, че въпреки всичко неговото мнение не е било взето под внимание от WOWSA, което е грубо нарушение на правилата от тяхна страна.''' ::::Може да се цитира тази статия: <nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> ::::Освен това преди плуване WOWSA са били помолени да предоставят техен съдия за това плуване, но те не са предоставили такъв. ::::'''5. На лодката е имало и други свидетели, следящи плуването, в това число и бившия кмет на гр. Видин - Герго Герегов.''' ::::Те също може да предоставят допълнителна информация. ::::'''6. От WOWSA не са предоставили предварителна информация, че в Дунав има записан рекорд от 115.8 км на румънеца Богдан Зубрагиу''' от август 2021. В Google също не са били налични данни за такъв рекорд преди 06.09.2024. Това поставя под съмнения цялата дейност на WOWSA, които в последствие изглежда добавят статия за това плуване на румънеца и заявяват публично, че плуването на Цанков не е рекорд. ::::Същевременно екипът на Ц. Цанков наистина обявява плуването като рекорд. Това се получава поради незнание от тяхна страна за рекорда на румънеца. ::::'''7. На 19.09.2024г е осъществено второ плуване в река Дунав.''' Този път на лодката има 6 различни GPS тракера, AIS проследяващо устройство на корабна администрация - Русе, няколко видеокамери, заснели цялото плуване, подробен объсрвър лог, воден прилежно и в детайли от мен - Кристиан Костов. ::::На лодката има четирима допълнителни свидетели, следящи плуването също. ::::'''Изминатото разстояние е 120 километра и 600 метра за 18 часа и 1 минута !''' ::::Това е нов рекорд. Плуването се очаква да бъде ратифицирано, но не от WOWSA. ::::Никакви данни за това плуване не са подавани и няма да бъдат подавани към WOWSA, тъй като тази асоциация се оказва че лесно се подвежда и манипулира от случайни имейли от недоброжелатели и конкуренти. Тя е ненадежден партньор и за в бъдеще плуванията на Цанков няма да бъдат ратифицирани през нея. Има много други по-надеждни организации, федерации и асоциации. ::::Това всичко трябва да бъде добавено, ако искате да има прозрачност и коректност на информацията, която предоставяте ! [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 09:06, 22 ноември 2024 (UTC) ::Дайте наистина да преместим статията в Инкубатора и там който има желание да работи над нея. @[[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]]: Можете да редактирате статията, като добавите нужната информация, но трябва да спазвате неутралност и за всяка информация да предоставите надежден източник, който напълно да препокрива написаното – без лични мнения, без непотвърдена информация. Като за начало Ви предлагам да започнете с частите от статията, които не са свързани с WOWSA, за да придобиете опит. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:40, 22 ноември 2024 (UTC) :::{{цб|без лични мнения, без непотвърдена информация.}} и без суперлативи от рода на :::„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност“. От енциклопедична гледна точка нищо не може да бъде безспорно. :::Да напомня на [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] че ако е от екипа на Цанков и получава заплащане за това задължително е да го декларира според [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Policy:Terms_of_Use/bg условията за ползване] с които изрично се съгласява при публикуването на всяко нещо написано в Уикипедия включително на беседите и тук в „Разговори“. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:11, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@Сале „Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това. Относно това дали съм част от екипа или не - по скоро се захващам с това защото виждам колко много невярна информация, атаки и помия се изсипа върху Цанко Цанков. И не - не получавам заплащане от никой, опитвам се безпристрастно да гледам на нещата и да давам информация каквато е. Също би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони), а не никнейми и пози начин всеки да носи воята отговорност за думите си. И още нещо - искам да знам каква е структурата ви, има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той ? [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 12:36, 22 ноември 2024 (UTC) :::::С този тон... Няма структура. Това е доброволски проект, никой не е по-висш, някои са просто по-опитни. А и Уикипедия не е някаква авторитетна публикация, че да можете да изисквате от редакторите някакви неща. Това е енциклопедия, в която материалите са с качеството, с което ги създават доброволци. Ние отразяваме Това, което е публикувано в достоверни източници. Не можем да правим интервюта, да слушаме обяснения и според тях да пишем статии, например. Стига да има достоверен източник, който е публикуван на друго място, може да се напише в статията твърдението - неутрално и енциклопедично. Включително и от вас. Ако преместим статията в инкубатора, може да прочетете редицата помощни страници в Уикипедия, които ще ви помогнат да разберете за какво говорим по отношение на хоризонталната структура на сайта, неутралния тон и т.н, а после да изпипате статията сами. [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 15:37, 22 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това.|Kristian kostov}} ::::: Нередното е, когато твърдението не идва от благонадежден източник, а предвид изключителността му, дори от повече благонадеждни източници. „Изключителни твърдения имат нужда от изключителни източници“, както казваме в Уикипедия. Ако в източник пише, че е поставен някакъв рекорд и нищо повече, а редактор в Уикипедия го допълни с „безспорен връх“, това представлява [[У:БОИ|оригинално изследване]], което няма място в енциклопедията. ::::: {{цб|би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони)}} ::::: Изглежда все пак не сте чели [[:wmf:Policy:Terms of use|Условията за ползване]] на сайтовете на Фондация „Уикимедия“. Тези условия са '''задължителни''', не просто пожелателни, и неспазването им може да доведе до прекратяване на достъпа, особено при нарушения на особено важни изисквания. ::::: Едно от тези важни изисквания е да не бъде нарушавана неприкосновеността на личния живот на останалите потребители, включително да не бъде търсена персонално идентифицираща информация. Терминът в оригинала на английски, който единствен има правна стойност, е ''soliciting''. Вашите коментари -- този и по-раншен -- представляват именно ''solicitation''. ::::: Това е забранено. Не го правете повече под каквато и да е форма. ::::: {{цб|Относно това дали съм част от екипа или не (...) не получавам заплащане от никой}} ::::: Точният термин в УзП е ''compensation''. Не е нужно овъзмездяването да е парично. Не е нужно дори да е материално. И е достатъчно само да е очаквано. „Помощ от приятел“ и „услуга за бъдеща услуга“ абсолютно влизат в тази категория. ::::: Много важно е да се помни какво точно е забранено. Някои хора се опитват да прикриват подобни зависимости, смятайки погрешно, че ще бъдат наказани, ако ги признаят. Точно '''обратното''' е. Забранено е не редактирането срещу овъзмездяване, а ''прикриването'' на такова редактиране. ::::: Важно е да се помни и това, че не е нужно тези нарушения да бъдат „доказвани“, тъй като Фондация „Уикимедия“ очевидно не може да провежда полицейски разследвания. На практика е достатъчно добре обосновано предположение, че е налице нарушение на УзП, за да бъде ограничен достъпа, особено когато това е свързано с вреди за съответния проект -- например нарушаване на основополагащите принципи, включително тормоз над останалите редактори. ::::: По тези причини най-добронамереният ми съвет е да не се страхувате да бъдете максимално открит. Освен, че няма да рискувате да сте в нарушение на УзП, това може да Ви спечели и повече симпатии сред редакторите. ::::: {{цб|има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той}} ::::: Краткият отговор е: това, което виждате тук, е начинът за решаване на ситуации като тази в проектите на Фондация „Уикимедия“. ::::: Ако предпочитате по-официален отговор, може да се свържете директно с Фондацията: https://wikimediafoundation.org/about/contact/<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:04, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::<nowiki>Благодаря за поясненията {{@</nowiki>[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]<nowiki>}}, наистина са доста изискванията, както и спецификите, подробностите и тълкуванията. Аз не съм професионален нито журналист, нито редактор, нито имам амбиции да бъда такъв. Аз съм просто доброволец в случая и нищо повече. </nowiki> ::::::Така , че ако ако имате желание, време и воля, моля направете вие (редакторите имам предвид) необходимите промени по страницата следвайки стандартите на wikimedia. Каквото се изсква като информация от страна на Цанко Цанков, ще ви бъде предоставено предварително или по време на редактирането. Иначе става двойна работа и игра на котка и мишка в която нашата страна трябва да се чувства мишката, която я е страх от редакторите на Wikipedia :) Но оценявам високо диалога все пак с всички Вас ! ::::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:11, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::: Едно малко, но важно уточнение, касаещо „предоставянето на информация“ и защо то не е приложимо в случая. Редакторите в Уикипедия са задължени от [[Уикипедия:Възможност за проверка]] да използват при създаването и дописването на статии единствено информация, която е налична в публично достъпни [[У:БИ|благонадеждни източници]]. Това е съществено отличие от например журналистите и учените, за които е обичайно да събират лично информация като очевидци, интервюиращи, експериментиращи и т.н., както и да споделят собствени анализи, заключения, преценки и други подобни. Вече това, което журналистите, учените и въобще специалистите в дадена област публикуват -- което ние наричаме „вторични източници“ -- представлява основният източник на информацията в Уикипедия. Именно тази особеност на Уикипедия -- при условие също, че се подбират единствено вторични източници, на които може да се има доверие -- позволява на енциклопедията да бъде смислен източник на информация, независимо, че „всеки може да я редактира“.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:01, 23 ноември 2024 (UTC) : [[Картинка:Yes check.svg|18п|✔Готово|link=]] '''<bdi>Готово</bdi>''' Преместена като [[Чернова:Цанко_Цанков_(плувец)]] до привеждане в енциклопедичен вид. Защитата за редактиране е свалена, всеки може да я подобрява. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:04, 22 ноември 2024 (UTC) След последните добавки към тази статия хвърлящи безпочвени нападки към определени личности, съвсем загубих надежда за тази статия и че може да се излезе от този батак.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:57, 24 ноември 2024 (UTC) == Чернова: JoyYoga одобрение и планиране == Здравейте УкиАвтори и админи, Моля за помощ относно моята чернова, която очаква одобрение. Опитал съм се да напиша статията, така че да не звучи рекламно, тъй като става дума за материал, който да информира за марката Joy Yoga и студиото ни в София. Бихте ли могли да ми помогнете, да я направим така, че да отговаря на всички условия, защото ми се иска да сме представени, като наистина различно Йога студио и общност в София? Като цяло, смятаме на сайта joy yoga да започнем поетапно да качваме множество материали, които можем да преработваме и споделяме за уикипедия, защото ще се стремим да бъдат образователни и информативни. Не съм убеден, доколко това отговаря на стандартите на общността, а знаете, че това отнема голям ресурс, така че ще се радвам да дадете някакво становище в тази посока. За момента е важно, да ни виждат като сериозен бранд, което е малко трики при положение, че Уики, по това, което чета не толерира реклама и позициониране на кой да е - пише че се приемат статии за значими компании, но реално липсва обективен критерии за това кой бранд е значим. За мен JoyYoga e значим, но за друг не е.. :) Благодаря ви, предварително и ще се радваме, ако се интересувате от йога, здравословна храна или просто искате да се запознаем - да ни посетите... ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 22:13, 23 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Поздравления за откриването на студиото ви. Разгледах черновата ви. За съжаление не мисля, че отговаря на изискванията за значимост и енциклопедичност. Всичко в статията е като от бизнес уебсайт, а и няма достоверни източници. Студиото е открито едва преди няколко месеца - няма как да добие значимост за толкова кратко време. Приемливи източници в случая биха били неща от рода на статия във вестник, която описва приносите на студиото към, например, местната икономика или обществен живот и то след като студиото е съществувало с години. Не мисля, че статия за това студио за момента принадлежи в Уикипедия. Ето ви няколко примера на значими бизнеси, като не всички са добре написани, но поне по значимост имат място в Уикипедия - [[Мол ъф София]], [[Билла]], [[Кино Арена]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:47, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря SlipknotRlZZ, ::Ще имам предвид, нещата, които споменавате. Може би на по-късен етап от развитието ще опитаме отново да се добавим като компания. Ако смятате, че можем по някакъв начин да я преработим, така че да отговаря на изискванията, може да се свържете с нас и да си направим среща. Освен това си търсим човек, които да може да пише добре по темите за йога, така че ако проявявате интерес може да се помисли нещо.. ;) ::Поздрави, ::Александър [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:48, 24 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Уикипедията не е площадка за рекламиране на стартъпи. По-добре се насочете към Facebook или Instagram. Хората, които търсят информация в Уикипедията надали са ваши потенциални клиенти. Пораснете, отворете филиали във всички областни центрове и вярвам ще се намерят хора, които ще напишат за вас статия в Уикипедията. Засега не си губете времето. Безплатен съвет от мен. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:07, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря Николай, ::Разбира се, използваме дигиталните платформи за реклама, които посочихте. Идеята ми за уики-статия си ми хрумна случайно и помислих, че ще е интересно да направим някаква поредица от материали, които можем да подготвим и да качим. :) Може да се пише по специализирани материали за самите практики, някакви неща за индуистките божества и др., но сякаш при това положение, по-скоро няма смисъл... ::Благодаря, все пак и поздрави, ::Алекс ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:53, 24 ноември 2024 (UTC) :::За практиките пишете, но не споменавайте Joy Yoga, поне на този етап, докато не станете узнаваеми. При всеки опит за написване на статия Joy Yoga, тя ще бъде безжалостно изтривана. Дерзайте. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 18:44, 24 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря Николай, ::::Мисля да ги кросвам с публикации на сайта. Реално ще правя статиите в блога, а в уики ще го цитирам като източник, като това ще става през 2 месеца, така хем ще вдигам SEO score-а на сайта, хем ще имаме присъствие в уики. Какво мислиш за този подход? Единствения казус е да намерим кой да пише и редактира, че напоследък е голям проблем това, а аз не знам дали ще мога да насмогна... :) ::::Поздрави, ::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 00:19, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Вие изглежда отказвате да се съобразите с изискванията за писане в Уикипедия. Никакви авторски писания. Множество благонадеждни източници. Сериозно ли си въобразявате, че тук ще си дублирате сайта? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 00:49, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Това не е добра идея. Уикипедия не е място я разсъждения, мнения, философии... Това е енциклопедия, сбирка от факти, които са били докладвани на друго място, в благонадеждни източници, преди да бъдат записани тук. Запитайте се защо искате да дублирате в Уикипедия. За собствена облага? Ако искате да допринесете към Уикипедия, добре сте дошли! Но моля първо се запознайте с [[Уикипедия:Благонадеждни източници]], [[Уикипедия:Възможност за проверка]] и [[Уикипедия:Без оригинални изследвания]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:48, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::Привет Николай, ::::::Извинявам се, че не съм разбрал какво точно искате да кажете. Може би, започвам да разбирам какво имате предвид при така поставения коментар. :) Надявам се, че ще простите невежеството ми, въпреки че нямам предвид "собствена облага" в прекия смисъл и по-начина по който разбирам този термин. Ще се запозная с материалите, които ми цитирахте и благодаря за съдействието.. ;) ::::::Поздрави, ::::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 02:03, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::: [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], малко храна за размисъл, която може да Ви е полезна, дори да не допринасяте повече в Уикипедия. ::::::: Много хора днес изпитват носталгия по миналото, дори минало, в което още не са били родени. Светът изглежда все по-необясним и несигурен. Има много и най-различни причини за това. Една от тях обаче е какофонията от информация, заливаща ни отвсякъде – особено информация, която интуитивно чувстваме, че се възползва от нашите нормални човешки слабости, като например доверието ни. ::::::: Кому можем днес да вярваме? Има ли въобще истина? ::::::: Преди близо четвърт век, когато Уикипедия възникваше като проект, в който „всеки може да редактира“, мнозина смятаха, че това е абсурдна идея. Невъзможно е всеки да може да пише и да не излезе една огромна глупост! Уикипедия не само опроверга тези песимистични предсказания, но се превърна в уважаван източник на информация и практически неразделна част от днешното цифрово пространство. ::::::: Защо? Причината е, че Уикипедия позволява на всекиго да пише – но не какво да е. Енциклопедията изисква да се пише това, което казват авторитетите. И признава за авторитети само тези, които са се доказали като такива. Случайно или не – както беше в „доброто старо време“, за което мнозина тъгуват днес. ::::::: Каква е връзката с Вашите занимания? ::::::: Един от кумирите ми, макар и в малко по-различна, но донякъде свързана област, е Scooby Werkstatt, известен като [https://youtube.fandom.com/wiki/Scooby1961 scooby1961]. Скуби навремето имаше сайт със съвети как да поддържаме добра физическа форма. Такива сайтове – бол. ::::::: Но Скуби се отличаваше. Съветите му звучаха доста земно: „не харчете излишни пари за скъпо оборудване, добавки или дори храни: важно е постоянството, за мускулите и парче ръждиво желязо върши същата работа като лъскавото, а бобът и лещата са отлични източници на белтъчини, независимо, че може да изглеждат като бедняшка храна“. ::::::: Обаче дори това не беше същественото отличие. Същественото беше, че Скуби винаги цитираше сериозни научни изследвания, с които аргументираше своите твърдения. Не „вервайте ми“, не „една жена каза“, не „[[Хълк Хоган]] каза“, не дори „[[Арнолд Шварценегер|Арнолд]] каза“. ::::::: Скуби не е типичният днешен инфлуенсър. Но съм убеден, че ако инфлуенсърството въобще просъществува в бъдеще, то рано или късно ще се върне към модела на хора като Скуби. Защото всяка заблуда, въобще всичко фалшиво един ден неизбежно се сблъсква – челно – с реалността, а здравият разум винаги е крайният победител. Както казваше един от героите на Азимов, „главна характеристика на научната религия е, че нейните пророчества ''винаги'' се сбъдват“. ::::::: Вярвам Ви, когато пишете, че не сте просто поредните, захванали се с нещо. Един от начините да се отличите може да бъде моделът на хора като Скуби, които се основават на факти и научни доказателства. А пък един от начините да развиете тези умения – а и да подчертаете сериозността на заниманията си – може да бъде допринасянето в Уикипедия. ::::::: Представете си добре написани статии в енциклопедията, които описват ''реалните'' ползи от йога за организма, важното ѝ културно влияние, нейната история и много други аспекти. Независимо, че и други редактори ще допринасят по тези теми, човек може с основание да се гордее, че ги е започнал или значително развил. А защо не и превърнал в „[[Уикипедия:Избрани статии|статии за пример]]“ – каквато е [[:en:Yoga]] в английската Уикипедия. :) ::::::: Каквото и да решите, желая Ви успех в начинанията!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:26, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], между другото ако продължите да пишете в Уикипедия ще трябва да си смените потребителското име. Уикипедия [[У:НПИ#Неподходящи_потребителски_имена|не разрешава]] фирмени имена. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:52, 25 ноември 2024 (UTC) == Пр. Хр. == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Алиса Селезньова]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:45, 29 ноември 2024 (UTC) Алиса Селезнёва, или на всякъде в статиите променете правилното, книжовно ''пр.н.е.'' на архаичното ''пр. Хр''. или престанете {{нлн|да вандалствате}}! Не мога да разбера защо толкова настоявате. България е светска държава. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:03, 28 ноември 2024 (UTC) :Няма нужда от толкова агресия. Настоявате да наложите мението си по спорни въпроси - обясни Ви се, че няма да стане така. Отделно гледам, че използвате думички, които не разбирате - моля, прочетете [[Уикипедия:Вандализъм]] и превантивно [[У:НЛН]], че сте по ръба.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::Това не е агресия, а принципи. Просто така да се връщат редакциите е равностойно на вандалщина. Ако толкова настоявате, променете всички споменавания в статията, а не връщайте редакциите. В края на краищата ми дреме на [цензурирано] какво ще пише. Може и никога повече да не отворя тази статия. Виждам, че сте {{нлн|почитателка на съветски филми}}, та ще си позволя да перефразирам реплика от един филм: „За Википедию обидно.“ [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:35, 28 ноември 2024 (UTC) :::Нямам представа за какво говорите, но няма много общо с принципите в Уикипедия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 18:28, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Отговорете ми, естествено ако желаете, какво ви кара {{нлн|така да безчинствате по просторите на Укипедията}}. С какво ''пр. Хр.'' е по-добро? От естетическа гледна точка е ужасно с тази стърчаща главна „Х“. Словосъчетанието „преди Христа“ въобще не се ползва, нито от народа, нито в медиите. Някаква сляпа вяра, но България отдавна е '''СВЕТСКА''' държава. Единственото обяснение е, {{нлн|комплекси и предчувствието за своята значимост}}. {{нлн|Продължавайте, дерзайте!}} [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:14, 28 ноември 2024 (UTC) :::::А Вие сте просто за моментално блокиране. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 21:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::::::Причината, Моля! ::::::Затова ли, че отстоявам чистотата на българския език или има други причини? {{нлн|Ненавист, комплексарство и т.н.}}? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:30, 28 ноември 2024 (UTC) :::::::Дали българският език остава чист пишейки "преди Хр." или "пр Хр." може да се провери лесно, примерно в "История на българския народ" на Петър Мутафчиев от 1943 г. Авторът очевидно е грамотен мъж, който е бил съвсем наясно, че официално възприетия светски календар на България е Грегорианския и там година първа започва от раждането на Христос. За справка, погледни в част "I. Уводъ. Предистория и древенъ период въ миналото на балканския полуостровъ", на петия ред "преди Хр.", както и по-натам в цялата книга. Да разбирам ли, че по същество не си съгласен да ползваме Грегорианския календар в Уикипедия или просто не знаеш, че това е светския календар, използван в България? Поздрави, [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 10:29, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Ама вие сериозно ли давате за нормалност книга писана преди езиковата реформа? Повтарям! Никой не е забранил „пр.Хр.“, но използването му в XXI век в една светска държава е много странно. По своята абсурдност се нарежда до налаганата в последно време „българска кирилица“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:52, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::Причините за блокиране: :::::::* Множество лични нападки, включително в този разговор; :::::::* Неколко нарушения на правилото за тройно връщане. :::::::Помислете как успехте бързо да влезете в конфликт с 5-6 опитни редактори, некои от които администратори. Ако този разговор се водеше на У:ЗА, щехте вече да сте временно блокиран. (А, сега вижам, че той вече се води там.) Понеже виждам, че сте грамотен човек, моля Ви, осмислете репликите си, които са зачистени от други редактори. Войната с кирилицата (ако правилно разбирам неколкократните Ви препратки към нея) не я намесвайте тук. Пр. Хр. е широко използвана система от българската историческа наука - само на посоки Димитър Попов например, виден траколог. [https://www.ozone.bg/media/pdfs/576f550483b99.pdf]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:17, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], след като в правописния речник на БАН от 2012 г. е пояснено, че пр.Хр. може да се пише със или без интервал (т. 72.2.1) [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pravopis-na-skrashcheniyata-4/1338] и така сигурно е и в Берон, очевидно формата не е отживелица. Разбираемо има различни предпочитания, но тук не можете да налагате Вашите и е важно да разберете това. Ако пишете статии, можете да използвате в тях предпочитаното и никой не би трябвало да го промени, защото, както сам знаете, никоя от двете форми не е забранена, а и тук не сме направили с консенсус избор на една. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 14:34, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::Никой не е против кирилицата, упази Бог, а против налаганата от края на 50-те години типографска форма на кирилицата, наричана [[Българска кирилица]]. А по повод „пр.н.е.“. Никой не е забранявал този израз, а това, че се ползва в академичните среди е проблем на самите среди. Уикипедията е свободна енциклопедия и въпреки, че се придържа към научните факти не е задължително да използва архаични изрази, характерни за малка група хора, та било те и професори, и академици. Повтарям! България е светска страна. Никой в България не ползва в обикновения живот '''архаичното''' „пр. Хр.“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:09, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Според посочените източници, това изобщо не е вярно. Ако нямате източници, които да Ви подкрепят, мнението Ви си остава само това - личното Ви мнение, което Уикипедия не следва да прилага, тъй като противоречи на източниците и няма консенсус за него. Кое е толкова неясно?-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:13, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::: [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], Уикипедия [[У:НЕЕ|не е място за застъпничество от какъвто и да било род]]. Ако Вие имате мнение, това е Ваше право, но Уикипедия следва наложените практики, независимо дали ни харесват или не.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 29 ноември 2024 (UTC) Най-прекрасното е, че Хр., е роден 6 г. пр. Хр. [[Специални:Приноси/78.154.14.183|78.154.14.183]] 20:44, 2 декември 2024 (UTC) : А пък [[Начален меридиан|началният меридиан]] е разположен на 5 ъглови секунди от началния меридиан в Гринуич. Индианците не са индийци. В конската сила няма коне. Октомврийската революция – през ноември. Накъде отива тоя свят?!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:14, 2 декември 2024 (UTC) ::Съсипаха я тази държава, и добре че са потребители като @[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], че да ни отворят очите за тези несправедливости. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:35, 3 декември 2024 (UTC) == Партийна принадлежност на министри – отново за У:БЖХ == Обърнато ми бе внимание, че в статии като [[Правителство на Димитър Главчев 1]] партийната принадлежност на министрите бива променяна периодично от различни редактори. Стига се и до парадокси: Главчев като премиер е „безпартиен“, но като външен министър е от ГЕРБ-СДС ([[Special:Permalink/12410103]]). Какво толкова, ще кажете, {{ш|миоправиго}}! Първо, нека напомня: [[У:БЖХ]] не се отнася само до биографичните статии за живи хора. Тя се отнася до ''всяка информация'', свързана с тях. Всичко, за което има дори най-малък шанс да бъде оспорено, трябва да бъде подкрепено със солидни източници – както като качество, така и като количество. И дори за това, което изглежда сякаш не може да бъде оспорено, трябва да има поне някакви благонадеждни източници. По различни поводи – най-вече атаки срещу колеги от публични личности, които не са харесали нещо, написано за тях в Уикипедия – съм писал и тук, и в социалните мрежи как Фондацията би защитила решително и, както показва практиката, много успешно всеки един редактор, който стриктно е следвал принципите на Уикипедия. Може би обаче е важно да се подчертае и обратното: ''Фондацията няма да защити никого, който не спазва правилата''. Защо тогава просто не съм премахнал информацията? Защото в случая се използва шаблон {{ш|Министър2}}. Явно с цел улеснение, колоната за партийна принадлежност е направена така, че създава уикивръзка от съдържанието си (дори „[[военен]]“ на практика сочи към [[Война]]) или изписва „безпартиен“, ако не е посочена принадлежност. Това не е идеално, но е окей с исторически правителства, членовете на които отдавна не са между живите. Със съвременните правителства обаче не е така. Проблемите са два. Първо, добавяне на искане за източник, естествено, чупи шаблона, защото искането влиза в генерираната уикивръзка. Особено нелепо е, че дори добавяне на източник чупи шаблона по същия начин. Второ, интуитивното разбиране е, че за някого, за когото не се знае партийната принадлежност, колоната може да се остави празна. Обаче така се изписва „безпартиен“, а за някой министър и това може да звучи като невярна или дори „злепоставяща“ информация. Засега няма да пипам шаблона, защото наистина се използва в много исторически статии, където, първо, ще е много работа да се добавят източници, второ, липсата им не е чак толкова фатална (но и в никакъв случай не е безпроблемна). Най-вероятно бих мислил в посока създаване на пореден алтернативен шаблон ({{ш|Министър2}} е алтернатива на {{ш|Министър}}), който да позволява удобно добавяне на източници и искания за тях. Може би дори да изисква посочване на източник. '''TL;DR: Всяка информация за живи хора трябва да бъде подкрепяна с източници: подчертано благонадеждни и възможно повече.'''<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:33, 30 ноември 2024 (UTC) : Да, стойността по подразбиране следва да се промени на празна (и тя да се ползва при липса на източник). : По-същественият проблем с тези таблици е, че партията се използва неконсистентно в две различни значения - като формално партийно членство (което изобщо не е дефинирано за ранните партии) и като представител на дадена партия в коалиционни (или не) правителства. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:01, 1 декември 2024 (UTC) :: Точно така, именно в тоя смисъл беше забележката, която ми бе направена.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:13, 1 декември 2024 (UTC) :::Ама Главчев като служебен министър-председател си е безпартиен, независимо къде членува, защото не е излъчен за премиер от партия, а е назначен. Според мен това е идеята на "партийната принадлежност" на министрите - от коя партия им идва мандатът и служебните по дефолт би трябвало да са безпартийни. [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 11:10, 3 декември 2024 (UTC) :::: Разбирам тези разсъждения. Макар неизбежно да възниква въпросът защо въобще имаме колона „партия“ за служебни правителства, ако министрите в тях „по дефолт“ са безпартийни. :::: Но не това е важният въпрос тук. Въпросът е, че когато напишем нещо в Уикипедия, то трябва да бъде подкрепено с благонадеждни източници. И ако различни благонадеждни източници казват различни неща, трябва да ги представим [[У:НГТ|неутрално]]. И трябва да правим тези неща изключително прилежно и дори педантично, когато става дума за [[У:БЖХ|живи личности]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:51, 3 декември 2024 (UTC) == За благонадеждността на fccska.com == https://www.fccska.com/ се определя като „неофициален фен сайт на ПФК ЦСКА (София)“. В него се пишат биографии на футболисти, явно от някакви запалянковци, които биографии след това се използват в „Уикипедия“ ([[Иван Турицов|пример 1]], [[Густаво Бузато|пример 2]]). Понеже знам, че темата е обсъждана преди, относно сайтове като Fandom, кажете как да процедираме с този, тъй като няма никаква гаранция, че информацията е достоверна. Нито идва от официалния сайт на отбора, нито е някакъв независим източник, който да предава що-годе някаква значимост на личността, която отразява. В момента се ползва само за да създаде впечатлението, че ''футболистът е бил първостепенен обект на множество нетривиални публикации'', а в редица случаи се ползва единствено и само той. Дори лицензът му е нагласен така, че да е съвместим с уики и да позволява директно копиране. Тоест някой фен пише биографията на даден футболист, без да се знае изобщо какви източници е ползвал, и изведнъж тази биография се появява при нас. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:14, 1 декември 2024 (UTC) : Според мен източникът не е благонадежден (фен сайт). По същата причина не е и независим и не следва да има тежест от гледна точка на значимост. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:04, 1 декември 2024 (UTC) :: Мислех да дам по-нюансирано мнение (примерно знаем ли каква репутация има сайтът като достоверност на публикуваната информация), но отворих [[:en:WP:USERGENERATED]]. Накратко, фенсайтове изрично са изключени от подходящите за Уикипедия благонадеждни източници.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 1 декември 2024 (UTC) ::: Това ни поставя в деликатна ситуация, тъй като е масова практика поне при нас позоваването на IMDb, videoclip.bg, лични блогове, Discogs и др. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:46, 3 декември 2024 (UTC) ::::IMDB е нещо различно и е общоприет за надежден сайт. С Discogs не съм запознат много, но videoclip.bg и лични блогове са определено неблагонадеждни, като личните блогове поне могат да се използват за да потвърдят казаното от автора, стига то да има някаква енциклопедична значимост. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:00, 3 декември 2024 (UTC) ::::: Казвам го във връзка с [[:en:WP:USERGENERATED|политиката]] в enwiki, която се спомена, според нея и IMDb е неблагонадежден. <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Специални:Contributions/Carbonaro.|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">09:05, 3 декември 2024 (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :::::: Интересно е, че в самата [[:en:IMDb#Copyright, vandalism and error issues|статия за IMDb]] пише „Due to the time required for processing submitted data or text before it is displayed, IMDb is different from user-contributed projects like Discogs, or OpenStreetMap, or Wikipedia, in that contributors cannot add, delete, or modify the data or text on impulse, and the manipulation of data is controlled by IMDb technology and salaried staff.“ Вероятно би било полезно да се прегледат [https://en.wikipedia.org/wiki/Special:Search?fulltext=Search+archives&fulltext=Search&prefix=Wikipedia+talk%3AReliable+sources%2F&search=imdb&ns0=1 дискусиите по въпроса].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:16, 3 декември 2024 (UTC) ::::::: В статиите за филми актьори, режисьори почти не се използва imdb като източник. Единствено като външна препратка към въпросния обект, нещо което го има и в статиите на английската Уикипедия. Друг е въпросът, че почти цялата информация за филмите се взима основно от там.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 09:26, 3 декември 2024 (UTC) == Категория:Предмети на култа == Сверяване на часовника. За мен [[:Категория:Предмети на култа]] е безполезна, да не кажа дори вредна. Какво точно е „култ“, какво въобще са „предмети на култа“? Сред добавените в категорията статии към момента например са [[Свещ]], [[Калимявка]] и [[Фетиш]]. Мнението ми всъщност е далеч по-категорично, но ще се въздържа да го споделям в името на принципите ни. Пък и може да бъркам, затова ще се радвам да чуя други мнения.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:56, 1 декември 2024 (UTC) :''Cult'' идва от латинския корен ''cult-'', което означава поклонение. :В труда си ''De natura deorum'' Цицерон пише, че „religi“ (religiosi) — е човек, който е изучавал канона на своята вяра и стриктно го следва. :Следователно, култ е по-общо и неутрално понятие. :Вместо накои да се обиждат на думата култ, по-добре да създадат Портал:Религия. Българската Уикипедия е една от тези, които го нямат. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:06, 1 декември 2024 (UTC) :: Добре, извън Уикипедия някои ме насочиха към разни източници, сред които и конспекти по археология в СУ, където „предмети на култа“ фигурира като понятие. Продължавам да не съм съвсем убеден, че подборът на статиите непременно е най-подходящ, но нека наистина и други колеги вземат отношение, ако смятат, че има смисъл.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:19, 1 декември 2024 (UTC) ::Според речника на българския език „култ“ е религиозна почит към божества, значи категорията „Предмети на култа“ би трябвало да включва предметите, които хората използват, за да отдават почит на божествата? Би ли споделил, Илиев, своето искрено мнение, защото е възможно наистина да има различни интерпретации. „Религиозни предмети“ ли би било по-подходящо, или изобщо да няма такава категория? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:17, 1 декември 2024 (UTC) ::: Изглежда, че е окей да има такава категория. В случая сгреших, че просто търсих аналогични категории на други езици (а то може и пак да има, но да не съм ги намерил). Но понятието явно си е утвърдено поне в археологията. Няма смисъл да изказвам повече лично мнение, без поне малко да прочета по темата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:26, 1 декември 2024 (UTC) :Казахте нещо за опитността. Опитността в Уикипедията се отнася за това, как да се създаде нещо технически (нова статия, нов портал, нова категория), а не каква да е тя. Всичко останало са знания. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:19, 1 декември 2024 (UTC) :: Fair enough. Човек цял живот се учи. Е, има и такива, които смятат, че вече всичко знаят.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:28, 1 декември 2024 (UTC) : „Култови предмети“ като че ли е рутинно използвано в археологията (и тук [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/култов/]), „Предмети на култа“ поне на мен ми звучи по-необичайно. Не съм сигурен дали „култови предмети“ и „религиозни предмети“ е напълно идентично, но изглежда има достатъчно застъпване, за да има само една категория (и тогава връзката би трябвало да е към {{Q|6418726}}, независимо кое име се предпочете). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:30, 2 декември 2024 (UTC) :: Благодаря ти! Оказа се, че на руски си има категория с идентично име [[:ru:Категория:Предметы культа]], в която наистина влизат дори свещите, затова махнах накрая с ръка. :: Освен в археологията иначе, видях, че терминът се споменава и в богослужебен контекст, [https://synpress-classic.dveri.bg/04-2002/08-01.htm например]: „Осигуряването на българските църковни общини с "предмети на култа", т. е. с богослужебни одежди, книги, свещници, потири и друга утвар беше грижа на Св. Синод на БПЦ.“ Сега, тук се споменават „свещници и друга утвар“; не можах да намеря категорична дефиниция какво влиза в „утвара“, но изглежда, че поне някои видове свещи влизат. Дали това е основание [[Свещ]] да влезе в категорията, продължавам да се чудя. В руската Уикипедия е така, в английската действително по-скоро няма съвсем същата категория. За мен остават леко неясни границите на обхвата. :: В крайна сметка не настоявам нещо непременно да се променя, освен ако не се получи някакъв консенсус, че е нужно. В първия момент -- явно погрешно -- ми се стори, че е някакво напълно самоинициативно залитане. Обичайно проверявам, преди да пиша, но тоя път направих грешка и първо писах. :) Но може би няма лошо -- когато дискусията е културна и конструктивна, рядко е напълно излишна.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 2 декември 2024 (UTC) :::На руски '''''утварь:''''' най-общо обозначение на изкуствено създадени и подвижни предмети от интериора, съвкупност от предмети, принадлежности на някое домакинство. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 19:12, 3 декември 2024 (UTC) :::: Домакинство на култа?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 22:17, 4 декември 2024 (UTC) :Подобни въпроси обикновено възникват, когато в даден момент е преведена категория от рускоезичната Уикипедия, а те имат навика да си създават дърво на категориите, което не е "синхронизирано" с Уикипедията майка. Технически погледнато [[:ru:Категория:Предметы культа]] е съвкупност от [[:en:Category:Religious objects by religion]] и [[:en:Category:Religious objects]], които са на две различни нива. Другият проблем при подобни случаи е лошият/директен превод - Предметы культа се превежда Религиозни предмети. Неслучайно на испански е "Objetos de culto religioso", а на полски "Przedmioty kultu religijnego". Спокойно можем да свържем категорията с "Religious objects" и да я преименуваме на Религиозни предмети (обекти също не е добър превод). [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:43, 3 декември 2024 (UTC) ::Култ е понятие много по-широко от религията, а религията е подмножество на култа. Религията е „набор от морални норми и тип поведение, произтичащи от вярата в съществуването на свръхестествен свят и свръхестествени същества“, докато култ е „почитание, поклонение“ пред нещо. Имаме „религиозен култ“, „култ на личността“ и т.н. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 11:42, 3 декември 2024 (UTC) ::: Струва ми се, че е добре да имаме по-ясна дефиниция. Дори ако се ограничим само до „организираните“ култове, маратонките на Найки [[:en:Heaven's Gate (religious group)#Mass suicide|също трябва да влязат в категорията]]. Ако включим „де факто“ култовете, продуктите на [[Епъл]] също биха могли да се класират. От „баналните“ култове [[Бельо]] би било очевиден кандидат за включване. ::: Питам се също дали в категорията влизат символите: ако влезе [[Кръст]], трябва да влязат също [[Червена звезда]], [[Сърп и чук]], [[Свастика]], [[Пентаграм]], а най-вероятно и [[Летящо спагетено чудовище]]. За [[Фалос]] дори не се питам, защото изглежда очевидно. И понеже споменавате култа към личността, кои биха били неговите „предмети“, които бихме включили в категорията?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:21, 3 декември 2024 (UTC) :::: [[Мавзолей на Георги Димитров]]. {{D}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:21, 3 декември 2024 (UTC) ::::: {{D}} {{like}} <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:26, 3 декември 2024 (UTC) :::Ако култ в контекста на категорията е по-общо понятие от религия, защо сте добавили категория религия като единствена надкатегория? [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 15:26, 3 декември 2024 (UTC) == Discussion == Sorry for my use of English, you may be interested in the discussion [[:meta:Steward_requests/Miscellaneous#Interface_admin_request_on_bgwiki|here]] [[Потребител:Matrix|Matrix]] ([[Потребител беседа:Matrix|беседа]]) 19:55, 5 декември 2024 (UTC) == Отново за локалните CSS и JS == : ''Продължение на [[Уикипедия:Разговори/Архив/2024/ноември#Оптимизиране на локалните CSS и JS]]'' Някакви вече се оплакали, че имат проблем с тъмната тема, и дори искали от глобалните админи да ни разкарат част от CSS-а. Последно писали на стюардите да ги направят интерфейсни админи при нас, които вместо това любезно ме пингнаха. Писах им, че ще опитам да прегледам нещата и евентуално да направя нещо по въпроса. Уви, няма закътан пристан от ветровете на промените [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Искането към стюардите: [[:m:Steward requests/Miscellaneous#Interface admin request on bgwiki]]<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 23:47, 5 декември 2024 (UTC) : А, той бил писал по-горе. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:23, 6 декември 2024 (UTC) ::background, който е основният проблем според мен може да се махне. Проверих и на двете векторни теми. Оригиналният цвят на фона е почти същият -rgb(249, 249, 249) e зададен в проблемния код, а ако се премахне остава rgb(248, 249, 250). За другия код трябва да погледна малко по-детайлно, но мога да го направя другата седмица. По-големият проблем са цветовете зададени твърдо в самите статии – там ще имаме доста работа, но трябва да видя старите кодове за импортиране на всички статии в локална база от данни и да се опитам да генерирам списък със статии за коригиране. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:59, 6 декември 2024 (UTC) ::: Благодаря ти! Документацията не е идеална, но след известно търсене намерих най-сетне [[:mw:Recommendations for night mode compatibility on Wikimedia wikis]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:21, 6 декември 2024 (UTC) == Благодарност == Само минавам да ви поздравя и благодаря за усилията, които полагате, за да поддържате българската версия на Уикипедия, толкова години. Бъдете здрави! [[User:5ko|Петко]] 12:04, 6 декември 2024 (UTC) : А, да, днес е годишнина някаква. {{D}} Поздравления и от мен. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:05, 6 декември 2024 (UTC) :: Благодаря, [[User:5ko|Петко]], поздравления за вас, които сте свършили неимоверната работа по създаването ѝ! Преди една година стана дума, че някой път като идвате насам ще се обадите и ще огранизираме среща; сигурна съм, че много хора ще се зарадват да го направим :). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 15:10, 6 декември 2024 (UTC) == План за CSS == Ок, предлагам следното: # Прехвърляме целия Common.css в джаджа <code>LegacyStyles.css</code>, с [[:mw:Extension:Gadgets#Options|тип ''styles'' и параметър ''default'']], т.е. зареждаща се автоматично за всички потребители, включително IPта. Това би позволило по-лесно тестване на следващи промени като човек си изключи джаджата и си добавя части от кода в нея в локалния си common.css. Може би има и по-гурувски начини за игнориране на Common.css, но този ми се вижда дуракоустойчив и най-вече достъпен. # Постепенно добавяме и други джаджи от същия тип, в които прехвърляме от ''LegacyStyles'' код, който действително е полезен: например класовете за подравняване на текст в колони. Идеята е кодът да бъде подреден и групиран тематично, особено ако би било полезно да може да бъде изключван от потребителите при желание. # Накрая някаква, но желателно много малка част от кода може да се върне в Common.css. Според мен единствено неща, които са абсолютно нужни и достатъчно прости (ако не са достатъчно прости, значи най-вероятно не са абсолютно нужни). Бих започнал с точка 1 още сега, за да можем да тестваме по-свободно. Това прехвърляне поне е съвсем просто. Всъщност, ето предложението: {{gh|wikipedia-ui/pull/20}} Ping {{@|Петър Петров|StanProg|Nk}}<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:58, 6 декември 2024 (UTC) : Това добре като първа стъпка, но какво следва? Да се тества върху всички теми + тъмен режим какво се случва с премахването на всяко парче и да се решава какво следва? Изглежда доста работа. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:12, 6 декември 2024 (UTC) :: [[Потребител:Nk|Спас Колев]], истината е, че не знам как би изглеждала Уикипедия без нещата в Common.css (може би наистина има начин да го тествам и сега, но ми е малко тегаво с времето да ровя как може да стане). :: Ако се окаже, че изглежда горе-долу сносно, като следваща стъпка ще предложа да изключим LegacyStyles по подразбиране. На когото не му пука за тъмни схеми и мобилен изглед, но държи на предишното оформление, може просто пак да си я включи от настройките. А който би искал конкретни неща да работят и с всички тези различни облици, теми и устройства, може вече да си се занимава -- колкото време иска и когато може -- да ги прехвърля в отделни джаджи. :: Ако нещата изглеждат доста счупени, тогава LegacyStyles си остава включен по подразбиране. Останалото обаче е сходно: който има интерес, може да се занимава да оправя конкретни неща. Примерно аз мога да се захвана да оправям разни проблеми с тъмната схема, защото напоследък я ползвам, а много неща действително изглеждат дразнещо счупени с нея.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:25, 6 декември 2024 (UTC) ::: Още малко за последния вариант. LegacyStyles си стои включено по подразбиране, така че за всички редактори външна разлика няма. Междувременно оправяме едно-две-три неща. И съобщаваме тук: който иска, може да си изключи LegacyStyles и да включи тези джаджи и да се обади, ако има проблеми. ::: Това би позволило тестването да се прави от повече хора и най-вече да е ''opt in'' -- който иска да тества, поема и рисковете от счупване. Останалите си карат както досега -- докато не получим достатъчна обратна връзка, че нещата изглеждат добре и може да изключим LegacyStyles за всички.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:07, 6 декември 2024 (UTC) :: Може би само да допълня нещо, което писах и още първия път като повдигнах темата. Уикипедия би трябвало да изглежда задоволително и без никакъв локален CSS. Ако някъде се чупят някакви неща, то би било защото сме се опитвали да ги натаманим да изглеждат по различен начин от този, който Уикипедия предлага по подразбиране. И именно тези натаманявания апелирам да минимизираме, за да не изпадаме повече в подобни ситуации. Факт е, че хората се ентусиазират да направят нещо шарено, но има причини минималистичните интерфейси да са били винаги популярни и може би да стават още по-популярни.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:32, 6 декември 2024 (UTC) : Бях го писал по-горе, но да повторя и тук. Идеята ми е накрая LegacyStyles да не бъде повече включен по подразбиране и в него да останат само неща, които отделни потребители може да искат да продължат да виждат като оформление, дори и с цената да се чупят други облици, цветови схеми или мобилен изглед. И, много важно, без никакво обещание за поддръжка. : В останалите джаджи и евентуално в Common.css виждам да остане само код, за който преценим, че съотношението между ползите от него и ресурсите за бъдеща поддръжка е приемливо. Това би се отнасяло най-вече до джаджите с параметър ''default'', т.е. включени за всички по подразбиране, дори IP-та, и още повече за евентуален код в Common.css. : Лично аз бих се радвал да обособим някои шарении в отделни джаджи, може би дори като алтернативни варианти. Типичен пример за мен биха били инфокутиите, за които далеч повече харесвам минималистичното оформление в английската и други уикипедии. Особено пък когато тези оформления всъщност не биха изисквали локален CSS, който да е нужно да се пипа при всяка бъдеща нова промяна в интерфейса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:15, 6 декември 2024 (UTC) :Давай, и аз нямам по-добро предложение. Кажи кога ще го сложим, за да сме повече хора на линия. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:51, 7 декември 2024 (UTC) :: На теория нищо не трябва да се промени за потребителите от стъпка 1. Може би ако кеширането от сървърна страна не е идеално, би могло да има някакви странности, но дори това изглежда малковероятно и, ако все пак се случи, трябва да е за не повече от няколко минути. :: Все пак, ако искате да го направим утре вечер, примерно към 20 българско време, т.е. 18-20 европейско и 10-13 американско време?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:17, 7 декември 2024 (UTC) :::Ще гледам да успея. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 02:04, 8 декември 2024 (UTC) :::: Благодаря! Ще го мърджна към 20:00, така че в следващите няколко минути ботът да го приложи тук.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:51, 8 декември 2024 (UTC) == Използване на ft, вместо около == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Carbonaro.]]''<br><span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:56, 8 декември 2024 (UTC) Кажете, каква ви е мотировката за връщането на ''ft'', вместо ''около.'' В Уикипедията такива идиотски преводи стоят кат ''Бе Ем Ве'' (BMW) и ББЦ (BBC)… , а вие изправяте това което има български превод? И колко българи знаят какво значи? Те ''Белчо и Сивушка'' не знаят кои са, та камо ли ft. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 04:35, 28 ноември 2024 (UTC) :[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], „около“ е неправилен превод. Така не става ясно живял ли е през този период, управлявал ли е, или е достигнал разцвета си. Ако не можем да намерим подходяща заемка, най-добре да не бутаме, защото се променя смисълът. Вярно е, че читателят може да се затрудни, но по-добре ли би било, ако го подведем? Също моля те, обръщай внимание на граматичните особености, не само да правиш забележки. След предлог например не се употребява пълен член (с много малки изключения). Запетаи обикновено не се употребяват след обстоятелствено пояснение: „След Втората световна война{{color|red|''','''}} се установява в България“. Разбира се, това не е в сила, когато важат други правила: „След Втората световна война, изглежда, се установява в България“. Но не оставай с грешно впечатление! Всички оценяваме усилията, които влагаш. Факт е, че хиляди статии имат нужда от подобрение, и е хубаво, когато се намират хора, които с интерес вършат тази работа. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:10, 28 ноември 2024 (UTC) ::Между другото и най-великите писатели са ползвали коректори. Нищо лично. Все пак за ''около'' не сте прав. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:30, 28 ноември 2024 (UTC) ::В статията за Никомах ''около'' стои вече 13 години и никой не е помислил да го промени на ''floruit.'' А около и означава по средата, в разцвета. ::И още един въпрос. Защо махнахте препратките към конституцията и правилника? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 06:17, 28 ноември 2024 (UTC) :::Не съм съвсем съгласен. Двете конструкции внушават различни значения. :::{| class="wikitable" | Никомах Геразски (ок. 60 г. – ок. 120 г.) е древногръцки философ, математик и музикален теоретик. || Вероятно става дума за датата на раждане и смърт. |- | След административната реформа на Диоклециан (упр. 284 – 305 г.) провинцията попада в окрупнения диоцез Тракия. || Взето от статията „[[Специални:PermaLink/12294090|Долна Мизия]]“. |- | Баща му Никомах (ок. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III. || Създава се впечатлението, че точният период на неговото управление не е ясен. |} :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:51, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Съгласен съм с Карбонаро - това не е около. Floruit си означава най-често периодът, в който личността е засвидетелствана да е била активна и се използва в историческата наука в латинската форма. Никога обаче не съм виждал употреба на български. Така или иначе смятам, че трябва са си се остави на латински floruit. Съкращението нормално е фут. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:00, 6 декември 2024 (UTC) ::::: Моите две стотинки: трябва да се направи {{ш|floruit}} и, ако се сметне правилно, {{ш|fl.}} и да се преведе поне минимално [[:en:Floruit]] за прости хора като мен. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 6 декември 2024 (UTC) ::::::Колко %-та от българите знаят какво означава съкр. ft, даже думата floruit? Просто питам. А „около“ с една дата е подобно на дантевото: „На попрището жизнено в средата“. Защо да не е най-активния период? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:32, 7 декември 2024 (UTC) :::::::Защото „около“ създава впечатлението, че датата на управление не е известна. Има разлика между „Бил е на власт около 1250 г.“ и „Управлявал от 1246 до 1251 г., като достига разцвета си през 1249 г., когато пленява...“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:58, 8 декември 2024 (UTC) ::::А не трябва ли да е fl. c. 375 пр.н.е. – по примера за Никомах в таблицата; и поначало, когато се посочва една единствена година и тази година се разглежда като ''най-вероятната'' година на кулминация в разцвета? Освен това, ако ще се използва '''fl.''', според мен трябва да се използва и '''c''' (circa) вместо около, а вграждането на връзка към статия за смисъла на използването понятие/съкращение или изскачащо прозорче за мен е задължително – в подкрепа на направеното предложение в този смисъл за шаблон. Оттук следва (за мен) въпросът дали да не се използва и AD (Anno Domini) или AC (ante Christum) за консистентност – когато се посочва период или година от преди новата ера/преди Христа, да е изцяло на латински.<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 10:57, 8 декември 2024 (UTC) :::::Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в [[Уикипедия:Стил]]. <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:00, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия, просто показва, че не става ясно как трябва да се интерпретира, ако се използва само „около“. Иначе за използването изцяло на латински изрази съм категорично против. Като българска артернатива за ''fl.'' дали не можем да използваме „разцв.“, например „Никомах (разцв. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III“? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:05, 8 декември 2024 (UTC) :::::::{{цб|Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия}} :::::::[[Аристотел#Биография|Аристотел#Биография]] :::::::[[En:Nicomachus (father of Aristotle)|Nicomachus (father of Aristotle)]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:09, 8 декември 2024 (UTC) :::::Много интересно предложение. Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:50, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::Да, благодаря. Всъщност оттам тръгна всичко, когато Niki Yooff [[Специални:Diff/12425434|промени]] „''fl.'': 375 г. пр.н.е.“ на „около 375 г. пр.н.е.“, но с това се променя и значението. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:53, 8 декември 2024 (UTC) :::::::::Да, променя се значението при замяна на fl. с около, без да става ясно това „около“ за какъв аспект от живота на Никомах се отнася; но и fl.: 375 г. пр.н.е., струва ми се, също не е съвсем изрядно – [[En:Nicomachus (father of Aristotle)|в статията в Уикипедия на английски е fl. c.]], тоест ''около'' тази година, но действително конкретно по отношение на периода на активност, което именно се разбира от комбинацията fl. c.<br> :::::::::{{цб|Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в Уикипедия:Стил. ~ Pelajanela // беседа 11:00, 8 декември 2024 (UTC)}} <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:47, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::::Да, да, видях. Чувствай се свободна да го направиш. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::::{{цб|Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“}} ::::::За мен този коментар е пример за фалшива аналогия:<br> ::::::[[file:FLICC_Taxonomy_of_Logical_Fallacies.jpg|600px]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:33, 8 декември 2024 (UTC) t2yvwhm8jakr4w8h6brntsvhkjmwgqq 12435110 12435094 2024-12-08T18:01:11Z Iliev 47135 /* Използване на ft, вместо около */ отново 2½ стотинки 12435110 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) :Нима това момиче е по-известна от Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев, че нейната страница е по-голяма от техните взети заедно? Страницата прилича повече на [[CV]]. Просто се интересувам. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 01:40, 26 ноември 2024 (UTC) :Тази страница се нуждае от добро почистване. Само това ли е от личния живот? Една сватба? Кой е бил DJ-ят?--[[Потребител:Pl71|Pl71]] ([[Потребител беседа:Pl71|беседа]]) 21:16, 26 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) :Здравейте, много ви благодаря за отговора! Информацията ми е предадена лично от Младен Трайков. В интернет има много статии, от които може да се види, че информацията е коректна, но е трудно да цитирам конкретен източник… :Как мога да процедирам? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 15:34, 22 ноември 2024 (UTC) ::Здравейте, малко късно, но сега виждам, че сте писали. Вижте, просто това, че някой Ви е предал дадена информация, съвсем не означава, че същата може да бъде използвана тук. Предполагам, че наистина в интернет има много информация по темата, но източниците, които следва да се ползват тук трябва да бъдат достоверни. Съветвам Ви да прегледате сините препратки, които Ви написах в предния си отговор. Без конкретен и достоверен източник, не мисля че има шанс статията да остане. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 21:25, 26 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA&nbsp; в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща позицията на WOWSA, че е „открила и разкрила фалшифициране на данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Тези източници са полезни, благодаря Ви. За първия не съм сигурен дали отговаря на изискванията ни за благонадеждност, но Sportal, мисля, е достатъчно утвърден сайт за спортни новини (колегите, които имат опит със спортна тематика, може да ме поправят), така че публикуваното в него по темата също е важно да бъде отразено в статията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:40, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Вие продължавате да искате да се изтрият факти , {{нлн|които не са ви изгодни}} за да не се очерня името на даден човек. Само че това няма как да мине, не се намираме в Северна Корея или Съветския съюз. А вашите обвинения към Петър Стойчев са {{нлн|доста жалка картинка}}. Петър Стойчев не работи във WOWSA. Федерацията е разнищила случая от край до край и това няма как да бъде изтрито господин Костов. То вече стана известно на цялата спортна общественост у нас и в чужбина. Ако успеете да осъдите организацията и да докажете, че грешат това също ше бъде отразено. Успех.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 18:55, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::И аз не обвинявам П. Стойчев в нищо, къде видяхте такова нещо? ::::::::{{нлн|Жалък сте.}} Но не знаете фактите, така че {{нлн|по-спокойно с думите}}. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:20, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::Това не са мои и наши обвинения. Просто ви цитирам статии които на вас {{нлн|явно не ви харесват ;)}}. Ясно е, че еие {{нлн|сте пристрастен}} и не зачитате фактите. А понеже не се и представихте кой сте, приемам че {{нлн|сте някой от тези цитирани в първата статия}}. Ако не е така си напишете поне имената и телефона, както аз ясно направих. Би трябвало администраторите да ви изключат от редактирането на статията за Цанко Цанков. Вие не зачитате че и самите WOWSA ясно декларират, че нищо не са отменяли и няма какво да отменят и публикуваната в 67 източника информация е невярна. Така че това което вие сте написали в статията категорично не отговаря на истината. По-добре четете, а не пишете повече/ ::::::::https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:17, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::: Уикипедия [[У:НЕЕ|не е форум]]. Тук не е мястото да се обсъжда кой е крив и кой прав в тази история. Коментирането на личността на други редактори [[У:НЛН|също е забранено]]. ::::::::: Единственото, което може и трябва да се обсъжда в Уикипедия, са самите статии: в какво може да не отговарят на изискванията, но най-вече как да бъдат подобрени. ::::::::: Няколко мнения вече бяха изказани. Нека изчакаме дали ще има и други.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:28, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::Аз просто показвам факти, а не водя война като по-горния ви колега. Иначе сте парви - това не е форум, но някой трябва да вземе мерки срещу подобни пристрастни редактори, които не зачитат фактите, а редактират по "лични убеждения" и със злоба. Освен това още вчера писах на поне 5-6 администратора от общо 23мата за българската wikipedia - нямам отговор от нито един. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:34, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::: Администраторите нямат компетентност да решават какво да пише в Уикипедия (често се бърка, факт, затова е специално подчертано на страницата [[Уикипедия:Заявки към администраторите]]). Тези въпроси се решават от редакторите и по тази причина е важно да се чуят повече мнения. Иначе е разбираемо всеки да вижда нещата от собствената си камбанария. Затова консенсусът е един от [[У:5|петте стълба на Уикипедия]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:45, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) ::Поздравявам включилите се в казуса колеги за подробното разискване. Изчетох нишката тук с всички коментари и погледнах самата статия. Подкрепям да бъде преместена засега в инкубатора. Има сериозни проблеми, като например липсата на източници в текста, липсата на сегашно историческо на места, излишни суперлативи, прекалени на брой външни препратки... Разделът за WOWSA трябва да бъде преработен в по-енциклопедичен и точен вариант. Разглеждайки дори само набързо някои от източниците, споменати тук, мисля, че има как да бъде включена цялата случка с асоциацията, включително и как е отразена тя от медиите, в безпристрастен и енциклопедичен вариант. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 22:12, 21 ноември 2024 (UTC) :::По-горе Лъчезар беше написал разделът за WOWSA да бъде пренаписан и подобрен. По-лесно ми е да отговоря тук, защото съм на мобилен. Това е много добро предложение, винаги съм бил отворен към преработване и подобряване на всичко, което съм писал в Уикипедия. Ако някой не ме изпревари ще се опитам в най-скоро време да направя нещо по въпроса.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 00:55, 22 ноември 2024 (UTC) :::Пренаписах раздела и признавам, че предишния не беше добър. В момента мисля е възможно най-акуратен.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:28, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@[[Потребител:Givern|Givern]], @[[Потребител:Райън|Райън]], @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]] ::::Благодаря за промените Givern, така ми харесва да има обективност и конструйтивност. ::::Но пак изразявате предимно гледната точка само на едната страна, а именнто тази на WOWSA. ::::По текста ви има доста неточности, но щом искате да присъства WOWSA в статията за Цанко Цанков е редно да напишете и другите гледни точки. ::::Първо да направим уточнение - целият този параграф за WOWSA се отнася единствено за първото плуване на Цанко Цанков по река Дунав, състояло се на 06.09.2024г за което той е подал данни към WOWSA. Те имат право да разглеждат/ратифицират/отказват единствено само това негово плуване. ::::'''Пояснения, факти и неточности:''' ::::'''1. Данните не са фалшифицирани, а може да се каже манипулирани.''' ::::Обяснение: Истината е, че няколко .GPX файла са сглобени ръчно в един и то MS WORD файл (в последствие експортнат като PDF) поради незнание и техническа некомпетентност на екипажа на лодката, който ги е изпратил. При това ръчно манипулиране на данните според човека, който го е правил, самият WORD е конвертирал някои данни в автоматични дати.&nbsp; &nbsp;Освен това не е имало никакво ясно изискване от WOWSA за формата на данните (или поне те (екипажа от Видин) не са му обрнали необходимото внимание на това). Освен това от WOWSA не са дали необходимото време на екипа на Цанков да подготви и провери валидността на данните - искали са ги незабавно по най-бързия начин. Това е и основната причината да бъдат изпратени доста неконсистентни данни. ::::'''2. GPS устройствата при подобни плувания са върху самата лодка. Плувеца няма право да носи устройства по себе си (защото плуването е unassisted).''' ::::По време на първото плуване нивото на реката е около 80см (това е официалното ниво, взето от котата на автоматичната станция, намираща се на Дунав мост 2). Това е едно от най-ниските нива на реката за годината (както и едно от най-слабите течения съответно). Поради плитчините на река Дунав по това време (на места под 50см) се е налагало лодката да се измества периодично от праволинейния курс, който Цанков е следвал в близост до фарватера. Това преместване се е осъществявало с по-висока скорост (до около 20км в час) и на десетки метри разстояние от плувеца, което е отразено в GPS данните. Точно за тези скорости се хващат от WOWSA, че не са реални. Да така е - това е скорст на лодката, а не на Цанко Цанков. ::::'''3. WOWSA постъпват доста некоректно като цялото им разследване е базирано на данните от GPS устройство, което е върху лодката, а не върху плувеца''' (той няма право да носи устройства). Това е техен огромен пропуск, тъй като реално проследяват вариациите на скоростта и посоката на самата лодка, а не на плувеца. По този начин се обесмисля цялото им разследване и обвинения. Лодката е нямало как да бъде до него плътно през цялото време. ::::4. '''Напишете, че на лодката е имало съдия - Стефан Георгиев''' - един от най-опитните и реномирани плувни съдии в България, който ясно и категорично се подписва и декларира, че плуването е било абсолютно коректно и по правилата. ::::Този човек е и главен наблюдател (обсървър) на това първо плуване в Дунав. ::::'''Напишете също, че въпреки всичко неговото мнение не е било взето под внимание от WOWSA, което е грубо нарушение на правилата от тяхна страна.''' ::::Може да се цитира тази статия: <nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> ::::Освен това преди плуване WOWSA са били помолени да предоставят техен съдия за това плуване, но те не са предоставили такъв. ::::'''5. На лодката е имало и други свидетели, следящи плуването, в това число и бившия кмет на гр. Видин - Герго Герегов.''' ::::Те също може да предоставят допълнителна информация. ::::'''6. От WOWSA не са предоставили предварителна информация, че в Дунав има записан рекорд от 115.8 км на румънеца Богдан Зубрагиу''' от август 2021. В Google също не са били налични данни за такъв рекорд преди 06.09.2024. Това поставя под съмнения цялата дейност на WOWSA, които в последствие изглежда добавят статия за това плуване на румънеца и заявяват публично, че плуването на Цанков не е рекорд. ::::Същевременно екипът на Ц. Цанков наистина обявява плуването като рекорд. Това се получава поради незнание от тяхна страна за рекорда на румънеца. ::::'''7. На 19.09.2024г е осъществено второ плуване в река Дунав.''' Този път на лодката има 6 различни GPS тракера, AIS проследяващо устройство на корабна администрация - Русе, няколко видеокамери, заснели цялото плуване, подробен объсрвър лог, воден прилежно и в детайли от мен - Кристиан Костов. ::::На лодката има четирима допълнителни свидетели, следящи плуването също. ::::'''Изминатото разстояние е 120 километра и 600 метра за 18 часа и 1 минута !''' ::::Това е нов рекорд. Плуването се очаква да бъде ратифицирано, но не от WOWSA. ::::Никакви данни за това плуване не са подавани и няма да бъдат подавани към WOWSA, тъй като тази асоциация се оказва че лесно се подвежда и манипулира от случайни имейли от недоброжелатели и конкуренти. Тя е ненадежден партньор и за в бъдеще плуванията на Цанков няма да бъдат ратифицирани през нея. Има много други по-надеждни организации, федерации и асоциации. ::::Това всичко трябва да бъде добавено, ако искате да има прозрачност и коректност на информацията, която предоставяте ! [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 09:06, 22 ноември 2024 (UTC) ::Дайте наистина да преместим статията в Инкубатора и там който има желание да работи над нея. @[[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]]: Можете да редактирате статията, като добавите нужната информация, но трябва да спазвате неутралност и за всяка информация да предоставите надежден източник, който напълно да препокрива написаното – без лични мнения, без непотвърдена информация. Като за начало Ви предлагам да започнете с частите от статията, които не са свързани с WOWSA, за да придобиете опит. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:40, 22 ноември 2024 (UTC) :::{{цб|без лични мнения, без непотвърдена информация.}} и без суперлативи от рода на :::„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност“. От енциклопедична гледна точка нищо не може да бъде безспорно. :::Да напомня на [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] че ако е от екипа на Цанков и получава заплащане за това задължително е да го декларира според [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Policy:Terms_of_Use/bg условията за ползване] с които изрично се съгласява при публикуването на всяко нещо написано в Уикипедия включително на беседите и тук в „Разговори“. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:11, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@Сале „Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това. Относно това дали съм част от екипа или не - по скоро се захващам с това защото виждам колко много невярна информация, атаки и помия се изсипа върху Цанко Цанков. И не - не получавам заплащане от никой, опитвам се безпристрастно да гледам на нещата и да давам информация каквато е. Също би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони), а не никнейми и пози начин всеки да носи воята отговорност за думите си. И още нещо - искам да знам каква е структурата ви, има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той ? [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 12:36, 22 ноември 2024 (UTC) :::::С този тон... Няма структура. Това е доброволски проект, никой не е по-висш, някои са просто по-опитни. А и Уикипедия не е някаква авторитетна публикация, че да можете да изисквате от редакторите някакви неща. Това е енциклопедия, в която материалите са с качеството, с което ги създават доброволци. Ние отразяваме Това, което е публикувано в достоверни източници. Не можем да правим интервюта, да слушаме обяснения и според тях да пишем статии, например. Стига да има достоверен източник, който е публикуван на друго място, може да се напише в статията твърдението - неутрално и енциклопедично. Включително и от вас. Ако преместим статията в инкубатора, може да прочетете редицата помощни страници в Уикипедия, които ще ви помогнат да разберете за какво говорим по отношение на хоризонталната структура на сайта, неутралния тон и т.н, а после да изпипате статията сами. [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 15:37, 22 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това.|Kristian kostov}} ::::: Нередното е, когато твърдението не идва от благонадежден източник, а предвид изключителността му, дори от повече благонадеждни източници. „Изключителни твърдения имат нужда от изключителни източници“, както казваме в Уикипедия. Ако в източник пише, че е поставен някакъв рекорд и нищо повече, а редактор в Уикипедия го допълни с „безспорен връх“, това представлява [[У:БОИ|оригинално изследване]], което няма място в енциклопедията. ::::: {{цб|би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони)}} ::::: Изглежда все пак не сте чели [[:wmf:Policy:Terms of use|Условията за ползване]] на сайтовете на Фондация „Уикимедия“. Тези условия са '''задължителни''', не просто пожелателни, и неспазването им може да доведе до прекратяване на достъпа, особено при нарушения на особено важни изисквания. ::::: Едно от тези важни изисквания е да не бъде нарушавана неприкосновеността на личния живот на останалите потребители, включително да не бъде търсена персонално идентифицираща информация. Терминът в оригинала на английски, който единствен има правна стойност, е ''soliciting''. Вашите коментари -- този и по-раншен -- представляват именно ''solicitation''. ::::: Това е забранено. Не го правете повече под каквато и да е форма. ::::: {{цб|Относно това дали съм част от екипа или не (...) не получавам заплащане от никой}} ::::: Точният термин в УзП е ''compensation''. Не е нужно овъзмездяването да е парично. Не е нужно дори да е материално. И е достатъчно само да е очаквано. „Помощ от приятел“ и „услуга за бъдеща услуга“ абсолютно влизат в тази категория. ::::: Много важно е да се помни какво точно е забранено. Някои хора се опитват да прикриват подобни зависимости, смятайки погрешно, че ще бъдат наказани, ако ги признаят. Точно '''обратното''' е. Забранено е не редактирането срещу овъзмездяване, а ''прикриването'' на такова редактиране. ::::: Важно е да се помни и това, че не е нужно тези нарушения да бъдат „доказвани“, тъй като Фондация „Уикимедия“ очевидно не може да провежда полицейски разследвания. На практика е достатъчно добре обосновано предположение, че е налице нарушение на УзП, за да бъде ограничен достъпа, особено когато това е свързано с вреди за съответния проект -- например нарушаване на основополагащите принципи, включително тормоз над останалите редактори. ::::: По тези причини най-добронамереният ми съвет е да не се страхувате да бъдете максимално открит. Освен, че няма да рискувате да сте в нарушение на УзП, това може да Ви спечели и повече симпатии сред редакторите. ::::: {{цб|има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той}} ::::: Краткият отговор е: това, което виждате тук, е начинът за решаване на ситуации като тази в проектите на Фондация „Уикимедия“. ::::: Ако предпочитате по-официален отговор, може да се свържете директно с Фондацията: https://wikimediafoundation.org/about/contact/<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:04, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::<nowiki>Благодаря за поясненията {{@</nowiki>[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]<nowiki>}}, наистина са доста изискванията, както и спецификите, подробностите и тълкуванията. Аз не съм професионален нито журналист, нито редактор, нито имам амбиции да бъда такъв. Аз съм просто доброволец в случая и нищо повече. </nowiki> ::::::Така , че ако ако имате желание, време и воля, моля направете вие (редакторите имам предвид) необходимите промени по страницата следвайки стандартите на wikimedia. Каквото се изсква като информация от страна на Цанко Цанков, ще ви бъде предоставено предварително или по време на редактирането. Иначе става двойна работа и игра на котка и мишка в която нашата страна трябва да се чувства мишката, която я е страх от редакторите на Wikipedia :) Но оценявам високо диалога все пак с всички Вас ! ::::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:11, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::: Едно малко, но важно уточнение, касаещо „предоставянето на информация“ и защо то не е приложимо в случая. Редакторите в Уикипедия са задължени от [[Уикипедия:Възможност за проверка]] да използват при създаването и дописването на статии единствено информация, която е налична в публично достъпни [[У:БИ|благонадеждни източници]]. Това е съществено отличие от например журналистите и учените, за които е обичайно да събират лично информация като очевидци, интервюиращи, експериментиращи и т.н., както и да споделят собствени анализи, заключения, преценки и други подобни. Вече това, което журналистите, учените и въобще специалистите в дадена област публикуват -- което ние наричаме „вторични източници“ -- представлява основният източник на информацията в Уикипедия. Именно тази особеност на Уикипедия -- при условие също, че се подбират единствено вторични източници, на които може да се има доверие -- позволява на енциклопедията да бъде смислен източник на информация, независимо, че „всеки може да я редактира“.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:01, 23 ноември 2024 (UTC) : [[Картинка:Yes check.svg|18п|✔Готово|link=]] '''<bdi>Готово</bdi>''' Преместена като [[Чернова:Цанко_Цанков_(плувец)]] до привеждане в енциклопедичен вид. Защитата за редактиране е свалена, всеки може да я подобрява. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:04, 22 ноември 2024 (UTC) След последните добавки към тази статия хвърлящи безпочвени нападки към определени личности, съвсем загубих надежда за тази статия и че може да се излезе от този батак.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:57, 24 ноември 2024 (UTC) == Чернова: JoyYoga одобрение и планиране == Здравейте УкиАвтори и админи, Моля за помощ относно моята чернова, която очаква одобрение. Опитал съм се да напиша статията, така че да не звучи рекламно, тъй като става дума за материал, който да информира за марката Joy Yoga и студиото ни в София. Бихте ли могли да ми помогнете, да я направим така, че да отговаря на всички условия, защото ми се иска да сме представени, като наистина различно Йога студио и общност в София? Като цяло, смятаме на сайта joy yoga да започнем поетапно да качваме множество материали, които можем да преработваме и споделяме за уикипедия, защото ще се стремим да бъдат образователни и информативни. Не съм убеден, доколко това отговаря на стандартите на общността, а знаете, че това отнема голям ресурс, така че ще се радвам да дадете някакво становище в тази посока. За момента е важно, да ни виждат като сериозен бранд, което е малко трики при положение, че Уики, по това, което чета не толерира реклама и позициониране на кой да е - пише че се приемат статии за значими компании, но реално липсва обективен критерии за това кой бранд е значим. За мен JoyYoga e значим, но за друг не е.. :) Благодаря ви, предварително и ще се радваме, ако се интересувате от йога, здравословна храна или просто искате да се запознаем - да ни посетите... ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 22:13, 23 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Поздравления за откриването на студиото ви. Разгледах черновата ви. За съжаление не мисля, че отговаря на изискванията за значимост и енциклопедичност. Всичко в статията е като от бизнес уебсайт, а и няма достоверни източници. Студиото е открито едва преди няколко месеца - няма как да добие значимост за толкова кратко време. Приемливи източници в случая биха били неща от рода на статия във вестник, която описва приносите на студиото към, например, местната икономика или обществен живот и то след като студиото е съществувало с години. Не мисля, че статия за това студио за момента принадлежи в Уикипедия. Ето ви няколко примера на значими бизнеси, като не всички са добре написани, но поне по значимост имат място в Уикипедия - [[Мол ъф София]], [[Билла]], [[Кино Арена]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:47, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря SlipknotRlZZ, ::Ще имам предвид, нещата, които споменавате. Може би на по-късен етап от развитието ще опитаме отново да се добавим като компания. Ако смятате, че можем по някакъв начин да я преработим, така че да отговаря на изискванията, може да се свържете с нас и да си направим среща. Освен това си търсим човек, които да може да пише добре по темите за йога, така че ако проявявате интерес може да се помисли нещо.. ;) ::Поздрави, ::Александър [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:48, 24 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Уикипедията не е площадка за рекламиране на стартъпи. По-добре се насочете към Facebook или Instagram. Хората, които търсят информация в Уикипедията надали са ваши потенциални клиенти. Пораснете, отворете филиали във всички областни центрове и вярвам ще се намерят хора, които ще напишат за вас статия в Уикипедията. Засега не си губете времето. Безплатен съвет от мен. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:07, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря Николай, ::Разбира се, използваме дигиталните платформи за реклама, които посочихте. Идеята ми за уики-статия си ми хрумна случайно и помислих, че ще е интересно да направим някаква поредица от материали, които можем да подготвим и да качим. :) Може да се пише по специализирани материали за самите практики, някакви неща за индуистките божества и др., но сякаш при това положение, по-скоро няма смисъл... ::Благодаря, все пак и поздрави, ::Алекс ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:53, 24 ноември 2024 (UTC) :::За практиките пишете, но не споменавайте Joy Yoga, поне на този етап, докато не станете узнаваеми. При всеки опит за написване на статия Joy Yoga, тя ще бъде безжалостно изтривана. Дерзайте. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 18:44, 24 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря Николай, ::::Мисля да ги кросвам с публикации на сайта. Реално ще правя статиите в блога, а в уики ще го цитирам като източник, като това ще става през 2 месеца, така хем ще вдигам SEO score-а на сайта, хем ще имаме присъствие в уики. Какво мислиш за този подход? Единствения казус е да намерим кой да пише и редактира, че напоследък е голям проблем това, а аз не знам дали ще мога да насмогна... :) ::::Поздрави, ::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 00:19, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Вие изглежда отказвате да се съобразите с изискванията за писане в Уикипедия. Никакви авторски писания. Множество благонадеждни източници. Сериозно ли си въобразявате, че тук ще си дублирате сайта? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 00:49, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Това не е добра идея. Уикипедия не е място я разсъждения, мнения, философии... Това е енциклопедия, сбирка от факти, които са били докладвани на друго място, в благонадеждни източници, преди да бъдат записани тук. Запитайте се защо искате да дублирате в Уикипедия. За собствена облага? Ако искате да допринесете към Уикипедия, добре сте дошли! Но моля първо се запознайте с [[Уикипедия:Благонадеждни източници]], [[Уикипедия:Възможност за проверка]] и [[Уикипедия:Без оригинални изследвания]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:48, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::Привет Николай, ::::::Извинявам се, че не съм разбрал какво точно искате да кажете. Може би, започвам да разбирам какво имате предвид при така поставения коментар. :) Надявам се, че ще простите невежеството ми, въпреки че нямам предвид "собствена облага" в прекия смисъл и по-начина по който разбирам този термин. Ще се запозная с материалите, които ми цитирахте и благодаря за съдействието.. ;) ::::::Поздрави, ::::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 02:03, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::: [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], малко храна за размисъл, която може да Ви е полезна, дори да не допринасяте повече в Уикипедия. ::::::: Много хора днес изпитват носталгия по миналото, дори минало, в което още не са били родени. Светът изглежда все по-необясним и несигурен. Има много и най-различни причини за това. Една от тях обаче е какофонията от информация, заливаща ни отвсякъде – особено информация, която интуитивно чувстваме, че се възползва от нашите нормални човешки слабости, като например доверието ни. ::::::: Кому можем днес да вярваме? Има ли въобще истина? ::::::: Преди близо четвърт век, когато Уикипедия възникваше като проект, в който „всеки може да редактира“, мнозина смятаха, че това е абсурдна идея. Невъзможно е всеки да може да пише и да не излезе една огромна глупост! Уикипедия не само опроверга тези песимистични предсказания, но се превърна в уважаван източник на информация и практически неразделна част от днешното цифрово пространство. ::::::: Защо? Причината е, че Уикипедия позволява на всекиго да пише – но не какво да е. Енциклопедията изисква да се пише това, което казват авторитетите. И признава за авторитети само тези, които са се доказали като такива. Случайно или не – както беше в „доброто старо време“, за което мнозина тъгуват днес. ::::::: Каква е връзката с Вашите занимания? ::::::: Един от кумирите ми, макар и в малко по-различна, но донякъде свързана област, е Scooby Werkstatt, известен като [https://youtube.fandom.com/wiki/Scooby1961 scooby1961]. Скуби навремето имаше сайт със съвети как да поддържаме добра физическа форма. Такива сайтове – бол. ::::::: Но Скуби се отличаваше. Съветите му звучаха доста земно: „не харчете излишни пари за скъпо оборудване, добавки или дори храни: важно е постоянството, за мускулите и парче ръждиво желязо върши същата работа като лъскавото, а бобът и лещата са отлични източници на белтъчини, независимо, че може да изглеждат като бедняшка храна“. ::::::: Обаче дори това не беше същественото отличие. Същественото беше, че Скуби винаги цитираше сериозни научни изследвания, с които аргументираше своите твърдения. Не „вервайте ми“, не „една жена каза“, не „[[Хълк Хоган]] каза“, не дори „[[Арнолд Шварценегер|Арнолд]] каза“. ::::::: Скуби не е типичният днешен инфлуенсър. Но съм убеден, че ако инфлуенсърството въобще просъществува в бъдеще, то рано или късно ще се върне към модела на хора като Скуби. Защото всяка заблуда, въобще всичко фалшиво един ден неизбежно се сблъсква – челно – с реалността, а здравият разум винаги е крайният победител. Както казваше един от героите на Азимов, „главна характеристика на научната религия е, че нейните пророчества ''винаги'' се сбъдват“. ::::::: Вярвам Ви, когато пишете, че не сте просто поредните, захванали се с нещо. Един от начините да се отличите може да бъде моделът на хора като Скуби, които се основават на факти и научни доказателства. А пък един от начините да развиете тези умения – а и да подчертаете сериозността на заниманията си – може да бъде допринасянето в Уикипедия. ::::::: Представете си добре написани статии в енциклопедията, които описват ''реалните'' ползи от йога за организма, важното ѝ културно влияние, нейната история и много други аспекти. Независимо, че и други редактори ще допринасят по тези теми, човек може с основание да се гордее, че ги е започнал или значително развил. А защо не и превърнал в „[[Уикипедия:Избрани статии|статии за пример]]“ – каквато е [[:en:Yoga]] в английската Уикипедия. :) ::::::: Каквото и да решите, желая Ви успех в начинанията!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:26, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], между другото ако продължите да пишете в Уикипедия ще трябва да си смените потребителското име. Уикипедия [[У:НПИ#Неподходящи_потребителски_имена|не разрешава]] фирмени имена. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:52, 25 ноември 2024 (UTC) == Пр. Хр. == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Алиса Селезньова]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:45, 29 ноември 2024 (UTC) Алиса Селезнёва, или на всякъде в статиите променете правилното, книжовно ''пр.н.е.'' на архаичното ''пр. Хр''. или престанете {{нлн|да вандалствате}}! Не мога да разбера защо толкова настоявате. България е светска държава. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:03, 28 ноември 2024 (UTC) :Няма нужда от толкова агресия. Настоявате да наложите мението си по спорни въпроси - обясни Ви се, че няма да стане така. Отделно гледам, че използвате думички, които не разбирате - моля, прочетете [[Уикипедия:Вандализъм]] и превантивно [[У:НЛН]], че сте по ръба.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::Това не е агресия, а принципи. Просто така да се връщат редакциите е равностойно на вандалщина. Ако толкова настоявате, променете всички споменавания в статията, а не връщайте редакциите. В края на краищата ми дреме на [цензурирано] какво ще пише. Може и никога повече да не отворя тази статия. Виждам, че сте {{нлн|почитателка на съветски филми}}, та ще си позволя да перефразирам реплика от един филм: „За Википедию обидно.“ [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:35, 28 ноември 2024 (UTC) :::Нямам представа за какво говорите, но няма много общо с принципите в Уикипедия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 18:28, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Отговорете ми, естествено ако желаете, какво ви кара {{нлн|така да безчинствате по просторите на Укипедията}}. С какво ''пр. Хр.'' е по-добро? От естетическа гледна точка е ужасно с тази стърчаща главна „Х“. Словосъчетанието „преди Христа“ въобще не се ползва, нито от народа, нито в медиите. Някаква сляпа вяра, но България отдавна е '''СВЕТСКА''' държава. Единственото обяснение е, {{нлн|комплекси и предчувствието за своята значимост}}. {{нлн|Продължавайте, дерзайте!}} [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:14, 28 ноември 2024 (UTC) :::::А Вие сте просто за моментално блокиране. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 21:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::::::Причината, Моля! ::::::Затова ли, че отстоявам чистотата на българския език или има други причини? {{нлн|Ненавист, комплексарство и т.н.}}? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:30, 28 ноември 2024 (UTC) :::::::Дали българският език остава чист пишейки "преди Хр." или "пр Хр." може да се провери лесно, примерно в "История на българския народ" на Петър Мутафчиев от 1943 г. Авторът очевидно е грамотен мъж, който е бил съвсем наясно, че официално възприетия светски календар на България е Грегорианския и там година първа започва от раждането на Христос. За справка, погледни в част "I. Уводъ. Предистория и древенъ период въ миналото на балканския полуостровъ", на петия ред "преди Хр.", както и по-натам в цялата книга. Да разбирам ли, че по същество не си съгласен да ползваме Грегорианския календар в Уикипедия или просто не знаеш, че това е светския календар, използван в България? Поздрави, [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 10:29, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Ама вие сериозно ли давате за нормалност книга писана преди езиковата реформа? Повтарям! Никой не е забранил „пр.Хр.“, но използването му в XXI век в една светска държава е много странно. По своята абсурдност се нарежда до налаганата в последно време „българска кирилица“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:52, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::Причините за блокиране: :::::::* Множество лични нападки, включително в този разговор; :::::::* Неколко нарушения на правилото за тройно връщане. :::::::Помислете как успехте бързо да влезете в конфликт с 5-6 опитни редактори, некои от които администратори. Ако този разговор се водеше на У:ЗА, щехте вече да сте временно блокиран. (А, сега вижам, че той вече се води там.) Понеже виждам, че сте грамотен човек, моля Ви, осмислете репликите си, които са зачистени от други редактори. Войната с кирилицата (ако правилно разбирам неколкократните Ви препратки към нея) не я намесвайте тук. Пр. Хр. е широко използвана система от българската историческа наука - само на посоки Димитър Попов например, виден траколог. [https://www.ozone.bg/media/pdfs/576f550483b99.pdf]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:17, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], след като в правописния речник на БАН от 2012 г. е пояснено, че пр.Хр. може да се пише със или без интервал (т. 72.2.1) [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pravopis-na-skrashcheniyata-4/1338] и така сигурно е и в Берон, очевидно формата не е отживелица. Разбираемо има различни предпочитания, но тук не можете да налагате Вашите и е важно да разберете това. Ако пишете статии, можете да използвате в тях предпочитаното и никой не би трябвало да го промени, защото, както сам знаете, никоя от двете форми не е забранена, а и тук не сме направили с консенсус избор на една. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 14:34, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::Никой не е против кирилицата, упази Бог, а против налаганата от края на 50-те години типографска форма на кирилицата, наричана [[Българска кирилица]]. А по повод „пр.н.е.“. Никой не е забранявал този израз, а това, че се ползва в академичните среди е проблем на самите среди. Уикипедията е свободна енциклопедия и въпреки, че се придържа към научните факти не е задължително да използва архаични изрази, характерни за малка група хора, та било те и професори, и академици. Повтарям! България е светска страна. Никой в България не ползва в обикновения живот '''архаичното''' „пр. Хр.“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:09, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Според посочените източници, това изобщо не е вярно. Ако нямате източници, които да Ви подкрепят, мнението Ви си остава само това - личното Ви мнение, което Уикипедия не следва да прилага, тъй като противоречи на източниците и няма консенсус за него. Кое е толкова неясно?-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:13, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::: [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], Уикипедия [[У:НЕЕ|не е място за застъпничество от какъвто и да било род]]. Ако Вие имате мнение, това е Ваше право, но Уикипедия следва наложените практики, независимо дали ни харесват или не.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 29 ноември 2024 (UTC) Най-прекрасното е, че Хр., е роден 6 г. пр. Хр. [[Специални:Приноси/78.154.14.183|78.154.14.183]] 20:44, 2 декември 2024 (UTC) : А пък [[Начален меридиан|началният меридиан]] е разположен на 5 ъглови секунди от началния меридиан в Гринуич. Индианците не са индийци. В конската сила няма коне. Октомврийската революция – през ноември. Накъде отива тоя свят?!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:14, 2 декември 2024 (UTC) ::Съсипаха я тази държава, и добре че са потребители като @[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], че да ни отворят очите за тези несправедливости. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:35, 3 декември 2024 (UTC) == Партийна принадлежност на министри – отново за У:БЖХ == Обърнато ми бе внимание, че в статии като [[Правителство на Димитър Главчев 1]] партийната принадлежност на министрите бива променяна периодично от различни редактори. Стига се и до парадокси: Главчев като премиер е „безпартиен“, но като външен министър е от ГЕРБ-СДС ([[Special:Permalink/12410103]]). Какво толкова, ще кажете, {{ш|миоправиго}}! Първо, нека напомня: [[У:БЖХ]] не се отнася само до биографичните статии за живи хора. Тя се отнася до ''всяка информация'', свързана с тях. Всичко, за което има дори най-малък шанс да бъде оспорено, трябва да бъде подкрепено със солидни източници – както като качество, така и като количество. И дори за това, което изглежда сякаш не може да бъде оспорено, трябва да има поне някакви благонадеждни източници. По различни поводи – най-вече атаки срещу колеги от публични личности, които не са харесали нещо, написано за тях в Уикипедия – съм писал и тук, и в социалните мрежи как Фондацията би защитила решително и, както показва практиката, много успешно всеки един редактор, който стриктно е следвал принципите на Уикипедия. Може би обаче е важно да се подчертае и обратното: ''Фондацията няма да защити никого, който не спазва правилата''. Защо тогава просто не съм премахнал информацията? Защото в случая се използва шаблон {{ш|Министър2}}. Явно с цел улеснение, колоната за партийна принадлежност е направена така, че създава уикивръзка от съдържанието си (дори „[[военен]]“ на практика сочи към [[Война]]) или изписва „безпартиен“, ако не е посочена принадлежност. Това не е идеално, но е окей с исторически правителства, членовете на които отдавна не са между живите. Със съвременните правителства обаче не е така. Проблемите са два. Първо, добавяне на искане за източник, естествено, чупи шаблона, защото искането влиза в генерираната уикивръзка. Особено нелепо е, че дори добавяне на източник чупи шаблона по същия начин. Второ, интуитивното разбиране е, че за някого, за когото не се знае партийната принадлежност, колоната може да се остави празна. Обаче така се изписва „безпартиен“, а за някой министър и това може да звучи като невярна или дори „злепоставяща“ информация. Засега няма да пипам шаблона, защото наистина се използва в много исторически статии, където, първо, ще е много работа да се добавят източници, второ, липсата им не е чак толкова фатална (но и в никакъв случай не е безпроблемна). Най-вероятно бих мислил в посока създаване на пореден алтернативен шаблон ({{ш|Министър2}} е алтернатива на {{ш|Министър}}), който да позволява удобно добавяне на източници и искания за тях. Може би дори да изисква посочване на източник. '''TL;DR: Всяка информация за живи хора трябва да бъде подкрепяна с източници: подчертано благонадеждни и възможно повече.'''<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:33, 30 ноември 2024 (UTC) : Да, стойността по подразбиране следва да се промени на празна (и тя да се ползва при липса на източник). : По-същественият проблем с тези таблици е, че партията се използва неконсистентно в две различни значения - като формално партийно членство (което изобщо не е дефинирано за ранните партии) и като представител на дадена партия в коалиционни (или не) правителства. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:01, 1 декември 2024 (UTC) :: Точно така, именно в тоя смисъл беше забележката, която ми бе направена.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:13, 1 декември 2024 (UTC) :::Ама Главчев като служебен министър-председател си е безпартиен, независимо къде членува, защото не е излъчен за премиер от партия, а е назначен. Според мен това е идеята на "партийната принадлежност" на министрите - от коя партия им идва мандатът и служебните по дефолт би трябвало да са безпартийни. [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 11:10, 3 декември 2024 (UTC) :::: Разбирам тези разсъждения. Макар неизбежно да възниква въпросът защо въобще имаме колона „партия“ за служебни правителства, ако министрите в тях „по дефолт“ са безпартийни. :::: Но не това е важният въпрос тук. Въпросът е, че когато напишем нещо в Уикипедия, то трябва да бъде подкрепено с благонадеждни източници. И ако различни благонадеждни източници казват различни неща, трябва да ги представим [[У:НГТ|неутрално]]. И трябва да правим тези неща изключително прилежно и дори педантично, когато става дума за [[У:БЖХ|живи личности]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:51, 3 декември 2024 (UTC) == За благонадеждността на fccska.com == https://www.fccska.com/ се определя като „неофициален фен сайт на ПФК ЦСКА (София)“. В него се пишат биографии на футболисти, явно от някакви запалянковци, които биографии след това се използват в „Уикипедия“ ([[Иван Турицов|пример 1]], [[Густаво Бузато|пример 2]]). Понеже знам, че темата е обсъждана преди, относно сайтове като Fandom, кажете как да процедираме с този, тъй като няма никаква гаранция, че информацията е достоверна. Нито идва от официалния сайт на отбора, нито е някакъв независим източник, който да предава що-годе някаква значимост на личността, която отразява. В момента се ползва само за да създаде впечатлението, че ''футболистът е бил първостепенен обект на множество нетривиални публикации'', а в редица случаи се ползва единствено и само той. Дори лицензът му е нагласен така, че да е съвместим с уики и да позволява директно копиране. Тоест някой фен пише биографията на даден футболист, без да се знае изобщо какви източници е ползвал, и изведнъж тази биография се появява при нас. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:14, 1 декември 2024 (UTC) : Според мен източникът не е благонадежден (фен сайт). По същата причина не е и независим и не следва да има тежест от гледна точка на значимост. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:04, 1 декември 2024 (UTC) :: Мислех да дам по-нюансирано мнение (примерно знаем ли каква репутация има сайтът като достоверност на публикуваната информация), но отворих [[:en:WP:USERGENERATED]]. Накратко, фенсайтове изрично са изключени от подходящите за Уикипедия благонадеждни източници.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 1 декември 2024 (UTC) ::: Това ни поставя в деликатна ситуация, тъй като е масова практика поне при нас позоваването на IMDb, videoclip.bg, лични блогове, Discogs и др. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:46, 3 декември 2024 (UTC) ::::IMDB е нещо различно и е общоприет за надежден сайт. С Discogs не съм запознат много, но videoclip.bg и лични блогове са определено неблагонадеждни, като личните блогове поне могат да се използват за да потвърдят казаното от автора, стига то да има някаква енциклопедична значимост. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:00, 3 декември 2024 (UTC) ::::: Казвам го във връзка с [[:en:WP:USERGENERATED|политиката]] в enwiki, която се спомена, според нея и IMDb е неблагонадежден. <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Специални:Contributions/Carbonaro.|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">09:05, 3 декември 2024 (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :::::: Интересно е, че в самата [[:en:IMDb#Copyright, vandalism and error issues|статия за IMDb]] пише „Due to the time required for processing submitted data or text before it is displayed, IMDb is different from user-contributed projects like Discogs, or OpenStreetMap, or Wikipedia, in that contributors cannot add, delete, or modify the data or text on impulse, and the manipulation of data is controlled by IMDb technology and salaried staff.“ Вероятно би било полезно да се прегледат [https://en.wikipedia.org/wiki/Special:Search?fulltext=Search+archives&fulltext=Search&prefix=Wikipedia+talk%3AReliable+sources%2F&search=imdb&ns0=1 дискусиите по въпроса].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:16, 3 декември 2024 (UTC) ::::::: В статиите за филми актьори, режисьори почти не се използва imdb като източник. Единствено като външна препратка към въпросния обект, нещо което го има и в статиите на английската Уикипедия. Друг е въпросът, че почти цялата информация за филмите се взима основно от там.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 09:26, 3 декември 2024 (UTC) == Категория:Предмети на култа == Сверяване на часовника. За мен [[:Категория:Предмети на култа]] е безполезна, да не кажа дори вредна. Какво точно е „култ“, какво въобще са „предмети на култа“? Сред добавените в категорията статии към момента например са [[Свещ]], [[Калимявка]] и [[Фетиш]]. Мнението ми всъщност е далеч по-категорично, но ще се въздържа да го споделям в името на принципите ни. Пък и може да бъркам, затова ще се радвам да чуя други мнения.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:56, 1 декември 2024 (UTC) :''Cult'' идва от латинския корен ''cult-'', което означава поклонение. :В труда си ''De natura deorum'' Цицерон пише, че „religi“ (religiosi) — е човек, който е изучавал канона на своята вяра и стриктно го следва. :Следователно, култ е по-общо и неутрално понятие. :Вместо накои да се обиждат на думата култ, по-добре да създадат Портал:Религия. Българската Уикипедия е една от тези, които го нямат. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:06, 1 декември 2024 (UTC) :: Добре, извън Уикипедия някои ме насочиха към разни източници, сред които и конспекти по археология в СУ, където „предмети на култа“ фигурира като понятие. Продължавам да не съм съвсем убеден, че подборът на статиите непременно е най-подходящ, но нека наистина и други колеги вземат отношение, ако смятат, че има смисъл.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:19, 1 декември 2024 (UTC) ::Според речника на българския език „култ“ е религиозна почит към божества, значи категорията „Предмети на култа“ би трябвало да включва предметите, които хората използват, за да отдават почит на божествата? Би ли споделил, Илиев, своето искрено мнение, защото е възможно наистина да има различни интерпретации. „Религиозни предмети“ ли би било по-подходящо, или изобщо да няма такава категория? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:17, 1 декември 2024 (UTC) ::: Изглежда, че е окей да има такава категория. В случая сгреших, че просто търсих аналогични категории на други езици (а то може и пак да има, но да не съм ги намерил). Но понятието явно си е утвърдено поне в археологията. Няма смисъл да изказвам повече лично мнение, без поне малко да прочета по темата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:26, 1 декември 2024 (UTC) :Казахте нещо за опитността. Опитността в Уикипедията се отнася за това, как да се създаде нещо технически (нова статия, нов портал, нова категория), а не каква да е тя. Всичко останало са знания. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:19, 1 декември 2024 (UTC) :: Fair enough. Човек цял живот се учи. Е, има и такива, които смятат, че вече всичко знаят.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:28, 1 декември 2024 (UTC) : „Култови предмети“ като че ли е рутинно използвано в археологията (и тук [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/култов/]), „Предмети на култа“ поне на мен ми звучи по-необичайно. Не съм сигурен дали „култови предмети“ и „религиозни предмети“ е напълно идентично, но изглежда има достатъчно застъпване, за да има само една категория (и тогава връзката би трябвало да е към {{Q|6418726}}, независимо кое име се предпочете). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:30, 2 декември 2024 (UTC) :: Благодаря ти! Оказа се, че на руски си има категория с идентично име [[:ru:Категория:Предметы культа]], в която наистина влизат дори свещите, затова махнах накрая с ръка. :: Освен в археологията иначе, видях, че терминът се споменава и в богослужебен контекст, [https://synpress-classic.dveri.bg/04-2002/08-01.htm например]: „Осигуряването на българските църковни общини с "предмети на култа", т. е. с богослужебни одежди, книги, свещници, потири и друга утвар беше грижа на Св. Синод на БПЦ.“ Сега, тук се споменават „свещници и друга утвар“; не можах да намеря категорична дефиниция какво влиза в „утвара“, но изглежда, че поне някои видове свещи влизат. Дали това е основание [[Свещ]] да влезе в категорията, продължавам да се чудя. В руската Уикипедия е така, в английската действително по-скоро няма съвсем същата категория. За мен остават леко неясни границите на обхвата. :: В крайна сметка не настоявам нещо непременно да се променя, освен ако не се получи някакъв консенсус, че е нужно. В първия момент -- явно погрешно -- ми се стори, че е някакво напълно самоинициативно залитане. Обичайно проверявам, преди да пиша, но тоя път направих грешка и първо писах. :) Но може би няма лошо -- когато дискусията е културна и конструктивна, рядко е напълно излишна.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 2 декември 2024 (UTC) :::На руски '''''утварь:''''' най-общо обозначение на изкуствено създадени и подвижни предмети от интериора, съвкупност от предмети, принадлежности на някое домакинство. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 19:12, 3 декември 2024 (UTC) :::: Домакинство на култа?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 22:17, 4 декември 2024 (UTC) :Подобни въпроси обикновено възникват, когато в даден момент е преведена категория от рускоезичната Уикипедия, а те имат навика да си създават дърво на категориите, което не е "синхронизирано" с Уикипедията майка. Технически погледнато [[:ru:Категория:Предметы культа]] е съвкупност от [[:en:Category:Religious objects by religion]] и [[:en:Category:Religious objects]], които са на две различни нива. Другият проблем при подобни случаи е лошият/директен превод - Предметы культа се превежда Религиозни предмети. Неслучайно на испански е "Objetos de culto religioso", а на полски "Przedmioty kultu religijnego". Спокойно можем да свържем категорията с "Religious objects" и да я преименуваме на Религиозни предмети (обекти също не е добър превод). [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:43, 3 декември 2024 (UTC) ::Култ е понятие много по-широко от религията, а религията е подмножество на култа. Религията е „набор от морални норми и тип поведение, произтичащи от вярата в съществуването на свръхестествен свят и свръхестествени същества“, докато култ е „почитание, поклонение“ пред нещо. Имаме „религиозен култ“, „култ на личността“ и т.н. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 11:42, 3 декември 2024 (UTC) ::: Струва ми се, че е добре да имаме по-ясна дефиниция. Дори ако се ограничим само до „организираните“ култове, маратонките на Найки [[:en:Heaven's Gate (religious group)#Mass suicide|също трябва да влязат в категорията]]. Ако включим „де факто“ култовете, продуктите на [[Епъл]] също биха могли да се класират. От „баналните“ култове [[Бельо]] би било очевиден кандидат за включване. ::: Питам се също дали в категорията влизат символите: ако влезе [[Кръст]], трябва да влязат също [[Червена звезда]], [[Сърп и чук]], [[Свастика]], [[Пентаграм]], а най-вероятно и [[Летящо спагетено чудовище]]. За [[Фалос]] дори не се питам, защото изглежда очевидно. И понеже споменавате култа към личността, кои биха били неговите „предмети“, които бихме включили в категорията?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:21, 3 декември 2024 (UTC) :::: [[Мавзолей на Георги Димитров]]. {{D}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:21, 3 декември 2024 (UTC) ::::: {{D}} {{like}} <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:26, 3 декември 2024 (UTC) :::Ако култ в контекста на категорията е по-общо понятие от религия, защо сте добавили категория религия като единствена надкатегория? [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 15:26, 3 декември 2024 (UTC) == Discussion == Sorry for my use of English, you may be interested in the discussion [[:meta:Steward_requests/Miscellaneous#Interface_admin_request_on_bgwiki|here]] [[Потребител:Matrix|Matrix]] ([[Потребител беседа:Matrix|беседа]]) 19:55, 5 декември 2024 (UTC) == Отново за локалните CSS и JS == : ''Продължение на [[Уикипедия:Разговори/Архив/2024/ноември#Оптимизиране на локалните CSS и JS]]'' Някакви вече се оплакали, че имат проблем с тъмната тема, и дори искали от глобалните админи да ни разкарат част от CSS-а. Последно писали на стюардите да ги направят интерфейсни админи при нас, които вместо това любезно ме пингнаха. Писах им, че ще опитам да прегледам нещата и евентуално да направя нещо по въпроса. Уви, няма закътан пристан от ветровете на промените [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Искането към стюардите: [[:m:Steward requests/Miscellaneous#Interface admin request on bgwiki]]<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 23:47, 5 декември 2024 (UTC) : А, той бил писал по-горе. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:23, 6 декември 2024 (UTC) ::background, който е основният проблем според мен може да се махне. Проверих и на двете векторни теми. Оригиналният цвят на фона е почти същият -rgb(249, 249, 249) e зададен в проблемния код, а ако се премахне остава rgb(248, 249, 250). За другия код трябва да погледна малко по-детайлно, но мога да го направя другата седмица. По-големият проблем са цветовете зададени твърдо в самите статии – там ще имаме доста работа, но трябва да видя старите кодове за импортиране на всички статии в локална база от данни и да се опитам да генерирам списък със статии за коригиране. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:59, 6 декември 2024 (UTC) ::: Благодаря ти! Документацията не е идеална, но след известно търсене намерих най-сетне [[:mw:Recommendations for night mode compatibility on Wikimedia wikis]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:21, 6 декември 2024 (UTC) == Благодарност == Само минавам да ви поздравя и благодаря за усилията, които полагате, за да поддържате българската версия на Уикипедия, толкова години. Бъдете здрави! [[User:5ko|Петко]] 12:04, 6 декември 2024 (UTC) : А, да, днес е годишнина някаква. {{D}} Поздравления и от мен. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:05, 6 декември 2024 (UTC) :: Благодаря, [[User:5ko|Петко]], поздравления за вас, които сте свършили неимоверната работа по създаването ѝ! Преди една година стана дума, че някой път като идвате насам ще се обадите и ще огранизираме среща; сигурна съм, че много хора ще се зарадват да го направим :). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 15:10, 6 декември 2024 (UTC) == План за CSS == Ок, предлагам следното: # Прехвърляме целия Common.css в джаджа <code>LegacyStyles.css</code>, с [[:mw:Extension:Gadgets#Options|тип ''styles'' и параметър ''default'']], т.е. зареждаща се автоматично за всички потребители, включително IPта. Това би позволило по-лесно тестване на следващи промени като човек си изключи джаджата и си добавя части от кода в нея в локалния си common.css. Може би има и по-гурувски начини за игнориране на Common.css, но този ми се вижда дуракоустойчив и най-вече достъпен. # Постепенно добавяме и други джаджи от същия тип, в които прехвърляме от ''LegacyStyles'' код, който действително е полезен: например класовете за подравняване на текст в колони. Идеята е кодът да бъде подреден и групиран тематично, особено ако би било полезно да може да бъде изключван от потребителите при желание. # Накрая някаква, но желателно много малка част от кода може да се върне в Common.css. Според мен единствено неща, които са абсолютно нужни и достатъчно прости (ако не са достатъчно прости, значи най-вероятно не са абсолютно нужни). Бих започнал с точка 1 още сега, за да можем да тестваме по-свободно. Това прехвърляне поне е съвсем просто. Всъщност, ето предложението: {{gh|wikipedia-ui/pull/20}} Ping {{@|Петър Петров|StanProg|Nk}}<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:58, 6 декември 2024 (UTC) : Това добре като първа стъпка, но какво следва? Да се тества върху всички теми + тъмен режим какво се случва с премахването на всяко парче и да се решава какво следва? Изглежда доста работа. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:12, 6 декември 2024 (UTC) :: [[Потребител:Nk|Спас Колев]], истината е, че не знам как би изглеждала Уикипедия без нещата в Common.css (може би наистина има начин да го тествам и сега, но ми е малко тегаво с времето да ровя как може да стане). :: Ако се окаже, че изглежда горе-долу сносно, като следваща стъпка ще предложа да изключим LegacyStyles по подразбиране. На когото не му пука за тъмни схеми и мобилен изглед, но държи на предишното оформление, може просто пак да си я включи от настройките. А който би искал конкретни неща да работят и с всички тези различни облици, теми и устройства, може вече да си се занимава -- колкото време иска и когато може -- да ги прехвърля в отделни джаджи. :: Ако нещата изглеждат доста счупени, тогава LegacyStyles си остава включен по подразбиране. Останалото обаче е сходно: който има интерес, може да се занимава да оправя конкретни неща. Примерно аз мога да се захвана да оправям разни проблеми с тъмната схема, защото напоследък я ползвам, а много неща действително изглеждат дразнещо счупени с нея.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:25, 6 декември 2024 (UTC) ::: Още малко за последния вариант. LegacyStyles си стои включено по подразбиране, така че за всички редактори външна разлика няма. Междувременно оправяме едно-две-три неща. И съобщаваме тук: който иска, може да си изключи LegacyStyles и да включи тези джаджи и да се обади, ако има проблеми. ::: Това би позволило тестването да се прави от повече хора и най-вече да е ''opt in'' -- който иска да тества, поема и рисковете от счупване. Останалите си карат както досега -- докато не получим достатъчна обратна връзка, че нещата изглеждат добре и може да изключим LegacyStyles за всички.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:07, 6 декември 2024 (UTC) :: Може би само да допълня нещо, което писах и още първия път като повдигнах темата. Уикипедия би трябвало да изглежда задоволително и без никакъв локален CSS. Ако някъде се чупят някакви неща, то би било защото сме се опитвали да ги натаманим да изглеждат по различен начин от този, който Уикипедия предлага по подразбиране. И именно тези натаманявания апелирам да минимизираме, за да не изпадаме повече в подобни ситуации. Факт е, че хората се ентусиазират да направят нещо шарено, но има причини минималистичните интерфейси да са били винаги популярни и може би да стават още по-популярни.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:32, 6 декември 2024 (UTC) : Бях го писал по-горе, но да повторя и тук. Идеята ми е накрая LegacyStyles да не бъде повече включен по подразбиране и в него да останат само неща, които отделни потребители може да искат да продължат да виждат като оформление, дори и с цената да се чупят други облици, цветови схеми или мобилен изглед. И, много важно, без никакво обещание за поддръжка. : В останалите джаджи и евентуално в Common.css виждам да остане само код, за който преценим, че съотношението между ползите от него и ресурсите за бъдеща поддръжка е приемливо. Това би се отнасяло най-вече до джаджите с параметър ''default'', т.е. включени за всички по подразбиране, дори IP-та, и още повече за евентуален код в Common.css. : Лично аз бих се радвал да обособим някои шарении в отделни джаджи, може би дори като алтернативни варианти. Типичен пример за мен биха били инфокутиите, за които далеч повече харесвам минималистичното оформление в английската и други уикипедии. Особено пък когато тези оформления всъщност не биха изисквали локален CSS, който да е нужно да се пипа при всяка бъдеща нова промяна в интерфейса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:15, 6 декември 2024 (UTC) :Давай, и аз нямам по-добро предложение. Кажи кога ще го сложим, за да сме повече хора на линия. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:51, 7 декември 2024 (UTC) :: На теория нищо не трябва да се промени за потребителите от стъпка 1. Може би ако кеширането от сървърна страна не е идеално, би могло да има някакви странности, но дори това изглежда малковероятно и, ако все пак се случи, трябва да е за не повече от няколко минути. :: Все пак, ако искате да го направим утре вечер, примерно към 20 българско време, т.е. 18-20 европейско и 10-13 американско време?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:17, 7 декември 2024 (UTC) :::Ще гледам да успея. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 02:04, 8 декември 2024 (UTC) :::: Благодаря! Ще го мърджна към 20:00, така че в следващите няколко минути ботът да го приложи тук.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:51, 8 декември 2024 (UTC) == Използване на ft, вместо около == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Carbonaro.]]''<br><span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:56, 8 декември 2024 (UTC) Кажете, каква ви е мотировката за връщането на ''ft'', вместо ''около.'' В Уикипедията такива идиотски преводи стоят кат ''Бе Ем Ве'' (BMW) и ББЦ (BBC)… , а вие изправяте това което има български превод? И колко българи знаят какво значи? Те ''Белчо и Сивушка'' не знаят кои са, та камо ли ft. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 04:35, 28 ноември 2024 (UTC) :[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], „около“ е неправилен превод. Така не става ясно живял ли е през този период, управлявал ли е, или е достигнал разцвета си. Ако не можем да намерим подходяща заемка, най-добре да не бутаме, защото се променя смисълът. Вярно е, че читателят може да се затрудни, но по-добре ли би било, ако го подведем? Също моля те, обръщай внимание на граматичните особености, не само да правиш забележки. След предлог например не се употребява пълен член (с много малки изключения). Запетаи обикновено не се употребяват след обстоятелствено пояснение: „След Втората световна война{{color|red|''','''}} се установява в България“. Разбира се, това не е в сила, когато важат други правила: „След Втората световна война, изглежда, се установява в България“. Но не оставай с грешно впечатление! Всички оценяваме усилията, които влагаш. Факт е, че хиляди статии имат нужда от подобрение, и е хубаво, когато се намират хора, които с интерес вършат тази работа. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:10, 28 ноември 2024 (UTC) ::Между другото и най-великите писатели са ползвали коректори. Нищо лично. Все пак за ''около'' не сте прав. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:30, 28 ноември 2024 (UTC) ::В статията за Никомах ''около'' стои вече 13 години и никой не е помислил да го промени на ''floruit.'' А около и означава по средата, в разцвета. ::И още един въпрос. Защо махнахте препратките към конституцията и правилника? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 06:17, 28 ноември 2024 (UTC) :::Не съм съвсем съгласен. Двете конструкции внушават различни значения. :::{| class="wikitable" | Никомах Геразски (ок. 60 г. – ок. 120 г.) е древногръцки философ, математик и музикален теоретик. || Вероятно става дума за датата на раждане и смърт. |- | След административната реформа на Диоклециан (упр. 284 – 305 г.) провинцията попада в окрупнения диоцез Тракия. || Взето от статията „[[Специални:PermaLink/12294090|Долна Мизия]]“. |- | Баща му Никомах (ок. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III. || Създава се впечатлението, че точният период на неговото управление не е ясен. |} :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:51, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Съгласен съм с Карбонаро - това не е около. Floruit си означава най-често периодът, в който личността е засвидетелствана да е била активна и се използва в историческата наука в латинската форма. Никога обаче не съм виждал употреба на български. Така или иначе смятам, че трябва са си се остави на латински floruit. Съкращението нормално е фут. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:00, 6 декември 2024 (UTC) ::::: Моите две стотинки: трябва да се направи {{ш|floruit}} и, ако се сметне правилно, {{ш|fl.}} и да се преведе поне минимално [[:en:Floruit]] за прости хора като мен. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 6 декември 2024 (UTC) ::::::Колко %-та от българите знаят какво означава съкр. ft, даже думата floruit? Просто питам. А „около“ с една дата е подобно на дантевото: „На попрището жизнено в средата“. Защо да не е най-активния период? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:32, 7 декември 2024 (UTC) :::::::Защото „около“ създава впечатлението, че датата на управление не е известна. Има разлика между „Бил е на власт около 1250 г.“ и „Управлявал от 1246 до 1251 г., като достига разцвета си през 1249 г., когато пленява...“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:58, 8 декември 2024 (UTC) ::::А не трябва ли да е fl. c. 375 пр.н.е. – по примера за Никомах в таблицата; и поначало, когато се посочва една единствена година и тази година се разглежда като ''най-вероятната'' година на кулминация в разцвета? Освен това, ако ще се използва '''fl.''', според мен трябва да се използва и '''c''' (circa) вместо около, а вграждането на връзка към статия за смисъла на използването понятие/съкращение или изскачащо прозорче за мен е задължително – в подкрепа на направеното предложение в този смисъл за шаблон. Оттук следва (за мен) въпросът дали да не се използва и AD (Anno Domini) или AC (ante Christum) за консистентност – когато се посочва период или година от преди новата ера/преди Христа, да е изцяло на латински.<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 10:57, 8 декември 2024 (UTC) :::::Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в [[Уикипедия:Стил]]. <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:00, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия, просто показва, че не става ясно как трябва да се интерпретира, ако се използва само „около“. Иначе за използването изцяло на латински изрази съм категорично против. Като българска артернатива за ''fl.'' дали не можем да използваме „разцв.“, например „Никомах (разцв. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III“? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:05, 8 декември 2024 (UTC) :::::::{{цб|Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия}} :::::::[[Аристотел#Биография|Аристотел#Биография]] :::::::[[En:Nicomachus (father of Aristotle)|Nicomachus (father of Aristotle)]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:09, 8 декември 2024 (UTC) :::::Много интересно предложение. Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:50, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::Да, благодаря. Всъщност оттам тръгна всичко, когато Niki Yooff [[Специални:Diff/12425434|промени]] „''fl.'': 375 г. пр.н.е.“ на „около 375 г. пр.н.е.“, но с това се променя и значението. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:53, 8 декември 2024 (UTC) :::::::::Да, променя се значението при замяна на fl. с около, без да става ясно това „около“ за какъв аспект от живота на Никомах се отнася; но и fl.: 375 г. пр.н.е., струва ми се, също не е съвсем изрядно – [[En:Nicomachus (father of Aristotle)|в статията в Уикипедия на английски е fl. c.]], тоест ''около'' тази година, но действително конкретно по отношение на периода на активност, което именно се разбира от комбинацията fl. c.<br> :::::::::{{цб|Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в Уикипедия:Стил. ~ Pelajanela // беседа 11:00, 8 декември 2024 (UTC)}} <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:47, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::::Да, да, видях. Чувствай се свободна да го направиш. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::::{{цб|Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“}} ::::::За мен този коментар е пример за фалшива аналогия:<br> ::::::[[file:FLICC_Taxonomy_of_Logical_Fallacies.jpg|600px]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:33, 8 декември 2024 (UTC) : Като лаик, единствено с непретенциозен любителски интерес към историята, да попитам пак: ако ''floruit'' действително се използва в научната литература и на български, не би ли било най-добре да се преведе (или напише) [[:en:Floruit]] и да се въведат {{ш|floruit}} и {{ш|fl.}}, които да сочат към тая статия? Така няма да е проблем, че читателите може да не са запознати с термина. То поначало не се очаква Уикипедия да е писана като за първи клас. Затова именно служат препратките – читателят да може да разбере какво означават непознати му понятия.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:01, 8 декември 2024 (UTC) 9l6d7o8rt4nfxsc09n4jxbrem3zv1d9 12435121 12435110 2024-12-08T18:04:08Z Iliev 47135 /* План за CSS */ готово 12435121 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) :Нима това момиче е по-известна от Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев, че нейната страница е по-голяма от техните взети заедно? Страницата прилича повече на [[CV]]. Просто се интересувам. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 01:40, 26 ноември 2024 (UTC) :Тази страница се нуждае от добро почистване. Само това ли е от личния живот? Една сватба? Кой е бил DJ-ят?--[[Потребител:Pl71|Pl71]] ([[Потребител беседа:Pl71|беседа]]) 21:16, 26 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) :Здравейте, много ви благодаря за отговора! Информацията ми е предадена лично от Младен Трайков. В интернет има много статии, от които може да се види, че информацията е коректна, но е трудно да цитирам конкретен източник… :Как мога да процедирам? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 15:34, 22 ноември 2024 (UTC) ::Здравейте, малко късно, но сега виждам, че сте писали. Вижте, просто това, че някой Ви е предал дадена информация, съвсем не означава, че същата може да бъде използвана тук. Предполагам, че наистина в интернет има много информация по темата, но източниците, които следва да се ползват тук трябва да бъдат достоверни. Съветвам Ви да прегледате сините препратки, които Ви написах в предния си отговор. Без конкретен и достоверен източник, не мисля че има шанс статията да остане. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 21:25, 26 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA&nbsp; в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща позицията на WOWSA, че е „открила и разкрила фалшифициране на данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Тези източници са полезни, благодаря Ви. За първия не съм сигурен дали отговаря на изискванията ни за благонадеждност, но Sportal, мисля, е достатъчно утвърден сайт за спортни новини (колегите, които имат опит със спортна тематика, може да ме поправят), така че публикуваното в него по темата също е важно да бъде отразено в статията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:40, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Вие продължавате да искате да се изтрият факти , {{нлн|които не са ви изгодни}} за да не се очерня името на даден човек. Само че това няма как да мине, не се намираме в Северна Корея или Съветския съюз. А вашите обвинения към Петър Стойчев са {{нлн|доста жалка картинка}}. Петър Стойчев не работи във WOWSA. Федерацията е разнищила случая от край до край и това няма как да бъде изтрито господин Костов. То вече стана известно на цялата спортна общественост у нас и в чужбина. Ако успеете да осъдите организацията и да докажете, че грешат това също ше бъде отразено. Успех.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 18:55, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::И аз не обвинявам П. Стойчев в нищо, къде видяхте такова нещо? ::::::::{{нлн|Жалък сте.}} Но не знаете фактите, така че {{нлн|по-спокойно с думите}}. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:20, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::Това не са мои и наши обвинения. Просто ви цитирам статии които на вас {{нлн|явно не ви харесват ;)}}. Ясно е, че еие {{нлн|сте пристрастен}} и не зачитате фактите. А понеже не се и представихте кой сте, приемам че {{нлн|сте някой от тези цитирани в първата статия}}. Ако не е така си напишете поне имената и телефона, както аз ясно направих. Би трябвало администраторите да ви изключат от редактирането на статията за Цанко Цанков. Вие не зачитате че и самите WOWSA ясно декларират, че нищо не са отменяли и няма какво да отменят и публикуваната в 67 източника информация е невярна. Така че това което вие сте написали в статията категорично не отговаря на истината. По-добре четете, а не пишете повече/ ::::::::https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:17, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::: Уикипедия [[У:НЕЕ|не е форум]]. Тук не е мястото да се обсъжда кой е крив и кой прав в тази история. Коментирането на личността на други редактори [[У:НЛН|също е забранено]]. ::::::::: Единственото, което може и трябва да се обсъжда в Уикипедия, са самите статии: в какво може да не отговарят на изискванията, но най-вече как да бъдат подобрени. ::::::::: Няколко мнения вече бяха изказани. Нека изчакаме дали ще има и други.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:28, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::Аз просто показвам факти, а не водя война като по-горния ви колега. Иначе сте парви - това не е форум, но някой трябва да вземе мерки срещу подобни пристрастни редактори, които не зачитат фактите, а редактират по "лични убеждения" и със злоба. Освен това още вчера писах на поне 5-6 администратора от общо 23мата за българската wikipedia - нямам отговор от нито един. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:34, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::: Администраторите нямат компетентност да решават какво да пише в Уикипедия (често се бърка, факт, затова е специално подчертано на страницата [[Уикипедия:Заявки към администраторите]]). Тези въпроси се решават от редакторите и по тази причина е важно да се чуят повече мнения. Иначе е разбираемо всеки да вижда нещата от собствената си камбанария. Затова консенсусът е един от [[У:5|петте стълба на Уикипедия]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:45, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) ::Поздравявам включилите се в казуса колеги за подробното разискване. Изчетох нишката тук с всички коментари и погледнах самата статия. Подкрепям да бъде преместена засега в инкубатора. Има сериозни проблеми, като например липсата на източници в текста, липсата на сегашно историческо на места, излишни суперлативи, прекалени на брой външни препратки... Разделът за WOWSA трябва да бъде преработен в по-енциклопедичен и точен вариант. Разглеждайки дори само набързо някои от източниците, споменати тук, мисля, че има как да бъде включена цялата случка с асоциацията, включително и как е отразена тя от медиите, в безпристрастен и енциклопедичен вариант. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 22:12, 21 ноември 2024 (UTC) :::По-горе Лъчезар беше написал разделът за WOWSA да бъде пренаписан и подобрен. По-лесно ми е да отговоря тук, защото съм на мобилен. Това е много добро предложение, винаги съм бил отворен към преработване и подобряване на всичко, което съм писал в Уикипедия. Ако някой не ме изпревари ще се опитам в най-скоро време да направя нещо по въпроса.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 00:55, 22 ноември 2024 (UTC) :::Пренаписах раздела и признавам, че предишния не беше добър. В момента мисля е възможно най-акуратен.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:28, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@[[Потребител:Givern|Givern]], @[[Потребител:Райън|Райън]], @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]] ::::Благодаря за промените Givern, така ми харесва да има обективност и конструйтивност. ::::Но пак изразявате предимно гледната точка само на едната страна, а именнто тази на WOWSA. ::::По текста ви има доста неточности, но щом искате да присъства WOWSA в статията за Цанко Цанков е редно да напишете и другите гледни точки. ::::Първо да направим уточнение - целият този параграф за WOWSA се отнася единствено за първото плуване на Цанко Цанков по река Дунав, състояло се на 06.09.2024г за което той е подал данни към WOWSA. Те имат право да разглеждат/ратифицират/отказват единствено само това негово плуване. ::::'''Пояснения, факти и неточности:''' ::::'''1. Данните не са фалшифицирани, а може да се каже манипулирани.''' ::::Обяснение: Истината е, че няколко .GPX файла са сглобени ръчно в един и то MS WORD файл (в последствие експортнат като PDF) поради незнание и техническа некомпетентност на екипажа на лодката, който ги е изпратил. При това ръчно манипулиране на данните според човека, който го е правил, самият WORD е конвертирал някои данни в автоматични дати.&nbsp; &nbsp;Освен това не е имало никакво ясно изискване от WOWSA за формата на данните (или поне те (екипажа от Видин) не са му обрнали необходимото внимание на това). Освен това от WOWSA не са дали необходимото време на екипа на Цанков да подготви и провери валидността на данните - искали са ги незабавно по най-бързия начин. Това е и основната причината да бъдат изпратени доста неконсистентни данни. ::::'''2. GPS устройствата при подобни плувания са върху самата лодка. Плувеца няма право да носи устройства по себе си (защото плуването е unassisted).''' ::::По време на първото плуване нивото на реката е около 80см (това е официалното ниво, взето от котата на автоматичната станция, намираща се на Дунав мост 2). Това е едно от най-ниските нива на реката за годината (както и едно от най-слабите течения съответно). Поради плитчините на река Дунав по това време (на места под 50см) се е налагало лодката да се измества периодично от праволинейния курс, който Цанков е следвал в близост до фарватера. Това преместване се е осъществявало с по-висока скорост (до около 20км в час) и на десетки метри разстояние от плувеца, което е отразено в GPS данните. Точно за тези скорости се хващат от WOWSA, че не са реални. Да така е - това е скорст на лодката, а не на Цанко Цанков. ::::'''3. WOWSA постъпват доста некоректно като цялото им разследване е базирано на данните от GPS устройство, което е върху лодката, а не върху плувеца''' (той няма право да носи устройства). Това е техен огромен пропуск, тъй като реално проследяват вариациите на скоростта и посоката на самата лодка, а не на плувеца. По този начин се обесмисля цялото им разследване и обвинения. Лодката е нямало как да бъде до него плътно през цялото време. ::::4. '''Напишете, че на лодката е имало съдия - Стефан Георгиев''' - един от най-опитните и реномирани плувни съдии в България, който ясно и категорично се подписва и декларира, че плуването е било абсолютно коректно и по правилата. ::::Този човек е и главен наблюдател (обсървър) на това първо плуване в Дунав. ::::'''Напишете също, че въпреки всичко неговото мнение не е било взето под внимание от WOWSA, което е грубо нарушение на правилата от тяхна страна.''' ::::Може да се цитира тази статия: <nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> ::::Освен това преди плуване WOWSA са били помолени да предоставят техен съдия за това плуване, но те не са предоставили такъв. ::::'''5. На лодката е имало и други свидетели, следящи плуването, в това число и бившия кмет на гр. Видин - Герго Герегов.''' ::::Те също може да предоставят допълнителна информация. ::::'''6. От WOWSA не са предоставили предварителна информация, че в Дунав има записан рекорд от 115.8 км на румънеца Богдан Зубрагиу''' от август 2021. В Google също не са били налични данни за такъв рекорд преди 06.09.2024. Това поставя под съмнения цялата дейност на WOWSA, които в последствие изглежда добавят статия за това плуване на румънеца и заявяват публично, че плуването на Цанков не е рекорд. ::::Същевременно екипът на Ц. Цанков наистина обявява плуването като рекорд. Това се получава поради незнание от тяхна страна за рекорда на румънеца. ::::'''7. На 19.09.2024г е осъществено второ плуване в река Дунав.''' Този път на лодката има 6 различни GPS тракера, AIS проследяващо устройство на корабна администрация - Русе, няколко видеокамери, заснели цялото плуване, подробен объсрвър лог, воден прилежно и в детайли от мен - Кристиан Костов. ::::На лодката има четирима допълнителни свидетели, следящи плуването също. ::::'''Изминатото разстояние е 120 километра и 600 метра за 18 часа и 1 минута !''' ::::Това е нов рекорд. Плуването се очаква да бъде ратифицирано, но не от WOWSA. ::::Никакви данни за това плуване не са подавани и няма да бъдат подавани към WOWSA, тъй като тази асоциация се оказва че лесно се подвежда и манипулира от случайни имейли от недоброжелатели и конкуренти. Тя е ненадежден партньор и за в бъдеще плуванията на Цанков няма да бъдат ратифицирани през нея. Има много други по-надеждни организации, федерации и асоциации. ::::Това всичко трябва да бъде добавено, ако искате да има прозрачност и коректност на информацията, която предоставяте ! [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 09:06, 22 ноември 2024 (UTC) ::Дайте наистина да преместим статията в Инкубатора и там който има желание да работи над нея. @[[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]]: Можете да редактирате статията, като добавите нужната информация, но трябва да спазвате неутралност и за всяка информация да предоставите надежден източник, който напълно да препокрива написаното – без лични мнения, без непотвърдена информация. Като за начало Ви предлагам да започнете с частите от статията, които не са свързани с WOWSA, за да придобиете опит. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:40, 22 ноември 2024 (UTC) :::{{цб|без лични мнения, без непотвърдена информация.}} и без суперлативи от рода на :::„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност“. От енциклопедична гледна точка нищо не може да бъде безспорно. :::Да напомня на [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] че ако е от екипа на Цанков и получава заплащане за това задължително е да го декларира според [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Policy:Terms_of_Use/bg условията за ползване] с които изрично се съгласява при публикуването на всяко нещо написано в Уикипедия включително на беседите и тук в „Разговори“. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:11, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@Сале „Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това. Относно това дали съм част от екипа или не - по скоро се захващам с това защото виждам колко много невярна информация, атаки и помия се изсипа върху Цанко Цанков. И не - не получавам заплащане от никой, опитвам се безпристрастно да гледам на нещата и да давам информация каквато е. Също би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони), а не никнейми и пози начин всеки да носи воята отговорност за думите си. И още нещо - искам да знам каква е структурата ви, има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той ? [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 12:36, 22 ноември 2024 (UTC) :::::С този тон... Няма структура. Това е доброволски проект, никой не е по-висш, някои са просто по-опитни. А и Уикипедия не е някаква авторитетна публикация, че да можете да изисквате от редакторите някакви неща. Това е енциклопедия, в която материалите са с качеството, с което ги създават доброволци. Ние отразяваме Това, което е публикувано в достоверни източници. Не можем да правим интервюта, да слушаме обяснения и според тях да пишем статии, например. Стига да има достоверен източник, който е публикуван на друго място, може да се напише в статията твърдението - неутрално и енциклопедично. Включително и от вас. Ако преместим статията в инкубатора, може да прочетете редицата помощни страници в Уикипедия, които ще ви помогнат да разберете за какво говорим по отношение на хоризонталната структура на сайта, неутралния тон и т.н, а после да изпипате статията сами. [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 15:37, 22 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това.|Kristian kostov}} ::::: Нередното е, когато твърдението не идва от благонадежден източник, а предвид изключителността му, дори от повече благонадеждни източници. „Изключителни твърдения имат нужда от изключителни източници“, както казваме в Уикипедия. Ако в източник пише, че е поставен някакъв рекорд и нищо повече, а редактор в Уикипедия го допълни с „безспорен връх“, това представлява [[У:БОИ|оригинално изследване]], което няма място в енциклопедията. ::::: {{цб|би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони)}} ::::: Изглежда все пак не сте чели [[:wmf:Policy:Terms of use|Условията за ползване]] на сайтовете на Фондация „Уикимедия“. Тези условия са '''задължителни''', не просто пожелателни, и неспазването им може да доведе до прекратяване на достъпа, особено при нарушения на особено важни изисквания. ::::: Едно от тези важни изисквания е да не бъде нарушавана неприкосновеността на личния живот на останалите потребители, включително да не бъде търсена персонално идентифицираща информация. Терминът в оригинала на английски, който единствен има правна стойност, е ''soliciting''. Вашите коментари -- този и по-раншен -- представляват именно ''solicitation''. ::::: Това е забранено. Не го правете повече под каквато и да е форма. ::::: {{цб|Относно това дали съм част от екипа или не (...) не получавам заплащане от никой}} ::::: Точният термин в УзП е ''compensation''. Не е нужно овъзмездяването да е парично. Не е нужно дори да е материално. И е достатъчно само да е очаквано. „Помощ от приятел“ и „услуга за бъдеща услуга“ абсолютно влизат в тази категория. ::::: Много важно е да се помни какво точно е забранено. Някои хора се опитват да прикриват подобни зависимости, смятайки погрешно, че ще бъдат наказани, ако ги признаят. Точно '''обратното''' е. Забранено е не редактирането срещу овъзмездяване, а ''прикриването'' на такова редактиране. ::::: Важно е да се помни и това, че не е нужно тези нарушения да бъдат „доказвани“, тъй като Фондация „Уикимедия“ очевидно не може да провежда полицейски разследвания. На практика е достатъчно добре обосновано предположение, че е налице нарушение на УзП, за да бъде ограничен достъпа, особено когато това е свързано с вреди за съответния проект -- например нарушаване на основополагащите принципи, включително тормоз над останалите редактори. ::::: По тези причини най-добронамереният ми съвет е да не се страхувате да бъдете максимално открит. Освен, че няма да рискувате да сте в нарушение на УзП, това може да Ви спечели и повече симпатии сред редакторите. ::::: {{цб|има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той}} ::::: Краткият отговор е: това, което виждате тук, е начинът за решаване на ситуации като тази в проектите на Фондация „Уикимедия“. ::::: Ако предпочитате по-официален отговор, може да се свържете директно с Фондацията: https://wikimediafoundation.org/about/contact/<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:04, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::<nowiki>Благодаря за поясненията {{@</nowiki>[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]<nowiki>}}, наистина са доста изискванията, както и спецификите, подробностите и тълкуванията. Аз не съм професионален нито журналист, нито редактор, нито имам амбиции да бъда такъв. Аз съм просто доброволец в случая и нищо повече. </nowiki> ::::::Така , че ако ако имате желание, време и воля, моля направете вие (редакторите имам предвид) необходимите промени по страницата следвайки стандартите на wikimedia. Каквото се изсква като информация от страна на Цанко Цанков, ще ви бъде предоставено предварително или по време на редактирането. Иначе става двойна работа и игра на котка и мишка в която нашата страна трябва да се чувства мишката, която я е страх от редакторите на Wikipedia :) Но оценявам високо диалога все пак с всички Вас ! ::::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:11, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::: Едно малко, но важно уточнение, касаещо „предоставянето на информация“ и защо то не е приложимо в случая. Редакторите в Уикипедия са задължени от [[Уикипедия:Възможност за проверка]] да използват при създаването и дописването на статии единствено информация, която е налична в публично достъпни [[У:БИ|благонадеждни източници]]. Това е съществено отличие от например журналистите и учените, за които е обичайно да събират лично информация като очевидци, интервюиращи, експериментиращи и т.н., както и да споделят собствени анализи, заключения, преценки и други подобни. Вече това, което журналистите, учените и въобще специалистите в дадена област публикуват -- което ние наричаме „вторични източници“ -- представлява основният източник на информацията в Уикипедия. Именно тази особеност на Уикипедия -- при условие също, че се подбират единствено вторични източници, на които може да се има доверие -- позволява на енциклопедията да бъде смислен източник на информация, независимо, че „всеки може да я редактира“.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:01, 23 ноември 2024 (UTC) : [[Картинка:Yes check.svg|18п|✔Готово|link=]] '''<bdi>Готово</bdi>''' Преместена като [[Чернова:Цанко_Цанков_(плувец)]] до привеждане в енциклопедичен вид. Защитата за редактиране е свалена, всеки може да я подобрява. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:04, 22 ноември 2024 (UTC) След последните добавки към тази статия хвърлящи безпочвени нападки към определени личности, съвсем загубих надежда за тази статия и че може да се излезе от този батак.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:57, 24 ноември 2024 (UTC) == Чернова: JoyYoga одобрение и планиране == Здравейте УкиАвтори и админи, Моля за помощ относно моята чернова, която очаква одобрение. Опитал съм се да напиша статията, така че да не звучи рекламно, тъй като става дума за материал, който да информира за марката Joy Yoga и студиото ни в София. Бихте ли могли да ми помогнете, да я направим така, че да отговаря на всички условия, защото ми се иска да сме представени, като наистина различно Йога студио и общност в София? Като цяло, смятаме на сайта joy yoga да започнем поетапно да качваме множество материали, които можем да преработваме и споделяме за уикипедия, защото ще се стремим да бъдат образователни и информативни. Не съм убеден, доколко това отговаря на стандартите на общността, а знаете, че това отнема голям ресурс, така че ще се радвам да дадете някакво становище в тази посока. За момента е важно, да ни виждат като сериозен бранд, което е малко трики при положение, че Уики, по това, което чета не толерира реклама и позициониране на кой да е - пише че се приемат статии за значими компании, но реално липсва обективен критерии за това кой бранд е значим. За мен JoyYoga e значим, но за друг не е.. :) Благодаря ви, предварително и ще се радваме, ако се интересувате от йога, здравословна храна или просто искате да се запознаем - да ни посетите... ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 22:13, 23 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Поздравления за откриването на студиото ви. Разгледах черновата ви. За съжаление не мисля, че отговаря на изискванията за значимост и енциклопедичност. Всичко в статията е като от бизнес уебсайт, а и няма достоверни източници. Студиото е открито едва преди няколко месеца - няма как да добие значимост за толкова кратко време. Приемливи източници в случая биха били неща от рода на статия във вестник, която описва приносите на студиото към, например, местната икономика или обществен живот и то след като студиото е съществувало с години. Не мисля, че статия за това студио за момента принадлежи в Уикипедия. Ето ви няколко примера на значими бизнеси, като не всички са добре написани, но поне по значимост имат място в Уикипедия - [[Мол ъф София]], [[Билла]], [[Кино Арена]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:47, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря SlipknotRlZZ, ::Ще имам предвид, нещата, които споменавате. Може би на по-късен етап от развитието ще опитаме отново да се добавим като компания. Ако смятате, че можем по някакъв начин да я преработим, така че да отговаря на изискванията, може да се свържете с нас и да си направим среща. Освен това си търсим човек, които да може да пише добре по темите за йога, така че ако проявявате интерес може да се помисли нещо.. ;) ::Поздрави, ::Александър [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:48, 24 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Уикипедията не е площадка за рекламиране на стартъпи. По-добре се насочете към Facebook или Instagram. Хората, които търсят информация в Уикипедията надали са ваши потенциални клиенти. Пораснете, отворете филиали във всички областни центрове и вярвам ще се намерят хора, които ще напишат за вас статия в Уикипедията. Засега не си губете времето. Безплатен съвет от мен. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:07, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря Николай, ::Разбира се, използваме дигиталните платформи за реклама, които посочихте. Идеята ми за уики-статия си ми хрумна случайно и помислих, че ще е интересно да направим някаква поредица от материали, които можем да подготвим и да качим. :) Може да се пише по специализирани материали за самите практики, някакви неща за индуистките божества и др., но сякаш при това положение, по-скоро няма смисъл... ::Благодаря, все пак и поздрави, ::Алекс ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:53, 24 ноември 2024 (UTC) :::За практиките пишете, но не споменавайте Joy Yoga, поне на този етап, докато не станете узнаваеми. При всеки опит за написване на статия Joy Yoga, тя ще бъде безжалостно изтривана. Дерзайте. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 18:44, 24 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря Николай, ::::Мисля да ги кросвам с публикации на сайта. Реално ще правя статиите в блога, а в уики ще го цитирам като източник, като това ще става през 2 месеца, така хем ще вдигам SEO score-а на сайта, хем ще имаме присъствие в уики. Какво мислиш за този подход? Единствения казус е да намерим кой да пише и редактира, че напоследък е голям проблем това, а аз не знам дали ще мога да насмогна... :) ::::Поздрави, ::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 00:19, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Вие изглежда отказвате да се съобразите с изискванията за писане в Уикипедия. Никакви авторски писания. Множество благонадеждни източници. Сериозно ли си въобразявате, че тук ще си дублирате сайта? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 00:49, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Това не е добра идея. Уикипедия не е място я разсъждения, мнения, философии... Това е енциклопедия, сбирка от факти, които са били докладвани на друго място, в благонадеждни източници, преди да бъдат записани тук. Запитайте се защо искате да дублирате в Уикипедия. За собствена облага? Ако искате да допринесете към Уикипедия, добре сте дошли! Но моля първо се запознайте с [[Уикипедия:Благонадеждни източници]], [[Уикипедия:Възможност за проверка]] и [[Уикипедия:Без оригинални изследвания]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:48, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::Привет Николай, ::::::Извинявам се, че не съм разбрал какво точно искате да кажете. Може би, започвам да разбирам какво имате предвид при така поставения коментар. :) Надявам се, че ще простите невежеството ми, въпреки че нямам предвид "собствена облага" в прекия смисъл и по-начина по който разбирам този термин. Ще се запозная с материалите, които ми цитирахте и благодаря за съдействието.. ;) ::::::Поздрави, ::::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 02:03, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::: [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], малко храна за размисъл, която може да Ви е полезна, дори да не допринасяте повече в Уикипедия. ::::::: Много хора днес изпитват носталгия по миналото, дори минало, в което още не са били родени. Светът изглежда все по-необясним и несигурен. Има много и най-различни причини за това. Една от тях обаче е какофонията от информация, заливаща ни отвсякъде – особено информация, която интуитивно чувстваме, че се възползва от нашите нормални човешки слабости, като например доверието ни. ::::::: Кому можем днес да вярваме? Има ли въобще истина? ::::::: Преди близо четвърт век, когато Уикипедия възникваше като проект, в който „всеки може да редактира“, мнозина смятаха, че това е абсурдна идея. Невъзможно е всеки да може да пише и да не излезе една огромна глупост! Уикипедия не само опроверга тези песимистични предсказания, но се превърна в уважаван източник на информация и практически неразделна част от днешното цифрово пространство. ::::::: Защо? Причината е, че Уикипедия позволява на всекиго да пише – но не какво да е. Енциклопедията изисква да се пише това, което казват авторитетите. И признава за авторитети само тези, които са се доказали като такива. Случайно или не – както беше в „доброто старо време“, за което мнозина тъгуват днес. ::::::: Каква е връзката с Вашите занимания? ::::::: Един от кумирите ми, макар и в малко по-различна, но донякъде свързана област, е Scooby Werkstatt, известен като [https://youtube.fandom.com/wiki/Scooby1961 scooby1961]. Скуби навремето имаше сайт със съвети как да поддържаме добра физическа форма. Такива сайтове – бол. ::::::: Но Скуби се отличаваше. Съветите му звучаха доста земно: „не харчете излишни пари за скъпо оборудване, добавки или дори храни: важно е постоянството, за мускулите и парче ръждиво желязо върши същата работа като лъскавото, а бобът и лещата са отлични източници на белтъчини, независимо, че може да изглеждат като бедняшка храна“. ::::::: Обаче дори това не беше същественото отличие. Същественото беше, че Скуби винаги цитираше сериозни научни изследвания, с които аргументираше своите твърдения. Не „вервайте ми“, не „една жена каза“, не „[[Хълк Хоган]] каза“, не дори „[[Арнолд Шварценегер|Арнолд]] каза“. ::::::: Скуби не е типичният днешен инфлуенсър. Но съм убеден, че ако инфлуенсърството въобще просъществува в бъдеще, то рано или късно ще се върне към модела на хора като Скуби. Защото всяка заблуда, въобще всичко фалшиво един ден неизбежно се сблъсква – челно – с реалността, а здравият разум винаги е крайният победител. Както казваше един от героите на Азимов, „главна характеристика на научната религия е, че нейните пророчества ''винаги'' се сбъдват“. ::::::: Вярвам Ви, когато пишете, че не сте просто поредните, захванали се с нещо. Един от начините да се отличите може да бъде моделът на хора като Скуби, които се основават на факти и научни доказателства. А пък един от начините да развиете тези умения – а и да подчертаете сериозността на заниманията си – може да бъде допринасянето в Уикипедия. ::::::: Представете си добре написани статии в енциклопедията, които описват ''реалните'' ползи от йога за организма, важното ѝ културно влияние, нейната история и много други аспекти. Независимо, че и други редактори ще допринасят по тези теми, човек може с основание да се гордее, че ги е започнал или значително развил. А защо не и превърнал в „[[Уикипедия:Избрани статии|статии за пример]]“ – каквато е [[:en:Yoga]] в английската Уикипедия. :) ::::::: Каквото и да решите, желая Ви успех в начинанията!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:26, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], между другото ако продължите да пишете в Уикипедия ще трябва да си смените потребителското име. Уикипедия [[У:НПИ#Неподходящи_потребителски_имена|не разрешава]] фирмени имена. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:52, 25 ноември 2024 (UTC) == Пр. Хр. == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Алиса Селезньова]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:45, 29 ноември 2024 (UTC) Алиса Селезнёва, или на всякъде в статиите променете правилното, книжовно ''пр.н.е.'' на архаичното ''пр. Хр''. или престанете {{нлн|да вандалствате}}! Не мога да разбера защо толкова настоявате. България е светска държава. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:03, 28 ноември 2024 (UTC) :Няма нужда от толкова агресия. Настоявате да наложите мението си по спорни въпроси - обясни Ви се, че няма да стане така. Отделно гледам, че използвате думички, които не разбирате - моля, прочетете [[Уикипедия:Вандализъм]] и превантивно [[У:НЛН]], че сте по ръба.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::Това не е агресия, а принципи. Просто така да се връщат редакциите е равностойно на вандалщина. Ако толкова настоявате, променете всички споменавания в статията, а не връщайте редакциите. В края на краищата ми дреме на [цензурирано] какво ще пише. Може и никога повече да не отворя тази статия. Виждам, че сте {{нлн|почитателка на съветски филми}}, та ще си позволя да перефразирам реплика от един филм: „За Википедию обидно.“ [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:35, 28 ноември 2024 (UTC) :::Нямам представа за какво говорите, но няма много общо с принципите в Уикипедия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 18:28, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Отговорете ми, естествено ако желаете, какво ви кара {{нлн|така да безчинствате по просторите на Укипедията}}. С какво ''пр. Хр.'' е по-добро? От естетическа гледна точка е ужасно с тази стърчаща главна „Х“. Словосъчетанието „преди Христа“ въобще не се ползва, нито от народа, нито в медиите. Някаква сляпа вяра, но България отдавна е '''СВЕТСКА''' държава. Единственото обяснение е, {{нлн|комплекси и предчувствието за своята значимост}}. {{нлн|Продължавайте, дерзайте!}} [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:14, 28 ноември 2024 (UTC) :::::А Вие сте просто за моментално блокиране. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 21:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::::::Причината, Моля! ::::::Затова ли, че отстоявам чистотата на българския език или има други причини? {{нлн|Ненавист, комплексарство и т.н.}}? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:30, 28 ноември 2024 (UTC) :::::::Дали българският език остава чист пишейки "преди Хр." или "пр Хр." може да се провери лесно, примерно в "История на българския народ" на Петър Мутафчиев от 1943 г. Авторът очевидно е грамотен мъж, който е бил съвсем наясно, че официално възприетия светски календар на България е Грегорианския и там година първа започва от раждането на Христос. За справка, погледни в част "I. Уводъ. Предистория и древенъ период въ миналото на балканския полуостровъ", на петия ред "преди Хр.", както и по-натам в цялата книга. Да разбирам ли, че по същество не си съгласен да ползваме Грегорианския календар в Уикипедия или просто не знаеш, че това е светския календар, използван в България? Поздрави, [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 10:29, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Ама вие сериозно ли давате за нормалност книга писана преди езиковата реформа? Повтарям! Никой не е забранил „пр.Хр.“, но използването му в XXI век в една светска държава е много странно. По своята абсурдност се нарежда до налаганата в последно време „българска кирилица“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:52, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::Причините за блокиране: :::::::* Множество лични нападки, включително в този разговор; :::::::* Неколко нарушения на правилото за тройно връщане. :::::::Помислете как успехте бързо да влезете в конфликт с 5-6 опитни редактори, некои от които администратори. Ако този разговор се водеше на У:ЗА, щехте вече да сте временно блокиран. (А, сега вижам, че той вече се води там.) Понеже виждам, че сте грамотен човек, моля Ви, осмислете репликите си, които са зачистени от други редактори. Войната с кирилицата (ако правилно разбирам неколкократните Ви препратки към нея) не я намесвайте тук. Пр. Хр. е широко използвана система от българската историческа наука - само на посоки Димитър Попов например, виден траколог. [https://www.ozone.bg/media/pdfs/576f550483b99.pdf]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:17, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], след като в правописния речник на БАН от 2012 г. е пояснено, че пр.Хр. може да се пише със или без интервал (т. 72.2.1) [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pravopis-na-skrashcheniyata-4/1338] и така сигурно е и в Берон, очевидно формата не е отживелица. Разбираемо има различни предпочитания, но тук не можете да налагате Вашите и е важно да разберете това. Ако пишете статии, можете да използвате в тях предпочитаното и никой не би трябвало да го промени, защото, както сам знаете, никоя от двете форми не е забранена, а и тук не сме направили с консенсус избор на една. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 14:34, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::Никой не е против кирилицата, упази Бог, а против налаганата от края на 50-те години типографска форма на кирилицата, наричана [[Българска кирилица]]. А по повод „пр.н.е.“. Никой не е забранявал този израз, а това, че се ползва в академичните среди е проблем на самите среди. Уикипедията е свободна енциклопедия и въпреки, че се придържа към научните факти не е задължително да използва архаични изрази, характерни за малка група хора, та било те и професори, и академици. Повтарям! България е светска страна. Никой в България не ползва в обикновения живот '''архаичното''' „пр. Хр.“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:09, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Според посочените източници, това изобщо не е вярно. Ако нямате източници, които да Ви подкрепят, мнението Ви си остава само това - личното Ви мнение, което Уикипедия не следва да прилага, тъй като противоречи на източниците и няма консенсус за него. Кое е толкова неясно?-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:13, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::: [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], Уикипедия [[У:НЕЕ|не е място за застъпничество от какъвто и да било род]]. Ако Вие имате мнение, това е Ваше право, но Уикипедия следва наложените практики, независимо дали ни харесват или не.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 29 ноември 2024 (UTC) Най-прекрасното е, че Хр., е роден 6 г. пр. Хр. [[Специални:Приноси/78.154.14.183|78.154.14.183]] 20:44, 2 декември 2024 (UTC) : А пък [[Начален меридиан|началният меридиан]] е разположен на 5 ъглови секунди от началния меридиан в Гринуич. Индианците не са индийци. В конската сила няма коне. Октомврийската революция – през ноември. Накъде отива тоя свят?!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:14, 2 декември 2024 (UTC) ::Съсипаха я тази държава, и добре че са потребители като @[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], че да ни отворят очите за тези несправедливости. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:35, 3 декември 2024 (UTC) == Партийна принадлежност на министри – отново за У:БЖХ == Обърнато ми бе внимание, че в статии като [[Правителство на Димитър Главчев 1]] партийната принадлежност на министрите бива променяна периодично от различни редактори. Стига се и до парадокси: Главчев като премиер е „безпартиен“, но като външен министър е от ГЕРБ-СДС ([[Special:Permalink/12410103]]). Какво толкова, ще кажете, {{ш|миоправиго}}! Първо, нека напомня: [[У:БЖХ]] не се отнася само до биографичните статии за живи хора. Тя се отнася до ''всяка информация'', свързана с тях. Всичко, за което има дори най-малък шанс да бъде оспорено, трябва да бъде подкрепено със солидни източници – както като качество, така и като количество. И дори за това, което изглежда сякаш не може да бъде оспорено, трябва да има поне някакви благонадеждни източници. По различни поводи – най-вече атаки срещу колеги от публични личности, които не са харесали нещо, написано за тях в Уикипедия – съм писал и тук, и в социалните мрежи как Фондацията би защитила решително и, както показва практиката, много успешно всеки един редактор, който стриктно е следвал принципите на Уикипедия. Може би обаче е важно да се подчертае и обратното: ''Фондацията няма да защити никого, който не спазва правилата''. Защо тогава просто не съм премахнал информацията? Защото в случая се използва шаблон {{ш|Министър2}}. Явно с цел улеснение, колоната за партийна принадлежност е направена така, че създава уикивръзка от съдържанието си (дори „[[военен]]“ на практика сочи към [[Война]]) или изписва „безпартиен“, ако не е посочена принадлежност. Това не е идеално, но е окей с исторически правителства, членовете на които отдавна не са между живите. Със съвременните правителства обаче не е така. Проблемите са два. Първо, добавяне на искане за източник, естествено, чупи шаблона, защото искането влиза в генерираната уикивръзка. Особено нелепо е, че дори добавяне на източник чупи шаблона по същия начин. Второ, интуитивното разбиране е, че за някого, за когото не се знае партийната принадлежност, колоната може да се остави празна. Обаче така се изписва „безпартиен“, а за някой министър и това може да звучи като невярна или дори „злепоставяща“ информация. Засега няма да пипам шаблона, защото наистина се използва в много исторически статии, където, първо, ще е много работа да се добавят източници, второ, липсата им не е чак толкова фатална (но и в никакъв случай не е безпроблемна). Най-вероятно бих мислил в посока създаване на пореден алтернативен шаблон ({{ш|Министър2}} е алтернатива на {{ш|Министър}}), който да позволява удобно добавяне на източници и искания за тях. Може би дори да изисква посочване на източник. '''TL;DR: Всяка информация за живи хора трябва да бъде подкрепяна с източници: подчертано благонадеждни и възможно повече.'''<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:33, 30 ноември 2024 (UTC) : Да, стойността по подразбиране следва да се промени на празна (и тя да се ползва при липса на източник). : По-същественият проблем с тези таблици е, че партията се използва неконсистентно в две различни значения - като формално партийно членство (което изобщо не е дефинирано за ранните партии) и като представител на дадена партия в коалиционни (или не) правителства. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:01, 1 декември 2024 (UTC) :: Точно така, именно в тоя смисъл беше забележката, която ми бе направена.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:13, 1 декември 2024 (UTC) :::Ама Главчев като служебен министър-председател си е безпартиен, независимо къде членува, защото не е излъчен за премиер от партия, а е назначен. Според мен това е идеята на "партийната принадлежност" на министрите - от коя партия им идва мандатът и служебните по дефолт би трябвало да са безпартийни. [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 11:10, 3 декември 2024 (UTC) :::: Разбирам тези разсъждения. Макар неизбежно да възниква въпросът защо въобще имаме колона „партия“ за служебни правителства, ако министрите в тях „по дефолт“ са безпартийни. :::: Но не това е важният въпрос тук. Въпросът е, че когато напишем нещо в Уикипедия, то трябва да бъде подкрепено с благонадеждни източници. И ако различни благонадеждни източници казват различни неща, трябва да ги представим [[У:НГТ|неутрално]]. И трябва да правим тези неща изключително прилежно и дори педантично, когато става дума за [[У:БЖХ|живи личности]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:51, 3 декември 2024 (UTC) == За благонадеждността на fccska.com == https://www.fccska.com/ се определя като „неофициален фен сайт на ПФК ЦСКА (София)“. В него се пишат биографии на футболисти, явно от някакви запалянковци, които биографии след това се използват в „Уикипедия“ ([[Иван Турицов|пример 1]], [[Густаво Бузато|пример 2]]). Понеже знам, че темата е обсъждана преди, относно сайтове като Fandom, кажете как да процедираме с този, тъй като няма никаква гаранция, че информацията е достоверна. Нито идва от официалния сайт на отбора, нито е някакъв независим източник, който да предава що-годе някаква значимост на личността, която отразява. В момента се ползва само за да създаде впечатлението, че ''футболистът е бил първостепенен обект на множество нетривиални публикации'', а в редица случаи се ползва единствено и само той. Дори лицензът му е нагласен така, че да е съвместим с уики и да позволява директно копиране. Тоест някой фен пише биографията на даден футболист, без да се знае изобщо какви източници е ползвал, и изведнъж тази биография се появява при нас. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:14, 1 декември 2024 (UTC) : Според мен източникът не е благонадежден (фен сайт). По същата причина не е и независим и не следва да има тежест от гледна точка на значимост. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:04, 1 декември 2024 (UTC) :: Мислех да дам по-нюансирано мнение (примерно знаем ли каква репутация има сайтът като достоверност на публикуваната информация), но отворих [[:en:WP:USERGENERATED]]. Накратко, фенсайтове изрично са изключени от подходящите за Уикипедия благонадеждни източници.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 1 декември 2024 (UTC) ::: Това ни поставя в деликатна ситуация, тъй като е масова практика поне при нас позоваването на IMDb, videoclip.bg, лични блогове, Discogs и др. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:46, 3 декември 2024 (UTC) ::::IMDB е нещо различно и е общоприет за надежден сайт. С Discogs не съм запознат много, но videoclip.bg и лични блогове са определено неблагонадеждни, като личните блогове поне могат да се използват за да потвърдят казаното от автора, стига то да има някаква енциклопедична значимост. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:00, 3 декември 2024 (UTC) ::::: Казвам го във връзка с [[:en:WP:USERGENERATED|политиката]] в enwiki, която се спомена, според нея и IMDb е неблагонадежден. <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Специални:Contributions/Carbonaro.|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">09:05, 3 декември 2024 (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :::::: Интересно е, че в самата [[:en:IMDb#Copyright, vandalism and error issues|статия за IMDb]] пише „Due to the time required for processing submitted data or text before it is displayed, IMDb is different from user-contributed projects like Discogs, or OpenStreetMap, or Wikipedia, in that contributors cannot add, delete, or modify the data or text on impulse, and the manipulation of data is controlled by IMDb technology and salaried staff.“ Вероятно би било полезно да се прегледат [https://en.wikipedia.org/wiki/Special:Search?fulltext=Search+archives&fulltext=Search&prefix=Wikipedia+talk%3AReliable+sources%2F&search=imdb&ns0=1 дискусиите по въпроса].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:16, 3 декември 2024 (UTC) ::::::: В статиите за филми актьори, режисьори почти не се използва imdb като източник. Единствено като външна препратка към въпросния обект, нещо което го има и в статиите на английската Уикипедия. Друг е въпросът, че почти цялата информация за филмите се взима основно от там.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 09:26, 3 декември 2024 (UTC) == Категория:Предмети на култа == Сверяване на часовника. За мен [[:Категория:Предмети на култа]] е безполезна, да не кажа дори вредна. Какво точно е „култ“, какво въобще са „предмети на култа“? Сред добавените в категорията статии към момента например са [[Свещ]], [[Калимявка]] и [[Фетиш]]. Мнението ми всъщност е далеч по-категорично, но ще се въздържа да го споделям в името на принципите ни. Пък и може да бъркам, затова ще се радвам да чуя други мнения.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:56, 1 декември 2024 (UTC) :''Cult'' идва от латинския корен ''cult-'', което означава поклонение. :В труда си ''De natura deorum'' Цицерон пише, че „religi“ (religiosi) — е човек, който е изучавал канона на своята вяра и стриктно го следва. :Следователно, култ е по-общо и неутрално понятие. :Вместо накои да се обиждат на думата култ, по-добре да създадат Портал:Религия. Българската Уикипедия е една от тези, които го нямат. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:06, 1 декември 2024 (UTC) :: Добре, извън Уикипедия някои ме насочиха към разни източници, сред които и конспекти по археология в СУ, където „предмети на култа“ фигурира като понятие. Продължавам да не съм съвсем убеден, че подборът на статиите непременно е най-подходящ, но нека наистина и други колеги вземат отношение, ако смятат, че има смисъл.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:19, 1 декември 2024 (UTC) ::Според речника на българския език „култ“ е религиозна почит към божества, значи категорията „Предмети на култа“ би трябвало да включва предметите, които хората използват, за да отдават почит на божествата? Би ли споделил, Илиев, своето искрено мнение, защото е възможно наистина да има различни интерпретации. „Религиозни предмети“ ли би било по-подходящо, или изобщо да няма такава категория? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:17, 1 декември 2024 (UTC) ::: Изглежда, че е окей да има такава категория. В случая сгреших, че просто търсих аналогични категории на други езици (а то може и пак да има, но да не съм ги намерил). Но понятието явно си е утвърдено поне в археологията. Няма смисъл да изказвам повече лично мнение, без поне малко да прочета по темата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:26, 1 декември 2024 (UTC) :Казахте нещо за опитността. Опитността в Уикипедията се отнася за това, как да се създаде нещо технически (нова статия, нов портал, нова категория), а не каква да е тя. Всичко останало са знания. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:19, 1 декември 2024 (UTC) :: Fair enough. Човек цял живот се учи. Е, има и такива, които смятат, че вече всичко знаят.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:28, 1 декември 2024 (UTC) : „Култови предмети“ като че ли е рутинно използвано в археологията (и тук [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/култов/]), „Предмети на култа“ поне на мен ми звучи по-необичайно. Не съм сигурен дали „култови предмети“ и „религиозни предмети“ е напълно идентично, но изглежда има достатъчно застъпване, за да има само една категория (и тогава връзката би трябвало да е към {{Q|6418726}}, независимо кое име се предпочете). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:30, 2 декември 2024 (UTC) :: Благодаря ти! Оказа се, че на руски си има категория с идентично име [[:ru:Категория:Предметы культа]], в която наистина влизат дори свещите, затова махнах накрая с ръка. :: Освен в археологията иначе, видях, че терминът се споменава и в богослужебен контекст, [https://synpress-classic.dveri.bg/04-2002/08-01.htm например]: „Осигуряването на българските църковни общини с "предмети на култа", т. е. с богослужебни одежди, книги, свещници, потири и друга утвар беше грижа на Св. Синод на БПЦ.“ Сега, тук се споменават „свещници и друга утвар“; не можах да намеря категорична дефиниция какво влиза в „утвара“, но изглежда, че поне някои видове свещи влизат. Дали това е основание [[Свещ]] да влезе в категорията, продължавам да се чудя. В руската Уикипедия е така, в английската действително по-скоро няма съвсем същата категория. За мен остават леко неясни границите на обхвата. :: В крайна сметка не настоявам нещо непременно да се променя, освен ако не се получи някакъв консенсус, че е нужно. В първия момент -- явно погрешно -- ми се стори, че е някакво напълно самоинициативно залитане. Обичайно проверявам, преди да пиша, но тоя път направих грешка и първо писах. :) Но може би няма лошо -- когато дискусията е културна и конструктивна, рядко е напълно излишна.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 2 декември 2024 (UTC) :::На руски '''''утварь:''''' най-общо обозначение на изкуствено създадени и подвижни предмети от интериора, съвкупност от предмети, принадлежности на някое домакинство. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 19:12, 3 декември 2024 (UTC) :::: Домакинство на култа?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 22:17, 4 декември 2024 (UTC) :Подобни въпроси обикновено възникват, когато в даден момент е преведена категория от рускоезичната Уикипедия, а те имат навика да си създават дърво на категориите, което не е "синхронизирано" с Уикипедията майка. Технически погледнато [[:ru:Категория:Предметы культа]] е съвкупност от [[:en:Category:Religious objects by religion]] и [[:en:Category:Religious objects]], които са на две различни нива. Другият проблем при подобни случаи е лошият/директен превод - Предметы культа се превежда Религиозни предмети. Неслучайно на испански е "Objetos de culto religioso", а на полски "Przedmioty kultu religijnego". Спокойно можем да свържем категорията с "Religious objects" и да я преименуваме на Религиозни предмети (обекти също не е добър превод). [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:43, 3 декември 2024 (UTC) ::Култ е понятие много по-широко от религията, а религията е подмножество на култа. Религията е „набор от морални норми и тип поведение, произтичащи от вярата в съществуването на свръхестествен свят и свръхестествени същества“, докато култ е „почитание, поклонение“ пред нещо. Имаме „религиозен култ“, „култ на личността“ и т.н. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 11:42, 3 декември 2024 (UTC) ::: Струва ми се, че е добре да имаме по-ясна дефиниция. Дори ако се ограничим само до „организираните“ култове, маратонките на Найки [[:en:Heaven's Gate (religious group)#Mass suicide|също трябва да влязат в категорията]]. Ако включим „де факто“ култовете, продуктите на [[Епъл]] също биха могли да се класират. От „баналните“ култове [[Бельо]] би било очевиден кандидат за включване. ::: Питам се също дали в категорията влизат символите: ако влезе [[Кръст]], трябва да влязат също [[Червена звезда]], [[Сърп и чук]], [[Свастика]], [[Пентаграм]], а най-вероятно и [[Летящо спагетено чудовище]]. За [[Фалос]] дори не се питам, защото изглежда очевидно. И понеже споменавате култа към личността, кои биха били неговите „предмети“, които бихме включили в категорията?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:21, 3 декември 2024 (UTC) :::: [[Мавзолей на Георги Димитров]]. {{D}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:21, 3 декември 2024 (UTC) ::::: {{D}} {{like}} <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:26, 3 декември 2024 (UTC) :::Ако култ в контекста на категорията е по-общо понятие от религия, защо сте добавили категория религия като единствена надкатегория? [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 15:26, 3 декември 2024 (UTC) == Discussion == Sorry for my use of English, you may be interested in the discussion [[:meta:Steward_requests/Miscellaneous#Interface_admin_request_on_bgwiki|here]] [[Потребител:Matrix|Matrix]] ([[Потребител беседа:Matrix|беседа]]) 19:55, 5 декември 2024 (UTC) == Отново за локалните CSS и JS == : ''Продължение на [[Уикипедия:Разговори/Архив/2024/ноември#Оптимизиране на локалните CSS и JS]]'' Някакви вече се оплакали, че имат проблем с тъмната тема, и дори искали от глобалните админи да ни разкарат част от CSS-а. Последно писали на стюардите да ги направят интерфейсни админи при нас, които вместо това любезно ме пингнаха. Писах им, че ще опитам да прегледам нещата и евентуално да направя нещо по въпроса. Уви, няма закътан пристан от ветровете на промените [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Искането към стюардите: [[:m:Steward requests/Miscellaneous#Interface admin request on bgwiki]]<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 23:47, 5 декември 2024 (UTC) : А, той бил писал по-горе. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:23, 6 декември 2024 (UTC) ::background, който е основният проблем според мен може да се махне. Проверих и на двете векторни теми. Оригиналният цвят на фона е почти същият -rgb(249, 249, 249) e зададен в проблемния код, а ако се премахне остава rgb(248, 249, 250). За другия код трябва да погледна малко по-детайлно, но мога да го направя другата седмица. По-големият проблем са цветовете зададени твърдо в самите статии – там ще имаме доста работа, но трябва да видя старите кодове за импортиране на всички статии в локална база от данни и да се опитам да генерирам списък със статии за коригиране. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:59, 6 декември 2024 (UTC) ::: Благодаря ти! Документацията не е идеална, но след известно търсене намерих най-сетне [[:mw:Recommendations for night mode compatibility on Wikimedia wikis]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:21, 6 декември 2024 (UTC) == Благодарност == Само минавам да ви поздравя и благодаря за усилията, които полагате, за да поддържате българската версия на Уикипедия, толкова години. Бъдете здрави! [[User:5ko|Петко]] 12:04, 6 декември 2024 (UTC) : А, да, днес е годишнина някаква. {{D}} Поздравления и от мен. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:05, 6 декември 2024 (UTC) :: Благодаря, [[User:5ko|Петко]], поздравления за вас, които сте свършили неимоверната работа по създаването ѝ! Преди една година стана дума, че някой път като идвате насам ще се обадите и ще огранизираме среща; сигурна съм, че много хора ще се зарадват да го направим :). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 15:10, 6 декември 2024 (UTC) == План за CSS == Ок, предлагам следното: # Прехвърляме целия Common.css в джаджа <code>LegacyStyles.css</code>, с [[:mw:Extension:Gadgets#Options|тип ''styles'' и параметър ''default'']], т.е. зареждаща се автоматично за всички потребители, включително IPта. Това би позволило по-лесно тестване на следващи промени като човек си изключи джаджата и си добавя части от кода в нея в локалния си common.css. Може би има и по-гурувски начини за игнориране на Common.css, но този ми се вижда дуракоустойчив и най-вече достъпен. # Постепенно добавяме и други джаджи от същия тип, в които прехвърляме от ''LegacyStyles'' код, който действително е полезен: например класовете за подравняване на текст в колони. Идеята е кодът да бъде подреден и групиран тематично, особено ако би било полезно да може да бъде изключван от потребителите при желание. # Накрая някаква, но желателно много малка част от кода може да се върне в Common.css. Според мен единствено неща, които са абсолютно нужни и достатъчно прости (ако не са достатъчно прости, значи най-вероятно не са абсолютно нужни). Бих започнал с точка 1 още сега, за да можем да тестваме по-свободно. Това прехвърляне поне е съвсем просто. Всъщност, ето предложението: {{gh|wikipedia-ui/pull/20}} Ping {{@|Петър Петров|StanProg|Nk}}<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:58, 6 декември 2024 (UTC) : Това добре като първа стъпка, но какво следва? Да се тества върху всички теми + тъмен режим какво се случва с премахването на всяко парче и да се решава какво следва? Изглежда доста работа. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:12, 6 декември 2024 (UTC) :: [[Потребител:Nk|Спас Колев]], истината е, че не знам как би изглеждала Уикипедия без нещата в Common.css (може би наистина има начин да го тествам и сега, но ми е малко тегаво с времето да ровя как може да стане). :: Ако се окаже, че изглежда горе-долу сносно, като следваща стъпка ще предложа да изключим LegacyStyles по подразбиране. На когото не му пука за тъмни схеми и мобилен изглед, но държи на предишното оформление, може просто пак да си я включи от настройките. А който би искал конкретни неща да работят и с всички тези различни облици, теми и устройства, може вече да си се занимава -- колкото време иска и когато може -- да ги прехвърля в отделни джаджи. :: Ако нещата изглеждат доста счупени, тогава LegacyStyles си остава включен по подразбиране. Останалото обаче е сходно: който има интерес, може да се занимава да оправя конкретни неща. Примерно аз мога да се захвана да оправям разни проблеми с тъмната схема, защото напоследък я ползвам, а много неща действително изглеждат дразнещо счупени с нея.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:25, 6 декември 2024 (UTC) ::: Още малко за последния вариант. LegacyStyles си стои включено по подразбиране, така че за всички редактори външна разлика няма. Междувременно оправяме едно-две-три неща. И съобщаваме тук: който иска, може да си изключи LegacyStyles и да включи тези джаджи и да се обади, ако има проблеми. ::: Това би позволило тестването да се прави от повече хора и най-вече да е ''opt in'' -- който иска да тества, поема и рисковете от счупване. Останалите си карат както досега -- докато не получим достатъчна обратна връзка, че нещата изглеждат добре и може да изключим LegacyStyles за всички.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:07, 6 декември 2024 (UTC) :: Може би само да допълня нещо, което писах и още първия път като повдигнах темата. Уикипедия би трябвало да изглежда задоволително и без никакъв локален CSS. Ако някъде се чупят някакви неща, то би било защото сме се опитвали да ги натаманим да изглеждат по различен начин от този, който Уикипедия предлага по подразбиране. И именно тези натаманявания апелирам да минимизираме, за да не изпадаме повече в подобни ситуации. Факт е, че хората се ентусиазират да направят нещо шарено, но има причини минималистичните интерфейси да са били винаги популярни и може би да стават още по-популярни.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:32, 6 декември 2024 (UTC) : Бях го писал по-горе, но да повторя и тук. Идеята ми е накрая LegacyStyles да не бъде повече включен по подразбиране и в него да останат само неща, които отделни потребители може да искат да продължат да виждат като оформление, дори и с цената да се чупят други облици, цветови схеми или мобилен изглед. И, много важно, без никакво обещание за поддръжка. : В останалите джаджи и евентуално в Common.css виждам да остане само код, за който преценим, че съотношението между ползите от него и ресурсите за бъдеща поддръжка е приемливо. Това би се отнасяло най-вече до джаджите с параметър ''default'', т.е. включени за всички по подразбиране, дори IP-та, и още повече за евентуален код в Common.css. : Лично аз бих се радвал да обособим някои шарении в отделни джаджи, може би дори като алтернативни варианти. Типичен пример за мен биха били инфокутиите, за които далеч повече харесвам минималистичното оформление в английската и други уикипедии. Особено пък когато тези оформления всъщност не биха изисквали локален CSS, който да е нужно да се пипа при всяка бъдеща нова промяна в интерфейса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:15, 6 декември 2024 (UTC) :Давай, и аз нямам по-добро предложение. Кажи кога ще го сложим, за да сме повече хора на линия. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:51, 7 декември 2024 (UTC) :: На теория нищо не трябва да се промени за потребителите от стъпка 1. Може би ако кеширането от сървърна страна не е идеално, би могло да има някакви странности, но дори това изглежда малковероятно и, ако все пак се случи, трябва да е за не повече от няколко минути. :: Все пак, ако искате да го направим утре вечер, примерно към 20 българско време, т.е. 18-20 европейско и 10-13 американско време?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:17, 7 декември 2024 (UTC) :::Ще гледам да успея. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 02:04, 8 декември 2024 (UTC) :::: Благодаря! Ще го мърджна към 20:00, така че в следващите няколко минути ботът да го приложи тук.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::: {{да}} [[Специални:Приноси/JSS 9]] <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:04, 8 декември 2024 (UTC) == Използване на ft, вместо около == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Carbonaro.]]''<br><span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:56, 8 декември 2024 (UTC) Кажете, каква ви е мотировката за връщането на ''ft'', вместо ''около.'' В Уикипедията такива идиотски преводи стоят кат ''Бе Ем Ве'' (BMW) и ББЦ (BBC)… , а вие изправяте това което има български превод? И колко българи знаят какво значи? Те ''Белчо и Сивушка'' не знаят кои са, та камо ли ft. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 04:35, 28 ноември 2024 (UTC) :[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], „около“ е неправилен превод. Така не става ясно живял ли е през този период, управлявал ли е, или е достигнал разцвета си. Ако не можем да намерим подходяща заемка, най-добре да не бутаме, защото се променя смисълът. Вярно е, че читателят може да се затрудни, но по-добре ли би било, ако го подведем? Също моля те, обръщай внимание на граматичните особености, не само да правиш забележки. След предлог например не се употребява пълен член (с много малки изключения). Запетаи обикновено не се употребяват след обстоятелствено пояснение: „След Втората световна война{{color|red|''','''}} се установява в България“. Разбира се, това не е в сила, когато важат други правила: „След Втората световна война, изглежда, се установява в България“. Но не оставай с грешно впечатление! Всички оценяваме усилията, които влагаш. Факт е, че хиляди статии имат нужда от подобрение, и е хубаво, когато се намират хора, които с интерес вършат тази работа. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:10, 28 ноември 2024 (UTC) ::Между другото и най-великите писатели са ползвали коректори. Нищо лично. Все пак за ''около'' не сте прав. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:30, 28 ноември 2024 (UTC) ::В статията за Никомах ''около'' стои вече 13 години и никой не е помислил да го промени на ''floruit.'' А около и означава по средата, в разцвета. ::И още един въпрос. Защо махнахте препратките към конституцията и правилника? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 06:17, 28 ноември 2024 (UTC) :::Не съм съвсем съгласен. Двете конструкции внушават различни значения. :::{| class="wikitable" | Никомах Геразски (ок. 60 г. – ок. 120 г.) е древногръцки философ, математик и музикален теоретик. || Вероятно става дума за датата на раждане и смърт. |- | След административната реформа на Диоклециан (упр. 284 – 305 г.) провинцията попада в окрупнения диоцез Тракия. || Взето от статията „[[Специални:PermaLink/12294090|Долна Мизия]]“. |- | Баща му Никомах (ок. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III. || Създава се впечатлението, че точният период на неговото управление не е ясен. |} :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:51, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Съгласен съм с Карбонаро - това не е около. Floruit си означава най-често периодът, в който личността е засвидетелствана да е била активна и се използва в историческата наука в латинската форма. Никога обаче не съм виждал употреба на български. Така или иначе смятам, че трябва са си се остави на латински floruit. Съкращението нормално е фут. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:00, 6 декември 2024 (UTC) ::::: Моите две стотинки: трябва да се направи {{ш|floruit}} и, ако се сметне правилно, {{ш|fl.}} и да се преведе поне минимално [[:en:Floruit]] за прости хора като мен. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 6 декември 2024 (UTC) ::::::Колко %-та от българите знаят какво означава съкр. ft, даже думата floruit? Просто питам. А „около“ с една дата е подобно на дантевото: „На попрището жизнено в средата“. Защо да не е най-активния период? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:32, 7 декември 2024 (UTC) :::::::Защото „около“ създава впечатлението, че датата на управление не е известна. Има разлика между „Бил е на власт около 1250 г.“ и „Управлявал от 1246 до 1251 г., като достига разцвета си през 1249 г., когато пленява...“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:58, 8 декември 2024 (UTC) ::::А не трябва ли да е fl. c. 375 пр.н.е. – по примера за Никомах в таблицата; и поначало, когато се посочва една единствена година и тази година се разглежда като ''най-вероятната'' година на кулминация в разцвета? Освен това, ако ще се използва '''fl.''', според мен трябва да се използва и '''c''' (circa) вместо около, а вграждането на връзка към статия за смисъла на използването понятие/съкращение или изскачащо прозорче за мен е задължително – в подкрепа на направеното предложение в този смисъл за шаблон. Оттук следва (за мен) въпросът дали да не се използва и AD (Anno Domini) или AC (ante Christum) за консистентност – когато се посочва период или година от преди новата ера/преди Христа, да е изцяло на латински.<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 10:57, 8 декември 2024 (UTC) :::::Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в [[Уикипедия:Стил]]. <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:00, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия, просто показва, че не става ясно как трябва да се интерпретира, ако се използва само „около“. Иначе за използването изцяло на латински изрази съм категорично против. Като българска артернатива за ''fl.'' дали не можем да използваме „разцв.“, например „Никомах (разцв. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III“? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:05, 8 декември 2024 (UTC) :::::::{{цб|Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия}} :::::::[[Аристотел#Биография|Аристотел#Биография]] :::::::[[En:Nicomachus (father of Aristotle)|Nicomachus (father of Aristotle)]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:09, 8 декември 2024 (UTC) :::::Много интересно предложение. Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:50, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::Да, благодаря. Всъщност оттам тръгна всичко, когато Niki Yooff [[Специални:Diff/12425434|промени]] „''fl.'': 375 г. пр.н.е.“ на „около 375 г. пр.н.е.“, но с това се променя и значението. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:53, 8 декември 2024 (UTC) :::::::::Да, променя се значението при замяна на fl. с около, без да става ясно това „около“ за какъв аспект от живота на Никомах се отнася; но и fl.: 375 г. пр.н.е., струва ми се, също не е съвсем изрядно – [[En:Nicomachus (father of Aristotle)|в статията в Уикипедия на английски е fl. c.]], тоест ''около'' тази година, но действително конкретно по отношение на периода на активност, което именно се разбира от комбинацията fl. c.<br> :::::::::{{цб|Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в Уикипедия:Стил. ~ Pelajanela // беседа 11:00, 8 декември 2024 (UTC)}} <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:47, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::::Да, да, видях. Чувствай се свободна да го направиш. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::::{{цб|Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“}} ::::::За мен този коментар е пример за фалшива аналогия:<br> ::::::[[file:FLICC_Taxonomy_of_Logical_Fallacies.jpg|600px]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:33, 8 декември 2024 (UTC) : Като лаик, единствено с непретенциозен любителски интерес към историята, да попитам пак: ако ''floruit'' действително се използва в научната литература и на български, не би ли било най-добре да се преведе (или напише) [[:en:Floruit]] и да се въведат {{ш|floruit}} и {{ш|fl.}}, които да сочат към тая статия? Така няма да е проблем, че читателите може да не са запознати с термина. То поначало не се очаква Уикипедия да е писана като за първи клас. Затова именно служат препратките – читателят да може да разбере какво означават непознати му понятия.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:01, 8 декември 2024 (UTC) me0cxr937szp1ufp6w9m1b4139nczv9 12435130 12435121 2024-12-08T18:10:18Z Carbonaro. 221440 /* Използване на ft, вместо около */ 12435130 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) :Нима това момиче е по-известна от Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев, че нейната страница е по-голяма от техните взети заедно? Страницата прилича повече на [[CV]]. Просто се интересувам. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 01:40, 26 ноември 2024 (UTC) :Тази страница се нуждае от добро почистване. Само това ли е от личния живот? Една сватба? Кой е бил DJ-ят?--[[Потребител:Pl71|Pl71]] ([[Потребител беседа:Pl71|беседа]]) 21:16, 26 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) :Здравейте, много ви благодаря за отговора! Информацията ми е предадена лично от Младен Трайков. В интернет има много статии, от които може да се види, че информацията е коректна, но е трудно да цитирам конкретен източник… :Как мога да процедирам? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 15:34, 22 ноември 2024 (UTC) ::Здравейте, малко късно, но сега виждам, че сте писали. Вижте, просто това, че някой Ви е предал дадена информация, съвсем не означава, че същата може да бъде използвана тук. Предполагам, че наистина в интернет има много информация по темата, но източниците, които следва да се ползват тук трябва да бъдат достоверни. Съветвам Ви да прегледате сините препратки, които Ви написах в предния си отговор. Без конкретен и достоверен източник, не мисля че има шанс статията да остане. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 21:25, 26 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA&nbsp; в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща позицията на WOWSA, че е „открила и разкрила фалшифициране на данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Тези източници са полезни, благодаря Ви. За първия не съм сигурен дали отговаря на изискванията ни за благонадеждност, но Sportal, мисля, е достатъчно утвърден сайт за спортни новини (колегите, които имат опит със спортна тематика, може да ме поправят), така че публикуваното в него по темата също е важно да бъде отразено в статията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:40, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Вие продължавате да искате да се изтрият факти , {{нлн|които не са ви изгодни}} за да не се очерня името на даден човек. Само че това няма как да мине, не се намираме в Северна Корея или Съветския съюз. А вашите обвинения към Петър Стойчев са {{нлн|доста жалка картинка}}. Петър Стойчев не работи във WOWSA. Федерацията е разнищила случая от край до край и това няма как да бъде изтрито господин Костов. То вече стана известно на цялата спортна общественост у нас и в чужбина. Ако успеете да осъдите организацията и да докажете, че грешат това също ше бъде отразено. Успех.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 18:55, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::И аз не обвинявам П. Стойчев в нищо, къде видяхте такова нещо? ::::::::{{нлн|Жалък сте.}} Но не знаете фактите, така че {{нлн|по-спокойно с думите}}. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:20, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::Това не са мои и наши обвинения. Просто ви цитирам статии които на вас {{нлн|явно не ви харесват ;)}}. Ясно е, че еие {{нлн|сте пристрастен}} и не зачитате фактите. А понеже не се и представихте кой сте, приемам че {{нлн|сте някой от тези цитирани в първата статия}}. Ако не е така си напишете поне имената и телефона, както аз ясно направих. Би трябвало администраторите да ви изключат от редактирането на статията за Цанко Цанков. Вие не зачитате че и самите WOWSA ясно декларират, че нищо не са отменяли и няма какво да отменят и публикуваната в 67 източника информация е невярна. Така че това което вие сте написали в статията категорично не отговаря на истината. По-добре четете, а не пишете повече/ ::::::::https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:17, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::: Уикипедия [[У:НЕЕ|не е форум]]. Тук не е мястото да се обсъжда кой е крив и кой прав в тази история. Коментирането на личността на други редактори [[У:НЛН|също е забранено]]. ::::::::: Единственото, което може и трябва да се обсъжда в Уикипедия, са самите статии: в какво може да не отговарят на изискванията, но най-вече как да бъдат подобрени. ::::::::: Няколко мнения вече бяха изказани. Нека изчакаме дали ще има и други.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:28, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::Аз просто показвам факти, а не водя война като по-горния ви колега. Иначе сте парви - това не е форум, но някой трябва да вземе мерки срещу подобни пристрастни редактори, които не зачитат фактите, а редактират по "лични убеждения" и със злоба. Освен това още вчера писах на поне 5-6 администратора от общо 23мата за българската wikipedia - нямам отговор от нито един. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:34, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::: Администраторите нямат компетентност да решават какво да пише в Уикипедия (често се бърка, факт, затова е специално подчертано на страницата [[Уикипедия:Заявки към администраторите]]). Тези въпроси се решават от редакторите и по тази причина е важно да се чуят повече мнения. Иначе е разбираемо всеки да вижда нещата от собствената си камбанария. Затова консенсусът е един от [[У:5|петте стълба на Уикипедия]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:45, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) ::Поздравявам включилите се в казуса колеги за подробното разискване. Изчетох нишката тук с всички коментари и погледнах самата статия. Подкрепям да бъде преместена засега в инкубатора. Има сериозни проблеми, като например липсата на източници в текста, липсата на сегашно историческо на места, излишни суперлативи, прекалени на брой външни препратки... Разделът за WOWSA трябва да бъде преработен в по-енциклопедичен и точен вариант. Разглеждайки дори само набързо някои от източниците, споменати тук, мисля, че има как да бъде включена цялата случка с асоциацията, включително и как е отразена тя от медиите, в безпристрастен и енциклопедичен вариант. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 22:12, 21 ноември 2024 (UTC) :::По-горе Лъчезар беше написал разделът за WOWSA да бъде пренаписан и подобрен. По-лесно ми е да отговоря тук, защото съм на мобилен. Това е много добро предложение, винаги съм бил отворен към преработване и подобряване на всичко, което съм писал в Уикипедия. Ако някой не ме изпревари ще се опитам в най-скоро време да направя нещо по въпроса.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 00:55, 22 ноември 2024 (UTC) :::Пренаписах раздела и признавам, че предишния не беше добър. В момента мисля е възможно най-акуратен.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:28, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@[[Потребител:Givern|Givern]], @[[Потребител:Райън|Райън]], @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]] ::::Благодаря за промените Givern, така ми харесва да има обективност и конструйтивност. ::::Но пак изразявате предимно гледната точка само на едната страна, а именнто тази на WOWSA. ::::По текста ви има доста неточности, но щом искате да присъства WOWSA в статията за Цанко Цанков е редно да напишете и другите гледни точки. ::::Първо да направим уточнение - целият този параграф за WOWSA се отнася единствено за първото плуване на Цанко Цанков по река Дунав, състояло се на 06.09.2024г за което той е подал данни към WOWSA. Те имат право да разглеждат/ратифицират/отказват единствено само това негово плуване. ::::'''Пояснения, факти и неточности:''' ::::'''1. Данните не са фалшифицирани, а може да се каже манипулирани.''' ::::Обяснение: Истината е, че няколко .GPX файла са сглобени ръчно в един и то MS WORD файл (в последствие експортнат като PDF) поради незнание и техническа некомпетентност на екипажа на лодката, който ги е изпратил. При това ръчно манипулиране на данните според човека, който го е правил, самият WORD е конвертирал някои данни в автоматични дати.&nbsp; &nbsp;Освен това не е имало никакво ясно изискване от WOWSA за формата на данните (или поне те (екипажа от Видин) не са му обрнали необходимото внимание на това). Освен това от WOWSA не са дали необходимото време на екипа на Цанков да подготви и провери валидността на данните - искали са ги незабавно по най-бързия начин. Това е и основната причината да бъдат изпратени доста неконсистентни данни. ::::'''2. GPS устройствата при подобни плувания са върху самата лодка. Плувеца няма право да носи устройства по себе си (защото плуването е unassisted).''' ::::По време на първото плуване нивото на реката е около 80см (това е официалното ниво, взето от котата на автоматичната станция, намираща се на Дунав мост 2). Това е едно от най-ниските нива на реката за годината (както и едно от най-слабите течения съответно). Поради плитчините на река Дунав по това време (на места под 50см) се е налагало лодката да се измества периодично от праволинейния курс, който Цанков е следвал в близост до фарватера. Това преместване се е осъществявало с по-висока скорост (до около 20км в час) и на десетки метри разстояние от плувеца, което е отразено в GPS данните. Точно за тези скорости се хващат от WOWSA, че не са реални. Да така е - това е скорст на лодката, а не на Цанко Цанков. ::::'''3. WOWSA постъпват доста некоректно като цялото им разследване е базирано на данните от GPS устройство, което е върху лодката, а не върху плувеца''' (той няма право да носи устройства). Това е техен огромен пропуск, тъй като реално проследяват вариациите на скоростта и посоката на самата лодка, а не на плувеца. По този начин се обесмисля цялото им разследване и обвинения. Лодката е нямало как да бъде до него плътно през цялото време. ::::4. '''Напишете, че на лодката е имало съдия - Стефан Георгиев''' - един от най-опитните и реномирани плувни съдии в България, който ясно и категорично се подписва и декларира, че плуването е било абсолютно коректно и по правилата. ::::Този човек е и главен наблюдател (обсървър) на това първо плуване в Дунав. ::::'''Напишете също, че въпреки всичко неговото мнение не е било взето под внимание от WOWSA, което е грубо нарушение на правилата от тяхна страна.''' ::::Може да се цитира тази статия: <nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> ::::Освен това преди плуване WOWSA са били помолени да предоставят техен съдия за това плуване, но те не са предоставили такъв. ::::'''5. На лодката е имало и други свидетели, следящи плуването, в това число и бившия кмет на гр. Видин - Герго Герегов.''' ::::Те също може да предоставят допълнителна информация. ::::'''6. От WOWSA не са предоставили предварителна информация, че в Дунав има записан рекорд от 115.8 км на румънеца Богдан Зубрагиу''' от август 2021. В Google също не са били налични данни за такъв рекорд преди 06.09.2024. Това поставя под съмнения цялата дейност на WOWSA, които в последствие изглежда добавят статия за това плуване на румънеца и заявяват публично, че плуването на Цанков не е рекорд. ::::Същевременно екипът на Ц. Цанков наистина обявява плуването като рекорд. Това се получава поради незнание от тяхна страна за рекорда на румънеца. ::::'''7. На 19.09.2024г е осъществено второ плуване в река Дунав.''' Този път на лодката има 6 различни GPS тракера, AIS проследяващо устройство на корабна администрация - Русе, няколко видеокамери, заснели цялото плуване, подробен объсрвър лог, воден прилежно и в детайли от мен - Кристиан Костов. ::::На лодката има четирима допълнителни свидетели, следящи плуването също. ::::'''Изминатото разстояние е 120 километра и 600 метра за 18 часа и 1 минута !''' ::::Това е нов рекорд. Плуването се очаква да бъде ратифицирано, но не от WOWSA. ::::Никакви данни за това плуване не са подавани и няма да бъдат подавани към WOWSA, тъй като тази асоциация се оказва че лесно се подвежда и манипулира от случайни имейли от недоброжелатели и конкуренти. Тя е ненадежден партньор и за в бъдеще плуванията на Цанков няма да бъдат ратифицирани през нея. Има много други по-надеждни организации, федерации и асоциации. ::::Това всичко трябва да бъде добавено, ако искате да има прозрачност и коректност на информацията, която предоставяте ! [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 09:06, 22 ноември 2024 (UTC) ::Дайте наистина да преместим статията в Инкубатора и там който има желание да работи над нея. @[[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]]: Можете да редактирате статията, като добавите нужната информация, но трябва да спазвате неутралност и за всяка информация да предоставите надежден източник, който напълно да препокрива написаното – без лични мнения, без непотвърдена информация. Като за начало Ви предлагам да започнете с частите от статията, които не са свързани с WOWSA, за да придобиете опит. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:40, 22 ноември 2024 (UTC) :::{{цб|без лични мнения, без непотвърдена информация.}} и без суперлативи от рода на :::„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност“. От енциклопедична гледна точка нищо не може да бъде безспорно. :::Да напомня на [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] че ако е от екипа на Цанков и получава заплащане за това задължително е да го декларира според [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Policy:Terms_of_Use/bg условията за ползване] с които изрично се съгласява при публикуването на всяко нещо написано в Уикипедия включително на беседите и тук в „Разговори“. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:11, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@Сале „Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това. Относно това дали съм част от екипа или не - по скоро се захващам с това защото виждам колко много невярна информация, атаки и помия се изсипа върху Цанко Цанков. И не - не получавам заплащане от никой, опитвам се безпристрастно да гледам на нещата и да давам информация каквато е. Също би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони), а не никнейми и пози начин всеки да носи воята отговорност за думите си. И още нещо - искам да знам каква е структурата ви, има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той ? [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 12:36, 22 ноември 2024 (UTC) :::::С този тон... Няма структура. Това е доброволски проект, никой не е по-висш, някои са просто по-опитни. А и Уикипедия не е някаква авторитетна публикация, че да можете да изисквате от редакторите някакви неща. Това е енциклопедия, в която материалите са с качеството, с което ги създават доброволци. Ние отразяваме Това, което е публикувано в достоверни източници. Не можем да правим интервюта, да слушаме обяснения и според тях да пишем статии, например. Стига да има достоверен източник, който е публикуван на друго място, може да се напише в статията твърдението - неутрално и енциклопедично. Включително и от вас. Ако преместим статията в инкубатора, може да прочетете редицата помощни страници в Уикипедия, които ще ви помогнат да разберете за какво говорим по отношение на хоризонталната структура на сайта, неутралния тон и т.н, а после да изпипате статията сами. [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 15:37, 22 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това.|Kristian kostov}} ::::: Нередното е, когато твърдението не идва от благонадежден източник, а предвид изключителността му, дори от повече благонадеждни източници. „Изключителни твърдения имат нужда от изключителни източници“, както казваме в Уикипедия. Ако в източник пише, че е поставен някакъв рекорд и нищо повече, а редактор в Уикипедия го допълни с „безспорен връх“, това представлява [[У:БОИ|оригинално изследване]], което няма място в енциклопедията. ::::: {{цб|би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони)}} ::::: Изглежда все пак не сте чели [[:wmf:Policy:Terms of use|Условията за ползване]] на сайтовете на Фондация „Уикимедия“. Тези условия са '''задължителни''', не просто пожелателни, и неспазването им може да доведе до прекратяване на достъпа, особено при нарушения на особено важни изисквания. ::::: Едно от тези важни изисквания е да не бъде нарушавана неприкосновеността на личния живот на останалите потребители, включително да не бъде търсена персонално идентифицираща информация. Терминът в оригинала на английски, който единствен има правна стойност, е ''soliciting''. Вашите коментари -- този и по-раншен -- представляват именно ''solicitation''. ::::: Това е забранено. Не го правете повече под каквато и да е форма. ::::: {{цб|Относно това дали съм част от екипа или не (...) не получавам заплащане от никой}} ::::: Точният термин в УзП е ''compensation''. Не е нужно овъзмездяването да е парично. Не е нужно дори да е материално. И е достатъчно само да е очаквано. „Помощ от приятел“ и „услуга за бъдеща услуга“ абсолютно влизат в тази категория. ::::: Много важно е да се помни какво точно е забранено. Някои хора се опитват да прикриват подобни зависимости, смятайки погрешно, че ще бъдат наказани, ако ги признаят. Точно '''обратното''' е. Забранено е не редактирането срещу овъзмездяване, а ''прикриването'' на такова редактиране. ::::: Важно е да се помни и това, че не е нужно тези нарушения да бъдат „доказвани“, тъй като Фондация „Уикимедия“ очевидно не може да провежда полицейски разследвания. На практика е достатъчно добре обосновано предположение, че е налице нарушение на УзП, за да бъде ограничен достъпа, особено когато това е свързано с вреди за съответния проект -- например нарушаване на основополагащите принципи, включително тормоз над останалите редактори. ::::: По тези причини най-добронамереният ми съвет е да не се страхувате да бъдете максимално открит. Освен, че няма да рискувате да сте в нарушение на УзП, това може да Ви спечели и повече симпатии сред редакторите. ::::: {{цб|има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той}} ::::: Краткият отговор е: това, което виждате тук, е начинът за решаване на ситуации като тази в проектите на Фондация „Уикимедия“. ::::: Ако предпочитате по-официален отговор, може да се свържете директно с Фондацията: https://wikimediafoundation.org/about/contact/<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:04, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::<nowiki>Благодаря за поясненията {{@</nowiki>[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]<nowiki>}}, наистина са доста изискванията, както и спецификите, подробностите и тълкуванията. Аз не съм професионален нито журналист, нито редактор, нито имам амбиции да бъда такъв. Аз съм просто доброволец в случая и нищо повече. </nowiki> ::::::Така , че ако ако имате желание, време и воля, моля направете вие (редакторите имам предвид) необходимите промени по страницата следвайки стандартите на wikimedia. Каквото се изсква като информация от страна на Цанко Цанков, ще ви бъде предоставено предварително или по време на редактирането. Иначе става двойна работа и игра на котка и мишка в която нашата страна трябва да се чувства мишката, която я е страх от редакторите на Wikipedia :) Но оценявам високо диалога все пак с всички Вас ! ::::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:11, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::: Едно малко, но важно уточнение, касаещо „предоставянето на информация“ и защо то не е приложимо в случая. Редакторите в Уикипедия са задължени от [[Уикипедия:Възможност за проверка]] да използват при създаването и дописването на статии единствено информация, която е налична в публично достъпни [[У:БИ|благонадеждни източници]]. Това е съществено отличие от например журналистите и учените, за които е обичайно да събират лично информация като очевидци, интервюиращи, експериментиращи и т.н., както и да споделят собствени анализи, заключения, преценки и други подобни. Вече това, което журналистите, учените и въобще специалистите в дадена област публикуват -- което ние наричаме „вторични източници“ -- представлява основният източник на информацията в Уикипедия. Именно тази особеност на Уикипедия -- при условие също, че се подбират единствено вторични източници, на които може да се има доверие -- позволява на енциклопедията да бъде смислен източник на информация, независимо, че „всеки може да я редактира“.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:01, 23 ноември 2024 (UTC) : [[Картинка:Yes check.svg|18п|✔Готово|link=]] '''<bdi>Готово</bdi>''' Преместена като [[Чернова:Цанко_Цанков_(плувец)]] до привеждане в енциклопедичен вид. Защитата за редактиране е свалена, всеки може да я подобрява. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:04, 22 ноември 2024 (UTC) След последните добавки към тази статия хвърлящи безпочвени нападки към определени личности, съвсем загубих надежда за тази статия и че може да се излезе от този батак.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:57, 24 ноември 2024 (UTC) == Чернова: JoyYoga одобрение и планиране == Здравейте УкиАвтори и админи, Моля за помощ относно моята чернова, която очаква одобрение. Опитал съм се да напиша статията, така че да не звучи рекламно, тъй като става дума за материал, който да информира за марката Joy Yoga и студиото ни в София. Бихте ли могли да ми помогнете, да я направим така, че да отговаря на всички условия, защото ми се иска да сме представени, като наистина различно Йога студио и общност в София? Като цяло, смятаме на сайта joy yoga да започнем поетапно да качваме множество материали, които можем да преработваме и споделяме за уикипедия, защото ще се стремим да бъдат образователни и информативни. Не съм убеден, доколко това отговаря на стандартите на общността, а знаете, че това отнема голям ресурс, така че ще се радвам да дадете някакво становище в тази посока. За момента е важно, да ни виждат като сериозен бранд, което е малко трики при положение, че Уики, по това, което чета не толерира реклама и позициониране на кой да е - пише че се приемат статии за значими компании, но реално липсва обективен критерии за това кой бранд е значим. За мен JoyYoga e значим, но за друг не е.. :) Благодаря ви, предварително и ще се радваме, ако се интересувате от йога, здравословна храна или просто искате да се запознаем - да ни посетите... ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 22:13, 23 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Поздравления за откриването на студиото ви. Разгледах черновата ви. За съжаление не мисля, че отговаря на изискванията за значимост и енциклопедичност. Всичко в статията е като от бизнес уебсайт, а и няма достоверни източници. Студиото е открито едва преди няколко месеца - няма как да добие значимост за толкова кратко време. Приемливи източници в случая биха били неща от рода на статия във вестник, която описва приносите на студиото към, например, местната икономика или обществен живот и то след като студиото е съществувало с години. Не мисля, че статия за това студио за момента принадлежи в Уикипедия. Ето ви няколко примера на значими бизнеси, като не всички са добре написани, но поне по значимост имат място в Уикипедия - [[Мол ъф София]], [[Билла]], [[Кино Арена]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:47, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря SlipknotRlZZ, ::Ще имам предвид, нещата, които споменавате. Може би на по-късен етап от развитието ще опитаме отново да се добавим като компания. Ако смятате, че можем по някакъв начин да я преработим, така че да отговаря на изискванията, може да се свържете с нас и да си направим среща. Освен това си търсим човек, които да може да пише добре по темите за йога, така че ако проявявате интерес може да се помисли нещо.. ;) ::Поздрави, ::Александър [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:48, 24 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Уикипедията не е площадка за рекламиране на стартъпи. По-добре се насочете към Facebook или Instagram. Хората, които търсят информация в Уикипедията надали са ваши потенциални клиенти. Пораснете, отворете филиали във всички областни центрове и вярвам ще се намерят хора, които ще напишат за вас статия в Уикипедията. Засега не си губете времето. Безплатен съвет от мен. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:07, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря Николай, ::Разбира се, използваме дигиталните платформи за реклама, които посочихте. Идеята ми за уики-статия си ми хрумна случайно и помислих, че ще е интересно да направим някаква поредица от материали, които можем да подготвим и да качим. :) Може да се пише по специализирани материали за самите практики, някакви неща за индуистките божества и др., но сякаш при това положение, по-скоро няма смисъл... ::Благодаря, все пак и поздрави, ::Алекс ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:53, 24 ноември 2024 (UTC) :::За практиките пишете, но не споменавайте Joy Yoga, поне на този етап, докато не станете узнаваеми. При всеки опит за написване на статия Joy Yoga, тя ще бъде безжалостно изтривана. Дерзайте. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 18:44, 24 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря Николай, ::::Мисля да ги кросвам с публикации на сайта. Реално ще правя статиите в блога, а в уики ще го цитирам като източник, като това ще става през 2 месеца, така хем ще вдигам SEO score-а на сайта, хем ще имаме присъствие в уики. Какво мислиш за този подход? Единствения казус е да намерим кой да пише и редактира, че напоследък е голям проблем това, а аз не знам дали ще мога да насмогна... :) ::::Поздрави, ::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 00:19, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Вие изглежда отказвате да се съобразите с изискванията за писане в Уикипедия. Никакви авторски писания. Множество благонадеждни източници. Сериозно ли си въобразявате, че тук ще си дублирате сайта? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 00:49, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Това не е добра идея. Уикипедия не е място я разсъждения, мнения, философии... Това е енциклопедия, сбирка от факти, които са били докладвани на друго място, в благонадеждни източници, преди да бъдат записани тук. Запитайте се защо искате да дублирате в Уикипедия. За собствена облага? Ако искате да допринесете към Уикипедия, добре сте дошли! Но моля първо се запознайте с [[Уикипедия:Благонадеждни източници]], [[Уикипедия:Възможност за проверка]] и [[Уикипедия:Без оригинални изследвания]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:48, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::Привет Николай, ::::::Извинявам се, че не съм разбрал какво точно искате да кажете. Може би, започвам да разбирам какво имате предвид при така поставения коментар. :) Надявам се, че ще простите невежеството ми, въпреки че нямам предвид "собствена облага" в прекия смисъл и по-начина по който разбирам този термин. Ще се запозная с материалите, които ми цитирахте и благодаря за съдействието.. ;) ::::::Поздрави, ::::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 02:03, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::: [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], малко храна за размисъл, която може да Ви е полезна, дори да не допринасяте повече в Уикипедия. ::::::: Много хора днес изпитват носталгия по миналото, дори минало, в което още не са били родени. Светът изглежда все по-необясним и несигурен. Има много и най-различни причини за това. Една от тях обаче е какофонията от информация, заливаща ни отвсякъде – особено информация, която интуитивно чувстваме, че се възползва от нашите нормални човешки слабости, като например доверието ни. ::::::: Кому можем днес да вярваме? Има ли въобще истина? ::::::: Преди близо четвърт век, когато Уикипедия възникваше като проект, в който „всеки може да редактира“, мнозина смятаха, че това е абсурдна идея. Невъзможно е всеки да може да пише и да не излезе една огромна глупост! Уикипедия не само опроверга тези песимистични предсказания, но се превърна в уважаван източник на информация и практически неразделна част от днешното цифрово пространство. ::::::: Защо? Причината е, че Уикипедия позволява на всекиго да пише – но не какво да е. Енциклопедията изисква да се пише това, което казват авторитетите. И признава за авторитети само тези, които са се доказали като такива. Случайно или не – както беше в „доброто старо време“, за което мнозина тъгуват днес. ::::::: Каква е връзката с Вашите занимания? ::::::: Един от кумирите ми, макар и в малко по-различна, но донякъде свързана област, е Scooby Werkstatt, известен като [https://youtube.fandom.com/wiki/Scooby1961 scooby1961]. Скуби навремето имаше сайт със съвети как да поддържаме добра физическа форма. Такива сайтове – бол. ::::::: Но Скуби се отличаваше. Съветите му звучаха доста земно: „не харчете излишни пари за скъпо оборудване, добавки или дори храни: важно е постоянството, за мускулите и парче ръждиво желязо върши същата работа като лъскавото, а бобът и лещата са отлични източници на белтъчини, независимо, че може да изглеждат като бедняшка храна“. ::::::: Обаче дори това не беше същественото отличие. Същественото беше, че Скуби винаги цитираше сериозни научни изследвания, с които аргументираше своите твърдения. Не „вервайте ми“, не „една жена каза“, не „[[Хълк Хоган]] каза“, не дори „[[Арнолд Шварценегер|Арнолд]] каза“. ::::::: Скуби не е типичният днешен инфлуенсър. Но съм убеден, че ако инфлуенсърството въобще просъществува в бъдеще, то рано или късно ще се върне към модела на хора като Скуби. Защото всяка заблуда, въобще всичко фалшиво един ден неизбежно се сблъсква – челно – с реалността, а здравият разум винаги е крайният победител. Както казваше един от героите на Азимов, „главна характеристика на научната религия е, че нейните пророчества ''винаги'' се сбъдват“. ::::::: Вярвам Ви, когато пишете, че не сте просто поредните, захванали се с нещо. Един от начините да се отличите може да бъде моделът на хора като Скуби, които се основават на факти и научни доказателства. А пък един от начините да развиете тези умения – а и да подчертаете сериозността на заниманията си – може да бъде допринасянето в Уикипедия. ::::::: Представете си добре написани статии в енциклопедията, които описват ''реалните'' ползи от йога за организма, важното ѝ културно влияние, нейната история и много други аспекти. Независимо, че и други редактори ще допринасят по тези теми, човек може с основание да се гордее, че ги е започнал или значително развил. А защо не и превърнал в „[[Уикипедия:Избрани статии|статии за пример]]“ – каквато е [[:en:Yoga]] в английската Уикипедия. :) ::::::: Каквото и да решите, желая Ви успех в начинанията!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:26, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], между другото ако продължите да пишете в Уикипедия ще трябва да си смените потребителското име. Уикипедия [[У:НПИ#Неподходящи_потребителски_имена|не разрешава]] фирмени имена. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:52, 25 ноември 2024 (UTC) == Пр. Хр. == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Алиса Селезньова]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:45, 29 ноември 2024 (UTC) Алиса Селезнёва, или на всякъде в статиите променете правилното, книжовно ''пр.н.е.'' на архаичното ''пр. Хр''. или престанете {{нлн|да вандалствате}}! Не мога да разбера защо толкова настоявате. България е светска държава. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:03, 28 ноември 2024 (UTC) :Няма нужда от толкова агресия. Настоявате да наложите мението си по спорни въпроси - обясни Ви се, че няма да стане така. Отделно гледам, че използвате думички, които не разбирате - моля, прочетете [[Уикипедия:Вандализъм]] и превантивно [[У:НЛН]], че сте по ръба.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::Това не е агресия, а принципи. Просто така да се връщат редакциите е равностойно на вандалщина. Ако толкова настоявате, променете всички споменавания в статията, а не връщайте редакциите. В края на краищата ми дреме на [цензурирано] какво ще пише. Може и никога повече да не отворя тази статия. Виждам, че сте {{нлн|почитателка на съветски филми}}, та ще си позволя да перефразирам реплика от един филм: „За Википедию обидно.“ [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:35, 28 ноември 2024 (UTC) :::Нямам представа за какво говорите, но няма много общо с принципите в Уикипедия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 18:28, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Отговорете ми, естествено ако желаете, какво ви кара {{нлн|така да безчинствате по просторите на Укипедията}}. С какво ''пр. Хр.'' е по-добро? От естетическа гледна точка е ужасно с тази стърчаща главна „Х“. Словосъчетанието „преди Христа“ въобще не се ползва, нито от народа, нито в медиите. Някаква сляпа вяра, но България отдавна е '''СВЕТСКА''' държава. Единственото обяснение е, {{нлн|комплекси и предчувствието за своята значимост}}. {{нлн|Продължавайте, дерзайте!}} [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:14, 28 ноември 2024 (UTC) :::::А Вие сте просто за моментално блокиране. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 21:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::::::Причината, Моля! ::::::Затова ли, че отстоявам чистотата на българския език или има други причини? {{нлн|Ненавист, комплексарство и т.н.}}? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:30, 28 ноември 2024 (UTC) :::::::Дали българският език остава чист пишейки "преди Хр." или "пр Хр." може да се провери лесно, примерно в "История на българския народ" на Петър Мутафчиев от 1943 г. Авторът очевидно е грамотен мъж, който е бил съвсем наясно, че официално възприетия светски календар на България е Грегорианския и там година първа започва от раждането на Христос. За справка, погледни в част "I. Уводъ. Предистория и древенъ период въ миналото на балканския полуостровъ", на петия ред "преди Хр.", както и по-натам в цялата книга. Да разбирам ли, че по същество не си съгласен да ползваме Грегорианския календар в Уикипедия или просто не знаеш, че това е светския календар, използван в България? Поздрави, [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 10:29, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Ама вие сериозно ли давате за нормалност книга писана преди езиковата реформа? Повтарям! Никой не е забранил „пр.Хр.“, но използването му в XXI век в една светска държава е много странно. По своята абсурдност се нарежда до налаганата в последно време „българска кирилица“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:52, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::Причините за блокиране: :::::::* Множество лични нападки, включително в този разговор; :::::::* Неколко нарушения на правилото за тройно връщане. :::::::Помислете как успехте бързо да влезете в конфликт с 5-6 опитни редактори, некои от които администратори. Ако този разговор се водеше на У:ЗА, щехте вече да сте временно блокиран. (А, сега вижам, че той вече се води там.) Понеже виждам, че сте грамотен човек, моля Ви, осмислете репликите си, които са зачистени от други редактори. Войната с кирилицата (ако правилно разбирам неколкократните Ви препратки към нея) не я намесвайте тук. Пр. Хр. е широко използвана система от българската историческа наука - само на посоки Димитър Попов например, виден траколог. [https://www.ozone.bg/media/pdfs/576f550483b99.pdf]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:17, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], след като в правописния речник на БАН от 2012 г. е пояснено, че пр.Хр. може да се пише със или без интервал (т. 72.2.1) [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pravopis-na-skrashcheniyata-4/1338] и така сигурно е и в Берон, очевидно формата не е отживелица. Разбираемо има различни предпочитания, но тук не можете да налагате Вашите и е важно да разберете това. Ако пишете статии, можете да използвате в тях предпочитаното и никой не би трябвало да го промени, защото, както сам знаете, никоя от двете форми не е забранена, а и тук не сме направили с консенсус избор на една. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 14:34, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::Никой не е против кирилицата, упази Бог, а против налаганата от края на 50-те години типографска форма на кирилицата, наричана [[Българска кирилица]]. А по повод „пр.н.е.“. Никой не е забранявал този израз, а това, че се ползва в академичните среди е проблем на самите среди. Уикипедията е свободна енциклопедия и въпреки, че се придържа към научните факти не е задължително да използва архаични изрази, характерни за малка група хора, та било те и професори, и академици. Повтарям! България е светска страна. Никой в България не ползва в обикновения живот '''архаичното''' „пр. Хр.“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:09, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Според посочените източници, това изобщо не е вярно. Ако нямате източници, които да Ви подкрепят, мнението Ви си остава само това - личното Ви мнение, което Уикипедия не следва да прилага, тъй като противоречи на източниците и няма консенсус за него. Кое е толкова неясно?-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:13, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::: [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], Уикипедия [[У:НЕЕ|не е място за застъпничество от какъвто и да било род]]. Ако Вие имате мнение, това е Ваше право, но Уикипедия следва наложените практики, независимо дали ни харесват или не.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 29 ноември 2024 (UTC) Най-прекрасното е, че Хр., е роден 6 г. пр. Хр. [[Специални:Приноси/78.154.14.183|78.154.14.183]] 20:44, 2 декември 2024 (UTC) : А пък [[Начален меридиан|началният меридиан]] е разположен на 5 ъглови секунди от началния меридиан в Гринуич. Индианците не са индийци. В конската сила няма коне. Октомврийската революция – през ноември. Накъде отива тоя свят?!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:14, 2 декември 2024 (UTC) ::Съсипаха я тази държава, и добре че са потребители като @[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], че да ни отворят очите за тези несправедливости. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:35, 3 декември 2024 (UTC) == Партийна принадлежност на министри – отново за У:БЖХ == Обърнато ми бе внимание, че в статии като [[Правителство на Димитър Главчев 1]] партийната принадлежност на министрите бива променяна периодично от различни редактори. Стига се и до парадокси: Главчев като премиер е „безпартиен“, но като външен министър е от ГЕРБ-СДС ([[Special:Permalink/12410103]]). Какво толкова, ще кажете, {{ш|миоправиго}}! Първо, нека напомня: [[У:БЖХ]] не се отнася само до биографичните статии за живи хора. Тя се отнася до ''всяка информация'', свързана с тях. Всичко, за което има дори най-малък шанс да бъде оспорено, трябва да бъде подкрепено със солидни източници – както като качество, така и като количество. И дори за това, което изглежда сякаш не може да бъде оспорено, трябва да има поне някакви благонадеждни източници. По различни поводи – най-вече атаки срещу колеги от публични личности, които не са харесали нещо, написано за тях в Уикипедия – съм писал и тук, и в социалните мрежи как Фондацията би защитила решително и, както показва практиката, много успешно всеки един редактор, който стриктно е следвал принципите на Уикипедия. Може би обаче е важно да се подчертае и обратното: ''Фондацията няма да защити никого, който не спазва правилата''. Защо тогава просто не съм премахнал информацията? Защото в случая се използва шаблон {{ш|Министър2}}. Явно с цел улеснение, колоната за партийна принадлежност е направена така, че създава уикивръзка от съдържанието си (дори „[[военен]]“ на практика сочи към [[Война]]) или изписва „безпартиен“, ако не е посочена принадлежност. Това не е идеално, но е окей с исторически правителства, членовете на които отдавна не са между живите. Със съвременните правителства обаче не е така. Проблемите са два. Първо, добавяне на искане за източник, естествено, чупи шаблона, защото искането влиза в генерираната уикивръзка. Особено нелепо е, че дори добавяне на източник чупи шаблона по същия начин. Второ, интуитивното разбиране е, че за някого, за когото не се знае партийната принадлежност, колоната може да се остави празна. Обаче така се изписва „безпартиен“, а за някой министър и това може да звучи като невярна или дори „злепоставяща“ информация. Засега няма да пипам шаблона, защото наистина се използва в много исторически статии, където, първо, ще е много работа да се добавят източници, второ, липсата им не е чак толкова фатална (но и в никакъв случай не е безпроблемна). Най-вероятно бих мислил в посока създаване на пореден алтернативен шаблон ({{ш|Министър2}} е алтернатива на {{ш|Министър}}), който да позволява удобно добавяне на източници и искания за тях. Може би дори да изисква посочване на източник. '''TL;DR: Всяка информация за живи хора трябва да бъде подкрепяна с източници: подчертано благонадеждни и възможно повече.'''<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:33, 30 ноември 2024 (UTC) : Да, стойността по подразбиране следва да се промени на празна (и тя да се ползва при липса на източник). : По-същественият проблем с тези таблици е, че партията се използва неконсистентно в две различни значения - като формално партийно членство (което изобщо не е дефинирано за ранните партии) и като представител на дадена партия в коалиционни (или не) правителства. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:01, 1 декември 2024 (UTC) :: Точно така, именно в тоя смисъл беше забележката, която ми бе направена.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:13, 1 декември 2024 (UTC) :::Ама Главчев като служебен министър-председател си е безпартиен, независимо къде членува, защото не е излъчен за премиер от партия, а е назначен. Според мен това е идеята на "партийната принадлежност" на министрите - от коя партия им идва мандатът и служебните по дефолт би трябвало да са безпартийни. [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 11:10, 3 декември 2024 (UTC) :::: Разбирам тези разсъждения. Макар неизбежно да възниква въпросът защо въобще имаме колона „партия“ за служебни правителства, ако министрите в тях „по дефолт“ са безпартийни. :::: Но не това е важният въпрос тук. Въпросът е, че когато напишем нещо в Уикипедия, то трябва да бъде подкрепено с благонадеждни източници. И ако различни благонадеждни източници казват различни неща, трябва да ги представим [[У:НГТ|неутрално]]. И трябва да правим тези неща изключително прилежно и дори педантично, когато става дума за [[У:БЖХ|живи личности]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:51, 3 декември 2024 (UTC) == За благонадеждността на fccska.com == https://www.fccska.com/ се определя като „неофициален фен сайт на ПФК ЦСКА (София)“. В него се пишат биографии на футболисти, явно от някакви запалянковци, които биографии след това се използват в „Уикипедия“ ([[Иван Турицов|пример 1]], [[Густаво Бузато|пример 2]]). Понеже знам, че темата е обсъждана преди, относно сайтове като Fandom, кажете как да процедираме с този, тъй като няма никаква гаранция, че информацията е достоверна. Нито идва от официалния сайт на отбора, нито е някакъв независим източник, който да предава що-годе някаква значимост на личността, която отразява. В момента се ползва само за да създаде впечатлението, че ''футболистът е бил първостепенен обект на множество нетривиални публикации'', а в редица случаи се ползва единствено и само той. Дори лицензът му е нагласен така, че да е съвместим с уики и да позволява директно копиране. Тоест някой фен пише биографията на даден футболист, без да се знае изобщо какви източници е ползвал, и изведнъж тази биография се появява при нас. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:14, 1 декември 2024 (UTC) : Според мен източникът не е благонадежден (фен сайт). По същата причина не е и независим и не следва да има тежест от гледна точка на значимост. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:04, 1 декември 2024 (UTC) :: Мислех да дам по-нюансирано мнение (примерно знаем ли каква репутация има сайтът като достоверност на публикуваната информация), но отворих [[:en:WP:USERGENERATED]]. Накратко, фенсайтове изрично са изключени от подходящите за Уикипедия благонадеждни източници.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 1 декември 2024 (UTC) ::: Това ни поставя в деликатна ситуация, тъй като е масова практика поне при нас позоваването на IMDb, videoclip.bg, лични блогове, Discogs и др. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:46, 3 декември 2024 (UTC) ::::IMDB е нещо различно и е общоприет за надежден сайт. С Discogs не съм запознат много, но videoclip.bg и лични блогове са определено неблагонадеждни, като личните блогове поне могат да се използват за да потвърдят казаното от автора, стига то да има някаква енциклопедична значимост. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:00, 3 декември 2024 (UTC) ::::: Казвам го във връзка с [[:en:WP:USERGENERATED|политиката]] в enwiki, която се спомена, според нея и IMDb е неблагонадежден. <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Специални:Contributions/Carbonaro.|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">09:05, 3 декември 2024 (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :::::: Интересно е, че в самата [[:en:IMDb#Copyright, vandalism and error issues|статия за IMDb]] пише „Due to the time required for processing submitted data or text before it is displayed, IMDb is different from user-contributed projects like Discogs, or OpenStreetMap, or Wikipedia, in that contributors cannot add, delete, or modify the data or text on impulse, and the manipulation of data is controlled by IMDb technology and salaried staff.“ Вероятно би било полезно да се прегледат [https://en.wikipedia.org/wiki/Special:Search?fulltext=Search+archives&fulltext=Search&prefix=Wikipedia+talk%3AReliable+sources%2F&search=imdb&ns0=1 дискусиите по въпроса].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:16, 3 декември 2024 (UTC) ::::::: В статиите за филми актьори, режисьори почти не се използва imdb като източник. Единствено като външна препратка към въпросния обект, нещо което го има и в статиите на английската Уикипедия. Друг е въпросът, че почти цялата информация за филмите се взима основно от там.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 09:26, 3 декември 2024 (UTC) == Категория:Предмети на култа == Сверяване на часовника. За мен [[:Категория:Предмети на култа]] е безполезна, да не кажа дори вредна. Какво точно е „култ“, какво въобще са „предмети на култа“? Сред добавените в категорията статии към момента например са [[Свещ]], [[Калимявка]] и [[Фетиш]]. Мнението ми всъщност е далеч по-категорично, но ще се въздържа да го споделям в името на принципите ни. Пък и може да бъркам, затова ще се радвам да чуя други мнения.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:56, 1 декември 2024 (UTC) :''Cult'' идва от латинския корен ''cult-'', което означава поклонение. :В труда си ''De natura deorum'' Цицерон пише, че „religi“ (religiosi) — е човек, който е изучавал канона на своята вяра и стриктно го следва. :Следователно, култ е по-общо и неутрално понятие. :Вместо накои да се обиждат на думата култ, по-добре да създадат Портал:Религия. Българската Уикипедия е една от тези, които го нямат. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:06, 1 декември 2024 (UTC) :: Добре, извън Уикипедия някои ме насочиха към разни източници, сред които и конспекти по археология в СУ, където „предмети на култа“ фигурира като понятие. Продължавам да не съм съвсем убеден, че подборът на статиите непременно е най-подходящ, но нека наистина и други колеги вземат отношение, ако смятат, че има смисъл.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:19, 1 декември 2024 (UTC) ::Според речника на българския език „култ“ е религиозна почит към божества, значи категорията „Предмети на култа“ би трябвало да включва предметите, които хората използват, за да отдават почит на божествата? Би ли споделил, Илиев, своето искрено мнение, защото е възможно наистина да има различни интерпретации. „Религиозни предмети“ ли би било по-подходящо, или изобщо да няма такава категория? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:17, 1 декември 2024 (UTC) ::: Изглежда, че е окей да има такава категория. В случая сгреших, че просто търсих аналогични категории на други езици (а то може и пак да има, но да не съм ги намерил). Но понятието явно си е утвърдено поне в археологията. Няма смисъл да изказвам повече лично мнение, без поне малко да прочета по темата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:26, 1 декември 2024 (UTC) :Казахте нещо за опитността. Опитността в Уикипедията се отнася за това, как да се създаде нещо технически (нова статия, нов портал, нова категория), а не каква да е тя. Всичко останало са знания. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:19, 1 декември 2024 (UTC) :: Fair enough. Човек цял живот се учи. Е, има и такива, които смятат, че вече всичко знаят.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:28, 1 декември 2024 (UTC) : „Култови предмети“ като че ли е рутинно използвано в археологията (и тук [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/култов/]), „Предмети на култа“ поне на мен ми звучи по-необичайно. Не съм сигурен дали „култови предмети“ и „религиозни предмети“ е напълно идентично, но изглежда има достатъчно застъпване, за да има само една категория (и тогава връзката би трябвало да е към {{Q|6418726}}, независимо кое име се предпочете). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:30, 2 декември 2024 (UTC) :: Благодаря ти! Оказа се, че на руски си има категория с идентично име [[:ru:Категория:Предметы культа]], в която наистина влизат дори свещите, затова махнах накрая с ръка. :: Освен в археологията иначе, видях, че терминът се споменава и в богослужебен контекст, [https://synpress-classic.dveri.bg/04-2002/08-01.htm например]: „Осигуряването на българските църковни общини с "предмети на култа", т. е. с богослужебни одежди, книги, свещници, потири и друга утвар беше грижа на Св. Синод на БПЦ.“ Сега, тук се споменават „свещници и друга утвар“; не можах да намеря категорична дефиниция какво влиза в „утвара“, но изглежда, че поне някои видове свещи влизат. Дали това е основание [[Свещ]] да влезе в категорията, продължавам да се чудя. В руската Уикипедия е така, в английската действително по-скоро няма съвсем същата категория. За мен остават леко неясни границите на обхвата. :: В крайна сметка не настоявам нещо непременно да се променя, освен ако не се получи някакъв консенсус, че е нужно. В първия момент -- явно погрешно -- ми се стори, че е някакво напълно самоинициативно залитане. Обичайно проверявам, преди да пиша, но тоя път направих грешка и първо писах. :) Но може би няма лошо -- когато дискусията е културна и конструктивна, рядко е напълно излишна.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 2 декември 2024 (UTC) :::На руски '''''утварь:''''' най-общо обозначение на изкуствено създадени и подвижни предмети от интериора, съвкупност от предмети, принадлежности на някое домакинство. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 19:12, 3 декември 2024 (UTC) :::: Домакинство на култа?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 22:17, 4 декември 2024 (UTC) :Подобни въпроси обикновено възникват, когато в даден момент е преведена категория от рускоезичната Уикипедия, а те имат навика да си създават дърво на категориите, което не е "синхронизирано" с Уикипедията майка. Технически погледнато [[:ru:Категория:Предметы культа]] е съвкупност от [[:en:Category:Religious objects by religion]] и [[:en:Category:Religious objects]], които са на две различни нива. Другият проблем при подобни случаи е лошият/директен превод - Предметы культа се превежда Религиозни предмети. Неслучайно на испански е "Objetos de culto religioso", а на полски "Przedmioty kultu religijnego". Спокойно можем да свържем категорията с "Religious objects" и да я преименуваме на Религиозни предмети (обекти също не е добър превод). [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:43, 3 декември 2024 (UTC) ::Култ е понятие много по-широко от религията, а религията е подмножество на култа. Религията е „набор от морални норми и тип поведение, произтичащи от вярата в съществуването на свръхестествен свят и свръхестествени същества“, докато култ е „почитание, поклонение“ пред нещо. Имаме „религиозен култ“, „култ на личността“ и т.н. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 11:42, 3 декември 2024 (UTC) ::: Струва ми се, че е добре да имаме по-ясна дефиниция. Дори ако се ограничим само до „организираните“ култове, маратонките на Найки [[:en:Heaven's Gate (religious group)#Mass suicide|също трябва да влязат в категорията]]. Ако включим „де факто“ култовете, продуктите на [[Епъл]] също биха могли да се класират. От „баналните“ култове [[Бельо]] би било очевиден кандидат за включване. ::: Питам се също дали в категорията влизат символите: ако влезе [[Кръст]], трябва да влязат също [[Червена звезда]], [[Сърп и чук]], [[Свастика]], [[Пентаграм]], а най-вероятно и [[Летящо спагетено чудовище]]. За [[Фалос]] дори не се питам, защото изглежда очевидно. И понеже споменавате култа към личността, кои биха били неговите „предмети“, които бихме включили в категорията?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:21, 3 декември 2024 (UTC) :::: [[Мавзолей на Георги Димитров]]. {{D}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:21, 3 декември 2024 (UTC) ::::: {{D}} {{like}} <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:26, 3 декември 2024 (UTC) :::Ако култ в контекста на категорията е по-общо понятие от религия, защо сте добавили категория религия като единствена надкатегория? [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 15:26, 3 декември 2024 (UTC) == Discussion == Sorry for my use of English, you may be interested in the discussion [[:meta:Steward_requests/Miscellaneous#Interface_admin_request_on_bgwiki|here]] [[Потребител:Matrix|Matrix]] ([[Потребител беседа:Matrix|беседа]]) 19:55, 5 декември 2024 (UTC) == Отново за локалните CSS и JS == : ''Продължение на [[Уикипедия:Разговори/Архив/2024/ноември#Оптимизиране на локалните CSS и JS]]'' Някакви вече се оплакали, че имат проблем с тъмната тема, и дори искали от глобалните админи да ни разкарат част от CSS-а. Последно писали на стюардите да ги направят интерфейсни админи при нас, които вместо това любезно ме пингнаха. Писах им, че ще опитам да прегледам нещата и евентуално да направя нещо по въпроса. Уви, няма закътан пристан от ветровете на промените [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Искането към стюардите: [[:m:Steward requests/Miscellaneous#Interface admin request on bgwiki]]<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 23:47, 5 декември 2024 (UTC) : А, той бил писал по-горе. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:23, 6 декември 2024 (UTC) ::background, който е основният проблем според мен може да се махне. Проверих и на двете векторни теми. Оригиналният цвят на фона е почти същият -rgb(249, 249, 249) e зададен в проблемния код, а ако се премахне остава rgb(248, 249, 250). За другия код трябва да погледна малко по-детайлно, но мога да го направя другата седмица. По-големият проблем са цветовете зададени твърдо в самите статии – там ще имаме доста работа, но трябва да видя старите кодове за импортиране на всички статии в локална база от данни и да се опитам да генерирам списък със статии за коригиране. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:59, 6 декември 2024 (UTC) ::: Благодаря ти! Документацията не е идеална, но след известно търсене намерих най-сетне [[:mw:Recommendations for night mode compatibility on Wikimedia wikis]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:21, 6 декември 2024 (UTC) == Благодарност == Само минавам да ви поздравя и благодаря за усилията, които полагате, за да поддържате българската версия на Уикипедия, толкова години. Бъдете здрави! [[User:5ko|Петко]] 12:04, 6 декември 2024 (UTC) : А, да, днес е годишнина някаква. {{D}} Поздравления и от мен. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:05, 6 декември 2024 (UTC) :: Благодаря, [[User:5ko|Петко]], поздравления за вас, които сте свършили неимоверната работа по създаването ѝ! Преди една година стана дума, че някой път като идвате насам ще се обадите и ще огранизираме среща; сигурна съм, че много хора ще се зарадват да го направим :). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 15:10, 6 декември 2024 (UTC) == План за CSS == Ок, предлагам следното: # Прехвърляме целия Common.css в джаджа <code>LegacyStyles.css</code>, с [[:mw:Extension:Gadgets#Options|тип ''styles'' и параметър ''default'']], т.е. зареждаща се автоматично за всички потребители, включително IPта. Това би позволило по-лесно тестване на следващи промени като човек си изключи джаджата и си добавя части от кода в нея в локалния си common.css. Може би има и по-гурувски начини за игнориране на Common.css, но този ми се вижда дуракоустойчив и най-вече достъпен. # Постепенно добавяме и други джаджи от същия тип, в които прехвърляме от ''LegacyStyles'' код, който действително е полезен: например класовете за подравняване на текст в колони. Идеята е кодът да бъде подреден и групиран тематично, особено ако би било полезно да може да бъде изключван от потребителите при желание. # Накрая някаква, но желателно много малка част от кода може да се върне в Common.css. Според мен единствено неща, които са абсолютно нужни и достатъчно прости (ако не са достатъчно прости, значи най-вероятно не са абсолютно нужни). Бих започнал с точка 1 още сега, за да можем да тестваме по-свободно. Това прехвърляне поне е съвсем просто. Всъщност, ето предложението: {{gh|wikipedia-ui/pull/20}} Ping {{@|Петър Петров|StanProg|Nk}}<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:58, 6 декември 2024 (UTC) : Това добре като първа стъпка, но какво следва? Да се тества върху всички теми + тъмен режим какво се случва с премахването на всяко парче и да се решава какво следва? Изглежда доста работа. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:12, 6 декември 2024 (UTC) :: [[Потребител:Nk|Спас Колев]], истината е, че не знам как би изглеждала Уикипедия без нещата в Common.css (може би наистина има начин да го тествам и сега, но ми е малко тегаво с времето да ровя как може да стане). :: Ако се окаже, че изглежда горе-долу сносно, като следваща стъпка ще предложа да изключим LegacyStyles по подразбиране. На когото не му пука за тъмни схеми и мобилен изглед, но държи на предишното оформление, може просто пак да си я включи от настройките. А който би искал конкретни неща да работят и с всички тези различни облици, теми и устройства, може вече да си се занимава -- колкото време иска и когато може -- да ги прехвърля в отделни джаджи. :: Ако нещата изглеждат доста счупени, тогава LegacyStyles си остава включен по подразбиране. Останалото обаче е сходно: който има интерес, може да се занимава да оправя конкретни неща. Примерно аз мога да се захвана да оправям разни проблеми с тъмната схема, защото напоследък я ползвам, а много неща действително изглеждат дразнещо счупени с нея.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:25, 6 декември 2024 (UTC) ::: Още малко за последния вариант. LegacyStyles си стои включено по подразбиране, така че за всички редактори външна разлика няма. Междувременно оправяме едно-две-три неща. И съобщаваме тук: който иска, може да си изключи LegacyStyles и да включи тези джаджи и да се обади, ако има проблеми. ::: Това би позволило тестването да се прави от повече хора и най-вече да е ''opt in'' -- който иска да тества, поема и рисковете от счупване. Останалите си карат както досега -- докато не получим достатъчна обратна връзка, че нещата изглеждат добре и може да изключим LegacyStyles за всички.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:07, 6 декември 2024 (UTC) :: Може би само да допълня нещо, което писах и още първия път като повдигнах темата. Уикипедия би трябвало да изглежда задоволително и без никакъв локален CSS. Ако някъде се чупят някакви неща, то би било защото сме се опитвали да ги натаманим да изглеждат по различен начин от този, който Уикипедия предлага по подразбиране. И именно тези натаманявания апелирам да минимизираме, за да не изпадаме повече в подобни ситуации. Факт е, че хората се ентусиазират да направят нещо шарено, но има причини минималистичните интерфейси да са били винаги популярни и може би да стават още по-популярни.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:32, 6 декември 2024 (UTC) : Бях го писал по-горе, но да повторя и тук. Идеята ми е накрая LegacyStyles да не бъде повече включен по подразбиране и в него да останат само неща, които отделни потребители може да искат да продължат да виждат като оформление, дори и с цената да се чупят други облици, цветови схеми или мобилен изглед. И, много важно, без никакво обещание за поддръжка. : В останалите джаджи и евентуално в Common.css виждам да остане само код, за който преценим, че съотношението между ползите от него и ресурсите за бъдеща поддръжка е приемливо. Това би се отнасяло най-вече до джаджите с параметър ''default'', т.е. включени за всички по подразбиране, дори IP-та, и още повече за евентуален код в Common.css. : Лично аз бих се радвал да обособим някои шарении в отделни джаджи, може би дори като алтернативни варианти. Типичен пример за мен биха били инфокутиите, за които далеч повече харесвам минималистичното оформление в английската и други уикипедии. Особено пък когато тези оформления всъщност не биха изисквали локален CSS, който да е нужно да се пипа при всяка бъдеща нова промяна в интерфейса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:15, 6 декември 2024 (UTC) :Давай, и аз нямам по-добро предложение. Кажи кога ще го сложим, за да сме повече хора на линия. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:51, 7 декември 2024 (UTC) :: На теория нищо не трябва да се промени за потребителите от стъпка 1. Може би ако кеширането от сървърна страна не е идеално, би могло да има някакви странности, но дори това изглежда малковероятно и, ако все пак се случи, трябва да е за не повече от няколко минути. :: Все пак, ако искате да го направим утре вечер, примерно към 20 българско време, т.е. 18-20 европейско и 10-13 американско време?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:17, 7 декември 2024 (UTC) :::Ще гледам да успея. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 02:04, 8 декември 2024 (UTC) :::: Благодаря! Ще го мърджна към 20:00, така че в следващите няколко минути ботът да го приложи тук.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::: {{да}} [[Специални:Приноси/JSS 9]] <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:04, 8 декември 2024 (UTC) == Използване на ft, вместо около == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Carbonaro.]]''<br><span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:56, 8 декември 2024 (UTC) Кажете, каква ви е мотировката за връщането на ''ft'', вместо ''около.'' В Уикипедията такива идиотски преводи стоят кат ''Бе Ем Ве'' (BMW) и ББЦ (BBC)… , а вие изправяте това което има български превод? И колко българи знаят какво значи? Те ''Белчо и Сивушка'' не знаят кои са, та камо ли ft. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 04:35, 28 ноември 2024 (UTC) :[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], „около“ е неправилен превод. Така не става ясно живял ли е през този период, управлявал ли е, или е достигнал разцвета си. Ако не можем да намерим подходяща заемка, най-добре да не бутаме, защото се променя смисълът. Вярно е, че читателят може да се затрудни, но по-добре ли би било, ако го подведем? Също моля те, обръщай внимание на граматичните особености, не само да правиш забележки. След предлог например не се употребява пълен член (с много малки изключения). Запетаи обикновено не се употребяват след обстоятелствено пояснение: „След Втората световна война{{color|red|''','''}} се установява в България“. Разбира се, това не е в сила, когато важат други правила: „След Втората световна война, изглежда, се установява в България“. Но не оставай с грешно впечатление! Всички оценяваме усилията, които влагаш. Факт е, че хиляди статии имат нужда от подобрение, и е хубаво, когато се намират хора, които с интерес вършат тази работа. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:10, 28 ноември 2024 (UTC) ::Между другото и най-великите писатели са ползвали коректори. Нищо лично. Все пак за ''около'' не сте прав. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:30, 28 ноември 2024 (UTC) ::В статията за Никомах ''около'' стои вече 13 години и никой не е помислил да го промени на ''floruit.'' А около и означава по средата, в разцвета. ::И още един въпрос. Защо махнахте препратките към конституцията и правилника? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 06:17, 28 ноември 2024 (UTC) :::Не съм съвсем съгласен. Двете конструкции внушават различни значения. :::{| class="wikitable" | Никомах Геразски (ок. 60 г. – ок. 120 г.) е древногръцки философ, математик и музикален теоретик. || Вероятно става дума за датата на раждане и смърт. |- | След административната реформа на Диоклециан (упр. 284 – 305 г.) провинцията попада в окрупнения диоцез Тракия. || Взето от статията „[[Специални:PermaLink/12294090|Долна Мизия]]“. |- | Баща му Никомах (ок. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III. || Създава се впечатлението, че точният период на неговото управление не е ясен. |} :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:51, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Съгласен съм с Карбонаро - това не е около. Floruit си означава най-често периодът, в който личността е засвидетелствана да е била активна и се използва в историческата наука в латинската форма. Никога обаче не съм виждал употреба на български. Така или иначе смятам, че трябва са си се остави на латински floruit. Съкращението нормално е фут. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:00, 6 декември 2024 (UTC) ::::: Моите две стотинки: трябва да се направи {{ш|floruit}} и, ако се сметне правилно, {{ш|fl.}} и да се преведе поне минимално [[:en:Floruit]] за прости хора като мен. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 6 декември 2024 (UTC) ::::::Колко %-та от българите знаят какво означава съкр. ft, даже думата floruit? Просто питам. А „около“ с една дата е подобно на дантевото: „На попрището жизнено в средата“. Защо да не е най-активния период? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:32, 7 декември 2024 (UTC) :::::::Защото „около“ създава впечатлението, че датата на управление не е известна. Има разлика между „Бил е на власт около 1250 г.“ и „Управлявал от 1246 до 1251 г., като достига разцвета си през 1249 г., когато пленява...“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:58, 8 декември 2024 (UTC) ::::А не трябва ли да е fl. c. 375 пр.н.е. – по примера за Никомах в таблицата; и поначало, когато се посочва една единствена година и тази година се разглежда като ''най-вероятната'' година на кулминация в разцвета? Освен това, ако ще се използва '''fl.''', според мен трябва да се използва и '''c''' (circa) вместо около, а вграждането на връзка към статия за смисъла на използването понятие/съкращение или изскачащо прозорче за мен е задължително – в подкрепа на направеното предложение в този смисъл за шаблон. Оттук следва (за мен) въпросът дали да не се използва и AD (Anno Domini) или AC (ante Christum) за консистентност – когато се посочва период или година от преди новата ера/преди Христа, да е изцяло на латински.<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 10:57, 8 декември 2024 (UTC) :::::Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в [[Уикипедия:Стил]]. <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:00, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия, просто показва, че не става ясно как трябва да се интерпретира, ако се използва само „около“. Иначе за използването изцяло на латински изрази съм категорично против. Като българска артернатива за ''fl.'' дали не можем да използваме „разцв.“, например „Никомах (разцв. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III“? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:05, 8 декември 2024 (UTC) :::::::{{цб|Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия}} :::::::[[Аристотел#Биография|Аристотел#Биография]] :::::::[[En:Nicomachus (father of Aristotle)|Nicomachus (father of Aristotle)]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:09, 8 декември 2024 (UTC) :::::Много интересно предложение. Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:50, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::Да, благодаря. Всъщност оттам тръгна всичко, когато Niki Yooff [[Специални:Diff/12425434|промени]] „''fl.'': 375 г. пр.н.е.“ на „около 375 г. пр.н.е.“, но с това се променя и значението. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:53, 8 декември 2024 (UTC) :::::::::Да, променя се значението при замяна на fl. с около, без да става ясно това „около“ за какъв аспект от живота на Никомах се отнася; но и fl.: 375 г. пр.н.е., струва ми се, също не е съвсем изрядно – [[En:Nicomachus (father of Aristotle)|в статията в Уикипедия на английски е fl. c.]], тоест ''около'' тази година, но действително конкретно по отношение на периода на активност, което именно се разбира от комбинацията fl. c.<br> :::::::::{{цб|Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в Уикипедия:Стил. ~ Pelajanela // беседа 11:00, 8 декември 2024 (UTC)}} <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:47, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::::Да, да, видях. Чувствай се свободна да го направиш. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::::{{цб|Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“}} ::::::За мен този коментар е пример за фалшива аналогия:<br> ::::::[[file:FLICC_Taxonomy_of_Logical_Fallacies.jpg|600px]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:33, 8 декември 2024 (UTC) : Като лаик, единствено с непретенциозен любителски интерес към историята, да попитам пак: ако ''floruit'' действително се използва в научната литература и на български, не би ли било най-добре да се преведе (или напише) [[:en:Floruit]] и да се въведат {{ш|floruit}} и {{ш|fl.}}, които да сочат към тая статия? Така няма да е проблем, че читателите може да не са запознати с термина. То поначало не се очаква Уикипедия да е писана като за първи клас. Затова именно служат препратките – читателят да може да разбере какво означават непознати му понятия.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:01, 8 декември 2024 (UTC) ::Или тук, или в „Уикиречник“, както е понастоящем шаблонът {{ш|fwiw}}, но във всеки един случай е добра идея. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:10, 8 декември 2024 (UTC) ijpyfim5b6m72lil79w82zebeli0wdz 12435133 12435130 2024-12-08T18:13:08Z Iliev 47135 /* Използване на ft, вместо около */ re 12435133 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) :Нима това момиче е по-известна от Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев, че нейната страница е по-голяма от техните взети заедно? Страницата прилича повече на [[CV]]. Просто се интересувам. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 01:40, 26 ноември 2024 (UTC) :Тази страница се нуждае от добро почистване. Само това ли е от личния живот? Една сватба? Кой е бил DJ-ят?--[[Потребител:Pl71|Pl71]] ([[Потребител беседа:Pl71|беседа]]) 21:16, 26 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) :Здравейте, много ви благодаря за отговора! Информацията ми е предадена лично от Младен Трайков. В интернет има много статии, от които може да се види, че информацията е коректна, но е трудно да цитирам конкретен източник… :Как мога да процедирам? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 15:34, 22 ноември 2024 (UTC) ::Здравейте, малко късно, но сега виждам, че сте писали. Вижте, просто това, че някой Ви е предал дадена информация, съвсем не означава, че същата може да бъде използвана тук. Предполагам, че наистина в интернет има много информация по темата, но източниците, които следва да се ползват тук трябва да бъдат достоверни. Съветвам Ви да прегледате сините препратки, които Ви написах в предния си отговор. Без конкретен и достоверен източник, не мисля че има шанс статията да остане. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 21:25, 26 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA&nbsp; в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща позицията на WOWSA, че е „открила и разкрила фалшифициране на данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Тези източници са полезни, благодаря Ви. За първия не съм сигурен дали отговаря на изискванията ни за благонадеждност, но Sportal, мисля, е достатъчно утвърден сайт за спортни новини (колегите, които имат опит със спортна тематика, може да ме поправят), така че публикуваното в него по темата също е важно да бъде отразено в статията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:40, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Вие продължавате да искате да се изтрият факти , {{нлн|които не са ви изгодни}} за да не се очерня името на даден човек. Само че това няма как да мине, не се намираме в Северна Корея или Съветския съюз. А вашите обвинения към Петър Стойчев са {{нлн|доста жалка картинка}}. Петър Стойчев не работи във WOWSA. Федерацията е разнищила случая от край до край и това няма как да бъде изтрито господин Костов. То вече стана известно на цялата спортна общественост у нас и в чужбина. Ако успеете да осъдите организацията и да докажете, че грешат това също ше бъде отразено. Успех.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 18:55, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::И аз не обвинявам П. Стойчев в нищо, къде видяхте такова нещо? ::::::::{{нлн|Жалък сте.}} Но не знаете фактите, така че {{нлн|по-спокойно с думите}}. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:20, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::Това не са мои и наши обвинения. Просто ви цитирам статии които на вас {{нлн|явно не ви харесват ;)}}. Ясно е, че еие {{нлн|сте пристрастен}} и не зачитате фактите. А понеже не се и представихте кой сте, приемам че {{нлн|сте някой от тези цитирани в първата статия}}. Ако не е така си напишете поне имената и телефона, както аз ясно направих. Би трябвало администраторите да ви изключат от редактирането на статията за Цанко Цанков. Вие не зачитате че и самите WOWSA ясно декларират, че нищо не са отменяли и няма какво да отменят и публикуваната в 67 източника информация е невярна. Така че това което вие сте написали в статията категорично не отговаря на истината. По-добре четете, а не пишете повече/ ::::::::https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:17, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::: Уикипедия [[У:НЕЕ|не е форум]]. Тук не е мястото да се обсъжда кой е крив и кой прав в тази история. Коментирането на личността на други редактори [[У:НЛН|също е забранено]]. ::::::::: Единственото, което може и трябва да се обсъжда в Уикипедия, са самите статии: в какво може да не отговарят на изискванията, но най-вече как да бъдат подобрени. ::::::::: Няколко мнения вече бяха изказани. Нека изчакаме дали ще има и други.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:28, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::Аз просто показвам факти, а не водя война като по-горния ви колега. Иначе сте парви - това не е форум, но някой трябва да вземе мерки срещу подобни пристрастни редактори, които не зачитат фактите, а редактират по "лични убеждения" и със злоба. Освен това още вчера писах на поне 5-6 администратора от общо 23мата за българската wikipedia - нямам отговор от нито един. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:34, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::: Администраторите нямат компетентност да решават какво да пише в Уикипедия (често се бърка, факт, затова е специално подчертано на страницата [[Уикипедия:Заявки към администраторите]]). Тези въпроси се решават от редакторите и по тази причина е важно да се чуят повече мнения. Иначе е разбираемо всеки да вижда нещата от собствената си камбанария. Затова консенсусът е един от [[У:5|петте стълба на Уикипедия]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:45, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) ::Поздравявам включилите се в казуса колеги за подробното разискване. Изчетох нишката тук с всички коментари и погледнах самата статия. Подкрепям да бъде преместена засега в инкубатора. Има сериозни проблеми, като например липсата на източници в текста, липсата на сегашно историческо на места, излишни суперлативи, прекалени на брой външни препратки... Разделът за WOWSA трябва да бъде преработен в по-енциклопедичен и точен вариант. Разглеждайки дори само набързо някои от източниците, споменати тук, мисля, че има как да бъде включена цялата случка с асоциацията, включително и как е отразена тя от медиите, в безпристрастен и енциклопедичен вариант. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 22:12, 21 ноември 2024 (UTC) :::По-горе Лъчезар беше написал разделът за WOWSA да бъде пренаписан и подобрен. По-лесно ми е да отговоря тук, защото съм на мобилен. Това е много добро предложение, винаги съм бил отворен към преработване и подобряване на всичко, което съм писал в Уикипедия. Ако някой не ме изпревари ще се опитам в най-скоро време да направя нещо по въпроса.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 00:55, 22 ноември 2024 (UTC) :::Пренаписах раздела и признавам, че предишния не беше добър. В момента мисля е възможно най-акуратен.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:28, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@[[Потребител:Givern|Givern]], @[[Потребител:Райън|Райън]], @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]] ::::Благодаря за промените Givern, така ми харесва да има обективност и конструйтивност. ::::Но пак изразявате предимно гледната точка само на едната страна, а именнто тази на WOWSA. ::::По текста ви има доста неточности, но щом искате да присъства WOWSA в статията за Цанко Цанков е редно да напишете и другите гледни точки. ::::Първо да направим уточнение - целият този параграф за WOWSA се отнася единствено за първото плуване на Цанко Цанков по река Дунав, състояло се на 06.09.2024г за което той е подал данни към WOWSA. Те имат право да разглеждат/ратифицират/отказват единствено само това негово плуване. ::::'''Пояснения, факти и неточности:''' ::::'''1. Данните не са фалшифицирани, а може да се каже манипулирани.''' ::::Обяснение: Истината е, че няколко .GPX файла са сглобени ръчно в един и то MS WORD файл (в последствие експортнат като PDF) поради незнание и техническа некомпетентност на екипажа на лодката, който ги е изпратил. При това ръчно манипулиране на данните според човека, който го е правил, самият WORD е конвертирал някои данни в автоматични дати.&nbsp; &nbsp;Освен това не е имало никакво ясно изискване от WOWSA за формата на данните (или поне те (екипажа от Видин) не са му обрнали необходимото внимание на това). Освен това от WOWSA не са дали необходимото време на екипа на Цанков да подготви и провери валидността на данните - искали са ги незабавно по най-бързия начин. Това е и основната причината да бъдат изпратени доста неконсистентни данни. ::::'''2. GPS устройствата при подобни плувания са върху самата лодка. Плувеца няма право да носи устройства по себе си (защото плуването е unassisted).''' ::::По време на първото плуване нивото на реката е около 80см (това е официалното ниво, взето от котата на автоматичната станция, намираща се на Дунав мост 2). Това е едно от най-ниските нива на реката за годината (както и едно от най-слабите течения съответно). Поради плитчините на река Дунав по това време (на места под 50см) се е налагало лодката да се измества периодично от праволинейния курс, който Цанков е следвал в близост до фарватера. Това преместване се е осъществявало с по-висока скорост (до около 20км в час) и на десетки метри разстояние от плувеца, което е отразено в GPS данните. Точно за тези скорости се хващат от WOWSA, че не са реални. Да така е - това е скорст на лодката, а не на Цанко Цанков. ::::'''3. WOWSA постъпват доста некоректно като цялото им разследване е базирано на данните от GPS устройство, което е върху лодката, а не върху плувеца''' (той няма право да носи устройства). Това е техен огромен пропуск, тъй като реално проследяват вариациите на скоростта и посоката на самата лодка, а не на плувеца. По този начин се обесмисля цялото им разследване и обвинения. Лодката е нямало как да бъде до него плътно през цялото време. ::::4. '''Напишете, че на лодката е имало съдия - Стефан Георгиев''' - един от най-опитните и реномирани плувни съдии в България, който ясно и категорично се подписва и декларира, че плуването е било абсолютно коректно и по правилата. ::::Този човек е и главен наблюдател (обсървър) на това първо плуване в Дунав. ::::'''Напишете също, че въпреки всичко неговото мнение не е било взето под внимание от WOWSA, което е грубо нарушение на правилата от тяхна страна.''' ::::Може да се цитира тази статия: <nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> ::::Освен това преди плуване WOWSA са били помолени да предоставят техен съдия за това плуване, но те не са предоставили такъв. ::::'''5. На лодката е имало и други свидетели, следящи плуването, в това число и бившия кмет на гр. Видин - Герго Герегов.''' ::::Те също може да предоставят допълнителна информация. ::::'''6. От WOWSA не са предоставили предварителна информация, че в Дунав има записан рекорд от 115.8 км на румънеца Богдан Зубрагиу''' от август 2021. В Google също не са били налични данни за такъв рекорд преди 06.09.2024. Това поставя под съмнения цялата дейност на WOWSA, които в последствие изглежда добавят статия за това плуване на румънеца и заявяват публично, че плуването на Цанков не е рекорд. ::::Същевременно екипът на Ц. Цанков наистина обявява плуването като рекорд. Това се получава поради незнание от тяхна страна за рекорда на румънеца. ::::'''7. На 19.09.2024г е осъществено второ плуване в река Дунав.''' Този път на лодката има 6 различни GPS тракера, AIS проследяващо устройство на корабна администрация - Русе, няколко видеокамери, заснели цялото плуване, подробен объсрвър лог, воден прилежно и в детайли от мен - Кристиан Костов. ::::На лодката има четирима допълнителни свидетели, следящи плуването също. ::::'''Изминатото разстояние е 120 километра и 600 метра за 18 часа и 1 минута !''' ::::Това е нов рекорд. Плуването се очаква да бъде ратифицирано, но не от WOWSA. ::::Никакви данни за това плуване не са подавани и няма да бъдат подавани към WOWSA, тъй като тази асоциация се оказва че лесно се подвежда и манипулира от случайни имейли от недоброжелатели и конкуренти. Тя е ненадежден партньор и за в бъдеще плуванията на Цанков няма да бъдат ратифицирани през нея. Има много други по-надеждни организации, федерации и асоциации. ::::Това всичко трябва да бъде добавено, ако искате да има прозрачност и коректност на информацията, която предоставяте ! [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 09:06, 22 ноември 2024 (UTC) ::Дайте наистина да преместим статията в Инкубатора и там който има желание да работи над нея. @[[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]]: Можете да редактирате статията, като добавите нужната информация, но трябва да спазвате неутралност и за всяка информация да предоставите надежден източник, който напълно да препокрива написаното – без лични мнения, без непотвърдена информация. Като за начало Ви предлагам да започнете с частите от статията, които не са свързани с WOWSA, за да придобиете опит. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:40, 22 ноември 2024 (UTC) :::{{цб|без лични мнения, без непотвърдена информация.}} и без суперлативи от рода на :::„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност“. От енциклопедична гледна точка нищо не може да бъде безспорно. :::Да напомня на [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] че ако е от екипа на Цанков и получава заплащане за това задължително е да го декларира според [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Policy:Terms_of_Use/bg условията за ползване] с които изрично се съгласява при публикуването на всяко нещо написано в Уикипедия включително на беседите и тук в „Разговори“. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:11, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@Сале „Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това. Относно това дали съм част от екипа или не - по скоро се захващам с това защото виждам колко много невярна информация, атаки и помия се изсипа върху Цанко Цанков. И не - не получавам заплащане от никой, опитвам се безпристрастно да гледам на нещата и да давам информация каквато е. Също би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони), а не никнейми и пози начин всеки да носи воята отговорност за думите си. И още нещо - искам да знам каква е структурата ви, има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той ? [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 12:36, 22 ноември 2024 (UTC) :::::С този тон... Няма структура. Това е доброволски проект, никой не е по-висш, някои са просто по-опитни. А и Уикипедия не е някаква авторитетна публикация, че да можете да изисквате от редакторите някакви неща. Това е енциклопедия, в която материалите са с качеството, с което ги създават доброволци. Ние отразяваме Това, което е публикувано в достоверни източници. Не можем да правим интервюта, да слушаме обяснения и според тях да пишем статии, например. Стига да има достоверен източник, който е публикуван на друго място, може да се напише в статията твърдението - неутрално и енциклопедично. Включително и от вас. Ако преместим статията в инкубатора, може да прочетете редицата помощни страници в Уикипедия, които ще ви помогнат да разберете за какво говорим по отношение на хоризонталната структура на сайта, неутралния тон и т.н, а после да изпипате статията сами. [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 15:37, 22 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това.|Kristian kostov}} ::::: Нередното е, когато твърдението не идва от благонадежден източник, а предвид изключителността му, дори от повече благонадеждни източници. „Изключителни твърдения имат нужда от изключителни източници“, както казваме в Уикипедия. Ако в източник пише, че е поставен някакъв рекорд и нищо повече, а редактор в Уикипедия го допълни с „безспорен връх“, това представлява [[У:БОИ|оригинално изследване]], което няма място в енциклопедията. ::::: {{цб|би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони)}} ::::: Изглежда все пак не сте чели [[:wmf:Policy:Terms of use|Условията за ползване]] на сайтовете на Фондация „Уикимедия“. Тези условия са '''задължителни''', не просто пожелателни, и неспазването им може да доведе до прекратяване на достъпа, особено при нарушения на особено важни изисквания. ::::: Едно от тези важни изисквания е да не бъде нарушавана неприкосновеността на личния живот на останалите потребители, включително да не бъде търсена персонално идентифицираща информация. Терминът в оригинала на английски, който единствен има правна стойност, е ''soliciting''. Вашите коментари -- този и по-раншен -- представляват именно ''solicitation''. ::::: Това е забранено. Не го правете повече под каквато и да е форма. ::::: {{цб|Относно това дали съм част от екипа или не (...) не получавам заплащане от никой}} ::::: Точният термин в УзП е ''compensation''. Не е нужно овъзмездяването да е парично. Не е нужно дори да е материално. И е достатъчно само да е очаквано. „Помощ от приятел“ и „услуга за бъдеща услуга“ абсолютно влизат в тази категория. ::::: Много важно е да се помни какво точно е забранено. Някои хора се опитват да прикриват подобни зависимости, смятайки погрешно, че ще бъдат наказани, ако ги признаят. Точно '''обратното''' е. Забранено е не редактирането срещу овъзмездяване, а ''прикриването'' на такова редактиране. ::::: Важно е да се помни и това, че не е нужно тези нарушения да бъдат „доказвани“, тъй като Фондация „Уикимедия“ очевидно не може да провежда полицейски разследвания. На практика е достатъчно добре обосновано предположение, че е налице нарушение на УзП, за да бъде ограничен достъпа, особено когато това е свързано с вреди за съответния проект -- например нарушаване на основополагащите принципи, включително тормоз над останалите редактори. ::::: По тези причини най-добронамереният ми съвет е да не се страхувате да бъдете максимално открит. Освен, че няма да рискувате да сте в нарушение на УзП, това може да Ви спечели и повече симпатии сред редакторите. ::::: {{цб|има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той}} ::::: Краткият отговор е: това, което виждате тук, е начинът за решаване на ситуации като тази в проектите на Фондация „Уикимедия“. ::::: Ако предпочитате по-официален отговор, може да се свържете директно с Фондацията: https://wikimediafoundation.org/about/contact/<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:04, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::<nowiki>Благодаря за поясненията {{@</nowiki>[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]<nowiki>}}, наистина са доста изискванията, както и спецификите, подробностите и тълкуванията. Аз не съм професионален нито журналист, нито редактор, нито имам амбиции да бъда такъв. Аз съм просто доброволец в случая и нищо повече. </nowiki> ::::::Така , че ако ако имате желание, време и воля, моля направете вие (редакторите имам предвид) необходимите промени по страницата следвайки стандартите на wikimedia. Каквото се изсква като информация от страна на Цанко Цанков, ще ви бъде предоставено предварително или по време на редактирането. Иначе става двойна работа и игра на котка и мишка в която нашата страна трябва да се чувства мишката, която я е страх от редакторите на Wikipedia :) Но оценявам високо диалога все пак с всички Вас ! ::::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:11, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::: Едно малко, но важно уточнение, касаещо „предоставянето на информация“ и защо то не е приложимо в случая. Редакторите в Уикипедия са задължени от [[Уикипедия:Възможност за проверка]] да използват при създаването и дописването на статии единствено информация, която е налична в публично достъпни [[У:БИ|благонадеждни източници]]. Това е съществено отличие от например журналистите и учените, за които е обичайно да събират лично информация като очевидци, интервюиращи, експериментиращи и т.н., както и да споделят собствени анализи, заключения, преценки и други подобни. Вече това, което журналистите, учените и въобще специалистите в дадена област публикуват -- което ние наричаме „вторични източници“ -- представлява основният източник на информацията в Уикипедия. Именно тази особеност на Уикипедия -- при условие също, че се подбират единствено вторични източници, на които може да се има доверие -- позволява на енциклопедията да бъде смислен източник на информация, независимо, че „всеки може да я редактира“.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:01, 23 ноември 2024 (UTC) : [[Картинка:Yes check.svg|18п|✔Готово|link=]] '''<bdi>Готово</bdi>''' Преместена като [[Чернова:Цанко_Цанков_(плувец)]] до привеждане в енциклопедичен вид. Защитата за редактиране е свалена, всеки може да я подобрява. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:04, 22 ноември 2024 (UTC) След последните добавки към тази статия хвърлящи безпочвени нападки към определени личности, съвсем загубих надежда за тази статия и че може да се излезе от този батак.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:57, 24 ноември 2024 (UTC) == Чернова: JoyYoga одобрение и планиране == Здравейте УкиАвтори и админи, Моля за помощ относно моята чернова, която очаква одобрение. Опитал съм се да напиша статията, така че да не звучи рекламно, тъй като става дума за материал, който да информира за марката Joy Yoga и студиото ни в София. Бихте ли могли да ми помогнете, да я направим така, че да отговаря на всички условия, защото ми се иска да сме представени, като наистина различно Йога студио и общност в София? Като цяло, смятаме на сайта joy yoga да започнем поетапно да качваме множество материали, които можем да преработваме и споделяме за уикипедия, защото ще се стремим да бъдат образователни и информативни. Не съм убеден, доколко това отговаря на стандартите на общността, а знаете, че това отнема голям ресурс, така че ще се радвам да дадете някакво становище в тази посока. За момента е важно, да ни виждат като сериозен бранд, което е малко трики при положение, че Уики, по това, което чета не толерира реклама и позициониране на кой да е - пише че се приемат статии за значими компании, но реално липсва обективен критерии за това кой бранд е значим. За мен JoyYoga e значим, но за друг не е.. :) Благодаря ви, предварително и ще се радваме, ако се интересувате от йога, здравословна храна или просто искате да се запознаем - да ни посетите... ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 22:13, 23 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Поздравления за откриването на студиото ви. Разгледах черновата ви. За съжаление не мисля, че отговаря на изискванията за значимост и енциклопедичност. Всичко в статията е като от бизнес уебсайт, а и няма достоверни източници. Студиото е открито едва преди няколко месеца - няма как да добие значимост за толкова кратко време. Приемливи източници в случая биха били неща от рода на статия във вестник, която описва приносите на студиото към, например, местната икономика или обществен живот и то след като студиото е съществувало с години. Не мисля, че статия за това студио за момента принадлежи в Уикипедия. Ето ви няколко примера на значими бизнеси, като не всички са добре написани, но поне по значимост имат място в Уикипедия - [[Мол ъф София]], [[Билла]], [[Кино Арена]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:47, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря SlipknotRlZZ, ::Ще имам предвид, нещата, които споменавате. Може би на по-късен етап от развитието ще опитаме отново да се добавим като компания. Ако смятате, че можем по някакъв начин да я преработим, така че да отговаря на изискванията, може да се свържете с нас и да си направим среща. Освен това си търсим човек, които да може да пише добре по темите за йога, така че ако проявявате интерес може да се помисли нещо.. ;) ::Поздрави, ::Александър [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:48, 24 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Уикипедията не е площадка за рекламиране на стартъпи. По-добре се насочете към Facebook или Instagram. Хората, които търсят информация в Уикипедията надали са ваши потенциални клиенти. Пораснете, отворете филиали във всички областни центрове и вярвам ще се намерят хора, които ще напишат за вас статия в Уикипедията. Засега не си губете времето. Безплатен съвет от мен. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:07, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря Николай, ::Разбира се, използваме дигиталните платформи за реклама, които посочихте. Идеята ми за уики-статия си ми хрумна случайно и помислих, че ще е интересно да направим някаква поредица от материали, които можем да подготвим и да качим. :) Може да се пише по специализирани материали за самите практики, някакви неща за индуистките божества и др., но сякаш при това положение, по-скоро няма смисъл... ::Благодаря, все пак и поздрави, ::Алекс ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:53, 24 ноември 2024 (UTC) :::За практиките пишете, но не споменавайте Joy Yoga, поне на този етап, докато не станете узнаваеми. При всеки опит за написване на статия Joy Yoga, тя ще бъде безжалостно изтривана. Дерзайте. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 18:44, 24 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря Николай, ::::Мисля да ги кросвам с публикации на сайта. Реално ще правя статиите в блога, а в уики ще го цитирам като източник, като това ще става през 2 месеца, така хем ще вдигам SEO score-а на сайта, хем ще имаме присъствие в уики. Какво мислиш за този подход? Единствения казус е да намерим кой да пише и редактира, че напоследък е голям проблем това, а аз не знам дали ще мога да насмогна... :) ::::Поздрави, ::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 00:19, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Вие изглежда отказвате да се съобразите с изискванията за писане в Уикипедия. Никакви авторски писания. Множество благонадеждни източници. Сериозно ли си въобразявате, че тук ще си дублирате сайта? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 00:49, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Това не е добра идея. Уикипедия не е място я разсъждения, мнения, философии... Това е енциклопедия, сбирка от факти, които са били докладвани на друго място, в благонадеждни източници, преди да бъдат записани тук. Запитайте се защо искате да дублирате в Уикипедия. За собствена облага? Ако искате да допринесете към Уикипедия, добре сте дошли! Но моля първо се запознайте с [[Уикипедия:Благонадеждни източници]], [[Уикипедия:Възможност за проверка]] и [[Уикипедия:Без оригинални изследвания]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:48, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::Привет Николай, ::::::Извинявам се, че не съм разбрал какво точно искате да кажете. Може би, започвам да разбирам какво имате предвид при така поставения коментар. :) Надявам се, че ще простите невежеството ми, въпреки че нямам предвид "собствена облага" в прекия смисъл и по-начина по който разбирам този термин. Ще се запозная с материалите, които ми цитирахте и благодаря за съдействието.. ;) ::::::Поздрави, ::::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 02:03, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::: [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], малко храна за размисъл, която може да Ви е полезна, дори да не допринасяте повече в Уикипедия. ::::::: Много хора днес изпитват носталгия по миналото, дори минало, в което още не са били родени. Светът изглежда все по-необясним и несигурен. Има много и най-различни причини за това. Една от тях обаче е какофонията от информация, заливаща ни отвсякъде – особено информация, която интуитивно чувстваме, че се възползва от нашите нормални човешки слабости, като например доверието ни. ::::::: Кому можем днес да вярваме? Има ли въобще истина? ::::::: Преди близо четвърт век, когато Уикипедия възникваше като проект, в който „всеки може да редактира“, мнозина смятаха, че това е абсурдна идея. Невъзможно е всеки да може да пише и да не излезе една огромна глупост! Уикипедия не само опроверга тези песимистични предсказания, но се превърна в уважаван източник на информация и практически неразделна част от днешното цифрово пространство. ::::::: Защо? Причината е, че Уикипедия позволява на всекиго да пише – но не какво да е. Енциклопедията изисква да се пише това, което казват авторитетите. И признава за авторитети само тези, които са се доказали като такива. Случайно или не – както беше в „доброто старо време“, за което мнозина тъгуват днес. ::::::: Каква е връзката с Вашите занимания? ::::::: Един от кумирите ми, макар и в малко по-различна, но донякъде свързана област, е Scooby Werkstatt, известен като [https://youtube.fandom.com/wiki/Scooby1961 scooby1961]. Скуби навремето имаше сайт със съвети как да поддържаме добра физическа форма. Такива сайтове – бол. ::::::: Но Скуби се отличаваше. Съветите му звучаха доста земно: „не харчете излишни пари за скъпо оборудване, добавки или дори храни: важно е постоянството, за мускулите и парче ръждиво желязо върши същата работа като лъскавото, а бобът и лещата са отлични източници на белтъчини, независимо, че може да изглеждат като бедняшка храна“. ::::::: Обаче дори това не беше същественото отличие. Същественото беше, че Скуби винаги цитираше сериозни научни изследвания, с които аргументираше своите твърдения. Не „вервайте ми“, не „една жена каза“, не „[[Хълк Хоган]] каза“, не дори „[[Арнолд Шварценегер|Арнолд]] каза“. ::::::: Скуби не е типичният днешен инфлуенсър. Но съм убеден, че ако инфлуенсърството въобще просъществува в бъдеще, то рано или късно ще се върне към модела на хора като Скуби. Защото всяка заблуда, въобще всичко фалшиво един ден неизбежно се сблъсква – челно – с реалността, а здравият разум винаги е крайният победител. Както казваше един от героите на Азимов, „главна характеристика на научната религия е, че нейните пророчества ''винаги'' се сбъдват“. ::::::: Вярвам Ви, когато пишете, че не сте просто поредните, захванали се с нещо. Един от начините да се отличите може да бъде моделът на хора като Скуби, които се основават на факти и научни доказателства. А пък един от начините да развиете тези умения – а и да подчертаете сериозността на заниманията си – може да бъде допринасянето в Уикипедия. ::::::: Представете си добре написани статии в енциклопедията, които описват ''реалните'' ползи от йога за организма, важното ѝ културно влияние, нейната история и много други аспекти. Независимо, че и други редактори ще допринасят по тези теми, човек може с основание да се гордее, че ги е започнал или значително развил. А защо не и превърнал в „[[Уикипедия:Избрани статии|статии за пример]]“ – каквато е [[:en:Yoga]] в английската Уикипедия. :) ::::::: Каквото и да решите, желая Ви успех в начинанията!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:26, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], между другото ако продължите да пишете в Уикипедия ще трябва да си смените потребителското име. Уикипедия [[У:НПИ#Неподходящи_потребителски_имена|не разрешава]] фирмени имена. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:52, 25 ноември 2024 (UTC) == Пр. Хр. == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Алиса Селезньова]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:45, 29 ноември 2024 (UTC) Алиса Селезнёва, или на всякъде в статиите променете правилното, книжовно ''пр.н.е.'' на архаичното ''пр. Хр''. или престанете {{нлн|да вандалствате}}! Не мога да разбера защо толкова настоявате. България е светска държава. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:03, 28 ноември 2024 (UTC) :Няма нужда от толкова агресия. Настоявате да наложите мението си по спорни въпроси - обясни Ви се, че няма да стане така. Отделно гледам, че използвате думички, които не разбирате - моля, прочетете [[Уикипедия:Вандализъм]] и превантивно [[У:НЛН]], че сте по ръба.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::Това не е агресия, а принципи. Просто така да се връщат редакциите е равностойно на вандалщина. Ако толкова настоявате, променете всички споменавания в статията, а не връщайте редакциите. В края на краищата ми дреме на [цензурирано] какво ще пише. Може и никога повече да не отворя тази статия. Виждам, че сте {{нлн|почитателка на съветски филми}}, та ще си позволя да перефразирам реплика от един филм: „За Википедию обидно.“ [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:35, 28 ноември 2024 (UTC) :::Нямам представа за какво говорите, но няма много общо с принципите в Уикипедия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 18:28, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Отговорете ми, естествено ако желаете, какво ви кара {{нлн|така да безчинствате по просторите на Укипедията}}. С какво ''пр. Хр.'' е по-добро? От естетическа гледна точка е ужасно с тази стърчаща главна „Х“. Словосъчетанието „преди Христа“ въобще не се ползва, нито от народа, нито в медиите. Някаква сляпа вяра, но България отдавна е '''СВЕТСКА''' държава. Единственото обяснение е, {{нлн|комплекси и предчувствието за своята значимост}}. {{нлн|Продължавайте, дерзайте!}} [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:14, 28 ноември 2024 (UTC) :::::А Вие сте просто за моментално блокиране. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 21:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::::::Причината, Моля! ::::::Затова ли, че отстоявам чистотата на българския език или има други причини? {{нлн|Ненавист, комплексарство и т.н.}}? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:30, 28 ноември 2024 (UTC) :::::::Дали българският език остава чист пишейки "преди Хр." или "пр Хр." може да се провери лесно, примерно в "История на българския народ" на Петър Мутафчиев от 1943 г. Авторът очевидно е грамотен мъж, който е бил съвсем наясно, че официално възприетия светски календар на България е Грегорианския и там година първа започва от раждането на Христос. За справка, погледни в част "I. Уводъ. Предистория и древенъ период въ миналото на балканския полуостровъ", на петия ред "преди Хр.", както и по-натам в цялата книга. Да разбирам ли, че по същество не си съгласен да ползваме Грегорианския календар в Уикипедия или просто не знаеш, че това е светския календар, използван в България? Поздрави, [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 10:29, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Ама вие сериозно ли давате за нормалност книга писана преди езиковата реформа? Повтарям! Никой не е забранил „пр.Хр.“, но използването му в XXI век в една светска държава е много странно. По своята абсурдност се нарежда до налаганата в последно време „българска кирилица“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:52, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::Причините за блокиране: :::::::* Множество лични нападки, включително в този разговор; :::::::* Неколко нарушения на правилото за тройно връщане. :::::::Помислете как успехте бързо да влезете в конфликт с 5-6 опитни редактори, некои от които администратори. Ако този разговор се водеше на У:ЗА, щехте вече да сте временно блокиран. (А, сега вижам, че той вече се води там.) Понеже виждам, че сте грамотен човек, моля Ви, осмислете репликите си, които са зачистени от други редактори. Войната с кирилицата (ако правилно разбирам неколкократните Ви препратки към нея) не я намесвайте тук. Пр. Хр. е широко използвана система от българската историческа наука - само на посоки Димитър Попов например, виден траколог. [https://www.ozone.bg/media/pdfs/576f550483b99.pdf]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:17, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], след като в правописния речник на БАН от 2012 г. е пояснено, че пр.Хр. може да се пише със или без интервал (т. 72.2.1) [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pravopis-na-skrashcheniyata-4/1338] и така сигурно е и в Берон, очевидно формата не е отживелица. Разбираемо има различни предпочитания, но тук не можете да налагате Вашите и е важно да разберете това. Ако пишете статии, можете да използвате в тях предпочитаното и никой не би трябвало да го промени, защото, както сам знаете, никоя от двете форми не е забранена, а и тук не сме направили с консенсус избор на една. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 14:34, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::Никой не е против кирилицата, упази Бог, а против налаганата от края на 50-те години типографска форма на кирилицата, наричана [[Българска кирилица]]. А по повод „пр.н.е.“. Никой не е забранявал този израз, а това, че се ползва в академичните среди е проблем на самите среди. Уикипедията е свободна енциклопедия и въпреки, че се придържа към научните факти не е задължително да използва архаични изрази, характерни за малка група хора, та било те и професори, и академици. Повтарям! България е светска страна. Никой в България не ползва в обикновения живот '''архаичното''' „пр. Хр.“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:09, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Според посочените източници, това изобщо не е вярно. Ако нямате източници, които да Ви подкрепят, мнението Ви си остава само това - личното Ви мнение, което Уикипедия не следва да прилага, тъй като противоречи на източниците и няма консенсус за него. Кое е толкова неясно?-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:13, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::: [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], Уикипедия [[У:НЕЕ|не е място за застъпничество от какъвто и да било род]]. Ако Вие имате мнение, това е Ваше право, но Уикипедия следва наложените практики, независимо дали ни харесват или не.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 29 ноември 2024 (UTC) Най-прекрасното е, че Хр., е роден 6 г. пр. Хр. [[Специални:Приноси/78.154.14.183|78.154.14.183]] 20:44, 2 декември 2024 (UTC) : А пък [[Начален меридиан|началният меридиан]] е разположен на 5 ъглови секунди от началния меридиан в Гринуич. Индианците не са индийци. В конската сила няма коне. Октомврийската революция – през ноември. Накъде отива тоя свят?!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:14, 2 декември 2024 (UTC) ::Съсипаха я тази държава, и добре че са потребители като @[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], че да ни отворят очите за тези несправедливости. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:35, 3 декември 2024 (UTC) == Партийна принадлежност на министри – отново за У:БЖХ == Обърнато ми бе внимание, че в статии като [[Правителство на Димитър Главчев 1]] партийната принадлежност на министрите бива променяна периодично от различни редактори. Стига се и до парадокси: Главчев като премиер е „безпартиен“, но като външен министър е от ГЕРБ-СДС ([[Special:Permalink/12410103]]). Какво толкова, ще кажете, {{ш|миоправиго}}! Първо, нека напомня: [[У:БЖХ]] не се отнася само до биографичните статии за живи хора. Тя се отнася до ''всяка информация'', свързана с тях. Всичко, за което има дори най-малък шанс да бъде оспорено, трябва да бъде подкрепено със солидни източници – както като качество, така и като количество. И дори за това, което изглежда сякаш не може да бъде оспорено, трябва да има поне някакви благонадеждни източници. По различни поводи – най-вече атаки срещу колеги от публични личности, които не са харесали нещо, написано за тях в Уикипедия – съм писал и тук, и в социалните мрежи как Фондацията би защитила решително и, както показва практиката, много успешно всеки един редактор, който стриктно е следвал принципите на Уикипедия. Може би обаче е важно да се подчертае и обратното: ''Фондацията няма да защити никого, който не спазва правилата''. Защо тогава просто не съм премахнал информацията? Защото в случая се използва шаблон {{ш|Министър2}}. Явно с цел улеснение, колоната за партийна принадлежност е направена така, че създава уикивръзка от съдържанието си (дори „[[военен]]“ на практика сочи към [[Война]]) или изписва „безпартиен“, ако не е посочена принадлежност. Това не е идеално, но е окей с исторически правителства, членовете на които отдавна не са между живите. Със съвременните правителства обаче не е така. Проблемите са два. Първо, добавяне на искане за източник, естествено, чупи шаблона, защото искането влиза в генерираната уикивръзка. Особено нелепо е, че дори добавяне на източник чупи шаблона по същия начин. Второ, интуитивното разбиране е, че за някого, за когото не се знае партийната принадлежност, колоната може да се остави празна. Обаче така се изписва „безпартиен“, а за някой министър и това може да звучи като невярна или дори „злепоставяща“ информация. Засега няма да пипам шаблона, защото наистина се използва в много исторически статии, където, първо, ще е много работа да се добавят източници, второ, липсата им не е чак толкова фатална (но и в никакъв случай не е безпроблемна). Най-вероятно бих мислил в посока създаване на пореден алтернативен шаблон ({{ш|Министър2}} е алтернатива на {{ш|Министър}}), който да позволява удобно добавяне на източници и искания за тях. Може би дори да изисква посочване на източник. '''TL;DR: Всяка информация за живи хора трябва да бъде подкрепяна с източници: подчертано благонадеждни и възможно повече.'''<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:33, 30 ноември 2024 (UTC) : Да, стойността по подразбиране следва да се промени на празна (и тя да се ползва при липса на източник). : По-същественият проблем с тези таблици е, че партията се използва неконсистентно в две различни значения - като формално партийно членство (което изобщо не е дефинирано за ранните партии) и като представител на дадена партия в коалиционни (или не) правителства. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:01, 1 декември 2024 (UTC) :: Точно така, именно в тоя смисъл беше забележката, която ми бе направена.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:13, 1 декември 2024 (UTC) :::Ама Главчев като служебен министър-председател си е безпартиен, независимо къде членува, защото не е излъчен за премиер от партия, а е назначен. Според мен това е идеята на "партийната принадлежност" на министрите - от коя партия им идва мандатът и служебните по дефолт би трябвало да са безпартийни. [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 11:10, 3 декември 2024 (UTC) :::: Разбирам тези разсъждения. Макар неизбежно да възниква въпросът защо въобще имаме колона „партия“ за служебни правителства, ако министрите в тях „по дефолт“ са безпартийни. :::: Но не това е важният въпрос тук. Въпросът е, че когато напишем нещо в Уикипедия, то трябва да бъде подкрепено с благонадеждни източници. И ако различни благонадеждни източници казват различни неща, трябва да ги представим [[У:НГТ|неутрално]]. И трябва да правим тези неща изключително прилежно и дори педантично, когато става дума за [[У:БЖХ|живи личности]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:51, 3 декември 2024 (UTC) == За благонадеждността на fccska.com == https://www.fccska.com/ се определя като „неофициален фен сайт на ПФК ЦСКА (София)“. В него се пишат биографии на футболисти, явно от някакви запалянковци, които биографии след това се използват в „Уикипедия“ ([[Иван Турицов|пример 1]], [[Густаво Бузато|пример 2]]). Понеже знам, че темата е обсъждана преди, относно сайтове като Fandom, кажете как да процедираме с този, тъй като няма никаква гаранция, че информацията е достоверна. Нито идва от официалния сайт на отбора, нито е някакъв независим източник, който да предава що-годе някаква значимост на личността, която отразява. В момента се ползва само за да създаде впечатлението, че ''футболистът е бил първостепенен обект на множество нетривиални публикации'', а в редица случаи се ползва единствено и само той. Дори лицензът му е нагласен така, че да е съвместим с уики и да позволява директно копиране. Тоест някой фен пише биографията на даден футболист, без да се знае изобщо какви източници е ползвал, и изведнъж тази биография се появява при нас. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:14, 1 декември 2024 (UTC) : Според мен източникът не е благонадежден (фен сайт). По същата причина не е и независим и не следва да има тежест от гледна точка на значимост. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:04, 1 декември 2024 (UTC) :: Мислех да дам по-нюансирано мнение (примерно знаем ли каква репутация има сайтът като достоверност на публикуваната информация), но отворих [[:en:WP:USERGENERATED]]. Накратко, фенсайтове изрично са изключени от подходящите за Уикипедия благонадеждни източници.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 1 декември 2024 (UTC) ::: Това ни поставя в деликатна ситуация, тъй като е масова практика поне при нас позоваването на IMDb, videoclip.bg, лични блогове, Discogs и др. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:46, 3 декември 2024 (UTC) ::::IMDB е нещо различно и е общоприет за надежден сайт. С Discogs не съм запознат много, но videoclip.bg и лични блогове са определено неблагонадеждни, като личните блогове поне могат да се използват за да потвърдят казаното от автора, стига то да има някаква енциклопедична значимост. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:00, 3 декември 2024 (UTC) ::::: Казвам го във връзка с [[:en:WP:USERGENERATED|политиката]] в enwiki, която се спомена, според нея и IMDb е неблагонадежден. <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Специални:Contributions/Carbonaro.|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">09:05, 3 декември 2024 (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :::::: Интересно е, че в самата [[:en:IMDb#Copyright, vandalism and error issues|статия за IMDb]] пише „Due to the time required for processing submitted data or text before it is displayed, IMDb is different from user-contributed projects like Discogs, or OpenStreetMap, or Wikipedia, in that contributors cannot add, delete, or modify the data or text on impulse, and the manipulation of data is controlled by IMDb technology and salaried staff.“ Вероятно би било полезно да се прегледат [https://en.wikipedia.org/wiki/Special:Search?fulltext=Search+archives&fulltext=Search&prefix=Wikipedia+talk%3AReliable+sources%2F&search=imdb&ns0=1 дискусиите по въпроса].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:16, 3 декември 2024 (UTC) ::::::: В статиите за филми актьори, режисьори почти не се използва imdb като източник. Единствено като външна препратка към въпросния обект, нещо което го има и в статиите на английската Уикипедия. Друг е въпросът, че почти цялата информация за филмите се взима основно от там.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 09:26, 3 декември 2024 (UTC) == Категория:Предмети на култа == Сверяване на часовника. За мен [[:Категория:Предмети на култа]] е безполезна, да не кажа дори вредна. Какво точно е „култ“, какво въобще са „предмети на култа“? Сред добавените в категорията статии към момента например са [[Свещ]], [[Калимявка]] и [[Фетиш]]. Мнението ми всъщност е далеч по-категорично, но ще се въздържа да го споделям в името на принципите ни. Пък и може да бъркам, затова ще се радвам да чуя други мнения.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:56, 1 декември 2024 (UTC) :''Cult'' идва от латинския корен ''cult-'', което означава поклонение. :В труда си ''De natura deorum'' Цицерон пише, че „religi“ (religiosi) — е човек, който е изучавал канона на своята вяра и стриктно го следва. :Следователно, култ е по-общо и неутрално понятие. :Вместо накои да се обиждат на думата култ, по-добре да създадат Портал:Религия. Българската Уикипедия е една от тези, които го нямат. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:06, 1 декември 2024 (UTC) :: Добре, извън Уикипедия някои ме насочиха към разни източници, сред които и конспекти по археология в СУ, където „предмети на култа“ фигурира като понятие. Продължавам да не съм съвсем убеден, че подборът на статиите непременно е най-подходящ, но нека наистина и други колеги вземат отношение, ако смятат, че има смисъл.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:19, 1 декември 2024 (UTC) ::Според речника на българския език „култ“ е религиозна почит към божества, значи категорията „Предмети на култа“ би трябвало да включва предметите, които хората използват, за да отдават почит на божествата? Би ли споделил, Илиев, своето искрено мнение, защото е възможно наистина да има различни интерпретации. „Религиозни предмети“ ли би било по-подходящо, или изобщо да няма такава категория? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:17, 1 декември 2024 (UTC) ::: Изглежда, че е окей да има такава категория. В случая сгреших, че просто търсих аналогични категории на други езици (а то може и пак да има, но да не съм ги намерил). Но понятието явно си е утвърдено поне в археологията. Няма смисъл да изказвам повече лично мнение, без поне малко да прочета по темата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:26, 1 декември 2024 (UTC) :Казахте нещо за опитността. Опитността в Уикипедията се отнася за това, как да се създаде нещо технически (нова статия, нов портал, нова категория), а не каква да е тя. Всичко останало са знания. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:19, 1 декември 2024 (UTC) :: Fair enough. Човек цял живот се учи. Е, има и такива, които смятат, че вече всичко знаят.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:28, 1 декември 2024 (UTC) : „Култови предмети“ като че ли е рутинно използвано в археологията (и тук [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/култов/]), „Предмети на култа“ поне на мен ми звучи по-необичайно. Не съм сигурен дали „култови предмети“ и „религиозни предмети“ е напълно идентично, но изглежда има достатъчно застъпване, за да има само една категория (и тогава връзката би трябвало да е към {{Q|6418726}}, независимо кое име се предпочете). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:30, 2 декември 2024 (UTC) :: Благодаря ти! Оказа се, че на руски си има категория с идентично име [[:ru:Категория:Предметы культа]], в която наистина влизат дори свещите, затова махнах накрая с ръка. :: Освен в археологията иначе, видях, че терминът се споменава и в богослужебен контекст, [https://synpress-classic.dveri.bg/04-2002/08-01.htm например]: „Осигуряването на българските църковни общини с "предмети на култа", т. е. с богослужебни одежди, книги, свещници, потири и друга утвар беше грижа на Св. Синод на БПЦ.“ Сега, тук се споменават „свещници и друга утвар“; не можах да намеря категорична дефиниция какво влиза в „утвара“, но изглежда, че поне някои видове свещи влизат. Дали това е основание [[Свещ]] да влезе в категорията, продължавам да се чудя. В руската Уикипедия е така, в английската действително по-скоро няма съвсем същата категория. За мен остават леко неясни границите на обхвата. :: В крайна сметка не настоявам нещо непременно да се променя, освен ако не се получи някакъв консенсус, че е нужно. В първия момент -- явно погрешно -- ми се стори, че е някакво напълно самоинициативно залитане. Обичайно проверявам, преди да пиша, но тоя път направих грешка и първо писах. :) Но може би няма лошо -- когато дискусията е културна и конструктивна, рядко е напълно излишна.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 2 декември 2024 (UTC) :::На руски '''''утварь:''''' най-общо обозначение на изкуствено създадени и подвижни предмети от интериора, съвкупност от предмети, принадлежности на някое домакинство. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 19:12, 3 декември 2024 (UTC) :::: Домакинство на култа?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 22:17, 4 декември 2024 (UTC) :Подобни въпроси обикновено възникват, когато в даден момент е преведена категория от рускоезичната Уикипедия, а те имат навика да си създават дърво на категориите, което не е "синхронизирано" с Уикипедията майка. Технически погледнато [[:ru:Категория:Предметы культа]] е съвкупност от [[:en:Category:Religious objects by religion]] и [[:en:Category:Religious objects]], които са на две различни нива. Другият проблем при подобни случаи е лошият/директен превод - Предметы культа се превежда Религиозни предмети. Неслучайно на испански е "Objetos de culto religioso", а на полски "Przedmioty kultu religijnego". Спокойно можем да свържем категорията с "Religious objects" и да я преименуваме на Религиозни предмети (обекти също не е добър превод). [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:43, 3 декември 2024 (UTC) ::Култ е понятие много по-широко от религията, а религията е подмножество на култа. Религията е „набор от морални норми и тип поведение, произтичащи от вярата в съществуването на свръхестествен свят и свръхестествени същества“, докато култ е „почитание, поклонение“ пред нещо. Имаме „религиозен култ“, „култ на личността“ и т.н. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 11:42, 3 декември 2024 (UTC) ::: Струва ми се, че е добре да имаме по-ясна дефиниция. Дори ако се ограничим само до „организираните“ култове, маратонките на Найки [[:en:Heaven's Gate (religious group)#Mass suicide|също трябва да влязат в категорията]]. Ако включим „де факто“ култовете, продуктите на [[Епъл]] също биха могли да се класират. От „баналните“ култове [[Бельо]] би било очевиден кандидат за включване. ::: Питам се също дали в категорията влизат символите: ако влезе [[Кръст]], трябва да влязат също [[Червена звезда]], [[Сърп и чук]], [[Свастика]], [[Пентаграм]], а най-вероятно и [[Летящо спагетено чудовище]]. За [[Фалос]] дори не се питам, защото изглежда очевидно. И понеже споменавате култа към личността, кои биха били неговите „предмети“, които бихме включили в категорията?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:21, 3 декември 2024 (UTC) :::: [[Мавзолей на Георги Димитров]]. {{D}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:21, 3 декември 2024 (UTC) ::::: {{D}} {{like}} <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:26, 3 декември 2024 (UTC) :::Ако култ в контекста на категорията е по-общо понятие от религия, защо сте добавили категория религия като единствена надкатегория? [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 15:26, 3 декември 2024 (UTC) == Discussion == Sorry for my use of English, you may be interested in the discussion [[:meta:Steward_requests/Miscellaneous#Interface_admin_request_on_bgwiki|here]] [[Потребител:Matrix|Matrix]] ([[Потребител беседа:Matrix|беседа]]) 19:55, 5 декември 2024 (UTC) == Отново за локалните CSS и JS == : ''Продължение на [[Уикипедия:Разговори/Архив/2024/ноември#Оптимизиране на локалните CSS и JS]]'' Някакви вече се оплакали, че имат проблем с тъмната тема, и дори искали от глобалните админи да ни разкарат част от CSS-а. Последно писали на стюардите да ги направят интерфейсни админи при нас, които вместо това любезно ме пингнаха. Писах им, че ще опитам да прегледам нещата и евентуално да направя нещо по въпроса. Уви, няма закътан пристан от ветровете на промените [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Искането към стюардите: [[:m:Steward requests/Miscellaneous#Interface admin request on bgwiki]]<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 23:47, 5 декември 2024 (UTC) : А, той бил писал по-горе. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:23, 6 декември 2024 (UTC) ::background, който е основният проблем според мен може да се махне. Проверих и на двете векторни теми. Оригиналният цвят на фона е почти същият -rgb(249, 249, 249) e зададен в проблемния код, а ако се премахне остава rgb(248, 249, 250). За другия код трябва да погледна малко по-детайлно, но мога да го направя другата седмица. По-големият проблем са цветовете зададени твърдо в самите статии – там ще имаме доста работа, но трябва да видя старите кодове за импортиране на всички статии в локална база от данни и да се опитам да генерирам списък със статии за коригиране. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:59, 6 декември 2024 (UTC) ::: Благодаря ти! Документацията не е идеална, но след известно търсене намерих най-сетне [[:mw:Recommendations for night mode compatibility on Wikimedia wikis]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:21, 6 декември 2024 (UTC) == Благодарност == Само минавам да ви поздравя и благодаря за усилията, които полагате, за да поддържате българската версия на Уикипедия, толкова години. Бъдете здрави! [[User:5ko|Петко]] 12:04, 6 декември 2024 (UTC) : А, да, днес е годишнина някаква. {{D}} Поздравления и от мен. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:05, 6 декември 2024 (UTC) :: Благодаря, [[User:5ko|Петко]], поздравления за вас, които сте свършили неимоверната работа по създаването ѝ! Преди една година стана дума, че някой път като идвате насам ще се обадите и ще огранизираме среща; сигурна съм, че много хора ще се зарадват да го направим :). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 15:10, 6 декември 2024 (UTC) == План за CSS == Ок, предлагам следното: # Прехвърляме целия Common.css в джаджа <code>LegacyStyles.css</code>, с [[:mw:Extension:Gadgets#Options|тип ''styles'' и параметър ''default'']], т.е. зареждаща се автоматично за всички потребители, включително IPта. Това би позволило по-лесно тестване на следващи промени като човек си изключи джаджата и си добавя части от кода в нея в локалния си common.css. Може би има и по-гурувски начини за игнориране на Common.css, но този ми се вижда дуракоустойчив и най-вече достъпен. # Постепенно добавяме и други джаджи от същия тип, в които прехвърляме от ''LegacyStyles'' код, който действително е полезен: например класовете за подравняване на текст в колони. Идеята е кодът да бъде подреден и групиран тематично, особено ако би било полезно да може да бъде изключван от потребителите при желание. # Накрая някаква, но желателно много малка част от кода може да се върне в Common.css. Според мен единствено неща, които са абсолютно нужни и достатъчно прости (ако не са достатъчно прости, значи най-вероятно не са абсолютно нужни). Бих започнал с точка 1 още сега, за да можем да тестваме по-свободно. Това прехвърляне поне е съвсем просто. Всъщност, ето предложението: {{gh|wikipedia-ui/pull/20}} Ping {{@|Петър Петров|StanProg|Nk}}<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:58, 6 декември 2024 (UTC) : Това добре като първа стъпка, но какво следва? Да се тества върху всички теми + тъмен режим какво се случва с премахването на всяко парче и да се решава какво следва? Изглежда доста работа. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:12, 6 декември 2024 (UTC) :: [[Потребител:Nk|Спас Колев]], истината е, че не знам как би изглеждала Уикипедия без нещата в Common.css (може би наистина има начин да го тествам и сега, но ми е малко тегаво с времето да ровя как може да стане). :: Ако се окаже, че изглежда горе-долу сносно, като следваща стъпка ще предложа да изключим LegacyStyles по подразбиране. На когото не му пука за тъмни схеми и мобилен изглед, но държи на предишното оформление, може просто пак да си я включи от настройките. А който би искал конкретни неща да работят и с всички тези различни облици, теми и устройства, може вече да си се занимава -- колкото време иска и когато може -- да ги прехвърля в отделни джаджи. :: Ако нещата изглеждат доста счупени, тогава LegacyStyles си остава включен по подразбиране. Останалото обаче е сходно: който има интерес, може да се занимава да оправя конкретни неща. Примерно аз мога да се захвана да оправям разни проблеми с тъмната схема, защото напоследък я ползвам, а много неща действително изглеждат дразнещо счупени с нея.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:25, 6 декември 2024 (UTC) ::: Още малко за последния вариант. LegacyStyles си стои включено по подразбиране, така че за всички редактори външна разлика няма. Междувременно оправяме едно-две-три неща. И съобщаваме тук: който иска, може да си изключи LegacyStyles и да включи тези джаджи и да се обади, ако има проблеми. ::: Това би позволило тестването да се прави от повече хора и най-вече да е ''opt in'' -- който иска да тества, поема и рисковете от счупване. Останалите си карат както досега -- докато не получим достатъчна обратна връзка, че нещата изглеждат добре и може да изключим LegacyStyles за всички.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:07, 6 декември 2024 (UTC) :: Може би само да допълня нещо, което писах и още първия път като повдигнах темата. Уикипедия би трябвало да изглежда задоволително и без никакъв локален CSS. Ако някъде се чупят някакви неща, то би било защото сме се опитвали да ги натаманим да изглеждат по различен начин от този, който Уикипедия предлага по подразбиране. И именно тези натаманявания апелирам да минимизираме, за да не изпадаме повече в подобни ситуации. Факт е, че хората се ентусиазират да направят нещо шарено, но има причини минималистичните интерфейси да са били винаги популярни и може би да стават още по-популярни.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:32, 6 декември 2024 (UTC) : Бях го писал по-горе, но да повторя и тук. Идеята ми е накрая LegacyStyles да не бъде повече включен по подразбиране и в него да останат само неща, които отделни потребители може да искат да продължат да виждат като оформление, дори и с цената да се чупят други облици, цветови схеми или мобилен изглед. И, много важно, без никакво обещание за поддръжка. : В останалите джаджи и евентуално в Common.css виждам да остане само код, за който преценим, че съотношението между ползите от него и ресурсите за бъдеща поддръжка е приемливо. Това би се отнасяло най-вече до джаджите с параметър ''default'', т.е. включени за всички по подразбиране, дори IP-та, и още повече за евентуален код в Common.css. : Лично аз бих се радвал да обособим някои шарении в отделни джаджи, може би дори като алтернативни варианти. Типичен пример за мен биха били инфокутиите, за които далеч повече харесвам минималистичното оформление в английската и други уикипедии. Особено пък когато тези оформления всъщност не биха изисквали локален CSS, който да е нужно да се пипа при всяка бъдеща нова промяна в интерфейса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:15, 6 декември 2024 (UTC) :Давай, и аз нямам по-добро предложение. Кажи кога ще го сложим, за да сме повече хора на линия. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:51, 7 декември 2024 (UTC) :: На теория нищо не трябва да се промени за потребителите от стъпка 1. Може би ако кеширането от сървърна страна не е идеално, би могло да има някакви странности, но дори това изглежда малковероятно и, ако все пак се случи, трябва да е за не повече от няколко минути. :: Все пак, ако искате да го направим утре вечер, примерно към 20 българско време, т.е. 18-20 европейско и 10-13 американско време?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:17, 7 декември 2024 (UTC) :::Ще гледам да успея. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 02:04, 8 декември 2024 (UTC) :::: Благодаря! Ще го мърджна към 20:00, така че в следващите няколко минути ботът да го приложи тук.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::: {{да}} [[Специални:Приноси/JSS 9]] <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:04, 8 декември 2024 (UTC) == Използване на ft, вместо около == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Carbonaro.]]''<br><span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:56, 8 декември 2024 (UTC) Кажете, каква ви е мотировката за връщането на ''ft'', вместо ''около.'' В Уикипедията такива идиотски преводи стоят кат ''Бе Ем Ве'' (BMW) и ББЦ (BBC)… , а вие изправяте това което има български превод? И колко българи знаят какво значи? Те ''Белчо и Сивушка'' не знаят кои са, та камо ли ft. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 04:35, 28 ноември 2024 (UTC) :[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], „около“ е неправилен превод. Така не става ясно живял ли е през този период, управлявал ли е, или е достигнал разцвета си. Ако не можем да намерим подходяща заемка, най-добре да не бутаме, защото се променя смисълът. Вярно е, че читателят може да се затрудни, но по-добре ли би било, ако го подведем? Също моля те, обръщай внимание на граматичните особености, не само да правиш забележки. След предлог например не се употребява пълен член (с много малки изключения). Запетаи обикновено не се употребяват след обстоятелствено пояснение: „След Втората световна война{{color|red|''','''}} се установява в България“. Разбира се, това не е в сила, когато важат други правила: „След Втората световна война, изглежда, се установява в България“. Но не оставай с грешно впечатление! Всички оценяваме усилията, които влагаш. Факт е, че хиляди статии имат нужда от подобрение, и е хубаво, когато се намират хора, които с интерес вършат тази работа. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:10, 28 ноември 2024 (UTC) ::Между другото и най-великите писатели са ползвали коректори. Нищо лично. Все пак за ''около'' не сте прав. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:30, 28 ноември 2024 (UTC) ::В статията за Никомах ''около'' стои вече 13 години и никой не е помислил да го промени на ''floruit.'' А около и означава по средата, в разцвета. ::И още един въпрос. Защо махнахте препратките към конституцията и правилника? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 06:17, 28 ноември 2024 (UTC) :::Не съм съвсем съгласен. Двете конструкции внушават различни значения. :::{| class="wikitable" | Никомах Геразски (ок. 60 г. – ок. 120 г.) е древногръцки философ, математик и музикален теоретик. || Вероятно става дума за датата на раждане и смърт. |- | След административната реформа на Диоклециан (упр. 284 – 305 г.) провинцията попада в окрупнения диоцез Тракия. || Взето от статията „[[Специални:PermaLink/12294090|Долна Мизия]]“. |- | Баща му Никомах (ок. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III. || Създава се впечатлението, че точният период на неговото управление не е ясен. |} :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:51, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Съгласен съм с Карбонаро - това не е около. Floruit си означава най-често периодът, в който личността е засвидетелствана да е била активна и се използва в историческата наука в латинската форма. Никога обаче не съм виждал употреба на български. Така или иначе смятам, че трябва са си се остави на латински floruit. Съкращението нормално е фут. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:00, 6 декември 2024 (UTC) ::::: Моите две стотинки: трябва да се направи {{ш|floruit}} и, ако се сметне правилно, {{ш|fl.}} и да се преведе поне минимално [[:en:Floruit]] за прости хора като мен. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 6 декември 2024 (UTC) ::::::Колко %-та от българите знаят какво означава съкр. ft, даже думата floruit? Просто питам. А „около“ с една дата е подобно на дантевото: „На попрището жизнено в средата“. Защо да не е най-активния период? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:32, 7 декември 2024 (UTC) :::::::Защото „около“ създава впечатлението, че датата на управление не е известна. Има разлика между „Бил е на власт около 1250 г.“ и „Управлявал от 1246 до 1251 г., като достига разцвета си през 1249 г., когато пленява...“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:58, 8 декември 2024 (UTC) ::::А не трябва ли да е fl. c. 375 пр.н.е. – по примера за Никомах в таблицата; и поначало, когато се посочва една единствена година и тази година се разглежда като ''най-вероятната'' година на кулминация в разцвета? Освен това, ако ще се използва '''fl.''', според мен трябва да се използва и '''c''' (circa) вместо около, а вграждането на връзка към статия за смисъла на използването понятие/съкращение или изскачащо прозорче за мен е задължително – в подкрепа на направеното предложение в този смисъл за шаблон. Оттук следва (за мен) въпросът дали да не се използва и AD (Anno Domini) или AC (ante Christum) за консистентност – когато се посочва период или година от преди новата ера/преди Христа, да е изцяло на латински.<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 10:57, 8 декември 2024 (UTC) :::::Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в [[Уикипедия:Стил]]. <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:00, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия, просто показва, че не става ясно как трябва да се интерпретира, ако се използва само „около“. Иначе за използването изцяло на латински изрази съм категорично против. Като българска артернатива за ''fl.'' дали не можем да използваме „разцв.“, например „Никомах (разцв. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III“? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:05, 8 декември 2024 (UTC) :::::::{{цб|Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия}} :::::::[[Аристотел#Биография|Аристотел#Биография]] :::::::[[En:Nicomachus (father of Aristotle)|Nicomachus (father of Aristotle)]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:09, 8 декември 2024 (UTC) :::::Много интересно предложение. Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:50, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::Да, благодаря. Всъщност оттам тръгна всичко, когато Niki Yooff [[Специални:Diff/12425434|промени]] „''fl.'': 375 г. пр.н.е.“ на „около 375 г. пр.н.е.“, но с това се променя и значението. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:53, 8 декември 2024 (UTC) :::::::::Да, променя се значението при замяна на fl. с около, без да става ясно това „около“ за какъв аспект от живота на Никомах се отнася; но и fl.: 375 г. пр.н.е., струва ми се, също не е съвсем изрядно – [[En:Nicomachus (father of Aristotle)|в статията в Уикипедия на английски е fl. c.]], тоест ''около'' тази година, но действително конкретно по отношение на периода на активност, което именно се разбира от комбинацията fl. c.<br> :::::::::{{цб|Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в Уикипедия:Стил. ~ Pelajanela // беседа 11:00, 8 декември 2024 (UTC)}} <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:47, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::::Да, да, видях. Чувствай се свободна да го направиш. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::::{{цб|Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“}} ::::::За мен този коментар е пример за фалшива аналогия:<br> ::::::[[file:FLICC_Taxonomy_of_Logical_Fallacies.jpg|600px]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:33, 8 декември 2024 (UTC) : Като лаик, единствено с непретенциозен любителски интерес към историята, да попитам пак: ако ''floruit'' действително се използва в научната литература и на български, не би ли било най-добре да се преведе (или напише) [[:en:Floruit]] и да се въведат {{ш|floruit}} и {{ш|fl.}}, които да сочат към тая статия? Така няма да е проблем, че читателите може да не са запознати с термина. То поначало не се очаква Уикипедия да е писана като за първи клас. Затова именно служат препратките – читателят да може да разбере какво означават непознати му понятия.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:01, 8 декември 2024 (UTC) ::Или тук, или в „Уикиречник“, както е понастоящем шаблонът {{ш|fwiw}}, но във всеки един случай е добра идея. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:10, 8 декември 2024 (UTC) ::: Не бих разчитал на нашия Уикиречник. Там лесно може да бъде вандализирана и никой да не забележи с години. И с fwiw може да стане, но то поне не е в статии.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:13, 8 декември 2024 (UTC) 9wgkziccjis87mfii68otl3hm6cqw84 12435147 12435133 2024-12-08T18:32:57Z Iliev 47135 /* План за CSS */ дотук добре, казал... 12435147 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) :Нима това момиче е по-известна от Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев, че нейната страница е по-голяма от техните взети заедно? Страницата прилича повече на [[CV]]. Просто се интересувам. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 01:40, 26 ноември 2024 (UTC) :Тази страница се нуждае от добро почистване. Само това ли е от личния живот? Една сватба? Кой е бил DJ-ят?--[[Потребител:Pl71|Pl71]] ([[Потребител беседа:Pl71|беседа]]) 21:16, 26 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) :Здравейте, много ви благодаря за отговора! Информацията ми е предадена лично от Младен Трайков. В интернет има много статии, от които може да се види, че информацията е коректна, но е трудно да цитирам конкретен източник… :Как мога да процедирам? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 15:34, 22 ноември 2024 (UTC) ::Здравейте, малко късно, но сега виждам, че сте писали. Вижте, просто това, че някой Ви е предал дадена информация, съвсем не означава, че същата може да бъде използвана тук. Предполагам, че наистина в интернет има много информация по темата, но източниците, които следва да се ползват тук трябва да бъдат достоверни. Съветвам Ви да прегледате сините препратки, които Ви написах в предния си отговор. Без конкретен и достоверен източник, не мисля че има шанс статията да остане. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 21:25, 26 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA&nbsp; в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща позицията на WOWSA, че е „открила и разкрила фалшифициране на данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Тези източници са полезни, благодаря Ви. За първия не съм сигурен дали отговаря на изискванията ни за благонадеждност, но Sportal, мисля, е достатъчно утвърден сайт за спортни новини (колегите, които имат опит със спортна тематика, може да ме поправят), така че публикуваното в него по темата също е важно да бъде отразено в статията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:40, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Вие продължавате да искате да се изтрият факти , {{нлн|които не са ви изгодни}} за да не се очерня името на даден човек. Само че това няма как да мине, не се намираме в Северна Корея или Съветския съюз. А вашите обвинения към Петър Стойчев са {{нлн|доста жалка картинка}}. Петър Стойчев не работи във WOWSA. Федерацията е разнищила случая от край до край и това няма как да бъде изтрито господин Костов. То вече стана известно на цялата спортна общественост у нас и в чужбина. Ако успеете да осъдите организацията и да докажете, че грешат това също ше бъде отразено. Успех.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 18:55, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::И аз не обвинявам П. Стойчев в нищо, къде видяхте такова нещо? ::::::::{{нлн|Жалък сте.}} Но не знаете фактите, така че {{нлн|по-спокойно с думите}}. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:20, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::Това не са мои и наши обвинения. Просто ви цитирам статии които на вас {{нлн|явно не ви харесват ;)}}. Ясно е, че еие {{нлн|сте пристрастен}} и не зачитате фактите. А понеже не се и представихте кой сте, приемам че {{нлн|сте някой от тези цитирани в първата статия}}. Ако не е така си напишете поне имената и телефона, както аз ясно направих. Би трябвало администраторите да ви изключат от редактирането на статията за Цанко Цанков. Вие не зачитате че и самите WOWSA ясно декларират, че нищо не са отменяли и няма какво да отменят и публикуваната в 67 източника информация е невярна. Така че това което вие сте написали в статията категорично не отговаря на истината. По-добре четете, а не пишете повече/ ::::::::https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:17, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::: Уикипедия [[У:НЕЕ|не е форум]]. Тук не е мястото да се обсъжда кой е крив и кой прав в тази история. Коментирането на личността на други редактори [[У:НЛН|също е забранено]]. ::::::::: Единственото, което може и трябва да се обсъжда в Уикипедия, са самите статии: в какво може да не отговарят на изискванията, но най-вече как да бъдат подобрени. ::::::::: Няколко мнения вече бяха изказани. Нека изчакаме дали ще има и други.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:28, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::Аз просто показвам факти, а не водя война като по-горния ви колега. Иначе сте парви - това не е форум, но някой трябва да вземе мерки срещу подобни пристрастни редактори, които не зачитат фактите, а редактират по "лични убеждения" и със злоба. Освен това още вчера писах на поне 5-6 администратора от общо 23мата за българската wikipedia - нямам отговор от нито един. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:34, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::: Администраторите нямат компетентност да решават какво да пише в Уикипедия (често се бърка, факт, затова е специално подчертано на страницата [[Уикипедия:Заявки към администраторите]]). Тези въпроси се решават от редакторите и по тази причина е важно да се чуят повече мнения. Иначе е разбираемо всеки да вижда нещата от собствената си камбанария. Затова консенсусът е един от [[У:5|петте стълба на Уикипедия]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:45, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) ::Поздравявам включилите се в казуса колеги за подробното разискване. Изчетох нишката тук с всички коментари и погледнах самата статия. Подкрепям да бъде преместена засега в инкубатора. Има сериозни проблеми, като например липсата на източници в текста, липсата на сегашно историческо на места, излишни суперлативи, прекалени на брой външни препратки... Разделът за WOWSA трябва да бъде преработен в по-енциклопедичен и точен вариант. Разглеждайки дори само набързо някои от източниците, споменати тук, мисля, че има как да бъде включена цялата случка с асоциацията, включително и как е отразена тя от медиите, в безпристрастен и енциклопедичен вариант. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 22:12, 21 ноември 2024 (UTC) :::По-горе Лъчезар беше написал разделът за WOWSA да бъде пренаписан и подобрен. По-лесно ми е да отговоря тук, защото съм на мобилен. Това е много добро предложение, винаги съм бил отворен към преработване и подобряване на всичко, което съм писал в Уикипедия. Ако някой не ме изпревари ще се опитам в най-скоро време да направя нещо по въпроса.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 00:55, 22 ноември 2024 (UTC) :::Пренаписах раздела и признавам, че предишния не беше добър. В момента мисля е възможно най-акуратен.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:28, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@[[Потребител:Givern|Givern]], @[[Потребител:Райън|Райън]], @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]] ::::Благодаря за промените Givern, така ми харесва да има обективност и конструйтивност. ::::Но пак изразявате предимно гледната точка само на едната страна, а именнто тази на WOWSA. ::::По текста ви има доста неточности, но щом искате да присъства WOWSA в статията за Цанко Цанков е редно да напишете и другите гледни точки. ::::Първо да направим уточнение - целият този параграф за WOWSA се отнася единствено за първото плуване на Цанко Цанков по река Дунав, състояло се на 06.09.2024г за което той е подал данни към WOWSA. Те имат право да разглеждат/ратифицират/отказват единствено само това негово плуване. ::::'''Пояснения, факти и неточности:''' ::::'''1. Данните не са фалшифицирани, а може да се каже манипулирани.''' ::::Обяснение: Истината е, че няколко .GPX файла са сглобени ръчно в един и то MS WORD файл (в последствие експортнат като PDF) поради незнание и техническа некомпетентност на екипажа на лодката, който ги е изпратил. При това ръчно манипулиране на данните според човека, който го е правил, самият WORD е конвертирал някои данни в автоматични дати.&nbsp; &nbsp;Освен това не е имало никакво ясно изискване от WOWSA за формата на данните (или поне те (екипажа от Видин) не са му обрнали необходимото внимание на това). Освен това от WOWSA не са дали необходимото време на екипа на Цанков да подготви и провери валидността на данните - искали са ги незабавно по най-бързия начин. Това е и основната причината да бъдат изпратени доста неконсистентни данни. ::::'''2. GPS устройствата при подобни плувания са върху самата лодка. Плувеца няма право да носи устройства по себе си (защото плуването е unassisted).''' ::::По време на първото плуване нивото на реката е около 80см (това е официалното ниво, взето от котата на автоматичната станция, намираща се на Дунав мост 2). Това е едно от най-ниските нива на реката за годината (както и едно от най-слабите течения съответно). Поради плитчините на река Дунав по това време (на места под 50см) се е налагало лодката да се измества периодично от праволинейния курс, който Цанков е следвал в близост до фарватера. Това преместване се е осъществявало с по-висока скорост (до около 20км в час) и на десетки метри разстояние от плувеца, което е отразено в GPS данните. Точно за тези скорости се хващат от WOWSA, че не са реални. Да така е - това е скорст на лодката, а не на Цанко Цанков. ::::'''3. WOWSA постъпват доста некоректно като цялото им разследване е базирано на данните от GPS устройство, което е върху лодката, а не върху плувеца''' (той няма право да носи устройства). Това е техен огромен пропуск, тъй като реално проследяват вариациите на скоростта и посоката на самата лодка, а не на плувеца. По този начин се обесмисля цялото им разследване и обвинения. Лодката е нямало как да бъде до него плътно през цялото време. ::::4. '''Напишете, че на лодката е имало съдия - Стефан Георгиев''' - един от най-опитните и реномирани плувни съдии в България, който ясно и категорично се подписва и декларира, че плуването е било абсолютно коректно и по правилата. ::::Този човек е и главен наблюдател (обсървър) на това първо плуване в Дунав. ::::'''Напишете също, че въпреки всичко неговото мнение не е било взето под внимание от WOWSA, което е грубо нарушение на правилата от тяхна страна.''' ::::Може да се цитира тази статия: <nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> ::::Освен това преди плуване WOWSA са били помолени да предоставят техен съдия за това плуване, но те не са предоставили такъв. ::::'''5. На лодката е имало и други свидетели, следящи плуването, в това число и бившия кмет на гр. Видин - Герго Герегов.''' ::::Те също може да предоставят допълнителна информация. ::::'''6. От WOWSA не са предоставили предварителна информация, че в Дунав има записан рекорд от 115.8 км на румънеца Богдан Зубрагиу''' от август 2021. В Google също не са били налични данни за такъв рекорд преди 06.09.2024. Това поставя под съмнения цялата дейност на WOWSA, които в последствие изглежда добавят статия за това плуване на румънеца и заявяват публично, че плуването на Цанков не е рекорд. ::::Същевременно екипът на Ц. Цанков наистина обявява плуването като рекорд. Това се получава поради незнание от тяхна страна за рекорда на румънеца. ::::'''7. На 19.09.2024г е осъществено второ плуване в река Дунав.''' Този път на лодката има 6 различни GPS тракера, AIS проследяващо устройство на корабна администрация - Русе, няколко видеокамери, заснели цялото плуване, подробен объсрвър лог, воден прилежно и в детайли от мен - Кристиан Костов. ::::На лодката има четирима допълнителни свидетели, следящи плуването също. ::::'''Изминатото разстояние е 120 километра и 600 метра за 18 часа и 1 минута !''' ::::Това е нов рекорд. Плуването се очаква да бъде ратифицирано, но не от WOWSA. ::::Никакви данни за това плуване не са подавани и няма да бъдат подавани към WOWSA, тъй като тази асоциация се оказва че лесно се подвежда и манипулира от случайни имейли от недоброжелатели и конкуренти. Тя е ненадежден партньор и за в бъдеще плуванията на Цанков няма да бъдат ратифицирани през нея. Има много други по-надеждни организации, федерации и асоциации. ::::Това всичко трябва да бъде добавено, ако искате да има прозрачност и коректност на информацията, която предоставяте ! [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 09:06, 22 ноември 2024 (UTC) ::Дайте наистина да преместим статията в Инкубатора и там който има желание да работи над нея. @[[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]]: Можете да редактирате статията, като добавите нужната информация, но трябва да спазвате неутралност и за всяка информация да предоставите надежден източник, който напълно да препокрива написаното – без лични мнения, без непотвърдена информация. Като за начало Ви предлагам да започнете с частите от статията, които не са свързани с WOWSA, за да придобиете опит. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:40, 22 ноември 2024 (UTC) :::{{цб|без лични мнения, без непотвърдена информация.}} и без суперлативи от рода на :::„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност“. От енциклопедична гледна точка нищо не може да бъде безспорно. :::Да напомня на [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] че ако е от екипа на Цанков и получава заплащане за това задължително е да го декларира според [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Policy:Terms_of_Use/bg условията за ползване] с които изрично се съгласява при публикуването на всяко нещо написано в Уикипедия включително на беседите и тук в „Разговори“. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:11, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@Сале „Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това. Относно това дали съм част от екипа или не - по скоро се захващам с това защото виждам колко много невярна информация, атаки и помия се изсипа върху Цанко Цанков. И не - не получавам заплащане от никой, опитвам се безпристрастно да гледам на нещата и да давам информация каквато е. Също би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони), а не никнейми и пози начин всеки да носи воята отговорност за думите си. И още нещо - искам да знам каква е структурата ви, има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той ? [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 12:36, 22 ноември 2024 (UTC) :::::С този тон... Няма структура. Това е доброволски проект, никой не е по-висш, някои са просто по-опитни. А и Уикипедия не е някаква авторитетна публикация, че да можете да изисквате от редакторите някакви неща. Това е енциклопедия, в която материалите са с качеството, с което ги създават доброволци. Ние отразяваме Това, което е публикувано в достоверни източници. Не можем да правим интервюта, да слушаме обяснения и според тях да пишем статии, например. Стига да има достоверен източник, който е публикуван на друго място, може да се напише в статията твърдението - неутрално и енциклопедично. Включително и от вас. Ако преместим статията в инкубатора, може да прочетете редицата помощни страници в Уикипедия, които ще ви помогнат да разберете за какво говорим по отношение на хоризонталната структура на сайта, неутралния тон и т.н, а после да изпипате статията сами. [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 15:37, 22 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това.|Kristian kostov}} ::::: Нередното е, когато твърдението не идва от благонадежден източник, а предвид изключителността му, дори от повече благонадеждни източници. „Изключителни твърдения имат нужда от изключителни източници“, както казваме в Уикипедия. Ако в източник пише, че е поставен някакъв рекорд и нищо повече, а редактор в Уикипедия го допълни с „безспорен връх“, това представлява [[У:БОИ|оригинално изследване]], което няма място в енциклопедията. ::::: {{цб|би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони)}} ::::: Изглежда все пак не сте чели [[:wmf:Policy:Terms of use|Условията за ползване]] на сайтовете на Фондация „Уикимедия“. Тези условия са '''задължителни''', не просто пожелателни, и неспазването им може да доведе до прекратяване на достъпа, особено при нарушения на особено важни изисквания. ::::: Едно от тези важни изисквания е да не бъде нарушавана неприкосновеността на личния живот на останалите потребители, включително да не бъде търсена персонално идентифицираща информация. Терминът в оригинала на английски, който единствен има правна стойност, е ''soliciting''. Вашите коментари -- този и по-раншен -- представляват именно ''solicitation''. ::::: Това е забранено. Не го правете повече под каквато и да е форма. ::::: {{цб|Относно това дали съм част от екипа или не (...) не получавам заплащане от никой}} ::::: Точният термин в УзП е ''compensation''. Не е нужно овъзмездяването да е парично. Не е нужно дори да е материално. И е достатъчно само да е очаквано. „Помощ от приятел“ и „услуга за бъдеща услуга“ абсолютно влизат в тази категория. ::::: Много важно е да се помни какво точно е забранено. Някои хора се опитват да прикриват подобни зависимости, смятайки погрешно, че ще бъдат наказани, ако ги признаят. Точно '''обратното''' е. Забранено е не редактирането срещу овъзмездяване, а ''прикриването'' на такова редактиране. ::::: Важно е да се помни и това, че не е нужно тези нарушения да бъдат „доказвани“, тъй като Фондация „Уикимедия“ очевидно не може да провежда полицейски разследвания. На практика е достатъчно добре обосновано предположение, че е налице нарушение на УзП, за да бъде ограничен достъпа, особено когато това е свързано с вреди за съответния проект -- например нарушаване на основополагащите принципи, включително тормоз над останалите редактори. ::::: По тези причини най-добронамереният ми съвет е да не се страхувате да бъдете максимално открит. Освен, че няма да рискувате да сте в нарушение на УзП, това може да Ви спечели и повече симпатии сред редакторите. ::::: {{цб|има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той}} ::::: Краткият отговор е: това, което виждате тук, е начинът за решаване на ситуации като тази в проектите на Фондация „Уикимедия“. ::::: Ако предпочитате по-официален отговор, може да се свържете директно с Фондацията: https://wikimediafoundation.org/about/contact/<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:04, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::<nowiki>Благодаря за поясненията {{@</nowiki>[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]<nowiki>}}, наистина са доста изискванията, както и спецификите, подробностите и тълкуванията. Аз не съм професионален нито журналист, нито редактор, нито имам амбиции да бъда такъв. Аз съм просто доброволец в случая и нищо повече. </nowiki> ::::::Така , че ако ако имате желание, време и воля, моля направете вие (редакторите имам предвид) необходимите промени по страницата следвайки стандартите на wikimedia. Каквото се изсква като информация от страна на Цанко Цанков, ще ви бъде предоставено предварително или по време на редактирането. Иначе става двойна работа и игра на котка и мишка в която нашата страна трябва да се чувства мишката, която я е страх от редакторите на Wikipedia :) Но оценявам високо диалога все пак с всички Вас ! ::::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:11, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::: Едно малко, но важно уточнение, касаещо „предоставянето на информация“ и защо то не е приложимо в случая. Редакторите в Уикипедия са задължени от [[Уикипедия:Възможност за проверка]] да използват при създаването и дописването на статии единствено информация, която е налична в публично достъпни [[У:БИ|благонадеждни източници]]. Това е съществено отличие от например журналистите и учените, за които е обичайно да събират лично информация като очевидци, интервюиращи, експериментиращи и т.н., както и да споделят собствени анализи, заключения, преценки и други подобни. Вече това, което журналистите, учените и въобще специалистите в дадена област публикуват -- което ние наричаме „вторични източници“ -- представлява основният източник на информацията в Уикипедия. Именно тази особеност на Уикипедия -- при условие също, че се подбират единствено вторични източници, на които може да се има доверие -- позволява на енциклопедията да бъде смислен източник на информация, независимо, че „всеки може да я редактира“.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:01, 23 ноември 2024 (UTC) : [[Картинка:Yes check.svg|18п|✔Готово|link=]] '''<bdi>Готово</bdi>''' Преместена като [[Чернова:Цанко_Цанков_(плувец)]] до привеждане в енциклопедичен вид. Защитата за редактиране е свалена, всеки може да я подобрява. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:04, 22 ноември 2024 (UTC) След последните добавки към тази статия хвърлящи безпочвени нападки към определени личности, съвсем загубих надежда за тази статия и че може да се излезе от този батак.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:57, 24 ноември 2024 (UTC) == Чернова: JoyYoga одобрение и планиране == Здравейте УкиАвтори и админи, Моля за помощ относно моята чернова, която очаква одобрение. Опитал съм се да напиша статията, така че да не звучи рекламно, тъй като става дума за материал, който да информира за марката Joy Yoga и студиото ни в София. Бихте ли могли да ми помогнете, да я направим така, че да отговаря на всички условия, защото ми се иска да сме представени, като наистина различно Йога студио и общност в София? Като цяло, смятаме на сайта joy yoga да започнем поетапно да качваме множество материали, които можем да преработваме и споделяме за уикипедия, защото ще се стремим да бъдат образователни и информативни. Не съм убеден, доколко това отговаря на стандартите на общността, а знаете, че това отнема голям ресурс, така че ще се радвам да дадете някакво становище в тази посока. За момента е важно, да ни виждат като сериозен бранд, което е малко трики при положение, че Уики, по това, което чета не толерира реклама и позициониране на кой да е - пише че се приемат статии за значими компании, но реално липсва обективен критерии за това кой бранд е значим. За мен JoyYoga e значим, но за друг не е.. :) Благодаря ви, предварително и ще се радваме, ако се интересувате от йога, здравословна храна или просто искате да се запознаем - да ни посетите... ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 22:13, 23 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Поздравления за откриването на студиото ви. Разгледах черновата ви. За съжаление не мисля, че отговаря на изискванията за значимост и енциклопедичност. Всичко в статията е като от бизнес уебсайт, а и няма достоверни източници. Студиото е открито едва преди няколко месеца - няма как да добие значимост за толкова кратко време. Приемливи източници в случая биха били неща от рода на статия във вестник, която описва приносите на студиото към, например, местната икономика или обществен живот и то след като студиото е съществувало с години. Не мисля, че статия за това студио за момента принадлежи в Уикипедия. Ето ви няколко примера на значими бизнеси, като не всички са добре написани, но поне по значимост имат място в Уикипедия - [[Мол ъф София]], [[Билла]], [[Кино Арена]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:47, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря SlipknotRlZZ, ::Ще имам предвид, нещата, които споменавате. Може би на по-късен етап от развитието ще опитаме отново да се добавим като компания. Ако смятате, че можем по някакъв начин да я преработим, така че да отговаря на изискванията, може да се свържете с нас и да си направим среща. Освен това си търсим човек, които да може да пише добре по темите за йога, така че ако проявявате интерес може да се помисли нещо.. ;) ::Поздрави, ::Александър [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:48, 24 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Уикипедията не е площадка за рекламиране на стартъпи. По-добре се насочете към Facebook или Instagram. Хората, които търсят информация в Уикипедията надали са ваши потенциални клиенти. Пораснете, отворете филиали във всички областни центрове и вярвам ще се намерят хора, които ще напишат за вас статия в Уикипедията. Засега не си губете времето. Безплатен съвет от мен. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:07, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря Николай, ::Разбира се, използваме дигиталните платформи за реклама, които посочихте. Идеята ми за уики-статия си ми хрумна случайно и помислих, че ще е интересно да направим някаква поредица от материали, които можем да подготвим и да качим. :) Може да се пише по специализирани материали за самите практики, някакви неща за индуистките божества и др., но сякаш при това положение, по-скоро няма смисъл... ::Благодаря, все пак и поздрави, ::Алекс ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:53, 24 ноември 2024 (UTC) :::За практиките пишете, но не споменавайте Joy Yoga, поне на този етап, докато не станете узнаваеми. При всеки опит за написване на статия Joy Yoga, тя ще бъде безжалостно изтривана. Дерзайте. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 18:44, 24 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря Николай, ::::Мисля да ги кросвам с публикации на сайта. Реално ще правя статиите в блога, а в уики ще го цитирам като източник, като това ще става през 2 месеца, така хем ще вдигам SEO score-а на сайта, хем ще имаме присъствие в уики. Какво мислиш за този подход? Единствения казус е да намерим кой да пише и редактира, че напоследък е голям проблем това, а аз не знам дали ще мога да насмогна... :) ::::Поздрави, ::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 00:19, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Вие изглежда отказвате да се съобразите с изискванията за писане в Уикипедия. Никакви авторски писания. Множество благонадеждни източници. Сериозно ли си въобразявате, че тук ще си дублирате сайта? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 00:49, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Това не е добра идея. Уикипедия не е място я разсъждения, мнения, философии... Това е енциклопедия, сбирка от факти, които са били докладвани на друго място, в благонадеждни източници, преди да бъдат записани тук. Запитайте се защо искате да дублирате в Уикипедия. За собствена облага? Ако искате да допринесете към Уикипедия, добре сте дошли! Но моля първо се запознайте с [[Уикипедия:Благонадеждни източници]], [[Уикипедия:Възможност за проверка]] и [[Уикипедия:Без оригинални изследвания]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:48, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::Привет Николай, ::::::Извинявам се, че не съм разбрал какво точно искате да кажете. Може би, започвам да разбирам какво имате предвид при така поставения коментар. :) Надявам се, че ще простите невежеството ми, въпреки че нямам предвид "собствена облага" в прекия смисъл и по-начина по който разбирам този термин. Ще се запозная с материалите, които ми цитирахте и благодаря за съдействието.. ;) ::::::Поздрави, ::::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 02:03, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::: [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], малко храна за размисъл, която може да Ви е полезна, дори да не допринасяте повече в Уикипедия. ::::::: Много хора днес изпитват носталгия по миналото, дори минало, в което още не са били родени. Светът изглежда все по-необясним и несигурен. Има много и най-различни причини за това. Една от тях обаче е какофонията от информация, заливаща ни отвсякъде – особено информация, която интуитивно чувстваме, че се възползва от нашите нормални човешки слабости, като например доверието ни. ::::::: Кому можем днес да вярваме? Има ли въобще истина? ::::::: Преди близо четвърт век, когато Уикипедия възникваше като проект, в който „всеки може да редактира“, мнозина смятаха, че това е абсурдна идея. Невъзможно е всеки да може да пише и да не излезе една огромна глупост! Уикипедия не само опроверга тези песимистични предсказания, но се превърна в уважаван източник на информация и практически неразделна част от днешното цифрово пространство. ::::::: Защо? Причината е, че Уикипедия позволява на всекиго да пише – но не какво да е. Енциклопедията изисква да се пише това, което казват авторитетите. И признава за авторитети само тези, които са се доказали като такива. Случайно или не – както беше в „доброто старо време“, за което мнозина тъгуват днес. ::::::: Каква е връзката с Вашите занимания? ::::::: Един от кумирите ми, макар и в малко по-различна, но донякъде свързана област, е Scooby Werkstatt, известен като [https://youtube.fandom.com/wiki/Scooby1961 scooby1961]. Скуби навремето имаше сайт със съвети как да поддържаме добра физическа форма. Такива сайтове – бол. ::::::: Но Скуби се отличаваше. Съветите му звучаха доста земно: „не харчете излишни пари за скъпо оборудване, добавки или дори храни: важно е постоянството, за мускулите и парче ръждиво желязо върши същата работа като лъскавото, а бобът и лещата са отлични източници на белтъчини, независимо, че може да изглеждат като бедняшка храна“. ::::::: Обаче дори това не беше същественото отличие. Същественото беше, че Скуби винаги цитираше сериозни научни изследвания, с които аргументираше своите твърдения. Не „вервайте ми“, не „една жена каза“, не „[[Хълк Хоган]] каза“, не дори „[[Арнолд Шварценегер|Арнолд]] каза“. ::::::: Скуби не е типичният днешен инфлуенсър. Но съм убеден, че ако инфлуенсърството въобще просъществува в бъдеще, то рано или късно ще се върне към модела на хора като Скуби. Защото всяка заблуда, въобще всичко фалшиво един ден неизбежно се сблъсква – челно – с реалността, а здравият разум винаги е крайният победител. Както казваше един от героите на Азимов, „главна характеристика на научната религия е, че нейните пророчества ''винаги'' се сбъдват“. ::::::: Вярвам Ви, когато пишете, че не сте просто поредните, захванали се с нещо. Един от начините да се отличите може да бъде моделът на хора като Скуби, които се основават на факти и научни доказателства. А пък един от начините да развиете тези умения – а и да подчертаете сериозността на заниманията си – може да бъде допринасянето в Уикипедия. ::::::: Представете си добре написани статии в енциклопедията, които описват ''реалните'' ползи от йога за организма, важното ѝ културно влияние, нейната история и много други аспекти. Независимо, че и други редактори ще допринасят по тези теми, човек може с основание да се гордее, че ги е започнал или значително развил. А защо не и превърнал в „[[Уикипедия:Избрани статии|статии за пример]]“ – каквато е [[:en:Yoga]] в английската Уикипедия. :) ::::::: Каквото и да решите, желая Ви успех в начинанията!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:26, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], между другото ако продължите да пишете в Уикипедия ще трябва да си смените потребителското име. Уикипедия [[У:НПИ#Неподходящи_потребителски_имена|не разрешава]] фирмени имена. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:52, 25 ноември 2024 (UTC) == Пр. Хр. == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Алиса Селезньова]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:45, 29 ноември 2024 (UTC) Алиса Селезнёва, или на всякъде в статиите променете правилното, книжовно ''пр.н.е.'' на архаичното ''пр. Хр''. или престанете {{нлн|да вандалствате}}! Не мога да разбера защо толкова настоявате. България е светска държава. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:03, 28 ноември 2024 (UTC) :Няма нужда от толкова агресия. Настоявате да наложите мението си по спорни въпроси - обясни Ви се, че няма да стане така. Отделно гледам, че използвате думички, които не разбирате - моля, прочетете [[Уикипедия:Вандализъм]] и превантивно [[У:НЛН]], че сте по ръба.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::Това не е агресия, а принципи. Просто така да се връщат редакциите е равностойно на вандалщина. Ако толкова настоявате, променете всички споменавания в статията, а не връщайте редакциите. В края на краищата ми дреме на [цензурирано] какво ще пише. Може и никога повече да не отворя тази статия. Виждам, че сте {{нлн|почитателка на съветски филми}}, та ще си позволя да перефразирам реплика от един филм: „За Википедию обидно.“ [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:35, 28 ноември 2024 (UTC) :::Нямам представа за какво говорите, но няма много общо с принципите в Уикипедия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 18:28, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Отговорете ми, естествено ако желаете, какво ви кара {{нлн|така да безчинствате по просторите на Укипедията}}. С какво ''пр. Хр.'' е по-добро? От естетическа гледна точка е ужасно с тази стърчаща главна „Х“. Словосъчетанието „преди Христа“ въобще не се ползва, нито от народа, нито в медиите. Някаква сляпа вяра, но България отдавна е '''СВЕТСКА''' държава. Единственото обяснение е, {{нлн|комплекси и предчувствието за своята значимост}}. {{нлн|Продължавайте, дерзайте!}} [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:14, 28 ноември 2024 (UTC) :::::А Вие сте просто за моментално блокиране. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 21:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::::::Причината, Моля! ::::::Затова ли, че отстоявам чистотата на българския език или има други причини? {{нлн|Ненавист, комплексарство и т.н.}}? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:30, 28 ноември 2024 (UTC) :::::::Дали българският език остава чист пишейки "преди Хр." или "пр Хр." може да се провери лесно, примерно в "История на българския народ" на Петър Мутафчиев от 1943 г. Авторът очевидно е грамотен мъж, който е бил съвсем наясно, че официално възприетия светски календар на България е Грегорианския и там година първа започва от раждането на Христос. За справка, погледни в част "I. Уводъ. Предистория и древенъ период въ миналото на балканския полуостровъ", на петия ред "преди Хр.", както и по-натам в цялата книга. Да разбирам ли, че по същество не си съгласен да ползваме Грегорианския календар в Уикипедия или просто не знаеш, че това е светския календар, използван в България? Поздрави, [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 10:29, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Ама вие сериозно ли давате за нормалност книга писана преди езиковата реформа? Повтарям! Никой не е забранил „пр.Хр.“, но използването му в XXI век в една светска държава е много странно. По своята абсурдност се нарежда до налаганата в последно време „българска кирилица“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:52, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::Причините за блокиране: :::::::* Множество лични нападки, включително в този разговор; :::::::* Неколко нарушения на правилото за тройно връщане. :::::::Помислете как успехте бързо да влезете в конфликт с 5-6 опитни редактори, некои от които администратори. Ако този разговор се водеше на У:ЗА, щехте вече да сте временно блокиран. (А, сега вижам, че той вече се води там.) Понеже виждам, че сте грамотен човек, моля Ви, осмислете репликите си, които са зачистени от други редактори. Войната с кирилицата (ако правилно разбирам неколкократните Ви препратки към нея) не я намесвайте тук. Пр. Хр. е широко използвана система от българската историческа наука - само на посоки Димитър Попов например, виден траколог. [https://www.ozone.bg/media/pdfs/576f550483b99.pdf]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:17, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], след като в правописния речник на БАН от 2012 г. е пояснено, че пр.Хр. може да се пише със или без интервал (т. 72.2.1) [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pravopis-na-skrashcheniyata-4/1338] и така сигурно е и в Берон, очевидно формата не е отживелица. Разбираемо има различни предпочитания, но тук не можете да налагате Вашите и е важно да разберете това. Ако пишете статии, можете да използвате в тях предпочитаното и никой не би трябвало да го промени, защото, както сам знаете, никоя от двете форми не е забранена, а и тук не сме направили с консенсус избор на една. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 14:34, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::Никой не е против кирилицата, упази Бог, а против налаганата от края на 50-те години типографска форма на кирилицата, наричана [[Българска кирилица]]. А по повод „пр.н.е.“. Никой не е забранявал този израз, а това, че се ползва в академичните среди е проблем на самите среди. Уикипедията е свободна енциклопедия и въпреки, че се придържа към научните факти не е задължително да използва архаични изрази, характерни за малка група хора, та било те и професори, и академици. Повтарям! България е светска страна. Никой в България не ползва в обикновения живот '''архаичното''' „пр. Хр.“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:09, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Според посочените източници, това изобщо не е вярно. Ако нямате източници, които да Ви подкрепят, мнението Ви си остава само това - личното Ви мнение, което Уикипедия не следва да прилага, тъй като противоречи на източниците и няма консенсус за него. Кое е толкова неясно?-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:13, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::: [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], Уикипедия [[У:НЕЕ|не е място за застъпничество от какъвто и да било род]]. Ако Вие имате мнение, това е Ваше право, но Уикипедия следва наложените практики, независимо дали ни харесват или не.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 29 ноември 2024 (UTC) Най-прекрасното е, че Хр., е роден 6 г. пр. Хр. [[Специални:Приноси/78.154.14.183|78.154.14.183]] 20:44, 2 декември 2024 (UTC) : А пък [[Начален меридиан|началният меридиан]] е разположен на 5 ъглови секунди от началния меридиан в Гринуич. Индианците не са индийци. В конската сила няма коне. Октомврийската революция – през ноември. Накъде отива тоя свят?!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:14, 2 декември 2024 (UTC) ::Съсипаха я тази държава, и добре че са потребители като @[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], че да ни отворят очите за тези несправедливости. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:35, 3 декември 2024 (UTC) == Партийна принадлежност на министри – отново за У:БЖХ == Обърнато ми бе внимание, че в статии като [[Правителство на Димитър Главчев 1]] партийната принадлежност на министрите бива променяна периодично от различни редактори. Стига се и до парадокси: Главчев като премиер е „безпартиен“, но като външен министър е от ГЕРБ-СДС ([[Special:Permalink/12410103]]). Какво толкова, ще кажете, {{ш|миоправиго}}! Първо, нека напомня: [[У:БЖХ]] не се отнася само до биографичните статии за живи хора. Тя се отнася до ''всяка информация'', свързана с тях. Всичко, за което има дори най-малък шанс да бъде оспорено, трябва да бъде подкрепено със солидни източници – както като качество, така и като количество. И дори за това, което изглежда сякаш не може да бъде оспорено, трябва да има поне някакви благонадеждни източници. По различни поводи – най-вече атаки срещу колеги от публични личности, които не са харесали нещо, написано за тях в Уикипедия – съм писал и тук, и в социалните мрежи как Фондацията би защитила решително и, както показва практиката, много успешно всеки един редактор, който стриктно е следвал принципите на Уикипедия. Може би обаче е важно да се подчертае и обратното: ''Фондацията няма да защити никого, който не спазва правилата''. Защо тогава просто не съм премахнал информацията? Защото в случая се използва шаблон {{ш|Министър2}}. Явно с цел улеснение, колоната за партийна принадлежност е направена така, че създава уикивръзка от съдържанието си (дори „[[военен]]“ на практика сочи към [[Война]]) или изписва „безпартиен“, ако не е посочена принадлежност. Това не е идеално, но е окей с исторически правителства, членовете на които отдавна не са между живите. Със съвременните правителства обаче не е така. Проблемите са два. Първо, добавяне на искане за източник, естествено, чупи шаблона, защото искането влиза в генерираната уикивръзка. Особено нелепо е, че дори добавяне на източник чупи шаблона по същия начин. Второ, интуитивното разбиране е, че за някого, за когото не се знае партийната принадлежност, колоната може да се остави празна. Обаче така се изписва „безпартиен“, а за някой министър и това може да звучи като невярна или дори „злепоставяща“ информация. Засега няма да пипам шаблона, защото наистина се използва в много исторически статии, където, първо, ще е много работа да се добавят източници, второ, липсата им не е чак толкова фатална (но и в никакъв случай не е безпроблемна). Най-вероятно бих мислил в посока създаване на пореден алтернативен шаблон ({{ш|Министър2}} е алтернатива на {{ш|Министър}}), който да позволява удобно добавяне на източници и искания за тях. Може би дори да изисква посочване на източник. '''TL;DR: Всяка информация за живи хора трябва да бъде подкрепяна с източници: подчертано благонадеждни и възможно повече.'''<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:33, 30 ноември 2024 (UTC) : Да, стойността по подразбиране следва да се промени на празна (и тя да се ползва при липса на източник). : По-същественият проблем с тези таблици е, че партията се използва неконсистентно в две различни значения - като формално партийно членство (което изобщо не е дефинирано за ранните партии) и като представител на дадена партия в коалиционни (или не) правителства. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:01, 1 декември 2024 (UTC) :: Точно така, именно в тоя смисъл беше забележката, която ми бе направена.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:13, 1 декември 2024 (UTC) :::Ама Главчев като служебен министър-председател си е безпартиен, независимо къде членува, защото не е излъчен за премиер от партия, а е назначен. Според мен това е идеята на "партийната принадлежност" на министрите - от коя партия им идва мандатът и служебните по дефолт би трябвало да са безпартийни. [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 11:10, 3 декември 2024 (UTC) :::: Разбирам тези разсъждения. Макар неизбежно да възниква въпросът защо въобще имаме колона „партия“ за служебни правителства, ако министрите в тях „по дефолт“ са безпартийни. :::: Но не това е важният въпрос тук. Въпросът е, че когато напишем нещо в Уикипедия, то трябва да бъде подкрепено с благонадеждни източници. И ако различни благонадеждни източници казват различни неща, трябва да ги представим [[У:НГТ|неутрално]]. И трябва да правим тези неща изключително прилежно и дори педантично, когато става дума за [[У:БЖХ|живи личности]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:51, 3 декември 2024 (UTC) == За благонадеждността на fccska.com == https://www.fccska.com/ се определя като „неофициален фен сайт на ПФК ЦСКА (София)“. В него се пишат биографии на футболисти, явно от някакви запалянковци, които биографии след това се използват в „Уикипедия“ ([[Иван Турицов|пример 1]], [[Густаво Бузато|пример 2]]). Понеже знам, че темата е обсъждана преди, относно сайтове като Fandom, кажете как да процедираме с този, тъй като няма никаква гаранция, че информацията е достоверна. Нито идва от официалния сайт на отбора, нито е някакъв независим източник, който да предава що-годе някаква значимост на личността, която отразява. В момента се ползва само за да създаде впечатлението, че ''футболистът е бил първостепенен обект на множество нетривиални публикации'', а в редица случаи се ползва единствено и само той. Дори лицензът му е нагласен така, че да е съвместим с уики и да позволява директно копиране. Тоест някой фен пише биографията на даден футболист, без да се знае изобщо какви източници е ползвал, и изведнъж тази биография се появява при нас. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:14, 1 декември 2024 (UTC) : Според мен източникът не е благонадежден (фен сайт). По същата причина не е и независим и не следва да има тежест от гледна точка на значимост. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:04, 1 декември 2024 (UTC) :: Мислех да дам по-нюансирано мнение (примерно знаем ли каква репутация има сайтът като достоверност на публикуваната информация), но отворих [[:en:WP:USERGENERATED]]. Накратко, фенсайтове изрично са изключени от подходящите за Уикипедия благонадеждни източници.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 1 декември 2024 (UTC) ::: Това ни поставя в деликатна ситуация, тъй като е масова практика поне при нас позоваването на IMDb, videoclip.bg, лични блогове, Discogs и др. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:46, 3 декември 2024 (UTC) ::::IMDB е нещо различно и е общоприет за надежден сайт. С Discogs не съм запознат много, но videoclip.bg и лични блогове са определено неблагонадеждни, като личните блогове поне могат да се използват за да потвърдят казаното от автора, стига то да има някаква енциклопедична значимост. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:00, 3 декември 2024 (UTC) ::::: Казвам го във връзка с [[:en:WP:USERGENERATED|политиката]] в enwiki, която се спомена, според нея и IMDb е неблагонадежден. <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Специални:Contributions/Carbonaro.|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">09:05, 3 декември 2024 (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :::::: Интересно е, че в самата [[:en:IMDb#Copyright, vandalism and error issues|статия за IMDb]] пише „Due to the time required for processing submitted data or text before it is displayed, IMDb is different from user-contributed projects like Discogs, or OpenStreetMap, or Wikipedia, in that contributors cannot add, delete, or modify the data or text on impulse, and the manipulation of data is controlled by IMDb technology and salaried staff.“ Вероятно би било полезно да се прегледат [https://en.wikipedia.org/wiki/Special:Search?fulltext=Search+archives&fulltext=Search&prefix=Wikipedia+talk%3AReliable+sources%2F&search=imdb&ns0=1 дискусиите по въпроса].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:16, 3 декември 2024 (UTC) ::::::: В статиите за филми актьори, режисьори почти не се използва imdb като източник. Единствено като външна препратка към въпросния обект, нещо което го има и в статиите на английската Уикипедия. Друг е въпросът, че почти цялата информация за филмите се взима основно от там.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 09:26, 3 декември 2024 (UTC) == Категория:Предмети на култа == Сверяване на часовника. За мен [[:Категория:Предмети на култа]] е безполезна, да не кажа дори вредна. Какво точно е „култ“, какво въобще са „предмети на култа“? Сред добавените в категорията статии към момента например са [[Свещ]], [[Калимявка]] и [[Фетиш]]. Мнението ми всъщност е далеч по-категорично, но ще се въздържа да го споделям в името на принципите ни. Пък и може да бъркам, затова ще се радвам да чуя други мнения.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:56, 1 декември 2024 (UTC) :''Cult'' идва от латинския корен ''cult-'', което означава поклонение. :В труда си ''De natura deorum'' Цицерон пише, че „religi“ (religiosi) — е човек, който е изучавал канона на своята вяра и стриктно го следва. :Следователно, култ е по-общо и неутрално понятие. :Вместо накои да се обиждат на думата култ, по-добре да създадат Портал:Религия. Българската Уикипедия е една от тези, които го нямат. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:06, 1 декември 2024 (UTC) :: Добре, извън Уикипедия някои ме насочиха към разни източници, сред които и конспекти по археология в СУ, където „предмети на култа“ фигурира като понятие. Продължавам да не съм съвсем убеден, че подборът на статиите непременно е най-подходящ, но нека наистина и други колеги вземат отношение, ако смятат, че има смисъл.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:19, 1 декември 2024 (UTC) ::Според речника на българския език „култ“ е религиозна почит към божества, значи категорията „Предмети на култа“ би трябвало да включва предметите, които хората използват, за да отдават почит на божествата? Би ли споделил, Илиев, своето искрено мнение, защото е възможно наистина да има различни интерпретации. „Религиозни предмети“ ли би било по-подходящо, или изобщо да няма такава категория? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:17, 1 декември 2024 (UTC) ::: Изглежда, че е окей да има такава категория. В случая сгреших, че просто търсих аналогични категории на други езици (а то може и пак да има, но да не съм ги намерил). Но понятието явно си е утвърдено поне в археологията. Няма смисъл да изказвам повече лично мнение, без поне малко да прочета по темата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:26, 1 декември 2024 (UTC) :Казахте нещо за опитността. Опитността в Уикипедията се отнася за това, как да се създаде нещо технически (нова статия, нов портал, нова категория), а не каква да е тя. Всичко останало са знания. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:19, 1 декември 2024 (UTC) :: Fair enough. Човек цял живот се учи. Е, има и такива, които смятат, че вече всичко знаят.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:28, 1 декември 2024 (UTC) : „Култови предмети“ като че ли е рутинно използвано в археологията (и тук [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/култов/]), „Предмети на култа“ поне на мен ми звучи по-необичайно. Не съм сигурен дали „култови предмети“ и „религиозни предмети“ е напълно идентично, но изглежда има достатъчно застъпване, за да има само една категория (и тогава връзката би трябвало да е към {{Q|6418726}}, независимо кое име се предпочете). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:30, 2 декември 2024 (UTC) :: Благодаря ти! Оказа се, че на руски си има категория с идентично име [[:ru:Категория:Предметы культа]], в която наистина влизат дори свещите, затова махнах накрая с ръка. :: Освен в археологията иначе, видях, че терминът се споменава и в богослужебен контекст, [https://synpress-classic.dveri.bg/04-2002/08-01.htm например]: „Осигуряването на българските църковни общини с "предмети на култа", т. е. с богослужебни одежди, книги, свещници, потири и друга утвар беше грижа на Св. Синод на БПЦ.“ Сега, тук се споменават „свещници и друга утвар“; не можах да намеря категорична дефиниция какво влиза в „утвара“, но изглежда, че поне някои видове свещи влизат. Дали това е основание [[Свещ]] да влезе в категорията, продължавам да се чудя. В руската Уикипедия е така, в английската действително по-скоро няма съвсем същата категория. За мен остават леко неясни границите на обхвата. :: В крайна сметка не настоявам нещо непременно да се променя, освен ако не се получи някакъв консенсус, че е нужно. В първия момент -- явно погрешно -- ми се стори, че е някакво напълно самоинициативно залитане. Обичайно проверявам, преди да пиша, но тоя път направих грешка и първо писах. :) Но може би няма лошо -- когато дискусията е културна и конструктивна, рядко е напълно излишна.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 2 декември 2024 (UTC) :::На руски '''''утварь:''''' най-общо обозначение на изкуствено създадени и подвижни предмети от интериора, съвкупност от предмети, принадлежности на някое домакинство. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 19:12, 3 декември 2024 (UTC) :::: Домакинство на култа?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 22:17, 4 декември 2024 (UTC) :Подобни въпроси обикновено възникват, когато в даден момент е преведена категория от рускоезичната Уикипедия, а те имат навика да си създават дърво на категориите, което не е "синхронизирано" с Уикипедията майка. Технически погледнато [[:ru:Категория:Предметы культа]] е съвкупност от [[:en:Category:Religious objects by religion]] и [[:en:Category:Religious objects]], които са на две различни нива. Другият проблем при подобни случаи е лошият/директен превод - Предметы культа се превежда Религиозни предмети. Неслучайно на испански е "Objetos de culto religioso", а на полски "Przedmioty kultu religijnego". Спокойно можем да свържем категорията с "Religious objects" и да я преименуваме на Религиозни предмети (обекти също не е добър превод). [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:43, 3 декември 2024 (UTC) ::Култ е понятие много по-широко от религията, а религията е подмножество на култа. Религията е „набор от морални норми и тип поведение, произтичащи от вярата в съществуването на свръхестествен свят и свръхестествени същества“, докато култ е „почитание, поклонение“ пред нещо. Имаме „религиозен култ“, „култ на личността“ и т.н. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 11:42, 3 декември 2024 (UTC) ::: Струва ми се, че е добре да имаме по-ясна дефиниция. Дори ако се ограничим само до „организираните“ култове, маратонките на Найки [[:en:Heaven's Gate (religious group)#Mass suicide|също трябва да влязат в категорията]]. Ако включим „де факто“ култовете, продуктите на [[Епъл]] също биха могли да се класират. От „баналните“ култове [[Бельо]] би било очевиден кандидат за включване. ::: Питам се също дали в категорията влизат символите: ако влезе [[Кръст]], трябва да влязат също [[Червена звезда]], [[Сърп и чук]], [[Свастика]], [[Пентаграм]], а най-вероятно и [[Летящо спагетено чудовище]]. За [[Фалос]] дори не се питам, защото изглежда очевидно. И понеже споменавате култа към личността, кои биха били неговите „предмети“, които бихме включили в категорията?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:21, 3 декември 2024 (UTC) :::: [[Мавзолей на Георги Димитров]]. {{D}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:21, 3 декември 2024 (UTC) ::::: {{D}} {{like}} <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:26, 3 декември 2024 (UTC) :::Ако култ в контекста на категорията е по-общо понятие от религия, защо сте добавили категория религия като единствена надкатегория? [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 15:26, 3 декември 2024 (UTC) == Discussion == Sorry for my use of English, you may be interested in the discussion [[:meta:Steward_requests/Miscellaneous#Interface_admin_request_on_bgwiki|here]] [[Потребител:Matrix|Matrix]] ([[Потребител беседа:Matrix|беседа]]) 19:55, 5 декември 2024 (UTC) == Отново за локалните CSS и JS == : ''Продължение на [[Уикипедия:Разговори/Архив/2024/ноември#Оптимизиране на локалните CSS и JS]]'' Някакви вече се оплакали, че имат проблем с тъмната тема, и дори искали от глобалните админи да ни разкарат част от CSS-а. Последно писали на стюардите да ги направят интерфейсни админи при нас, които вместо това любезно ме пингнаха. Писах им, че ще опитам да прегледам нещата и евентуално да направя нещо по въпроса. Уви, няма закътан пристан от ветровете на промените [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Искането към стюардите: [[:m:Steward requests/Miscellaneous#Interface admin request on bgwiki]]<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 23:47, 5 декември 2024 (UTC) : А, той бил писал по-горе. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:23, 6 декември 2024 (UTC) ::background, който е основният проблем според мен може да се махне. Проверих и на двете векторни теми. Оригиналният цвят на фона е почти същият -rgb(249, 249, 249) e зададен в проблемния код, а ако се премахне остава rgb(248, 249, 250). За другия код трябва да погледна малко по-детайлно, но мога да го направя другата седмица. По-големият проблем са цветовете зададени твърдо в самите статии – там ще имаме доста работа, но трябва да видя старите кодове за импортиране на всички статии в локална база от данни и да се опитам да генерирам списък със статии за коригиране. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:59, 6 декември 2024 (UTC) ::: Благодаря ти! Документацията не е идеална, но след известно търсене намерих най-сетне [[:mw:Recommendations for night mode compatibility on Wikimedia wikis]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:21, 6 декември 2024 (UTC) == Благодарност == Само минавам да ви поздравя и благодаря за усилията, които полагате, за да поддържате българската версия на Уикипедия, толкова години. Бъдете здрави! [[User:5ko|Петко]] 12:04, 6 декември 2024 (UTC) : А, да, днес е годишнина някаква. {{D}} Поздравления и от мен. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:05, 6 декември 2024 (UTC) :: Благодаря, [[User:5ko|Петко]], поздравления за вас, които сте свършили неимоверната работа по създаването ѝ! Преди една година стана дума, че някой път като идвате насам ще се обадите и ще огранизираме среща; сигурна съм, че много хора ще се зарадват да го направим :). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 15:10, 6 декември 2024 (UTC) == План за CSS == Ок, предлагам следното: # Прехвърляме целия Common.css в джаджа <code>LegacyStyles.css</code>, с [[:mw:Extension:Gadgets#Options|тип ''styles'' и параметър ''default'']], т.е. зареждаща се автоматично за всички потребители, включително IPта. Това би позволило по-лесно тестване на следващи промени като човек си изключи джаджата и си добавя части от кода в нея в локалния си common.css. Може би има и по-гурувски начини за игнориране на Common.css, но този ми се вижда дуракоустойчив и най-вече достъпен. # Постепенно добавяме и други джаджи от същия тип, в които прехвърляме от ''LegacyStyles'' код, който действително е полезен: например класовете за подравняване на текст в колони. Идеята е кодът да бъде подреден и групиран тематично, особено ако би било полезно да може да бъде изключван от потребителите при желание. # Накрая някаква, но желателно много малка част от кода може да се върне в Common.css. Според мен единствено неща, които са абсолютно нужни и достатъчно прости (ако не са достатъчно прости, значи най-вероятно не са абсолютно нужни). Бих започнал с точка 1 още сега, за да можем да тестваме по-свободно. Това прехвърляне поне е съвсем просто. Всъщност, ето предложението: {{gh|wikipedia-ui/pull/20}} Ping {{@|Петър Петров|StanProg|Nk}}<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:58, 6 декември 2024 (UTC) : Това добре като първа стъпка, но какво следва? Да се тества върху всички теми + тъмен режим какво се случва с премахването на всяко парче и да се решава какво следва? Изглежда доста работа. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:12, 6 декември 2024 (UTC) :: [[Потребител:Nk|Спас Колев]], истината е, че не знам как би изглеждала Уикипедия без нещата в Common.css (може би наистина има начин да го тествам и сега, но ми е малко тегаво с времето да ровя как може да стане). :: Ако се окаже, че изглежда горе-долу сносно, като следваща стъпка ще предложа да изключим LegacyStyles по подразбиране. На когото не му пука за тъмни схеми и мобилен изглед, но държи на предишното оформление, може просто пак да си я включи от настройките. А който би искал конкретни неща да работят и с всички тези различни облици, теми и устройства, може вече да си се занимава -- колкото време иска и когато може -- да ги прехвърля в отделни джаджи. :: Ако нещата изглеждат доста счупени, тогава LegacyStyles си остава включен по подразбиране. Останалото обаче е сходно: който има интерес, може да се занимава да оправя конкретни неща. Примерно аз мога да се захвана да оправям разни проблеми с тъмната схема, защото напоследък я ползвам, а много неща действително изглеждат дразнещо счупени с нея.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:25, 6 декември 2024 (UTC) ::: Още малко за последния вариант. LegacyStyles си стои включено по подразбиране, така че за всички редактори външна разлика няма. Междувременно оправяме едно-две-три неща. И съобщаваме тук: който иска, може да си изключи LegacyStyles и да включи тези джаджи и да се обади, ако има проблеми. ::: Това би позволило тестването да се прави от повече хора и най-вече да е ''opt in'' -- който иска да тества, поема и рисковете от счупване. Останалите си карат както досега -- докато не получим достатъчна обратна връзка, че нещата изглеждат добре и може да изключим LegacyStyles за всички.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:07, 6 декември 2024 (UTC) :: Може би само да допълня нещо, което писах и още първия път като повдигнах темата. Уикипедия би трябвало да изглежда задоволително и без никакъв локален CSS. Ако някъде се чупят някакви неща, то би било защото сме се опитвали да ги натаманим да изглеждат по различен начин от този, който Уикипедия предлага по подразбиране. И именно тези натаманявания апелирам да минимизираме, за да не изпадаме повече в подобни ситуации. Факт е, че хората се ентусиазират да направят нещо шарено, но има причини минималистичните интерфейси да са били винаги популярни и може би да стават още по-популярни.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:32, 6 декември 2024 (UTC) : Бях го писал по-горе, но да повторя и тук. Идеята ми е накрая LegacyStyles да не бъде повече включен по подразбиране и в него да останат само неща, които отделни потребители може да искат да продължат да виждат като оформление, дори и с цената да се чупят други облици, цветови схеми или мобилен изглед. И, много важно, без никакво обещание за поддръжка. : В останалите джаджи и евентуално в Common.css виждам да остане само код, за който преценим, че съотношението между ползите от него и ресурсите за бъдеща поддръжка е приемливо. Това би се отнасяло най-вече до джаджите с параметър ''default'', т.е. включени за всички по подразбиране, дори IP-та, и още повече за евентуален код в Common.css. : Лично аз бих се радвал да обособим някои шарении в отделни джаджи, може би дори като алтернативни варианти. Типичен пример за мен биха били инфокутиите, за които далеч повече харесвам минималистичното оформление в английската и други уикипедии. Особено пък когато тези оформления всъщност не биха изисквали локален CSS, който да е нужно да се пипа при всяка бъдеща нова промяна в интерфейса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:15, 6 декември 2024 (UTC) :Давай, и аз нямам по-добро предложение. Кажи кога ще го сложим, за да сме повече хора на линия. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:51, 7 декември 2024 (UTC) :: На теория нищо не трябва да се промени за потребителите от стъпка 1. Може би ако кеширането от сървърна страна не е идеално, би могло да има някакви странности, но дори това изглежда малковероятно и, ако все пак се случи, трябва да е за не повече от няколко минути. :: Все пак, ако искате да го направим утре вечер, примерно към 20 българско време, т.е. 18-20 европейско и 10-13 американско време?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:17, 7 декември 2024 (UTC) :::Ще гледам да успея. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 02:04, 8 декември 2024 (UTC) :::: Благодаря! Ще го мърджна към 20:00, така че в следващите няколко минути ботът да го приложи тук.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::: {{да}} [[Специални:Приноси/JSS 9]] <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:04, 8 декември 2024 (UTC) ::::: Джаджата изглежда да работи според очакванията. Докато си стои включена, всичко изглежда както досега. Когато се изключи, има проблеми с наши изобретения -- няма ги двете колони на начална страница, а {{ш|Последни промени}} излиза доста разхвърлян. Тези неща може да се оправят, разбира се. ::::: Следващата стъпка според мен: на когото му се тества, изключва си Интерфейс -> Старо оформление от джаджите и гледа с какъв ''минимален'' код (тествайки накрая винаги и с локалния common.css) биха се оправили едни или други промени. ::::: Този код според мен може да разпределим на няколко места: :::::* където е възможно – като стил на съответните шаблони: [[:en:WP:TSTYLE]], :::::* в останали случаи, където кодът може да бъде обособен тематично, и особено, ако би било полезно да може да бъде изключван при желание – в нови гаджети, :::::* в останали случаи, където кодът практически сигурно ще е нужен постоянно и за всички – в нов гаджет LocalStyles.css или нещо подобно, :::::* в останали, особено специални случаи, за крайно ограничен и абсолютно сигурно задължителен CSS – директно в Common.css. ::::: Ако се чудите с какво би бил полезен LocalStyles.css в сравнение със слагане просто в Common.css – както и в момента, ползата е, че джаджата може да се изключи, докато Common.css не можете да изключите. Така, при нужда от някакво дебъгване на визуални проблеми, лесно може да се елиминира като „шум“ нашия локален код. Такова тестване ще може да направи всеки регистриран редактор и то, което е не по-малко важно, без да засяга останалите потребители. За тестване на „изключване“ на Common.css ще е нужен интерфейсен администратор – и това ще засегне всички потребители. ::::: Засега зор нямаме. Когато оправим по-съществените неща, може по подразбиране да изключим джаджата. Ако междувременно сме си свършили добре работата, и тогава няма да имаме зор. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:32, 8 декември 2024 (UTC) == Използване на ft, вместо около == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Carbonaro.]]''<br><span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:56, 8 декември 2024 (UTC) Кажете, каква ви е мотировката за връщането на ''ft'', вместо ''около.'' В Уикипедията такива идиотски преводи стоят кат ''Бе Ем Ве'' (BMW) и ББЦ (BBC)… , а вие изправяте това което има български превод? И колко българи знаят какво значи? Те ''Белчо и Сивушка'' не знаят кои са, та камо ли ft. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 04:35, 28 ноември 2024 (UTC) :[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], „около“ е неправилен превод. Така не става ясно живял ли е през този период, управлявал ли е, или е достигнал разцвета си. Ако не можем да намерим подходяща заемка, най-добре да не бутаме, защото се променя смисълът. Вярно е, че читателят може да се затрудни, но по-добре ли би било, ако го подведем? Също моля те, обръщай внимание на граматичните особености, не само да правиш забележки. След предлог например не се употребява пълен член (с много малки изключения). Запетаи обикновено не се употребяват след обстоятелствено пояснение: „След Втората световна война{{color|red|''','''}} се установява в България“. Разбира се, това не е в сила, когато важат други правила: „След Втората световна война, изглежда, се установява в България“. Но не оставай с грешно впечатление! Всички оценяваме усилията, които влагаш. Факт е, че хиляди статии имат нужда от подобрение, и е хубаво, когато се намират хора, които с интерес вършат тази работа. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:10, 28 ноември 2024 (UTC) ::Между другото и най-великите писатели са ползвали коректори. Нищо лично. Все пак за ''около'' не сте прав. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:30, 28 ноември 2024 (UTC) ::В статията за Никомах ''около'' стои вече 13 години и никой не е помислил да го промени на ''floruit.'' А около и означава по средата, в разцвета. ::И още един въпрос. Защо махнахте препратките към конституцията и правилника? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 06:17, 28 ноември 2024 (UTC) :::Не съм съвсем съгласен. Двете конструкции внушават различни значения. :::{| class="wikitable" | Никомах Геразски (ок. 60 г. – ок. 120 г.) е древногръцки философ, математик и музикален теоретик. || Вероятно става дума за датата на раждане и смърт. |- | След административната реформа на Диоклециан (упр. 284 – 305 г.) провинцията попада в окрупнения диоцез Тракия. || Взето от статията „[[Специални:PermaLink/12294090|Долна Мизия]]“. |- | Баща му Никомах (ок. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III. || Създава се впечатлението, че точният период на неговото управление не е ясен. |} :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:51, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Съгласен съм с Карбонаро - това не е около. Floruit си означава най-често периодът, в който личността е засвидетелствана да е била активна и се използва в историческата наука в латинската форма. Никога обаче не съм виждал употреба на български. Така или иначе смятам, че трябва са си се остави на латински floruit. Съкращението нормално е фут. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:00, 6 декември 2024 (UTC) ::::: Моите две стотинки: трябва да се направи {{ш|floruit}} и, ако се сметне правилно, {{ш|fl.}} и да се преведе поне минимално [[:en:Floruit]] за прости хора като мен. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 6 декември 2024 (UTC) ::::::Колко %-та от българите знаят какво означава съкр. ft, даже думата floruit? Просто питам. А „около“ с една дата е подобно на дантевото: „На попрището жизнено в средата“. Защо да не е най-активния период? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:32, 7 декември 2024 (UTC) :::::::Защото „около“ създава впечатлението, че датата на управление не е известна. Има разлика между „Бил е на власт около 1250 г.“ и „Управлявал от 1246 до 1251 г., като достига разцвета си през 1249 г., когато пленява...“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:58, 8 декември 2024 (UTC) ::::А не трябва ли да е fl. c. 375 пр.н.е. – по примера за Никомах в таблицата; и поначало, когато се посочва една единствена година и тази година се разглежда като ''най-вероятната'' година на кулминация в разцвета? Освен това, ако ще се използва '''fl.''', според мен трябва да се използва и '''c''' (circa) вместо около, а вграждането на връзка към статия за смисъла на използването понятие/съкращение или изскачащо прозорче за мен е задължително – в подкрепа на направеното предложение в този смисъл за шаблон. Оттук следва (за мен) въпросът дали да не се използва и AD (Anno Domini) или AC (ante Christum) за консистентност – когато се посочва период или година от преди новата ера/преди Христа, да е изцяло на латински.<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 10:57, 8 декември 2024 (UTC) :::::Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в [[Уикипедия:Стил]]. <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:00, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия, просто показва, че не става ясно как трябва да се интерпретира, ако се използва само „около“. Иначе за използването изцяло на латински изрази съм категорично против. Като българска артернатива за ''fl.'' дали не можем да използваме „разцв.“, например „Никомах (разцв. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III“? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:05, 8 декември 2024 (UTC) :::::::{{цб|Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия}} :::::::[[Аристотел#Биография|Аристотел#Биография]] :::::::[[En:Nicomachus (father of Aristotle)|Nicomachus (father of Aristotle)]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:09, 8 декември 2024 (UTC) :::::Много интересно предложение. Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:50, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::Да, благодаря. Всъщност оттам тръгна всичко, когато Niki Yooff [[Специални:Diff/12425434|промени]] „''fl.'': 375 г. пр.н.е.“ на „около 375 г. пр.н.е.“, но с това се променя и значението. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:53, 8 декември 2024 (UTC) :::::::::Да, променя се значението при замяна на fl. с около, без да става ясно това „около“ за какъв аспект от живота на Никомах се отнася; но и fl.: 375 г. пр.н.е., струва ми се, също не е съвсем изрядно – [[En:Nicomachus (father of Aristotle)|в статията в Уикипедия на английски е fl. c.]], тоест ''около'' тази година, но действително конкретно по отношение на периода на активност, което именно се разбира от комбинацията fl. c.<br> :::::::::{{цб|Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в Уикипедия:Стил. ~ Pelajanela // беседа 11:00, 8 декември 2024 (UTC)}} <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:47, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::::Да, да, видях. Чувствай се свободна да го направиш. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::::{{цб|Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“}} ::::::За мен този коментар е пример за фалшива аналогия:<br> ::::::[[file:FLICC_Taxonomy_of_Logical_Fallacies.jpg|600px]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:33, 8 декември 2024 (UTC) : Като лаик, единствено с непретенциозен любителски интерес към историята, да попитам пак: ако ''floruit'' действително се използва в научната литература и на български, не би ли било най-добре да се преведе (или напише) [[:en:Floruit]] и да се въведат {{ш|floruit}} и {{ш|fl.}}, които да сочат към тая статия? Така няма да е проблем, че читателите може да не са запознати с термина. То поначало не се очаква Уикипедия да е писана като за първи клас. Затова именно служат препратките – читателят да може да разбере какво означават непознати му понятия.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:01, 8 декември 2024 (UTC) ::Или тук, или в „Уикиречник“, както е понастоящем шаблонът {{ш|fwiw}}, но във всеки един случай е добра идея. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:10, 8 декември 2024 (UTC) ::: Не бих разчитал на нашия Уикиречник. Там лесно може да бъде вандализирана и никой да не забележи с години. И с fwiw може да стане, но то поне не е в статии.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:13, 8 декември 2024 (UTC) 2a4j2qwyv5ru3nzrmo7h3fx3vizos0k 12435153 12435147 2024-12-08T18:37:51Z Iliev 47135 /* План за CSS */ пп 12435153 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) :Нима това момиче е по-известна от Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев, че нейната страница е по-голяма от техните взети заедно? Страницата прилича повече на [[CV]]. Просто се интересувам. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 01:40, 26 ноември 2024 (UTC) :Тази страница се нуждае от добро почистване. Само това ли е от личния живот? Една сватба? Кой е бил DJ-ят?--[[Потребител:Pl71|Pl71]] ([[Потребител беседа:Pl71|беседа]]) 21:16, 26 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) :Здравейте, много ви благодаря за отговора! Информацията ми е предадена лично от Младен Трайков. В интернет има много статии, от които може да се види, че информацията е коректна, но е трудно да цитирам конкретен източник… :Как мога да процедирам? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 15:34, 22 ноември 2024 (UTC) ::Здравейте, малко късно, но сега виждам, че сте писали. Вижте, просто това, че някой Ви е предал дадена информация, съвсем не означава, че същата може да бъде използвана тук. Предполагам, че наистина в интернет има много информация по темата, но източниците, които следва да се ползват тук трябва да бъдат достоверни. Съветвам Ви да прегледате сините препратки, които Ви написах в предния си отговор. Без конкретен и достоверен източник, не мисля че има шанс статията да остане. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 21:25, 26 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA&nbsp; в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща позицията на WOWSA, че е „открила и разкрила фалшифициране на данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Тези източници са полезни, благодаря Ви. За първия не съм сигурен дали отговаря на изискванията ни за благонадеждност, но Sportal, мисля, е достатъчно утвърден сайт за спортни новини (колегите, които имат опит със спортна тематика, може да ме поправят), така че публикуваното в него по темата също е важно да бъде отразено в статията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:40, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Вие продължавате да искате да се изтрият факти , {{нлн|които не са ви изгодни}} за да не се очерня името на даден човек. Само че това няма как да мине, не се намираме в Северна Корея или Съветския съюз. А вашите обвинения към Петър Стойчев са {{нлн|доста жалка картинка}}. Петър Стойчев не работи във WOWSA. Федерацията е разнищила случая от край до край и това няма как да бъде изтрито господин Костов. То вече стана известно на цялата спортна общественост у нас и в чужбина. Ако успеете да осъдите организацията и да докажете, че грешат това също ше бъде отразено. Успех.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 18:55, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::И аз не обвинявам П. Стойчев в нищо, къде видяхте такова нещо? ::::::::{{нлн|Жалък сте.}} Но не знаете фактите, така че {{нлн|по-спокойно с думите}}. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:20, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::Това не са мои и наши обвинения. Просто ви цитирам статии които на вас {{нлн|явно не ви харесват ;)}}. Ясно е, че еие {{нлн|сте пристрастен}} и не зачитате фактите. А понеже не се и представихте кой сте, приемам че {{нлн|сте някой от тези цитирани в първата статия}}. Ако не е така си напишете поне имената и телефона, както аз ясно направих. Би трябвало администраторите да ви изключат от редактирането на статията за Цанко Цанков. Вие не зачитате че и самите WOWSA ясно декларират, че нищо не са отменяли и няма какво да отменят и публикуваната в 67 източника информация е невярна. Така че това което вие сте написали в статията категорично не отговаря на истината. По-добре четете, а не пишете повече/ ::::::::https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:17, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::: Уикипедия [[У:НЕЕ|не е форум]]. Тук не е мястото да се обсъжда кой е крив и кой прав в тази история. Коментирането на личността на други редактори [[У:НЛН|също е забранено]]. ::::::::: Единственото, което може и трябва да се обсъжда в Уикипедия, са самите статии: в какво може да не отговарят на изискванията, но най-вече как да бъдат подобрени. ::::::::: Няколко мнения вече бяха изказани. Нека изчакаме дали ще има и други.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:28, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::Аз просто показвам факти, а не водя война като по-горния ви колега. Иначе сте парви - това не е форум, но някой трябва да вземе мерки срещу подобни пристрастни редактори, които не зачитат фактите, а редактират по "лични убеждения" и със злоба. Освен това още вчера писах на поне 5-6 администратора от общо 23мата за българската wikipedia - нямам отговор от нито един. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:34, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::: Администраторите нямат компетентност да решават какво да пише в Уикипедия (често се бърка, факт, затова е специално подчертано на страницата [[Уикипедия:Заявки към администраторите]]). Тези въпроси се решават от редакторите и по тази причина е важно да се чуят повече мнения. Иначе е разбираемо всеки да вижда нещата от собствената си камбанария. Затова консенсусът е един от [[У:5|петте стълба на Уикипедия]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:45, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) ::Поздравявам включилите се в казуса колеги за подробното разискване. Изчетох нишката тук с всички коментари и погледнах самата статия. Подкрепям да бъде преместена засега в инкубатора. Има сериозни проблеми, като например липсата на източници в текста, липсата на сегашно историческо на места, излишни суперлативи, прекалени на брой външни препратки... Разделът за WOWSA трябва да бъде преработен в по-енциклопедичен и точен вариант. Разглеждайки дори само набързо някои от източниците, споменати тук, мисля, че има как да бъде включена цялата случка с асоциацията, включително и как е отразена тя от медиите, в безпристрастен и енциклопедичен вариант. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 22:12, 21 ноември 2024 (UTC) :::По-горе Лъчезар беше написал разделът за WOWSA да бъде пренаписан и подобрен. По-лесно ми е да отговоря тук, защото съм на мобилен. Това е много добро предложение, винаги съм бил отворен към преработване и подобряване на всичко, което съм писал в Уикипедия. Ако някой не ме изпревари ще се опитам в най-скоро време да направя нещо по въпроса.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 00:55, 22 ноември 2024 (UTC) :::Пренаписах раздела и признавам, че предишния не беше добър. В момента мисля е възможно най-акуратен.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:28, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@[[Потребител:Givern|Givern]], @[[Потребител:Райън|Райън]], @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]] ::::Благодаря за промените Givern, така ми харесва да има обективност и конструйтивност. ::::Но пак изразявате предимно гледната точка само на едната страна, а именнто тази на WOWSA. ::::По текста ви има доста неточности, но щом искате да присъства WOWSA в статията за Цанко Цанков е редно да напишете и другите гледни точки. ::::Първо да направим уточнение - целият този параграф за WOWSA се отнася единствено за първото плуване на Цанко Цанков по река Дунав, състояло се на 06.09.2024г за което той е подал данни към WOWSA. Те имат право да разглеждат/ратифицират/отказват единствено само това негово плуване. ::::'''Пояснения, факти и неточности:''' ::::'''1. Данните не са фалшифицирани, а може да се каже манипулирани.''' ::::Обяснение: Истината е, че няколко .GPX файла са сглобени ръчно в един и то MS WORD файл (в последствие експортнат като PDF) поради незнание и техническа некомпетентност на екипажа на лодката, който ги е изпратил. При това ръчно манипулиране на данните според човека, който го е правил, самият WORD е конвертирал някои данни в автоматични дати.&nbsp; &nbsp;Освен това не е имало никакво ясно изискване от WOWSA за формата на данните (или поне те (екипажа от Видин) не са му обрнали необходимото внимание на това). Освен това от WOWSA не са дали необходимото време на екипа на Цанков да подготви и провери валидността на данните - искали са ги незабавно по най-бързия начин. Това е и основната причината да бъдат изпратени доста неконсистентни данни. ::::'''2. GPS устройствата при подобни плувания са върху самата лодка. Плувеца няма право да носи устройства по себе си (защото плуването е unassisted).''' ::::По време на първото плуване нивото на реката е около 80см (това е официалното ниво, взето от котата на автоматичната станция, намираща се на Дунав мост 2). Това е едно от най-ниските нива на реката за годината (както и едно от най-слабите течения съответно). Поради плитчините на река Дунав по това време (на места под 50см) се е налагало лодката да се измества периодично от праволинейния курс, който Цанков е следвал в близост до фарватера. Това преместване се е осъществявало с по-висока скорост (до около 20км в час) и на десетки метри разстояние от плувеца, което е отразено в GPS данните. Точно за тези скорости се хващат от WOWSA, че не са реални. Да така е - това е скорст на лодката, а не на Цанко Цанков. ::::'''3. WOWSA постъпват доста некоректно като цялото им разследване е базирано на данните от GPS устройство, което е върху лодката, а не върху плувеца''' (той няма право да носи устройства). Това е техен огромен пропуск, тъй като реално проследяват вариациите на скоростта и посоката на самата лодка, а не на плувеца. По този начин се обесмисля цялото им разследване и обвинения. Лодката е нямало как да бъде до него плътно през цялото време. ::::4. '''Напишете, че на лодката е имало съдия - Стефан Георгиев''' - един от най-опитните и реномирани плувни съдии в България, който ясно и категорично се подписва и декларира, че плуването е било абсолютно коректно и по правилата. ::::Този човек е и главен наблюдател (обсървър) на това първо плуване в Дунав. ::::'''Напишете също, че въпреки всичко неговото мнение не е било взето под внимание от WOWSA, което е грубо нарушение на правилата от тяхна страна.''' ::::Може да се цитира тази статия: <nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> ::::Освен това преди плуване WOWSA са били помолени да предоставят техен съдия за това плуване, но те не са предоставили такъв. ::::'''5. На лодката е имало и други свидетели, следящи плуването, в това число и бившия кмет на гр. Видин - Герго Герегов.''' ::::Те също може да предоставят допълнителна информация. ::::'''6. От WOWSA не са предоставили предварителна информация, че в Дунав има записан рекорд от 115.8 км на румънеца Богдан Зубрагиу''' от август 2021. В Google също не са били налични данни за такъв рекорд преди 06.09.2024. Това поставя под съмнения цялата дейност на WOWSA, които в последствие изглежда добавят статия за това плуване на румънеца и заявяват публично, че плуването на Цанков не е рекорд. ::::Същевременно екипът на Ц. Цанков наистина обявява плуването като рекорд. Това се получава поради незнание от тяхна страна за рекорда на румънеца. ::::'''7. На 19.09.2024г е осъществено второ плуване в река Дунав.''' Този път на лодката има 6 различни GPS тракера, AIS проследяващо устройство на корабна администрация - Русе, няколко видеокамери, заснели цялото плуване, подробен объсрвър лог, воден прилежно и в детайли от мен - Кристиан Костов. ::::На лодката има четирима допълнителни свидетели, следящи плуването също. ::::'''Изминатото разстояние е 120 километра и 600 метра за 18 часа и 1 минута !''' ::::Това е нов рекорд. Плуването се очаква да бъде ратифицирано, но не от WOWSA. ::::Никакви данни за това плуване не са подавани и няма да бъдат подавани към WOWSA, тъй като тази асоциация се оказва че лесно се подвежда и манипулира от случайни имейли от недоброжелатели и конкуренти. Тя е ненадежден партньор и за в бъдеще плуванията на Цанков няма да бъдат ратифицирани през нея. Има много други по-надеждни организации, федерации и асоциации. ::::Това всичко трябва да бъде добавено, ако искате да има прозрачност и коректност на информацията, която предоставяте ! [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 09:06, 22 ноември 2024 (UTC) ::Дайте наистина да преместим статията в Инкубатора и там който има желание да работи над нея. @[[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]]: Можете да редактирате статията, като добавите нужната информация, но трябва да спазвате неутралност и за всяка информация да предоставите надежден източник, който напълно да препокрива написаното – без лични мнения, без непотвърдена информация. Като за начало Ви предлагам да започнете с частите от статията, които не са свързани с WOWSA, за да придобиете опит. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:40, 22 ноември 2024 (UTC) :::{{цб|без лични мнения, без непотвърдена информация.}} и без суперлативи от рода на :::„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност“. От енциклопедична гледна точка нищо не може да бъде безспорно. :::Да напомня на [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] че ако е от екипа на Цанков и получава заплащане за това задължително е да го декларира според [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Policy:Terms_of_Use/bg условията за ползване] с които изрично се съгласява при публикуването на всяко нещо написано в Уикипедия включително на беседите и тук в „Разговори“. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:11, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@Сале „Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това. Относно това дали съм част от екипа или не - по скоро се захващам с това защото виждам колко много невярна информация, атаки и помия се изсипа върху Цанко Цанков. И не - не получавам заплащане от никой, опитвам се безпристрастно да гледам на нещата и да давам информация каквато е. Също би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони), а не никнейми и пози начин всеки да носи воята отговорност за думите си. И още нещо - искам да знам каква е структурата ви, има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той ? [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 12:36, 22 ноември 2024 (UTC) :::::С този тон... Няма структура. Това е доброволски проект, никой не е по-висш, някои са просто по-опитни. А и Уикипедия не е някаква авторитетна публикация, че да можете да изисквате от редакторите някакви неща. Това е енциклопедия, в която материалите са с качеството, с което ги създават доброволци. Ние отразяваме Това, което е публикувано в достоверни източници. Не можем да правим интервюта, да слушаме обяснения и според тях да пишем статии, например. Стига да има достоверен източник, който е публикуван на друго място, може да се напише в статията твърдението - неутрално и енциклопедично. Включително и от вас. Ако преместим статията в инкубатора, може да прочетете редицата помощни страници в Уикипедия, които ще ви помогнат да разберете за какво говорим по отношение на хоризонталната структура на сайта, неутралния тон и т.н, а после да изпипате статията сами. [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 15:37, 22 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това.|Kristian kostov}} ::::: Нередното е, когато твърдението не идва от благонадежден източник, а предвид изключителността му, дори от повече благонадеждни източници. „Изключителни твърдения имат нужда от изключителни източници“, както казваме в Уикипедия. Ако в източник пише, че е поставен някакъв рекорд и нищо повече, а редактор в Уикипедия го допълни с „безспорен връх“, това представлява [[У:БОИ|оригинално изследване]], което няма място в енциклопедията. ::::: {{цб|би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони)}} ::::: Изглежда все пак не сте чели [[:wmf:Policy:Terms of use|Условията за ползване]] на сайтовете на Фондация „Уикимедия“. Тези условия са '''задължителни''', не просто пожелателни, и неспазването им може да доведе до прекратяване на достъпа, особено при нарушения на особено важни изисквания. ::::: Едно от тези важни изисквания е да не бъде нарушавана неприкосновеността на личния живот на останалите потребители, включително да не бъде търсена персонално идентифицираща информация. Терминът в оригинала на английски, който единствен има правна стойност, е ''soliciting''. Вашите коментари -- този и по-раншен -- представляват именно ''solicitation''. ::::: Това е забранено. Не го правете повече под каквато и да е форма. ::::: {{цб|Относно това дали съм част от екипа или не (...) не получавам заплащане от никой}} ::::: Точният термин в УзП е ''compensation''. Не е нужно овъзмездяването да е парично. Не е нужно дори да е материално. И е достатъчно само да е очаквано. „Помощ от приятел“ и „услуга за бъдеща услуга“ абсолютно влизат в тази категория. ::::: Много важно е да се помни какво точно е забранено. Някои хора се опитват да прикриват подобни зависимости, смятайки погрешно, че ще бъдат наказани, ако ги признаят. Точно '''обратното''' е. Забранено е не редактирането срещу овъзмездяване, а ''прикриването'' на такова редактиране. ::::: Важно е да се помни и това, че не е нужно тези нарушения да бъдат „доказвани“, тъй като Фондация „Уикимедия“ очевидно не може да провежда полицейски разследвания. На практика е достатъчно добре обосновано предположение, че е налице нарушение на УзП, за да бъде ограничен достъпа, особено когато това е свързано с вреди за съответния проект -- например нарушаване на основополагащите принципи, включително тормоз над останалите редактори. ::::: По тези причини най-добронамереният ми съвет е да не се страхувате да бъдете максимално открит. Освен, че няма да рискувате да сте в нарушение на УзП, това може да Ви спечели и повече симпатии сред редакторите. ::::: {{цб|има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той}} ::::: Краткият отговор е: това, което виждате тук, е начинът за решаване на ситуации като тази в проектите на Фондация „Уикимедия“. ::::: Ако предпочитате по-официален отговор, може да се свържете директно с Фондацията: https://wikimediafoundation.org/about/contact/<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:04, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::<nowiki>Благодаря за поясненията {{@</nowiki>[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]<nowiki>}}, наистина са доста изискванията, както и спецификите, подробностите и тълкуванията. Аз не съм професионален нито журналист, нито редактор, нито имам амбиции да бъда такъв. Аз съм просто доброволец в случая и нищо повече. </nowiki> ::::::Така , че ако ако имате желание, време и воля, моля направете вие (редакторите имам предвид) необходимите промени по страницата следвайки стандартите на wikimedia. Каквото се изсква като информация от страна на Цанко Цанков, ще ви бъде предоставено предварително или по време на редактирането. Иначе става двойна работа и игра на котка и мишка в която нашата страна трябва да се чувства мишката, която я е страх от редакторите на Wikipedia :) Но оценявам високо диалога все пак с всички Вас ! ::::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:11, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::: Едно малко, но важно уточнение, касаещо „предоставянето на информация“ и защо то не е приложимо в случая. Редакторите в Уикипедия са задължени от [[Уикипедия:Възможност за проверка]] да използват при създаването и дописването на статии единствено информация, която е налична в публично достъпни [[У:БИ|благонадеждни източници]]. Това е съществено отличие от например журналистите и учените, за които е обичайно да събират лично информация като очевидци, интервюиращи, експериментиращи и т.н., както и да споделят собствени анализи, заключения, преценки и други подобни. Вече това, което журналистите, учените и въобще специалистите в дадена област публикуват -- което ние наричаме „вторични източници“ -- представлява основният източник на информацията в Уикипедия. Именно тази особеност на Уикипедия -- при условие също, че се подбират единствено вторични източници, на които може да се има доверие -- позволява на енциклопедията да бъде смислен източник на информация, независимо, че „всеки може да я редактира“.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:01, 23 ноември 2024 (UTC) : [[Картинка:Yes check.svg|18п|✔Готово|link=]] '''<bdi>Готово</bdi>''' Преместена като [[Чернова:Цанко_Цанков_(плувец)]] до привеждане в енциклопедичен вид. Защитата за редактиране е свалена, всеки може да я подобрява. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:04, 22 ноември 2024 (UTC) След последните добавки към тази статия хвърлящи безпочвени нападки към определени личности, съвсем загубих надежда за тази статия и че може да се излезе от този батак.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:57, 24 ноември 2024 (UTC) == Чернова: JoyYoga одобрение и планиране == Здравейте УкиАвтори и админи, Моля за помощ относно моята чернова, която очаква одобрение. Опитал съм се да напиша статията, така че да не звучи рекламно, тъй като става дума за материал, който да информира за марката Joy Yoga и студиото ни в София. Бихте ли могли да ми помогнете, да я направим така, че да отговаря на всички условия, защото ми се иска да сме представени, като наистина различно Йога студио и общност в София? Като цяло, смятаме на сайта joy yoga да започнем поетапно да качваме множество материали, които можем да преработваме и споделяме за уикипедия, защото ще се стремим да бъдат образователни и информативни. Не съм убеден, доколко това отговаря на стандартите на общността, а знаете, че това отнема голям ресурс, така че ще се радвам да дадете някакво становище в тази посока. За момента е важно, да ни виждат като сериозен бранд, което е малко трики при положение, че Уики, по това, което чета не толерира реклама и позициониране на кой да е - пише че се приемат статии за значими компании, но реално липсва обективен критерии за това кой бранд е значим. За мен JoyYoga e значим, но за друг не е.. :) Благодаря ви, предварително и ще се радваме, ако се интересувате от йога, здравословна храна или просто искате да се запознаем - да ни посетите... ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 22:13, 23 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Поздравления за откриването на студиото ви. Разгледах черновата ви. За съжаление не мисля, че отговаря на изискванията за значимост и енциклопедичност. Всичко в статията е като от бизнес уебсайт, а и няма достоверни източници. Студиото е открито едва преди няколко месеца - няма как да добие значимост за толкова кратко време. Приемливи източници в случая биха били неща от рода на статия във вестник, която описва приносите на студиото към, например, местната икономика или обществен живот и то след като студиото е съществувало с години. Не мисля, че статия за това студио за момента принадлежи в Уикипедия. Ето ви няколко примера на значими бизнеси, като не всички са добре написани, но поне по значимост имат място в Уикипедия - [[Мол ъф София]], [[Билла]], [[Кино Арена]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:47, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря SlipknotRlZZ, ::Ще имам предвид, нещата, които споменавате. Може би на по-късен етап от развитието ще опитаме отново да се добавим като компания. Ако смятате, че можем по някакъв начин да я преработим, така че да отговаря на изискванията, може да се свържете с нас и да си направим среща. Освен това си търсим човек, които да може да пише добре по темите за йога, така че ако проявявате интерес може да се помисли нещо.. ;) ::Поздрави, ::Александър [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:48, 24 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Уикипедията не е площадка за рекламиране на стартъпи. По-добре се насочете към Facebook или Instagram. Хората, които търсят информация в Уикипедията надали са ваши потенциални клиенти. Пораснете, отворете филиали във всички областни центрове и вярвам ще се намерят хора, които ще напишат за вас статия в Уикипедията. Засега не си губете времето. Безплатен съвет от мен. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:07, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря Николай, ::Разбира се, използваме дигиталните платформи за реклама, които посочихте. Идеята ми за уики-статия си ми хрумна случайно и помислих, че ще е интересно да направим някаква поредица от материали, които можем да подготвим и да качим. :) Може да се пише по специализирани материали за самите практики, някакви неща за индуистките божества и др., но сякаш при това положение, по-скоро няма смисъл... ::Благодаря, все пак и поздрави, ::Алекс ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:53, 24 ноември 2024 (UTC) :::За практиките пишете, но не споменавайте Joy Yoga, поне на този етап, докато не станете узнаваеми. При всеки опит за написване на статия Joy Yoga, тя ще бъде безжалостно изтривана. Дерзайте. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 18:44, 24 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря Николай, ::::Мисля да ги кросвам с публикации на сайта. Реално ще правя статиите в блога, а в уики ще го цитирам като източник, като това ще става през 2 месеца, така хем ще вдигам SEO score-а на сайта, хем ще имаме присъствие в уики. Какво мислиш за този подход? Единствения казус е да намерим кой да пише и редактира, че напоследък е голям проблем това, а аз не знам дали ще мога да насмогна... :) ::::Поздрави, ::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 00:19, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Вие изглежда отказвате да се съобразите с изискванията за писане в Уикипедия. Никакви авторски писания. Множество благонадеждни източници. Сериозно ли си въобразявате, че тук ще си дублирате сайта? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 00:49, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Това не е добра идея. Уикипедия не е място я разсъждения, мнения, философии... Това е енциклопедия, сбирка от факти, които са били докладвани на друго място, в благонадеждни източници, преди да бъдат записани тук. Запитайте се защо искате да дублирате в Уикипедия. За собствена облага? Ако искате да допринесете към Уикипедия, добре сте дошли! Но моля първо се запознайте с [[Уикипедия:Благонадеждни източници]], [[Уикипедия:Възможност за проверка]] и [[Уикипедия:Без оригинални изследвания]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:48, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::Привет Николай, ::::::Извинявам се, че не съм разбрал какво точно искате да кажете. Може би, започвам да разбирам какво имате предвид при така поставения коментар. :) Надявам се, че ще простите невежеството ми, въпреки че нямам предвид "собствена облага" в прекия смисъл и по-начина по който разбирам този термин. Ще се запозная с материалите, които ми цитирахте и благодаря за съдействието.. ;) ::::::Поздрави, ::::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 02:03, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::: [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], малко храна за размисъл, която може да Ви е полезна, дори да не допринасяте повече в Уикипедия. ::::::: Много хора днес изпитват носталгия по миналото, дори минало, в което още не са били родени. Светът изглежда все по-необясним и несигурен. Има много и най-различни причини за това. Една от тях обаче е какофонията от информация, заливаща ни отвсякъде – особено информация, която интуитивно чувстваме, че се възползва от нашите нормални човешки слабости, като например доверието ни. ::::::: Кому можем днес да вярваме? Има ли въобще истина? ::::::: Преди близо четвърт век, когато Уикипедия възникваше като проект, в който „всеки може да редактира“, мнозина смятаха, че това е абсурдна идея. Невъзможно е всеки да може да пише и да не излезе една огромна глупост! Уикипедия не само опроверга тези песимистични предсказания, но се превърна в уважаван източник на информация и практически неразделна част от днешното цифрово пространство. ::::::: Защо? Причината е, че Уикипедия позволява на всекиго да пише – но не какво да е. Енциклопедията изисква да се пише това, което казват авторитетите. И признава за авторитети само тези, които са се доказали като такива. Случайно или не – както беше в „доброто старо време“, за което мнозина тъгуват днес. ::::::: Каква е връзката с Вашите занимания? ::::::: Един от кумирите ми, макар и в малко по-различна, но донякъде свързана област, е Scooby Werkstatt, известен като [https://youtube.fandom.com/wiki/Scooby1961 scooby1961]. Скуби навремето имаше сайт със съвети как да поддържаме добра физическа форма. Такива сайтове – бол. ::::::: Но Скуби се отличаваше. Съветите му звучаха доста земно: „не харчете излишни пари за скъпо оборудване, добавки или дори храни: важно е постоянството, за мускулите и парче ръждиво желязо върши същата работа като лъскавото, а бобът и лещата са отлични източници на белтъчини, независимо, че може да изглеждат като бедняшка храна“. ::::::: Обаче дори това не беше същественото отличие. Същественото беше, че Скуби винаги цитираше сериозни научни изследвания, с които аргументираше своите твърдения. Не „вервайте ми“, не „една жена каза“, не „[[Хълк Хоган]] каза“, не дори „[[Арнолд Шварценегер|Арнолд]] каза“. ::::::: Скуби не е типичният днешен инфлуенсър. Но съм убеден, че ако инфлуенсърството въобще просъществува в бъдеще, то рано или късно ще се върне към модела на хора като Скуби. Защото всяка заблуда, въобще всичко фалшиво един ден неизбежно се сблъсква – челно – с реалността, а здравият разум винаги е крайният победител. Както казваше един от героите на Азимов, „главна характеристика на научната религия е, че нейните пророчества ''винаги'' се сбъдват“. ::::::: Вярвам Ви, когато пишете, че не сте просто поредните, захванали се с нещо. Един от начините да се отличите може да бъде моделът на хора като Скуби, които се основават на факти и научни доказателства. А пък един от начините да развиете тези умения – а и да подчертаете сериозността на заниманията си – може да бъде допринасянето в Уикипедия. ::::::: Представете си добре написани статии в енциклопедията, които описват ''реалните'' ползи от йога за организма, важното ѝ културно влияние, нейната история и много други аспекти. Независимо, че и други редактори ще допринасят по тези теми, човек може с основание да се гордее, че ги е започнал или значително развил. А защо не и превърнал в „[[Уикипедия:Избрани статии|статии за пример]]“ – каквато е [[:en:Yoga]] в английската Уикипедия. :) ::::::: Каквото и да решите, желая Ви успех в начинанията!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:26, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], между другото ако продължите да пишете в Уикипедия ще трябва да си смените потребителското име. Уикипедия [[У:НПИ#Неподходящи_потребителски_имена|не разрешава]] фирмени имена. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:52, 25 ноември 2024 (UTC) == Пр. Хр. == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Алиса Селезньова]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:45, 29 ноември 2024 (UTC) Алиса Селезнёва, или на всякъде в статиите променете правилното, книжовно ''пр.н.е.'' на архаичното ''пр. Хр''. или престанете {{нлн|да вандалствате}}! Не мога да разбера защо толкова настоявате. България е светска държава. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:03, 28 ноември 2024 (UTC) :Няма нужда от толкова агресия. Настоявате да наложите мението си по спорни въпроси - обясни Ви се, че няма да стане така. Отделно гледам, че използвате думички, които не разбирате - моля, прочетете [[Уикипедия:Вандализъм]] и превантивно [[У:НЛН]], че сте по ръба.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::Това не е агресия, а принципи. Просто така да се връщат редакциите е равностойно на вандалщина. Ако толкова настоявате, променете всички споменавания в статията, а не връщайте редакциите. В края на краищата ми дреме на [цензурирано] какво ще пише. Може и никога повече да не отворя тази статия. Виждам, че сте {{нлн|почитателка на съветски филми}}, та ще си позволя да перефразирам реплика от един филм: „За Википедию обидно.“ [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:35, 28 ноември 2024 (UTC) :::Нямам представа за какво говорите, но няма много общо с принципите в Уикипедия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 18:28, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Отговорете ми, естествено ако желаете, какво ви кара {{нлн|така да безчинствате по просторите на Укипедията}}. С какво ''пр. Хр.'' е по-добро? От естетическа гледна точка е ужасно с тази стърчаща главна „Х“. Словосъчетанието „преди Христа“ въобще не се ползва, нито от народа, нито в медиите. Някаква сляпа вяра, но България отдавна е '''СВЕТСКА''' държава. Единственото обяснение е, {{нлн|комплекси и предчувствието за своята значимост}}. {{нлн|Продължавайте, дерзайте!}} [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:14, 28 ноември 2024 (UTC) :::::А Вие сте просто за моментално блокиране. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 21:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::::::Причината, Моля! ::::::Затова ли, че отстоявам чистотата на българския език или има други причини? {{нлн|Ненавист, комплексарство и т.н.}}? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:30, 28 ноември 2024 (UTC) :::::::Дали българският език остава чист пишейки "преди Хр." или "пр Хр." може да се провери лесно, примерно в "История на българския народ" на Петър Мутафчиев от 1943 г. Авторът очевидно е грамотен мъж, който е бил съвсем наясно, че официално възприетия светски календар на България е Грегорианския и там година първа започва от раждането на Христос. За справка, погледни в част "I. Уводъ. Предистория и древенъ период въ миналото на балканския полуостровъ", на петия ред "преди Хр.", както и по-натам в цялата книга. Да разбирам ли, че по същество не си съгласен да ползваме Грегорианския календар в Уикипедия или просто не знаеш, че това е светския календар, използван в България? Поздрави, [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 10:29, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Ама вие сериозно ли давате за нормалност книга писана преди езиковата реформа? Повтарям! Никой не е забранил „пр.Хр.“, но използването му в XXI век в една светска държава е много странно. По своята абсурдност се нарежда до налаганата в последно време „българска кирилица“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:52, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::Причините за блокиране: :::::::* Множество лични нападки, включително в този разговор; :::::::* Неколко нарушения на правилото за тройно връщане. :::::::Помислете как успехте бързо да влезете в конфликт с 5-6 опитни редактори, некои от които администратори. Ако този разговор се водеше на У:ЗА, щехте вече да сте временно блокиран. (А, сега вижам, че той вече се води там.) Понеже виждам, че сте грамотен човек, моля Ви, осмислете репликите си, които са зачистени от други редактори. Войната с кирилицата (ако правилно разбирам неколкократните Ви препратки към нея) не я намесвайте тук. Пр. Хр. е широко използвана система от българската историческа наука - само на посоки Димитър Попов например, виден траколог. [https://www.ozone.bg/media/pdfs/576f550483b99.pdf]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:17, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], след като в правописния речник на БАН от 2012 г. е пояснено, че пр.Хр. може да се пише със или без интервал (т. 72.2.1) [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pravopis-na-skrashcheniyata-4/1338] и така сигурно е и в Берон, очевидно формата не е отживелица. Разбираемо има различни предпочитания, но тук не можете да налагате Вашите и е важно да разберете това. Ако пишете статии, можете да използвате в тях предпочитаното и никой не би трябвало да го промени, защото, както сам знаете, никоя от двете форми не е забранена, а и тук не сме направили с консенсус избор на една. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 14:34, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::Никой не е против кирилицата, упази Бог, а против налаганата от края на 50-те години типографска форма на кирилицата, наричана [[Българска кирилица]]. А по повод „пр.н.е.“. Никой не е забранявал този израз, а това, че се ползва в академичните среди е проблем на самите среди. Уикипедията е свободна енциклопедия и въпреки, че се придържа към научните факти не е задължително да използва архаични изрази, характерни за малка група хора, та било те и професори, и академици. Повтарям! България е светска страна. Никой в България не ползва в обикновения живот '''архаичното''' „пр. Хр.“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:09, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Според посочените източници, това изобщо не е вярно. Ако нямате източници, които да Ви подкрепят, мнението Ви си остава само това - личното Ви мнение, което Уикипедия не следва да прилага, тъй като противоречи на източниците и няма консенсус за него. Кое е толкова неясно?-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:13, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::: [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], Уикипедия [[У:НЕЕ|не е място за застъпничество от какъвто и да било род]]. Ако Вие имате мнение, това е Ваше право, но Уикипедия следва наложените практики, независимо дали ни харесват или не.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 29 ноември 2024 (UTC) Най-прекрасното е, че Хр., е роден 6 г. пр. Хр. [[Специални:Приноси/78.154.14.183|78.154.14.183]] 20:44, 2 декември 2024 (UTC) : А пък [[Начален меридиан|началният меридиан]] е разположен на 5 ъглови секунди от началния меридиан в Гринуич. Индианците не са индийци. В конската сила няма коне. Октомврийската революция – през ноември. Накъде отива тоя свят?!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:14, 2 декември 2024 (UTC) ::Съсипаха я тази държава, и добре че са потребители като @[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], че да ни отворят очите за тези несправедливости. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:35, 3 декември 2024 (UTC) == Партийна принадлежност на министри – отново за У:БЖХ == Обърнато ми бе внимание, че в статии като [[Правителство на Димитър Главчев 1]] партийната принадлежност на министрите бива променяна периодично от различни редактори. Стига се и до парадокси: Главчев като премиер е „безпартиен“, но като външен министър е от ГЕРБ-СДС ([[Special:Permalink/12410103]]). Какво толкова, ще кажете, {{ш|миоправиго}}! Първо, нека напомня: [[У:БЖХ]] не се отнася само до биографичните статии за живи хора. Тя се отнася до ''всяка информация'', свързана с тях. Всичко, за което има дори най-малък шанс да бъде оспорено, трябва да бъде подкрепено със солидни източници – както като качество, така и като количество. И дори за това, което изглежда сякаш не може да бъде оспорено, трябва да има поне някакви благонадеждни източници. По различни поводи – най-вече атаки срещу колеги от публични личности, които не са харесали нещо, написано за тях в Уикипедия – съм писал и тук, и в социалните мрежи как Фондацията би защитила решително и, както показва практиката, много успешно всеки един редактор, който стриктно е следвал принципите на Уикипедия. Може би обаче е важно да се подчертае и обратното: ''Фондацията няма да защити никого, който не спазва правилата''. Защо тогава просто не съм премахнал информацията? Защото в случая се използва шаблон {{ш|Министър2}}. Явно с цел улеснение, колоната за партийна принадлежност е направена така, че създава уикивръзка от съдържанието си (дори „[[военен]]“ на практика сочи към [[Война]]) или изписва „безпартиен“, ако не е посочена принадлежност. Това не е идеално, но е окей с исторически правителства, членовете на които отдавна не са между живите. Със съвременните правителства обаче не е така. Проблемите са два. Първо, добавяне на искане за източник, естествено, чупи шаблона, защото искането влиза в генерираната уикивръзка. Особено нелепо е, че дори добавяне на източник чупи шаблона по същия начин. Второ, интуитивното разбиране е, че за някого, за когото не се знае партийната принадлежност, колоната може да се остави празна. Обаче така се изписва „безпартиен“, а за някой министър и това може да звучи като невярна или дори „злепоставяща“ информация. Засега няма да пипам шаблона, защото наистина се използва в много исторически статии, където, първо, ще е много работа да се добавят източници, второ, липсата им не е чак толкова фатална (но и в никакъв случай не е безпроблемна). Най-вероятно бих мислил в посока създаване на пореден алтернативен шаблон ({{ш|Министър2}} е алтернатива на {{ш|Министър}}), който да позволява удобно добавяне на източници и искания за тях. Може би дори да изисква посочване на източник. '''TL;DR: Всяка информация за живи хора трябва да бъде подкрепяна с източници: подчертано благонадеждни и възможно повече.'''<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:33, 30 ноември 2024 (UTC) : Да, стойността по подразбиране следва да се промени на празна (и тя да се ползва при липса на източник). : По-същественият проблем с тези таблици е, че партията се използва неконсистентно в две различни значения - като формално партийно членство (което изобщо не е дефинирано за ранните партии) и като представител на дадена партия в коалиционни (или не) правителства. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:01, 1 декември 2024 (UTC) :: Точно така, именно в тоя смисъл беше забележката, която ми бе направена.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:13, 1 декември 2024 (UTC) :::Ама Главчев като служебен министър-председател си е безпартиен, независимо къде членува, защото не е излъчен за премиер от партия, а е назначен. Според мен това е идеята на "партийната принадлежност" на министрите - от коя партия им идва мандатът и служебните по дефолт би трябвало да са безпартийни. [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 11:10, 3 декември 2024 (UTC) :::: Разбирам тези разсъждения. Макар неизбежно да възниква въпросът защо въобще имаме колона „партия“ за служебни правителства, ако министрите в тях „по дефолт“ са безпартийни. :::: Но не това е важният въпрос тук. Въпросът е, че когато напишем нещо в Уикипедия, то трябва да бъде подкрепено с благонадеждни източници. И ако различни благонадеждни източници казват различни неща, трябва да ги представим [[У:НГТ|неутрално]]. И трябва да правим тези неща изключително прилежно и дори педантично, когато става дума за [[У:БЖХ|живи личности]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:51, 3 декември 2024 (UTC) == За благонадеждността на fccska.com == https://www.fccska.com/ се определя като „неофициален фен сайт на ПФК ЦСКА (София)“. В него се пишат биографии на футболисти, явно от някакви запалянковци, които биографии след това се използват в „Уикипедия“ ([[Иван Турицов|пример 1]], [[Густаво Бузато|пример 2]]). Понеже знам, че темата е обсъждана преди, относно сайтове като Fandom, кажете как да процедираме с този, тъй като няма никаква гаранция, че информацията е достоверна. Нито идва от официалния сайт на отбора, нито е някакъв независим източник, който да предава що-годе някаква значимост на личността, която отразява. В момента се ползва само за да създаде впечатлението, че ''футболистът е бил първостепенен обект на множество нетривиални публикации'', а в редица случаи се ползва единствено и само той. Дори лицензът му е нагласен така, че да е съвместим с уики и да позволява директно копиране. Тоест някой фен пише биографията на даден футболист, без да се знае изобщо какви източници е ползвал, и изведнъж тази биография се появява при нас. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:14, 1 декември 2024 (UTC) : Според мен източникът не е благонадежден (фен сайт). По същата причина не е и независим и не следва да има тежест от гледна точка на значимост. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:04, 1 декември 2024 (UTC) :: Мислех да дам по-нюансирано мнение (примерно знаем ли каква репутация има сайтът като достоверност на публикуваната информация), но отворих [[:en:WP:USERGENERATED]]. Накратко, фенсайтове изрично са изключени от подходящите за Уикипедия благонадеждни източници.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 1 декември 2024 (UTC) ::: Това ни поставя в деликатна ситуация, тъй като е масова практика поне при нас позоваването на IMDb, videoclip.bg, лични блогове, Discogs и др. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:46, 3 декември 2024 (UTC) ::::IMDB е нещо различно и е общоприет за надежден сайт. С Discogs не съм запознат много, но videoclip.bg и лични блогове са определено неблагонадеждни, като личните блогове поне могат да се използват за да потвърдят казаното от автора, стига то да има някаква енциклопедична значимост. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:00, 3 декември 2024 (UTC) ::::: Казвам го във връзка с [[:en:WP:USERGENERATED|политиката]] в enwiki, която се спомена, според нея и IMDb е неблагонадежден. <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Специални:Contributions/Carbonaro.|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">09:05, 3 декември 2024 (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :::::: Интересно е, че в самата [[:en:IMDb#Copyright, vandalism and error issues|статия за IMDb]] пише „Due to the time required for processing submitted data or text before it is displayed, IMDb is different from user-contributed projects like Discogs, or OpenStreetMap, or Wikipedia, in that contributors cannot add, delete, or modify the data or text on impulse, and the manipulation of data is controlled by IMDb technology and salaried staff.“ Вероятно би било полезно да се прегледат [https://en.wikipedia.org/wiki/Special:Search?fulltext=Search+archives&fulltext=Search&prefix=Wikipedia+talk%3AReliable+sources%2F&search=imdb&ns0=1 дискусиите по въпроса].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:16, 3 декември 2024 (UTC) ::::::: В статиите за филми актьори, режисьори почти не се използва imdb като източник. Единствено като външна препратка към въпросния обект, нещо което го има и в статиите на английската Уикипедия. Друг е въпросът, че почти цялата информация за филмите се взима основно от там.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 09:26, 3 декември 2024 (UTC) == Категория:Предмети на култа == Сверяване на часовника. За мен [[:Категория:Предмети на култа]] е безполезна, да не кажа дори вредна. Какво точно е „култ“, какво въобще са „предмети на култа“? Сред добавените в категорията статии към момента например са [[Свещ]], [[Калимявка]] и [[Фетиш]]. Мнението ми всъщност е далеч по-категорично, но ще се въздържа да го споделям в името на принципите ни. Пък и може да бъркам, затова ще се радвам да чуя други мнения.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:56, 1 декември 2024 (UTC) :''Cult'' идва от латинския корен ''cult-'', което означава поклонение. :В труда си ''De natura deorum'' Цицерон пише, че „religi“ (religiosi) — е човек, който е изучавал канона на своята вяра и стриктно го следва. :Следователно, култ е по-общо и неутрално понятие. :Вместо накои да се обиждат на думата култ, по-добре да създадат Портал:Религия. Българската Уикипедия е една от тези, които го нямат. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:06, 1 декември 2024 (UTC) :: Добре, извън Уикипедия някои ме насочиха към разни източници, сред които и конспекти по археология в СУ, където „предмети на култа“ фигурира като понятие. Продължавам да не съм съвсем убеден, че подборът на статиите непременно е най-подходящ, но нека наистина и други колеги вземат отношение, ако смятат, че има смисъл.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:19, 1 декември 2024 (UTC) ::Според речника на българския език „култ“ е религиозна почит към божества, значи категорията „Предмети на култа“ би трябвало да включва предметите, които хората използват, за да отдават почит на божествата? Би ли споделил, Илиев, своето искрено мнение, защото е възможно наистина да има различни интерпретации. „Религиозни предмети“ ли би било по-подходящо, или изобщо да няма такава категория? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:17, 1 декември 2024 (UTC) ::: Изглежда, че е окей да има такава категория. В случая сгреших, че просто търсих аналогични категории на други езици (а то може и пак да има, но да не съм ги намерил). Но понятието явно си е утвърдено поне в археологията. Няма смисъл да изказвам повече лично мнение, без поне малко да прочета по темата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:26, 1 декември 2024 (UTC) :Казахте нещо за опитността. Опитността в Уикипедията се отнася за това, как да се създаде нещо технически (нова статия, нов портал, нова категория), а не каква да е тя. Всичко останало са знания. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:19, 1 декември 2024 (UTC) :: Fair enough. Човек цял живот се учи. Е, има и такива, които смятат, че вече всичко знаят.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:28, 1 декември 2024 (UTC) : „Култови предмети“ като че ли е рутинно използвано в археологията (и тук [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/култов/]), „Предмети на култа“ поне на мен ми звучи по-необичайно. Не съм сигурен дали „култови предмети“ и „религиозни предмети“ е напълно идентично, но изглежда има достатъчно застъпване, за да има само една категория (и тогава връзката би трябвало да е към {{Q|6418726}}, независимо кое име се предпочете). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:30, 2 декември 2024 (UTC) :: Благодаря ти! Оказа се, че на руски си има категория с идентично име [[:ru:Категория:Предметы культа]], в която наистина влизат дори свещите, затова махнах накрая с ръка. :: Освен в археологията иначе, видях, че терминът се споменава и в богослужебен контекст, [https://synpress-classic.dveri.bg/04-2002/08-01.htm например]: „Осигуряването на българските църковни общини с "предмети на култа", т. е. с богослужебни одежди, книги, свещници, потири и друга утвар беше грижа на Св. Синод на БПЦ.“ Сега, тук се споменават „свещници и друга утвар“; не можах да намеря категорична дефиниция какво влиза в „утвара“, но изглежда, че поне някои видове свещи влизат. Дали това е основание [[Свещ]] да влезе в категорията, продължавам да се чудя. В руската Уикипедия е така, в английската действително по-скоро няма съвсем същата категория. За мен остават леко неясни границите на обхвата. :: В крайна сметка не настоявам нещо непременно да се променя, освен ако не се получи някакъв консенсус, че е нужно. В първия момент -- явно погрешно -- ми се стори, че е някакво напълно самоинициативно залитане. Обичайно проверявам, преди да пиша, но тоя път направих грешка и първо писах. :) Но може би няма лошо -- когато дискусията е културна и конструктивна, рядко е напълно излишна.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 2 декември 2024 (UTC) :::На руски '''''утварь:''''' най-общо обозначение на изкуствено създадени и подвижни предмети от интериора, съвкупност от предмети, принадлежности на някое домакинство. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 19:12, 3 декември 2024 (UTC) :::: Домакинство на култа?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 22:17, 4 декември 2024 (UTC) :Подобни въпроси обикновено възникват, когато в даден момент е преведена категория от рускоезичната Уикипедия, а те имат навика да си създават дърво на категориите, което не е "синхронизирано" с Уикипедията майка. Технически погледнато [[:ru:Категория:Предметы культа]] е съвкупност от [[:en:Category:Religious objects by religion]] и [[:en:Category:Religious objects]], които са на две различни нива. Другият проблем при подобни случаи е лошият/директен превод - Предметы культа се превежда Религиозни предмети. Неслучайно на испански е "Objetos de culto religioso", а на полски "Przedmioty kultu religijnego". Спокойно можем да свържем категорията с "Religious objects" и да я преименуваме на Религиозни предмети (обекти също не е добър превод). [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:43, 3 декември 2024 (UTC) ::Култ е понятие много по-широко от религията, а религията е подмножество на култа. Религията е „набор от морални норми и тип поведение, произтичащи от вярата в съществуването на свръхестествен свят и свръхестествени същества“, докато култ е „почитание, поклонение“ пред нещо. Имаме „религиозен култ“, „култ на личността“ и т.н. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 11:42, 3 декември 2024 (UTC) ::: Струва ми се, че е добре да имаме по-ясна дефиниция. Дори ако се ограничим само до „организираните“ култове, маратонките на Найки [[:en:Heaven's Gate (religious group)#Mass suicide|също трябва да влязат в категорията]]. Ако включим „де факто“ култовете, продуктите на [[Епъл]] също биха могли да се класират. От „баналните“ култове [[Бельо]] би било очевиден кандидат за включване. ::: Питам се също дали в категорията влизат символите: ако влезе [[Кръст]], трябва да влязат също [[Червена звезда]], [[Сърп и чук]], [[Свастика]], [[Пентаграм]], а най-вероятно и [[Летящо спагетено чудовище]]. За [[Фалос]] дори не се питам, защото изглежда очевидно. И понеже споменавате култа към личността, кои биха били неговите „предмети“, които бихме включили в категорията?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:21, 3 декември 2024 (UTC) :::: [[Мавзолей на Георги Димитров]]. {{D}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:21, 3 декември 2024 (UTC) ::::: {{D}} {{like}} <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:26, 3 декември 2024 (UTC) :::Ако култ в контекста на категорията е по-общо понятие от религия, защо сте добавили категория религия като единствена надкатегория? [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 15:26, 3 декември 2024 (UTC) == Discussion == Sorry for my use of English, you may be interested in the discussion [[:meta:Steward_requests/Miscellaneous#Interface_admin_request_on_bgwiki|here]] [[Потребител:Matrix|Matrix]] ([[Потребител беседа:Matrix|беседа]]) 19:55, 5 декември 2024 (UTC) == Отново за локалните CSS и JS == : ''Продължение на [[Уикипедия:Разговори/Архив/2024/ноември#Оптимизиране на локалните CSS и JS]]'' Някакви вече се оплакали, че имат проблем с тъмната тема, и дори искали от глобалните админи да ни разкарат част от CSS-а. Последно писали на стюардите да ги направят интерфейсни админи при нас, които вместо това любезно ме пингнаха. Писах им, че ще опитам да прегледам нещата и евентуално да направя нещо по въпроса. Уви, няма закътан пристан от ветровете на промените [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Искането към стюардите: [[:m:Steward requests/Miscellaneous#Interface admin request on bgwiki]]<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 23:47, 5 декември 2024 (UTC) : А, той бил писал по-горе. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:23, 6 декември 2024 (UTC) ::background, който е основният проблем според мен може да се махне. Проверих и на двете векторни теми. Оригиналният цвят на фона е почти същият -rgb(249, 249, 249) e зададен в проблемния код, а ако се премахне остава rgb(248, 249, 250). За другия код трябва да погледна малко по-детайлно, но мога да го направя другата седмица. По-големият проблем са цветовете зададени твърдо в самите статии – там ще имаме доста работа, но трябва да видя старите кодове за импортиране на всички статии в локална база от данни и да се опитам да генерирам списък със статии за коригиране. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:59, 6 декември 2024 (UTC) ::: Благодаря ти! Документацията не е идеална, но след известно търсене намерих най-сетне [[:mw:Recommendations for night mode compatibility on Wikimedia wikis]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:21, 6 декември 2024 (UTC) == Благодарност == Само минавам да ви поздравя и благодаря за усилията, които полагате, за да поддържате българската версия на Уикипедия, толкова години. Бъдете здрави! [[User:5ko|Петко]] 12:04, 6 декември 2024 (UTC) : А, да, днес е годишнина някаква. {{D}} Поздравления и от мен. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:05, 6 декември 2024 (UTC) :: Благодаря, [[User:5ko|Петко]], поздравления за вас, които сте свършили неимоверната работа по създаването ѝ! Преди една година стана дума, че някой път като идвате насам ще се обадите и ще огранизираме среща; сигурна съм, че много хора ще се зарадват да го направим :). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 15:10, 6 декември 2024 (UTC) == План за CSS == Ок, предлагам следното: # Прехвърляме целия Common.css в джаджа <code>LegacyStyles.css</code>, с [[:mw:Extension:Gadgets#Options|тип ''styles'' и параметър ''default'']], т.е. зареждаща се автоматично за всички потребители, включително IPта. Това би позволило по-лесно тестване на следващи промени като човек си изключи джаджата и си добавя части от кода в нея в локалния си common.css. Може би има и по-гурувски начини за игнориране на Common.css, но този ми се вижда дуракоустойчив и най-вече достъпен. # Постепенно добавяме и други джаджи от същия тип, в които прехвърляме от ''LegacyStyles'' код, който действително е полезен: например класовете за подравняване на текст в колони. Идеята е кодът да бъде подреден и групиран тематично, особено ако би било полезно да може да бъде изключван от потребителите при желание. # Накрая някаква, но желателно много малка част от кода може да се върне в Common.css. Според мен единствено неща, които са абсолютно нужни и достатъчно прости (ако не са достатъчно прости, значи най-вероятно не са абсолютно нужни). Бих започнал с точка 1 още сега, за да можем да тестваме по-свободно. Това прехвърляне поне е съвсем просто. Всъщност, ето предложението: {{gh|wikipedia-ui/pull/20}} Ping {{@|Петър Петров|StanProg|Nk}}<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:58, 6 декември 2024 (UTC) : Това добре като първа стъпка, но какво следва? Да се тества върху всички теми + тъмен режим какво се случва с премахването на всяко парче и да се решава какво следва? Изглежда доста работа. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:12, 6 декември 2024 (UTC) :: [[Потребител:Nk|Спас Колев]], истината е, че не знам как би изглеждала Уикипедия без нещата в Common.css (може би наистина има начин да го тествам и сега, но ми е малко тегаво с времето да ровя как може да стане). :: Ако се окаже, че изглежда горе-долу сносно, като следваща стъпка ще предложа да изключим LegacyStyles по подразбиране. На когото не му пука за тъмни схеми и мобилен изглед, но държи на предишното оформление, може просто пак да си я включи от настройките. А който би искал конкретни неща да работят и с всички тези различни облици, теми и устройства, може вече да си се занимава -- колкото време иска и когато може -- да ги прехвърля в отделни джаджи. :: Ако нещата изглеждат доста счупени, тогава LegacyStyles си остава включен по подразбиране. Останалото обаче е сходно: който има интерес, може да се занимава да оправя конкретни неща. Примерно аз мога да се захвана да оправям разни проблеми с тъмната схема, защото напоследък я ползвам, а много неща действително изглеждат дразнещо счупени с нея.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:25, 6 декември 2024 (UTC) ::: Още малко за последния вариант. LegacyStyles си стои включено по подразбиране, така че за всички редактори външна разлика няма. Междувременно оправяме едно-две-три неща. И съобщаваме тук: който иска, може да си изключи LegacyStyles и да включи тези джаджи и да се обади, ако има проблеми. ::: Това би позволило тестването да се прави от повече хора и най-вече да е ''opt in'' -- който иска да тества, поема и рисковете от счупване. Останалите си карат както досега -- докато не получим достатъчна обратна връзка, че нещата изглеждат добре и може да изключим LegacyStyles за всички.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:07, 6 декември 2024 (UTC) :: Може би само да допълня нещо, което писах и още първия път като повдигнах темата. Уикипедия би трябвало да изглежда задоволително и без никакъв локален CSS. Ако някъде се чупят някакви неща, то би било защото сме се опитвали да ги натаманим да изглеждат по различен начин от този, който Уикипедия предлага по подразбиране. И именно тези натаманявания апелирам да минимизираме, за да не изпадаме повече в подобни ситуации. Факт е, че хората се ентусиазират да направят нещо шарено, но има причини минималистичните интерфейси да са били винаги популярни и може би да стават още по-популярни.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:32, 6 декември 2024 (UTC) : Бях го писал по-горе, но да повторя и тук. Идеята ми е накрая LegacyStyles да не бъде повече включен по подразбиране и в него да останат само неща, които отделни потребители може да искат да продължат да виждат като оформление, дори и с цената да се чупят други облици, цветови схеми или мобилен изглед. И, много важно, без никакво обещание за поддръжка. : В останалите джаджи и евентуално в Common.css виждам да остане само код, за който преценим, че съотношението между ползите от него и ресурсите за бъдеща поддръжка е приемливо. Това би се отнасяло най-вече до джаджите с параметър ''default'', т.е. включени за всички по подразбиране, дори IP-та, и още повече за евентуален код в Common.css. : Лично аз бих се радвал да обособим някои шарении в отделни джаджи, може би дори като алтернативни варианти. Типичен пример за мен биха били инфокутиите, за които далеч повече харесвам минималистичното оформление в английската и други уикипедии. Особено пък когато тези оформления всъщност не биха изисквали локален CSS, който да е нужно да се пипа при всяка бъдеща нова промяна в интерфейса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:15, 6 декември 2024 (UTC) :Давай, и аз нямам по-добро предложение. Кажи кога ще го сложим, за да сме повече хора на линия. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:51, 7 декември 2024 (UTC) :: На теория нищо не трябва да се промени за потребителите от стъпка 1. Може би ако кеширането от сървърна страна не е идеално, би могло да има някакви странности, но дори това изглежда малковероятно и, ако все пак се случи, трябва да е за не повече от няколко минути. :: Все пак, ако искате да го направим утре вечер, примерно към 20 българско време, т.е. 18-20 европейско и 10-13 американско време?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:17, 7 декември 2024 (UTC) :::Ще гледам да успея. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 02:04, 8 декември 2024 (UTC) :::: Благодаря! Ще го мърджна към 20:00, така че в следващите няколко минути ботът да го приложи тук.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::: {{да}} [[Специални:Приноси/JSS 9]] <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:04, 8 декември 2024 (UTC) ::::: Джаджата изглежда да работи според очакванията. Докато си стои включена, всичко изглежда както досега. Когато се изключи, има проблеми с наши изобретения -- няма ги двете колони на начална страница, а {{ш|Последни промени}} излиза доста разхвърлян. Тези неща може да се оправят, разбира се. ::::: Следващата стъпка според мен: на когото му се тества, изключва си Интерфейс -> Старо оформление от джаджите и гледа с какъв ''минимален'' код (тествайки накрая винаги и с локалния common.css) биха се оправили едни или други промени. ::::: Този код според мен може да разпределим на няколко места: :::::* където е възможно – като стил на съответните шаблони: [[:en:WP:TSTYLE]], :::::* в останали случаи, където кодът може да бъде обособен тематично, и особено, ако би било полезно да може да бъде изключван при желание – в нови гаджети, :::::* в останали случаи, където кодът практически сигурно ще е нужен постоянно и за всички – в нов гаджет LocalStyles.css или нещо подобно, :::::* в останали, особено специални случаи, за крайно ограничен и абсолютно сигурно задължителен CSS – директно в Common.css. ::::: Ако се чудите с какво би бил полезен LocalStyles.css в сравнение със слагане просто в Common.css – както и в момента, ползата е, че джаджата може да се изключи, докато Common.css не можете да изключите. Така, при нужда от някакво дебъгване на визуални проблеми, лесно може да се елиминира като „шум“ нашия локален код. Такова тестване ще може да направи всеки регистриран редактор и то, което е не по-малко важно, без да засяга останалите потребители. За тестване на „изключване“ на Common.css ще е нужен интерфейсен администратор – и това ще засегне всички потребители. ::::: Засега зор нямаме. Когато оправим по-съществените неща, може по подразбиране да изключим джаджата. Ако междувременно сме си свършили добре работата, и тогава няма да имаме зор. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:32, 8 декември 2024 (UTC) ::::: П.П. Лично аз ще си изключа джаджата и известно време просто ще си ползвам Уикипедия така, за да събера впечатления къде има проблеми без нея, и съответно за кои неща ще трябва да добавим нужния CSS код.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 8 декември 2024 (UTC) == Използване на ft, вместо около == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Carbonaro.]]''<br><span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:56, 8 декември 2024 (UTC) Кажете, каква ви е мотировката за връщането на ''ft'', вместо ''около.'' В Уикипедията такива идиотски преводи стоят кат ''Бе Ем Ве'' (BMW) и ББЦ (BBC)… , а вие изправяте това което има български превод? И колко българи знаят какво значи? Те ''Белчо и Сивушка'' не знаят кои са, та камо ли ft. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 04:35, 28 ноември 2024 (UTC) :[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], „около“ е неправилен превод. Така не става ясно живял ли е през този период, управлявал ли е, или е достигнал разцвета си. Ако не можем да намерим подходяща заемка, най-добре да не бутаме, защото се променя смисълът. Вярно е, че читателят може да се затрудни, но по-добре ли би било, ако го подведем? Също моля те, обръщай внимание на граматичните особености, не само да правиш забележки. След предлог например не се употребява пълен член (с много малки изключения). Запетаи обикновено не се употребяват след обстоятелствено пояснение: „След Втората световна война{{color|red|''','''}} се установява в България“. Разбира се, това не е в сила, когато важат други правила: „След Втората световна война, изглежда, се установява в България“. Но не оставай с грешно впечатление! Всички оценяваме усилията, които влагаш. Факт е, че хиляди статии имат нужда от подобрение, и е хубаво, когато се намират хора, които с интерес вършат тази работа. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:10, 28 ноември 2024 (UTC) ::Между другото и най-великите писатели са ползвали коректори. Нищо лично. Все пак за ''около'' не сте прав. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:30, 28 ноември 2024 (UTC) ::В статията за Никомах ''около'' стои вече 13 години и никой не е помислил да го промени на ''floruit.'' А около и означава по средата, в разцвета. ::И още един въпрос. Защо махнахте препратките към конституцията и правилника? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 06:17, 28 ноември 2024 (UTC) :::Не съм съвсем съгласен. Двете конструкции внушават различни значения. :::{| class="wikitable" | Никомах Геразски (ок. 60 г. – ок. 120 г.) е древногръцки философ, математик и музикален теоретик. || Вероятно става дума за датата на раждане и смърт. |- | След административната реформа на Диоклециан (упр. 284 – 305 г.) провинцията попада в окрупнения диоцез Тракия. || Взето от статията „[[Специални:PermaLink/12294090|Долна Мизия]]“. |- | Баща му Никомах (ок. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III. || Създава се впечатлението, че точният период на неговото управление не е ясен. |} :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:51, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Съгласен съм с Карбонаро - това не е около. Floruit си означава най-често периодът, в който личността е засвидетелствана да е била активна и се използва в историческата наука в латинската форма. Никога обаче не съм виждал употреба на български. Така или иначе смятам, че трябва са си се остави на латински floruit. Съкращението нормално е фут. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:00, 6 декември 2024 (UTC) ::::: Моите две стотинки: трябва да се направи {{ш|floruit}} и, ако се сметне правилно, {{ш|fl.}} и да се преведе поне минимално [[:en:Floruit]] за прости хора като мен. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 6 декември 2024 (UTC) ::::::Колко %-та от българите знаят какво означава съкр. ft, даже думата floruit? Просто питам. А „около“ с една дата е подобно на дантевото: „На попрището жизнено в средата“. Защо да не е най-активния период? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:32, 7 декември 2024 (UTC) :::::::Защото „около“ създава впечатлението, че датата на управление не е известна. Има разлика между „Бил е на власт около 1250 г.“ и „Управлявал от 1246 до 1251 г., като достига разцвета си през 1249 г., когато пленява...“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:58, 8 декември 2024 (UTC) ::::А не трябва ли да е fl. c. 375 пр.н.е. – по примера за Никомах в таблицата; и поначало, когато се посочва една единствена година и тази година се разглежда като ''най-вероятната'' година на кулминация в разцвета? Освен това, ако ще се използва '''fl.''', според мен трябва да се използва и '''c''' (circa) вместо около, а вграждането на връзка към статия за смисъла на използването понятие/съкращение или изскачащо прозорче за мен е задължително – в подкрепа на направеното предложение в този смисъл за шаблон. Оттук следва (за мен) въпросът дали да не се използва и AD (Anno Domini) или AC (ante Christum) за консистентност – когато се посочва период или година от преди новата ера/преди Христа, да е изцяло на латински.<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 10:57, 8 декември 2024 (UTC) :::::Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в [[Уикипедия:Стил]]. <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:00, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия, просто показва, че не става ясно как трябва да се интерпретира, ако се използва само „около“. Иначе за използването изцяло на латински изрази съм категорично против. Като българска артернатива за ''fl.'' дали не можем да използваме „разцв.“, например „Никомах (разцв. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III“? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:05, 8 декември 2024 (UTC) :::::::{{цб|Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия}} :::::::[[Аристотел#Биография|Аристотел#Биография]] :::::::[[En:Nicomachus (father of Aristotle)|Nicomachus (father of Aristotle)]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:09, 8 декември 2024 (UTC) :::::Много интересно предложение. Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:50, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::Да, благодаря. Всъщност оттам тръгна всичко, когато Niki Yooff [[Специални:Diff/12425434|промени]] „''fl.'': 375 г. пр.н.е.“ на „около 375 г. пр.н.е.“, но с това се променя и значението. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:53, 8 декември 2024 (UTC) :::::::::Да, променя се значението при замяна на fl. с около, без да става ясно това „около“ за какъв аспект от живота на Никомах се отнася; но и fl.: 375 г. пр.н.е., струва ми се, също не е съвсем изрядно – [[En:Nicomachus (father of Aristotle)|в статията в Уикипедия на английски е fl. c.]], тоест ''около'' тази година, но действително конкретно по отношение на периода на активност, което именно се разбира от комбинацията fl. c.<br> :::::::::{{цб|Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в Уикипедия:Стил. ~ Pelajanela // беседа 11:00, 8 декември 2024 (UTC)}} <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:47, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::::Да, да, видях. Чувствай се свободна да го направиш. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::::{{цб|Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“}} ::::::За мен този коментар е пример за фалшива аналогия:<br> ::::::[[file:FLICC_Taxonomy_of_Logical_Fallacies.jpg|600px]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:33, 8 декември 2024 (UTC) : Като лаик, единствено с непретенциозен любителски интерес към историята, да попитам пак: ако ''floruit'' действително се използва в научната литература и на български, не би ли било най-добре да се преведе (или напише) [[:en:Floruit]] и да се въведат {{ш|floruit}} и {{ш|fl.}}, които да сочат към тая статия? Така няма да е проблем, че читателите може да не са запознати с термина. То поначало не се очаква Уикипедия да е писана като за първи клас. Затова именно служат препратките – читателят да може да разбере какво означават непознати му понятия.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:01, 8 декември 2024 (UTC) ::Или тук, или в „Уикиречник“, както е понастоящем шаблонът {{ш|fwiw}}, но във всеки един случай е добра идея. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:10, 8 декември 2024 (UTC) ::: Не бих разчитал на нашия Уикиречник. Там лесно може да бъде вандализирана и никой да не забележи с години. И с fwiw може да стане, но то поне не е в статии.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:13, 8 декември 2024 (UTC) p0i6go5h22y5bkeis7bq5ft4d5phhg5 12435169 12435153 2024-12-08T18:54:12Z Петър Петров 9032 /* План за CSS */ Отговор 12435169 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) :Нима това момиче е по-известна от Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев, че нейната страница е по-голяма от техните взети заедно? Страницата прилича повече на [[CV]]. Просто се интересувам. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 01:40, 26 ноември 2024 (UTC) :Тази страница се нуждае от добро почистване. Само това ли е от личния живот? Една сватба? Кой е бил DJ-ят?--[[Потребител:Pl71|Pl71]] ([[Потребител беседа:Pl71|беседа]]) 21:16, 26 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) :Здравейте, много ви благодаря за отговора! Информацията ми е предадена лично от Младен Трайков. В интернет има много статии, от които може да се види, че информацията е коректна, но е трудно да цитирам конкретен източник… :Как мога да процедирам? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 15:34, 22 ноември 2024 (UTC) ::Здравейте, малко късно, но сега виждам, че сте писали. Вижте, просто това, че някой Ви е предал дадена информация, съвсем не означава, че същата може да бъде използвана тук. Предполагам, че наистина в интернет има много информация по темата, но източниците, които следва да се ползват тук трябва да бъдат достоверни. Съветвам Ви да прегледате сините препратки, които Ви написах в предния си отговор. Без конкретен и достоверен източник, не мисля че има шанс статията да остане. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 21:25, 26 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA&nbsp; в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща позицията на WOWSA, че е „открила и разкрила фалшифициране на данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Тези източници са полезни, благодаря Ви. За първия не съм сигурен дали отговаря на изискванията ни за благонадеждност, но Sportal, мисля, е достатъчно утвърден сайт за спортни новини (колегите, които имат опит със спортна тематика, може да ме поправят), така че публикуваното в него по темата също е важно да бъде отразено в статията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:40, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Вие продължавате да искате да се изтрият факти , {{нлн|които не са ви изгодни}} за да не се очерня името на даден човек. Само че това няма как да мине, не се намираме в Северна Корея или Съветския съюз. А вашите обвинения към Петър Стойчев са {{нлн|доста жалка картинка}}. Петър Стойчев не работи във WOWSA. Федерацията е разнищила случая от край до край и това няма как да бъде изтрито господин Костов. То вече стана известно на цялата спортна общественост у нас и в чужбина. Ако успеете да осъдите организацията и да докажете, че грешат това също ше бъде отразено. Успех.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 18:55, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::И аз не обвинявам П. Стойчев в нищо, къде видяхте такова нещо? ::::::::{{нлн|Жалък сте.}} Но не знаете фактите, така че {{нлн|по-спокойно с думите}}. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:20, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::Това не са мои и наши обвинения. Просто ви цитирам статии които на вас {{нлн|явно не ви харесват ;)}}. Ясно е, че еие {{нлн|сте пристрастен}} и не зачитате фактите. А понеже не се и представихте кой сте, приемам че {{нлн|сте някой от тези цитирани в първата статия}}. Ако не е така си напишете поне имената и телефона, както аз ясно направих. Би трябвало администраторите да ви изключат от редактирането на статията за Цанко Цанков. Вие не зачитате че и самите WOWSA ясно декларират, че нищо не са отменяли и няма какво да отменят и публикуваната в 67 източника информация е невярна. Така че това което вие сте написали в статията категорично не отговаря на истината. По-добре четете, а не пишете повече/ ::::::::https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:17, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::: Уикипедия [[У:НЕЕ|не е форум]]. Тук не е мястото да се обсъжда кой е крив и кой прав в тази история. Коментирането на личността на други редактори [[У:НЛН|също е забранено]]. ::::::::: Единственото, което може и трябва да се обсъжда в Уикипедия, са самите статии: в какво може да не отговарят на изискванията, но най-вече как да бъдат подобрени. ::::::::: Няколко мнения вече бяха изказани. Нека изчакаме дали ще има и други.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:28, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::Аз просто показвам факти, а не водя война като по-горния ви колега. Иначе сте парви - това не е форум, но някой трябва да вземе мерки срещу подобни пристрастни редактори, които не зачитат фактите, а редактират по "лични убеждения" и със злоба. Освен това още вчера писах на поне 5-6 администратора от общо 23мата за българската wikipedia - нямам отговор от нито един. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:34, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::: Администраторите нямат компетентност да решават какво да пише в Уикипедия (често се бърка, факт, затова е специално подчертано на страницата [[Уикипедия:Заявки към администраторите]]). Тези въпроси се решават от редакторите и по тази причина е важно да се чуят повече мнения. Иначе е разбираемо всеки да вижда нещата от собствената си камбанария. Затова консенсусът е един от [[У:5|петте стълба на Уикипедия]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:45, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) ::Поздравявам включилите се в казуса колеги за подробното разискване. Изчетох нишката тук с всички коментари и погледнах самата статия. Подкрепям да бъде преместена засега в инкубатора. Има сериозни проблеми, като например липсата на източници в текста, липсата на сегашно историческо на места, излишни суперлативи, прекалени на брой външни препратки... Разделът за WOWSA трябва да бъде преработен в по-енциклопедичен и точен вариант. Разглеждайки дори само набързо някои от източниците, споменати тук, мисля, че има как да бъде включена цялата случка с асоциацията, включително и как е отразена тя от медиите, в безпристрастен и енциклопедичен вариант. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 22:12, 21 ноември 2024 (UTC) :::По-горе Лъчезар беше написал разделът за WOWSA да бъде пренаписан и подобрен. По-лесно ми е да отговоря тук, защото съм на мобилен. Това е много добро предложение, винаги съм бил отворен към преработване и подобряване на всичко, което съм писал в Уикипедия. Ако някой не ме изпревари ще се опитам в най-скоро време да направя нещо по въпроса.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 00:55, 22 ноември 2024 (UTC) :::Пренаписах раздела и признавам, че предишния не беше добър. В момента мисля е възможно най-акуратен.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:28, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@[[Потребител:Givern|Givern]], @[[Потребител:Райън|Райън]], @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]] ::::Благодаря за промените Givern, така ми харесва да има обективност и конструйтивност. ::::Но пак изразявате предимно гледната точка само на едната страна, а именнто тази на WOWSA. ::::По текста ви има доста неточности, но щом искате да присъства WOWSA в статията за Цанко Цанков е редно да напишете и другите гледни точки. ::::Първо да направим уточнение - целият този параграф за WOWSA се отнася единствено за първото плуване на Цанко Цанков по река Дунав, състояло се на 06.09.2024г за което той е подал данни към WOWSA. Те имат право да разглеждат/ратифицират/отказват единствено само това негово плуване. ::::'''Пояснения, факти и неточности:''' ::::'''1. Данните не са фалшифицирани, а може да се каже манипулирани.''' ::::Обяснение: Истината е, че няколко .GPX файла са сглобени ръчно в един и то MS WORD файл (в последствие експортнат като PDF) поради незнание и техническа некомпетентност на екипажа на лодката, който ги е изпратил. При това ръчно манипулиране на данните според човека, който го е правил, самият WORD е конвертирал някои данни в автоматични дати.&nbsp; &nbsp;Освен това не е имало никакво ясно изискване от WOWSA за формата на данните (или поне те (екипажа от Видин) не са му обрнали необходимото внимание на това). Освен това от WOWSA не са дали необходимото време на екипа на Цанков да подготви и провери валидността на данните - искали са ги незабавно по най-бързия начин. Това е и основната причината да бъдат изпратени доста неконсистентни данни. ::::'''2. GPS устройствата при подобни плувания са върху самата лодка. Плувеца няма право да носи устройства по себе си (защото плуването е unassisted).''' ::::По време на първото плуване нивото на реката е около 80см (това е официалното ниво, взето от котата на автоматичната станция, намираща се на Дунав мост 2). Това е едно от най-ниските нива на реката за годината (както и едно от най-слабите течения съответно). Поради плитчините на река Дунав по това време (на места под 50см) се е налагало лодката да се измества периодично от праволинейния курс, който Цанков е следвал в близост до фарватера. Това преместване се е осъществявало с по-висока скорост (до около 20км в час) и на десетки метри разстояние от плувеца, което е отразено в GPS данните. Точно за тези скорости се хващат от WOWSA, че не са реални. Да така е - това е скорст на лодката, а не на Цанко Цанков. ::::'''3. WOWSA постъпват доста некоректно като цялото им разследване е базирано на данните от GPS устройство, което е върху лодката, а не върху плувеца''' (той няма право да носи устройства). Това е техен огромен пропуск, тъй като реално проследяват вариациите на скоростта и посоката на самата лодка, а не на плувеца. По този начин се обесмисля цялото им разследване и обвинения. Лодката е нямало как да бъде до него плътно през цялото време. ::::4. '''Напишете, че на лодката е имало съдия - Стефан Георгиев''' - един от най-опитните и реномирани плувни съдии в България, който ясно и категорично се подписва и декларира, че плуването е било абсолютно коректно и по правилата. ::::Този човек е и главен наблюдател (обсървър) на това първо плуване в Дунав. ::::'''Напишете също, че въпреки всичко неговото мнение не е било взето под внимание от WOWSA, което е грубо нарушение на правилата от тяхна страна.''' ::::Може да се цитира тази статия: <nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> ::::Освен това преди плуване WOWSA са били помолени да предоставят техен съдия за това плуване, но те не са предоставили такъв. ::::'''5. На лодката е имало и други свидетели, следящи плуването, в това число и бившия кмет на гр. Видин - Герго Герегов.''' ::::Те също може да предоставят допълнителна информация. ::::'''6. От WOWSA не са предоставили предварителна информация, че в Дунав има записан рекорд от 115.8 км на румънеца Богдан Зубрагиу''' от август 2021. В Google също не са били налични данни за такъв рекорд преди 06.09.2024. Това поставя под съмнения цялата дейност на WOWSA, които в последствие изглежда добавят статия за това плуване на румънеца и заявяват публично, че плуването на Цанков не е рекорд. ::::Същевременно екипът на Ц. Цанков наистина обявява плуването като рекорд. Това се получава поради незнание от тяхна страна за рекорда на румънеца. ::::'''7. На 19.09.2024г е осъществено второ плуване в река Дунав.''' Този път на лодката има 6 различни GPS тракера, AIS проследяващо устройство на корабна администрация - Русе, няколко видеокамери, заснели цялото плуване, подробен объсрвър лог, воден прилежно и в детайли от мен - Кристиан Костов. ::::На лодката има четирима допълнителни свидетели, следящи плуването също. ::::'''Изминатото разстояние е 120 километра и 600 метра за 18 часа и 1 минута !''' ::::Това е нов рекорд. Плуването се очаква да бъде ратифицирано, но не от WOWSA. ::::Никакви данни за това плуване не са подавани и няма да бъдат подавани към WOWSA, тъй като тази асоциация се оказва че лесно се подвежда и манипулира от случайни имейли от недоброжелатели и конкуренти. Тя е ненадежден партньор и за в бъдеще плуванията на Цанков няма да бъдат ратифицирани през нея. Има много други по-надеждни организации, федерации и асоциации. ::::Това всичко трябва да бъде добавено, ако искате да има прозрачност и коректност на информацията, която предоставяте ! [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 09:06, 22 ноември 2024 (UTC) ::Дайте наистина да преместим статията в Инкубатора и там който има желание да работи над нея. @[[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]]: Можете да редактирате статията, като добавите нужната информация, но трябва да спазвате неутралност и за всяка информация да предоставите надежден източник, който напълно да препокрива написаното – без лични мнения, без непотвърдена информация. Като за начало Ви предлагам да започнете с частите от статията, които не са свързани с WOWSA, за да придобиете опит. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:40, 22 ноември 2024 (UTC) :::{{цб|без лични мнения, без непотвърдена информация.}} и без суперлативи от рода на :::„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност“. От енциклопедична гледна точка нищо не може да бъде безспорно. :::Да напомня на [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] че ако е от екипа на Цанков и получава заплащане за това задължително е да го декларира според [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Policy:Terms_of_Use/bg условията за ползване] с които изрично се съгласява при публикуването на всяко нещо написано в Уикипедия включително на беседите и тук в „Разговори“. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:11, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@Сале „Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това. Относно това дали съм част от екипа или не - по скоро се захващам с това защото виждам колко много невярна информация, атаки и помия се изсипа върху Цанко Цанков. И не - не получавам заплащане от никой, опитвам се безпристрастно да гледам на нещата и да давам информация каквато е. Също би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони), а не никнейми и пози начин всеки да носи воята отговорност за думите си. И още нещо - искам да знам каква е структурата ви, има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той ? [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 12:36, 22 ноември 2024 (UTC) :::::С този тон... Няма структура. Това е доброволски проект, никой не е по-висш, някои са просто по-опитни. А и Уикипедия не е някаква авторитетна публикация, че да можете да изисквате от редакторите някакви неща. Това е енциклопедия, в която материалите са с качеството, с което ги създават доброволци. Ние отразяваме Това, което е публикувано в достоверни източници. Не можем да правим интервюта, да слушаме обяснения и според тях да пишем статии, например. Стига да има достоверен източник, който е публикуван на друго място, може да се напише в статията твърдението - неутрално и енциклопедично. Включително и от вас. Ако преместим статията в инкубатора, може да прочетете редицата помощни страници в Уикипедия, които ще ви помогнат да разберете за какво говорим по отношение на хоризонталната структура на сайта, неутралния тон и т.н, а после да изпипате статията сами. [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 15:37, 22 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това.|Kristian kostov}} ::::: Нередното е, когато твърдението не идва от благонадежден източник, а предвид изключителността му, дори от повече благонадеждни източници. „Изключителни твърдения имат нужда от изключителни източници“, както казваме в Уикипедия. Ако в източник пише, че е поставен някакъв рекорд и нищо повече, а редактор в Уикипедия го допълни с „безспорен връх“, това представлява [[У:БОИ|оригинално изследване]], което няма място в енциклопедията. ::::: {{цб|би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони)}} ::::: Изглежда все пак не сте чели [[:wmf:Policy:Terms of use|Условията за ползване]] на сайтовете на Фондация „Уикимедия“. Тези условия са '''задължителни''', не просто пожелателни, и неспазването им може да доведе до прекратяване на достъпа, особено при нарушения на особено важни изисквания. ::::: Едно от тези важни изисквания е да не бъде нарушавана неприкосновеността на личния живот на останалите потребители, включително да не бъде търсена персонално идентифицираща информация. Терминът в оригинала на английски, който единствен има правна стойност, е ''soliciting''. Вашите коментари -- този и по-раншен -- представляват именно ''solicitation''. ::::: Това е забранено. Не го правете повече под каквато и да е форма. ::::: {{цб|Относно това дали съм част от екипа или не (...) не получавам заплащане от никой}} ::::: Точният термин в УзП е ''compensation''. Не е нужно овъзмездяването да е парично. Не е нужно дори да е материално. И е достатъчно само да е очаквано. „Помощ от приятел“ и „услуга за бъдеща услуга“ абсолютно влизат в тази категория. ::::: Много важно е да се помни какво точно е забранено. Някои хора се опитват да прикриват подобни зависимости, смятайки погрешно, че ще бъдат наказани, ако ги признаят. Точно '''обратното''' е. Забранено е не редактирането срещу овъзмездяване, а ''прикриването'' на такова редактиране. ::::: Важно е да се помни и това, че не е нужно тези нарушения да бъдат „доказвани“, тъй като Фондация „Уикимедия“ очевидно не може да провежда полицейски разследвания. На практика е достатъчно добре обосновано предположение, че е налице нарушение на УзП, за да бъде ограничен достъпа, особено когато това е свързано с вреди за съответния проект -- например нарушаване на основополагащите принципи, включително тормоз над останалите редактори. ::::: По тези причини най-добронамереният ми съвет е да не се страхувате да бъдете максимално открит. Освен, че няма да рискувате да сте в нарушение на УзП, това може да Ви спечели и повече симпатии сред редакторите. ::::: {{цб|има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той}} ::::: Краткият отговор е: това, което виждате тук, е начинът за решаване на ситуации като тази в проектите на Фондация „Уикимедия“. ::::: Ако предпочитате по-официален отговор, може да се свържете директно с Фондацията: https://wikimediafoundation.org/about/contact/<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:04, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::<nowiki>Благодаря за поясненията {{@</nowiki>[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]<nowiki>}}, наистина са доста изискванията, както и спецификите, подробностите и тълкуванията. Аз не съм професионален нито журналист, нито редактор, нито имам амбиции да бъда такъв. Аз съм просто доброволец в случая и нищо повече. </nowiki> ::::::Така , че ако ако имате желание, време и воля, моля направете вие (редакторите имам предвид) необходимите промени по страницата следвайки стандартите на wikimedia. Каквото се изсква като информация от страна на Цанко Цанков, ще ви бъде предоставено предварително или по време на редактирането. Иначе става двойна работа и игра на котка и мишка в която нашата страна трябва да се чувства мишката, която я е страх от редакторите на Wikipedia :) Но оценявам високо диалога все пак с всички Вас ! ::::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:11, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::: Едно малко, но важно уточнение, касаещо „предоставянето на информация“ и защо то не е приложимо в случая. Редакторите в Уикипедия са задължени от [[Уикипедия:Възможност за проверка]] да използват при създаването и дописването на статии единствено информация, която е налична в публично достъпни [[У:БИ|благонадеждни източници]]. Това е съществено отличие от например журналистите и учените, за които е обичайно да събират лично информация като очевидци, интервюиращи, експериментиращи и т.н., както и да споделят собствени анализи, заключения, преценки и други подобни. Вече това, което журналистите, учените и въобще специалистите в дадена област публикуват -- което ние наричаме „вторични източници“ -- представлява основният източник на информацията в Уикипедия. Именно тази особеност на Уикипедия -- при условие също, че се подбират единствено вторични източници, на които може да се има доверие -- позволява на енциклопедията да бъде смислен източник на информация, независимо, че „всеки може да я редактира“.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:01, 23 ноември 2024 (UTC) : [[Картинка:Yes check.svg|18п|✔Готово|link=]] '''<bdi>Готово</bdi>''' Преместена като [[Чернова:Цанко_Цанков_(плувец)]] до привеждане в енциклопедичен вид. Защитата за редактиране е свалена, всеки може да я подобрява. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:04, 22 ноември 2024 (UTC) След последните добавки към тази статия хвърлящи безпочвени нападки към определени личности, съвсем загубих надежда за тази статия и че може да се излезе от този батак.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:57, 24 ноември 2024 (UTC) == Чернова: JoyYoga одобрение и планиране == Здравейте УкиАвтори и админи, Моля за помощ относно моята чернова, която очаква одобрение. Опитал съм се да напиша статията, така че да не звучи рекламно, тъй като става дума за материал, който да информира за марката Joy Yoga и студиото ни в София. Бихте ли могли да ми помогнете, да я направим така, че да отговаря на всички условия, защото ми се иска да сме представени, като наистина различно Йога студио и общност в София? Като цяло, смятаме на сайта joy yoga да започнем поетапно да качваме множество материали, които можем да преработваме и споделяме за уикипедия, защото ще се стремим да бъдат образователни и информативни. Не съм убеден, доколко това отговаря на стандартите на общността, а знаете, че това отнема голям ресурс, така че ще се радвам да дадете някакво становище в тази посока. За момента е важно, да ни виждат като сериозен бранд, което е малко трики при положение, че Уики, по това, което чета не толерира реклама и позициониране на кой да е - пише че се приемат статии за значими компании, но реално липсва обективен критерии за това кой бранд е значим. За мен JoyYoga e значим, но за друг не е.. :) Благодаря ви, предварително и ще се радваме, ако се интересувате от йога, здравословна храна или просто искате да се запознаем - да ни посетите... ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 22:13, 23 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Поздравления за откриването на студиото ви. Разгледах черновата ви. За съжаление не мисля, че отговаря на изискванията за значимост и енциклопедичност. Всичко в статията е като от бизнес уебсайт, а и няма достоверни източници. Студиото е открито едва преди няколко месеца - няма как да добие значимост за толкова кратко време. Приемливи източници в случая биха били неща от рода на статия във вестник, която описва приносите на студиото към, например, местната икономика или обществен живот и то след като студиото е съществувало с години. Не мисля, че статия за това студио за момента принадлежи в Уикипедия. Ето ви няколко примера на значими бизнеси, като не всички са добре написани, но поне по значимост имат място в Уикипедия - [[Мол ъф София]], [[Билла]], [[Кино Арена]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:47, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря SlipknotRlZZ, ::Ще имам предвид, нещата, които споменавате. Може би на по-късен етап от развитието ще опитаме отново да се добавим като компания. Ако смятате, че можем по някакъв начин да я преработим, така че да отговаря на изискванията, може да се свържете с нас и да си направим среща. Освен това си търсим човек, които да може да пише добре по темите за йога, така че ако проявявате интерес може да се помисли нещо.. ;) ::Поздрави, ::Александър [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:48, 24 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Уикипедията не е площадка за рекламиране на стартъпи. По-добре се насочете към Facebook или Instagram. Хората, които търсят информация в Уикипедията надали са ваши потенциални клиенти. Пораснете, отворете филиали във всички областни центрове и вярвам ще се намерят хора, които ще напишат за вас статия в Уикипедията. Засега не си губете времето. Безплатен съвет от мен. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:07, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря Николай, ::Разбира се, използваме дигиталните платформи за реклама, които посочихте. Идеята ми за уики-статия си ми хрумна случайно и помислих, че ще е интересно да направим някаква поредица от материали, които можем да подготвим и да качим. :) Може да се пише по специализирани материали за самите практики, някакви неща за индуистките божества и др., но сякаш при това положение, по-скоро няма смисъл... ::Благодаря, все пак и поздрави, ::Алекс ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:53, 24 ноември 2024 (UTC) :::За практиките пишете, но не споменавайте Joy Yoga, поне на този етап, докато не станете узнаваеми. При всеки опит за написване на статия Joy Yoga, тя ще бъде безжалостно изтривана. Дерзайте. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 18:44, 24 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря Николай, ::::Мисля да ги кросвам с публикации на сайта. Реално ще правя статиите в блога, а в уики ще го цитирам като източник, като това ще става през 2 месеца, така хем ще вдигам SEO score-а на сайта, хем ще имаме присъствие в уики. Какво мислиш за този подход? Единствения казус е да намерим кой да пише и редактира, че напоследък е голям проблем това, а аз не знам дали ще мога да насмогна... :) ::::Поздрави, ::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 00:19, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Вие изглежда отказвате да се съобразите с изискванията за писане в Уикипедия. Никакви авторски писания. Множество благонадеждни източници. Сериозно ли си въобразявате, че тук ще си дублирате сайта? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 00:49, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Това не е добра идея. Уикипедия не е място я разсъждения, мнения, философии... Това е енциклопедия, сбирка от факти, които са били докладвани на друго място, в благонадеждни източници, преди да бъдат записани тук. Запитайте се защо искате да дублирате в Уикипедия. За собствена облага? Ако искате да допринесете към Уикипедия, добре сте дошли! Но моля първо се запознайте с [[Уикипедия:Благонадеждни източници]], [[Уикипедия:Възможност за проверка]] и [[Уикипедия:Без оригинални изследвания]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:48, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::Привет Николай, ::::::Извинявам се, че не съм разбрал какво точно искате да кажете. Може би, започвам да разбирам какво имате предвид при така поставения коментар. :) Надявам се, че ще простите невежеството ми, въпреки че нямам предвид "собствена облага" в прекия смисъл и по-начина по който разбирам този термин. Ще се запозная с материалите, които ми цитирахте и благодаря за съдействието.. ;) ::::::Поздрави, ::::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 02:03, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::: [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], малко храна за размисъл, която може да Ви е полезна, дори да не допринасяте повече в Уикипедия. ::::::: Много хора днес изпитват носталгия по миналото, дори минало, в което още не са били родени. Светът изглежда все по-необясним и несигурен. Има много и най-различни причини за това. Една от тях обаче е какофонията от информация, заливаща ни отвсякъде – особено информация, която интуитивно чувстваме, че се възползва от нашите нормални човешки слабости, като например доверието ни. ::::::: Кому можем днес да вярваме? Има ли въобще истина? ::::::: Преди близо четвърт век, когато Уикипедия възникваше като проект, в който „всеки може да редактира“, мнозина смятаха, че това е абсурдна идея. Невъзможно е всеки да може да пише и да не излезе една огромна глупост! Уикипедия не само опроверга тези песимистични предсказания, но се превърна в уважаван източник на информация и практически неразделна част от днешното цифрово пространство. ::::::: Защо? Причината е, че Уикипедия позволява на всекиго да пише – но не какво да е. Енциклопедията изисква да се пише това, което казват авторитетите. И признава за авторитети само тези, които са се доказали като такива. Случайно или не – както беше в „доброто старо време“, за което мнозина тъгуват днес. ::::::: Каква е връзката с Вашите занимания? ::::::: Един от кумирите ми, макар и в малко по-различна, но донякъде свързана област, е Scooby Werkstatt, известен като [https://youtube.fandom.com/wiki/Scooby1961 scooby1961]. Скуби навремето имаше сайт със съвети как да поддържаме добра физическа форма. Такива сайтове – бол. ::::::: Но Скуби се отличаваше. Съветите му звучаха доста земно: „не харчете излишни пари за скъпо оборудване, добавки или дори храни: важно е постоянството, за мускулите и парче ръждиво желязо върши същата работа като лъскавото, а бобът и лещата са отлични източници на белтъчини, независимо, че може да изглеждат като бедняшка храна“. ::::::: Обаче дори това не беше същественото отличие. Същественото беше, че Скуби винаги цитираше сериозни научни изследвания, с които аргументираше своите твърдения. Не „вервайте ми“, не „една жена каза“, не „[[Хълк Хоган]] каза“, не дори „[[Арнолд Шварценегер|Арнолд]] каза“. ::::::: Скуби не е типичният днешен инфлуенсър. Но съм убеден, че ако инфлуенсърството въобще просъществува в бъдеще, то рано или късно ще се върне към модела на хора като Скуби. Защото всяка заблуда, въобще всичко фалшиво един ден неизбежно се сблъсква – челно – с реалността, а здравият разум винаги е крайният победител. Както казваше един от героите на Азимов, „главна характеристика на научната религия е, че нейните пророчества ''винаги'' се сбъдват“. ::::::: Вярвам Ви, когато пишете, че не сте просто поредните, захванали се с нещо. Един от начините да се отличите може да бъде моделът на хора като Скуби, които се основават на факти и научни доказателства. А пък един от начините да развиете тези умения – а и да подчертаете сериозността на заниманията си – може да бъде допринасянето в Уикипедия. ::::::: Представете си добре написани статии в енциклопедията, които описват ''реалните'' ползи от йога за организма, важното ѝ културно влияние, нейната история и много други аспекти. Независимо, че и други редактори ще допринасят по тези теми, човек може с основание да се гордее, че ги е започнал или значително развил. А защо не и превърнал в „[[Уикипедия:Избрани статии|статии за пример]]“ – каквато е [[:en:Yoga]] в английската Уикипедия. :) ::::::: Каквото и да решите, желая Ви успех в начинанията!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:26, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], между другото ако продължите да пишете в Уикипедия ще трябва да си смените потребителското име. Уикипедия [[У:НПИ#Неподходящи_потребителски_имена|не разрешава]] фирмени имена. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:52, 25 ноември 2024 (UTC) == Пр. Хр. == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Алиса Селезньова]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:45, 29 ноември 2024 (UTC) Алиса Селезнёва, или на всякъде в статиите променете правилното, книжовно ''пр.н.е.'' на архаичното ''пр. Хр''. или престанете {{нлн|да вандалствате}}! Не мога да разбера защо толкова настоявате. България е светска държава. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:03, 28 ноември 2024 (UTC) :Няма нужда от толкова агресия. Настоявате да наложите мението си по спорни въпроси - обясни Ви се, че няма да стане така. Отделно гледам, че използвате думички, които не разбирате - моля, прочетете [[Уикипедия:Вандализъм]] и превантивно [[У:НЛН]], че сте по ръба.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::Това не е агресия, а принципи. Просто така да се връщат редакциите е равностойно на вандалщина. Ако толкова настоявате, променете всички споменавания в статията, а не връщайте редакциите. В края на краищата ми дреме на [цензурирано] какво ще пише. Може и никога повече да не отворя тази статия. Виждам, че сте {{нлн|почитателка на съветски филми}}, та ще си позволя да перефразирам реплика от един филм: „За Википедию обидно.“ [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:35, 28 ноември 2024 (UTC) :::Нямам представа за какво говорите, но няма много общо с принципите в Уикипедия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 18:28, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Отговорете ми, естествено ако желаете, какво ви кара {{нлн|така да безчинствате по просторите на Укипедията}}. С какво ''пр. Хр.'' е по-добро? От естетическа гледна точка е ужасно с тази стърчаща главна „Х“. Словосъчетанието „преди Христа“ въобще не се ползва, нито от народа, нито в медиите. Някаква сляпа вяра, но България отдавна е '''СВЕТСКА''' държава. Единственото обяснение е, {{нлн|комплекси и предчувствието за своята значимост}}. {{нлн|Продължавайте, дерзайте!}} [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:14, 28 ноември 2024 (UTC) :::::А Вие сте просто за моментално блокиране. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 21:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::::::Причината, Моля! ::::::Затова ли, че отстоявам чистотата на българския език или има други причини? {{нлн|Ненавист, комплексарство и т.н.}}? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:30, 28 ноември 2024 (UTC) :::::::Дали българският език остава чист пишейки "преди Хр." или "пр Хр." може да се провери лесно, примерно в "История на българския народ" на Петър Мутафчиев от 1943 г. Авторът очевидно е грамотен мъж, който е бил съвсем наясно, че официално възприетия светски календар на България е Грегорианския и там година първа започва от раждането на Христос. За справка, погледни в част "I. Уводъ. Предистория и древенъ период въ миналото на балканския полуостровъ", на петия ред "преди Хр.", както и по-натам в цялата книга. Да разбирам ли, че по същество не си съгласен да ползваме Грегорианския календар в Уикипедия или просто не знаеш, че това е светския календар, използван в България? Поздрави, [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 10:29, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Ама вие сериозно ли давате за нормалност книга писана преди езиковата реформа? Повтарям! Никой не е забранил „пр.Хр.“, но използването му в XXI век в една светска държава е много странно. По своята абсурдност се нарежда до налаганата в последно време „българска кирилица“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:52, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::Причините за блокиране: :::::::* Множество лични нападки, включително в този разговор; :::::::* Неколко нарушения на правилото за тройно връщане. :::::::Помислете как успехте бързо да влезете в конфликт с 5-6 опитни редактори, некои от които администратори. Ако този разговор се водеше на У:ЗА, щехте вече да сте временно блокиран. (А, сега вижам, че той вече се води там.) Понеже виждам, че сте грамотен човек, моля Ви, осмислете репликите си, които са зачистени от други редактори. Войната с кирилицата (ако правилно разбирам неколкократните Ви препратки към нея) не я намесвайте тук. Пр. Хр. е широко използвана система от българската историческа наука - само на посоки Димитър Попов например, виден траколог. [https://www.ozone.bg/media/pdfs/576f550483b99.pdf]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:17, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], след като в правописния речник на БАН от 2012 г. е пояснено, че пр.Хр. може да се пише със или без интервал (т. 72.2.1) [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pravopis-na-skrashcheniyata-4/1338] и така сигурно е и в Берон, очевидно формата не е отживелица. Разбираемо има различни предпочитания, но тук не можете да налагате Вашите и е важно да разберете това. Ако пишете статии, можете да използвате в тях предпочитаното и никой не би трябвало да го промени, защото, както сам знаете, никоя от двете форми не е забранена, а и тук не сме направили с консенсус избор на една. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 14:34, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::Никой не е против кирилицата, упази Бог, а против налаганата от края на 50-те години типографска форма на кирилицата, наричана [[Българска кирилица]]. А по повод „пр.н.е.“. Никой не е забранявал този израз, а това, че се ползва в академичните среди е проблем на самите среди. Уикипедията е свободна енциклопедия и въпреки, че се придържа към научните факти не е задължително да използва архаични изрази, характерни за малка група хора, та било те и професори, и академици. Повтарям! България е светска страна. Никой в България не ползва в обикновения живот '''архаичното''' „пр. Хр.“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:09, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Според посочените източници, това изобщо не е вярно. Ако нямате източници, които да Ви подкрепят, мнението Ви си остава само това - личното Ви мнение, което Уикипедия не следва да прилага, тъй като противоречи на източниците и няма консенсус за него. Кое е толкова неясно?-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:13, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::: [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], Уикипедия [[У:НЕЕ|не е място за застъпничество от какъвто и да било род]]. Ако Вие имате мнение, това е Ваше право, но Уикипедия следва наложените практики, независимо дали ни харесват или не.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 29 ноември 2024 (UTC) Най-прекрасното е, че Хр., е роден 6 г. пр. Хр. [[Специални:Приноси/78.154.14.183|78.154.14.183]] 20:44, 2 декември 2024 (UTC) : А пък [[Начален меридиан|началният меридиан]] е разположен на 5 ъглови секунди от началния меридиан в Гринуич. Индианците не са индийци. В конската сила няма коне. Октомврийската революция – през ноември. Накъде отива тоя свят?!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:14, 2 декември 2024 (UTC) ::Съсипаха я тази държава, и добре че са потребители като @[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], че да ни отворят очите за тези несправедливости. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:35, 3 декември 2024 (UTC) == Партийна принадлежност на министри – отново за У:БЖХ == Обърнато ми бе внимание, че в статии като [[Правителство на Димитър Главчев 1]] партийната принадлежност на министрите бива променяна периодично от различни редактори. Стига се и до парадокси: Главчев като премиер е „безпартиен“, но като външен министър е от ГЕРБ-СДС ([[Special:Permalink/12410103]]). Какво толкова, ще кажете, {{ш|миоправиго}}! Първо, нека напомня: [[У:БЖХ]] не се отнася само до биографичните статии за живи хора. Тя се отнася до ''всяка информация'', свързана с тях. Всичко, за което има дори най-малък шанс да бъде оспорено, трябва да бъде подкрепено със солидни източници – както като качество, така и като количество. И дори за това, което изглежда сякаш не може да бъде оспорено, трябва да има поне някакви благонадеждни източници. По различни поводи – най-вече атаки срещу колеги от публични личности, които не са харесали нещо, написано за тях в Уикипедия – съм писал и тук, и в социалните мрежи как Фондацията би защитила решително и, както показва практиката, много успешно всеки един редактор, който стриктно е следвал принципите на Уикипедия. Може би обаче е важно да се подчертае и обратното: ''Фондацията няма да защити никого, който не спазва правилата''. Защо тогава просто не съм премахнал информацията? Защото в случая се използва шаблон {{ш|Министър2}}. Явно с цел улеснение, колоната за партийна принадлежност е направена така, че създава уикивръзка от съдържанието си (дори „[[военен]]“ на практика сочи към [[Война]]) или изписва „безпартиен“, ако не е посочена принадлежност. Това не е идеално, но е окей с исторически правителства, членовете на които отдавна не са между живите. Със съвременните правителства обаче не е така. Проблемите са два. Първо, добавяне на искане за източник, естествено, чупи шаблона, защото искането влиза в генерираната уикивръзка. Особено нелепо е, че дори добавяне на източник чупи шаблона по същия начин. Второ, интуитивното разбиране е, че за някого, за когото не се знае партийната принадлежност, колоната може да се остави празна. Обаче така се изписва „безпартиен“, а за някой министър и това може да звучи като невярна или дори „злепоставяща“ информация. Засега няма да пипам шаблона, защото наистина се използва в много исторически статии, където, първо, ще е много работа да се добавят източници, второ, липсата им не е чак толкова фатална (но и в никакъв случай не е безпроблемна). Най-вероятно бих мислил в посока създаване на пореден алтернативен шаблон ({{ш|Министър2}} е алтернатива на {{ш|Министър}}), който да позволява удобно добавяне на източници и искания за тях. Може би дори да изисква посочване на източник. '''TL;DR: Всяка информация за живи хора трябва да бъде подкрепяна с източници: подчертано благонадеждни и възможно повече.'''<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:33, 30 ноември 2024 (UTC) : Да, стойността по подразбиране следва да се промени на празна (и тя да се ползва при липса на източник). : По-същественият проблем с тези таблици е, че партията се използва неконсистентно в две различни значения - като формално партийно членство (което изобщо не е дефинирано за ранните партии) и като представител на дадена партия в коалиционни (или не) правителства. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:01, 1 декември 2024 (UTC) :: Точно така, именно в тоя смисъл беше забележката, която ми бе направена.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:13, 1 декември 2024 (UTC) :::Ама Главчев като служебен министър-председател си е безпартиен, независимо къде членува, защото не е излъчен за премиер от партия, а е назначен. Според мен това е идеята на "партийната принадлежност" на министрите - от коя партия им идва мандатът и служебните по дефолт би трябвало да са безпартийни. [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 11:10, 3 декември 2024 (UTC) :::: Разбирам тези разсъждения. Макар неизбежно да възниква въпросът защо въобще имаме колона „партия“ за служебни правителства, ако министрите в тях „по дефолт“ са безпартийни. :::: Но не това е важният въпрос тук. Въпросът е, че когато напишем нещо в Уикипедия, то трябва да бъде подкрепено с благонадеждни източници. И ако различни благонадеждни източници казват различни неща, трябва да ги представим [[У:НГТ|неутрално]]. И трябва да правим тези неща изключително прилежно и дори педантично, когато става дума за [[У:БЖХ|живи личности]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:51, 3 декември 2024 (UTC) == За благонадеждността на fccska.com == https://www.fccska.com/ се определя като „неофициален фен сайт на ПФК ЦСКА (София)“. В него се пишат биографии на футболисти, явно от някакви запалянковци, които биографии след това се използват в „Уикипедия“ ([[Иван Турицов|пример 1]], [[Густаво Бузато|пример 2]]). Понеже знам, че темата е обсъждана преди, относно сайтове като Fandom, кажете как да процедираме с този, тъй като няма никаква гаранция, че информацията е достоверна. Нито идва от официалния сайт на отбора, нито е някакъв независим източник, който да предава що-годе някаква значимост на личността, която отразява. В момента се ползва само за да създаде впечатлението, че ''футболистът е бил първостепенен обект на множество нетривиални публикации'', а в редица случаи се ползва единствено и само той. Дори лицензът му е нагласен така, че да е съвместим с уики и да позволява директно копиране. Тоест някой фен пише биографията на даден футболист, без да се знае изобщо какви източници е ползвал, и изведнъж тази биография се появява при нас. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:14, 1 декември 2024 (UTC) : Според мен източникът не е благонадежден (фен сайт). По същата причина не е и независим и не следва да има тежест от гледна точка на значимост. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:04, 1 декември 2024 (UTC) :: Мислех да дам по-нюансирано мнение (примерно знаем ли каква репутация има сайтът като достоверност на публикуваната информация), но отворих [[:en:WP:USERGENERATED]]. Накратко, фенсайтове изрично са изключени от подходящите за Уикипедия благонадеждни източници.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 1 декември 2024 (UTC) ::: Това ни поставя в деликатна ситуация, тъй като е масова практика поне при нас позоваването на IMDb, videoclip.bg, лични блогове, Discogs и др. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:46, 3 декември 2024 (UTC) ::::IMDB е нещо различно и е общоприет за надежден сайт. С Discogs не съм запознат много, но videoclip.bg и лични блогове са определено неблагонадеждни, като личните блогове поне могат да се използват за да потвърдят казаното от автора, стига то да има някаква енциклопедична значимост. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:00, 3 декември 2024 (UTC) ::::: Казвам го във връзка с [[:en:WP:USERGENERATED|политиката]] в enwiki, която се спомена, според нея и IMDb е неблагонадежден. <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Специални:Contributions/Carbonaro.|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">09:05, 3 декември 2024 (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :::::: Интересно е, че в самата [[:en:IMDb#Copyright, vandalism and error issues|статия за IMDb]] пише „Due to the time required for processing submitted data or text before it is displayed, IMDb is different from user-contributed projects like Discogs, or OpenStreetMap, or Wikipedia, in that contributors cannot add, delete, or modify the data or text on impulse, and the manipulation of data is controlled by IMDb technology and salaried staff.“ Вероятно би било полезно да се прегледат [https://en.wikipedia.org/wiki/Special:Search?fulltext=Search+archives&fulltext=Search&prefix=Wikipedia+talk%3AReliable+sources%2F&search=imdb&ns0=1 дискусиите по въпроса].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:16, 3 декември 2024 (UTC) ::::::: В статиите за филми актьори, режисьори почти не се използва imdb като източник. Единствено като външна препратка към въпросния обект, нещо което го има и в статиите на английската Уикипедия. Друг е въпросът, че почти цялата информация за филмите се взима основно от там.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 09:26, 3 декември 2024 (UTC) == Категория:Предмети на култа == Сверяване на часовника. За мен [[:Категория:Предмети на култа]] е безполезна, да не кажа дори вредна. Какво точно е „култ“, какво въобще са „предмети на култа“? Сред добавените в категорията статии към момента например са [[Свещ]], [[Калимявка]] и [[Фетиш]]. Мнението ми всъщност е далеч по-категорично, но ще се въздържа да го споделям в името на принципите ни. Пък и може да бъркам, затова ще се радвам да чуя други мнения.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:56, 1 декември 2024 (UTC) :''Cult'' идва от латинския корен ''cult-'', което означава поклонение. :В труда си ''De natura deorum'' Цицерон пише, че „religi“ (religiosi) — е човек, който е изучавал канона на своята вяра и стриктно го следва. :Следователно, култ е по-общо и неутрално понятие. :Вместо накои да се обиждат на думата култ, по-добре да създадат Портал:Религия. Българската Уикипедия е една от тези, които го нямат. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:06, 1 декември 2024 (UTC) :: Добре, извън Уикипедия някои ме насочиха към разни източници, сред които и конспекти по археология в СУ, където „предмети на култа“ фигурира като понятие. Продължавам да не съм съвсем убеден, че подборът на статиите непременно е най-подходящ, но нека наистина и други колеги вземат отношение, ако смятат, че има смисъл.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:19, 1 декември 2024 (UTC) ::Според речника на българския език „култ“ е религиозна почит към божества, значи категорията „Предмети на култа“ би трябвало да включва предметите, които хората използват, за да отдават почит на божествата? Би ли споделил, Илиев, своето искрено мнение, защото е възможно наистина да има различни интерпретации. „Религиозни предмети“ ли би било по-подходящо, или изобщо да няма такава категория? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:17, 1 декември 2024 (UTC) ::: Изглежда, че е окей да има такава категория. В случая сгреших, че просто търсих аналогични категории на други езици (а то може и пак да има, но да не съм ги намерил). Но понятието явно си е утвърдено поне в археологията. Няма смисъл да изказвам повече лично мнение, без поне малко да прочета по темата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:26, 1 декември 2024 (UTC) :Казахте нещо за опитността. Опитността в Уикипедията се отнася за това, как да се създаде нещо технически (нова статия, нов портал, нова категория), а не каква да е тя. Всичко останало са знания. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:19, 1 декември 2024 (UTC) :: Fair enough. Човек цял живот се учи. Е, има и такива, които смятат, че вече всичко знаят.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:28, 1 декември 2024 (UTC) : „Култови предмети“ като че ли е рутинно използвано в археологията (и тук [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/култов/]), „Предмети на култа“ поне на мен ми звучи по-необичайно. Не съм сигурен дали „култови предмети“ и „религиозни предмети“ е напълно идентично, но изглежда има достатъчно застъпване, за да има само една категория (и тогава връзката би трябвало да е към {{Q|6418726}}, независимо кое име се предпочете). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:30, 2 декември 2024 (UTC) :: Благодаря ти! Оказа се, че на руски си има категория с идентично име [[:ru:Категория:Предметы культа]], в която наистина влизат дори свещите, затова махнах накрая с ръка. :: Освен в археологията иначе, видях, че терминът се споменава и в богослужебен контекст, [https://synpress-classic.dveri.bg/04-2002/08-01.htm например]: „Осигуряването на българските църковни общини с "предмети на култа", т. е. с богослужебни одежди, книги, свещници, потири и друга утвар беше грижа на Св. Синод на БПЦ.“ Сега, тук се споменават „свещници и друга утвар“; не можах да намеря категорична дефиниция какво влиза в „утвара“, но изглежда, че поне някои видове свещи влизат. Дали това е основание [[Свещ]] да влезе в категорията, продължавам да се чудя. В руската Уикипедия е така, в английската действително по-скоро няма съвсем същата категория. За мен остават леко неясни границите на обхвата. :: В крайна сметка не настоявам нещо непременно да се променя, освен ако не се получи някакъв консенсус, че е нужно. В първия момент -- явно погрешно -- ми се стори, че е някакво напълно самоинициативно залитане. Обичайно проверявам, преди да пиша, но тоя път направих грешка и първо писах. :) Но може би няма лошо -- когато дискусията е културна и конструктивна, рядко е напълно излишна.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 2 декември 2024 (UTC) :::На руски '''''утварь:''''' най-общо обозначение на изкуствено създадени и подвижни предмети от интериора, съвкупност от предмети, принадлежности на някое домакинство. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 19:12, 3 декември 2024 (UTC) :::: Домакинство на култа?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 22:17, 4 декември 2024 (UTC) :Подобни въпроси обикновено възникват, когато в даден момент е преведена категория от рускоезичната Уикипедия, а те имат навика да си създават дърво на категориите, което не е "синхронизирано" с Уикипедията майка. Технически погледнато [[:ru:Категория:Предметы культа]] е съвкупност от [[:en:Category:Religious objects by religion]] и [[:en:Category:Religious objects]], които са на две различни нива. Другият проблем при подобни случаи е лошият/директен превод - Предметы культа се превежда Религиозни предмети. Неслучайно на испански е "Objetos de culto religioso", а на полски "Przedmioty kultu religijnego". Спокойно можем да свържем категорията с "Religious objects" и да я преименуваме на Религиозни предмети (обекти също не е добър превод). [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:43, 3 декември 2024 (UTC) ::Култ е понятие много по-широко от религията, а религията е подмножество на култа. Религията е „набор от морални норми и тип поведение, произтичащи от вярата в съществуването на свръхестествен свят и свръхестествени същества“, докато култ е „почитание, поклонение“ пред нещо. Имаме „религиозен култ“, „култ на личността“ и т.н. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 11:42, 3 декември 2024 (UTC) ::: Струва ми се, че е добре да имаме по-ясна дефиниция. Дори ако се ограничим само до „организираните“ култове, маратонките на Найки [[:en:Heaven's Gate (religious group)#Mass suicide|също трябва да влязат в категорията]]. Ако включим „де факто“ култовете, продуктите на [[Епъл]] също биха могли да се класират. От „баналните“ култове [[Бельо]] би било очевиден кандидат за включване. ::: Питам се също дали в категорията влизат символите: ако влезе [[Кръст]], трябва да влязат също [[Червена звезда]], [[Сърп и чук]], [[Свастика]], [[Пентаграм]], а най-вероятно и [[Летящо спагетено чудовище]]. За [[Фалос]] дори не се питам, защото изглежда очевидно. И понеже споменавате култа към личността, кои биха били неговите „предмети“, които бихме включили в категорията?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:21, 3 декември 2024 (UTC) :::: [[Мавзолей на Георги Димитров]]. {{D}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:21, 3 декември 2024 (UTC) ::::: {{D}} {{like}} <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:26, 3 декември 2024 (UTC) :::Ако култ в контекста на категорията е по-общо понятие от религия, защо сте добавили категория религия като единствена надкатегория? [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 15:26, 3 декември 2024 (UTC) == Discussion == Sorry for my use of English, you may be interested in the discussion [[:meta:Steward_requests/Miscellaneous#Interface_admin_request_on_bgwiki|here]] [[Потребител:Matrix|Matrix]] ([[Потребител беседа:Matrix|беседа]]) 19:55, 5 декември 2024 (UTC) == Отново за локалните CSS и JS == : ''Продължение на [[Уикипедия:Разговори/Архив/2024/ноември#Оптимизиране на локалните CSS и JS]]'' Някакви вече се оплакали, че имат проблем с тъмната тема, и дори искали от глобалните админи да ни разкарат част от CSS-а. Последно писали на стюардите да ги направят интерфейсни админи при нас, които вместо това любезно ме пингнаха. Писах им, че ще опитам да прегледам нещата и евентуално да направя нещо по въпроса. Уви, няма закътан пристан от ветровете на промените [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Искането към стюардите: [[:m:Steward requests/Miscellaneous#Interface admin request on bgwiki]]<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 23:47, 5 декември 2024 (UTC) : А, той бил писал по-горе. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:23, 6 декември 2024 (UTC) ::background, който е основният проблем според мен може да се махне. Проверих и на двете векторни теми. Оригиналният цвят на фона е почти същият -rgb(249, 249, 249) e зададен в проблемния код, а ако се премахне остава rgb(248, 249, 250). За другия код трябва да погледна малко по-детайлно, но мога да го направя другата седмица. По-големият проблем са цветовете зададени твърдо в самите статии – там ще имаме доста работа, но трябва да видя старите кодове за импортиране на всички статии в локална база от данни и да се опитам да генерирам списък със статии за коригиране. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:59, 6 декември 2024 (UTC) ::: Благодаря ти! Документацията не е идеална, но след известно търсене намерих най-сетне [[:mw:Recommendations for night mode compatibility on Wikimedia wikis]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:21, 6 декември 2024 (UTC) == Благодарност == Само минавам да ви поздравя и благодаря за усилията, които полагате, за да поддържате българската версия на Уикипедия, толкова години. Бъдете здрави! [[User:5ko|Петко]] 12:04, 6 декември 2024 (UTC) : А, да, днес е годишнина някаква. {{D}} Поздравления и от мен. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:05, 6 декември 2024 (UTC) :: Благодаря, [[User:5ko|Петко]], поздравления за вас, които сте свършили неимоверната работа по създаването ѝ! Преди една година стана дума, че някой път като идвате насам ще се обадите и ще огранизираме среща; сигурна съм, че много хора ще се зарадват да го направим :). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 15:10, 6 декември 2024 (UTC) == План за CSS == Ок, предлагам следното: # Прехвърляме целия Common.css в джаджа <code>LegacyStyles.css</code>, с [[:mw:Extension:Gadgets#Options|тип ''styles'' и параметър ''default'']], т.е. зареждаща се автоматично за всички потребители, включително IPта. Това би позволило по-лесно тестване на следващи промени като човек си изключи джаджата и си добавя части от кода в нея в локалния си common.css. Може би има и по-гурувски начини за игнориране на Common.css, но този ми се вижда дуракоустойчив и най-вече достъпен. # Постепенно добавяме и други джаджи от същия тип, в които прехвърляме от ''LegacyStyles'' код, който действително е полезен: например класовете за подравняване на текст в колони. Идеята е кодът да бъде подреден и групиран тематично, особено ако би било полезно да може да бъде изключван от потребителите при желание. # Накрая някаква, но желателно много малка част от кода може да се върне в Common.css. Според мен единствено неща, които са абсолютно нужни и достатъчно прости (ако не са достатъчно прости, значи най-вероятно не са абсолютно нужни). Бих започнал с точка 1 още сега, за да можем да тестваме по-свободно. Това прехвърляне поне е съвсем просто. Всъщност, ето предложението: {{gh|wikipedia-ui/pull/20}} Ping {{@|Петър Петров|StanProg|Nk}}<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:58, 6 декември 2024 (UTC) : Това добре като първа стъпка, но какво следва? Да се тества върху всички теми + тъмен режим какво се случва с премахването на всяко парче и да се решава какво следва? Изглежда доста работа. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:12, 6 декември 2024 (UTC) :: [[Потребител:Nk|Спас Колев]], истината е, че не знам как би изглеждала Уикипедия без нещата в Common.css (може би наистина има начин да го тествам и сега, но ми е малко тегаво с времето да ровя как може да стане). :: Ако се окаже, че изглежда горе-долу сносно, като следваща стъпка ще предложа да изключим LegacyStyles по подразбиране. На когото не му пука за тъмни схеми и мобилен изглед, но държи на предишното оформление, може просто пак да си я включи от настройките. А който би искал конкретни неща да работят и с всички тези различни облици, теми и устройства, може вече да си се занимава -- колкото време иска и когато може -- да ги прехвърля в отделни джаджи. :: Ако нещата изглеждат доста счупени, тогава LegacyStyles си остава включен по подразбиране. Останалото обаче е сходно: който има интерес, може да се занимава да оправя конкретни неща. Примерно аз мога да се захвана да оправям разни проблеми с тъмната схема, защото напоследък я ползвам, а много неща действително изглеждат дразнещо счупени с нея.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:25, 6 декември 2024 (UTC) ::: Още малко за последния вариант. LegacyStyles си стои включено по подразбиране, така че за всички редактори външна разлика няма. Междувременно оправяме едно-две-три неща. И съобщаваме тук: който иска, може да си изключи LegacyStyles и да включи тези джаджи и да се обади, ако има проблеми. ::: Това би позволило тестването да се прави от повече хора и най-вече да е ''opt in'' -- който иска да тества, поема и рисковете от счупване. Останалите си карат както досега -- докато не получим достатъчна обратна връзка, че нещата изглеждат добре и може да изключим LegacyStyles за всички.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:07, 6 декември 2024 (UTC) :: Може би само да допълня нещо, което писах и още първия път като повдигнах темата. Уикипедия би трябвало да изглежда задоволително и без никакъв локален CSS. Ако някъде се чупят някакви неща, то би било защото сме се опитвали да ги натаманим да изглеждат по различен начин от този, който Уикипедия предлага по подразбиране. И именно тези натаманявания апелирам да минимизираме, за да не изпадаме повече в подобни ситуации. Факт е, че хората се ентусиазират да направят нещо шарено, но има причини минималистичните интерфейси да са били винаги популярни и може би да стават още по-популярни.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:32, 6 декември 2024 (UTC) : Бях го писал по-горе, но да повторя и тук. Идеята ми е накрая LegacyStyles да не бъде повече включен по подразбиране и в него да останат само неща, които отделни потребители може да искат да продължат да виждат като оформление, дори и с цената да се чупят други облици, цветови схеми или мобилен изглед. И, много важно, без никакво обещание за поддръжка. : В останалите джаджи и евентуално в Common.css виждам да остане само код, за който преценим, че съотношението между ползите от него и ресурсите за бъдеща поддръжка е приемливо. Това би се отнасяло най-вече до джаджите с параметър ''default'', т.е. включени за всички по подразбиране, дори IP-та, и още повече за евентуален код в Common.css. : Лично аз бих се радвал да обособим някои шарении в отделни джаджи, може би дори като алтернативни варианти. Типичен пример за мен биха били инфокутиите, за които далеч повече харесвам минималистичното оформление в английската и други уикипедии. Особено пък когато тези оформления всъщност не биха изисквали локален CSS, който да е нужно да се пипа при всяка бъдеща нова промяна в интерфейса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:15, 6 декември 2024 (UTC) :Давай, и аз нямам по-добро предложение. Кажи кога ще го сложим, за да сме повече хора на линия. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:51, 7 декември 2024 (UTC) :: На теория нищо не трябва да се промени за потребителите от стъпка 1. Може би ако кеширането от сървърна страна не е идеално, би могло да има някакви странности, но дори това изглежда малковероятно и, ако все пак се случи, трябва да е за не повече от няколко минути. :: Все пак, ако искате да го направим утре вечер, примерно към 20 българско време, т.е. 18-20 европейско и 10-13 американско време?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:17, 7 декември 2024 (UTC) :::Ще гледам да успея. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 02:04, 8 декември 2024 (UTC) :::: Благодаря! Ще го мърджна към 20:00, така че в следващите няколко минути ботът да го приложи тук.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::: {{да}} [[Специални:Приноси/JSS 9]] <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:04, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Благодаря и аз. Не съм сигурен кое как е било преди, но ако отворя анонимен прозорец в инфобокса на [[Война]] примерно има странни точки в началото. Нормално ги няма (сигурно имам друг изглед). Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:54, 8 декември 2024 (UTC) ::::: Джаджата изглежда да работи според очакванията. Докато си стои включена, всичко изглежда както досега. Когато се изключи, има проблеми с наши изобретения -- няма ги двете колони на начална страница, а {{ш|Последни промени}} излиза доста разхвърлян. Тези неща може да се оправят, разбира се. ::::: Следващата стъпка според мен: на когото му се тества, изключва си Интерфейс -> Старо оформление от джаджите и гледа с какъв ''минимален'' код (тествайки накрая винаги и с локалния common.css) биха се оправили едни или други промени. ::::: Този код според мен може да разпределим на няколко места: :::::* където е възможно – като стил на съответните шаблони: [[:en:WP:TSTYLE]], :::::* в останали случаи, където кодът може да бъде обособен тематично, и особено, ако би било полезно да може да бъде изключван при желание – в нови гаджети, :::::* в останали случаи, където кодът практически сигурно ще е нужен постоянно и за всички – в нов гаджет LocalStyles.css или нещо подобно, :::::* в останали, особено специални случаи, за крайно ограничен и абсолютно сигурно задължителен CSS – директно в Common.css. ::::: Ако се чудите с какво би бил полезен LocalStyles.css в сравнение със слагане просто в Common.css – както и в момента, ползата е, че джаджата може да се изключи, докато Common.css не можете да изключите. Така, при нужда от някакво дебъгване на визуални проблеми, лесно може да се елиминира като „шум“ нашия локален код. Такова тестване ще може да направи всеки регистриран редактор и то, което е не по-малко важно, без да засяга останалите потребители. За тестване на „изключване“ на Common.css ще е нужен интерфейсен администратор – и това ще засегне всички потребители. ::::: Засега зор нямаме. Когато оправим по-съществените неща, може по подразбиране да изключим джаджата. Ако междувременно сме си свършили добре работата, и тогава няма да имаме зор. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:32, 8 декември 2024 (UTC) ::::: П.П. Лично аз ще си изключа джаджата и известно време просто ще си ползвам Уикипедия така, за да събера впечатления къде има проблеми без нея, и съответно за кои неща ще трябва да добавим нужния CSS код.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 8 декември 2024 (UTC) == Използване на ft, вместо около == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Carbonaro.]]''<br><span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:56, 8 декември 2024 (UTC) Кажете, каква ви е мотировката за връщането на ''ft'', вместо ''около.'' В Уикипедията такива идиотски преводи стоят кат ''Бе Ем Ве'' (BMW) и ББЦ (BBC)… , а вие изправяте това което има български превод? И колко българи знаят какво значи? Те ''Белчо и Сивушка'' не знаят кои са, та камо ли ft. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 04:35, 28 ноември 2024 (UTC) :[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], „около“ е неправилен превод. Така не става ясно живял ли е през този период, управлявал ли е, или е достигнал разцвета си. Ако не можем да намерим подходяща заемка, най-добре да не бутаме, защото се променя смисълът. Вярно е, че читателят може да се затрудни, но по-добре ли би било, ако го подведем? Също моля те, обръщай внимание на граматичните особености, не само да правиш забележки. След предлог например не се употребява пълен член (с много малки изключения). Запетаи обикновено не се употребяват след обстоятелствено пояснение: „След Втората световна война{{color|red|''','''}} се установява в България“. Разбира се, това не е в сила, когато важат други правила: „След Втората световна война, изглежда, се установява в България“. Но не оставай с грешно впечатление! Всички оценяваме усилията, които влагаш. Факт е, че хиляди статии имат нужда от подобрение, и е хубаво, когато се намират хора, които с интерес вършат тази работа. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:10, 28 ноември 2024 (UTC) ::Между другото и най-великите писатели са ползвали коректори. Нищо лично. Все пак за ''около'' не сте прав. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:30, 28 ноември 2024 (UTC) ::В статията за Никомах ''около'' стои вече 13 години и никой не е помислил да го промени на ''floruit.'' А около и означава по средата, в разцвета. ::И още един въпрос. Защо махнахте препратките към конституцията и правилника? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 06:17, 28 ноември 2024 (UTC) :::Не съм съвсем съгласен. Двете конструкции внушават различни значения. :::{| class="wikitable" | Никомах Геразски (ок. 60 г. – ок. 120 г.) е древногръцки философ, математик и музикален теоретик. || Вероятно става дума за датата на раждане и смърт. |- | След административната реформа на Диоклециан (упр. 284 – 305 г.) провинцията попада в окрупнения диоцез Тракия. || Взето от статията „[[Специални:PermaLink/12294090|Долна Мизия]]“. |- | Баща му Никомах (ок. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III. || Създава се впечатлението, че точният период на неговото управление не е ясен. |} :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:51, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Съгласен съм с Карбонаро - това не е около. Floruit си означава най-често периодът, в който личността е засвидетелствана да е била активна и се използва в историческата наука в латинската форма. Никога обаче не съм виждал употреба на български. Така или иначе смятам, че трябва са си се остави на латински floruit. Съкращението нормално е фут. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:00, 6 декември 2024 (UTC) ::::: Моите две стотинки: трябва да се направи {{ш|floruit}} и, ако се сметне правилно, {{ш|fl.}} и да се преведе поне минимално [[:en:Floruit]] за прости хора като мен. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 6 декември 2024 (UTC) ::::::Колко %-та от българите знаят какво означава съкр. ft, даже думата floruit? Просто питам. А „около“ с една дата е подобно на дантевото: „На попрището жизнено в средата“. Защо да не е най-активния период? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:32, 7 декември 2024 (UTC) :::::::Защото „около“ създава впечатлението, че датата на управление не е известна. Има разлика между „Бил е на власт около 1250 г.“ и „Управлявал от 1246 до 1251 г., като достига разцвета си през 1249 г., когато пленява...“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:58, 8 декември 2024 (UTC) ::::А не трябва ли да е fl. c. 375 пр.н.е. – по примера за Никомах в таблицата; и поначало, когато се посочва една единствена година и тази година се разглежда като ''най-вероятната'' година на кулминация в разцвета? Освен това, ако ще се използва '''fl.''', според мен трябва да се използва и '''c''' (circa) вместо около, а вграждането на връзка към статия за смисъла на използването понятие/съкращение или изскачащо прозорче за мен е задължително – в подкрепа на направеното предложение в този смисъл за шаблон. Оттук следва (за мен) въпросът дали да не се използва и AD (Anno Domini) или AC (ante Christum) за консистентност – когато се посочва период или година от преди новата ера/преди Христа, да е изцяло на латински.<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 10:57, 8 декември 2024 (UTC) :::::Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в [[Уикипедия:Стил]]. <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:00, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия, просто показва, че не става ясно как трябва да се интерпретира, ако се използва само „около“. Иначе за използването изцяло на латински изрази съм категорично против. Като българска артернатива за ''fl.'' дали не можем да използваме „разцв.“, например „Никомах (разцв. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III“? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:05, 8 декември 2024 (UTC) :::::::{{цб|Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия}} :::::::[[Аристотел#Биография|Аристотел#Биография]] :::::::[[En:Nicomachus (father of Aristotle)|Nicomachus (father of Aristotle)]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:09, 8 декември 2024 (UTC) :::::Много интересно предложение. Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:50, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::Да, благодаря. Всъщност оттам тръгна всичко, когато Niki Yooff [[Специални:Diff/12425434|промени]] „''fl.'': 375 г. пр.н.е.“ на „около 375 г. пр.н.е.“, но с това се променя и значението. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:53, 8 декември 2024 (UTC) :::::::::Да, променя се значението при замяна на fl. с около, без да става ясно това „около“ за какъв аспект от живота на Никомах се отнася; но и fl.: 375 г. пр.н.е., струва ми се, също не е съвсем изрядно – [[En:Nicomachus (father of Aristotle)|в статията в Уикипедия на английски е fl. c.]], тоест ''около'' тази година, но действително конкретно по отношение на периода на активност, което именно се разбира от комбинацията fl. c.<br> :::::::::{{цб|Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в Уикипедия:Стил. ~ Pelajanela // беседа 11:00, 8 декември 2024 (UTC)}} <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:47, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::::Да, да, видях. Чувствай се свободна да го направиш. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::::{{цб|Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“}} ::::::За мен този коментар е пример за фалшива аналогия:<br> ::::::[[file:FLICC_Taxonomy_of_Logical_Fallacies.jpg|600px]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:33, 8 декември 2024 (UTC) : Като лаик, единствено с непретенциозен любителски интерес към историята, да попитам пак: ако ''floruit'' действително се използва в научната литература и на български, не би ли било най-добре да се преведе (или напише) [[:en:Floruit]] и да се въведат {{ш|floruit}} и {{ш|fl.}}, които да сочат към тая статия? Така няма да е проблем, че читателите може да не са запознати с термина. То поначало не се очаква Уикипедия да е писана като за първи клас. Затова именно служат препратките – читателят да може да разбере какво означават непознати му понятия.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:01, 8 декември 2024 (UTC) ::Или тук, или в „Уикиречник“, както е понастоящем шаблонът {{ш|fwiw}}, но във всеки един случай е добра идея. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:10, 8 декември 2024 (UTC) ::: Не бих разчитал на нашия Уикиречник. Там лесно може да бъде вандализирана и никой да не забележи с години. И с fwiw може да стане, но то поне не е в статии.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:13, 8 декември 2024 (UTC) cfyinndn1g7cpi1h8mvdm0vk8kmbs7q 12435174 12435169 2024-12-08T18:58:59Z Iliev 47135 /* План за CSS */ re 12435174 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) :Нима това момиче е по-известна от Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев, че нейната страница е по-голяма от техните взети заедно? Страницата прилича повече на [[CV]]. Просто се интересувам. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 01:40, 26 ноември 2024 (UTC) :Тази страница се нуждае от добро почистване. Само това ли е от личния живот? Една сватба? Кой е бил DJ-ят?--[[Потребител:Pl71|Pl71]] ([[Потребител беседа:Pl71|беседа]]) 21:16, 26 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) :Здравейте, много ви благодаря за отговора! Информацията ми е предадена лично от Младен Трайков. В интернет има много статии, от които може да се види, че информацията е коректна, но е трудно да цитирам конкретен източник… :Как мога да процедирам? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 15:34, 22 ноември 2024 (UTC) ::Здравейте, малко късно, но сега виждам, че сте писали. Вижте, просто това, че някой Ви е предал дадена информация, съвсем не означава, че същата може да бъде използвана тук. Предполагам, че наистина в интернет има много информация по темата, но източниците, които следва да се ползват тук трябва да бъдат достоверни. Съветвам Ви да прегледате сините препратки, които Ви написах в предния си отговор. Без конкретен и достоверен източник, не мисля че има шанс статията да остане. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 21:25, 26 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA&nbsp; в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща позицията на WOWSA, че е „открила и разкрила фалшифициране на данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Тези източници са полезни, благодаря Ви. За първия не съм сигурен дали отговаря на изискванията ни за благонадеждност, но Sportal, мисля, е достатъчно утвърден сайт за спортни новини (колегите, които имат опит със спортна тематика, може да ме поправят), така че публикуваното в него по темата също е важно да бъде отразено в статията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:40, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Вие продължавате да искате да се изтрият факти , {{нлн|които не са ви изгодни}} за да не се очерня името на даден човек. Само че това няма как да мине, не се намираме в Северна Корея или Съветския съюз. А вашите обвинения към Петър Стойчев са {{нлн|доста жалка картинка}}. Петър Стойчев не работи във WOWSA. Федерацията е разнищила случая от край до край и това няма как да бъде изтрито господин Костов. То вече стана известно на цялата спортна общественост у нас и в чужбина. Ако успеете да осъдите организацията и да докажете, че грешат това също ше бъде отразено. Успех.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 18:55, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::И аз не обвинявам П. Стойчев в нищо, къде видяхте такова нещо? ::::::::{{нлн|Жалък сте.}} Но не знаете фактите, така че {{нлн|по-спокойно с думите}}. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:20, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::Това не са мои и наши обвинения. Просто ви цитирам статии които на вас {{нлн|явно не ви харесват ;)}}. Ясно е, че еие {{нлн|сте пристрастен}} и не зачитате фактите. А понеже не се и представихте кой сте, приемам че {{нлн|сте някой от тези цитирани в първата статия}}. Ако не е така си напишете поне имената и телефона, както аз ясно направих. Би трябвало администраторите да ви изключат от редактирането на статията за Цанко Цанков. Вие не зачитате че и самите WOWSA ясно декларират, че нищо не са отменяли и няма какво да отменят и публикуваната в 67 източника информация е невярна. Така че това което вие сте написали в статията категорично не отговаря на истината. По-добре четете, а не пишете повече/ ::::::::https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:17, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::: Уикипедия [[У:НЕЕ|не е форум]]. Тук не е мястото да се обсъжда кой е крив и кой прав в тази история. Коментирането на личността на други редактори [[У:НЛН|също е забранено]]. ::::::::: Единственото, което може и трябва да се обсъжда в Уикипедия, са самите статии: в какво може да не отговарят на изискванията, но най-вече как да бъдат подобрени. ::::::::: Няколко мнения вече бяха изказани. Нека изчакаме дали ще има и други.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:28, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::Аз просто показвам факти, а не водя война като по-горния ви колега. Иначе сте парви - това не е форум, но някой трябва да вземе мерки срещу подобни пристрастни редактори, които не зачитат фактите, а редактират по "лични убеждения" и със злоба. Освен това още вчера писах на поне 5-6 администратора от общо 23мата за българската wikipedia - нямам отговор от нито един. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:34, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::: Администраторите нямат компетентност да решават какво да пише в Уикипедия (често се бърка, факт, затова е специално подчертано на страницата [[Уикипедия:Заявки към администраторите]]). Тези въпроси се решават от редакторите и по тази причина е важно да се чуят повече мнения. Иначе е разбираемо всеки да вижда нещата от собствената си камбанария. Затова консенсусът е един от [[У:5|петте стълба на Уикипедия]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:45, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) ::Поздравявам включилите се в казуса колеги за подробното разискване. Изчетох нишката тук с всички коментари и погледнах самата статия. Подкрепям да бъде преместена засега в инкубатора. Има сериозни проблеми, като например липсата на източници в текста, липсата на сегашно историческо на места, излишни суперлативи, прекалени на брой външни препратки... Разделът за WOWSA трябва да бъде преработен в по-енциклопедичен и точен вариант. Разглеждайки дори само набързо някои от източниците, споменати тук, мисля, че има как да бъде включена цялата случка с асоциацията, включително и как е отразена тя от медиите, в безпристрастен и енциклопедичен вариант. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 22:12, 21 ноември 2024 (UTC) :::По-горе Лъчезар беше написал разделът за WOWSA да бъде пренаписан и подобрен. По-лесно ми е да отговоря тук, защото съм на мобилен. Това е много добро предложение, винаги съм бил отворен към преработване и подобряване на всичко, което съм писал в Уикипедия. Ако някой не ме изпревари ще се опитам в най-скоро време да направя нещо по въпроса.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 00:55, 22 ноември 2024 (UTC) :::Пренаписах раздела и признавам, че предишния не беше добър. В момента мисля е възможно най-акуратен.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:28, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@[[Потребител:Givern|Givern]], @[[Потребител:Райън|Райън]], @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]] ::::Благодаря за промените Givern, така ми харесва да има обективност и конструйтивност. ::::Но пак изразявате предимно гледната точка само на едната страна, а именнто тази на WOWSA. ::::По текста ви има доста неточности, но щом искате да присъства WOWSA в статията за Цанко Цанков е редно да напишете и другите гледни точки. ::::Първо да направим уточнение - целият този параграф за WOWSA се отнася единствено за първото плуване на Цанко Цанков по река Дунав, състояло се на 06.09.2024г за което той е подал данни към WOWSA. Те имат право да разглеждат/ратифицират/отказват единствено само това негово плуване. ::::'''Пояснения, факти и неточности:''' ::::'''1. Данните не са фалшифицирани, а може да се каже манипулирани.''' ::::Обяснение: Истината е, че няколко .GPX файла са сглобени ръчно в един и то MS WORD файл (в последствие експортнат като PDF) поради незнание и техническа некомпетентност на екипажа на лодката, който ги е изпратил. При това ръчно манипулиране на данните според човека, който го е правил, самият WORD е конвертирал някои данни в автоматични дати.&nbsp; &nbsp;Освен това не е имало никакво ясно изискване от WOWSA за формата на данните (или поне те (екипажа от Видин) не са му обрнали необходимото внимание на това). Освен това от WOWSA не са дали необходимото време на екипа на Цанков да подготви и провери валидността на данните - искали са ги незабавно по най-бързия начин. Това е и основната причината да бъдат изпратени доста неконсистентни данни. ::::'''2. GPS устройствата при подобни плувания са върху самата лодка. Плувеца няма право да носи устройства по себе си (защото плуването е unassisted).''' ::::По време на първото плуване нивото на реката е около 80см (това е официалното ниво, взето от котата на автоматичната станция, намираща се на Дунав мост 2). Това е едно от най-ниските нива на реката за годината (както и едно от най-слабите течения съответно). Поради плитчините на река Дунав по това време (на места под 50см) се е налагало лодката да се измества периодично от праволинейния курс, който Цанков е следвал в близост до фарватера. Това преместване се е осъществявало с по-висока скорост (до около 20км в час) и на десетки метри разстояние от плувеца, което е отразено в GPS данните. Точно за тези скорости се хващат от WOWSA, че не са реални. Да така е - това е скорст на лодката, а не на Цанко Цанков. ::::'''3. WOWSA постъпват доста некоректно като цялото им разследване е базирано на данните от GPS устройство, което е върху лодката, а не върху плувеца''' (той няма право да носи устройства). Това е техен огромен пропуск, тъй като реално проследяват вариациите на скоростта и посоката на самата лодка, а не на плувеца. По този начин се обесмисля цялото им разследване и обвинения. Лодката е нямало как да бъде до него плътно през цялото време. ::::4. '''Напишете, че на лодката е имало съдия - Стефан Георгиев''' - един от най-опитните и реномирани плувни съдии в България, който ясно и категорично се подписва и декларира, че плуването е било абсолютно коректно и по правилата. ::::Този човек е и главен наблюдател (обсървър) на това първо плуване в Дунав. ::::'''Напишете също, че въпреки всичко неговото мнение не е било взето под внимание от WOWSA, което е грубо нарушение на правилата от тяхна страна.''' ::::Може да се цитира тази статия: <nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> ::::Освен това преди плуване WOWSA са били помолени да предоставят техен съдия за това плуване, но те не са предоставили такъв. ::::'''5. На лодката е имало и други свидетели, следящи плуването, в това число и бившия кмет на гр. Видин - Герго Герегов.''' ::::Те също може да предоставят допълнителна информация. ::::'''6. От WOWSA не са предоставили предварителна информация, че в Дунав има записан рекорд от 115.8 км на румънеца Богдан Зубрагиу''' от август 2021. В Google също не са били налични данни за такъв рекорд преди 06.09.2024. Това поставя под съмнения цялата дейност на WOWSA, които в последствие изглежда добавят статия за това плуване на румънеца и заявяват публично, че плуването на Цанков не е рекорд. ::::Същевременно екипът на Ц. Цанков наистина обявява плуването като рекорд. Това се получава поради незнание от тяхна страна за рекорда на румънеца. ::::'''7. На 19.09.2024г е осъществено второ плуване в река Дунав.''' Този път на лодката има 6 различни GPS тракера, AIS проследяващо устройство на корабна администрация - Русе, няколко видеокамери, заснели цялото плуване, подробен объсрвър лог, воден прилежно и в детайли от мен - Кристиан Костов. ::::На лодката има четирима допълнителни свидетели, следящи плуването също. ::::'''Изминатото разстояние е 120 километра и 600 метра за 18 часа и 1 минута !''' ::::Това е нов рекорд. Плуването се очаква да бъде ратифицирано, но не от WOWSA. ::::Никакви данни за това плуване не са подавани и няма да бъдат подавани към WOWSA, тъй като тази асоциация се оказва че лесно се подвежда и манипулира от случайни имейли от недоброжелатели и конкуренти. Тя е ненадежден партньор и за в бъдеще плуванията на Цанков няма да бъдат ратифицирани през нея. Има много други по-надеждни организации, федерации и асоциации. ::::Това всичко трябва да бъде добавено, ако искате да има прозрачност и коректност на информацията, която предоставяте ! [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 09:06, 22 ноември 2024 (UTC) ::Дайте наистина да преместим статията в Инкубатора и там който има желание да работи над нея. @[[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]]: Можете да редактирате статията, като добавите нужната информация, но трябва да спазвате неутралност и за всяка информация да предоставите надежден източник, който напълно да препокрива написаното – без лични мнения, без непотвърдена информация. Като за начало Ви предлагам да започнете с частите от статията, които не са свързани с WOWSA, за да придобиете опит. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:40, 22 ноември 2024 (UTC) :::{{цб|без лични мнения, без непотвърдена информация.}} и без суперлативи от рода на :::„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност“. От енциклопедична гледна точка нищо не може да бъде безспорно. :::Да напомня на [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] че ако е от екипа на Цанков и получава заплащане за това задължително е да го декларира според [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Policy:Terms_of_Use/bg условията за ползване] с които изрично се съгласява при публикуването на всяко нещо написано в Уикипедия включително на беседите и тук в „Разговори“. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:11, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@Сале „Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това. Относно това дали съм част от екипа или не - по скоро се захващам с това защото виждам колко много невярна информация, атаки и помия се изсипа върху Цанко Цанков. И не - не получавам заплащане от никой, опитвам се безпристрастно да гледам на нещата и да давам информация каквато е. Също би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони), а не никнейми и пози начин всеки да носи воята отговорност за думите си. И още нещо - искам да знам каква е структурата ви, има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той ? [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 12:36, 22 ноември 2024 (UTC) :::::С този тон... Няма структура. Това е доброволски проект, никой не е по-висш, някои са просто по-опитни. А и Уикипедия не е някаква авторитетна публикация, че да можете да изисквате от редакторите някакви неща. Това е енциклопедия, в която материалите са с качеството, с което ги създават доброволци. Ние отразяваме Това, което е публикувано в достоверни източници. Не можем да правим интервюта, да слушаме обяснения и според тях да пишем статии, например. Стига да има достоверен източник, който е публикуван на друго място, може да се напише в статията твърдението - неутрално и енциклопедично. Включително и от вас. Ако преместим статията в инкубатора, може да прочетете редицата помощни страници в Уикипедия, които ще ви помогнат да разберете за какво говорим по отношение на хоризонталната структура на сайта, неутралния тон и т.н, а после да изпипате статията сами. [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 15:37, 22 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това.|Kristian kostov}} ::::: Нередното е, когато твърдението не идва от благонадежден източник, а предвид изключителността му, дори от повече благонадеждни източници. „Изключителни твърдения имат нужда от изключителни източници“, както казваме в Уикипедия. Ако в източник пише, че е поставен някакъв рекорд и нищо повече, а редактор в Уикипедия го допълни с „безспорен връх“, това представлява [[У:БОИ|оригинално изследване]], което няма място в енциклопедията. ::::: {{цб|би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони)}} ::::: Изглежда все пак не сте чели [[:wmf:Policy:Terms of use|Условията за ползване]] на сайтовете на Фондация „Уикимедия“. Тези условия са '''задължителни''', не просто пожелателни, и неспазването им може да доведе до прекратяване на достъпа, особено при нарушения на особено важни изисквания. ::::: Едно от тези важни изисквания е да не бъде нарушавана неприкосновеността на личния живот на останалите потребители, включително да не бъде търсена персонално идентифицираща информация. Терминът в оригинала на английски, който единствен има правна стойност, е ''soliciting''. Вашите коментари -- този и по-раншен -- представляват именно ''solicitation''. ::::: Това е забранено. Не го правете повече под каквато и да е форма. ::::: {{цб|Относно това дали съм част от екипа или не (...) не получавам заплащане от никой}} ::::: Точният термин в УзП е ''compensation''. Не е нужно овъзмездяването да е парично. Не е нужно дори да е материално. И е достатъчно само да е очаквано. „Помощ от приятел“ и „услуга за бъдеща услуга“ абсолютно влизат в тази категория. ::::: Много важно е да се помни какво точно е забранено. Някои хора се опитват да прикриват подобни зависимости, смятайки погрешно, че ще бъдат наказани, ако ги признаят. Точно '''обратното''' е. Забранено е не редактирането срещу овъзмездяване, а ''прикриването'' на такова редактиране. ::::: Важно е да се помни и това, че не е нужно тези нарушения да бъдат „доказвани“, тъй като Фондация „Уикимедия“ очевидно не може да провежда полицейски разследвания. На практика е достатъчно добре обосновано предположение, че е налице нарушение на УзП, за да бъде ограничен достъпа, особено когато това е свързано с вреди за съответния проект -- например нарушаване на основополагащите принципи, включително тормоз над останалите редактори. ::::: По тези причини най-добронамереният ми съвет е да не се страхувате да бъдете максимално открит. Освен, че няма да рискувате да сте в нарушение на УзП, това може да Ви спечели и повече симпатии сред редакторите. ::::: {{цб|има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той}} ::::: Краткият отговор е: това, което виждате тук, е начинът за решаване на ситуации като тази в проектите на Фондация „Уикимедия“. ::::: Ако предпочитате по-официален отговор, може да се свържете директно с Фондацията: https://wikimediafoundation.org/about/contact/<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:04, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::<nowiki>Благодаря за поясненията {{@</nowiki>[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]<nowiki>}}, наистина са доста изискванията, както и спецификите, подробностите и тълкуванията. Аз не съм професионален нито журналист, нито редактор, нито имам амбиции да бъда такъв. Аз съм просто доброволец в случая и нищо повече. </nowiki> ::::::Така , че ако ако имате желание, време и воля, моля направете вие (редакторите имам предвид) необходимите промени по страницата следвайки стандартите на wikimedia. Каквото се изсква като информация от страна на Цанко Цанков, ще ви бъде предоставено предварително или по време на редактирането. Иначе става двойна работа и игра на котка и мишка в която нашата страна трябва да се чувства мишката, която я е страх от редакторите на Wikipedia :) Но оценявам високо диалога все пак с всички Вас ! ::::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:11, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::: Едно малко, но важно уточнение, касаещо „предоставянето на информация“ и защо то не е приложимо в случая. Редакторите в Уикипедия са задължени от [[Уикипедия:Възможност за проверка]] да използват при създаването и дописването на статии единствено информация, която е налична в публично достъпни [[У:БИ|благонадеждни източници]]. Това е съществено отличие от например журналистите и учените, за които е обичайно да събират лично информация като очевидци, интервюиращи, експериментиращи и т.н., както и да споделят собствени анализи, заключения, преценки и други подобни. Вече това, което журналистите, учените и въобще специалистите в дадена област публикуват -- което ние наричаме „вторични източници“ -- представлява основният източник на информацията в Уикипедия. Именно тази особеност на Уикипедия -- при условие също, че се подбират единствено вторични източници, на които може да се има доверие -- позволява на енциклопедията да бъде смислен източник на информация, независимо, че „всеки може да я редактира“.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:01, 23 ноември 2024 (UTC) : [[Картинка:Yes check.svg|18п|✔Готово|link=]] '''<bdi>Готово</bdi>''' Преместена като [[Чернова:Цанко_Цанков_(плувец)]] до привеждане в енциклопедичен вид. Защитата за редактиране е свалена, всеки може да я подобрява. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:04, 22 ноември 2024 (UTC) След последните добавки към тази статия хвърлящи безпочвени нападки към определени личности, съвсем загубих надежда за тази статия и че може да се излезе от този батак.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:57, 24 ноември 2024 (UTC) == Чернова: JoyYoga одобрение и планиране == Здравейте УкиАвтори и админи, Моля за помощ относно моята чернова, която очаква одобрение. Опитал съм се да напиша статията, така че да не звучи рекламно, тъй като става дума за материал, който да информира за марката Joy Yoga и студиото ни в София. Бихте ли могли да ми помогнете, да я направим така, че да отговаря на всички условия, защото ми се иска да сме представени, като наистина различно Йога студио и общност в София? Като цяло, смятаме на сайта joy yoga да започнем поетапно да качваме множество материали, които можем да преработваме и споделяме за уикипедия, защото ще се стремим да бъдат образователни и информативни. Не съм убеден, доколко това отговаря на стандартите на общността, а знаете, че това отнема голям ресурс, така че ще се радвам да дадете някакво становище в тази посока. За момента е важно, да ни виждат като сериозен бранд, което е малко трики при положение, че Уики, по това, което чета не толерира реклама и позициониране на кой да е - пише че се приемат статии за значими компании, но реално липсва обективен критерии за това кой бранд е значим. За мен JoyYoga e значим, но за друг не е.. :) Благодаря ви, предварително и ще се радваме, ако се интересувате от йога, здравословна храна или просто искате да се запознаем - да ни посетите... ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 22:13, 23 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Поздравления за откриването на студиото ви. Разгледах черновата ви. За съжаление не мисля, че отговаря на изискванията за значимост и енциклопедичност. Всичко в статията е като от бизнес уебсайт, а и няма достоверни източници. Студиото е открито едва преди няколко месеца - няма как да добие значимост за толкова кратко време. Приемливи източници в случая биха били неща от рода на статия във вестник, която описва приносите на студиото към, например, местната икономика или обществен живот и то след като студиото е съществувало с години. Не мисля, че статия за това студио за момента принадлежи в Уикипедия. Ето ви няколко примера на значими бизнеси, като не всички са добре написани, но поне по значимост имат място в Уикипедия - [[Мол ъф София]], [[Билла]], [[Кино Арена]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:47, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря SlipknotRlZZ, ::Ще имам предвид, нещата, които споменавате. Може би на по-късен етап от развитието ще опитаме отново да се добавим като компания. Ако смятате, че можем по някакъв начин да я преработим, така че да отговаря на изискванията, може да се свържете с нас и да си направим среща. Освен това си търсим човек, които да може да пише добре по темите за йога, така че ако проявявате интерес може да се помисли нещо.. ;) ::Поздрави, ::Александър [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:48, 24 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Уикипедията не е площадка за рекламиране на стартъпи. По-добре се насочете към Facebook или Instagram. Хората, които търсят информация в Уикипедията надали са ваши потенциални клиенти. Пораснете, отворете филиали във всички областни центрове и вярвам ще се намерят хора, които ще напишат за вас статия в Уикипедията. Засега не си губете времето. Безплатен съвет от мен. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:07, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря Николай, ::Разбира се, използваме дигиталните платформи за реклама, които посочихте. Идеята ми за уики-статия си ми хрумна случайно и помислих, че ще е интересно да направим някаква поредица от материали, които можем да подготвим и да качим. :) Може да се пише по специализирани материали за самите практики, някакви неща за индуистките божества и др., но сякаш при това положение, по-скоро няма смисъл... ::Благодаря, все пак и поздрави, ::Алекс ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:53, 24 ноември 2024 (UTC) :::За практиките пишете, но не споменавайте Joy Yoga, поне на този етап, докато не станете узнаваеми. При всеки опит за написване на статия Joy Yoga, тя ще бъде безжалостно изтривана. Дерзайте. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 18:44, 24 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря Николай, ::::Мисля да ги кросвам с публикации на сайта. Реално ще правя статиите в блога, а в уики ще го цитирам като източник, като това ще става през 2 месеца, така хем ще вдигам SEO score-а на сайта, хем ще имаме присъствие в уики. Какво мислиш за този подход? Единствения казус е да намерим кой да пише и редактира, че напоследък е голям проблем това, а аз не знам дали ще мога да насмогна... :) ::::Поздрави, ::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 00:19, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Вие изглежда отказвате да се съобразите с изискванията за писане в Уикипедия. Никакви авторски писания. Множество благонадеждни източници. Сериозно ли си въобразявате, че тук ще си дублирате сайта? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 00:49, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Това не е добра идея. Уикипедия не е място я разсъждения, мнения, философии... Това е енциклопедия, сбирка от факти, които са били докладвани на друго място, в благонадеждни източници, преди да бъдат записани тук. Запитайте се защо искате да дублирате в Уикипедия. За собствена облага? Ако искате да допринесете към Уикипедия, добре сте дошли! Но моля първо се запознайте с [[Уикипедия:Благонадеждни източници]], [[Уикипедия:Възможност за проверка]] и [[Уикипедия:Без оригинални изследвания]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:48, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::Привет Николай, ::::::Извинявам се, че не съм разбрал какво точно искате да кажете. Може би, започвам да разбирам какво имате предвид при така поставения коментар. :) Надявам се, че ще простите невежеството ми, въпреки че нямам предвид "собствена облага" в прекия смисъл и по-начина по който разбирам този термин. Ще се запозная с материалите, които ми цитирахте и благодаря за съдействието.. ;) ::::::Поздрави, ::::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 02:03, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::: [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], малко храна за размисъл, която може да Ви е полезна, дори да не допринасяте повече в Уикипедия. ::::::: Много хора днес изпитват носталгия по миналото, дори минало, в което още не са били родени. Светът изглежда все по-необясним и несигурен. Има много и най-различни причини за това. Една от тях обаче е какофонията от информация, заливаща ни отвсякъде – особено информация, която интуитивно чувстваме, че се възползва от нашите нормални човешки слабости, като например доверието ни. ::::::: Кому можем днес да вярваме? Има ли въобще истина? ::::::: Преди близо четвърт век, когато Уикипедия възникваше като проект, в който „всеки може да редактира“, мнозина смятаха, че това е абсурдна идея. Невъзможно е всеки да може да пише и да не излезе една огромна глупост! Уикипедия не само опроверга тези песимистични предсказания, но се превърна в уважаван източник на информация и практически неразделна част от днешното цифрово пространство. ::::::: Защо? Причината е, че Уикипедия позволява на всекиго да пише – но не какво да е. Енциклопедията изисква да се пише това, което казват авторитетите. И признава за авторитети само тези, които са се доказали като такива. Случайно или не – както беше в „доброто старо време“, за което мнозина тъгуват днес. ::::::: Каква е връзката с Вашите занимания? ::::::: Един от кумирите ми, макар и в малко по-различна, но донякъде свързана област, е Scooby Werkstatt, известен като [https://youtube.fandom.com/wiki/Scooby1961 scooby1961]. Скуби навремето имаше сайт със съвети как да поддържаме добра физическа форма. Такива сайтове – бол. ::::::: Но Скуби се отличаваше. Съветите му звучаха доста земно: „не харчете излишни пари за скъпо оборудване, добавки или дори храни: важно е постоянството, за мускулите и парче ръждиво желязо върши същата работа като лъскавото, а бобът и лещата са отлични източници на белтъчини, независимо, че може да изглеждат като бедняшка храна“. ::::::: Обаче дори това не беше същественото отличие. Същественото беше, че Скуби винаги цитираше сериозни научни изследвания, с които аргументираше своите твърдения. Не „вервайте ми“, не „една жена каза“, не „[[Хълк Хоган]] каза“, не дори „[[Арнолд Шварценегер|Арнолд]] каза“. ::::::: Скуби не е типичният днешен инфлуенсър. Но съм убеден, че ако инфлуенсърството въобще просъществува в бъдеще, то рано или късно ще се върне към модела на хора като Скуби. Защото всяка заблуда, въобще всичко фалшиво един ден неизбежно се сблъсква – челно – с реалността, а здравият разум винаги е крайният победител. Както казваше един от героите на Азимов, „главна характеристика на научната религия е, че нейните пророчества ''винаги'' се сбъдват“. ::::::: Вярвам Ви, когато пишете, че не сте просто поредните, захванали се с нещо. Един от начините да се отличите може да бъде моделът на хора като Скуби, които се основават на факти и научни доказателства. А пък един от начините да развиете тези умения – а и да подчертаете сериозността на заниманията си – може да бъде допринасянето в Уикипедия. ::::::: Представете си добре написани статии в енциклопедията, които описват ''реалните'' ползи от йога за организма, важното ѝ културно влияние, нейната история и много други аспекти. Независимо, че и други редактори ще допринасят по тези теми, човек може с основание да се гордее, че ги е започнал или значително развил. А защо не и превърнал в „[[Уикипедия:Избрани статии|статии за пример]]“ – каквато е [[:en:Yoga]] в английската Уикипедия. :) ::::::: Каквото и да решите, желая Ви успех в начинанията!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:26, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], между другото ако продължите да пишете в Уикипедия ще трябва да си смените потребителското име. Уикипедия [[У:НПИ#Неподходящи_потребителски_имена|не разрешава]] фирмени имена. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:52, 25 ноември 2024 (UTC) == Пр. Хр. == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Алиса Селезньова]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:45, 29 ноември 2024 (UTC) Алиса Селезнёва, или на всякъде в статиите променете правилното, книжовно ''пр.н.е.'' на архаичното ''пр. Хр''. или престанете {{нлн|да вандалствате}}! Не мога да разбера защо толкова настоявате. България е светска държава. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:03, 28 ноември 2024 (UTC) :Няма нужда от толкова агресия. Настоявате да наложите мението си по спорни въпроси - обясни Ви се, че няма да стане така. Отделно гледам, че използвате думички, които не разбирате - моля, прочетете [[Уикипедия:Вандализъм]] и превантивно [[У:НЛН]], че сте по ръба.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::Това не е агресия, а принципи. Просто така да се връщат редакциите е равностойно на вандалщина. Ако толкова настоявате, променете всички споменавания в статията, а не връщайте редакциите. В края на краищата ми дреме на [цензурирано] какво ще пише. Може и никога повече да не отворя тази статия. Виждам, че сте {{нлн|почитателка на съветски филми}}, та ще си позволя да перефразирам реплика от един филм: „За Википедию обидно.“ [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:35, 28 ноември 2024 (UTC) :::Нямам представа за какво говорите, но няма много общо с принципите в Уикипедия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 18:28, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Отговорете ми, естествено ако желаете, какво ви кара {{нлн|така да безчинствате по просторите на Укипедията}}. С какво ''пр. Хр.'' е по-добро? От естетическа гледна точка е ужасно с тази стърчаща главна „Х“. Словосъчетанието „преди Христа“ въобще не се ползва, нито от народа, нито в медиите. Някаква сляпа вяра, но България отдавна е '''СВЕТСКА''' държава. Единственото обяснение е, {{нлн|комплекси и предчувствието за своята значимост}}. {{нлн|Продължавайте, дерзайте!}} [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:14, 28 ноември 2024 (UTC) :::::А Вие сте просто за моментално блокиране. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 21:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::::::Причината, Моля! ::::::Затова ли, че отстоявам чистотата на българския език или има други причини? {{нлн|Ненавист, комплексарство и т.н.}}? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:30, 28 ноември 2024 (UTC) :::::::Дали българският език остава чист пишейки "преди Хр." или "пр Хр." може да се провери лесно, примерно в "История на българския народ" на Петър Мутафчиев от 1943 г. Авторът очевидно е грамотен мъж, който е бил съвсем наясно, че официално възприетия светски календар на България е Грегорианския и там година първа започва от раждането на Христос. За справка, погледни в част "I. Уводъ. Предистория и древенъ период въ миналото на балканския полуостровъ", на петия ред "преди Хр.", както и по-натам в цялата книга. Да разбирам ли, че по същество не си съгласен да ползваме Грегорианския календар в Уикипедия или просто не знаеш, че това е светския календар, използван в България? Поздрави, [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 10:29, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Ама вие сериозно ли давате за нормалност книга писана преди езиковата реформа? Повтарям! Никой не е забранил „пр.Хр.“, но използването му в XXI век в една светска държава е много странно. По своята абсурдност се нарежда до налаганата в последно време „българска кирилица“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:52, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::Причините за блокиране: :::::::* Множество лични нападки, включително в този разговор; :::::::* Неколко нарушения на правилото за тройно връщане. :::::::Помислете как успехте бързо да влезете в конфликт с 5-6 опитни редактори, некои от които администратори. Ако този разговор се водеше на У:ЗА, щехте вече да сте временно блокиран. (А, сега вижам, че той вече се води там.) Понеже виждам, че сте грамотен човек, моля Ви, осмислете репликите си, които са зачистени от други редактори. Войната с кирилицата (ако правилно разбирам неколкократните Ви препратки към нея) не я намесвайте тук. Пр. Хр. е широко използвана система от българската историческа наука - само на посоки Димитър Попов например, виден траколог. [https://www.ozone.bg/media/pdfs/576f550483b99.pdf]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:17, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], след като в правописния речник на БАН от 2012 г. е пояснено, че пр.Хр. може да се пише със или без интервал (т. 72.2.1) [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pravopis-na-skrashcheniyata-4/1338] и така сигурно е и в Берон, очевидно формата не е отживелица. Разбираемо има различни предпочитания, но тук не можете да налагате Вашите и е важно да разберете това. Ако пишете статии, можете да използвате в тях предпочитаното и никой не би трябвало да го промени, защото, както сам знаете, никоя от двете форми не е забранена, а и тук не сме направили с консенсус избор на една. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 14:34, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::Никой не е против кирилицата, упази Бог, а против налаганата от края на 50-те години типографска форма на кирилицата, наричана [[Българска кирилица]]. А по повод „пр.н.е.“. Никой не е забранявал този израз, а това, че се ползва в академичните среди е проблем на самите среди. Уикипедията е свободна енциклопедия и въпреки, че се придържа към научните факти не е задължително да използва архаични изрази, характерни за малка група хора, та било те и професори, и академици. Повтарям! България е светска страна. Никой в България не ползва в обикновения живот '''архаичното''' „пр. Хр.“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:09, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Според посочените източници, това изобщо не е вярно. Ако нямате източници, които да Ви подкрепят, мнението Ви си остава само това - личното Ви мнение, което Уикипедия не следва да прилага, тъй като противоречи на източниците и няма консенсус за него. Кое е толкова неясно?-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:13, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::: [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], Уикипедия [[У:НЕЕ|не е място за застъпничество от какъвто и да било род]]. Ако Вие имате мнение, това е Ваше право, но Уикипедия следва наложените практики, независимо дали ни харесват или не.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 29 ноември 2024 (UTC) Най-прекрасното е, че Хр., е роден 6 г. пр. Хр. [[Специални:Приноси/78.154.14.183|78.154.14.183]] 20:44, 2 декември 2024 (UTC) : А пък [[Начален меридиан|началният меридиан]] е разположен на 5 ъглови секунди от началния меридиан в Гринуич. Индианците не са индийци. В конската сила няма коне. Октомврийската революция – през ноември. Накъде отива тоя свят?!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:14, 2 декември 2024 (UTC) ::Съсипаха я тази държава, и добре че са потребители като @[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], че да ни отворят очите за тези несправедливости. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:35, 3 декември 2024 (UTC) == Партийна принадлежност на министри – отново за У:БЖХ == Обърнато ми бе внимание, че в статии като [[Правителство на Димитър Главчев 1]] партийната принадлежност на министрите бива променяна периодично от различни редактори. Стига се и до парадокси: Главчев като премиер е „безпартиен“, но като външен министър е от ГЕРБ-СДС ([[Special:Permalink/12410103]]). Какво толкова, ще кажете, {{ш|миоправиго}}! Първо, нека напомня: [[У:БЖХ]] не се отнася само до биографичните статии за живи хора. Тя се отнася до ''всяка информация'', свързана с тях. Всичко, за което има дори най-малък шанс да бъде оспорено, трябва да бъде подкрепено със солидни източници – както като качество, така и като количество. И дори за това, което изглежда сякаш не може да бъде оспорено, трябва да има поне някакви благонадеждни източници. По различни поводи – най-вече атаки срещу колеги от публични личности, които не са харесали нещо, написано за тях в Уикипедия – съм писал и тук, и в социалните мрежи как Фондацията би защитила решително и, както показва практиката, много успешно всеки един редактор, който стриктно е следвал принципите на Уикипедия. Може би обаче е важно да се подчертае и обратното: ''Фондацията няма да защити никого, който не спазва правилата''. Защо тогава просто не съм премахнал информацията? Защото в случая се използва шаблон {{ш|Министър2}}. Явно с цел улеснение, колоната за партийна принадлежност е направена така, че създава уикивръзка от съдържанието си (дори „[[военен]]“ на практика сочи към [[Война]]) или изписва „безпартиен“, ако не е посочена принадлежност. Това не е идеално, но е окей с исторически правителства, членовете на които отдавна не са между живите. Със съвременните правителства обаче не е така. Проблемите са два. Първо, добавяне на искане за източник, естествено, чупи шаблона, защото искането влиза в генерираната уикивръзка. Особено нелепо е, че дори добавяне на източник чупи шаблона по същия начин. Второ, интуитивното разбиране е, че за някого, за когото не се знае партийната принадлежност, колоната може да се остави празна. Обаче така се изписва „безпартиен“, а за някой министър и това може да звучи като невярна или дори „злепоставяща“ информация. Засега няма да пипам шаблона, защото наистина се използва в много исторически статии, където, първо, ще е много работа да се добавят източници, второ, липсата им не е чак толкова фатална (но и в никакъв случай не е безпроблемна). Най-вероятно бих мислил в посока създаване на пореден алтернативен шаблон ({{ш|Министър2}} е алтернатива на {{ш|Министър}}), който да позволява удобно добавяне на източници и искания за тях. Може би дори да изисква посочване на източник. '''TL;DR: Всяка информация за живи хора трябва да бъде подкрепяна с източници: подчертано благонадеждни и възможно повече.'''<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:33, 30 ноември 2024 (UTC) : Да, стойността по подразбиране следва да се промени на празна (и тя да се ползва при липса на източник). : По-същественият проблем с тези таблици е, че партията се използва неконсистентно в две различни значения - като формално партийно членство (което изобщо не е дефинирано за ранните партии) и като представител на дадена партия в коалиционни (или не) правителства. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:01, 1 декември 2024 (UTC) :: Точно така, именно в тоя смисъл беше забележката, която ми бе направена.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:13, 1 декември 2024 (UTC) :::Ама Главчев като служебен министър-председател си е безпартиен, независимо къде членува, защото не е излъчен за премиер от партия, а е назначен. Според мен това е идеята на "партийната принадлежност" на министрите - от коя партия им идва мандатът и служебните по дефолт би трябвало да са безпартийни. [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 11:10, 3 декември 2024 (UTC) :::: Разбирам тези разсъждения. Макар неизбежно да възниква въпросът защо въобще имаме колона „партия“ за служебни правителства, ако министрите в тях „по дефолт“ са безпартийни. :::: Но не това е важният въпрос тук. Въпросът е, че когато напишем нещо в Уикипедия, то трябва да бъде подкрепено с благонадеждни източници. И ако различни благонадеждни източници казват различни неща, трябва да ги представим [[У:НГТ|неутрално]]. И трябва да правим тези неща изключително прилежно и дори педантично, когато става дума за [[У:БЖХ|живи личности]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:51, 3 декември 2024 (UTC) == За благонадеждността на fccska.com == https://www.fccska.com/ се определя като „неофициален фен сайт на ПФК ЦСКА (София)“. В него се пишат биографии на футболисти, явно от някакви запалянковци, които биографии след това се използват в „Уикипедия“ ([[Иван Турицов|пример 1]], [[Густаво Бузато|пример 2]]). Понеже знам, че темата е обсъждана преди, относно сайтове като Fandom, кажете как да процедираме с този, тъй като няма никаква гаранция, че информацията е достоверна. Нито идва от официалния сайт на отбора, нито е някакъв независим източник, който да предава що-годе някаква значимост на личността, която отразява. В момента се ползва само за да създаде впечатлението, че ''футболистът е бил първостепенен обект на множество нетривиални публикации'', а в редица случаи се ползва единствено и само той. Дори лицензът му е нагласен така, че да е съвместим с уики и да позволява директно копиране. Тоест някой фен пише биографията на даден футболист, без да се знае изобщо какви източници е ползвал, и изведнъж тази биография се появява при нас. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:14, 1 декември 2024 (UTC) : Според мен източникът не е благонадежден (фен сайт). По същата причина не е и независим и не следва да има тежест от гледна точка на значимост. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:04, 1 декември 2024 (UTC) :: Мислех да дам по-нюансирано мнение (примерно знаем ли каква репутация има сайтът като достоверност на публикуваната информация), но отворих [[:en:WP:USERGENERATED]]. Накратко, фенсайтове изрично са изключени от подходящите за Уикипедия благонадеждни източници.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 1 декември 2024 (UTC) ::: Това ни поставя в деликатна ситуация, тъй като е масова практика поне при нас позоваването на IMDb, videoclip.bg, лични блогове, Discogs и др. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:46, 3 декември 2024 (UTC) ::::IMDB е нещо различно и е общоприет за надежден сайт. С Discogs не съм запознат много, но videoclip.bg и лични блогове са определено неблагонадеждни, като личните блогове поне могат да се използват за да потвърдят казаното от автора, стига то да има някаква енциклопедична значимост. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:00, 3 декември 2024 (UTC) ::::: Казвам го във връзка с [[:en:WP:USERGENERATED|политиката]] в enwiki, която се спомена, според нея и IMDb е неблагонадежден. <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Специални:Contributions/Carbonaro.|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">09:05, 3 декември 2024 (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :::::: Интересно е, че в самата [[:en:IMDb#Copyright, vandalism and error issues|статия за IMDb]] пише „Due to the time required for processing submitted data or text before it is displayed, IMDb is different from user-contributed projects like Discogs, or OpenStreetMap, or Wikipedia, in that contributors cannot add, delete, or modify the data or text on impulse, and the manipulation of data is controlled by IMDb technology and salaried staff.“ Вероятно би било полезно да се прегледат [https://en.wikipedia.org/wiki/Special:Search?fulltext=Search+archives&fulltext=Search&prefix=Wikipedia+talk%3AReliable+sources%2F&search=imdb&ns0=1 дискусиите по въпроса].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:16, 3 декември 2024 (UTC) ::::::: В статиите за филми актьори, режисьори почти не се използва imdb като източник. Единствено като външна препратка към въпросния обект, нещо което го има и в статиите на английската Уикипедия. Друг е въпросът, че почти цялата информация за филмите се взима основно от там.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 09:26, 3 декември 2024 (UTC) == Категория:Предмети на култа == Сверяване на часовника. За мен [[:Категория:Предмети на култа]] е безполезна, да не кажа дори вредна. Какво точно е „култ“, какво въобще са „предмети на култа“? Сред добавените в категорията статии към момента например са [[Свещ]], [[Калимявка]] и [[Фетиш]]. Мнението ми всъщност е далеч по-категорично, но ще се въздържа да го споделям в името на принципите ни. Пък и може да бъркам, затова ще се радвам да чуя други мнения.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:56, 1 декември 2024 (UTC) :''Cult'' идва от латинския корен ''cult-'', което означава поклонение. :В труда си ''De natura deorum'' Цицерон пише, че „religi“ (religiosi) — е човек, който е изучавал канона на своята вяра и стриктно го следва. :Следователно, култ е по-общо и неутрално понятие. :Вместо накои да се обиждат на думата култ, по-добре да създадат Портал:Религия. Българската Уикипедия е една от тези, които го нямат. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:06, 1 декември 2024 (UTC) :: Добре, извън Уикипедия някои ме насочиха към разни източници, сред които и конспекти по археология в СУ, където „предмети на култа“ фигурира като понятие. Продължавам да не съм съвсем убеден, че подборът на статиите непременно е най-подходящ, но нека наистина и други колеги вземат отношение, ако смятат, че има смисъл.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:19, 1 декември 2024 (UTC) ::Според речника на българския език „култ“ е религиозна почит към божества, значи категорията „Предмети на култа“ би трябвало да включва предметите, които хората използват, за да отдават почит на божествата? Би ли споделил, Илиев, своето искрено мнение, защото е възможно наистина да има различни интерпретации. „Религиозни предмети“ ли би било по-подходящо, или изобщо да няма такава категория? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:17, 1 декември 2024 (UTC) ::: Изглежда, че е окей да има такава категория. В случая сгреших, че просто търсих аналогични категории на други езици (а то може и пак да има, но да не съм ги намерил). Но понятието явно си е утвърдено поне в археологията. Няма смисъл да изказвам повече лично мнение, без поне малко да прочета по темата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:26, 1 декември 2024 (UTC) :Казахте нещо за опитността. Опитността в Уикипедията се отнася за това, как да се създаде нещо технически (нова статия, нов портал, нова категория), а не каква да е тя. Всичко останало са знания. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:19, 1 декември 2024 (UTC) :: Fair enough. Човек цял живот се учи. Е, има и такива, които смятат, че вече всичко знаят.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:28, 1 декември 2024 (UTC) : „Култови предмети“ като че ли е рутинно използвано в археологията (и тук [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/култов/]), „Предмети на култа“ поне на мен ми звучи по-необичайно. Не съм сигурен дали „култови предмети“ и „религиозни предмети“ е напълно идентично, но изглежда има достатъчно застъпване, за да има само една категория (и тогава връзката би трябвало да е към {{Q|6418726}}, независимо кое име се предпочете). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:30, 2 декември 2024 (UTC) :: Благодаря ти! Оказа се, че на руски си има категория с идентично име [[:ru:Категория:Предметы культа]], в която наистина влизат дори свещите, затова махнах накрая с ръка. :: Освен в археологията иначе, видях, че терминът се споменава и в богослужебен контекст, [https://synpress-classic.dveri.bg/04-2002/08-01.htm например]: „Осигуряването на българските църковни общини с "предмети на култа", т. е. с богослужебни одежди, книги, свещници, потири и друга утвар беше грижа на Св. Синод на БПЦ.“ Сега, тук се споменават „свещници и друга утвар“; не можах да намеря категорична дефиниция какво влиза в „утвара“, но изглежда, че поне някои видове свещи влизат. Дали това е основание [[Свещ]] да влезе в категорията, продължавам да се чудя. В руската Уикипедия е така, в английската действително по-скоро няма съвсем същата категория. За мен остават леко неясни границите на обхвата. :: В крайна сметка не настоявам нещо непременно да се променя, освен ако не се получи някакъв консенсус, че е нужно. В първия момент -- явно погрешно -- ми се стори, че е някакво напълно самоинициативно залитане. Обичайно проверявам, преди да пиша, но тоя път направих грешка и първо писах. :) Но може би няма лошо -- когато дискусията е културна и конструктивна, рядко е напълно излишна.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 2 декември 2024 (UTC) :::На руски '''''утварь:''''' най-общо обозначение на изкуствено създадени и подвижни предмети от интериора, съвкупност от предмети, принадлежности на някое домакинство. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 19:12, 3 декември 2024 (UTC) :::: Домакинство на култа?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 22:17, 4 декември 2024 (UTC) :Подобни въпроси обикновено възникват, когато в даден момент е преведена категория от рускоезичната Уикипедия, а те имат навика да си създават дърво на категориите, което не е "синхронизирано" с Уикипедията майка. Технически погледнато [[:ru:Категория:Предметы культа]] е съвкупност от [[:en:Category:Religious objects by religion]] и [[:en:Category:Religious objects]], които са на две различни нива. Другият проблем при подобни случаи е лошият/директен превод - Предметы культа се превежда Религиозни предмети. Неслучайно на испански е "Objetos de culto religioso", а на полски "Przedmioty kultu religijnego". Спокойно можем да свържем категорията с "Religious objects" и да я преименуваме на Религиозни предмети (обекти също не е добър превод). [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:43, 3 декември 2024 (UTC) ::Култ е понятие много по-широко от религията, а религията е подмножество на култа. Религията е „набор от морални норми и тип поведение, произтичащи от вярата в съществуването на свръхестествен свят и свръхестествени същества“, докато култ е „почитание, поклонение“ пред нещо. Имаме „религиозен култ“, „култ на личността“ и т.н. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 11:42, 3 декември 2024 (UTC) ::: Струва ми се, че е добре да имаме по-ясна дефиниция. Дори ако се ограничим само до „организираните“ култове, маратонките на Найки [[:en:Heaven's Gate (religious group)#Mass suicide|също трябва да влязат в категорията]]. Ако включим „де факто“ култовете, продуктите на [[Епъл]] също биха могли да се класират. От „баналните“ култове [[Бельо]] би било очевиден кандидат за включване. ::: Питам се също дали в категорията влизат символите: ако влезе [[Кръст]], трябва да влязат също [[Червена звезда]], [[Сърп и чук]], [[Свастика]], [[Пентаграм]], а най-вероятно и [[Летящо спагетено чудовище]]. За [[Фалос]] дори не се питам, защото изглежда очевидно. И понеже споменавате култа към личността, кои биха били неговите „предмети“, които бихме включили в категорията?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:21, 3 декември 2024 (UTC) :::: [[Мавзолей на Георги Димитров]]. {{D}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:21, 3 декември 2024 (UTC) ::::: {{D}} {{like}} <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:26, 3 декември 2024 (UTC) :::Ако култ в контекста на категорията е по-общо понятие от религия, защо сте добавили категория религия като единствена надкатегория? [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 15:26, 3 декември 2024 (UTC) == Discussion == Sorry for my use of English, you may be interested in the discussion [[:meta:Steward_requests/Miscellaneous#Interface_admin_request_on_bgwiki|here]] [[Потребител:Matrix|Matrix]] ([[Потребител беседа:Matrix|беседа]]) 19:55, 5 декември 2024 (UTC) == Отново за локалните CSS и JS == : ''Продължение на [[Уикипедия:Разговори/Архив/2024/ноември#Оптимизиране на локалните CSS и JS]]'' Някакви вече се оплакали, че имат проблем с тъмната тема, и дори искали от глобалните админи да ни разкарат част от CSS-а. Последно писали на стюардите да ги направят интерфейсни админи при нас, които вместо това любезно ме пингнаха. Писах им, че ще опитам да прегледам нещата и евентуално да направя нещо по въпроса. Уви, няма закътан пристан от ветровете на промените [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Искането към стюардите: [[:m:Steward requests/Miscellaneous#Interface admin request on bgwiki]]<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 23:47, 5 декември 2024 (UTC) : А, той бил писал по-горе. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:23, 6 декември 2024 (UTC) ::background, който е основният проблем според мен може да се махне. Проверих и на двете векторни теми. Оригиналният цвят на фона е почти същият -rgb(249, 249, 249) e зададен в проблемния код, а ако се премахне остава rgb(248, 249, 250). За другия код трябва да погледна малко по-детайлно, но мога да го направя другата седмица. По-големият проблем са цветовете зададени твърдо в самите статии – там ще имаме доста работа, но трябва да видя старите кодове за импортиране на всички статии в локална база от данни и да се опитам да генерирам списък със статии за коригиране. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:59, 6 декември 2024 (UTC) ::: Благодаря ти! Документацията не е идеална, но след известно търсене намерих най-сетне [[:mw:Recommendations for night mode compatibility on Wikimedia wikis]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:21, 6 декември 2024 (UTC) == Благодарност == Само минавам да ви поздравя и благодаря за усилията, които полагате, за да поддържате българската версия на Уикипедия, толкова години. Бъдете здрави! [[User:5ko|Петко]] 12:04, 6 декември 2024 (UTC) : А, да, днес е годишнина някаква. {{D}} Поздравления и от мен. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:05, 6 декември 2024 (UTC) :: Благодаря, [[User:5ko|Петко]], поздравления за вас, които сте свършили неимоверната работа по създаването ѝ! Преди една година стана дума, че някой път като идвате насам ще се обадите и ще огранизираме среща; сигурна съм, че много хора ще се зарадват да го направим :). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 15:10, 6 декември 2024 (UTC) == План за CSS == Ок, предлагам следното: # Прехвърляме целия Common.css в джаджа <code>LegacyStyles.css</code>, с [[:mw:Extension:Gadgets#Options|тип ''styles'' и параметър ''default'']], т.е. зареждаща се автоматично за всички потребители, включително IPта. Това би позволило по-лесно тестване на следващи промени като човек си изключи джаджата и си добавя части от кода в нея в локалния си common.css. Може би има и по-гурувски начини за игнориране на Common.css, но този ми се вижда дуракоустойчив и най-вече достъпен. # Постепенно добавяме и други джаджи от същия тип, в които прехвърляме от ''LegacyStyles'' код, който действително е полезен: например класовете за подравняване на текст в колони. Идеята е кодът да бъде подреден и групиран тематично, особено ако би било полезно да може да бъде изключван от потребителите при желание. # Накрая някаква, но желателно много малка част от кода може да се върне в Common.css. Според мен единствено неща, които са абсолютно нужни и достатъчно прости (ако не са достатъчно прости, значи най-вероятно не са абсолютно нужни). Бих започнал с точка 1 още сега, за да можем да тестваме по-свободно. Това прехвърляне поне е съвсем просто. Всъщност, ето предложението: {{gh|wikipedia-ui/pull/20}} Ping {{@|Петър Петров|StanProg|Nk}}<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:58, 6 декември 2024 (UTC) : Това добре като първа стъпка, но какво следва? Да се тества върху всички теми + тъмен режим какво се случва с премахването на всяко парче и да се решава какво следва? Изглежда доста работа. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:12, 6 декември 2024 (UTC) :: [[Потребител:Nk|Спас Колев]], истината е, че не знам как би изглеждала Уикипедия без нещата в Common.css (може би наистина има начин да го тествам и сега, но ми е малко тегаво с времето да ровя как може да стане). :: Ако се окаже, че изглежда горе-долу сносно, като следваща стъпка ще предложа да изключим LegacyStyles по подразбиране. На когото не му пука за тъмни схеми и мобилен изглед, но държи на предишното оформление, може просто пак да си я включи от настройките. А който би искал конкретни неща да работят и с всички тези различни облици, теми и устройства, може вече да си се занимава -- колкото време иска и когато може -- да ги прехвърля в отделни джаджи. :: Ако нещата изглеждат доста счупени, тогава LegacyStyles си остава включен по подразбиране. Останалото обаче е сходно: който има интерес, може да се занимава да оправя конкретни неща. Примерно аз мога да се захвана да оправям разни проблеми с тъмната схема, защото напоследък я ползвам, а много неща действително изглеждат дразнещо счупени с нея.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:25, 6 декември 2024 (UTC) ::: Още малко за последния вариант. LegacyStyles си стои включено по подразбиране, така че за всички редактори външна разлика няма. Междувременно оправяме едно-две-три неща. И съобщаваме тук: който иска, може да си изключи LegacyStyles и да включи тези джаджи и да се обади, ако има проблеми. ::: Това би позволило тестването да се прави от повече хора и най-вече да е ''opt in'' -- който иска да тества, поема и рисковете от счупване. Останалите си карат както досега -- докато не получим достатъчна обратна връзка, че нещата изглеждат добре и може да изключим LegacyStyles за всички.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:07, 6 декември 2024 (UTC) :: Може би само да допълня нещо, което писах и още първия път като повдигнах темата. Уикипедия би трябвало да изглежда задоволително и без никакъв локален CSS. Ако някъде се чупят някакви неща, то би било защото сме се опитвали да ги натаманим да изглеждат по различен начин от този, който Уикипедия предлага по подразбиране. И именно тези натаманявания апелирам да минимизираме, за да не изпадаме повече в подобни ситуации. Факт е, че хората се ентусиазират да направят нещо шарено, но има причини минималистичните интерфейси да са били винаги популярни и може би да стават още по-популярни.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:32, 6 декември 2024 (UTC) : Бях го писал по-горе, но да повторя и тук. Идеята ми е накрая LegacyStyles да не бъде повече включен по подразбиране и в него да останат само неща, които отделни потребители може да искат да продължат да виждат като оформление, дори и с цената да се чупят други облици, цветови схеми или мобилен изглед. И, много важно, без никакво обещание за поддръжка. : В останалите джаджи и евентуално в Common.css виждам да остане само код, за който преценим, че съотношението между ползите от него и ресурсите за бъдеща поддръжка е приемливо. Това би се отнасяло най-вече до джаджите с параметър ''default'', т.е. включени за всички по подразбиране, дори IP-та, и още повече за евентуален код в Common.css. : Лично аз бих се радвал да обособим някои шарении в отделни джаджи, може би дори като алтернативни варианти. Типичен пример за мен биха били инфокутиите, за които далеч повече харесвам минималистичното оформление в английската и други уикипедии. Особено пък когато тези оформления всъщност не биха изисквали локален CSS, който да е нужно да се пипа при всяка бъдеща нова промяна в интерфейса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:15, 6 декември 2024 (UTC) :Давай, и аз нямам по-добро предложение. Кажи кога ще го сложим, за да сме повече хора на линия. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:51, 7 декември 2024 (UTC) :: На теория нищо не трябва да се промени за потребителите от стъпка 1. Може би ако кеширането от сървърна страна не е идеално, би могло да има някакви странности, но дори това изглежда малковероятно и, ако все пак се случи, трябва да е за не повече от няколко минути. :: Все пак, ако искате да го направим утре вечер, примерно към 20 българско време, т.е. 18-20 европейско и 10-13 американско време?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:17, 7 декември 2024 (UTC) :::Ще гледам да успея. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 02:04, 8 декември 2024 (UTC) :::: Благодаря! Ще го мърджна към 20:00, така че в следващите няколко минути ботът да го приложи тук.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::: {{да}} [[Специални:Приноси/JSS 9]] <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:04, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Благодаря и аз. Не съм сигурен кое как е било преди, но ако отворя анонимен прозорец в инфобокса на [[Война]] примерно има странни точки в началото. Нормално ги няма (сигурно имам друг изглед). Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:54, 8 декември 2024 (UTC) :::::: [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]], хммм, странно, джаджата сякаш не работи за нерегистрирани – а би трябвало да работи.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:58, 8 декември 2024 (UTC) ::::: Джаджата изглежда да работи според очакванията. Докато си стои включена, всичко изглежда както досега. Когато се изключи, има проблеми с наши изобретения -- няма ги двете колони на начална страница, а {{ш|Последни промени}} излиза доста разхвърлян. Тези неща може да се оправят, разбира се. ::::: Следващата стъпка според мен: на когото му се тества, изключва си Интерфейс -> Старо оформление от джаджите и гледа с какъв ''минимален'' код (тествайки накрая винаги и с локалния common.css) биха се оправили едни или други промени. ::::: Този код според мен може да разпределим на няколко места: :::::* където е възможно – като стил на съответните шаблони: [[:en:WP:TSTYLE]], :::::* в останали случаи, където кодът може да бъде обособен тематично, и особено, ако би било полезно да може да бъде изключван при желание – в нови гаджети, :::::* в останали случаи, където кодът практически сигурно ще е нужен постоянно и за всички – в нов гаджет LocalStyles.css или нещо подобно, :::::* в останали, особено специални случаи, за крайно ограничен и абсолютно сигурно задължителен CSS – директно в Common.css. ::::: Ако се чудите с какво би бил полезен LocalStyles.css в сравнение със слагане просто в Common.css – както и в момента, ползата е, че джаджата може да се изключи, докато Common.css не можете да изключите. Така, при нужда от някакво дебъгване на визуални проблеми, лесно може да се елиминира като „шум“ нашия локален код. Такова тестване ще може да направи всеки регистриран редактор и то, което е не по-малко важно, без да засяга останалите потребители. За тестване на „изключване“ на Common.css ще е нужен интерфейсен администратор – и това ще засегне всички потребители. ::::: Засега зор нямаме. Когато оправим по-съществените неща, може по подразбиране да изключим джаджата. Ако междувременно сме си свършили добре работата, и тогава няма да имаме зор. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:32, 8 декември 2024 (UTC) ::::: П.П. Лично аз ще си изключа джаджата и известно време просто ще си ползвам Уикипедия така, за да събера впечатления къде има проблеми без нея, и съответно за кои неща ще трябва да добавим нужния CSS код.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 8 декември 2024 (UTC) == Използване на ft, вместо около == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Carbonaro.]]''<br><span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:56, 8 декември 2024 (UTC) Кажете, каква ви е мотировката за връщането на ''ft'', вместо ''около.'' В Уикипедията такива идиотски преводи стоят кат ''Бе Ем Ве'' (BMW) и ББЦ (BBC)… , а вие изправяте това което има български превод? И колко българи знаят какво значи? Те ''Белчо и Сивушка'' не знаят кои са, та камо ли ft. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 04:35, 28 ноември 2024 (UTC) :[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], „около“ е неправилен превод. Така не става ясно живял ли е през този период, управлявал ли е, или е достигнал разцвета си. Ако не можем да намерим подходяща заемка, най-добре да не бутаме, защото се променя смисълът. Вярно е, че читателят може да се затрудни, но по-добре ли би било, ако го подведем? Също моля те, обръщай внимание на граматичните особености, не само да правиш забележки. След предлог например не се употребява пълен член (с много малки изключения). Запетаи обикновено не се употребяват след обстоятелствено пояснение: „След Втората световна война{{color|red|''','''}} се установява в България“. Разбира се, това не е в сила, когато важат други правила: „След Втората световна война, изглежда, се установява в България“. Но не оставай с грешно впечатление! Всички оценяваме усилията, които влагаш. Факт е, че хиляди статии имат нужда от подобрение, и е хубаво, когато се намират хора, които с интерес вършат тази работа. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:10, 28 ноември 2024 (UTC) ::Между другото и най-великите писатели са ползвали коректори. Нищо лично. Все пак за ''около'' не сте прав. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:30, 28 ноември 2024 (UTC) ::В статията за Никомах ''около'' стои вече 13 години и никой не е помислил да го промени на ''floruit.'' А около и означава по средата, в разцвета. ::И още един въпрос. Защо махнахте препратките към конституцията и правилника? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 06:17, 28 ноември 2024 (UTC) :::Не съм съвсем съгласен. Двете конструкции внушават различни значения. :::{| class="wikitable" | Никомах Геразски (ок. 60 г. – ок. 120 г.) е древногръцки философ, математик и музикален теоретик. || Вероятно става дума за датата на раждане и смърт. |- | След административната реформа на Диоклециан (упр. 284 – 305 г.) провинцията попада в окрупнения диоцез Тракия. || Взето от статията „[[Специални:PermaLink/12294090|Долна Мизия]]“. |- | Баща му Никомах (ок. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III. || Създава се впечатлението, че точният период на неговото управление не е ясен. |} :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:51, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Съгласен съм с Карбонаро - това не е около. Floruit си означава най-често периодът, в който личността е засвидетелствана да е била активна и се използва в историческата наука в латинската форма. Никога обаче не съм виждал употреба на български. Така или иначе смятам, че трябва са си се остави на латински floruit. Съкращението нормално е фут. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:00, 6 декември 2024 (UTC) ::::: Моите две стотинки: трябва да се направи {{ш|floruit}} и, ако се сметне правилно, {{ш|fl.}} и да се преведе поне минимално [[:en:Floruit]] за прости хора като мен. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 6 декември 2024 (UTC) ::::::Колко %-та от българите знаят какво означава съкр. ft, даже думата floruit? Просто питам. А „около“ с една дата е подобно на дантевото: „На попрището жизнено в средата“. Защо да не е най-активния период? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:32, 7 декември 2024 (UTC) :::::::Защото „около“ създава впечатлението, че датата на управление не е известна. Има разлика между „Бил е на власт около 1250 г.“ и „Управлявал от 1246 до 1251 г., като достига разцвета си през 1249 г., когато пленява...“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:58, 8 декември 2024 (UTC) ::::А не трябва ли да е fl. c. 375 пр.н.е. – по примера за Никомах в таблицата; и поначало, когато се посочва една единствена година и тази година се разглежда като ''най-вероятната'' година на кулминация в разцвета? Освен това, ако ще се използва '''fl.''', според мен трябва да се използва и '''c''' (circa) вместо около, а вграждането на връзка към статия за смисъла на използването понятие/съкращение или изскачащо прозорче за мен е задължително – в подкрепа на направеното предложение в този смисъл за шаблон. Оттук следва (за мен) въпросът дали да не се използва и AD (Anno Domini) или AC (ante Christum) за консистентност – когато се посочва период или година от преди новата ера/преди Христа, да е изцяло на латински.<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 10:57, 8 декември 2024 (UTC) :::::Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в [[Уикипедия:Стил]]. <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:00, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия, просто показва, че не става ясно как трябва да се интерпретира, ако се използва само „около“. Иначе за използването изцяло на латински изрази съм категорично против. Като българска артернатива за ''fl.'' дали не можем да използваме „разцв.“, например „Никомах (разцв. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III“? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:05, 8 декември 2024 (UTC) :::::::{{цб|Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия}} :::::::[[Аристотел#Биография|Аристотел#Биография]] :::::::[[En:Nicomachus (father of Aristotle)|Nicomachus (father of Aristotle)]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:09, 8 декември 2024 (UTC) :::::Много интересно предложение. Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:50, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::Да, благодаря. Всъщност оттам тръгна всичко, когато Niki Yooff [[Специални:Diff/12425434|промени]] „''fl.'': 375 г. пр.н.е.“ на „около 375 г. пр.н.е.“, но с това се променя и значението. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:53, 8 декември 2024 (UTC) :::::::::Да, променя се значението при замяна на fl. с около, без да става ясно това „около“ за какъв аспект от живота на Никомах се отнася; но и fl.: 375 г. пр.н.е., струва ми се, също не е съвсем изрядно – [[En:Nicomachus (father of Aristotle)|в статията в Уикипедия на английски е fl. c.]], тоест ''около'' тази година, но действително конкретно по отношение на периода на активност, което именно се разбира от комбинацията fl. c.<br> :::::::::{{цб|Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в Уикипедия:Стил. ~ Pelajanela // беседа 11:00, 8 декември 2024 (UTC)}} <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:47, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::::Да, да, видях. Чувствай се свободна да го направиш. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::::{{цб|Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“}} ::::::За мен този коментар е пример за фалшива аналогия:<br> ::::::[[file:FLICC_Taxonomy_of_Logical_Fallacies.jpg|600px]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:33, 8 декември 2024 (UTC) : Като лаик, единствено с непретенциозен любителски интерес към историята, да попитам пак: ако ''floruit'' действително се използва в научната литература и на български, не би ли било най-добре да се преведе (или напише) [[:en:Floruit]] и да се въведат {{ш|floruit}} и {{ш|fl.}}, които да сочат към тая статия? Така няма да е проблем, че читателите може да не са запознати с термина. То поначало не се очаква Уикипедия да е писана като за първи клас. Затова именно служат препратките – читателят да може да разбере какво означават непознати му понятия.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:01, 8 декември 2024 (UTC) ::Или тук, или в „Уикиречник“, както е понастоящем шаблонът {{ш|fwiw}}, но във всеки един случай е добра идея. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:10, 8 декември 2024 (UTC) ::: Не бих разчитал на нашия Уикиречник. Там лесно може да бъде вандализирана и никой да не забележи с години. И с fwiw може да стане, но то поне не е в статии.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:13, 8 декември 2024 (UTC) 3r04nskg5xv3qjb0zvyeknt2xefgax0 12435175 12435174 2024-12-08T18:59:31Z Iliev 47135 /* План за CSS */ 12435175 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) :Нима това момиче е по-известна от Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев, че нейната страница е по-голяма от техните взети заедно? Страницата прилича повече на [[CV]]. Просто се интересувам. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 01:40, 26 ноември 2024 (UTC) :Тази страница се нуждае от добро почистване. Само това ли е от личния живот? Една сватба? Кой е бил DJ-ят?--[[Потребител:Pl71|Pl71]] ([[Потребител беседа:Pl71|беседа]]) 21:16, 26 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) :Здравейте, много ви благодаря за отговора! Информацията ми е предадена лично от Младен Трайков. В интернет има много статии, от които може да се види, че информацията е коректна, но е трудно да цитирам конкретен източник… :Как мога да процедирам? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 15:34, 22 ноември 2024 (UTC) ::Здравейте, малко късно, но сега виждам, че сте писали. Вижте, просто това, че някой Ви е предал дадена информация, съвсем не означава, че същата може да бъде използвана тук. Предполагам, че наистина в интернет има много информация по темата, но източниците, които следва да се ползват тук трябва да бъдат достоверни. Съветвам Ви да прегледате сините препратки, които Ви написах в предния си отговор. Без конкретен и достоверен източник, не мисля че има шанс статията да остане. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 21:25, 26 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA&nbsp; в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща позицията на WOWSA, че е „открила и разкрила фалшифициране на данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Тези източници са полезни, благодаря Ви. За първия не съм сигурен дали отговаря на изискванията ни за благонадеждност, но Sportal, мисля, е достатъчно утвърден сайт за спортни новини (колегите, които имат опит със спортна тематика, може да ме поправят), така че публикуваното в него по темата също е важно да бъде отразено в статията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:40, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Вие продължавате да искате да се изтрият факти , {{нлн|които не са ви изгодни}} за да не се очерня името на даден човек. Само че това няма как да мине, не се намираме в Северна Корея или Съветския съюз. А вашите обвинения към Петър Стойчев са {{нлн|доста жалка картинка}}. Петър Стойчев не работи във WOWSA. Федерацията е разнищила случая от край до край и това няма как да бъде изтрито господин Костов. То вече стана известно на цялата спортна общественост у нас и в чужбина. Ако успеете да осъдите организацията и да докажете, че грешат това също ше бъде отразено. Успех.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 18:55, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::И аз не обвинявам П. Стойчев в нищо, къде видяхте такова нещо? ::::::::{{нлн|Жалък сте.}} Но не знаете фактите, така че {{нлн|по-спокойно с думите}}. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:20, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::Това не са мои и наши обвинения. Просто ви цитирам статии които на вас {{нлн|явно не ви харесват ;)}}. Ясно е, че еие {{нлн|сте пристрастен}} и не зачитате фактите. А понеже не се и представихте кой сте, приемам че {{нлн|сте някой от тези цитирани в първата статия}}. Ако не е така си напишете поне имената и телефона, както аз ясно направих. Би трябвало администраторите да ви изключат от редактирането на статията за Цанко Цанков. Вие не зачитате че и самите WOWSA ясно декларират, че нищо не са отменяли и няма какво да отменят и публикуваната в 67 източника информация е невярна. Така че това което вие сте написали в статията категорично не отговаря на истината. По-добре четете, а не пишете повече/ ::::::::https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:17, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::: Уикипедия [[У:НЕЕ|не е форум]]. Тук не е мястото да се обсъжда кой е крив и кой прав в тази история. Коментирането на личността на други редактори [[У:НЛН|също е забранено]]. ::::::::: Единственото, което може и трябва да се обсъжда в Уикипедия, са самите статии: в какво може да не отговарят на изискванията, но най-вече как да бъдат подобрени. ::::::::: Няколко мнения вече бяха изказани. Нека изчакаме дали ще има и други.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:28, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::Аз просто показвам факти, а не водя война като по-горния ви колега. Иначе сте парви - това не е форум, но някой трябва да вземе мерки срещу подобни пристрастни редактори, които не зачитат фактите, а редактират по "лични убеждения" и със злоба. Освен това още вчера писах на поне 5-6 администратора от общо 23мата за българската wikipedia - нямам отговор от нито един. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:34, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::: Администраторите нямат компетентност да решават какво да пише в Уикипедия (често се бърка, факт, затова е специално подчертано на страницата [[Уикипедия:Заявки към администраторите]]). Тези въпроси се решават от редакторите и по тази причина е важно да се чуят повече мнения. Иначе е разбираемо всеки да вижда нещата от собствената си камбанария. Затова консенсусът е един от [[У:5|петте стълба на Уикипедия]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:45, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) ::Поздравявам включилите се в казуса колеги за подробното разискване. Изчетох нишката тук с всички коментари и погледнах самата статия. Подкрепям да бъде преместена засега в инкубатора. Има сериозни проблеми, като например липсата на източници в текста, липсата на сегашно историческо на места, излишни суперлативи, прекалени на брой външни препратки... Разделът за WOWSA трябва да бъде преработен в по-енциклопедичен и точен вариант. Разглеждайки дори само набързо някои от източниците, споменати тук, мисля, че има как да бъде включена цялата случка с асоциацията, включително и как е отразена тя от медиите, в безпристрастен и енциклопедичен вариант. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 22:12, 21 ноември 2024 (UTC) :::По-горе Лъчезар беше написал разделът за WOWSA да бъде пренаписан и подобрен. По-лесно ми е да отговоря тук, защото съм на мобилен. Това е много добро предложение, винаги съм бил отворен към преработване и подобряване на всичко, което съм писал в Уикипедия. Ако някой не ме изпревари ще се опитам в най-скоро време да направя нещо по въпроса.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 00:55, 22 ноември 2024 (UTC) :::Пренаписах раздела и признавам, че предишния не беше добър. В момента мисля е възможно най-акуратен.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:28, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@[[Потребител:Givern|Givern]], @[[Потребител:Райън|Райън]], @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]] ::::Благодаря за промените Givern, така ми харесва да има обективност и конструйтивност. ::::Но пак изразявате предимно гледната точка само на едната страна, а именнто тази на WOWSA. ::::По текста ви има доста неточности, но щом искате да присъства WOWSA в статията за Цанко Цанков е редно да напишете и другите гледни точки. ::::Първо да направим уточнение - целият този параграф за WOWSA се отнася единствено за първото плуване на Цанко Цанков по река Дунав, състояло се на 06.09.2024г за което той е подал данни към WOWSA. Те имат право да разглеждат/ратифицират/отказват единствено само това негово плуване. ::::'''Пояснения, факти и неточности:''' ::::'''1. Данните не са фалшифицирани, а може да се каже манипулирани.''' ::::Обяснение: Истината е, че няколко .GPX файла са сглобени ръчно в един и то MS WORD файл (в последствие експортнат като PDF) поради незнание и техническа некомпетентност на екипажа на лодката, който ги е изпратил. При това ръчно манипулиране на данните според човека, който го е правил, самият WORD е конвертирал някои данни в автоматични дати.&nbsp; &nbsp;Освен това не е имало никакво ясно изискване от WOWSA за формата на данните (или поне те (екипажа от Видин) не са му обрнали необходимото внимание на това). Освен това от WOWSA не са дали необходимото време на екипа на Цанков да подготви и провери валидността на данните - искали са ги незабавно по най-бързия начин. Това е и основната причината да бъдат изпратени доста неконсистентни данни. ::::'''2. GPS устройствата при подобни плувания са върху самата лодка. Плувеца няма право да носи устройства по себе си (защото плуването е unassisted).''' ::::По време на първото плуване нивото на реката е около 80см (това е официалното ниво, взето от котата на автоматичната станция, намираща се на Дунав мост 2). Това е едно от най-ниските нива на реката за годината (както и едно от най-слабите течения съответно). Поради плитчините на река Дунав по това време (на места под 50см) се е налагало лодката да се измества периодично от праволинейния курс, който Цанков е следвал в близост до фарватера. Това преместване се е осъществявало с по-висока скорост (до около 20км в час) и на десетки метри разстояние от плувеца, което е отразено в GPS данните. Точно за тези скорости се хващат от WOWSA, че не са реални. Да така е - това е скорст на лодката, а не на Цанко Цанков. ::::'''3. WOWSA постъпват доста некоректно като цялото им разследване е базирано на данните от GPS устройство, което е върху лодката, а не върху плувеца''' (той няма право да носи устройства). Това е техен огромен пропуск, тъй като реално проследяват вариациите на скоростта и посоката на самата лодка, а не на плувеца. По този начин се обесмисля цялото им разследване и обвинения. Лодката е нямало как да бъде до него плътно през цялото време. ::::4. '''Напишете, че на лодката е имало съдия - Стефан Георгиев''' - един от най-опитните и реномирани плувни съдии в България, който ясно и категорично се подписва и декларира, че плуването е било абсолютно коректно и по правилата. ::::Този човек е и главен наблюдател (обсървър) на това първо плуване в Дунав. ::::'''Напишете също, че въпреки всичко неговото мнение не е било взето под внимание от WOWSA, което е грубо нарушение на правилата от тяхна страна.''' ::::Може да се цитира тази статия: <nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> ::::Освен това преди плуване WOWSA са били помолени да предоставят техен съдия за това плуване, но те не са предоставили такъв. ::::'''5. На лодката е имало и други свидетели, следящи плуването, в това число и бившия кмет на гр. Видин - Герго Герегов.''' ::::Те също може да предоставят допълнителна информация. ::::'''6. От WOWSA не са предоставили предварителна информация, че в Дунав има записан рекорд от 115.8 км на румънеца Богдан Зубрагиу''' от август 2021. В Google също не са били налични данни за такъв рекорд преди 06.09.2024. Това поставя под съмнения цялата дейност на WOWSA, които в последствие изглежда добавят статия за това плуване на румънеца и заявяват публично, че плуването на Цанков не е рекорд. ::::Същевременно екипът на Ц. Цанков наистина обявява плуването като рекорд. Това се получава поради незнание от тяхна страна за рекорда на румънеца. ::::'''7. На 19.09.2024г е осъществено второ плуване в река Дунав.''' Този път на лодката има 6 различни GPS тракера, AIS проследяващо устройство на корабна администрация - Русе, няколко видеокамери, заснели цялото плуване, подробен объсрвър лог, воден прилежно и в детайли от мен - Кристиан Костов. ::::На лодката има четирима допълнителни свидетели, следящи плуването също. ::::'''Изминатото разстояние е 120 километра и 600 метра за 18 часа и 1 минута !''' ::::Това е нов рекорд. Плуването се очаква да бъде ратифицирано, но не от WOWSA. ::::Никакви данни за това плуване не са подавани и няма да бъдат подавани към WOWSA, тъй като тази асоциация се оказва че лесно се подвежда и манипулира от случайни имейли от недоброжелатели и конкуренти. Тя е ненадежден партньор и за в бъдеще плуванията на Цанков няма да бъдат ратифицирани през нея. Има много други по-надеждни организации, федерации и асоциации. ::::Това всичко трябва да бъде добавено, ако искате да има прозрачност и коректност на информацията, която предоставяте ! [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 09:06, 22 ноември 2024 (UTC) ::Дайте наистина да преместим статията в Инкубатора и там който има желание да работи над нея. @[[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]]: Можете да редактирате статията, като добавите нужната информация, но трябва да спазвате неутралност и за всяка информация да предоставите надежден източник, който напълно да препокрива написаното – без лични мнения, без непотвърдена информация. Като за начало Ви предлагам да започнете с частите от статията, които не са свързани с WOWSA, за да придобиете опит. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:40, 22 ноември 2024 (UTC) :::{{цб|без лични мнения, без непотвърдена информация.}} и без суперлативи от рода на :::„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност“. От енциклопедична гледна точка нищо не може да бъде безспорно. :::Да напомня на [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] че ако е от екипа на Цанков и получава заплащане за това задължително е да го декларира според [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Policy:Terms_of_Use/bg условията за ползване] с които изрично се съгласява при публикуването на всяко нещо написано в Уикипедия включително на беседите и тук в „Разговори“. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:11, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@Сале „Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това. Относно това дали съм част от екипа или не - по скоро се захващам с това защото виждам колко много невярна информация, атаки и помия се изсипа върху Цанко Цанков. И не - не получавам заплащане от никой, опитвам се безпристрастно да гледам на нещата и да давам информация каквато е. Също би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони), а не никнейми и пози начин всеки да носи воята отговорност за думите си. И още нещо - искам да знам каква е структурата ви, има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той ? [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 12:36, 22 ноември 2024 (UTC) :::::С този тон... Няма структура. Това е доброволски проект, никой не е по-висш, някои са просто по-опитни. А и Уикипедия не е някаква авторитетна публикация, че да можете да изисквате от редакторите някакви неща. Това е енциклопедия, в която материалите са с качеството, с което ги създават доброволци. Ние отразяваме Това, което е публикувано в достоверни източници. Не можем да правим интервюта, да слушаме обяснения и според тях да пишем статии, например. Стига да има достоверен източник, който е публикуван на друго място, може да се напише в статията твърдението - неутрално и енциклопедично. Включително и от вас. Ако преместим статията в инкубатора, може да прочетете редицата помощни страници в Уикипедия, които ще ви помогнат да разберете за какво говорим по отношение на хоризонталната структура на сайта, неутралния тон и т.н, а после да изпипате статията сами. [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 15:37, 22 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това.|Kristian kostov}} ::::: Нередното е, когато твърдението не идва от благонадежден източник, а предвид изключителността му, дори от повече благонадеждни източници. „Изключителни твърдения имат нужда от изключителни източници“, както казваме в Уикипедия. Ако в източник пише, че е поставен някакъв рекорд и нищо повече, а редактор в Уикипедия го допълни с „безспорен връх“, това представлява [[У:БОИ|оригинално изследване]], което няма място в енциклопедията. ::::: {{цб|би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони)}} ::::: Изглежда все пак не сте чели [[:wmf:Policy:Terms of use|Условията за ползване]] на сайтовете на Фондация „Уикимедия“. Тези условия са '''задължителни''', не просто пожелателни, и неспазването им може да доведе до прекратяване на достъпа, особено при нарушения на особено важни изисквания. ::::: Едно от тези важни изисквания е да не бъде нарушавана неприкосновеността на личния живот на останалите потребители, включително да не бъде търсена персонално идентифицираща информация. Терминът в оригинала на английски, който единствен има правна стойност, е ''soliciting''. Вашите коментари -- този и по-раншен -- представляват именно ''solicitation''. ::::: Това е забранено. Не го правете повече под каквато и да е форма. ::::: {{цб|Относно това дали съм част от екипа или не (...) не получавам заплащане от никой}} ::::: Точният термин в УзП е ''compensation''. Не е нужно овъзмездяването да е парично. Не е нужно дори да е материално. И е достатъчно само да е очаквано. „Помощ от приятел“ и „услуга за бъдеща услуга“ абсолютно влизат в тази категория. ::::: Много важно е да се помни какво точно е забранено. Някои хора се опитват да прикриват подобни зависимости, смятайки погрешно, че ще бъдат наказани, ако ги признаят. Точно '''обратното''' е. Забранено е не редактирането срещу овъзмездяване, а ''прикриването'' на такова редактиране. ::::: Важно е да се помни и това, че не е нужно тези нарушения да бъдат „доказвани“, тъй като Фондация „Уикимедия“ очевидно не може да провежда полицейски разследвания. На практика е достатъчно добре обосновано предположение, че е налице нарушение на УзП, за да бъде ограничен достъпа, особено когато това е свързано с вреди за съответния проект -- например нарушаване на основополагащите принципи, включително тормоз над останалите редактори. ::::: По тези причини най-добронамереният ми съвет е да не се страхувате да бъдете максимално открит. Освен, че няма да рискувате да сте в нарушение на УзП, това може да Ви спечели и повече симпатии сред редакторите. ::::: {{цб|има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той}} ::::: Краткият отговор е: това, което виждате тук, е начинът за решаване на ситуации като тази в проектите на Фондация „Уикимедия“. ::::: Ако предпочитате по-официален отговор, може да се свържете директно с Фондацията: https://wikimediafoundation.org/about/contact/<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:04, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::<nowiki>Благодаря за поясненията {{@</nowiki>[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]<nowiki>}}, наистина са доста изискванията, както и спецификите, подробностите и тълкуванията. Аз не съм професионален нито журналист, нито редактор, нито имам амбиции да бъда такъв. Аз съм просто доброволец в случая и нищо повече. </nowiki> ::::::Така , че ако ако имате желание, време и воля, моля направете вие (редакторите имам предвид) необходимите промени по страницата следвайки стандартите на wikimedia. Каквото се изсква като информация от страна на Цанко Цанков, ще ви бъде предоставено предварително или по време на редактирането. Иначе става двойна работа и игра на котка и мишка в която нашата страна трябва да се чувства мишката, която я е страх от редакторите на Wikipedia :) Но оценявам високо диалога все пак с всички Вас ! ::::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:11, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::: Едно малко, но важно уточнение, касаещо „предоставянето на информация“ и защо то не е приложимо в случая. Редакторите в Уикипедия са задължени от [[Уикипедия:Възможност за проверка]] да използват при създаването и дописването на статии единствено информация, която е налична в публично достъпни [[У:БИ|благонадеждни източници]]. Това е съществено отличие от например журналистите и учените, за които е обичайно да събират лично информация като очевидци, интервюиращи, експериментиращи и т.н., както и да споделят собствени анализи, заключения, преценки и други подобни. Вече това, което журналистите, учените и въобще специалистите в дадена област публикуват -- което ние наричаме „вторични източници“ -- представлява основният източник на информацията в Уикипедия. Именно тази особеност на Уикипедия -- при условие също, че се подбират единствено вторични източници, на които може да се има доверие -- позволява на енциклопедията да бъде смислен източник на информация, независимо, че „всеки може да я редактира“.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:01, 23 ноември 2024 (UTC) : [[Картинка:Yes check.svg|18п|✔Готово|link=]] '''<bdi>Готово</bdi>''' Преместена като [[Чернова:Цанко_Цанков_(плувец)]] до привеждане в енциклопедичен вид. Защитата за редактиране е свалена, всеки може да я подобрява. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:04, 22 ноември 2024 (UTC) След последните добавки към тази статия хвърлящи безпочвени нападки към определени личности, съвсем загубих надежда за тази статия и че може да се излезе от този батак.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:57, 24 ноември 2024 (UTC) == Чернова: JoyYoga одобрение и планиране == Здравейте УкиАвтори и админи, Моля за помощ относно моята чернова, която очаква одобрение. Опитал съм се да напиша статията, така че да не звучи рекламно, тъй като става дума за материал, който да информира за марката Joy Yoga и студиото ни в София. Бихте ли могли да ми помогнете, да я направим така, че да отговаря на всички условия, защото ми се иска да сме представени, като наистина различно Йога студио и общност в София? Като цяло, смятаме на сайта joy yoga да започнем поетапно да качваме множество материали, които можем да преработваме и споделяме за уикипедия, защото ще се стремим да бъдат образователни и информативни. Не съм убеден, доколко това отговаря на стандартите на общността, а знаете, че това отнема голям ресурс, така че ще се радвам да дадете някакво становище в тази посока. За момента е важно, да ни виждат като сериозен бранд, което е малко трики при положение, че Уики, по това, което чета не толерира реклама и позициониране на кой да е - пише че се приемат статии за значими компании, но реално липсва обективен критерии за това кой бранд е значим. За мен JoyYoga e значим, но за друг не е.. :) Благодаря ви, предварително и ще се радваме, ако се интересувате от йога, здравословна храна или просто искате да се запознаем - да ни посетите... ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 22:13, 23 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Поздравления за откриването на студиото ви. Разгледах черновата ви. За съжаление не мисля, че отговаря на изискванията за значимост и енциклопедичност. Всичко в статията е като от бизнес уебсайт, а и няма достоверни източници. Студиото е открито едва преди няколко месеца - няма как да добие значимост за толкова кратко време. Приемливи източници в случая биха били неща от рода на статия във вестник, която описва приносите на студиото към, например, местната икономика или обществен живот и то след като студиото е съществувало с години. Не мисля, че статия за това студио за момента принадлежи в Уикипедия. Ето ви няколко примера на значими бизнеси, като не всички са добре написани, но поне по значимост имат място в Уикипедия - [[Мол ъф София]], [[Билла]], [[Кино Арена]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:47, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря SlipknotRlZZ, ::Ще имам предвид, нещата, които споменавате. Може би на по-късен етап от развитието ще опитаме отново да се добавим като компания. Ако смятате, че можем по някакъв начин да я преработим, така че да отговаря на изискванията, може да се свържете с нас и да си направим среща. Освен това си търсим човек, които да може да пише добре по темите за йога, така че ако проявявате интерес може да се помисли нещо.. ;) ::Поздрави, ::Александър [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:48, 24 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Уикипедията не е площадка за рекламиране на стартъпи. По-добре се насочете към Facebook или Instagram. Хората, които търсят информация в Уикипедията надали са ваши потенциални клиенти. Пораснете, отворете филиали във всички областни центрове и вярвам ще се намерят хора, които ще напишат за вас статия в Уикипедията. Засега не си губете времето. Безплатен съвет от мен. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:07, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря Николай, ::Разбира се, използваме дигиталните платформи за реклама, които посочихте. Идеята ми за уики-статия си ми хрумна случайно и помислих, че ще е интересно да направим някаква поредица от материали, които можем да подготвим и да качим. :) Може да се пише по специализирани материали за самите практики, някакви неща за индуистките божества и др., но сякаш при това положение, по-скоро няма смисъл... ::Благодаря, все пак и поздрави, ::Алекс ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:53, 24 ноември 2024 (UTC) :::За практиките пишете, но не споменавайте Joy Yoga, поне на този етап, докато не станете узнаваеми. При всеки опит за написване на статия Joy Yoga, тя ще бъде безжалостно изтривана. Дерзайте. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 18:44, 24 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря Николай, ::::Мисля да ги кросвам с публикации на сайта. Реално ще правя статиите в блога, а в уики ще го цитирам като източник, като това ще става през 2 месеца, така хем ще вдигам SEO score-а на сайта, хем ще имаме присъствие в уики. Какво мислиш за този подход? Единствения казус е да намерим кой да пише и редактира, че напоследък е голям проблем това, а аз не знам дали ще мога да насмогна... :) ::::Поздрави, ::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 00:19, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Вие изглежда отказвате да се съобразите с изискванията за писане в Уикипедия. Никакви авторски писания. Множество благонадеждни източници. Сериозно ли си въобразявате, че тук ще си дублирате сайта? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 00:49, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Това не е добра идея. Уикипедия не е място я разсъждения, мнения, философии... Това е енциклопедия, сбирка от факти, които са били докладвани на друго място, в благонадеждни източници, преди да бъдат записани тук. Запитайте се защо искате да дублирате в Уикипедия. За собствена облага? Ако искате да допринесете към Уикипедия, добре сте дошли! Но моля първо се запознайте с [[Уикипедия:Благонадеждни източници]], [[Уикипедия:Възможност за проверка]] и [[Уикипедия:Без оригинални изследвания]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:48, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::Привет Николай, ::::::Извинявам се, че не съм разбрал какво точно искате да кажете. Може би, започвам да разбирам какво имате предвид при така поставения коментар. :) Надявам се, че ще простите невежеството ми, въпреки че нямам предвид "собствена облага" в прекия смисъл и по-начина по който разбирам този термин. Ще се запозная с материалите, които ми цитирахте и благодаря за съдействието.. ;) ::::::Поздрави, ::::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 02:03, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::: [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], малко храна за размисъл, която може да Ви е полезна, дори да не допринасяте повече в Уикипедия. ::::::: Много хора днес изпитват носталгия по миналото, дори минало, в което още не са били родени. Светът изглежда все по-необясним и несигурен. Има много и най-различни причини за това. Една от тях обаче е какофонията от информация, заливаща ни отвсякъде – особено информация, която интуитивно чувстваме, че се възползва от нашите нормални човешки слабости, като например доверието ни. ::::::: Кому можем днес да вярваме? Има ли въобще истина? ::::::: Преди близо четвърт век, когато Уикипедия възникваше като проект, в който „всеки може да редактира“, мнозина смятаха, че това е абсурдна идея. Невъзможно е всеки да може да пише и да не излезе една огромна глупост! Уикипедия не само опроверга тези песимистични предсказания, но се превърна в уважаван източник на информация и практически неразделна част от днешното цифрово пространство. ::::::: Защо? Причината е, че Уикипедия позволява на всекиго да пише – но не какво да е. Енциклопедията изисква да се пише това, което казват авторитетите. И признава за авторитети само тези, които са се доказали като такива. Случайно или не – както беше в „доброто старо време“, за което мнозина тъгуват днес. ::::::: Каква е връзката с Вашите занимания? ::::::: Един от кумирите ми, макар и в малко по-различна, но донякъде свързана област, е Scooby Werkstatt, известен като [https://youtube.fandom.com/wiki/Scooby1961 scooby1961]. Скуби навремето имаше сайт със съвети как да поддържаме добра физическа форма. Такива сайтове – бол. ::::::: Но Скуби се отличаваше. Съветите му звучаха доста земно: „не харчете излишни пари за скъпо оборудване, добавки или дори храни: важно е постоянството, за мускулите и парче ръждиво желязо върши същата работа като лъскавото, а бобът и лещата са отлични източници на белтъчини, независимо, че може да изглеждат като бедняшка храна“. ::::::: Обаче дори това не беше същественото отличие. Същественото беше, че Скуби винаги цитираше сериозни научни изследвания, с които аргументираше своите твърдения. Не „вервайте ми“, не „една жена каза“, не „[[Хълк Хоган]] каза“, не дори „[[Арнолд Шварценегер|Арнолд]] каза“. ::::::: Скуби не е типичният днешен инфлуенсър. Но съм убеден, че ако инфлуенсърството въобще просъществува в бъдеще, то рано или късно ще се върне към модела на хора като Скуби. Защото всяка заблуда, въобще всичко фалшиво един ден неизбежно се сблъсква – челно – с реалността, а здравият разум винаги е крайният победител. Както казваше един от героите на Азимов, „главна характеристика на научната религия е, че нейните пророчества ''винаги'' се сбъдват“. ::::::: Вярвам Ви, когато пишете, че не сте просто поредните, захванали се с нещо. Един от начините да се отличите може да бъде моделът на хора като Скуби, които се основават на факти и научни доказателства. А пък един от начините да развиете тези умения – а и да подчертаете сериозността на заниманията си – може да бъде допринасянето в Уикипедия. ::::::: Представете си добре написани статии в енциклопедията, които описват ''реалните'' ползи от йога за организма, важното ѝ културно влияние, нейната история и много други аспекти. Независимо, че и други редактори ще допринасят по тези теми, човек може с основание да се гордее, че ги е започнал или значително развил. А защо не и превърнал в „[[Уикипедия:Избрани статии|статии за пример]]“ – каквато е [[:en:Yoga]] в английската Уикипедия. :) ::::::: Каквото и да решите, желая Ви успех в начинанията!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:26, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], между другото ако продължите да пишете в Уикипедия ще трябва да си смените потребителското име. Уикипедия [[У:НПИ#Неподходящи_потребителски_имена|не разрешава]] фирмени имена. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:52, 25 ноември 2024 (UTC) == Пр. Хр. == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Алиса Селезньова]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:45, 29 ноември 2024 (UTC) Алиса Селезнёва, или на всякъде в статиите променете правилното, книжовно ''пр.н.е.'' на архаичното ''пр. Хр''. или престанете {{нлн|да вандалствате}}! Не мога да разбера защо толкова настоявате. България е светска държава. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:03, 28 ноември 2024 (UTC) :Няма нужда от толкова агресия. Настоявате да наложите мението си по спорни въпроси - обясни Ви се, че няма да стане така. Отделно гледам, че използвате думички, които не разбирате - моля, прочетете [[Уикипедия:Вандализъм]] и превантивно [[У:НЛН]], че сте по ръба.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::Това не е агресия, а принципи. Просто така да се връщат редакциите е равностойно на вандалщина. Ако толкова настоявате, променете всички споменавания в статията, а не връщайте редакциите. В края на краищата ми дреме на [цензурирано] какво ще пише. Може и никога повече да не отворя тази статия. Виждам, че сте {{нлн|почитателка на съветски филми}}, та ще си позволя да перефразирам реплика от един филм: „За Википедию обидно.“ [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:35, 28 ноември 2024 (UTC) :::Нямам представа за какво говорите, но няма много общо с принципите в Уикипедия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 18:28, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Отговорете ми, естествено ако желаете, какво ви кара {{нлн|така да безчинствате по просторите на Укипедията}}. С какво ''пр. Хр.'' е по-добро? От естетическа гледна точка е ужасно с тази стърчаща главна „Х“. Словосъчетанието „преди Христа“ въобще не се ползва, нито от народа, нито в медиите. Някаква сляпа вяра, но България отдавна е '''СВЕТСКА''' държава. Единственото обяснение е, {{нлн|комплекси и предчувствието за своята значимост}}. {{нлн|Продължавайте, дерзайте!}} [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:14, 28 ноември 2024 (UTC) :::::А Вие сте просто за моментално блокиране. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 21:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::::::Причината, Моля! ::::::Затова ли, че отстоявам чистотата на българския език или има други причини? {{нлн|Ненавист, комплексарство и т.н.}}? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:30, 28 ноември 2024 (UTC) :::::::Дали българският език остава чист пишейки "преди Хр." или "пр Хр." може да се провери лесно, примерно в "История на българския народ" на Петър Мутафчиев от 1943 г. Авторът очевидно е грамотен мъж, който е бил съвсем наясно, че официално възприетия светски календар на България е Грегорианския и там година първа започва от раждането на Христос. За справка, погледни в част "I. Уводъ. Предистория и древенъ период въ миналото на балканския полуостровъ", на петия ред "преди Хр.", както и по-натам в цялата книга. Да разбирам ли, че по същество не си съгласен да ползваме Грегорианския календар в Уикипедия или просто не знаеш, че това е светския календар, използван в България? Поздрави, [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 10:29, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Ама вие сериозно ли давате за нормалност книга писана преди езиковата реформа? Повтарям! Никой не е забранил „пр.Хр.“, но използването му в XXI век в една светска държава е много странно. По своята абсурдност се нарежда до налаганата в последно време „българска кирилица“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:52, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::Причините за блокиране: :::::::* Множество лични нападки, включително в този разговор; :::::::* Неколко нарушения на правилото за тройно връщане. :::::::Помислете как успехте бързо да влезете в конфликт с 5-6 опитни редактори, некои от които администратори. Ако този разговор се водеше на У:ЗА, щехте вече да сте временно блокиран. (А, сега вижам, че той вече се води там.) Понеже виждам, че сте грамотен човек, моля Ви, осмислете репликите си, които са зачистени от други редактори. Войната с кирилицата (ако правилно разбирам неколкократните Ви препратки към нея) не я намесвайте тук. Пр. Хр. е широко използвана система от българската историческа наука - само на посоки Димитър Попов например, виден траколог. [https://www.ozone.bg/media/pdfs/576f550483b99.pdf]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:17, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], след като в правописния речник на БАН от 2012 г. е пояснено, че пр.Хр. може да се пише със или без интервал (т. 72.2.1) [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pravopis-na-skrashcheniyata-4/1338] и така сигурно е и в Берон, очевидно формата не е отживелица. Разбираемо има различни предпочитания, но тук не можете да налагате Вашите и е важно да разберете това. Ако пишете статии, можете да използвате в тях предпочитаното и никой не би трябвало да го промени, защото, както сам знаете, никоя от двете форми не е забранена, а и тук не сме направили с консенсус избор на една. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 14:34, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::Никой не е против кирилицата, упази Бог, а против налаганата от края на 50-те години типографска форма на кирилицата, наричана [[Българска кирилица]]. А по повод „пр.н.е.“. Никой не е забранявал този израз, а това, че се ползва в академичните среди е проблем на самите среди. Уикипедията е свободна енциклопедия и въпреки, че се придържа към научните факти не е задължително да използва архаични изрази, характерни за малка група хора, та било те и професори, и академици. Повтарям! България е светска страна. Никой в България не ползва в обикновения живот '''архаичното''' „пр. Хр.“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:09, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Според посочените източници, това изобщо не е вярно. Ако нямате източници, които да Ви подкрепят, мнението Ви си остава само това - личното Ви мнение, което Уикипедия не следва да прилага, тъй като противоречи на източниците и няма консенсус за него. Кое е толкова неясно?-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:13, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::: [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], Уикипедия [[У:НЕЕ|не е място за застъпничество от какъвто и да било род]]. Ако Вие имате мнение, това е Ваше право, но Уикипедия следва наложените практики, независимо дали ни харесват или не.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 29 ноември 2024 (UTC) Най-прекрасното е, че Хр., е роден 6 г. пр. Хр. [[Специални:Приноси/78.154.14.183|78.154.14.183]] 20:44, 2 декември 2024 (UTC) : А пък [[Начален меридиан|началният меридиан]] е разположен на 5 ъглови секунди от началния меридиан в Гринуич. Индианците не са индийци. В конската сила няма коне. Октомврийската революция – през ноември. Накъде отива тоя свят?!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:14, 2 декември 2024 (UTC) ::Съсипаха я тази държава, и добре че са потребители като @[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], че да ни отворят очите за тези несправедливости. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:35, 3 декември 2024 (UTC) == Партийна принадлежност на министри – отново за У:БЖХ == Обърнато ми бе внимание, че в статии като [[Правителство на Димитър Главчев 1]] партийната принадлежност на министрите бива променяна периодично от различни редактори. Стига се и до парадокси: Главчев като премиер е „безпартиен“, но като външен министър е от ГЕРБ-СДС ([[Special:Permalink/12410103]]). Какво толкова, ще кажете, {{ш|миоправиго}}! Първо, нека напомня: [[У:БЖХ]] не се отнася само до биографичните статии за живи хора. Тя се отнася до ''всяка информация'', свързана с тях. Всичко, за което има дори най-малък шанс да бъде оспорено, трябва да бъде подкрепено със солидни източници – както като качество, така и като количество. И дори за това, което изглежда сякаш не може да бъде оспорено, трябва да има поне някакви благонадеждни източници. По различни поводи – най-вече атаки срещу колеги от публични личности, които не са харесали нещо, написано за тях в Уикипедия – съм писал и тук, и в социалните мрежи как Фондацията би защитила решително и, както показва практиката, много успешно всеки един редактор, който стриктно е следвал принципите на Уикипедия. Може би обаче е важно да се подчертае и обратното: ''Фондацията няма да защити никого, който не спазва правилата''. Защо тогава просто не съм премахнал информацията? Защото в случая се използва шаблон {{ш|Министър2}}. Явно с цел улеснение, колоната за партийна принадлежност е направена така, че създава уикивръзка от съдържанието си (дори „[[военен]]“ на практика сочи към [[Война]]) или изписва „безпартиен“, ако не е посочена принадлежност. Това не е идеално, но е окей с исторически правителства, членовете на които отдавна не са между живите. Със съвременните правителства обаче не е така. Проблемите са два. Първо, добавяне на искане за източник, естествено, чупи шаблона, защото искането влиза в генерираната уикивръзка. Особено нелепо е, че дори добавяне на източник чупи шаблона по същия начин. Второ, интуитивното разбиране е, че за някого, за когото не се знае партийната принадлежност, колоната може да се остави празна. Обаче така се изписва „безпартиен“, а за някой министър и това може да звучи като невярна или дори „злепоставяща“ информация. Засега няма да пипам шаблона, защото наистина се използва в много исторически статии, където, първо, ще е много работа да се добавят източници, второ, липсата им не е чак толкова фатална (но и в никакъв случай не е безпроблемна). Най-вероятно бих мислил в посока създаване на пореден алтернативен шаблон ({{ш|Министър2}} е алтернатива на {{ш|Министър}}), който да позволява удобно добавяне на източници и искания за тях. Може би дори да изисква посочване на източник. '''TL;DR: Всяка информация за живи хора трябва да бъде подкрепяна с източници: подчертано благонадеждни и възможно повече.'''<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:33, 30 ноември 2024 (UTC) : Да, стойността по подразбиране следва да се промени на празна (и тя да се ползва при липса на източник). : По-същественият проблем с тези таблици е, че партията се използва неконсистентно в две различни значения - като формално партийно членство (което изобщо не е дефинирано за ранните партии) и като представител на дадена партия в коалиционни (или не) правителства. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:01, 1 декември 2024 (UTC) :: Точно така, именно в тоя смисъл беше забележката, която ми бе направена.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:13, 1 декември 2024 (UTC) :::Ама Главчев като служебен министър-председател си е безпартиен, независимо къде членува, защото не е излъчен за премиер от партия, а е назначен. Според мен това е идеята на "партийната принадлежност" на министрите - от коя партия им идва мандатът и служебните по дефолт би трябвало да са безпартийни. [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 11:10, 3 декември 2024 (UTC) :::: Разбирам тези разсъждения. Макар неизбежно да възниква въпросът защо въобще имаме колона „партия“ за служебни правителства, ако министрите в тях „по дефолт“ са безпартийни. :::: Но не това е важният въпрос тук. Въпросът е, че когато напишем нещо в Уикипедия, то трябва да бъде подкрепено с благонадеждни източници. И ако различни благонадеждни източници казват различни неща, трябва да ги представим [[У:НГТ|неутрално]]. И трябва да правим тези неща изключително прилежно и дори педантично, когато става дума за [[У:БЖХ|живи личности]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:51, 3 декември 2024 (UTC) == За благонадеждността на fccska.com == https://www.fccska.com/ се определя като „неофициален фен сайт на ПФК ЦСКА (София)“. В него се пишат биографии на футболисти, явно от някакви запалянковци, които биографии след това се използват в „Уикипедия“ ([[Иван Турицов|пример 1]], [[Густаво Бузато|пример 2]]). Понеже знам, че темата е обсъждана преди, относно сайтове като Fandom, кажете как да процедираме с този, тъй като няма никаква гаранция, че информацията е достоверна. Нито идва от официалния сайт на отбора, нито е някакъв независим източник, който да предава що-годе някаква значимост на личността, която отразява. В момента се ползва само за да създаде впечатлението, че ''футболистът е бил първостепенен обект на множество нетривиални публикации'', а в редица случаи се ползва единствено и само той. Дори лицензът му е нагласен така, че да е съвместим с уики и да позволява директно копиране. Тоест някой фен пише биографията на даден футболист, без да се знае изобщо какви източници е ползвал, и изведнъж тази биография се появява при нас. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:14, 1 декември 2024 (UTC) : Според мен източникът не е благонадежден (фен сайт). По същата причина не е и независим и не следва да има тежест от гледна точка на значимост. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:04, 1 декември 2024 (UTC) :: Мислех да дам по-нюансирано мнение (примерно знаем ли каква репутация има сайтът като достоверност на публикуваната информация), но отворих [[:en:WP:USERGENERATED]]. Накратко, фенсайтове изрично са изключени от подходящите за Уикипедия благонадеждни източници.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 1 декември 2024 (UTC) ::: Това ни поставя в деликатна ситуация, тъй като е масова практика поне при нас позоваването на IMDb, videoclip.bg, лични блогове, Discogs и др. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:46, 3 декември 2024 (UTC) ::::IMDB е нещо различно и е общоприет за надежден сайт. С Discogs не съм запознат много, но videoclip.bg и лични блогове са определено неблагонадеждни, като личните блогове поне могат да се използват за да потвърдят казаното от автора, стига то да има някаква енциклопедична значимост. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:00, 3 декември 2024 (UTC) ::::: Казвам го във връзка с [[:en:WP:USERGENERATED|политиката]] в enwiki, която се спомена, според нея и IMDb е неблагонадежден. <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Специални:Contributions/Carbonaro.|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">09:05, 3 декември 2024 (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :::::: Интересно е, че в самата [[:en:IMDb#Copyright, vandalism and error issues|статия за IMDb]] пише „Due to the time required for processing submitted data or text before it is displayed, IMDb is different from user-contributed projects like Discogs, or OpenStreetMap, or Wikipedia, in that contributors cannot add, delete, or modify the data or text on impulse, and the manipulation of data is controlled by IMDb technology and salaried staff.“ Вероятно би било полезно да се прегледат [https://en.wikipedia.org/wiki/Special:Search?fulltext=Search+archives&fulltext=Search&prefix=Wikipedia+talk%3AReliable+sources%2F&search=imdb&ns0=1 дискусиите по въпроса].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:16, 3 декември 2024 (UTC) ::::::: В статиите за филми актьори, режисьори почти не се използва imdb като източник. Единствено като външна препратка към въпросния обект, нещо което го има и в статиите на английската Уикипедия. Друг е въпросът, че почти цялата информация за филмите се взима основно от там.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 09:26, 3 декември 2024 (UTC) == Категория:Предмети на култа == Сверяване на часовника. За мен [[:Категория:Предмети на култа]] е безполезна, да не кажа дори вредна. Какво точно е „култ“, какво въобще са „предмети на култа“? Сред добавените в категорията статии към момента например са [[Свещ]], [[Калимявка]] и [[Фетиш]]. Мнението ми всъщност е далеч по-категорично, но ще се въздържа да го споделям в името на принципите ни. Пък и може да бъркам, затова ще се радвам да чуя други мнения.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:56, 1 декември 2024 (UTC) :''Cult'' идва от латинския корен ''cult-'', което означава поклонение. :В труда си ''De natura deorum'' Цицерон пише, че „religi“ (religiosi) — е човек, който е изучавал канона на своята вяра и стриктно го следва. :Следователно, култ е по-общо и неутрално понятие. :Вместо накои да се обиждат на думата култ, по-добре да създадат Портал:Религия. Българската Уикипедия е една от тези, които го нямат. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:06, 1 декември 2024 (UTC) :: Добре, извън Уикипедия някои ме насочиха към разни източници, сред които и конспекти по археология в СУ, където „предмети на култа“ фигурира като понятие. Продължавам да не съм съвсем убеден, че подборът на статиите непременно е най-подходящ, но нека наистина и други колеги вземат отношение, ако смятат, че има смисъл.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:19, 1 декември 2024 (UTC) ::Според речника на българския език „култ“ е религиозна почит към божества, значи категорията „Предмети на култа“ би трябвало да включва предметите, които хората използват, за да отдават почит на божествата? Би ли споделил, Илиев, своето искрено мнение, защото е възможно наистина да има различни интерпретации. „Религиозни предмети“ ли би било по-подходящо, или изобщо да няма такава категория? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:17, 1 декември 2024 (UTC) ::: Изглежда, че е окей да има такава категория. В случая сгреших, че просто търсих аналогични категории на други езици (а то може и пак да има, но да не съм ги намерил). Но понятието явно си е утвърдено поне в археологията. Няма смисъл да изказвам повече лично мнение, без поне малко да прочета по темата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:26, 1 декември 2024 (UTC) :Казахте нещо за опитността. Опитността в Уикипедията се отнася за това, как да се създаде нещо технически (нова статия, нов портал, нова категория), а не каква да е тя. Всичко останало са знания. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:19, 1 декември 2024 (UTC) :: Fair enough. Човек цял живот се учи. Е, има и такива, които смятат, че вече всичко знаят.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:28, 1 декември 2024 (UTC) : „Култови предмети“ като че ли е рутинно използвано в археологията (и тук [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/култов/]), „Предмети на култа“ поне на мен ми звучи по-необичайно. Не съм сигурен дали „култови предмети“ и „религиозни предмети“ е напълно идентично, но изглежда има достатъчно застъпване, за да има само една категория (и тогава връзката би трябвало да е към {{Q|6418726}}, независимо кое име се предпочете). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:30, 2 декември 2024 (UTC) :: Благодаря ти! Оказа се, че на руски си има категория с идентично име [[:ru:Категория:Предметы культа]], в която наистина влизат дори свещите, затова махнах накрая с ръка. :: Освен в археологията иначе, видях, че терминът се споменава и в богослужебен контекст, [https://synpress-classic.dveri.bg/04-2002/08-01.htm например]: „Осигуряването на българските църковни общини с "предмети на култа", т. е. с богослужебни одежди, книги, свещници, потири и друга утвар беше грижа на Св. Синод на БПЦ.“ Сега, тук се споменават „свещници и друга утвар“; не можах да намеря категорична дефиниция какво влиза в „утвара“, но изглежда, че поне някои видове свещи влизат. Дали това е основание [[Свещ]] да влезе в категорията, продължавам да се чудя. В руската Уикипедия е така, в английската действително по-скоро няма съвсем същата категория. За мен остават леко неясни границите на обхвата. :: В крайна сметка не настоявам нещо непременно да се променя, освен ако не се получи някакъв консенсус, че е нужно. В първия момент -- явно погрешно -- ми се стори, че е някакво напълно самоинициативно залитане. Обичайно проверявам, преди да пиша, но тоя път направих грешка и първо писах. :) Но може би няма лошо -- когато дискусията е културна и конструктивна, рядко е напълно излишна.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 2 декември 2024 (UTC) :::На руски '''''утварь:''''' най-общо обозначение на изкуствено създадени и подвижни предмети от интериора, съвкупност от предмети, принадлежности на някое домакинство. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 19:12, 3 декември 2024 (UTC) :::: Домакинство на култа?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 22:17, 4 декември 2024 (UTC) :Подобни въпроси обикновено възникват, когато в даден момент е преведена категория от рускоезичната Уикипедия, а те имат навика да си създават дърво на категориите, което не е "синхронизирано" с Уикипедията майка. Технически погледнато [[:ru:Категория:Предметы культа]] е съвкупност от [[:en:Category:Religious objects by religion]] и [[:en:Category:Religious objects]], които са на две различни нива. Другият проблем при подобни случаи е лошият/директен превод - Предметы культа се превежда Религиозни предмети. Неслучайно на испански е "Objetos de culto religioso", а на полски "Przedmioty kultu religijnego". Спокойно можем да свържем категорията с "Religious objects" и да я преименуваме на Религиозни предмети (обекти също не е добър превод). [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:43, 3 декември 2024 (UTC) ::Култ е понятие много по-широко от религията, а религията е подмножество на култа. Религията е „набор от морални норми и тип поведение, произтичащи от вярата в съществуването на свръхестествен свят и свръхестествени същества“, докато култ е „почитание, поклонение“ пред нещо. Имаме „религиозен култ“, „култ на личността“ и т.н. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 11:42, 3 декември 2024 (UTC) ::: Струва ми се, че е добре да имаме по-ясна дефиниция. Дори ако се ограничим само до „организираните“ култове, маратонките на Найки [[:en:Heaven's Gate (religious group)#Mass suicide|също трябва да влязат в категорията]]. Ако включим „де факто“ култовете, продуктите на [[Епъл]] също биха могли да се класират. От „баналните“ култове [[Бельо]] би било очевиден кандидат за включване. ::: Питам се също дали в категорията влизат символите: ако влезе [[Кръст]], трябва да влязат също [[Червена звезда]], [[Сърп и чук]], [[Свастика]], [[Пентаграм]], а най-вероятно и [[Летящо спагетено чудовище]]. За [[Фалос]] дори не се питам, защото изглежда очевидно. И понеже споменавате култа към личността, кои биха били неговите „предмети“, които бихме включили в категорията?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:21, 3 декември 2024 (UTC) :::: [[Мавзолей на Георги Димитров]]. {{D}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:21, 3 декември 2024 (UTC) ::::: {{D}} {{like}} <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:26, 3 декември 2024 (UTC) :::Ако култ в контекста на категорията е по-общо понятие от религия, защо сте добавили категория религия като единствена надкатегория? [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 15:26, 3 декември 2024 (UTC) == Discussion == Sorry for my use of English, you may be interested in the discussion [[:meta:Steward_requests/Miscellaneous#Interface_admin_request_on_bgwiki|here]] [[Потребител:Matrix|Matrix]] ([[Потребител беседа:Matrix|беседа]]) 19:55, 5 декември 2024 (UTC) == Отново за локалните CSS и JS == : ''Продължение на [[Уикипедия:Разговори/Архив/2024/ноември#Оптимизиране на локалните CSS и JS]]'' Някакви вече се оплакали, че имат проблем с тъмната тема, и дори искали от глобалните админи да ни разкарат част от CSS-а. Последно писали на стюардите да ги направят интерфейсни админи при нас, които вместо това любезно ме пингнаха. Писах им, че ще опитам да прегледам нещата и евентуално да направя нещо по въпроса. Уви, няма закътан пристан от ветровете на промените [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Искането към стюардите: [[:m:Steward requests/Miscellaneous#Interface admin request on bgwiki]]<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 23:47, 5 декември 2024 (UTC) : А, той бил писал по-горе. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:23, 6 декември 2024 (UTC) ::background, който е основният проблем според мен може да се махне. Проверих и на двете векторни теми. Оригиналният цвят на фона е почти същият -rgb(249, 249, 249) e зададен в проблемния код, а ако се премахне остава rgb(248, 249, 250). За другия код трябва да погледна малко по-детайлно, но мога да го направя другата седмица. По-големият проблем са цветовете зададени твърдо в самите статии – там ще имаме доста работа, но трябва да видя старите кодове за импортиране на всички статии в локална база от данни и да се опитам да генерирам списък със статии за коригиране. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:59, 6 декември 2024 (UTC) ::: Благодаря ти! Документацията не е идеална, но след известно търсене намерих най-сетне [[:mw:Recommendations for night mode compatibility on Wikimedia wikis]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:21, 6 декември 2024 (UTC) == Благодарност == Само минавам да ви поздравя и благодаря за усилията, които полагате, за да поддържате българската версия на Уикипедия, толкова години. Бъдете здрави! [[User:5ko|Петко]] 12:04, 6 декември 2024 (UTC) : А, да, днес е годишнина някаква. {{D}} Поздравления и от мен. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:05, 6 декември 2024 (UTC) :: Благодаря, [[User:5ko|Петко]], поздравления за вас, които сте свършили неимоверната работа по създаването ѝ! Преди една година стана дума, че някой път като идвате насам ще се обадите и ще огранизираме среща; сигурна съм, че много хора ще се зарадват да го направим :). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 15:10, 6 декември 2024 (UTC) == План за CSS == Ок, предлагам следното: # Прехвърляме целия Common.css в джаджа <code>LegacyStyles.css</code>, с [[:mw:Extension:Gadgets#Options|тип ''styles'' и параметър ''default'']], т.е. зареждаща се автоматично за всички потребители, включително IPта. Това би позволило по-лесно тестване на следващи промени като човек си изключи джаджата и си добавя части от кода в нея в локалния си common.css. Може би има и по-гурувски начини за игнориране на Common.css, но този ми се вижда дуракоустойчив и най-вече достъпен. # Постепенно добавяме и други джаджи от същия тип, в които прехвърляме от ''LegacyStyles'' код, който действително е полезен: например класовете за подравняване на текст в колони. Идеята е кодът да бъде подреден и групиран тематично, особено ако би било полезно да може да бъде изключван от потребителите при желание. # Накрая някаква, но желателно много малка част от кода може да се върне в Common.css. Според мен единствено неща, които са абсолютно нужни и достатъчно прости (ако не са достатъчно прости, значи най-вероятно не са абсолютно нужни). Бих започнал с точка 1 още сега, за да можем да тестваме по-свободно. Това прехвърляне поне е съвсем просто. Всъщност, ето предложението: {{gh|wikipedia-ui/pull/20}} Ping {{@|Петър Петров|StanProg|Nk}}<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:58, 6 декември 2024 (UTC) : Това добре като първа стъпка, но какво следва? Да се тества върху всички теми + тъмен режим какво се случва с премахването на всяко парче и да се решава какво следва? Изглежда доста работа. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:12, 6 декември 2024 (UTC) :: [[Потребител:Nk|Спас Колев]], истината е, че не знам как би изглеждала Уикипедия без нещата в Common.css (може би наистина има начин да го тествам и сега, но ми е малко тегаво с времето да ровя как може да стане). :: Ако се окаже, че изглежда горе-долу сносно, като следваща стъпка ще предложа да изключим LegacyStyles по подразбиране. На когото не му пука за тъмни схеми и мобилен изглед, но държи на предишното оформление, може просто пак да си я включи от настройките. А който би искал конкретни неща да работят и с всички тези различни облици, теми и устройства, може вече да си се занимава -- колкото време иска и когато може -- да ги прехвърля в отделни джаджи. :: Ако нещата изглеждат доста счупени, тогава LegacyStyles си остава включен по подразбиране. Останалото обаче е сходно: който има интерес, може да се занимава да оправя конкретни неща. Примерно аз мога да се захвана да оправям разни проблеми с тъмната схема, защото напоследък я ползвам, а много неща действително изглеждат дразнещо счупени с нея.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:25, 6 декември 2024 (UTC) ::: Още малко за последния вариант. LegacyStyles си стои включено по подразбиране, така че за всички редактори външна разлика няма. Междувременно оправяме едно-две-три неща. И съобщаваме тук: който иска, може да си изключи LegacyStyles и да включи тези джаджи и да се обади, ако има проблеми. ::: Това би позволило тестването да се прави от повече хора и най-вече да е ''opt in'' -- който иска да тества, поема и рисковете от счупване. Останалите си карат както досега -- докато не получим достатъчна обратна връзка, че нещата изглеждат добре и може да изключим LegacyStyles за всички.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:07, 6 декември 2024 (UTC) :: Може би само да допълня нещо, което писах и още първия път като повдигнах темата. Уикипедия би трябвало да изглежда задоволително и без никакъв локален CSS. Ако някъде се чупят някакви неща, то би било защото сме се опитвали да ги натаманим да изглеждат по различен начин от този, който Уикипедия предлага по подразбиране. И именно тези натаманявания апелирам да минимизираме, за да не изпадаме повече в подобни ситуации. Факт е, че хората се ентусиазират да направят нещо шарено, но има причини минималистичните интерфейси да са били винаги популярни и може би да стават още по-популярни.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:32, 6 декември 2024 (UTC) : Бях го писал по-горе, но да повторя и тук. Идеята ми е накрая LegacyStyles да не бъде повече включен по подразбиране и в него да останат само неща, които отделни потребители може да искат да продължат да виждат като оформление, дори и с цената да се чупят други облици, цветови схеми или мобилен изглед. И, много важно, без никакво обещание за поддръжка. : В останалите джаджи и евентуално в Common.css виждам да остане само код, за който преценим, че съотношението между ползите от него и ресурсите за бъдеща поддръжка е приемливо. Това би се отнасяло най-вече до джаджите с параметър ''default'', т.е. включени за всички по подразбиране, дори IP-та, и още повече за евентуален код в Common.css. : Лично аз бих се радвал да обособим някои шарении в отделни джаджи, може би дори като алтернативни варианти. Типичен пример за мен биха били инфокутиите, за които далеч повече харесвам минималистичното оформление в английската и други уикипедии. Особено пък когато тези оформления всъщност не биха изисквали локален CSS, който да е нужно да се пипа при всяка бъдеща нова промяна в интерфейса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:15, 6 декември 2024 (UTC) :Давай, и аз нямам по-добро предложение. Кажи кога ще го сложим, за да сме повече хора на линия. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:51, 7 декември 2024 (UTC) :: На теория нищо не трябва да се промени за потребителите от стъпка 1. Може би ако кеширането от сървърна страна не е идеално, би могло да има някакви странности, но дори това изглежда малковероятно и, ако все пак се случи, трябва да е за не повече от няколко минути. :: Все пак, ако искате да го направим утре вечер, примерно към 20 българско време, т.е. 18-20 европейско и 10-13 американско време?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:17, 7 декември 2024 (UTC) :::Ще гледам да успея. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 02:04, 8 декември 2024 (UTC) :::: Благодаря! Ще го мърджна към 20:00, така че в следващите няколко минути ботът да го приложи тук.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::: {{да}} [[Специални:Приноси/JSS 9]] <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:04, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Благодаря и аз. Не съм сигурен кое как е било преди, но ако отворя анонимен прозорец в инфобокса на [[Война]] примерно има странни точки в началото. Нормално ги няма (сигурно имам друг изглед). Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:54, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]], хммм, странно, джаджата сякаш не работи за нерегистрирани – а би трябвало да работи.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:58, 8 декември 2024 (UTC) ::::: Джаджата изглежда да работи според очакванията. Докато си стои включена, всичко изглежда както досега. Когато се изключи, има проблеми с наши изобретения -- няма ги двете колони на начална страница, а {{ш|Последни промени}} излиза доста разхвърлян. Тези неща може да се оправят, разбира се. ::::: Следващата стъпка според мен: на когото му се тества, изключва си Интерфейс -> Старо оформление от джаджите и гледа с какъв ''минимален'' код (тествайки накрая винаги и с локалния common.css) биха се оправили едни или други промени. ::::: Този код според мен може да разпределим на няколко места: :::::* където е възможно – като стил на съответните шаблони: [[:en:WP:TSTYLE]], :::::* в останали случаи, където кодът може да бъде обособен тематично, и особено, ако би било полезно да може да бъде изключван при желание – в нови гаджети, :::::* в останали случаи, където кодът практически сигурно ще е нужен постоянно и за всички – в нов гаджет LocalStyles.css или нещо подобно, :::::* в останали, особено специални случаи, за крайно ограничен и абсолютно сигурно задължителен CSS – директно в Common.css. ::::: Ако се чудите с какво би бил полезен LocalStyles.css в сравнение със слагане просто в Common.css – както и в момента, ползата е, че джаджата може да се изключи, докато Common.css не можете да изключите. Така, при нужда от някакво дебъгване на визуални проблеми, лесно може да се елиминира като „шум“ нашия локален код. Такова тестване ще може да направи всеки регистриран редактор и то, което е не по-малко важно, без да засяга останалите потребители. За тестване на „изключване“ на Common.css ще е нужен интерфейсен администратор – и това ще засегне всички потребители. ::::: Засега зор нямаме. Когато оправим по-съществените неща, може по подразбиране да изключим джаджата. Ако междувременно сме си свършили добре работата, и тогава няма да имаме зор. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:32, 8 декември 2024 (UTC) ::::: П.П. Лично аз ще си изключа джаджата и известно време просто ще си ползвам Уикипедия така, за да събера впечатления къде има проблеми без нея, и съответно за кои неща ще трябва да добавим нужния CSS код.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 8 декември 2024 (UTC) == Използване на ft, вместо около == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Carbonaro.]]''<br><span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:56, 8 декември 2024 (UTC) Кажете, каква ви е мотировката за връщането на ''ft'', вместо ''около.'' В Уикипедията такива идиотски преводи стоят кат ''Бе Ем Ве'' (BMW) и ББЦ (BBC)… , а вие изправяте това което има български превод? И колко българи знаят какво значи? Те ''Белчо и Сивушка'' не знаят кои са, та камо ли ft. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 04:35, 28 ноември 2024 (UTC) :[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], „около“ е неправилен превод. Така не става ясно живял ли е през този период, управлявал ли е, или е достигнал разцвета си. Ако не можем да намерим подходяща заемка, най-добре да не бутаме, защото се променя смисълът. Вярно е, че читателят може да се затрудни, но по-добре ли би било, ако го подведем? Също моля те, обръщай внимание на граматичните особености, не само да правиш забележки. След предлог например не се употребява пълен член (с много малки изключения). Запетаи обикновено не се употребяват след обстоятелствено пояснение: „След Втората световна война{{color|red|''','''}} се установява в България“. Разбира се, това не е в сила, когато важат други правила: „След Втората световна война, изглежда, се установява в България“. Но не оставай с грешно впечатление! Всички оценяваме усилията, които влагаш. Факт е, че хиляди статии имат нужда от подобрение, и е хубаво, когато се намират хора, които с интерес вършат тази работа. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:10, 28 ноември 2024 (UTC) ::Между другото и най-великите писатели са ползвали коректори. Нищо лично. Все пак за ''около'' не сте прав. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:30, 28 ноември 2024 (UTC) ::В статията за Никомах ''около'' стои вече 13 години и никой не е помислил да го промени на ''floruit.'' А около и означава по средата, в разцвета. ::И още един въпрос. Защо махнахте препратките към конституцията и правилника? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 06:17, 28 ноември 2024 (UTC) :::Не съм съвсем съгласен. Двете конструкции внушават различни значения. :::{| class="wikitable" | Никомах Геразски (ок. 60 г. – ок. 120 г.) е древногръцки философ, математик и музикален теоретик. || Вероятно става дума за датата на раждане и смърт. |- | След административната реформа на Диоклециан (упр. 284 – 305 г.) провинцията попада в окрупнения диоцез Тракия. || Взето от статията „[[Специални:PermaLink/12294090|Долна Мизия]]“. |- | Баща му Никомах (ок. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III. || Създава се впечатлението, че точният период на неговото управление не е ясен. |} :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:51, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Съгласен съм с Карбонаро - това не е около. Floruit си означава най-често периодът, в който личността е засвидетелствана да е била активна и се използва в историческата наука в латинската форма. Никога обаче не съм виждал употреба на български. Така или иначе смятам, че трябва са си се остави на латински floruit. Съкращението нормално е фут. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:00, 6 декември 2024 (UTC) ::::: Моите две стотинки: трябва да се направи {{ш|floruit}} и, ако се сметне правилно, {{ш|fl.}} и да се преведе поне минимално [[:en:Floruit]] за прости хора като мен. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 6 декември 2024 (UTC) ::::::Колко %-та от българите знаят какво означава съкр. ft, даже думата floruit? Просто питам. А „около“ с една дата е подобно на дантевото: „На попрището жизнено в средата“. Защо да не е най-активния период? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:32, 7 декември 2024 (UTC) :::::::Защото „около“ създава впечатлението, че датата на управление не е известна. Има разлика между „Бил е на власт около 1250 г.“ и „Управлявал от 1246 до 1251 г., като достига разцвета си през 1249 г., когато пленява...“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:58, 8 декември 2024 (UTC) ::::А не трябва ли да е fl. c. 375 пр.н.е. – по примера за Никомах в таблицата; и поначало, когато се посочва една единствена година и тази година се разглежда като ''най-вероятната'' година на кулминация в разцвета? Освен това, ако ще се използва '''fl.''', според мен трябва да се използва и '''c''' (circa) вместо около, а вграждането на връзка към статия за смисъла на използването понятие/съкращение или изскачащо прозорче за мен е задължително – в подкрепа на направеното предложение в този смисъл за шаблон. Оттук следва (за мен) въпросът дали да не се използва и AD (Anno Domini) или AC (ante Christum) за консистентност – когато се посочва период или година от преди новата ера/преди Христа, да е изцяло на латински.<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 10:57, 8 декември 2024 (UTC) :::::Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в [[Уикипедия:Стил]]. <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:00, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия, просто показва, че не става ясно как трябва да се интерпретира, ако се използва само „около“. Иначе за използването изцяло на латински изрази съм категорично против. Като българска артернатива за ''fl.'' дали не можем да използваме „разцв.“, например „Никомах (разцв. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III“? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:05, 8 декември 2024 (UTC) :::::::{{цб|Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия}} :::::::[[Аристотел#Биография|Аристотел#Биография]] :::::::[[En:Nicomachus (father of Aristotle)|Nicomachus (father of Aristotle)]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:09, 8 декември 2024 (UTC) :::::Много интересно предложение. Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:50, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::Да, благодаря. Всъщност оттам тръгна всичко, когато Niki Yooff [[Специални:Diff/12425434|промени]] „''fl.'': 375 г. пр.н.е.“ на „около 375 г. пр.н.е.“, но с това се променя и значението. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:53, 8 декември 2024 (UTC) :::::::::Да, променя се значението при замяна на fl. с около, без да става ясно това „около“ за какъв аспект от живота на Никомах се отнася; но и fl.: 375 г. пр.н.е., струва ми се, също не е съвсем изрядно – [[En:Nicomachus (father of Aristotle)|в статията в Уикипедия на английски е fl. c.]], тоест ''около'' тази година, но действително конкретно по отношение на периода на активност, което именно се разбира от комбинацията fl. c.<br> :::::::::{{цб|Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в Уикипедия:Стил. ~ Pelajanela // беседа 11:00, 8 декември 2024 (UTC)}} <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:47, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::::Да, да, видях. Чувствай се свободна да го направиш. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::::{{цб|Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“}} ::::::За мен този коментар е пример за фалшива аналогия:<br> ::::::[[file:FLICC_Taxonomy_of_Logical_Fallacies.jpg|600px]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:33, 8 декември 2024 (UTC) : Като лаик, единствено с непретенциозен любителски интерес към историята, да попитам пак: ако ''floruit'' действително се използва в научната литература и на български, не би ли било най-добре да се преведе (или напише) [[:en:Floruit]] и да се въведат {{ш|floruit}} и {{ш|fl.}}, които да сочат към тая статия? Така няма да е проблем, че читателите може да не са запознати с термина. То поначало не се очаква Уикипедия да е писана като за първи клас. Затова именно служат препратките – читателят да може да разбере какво означават непознати му понятия.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:01, 8 декември 2024 (UTC) ::Или тук, или в „Уикиречник“, както е понастоящем шаблонът {{ш|fwiw}}, но във всеки един случай е добра идея. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:10, 8 декември 2024 (UTC) ::: Не бих разчитал на нашия Уикиречник. Там лесно може да бъде вандализирана и никой да не забележи с години. И с fwiw може да стане, но то поне не е в статии.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:13, 8 декември 2024 (UTC) 4vttrijcji7lv2po8oz60ocz823p0ua 12435177 12435175 2024-12-08T19:01:13Z Iliev 47135 /* План за CSS */ re 12435177 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) :Нима това момиче е по-известна от Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев, че нейната страница е по-голяма от техните взети заедно? Страницата прилича повече на [[CV]]. Просто се интересувам. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 01:40, 26 ноември 2024 (UTC) :Тази страница се нуждае от добро почистване. Само това ли е от личния живот? Една сватба? Кой е бил DJ-ят?--[[Потребител:Pl71|Pl71]] ([[Потребител беседа:Pl71|беседа]]) 21:16, 26 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) :Здравейте, много ви благодаря за отговора! Информацията ми е предадена лично от Младен Трайков. В интернет има много статии, от които може да се види, че информацията е коректна, но е трудно да цитирам конкретен източник… :Как мога да процедирам? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 15:34, 22 ноември 2024 (UTC) ::Здравейте, малко късно, но сега виждам, че сте писали. Вижте, просто това, че някой Ви е предал дадена информация, съвсем не означава, че същата може да бъде използвана тук. Предполагам, че наистина в интернет има много информация по темата, но източниците, които следва да се ползват тук трябва да бъдат достоверни. Съветвам Ви да прегледате сините препратки, които Ви написах в предния си отговор. Без конкретен и достоверен източник, не мисля че има шанс статията да остане. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 21:25, 26 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA&nbsp; в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща позицията на WOWSA, че е „открила и разкрила фалшифициране на данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Тези източници са полезни, благодаря Ви. За първия не съм сигурен дали отговаря на изискванията ни за благонадеждност, но Sportal, мисля, е достатъчно утвърден сайт за спортни новини (колегите, които имат опит със спортна тематика, може да ме поправят), така че публикуваното в него по темата също е важно да бъде отразено в статията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:40, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Вие продължавате да искате да се изтрият факти , {{нлн|които не са ви изгодни}} за да не се очерня името на даден човек. Само че това няма как да мине, не се намираме в Северна Корея или Съветския съюз. А вашите обвинения към Петър Стойчев са {{нлн|доста жалка картинка}}. Петър Стойчев не работи във WOWSA. Федерацията е разнищила случая от край до край и това няма как да бъде изтрито господин Костов. То вече стана известно на цялата спортна общественост у нас и в чужбина. Ако успеете да осъдите организацията и да докажете, че грешат това също ше бъде отразено. Успех.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 18:55, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::И аз не обвинявам П. Стойчев в нищо, къде видяхте такова нещо? ::::::::{{нлн|Жалък сте.}} Но не знаете фактите, така че {{нлн|по-спокойно с думите}}. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:20, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::Това не са мои и наши обвинения. Просто ви цитирам статии които на вас {{нлн|явно не ви харесват ;)}}. Ясно е, че еие {{нлн|сте пристрастен}} и не зачитате фактите. А понеже не се и представихте кой сте, приемам че {{нлн|сте някой от тези цитирани в първата статия}}. Ако не е така си напишете поне имената и телефона, както аз ясно направих. Би трябвало администраторите да ви изключат от редактирането на статията за Цанко Цанков. Вие не зачитате че и самите WOWSA ясно декларират, че нищо не са отменяли и няма какво да отменят и публикуваната в 67 източника информация е невярна. Така че това което вие сте написали в статията категорично не отговаря на истината. По-добре четете, а не пишете повече/ ::::::::https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:17, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::: Уикипедия [[У:НЕЕ|не е форум]]. Тук не е мястото да се обсъжда кой е крив и кой прав в тази история. Коментирането на личността на други редактори [[У:НЛН|също е забранено]]. ::::::::: Единственото, което може и трябва да се обсъжда в Уикипедия, са самите статии: в какво може да не отговарят на изискванията, но най-вече как да бъдат подобрени. ::::::::: Няколко мнения вече бяха изказани. Нека изчакаме дали ще има и други.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:28, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::Аз просто показвам факти, а не водя война като по-горния ви колега. Иначе сте парви - това не е форум, но някой трябва да вземе мерки срещу подобни пристрастни редактори, които не зачитат фактите, а редактират по "лични убеждения" и със злоба. Освен това още вчера писах на поне 5-6 администратора от общо 23мата за българската wikipedia - нямам отговор от нито един. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:34, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::: Администраторите нямат компетентност да решават какво да пише в Уикипедия (често се бърка, факт, затова е специално подчертано на страницата [[Уикипедия:Заявки към администраторите]]). Тези въпроси се решават от редакторите и по тази причина е важно да се чуят повече мнения. Иначе е разбираемо всеки да вижда нещата от собствената си камбанария. Затова консенсусът е един от [[У:5|петте стълба на Уикипедия]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:45, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) ::Поздравявам включилите се в казуса колеги за подробното разискване. Изчетох нишката тук с всички коментари и погледнах самата статия. Подкрепям да бъде преместена засега в инкубатора. Има сериозни проблеми, като например липсата на източници в текста, липсата на сегашно историческо на места, излишни суперлативи, прекалени на брой външни препратки... Разделът за WOWSA трябва да бъде преработен в по-енциклопедичен и точен вариант. Разглеждайки дори само набързо някои от източниците, споменати тук, мисля, че има как да бъде включена цялата случка с асоциацията, включително и как е отразена тя от медиите, в безпристрастен и енциклопедичен вариант. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 22:12, 21 ноември 2024 (UTC) :::По-горе Лъчезар беше написал разделът за WOWSA да бъде пренаписан и подобрен. По-лесно ми е да отговоря тук, защото съм на мобилен. Това е много добро предложение, винаги съм бил отворен към преработване и подобряване на всичко, което съм писал в Уикипедия. Ако някой не ме изпревари ще се опитам в най-скоро време да направя нещо по въпроса.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 00:55, 22 ноември 2024 (UTC) :::Пренаписах раздела и признавам, че предишния не беше добър. В момента мисля е възможно най-акуратен.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:28, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@[[Потребител:Givern|Givern]], @[[Потребител:Райън|Райън]], @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]] ::::Благодаря за промените Givern, така ми харесва да има обективност и конструйтивност. ::::Но пак изразявате предимно гледната точка само на едната страна, а именнто тази на WOWSA. ::::По текста ви има доста неточности, но щом искате да присъства WOWSA в статията за Цанко Цанков е редно да напишете и другите гледни точки. ::::Първо да направим уточнение - целият този параграф за WOWSA се отнася единствено за първото плуване на Цанко Цанков по река Дунав, състояло се на 06.09.2024г за което той е подал данни към WOWSA. Те имат право да разглеждат/ратифицират/отказват единствено само това негово плуване. ::::'''Пояснения, факти и неточности:''' ::::'''1. Данните не са фалшифицирани, а може да се каже манипулирани.''' ::::Обяснение: Истината е, че няколко .GPX файла са сглобени ръчно в един и то MS WORD файл (в последствие експортнат като PDF) поради незнание и техническа некомпетентност на екипажа на лодката, който ги е изпратил. При това ръчно манипулиране на данните според човека, който го е правил, самият WORD е конвертирал някои данни в автоматични дати.&nbsp; &nbsp;Освен това не е имало никакво ясно изискване от WOWSA за формата на данните (или поне те (екипажа от Видин) не са му обрнали необходимото внимание на това). Освен това от WOWSA не са дали необходимото време на екипа на Цанков да подготви и провери валидността на данните - искали са ги незабавно по най-бързия начин. Това е и основната причината да бъдат изпратени доста неконсистентни данни. ::::'''2. GPS устройствата при подобни плувания са върху самата лодка. Плувеца няма право да носи устройства по себе си (защото плуването е unassisted).''' ::::По време на първото плуване нивото на реката е около 80см (това е официалното ниво, взето от котата на автоматичната станция, намираща се на Дунав мост 2). Това е едно от най-ниските нива на реката за годината (както и едно от най-слабите течения съответно). Поради плитчините на река Дунав по това време (на места под 50см) се е налагало лодката да се измества периодично от праволинейния курс, който Цанков е следвал в близост до фарватера. Това преместване се е осъществявало с по-висока скорост (до около 20км в час) и на десетки метри разстояние от плувеца, което е отразено в GPS данните. Точно за тези скорости се хващат от WOWSA, че не са реални. Да така е - това е скорст на лодката, а не на Цанко Цанков. ::::'''3. WOWSA постъпват доста некоректно като цялото им разследване е базирано на данните от GPS устройство, което е върху лодката, а не върху плувеца''' (той няма право да носи устройства). Това е техен огромен пропуск, тъй като реално проследяват вариациите на скоростта и посоката на самата лодка, а не на плувеца. По този начин се обесмисля цялото им разследване и обвинения. Лодката е нямало как да бъде до него плътно през цялото време. ::::4. '''Напишете, че на лодката е имало съдия - Стефан Георгиев''' - един от най-опитните и реномирани плувни съдии в България, който ясно и категорично се подписва и декларира, че плуването е било абсолютно коректно и по правилата. ::::Този човек е и главен наблюдател (обсървър) на това първо плуване в Дунав. ::::'''Напишете също, че въпреки всичко неговото мнение не е било взето под внимание от WOWSA, което е грубо нарушение на правилата от тяхна страна.''' ::::Може да се цитира тази статия: <nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> ::::Освен това преди плуване WOWSA са били помолени да предоставят техен съдия за това плуване, но те не са предоставили такъв. ::::'''5. На лодката е имало и други свидетели, следящи плуването, в това число и бившия кмет на гр. Видин - Герго Герегов.''' ::::Те също може да предоставят допълнителна информация. ::::'''6. От WOWSA не са предоставили предварителна информация, че в Дунав има записан рекорд от 115.8 км на румънеца Богдан Зубрагиу''' от август 2021. В Google също не са били налични данни за такъв рекорд преди 06.09.2024. Това поставя под съмнения цялата дейност на WOWSA, които в последствие изглежда добавят статия за това плуване на румънеца и заявяват публично, че плуването на Цанков не е рекорд. ::::Същевременно екипът на Ц. Цанков наистина обявява плуването като рекорд. Това се получава поради незнание от тяхна страна за рекорда на румънеца. ::::'''7. На 19.09.2024г е осъществено второ плуване в река Дунав.''' Този път на лодката има 6 различни GPS тракера, AIS проследяващо устройство на корабна администрация - Русе, няколко видеокамери, заснели цялото плуване, подробен объсрвър лог, воден прилежно и в детайли от мен - Кристиан Костов. ::::На лодката има четирима допълнителни свидетели, следящи плуването също. ::::'''Изминатото разстояние е 120 километра и 600 метра за 18 часа и 1 минута !''' ::::Това е нов рекорд. Плуването се очаква да бъде ратифицирано, но не от WOWSA. ::::Никакви данни за това плуване не са подавани и няма да бъдат подавани към WOWSA, тъй като тази асоциация се оказва че лесно се подвежда и манипулира от случайни имейли от недоброжелатели и конкуренти. Тя е ненадежден партньор и за в бъдеще плуванията на Цанков няма да бъдат ратифицирани през нея. Има много други по-надеждни организации, федерации и асоциации. ::::Това всичко трябва да бъде добавено, ако искате да има прозрачност и коректност на информацията, която предоставяте ! [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 09:06, 22 ноември 2024 (UTC) ::Дайте наистина да преместим статията в Инкубатора и там който има желание да работи над нея. @[[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]]: Можете да редактирате статията, като добавите нужната информация, но трябва да спазвате неутралност и за всяка информация да предоставите надежден източник, който напълно да препокрива написаното – без лични мнения, без непотвърдена информация. Като за начало Ви предлагам да започнете с частите от статията, които не са свързани с WOWSA, за да придобиете опит. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:40, 22 ноември 2024 (UTC) :::{{цб|без лични мнения, без непотвърдена информация.}} и без суперлативи от рода на :::„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност“. От енциклопедична гледна точка нищо не може да бъде безспорно. :::Да напомня на [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] че ако е от екипа на Цанков и получава заплащане за това задължително е да го декларира според [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Policy:Terms_of_Use/bg условията за ползване] с които изрично се съгласява при публикуването на всяко нещо написано в Уикипедия включително на беседите и тук в „Разговори“. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:11, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@Сале „Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това. Относно това дали съм част от екипа или не - по скоро се захващам с това защото виждам колко много невярна информация, атаки и помия се изсипа върху Цанко Цанков. И не - не получавам заплащане от никой, опитвам се безпристрастно да гледам на нещата и да давам информация каквато е. Също би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони), а не никнейми и пози начин всеки да носи воята отговорност за думите си. И още нещо - искам да знам каква е структурата ви, има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той ? [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 12:36, 22 ноември 2024 (UTC) :::::С този тон... Няма структура. Това е доброволски проект, никой не е по-висш, някои са просто по-опитни. А и Уикипедия не е някаква авторитетна публикация, че да можете да изисквате от редакторите някакви неща. Това е енциклопедия, в която материалите са с качеството, с което ги създават доброволци. Ние отразяваме Това, което е публикувано в достоверни източници. Не можем да правим интервюта, да слушаме обяснения и според тях да пишем статии, например. Стига да има достоверен източник, който е публикуван на друго място, може да се напише в статията твърдението - неутрално и енциклопедично. Включително и от вас. Ако преместим статията в инкубатора, може да прочетете редицата помощни страници в Уикипедия, които ще ви помогнат да разберете за какво говорим по отношение на хоризонталната структура на сайта, неутралния тон и т.н, а после да изпипате статията сами. [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 15:37, 22 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това.|Kristian kostov}} ::::: Нередното е, когато твърдението не идва от благонадежден източник, а предвид изключителността му, дори от повече благонадеждни източници. „Изключителни твърдения имат нужда от изключителни източници“, както казваме в Уикипедия. Ако в източник пише, че е поставен някакъв рекорд и нищо повече, а редактор в Уикипедия го допълни с „безспорен връх“, това представлява [[У:БОИ|оригинално изследване]], което няма място в енциклопедията. ::::: {{цб|би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони)}} ::::: Изглежда все пак не сте чели [[:wmf:Policy:Terms of use|Условията за ползване]] на сайтовете на Фондация „Уикимедия“. Тези условия са '''задължителни''', не просто пожелателни, и неспазването им може да доведе до прекратяване на достъпа, особено при нарушения на особено важни изисквания. ::::: Едно от тези важни изисквания е да не бъде нарушавана неприкосновеността на личния живот на останалите потребители, включително да не бъде търсена персонално идентифицираща информация. Терминът в оригинала на английски, който единствен има правна стойност, е ''soliciting''. Вашите коментари -- този и по-раншен -- представляват именно ''solicitation''. ::::: Това е забранено. Не го правете повече под каквато и да е форма. ::::: {{цб|Относно това дали съм част от екипа или не (...) не получавам заплащане от никой}} ::::: Точният термин в УзП е ''compensation''. Не е нужно овъзмездяването да е парично. Не е нужно дори да е материално. И е достатъчно само да е очаквано. „Помощ от приятел“ и „услуга за бъдеща услуга“ абсолютно влизат в тази категория. ::::: Много важно е да се помни какво точно е забранено. Някои хора се опитват да прикриват подобни зависимости, смятайки погрешно, че ще бъдат наказани, ако ги признаят. Точно '''обратното''' е. Забранено е не редактирането срещу овъзмездяване, а ''прикриването'' на такова редактиране. ::::: Важно е да се помни и това, че не е нужно тези нарушения да бъдат „доказвани“, тъй като Фондация „Уикимедия“ очевидно не може да провежда полицейски разследвания. На практика е достатъчно добре обосновано предположение, че е налице нарушение на УзП, за да бъде ограничен достъпа, особено когато това е свързано с вреди за съответния проект -- например нарушаване на основополагащите принципи, включително тормоз над останалите редактори. ::::: По тези причини най-добронамереният ми съвет е да не се страхувате да бъдете максимално открит. Освен, че няма да рискувате да сте в нарушение на УзП, това може да Ви спечели и повече симпатии сред редакторите. ::::: {{цб|има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той}} ::::: Краткият отговор е: това, което виждате тук, е начинът за решаване на ситуации като тази в проектите на Фондация „Уикимедия“. ::::: Ако предпочитате по-официален отговор, може да се свържете директно с Фондацията: https://wikimediafoundation.org/about/contact/<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:04, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::<nowiki>Благодаря за поясненията {{@</nowiki>[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]<nowiki>}}, наистина са доста изискванията, както и спецификите, подробностите и тълкуванията. Аз не съм професионален нито журналист, нито редактор, нито имам амбиции да бъда такъв. Аз съм просто доброволец в случая и нищо повече. </nowiki> ::::::Така , че ако ако имате желание, време и воля, моля направете вие (редакторите имам предвид) необходимите промени по страницата следвайки стандартите на wikimedia. Каквото се изсква като информация от страна на Цанко Цанков, ще ви бъде предоставено предварително или по време на редактирането. Иначе става двойна работа и игра на котка и мишка в която нашата страна трябва да се чувства мишката, която я е страх от редакторите на Wikipedia :) Но оценявам високо диалога все пак с всички Вас ! ::::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:11, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::: Едно малко, но важно уточнение, касаещо „предоставянето на информация“ и защо то не е приложимо в случая. Редакторите в Уикипедия са задължени от [[Уикипедия:Възможност за проверка]] да използват при създаването и дописването на статии единствено информация, която е налична в публично достъпни [[У:БИ|благонадеждни източници]]. Това е съществено отличие от например журналистите и учените, за които е обичайно да събират лично информация като очевидци, интервюиращи, експериментиращи и т.н., както и да споделят собствени анализи, заключения, преценки и други подобни. Вече това, което журналистите, учените и въобще специалистите в дадена област публикуват -- което ние наричаме „вторични източници“ -- представлява основният източник на информацията в Уикипедия. Именно тази особеност на Уикипедия -- при условие също, че се подбират единствено вторични източници, на които може да се има доверие -- позволява на енциклопедията да бъде смислен източник на информация, независимо, че „всеки може да я редактира“.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:01, 23 ноември 2024 (UTC) : [[Картинка:Yes check.svg|18п|✔Готово|link=]] '''<bdi>Готово</bdi>''' Преместена като [[Чернова:Цанко_Цанков_(плувец)]] до привеждане в енциклопедичен вид. Защитата за редактиране е свалена, всеки може да я подобрява. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:04, 22 ноември 2024 (UTC) След последните добавки към тази статия хвърлящи безпочвени нападки към определени личности, съвсем загубих надежда за тази статия и че може да се излезе от този батак.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:57, 24 ноември 2024 (UTC) == Чернова: JoyYoga одобрение и планиране == Здравейте УкиАвтори и админи, Моля за помощ относно моята чернова, която очаква одобрение. Опитал съм се да напиша статията, така че да не звучи рекламно, тъй като става дума за материал, който да информира за марката Joy Yoga и студиото ни в София. Бихте ли могли да ми помогнете, да я направим така, че да отговаря на всички условия, защото ми се иска да сме представени, като наистина различно Йога студио и общност в София? Като цяло, смятаме на сайта joy yoga да започнем поетапно да качваме множество материали, които можем да преработваме и споделяме за уикипедия, защото ще се стремим да бъдат образователни и информативни. Не съм убеден, доколко това отговаря на стандартите на общността, а знаете, че това отнема голям ресурс, така че ще се радвам да дадете някакво становище в тази посока. За момента е важно, да ни виждат като сериозен бранд, което е малко трики при положение, че Уики, по това, което чета не толерира реклама и позициониране на кой да е - пише че се приемат статии за значими компании, но реално липсва обективен критерии за това кой бранд е значим. За мен JoyYoga e значим, но за друг не е.. :) Благодаря ви, предварително и ще се радваме, ако се интересувате от йога, здравословна храна или просто искате да се запознаем - да ни посетите... ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 22:13, 23 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Поздравления за откриването на студиото ви. Разгледах черновата ви. За съжаление не мисля, че отговаря на изискванията за значимост и енциклопедичност. Всичко в статията е като от бизнес уебсайт, а и няма достоверни източници. Студиото е открито едва преди няколко месеца - няма как да добие значимост за толкова кратко време. Приемливи източници в случая биха били неща от рода на статия във вестник, която описва приносите на студиото към, например, местната икономика или обществен живот и то след като студиото е съществувало с години. Не мисля, че статия за това студио за момента принадлежи в Уикипедия. Ето ви няколко примера на значими бизнеси, като не всички са добре написани, но поне по значимост имат място в Уикипедия - [[Мол ъф София]], [[Билла]], [[Кино Арена]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:47, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря SlipknotRlZZ, ::Ще имам предвид, нещата, които споменавате. Може би на по-късен етап от развитието ще опитаме отново да се добавим като компания. Ако смятате, че можем по някакъв начин да я преработим, така че да отговаря на изискванията, може да се свържете с нас и да си направим среща. Освен това си търсим човек, които да може да пише добре по темите за йога, така че ако проявявате интерес може да се помисли нещо.. ;) ::Поздрави, ::Александър [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:48, 24 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Уикипедията не е площадка за рекламиране на стартъпи. По-добре се насочете към Facebook или Instagram. Хората, които търсят информация в Уикипедията надали са ваши потенциални клиенти. Пораснете, отворете филиали във всички областни центрове и вярвам ще се намерят хора, които ще напишат за вас статия в Уикипедията. Засега не си губете времето. Безплатен съвет от мен. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:07, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря Николай, ::Разбира се, използваме дигиталните платформи за реклама, които посочихте. Идеята ми за уики-статия си ми хрумна случайно и помислих, че ще е интересно да направим някаква поредица от материали, които можем да подготвим и да качим. :) Може да се пише по специализирани материали за самите практики, някакви неща за индуистките божества и др., но сякаш при това положение, по-скоро няма смисъл... ::Благодаря, все пак и поздрави, ::Алекс ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:53, 24 ноември 2024 (UTC) :::За практиките пишете, но не споменавайте Joy Yoga, поне на този етап, докато не станете узнаваеми. При всеки опит за написване на статия Joy Yoga, тя ще бъде безжалостно изтривана. Дерзайте. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 18:44, 24 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря Николай, ::::Мисля да ги кросвам с публикации на сайта. Реално ще правя статиите в блога, а в уики ще го цитирам като източник, като това ще става през 2 месеца, така хем ще вдигам SEO score-а на сайта, хем ще имаме присъствие в уики. Какво мислиш за този подход? Единствения казус е да намерим кой да пише и редактира, че напоследък е голям проблем това, а аз не знам дали ще мога да насмогна... :) ::::Поздрави, ::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 00:19, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Вие изглежда отказвате да се съобразите с изискванията за писане в Уикипедия. Никакви авторски писания. Множество благонадеждни източници. Сериозно ли си въобразявате, че тук ще си дублирате сайта? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 00:49, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Това не е добра идея. Уикипедия не е място я разсъждения, мнения, философии... Това е енциклопедия, сбирка от факти, които са били докладвани на друго място, в благонадеждни източници, преди да бъдат записани тук. Запитайте се защо искате да дублирате в Уикипедия. За собствена облага? Ако искате да допринесете към Уикипедия, добре сте дошли! Но моля първо се запознайте с [[Уикипедия:Благонадеждни източници]], [[Уикипедия:Възможност за проверка]] и [[Уикипедия:Без оригинални изследвания]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:48, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::Привет Николай, ::::::Извинявам се, че не съм разбрал какво точно искате да кажете. Може би, започвам да разбирам какво имате предвид при така поставения коментар. :) Надявам се, че ще простите невежеството ми, въпреки че нямам предвид "собствена облага" в прекия смисъл и по-начина по който разбирам този термин. Ще се запозная с материалите, които ми цитирахте и благодаря за съдействието.. ;) ::::::Поздрави, ::::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 02:03, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::: [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], малко храна за размисъл, която може да Ви е полезна, дори да не допринасяте повече в Уикипедия. ::::::: Много хора днес изпитват носталгия по миналото, дори минало, в което още не са били родени. Светът изглежда все по-необясним и несигурен. Има много и най-различни причини за това. Една от тях обаче е какофонията от информация, заливаща ни отвсякъде – особено информация, която интуитивно чувстваме, че се възползва от нашите нормални човешки слабости, като например доверието ни. ::::::: Кому можем днес да вярваме? Има ли въобще истина? ::::::: Преди близо четвърт век, когато Уикипедия възникваше като проект, в който „всеки може да редактира“, мнозина смятаха, че това е абсурдна идея. Невъзможно е всеки да може да пише и да не излезе една огромна глупост! Уикипедия не само опроверга тези песимистични предсказания, но се превърна в уважаван източник на информация и практически неразделна част от днешното цифрово пространство. ::::::: Защо? Причината е, че Уикипедия позволява на всекиго да пише – но не какво да е. Енциклопедията изисква да се пише това, което казват авторитетите. И признава за авторитети само тези, които са се доказали като такива. Случайно или не – както беше в „доброто старо време“, за което мнозина тъгуват днес. ::::::: Каква е връзката с Вашите занимания? ::::::: Един от кумирите ми, макар и в малко по-различна, но донякъде свързана област, е Scooby Werkstatt, известен като [https://youtube.fandom.com/wiki/Scooby1961 scooby1961]. Скуби навремето имаше сайт със съвети как да поддържаме добра физическа форма. Такива сайтове – бол. ::::::: Но Скуби се отличаваше. Съветите му звучаха доста земно: „не харчете излишни пари за скъпо оборудване, добавки или дори храни: важно е постоянството, за мускулите и парче ръждиво желязо върши същата работа като лъскавото, а бобът и лещата са отлични източници на белтъчини, независимо, че може да изглеждат като бедняшка храна“. ::::::: Обаче дори това не беше същественото отличие. Същественото беше, че Скуби винаги цитираше сериозни научни изследвания, с които аргументираше своите твърдения. Не „вервайте ми“, не „една жена каза“, не „[[Хълк Хоган]] каза“, не дори „[[Арнолд Шварценегер|Арнолд]] каза“. ::::::: Скуби не е типичният днешен инфлуенсър. Но съм убеден, че ако инфлуенсърството въобще просъществува в бъдеще, то рано или късно ще се върне към модела на хора като Скуби. Защото всяка заблуда, въобще всичко фалшиво един ден неизбежно се сблъсква – челно – с реалността, а здравият разум винаги е крайният победител. Както казваше един от героите на Азимов, „главна характеристика на научната религия е, че нейните пророчества ''винаги'' се сбъдват“. ::::::: Вярвам Ви, когато пишете, че не сте просто поредните, захванали се с нещо. Един от начините да се отличите може да бъде моделът на хора като Скуби, които се основават на факти и научни доказателства. А пък един от начините да развиете тези умения – а и да подчертаете сериозността на заниманията си – може да бъде допринасянето в Уикипедия. ::::::: Представете си добре написани статии в енциклопедията, които описват ''реалните'' ползи от йога за организма, важното ѝ културно влияние, нейната история и много други аспекти. Независимо, че и други редактори ще допринасят по тези теми, човек може с основание да се гордее, че ги е започнал или значително развил. А защо не и превърнал в „[[Уикипедия:Избрани статии|статии за пример]]“ – каквато е [[:en:Yoga]] в английската Уикипедия. :) ::::::: Каквото и да решите, желая Ви успех в начинанията!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:26, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], между другото ако продължите да пишете в Уикипедия ще трябва да си смените потребителското име. Уикипедия [[У:НПИ#Неподходящи_потребителски_имена|не разрешава]] фирмени имена. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:52, 25 ноември 2024 (UTC) == Пр. Хр. == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Алиса Селезньова]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:45, 29 ноември 2024 (UTC) Алиса Селезнёва, или на всякъде в статиите променете правилното, книжовно ''пр.н.е.'' на архаичното ''пр. Хр''. или престанете {{нлн|да вандалствате}}! Не мога да разбера защо толкова настоявате. България е светска държава. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:03, 28 ноември 2024 (UTC) :Няма нужда от толкова агресия. Настоявате да наложите мението си по спорни въпроси - обясни Ви се, че няма да стане така. Отделно гледам, че използвате думички, които не разбирате - моля, прочетете [[Уикипедия:Вандализъм]] и превантивно [[У:НЛН]], че сте по ръба.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::Това не е агресия, а принципи. Просто така да се връщат редакциите е равностойно на вандалщина. Ако толкова настоявате, променете всички споменавания в статията, а не връщайте редакциите. В края на краищата ми дреме на [цензурирано] какво ще пише. Може и никога повече да не отворя тази статия. Виждам, че сте {{нлн|почитателка на съветски филми}}, та ще си позволя да перефразирам реплика от един филм: „За Википедию обидно.“ [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:35, 28 ноември 2024 (UTC) :::Нямам представа за какво говорите, но няма много общо с принципите в Уикипедия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 18:28, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Отговорете ми, естествено ако желаете, какво ви кара {{нлн|така да безчинствате по просторите на Укипедията}}. С какво ''пр. Хр.'' е по-добро? От естетическа гледна точка е ужасно с тази стърчаща главна „Х“. Словосъчетанието „преди Христа“ въобще не се ползва, нито от народа, нито в медиите. Някаква сляпа вяра, но България отдавна е '''СВЕТСКА''' държава. Единственото обяснение е, {{нлн|комплекси и предчувствието за своята значимост}}. {{нлн|Продължавайте, дерзайте!}} [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:14, 28 ноември 2024 (UTC) :::::А Вие сте просто за моментално блокиране. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 21:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::::::Причината, Моля! ::::::Затова ли, че отстоявам чистотата на българския език или има други причини? {{нлн|Ненавист, комплексарство и т.н.}}? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:30, 28 ноември 2024 (UTC) :::::::Дали българският език остава чист пишейки "преди Хр." или "пр Хр." може да се провери лесно, примерно в "История на българския народ" на Петър Мутафчиев от 1943 г. Авторът очевидно е грамотен мъж, който е бил съвсем наясно, че официално възприетия светски календар на България е Грегорианския и там година първа започва от раждането на Христос. За справка, погледни в част "I. Уводъ. Предистория и древенъ период въ миналото на балканския полуостровъ", на петия ред "преди Хр.", както и по-натам в цялата книга. Да разбирам ли, че по същество не си съгласен да ползваме Грегорианския календар в Уикипедия или просто не знаеш, че това е светския календар, използван в България? Поздрави, [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 10:29, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Ама вие сериозно ли давате за нормалност книга писана преди езиковата реформа? Повтарям! Никой не е забранил „пр.Хр.“, но използването му в XXI век в една светска държава е много странно. По своята абсурдност се нарежда до налаганата в последно време „българска кирилица“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:52, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::Причините за блокиране: :::::::* Множество лични нападки, включително в този разговор; :::::::* Неколко нарушения на правилото за тройно връщане. :::::::Помислете как успехте бързо да влезете в конфликт с 5-6 опитни редактори, некои от които администратори. Ако този разговор се водеше на У:ЗА, щехте вече да сте временно блокиран. (А, сега вижам, че той вече се води там.) Понеже виждам, че сте грамотен човек, моля Ви, осмислете репликите си, които са зачистени от други редактори. Войната с кирилицата (ако правилно разбирам неколкократните Ви препратки към нея) не я намесвайте тук. Пр. Хр. е широко използвана система от българската историческа наука - само на посоки Димитър Попов например, виден траколог. [https://www.ozone.bg/media/pdfs/576f550483b99.pdf]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:17, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], след като в правописния речник на БАН от 2012 г. е пояснено, че пр.Хр. може да се пише със или без интервал (т. 72.2.1) [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pravopis-na-skrashcheniyata-4/1338] и така сигурно е и в Берон, очевидно формата не е отживелица. Разбираемо има различни предпочитания, но тук не можете да налагате Вашите и е важно да разберете това. Ако пишете статии, можете да използвате в тях предпочитаното и никой не би трябвало да го промени, защото, както сам знаете, никоя от двете форми не е забранена, а и тук не сме направили с консенсус избор на една. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 14:34, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::Никой не е против кирилицата, упази Бог, а против налаганата от края на 50-те години типографска форма на кирилицата, наричана [[Българска кирилица]]. А по повод „пр.н.е.“. Никой не е забранявал този израз, а това, че се ползва в академичните среди е проблем на самите среди. Уикипедията е свободна енциклопедия и въпреки, че се придържа към научните факти не е задължително да използва архаични изрази, характерни за малка група хора, та било те и професори, и академици. Повтарям! България е светска страна. Никой в България не ползва в обикновения живот '''архаичното''' „пр. Хр.“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:09, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Според посочените източници, това изобщо не е вярно. Ако нямате източници, които да Ви подкрепят, мнението Ви си остава само това - личното Ви мнение, което Уикипедия не следва да прилага, тъй като противоречи на източниците и няма консенсус за него. Кое е толкова неясно?-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:13, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::: [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], Уикипедия [[У:НЕЕ|не е място за застъпничество от какъвто и да било род]]. Ако Вие имате мнение, това е Ваше право, но Уикипедия следва наложените практики, независимо дали ни харесват или не.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 29 ноември 2024 (UTC) Най-прекрасното е, че Хр., е роден 6 г. пр. Хр. [[Специални:Приноси/78.154.14.183|78.154.14.183]] 20:44, 2 декември 2024 (UTC) : А пък [[Начален меридиан|началният меридиан]] е разположен на 5 ъглови секунди от началния меридиан в Гринуич. Индианците не са индийци. В конската сила няма коне. Октомврийската революция – през ноември. Накъде отива тоя свят?!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:14, 2 декември 2024 (UTC) ::Съсипаха я тази държава, и добре че са потребители като @[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], че да ни отворят очите за тези несправедливости. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:35, 3 декември 2024 (UTC) == Партийна принадлежност на министри – отново за У:БЖХ == Обърнато ми бе внимание, че в статии като [[Правителство на Димитър Главчев 1]] партийната принадлежност на министрите бива променяна периодично от различни редактори. Стига се и до парадокси: Главчев като премиер е „безпартиен“, но като външен министър е от ГЕРБ-СДС ([[Special:Permalink/12410103]]). Какво толкова, ще кажете, {{ш|миоправиго}}! Първо, нека напомня: [[У:БЖХ]] не се отнася само до биографичните статии за живи хора. Тя се отнася до ''всяка информация'', свързана с тях. Всичко, за което има дори най-малък шанс да бъде оспорено, трябва да бъде подкрепено със солидни източници – както като качество, така и като количество. И дори за това, което изглежда сякаш не може да бъде оспорено, трябва да има поне някакви благонадеждни източници. По различни поводи – най-вече атаки срещу колеги от публични личности, които не са харесали нещо, написано за тях в Уикипедия – съм писал и тук, и в социалните мрежи как Фондацията би защитила решително и, както показва практиката, много успешно всеки един редактор, който стриктно е следвал принципите на Уикипедия. Може би обаче е важно да се подчертае и обратното: ''Фондацията няма да защити никого, който не спазва правилата''. Защо тогава просто не съм премахнал информацията? Защото в случая се използва шаблон {{ш|Министър2}}. Явно с цел улеснение, колоната за партийна принадлежност е направена така, че създава уикивръзка от съдържанието си (дори „[[военен]]“ на практика сочи към [[Война]]) или изписва „безпартиен“, ако не е посочена принадлежност. Това не е идеално, но е окей с исторически правителства, членовете на които отдавна не са между живите. Със съвременните правителства обаче не е така. Проблемите са два. Първо, добавяне на искане за източник, естествено, чупи шаблона, защото искането влиза в генерираната уикивръзка. Особено нелепо е, че дори добавяне на източник чупи шаблона по същия начин. Второ, интуитивното разбиране е, че за някого, за когото не се знае партийната принадлежност, колоната може да се остави празна. Обаче така се изписва „безпартиен“, а за някой министър и това може да звучи като невярна или дори „злепоставяща“ информация. Засега няма да пипам шаблона, защото наистина се използва в много исторически статии, където, първо, ще е много работа да се добавят източници, второ, липсата им не е чак толкова фатална (но и в никакъв случай не е безпроблемна). Най-вероятно бих мислил в посока създаване на пореден алтернативен шаблон ({{ш|Министър2}} е алтернатива на {{ш|Министър}}), който да позволява удобно добавяне на източници и искания за тях. Може би дори да изисква посочване на източник. '''TL;DR: Всяка информация за живи хора трябва да бъде подкрепяна с източници: подчертано благонадеждни и възможно повече.'''<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:33, 30 ноември 2024 (UTC) : Да, стойността по подразбиране следва да се промени на празна (и тя да се ползва при липса на източник). : По-същественият проблем с тези таблици е, че партията се използва неконсистентно в две различни значения - като формално партийно членство (което изобщо не е дефинирано за ранните партии) и като представител на дадена партия в коалиционни (или не) правителства. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:01, 1 декември 2024 (UTC) :: Точно така, именно в тоя смисъл беше забележката, която ми бе направена.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:13, 1 декември 2024 (UTC) :::Ама Главчев като служебен министър-председател си е безпартиен, независимо къде членува, защото не е излъчен за премиер от партия, а е назначен. Според мен това е идеята на "партийната принадлежност" на министрите - от коя партия им идва мандатът и служебните по дефолт би трябвало да са безпартийни. [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 11:10, 3 декември 2024 (UTC) :::: Разбирам тези разсъждения. Макар неизбежно да възниква въпросът защо въобще имаме колона „партия“ за служебни правителства, ако министрите в тях „по дефолт“ са безпартийни. :::: Но не това е важният въпрос тук. Въпросът е, че когато напишем нещо в Уикипедия, то трябва да бъде подкрепено с благонадеждни източници. И ако различни благонадеждни източници казват различни неща, трябва да ги представим [[У:НГТ|неутрално]]. И трябва да правим тези неща изключително прилежно и дори педантично, когато става дума за [[У:БЖХ|живи личности]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:51, 3 декември 2024 (UTC) == За благонадеждността на fccska.com == https://www.fccska.com/ се определя като „неофициален фен сайт на ПФК ЦСКА (София)“. В него се пишат биографии на футболисти, явно от някакви запалянковци, които биографии след това се използват в „Уикипедия“ ([[Иван Турицов|пример 1]], [[Густаво Бузато|пример 2]]). Понеже знам, че темата е обсъждана преди, относно сайтове като Fandom, кажете как да процедираме с този, тъй като няма никаква гаранция, че информацията е достоверна. Нито идва от официалния сайт на отбора, нито е някакъв независим източник, който да предава що-годе някаква значимост на личността, която отразява. В момента се ползва само за да създаде впечатлението, че ''футболистът е бил първостепенен обект на множество нетривиални публикации'', а в редица случаи се ползва единствено и само той. Дори лицензът му е нагласен така, че да е съвместим с уики и да позволява директно копиране. Тоест някой фен пише биографията на даден футболист, без да се знае изобщо какви източници е ползвал, и изведнъж тази биография се появява при нас. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:14, 1 декември 2024 (UTC) : Според мен източникът не е благонадежден (фен сайт). По същата причина не е и независим и не следва да има тежест от гледна точка на значимост. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:04, 1 декември 2024 (UTC) :: Мислех да дам по-нюансирано мнение (примерно знаем ли каква репутация има сайтът като достоверност на публикуваната информация), но отворих [[:en:WP:USERGENERATED]]. Накратко, фенсайтове изрично са изключени от подходящите за Уикипедия благонадеждни източници.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 1 декември 2024 (UTC) ::: Това ни поставя в деликатна ситуация, тъй като е масова практика поне при нас позоваването на IMDb, videoclip.bg, лични блогове, Discogs и др. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:46, 3 декември 2024 (UTC) ::::IMDB е нещо различно и е общоприет за надежден сайт. С Discogs не съм запознат много, но videoclip.bg и лични блогове са определено неблагонадеждни, като личните блогове поне могат да се използват за да потвърдят казаното от автора, стига то да има някаква енциклопедична значимост. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:00, 3 декември 2024 (UTC) ::::: Казвам го във връзка с [[:en:WP:USERGENERATED|политиката]] в enwiki, която се спомена, според нея и IMDb е неблагонадежден. <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Специални:Contributions/Carbonaro.|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">09:05, 3 декември 2024 (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :::::: Интересно е, че в самата [[:en:IMDb#Copyright, vandalism and error issues|статия за IMDb]] пише „Due to the time required for processing submitted data or text before it is displayed, IMDb is different from user-contributed projects like Discogs, or OpenStreetMap, or Wikipedia, in that contributors cannot add, delete, or modify the data or text on impulse, and the manipulation of data is controlled by IMDb technology and salaried staff.“ Вероятно би било полезно да се прегледат [https://en.wikipedia.org/wiki/Special:Search?fulltext=Search+archives&fulltext=Search&prefix=Wikipedia+talk%3AReliable+sources%2F&search=imdb&ns0=1 дискусиите по въпроса].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:16, 3 декември 2024 (UTC) ::::::: В статиите за филми актьори, режисьори почти не се използва imdb като източник. Единствено като външна препратка към въпросния обект, нещо което го има и в статиите на английската Уикипедия. Друг е въпросът, че почти цялата информация за филмите се взима основно от там.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 09:26, 3 декември 2024 (UTC) == Категория:Предмети на култа == Сверяване на часовника. За мен [[:Категория:Предмети на култа]] е безполезна, да не кажа дори вредна. Какво точно е „култ“, какво въобще са „предмети на култа“? Сред добавените в категорията статии към момента например са [[Свещ]], [[Калимявка]] и [[Фетиш]]. Мнението ми всъщност е далеч по-категорично, но ще се въздържа да го споделям в името на принципите ни. Пък и може да бъркам, затова ще се радвам да чуя други мнения.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:56, 1 декември 2024 (UTC) :''Cult'' идва от латинския корен ''cult-'', което означава поклонение. :В труда си ''De natura deorum'' Цицерон пише, че „religi“ (religiosi) — е човек, който е изучавал канона на своята вяра и стриктно го следва. :Следователно, култ е по-общо и неутрално понятие. :Вместо накои да се обиждат на думата култ, по-добре да създадат Портал:Религия. Българската Уикипедия е една от тези, които го нямат. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:06, 1 декември 2024 (UTC) :: Добре, извън Уикипедия някои ме насочиха към разни източници, сред които и конспекти по археология в СУ, където „предмети на култа“ фигурира като понятие. Продължавам да не съм съвсем убеден, че подборът на статиите непременно е най-подходящ, но нека наистина и други колеги вземат отношение, ако смятат, че има смисъл.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:19, 1 декември 2024 (UTC) ::Според речника на българския език „култ“ е религиозна почит към божества, значи категорията „Предмети на култа“ би трябвало да включва предметите, които хората използват, за да отдават почит на божествата? Би ли споделил, Илиев, своето искрено мнение, защото е възможно наистина да има различни интерпретации. „Религиозни предмети“ ли би било по-подходящо, или изобщо да няма такава категория? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:17, 1 декември 2024 (UTC) ::: Изглежда, че е окей да има такава категория. В случая сгреших, че просто търсих аналогични категории на други езици (а то може и пак да има, но да не съм ги намерил). Но понятието явно си е утвърдено поне в археологията. Няма смисъл да изказвам повече лично мнение, без поне малко да прочета по темата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:26, 1 декември 2024 (UTC) :Казахте нещо за опитността. Опитността в Уикипедията се отнася за това, как да се създаде нещо технически (нова статия, нов портал, нова категория), а не каква да е тя. Всичко останало са знания. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:19, 1 декември 2024 (UTC) :: Fair enough. Човек цял живот се учи. Е, има и такива, които смятат, че вече всичко знаят.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:28, 1 декември 2024 (UTC) : „Култови предмети“ като че ли е рутинно използвано в археологията (и тук [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/култов/]), „Предмети на култа“ поне на мен ми звучи по-необичайно. Не съм сигурен дали „култови предмети“ и „религиозни предмети“ е напълно идентично, но изглежда има достатъчно застъпване, за да има само една категория (и тогава връзката би трябвало да е към {{Q|6418726}}, независимо кое име се предпочете). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:30, 2 декември 2024 (UTC) :: Благодаря ти! Оказа се, че на руски си има категория с идентично име [[:ru:Категория:Предметы культа]], в която наистина влизат дори свещите, затова махнах накрая с ръка. :: Освен в археологията иначе, видях, че терминът се споменава и в богослужебен контекст, [https://synpress-classic.dveri.bg/04-2002/08-01.htm например]: „Осигуряването на българските църковни общини с "предмети на култа", т. е. с богослужебни одежди, книги, свещници, потири и друга утвар беше грижа на Св. Синод на БПЦ.“ Сега, тук се споменават „свещници и друга утвар“; не можах да намеря категорична дефиниция какво влиза в „утвара“, но изглежда, че поне някои видове свещи влизат. Дали това е основание [[Свещ]] да влезе в категорията, продължавам да се чудя. В руската Уикипедия е така, в английската действително по-скоро няма съвсем същата категория. За мен остават леко неясни границите на обхвата. :: В крайна сметка не настоявам нещо непременно да се променя, освен ако не се получи някакъв консенсус, че е нужно. В първия момент -- явно погрешно -- ми се стори, че е някакво напълно самоинициативно залитане. Обичайно проверявам, преди да пиша, но тоя път направих грешка и първо писах. :) Но може би няма лошо -- когато дискусията е културна и конструктивна, рядко е напълно излишна.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 2 декември 2024 (UTC) :::На руски '''''утварь:''''' най-общо обозначение на изкуствено създадени и подвижни предмети от интериора, съвкупност от предмети, принадлежности на някое домакинство. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 19:12, 3 декември 2024 (UTC) :::: Домакинство на култа?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 22:17, 4 декември 2024 (UTC) :Подобни въпроси обикновено възникват, когато в даден момент е преведена категория от рускоезичната Уикипедия, а те имат навика да си създават дърво на категориите, което не е "синхронизирано" с Уикипедията майка. Технически погледнато [[:ru:Категория:Предметы культа]] е съвкупност от [[:en:Category:Religious objects by religion]] и [[:en:Category:Religious objects]], които са на две различни нива. Другият проблем при подобни случаи е лошият/директен превод - Предметы культа се превежда Религиозни предмети. Неслучайно на испански е "Objetos de culto religioso", а на полски "Przedmioty kultu religijnego". Спокойно можем да свържем категорията с "Religious objects" и да я преименуваме на Религиозни предмети (обекти също не е добър превод). [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:43, 3 декември 2024 (UTC) ::Култ е понятие много по-широко от религията, а религията е подмножество на култа. Религията е „набор от морални норми и тип поведение, произтичащи от вярата в съществуването на свръхестествен свят и свръхестествени същества“, докато култ е „почитание, поклонение“ пред нещо. Имаме „религиозен култ“, „култ на личността“ и т.н. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 11:42, 3 декември 2024 (UTC) ::: Струва ми се, че е добре да имаме по-ясна дефиниция. Дори ако се ограничим само до „организираните“ култове, маратонките на Найки [[:en:Heaven's Gate (religious group)#Mass suicide|също трябва да влязат в категорията]]. Ако включим „де факто“ култовете, продуктите на [[Епъл]] също биха могли да се класират. От „баналните“ култове [[Бельо]] би било очевиден кандидат за включване. ::: Питам се също дали в категорията влизат символите: ако влезе [[Кръст]], трябва да влязат също [[Червена звезда]], [[Сърп и чук]], [[Свастика]], [[Пентаграм]], а най-вероятно и [[Летящо спагетено чудовище]]. За [[Фалос]] дори не се питам, защото изглежда очевидно. И понеже споменавате култа към личността, кои биха били неговите „предмети“, които бихме включили в категорията?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:21, 3 декември 2024 (UTC) :::: [[Мавзолей на Георги Димитров]]. {{D}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:21, 3 декември 2024 (UTC) ::::: {{D}} {{like}} <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:26, 3 декември 2024 (UTC) :::Ако култ в контекста на категорията е по-общо понятие от религия, защо сте добавили категория религия като единствена надкатегория? [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 15:26, 3 декември 2024 (UTC) == Discussion == Sorry for my use of English, you may be interested in the discussion [[:meta:Steward_requests/Miscellaneous#Interface_admin_request_on_bgwiki|here]] [[Потребител:Matrix|Matrix]] ([[Потребител беседа:Matrix|беседа]]) 19:55, 5 декември 2024 (UTC) == Отново за локалните CSS и JS == : ''Продължение на [[Уикипедия:Разговори/Архив/2024/ноември#Оптимизиране на локалните CSS и JS]]'' Някакви вече се оплакали, че имат проблем с тъмната тема, и дори искали от глобалните админи да ни разкарат част от CSS-а. Последно писали на стюардите да ги направят интерфейсни админи при нас, които вместо това любезно ме пингнаха. Писах им, че ще опитам да прегледам нещата и евентуално да направя нещо по въпроса. Уви, няма закътан пристан от ветровете на промените [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Искането към стюардите: [[:m:Steward requests/Miscellaneous#Interface admin request on bgwiki]]<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 23:47, 5 декември 2024 (UTC) : А, той бил писал по-горе. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:23, 6 декември 2024 (UTC) ::background, който е основният проблем според мен може да се махне. Проверих и на двете векторни теми. Оригиналният цвят на фона е почти същият -rgb(249, 249, 249) e зададен в проблемния код, а ако се премахне остава rgb(248, 249, 250). За другия код трябва да погледна малко по-детайлно, но мога да го направя другата седмица. По-големият проблем са цветовете зададени твърдо в самите статии – там ще имаме доста работа, но трябва да видя старите кодове за импортиране на всички статии в локална база от данни и да се опитам да генерирам списък със статии за коригиране. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:59, 6 декември 2024 (UTC) ::: Благодаря ти! Документацията не е идеална, но след известно търсене намерих най-сетне [[:mw:Recommendations for night mode compatibility on Wikimedia wikis]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:21, 6 декември 2024 (UTC) == Благодарност == Само минавам да ви поздравя и благодаря за усилията, които полагате, за да поддържате българската версия на Уикипедия, толкова години. Бъдете здрави! [[User:5ko|Петко]] 12:04, 6 декември 2024 (UTC) : А, да, днес е годишнина някаква. {{D}} Поздравления и от мен. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:05, 6 декември 2024 (UTC) :: Благодаря, [[User:5ko|Петко]], поздравления за вас, които сте свършили неимоверната работа по създаването ѝ! Преди една година стана дума, че някой път като идвате насам ще се обадите и ще огранизираме среща; сигурна съм, че много хора ще се зарадват да го направим :). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 15:10, 6 декември 2024 (UTC) == План за CSS == Ок, предлагам следното: # Прехвърляме целия Common.css в джаджа <code>LegacyStyles.css</code>, с [[:mw:Extension:Gadgets#Options|тип ''styles'' и параметър ''default'']], т.е. зареждаща се автоматично за всички потребители, включително IPта. Това би позволило по-лесно тестване на следващи промени като човек си изключи джаджата и си добавя части от кода в нея в локалния си common.css. Може би има и по-гурувски начини за игнориране на Common.css, но този ми се вижда дуракоустойчив и най-вече достъпен. # Постепенно добавяме и други джаджи от същия тип, в които прехвърляме от ''LegacyStyles'' код, който действително е полезен: например класовете за подравняване на текст в колони. Идеята е кодът да бъде подреден и групиран тематично, особено ако би било полезно да може да бъде изключван от потребителите при желание. # Накрая някаква, но желателно много малка част от кода може да се върне в Common.css. Според мен единствено неща, които са абсолютно нужни и достатъчно прости (ако не са достатъчно прости, значи най-вероятно не са абсолютно нужни). Бих започнал с точка 1 още сега, за да можем да тестваме по-свободно. Това прехвърляне поне е съвсем просто. Всъщност, ето предложението: {{gh|wikipedia-ui/pull/20}} Ping {{@|Петър Петров|StanProg|Nk}}<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:58, 6 декември 2024 (UTC) : Това добре като първа стъпка, но какво следва? Да се тества върху всички теми + тъмен режим какво се случва с премахването на всяко парче и да се решава какво следва? Изглежда доста работа. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:12, 6 декември 2024 (UTC) :: [[Потребител:Nk|Спас Колев]], истината е, че не знам как би изглеждала Уикипедия без нещата в Common.css (може би наистина има начин да го тествам и сега, но ми е малко тегаво с времето да ровя как може да стане). :: Ако се окаже, че изглежда горе-долу сносно, като следваща стъпка ще предложа да изключим LegacyStyles по подразбиране. На когото не му пука за тъмни схеми и мобилен изглед, но държи на предишното оформление, може просто пак да си я включи от настройките. А който би искал конкретни неща да работят и с всички тези различни облици, теми и устройства, може вече да си се занимава -- колкото време иска и когато може -- да ги прехвърля в отделни джаджи. :: Ако нещата изглеждат доста счупени, тогава LegacyStyles си остава включен по подразбиране. Останалото обаче е сходно: който има интерес, може да се занимава да оправя конкретни неща. Примерно аз мога да се захвана да оправям разни проблеми с тъмната схема, защото напоследък я ползвам, а много неща действително изглеждат дразнещо счупени с нея.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:25, 6 декември 2024 (UTC) ::: Още малко за последния вариант. LegacyStyles си стои включено по подразбиране, така че за всички редактори външна разлика няма. Междувременно оправяме едно-две-три неща. И съобщаваме тук: който иска, може да си изключи LegacyStyles и да включи тези джаджи и да се обади, ако има проблеми. ::: Това би позволило тестването да се прави от повече хора и най-вече да е ''opt in'' -- който иска да тества, поема и рисковете от счупване. Останалите си карат както досега -- докато не получим достатъчна обратна връзка, че нещата изглеждат добре и може да изключим LegacyStyles за всички.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:07, 6 декември 2024 (UTC) :: Може би само да допълня нещо, което писах и още първия път като повдигнах темата. Уикипедия би трябвало да изглежда задоволително и без никакъв локален CSS. Ако някъде се чупят някакви неща, то би било защото сме се опитвали да ги натаманим да изглеждат по различен начин от този, който Уикипедия предлага по подразбиране. И именно тези натаманявания апелирам да минимизираме, за да не изпадаме повече в подобни ситуации. Факт е, че хората се ентусиазират да направят нещо шарено, но има причини минималистичните интерфейси да са били винаги популярни и може би да стават още по-популярни.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:32, 6 декември 2024 (UTC) : Бях го писал по-горе, но да повторя и тук. Идеята ми е накрая LegacyStyles да не бъде повече включен по подразбиране и в него да останат само неща, които отделни потребители може да искат да продължат да виждат като оформление, дори и с цената да се чупят други облици, цветови схеми или мобилен изглед. И, много важно, без никакво обещание за поддръжка. : В останалите джаджи и евентуално в Common.css виждам да остане само код, за който преценим, че съотношението между ползите от него и ресурсите за бъдеща поддръжка е приемливо. Това би се отнасяло най-вече до джаджите с параметър ''default'', т.е. включени за всички по подразбиране, дори IP-та, и още повече за евентуален код в Common.css. : Лично аз бих се радвал да обособим някои шарении в отделни джаджи, може би дори като алтернативни варианти. Типичен пример за мен биха били инфокутиите, за които далеч повече харесвам минималистичното оформление в английската и други уикипедии. Особено пък когато тези оформления всъщност не биха изисквали локален CSS, който да е нужно да се пипа при всяка бъдеща нова промяна в интерфейса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:15, 6 декември 2024 (UTC) :Давай, и аз нямам по-добро предложение. Кажи кога ще го сложим, за да сме повече хора на линия. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:51, 7 декември 2024 (UTC) :: На теория нищо не трябва да се промени за потребителите от стъпка 1. Може би ако кеширането от сървърна страна не е идеално, би могло да има някакви странности, но дори това изглежда малковероятно и, ако все пак се случи, трябва да е за не повече от няколко минути. :: Все пак, ако искате да го направим утре вечер, примерно към 20 българско време, т.е. 18-20 европейско и 10-13 американско време?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:17, 7 декември 2024 (UTC) :::Ще гледам да успея. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 02:04, 8 декември 2024 (UTC) :::: Благодаря! Ще го мърджна към 20:00, така че в следващите няколко минути ботът да го приложи тук.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::: {{да}} [[Специални:Приноси/JSS 9]] <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:04, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Благодаря и аз. Не съм сигурен кое как е било преди, но ако отворя анонимен прозорец в инфобокса на [[Война]] примерно има странни точки в началото. Нормално ги няма (сигурно имам друг изглед). Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:54, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]], хммм, странно, джаджата сякаш не работи за нерегистрирани – а би трябвало да работи.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:58, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: По-точно някои неща – защото други работят. Това прилича на проблем с кеширането. Нека поцъкаме още малко и да видим.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:01, 8 декември 2024 (UTC) ::::: Джаджата изглежда да работи според очакванията. Докато си стои включена, всичко изглежда както досега. Когато се изключи, има проблеми с наши изобретения -- няма ги двете колони на начална страница, а {{ш|Последни промени}} излиза доста разхвърлян. Тези неща може да се оправят, разбира се. ::::: Следващата стъпка според мен: на когото му се тества, изключва си Интерфейс -> Старо оформление от джаджите и гледа с какъв ''минимален'' код (тествайки накрая винаги и с локалния common.css) биха се оправили едни или други промени. ::::: Този код според мен може да разпределим на няколко места: :::::* където е възможно – като стил на съответните шаблони: [[:en:WP:TSTYLE]], :::::* в останали случаи, където кодът може да бъде обособен тематично, и особено, ако би било полезно да може да бъде изключван при желание – в нови гаджети, :::::* в останали случаи, където кодът практически сигурно ще е нужен постоянно и за всички – в нов гаджет LocalStyles.css или нещо подобно, :::::* в останали, особено специални случаи, за крайно ограничен и абсолютно сигурно задължителен CSS – директно в Common.css. ::::: Ако се чудите с какво би бил полезен LocalStyles.css в сравнение със слагане просто в Common.css – както и в момента, ползата е, че джаджата може да се изключи, докато Common.css не можете да изключите. Така, при нужда от някакво дебъгване на визуални проблеми, лесно може да се елиминира като „шум“ нашия локален код. Такова тестване ще може да направи всеки регистриран редактор и то, което е не по-малко важно, без да засяга останалите потребители. За тестване на „изключване“ на Common.css ще е нужен интерфейсен администратор – и това ще засегне всички потребители. ::::: Засега зор нямаме. Когато оправим по-съществените неща, може по подразбиране да изключим джаджата. Ако междувременно сме си свършили добре работата, и тогава няма да имаме зор. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:32, 8 декември 2024 (UTC) ::::: П.П. Лично аз ще си изключа джаджата и известно време просто ще си ползвам Уикипедия така, за да събера впечатления къде има проблеми без нея, и съответно за кои неща ще трябва да добавим нужния CSS код.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 8 декември 2024 (UTC) == Използване на ft, вместо около == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Carbonaro.]]''<br><span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:56, 8 декември 2024 (UTC) Кажете, каква ви е мотировката за връщането на ''ft'', вместо ''около.'' В Уикипедията такива идиотски преводи стоят кат ''Бе Ем Ве'' (BMW) и ББЦ (BBC)… , а вие изправяте това което има български превод? И колко българи знаят какво значи? Те ''Белчо и Сивушка'' не знаят кои са, та камо ли ft. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 04:35, 28 ноември 2024 (UTC) :[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], „около“ е неправилен превод. Така не става ясно живял ли е през този период, управлявал ли е, или е достигнал разцвета си. Ако не можем да намерим подходяща заемка, най-добре да не бутаме, защото се променя смисълът. Вярно е, че читателят може да се затрудни, но по-добре ли би било, ако го подведем? Също моля те, обръщай внимание на граматичните особености, не само да правиш забележки. След предлог например не се употребява пълен член (с много малки изключения). Запетаи обикновено не се употребяват след обстоятелствено пояснение: „След Втората световна война{{color|red|''','''}} се установява в България“. Разбира се, това не е в сила, когато важат други правила: „След Втората световна война, изглежда, се установява в България“. Но не оставай с грешно впечатление! Всички оценяваме усилията, които влагаш. Факт е, че хиляди статии имат нужда от подобрение, и е хубаво, когато се намират хора, които с интерес вършат тази работа. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:10, 28 ноември 2024 (UTC) ::Между другото и най-великите писатели са ползвали коректори. Нищо лично. Все пак за ''около'' не сте прав. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:30, 28 ноември 2024 (UTC) ::В статията за Никомах ''около'' стои вече 13 години и никой не е помислил да го промени на ''floruit.'' А около и означава по средата, в разцвета. ::И още един въпрос. Защо махнахте препратките към конституцията и правилника? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 06:17, 28 ноември 2024 (UTC) :::Не съм съвсем съгласен. Двете конструкции внушават различни значения. :::{| class="wikitable" | Никомах Геразски (ок. 60 г. – ок. 120 г.) е древногръцки философ, математик и музикален теоретик. || Вероятно става дума за датата на раждане и смърт. |- | След административната реформа на Диоклециан (упр. 284 – 305 г.) провинцията попада в окрупнения диоцез Тракия. || Взето от статията „[[Специални:PermaLink/12294090|Долна Мизия]]“. |- | Баща му Никомах (ок. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III. || Създава се впечатлението, че точният период на неговото управление не е ясен. |} :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:51, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Съгласен съм с Карбонаро - това не е около. Floruit си означава най-често периодът, в който личността е засвидетелствана да е била активна и се използва в историческата наука в латинската форма. Никога обаче не съм виждал употреба на български. Така или иначе смятам, че трябва са си се остави на латински floruit. Съкращението нормално е фут. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:00, 6 декември 2024 (UTC) ::::: Моите две стотинки: трябва да се направи {{ш|floruit}} и, ако се сметне правилно, {{ш|fl.}} и да се преведе поне минимално [[:en:Floruit]] за прости хора като мен. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 6 декември 2024 (UTC) ::::::Колко %-та от българите знаят какво означава съкр. ft, даже думата floruit? Просто питам. А „около“ с една дата е подобно на дантевото: „На попрището жизнено в средата“. Защо да не е най-активния период? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:32, 7 декември 2024 (UTC) :::::::Защото „около“ създава впечатлението, че датата на управление не е известна. Има разлика между „Бил е на власт около 1250 г.“ и „Управлявал от 1246 до 1251 г., като достига разцвета си през 1249 г., когато пленява...“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:58, 8 декември 2024 (UTC) ::::А не трябва ли да е fl. c. 375 пр.н.е. – по примера за Никомах в таблицата; и поначало, когато се посочва една единствена година и тази година се разглежда като ''най-вероятната'' година на кулминация в разцвета? Освен това, ако ще се използва '''fl.''', според мен трябва да се използва и '''c''' (circa) вместо около, а вграждането на връзка към статия за смисъла на използването понятие/съкращение или изскачащо прозорче за мен е задължително – в подкрепа на направеното предложение в този смисъл за шаблон. Оттук следва (за мен) въпросът дали да не се използва и AD (Anno Domini) или AC (ante Christum) за консистентност – когато се посочва период или година от преди новата ера/преди Христа, да е изцяло на латински.<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 10:57, 8 декември 2024 (UTC) :::::Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в [[Уикипедия:Стил]]. <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:00, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия, просто показва, че не става ясно как трябва да се интерпретира, ако се използва само „около“. Иначе за използването изцяло на латински изрази съм категорично против. Като българска артернатива за ''fl.'' дали не можем да използваме „разцв.“, например „Никомах (разцв. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III“? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:05, 8 декември 2024 (UTC) :::::::{{цб|Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия}} :::::::[[Аристотел#Биография|Аристотел#Биография]] :::::::[[En:Nicomachus (father of Aristotle)|Nicomachus (father of Aristotle)]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:09, 8 декември 2024 (UTC) :::::Много интересно предложение. Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:50, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::Да, благодаря. Всъщност оттам тръгна всичко, когато Niki Yooff [[Специални:Diff/12425434|промени]] „''fl.'': 375 г. пр.н.е.“ на „около 375 г. пр.н.е.“, но с това се променя и значението. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:53, 8 декември 2024 (UTC) :::::::::Да, променя се значението при замяна на fl. с около, без да става ясно това „около“ за какъв аспект от живота на Никомах се отнася; но и fl.: 375 г. пр.н.е., струва ми се, също не е съвсем изрядно – [[En:Nicomachus (father of Aristotle)|в статията в Уикипедия на английски е fl. c.]], тоест ''около'' тази година, но действително конкретно по отношение на периода на активност, което именно се разбира от комбинацията fl. c.<br> :::::::::{{цб|Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в Уикипедия:Стил. ~ Pelajanela // беседа 11:00, 8 декември 2024 (UTC)}} <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:47, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::::Да, да, видях. Чувствай се свободна да го направиш. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::::{{цб|Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“}} ::::::За мен този коментар е пример за фалшива аналогия:<br> ::::::[[file:FLICC_Taxonomy_of_Logical_Fallacies.jpg|600px]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:33, 8 декември 2024 (UTC) : Като лаик, единствено с непретенциозен любителски интерес към историята, да попитам пак: ако ''floruit'' действително се използва в научната литература и на български, не би ли било най-добре да се преведе (или напише) [[:en:Floruit]] и да се въведат {{ш|floruit}} и {{ш|fl.}}, които да сочат към тая статия? Така няма да е проблем, че читателите може да не са запознати с термина. То поначало не се очаква Уикипедия да е писана като за първи клас. Затова именно служат препратките – читателят да може да разбере какво означават непознати му понятия.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:01, 8 декември 2024 (UTC) ::Или тук, или в „Уикиречник“, както е понастоящем шаблонът {{ш|fwiw}}, но във всеки един случай е добра идея. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:10, 8 декември 2024 (UTC) ::: Не бих разчитал на нашия Уикиречник. Там лесно може да бъде вандализирана и никой да не забележи с години. И с fwiw може да стане, но то поне не е в статии.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:13, 8 декември 2024 (UTC) rcr52fo77qs0c33xnjqs0ulmnu85d8v 12435186 12435177 2024-12-08T19:10:07Z Pelajanela 214133 /* Използване на ft, вместо около */ 12435186 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) :Нима това момиче е по-известна от Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев, че нейната страница е по-голяма от техните взети заедно? Страницата прилича повече на [[CV]]. Просто се интересувам. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 01:40, 26 ноември 2024 (UTC) :Тази страница се нуждае от добро почистване. Само това ли е от личния живот? Една сватба? Кой е бил DJ-ят?--[[Потребител:Pl71|Pl71]] ([[Потребител беседа:Pl71|беседа]]) 21:16, 26 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) :Здравейте, много ви благодаря за отговора! Информацията ми е предадена лично от Младен Трайков. В интернет има много статии, от които може да се види, че информацията е коректна, но е трудно да цитирам конкретен източник… :Как мога да процедирам? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 15:34, 22 ноември 2024 (UTC) ::Здравейте, малко късно, но сега виждам, че сте писали. Вижте, просто това, че някой Ви е предал дадена информация, съвсем не означава, че същата може да бъде използвана тук. Предполагам, че наистина в интернет има много информация по темата, но източниците, които следва да се ползват тук трябва да бъдат достоверни. Съветвам Ви да прегледате сините препратки, които Ви написах в предния си отговор. Без конкретен и достоверен източник, не мисля че има шанс статията да остане. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 21:25, 26 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA&nbsp; в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща позицията на WOWSA, че е „открила и разкрила фалшифициране на данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Тези източници са полезни, благодаря Ви. За първия не съм сигурен дали отговаря на изискванията ни за благонадеждност, но Sportal, мисля, е достатъчно утвърден сайт за спортни новини (колегите, които имат опит със спортна тематика, може да ме поправят), така че публикуваното в него по темата също е важно да бъде отразено в статията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:40, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Вие продължавате да искате да се изтрият факти , {{нлн|които не са ви изгодни}} за да не се очерня името на даден човек. Само че това няма как да мине, не се намираме в Северна Корея или Съветския съюз. А вашите обвинения към Петър Стойчев са {{нлн|доста жалка картинка}}. Петър Стойчев не работи във WOWSA. Федерацията е разнищила случая от край до край и това няма как да бъде изтрито господин Костов. То вече стана известно на цялата спортна общественост у нас и в чужбина. Ако успеете да осъдите организацията и да докажете, че грешат това също ше бъде отразено. Успех.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 18:55, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::И аз не обвинявам П. Стойчев в нищо, къде видяхте такова нещо? ::::::::{{нлн|Жалък сте.}} Но не знаете фактите, така че {{нлн|по-спокойно с думите}}. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:20, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::Това не са мои и наши обвинения. Просто ви цитирам статии които на вас {{нлн|явно не ви харесват ;)}}. Ясно е, че еие {{нлн|сте пристрастен}} и не зачитате фактите. А понеже не се и представихте кой сте, приемам че {{нлн|сте някой от тези цитирани в първата статия}}. Ако не е така си напишете поне имената и телефона, както аз ясно направих. Би трябвало администраторите да ви изключат от редактирането на статията за Цанко Цанков. Вие не зачитате че и самите WOWSA ясно декларират, че нищо не са отменяли и няма какво да отменят и публикуваната в 67 източника информация е невярна. Така че това което вие сте написали в статията категорично не отговаря на истината. По-добре четете, а не пишете повече/ ::::::::https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:17, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::: Уикипедия [[У:НЕЕ|не е форум]]. Тук не е мястото да се обсъжда кой е крив и кой прав в тази история. Коментирането на личността на други редактори [[У:НЛН|също е забранено]]. ::::::::: Единственото, което може и трябва да се обсъжда в Уикипедия, са самите статии: в какво може да не отговарят на изискванията, но най-вече как да бъдат подобрени. ::::::::: Няколко мнения вече бяха изказани. Нека изчакаме дали ще има и други.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:28, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::Аз просто показвам факти, а не водя война като по-горния ви колега. Иначе сте парви - това не е форум, но някой трябва да вземе мерки срещу подобни пристрастни редактори, които не зачитат фактите, а редактират по "лични убеждения" и със злоба. Освен това още вчера писах на поне 5-6 администратора от общо 23мата за българската wikipedia - нямам отговор от нито един. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:34, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::: Администраторите нямат компетентност да решават какво да пише в Уикипедия (често се бърка, факт, затова е специално подчертано на страницата [[Уикипедия:Заявки към администраторите]]). Тези въпроси се решават от редакторите и по тази причина е важно да се чуят повече мнения. Иначе е разбираемо всеки да вижда нещата от собствената си камбанария. Затова консенсусът е един от [[У:5|петте стълба на Уикипедия]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:45, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) ::Поздравявам включилите се в казуса колеги за подробното разискване. Изчетох нишката тук с всички коментари и погледнах самата статия. Подкрепям да бъде преместена засега в инкубатора. Има сериозни проблеми, като например липсата на източници в текста, липсата на сегашно историческо на места, излишни суперлативи, прекалени на брой външни препратки... Разделът за WOWSA трябва да бъде преработен в по-енциклопедичен и точен вариант. Разглеждайки дори само набързо някои от източниците, споменати тук, мисля, че има как да бъде включена цялата случка с асоциацията, включително и как е отразена тя от медиите, в безпристрастен и енциклопедичен вариант. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 22:12, 21 ноември 2024 (UTC) :::По-горе Лъчезар беше написал разделът за WOWSA да бъде пренаписан и подобрен. По-лесно ми е да отговоря тук, защото съм на мобилен. Това е много добро предложение, винаги съм бил отворен към преработване и подобряване на всичко, което съм писал в Уикипедия. Ако някой не ме изпревари ще се опитам в най-скоро време да направя нещо по въпроса.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 00:55, 22 ноември 2024 (UTC) :::Пренаписах раздела и признавам, че предишния не беше добър. В момента мисля е възможно най-акуратен.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:28, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@[[Потребител:Givern|Givern]], @[[Потребител:Райън|Райън]], @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]] ::::Благодаря за промените Givern, така ми харесва да има обективност и конструйтивност. ::::Но пак изразявате предимно гледната точка само на едната страна, а именнто тази на WOWSA. ::::По текста ви има доста неточности, но щом искате да присъства WOWSA в статията за Цанко Цанков е редно да напишете и другите гледни точки. ::::Първо да направим уточнение - целият този параграф за WOWSA се отнася единствено за първото плуване на Цанко Цанков по река Дунав, състояло се на 06.09.2024г за което той е подал данни към WOWSA. Те имат право да разглеждат/ратифицират/отказват единствено само това негово плуване. ::::'''Пояснения, факти и неточности:''' ::::'''1. Данните не са фалшифицирани, а може да се каже манипулирани.''' ::::Обяснение: Истината е, че няколко .GPX файла са сглобени ръчно в един и то MS WORD файл (в последствие експортнат като PDF) поради незнание и техническа некомпетентност на екипажа на лодката, който ги е изпратил. При това ръчно манипулиране на данните според човека, който го е правил, самият WORD е конвертирал някои данни в автоматични дати.&nbsp; &nbsp;Освен това не е имало никакво ясно изискване от WOWSA за формата на данните (или поне те (екипажа от Видин) не са му обрнали необходимото внимание на това). Освен това от WOWSA не са дали необходимото време на екипа на Цанков да подготви и провери валидността на данните - искали са ги незабавно по най-бързия начин. Това е и основната причината да бъдат изпратени доста неконсистентни данни. ::::'''2. GPS устройствата при подобни плувания са върху самата лодка. Плувеца няма право да носи устройства по себе си (защото плуването е unassisted).''' ::::По време на първото плуване нивото на реката е около 80см (това е официалното ниво, взето от котата на автоматичната станция, намираща се на Дунав мост 2). Това е едно от най-ниските нива на реката за годината (както и едно от най-слабите течения съответно). Поради плитчините на река Дунав по това време (на места под 50см) се е налагало лодката да се измества периодично от праволинейния курс, който Цанков е следвал в близост до фарватера. Това преместване се е осъществявало с по-висока скорост (до около 20км в час) и на десетки метри разстояние от плувеца, което е отразено в GPS данните. Точно за тези скорости се хващат от WOWSA, че не са реални. Да така е - това е скорст на лодката, а не на Цанко Цанков. ::::'''3. WOWSA постъпват доста некоректно като цялото им разследване е базирано на данните от GPS устройство, което е върху лодката, а не върху плувеца''' (той няма право да носи устройства). Това е техен огромен пропуск, тъй като реално проследяват вариациите на скоростта и посоката на самата лодка, а не на плувеца. По този начин се обесмисля цялото им разследване и обвинения. Лодката е нямало как да бъде до него плътно през цялото време. ::::4. '''Напишете, че на лодката е имало съдия - Стефан Георгиев''' - един от най-опитните и реномирани плувни съдии в България, който ясно и категорично се подписва и декларира, че плуването е било абсолютно коректно и по правилата. ::::Този човек е и главен наблюдател (обсървър) на това първо плуване в Дунав. ::::'''Напишете също, че въпреки всичко неговото мнение не е било взето под внимание от WOWSA, което е грубо нарушение на правилата от тяхна страна.''' ::::Може да се цитира тази статия: <nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> ::::Освен това преди плуване WOWSA са били помолени да предоставят техен съдия за това плуване, но те не са предоставили такъв. ::::'''5. На лодката е имало и други свидетели, следящи плуването, в това число и бившия кмет на гр. Видин - Герго Герегов.''' ::::Те също може да предоставят допълнителна информация. ::::'''6. От WOWSA не са предоставили предварителна информация, че в Дунав има записан рекорд от 115.8 км на румънеца Богдан Зубрагиу''' от август 2021. В Google също не са били налични данни за такъв рекорд преди 06.09.2024. Това поставя под съмнения цялата дейност на WOWSA, които в последствие изглежда добавят статия за това плуване на румънеца и заявяват публично, че плуването на Цанков не е рекорд. ::::Същевременно екипът на Ц. Цанков наистина обявява плуването като рекорд. Това се получава поради незнание от тяхна страна за рекорда на румънеца. ::::'''7. На 19.09.2024г е осъществено второ плуване в река Дунав.''' Този път на лодката има 6 различни GPS тракера, AIS проследяващо устройство на корабна администрация - Русе, няколко видеокамери, заснели цялото плуване, подробен объсрвър лог, воден прилежно и в детайли от мен - Кристиан Костов. ::::На лодката има четирима допълнителни свидетели, следящи плуването също. ::::'''Изминатото разстояние е 120 километра и 600 метра за 18 часа и 1 минута !''' ::::Това е нов рекорд. Плуването се очаква да бъде ратифицирано, но не от WOWSA. ::::Никакви данни за това плуване не са подавани и няма да бъдат подавани към WOWSA, тъй като тази асоциация се оказва че лесно се подвежда и манипулира от случайни имейли от недоброжелатели и конкуренти. Тя е ненадежден партньор и за в бъдеще плуванията на Цанков няма да бъдат ратифицирани през нея. Има много други по-надеждни организации, федерации и асоциации. ::::Това всичко трябва да бъде добавено, ако искате да има прозрачност и коректност на информацията, която предоставяте ! [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 09:06, 22 ноември 2024 (UTC) ::Дайте наистина да преместим статията в Инкубатора и там който има желание да работи над нея. @[[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]]: Можете да редактирате статията, като добавите нужната информация, но трябва да спазвате неутралност и за всяка информация да предоставите надежден източник, който напълно да препокрива написаното – без лични мнения, без непотвърдена информация. Като за начало Ви предлагам да започнете с частите от статията, които не са свързани с WOWSA, за да придобиете опит. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:40, 22 ноември 2024 (UTC) :::{{цб|без лични мнения, без непотвърдена информация.}} и без суперлативи от рода на :::„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност“. От енциклопедична гледна точка нищо не може да бъде безспорно. :::Да напомня на [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] че ако е от екипа на Цанков и получава заплащане за това задължително е да го декларира според [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Policy:Terms_of_Use/bg условията за ползване] с които изрично се съгласява при публикуването на всяко нещо написано в Уикипедия включително на беседите и тук в „Разговори“. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:11, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@Сале „Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това. Относно това дали съм част от екипа или не - по скоро се захващам с това защото виждам колко много невярна информация, атаки и помия се изсипа върху Цанко Цанков. И не - не получавам заплащане от никой, опитвам се безпристрастно да гледам на нещата и да давам информация каквато е. Също би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони), а не никнейми и пози начин всеки да носи воята отговорност за думите си. И още нещо - искам да знам каква е структурата ви, има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той ? [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 12:36, 22 ноември 2024 (UTC) :::::С този тон... Няма структура. Това е доброволски проект, никой не е по-висш, някои са просто по-опитни. А и Уикипедия не е някаква авторитетна публикация, че да можете да изисквате от редакторите някакви неща. Това е енциклопедия, в която материалите са с качеството, с което ги създават доброволци. Ние отразяваме Това, което е публикувано в достоверни източници. Не можем да правим интервюта, да слушаме обяснения и според тях да пишем статии, например. Стига да има достоверен източник, който е публикуван на друго място, може да се напише в статията твърдението - неутрално и енциклопедично. Включително и от вас. Ако преместим статията в инкубатора, може да прочетете редицата помощни страници в Уикипедия, които ще ви помогнат да разберете за какво говорим по отношение на хоризонталната структура на сайта, неутралния тон и т.н, а после да изпипате статията сами. [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 15:37, 22 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това.|Kristian kostov}} ::::: Нередното е, когато твърдението не идва от благонадежден източник, а предвид изключителността му, дори от повече благонадеждни източници. „Изключителни твърдения имат нужда от изключителни източници“, както казваме в Уикипедия. Ако в източник пише, че е поставен някакъв рекорд и нищо повече, а редактор в Уикипедия го допълни с „безспорен връх“, това представлява [[У:БОИ|оригинално изследване]], което няма място в енциклопедията. ::::: {{цб|би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони)}} ::::: Изглежда все пак не сте чели [[:wmf:Policy:Terms of use|Условията за ползване]] на сайтовете на Фондация „Уикимедия“. Тези условия са '''задължителни''', не просто пожелателни, и неспазването им може да доведе до прекратяване на достъпа, особено при нарушения на особено важни изисквания. ::::: Едно от тези важни изисквания е да не бъде нарушавана неприкосновеността на личния живот на останалите потребители, включително да не бъде търсена персонално идентифицираща информация. Терминът в оригинала на английски, който единствен има правна стойност, е ''soliciting''. Вашите коментари -- този и по-раншен -- представляват именно ''solicitation''. ::::: Това е забранено. Не го правете повече под каквато и да е форма. ::::: {{цб|Относно това дали съм част от екипа или не (...) не получавам заплащане от никой}} ::::: Точният термин в УзП е ''compensation''. Не е нужно овъзмездяването да е парично. Не е нужно дори да е материално. И е достатъчно само да е очаквано. „Помощ от приятел“ и „услуга за бъдеща услуга“ абсолютно влизат в тази категория. ::::: Много важно е да се помни какво точно е забранено. Някои хора се опитват да прикриват подобни зависимости, смятайки погрешно, че ще бъдат наказани, ако ги признаят. Точно '''обратното''' е. Забранено е не редактирането срещу овъзмездяване, а ''прикриването'' на такова редактиране. ::::: Важно е да се помни и това, че не е нужно тези нарушения да бъдат „доказвани“, тъй като Фондация „Уикимедия“ очевидно не може да провежда полицейски разследвания. На практика е достатъчно добре обосновано предположение, че е налице нарушение на УзП, за да бъде ограничен достъпа, особено когато това е свързано с вреди за съответния проект -- например нарушаване на основополагащите принципи, включително тормоз над останалите редактори. ::::: По тези причини най-добронамереният ми съвет е да не се страхувате да бъдете максимално открит. Освен, че няма да рискувате да сте в нарушение на УзП, това може да Ви спечели и повече симпатии сред редакторите. ::::: {{цб|има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той}} ::::: Краткият отговор е: това, което виждате тук, е начинът за решаване на ситуации като тази в проектите на Фондация „Уикимедия“. ::::: Ако предпочитате по-официален отговор, може да се свържете директно с Фондацията: https://wikimediafoundation.org/about/contact/<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:04, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::<nowiki>Благодаря за поясненията {{@</nowiki>[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]<nowiki>}}, наистина са доста изискванията, както и спецификите, подробностите и тълкуванията. Аз не съм професионален нито журналист, нито редактор, нито имам амбиции да бъда такъв. Аз съм просто доброволец в случая и нищо повече. </nowiki> ::::::Така , че ако ако имате желание, време и воля, моля направете вие (редакторите имам предвид) необходимите промени по страницата следвайки стандартите на wikimedia. Каквото се изсква като информация от страна на Цанко Цанков, ще ви бъде предоставено предварително или по време на редактирането. Иначе става двойна работа и игра на котка и мишка в която нашата страна трябва да се чувства мишката, която я е страх от редакторите на Wikipedia :) Но оценявам високо диалога все пак с всички Вас ! ::::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:11, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::: Едно малко, но важно уточнение, касаещо „предоставянето на информация“ и защо то не е приложимо в случая. Редакторите в Уикипедия са задължени от [[Уикипедия:Възможност за проверка]] да използват при създаването и дописването на статии единствено информация, която е налична в публично достъпни [[У:БИ|благонадеждни източници]]. Това е съществено отличие от например журналистите и учените, за които е обичайно да събират лично информация като очевидци, интервюиращи, експериментиращи и т.н., както и да споделят собствени анализи, заключения, преценки и други подобни. Вече това, което журналистите, учените и въобще специалистите в дадена област публикуват -- което ние наричаме „вторични източници“ -- представлява основният източник на информацията в Уикипедия. Именно тази особеност на Уикипедия -- при условие също, че се подбират единствено вторични източници, на които може да се има доверие -- позволява на енциклопедията да бъде смислен източник на информация, независимо, че „всеки може да я редактира“.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:01, 23 ноември 2024 (UTC) : [[Картинка:Yes check.svg|18п|✔Готово|link=]] '''<bdi>Готово</bdi>''' Преместена като [[Чернова:Цанко_Цанков_(плувец)]] до привеждане в енциклопедичен вид. Защитата за редактиране е свалена, всеки може да я подобрява. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:04, 22 ноември 2024 (UTC) След последните добавки към тази статия хвърлящи безпочвени нападки към определени личности, съвсем загубих надежда за тази статия и че може да се излезе от този батак.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:57, 24 ноември 2024 (UTC) == Чернова: JoyYoga одобрение и планиране == Здравейте УкиАвтори и админи, Моля за помощ относно моята чернова, която очаква одобрение. Опитал съм се да напиша статията, така че да не звучи рекламно, тъй като става дума за материал, който да информира за марката Joy Yoga и студиото ни в София. Бихте ли могли да ми помогнете, да я направим така, че да отговаря на всички условия, защото ми се иска да сме представени, като наистина различно Йога студио и общност в София? Като цяло, смятаме на сайта joy yoga да започнем поетапно да качваме множество материали, които можем да преработваме и споделяме за уикипедия, защото ще се стремим да бъдат образователни и информативни. Не съм убеден, доколко това отговаря на стандартите на общността, а знаете, че това отнема голям ресурс, така че ще се радвам да дадете някакво становище в тази посока. За момента е важно, да ни виждат като сериозен бранд, което е малко трики при положение, че Уики, по това, което чета не толерира реклама и позициониране на кой да е - пише че се приемат статии за значими компании, но реално липсва обективен критерии за това кой бранд е значим. За мен JoyYoga e значим, но за друг не е.. :) Благодаря ви, предварително и ще се радваме, ако се интересувате от йога, здравословна храна или просто искате да се запознаем - да ни посетите... ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 22:13, 23 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Поздравления за откриването на студиото ви. Разгледах черновата ви. За съжаление не мисля, че отговаря на изискванията за значимост и енциклопедичност. Всичко в статията е като от бизнес уебсайт, а и няма достоверни източници. Студиото е открито едва преди няколко месеца - няма как да добие значимост за толкова кратко време. Приемливи източници в случая биха били неща от рода на статия във вестник, която описва приносите на студиото към, например, местната икономика или обществен живот и то след като студиото е съществувало с години. Не мисля, че статия за това студио за момента принадлежи в Уикипедия. Ето ви няколко примера на значими бизнеси, като не всички са добре написани, но поне по значимост имат място в Уикипедия - [[Мол ъф София]], [[Билла]], [[Кино Арена]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:47, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря SlipknotRlZZ, ::Ще имам предвид, нещата, които споменавате. Може би на по-късен етап от развитието ще опитаме отново да се добавим като компания. Ако смятате, че можем по някакъв начин да я преработим, така че да отговаря на изискванията, може да се свържете с нас и да си направим среща. Освен това си търсим човек, които да може да пише добре по темите за йога, така че ако проявявате интерес може да се помисли нещо.. ;) ::Поздрави, ::Александър [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:48, 24 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Уикипедията не е площадка за рекламиране на стартъпи. По-добре се насочете към Facebook или Instagram. Хората, които търсят информация в Уикипедията надали са ваши потенциални клиенти. Пораснете, отворете филиали във всички областни центрове и вярвам ще се намерят хора, които ще напишат за вас статия в Уикипедията. Засега не си губете времето. Безплатен съвет от мен. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:07, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря Николай, ::Разбира се, използваме дигиталните платформи за реклама, които посочихте. Идеята ми за уики-статия си ми хрумна случайно и помислих, че ще е интересно да направим някаква поредица от материали, които можем да подготвим и да качим. :) Може да се пише по специализирани материали за самите практики, някакви неща за индуистките божества и др., но сякаш при това положение, по-скоро няма смисъл... ::Благодаря, все пак и поздрави, ::Алекс ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:53, 24 ноември 2024 (UTC) :::За практиките пишете, но не споменавайте Joy Yoga, поне на този етап, докато не станете узнаваеми. При всеки опит за написване на статия Joy Yoga, тя ще бъде безжалостно изтривана. Дерзайте. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 18:44, 24 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря Николай, ::::Мисля да ги кросвам с публикации на сайта. Реално ще правя статиите в блога, а в уики ще го цитирам като източник, като това ще става през 2 месеца, така хем ще вдигам SEO score-а на сайта, хем ще имаме присъствие в уики. Какво мислиш за този подход? Единствения казус е да намерим кой да пише и редактира, че напоследък е голям проблем това, а аз не знам дали ще мога да насмогна... :) ::::Поздрави, ::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 00:19, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Вие изглежда отказвате да се съобразите с изискванията за писане в Уикипедия. Никакви авторски писания. Множество благонадеждни източници. Сериозно ли си въобразявате, че тук ще си дублирате сайта? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 00:49, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Това не е добра идея. Уикипедия не е място я разсъждения, мнения, философии... Това е енциклопедия, сбирка от факти, които са били докладвани на друго място, в благонадеждни източници, преди да бъдат записани тук. Запитайте се защо искате да дублирате в Уикипедия. За собствена облага? Ако искате да допринесете към Уикипедия, добре сте дошли! Но моля първо се запознайте с [[Уикипедия:Благонадеждни източници]], [[Уикипедия:Възможност за проверка]] и [[Уикипедия:Без оригинални изследвания]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:48, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::Привет Николай, ::::::Извинявам се, че не съм разбрал какво точно искате да кажете. Може би, започвам да разбирам какво имате предвид при така поставения коментар. :) Надявам се, че ще простите невежеството ми, въпреки че нямам предвид "собствена облага" в прекия смисъл и по-начина по който разбирам този термин. Ще се запозная с материалите, които ми цитирахте и благодаря за съдействието.. ;) ::::::Поздрави, ::::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 02:03, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::: [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], малко храна за размисъл, която може да Ви е полезна, дори да не допринасяте повече в Уикипедия. ::::::: Много хора днес изпитват носталгия по миналото, дори минало, в което още не са били родени. Светът изглежда все по-необясним и несигурен. Има много и най-различни причини за това. Една от тях обаче е какофонията от информация, заливаща ни отвсякъде – особено информация, която интуитивно чувстваме, че се възползва от нашите нормални човешки слабости, като например доверието ни. ::::::: Кому можем днес да вярваме? Има ли въобще истина? ::::::: Преди близо четвърт век, когато Уикипедия възникваше като проект, в който „всеки може да редактира“, мнозина смятаха, че това е абсурдна идея. Невъзможно е всеки да може да пише и да не излезе една огромна глупост! Уикипедия не само опроверга тези песимистични предсказания, но се превърна в уважаван източник на информация и практически неразделна част от днешното цифрово пространство. ::::::: Защо? Причината е, че Уикипедия позволява на всекиго да пише – но не какво да е. Енциклопедията изисква да се пише това, което казват авторитетите. И признава за авторитети само тези, които са се доказали като такива. Случайно или не – както беше в „доброто старо време“, за което мнозина тъгуват днес. ::::::: Каква е връзката с Вашите занимания? ::::::: Един от кумирите ми, макар и в малко по-различна, но донякъде свързана област, е Scooby Werkstatt, известен като [https://youtube.fandom.com/wiki/Scooby1961 scooby1961]. Скуби навремето имаше сайт със съвети как да поддържаме добра физическа форма. Такива сайтове – бол. ::::::: Но Скуби се отличаваше. Съветите му звучаха доста земно: „не харчете излишни пари за скъпо оборудване, добавки или дори храни: важно е постоянството, за мускулите и парче ръждиво желязо върши същата работа като лъскавото, а бобът и лещата са отлични източници на белтъчини, независимо, че може да изглеждат като бедняшка храна“. ::::::: Обаче дори това не беше същественото отличие. Същественото беше, че Скуби винаги цитираше сериозни научни изследвания, с които аргументираше своите твърдения. Не „вервайте ми“, не „една жена каза“, не „[[Хълк Хоган]] каза“, не дори „[[Арнолд Шварценегер|Арнолд]] каза“. ::::::: Скуби не е типичният днешен инфлуенсър. Но съм убеден, че ако инфлуенсърството въобще просъществува в бъдеще, то рано или късно ще се върне към модела на хора като Скуби. Защото всяка заблуда, въобще всичко фалшиво един ден неизбежно се сблъсква – челно – с реалността, а здравият разум винаги е крайният победител. Както казваше един от героите на Азимов, „главна характеристика на научната религия е, че нейните пророчества ''винаги'' се сбъдват“. ::::::: Вярвам Ви, когато пишете, че не сте просто поредните, захванали се с нещо. Един от начините да се отличите може да бъде моделът на хора като Скуби, които се основават на факти и научни доказателства. А пък един от начините да развиете тези умения – а и да подчертаете сериозността на заниманията си – може да бъде допринасянето в Уикипедия. ::::::: Представете си добре написани статии в енциклопедията, които описват ''реалните'' ползи от йога за организма, важното ѝ културно влияние, нейната история и много други аспекти. Независимо, че и други редактори ще допринасят по тези теми, човек може с основание да се гордее, че ги е започнал или значително развил. А защо не и превърнал в „[[Уикипедия:Избрани статии|статии за пример]]“ – каквато е [[:en:Yoga]] в английската Уикипедия. :) ::::::: Каквото и да решите, желая Ви успех в начинанията!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:26, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], между другото ако продължите да пишете в Уикипедия ще трябва да си смените потребителското име. Уикипедия [[У:НПИ#Неподходящи_потребителски_имена|не разрешава]] фирмени имена. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:52, 25 ноември 2024 (UTC) == Пр. Хр. == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Алиса Селезньова]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:45, 29 ноември 2024 (UTC) Алиса Селезнёва, или на всякъде в статиите променете правилното, книжовно ''пр.н.е.'' на архаичното ''пр. Хр''. или престанете {{нлн|да вандалствате}}! Не мога да разбера защо толкова настоявате. България е светска държава. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:03, 28 ноември 2024 (UTC) :Няма нужда от толкова агресия. Настоявате да наложите мението си по спорни въпроси - обясни Ви се, че няма да стане така. Отделно гледам, че използвате думички, които не разбирате - моля, прочетете [[Уикипедия:Вандализъм]] и превантивно [[У:НЛН]], че сте по ръба.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::Това не е агресия, а принципи. Просто така да се връщат редакциите е равностойно на вандалщина. Ако толкова настоявате, променете всички споменавания в статията, а не връщайте редакциите. В края на краищата ми дреме на [цензурирано] какво ще пише. Може и никога повече да не отворя тази статия. Виждам, че сте {{нлн|почитателка на съветски филми}}, та ще си позволя да перефразирам реплика от един филм: „За Википедию обидно.“ [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:35, 28 ноември 2024 (UTC) :::Нямам представа за какво говорите, но няма много общо с принципите в Уикипедия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 18:28, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Отговорете ми, естествено ако желаете, какво ви кара {{нлн|така да безчинствате по просторите на Укипедията}}. С какво ''пр. Хр.'' е по-добро? От естетическа гледна точка е ужасно с тази стърчаща главна „Х“. Словосъчетанието „преди Христа“ въобще не се ползва, нито от народа, нито в медиите. Някаква сляпа вяра, но България отдавна е '''СВЕТСКА''' държава. Единственото обяснение е, {{нлн|комплекси и предчувствието за своята значимост}}. {{нлн|Продължавайте, дерзайте!}} [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:14, 28 ноември 2024 (UTC) :::::А Вие сте просто за моментално блокиране. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 21:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::::::Причината, Моля! ::::::Затова ли, че отстоявам чистотата на българския език или има други причини? {{нлн|Ненавист, комплексарство и т.н.}}? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:30, 28 ноември 2024 (UTC) :::::::Дали българският език остава чист пишейки "преди Хр." или "пр Хр." може да се провери лесно, примерно в "История на българския народ" на Петър Мутафчиев от 1943 г. Авторът очевидно е грамотен мъж, който е бил съвсем наясно, че официално възприетия светски календар на България е Грегорианския и там година първа започва от раждането на Христос. За справка, погледни в част "I. Уводъ. Предистория и древенъ период въ миналото на балканския полуостровъ", на петия ред "преди Хр.", както и по-натам в цялата книга. Да разбирам ли, че по същество не си съгласен да ползваме Грегорианския календар в Уикипедия или просто не знаеш, че това е светския календар, използван в България? Поздрави, [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 10:29, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Ама вие сериозно ли давате за нормалност книга писана преди езиковата реформа? Повтарям! Никой не е забранил „пр.Хр.“, но използването му в XXI век в една светска държава е много странно. По своята абсурдност се нарежда до налаганата в последно време „българска кирилица“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:52, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::Причините за блокиране: :::::::* Множество лични нападки, включително в този разговор; :::::::* Неколко нарушения на правилото за тройно връщане. :::::::Помислете как успехте бързо да влезете в конфликт с 5-6 опитни редактори, некои от които администратори. Ако този разговор се водеше на У:ЗА, щехте вече да сте временно блокиран. (А, сега вижам, че той вече се води там.) Понеже виждам, че сте грамотен човек, моля Ви, осмислете репликите си, които са зачистени от други редактори. Войната с кирилицата (ако правилно разбирам неколкократните Ви препратки към нея) не я намесвайте тук. Пр. Хр. е широко използвана система от българската историческа наука - само на посоки Димитър Попов например, виден траколог. [https://www.ozone.bg/media/pdfs/576f550483b99.pdf]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:17, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], след като в правописния речник на БАН от 2012 г. е пояснено, че пр.Хр. може да се пише със или без интервал (т. 72.2.1) [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pravopis-na-skrashcheniyata-4/1338] и така сигурно е и в Берон, очевидно формата не е отживелица. Разбираемо има различни предпочитания, но тук не можете да налагате Вашите и е важно да разберете това. Ако пишете статии, можете да използвате в тях предпочитаното и никой не би трябвало да го промени, защото, както сам знаете, никоя от двете форми не е забранена, а и тук не сме направили с консенсус избор на една. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 14:34, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::Никой не е против кирилицата, упази Бог, а против налаганата от края на 50-те години типографска форма на кирилицата, наричана [[Българска кирилица]]. А по повод „пр.н.е.“. Никой не е забранявал този израз, а това, че се ползва в академичните среди е проблем на самите среди. Уикипедията е свободна енциклопедия и въпреки, че се придържа към научните факти не е задължително да използва архаични изрази, характерни за малка група хора, та било те и професори, и академици. Повтарям! България е светска страна. Никой в България не ползва в обикновения живот '''архаичното''' „пр. Хр.“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:09, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Според посочените източници, това изобщо не е вярно. Ако нямате източници, които да Ви подкрепят, мнението Ви си остава само това - личното Ви мнение, което Уикипедия не следва да прилага, тъй като противоречи на източниците и няма консенсус за него. Кое е толкова неясно?-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:13, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::: [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], Уикипедия [[У:НЕЕ|не е място за застъпничество от какъвто и да било род]]. Ако Вие имате мнение, това е Ваше право, но Уикипедия следва наложените практики, независимо дали ни харесват или не.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 29 ноември 2024 (UTC) Най-прекрасното е, че Хр., е роден 6 г. пр. Хр. [[Специални:Приноси/78.154.14.183|78.154.14.183]] 20:44, 2 декември 2024 (UTC) : А пък [[Начален меридиан|началният меридиан]] е разположен на 5 ъглови секунди от началния меридиан в Гринуич. Индианците не са индийци. В конската сила няма коне. Октомврийската революция – през ноември. Накъде отива тоя свят?!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:14, 2 декември 2024 (UTC) ::Съсипаха я тази държава, и добре че са потребители като @[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], че да ни отворят очите за тези несправедливости. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:35, 3 декември 2024 (UTC) == Партийна принадлежност на министри – отново за У:БЖХ == Обърнато ми бе внимание, че в статии като [[Правителство на Димитър Главчев 1]] партийната принадлежност на министрите бива променяна периодично от различни редактори. Стига се и до парадокси: Главчев като премиер е „безпартиен“, но като външен министър е от ГЕРБ-СДС ([[Special:Permalink/12410103]]). Какво толкова, ще кажете, {{ш|миоправиго}}! Първо, нека напомня: [[У:БЖХ]] не се отнася само до биографичните статии за живи хора. Тя се отнася до ''всяка информация'', свързана с тях. Всичко, за което има дори най-малък шанс да бъде оспорено, трябва да бъде подкрепено със солидни източници – както като качество, така и като количество. И дори за това, което изглежда сякаш не може да бъде оспорено, трябва да има поне някакви благонадеждни източници. По различни поводи – най-вече атаки срещу колеги от публични личности, които не са харесали нещо, написано за тях в Уикипедия – съм писал и тук, и в социалните мрежи как Фондацията би защитила решително и, както показва практиката, много успешно всеки един редактор, който стриктно е следвал принципите на Уикипедия. Може би обаче е важно да се подчертае и обратното: ''Фондацията няма да защити никого, който не спазва правилата''. Защо тогава просто не съм премахнал информацията? Защото в случая се използва шаблон {{ш|Министър2}}. Явно с цел улеснение, колоната за партийна принадлежност е направена така, че създава уикивръзка от съдържанието си (дори „[[военен]]“ на практика сочи към [[Война]]) или изписва „безпартиен“, ако не е посочена принадлежност. Това не е идеално, но е окей с исторически правителства, членовете на които отдавна не са между живите. Със съвременните правителства обаче не е така. Проблемите са два. Първо, добавяне на искане за източник, естествено, чупи шаблона, защото искането влиза в генерираната уикивръзка. Особено нелепо е, че дори добавяне на източник чупи шаблона по същия начин. Второ, интуитивното разбиране е, че за някого, за когото не се знае партийната принадлежност, колоната може да се остави празна. Обаче така се изписва „безпартиен“, а за някой министър и това може да звучи като невярна или дори „злепоставяща“ информация. Засега няма да пипам шаблона, защото наистина се използва в много исторически статии, където, първо, ще е много работа да се добавят източници, второ, липсата им не е чак толкова фатална (но и в никакъв случай не е безпроблемна). Най-вероятно бих мислил в посока създаване на пореден алтернативен шаблон ({{ш|Министър2}} е алтернатива на {{ш|Министър}}), който да позволява удобно добавяне на източници и искания за тях. Може би дори да изисква посочване на източник. '''TL;DR: Всяка информация за живи хора трябва да бъде подкрепяна с източници: подчертано благонадеждни и възможно повече.'''<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:33, 30 ноември 2024 (UTC) : Да, стойността по подразбиране следва да се промени на празна (и тя да се ползва при липса на източник). : По-същественият проблем с тези таблици е, че партията се използва неконсистентно в две различни значения - като формално партийно членство (което изобщо не е дефинирано за ранните партии) и като представител на дадена партия в коалиционни (или не) правителства. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:01, 1 декември 2024 (UTC) :: Точно така, именно в тоя смисъл беше забележката, която ми бе направена.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:13, 1 декември 2024 (UTC) :::Ама Главчев като служебен министър-председател си е безпартиен, независимо къде членува, защото не е излъчен за премиер от партия, а е назначен. Според мен това е идеята на "партийната принадлежност" на министрите - от коя партия им идва мандатът и служебните по дефолт би трябвало да са безпартийни. [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 11:10, 3 декември 2024 (UTC) :::: Разбирам тези разсъждения. Макар неизбежно да възниква въпросът защо въобще имаме колона „партия“ за служебни правителства, ако министрите в тях „по дефолт“ са безпартийни. :::: Но не това е важният въпрос тук. Въпросът е, че когато напишем нещо в Уикипедия, то трябва да бъде подкрепено с благонадеждни източници. И ако различни благонадеждни източници казват различни неща, трябва да ги представим [[У:НГТ|неутрално]]. И трябва да правим тези неща изключително прилежно и дори педантично, когато става дума за [[У:БЖХ|живи личности]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:51, 3 декември 2024 (UTC) == За благонадеждността на fccska.com == https://www.fccska.com/ се определя като „неофициален фен сайт на ПФК ЦСКА (София)“. В него се пишат биографии на футболисти, явно от някакви запалянковци, които биографии след това се използват в „Уикипедия“ ([[Иван Турицов|пример 1]], [[Густаво Бузато|пример 2]]). Понеже знам, че темата е обсъждана преди, относно сайтове като Fandom, кажете как да процедираме с този, тъй като няма никаква гаранция, че информацията е достоверна. Нито идва от официалния сайт на отбора, нито е някакъв независим източник, който да предава що-годе някаква значимост на личността, която отразява. В момента се ползва само за да създаде впечатлението, че ''футболистът е бил първостепенен обект на множество нетривиални публикации'', а в редица случаи се ползва единствено и само той. Дори лицензът му е нагласен така, че да е съвместим с уики и да позволява директно копиране. Тоест някой фен пише биографията на даден футболист, без да се знае изобщо какви източници е ползвал, и изведнъж тази биография се появява при нас. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:14, 1 декември 2024 (UTC) : Според мен източникът не е благонадежден (фен сайт). По същата причина не е и независим и не следва да има тежест от гледна точка на значимост. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:04, 1 декември 2024 (UTC) :: Мислех да дам по-нюансирано мнение (примерно знаем ли каква репутация има сайтът като достоверност на публикуваната информация), но отворих [[:en:WP:USERGENERATED]]. Накратко, фенсайтове изрично са изключени от подходящите за Уикипедия благонадеждни източници.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 1 декември 2024 (UTC) ::: Това ни поставя в деликатна ситуация, тъй като е масова практика поне при нас позоваването на IMDb, videoclip.bg, лични блогове, Discogs и др. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:46, 3 декември 2024 (UTC) ::::IMDB е нещо различно и е общоприет за надежден сайт. С Discogs не съм запознат много, но videoclip.bg и лични блогове са определено неблагонадеждни, като личните блогове поне могат да се използват за да потвърдят казаното от автора, стига то да има някаква енциклопедична значимост. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:00, 3 декември 2024 (UTC) ::::: Казвам го във връзка с [[:en:WP:USERGENERATED|политиката]] в enwiki, която се спомена, според нея и IMDb е неблагонадежден. <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Специални:Contributions/Carbonaro.|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">09:05, 3 декември 2024 (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :::::: Интересно е, че в самата [[:en:IMDb#Copyright, vandalism and error issues|статия за IMDb]] пише „Due to the time required for processing submitted data or text before it is displayed, IMDb is different from user-contributed projects like Discogs, or OpenStreetMap, or Wikipedia, in that contributors cannot add, delete, or modify the data or text on impulse, and the manipulation of data is controlled by IMDb technology and salaried staff.“ Вероятно би било полезно да се прегледат [https://en.wikipedia.org/wiki/Special:Search?fulltext=Search+archives&fulltext=Search&prefix=Wikipedia+talk%3AReliable+sources%2F&search=imdb&ns0=1 дискусиите по въпроса].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:16, 3 декември 2024 (UTC) ::::::: В статиите за филми актьори, режисьори почти не се използва imdb като източник. Единствено като външна препратка към въпросния обект, нещо което го има и в статиите на английската Уикипедия. Друг е въпросът, че почти цялата информация за филмите се взима основно от там.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 09:26, 3 декември 2024 (UTC) == Категория:Предмети на култа == Сверяване на часовника. За мен [[:Категория:Предмети на култа]] е безполезна, да не кажа дори вредна. Какво точно е „култ“, какво въобще са „предмети на култа“? Сред добавените в категорията статии към момента например са [[Свещ]], [[Калимявка]] и [[Фетиш]]. Мнението ми всъщност е далеч по-категорично, но ще се въздържа да го споделям в името на принципите ни. Пък и може да бъркам, затова ще се радвам да чуя други мнения.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:56, 1 декември 2024 (UTC) :''Cult'' идва от латинския корен ''cult-'', което означава поклонение. :В труда си ''De natura deorum'' Цицерон пише, че „religi“ (religiosi) — е човек, който е изучавал канона на своята вяра и стриктно го следва. :Следователно, култ е по-общо и неутрално понятие. :Вместо накои да се обиждат на думата култ, по-добре да създадат Портал:Религия. Българската Уикипедия е една от тези, които го нямат. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:06, 1 декември 2024 (UTC) :: Добре, извън Уикипедия някои ме насочиха към разни източници, сред които и конспекти по археология в СУ, където „предмети на култа“ фигурира като понятие. Продължавам да не съм съвсем убеден, че подборът на статиите непременно е най-подходящ, но нека наистина и други колеги вземат отношение, ако смятат, че има смисъл.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:19, 1 декември 2024 (UTC) ::Според речника на българския език „култ“ е религиозна почит към божества, значи категорията „Предмети на култа“ би трябвало да включва предметите, които хората използват, за да отдават почит на божествата? Би ли споделил, Илиев, своето искрено мнение, защото е възможно наистина да има различни интерпретации. „Религиозни предмети“ ли би било по-подходящо, или изобщо да няма такава категория? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:17, 1 декември 2024 (UTC) ::: Изглежда, че е окей да има такава категория. В случая сгреших, че просто търсих аналогични категории на други езици (а то може и пак да има, но да не съм ги намерил). Но понятието явно си е утвърдено поне в археологията. Няма смисъл да изказвам повече лично мнение, без поне малко да прочета по темата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:26, 1 декември 2024 (UTC) :Казахте нещо за опитността. Опитността в Уикипедията се отнася за това, как да се създаде нещо технически (нова статия, нов портал, нова категория), а не каква да е тя. Всичко останало са знания. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:19, 1 декември 2024 (UTC) :: Fair enough. Човек цял живот се учи. Е, има и такива, които смятат, че вече всичко знаят.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:28, 1 декември 2024 (UTC) : „Култови предмети“ като че ли е рутинно използвано в археологията (и тук [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/култов/]), „Предмети на култа“ поне на мен ми звучи по-необичайно. Не съм сигурен дали „култови предмети“ и „религиозни предмети“ е напълно идентично, но изглежда има достатъчно застъпване, за да има само една категория (и тогава връзката би трябвало да е към {{Q|6418726}}, независимо кое име се предпочете). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:30, 2 декември 2024 (UTC) :: Благодаря ти! Оказа се, че на руски си има категория с идентично име [[:ru:Категория:Предметы культа]], в която наистина влизат дори свещите, затова махнах накрая с ръка. :: Освен в археологията иначе, видях, че терминът се споменава и в богослужебен контекст, [https://synpress-classic.dveri.bg/04-2002/08-01.htm например]: „Осигуряването на българските църковни общини с "предмети на култа", т. е. с богослужебни одежди, книги, свещници, потири и друга утвар беше грижа на Св. Синод на БПЦ.“ Сега, тук се споменават „свещници и друга утвар“; не можах да намеря категорична дефиниция какво влиза в „утвара“, но изглежда, че поне някои видове свещи влизат. Дали това е основание [[Свещ]] да влезе в категорията, продължавам да се чудя. В руската Уикипедия е така, в английската действително по-скоро няма съвсем същата категория. За мен остават леко неясни границите на обхвата. :: В крайна сметка не настоявам нещо непременно да се променя, освен ако не се получи някакъв консенсус, че е нужно. В първия момент -- явно погрешно -- ми се стори, че е някакво напълно самоинициативно залитане. Обичайно проверявам, преди да пиша, но тоя път направих грешка и първо писах. :) Но може би няма лошо -- когато дискусията е културна и конструктивна, рядко е напълно излишна.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 2 декември 2024 (UTC) :::На руски '''''утварь:''''' най-общо обозначение на изкуствено създадени и подвижни предмети от интериора, съвкупност от предмети, принадлежности на някое домакинство. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 19:12, 3 декември 2024 (UTC) :::: Домакинство на култа?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 22:17, 4 декември 2024 (UTC) :Подобни въпроси обикновено възникват, когато в даден момент е преведена категория от рускоезичната Уикипедия, а те имат навика да си създават дърво на категориите, което не е "синхронизирано" с Уикипедията майка. Технически погледнато [[:ru:Категория:Предметы культа]] е съвкупност от [[:en:Category:Religious objects by religion]] и [[:en:Category:Religious objects]], които са на две различни нива. Другият проблем при подобни случаи е лошият/директен превод - Предметы культа се превежда Религиозни предмети. Неслучайно на испански е "Objetos de culto religioso", а на полски "Przedmioty kultu religijnego". Спокойно можем да свържем категорията с "Religious objects" и да я преименуваме на Религиозни предмети (обекти също не е добър превод). [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:43, 3 декември 2024 (UTC) ::Култ е понятие много по-широко от религията, а религията е подмножество на култа. Религията е „набор от морални норми и тип поведение, произтичащи от вярата в съществуването на свръхестествен свят и свръхестествени същества“, докато култ е „почитание, поклонение“ пред нещо. Имаме „религиозен култ“, „култ на личността“ и т.н. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 11:42, 3 декември 2024 (UTC) ::: Струва ми се, че е добре да имаме по-ясна дефиниция. Дори ако се ограничим само до „организираните“ култове, маратонките на Найки [[:en:Heaven's Gate (religious group)#Mass suicide|също трябва да влязат в категорията]]. Ако включим „де факто“ култовете, продуктите на [[Епъл]] също биха могли да се класират. От „баналните“ култове [[Бельо]] би било очевиден кандидат за включване. ::: Питам се също дали в категорията влизат символите: ако влезе [[Кръст]], трябва да влязат също [[Червена звезда]], [[Сърп и чук]], [[Свастика]], [[Пентаграм]], а най-вероятно и [[Летящо спагетено чудовище]]. За [[Фалос]] дори не се питам, защото изглежда очевидно. И понеже споменавате култа към личността, кои биха били неговите „предмети“, които бихме включили в категорията?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:21, 3 декември 2024 (UTC) :::: [[Мавзолей на Георги Димитров]]. {{D}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:21, 3 декември 2024 (UTC) ::::: {{D}} {{like}} <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:26, 3 декември 2024 (UTC) :::Ако култ в контекста на категорията е по-общо понятие от религия, защо сте добавили категория религия като единствена надкатегория? [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 15:26, 3 декември 2024 (UTC) == Discussion == Sorry for my use of English, you may be interested in the discussion [[:meta:Steward_requests/Miscellaneous#Interface_admin_request_on_bgwiki|here]] [[Потребител:Matrix|Matrix]] ([[Потребител беседа:Matrix|беседа]]) 19:55, 5 декември 2024 (UTC) == Отново за локалните CSS и JS == : ''Продължение на [[Уикипедия:Разговори/Архив/2024/ноември#Оптимизиране на локалните CSS и JS]]'' Някакви вече се оплакали, че имат проблем с тъмната тема, и дори искали от глобалните админи да ни разкарат част от CSS-а. Последно писали на стюардите да ги направят интерфейсни админи при нас, които вместо това любезно ме пингнаха. Писах им, че ще опитам да прегледам нещата и евентуално да направя нещо по въпроса. Уви, няма закътан пристан от ветровете на промените [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Искането към стюардите: [[:m:Steward requests/Miscellaneous#Interface admin request on bgwiki]]<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 23:47, 5 декември 2024 (UTC) : А, той бил писал по-горе. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:23, 6 декември 2024 (UTC) ::background, който е основният проблем според мен може да се махне. Проверих и на двете векторни теми. Оригиналният цвят на фона е почти същият -rgb(249, 249, 249) e зададен в проблемния код, а ако се премахне остава rgb(248, 249, 250). За другия код трябва да погледна малко по-детайлно, но мога да го направя другата седмица. По-големият проблем са цветовете зададени твърдо в самите статии – там ще имаме доста работа, но трябва да видя старите кодове за импортиране на всички статии в локална база от данни и да се опитам да генерирам списък със статии за коригиране. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:59, 6 декември 2024 (UTC) ::: Благодаря ти! Документацията не е идеална, но след известно търсене намерих най-сетне [[:mw:Recommendations for night mode compatibility on Wikimedia wikis]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:21, 6 декември 2024 (UTC) == Благодарност == Само минавам да ви поздравя и благодаря за усилията, които полагате, за да поддържате българската версия на Уикипедия, толкова години. Бъдете здрави! [[User:5ko|Петко]] 12:04, 6 декември 2024 (UTC) : А, да, днес е годишнина някаква. {{D}} Поздравления и от мен. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:05, 6 декември 2024 (UTC) :: Благодаря, [[User:5ko|Петко]], поздравления за вас, които сте свършили неимоверната работа по създаването ѝ! Преди една година стана дума, че някой път като идвате насам ще се обадите и ще огранизираме среща; сигурна съм, че много хора ще се зарадват да го направим :). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 15:10, 6 декември 2024 (UTC) == План за CSS == Ок, предлагам следното: # Прехвърляме целия Common.css в джаджа <code>LegacyStyles.css</code>, с [[:mw:Extension:Gadgets#Options|тип ''styles'' и параметър ''default'']], т.е. зареждаща се автоматично за всички потребители, включително IPта. Това би позволило по-лесно тестване на следващи промени като човек си изключи джаджата и си добавя части от кода в нея в локалния си common.css. Може би има и по-гурувски начини за игнориране на Common.css, но този ми се вижда дуракоустойчив и най-вече достъпен. # Постепенно добавяме и други джаджи от същия тип, в които прехвърляме от ''LegacyStyles'' код, който действително е полезен: например класовете за подравняване на текст в колони. Идеята е кодът да бъде подреден и групиран тематично, особено ако би било полезно да може да бъде изключван от потребителите при желание. # Накрая някаква, но желателно много малка част от кода може да се върне в Common.css. Според мен единствено неща, които са абсолютно нужни и достатъчно прости (ако не са достатъчно прости, значи най-вероятно не са абсолютно нужни). Бих започнал с точка 1 още сега, за да можем да тестваме по-свободно. Това прехвърляне поне е съвсем просто. Всъщност, ето предложението: {{gh|wikipedia-ui/pull/20}} Ping {{@|Петър Петров|StanProg|Nk}}<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:58, 6 декември 2024 (UTC) : Това добре като първа стъпка, но какво следва? Да се тества върху всички теми + тъмен режим какво се случва с премахването на всяко парче и да се решава какво следва? Изглежда доста работа. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:12, 6 декември 2024 (UTC) :: [[Потребител:Nk|Спас Колев]], истината е, че не знам как би изглеждала Уикипедия без нещата в Common.css (може би наистина има начин да го тествам и сега, но ми е малко тегаво с времето да ровя как може да стане). :: Ако се окаже, че изглежда горе-долу сносно, като следваща стъпка ще предложа да изключим LegacyStyles по подразбиране. На когото не му пука за тъмни схеми и мобилен изглед, но държи на предишното оформление, може просто пак да си я включи от настройките. А който би искал конкретни неща да работят и с всички тези различни облици, теми и устройства, може вече да си се занимава -- колкото време иска и когато може -- да ги прехвърля в отделни джаджи. :: Ако нещата изглеждат доста счупени, тогава LegacyStyles си остава включен по подразбиране. Останалото обаче е сходно: който има интерес, може да се занимава да оправя конкретни неща. Примерно аз мога да се захвана да оправям разни проблеми с тъмната схема, защото напоследък я ползвам, а много неща действително изглеждат дразнещо счупени с нея.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:25, 6 декември 2024 (UTC) ::: Още малко за последния вариант. LegacyStyles си стои включено по подразбиране, така че за всички редактори външна разлика няма. Междувременно оправяме едно-две-три неща. И съобщаваме тук: който иска, може да си изключи LegacyStyles и да включи тези джаджи и да се обади, ако има проблеми. ::: Това би позволило тестването да се прави от повече хора и най-вече да е ''opt in'' -- който иска да тества, поема и рисковете от счупване. Останалите си карат както досега -- докато не получим достатъчна обратна връзка, че нещата изглеждат добре и може да изключим LegacyStyles за всички.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:07, 6 декември 2024 (UTC) :: Може би само да допълня нещо, което писах и още първия път като повдигнах темата. Уикипедия би трябвало да изглежда задоволително и без никакъв локален CSS. Ако някъде се чупят някакви неща, то би било защото сме се опитвали да ги натаманим да изглеждат по различен начин от този, който Уикипедия предлага по подразбиране. И именно тези натаманявания апелирам да минимизираме, за да не изпадаме повече в подобни ситуации. Факт е, че хората се ентусиазират да направят нещо шарено, но има причини минималистичните интерфейси да са били винаги популярни и може би да стават още по-популярни.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:32, 6 декември 2024 (UTC) : Бях го писал по-горе, но да повторя и тук. Идеята ми е накрая LegacyStyles да не бъде повече включен по подразбиране и в него да останат само неща, които отделни потребители може да искат да продължат да виждат като оформление, дори и с цената да се чупят други облици, цветови схеми или мобилен изглед. И, много важно, без никакво обещание за поддръжка. : В останалите джаджи и евентуално в Common.css виждам да остане само код, за който преценим, че съотношението между ползите от него и ресурсите за бъдеща поддръжка е приемливо. Това би се отнасяло най-вече до джаджите с параметър ''default'', т.е. включени за всички по подразбиране, дори IP-та, и още повече за евентуален код в Common.css. : Лично аз бих се радвал да обособим някои шарении в отделни джаджи, може би дори като алтернативни варианти. Типичен пример за мен биха били инфокутиите, за които далеч повече харесвам минималистичното оформление в английската и други уикипедии. Особено пък когато тези оформления всъщност не биха изисквали локален CSS, който да е нужно да се пипа при всяка бъдеща нова промяна в интерфейса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:15, 6 декември 2024 (UTC) :Давай, и аз нямам по-добро предложение. Кажи кога ще го сложим, за да сме повече хора на линия. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:51, 7 декември 2024 (UTC) :: На теория нищо не трябва да се промени за потребителите от стъпка 1. Може би ако кеширането от сървърна страна не е идеално, би могло да има някакви странности, но дори това изглежда малковероятно и, ако все пак се случи, трябва да е за не повече от няколко минути. :: Все пак, ако искате да го направим утре вечер, примерно към 20 българско време, т.е. 18-20 европейско и 10-13 американско време?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:17, 7 декември 2024 (UTC) :::Ще гледам да успея. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 02:04, 8 декември 2024 (UTC) :::: Благодаря! Ще го мърджна към 20:00, така че в следващите няколко минути ботът да го приложи тук.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::: {{да}} [[Специални:Приноси/JSS 9]] <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:04, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Благодаря и аз. Не съм сигурен кое как е било преди, но ако отворя анонимен прозорец в инфобокса на [[Война]] примерно има странни точки в началото. Нормално ги няма (сигурно имам друг изглед). Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:54, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]], хммм, странно, джаджата сякаш не работи за нерегистрирани – а би трябвало да работи.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:58, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: По-точно някои неща – защото други работят. Това прилича на проблем с кеширането. Нека поцъкаме още малко и да видим.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:01, 8 декември 2024 (UTC) ::::: Джаджата изглежда да работи според очакванията. Докато си стои включена, всичко изглежда както досега. Когато се изключи, има проблеми с наши изобретения -- няма ги двете колони на начална страница, а {{ш|Последни промени}} излиза доста разхвърлян. Тези неща може да се оправят, разбира се. ::::: Следващата стъпка според мен: на когото му се тества, изключва си Интерфейс -> Старо оформление от джаджите и гледа с какъв ''минимален'' код (тествайки накрая винаги и с локалния common.css) биха се оправили едни или други промени. ::::: Този код според мен може да разпределим на няколко места: :::::* където е възможно – като стил на съответните шаблони: [[:en:WP:TSTYLE]], :::::* в останали случаи, където кодът може да бъде обособен тематично, и особено, ако би било полезно да може да бъде изключван при желание – в нови гаджети, :::::* в останали случаи, където кодът практически сигурно ще е нужен постоянно и за всички – в нов гаджет LocalStyles.css или нещо подобно, :::::* в останали, особено специални случаи, за крайно ограничен и абсолютно сигурно задължителен CSS – директно в Common.css. ::::: Ако се чудите с какво би бил полезен LocalStyles.css в сравнение със слагане просто в Common.css – както и в момента, ползата е, че джаджата може да се изключи, докато Common.css не можете да изключите. Така, при нужда от някакво дебъгване на визуални проблеми, лесно може да се елиминира като „шум“ нашия локален код. Такова тестване ще може да направи всеки регистриран редактор и то, което е не по-малко важно, без да засяга останалите потребители. За тестване на „изключване“ на Common.css ще е нужен интерфейсен администратор – и това ще засегне всички потребители. ::::: Засега зор нямаме. Когато оправим по-съществените неща, може по подразбиране да изключим джаджата. Ако междувременно сме си свършили добре работата, и тогава няма да имаме зор. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:32, 8 декември 2024 (UTC) ::::: П.П. Лично аз ще си изключа джаджата и известно време просто ще си ползвам Уикипедия така, за да събера впечатления къде има проблеми без нея, и съответно за кои неща ще трябва да добавим нужния CSS код.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 8 декември 2024 (UTC) == Използване на ft, вместо около == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Carbonaro.]]''<br><span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:56, 8 декември 2024 (UTC) Кажете, каква ви е мотировката за връщането на ''ft'', вместо ''около.'' В Уикипедията такива идиотски преводи стоят кат ''Бе Ем Ве'' (BMW) и ББЦ (BBC)… , а вие изправяте това което има български превод? И колко българи знаят какво значи? Те ''Белчо и Сивушка'' не знаят кои са, та камо ли ft. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 04:35, 28 ноември 2024 (UTC) :[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], „около“ е неправилен превод. Така не става ясно живял ли е през този период, управлявал ли е, или е достигнал разцвета си. Ако не можем да намерим подходяща заемка, най-добре да не бутаме, защото се променя смисълът. Вярно е, че читателят може да се затрудни, но по-добре ли би било, ако го подведем? Също моля те, обръщай внимание на граматичните особености, не само да правиш забележки. След предлог например не се употребява пълен член (с много малки изключения). Запетаи обикновено не се употребяват след обстоятелствено пояснение: „След Втората световна война{{color|red|''','''}} се установява в България“. Разбира се, това не е в сила, когато важат други правила: „След Втората световна война, изглежда, се установява в България“. Но не оставай с грешно впечатление! Всички оценяваме усилията, които влагаш. Факт е, че хиляди статии имат нужда от подобрение, и е хубаво, когато се намират хора, които с интерес вършат тази работа. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:10, 28 ноември 2024 (UTC) ::Между другото и най-великите писатели са ползвали коректори. Нищо лично. Все пак за ''около'' не сте прав. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:30, 28 ноември 2024 (UTC) ::В статията за Никомах ''около'' стои вече 13 години и никой не е помислил да го промени на ''floruit.'' А около и означава по средата, в разцвета. ::И още един въпрос. Защо махнахте препратките към конституцията и правилника? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 06:17, 28 ноември 2024 (UTC) :::Не съм съвсем съгласен. Двете конструкции внушават различни значения. :::{| class="wikitable" | Никомах Геразски (ок. 60 г. – ок. 120 г.) е древногръцки философ, математик и музикален теоретик. || Вероятно става дума за датата на раждане и смърт. |- | След административната реформа на Диоклециан (упр. 284 – 305 г.) провинцията попада в окрупнения диоцез Тракия. || Взето от статията „[[Специални:PermaLink/12294090|Долна Мизия]]“. |- | Баща му Никомах (ок. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III. || Създава се впечатлението, че точният период на неговото управление не е ясен. |} :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:51, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Съгласен съм с Карбонаро - това не е около. Floruit си означава най-често периодът, в който личността е засвидетелствана да е била активна и се използва в историческата наука в латинската форма. Никога обаче не съм виждал употреба на български. Така или иначе смятам, че трябва са си се остави на латински floruit. Съкращението нормално е фут. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:00, 6 декември 2024 (UTC) ::::: Моите две стотинки: трябва да се направи {{ш|floruit}} и, ако се сметне правилно, {{ш|fl.}} и да се преведе поне минимално [[:en:Floruit]] за прости хора като мен. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 6 декември 2024 (UTC) ::::::Колко %-та от българите знаят какво означава съкр. ft, даже думата floruit? Просто питам. А „около“ с една дата е подобно на дантевото: „На попрището жизнено в средата“. Защо да не е най-активния период? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:32, 7 декември 2024 (UTC) :::::::Защото „около“ създава впечатлението, че датата на управление не е известна. Има разлика между „Бил е на власт около 1250 г.“ и „Управлявал от 1246 до 1251 г., като достига разцвета си през 1249 г., когато пленява...“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:58, 8 декември 2024 (UTC) ::::А не трябва ли да е fl. c. 375 пр.н.е. – по примера за Никомах в таблицата; и поначало, когато се посочва една единствена година и тази година се разглежда като ''най-вероятната'' година на кулминация в разцвета? Освен това, ако ще се използва '''fl.''', според мен трябва да се използва и '''c''' (circa) вместо около, а вграждането на връзка към статия за смисъла на използването понятие/съкращение или изскачащо прозорче за мен е задължително – в подкрепа на направеното предложение в този смисъл за шаблон. Оттук следва (за мен) въпросът дали да не се използва и AD (Anno Domini) или AC (ante Christum) за консистентност – когато се посочва период или година от преди новата ера/преди Христа, да е изцяло на латински.<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 10:57, 8 декември 2024 (UTC) :::::Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в [[Уикипедия:Стил]]. <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:00, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия, просто показва, че не става ясно как трябва да се интерпретира, ако се използва само „около“. Иначе за използването изцяло на латински изрази съм категорично против. Като българска артернатива за ''fl.'' дали не можем да използваме „разцв.“, например „Никомах (разцв. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III“? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:05, 8 декември 2024 (UTC) :::::::{{цб|Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия}} :::::::[[Аристотел#Биография|Аристотел#Биография]] :::::::[[En:Nicomachus (father of Aristotle)|Nicomachus (father of Aristotle)]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:09, 8 декември 2024 (UTC) :::::Много интересно предложение. Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:50, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::Да, благодаря. Всъщност оттам тръгна всичко, когато Niki Yooff [[Специални:Diff/12425434|промени]] „''fl.'': 375 г. пр.н.е.“ на „около 375 г. пр.н.е.“, но с това се променя и значението. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:53, 8 декември 2024 (UTC) :::::::::Да, променя се значението при замяна на fl. с около, без да става ясно това „около“ за какъв аспект от живота на Никомах се отнася; но и fl.: 375 г. пр.н.е., струва ми се, също не е съвсем изрядно – в статията в Уикипедия на английски е fl. c., тоест ''около'' тази година, но действително конкретно по отношение на периода на активност, което именно се разбира от комбинацията fl. c. (коригирано поради счупване от препратката към статията в en.Wikipedia – 19:09, 8 декември 2024 (UTC)).<br> :::::::::{{цб|Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в Уикипедия:Стил. ~ Pelajanela // беседа 11:00, 8 декември 2024 (UTC)}} <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:47, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::::Да, да, видях. Чувствай се свободна да го направиш. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::::{{цб|Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“}} ::::::За мен този коментар е пример за фалшива аналогия:<br> ::::::[[file:FLICC_Taxonomy_of_Logical_Fallacies.jpg|600px]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:33, 8 декември 2024 (UTC) : Като лаик, единствено с непретенциозен любителски интерес към историята, да попитам пак: ако ''floruit'' действително се използва в научната литература и на български, не би ли било най-добре да се преведе (или напише) [[:en:Floruit]] и да се въведат {{ш|floruit}} и {{ш|fl.}}, които да сочат към тая статия? Така няма да е проблем, че читателите може да не са запознати с термина. То поначало не се очаква Уикипедия да е писана като за първи клас. Затова именно служат препратките – читателят да може да разбере какво означават непознати му понятия.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:01, 8 декември 2024 (UTC) ::Или тук, или в „Уикиречник“, както е понастоящем шаблонът {{ш|fwiw}}, но във всеки един случай е добра идея. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:10, 8 декември 2024 (UTC) ::: Не бих разчитал на нашия Уикиречник. Там лесно може да бъде вандализирана и никой да не забележи с години. И с fwiw може да стане, но то поне не е в статии.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:13, 8 декември 2024 (UTC) hwftbo8i4a7vltpgus0xcnv240eg2zu 12435187 12435186 2024-12-08T19:10:20Z Iliev 47135 /* План за CSS */ re 12435187 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) :Нима това момиче е по-известна от Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев, че нейната страница е по-голяма от техните взети заедно? Страницата прилича повече на [[CV]]. Просто се интересувам. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 01:40, 26 ноември 2024 (UTC) :Тази страница се нуждае от добро почистване. Само това ли е от личния живот? Една сватба? Кой е бил DJ-ят?--[[Потребител:Pl71|Pl71]] ([[Потребител беседа:Pl71|беседа]]) 21:16, 26 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) :Здравейте, много ви благодаря за отговора! Информацията ми е предадена лично от Младен Трайков. В интернет има много статии, от които може да се види, че информацията е коректна, но е трудно да цитирам конкретен източник… :Как мога да процедирам? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 15:34, 22 ноември 2024 (UTC) ::Здравейте, малко късно, но сега виждам, че сте писали. Вижте, просто това, че някой Ви е предал дадена информация, съвсем не означава, че същата може да бъде използвана тук. Предполагам, че наистина в интернет има много информация по темата, но източниците, които следва да се ползват тук трябва да бъдат достоверни. Съветвам Ви да прегледате сините препратки, които Ви написах в предния си отговор. Без конкретен и достоверен източник, не мисля че има шанс статията да остане. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 21:25, 26 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA&nbsp; в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща позицията на WOWSA, че е „открила и разкрила фалшифициране на данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Тези източници са полезни, благодаря Ви. За първия не съм сигурен дали отговаря на изискванията ни за благонадеждност, но Sportal, мисля, е достатъчно утвърден сайт за спортни новини (колегите, които имат опит със спортна тематика, може да ме поправят), така че публикуваното в него по темата също е важно да бъде отразено в статията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:40, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Вие продължавате да искате да се изтрият факти , {{нлн|които не са ви изгодни}} за да не се очерня името на даден човек. Само че това няма как да мине, не се намираме в Северна Корея или Съветския съюз. А вашите обвинения към Петър Стойчев са {{нлн|доста жалка картинка}}. Петър Стойчев не работи във WOWSA. Федерацията е разнищила случая от край до край и това няма как да бъде изтрито господин Костов. То вече стана известно на цялата спортна общественост у нас и в чужбина. Ако успеете да осъдите организацията и да докажете, че грешат това също ше бъде отразено. Успех.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 18:55, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::И аз не обвинявам П. Стойчев в нищо, къде видяхте такова нещо? ::::::::{{нлн|Жалък сте.}} Но не знаете фактите, така че {{нлн|по-спокойно с думите}}. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:20, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::Това не са мои и наши обвинения. Просто ви цитирам статии които на вас {{нлн|явно не ви харесват ;)}}. Ясно е, че еие {{нлн|сте пристрастен}} и не зачитате фактите. А понеже не се и представихте кой сте, приемам че {{нлн|сте някой от тези цитирани в първата статия}}. Ако не е така си напишете поне имената и телефона, както аз ясно направих. Би трябвало администраторите да ви изключат от редактирането на статията за Цанко Цанков. Вие не зачитате че и самите WOWSA ясно декларират, че нищо не са отменяли и няма какво да отменят и публикуваната в 67 източника информация е невярна. Така че това което вие сте написали в статията категорично не отговаря на истината. По-добре четете, а не пишете повече/ ::::::::https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:17, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::: Уикипедия [[У:НЕЕ|не е форум]]. Тук не е мястото да се обсъжда кой е крив и кой прав в тази история. Коментирането на личността на други редактори [[У:НЛН|също е забранено]]. ::::::::: Единственото, което може и трябва да се обсъжда в Уикипедия, са самите статии: в какво може да не отговарят на изискванията, но най-вече как да бъдат подобрени. ::::::::: Няколко мнения вече бяха изказани. Нека изчакаме дали ще има и други.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:28, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::Аз просто показвам факти, а не водя война като по-горния ви колега. Иначе сте парви - това не е форум, но някой трябва да вземе мерки срещу подобни пристрастни редактори, които не зачитат фактите, а редактират по "лични убеждения" и със злоба. Освен това още вчера писах на поне 5-6 администратора от общо 23мата за българската wikipedia - нямам отговор от нито един. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:34, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::: Администраторите нямат компетентност да решават какво да пише в Уикипедия (често се бърка, факт, затова е специално подчертано на страницата [[Уикипедия:Заявки към администраторите]]). Тези въпроси се решават от редакторите и по тази причина е важно да се чуят повече мнения. Иначе е разбираемо всеки да вижда нещата от собствената си камбанария. Затова консенсусът е един от [[У:5|петте стълба на Уикипедия]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:45, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) ::Поздравявам включилите се в казуса колеги за подробното разискване. Изчетох нишката тук с всички коментари и погледнах самата статия. Подкрепям да бъде преместена засега в инкубатора. Има сериозни проблеми, като например липсата на източници в текста, липсата на сегашно историческо на места, излишни суперлативи, прекалени на брой външни препратки... Разделът за WOWSA трябва да бъде преработен в по-енциклопедичен и точен вариант. Разглеждайки дори само набързо някои от източниците, споменати тук, мисля, че има как да бъде включена цялата случка с асоциацията, включително и как е отразена тя от медиите, в безпристрастен и енциклопедичен вариант. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 22:12, 21 ноември 2024 (UTC) :::По-горе Лъчезар беше написал разделът за WOWSA да бъде пренаписан и подобрен. По-лесно ми е да отговоря тук, защото съм на мобилен. Това е много добро предложение, винаги съм бил отворен към преработване и подобряване на всичко, което съм писал в Уикипедия. Ако някой не ме изпревари ще се опитам в най-скоро време да направя нещо по въпроса.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 00:55, 22 ноември 2024 (UTC) :::Пренаписах раздела и признавам, че предишния не беше добър. В момента мисля е възможно най-акуратен.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:28, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@[[Потребител:Givern|Givern]], @[[Потребител:Райън|Райън]], @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]] ::::Благодаря за промените Givern, така ми харесва да има обективност и конструйтивност. ::::Но пак изразявате предимно гледната точка само на едната страна, а именнто тази на WOWSA. ::::По текста ви има доста неточности, но щом искате да присъства WOWSA в статията за Цанко Цанков е редно да напишете и другите гледни точки. ::::Първо да направим уточнение - целият този параграф за WOWSA се отнася единствено за първото плуване на Цанко Цанков по река Дунав, състояло се на 06.09.2024г за което той е подал данни към WOWSA. Те имат право да разглеждат/ратифицират/отказват единствено само това негово плуване. ::::'''Пояснения, факти и неточности:''' ::::'''1. Данните не са фалшифицирани, а може да се каже манипулирани.''' ::::Обяснение: Истината е, че няколко .GPX файла са сглобени ръчно в един и то MS WORD файл (в последствие експортнат като PDF) поради незнание и техническа некомпетентност на екипажа на лодката, който ги е изпратил. При това ръчно манипулиране на данните според човека, който го е правил, самият WORD е конвертирал някои данни в автоматични дати.&nbsp; &nbsp;Освен това не е имало никакво ясно изискване от WOWSA за формата на данните (или поне те (екипажа от Видин) не са му обрнали необходимото внимание на това). Освен това от WOWSA не са дали необходимото време на екипа на Цанков да подготви и провери валидността на данните - искали са ги незабавно по най-бързия начин. Това е и основната причината да бъдат изпратени доста неконсистентни данни. ::::'''2. GPS устройствата при подобни плувания са върху самата лодка. Плувеца няма право да носи устройства по себе си (защото плуването е unassisted).''' ::::По време на първото плуване нивото на реката е около 80см (това е официалното ниво, взето от котата на автоматичната станция, намираща се на Дунав мост 2). Това е едно от най-ниските нива на реката за годината (както и едно от най-слабите течения съответно). Поради плитчините на река Дунав по това време (на места под 50см) се е налагало лодката да се измества периодично от праволинейния курс, който Цанков е следвал в близост до фарватера. Това преместване се е осъществявало с по-висока скорост (до около 20км в час) и на десетки метри разстояние от плувеца, което е отразено в GPS данните. Точно за тези скорости се хващат от WOWSA, че не са реални. Да така е - това е скорст на лодката, а не на Цанко Цанков. ::::'''3. WOWSA постъпват доста некоректно като цялото им разследване е базирано на данните от GPS устройство, което е върху лодката, а не върху плувеца''' (той няма право да носи устройства). Това е техен огромен пропуск, тъй като реално проследяват вариациите на скоростта и посоката на самата лодка, а не на плувеца. По този начин се обесмисля цялото им разследване и обвинения. Лодката е нямало как да бъде до него плътно през цялото време. ::::4. '''Напишете, че на лодката е имало съдия - Стефан Георгиев''' - един от най-опитните и реномирани плувни съдии в България, който ясно и категорично се подписва и декларира, че плуването е било абсолютно коректно и по правилата. ::::Този човек е и главен наблюдател (обсървър) на това първо плуване в Дунав. ::::'''Напишете също, че въпреки всичко неговото мнение не е било взето под внимание от WOWSA, което е грубо нарушение на правилата от тяхна страна.''' ::::Може да се цитира тази статия: <nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> ::::Освен това преди плуване WOWSA са били помолени да предоставят техен съдия за това плуване, но те не са предоставили такъв. ::::'''5. На лодката е имало и други свидетели, следящи плуването, в това число и бившия кмет на гр. Видин - Герго Герегов.''' ::::Те също може да предоставят допълнителна информация. ::::'''6. От WOWSA не са предоставили предварителна информация, че в Дунав има записан рекорд от 115.8 км на румънеца Богдан Зубрагиу''' от август 2021. В Google също не са били налични данни за такъв рекорд преди 06.09.2024. Това поставя под съмнения цялата дейност на WOWSA, които в последствие изглежда добавят статия за това плуване на румънеца и заявяват публично, че плуването на Цанков не е рекорд. ::::Същевременно екипът на Ц. Цанков наистина обявява плуването като рекорд. Това се получава поради незнание от тяхна страна за рекорда на румънеца. ::::'''7. На 19.09.2024г е осъществено второ плуване в река Дунав.''' Този път на лодката има 6 различни GPS тракера, AIS проследяващо устройство на корабна администрация - Русе, няколко видеокамери, заснели цялото плуване, подробен объсрвър лог, воден прилежно и в детайли от мен - Кристиан Костов. ::::На лодката има четирима допълнителни свидетели, следящи плуването също. ::::'''Изминатото разстояние е 120 километра и 600 метра за 18 часа и 1 минута !''' ::::Това е нов рекорд. Плуването се очаква да бъде ратифицирано, но не от WOWSA. ::::Никакви данни за това плуване не са подавани и няма да бъдат подавани към WOWSA, тъй като тази асоциация се оказва че лесно се подвежда и манипулира от случайни имейли от недоброжелатели и конкуренти. Тя е ненадежден партньор и за в бъдеще плуванията на Цанков няма да бъдат ратифицирани през нея. Има много други по-надеждни организации, федерации и асоциации. ::::Това всичко трябва да бъде добавено, ако искате да има прозрачност и коректност на информацията, която предоставяте ! [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 09:06, 22 ноември 2024 (UTC) ::Дайте наистина да преместим статията в Инкубатора и там който има желание да работи над нея. @[[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]]: Можете да редактирате статията, като добавите нужната информация, но трябва да спазвате неутралност и за всяка информация да предоставите надежден източник, който напълно да препокрива написаното – без лични мнения, без непотвърдена информация. Като за начало Ви предлагам да започнете с частите от статията, които не са свързани с WOWSA, за да придобиете опит. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:40, 22 ноември 2024 (UTC) :::{{цб|без лични мнения, без непотвърдена информация.}} и без суперлативи от рода на :::„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност“. От енциклопедична гледна точка нищо не може да бъде безспорно. :::Да напомня на [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] че ако е от екипа на Цанков и получава заплащане за това задължително е да го декларира според [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Policy:Terms_of_Use/bg условията за ползване] с които изрично се съгласява при публикуването на всяко нещо написано в Уикипедия включително на беседите и тук в „Разговори“. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:11, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@Сале „Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това. Относно това дали съм част от екипа или не - по скоро се захващам с това защото виждам колко много невярна информация, атаки и помия се изсипа върху Цанко Цанков. И не - не получавам заплащане от никой, опитвам се безпристрастно да гледам на нещата и да давам информация каквато е. Също би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони), а не никнейми и пози начин всеки да носи воята отговорност за думите си. И още нещо - искам да знам каква е структурата ви, има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той ? [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 12:36, 22 ноември 2024 (UTC) :::::С този тон... Няма структура. Това е доброволски проект, никой не е по-висш, някои са просто по-опитни. А и Уикипедия не е някаква авторитетна публикация, че да можете да изисквате от редакторите някакви неща. Това е енциклопедия, в която материалите са с качеството, с което ги създават доброволци. Ние отразяваме Това, което е публикувано в достоверни източници. Не можем да правим интервюта, да слушаме обяснения и според тях да пишем статии, например. Стига да има достоверен източник, който е публикуван на друго място, може да се напише в статията твърдението - неутрално и енциклопедично. Включително и от вас. Ако преместим статията в инкубатора, може да прочетете редицата помощни страници в Уикипедия, които ще ви помогнат да разберете за какво говорим по отношение на хоризонталната структура на сайта, неутралния тон и т.н, а после да изпипате статията сами. [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 15:37, 22 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това.|Kristian kostov}} ::::: Нередното е, когато твърдението не идва от благонадежден източник, а предвид изключителността му, дори от повече благонадеждни източници. „Изключителни твърдения имат нужда от изключителни източници“, както казваме в Уикипедия. Ако в източник пише, че е поставен някакъв рекорд и нищо повече, а редактор в Уикипедия го допълни с „безспорен връх“, това представлява [[У:БОИ|оригинално изследване]], което няма място в енциклопедията. ::::: {{цб|би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони)}} ::::: Изглежда все пак не сте чели [[:wmf:Policy:Terms of use|Условията за ползване]] на сайтовете на Фондация „Уикимедия“. Тези условия са '''задължителни''', не просто пожелателни, и неспазването им може да доведе до прекратяване на достъпа, особено при нарушения на особено важни изисквания. ::::: Едно от тези важни изисквания е да не бъде нарушавана неприкосновеността на личния живот на останалите потребители, включително да не бъде търсена персонално идентифицираща информация. Терминът в оригинала на английски, който единствен има правна стойност, е ''soliciting''. Вашите коментари -- този и по-раншен -- представляват именно ''solicitation''. ::::: Това е забранено. Не го правете повече под каквато и да е форма. ::::: {{цб|Относно това дали съм част от екипа или не (...) не получавам заплащане от никой}} ::::: Точният термин в УзП е ''compensation''. Не е нужно овъзмездяването да е парично. Не е нужно дори да е материално. И е достатъчно само да е очаквано. „Помощ от приятел“ и „услуга за бъдеща услуга“ абсолютно влизат в тази категория. ::::: Много важно е да се помни какво точно е забранено. Някои хора се опитват да прикриват подобни зависимости, смятайки погрешно, че ще бъдат наказани, ако ги признаят. Точно '''обратното''' е. Забранено е не редактирането срещу овъзмездяване, а ''прикриването'' на такова редактиране. ::::: Важно е да се помни и това, че не е нужно тези нарушения да бъдат „доказвани“, тъй като Фондация „Уикимедия“ очевидно не може да провежда полицейски разследвания. На практика е достатъчно добре обосновано предположение, че е налице нарушение на УзП, за да бъде ограничен достъпа, особено когато това е свързано с вреди за съответния проект -- например нарушаване на основополагащите принципи, включително тормоз над останалите редактори. ::::: По тези причини най-добронамереният ми съвет е да не се страхувате да бъдете максимално открит. Освен, че няма да рискувате да сте в нарушение на УзП, това може да Ви спечели и повече симпатии сред редакторите. ::::: {{цб|има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той}} ::::: Краткият отговор е: това, което виждате тук, е начинът за решаване на ситуации като тази в проектите на Фондация „Уикимедия“. ::::: Ако предпочитате по-официален отговор, може да се свържете директно с Фондацията: https://wikimediafoundation.org/about/contact/<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:04, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::<nowiki>Благодаря за поясненията {{@</nowiki>[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]<nowiki>}}, наистина са доста изискванията, както и спецификите, подробностите и тълкуванията. Аз не съм професионален нито журналист, нито редактор, нито имам амбиции да бъда такъв. Аз съм просто доброволец в случая и нищо повече. </nowiki> ::::::Така , че ако ако имате желание, време и воля, моля направете вие (редакторите имам предвид) необходимите промени по страницата следвайки стандартите на wikimedia. Каквото се изсква като информация от страна на Цанко Цанков, ще ви бъде предоставено предварително или по време на редактирането. Иначе става двойна работа и игра на котка и мишка в която нашата страна трябва да се чувства мишката, която я е страх от редакторите на Wikipedia :) Но оценявам високо диалога все пак с всички Вас ! ::::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:11, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::: Едно малко, но важно уточнение, касаещо „предоставянето на информация“ и защо то не е приложимо в случая. Редакторите в Уикипедия са задължени от [[Уикипедия:Възможност за проверка]] да използват при създаването и дописването на статии единствено информация, която е налична в публично достъпни [[У:БИ|благонадеждни източници]]. Това е съществено отличие от например журналистите и учените, за които е обичайно да събират лично информация като очевидци, интервюиращи, експериментиращи и т.н., както и да споделят собствени анализи, заключения, преценки и други подобни. Вече това, което журналистите, учените и въобще специалистите в дадена област публикуват -- което ние наричаме „вторични източници“ -- представлява основният източник на информацията в Уикипедия. Именно тази особеност на Уикипедия -- при условие също, че се подбират единствено вторични източници, на които може да се има доверие -- позволява на енциклопедията да бъде смислен източник на информация, независимо, че „всеки може да я редактира“.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:01, 23 ноември 2024 (UTC) : [[Картинка:Yes check.svg|18п|✔Готово|link=]] '''<bdi>Готово</bdi>''' Преместена като [[Чернова:Цанко_Цанков_(плувец)]] до привеждане в енциклопедичен вид. Защитата за редактиране е свалена, всеки може да я подобрява. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:04, 22 ноември 2024 (UTC) След последните добавки към тази статия хвърлящи безпочвени нападки към определени личности, съвсем загубих надежда за тази статия и че може да се излезе от този батак.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:57, 24 ноември 2024 (UTC) == Чернова: JoyYoga одобрение и планиране == Здравейте УкиАвтори и админи, Моля за помощ относно моята чернова, която очаква одобрение. Опитал съм се да напиша статията, така че да не звучи рекламно, тъй като става дума за материал, който да информира за марката Joy Yoga и студиото ни в София. Бихте ли могли да ми помогнете, да я направим така, че да отговаря на всички условия, защото ми се иска да сме представени, като наистина различно Йога студио и общност в София? Като цяло, смятаме на сайта joy yoga да започнем поетапно да качваме множество материали, които можем да преработваме и споделяме за уикипедия, защото ще се стремим да бъдат образователни и информативни. Не съм убеден, доколко това отговаря на стандартите на общността, а знаете, че това отнема голям ресурс, така че ще се радвам да дадете някакво становище в тази посока. За момента е важно, да ни виждат като сериозен бранд, което е малко трики при положение, че Уики, по това, което чета не толерира реклама и позициониране на кой да е - пише че се приемат статии за значими компании, но реално липсва обективен критерии за това кой бранд е значим. За мен JoyYoga e значим, но за друг не е.. :) Благодаря ви, предварително и ще се радваме, ако се интересувате от йога, здравословна храна или просто искате да се запознаем - да ни посетите... ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 22:13, 23 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Поздравления за откриването на студиото ви. Разгледах черновата ви. За съжаление не мисля, че отговаря на изискванията за значимост и енциклопедичност. Всичко в статията е като от бизнес уебсайт, а и няма достоверни източници. Студиото е открито едва преди няколко месеца - няма как да добие значимост за толкова кратко време. Приемливи източници в случая биха били неща от рода на статия във вестник, която описва приносите на студиото към, например, местната икономика или обществен живот и то след като студиото е съществувало с години. Не мисля, че статия за това студио за момента принадлежи в Уикипедия. Ето ви няколко примера на значими бизнеси, като не всички са добре написани, но поне по значимост имат място в Уикипедия - [[Мол ъф София]], [[Билла]], [[Кино Арена]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:47, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря SlipknotRlZZ, ::Ще имам предвид, нещата, които споменавате. Може би на по-късен етап от развитието ще опитаме отново да се добавим като компания. Ако смятате, че можем по някакъв начин да я преработим, така че да отговаря на изискванията, може да се свържете с нас и да си направим среща. Освен това си търсим човек, които да може да пише добре по темите за йога, така че ако проявявате интерес може да се помисли нещо.. ;) ::Поздрави, ::Александър [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:48, 24 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Уикипедията не е площадка за рекламиране на стартъпи. По-добре се насочете към Facebook или Instagram. Хората, които търсят информация в Уикипедията надали са ваши потенциални клиенти. Пораснете, отворете филиали във всички областни центрове и вярвам ще се намерят хора, които ще напишат за вас статия в Уикипедията. Засега не си губете времето. Безплатен съвет от мен. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:07, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря Николай, ::Разбира се, използваме дигиталните платформи за реклама, които посочихте. Идеята ми за уики-статия си ми хрумна случайно и помислих, че ще е интересно да направим някаква поредица от материали, които можем да подготвим и да качим. :) Може да се пише по специализирани материали за самите практики, някакви неща за индуистките божества и др., но сякаш при това положение, по-скоро няма смисъл... ::Благодаря, все пак и поздрави, ::Алекс ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:53, 24 ноември 2024 (UTC) :::За практиките пишете, но не споменавайте Joy Yoga, поне на този етап, докато не станете узнаваеми. При всеки опит за написване на статия Joy Yoga, тя ще бъде безжалостно изтривана. Дерзайте. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 18:44, 24 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря Николай, ::::Мисля да ги кросвам с публикации на сайта. Реално ще правя статиите в блога, а в уики ще го цитирам като източник, като това ще става през 2 месеца, така хем ще вдигам SEO score-а на сайта, хем ще имаме присъствие в уики. Какво мислиш за този подход? Единствения казус е да намерим кой да пише и редактира, че напоследък е голям проблем това, а аз не знам дали ще мога да насмогна... :) ::::Поздрави, ::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 00:19, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Вие изглежда отказвате да се съобразите с изискванията за писане в Уикипедия. Никакви авторски писания. Множество благонадеждни източници. Сериозно ли си въобразявате, че тук ще си дублирате сайта? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 00:49, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Това не е добра идея. Уикипедия не е място я разсъждения, мнения, философии... Това е енциклопедия, сбирка от факти, които са били докладвани на друго място, в благонадеждни източници, преди да бъдат записани тук. Запитайте се защо искате да дублирате в Уикипедия. За собствена облага? Ако искате да допринесете към Уикипедия, добре сте дошли! Но моля първо се запознайте с [[Уикипедия:Благонадеждни източници]], [[Уикипедия:Възможност за проверка]] и [[Уикипедия:Без оригинални изследвания]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:48, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::Привет Николай, ::::::Извинявам се, че не съм разбрал какво точно искате да кажете. Може би, започвам да разбирам какво имате предвид при така поставения коментар. :) Надявам се, че ще простите невежеството ми, въпреки че нямам предвид "собствена облага" в прекия смисъл и по-начина по който разбирам този термин. Ще се запозная с материалите, които ми цитирахте и благодаря за съдействието.. ;) ::::::Поздрави, ::::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 02:03, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::: [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], малко храна за размисъл, която може да Ви е полезна, дори да не допринасяте повече в Уикипедия. ::::::: Много хора днес изпитват носталгия по миналото, дори минало, в което още не са били родени. Светът изглежда все по-необясним и несигурен. Има много и най-различни причини за това. Една от тях обаче е какофонията от информация, заливаща ни отвсякъде – особено информация, която интуитивно чувстваме, че се възползва от нашите нормални човешки слабости, като например доверието ни. ::::::: Кому можем днес да вярваме? Има ли въобще истина? ::::::: Преди близо четвърт век, когато Уикипедия възникваше като проект, в който „всеки може да редактира“, мнозина смятаха, че това е абсурдна идея. Невъзможно е всеки да може да пише и да не излезе една огромна глупост! Уикипедия не само опроверга тези песимистични предсказания, но се превърна в уважаван източник на информация и практически неразделна част от днешното цифрово пространство. ::::::: Защо? Причината е, че Уикипедия позволява на всекиго да пише – но не какво да е. Енциклопедията изисква да се пише това, което казват авторитетите. И признава за авторитети само тези, които са се доказали като такива. Случайно или не – както беше в „доброто старо време“, за което мнозина тъгуват днес. ::::::: Каква е връзката с Вашите занимания? ::::::: Един от кумирите ми, макар и в малко по-различна, но донякъде свързана област, е Scooby Werkstatt, известен като [https://youtube.fandom.com/wiki/Scooby1961 scooby1961]. Скуби навремето имаше сайт със съвети как да поддържаме добра физическа форма. Такива сайтове – бол. ::::::: Но Скуби се отличаваше. Съветите му звучаха доста земно: „не харчете излишни пари за скъпо оборудване, добавки или дори храни: важно е постоянството, за мускулите и парче ръждиво желязо върши същата работа като лъскавото, а бобът и лещата са отлични източници на белтъчини, независимо, че може да изглеждат като бедняшка храна“. ::::::: Обаче дори това не беше същественото отличие. Същественото беше, че Скуби винаги цитираше сериозни научни изследвания, с които аргументираше своите твърдения. Не „вервайте ми“, не „една жена каза“, не „[[Хълк Хоган]] каза“, не дори „[[Арнолд Шварценегер|Арнолд]] каза“. ::::::: Скуби не е типичният днешен инфлуенсър. Но съм убеден, че ако инфлуенсърството въобще просъществува в бъдеще, то рано или късно ще се върне към модела на хора като Скуби. Защото всяка заблуда, въобще всичко фалшиво един ден неизбежно се сблъсква – челно – с реалността, а здравият разум винаги е крайният победител. Както казваше един от героите на Азимов, „главна характеристика на научната религия е, че нейните пророчества ''винаги'' се сбъдват“. ::::::: Вярвам Ви, когато пишете, че не сте просто поредните, захванали се с нещо. Един от начините да се отличите може да бъде моделът на хора като Скуби, които се основават на факти и научни доказателства. А пък един от начините да развиете тези умения – а и да подчертаете сериозността на заниманията си – може да бъде допринасянето в Уикипедия. ::::::: Представете си добре написани статии в енциклопедията, които описват ''реалните'' ползи от йога за организма, важното ѝ културно влияние, нейната история и много други аспекти. Независимо, че и други редактори ще допринасят по тези теми, човек може с основание да се гордее, че ги е започнал или значително развил. А защо не и превърнал в „[[Уикипедия:Избрани статии|статии за пример]]“ – каквато е [[:en:Yoga]] в английската Уикипедия. :) ::::::: Каквото и да решите, желая Ви успех в начинанията!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:26, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], между другото ако продължите да пишете в Уикипедия ще трябва да си смените потребителското име. Уикипедия [[У:НПИ#Неподходящи_потребителски_имена|не разрешава]] фирмени имена. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:52, 25 ноември 2024 (UTC) == Пр. Хр. == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Алиса Селезньова]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:45, 29 ноември 2024 (UTC) Алиса Селезнёва, или на всякъде в статиите променете правилното, книжовно ''пр.н.е.'' на архаичното ''пр. Хр''. или престанете {{нлн|да вандалствате}}! Не мога да разбера защо толкова настоявате. България е светска държава. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:03, 28 ноември 2024 (UTC) :Няма нужда от толкова агресия. Настоявате да наложите мението си по спорни въпроси - обясни Ви се, че няма да стане така. Отделно гледам, че използвате думички, които не разбирате - моля, прочетете [[Уикипедия:Вандализъм]] и превантивно [[У:НЛН]], че сте по ръба.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::Това не е агресия, а принципи. Просто така да се връщат редакциите е равностойно на вандалщина. Ако толкова настоявате, променете всички споменавания в статията, а не връщайте редакциите. В края на краищата ми дреме на [цензурирано] какво ще пише. Може и никога повече да не отворя тази статия. Виждам, че сте {{нлн|почитателка на съветски филми}}, та ще си позволя да перефразирам реплика от един филм: „За Википедию обидно.“ [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:35, 28 ноември 2024 (UTC) :::Нямам представа за какво говорите, но няма много общо с принципите в Уикипедия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 18:28, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Отговорете ми, естествено ако желаете, какво ви кара {{нлн|така да безчинствате по просторите на Укипедията}}. С какво ''пр. Хр.'' е по-добро? От естетическа гледна точка е ужасно с тази стърчаща главна „Х“. Словосъчетанието „преди Христа“ въобще не се ползва, нито от народа, нито в медиите. Някаква сляпа вяра, но България отдавна е '''СВЕТСКА''' държава. Единственото обяснение е, {{нлн|комплекси и предчувствието за своята значимост}}. {{нлн|Продължавайте, дерзайте!}} [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:14, 28 ноември 2024 (UTC) :::::А Вие сте просто за моментално блокиране. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 21:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::::::Причината, Моля! ::::::Затова ли, че отстоявам чистотата на българския език или има други причини? {{нлн|Ненавист, комплексарство и т.н.}}? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:30, 28 ноември 2024 (UTC) :::::::Дали българският език остава чист пишейки "преди Хр." или "пр Хр." може да се провери лесно, примерно в "История на българския народ" на Петър Мутафчиев от 1943 г. Авторът очевидно е грамотен мъж, който е бил съвсем наясно, че официално възприетия светски календар на България е Грегорианския и там година първа започва от раждането на Христос. За справка, погледни в част "I. Уводъ. Предистория и древенъ период въ миналото на балканския полуостровъ", на петия ред "преди Хр.", както и по-натам в цялата книга. Да разбирам ли, че по същество не си съгласен да ползваме Грегорианския календар в Уикипедия или просто не знаеш, че това е светския календар, използван в България? Поздрави, [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 10:29, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Ама вие сериозно ли давате за нормалност книга писана преди езиковата реформа? Повтарям! Никой не е забранил „пр.Хр.“, но използването му в XXI век в една светска държава е много странно. По своята абсурдност се нарежда до налаганата в последно време „българска кирилица“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:52, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::Причините за блокиране: :::::::* Множество лични нападки, включително в този разговор; :::::::* Неколко нарушения на правилото за тройно връщане. :::::::Помислете как успехте бързо да влезете в конфликт с 5-6 опитни редактори, некои от които администратори. Ако този разговор се водеше на У:ЗА, щехте вече да сте временно блокиран. (А, сега вижам, че той вече се води там.) Понеже виждам, че сте грамотен човек, моля Ви, осмислете репликите си, които са зачистени от други редактори. Войната с кирилицата (ако правилно разбирам неколкократните Ви препратки към нея) не я намесвайте тук. Пр. Хр. е широко използвана система от българската историческа наука - само на посоки Димитър Попов например, виден траколог. [https://www.ozone.bg/media/pdfs/576f550483b99.pdf]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:17, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], след като в правописния речник на БАН от 2012 г. е пояснено, че пр.Хр. може да се пише със или без интервал (т. 72.2.1) [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pravopis-na-skrashcheniyata-4/1338] и така сигурно е и в Берон, очевидно формата не е отживелица. Разбираемо има различни предпочитания, но тук не можете да налагате Вашите и е важно да разберете това. Ако пишете статии, можете да използвате в тях предпочитаното и никой не би трябвало да го промени, защото, както сам знаете, никоя от двете форми не е забранена, а и тук не сме направили с консенсус избор на една. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 14:34, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::Никой не е против кирилицата, упази Бог, а против налаганата от края на 50-те години типографска форма на кирилицата, наричана [[Българска кирилица]]. А по повод „пр.н.е.“. Никой не е забранявал този израз, а това, че се ползва в академичните среди е проблем на самите среди. Уикипедията е свободна енциклопедия и въпреки, че се придържа към научните факти не е задължително да използва архаични изрази, характерни за малка група хора, та било те и професори, и академици. Повтарям! България е светска страна. Никой в България не ползва в обикновения живот '''архаичното''' „пр. Хр.“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:09, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Според посочените източници, това изобщо не е вярно. Ако нямате източници, които да Ви подкрепят, мнението Ви си остава само това - личното Ви мнение, което Уикипедия не следва да прилага, тъй като противоречи на източниците и няма консенсус за него. Кое е толкова неясно?-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:13, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::: [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], Уикипедия [[У:НЕЕ|не е място за застъпничество от какъвто и да било род]]. Ако Вие имате мнение, това е Ваше право, но Уикипедия следва наложените практики, независимо дали ни харесват или не.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 29 ноември 2024 (UTC) Най-прекрасното е, че Хр., е роден 6 г. пр. Хр. [[Специални:Приноси/78.154.14.183|78.154.14.183]] 20:44, 2 декември 2024 (UTC) : А пък [[Начален меридиан|началният меридиан]] е разположен на 5 ъглови секунди от началния меридиан в Гринуич. Индианците не са индийци. В конската сила няма коне. Октомврийската революция – през ноември. Накъде отива тоя свят?!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:14, 2 декември 2024 (UTC) ::Съсипаха я тази държава, и добре че са потребители като @[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], че да ни отворят очите за тези несправедливости. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:35, 3 декември 2024 (UTC) == Партийна принадлежност на министри – отново за У:БЖХ == Обърнато ми бе внимание, че в статии като [[Правителство на Димитър Главчев 1]] партийната принадлежност на министрите бива променяна периодично от различни редактори. Стига се и до парадокси: Главчев като премиер е „безпартиен“, но като външен министър е от ГЕРБ-СДС ([[Special:Permalink/12410103]]). Какво толкова, ще кажете, {{ш|миоправиго}}! Първо, нека напомня: [[У:БЖХ]] не се отнася само до биографичните статии за живи хора. Тя се отнася до ''всяка информация'', свързана с тях. Всичко, за което има дори най-малък шанс да бъде оспорено, трябва да бъде подкрепено със солидни източници – както като качество, така и като количество. И дори за това, което изглежда сякаш не може да бъде оспорено, трябва да има поне някакви благонадеждни източници. По различни поводи – най-вече атаки срещу колеги от публични личности, които не са харесали нещо, написано за тях в Уикипедия – съм писал и тук, и в социалните мрежи как Фондацията би защитила решително и, както показва практиката, много успешно всеки един редактор, който стриктно е следвал принципите на Уикипедия. Може би обаче е важно да се подчертае и обратното: ''Фондацията няма да защити никого, който не спазва правилата''. Защо тогава просто не съм премахнал информацията? Защото в случая се използва шаблон {{ш|Министър2}}. Явно с цел улеснение, колоната за партийна принадлежност е направена така, че създава уикивръзка от съдържанието си (дори „[[военен]]“ на практика сочи към [[Война]]) или изписва „безпартиен“, ако не е посочена принадлежност. Това не е идеално, но е окей с исторически правителства, членовете на които отдавна не са между живите. Със съвременните правителства обаче не е така. Проблемите са два. Първо, добавяне на искане за източник, естествено, чупи шаблона, защото искането влиза в генерираната уикивръзка. Особено нелепо е, че дори добавяне на източник чупи шаблона по същия начин. Второ, интуитивното разбиране е, че за някого, за когото не се знае партийната принадлежност, колоната може да се остави празна. Обаче така се изписва „безпартиен“, а за някой министър и това може да звучи като невярна или дори „злепоставяща“ информация. Засега няма да пипам шаблона, защото наистина се използва в много исторически статии, където, първо, ще е много работа да се добавят източници, второ, липсата им не е чак толкова фатална (но и в никакъв случай не е безпроблемна). Най-вероятно бих мислил в посока създаване на пореден алтернативен шаблон ({{ш|Министър2}} е алтернатива на {{ш|Министър}}), който да позволява удобно добавяне на източници и искания за тях. Може би дори да изисква посочване на източник. '''TL;DR: Всяка информация за живи хора трябва да бъде подкрепяна с източници: подчертано благонадеждни и възможно повече.'''<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:33, 30 ноември 2024 (UTC) : Да, стойността по подразбиране следва да се промени на празна (и тя да се ползва при липса на източник). : По-същественият проблем с тези таблици е, че партията се използва неконсистентно в две различни значения - като формално партийно членство (което изобщо не е дефинирано за ранните партии) и като представител на дадена партия в коалиционни (или не) правителства. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:01, 1 декември 2024 (UTC) :: Точно така, именно в тоя смисъл беше забележката, която ми бе направена.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:13, 1 декември 2024 (UTC) :::Ама Главчев като служебен министър-председател си е безпартиен, независимо къде членува, защото не е излъчен за премиер от партия, а е назначен. Според мен това е идеята на "партийната принадлежност" на министрите - от коя партия им идва мандатът и служебните по дефолт би трябвало да са безпартийни. [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 11:10, 3 декември 2024 (UTC) :::: Разбирам тези разсъждения. Макар неизбежно да възниква въпросът защо въобще имаме колона „партия“ за служебни правителства, ако министрите в тях „по дефолт“ са безпартийни. :::: Но не това е важният въпрос тук. Въпросът е, че когато напишем нещо в Уикипедия, то трябва да бъде подкрепено с благонадеждни източници. И ако различни благонадеждни източници казват различни неща, трябва да ги представим [[У:НГТ|неутрално]]. И трябва да правим тези неща изключително прилежно и дори педантично, когато става дума за [[У:БЖХ|живи личности]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:51, 3 декември 2024 (UTC) == За благонадеждността на fccska.com == https://www.fccska.com/ се определя като „неофициален фен сайт на ПФК ЦСКА (София)“. В него се пишат биографии на футболисти, явно от някакви запалянковци, които биографии след това се използват в „Уикипедия“ ([[Иван Турицов|пример 1]], [[Густаво Бузато|пример 2]]). Понеже знам, че темата е обсъждана преди, относно сайтове като Fandom, кажете как да процедираме с този, тъй като няма никаква гаранция, че информацията е достоверна. Нито идва от официалния сайт на отбора, нито е някакъв независим източник, който да предава що-годе някаква значимост на личността, която отразява. В момента се ползва само за да създаде впечатлението, че ''футболистът е бил първостепенен обект на множество нетривиални публикации'', а в редица случаи се ползва единствено и само той. Дори лицензът му е нагласен така, че да е съвместим с уики и да позволява директно копиране. Тоест някой фен пише биографията на даден футболист, без да се знае изобщо какви източници е ползвал, и изведнъж тази биография се появява при нас. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:14, 1 декември 2024 (UTC) : Според мен източникът не е благонадежден (фен сайт). По същата причина не е и независим и не следва да има тежест от гледна точка на значимост. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:04, 1 декември 2024 (UTC) :: Мислех да дам по-нюансирано мнение (примерно знаем ли каква репутация има сайтът като достоверност на публикуваната информация), но отворих [[:en:WP:USERGENERATED]]. Накратко, фенсайтове изрично са изключени от подходящите за Уикипедия благонадеждни източници.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 1 декември 2024 (UTC) ::: Това ни поставя в деликатна ситуация, тъй като е масова практика поне при нас позоваването на IMDb, videoclip.bg, лични блогове, Discogs и др. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:46, 3 декември 2024 (UTC) ::::IMDB е нещо различно и е общоприет за надежден сайт. С Discogs не съм запознат много, но videoclip.bg и лични блогове са определено неблагонадеждни, като личните блогове поне могат да се използват за да потвърдят казаното от автора, стига то да има някаква енциклопедична значимост. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:00, 3 декември 2024 (UTC) ::::: Казвам го във връзка с [[:en:WP:USERGENERATED|политиката]] в enwiki, която се спомена, според нея и IMDb е неблагонадежден. <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Специални:Contributions/Carbonaro.|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">09:05, 3 декември 2024 (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :::::: Интересно е, че в самата [[:en:IMDb#Copyright, vandalism and error issues|статия за IMDb]] пише „Due to the time required for processing submitted data or text before it is displayed, IMDb is different from user-contributed projects like Discogs, or OpenStreetMap, or Wikipedia, in that contributors cannot add, delete, or modify the data or text on impulse, and the manipulation of data is controlled by IMDb technology and salaried staff.“ Вероятно би било полезно да се прегледат [https://en.wikipedia.org/wiki/Special:Search?fulltext=Search+archives&fulltext=Search&prefix=Wikipedia+talk%3AReliable+sources%2F&search=imdb&ns0=1 дискусиите по въпроса].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:16, 3 декември 2024 (UTC) ::::::: В статиите за филми актьори, режисьори почти не се използва imdb като източник. Единствено като външна препратка към въпросния обект, нещо което го има и в статиите на английската Уикипедия. Друг е въпросът, че почти цялата информация за филмите се взима основно от там.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 09:26, 3 декември 2024 (UTC) == Категория:Предмети на култа == Сверяване на часовника. За мен [[:Категория:Предмети на култа]] е безполезна, да не кажа дори вредна. Какво точно е „култ“, какво въобще са „предмети на култа“? Сред добавените в категорията статии към момента например са [[Свещ]], [[Калимявка]] и [[Фетиш]]. Мнението ми всъщност е далеч по-категорично, но ще се въздържа да го споделям в името на принципите ни. Пък и може да бъркам, затова ще се радвам да чуя други мнения.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:56, 1 декември 2024 (UTC) :''Cult'' идва от латинския корен ''cult-'', което означава поклонение. :В труда си ''De natura deorum'' Цицерон пише, че „religi“ (religiosi) — е човек, който е изучавал канона на своята вяра и стриктно го следва. :Следователно, култ е по-общо и неутрално понятие. :Вместо накои да се обиждат на думата култ, по-добре да създадат Портал:Религия. Българската Уикипедия е една от тези, които го нямат. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:06, 1 декември 2024 (UTC) :: Добре, извън Уикипедия някои ме насочиха към разни източници, сред които и конспекти по археология в СУ, където „предмети на култа“ фигурира като понятие. Продължавам да не съм съвсем убеден, че подборът на статиите непременно е най-подходящ, но нека наистина и други колеги вземат отношение, ако смятат, че има смисъл.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:19, 1 декември 2024 (UTC) ::Според речника на българския език „култ“ е религиозна почит към божества, значи категорията „Предмети на култа“ би трябвало да включва предметите, които хората използват, за да отдават почит на божествата? Би ли споделил, Илиев, своето искрено мнение, защото е възможно наистина да има различни интерпретации. „Религиозни предмети“ ли би било по-подходящо, или изобщо да няма такава категория? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:17, 1 декември 2024 (UTC) ::: Изглежда, че е окей да има такава категория. В случая сгреших, че просто търсих аналогични категории на други езици (а то може и пак да има, но да не съм ги намерил). Но понятието явно си е утвърдено поне в археологията. Няма смисъл да изказвам повече лично мнение, без поне малко да прочета по темата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:26, 1 декември 2024 (UTC) :Казахте нещо за опитността. Опитността в Уикипедията се отнася за това, как да се създаде нещо технически (нова статия, нов портал, нова категория), а не каква да е тя. Всичко останало са знания. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:19, 1 декември 2024 (UTC) :: Fair enough. Човек цял живот се учи. Е, има и такива, които смятат, че вече всичко знаят.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:28, 1 декември 2024 (UTC) : „Култови предмети“ като че ли е рутинно използвано в археологията (и тук [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/култов/]), „Предмети на култа“ поне на мен ми звучи по-необичайно. Не съм сигурен дали „култови предмети“ и „религиозни предмети“ е напълно идентично, но изглежда има достатъчно застъпване, за да има само една категория (и тогава връзката би трябвало да е към {{Q|6418726}}, независимо кое име се предпочете). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:30, 2 декември 2024 (UTC) :: Благодаря ти! Оказа се, че на руски си има категория с идентично име [[:ru:Категория:Предметы культа]], в която наистина влизат дори свещите, затова махнах накрая с ръка. :: Освен в археологията иначе, видях, че терминът се споменава и в богослужебен контекст, [https://synpress-classic.dveri.bg/04-2002/08-01.htm например]: „Осигуряването на българските църковни общини с "предмети на култа", т. е. с богослужебни одежди, книги, свещници, потири и друга утвар беше грижа на Св. Синод на БПЦ.“ Сега, тук се споменават „свещници и друга утвар“; не можах да намеря категорична дефиниция какво влиза в „утвара“, но изглежда, че поне някои видове свещи влизат. Дали това е основание [[Свещ]] да влезе в категорията, продължавам да се чудя. В руската Уикипедия е така, в английската действително по-скоро няма съвсем същата категория. За мен остават леко неясни границите на обхвата. :: В крайна сметка не настоявам нещо непременно да се променя, освен ако не се получи някакъв консенсус, че е нужно. В първия момент -- явно погрешно -- ми се стори, че е някакво напълно самоинициативно залитане. Обичайно проверявам, преди да пиша, но тоя път направих грешка и първо писах. :) Но може би няма лошо -- когато дискусията е културна и конструктивна, рядко е напълно излишна.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 2 декември 2024 (UTC) :::На руски '''''утварь:''''' най-общо обозначение на изкуствено създадени и подвижни предмети от интериора, съвкупност от предмети, принадлежности на някое домакинство. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 19:12, 3 декември 2024 (UTC) :::: Домакинство на култа?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 22:17, 4 декември 2024 (UTC) :Подобни въпроси обикновено възникват, когато в даден момент е преведена категория от рускоезичната Уикипедия, а те имат навика да си създават дърво на категориите, което не е "синхронизирано" с Уикипедията майка. Технически погледнато [[:ru:Категория:Предметы культа]] е съвкупност от [[:en:Category:Religious objects by religion]] и [[:en:Category:Religious objects]], които са на две различни нива. Другият проблем при подобни случаи е лошият/директен превод - Предметы культа се превежда Религиозни предмети. Неслучайно на испански е "Objetos de culto religioso", а на полски "Przedmioty kultu religijnego". Спокойно можем да свържем категорията с "Religious objects" и да я преименуваме на Религиозни предмети (обекти също не е добър превод). [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:43, 3 декември 2024 (UTC) ::Култ е понятие много по-широко от религията, а религията е подмножество на култа. Религията е „набор от морални норми и тип поведение, произтичащи от вярата в съществуването на свръхестествен свят и свръхестествени същества“, докато култ е „почитание, поклонение“ пред нещо. Имаме „религиозен култ“, „култ на личността“ и т.н. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 11:42, 3 декември 2024 (UTC) ::: Струва ми се, че е добре да имаме по-ясна дефиниция. Дори ако се ограничим само до „организираните“ култове, маратонките на Найки [[:en:Heaven's Gate (religious group)#Mass suicide|също трябва да влязат в категорията]]. Ако включим „де факто“ култовете, продуктите на [[Епъл]] също биха могли да се класират. От „баналните“ култове [[Бельо]] би било очевиден кандидат за включване. ::: Питам се също дали в категорията влизат символите: ако влезе [[Кръст]], трябва да влязат също [[Червена звезда]], [[Сърп и чук]], [[Свастика]], [[Пентаграм]], а най-вероятно и [[Летящо спагетено чудовище]]. За [[Фалос]] дори не се питам, защото изглежда очевидно. И понеже споменавате култа към личността, кои биха били неговите „предмети“, които бихме включили в категорията?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:21, 3 декември 2024 (UTC) :::: [[Мавзолей на Георги Димитров]]. {{D}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:21, 3 декември 2024 (UTC) ::::: {{D}} {{like}} <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:26, 3 декември 2024 (UTC) :::Ако култ в контекста на категорията е по-общо понятие от религия, защо сте добавили категория религия като единствена надкатегория? [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 15:26, 3 декември 2024 (UTC) == Discussion == Sorry for my use of English, you may be interested in the discussion [[:meta:Steward_requests/Miscellaneous#Interface_admin_request_on_bgwiki|here]] [[Потребител:Matrix|Matrix]] ([[Потребител беседа:Matrix|беседа]]) 19:55, 5 декември 2024 (UTC) == Отново за локалните CSS и JS == : ''Продължение на [[Уикипедия:Разговори/Архив/2024/ноември#Оптимизиране на локалните CSS и JS]]'' Някакви вече се оплакали, че имат проблем с тъмната тема, и дори искали от глобалните админи да ни разкарат част от CSS-а. Последно писали на стюардите да ги направят интерфейсни админи при нас, които вместо това любезно ме пингнаха. Писах им, че ще опитам да прегледам нещата и евентуално да направя нещо по въпроса. Уви, няма закътан пристан от ветровете на промените [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Искането към стюардите: [[:m:Steward requests/Miscellaneous#Interface admin request on bgwiki]]<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 23:47, 5 декември 2024 (UTC) : А, той бил писал по-горе. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:23, 6 декември 2024 (UTC) ::background, който е основният проблем според мен може да се махне. Проверих и на двете векторни теми. Оригиналният цвят на фона е почти същият -rgb(249, 249, 249) e зададен в проблемния код, а ако се премахне остава rgb(248, 249, 250). За другия код трябва да погледна малко по-детайлно, но мога да го направя другата седмица. По-големият проблем са цветовете зададени твърдо в самите статии – там ще имаме доста работа, но трябва да видя старите кодове за импортиране на всички статии в локална база от данни и да се опитам да генерирам списък със статии за коригиране. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:59, 6 декември 2024 (UTC) ::: Благодаря ти! Документацията не е идеална, но след известно търсене намерих най-сетне [[:mw:Recommendations for night mode compatibility on Wikimedia wikis]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:21, 6 декември 2024 (UTC) == Благодарност == Само минавам да ви поздравя и благодаря за усилията, които полагате, за да поддържате българската версия на Уикипедия, толкова години. Бъдете здрави! [[User:5ko|Петко]] 12:04, 6 декември 2024 (UTC) : А, да, днес е годишнина някаква. {{D}} Поздравления и от мен. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:05, 6 декември 2024 (UTC) :: Благодаря, [[User:5ko|Петко]], поздравления за вас, които сте свършили неимоверната работа по създаването ѝ! Преди една година стана дума, че някой път като идвате насам ще се обадите и ще огранизираме среща; сигурна съм, че много хора ще се зарадват да го направим :). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 15:10, 6 декември 2024 (UTC) == План за CSS == Ок, предлагам следното: # Прехвърляме целия Common.css в джаджа <code>LegacyStyles.css</code>, с [[:mw:Extension:Gadgets#Options|тип ''styles'' и параметър ''default'']], т.е. зареждаща се автоматично за всички потребители, включително IPта. Това би позволило по-лесно тестване на следващи промени като човек си изключи джаджата и си добавя части от кода в нея в локалния си common.css. Може би има и по-гурувски начини за игнориране на Common.css, но този ми се вижда дуракоустойчив и най-вече достъпен. # Постепенно добавяме и други джаджи от същия тип, в които прехвърляме от ''LegacyStyles'' код, който действително е полезен: например класовете за подравняване на текст в колони. Идеята е кодът да бъде подреден и групиран тематично, особено ако би било полезно да може да бъде изключван от потребителите при желание. # Накрая някаква, но желателно много малка част от кода може да се върне в Common.css. Според мен единствено неща, които са абсолютно нужни и достатъчно прости (ако не са достатъчно прости, значи най-вероятно не са абсолютно нужни). Бих започнал с точка 1 още сега, за да можем да тестваме по-свободно. Това прехвърляне поне е съвсем просто. Всъщност, ето предложението: {{gh|wikipedia-ui/pull/20}} Ping {{@|Петър Петров|StanProg|Nk}}<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:58, 6 декември 2024 (UTC) : Това добре като първа стъпка, но какво следва? Да се тества върху всички теми + тъмен режим какво се случва с премахването на всяко парче и да се решава какво следва? Изглежда доста работа. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:12, 6 декември 2024 (UTC) :: [[Потребител:Nk|Спас Колев]], истината е, че не знам как би изглеждала Уикипедия без нещата в Common.css (може би наистина има начин да го тествам и сега, но ми е малко тегаво с времето да ровя как може да стане). :: Ако се окаже, че изглежда горе-долу сносно, като следваща стъпка ще предложа да изключим LegacyStyles по подразбиране. На когото не му пука за тъмни схеми и мобилен изглед, но държи на предишното оформление, може просто пак да си я включи от настройките. А който би искал конкретни неща да работят и с всички тези различни облици, теми и устройства, може вече да си се занимава -- колкото време иска и когато може -- да ги прехвърля в отделни джаджи. :: Ако нещата изглеждат доста счупени, тогава LegacyStyles си остава включен по подразбиране. Останалото обаче е сходно: който има интерес, може да се занимава да оправя конкретни неща. Примерно аз мога да се захвана да оправям разни проблеми с тъмната схема, защото напоследък я ползвам, а много неща действително изглеждат дразнещо счупени с нея.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:25, 6 декември 2024 (UTC) ::: Още малко за последния вариант. LegacyStyles си стои включено по подразбиране, така че за всички редактори външна разлика няма. Междувременно оправяме едно-две-три неща. И съобщаваме тук: който иска, може да си изключи LegacyStyles и да включи тези джаджи и да се обади, ако има проблеми. ::: Това би позволило тестването да се прави от повече хора и най-вече да е ''opt in'' -- който иска да тества, поема и рисковете от счупване. Останалите си карат както досега -- докато не получим достатъчна обратна връзка, че нещата изглеждат добре и може да изключим LegacyStyles за всички.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:07, 6 декември 2024 (UTC) :: Може би само да допълня нещо, което писах и още първия път като повдигнах темата. Уикипедия би трябвало да изглежда задоволително и без никакъв локален CSS. Ако някъде се чупят някакви неща, то би било защото сме се опитвали да ги натаманим да изглеждат по различен начин от този, който Уикипедия предлага по подразбиране. И именно тези натаманявания апелирам да минимизираме, за да не изпадаме повече в подобни ситуации. Факт е, че хората се ентусиазират да направят нещо шарено, но има причини минималистичните интерфейси да са били винаги популярни и може би да стават още по-популярни.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:32, 6 декември 2024 (UTC) : Бях го писал по-горе, но да повторя и тук. Идеята ми е накрая LegacyStyles да не бъде повече включен по подразбиране и в него да останат само неща, които отделни потребители може да искат да продължат да виждат като оформление, дори и с цената да се чупят други облици, цветови схеми или мобилен изглед. И, много важно, без никакво обещание за поддръжка. : В останалите джаджи и евентуално в Common.css виждам да остане само код, за който преценим, че съотношението между ползите от него и ресурсите за бъдеща поддръжка е приемливо. Това би се отнасяло най-вече до джаджите с параметър ''default'', т.е. включени за всички по подразбиране, дори IP-та, и още повече за евентуален код в Common.css. : Лично аз бих се радвал да обособим някои шарении в отделни джаджи, може би дори като алтернативни варианти. Типичен пример за мен биха били инфокутиите, за които далеч повече харесвам минималистичното оформление в английската и други уикипедии. Особено пък когато тези оформления всъщност не биха изисквали локален CSS, който да е нужно да се пипа при всяка бъдеща нова промяна в интерфейса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:15, 6 декември 2024 (UTC) :Давай, и аз нямам по-добро предложение. Кажи кога ще го сложим, за да сме повече хора на линия. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:51, 7 декември 2024 (UTC) :: На теория нищо не трябва да се промени за потребителите от стъпка 1. Може би ако кеширането от сървърна страна не е идеално, би могло да има някакви странности, но дори това изглежда малковероятно и, ако все пак се случи, трябва да е за не повече от няколко минути. :: Все пак, ако искате да го направим утре вечер, примерно към 20 българско време, т.е. 18-20 европейско и 10-13 американско време?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:17, 7 декември 2024 (UTC) :::Ще гледам да успея. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 02:04, 8 декември 2024 (UTC) :::: Благодаря! Ще го мърджна към 20:00, така че в следващите няколко минути ботът да го приложи тук.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::: {{да}} [[Специални:Приноси/JSS 9]] <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:04, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Благодаря и аз. Не съм сигурен кое как е било преди, но ако отворя анонимен прозорец в инфобокса на [[Война]] примерно има странни точки в началото. Нормално ги няма (сигурно имам друг изглед). Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:54, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]], хммм, странно, джаджата сякаш не работи за нерегистрирани – а би трябвало да работи.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:58, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: По-точно някои неща – защото други работят. Това прилича на проблем с кеширането. Нека поцъкаме още малко и да видим.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:01, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: Може да е някакъв проблем с припокриващи се стилове. Прилича и на това, защото повечето неща изглежда да си работят. Същите хоризонтални списъци работят на други места, където сме ги използвали. Възможно е Common.css и джаджите да имат различни приоритети -- или дори да е банален въпрос на ред на зареждане на стиловете от различните източници.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:10, 8 декември 2024 (UTC) ::::: Джаджата изглежда да работи според очакванията. Докато си стои включена, всичко изглежда както досега. Когато се изключи, има проблеми с наши изобретения -- няма ги двете колони на начална страница, а {{ш|Последни промени}} излиза доста разхвърлян. Тези неща може да се оправят, разбира се. ::::: Следващата стъпка според мен: на когото му се тества, изключва си Интерфейс -> Старо оформление от джаджите и гледа с какъв ''минимален'' код (тествайки накрая винаги и с локалния common.css) биха се оправили едни или други промени. ::::: Този код според мен може да разпределим на няколко места: :::::* където е възможно – като стил на съответните шаблони: [[:en:WP:TSTYLE]], :::::* в останали случаи, където кодът може да бъде обособен тематично, и особено, ако би било полезно да може да бъде изключван при желание – в нови гаджети, :::::* в останали случаи, където кодът практически сигурно ще е нужен постоянно и за всички – в нов гаджет LocalStyles.css или нещо подобно, :::::* в останали, особено специални случаи, за крайно ограничен и абсолютно сигурно задължителен CSS – директно в Common.css. ::::: Ако се чудите с какво би бил полезен LocalStyles.css в сравнение със слагане просто в Common.css – както и в момента, ползата е, че джаджата може да се изключи, докато Common.css не можете да изключите. Така, при нужда от някакво дебъгване на визуални проблеми, лесно може да се елиминира като „шум“ нашия локален код. Такова тестване ще може да направи всеки регистриран редактор и то, което е не по-малко важно, без да засяга останалите потребители. За тестване на „изключване“ на Common.css ще е нужен интерфейсен администратор – и това ще засегне всички потребители. ::::: Засега зор нямаме. Когато оправим по-съществените неща, може по подразбиране да изключим джаджата. Ако междувременно сме си свършили добре работата, и тогава няма да имаме зор. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:32, 8 декември 2024 (UTC) ::::: П.П. Лично аз ще си изключа джаджата и известно време просто ще си ползвам Уикипедия така, за да събера впечатления къде има проблеми без нея, и съответно за кои неща ще трябва да добавим нужния CSS код.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 8 декември 2024 (UTC) == Използване на ft, вместо около == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Carbonaro.]]''<br><span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:56, 8 декември 2024 (UTC) Кажете, каква ви е мотировката за връщането на ''ft'', вместо ''около.'' В Уикипедията такива идиотски преводи стоят кат ''Бе Ем Ве'' (BMW) и ББЦ (BBC)… , а вие изправяте това което има български превод? И колко българи знаят какво значи? Те ''Белчо и Сивушка'' не знаят кои са, та камо ли ft. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 04:35, 28 ноември 2024 (UTC) :[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], „около“ е неправилен превод. Така не става ясно живял ли е през този период, управлявал ли е, или е достигнал разцвета си. Ако не можем да намерим подходяща заемка, най-добре да не бутаме, защото се променя смисълът. Вярно е, че читателят може да се затрудни, но по-добре ли би било, ако го подведем? Също моля те, обръщай внимание на граматичните особености, не само да правиш забележки. След предлог например не се употребява пълен член (с много малки изключения). Запетаи обикновено не се употребяват след обстоятелствено пояснение: „След Втората световна война{{color|red|''','''}} се установява в България“. Разбира се, това не е в сила, когато важат други правила: „След Втората световна война, изглежда, се установява в България“. Но не оставай с грешно впечатление! Всички оценяваме усилията, които влагаш. Факт е, че хиляди статии имат нужда от подобрение, и е хубаво, когато се намират хора, които с интерес вършат тази работа. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:10, 28 ноември 2024 (UTC) ::Между другото и най-великите писатели са ползвали коректори. Нищо лично. Все пак за ''около'' не сте прав. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:30, 28 ноември 2024 (UTC) ::В статията за Никомах ''около'' стои вече 13 години и никой не е помислил да го промени на ''floruit.'' А около и означава по средата, в разцвета. ::И още един въпрос. Защо махнахте препратките към конституцията и правилника? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 06:17, 28 ноември 2024 (UTC) :::Не съм съвсем съгласен. Двете конструкции внушават различни значения. :::{| class="wikitable" | Никомах Геразски (ок. 60 г. – ок. 120 г.) е древногръцки философ, математик и музикален теоретик. || Вероятно става дума за датата на раждане и смърт. |- | След административната реформа на Диоклециан (упр. 284 – 305 г.) провинцията попада в окрупнения диоцез Тракия. || Взето от статията „[[Специални:PermaLink/12294090|Долна Мизия]]“. |- | Баща му Никомах (ок. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III. || Създава се впечатлението, че точният период на неговото управление не е ясен. |} :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:51, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Съгласен съм с Карбонаро - това не е около. Floruit си означава най-често периодът, в който личността е засвидетелствана да е била активна и се използва в историческата наука в латинската форма. Никога обаче не съм виждал употреба на български. Така или иначе смятам, че трябва са си се остави на латински floruit. Съкращението нормално е фут. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:00, 6 декември 2024 (UTC) ::::: Моите две стотинки: трябва да се направи {{ш|floruit}} и, ако се сметне правилно, {{ш|fl.}} и да се преведе поне минимално [[:en:Floruit]] за прости хора като мен. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 6 декември 2024 (UTC) ::::::Колко %-та от българите знаят какво означава съкр. ft, даже думата floruit? Просто питам. А „около“ с една дата е подобно на дантевото: „На попрището жизнено в средата“. Защо да не е най-активния период? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:32, 7 декември 2024 (UTC) :::::::Защото „около“ създава впечатлението, че датата на управление не е известна. Има разлика между „Бил е на власт около 1250 г.“ и „Управлявал от 1246 до 1251 г., като достига разцвета си през 1249 г., когато пленява...“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:58, 8 декември 2024 (UTC) ::::А не трябва ли да е fl. c. 375 пр.н.е. – по примера за Никомах в таблицата; и поначало, когато се посочва една единствена година и тази година се разглежда като ''най-вероятната'' година на кулминация в разцвета? Освен това, ако ще се използва '''fl.''', според мен трябва да се използва и '''c''' (circa) вместо около, а вграждането на връзка към статия за смисъла на използването понятие/съкращение или изскачащо прозорче за мен е задължително – в подкрепа на направеното предложение в този смисъл за шаблон. Оттук следва (за мен) въпросът дали да не се използва и AD (Anno Domini) или AC (ante Christum) за консистентност – когато се посочва период или година от преди новата ера/преди Христа, да е изцяло на латински.<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 10:57, 8 декември 2024 (UTC) :::::Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в [[Уикипедия:Стил]]. <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:00, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия, просто показва, че не става ясно как трябва да се интерпретира, ако се използва само „около“. Иначе за използването изцяло на латински изрази съм категорично против. Като българска артернатива за ''fl.'' дали не можем да използваме „разцв.“, например „Никомах (разцв. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III“? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:05, 8 декември 2024 (UTC) :::::::{{цб|Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия}} :::::::[[Аристотел#Биография|Аристотел#Биография]] :::::::[[En:Nicomachus (father of Aristotle)|Nicomachus (father of Aristotle)]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:09, 8 декември 2024 (UTC) :::::Много интересно предложение. Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:50, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::Да, благодаря. Всъщност оттам тръгна всичко, когато Niki Yooff [[Специални:Diff/12425434|промени]] „''fl.'': 375 г. пр.н.е.“ на „около 375 г. пр.н.е.“, но с това се променя и значението. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:53, 8 декември 2024 (UTC) :::::::::Да, променя се значението при замяна на fl. с около, без да става ясно това „около“ за какъв аспект от живота на Никомах се отнася; но и fl.: 375 г. пр.н.е., струва ми се, също не е съвсем изрядно – в статията в Уикипедия на английски е fl. c., тоест ''около'' тази година, но действително конкретно по отношение на периода на активност, което именно се разбира от комбинацията fl. c. (коригирано поради счупване от препратката към статията в en.Wikipedia – 19:09, 8 декември 2024 (UTC)).<br> :::::::::{{цб|Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в Уикипедия:Стил. ~ Pelajanela // беседа 11:00, 8 декември 2024 (UTC)}} <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:47, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::::Да, да, видях. Чувствай се свободна да го направиш. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::::{{цб|Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“}} ::::::За мен този коментар е пример за фалшива аналогия:<br> ::::::[[file:FLICC_Taxonomy_of_Logical_Fallacies.jpg|600px]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:33, 8 декември 2024 (UTC) : Като лаик, единствено с непретенциозен любителски интерес към историята, да попитам пак: ако ''floruit'' действително се използва в научната литература и на български, не би ли било най-добре да се преведе (или напише) [[:en:Floruit]] и да се въведат {{ш|floruit}} и {{ш|fl.}}, които да сочат към тая статия? Така няма да е проблем, че читателите може да не са запознати с термина. То поначало не се очаква Уикипедия да е писана като за първи клас. Затова именно служат препратките – читателят да може да разбере какво означават непознати му понятия.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:01, 8 декември 2024 (UTC) ::Или тук, или в „Уикиречник“, както е понастоящем шаблонът {{ш|fwiw}}, но във всеки един случай е добра идея. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:10, 8 декември 2024 (UTC) ::: Не бих разчитал на нашия Уикиречник. Там лесно може да бъде вандализирана и никой да не забележи с години. И с fwiw може да стане, но то поне не е в статии.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:13, 8 декември 2024 (UTC) 1rttteibn35szrz72gc4kbus1ybwqps 12435196 12435187 2024-12-08T19:21:57Z Iliev 47135 /* План за CSS */ re 12435196 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) :Нима това момиче е по-известна от Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев, че нейната страница е по-голяма от техните взети заедно? Страницата прилича повече на [[CV]]. Просто се интересувам. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 01:40, 26 ноември 2024 (UTC) :Тази страница се нуждае от добро почистване. Само това ли е от личния живот? Една сватба? Кой е бил DJ-ят?--[[Потребител:Pl71|Pl71]] ([[Потребител беседа:Pl71|беседа]]) 21:16, 26 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) :Здравейте, много ви благодаря за отговора! Информацията ми е предадена лично от Младен Трайков. В интернет има много статии, от които може да се види, че информацията е коректна, но е трудно да цитирам конкретен източник… :Как мога да процедирам? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 15:34, 22 ноември 2024 (UTC) ::Здравейте, малко късно, но сега виждам, че сте писали. Вижте, просто това, че някой Ви е предал дадена информация, съвсем не означава, че същата може да бъде използвана тук. Предполагам, че наистина в интернет има много информация по темата, но източниците, които следва да се ползват тук трябва да бъдат достоверни. Съветвам Ви да прегледате сините препратки, които Ви написах в предния си отговор. Без конкретен и достоверен източник, не мисля че има шанс статията да остане. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 21:25, 26 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA&nbsp; в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща позицията на WOWSA, че е „открила и разкрила фалшифициране на данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Тези източници са полезни, благодаря Ви. За първия не съм сигурен дали отговаря на изискванията ни за благонадеждност, но Sportal, мисля, е достатъчно утвърден сайт за спортни новини (колегите, които имат опит със спортна тематика, може да ме поправят), така че публикуваното в него по темата също е важно да бъде отразено в статията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:40, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Вие продължавате да искате да се изтрият факти , {{нлн|които не са ви изгодни}} за да не се очерня името на даден човек. Само че това няма как да мине, не се намираме в Северна Корея или Съветския съюз. А вашите обвинения към Петър Стойчев са {{нлн|доста жалка картинка}}. Петър Стойчев не работи във WOWSA. Федерацията е разнищила случая от край до край и това няма как да бъде изтрито господин Костов. То вече стана известно на цялата спортна общественост у нас и в чужбина. Ако успеете да осъдите организацията и да докажете, че грешат това също ше бъде отразено. Успех.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 18:55, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::И аз не обвинявам П. Стойчев в нищо, къде видяхте такова нещо? ::::::::{{нлн|Жалък сте.}} Но не знаете фактите, така че {{нлн|по-спокойно с думите}}. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:20, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::Това не са мои и наши обвинения. Просто ви цитирам статии които на вас {{нлн|явно не ви харесват ;)}}. Ясно е, че еие {{нлн|сте пристрастен}} и не зачитате фактите. А понеже не се и представихте кой сте, приемам че {{нлн|сте някой от тези цитирани в първата статия}}. Ако не е така си напишете поне имената и телефона, както аз ясно направих. Би трябвало администраторите да ви изключат от редактирането на статията за Цанко Цанков. Вие не зачитате че и самите WOWSA ясно декларират, че нищо не са отменяли и няма какво да отменят и публикуваната в 67 източника информация е невярна. Така че това което вие сте написали в статията категорично не отговаря на истината. По-добре четете, а не пишете повече/ ::::::::https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:17, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::: Уикипедия [[У:НЕЕ|не е форум]]. Тук не е мястото да се обсъжда кой е крив и кой прав в тази история. Коментирането на личността на други редактори [[У:НЛН|също е забранено]]. ::::::::: Единственото, което може и трябва да се обсъжда в Уикипедия, са самите статии: в какво може да не отговарят на изискванията, но най-вече как да бъдат подобрени. ::::::::: Няколко мнения вече бяха изказани. Нека изчакаме дали ще има и други.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:28, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::Аз просто показвам факти, а не водя война като по-горния ви колега. Иначе сте парви - това не е форум, но някой трябва да вземе мерки срещу подобни пристрастни редактори, които не зачитат фактите, а редактират по "лични убеждения" и със злоба. Освен това още вчера писах на поне 5-6 администратора от общо 23мата за българската wikipedia - нямам отговор от нито един. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:34, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::: Администраторите нямат компетентност да решават какво да пише в Уикипедия (често се бърка, факт, затова е специално подчертано на страницата [[Уикипедия:Заявки към администраторите]]). Тези въпроси се решават от редакторите и по тази причина е важно да се чуят повече мнения. Иначе е разбираемо всеки да вижда нещата от собствената си камбанария. Затова консенсусът е един от [[У:5|петте стълба на Уикипедия]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:45, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) ::Поздравявам включилите се в казуса колеги за подробното разискване. Изчетох нишката тук с всички коментари и погледнах самата статия. Подкрепям да бъде преместена засега в инкубатора. Има сериозни проблеми, като например липсата на източници в текста, липсата на сегашно историческо на места, излишни суперлативи, прекалени на брой външни препратки... Разделът за WOWSA трябва да бъде преработен в по-енциклопедичен и точен вариант. Разглеждайки дори само набързо някои от източниците, споменати тук, мисля, че има как да бъде включена цялата случка с асоциацията, включително и как е отразена тя от медиите, в безпристрастен и енциклопедичен вариант. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 22:12, 21 ноември 2024 (UTC) :::По-горе Лъчезар беше написал разделът за WOWSA да бъде пренаписан и подобрен. По-лесно ми е да отговоря тук, защото съм на мобилен. Това е много добро предложение, винаги съм бил отворен към преработване и подобряване на всичко, което съм писал в Уикипедия. Ако някой не ме изпревари ще се опитам в най-скоро време да направя нещо по въпроса.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 00:55, 22 ноември 2024 (UTC) :::Пренаписах раздела и признавам, че предишния не беше добър. В момента мисля е възможно най-акуратен.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:28, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@[[Потребител:Givern|Givern]], @[[Потребител:Райън|Райън]], @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]] ::::Благодаря за промените Givern, така ми харесва да има обективност и конструйтивност. ::::Но пак изразявате предимно гледната точка само на едната страна, а именнто тази на WOWSA. ::::По текста ви има доста неточности, но щом искате да присъства WOWSA в статията за Цанко Цанков е редно да напишете и другите гледни точки. ::::Първо да направим уточнение - целият този параграф за WOWSA се отнася единствено за първото плуване на Цанко Цанков по река Дунав, състояло се на 06.09.2024г за което той е подал данни към WOWSA. Те имат право да разглеждат/ратифицират/отказват единствено само това негово плуване. ::::'''Пояснения, факти и неточности:''' ::::'''1. Данните не са фалшифицирани, а може да се каже манипулирани.''' ::::Обяснение: Истината е, че няколко .GPX файла са сглобени ръчно в един и то MS WORD файл (в последствие експортнат като PDF) поради незнание и техническа некомпетентност на екипажа на лодката, който ги е изпратил. При това ръчно манипулиране на данните според човека, който го е правил, самият WORD е конвертирал някои данни в автоматични дати.&nbsp; &nbsp;Освен това не е имало никакво ясно изискване от WOWSA за формата на данните (или поне те (екипажа от Видин) не са му обрнали необходимото внимание на това). Освен това от WOWSA не са дали необходимото време на екипа на Цанков да подготви и провери валидността на данните - искали са ги незабавно по най-бързия начин. Това е и основната причината да бъдат изпратени доста неконсистентни данни. ::::'''2. GPS устройствата при подобни плувания са върху самата лодка. Плувеца няма право да носи устройства по себе си (защото плуването е unassisted).''' ::::По време на първото плуване нивото на реката е около 80см (това е официалното ниво, взето от котата на автоматичната станция, намираща се на Дунав мост 2). Това е едно от най-ниските нива на реката за годината (както и едно от най-слабите течения съответно). Поради плитчините на река Дунав по това време (на места под 50см) се е налагало лодката да се измества периодично от праволинейния курс, който Цанков е следвал в близост до фарватера. Това преместване се е осъществявало с по-висока скорост (до около 20км в час) и на десетки метри разстояние от плувеца, което е отразено в GPS данните. Точно за тези скорости се хващат от WOWSA, че не са реални. Да така е - това е скорст на лодката, а не на Цанко Цанков. ::::'''3. WOWSA постъпват доста некоректно като цялото им разследване е базирано на данните от GPS устройство, което е върху лодката, а не върху плувеца''' (той няма право да носи устройства). Това е техен огромен пропуск, тъй като реално проследяват вариациите на скоростта и посоката на самата лодка, а не на плувеца. По този начин се обесмисля цялото им разследване и обвинения. Лодката е нямало как да бъде до него плътно през цялото време. ::::4. '''Напишете, че на лодката е имало съдия - Стефан Георгиев''' - един от най-опитните и реномирани плувни съдии в България, който ясно и категорично се подписва и декларира, че плуването е било абсолютно коректно и по правилата. ::::Този човек е и главен наблюдател (обсървър) на това първо плуване в Дунав. ::::'''Напишете също, че въпреки всичко неговото мнение не е било взето под внимание от WOWSA, което е грубо нарушение на правилата от тяхна страна.''' ::::Може да се цитира тази статия: <nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> ::::Освен това преди плуване WOWSA са били помолени да предоставят техен съдия за това плуване, но те не са предоставили такъв. ::::'''5. На лодката е имало и други свидетели, следящи плуването, в това число и бившия кмет на гр. Видин - Герго Герегов.''' ::::Те също може да предоставят допълнителна информация. ::::'''6. От WOWSA не са предоставили предварителна информация, че в Дунав има записан рекорд от 115.8 км на румънеца Богдан Зубрагиу''' от август 2021. В Google също не са били налични данни за такъв рекорд преди 06.09.2024. Това поставя под съмнения цялата дейност на WOWSA, които в последствие изглежда добавят статия за това плуване на румънеца и заявяват публично, че плуването на Цанков не е рекорд. ::::Същевременно екипът на Ц. Цанков наистина обявява плуването като рекорд. Това се получава поради незнание от тяхна страна за рекорда на румънеца. ::::'''7. На 19.09.2024г е осъществено второ плуване в река Дунав.''' Този път на лодката има 6 различни GPS тракера, AIS проследяващо устройство на корабна администрация - Русе, няколко видеокамери, заснели цялото плуване, подробен объсрвър лог, воден прилежно и в детайли от мен - Кристиан Костов. ::::На лодката има четирима допълнителни свидетели, следящи плуването също. ::::'''Изминатото разстояние е 120 километра и 600 метра за 18 часа и 1 минута !''' ::::Това е нов рекорд. Плуването се очаква да бъде ратифицирано, но не от WOWSA. ::::Никакви данни за това плуване не са подавани и няма да бъдат подавани към WOWSA, тъй като тази асоциация се оказва че лесно се подвежда и манипулира от случайни имейли от недоброжелатели и конкуренти. Тя е ненадежден партньор и за в бъдеще плуванията на Цанков няма да бъдат ратифицирани през нея. Има много други по-надеждни организации, федерации и асоциации. ::::Това всичко трябва да бъде добавено, ако искате да има прозрачност и коректност на информацията, която предоставяте ! [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 09:06, 22 ноември 2024 (UTC) ::Дайте наистина да преместим статията в Инкубатора и там който има желание да работи над нея. @[[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]]: Можете да редактирате статията, като добавите нужната информация, но трябва да спазвате неутралност и за всяка информация да предоставите надежден източник, който напълно да препокрива написаното – без лични мнения, без непотвърдена информация. Като за начало Ви предлагам да започнете с частите от статията, които не са свързани с WOWSA, за да придобиете опит. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:40, 22 ноември 2024 (UTC) :::{{цб|без лични мнения, без непотвърдена информация.}} и без суперлативи от рода на :::„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност“. От енциклопедична гледна точка нищо не може да бъде безспорно. :::Да напомня на [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] че ако е от екипа на Цанков и получава заплащане за това задължително е да го декларира според [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Policy:Terms_of_Use/bg условията за ползване] с които изрично се съгласява при публикуването на всяко нещо написано в Уикипедия включително на беседите и тук в „Разговори“. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:11, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@Сале „Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това. Относно това дали съм част от екипа или не - по скоро се захващам с това защото виждам колко много невярна информация, атаки и помия се изсипа върху Цанко Цанков. И не - не получавам заплащане от никой, опитвам се безпристрастно да гледам на нещата и да давам информация каквато е. Също би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони), а не никнейми и пози начин всеки да носи воята отговорност за думите си. И още нещо - искам да знам каква е структурата ви, има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той ? [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 12:36, 22 ноември 2024 (UTC) :::::С този тон... Няма структура. Това е доброволски проект, никой не е по-висш, някои са просто по-опитни. А и Уикипедия не е някаква авторитетна публикация, че да можете да изисквате от редакторите някакви неща. Това е енциклопедия, в която материалите са с качеството, с което ги създават доброволци. Ние отразяваме Това, което е публикувано в достоверни източници. Не можем да правим интервюта, да слушаме обяснения и според тях да пишем статии, например. Стига да има достоверен източник, който е публикуван на друго място, може да се напише в статията твърдението - неутрално и енциклопедично. Включително и от вас. Ако преместим статията в инкубатора, може да прочетете редицата помощни страници в Уикипедия, които ще ви помогнат да разберете за какво говорим по отношение на хоризонталната структура на сайта, неутралния тон и т.н, а после да изпипате статията сами. [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 15:37, 22 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това.|Kristian kostov}} ::::: Нередното е, когато твърдението не идва от благонадежден източник, а предвид изключителността му, дори от повече благонадеждни източници. „Изключителни твърдения имат нужда от изключителни източници“, както казваме в Уикипедия. Ако в източник пише, че е поставен някакъв рекорд и нищо повече, а редактор в Уикипедия го допълни с „безспорен връх“, това представлява [[У:БОИ|оригинално изследване]], което няма място в енциклопедията. ::::: {{цб|би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони)}} ::::: Изглежда все пак не сте чели [[:wmf:Policy:Terms of use|Условията за ползване]] на сайтовете на Фондация „Уикимедия“. Тези условия са '''задължителни''', не просто пожелателни, и неспазването им може да доведе до прекратяване на достъпа, особено при нарушения на особено важни изисквания. ::::: Едно от тези важни изисквания е да не бъде нарушавана неприкосновеността на личния живот на останалите потребители, включително да не бъде търсена персонално идентифицираща информация. Терминът в оригинала на английски, който единствен има правна стойност, е ''soliciting''. Вашите коментари -- този и по-раншен -- представляват именно ''solicitation''. ::::: Това е забранено. Не го правете повече под каквато и да е форма. ::::: {{цб|Относно това дали съм част от екипа или не (...) не получавам заплащане от никой}} ::::: Точният термин в УзП е ''compensation''. Не е нужно овъзмездяването да е парично. Не е нужно дори да е материално. И е достатъчно само да е очаквано. „Помощ от приятел“ и „услуга за бъдеща услуга“ абсолютно влизат в тази категория. ::::: Много важно е да се помни какво точно е забранено. Някои хора се опитват да прикриват подобни зависимости, смятайки погрешно, че ще бъдат наказани, ако ги признаят. Точно '''обратното''' е. Забранено е не редактирането срещу овъзмездяване, а ''прикриването'' на такова редактиране. ::::: Важно е да се помни и това, че не е нужно тези нарушения да бъдат „доказвани“, тъй като Фондация „Уикимедия“ очевидно не може да провежда полицейски разследвания. На практика е достатъчно добре обосновано предположение, че е налице нарушение на УзП, за да бъде ограничен достъпа, особено когато това е свързано с вреди за съответния проект -- например нарушаване на основополагащите принципи, включително тормоз над останалите редактори. ::::: По тези причини най-добронамереният ми съвет е да не се страхувате да бъдете максимално открит. Освен, че няма да рискувате да сте в нарушение на УзП, това може да Ви спечели и повече симпатии сред редакторите. ::::: {{цб|има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той}} ::::: Краткият отговор е: това, което виждате тук, е начинът за решаване на ситуации като тази в проектите на Фондация „Уикимедия“. ::::: Ако предпочитате по-официален отговор, може да се свържете директно с Фондацията: https://wikimediafoundation.org/about/contact/<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:04, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::<nowiki>Благодаря за поясненията {{@</nowiki>[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]<nowiki>}}, наистина са доста изискванията, както и спецификите, подробностите и тълкуванията. Аз не съм професионален нито журналист, нито редактор, нито имам амбиции да бъда такъв. Аз съм просто доброволец в случая и нищо повече. </nowiki> ::::::Така , че ако ако имате желание, време и воля, моля направете вие (редакторите имам предвид) необходимите промени по страницата следвайки стандартите на wikimedia. Каквото се изсква като информация от страна на Цанко Цанков, ще ви бъде предоставено предварително или по време на редактирането. Иначе става двойна работа и игра на котка и мишка в която нашата страна трябва да се чувства мишката, която я е страх от редакторите на Wikipedia :) Но оценявам високо диалога все пак с всички Вас ! ::::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:11, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::: Едно малко, но важно уточнение, касаещо „предоставянето на информация“ и защо то не е приложимо в случая. Редакторите в Уикипедия са задължени от [[Уикипедия:Възможност за проверка]] да използват при създаването и дописването на статии единствено информация, която е налична в публично достъпни [[У:БИ|благонадеждни източници]]. Това е съществено отличие от например журналистите и учените, за които е обичайно да събират лично информация като очевидци, интервюиращи, експериментиращи и т.н., както и да споделят собствени анализи, заключения, преценки и други подобни. Вече това, което журналистите, учените и въобще специалистите в дадена област публикуват -- което ние наричаме „вторични източници“ -- представлява основният източник на информацията в Уикипедия. Именно тази особеност на Уикипедия -- при условие също, че се подбират единствено вторични източници, на които може да се има доверие -- позволява на енциклопедията да бъде смислен източник на информация, независимо, че „всеки може да я редактира“.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:01, 23 ноември 2024 (UTC) : [[Картинка:Yes check.svg|18п|✔Готово|link=]] '''<bdi>Готово</bdi>''' Преместена като [[Чернова:Цанко_Цанков_(плувец)]] до привеждане в енциклопедичен вид. Защитата за редактиране е свалена, всеки може да я подобрява. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:04, 22 ноември 2024 (UTC) След последните добавки към тази статия хвърлящи безпочвени нападки към определени личности, съвсем загубих надежда за тази статия и че може да се излезе от този батак.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:57, 24 ноември 2024 (UTC) == Чернова: JoyYoga одобрение и планиране == Здравейте УкиАвтори и админи, Моля за помощ относно моята чернова, която очаква одобрение. Опитал съм се да напиша статията, така че да не звучи рекламно, тъй като става дума за материал, който да информира за марката Joy Yoga и студиото ни в София. Бихте ли могли да ми помогнете, да я направим така, че да отговаря на всички условия, защото ми се иска да сме представени, като наистина различно Йога студио и общност в София? Като цяло, смятаме на сайта joy yoga да започнем поетапно да качваме множество материали, които можем да преработваме и споделяме за уикипедия, защото ще се стремим да бъдат образователни и информативни. Не съм убеден, доколко това отговаря на стандартите на общността, а знаете, че това отнема голям ресурс, така че ще се радвам да дадете някакво становище в тази посока. За момента е важно, да ни виждат като сериозен бранд, което е малко трики при положение, че Уики, по това, което чета не толерира реклама и позициониране на кой да е - пише че се приемат статии за значими компании, но реално липсва обективен критерии за това кой бранд е значим. За мен JoyYoga e значим, но за друг не е.. :) Благодаря ви, предварително и ще се радваме, ако се интересувате от йога, здравословна храна или просто искате да се запознаем - да ни посетите... ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 22:13, 23 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Поздравления за откриването на студиото ви. Разгледах черновата ви. За съжаление не мисля, че отговаря на изискванията за значимост и енциклопедичност. Всичко в статията е като от бизнес уебсайт, а и няма достоверни източници. Студиото е открито едва преди няколко месеца - няма как да добие значимост за толкова кратко време. Приемливи източници в случая биха били неща от рода на статия във вестник, която описва приносите на студиото към, например, местната икономика или обществен живот и то след като студиото е съществувало с години. Не мисля, че статия за това студио за момента принадлежи в Уикипедия. Ето ви няколко примера на значими бизнеси, като не всички са добре написани, но поне по значимост имат място в Уикипедия - [[Мол ъф София]], [[Билла]], [[Кино Арена]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:47, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря SlipknotRlZZ, ::Ще имам предвид, нещата, които споменавате. Може би на по-късен етап от развитието ще опитаме отново да се добавим като компания. Ако смятате, че можем по някакъв начин да я преработим, така че да отговаря на изискванията, може да се свържете с нас и да си направим среща. Освен това си търсим човек, които да може да пише добре по темите за йога, така че ако проявявате интерес може да се помисли нещо.. ;) ::Поздрави, ::Александър [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:48, 24 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Уикипедията не е площадка за рекламиране на стартъпи. По-добре се насочете към Facebook или Instagram. Хората, които търсят информация в Уикипедията надали са ваши потенциални клиенти. Пораснете, отворете филиали във всички областни центрове и вярвам ще се намерят хора, които ще напишат за вас статия в Уикипедията. Засега не си губете времето. Безплатен съвет от мен. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:07, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря Николай, ::Разбира се, използваме дигиталните платформи за реклама, които посочихте. Идеята ми за уики-статия си ми хрумна случайно и помислих, че ще е интересно да направим някаква поредица от материали, които можем да подготвим и да качим. :) Може да се пише по специализирани материали за самите практики, някакви неща за индуистките божества и др., но сякаш при това положение, по-скоро няма смисъл... ::Благодаря, все пак и поздрави, ::Алекс ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:53, 24 ноември 2024 (UTC) :::За практиките пишете, но не споменавайте Joy Yoga, поне на този етап, докато не станете узнаваеми. При всеки опит за написване на статия Joy Yoga, тя ще бъде безжалостно изтривана. Дерзайте. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 18:44, 24 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря Николай, ::::Мисля да ги кросвам с публикации на сайта. Реално ще правя статиите в блога, а в уики ще го цитирам като източник, като това ще става през 2 месеца, така хем ще вдигам SEO score-а на сайта, хем ще имаме присъствие в уики. Какво мислиш за този подход? Единствения казус е да намерим кой да пише и редактира, че напоследък е голям проблем това, а аз не знам дали ще мога да насмогна... :) ::::Поздрави, ::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 00:19, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Вие изглежда отказвате да се съобразите с изискванията за писане в Уикипедия. Никакви авторски писания. Множество благонадеждни източници. Сериозно ли си въобразявате, че тук ще си дублирате сайта? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 00:49, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Това не е добра идея. Уикипедия не е място я разсъждения, мнения, философии... Това е енциклопедия, сбирка от факти, които са били докладвани на друго място, в благонадеждни източници, преди да бъдат записани тук. Запитайте се защо искате да дублирате в Уикипедия. За собствена облага? Ако искате да допринесете към Уикипедия, добре сте дошли! Но моля първо се запознайте с [[Уикипедия:Благонадеждни източници]], [[Уикипедия:Възможност за проверка]] и [[Уикипедия:Без оригинални изследвания]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:48, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::Привет Николай, ::::::Извинявам се, че не съм разбрал какво точно искате да кажете. Може би, започвам да разбирам какво имате предвид при така поставения коментар. :) Надявам се, че ще простите невежеството ми, въпреки че нямам предвид "собствена облага" в прекия смисъл и по-начина по който разбирам този термин. Ще се запозная с материалите, които ми цитирахте и благодаря за съдействието.. ;) ::::::Поздрави, ::::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 02:03, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::: [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], малко храна за размисъл, която може да Ви е полезна, дори да не допринасяте повече в Уикипедия. ::::::: Много хора днес изпитват носталгия по миналото, дори минало, в което още не са били родени. Светът изглежда все по-необясним и несигурен. Има много и най-различни причини за това. Една от тях обаче е какофонията от информация, заливаща ни отвсякъде – особено информация, която интуитивно чувстваме, че се възползва от нашите нормални човешки слабости, като например доверието ни. ::::::: Кому можем днес да вярваме? Има ли въобще истина? ::::::: Преди близо четвърт век, когато Уикипедия възникваше като проект, в който „всеки може да редактира“, мнозина смятаха, че това е абсурдна идея. Невъзможно е всеки да може да пише и да не излезе една огромна глупост! Уикипедия не само опроверга тези песимистични предсказания, но се превърна в уважаван източник на информация и практически неразделна част от днешното цифрово пространство. ::::::: Защо? Причината е, че Уикипедия позволява на всекиго да пише – но не какво да е. Енциклопедията изисква да се пише това, което казват авторитетите. И признава за авторитети само тези, които са се доказали като такива. Случайно или не – както беше в „доброто старо време“, за което мнозина тъгуват днес. ::::::: Каква е връзката с Вашите занимания? ::::::: Един от кумирите ми, макар и в малко по-различна, но донякъде свързана област, е Scooby Werkstatt, известен като [https://youtube.fandom.com/wiki/Scooby1961 scooby1961]. Скуби навремето имаше сайт със съвети как да поддържаме добра физическа форма. Такива сайтове – бол. ::::::: Но Скуби се отличаваше. Съветите му звучаха доста земно: „не харчете излишни пари за скъпо оборудване, добавки или дори храни: важно е постоянството, за мускулите и парче ръждиво желязо върши същата работа като лъскавото, а бобът и лещата са отлични източници на белтъчини, независимо, че може да изглеждат като бедняшка храна“. ::::::: Обаче дори това не беше същественото отличие. Същественото беше, че Скуби винаги цитираше сериозни научни изследвания, с които аргументираше своите твърдения. Не „вервайте ми“, не „една жена каза“, не „[[Хълк Хоган]] каза“, не дори „[[Арнолд Шварценегер|Арнолд]] каза“. ::::::: Скуби не е типичният днешен инфлуенсър. Но съм убеден, че ако инфлуенсърството въобще просъществува в бъдеще, то рано или късно ще се върне към модела на хора като Скуби. Защото всяка заблуда, въобще всичко фалшиво един ден неизбежно се сблъсква – челно – с реалността, а здравият разум винаги е крайният победител. Както казваше един от героите на Азимов, „главна характеристика на научната религия е, че нейните пророчества ''винаги'' се сбъдват“. ::::::: Вярвам Ви, когато пишете, че не сте просто поредните, захванали се с нещо. Един от начините да се отличите може да бъде моделът на хора като Скуби, които се основават на факти и научни доказателства. А пък един от начините да развиете тези умения – а и да подчертаете сериозността на заниманията си – може да бъде допринасянето в Уикипедия. ::::::: Представете си добре написани статии в енциклопедията, които описват ''реалните'' ползи от йога за организма, важното ѝ културно влияние, нейната история и много други аспекти. Независимо, че и други редактори ще допринасят по тези теми, човек може с основание да се гордее, че ги е започнал или значително развил. А защо не и превърнал в „[[Уикипедия:Избрани статии|статии за пример]]“ – каквато е [[:en:Yoga]] в английската Уикипедия. :) ::::::: Каквото и да решите, желая Ви успех в начинанията!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:26, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], между другото ако продължите да пишете в Уикипедия ще трябва да си смените потребителското име. Уикипедия [[У:НПИ#Неподходящи_потребителски_имена|не разрешава]] фирмени имена. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:52, 25 ноември 2024 (UTC) == Пр. Хр. == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Алиса Селезньова]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:45, 29 ноември 2024 (UTC) Алиса Селезнёва, или на всякъде в статиите променете правилното, книжовно ''пр.н.е.'' на архаичното ''пр. Хр''. или престанете {{нлн|да вандалствате}}! Не мога да разбера защо толкова настоявате. България е светска държава. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:03, 28 ноември 2024 (UTC) :Няма нужда от толкова агресия. Настоявате да наложите мението си по спорни въпроси - обясни Ви се, че няма да стане така. Отделно гледам, че използвате думички, които не разбирате - моля, прочетете [[Уикипедия:Вандализъм]] и превантивно [[У:НЛН]], че сте по ръба.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::Това не е агресия, а принципи. Просто така да се връщат редакциите е равностойно на вандалщина. Ако толкова настоявате, променете всички споменавания в статията, а не връщайте редакциите. В края на краищата ми дреме на [цензурирано] какво ще пише. Може и никога повече да не отворя тази статия. Виждам, че сте {{нлн|почитателка на съветски филми}}, та ще си позволя да перефразирам реплика от един филм: „За Википедию обидно.“ [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:35, 28 ноември 2024 (UTC) :::Нямам представа за какво говорите, но няма много общо с принципите в Уикипедия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 18:28, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Отговорете ми, естествено ако желаете, какво ви кара {{нлн|така да безчинствате по просторите на Укипедията}}. С какво ''пр. Хр.'' е по-добро? От естетическа гледна точка е ужасно с тази стърчаща главна „Х“. Словосъчетанието „преди Христа“ въобще не се ползва, нито от народа, нито в медиите. Някаква сляпа вяра, но България отдавна е '''СВЕТСКА''' държава. Единственото обяснение е, {{нлн|комплекси и предчувствието за своята значимост}}. {{нлн|Продължавайте, дерзайте!}} [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:14, 28 ноември 2024 (UTC) :::::А Вие сте просто за моментално блокиране. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 21:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::::::Причината, Моля! ::::::Затова ли, че отстоявам чистотата на българския език или има други причини? {{нлн|Ненавист, комплексарство и т.н.}}? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:30, 28 ноември 2024 (UTC) :::::::Дали българският език остава чист пишейки "преди Хр." или "пр Хр." може да се провери лесно, примерно в "История на българския народ" на Петър Мутафчиев от 1943 г. Авторът очевидно е грамотен мъж, който е бил съвсем наясно, че официално възприетия светски календар на България е Грегорианския и там година първа започва от раждането на Христос. За справка, погледни в част "I. Уводъ. Предистория и древенъ период въ миналото на балканския полуостровъ", на петия ред "преди Хр.", както и по-натам в цялата книга. Да разбирам ли, че по същество не си съгласен да ползваме Грегорианския календар в Уикипедия или просто не знаеш, че това е светския календар, използван в България? Поздрави, [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 10:29, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Ама вие сериозно ли давате за нормалност книга писана преди езиковата реформа? Повтарям! Никой не е забранил „пр.Хр.“, но използването му в XXI век в една светска държава е много странно. По своята абсурдност се нарежда до налаганата в последно време „българска кирилица“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:52, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::Причините за блокиране: :::::::* Множество лични нападки, включително в този разговор; :::::::* Неколко нарушения на правилото за тройно връщане. :::::::Помислете как успехте бързо да влезете в конфликт с 5-6 опитни редактори, некои от които администратори. Ако този разговор се водеше на У:ЗА, щехте вече да сте временно блокиран. (А, сега вижам, че той вече се води там.) Понеже виждам, че сте грамотен човек, моля Ви, осмислете репликите си, които са зачистени от други редактори. Войната с кирилицата (ако правилно разбирам неколкократните Ви препратки към нея) не я намесвайте тук. Пр. Хр. е широко използвана система от българската историческа наука - само на посоки Димитър Попов например, виден траколог. [https://www.ozone.bg/media/pdfs/576f550483b99.pdf]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:17, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], след като в правописния речник на БАН от 2012 г. е пояснено, че пр.Хр. може да се пише със или без интервал (т. 72.2.1) [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pravopis-na-skrashcheniyata-4/1338] и така сигурно е и в Берон, очевидно формата не е отживелица. Разбираемо има различни предпочитания, но тук не можете да налагате Вашите и е важно да разберете това. Ако пишете статии, можете да използвате в тях предпочитаното и никой не би трябвало да го промени, защото, както сам знаете, никоя от двете форми не е забранена, а и тук не сме направили с консенсус избор на една. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 14:34, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::Никой не е против кирилицата, упази Бог, а против налаганата от края на 50-те години типографска форма на кирилицата, наричана [[Българска кирилица]]. А по повод „пр.н.е.“. Никой не е забранявал този израз, а това, че се ползва в академичните среди е проблем на самите среди. Уикипедията е свободна енциклопедия и въпреки, че се придържа към научните факти не е задължително да използва архаични изрази, характерни за малка група хора, та било те и професори, и академици. Повтарям! България е светска страна. Никой в България не ползва в обикновения живот '''архаичното''' „пр. Хр.“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:09, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Според посочените източници, това изобщо не е вярно. Ако нямате източници, които да Ви подкрепят, мнението Ви си остава само това - личното Ви мнение, което Уикипедия не следва да прилага, тъй като противоречи на източниците и няма консенсус за него. Кое е толкова неясно?-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:13, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::: [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], Уикипедия [[У:НЕЕ|не е място за застъпничество от какъвто и да било род]]. Ако Вие имате мнение, това е Ваше право, но Уикипедия следва наложените практики, независимо дали ни харесват или не.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 29 ноември 2024 (UTC) Най-прекрасното е, че Хр., е роден 6 г. пр. Хр. [[Специални:Приноси/78.154.14.183|78.154.14.183]] 20:44, 2 декември 2024 (UTC) : А пък [[Начален меридиан|началният меридиан]] е разположен на 5 ъглови секунди от началния меридиан в Гринуич. Индианците не са индийци. В конската сила няма коне. Октомврийската революция – през ноември. Накъде отива тоя свят?!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:14, 2 декември 2024 (UTC) ::Съсипаха я тази държава, и добре че са потребители като @[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], че да ни отворят очите за тези несправедливости. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:35, 3 декември 2024 (UTC) == Партийна принадлежност на министри – отново за У:БЖХ == Обърнато ми бе внимание, че в статии като [[Правителство на Димитър Главчев 1]] партийната принадлежност на министрите бива променяна периодично от различни редактори. Стига се и до парадокси: Главчев като премиер е „безпартиен“, но като външен министър е от ГЕРБ-СДС ([[Special:Permalink/12410103]]). Какво толкова, ще кажете, {{ш|миоправиго}}! Първо, нека напомня: [[У:БЖХ]] не се отнася само до биографичните статии за живи хора. Тя се отнася до ''всяка информация'', свързана с тях. Всичко, за което има дори най-малък шанс да бъде оспорено, трябва да бъде подкрепено със солидни източници – както като качество, така и като количество. И дори за това, което изглежда сякаш не може да бъде оспорено, трябва да има поне някакви благонадеждни източници. По различни поводи – най-вече атаки срещу колеги от публични личности, които не са харесали нещо, написано за тях в Уикипедия – съм писал и тук, и в социалните мрежи как Фондацията би защитила решително и, както показва практиката, много успешно всеки един редактор, който стриктно е следвал принципите на Уикипедия. Може би обаче е важно да се подчертае и обратното: ''Фондацията няма да защити никого, който не спазва правилата''. Защо тогава просто не съм премахнал информацията? Защото в случая се използва шаблон {{ш|Министър2}}. Явно с цел улеснение, колоната за партийна принадлежност е направена така, че създава уикивръзка от съдържанието си (дори „[[военен]]“ на практика сочи към [[Война]]) или изписва „безпартиен“, ако не е посочена принадлежност. Това не е идеално, но е окей с исторически правителства, членовете на които отдавна не са между живите. Със съвременните правителства обаче не е така. Проблемите са два. Първо, добавяне на искане за източник, естествено, чупи шаблона, защото искането влиза в генерираната уикивръзка. Особено нелепо е, че дори добавяне на източник чупи шаблона по същия начин. Второ, интуитивното разбиране е, че за някого, за когото не се знае партийната принадлежност, колоната може да се остави празна. Обаче така се изписва „безпартиен“, а за някой министър и това може да звучи като невярна или дори „злепоставяща“ информация. Засега няма да пипам шаблона, защото наистина се използва в много исторически статии, където, първо, ще е много работа да се добавят източници, второ, липсата им не е чак толкова фатална (но и в никакъв случай не е безпроблемна). Най-вероятно бих мислил в посока създаване на пореден алтернативен шаблон ({{ш|Министър2}} е алтернатива на {{ш|Министър}}), който да позволява удобно добавяне на източници и искания за тях. Може би дори да изисква посочване на източник. '''TL;DR: Всяка информация за живи хора трябва да бъде подкрепяна с източници: подчертано благонадеждни и възможно повече.'''<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:33, 30 ноември 2024 (UTC) : Да, стойността по подразбиране следва да се промени на празна (и тя да се ползва при липса на източник). : По-същественият проблем с тези таблици е, че партията се използва неконсистентно в две различни значения - като формално партийно членство (което изобщо не е дефинирано за ранните партии) и като представител на дадена партия в коалиционни (или не) правителства. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:01, 1 декември 2024 (UTC) :: Точно така, именно в тоя смисъл беше забележката, която ми бе направена.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:13, 1 декември 2024 (UTC) :::Ама Главчев като служебен министър-председател си е безпартиен, независимо къде членува, защото не е излъчен за премиер от партия, а е назначен. Според мен това е идеята на "партийната принадлежност" на министрите - от коя партия им идва мандатът и служебните по дефолт би трябвало да са безпартийни. [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 11:10, 3 декември 2024 (UTC) :::: Разбирам тези разсъждения. Макар неизбежно да възниква въпросът защо въобще имаме колона „партия“ за служебни правителства, ако министрите в тях „по дефолт“ са безпартийни. :::: Но не това е важният въпрос тук. Въпросът е, че когато напишем нещо в Уикипедия, то трябва да бъде подкрепено с благонадеждни източници. И ако различни благонадеждни източници казват различни неща, трябва да ги представим [[У:НГТ|неутрално]]. И трябва да правим тези неща изключително прилежно и дори педантично, когато става дума за [[У:БЖХ|живи личности]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:51, 3 декември 2024 (UTC) == За благонадеждността на fccska.com == https://www.fccska.com/ се определя като „неофициален фен сайт на ПФК ЦСКА (София)“. В него се пишат биографии на футболисти, явно от някакви запалянковци, които биографии след това се използват в „Уикипедия“ ([[Иван Турицов|пример 1]], [[Густаво Бузато|пример 2]]). Понеже знам, че темата е обсъждана преди, относно сайтове като Fandom, кажете как да процедираме с този, тъй като няма никаква гаранция, че информацията е достоверна. Нито идва от официалния сайт на отбора, нито е някакъв независим източник, който да предава що-годе някаква значимост на личността, която отразява. В момента се ползва само за да създаде впечатлението, че ''футболистът е бил първостепенен обект на множество нетривиални публикации'', а в редица случаи се ползва единствено и само той. Дори лицензът му е нагласен така, че да е съвместим с уики и да позволява директно копиране. Тоест някой фен пише биографията на даден футболист, без да се знае изобщо какви източници е ползвал, и изведнъж тази биография се появява при нас. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:14, 1 декември 2024 (UTC) : Според мен източникът не е благонадежден (фен сайт). По същата причина не е и независим и не следва да има тежест от гледна точка на значимост. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:04, 1 декември 2024 (UTC) :: Мислех да дам по-нюансирано мнение (примерно знаем ли каква репутация има сайтът като достоверност на публикуваната информация), но отворих [[:en:WP:USERGENERATED]]. Накратко, фенсайтове изрично са изключени от подходящите за Уикипедия благонадеждни източници.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 1 декември 2024 (UTC) ::: Това ни поставя в деликатна ситуация, тъй като е масова практика поне при нас позоваването на IMDb, videoclip.bg, лични блогове, Discogs и др. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:46, 3 декември 2024 (UTC) ::::IMDB е нещо различно и е общоприет за надежден сайт. С Discogs не съм запознат много, но videoclip.bg и лични блогове са определено неблагонадеждни, като личните блогове поне могат да се използват за да потвърдят казаното от автора, стига то да има някаква енциклопедична значимост. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:00, 3 декември 2024 (UTC) ::::: Казвам го във връзка с [[:en:WP:USERGENERATED|политиката]] в enwiki, която се спомена, според нея и IMDb е неблагонадежден. <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Специални:Contributions/Carbonaro.|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">09:05, 3 декември 2024 (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :::::: Интересно е, че в самата [[:en:IMDb#Copyright, vandalism and error issues|статия за IMDb]] пише „Due to the time required for processing submitted data or text before it is displayed, IMDb is different from user-contributed projects like Discogs, or OpenStreetMap, or Wikipedia, in that contributors cannot add, delete, or modify the data or text on impulse, and the manipulation of data is controlled by IMDb technology and salaried staff.“ Вероятно би било полезно да се прегледат [https://en.wikipedia.org/wiki/Special:Search?fulltext=Search+archives&fulltext=Search&prefix=Wikipedia+talk%3AReliable+sources%2F&search=imdb&ns0=1 дискусиите по въпроса].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:16, 3 декември 2024 (UTC) ::::::: В статиите за филми актьори, режисьори почти не се използва imdb като източник. Единствено като външна препратка към въпросния обект, нещо което го има и в статиите на английската Уикипедия. Друг е въпросът, че почти цялата информация за филмите се взима основно от там.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 09:26, 3 декември 2024 (UTC) == Категория:Предмети на култа == Сверяване на часовника. За мен [[:Категория:Предмети на култа]] е безполезна, да не кажа дори вредна. Какво точно е „култ“, какво въобще са „предмети на култа“? Сред добавените в категорията статии към момента например са [[Свещ]], [[Калимявка]] и [[Фетиш]]. Мнението ми всъщност е далеч по-категорично, но ще се въздържа да го споделям в името на принципите ни. Пък и може да бъркам, затова ще се радвам да чуя други мнения.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:56, 1 декември 2024 (UTC) :''Cult'' идва от латинския корен ''cult-'', което означава поклонение. :В труда си ''De natura deorum'' Цицерон пише, че „religi“ (religiosi) — е човек, който е изучавал канона на своята вяра и стриктно го следва. :Следователно, култ е по-общо и неутрално понятие. :Вместо накои да се обиждат на думата култ, по-добре да създадат Портал:Религия. Българската Уикипедия е една от тези, които го нямат. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:06, 1 декември 2024 (UTC) :: Добре, извън Уикипедия някои ме насочиха към разни източници, сред които и конспекти по археология в СУ, където „предмети на култа“ фигурира като понятие. Продължавам да не съм съвсем убеден, че подборът на статиите непременно е най-подходящ, но нека наистина и други колеги вземат отношение, ако смятат, че има смисъл.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:19, 1 декември 2024 (UTC) ::Според речника на българския език „култ“ е религиозна почит към божества, значи категорията „Предмети на култа“ би трябвало да включва предметите, които хората използват, за да отдават почит на божествата? Би ли споделил, Илиев, своето искрено мнение, защото е възможно наистина да има различни интерпретации. „Религиозни предмети“ ли би било по-подходящо, или изобщо да няма такава категория? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:17, 1 декември 2024 (UTC) ::: Изглежда, че е окей да има такава категория. В случая сгреших, че просто търсих аналогични категории на други езици (а то може и пак да има, но да не съм ги намерил). Но понятието явно си е утвърдено поне в археологията. Няма смисъл да изказвам повече лично мнение, без поне малко да прочета по темата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:26, 1 декември 2024 (UTC) :Казахте нещо за опитността. Опитността в Уикипедията се отнася за това, как да се създаде нещо технически (нова статия, нов портал, нова категория), а не каква да е тя. Всичко останало са знания. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:19, 1 декември 2024 (UTC) :: Fair enough. Човек цял живот се учи. Е, има и такива, които смятат, че вече всичко знаят.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:28, 1 декември 2024 (UTC) : „Култови предмети“ като че ли е рутинно използвано в археологията (и тук [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/култов/]), „Предмети на култа“ поне на мен ми звучи по-необичайно. Не съм сигурен дали „култови предмети“ и „религиозни предмети“ е напълно идентично, но изглежда има достатъчно застъпване, за да има само една категория (и тогава връзката би трябвало да е към {{Q|6418726}}, независимо кое име се предпочете). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:30, 2 декември 2024 (UTC) :: Благодаря ти! Оказа се, че на руски си има категория с идентично име [[:ru:Категория:Предметы культа]], в която наистина влизат дори свещите, затова махнах накрая с ръка. :: Освен в археологията иначе, видях, че терминът се споменава и в богослужебен контекст, [https://synpress-classic.dveri.bg/04-2002/08-01.htm например]: „Осигуряването на българските църковни общини с "предмети на култа", т. е. с богослужебни одежди, книги, свещници, потири и друга утвар беше грижа на Св. Синод на БПЦ.“ Сега, тук се споменават „свещници и друга утвар“; не можах да намеря категорична дефиниция какво влиза в „утвара“, но изглежда, че поне някои видове свещи влизат. Дали това е основание [[Свещ]] да влезе в категорията, продължавам да се чудя. В руската Уикипедия е така, в английската действително по-скоро няма съвсем същата категория. За мен остават леко неясни границите на обхвата. :: В крайна сметка не настоявам нещо непременно да се променя, освен ако не се получи някакъв консенсус, че е нужно. В първия момент -- явно погрешно -- ми се стори, че е някакво напълно самоинициативно залитане. Обичайно проверявам, преди да пиша, но тоя път направих грешка и първо писах. :) Но може би няма лошо -- когато дискусията е културна и конструктивна, рядко е напълно излишна.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 2 декември 2024 (UTC) :::На руски '''''утварь:''''' най-общо обозначение на изкуствено създадени и подвижни предмети от интериора, съвкупност от предмети, принадлежности на някое домакинство. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 19:12, 3 декември 2024 (UTC) :::: Домакинство на култа?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 22:17, 4 декември 2024 (UTC) :Подобни въпроси обикновено възникват, когато в даден момент е преведена категория от рускоезичната Уикипедия, а те имат навика да си създават дърво на категориите, което не е "синхронизирано" с Уикипедията майка. Технически погледнато [[:ru:Категория:Предметы культа]] е съвкупност от [[:en:Category:Religious objects by religion]] и [[:en:Category:Religious objects]], които са на две различни нива. Другият проблем при подобни случаи е лошият/директен превод - Предметы культа се превежда Религиозни предмети. Неслучайно на испански е "Objetos de culto religioso", а на полски "Przedmioty kultu religijnego". Спокойно можем да свържем категорията с "Religious objects" и да я преименуваме на Религиозни предмети (обекти също не е добър превод). [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:43, 3 декември 2024 (UTC) ::Култ е понятие много по-широко от религията, а религията е подмножество на култа. Религията е „набор от морални норми и тип поведение, произтичащи от вярата в съществуването на свръхестествен свят и свръхестествени същества“, докато култ е „почитание, поклонение“ пред нещо. Имаме „религиозен култ“, „култ на личността“ и т.н. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 11:42, 3 декември 2024 (UTC) ::: Струва ми се, че е добре да имаме по-ясна дефиниция. Дори ако се ограничим само до „организираните“ култове, маратонките на Найки [[:en:Heaven's Gate (religious group)#Mass suicide|също трябва да влязат в категорията]]. Ако включим „де факто“ култовете, продуктите на [[Епъл]] също биха могли да се класират. От „баналните“ култове [[Бельо]] би било очевиден кандидат за включване. ::: Питам се също дали в категорията влизат символите: ако влезе [[Кръст]], трябва да влязат също [[Червена звезда]], [[Сърп и чук]], [[Свастика]], [[Пентаграм]], а най-вероятно и [[Летящо спагетено чудовище]]. За [[Фалос]] дори не се питам, защото изглежда очевидно. И понеже споменавате култа към личността, кои биха били неговите „предмети“, които бихме включили в категорията?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:21, 3 декември 2024 (UTC) :::: [[Мавзолей на Георги Димитров]]. {{D}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:21, 3 декември 2024 (UTC) ::::: {{D}} {{like}} <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:26, 3 декември 2024 (UTC) :::Ако култ в контекста на категорията е по-общо понятие от религия, защо сте добавили категория религия като единствена надкатегория? [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 15:26, 3 декември 2024 (UTC) == Discussion == Sorry for my use of English, you may be interested in the discussion [[:meta:Steward_requests/Miscellaneous#Interface_admin_request_on_bgwiki|here]] [[Потребител:Matrix|Matrix]] ([[Потребител беседа:Matrix|беседа]]) 19:55, 5 декември 2024 (UTC) == Отново за локалните CSS и JS == : ''Продължение на [[Уикипедия:Разговори/Архив/2024/ноември#Оптимизиране на локалните CSS и JS]]'' Някакви вече се оплакали, че имат проблем с тъмната тема, и дори искали от глобалните админи да ни разкарат част от CSS-а. Последно писали на стюардите да ги направят интерфейсни админи при нас, които вместо това любезно ме пингнаха. Писах им, че ще опитам да прегледам нещата и евентуално да направя нещо по въпроса. Уви, няма закътан пристан от ветровете на промените [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Искането към стюардите: [[:m:Steward requests/Miscellaneous#Interface admin request on bgwiki]]<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 23:47, 5 декември 2024 (UTC) : А, той бил писал по-горе. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:23, 6 декември 2024 (UTC) ::background, който е основният проблем според мен може да се махне. Проверих и на двете векторни теми. Оригиналният цвят на фона е почти същият -rgb(249, 249, 249) e зададен в проблемния код, а ако се премахне остава rgb(248, 249, 250). За другия код трябва да погледна малко по-детайлно, но мога да го направя другата седмица. По-големият проблем са цветовете зададени твърдо в самите статии – там ще имаме доста работа, но трябва да видя старите кодове за импортиране на всички статии в локална база от данни и да се опитам да генерирам списък със статии за коригиране. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:59, 6 декември 2024 (UTC) ::: Благодаря ти! Документацията не е идеална, но след известно търсене намерих най-сетне [[:mw:Recommendations for night mode compatibility on Wikimedia wikis]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:21, 6 декември 2024 (UTC) == Благодарност == Само минавам да ви поздравя и благодаря за усилията, които полагате, за да поддържате българската версия на Уикипедия, толкова години. Бъдете здрави! [[User:5ko|Петко]] 12:04, 6 декември 2024 (UTC) : А, да, днес е годишнина някаква. {{D}} Поздравления и от мен. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:05, 6 декември 2024 (UTC) :: Благодаря, [[User:5ko|Петко]], поздравления за вас, които сте свършили неимоверната работа по създаването ѝ! Преди една година стана дума, че някой път като идвате насам ще се обадите и ще огранизираме среща; сигурна съм, че много хора ще се зарадват да го направим :). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 15:10, 6 декември 2024 (UTC) == План за CSS == Ок, предлагам следното: # Прехвърляме целия Common.css в джаджа <code>LegacyStyles.css</code>, с [[:mw:Extension:Gadgets#Options|тип ''styles'' и параметър ''default'']], т.е. зареждаща се автоматично за всички потребители, включително IPта. Това би позволило по-лесно тестване на следващи промени като човек си изключи джаджата и си добавя части от кода в нея в локалния си common.css. Може би има и по-гурувски начини за игнориране на Common.css, но този ми се вижда дуракоустойчив и най-вече достъпен. # Постепенно добавяме и други джаджи от същия тип, в които прехвърляме от ''LegacyStyles'' код, който действително е полезен: например класовете за подравняване на текст в колони. Идеята е кодът да бъде подреден и групиран тематично, особено ако би било полезно да може да бъде изключван от потребителите при желание. # Накрая някаква, но желателно много малка част от кода може да се върне в Common.css. Според мен единствено неща, които са абсолютно нужни и достатъчно прости (ако не са достатъчно прости, значи най-вероятно не са абсолютно нужни). Бих започнал с точка 1 още сега, за да можем да тестваме по-свободно. Това прехвърляне поне е съвсем просто. Всъщност, ето предложението: {{gh|wikipedia-ui/pull/20}} Ping {{@|Петър Петров|StanProg|Nk}}<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:58, 6 декември 2024 (UTC) : Това добре като първа стъпка, но какво следва? Да се тества върху всички теми + тъмен режим какво се случва с премахването на всяко парче и да се решава какво следва? Изглежда доста работа. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:12, 6 декември 2024 (UTC) :: [[Потребител:Nk|Спас Колев]], истината е, че не знам как би изглеждала Уикипедия без нещата в Common.css (може би наистина има начин да го тествам и сега, но ми е малко тегаво с времето да ровя как може да стане). :: Ако се окаже, че изглежда горе-долу сносно, като следваща стъпка ще предложа да изключим LegacyStyles по подразбиране. На когото не му пука за тъмни схеми и мобилен изглед, но държи на предишното оформление, може просто пак да си я включи от настройките. А който би искал конкретни неща да работят и с всички тези различни облици, теми и устройства, може вече да си се занимава -- колкото време иска и когато може -- да ги прехвърля в отделни джаджи. :: Ако нещата изглеждат доста счупени, тогава LegacyStyles си остава включен по подразбиране. Останалото обаче е сходно: който има интерес, може да се занимава да оправя конкретни неща. Примерно аз мога да се захвана да оправям разни проблеми с тъмната схема, защото напоследък я ползвам, а много неща действително изглеждат дразнещо счупени с нея.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:25, 6 декември 2024 (UTC) ::: Още малко за последния вариант. LegacyStyles си стои включено по подразбиране, така че за всички редактори външна разлика няма. Междувременно оправяме едно-две-три неща. И съобщаваме тук: който иска, може да си изключи LegacyStyles и да включи тези джаджи и да се обади, ако има проблеми. ::: Това би позволило тестването да се прави от повече хора и най-вече да е ''opt in'' -- който иска да тества, поема и рисковете от счупване. Останалите си карат както досега -- докато не получим достатъчна обратна връзка, че нещата изглеждат добре и може да изключим LegacyStyles за всички.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:07, 6 декември 2024 (UTC) :: Може би само да допълня нещо, което писах и още първия път като повдигнах темата. Уикипедия би трябвало да изглежда задоволително и без никакъв локален CSS. Ако някъде се чупят някакви неща, то би било защото сме се опитвали да ги натаманим да изглеждат по различен начин от този, който Уикипедия предлага по подразбиране. И именно тези натаманявания апелирам да минимизираме, за да не изпадаме повече в подобни ситуации. Факт е, че хората се ентусиазират да направят нещо шарено, но има причини минималистичните интерфейси да са били винаги популярни и може би да стават още по-популярни.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:32, 6 декември 2024 (UTC) : Бях го писал по-горе, но да повторя и тук. Идеята ми е накрая LegacyStyles да не бъде повече включен по подразбиране и в него да останат само неща, които отделни потребители може да искат да продължат да виждат като оформление, дори и с цената да се чупят други облици, цветови схеми или мобилен изглед. И, много важно, без никакво обещание за поддръжка. : В останалите джаджи и евентуално в Common.css виждам да остане само код, за който преценим, че съотношението между ползите от него и ресурсите за бъдеща поддръжка е приемливо. Това би се отнасяло най-вече до джаджите с параметър ''default'', т.е. включени за всички по подразбиране, дори IP-та, и още повече за евентуален код в Common.css. : Лично аз бих се радвал да обособим някои шарении в отделни джаджи, може би дори като алтернативни варианти. Типичен пример за мен биха били инфокутиите, за които далеч повече харесвам минималистичното оформление в английската и други уикипедии. Особено пък когато тези оформления всъщност не биха изисквали локален CSS, който да е нужно да се пипа при всяка бъдеща нова промяна в интерфейса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:15, 6 декември 2024 (UTC) :Давай, и аз нямам по-добро предложение. Кажи кога ще го сложим, за да сме повече хора на линия. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:51, 7 декември 2024 (UTC) :: На теория нищо не трябва да се промени за потребителите от стъпка 1. Може би ако кеширането от сървърна страна не е идеално, би могло да има някакви странности, но дори това изглежда малковероятно и, ако все пак се случи, трябва да е за не повече от няколко минути. :: Все пак, ако искате да го направим утре вечер, примерно към 20 българско време, т.е. 18-20 европейско и 10-13 американско време?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:17, 7 декември 2024 (UTC) :::Ще гледам да успея. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 02:04, 8 декември 2024 (UTC) :::: Благодаря! Ще го мърджна към 20:00, така че в следващите няколко минути ботът да го приложи тук.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::: {{да}} [[Специални:Приноси/JSS 9]] <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:04, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Благодаря и аз. Не съм сигурен кое как е било преди, но ако отворя анонимен прозорец в инфобокса на [[Война]] примерно има странни точки в началото. Нормално ги няма (сигурно имам друг изглед). Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:54, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]], хммм, странно, джаджата сякаш не работи за нерегистрирани – а би трябвало да работи.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:58, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: По-точно някои неща – защото други работят. Това прилича на проблем с кеширането. Нека поцъкаме още малко и да видим.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:01, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: Може да е някакъв проблем с припокриващи се стилове. Прилича и на това, защото повечето неща изглежда да си работят. Същите хоризонтални списъци работят на други места, където сме ги използвали. Възможно е Common.css и джаджите да имат различни приоритети -- или дори да е банален въпрос на ред на зареждане на стиловете от различните източници.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:10, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: След известно ровене с dev tools, все пак прилича на проблем с кеширане. Джаджата въобще не се зарежда на някои страници -- за което не се сещам за друга причина.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:21, 8 декември 2024 (UTC) ::::: Джаджата изглежда да работи според очакванията. Докато си стои включена, всичко изглежда както досега. Когато се изключи, има проблеми с наши изобретения -- няма ги двете колони на начална страница, а {{ш|Последни промени}} излиза доста разхвърлян. Тези неща може да се оправят, разбира се. ::::: Следващата стъпка според мен: на когото му се тества, изключва си Интерфейс -> Старо оформление от джаджите и гледа с какъв ''минимален'' код (тествайки накрая винаги и с локалния common.css) биха се оправили едни или други промени. ::::: Този код според мен може да разпределим на няколко места: :::::* където е възможно – като стил на съответните шаблони: [[:en:WP:TSTYLE]], :::::* в останали случаи, където кодът може да бъде обособен тематично, и особено, ако би било полезно да може да бъде изключван при желание – в нови гаджети, :::::* в останали случаи, където кодът практически сигурно ще е нужен постоянно и за всички – в нов гаджет LocalStyles.css или нещо подобно, :::::* в останали, особено специални случаи, за крайно ограничен и абсолютно сигурно задължителен CSS – директно в Common.css. ::::: Ако се чудите с какво би бил полезен LocalStyles.css в сравнение със слагане просто в Common.css – както и в момента, ползата е, че джаджата може да се изключи, докато Common.css не можете да изключите. Така, при нужда от някакво дебъгване на визуални проблеми, лесно може да се елиминира като „шум“ нашия локален код. Такова тестване ще може да направи всеки регистриран редактор и то, което е не по-малко важно, без да засяга останалите потребители. За тестване на „изключване“ на Common.css ще е нужен интерфейсен администратор – и това ще засегне всички потребители. ::::: Засега зор нямаме. Когато оправим по-съществените неща, може по подразбиране да изключим джаджата. Ако междувременно сме си свършили добре работата, и тогава няма да имаме зор. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:32, 8 декември 2024 (UTC) ::::: П.П. Лично аз ще си изключа джаджата и известно време просто ще си ползвам Уикипедия така, за да събера впечатления къде има проблеми без нея, и съответно за кои неща ще трябва да добавим нужния CSS код.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 8 декември 2024 (UTC) == Използване на ft, вместо около == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Carbonaro.]]''<br><span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:56, 8 декември 2024 (UTC) Кажете, каква ви е мотировката за връщането на ''ft'', вместо ''около.'' В Уикипедията такива идиотски преводи стоят кат ''Бе Ем Ве'' (BMW) и ББЦ (BBC)… , а вие изправяте това което има български превод? И колко българи знаят какво значи? Те ''Белчо и Сивушка'' не знаят кои са, та камо ли ft. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 04:35, 28 ноември 2024 (UTC) :[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], „около“ е неправилен превод. Така не става ясно живял ли е през този период, управлявал ли е, или е достигнал разцвета си. Ако не можем да намерим подходяща заемка, най-добре да не бутаме, защото се променя смисълът. Вярно е, че читателят може да се затрудни, но по-добре ли би било, ако го подведем? Също моля те, обръщай внимание на граматичните особености, не само да правиш забележки. След предлог например не се употребява пълен член (с много малки изключения). Запетаи обикновено не се употребяват след обстоятелствено пояснение: „След Втората световна война{{color|red|''','''}} се установява в България“. Разбира се, това не е в сила, когато важат други правила: „След Втората световна война, изглежда, се установява в България“. Но не оставай с грешно впечатление! Всички оценяваме усилията, които влагаш. Факт е, че хиляди статии имат нужда от подобрение, и е хубаво, когато се намират хора, които с интерес вършат тази работа. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:10, 28 ноември 2024 (UTC) ::Между другото и най-великите писатели са ползвали коректори. Нищо лично. Все пак за ''около'' не сте прав. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:30, 28 ноември 2024 (UTC) ::В статията за Никомах ''около'' стои вече 13 години и никой не е помислил да го промени на ''floruit.'' А около и означава по средата, в разцвета. ::И още един въпрос. Защо махнахте препратките към конституцията и правилника? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 06:17, 28 ноември 2024 (UTC) :::Не съм съвсем съгласен. Двете конструкции внушават различни значения. :::{| class="wikitable" | Никомах Геразски (ок. 60 г. – ок. 120 г.) е древногръцки философ, математик и музикален теоретик. || Вероятно става дума за датата на раждане и смърт. |- | След административната реформа на Диоклециан (упр. 284 – 305 г.) провинцията попада в окрупнения диоцез Тракия. || Взето от статията „[[Специални:PermaLink/12294090|Долна Мизия]]“. |- | Баща му Никомах (ок. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III. || Създава се впечатлението, че точният период на неговото управление не е ясен. |} :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:51, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Съгласен съм с Карбонаро - това не е около. Floruit си означава най-често периодът, в който личността е засвидетелствана да е била активна и се използва в историческата наука в латинската форма. Никога обаче не съм виждал употреба на български. Така или иначе смятам, че трябва са си се остави на латински floruit. Съкращението нормално е фут. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:00, 6 декември 2024 (UTC) ::::: Моите две стотинки: трябва да се направи {{ш|floruit}} и, ако се сметне правилно, {{ш|fl.}} и да се преведе поне минимално [[:en:Floruit]] за прости хора като мен. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 6 декември 2024 (UTC) ::::::Колко %-та от българите знаят какво означава съкр. ft, даже думата floruit? Просто питам. А „около“ с една дата е подобно на дантевото: „На попрището жизнено в средата“. Защо да не е най-активния период? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:32, 7 декември 2024 (UTC) :::::::Защото „около“ създава впечатлението, че датата на управление не е известна. Има разлика между „Бил е на власт около 1250 г.“ и „Управлявал от 1246 до 1251 г., като достига разцвета си през 1249 г., когато пленява...“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:58, 8 декември 2024 (UTC) ::::А не трябва ли да е fl. c. 375 пр.н.е. – по примера за Никомах в таблицата; и поначало, когато се посочва една единствена година и тази година се разглежда като ''най-вероятната'' година на кулминация в разцвета? Освен това, ако ще се използва '''fl.''', според мен трябва да се използва и '''c''' (circa) вместо около, а вграждането на връзка към статия за смисъла на използването понятие/съкращение или изскачащо прозорче за мен е задължително – в подкрепа на направеното предложение в този смисъл за шаблон. Оттук следва (за мен) въпросът дали да не се използва и AD (Anno Domini) или AC (ante Christum) за консистентност – когато се посочва период или година от преди новата ера/преди Христа, да е изцяло на латински.<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 10:57, 8 декември 2024 (UTC) :::::Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в [[Уикипедия:Стил]]. <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:00, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия, просто показва, че не става ясно как трябва да се интерпретира, ако се използва само „около“. Иначе за използването изцяло на латински изрази съм категорично против. Като българска артернатива за ''fl.'' дали не можем да използваме „разцв.“, например „Никомах (разцв. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III“? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:05, 8 декември 2024 (UTC) :::::::{{цб|Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия}} :::::::[[Аристотел#Биография|Аристотел#Биография]] :::::::[[En:Nicomachus (father of Aristotle)|Nicomachus (father of Aristotle)]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:09, 8 декември 2024 (UTC) :::::Много интересно предложение. Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:50, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::Да, благодаря. Всъщност оттам тръгна всичко, когато Niki Yooff [[Специални:Diff/12425434|промени]] „''fl.'': 375 г. пр.н.е.“ на „около 375 г. пр.н.е.“, но с това се променя и значението. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:53, 8 декември 2024 (UTC) :::::::::Да, променя се значението при замяна на fl. с около, без да става ясно това „около“ за какъв аспект от живота на Никомах се отнася; но и fl.: 375 г. пр.н.е., струва ми се, също не е съвсем изрядно – в статията в Уикипедия на английски е fl. c., тоест ''около'' тази година, но действително конкретно по отношение на периода на активност, което именно се разбира от комбинацията fl. c. (коригирано поради счупване от препратката към статията в en.Wikipedia – 19:09, 8 декември 2024 (UTC)).<br> :::::::::{{цб|Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в Уикипедия:Стил. ~ Pelajanela // беседа 11:00, 8 декември 2024 (UTC)}} <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:47, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::::Да, да, видях. Чувствай се свободна да го направиш. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::::{{цб|Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“}} ::::::За мен този коментар е пример за фалшива аналогия:<br> ::::::[[file:FLICC_Taxonomy_of_Logical_Fallacies.jpg|600px]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:33, 8 декември 2024 (UTC) : Като лаик, единствено с непретенциозен любителски интерес към историята, да попитам пак: ако ''floruit'' действително се използва в научната литература и на български, не би ли било най-добре да се преведе (или напише) [[:en:Floruit]] и да се въведат {{ш|floruit}} и {{ш|fl.}}, които да сочат към тая статия? Така няма да е проблем, че читателите може да не са запознати с термина. То поначало не се очаква Уикипедия да е писана като за първи клас. Затова именно служат препратките – читателят да може да разбере какво означават непознати му понятия.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:01, 8 декември 2024 (UTC) ::Или тук, или в „Уикиречник“, както е понастоящем шаблонът {{ш|fwiw}}, но във всеки един случай е добра идея. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:10, 8 декември 2024 (UTC) ::: Не бих разчитал на нашия Уикиречник. Там лесно може да бъде вандализирана и никой да не забележи с години. И с fwiw може да стане, но то поне не е в статии.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:13, 8 декември 2024 (UTC) jyi4nkzytbj8ncwy23dsq76m5i7ucaj 12435217 12435196 2024-12-08T19:38:41Z Iliev 47135 /* План за CSS */ re 12435217 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) :Нима това момиче е по-известна от Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев, че нейната страница е по-голяма от техните взети заедно? Страницата прилича повече на [[CV]]. Просто се интересувам. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 01:40, 26 ноември 2024 (UTC) :Тази страница се нуждае от добро почистване. Само това ли е от личния живот? Една сватба? Кой е бил DJ-ят?--[[Потребител:Pl71|Pl71]] ([[Потребител беседа:Pl71|беседа]]) 21:16, 26 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) :Здравейте, много ви благодаря за отговора! Информацията ми е предадена лично от Младен Трайков. В интернет има много статии, от които може да се види, че информацията е коректна, но е трудно да цитирам конкретен източник… :Как мога да процедирам? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 15:34, 22 ноември 2024 (UTC) ::Здравейте, малко късно, но сега виждам, че сте писали. Вижте, просто това, че някой Ви е предал дадена информация, съвсем не означава, че същата може да бъде използвана тук. Предполагам, че наистина в интернет има много информация по темата, но източниците, които следва да се ползват тук трябва да бъдат достоверни. Съветвам Ви да прегледате сините препратки, които Ви написах в предния си отговор. Без конкретен и достоверен източник, не мисля че има шанс статията да остане. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 21:25, 26 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA&nbsp; в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща позицията на WOWSA, че е „открила и разкрила фалшифициране на данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Тези източници са полезни, благодаря Ви. За първия не съм сигурен дали отговаря на изискванията ни за благонадеждност, но Sportal, мисля, е достатъчно утвърден сайт за спортни новини (колегите, които имат опит със спортна тематика, може да ме поправят), така че публикуваното в него по темата също е важно да бъде отразено в статията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:40, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Вие продължавате да искате да се изтрият факти , {{нлн|които не са ви изгодни}} за да не се очерня името на даден човек. Само че това няма как да мине, не се намираме в Северна Корея или Съветския съюз. А вашите обвинения към Петър Стойчев са {{нлн|доста жалка картинка}}. Петър Стойчев не работи във WOWSA. Федерацията е разнищила случая от край до край и това няма как да бъде изтрито господин Костов. То вече стана известно на цялата спортна общественост у нас и в чужбина. Ако успеете да осъдите организацията и да докажете, че грешат това също ше бъде отразено. Успех.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 18:55, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::И аз не обвинявам П. Стойчев в нищо, къде видяхте такова нещо? ::::::::{{нлн|Жалък сте.}} Но не знаете фактите, така че {{нлн|по-спокойно с думите}}. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:20, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::Това не са мои и наши обвинения. Просто ви цитирам статии които на вас {{нлн|явно не ви харесват ;)}}. Ясно е, че еие {{нлн|сте пристрастен}} и не зачитате фактите. А понеже не се и представихте кой сте, приемам че {{нлн|сте някой от тези цитирани в първата статия}}. Ако не е така си напишете поне имената и телефона, както аз ясно направих. Би трябвало администраторите да ви изключат от редактирането на статията за Цанко Цанков. Вие не зачитате че и самите WOWSA ясно декларират, че нищо не са отменяли и няма какво да отменят и публикуваната в 67 източника информация е невярна. Така че това което вие сте написали в статията категорично не отговаря на истината. По-добре четете, а не пишете повече/ ::::::::https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:17, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::: Уикипедия [[У:НЕЕ|не е форум]]. Тук не е мястото да се обсъжда кой е крив и кой прав в тази история. Коментирането на личността на други редактори [[У:НЛН|също е забранено]]. ::::::::: Единственото, което може и трябва да се обсъжда в Уикипедия, са самите статии: в какво може да не отговарят на изискванията, но най-вече как да бъдат подобрени. ::::::::: Няколко мнения вече бяха изказани. Нека изчакаме дали ще има и други.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:28, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::Аз просто показвам факти, а не водя война като по-горния ви колега. Иначе сте парви - това не е форум, но някой трябва да вземе мерки срещу подобни пристрастни редактори, които не зачитат фактите, а редактират по "лични убеждения" и със злоба. Освен това още вчера писах на поне 5-6 администратора от общо 23мата за българската wikipedia - нямам отговор от нито един. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:34, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::: Администраторите нямат компетентност да решават какво да пише в Уикипедия (често се бърка, факт, затова е специално подчертано на страницата [[Уикипедия:Заявки към администраторите]]). Тези въпроси се решават от редакторите и по тази причина е важно да се чуят повече мнения. Иначе е разбираемо всеки да вижда нещата от собствената си камбанария. Затова консенсусът е един от [[У:5|петте стълба на Уикипедия]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:45, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) ::Поздравявам включилите се в казуса колеги за подробното разискване. Изчетох нишката тук с всички коментари и погледнах самата статия. Подкрепям да бъде преместена засега в инкубатора. Има сериозни проблеми, като например липсата на източници в текста, липсата на сегашно историческо на места, излишни суперлативи, прекалени на брой външни препратки... Разделът за WOWSA трябва да бъде преработен в по-енциклопедичен и точен вариант. Разглеждайки дори само набързо някои от източниците, споменати тук, мисля, че има как да бъде включена цялата случка с асоциацията, включително и как е отразена тя от медиите, в безпристрастен и енциклопедичен вариант. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 22:12, 21 ноември 2024 (UTC) :::По-горе Лъчезар беше написал разделът за WOWSA да бъде пренаписан и подобрен. По-лесно ми е да отговоря тук, защото съм на мобилен. Това е много добро предложение, винаги съм бил отворен към преработване и подобряване на всичко, което съм писал в Уикипедия. Ако някой не ме изпревари ще се опитам в най-скоро време да направя нещо по въпроса.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 00:55, 22 ноември 2024 (UTC) :::Пренаписах раздела и признавам, че предишния не беше добър. В момента мисля е възможно най-акуратен.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:28, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@[[Потребител:Givern|Givern]], @[[Потребител:Райън|Райън]], @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]] ::::Благодаря за промените Givern, така ми харесва да има обективност и конструйтивност. ::::Но пак изразявате предимно гледната точка само на едната страна, а именнто тази на WOWSA. ::::По текста ви има доста неточности, но щом искате да присъства WOWSA в статията за Цанко Цанков е редно да напишете и другите гледни точки. ::::Първо да направим уточнение - целият този параграф за WOWSA се отнася единствено за първото плуване на Цанко Цанков по река Дунав, състояло се на 06.09.2024г за което той е подал данни към WOWSA. Те имат право да разглеждат/ратифицират/отказват единствено само това негово плуване. ::::'''Пояснения, факти и неточности:''' ::::'''1. Данните не са фалшифицирани, а може да се каже манипулирани.''' ::::Обяснение: Истината е, че няколко .GPX файла са сглобени ръчно в един и то MS WORD файл (в последствие експортнат като PDF) поради незнание и техническа некомпетентност на екипажа на лодката, който ги е изпратил. При това ръчно манипулиране на данните според човека, който го е правил, самият WORD е конвертирал някои данни в автоматични дати.&nbsp; &nbsp;Освен това не е имало никакво ясно изискване от WOWSA за формата на данните (или поне те (екипажа от Видин) не са му обрнали необходимото внимание на това). Освен това от WOWSA не са дали необходимото време на екипа на Цанков да подготви и провери валидността на данните - искали са ги незабавно по най-бързия начин. Това е и основната причината да бъдат изпратени доста неконсистентни данни. ::::'''2. GPS устройствата при подобни плувания са върху самата лодка. Плувеца няма право да носи устройства по себе си (защото плуването е unassisted).''' ::::По време на първото плуване нивото на реката е около 80см (това е официалното ниво, взето от котата на автоматичната станция, намираща се на Дунав мост 2). Това е едно от най-ниските нива на реката за годината (както и едно от най-слабите течения съответно). Поради плитчините на река Дунав по това време (на места под 50см) се е налагало лодката да се измества периодично от праволинейния курс, който Цанков е следвал в близост до фарватера. Това преместване се е осъществявало с по-висока скорост (до около 20км в час) и на десетки метри разстояние от плувеца, което е отразено в GPS данните. Точно за тези скорости се хващат от WOWSA, че не са реални. Да така е - това е скорст на лодката, а не на Цанко Цанков. ::::'''3. WOWSA постъпват доста некоректно като цялото им разследване е базирано на данните от GPS устройство, което е върху лодката, а не върху плувеца''' (той няма право да носи устройства). Това е техен огромен пропуск, тъй като реално проследяват вариациите на скоростта и посоката на самата лодка, а не на плувеца. По този начин се обесмисля цялото им разследване и обвинения. Лодката е нямало как да бъде до него плътно през цялото време. ::::4. '''Напишете, че на лодката е имало съдия - Стефан Георгиев''' - един от най-опитните и реномирани плувни съдии в България, който ясно и категорично се подписва и декларира, че плуването е било абсолютно коректно и по правилата. ::::Този човек е и главен наблюдател (обсървър) на това първо плуване в Дунав. ::::'''Напишете също, че въпреки всичко неговото мнение не е било взето под внимание от WOWSA, което е грубо нарушение на правилата от тяхна страна.''' ::::Може да се цитира тази статия: <nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> ::::Освен това преди плуване WOWSA са били помолени да предоставят техен съдия за това плуване, но те не са предоставили такъв. ::::'''5. На лодката е имало и други свидетели, следящи плуването, в това число и бившия кмет на гр. Видин - Герго Герегов.''' ::::Те също може да предоставят допълнителна информация. ::::'''6. От WOWSA не са предоставили предварителна информация, че в Дунав има записан рекорд от 115.8 км на румънеца Богдан Зубрагиу''' от август 2021. В Google също не са били налични данни за такъв рекорд преди 06.09.2024. Това поставя под съмнения цялата дейност на WOWSA, които в последствие изглежда добавят статия за това плуване на румънеца и заявяват публично, че плуването на Цанков не е рекорд. ::::Същевременно екипът на Ц. Цанков наистина обявява плуването като рекорд. Това се получава поради незнание от тяхна страна за рекорда на румънеца. ::::'''7. На 19.09.2024г е осъществено второ плуване в река Дунав.''' Този път на лодката има 6 различни GPS тракера, AIS проследяващо устройство на корабна администрация - Русе, няколко видеокамери, заснели цялото плуване, подробен объсрвър лог, воден прилежно и в детайли от мен - Кристиан Костов. ::::На лодката има четирима допълнителни свидетели, следящи плуването също. ::::'''Изминатото разстояние е 120 километра и 600 метра за 18 часа и 1 минута !''' ::::Това е нов рекорд. Плуването се очаква да бъде ратифицирано, но не от WOWSA. ::::Никакви данни за това плуване не са подавани и няма да бъдат подавани към WOWSA, тъй като тази асоциация се оказва че лесно се подвежда и манипулира от случайни имейли от недоброжелатели и конкуренти. Тя е ненадежден партньор и за в бъдеще плуванията на Цанков няма да бъдат ратифицирани през нея. Има много други по-надеждни организации, федерации и асоциации. ::::Това всичко трябва да бъде добавено, ако искате да има прозрачност и коректност на информацията, която предоставяте ! [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 09:06, 22 ноември 2024 (UTC) ::Дайте наистина да преместим статията в Инкубатора и там който има желание да работи над нея. @[[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]]: Можете да редактирате статията, като добавите нужната информация, но трябва да спазвате неутралност и за всяка информация да предоставите надежден източник, който напълно да препокрива написаното – без лични мнения, без непотвърдена информация. Като за начало Ви предлагам да започнете с частите от статията, които не са свързани с WOWSA, за да придобиете опит. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:40, 22 ноември 2024 (UTC) :::{{цб|без лични мнения, без непотвърдена информация.}} и без суперлативи от рода на :::„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност“. От енциклопедична гледна точка нищо не може да бъде безспорно. :::Да напомня на [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] че ако е от екипа на Цанков и получава заплащане за това задължително е да го декларира според [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Policy:Terms_of_Use/bg условията за ползване] с които изрично се съгласява при публикуването на всяко нещо написано в Уикипедия включително на беседите и тук в „Разговори“. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:11, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@Сале „Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това. Относно това дали съм част от екипа или не - по скоро се захващам с това защото виждам колко много невярна информация, атаки и помия се изсипа върху Цанко Цанков. И не - не получавам заплащане от никой, опитвам се безпристрастно да гледам на нещата и да давам информация каквато е. Също би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони), а не никнейми и пози начин всеки да носи воята отговорност за думите си. И още нещо - искам да знам каква е структурата ви, има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той ? [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 12:36, 22 ноември 2024 (UTC) :::::С този тон... Няма структура. Това е доброволски проект, никой не е по-висш, някои са просто по-опитни. А и Уикипедия не е някаква авторитетна публикация, че да можете да изисквате от редакторите някакви неща. Това е енциклопедия, в която материалите са с качеството, с което ги създават доброволци. Ние отразяваме Това, което е публикувано в достоверни източници. Не можем да правим интервюта, да слушаме обяснения и според тях да пишем статии, например. Стига да има достоверен източник, който е публикуван на друго място, може да се напише в статията твърдението - неутрално и енциклопедично. Включително и от вас. Ако преместим статията в инкубатора, може да прочетете редицата помощни страници в Уикипедия, които ще ви помогнат да разберете за какво говорим по отношение на хоризонталната структура на сайта, неутралния тон и т.н, а после да изпипате статията сами. [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 15:37, 22 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това.|Kristian kostov}} ::::: Нередното е, когато твърдението не идва от благонадежден източник, а предвид изключителността му, дори от повече благонадеждни източници. „Изключителни твърдения имат нужда от изключителни източници“, както казваме в Уикипедия. Ако в източник пише, че е поставен някакъв рекорд и нищо повече, а редактор в Уикипедия го допълни с „безспорен връх“, това представлява [[У:БОИ|оригинално изследване]], което няма място в енциклопедията. ::::: {{цб|би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони)}} ::::: Изглежда все пак не сте чели [[:wmf:Policy:Terms of use|Условията за ползване]] на сайтовете на Фондация „Уикимедия“. Тези условия са '''задължителни''', не просто пожелателни, и неспазването им може да доведе до прекратяване на достъпа, особено при нарушения на особено важни изисквания. ::::: Едно от тези важни изисквания е да не бъде нарушавана неприкосновеността на личния живот на останалите потребители, включително да не бъде търсена персонално идентифицираща информация. Терминът в оригинала на английски, който единствен има правна стойност, е ''soliciting''. Вашите коментари -- този и по-раншен -- представляват именно ''solicitation''. ::::: Това е забранено. Не го правете повече под каквато и да е форма. ::::: {{цб|Относно това дали съм част от екипа или не (...) не получавам заплащане от никой}} ::::: Точният термин в УзП е ''compensation''. Не е нужно овъзмездяването да е парично. Не е нужно дори да е материално. И е достатъчно само да е очаквано. „Помощ от приятел“ и „услуга за бъдеща услуга“ абсолютно влизат в тази категория. ::::: Много важно е да се помни какво точно е забранено. Някои хора се опитват да прикриват подобни зависимости, смятайки погрешно, че ще бъдат наказани, ако ги признаят. Точно '''обратното''' е. Забранено е не редактирането срещу овъзмездяване, а ''прикриването'' на такова редактиране. ::::: Важно е да се помни и това, че не е нужно тези нарушения да бъдат „доказвани“, тъй като Фондация „Уикимедия“ очевидно не може да провежда полицейски разследвания. На практика е достатъчно добре обосновано предположение, че е налице нарушение на УзП, за да бъде ограничен достъпа, особено когато това е свързано с вреди за съответния проект -- например нарушаване на основополагащите принципи, включително тормоз над останалите редактори. ::::: По тези причини най-добронамереният ми съвет е да не се страхувате да бъдете максимално открит. Освен, че няма да рискувате да сте в нарушение на УзП, това може да Ви спечели и повече симпатии сред редакторите. ::::: {{цб|има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той}} ::::: Краткият отговор е: това, което виждате тук, е начинът за решаване на ситуации като тази в проектите на Фондация „Уикимедия“. ::::: Ако предпочитате по-официален отговор, може да се свържете директно с Фондацията: https://wikimediafoundation.org/about/contact/<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:04, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::<nowiki>Благодаря за поясненията {{@</nowiki>[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]<nowiki>}}, наистина са доста изискванията, както и спецификите, подробностите и тълкуванията. Аз не съм професионален нито журналист, нито редактор, нито имам амбиции да бъда такъв. Аз съм просто доброволец в случая и нищо повече. </nowiki> ::::::Така , че ако ако имате желание, време и воля, моля направете вие (редакторите имам предвид) необходимите промени по страницата следвайки стандартите на wikimedia. Каквото се изсква като информация от страна на Цанко Цанков, ще ви бъде предоставено предварително или по време на редактирането. Иначе става двойна работа и игра на котка и мишка в която нашата страна трябва да се чувства мишката, която я е страх от редакторите на Wikipedia :) Но оценявам високо диалога все пак с всички Вас ! ::::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:11, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::: Едно малко, но важно уточнение, касаещо „предоставянето на информация“ и защо то не е приложимо в случая. Редакторите в Уикипедия са задължени от [[Уикипедия:Възможност за проверка]] да използват при създаването и дописването на статии единствено информация, която е налична в публично достъпни [[У:БИ|благонадеждни източници]]. Това е съществено отличие от например журналистите и учените, за които е обичайно да събират лично информация като очевидци, интервюиращи, експериментиращи и т.н., както и да споделят собствени анализи, заключения, преценки и други подобни. Вече това, което журналистите, учените и въобще специалистите в дадена област публикуват -- което ние наричаме „вторични източници“ -- представлява основният източник на информацията в Уикипедия. Именно тази особеност на Уикипедия -- при условие също, че се подбират единствено вторични източници, на които може да се има доверие -- позволява на енциклопедията да бъде смислен източник на информация, независимо, че „всеки може да я редактира“.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:01, 23 ноември 2024 (UTC) : [[Картинка:Yes check.svg|18п|✔Готово|link=]] '''<bdi>Готово</bdi>''' Преместена като [[Чернова:Цанко_Цанков_(плувец)]] до привеждане в енциклопедичен вид. Защитата за редактиране е свалена, всеки може да я подобрява. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:04, 22 ноември 2024 (UTC) След последните добавки към тази статия хвърлящи безпочвени нападки към определени личности, съвсем загубих надежда за тази статия и че може да се излезе от този батак.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:57, 24 ноември 2024 (UTC) == Чернова: JoyYoga одобрение и планиране == Здравейте УкиАвтори и админи, Моля за помощ относно моята чернова, която очаква одобрение. Опитал съм се да напиша статията, така че да не звучи рекламно, тъй като става дума за материал, който да информира за марката Joy Yoga и студиото ни в София. Бихте ли могли да ми помогнете, да я направим така, че да отговаря на всички условия, защото ми се иска да сме представени, като наистина различно Йога студио и общност в София? Като цяло, смятаме на сайта joy yoga да започнем поетапно да качваме множество материали, които можем да преработваме и споделяме за уикипедия, защото ще се стремим да бъдат образователни и информативни. Не съм убеден, доколко това отговаря на стандартите на общността, а знаете, че това отнема голям ресурс, така че ще се радвам да дадете някакво становище в тази посока. За момента е важно, да ни виждат като сериозен бранд, което е малко трики при положение, че Уики, по това, което чета не толерира реклама и позициониране на кой да е - пише че се приемат статии за значими компании, но реално липсва обективен критерии за това кой бранд е значим. За мен JoyYoga e значим, но за друг не е.. :) Благодаря ви, предварително и ще се радваме, ако се интересувате от йога, здравословна храна или просто искате да се запознаем - да ни посетите... ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 22:13, 23 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Поздравления за откриването на студиото ви. Разгледах черновата ви. За съжаление не мисля, че отговаря на изискванията за значимост и енциклопедичност. Всичко в статията е като от бизнес уебсайт, а и няма достоверни източници. Студиото е открито едва преди няколко месеца - няма как да добие значимост за толкова кратко време. Приемливи източници в случая биха били неща от рода на статия във вестник, която описва приносите на студиото към, например, местната икономика или обществен живот и то след като студиото е съществувало с години. Не мисля, че статия за това студио за момента принадлежи в Уикипедия. Ето ви няколко примера на значими бизнеси, като не всички са добре написани, но поне по значимост имат място в Уикипедия - [[Мол ъф София]], [[Билла]], [[Кино Арена]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:47, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря SlipknotRlZZ, ::Ще имам предвид, нещата, които споменавате. Може би на по-късен етап от развитието ще опитаме отново да се добавим като компания. Ако смятате, че можем по някакъв начин да я преработим, така че да отговаря на изискванията, може да се свържете с нас и да си направим среща. Освен това си търсим човек, които да може да пише добре по темите за йога, така че ако проявявате интерес може да се помисли нещо.. ;) ::Поздрави, ::Александър [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:48, 24 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Уикипедията не е площадка за рекламиране на стартъпи. По-добре се насочете към Facebook или Instagram. Хората, които търсят информация в Уикипедията надали са ваши потенциални клиенти. Пораснете, отворете филиали във всички областни центрове и вярвам ще се намерят хора, които ще напишат за вас статия в Уикипедията. Засега не си губете времето. Безплатен съвет от мен. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:07, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря Николай, ::Разбира се, използваме дигиталните платформи за реклама, които посочихте. Идеята ми за уики-статия си ми хрумна случайно и помислих, че ще е интересно да направим някаква поредица от материали, които можем да подготвим и да качим. :) Може да се пише по специализирани материали за самите практики, някакви неща за индуистките божества и др., но сякаш при това положение, по-скоро няма смисъл... ::Благодаря, все пак и поздрави, ::Алекс ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:53, 24 ноември 2024 (UTC) :::За практиките пишете, но не споменавайте Joy Yoga, поне на този етап, докато не станете узнаваеми. При всеки опит за написване на статия Joy Yoga, тя ще бъде безжалостно изтривана. Дерзайте. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 18:44, 24 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря Николай, ::::Мисля да ги кросвам с публикации на сайта. Реално ще правя статиите в блога, а в уики ще го цитирам като източник, като това ще става през 2 месеца, така хем ще вдигам SEO score-а на сайта, хем ще имаме присъствие в уики. Какво мислиш за този подход? Единствения казус е да намерим кой да пише и редактира, че напоследък е голям проблем това, а аз не знам дали ще мога да насмогна... :) ::::Поздрави, ::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 00:19, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Вие изглежда отказвате да се съобразите с изискванията за писане в Уикипедия. Никакви авторски писания. Множество благонадеждни източници. Сериозно ли си въобразявате, че тук ще си дублирате сайта? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 00:49, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Това не е добра идея. Уикипедия не е място я разсъждения, мнения, философии... Това е енциклопедия, сбирка от факти, които са били докладвани на друго място, в благонадеждни източници, преди да бъдат записани тук. Запитайте се защо искате да дублирате в Уикипедия. За собствена облага? Ако искате да допринесете към Уикипедия, добре сте дошли! Но моля първо се запознайте с [[Уикипедия:Благонадеждни източници]], [[Уикипедия:Възможност за проверка]] и [[Уикипедия:Без оригинални изследвания]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:48, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::Привет Николай, ::::::Извинявам се, че не съм разбрал какво точно искате да кажете. Може би, започвам да разбирам какво имате предвид при така поставения коментар. :) Надявам се, че ще простите невежеството ми, въпреки че нямам предвид "собствена облага" в прекия смисъл и по-начина по който разбирам този термин. Ще се запозная с материалите, които ми цитирахте и благодаря за съдействието.. ;) ::::::Поздрави, ::::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 02:03, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::: [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], малко храна за размисъл, която може да Ви е полезна, дори да не допринасяте повече в Уикипедия. ::::::: Много хора днес изпитват носталгия по миналото, дори минало, в което още не са били родени. Светът изглежда все по-необясним и несигурен. Има много и най-различни причини за това. Една от тях обаче е какофонията от информация, заливаща ни отвсякъде – особено информация, която интуитивно чувстваме, че се възползва от нашите нормални човешки слабости, като например доверието ни. ::::::: Кому можем днес да вярваме? Има ли въобще истина? ::::::: Преди близо четвърт век, когато Уикипедия възникваше като проект, в който „всеки може да редактира“, мнозина смятаха, че това е абсурдна идея. Невъзможно е всеки да може да пише и да не излезе една огромна глупост! Уикипедия не само опроверга тези песимистични предсказания, но се превърна в уважаван източник на информация и практически неразделна част от днешното цифрово пространство. ::::::: Защо? Причината е, че Уикипедия позволява на всекиго да пише – но не какво да е. Енциклопедията изисква да се пише това, което казват авторитетите. И признава за авторитети само тези, които са се доказали като такива. Случайно или не – както беше в „доброто старо време“, за което мнозина тъгуват днес. ::::::: Каква е връзката с Вашите занимания? ::::::: Един от кумирите ми, макар и в малко по-различна, но донякъде свързана област, е Scooby Werkstatt, известен като [https://youtube.fandom.com/wiki/Scooby1961 scooby1961]. Скуби навремето имаше сайт със съвети как да поддържаме добра физическа форма. Такива сайтове – бол. ::::::: Но Скуби се отличаваше. Съветите му звучаха доста земно: „не харчете излишни пари за скъпо оборудване, добавки или дори храни: важно е постоянството, за мускулите и парче ръждиво желязо върши същата работа като лъскавото, а бобът и лещата са отлични източници на белтъчини, независимо, че може да изглеждат като бедняшка храна“. ::::::: Обаче дори това не беше същественото отличие. Същественото беше, че Скуби винаги цитираше сериозни научни изследвания, с които аргументираше своите твърдения. Не „вервайте ми“, не „една жена каза“, не „[[Хълк Хоган]] каза“, не дори „[[Арнолд Шварценегер|Арнолд]] каза“. ::::::: Скуби не е типичният днешен инфлуенсър. Но съм убеден, че ако инфлуенсърството въобще просъществува в бъдеще, то рано или късно ще се върне към модела на хора като Скуби. Защото всяка заблуда, въобще всичко фалшиво един ден неизбежно се сблъсква – челно – с реалността, а здравият разум винаги е крайният победител. Както казваше един от героите на Азимов, „главна характеристика на научната религия е, че нейните пророчества ''винаги'' се сбъдват“. ::::::: Вярвам Ви, когато пишете, че не сте просто поредните, захванали се с нещо. Един от начините да се отличите може да бъде моделът на хора като Скуби, които се основават на факти и научни доказателства. А пък един от начините да развиете тези умения – а и да подчертаете сериозността на заниманията си – може да бъде допринасянето в Уикипедия. ::::::: Представете си добре написани статии в енциклопедията, които описват ''реалните'' ползи от йога за организма, важното ѝ културно влияние, нейната история и много други аспекти. Независимо, че и други редактори ще допринасят по тези теми, човек може с основание да се гордее, че ги е започнал или значително развил. А защо не и превърнал в „[[Уикипедия:Избрани статии|статии за пример]]“ – каквато е [[:en:Yoga]] в английската Уикипедия. :) ::::::: Каквото и да решите, желая Ви успех в начинанията!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:26, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], между другото ако продължите да пишете в Уикипедия ще трябва да си смените потребителското име. Уикипедия [[У:НПИ#Неподходящи_потребителски_имена|не разрешава]] фирмени имена. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:52, 25 ноември 2024 (UTC) == Пр. Хр. == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Алиса Селезньова]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:45, 29 ноември 2024 (UTC) Алиса Селезнёва, или на всякъде в статиите променете правилното, книжовно ''пр.н.е.'' на архаичното ''пр. Хр''. или престанете {{нлн|да вандалствате}}! Не мога да разбера защо толкова настоявате. България е светска държава. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:03, 28 ноември 2024 (UTC) :Няма нужда от толкова агресия. Настоявате да наложите мението си по спорни въпроси - обясни Ви се, че няма да стане така. Отделно гледам, че използвате думички, които не разбирате - моля, прочетете [[Уикипедия:Вандализъм]] и превантивно [[У:НЛН]], че сте по ръба.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::Това не е агресия, а принципи. Просто така да се връщат редакциите е равностойно на вандалщина. Ако толкова настоявате, променете всички споменавания в статията, а не връщайте редакциите. В края на краищата ми дреме на [цензурирано] какво ще пише. Може и никога повече да не отворя тази статия. Виждам, че сте {{нлн|почитателка на съветски филми}}, та ще си позволя да перефразирам реплика от един филм: „За Википедию обидно.“ [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:35, 28 ноември 2024 (UTC) :::Нямам представа за какво говорите, но няма много общо с принципите в Уикипедия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 18:28, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Отговорете ми, естествено ако желаете, какво ви кара {{нлн|така да безчинствате по просторите на Укипедията}}. С какво ''пр. Хр.'' е по-добро? От естетическа гледна точка е ужасно с тази стърчаща главна „Х“. Словосъчетанието „преди Христа“ въобще не се ползва, нито от народа, нито в медиите. Някаква сляпа вяра, но България отдавна е '''СВЕТСКА''' държава. Единственото обяснение е, {{нлн|комплекси и предчувствието за своята значимост}}. {{нлн|Продължавайте, дерзайте!}} [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:14, 28 ноември 2024 (UTC) :::::А Вие сте просто за моментално блокиране. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 21:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::::::Причината, Моля! ::::::Затова ли, че отстоявам чистотата на българския език или има други причини? {{нлн|Ненавист, комплексарство и т.н.}}? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:30, 28 ноември 2024 (UTC) :::::::Дали българският език остава чист пишейки "преди Хр." или "пр Хр." може да се провери лесно, примерно в "История на българския народ" на Петър Мутафчиев от 1943 г. Авторът очевидно е грамотен мъж, който е бил съвсем наясно, че официално възприетия светски календар на България е Грегорианския и там година първа започва от раждането на Христос. За справка, погледни в част "I. Уводъ. Предистория и древенъ период въ миналото на балканския полуостровъ", на петия ред "преди Хр.", както и по-натам в цялата книга. Да разбирам ли, че по същество не си съгласен да ползваме Грегорианския календар в Уикипедия или просто не знаеш, че това е светския календар, използван в България? Поздрави, [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 10:29, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Ама вие сериозно ли давате за нормалност книга писана преди езиковата реформа? Повтарям! Никой не е забранил „пр.Хр.“, но използването му в XXI век в една светска държава е много странно. По своята абсурдност се нарежда до налаганата в последно време „българска кирилица“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:52, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::Причините за блокиране: :::::::* Множество лични нападки, включително в този разговор; :::::::* Неколко нарушения на правилото за тройно връщане. :::::::Помислете как успехте бързо да влезете в конфликт с 5-6 опитни редактори, некои от които администратори. Ако този разговор се водеше на У:ЗА, щехте вече да сте временно блокиран. (А, сега вижам, че той вече се води там.) Понеже виждам, че сте грамотен човек, моля Ви, осмислете репликите си, които са зачистени от други редактори. Войната с кирилицата (ако правилно разбирам неколкократните Ви препратки към нея) не я намесвайте тук. Пр. Хр. е широко използвана система от българската историческа наука - само на посоки Димитър Попов например, виден траколог. [https://www.ozone.bg/media/pdfs/576f550483b99.pdf]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:17, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], след като в правописния речник на БАН от 2012 г. е пояснено, че пр.Хр. може да се пише със или без интервал (т. 72.2.1) [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pravopis-na-skrashcheniyata-4/1338] и така сигурно е и в Берон, очевидно формата не е отживелица. Разбираемо има различни предпочитания, но тук не можете да налагате Вашите и е важно да разберете това. Ако пишете статии, можете да използвате в тях предпочитаното и никой не би трябвало да го промени, защото, както сам знаете, никоя от двете форми не е забранена, а и тук не сме направили с консенсус избор на една. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 14:34, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::Никой не е против кирилицата, упази Бог, а против налаганата от края на 50-те години типографска форма на кирилицата, наричана [[Българска кирилица]]. А по повод „пр.н.е.“. Никой не е забранявал този израз, а това, че се ползва в академичните среди е проблем на самите среди. Уикипедията е свободна енциклопедия и въпреки, че се придържа към научните факти не е задължително да използва архаични изрази, характерни за малка група хора, та било те и професори, и академици. Повтарям! България е светска страна. Никой в България не ползва в обикновения живот '''архаичното''' „пр. Хр.“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:09, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Според посочените източници, това изобщо не е вярно. Ако нямате източници, които да Ви подкрепят, мнението Ви си остава само това - личното Ви мнение, което Уикипедия не следва да прилага, тъй като противоречи на източниците и няма консенсус за него. Кое е толкова неясно?-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:13, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::: [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], Уикипедия [[У:НЕЕ|не е място за застъпничество от какъвто и да било род]]. Ако Вие имате мнение, това е Ваше право, но Уикипедия следва наложените практики, независимо дали ни харесват или не.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 29 ноември 2024 (UTC) Най-прекрасното е, че Хр., е роден 6 г. пр. Хр. [[Специални:Приноси/78.154.14.183|78.154.14.183]] 20:44, 2 декември 2024 (UTC) : А пък [[Начален меридиан|началният меридиан]] е разположен на 5 ъглови секунди от началния меридиан в Гринуич. Индианците не са индийци. В конската сила няма коне. Октомврийската революция – през ноември. Накъде отива тоя свят?!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:14, 2 декември 2024 (UTC) ::Съсипаха я тази държава, и добре че са потребители като @[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], че да ни отворят очите за тези несправедливости. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:35, 3 декември 2024 (UTC) == Партийна принадлежност на министри – отново за У:БЖХ == Обърнато ми бе внимание, че в статии като [[Правителство на Димитър Главчев 1]] партийната принадлежност на министрите бива променяна периодично от различни редактори. Стига се и до парадокси: Главчев като премиер е „безпартиен“, но като външен министър е от ГЕРБ-СДС ([[Special:Permalink/12410103]]). Какво толкова, ще кажете, {{ш|миоправиго}}! Първо, нека напомня: [[У:БЖХ]] не се отнася само до биографичните статии за живи хора. Тя се отнася до ''всяка информация'', свързана с тях. Всичко, за което има дори най-малък шанс да бъде оспорено, трябва да бъде подкрепено със солидни източници – както като качество, така и като количество. И дори за това, което изглежда сякаш не може да бъде оспорено, трябва да има поне някакви благонадеждни източници. По различни поводи – най-вече атаки срещу колеги от публични личности, които не са харесали нещо, написано за тях в Уикипедия – съм писал и тук, и в социалните мрежи как Фондацията би защитила решително и, както показва практиката, много успешно всеки един редактор, който стриктно е следвал принципите на Уикипедия. Може би обаче е важно да се подчертае и обратното: ''Фондацията няма да защити никого, който не спазва правилата''. Защо тогава просто не съм премахнал информацията? Защото в случая се използва шаблон {{ш|Министър2}}. Явно с цел улеснение, колоната за партийна принадлежност е направена така, че създава уикивръзка от съдържанието си (дори „[[военен]]“ на практика сочи към [[Война]]) или изписва „безпартиен“, ако не е посочена принадлежност. Това не е идеално, но е окей с исторически правителства, членовете на които отдавна не са между живите. Със съвременните правителства обаче не е така. Проблемите са два. Първо, добавяне на искане за източник, естествено, чупи шаблона, защото искането влиза в генерираната уикивръзка. Особено нелепо е, че дори добавяне на източник чупи шаблона по същия начин. Второ, интуитивното разбиране е, че за някого, за когото не се знае партийната принадлежност, колоната може да се остави празна. Обаче така се изписва „безпартиен“, а за някой министър и това може да звучи като невярна или дори „злепоставяща“ информация. Засега няма да пипам шаблона, защото наистина се използва в много исторически статии, където, първо, ще е много работа да се добавят източници, второ, липсата им не е чак толкова фатална (но и в никакъв случай не е безпроблемна). Най-вероятно бих мислил в посока създаване на пореден алтернативен шаблон ({{ш|Министър2}} е алтернатива на {{ш|Министър}}), който да позволява удобно добавяне на източници и искания за тях. Може би дори да изисква посочване на източник. '''TL;DR: Всяка информация за живи хора трябва да бъде подкрепяна с източници: подчертано благонадеждни и възможно повече.'''<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:33, 30 ноември 2024 (UTC) : Да, стойността по подразбиране следва да се промени на празна (и тя да се ползва при липса на източник). : По-същественият проблем с тези таблици е, че партията се използва неконсистентно в две различни значения - като формално партийно членство (което изобщо не е дефинирано за ранните партии) и като представител на дадена партия в коалиционни (или не) правителства. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:01, 1 декември 2024 (UTC) :: Точно така, именно в тоя смисъл беше забележката, която ми бе направена.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:13, 1 декември 2024 (UTC) :::Ама Главчев като служебен министър-председател си е безпартиен, независимо къде членува, защото не е излъчен за премиер от партия, а е назначен. Според мен това е идеята на "партийната принадлежност" на министрите - от коя партия им идва мандатът и служебните по дефолт би трябвало да са безпартийни. [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 11:10, 3 декември 2024 (UTC) :::: Разбирам тези разсъждения. Макар неизбежно да възниква въпросът защо въобще имаме колона „партия“ за служебни правителства, ако министрите в тях „по дефолт“ са безпартийни. :::: Но не това е важният въпрос тук. Въпросът е, че когато напишем нещо в Уикипедия, то трябва да бъде подкрепено с благонадеждни източници. И ако различни благонадеждни източници казват различни неща, трябва да ги представим [[У:НГТ|неутрално]]. И трябва да правим тези неща изключително прилежно и дори педантично, когато става дума за [[У:БЖХ|живи личности]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:51, 3 декември 2024 (UTC) == За благонадеждността на fccska.com == https://www.fccska.com/ се определя като „неофициален фен сайт на ПФК ЦСКА (София)“. В него се пишат биографии на футболисти, явно от някакви запалянковци, които биографии след това се използват в „Уикипедия“ ([[Иван Турицов|пример 1]], [[Густаво Бузато|пример 2]]). Понеже знам, че темата е обсъждана преди, относно сайтове като Fandom, кажете как да процедираме с този, тъй като няма никаква гаранция, че информацията е достоверна. Нито идва от официалния сайт на отбора, нито е някакъв независим източник, който да предава що-годе някаква значимост на личността, която отразява. В момента се ползва само за да създаде впечатлението, че ''футболистът е бил първостепенен обект на множество нетривиални публикации'', а в редица случаи се ползва единствено и само той. Дори лицензът му е нагласен така, че да е съвместим с уики и да позволява директно копиране. Тоест някой фен пише биографията на даден футболист, без да се знае изобщо какви източници е ползвал, и изведнъж тази биография се появява при нас. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:14, 1 декември 2024 (UTC) : Според мен източникът не е благонадежден (фен сайт). По същата причина не е и независим и не следва да има тежест от гледна точка на значимост. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:04, 1 декември 2024 (UTC) :: Мислех да дам по-нюансирано мнение (примерно знаем ли каква репутация има сайтът като достоверност на публикуваната информация), но отворих [[:en:WP:USERGENERATED]]. Накратко, фенсайтове изрично са изключени от подходящите за Уикипедия благонадеждни източници.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 1 декември 2024 (UTC) ::: Това ни поставя в деликатна ситуация, тъй като е масова практика поне при нас позоваването на IMDb, videoclip.bg, лични блогове, Discogs и др. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:46, 3 декември 2024 (UTC) ::::IMDB е нещо различно и е общоприет за надежден сайт. С Discogs не съм запознат много, но videoclip.bg и лични блогове са определено неблагонадеждни, като личните блогове поне могат да се използват за да потвърдят казаното от автора, стига то да има някаква енциклопедична значимост. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:00, 3 декември 2024 (UTC) ::::: Казвам го във връзка с [[:en:WP:USERGENERATED|политиката]] в enwiki, която се спомена, според нея и IMDb е неблагонадежден. <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Специални:Contributions/Carbonaro.|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">09:05, 3 декември 2024 (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :::::: Интересно е, че в самата [[:en:IMDb#Copyright, vandalism and error issues|статия за IMDb]] пише „Due to the time required for processing submitted data or text before it is displayed, IMDb is different from user-contributed projects like Discogs, or OpenStreetMap, or Wikipedia, in that contributors cannot add, delete, or modify the data or text on impulse, and the manipulation of data is controlled by IMDb technology and salaried staff.“ Вероятно би било полезно да се прегледат [https://en.wikipedia.org/wiki/Special:Search?fulltext=Search+archives&fulltext=Search&prefix=Wikipedia+talk%3AReliable+sources%2F&search=imdb&ns0=1 дискусиите по въпроса].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:16, 3 декември 2024 (UTC) ::::::: В статиите за филми актьори, режисьори почти не се използва imdb като източник. Единствено като външна препратка към въпросния обект, нещо което го има и в статиите на английската Уикипедия. Друг е въпросът, че почти цялата информация за филмите се взима основно от там.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 09:26, 3 декември 2024 (UTC) == Категория:Предмети на култа == Сверяване на часовника. За мен [[:Категория:Предмети на култа]] е безполезна, да не кажа дори вредна. Какво точно е „култ“, какво въобще са „предмети на култа“? Сред добавените в категорията статии към момента например са [[Свещ]], [[Калимявка]] и [[Фетиш]]. Мнението ми всъщност е далеч по-категорично, но ще се въздържа да го споделям в името на принципите ни. Пък и може да бъркам, затова ще се радвам да чуя други мнения.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:56, 1 декември 2024 (UTC) :''Cult'' идва от латинския корен ''cult-'', което означава поклонение. :В труда си ''De natura deorum'' Цицерон пише, че „religi“ (religiosi) — е човек, който е изучавал канона на своята вяра и стриктно го следва. :Следователно, култ е по-общо и неутрално понятие. :Вместо накои да се обиждат на думата култ, по-добре да създадат Портал:Религия. Българската Уикипедия е една от тези, които го нямат. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:06, 1 декември 2024 (UTC) :: Добре, извън Уикипедия някои ме насочиха към разни източници, сред които и конспекти по археология в СУ, където „предмети на култа“ фигурира като понятие. Продължавам да не съм съвсем убеден, че подборът на статиите непременно е най-подходящ, но нека наистина и други колеги вземат отношение, ако смятат, че има смисъл.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:19, 1 декември 2024 (UTC) ::Според речника на българския език „култ“ е религиозна почит към божества, значи категорията „Предмети на култа“ би трябвало да включва предметите, които хората използват, за да отдават почит на божествата? Би ли споделил, Илиев, своето искрено мнение, защото е възможно наистина да има различни интерпретации. „Религиозни предмети“ ли би било по-подходящо, или изобщо да няма такава категория? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:17, 1 декември 2024 (UTC) ::: Изглежда, че е окей да има такава категория. В случая сгреших, че просто търсих аналогични категории на други езици (а то може и пак да има, но да не съм ги намерил). Но понятието явно си е утвърдено поне в археологията. Няма смисъл да изказвам повече лично мнение, без поне малко да прочета по темата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:26, 1 декември 2024 (UTC) :Казахте нещо за опитността. Опитността в Уикипедията се отнася за това, как да се създаде нещо технически (нова статия, нов портал, нова категория), а не каква да е тя. Всичко останало са знания. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:19, 1 декември 2024 (UTC) :: Fair enough. Човек цял живот се учи. Е, има и такива, които смятат, че вече всичко знаят.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:28, 1 декември 2024 (UTC) : „Култови предмети“ като че ли е рутинно използвано в археологията (и тук [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/култов/]), „Предмети на култа“ поне на мен ми звучи по-необичайно. Не съм сигурен дали „култови предмети“ и „религиозни предмети“ е напълно идентично, но изглежда има достатъчно застъпване, за да има само една категория (и тогава връзката би трябвало да е към {{Q|6418726}}, независимо кое име се предпочете). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:30, 2 декември 2024 (UTC) :: Благодаря ти! Оказа се, че на руски си има категория с идентично име [[:ru:Категория:Предметы культа]], в която наистина влизат дори свещите, затова махнах накрая с ръка. :: Освен в археологията иначе, видях, че терминът се споменава и в богослужебен контекст, [https://synpress-classic.dveri.bg/04-2002/08-01.htm например]: „Осигуряването на българските църковни общини с "предмети на култа", т. е. с богослужебни одежди, книги, свещници, потири и друга утвар беше грижа на Св. Синод на БПЦ.“ Сега, тук се споменават „свещници и друга утвар“; не можах да намеря категорична дефиниция какво влиза в „утвара“, но изглежда, че поне някои видове свещи влизат. Дали това е основание [[Свещ]] да влезе в категорията, продължавам да се чудя. В руската Уикипедия е така, в английската действително по-скоро няма съвсем същата категория. За мен остават леко неясни границите на обхвата. :: В крайна сметка не настоявам нещо непременно да се променя, освен ако не се получи някакъв консенсус, че е нужно. В първия момент -- явно погрешно -- ми се стори, че е някакво напълно самоинициативно залитане. Обичайно проверявам, преди да пиша, но тоя път направих грешка и първо писах. :) Но може би няма лошо -- когато дискусията е културна и конструктивна, рядко е напълно излишна.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 2 декември 2024 (UTC) :::На руски '''''утварь:''''' най-общо обозначение на изкуствено създадени и подвижни предмети от интериора, съвкупност от предмети, принадлежности на някое домакинство. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 19:12, 3 декември 2024 (UTC) :::: Домакинство на култа?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 22:17, 4 декември 2024 (UTC) :Подобни въпроси обикновено възникват, когато в даден момент е преведена категория от рускоезичната Уикипедия, а те имат навика да си създават дърво на категориите, което не е "синхронизирано" с Уикипедията майка. Технически погледнато [[:ru:Категория:Предметы культа]] е съвкупност от [[:en:Category:Religious objects by religion]] и [[:en:Category:Religious objects]], които са на две различни нива. Другият проблем при подобни случаи е лошият/директен превод - Предметы культа се превежда Религиозни предмети. Неслучайно на испански е "Objetos de culto religioso", а на полски "Przedmioty kultu religijnego". Спокойно можем да свържем категорията с "Religious objects" и да я преименуваме на Религиозни предмети (обекти също не е добър превод). [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:43, 3 декември 2024 (UTC) ::Култ е понятие много по-широко от религията, а религията е подмножество на култа. Религията е „набор от морални норми и тип поведение, произтичащи от вярата в съществуването на свръхестествен свят и свръхестествени същества“, докато култ е „почитание, поклонение“ пред нещо. Имаме „религиозен култ“, „култ на личността“ и т.н. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 11:42, 3 декември 2024 (UTC) ::: Струва ми се, че е добре да имаме по-ясна дефиниция. Дори ако се ограничим само до „организираните“ култове, маратонките на Найки [[:en:Heaven's Gate (religious group)#Mass suicide|също трябва да влязат в категорията]]. Ако включим „де факто“ култовете, продуктите на [[Епъл]] също биха могли да се класират. От „баналните“ култове [[Бельо]] би било очевиден кандидат за включване. ::: Питам се също дали в категорията влизат символите: ако влезе [[Кръст]], трябва да влязат също [[Червена звезда]], [[Сърп и чук]], [[Свастика]], [[Пентаграм]], а най-вероятно и [[Летящо спагетено чудовище]]. За [[Фалос]] дори не се питам, защото изглежда очевидно. И понеже споменавате култа към личността, кои биха били неговите „предмети“, които бихме включили в категорията?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:21, 3 декември 2024 (UTC) :::: [[Мавзолей на Георги Димитров]]. {{D}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:21, 3 декември 2024 (UTC) ::::: {{D}} {{like}} <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:26, 3 декември 2024 (UTC) :::Ако култ в контекста на категорията е по-общо понятие от религия, защо сте добавили категория религия като единствена надкатегория? [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 15:26, 3 декември 2024 (UTC) == Discussion == Sorry for my use of English, you may be interested in the discussion [[:meta:Steward_requests/Miscellaneous#Interface_admin_request_on_bgwiki|here]] [[Потребител:Matrix|Matrix]] ([[Потребител беседа:Matrix|беседа]]) 19:55, 5 декември 2024 (UTC) == Отново за локалните CSS и JS == : ''Продължение на [[Уикипедия:Разговори/Архив/2024/ноември#Оптимизиране на локалните CSS и JS]]'' Някакви вече се оплакали, че имат проблем с тъмната тема, и дори искали от глобалните админи да ни разкарат част от CSS-а. Последно писали на стюардите да ги направят интерфейсни админи при нас, които вместо това любезно ме пингнаха. Писах им, че ще опитам да прегледам нещата и евентуално да направя нещо по въпроса. Уви, няма закътан пристан от ветровете на промените [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Искането към стюардите: [[:m:Steward requests/Miscellaneous#Interface admin request on bgwiki]]<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 23:47, 5 декември 2024 (UTC) : А, той бил писал по-горе. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:23, 6 декември 2024 (UTC) ::background, който е основният проблем според мен може да се махне. Проверих и на двете векторни теми. Оригиналният цвят на фона е почти същият -rgb(249, 249, 249) e зададен в проблемния код, а ако се премахне остава rgb(248, 249, 250). За другия код трябва да погледна малко по-детайлно, но мога да го направя другата седмица. По-големият проблем са цветовете зададени твърдо в самите статии – там ще имаме доста работа, но трябва да видя старите кодове за импортиране на всички статии в локална база от данни и да се опитам да генерирам списък със статии за коригиране. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:59, 6 декември 2024 (UTC) ::: Благодаря ти! Документацията не е идеална, но след известно търсене намерих най-сетне [[:mw:Recommendations for night mode compatibility on Wikimedia wikis]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:21, 6 декември 2024 (UTC) == Благодарност == Само минавам да ви поздравя и благодаря за усилията, които полагате, за да поддържате българската версия на Уикипедия, толкова години. Бъдете здрави! [[User:5ko|Петко]] 12:04, 6 декември 2024 (UTC) : А, да, днес е годишнина някаква. {{D}} Поздравления и от мен. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:05, 6 декември 2024 (UTC) :: Благодаря, [[User:5ko|Петко]], поздравления за вас, които сте свършили неимоверната работа по създаването ѝ! Преди една година стана дума, че някой път като идвате насам ще се обадите и ще огранизираме среща; сигурна съм, че много хора ще се зарадват да го направим :). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 15:10, 6 декември 2024 (UTC) == План за CSS == Ок, предлагам следното: # Прехвърляме целия Common.css в джаджа <code>LegacyStyles.css</code>, с [[:mw:Extension:Gadgets#Options|тип ''styles'' и параметър ''default'']], т.е. зареждаща се автоматично за всички потребители, включително IPта. Това би позволило по-лесно тестване на следващи промени като човек си изключи джаджата и си добавя части от кода в нея в локалния си common.css. Може би има и по-гурувски начини за игнориране на Common.css, но този ми се вижда дуракоустойчив и най-вече достъпен. # Постепенно добавяме и други джаджи от същия тип, в които прехвърляме от ''LegacyStyles'' код, който действително е полезен: например класовете за подравняване на текст в колони. Идеята е кодът да бъде подреден и групиран тематично, особено ако би било полезно да може да бъде изключван от потребителите при желание. # Накрая някаква, но желателно много малка част от кода може да се върне в Common.css. Според мен единствено неща, които са абсолютно нужни и достатъчно прости (ако не са достатъчно прости, значи най-вероятно не са абсолютно нужни). Бих започнал с точка 1 още сега, за да можем да тестваме по-свободно. Това прехвърляне поне е съвсем просто. Всъщност, ето предложението: {{gh|wikipedia-ui/pull/20}} Ping {{@|Петър Петров|StanProg|Nk}}<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:58, 6 декември 2024 (UTC) : Това добре като първа стъпка, но какво следва? Да се тества върху всички теми + тъмен режим какво се случва с премахването на всяко парче и да се решава какво следва? Изглежда доста работа. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:12, 6 декември 2024 (UTC) :: [[Потребител:Nk|Спас Колев]], истината е, че не знам как би изглеждала Уикипедия без нещата в Common.css (може би наистина има начин да го тествам и сега, но ми е малко тегаво с времето да ровя как може да стане). :: Ако се окаже, че изглежда горе-долу сносно, като следваща стъпка ще предложа да изключим LegacyStyles по подразбиране. На когото не му пука за тъмни схеми и мобилен изглед, но държи на предишното оформление, може просто пак да си я включи от настройките. А който би искал конкретни неща да работят и с всички тези различни облици, теми и устройства, може вече да си се занимава -- колкото време иска и когато може -- да ги прехвърля в отделни джаджи. :: Ако нещата изглеждат доста счупени, тогава LegacyStyles си остава включен по подразбиране. Останалото обаче е сходно: който има интерес, може да се занимава да оправя конкретни неща. Примерно аз мога да се захвана да оправям разни проблеми с тъмната схема, защото напоследък я ползвам, а много неща действително изглеждат дразнещо счупени с нея.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:25, 6 декември 2024 (UTC) ::: Още малко за последния вариант. LegacyStyles си стои включено по подразбиране, така че за всички редактори външна разлика няма. Междувременно оправяме едно-две-три неща. И съобщаваме тук: който иска, може да си изключи LegacyStyles и да включи тези джаджи и да се обади, ако има проблеми. ::: Това би позволило тестването да се прави от повече хора и най-вече да е ''opt in'' -- който иска да тества, поема и рисковете от счупване. Останалите си карат както досега -- докато не получим достатъчна обратна връзка, че нещата изглеждат добре и може да изключим LegacyStyles за всички.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:07, 6 декември 2024 (UTC) :: Може би само да допълня нещо, което писах и още първия път като повдигнах темата. Уикипедия би трябвало да изглежда задоволително и без никакъв локален CSS. Ако някъде се чупят някакви неща, то би било защото сме се опитвали да ги натаманим да изглеждат по различен начин от този, който Уикипедия предлага по подразбиране. И именно тези натаманявания апелирам да минимизираме, за да не изпадаме повече в подобни ситуации. Факт е, че хората се ентусиазират да направят нещо шарено, но има причини минималистичните интерфейси да са били винаги популярни и може би да стават още по-популярни.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:32, 6 декември 2024 (UTC) : Бях го писал по-горе, но да повторя и тук. Идеята ми е накрая LegacyStyles да не бъде повече включен по подразбиране и в него да останат само неща, които отделни потребители може да искат да продължат да виждат като оформление, дори и с цената да се чупят други облици, цветови схеми или мобилен изглед. И, много важно, без никакво обещание за поддръжка. : В останалите джаджи и евентуално в Common.css виждам да остане само код, за който преценим, че съотношението между ползите от него и ресурсите за бъдеща поддръжка е приемливо. Това би се отнасяло най-вече до джаджите с параметър ''default'', т.е. включени за всички по подразбиране, дори IP-та, и още повече за евентуален код в Common.css. : Лично аз бих се радвал да обособим някои шарении в отделни джаджи, може би дори като алтернативни варианти. Типичен пример за мен биха били инфокутиите, за които далеч повече харесвам минималистичното оформление в английската и други уикипедии. Особено пък когато тези оформления всъщност не биха изисквали локален CSS, който да е нужно да се пипа при всяка бъдеща нова промяна в интерфейса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:15, 6 декември 2024 (UTC) :Давай, и аз нямам по-добро предложение. Кажи кога ще го сложим, за да сме повече хора на линия. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:51, 7 декември 2024 (UTC) :: На теория нищо не трябва да се промени за потребителите от стъпка 1. Може би ако кеширането от сървърна страна не е идеално, би могло да има някакви странности, но дори това изглежда малковероятно и, ако все пак се случи, трябва да е за не повече от няколко минути. :: Все пак, ако искате да го направим утре вечер, примерно към 20 българско време, т.е. 18-20 европейско и 10-13 американско време?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:17, 7 декември 2024 (UTC) :::Ще гледам да успея. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 02:04, 8 декември 2024 (UTC) :::: Благодаря! Ще го мърджна към 20:00, така че в следващите няколко минути ботът да го приложи тук.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::: {{да}} [[Специални:Приноси/JSS 9]] <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:04, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Благодаря и аз. Не съм сигурен кое как е било преди, но ако отворя анонимен прозорец в инфобокса на [[Война]] примерно има странни точки в началото. Нормално ги няма (сигурно имам друг изглед). Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:54, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]], хммм, странно, джаджата сякаш не работи за нерегистрирани – а би трябвало да работи.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:58, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: По-точно някои неща – защото други работят. Това прилича на проблем с кеширането. Нека поцъкаме още малко и да видим.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:01, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: Може да е някакъв проблем с припокриващи се стилове. Прилича и на това, защото повечето неща изглежда да си работят. Същите хоризонтални списъци работят на други места, където сме ги използвали. Възможно е Common.css и джаджите да имат различни приоритети -- или дори да е банален въпрос на ред на зареждане на стиловете от различните източници.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:10, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: След известно ровене с dev tools, все пак прилича на проблем с кеширане. Джаджата въобще не се зарежда на някои страници -- за което не се сещам за друга причина.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:21, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: Това с кеширането не е необичайно, само да уточня. Забелязвал съм го и преди, но е рядко -- както и в случая само за отделни страници и тип заявки. Не бих се учудил, наистина, за нерегистрирани потребители да се ползват по-дългосрочни кешове. Но трябва да се оправи само̀, без да е нужно нещо да правим специално.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:38, 8 декември 2024 (UTC) ::::: Джаджата изглежда да работи според очакванията. Докато си стои включена, всичко изглежда както досега. Когато се изключи, има проблеми с наши изобретения -- няма ги двете колони на начална страница, а {{ш|Последни промени}} излиза доста разхвърлян. Тези неща може да се оправят, разбира се. ::::: Следващата стъпка според мен: на когото му се тества, изключва си Интерфейс -> Старо оформление от джаджите и гледа с какъв ''минимален'' код (тествайки накрая винаги и с локалния common.css) биха се оправили едни или други промени. ::::: Този код според мен може да разпределим на няколко места: :::::* където е възможно – като стил на съответните шаблони: [[:en:WP:TSTYLE]], :::::* в останали случаи, където кодът може да бъде обособен тематично, и особено, ако би било полезно да може да бъде изключван при желание – в нови гаджети, :::::* в останали случаи, където кодът практически сигурно ще е нужен постоянно и за всички – в нов гаджет LocalStyles.css или нещо подобно, :::::* в останали, особено специални случаи, за крайно ограничен и абсолютно сигурно задължителен CSS – директно в Common.css. ::::: Ако се чудите с какво би бил полезен LocalStyles.css в сравнение със слагане просто в Common.css – както и в момента, ползата е, че джаджата може да се изключи, докато Common.css не можете да изключите. Така, при нужда от някакво дебъгване на визуални проблеми, лесно може да се елиминира като „шум“ нашия локален код. Такова тестване ще може да направи всеки регистриран редактор и то, което е не по-малко важно, без да засяга останалите потребители. За тестване на „изключване“ на Common.css ще е нужен интерфейсен администратор – и това ще засегне всички потребители. ::::: Засега зор нямаме. Когато оправим по-съществените неща, може по подразбиране да изключим джаджата. Ако междувременно сме си свършили добре работата, и тогава няма да имаме зор. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:32, 8 декември 2024 (UTC) ::::: П.П. Лично аз ще си изключа джаджата и известно време просто ще си ползвам Уикипедия така, за да събера впечатления къде има проблеми без нея, и съответно за кои неща ще трябва да добавим нужния CSS код.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 8 декември 2024 (UTC) == Използване на ft, вместо около == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Carbonaro.]]''<br><span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:56, 8 декември 2024 (UTC) Кажете, каква ви е мотировката за връщането на ''ft'', вместо ''около.'' В Уикипедията такива идиотски преводи стоят кат ''Бе Ем Ве'' (BMW) и ББЦ (BBC)… , а вие изправяте това което има български превод? И колко българи знаят какво значи? Те ''Белчо и Сивушка'' не знаят кои са, та камо ли ft. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 04:35, 28 ноември 2024 (UTC) :[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], „около“ е неправилен превод. Така не става ясно живял ли е през този период, управлявал ли е, или е достигнал разцвета си. Ако не можем да намерим подходяща заемка, най-добре да не бутаме, защото се променя смисълът. Вярно е, че читателят може да се затрудни, но по-добре ли би било, ако го подведем? Също моля те, обръщай внимание на граматичните особености, не само да правиш забележки. След предлог например не се употребява пълен член (с много малки изключения). Запетаи обикновено не се употребяват след обстоятелствено пояснение: „След Втората световна война{{color|red|''','''}} се установява в България“. Разбира се, това не е в сила, когато важат други правила: „След Втората световна война, изглежда, се установява в България“. Но не оставай с грешно впечатление! Всички оценяваме усилията, които влагаш. Факт е, че хиляди статии имат нужда от подобрение, и е хубаво, когато се намират хора, които с интерес вършат тази работа. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:10, 28 ноември 2024 (UTC) ::Между другото и най-великите писатели са ползвали коректори. Нищо лично. Все пак за ''около'' не сте прав. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:30, 28 ноември 2024 (UTC) ::В статията за Никомах ''около'' стои вече 13 години и никой не е помислил да го промени на ''floruit.'' А около и означава по средата, в разцвета. ::И още един въпрос. Защо махнахте препратките към конституцията и правилника? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 06:17, 28 ноември 2024 (UTC) :::Не съм съвсем съгласен. Двете конструкции внушават различни значения. :::{| class="wikitable" | Никомах Геразски (ок. 60 г. – ок. 120 г.) е древногръцки философ, математик и музикален теоретик. || Вероятно става дума за датата на раждане и смърт. |- | След административната реформа на Диоклециан (упр. 284 – 305 г.) провинцията попада в окрупнения диоцез Тракия. || Взето от статията „[[Специални:PermaLink/12294090|Долна Мизия]]“. |- | Баща му Никомах (ок. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III. || Създава се впечатлението, че точният период на неговото управление не е ясен. |} :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:51, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Съгласен съм с Карбонаро - това не е около. Floruit си означава най-често периодът, в който личността е засвидетелствана да е била активна и се използва в историческата наука в латинската форма. Никога обаче не съм виждал употреба на български. Така или иначе смятам, че трябва са си се остави на латински floruit. Съкращението нормално е фут. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:00, 6 декември 2024 (UTC) ::::: Моите две стотинки: трябва да се направи {{ш|floruit}} и, ако се сметне правилно, {{ш|fl.}} и да се преведе поне минимално [[:en:Floruit]] за прости хора като мен. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 6 декември 2024 (UTC) ::::::Колко %-та от българите знаят какво означава съкр. ft, даже думата floruit? Просто питам. А „около“ с една дата е подобно на дантевото: „На попрището жизнено в средата“. Защо да не е най-активния период? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:32, 7 декември 2024 (UTC) :::::::Защото „около“ създава впечатлението, че датата на управление не е известна. Има разлика между „Бил е на власт около 1250 г.“ и „Управлявал от 1246 до 1251 г., като достига разцвета си през 1249 г., когато пленява...“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:58, 8 декември 2024 (UTC) ::::А не трябва ли да е fl. c. 375 пр.н.е. – по примера за Никомах в таблицата; и поначало, когато се посочва една единствена година и тази година се разглежда като ''най-вероятната'' година на кулминация в разцвета? Освен това, ако ще се използва '''fl.''', според мен трябва да се използва и '''c''' (circa) вместо около, а вграждането на връзка към статия за смисъла на използването понятие/съкращение или изскачащо прозорче за мен е задължително – в подкрепа на направеното предложение в този смисъл за шаблон. Оттук следва (за мен) въпросът дали да не се използва и AD (Anno Domini) или AC (ante Christum) за консистентност – когато се посочва период или година от преди новата ера/преди Христа, да е изцяло на латински.<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 10:57, 8 декември 2024 (UTC) :::::Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в [[Уикипедия:Стил]]. <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:00, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия, просто показва, че не става ясно как трябва да се интерпретира, ако се използва само „около“. Иначе за използването изцяло на латински изрази съм категорично против. Като българска артернатива за ''fl.'' дали не можем да използваме „разцв.“, например „Никомах (разцв. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III“? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:05, 8 декември 2024 (UTC) :::::::{{цб|Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия}} :::::::[[Аристотел#Биография|Аристотел#Биография]] :::::::[[En:Nicomachus (father of Aristotle)|Nicomachus (father of Aristotle)]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:09, 8 декември 2024 (UTC) :::::Много интересно предложение. Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:50, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::Да, благодаря. Всъщност оттам тръгна всичко, когато Niki Yooff [[Специални:Diff/12425434|промени]] „''fl.'': 375 г. пр.н.е.“ на „около 375 г. пр.н.е.“, но с това се променя и значението. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:53, 8 декември 2024 (UTC) :::::::::Да, променя се значението при замяна на fl. с около, без да става ясно това „около“ за какъв аспект от живота на Никомах се отнася; но и fl.: 375 г. пр.н.е., струва ми се, също не е съвсем изрядно – в статията в Уикипедия на английски е fl. c., тоест ''около'' тази година, но действително конкретно по отношение на периода на активност, което именно се разбира от комбинацията fl. c. (коригирано поради счупване от препратката към статията в en.Wikipedia – 19:09, 8 декември 2024 (UTC)).<br> :::::::::{{цб|Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в Уикипедия:Стил. ~ Pelajanela // беседа 11:00, 8 декември 2024 (UTC)}} <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:47, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::::Да, да, видях. Чувствай се свободна да го направиш. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::::{{цб|Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“}} ::::::За мен този коментар е пример за фалшива аналогия:<br> ::::::[[file:FLICC_Taxonomy_of_Logical_Fallacies.jpg|600px]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:33, 8 декември 2024 (UTC) : Като лаик, единствено с непретенциозен любителски интерес към историята, да попитам пак: ако ''floruit'' действително се използва в научната литература и на български, не би ли било най-добре да се преведе (или напише) [[:en:Floruit]] и да се въведат {{ш|floruit}} и {{ш|fl.}}, които да сочат към тая статия? Така няма да е проблем, че читателите може да не са запознати с термина. То поначало не се очаква Уикипедия да е писана като за първи клас. Затова именно служат препратките – читателят да може да разбере какво означават непознати му понятия.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:01, 8 декември 2024 (UTC) ::Или тук, или в „Уикиречник“, както е понастоящем шаблонът {{ш|fwiw}}, но във всеки един случай е добра идея. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:10, 8 декември 2024 (UTC) ::: Не бих разчитал на нашия Уикиречник. Там лесно може да бъде вандализирана и никой да не забележи с години. И с fwiw може да стане, но то поне не е в статии.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:13, 8 декември 2024 (UTC) qqm8qxxxjyx3o78iprsblijgduyx7nt 12435263 12435217 2024-12-08T20:38:56Z Iliev 47135 /* План за CSS */ re 12435263 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) :Нима това момиче е по-известна от Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев, че нейната страница е по-голяма от техните взети заедно? Страницата прилича повече на [[CV]]. Просто се интересувам. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 01:40, 26 ноември 2024 (UTC) :Тази страница се нуждае от добро почистване. Само това ли е от личния живот? Една сватба? Кой е бил DJ-ят?--[[Потребител:Pl71|Pl71]] ([[Потребител беседа:Pl71|беседа]]) 21:16, 26 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) :Здравейте, много ви благодаря за отговора! Информацията ми е предадена лично от Младен Трайков. В интернет има много статии, от които може да се види, че информацията е коректна, но е трудно да цитирам конкретен източник… :Как мога да процедирам? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 15:34, 22 ноември 2024 (UTC) ::Здравейте, малко късно, но сега виждам, че сте писали. Вижте, просто това, че някой Ви е предал дадена информация, съвсем не означава, че същата може да бъде използвана тук. Предполагам, че наистина в интернет има много информация по темата, но източниците, които следва да се ползват тук трябва да бъдат достоверни. Съветвам Ви да прегледате сините препратки, които Ви написах в предния си отговор. Без конкретен и достоверен източник, не мисля че има шанс статията да остане. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 21:25, 26 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA&nbsp; в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща позицията на WOWSA, че е „открила и разкрила фалшифициране на данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Тези източници са полезни, благодаря Ви. За първия не съм сигурен дали отговаря на изискванията ни за благонадеждност, но Sportal, мисля, е достатъчно утвърден сайт за спортни новини (колегите, които имат опит със спортна тематика, може да ме поправят), така че публикуваното в него по темата също е важно да бъде отразено в статията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:40, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Вие продължавате да искате да се изтрият факти , {{нлн|които не са ви изгодни}} за да не се очерня името на даден човек. Само че това няма как да мине, не се намираме в Северна Корея или Съветския съюз. А вашите обвинения към Петър Стойчев са {{нлн|доста жалка картинка}}. Петър Стойчев не работи във WOWSA. Федерацията е разнищила случая от край до край и това няма как да бъде изтрито господин Костов. То вече стана известно на цялата спортна общественост у нас и в чужбина. Ако успеете да осъдите организацията и да докажете, че грешат това също ше бъде отразено. Успех.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 18:55, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::И аз не обвинявам П. Стойчев в нищо, къде видяхте такова нещо? ::::::::{{нлн|Жалък сте.}} Но не знаете фактите, така че {{нлн|по-спокойно с думите}}. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:20, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::Това не са мои и наши обвинения. Просто ви цитирам статии които на вас {{нлн|явно не ви харесват ;)}}. Ясно е, че еие {{нлн|сте пристрастен}} и не зачитате фактите. А понеже не се и представихте кой сте, приемам че {{нлн|сте някой от тези цитирани в първата статия}}. Ако не е така си напишете поне имената и телефона, както аз ясно направих. Би трябвало администраторите да ви изключат от редактирането на статията за Цанко Цанков. Вие не зачитате че и самите WOWSA ясно декларират, че нищо не са отменяли и няма какво да отменят и публикуваната в 67 източника информация е невярна. Така че това което вие сте написали в статията категорично не отговаря на истината. По-добре четете, а не пишете повече/ ::::::::https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:17, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::: Уикипедия [[У:НЕЕ|не е форум]]. Тук не е мястото да се обсъжда кой е крив и кой прав в тази история. Коментирането на личността на други редактори [[У:НЛН|също е забранено]]. ::::::::: Единственото, което може и трябва да се обсъжда в Уикипедия, са самите статии: в какво може да не отговарят на изискванията, но най-вече как да бъдат подобрени. ::::::::: Няколко мнения вече бяха изказани. Нека изчакаме дали ще има и други.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:28, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::Аз просто показвам факти, а не водя война като по-горния ви колега. Иначе сте парви - това не е форум, но някой трябва да вземе мерки срещу подобни пристрастни редактори, които не зачитат фактите, а редактират по "лични убеждения" и със злоба. Освен това още вчера писах на поне 5-6 администратора от общо 23мата за българската wikipedia - нямам отговор от нито един. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:34, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::: Администраторите нямат компетентност да решават какво да пише в Уикипедия (често се бърка, факт, затова е специално подчертано на страницата [[Уикипедия:Заявки към администраторите]]). Тези въпроси се решават от редакторите и по тази причина е важно да се чуят повече мнения. Иначе е разбираемо всеки да вижда нещата от собствената си камбанария. Затова консенсусът е един от [[У:5|петте стълба на Уикипедия]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:45, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) ::Поздравявам включилите се в казуса колеги за подробното разискване. Изчетох нишката тук с всички коментари и погледнах самата статия. Подкрепям да бъде преместена засега в инкубатора. Има сериозни проблеми, като например липсата на източници в текста, липсата на сегашно историческо на места, излишни суперлативи, прекалени на брой външни препратки... Разделът за WOWSA трябва да бъде преработен в по-енциклопедичен и точен вариант. Разглеждайки дори само набързо някои от източниците, споменати тук, мисля, че има как да бъде включена цялата случка с асоциацията, включително и как е отразена тя от медиите, в безпристрастен и енциклопедичен вариант. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 22:12, 21 ноември 2024 (UTC) :::По-горе Лъчезар беше написал разделът за WOWSA да бъде пренаписан и подобрен. По-лесно ми е да отговоря тук, защото съм на мобилен. Това е много добро предложение, винаги съм бил отворен към преработване и подобряване на всичко, което съм писал в Уикипедия. Ако някой не ме изпревари ще се опитам в най-скоро време да направя нещо по въпроса.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 00:55, 22 ноември 2024 (UTC) :::Пренаписах раздела и признавам, че предишния не беше добър. В момента мисля е възможно най-акуратен.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:28, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@[[Потребител:Givern|Givern]], @[[Потребител:Райън|Райън]], @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]] ::::Благодаря за промените Givern, така ми харесва да има обективност и конструйтивност. ::::Но пак изразявате предимно гледната точка само на едната страна, а именнто тази на WOWSA. ::::По текста ви има доста неточности, но щом искате да присъства WOWSA в статията за Цанко Цанков е редно да напишете и другите гледни точки. ::::Първо да направим уточнение - целият този параграф за WOWSA се отнася единствено за първото плуване на Цанко Цанков по река Дунав, състояло се на 06.09.2024г за което той е подал данни към WOWSA. Те имат право да разглеждат/ратифицират/отказват единствено само това негово плуване. ::::'''Пояснения, факти и неточности:''' ::::'''1. Данните не са фалшифицирани, а може да се каже манипулирани.''' ::::Обяснение: Истината е, че няколко .GPX файла са сглобени ръчно в един и то MS WORD файл (в последствие експортнат като PDF) поради незнание и техническа некомпетентност на екипажа на лодката, който ги е изпратил. При това ръчно манипулиране на данните според човека, който го е правил, самият WORD е конвертирал някои данни в автоматични дати.&nbsp; &nbsp;Освен това не е имало никакво ясно изискване от WOWSA за формата на данните (или поне те (екипажа от Видин) не са му обрнали необходимото внимание на това). Освен това от WOWSA не са дали необходимото време на екипа на Цанков да подготви и провери валидността на данните - искали са ги незабавно по най-бързия начин. Това е и основната причината да бъдат изпратени доста неконсистентни данни. ::::'''2. GPS устройствата при подобни плувания са върху самата лодка. Плувеца няма право да носи устройства по себе си (защото плуването е unassisted).''' ::::По време на първото плуване нивото на реката е около 80см (това е официалното ниво, взето от котата на автоматичната станция, намираща се на Дунав мост 2). Това е едно от най-ниските нива на реката за годината (както и едно от най-слабите течения съответно). Поради плитчините на река Дунав по това време (на места под 50см) се е налагало лодката да се измества периодично от праволинейния курс, който Цанков е следвал в близост до фарватера. Това преместване се е осъществявало с по-висока скорост (до около 20км в час) и на десетки метри разстояние от плувеца, което е отразено в GPS данните. Точно за тези скорости се хващат от WOWSA, че не са реални. Да така е - това е скорст на лодката, а не на Цанко Цанков. ::::'''3. WOWSA постъпват доста некоректно като цялото им разследване е базирано на данните от GPS устройство, което е върху лодката, а не върху плувеца''' (той няма право да носи устройства). Това е техен огромен пропуск, тъй като реално проследяват вариациите на скоростта и посоката на самата лодка, а не на плувеца. По този начин се обесмисля цялото им разследване и обвинения. Лодката е нямало как да бъде до него плътно през цялото време. ::::4. '''Напишете, че на лодката е имало съдия - Стефан Георгиев''' - един от най-опитните и реномирани плувни съдии в България, който ясно и категорично се подписва и декларира, че плуването е било абсолютно коректно и по правилата. ::::Този човек е и главен наблюдател (обсървър) на това първо плуване в Дунав. ::::'''Напишете също, че въпреки всичко неговото мнение не е било взето под внимание от WOWSA, което е грубо нарушение на правилата от тяхна страна.''' ::::Може да се цитира тази статия: <nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> ::::Освен това преди плуване WOWSA са били помолени да предоставят техен съдия за това плуване, но те не са предоставили такъв. ::::'''5. На лодката е имало и други свидетели, следящи плуването, в това число и бившия кмет на гр. Видин - Герго Герегов.''' ::::Те също може да предоставят допълнителна информация. ::::'''6. От WOWSA не са предоставили предварителна информация, че в Дунав има записан рекорд от 115.8 км на румънеца Богдан Зубрагиу''' от август 2021. В Google също не са били налични данни за такъв рекорд преди 06.09.2024. Това поставя под съмнения цялата дейност на WOWSA, които в последствие изглежда добавят статия за това плуване на румънеца и заявяват публично, че плуването на Цанков не е рекорд. ::::Същевременно екипът на Ц. Цанков наистина обявява плуването като рекорд. Това се получава поради незнание от тяхна страна за рекорда на румънеца. ::::'''7. На 19.09.2024г е осъществено второ плуване в река Дунав.''' Този път на лодката има 6 различни GPS тракера, AIS проследяващо устройство на корабна администрация - Русе, няколко видеокамери, заснели цялото плуване, подробен объсрвър лог, воден прилежно и в детайли от мен - Кристиан Костов. ::::На лодката има четирима допълнителни свидетели, следящи плуването също. ::::'''Изминатото разстояние е 120 километра и 600 метра за 18 часа и 1 минута !''' ::::Това е нов рекорд. Плуването се очаква да бъде ратифицирано, но не от WOWSA. ::::Никакви данни за това плуване не са подавани и няма да бъдат подавани към WOWSA, тъй като тази асоциация се оказва че лесно се подвежда и манипулира от случайни имейли от недоброжелатели и конкуренти. Тя е ненадежден партньор и за в бъдеще плуванията на Цанков няма да бъдат ратифицирани през нея. Има много други по-надеждни организации, федерации и асоциации. ::::Това всичко трябва да бъде добавено, ако искате да има прозрачност и коректност на информацията, която предоставяте ! [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 09:06, 22 ноември 2024 (UTC) ::Дайте наистина да преместим статията в Инкубатора и там който има желание да работи над нея. @[[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]]: Можете да редактирате статията, като добавите нужната информация, но трябва да спазвате неутралност и за всяка информация да предоставите надежден източник, който напълно да препокрива написаното – без лични мнения, без непотвърдена информация. Като за начало Ви предлагам да започнете с частите от статията, които не са свързани с WOWSA, за да придобиете опит. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:40, 22 ноември 2024 (UTC) :::{{цб|без лични мнения, без непотвърдена информация.}} и без суперлативи от рода на :::„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност“. От енциклопедична гледна точка нищо не може да бъде безспорно. :::Да напомня на [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] че ако е от екипа на Цанков и получава заплащане за това задължително е да го декларира според [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Policy:Terms_of_Use/bg условията за ползване] с които изрично се съгласява при публикуването на всяко нещо написано в Уикипедия включително на беседите и тук в „Разговори“. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:11, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@Сале „Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това. Относно това дали съм част от екипа или не - по скоро се захващам с това защото виждам колко много невярна информация, атаки и помия се изсипа върху Цанко Цанков. И не - не получавам заплащане от никой, опитвам се безпристрастно да гледам на нещата и да давам информация каквато е. Също би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони), а не никнейми и пози начин всеки да носи воята отговорност за думите си. И още нещо - искам да знам каква е структурата ви, има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той ? [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 12:36, 22 ноември 2024 (UTC) :::::С този тон... Няма структура. Това е доброволски проект, никой не е по-висш, някои са просто по-опитни. А и Уикипедия не е някаква авторитетна публикация, че да можете да изисквате от редакторите някакви неща. Това е енциклопедия, в която материалите са с качеството, с което ги създават доброволци. Ние отразяваме Това, което е публикувано в достоверни източници. Не можем да правим интервюта, да слушаме обяснения и според тях да пишем статии, например. Стига да има достоверен източник, който е публикуван на друго място, може да се напише в статията твърдението - неутрално и енциклопедично. Включително и от вас. Ако преместим статията в инкубатора, може да прочетете редицата помощни страници в Уикипедия, които ще ви помогнат да разберете за какво говорим по отношение на хоризонталната структура на сайта, неутралния тон и т.н, а после да изпипате статията сами. [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 15:37, 22 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това.|Kristian kostov}} ::::: Нередното е, когато твърдението не идва от благонадежден източник, а предвид изключителността му, дори от повече благонадеждни източници. „Изключителни твърдения имат нужда от изключителни източници“, както казваме в Уикипедия. Ако в източник пише, че е поставен някакъв рекорд и нищо повече, а редактор в Уикипедия го допълни с „безспорен връх“, това представлява [[У:БОИ|оригинално изследване]], което няма място в енциклопедията. ::::: {{цб|би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони)}} ::::: Изглежда все пак не сте чели [[:wmf:Policy:Terms of use|Условията за ползване]] на сайтовете на Фондация „Уикимедия“. Тези условия са '''задължителни''', не просто пожелателни, и неспазването им може да доведе до прекратяване на достъпа, особено при нарушения на особено важни изисквания. ::::: Едно от тези важни изисквания е да не бъде нарушавана неприкосновеността на личния живот на останалите потребители, включително да не бъде търсена персонално идентифицираща информация. Терминът в оригинала на английски, който единствен има правна стойност, е ''soliciting''. Вашите коментари -- този и по-раншен -- представляват именно ''solicitation''. ::::: Това е забранено. Не го правете повече под каквато и да е форма. ::::: {{цб|Относно това дали съм част от екипа или не (...) не получавам заплащане от никой}} ::::: Точният термин в УзП е ''compensation''. Не е нужно овъзмездяването да е парично. Не е нужно дори да е материално. И е достатъчно само да е очаквано. „Помощ от приятел“ и „услуга за бъдеща услуга“ абсолютно влизат в тази категория. ::::: Много важно е да се помни какво точно е забранено. Някои хора се опитват да прикриват подобни зависимости, смятайки погрешно, че ще бъдат наказани, ако ги признаят. Точно '''обратното''' е. Забранено е не редактирането срещу овъзмездяване, а ''прикриването'' на такова редактиране. ::::: Важно е да се помни и това, че не е нужно тези нарушения да бъдат „доказвани“, тъй като Фондация „Уикимедия“ очевидно не може да провежда полицейски разследвания. На практика е достатъчно добре обосновано предположение, че е налице нарушение на УзП, за да бъде ограничен достъпа, особено когато това е свързано с вреди за съответния проект -- например нарушаване на основополагащите принципи, включително тормоз над останалите редактори. ::::: По тези причини най-добронамереният ми съвет е да не се страхувате да бъдете максимално открит. Освен, че няма да рискувате да сте в нарушение на УзП, това може да Ви спечели и повече симпатии сред редакторите. ::::: {{цб|има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той}} ::::: Краткият отговор е: това, което виждате тук, е начинът за решаване на ситуации като тази в проектите на Фондация „Уикимедия“. ::::: Ако предпочитате по-официален отговор, може да се свържете директно с Фондацията: https://wikimediafoundation.org/about/contact/<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:04, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::<nowiki>Благодаря за поясненията {{@</nowiki>[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]<nowiki>}}, наистина са доста изискванията, както и спецификите, подробностите и тълкуванията. Аз не съм професионален нито журналист, нито редактор, нито имам амбиции да бъда такъв. Аз съм просто доброволец в случая и нищо повече. </nowiki> ::::::Така , че ако ако имате желание, време и воля, моля направете вие (редакторите имам предвид) необходимите промени по страницата следвайки стандартите на wikimedia. Каквото се изсква като информация от страна на Цанко Цанков, ще ви бъде предоставено предварително или по време на редактирането. Иначе става двойна работа и игра на котка и мишка в която нашата страна трябва да се чувства мишката, която я е страх от редакторите на Wikipedia :) Но оценявам високо диалога все пак с всички Вас ! ::::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:11, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::: Едно малко, но важно уточнение, касаещо „предоставянето на информация“ и защо то не е приложимо в случая. Редакторите в Уикипедия са задължени от [[Уикипедия:Възможност за проверка]] да използват при създаването и дописването на статии единствено информация, която е налична в публично достъпни [[У:БИ|благонадеждни източници]]. Това е съществено отличие от например журналистите и учените, за които е обичайно да събират лично информация като очевидци, интервюиращи, експериментиращи и т.н., както и да споделят собствени анализи, заключения, преценки и други подобни. Вече това, което журналистите, учените и въобще специалистите в дадена област публикуват -- което ние наричаме „вторични източници“ -- представлява основният източник на информацията в Уикипедия. Именно тази особеност на Уикипедия -- при условие също, че се подбират единствено вторични източници, на които може да се има доверие -- позволява на енциклопедията да бъде смислен източник на информация, независимо, че „всеки може да я редактира“.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:01, 23 ноември 2024 (UTC) : [[Картинка:Yes check.svg|18п|✔Готово|link=]] '''<bdi>Готово</bdi>''' Преместена като [[Чернова:Цанко_Цанков_(плувец)]] до привеждане в енциклопедичен вид. Защитата за редактиране е свалена, всеки може да я подобрява. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:04, 22 ноември 2024 (UTC) След последните добавки към тази статия хвърлящи безпочвени нападки към определени личности, съвсем загубих надежда за тази статия и че може да се излезе от този батак.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:57, 24 ноември 2024 (UTC) == Чернова: JoyYoga одобрение и планиране == Здравейте УкиАвтори и админи, Моля за помощ относно моята чернова, която очаква одобрение. Опитал съм се да напиша статията, така че да не звучи рекламно, тъй като става дума за материал, който да информира за марката Joy Yoga и студиото ни в София. Бихте ли могли да ми помогнете, да я направим така, че да отговаря на всички условия, защото ми се иска да сме представени, като наистина различно Йога студио и общност в София? Като цяло, смятаме на сайта joy yoga да започнем поетапно да качваме множество материали, които можем да преработваме и споделяме за уикипедия, защото ще се стремим да бъдат образователни и информативни. Не съм убеден, доколко това отговаря на стандартите на общността, а знаете, че това отнема голям ресурс, така че ще се радвам да дадете някакво становище в тази посока. За момента е важно, да ни виждат като сериозен бранд, което е малко трики при положение, че Уики, по това, което чета не толерира реклама и позициониране на кой да е - пише че се приемат статии за значими компании, но реално липсва обективен критерии за това кой бранд е значим. За мен JoyYoga e значим, но за друг не е.. :) Благодаря ви, предварително и ще се радваме, ако се интересувате от йога, здравословна храна или просто искате да се запознаем - да ни посетите... ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 22:13, 23 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Поздравления за откриването на студиото ви. Разгледах черновата ви. За съжаление не мисля, че отговаря на изискванията за значимост и енциклопедичност. Всичко в статията е като от бизнес уебсайт, а и няма достоверни източници. Студиото е открито едва преди няколко месеца - няма как да добие значимост за толкова кратко време. Приемливи източници в случая биха били неща от рода на статия във вестник, която описва приносите на студиото към, например, местната икономика или обществен живот и то след като студиото е съществувало с години. Не мисля, че статия за това студио за момента принадлежи в Уикипедия. Ето ви няколко примера на значими бизнеси, като не всички са добре написани, но поне по значимост имат място в Уикипедия - [[Мол ъф София]], [[Билла]], [[Кино Арена]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:47, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря SlipknotRlZZ, ::Ще имам предвид, нещата, които споменавате. Може би на по-късен етап от развитието ще опитаме отново да се добавим като компания. Ако смятате, че можем по някакъв начин да я преработим, така че да отговаря на изискванията, може да се свържете с нас и да си направим среща. Освен това си търсим човек, които да може да пише добре по темите за йога, така че ако проявявате интерес може да се помисли нещо.. ;) ::Поздрави, ::Александър [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:48, 24 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Уикипедията не е площадка за рекламиране на стартъпи. По-добре се насочете към Facebook или Instagram. Хората, които търсят информация в Уикипедията надали са ваши потенциални клиенти. Пораснете, отворете филиали във всички областни центрове и вярвам ще се намерят хора, които ще напишат за вас статия в Уикипедията. Засега не си губете времето. Безплатен съвет от мен. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:07, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря Николай, ::Разбира се, използваме дигиталните платформи за реклама, които посочихте. Идеята ми за уики-статия си ми хрумна случайно и помислих, че ще е интересно да направим някаква поредица от материали, които можем да подготвим и да качим. :) Може да се пише по специализирани материали за самите практики, някакви неща за индуистките божества и др., но сякаш при това положение, по-скоро няма смисъл... ::Благодаря, все пак и поздрави, ::Алекс ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:53, 24 ноември 2024 (UTC) :::За практиките пишете, но не споменавайте Joy Yoga, поне на този етап, докато не станете узнаваеми. При всеки опит за написване на статия Joy Yoga, тя ще бъде безжалостно изтривана. Дерзайте. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 18:44, 24 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря Николай, ::::Мисля да ги кросвам с публикации на сайта. Реално ще правя статиите в блога, а в уики ще го цитирам като източник, като това ще става през 2 месеца, така хем ще вдигам SEO score-а на сайта, хем ще имаме присъствие в уики. Какво мислиш за този подход? Единствения казус е да намерим кой да пише и редактира, че напоследък е голям проблем това, а аз не знам дали ще мога да насмогна... :) ::::Поздрави, ::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 00:19, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Вие изглежда отказвате да се съобразите с изискванията за писане в Уикипедия. Никакви авторски писания. Множество благонадеждни източници. Сериозно ли си въобразявате, че тук ще си дублирате сайта? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 00:49, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Това не е добра идея. Уикипедия не е място я разсъждения, мнения, философии... Това е енциклопедия, сбирка от факти, които са били докладвани на друго място, в благонадеждни източници, преди да бъдат записани тук. Запитайте се защо искате да дублирате в Уикипедия. За собствена облага? Ако искате да допринесете към Уикипедия, добре сте дошли! Но моля първо се запознайте с [[Уикипедия:Благонадеждни източници]], [[Уикипедия:Възможност за проверка]] и [[Уикипедия:Без оригинални изследвания]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:48, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::Привет Николай, ::::::Извинявам се, че не съм разбрал какво точно искате да кажете. Може би, започвам да разбирам какво имате предвид при така поставения коментар. :) Надявам се, че ще простите невежеството ми, въпреки че нямам предвид "собствена облага" в прекия смисъл и по-начина по който разбирам този термин. Ще се запозная с материалите, които ми цитирахте и благодаря за съдействието.. ;) ::::::Поздрави, ::::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 02:03, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::: [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], малко храна за размисъл, която може да Ви е полезна, дори да не допринасяте повече в Уикипедия. ::::::: Много хора днес изпитват носталгия по миналото, дори минало, в което още не са били родени. Светът изглежда все по-необясним и несигурен. Има много и най-различни причини за това. Една от тях обаче е какофонията от информация, заливаща ни отвсякъде – особено информация, която интуитивно чувстваме, че се възползва от нашите нормални човешки слабости, като например доверието ни. ::::::: Кому можем днес да вярваме? Има ли въобще истина? ::::::: Преди близо четвърт век, когато Уикипедия възникваше като проект, в който „всеки може да редактира“, мнозина смятаха, че това е абсурдна идея. Невъзможно е всеки да може да пише и да не излезе една огромна глупост! Уикипедия не само опроверга тези песимистични предсказания, но се превърна в уважаван източник на информация и практически неразделна част от днешното цифрово пространство. ::::::: Защо? Причината е, че Уикипедия позволява на всекиго да пише – но не какво да е. Енциклопедията изисква да се пише това, което казват авторитетите. И признава за авторитети само тези, които са се доказали като такива. Случайно или не – както беше в „доброто старо време“, за което мнозина тъгуват днес. ::::::: Каква е връзката с Вашите занимания? ::::::: Един от кумирите ми, макар и в малко по-различна, но донякъде свързана област, е Scooby Werkstatt, известен като [https://youtube.fandom.com/wiki/Scooby1961 scooby1961]. Скуби навремето имаше сайт със съвети как да поддържаме добра физическа форма. Такива сайтове – бол. ::::::: Но Скуби се отличаваше. Съветите му звучаха доста земно: „не харчете излишни пари за скъпо оборудване, добавки или дори храни: важно е постоянството, за мускулите и парче ръждиво желязо върши същата работа като лъскавото, а бобът и лещата са отлични източници на белтъчини, независимо, че може да изглеждат като бедняшка храна“. ::::::: Обаче дори това не беше същественото отличие. Същественото беше, че Скуби винаги цитираше сериозни научни изследвания, с които аргументираше своите твърдения. Не „вервайте ми“, не „една жена каза“, не „[[Хълк Хоган]] каза“, не дори „[[Арнолд Шварценегер|Арнолд]] каза“. ::::::: Скуби не е типичният днешен инфлуенсър. Но съм убеден, че ако инфлуенсърството въобще просъществува в бъдеще, то рано или късно ще се върне към модела на хора като Скуби. Защото всяка заблуда, въобще всичко фалшиво един ден неизбежно се сблъсква – челно – с реалността, а здравият разум винаги е крайният победител. Както казваше един от героите на Азимов, „главна характеристика на научната религия е, че нейните пророчества ''винаги'' се сбъдват“. ::::::: Вярвам Ви, когато пишете, че не сте просто поредните, захванали се с нещо. Един от начините да се отличите може да бъде моделът на хора като Скуби, които се основават на факти и научни доказателства. А пък един от начините да развиете тези умения – а и да подчертаете сериозността на заниманията си – може да бъде допринасянето в Уикипедия. ::::::: Представете си добре написани статии в енциклопедията, които описват ''реалните'' ползи от йога за организма, важното ѝ културно влияние, нейната история и много други аспекти. Независимо, че и други редактори ще допринасят по тези теми, човек може с основание да се гордее, че ги е започнал или значително развил. А защо не и превърнал в „[[Уикипедия:Избрани статии|статии за пример]]“ – каквато е [[:en:Yoga]] в английската Уикипедия. :) ::::::: Каквото и да решите, желая Ви успех в начинанията!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:26, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], между другото ако продължите да пишете в Уикипедия ще трябва да си смените потребителското име. Уикипедия [[У:НПИ#Неподходящи_потребителски_имена|не разрешава]] фирмени имена. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:52, 25 ноември 2024 (UTC) == Пр. Хр. == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Алиса Селезньова]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:45, 29 ноември 2024 (UTC) Алиса Селезнёва, или на всякъде в статиите променете правилното, книжовно ''пр.н.е.'' на архаичното ''пр. Хр''. или престанете {{нлн|да вандалствате}}! Не мога да разбера защо толкова настоявате. България е светска държава. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:03, 28 ноември 2024 (UTC) :Няма нужда от толкова агресия. Настоявате да наложите мението си по спорни въпроси - обясни Ви се, че няма да стане така. Отделно гледам, че използвате думички, които не разбирате - моля, прочетете [[Уикипедия:Вандализъм]] и превантивно [[У:НЛН]], че сте по ръба.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::Това не е агресия, а принципи. Просто така да се връщат редакциите е равностойно на вандалщина. Ако толкова настоявате, променете всички споменавания в статията, а не връщайте редакциите. В края на краищата ми дреме на [цензурирано] какво ще пише. Може и никога повече да не отворя тази статия. Виждам, че сте {{нлн|почитателка на съветски филми}}, та ще си позволя да перефразирам реплика от един филм: „За Википедию обидно.“ [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:35, 28 ноември 2024 (UTC) :::Нямам представа за какво говорите, но няма много общо с принципите в Уикипедия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 18:28, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Отговорете ми, естествено ако желаете, какво ви кара {{нлн|така да безчинствате по просторите на Укипедията}}. С какво ''пр. Хр.'' е по-добро? От естетическа гледна точка е ужасно с тази стърчаща главна „Х“. Словосъчетанието „преди Христа“ въобще не се ползва, нито от народа, нито в медиите. Някаква сляпа вяра, но България отдавна е '''СВЕТСКА''' държава. Единственото обяснение е, {{нлн|комплекси и предчувствието за своята значимост}}. {{нлн|Продължавайте, дерзайте!}} [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:14, 28 ноември 2024 (UTC) :::::А Вие сте просто за моментално блокиране. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 21:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::::::Причината, Моля! ::::::Затова ли, че отстоявам чистотата на българския език или има други причини? {{нлн|Ненавист, комплексарство и т.н.}}? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:30, 28 ноември 2024 (UTC) :::::::Дали българският език остава чист пишейки "преди Хр." или "пр Хр." може да се провери лесно, примерно в "История на българския народ" на Петър Мутафчиев от 1943 г. Авторът очевидно е грамотен мъж, който е бил съвсем наясно, че официално възприетия светски календар на България е Грегорианския и там година първа започва от раждането на Христос. За справка, погледни в част "I. Уводъ. Предистория и древенъ период въ миналото на балканския полуостровъ", на петия ред "преди Хр.", както и по-натам в цялата книга. Да разбирам ли, че по същество не си съгласен да ползваме Грегорианския календар в Уикипедия или просто не знаеш, че това е светския календар, използван в България? Поздрави, [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 10:29, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Ама вие сериозно ли давате за нормалност книга писана преди езиковата реформа? Повтарям! Никой не е забранил „пр.Хр.“, но използването му в XXI век в една светска държава е много странно. По своята абсурдност се нарежда до налаганата в последно време „българска кирилица“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:52, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::Причините за блокиране: :::::::* Множество лични нападки, включително в този разговор; :::::::* Неколко нарушения на правилото за тройно връщане. :::::::Помислете как успехте бързо да влезете в конфликт с 5-6 опитни редактори, некои от които администратори. Ако този разговор се водеше на У:ЗА, щехте вече да сте временно блокиран. (А, сега вижам, че той вече се води там.) Понеже виждам, че сте грамотен човек, моля Ви, осмислете репликите си, които са зачистени от други редактори. Войната с кирилицата (ако правилно разбирам неколкократните Ви препратки към нея) не я намесвайте тук. Пр. Хр. е широко използвана система от българската историческа наука - само на посоки Димитър Попов например, виден траколог. [https://www.ozone.bg/media/pdfs/576f550483b99.pdf]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:17, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], след като в правописния речник на БАН от 2012 г. е пояснено, че пр.Хр. може да се пише със или без интервал (т. 72.2.1) [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pravopis-na-skrashcheniyata-4/1338] и така сигурно е и в Берон, очевидно формата не е отживелица. Разбираемо има различни предпочитания, но тук не можете да налагате Вашите и е важно да разберете това. Ако пишете статии, можете да използвате в тях предпочитаното и никой не би трябвало да го промени, защото, както сам знаете, никоя от двете форми не е забранена, а и тук не сме направили с консенсус избор на една. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 14:34, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::Никой не е против кирилицата, упази Бог, а против налаганата от края на 50-те години типографска форма на кирилицата, наричана [[Българска кирилица]]. А по повод „пр.н.е.“. Никой не е забранявал този израз, а това, че се ползва в академичните среди е проблем на самите среди. Уикипедията е свободна енциклопедия и въпреки, че се придържа към научните факти не е задължително да използва архаични изрази, характерни за малка група хора, та било те и професори, и академици. Повтарям! България е светска страна. Никой в България не ползва в обикновения живот '''архаичното''' „пр. Хр.“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:09, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Според посочените източници, това изобщо не е вярно. Ако нямате източници, които да Ви подкрепят, мнението Ви си остава само това - личното Ви мнение, което Уикипедия не следва да прилага, тъй като противоречи на източниците и няма консенсус за него. Кое е толкова неясно?-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:13, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::: [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], Уикипедия [[У:НЕЕ|не е място за застъпничество от какъвто и да било род]]. Ако Вие имате мнение, това е Ваше право, но Уикипедия следва наложените практики, независимо дали ни харесват или не.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 29 ноември 2024 (UTC) Най-прекрасното е, че Хр., е роден 6 г. пр. Хр. [[Специални:Приноси/78.154.14.183|78.154.14.183]] 20:44, 2 декември 2024 (UTC) : А пък [[Начален меридиан|началният меридиан]] е разположен на 5 ъглови секунди от началния меридиан в Гринуич. Индианците не са индийци. В конската сила няма коне. Октомврийската революция – през ноември. Накъде отива тоя свят?!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:14, 2 декември 2024 (UTC) ::Съсипаха я тази държава, и добре че са потребители като @[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], че да ни отворят очите за тези несправедливости. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:35, 3 декември 2024 (UTC) == Партийна принадлежност на министри – отново за У:БЖХ == Обърнато ми бе внимание, че в статии като [[Правителство на Димитър Главчев 1]] партийната принадлежност на министрите бива променяна периодично от различни редактори. Стига се и до парадокси: Главчев като премиер е „безпартиен“, но като външен министър е от ГЕРБ-СДС ([[Special:Permalink/12410103]]). Какво толкова, ще кажете, {{ш|миоправиго}}! Първо, нека напомня: [[У:БЖХ]] не се отнася само до биографичните статии за живи хора. Тя се отнася до ''всяка информация'', свързана с тях. Всичко, за което има дори най-малък шанс да бъде оспорено, трябва да бъде подкрепено със солидни източници – както като качество, така и като количество. И дори за това, което изглежда сякаш не може да бъде оспорено, трябва да има поне някакви благонадеждни източници. По различни поводи – най-вече атаки срещу колеги от публични личности, които не са харесали нещо, написано за тях в Уикипедия – съм писал и тук, и в социалните мрежи как Фондацията би защитила решително и, както показва практиката, много успешно всеки един редактор, който стриктно е следвал принципите на Уикипедия. Може би обаче е важно да се подчертае и обратното: ''Фондацията няма да защити никого, който не спазва правилата''. Защо тогава просто не съм премахнал информацията? Защото в случая се използва шаблон {{ш|Министър2}}. Явно с цел улеснение, колоната за партийна принадлежност е направена така, че създава уикивръзка от съдържанието си (дори „[[военен]]“ на практика сочи към [[Война]]) или изписва „безпартиен“, ако не е посочена принадлежност. Това не е идеално, но е окей с исторически правителства, членовете на които отдавна не са между живите. Със съвременните правителства обаче не е така. Проблемите са два. Първо, добавяне на искане за източник, естествено, чупи шаблона, защото искането влиза в генерираната уикивръзка. Особено нелепо е, че дори добавяне на източник чупи шаблона по същия начин. Второ, интуитивното разбиране е, че за някого, за когото не се знае партийната принадлежност, колоната може да се остави празна. Обаче така се изписва „безпартиен“, а за някой министър и това може да звучи като невярна или дори „злепоставяща“ информация. Засега няма да пипам шаблона, защото наистина се използва в много исторически статии, където, първо, ще е много работа да се добавят източници, второ, липсата им не е чак толкова фатална (но и в никакъв случай не е безпроблемна). Най-вероятно бих мислил в посока създаване на пореден алтернативен шаблон ({{ш|Министър2}} е алтернатива на {{ш|Министър}}), който да позволява удобно добавяне на източници и искания за тях. Може би дори да изисква посочване на източник. '''TL;DR: Всяка информация за живи хора трябва да бъде подкрепяна с източници: подчертано благонадеждни и възможно повече.'''<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:33, 30 ноември 2024 (UTC) : Да, стойността по подразбиране следва да се промени на празна (и тя да се ползва при липса на източник). : По-същественият проблем с тези таблици е, че партията се използва неконсистентно в две различни значения - като формално партийно членство (което изобщо не е дефинирано за ранните партии) и като представител на дадена партия в коалиционни (или не) правителства. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:01, 1 декември 2024 (UTC) :: Точно така, именно в тоя смисъл беше забележката, която ми бе направена.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:13, 1 декември 2024 (UTC) :::Ама Главчев като служебен министър-председател си е безпартиен, независимо къде членува, защото не е излъчен за премиер от партия, а е назначен. Според мен това е идеята на "партийната принадлежност" на министрите - от коя партия им идва мандатът и служебните по дефолт би трябвало да са безпартийни. [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 11:10, 3 декември 2024 (UTC) :::: Разбирам тези разсъждения. Макар неизбежно да възниква въпросът защо въобще имаме колона „партия“ за служебни правителства, ако министрите в тях „по дефолт“ са безпартийни. :::: Но не това е важният въпрос тук. Въпросът е, че когато напишем нещо в Уикипедия, то трябва да бъде подкрепено с благонадеждни източници. И ако различни благонадеждни източници казват различни неща, трябва да ги представим [[У:НГТ|неутрално]]. И трябва да правим тези неща изключително прилежно и дори педантично, когато става дума за [[У:БЖХ|живи личности]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:51, 3 декември 2024 (UTC) == За благонадеждността на fccska.com == https://www.fccska.com/ се определя като „неофициален фен сайт на ПФК ЦСКА (София)“. В него се пишат биографии на футболисти, явно от някакви запалянковци, които биографии след това се използват в „Уикипедия“ ([[Иван Турицов|пример 1]], [[Густаво Бузато|пример 2]]). Понеже знам, че темата е обсъждана преди, относно сайтове като Fandom, кажете как да процедираме с този, тъй като няма никаква гаранция, че информацията е достоверна. Нито идва от официалния сайт на отбора, нито е някакъв независим източник, който да предава що-годе някаква значимост на личността, която отразява. В момента се ползва само за да създаде впечатлението, че ''футболистът е бил първостепенен обект на множество нетривиални публикации'', а в редица случаи се ползва единствено и само той. Дори лицензът му е нагласен така, че да е съвместим с уики и да позволява директно копиране. Тоест някой фен пише биографията на даден футболист, без да се знае изобщо какви източници е ползвал, и изведнъж тази биография се появява при нас. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:14, 1 декември 2024 (UTC) : Според мен източникът не е благонадежден (фен сайт). По същата причина не е и независим и не следва да има тежест от гледна точка на значимост. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:04, 1 декември 2024 (UTC) :: Мислех да дам по-нюансирано мнение (примерно знаем ли каква репутация има сайтът като достоверност на публикуваната информация), но отворих [[:en:WP:USERGENERATED]]. Накратко, фенсайтове изрично са изключени от подходящите за Уикипедия благонадеждни източници.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 1 декември 2024 (UTC) ::: Това ни поставя в деликатна ситуация, тъй като е масова практика поне при нас позоваването на IMDb, videoclip.bg, лични блогове, Discogs и др. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:46, 3 декември 2024 (UTC) ::::IMDB е нещо различно и е общоприет за надежден сайт. С Discogs не съм запознат много, но videoclip.bg и лични блогове са определено неблагонадеждни, като личните блогове поне могат да се използват за да потвърдят казаното от автора, стига то да има някаква енциклопедична значимост. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:00, 3 декември 2024 (UTC) ::::: Казвам го във връзка с [[:en:WP:USERGENERATED|политиката]] в enwiki, която се спомена, според нея и IMDb е неблагонадежден. <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Специални:Contributions/Carbonaro.|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">09:05, 3 декември 2024 (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :::::: Интересно е, че в самата [[:en:IMDb#Copyright, vandalism and error issues|статия за IMDb]] пише „Due to the time required for processing submitted data or text before it is displayed, IMDb is different from user-contributed projects like Discogs, or OpenStreetMap, or Wikipedia, in that contributors cannot add, delete, or modify the data or text on impulse, and the manipulation of data is controlled by IMDb technology and salaried staff.“ Вероятно би било полезно да се прегледат [https://en.wikipedia.org/wiki/Special:Search?fulltext=Search+archives&fulltext=Search&prefix=Wikipedia+talk%3AReliable+sources%2F&search=imdb&ns0=1 дискусиите по въпроса].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:16, 3 декември 2024 (UTC) ::::::: В статиите за филми актьори, режисьори почти не се използва imdb като източник. Единствено като външна препратка към въпросния обект, нещо което го има и в статиите на английската Уикипедия. Друг е въпросът, че почти цялата информация за филмите се взима основно от там.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 09:26, 3 декември 2024 (UTC) == Категория:Предмети на култа == Сверяване на часовника. За мен [[:Категория:Предмети на култа]] е безполезна, да не кажа дори вредна. Какво точно е „култ“, какво въобще са „предмети на култа“? Сред добавените в категорията статии към момента например са [[Свещ]], [[Калимявка]] и [[Фетиш]]. Мнението ми всъщност е далеч по-категорично, но ще се въздържа да го споделям в името на принципите ни. Пък и може да бъркам, затова ще се радвам да чуя други мнения.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:56, 1 декември 2024 (UTC) :''Cult'' идва от латинския корен ''cult-'', което означава поклонение. :В труда си ''De natura deorum'' Цицерон пише, че „religi“ (religiosi) — е човек, който е изучавал канона на своята вяра и стриктно го следва. :Следователно, култ е по-общо и неутрално понятие. :Вместо накои да се обиждат на думата култ, по-добре да създадат Портал:Религия. Българската Уикипедия е една от тези, които го нямат. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:06, 1 декември 2024 (UTC) :: Добре, извън Уикипедия някои ме насочиха към разни източници, сред които и конспекти по археология в СУ, където „предмети на култа“ фигурира като понятие. Продължавам да не съм съвсем убеден, че подборът на статиите непременно е най-подходящ, но нека наистина и други колеги вземат отношение, ако смятат, че има смисъл.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:19, 1 декември 2024 (UTC) ::Според речника на българския език „култ“ е религиозна почит към божества, значи категорията „Предмети на култа“ би трябвало да включва предметите, които хората използват, за да отдават почит на божествата? Би ли споделил, Илиев, своето искрено мнение, защото е възможно наистина да има различни интерпретации. „Религиозни предмети“ ли би било по-подходящо, или изобщо да няма такава категория? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:17, 1 декември 2024 (UTC) ::: Изглежда, че е окей да има такава категория. В случая сгреших, че просто търсих аналогични категории на други езици (а то може и пак да има, но да не съм ги намерил). Но понятието явно си е утвърдено поне в археологията. Няма смисъл да изказвам повече лично мнение, без поне малко да прочета по темата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:26, 1 декември 2024 (UTC) :Казахте нещо за опитността. Опитността в Уикипедията се отнася за това, как да се създаде нещо технически (нова статия, нов портал, нова категория), а не каква да е тя. Всичко останало са знания. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:19, 1 декември 2024 (UTC) :: Fair enough. Човек цял живот се учи. Е, има и такива, които смятат, че вече всичко знаят.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:28, 1 декември 2024 (UTC) : „Култови предмети“ като че ли е рутинно използвано в археологията (и тук [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/култов/]), „Предмети на култа“ поне на мен ми звучи по-необичайно. Не съм сигурен дали „култови предмети“ и „религиозни предмети“ е напълно идентично, но изглежда има достатъчно застъпване, за да има само една категория (и тогава връзката би трябвало да е към {{Q|6418726}}, независимо кое име се предпочете). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:30, 2 декември 2024 (UTC) :: Благодаря ти! Оказа се, че на руски си има категория с идентично име [[:ru:Категория:Предметы культа]], в която наистина влизат дори свещите, затова махнах накрая с ръка. :: Освен в археологията иначе, видях, че терминът се споменава и в богослужебен контекст, [https://synpress-classic.dveri.bg/04-2002/08-01.htm например]: „Осигуряването на българските църковни общини с "предмети на култа", т. е. с богослужебни одежди, книги, свещници, потири и друга утвар беше грижа на Св. Синод на БПЦ.“ Сега, тук се споменават „свещници и друга утвар“; не можах да намеря категорична дефиниция какво влиза в „утвара“, но изглежда, че поне някои видове свещи влизат. Дали това е основание [[Свещ]] да влезе в категорията, продължавам да се чудя. В руската Уикипедия е така, в английската действително по-скоро няма съвсем същата категория. За мен остават леко неясни границите на обхвата. :: В крайна сметка не настоявам нещо непременно да се променя, освен ако не се получи някакъв консенсус, че е нужно. В първия момент -- явно погрешно -- ми се стори, че е някакво напълно самоинициативно залитане. Обичайно проверявам, преди да пиша, но тоя път направих грешка и първо писах. :) Но може би няма лошо -- когато дискусията е културна и конструктивна, рядко е напълно излишна.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 2 декември 2024 (UTC) :::На руски '''''утварь:''''' най-общо обозначение на изкуствено създадени и подвижни предмети от интериора, съвкупност от предмети, принадлежности на някое домакинство. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 19:12, 3 декември 2024 (UTC) :::: Домакинство на култа?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 22:17, 4 декември 2024 (UTC) :Подобни въпроси обикновено възникват, когато в даден момент е преведена категория от рускоезичната Уикипедия, а те имат навика да си създават дърво на категориите, което не е "синхронизирано" с Уикипедията майка. Технически погледнато [[:ru:Категория:Предметы культа]] е съвкупност от [[:en:Category:Religious objects by religion]] и [[:en:Category:Religious objects]], които са на две различни нива. Другият проблем при подобни случаи е лошият/директен превод - Предметы культа се превежда Религиозни предмети. Неслучайно на испански е "Objetos de culto religioso", а на полски "Przedmioty kultu religijnego". Спокойно можем да свържем категорията с "Religious objects" и да я преименуваме на Религиозни предмети (обекти също не е добър превод). [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:43, 3 декември 2024 (UTC) ::Култ е понятие много по-широко от религията, а религията е подмножество на култа. Религията е „набор от морални норми и тип поведение, произтичащи от вярата в съществуването на свръхестествен свят и свръхестествени същества“, докато култ е „почитание, поклонение“ пред нещо. Имаме „религиозен култ“, „култ на личността“ и т.н. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 11:42, 3 декември 2024 (UTC) ::: Струва ми се, че е добре да имаме по-ясна дефиниция. Дори ако се ограничим само до „организираните“ култове, маратонките на Найки [[:en:Heaven's Gate (religious group)#Mass suicide|също трябва да влязат в категорията]]. Ако включим „де факто“ култовете, продуктите на [[Епъл]] също биха могли да се класират. От „баналните“ култове [[Бельо]] би било очевиден кандидат за включване. ::: Питам се също дали в категорията влизат символите: ако влезе [[Кръст]], трябва да влязат също [[Червена звезда]], [[Сърп и чук]], [[Свастика]], [[Пентаграм]], а най-вероятно и [[Летящо спагетено чудовище]]. За [[Фалос]] дори не се питам, защото изглежда очевидно. И понеже споменавате култа към личността, кои биха били неговите „предмети“, които бихме включили в категорията?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:21, 3 декември 2024 (UTC) :::: [[Мавзолей на Георги Димитров]]. {{D}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:21, 3 декември 2024 (UTC) ::::: {{D}} {{like}} <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:26, 3 декември 2024 (UTC) :::Ако култ в контекста на категорията е по-общо понятие от религия, защо сте добавили категория религия като единствена надкатегория? [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 15:26, 3 декември 2024 (UTC) == Discussion == Sorry for my use of English, you may be interested in the discussion [[:meta:Steward_requests/Miscellaneous#Interface_admin_request_on_bgwiki|here]] [[Потребител:Matrix|Matrix]] ([[Потребител беседа:Matrix|беседа]]) 19:55, 5 декември 2024 (UTC) == Отново за локалните CSS и JS == : ''Продължение на [[Уикипедия:Разговори/Архив/2024/ноември#Оптимизиране на локалните CSS и JS]]'' Някакви вече се оплакали, че имат проблем с тъмната тема, и дори искали от глобалните админи да ни разкарат част от CSS-а. Последно писали на стюардите да ги направят интерфейсни админи при нас, които вместо това любезно ме пингнаха. Писах им, че ще опитам да прегледам нещата и евентуално да направя нещо по въпроса. Уви, няма закътан пристан от ветровете на промените [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Искането към стюардите: [[:m:Steward requests/Miscellaneous#Interface admin request on bgwiki]]<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 23:47, 5 декември 2024 (UTC) : А, той бил писал по-горе. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:23, 6 декември 2024 (UTC) ::background, който е основният проблем според мен може да се махне. Проверих и на двете векторни теми. Оригиналният цвят на фона е почти същият -rgb(249, 249, 249) e зададен в проблемния код, а ако се премахне остава rgb(248, 249, 250). За другия код трябва да погледна малко по-детайлно, но мога да го направя другата седмица. По-големият проблем са цветовете зададени твърдо в самите статии – там ще имаме доста работа, но трябва да видя старите кодове за импортиране на всички статии в локална база от данни и да се опитам да генерирам списък със статии за коригиране. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:59, 6 декември 2024 (UTC) ::: Благодаря ти! Документацията не е идеална, но след известно търсене намерих най-сетне [[:mw:Recommendations for night mode compatibility on Wikimedia wikis]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:21, 6 декември 2024 (UTC) == Благодарност == Само минавам да ви поздравя и благодаря за усилията, които полагате, за да поддържате българската версия на Уикипедия, толкова години. Бъдете здрави! [[User:5ko|Петко]] 12:04, 6 декември 2024 (UTC) : А, да, днес е годишнина някаква. {{D}} Поздравления и от мен. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:05, 6 декември 2024 (UTC) :: Благодаря, [[User:5ko|Петко]], поздравления за вас, които сте свършили неимоверната работа по създаването ѝ! Преди една година стана дума, че някой път като идвате насам ще се обадите и ще огранизираме среща; сигурна съм, че много хора ще се зарадват да го направим :). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 15:10, 6 декември 2024 (UTC) == План за CSS == Ок, предлагам следното: # Прехвърляме целия Common.css в джаджа <code>LegacyStyles.css</code>, с [[:mw:Extension:Gadgets#Options|тип ''styles'' и параметър ''default'']], т.е. зареждаща се автоматично за всички потребители, включително IPта. Това би позволило по-лесно тестване на следващи промени като човек си изключи джаджата и си добавя части от кода в нея в локалния си common.css. Може би има и по-гурувски начини за игнориране на Common.css, но този ми се вижда дуракоустойчив и най-вече достъпен. # Постепенно добавяме и други джаджи от същия тип, в които прехвърляме от ''LegacyStyles'' код, който действително е полезен: например класовете за подравняване на текст в колони. Идеята е кодът да бъде подреден и групиран тематично, особено ако би било полезно да може да бъде изключван от потребителите при желание. # Накрая някаква, но желателно много малка част от кода може да се върне в Common.css. Според мен единствено неща, които са абсолютно нужни и достатъчно прости (ако не са достатъчно прости, значи най-вероятно не са абсолютно нужни). Бих започнал с точка 1 още сега, за да можем да тестваме по-свободно. Това прехвърляне поне е съвсем просто. Всъщност, ето предложението: {{gh|wikipedia-ui/pull/20}} Ping {{@|Петър Петров|StanProg|Nk}}<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:58, 6 декември 2024 (UTC) : Това добре като първа стъпка, но какво следва? Да се тества върху всички теми + тъмен режим какво се случва с премахването на всяко парче и да се решава какво следва? Изглежда доста работа. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:12, 6 декември 2024 (UTC) :: [[Потребител:Nk|Спас Колев]], истината е, че не знам как би изглеждала Уикипедия без нещата в Common.css (може би наистина има начин да го тествам и сега, но ми е малко тегаво с времето да ровя как може да стане). :: Ако се окаже, че изглежда горе-долу сносно, като следваща стъпка ще предложа да изключим LegacyStyles по подразбиране. На когото не му пука за тъмни схеми и мобилен изглед, но държи на предишното оформление, може просто пак да си я включи от настройките. А който би искал конкретни неща да работят и с всички тези различни облици, теми и устройства, може вече да си се занимава -- колкото време иска и когато може -- да ги прехвърля в отделни джаджи. :: Ако нещата изглеждат доста счупени, тогава LegacyStyles си остава включен по подразбиране. Останалото обаче е сходно: който има интерес, може да се занимава да оправя конкретни неща. Примерно аз мога да се захвана да оправям разни проблеми с тъмната схема, защото напоследък я ползвам, а много неща действително изглеждат дразнещо счупени с нея.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:25, 6 декември 2024 (UTC) ::: Още малко за последния вариант. LegacyStyles си стои включено по подразбиране, така че за всички редактори външна разлика няма. Междувременно оправяме едно-две-три неща. И съобщаваме тук: който иска, може да си изключи LegacyStyles и да включи тези джаджи и да се обади, ако има проблеми. ::: Това би позволило тестването да се прави от повече хора и най-вече да е ''opt in'' -- който иска да тества, поема и рисковете от счупване. Останалите си карат както досега -- докато не получим достатъчна обратна връзка, че нещата изглеждат добре и може да изключим LegacyStyles за всички.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:07, 6 декември 2024 (UTC) :: Може би само да допълня нещо, което писах и още първия път като повдигнах темата. Уикипедия би трябвало да изглежда задоволително и без никакъв локален CSS. Ако някъде се чупят някакви неща, то би било защото сме се опитвали да ги натаманим да изглеждат по различен начин от този, който Уикипедия предлага по подразбиране. И именно тези натаманявания апелирам да минимизираме, за да не изпадаме повече в подобни ситуации. Факт е, че хората се ентусиазират да направят нещо шарено, но има причини минималистичните интерфейси да са били винаги популярни и може би да стават още по-популярни.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:32, 6 декември 2024 (UTC) : Бях го писал по-горе, но да повторя и тук. Идеята ми е накрая LegacyStyles да не бъде повече включен по подразбиране и в него да останат само неща, които отделни потребители може да искат да продължат да виждат като оформление, дори и с цената да се чупят други облици, цветови схеми или мобилен изглед. И, много важно, без никакво обещание за поддръжка. : В останалите джаджи и евентуално в Common.css виждам да остане само код, за който преценим, че съотношението между ползите от него и ресурсите за бъдеща поддръжка е приемливо. Това би се отнасяло най-вече до джаджите с параметър ''default'', т.е. включени за всички по подразбиране, дори IP-та, и още повече за евентуален код в Common.css. : Лично аз бих се радвал да обособим някои шарении в отделни джаджи, може би дори като алтернативни варианти. Типичен пример за мен биха били инфокутиите, за които далеч повече харесвам минималистичното оформление в английската и други уикипедии. Особено пък когато тези оформления всъщност не биха изисквали локален CSS, който да е нужно да се пипа при всяка бъдеща нова промяна в интерфейса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:15, 6 декември 2024 (UTC) :Давай, и аз нямам по-добро предложение. Кажи кога ще го сложим, за да сме повече хора на линия. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:51, 7 декември 2024 (UTC) :: На теория нищо не трябва да се промени за потребителите от стъпка 1. Може би ако кеширането от сървърна страна не е идеално, би могло да има някакви странности, но дори това изглежда малковероятно и, ако все пак се случи, трябва да е за не повече от няколко минути. :: Все пак, ако искате да го направим утре вечер, примерно към 20 българско време, т.е. 18-20 европейско и 10-13 американско време?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:17, 7 декември 2024 (UTC) :::Ще гледам да успея. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 02:04, 8 декември 2024 (UTC) :::: Благодаря! Ще го мърджна към 20:00, така че в следващите няколко минути ботът да го приложи тук.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::: {{да}} [[Специални:Приноси/JSS 9]] <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:04, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Благодаря и аз. Не съм сигурен кое как е било преди, но ако отворя анонимен прозорец в инфобокса на [[Война]] примерно има странни точки в началото. Нормално ги няма (сигурно имам друг изглед). Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:54, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]], хммм, странно, джаджата сякаш не работи за нерегистрирани – а би трябвало да работи.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:58, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: По-точно някои неща – защото други работят. Това прилича на проблем с кеширането. Нека поцъкаме още малко и да видим.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:01, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: Може да е някакъв проблем с припокриващи се стилове. Прилича и на това, защото повечето неща изглежда да си работят. Същите хоризонтални списъци работят на други места, където сме ги използвали. Възможно е Common.css и джаджите да имат различни приоритети -- или дори да е банален въпрос на ред на зареждане на стиловете от различните източници.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:10, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: След известно ровене с dev tools, все пак прилича на проблем с кеширане. Джаджата въобще не се зарежда на някои страници -- за което не се сещам за друга причина.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:21, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: Това с кеширането не е необичайно, само да уточня. Забелязвал съм го и преди, но е рядко -- както и в случая само за отделни страници и тип заявки. Не бих се учудил, наистина, за нерегистрирани потребители да се ползват по-дългосрочни кешове. Но трябва да се оправи само̀, без да е нужно нещо да правим специално.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:38, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: Началната вече изглежда както досега и за нерегистрираните. В някакъв момент и останалите случаи като [[Война]] трябва да се оправят.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:38, 8 декември 2024 (UTC) ::::: Джаджата изглежда да работи според очакванията. Докато си стои включена, всичко изглежда както досега. Когато се изключи, има проблеми с наши изобретения -- няма ги двете колони на начална страница, а {{ш|Последни промени}} излиза доста разхвърлян. Тези неща може да се оправят, разбира се. ::::: Следващата стъпка според мен: на когото му се тества, изключва си Интерфейс -> Старо оформление от джаджите и гледа с какъв ''минимален'' код (тествайки накрая винаги и с локалния common.css) биха се оправили едни или други промени. ::::: Този код според мен може да разпределим на няколко места: :::::* където е възможно – като стил на съответните шаблони: [[:en:WP:TSTYLE]], :::::* в останали случаи, където кодът може да бъде обособен тематично, и особено, ако би било полезно да може да бъде изключван при желание – в нови гаджети, :::::* в останали случаи, където кодът практически сигурно ще е нужен постоянно и за всички – в нов гаджет LocalStyles.css или нещо подобно, :::::* в останали, особено специални случаи, за крайно ограничен и абсолютно сигурно задължителен CSS – директно в Common.css. ::::: Ако се чудите с какво би бил полезен LocalStyles.css в сравнение със слагане просто в Common.css – както и в момента, ползата е, че джаджата може да се изключи, докато Common.css не можете да изключите. Така, при нужда от някакво дебъгване на визуални проблеми, лесно може да се елиминира като „шум“ нашия локален код. Такова тестване ще може да направи всеки регистриран редактор и то, което е не по-малко важно, без да засяга останалите потребители. За тестване на „изключване“ на Common.css ще е нужен интерфейсен администратор – и това ще засегне всички потребители. ::::: Засега зор нямаме. Когато оправим по-съществените неща, може по подразбиране да изключим джаджата. Ако междувременно сме си свършили добре работата, и тогава няма да имаме зор. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:32, 8 декември 2024 (UTC) ::::: П.П. Лично аз ще си изключа джаджата и известно време просто ще си ползвам Уикипедия така, за да събера впечатления къде има проблеми без нея, и съответно за кои неща ще трябва да добавим нужния CSS код.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 8 декември 2024 (UTC) == Използване на ft, вместо около == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Carbonaro.]]''<br><span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:56, 8 декември 2024 (UTC) Кажете, каква ви е мотировката за връщането на ''ft'', вместо ''около.'' В Уикипедията такива идиотски преводи стоят кат ''Бе Ем Ве'' (BMW) и ББЦ (BBC)… , а вие изправяте това което има български превод? И колко българи знаят какво значи? Те ''Белчо и Сивушка'' не знаят кои са, та камо ли ft. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 04:35, 28 ноември 2024 (UTC) :[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], „около“ е неправилен превод. Така не става ясно живял ли е през този период, управлявал ли е, или е достигнал разцвета си. Ако не можем да намерим подходяща заемка, най-добре да не бутаме, защото се променя смисълът. Вярно е, че читателят може да се затрудни, но по-добре ли би било, ако го подведем? Също моля те, обръщай внимание на граматичните особености, не само да правиш забележки. След предлог например не се употребява пълен член (с много малки изключения). Запетаи обикновено не се употребяват след обстоятелствено пояснение: „След Втората световна война{{color|red|''','''}} се установява в България“. Разбира се, това не е в сила, когато важат други правила: „След Втората световна война, изглежда, се установява в България“. Но не оставай с грешно впечатление! Всички оценяваме усилията, които влагаш. Факт е, че хиляди статии имат нужда от подобрение, и е хубаво, когато се намират хора, които с интерес вършат тази работа. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:10, 28 ноември 2024 (UTC) ::Между другото и най-великите писатели са ползвали коректори. Нищо лично. Все пак за ''около'' не сте прав. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:30, 28 ноември 2024 (UTC) ::В статията за Никомах ''около'' стои вече 13 години и никой не е помислил да го промени на ''floruit.'' А около и означава по средата, в разцвета. ::И още един въпрос. Защо махнахте препратките към конституцията и правилника? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 06:17, 28 ноември 2024 (UTC) :::Не съм съвсем съгласен. Двете конструкции внушават различни значения. :::{| class="wikitable" | Никомах Геразски (ок. 60 г. – ок. 120 г.) е древногръцки философ, математик и музикален теоретик. || Вероятно става дума за датата на раждане и смърт. |- | След административната реформа на Диоклециан (упр. 284 – 305 г.) провинцията попада в окрупнения диоцез Тракия. || Взето от статията „[[Специални:PermaLink/12294090|Долна Мизия]]“. |- | Баща му Никомах (ок. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III. || Създава се впечатлението, че точният период на неговото управление не е ясен. |} :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:51, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Съгласен съм с Карбонаро - това не е около. Floruit си означава най-често периодът, в който личността е засвидетелствана да е била активна и се използва в историческата наука в латинската форма. Никога обаче не съм виждал употреба на български. Така или иначе смятам, че трябва са си се остави на латински floruit. Съкращението нормално е фут. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:00, 6 декември 2024 (UTC) ::::: Моите две стотинки: трябва да се направи {{ш|floruit}} и, ако се сметне правилно, {{ш|fl.}} и да се преведе поне минимално [[:en:Floruit]] за прости хора като мен. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 6 декември 2024 (UTC) ::::::Колко %-та от българите знаят какво означава съкр. ft, даже думата floruit? Просто питам. А „около“ с една дата е подобно на дантевото: „На попрището жизнено в средата“. Защо да не е най-активния период? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:32, 7 декември 2024 (UTC) :::::::Защото „около“ създава впечатлението, че датата на управление не е известна. Има разлика между „Бил е на власт около 1250 г.“ и „Управлявал от 1246 до 1251 г., като достига разцвета си през 1249 г., когато пленява...“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:58, 8 декември 2024 (UTC) ::::А не трябва ли да е fl. c. 375 пр.н.е. – по примера за Никомах в таблицата; и поначало, когато се посочва една единствена година и тази година се разглежда като ''най-вероятната'' година на кулминация в разцвета? Освен това, ако ще се използва '''fl.''', според мен трябва да се използва и '''c''' (circa) вместо около, а вграждането на връзка към статия за смисъла на използването понятие/съкращение или изскачащо прозорче за мен е задължително – в подкрепа на направеното предложение в този смисъл за шаблон. Оттук следва (за мен) въпросът дали да не се използва и AD (Anno Domini) или AC (ante Christum) за консистентност – когато се посочва период или година от преди новата ера/преди Христа, да е изцяло на латински.<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 10:57, 8 декември 2024 (UTC) :::::Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в [[Уикипедия:Стил]]. <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:00, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия, просто показва, че не става ясно как трябва да се интерпретира, ако се използва само „около“. Иначе за използването изцяло на латински изрази съм категорично против. Като българска артернатива за ''fl.'' дали не можем да използваме „разцв.“, например „Никомах (разцв. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III“? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:05, 8 декември 2024 (UTC) :::::::{{цб|Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия}} :::::::[[Аристотел#Биография|Аристотел#Биография]] :::::::[[En:Nicomachus (father of Aristotle)|Nicomachus (father of Aristotle)]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:09, 8 декември 2024 (UTC) :::::Много интересно предложение. Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:50, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::Да, благодаря. Всъщност оттам тръгна всичко, когато Niki Yooff [[Специални:Diff/12425434|промени]] „''fl.'': 375 г. пр.н.е.“ на „около 375 г. пр.н.е.“, но с това се променя и значението. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:53, 8 декември 2024 (UTC) :::::::::Да, променя се значението при замяна на fl. с около, без да става ясно това „около“ за какъв аспект от живота на Никомах се отнася; но и fl.: 375 г. пр.н.е., струва ми се, също не е съвсем изрядно – в статията в Уикипедия на английски е fl. c., тоест ''около'' тази година, но действително конкретно по отношение на периода на активност, което именно се разбира от комбинацията fl. c. (коригирано поради счупване от препратката към статията в en.Wikipedia – 19:09, 8 декември 2024 (UTC)).<br> :::::::::{{цб|Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в Уикипедия:Стил. ~ Pelajanela // беседа 11:00, 8 декември 2024 (UTC)}} <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:47, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::::Да, да, видях. Чувствай се свободна да го направиш. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::::{{цб|Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“}} ::::::За мен този коментар е пример за фалшива аналогия:<br> ::::::[[file:FLICC_Taxonomy_of_Logical_Fallacies.jpg|600px]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:33, 8 декември 2024 (UTC) : Като лаик, единствено с непретенциозен любителски интерес към историята, да попитам пак: ако ''floruit'' действително се използва в научната литература и на български, не би ли било най-добре да се преведе (или напише) [[:en:Floruit]] и да се въведат {{ш|floruit}} и {{ш|fl.}}, които да сочат към тая статия? Така няма да е проблем, че читателите може да не са запознати с термина. То поначало не се очаква Уикипедия да е писана като за първи клас. Затова именно служат препратките – читателят да може да разбере какво означават непознати му понятия.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:01, 8 декември 2024 (UTC) ::Или тук, или в „Уикиречник“, както е понастоящем шаблонът {{ш|fwiw}}, но във всеки един случай е добра идея. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:10, 8 декември 2024 (UTC) ::: Не бих разчитал на нашия Уикиречник. Там лесно може да бъде вандализирана и никой да не забележи с години. И с fwiw може да стане, но то поне не е в статии.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:13, 8 декември 2024 (UTC) hzy21hiqnpixyres2vn1b8dm2n6rrfo 12435276 12435263 2024-12-08T20:50:07Z Петър Петров 9032 /* План за CSS */ Отговор 12435276 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) :Нима това момиче е по-известна от Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев, че нейната страница е по-голяма от техните взети заедно? Страницата прилича повече на [[CV]]. Просто се интересувам. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 01:40, 26 ноември 2024 (UTC) :Тази страница се нуждае от добро почистване. Само това ли е от личния живот? Една сватба? Кой е бил DJ-ят?--[[Потребител:Pl71|Pl71]] ([[Потребител беседа:Pl71|беседа]]) 21:16, 26 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) :Здравейте, много ви благодаря за отговора! Информацията ми е предадена лично от Младен Трайков. В интернет има много статии, от които може да се види, че информацията е коректна, но е трудно да цитирам конкретен източник… :Как мога да процедирам? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 15:34, 22 ноември 2024 (UTC) ::Здравейте, малко късно, но сега виждам, че сте писали. Вижте, просто това, че някой Ви е предал дадена информация, съвсем не означава, че същата може да бъде използвана тук. Предполагам, че наистина в интернет има много информация по темата, но източниците, които следва да се ползват тук трябва да бъдат достоверни. Съветвам Ви да прегледате сините препратки, които Ви написах в предния си отговор. Без конкретен и достоверен източник, не мисля че има шанс статията да остане. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 21:25, 26 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA&nbsp; в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща позицията на WOWSA, че е „открила и разкрила фалшифициране на данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Тези източници са полезни, благодаря Ви. За първия не съм сигурен дали отговаря на изискванията ни за благонадеждност, но Sportal, мисля, е достатъчно утвърден сайт за спортни новини (колегите, които имат опит със спортна тематика, може да ме поправят), така че публикуваното в него по темата също е важно да бъде отразено в статията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:40, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Вие продължавате да искате да се изтрият факти , {{нлн|които не са ви изгодни}} за да не се очерня името на даден човек. Само че това няма как да мине, не се намираме в Северна Корея или Съветския съюз. А вашите обвинения към Петър Стойчев са {{нлн|доста жалка картинка}}. Петър Стойчев не работи във WOWSA. Федерацията е разнищила случая от край до край и това няма как да бъде изтрито господин Костов. То вече стана известно на цялата спортна общественост у нас и в чужбина. Ако успеете да осъдите организацията и да докажете, че грешат това също ше бъде отразено. Успех.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 18:55, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::И аз не обвинявам П. Стойчев в нищо, къде видяхте такова нещо? ::::::::{{нлн|Жалък сте.}} Но не знаете фактите, така че {{нлн|по-спокойно с думите}}. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:20, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::Това не са мои и наши обвинения. Просто ви цитирам статии които на вас {{нлн|явно не ви харесват ;)}}. Ясно е, че еие {{нлн|сте пристрастен}} и не зачитате фактите. А понеже не се и представихте кой сте, приемам че {{нлн|сте някой от тези цитирани в първата статия}}. Ако не е така си напишете поне имената и телефона, както аз ясно направих. Би трябвало администраторите да ви изключат от редактирането на статията за Цанко Цанков. Вие не зачитате че и самите WOWSA ясно декларират, че нищо не са отменяли и няма какво да отменят и публикуваната в 67 източника информация е невярна. Така че това което вие сте написали в статията категорично не отговаря на истината. По-добре четете, а не пишете повече/ ::::::::https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:17, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::: Уикипедия [[У:НЕЕ|не е форум]]. Тук не е мястото да се обсъжда кой е крив и кой прав в тази история. Коментирането на личността на други редактори [[У:НЛН|също е забранено]]. ::::::::: Единственото, което може и трябва да се обсъжда в Уикипедия, са самите статии: в какво може да не отговарят на изискванията, но най-вече как да бъдат подобрени. ::::::::: Няколко мнения вече бяха изказани. Нека изчакаме дали ще има и други.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:28, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::Аз просто показвам факти, а не водя война като по-горния ви колега. Иначе сте парви - това не е форум, но някой трябва да вземе мерки срещу подобни пристрастни редактори, които не зачитат фактите, а редактират по "лични убеждения" и със злоба. Освен това още вчера писах на поне 5-6 администратора от общо 23мата за българската wikipedia - нямам отговор от нито един. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:34, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::: Администраторите нямат компетентност да решават какво да пише в Уикипедия (често се бърка, факт, затова е специално подчертано на страницата [[Уикипедия:Заявки към администраторите]]). Тези въпроси се решават от редакторите и по тази причина е важно да се чуят повече мнения. Иначе е разбираемо всеки да вижда нещата от собствената си камбанария. Затова консенсусът е един от [[У:5|петте стълба на Уикипедия]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:45, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) ::Поздравявам включилите се в казуса колеги за подробното разискване. Изчетох нишката тук с всички коментари и погледнах самата статия. Подкрепям да бъде преместена засега в инкубатора. Има сериозни проблеми, като например липсата на източници в текста, липсата на сегашно историческо на места, излишни суперлативи, прекалени на брой външни препратки... Разделът за WOWSA трябва да бъде преработен в по-енциклопедичен и точен вариант. Разглеждайки дори само набързо някои от източниците, споменати тук, мисля, че има как да бъде включена цялата случка с асоциацията, включително и как е отразена тя от медиите, в безпристрастен и енциклопедичен вариант. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 22:12, 21 ноември 2024 (UTC) :::По-горе Лъчезар беше написал разделът за WOWSA да бъде пренаписан и подобрен. По-лесно ми е да отговоря тук, защото съм на мобилен. Това е много добро предложение, винаги съм бил отворен към преработване и подобряване на всичко, което съм писал в Уикипедия. Ако някой не ме изпревари ще се опитам в най-скоро време да направя нещо по въпроса.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 00:55, 22 ноември 2024 (UTC) :::Пренаписах раздела и признавам, че предишния не беше добър. В момента мисля е възможно най-акуратен.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:28, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@[[Потребител:Givern|Givern]], @[[Потребител:Райън|Райън]], @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]] ::::Благодаря за промените Givern, така ми харесва да има обективност и конструйтивност. ::::Но пак изразявате предимно гледната точка само на едната страна, а именнто тази на WOWSA. ::::По текста ви има доста неточности, но щом искате да присъства WOWSA в статията за Цанко Цанков е редно да напишете и другите гледни точки. ::::Първо да направим уточнение - целият този параграф за WOWSA се отнася единствено за първото плуване на Цанко Цанков по река Дунав, състояло се на 06.09.2024г за което той е подал данни към WOWSA. Те имат право да разглеждат/ратифицират/отказват единствено само това негово плуване. ::::'''Пояснения, факти и неточности:''' ::::'''1. Данните не са фалшифицирани, а може да се каже манипулирани.''' ::::Обяснение: Истината е, че няколко .GPX файла са сглобени ръчно в един и то MS WORD файл (в последствие експортнат като PDF) поради незнание и техническа некомпетентност на екипажа на лодката, който ги е изпратил. При това ръчно манипулиране на данните според човека, който го е правил, самият WORD е конвертирал някои данни в автоматични дати.&nbsp; &nbsp;Освен това не е имало никакво ясно изискване от WOWSA за формата на данните (или поне те (екипажа от Видин) не са му обрнали необходимото внимание на това). Освен това от WOWSA не са дали необходимото време на екипа на Цанков да подготви и провери валидността на данните - искали са ги незабавно по най-бързия начин. Това е и основната причината да бъдат изпратени доста неконсистентни данни. ::::'''2. GPS устройствата при подобни плувания са върху самата лодка. Плувеца няма право да носи устройства по себе си (защото плуването е unassisted).''' ::::По време на първото плуване нивото на реката е около 80см (това е официалното ниво, взето от котата на автоматичната станция, намираща се на Дунав мост 2). Това е едно от най-ниските нива на реката за годината (както и едно от най-слабите течения съответно). Поради плитчините на река Дунав по това време (на места под 50см) се е налагало лодката да се измества периодично от праволинейния курс, който Цанков е следвал в близост до фарватера. Това преместване се е осъществявало с по-висока скорост (до около 20км в час) и на десетки метри разстояние от плувеца, което е отразено в GPS данните. Точно за тези скорости се хващат от WOWSA, че не са реални. Да така е - това е скорст на лодката, а не на Цанко Цанков. ::::'''3. WOWSA постъпват доста некоректно като цялото им разследване е базирано на данните от GPS устройство, което е върху лодката, а не върху плувеца''' (той няма право да носи устройства). Това е техен огромен пропуск, тъй като реално проследяват вариациите на скоростта и посоката на самата лодка, а не на плувеца. По този начин се обесмисля цялото им разследване и обвинения. Лодката е нямало как да бъде до него плътно през цялото време. ::::4. '''Напишете, че на лодката е имало съдия - Стефан Георгиев''' - един от най-опитните и реномирани плувни съдии в България, който ясно и категорично се подписва и декларира, че плуването е било абсолютно коректно и по правилата. ::::Този човек е и главен наблюдател (обсървър) на това първо плуване в Дунав. ::::'''Напишете също, че въпреки всичко неговото мнение не е било взето под внимание от WOWSA, което е грубо нарушение на правилата от тяхна страна.''' ::::Може да се цитира тази статия: <nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> ::::Освен това преди плуване WOWSA са били помолени да предоставят техен съдия за това плуване, но те не са предоставили такъв. ::::'''5. На лодката е имало и други свидетели, следящи плуването, в това число и бившия кмет на гр. Видин - Герго Герегов.''' ::::Те също може да предоставят допълнителна информация. ::::'''6. От WOWSA не са предоставили предварителна информация, че в Дунав има записан рекорд от 115.8 км на румънеца Богдан Зубрагиу''' от август 2021. В Google също не са били налични данни за такъв рекорд преди 06.09.2024. Това поставя под съмнения цялата дейност на WOWSA, които в последствие изглежда добавят статия за това плуване на румънеца и заявяват публично, че плуването на Цанков не е рекорд. ::::Същевременно екипът на Ц. Цанков наистина обявява плуването като рекорд. Това се получава поради незнание от тяхна страна за рекорда на румънеца. ::::'''7. На 19.09.2024г е осъществено второ плуване в река Дунав.''' Този път на лодката има 6 различни GPS тракера, AIS проследяващо устройство на корабна администрация - Русе, няколко видеокамери, заснели цялото плуване, подробен объсрвър лог, воден прилежно и в детайли от мен - Кристиан Костов. ::::На лодката има четирима допълнителни свидетели, следящи плуването също. ::::'''Изминатото разстояние е 120 километра и 600 метра за 18 часа и 1 минута !''' ::::Това е нов рекорд. Плуването се очаква да бъде ратифицирано, но не от WOWSA. ::::Никакви данни за това плуване не са подавани и няма да бъдат подавани към WOWSA, тъй като тази асоциация се оказва че лесно се подвежда и манипулира от случайни имейли от недоброжелатели и конкуренти. Тя е ненадежден партньор и за в бъдеще плуванията на Цанков няма да бъдат ратифицирани през нея. Има много други по-надеждни организации, федерации и асоциации. ::::Това всичко трябва да бъде добавено, ако искате да има прозрачност и коректност на информацията, която предоставяте ! [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 09:06, 22 ноември 2024 (UTC) ::Дайте наистина да преместим статията в Инкубатора и там който има желание да работи над нея. @[[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]]: Можете да редактирате статията, като добавите нужната информация, но трябва да спазвате неутралност и за всяка информация да предоставите надежден източник, който напълно да препокрива написаното – без лични мнения, без непотвърдена информация. Като за начало Ви предлагам да започнете с частите от статията, които не са свързани с WOWSA, за да придобиете опит. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:40, 22 ноември 2024 (UTC) :::{{цб|без лични мнения, без непотвърдена информация.}} и без суперлативи от рода на :::„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност“. От енциклопедична гледна точка нищо не може да бъде безспорно. :::Да напомня на [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] че ако е от екипа на Цанков и получава заплащане за това задължително е да го декларира според [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Policy:Terms_of_Use/bg условията за ползване] с които изрично се съгласява при публикуването на всяко нещо написано в Уикипедия включително на беседите и тук в „Разговори“. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:11, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@Сале „Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това. Относно това дали съм част от екипа или не - по скоро се захващам с това защото виждам колко много невярна информация, атаки и помия се изсипа върху Цанко Цанков. И не - не получавам заплащане от никой, опитвам се безпристрастно да гледам на нещата и да давам информация каквато е. Също би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони), а не никнейми и пози начин всеки да носи воята отговорност за думите си. И още нещо - искам да знам каква е структурата ви, има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той ? [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 12:36, 22 ноември 2024 (UTC) :::::С този тон... Няма структура. Това е доброволски проект, никой не е по-висш, някои са просто по-опитни. А и Уикипедия не е някаква авторитетна публикация, че да можете да изисквате от редакторите някакви неща. Това е енциклопедия, в която материалите са с качеството, с което ги създават доброволци. Ние отразяваме Това, което е публикувано в достоверни източници. Не можем да правим интервюта, да слушаме обяснения и според тях да пишем статии, например. Стига да има достоверен източник, който е публикуван на друго място, може да се напише в статията твърдението - неутрално и енциклопедично. Включително и от вас. Ако преместим статията в инкубатора, може да прочетете редицата помощни страници в Уикипедия, които ще ви помогнат да разберете за какво говорим по отношение на хоризонталната структура на сайта, неутралния тон и т.н, а после да изпипате статията сами. [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 15:37, 22 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това.|Kristian kostov}} ::::: Нередното е, когато твърдението не идва от благонадежден източник, а предвид изключителността му, дори от повече благонадеждни източници. „Изключителни твърдения имат нужда от изключителни източници“, както казваме в Уикипедия. Ако в източник пише, че е поставен някакъв рекорд и нищо повече, а редактор в Уикипедия го допълни с „безспорен връх“, това представлява [[У:БОИ|оригинално изследване]], което няма място в енциклопедията. ::::: {{цб|би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони)}} ::::: Изглежда все пак не сте чели [[:wmf:Policy:Terms of use|Условията за ползване]] на сайтовете на Фондация „Уикимедия“. Тези условия са '''задължителни''', не просто пожелателни, и неспазването им може да доведе до прекратяване на достъпа, особено при нарушения на особено важни изисквания. ::::: Едно от тези важни изисквания е да не бъде нарушавана неприкосновеността на личния живот на останалите потребители, включително да не бъде търсена персонално идентифицираща информация. Терминът в оригинала на английски, който единствен има правна стойност, е ''soliciting''. Вашите коментари -- този и по-раншен -- представляват именно ''solicitation''. ::::: Това е забранено. Не го правете повече под каквато и да е форма. ::::: {{цб|Относно това дали съм част от екипа или не (...) не получавам заплащане от никой}} ::::: Точният термин в УзП е ''compensation''. Не е нужно овъзмездяването да е парично. Не е нужно дори да е материално. И е достатъчно само да е очаквано. „Помощ от приятел“ и „услуга за бъдеща услуга“ абсолютно влизат в тази категория. ::::: Много важно е да се помни какво точно е забранено. Някои хора се опитват да прикриват подобни зависимости, смятайки погрешно, че ще бъдат наказани, ако ги признаят. Точно '''обратното''' е. Забранено е не редактирането срещу овъзмездяване, а ''прикриването'' на такова редактиране. ::::: Важно е да се помни и това, че не е нужно тези нарушения да бъдат „доказвани“, тъй като Фондация „Уикимедия“ очевидно не може да провежда полицейски разследвания. На практика е достатъчно добре обосновано предположение, че е налице нарушение на УзП, за да бъде ограничен достъпа, особено когато това е свързано с вреди за съответния проект -- например нарушаване на основополагащите принципи, включително тормоз над останалите редактори. ::::: По тези причини най-добронамереният ми съвет е да не се страхувате да бъдете максимално открит. Освен, че няма да рискувате да сте в нарушение на УзП, това може да Ви спечели и повече симпатии сред редакторите. ::::: {{цб|има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той}} ::::: Краткият отговор е: това, което виждате тук, е начинът за решаване на ситуации като тази в проектите на Фондация „Уикимедия“. ::::: Ако предпочитате по-официален отговор, може да се свържете директно с Фондацията: https://wikimediafoundation.org/about/contact/<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:04, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::<nowiki>Благодаря за поясненията {{@</nowiki>[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]<nowiki>}}, наистина са доста изискванията, както и спецификите, подробностите и тълкуванията. Аз не съм професионален нито журналист, нито редактор, нито имам амбиции да бъда такъв. Аз съм просто доброволец в случая и нищо повече. </nowiki> ::::::Така , че ако ако имате желание, време и воля, моля направете вие (редакторите имам предвид) необходимите промени по страницата следвайки стандартите на wikimedia. Каквото се изсква като информация от страна на Цанко Цанков, ще ви бъде предоставено предварително или по време на редактирането. Иначе става двойна работа и игра на котка и мишка в която нашата страна трябва да се чувства мишката, която я е страх от редакторите на Wikipedia :) Но оценявам високо диалога все пак с всички Вас ! ::::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:11, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::: Едно малко, но важно уточнение, касаещо „предоставянето на информация“ и защо то не е приложимо в случая. Редакторите в Уикипедия са задължени от [[Уикипедия:Възможност за проверка]] да използват при създаването и дописването на статии единствено информация, която е налична в публично достъпни [[У:БИ|благонадеждни източници]]. Това е съществено отличие от например журналистите и учените, за които е обичайно да събират лично информация като очевидци, интервюиращи, експериментиращи и т.н., както и да споделят собствени анализи, заключения, преценки и други подобни. Вече това, което журналистите, учените и въобще специалистите в дадена област публикуват -- което ние наричаме „вторични източници“ -- представлява основният източник на информацията в Уикипедия. Именно тази особеност на Уикипедия -- при условие също, че се подбират единствено вторични източници, на които може да се има доверие -- позволява на енциклопедията да бъде смислен източник на информация, независимо, че „всеки може да я редактира“.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:01, 23 ноември 2024 (UTC) : [[Картинка:Yes check.svg|18п|✔Готово|link=]] '''<bdi>Готово</bdi>''' Преместена като [[Чернова:Цанко_Цанков_(плувец)]] до привеждане в енциклопедичен вид. Защитата за редактиране е свалена, всеки може да я подобрява. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:04, 22 ноември 2024 (UTC) След последните добавки към тази статия хвърлящи безпочвени нападки към определени личности, съвсем загубих надежда за тази статия и че може да се излезе от този батак.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:57, 24 ноември 2024 (UTC) == Чернова: JoyYoga одобрение и планиране == Здравейте УкиАвтори и админи, Моля за помощ относно моята чернова, която очаква одобрение. Опитал съм се да напиша статията, така че да не звучи рекламно, тъй като става дума за материал, който да информира за марката Joy Yoga и студиото ни в София. Бихте ли могли да ми помогнете, да я направим така, че да отговаря на всички условия, защото ми се иска да сме представени, като наистина различно Йога студио и общност в София? Като цяло, смятаме на сайта joy yoga да започнем поетапно да качваме множество материали, които можем да преработваме и споделяме за уикипедия, защото ще се стремим да бъдат образователни и информативни. Не съм убеден, доколко това отговаря на стандартите на общността, а знаете, че това отнема голям ресурс, така че ще се радвам да дадете някакво становище в тази посока. За момента е важно, да ни виждат като сериозен бранд, което е малко трики при положение, че Уики, по това, което чета не толерира реклама и позициониране на кой да е - пише че се приемат статии за значими компании, но реално липсва обективен критерии за това кой бранд е значим. За мен JoyYoga e значим, но за друг не е.. :) Благодаря ви, предварително и ще се радваме, ако се интересувате от йога, здравословна храна или просто искате да се запознаем - да ни посетите... ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 22:13, 23 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Поздравления за откриването на студиото ви. Разгледах черновата ви. За съжаление не мисля, че отговаря на изискванията за значимост и енциклопедичност. Всичко в статията е като от бизнес уебсайт, а и няма достоверни източници. Студиото е открито едва преди няколко месеца - няма как да добие значимост за толкова кратко време. Приемливи източници в случая биха били неща от рода на статия във вестник, която описва приносите на студиото към, например, местната икономика или обществен живот и то след като студиото е съществувало с години. Не мисля, че статия за това студио за момента принадлежи в Уикипедия. Ето ви няколко примера на значими бизнеси, като не всички са добре написани, но поне по значимост имат място в Уикипедия - [[Мол ъф София]], [[Билла]], [[Кино Арена]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:47, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря SlipknotRlZZ, ::Ще имам предвид, нещата, които споменавате. Може би на по-късен етап от развитието ще опитаме отново да се добавим като компания. Ако смятате, че можем по някакъв начин да я преработим, така че да отговаря на изискванията, може да се свържете с нас и да си направим среща. Освен това си търсим човек, които да може да пише добре по темите за йога, така че ако проявявате интерес може да се помисли нещо.. ;) ::Поздрави, ::Александър [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:48, 24 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Уикипедията не е площадка за рекламиране на стартъпи. По-добре се насочете към Facebook или Instagram. Хората, които търсят информация в Уикипедията надали са ваши потенциални клиенти. Пораснете, отворете филиали във всички областни центрове и вярвам ще се намерят хора, които ще напишат за вас статия в Уикипедията. Засега не си губете времето. Безплатен съвет от мен. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:07, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря Николай, ::Разбира се, използваме дигиталните платформи за реклама, които посочихте. Идеята ми за уики-статия си ми хрумна случайно и помислих, че ще е интересно да направим някаква поредица от материали, които можем да подготвим и да качим. :) Може да се пише по специализирани материали за самите практики, някакви неща за индуистките божества и др., но сякаш при това положение, по-скоро няма смисъл... ::Благодаря, все пак и поздрави, ::Алекс ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:53, 24 ноември 2024 (UTC) :::За практиките пишете, но не споменавайте Joy Yoga, поне на този етап, докато не станете узнаваеми. При всеки опит за написване на статия Joy Yoga, тя ще бъде безжалостно изтривана. Дерзайте. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 18:44, 24 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря Николай, ::::Мисля да ги кросвам с публикации на сайта. Реално ще правя статиите в блога, а в уики ще го цитирам като източник, като това ще става през 2 месеца, така хем ще вдигам SEO score-а на сайта, хем ще имаме присъствие в уики. Какво мислиш за този подход? Единствения казус е да намерим кой да пише и редактира, че напоследък е голям проблем това, а аз не знам дали ще мога да насмогна... :) ::::Поздрави, ::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 00:19, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Вие изглежда отказвате да се съобразите с изискванията за писане в Уикипедия. Никакви авторски писания. Множество благонадеждни източници. Сериозно ли си въобразявате, че тук ще си дублирате сайта? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 00:49, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Това не е добра идея. Уикипедия не е място я разсъждения, мнения, философии... Това е енциклопедия, сбирка от факти, които са били докладвани на друго място, в благонадеждни източници, преди да бъдат записани тук. Запитайте се защо искате да дублирате в Уикипедия. За собствена облага? Ако искате да допринесете към Уикипедия, добре сте дошли! Но моля първо се запознайте с [[Уикипедия:Благонадеждни източници]], [[Уикипедия:Възможност за проверка]] и [[Уикипедия:Без оригинални изследвания]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:48, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::Привет Николай, ::::::Извинявам се, че не съм разбрал какво точно искате да кажете. Може би, започвам да разбирам какво имате предвид при така поставения коментар. :) Надявам се, че ще простите невежеството ми, въпреки че нямам предвид "собствена облага" в прекия смисъл и по-начина по който разбирам този термин. Ще се запозная с материалите, които ми цитирахте и благодаря за съдействието.. ;) ::::::Поздрави, ::::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 02:03, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::: [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], малко храна за размисъл, която може да Ви е полезна, дори да не допринасяте повече в Уикипедия. ::::::: Много хора днес изпитват носталгия по миналото, дори минало, в което още не са били родени. Светът изглежда все по-необясним и несигурен. Има много и най-различни причини за това. Една от тях обаче е какофонията от информация, заливаща ни отвсякъде – особено информация, която интуитивно чувстваме, че се възползва от нашите нормални човешки слабости, като например доверието ни. ::::::: Кому можем днес да вярваме? Има ли въобще истина? ::::::: Преди близо четвърт век, когато Уикипедия възникваше като проект, в който „всеки може да редактира“, мнозина смятаха, че това е абсурдна идея. Невъзможно е всеки да може да пише и да не излезе една огромна глупост! Уикипедия не само опроверга тези песимистични предсказания, но се превърна в уважаван източник на информация и практически неразделна част от днешното цифрово пространство. ::::::: Защо? Причината е, че Уикипедия позволява на всекиго да пише – но не какво да е. Енциклопедията изисква да се пише това, което казват авторитетите. И признава за авторитети само тези, които са се доказали като такива. Случайно или не – както беше в „доброто старо време“, за което мнозина тъгуват днес. ::::::: Каква е връзката с Вашите занимания? ::::::: Един от кумирите ми, макар и в малко по-различна, но донякъде свързана област, е Scooby Werkstatt, известен като [https://youtube.fandom.com/wiki/Scooby1961 scooby1961]. Скуби навремето имаше сайт със съвети как да поддържаме добра физическа форма. Такива сайтове – бол. ::::::: Но Скуби се отличаваше. Съветите му звучаха доста земно: „не харчете излишни пари за скъпо оборудване, добавки или дори храни: важно е постоянството, за мускулите и парче ръждиво желязо върши същата работа като лъскавото, а бобът и лещата са отлични източници на белтъчини, независимо, че може да изглеждат като бедняшка храна“. ::::::: Обаче дори това не беше същественото отличие. Същественото беше, че Скуби винаги цитираше сериозни научни изследвания, с които аргументираше своите твърдения. Не „вервайте ми“, не „една жена каза“, не „[[Хълк Хоган]] каза“, не дори „[[Арнолд Шварценегер|Арнолд]] каза“. ::::::: Скуби не е типичният днешен инфлуенсър. Но съм убеден, че ако инфлуенсърството въобще просъществува в бъдеще, то рано или късно ще се върне към модела на хора като Скуби. Защото всяка заблуда, въобще всичко фалшиво един ден неизбежно се сблъсква – челно – с реалността, а здравият разум винаги е крайният победител. Както казваше един от героите на Азимов, „главна характеристика на научната религия е, че нейните пророчества ''винаги'' се сбъдват“. ::::::: Вярвам Ви, когато пишете, че не сте просто поредните, захванали се с нещо. Един от начините да се отличите може да бъде моделът на хора като Скуби, които се основават на факти и научни доказателства. А пък един от начините да развиете тези умения – а и да подчертаете сериозността на заниманията си – може да бъде допринасянето в Уикипедия. ::::::: Представете си добре написани статии в енциклопедията, които описват ''реалните'' ползи от йога за организма, важното ѝ културно влияние, нейната история и много други аспекти. Независимо, че и други редактори ще допринасят по тези теми, човек може с основание да се гордее, че ги е започнал или значително развил. А защо не и превърнал в „[[Уикипедия:Избрани статии|статии за пример]]“ – каквато е [[:en:Yoga]] в английската Уикипедия. :) ::::::: Каквото и да решите, желая Ви успех в начинанията!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:26, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], между другото ако продължите да пишете в Уикипедия ще трябва да си смените потребителското име. Уикипедия [[У:НПИ#Неподходящи_потребителски_имена|не разрешава]] фирмени имена. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:52, 25 ноември 2024 (UTC) == Пр. Хр. == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Алиса Селезньова]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:45, 29 ноември 2024 (UTC) Алиса Селезнёва, или на всякъде в статиите променете правилното, книжовно ''пр.н.е.'' на архаичното ''пр. Хр''. или престанете {{нлн|да вандалствате}}! Не мога да разбера защо толкова настоявате. България е светска държава. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:03, 28 ноември 2024 (UTC) :Няма нужда от толкова агресия. Настоявате да наложите мението си по спорни въпроси - обясни Ви се, че няма да стане така. Отделно гледам, че използвате думички, които не разбирате - моля, прочетете [[Уикипедия:Вандализъм]] и превантивно [[У:НЛН]], че сте по ръба.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::Това не е агресия, а принципи. Просто така да се връщат редакциите е равностойно на вандалщина. Ако толкова настоявате, променете всички споменавания в статията, а не връщайте редакциите. В края на краищата ми дреме на [цензурирано] какво ще пише. Може и никога повече да не отворя тази статия. Виждам, че сте {{нлн|почитателка на съветски филми}}, та ще си позволя да перефразирам реплика от един филм: „За Википедию обидно.“ [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:35, 28 ноември 2024 (UTC) :::Нямам представа за какво говорите, но няма много общо с принципите в Уикипедия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 18:28, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Отговорете ми, естествено ако желаете, какво ви кара {{нлн|така да безчинствате по просторите на Укипедията}}. С какво ''пр. Хр.'' е по-добро? От естетическа гледна точка е ужасно с тази стърчаща главна „Х“. Словосъчетанието „преди Христа“ въобще не се ползва, нито от народа, нито в медиите. Някаква сляпа вяра, но България отдавна е '''СВЕТСКА''' държава. Единственото обяснение е, {{нлн|комплекси и предчувствието за своята значимост}}. {{нлн|Продължавайте, дерзайте!}} [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:14, 28 ноември 2024 (UTC) :::::А Вие сте просто за моментално блокиране. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 21:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::::::Причината, Моля! ::::::Затова ли, че отстоявам чистотата на българския език или има други причини? {{нлн|Ненавист, комплексарство и т.н.}}? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:30, 28 ноември 2024 (UTC) :::::::Дали българският език остава чист пишейки "преди Хр." или "пр Хр." може да се провери лесно, примерно в "История на българския народ" на Петър Мутафчиев от 1943 г. Авторът очевидно е грамотен мъж, който е бил съвсем наясно, че официално възприетия светски календар на България е Грегорианския и там година първа започва от раждането на Христос. За справка, погледни в част "I. Уводъ. Предистория и древенъ период въ миналото на балканския полуостровъ", на петия ред "преди Хр.", както и по-натам в цялата книга. Да разбирам ли, че по същество не си съгласен да ползваме Грегорианския календар в Уикипедия или просто не знаеш, че това е светския календар, използван в България? Поздрави, [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 10:29, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Ама вие сериозно ли давате за нормалност книга писана преди езиковата реформа? Повтарям! Никой не е забранил „пр.Хр.“, но използването му в XXI век в една светска държава е много странно. По своята абсурдност се нарежда до налаганата в последно време „българска кирилица“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:52, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::Причините за блокиране: :::::::* Множество лични нападки, включително в този разговор; :::::::* Неколко нарушения на правилото за тройно връщане. :::::::Помислете как успехте бързо да влезете в конфликт с 5-6 опитни редактори, некои от които администратори. Ако този разговор се водеше на У:ЗА, щехте вече да сте временно блокиран. (А, сега вижам, че той вече се води там.) Понеже виждам, че сте грамотен човек, моля Ви, осмислете репликите си, които са зачистени от други редактори. Войната с кирилицата (ако правилно разбирам неколкократните Ви препратки към нея) не я намесвайте тук. Пр. Хр. е широко използвана система от българската историческа наука - само на посоки Димитър Попов например, виден траколог. [https://www.ozone.bg/media/pdfs/576f550483b99.pdf]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:17, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], след като в правописния речник на БАН от 2012 г. е пояснено, че пр.Хр. може да се пише със или без интервал (т. 72.2.1) [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pravopis-na-skrashcheniyata-4/1338] и така сигурно е и в Берон, очевидно формата не е отживелица. Разбираемо има различни предпочитания, но тук не можете да налагате Вашите и е важно да разберете това. Ако пишете статии, можете да използвате в тях предпочитаното и никой не би трябвало да го промени, защото, както сам знаете, никоя от двете форми не е забранена, а и тук не сме направили с консенсус избор на една. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 14:34, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::Никой не е против кирилицата, упази Бог, а против налаганата от края на 50-те години типографска форма на кирилицата, наричана [[Българска кирилица]]. А по повод „пр.н.е.“. Никой не е забранявал този израз, а това, че се ползва в академичните среди е проблем на самите среди. Уикипедията е свободна енциклопедия и въпреки, че се придържа към научните факти не е задължително да използва архаични изрази, характерни за малка група хора, та било те и професори, и академици. Повтарям! България е светска страна. Никой в България не ползва в обикновения живот '''архаичното''' „пр. Хр.“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:09, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Според посочените източници, това изобщо не е вярно. Ако нямате източници, които да Ви подкрепят, мнението Ви си остава само това - личното Ви мнение, което Уикипедия не следва да прилага, тъй като противоречи на източниците и няма консенсус за него. Кое е толкова неясно?-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:13, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::: [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], Уикипедия [[У:НЕЕ|не е място за застъпничество от какъвто и да било род]]. Ако Вие имате мнение, това е Ваше право, но Уикипедия следва наложените практики, независимо дали ни харесват или не.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 29 ноември 2024 (UTC) Най-прекрасното е, че Хр., е роден 6 г. пр. Хр. [[Специални:Приноси/78.154.14.183|78.154.14.183]] 20:44, 2 декември 2024 (UTC) : А пък [[Начален меридиан|началният меридиан]] е разположен на 5 ъглови секунди от началния меридиан в Гринуич. Индианците не са индийци. В конската сила няма коне. Октомврийската революция – през ноември. Накъде отива тоя свят?!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:14, 2 декември 2024 (UTC) ::Съсипаха я тази държава, и добре че са потребители като @[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], че да ни отворят очите за тези несправедливости. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:35, 3 декември 2024 (UTC) == Партийна принадлежност на министри – отново за У:БЖХ == Обърнато ми бе внимание, че в статии като [[Правителство на Димитър Главчев 1]] партийната принадлежност на министрите бива променяна периодично от различни редактори. Стига се и до парадокси: Главчев като премиер е „безпартиен“, но като външен министър е от ГЕРБ-СДС ([[Special:Permalink/12410103]]). Какво толкова, ще кажете, {{ш|миоправиго}}! Първо, нека напомня: [[У:БЖХ]] не се отнася само до биографичните статии за живи хора. Тя се отнася до ''всяка информация'', свързана с тях. Всичко, за което има дори най-малък шанс да бъде оспорено, трябва да бъде подкрепено със солидни източници – както като качество, така и като количество. И дори за това, което изглежда сякаш не може да бъде оспорено, трябва да има поне някакви благонадеждни източници. По различни поводи – най-вече атаки срещу колеги от публични личности, които не са харесали нещо, написано за тях в Уикипедия – съм писал и тук, и в социалните мрежи как Фондацията би защитила решително и, както показва практиката, много успешно всеки един редактор, който стриктно е следвал принципите на Уикипедия. Може би обаче е важно да се подчертае и обратното: ''Фондацията няма да защити никого, който не спазва правилата''. Защо тогава просто не съм премахнал информацията? Защото в случая се използва шаблон {{ш|Министър2}}. Явно с цел улеснение, колоната за партийна принадлежност е направена така, че създава уикивръзка от съдържанието си (дори „[[военен]]“ на практика сочи към [[Война]]) или изписва „безпартиен“, ако не е посочена принадлежност. Това не е идеално, но е окей с исторически правителства, членовете на които отдавна не са между живите. Със съвременните правителства обаче не е така. Проблемите са два. Първо, добавяне на искане за източник, естествено, чупи шаблона, защото искането влиза в генерираната уикивръзка. Особено нелепо е, че дори добавяне на източник чупи шаблона по същия начин. Второ, интуитивното разбиране е, че за някого, за когото не се знае партийната принадлежност, колоната може да се остави празна. Обаче така се изписва „безпартиен“, а за някой министър и това може да звучи като невярна или дори „злепоставяща“ информация. Засега няма да пипам шаблона, защото наистина се използва в много исторически статии, където, първо, ще е много работа да се добавят източници, второ, липсата им не е чак толкова фатална (но и в никакъв случай не е безпроблемна). Най-вероятно бих мислил в посока създаване на пореден алтернативен шаблон ({{ш|Министър2}} е алтернатива на {{ш|Министър}}), който да позволява удобно добавяне на източници и искания за тях. Може би дори да изисква посочване на източник. '''TL;DR: Всяка информация за живи хора трябва да бъде подкрепяна с източници: подчертано благонадеждни и възможно повече.'''<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:33, 30 ноември 2024 (UTC) : Да, стойността по подразбиране следва да се промени на празна (и тя да се ползва при липса на източник). : По-същественият проблем с тези таблици е, че партията се използва неконсистентно в две различни значения - като формално партийно членство (което изобщо не е дефинирано за ранните партии) и като представител на дадена партия в коалиционни (или не) правителства. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:01, 1 декември 2024 (UTC) :: Точно така, именно в тоя смисъл беше забележката, която ми бе направена.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:13, 1 декември 2024 (UTC) :::Ама Главчев като служебен министър-председател си е безпартиен, независимо къде членува, защото не е излъчен за премиер от партия, а е назначен. Според мен това е идеята на "партийната принадлежност" на министрите - от коя партия им идва мандатът и служебните по дефолт би трябвало да са безпартийни. [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 11:10, 3 декември 2024 (UTC) :::: Разбирам тези разсъждения. Макар неизбежно да възниква въпросът защо въобще имаме колона „партия“ за служебни правителства, ако министрите в тях „по дефолт“ са безпартийни. :::: Но не това е важният въпрос тук. Въпросът е, че когато напишем нещо в Уикипедия, то трябва да бъде подкрепено с благонадеждни източници. И ако различни благонадеждни източници казват различни неща, трябва да ги представим [[У:НГТ|неутрално]]. И трябва да правим тези неща изключително прилежно и дори педантично, когато става дума за [[У:БЖХ|живи личности]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:51, 3 декември 2024 (UTC) == За благонадеждността на fccska.com == https://www.fccska.com/ се определя като „неофициален фен сайт на ПФК ЦСКА (София)“. В него се пишат биографии на футболисти, явно от някакви запалянковци, които биографии след това се използват в „Уикипедия“ ([[Иван Турицов|пример 1]], [[Густаво Бузато|пример 2]]). Понеже знам, че темата е обсъждана преди, относно сайтове като Fandom, кажете как да процедираме с този, тъй като няма никаква гаранция, че информацията е достоверна. Нито идва от официалния сайт на отбора, нито е някакъв независим източник, който да предава що-годе някаква значимост на личността, която отразява. В момента се ползва само за да създаде впечатлението, че ''футболистът е бил първостепенен обект на множество нетривиални публикации'', а в редица случаи се ползва единствено и само той. Дори лицензът му е нагласен така, че да е съвместим с уики и да позволява директно копиране. Тоест някой фен пише биографията на даден футболист, без да се знае изобщо какви източници е ползвал, и изведнъж тази биография се появява при нас. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:14, 1 декември 2024 (UTC) : Според мен източникът не е благонадежден (фен сайт). По същата причина не е и независим и не следва да има тежест от гледна точка на значимост. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:04, 1 декември 2024 (UTC) :: Мислех да дам по-нюансирано мнение (примерно знаем ли каква репутация има сайтът като достоверност на публикуваната информация), но отворих [[:en:WP:USERGENERATED]]. Накратко, фенсайтове изрично са изключени от подходящите за Уикипедия благонадеждни източници.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 1 декември 2024 (UTC) ::: Това ни поставя в деликатна ситуация, тъй като е масова практика поне при нас позоваването на IMDb, videoclip.bg, лични блогове, Discogs и др. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:46, 3 декември 2024 (UTC) ::::IMDB е нещо различно и е общоприет за надежден сайт. С Discogs не съм запознат много, но videoclip.bg и лични блогове са определено неблагонадеждни, като личните блогове поне могат да се използват за да потвърдят казаното от автора, стига то да има някаква енциклопедична значимост. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:00, 3 декември 2024 (UTC) ::::: Казвам го във връзка с [[:en:WP:USERGENERATED|политиката]] в enwiki, която се спомена, според нея и IMDb е неблагонадежден. <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Специални:Contributions/Carbonaro.|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">09:05, 3 декември 2024 (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :::::: Интересно е, че в самата [[:en:IMDb#Copyright, vandalism and error issues|статия за IMDb]] пише „Due to the time required for processing submitted data or text before it is displayed, IMDb is different from user-contributed projects like Discogs, or OpenStreetMap, or Wikipedia, in that contributors cannot add, delete, or modify the data or text on impulse, and the manipulation of data is controlled by IMDb technology and salaried staff.“ Вероятно би било полезно да се прегледат [https://en.wikipedia.org/wiki/Special:Search?fulltext=Search+archives&fulltext=Search&prefix=Wikipedia+talk%3AReliable+sources%2F&search=imdb&ns0=1 дискусиите по въпроса].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:16, 3 декември 2024 (UTC) ::::::: В статиите за филми актьори, режисьори почти не се използва imdb като източник. Единствено като външна препратка към въпросния обект, нещо което го има и в статиите на английската Уикипедия. Друг е въпросът, че почти цялата информация за филмите се взима основно от там.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 09:26, 3 декември 2024 (UTC) == Категория:Предмети на култа == Сверяване на часовника. За мен [[:Категория:Предмети на култа]] е безполезна, да не кажа дори вредна. Какво точно е „култ“, какво въобще са „предмети на култа“? Сред добавените в категорията статии към момента например са [[Свещ]], [[Калимявка]] и [[Фетиш]]. Мнението ми всъщност е далеч по-категорично, но ще се въздържа да го споделям в името на принципите ни. Пък и може да бъркам, затова ще се радвам да чуя други мнения.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:56, 1 декември 2024 (UTC) :''Cult'' идва от латинския корен ''cult-'', което означава поклонение. :В труда си ''De natura deorum'' Цицерон пише, че „religi“ (religiosi) — е човек, който е изучавал канона на своята вяра и стриктно го следва. :Следователно, култ е по-общо и неутрално понятие. :Вместо накои да се обиждат на думата култ, по-добре да създадат Портал:Религия. Българската Уикипедия е една от тези, които го нямат. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:06, 1 декември 2024 (UTC) :: Добре, извън Уикипедия някои ме насочиха към разни източници, сред които и конспекти по археология в СУ, където „предмети на култа“ фигурира като понятие. Продължавам да не съм съвсем убеден, че подборът на статиите непременно е най-подходящ, но нека наистина и други колеги вземат отношение, ако смятат, че има смисъл.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:19, 1 декември 2024 (UTC) ::Според речника на българския език „култ“ е религиозна почит към божества, значи категорията „Предмети на култа“ би трябвало да включва предметите, които хората използват, за да отдават почит на божествата? Би ли споделил, Илиев, своето искрено мнение, защото е възможно наистина да има различни интерпретации. „Религиозни предмети“ ли би било по-подходящо, или изобщо да няма такава категория? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:17, 1 декември 2024 (UTC) ::: Изглежда, че е окей да има такава категория. В случая сгреших, че просто търсих аналогични категории на други езици (а то може и пак да има, но да не съм ги намерил). Но понятието явно си е утвърдено поне в археологията. Няма смисъл да изказвам повече лично мнение, без поне малко да прочета по темата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:26, 1 декември 2024 (UTC) :Казахте нещо за опитността. Опитността в Уикипедията се отнася за това, как да се създаде нещо технически (нова статия, нов портал, нова категория), а не каква да е тя. Всичко останало са знания. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:19, 1 декември 2024 (UTC) :: Fair enough. Човек цял живот се учи. Е, има и такива, които смятат, че вече всичко знаят.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:28, 1 декември 2024 (UTC) : „Култови предмети“ като че ли е рутинно използвано в археологията (и тук [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/култов/]), „Предмети на култа“ поне на мен ми звучи по-необичайно. Не съм сигурен дали „култови предмети“ и „религиозни предмети“ е напълно идентично, но изглежда има достатъчно застъпване, за да има само една категория (и тогава връзката би трябвало да е към {{Q|6418726}}, независимо кое име се предпочете). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:30, 2 декември 2024 (UTC) :: Благодаря ти! Оказа се, че на руски си има категория с идентично име [[:ru:Категория:Предметы культа]], в която наистина влизат дори свещите, затова махнах накрая с ръка. :: Освен в археологията иначе, видях, че терминът се споменава и в богослужебен контекст, [https://synpress-classic.dveri.bg/04-2002/08-01.htm например]: „Осигуряването на българските църковни общини с "предмети на култа", т. е. с богослужебни одежди, книги, свещници, потири и друга утвар беше грижа на Св. Синод на БПЦ.“ Сега, тук се споменават „свещници и друга утвар“; не можах да намеря категорична дефиниция какво влиза в „утвара“, но изглежда, че поне някои видове свещи влизат. Дали това е основание [[Свещ]] да влезе в категорията, продължавам да се чудя. В руската Уикипедия е така, в английската действително по-скоро няма съвсем същата категория. За мен остават леко неясни границите на обхвата. :: В крайна сметка не настоявам нещо непременно да се променя, освен ако не се получи някакъв консенсус, че е нужно. В първия момент -- явно погрешно -- ми се стори, че е някакво напълно самоинициативно залитане. Обичайно проверявам, преди да пиша, но тоя път направих грешка и първо писах. :) Но може би няма лошо -- когато дискусията е културна и конструктивна, рядко е напълно излишна.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 2 декември 2024 (UTC) :::На руски '''''утварь:''''' най-общо обозначение на изкуствено създадени и подвижни предмети от интериора, съвкупност от предмети, принадлежности на някое домакинство. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 19:12, 3 декември 2024 (UTC) :::: Домакинство на култа?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 22:17, 4 декември 2024 (UTC) :Подобни въпроси обикновено възникват, когато в даден момент е преведена категория от рускоезичната Уикипедия, а те имат навика да си създават дърво на категориите, което не е "синхронизирано" с Уикипедията майка. Технически погледнато [[:ru:Категория:Предметы культа]] е съвкупност от [[:en:Category:Religious objects by religion]] и [[:en:Category:Religious objects]], които са на две различни нива. Другият проблем при подобни случаи е лошият/директен превод - Предметы культа се превежда Религиозни предмети. Неслучайно на испански е "Objetos de culto religioso", а на полски "Przedmioty kultu religijnego". Спокойно можем да свържем категорията с "Religious objects" и да я преименуваме на Религиозни предмети (обекти също не е добър превод). [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:43, 3 декември 2024 (UTC) ::Култ е понятие много по-широко от религията, а религията е подмножество на култа. Религията е „набор от морални норми и тип поведение, произтичащи от вярата в съществуването на свръхестествен свят и свръхестествени същества“, докато култ е „почитание, поклонение“ пред нещо. Имаме „религиозен култ“, „култ на личността“ и т.н. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 11:42, 3 декември 2024 (UTC) ::: Струва ми се, че е добре да имаме по-ясна дефиниция. Дори ако се ограничим само до „организираните“ култове, маратонките на Найки [[:en:Heaven's Gate (religious group)#Mass suicide|също трябва да влязат в категорията]]. Ако включим „де факто“ култовете, продуктите на [[Епъл]] също биха могли да се класират. От „баналните“ култове [[Бельо]] би било очевиден кандидат за включване. ::: Питам се също дали в категорията влизат символите: ако влезе [[Кръст]], трябва да влязат също [[Червена звезда]], [[Сърп и чук]], [[Свастика]], [[Пентаграм]], а най-вероятно и [[Летящо спагетено чудовище]]. За [[Фалос]] дори не се питам, защото изглежда очевидно. И понеже споменавате култа към личността, кои биха били неговите „предмети“, които бихме включили в категорията?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:21, 3 декември 2024 (UTC) :::: [[Мавзолей на Георги Димитров]]. {{D}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:21, 3 декември 2024 (UTC) ::::: {{D}} {{like}} <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:26, 3 декември 2024 (UTC) :::Ако култ в контекста на категорията е по-общо понятие от религия, защо сте добавили категория религия като единствена надкатегория? [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 15:26, 3 декември 2024 (UTC) == Discussion == Sorry for my use of English, you may be interested in the discussion [[:meta:Steward_requests/Miscellaneous#Interface_admin_request_on_bgwiki|here]] [[Потребител:Matrix|Matrix]] ([[Потребител беседа:Matrix|беседа]]) 19:55, 5 декември 2024 (UTC) == Отново за локалните CSS и JS == : ''Продължение на [[Уикипедия:Разговори/Архив/2024/ноември#Оптимизиране на локалните CSS и JS]]'' Някакви вече се оплакали, че имат проблем с тъмната тема, и дори искали от глобалните админи да ни разкарат част от CSS-а. Последно писали на стюардите да ги направят интерфейсни админи при нас, които вместо това любезно ме пингнаха. Писах им, че ще опитам да прегледам нещата и евентуално да направя нещо по въпроса. Уви, няма закътан пристан от ветровете на промените [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Искането към стюардите: [[:m:Steward requests/Miscellaneous#Interface admin request on bgwiki]]<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 23:47, 5 декември 2024 (UTC) : А, той бил писал по-горе. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:23, 6 декември 2024 (UTC) ::background, който е основният проблем според мен може да се махне. Проверих и на двете векторни теми. Оригиналният цвят на фона е почти същият -rgb(249, 249, 249) e зададен в проблемния код, а ако се премахне остава rgb(248, 249, 250). За другия код трябва да погледна малко по-детайлно, но мога да го направя другата седмица. По-големият проблем са цветовете зададени твърдо в самите статии – там ще имаме доста работа, но трябва да видя старите кодове за импортиране на всички статии в локална база от данни и да се опитам да генерирам списък със статии за коригиране. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:59, 6 декември 2024 (UTC) ::: Благодаря ти! Документацията не е идеална, но след известно търсене намерих най-сетне [[:mw:Recommendations for night mode compatibility on Wikimedia wikis]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:21, 6 декември 2024 (UTC) == Благодарност == Само минавам да ви поздравя и благодаря за усилията, които полагате, за да поддържате българската версия на Уикипедия, толкова години. Бъдете здрави! [[User:5ko|Петко]] 12:04, 6 декември 2024 (UTC) : А, да, днес е годишнина някаква. {{D}} Поздравления и от мен. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:05, 6 декември 2024 (UTC) :: Благодаря, [[User:5ko|Петко]], поздравления за вас, които сте свършили неимоверната работа по създаването ѝ! Преди една година стана дума, че някой път като идвате насам ще се обадите и ще огранизираме среща; сигурна съм, че много хора ще се зарадват да го направим :). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 15:10, 6 декември 2024 (UTC) == План за CSS == Ок, предлагам следното: # Прехвърляме целия Common.css в джаджа <code>LegacyStyles.css</code>, с [[:mw:Extension:Gadgets#Options|тип ''styles'' и параметър ''default'']], т.е. зареждаща се автоматично за всички потребители, включително IPта. Това би позволило по-лесно тестване на следващи промени като човек си изключи джаджата и си добавя части от кода в нея в локалния си common.css. Може би има и по-гурувски начини за игнориране на Common.css, но този ми се вижда дуракоустойчив и най-вече достъпен. # Постепенно добавяме и други джаджи от същия тип, в които прехвърляме от ''LegacyStyles'' код, който действително е полезен: например класовете за подравняване на текст в колони. Идеята е кодът да бъде подреден и групиран тематично, особено ако би било полезно да може да бъде изключван от потребителите при желание. # Накрая някаква, но желателно много малка част от кода може да се върне в Common.css. Според мен единствено неща, които са абсолютно нужни и достатъчно прости (ако не са достатъчно прости, значи най-вероятно не са абсолютно нужни). Бих започнал с точка 1 още сега, за да можем да тестваме по-свободно. Това прехвърляне поне е съвсем просто. Всъщност, ето предложението: {{gh|wikipedia-ui/pull/20}} Ping {{@|Петър Петров|StanProg|Nk}}<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:58, 6 декември 2024 (UTC) : Това добре като първа стъпка, но какво следва? Да се тества върху всички теми + тъмен режим какво се случва с премахването на всяко парче и да се решава какво следва? Изглежда доста работа. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:12, 6 декември 2024 (UTC) :: [[Потребител:Nk|Спас Колев]], истината е, че не знам как би изглеждала Уикипедия без нещата в Common.css (може би наистина има начин да го тествам и сега, но ми е малко тегаво с времето да ровя как може да стане). :: Ако се окаже, че изглежда горе-долу сносно, като следваща стъпка ще предложа да изключим LegacyStyles по подразбиране. На когото не му пука за тъмни схеми и мобилен изглед, но държи на предишното оформление, може просто пак да си я включи от настройките. А който би искал конкретни неща да работят и с всички тези различни облици, теми и устройства, може вече да си се занимава -- колкото време иска и когато може -- да ги прехвърля в отделни джаджи. :: Ако нещата изглеждат доста счупени, тогава LegacyStyles си остава включен по подразбиране. Останалото обаче е сходно: който има интерес, може да се занимава да оправя конкретни неща. Примерно аз мога да се захвана да оправям разни проблеми с тъмната схема, защото напоследък я ползвам, а много неща действително изглеждат дразнещо счупени с нея.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:25, 6 декември 2024 (UTC) ::: Още малко за последния вариант. LegacyStyles си стои включено по подразбиране, така че за всички редактори външна разлика няма. Междувременно оправяме едно-две-три неща. И съобщаваме тук: който иска, може да си изключи LegacyStyles и да включи тези джаджи и да се обади, ако има проблеми. ::: Това би позволило тестването да се прави от повече хора и най-вече да е ''opt in'' -- който иска да тества, поема и рисковете от счупване. Останалите си карат както досега -- докато не получим достатъчна обратна връзка, че нещата изглеждат добре и може да изключим LegacyStyles за всички.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:07, 6 декември 2024 (UTC) :: Може би само да допълня нещо, което писах и още първия път като повдигнах темата. Уикипедия би трябвало да изглежда задоволително и без никакъв локален CSS. Ако някъде се чупят някакви неща, то би било защото сме се опитвали да ги натаманим да изглеждат по различен начин от този, който Уикипедия предлага по подразбиране. И именно тези натаманявания апелирам да минимизираме, за да не изпадаме повече в подобни ситуации. Факт е, че хората се ентусиазират да направят нещо шарено, но има причини минималистичните интерфейси да са били винаги популярни и може би да стават още по-популярни.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:32, 6 декември 2024 (UTC) : Бях го писал по-горе, но да повторя и тук. Идеята ми е накрая LegacyStyles да не бъде повече включен по подразбиране и в него да останат само неща, които отделни потребители може да искат да продължат да виждат като оформление, дори и с цената да се чупят други облици, цветови схеми или мобилен изглед. И, много важно, без никакво обещание за поддръжка. : В останалите джаджи и евентуално в Common.css виждам да остане само код, за който преценим, че съотношението между ползите от него и ресурсите за бъдеща поддръжка е приемливо. Това би се отнасяло най-вече до джаджите с параметър ''default'', т.е. включени за всички по подразбиране, дори IP-та, и още повече за евентуален код в Common.css. : Лично аз бих се радвал да обособим някои шарении в отделни джаджи, може би дори като алтернативни варианти. Типичен пример за мен биха били инфокутиите, за които далеч повече харесвам минималистичното оформление в английската и други уикипедии. Особено пък когато тези оформления всъщност не биха изисквали локален CSS, който да е нужно да се пипа при всяка бъдеща нова промяна в интерфейса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:15, 6 декември 2024 (UTC) :Давай, и аз нямам по-добро предложение. Кажи кога ще го сложим, за да сме повече хора на линия. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:51, 7 декември 2024 (UTC) :: На теория нищо не трябва да се промени за потребителите от стъпка 1. Може би ако кеширането от сървърна страна не е идеално, би могло да има някакви странности, но дори това изглежда малковероятно и, ако все пак се случи, трябва да е за не повече от няколко минути. :: Все пак, ако искате да го направим утре вечер, примерно към 20 българско време, т.е. 18-20 европейско и 10-13 американско време?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:17, 7 декември 2024 (UTC) :::Ще гледам да успея. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 02:04, 8 декември 2024 (UTC) :::: Благодаря! Ще го мърджна към 20:00, така че в следващите няколко минути ботът да го приложи тук.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::: {{да}} [[Специални:Приноси/JSS 9]] <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:04, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Благодаря и аз. Не съм сигурен кое как е било преди, но ако отворя анонимен прозорец в инфобокса на [[Война]] примерно има странни точки в началото. Нормално ги няма (сигурно имам друг изглед). Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:54, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]], хммм, странно, джаджата сякаш не работи за нерегистрирани – а би трябвало да работи.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:58, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: По-точно някои неща – защото други работят. Това прилича на проблем с кеширането. Нека поцъкаме още малко и да видим.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:01, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: Може да е някакъв проблем с припокриващи се стилове. Прилича и на това, защото повечето неща изглежда да си работят. Същите хоризонтални списъци работят на други места, където сме ги използвали. Възможно е Common.css и джаджите да имат различни приоритети -- или дори да е банален въпрос на ред на зареждане на стиловете от различните източници.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:10, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: След известно ровене с dev tools, все пак прилича на проблем с кеширане. Джаджата въобще не се зарежда на някои страници -- за което не се сещам за друга причина.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:21, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: Това с кеширането не е необичайно, само да уточня. Забелязвал съм го и преди, но е рядко -- както и в случая само за отделни страници и тип заявки. Не бих се учудил, наистина, за нерегистрирани потребители да се ползват по-дългосрочни кешове. Но трябва да се оправи само̀, без да е нужно нещо да правим специално.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:38, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: Началната вече изглежда както досега и за нерегистрираните. В някакъв момент и останалите случаи като [[Война]] трябва да се оправят.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:38, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::Дано си прав. [[Черен петък]] изглежда по-зле. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 20:50, 8 декември 2024 (UTC) ::::: Джаджата изглежда да работи според очакванията. Докато си стои включена, всичко изглежда както досега. Когато се изключи, има проблеми с наши изобретения -- няма ги двете колони на начална страница, а {{ш|Последни промени}} излиза доста разхвърлян. Тези неща може да се оправят, разбира се. ::::: Следващата стъпка според мен: на когото му се тества, изключва си Интерфейс -> Старо оформление от джаджите и гледа с какъв ''минимален'' код (тествайки накрая винаги и с локалния common.css) биха се оправили едни или други промени. ::::: Този код според мен може да разпределим на няколко места: :::::* където е възможно – като стил на съответните шаблони: [[:en:WP:TSTYLE]], :::::* в останали случаи, където кодът може да бъде обособен тематично, и особено, ако би било полезно да може да бъде изключван при желание – в нови гаджети, :::::* в останали случаи, където кодът практически сигурно ще е нужен постоянно и за всички – в нов гаджет LocalStyles.css или нещо подобно, :::::* в останали, особено специални случаи, за крайно ограничен и абсолютно сигурно задължителен CSS – директно в Common.css. ::::: Ако се чудите с какво би бил полезен LocalStyles.css в сравнение със слагане просто в Common.css – както и в момента, ползата е, че джаджата може да се изключи, докато Common.css не можете да изключите. Така, при нужда от някакво дебъгване на визуални проблеми, лесно може да се елиминира като „шум“ нашия локален код. Такова тестване ще може да направи всеки регистриран редактор и то, което е не по-малко важно, без да засяга останалите потребители. За тестване на „изключване“ на Common.css ще е нужен интерфейсен администратор – и това ще засегне всички потребители. ::::: Засега зор нямаме. Когато оправим по-съществените неща, може по подразбиране да изключим джаджата. Ако междувременно сме си свършили добре работата, и тогава няма да имаме зор. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:32, 8 декември 2024 (UTC) ::::: П.П. Лично аз ще си изключа джаджата и известно време просто ще си ползвам Уикипедия така, за да събера впечатления къде има проблеми без нея, и съответно за кои неща ще трябва да добавим нужния CSS код.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 8 декември 2024 (UTC) == Използване на ft, вместо около == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Carbonaro.]]''<br><span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:56, 8 декември 2024 (UTC) Кажете, каква ви е мотировката за връщането на ''ft'', вместо ''около.'' В Уикипедията такива идиотски преводи стоят кат ''Бе Ем Ве'' (BMW) и ББЦ (BBC)… , а вие изправяте това което има български превод? И колко българи знаят какво значи? Те ''Белчо и Сивушка'' не знаят кои са, та камо ли ft. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 04:35, 28 ноември 2024 (UTC) :[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], „около“ е неправилен превод. Така не става ясно живял ли е през този период, управлявал ли е, или е достигнал разцвета си. Ако не можем да намерим подходяща заемка, най-добре да не бутаме, защото се променя смисълът. Вярно е, че читателят може да се затрудни, но по-добре ли би било, ако го подведем? Също моля те, обръщай внимание на граматичните особености, не само да правиш забележки. След предлог например не се употребява пълен член (с много малки изключения). Запетаи обикновено не се употребяват след обстоятелствено пояснение: „След Втората световна война{{color|red|''','''}} се установява в България“. Разбира се, това не е в сила, когато важат други правила: „След Втората световна война, изглежда, се установява в България“. Но не оставай с грешно впечатление! Всички оценяваме усилията, които влагаш. Факт е, че хиляди статии имат нужда от подобрение, и е хубаво, когато се намират хора, които с интерес вършат тази работа. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:10, 28 ноември 2024 (UTC) ::Между другото и най-великите писатели са ползвали коректори. Нищо лично. Все пак за ''около'' не сте прав. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:30, 28 ноември 2024 (UTC) ::В статията за Никомах ''около'' стои вече 13 години и никой не е помислил да го промени на ''floruit.'' А около и означава по средата, в разцвета. ::И още един въпрос. Защо махнахте препратките към конституцията и правилника? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 06:17, 28 ноември 2024 (UTC) :::Не съм съвсем съгласен. Двете конструкции внушават различни значения. :::{| class="wikitable" | Никомах Геразски (ок. 60 г. – ок. 120 г.) е древногръцки философ, математик и музикален теоретик. || Вероятно става дума за датата на раждане и смърт. |- | След административната реформа на Диоклециан (упр. 284 – 305 г.) провинцията попада в окрупнения диоцез Тракия. || Взето от статията „[[Специални:PermaLink/12294090|Долна Мизия]]“. |- | Баща му Никомах (ок. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III. || Създава се впечатлението, че точният период на неговото управление не е ясен. |} :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:51, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Съгласен съм с Карбонаро - това не е около. Floruit си означава най-често периодът, в който личността е засвидетелствана да е била активна и се използва в историческата наука в латинската форма. Никога обаче не съм виждал употреба на български. Така или иначе смятам, че трябва са си се остави на латински floruit. Съкращението нормално е фут. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:00, 6 декември 2024 (UTC) ::::: Моите две стотинки: трябва да се направи {{ш|floruit}} и, ако се сметне правилно, {{ш|fl.}} и да се преведе поне минимално [[:en:Floruit]] за прости хора като мен. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 6 декември 2024 (UTC) ::::::Колко %-та от българите знаят какво означава съкр. ft, даже думата floruit? Просто питам. А „около“ с една дата е подобно на дантевото: „На попрището жизнено в средата“. Защо да не е най-активния период? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:32, 7 декември 2024 (UTC) :::::::Защото „около“ създава впечатлението, че датата на управление не е известна. Има разлика между „Бил е на власт около 1250 г.“ и „Управлявал от 1246 до 1251 г., като достига разцвета си през 1249 г., когато пленява...“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:58, 8 декември 2024 (UTC) ::::А не трябва ли да е fl. c. 375 пр.н.е. – по примера за Никомах в таблицата; и поначало, когато се посочва една единствена година и тази година се разглежда като ''най-вероятната'' година на кулминация в разцвета? Освен това, ако ще се използва '''fl.''', според мен трябва да се използва и '''c''' (circa) вместо около, а вграждането на връзка към статия за смисъла на използването понятие/съкращение или изскачащо прозорче за мен е задължително – в подкрепа на направеното предложение в този смисъл за шаблон. Оттук следва (за мен) въпросът дали да не се използва и AD (Anno Domini) или AC (ante Christum) за консистентност – когато се посочва период или година от преди новата ера/преди Христа, да е изцяло на латински.<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 10:57, 8 декември 2024 (UTC) :::::Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в [[Уикипедия:Стил]]. <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:00, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия, просто показва, че не става ясно как трябва да се интерпретира, ако се използва само „около“. Иначе за използването изцяло на латински изрази съм категорично против. Като българска артернатива за ''fl.'' дали не можем да използваме „разцв.“, например „Никомах (разцв. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III“? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:05, 8 декември 2024 (UTC) :::::::{{цб|Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия}} :::::::[[Аристотел#Биография|Аристотел#Биография]] :::::::[[En:Nicomachus (father of Aristotle)|Nicomachus (father of Aristotle)]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:09, 8 декември 2024 (UTC) :::::Много интересно предложение. Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:50, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::Да, благодаря. Всъщност оттам тръгна всичко, когато Niki Yooff [[Специални:Diff/12425434|промени]] „''fl.'': 375 г. пр.н.е.“ на „около 375 г. пр.н.е.“, но с това се променя и значението. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:53, 8 декември 2024 (UTC) :::::::::Да, променя се значението при замяна на fl. с около, без да става ясно това „около“ за какъв аспект от живота на Никомах се отнася; но и fl.: 375 г. пр.н.е., струва ми се, също не е съвсем изрядно – в статията в Уикипедия на английски е fl. c., тоест ''около'' тази година, но действително конкретно по отношение на периода на активност, което именно се разбира от комбинацията fl. c. (коригирано поради счупване от препратката към статията в en.Wikipedia – 19:09, 8 декември 2024 (UTC)).<br> :::::::::{{цб|Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в Уикипедия:Стил. ~ Pelajanela // беседа 11:00, 8 декември 2024 (UTC)}} <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:47, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::::Да, да, видях. Чувствай се свободна да го направиш. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::::{{цб|Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“}} ::::::За мен този коментар е пример за фалшива аналогия:<br> ::::::[[file:FLICC_Taxonomy_of_Logical_Fallacies.jpg|600px]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:33, 8 декември 2024 (UTC) : Като лаик, единствено с непретенциозен любителски интерес към историята, да попитам пак: ако ''floruit'' действително се използва в научната литература и на български, не би ли било най-добре да се преведе (или напише) [[:en:Floruit]] и да се въведат {{ш|floruit}} и {{ш|fl.}}, които да сочат към тая статия? Така няма да е проблем, че читателите може да не са запознати с термина. То поначало не се очаква Уикипедия да е писана като за първи клас. Затова именно служат препратките – читателят да може да разбере какво означават непознати му понятия.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:01, 8 декември 2024 (UTC) ::Или тук, или в „Уикиречник“, както е понастоящем шаблонът {{ш|fwiw}}, но във всеки един случай е добра идея. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:10, 8 декември 2024 (UTC) ::: Не бих разчитал на нашия Уикиречник. Там лесно може да бъде вандализирана и никой да не забележи с години. И с fwiw може да стане, но то поне не е в статии.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:13, 8 декември 2024 (UTC) 9o3hbvt6xvnuaaoiejoxqv8ve5164fa 12435282 12435276 2024-12-08T20:55:01Z Петър Петров 9032 /* План за CSS */ Отговор 12435282 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) :Нима това момиче е по-известна от Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев, че нейната страница е по-голяма от техните взети заедно? Страницата прилича повече на [[CV]]. Просто се интересувам. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 01:40, 26 ноември 2024 (UTC) :Тази страница се нуждае от добро почистване. Само това ли е от личния живот? Една сватба? Кой е бил DJ-ят?--[[Потребител:Pl71|Pl71]] ([[Потребител беседа:Pl71|беседа]]) 21:16, 26 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) :Здравейте, много ви благодаря за отговора! Информацията ми е предадена лично от Младен Трайков. В интернет има много статии, от които може да се види, че информацията е коректна, но е трудно да цитирам конкретен източник… :Как мога да процедирам? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 15:34, 22 ноември 2024 (UTC) ::Здравейте, малко късно, но сега виждам, че сте писали. Вижте, просто това, че някой Ви е предал дадена информация, съвсем не означава, че същата може да бъде използвана тук. Предполагам, че наистина в интернет има много информация по темата, но източниците, които следва да се ползват тук трябва да бъдат достоверни. Съветвам Ви да прегледате сините препратки, които Ви написах в предния си отговор. Без конкретен и достоверен източник, не мисля че има шанс статията да остане. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 21:25, 26 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA&nbsp; в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща позицията на WOWSA, че е „открила и разкрила фалшифициране на данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Тези източници са полезни, благодаря Ви. За първия не съм сигурен дали отговаря на изискванията ни за благонадеждност, но Sportal, мисля, е достатъчно утвърден сайт за спортни новини (колегите, които имат опит със спортна тематика, може да ме поправят), така че публикуваното в него по темата също е важно да бъде отразено в статията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:40, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Вие продължавате да искате да се изтрият факти , {{нлн|които не са ви изгодни}} за да не се очерня името на даден човек. Само че това няма как да мине, не се намираме в Северна Корея или Съветския съюз. А вашите обвинения към Петър Стойчев са {{нлн|доста жалка картинка}}. Петър Стойчев не работи във WOWSA. Федерацията е разнищила случая от край до край и това няма как да бъде изтрито господин Костов. То вече стана известно на цялата спортна общественост у нас и в чужбина. Ако успеете да осъдите организацията и да докажете, че грешат това също ше бъде отразено. Успех.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 18:55, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::И аз не обвинявам П. Стойчев в нищо, къде видяхте такова нещо? ::::::::{{нлн|Жалък сте.}} Но не знаете фактите, така че {{нлн|по-спокойно с думите}}. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:20, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::Това не са мои и наши обвинения. Просто ви цитирам статии които на вас {{нлн|явно не ви харесват ;)}}. Ясно е, че еие {{нлн|сте пристрастен}} и не зачитате фактите. А понеже не се и представихте кой сте, приемам че {{нлн|сте някой от тези цитирани в първата статия}}. Ако не е така си напишете поне имената и телефона, както аз ясно направих. Би трябвало администраторите да ви изключат от редактирането на статията за Цанко Цанков. Вие не зачитате че и самите WOWSA ясно декларират, че нищо не са отменяли и няма какво да отменят и публикуваната в 67 източника информация е невярна. Така че това което вие сте написали в статията категорично не отговаря на истината. По-добре четете, а не пишете повече/ ::::::::https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:17, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::: Уикипедия [[У:НЕЕ|не е форум]]. Тук не е мястото да се обсъжда кой е крив и кой прав в тази история. Коментирането на личността на други редактори [[У:НЛН|също е забранено]]. ::::::::: Единственото, което може и трябва да се обсъжда в Уикипедия, са самите статии: в какво може да не отговарят на изискванията, но най-вече как да бъдат подобрени. ::::::::: Няколко мнения вече бяха изказани. Нека изчакаме дали ще има и други.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:28, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::Аз просто показвам факти, а не водя война като по-горния ви колега. Иначе сте парви - това не е форум, но някой трябва да вземе мерки срещу подобни пристрастни редактори, които не зачитат фактите, а редактират по "лични убеждения" и със злоба. Освен това още вчера писах на поне 5-6 администратора от общо 23мата за българската wikipedia - нямам отговор от нито един. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:34, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::: Администраторите нямат компетентност да решават какво да пише в Уикипедия (често се бърка, факт, затова е специално подчертано на страницата [[Уикипедия:Заявки към администраторите]]). Тези въпроси се решават от редакторите и по тази причина е важно да се чуят повече мнения. Иначе е разбираемо всеки да вижда нещата от собствената си камбанария. Затова консенсусът е един от [[У:5|петте стълба на Уикипедия]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:45, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) ::Поздравявам включилите се в казуса колеги за подробното разискване. Изчетох нишката тук с всички коментари и погледнах самата статия. Подкрепям да бъде преместена засега в инкубатора. Има сериозни проблеми, като например липсата на източници в текста, липсата на сегашно историческо на места, излишни суперлативи, прекалени на брой външни препратки... Разделът за WOWSA трябва да бъде преработен в по-енциклопедичен и точен вариант. Разглеждайки дори само набързо някои от източниците, споменати тук, мисля, че има как да бъде включена цялата случка с асоциацията, включително и как е отразена тя от медиите, в безпристрастен и енциклопедичен вариант. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 22:12, 21 ноември 2024 (UTC) :::По-горе Лъчезар беше написал разделът за WOWSA да бъде пренаписан и подобрен. По-лесно ми е да отговоря тук, защото съм на мобилен. Това е много добро предложение, винаги съм бил отворен към преработване и подобряване на всичко, което съм писал в Уикипедия. Ако някой не ме изпревари ще се опитам в най-скоро време да направя нещо по въпроса.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 00:55, 22 ноември 2024 (UTC) :::Пренаписах раздела и признавам, че предишния не беше добър. В момента мисля е възможно най-акуратен.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:28, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@[[Потребител:Givern|Givern]], @[[Потребител:Райън|Райън]], @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]] ::::Благодаря за промените Givern, така ми харесва да има обективност и конструйтивност. ::::Но пак изразявате предимно гледната точка само на едната страна, а именнто тази на WOWSA. ::::По текста ви има доста неточности, но щом искате да присъства WOWSA в статията за Цанко Цанков е редно да напишете и другите гледни точки. ::::Първо да направим уточнение - целият този параграф за WOWSA се отнася единствено за първото плуване на Цанко Цанков по река Дунав, състояло се на 06.09.2024г за което той е подал данни към WOWSA. Те имат право да разглеждат/ратифицират/отказват единствено само това негово плуване. ::::'''Пояснения, факти и неточности:''' ::::'''1. Данните не са фалшифицирани, а може да се каже манипулирани.''' ::::Обяснение: Истината е, че няколко .GPX файла са сглобени ръчно в един и то MS WORD файл (в последствие експортнат като PDF) поради незнание и техническа некомпетентност на екипажа на лодката, който ги е изпратил. При това ръчно манипулиране на данните според човека, който го е правил, самият WORD е конвертирал някои данни в автоматични дати.&nbsp; &nbsp;Освен това не е имало никакво ясно изискване от WOWSA за формата на данните (или поне те (екипажа от Видин) не са му обрнали необходимото внимание на това). Освен това от WOWSA не са дали необходимото време на екипа на Цанков да подготви и провери валидността на данните - искали са ги незабавно по най-бързия начин. Това е и основната причината да бъдат изпратени доста неконсистентни данни. ::::'''2. GPS устройствата при подобни плувания са върху самата лодка. Плувеца няма право да носи устройства по себе си (защото плуването е unassisted).''' ::::По време на първото плуване нивото на реката е около 80см (това е официалното ниво, взето от котата на автоматичната станция, намираща се на Дунав мост 2). Това е едно от най-ниските нива на реката за годината (както и едно от най-слабите течения съответно). Поради плитчините на река Дунав по това време (на места под 50см) се е налагало лодката да се измества периодично от праволинейния курс, който Цанков е следвал в близост до фарватера. Това преместване се е осъществявало с по-висока скорост (до около 20км в час) и на десетки метри разстояние от плувеца, което е отразено в GPS данните. Точно за тези скорости се хващат от WOWSA, че не са реални. Да така е - това е скорст на лодката, а не на Цанко Цанков. ::::'''3. WOWSA постъпват доста некоректно като цялото им разследване е базирано на данните от GPS устройство, което е върху лодката, а не върху плувеца''' (той няма право да носи устройства). Това е техен огромен пропуск, тъй като реално проследяват вариациите на скоростта и посоката на самата лодка, а не на плувеца. По този начин се обесмисля цялото им разследване и обвинения. Лодката е нямало как да бъде до него плътно през цялото време. ::::4. '''Напишете, че на лодката е имало съдия - Стефан Георгиев''' - един от най-опитните и реномирани плувни съдии в България, който ясно и категорично се подписва и декларира, че плуването е било абсолютно коректно и по правилата. ::::Този човек е и главен наблюдател (обсървър) на това първо плуване в Дунав. ::::'''Напишете също, че въпреки всичко неговото мнение не е било взето под внимание от WOWSA, което е грубо нарушение на правилата от тяхна страна.''' ::::Може да се цитира тази статия: <nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> ::::Освен това преди плуване WOWSA са били помолени да предоставят техен съдия за това плуване, но те не са предоставили такъв. ::::'''5. На лодката е имало и други свидетели, следящи плуването, в това число и бившия кмет на гр. Видин - Герго Герегов.''' ::::Те също може да предоставят допълнителна информация. ::::'''6. От WOWSA не са предоставили предварителна информация, че в Дунав има записан рекорд от 115.8 км на румънеца Богдан Зубрагиу''' от август 2021. В Google също не са били налични данни за такъв рекорд преди 06.09.2024. Това поставя под съмнения цялата дейност на WOWSA, които в последствие изглежда добавят статия за това плуване на румънеца и заявяват публично, че плуването на Цанков не е рекорд. ::::Същевременно екипът на Ц. Цанков наистина обявява плуването като рекорд. Това се получава поради незнание от тяхна страна за рекорда на румънеца. ::::'''7. На 19.09.2024г е осъществено второ плуване в река Дунав.''' Този път на лодката има 6 различни GPS тракера, AIS проследяващо устройство на корабна администрация - Русе, няколко видеокамери, заснели цялото плуване, подробен объсрвър лог, воден прилежно и в детайли от мен - Кристиан Костов. ::::На лодката има четирима допълнителни свидетели, следящи плуването също. ::::'''Изминатото разстояние е 120 километра и 600 метра за 18 часа и 1 минута !''' ::::Това е нов рекорд. Плуването се очаква да бъде ратифицирано, но не от WOWSA. ::::Никакви данни за това плуване не са подавани и няма да бъдат подавани към WOWSA, тъй като тази асоциация се оказва че лесно се подвежда и манипулира от случайни имейли от недоброжелатели и конкуренти. Тя е ненадежден партньор и за в бъдеще плуванията на Цанков няма да бъдат ратифицирани през нея. Има много други по-надеждни организации, федерации и асоциации. ::::Това всичко трябва да бъде добавено, ако искате да има прозрачност и коректност на информацията, която предоставяте ! [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 09:06, 22 ноември 2024 (UTC) ::Дайте наистина да преместим статията в Инкубатора и там който има желание да работи над нея. @[[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]]: Можете да редактирате статията, като добавите нужната информация, но трябва да спазвате неутралност и за всяка информация да предоставите надежден източник, който напълно да препокрива написаното – без лични мнения, без непотвърдена информация. Като за начало Ви предлагам да започнете с частите от статията, които не са свързани с WOWSA, за да придобиете опит. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:40, 22 ноември 2024 (UTC) :::{{цб|без лични мнения, без непотвърдена информация.}} и без суперлативи от рода на :::„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност“. От енциклопедична гледна точка нищо не може да бъде безспорно. :::Да напомня на [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] че ако е от екипа на Цанков и получава заплащане за това задължително е да го декларира според [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Policy:Terms_of_Use/bg условията за ползване] с които изрично се съгласява при публикуването на всяко нещо написано в Уикипедия включително на беседите и тук в „Разговори“. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:11, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@Сале „Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това. Относно това дали съм част от екипа или не - по скоро се захващам с това защото виждам колко много невярна информация, атаки и помия се изсипа върху Цанко Цанков. И не - не получавам заплащане от никой, опитвам се безпристрастно да гледам на нещата и да давам информация каквато е. Също би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони), а не никнейми и пози начин всеки да носи воята отговорност за думите си. И още нещо - искам да знам каква е структурата ви, има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той ? [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 12:36, 22 ноември 2024 (UTC) :::::С този тон... Няма структура. Това е доброволски проект, никой не е по-висш, някои са просто по-опитни. А и Уикипедия не е някаква авторитетна публикация, че да можете да изисквате от редакторите някакви неща. Това е енциклопедия, в която материалите са с качеството, с което ги създават доброволци. Ние отразяваме Това, което е публикувано в достоверни източници. Не можем да правим интервюта, да слушаме обяснения и според тях да пишем статии, например. Стига да има достоверен източник, който е публикуван на друго място, може да се напише в статията твърдението - неутрално и енциклопедично. Включително и от вас. Ако преместим статията в инкубатора, може да прочетете редицата помощни страници в Уикипедия, които ще ви помогнат да разберете за какво говорим по отношение на хоризонталната структура на сайта, неутралния тон и т.н, а после да изпипате статията сами. [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 15:37, 22 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това.|Kristian kostov}} ::::: Нередното е, когато твърдението не идва от благонадежден източник, а предвид изключителността му, дори от повече благонадеждни източници. „Изключителни твърдения имат нужда от изключителни източници“, както казваме в Уикипедия. Ако в източник пише, че е поставен някакъв рекорд и нищо повече, а редактор в Уикипедия го допълни с „безспорен връх“, това представлява [[У:БОИ|оригинално изследване]], което няма място в енциклопедията. ::::: {{цб|би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони)}} ::::: Изглежда все пак не сте чели [[:wmf:Policy:Terms of use|Условията за ползване]] на сайтовете на Фондация „Уикимедия“. Тези условия са '''задължителни''', не просто пожелателни, и неспазването им може да доведе до прекратяване на достъпа, особено при нарушения на особено важни изисквания. ::::: Едно от тези важни изисквания е да не бъде нарушавана неприкосновеността на личния живот на останалите потребители, включително да не бъде търсена персонално идентифицираща информация. Терминът в оригинала на английски, който единствен има правна стойност, е ''soliciting''. Вашите коментари -- този и по-раншен -- представляват именно ''solicitation''. ::::: Това е забранено. Не го правете повече под каквато и да е форма. ::::: {{цб|Относно това дали съм част от екипа или не (...) не получавам заплащане от никой}} ::::: Точният термин в УзП е ''compensation''. Не е нужно овъзмездяването да е парично. Не е нужно дори да е материално. И е достатъчно само да е очаквано. „Помощ от приятел“ и „услуга за бъдеща услуга“ абсолютно влизат в тази категория. ::::: Много важно е да се помни какво точно е забранено. Някои хора се опитват да прикриват подобни зависимости, смятайки погрешно, че ще бъдат наказани, ако ги признаят. Точно '''обратното''' е. Забранено е не редактирането срещу овъзмездяване, а ''прикриването'' на такова редактиране. ::::: Важно е да се помни и това, че не е нужно тези нарушения да бъдат „доказвани“, тъй като Фондация „Уикимедия“ очевидно не може да провежда полицейски разследвания. На практика е достатъчно добре обосновано предположение, че е налице нарушение на УзП, за да бъде ограничен достъпа, особено когато това е свързано с вреди за съответния проект -- например нарушаване на основополагащите принципи, включително тормоз над останалите редактори. ::::: По тези причини най-добронамереният ми съвет е да не се страхувате да бъдете максимално открит. Освен, че няма да рискувате да сте в нарушение на УзП, това може да Ви спечели и повече симпатии сред редакторите. ::::: {{цб|има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той}} ::::: Краткият отговор е: това, което виждате тук, е начинът за решаване на ситуации като тази в проектите на Фондация „Уикимедия“. ::::: Ако предпочитате по-официален отговор, може да се свържете директно с Фондацията: https://wikimediafoundation.org/about/contact/<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:04, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::<nowiki>Благодаря за поясненията {{@</nowiki>[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]<nowiki>}}, наистина са доста изискванията, както и спецификите, подробностите и тълкуванията. Аз не съм професионален нито журналист, нито редактор, нито имам амбиции да бъда такъв. Аз съм просто доброволец в случая и нищо повече. </nowiki> ::::::Така , че ако ако имате желание, време и воля, моля направете вие (редакторите имам предвид) необходимите промени по страницата следвайки стандартите на wikimedia. Каквото се изсква като информация от страна на Цанко Цанков, ще ви бъде предоставено предварително или по време на редактирането. Иначе става двойна работа и игра на котка и мишка в която нашата страна трябва да се чувства мишката, която я е страх от редакторите на Wikipedia :) Но оценявам високо диалога все пак с всички Вас ! ::::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:11, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::: Едно малко, но важно уточнение, касаещо „предоставянето на информация“ и защо то не е приложимо в случая. Редакторите в Уикипедия са задължени от [[Уикипедия:Възможност за проверка]] да използват при създаването и дописването на статии единствено информация, която е налична в публично достъпни [[У:БИ|благонадеждни източници]]. Това е съществено отличие от например журналистите и учените, за които е обичайно да събират лично информация като очевидци, интервюиращи, експериментиращи и т.н., както и да споделят собствени анализи, заключения, преценки и други подобни. Вече това, което журналистите, учените и въобще специалистите в дадена област публикуват -- което ние наричаме „вторични източници“ -- представлява основният източник на информацията в Уикипедия. Именно тази особеност на Уикипедия -- при условие също, че се подбират единствено вторични източници, на които може да се има доверие -- позволява на енциклопедията да бъде смислен източник на информация, независимо, че „всеки може да я редактира“.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:01, 23 ноември 2024 (UTC) : [[Картинка:Yes check.svg|18п|✔Готово|link=]] '''<bdi>Готово</bdi>''' Преместена като [[Чернова:Цанко_Цанков_(плувец)]] до привеждане в енциклопедичен вид. Защитата за редактиране е свалена, всеки може да я подобрява. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:04, 22 ноември 2024 (UTC) След последните добавки към тази статия хвърлящи безпочвени нападки към определени личности, съвсем загубих надежда за тази статия и че може да се излезе от този батак.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:57, 24 ноември 2024 (UTC) == Чернова: JoyYoga одобрение и планиране == Здравейте УкиАвтори и админи, Моля за помощ относно моята чернова, която очаква одобрение. Опитал съм се да напиша статията, така че да не звучи рекламно, тъй като става дума за материал, който да информира за марката Joy Yoga и студиото ни в София. Бихте ли могли да ми помогнете, да я направим така, че да отговаря на всички условия, защото ми се иска да сме представени, като наистина различно Йога студио и общност в София? Като цяло, смятаме на сайта joy yoga да започнем поетапно да качваме множество материали, които можем да преработваме и споделяме за уикипедия, защото ще се стремим да бъдат образователни и информативни. Не съм убеден, доколко това отговаря на стандартите на общността, а знаете, че това отнема голям ресурс, така че ще се радвам да дадете някакво становище в тази посока. За момента е важно, да ни виждат като сериозен бранд, което е малко трики при положение, че Уики, по това, което чета не толерира реклама и позициониране на кой да е - пише че се приемат статии за значими компании, но реално липсва обективен критерии за това кой бранд е значим. За мен JoyYoga e значим, но за друг не е.. :) Благодаря ви, предварително и ще се радваме, ако се интересувате от йога, здравословна храна или просто искате да се запознаем - да ни посетите... ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 22:13, 23 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Поздравления за откриването на студиото ви. Разгледах черновата ви. За съжаление не мисля, че отговаря на изискванията за значимост и енциклопедичност. Всичко в статията е като от бизнес уебсайт, а и няма достоверни източници. Студиото е открито едва преди няколко месеца - няма как да добие значимост за толкова кратко време. Приемливи източници в случая биха били неща от рода на статия във вестник, която описва приносите на студиото към, например, местната икономика или обществен живот и то след като студиото е съществувало с години. Не мисля, че статия за това студио за момента принадлежи в Уикипедия. Ето ви няколко примера на значими бизнеси, като не всички са добре написани, но поне по значимост имат място в Уикипедия - [[Мол ъф София]], [[Билла]], [[Кино Арена]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:47, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря SlipknotRlZZ, ::Ще имам предвид, нещата, които споменавате. Може би на по-късен етап от развитието ще опитаме отново да се добавим като компания. Ако смятате, че можем по някакъв начин да я преработим, така че да отговаря на изискванията, може да се свържете с нас и да си направим среща. Освен това си търсим човек, които да може да пише добре по темите за йога, така че ако проявявате интерес може да се помисли нещо.. ;) ::Поздрави, ::Александър [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:48, 24 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Уикипедията не е площадка за рекламиране на стартъпи. По-добре се насочете към Facebook или Instagram. Хората, които търсят информация в Уикипедията надали са ваши потенциални клиенти. Пораснете, отворете филиали във всички областни центрове и вярвам ще се намерят хора, които ще напишат за вас статия в Уикипедията. Засега не си губете времето. Безплатен съвет от мен. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:07, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря Николай, ::Разбира се, използваме дигиталните платформи за реклама, които посочихте. Идеята ми за уики-статия си ми хрумна случайно и помислих, че ще е интересно да направим някаква поредица от материали, които можем да подготвим и да качим. :) Може да се пише по специализирани материали за самите практики, някакви неща за индуистките божества и др., но сякаш при това положение, по-скоро няма смисъл... ::Благодаря, все пак и поздрави, ::Алекс ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:53, 24 ноември 2024 (UTC) :::За практиките пишете, но не споменавайте Joy Yoga, поне на този етап, докато не станете узнаваеми. При всеки опит за написване на статия Joy Yoga, тя ще бъде безжалостно изтривана. Дерзайте. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 18:44, 24 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря Николай, ::::Мисля да ги кросвам с публикации на сайта. Реално ще правя статиите в блога, а в уики ще го цитирам като източник, като това ще става през 2 месеца, така хем ще вдигам SEO score-а на сайта, хем ще имаме присъствие в уики. Какво мислиш за този подход? Единствения казус е да намерим кой да пише и редактира, че напоследък е голям проблем това, а аз не знам дали ще мога да насмогна... :) ::::Поздрави, ::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 00:19, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Вие изглежда отказвате да се съобразите с изискванията за писане в Уикипедия. Никакви авторски писания. Множество благонадеждни източници. Сериозно ли си въобразявате, че тук ще си дублирате сайта? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 00:49, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Това не е добра идея. Уикипедия не е място я разсъждения, мнения, философии... Това е енциклопедия, сбирка от факти, които са били докладвани на друго място, в благонадеждни източници, преди да бъдат записани тук. Запитайте се защо искате да дублирате в Уикипедия. За собствена облага? Ако искате да допринесете към Уикипедия, добре сте дошли! Но моля първо се запознайте с [[Уикипедия:Благонадеждни източници]], [[Уикипедия:Възможност за проверка]] и [[Уикипедия:Без оригинални изследвания]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:48, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::Привет Николай, ::::::Извинявам се, че не съм разбрал какво точно искате да кажете. Може би, започвам да разбирам какво имате предвид при така поставения коментар. :) Надявам се, че ще простите невежеството ми, въпреки че нямам предвид "собствена облага" в прекия смисъл и по-начина по който разбирам този термин. Ще се запозная с материалите, които ми цитирахте и благодаря за съдействието.. ;) ::::::Поздрави, ::::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 02:03, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::: [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], малко храна за размисъл, която може да Ви е полезна, дори да не допринасяте повече в Уикипедия. ::::::: Много хора днес изпитват носталгия по миналото, дори минало, в което още не са били родени. Светът изглежда все по-необясним и несигурен. Има много и най-различни причини за това. Една от тях обаче е какофонията от информация, заливаща ни отвсякъде – особено информация, която интуитивно чувстваме, че се възползва от нашите нормални човешки слабости, като например доверието ни. ::::::: Кому можем днес да вярваме? Има ли въобще истина? ::::::: Преди близо четвърт век, когато Уикипедия възникваше като проект, в който „всеки може да редактира“, мнозина смятаха, че това е абсурдна идея. Невъзможно е всеки да може да пише и да не излезе една огромна глупост! Уикипедия не само опроверга тези песимистични предсказания, но се превърна в уважаван източник на информация и практически неразделна част от днешното цифрово пространство. ::::::: Защо? Причината е, че Уикипедия позволява на всекиго да пише – но не какво да е. Енциклопедията изисква да се пише това, което казват авторитетите. И признава за авторитети само тези, които са се доказали като такива. Случайно или не – както беше в „доброто старо време“, за което мнозина тъгуват днес. ::::::: Каква е връзката с Вашите занимания? ::::::: Един от кумирите ми, макар и в малко по-различна, но донякъде свързана област, е Scooby Werkstatt, известен като [https://youtube.fandom.com/wiki/Scooby1961 scooby1961]. Скуби навремето имаше сайт със съвети как да поддържаме добра физическа форма. Такива сайтове – бол. ::::::: Но Скуби се отличаваше. Съветите му звучаха доста земно: „не харчете излишни пари за скъпо оборудване, добавки или дори храни: важно е постоянството, за мускулите и парче ръждиво желязо върши същата работа като лъскавото, а бобът и лещата са отлични източници на белтъчини, независимо, че може да изглеждат като бедняшка храна“. ::::::: Обаче дори това не беше същественото отличие. Същественото беше, че Скуби винаги цитираше сериозни научни изследвания, с които аргументираше своите твърдения. Не „вервайте ми“, не „една жена каза“, не „[[Хълк Хоган]] каза“, не дори „[[Арнолд Шварценегер|Арнолд]] каза“. ::::::: Скуби не е типичният днешен инфлуенсър. Но съм убеден, че ако инфлуенсърството въобще просъществува в бъдеще, то рано или късно ще се върне към модела на хора като Скуби. Защото всяка заблуда, въобще всичко фалшиво един ден неизбежно се сблъсква – челно – с реалността, а здравият разум винаги е крайният победител. Както казваше един от героите на Азимов, „главна характеристика на научната религия е, че нейните пророчества ''винаги'' се сбъдват“. ::::::: Вярвам Ви, когато пишете, че не сте просто поредните, захванали се с нещо. Един от начините да се отличите може да бъде моделът на хора като Скуби, които се основават на факти и научни доказателства. А пък един от начините да развиете тези умения – а и да подчертаете сериозността на заниманията си – може да бъде допринасянето в Уикипедия. ::::::: Представете си добре написани статии в енциклопедията, които описват ''реалните'' ползи от йога за организма, важното ѝ културно влияние, нейната история и много други аспекти. Независимо, че и други редактори ще допринасят по тези теми, човек може с основание да се гордее, че ги е започнал или значително развил. А защо не и превърнал в „[[Уикипедия:Избрани статии|статии за пример]]“ – каквато е [[:en:Yoga]] в английската Уикипедия. :) ::::::: Каквото и да решите, желая Ви успех в начинанията!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:26, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], между другото ако продължите да пишете в Уикипедия ще трябва да си смените потребителското име. Уикипедия [[У:НПИ#Неподходящи_потребителски_имена|не разрешава]] фирмени имена. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:52, 25 ноември 2024 (UTC) == Пр. Хр. == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Алиса Селезньова]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:45, 29 ноември 2024 (UTC) Алиса Селезнёва, или на всякъде в статиите променете правилното, книжовно ''пр.н.е.'' на архаичното ''пр. Хр''. или престанете {{нлн|да вандалствате}}! Не мога да разбера защо толкова настоявате. България е светска държава. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:03, 28 ноември 2024 (UTC) :Няма нужда от толкова агресия. Настоявате да наложите мението си по спорни въпроси - обясни Ви се, че няма да стане така. Отделно гледам, че използвате думички, които не разбирате - моля, прочетете [[Уикипедия:Вандализъм]] и превантивно [[У:НЛН]], че сте по ръба.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::Това не е агресия, а принципи. Просто така да се връщат редакциите е равностойно на вандалщина. Ако толкова настоявате, променете всички споменавания в статията, а не връщайте редакциите. В края на краищата ми дреме на [цензурирано] какво ще пише. Може и никога повече да не отворя тази статия. Виждам, че сте {{нлн|почитателка на съветски филми}}, та ще си позволя да перефразирам реплика от един филм: „За Википедию обидно.“ [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:35, 28 ноември 2024 (UTC) :::Нямам представа за какво говорите, но няма много общо с принципите в Уикипедия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 18:28, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Отговорете ми, естествено ако желаете, какво ви кара {{нлн|така да безчинствате по просторите на Укипедията}}. С какво ''пр. Хр.'' е по-добро? От естетическа гледна точка е ужасно с тази стърчаща главна „Х“. Словосъчетанието „преди Христа“ въобще не се ползва, нито от народа, нито в медиите. Някаква сляпа вяра, но България отдавна е '''СВЕТСКА''' държава. Единственото обяснение е, {{нлн|комплекси и предчувствието за своята значимост}}. {{нлн|Продължавайте, дерзайте!}} [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:14, 28 ноември 2024 (UTC) :::::А Вие сте просто за моментално блокиране. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 21:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::::::Причината, Моля! ::::::Затова ли, че отстоявам чистотата на българския език или има други причини? {{нлн|Ненавист, комплексарство и т.н.}}? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:30, 28 ноември 2024 (UTC) :::::::Дали българският език остава чист пишейки "преди Хр." или "пр Хр." може да се провери лесно, примерно в "История на българския народ" на Петър Мутафчиев от 1943 г. Авторът очевидно е грамотен мъж, който е бил съвсем наясно, че официално възприетия светски календар на България е Грегорианския и там година първа започва от раждането на Христос. За справка, погледни в част "I. Уводъ. Предистория и древенъ период въ миналото на балканския полуостровъ", на петия ред "преди Хр.", както и по-натам в цялата книга. Да разбирам ли, че по същество не си съгласен да ползваме Грегорианския календар в Уикипедия или просто не знаеш, че това е светския календар, използван в България? Поздрави, [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 10:29, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Ама вие сериозно ли давате за нормалност книга писана преди езиковата реформа? Повтарям! Никой не е забранил „пр.Хр.“, но използването му в XXI век в една светска държава е много странно. По своята абсурдност се нарежда до налаганата в последно време „българска кирилица“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:52, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::Причините за блокиране: :::::::* Множество лични нападки, включително в този разговор; :::::::* Неколко нарушения на правилото за тройно връщане. :::::::Помислете как успехте бързо да влезете в конфликт с 5-6 опитни редактори, некои от които администратори. Ако този разговор се водеше на У:ЗА, щехте вече да сте временно блокиран. (А, сега вижам, че той вече се води там.) Понеже виждам, че сте грамотен човек, моля Ви, осмислете репликите си, които са зачистени от други редактори. Войната с кирилицата (ако правилно разбирам неколкократните Ви препратки към нея) не я намесвайте тук. Пр. Хр. е широко използвана система от българската историческа наука - само на посоки Димитър Попов например, виден траколог. [https://www.ozone.bg/media/pdfs/576f550483b99.pdf]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:17, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], след като в правописния речник на БАН от 2012 г. е пояснено, че пр.Хр. може да се пише със или без интервал (т. 72.2.1) [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pravopis-na-skrashcheniyata-4/1338] и така сигурно е и в Берон, очевидно формата не е отживелица. Разбираемо има различни предпочитания, но тук не можете да налагате Вашите и е важно да разберете това. Ако пишете статии, можете да използвате в тях предпочитаното и никой не би трябвало да го промени, защото, както сам знаете, никоя от двете форми не е забранена, а и тук не сме направили с консенсус избор на една. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 14:34, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::Никой не е против кирилицата, упази Бог, а против налаганата от края на 50-те години типографска форма на кирилицата, наричана [[Българска кирилица]]. А по повод „пр.н.е.“. Никой не е забранявал този израз, а това, че се ползва в академичните среди е проблем на самите среди. Уикипедията е свободна енциклопедия и въпреки, че се придържа към научните факти не е задължително да използва архаични изрази, характерни за малка група хора, та било те и професори, и академици. Повтарям! България е светска страна. Никой в България не ползва в обикновения живот '''архаичното''' „пр. Хр.“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:09, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Според посочените източници, това изобщо не е вярно. Ако нямате източници, които да Ви подкрепят, мнението Ви си остава само това - личното Ви мнение, което Уикипедия не следва да прилага, тъй като противоречи на източниците и няма консенсус за него. Кое е толкова неясно?-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:13, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::: [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], Уикипедия [[У:НЕЕ|не е място за застъпничество от какъвто и да било род]]. Ако Вие имате мнение, това е Ваше право, но Уикипедия следва наложените практики, независимо дали ни харесват или не.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 29 ноември 2024 (UTC) Най-прекрасното е, че Хр., е роден 6 г. пр. Хр. [[Специални:Приноси/78.154.14.183|78.154.14.183]] 20:44, 2 декември 2024 (UTC) : А пък [[Начален меридиан|началният меридиан]] е разположен на 5 ъглови секунди от началния меридиан в Гринуич. Индианците не са индийци. В конската сила няма коне. Октомврийската революция – през ноември. Накъде отива тоя свят?!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:14, 2 декември 2024 (UTC) ::Съсипаха я тази държава, и добре че са потребители като @[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], че да ни отворят очите за тези несправедливости. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:35, 3 декември 2024 (UTC) == Партийна принадлежност на министри – отново за У:БЖХ == Обърнато ми бе внимание, че в статии като [[Правителство на Димитър Главчев 1]] партийната принадлежност на министрите бива променяна периодично от различни редактори. Стига се и до парадокси: Главчев като премиер е „безпартиен“, но като външен министър е от ГЕРБ-СДС ([[Special:Permalink/12410103]]). Какво толкова, ще кажете, {{ш|миоправиго}}! Първо, нека напомня: [[У:БЖХ]] не се отнася само до биографичните статии за живи хора. Тя се отнася до ''всяка информация'', свързана с тях. Всичко, за което има дори най-малък шанс да бъде оспорено, трябва да бъде подкрепено със солидни източници – както като качество, така и като количество. И дори за това, което изглежда сякаш не може да бъде оспорено, трябва да има поне някакви благонадеждни източници. По различни поводи – най-вече атаки срещу колеги от публични личности, които не са харесали нещо, написано за тях в Уикипедия – съм писал и тук, и в социалните мрежи как Фондацията би защитила решително и, както показва практиката, много успешно всеки един редактор, който стриктно е следвал принципите на Уикипедия. Може би обаче е важно да се подчертае и обратното: ''Фондацията няма да защити никого, който не спазва правилата''. Защо тогава просто не съм премахнал информацията? Защото в случая се използва шаблон {{ш|Министър2}}. Явно с цел улеснение, колоната за партийна принадлежност е направена така, че създава уикивръзка от съдържанието си (дори „[[военен]]“ на практика сочи към [[Война]]) или изписва „безпартиен“, ако не е посочена принадлежност. Това не е идеално, но е окей с исторически правителства, членовете на които отдавна не са между живите. Със съвременните правителства обаче не е така. Проблемите са два. Първо, добавяне на искане за източник, естествено, чупи шаблона, защото искането влиза в генерираната уикивръзка. Особено нелепо е, че дори добавяне на източник чупи шаблона по същия начин. Второ, интуитивното разбиране е, че за някого, за когото не се знае партийната принадлежност, колоната може да се остави празна. Обаче така се изписва „безпартиен“, а за някой министър и това може да звучи като невярна или дори „злепоставяща“ информация. Засега няма да пипам шаблона, защото наистина се използва в много исторически статии, където, първо, ще е много работа да се добавят източници, второ, липсата им не е чак толкова фатална (но и в никакъв случай не е безпроблемна). Най-вероятно бих мислил в посока създаване на пореден алтернативен шаблон ({{ш|Министър2}} е алтернатива на {{ш|Министър}}), който да позволява удобно добавяне на източници и искания за тях. Може би дори да изисква посочване на източник. '''TL;DR: Всяка информация за живи хора трябва да бъде подкрепяна с източници: подчертано благонадеждни и възможно повече.'''<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:33, 30 ноември 2024 (UTC) : Да, стойността по подразбиране следва да се промени на празна (и тя да се ползва при липса на източник). : По-същественият проблем с тези таблици е, че партията се използва неконсистентно в две различни значения - като формално партийно членство (което изобщо не е дефинирано за ранните партии) и като представител на дадена партия в коалиционни (или не) правителства. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:01, 1 декември 2024 (UTC) :: Точно така, именно в тоя смисъл беше забележката, която ми бе направена.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:13, 1 декември 2024 (UTC) :::Ама Главчев като служебен министър-председател си е безпартиен, независимо къде членува, защото не е излъчен за премиер от партия, а е назначен. Според мен това е идеята на "партийната принадлежност" на министрите - от коя партия им идва мандатът и служебните по дефолт би трябвало да са безпартийни. [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 11:10, 3 декември 2024 (UTC) :::: Разбирам тези разсъждения. Макар неизбежно да възниква въпросът защо въобще имаме колона „партия“ за служебни правителства, ако министрите в тях „по дефолт“ са безпартийни. :::: Но не това е важният въпрос тук. Въпросът е, че когато напишем нещо в Уикипедия, то трябва да бъде подкрепено с благонадеждни източници. И ако различни благонадеждни източници казват различни неща, трябва да ги представим [[У:НГТ|неутрално]]. И трябва да правим тези неща изключително прилежно и дори педантично, когато става дума за [[У:БЖХ|живи личности]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:51, 3 декември 2024 (UTC) == За благонадеждността на fccska.com == https://www.fccska.com/ се определя като „неофициален фен сайт на ПФК ЦСКА (София)“. В него се пишат биографии на футболисти, явно от някакви запалянковци, които биографии след това се използват в „Уикипедия“ ([[Иван Турицов|пример 1]], [[Густаво Бузато|пример 2]]). Понеже знам, че темата е обсъждана преди, относно сайтове като Fandom, кажете как да процедираме с този, тъй като няма никаква гаранция, че информацията е достоверна. Нито идва от официалния сайт на отбора, нито е някакъв независим източник, който да предава що-годе някаква значимост на личността, която отразява. В момента се ползва само за да създаде впечатлението, че ''футболистът е бил първостепенен обект на множество нетривиални публикации'', а в редица случаи се ползва единствено и само той. Дори лицензът му е нагласен така, че да е съвместим с уики и да позволява директно копиране. Тоест някой фен пише биографията на даден футболист, без да се знае изобщо какви източници е ползвал, и изведнъж тази биография се появява при нас. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:14, 1 декември 2024 (UTC) : Според мен източникът не е благонадежден (фен сайт). По същата причина не е и независим и не следва да има тежест от гледна точка на значимост. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:04, 1 декември 2024 (UTC) :: Мислех да дам по-нюансирано мнение (примерно знаем ли каква репутация има сайтът като достоверност на публикуваната информация), но отворих [[:en:WP:USERGENERATED]]. Накратко, фенсайтове изрично са изключени от подходящите за Уикипедия благонадеждни източници.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 1 декември 2024 (UTC) ::: Това ни поставя в деликатна ситуация, тъй като е масова практика поне при нас позоваването на IMDb, videoclip.bg, лични блогове, Discogs и др. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:46, 3 декември 2024 (UTC) ::::IMDB е нещо различно и е общоприет за надежден сайт. С Discogs не съм запознат много, но videoclip.bg и лични блогове са определено неблагонадеждни, като личните блогове поне могат да се използват за да потвърдят казаното от автора, стига то да има някаква енциклопедична значимост. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:00, 3 декември 2024 (UTC) ::::: Казвам го във връзка с [[:en:WP:USERGENERATED|политиката]] в enwiki, която се спомена, според нея и IMDb е неблагонадежден. <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Специални:Contributions/Carbonaro.|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">09:05, 3 декември 2024 (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :::::: Интересно е, че в самата [[:en:IMDb#Copyright, vandalism and error issues|статия за IMDb]] пише „Due to the time required for processing submitted data or text before it is displayed, IMDb is different from user-contributed projects like Discogs, or OpenStreetMap, or Wikipedia, in that contributors cannot add, delete, or modify the data or text on impulse, and the manipulation of data is controlled by IMDb technology and salaried staff.“ Вероятно би било полезно да се прегледат [https://en.wikipedia.org/wiki/Special:Search?fulltext=Search+archives&fulltext=Search&prefix=Wikipedia+talk%3AReliable+sources%2F&search=imdb&ns0=1 дискусиите по въпроса].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:16, 3 декември 2024 (UTC) ::::::: В статиите за филми актьори, режисьори почти не се използва imdb като източник. Единствено като външна препратка към въпросния обект, нещо което го има и в статиите на английската Уикипедия. Друг е въпросът, че почти цялата информация за филмите се взима основно от там.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 09:26, 3 декември 2024 (UTC) == Категория:Предмети на култа == Сверяване на часовника. За мен [[:Категория:Предмети на култа]] е безполезна, да не кажа дори вредна. Какво точно е „култ“, какво въобще са „предмети на култа“? Сред добавените в категорията статии към момента например са [[Свещ]], [[Калимявка]] и [[Фетиш]]. Мнението ми всъщност е далеч по-категорично, но ще се въздържа да го споделям в името на принципите ни. Пък и може да бъркам, затова ще се радвам да чуя други мнения.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:56, 1 декември 2024 (UTC) :''Cult'' идва от латинския корен ''cult-'', което означава поклонение. :В труда си ''De natura deorum'' Цицерон пише, че „religi“ (religiosi) — е човек, който е изучавал канона на своята вяра и стриктно го следва. :Следователно, култ е по-общо и неутрално понятие. :Вместо накои да се обиждат на думата култ, по-добре да създадат Портал:Религия. Българската Уикипедия е една от тези, които го нямат. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:06, 1 декември 2024 (UTC) :: Добре, извън Уикипедия някои ме насочиха към разни източници, сред които и конспекти по археология в СУ, където „предмети на култа“ фигурира като понятие. Продължавам да не съм съвсем убеден, че подборът на статиите непременно е най-подходящ, но нека наистина и други колеги вземат отношение, ако смятат, че има смисъл.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:19, 1 декември 2024 (UTC) ::Според речника на българския език „култ“ е религиозна почит към божества, значи категорията „Предмети на култа“ би трябвало да включва предметите, които хората използват, за да отдават почит на божествата? Би ли споделил, Илиев, своето искрено мнение, защото е възможно наистина да има различни интерпретации. „Религиозни предмети“ ли би било по-подходящо, или изобщо да няма такава категория? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:17, 1 декември 2024 (UTC) ::: Изглежда, че е окей да има такава категория. В случая сгреших, че просто търсих аналогични категории на други езици (а то може и пак да има, но да не съм ги намерил). Но понятието явно си е утвърдено поне в археологията. Няма смисъл да изказвам повече лично мнение, без поне малко да прочета по темата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:26, 1 декември 2024 (UTC) :Казахте нещо за опитността. Опитността в Уикипедията се отнася за това, как да се създаде нещо технически (нова статия, нов портал, нова категория), а не каква да е тя. Всичко останало са знания. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:19, 1 декември 2024 (UTC) :: Fair enough. Човек цял живот се учи. Е, има и такива, които смятат, че вече всичко знаят.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:28, 1 декември 2024 (UTC) : „Култови предмети“ като че ли е рутинно използвано в археологията (и тук [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/култов/]), „Предмети на култа“ поне на мен ми звучи по-необичайно. Не съм сигурен дали „култови предмети“ и „религиозни предмети“ е напълно идентично, но изглежда има достатъчно застъпване, за да има само една категория (и тогава връзката би трябвало да е към {{Q|6418726}}, независимо кое име се предпочете). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:30, 2 декември 2024 (UTC) :: Благодаря ти! Оказа се, че на руски си има категория с идентично име [[:ru:Категория:Предметы культа]], в която наистина влизат дори свещите, затова махнах накрая с ръка. :: Освен в археологията иначе, видях, че терминът се споменава и в богослужебен контекст, [https://synpress-classic.dveri.bg/04-2002/08-01.htm например]: „Осигуряването на българските църковни общини с "предмети на култа", т. е. с богослужебни одежди, книги, свещници, потири и друга утвар беше грижа на Св. Синод на БПЦ.“ Сега, тук се споменават „свещници и друга утвар“; не можах да намеря категорична дефиниция какво влиза в „утвара“, но изглежда, че поне някои видове свещи влизат. Дали това е основание [[Свещ]] да влезе в категорията, продължавам да се чудя. В руската Уикипедия е така, в английската действително по-скоро няма съвсем същата категория. За мен остават леко неясни границите на обхвата. :: В крайна сметка не настоявам нещо непременно да се променя, освен ако не се получи някакъв консенсус, че е нужно. В първия момент -- явно погрешно -- ми се стори, че е някакво напълно самоинициативно залитане. Обичайно проверявам, преди да пиша, но тоя път направих грешка и първо писах. :) Но може би няма лошо -- когато дискусията е културна и конструктивна, рядко е напълно излишна.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 2 декември 2024 (UTC) :::На руски '''''утварь:''''' най-общо обозначение на изкуствено създадени и подвижни предмети от интериора, съвкупност от предмети, принадлежности на някое домакинство. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 19:12, 3 декември 2024 (UTC) :::: Домакинство на култа?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 22:17, 4 декември 2024 (UTC) :Подобни въпроси обикновено възникват, когато в даден момент е преведена категория от рускоезичната Уикипедия, а те имат навика да си създават дърво на категориите, което не е "синхронизирано" с Уикипедията майка. Технически погледнато [[:ru:Категория:Предметы культа]] е съвкупност от [[:en:Category:Religious objects by religion]] и [[:en:Category:Religious objects]], които са на две различни нива. Другият проблем при подобни случаи е лошият/директен превод - Предметы культа се превежда Религиозни предмети. Неслучайно на испански е "Objetos de culto religioso", а на полски "Przedmioty kultu religijnego". Спокойно можем да свържем категорията с "Religious objects" и да я преименуваме на Религиозни предмети (обекти също не е добър превод). [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:43, 3 декември 2024 (UTC) ::Култ е понятие много по-широко от религията, а религията е подмножество на култа. Религията е „набор от морални норми и тип поведение, произтичащи от вярата в съществуването на свръхестествен свят и свръхестествени същества“, докато култ е „почитание, поклонение“ пред нещо. Имаме „религиозен култ“, „култ на личността“ и т.н. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 11:42, 3 декември 2024 (UTC) ::: Струва ми се, че е добре да имаме по-ясна дефиниция. Дори ако се ограничим само до „организираните“ култове, маратонките на Найки [[:en:Heaven's Gate (religious group)#Mass suicide|също трябва да влязат в категорията]]. Ако включим „де факто“ култовете, продуктите на [[Епъл]] също биха могли да се класират. От „баналните“ култове [[Бельо]] би било очевиден кандидат за включване. ::: Питам се също дали в категорията влизат символите: ако влезе [[Кръст]], трябва да влязат също [[Червена звезда]], [[Сърп и чук]], [[Свастика]], [[Пентаграм]], а най-вероятно и [[Летящо спагетено чудовище]]. За [[Фалос]] дори не се питам, защото изглежда очевидно. И понеже споменавате култа към личността, кои биха били неговите „предмети“, които бихме включили в категорията?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:21, 3 декември 2024 (UTC) :::: [[Мавзолей на Георги Димитров]]. {{D}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:21, 3 декември 2024 (UTC) ::::: {{D}} {{like}} <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:26, 3 декември 2024 (UTC) :::Ако култ в контекста на категорията е по-общо понятие от религия, защо сте добавили категория религия като единствена надкатегория? [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 15:26, 3 декември 2024 (UTC) == Discussion == Sorry for my use of English, you may be interested in the discussion [[:meta:Steward_requests/Miscellaneous#Interface_admin_request_on_bgwiki|here]] [[Потребител:Matrix|Matrix]] ([[Потребител беседа:Matrix|беседа]]) 19:55, 5 декември 2024 (UTC) == Отново за локалните CSS и JS == : ''Продължение на [[Уикипедия:Разговори/Архив/2024/ноември#Оптимизиране на локалните CSS и JS]]'' Някакви вече се оплакали, че имат проблем с тъмната тема, и дори искали от глобалните админи да ни разкарат част от CSS-а. Последно писали на стюардите да ги направят интерфейсни админи при нас, които вместо това любезно ме пингнаха. Писах им, че ще опитам да прегледам нещата и евентуално да направя нещо по въпроса. Уви, няма закътан пристан от ветровете на промените [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Искането към стюардите: [[:m:Steward requests/Miscellaneous#Interface admin request on bgwiki]]<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 23:47, 5 декември 2024 (UTC) : А, той бил писал по-горе. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:23, 6 декември 2024 (UTC) ::background, който е основният проблем според мен може да се махне. Проверих и на двете векторни теми. Оригиналният цвят на фона е почти същият -rgb(249, 249, 249) e зададен в проблемния код, а ако се премахне остава rgb(248, 249, 250). За другия код трябва да погледна малко по-детайлно, но мога да го направя другата седмица. По-големият проблем са цветовете зададени твърдо в самите статии – там ще имаме доста работа, но трябва да видя старите кодове за импортиране на всички статии в локална база от данни и да се опитам да генерирам списък със статии за коригиране. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:59, 6 декември 2024 (UTC) ::: Благодаря ти! Документацията не е идеална, но след известно търсене намерих най-сетне [[:mw:Recommendations for night mode compatibility on Wikimedia wikis]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:21, 6 декември 2024 (UTC) == Благодарност == Само минавам да ви поздравя и благодаря за усилията, които полагате, за да поддържате българската версия на Уикипедия, толкова години. Бъдете здрави! [[User:5ko|Петко]] 12:04, 6 декември 2024 (UTC) : А, да, днес е годишнина някаква. {{D}} Поздравления и от мен. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:05, 6 декември 2024 (UTC) :: Благодаря, [[User:5ko|Петко]], поздравления за вас, които сте свършили неимоверната работа по създаването ѝ! Преди една година стана дума, че някой път като идвате насам ще се обадите и ще огранизираме среща; сигурна съм, че много хора ще се зарадват да го направим :). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 15:10, 6 декември 2024 (UTC) == План за CSS == Ок, предлагам следното: # Прехвърляме целия Common.css в джаджа <code>LegacyStyles.css</code>, с [[:mw:Extension:Gadgets#Options|тип ''styles'' и параметър ''default'']], т.е. зареждаща се автоматично за всички потребители, включително IPта. Това би позволило по-лесно тестване на следващи промени като човек си изключи джаджата и си добавя части от кода в нея в локалния си common.css. Може би има и по-гурувски начини за игнориране на Common.css, но този ми се вижда дуракоустойчив и най-вече достъпен. # Постепенно добавяме и други джаджи от същия тип, в които прехвърляме от ''LegacyStyles'' код, който действително е полезен: например класовете за подравняване на текст в колони. Идеята е кодът да бъде подреден и групиран тематично, особено ако би било полезно да може да бъде изключван от потребителите при желание. # Накрая някаква, но желателно много малка част от кода може да се върне в Common.css. Според мен единствено неща, които са абсолютно нужни и достатъчно прости (ако не са достатъчно прости, значи най-вероятно не са абсолютно нужни). Бих започнал с точка 1 още сега, за да можем да тестваме по-свободно. Това прехвърляне поне е съвсем просто. Всъщност, ето предложението: {{gh|wikipedia-ui/pull/20}} Ping {{@|Петър Петров|StanProg|Nk}}<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:58, 6 декември 2024 (UTC) : Това добре като първа стъпка, но какво следва? Да се тества върху всички теми + тъмен режим какво се случва с премахването на всяко парче и да се решава какво следва? Изглежда доста работа. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:12, 6 декември 2024 (UTC) :: [[Потребител:Nk|Спас Колев]], истината е, че не знам как би изглеждала Уикипедия без нещата в Common.css (може би наистина има начин да го тествам и сега, но ми е малко тегаво с времето да ровя как може да стане). :: Ако се окаже, че изглежда горе-долу сносно, като следваща стъпка ще предложа да изключим LegacyStyles по подразбиране. На когото не му пука за тъмни схеми и мобилен изглед, но държи на предишното оформление, може просто пак да си я включи от настройките. А който би искал конкретни неща да работят и с всички тези различни облици, теми и устройства, може вече да си се занимава -- колкото време иска и когато може -- да ги прехвърля в отделни джаджи. :: Ако нещата изглеждат доста счупени, тогава LegacyStyles си остава включен по подразбиране. Останалото обаче е сходно: който има интерес, може да се занимава да оправя конкретни неща. Примерно аз мога да се захвана да оправям разни проблеми с тъмната схема, защото напоследък я ползвам, а много неща действително изглеждат дразнещо счупени с нея.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:25, 6 декември 2024 (UTC) ::: Още малко за последния вариант. LegacyStyles си стои включено по подразбиране, така че за всички редактори външна разлика няма. Междувременно оправяме едно-две-три неща. И съобщаваме тук: който иска, може да си изключи LegacyStyles и да включи тези джаджи и да се обади, ако има проблеми. ::: Това би позволило тестването да се прави от повече хора и най-вече да е ''opt in'' -- който иска да тества, поема и рисковете от счупване. Останалите си карат както досега -- докато не получим достатъчна обратна връзка, че нещата изглеждат добре и може да изключим LegacyStyles за всички.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:07, 6 декември 2024 (UTC) :: Може би само да допълня нещо, което писах и още първия път като повдигнах темата. Уикипедия би трябвало да изглежда задоволително и без никакъв локален CSS. Ако някъде се чупят някакви неща, то би било защото сме се опитвали да ги натаманим да изглеждат по различен начин от този, който Уикипедия предлага по подразбиране. И именно тези натаманявания апелирам да минимизираме, за да не изпадаме повече в подобни ситуации. Факт е, че хората се ентусиазират да направят нещо шарено, но има причини минималистичните интерфейси да са били винаги популярни и може би да стават още по-популярни.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:32, 6 декември 2024 (UTC) : Бях го писал по-горе, но да повторя и тук. Идеята ми е накрая LegacyStyles да не бъде повече включен по подразбиране и в него да останат само неща, които отделни потребители може да искат да продължат да виждат като оформление, дори и с цената да се чупят други облици, цветови схеми или мобилен изглед. И, много важно, без никакво обещание за поддръжка. : В останалите джаджи и евентуално в Common.css виждам да остане само код, за който преценим, че съотношението между ползите от него и ресурсите за бъдеща поддръжка е приемливо. Това би се отнасяло най-вече до джаджите с параметър ''default'', т.е. включени за всички по подразбиране, дори IP-та, и още повече за евентуален код в Common.css. : Лично аз бих се радвал да обособим някои шарении в отделни джаджи, може би дори като алтернативни варианти. Типичен пример за мен биха били инфокутиите, за които далеч повече харесвам минималистичното оформление в английската и други уикипедии. Особено пък когато тези оформления всъщност не биха изисквали локален CSS, който да е нужно да се пипа при всяка бъдеща нова промяна в интерфейса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:15, 6 декември 2024 (UTC) :Давай, и аз нямам по-добро предложение. Кажи кога ще го сложим, за да сме повече хора на линия. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:51, 7 декември 2024 (UTC) :: На теория нищо не трябва да се промени за потребителите от стъпка 1. Може би ако кеширането от сървърна страна не е идеално, би могло да има някакви странности, но дори това изглежда малковероятно и, ако все пак се случи, трябва да е за не повече от няколко минути. :: Все пак, ако искате да го направим утре вечер, примерно към 20 българско време, т.е. 18-20 европейско и 10-13 американско време?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:17, 7 декември 2024 (UTC) :::Ще гледам да успея. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 02:04, 8 декември 2024 (UTC) :::: Благодаря! Ще го мърджна към 20:00, така че в следващите няколко минути ботът да го приложи тук.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::: {{да}} [[Специални:Приноси/JSS 9]] <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:04, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Благодаря и аз. Не съм сигурен кое как е било преди, но ако отворя анонимен прозорец в инфобокса на [[Война]] примерно има странни точки в началото. Нормално ги няма (сигурно имам друг изглед). Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:54, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]], хммм, странно, джаджата сякаш не работи за нерегистрирани – а би трябвало да работи.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:58, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: По-точно някои неща – защото други работят. Това прилича на проблем с кеширането. Нека поцъкаме още малко и да видим.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:01, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: Може да е някакъв проблем с припокриващи се стилове. Прилича и на това, защото повечето неща изглежда да си работят. Същите хоризонтални списъци работят на други места, където сме ги използвали. Възможно е Common.css и джаджите да имат различни приоритети -- или дори да е банален въпрос на ред на зареждане на стиловете от различните източници.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:10, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: След известно ровене с dev tools, все пак прилича на проблем с кеширане. Джаджата въобще не се зарежда на някои страници -- за което не се сещам за друга причина.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:21, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: Това с кеширането не е необичайно, само да уточня. Забелязвал съм го и преди, но е рядко -- както и в случая само за отделни страници и тип заявки. Не бих се учудил, наистина, за нерегистрирани потребители да се ползват по-дългосрочни кешове. Но трябва да се оправи само̀, без да е нужно нещо да правим специално.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:38, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: Началната вече изглежда както досега и за нерегистрираните. В някакъв момент и останалите случаи като [[Война]] трябва да се оправят.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:38, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::Дано си прав. [[Черен петък]] изглежда по-зле. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 20:50, 8 декември 2024 (UTC) :::::::::Изчистих кеша на страницата ръчно и се оправи. Значи си прав, чакаме. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 20:55, 8 декември 2024 (UTC) ::::: Джаджата изглежда да работи според очакванията. Докато си стои включена, всичко изглежда както досега. Когато се изключи, има проблеми с наши изобретения -- няма ги двете колони на начална страница, а {{ш|Последни промени}} излиза доста разхвърлян. Тези неща може да се оправят, разбира се. ::::: Следващата стъпка според мен: на когото му се тества, изключва си Интерфейс -> Старо оформление от джаджите и гледа с какъв ''минимален'' код (тествайки накрая винаги и с локалния common.css) биха се оправили едни или други промени. ::::: Този код според мен може да разпределим на няколко места: :::::* където е възможно – като стил на съответните шаблони: [[:en:WP:TSTYLE]], :::::* в останали случаи, където кодът може да бъде обособен тематично, и особено, ако би било полезно да може да бъде изключван при желание – в нови гаджети, :::::* в останали случаи, където кодът практически сигурно ще е нужен постоянно и за всички – в нов гаджет LocalStyles.css или нещо подобно, :::::* в останали, особено специални случаи, за крайно ограничен и абсолютно сигурно задължителен CSS – директно в Common.css. ::::: Ако се чудите с какво би бил полезен LocalStyles.css в сравнение със слагане просто в Common.css – както и в момента, ползата е, че джаджата може да се изключи, докато Common.css не можете да изключите. Така, при нужда от някакво дебъгване на визуални проблеми, лесно може да се елиминира като „шум“ нашия локален код. Такова тестване ще може да направи всеки регистриран редактор и то, което е не по-малко важно, без да засяга останалите потребители. За тестване на „изключване“ на Common.css ще е нужен интерфейсен администратор – и това ще засегне всички потребители. ::::: Засега зор нямаме. Когато оправим по-съществените неща, може по подразбиране да изключим джаджата. Ако междувременно сме си свършили добре работата, и тогава няма да имаме зор. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:32, 8 декември 2024 (UTC) ::::: П.П. Лично аз ще си изключа джаджата и известно време просто ще си ползвам Уикипедия така, за да събера впечатления къде има проблеми без нея, и съответно за кои неща ще трябва да добавим нужния CSS код.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 8 декември 2024 (UTC) == Използване на ft, вместо около == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Carbonaro.]]''<br><span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:56, 8 декември 2024 (UTC) Кажете, каква ви е мотировката за връщането на ''ft'', вместо ''около.'' В Уикипедията такива идиотски преводи стоят кат ''Бе Ем Ве'' (BMW) и ББЦ (BBC)… , а вие изправяте това което има български превод? И колко българи знаят какво значи? Те ''Белчо и Сивушка'' не знаят кои са, та камо ли ft. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 04:35, 28 ноември 2024 (UTC) :[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], „около“ е неправилен превод. Така не става ясно живял ли е през този период, управлявал ли е, или е достигнал разцвета си. Ако не можем да намерим подходяща заемка, най-добре да не бутаме, защото се променя смисълът. Вярно е, че читателят може да се затрудни, но по-добре ли би било, ако го подведем? Също моля те, обръщай внимание на граматичните особености, не само да правиш забележки. След предлог например не се употребява пълен член (с много малки изключения). Запетаи обикновено не се употребяват след обстоятелствено пояснение: „След Втората световна война{{color|red|''','''}} се установява в България“. Разбира се, това не е в сила, когато важат други правила: „След Втората световна война, изглежда, се установява в България“. Но не оставай с грешно впечатление! Всички оценяваме усилията, които влагаш. Факт е, че хиляди статии имат нужда от подобрение, и е хубаво, когато се намират хора, които с интерес вършат тази работа. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:10, 28 ноември 2024 (UTC) ::Между другото и най-великите писатели са ползвали коректори. Нищо лично. Все пак за ''около'' не сте прав. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:30, 28 ноември 2024 (UTC) ::В статията за Никомах ''около'' стои вече 13 години и никой не е помислил да го промени на ''floruit.'' А около и означава по средата, в разцвета. ::И още един въпрос. Защо махнахте препратките към конституцията и правилника? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 06:17, 28 ноември 2024 (UTC) :::Не съм съвсем съгласен. Двете конструкции внушават различни значения. :::{| class="wikitable" | Никомах Геразски (ок. 60 г. – ок. 120 г.) е древногръцки философ, математик и музикален теоретик. || Вероятно става дума за датата на раждане и смърт. |- | След административната реформа на Диоклециан (упр. 284 – 305 г.) провинцията попада в окрупнения диоцез Тракия. || Взето от статията „[[Специални:PermaLink/12294090|Долна Мизия]]“. |- | Баща му Никомах (ок. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III. || Създава се впечатлението, че точният период на неговото управление не е ясен. |} :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:51, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Съгласен съм с Карбонаро - това не е около. Floruit си означава най-често периодът, в който личността е засвидетелствана да е била активна и се използва в историческата наука в латинската форма. Никога обаче не съм виждал употреба на български. Така или иначе смятам, че трябва са си се остави на латински floruit. Съкращението нормално е фут. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:00, 6 декември 2024 (UTC) ::::: Моите две стотинки: трябва да се направи {{ш|floruit}} и, ако се сметне правилно, {{ш|fl.}} и да се преведе поне минимално [[:en:Floruit]] за прости хора като мен. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 6 декември 2024 (UTC) ::::::Колко %-та от българите знаят какво означава съкр. ft, даже думата floruit? Просто питам. А „около“ с една дата е подобно на дантевото: „На попрището жизнено в средата“. Защо да не е най-активния период? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:32, 7 декември 2024 (UTC) :::::::Защото „около“ създава впечатлението, че датата на управление не е известна. Има разлика между „Бил е на власт около 1250 г.“ и „Управлявал от 1246 до 1251 г., като достига разцвета си през 1249 г., когато пленява...“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:58, 8 декември 2024 (UTC) ::::А не трябва ли да е fl. c. 375 пр.н.е. – по примера за Никомах в таблицата; и поначало, когато се посочва една единствена година и тази година се разглежда като ''най-вероятната'' година на кулминация в разцвета? Освен това, ако ще се използва '''fl.''', според мен трябва да се използва и '''c''' (circa) вместо около, а вграждането на връзка към статия за смисъла на използването понятие/съкращение или изскачащо прозорче за мен е задължително – в подкрепа на направеното предложение в този смисъл за шаблон. Оттук следва (за мен) въпросът дали да не се използва и AD (Anno Domini) или AC (ante Christum) за консистентност – когато се посочва период или година от преди новата ера/преди Христа, да е изцяло на латински.<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 10:57, 8 декември 2024 (UTC) :::::Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в [[Уикипедия:Стил]]. <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:00, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия, просто показва, че не става ясно как трябва да се интерпретира, ако се използва само „около“. Иначе за използването изцяло на латински изрази съм категорично против. Като българска артернатива за ''fl.'' дали не можем да използваме „разцв.“, например „Никомах (разцв. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III“? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:05, 8 декември 2024 (UTC) :::::::{{цб|Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия}} :::::::[[Аристотел#Биография|Аристотел#Биография]] :::::::[[En:Nicomachus (father of Aristotle)|Nicomachus (father of Aristotle)]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:09, 8 декември 2024 (UTC) :::::Много интересно предложение. Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:50, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::Да, благодаря. Всъщност оттам тръгна всичко, когато Niki Yooff [[Специални:Diff/12425434|промени]] „''fl.'': 375 г. пр.н.е.“ на „около 375 г. пр.н.е.“, но с това се променя и значението. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:53, 8 декември 2024 (UTC) :::::::::Да, променя се значението при замяна на fl. с около, без да става ясно това „около“ за какъв аспект от живота на Никомах се отнася; но и fl.: 375 г. пр.н.е., струва ми се, също не е съвсем изрядно – в статията в Уикипедия на английски е fl. c., тоест ''около'' тази година, но действително конкретно по отношение на периода на активност, което именно се разбира от комбинацията fl. c. (коригирано поради счупване от препратката към статията в en.Wikipedia – 19:09, 8 декември 2024 (UTC)).<br> :::::::::{{цб|Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в Уикипедия:Стил. ~ Pelajanela // беседа 11:00, 8 декември 2024 (UTC)}} <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:47, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::::Да, да, видях. Чувствай се свободна да го направиш. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::::{{цб|Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“}} ::::::За мен този коментар е пример за фалшива аналогия:<br> ::::::[[file:FLICC_Taxonomy_of_Logical_Fallacies.jpg|600px]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:33, 8 декември 2024 (UTC) : Като лаик, единствено с непретенциозен любителски интерес към историята, да попитам пак: ако ''floruit'' действително се използва в научната литература и на български, не би ли било най-добре да се преведе (или напише) [[:en:Floruit]] и да се въведат {{ш|floruit}} и {{ш|fl.}}, които да сочат към тая статия? Така няма да е проблем, че читателите може да не са запознати с термина. То поначало не се очаква Уикипедия да е писана като за първи клас. Затова именно служат препратките – читателят да може да разбере какво означават непознати му понятия.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:01, 8 декември 2024 (UTC) ::Или тук, или в „Уикиречник“, както е понастоящем шаблонът {{ш|fwiw}}, но във всеки един случай е добра идея. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:10, 8 декември 2024 (UTC) ::: Не бих разчитал на нашия Уикиречник. Там лесно може да бъде вандализирана и никой да не забележи с години. И с fwiw може да стане, но то поне не е в статии.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:13, 8 декември 2024 (UTC) m0jcd788kbn8g5gtlz6hqfcqjiraghg 12435373 12435282 2024-12-08T23:45:12Z Niki Yooff 24726 /* Използване на ft, вместо около */ Отговор 12435373 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) :Нима това момиче е по-известна от Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев, че нейната страница е по-голяма от техните взети заедно? Страницата прилича повече на [[CV]]. Просто се интересувам. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 01:40, 26 ноември 2024 (UTC) :Тази страница се нуждае от добро почистване. Само това ли е от личния живот? Една сватба? Кой е бил DJ-ят?--[[Потребител:Pl71|Pl71]] ([[Потребител беседа:Pl71|беседа]]) 21:16, 26 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) :Здравейте, много ви благодаря за отговора! Информацията ми е предадена лично от Младен Трайков. В интернет има много статии, от които може да се види, че информацията е коректна, но е трудно да цитирам конкретен източник… :Как мога да процедирам? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 15:34, 22 ноември 2024 (UTC) ::Здравейте, малко късно, но сега виждам, че сте писали. Вижте, просто това, че някой Ви е предал дадена информация, съвсем не означава, че същата може да бъде използвана тук. Предполагам, че наистина в интернет има много информация по темата, но източниците, които следва да се ползват тук трябва да бъдат достоверни. Съветвам Ви да прегледате сините препратки, които Ви написах в предния си отговор. Без конкретен и достоверен източник, не мисля че има шанс статията да остане. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 21:25, 26 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA&nbsp; в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща позицията на WOWSA, че е „открила и разкрила фалшифициране на данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Тези източници са полезни, благодаря Ви. За първия не съм сигурен дали отговаря на изискванията ни за благонадеждност, но Sportal, мисля, е достатъчно утвърден сайт за спортни новини (колегите, които имат опит със спортна тематика, може да ме поправят), така че публикуваното в него по темата също е важно да бъде отразено в статията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:40, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Вие продължавате да искате да се изтрият факти , {{нлн|които не са ви изгодни}} за да не се очерня името на даден човек. Само че това няма как да мине, не се намираме в Северна Корея или Съветския съюз. А вашите обвинения към Петър Стойчев са {{нлн|доста жалка картинка}}. Петър Стойчев не работи във WOWSA. Федерацията е разнищила случая от край до край и това няма как да бъде изтрито господин Костов. То вече стана известно на цялата спортна общественост у нас и в чужбина. Ако успеете да осъдите организацията и да докажете, че грешат това също ше бъде отразено. Успех.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 18:55, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::И аз не обвинявам П. Стойчев в нищо, къде видяхте такова нещо? ::::::::{{нлн|Жалък сте.}} Но не знаете фактите, така че {{нлн|по-спокойно с думите}}. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:20, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::Това не са мои и наши обвинения. Просто ви цитирам статии които на вас {{нлн|явно не ви харесват ;)}}. Ясно е, че еие {{нлн|сте пристрастен}} и не зачитате фактите. А понеже не се и представихте кой сте, приемам че {{нлн|сте някой от тези цитирани в първата статия}}. Ако не е така си напишете поне имената и телефона, както аз ясно направих. Би трябвало администраторите да ви изключат от редактирането на статията за Цанко Цанков. Вие не зачитате че и самите WOWSA ясно декларират, че нищо не са отменяли и няма какво да отменят и публикуваната в 67 източника информация е невярна. Така че това което вие сте написали в статията категорично не отговаря на истината. По-добре четете, а не пишете повече/ ::::::::https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:17, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::: Уикипедия [[У:НЕЕ|не е форум]]. Тук не е мястото да се обсъжда кой е крив и кой прав в тази история. Коментирането на личността на други редактори [[У:НЛН|също е забранено]]. ::::::::: Единственото, което може и трябва да се обсъжда в Уикипедия, са самите статии: в какво може да не отговарят на изискванията, но най-вече как да бъдат подобрени. ::::::::: Няколко мнения вече бяха изказани. Нека изчакаме дали ще има и други.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:28, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::Аз просто показвам факти, а не водя война като по-горния ви колега. Иначе сте парви - това не е форум, но някой трябва да вземе мерки срещу подобни пристрастни редактори, които не зачитат фактите, а редактират по "лични убеждения" и със злоба. Освен това още вчера писах на поне 5-6 администратора от общо 23мата за българската wikipedia - нямам отговор от нито един. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:34, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::: Администраторите нямат компетентност да решават какво да пише в Уикипедия (често се бърка, факт, затова е специално подчертано на страницата [[Уикипедия:Заявки към администраторите]]). Тези въпроси се решават от редакторите и по тази причина е важно да се чуят повече мнения. Иначе е разбираемо всеки да вижда нещата от собствената си камбанария. Затова консенсусът е един от [[У:5|петте стълба на Уикипедия]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:45, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) ::Поздравявам включилите се в казуса колеги за подробното разискване. Изчетох нишката тук с всички коментари и погледнах самата статия. Подкрепям да бъде преместена засега в инкубатора. Има сериозни проблеми, като например липсата на източници в текста, липсата на сегашно историческо на места, излишни суперлативи, прекалени на брой външни препратки... Разделът за WOWSA трябва да бъде преработен в по-енциклопедичен и точен вариант. Разглеждайки дори само набързо някои от източниците, споменати тук, мисля, че има как да бъде включена цялата случка с асоциацията, включително и как е отразена тя от медиите, в безпристрастен и енциклопедичен вариант. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 22:12, 21 ноември 2024 (UTC) :::По-горе Лъчезар беше написал разделът за WOWSA да бъде пренаписан и подобрен. По-лесно ми е да отговоря тук, защото съм на мобилен. Това е много добро предложение, винаги съм бил отворен към преработване и подобряване на всичко, което съм писал в Уикипедия. Ако някой не ме изпревари ще се опитам в най-скоро време да направя нещо по въпроса.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 00:55, 22 ноември 2024 (UTC) :::Пренаписах раздела и признавам, че предишния не беше добър. В момента мисля е възможно най-акуратен.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:28, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@[[Потребител:Givern|Givern]], @[[Потребител:Райън|Райън]], @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]] ::::Благодаря за промените Givern, така ми харесва да има обективност и конструйтивност. ::::Но пак изразявате предимно гледната точка само на едната страна, а именнто тази на WOWSA. ::::По текста ви има доста неточности, но щом искате да присъства WOWSA в статията за Цанко Цанков е редно да напишете и другите гледни точки. ::::Първо да направим уточнение - целият този параграф за WOWSA се отнася единствено за първото плуване на Цанко Цанков по река Дунав, състояло се на 06.09.2024г за което той е подал данни към WOWSA. Те имат право да разглеждат/ратифицират/отказват единствено само това негово плуване. ::::'''Пояснения, факти и неточности:''' ::::'''1. Данните не са фалшифицирани, а може да се каже манипулирани.''' ::::Обяснение: Истината е, че няколко .GPX файла са сглобени ръчно в един и то MS WORD файл (в последствие експортнат като PDF) поради незнание и техническа некомпетентност на екипажа на лодката, който ги е изпратил. При това ръчно манипулиране на данните според човека, който го е правил, самият WORD е конвертирал някои данни в автоматични дати.&nbsp; &nbsp;Освен това не е имало никакво ясно изискване от WOWSA за формата на данните (или поне те (екипажа от Видин) не са му обрнали необходимото внимание на това). Освен това от WOWSA не са дали необходимото време на екипа на Цанков да подготви и провери валидността на данните - искали са ги незабавно по най-бързия начин. Това е и основната причината да бъдат изпратени доста неконсистентни данни. ::::'''2. GPS устройствата при подобни плувания са върху самата лодка. Плувеца няма право да носи устройства по себе си (защото плуването е unassisted).''' ::::По време на първото плуване нивото на реката е около 80см (това е официалното ниво, взето от котата на автоматичната станция, намираща се на Дунав мост 2). Това е едно от най-ниските нива на реката за годината (както и едно от най-слабите течения съответно). Поради плитчините на река Дунав по това време (на места под 50см) се е налагало лодката да се измества периодично от праволинейния курс, който Цанков е следвал в близост до фарватера. Това преместване се е осъществявало с по-висока скорост (до около 20км в час) и на десетки метри разстояние от плувеца, което е отразено в GPS данните. Точно за тези скорости се хващат от WOWSA, че не са реални. Да така е - това е скорст на лодката, а не на Цанко Цанков. ::::'''3. WOWSA постъпват доста некоректно като цялото им разследване е базирано на данните от GPS устройство, което е върху лодката, а не върху плувеца''' (той няма право да носи устройства). Това е техен огромен пропуск, тъй като реално проследяват вариациите на скоростта и посоката на самата лодка, а не на плувеца. По този начин се обесмисля цялото им разследване и обвинения. Лодката е нямало как да бъде до него плътно през цялото време. ::::4. '''Напишете, че на лодката е имало съдия - Стефан Георгиев''' - един от най-опитните и реномирани плувни съдии в България, който ясно и категорично се подписва и декларира, че плуването е било абсолютно коректно и по правилата. ::::Този човек е и главен наблюдател (обсървър) на това първо плуване в Дунав. ::::'''Напишете също, че въпреки всичко неговото мнение не е било взето под внимание от WOWSA, което е грубо нарушение на правилата от тяхна страна.''' ::::Може да се цитира тази статия: <nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> ::::Освен това преди плуване WOWSA са били помолени да предоставят техен съдия за това плуване, но те не са предоставили такъв. ::::'''5. На лодката е имало и други свидетели, следящи плуването, в това число и бившия кмет на гр. Видин - Герго Герегов.''' ::::Те също може да предоставят допълнителна информация. ::::'''6. От WOWSA не са предоставили предварителна информация, че в Дунав има записан рекорд от 115.8 км на румънеца Богдан Зубрагиу''' от август 2021. В Google също не са били налични данни за такъв рекорд преди 06.09.2024. Това поставя под съмнения цялата дейност на WOWSA, които в последствие изглежда добавят статия за това плуване на румънеца и заявяват публично, че плуването на Цанков не е рекорд. ::::Същевременно екипът на Ц. Цанков наистина обявява плуването като рекорд. Това се получава поради незнание от тяхна страна за рекорда на румънеца. ::::'''7. На 19.09.2024г е осъществено второ плуване в река Дунав.''' Този път на лодката има 6 различни GPS тракера, AIS проследяващо устройство на корабна администрация - Русе, няколко видеокамери, заснели цялото плуване, подробен объсрвър лог, воден прилежно и в детайли от мен - Кристиан Костов. ::::На лодката има четирима допълнителни свидетели, следящи плуването също. ::::'''Изминатото разстояние е 120 километра и 600 метра за 18 часа и 1 минута !''' ::::Това е нов рекорд. Плуването се очаква да бъде ратифицирано, но не от WOWSA. ::::Никакви данни за това плуване не са подавани и няма да бъдат подавани към WOWSA, тъй като тази асоциация се оказва че лесно се подвежда и манипулира от случайни имейли от недоброжелатели и конкуренти. Тя е ненадежден партньор и за в бъдеще плуванията на Цанков няма да бъдат ратифицирани през нея. Има много други по-надеждни организации, федерации и асоциации. ::::Това всичко трябва да бъде добавено, ако искате да има прозрачност и коректност на информацията, която предоставяте ! [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 09:06, 22 ноември 2024 (UTC) ::Дайте наистина да преместим статията в Инкубатора и там който има желание да работи над нея. @[[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]]: Можете да редактирате статията, като добавите нужната информация, но трябва да спазвате неутралност и за всяка информация да предоставите надежден източник, който напълно да препокрива написаното – без лични мнения, без непотвърдена информация. Като за начало Ви предлагам да започнете с частите от статията, които не са свързани с WOWSA, за да придобиете опит. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:40, 22 ноември 2024 (UTC) :::{{цб|без лични мнения, без непотвърдена информация.}} и без суперлативи от рода на :::„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност“. От енциклопедична гледна точка нищо не може да бъде безспорно. :::Да напомня на [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] че ако е от екипа на Цанков и получава заплащане за това задължително е да го декларира според [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Policy:Terms_of_Use/bg условията за ползване] с които изрично се съгласява при публикуването на всяко нещо написано в Уикипедия включително на беседите и тук в „Разговори“. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:11, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@Сале „Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това. Относно това дали съм част от екипа или не - по скоро се захващам с това защото виждам колко много невярна информация, атаки и помия се изсипа върху Цанко Цанков. И не - не получавам заплащане от никой, опитвам се безпристрастно да гледам на нещата и да давам информация каквато е. Също би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони), а не никнейми и пози начин всеки да носи воята отговорност за думите си. И още нещо - искам да знам каква е структурата ви, има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той ? [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 12:36, 22 ноември 2024 (UTC) :::::С този тон... Няма структура. Това е доброволски проект, никой не е по-висш, някои са просто по-опитни. А и Уикипедия не е някаква авторитетна публикация, че да можете да изисквате от редакторите някакви неща. Това е енциклопедия, в която материалите са с качеството, с което ги създават доброволци. Ние отразяваме Това, което е публикувано в достоверни източници. Не можем да правим интервюта, да слушаме обяснения и според тях да пишем статии, например. Стига да има достоверен източник, който е публикуван на друго място, може да се напише в статията твърдението - неутрално и енциклопедично. Включително и от вас. Ако преместим статията в инкубатора, може да прочетете редицата помощни страници в Уикипедия, които ще ви помогнат да разберете за какво говорим по отношение на хоризонталната структура на сайта, неутралния тон и т.н, а после да изпипате статията сами. [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 15:37, 22 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това.|Kristian kostov}} ::::: Нередното е, когато твърдението не идва от благонадежден източник, а предвид изключителността му, дори от повече благонадеждни източници. „Изключителни твърдения имат нужда от изключителни източници“, както казваме в Уикипедия. Ако в източник пише, че е поставен някакъв рекорд и нищо повече, а редактор в Уикипедия го допълни с „безспорен връх“, това представлява [[У:БОИ|оригинално изследване]], което няма място в енциклопедията. ::::: {{цб|би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони)}} ::::: Изглежда все пак не сте чели [[:wmf:Policy:Terms of use|Условията за ползване]] на сайтовете на Фондация „Уикимедия“. Тези условия са '''задължителни''', не просто пожелателни, и неспазването им може да доведе до прекратяване на достъпа, особено при нарушения на особено важни изисквания. ::::: Едно от тези важни изисквания е да не бъде нарушавана неприкосновеността на личния живот на останалите потребители, включително да не бъде търсена персонално идентифицираща информация. Терминът в оригинала на английски, който единствен има правна стойност, е ''soliciting''. Вашите коментари -- този и по-раншен -- представляват именно ''solicitation''. ::::: Това е забранено. Не го правете повече под каквато и да е форма. ::::: {{цб|Относно това дали съм част от екипа или не (...) не получавам заплащане от никой}} ::::: Точният термин в УзП е ''compensation''. Не е нужно овъзмездяването да е парично. Не е нужно дори да е материално. И е достатъчно само да е очаквано. „Помощ от приятел“ и „услуга за бъдеща услуга“ абсолютно влизат в тази категория. ::::: Много важно е да се помни какво точно е забранено. Някои хора се опитват да прикриват подобни зависимости, смятайки погрешно, че ще бъдат наказани, ако ги признаят. Точно '''обратното''' е. Забранено е не редактирането срещу овъзмездяване, а ''прикриването'' на такова редактиране. ::::: Важно е да се помни и това, че не е нужно тези нарушения да бъдат „доказвани“, тъй като Фондация „Уикимедия“ очевидно не може да провежда полицейски разследвания. На практика е достатъчно добре обосновано предположение, че е налице нарушение на УзП, за да бъде ограничен достъпа, особено когато това е свързано с вреди за съответния проект -- например нарушаване на основополагащите принципи, включително тормоз над останалите редактори. ::::: По тези причини най-добронамереният ми съвет е да не се страхувате да бъдете максимално открит. Освен, че няма да рискувате да сте в нарушение на УзП, това може да Ви спечели и повече симпатии сред редакторите. ::::: {{цб|има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той}} ::::: Краткият отговор е: това, което виждате тук, е начинът за решаване на ситуации като тази в проектите на Фондация „Уикимедия“. ::::: Ако предпочитате по-официален отговор, може да се свържете директно с Фондацията: https://wikimediafoundation.org/about/contact/<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:04, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::<nowiki>Благодаря за поясненията {{@</nowiki>[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]<nowiki>}}, наистина са доста изискванията, както и спецификите, подробностите и тълкуванията. Аз не съм професионален нито журналист, нито редактор, нито имам амбиции да бъда такъв. Аз съм просто доброволец в случая и нищо повече. </nowiki> ::::::Така , че ако ако имате желание, време и воля, моля направете вие (редакторите имам предвид) необходимите промени по страницата следвайки стандартите на wikimedia. Каквото се изсква като информация от страна на Цанко Цанков, ще ви бъде предоставено предварително или по време на редактирането. Иначе става двойна работа и игра на котка и мишка в която нашата страна трябва да се чувства мишката, която я е страх от редакторите на Wikipedia :) Но оценявам високо диалога все пак с всички Вас ! ::::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:11, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::: Едно малко, но важно уточнение, касаещо „предоставянето на информация“ и защо то не е приложимо в случая. Редакторите в Уикипедия са задължени от [[Уикипедия:Възможност за проверка]] да използват при създаването и дописването на статии единствено информация, която е налична в публично достъпни [[У:БИ|благонадеждни източници]]. Това е съществено отличие от например журналистите и учените, за които е обичайно да събират лично информация като очевидци, интервюиращи, експериментиращи и т.н., както и да споделят собствени анализи, заключения, преценки и други подобни. Вече това, което журналистите, учените и въобще специалистите в дадена област публикуват -- което ние наричаме „вторични източници“ -- представлява основният източник на информацията в Уикипедия. Именно тази особеност на Уикипедия -- при условие също, че се подбират единствено вторични източници, на които може да се има доверие -- позволява на енциклопедията да бъде смислен източник на информация, независимо, че „всеки може да я редактира“.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:01, 23 ноември 2024 (UTC) : [[Картинка:Yes check.svg|18п|✔Готово|link=]] '''<bdi>Готово</bdi>''' Преместена като [[Чернова:Цанко_Цанков_(плувец)]] до привеждане в енциклопедичен вид. Защитата за редактиране е свалена, всеки може да я подобрява. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:04, 22 ноември 2024 (UTC) След последните добавки към тази статия хвърлящи безпочвени нападки към определени личности, съвсем загубих надежда за тази статия и че може да се излезе от този батак.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:57, 24 ноември 2024 (UTC) == Чернова: JoyYoga одобрение и планиране == Здравейте УкиАвтори и админи, Моля за помощ относно моята чернова, която очаква одобрение. Опитал съм се да напиша статията, така че да не звучи рекламно, тъй като става дума за материал, който да информира за марката Joy Yoga и студиото ни в София. Бихте ли могли да ми помогнете, да я направим така, че да отговаря на всички условия, защото ми се иска да сме представени, като наистина различно Йога студио и общност в София? Като цяло, смятаме на сайта joy yoga да започнем поетапно да качваме множество материали, които можем да преработваме и споделяме за уикипедия, защото ще се стремим да бъдат образователни и информативни. Не съм убеден, доколко това отговаря на стандартите на общността, а знаете, че това отнема голям ресурс, така че ще се радвам да дадете някакво становище в тази посока. За момента е важно, да ни виждат като сериозен бранд, което е малко трики при положение, че Уики, по това, което чета не толерира реклама и позициониране на кой да е - пише че се приемат статии за значими компании, но реално липсва обективен критерии за това кой бранд е значим. За мен JoyYoga e значим, но за друг не е.. :) Благодаря ви, предварително и ще се радваме, ако се интересувате от йога, здравословна храна или просто искате да се запознаем - да ни посетите... ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 22:13, 23 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Поздравления за откриването на студиото ви. Разгледах черновата ви. За съжаление не мисля, че отговаря на изискванията за значимост и енциклопедичност. Всичко в статията е като от бизнес уебсайт, а и няма достоверни източници. Студиото е открито едва преди няколко месеца - няма как да добие значимост за толкова кратко време. Приемливи източници в случая биха били неща от рода на статия във вестник, която описва приносите на студиото към, например, местната икономика или обществен живот и то след като студиото е съществувало с години. Не мисля, че статия за това студио за момента принадлежи в Уикипедия. Ето ви няколко примера на значими бизнеси, като не всички са добре написани, но поне по значимост имат място в Уикипедия - [[Мол ъф София]], [[Билла]], [[Кино Арена]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:47, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря SlipknotRlZZ, ::Ще имам предвид, нещата, които споменавате. Може би на по-късен етап от развитието ще опитаме отново да се добавим като компания. Ако смятате, че можем по някакъв начин да я преработим, така че да отговаря на изискванията, може да се свържете с нас и да си направим среща. Освен това си търсим човек, които да може да пише добре по темите за йога, така че ако проявявате интерес може да се помисли нещо.. ;) ::Поздрави, ::Александър [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:48, 24 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Уикипедията не е площадка за рекламиране на стартъпи. По-добре се насочете към Facebook или Instagram. Хората, които търсят информация в Уикипедията надали са ваши потенциални клиенти. Пораснете, отворете филиали във всички областни центрове и вярвам ще се намерят хора, които ще напишат за вас статия в Уикипедията. Засега не си губете времето. Безплатен съвет от мен. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:07, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря Николай, ::Разбира се, използваме дигиталните платформи за реклама, които посочихте. Идеята ми за уики-статия си ми хрумна случайно и помислих, че ще е интересно да направим някаква поредица от материали, които можем да подготвим и да качим. :) Може да се пише по специализирани материали за самите практики, някакви неща за индуистките божества и др., но сякаш при това положение, по-скоро няма смисъл... ::Благодаря, все пак и поздрави, ::Алекс ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:53, 24 ноември 2024 (UTC) :::За практиките пишете, но не споменавайте Joy Yoga, поне на този етап, докато не станете узнаваеми. При всеки опит за написване на статия Joy Yoga, тя ще бъде безжалостно изтривана. Дерзайте. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 18:44, 24 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря Николай, ::::Мисля да ги кросвам с публикации на сайта. Реално ще правя статиите в блога, а в уики ще го цитирам като източник, като това ще става през 2 месеца, така хем ще вдигам SEO score-а на сайта, хем ще имаме присъствие в уики. Какво мислиш за този подход? Единствения казус е да намерим кой да пише и редактира, че напоследък е голям проблем това, а аз не знам дали ще мога да насмогна... :) ::::Поздрави, ::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 00:19, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Вие изглежда отказвате да се съобразите с изискванията за писане в Уикипедия. Никакви авторски писания. Множество благонадеждни източници. Сериозно ли си въобразявате, че тук ще си дублирате сайта? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 00:49, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Това не е добра идея. Уикипедия не е място я разсъждения, мнения, философии... Това е енциклопедия, сбирка от факти, които са били докладвани на друго място, в благонадеждни източници, преди да бъдат записани тук. Запитайте се защо искате да дублирате в Уикипедия. За собствена облага? Ако искате да допринесете към Уикипедия, добре сте дошли! Но моля първо се запознайте с [[Уикипедия:Благонадеждни източници]], [[Уикипедия:Възможност за проверка]] и [[Уикипедия:Без оригинални изследвания]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:48, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::Привет Николай, ::::::Извинявам се, че не съм разбрал какво точно искате да кажете. Може би, започвам да разбирам какво имате предвид при така поставения коментар. :) Надявам се, че ще простите невежеството ми, въпреки че нямам предвид "собствена облага" в прекия смисъл и по-начина по който разбирам този термин. Ще се запозная с материалите, които ми цитирахте и благодаря за съдействието.. ;) ::::::Поздрави, ::::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 02:03, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::: [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], малко храна за размисъл, която може да Ви е полезна, дори да не допринасяте повече в Уикипедия. ::::::: Много хора днес изпитват носталгия по миналото, дори минало, в което още не са били родени. Светът изглежда все по-необясним и несигурен. Има много и най-различни причини за това. Една от тях обаче е какофонията от информация, заливаща ни отвсякъде – особено информация, която интуитивно чувстваме, че се възползва от нашите нормални човешки слабости, като например доверието ни. ::::::: Кому можем днес да вярваме? Има ли въобще истина? ::::::: Преди близо четвърт век, когато Уикипедия възникваше като проект, в който „всеки може да редактира“, мнозина смятаха, че това е абсурдна идея. Невъзможно е всеки да може да пише и да не излезе една огромна глупост! Уикипедия не само опроверга тези песимистични предсказания, но се превърна в уважаван източник на информация и практически неразделна част от днешното цифрово пространство. ::::::: Защо? Причината е, че Уикипедия позволява на всекиго да пише – но не какво да е. Енциклопедията изисква да се пише това, което казват авторитетите. И признава за авторитети само тези, които са се доказали като такива. Случайно или не – както беше в „доброто старо време“, за което мнозина тъгуват днес. ::::::: Каква е връзката с Вашите занимания? ::::::: Един от кумирите ми, макар и в малко по-различна, но донякъде свързана област, е Scooby Werkstatt, известен като [https://youtube.fandom.com/wiki/Scooby1961 scooby1961]. Скуби навремето имаше сайт със съвети как да поддържаме добра физическа форма. Такива сайтове – бол. ::::::: Но Скуби се отличаваше. Съветите му звучаха доста земно: „не харчете излишни пари за скъпо оборудване, добавки или дори храни: важно е постоянството, за мускулите и парче ръждиво желязо върши същата работа като лъскавото, а бобът и лещата са отлични източници на белтъчини, независимо, че може да изглеждат като бедняшка храна“. ::::::: Обаче дори това не беше същественото отличие. Същественото беше, че Скуби винаги цитираше сериозни научни изследвания, с които аргументираше своите твърдения. Не „вервайте ми“, не „една жена каза“, не „[[Хълк Хоган]] каза“, не дори „[[Арнолд Шварценегер|Арнолд]] каза“. ::::::: Скуби не е типичният днешен инфлуенсър. Но съм убеден, че ако инфлуенсърството въобще просъществува в бъдеще, то рано или късно ще се върне към модела на хора като Скуби. Защото всяка заблуда, въобще всичко фалшиво един ден неизбежно се сблъсква – челно – с реалността, а здравият разум винаги е крайният победител. Както казваше един от героите на Азимов, „главна характеристика на научната религия е, че нейните пророчества ''винаги'' се сбъдват“. ::::::: Вярвам Ви, когато пишете, че не сте просто поредните, захванали се с нещо. Един от начините да се отличите може да бъде моделът на хора като Скуби, които се основават на факти и научни доказателства. А пък един от начините да развиете тези умения – а и да подчертаете сериозността на заниманията си – може да бъде допринасянето в Уикипедия. ::::::: Представете си добре написани статии в енциклопедията, които описват ''реалните'' ползи от йога за организма, важното ѝ културно влияние, нейната история и много други аспекти. Независимо, че и други редактори ще допринасят по тези теми, човек може с основание да се гордее, че ги е започнал или значително развил. А защо не и превърнал в „[[Уикипедия:Избрани статии|статии за пример]]“ – каквато е [[:en:Yoga]] в английската Уикипедия. :) ::::::: Каквото и да решите, желая Ви успех в начинанията!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:26, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], между другото ако продължите да пишете в Уикипедия ще трябва да си смените потребителското име. Уикипедия [[У:НПИ#Неподходящи_потребителски_имена|не разрешава]] фирмени имена. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:52, 25 ноември 2024 (UTC) == Пр. Хр. == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Алиса Селезньова]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:45, 29 ноември 2024 (UTC) Алиса Селезнёва, или на всякъде в статиите променете правилното, книжовно ''пр.н.е.'' на архаичното ''пр. Хр''. или престанете {{нлн|да вандалствате}}! Не мога да разбера защо толкова настоявате. България е светска държава. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:03, 28 ноември 2024 (UTC) :Няма нужда от толкова агресия. Настоявате да наложите мението си по спорни въпроси - обясни Ви се, че няма да стане така. Отделно гледам, че използвате думички, които не разбирате - моля, прочетете [[Уикипедия:Вандализъм]] и превантивно [[У:НЛН]], че сте по ръба.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::Това не е агресия, а принципи. Просто така да се връщат редакциите е равностойно на вандалщина. Ако толкова настоявате, променете всички споменавания в статията, а не връщайте редакциите. В края на краищата ми дреме на [цензурирано] какво ще пише. Може и никога повече да не отворя тази статия. Виждам, че сте {{нлн|почитателка на съветски филми}}, та ще си позволя да перефразирам реплика от един филм: „За Википедию обидно.“ [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:35, 28 ноември 2024 (UTC) :::Нямам представа за какво говорите, но няма много общо с принципите в Уикипедия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 18:28, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Отговорете ми, естествено ако желаете, какво ви кара {{нлн|така да безчинствате по просторите на Укипедията}}. С какво ''пр. Хр.'' е по-добро? От естетическа гледна точка е ужасно с тази стърчаща главна „Х“. Словосъчетанието „преди Христа“ въобще не се ползва, нито от народа, нито в медиите. Някаква сляпа вяра, но България отдавна е '''СВЕТСКА''' държава. Единственото обяснение е, {{нлн|комплекси и предчувствието за своята значимост}}. {{нлн|Продължавайте, дерзайте!}} [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:14, 28 ноември 2024 (UTC) :::::А Вие сте просто за моментално блокиране. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 21:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::::::Причината, Моля! ::::::Затова ли, че отстоявам чистотата на българския език или има други причини? {{нлн|Ненавист, комплексарство и т.н.}}? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:30, 28 ноември 2024 (UTC) :::::::Дали българският език остава чист пишейки "преди Хр." или "пр Хр." може да се провери лесно, примерно в "История на българския народ" на Петър Мутафчиев от 1943 г. Авторът очевидно е грамотен мъж, който е бил съвсем наясно, че официално възприетия светски календар на България е Грегорианския и там година първа започва от раждането на Христос. За справка, погледни в част "I. Уводъ. Предистория и древенъ период въ миналото на балканския полуостровъ", на петия ред "преди Хр.", както и по-натам в цялата книга. Да разбирам ли, че по същество не си съгласен да ползваме Грегорианския календар в Уикипедия или просто не знаеш, че това е светския календар, използван в България? Поздрави, [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 10:29, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Ама вие сериозно ли давате за нормалност книга писана преди езиковата реформа? Повтарям! Никой не е забранил „пр.Хр.“, но използването му в XXI век в една светска държава е много странно. По своята абсурдност се нарежда до налаганата в последно време „българска кирилица“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:52, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::Причините за блокиране: :::::::* Множество лични нападки, включително в този разговор; :::::::* Неколко нарушения на правилото за тройно връщане. :::::::Помислете как успехте бързо да влезете в конфликт с 5-6 опитни редактори, некои от които администратори. Ако този разговор се водеше на У:ЗА, щехте вече да сте временно блокиран. (А, сега вижам, че той вече се води там.) Понеже виждам, че сте грамотен човек, моля Ви, осмислете репликите си, които са зачистени от други редактори. Войната с кирилицата (ако правилно разбирам неколкократните Ви препратки към нея) не я намесвайте тук. Пр. Хр. е широко използвана система от българската историческа наука - само на посоки Димитър Попов например, виден траколог. [https://www.ozone.bg/media/pdfs/576f550483b99.pdf]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:17, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], след като в правописния речник на БАН от 2012 г. е пояснено, че пр.Хр. може да се пише със или без интервал (т. 72.2.1) [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pravopis-na-skrashcheniyata-4/1338] и така сигурно е и в Берон, очевидно формата не е отживелица. Разбираемо има различни предпочитания, но тук не можете да налагате Вашите и е важно да разберете това. Ако пишете статии, можете да използвате в тях предпочитаното и никой не би трябвало да го промени, защото, както сам знаете, никоя от двете форми не е забранена, а и тук не сме направили с консенсус избор на една. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 14:34, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::Никой не е против кирилицата, упази Бог, а против налаганата от края на 50-те години типографска форма на кирилицата, наричана [[Българска кирилица]]. А по повод „пр.н.е.“. Никой не е забранявал този израз, а това, че се ползва в академичните среди е проблем на самите среди. Уикипедията е свободна енциклопедия и въпреки, че се придържа към научните факти не е задължително да използва архаични изрази, характерни за малка група хора, та било те и професори, и академици. Повтарям! България е светска страна. Никой в България не ползва в обикновения живот '''архаичното''' „пр. Хр.“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:09, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Според посочените източници, това изобщо не е вярно. Ако нямате източници, които да Ви подкрепят, мнението Ви си остава само това - личното Ви мнение, което Уикипедия не следва да прилага, тъй като противоречи на източниците и няма консенсус за него. Кое е толкова неясно?-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:13, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::: [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], Уикипедия [[У:НЕЕ|не е място за застъпничество от какъвто и да било род]]. Ако Вие имате мнение, това е Ваше право, но Уикипедия следва наложените практики, независимо дали ни харесват или не.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 29 ноември 2024 (UTC) Най-прекрасното е, че Хр., е роден 6 г. пр. Хр. [[Специални:Приноси/78.154.14.183|78.154.14.183]] 20:44, 2 декември 2024 (UTC) : А пък [[Начален меридиан|началният меридиан]] е разположен на 5 ъглови секунди от началния меридиан в Гринуич. Индианците не са индийци. В конската сила няма коне. Октомврийската революция – през ноември. Накъде отива тоя свят?!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:14, 2 декември 2024 (UTC) ::Съсипаха я тази държава, и добре че са потребители като @[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], че да ни отворят очите за тези несправедливости. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:35, 3 декември 2024 (UTC) == Партийна принадлежност на министри – отново за У:БЖХ == Обърнато ми бе внимание, че в статии като [[Правителство на Димитър Главчев 1]] партийната принадлежност на министрите бива променяна периодично от различни редактори. Стига се и до парадокси: Главчев като премиер е „безпартиен“, но като външен министър е от ГЕРБ-СДС ([[Special:Permalink/12410103]]). Какво толкова, ще кажете, {{ш|миоправиго}}! Първо, нека напомня: [[У:БЖХ]] не се отнася само до биографичните статии за живи хора. Тя се отнася до ''всяка информация'', свързана с тях. Всичко, за което има дори най-малък шанс да бъде оспорено, трябва да бъде подкрепено със солидни източници – както като качество, така и като количество. И дори за това, което изглежда сякаш не може да бъде оспорено, трябва да има поне някакви благонадеждни източници. По различни поводи – най-вече атаки срещу колеги от публични личности, които не са харесали нещо, написано за тях в Уикипедия – съм писал и тук, и в социалните мрежи как Фондацията би защитила решително и, както показва практиката, много успешно всеки един редактор, който стриктно е следвал принципите на Уикипедия. Може би обаче е важно да се подчертае и обратното: ''Фондацията няма да защити никого, който не спазва правилата''. Защо тогава просто не съм премахнал информацията? Защото в случая се използва шаблон {{ш|Министър2}}. Явно с цел улеснение, колоната за партийна принадлежност е направена така, че създава уикивръзка от съдържанието си (дори „[[военен]]“ на практика сочи към [[Война]]) или изписва „безпартиен“, ако не е посочена принадлежност. Това не е идеално, но е окей с исторически правителства, членовете на които отдавна не са между живите. Със съвременните правителства обаче не е така. Проблемите са два. Първо, добавяне на искане за източник, естествено, чупи шаблона, защото искането влиза в генерираната уикивръзка. Особено нелепо е, че дори добавяне на източник чупи шаблона по същия начин. Второ, интуитивното разбиране е, че за някого, за когото не се знае партийната принадлежност, колоната може да се остави празна. Обаче така се изписва „безпартиен“, а за някой министър и това може да звучи като невярна или дори „злепоставяща“ информация. Засега няма да пипам шаблона, защото наистина се използва в много исторически статии, където, първо, ще е много работа да се добавят източници, второ, липсата им не е чак толкова фатална (но и в никакъв случай не е безпроблемна). Най-вероятно бих мислил в посока създаване на пореден алтернативен шаблон ({{ш|Министър2}} е алтернатива на {{ш|Министър}}), който да позволява удобно добавяне на източници и искания за тях. Може би дори да изисква посочване на източник. '''TL;DR: Всяка информация за живи хора трябва да бъде подкрепяна с източници: подчертано благонадеждни и възможно повече.'''<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:33, 30 ноември 2024 (UTC) : Да, стойността по подразбиране следва да се промени на празна (и тя да се ползва при липса на източник). : По-същественият проблем с тези таблици е, че партията се използва неконсистентно в две различни значения - като формално партийно членство (което изобщо не е дефинирано за ранните партии) и като представител на дадена партия в коалиционни (или не) правителства. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:01, 1 декември 2024 (UTC) :: Точно така, именно в тоя смисъл беше забележката, която ми бе направена.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:13, 1 декември 2024 (UTC) :::Ама Главчев като служебен министър-председател си е безпартиен, независимо къде членува, защото не е излъчен за премиер от партия, а е назначен. Според мен това е идеята на "партийната принадлежност" на министрите - от коя партия им идва мандатът и служебните по дефолт би трябвало да са безпартийни. [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 11:10, 3 декември 2024 (UTC) :::: Разбирам тези разсъждения. Макар неизбежно да възниква въпросът защо въобще имаме колона „партия“ за служебни правителства, ако министрите в тях „по дефолт“ са безпартийни. :::: Но не това е важният въпрос тук. Въпросът е, че когато напишем нещо в Уикипедия, то трябва да бъде подкрепено с благонадеждни източници. И ако различни благонадеждни източници казват различни неща, трябва да ги представим [[У:НГТ|неутрално]]. И трябва да правим тези неща изключително прилежно и дори педантично, когато става дума за [[У:БЖХ|живи личности]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:51, 3 декември 2024 (UTC) == За благонадеждността на fccska.com == https://www.fccska.com/ се определя като „неофициален фен сайт на ПФК ЦСКА (София)“. В него се пишат биографии на футболисти, явно от някакви запалянковци, които биографии след това се използват в „Уикипедия“ ([[Иван Турицов|пример 1]], [[Густаво Бузато|пример 2]]). Понеже знам, че темата е обсъждана преди, относно сайтове като Fandom, кажете как да процедираме с този, тъй като няма никаква гаранция, че информацията е достоверна. Нито идва от официалния сайт на отбора, нито е някакъв независим източник, който да предава що-годе някаква значимост на личността, която отразява. В момента се ползва само за да създаде впечатлението, че ''футболистът е бил първостепенен обект на множество нетривиални публикации'', а в редица случаи се ползва единствено и само той. Дори лицензът му е нагласен така, че да е съвместим с уики и да позволява директно копиране. Тоест някой фен пише биографията на даден футболист, без да се знае изобщо какви източници е ползвал, и изведнъж тази биография се появява при нас. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:14, 1 декември 2024 (UTC) : Според мен източникът не е благонадежден (фен сайт). По същата причина не е и независим и не следва да има тежест от гледна точка на значимост. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:04, 1 декември 2024 (UTC) :: Мислех да дам по-нюансирано мнение (примерно знаем ли каква репутация има сайтът като достоверност на публикуваната информация), но отворих [[:en:WP:USERGENERATED]]. Накратко, фенсайтове изрично са изключени от подходящите за Уикипедия благонадеждни източници.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 1 декември 2024 (UTC) ::: Това ни поставя в деликатна ситуация, тъй като е масова практика поне при нас позоваването на IMDb, videoclip.bg, лични блогове, Discogs и др. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:46, 3 декември 2024 (UTC) ::::IMDB е нещо различно и е общоприет за надежден сайт. С Discogs не съм запознат много, но videoclip.bg и лични блогове са определено неблагонадеждни, като личните блогове поне могат да се използват за да потвърдят казаното от автора, стига то да има някаква енциклопедична значимост. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:00, 3 декември 2024 (UTC) ::::: Казвам го във връзка с [[:en:WP:USERGENERATED|политиката]] в enwiki, която се спомена, според нея и IMDb е неблагонадежден. <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Специални:Contributions/Carbonaro.|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">09:05, 3 декември 2024 (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :::::: Интересно е, че в самата [[:en:IMDb#Copyright, vandalism and error issues|статия за IMDb]] пише „Due to the time required for processing submitted data or text before it is displayed, IMDb is different from user-contributed projects like Discogs, or OpenStreetMap, or Wikipedia, in that contributors cannot add, delete, or modify the data or text on impulse, and the manipulation of data is controlled by IMDb technology and salaried staff.“ Вероятно би било полезно да се прегледат [https://en.wikipedia.org/wiki/Special:Search?fulltext=Search+archives&fulltext=Search&prefix=Wikipedia+talk%3AReliable+sources%2F&search=imdb&ns0=1 дискусиите по въпроса].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:16, 3 декември 2024 (UTC) ::::::: В статиите за филми актьори, режисьори почти не се използва imdb като източник. Единствено като външна препратка към въпросния обект, нещо което го има и в статиите на английската Уикипедия. Друг е въпросът, че почти цялата информация за филмите се взима основно от там.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 09:26, 3 декември 2024 (UTC) == Категория:Предмети на култа == Сверяване на часовника. За мен [[:Категория:Предмети на култа]] е безполезна, да не кажа дори вредна. Какво точно е „култ“, какво въобще са „предмети на култа“? Сред добавените в категорията статии към момента например са [[Свещ]], [[Калимявка]] и [[Фетиш]]. Мнението ми всъщност е далеч по-категорично, но ще се въздържа да го споделям в името на принципите ни. Пък и може да бъркам, затова ще се радвам да чуя други мнения.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:56, 1 декември 2024 (UTC) :''Cult'' идва от латинския корен ''cult-'', което означава поклонение. :В труда си ''De natura deorum'' Цицерон пише, че „religi“ (religiosi) — е човек, който е изучавал канона на своята вяра и стриктно го следва. :Следователно, култ е по-общо и неутрално понятие. :Вместо накои да се обиждат на думата култ, по-добре да създадат Портал:Религия. Българската Уикипедия е една от тези, които го нямат. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:06, 1 декември 2024 (UTC) :: Добре, извън Уикипедия някои ме насочиха към разни източници, сред които и конспекти по археология в СУ, където „предмети на култа“ фигурира като понятие. Продължавам да не съм съвсем убеден, че подборът на статиите непременно е най-подходящ, но нека наистина и други колеги вземат отношение, ако смятат, че има смисъл.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:19, 1 декември 2024 (UTC) ::Според речника на българския език „култ“ е религиозна почит към божества, значи категорията „Предмети на култа“ би трябвало да включва предметите, които хората използват, за да отдават почит на божествата? Би ли споделил, Илиев, своето искрено мнение, защото е възможно наистина да има различни интерпретации. „Религиозни предмети“ ли би било по-подходящо, или изобщо да няма такава категория? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:17, 1 декември 2024 (UTC) ::: Изглежда, че е окей да има такава категория. В случая сгреших, че просто търсих аналогични категории на други езици (а то може и пак да има, но да не съм ги намерил). Но понятието явно си е утвърдено поне в археологията. Няма смисъл да изказвам повече лично мнение, без поне малко да прочета по темата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:26, 1 декември 2024 (UTC) :Казахте нещо за опитността. Опитността в Уикипедията се отнася за това, как да се създаде нещо технически (нова статия, нов портал, нова категория), а не каква да е тя. Всичко останало са знания. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:19, 1 декември 2024 (UTC) :: Fair enough. Човек цял живот се учи. Е, има и такива, които смятат, че вече всичко знаят.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:28, 1 декември 2024 (UTC) : „Култови предмети“ като че ли е рутинно използвано в археологията (и тук [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/култов/]), „Предмети на култа“ поне на мен ми звучи по-необичайно. Не съм сигурен дали „култови предмети“ и „религиозни предмети“ е напълно идентично, но изглежда има достатъчно застъпване, за да има само една категория (и тогава връзката би трябвало да е към {{Q|6418726}}, независимо кое име се предпочете). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:30, 2 декември 2024 (UTC) :: Благодаря ти! Оказа се, че на руски си има категория с идентично име [[:ru:Категория:Предметы культа]], в която наистина влизат дори свещите, затова махнах накрая с ръка. :: Освен в археологията иначе, видях, че терминът се споменава и в богослужебен контекст, [https://synpress-classic.dveri.bg/04-2002/08-01.htm например]: „Осигуряването на българските църковни общини с "предмети на култа", т. е. с богослужебни одежди, книги, свещници, потири и друга утвар беше грижа на Св. Синод на БПЦ.“ Сега, тук се споменават „свещници и друга утвар“; не можах да намеря категорична дефиниция какво влиза в „утвара“, но изглежда, че поне някои видове свещи влизат. Дали това е основание [[Свещ]] да влезе в категорията, продължавам да се чудя. В руската Уикипедия е така, в английската действително по-скоро няма съвсем същата категория. За мен остават леко неясни границите на обхвата. :: В крайна сметка не настоявам нещо непременно да се променя, освен ако не се получи някакъв консенсус, че е нужно. В първия момент -- явно погрешно -- ми се стори, че е някакво напълно самоинициативно залитане. Обичайно проверявам, преди да пиша, но тоя път направих грешка и първо писах. :) Но може би няма лошо -- когато дискусията е културна и конструктивна, рядко е напълно излишна.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 2 декември 2024 (UTC) :::На руски '''''утварь:''''' най-общо обозначение на изкуствено създадени и подвижни предмети от интериора, съвкупност от предмети, принадлежности на някое домакинство. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 19:12, 3 декември 2024 (UTC) :::: Домакинство на култа?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 22:17, 4 декември 2024 (UTC) :Подобни въпроси обикновено възникват, когато в даден момент е преведена категория от рускоезичната Уикипедия, а те имат навика да си създават дърво на категориите, което не е "синхронизирано" с Уикипедията майка. Технически погледнато [[:ru:Категория:Предметы культа]] е съвкупност от [[:en:Category:Religious objects by religion]] и [[:en:Category:Religious objects]], които са на две различни нива. Другият проблем при подобни случаи е лошият/директен превод - Предметы культа се превежда Религиозни предмети. Неслучайно на испански е "Objetos de culto religioso", а на полски "Przedmioty kultu religijnego". Спокойно можем да свържем категорията с "Religious objects" и да я преименуваме на Религиозни предмети (обекти също не е добър превод). [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:43, 3 декември 2024 (UTC) ::Култ е понятие много по-широко от религията, а религията е подмножество на култа. Религията е „набор от морални норми и тип поведение, произтичащи от вярата в съществуването на свръхестествен свят и свръхестествени същества“, докато култ е „почитание, поклонение“ пред нещо. Имаме „религиозен култ“, „култ на личността“ и т.н. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 11:42, 3 декември 2024 (UTC) ::: Струва ми се, че е добре да имаме по-ясна дефиниция. Дори ако се ограничим само до „организираните“ култове, маратонките на Найки [[:en:Heaven's Gate (religious group)#Mass suicide|също трябва да влязат в категорията]]. Ако включим „де факто“ култовете, продуктите на [[Епъл]] също биха могли да се класират. От „баналните“ култове [[Бельо]] би било очевиден кандидат за включване. ::: Питам се също дали в категорията влизат символите: ако влезе [[Кръст]], трябва да влязат също [[Червена звезда]], [[Сърп и чук]], [[Свастика]], [[Пентаграм]], а най-вероятно и [[Летящо спагетено чудовище]]. За [[Фалос]] дори не се питам, защото изглежда очевидно. И понеже споменавате култа към личността, кои биха били неговите „предмети“, които бихме включили в категорията?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:21, 3 декември 2024 (UTC) :::: [[Мавзолей на Георги Димитров]]. {{D}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:21, 3 декември 2024 (UTC) ::::: {{D}} {{like}} <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:26, 3 декември 2024 (UTC) :::Ако култ в контекста на категорията е по-общо понятие от религия, защо сте добавили категория религия като единствена надкатегория? [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 15:26, 3 декември 2024 (UTC) == Discussion == Sorry for my use of English, you may be interested in the discussion [[:meta:Steward_requests/Miscellaneous#Interface_admin_request_on_bgwiki|here]] [[Потребител:Matrix|Matrix]] ([[Потребител беседа:Matrix|беседа]]) 19:55, 5 декември 2024 (UTC) == Отново за локалните CSS и JS == : ''Продължение на [[Уикипедия:Разговори/Архив/2024/ноември#Оптимизиране на локалните CSS и JS]]'' Някакви вече се оплакали, че имат проблем с тъмната тема, и дори искали от глобалните админи да ни разкарат част от CSS-а. Последно писали на стюардите да ги направят интерфейсни админи при нас, които вместо това любезно ме пингнаха. Писах им, че ще опитам да прегледам нещата и евентуално да направя нещо по въпроса. Уви, няма закътан пристан от ветровете на промените [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Искането към стюардите: [[:m:Steward requests/Miscellaneous#Interface admin request on bgwiki]]<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 23:47, 5 декември 2024 (UTC) : А, той бил писал по-горе. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:23, 6 декември 2024 (UTC) ::background, който е основният проблем според мен може да се махне. Проверих и на двете векторни теми. Оригиналният цвят на фона е почти същият -rgb(249, 249, 249) e зададен в проблемния код, а ако се премахне остава rgb(248, 249, 250). За другия код трябва да погледна малко по-детайлно, но мога да го направя другата седмица. По-големият проблем са цветовете зададени твърдо в самите статии – там ще имаме доста работа, но трябва да видя старите кодове за импортиране на всички статии в локална база от данни и да се опитам да генерирам списък със статии за коригиране. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:59, 6 декември 2024 (UTC) ::: Благодаря ти! Документацията не е идеална, но след известно търсене намерих най-сетне [[:mw:Recommendations for night mode compatibility on Wikimedia wikis]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:21, 6 декември 2024 (UTC) == Благодарност == Само минавам да ви поздравя и благодаря за усилията, които полагате, за да поддържате българската версия на Уикипедия, толкова години. Бъдете здрави! [[User:5ko|Петко]] 12:04, 6 декември 2024 (UTC) : А, да, днес е годишнина някаква. {{D}} Поздравления и от мен. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:05, 6 декември 2024 (UTC) :: Благодаря, [[User:5ko|Петко]], поздравления за вас, които сте свършили неимоверната работа по създаването ѝ! Преди една година стана дума, че някой път като идвате насам ще се обадите и ще огранизираме среща; сигурна съм, че много хора ще се зарадват да го направим :). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 15:10, 6 декември 2024 (UTC) == План за CSS == Ок, предлагам следното: # Прехвърляме целия Common.css в джаджа <code>LegacyStyles.css</code>, с [[:mw:Extension:Gadgets#Options|тип ''styles'' и параметър ''default'']], т.е. зареждаща се автоматично за всички потребители, включително IPта. Това би позволило по-лесно тестване на следващи промени като човек си изключи джаджата и си добавя части от кода в нея в локалния си common.css. Може би има и по-гурувски начини за игнориране на Common.css, но този ми се вижда дуракоустойчив и най-вече достъпен. # Постепенно добавяме и други джаджи от същия тип, в които прехвърляме от ''LegacyStyles'' код, който действително е полезен: например класовете за подравняване на текст в колони. Идеята е кодът да бъде подреден и групиран тематично, особено ако би било полезно да може да бъде изключван от потребителите при желание. # Накрая някаква, но желателно много малка част от кода може да се върне в Common.css. Според мен единствено неща, които са абсолютно нужни и достатъчно прости (ако не са достатъчно прости, значи най-вероятно не са абсолютно нужни). Бих започнал с точка 1 още сега, за да можем да тестваме по-свободно. Това прехвърляне поне е съвсем просто. Всъщност, ето предложението: {{gh|wikipedia-ui/pull/20}} Ping {{@|Петър Петров|StanProg|Nk}}<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:58, 6 декември 2024 (UTC) : Това добре като първа стъпка, но какво следва? Да се тества върху всички теми + тъмен режим какво се случва с премахването на всяко парче и да се решава какво следва? Изглежда доста работа. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:12, 6 декември 2024 (UTC) :: [[Потребител:Nk|Спас Колев]], истината е, че не знам как би изглеждала Уикипедия без нещата в Common.css (може би наистина има начин да го тествам и сега, но ми е малко тегаво с времето да ровя как може да стане). :: Ако се окаже, че изглежда горе-долу сносно, като следваща стъпка ще предложа да изключим LegacyStyles по подразбиране. На когото не му пука за тъмни схеми и мобилен изглед, но държи на предишното оформление, може просто пак да си я включи от настройките. А който би искал конкретни неща да работят и с всички тези различни облици, теми и устройства, може вече да си се занимава -- колкото време иска и когато може -- да ги прехвърля в отделни джаджи. :: Ако нещата изглеждат доста счупени, тогава LegacyStyles си остава включен по подразбиране. Останалото обаче е сходно: който има интерес, може да се занимава да оправя конкретни неща. Примерно аз мога да се захвана да оправям разни проблеми с тъмната схема, защото напоследък я ползвам, а много неща действително изглеждат дразнещо счупени с нея.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:25, 6 декември 2024 (UTC) ::: Още малко за последния вариант. LegacyStyles си стои включено по подразбиране, така че за всички редактори външна разлика няма. Междувременно оправяме едно-две-три неща. И съобщаваме тук: който иска, може да си изключи LegacyStyles и да включи тези джаджи и да се обади, ако има проблеми. ::: Това би позволило тестването да се прави от повече хора и най-вече да е ''opt in'' -- който иска да тества, поема и рисковете от счупване. Останалите си карат както досега -- докато не получим достатъчна обратна връзка, че нещата изглеждат добре и може да изключим LegacyStyles за всички.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:07, 6 декември 2024 (UTC) :: Може би само да допълня нещо, което писах и още първия път като повдигнах темата. Уикипедия би трябвало да изглежда задоволително и без никакъв локален CSS. Ако някъде се чупят някакви неща, то би било защото сме се опитвали да ги натаманим да изглеждат по различен начин от този, който Уикипедия предлага по подразбиране. И именно тези натаманявания апелирам да минимизираме, за да не изпадаме повече в подобни ситуации. Факт е, че хората се ентусиазират да направят нещо шарено, но има причини минималистичните интерфейси да са били винаги популярни и може би да стават още по-популярни.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:32, 6 декември 2024 (UTC) : Бях го писал по-горе, но да повторя и тук. Идеята ми е накрая LegacyStyles да не бъде повече включен по подразбиране и в него да останат само неща, които отделни потребители може да искат да продължат да виждат като оформление, дори и с цената да се чупят други облици, цветови схеми или мобилен изглед. И, много важно, без никакво обещание за поддръжка. : В останалите джаджи и евентуално в Common.css виждам да остане само код, за който преценим, че съотношението между ползите от него и ресурсите за бъдеща поддръжка е приемливо. Това би се отнасяло най-вече до джаджите с параметър ''default'', т.е. включени за всички по подразбиране, дори IP-та, и още повече за евентуален код в Common.css. : Лично аз бих се радвал да обособим някои шарении в отделни джаджи, може би дори като алтернативни варианти. Типичен пример за мен биха били инфокутиите, за които далеч повече харесвам минималистичното оформление в английската и други уикипедии. Особено пък когато тези оформления всъщност не биха изисквали локален CSS, който да е нужно да се пипа при всяка бъдеща нова промяна в интерфейса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:15, 6 декември 2024 (UTC) :Давай, и аз нямам по-добро предложение. Кажи кога ще го сложим, за да сме повече хора на линия. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:51, 7 декември 2024 (UTC) :: На теория нищо не трябва да се промени за потребителите от стъпка 1. Може би ако кеширането от сървърна страна не е идеално, би могло да има някакви странности, но дори това изглежда малковероятно и, ако все пак се случи, трябва да е за не повече от няколко минути. :: Все пак, ако искате да го направим утре вечер, примерно към 20 българско време, т.е. 18-20 европейско и 10-13 американско време?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:17, 7 декември 2024 (UTC) :::Ще гледам да успея. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 02:04, 8 декември 2024 (UTC) :::: Благодаря! Ще го мърджна към 20:00, така че в следващите няколко минути ботът да го приложи тук.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::: {{да}} [[Специални:Приноси/JSS 9]] <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:04, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Благодаря и аз. Не съм сигурен кое как е било преди, но ако отворя анонимен прозорец в инфобокса на [[Война]] примерно има странни точки в началото. Нормално ги няма (сигурно имам друг изглед). Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:54, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]], хммм, странно, джаджата сякаш не работи за нерегистрирани – а би трябвало да работи.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:58, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: По-точно някои неща – защото други работят. Това прилича на проблем с кеширането. Нека поцъкаме още малко и да видим.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:01, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: Може да е някакъв проблем с припокриващи се стилове. Прилича и на това, защото повечето неща изглежда да си работят. Същите хоризонтални списъци работят на други места, където сме ги използвали. Възможно е Common.css и джаджите да имат различни приоритети -- или дори да е банален въпрос на ред на зареждане на стиловете от различните източници.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:10, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: След известно ровене с dev tools, все пак прилича на проблем с кеширане. Джаджата въобще не се зарежда на някои страници -- за което не се сещам за друга причина.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:21, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: Това с кеширането не е необичайно, само да уточня. Забелязвал съм го и преди, но е рядко -- както и в случая само за отделни страници и тип заявки. Не бих се учудил, наистина, за нерегистрирани потребители да се ползват по-дългосрочни кешове. Но трябва да се оправи само̀, без да е нужно нещо да правим специално.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:38, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: Началната вече изглежда както досега и за нерегистрираните. В някакъв момент и останалите случаи като [[Война]] трябва да се оправят.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:38, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::Дано си прав. [[Черен петък]] изглежда по-зле. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 20:50, 8 декември 2024 (UTC) :::::::::Изчистих кеша на страницата ръчно и се оправи. Значи си прав, чакаме. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 20:55, 8 декември 2024 (UTC) ::::: Джаджата изглежда да работи според очакванията. Докато си стои включена, всичко изглежда както досега. Когато се изключи, има проблеми с наши изобретения -- няма ги двете колони на начална страница, а {{ш|Последни промени}} излиза доста разхвърлян. Тези неща може да се оправят, разбира се. ::::: Следващата стъпка според мен: на когото му се тества, изключва си Интерфейс -> Старо оформление от джаджите и гледа с какъв ''минимален'' код (тествайки накрая винаги и с локалния common.css) биха се оправили едни или други промени. ::::: Този код според мен може да разпределим на няколко места: :::::* където е възможно – като стил на съответните шаблони: [[:en:WP:TSTYLE]], :::::* в останали случаи, където кодът може да бъде обособен тематично, и особено, ако би било полезно да може да бъде изключван при желание – в нови гаджети, :::::* в останали случаи, където кодът практически сигурно ще е нужен постоянно и за всички – в нов гаджет LocalStyles.css или нещо подобно, :::::* в останали, особено специални случаи, за крайно ограничен и абсолютно сигурно задължителен CSS – директно в Common.css. ::::: Ако се чудите с какво би бил полезен LocalStyles.css в сравнение със слагане просто в Common.css – както и в момента, ползата е, че джаджата може да се изключи, докато Common.css не можете да изключите. Така, при нужда от някакво дебъгване на визуални проблеми, лесно може да се елиминира като „шум“ нашия локален код. Такова тестване ще може да направи всеки регистриран редактор и то, което е не по-малко важно, без да засяга останалите потребители. За тестване на „изключване“ на Common.css ще е нужен интерфейсен администратор – и това ще засегне всички потребители. ::::: Засега зор нямаме. Когато оправим по-съществените неща, може по подразбиране да изключим джаджата. Ако междувременно сме си свършили добре работата, и тогава няма да имаме зор. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:32, 8 декември 2024 (UTC) ::::: П.П. Лично аз ще си изключа джаджата и известно време просто ще си ползвам Уикипедия така, за да събера впечатления къде има проблеми без нея, и съответно за кои неща ще трябва да добавим нужния CSS код.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 8 декември 2024 (UTC) == Използване на ft, вместо около == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Carbonaro.]]''<br><span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:56, 8 декември 2024 (UTC) Кажете, каква ви е мотировката за връщането на ''ft'', вместо ''около.'' В Уикипедията такива идиотски преводи стоят кат ''Бе Ем Ве'' (BMW) и ББЦ (BBC)… , а вие изправяте това което има български превод? И колко българи знаят какво значи? Те ''Белчо и Сивушка'' не знаят кои са, та камо ли ft. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 04:35, 28 ноември 2024 (UTC) :[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], „около“ е неправилен превод. Така не става ясно живял ли е през този период, управлявал ли е, или е достигнал разцвета си. Ако не можем да намерим подходяща заемка, най-добре да не бутаме, защото се променя смисълът. Вярно е, че читателят може да се затрудни, но по-добре ли би било, ако го подведем? Също моля те, обръщай внимание на граматичните особености, не само да правиш забележки. След предлог например не се употребява пълен член (с много малки изключения). Запетаи обикновено не се употребяват след обстоятелствено пояснение: „След Втората световна война{{color|red|''','''}} се установява в България“. Разбира се, това не е в сила, когато важат други правила: „След Втората световна война, изглежда, се установява в България“. Но не оставай с грешно впечатление! Всички оценяваме усилията, които влагаш. Факт е, че хиляди статии имат нужда от подобрение, и е хубаво, когато се намират хора, които с интерес вършат тази работа. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:10, 28 ноември 2024 (UTC) ::Между другото и най-великите писатели са ползвали коректори. Нищо лично. Все пак за ''около'' не сте прав. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:30, 28 ноември 2024 (UTC) ::В статията за Никомах ''около'' стои вече 13 години и никой не е помислил да го промени на ''floruit.'' А около и означава по средата, в разцвета. ::И още един въпрос. Защо махнахте препратките към конституцията и правилника? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 06:17, 28 ноември 2024 (UTC) :::Не съм съвсем съгласен. Двете конструкции внушават различни значения. :::{| class="wikitable" | Никомах Геразски (ок. 60 г. – ок. 120 г.) е древногръцки философ, математик и музикален теоретик. || Вероятно става дума за датата на раждане и смърт. |- | След административната реформа на Диоклециан (упр. 284 – 305 г.) провинцията попада в окрупнения диоцез Тракия. || Взето от статията „[[Специални:PermaLink/12294090|Долна Мизия]]“. |- | Баща му Никомах (ок. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III. || Създава се впечатлението, че точният период на неговото управление не е ясен. |} :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:51, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Съгласен съм с Карбонаро - това не е около. Floruit си означава най-често периодът, в който личността е засвидетелствана да е била активна и се използва в историческата наука в латинската форма. Никога обаче не съм виждал употреба на български. Така или иначе смятам, че трябва са си се остави на латински floruit. Съкращението нормално е фут. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:00, 6 декември 2024 (UTC) ::::: Моите две стотинки: трябва да се направи {{ш|floruit}} и, ако се сметне правилно, {{ш|fl.}} и да се преведе поне минимално [[:en:Floruit]] за прости хора като мен. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 6 декември 2024 (UTC) ::::::Колко %-та от българите знаят какво означава съкр. ft, даже думата floruit? Просто питам. А „около“ с една дата е подобно на дантевото: „На попрището жизнено в средата“. Защо да не е най-активния период? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:32, 7 декември 2024 (UTC) :::::::Защото „около“ създава впечатлението, че датата на управление не е известна. Има разлика между „Бил е на власт около 1250 г.“ и „Управлявал от 1246 до 1251 г., като достига разцвета си през 1249 г., когато пленява...“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:58, 8 декември 2024 (UTC) ::::А не трябва ли да е fl. c. 375 пр.н.е. – по примера за Никомах в таблицата; и поначало, когато се посочва една единствена година и тази година се разглежда като ''най-вероятната'' година на кулминация в разцвета? Освен това, ако ще се използва '''fl.''', според мен трябва да се използва и '''c''' (circa) вместо около, а вграждането на връзка към статия за смисъла на използването понятие/съкращение или изскачащо прозорче за мен е задължително – в подкрепа на направеното предложение в този смисъл за шаблон. Оттук следва (за мен) въпросът дали да не се използва и AD (Anno Domini) или AC (ante Christum) за консистентност – когато се посочва период или година от преди новата ера/преди Христа, да е изцяло на латински.<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 10:57, 8 декември 2024 (UTC) :::::Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в [[Уикипедия:Стил]]. <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:00, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия, просто показва, че не става ясно как трябва да се интерпретира, ако се използва само „около“. Иначе за използването изцяло на латински изрази съм категорично против. Като българска артернатива за ''fl.'' дали не можем да използваме „разцв.“, например „Никомах (разцв. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III“? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:05, 8 декември 2024 (UTC) :::::::{{цб|Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия}} :::::::[[Аристотел#Биография|Аристотел#Биография]] :::::::[[En:Nicomachus (father of Aristotle)|Nicomachus (father of Aristotle)]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:09, 8 декември 2024 (UTC) :::::Много интересно предложение. Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:50, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::Да, благодаря. Всъщност оттам тръгна всичко, когато Niki Yooff [[Специални:Diff/12425434|промени]] „''fl.'': 375 г. пр.н.е.“ на „около 375 г. пр.н.е.“, но с това се променя и значението. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:53, 8 декември 2024 (UTC) :::::::::Да, променя се значението при замяна на fl. с около, без да става ясно това „около“ за какъв аспект от живота на Никомах се отнася; но и fl.: 375 г. пр.н.е., струва ми се, също не е съвсем изрядно – в статията в Уикипедия на английски е fl. c., тоест ''около'' тази година, но действително конкретно по отношение на периода на активност, което именно се разбира от комбинацията fl. c. (коригирано поради счупване от препратката към статията в en.Wikipedia – 19:09, 8 декември 2024 (UTC)).<br> :::::::::{{цб|Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в Уикипедия:Стил. ~ Pelajanela // беседа 11:00, 8 декември 2024 (UTC)}} <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:47, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::::Да, да, видях. Чувствай се свободна да го направиш. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::::{{цб|Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“}} ::::::За мен този коментар е пример за фалшива аналогия:<br> ::::::[[file:FLICC_Taxonomy_of_Logical_Fallacies.jpg|600px]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:33, 8 декември 2024 (UTC) :::::::И в какво видяхте фалшивата аналогия? :::::::Искам да кажа, че някой неща се „побългаряват“ искуствено, а там където трябва да се пише на български присъстват: ''ft'', ''floruit'', ''AD'', ''AC'' и т.н. [[Потребител:Niki Yooff|<span style="font-family:'Comic Sans MS';color:navy;text-shadow: 2px 2px 2px grey;">Niki Yooff</span>]] 23:45, 8 декември 2024 (UTC) : Като лаик, единствено с непретенциозен любителски интерес към историята, да попитам пак: ако ''floruit'' действително се използва в научната литература и на български, не би ли било най-добре да се преведе (или напише) [[:en:Floruit]] и да се въведат {{ш|floruit}} и {{ш|fl.}}, които да сочат към тая статия? Така няма да е проблем, че читателите може да не са запознати с термина. То поначало не се очаква Уикипедия да е писана като за първи клас. Затова именно служат препратките – читателят да може да разбере какво означават непознати му понятия.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:01, 8 декември 2024 (UTC) ::Или тук, или в „Уикиречник“, както е понастоящем шаблонът {{ш|fwiw}}, но във всеки един случай е добра идея. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:10, 8 декември 2024 (UTC) ::: Не бих разчитал на нашия Уикиречник. Там лесно може да бъде вандализирана и никой да не забележи с години. И с fwiw може да стане, но то поне не е в статии.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:13, 8 декември 2024 (UTC) 7orgwakt6i5rv4aes21snfosu9injoc 12435374 12435373 2024-12-08T23:48:54Z Niki Yooff 24726 /* Използване на ft, вместо около */ 12435374 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) Хора, няма смисъл да намалявате източниците за създадената от мен статия на актрисата [[Радина Боршош]], които поставях. Много ви моля, с какво съм виновен аз, че да съм правил грешки? Нещо лошо ли съм сторил? С какви вандализми съм извършил? Не мога да ви разбера защо така постъпвате с мен! Не ви нападам или заплашвам, ама така не е приятно да ме обвинявате за неща, които не съм направил! Недейте така, хора, много ви се моля! Не постъпвайте така с мен, все едно, че съм аномалия и позор за тази енциклопедия! Бях отчаян, разберете ме! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 13 ноември 2024 (UTC) :Нима това момиче е по-известна от Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев, че нейната страница е по-голяма от техните взети заедно? Страницата прилича повече на [[CV]]. Просто се интересувам. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 01:40, 26 ноември 2024 (UTC) :Тази страница се нуждае от добро почистване. Само това ли е от личния живот? Една сватба? Кой е бил DJ-ят?--[[Потребител:Pl71|Pl71]] ([[Потребител беседа:Pl71|беседа]]) 21:16, 26 ноември 2024 (UTC) == Преместване на статия от инкубатора == Здравейте, Моля за съдействие, тъй като статията, която написах за футболиста Младен Трайков - [[Чернова:Младен Трайков#Кратка биография]] стои в инкубатора много време. Какво трябва да се направи, за да бъде публикувана? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 08:25, 14 ноември 2024 (UTC) :На първо място липсата на [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]]. В [[Уикипедия:Биографии на живи хора|биографиите особено за жив човек]], трябва да се внимава много. В този ѝ вид, статията си е за изтриване дори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 14 ноември 2024 (UTC) :Здравейте, много ви благодаря за отговора! Информацията ми е предадена лично от Младен Трайков. В интернет има много статии, от които може да се види, че информацията е коректна, но е трудно да цитирам конкретен източник… :Как мога да процедирам? [[Потребител:YoanTsenov25|YoanTsenov25]] ([[Потребител беседа:YoanTsenov25|беседа]]) 15:34, 22 ноември 2024 (UTC) ::Здравейте, малко късно, но сега виждам, че сте писали. Вижте, просто това, че някой Ви е предал дадена информация, съвсем не означава, че същата може да бъде използвана тук. Предполагам, че наистина в интернет има много информация по темата, но източниците, които следва да се ползват тук трябва да бъдат достоверни. Съветвам Ви да прегледате сините препратки, които Ви написах в предния си отговор. Без конкретен и достоверен източник, не мисля че има шанс статията да остане. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 21:25, 26 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Здравейте, някои от вас може би са забелязали, но все пак много вероятно не са. От доста време се води редакторска война между мен и група нерегистрирани и регистрирани потребители в горепосочената страница. Подозирам, че тези хора е твърде възможно да са от самия щаб на плувеца. Това, което искат да постигнат е се изтрият [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%86)&diff=prev&oldid=12417041 две изречения с факти], които съобщават, че международната федерация по плуване в открити води обвинява плувеца в манипулации и неверни твърдения и отказва да ратифицира каквито и да е рекорди '''от тяхна страна'''. Това всичко е подплатено с цели четири изключително подробни статии в техния сайт като източници. За съжаление самата тема е разглеждана твърде повърхностно от българските медии поради факта, че темата е твърде специфична и най-вече поради факта, че липсва критично мислене и разследваща журналистика в страната. Всичко това съчетано с нестихващата жажда за космически рекорди и спортни успехи на голяма част от обществото. Относно тежестта на самата организация – тя самата не признава и рекорда на [[Даяна Наяд]] от Куба до Флорида, за който е направен и филм номиниран за Оскар. Това обаче е отразено в английската Уикипедия. Моля да вземат отношение повече редактори, защото това не може да продължава по този начин.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:38, 19 ноември 2024 (UTC) : Промених нивото на защита, защото наистина е прекалено - трябвало е да дадеш заявка по-рано. : По съществото на спора: На мен разделът ми изглежда наред - има източници, звучи неутрално, не е преекспониран. Мнението на тази организация по тези въпроси също изглежда релевантно ([https://www.guinnessworldrecords.com/records/partners/organisations/wowsa]) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:45, 20 ноември 2024 (UTC) :Като цяло източниците не са съвсем наред. Твърде много външни препратки които не са цитирани в текста. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 16:51, 20 ноември 2024 (UTC) ::Givern, Спас Колев, не разбирам каква война водите и срещу кого, а и защо? ::Ясно Ви обясних вчера, че това което сте написали не отговаря на истината. ::Публикациите в медиите на които Вие се позовавате са доста подвеждащи и неверни. ::Има целенасочена атака срещу Цанко Цанков от няколко недоброжелатели ако още не сте разбрали. ::Вие не разбирате от тази материя, не знаете много от детайлите, така че моля не се месете в случая. ::И не предоставяйте невярна информация от съмнителни източници. ::Обясних Ви вчера, че WOWSA са само една от многото подобни асоциации. ::Ако не знаете какво е асоциация, мога Ви обясня - все едно аз и Вие може да регистрираме асоциация и от тоя момент нататък да започнем да водим база с данни и да одобряваме кой-какво е направил или не. ::WOWSA нямат никакви правомощия да отменят каквито и да рекорди или постижения на когото и да било, ратифицирани и одобрени от която и да е друга федерация, организация или асоциация, освен тези, които те са одобрили, които те администрират и които те поддържат в тяхната си собствена база данни. ::Тази асоциация не е нито официална организация, нито легитимна федерация, за да има каквито и да е права върху плувците и постиженията им. ::Самите те си го казват ясно това. ::Единствената официялна такава организация е World Aquatics и то само за плуванията в басейн. ::Така, че моля админите да изтрият всичко свързано с WOWSA&nbsp; в страницата на Цанко Цанков. ::Твърдения, посочени от Givern са неверни и подвеждащи, уронващи престижа, постиженията и личността на Ц. Цанков. ::За подобни действия се носи наказателна отговорност, така че ако решите да ги оставите тези промени, моля подпишете се с пълните си имена, длъжности и оставете телефони за контакти, а не се крийте зад някакви никнеймове. ::Ако решите, че искате да разговаряме за повече детайли относно случая оставям моя телефон: ::0899 8228 15 - Кристиан Костов ::С уважение, ::Кристиан Костов [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 15:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::: Личното ми мнение е, че имате основание за недоволство относно неутралното представяне на информацията и по-конкретно на различните гледни точки. Но, както съм писал по-долу, според мен цялата статия има сериозни проблеми, които са основание да бъде въобще премахната като енциклопедична статия и прехвърлена в инкубатора за евентуално цялостно преработване. ::: В същото време може да е полезно да цитирам написаното от мен по друг подобен случай в [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Стоян Мавродиев]]: {{цитат| :::: Второ, относно съдържанието на биографиите: разбирам какво казвате, но не забравяйте, че Уикипедия не е просто бизнес-справочник или каталог „кой кой е“. Ако погледнете биографиите на която и да е по-известна публична личност, ще откриете много повече от тази суха биографична справка, която според Вас би била единствено подходяща. Уикипедия е енциклопедия, а следователно тя обобщава ''всичкото'' налично познание по дадена тема – или за дадена личност – поне доколкото то представлява интерес за читателите. А определянето какво представлява интерес за читателите е просто: тъй като Уикипедия [[У:ЦИ|изисква всичката информация в нея]] да бъде подкрепена с [[У:БИ|благонадеждни източници]] (и по възможност повече на брой), то почти всичко, което пише в тези благонадеждни източници – особено ако е отразено в множество от тях – представлява енциклопедичен интерес. :::: Боя се, че това включва и информация, която не е приятна за обектите на статиите – в крайна сметка тя също представлява важно познание и поне в демократичните страни обичайно е виждането, че в такива случаи общественият интерес гражданите да бъдат информирани има превес над индивидуалния. Естествено, отново подчертавам, че става дума за точно цитирана по източниците информация, без лични интерпретации – именно заради това аз лично се разгневявам, когато видя немарлива или недобросъвестна работа с източници – и за използване на благонадеждни източници. В историята на Уикипедия има поне няколко прецедента, в които известни личности са съдили Фондацията с искане да се премахне неприятна информация за тях. Практически всички такива дела са спечелени от Фондацията – обикновено след гръмки процеси, тъй като всичко, свързано с Уикипедия, естествено, привлича вниманието на обществото, но още повече защото на подобни процеси се гледа като на знакови от гледна точка на съдебната практика. Едни от последните примери бяха с [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ бившия италиански министър на отбраната Чезаре Превити] и [https://wikimediafoundation.org/news/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ гръцкия политик Теодорос Кацаневас], зет на [[Андреас Папандреу]]. Така че в това отношение има вече доста солидно установена и проверена практика какво е правилно и допустимо да обхващат като информация биографичните статии в Уикипедия. :::: Разбира се, важно е тази информация да бъде представяна [[У:НГТ|неутрално]], което обаче не означава всички гледни точки да бъдат представени поравно (както, за съжаление, в последно време правят някои журналисти с медицински теми), а ''равнопретеглено'', според тяхната тежест. Типичен пример е формата на Земята: макар да има и мнения, че тя е плоска, тези мнения имат малка тежест (дори да са гръмки), и затова само биват споменавани в статията за Земята, но без да им се отделя значително място. (...) По отношение на хората нещата, разбира се, могат да бъдат доста по-сложни – особено за живите хора – затова особено внимателното цитиране на източници е от ключово значение. Когато има различни гледни точки, те трябва да се представят по начин, който възможно най-точно съответства на представянето в същите тези благонадеждни източници. Кои източници са благонадеждни, впрочем, също се определя от редакторите по обичайния за общността начин – чрез консенсус. Ако има съмнения относно благонадеждността на определени източници – което би бил вече един отделен въпрос – те могат да бъдат обсъдени на [[Уикипедия:Разговори]]. }} ::: Накратко, когато редакторите спазват принципите на енциклопедията, Фондация „Уикимедия“ ще ги защити от всякакви опити за натиск, включително съдебни. Случаите с влиятелни личности като Превити в Италия и Кацаневас в Гърция показват, че Фондацията не само има решимостта да защитава принципите на „Уикипедия“, но има и пълната способност да го направи. ::: Затова използването на заплахи не е ефективно средство за решаване на подобни проблеми. Далеч по-добре е да се дискутира спокойно и най-вече конструктивно. Не всяко искане може да бъде изпълнено, но почти винаги може да се намери решение, което да не накърнява неоправдано ничии интереси.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:21, 21 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря за разбирането @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]. ::::Аз нямам права да редактирам, но моля премахнете незабавно този последния параграф, както и препратките: ::::"Непризнаване на рекорди от WOWSA ::::На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено." ::::Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко. ::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 16:39, 21 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|Тепърва много неща ще се случват по случая и е по-добре за момента да няма никаква информация в статията докато не се изясни всичко.}} ::::: Премахването на информация, подкрепена с достатъчни като качество и количество благонадеждни източници, би представлявало сериозно нарушение на правилата на Уикипедия, и никой сериозен редактор не би дръзнал да го направи, защото би рискувал да бъде лишен от правото си да редактира. ::::: Разбира се, не всички случаи са еднакви. Отразяването на събития в развитие наистина е сериозен проблем -- дори когато не касае личности -- особено по случаи, където може да няма изобилие от информация в достатъчно благонадеждни източници. ::::: Моето лично мнение като редактор -- подчертавам това, защото в Уикипедия няма йерархия и всички решения трябва да се взимат с [[У:КОНС|консенсус]] между всички редактори -- е, че правилното решение би било внимателно да се представят всички значими гледни точки, съобразени със своята тежест, така както предписват изискванията ни за [[У:НГТ|неутрална гледна точка]]. Просто изтриване наистина може да се разглежда като грубо нарушаване на принципите ни, като се има предвид, че събитието тъй или инак е било отразено в доста утвърдени медии. ::::: Това внимателно представяне обаче изисква някой редактор да отдели време да се запознае прилежно с цялата информация по темата, а най-добре и да вникне в спецификите -- които аз например нямам претенции да познавам -- за да може да прецени правилно тежестта на различните гледни точки. Тъй като всички редактори са доброволци, остава отворен въпросът дали и кога някой от редакторите би го направил. ::::: Именно затова, с оглед и на принципните проблеми със статията -- които в моите очи са сериозни -- практичното за мен решение е статията да се прехвърли в инкубатора. Междувременно редакторите могат да продължат да обсъждат как да се постъпи с конкретния казус, както и как въобще да бъде преработена статията. Страниците в инкубатора не излизат при търсене в Уикипедия, нито се индексират от Гугъл и другите търсачки, така че какво точно пише там не би трябвало да притеснява обекта на статията. ::::: Това наистина обаче е просто моето лично мнение. Останалите редактори може да виждат нещата различно и ще е важно да се постигне съгласие.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:31, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Директно Ви изпращам доказателства, че нищо не отменя WOWSA, Те ясно го заявяват в техната Facebook страница: ::::::Източник: '''<nowiki>https://www.facebook.com/wowsa</nowiki>''' ::::::Дата: '''13.10.2024''' ::::::Фейсбук пост: '''10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy''' ::::::Точка 9 в която заявяват ясно: ::::::"'''Misinformation spread in Bulgarian media claimed WOWSA revoked Tsankov’s records. No such revocation occurred.'''" ::::::Това достатъчно ли е за да се премахне този параграф ? ::::::Или ако пак не сте сигурни - направо им пишете [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:50, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: В Уикипедия не използваме ФБ като източник, но виждам [https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ същата тема на сайта на WOWSA] (тя дори е ползвана като източник в статията). Конкретно по този въпрос там изглежда да пише следното: {{цитат| ::::::: Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering. ::::::: WOWSA, during its research did find and expose false record claims, but WOWSA did not revoke world records because there were none to revoke.}} ::::::: Това действително противоречи на написаното в момента в статията в Уикипедия, че „WOWSA отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков“. В същото време текстът изглежда да потвърждава информацията, касаеща позицията на WOWSA, че е „открила и разкрила фалшифициране на данни относно рекорди“. ::::::: За мен тази информация потвърждава и досегашното ми разбиране, че този раздел трябва да бъде пренаписан '''внимателно'''. От една страна е важно да се отрази позицията на самия Цанков, но е възможно също да е нужно и позицията на WOWSA да бъде отразена по-подробно. Може да има и други гледни точки, които да са достатъчно значими, и затова да е важно да бъдат отразени в статията. ::::::: Това очевидно би изисквало време, затова -- а също и заради принципните проблеми със статията -- за пореден (и последен) път ще споделя мнението си, че разумното оперативно решение е за момента статията да се прехвърли за цялостна преработка в инкубатора. Не смятам, че би било правилно статията да остане в сегашния си вид, но и простото премахване на този раздел според мен също би създало неприемлив прецедент с нарушаване на важни правила. ::::::: Нека видим какво мислят и други редактори по въпроса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:35, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::Ето Ви и още информация по темата има и още много: ::::::'''Петър Стойчев замесен в скандал с атаки срещу Цанко Цанков и неговите плувни постижения''' ::::::<nowiki>https://dnesbulgaria.com/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/?fbclid=IwY2xjawGsUvxleHRuA2FlbQIxMAABHVqdMcUbftEeXEilU9qsKcSVTMqj8qUF30jmXkvPl3IPHMwEqz3EBI-EPQ_aem_oRIefQMfaATL0s3dHCpXyg</nowiki> ::::::'''Съдията Стефан Георгиев пред Sportal.bg: Плуването на Цанко Цанков беше напълно редовно''' ::::::<nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 18:05, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Тези източници са полезни, благодаря Ви. За първия не съм сигурен дали отговаря на изискванията ни за благонадеждност, но Sportal, мисля, е достатъчно утвърден сайт за спортни новини (колегите, които имат опит със спортна тематика, може да ме поправят), така че публикуваното в него по темата също е важно да бъде отразено в статията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:40, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::: Вие продължавате да искате да се изтрият факти , {{нлн|които не са ви изгодни}} за да не се очерня името на даден човек. Само че това няма как да мине, не се намираме в Северна Корея или Съветския съюз. А вашите обвинения към Петър Стойчев са {{нлн|доста жалка картинка}}. Петър Стойчев не работи във WOWSA. Федерацията е разнищила случая от край до край и това няма как да бъде изтрито господин Костов. То вече стана известно на цялата спортна общественост у нас и в чужбина. Ако успеете да осъдите организацията и да докажете, че грешат това също ше бъде отразено. Успех.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 18:55, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::И аз не обвинявам П. Стойчев в нищо, къде видяхте такова нещо? ::::::::{{нлн|Жалък сте.}} Но не знаете фактите, така че {{нлн|по-спокойно с думите}}. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:20, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::Това не са мои и наши обвинения. Просто ви цитирам статии които на вас {{нлн|явно не ви харесват ;)}}. Ясно е, че еие {{нлн|сте пристрастен}} и не зачитате фактите. А понеже не се и представихте кой сте, приемам че {{нлн|сте някой от тези цитирани в първата статия}}. Ако не е така си напишете поне имената и телефона, както аз ясно направих. Би трябвало администраторите да ви изключат от редактирането на статията за Цанко Цанков. Вие не зачитате че и самите WOWSA ясно декларират, че нищо не са отменяли и няма какво да отменят и публикуваната в 67 източника информация е невярна. Така че това което вие сте написали в статията категорично не отговаря на истината. По-добре четете, а не пишете повече/ ::::::::https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:17, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::: Уикипедия [[У:НЕЕ|не е форум]]. Тук не е мястото да се обсъжда кой е крив и кой прав в тази история. Коментирането на личността на други редактори [[У:НЛН|също е забранено]]. ::::::::: Единственото, което може и трябва да се обсъжда в Уикипедия, са самите статии: в какво може да не отговарят на изискванията, но най-вече как да бъдат подобрени. ::::::::: Няколко мнения вече бяха изказани. Нека изчакаме дали ще има и други.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:28, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::Аз просто показвам факти, а не водя война като по-горния ви колега. Иначе сте парви - това не е форум, но някой трябва да вземе мерки срещу подобни пристрастни редактори, които не зачитат фактите, а редактират по "лични убеждения" и със злоба. Освен това още вчера писах на поне 5-6 администратора от общо 23мата за българската wikipedia - нямам отговор от нито един. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 19:34, 21 ноември 2024 (UTC) ::::::::::: Администраторите нямат компетентност да решават какво да пише в Уикипедия (често се бърка, факт, затова е специално подчертано на страницата [[Уикипедия:Заявки към администраторите]]). Тези въпроси се решават от редакторите и по тази причина е важно да се чуят повече мнения. Иначе е разбираемо всеки да вижда нещата от собствената си камбанария. Затова консенсусът е един от [[У:5|петте стълба на Уикипедия]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:45, 21 ноември 2024 (UTC) * Според мен статията трябва да се прехвърли в инкубатора. : Нека не забравяме, че [[У:БЖХ]] ни задължава да сме изключително взискателни към тези статии, особено към солидната подкрепа на твърденията с източници. Правилно е да се отстоява добавянето на информация, която е подкрепена с благонадеждни източници. Но е важно също цялостното състояние на статията, особено в контекста на [[У:НГТ]]. : Не мога да преценя дали отделен раздел „Непризнаване на рекорди от WOWSA“ действително не придава неоправдана тежест на тази информация. В английското ръководство за неутрална гледна точка [[:en:WP:STRUCTURE]] призовава да се внимава с разделянето на информацията по подобни признаци. Със сигурност обаче е важно да бъдат отразени различните гледни точки. За да бъде статията наистина неутрална, важно е например да се отрази https://bntnews.bg/news/canko-cankov-atakata-sreshtu-men-idva-ot-balgari-i-ot-tova-nai-mnogo-me-boli-1295922news.html : Обаче за мен проблемите с тоя раздел може би са най-малките в статията. : Целият предходен раздел няма нито един източник. Още по-преди има твърдения, които не се откриват в този си вид в посочените източници, а и поначало не звучат енциклопедично, например „записва името си в историята“. Според мен може да е нужно статията да се пренапише изоснови, за да отговори на изискванията ни, особено пък за БЖХ. : И последно, но не по важност. За други статии може да е окей да си стоят в недоброто състояние, докато текат дискусии. За БЖХ това е недопустимо. Всички проблемни текстове следва да бъдат премахвани '''незабавно''' . А ако статията като цяло не може да бъде бързо спасена в настоящия си вид, трябва да бъде извадена от основното именно пространство. : Трябва да помним, че Уикипедия няма ''задължение'' да предоставя информация за когото или каквото и да е, но, когато предоставя информация, тя има ''отговорност'' каква точно информация предоставя. Това е една от причините да настоявам, че качеството в Уикипедия трябва да бъде далеч по-важен критерий от количеството.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 21 ноември 2024 (UTC) ::Поздравявам включилите се в казуса колеги за подробното разискване. Изчетох нишката тук с всички коментари и погледнах самата статия. Подкрепям да бъде преместена засега в инкубатора. Има сериозни проблеми, като например липсата на източници в текста, липсата на сегашно историческо на места, излишни суперлативи, прекалени на брой външни препратки... Разделът за WOWSA трябва да бъде преработен в по-енциклопедичен и точен вариант. Разглеждайки дори само набързо някои от източниците, споменати тук, мисля, че има как да бъде включена цялата случка с асоциацията, включително и как е отразена тя от медиите, в безпристрастен и енциклопедичен вариант. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 22:12, 21 ноември 2024 (UTC) :::По-горе Лъчезар беше написал разделът за WOWSA да бъде пренаписан и подобрен. По-лесно ми е да отговоря тук, защото съм на мобилен. Това е много добро предложение, винаги съм бил отворен към преработване и подобряване на всичко, което съм писал в Уикипедия. Ако някой не ме изпревари ще се опитам в най-скоро време да направя нещо по въпроса.[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 00:55, 22 ноември 2024 (UTC) :::Пренаписах раздела и признавам, че предишния не беше добър. В момента мисля е възможно най-акуратен.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:28, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@[[Потребител:Givern|Givern]], @[[Потребител:Райън|Райън]], @[[Потребител:Luchesar|Luchesar]] ::::Благодаря за промените Givern, така ми харесва да има обективност и конструйтивност. ::::Но пак изразявате предимно гледната точка само на едната страна, а именнто тази на WOWSA. ::::По текста ви има доста неточности, но щом искате да присъства WOWSA в статията за Цанко Цанков е редно да напишете и другите гледни точки. ::::Първо да направим уточнение - целият този параграф за WOWSA се отнася единствено за първото плуване на Цанко Цанков по река Дунав, състояло се на 06.09.2024г за което той е подал данни към WOWSA. Те имат право да разглеждат/ратифицират/отказват единствено само това негово плуване. ::::'''Пояснения, факти и неточности:''' ::::'''1. Данните не са фалшифицирани, а може да се каже манипулирани.''' ::::Обяснение: Истината е, че няколко .GPX файла са сглобени ръчно в един и то MS WORD файл (в последствие експортнат като PDF) поради незнание и техническа некомпетентност на екипажа на лодката, който ги е изпратил. При това ръчно манипулиране на данните според човека, който го е правил, самият WORD е конвертирал някои данни в автоматични дати.&nbsp; &nbsp;Освен това не е имало никакво ясно изискване от WOWSA за формата на данните (или поне те (екипажа от Видин) не са му обрнали необходимото внимание на това). Освен това от WOWSA не са дали необходимото време на екипа на Цанков да подготви и провери валидността на данните - искали са ги незабавно по най-бързия начин. Това е и основната причината да бъдат изпратени доста неконсистентни данни. ::::'''2. GPS устройствата при подобни плувания са върху самата лодка. Плувеца няма право да носи устройства по себе си (защото плуването е unassisted).''' ::::По време на първото плуване нивото на реката е около 80см (това е официалното ниво, взето от котата на автоматичната станция, намираща се на Дунав мост 2). Това е едно от най-ниските нива на реката за годината (както и едно от най-слабите течения съответно). Поради плитчините на река Дунав по това време (на места под 50см) се е налагало лодката да се измества периодично от праволинейния курс, който Цанков е следвал в близост до фарватера. Това преместване се е осъществявало с по-висока скорост (до около 20км в час) и на десетки метри разстояние от плувеца, което е отразено в GPS данните. Точно за тези скорости се хващат от WOWSA, че не са реални. Да така е - това е скорст на лодката, а не на Цанко Цанков. ::::'''3. WOWSA постъпват доста некоректно като цялото им разследване е базирано на данните от GPS устройство, което е върху лодката, а не върху плувеца''' (той няма право да носи устройства). Това е техен огромен пропуск, тъй като реално проследяват вариациите на скоростта и посоката на самата лодка, а не на плувеца. По този начин се обесмисля цялото им разследване и обвинения. Лодката е нямало как да бъде до него плътно през цялото време. ::::4. '''Напишете, че на лодката е имало съдия - Стефан Георгиев''' - един от най-опитните и реномирани плувни съдии в България, който ясно и категорично се подписва и декларира, че плуването е било абсолютно коректно и по правилата. ::::Този човек е и главен наблюдател (обсървър) на това първо плуване в Дунав. ::::'''Напишете също, че въпреки всичко неговото мнение не е било взето под внимание от WOWSA, което е грубо нарушение на правилата от тяхна страна.''' ::::Може да се цитира тази статия: <nowiki>https://sportal.bg/news-2024091310084937945</nowiki> ::::Освен това преди плуване WOWSA са били помолени да предоставят техен съдия за това плуване, но те не са предоставили такъв. ::::'''5. На лодката е имало и други свидетели, следящи плуването, в това число и бившия кмет на гр. Видин - Герго Герегов.''' ::::Те също може да предоставят допълнителна информация. ::::'''6. От WOWSA не са предоставили предварителна информация, че в Дунав има записан рекорд от 115.8 км на румънеца Богдан Зубрагиу''' от август 2021. В Google също не са били налични данни за такъв рекорд преди 06.09.2024. Това поставя под съмнения цялата дейност на WOWSA, които в последствие изглежда добавят статия за това плуване на румънеца и заявяват публично, че плуването на Цанков не е рекорд. ::::Същевременно екипът на Ц. Цанков наистина обявява плуването като рекорд. Това се получава поради незнание от тяхна страна за рекорда на румънеца. ::::'''7. На 19.09.2024г е осъществено второ плуване в река Дунав.''' Този път на лодката има 6 различни GPS тракера, AIS проследяващо устройство на корабна администрация - Русе, няколко видеокамери, заснели цялото плуване, подробен объсрвър лог, воден прилежно и в детайли от мен - Кристиан Костов. ::::На лодката има четирима допълнителни свидетели, следящи плуването също. ::::'''Изминатото разстояние е 120 километра и 600 метра за 18 часа и 1 минута !''' ::::Това е нов рекорд. Плуването се очаква да бъде ратифицирано, но не от WOWSA. ::::Никакви данни за това плуване не са подавани и няма да бъдат подавани към WOWSA, тъй като тази асоциация се оказва че лесно се подвежда и манипулира от случайни имейли от недоброжелатели и конкуренти. Тя е ненадежден партньор и за в бъдеще плуванията на Цанков няма да бъдат ратифицирани през нея. Има много други по-надеждни организации, федерации и асоциации. ::::Това всичко трябва да бъде добавено, ако искате да има прозрачност и коректност на информацията, която предоставяте ! [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 09:06, 22 ноември 2024 (UTC) ::Дайте наистина да преместим статията в Инкубатора и там който има желание да работи над нея. @[[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]]: Можете да редактирате статията, като добавите нужната информация, но трябва да спазвате неутралност и за всяка информация да предоставите надежден източник, който напълно да препокрива написаното – без лични мнения, без непотвърдена информация. Като за начало Ви предлагам да започнете с частите от статията, които не са свързани с WOWSA, за да придобиете опит. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:40, 22 ноември 2024 (UTC) :::{{цб|без лични мнения, без непотвърдена информация.}} и без суперлативи от рода на :::„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност“. От енциклопедична гледна точка нищо не може да бъде безспорно. :::Да напомня на [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] че ако е от екипа на Цанков и получава заплащане за това задължително е да го декларира според [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Policy:Terms_of_Use/bg условията за ползване] с които изрично се съгласява при публикуването на всяко нещо написано в Уикипедия включително на беседите и тук в „Разговори“. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:11, 22 ноември 2024 (UTC) ::::@Сале „Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това. Относно това дали съм част от екипа или не - по скоро се захващам с това защото виждам колко много невярна информация, атаки и помия се изсипа върху Цанко Цанков. И не - не получавам заплащане от никой, опитвам се безпристрастно да гледам на нещата и да давам информация каквато е. Също би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони), а не никнейми и пози начин всеки да носи воята отговорност за думите си. И още нещо - искам да знам каква е структурата ви, има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той ? [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 12:36, 22 ноември 2024 (UTC) :::::С този тон... Няма структура. Това е доброволски проект, никой не е по-висш, някои са просто по-опитни. А и Уикипедия не е някаква авторитетна публикация, че да можете да изисквате от редакторите някакви неща. Това е енциклопедия, в която материалите са с качеството, с което ги създават доброволци. Ние отразяваме Това, което е публикувано в достоверни източници. Не можем да правим интервюта, да слушаме обяснения и според тях да пишем статии, например. Стига да има достоверен източник, който е публикуван на друго място, може да се напише в статията твърдението - неутрално и енциклопедично. Включително и от вас. Ако преместим статията в инкубатора, може да прочетете редицата помощни страници в Уикипедия, които ще ви помогнат да разберете за какво говорим по отношение на хоризонталната структура на сайта, неутралния тон и т.н, а после да изпипате статията сами. [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 15:37, 22 ноември 2024 (UTC) ::::: {{цб|„Безспорен връх в спортно-състезателната дейност" има всеки професионален спортист и тази терминология се използва често, не виждам нищо нередно в това.|Kristian kostov}} ::::: Нередното е, когато твърдението не идва от благонадежден източник, а предвид изключителността му, дори от повече благонадеждни източници. „Изключителни твърдения имат нужда от изключителни източници“, както казваме в Уикипедия. Ако в източник пише, че е поставен някакъв рекорд и нищо повече, а редактор в Уикипедия го допълни с „безспорен връх“, това представлява [[У:БОИ|оригинално изследване]], което няма място в енциклопедията. ::::: {{цб|би било добре вие редакторите да оставите истинските си имена и контакти (телефони)}} ::::: Изглежда все пак не сте чели [[:wmf:Policy:Terms of use|Условията за ползване]] на сайтовете на Фондация „Уикимедия“. Тези условия са '''задължителни''', не просто пожелателни, и неспазването им може да доведе до прекратяване на достъпа, особено при нарушения на особено важни изисквания. ::::: Едно от тези важни изисквания е да не бъде нарушавана неприкосновеността на личния живот на останалите потребители, включително да не бъде търсена персонално идентифицираща информация. Терминът в оригинала на английски, който единствен има правна стойност, е ''soliciting''. Вашите коментари -- този и по-раншен -- представляват именно ''solicitation''. ::::: Това е забранено. Не го правете повече под каквато и да е форма. ::::: {{цб|Относно това дали съм част от екипа или не (...) не получавам заплащане от никой}} ::::: Точният термин в УзП е ''compensation''. Не е нужно овъзмездяването да е парично. Не е нужно дори да е материално. И е достатъчно само да е очаквано. „Помощ от приятел“ и „услуга за бъдеща услуга“ абсолютно влизат в тази категория. ::::: Много важно е да се помни какво точно е забранено. Някои хора се опитват да прикриват подобни зависимости, смятайки погрешно, че ще бъдат наказани, ако ги признаят. Точно '''обратното''' е. Забранено е не редактирането срещу овъзмездяване, а ''прикриването'' на такова редактиране. ::::: Важно е да се помни и това, че не е нужно тези нарушения да бъдат „доказвани“, тъй като Фондация „Уикимедия“ очевидно не може да провежда полицейски разследвания. На практика е достатъчно добре обосновано предположение, че е налице нарушение на УзП, за да бъде ограничен достъпа, особено когато това е свързано с вреди за съответния проект -- например нарушаване на основополагащите принципи, включително тормоз над останалите редактори. ::::: По тези причини най-добронамереният ми съвет е да не се страхувате да бъдете максимално открит. Освен, че няма да рискувате да сте в нарушение на УзП, това може да Ви спечели и повече симпатии сред редакторите. ::::: {{цб|има ли главен редактор или висшестоящ човек отговорен за решаване на ситуации като тази и кой е той}} ::::: Краткият отговор е: това, което виждате тук, е начинът за решаване на ситуации като тази в проектите на Фондация „Уикимедия“. ::::: Ако предпочитате по-официален отговор, може да се свържете директно с Фондацията: https://wikimediafoundation.org/about/contact/<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:04, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::<nowiki>Благодаря за поясненията {{@</nowiki>[[Потребител:Luchesar|Luchesar]]<nowiki>}}, наистина са доста изискванията, както и спецификите, подробностите и тълкуванията. Аз не съм професионален нито журналист, нито редактор, нито имам амбиции да бъда такъв. Аз съм просто доброволец в случая и нищо повече. </nowiki> ::::::Така , че ако ако имате желание, време и воля, моля направете вие (редакторите имам предвид) необходимите промени по страницата следвайки стандартите на wikimedia. Каквото се изсква като информация от страна на Цанко Цанков, ще ви бъде предоставено предварително или по време на редактирането. Иначе става двойна работа и игра на котка и мишка в която нашата страна трябва да се чувства мишката, която я е страх от редакторите на Wikipedia :) Но оценявам високо диалога все пак с всички Вас ! ::::::Поздрави. [[Потребител:Kristian kostov|Kristian kostov]] ([[Потребител беседа:Kristian kostov|беседа]]) 17:11, 23 ноември 2024 (UTC) ::::::: Едно малко, но важно уточнение, касаещо „предоставянето на информация“ и защо то не е приложимо в случая. Редакторите в Уикипедия са задължени от [[Уикипедия:Възможност за проверка]] да използват при създаването и дописването на статии единствено информация, която е налична в публично достъпни [[У:БИ|благонадеждни източници]]. Това е съществено отличие от например журналистите и учените, за които е обичайно да събират лично информация като очевидци, интервюиращи, експериментиращи и т.н., както и да споделят собствени анализи, заключения, преценки и други подобни. Вече това, което журналистите, учените и въобще специалистите в дадена област публикуват -- което ние наричаме „вторични източници“ -- представлява основният източник на информацията в Уикипедия. Именно тази особеност на Уикипедия -- при условие също, че се подбират единствено вторични източници, на които може да се има доверие -- позволява на енциклопедията да бъде смислен източник на информация, независимо, че „всеки може да я редактира“.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:01, 23 ноември 2024 (UTC) : [[Картинка:Yes check.svg|18п|✔Готово|link=]] '''<bdi>Готово</bdi>''' Преместена като [[Чернова:Цанко_Цанков_(плувец)]] до привеждане в енциклопедичен вид. Защитата за редактиране е свалена, всеки може да я подобрява. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:04, 22 ноември 2024 (UTC) След последните добавки към тази статия хвърлящи безпочвени нападки към определени личности, съвсем загубих надежда за тази статия и че може да се излезе от този батак.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 07:57, 24 ноември 2024 (UTC) == Чернова: JoyYoga одобрение и планиране == Здравейте УкиАвтори и админи, Моля за помощ относно моята чернова, която очаква одобрение. Опитал съм се да напиша статията, така че да не звучи рекламно, тъй като става дума за материал, който да информира за марката Joy Yoga и студиото ни в София. Бихте ли могли да ми помогнете, да я направим така, че да отговаря на всички условия, защото ми се иска да сме представени, като наистина различно Йога студио и общност в София? Като цяло, смятаме на сайта joy yoga да започнем поетапно да качваме множество материали, които можем да преработваме и споделяме за уикипедия, защото ще се стремим да бъдат образователни и информативни. Не съм убеден, доколко това отговаря на стандартите на общността, а знаете, че това отнема голям ресурс, така че ще се радвам да дадете някакво становище в тази посока. За момента е важно, да ни виждат като сериозен бранд, което е малко трики при положение, че Уики, по това, което чета не толерира реклама и позициониране на кой да е - пише че се приемат статии за значими компании, но реално липсва обективен критерии за това кой бранд е значим. За мен JoyYoga e значим, но за друг не е.. :) Благодаря ви, предварително и ще се радваме, ако се интересувате от йога, здравословна храна или просто искате да се запознаем - да ни посетите... ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 22:13, 23 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Поздравления за откриването на студиото ви. Разгледах черновата ви. За съжаление не мисля, че отговаря на изискванията за значимост и енциклопедичност. Всичко в статията е като от бизнес уебсайт, а и няма достоверни източници. Студиото е открито едва преди няколко месеца - няма как да добие значимост за толкова кратко време. Приемливи източници в случая биха били неща от рода на статия във вестник, която описва приносите на студиото към, например, местната икономика или обществен живот и то след като студиото е съществувало с години. Не мисля, че статия за това студио за момента принадлежи в Уикипедия. Ето ви няколко примера на значими бизнеси, като не всички са добре написани, но поне по значимост имат място в Уикипедия - [[Мол ъф София]], [[Билла]], [[Кино Арена]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:47, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря SlipknotRlZZ, ::Ще имам предвид, нещата, които споменавате. Може би на по-късен етап от развитието ще опитаме отново да се добавим като компания. Ако смятате, че можем по някакъв начин да я преработим, така че да отговаря на изискванията, може да се свържете с нас и да си направим среща. Освен това си търсим човек, които да може да пише добре по темите за йога, така че ако проявявате интерес може да се помисли нещо.. ;) ::Поздрави, ::Александър [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:48, 24 ноември 2024 (UTC) :Здравейте. Уикипедията не е площадка за рекламиране на стартъпи. По-добре се насочете към Facebook или Instagram. Хората, които търсят информация в Уикипедията надали са ваши потенциални клиенти. Пораснете, отворете филиали във всички областни центрове и вярвам ще се намерят хора, които ще напишат за вас статия в Уикипедията. Засега не си губете времето. Безплатен съвет от мен. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:07, 24 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря Николай, ::Разбира се, използваме дигиталните платформи за реклама, които посочихте. Идеята ми за уики-статия си ми хрумна случайно и помислих, че ще е интересно да направим някаква поредица от материали, които можем да подготвим и да качим. :) Може да се пише по специализирани материали за самите практики, някакви неща за индуистките божества и др., но сякаш при това положение, по-скоро няма смисъл... ::Благодаря, все пак и поздрави, ::Алекс ;) [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 15:53, 24 ноември 2024 (UTC) :::За практиките пишете, но не споменавайте Joy Yoga, поне на този етап, докато не станете узнаваеми. При всеки опит за написване на статия Joy Yoga, тя ще бъде безжалостно изтривана. Дерзайте. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 18:44, 24 ноември 2024 (UTC) ::::Благодаря Николай, ::::Мисля да ги кросвам с публикации на сайта. Реално ще правя статиите в блога, а в уики ще го цитирам като източник, като това ще става през 2 месеца, така хем ще вдигам SEO score-а на сайта, хем ще имаме присъствие в уики. Какво мислиш за този подход? Единствения казус е да намерим кой да пише и редактира, че напоследък е голям проблем това, а аз не знам дали ще мога да насмогна... :) ::::Поздрави, ::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 00:19, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Вие изглежда отказвате да се съобразите с изискванията за писане в Уикипедия. Никакви авторски писания. Множество благонадеждни източници. Сериозно ли си въобразявате, че тук ще си дублирате сайта? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 00:49, 25 ноември 2024 (UTC) :::::Това не е добра идея. Уикипедия не е място я разсъждения, мнения, философии... Това е енциклопедия, сбирка от факти, които са били докладвани на друго място, в благонадеждни източници, преди да бъдат записани тук. Запитайте се защо искате да дублирате в Уикипедия. За собствена облага? Ако искате да допринесете към Уикипедия, добре сте дошли! Но моля първо се запознайте с [[Уикипедия:Благонадеждни източници]], [[Уикипедия:Възможност за проверка]] и [[Уикипедия:Без оригинални изследвания]]. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:48, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::Привет Николай, ::::::Извинявам се, че не съм разбрал какво точно искате да кажете. Може би, започвам да разбирам какво имате предвид при така поставения коментар. :) Надявам се, че ще простите невежеството ми, въпреки че нямам предвид "собствена облага" в прекия смисъл и по-начина по който разбирам този термин. Ще се запозная с материалите, които ми цитирахте и благодаря за съдействието.. ;) ::::::Поздрави, ::::::Алекс [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]] ([[Потребител беседа:JoyYoga|беседа]]) 02:03, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::: [[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], малко храна за размисъл, която може да Ви е полезна, дори да не допринасяте повече в Уикипедия. ::::::: Много хора днес изпитват носталгия по миналото, дори минало, в което още не са били родени. Светът изглежда все по-необясним и несигурен. Има много и най-различни причини за това. Една от тях обаче е какофонията от информация, заливаща ни отвсякъде – особено информация, която интуитивно чувстваме, че се възползва от нашите нормални човешки слабости, като например доверието ни. ::::::: Кому можем днес да вярваме? Има ли въобще истина? ::::::: Преди близо четвърт век, когато Уикипедия възникваше като проект, в който „всеки може да редактира“, мнозина смятаха, че това е абсурдна идея. Невъзможно е всеки да може да пише и да не излезе една огромна глупост! Уикипедия не само опроверга тези песимистични предсказания, но се превърна в уважаван източник на информация и практически неразделна част от днешното цифрово пространство. ::::::: Защо? Причината е, че Уикипедия позволява на всекиго да пише – но не какво да е. Енциклопедията изисква да се пише това, което казват авторитетите. И признава за авторитети само тези, които са се доказали като такива. Случайно или не – както беше в „доброто старо време“, за което мнозина тъгуват днес. ::::::: Каква е връзката с Вашите занимания? ::::::: Един от кумирите ми, макар и в малко по-различна, но донякъде свързана област, е Scooby Werkstatt, известен като [https://youtube.fandom.com/wiki/Scooby1961 scooby1961]. Скуби навремето имаше сайт със съвети как да поддържаме добра физическа форма. Такива сайтове – бол. ::::::: Но Скуби се отличаваше. Съветите му звучаха доста земно: „не харчете излишни пари за скъпо оборудване, добавки или дори храни: важно е постоянството, за мускулите и парче ръждиво желязо върши същата работа като лъскавото, а бобът и лещата са отлични източници на белтъчини, независимо, че може да изглеждат като бедняшка храна“. ::::::: Обаче дори това не беше същественото отличие. Същественото беше, че Скуби винаги цитираше сериозни научни изследвания, с които аргументираше своите твърдения. Не „вервайте ми“, не „една жена каза“, не „[[Хълк Хоган]] каза“, не дори „[[Арнолд Шварценегер|Арнолд]] каза“. ::::::: Скуби не е типичният днешен инфлуенсър. Но съм убеден, че ако инфлуенсърството въобще просъществува в бъдеще, то рано или късно ще се върне към модела на хора като Скуби. Защото всяка заблуда, въобще всичко фалшиво един ден неизбежно се сблъсква – челно – с реалността, а здравият разум винаги е крайният победител. Както казваше един от героите на Азимов, „главна характеристика на научната религия е, че нейните пророчества ''винаги'' се сбъдват“. ::::::: Вярвам Ви, когато пишете, че не сте просто поредните, захванали се с нещо. Един от начините да се отличите може да бъде моделът на хора като Скуби, които се основават на факти и научни доказателства. А пък един от начините да развиете тези умения – а и да подчертаете сериозността на заниманията си – може да бъде допринасянето в Уикипедия. ::::::: Представете си добре написани статии в енциклопедията, които описват ''реалните'' ползи от йога за организма, важното ѝ културно влияние, нейната история и много други аспекти. Независимо, че и други редактори ще допринасят по тези теми, човек може с основание да се гордее, че ги е започнал или значително развил. А защо не и превърнал в „[[Уикипедия:Избрани статии|статии за пример]]“ – каквато е [[:en:Yoga]] в английската Уикипедия. :) ::::::: Каквото и да решите, желая Ви успех в начинанията!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:26, 25 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:JoyYoga|JoyYoga]], между другото ако продължите да пишете в Уикипедия ще трябва да си смените потребителското име. Уикипедия [[У:НПИ#Неподходящи_потребителски_имена|не разрешава]] фирмени имена. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:52, 25 ноември 2024 (UTC) == Пр. Хр. == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Алиса Селезньова]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:45, 29 ноември 2024 (UTC) Алиса Селезнёва, или на всякъде в статиите променете правилното, книжовно ''пр.н.е.'' на архаичното ''пр. Хр''. или престанете {{нлн|да вандалствате}}! Не мога да разбера защо толкова настоявате. България е светска държава. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:03, 28 ноември 2024 (UTC) :Няма нужда от толкова агресия. Настоявате да наложите мението си по спорни въпроси - обясни Ви се, че няма да стане така. Отделно гледам, че използвате думички, които не разбирате - моля, прочетете [[Уикипедия:Вандализъм]] и превантивно [[У:НЛН]], че сте по ръба.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::Това не е агресия, а принципи. Просто така да се връщат редакциите е равностойно на вандалщина. Ако толкова настоявате, променете всички споменавания в статията, а не връщайте редакциите. В края на краищата ми дреме на [цензурирано] какво ще пише. Може и никога повече да не отворя тази статия. Виждам, че сте {{нлн|почитателка на съветски филми}}, та ще си позволя да перефразирам реплика от един филм: „За Википедию обидно.“ [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:35, 28 ноември 2024 (UTC) :::Нямам представа за какво говорите, но няма много общо с принципите в Уикипедия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 18:28, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Отговорете ми, естествено ако желаете, какво ви кара {{нлн|така да безчинствате по просторите на Укипедията}}. С какво ''пр. Хр.'' е по-добро? От естетическа гледна точка е ужасно с тази стърчаща главна „Х“. Словосъчетанието „преди Христа“ въобще не се ползва, нито от народа, нито в медиите. Някаква сляпа вяра, но България отдавна е '''СВЕТСКА''' държава. Единственото обяснение е, {{нлн|комплекси и предчувствието за своята значимост}}. {{нлн|Продължавайте, дерзайте!}} [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:14, 28 ноември 2024 (UTC) :::::А Вие сте просто за моментално блокиране. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 21:26, 28 ноември 2024 (UTC) ::::::Причината, Моля! ::::::Затова ли, че отстоявам чистотата на българския език или има други причини? {{нлн|Ненавист, комплексарство и т.н.}}? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:30, 28 ноември 2024 (UTC) :::::::Дали българският език остава чист пишейки "преди Хр." или "пр Хр." може да се провери лесно, примерно в "История на българския народ" на Петър Мутафчиев от 1943 г. Авторът очевидно е грамотен мъж, който е бил съвсем наясно, че официално възприетия светски календар на България е Грегорианския и там година първа започва от раждането на Христос. За справка, погледни в част "I. Уводъ. Предистория и древенъ период въ миналото на балканския полуостровъ", на петия ред "преди Хр.", както и по-натам в цялата книга. Да разбирам ли, че по същество не си съгласен да ползваме Грегорианския календар в Уикипедия или просто не знаеш, че това е светския календар, използван в България? Поздрави, [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 10:29, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Ама вие сериозно ли давате за нормалност книга писана преди езиковата реформа? Повтарям! Никой не е забранил „пр.Хр.“, но използването му в XXI век в една светска държава е много странно. По своята абсурдност се нарежда до налаганата в последно време „българска кирилица“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:52, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::Причините за блокиране: :::::::* Множество лични нападки, включително в този разговор; :::::::* Неколко нарушения на правилото за тройно връщане. :::::::Помислете как успехте бързо да влезете в конфликт с 5-6 опитни редактори, некои от които администратори. Ако този разговор се водеше на У:ЗА, щехте вече да сте временно блокиран. (А, сега вижам, че той вече се води там.) Понеже виждам, че сте грамотен човек, моля Ви, осмислете репликите си, които са зачистени от други редактори. Войната с кирилицата (ако правилно разбирам неколкократните Ви препратки към нея) не я намесвайте тук. Пр. Хр. е широко използвана система от българската историческа наука - само на посоки Димитър Попов например, виден траколог. [https://www.ozone.bg/media/pdfs/576f550483b99.pdf]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:17, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], след като в правописния речник на БАН от 2012 г. е пояснено, че пр.Хр. може да се пише със или без интервал (т. 72.2.1) [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pravopis-na-skrashcheniyata-4/1338] и така сигурно е и в Берон, очевидно формата не е отживелица. Разбираемо има различни предпочитания, но тук не можете да налагате Вашите и е важно да разберете това. Ако пишете статии, можете да използвате в тях предпочитаното и никой не би трябвало да го промени, защото, както сам знаете, никоя от двете форми не е забранена, а и тук не сме направили с консенсус избор на една. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 14:34, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::Никой не е против кирилицата, упази Бог, а против налаганата от края на 50-те години типографска форма на кирилицата, наричана [[Българска кирилица]]. А по повод „пр.н.е.“. Никой не е забранявал този израз, а това, че се ползва в академичните среди е проблем на самите среди. Уикипедията е свободна енциклопедия и въпреки, че се придържа към научните факти не е задължително да използва архаични изрази, характерни за малка група хора, та било те и професори, и академици. Повтарям! България е светска страна. Никой в България не ползва в обикновения живот '''архаичното''' „пр. Хр.“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:09, 29 ноември 2024 (UTC) ::::::::Според посочените източници, това изобщо не е вярно. Ако нямате източници, които да Ви подкрепят, мнението Ви си остава само това - личното Ви мнение, което Уикипедия не следва да прилага, тъй като противоречи на източниците и няма консенсус за него. Кое е толкова неясно?-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:13, 29 ноември 2024 (UTC) :::::::: [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], Уикипедия [[У:НЕЕ|не е място за застъпничество от какъвто и да било род]]. Ако Вие имате мнение, това е Ваше право, но Уикипедия следва наложените практики, независимо дали ни харесват или не.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:53, 29 ноември 2024 (UTC) Най-прекрасното е, че Хр., е роден 6 г. пр. Хр. [[Специални:Приноси/78.154.14.183|78.154.14.183]] 20:44, 2 декември 2024 (UTC) : А пък [[Начален меридиан|началният меридиан]] е разположен на 5 ъглови секунди от началния меридиан в Гринуич. Индианците не са индийци. В конската сила няма коне. Октомврийската революция – през ноември. Накъде отива тоя свят?!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:14, 2 декември 2024 (UTC) ::Съсипаха я тази държава, и добре че са потребители като @[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], че да ни отворят очите за тези несправедливости. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:35, 3 декември 2024 (UTC) == Партийна принадлежност на министри – отново за У:БЖХ == Обърнато ми бе внимание, че в статии като [[Правителство на Димитър Главчев 1]] партийната принадлежност на министрите бива променяна периодично от различни редактори. Стига се и до парадокси: Главчев като премиер е „безпартиен“, но като външен министър е от ГЕРБ-СДС ([[Special:Permalink/12410103]]). Какво толкова, ще кажете, {{ш|миоправиго}}! Първо, нека напомня: [[У:БЖХ]] не се отнася само до биографичните статии за живи хора. Тя се отнася до ''всяка информация'', свързана с тях. Всичко, за което има дори най-малък шанс да бъде оспорено, трябва да бъде подкрепено със солидни източници – както като качество, така и като количество. И дори за това, което изглежда сякаш не може да бъде оспорено, трябва да има поне някакви благонадеждни източници. По различни поводи – най-вече атаки срещу колеги от публични личности, които не са харесали нещо, написано за тях в Уикипедия – съм писал и тук, и в социалните мрежи как Фондацията би защитила решително и, както показва практиката, много успешно всеки един редактор, който стриктно е следвал принципите на Уикипедия. Може би обаче е важно да се подчертае и обратното: ''Фондацията няма да защити никого, който не спазва правилата''. Защо тогава просто не съм премахнал информацията? Защото в случая се използва шаблон {{ш|Министър2}}. Явно с цел улеснение, колоната за партийна принадлежност е направена така, че създава уикивръзка от съдържанието си (дори „[[военен]]“ на практика сочи към [[Война]]) или изписва „безпартиен“, ако не е посочена принадлежност. Това не е идеално, но е окей с исторически правителства, членовете на които отдавна не са между живите. Със съвременните правителства обаче не е така. Проблемите са два. Първо, добавяне на искане за източник, естествено, чупи шаблона, защото искането влиза в генерираната уикивръзка. Особено нелепо е, че дори добавяне на източник чупи шаблона по същия начин. Второ, интуитивното разбиране е, че за някого, за когото не се знае партийната принадлежност, колоната може да се остави празна. Обаче така се изписва „безпартиен“, а за някой министър и това може да звучи като невярна или дори „злепоставяща“ информация. Засега няма да пипам шаблона, защото наистина се използва в много исторически статии, където, първо, ще е много работа да се добавят източници, второ, липсата им не е чак толкова фатална (но и в никакъв случай не е безпроблемна). Най-вероятно бих мислил в посока създаване на пореден алтернативен шаблон ({{ш|Министър2}} е алтернатива на {{ш|Министър}}), който да позволява удобно добавяне на източници и искания за тях. Може би дори да изисква посочване на източник. '''TL;DR: Всяка информация за живи хора трябва да бъде подкрепяна с източници: подчертано благонадеждни и възможно повече.'''<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:33, 30 ноември 2024 (UTC) : Да, стойността по подразбиране следва да се промени на празна (и тя да се ползва при липса на източник). : По-същественият проблем с тези таблици е, че партията се използва неконсистентно в две различни значения - като формално партийно членство (което изобщо не е дефинирано за ранните партии) и като представител на дадена партия в коалиционни (или не) правителства. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:01, 1 декември 2024 (UTC) :: Точно така, именно в тоя смисъл беше забележката, която ми бе направена.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:13, 1 декември 2024 (UTC) :::Ама Главчев като служебен министър-председател си е безпартиен, независимо къде членува, защото не е излъчен за премиер от партия, а е назначен. Според мен това е идеята на "партийната принадлежност" на министрите - от коя партия им идва мандатът и служебните по дефолт би трябвало да са безпартийни. [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 11:10, 3 декември 2024 (UTC) :::: Разбирам тези разсъждения. Макар неизбежно да възниква въпросът защо въобще имаме колона „партия“ за служебни правителства, ако министрите в тях „по дефолт“ са безпартийни. :::: Но не това е важният въпрос тук. Въпросът е, че когато напишем нещо в Уикипедия, то трябва да бъде подкрепено с благонадеждни източници. И ако различни благонадеждни източници казват различни неща, трябва да ги представим [[У:НГТ|неутрално]]. И трябва да правим тези неща изключително прилежно и дори педантично, когато става дума за [[У:БЖХ|живи личности]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:51, 3 декември 2024 (UTC) == За благонадеждността на fccska.com == https://www.fccska.com/ се определя като „неофициален фен сайт на ПФК ЦСКА (София)“. В него се пишат биографии на футболисти, явно от някакви запалянковци, които биографии след това се използват в „Уикипедия“ ([[Иван Турицов|пример 1]], [[Густаво Бузато|пример 2]]). Понеже знам, че темата е обсъждана преди, относно сайтове като Fandom, кажете как да процедираме с този, тъй като няма никаква гаранция, че информацията е достоверна. Нито идва от официалния сайт на отбора, нито е някакъв независим източник, който да предава що-годе някаква значимост на личността, която отразява. В момента се ползва само за да създаде впечатлението, че ''футболистът е бил първостепенен обект на множество нетривиални публикации'', а в редица случаи се ползва единствено и само той. Дори лицензът му е нагласен така, че да е съвместим с уики и да позволява директно копиране. Тоест някой фен пише биографията на даден футболист, без да се знае изобщо какви източници е ползвал, и изведнъж тази биография се появява при нас. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:14, 1 декември 2024 (UTC) : Според мен източникът не е благонадежден (фен сайт). По същата причина не е и независим и не следва да има тежест от гледна точка на значимост. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:04, 1 декември 2024 (UTC) :: Мислех да дам по-нюансирано мнение (примерно знаем ли каква репутация има сайтът като достоверност на публикуваната информация), но отворих [[:en:WP:USERGENERATED]]. Накратко, фенсайтове изрично са изключени от подходящите за Уикипедия благонадеждни източници.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 1 декември 2024 (UTC) ::: Това ни поставя в деликатна ситуация, тъй като е масова практика поне при нас позоваването на IMDb, videoclip.bg, лични блогове, Discogs и др. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:46, 3 декември 2024 (UTC) ::::IMDB е нещо различно и е общоприет за надежден сайт. С Discogs не съм запознат много, но videoclip.bg и лични блогове са определено неблагонадеждни, като личните блогове поне могат да се използват за да потвърдят казаното от автора, стига то да има някаква енциклопедична значимост. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:00, 3 декември 2024 (UTC) ::::: Казвам го във връзка с [[:en:WP:USERGENERATED|политиката]] в enwiki, която се спомена, според нея и IMDb е неблагонадежден. <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Специални:Contributions/Carbonaro.|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">09:05, 3 декември 2024 (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :::::: Интересно е, че в самата [[:en:IMDb#Copyright, vandalism and error issues|статия за IMDb]] пише „Due to the time required for processing submitted data or text before it is displayed, IMDb is different from user-contributed projects like Discogs, or OpenStreetMap, or Wikipedia, in that contributors cannot add, delete, or modify the data or text on impulse, and the manipulation of data is controlled by IMDb technology and salaried staff.“ Вероятно би било полезно да се прегледат [https://en.wikipedia.org/wiki/Special:Search?fulltext=Search+archives&fulltext=Search&prefix=Wikipedia+talk%3AReliable+sources%2F&search=imdb&ns0=1 дискусиите по въпроса].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:16, 3 декември 2024 (UTC) ::::::: В статиите за филми актьори, режисьори почти не се използва imdb като източник. Единствено като външна препратка към въпросния обект, нещо което го има и в статиите на английската Уикипедия. Друг е въпросът, че почти цялата информация за филмите се взима основно от там.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 09:26, 3 декември 2024 (UTC) == Категория:Предмети на култа == Сверяване на часовника. За мен [[:Категория:Предмети на култа]] е безполезна, да не кажа дори вредна. Какво точно е „култ“, какво въобще са „предмети на култа“? Сред добавените в категорията статии към момента например са [[Свещ]], [[Калимявка]] и [[Фетиш]]. Мнението ми всъщност е далеч по-категорично, но ще се въздържа да го споделям в името на принципите ни. Пък и може да бъркам, затова ще се радвам да чуя други мнения.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:56, 1 декември 2024 (UTC) :''Cult'' идва от латинския корен ''cult-'', което означава поклонение. :В труда си ''De natura deorum'' Цицерон пише, че „religi“ (religiosi) — е човек, който е изучавал канона на своята вяра и стриктно го следва. :Следователно, култ е по-общо и неутрално понятие. :Вместо накои да се обиждат на думата култ, по-добре да създадат Портал:Религия. Българската Уикипедия е една от тези, които го нямат. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:06, 1 декември 2024 (UTC) :: Добре, извън Уикипедия някои ме насочиха към разни източници, сред които и конспекти по археология в СУ, където „предмети на култа“ фигурира като понятие. Продължавам да не съм съвсем убеден, че подборът на статиите непременно е най-подходящ, но нека наистина и други колеги вземат отношение, ако смятат, че има смисъл.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:19, 1 декември 2024 (UTC) ::Според речника на българския език „култ“ е религиозна почит към божества, значи категорията „Предмети на култа“ би трябвало да включва предметите, които хората използват, за да отдават почит на божествата? Би ли споделил, Илиев, своето искрено мнение, защото е възможно наистина да има различни интерпретации. „Религиозни предмети“ ли би било по-подходящо, или изобщо да няма такава категория? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:17, 1 декември 2024 (UTC) ::: Изглежда, че е окей да има такава категория. В случая сгреших, че просто търсих аналогични категории на други езици (а то може и пак да има, но да не съм ги намерил). Но понятието явно си е утвърдено поне в археологията. Няма смисъл да изказвам повече лично мнение, без поне малко да прочета по темата.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:26, 1 декември 2024 (UTC) :Казахте нещо за опитността. Опитността в Уикипедията се отнася за това, как да се създаде нещо технически (нова статия, нов портал, нова категория), а не каква да е тя. Всичко останало са знания. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 15:19, 1 декември 2024 (UTC) :: Fair enough. Човек цял живот се учи. Е, има и такива, които смятат, че вече всичко знаят.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:28, 1 декември 2024 (UTC) : „Култови предмети“ като че ли е рутинно използвано в археологията (и тук [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/култов/]), „Предмети на култа“ поне на мен ми звучи по-необичайно. Не съм сигурен дали „култови предмети“ и „религиозни предмети“ е напълно идентично, но изглежда има достатъчно застъпване, за да има само една категория (и тогава връзката би трябвало да е към {{Q|6418726}}, независимо кое име се предпочете). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:30, 2 декември 2024 (UTC) :: Благодаря ти! Оказа се, че на руски си има категория с идентично име [[:ru:Категория:Предметы культа]], в която наистина влизат дори свещите, затова махнах накрая с ръка. :: Освен в археологията иначе, видях, че терминът се споменава и в богослужебен контекст, [https://synpress-classic.dveri.bg/04-2002/08-01.htm например]: „Осигуряването на българските църковни общини с "предмети на култа", т. е. с богослужебни одежди, книги, свещници, потири и друга утвар беше грижа на Св. Синод на БПЦ.“ Сега, тук се споменават „свещници и друга утвар“; не можах да намеря категорична дефиниция какво влиза в „утвара“, но изглежда, че поне някои видове свещи влизат. Дали това е основание [[Свещ]] да влезе в категорията, продължавам да се чудя. В руската Уикипедия е така, в английската действително по-скоро няма съвсем същата категория. За мен остават леко неясни границите на обхвата. :: В крайна сметка не настоявам нещо непременно да се променя, освен ако не се получи някакъв консенсус, че е нужно. В първия момент -- явно погрешно -- ми се стори, че е някакво напълно самоинициативно залитане. Обичайно проверявам, преди да пиша, но тоя път направих грешка и първо писах. :) Но може би няма лошо -- когато дискусията е културна и конструктивна, рядко е напълно излишна.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 2 декември 2024 (UTC) :::На руски '''''утварь:''''' най-общо обозначение на изкуствено създадени и подвижни предмети от интериора, съвкупност от предмети, принадлежности на някое домакинство. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 19:12, 3 декември 2024 (UTC) :::: Домакинство на култа?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 22:17, 4 декември 2024 (UTC) :Подобни въпроси обикновено възникват, когато в даден момент е преведена категория от рускоезичната Уикипедия, а те имат навика да си създават дърво на категориите, което не е "синхронизирано" с Уикипедията майка. Технически погледнато [[:ru:Категория:Предметы культа]] е съвкупност от [[:en:Category:Religious objects by religion]] и [[:en:Category:Religious objects]], които са на две различни нива. Другият проблем при подобни случаи е лошият/директен превод - Предметы культа се превежда Религиозни предмети. Неслучайно на испански е "Objetos de culto religioso", а на полски "Przedmioty kultu religijnego". Спокойно можем да свържем категорията с "Religious objects" и да я преименуваме на Религиозни предмети (обекти също не е добър превод). [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:43, 3 декември 2024 (UTC) ::Култ е понятие много по-широко от религията, а религията е подмножество на култа. Религията е „набор от морални норми и тип поведение, произтичащи от вярата в съществуването на свръхестествен свят и свръхестествени същества“, докато култ е „почитание, поклонение“ пред нещо. Имаме „религиозен култ“, „култ на личността“ и т.н. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 11:42, 3 декември 2024 (UTC) ::: Струва ми се, че е добре да имаме по-ясна дефиниция. Дори ако се ограничим само до „организираните“ култове, маратонките на Найки [[:en:Heaven's Gate (religious group)#Mass suicide|също трябва да влязат в категорията]]. Ако включим „де факто“ култовете, продуктите на [[Епъл]] също биха могли да се класират. От „баналните“ култове [[Бельо]] би било очевиден кандидат за включване. ::: Питам се също дали в категорията влизат символите: ако влезе [[Кръст]], трябва да влязат също [[Червена звезда]], [[Сърп и чук]], [[Свастика]], [[Пентаграм]], а най-вероятно и [[Летящо спагетено чудовище]]. За [[Фалос]] дори не се питам, защото изглежда очевидно. И понеже споменавате култа към личността, кои биха били неговите „предмети“, които бихме включили в категорията?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:21, 3 декември 2024 (UTC) :::: [[Мавзолей на Георги Димитров]]. {{D}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:21, 3 декември 2024 (UTC) ::::: {{D}} {{like}} <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:26, 3 декември 2024 (UTC) :::Ако култ в контекста на категорията е по-общо понятие от религия, защо сте добавили категория религия като единствена надкатегория? [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 15:26, 3 декември 2024 (UTC) == Discussion == Sorry for my use of English, you may be interested in the discussion [[:meta:Steward_requests/Miscellaneous#Interface_admin_request_on_bgwiki|here]] [[Потребител:Matrix|Matrix]] ([[Потребител беседа:Matrix|беседа]]) 19:55, 5 декември 2024 (UTC) == Отново за локалните CSS и JS == : ''Продължение на [[Уикипедия:Разговори/Архив/2024/ноември#Оптимизиране на локалните CSS и JS]]'' Някакви вече се оплакали, че имат проблем с тъмната тема, и дори искали от глобалните админи да ни разкарат част от CSS-а. Последно писали на стюардите да ги направят интерфейсни админи при нас, които вместо това любезно ме пингнаха. Писах им, че ще опитам да прегледам нещата и евентуално да направя нещо по въпроса. Уви, няма закътан пристан от ветровете на промените [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Искането към стюардите: [[:m:Steward requests/Miscellaneous#Interface admin request on bgwiki]]<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 23:47, 5 декември 2024 (UTC) : А, той бил писал по-горе. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:23, 6 декември 2024 (UTC) ::background, който е основният проблем според мен може да се махне. Проверих и на двете векторни теми. Оригиналният цвят на фона е почти същият -rgb(249, 249, 249) e зададен в проблемния код, а ако се премахне остава rgb(248, 249, 250). За другия код трябва да погледна малко по-детайлно, но мога да го направя другата седмица. По-големият проблем са цветовете зададени твърдо в самите статии – там ще имаме доста работа, но трябва да видя старите кодове за импортиране на всички статии в локална база от данни и да се опитам да генерирам списък със статии за коригиране. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:59, 6 декември 2024 (UTC) ::: Благодаря ти! Документацията не е идеална, но след известно търсене намерих най-сетне [[:mw:Recommendations for night mode compatibility on Wikimedia wikis]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:21, 6 декември 2024 (UTC) == Благодарност == Само минавам да ви поздравя и благодаря за усилията, които полагате, за да поддържате българската версия на Уикипедия, толкова години. Бъдете здрави! [[User:5ko|Петко]] 12:04, 6 декември 2024 (UTC) : А, да, днес е годишнина някаква. {{D}} Поздравления и от мен. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:05, 6 декември 2024 (UTC) :: Благодаря, [[User:5ko|Петко]], поздравления за вас, които сте свършили неимоверната работа по създаването ѝ! Преди една година стана дума, че някой път като идвате насам ще се обадите и ще огранизираме среща; сигурна съм, че много хора ще се зарадват да го направим :). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 15:10, 6 декември 2024 (UTC) == План за CSS == Ок, предлагам следното: # Прехвърляме целия Common.css в джаджа <code>LegacyStyles.css</code>, с [[:mw:Extension:Gadgets#Options|тип ''styles'' и параметър ''default'']], т.е. зареждаща се автоматично за всички потребители, включително IPта. Това би позволило по-лесно тестване на следващи промени като човек си изключи джаджата и си добавя части от кода в нея в локалния си common.css. Може би има и по-гурувски начини за игнориране на Common.css, но този ми се вижда дуракоустойчив и най-вече достъпен. # Постепенно добавяме и други джаджи от същия тип, в които прехвърляме от ''LegacyStyles'' код, който действително е полезен: например класовете за подравняване на текст в колони. Идеята е кодът да бъде подреден и групиран тематично, особено ако би било полезно да може да бъде изключван от потребителите при желание. # Накрая някаква, но желателно много малка част от кода може да се върне в Common.css. Според мен единствено неща, които са абсолютно нужни и достатъчно прости (ако не са достатъчно прости, значи най-вероятно не са абсолютно нужни). Бих започнал с точка 1 още сега, за да можем да тестваме по-свободно. Това прехвърляне поне е съвсем просто. Всъщност, ето предложението: {{gh|wikipedia-ui/pull/20}} Ping {{@|Петър Петров|StanProg|Nk}}<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:58, 6 декември 2024 (UTC) : Това добре като първа стъпка, но какво следва? Да се тества върху всички теми + тъмен режим какво се случва с премахването на всяко парче и да се решава какво следва? Изглежда доста работа. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:12, 6 декември 2024 (UTC) :: [[Потребител:Nk|Спас Колев]], истината е, че не знам как би изглеждала Уикипедия без нещата в Common.css (може би наистина има начин да го тествам и сега, но ми е малко тегаво с времето да ровя как може да стане). :: Ако се окаже, че изглежда горе-долу сносно, като следваща стъпка ще предложа да изключим LegacyStyles по подразбиране. На когото не му пука за тъмни схеми и мобилен изглед, но държи на предишното оформление, може просто пак да си я включи от настройките. А който би искал конкретни неща да работят и с всички тези различни облици, теми и устройства, може вече да си се занимава -- колкото време иска и когато може -- да ги прехвърля в отделни джаджи. :: Ако нещата изглеждат доста счупени, тогава LegacyStyles си остава включен по подразбиране. Останалото обаче е сходно: който има интерес, може да се занимава да оправя конкретни неща. Примерно аз мога да се захвана да оправям разни проблеми с тъмната схема, защото напоследък я ползвам, а много неща действително изглеждат дразнещо счупени с нея.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:25, 6 декември 2024 (UTC) ::: Още малко за последния вариант. LegacyStyles си стои включено по подразбиране, така че за всички редактори външна разлика няма. Междувременно оправяме едно-две-три неща. И съобщаваме тук: който иска, може да си изключи LegacyStyles и да включи тези джаджи и да се обади, ако има проблеми. ::: Това би позволило тестването да се прави от повече хора и най-вече да е ''opt in'' -- който иска да тества, поема и рисковете от счупване. Останалите си карат както досега -- докато не получим достатъчна обратна връзка, че нещата изглеждат добре и може да изключим LegacyStyles за всички.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:07, 6 декември 2024 (UTC) :: Може би само да допълня нещо, което писах и още първия път като повдигнах темата. Уикипедия би трябвало да изглежда задоволително и без никакъв локален CSS. Ако някъде се чупят някакви неща, то би било защото сме се опитвали да ги натаманим да изглеждат по различен начин от този, който Уикипедия предлага по подразбиране. И именно тези натаманявания апелирам да минимизираме, за да не изпадаме повече в подобни ситуации. Факт е, че хората се ентусиазират да направят нещо шарено, но има причини минималистичните интерфейси да са били винаги популярни и може би да стават още по-популярни.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:32, 6 декември 2024 (UTC) : Бях го писал по-горе, но да повторя и тук. Идеята ми е накрая LegacyStyles да не бъде повече включен по подразбиране и в него да останат само неща, които отделни потребители може да искат да продължат да виждат като оформление, дори и с цената да се чупят други облици, цветови схеми или мобилен изглед. И, много важно, без никакво обещание за поддръжка. : В останалите джаджи и евентуално в Common.css виждам да остане само код, за който преценим, че съотношението между ползите от него и ресурсите за бъдеща поддръжка е приемливо. Това би се отнасяло най-вече до джаджите с параметър ''default'', т.е. включени за всички по подразбиране, дори IP-та, и още повече за евентуален код в Common.css. : Лично аз бих се радвал да обособим някои шарении в отделни джаджи, може би дори като алтернативни варианти. Типичен пример за мен биха били инфокутиите, за които далеч повече харесвам минималистичното оформление в английската и други уикипедии. Особено пък когато тези оформления всъщност не биха изисквали локален CSS, който да е нужно да се пипа при всяка бъдеща нова промяна в интерфейса.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:15, 6 декември 2024 (UTC) :Давай, и аз нямам по-добро предложение. Кажи кога ще го сложим, за да сме повече хора на линия. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:51, 7 декември 2024 (UTC) :: На теория нищо не трябва да се промени за потребителите от стъпка 1. Може би ако кеширането от сървърна страна не е идеално, би могло да има някакви странности, но дори това изглежда малковероятно и, ако все пак се случи, трябва да е за не повече от няколко минути. :: Все пак, ако искате да го направим утре вечер, примерно към 20 българско време, т.е. 18-20 европейско и 10-13 американско време?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:17, 7 декември 2024 (UTC) :::Ще гледам да успея. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 02:04, 8 декември 2024 (UTC) :::: Благодаря! Ще го мърджна към 20:00, така че в следващите няколко минути ботът да го приложи тук.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::: {{да}} [[Специални:Приноси/JSS 9]] <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:04, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Благодаря и аз. Не съм сигурен кое как е било преди, но ако отворя анонимен прозорец в инфобокса на [[Война]] примерно има странни точки в началото. Нормално ги няма (сигурно имам друг изглед). Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:54, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]], хммм, странно, джаджата сякаш не работи за нерегистрирани – а би трябвало да работи.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:58, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: По-точно някои неща – защото други работят. Това прилича на проблем с кеширането. Нека поцъкаме още малко и да видим.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:01, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: Може да е някакъв проблем с припокриващи се стилове. Прилича и на това, защото повечето неща изглежда да си работят. Същите хоризонтални списъци работят на други места, където сме ги използвали. Възможно е Common.css и джаджите да имат различни приоритети -- или дори да е банален въпрос на ред на зареждане на стиловете от различните източници.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:10, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: След известно ровене с dev tools, все пак прилича на проблем с кеширане. Джаджата въобще не се зарежда на някои страници -- за което не се сещам за друга причина.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:21, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: Това с кеширането не е необичайно, само да уточня. Забелязвал съм го и преди, но е рядко -- както и в случая само за отделни страници и тип заявки. Не бих се учудил, наистина, за нерегистрирани потребители да се ползват по-дългосрочни кешове. Но трябва да се оправи само̀, без да е нужно нещо да правим специално.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:38, 8 декември 2024 (UTC) ::::::: Началната вече изглежда както досега и за нерегистрираните. В някакъв момент и останалите случаи като [[Война]] трябва да се оправят.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:38, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::Дано си прав. [[Черен петък]] изглежда по-зле. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 20:50, 8 декември 2024 (UTC) :::::::::Изчистих кеша на страницата ръчно и се оправи. Значи си прав, чакаме. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 20:55, 8 декември 2024 (UTC) ::::: Джаджата изглежда да работи според очакванията. Докато си стои включена, всичко изглежда както досега. Когато се изключи, има проблеми с наши изобретения -- няма ги двете колони на начална страница, а {{ш|Последни промени}} излиза доста разхвърлян. Тези неща може да се оправят, разбира се. ::::: Следващата стъпка според мен: на когото му се тества, изключва си Интерфейс -> Старо оформление от джаджите и гледа с какъв ''минимален'' код (тествайки накрая винаги и с локалния common.css) биха се оправили едни или други промени. ::::: Този код според мен може да разпределим на няколко места: :::::* където е възможно – като стил на съответните шаблони: [[:en:WP:TSTYLE]], :::::* в останали случаи, където кодът може да бъде обособен тематично, и особено, ако би било полезно да може да бъде изключван при желание – в нови гаджети, :::::* в останали случаи, където кодът практически сигурно ще е нужен постоянно и за всички – в нов гаджет LocalStyles.css или нещо подобно, :::::* в останали, особено специални случаи, за крайно ограничен и абсолютно сигурно задължителен CSS – директно в Common.css. ::::: Ако се чудите с какво би бил полезен LocalStyles.css в сравнение със слагане просто в Common.css – както и в момента, ползата е, че джаджата може да се изключи, докато Common.css не можете да изключите. Така, при нужда от някакво дебъгване на визуални проблеми, лесно може да се елиминира като „шум“ нашия локален код. Такова тестване ще може да направи всеки регистриран редактор и то, което е не по-малко важно, без да засяга останалите потребители. За тестване на „изключване“ на Common.css ще е нужен интерфейсен администратор – и това ще засегне всички потребители. ::::: Засега зор нямаме. Когато оправим по-съществените неща, може по подразбиране да изключим джаджата. Ако междувременно сме си свършили добре работата, и тогава няма да имаме зор. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:32, 8 декември 2024 (UTC) ::::: П.П. Лично аз ще си изключа джаджата и известно време просто ще си ползвам Уикипедия така, за да събера впечатления къде има проблеми без нея, и съответно за кои неща ще трябва да добавим нужния CSS код.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 8 декември 2024 (UTC) == Използване на ft, вместо около == : ''Преместено от [[Потребител беседа:Carbonaro.]]''<br><span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:56, 8 декември 2024 (UTC) Кажете, каква ви е мотировката за връщането на ''ft'', вместо ''около.'' В Уикипедията такива идиотски преводи стоят кат ''Бе Ем Ве'' (BMW) и ББЦ (BBC)… , а вие изправяте това което има български превод? И колко българи знаят какво значи? Те ''Белчо и Сивушка'' не знаят кои са, та камо ли ft. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 04:35, 28 ноември 2024 (UTC) :[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], „около“ е неправилен превод. Така не става ясно живял ли е през този период, управлявал ли е, или е достигнал разцвета си. Ако не можем да намерим подходяща заемка, най-добре да не бутаме, защото се променя смисълът. Вярно е, че читателят може да се затрудни, но по-добре ли би било, ако го подведем? Също моля те, обръщай внимание на граматичните особености, не само да правиш забележки. След предлог например не се употребява пълен член (с много малки изключения). Запетаи обикновено не се употребяват след обстоятелствено пояснение: „След Втората световна война{{color|red|''','''}} се установява в България“. Разбира се, това не е в сила, когато важат други правила: „След Втората световна война, изглежда, се установява в България“. Но не оставай с грешно впечатление! Всички оценяваме усилията, които влагаш. Факт е, че хиляди статии имат нужда от подобрение, и е хубаво, когато се намират хора, които с интерес вършат тази работа. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:10, 28 ноември 2024 (UTC) ::Между другото и най-великите писатели са ползвали коректори. Нищо лично. Все пак за ''около'' не сте прав. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:30, 28 ноември 2024 (UTC) ::В статията за Никомах ''около'' стои вече 13 години и никой не е помислил да го промени на ''floruit.'' А около и означава по средата, в разцвета. ::И още един въпрос. Защо махнахте препратките към конституцията и правилника? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 06:17, 28 ноември 2024 (UTC) :::Не съм съвсем съгласен. Двете конструкции внушават различни значения. :::{| class="wikitable" | Никомах Геразски (ок. 60 г. – ок. 120 г.) е древногръцки философ, математик и музикален теоретик. || Вероятно става дума за датата на раждане и смърт. |- | След административната реформа на Диоклециан (упр. 284 – 305 г.) провинцията попада в окрупнения диоцез Тракия. || Взето от статията „[[Специални:PermaLink/12294090|Долна Мизия]]“. |- | Баща му Никомах (ок. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III. || Създава се впечатлението, че точният период на неговото управление не е ясен. |} :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:51, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Съгласен съм с Карбонаро - това не е около. Floruit си означава най-често периодът, в който личността е засвидетелствана да е била активна и се използва в историческата наука в латинската форма. Никога обаче не съм виждал употреба на български. Така или иначе смятам, че трябва са си се остави на латински floruit. Съкращението нормално е фут. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:00, 6 декември 2024 (UTC) ::::: Моите две стотинки: трябва да се направи {{ш|floruit}} и, ако се сметне правилно, {{ш|fl.}} и да се преведе поне минимално [[:en:Floruit]] за прости хора като мен. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 6 декември 2024 (UTC) ::::::Колко %-та от българите знаят какво означава съкр. ft, даже думата floruit? Просто питам. А „около“ с една дата е подобно на дантевото: „На попрището жизнено в средата“. Защо да не е най-активния период? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:32, 7 декември 2024 (UTC) :::::::Защото „около“ създава впечатлението, че датата на управление не е известна. Има разлика между „Бил е на власт около 1250 г.“ и „Управлявал от 1246 до 1251 г., като достига разцвета си през 1249 г., когато пленява...“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:58, 8 декември 2024 (UTC) ::::А не трябва ли да е fl. c. 375 пр.н.е. – по примера за Никомах в таблицата; и поначало, когато се посочва една единствена година и тази година се разглежда като ''най-вероятната'' година на кулминация в разцвета? Освен това, ако ще се използва '''fl.''', според мен трябва да се използва и '''c''' (circa) вместо около, а вграждането на връзка към статия за смисъла на използването понятие/съкращение или изскачащо прозорче за мен е задължително – в подкрепа на направеното предложение в този смисъл за шаблон. Оттук следва (за мен) въпросът дали да не се използва и AD (Anno Domini) или AC (ante Christum) за консистентност – когато се посочва период или година от преди новата ера/преди Христа, да е изцяло на латински.<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 10:57, 8 декември 2024 (UTC) :::::Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в [[Уикипедия:Стил]]. <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:00, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия, просто показва, че не става ясно как трябва да се интерпретира, ако се използва само „около“. Иначе за използването изцяло на латински изрази съм категорично против. Като българска артернатива за ''fl.'' дали не можем да използваме „разцв.“, например „Никомах (разцв. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III“? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:05, 8 декември 2024 (UTC) :::::::{{цб|Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия}} :::::::[[Аристотел#Биография|Аристотел#Биография]] :::::::[[En:Nicomachus (father of Aristotle)|Nicomachus (father of Aristotle)]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:09, 8 декември 2024 (UTC) :::::Много интересно предложение. Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:50, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::Да, благодаря. Всъщност оттам тръгна всичко, когато Niki Yooff [[Специални:Diff/12425434|промени]] „''fl.'': 375 г. пр.н.е.“ на „около 375 г. пр.н.е.“, но с това се променя и значението. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:53, 8 декември 2024 (UTC) :::::::::Да, променя се значението при замяна на fl. с около, без да става ясно това „около“ за какъв аспект от живота на Никомах се отнася; но и fl.: 375 г. пр.н.е., струва ми се, също не е съвсем изрядно – в статията в Уикипедия на английски е fl. c., тоест ''около'' тази година, но действително конкретно по отношение на периода на активност, което именно се разбира от комбинацията fl. c. (коригирано поради счупване от препратката към статията в en.Wikipedia – 19:09, 8 декември 2024 (UTC)).<br> :::::::::{{цб|Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в Уикипедия:Стил. ~ Pelajanela // беседа 11:00, 8 декември 2024 (UTC)}} <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:47, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::::Да, да, видях. Чувствай се свободна да го направиш. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::::{{цб|Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“}} ::::::За мен този коментар е пример за фалшива аналогия:<br> ::::::[[file:FLICC_Taxonomy_of_Logical_Fallacies.jpg|600px]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:33, 8 декември 2024 (UTC) :::::::И в какво видяхте фалшивата аналогия? :::::::Искам да кажа, че някой неща се „побългаряват“ изкуствено, а там където трябва да се пише на български присъстват: ''ft'', ''floruit'', ''AD'', ''AC'' и т.н. [[Потребител:Niki Yooff|<span style="font-family:'Comic Sans MS';color:navy;text-shadow: 2px 2px 2px grey;">Niki Yooff</span>]] 23:45, 8 декември 2024 (UTC) : Като лаик, единствено с непретенциозен любителски интерес към историята, да попитам пак: ако ''floruit'' действително се използва в научната литература и на български, не би ли било най-добре да се преведе (или напише) [[:en:Floruit]] и да се въведат {{ш|floruit}} и {{ш|fl.}}, които да сочат към тая статия? Така няма да е проблем, че читателите може да не са запознати с термина. То поначало не се очаква Уикипедия да е писана като за първи клас. Затова именно служат препратките – читателят да може да разбере какво означават непознати му понятия.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:01, 8 декември 2024 (UTC) ::Или тук, или в „Уикиречник“, както е понастоящем шаблонът {{ш|fwiw}}, но във всеки един случай е добра идея. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:10, 8 декември 2024 (UTC) ::: Не бих разчитал на нашия Уикиречник. Там лесно може да бъде вандализирана и никой да не забележи с години. И с fwiw може да стане, но то поне не е в статии.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:13, 8 декември 2024 (UTC) clxuer0mav879ey2mqjg97xxjp7ujsm 0 72801 12435250 12130895 2024-12-08T20:16:08Z InternetArchiveBot 282151 Add 1 book for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435250 wikitext text/x-wiki {{Елементарна частица |Име= Фотон |Снимка= Sem X photon.svg | описание = Излъчване на фотон |[[Бозон]] |γ<sup>0</sup>, hν | |γ<sup>0</sup> |предсказана теоретично:<br>[[Алберт Айнщайн]]<br>открита експериментално:<br>[[Артър Холи Комптън]] ([[1923]]) |0 в покой |0 [[Кулон|C]] |1 |0 |0 |стабилен | [[електромагнитно взаимодействие|електромагнитно]] }} '''Фотон''' ({{lang|el|на=от|φωτός}} – [[светлина]]) е [[елементарна частица]], един от [[Калибровъчен бозон|калибровъчните бозони]], който е преносител на [[квант]] [[енергия]] на [[електромагнитно излъчване|електромагнитното излъчване]]. Отличава се от другите елементарни частици по това, че има нулева [[маса]] в покой, което означава, че във [[вакуум]] се движи със [[скорост]]та на [[светлина]]та. Като всички [[квант]]и, фотонът притежава двойствена [[природа]] – свойствата на [[частица]] и [[вълна]] едновременно. Това явление се нарича [[корпускулярно-вълнов дуализъм]]. Вълновите свойства на фотона се проявяват чрез [[пречупване|рефракция]] от леща и [[интеференция|деструктивна интерференция]]. Освен енергия фотонът има [[Импулс (механика)|импулс]] и [[Поляризация (вълни)|поляризация]]. Той следва законите на квантовата механика, което значи, че тези характеристики нямат ясно определени стойности за даден фотон. По-скоро те се определят от вероятността да бъде измерена известна поляризация, позиция или импулс. Например, въпреки че фотон може да възбуди дадена молекула, често е трудно да се определи предварително коя точно. Гореспоменатото определение на фотона като носител на електромагнитното излъчване често се употребява от [[физик|физиците]]. Обаче в теоретичната физика той често се смята за преносител на всякакви електромагнитни взаимодействия, включително магнитни полета и електростатично отблъскване на едноименни заряди. Идеята за фотоните намира приложение в много области като например във [[фотохимия]]та и при микроскопи с висока разделителна способност. == История == === Теоретично предсказване === [[Файл:Fog-laser.jpg|мини|ляво|Лазерни ефекти в мъгла]]Идеята за квантовия характер на излъчването и поглъщането на електромагнитна енергия е въведена за първи път от [[Макс Планк|Планк]] в [[1900]] година за обяснение на [[топлинно излъчване|топлинното излъчване]] на [[абсолютно черно тяло]]. Името ''фотон'' дава американският физико-химик [[Гилберт Нютон Люис]]<ref name="Lewis1926">{{cite journal | last=Lewis | first = GN | authorlink = Gilbert N. Lewis | title = The conservation of photons| url=https://archive.org/details/sim_nature-uk_1926-12-18_118_2981/page/n8 |journal = [[Nature (journal)|Nature]] | year = 1926 | volume = 118 | pages = 874–875}}</ref> през [[1926]] година. Съвременната теория за фотона е разработена от [[Алберт Айнщайн]]<ref name="Einstein1905">{{cite journal | last = Einstein | first = А | authorlink = Albert Einstein | year = 1905 | title = Über einen die Erzeugung und Verwandlung des Lichtes betreffenden heuristischen Gesichtspunkt (trans. A Heuristic Model of the Creation and Transformation of Light) | journal = Annalen der Physik | volume = 17 | pages = 132 – 148}}.</ref><ref name="Einstein1909">{{cite journal | last = Einstein | first = A | authorlink = Albert Einstein | year = 1909 | title = Über die Entwicklung unserer Anschauungen über das Wesen und die Konstitution der Strahlung (trans. The Development of Our Views on the Composition and Essence of Radiation) | journal = Physikalische Zeitschrift | volume = 10 | pages = 817 – 825}}.</ref><ref name="Einstein1916a">{{cite journal | last = Einstein | first = A | authorlink = Albert Einstein | year = 1916a | title = Strahlungs-emission und absorption nach der Quantentheorie | journal = Verhandlungen der Deutschen Physikalischen Gesellschaft | volume = 18 | pages = 318}}</ref><ref name="Einstein1916b">{{cite journal | last = Einstein | first = A | authorlink = Albert Einstein | year = 1916b | title = Zur Quantentheorie der Strahlung | journal = Mitteilungen der Physikalischen Geselschaft zu Zürich | volume = 16 | pages = 47}} Also ''Physikalische Zeitschrift'', '''18''', 121 – 128 (1917).</ref> в периода [[1905]] – [[1917]] като опит да се обяснят различни експерименти, един от които е [[фотоелектричен ефект|фотоелектричният ефект]]. Концепцията за фотона допринася за много нови теории и открития ([[лазер]]а, [[кондензация на Бозе-Айнщайн|кондензацията на Бозе-Айнщайн]], [[квантова теория на полето|квантовата теория на полето]]), както и практически приложения във [[фотохимия]]та и компютърната томография. Съгласно стандартния модел във физиката на [[елементарна частица|елементарните частици]], фотоните са отговорни за съществуването на всички електрични и магнитни полета като следствие от симетрията на физичните закони по отношение на [[време]]нните и [[пространство|пространствените]] координати. === Експериментално доказателство === През [[1922]] г. [[Артър Холи Комптън|Артър Комптън]] наблюдава, описва и теоретически обосновава ефекта (по-късно наречен [[ефект на Комптън]]) на изменение на [[дължина на вълната|дължината на вълната]] на рентгеновите лъчи, вследствие разсейване от свободни [[електрон]]и. С това експериментално е доказано съществуването на фотона. Впоследствие [[Валтер Боте|Боте]] и [[Ханс Гайгер|Гайгер]] провеждат опит, който се оказва доказателство на откритието на Комптън. Опитът се състои в това, че на всеки избит фотоелектрон (тоест слабо свързан електрон, избит от фотон, обикновено от някоя от горните Борови орбити) трябва да съответства разсеян фотон, чиято дължина на вълната е различна от първоначалната. Тази дължина на вълната е свързана с Комптъновата, а ъгълът, който траекторията на фотона сключва с избития електрон, е определен от формула, която Комптън извежда теоретично. Опитната постановка се състои в това, че регистрирайки избит фотоелектрон, ние трябва да сме предвидили според горе дадената зависимост на Комптън къде (под какъв ъгъл) и с каква честота (дължина на вълната) трябва да регистрираме еластично разсеян фотон. Опитът, който е проведен отлично, отговаря на зависимостта дадена от Комптън, като в 99% на всеки регистриран фотоелектрон съответства очакваният фотон. Опитът е известен като [[опит на Боте-Гайгер]] ([[1925]]). За това си откритие Комптън получава [[Нобелова награда]]. == Характеристики == === Енергия === [[Енергия]]та на фотона е неговата главна характеристика. Във вакуум той се движи със скоростта на светлината и [[енергия]]та му е <math>E \!</math>, а [[Импулс (механика)|импулсът]] му е <math>p \!</math>. Те зависят от неговата [[честота]] <math>\nu \!</math> или съответно [[дължина на вълната]] <math>\lambda \!</math>. :<math> E = \hbar\omega = h\nu = \frac{h c}{\lambda} </math> където ''h'' е [[константа на Планк|константата на Планк]], ''c'' е [[скорост на светлината|скоростта на светлината]] във вакуум и <math>\lambda</math> е [[дължина на вълната|дължината на вълната]] му. Той се различава от класическата вълна, която може да приема или отдава произволни количества [[енергия]]. За видимата светлина енергията, която пренася един фотон, е равна на: :<math>E = \frac{hc}{\lambda} = \frac{(6,626\cdot 10^{-34}J\cdot s) (2,998\cdot 10^{8}m / s)}{555 nm}\approx 2,22 eV</math> ([[електронволт]]а) където 555 nm е дължината на вълната, към която човешкото око е най-чувствително (зелената светлина). :<math> p = \hbar k = \frac{h}{\lambda} = \frac{h\nu}{c} </math> където <math>\hbar = h/2\pi \!</math> е константата на Дирак или редуцираната [[константа на Планк]]. === Маса === Масата на фотона в покой е равна на нула. На практика обаче не съществуват фотони в покой, тъй като това би означавало, че се намират в безкрайно плътна среда (с безкраен показател на пречупване). === Скорост === Скоростта, с която се движат всички фотони, не зависи от тяхната енергия, а от средата в която се движат. Във вакуум тя е равна на ''с'' (виж [[скорост на светлината]]). В среда с показател на пречупване n скоростта на фотоните е ''c/n''. === Интензитет === Интензитетът на електромагнитната вълна зависи от броя на нейните фотони, които преминават за единица време през единица площ от равнина, перпендикулярна на посоката на разпространение на фотоните (при [[кохерентност|кохерентни]] плоски вълни) или от повърхността на сфера с център излъчващото тяло (при радиално излъчване). === Символично представяне === Можем да мислим за фотоните като за „кутийки“, които се движат по определена траектория, или „по релси“. Товарът, с който са пълни, е енергията, която пренасят, като тя може да се товари и разтоварва. Скоростта не зависи от съдържанието им, а от „триенето по релсите“. == Вижте също == * [[Лазер]] * [[Светлина]] * [[Електромагнитно излъчване]] * [[Електромагнитен спектър]] == Източници == <div class="references-small" style="-moz-column-count: 2; column-count: 2;"> <references/> </div> {{Списък елементарни частици}} [[Категория:Бозони]] [[Категория:Квантова механика]] lr9xz9ioy454m3qhl8ieo87i73hj5p5 0 74392 12435417 12423317 2024-12-09T03:09:36Z Stephan1000000 253000 12435417 wikitext text/x-wiki {{актуализация}} {{към пояснение|Симпсън}} {{ТВ продукция | цветова гама = ed3133 | Име на български = Семейство Симпсън | Име в оригинал = The Simpsons | Създател(и) = [[Мат Грьонинг]] | Жанр = [[Ситуационна комедия|Ситком]] | Формат = [[Анимация]] | Актьори = [[Дан Кастеланета]]<br>Джули Кавнър<br>[[Нанси Картрайт]]<br>Ярдли Смит<br>[[Ханк Азария]]<br>[[Хари Шиърър]]<br>Памела Хейдън<br>[[Трес Макнийл]]<br>[[Ръси Тейлър]]<br>Маги Росуел<br>Кевин Майкъл Ричардсън (от сезон 27)<br>[[Грей Делайл|Грей Грифин]] (от сезон 31) | Продуцент(и) = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Ал Джийн<br>Джеймс Л. Брукс<br>Мат Грьонинг<br>Сам Саймън | Страна = {{USA}} | Език = [[Английски език|английски]] | ТВ Канал = [[Fox Broadcasting Company|Fox]] | Излъчване = 17 декември 1989 г. – | Списък с епизоди = Списък с епизоди на Семейство Симпсън | Времетраене = 21 – 24 минути | Формат на картината = SD: 4:3, 480i/576i (1989 – 2009)<br>[[HDTV|HD]]: 1.78:1, 1080i (2009 – ) | Формат на звука = | Официален уебсайт = http://www.thesimpsons.com/index.html | Страница в IMDb = 0096697 | Страница в TV.com = the-simpsons |сезони=36|Епизоди=776}} '''„Семейство Симпсън“''' ({{lang|en|The Simpsons}}) е най-дълго просъществувалият [[Кино на САЩ|американски]] [[Анимация|анимационен]] [[ситуационна комедия|ситком]] по идея на [[Мат Грьонинг]], носител на [[награда Еми]], дебютирал на 17 декември 1989 г. по телевизия [[Fox Broadcasting Company|Fox]].<ref>{{cite book|last=Ortved|first=John|title=The Simpsons: An Uncensored, Unauthorized History|url=https://books.google.com/books?id=jcJMPiM0tCwC&pg=PA287|accessdate=2 февруари 2014|date=12 октомври 2010|publisher=Faber & Faber|isbn=978-0-86547-939-5|page=287}}</ref><ref>{{cite book|author=Facts On File, Incorporated|title=Animation|url=https://books.google.com/books?id=GXwBT9CuU-sC&pg=PA9|accessdate=2 февруари 2014|year=2010|publisher=Infobase Publishing|isbn=978-1-4381-3249-5|page=9}}</ref><ref>{{cite book|last1=Irwin|first1=William|last2=Conard|first2=Mark T.|last3=Skoble|first3=Aeon J.|title=The Simpsons and Philosophy: The D'oh! of Homer|url=https://books.google.com/books?id=SjKhSR33J8gC&pg=PA1972|accessdate=2 февруари 2014|date=21 август 2013|publisher=Open Court|isbn=978-0-8126-9694-3|page=1972}}</ref> Основан е на кратките епизоди, първоначално излъчвани в ''„Шоуто на Трейси Улман“''. Продуцира се от Gracie Films за [[20th Century Fox]]. Според някои критици „Семейство Симпсън“ е сред най-добрите телевизионни предавания. През 1998 г. списание „[[Тайм]]“ го определя като най-добрия телевизионен сериал на 20 век, а [[TV Guide]] го класира сред 10-те най-велики предавания на всички времена през 2002 г. Крайно [[сатира|сатирично]], шоуто осмива много аспекти на [[общество|човешкото общество]] и негови отделни [[човек|представители]], но най-вече пародира живота на „средностатистическия американец“, американската култура, общество и дори самата [[телевизия]], като оказва голямо въздействие върху поп културата след [[Студена война|Студената война]]. „Семейство Симпсън“ е една от анимациите пионери, предназначени за възрастна зрителска аудитория. Много известни личности са [[дублаж|озвучавали]] собствените си пародийни образи в отделни епизоди на [[сериал]]а. Отделно епизодите засягат различни проблеми на обществото – [[затлъстяване]]то, [[анорексия]]та, пушенето на [[марихуана]], половата и расова [[дискриминация]], [[хомофобия]]та, [[религия]]та, [[политика]]та и нейните представители, различни алогизми от съвременното общество. През 2010 г. списание „Ентъртейнмънт уикли“ класира главния герой на „Семейство Симпсън“ Хоумър на 1-во място в списъка на най-великите анимационни герои, а [[BBC]] го качва начело на класацията за най-великите американци (освен че е първи, той е и единствения измислен участник в класацията). През 2002 г. списание [[TV Guide]] дава на Барт и Лиса Симпсън 11-о място в списъка на най-великите анимационни персонажи. През годините предаването печели 34 награди Еми, 34 награди Ани и Пийбоди, а 14 януари 2000 г. „Семейство Симпсън“ са удостоени и със звезда на [[Алеята на славата]]. През 2009 г. Мардж Симпсън става първият измислен герой, влязъл в [[Playboy]]. „Семейство Симпсън“ запазва характерния си хумор, който понякога е приеман отрицателно. Например руският юрист Игор Смиков започва съдебно дело срещу сериала, по обвинения в „пропагандиране на бруталност, наркотици и насилие.“<ref>[https://translate.google.bg/translate?hl=en&sl=tr&u=http://www.gazetevatan.com/simpson-a-aihm-yolu-gorundu-65220-yasam/%3Ff%3Dmobil&prev=search www.gazetevatan.com]</ref> Смиков иска и 10 хиляди долара обезщетение за нанесени морални щети, но руският съд отхвърля обвиненията му. Понякога обаче дори и консервативни политици и много видни консерватори подкрепят сериала, защото възпитава зрителите на християнски и семейни ценности. От дебюта си на 17 декември 1989 г., шоуто е излъчило 768 епизода в 35 сезона и един пълнометражен филм – „[[Семейство Симпсън: Филмът]]“, който е пуснат на 27 юли 2007 г. == Продуциране и история == <div class="infobox" style="width: 40em; font-size: 85%; padding-left: 5px; width: 360px"> '''Списък на изпълнителните продуценти:''' * Сезон 1 – 2: Мат Грьонинг, [[Джеймс Брукс]] и Сам Саймън * Сезон 3 – 4: Ал Джийн и Майк Райс * Сезон 5 – 6: Дейвид Мъркин * Сезон 7 – 8: Бил Оукли и Джош Уайнстайн * Сезон 9 – 12: Майк Скъли * Сезон 13 – 32: Ал Джийн * Сезон 33 – до днес: Мат Селман и Ал Джийн[https://simpsonswiki.com/wiki/List_of_showrunners] </div> Героите от „Семейство Симпсън“ първоначално се появяват в „Шоуто на Трейси Улман“ под формата на кратки епизодчета, като първото носи заглавието ''Good Night'' (букв. „Лека нощ“) и е излъчено на 19 април 1987 г. Мат Грьонинг признава, че в началото са толкова грубо нарисувани, защото самият той не е можел да рисува добре, а аниматорите само следвали създадените от него образи. Тези кратки епизодчета са излъчвани и от [[BBC]] в Обединеното кралство, но не последователно, а някои от тях, включително ''Good Night'', са включени в специален епизод по случай честване на годишнина на сериала. Образите на героите са преработени от екип компании продуценти (днес познати като ''Klasky Csupo''). Продължителността на епизодите е удължена и сериалът е излъчван ежеседмично по Fox от 1989. Първият официален епизод е ''Some Enchanted Evening'' („Една очарователна вечер“) обаче за първи епизод е бил подготвян ''Simpsons Roasting on an Open Fire'' (букв. – „Симпсън се пекат на открит огън“), който е отхвърлен заради лошото анимиране. „Семейство Симпсън“ е истинският първи хитов сериал за Fox, първото шоу на телевизията, което влиза в топ 20 на най-високо оценените предавания на всички времена. Също така предизвиква спорове, тъй като Барт Симпсън е буен калпазанин, който прави белѝ и се измъква безнаказано. Родителски групи и техните говорители споделят, че анимационен герой като него е лош [[модел за подражание]] за децата. Когато на пазара излиза [[тениска]] с образа на Барт и надпис ''Underachiever ('And proud of it, man!')'' – „Под нивото съм (и се гордея от това, човече!)“ много рекламни стоки с образите на героите от сериала са забранени за продажба в държавните училища в няколко области в САЩ. Протестите срещу Барт рефлектират в началото на втория сезон в епизода ''Bart Gets an F'' (букв. – „Барт получава двойка“), където учителското ръководство иска Барт да повтори четвърти клас. В този епизод училищният съветник цитира тениската: „Той е под нивото… и се гордее от това“. В по-късен епизод има отново цитат – в ''Skinner's Sense of Snow'' („Разбирането на Скинър за сняг“) има училищно [[въстание]], децата успяват да се сдобият с личните си картони. Барт прочита своя „Под нивото е и се гордее от това… Колко старо е това нещо?“. През септември 1990 г. [[Барбара Буш]] казва в интервю за списание „[[Пийпъл]]“, че „Семейство Симпсън“ е най-тъпото нещо, което е гледала. Шест години по-късно в един епизод на анимацията [[Джордж Хърбърт Уокър Буш|Джордж]] и Барбара се преместват в Спрингфилд, но се махат, защото настъпва вражда между тях и Симпсън (в стила на [[Денис Белята]] и г-н Уилсън). И двата образа – на бившия президент и бившата първа дама са озвучени от актьори. В четвъртото колекционерско издание на [[DVD]] са представени кадри как Барбара и екипът на анимацията си разменят [[писмо|писма]]. В друго обръщение, Буш казва, че Америка трябва да е по-близо до семейство Уолтън, от колкото до семейство Симпсън, което кара Барт да заяви, че неговото семейство е като това на Уолтън – и двете чакат края на [[Голямата депресия]]. Сценаристите показват любовта си към кратки участия на известни личности и удължени имитации на съвременни и класически филми на ужасите, както и едва доловими визуални шеги. През 1995 г. от авиокомпанията ''Western Pacific Airlines'' изобразяват [[Боинг 737]] с героите на анимацията, за да промотират сериала. Създателят Мат Грьонинг и сценаристите не се качват за първия полет от страх да не се разбият или умрат. На 9 февруари 1997 г. „Семейство Симпсън“ подобрява рекорда на „[[Семейство Флинтстоун]]“ за най-дълго съществуващ американски анимационен сериал, но не е счупил рекорда на няколко японски анимации за продължително съществуване. През 2004 г. надминава броя епизоди на „[[Скуби-Ду]]“. През януари 2003 г. е обявено, че Fox подновяват излъчванията на анимацията включително до 2005, което означава, че измества ''The Adventures of Ozzie and Harriet'' (Приключенията на Ози и Хариет, излъчвани от 1952 г. до 1966 г.), което я прави най-дълго съществуващата [[ситуационна комедия]] изобщо в САЩ. През 2004 г. сериалът е с подновен договор до 19 сезон. Някои считат, че ''The Adventures of Ozzie and Harriet'' все още трябва да се счита за рекордьор, тъй като „Семейство Симпсън“ е анимация, въпреки че тази гледна точка не се споделя чак толкова, защото много авторитети недвусмислено подкрепят анимацията. В издание от 1998 г., отпразнуващо най-великите постижения в областта на изкуството и забавленията, списание „Тайм“ нарича „Семейство Симпсън“ най-добрия телевизионен сериал на века. В същия този брой Барт Симпсън влиза в топ 100 на най-влиятелните хора. Той е единствения измислен герой в списъка. През годините на практика всеки герой на този сериал е бил на корицата на различни списания – от „Тайм“ до ''Christianity Today'' („Християнството днес“) и дори ''Airliners'' (бордово списание). „Семейство Симпсън“ печели множество награди, откакто дебютира като сериал, включително 21 [[награда Еми|награди Еми]], 22 [[награда Ани|награди Ани]] и още много други. На 14 януари 2000 г. сериалът получава звезда в [[Алеята на славата]] в Холивуд. Озвучаващите актьори участват в широко разгласени спорове с Fox по много случаи. През 1998 г. те спират работа, което кара телевизията да увеличи заплащането от 30 на 125 хил. [[щатски долар]]а. Актьорите са подкрепени от създателя на сериала Мат Грьонинг. След като приходите от продажбата на правата за излъчване на епизодите от други телевизии и от DVD изданията нарастват, шест актьора (озвучаващи над 50 образа) – Дан Кастеланета, Джули Кавнър, Нанси Картрайт, Ярдли Смит, Ханк Азариа и Хари Шиърър – изискват 360 000 щ.д. на епизод или 8 млн. щ.д. за целия сезон (от 22 епизода). На 2 май 2004 г. двете страни се разбират. Още от четвъртия сезон шоуто е критикувано, защото се отдалечава от комичната си структура, сменя си „политиката“ и променят индивидуалността на героите без обяснение. Някои считат пародията на първите части (от хронологична гледна точка по отношение на сюжет) на „[[Междузвездни войни]]“ за прекалено остро критикуващи, имайки предвид собствения провал. Други фенове се противопоставят, защото считат, че сериалът винаги е бил много или малко „политически“, безсмислените смени в индивидуалността на героите и структурните промени са по-скоро направени в духа на творческо експериментиране и не са в ущърб на предаването. === Продуценти === Шоуто е имало различни изпълнителни продуценти през годините – те са главните сценаристи и от тях зависи всеки аспект на продукцията. === Озвучаващи актьори и техните герои === {| class="wikitable" |- !colspan=6|Озвучаващи актьори |- |align=center| [[Файл:Dan Castellaneta cropped.jpg|150x150px]] |align=center| [[Файл:Julie Kavner.jpg|150x150px]] |align=center| [[Файл:Nancy Cartwright.jpg|150x150px|upright]] |align=center| [[Файл:Yeardley Smith 2012.png|150x150px]] |align=center| [[Файл:Hankazaria05.jpg|150x150px|upright]] |align=center| [[Файл:Harry Shearer at RT4.jpg|150x150px]] |- style="text-align:center;" | style="width:16%;"| [[Дан Кастеланета]] | style="width:16%;"| Джули Кавнър | style="width:16%;"| [[Нанси Картрайт]] | style="width:16%;"| Ярдли Смит | style="width:16%;"| [[Ханк Азария]] | style="width:16%;"| [[Хари Шиърър]] |- |width=16%| Хоумър, Дядо Ейб, Барни, Кръсти, Джо Куимби |width=16%| Мардж Пати и Селма, Жаклин |width=16%| Барт, Ралф, Нелсън, Род |width=16%| Лиса |width=16%| Мо, д-р Ник, Лени и Карл, шериф Уигъм, Апу, продавачът на комикси, професор Фринк |width=16%| Г-н Бърнс, Смитърс, Сиймор Скинър, Джулиъс Хибърт, Ото, Кент Брокман, Нед Фландърс, Тимъти Лавджой, Господ, Дявола |} Други озвучаващи актьори, които играят, са: Марша Уолъс ([[Една Крабапел]]), [[Трес Макнийл]] (озвучаваща няколко третостепенни персонажа, като Агнес Скинър, Франсин Спъклар и Беатрис Хибърт), Памела Хейдън (озвучаваща Милхаус ван Хутен и Джимбо Джоунс), Джейн Качмарек (известна с ролята си на Лоис от сериала „[[Малкълм]]“) в ролята на съдия Констация Харм. Останалите редки реплики на героите са озвучени от Руси Тейлър и други гостуващи звезди. Всички епизоди (освен един) посочват кои са озвучаващите актьори, но не и кои герои точно озвучават, за да се запази мистерията и за да не може зрителската аудитория да свързва актьор с герой. Ярдли Смит, която озвучава Лиса Симпсън, и Марша Уолъс, „гласът“ на Една Крабапел-Фландърс, са единствените членове на актьорския състав, които озвучават само по един герой, но понякога дават гласа си за третостепенни образи. Дан Кастеланета озвучава Хоумър Симпсън, баща му – Ейбрахам Симпсън, Кръсти Клоуна, както и други, а Джули Кавнър озвучава Мардж Симпсън, сестрите ѝ, майка ѝ и (в един епизод) леля ѝ. Нанси Картрайт дава гласа си на Барт Симпсън, както и на други деца от неговото училище. Ханк Азария озвучава Мо, шефа на полицията Уигъм и Апу. Хари Шиърър озвучава вероятно най-голям брой герои – г-н Бърнс, Смитърс, директора Сиймур Скинър, Ото, Нед Фландърс, Кент Брокман, преподобния Лавджой, Д-р Джулиъс Хибърт и още много други. Други известни актьори също участват. === Сценарий === Джон Суорцуелдър е най-плодотворният сценарист на „Семейство Симпсън“, като сам е написал над 50 епизода – повече от всеки друг сценарист на анимацията. Според коментарите в DVD изданията, той пишел сценариите за епизодите, седейки в любимия си ресторант; за това Мат Грьонинг казва – „пиейки изобилни количества кафе и пушейки безкрайни цигари“. Когато в щата Калифорния влиза законът срещу тютюнопушенето на обществени места, Суорцуелдър си купува подобно канапе като от ресторанта и го слага в къщата си, за да може да пуши и пише на спокойствие. Джордж Мейър става сценарист на шоуто през [[1989]], а през [[2000]] е наречен „най-смешният човек, стоящ зад най-смешното шоу по телевизията“ от ''The New Yorker''. Сегашният водещ на ''Late Night'' [[Конан О'Брайън]] е сценарист през четвъртия и петия сезон. Написва ''New Kids on the Block'' („Новите момчета в квартала“), ''Marge vs. the Monorail'' („Мардж срещу монорелсата“), ''Homer Goes to College'' („Хоумър се записва в колеж“) и част от ''Treehouse of Horror IV'' („Къщичка на ужасите IV“). Иън Макстон-Греъм е виден сценарист за „Семейство Симпсън“ от осмия сезон. Героят Професор Джон Фринк е наречен на приятел на Ал Джийн – Джон Фринк, който по-късно става сценарист и продуцент на анимацията. През [[2005]] [[Англия|английският]] [[комедиант]] Рики Джървейс е помолен да напише сценарий за епизод, който да бъде излъчен през [[2006]]. === Анимацията === <div class="infobox" style="width: 40em; font-size: 85%; padding-left: 5px; width: 350px"> '''Международни анимационни студия:''' '''AKOM''' * Единствено продуцират първите два сезона на сериала. * След това продуцират отделни епизоди. '''Anivision''' * Продуцират анимацията в епизодите от 3 до 10 сезон. '''Rough Draft Studios''' * Продуцират анимацията в епизодите от 4 сезон до днес. '''U.S. Animation, Inc.''' * Участват в продуцирането на ''Radioactive Man'' заедно с ''Anivision''. * Продуцират ''The Simpsons 138th Episode Spectacular'' '''Toonzone Entertainment''' * Продуцират ''The Fat and the Furriest'' и ''She Used to Be My Girl''. </div> Анимацията на „Семейство Симпсън“ създават различни студия в САЩ и други страни. Докато е част от ''The Tracey Ullman Show'', тя е продуцирана от ''Klasky Csupo'', които са и продуценти за първите три сезона на 30-минутните епизоди, но заради прекалената работа, договор за продукцията подписват и други студиа, главно от [[Южна Корея]]. Докато образите на героите и фонът са правени в САЩ, оцветяването и всичко останало се прави другаде. През годините различни задокеански студиа създават анимацията за различните епизоди. През четвъртия сезон от ''Gracie Films'' решават продукцията от американска страна да се прави от ''Film Roman'', както е и до днес. По ред на продуциране, последният епизод на ''Klasky Csupo'' е ''Kamp Krusty'' (в превод – „лагерът на Кръсти“). „Семейство Сипмсън“ е широко разпространено по света. === Развитие на стила на писане === При първоначалното излъчване, както и през първите няколко сезона, „Семейство Симпсън“ е добре приветствано заради уникалната форма на телевизионна сатира, която хвърля интелектуален поглед върху изследванията на обикновения живот. Независимо че е анимация, не разчита на комедийната част, а по-скоро на реалистични ситуации и събития, като противопоставя абсурдността наложена от обществото като нормалност и интелигентното надсмиване над тази абсурдност. Чести мишени стават семейството, работата, религията, училището и обществото като цяло – използва се фино остроумие и добре извършени наблюдения относно привидната абсурдност – всичко това поднесено под формата на диалог и сюжет. След напредването на сезоните, нови продуценти и сценаристи поемат щафетата, като представят нов поглед и стил за шоуто. Въпреки че остроумието и сатирата са все още ключови за шоуто, се наблюдава смяна на реализма с по-фантастични ситуации. За да могат да се нагодят към новия стил, промени в индивидуалността на героите също са наблюдавани. Тази промяна е от по-езотеричен хумор към по-общ и разбираем, което води до разширяване на зрителската аудитория, но същевременно и загубата на фенове. == Герои и сюжет == === Герои === Главните герои са създадени от Мат Грьонинг като част от кратки епизодчета за шоуто на Трейси Улман. По време на развитието на „Семейство Симпсън“ Грьонинг използва много елементи от собствения си [[комикс]] „Живот в ада“ (''Life in Hell''). Например идеята децата и съзидателното училище да бъдат преследвани и потискани от възрастни с [[тоталитаризъм|тоталитарни]] разбирания се корени именно в комикса. Членовете на анимационното семейство са наречени на важни за Грьонинг хора – Лиса, Маги, Мардж и Хоумър са имената на сестрите му, майка му и баща му. Барт е [[анаграма]] на английската дума ''brat'' (невъзпитано дете) – Грьонинг считал за прекалено очебийно да нарече героя Мат. Хоумър, който работи в атомната електроцентрала в Спрингфилд, е добронамерен шегаджия, чието непродължително съсредоточаване върху нещо води до възмутителни интриги и приключения. Мардж (от [[Франция|френски]] произход) е била някога интелигентна и изтънчена, но сега се приспособява към стереотипа на майката домакиня. Барт е най-възрастното дете – на 10 години – и е подбудител на белѝ в училище, считайки себе си за бунтар. Лиса (на 8 години) първоначално е момиче с интелект на гений, притежаващо маниерите и разбиранията на възрастните и необикновен дар-слово, но се принизява до нивото на обикновено момиче, въпреки че е все така умна ученичка. Тя е [[вегетарианство|вегетарианка]], [[будизъм|будистка]] и фен на [[джаз]] музиката. Мечтае за по-добро бъдеще (често е наричана „бъдещето на семейството“). Маги вечно си остава [[бебе]] и, въпреки че много години и рождени дни минават, Симпсън не остаряват. Възрастта на някои от героите варира през годините, но това вероятно е поради недоглеждане от страна на [[сценарист]]ите. Хоумър описва семейството като „горната долна средна класа“. Семейство Симпсън (което понякога включва и бащата на Хоумър – Ейбрахам „Ейб“ Симпсън) живее в сравнително голяма къща с четири спални. В съседство е къщата на приятелски настроения Нед Фландърс и неговото семейство, както и разнообразни обекти, включително и [[гробище]]. Начинът на живот на Симпсън варира в зависимост от това дали Хоумър работи или не. Мардж е главно майка, която си седи вкъщи. Семейството живее преди ерата на [[интернет]]а, преди да се сдобият с компютър. Това личи и от [[авокадо|авокадово зеленото]] обзавеждане на кухнята (цветът е популярен през [[1960-те]] години и [[1970-те]]) и от двете коли на семейството, произведени в началото на [[1980-те]] години (колата на Хоумър е направена от „[[рециклиране|рециклирани]] [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] [[танк]]ове“). В по-късните сезони обаче семейството се сдобива с различни видове модерни приспособления – от таблети до айфони на пародираната компания Mapple (осмиване на интернет гиганта [[Apple]], като дори и символът ѝ – наполовина отхапаната ябълка е пародиран като ябълка отхапана от двете страни). Шоуто предлага обширен списък на второстепенни герои, включително колеги, учители, семейни приятели, далечни роднини и местни известни личности. === Спрингфилд === Семейство Симпсън живее в измисления град в [[САЩ]] – Спрингфилд. Фенове на шоуто са се опитвали да установят къде точно е Спрингфилд според героите, околната среда и местните забележителности като подсказки (както Лиса казва веднъж за щата – „малка мистерия е, да, но ако забележиш подсказките, ще разбереш“). И градът, и мястото са измислени. Почти всеки щат и регион в САЩ е бил предлаган и същевременно отхвърлян заради противоречиви факти. Тази неопределеност явно е запазена нарочно, за да може обстановката в анимационния сериал да пасне на сценария за всеки епизод. В един от епизодите телефонният код на семейството се сменя от 636 на 939. 636 е в [[Мисури (щат)|Мисури]]. Според играта ''The Simpsons Hit & Run'' Спрингфилд е във [[Флорида]], но тази възможност отпада заради епизод, в който знак в града показва разстоянието до [[Орландо]] като прекалено голямо, за да са в един щат. В друг епизод Симпсън са на ваканция във Флорида и им е забранено да се върнат. Друг фактор е времето – град във Флорида не би имал толкова [[сняг]] за [[Коледа]], колкото е показано в анимацията. В епизод от сезон 13 г-н Бърнс твърди, че ще контрабандират [[захар]] от южната граница, на което Хоумър отвръща – „О, имате предвид [[Тенеси]]?“ – следователно живеят в [[Кентъки]]. В по-ранни епизоди също се намеква, че семейството е от Кентъки. В епизод за „живота отвъд камерата“ наречен „Зад смеха“ (''Behind the Laughter'') разказвачът казва „… но това не беше краят за това семейство от северен Кентъки“. Ако се погледне отблизо картата на Кентъки, в северната част на щата могат ясно да се видят градовете Симпсънвил и Шелбивил. Също така в още един епизод, когато Хоумър се разплаква по време на пеене, се вижда звезда на картата, по която той върви от [[Калифорния]]. Географски звездата е поставена в Кентъки. В друг епизод, още в началото Хоумър си представя постепенно отдалечаване от Земята към Космоса. Къщата и града Спрингфийлд попадат географски в щата Кентъки. Друг факт в подкрепа на теорията е, че в южните части на Кентъки се намира окръг Симпсън, а при пътуването си в Италия Хоумър подарява чаша с надпис „Кентъки“. И последният, но не на последно място факт е, че в 23 сезон старият счетоводител казва на Хоумър „Няма достатъчно бърбан в Кентъки за теб, голямо момче“, което навява мисълта, че те са от този щат. Има факти, според които Симпсън живеят в [[Луизиана]]. В един от епизодите, посветени на [[Хелоуин|Деня на Вси светии]] [[Извънземен живот|извънземения]] Канг е посочен като бащата на Маги. Когато Канг използва [[телепатия]], за да си комуникира с нея, бебето Маги му отговаря, като му препраща сигнали чрез биберона си. Когато камерата се отдалечава от Земята, са показани концентрични радиосигнали, излъчвани от Луизиана. Една от импровизациите на дивана подсказва, че къщата на семейството се намира в Спрингфилд, [[Илинойс]]. Създателят Мат Грьонинг твърди, че Спрингфилд има много общо с [[Портланд]], [[Орегон]], градът, където той е израснал, а името Спрингфилд е избрано, защото на практика всеки американски щат има град с такова име. В един от епизодите Лиса се опитва да спаси най-старото дърво в Спрингфилд. За да предотврати отсичането му, тя се качва на него. Когато се изкачва, има обширна панорамна гледка на предполагаемия Спрингфилд. Могат да се видят много забележителности, между които [[Гейтуей арк]] в [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]] и [[Спейс Нийдъл]] във [[Вашингтон (щат)|Вашингтон]]. Според Дейвид Силвърман, един от сценаристите на сериала, Спрингфилд е в северна [[Такома]]. Това не е официално потвърдено. === Тематика === * Властта, особено упражнена от недостойните, е постоянен прицел на острата сатира в шоуто. Това вероятно разяснява и защо „Семейство Симпсън“ получава силни отрицателни реакции от страна на консерваторите. Тези реакции са получени главно в ранните сезони на шоуто. Почти всеки политик в шоуто е представен в негативна светлина; * Хоумър е егоцентричен и безотговорен, пълната противоположност на образа на идеалния баща, показван по телевизията през 1950-те, но в края на епизода героят подкрепя семейството си; * [[Мардж Симпсън]] също е типаж от 1950-те, опитва се да упражни контрол, за да компенсира провалите на съпруга си; * Шефът на [[полиция]]та в Спрингфилд [[Кланси Уигъм]] (озвучен от [[Ханк Азария]] в повлиян от говора на [[Едуард Г. Робинсън]] тон) е много пълен, глупав, корумпиран и не се интересува от конституционните права (също така героят наподобява [[прасе]], което е типично сравнение правено от американците за полицай); * Кметът [[Джо Куимби]] – звучи точно като Джон Ф. Кенеди – е корумпиран, разсипник и женкар; * [[Сиймор Скинър]] – звучи точно като Чарлс Куралт – е директорът на спрингфилдското училище, той е нервак, ерген без чувство за хумор, който живее с деспотичната си майка. Има чести спомени от пленяването му от Виетконг и в по-ранните епизоди Скинър неведнъж е свързван с [[Норман Бейтс]] от „[[Психо (филм, 1960)|Психо]]“, но по-късно това не е част от неговия образ в сериала; * Г-жа [[Една Крабапел]] е учителката на Барт, която е депресирана, склонна към [[промискуитет]], пуши като комин, нетърпелива и неука, в час изисква тишина и тъмнина заради махмурлука си. Името ѝ (''Krabappel'') е намек за [[киселица-(растение)|киселица]] (''crabapple''); * [[Мо Сизлак]], собственикът на кръчмата „Мо“ (където Хоумър прекарва повечето от свободното си време) заплашва хората със зареденото си оръжие и прави опит за самоубийство всяка Коледа. Образът му е базиран на комика [[Рич Хол]]. * Преподобният Тимъти Лавджой, пасторът в местната църква, прибързва в преценката си и е поучителен (но само спрямо другите хора), има монотонен глас, който приспива Хоумър по време на неделните проповеди; * Въпреки че героите по принцип са повече некомпетентни от колкото зли, има и такива, които са наистина садистични – шефът на Хоумър и собственик на ядрената централа в Спрингфилд [[Чарлз Монтгомъри Бърнс]]. Зъл и жесток, той е подкрепен в желанието си да предизвиква терор на жителите в Спрингфилд от доверения му асистент Уейлън Смитърс, който от своя страна таи любовта си към Бърнс. През последните години някои консерватори приемат тази американска продукция. Това се обяснява с факта, че Симпсън представят традиционното ядрено семейство, като е едно от малкото предавания, което прави това днес. „Семейство Симпсън“ се занимава и с извънбрачни афери – Хоумър се влюбва в колежка ядрен технолог, която също обича [[поничка|понички]] или когато бившето гадже на Мардж, Арти Зиф, се опитва да запали отново искрицата на любовта между тях. Въпреки тези случки, които всъщност не стигат до никъде, бракът на Хоумър и Мардж е запазен във всеки епизод. Консерваторите и някои [[евангелизъм|евангелисти]] подкрепят образа на отдадения [[християнство|християнин]] Нед Фландърс, чиято раздразнителност е често осмивана, но благоприличието му е непоколебимо независимо от постоянните провокации от страна на Хоумър (освен когато прави много секс със съпругата си и когато се жени за сервитьорка в [[Лас Вегас]]). В няколко епизода [[Бог]] се намесва, за да предпази семейство Фландърс, призовавайки [[християнство|християнски]] понятия като Божието [[провидение]]. В сравнение със Симпсън, Фландърс са заможни и недотам проблемно семейство, което отразява теориите на социологът Макс Вебер в труда му „Протестантската етика и духът на капитализма“. Отношенията между [[раса|расите]] също са обект на сатирата в шоуто, като героите [[негър|негри]] са представени като по-интелигентни и разумни от техните „жълти“ събратя. Някои хора считат, че това е сатиричен поглед върху „обърнатите стереотипи“, представени от [[Холивуд]], където [[компютър]]ните гении са винаги изиграни от тъмнокож актьор. Например д-р Хибърт, въпреки склонността му да се смее в най-неподходящите моменти, е един от най-непроблемните герои в сериала и със сигурност е по-квалифициран като лекар от д-р Ник Ривера. Също така полицейският сержант Лу постоянно мъмри шефа си Уигъм заради неуместните приложения на законовите практики и дори колегата на Хоумър – Карл, освен че притежава магистърска степен за ядрено инженерство, понякога смъмря Хоумър заради глупостта му. Шоуто също така осмива шоубизнеса – събитията свързани с него и самите известни личности. [[Клоун]]ът Кръсти има ентусиазирани последователи сред децата, но извън сцената е изтощен и циничен, с влошено здраве заради преяждане, [[покер|играене на комар]] и злоупотреба със [[наркотик|забранени от закона вещества]]. Той би препоръчал всеки продукт срещу подходящата цена. Кент Брокман е надут, разглезен водещ на новините по телевизията, който не зачита журналистическата етика. Много от заможните образи са членове на Републиканската партия, която се събира в тъмен замък. Дори [[Рупърт Мърдок]] – който е собственик на „Фокс“ – компанията, която излъчва „Семейство Симпсън“ – има окарикатурен образ в сериала. Всъщност да се осмива точно тази телевизия, се превръща в честа практика за анимацията. Телевизията „Фокс Нюз“ е представена като изключително пристрастна към консерваторите. === Сюжет === {{сюжет}} Стандартният „шаблонов“ спрингфилдски живот, когато става въпрос за герои и събития, се е очертал през годините. Във всеки епизод са представени някакви промени в това стандартно положение, последствията и как всичко се връща обратно към обичайното. Сюжетът на отделния епизод рядко следва някаква последователност спрямо останалите епизоди, често поема отклонения по отношение на описанието на епизода в едно изречение и стига до неочаквани направления, което предизвиква промяна в сюжета. Например описанието на епизода „[[Пич]], къде ми е ранчото?“ представен на ''Show Cable'' то е: „След като Дейвид Бърн превръща анти-(Нед) Фландърс песента на Хоумър в зверски хит, семейството отива на почивка в пичовско ранчо, където Лиса се влюбва“. Може да се каже, че първите няколко минути от всеки епизод на сериала почти нямат общо с останалата част на сюжета. Един такъв пример е епизодът с името „Лиса скептичката“, в който Лиса открива фалшив „[[ангел]]ски“ [[фосил]], който по-късно се оказва, че е средство, с което се рекламира откриването на нов хипермаркет. В първите няколко минути Хоумър вярва, че е спечелил моторница от състезание, но когато се опитва да си получи наградата, се оказва, че това е заговор на полицията да залавя престъпници – в неговия случай трябва да заплати 235 неплатени акта за неправилно паркиране. Обаче тази случка няма нищо общо с останалия епизод, освен че служи като местоположение, от където семейството тръгва, за да стигне до строящата се сграда. Сюжетите на много от епизодите фокусират само върху един герой от семейството, най-често върху Хоумър. Самите сюжети са рядко предсказуеми. Повтарящите се теми в сериала са: * Хоумър има нова работа (сценаристите на „Семейство Симпсън“ „карат“ героя в един от епизодите да ги преброи и стига до 30, но реалното число е по-голямо) или се опитва да забогатее по бърз начин; * Мардж прави опит да избяга от монотонния си живот като домакиня и или си намира работа, или хоби; * Хоумър и Мардж се разделят, но после пак се събират; * Барт създава голям проблем и се опитва да го реши; * Лиса следва идеологията на дадена политическа кауза или група; * Цялото семейство заминава на почивка (Симпсън са били на почивка във всички континенти освен [[Антарктида]]); * Дядо Симпсън има нужда от помощ, за да изглади стари проблеми и се обръща към семейството; * Боб се опитва да убие Барт. Има няколко типа сцени, които се повтарят и са се превърнали в обичайни за разказваческия стил на анимацията. Примери: * Сцена, с която шоуто започва – в нея семейството отива някъде заедно, след няколко минути същинският сюжет започва; * Сцена, в която Барт си прави шеги по телефона с Мо (това е по-характерно за първите сезони); * Сцена, в която Хоумър и Мардж са в леглото заедно и обсъждат събитията от историята до този момент; * Сцена, в която семейството вечеря заедно и обсъжда събитията от сюжета. От гледна точка на концепцията, тази сцена е подобна на предната, но е с участието на децата; * Сцена, в която Мардж приготвя сутрешна закуска, децата и Хоумър се хранят преди училище и работа и същевременно обсъждат какво ще правят през деня. Това е главно в началото на епизода; * Сцена, в която Хоумър е в кръчмата на Мо, за да избегне кавгите на работата или в семейството; * Сцена, в която един или повече членове на семейството гледа телевизионна програма, която зрителите също наблюдават; * Групова сцена, в която жителите на Спрингфилд са се събрали, за да наблюдават дадено събитие, за да протестират или да започнат размирици. Много от второстепенните герои се появяват и говорят; * Водещият на новините Кент Брокман съобщава развитието на събитията от сюжета; * Сцени, които прекъсват главното действие, за да покажат какво прави някой второстепенен герой, като Кръсти или г-н Бърнс; * Фантазия, в която някой Симпсън си представя как нещата ще завършат; * Епизод, в който децата (най-вече) гледат „детско“ със Заядливко и Хапливко; * Мардж си припомня научения в епизода урок. {{сюжет-край}} === Епизоди === ''Вижте: [[Списък с епизоди на Семейство Симпсън]]'' == Запазени марки == === Началната сцена === Началната сцена е една от най-запомнящите се запазени марки на „Семейство Симпсън“. Почти всеки епизод започва с кадър на кълбовидни [[облак|облаци]], през които камерата преминава и се спуска към училището, където Барт пише изречения на черната дъска, вероятно като наказание заради някоя пакост или своеволен коментар, следва Хоумър излизащ от ядрената централа, г-н Бърнс (който си слага [[часовник]]а до ухото и след това го разтърсва, за да заработи) и Смитърс на заден план или Лени и Карл са на стълба и слагат нещо; Мардж и Маги се разплащат в супермаркет, където Маги минава през [[скенер]]а, на който се изписва сумата от 847,63 щ.д. – тогавашната месечна сума, необходима да отгледаш бебе в САЩ. Има версия, според която скенерът отчита ''NRA4EVER'' (''National Rifle Association Forever''); зрителят след това вижда Лиса (която напуска репетиция на училищния бенд като обикновено изпълнява различно соло на [[саксофон]]а); вижда се семейството, по пътя им към дома на ул. „Евъргрийн Терас“ 742 (през годините адресът се сменя, но днес сценаристите използват само този). Членовете на семейството се промъкват през опасния трафик и през (след втория сезон вече) познати съграждани от Спрингфилд, всички като по чудо стигат вкъщи едновременно. Щом влизат, всички се забързват към хола, където е [[диван (мебел)|диванът]] – това е забавно намигване към зрителите, които се настаняват, за да гледат телевизионно шоу, което не е за изпускане. За всеки епизод началната сцена включва различни изменения: * Барт пише нещо различно на черната дъска; * Лиса изпълнява различно соло на саксофона; * Барт преминава през пешеходци със [[скейтборд]]а си, но в първи сезон преминава през опашка от хора, чакащи автобус; * Хоумър крещи по различен начин (само в първите два сезона); * Семейството се опитва да седне на дивана, но нещо е не както трябва, често по сюрреалистичен начин; Във версиите на епизодите, когато „Семейство Симпсън“ е с продадени за излъчване права по други канали, често началната сцена е орязана, за да може да има повече [[реклама|реклами]]. В четири епизода началната сцена е пародирана – веднъж, когато Симпсън се присъединяват по [[програма за защита на свидетелите]], втори път, когато Барт е с наднормено тегло и разбива пода, напускайки училище, премазва пешеходците на тротоара, ударен е от колата на Мардж и се удря в тавана на колата на Хоумър, трети път – когато Барт получава шофьорска книжка и цялата начална сцена го представя как кара кола и премазва пешеходците, и четвърти път в 24 сезон, където Симпсън са прогонени от Спрингфилд и отиват да живеят в незаконно поселище. „Импровизациите на дивана“ помагат на екипа на шоуто да удължи или съответно скъси дадения епизод – според нуждите. Повечето вариации са с продължителност около 5 [[секунда|секунди]], но най-дългата е с продължителност 46 секунди. „Импровизацията с черната дъска“ е включена в началните сезони, но е спряна, за да се пести време. Обаче в първия епизод от 17 сезон е възобновена – Барт изписва на [[английски език|английски]] ''Does any kid still do this anymore?'' (Има ли дете, което да прави това все още?). В първия сезон началната сцена има различни варианти – Барт сграбчва пътен знак, което кара гражданите на Спрингфилд да преследват автобуса (заменено във втория сезон от сцена с Барт, който преминава през група хора със скейтборда си); Лиса кара [[велосипед|колелото]] си на път за дома (заменено с бързо движение на камерата, което замъглява образа на група хора). Заглавната мелодия на сериала е композирана от Дани Елфман. Съвременният аранжимент, за първи път озвучил епизод през третия сезон, е оркестриран от Алф Клаусен. Мардж Симпсън счита мелодията за дразнеща (в епизода „Барт става известен“). По-късните сезони изменят началната сцена – в началото виждаме как Джимбо реже главата на статуята на Джебадая Спрингфилд, която пада върху главата на Ралф Уигъм; образът се приближава към началното училище на Спрингфилд, като на покрива на една от съседните сгради се вижда различна реклама. === Епизоди за Хелоуин === Ежегодна традиция е да има специална история за [[Хелоуин]], обикновено разделена в три епизода. Тези три части включват семейството в някакъв ужасяващ научнофантастичен сюжет или в свръхестествена обстановка. Винаги историята се случва извън нормалната последователност на останалите епизоди, за това специалните хелоуински епизоди се считат за „неканонични“. Самата история няма претенциите да е реалистична. Различните герои от „Семейство Симпсън“ изпълняват комични специални роли, обикновено са убити по ужасяващи начини от [[зомби]]та, [[чудовище|чудовища]] или се убиват един друг. В допълнение се пародират много класически филми на ужасите като „Сиянието“, „[[Зоната на здрача]]“ и „28 дни по-късно“. По-ранните епизоди за Хелоуин се наричат ''Treehouse of Horror'' („Къщичка на ужасите“), защото самата първа история посветена на празника представя децата Симпсън, които си разказват страшни истории едно на друго в къщичка на дърво. В по-късните години в специалните епизоди на сериала тази рамка отпада, но е запазено заглавието. В ''Treehouse of Horror II'' сценаристите също са със „страховити имена“ – Лудия Мат Грьонинг, Джеймс Ад Брукс. Това именуване също се превръща в традиция и е пазена във всички епизоди за Хелоуин освен I, XII и XIII. Добавените имена се сменят във всеки следващ специален епизод. Друга основна рамка за хелоуинските епизоди са двете извънземни Канг и Кодос, за първи път представени на зрителите във втората част от първата история посветена на празника. В една от частите на ''Treehouse of Horror VI'', наречена „Хоумър“, Хоумър и Барт попадат в [[триизмерност|триизмерен]] свят, който бащата уподобява на ''Tron'' създаден от ''Pacific Data Images'' – компания за създаване на [[компютърна анимация]]. Този откъс е използван във филма ''Cyberworld'' (букв. – киберсвят). Това е един от малкото пъти, когато „Семейство Симпсън“ бяга от традиционната за сериала [[двуизмерна анимация]], наред с „живото“ участие на Реджис и Кати Лий (водят сутрешно шоу), [[пластилинова анимация]] и поредната импровизация на дивана, този път с ръка, която прелиства скицник, за да могат героите да „бягат“ към дивана. === Известни личности === Много епизоди включват известни личности, които озвучават или собствените си окарикатурени образи (главно през сезоните между 7 и 13), или измислени герои (по-ранните сезони и по-късните). Всъщност най-високо оцененият епизод, включващ известни хора, е ''New Kids on the Blecch'' от 12 сезон, в който момчетата от [['N Sync]] озвучават герои, които дават съвети и измислят хореографията за Барт и неговата бой банда ''The Party Posse''. == Влияние върху културата == Повече от който и да е сериал в историята, „Семейство Симпсън“ се е превърнал в емблема за живота на Запада и много от героите, идеите и запомнящите се фрази са станали широко разпространени в модерния свят. Например героят Хоумър Симпсън е толкова популярен в световен мащаб, че името му се е превърнало в синоним на безграничната глупост – една от отличителните черти на героя. Неологизми, произхождащи от „Семейство Симпсън“, са се превърнали в част от световния речник. Например: [[D'oh!]], използвано от Хоумър, вече се използва в сценарии на други продукции, както и като заглавие на четири епизода, и се описва като „раздразнително мърморене“. До такава степен е разпространена тази фраза, че е включена в Оксфордския английски тълковен речник, но без [[апостроф]]а. D'oh е по-разпространеният правопис и по-приетият (поне в САЩ). Ако е написано като D-OHH, се приема, че произхожда от [[радио сериал]]а ''The Archers'', излъчван по BBC във Великобритания. Там е използван от героя Уолтър Гейбриъл (озвучен от актьора [[Крис Гитингс]]). Дан Кастеланета е споделял, че е заимствал фразата от актьор в по-ранните епизоди с приключенията на [[Лаурел и Харди]], но той пръв го произнася малко по-удължено и хленчещо. Режисьорът на шоуто му казва да го скъси и така се получава познатата и до днес култова фраза. Други изрази от сериала, които са навлезли в широка употреба, включват думата ''excellent'' (отлично) – като злокобното ''eeeexcelllent…'' – използвано от Монтгомъри Бърнс; ''Woohoo!'' на Хоумър; подигравателното ''HA-ha!'' на Нелсън Мънц. ''Woohoo!'' се превръща в запомняща се реплика на героинята на [[Мелиса Джоан Харт]] Сабрина в сериала „[[Сабрина, младата вещица]]“. Героят Уейлън Смитърс е друг такъв пример. От дебюта му в шоуто терминът „Смитърс“ се е превърнал в [[епоним]] за мазнещ се служител. Създателите на анимацията се гордеят, че са успели да припомнят римувани стихчета на старите поколения и да научат младото поколение, което иначе е можело никога да не ги чуе. === Специални цитати === Градинарят Уили и неговото сравнение на [[Франция|французите]] с ''cheese-eating surrender monkeys'' (капитулиращи маймуни, които ядат сирена) е използвано от [[журналист]]а Йохан Голдбърг, фен на шоуто, през 2003 г., след като Франция се противопоставя на нахлуването в Ирак. Това определение се използва и от други журналисти след това. == Критики и постижения == [[Файл:The Simpsons HWOF star.jpg|мини|Звездата на сериала на [[Холивудска алея на славата|Алеята на славата]] в [[Холивуд]]]] === Награди === Откакто е дебютирало, „Семейство Симпсън“ е спечелило дузини награди, включително 23 [[Награда Еми|награди Еми]], 22 [[Награда Ани|награди Ани]] и [[Награди Пийбоди|Пийбоди]]. На 14 януари 2000 г. семейство Симпсън бяха удостоени и със звезда на [[Алеята на славата]]. == Публикации == Голям брой комикси базирани върху героите от „Семейство Симпсън“ се публикуват от ''Bongo Comics'' от 1993 г. насам. Тези издания излизат и на книжния пазар в Обединеното кралство. Публикувани са и ръководства върху сценариите на епизодите. [[Музика]]та е важна част от сериала и почти всички герои са пели поне веднъж. Верояно най-известната песен е ''Do The Bartman'', която е реализирана като сингъл и се превръща в световен хит. Албумите ''The Simpsons Sing the Blues'' и ''The Yellow Album'' съдържат кавър версии, както и някои оригинални песни (като ''Do The Bartman'', например). ''Key of Springfield'' и ''Go Simpsonic with The Simpsons'' са саундтракове. Поради невероятната популярност на „Семейство Симпсън“, най-вече сред децата, било естествено индустрията, занимаваща се с [[Видеоигра|видеоигри]], да се заинтересува от героите и света на Спрингфилд. Независимо че винаги има провали, може да се каже, че по-голямата част от игрите, базирани на сериала, имат комерсиален успех (като ''The Simpsons: The Arcade Game'' и ''Bart vs. the Space Mutants'') и се считат за видеоигри класики. === Издания на DVD === ''Главна статия: [[DVD издания на Семейство Симпсън]]'' Много от епизодите са издавани на [[DVD]] и видео през годините. Когато първият сезон излиза на пазара на DVD през 2001, бързо се превръща най-продаваната телевизионна продукция, излязла на DVD (по-късно този рекорд е подобрен от ''Chappelle's Show''). Седемте DVD колекции на епизодите се определят като най-продаваните колекции на телевизионен сериал на всички времена и по-специално тези разпространени в Северна Америка, Европа и Австралия/Нова Зеландия Латинска Америка. === Видеоигри === Игри, базирани върху „Семейство Симпсън“ се издават от 1991. Първата игра е ''The Simpsons'', която е [[аркадни игри|аркадна]] и е издадена от Konami. По това време е една от най-продаваните аркадни игри. Други създадени игри са ''The Simpsons: Hit and Run'', ''The Simpsons Road Rage'' и ''Krusty's Super Fun House''. Обаче освен аркадната игра, повечето от тях са оценени слабо от критиците заради неумелата изработка. Следващото поколение от игри е много по-добре възприето от потребителите, началото на това е дадено от ''The Simpsons Road Rage'', която не е считана за добра игра, а за подобрение в опитите. За най-добра игра се счита ''The Simpsons: Hit and Run'', която включва обстановка подобна на ''[[Grand Theft Auto]]'' и участието на сценаристите на сериала, които създават правдоподобен образ на Спрингфилд. Играта е оценена високо и от критиците, и от феновете. Създателите на ''The Simpsons: Hit and Run'' обявяват, че ще има втора част на видеоиграта, но няма информация за развитието на работата върху играта. Тези планове на Vivendi Universal Games без съмнение са отменени, когато от [[Electronic Arts]] обявяват през ноември 2005 г., че искат да закупят правата за издаване на видеоигри с анимационните герои. === Пълнометражен филм === {{основна|Семейство Симпсън: Филмът}} Разговори за евентуален пълнометражен филм „Семейство Симпсън“ са водени още от ранните дни на анимацията. Епизодът е плануван първоначално за филм, но остава само епизод, след трудностите при разширяване на сценария за рамките на филм. Има слухове в интернет, че създаването на филм е в развой, до 2004 г., когато тези слухове са потвърдени. През тази година продуцентите обявяват, че подготвят пълнометражен филм, който ще види бял свят след края на сериала. След като е подписан договор за продължаване на сериала до двайсети сезон, следва, че такъв филм най-рано ще излезе на екраните през лятото на 2008 г. Тази информация е потвърдена от Туентиът Сенчъри Фокс на 6 юни 2005 г. Също като сериала, филмът ще е анимационен (Мат Грьонинг отхвърля предложението за игрален филм, за да не разгневи верните фенове) и ще включва шестимата озвучаващи актьори – Дан Кастеланета, Джули Кавнър, Нанси Картрайт, Ярдли Смит, Ханк Азария и Хари Шиърър, както и най-вероятно Марша Уолъс, Маго Розуел, Памела Хейдън и Трес Макнйил. Спекулира се, че известни личности ще озвучават малки или основни роли. IMDb добавят страница в сайта си за филма, като сочат дата за пускането му по екраните през ноември 2008, а същевременно от друг сайт – Yahoo! Movies твърдят, че ще бъде пуснат през 2007. Премиерата на филма, под заглавие „Семейство Симпсън: Филмът“, в САЩ е на 27 юли 2007 г. === Дебют в арабския свят === Сериалът най-накрая прави дебюта си в арабско-говорещите страни през септември 2005. На арабски заглавието му е سيمبسونس. Освен че е [[дублаж|дублиран]] на [[арабски език]], има добавени субтитри, където се вижда писмен [[английски език]] (включително и при сцените с тебеширените наказания на Барт). Всякакви сцени с препратки към употребата на [[алкохол]], [[свине|свинско месо]] и други теми, са отрязани или значително изменени. Например Хоумър пие газирани напитки (а не бира) и яде [[кренвирш]]и от [[теле]]шко. Героите са преименувани с арабски имена (Омар, Мона, Абар за Хоумър, Мардж и Барт) и са озвучени от известни актьори. == Повтаряеми сцени == Има много сцени, които се повтарят в различните епизоди, много от тях вече не се използват или са добавени по-късно. Примери: * Сериалът предлага много запомнящи се фрази, като: ** Когато Хоумър е разочарован, той казва D’oh!; ** Когато Хоумър види нещо, което се яде, казва „Мммм… (името на храната)“, често в тази сцена му текат лигите; ** Барни Гъмбъл често се оригва; ** В по-ранните епизоди, Барт използва няколко фрази, като ''Ay, caramba!'' („Ай, карамба!“) и ''Eat my shorts'' („Яж ми шортите!“); ** Нелсън Мънц се появява от време на време, за да се подиграе в дадена ситуация с характерното за него ''Ha-ha!''; ** Когато г-н Бърнс чуе добра новина, казва ''Excellent'' („Отлично“) и скръства ръце; ** Когато Мардж не одобрява нещо, издава гърлено-бръмчащ звук; ** Маги никога не говори (освен в един-единствен епизод в който казва „Тати“) (дори в сериите с flash forward), но постоянно смуче биберона си, който издава характерен звук; * Някои герои често забравят други: ** Г-н Бърнс не успява да си спомни името на Хоумър Симпсън, независимо от многобройните им срещи. Смитърс често му напомня, че Хоумър работи в сектор 7Г на ядрената централа, като го описва с „донор“ на органи или „[[търтей]]“; ** Клоунът Кърсти никога не запомня Барт, който често му помага; * Барт често си прави майтапчийски обаждания на Кръчмата на Мо, като търси хора с имена като „Зад Ник“, „Марк Уч“, „Ал Кохолик“ или „Насакото Яката“. Мо се хваща всеки път и когато осъзнава, че се майтапят с него, заплашва Барт. Това е по-характерно за първите сезони; * В по-ранните епизоди са използвани сцени, в които някой член на семейството (обикновено Хоумър или Мардж) чака на телефона, но се разплаква, когато чува позната песен, чийто текст по някакъв начин е свързан със сюжета; * Когато е ядосан, Хоумър се опитва да удуши Барт; * Маги пада, когато се опитва да ходи; * В по-ранните епизоди Ейб Симпсън заспива и захърква неочаквано; * Смитърс, асистентът на г-н Бърнс, е тайно влюбен в него; * Когато някой се опитва да излезе от стаята при неловка ситуация, се чуват триещите се гуми на автомобил. == „Семейство Симпсън“ в България == В България сериалът е дублиран на български и е излъчен по [[Ефир 2]] през 1993 г. През 2005 г. започва по [[Fox Life]] с дублаж на Александра Аудио. Първоначално разписанието на епизодите е всеки делничен ден от 18:00, с повторения от 08:00. През 2006 г. се излъчват пети, шести и седми сезон. Осми и девети сезон се излъчват през май 2007 г. Десети сезон започва на 18 септември и завършва на 18 октомври 2007 г. На 15 септември 2008 г. започва единайсети сезон, а веднага след него дванайсети, тринайсети и четиринайсети. На 15 септември 2009 г. започва петнайсети сезон, всеки делник от 17:50, с повторение от 08:30. Веднага след него на 15 октомври започва шестнайсети сезон и на 19 октомври повторенията са преместени от 08:00. На 13 ноември започва седемнайсети сезон, който завършва на 14 декември. Веднага след неговото излъчване започват повторения от петнайсети сезон. На 19 октомври 2012 г. започва осемнайсети сезон премиерно по [[Fox]], всеки петък от 21:00 по два епизода. Премиерата на деветнайсети сезон е на 27 ноември 2013 г. с два епизода от 17:00. От 28 ноември се излъчва от понеделник до петък от 16:35 по три епизода. На 25 август 2015 г. започва двайсети сезон, всеки делник от 16:35 и завършва на 21 септември. През 2016 г. са излъчени премиерно двайсет и първи и двайсет и втори сезон. На 10 юли 2017 г. започна двайсет и трети сезон от 13:55 с разписание всеки делничен ден от 13:30 по два епизода и завършва на 25 юли. На 5 ноември започва двайсет и четвърти сезон, всяка събота и неделя от 13:55. На 16 юни 2018 г. започва двайсет и пети сезон от вторник до събота по два епизода от 01:45. На 28 ноември 2018 г. започва двайсет и шести сезон всеки делничен ден от 18:05. На 20 август 2019 г. започва излъчване на двайсет и седми сезон с разписание от вторник до събота от 00:45 и завършва на 3 септември. На 4 септември започва двайсет и осми сезон. На 24 октомври започва двайсет и девети сезон, всяка събота и неделя от 06:00 по два епизода с повторение от 13:00, последвано от премиерен епизод от 13:50. На 15 ноември започва трийсети сезон със същото разписание. На 12 декември започва трийсет и първи сезон. На 1 септември 2021 г. започва трийсет и втори сезон, всеки делник от 17:10 по два епизода и завършва на 15 септември. На 9 октомври 2023 г. започва излъчване на трийсет и трети сезон, всеки делник от 23:50 по два епизода. На 4 септември 2024 г. започва излъчване на трийсет и четвърти сезон всеки делник от 15:20 ч. по два епизода. В дублажа на БНТ за сестринския си канал, Ефир 2, ролите се озвучават от [[Надя Топалова]], [[Наталия Бардская]], [[Нели Топалова]], Иван Райков и [[Стефан Стефанов (актьор)|Стефан Стефанов]]. До седемнайсети сезон дублажът е на студио [[Александра Аудио]]. В този дублаж ролите се озвучават от артистите [[Здрава Каменова]] от първи до четвърти сезон и от осми до девети, [[Елена Бозова]] от пети до седми и от десети до тринайсети, [[Цветослава Симеонова]] от четиринайсети нататък, [[Светлана Смолева]], [[Здравко Димитров]] и [[Цветан Ватев]]. От пети до седми сезон Димитров е заместен от [[Тодор Николов (актьор)|Тодор Николов]]. От 13 до 16 епизод на девети сезон Смолева е заместена от [[Ася Рачева]], а в 19 епизод от тринайсети сезон до 10 епизод на четиринайсети е заместена от [[Василка Сугарева]], въпреки че не е кредитирана и е оставено името на Смолева. От осемнайсети сезон дублажът е на студио Доли. Ролите се озвучават от Цветослава Симеонова, Светлана Смолева, Здравко Димитров, Цветан Ватев до двайсет и шести сезон, [[Тодор Георгиев (актьор)|Тодор Георгиев]] от двайсет и седми сезон до трийсет и втори сезон и [[Христо Чешмеджиев]] от трийсет и трети сезон. == Източници == <references/> == Допълнителна литература == <div style="font-size:smaller"> * {{cite book|last=Richmond |first=Ray|coauthors=Antonia Coffman|title=The Simpsons: A Complete Guide to our Favorite Family |url=https://archive.org/details/simpsonscomplete00groe |year=1997 |publisher=Harper Collins Publishers|id=ISBN 0-00063-8898-1|pages=p. 178}} * {{cite book | last=Turner | first=Chris | title=Planet Simpson: How a Cartoon Masterpiece Documented an Era and Defined a Generation | year=2005 | url=https://archive.org/details/planetsimpson0000turn | id=ISBN 0-679-31318-4}} * {{cite book | last=Alberti | first=John (ed.) | year=2003 | title=Leaving Springfield: 'The Simpsons' and the Possibility of Oppositional Culture | url=https://archive.org/details/leavingspringfie00albe | publisher=Wayne State University Press | id=ISBN 0-8143-2849-0}} * {{cite book | last=Brown | first=Alan | coauthors=Chris Logan | year= 2006 | title=The Psychology of The Simpsons | id=ISBN 1-932100-70-9}} * {{cite book | last=Gray | first=Jonathan | year= 2006 | title=Watching with The Simpsons: Television, Parody, and Intertextuality | url=https://archive.org/details/watchingwithsimp0000gray | id=ISBN 0-415-36202-4}} * Irwin, William; Mark T. Conrad; Aeon Skoble (eds.) (1999). ''The Simpsons and Philosophy: The D'oh! of Homer''. Chicago: Open Court. ISBN 0-8126-9433-3. * {{cite book | last=Keller | first=Beth L. | year = 1992 | publisher = Regent University| title=The Gospel According to Bart: Examining the Religious Elements of The Simpsons | id=ISBN 0-8126-9433-3}} * {{cite book | last=Keslowitz | first=Steven | year = 2003| publisher = Hats Off Books| title=The Simpsons And Society: An Analysis Of Our Favorite Family And Its Influence In Contemporary Society | url=https://archive.org/details/simpsonssocietya0000kesl | id=ISBN 1-58736-253-8}} * {{cite book | last=Pinsky | first=Mark I | title=The Gospel According to The Simpsons: The Spiritual Life of the World's Most Animated Family | year=2002 | url=https://archive.org/details/gospelaccordingt0000pins_c1g6 | id=ISBN 0-664-22419-9}} * {{cite book | last=Pinsky | first=Mark I. | coauthors=Samuel F. Parvin | title=The Gospel According to the Simpsons: Leaders Guide for Group Study | year=2002 | url=https://archive.org/details/gospelaccordingt0000pins_c1g6 | id=ISBN 0-664-22590-X}} </div> == Външни препратки == {{Уикицитат}} * {{official website|http://www.thesimpsons.com}} * {{imdb title|0096697}} * {{tv.com show|the-simpsons}} * [http://www.snpp.com/ The Simpsons Archive] * [http://www.museum.tv/archives/etv/S/htmlS/simpsonsthe/simpsonsthe.htm ''The Simpsons''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080112110306/http://www.museum.tv/archives/etv/S/htmlS/simpsonsthe/simpsonsthe.htm |date=2008-01-12 }} в Енциклопедия на телевизията {{превод от|en|The Simpsons|132907512}} [[Категория:Семейство Симпсън| ]] [[Категория:Анимационни ситкоми]] [[Категория:Носители на награда „Ани“]] [[Категория:Предавания на Фокс Бродкастинг Къмпани]] [[Категория:Сериали с ЛГБТ тематика]] atravvzyz7m78s0h17q5lcskm5psdt8 8 75900 12435114 12227225 2024-12-08T18:03:00Z JSS 9 240185 [[User:Iliev|Iliev]] | https://github.com/wikimedia-bg/wikipedia-ui/commit/e96438e502e68bf6ef4864632d589aa5c9a841e3 | css: cleanup phase 1: move Common.css to 'legacy' gadget 12435114 css text/css /* Intentionally left blank. See [[MediaWiki:Gadget-LegacyStyles.css]]. */ r4qblv34xndvyyfug1gibvcwmvuh0dt 0 79856 12435665 12351018 2024-12-09T11:52:45Z Danitrifonov04 292718 12435665 wikitext text/x-wiki {{обработка}} {| class="infobox football" style="width: 16em; text-align: center;" |- ! style="font-size: 16px;" | Кампеонато Бразилейро Серия А / Бразилейрао |- | style="font-size: 12px; background: #BFD7FF;" | '''Настоящ сезон''' |- | style="font-size: 12px;" | [[Файл:Soccerball current event.svg|20px]] [[Бразилия Серия А, сезон 2024|2024]] |- | style="font-size: 12px; background: #BFD7FF;" | '''Създадена''' |- | style="font-size: 12px;" | [[1953]], [[2003]] <small> в настоящия формат </small> |- | style="font-size: 12px; background: #BFD7FF;" | '''Държава''' |- | style="font-size: 12px;" | {{знаме|Бразилия}} |- | style="font size: 12px;" | '''Конфедерация:''' |- | style="font size: 12px;" | [[КОНМЕБОЛ]] |- | style="font-size: 12px; background: #BFD7FF;" | '''Изпадане в:''' |- | style="font-size: 12px;" | [[Бразилия Серия Б]] |- | style="font-size: 12px; background: #BFD7FF;" | '''Отбори''' |- | style="font-size: 12px;" | 20 |- | style="font-size: 12px; background: #BFD7FF;" | '''Национални купи:''' |- | style="font-size: 12px;" | [[Купа на Бразилия по футбол|Купа на Бразилия]] |- | style="font-size: 12px; background: #BFD7FF;" | '''Международни купи''' |- | style="font-size: 12px;" | [[Копа Либертадорес]]<br>[[Копа Судамерикана]] |- | style="font-size: 12px; background: #BFD7FF;" | '''Настоящи шампиони''' |- | style="font-size: 12px;" | [[Ботафого де Футебол е Регаташ|Ботафого]] |- | style="font size: 12px; background: #BFD7FF;" | '''Най-успешен отбори''' |- | style=font size: 12px;" | [[Сошиедаде Ешпортива Палмейраш|Палмейрас]] (11 титли) |- | style="font-size: 12px; background: #BFD7FF;" | '''Уебсайт''' |- | style="font-size: 12px;" | [http://www.cbf.com.br/seriea Официален сайт] |} '''Шампионат на Бразилия Серия А''' е националното първенство по футбол на [[Бразилия]], което определя шампиона на страната. В него се състезават 20 футболни отбора. Шампионатът е основан през 1959 г. и до 1970 г. се провежда в две форми. Това са състезанията „[[Чаша на Бразилия по футбол]]“ (''Taça Brasil''), /1959 - 1968/, който се състои от клубове от всички региони на Бразилия и [[Турнир „Роберто Гомес Педроса“]] (1967 - 1970), по известен като ''Robertão'', в който участват отбори от най-представителните райони в Бразилия. От 1971 г. шампионатът се създава Национален шампионат на клубовете в съвременната форма „Серия А“. Първенството се провежда всяка година. По време на надпреварата всеки отбор играе срещу всички останали по два пъти на разменено гостуване. Така първенството има 38 кръга. Първите 12 отбора се класират за континентални турнири. Последните 4 отбора отпадат в Серия Б, а първите 4 от Серия Б преминават в Серия А. Най-успешният отбор в бразилското първенство е „Палмейрас“, успял да спечели 11 шампионски титли. == Спортна история == Бразилия е конфедерация с голяма територия. Поради обширното географско разположение и политически особености, държавата има сравнително къса национално-клубна футболна история. Повечето щатски шампионати имат много по-дълга история от националния шампионат, и логически са смятани за по-престижни дотогава. От началото на ХХ век различни щати на страната започват да провеждат свои собствени първенства и отношенията между щатните футболни асоциации често са много напрегнати, което се отразява дори на формирането на националния отбор. От самото начало най-престижните турнири са щатните първенства на Сао Пауло (Шампионат Паулиста) и Рио де Жанейро/Гуанабара (Шампионат Кариока). За силата на щатните първенства може да се съди по факта, че до 1970 г. Бразилия, тогава страна, спечелила три световни първенства, няма официално държавно първенство. Отначало е имало бразилското първенство на аматьорски клубове от 1920 г. През 1937 г. се появява първото национално състезание между професионални клубове – Турнирът на шампионите на FBF (лигата на дисидентите и защитниците на професионализацията), признат от CBF през 2023 г. като бразилски шампионат. Едва от 1959 г. се провежда редовен национален турнир за професионални клубове „Чаша на Бразилия по футбол“ (''Taça Brasil''), създаден през 1955 г. През 1967 г. турнирът „Рио-Сао Пауло“ е разширен, за да включва отбори от други щати, става известен като турнир „Роберто Гомес Педроса“ и се счита за национално състезание. Появяват се дебати около това, че Бразилската футболна асоциация не разпознава официално националните надпревари от 1959 до 1970 г. като национални титли, въпреки че са разпознати от Бразилския спортен съюз, предшественик на Бразилския футболен съюз, от 1959 – 1970. Съвременното бразилско футболно първенство започва едва през 1971 г., подкрепяно от полицейския режим на времето, и е улеснено от развитието на цивилната авиация и самолетния транспорт. Наречено е Национален шампионат на клубовете и се се провежда с 20 отбора. Името, броят на отборите и системата на провеждане са променяни през годините. След това първенството е именувано Бразилска купа, Златна купа, Съюзна купа, Шампионат на Бразилия и Купа Жоао Хавеланж. Съвременното наименование „Шампионат на Бразилия Серия А“ носи от 2003 г. През 1979 г. всички по-големи отбори от [[Сао Паоло]], с изключение на „Палмейрас“, се отказват от надпреварата. Те протестират срещу странната система за класиране, която позволява на техните съперници „Палмейрас“ и „Гуарани“ да участват чак от последната фаза (поради това че са миналогодишни финалисти), като желаят да имат същите права като тях. Наистина странно било това, че „Гуарани“ завършили в челната 12-ица, въпреки че са изиграли само 3 мача, а „Палмейрас“ завършили на 3-то място само с 5 изиграни мача в надпревара с 96 участника. През 1984 г., „Ювентус“, малък клуб от Сао Паоло, успява да се класира за Серия А. Участниците в надпреварата е можело по всяко време да бъдат повишени от Серия Б и същевременно да отпаднат в Серия Б по средата на шампионата. През 1999 е въведена система, която прилича на тази на Примера дивизион, Аржентина. Двата клуба с най-малко точков актив в първата фаза на два последователни сезона, отпадат. Въпреки това тази система просъществувала само един сезон. През 2005 г. всеки отбор играе 42 игри, 21 у дома, и 21 навън, общо 462 игри. Шампионът и вторият автоматически се класират за [[Копа Либертадорес]]. 11 от мачовете през 2005 са анулирани заради скандал по купуване на мачове и трябвало да бъдат преиграни. Сезоните с най-много участници са: 2000 г. (116 участника), 1979 (94 участника), 1986 (80 участника). От 2006 г. досега първенството е с 20 отбора. == Континентални състезания == Клубовете, класирани от първо до шесто място получават право да играят в най-престижният южноамерикански турнир [[Копа Либертадорес КОНМЕБОЛ]]. Първите четири отбора се включват направо в груповата фаза. Клубовете, класирани на пето и шесто място, започват турнира във втория кръг и трябва да преминат през 2 квалификационни етапа, за да достигнат до груповата фаза. Бразилските клубове също могат да се класират за груповата фаза на Копа Либертадорес КОНМЕБОЛ през следващия сезон, като спечелят самия турнир, [[Копа Бразилия]] или [[Копа Судамерикана]]. Ако отбор, който завърши сезона сред първите 6, спечели една от тези три купи, тогава неговото място в турнира за [[Копа Либертадорес КОНМЕБОЛ|Купата „Либертадорес КОНМЕБОЛ“]] се заема от следващия в класирането. Така седми, осми и дори девети клубове могат да се класират за участие в първия кръг на този турнир. Отборите, класирали се от 7-о до 12-о място, се включват в турнира за [[Копа Судамерикана|Купата на Южна Америка]]. Но, както беше обяснено по-горе, в зависимост от резултатите от трите купи, 13-ият, 14-ият и дори 15-ият клуб могат да се класират за Копа Судамерикана. По този начин от Серия А могат да се класират между 12 и 15 клуба в континентални състезания. === Отличия и трофеи === Наградата Бола де Оуро на списание Плакар е най-старото отличие, а Трофео Осмар Сантос и Трофео Хоао Салданя са награди, раздавани от списание Ланс. * Златна топка на Бразилия * [[:ru:Лучшие бомбардиры чемпионата Бразилии по футболу|Голмайстори на бразилското първенство по футбол]] * [[:ru:Футбольные премии Globo и КБФ|Футболни награди Глобо и КБФ]] === Отбори, състезаващи се през сезон 2014 === Списък от 20-те отбора, състезаващи се през сезон 2014: * [[Файл:Bandeira de Minas Gerais.svg|20px]] [[Клубе Атлетико Минейро|Атлетико Минейро]] * [[Файл:Bandeira do Paraná.svg|20px]] [[Атлетико Паранаенсе]] * [[Файл:Bandeira da Bahia.svg|20px]] [[Ешпорте Клубе Баия|Баия]] * [[Файл:Bandeira Estado RiodeJaneiro Brasil2.svg|20px]] [[Ботафого де Футебол е Регаташ|Ботафого]] * [[Файл:Bandeira de Santa Catarina.svg‎|20px]] [[Чапекоензе]] * [[Файл:Bandeira do Rio Grande do Sul.svg|20px]] [[Гремио Порто Алегре|Гремио]] * [[Файл:Bandeira do Rio Grande do Sul.svg|20px]] [[Шпорт Клуб Интернасионал|Интернасионал]] * [[Файл:Bandeira_do_estado_de_São_Paulo.svg|20px]] [[Спорт Клуб Коринтианс Паулища|Коринтианс]] * [[Файл:Bandeira do Paraná.svg|20px]] [[Коритиба Фуут Бол Клуб|Коритиба]] * [[Файл:Bandeira de Minas Gerais.svg|20px]] [[Крузейро Ешпорте Клубе|Крузейро]] * [[Файл:Bandeira_do_estado_de_São_Paulo.svg|20px]] [[Ешпортива Палмейраш|Палмейраш]] * [[Файл:Bandeira_do_estado_de_São_Paulo.svg|20px]] [[Сантош Футебол Клубе|Сантош]] * [[Файл:Bandeira_do_estado_de_São_Paulo.svg|20px]] [[Сао Пауло Футебол Клубе|Сао Пауло]] * [[Файл:Bandeira_do_estado_de_São_Paulo.svg|20px]] [[Португуеза - Португуеза]] * [[Файл:Bandeira de Santa Catarina.svg|20px]] [[Крисиума Ешпорте Клубе|Крисиума]] * [[Файл:Bandeira do Ceará.svg|20px]] [[Спорт Клуб до Ресифе - Спорчи]] * [[Файл:Bandeira Estado RiodeJaneiro Brasil2.svg|20px]] [[Клуб де Регаташ до Фламенго|Фламенго]] * [[Файл:Flag of Goiás.svg|20px]] [[Гояш Ешпорте Клубе - Гояш]] * [[Файл:Bandeira Estado RiodeJaneiro Brasil2.svg|20px]] [[ФК Флуминенсе|Флуминенсе]] * [[Файл:Bandeira Santa Catarina.svg|20px]] [[Фигейренсе Футебол Клубе|Фигейренсе]] ==== Класирали се в Серия А след края на сезон 2013 ==== * [[Файл:Bandeira do estado de São Paulo.svg|20px]] [[Сосиедаде Еспортива Палмейрас|Палмейрас]] * [[Файл:Bandeira de Santa Catarina.svg‎|20px]] [[Чапекоензе]] * [[Файл:Bandeira do Ceará.svg|20px]] [[Спорт Клуб до Ресифе|Спорт Клуб]] * [[Файл:Bandeira de Santa Catarina.svg‎|20px]] [[Фигейренсе Футебол Клубе|Фигейренсе]] ==== Изпаднали от Серия А след края на сезон 2013 ==== * [[Файл:Bandeira_do_estado_de_São_Paulo.svg ‎|20px]] [[Португеза]] * [[Файл:Bandeira do estado do Rio de Janeiro.svg|20px]] [[Клуб де Регаташ Вашко да Гама|Вашко да Гама]] * [[Файл:Bandeira_do_estado_de_São_Paulo.svg|20px]] [[Атлетика Понте Прета|Понте Прета]] * [[Файл:Bandeira do Ceará.svg|20px]] [[Клубе Наутико Капибарибе|Наутико]] == Статистика == Интернационал е единственият отбор, който през 1979 успял да завърши без нито една загуба. Също така в мач между Гоиас и Крузейро били изгонени 14 играча. През 1977 Атлетико Минеро завършват непобедени, но биват победени на дузпи от Сао Паоло. Роберто Динамите е играчът с най-много вкарани голове в историята на Бразилската Серия А, със 120 гола за 20 сезона (1971 – 1989). От 2009 насам, само Крузейро, Фламенго и Интернационал са участвали във всички издания на шампионата. През 2003, Крузейро успява да спечели първата си титла като прави най-добрата кампания в историята на Бразилската Серия А, завършвайки със 100 точки и 106 гола. == Серия А в България == Бразилското футболно първенство за първи път се излъчва през 2007 г. по телевизия [[Евроком]], който излъчва двубоите от шампионата в периода 2007 – 2015 г. (с прекъсвания). Титулярен коментатор на двубоите е [[Станимир Бакалов]], известен сред феновете на шампионата с прозвището си „Ел Феномено“.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://eurocom.bg/sport/article/da-se-ojenish-za-brazilskoto-futbolno-purvenstvo |заглавие=Да се ожениш за бразилското футболно първенство |достъп_дата=2016-05-11 |архив_дата=2016-06-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160605111749/http://eurocom.bg/sport/article/da-se-ojenish-za-brazilskoto-futbolno-purvenstvo }}</ref> Освен него, мачове от Серия А са коментирали [[Бойко Котев]], [[Виктория Младенова]], [[Кристиян Кръстева]] и др. Известно време Евроком предава мачовете от [[Бразилия Серия Б|Серия Б]] и първенствата на местните щати.<ref>[http://www.potv.bg/sport/p3_2883_0.html Евроком закупи правата за излъчване на бразилското футболно първенство Бразилейро за сезон 2009]</ref> == Източници == <references /> {{Футбол в Бразилия}} {{Футболни лиги на КОНМЕБОЛ}} {{Портал футбол}} [[Категория:Турнири по футбол в Бразилия]] [[Категория:Футбол в Бразилия]] hlinwy7j1nchz72sfp8yhhcpui51ert 0 81501 12435316 12428533 2024-12-08T21:40:01Z Bichoes78 258843 12435316 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = † Іѡ Владислав | име-рождено = | категория = монарх | описание = войвода на Влашко | портрет = | портрет-описание = | погребан = | подпис = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1364]] – [[1377]] | коронация = | предшественик = [[Никола Александър Басараб]] | наследник = [[Раду I]] | други титли = | герб = }} }} '''Йоан Владислав I''' (на среднобългарски: † Іѡан Владислав), наричан още '''Влайку Войвода (Вода)''' ({{lang|ro|Vlaicu Vodă}}), е владетел на [[Влашко]] между [[1364]] и [[1377]] г. Син е на владетеля [[Никола Александър Басараб]] и брат на войводата [[Раду о[[Анна Басараб]], е омъжена за видинския цар [[Иван Срацимир]]. Тя е майка на цар [[Константин II Асен]] и на кралица [[Доротея Българска]], съпруга на [[Твърдко I|Твърдко I Котроманич]]. == В помощ на Видинското царство == [[Файл:Cel_mai_vechi_document_din_Ţara_Românească.jpg|ляво|мини|Оригинален документ от Владислав (Влайко войвода) на български език със символа на династията Асеневци]] През 1365 г. унгарският крал [[Лайош I Велики|Лудовик I Анжу]], напада [[Видинско царство|Видинското царство]] и присъединява земите му към Унгария. Видинският цар [[Иван Срацимир]] е пленен и заедно със сестрата на Влайку – [[Анна Басараб|Анна]] е затворен в хърватския замък Хумник. През 1367 г. под егидата на [[Иван Александър]] се формира православна коалиция срещу Унгария имаща за цел освобождението на Видин. В нея освен [[Втора българска държава|Търновското царство]], влизат още добруджанският деспот [[Добротица]] и влашкият войвода Владислав, който е шурей на [[Иван Срацимир|Срацимир]]. До решителни действия се стига в края на 1368 г., когато войските на Влайку, предвождани от брат му [[Раду I|Раду]] превземат [[Видин]] и освобождават цялата територия на Видинското царство. За помощта оказана на [[Иван Александър]], Влайку получава сумата от 180 000 венециански флорини, които са заплатени като откуп от византийския император [[Йоан V Палеолог]], задържан от българите. Така през 1369 г. е подписано споразумение между Унгария и България, според което се възстановява Видинското царство, а [[Иван Срацимир]] е върнат на трона във Видин. Влашкото войводство също подписва мирно споразумение с Унгария, с което се признава за васал на крал [[Лайош I Велики|Лудовик I Анжу]], но в замяна получава няколко владения, сред които [[Фъгъраш]] и [[Дробета - Турну Северин]]. В края на 1369 г. Владислав отблъсква успешно първото нападение на османците отвъд Дунав във влашките земи. == Семейство == Владислав I има един незаконороден син [[Влад I Узурпатор]].<ref>Iliescu, Octavian Vlad Ier, voïvode de Valachie: le règne, le sceau et les monnaies – dans: Revue roumaine d'histoire, vol. 27 (1988), p. 73 – 105</ref> == Бележки == <references/> {{пост начало}} {{пост|[[Владетели на Влашко|Владетел на Влашко]]|[[1364]]|[[1377]]|[[Николае Александру Басараб]]|[[Раду I]]}} {{пост край}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] 29tz2insyxhic5r4ofdfbfmtyw674cx 12435317 12435316 2024-12-08T21:40:49Z Bichoes78 258843 12435317 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = † Іѡ Владислав | име-рождено = | категория = монарх | описание = войвода на Влашко | портрет = | портрет-описание = | погребан = | подпис = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1364]] – [[1377]] | коронация = | предшественик = [[Никола Александър Басараб]] | наследник = [[Раду I]] | други титли = | герб = }} }} '''Йоан Владислав I''' (на [[Среднобългарски език|среднобългарски]]: † Іѡан Владислав), наричан още '''Влайку Войвода (Вода)''' ({{lang|ro|Vlaicu Vodă}}), е владетел на [[Влашко]] между [[1364]] и [[1377]] г. Син е на владетеля [[Никола Александър Басараб]] и брат на войводата [[Раду о[[Анна Басараб]], е омъжена за видинския цар [[Иван Срацимир]]. Тя е майка на цар [[Константин II Асен]] и на кралица [[Доротея Българска]], съпруга на [[Твърдко I|Твърдко I Котроманич]]. == В помощ на Видинското царство == [[Файл:Cel_mai_vechi_document_din_Ţara_Românească.jpg|ляво|мини|Оригинален документ от Владислав (Влайко войвода) на български език със символа на династията Асеневци]] През 1365 г. унгарският крал [[Лайош I Велики|Лудовик I Анжу]], напада [[Видинско царство|Видинското царство]] и присъединява земите му към Унгария. Видинският цар [[Иван Срацимир]] е пленен и заедно със сестрата на Влайку – [[Анна Басараб|Анна]] е затворен в хърватския замък Хумник. През 1367 г. под егидата на [[Иван Александър]] се формира православна коалиция срещу Унгария имаща за цел освобождението на Видин. В нея освен [[Втора българска държава|Търновското царство]], влизат още добруджанският деспот [[Добротица]] и влашкият войвода Владислав, който е шурей на [[Иван Срацимир|Срацимир]]. До решителни действия се стига в края на 1368 г., когато войските на Влайку, предвождани от брат му [[Раду I|Раду]] превземат [[Видин]] и освобождават цялата територия на Видинското царство. За помощта оказана на [[Иван Александър]], Влайку получава сумата от 180 000 венециански флорини, които са заплатени като откуп от византийския император [[Йоан V Палеолог]], задържан от българите. Така през 1369 г. е подписано споразумение между Унгария и България, според което се възстановява Видинското царство, а [[Иван Срацимир]] е върнат на трона във Видин. Влашкото войводство също подписва мирно споразумение с Унгария, с което се признава за васал на крал [[Лайош I Велики|Лудовик I Анжу]], но в замяна получава няколко владения, сред които [[Фъгъраш]] и [[Дробета - Турну Северин]]. В края на 1369 г. Владислав отблъсква успешно първото нападение на османците отвъд Дунав във влашките земи. == Семейство == Владислав I има един незаконороден син [[Влад I Узурпатор]].<ref>Iliescu, Octavian Vlad Ier, voïvode de Valachie: le règne, le sceau et les monnaies – dans: Revue roumaine d'histoire, vol. 27 (1988), p. 73 – 105</ref> == Бележки == <references/> {{пост начало}} {{пост|[[Владетели на Влашко|Владетел на Влашко]]|[[1364]]|[[1377]]|[[Николае Александру Басараб]]|[[Раду I]]}} {{пост край}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] fpsgieu3vqn2bcoq6e1pxt6vlsts9ez 12435319 12435317 2024-12-08T21:44:28Z Bichoes78 258843 12435319 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = † Іѡ Владислав | име-рождено = | категория = монарх | описание = войвода на Влашко | портрет = | портрет-описание = | погребан = | подпис = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1364]] – [[1377]] | коронация = | предшественик = [[Никола Александър Басараб]] | наследник = [[Раду I]] | други титли = | герб = }} }} '''Йоан Владислав I''' (на [[Среднобългарски език|среднобългарски]]: † Іѡан Владислав), наричан още '''Влайку Войвода (Вода)''' ({{lang|ro|Vlaicu Vodă}}), е владетел на [[Влашко]] между [[1364]] и [[1377]] г. Син е на владетеля [[Никола Александър Басараб]] и брат на войводата [[Раду I|Радул]]. Леля му – [[Теодора Басараб]] е първата съпруга на [[Иван Александър]] и царица на България. Сестрата на Владислав и Радул – [[Анна Басараб]], е омъжена за видинския цар [[Иван Срацимир]]. Тя е майка на цар [[Константин II Асен]] и на кралица [[Доротея Българска]], съпруга на [[Твърдко I|Твърдко I Котроманич]]. == В помощ на Видинското царство == [[Файл:Cel_mai_vechi_document_din_Ţara_Românească.jpg|ляво|мини|Оригинален документ от Владислав (Влайко войвода) на български език със символа на династията Асеневци]] През 1365 г. унгарският крал [[Лайош I Велики|Лудовик I Анжу]], напада [[Видинско царство|Видинското царство]] и присъединява земите му към Унгария. Видинският цар [[Иван Срацимир]] е пленен и заедно със сестрата на Влайку – [[Анна Басараб|Анна]] е затворен в хърватския замък Хумник. През 1367 г. под егидата на [[Иван Александър]] се формира православна коалиция срещу Унгария имаща за цел освобождението на Видин. В нея освен [[Втора българска държава|Търновското царство]], влизат още добруджанският деспот [[Добротица]] и влашкият войвода Владислав, който е шурей на [[Иван Срацимир|Срацимир]]. До решителни действия се стига в края на 1368 г., когато войските на Влайку, предвождани от брат му [[Раду I|Раду]] превземат [[Видин]] и освобождават цялата територия на Видинското царство. За помощта оказана на [[Иван Александър]], Влайку получава сумата от 180 000 венециански флорини, които са заплатени като откуп от византийския император [[Йоан V Палеолог]], задържан от българите. Така през 1369 г. е подписано споразумение между Унгария и България, според което се възстановява Видинското царство, а [[Иван Срацимир]] е върнат на трона във Видин. Влашкото войводство също подписва мирно споразумение с Унгария, с което се признава за васал на крал [[Лайош I Велики|Лудовик I Анжу]], но в замяна получава няколко владения, сред които [[Фъгъраш]] и [[Дробета - Турну Северин]]. В края на 1369 г. Владислав отблъсква успешно първото нападение на османците отвъд Дунав във влашките земи. == Семейство == Владислав I има един незаконороден син [[Влад I Узурпатор]].<ref>Iliescu, Octavian Vlad Ier, voïvode de Valachie: le règne, le sceau et les monnaies – dans: Revue roumaine d'histoire, vol. 27 (1988), p. 73 – 105</ref> == Бележки == <references/> {{пост начало}} {{пост|[[Владетели на Влашко|Владетел на Влашко]]|[[1364]]|[[1377]]|[[Николае Александру Басараб]]|[[Раду I]]}} {{пост край}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] k4s2k4dreiy51yrj9s8yk4rll4cw0vw 0 81573 12435609 12374776 2024-12-09T10:46:23Z Георгиалександров2 247955 12435609 wikitext text/x-wiki {{друго значение|Произхода на прабългарите|произхода на българите|Произход на българите}} Понятието „прабългари“ е въведено през XIX век от историческата наука за обозначаване на група [[номади|номадски]] племена с неясен етнически произход, мигрирали по време на [[Великото преселение на народите]] от [[Централна Азия]] през [[Евразийска степ|Великата степ]]. Те усядат на територията на Европа, където впоследствие основават няколко средновековни държави. Тези племена са наричани от ранносредновековните летописци с различни имена като: българи, [[кутригури]], [[утигури]], [[скити]], [[мизи]], [[хуни]] и др. Вследствие на разселването си те са претопени на местата където усядат от други племена и народи, като езикът и културата им изчезвават напълно. Днес често това наименование се замества с термина „прабългари“, „древни българи“ и дори просто „българи“. Не е изяснен и въпросът, дали „българи“ е било тяхното самоназвание, или е име дадено им от други народи. == Същност == ''Произходът на прабългарите'' е проблем, все още предизвикващ дискусии. По своята езикова принадлежност прабългарите биват причислявани от преобладаващия брой съвременни учени към тюрко-алтайските народи. Предполага се, че прабългарският етнос се е формирал в Централна Азия (Източен [[Казахстан]]) между [[Каспийско море]] и планината [[Имеон]] (Памир, Тяншан и Хиндукуш). Други възможни райони са Алтай, или Западен [[Сибир]], [[Таримска котловина|Таримската котловина]], [[Западна Монголия]], Южен Сибир и горното течение на Иртиш. От края на XVI век насам са предлагани различни хипотези, някои от които удивляват с тяхната причудливост и упорството в отстояването им. Повечето авторитети отхвърлят схващанията за автохтонния (или тракийски), за славянския, за татарския и за угро-финския произход на [[прабългари]]те. По-популярни, но също оспорени, са хунските и огурските варианти на урало-алтайската хипотеза. Някои научни трудове и любителски изследвания в последните години възраждат друга хипотеза, според която прабългарите са смесено хунско-иранско население. Разнообразните теории за произхода на прабългарите най-общо могат да бъдат определени към две направления – първо, за алтайския им и, второ, за [[арийци|арийския]] им етногенезис. Трета теза застъпва смесеното им формиране като народ. Всяко от първите две направления не изключва участието като влияния, асимилиране и т.н. на население определяно за доминиращо от другото направление. Всъщност разликата между тях не е само в спора дали прабългарите са арийци или алтайци, а кое е първичното. В този смисъл най-точно е да се говори за смесен произход, който от една страна е формулиран от някои сериозни учени като отделна трета теория, и от друга не отрича и не противоречи на другите две взаимно оспорващи се теории. Той се фокусира не върху това как е започнал процесът, а върху резултата от него – древнобългарският народ. Най-разпространена е тюркската теория за произхода на прабългарите която се налага в XX век и се споделя от редица международни и български автори и авторитетни издания като [[Енциклопедия Британика]], [[Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон|Брокхауз]], но се оспорва от средата на XX век и особено силно днес от някои наши учени, които причисляват прабългарите най-общо казано към арийските ирански народи, което може да се приеме като една добре аргументирана, но небезспорна работна хипотеза. В началото на XX век се налага тюрската теория за произхода на прабългарите. Тя се споделя от редица български изследователи. Впоследствие е призната от международни учени и списания (Енциклопедия Британика). От средата на XX век до днес тази теза е оспорена от някои български учени. Една от по-новите теории е, че прабългарите принадлежат към арийските ирански народи. Съществуват и други теории - например че прабългарите са монголи, миксоварвари и пр. Несигурността около произхода на прабългарите се дължи най-вече на оскъдните и противоречиви сведения за ранната им история. Съществуват и други причини за нееднозначното представяне на българската ранносредновековна история. След 1989 г. се появява тенденция за оспорване на съществуващите дотогава идеологеми. Също така че „новите прабългаристи“ са често неспециалисти е сериозн проблец. Те често са склонни към свободно тълкование на писмените извори; на липса към критичност на информацията; на занимания с езикови проблеми без съответната подготовка; а също и на както и произволна датировка и етническа атрибуция на археологическите паметници.<ref>Рашо Рашев: ''Прабългарите през V-VII век'', София, 2005, стр. 3 – 4</ref> Всички тези проблеми затрудняват изследванията на произхода на прабългарите. == Политизиране == {{Основна|Прабългаристика}} * В началото на XX век и особено след Първата световна война, когато България воюва със ''славянските си братя'' от Сърбия и Русия, все повече се налага „тюркската теза“ за произхода на прабългарите. Сред нейните стожери се открояват учени като [[Иван Шишманов]], [[Стефан Младенов]] и [[Васил Златарски]]. Прабългарите са обявени за държавнотворен народ, а „нечистият“ славянски произход на съвременните българи, се превръща в тяхно предимство. Прабългарите са сравнени с германските франки и викингските руси, които мобилизират гало-римското, респективно източнославянското население, като създават неговата държавност във Франкското кралство и Киевска Рус. * В годините на Втората световна война, когато България се сближава с [[Нацистка Германия]] темата за прабългарите става актуална. [[Националсоциализъм|Националсоциализмът]] определя като пълноценна единствено една раса – [[Арийска раса|арийската]]. В този контекст [[Славяни|славянската компонента]] особено в [[културна антропология|културно-антропологичен план]] тотално се пренебрегва за сметка на прабългарската, въпреки че съвременния български е славянски език. Много български историци започват да налагат идеята за „несъществената роля“ на славянския елемент при формирането на българската народност и значението единствено на прабългарския компонент и изтъкването на близостта му с хуните и по-специално с арийските народи. * След [[Втора световна война|Втората световна война]] нещата се преобръщат. В българската наука отново се налага тюркската теория за произхода на прабългарите. Българите се приемат отново за предимно славянски народ, а тюркският прабългарски примес се определя като нищожен, като ролята на славяните за формирането на българската държава е силно надценена. * С възприемане на евроцентричната доктрина в България и приемането на страната за член на ЕС и особено след отдалечаванито ѝ от Русия, от началото на XXI век прабългарите в изследванията на редица учени отнова биват изяснявани като ирано-арийци, които доминират числено над славяните в ранносредновековна България.<ref name="BD"> Димитров Б. (2006) 12 мита в българската история. ИК „Фондация Ком“</ref><ref>Тодор Чобанов, Изследвания върху културата на старите българи. София 2010 г.</ref> В този контекст [[Славяни|славянската компонента]] отново тотално се пренебрегва за сметка на прабългарската, която е необосновано преувеличена. == Писмени извори == Основни сведения за прабългарите дават текстовете на Йорданес (Йордан), Касиодор Сенатор, Павел Дякон, Йоан Малала, Феликс Енодий, Михаил Сирийски, Захарий Изповедник, Константин Манасий, Прокопий Кесарийски, Агатий Миринейски, Теофилакт Симоката, Менандър Протектор, Анастасий Библиотекар, Никифор Грегора, Ананий Ширакаци, Мовсес Хоренаци (Мойсей Хоренски), император Константин Порфирогенет, Комес Марцелин, Йоан Антиохийски, Зонара, Димитър Хоматиан, Равенския козмограф, Ахмад ибн Фадлан, Именникът на българските ханове, Кавказката хроника Дербент-наме, Анонимният римски (латински) хронограф за 354 г. (Хронограф на Момзен). Относно обичаите им някои данни се съдържат в летописа [[Джагфар тарихъ]], Законника Торе записан по поръка на волжко-българския хан Урус Айдар /805 – 855 г./ и др. Допълнителен материал на изследователите дават археологията (с находките от Вознесенка, Глодоси, Малая Перешчепина, Наги Сент Миклош и на Балканите), етнографията, антропологията, културологията и лингвистиката.<br/> == Етноним == В латинските хроники етнонимът „българи“ се среща за първи път като „Vulgares“ (334 година). За първо официално свидетелство за прабългарите с този етноним историческата наука, приема споменаването на прабългарите („Ziezi ex quo Vulgares“) в късноантичен латински сборник, достигнал до нас в няколко преписа, писани IV – V век. Текстът е част от списък със синовете на библейския Сим и народите, които произлизат от тях. „Ziezi ex quo Vulgares“ се превежда, като „Зиези, от който са българите“, където Зиези е син на Сим и внук на Ной.<ref>[http://chitanka.info/text/30003/4#note_3-20 История на средновековна България VII-XIV век. История на България в три тома. Том І, Иван Божилов, Васил Гюзелев, 1999 г. стр. 3 – 20.]</ref> В арабските извори името се среща като „бурджан“, докато с „булгар“ са отбелязвани [[Волжки българи|волжките прабългари]].<ref name="Anubis.61">Гюзелев, Васил, Божилов, Иван. История на средновековна България VII-XIV век, Том I, Анубис, София, 2006, стр.60 – 61</ref> Съществуват най-различни предположения и хипотези за произхода на етнонима „българи“, подобно за говорения от тях език и етническият им произход. Не е изяснен и въпросът дали „българи“ е епоним (т.е. самоназвание) или име дадено от друг народ. Трябва да се има предвид, че името „българи“ наподобява различни думи от алтайски и индоевропейски произход, които съдържат корена „бълг“, „блъг“, „булг“ и т.н. Най-старото предположение дава византийският автор [[Йосиф Генезий]] (X в.), според когото „българи“ идва от някой си господар Булгар. Следва предположението, което свързва „българи“ с името на река [[Волга]], което в латинските езици е Булга. Първо то е застъпено от [[Никифор Григора]] (1294 – 1359) и е валидно до края на [[Средновековие]]то и дори през време на [[Възраждане|Българското възраждане]] [[Христофор Жефарович]], [[Паисий Хилендарски]], [[Константин Фотинов]], [[Петко Славейков]], както и от българския учен [[Иван Шишманов]]. През 1872 година чешкият етнограф [[Вилхелм Томашек]] дава мнение, че „българи“ означава „смесен народ“, „смес от народи“ от [[Тюркски праезик|пратюркското]] „булга“ („булгамак“) – „размесвам“, „смесвам“, мнение възприето от [[Васил Златарски]] и [[Стоян Младенов]]. Унгарският тюрколог Г. Вамбери през 1882 година изказва теза, че „булгар“ означава „бунтовници“, „метежници“ от същия пратюркски корен („булгамак“), но със значение на „подстрекавам“, „бунтувам“, теза възприета от Й. Немет и отчасти от езиковеда Д. Дечев. Според обяснението на Б. Симеонов „булгар“ може да се тълкува като „потомци на булгар“, като под ''булгар'' се има предвид бозайник от рода на [[белка|белките]], който е възможно да е бил [[тотем]]но животно на прабългарите.<ref name="Anubis.61">Гюзелев, Васил, Божилов, Иван. История на средновековна България VII-XIV век, Том I, Анубис, София, 2006, стр.60 – 61</ref> Сред по-новите тълкувания появили се след лансирането на иранската хипотеза за произхода на прабългарите са, че думата произхожда от [[осетински език|осетинската]] дума „бългерон“, т.е. „човек, който живее в покрайнината“ или се прави връзка с [[Пущунски език|афгански език]], където „булгар“ означава „човек, обитаващ отвъд планината“. Други предположения са, че „бълг“ изразява идеята за живот, човек, общност и трябва да бъде тълкувана като „хора“, „човеци“ или че „българин“ означава „велик човек“ и т.н.<ref name="Anubis.61">Гюзелев, Васил, Божилов, Иван. История на средновековна България VII-XIV век, Том I, Анубис, София, 2006, стр.60 – 61</ref> == Антропологични и генетични изследвания == [[Файл:Admixture Fig 4A.png|350px|мини|Карта на Западна Евразия, показваща генетичното влияние през последните 1500 години, на преселници, чийто произход е извън региона. За България и Чувашия е отчетено проникване единствено на монголоидни гени, но докато в България то е минимално в Чувашия не е така.]] {{Основна|Антропологични и генетични проучвания на прабългарите}} Антропологични особености на анализираните скелетни останки и образът запечатан на златното съкровище от [[Златно съкровище от Над Сент Миклош|Наги сент Миклош]],<ref>[http://www.sulinet.hu/tori/szakkor/nszmak/nark.htm Съкровище от Наги сент Миклош]</ref> разкриват хора, при които преобладават европеидните черти, примесени с някои монголоидни белези. Пример за наличие на монголоидни черти е и възстановката по череп на ичургубоила [[Мостич]].<ref>[http://img715.imageshack.us/i/mostich.jpg/ Йордан Йорданов, „Възстановяване на черепа по главата“, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 2000, стр. 193 – 201]</ref> При някои от находките, монголоидни белези липсват.<ref>Етнография на България: в 3 тома, том 1, Етнографски институт с музей, Веселин Димитров Хаджиниколов, Райна Пешева, Делчо Тодоров, Изд-во на Българската академия на науките, 1980 г. стр. 265.</ref> Палеоантропологичните находки от всички некрополи в [[Поволжие]]то, [[Украйна]] и [[Молдова]], които са приписвани на прабългари, свидетелстват за сложни етнообразуващи процеси.<ref>Герасимова М. М., Рудь Н. М., Яблонский Л. Т. Антропология античного и средневекового населения Восточной Европы. – М.: Наука, 1987. – 253 с.</ref> Това са предимно брахиокранични европеиди с леко изразени монголоидни примеси.<ref>Газимзянов, И. Р. Антропология населения Волжской Булгарии золото – ордынского периода и некоторые вопросы этногенеза татар Среднего Поволжья, Российская Академия Наук, Институт этнологии и антропологии им Миклухо-Маклая, Вестник Антропологии No 1, Москва, 1996 г.</ref> Носителите на монголоидните елементи са основно представени в мъжката част от находките, докато женските находки са с по-изразена или пълна европеидност.<ref>D. Dimitrov (1987). „Pit graves, artificial skull deformation, Sarmatians, Northern Bactria“. Prabylgarite po severnoto i zapadnoto Chernomorie.</ref> Скелетни останки от обширната територия на [[Казахстан]], държава заемаща по-голямата част от [[Централна Азия]], изкопани на различни места, които са датирани между XV век преди новата ера и V век след новата ера, са изследвани генетично. Разпределението на източно и западно евразийски гени през периода в региона, съответства с наличната археологическа информация. През периода от XIII до VII век преди н.е., всички проби принадлежат на западно-евразийски [[хаплогрупи]], а по-късните свидетелстват за пристигането на носители на източноазиатски такива, които съжителстват с носителите на предходния генетичен субстрат и се смесват с него.<ref>Lalueza-Fox, C.; Sampietro, M. L.; Gilbert, M. T. P.; Castri, L.; Facchini, F.; Pettener, D.; Bertranpetit, J. (2004). „Unravelling migrations in the steppe: Mitochondrial DNA sequences from ancient Central Asians“. Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences 271 (1542): 941 – 7. doi:10.1098/rspb.2004.2698. PMC 1691686. PMID 15255049.</ref> Според Световен атлас на генетичните смешения публикуван в списание [[Сайънс (списание)|Сайънс]] през 2014 г. българите са носители на 2% сибиро-монголски ДНК-частици, примесени в региона през IX век, което според авторите кореспондира с претопяването на прабългарите в завареното население.<ref>Science, 14 февруари 2014, Vol. 343 no. 6172, p. 751, A Genetic Atlas of Human Admixture History, Garrett Hellenthal at al.: ''CIs. for the admixture time(s) overlap but predate the Mongol empire, with estimates from 440 to 1080 CE ([http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4209567/figure/F3/ Fig.3.]) In each population, one source group has at least some ancestry related to Northeast Asians, with ~2 to 4% of these groups total ancestry linking directly to East Asia. This signal might correspond to a small genetic legacy from invasions of peoples from the Asian steppes (e.g., the Huns, Magyars, and Bulgars) during the first millennium CE.''</ref> Според същия анализ [[чуваши]]те, които също претендират прабългарска връзка, са носители на около 9 % източноазиатска ДНК, която е примесена на 3 пъти през различни времеви интервали, като приноса през IX век е обвързан от авторите със създаването на Волжка България и смесването на прабългарите със завареното, основно европеидно население.<ref>Garrett Hellenthal, George B. J. Busby, Gavin Band, James F. Wilson, Cristian Capelli, Daniel Falush, and Simon Myers. „A Genetic Atlas of Human Admixture History.“ Science 343:6172 (14 февруари 2014): pages 747 – 751. ''The researchers' GLOBETROTTER statistical tool confirmed that Chuvashes carry both „very ancient East Asian ancestry prior to 500BC, in the case of Russia at least, and a recent event, consistent with approximately Mongol-empire era admixture.“''.</ref><ref>Bayazit Yunusbayev et al., „The Genetic Legacy of the Expansion of Turkic-Speaking Nomads across Eurasia.“ PLoS Genetics 11:4 (21 април 2015): e1005068. "The Chuvash received their Turkic ancestry around the year 816, according to its admixture analysis in S4 Table. This ancestry stems from the region of South Siberia and Mongolia. They are also related to nearby non-Turkic peoples. [...] Chuvashes, the only extant Oghur speakers showed an older admixture date (9th century) than their Kipchak-speaking neighbors in the Volga region. According to historical sources, when the Onogur-Bolgar Empire (northern Black Sea steppes) fell apart in the 7th century, some of its remnants migrated northward along the right bank of the Volga river and established what later came to be known as Volga Bolgars, of which the first written knowledge appears in Muslim sources only around the end of the 9th century. Thus, the admixture signal for Chuvashes is close to the supposed arrival time of Oghur speakers in the Volga region. [...]"</ref> Присъствието на тези източноазиатски компоненти в Европа е преценено като последица на преселението на малки групи азиатски номади през ранното Средновековие. В тази връзка, някои учени предполагат, че генетичният принос на прабългарите в двата региона е бил незначителен и на практика днес е трудно установим.<ref>Arnaiz-Villena; et al. (June 2003). „HLA Genes in the Chuvashian Population from European Russia: Admixture of Central European and Mediterranean Populations“. Human Biology 75 (3): 375 – 392. doi:10.1353/hub.2003.0040. ISSN 1534 – 6617. PMID 1452720.</ref> Въпреки че много учени допускат, че прабългарите са тюркски племена от Централна Азия, генетични тестове на екип от български учени с италианско участие, предполага принадлежността им към западно-евразийското население.<ref>ENCYCLOPÆDIA BRITANNICA, [http://www.britannica.com/topic/Bulgar Bulgar People]</ref> Според тях, анализът на древни мтДНК проби показва, че откритите митохондриални ДНК хаплогрупи се класифицират като западно-евразийски и предполагат генетично сходство между прабългарите и съвременните българи.<ref>''[http://digitalcommons.wayne.edu/cgi/viewcontent.cgi? Mitochondrial DNA Suggests a Western Eurasian origin for Ancient (Proto-) Bulgarians] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091217111833/http://digitalcommons.wayne.edu/cgi/viewcontent.cgi |date=2009-12-17 }}'', D. V. Nesheva, S. Karachanak-Yankova, M. Lari, Y. Yordanov, A. Galabov, D. Caramelli, D. Toncheva</ref> Техните изводи базирани на Y-хромозомните тестове са, че делът на общия бащин произход на българите и централно-азиатското население е пренебрежимо малък.<ref>''[http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0056779 Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry]'', Sena Karachanak et.al.</ref> Следва да се отбележи, че тези заключения са правени на основата на недоказано предположение за преобладаващ брой на прабългарите сред населението на ранносредновековна България, като според ръководителя на екипа учени акад. [[Ангел Гълъбов]] те са били около 1 млн. души, докато според редица изследователи броят им е няколко десетки хиляди.<ref>Около 680 година Аспарух преминава река Дунав с група от прабългари, която се заселва на остров [[Певки]]. Същата според късната хроника на Михаил Сирийски от XII век, наброявала около 10 000 души. В тази връзка варират и оценките за числеността на дунавските прабългари, като някои учени приемат, че 10 000 е бил броят на въоръжените мъже, а други допускат, че част от тях са останали на север от реката. На няколко десетки хиляди определят броя им професорите Константин Иречек, Юлиян Кулаковски, Александър Бурмов, Всил Златарски, Станчо Ваклинов, Петър Мутафчиев, Димитър Ангелов и др. Според Гълъбов обаче е грешна тезата за прабългарите като една малка орда. Той твърди, че те трябва да са били около 1 млн. души. Гълъбов цитира за целта некоректно проф. Рашо Рашев според когото през VII-VIII век древните българи били 30% от населението на България, но според Рашев прабългарски са 30% от погребенията в днешна Южна Добруджа, която заема едва около 15% от територията на страната. Следва да се отбележи, че в останалата част от днешна България почти напълно отсъстват прабългарски погребения, което означава, че там прабългари не са се заселвали масово и за постоянно. Гълъбов цитира и Божидар Димитров, който твърдял, че прабългарите са били 60% от населението на Първата българска държава, като Димитров отрича по-късно и това твърдение на Гълъбов.</ref> С това авторите априори приемат и съществения им генетичен принос в днешната българска популация.<ref>''Until recently, it was considered that proto-Bulgarians, who founded the Danubian (Asparukh) Bulgaria (ancestor of thepresent-day Bulgaria) in the late 7th century AD, were a sparse Turkic population, which took the leadership and ruled over much more numerous Slavic populations living in the same area. From this scenario arose the notion that proto-Bulgarians did not play asignificant role in the formation of the gene pool of contemporary Bulgarians.... Proto-Bulgarians were a numerous people (Beshevliev 1993; Daskalov 2011; Dujchev 1963; Petrov and Gjuzelev 1979), comprising 32 – 60% of the population of Danubian Bulgaria (Dimitrov 2005; Rashev 1993). As history lacks examples of advanced, developed populations, such as proto-Bulgarians, being assimilated by tribes that are at an early stage of social development, like the Balkan Slavic tribes, it is unlikely that proto-Bulgarians were subsumed by such a group... Obviously.. proto-Bulgarians played a substantial role in the formation of the Bulgarian people.''</ref> Въпреки че екипът генетици цитира в подкрепа на тази своя теза основно научнопопулярния труд на [[Божидар Димитров]] „12-те мита в българската история“,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.prostori.com/RIndex.jsp?counter_id=20&article_id=35&FormArticles_Page=1#Form |заглавие=Морев, Пр. Митовете на демитологизатора. – Простори, май 2006 г. |достъп_дата=2016-07-02 |архив_дата=2015-12-22 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151222112403/http://www.prostori.com/RIndex.jsp?counter_id=20&article_id=35&FormArticles_Page=1#Form }}</ref><ref>''Furthermore, writings from ancient Greek, old German, old Khazar, and Proto-Bulgarian authors suggest that proto-Bulgarians were a numerous people (Beshevliev 1993; Daskalov 2011; Dujchev 1963; Petrov and Gjuzelev 1979), comprising 32 – 60% of the population of Danubian Bulgaria (Rashev 1993; Dimitrov 2005).''</ref> самият той ги обвинява в пълна липса на компетентност по коментираните въпроси.<ref>[http://www.novini.bg/news/160601-божидар-димитров-за-изследване-на-бан-копелета-има-пари-за-усвояване.html Божидар Димитров за изследване на БАН: Копелета, има пари за усвояване! 11.10.2013 г. Новини.Бг.]</ref><ref>[http://www.flagman.bg/article/53955 Флагман.бг, 11 октомври 2013 г., Професори се карат за кости, гени и пари от Италия].</ref> Същевременно, съгласно изследване също на мтДНК на стари кости, открити в Северна Добруджа от румънски археолози, публикувано през 2018 г., резултатите са доста различни от тези на българското изследване. Костите са датирани с радиовъглероден анализ, като датировката препраща към X век, когато регионът е под контрола на Първата българска държава и попада в зоната на прабългарски контрол. Костите са от крепостта [[Капидава]], като женските линии са както от западноевразийски, така и от централноазиатски произход.<ref>Ioana Rusu et al., ''[https://doi.org/10.1371/journal.pone.0193578 Maternal DNA lineages at the gate of Europe in the 10th century AD]'', 14 март 2018.</ref> Според авторите на изследването, които включват и италиански екип, резултатите му поставят Капидава в генетичен пейзаж, доминиран от тюркски генитични влияния. Генетичният афинитет към Централна Азия е ясно илюстриран от митохондриалните данни с висока резолюция, каквато липсва в изследването на Гълъбов. Част от резултатите свързват останките в добруджанския некропол с два съвременни индивида, единият от които принадлежи към етническата група [[тубалари]] в Алтай, а другият е [[киргизи|киргиз]]. == Теории за произход == === Туранска (тюркска) теория === {{Основна|Тураниди|Тюркски народи}} [[Файл:Proto Bulgars crop.jpg|мини|250px|Образ на победоносен прабългарски конник от съкровището от [[Златно съкровище от Над Сент Миклош|Наги сент Миклош]], Трансилвания от [[IX век]] с изразени [[туранид]]ни черти. Опитите да бъде приписана документална стойност на образите на прабългари от по-късни византийски миниатюри са некоректни, защото те са създадени след изчезването на прабългарския антропологичен тип.<ref>Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон, проф. Иван Добрев, 2005 г. Издателство: Рива, стр. 261 – 270.</ref> Според [[автозомен]] анализ от 2014 г. българите са носители на 2% източноазиатска ДНК, примесено в региона през IX век, което би могло да кореспондира със заселването на прабългарите по нашите земи.<ref>Science, 14 февруари 2014, Vol. 343 no. 6172, p. 751, A Genetic Atlas of Human Admixture History, Garrett Hellenthal at al.: ''CIs. for the admixture time(s) overlap but predate the Mongol empire, with estimates from 440 to 1080 CE ([http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4209567/figure/F3/ Fig.3.]) In each population, one source group has at least some ancestry related to Northeast Asians, with ~2 to 4% of these groups total ancestry linking directly to East Asia. This signal might correspond to a small genetic legacy from invasions of peoples from the Asian steppes (e.g., the Huns, Magyars, and Bulgars) during the first millennium CE.''</ref> Според същия анализ [[чуваши]]те, които също претендират прабългарска връзка са носители на 9% азиатска ДНК, която е привнесена на 3 пъти през различчи времеви интервали, като приноса през IX век е обвързан от авторите със създаването на Волжка България.<ref>Garrett Hellenthal, George B. J. Busby, Gavin Band, James F. Wilson, Cristian Capelli, Daniel Falush, and Simon Myers. „A Genetic Atlas of Human Admixture History.“ Science 343:6172 (14 февруари 2014): pages 747 – 751. ''The researchers' GLOBETROTTER statistical tool confirmed that Chuvashes carry both "very ancient East Asian ancestry prior to 500BC, in the case of Russia at least, and a recent event, consistent with approximately Mongol-empire era admixture, together contributing [...] ~35% in the Chuvash."''.</ref><ref>Bayazit Yunusbayev et al., „The Genetic Legacy of the Expansion of Turkic-Speaking Nomads across Eurasia.“ PLoS Genetics 11:4 (21 април 2015): e1005068. "The Chuvash received their Turkic ancestry around the year 816, according to its admixture analysis in S4 Table. This ancestry stems from the region of South Siberia and Mongolia. They are also related to nearby non-Turkic peoples. [...] Chuvashes, the only extant Oghur speakers showed an older admixture date (9th century) than their Kipchak-speaking neighbors in the Volga region. According to historical sources, when the Onogur-Bolgar Empire (northern Black Sea steppes) fell apart in the 7th century, some of its remnants migrated northward along the right bank of the Volga river and established what later came to be known as Volga Bolgars, of which the first written knowledge appears in Muslim sources only around the end of the 9th century. Thus, the admixture signal for Chuvashes is close to the supposed arrival time of Oghur speakers in the Volga region. [...]"</ref> В тази връзка, някои учени предполагат, че генетичния принос на прабългарите на Балканите е бил символичен и на практика е трудно установим.<ref>Arnaiz-Villena; et al. (June 2003). „HLA Genes in the Chuvashian Population from European Russia: Admixture of Central European and Mediterranean Populations“. Human Biology 75 (3): 375 – 392. doi:10.1353/hub.2003.0040. ISSN 1534 – 6617. PMID 1452720.</ref>]] Теорията за туранския произход на прабългарите като самостоятелен древнотюркски [[Огурски езици|огуроезичен]] народ, сроден на [[хуни]], [[авари]] и [[хазари]], формирал се около средата на ІІ век в Средна Азия чрез смесване на прототюрки, останки от източния хунски етнос и сарматски племена е поддържана от [[Геза Фехер]], [[Веселин Бешевлиев]], [[Иван Шишманов]], [[Стефан Младенов]], [[Васил Гюзелев]], [[Димитър Ангелов (историк)|Димитър Ангелов]], Петър Петров, [[Лев Гумильов]], А. Куник, М. Микола, В. Томашек, В. Ф. Генинг, А. Халиков, и др. при същественото допълнение на унгарския тюрколог Омелян Прицак, че прабългарите се откъсват от туранската етническа общност, далеч преди тя да се обособи в VIII – ІХ век като [[Тюркски народи|тюркско-алтайска]], аналогично на прибалтийските народи – [[Пруски език|пруси]], [[латвийци]] и [[литовци]], които са се обособили в много ранен етап от [[славяни|славянската група]]. Теорията се подкрепя най-вече от следното: * '''антропологични особености''' и особено образът запечатан на златното съкровище от [[Златно съкровище от Над Сент Миклош|Наги сент Миклош]], в музея във Виена.<ref>[http://www.sulinet.hu/tori/szakkor/nszmak/nark.htm Съкровище от Наги сент Миклош]</ref> Произходът на тези артефакти е определен като прабългарски.<ref>{{Citation |title=Златното съкровище на Българските канове – анотация на проф. Иван Добрев. Военна Академия „Г. С. Раковски“, София. |url=http://rdsc.md.government.bg/BG/Activities/Publication/Dobrev.php |accessdate=2010-03-27 |archivedate=2009-04-30 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090430091655/http://rdsc.md.government.bg/BG/Activities/Publication/Dobrev.php }}</ref> Макар някои декорации да са с иранско влияние, съществено е, че образът на воина определено е на [[туранид]] – европеид с някои монголодни черти. Подобно е положението с намерения скелетен материал, еднозначно определен като прабългарски, като в него европеидните черти са примесени с монголоидни белези. Пример е възстановката по череп на ичургубоила [[Мостич]].<ref>[http://img715.imageshack.us/i/mostich.jpg/ Йордан Йорданов, „Възстановяване на черепа по главата“, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 2000, стр. 193 – 201]</ref> Палеоантропологичните находки от всички некрополи в [[Поволжие]]то, [[Украйна]] и [[Молдова]], които са приписвани на прабългари, свидетелстват за сложни етнообразуващи процеси. Във всички погребални обекти могат да бъдат проследени антропологичните типове намерени в некропола край село Иличовка, в района на [[Донецк]].<ref>Герасимова М. М., Рудь Н. М., Яблонский Л. Т. Антропология античного и средневекового населения Восточной Европы. – М.: Наука, 1987. – 253 с.</ref> Това са предимно брахиокранични европеиди с леко изразени монголоидни примеси. Носителите на монголоидните елементи са основно представени в мъжката част от находките, докато женските находки са по-изрезена европеидност.<ref>D. Dimitrov (1987). „Pit graves, artificial skull deformation, Sarmatians, Northern Bactria“. Prabylgarite po severnoto i zapadnoto Chernomorie.</ref> В изследвани гробове в Североизточна България и Южна Румъния се разкриват различни соматични типове, включително средиземноморски и по-рядко типове с изразени източноазиатски антропологични белези. В някои некрополи, [[Изкуствена черепна деформация|изкуствената деформация]] е представена при около 80% от черепите. * '''стопанските, военните и битови''' особености на народа са практически идентични с тези на повечето конни номадски народи от хуно-тюркската група, за което има достатъчно сигурни доказателства. Включително размера на лагера-крепост Плиска, предвиден да побере и защити практически цялото племе заедно с конете им. Това от друга страна може да ни даде указания за числеността на прабългарите, прекосили Дунав и да обясни смисъла на думите „...постави войски срещу славяните...“ с това как са се чувствали тези конни войни сред славянското население. Някои историци използват и фактът, че както [[Крум]] прави победна чаша от черепа на победения силен враг – император [[Никифор I Геник]], така и печенегите правят същото с черепа на завоевателя на [[Преслав]] княз [[Светослав I|Святослав Игоревич]] и в двата случая се изпълнява стар военен обичай разпространен сред хуно-тюркските народи. * '''части от езика''', държавната и военна организация. Лингвистичните данни в съвременния български език и във всички останали оцелели до днес населения, произхождащи пряко от прабългарите и определящи се като такива: и в Поволжието, и в Кавказ, и в Добруджа еднозначно определят основата на езика към хуно-тюркските. Това важи и за някои известни ни прабългарски имена. Държавната и военната организация, терминология и практики се признава от всички авторитетни учени, че са с хуно-тюркски произход; * '''религиозните вярвания''', на прабългарите до приемане на християнството ги свързват с бога на тюрките и монголите – [[Тангра]], който вероятно а бил и техен върховен бог.<ref>[http://www.promacedonia.org/vb/vb_7.html Прабългарски епиграфски паметници. проф. Веселин Бешевлиев. Издателство на Отечествения фронт, София 1981 г. стр. 52]</ref> Сред доказателствата за наличието на бог Тангра в прабългарския пантеон е ''колоната от Мадара'', на която личи полуизтрит надпис на старогръцки, в който се разчита името Тангра – ''ТАГГРА'' и думата „бог“ (''ΘYO'').<ref>[http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/sredn_nadpisi/MadarskaKolonaNadp/MadarNadpOmurtag.htm Надпис на колона от Мадара]</ref> Като доказателство за тенгризма на прабългарите често се използва и сборник на Германската академия на науките от 1866 г. в който се цитира османско-турски препис на средновековен арабски текст с автор [[Рашид ал-Дин]], който на свой ред се позовава на неидентифициран византийски ръкопис, където се споменава божието име на разни езици, като в езика на прабългарите посоченото име е ''Тенгри''.<ref>{{Citation |title=Берлинска библиотека, Сборник монографии на Германската академия на науките от 1866 г. стр. 662 |url=http://bibliothek.bbaw.de/DAS_jpg/07-abh/1866/jpg-1000/ |accessdate=2015-12-29 |archivedate=2014-09-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140905095825/http://bibliothek.bbaw.de/DAS_jpg/07-abh/1866/jpg-1000/ }}</ref> === Хунска (алтайска) теория === {{Основна|Хуни}} [[Файл:AttilatheHunonhorsebackbyGeorgeSStuart.jpg|мини|250px|Възстановка на Атила. Восъчна фигура на скулптора и историк Джордж Стюарт. Според автозомни генетични тестове унгарците, които претендират хунска връзка имат около 4 – 5% източно и централноазиатска ДНК, което би могло да се свърже с хунското нашествие в региона.<ref>Garrett Hellenthal, et al. „A Genetic Atlas of Human Admixture History.“ Science 343:6172 (14 февруари 2014): pages 747 – 751: "The clearest admixture signal in each population predates the Mongol empire but involves the minority source group having at least some ancestry related to Northeast Asians (e.g. the Oroqen, Mongola and Yakut), with approximately 2 – 4% of these groups' total ancestry proportion linking directly to East Asia, [...]highest in Hungarians. These results are consistent with our detecting a genetic legacy from invasions of peoples from the Asian steppes (e.g. the Huns, Magyar and Turkic Bulgars) during the first millennium CE [...]"</ref> Генетични тестове на унгарското население в днешна Западна Румъния, показват стойности по-високи от тези в Унгария: около 6 – 7%.<ref>FSI Genetics, March 2015, Volume 15, Pages 121 – 126, [http://dx.doi.org/10.1016/j.fsigen.2014.11.007 Testing Central and Inner Asian admixture among contemporary Hungarians], András Bíró et al.</ref> Генетични тестове на древна мтДНК от хунски некропол в Бавария, Германия, говорят за хора от смесен антропологичен тип и произход.<ref>Huns in Bavaria? Genetic analyses of an artificially deformed skull from an early medieval cemetery in Burgweinting (Regensburg, Germany) Schleuder R, Wilde et al. ''To identify the possible foreign origin of this female with alleged „Asian“ skull deformation we sequenced the HVRI and HVRII region of the mitochondrial DNA. Our results show that the ancestry of a woman with artificially deformed skull can be linked to an at least partly Asian origin. So this indicates that at least some of the few individuals with skull deformation had not adopted the costume but can be seen as former members or descendants of the hunnish tribal community.''</ref>]] Според наложилата се в края на XIX и началото на [[XX век]] в българската историография хипотеза, подкрепяна от авторитети като [[Васил Златарски]], [[Петър Мутафчиев]], [[Стивън Рънсиман]] и Кристиан Жерар, прабългарите са от групата на хунските племена, появили се на река [[Урал (река)|Урал]] през първата половина на [[II век]], които от времето на [[Гостун]]/[[Органа]] до хан [[Кубрат]] обособяват свой племенен съюз и така прабългарите се еманципират от хуно-[[авари]]те и другите племена наследили бившия полиетнически хунски съюз. Всъщност тезата е стеснен по-конкретен вариант на общата турано-огурска теория за най-източната част на Европа в по-късната епоха. Раните византийски текстове използват като заменяеми наименованията [[хуни]], българи, кутригури и утигури. В тях прабългарите са идентични, част са от хуните или поне са сродини на тях. Посочените в [[Именник на българските канове]] – [[Авитохол]] и [[Ирник]] днес се отъждествяват с [[Атила]] и [[Ернах]].<ref>[http://www.promacedonia.org/en/sr/sr_app3.htm www.promacedonia.org]</ref> Въпросът с произхода и расата на самите хуни също не е напълно изяснен. Днес преобладава мнението, че те са свързани с народа [[хунну]], създал през II век пр.н.е. свое държавно обединение северно от [[Китай]]. Те са добре известни на китайските летописци като част от северните „варварски“ нашественици срещу които е била издигната Великата китайска стена. Връзка на прабългарите с далечния изток някои изследователи намират и в „прабългарския календар“. [[Хуни]]те вероятно произлизат от северния клон на хунну, изтласкан около [[93 г.]] от [[сянби]] в днешен Северен [[Казахстан]]. През следващите два века те живеят в този район и вероятно са повлияни от местното [[Арийци|арийско]] население на [[тохари]]те. Според тази хипотеза хуно-българите произлизат от същата група народи, от която са аварите и няколко века по-късно се появяват [[угри]]те, [[Тюркски народи|тюрките]] и [[татари|татаро]]-[[Монголци|монголите]]. Не трябва да се забравя и съществуването на един чисто арийски-европоиден клон на хунските племена – [[бели хуни|белите хуни]] или ефталитите, чиято държава от [[440]] г. господства над [[Бактрия]]. Всичко изложено прави въпроса за расовата принадлежност и произхода на хуно-българите още по-нееднозначен. Оспорващите хипотезата изтъкват факта, че нито един хронист, живял в тази епоха на територията на и около [[Китай]], не е известно да споменава обособеното народностно самоназвание „българи“, а хунският съюз в Европа е конгломерат от най-различни раси и племена добил авторитета на мощна протодържава всяваща ужас в Империята. Според някои изложените твърдения имат своето логично обяснение в етнокултурния синкретизъм и влияния, което не противоречи, както на хипотезата за „хунския“ така и на другите такива за произхода на прабългарите и идентифицирането като прабългарски ханове на упоменатите в [[Именник на българските канове|Именника]] хунски вождове. === Иранска (индоевропейска) теория === {{Основна|Арийци}} [[Файл:PazyrikHorseman.JPG|мини|[[Скити|Скитски]] конник. Изображение от [[Пазъръкска култура|Пазърък]], [[Алтай]], около III век пр.н.е. Тестове на древна ДНК показват, че скитското население в региона по това време е било от смесен антропологичен тип, което се вижда и на изображението. Според изследванията междурасовите контакти в региона започват през V век пр.н.е., докогато Алтай успешно е разделял разнородното население от двете страни на планината.<ref>Tracing the Origin of the East-West Population Admixture in the Altai Region (Central Asia) Mercedes González-Ruiz et al., PLOS, 9 ноември 2012, DOI: 10.1371/journal.pone.0048904: ''Here we present support to the hypothesis that the gene pool of Iron Age inhabitants of Mongolian Altai was similar to that of western Iron Age Altaians (Russia and Kazakhstan). Thus, this people not only shared the same culture (Pazyryk), but also shared the same genetic east-west population admixture. In turn, Pazyryks appear to have a similar gene pool that current Altaians [...] Combined with the previous studies performed so far in the Altai region, our results suggest that the Altai represented a boundary to gene flow up to the beginning of the Iron Age and that during the Scythian period of the Altai (5th to 3rd century BC) there were demographic events in the region that led to a population admixture in both sides of the Altai.''</ref>]] Иранската хипотеза за произхода на прабългарите е формулирана за пръв път в средата на XX век от съветските историци [[Николай Державин]], [[Николай Мар]], [[Алексей Смирнов]] и [[Василий Сиротенко]], които свързват прабългарите със [[Сармати|сармато]]-[[Алани|аланското]] население на [[Източна Европа]], евентуално претърпяло известно тюркско влияние. Державин и Мар са известни с псевдонаучното, но поддържано от съветските власти, [[Яфетическа теория|ново учение за езика]]. Привърженик на иранската хипотеза, макар впоследствие да е склонен да приеме и туранския модел, е и българският историк [[Александър Бурмов]].<ref>{{cite book | last = Йорданов | first = Стефан | year = 2002 | chapter = Славяни, тюрки и индо-иранци в Ранното Средновековие (езикови проблеми на българския етногенезис – към постановката на въпроса) | title = Българистични проучвания. 8. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Седма международна научна сесия. Велико Търново, 22 – 23 август 2001 г. | location = Велико Търново | pages = 275 – 295 | chapterurl = http://www.kroraina.com/st_iordanov/protobulg_lingeh.html | ref = harv}}</ref> След 1989 г. българският национализъм продължава да се храни от идеите на „[[възродителния процес]]“. Антитурската реторика намира израз във възхода на „иранската“ или „арийска“ теза за тяхното потекло. Иранската теория намира и поддръжници в академичните среди, поради факта, че в нея съществуват някои рационални елементи, но това, което е смущаващо са расистките насоки. Пренебрегва се фактът, че термините „[[индоевропейски езици|индоевропейски]]“ и „[[алтайски езици|алтайски]]“ са лингвистични, като се търсят специфични расови особености при тези езикови общности. Така индоевропейците са задължително с европеидни черти, а тюрките са със силен [[монголоидна раса|монголоиден]] примес, което от своя страна е негативно оценено. Засилва се комплекса от азиатския произход на прабългарите, който възниква в българската култура още при зараждането на националистическите пропаганди на Балканите в края на XIX век. Според проф. [[Раймонд Детрез]], който е сред значимите специалисти по история на България,<ref>[http://chapters.scarecrowpress.com/08/108/0810849011ch1.pdf Детрез е автор на няколко академични публикации и различни трудове, посветени на историята на България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131002150256/http://chapters.scarecrowpress.com/08/108/0810849011ch1.pdf |date=2013-10-02 }}.</ref> иранската теория е популяризирана в резултат на антитурските настроения, зародили се в края на XX век и има изразен националистически уклон. Той изтъква, че сериозните научни кръгове приемат за основна тезата за тюркския произход на прабългарите и езика им, а арийската хипотеза е недобре мотивирана от научна гледна точка.<ref>[http://books.google.com/books?id=TRttHdXjP14C&pg=PA29&dq=bulgar+language+iranian&hl=bg&ei=w5HOTqKgLYOxhAea4PWyDQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=3&ved=0CD8Q6AEwAjgK#v=onepage&q=bulgar%20language%20iranian&f=false Developing cultural identity in the Balkans: convergence vs divergence, Raymond Detrez, Pieter Plas, Peter Lang, 2005, ISBN 90-5201-297-0, p. 29.]</ref><ref>Historical Dictionary of Bulgaria, Raymond Detrez, Rowman & Littlefield, 2014, ISBN 1-4422-4180-2, p. 400.</ref> С възприемане на евроцентричната доктрина в България и особено след отдалечаването ѝ от Русия, прабългарите в изследванията на някои съвременни учени вече се транформират от малобройната номадска орда удавена в славянското море, каквито са били схващанията през XX век, във високоразвити арийци, доминиращи числено над завареното ромейско и романско население и заселилите се преди тях в ранносредновековна Византия славяни.<ref>Тодор Чобанов, Изследвания върху културата на старите българи. София 2010 г.</ref> Привърженици на тази теория са [[Георги Бакалов (медиевист)|Георги Бакалов]], [[Божидар Димитров]], [[Петър Добрев]] и [[Тодор Чобанов]], както и пишещи по проблема изследователи като Петър Голийски, доц. Иван Т. Иванов, Илко Стоев, Боно Шкодров и др., които определят прабългарите като индоевропейски [[тохари|тохарски]], или [[Ирански народи|ирански народ]] от северноиранската група на [[юеджи]], [[усуни]], [[скити]], [[сармати]], [[алани]], [[масагети]], [[Бактрия|бактрийци]] и т.н. Имайки предвид, че част от сарматските народи са населявали [[Средна Азия]], където се предполага, че е станал етногенезисът на прабългарите, то нейните сподвижници изтъкват, уповавайки се на определени факти, следните заключения: * '''името „скити“''', използвано от византийските автори по аналогия на земите, от които идват прабългарите; * ''' установена връзка между някои прабългарските омоними с ираноезичните имена''' от надписите от [[Боспорско царство|Боспорското царство]], от I – II в. (сармато-алански по произход); === Теория за смесен произход === Според тази балансирана хипотеза в подкрепа на която се изказва [[Рашо Рашев]] прабългарският етнос се формира на два етапа. Първоначално през II – IV век на територията между [[Урал (планина)|Урал]] и [[Алтай]] се смесват тюркски, [[Угърски народи|угърски]] и ирански общности образувайки обособена група в рамките на хунския съюз. През V – VI век към тях са присъединени нови ирански групи в степната зона на Източна Европа, както и угърски преселници от Урал. Народният език на големи групи от завареното население е ирански с тюркско влияние, но елитът е изцяло тюркски,<ref>{{cite book | last = Рашев | first = Рашо | authorlink = Рашо Рашев | title = Прабългарите през V-VII век | url = https://archive.org/details/protobulgarianst00rash | edition = Трето издание | year = 2005 | publisher = Орбел | location = София | isbn = 954-496-073-2 | pages = [https://archive.org/details/protobulgarianst00rash/page/27 27]}}</ref> както и част от населението. Това обяснява тюркските елементи в прабългарските надписи и култура. Теорията за смесен произход се поддържа и от [[Георги Владимиров (историк)|Георги Владимиров]]. Той отбелязва, че макар в некрополите на волжките българи да са са застъпени тюркски елементи, доказателствата сочат, че котрагите/кутригурите не са чисти тюрки<ref>Владимиров, Георги, Дунавска България и Волжка България 2007 VII-IX в., ИК „Орбител“ 54 стр</ref><ref>Етюди по история и култура на волжките българи. София, Издателство „Изток-Запад“, 2019, ISBN 978-619-01-0473-5; стр. 53</ref>. Според него Волжка България е поликултурен субект от много племена – котраги (кутругури), савири (савари), есегели, барсули, биляри и пр. Впоследствие – те допълнително се омешват с угро-фини, хорезмийци, арменци и маджари в края на VIII в.-средата на IX в. Едно от съставните племена на волжките българи – савирите – е с хуноподобен произход, друго племе „сакалиби“, значи белолики и някои го свързват със славяните. Той обръща внимание на предадена информация от арабският автор Ал Димашки. В нея той описва посещение на волжките прабългари в Мека. Тяхното мнение било че „н''ие сме народ роден между [[Тюркски народи|тюрки]]'' ''и сакалиби''“. През периода VIII – X в. Волкжо-Камска България е васална на Хазарския каганат и е подложена на допълнителна тюркизация, а през През XIII – XV в. има трета вълна тюркизация, чрез кумани и татаро-монголи. Съвременните изследвания показват, че големите евразийски степни съюзи не са били [[раса|расово]] еднородни. Модерните интерпретации отхвърлят старите расови теории и такива за определена етническа принадлежност в полза на „историческите реалности в обширните, разноезични степни империи, населявани от множество племена“ и предпочитат [[етногенезис|етногенетичните теории]] пред тези за конкретен етнолингвистичен произход.<ref>Hyun Jin Kim, The Huns, Rome and the Birth of Europe. ISBN 978-1-107-00906-6. Cambridge University Press. 2013. page 31.</ref> Етносите в този ареал се формира исторически в течение на над две хилядолетия, като техния субстрат включва синтез на две групи население: * формираното в областта на запад от Волга през 3-то и 2-ро хилядолетие пр.н.е. индоевропейско население, мигрирало впоследствие далеч на изток. * зародилото се първото хилядолетие пр.н.е. в степите на изток от Енисей население с източноазиатски произход, мигрирало по-късно далеч на запад, преобладаващата част от което говори на пратюркски и носи белезите на монголоидната раса. Историята на взаимодействието и сливането на двете групи в течение на около 2 хиляди години е сложен процес на етническа хомогенизация, довел до формиране на различни тюркски племена.<ref>{{Citation |title=''Кляшторный С. Г., Савинов Д. Г.'' Степные империи Евразии – Фарн, 1994. |url=http://kronk.narod.ru/library/klashtorny-savinov-1994-00.htm |accessdate=2011-09-01 |archivedate=2011-09-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110901234023/http://kronk.narod.ru/library/klashtorny-savinov-1994-00.htm }}</ref><ref>{{Citation |title=''Савинов Д. Г.'' О „скифском“ и „хуннском“ пластах в формировании древнетюркского культурного комплекса // «Вопросы археологии Казахстана» – Алматы-М.: 1998. – С. 130−141 |url=http://kronk.narod.ru/library/savinov-dg-1998.htm |accessdate=2011-08-14 |archivedate=2011-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110814114430/http://kronk.narod.ru/library/savinov-dg-1998.htm }}</ref> Номадските държави възникнали там в течение на много векове са преобладаваща форма на държавни образувания в [[Евразийска степ|евразийските степи]]. Първоначално скитски, а след това и тюркски, те се преливат и сменят една в друга през цялото [[Средновековие]].<ref>[http://abuss.narod.ru/Biblio/AlterCiv/kradin.htm ''Крадин Н. Н.'' Кочевники, мир-империи и социальная эволюция] // Альтернативные пути к цивилизации: Кол. монография / Под ред. [[Крадин, Николай Николаевич|Н. Н. Крадина]], [[А. В. Коротаев|А. В. Коротаева]], [[Бондаренко, Дмитрий Михайлович|Д. М. Бондаренко]], В. А. Лынши. – М., 2000.</ref> === Алтернативни хипотези === Съществуват и някои други непопулярни хипотези за произхода на прабългарите. Те са предимно остарели схващания, или представляват в различна степен някаква форма на [[маргинална наука]].<ref>Рашо Станев Рашев, Прабългарите и българското ханство на Дунав, Класика и Стил, 2001, стр. 10: ...''За произхода на прабългарите са предлагани най-различни теории, повечето от които отдавна нямат научна стойност''...</ref> * Угро-финска (угорска) – поддържа се в трудовете на [[Марин Дринов]], Каспар Цойс, [[Павел Шафарик]], [[Константин Иречек]], Дюла Моравчик и Жан Клапрот. Тя всъщност предхожда избистрилата се по-късно турано-алтайска теория изложена по-горе и е доста близка до нея. * Автохтонна (местна) – приема че прабългарите нямат нищо общо с алтайско-туранските народи, а са стар местен народ практически идентичен или тясно свързан по произход с античното балканско тракийско, прототракйско и близкоизточно население, поддържа се в текстовете на [[Спиридон Габровски]], [[Георги Раковски]], д-р [[Ганчо Ценов]], проф. [[Асен Чилингиров]], [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]] и [[Стефан Захариев]]. * Славянска – базирана на славянския език на днешните българи, пръв я изказва [[Паисий Хилендарски]], поддържат я [[Юрий Венелин]], [[Йован Раич]], [[Гаврил Кръстевич]], П. Бутков, С. Уваров, Д. И. Иловайски, А. Д. Чертков, Лелевел, Савельев-Ростиславич, архиепископ Филарет, както и българското общество до около 1910 г. В това русло са и йеромонах Спиридон, [[Георги Раковски]], Петър Берон, Ст. Захариев и др., с разликата, че последните смятат траки и славяни за едно. * Татаро-монголска – такива са схващанията на Шльоцер, Тунман и Енгел. * Кимерийска – тя не е приемана на сериозно от професионалните историци. Липсват научни изследвания в нейна подкрепа и се основава предимно на косвеното обстоятелство, че [[кимерийци]]те, преди да изчезнат, са населявалии Северното Причерноморие, където прабългарите недвусмислено са назовавани за пръв път с етнонима „българи“ („β''ούλγαροι''“). == В паранауката == От началото на 90-те години на XX век прабългарската тема се превръща в любимо занимание на дилетанти и патриотари, които съчиняват всякакви псевдоисторически и фантастични истории. Те са изява на появилото се напоследък явление „фолк-история", което е не само местен, а и световен феномен, като представлява своеобразна форма на [[псевдонаука]]. В него се включват и автори, които спадат по формален признак към академичната общност, които атакуват както общоприетите до 1989 г. тези, така и опитите за деконструкция и демитологизация, възникнали в постмодернистка среда. Впрочем границата между „параисторичните“ и историческите проучвания не винаги е напълно ясно очертана и са възможни преливания, които правят доста трудно пълното отграничаване на двата типа.<ref>[http://www.academia.edu/4388505/paraistorija "Параисторията като феномен на прехода: преоткриването на древните българи”], автор: доц. д-р Александър Николов, ръководител на катедра „История на Византия и балканските народи“ в СУ, публикувано в „Историческият хабитус: опредметената история“ – сборник в чест на 65-годишнината на доц. д-р Р. Донков, С. 2013, съст. Ю. Тодоров и А. Лунин, стр. 24 – 63.</ref> Днес на книжния пазар е пълно с такива произведения, чиито автори са както историци, така и лекари, художници, журналисти и др. ентусиасти без подходящо образование и познания. Според тези автори прабългарите са в основата на бактрийската и шумерската цивилизация, те са наследници на филистимляните от Палестина, на норманите от Скандинавия, а дори създатели на културата в доколумбова Америка. Такива писания са в основата и на други невероятни хипотези, като например, че Аспаруховите прабългари са наброявали един милион души, или на екзотични мистификации свързващи ги с [[Континент Му|праконтинента „Му“]].<ref>Румен Даскалов, Чудният свят на древните българи. [http://www.kultura.bg/bg/article/view/19185 Култура – Брой 1 (2663), 13 януари 2012 г.]</ref> == Вижте също == * [[Генетични проучвания на българите]] == Източници == <references/> == Литература == * [http://ia700400.us.archive.org/27/items/pogledvrukhproi00dringoog/pogledvrukhproi00dringoog.pdf Дринов, М. Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история. Пловдив-Русчук-Велес, 1869] * [http://books.google.com/books?id=yqoLAAAAIAAJ&dq=inauthor%3A%22Гавриил%20Кръстович%22&pg=PP7#v=onepage&q&f=false Кръстевич, Г. История блъгарска. Цариград, 1869] * [http://ia700304.us.archive.org/10/items/schineniia03drin/schineniia03drin.pdf Дринов, М. Хуни ли сме? По повод на История блъгарска, съчинена от Гавриила Кръстьовича, ч. I, Цариград, 1869 – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, Г. I, кн. 5 – 6. Браила, 1872, 210 – 238 (препечатано в: Дринов, М. Съчинения. Т. III. София, 1915, 189 – 217] * Шишманов, И. Критически преглед на въпроса за произхода на прабългарите от езиково гледище и етимологиите на името „българин“. – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. Кн. XVI – XVII. София, 1900, 505 – 753 * [http://www.nhat-nam.ru/forum/viewtopic.php?p=16914#p16914 Рашо Рашев. Прабългарите през V – VII век. София, 2005] [[Категория:Прабългари]] bso6cg8vcbrfz6v4zr20zw89ne9rrh4 12435625 12435609 2024-12-09T11:07:00Z Георгиалександров2 247955 Много тромави изречения. Пишете сбито, в енциклопедичен вид! Няма нужда да се обясняват излишни неща, като напр. че Казахстан има обширна територия. Няма нужда от изречения по 3-4 реда. 12435625 wikitext text/x-wiki {{друго значение|Произхода на прабългарите|произхода на българите|Произход на българите}} Понятието „прабългари“ е въведено през XIX век от историческата наука за обозначаване на група [[номади|номадски]] племена с неясен етнически произход, мигрирали по време на [[Великото преселение на народите]] от [[Централна Азия]] през [[Евразийска степ|Великата степ]]. Те усядат на територията на Европа, където впоследствие основават няколко средновековни държави. Тези племена са наричани от ранносредновековните летописци с различни имена като: българи, [[кутригури]], [[утигури]], [[скити]], [[мизи]], [[хуни]] и др. Вследствие на разселването си те са претопени на местата където усядат от други племена и народи, като езикът и културата им изчезвават напълно. Днес често това наименование се замества с термина „прабългари“, "протобългари", „древни българи“ и дори просто „българи“. Не е изяснен и въпросът, дали „българи“ е било тяхното самоназвание, или е име дадено им от други народи. == Същност == ''Произходът на прабългарите'' е проблем, все още предизвикващ дискусии. По своята езикова принадлежност прабългарите биват причислявани от преобладаващия брой съвременни учени към тюрко-алтайските народи. Предполага се, че прабългарският етнос се е формирал в Централна Азия (Източен [[Казахстан]]) между [[Каспийско море]] и планината [[Имеон]] (Памир, Тяншан и Хиндукуш). Други възможни райони са Алтай, или Западен [[Сибир]], [[Таримска котловина|Таримската котловина]], [[Западна Монголия]], Южен Сибир и горното течение на Иртиш. От края на XVI век насам са предлагани различни хипотези, някои от които удивляват с тяхната причудливост и упорството в отстояването им. Повечето авторитети отхвърлят схващанията за автохтонния (или тракийски), за славянския, за татарския и за угро-финския произход на [[прабългари]]те. По-популярни, но също оспорени, са хунските и огурските варианти на урало-алтайската хипотеза. Някои научни трудове и любителски изследвания в последните години възраждат друга хипотеза, според която прабългарите са смесено хунско-иранско население. Разнообразните теории за произхода на прабългарите най-общо могат да бъдат определени към три направления – първо за алтайския им и произход; второ, за [[арийци|арийския]] им етногенезис; третата теза застъпва смесеното им формиране като народ (т.нар. миксоварвари). Всяко от първите две направления не изключва участието като влияния, асимилиране и т.н. на население определяно за доминиращо от другото направление. Всъщност разликата между тях не е само в спора дали прабългарите са арийци или алтайци, а кое е първичното. Теорията за смесени влияния е модерна от началото на XXI в. за българската историография. Тя не отрича нито напълно една от първите две тези, а допуска че има смесени влияния.. Тюрската теория се налага в началото на в XX век. Тя се споделя от мнозина български автори и е призната международниучени и енциклопедии ([[Енциклопедия Британика]], [[Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон|Брокхауз]]) От средатасредата на XX век тя се оспорва от много наши учени.Една от по-новите теории е, че прабългарите принадлежат към арийските ирански народи. Съществуват и други теории - например че прабългарите са монголи, миксоварвари и пр. Несигурността около произхода на прабългарите се дължи най-вече на оскъдните и противоречиви сведения за ранната им история. Съществуват и други причини за нееднозначното представяне на българската ранносредновековна история. След 1989 г. се появява тенденция за оспорване на съществуващите дотогава идеологеми. Също така че „новите прабългаристи“ са често неспециалисти е сериозн проблец. Те често са склонни към свободно тълкование на писмените извори; на липса към критичност на информацията; на занимания с езикови проблеми без съответната подготовка; а също и на както и произволна датировка и етническа атрибуция на археологическите паметници.<ref>Рашо Рашев: ''Прабългарите през V-VII век'', София, 2005, стр. 3 – 4</ref> Всички тези проблеми затрудняват изследванията на произхода на прабългарите. == Политизиране == {{Основна|Прабългаристика}} * В началото на XX век и особено след Първата световна война, когато България воюва със ''славянските си братя'' от Сърбия и Русия, все повече се налага „тюркската теза“ за произхода на прабългарите. Сред нейните стожери се открояват учени като [[Иван Шишманов]], [[Стефан Младенов]] и [[Васил Златарски]]. Прабългарите са обявени за държавнотворен народ, а „нечистият“ славянски произход на съвременните българи, се превръща в тяхно предимство. Прабългарите са сравнени с германските франки и викингските руси, които мобилизират гало-римското, респективно източнославянското население, като създават неговата държавност във Франкското кралство и Киевска Рус. * В годините на Втората световна война, когато България се сближава с [[Нацистка Германия]] темата за прабългарите става актуална. [[Националсоциализъм|Националсоциализмът]] определя като пълноценна единствено една раса – [[Арийска раса|арийската]]. В този контекст [[Славяни|славянската компонента]] особено в [[културна антропология|културно-антропологичен план]] тотално се пренебрегва за сметка на прабългарската, въпреки че съвременния български е славянски език. Много български историци започват да налагат идеята за „несъществената роля“ на славянския елемент при формирането на българската народност и значението единствено на прабългарския компонент и изтъкването на близостта му с хуните и по-специално с арийските народи. * След [[Втора световна война|Втората световна война]] нещата се преобръщат. В българската наука отново се налага тюркската теория за произхода на прабългарите. Българите се приемат отново за предимно славянски народ, а тюркският прабългарски примес се определя като нищожен, като ролята на славяните за формирането на българската държава е силно надценена. * С възприемане на евроцентричната доктрина в България и приемането на страната за член на ЕС и особено след отдалечаванито ѝ от Русия, от началото на XXI век прабългарите в изследванията на редица учени отнова биват изяснявани като ирано-арийци, които доминират числено над славяните в ранносредновековна България.<ref name="BD"> Димитров Б. (2006) 12 мита в българската история. ИК „Фондация Ком“</ref><ref>Тодор Чобанов, Изследвания върху културата на старите българи. София 2010 г.</ref> В този контекст [[Славяни|славянската компонента]] отново тотално се пренебрегва за сметка на прабългарската, която е необосновано преувеличена. == Писмени извори == Основни сведения за прабългарите дават текстовете на Йорданес (Йордан), Касиодор Сенатор, Павел Дякон, Йоан Малала, Феликс Енодий, Михаил Сирийски, Захарий Изповедник, Константин Манасий, Прокопий Кесарийски,Теофан Изповедник, Агатий Миринейски, Теофилакт Симоката, Менандър Протектор, Анастасий Библиотекар, Никифор Грегора, Ананий Ширакаци, Мовсес Хоренаци (Мойсей Хоренски), император Константин Порфирогенет, Комес Марцелин, Йоан Антиохийски, Зонара, Димитър Хоматиан, Равенския козмограф, Ахмад ибн Фадлан, Именникът на българските ханове, Кавказката хроника Дербент-наме, Анонимният римски (латински) хронограф за 354 г. (Хронограф на Момзен). Относно обичаите им някои данни се съдържат в летописа [[Джагфар тарихъ]], Законника Торе записан по поръка на волжко-българския хан Урус Айдар /805 – 855 г./ и др. Допълнителен материал на изследователите дават археологията (с находките от Вознесенка, Глодоси, Малая Перешчепина, Наги Сент Миклош, погребалната плоча на княз Персиян II, надписът на ичиргу-боила Мостич и пр.), етнографията, антропологията, културологията и лингвистиката.<br/> == Етноним == В латинските хроники етнонимът „българи“ се среща за първи път като „Vulgares“ (334 година). За първо официално свидетелство за прабългарите с този етноним историческата наука, приема споменаването на прабългарите („Ziezi ex quo Vulgares“) в късноантичен латински сборник, достигнал до нас в няколко преписа, писани IV – V век. Текстът е част от списък със синовете на библейския Сим и народите, които произлизат от тях. „Ziezi ex quo Vulgares“ се превежда, като „Зиези, от който са българите“, където Зиези е син на Сим и внук на Ной.<ref>[http://chitanka.info/text/30003/4#note_3-20 История на средновековна България VII-XIV век. История на България в три тома. Том І, Иван Божилов, Васил Гюзелев, 1999 г. стр. 3 – 20.]</ref> В арабските извори името се среща като „бурджан“, докато с „булгар“ са отбелязвани [[Волжки българи|волжките прабългари]].<ref name="Anubis.61">Гюзелев, Васил, Божилов, Иван. История на средновековна България VII-XIV век, Том I, Анубис, София, 2006, стр.60 – 61</ref> Съществуват най-различни предположения и хипотези за произхода на етнонима „българи“, подобно за говорения от тях език и етническият им произход. Не е изяснен и въпросът дали „българи“ е епоним (т.е. самоназвание) или име дадено от друг народ. Трябва да се има предвид, че името „българи“ наподобява различни думи от алтайски и индоевропейски произход, които съдържат корена „бълг“, „блъг“, „булг“ и т.н. Най-старото предположение дава византийският автор [[Йосиф Генезий]] (X в.), според когото „българи“ идва от някой си господар Булгар. Следва предположението, което свързва „българи“ с името на река [[Волга]], което в латинските езици е Булга. Първо то е застъпено от [[Никифор Григора]] (1294 – 1359) и е валидно до края на [[Средновековие]]то и дори през време на [[Възраждане|Българското възраждане]] [[Христофор Жефарович]], [[Паисий Хилендарски]], [[Константин Фотинов]], [[Петко Славейков]], както и от българския учен [[Иван Шишманов]]. През 1872 година чешкият етнограф [[Вилхелм Томашек]] дава мнение, че „българи“ означава „смесен народ“, „смес от народи“ от [[Тюркски праезик|пратюркското]] „булга“ („булгамак“) – „размесвам“, „смесвам“, мнение възприето от [[Васил Златарски]] и [[Стоян Младенов]]. Унгарският тюрколог Г. Вамбери през 1882 година изказва теза, че „булгар“ означава „бунтовници“, „метежници“ от същия пратюркски корен („булгамак“), но със значение на „подстрекавам“, „бунтувам“, теза възприета от Й. Немет и отчасти от езиковеда Д. Дечев. Според обяснението на Б. Симеонов „булгар“ може да се тълкува като „потомци на булгар“, като под ''булгар'' се има предвид бозайник от рода на [[белка|белките]], който е възможно да е бил [[тотем]]но животно на прабългарите.<ref name="Anubis.61">Гюзелев, Васил, Божилов, Иван. История на средновековна България VII-XIV век, Том I, Анубис, София, 2006, стр.60 – 61</ref> Сред по-новите тълкувания появили се след лансирането на иранската хипотеза за произхода на прабългарите са, че думата произхожда от [[осетински език|осетинската]] дума „бългерон“, т.е. „човек, който живее в покрайнината“ или се прави връзка с [[Пущунски език|афгански език]], където „булгар“ означава „човек, обитаващ отвъд планината“. Други предположения са, че „бълг“ изразява идеята за живот, човек, общност и трябва да бъде тълкувана като „хора“, „човеци“ или че „българин“ означава „велик човек“ и т.н.<ref name="Anubis.61">Гюзелев, Васил, Божилов, Иван. История на средновековна България VII-XIV век, Том I, Анубис, София, 2006, стр.60 – 61</ref> В руски хроники етнотимът се среща и като "болгари". Много е възможно името на река Волга да идва именно от концепцията за "болгари", които живеят край реката (в някои езици има преминаване от Б във В, например Бизантион) == Антропологични и генетични изследвания == [[Файл:Admixture Fig 4A.png|350px|мини|Карта на Западна Евразия, показваща генетичното влияние през последните 1500 години, на преселници, чийто произход е извън региона. За България и Чувашия е отчетено проникване единствено на монголоидни гени, но докато в България то е минимално в Чувашия не е така.]] {{Основна|Антропологични и генетични проучвания на прабългарите}} Антропологични особености на анализираните скелетни останки и образът запечатан на златното съкровище от [[Златно съкровище от Над Сент Миклош|Наги сент Миклош]],<ref>[http://www.sulinet.hu/tori/szakkor/nszmak/nark.htm Съкровище от Наги сент Миклош]</ref> разкриват хора, при които преобладават европеидните черти, примесени с някои монголоидни белези. Пример за наличие на монголоидни черти е и възстановката по череп на ичургубоила [[Мостич]].<ref>[http://img715.imageshack.us/i/mostich.jpg/ Йордан Йорданов, „Възстановяване на черепа по главата“, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 2000, стр. 193 – 201]</ref> При някои от находките, монголоидни белези липсват.<ref>Етнография на България: в 3 тома, том 1, Етнографски институт с музей, Веселин Димитров Хаджиниколов, Райна Пешева, Делчо Тодоров, Изд-во на Българската академия на науките, 1980 г. стр. 265.</ref> Палеоантропологичните находки от всички некрополи в [[Поволжие]]то, [[Украйна]] и [[Молдова]], които са приписвани на прабългари, свидетелстват за сложни етнообразуващи процеси.<ref>Герасимова М. М., Рудь Н. М., Яблонский Л. Т. Антропология античного и средневекового населения Восточной Европы. – М.: Наука, 1987. – 253 с.</ref> Това са предимно брахиокранични европеиди с леко изразени монголоидни примеси.<ref>Газимзянов, И. Р. Антропология населения Волжской Булгарии золото – ордынского периода и некоторые вопросы этногенеза татар Среднего Поволжья, Российская Академия Наук, Институт этнологии и антропологии им Миклухо-Маклая, Вестник Антропологии No 1, Москва, 1996 г.</ref> Носителите на монголоидните елементи са основно представени в мъжката част от находките, докато женските находки са с по-изразена или пълна европеидност.<ref>D. Dimitrov (1987). „Pit graves, artificial skull deformation, Sarmatians, Northern Bactria“. Prabylgarite po severnoto i zapadnoto Chernomorie.</ref> Скелетни останки, намерени в [[Казахстан]], са датирани между XV век преди новата ера и V век след новата ера, са генетично изследвани . Разпределението на източно и западно евразийски гени през периода в региона, съответства с наличната археологическа информация. През периода от XIII до VII век преди н.е., всички проби принадлежат на западно-евразийски [[хаплогрупи]],; пробите от по-късните периоди свидетелстват за пристигането на носители на източноазиатски хаплогрупи. Те съжителстват с носителите на предходния генетичен субстрат и се смесват с него.<ref>Lalueza-Fox, C.; Sampietro, M. L.; Gilbert, M. T. P.; Castri, L.; Facchini, F.; Pettener, D.; Bertranpetit, J. (2004). „Unravelling migrations in the steppe: Mitochondrial DNA sequences from ancient Central Asians“. Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences 271 (1542): 941 – 7. doi:10.1098/rspb.2004.2698. PMC 1691686. PMID 15255049.</ref> Според Световен атлас на генетичните смешения публикуван в списание [[Сайънс (списание)|Сайънс]] през 2014 г. българите са носители на 2% сибиро-монголски ДНК-частици, примесени в региона през IX век, което според авторите кореспондира с претопяването на прабългарите в завареното население.<ref>Science, 14 февруари 2014, Vol. 343 no. 6172, p. 751, A Genetic Atlas of Human Admixture History, Garrett Hellenthal at al.: ''CIs. for the admixture time(s) overlap but predate the Mongol empire, with estimates from 440 to 1080 CE ([http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4209567/figure/F3/ Fig.3.]) In each population, one source group has at least some ancestry related to Northeast Asians, with ~2 to 4% of these groups total ancestry linking directly to East Asia. This signal might correspond to a small genetic legacy from invasions of peoples from the Asian steppes (e.g., the Huns, Magyars, and Bulgars) during the first millennium CE.''</ref> Според същия анализ [[чуваши]]те, които също претендират прабългарска връзка, са носители на около 9 % източноазиатска ДНК, която е примесена на 3 пъти през различни времеви интервали, като приноса през IX век е обвързан от авторите със създаването на Волжка България и смесването на прабългарите със завареното, основно европеидно население.<ref>Garrett Hellenthal, George B. J. Busby, Gavin Band, James F. Wilson, Cristian Capelli, Daniel Falush, and Simon Myers. „A Genetic Atlas of Human Admixture History.“ Science 343:6172 (14 февруари 2014): pages 747 – 751. ''The researchers' GLOBETROTTER statistical tool confirmed that Chuvashes carry both „very ancient East Asian ancestry prior to 500BC, in the case of Russia at least, and a recent event, consistent with approximately Mongol-empire era admixture.“''.</ref><ref>Bayazit Yunusbayev et al., „The Genetic Legacy of the Expansion of Turkic-Speaking Nomads across Eurasia.“ PLoS Genetics 11:4 (21 април 2015): e1005068. "The Chuvash received their Turkic ancestry around the year 816, according to its admixture analysis in S4 Table. This ancestry stems from the region of South Siberia and Mongolia. They are also related to nearby non-Turkic peoples. [...] Chuvashes, the only extant Oghur speakers showed an older admixture date (9th century) than their Kipchak-speaking neighbors in the Volga region. According to historical sources, when the Onogur-Bolgar Empire (northern Black Sea steppes) fell apart in the 7th century, some of its remnants migrated northward along the right bank of the Volga river and established what later came to be known as Volga Bolgars, of which the first written knowledge appears in Muslim sources only around the end of the 9th century. Thus, the admixture signal for Chuvashes is close to the supposed arrival time of Oghur speakers in the Volga region. [...]"</ref> Присъствието на тези източноазиатски компоненти в Европа е преценено като последица на преселението на малки групи азиатски номади през ранното Средновековие. В тази връзка, някои учени предполагат, че генетичният принос на прабългарите в двата региона е бил незначителен и на практика днес е трудно установим.<ref>Arnaiz-Villena; et al. (June 2003). „HLA Genes in the Chuvashian Population from European Russia: Admixture of Central European and Mediterranean Populations“. Human Biology 75 (3): 375 – 392. doi:10.1353/hub.2003.0040. ISSN 1534 – 6617. PMID 1452720.</ref> Въпреки че много учени допускат, че прабългарите са тюркски племена от Централна Азия, генетични тестове на екип от български учени с италианско участие, предполага принадлежността им към западно-евразийското население.<ref>ENCYCLOPÆDIA BRITANNICA, [http://www.britannica.com/topic/Bulgar Bulgar People]</ref> Според тях, анализът на древни мтДНК проби показва, че откритите митохондриални ДНК хаплогрупи се класифицират като западно-евразийски и предполагат генетично сходство между прабългарите и съвременните българи.<ref>''[http://digitalcommons.wayne.edu/cgi/viewcontent.cgi? Mitochondrial DNA Suggests a Western Eurasian origin for Ancient (Proto-) Bulgarians] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091217111833/http://digitalcommons.wayne.edu/cgi/viewcontent.cgi |date=2009-12-17 }}'', D. V. Nesheva, S. Karachanak-Yankova, M. Lari, Y. Yordanov, A. Galabov, D. Caramelli, D. Toncheva</ref> Техните изводи базирани на Y-хромозомните тестове са, че делът на общия бащин произход на българите и централно-азиатското население е пренебрежимо малък.<ref>''[http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0056779 Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry]'', Sena Karachanak et.al.</ref> Следва да се отбележи, че тези заключения са правени на основата на недоказано предположение за преобладаващ брой на прабългарите сред населението на ранносредновековна България, като според ръководителя на екипа учени акад. [[Ангел Гълъбов]] те са били около 1 млн. души, докато според редица изследователи броят им е няколко десетки хиляди.<ref>Около 680 година Аспарух преминава река Дунав с група от прабългари, която се заселва на остров [[Певки]]. Същата според късната хроника на Михаил Сирийски от XII век, наброявала около 10 000 души. В тази връзка варират и оценките за числеността на дунавските прабългари, като някои учени приемат, че 10 000 е бил броят на въоръжените мъже, а други допускат, че част от тях са останали на север от реката. На няколко десетки хиляди определят броя им професорите Константин Иречек, Юлиян Кулаковски, Александър Бурмов, Всил Златарски, Станчо Ваклинов, Петър Мутафчиев, Димитър Ангелов и др. Според Гълъбов обаче е грешна тезата за прабългарите като една малка орда. Той твърди, че те трябва да са били около 1 млн. души. Гълъбов цитира за целта некоректно проф. Рашо Рашев според когото през VII-VIII век древните българи били 30% от населението на България, но според Рашев прабългарски са 30% от погребенията в днешна Южна Добруджа, която заема едва около 15% от територията на страната. Следва да се отбележи, че в останалата част от днешна България почти напълно отсъстват прабългарски погребения, което означава, че там прабългари не са се заселвали масово и за постоянно. Гълъбов цитира и Божидар Димитров, който твърдял, че прабългарите са били 60% от населението на Първата българска държава, като Димитров отрича по-късно и това твърдение на Гълъбов.</ref> С това авторите априори приемат и съществения им генетичен принос в днешната българска популация.<ref>''Until recently, it was considered that proto-Bulgarians, who founded the Danubian (Asparukh) Bulgaria (ancestor of thepresent-day Bulgaria) in the late 7th century AD, were a sparse Turkic population, which took the leadership and ruled over much more numerous Slavic populations living in the same area. From this scenario arose the notion that proto-Bulgarians did not play asignificant role in the formation of the gene pool of contemporary Bulgarians.... Proto-Bulgarians were a numerous people (Beshevliev 1993; Daskalov 2011; Dujchev 1963; Petrov and Gjuzelev 1979), comprising 32 – 60% of the population of Danubian Bulgaria (Dimitrov 2005; Rashev 1993). As history lacks examples of advanced, developed populations, such as proto-Bulgarians, being assimilated by tribes that are at an early stage of social development, like the Balkan Slavic tribes, it is unlikely that proto-Bulgarians were subsumed by such a group... Obviously.. proto-Bulgarians played a substantial role in the formation of the Bulgarian people.''</ref> Въпреки че екипът генетици цитира в подкрепа на тази своя теза основно научнопопулярния труд на [[Божидар Димитров]] „12-те мита в българската история“,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.prostori.com/RIndex.jsp?counter_id=20&article_id=35&FormArticles_Page=1#Form |заглавие=Морев, Пр. Митовете на демитологизатора. – Простори, май 2006 г. |достъп_дата=2016-07-02 |архив_дата=2015-12-22 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151222112403/http://www.prostori.com/RIndex.jsp?counter_id=20&article_id=35&FormArticles_Page=1#Form }}</ref><ref>''Furthermore, writings from ancient Greek, old German, old Khazar, and Proto-Bulgarian authors suggest that proto-Bulgarians were a numerous people (Beshevliev 1993; Daskalov 2011; Dujchev 1963; Petrov and Gjuzelev 1979), comprising 32 – 60% of the population of Danubian Bulgaria (Rashev 1993; Dimitrov 2005).''</ref> самият той ги обвинява в пълна липса на компетентност по коментираните въпроси.<ref>[http://www.novini.bg/news/160601-божидар-димитров-за-изследване-на-бан-копелета-има-пари-за-усвояване.html Божидар Димитров за изследване на БАН: Копелета, има пари за усвояване! 11.10.2013 г. Новини.Бг.]</ref><ref>[http://www.flagman.bg/article/53955 Флагман.бг, 11 октомври 2013 г., Професори се карат за кости, гени и пари от Италия].</ref> Същевременно, съгласно изследване също на мтДНК на стари кости, открити в Северна Добруджа от румънски археолози, публикувано през 2018 г., резултатите са доста различни от тези на българското изследване. Костите са датирани с радиовъглероден анализ, като датировката препраща към X век, когато регионът е под контрола на Първата българска държава и попада в зоната на прабългарски контрол. Костите са от крепостта [[Капидава]], като женските линии са както от западноевразийски, така и от централноазиатски произход.<ref>Ioana Rusu et al., ''[https://doi.org/10.1371/journal.pone.0193578 Maternal DNA lineages at the gate of Europe in the 10th century AD]'', 14 март 2018.</ref> Според авторите на изследването, които включват и италиански екип, резултатите му поставят Капидава в генетичен пейзаж, доминиран от тюркски генитични влияния. Генетичният афинитет към Централна Азия е ясно илюстриран от митохондриалните данни с висока резолюция, каквато липсва в изследването на Гълъбов. Част от резултатите свързват останките в добруджанския некропол с два съвременни индивида, единият от които принадлежи към етническата група [[тубалари]] в Алтай, а другият е [[киргизи|киргиз]]. == Теории за произход == === Туранска (тюркска) теория === {{Основна|Тураниди|Тюркски народи}} [[Файл:Proto Bulgars crop.jpg|мини|250px|Образ на победоносен прабългарски конник от съкровището от [[Златно съкровище от Над Сент Миклош|Наги сент Миклош]], Трансилвания от [[IX век]] с изразени [[туранид]]ни черти. Опитите да бъде приписана документална стойност на образите на прабългари от по-късни византийски миниатюри са некоректни, защото те са създадени след изчезването на прабългарския антропологичен тип.<ref>Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон, проф. Иван Добрев, 2005 г. Издателство: Рива, стр. 261 – 270.</ref> Според [[автозомен]] анализ от 2014 г. българите са носители на 2% източноазиатска ДНК, примесено в региона през IX век, което би могло да кореспондира със заселването на прабългарите по нашите земи.<ref>Science, 14 февруари 2014, Vol. 343 no. 6172, p. 751, A Genetic Atlas of Human Admixture History, Garrett Hellenthal at al.: ''CIs. for the admixture time(s) overlap but predate the Mongol empire, with estimates from 440 to 1080 CE ([http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4209567/figure/F3/ Fig.3.]) In each population, one source group has at least some ancestry related to Northeast Asians, with ~2 to 4% of these groups total ancestry linking directly to East Asia. This signal might correspond to a small genetic legacy from invasions of peoples from the Asian steppes (e.g., the Huns, Magyars, and Bulgars) during the first millennium CE.''</ref> Според същия анализ [[чуваши]]те, които също претендират прабългарска връзка са носители на 9% азиатска ДНК, която е привнесена на 3 пъти през различчи времеви интервали, като приноса през IX век е обвързан от авторите със създаването на Волжка България.<ref>Garrett Hellenthal, George B. J. Busby, Gavin Band, James F. Wilson, Cristian Capelli, Daniel Falush, and Simon Myers. „A Genetic Atlas of Human Admixture History.“ Science 343:6172 (14 февруари 2014): pages 747 – 751. ''The researchers' GLOBETROTTER statistical tool confirmed that Chuvashes carry both "very ancient East Asian ancestry prior to 500BC, in the case of Russia at least, and a recent event, consistent with approximately Mongol-empire era admixture, together contributing [...] ~35% in the Chuvash."''.</ref><ref>Bayazit Yunusbayev et al., „The Genetic Legacy of the Expansion of Turkic-Speaking Nomads across Eurasia.“ PLoS Genetics 11:4 (21 април 2015): e1005068. "The Chuvash received their Turkic ancestry around the year 816, according to its admixture analysis in S4 Table. This ancestry stems from the region of South Siberia and Mongolia. They are also related to nearby non-Turkic peoples. [...] Chuvashes, the only extant Oghur speakers showed an older admixture date (9th century) than their Kipchak-speaking neighbors in the Volga region. According to historical sources, when the Onogur-Bolgar Empire (northern Black Sea steppes) fell apart in the 7th century, some of its remnants migrated northward along the right bank of the Volga river and established what later came to be known as Volga Bolgars, of which the first written knowledge appears in Muslim sources only around the end of the 9th century. Thus, the admixture signal for Chuvashes is close to the supposed arrival time of Oghur speakers in the Volga region. [...]"</ref> В тази връзка, някои учени предполагат, че генетичния принос на прабългарите на Балканите е бил символичен и на практика е трудно установим.<ref>Arnaiz-Villena; et al. (June 2003). „HLA Genes in the Chuvashian Population from European Russia: Admixture of Central European and Mediterranean Populations“. Human Biology 75 (3): 375 – 392. doi:10.1353/hub.2003.0040. ISSN 1534 – 6617. PMID 1452720.</ref>]] Теорията за туранския произход на прабългарите като самостоятелен древнотюркски [[Огурски езици|огуроезичен]] народ, сроден на [[хуни]], [[авари]] и [[хазари]], формирал се около средата на ІІ век в Средна Азия чрез смесване на прототюрки, останки от източния хунски етнос и сарматски племена е поддържана от [[Геза Фехер]], [[Веселин Бешевлиев]], [[Иван Шишманов]], [[Стефан Младенов]], [[Васил Гюзелев]], [[Димитър Ангелов (историк)|Димитър Ангелов]], Петър Петров, [[Лев Гумильов]], А. Куник, М. Микола, В. Томашек, В. Ф. Генинг, А. Халиков, и др. при същественото допълнение на унгарския тюрколог Омелян Прицак, че прабългарите се откъсват от туранската етническа общност, далеч преди тя да се обособи в VIII – ІХ век като [[Тюркски народи|тюркско-алтайска]], аналогично на прибалтийските народи – [[Пруски език|пруси]], [[латвийци]] и [[литовци]], които са се обособили в много ранен етап от [[славяни|славянската група]]. Теорията се подкрепя най-вече от следното: * '''антропологични особености''' и особено образът запечатан на златното съкровище от [[Златно съкровище от Над Сент Миклош|Наги сент Миклош]], в музея във Виена.<ref>[http://www.sulinet.hu/tori/szakkor/nszmak/nark.htm Съкровище от Наги сент Миклош]</ref> Произходът на тези артефакти е определен като прабългарски.<ref>{{Citation |title=Златното съкровище на Българските канове – анотация на проф. Иван Добрев. Военна Академия „Г. С. Раковски“, София. |url=http://rdsc.md.government.bg/BG/Activities/Publication/Dobrev.php |accessdate=2010-03-27 |archivedate=2009-04-30 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090430091655/http://rdsc.md.government.bg/BG/Activities/Publication/Dobrev.php }}</ref> Макар някои декорации да са с иранско влияние, съществено е, че образът на воина определено е на [[туранид]] – европеид с някои монголодни черти. Подобно е положението с намерения скелетен материал, еднозначно определен като прабългарски, като в него европеидните черти са примесени с монголоидни белези. Пример е възстановката по череп на ичургубоила [[Мостич]].<ref>[http://img715.imageshack.us/i/mostich.jpg/ Йордан Йорданов, „Възстановяване на черепа по главата“, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 2000, стр. 193 – 201]</ref> Палеоантропологичните находки от всички некрополи в [[Поволжие]]то, [[Украйна]] и [[Молдова]], които са приписвани на прабългари, свидетелстват за сложни етнообразуващи процеси. Във всички погребални обекти могат да бъдат проследени антропологичните типове намерени в некропола край село Иличовка, в района на [[Донецк]].<ref>Герасимова М. М., Рудь Н. М., Яблонский Л. Т. Антропология античного и средневекового населения Восточной Европы. – М.: Наука, 1987. – 253 с.</ref> Това са предимно брахиокранични европеиди с леко изразени монголоидни примеси. Носителите на монголоидните елементи са основно представени в мъжката част от находките, докато женските находки са по-изрезена европеидност.<ref>D. Dimitrov (1987). „Pit graves, artificial skull deformation, Sarmatians, Northern Bactria“. Prabylgarite po severnoto i zapadnoto Chernomorie.</ref> В изследвани гробове в Североизточна България и Южна Румъния се разкриват различни соматични типове, включително средиземноморски и по-рядко типове с изразени източноазиатски антропологични белези. В някои некрополи, [[Изкуствена черепна деформация|изкуствената деформация]] е представена при около 80% от черепите. * '''стопанските, военните и битови''' особености на народа са практически идентични с тези на повечето конни номадски народи от хуно-тюркската група, за което има достатъчно сигурни доказателства. Включително размера на лагера-крепост Плиска, предвиден да побере и защити практически цялото племе заедно с конете им. Това от друга страна може да ни даде указания за числеността на прабългарите, прекосили Дунав и да обясни смисъла на думите „...постави войски срещу славяните...“ с това как са се чувствали тези конни войни сред славянското население. Някои историци използват и фактът, че както [[Крум]] прави победна чаша от черепа на победения силен враг – император [[Никифор I Геник]], така и печенегите правят същото с черепа на завоевателя на [[Преслав]] княз [[Светослав I|Святослав Игоревич]] и в двата случая се изпълнява стар военен обичай разпространен сред хуно-тюркските народи. * '''части от езика''', държавната и военна организация. Лингвистичните данни в съвременния български език и във всички останали оцелели до днес населения, произхождащи пряко от прабългарите и определящи се като такива: и в Поволжието, и в Кавказ, и в Добруджа еднозначно определят основата на езика към хуно-тюркските. Това важи и за някои известни ни прабългарски имена. Държавната и военната организация, терминология и практики се признава от всички авторитетни учени, че са с хуно-тюркски произход; * '''религиозните вярвания''', на прабългарите до приемане на християнството ги свързват с бога на тюрките и монголите – [[Тангра]], който вероятно а бил и техен върховен бог.<ref>[http://www.promacedonia.org/vb/vb_7.html Прабългарски епиграфски паметници. проф. Веселин Бешевлиев. Издателство на Отечествения фронт, София 1981 г. стр. 52]</ref> Сред доказателствата за наличието на бог Тангра в прабългарския пантеон е ''колоната от Мадара'', на която личи полуизтрит надпис на старогръцки, в който се разчита името Тангра – ''ТАГГРА'' и думата „бог“ (''ΘYO'').<ref>[http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/sredn_nadpisi/MadarskaKolonaNadp/MadarNadpOmurtag.htm Надпис на колона от Мадара]</ref> Като доказателство за тенгризма на прабългарите често се използва и сборник на Германската академия на науките от 1866 г. в който се цитира османско-турски препис на средновековен арабски текст с автор [[Рашид ал-Дин]], който на свой ред се позовава на неидентифициран византийски ръкопис, където се споменава божието име на разни езици, като в езика на прабългарите посоченото име е ''Тенгри''.<ref>{{Citation |title=Берлинска библиотека, Сборник монографии на Германската академия на науките от 1866 г. стр. 662 |url=http://bibliothek.bbaw.de/DAS_jpg/07-abh/1866/jpg-1000/ |accessdate=2015-12-29 |archivedate=2014-09-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140905095825/http://bibliothek.bbaw.de/DAS_jpg/07-abh/1866/jpg-1000/ }}</ref> === Хунска (алтайска) теория === {{Основна|Хуни}} [[Файл:AttilatheHunonhorsebackbyGeorgeSStuart.jpg|мини|250px|Възстановка на Атила. Восъчна фигура на скулптора и историк Джордж Стюарт. Според автозомни генетични тестове унгарците, които претендират хунска връзка имат около 4 – 5% източно и централноазиатска ДНК, което би могло да се свърже с хунското нашествие в региона.<ref>Garrett Hellenthal, et al. „A Genetic Atlas of Human Admixture History.“ Science 343:6172 (14 февруари 2014): pages 747 – 751: "The clearest admixture signal in each population predates the Mongol empire but involves the minority source group having at least some ancestry related to Northeast Asians (e.g. the Oroqen, Mongola and Yakut), with approximately 2 – 4% of these groups' total ancestry proportion linking directly to East Asia, [...]highest in Hungarians. These results are consistent with our detecting a genetic legacy from invasions of peoples from the Asian steppes (e.g. the Huns, Magyar and Turkic Bulgars) during the first millennium CE [...]"</ref> Генетични тестове на унгарското население в днешна Западна Румъния, показват стойности по-високи от тези в Унгария: около 6 – 7%.<ref>FSI Genetics, March 2015, Volume 15, Pages 121 – 126, [http://dx.doi.org/10.1016/j.fsigen.2014.11.007 Testing Central and Inner Asian admixture among contemporary Hungarians], András Bíró et al.</ref> Генетични тестове на древна мтДНК от хунски некропол в Бавария, Германия, говорят за хора от смесен антропологичен тип и произход.<ref>Huns in Bavaria? Genetic analyses of an artificially deformed skull from an early medieval cemetery in Burgweinting (Regensburg, Germany) Schleuder R, Wilde et al. ''To identify the possible foreign origin of this female with alleged „Asian“ skull deformation we sequenced the HVRI and HVRII region of the mitochondrial DNA. Our results show that the ancestry of a woman with artificially deformed skull can be linked to an at least partly Asian origin. So this indicates that at least some of the few individuals with skull deformation had not adopted the costume but can be seen as former members or descendants of the hunnish tribal community.''</ref>]] Според наложилата се в края на XIX и началото на [[XX век]] в българската историография хипотеза, подкрепяна от авторитети като [[Васил Златарски]], [[Петър Мутафчиев]], [[Стивън Рънсиман]] и Кристиан Жерар, прабългарите са от групата на хунските племена, появили се на река [[Урал (река)|Урал]] през първата половина на [[II век]], които от времето на [[Гостун]]/[[Органа]] до хан [[Кубрат]] обособяват свой племенен съюз и така прабългарите се еманципират от хуно-[[авари]]те и другите племена наследили бившия полиетнически хунски съюз. Всъщност тезата е стеснен по-конкретен вариант на общата турано-огурска теория за най-източната част на Европа в по-късната епоха. Раните византийски текстове използват като заменяеми наименованията [[хуни]], българи, кутригури и утигури. В тях прабългарите са идентични, част са от хуните или поне са сродини на тях. Посочените в [[Именник на българските канове]] – [[Авитохол]] и [[Ирник]] днес се отъждествяват с [[Атила]] и [[Ернах]].<ref>[http://www.promacedonia.org/en/sr/sr_app3.htm www.promacedonia.org]</ref> Въпросът с произхода и расата на самите хуни също не е напълно изяснен. Днес преобладава мнението, че те са свързани с народа [[хунну]], създал през II век пр.н.е. свое държавно обединение северно от [[Китай]]. Те са добре известни на китайските летописци като част от северните „варварски“ нашественици срещу които е била издигната Великата китайска стена. Връзка на прабългарите с далечния изток някои изследователи намират и в „прабългарския календар“. [[Хуни]]те вероятно произлизат от северния клон на хунну, изтласкан около [[93 г.]] от [[сянби]] в днешен Северен [[Казахстан]]. През следващите два века те живеят в този район и вероятно са повлияни от местното [[Арийци|арийско]] население на [[тохари]]те. Според тази хипотеза хуно-българите произлизат от същата група народи, от която са аварите и няколко века по-късно се появяват [[угри]]те, [[Тюркски народи|тюрките]] и [[татари|татаро]]-[[Монголци|монголите]]. Не трябва да се забравя и съществуването на един чисто арийски-европоиден клон на хунските племена – [[бели хуни|белите хуни]] или ефталитите, чиято държава от [[440]] г. господства над [[Бактрия]]. Всичко изложено прави въпроса за расовата принадлежност и произхода на хуно-българите още по-нееднозначен. Оспорващите хипотезата изтъкват факта, че нито един хронист, живял в тази епоха на територията на и около [[Китай]], не е известно да споменава обособеното народностно самоназвание „българи“, а хунският съюз в Европа е конгломерат от най-различни раси и племена добил авторитета на мощна протодържава всяваща ужас в Империята. Според някои изложените твърдения имат своето логично обяснение в етнокултурния синкретизъм и влияния, което не противоречи, както на хипотезата за „хунския“ така и на другите такива за произхода на прабългарите и идентифицирането като прабългарски ханове на упоменатите в [[Именник на българските канове|Именника]] хунски вождове. === Иранска (индоевропейска) теория === {{Основна|Арийци}} [[Файл:PazyrikHorseman.JPG|мини|[[Скити|Скитски]] конник. Изображение от [[Пазъръкска култура|Пазърък]], [[Алтай]], около III век пр.н.е. Тестове на древна ДНК показват, че скитското население в региона по това време е било от смесен антропологичен тип, което се вижда и на изображението. Според изследванията междурасовите контакти в региона започват през V век пр.н.е., докогато Алтай успешно е разделял разнородното население от двете страни на планината.<ref>Tracing the Origin of the East-West Population Admixture in the Altai Region (Central Asia) Mercedes González-Ruiz et al., PLOS, 9 ноември 2012, DOI: 10.1371/journal.pone.0048904: ''Here we present support to the hypothesis that the gene pool of Iron Age inhabitants of Mongolian Altai was similar to that of western Iron Age Altaians (Russia and Kazakhstan). Thus, this people not only shared the same culture (Pazyryk), but also shared the same genetic east-west population admixture. In turn, Pazyryks appear to have a similar gene pool that current Altaians [...] Combined with the previous studies performed so far in the Altai region, our results suggest that the Altai represented a boundary to gene flow up to the beginning of the Iron Age and that during the Scythian period of the Altai (5th to 3rd century BC) there were demographic events in the region that led to a population admixture in both sides of the Altai.''</ref>]] Иранската хипотеза за произхода на прабългарите е формулирана за пръв път в средата на XX век от съветските историци [[Николай Державин]], [[Николай Мар]], [[Алексей Смирнов]] и [[Василий Сиротенко]], които свързват прабългарите със [[Сармати|сармато]]-[[Алани|аланското]] население на [[Източна Европа]], евентуално претърпяло известно тюркско влияние. Державин и Мар са известни с псевдонаучното, но поддържано от съветските власти, [[Яфетическа теория|ново учение за езика]]. Привърженик на иранската хипотеза, макар впоследствие да е склонен да приеме и туранския модел, е и българският историк [[Александър Бурмов]].<ref>{{cite book | last = Йорданов | first = Стефан | year = 2002 | chapter = Славяни, тюрки и индо-иранци в Ранното Средновековие (езикови проблеми на българския етногенезис – към постановката на въпроса) | title = Българистични проучвания. 8. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Седма международна научна сесия. Велико Търново, 22 – 23 август 2001 г. | location = Велико Търново | pages = 275 – 295 | chapterurl = http://www.kroraina.com/st_iordanov/protobulg_lingeh.html | ref = harv}}</ref> След 1989 г. българският национализъм продължава да се храни от идеите на „[[възродителния процес]]“. Антитурската реторика намира израз във възхода на „иранската“ или „арийска“ теза за тяхното потекло. Иранската теория намира и поддръжници в академичните среди, поради факта, че в нея съществуват някои рационални елементи, но това, което е смущаващо са расистките насоки. Пренебрегва се фактът, че термините „[[индоевропейски езици|индоевропейски]]“ и „[[алтайски езици|алтайски]]“ са лингвистични, като се търсят специфични расови особености при тези езикови общности. Така индоевропейците са задължително с европеидни черти, а тюрките са със силен [[монголоидна раса|монголоиден]] примес, което от своя страна е негативно оценено. Засилва се комплекса от азиатския произход на прабългарите, който възниква в българската култура още при зараждането на националистическите пропаганди на Балканите в края на XIX век. Според проф. [[Раймонд Детрез]], който е сред значимите специалисти по история на България,<ref>[http://chapters.scarecrowpress.com/08/108/0810849011ch1.pdf Детрез е автор на няколко академични публикации и различни трудове, посветени на историята на България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131002150256/http://chapters.scarecrowpress.com/08/108/0810849011ch1.pdf |date=2013-10-02 }}.</ref> иранската теория е популяризирана в резултат на антитурските настроения, зародили се в края на XX век и има изразен националистически уклон. Той изтъква, че сериозните научни кръгове приемат за основна тезата за тюркския произход на прабългарите и езика им, а арийската хипотеза е недобре мотивирана от научна гледна точка.<ref>[http://books.google.com/books?id=TRttHdXjP14C&pg=PA29&dq=bulgar+language+iranian&hl=bg&ei=w5HOTqKgLYOxhAea4PWyDQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=3&ved=0CD8Q6AEwAjgK#v=onepage&q=bulgar%20language%20iranian&f=false Developing cultural identity in the Balkans: convergence vs divergence, Raymond Detrez, Pieter Plas, Peter Lang, 2005, ISBN 90-5201-297-0, p. 29.]</ref><ref>Historical Dictionary of Bulgaria, Raymond Detrez, Rowman & Littlefield, 2014, ISBN 1-4422-4180-2, p. 400.</ref> С възприемане на евроцентричната доктрина в България и особено след отдалечаването ѝ от Русия, прабългарите в изследванията на някои съвременни учени вече се транформират от малобройната номадска орда удавена в славянското море, каквито са били схващанията през XX век, във високоразвити арийци, доминиращи числено над завареното ромейско и романско население и заселилите се преди тях в ранносредновековна Византия славяни.<ref>Тодор Чобанов, Изследвания върху културата на старите българи. София 2010 г.</ref> Привърженици на тази теория са [[Георги Бакалов (медиевист)|Георги Бакалов]], [[Божидар Димитров]], [[Петър Добрев]] и [[Тодор Чобанов]], както и пишещи по проблема изследователи като Петър Голийски, доц. Иван Т. Иванов, Илко Стоев, Боно Шкодров и др., които определят прабългарите като индоевропейски [[тохари|тохарски]], или [[Ирански народи|ирански народ]] от северноиранската група на [[юеджи]], [[усуни]], [[скити]], [[сармати]], [[алани]], [[масагети]], [[Бактрия|бактрийци]] и т.н. Имайки предвид, че част от сарматските народи са населявали [[Средна Азия]], където се предполага, че е станал етногенезисът на прабългарите, то нейните сподвижници изтъкват, уповавайки се на определени факти, следните заключения: * '''името „скити“''', използвано от византийските автори по аналогия на земите, от които идват прабългарите; * ''' установена връзка между някои прабългарските омоними с ираноезичните имена''' от надписите от [[Боспорско царство|Боспорското царство]], от I – II в. (сармато-алански по произход); === Теория за смесен произход === Според тази балансирана хипотеза в подкрепа на която се изказва [[Рашо Рашев]] прабългарският етнос се формира на два етапа. Първоначално през II – IV век на територията между [[Урал (планина)|Урал]] и [[Алтай]] се смесват тюркски, [[Угърски народи|угърски]] и ирански общности образувайки обособена група в рамките на хунския съюз. През V – VI век към тях са присъединени нови ирански групи в степната зона на Източна Европа, както и угърски преселници от Урал. Народният език на големи групи от завареното население е ирански с тюркско влияние, но елитът е изцяло тюркски,<ref>{{cite book | last = Рашев | first = Рашо | authorlink = Рашо Рашев | title = Прабългарите през V-VII век | url = https://archive.org/details/protobulgarianst00rash | edition = Трето издание | year = 2005 | publisher = Орбел | location = София | isbn = 954-496-073-2 | pages = [https://archive.org/details/protobulgarianst00rash/page/27 27]}}</ref> както и част от населението. Това обяснява тюркските елементи в прабългарските надписи и култура. Теорията за смесен произход се поддържа и от [[Георги Владимиров (историк)|Георги Владимиров]]. Той отбелязва, че макар в некрополите на волжките българи да са са застъпени тюркски елементи, доказателствата сочат, че котрагите/кутригурите не са чисти тюрки<ref>Владимиров, Георги, Дунавска България и Волжка България 2007 VII-IX в., ИК „Орбител“ 54 стр</ref><ref>Етюди по история и култура на волжките българи. София, Издателство „Изток-Запад“, 2019, ISBN 978-619-01-0473-5; стр. 53</ref>. Според него Волжка България е поликултурен субект от много племена – котраги (кутругури), савири (савари), есегели, барсули, биляри и пр. Впоследствие – те допълнително се омешват с угро-фини, хорезмийци, арменци и маджари в края на VIII в.-средата на IX в. Едно от съставните племена на волжките българи – савирите – е с хуноподобен произход, друго племе „сакалиби“, значи белолики и някои го свързват със славяните. Той обръща внимание на предадена информация от арабският автор Ал Димашки. В нея той описва посещение на волжките прабългари в Мека. Тяхното мнение било че „н''ие сме народ роден между [[Тюркски народи|тюрки]]'' ''и сакалиби''“. През периода VIII – X в. Волкжо-Камска България е васална на Хазарския каганат и е подложена на допълнителна тюркизация, а през През XIII – XV в. има трета вълна тюркизация, чрез кумани и татаро-монголи. Съвременните изследвания показват, че големите евразийски степни съюзи не са били [[раса|расово]] еднородни. Модерните интерпретации отхвърлят старите расови теории и такива за определена етническа принадлежност в полза на „историческите реалности в обширните, разноезични степни империи, населявани от множество племена“ и предпочитат [[етногенезис|етногенетичните теории]] пред тези за конкретен етнолингвистичен произход.<ref>Hyun Jin Kim, The Huns, Rome and the Birth of Europe. ISBN 978-1-107-00906-6. Cambridge University Press. 2013. page 31.</ref> Етносите в този ареал се формира исторически в течение на над две хилядолетия, като техния субстрат включва синтез на две групи население: * формираното в областта на запад от Волга през 3-то и 2-ро хилядолетие пр.н.е. индоевропейско население, мигрирало впоследствие далеч на изток. * зародилото се първото хилядолетие пр.н.е. в степите на изток от Енисей население с източноазиатски произход, мигрирало по-късно далеч на запад, преобладаващата част от което говори на пратюркски и носи белезите на монголоидната раса. Историята на взаимодействието и сливането на двете групи в течение на около 2 хиляди години е сложен процес на етническа хомогенизация, довел до формиране на различни тюркски племена.<ref>{{Citation |title=''Кляшторный С. Г., Савинов Д. Г.'' Степные империи Евразии – Фарн, 1994. |url=http://kronk.narod.ru/library/klashtorny-savinov-1994-00.htm |accessdate=2011-09-01 |archivedate=2011-09-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110901234023/http://kronk.narod.ru/library/klashtorny-savinov-1994-00.htm }}</ref><ref>{{Citation |title=''Савинов Д. Г.'' О „скифском“ и „хуннском“ пластах в формировании древнетюркского культурного комплекса // «Вопросы археологии Казахстана» – Алматы-М.: 1998. – С. 130−141 |url=http://kronk.narod.ru/library/savinov-dg-1998.htm |accessdate=2011-08-14 |archivedate=2011-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110814114430/http://kronk.narod.ru/library/savinov-dg-1998.htm }}</ref> Номадските държави възникнали там в течение на много векове са преобладаваща форма на държавни образувания в [[Евразийска степ|евразийските степи]]. Първоначално скитски, а след това и тюркски, те се преливат и сменят една в друга през цялото [[Средновековие]].<ref>[http://abuss.narod.ru/Biblio/AlterCiv/kradin.htm ''Крадин Н. Н.'' Кочевники, мир-империи и социальная эволюция] // Альтернативные пути к цивилизации: Кол. монография / Под ред. [[Крадин, Николай Николаевич|Н. Н. Крадина]], [[А. В. Коротаев|А. В. Коротаева]], [[Бондаренко, Дмитрий Михайлович|Д. М. Бондаренко]], В. А. Лынши. – М., 2000.</ref> === Алтернативни хипотези === Съществуват и някои други непопулярни хипотези за произхода на прабългарите. Те са предимно остарели схващания, или представляват в различна степен някаква форма на [[маргинална наука]].<ref>Рашо Станев Рашев, Прабългарите и българското ханство на Дунав, Класика и Стил, 2001, стр. 10: ...''За произхода на прабългарите са предлагани най-различни теории, повечето от които отдавна нямат научна стойност''...</ref> * Угро-финска (угорска) – поддържа се в трудовете на [[Марин Дринов]], Каспар Цойс, [[Павел Шафарик]], [[Константин Иречек]], Дюла Моравчик и Жан Клапрот. Тя всъщност предхожда избистрилата се по-късно турано-алтайска теория изложена по-горе и е доста близка до нея. * Автохтонна (местна) – приема че прабългарите нямат нищо общо с алтайско-туранските народи, а са стар местен народ практически идентичен или тясно свързан по произход с античното балканско тракийско, прототракйско и близкоизточно население, поддържа се в текстовете на [[Спиридон Габровски]], [[Георги Раковски]], д-р [[Ганчо Ценов]], проф. [[Асен Чилингиров]], [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]] и [[Стефан Захариев]]. * Славянска – базирана на славянския език на днешните българи, пръв я изказва [[Паисий Хилендарски]], поддържат я [[Юрий Венелин]], [[Йован Раич]], [[Гаврил Кръстевич]], П. Бутков, С. Уваров, Д. И. Иловайски, А. Д. Чертков, Лелевел, Савельев-Ростиславич, архиепископ Филарет, както и българското общество до около 1910 г. В това русло са и йеромонах Спиридон, [[Георги Раковски]], Петър Берон, Ст. Захариев и др., с разликата, че последните смятат траки и славяни за едно. * Татаро-монголска – такива са схващанията на Шльоцер, Тунман и Енгел. * Кимерийска – тя не е приемана на сериозно от професионалните историци. Липсват научни изследвания в нейна подкрепа и се основава предимно на косвеното обстоятелство, че [[кимерийци]]те, преди да изчезнат, са населявалии Северното Причерноморие, където прабългарите недвусмислено са назовавани за пръв път с етнонима „българи“ („β''ούλγαροι''“). == В паранауката == От началото на 90-те години на XX век прабългарската тема се превръща в любимо занимание на дилетанти и патриотари, които съчиняват всякакви псевдоисторически и фантастични истории. Те са изява на появилото се напоследък явление „фолк-история", което е не само местен, а и световен феномен, като представлява своеобразна форма на [[псевдонаука]]. В него се включват и автори, които спадат по формален признак към академичната общност, които атакуват както общоприетите до 1989 г. тези, така и опитите за деконструкция и демитологизация, възникнали в постмодернистка среда. Впрочем границата между „параисторичните“ и историческите проучвания не винаги е напълно ясно очертана и са възможни преливания, които правят доста трудно пълното отграничаване на двата типа.<ref>[http://www.academia.edu/4388505/paraistorija "Параисторията като феномен на прехода: преоткриването на древните българи”], автор: доц. д-р Александър Николов, ръководител на катедра „История на Византия и балканските народи“ в СУ, публикувано в „Историческият хабитус: опредметената история“ – сборник в чест на 65-годишнината на доц. д-р Р. Донков, С. 2013, съст. Ю. Тодоров и А. Лунин, стр. 24 – 63.</ref> Днес на книжния пазар е пълно с такива произведения, чиито автори са както историци, така и лекари, художници, журналисти и др. ентусиасти без подходящо образование и познания. Според тези автори прабългарите са в основата на бактрийската и шумерската цивилизация, те са наследници на филистимляните от Палестина, на норманите от Скандинавия, а дори създатели на културата в доколумбова Америка. Такива писания са в основата и на други невероятни хипотези, като например, че Аспаруховите прабългари са наброявали един милион души, или на екзотични мистификации свързващи ги с [[Континент Му|праконтинента „Му“]].<ref>Румен Даскалов, Чудният свят на древните българи. [http://www.kultura.bg/bg/article/view/19185 Култура – Брой 1 (2663), 13 януари 2012 г.]</ref> == Вижте също == * [[Генетични проучвания на българите]] == Източници == <references/> == Литература == * [http://ia700400.us.archive.org/27/items/pogledvrukhproi00dringoog/pogledvrukhproi00dringoog.pdf Дринов, М. Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история. Пловдив-Русчук-Велес, 1869] * [http://books.google.com/books?id=yqoLAAAAIAAJ&dq=inauthor%3A%22Гавриил%20Кръстович%22&pg=PP7#v=onepage&q&f=false Кръстевич, Г. История блъгарска. Цариград, 1869] * [http://ia700304.us.archive.org/10/items/schineniia03drin/schineniia03drin.pdf Дринов, М. Хуни ли сме? По повод на История блъгарска, съчинена от Гавриила Кръстьовича, ч. I, Цариград, 1869 – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, Г. I, кн. 5 – 6. Браила, 1872, 210 – 238 (препечатано в: Дринов, М. Съчинения. Т. III. София, 1915, 189 – 217] * Шишманов, И. Критически преглед на въпроса за произхода на прабългарите от езиково гледище и етимологиите на името „българин“. – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. Кн. XVI – XVII. София, 1900, 505 – 753 * [http://www.nhat-nam.ru/forum/viewtopic.php?p=16914#p16914 Рашо Рашев. Прабългарите през V – VII век. София, 2005] [[Категория:Прабългари]] 86gft9vtxeiwtp1v4gq6li3j3f831ki 12435630 12435625 2024-12-09T11:10:47Z Георгиалександров2 247955 /* Туранска (тюркска) теория */ Много моля - по-сбито! Изречение от ДЕСЕТ РЕДА го разделих на шест изречения. Запазил съм смисъла! 12435630 wikitext text/x-wiki {{друго значение|Произхода на прабългарите|произхода на българите|Произход на българите}} Понятието „прабългари“ е въведено през XIX век от историческата наука за обозначаване на група [[номади|номадски]] племена с неясен етнически произход, мигрирали по време на [[Великото преселение на народите]] от [[Централна Азия]] през [[Евразийска степ|Великата степ]]. Те усядат на територията на Европа, където впоследствие основават няколко средновековни държави. Тези племена са наричани от ранносредновековните летописци с различни имена като: българи, [[кутригури]], [[утигури]], [[скити]], [[мизи]], [[хуни]] и др. Вследствие на разселването си те са претопени на местата където усядат от други племена и народи, като езикът и културата им изчезвават напълно. Днес често това наименование се замества с термина „прабългари“, "протобългари", „древни българи“ и дори просто „българи“. Не е изяснен и въпросът, дали „българи“ е било тяхното самоназвание, или е име дадено им от други народи. == Същност == ''Произходът на прабългарите'' е проблем, все още предизвикващ дискусии. По своята езикова принадлежност прабългарите биват причислявани от преобладаващия брой съвременни учени към тюрко-алтайските народи. Предполага се, че прабългарският етнос се е формирал в Централна Азия (Източен [[Казахстан]]) между [[Каспийско море]] и планината [[Имеон]] (Памир, Тяншан и Хиндукуш). Други възможни райони са Алтай, или Западен [[Сибир]], [[Таримска котловина|Таримската котловина]], [[Западна Монголия]], Южен Сибир и горното течение на Иртиш. От края на XVI век насам са предлагани различни хипотези, някои от които удивляват с тяхната причудливост и упорството в отстояването им. Повечето авторитети отхвърлят схващанията за автохтонния (или тракийски), за славянския, за татарския и за угро-финския произход на [[прабългари]]те. По-популярни, но също оспорени, са хунските и огурските варианти на урало-алтайската хипотеза. Някои научни трудове и любителски изследвания в последните години възраждат друга хипотеза, според която прабългарите са смесено хунско-иранско население. Разнообразните теории за произхода на прабългарите най-общо могат да бъдат определени към три направления – първо за алтайския им и произход; второ, за [[арийци|арийския]] им етногенезис; третата теза застъпва смесеното им формиране като народ (т.нар. миксоварвари). Всяко от първите две направления не изключва участието като влияния, асимилиране и т.н. на население определяно за доминиращо от другото направление. Всъщност разликата между тях не е само в спора дали прабългарите са арийци или алтайци, а кое е първичното. Теорията за смесени влияния е модерна от началото на XXI в. за българската историография. Тя не отрича нито напълно една от първите две тези, а допуска че има смесени влияния.. Тюрската теория се налага в началото на в XX век. Тя се споделя от мнозина български автори и е призната международниучени и енциклопедии ([[Енциклопедия Британика]], [[Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон|Брокхауз]]) От средатасредата на XX век тя се оспорва от много наши учени.Една от по-новите теории е, че прабългарите принадлежат към арийските ирански народи. Съществуват и други теории - например че прабългарите са монголи, миксоварвари и пр. Несигурността около произхода на прабългарите се дължи най-вече на оскъдните и противоречиви сведения за ранната им история. Съществуват и други причини за нееднозначното представяне на българската ранносредновековна история. След 1989 г. се появява тенденция за оспорване на съществуващите дотогава идеологеми. Също така че „новите прабългаристи“ са често неспециалисти е сериозн проблец. Те често са склонни към свободно тълкование на писмените извори; на липса към критичност на информацията; на занимания с езикови проблеми без съответната подготовка; а също и на както и произволна датировка и етническа атрибуция на археологическите паметници.<ref>Рашо Рашев: ''Прабългарите през V-VII век'', София, 2005, стр. 3 – 4</ref> Всички тези проблеми затрудняват изследванията на произхода на прабългарите. == Политизиране == {{Основна|Прабългаристика}} * В началото на XX век и особено след Първата световна война, когато България воюва със ''славянските си братя'' от Сърбия и Русия, все повече се налага „тюркската теза“ за произхода на прабългарите. Сред нейните стожери се открояват учени като [[Иван Шишманов]], [[Стефан Младенов]] и [[Васил Златарски]]. Прабългарите са обявени за държавнотворен народ, а „нечистият“ славянски произход на съвременните българи, се превръща в тяхно предимство. Прабългарите са сравнени с германските франки и викингските руси, които мобилизират гало-римското, респективно източнославянското население, като създават неговата държавност във Франкското кралство и Киевска Рус. * В годините на Втората световна война, когато България се сближава с [[Нацистка Германия]] темата за прабългарите става актуална. [[Националсоциализъм|Националсоциализмът]] определя като пълноценна единствено една раса – [[Арийска раса|арийската]]. В този контекст [[Славяни|славянската компонента]] особено в [[културна антропология|културно-антропологичен план]] тотално се пренебрегва за сметка на прабългарската, въпреки че съвременния български е славянски език. Много български историци започват да налагат идеята за „несъществената роля“ на славянския елемент при формирането на българската народност и значението единствено на прабългарския компонент и изтъкването на близостта му с хуните и по-специално с арийските народи. * След [[Втора световна война|Втората световна война]] нещата се преобръщат. В българската наука отново се налага тюркската теория за произхода на прабългарите. Българите се приемат отново за предимно славянски народ, а тюркският прабългарски примес се определя като нищожен, като ролята на славяните за формирането на българската държава е силно надценена. * С възприемане на евроцентричната доктрина в България и приемането на страната за член на ЕС и особено след отдалечаванито ѝ от Русия, от началото на XXI век прабългарите в изследванията на редица учени отнова биват изяснявани като ирано-арийци, които доминират числено над славяните в ранносредновековна България.<ref name="BD"> Димитров Б. (2006) 12 мита в българската история. ИК „Фондация Ком“</ref><ref>Тодор Чобанов, Изследвания върху културата на старите българи. София 2010 г.</ref> В този контекст [[Славяни|славянската компонента]] отново тотално се пренебрегва за сметка на прабългарската, която е необосновано преувеличена. == Писмени извори == Основни сведения за прабългарите дават текстовете на Йорданес (Йордан), Касиодор Сенатор, Павел Дякон, Йоан Малала, Феликс Енодий, Михаил Сирийски, Захарий Изповедник, Константин Манасий, Прокопий Кесарийски,Теофан Изповедник, Агатий Миринейски, Теофилакт Симоката, Менандър Протектор, Анастасий Библиотекар, Никифор Грегора, Ананий Ширакаци, Мовсес Хоренаци (Мойсей Хоренски), император Константин Порфирогенет, Комес Марцелин, Йоан Антиохийски, Зонара, Димитър Хоматиан, Равенския козмограф, Ахмад ибн Фадлан, Именникът на българските ханове, Кавказката хроника Дербент-наме, Анонимният римски (латински) хронограф за 354 г. (Хронограф на Момзен). Относно обичаите им някои данни се съдържат в летописа [[Джагфар тарихъ]], Законника Торе записан по поръка на волжко-българския хан Урус Айдар /805 – 855 г./ и др. Допълнителен материал на изследователите дават археологията (с находките от Вознесенка, Глодоси, Малая Перешчепина, Наги Сент Миклош, погребалната плоча на княз Персиян II, надписът на ичиргу-боила Мостич и пр.), етнографията, антропологията, културологията и лингвистиката.<br/> == Етноним == В латинските хроники етнонимът „българи“ се среща за първи път като „Vulgares“ (334 година). За първо официално свидетелство за прабългарите с този етноним историческата наука, приема споменаването на прабългарите („Ziezi ex quo Vulgares“) в късноантичен латински сборник, достигнал до нас в няколко преписа, писани IV – V век. Текстът е част от списък със синовете на библейския Сим и народите, които произлизат от тях. „Ziezi ex quo Vulgares“ се превежда, като „Зиези, от който са българите“, където Зиези е син на Сим и внук на Ной.<ref>[http://chitanka.info/text/30003/4#note_3-20 История на средновековна България VII-XIV век. История на България в три тома. Том І, Иван Божилов, Васил Гюзелев, 1999 г. стр. 3 – 20.]</ref> В арабските извори името се среща като „бурджан“, докато с „булгар“ са отбелязвани [[Волжки българи|волжките прабългари]].<ref name="Anubis.61">Гюзелев, Васил, Божилов, Иван. История на средновековна България VII-XIV век, Том I, Анубис, София, 2006, стр.60 – 61</ref> Съществуват най-различни предположения и хипотези за произхода на етнонима „българи“, подобно за говорения от тях език и етническият им произход. Не е изяснен и въпросът дали „българи“ е епоним (т.е. самоназвание) или име дадено от друг народ. Трябва да се има предвид, че името „българи“ наподобява различни думи от алтайски и индоевропейски произход, които съдържат корена „бълг“, „блъг“, „булг“ и т.н. Най-старото предположение дава византийският автор [[Йосиф Генезий]] (X в.), според когото „българи“ идва от някой си господар Булгар. Следва предположението, което свързва „българи“ с името на река [[Волга]], което в латинските езици е Булга. Първо то е застъпено от [[Никифор Григора]] (1294 – 1359) и е валидно до края на [[Средновековие]]то и дори през време на [[Възраждане|Българското възраждане]] [[Христофор Жефарович]], [[Паисий Хилендарски]], [[Константин Фотинов]], [[Петко Славейков]], както и от българския учен [[Иван Шишманов]]. През 1872 година чешкият етнограф [[Вилхелм Томашек]] дава мнение, че „българи“ означава „смесен народ“, „смес от народи“ от [[Тюркски праезик|пратюркското]] „булга“ („булгамак“) – „размесвам“, „смесвам“, мнение възприето от [[Васил Златарски]] и [[Стоян Младенов]]. Унгарският тюрколог Г. Вамбери през 1882 година изказва теза, че „булгар“ означава „бунтовници“, „метежници“ от същия пратюркски корен („булгамак“), но със значение на „подстрекавам“, „бунтувам“, теза възприета от Й. Немет и отчасти от езиковеда Д. Дечев. Според обяснението на Б. Симеонов „булгар“ може да се тълкува като „потомци на булгар“, като под ''булгар'' се има предвид бозайник от рода на [[белка|белките]], който е възможно да е бил [[тотем]]но животно на прабългарите.<ref name="Anubis.61">Гюзелев, Васил, Божилов, Иван. История на средновековна България VII-XIV век, Том I, Анубис, София, 2006, стр.60 – 61</ref> Сред по-новите тълкувания появили се след лансирането на иранската хипотеза за произхода на прабългарите са, че думата произхожда от [[осетински език|осетинската]] дума „бългерон“, т.е. „човек, който живее в покрайнината“ или се прави връзка с [[Пущунски език|афгански език]], където „булгар“ означава „човек, обитаващ отвъд планината“. Други предположения са, че „бълг“ изразява идеята за живот, човек, общност и трябва да бъде тълкувана като „хора“, „човеци“ или че „българин“ означава „велик човек“ и т.н.<ref name="Anubis.61">Гюзелев, Васил, Божилов, Иван. История на средновековна България VII-XIV век, Том I, Анубис, София, 2006, стр.60 – 61</ref> В руски хроники етнотимът се среща и като "болгари". Много е възможно името на река Волга да идва именно от концепцията за "болгари", които живеят край реката (в някои езици има преминаване от Б във В, например Бизантион) == Антропологични и генетични изследвания == [[Файл:Admixture Fig 4A.png|350px|мини|Карта на Западна Евразия, показваща генетичното влияние през последните 1500 години, на преселници, чийто произход е извън региона. За България и Чувашия е отчетено проникване единствено на монголоидни гени, но докато в България то е минимално в Чувашия не е така.]] {{Основна|Антропологични и генетични проучвания на прабългарите}} Антропологични особености на анализираните скелетни останки и образът запечатан на златното съкровище от [[Златно съкровище от Над Сент Миклош|Наги сент Миклош]],<ref>[http://www.sulinet.hu/tori/szakkor/nszmak/nark.htm Съкровище от Наги сент Миклош]</ref> разкриват хора, при които преобладават европеидните черти, примесени с някои монголоидни белези. Пример за наличие на монголоидни черти е и възстановката по череп на ичургубоила [[Мостич]].<ref>[http://img715.imageshack.us/i/mostich.jpg/ Йордан Йорданов, „Възстановяване на черепа по главата“, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 2000, стр. 193 – 201]</ref> При някои от находките, монголоидни белези липсват.<ref>Етнография на България: в 3 тома, том 1, Етнографски институт с музей, Веселин Димитров Хаджиниколов, Райна Пешева, Делчо Тодоров, Изд-во на Българската академия на науките, 1980 г. стр. 265.</ref> Палеоантропологичните находки от всички некрополи в [[Поволжие]]то, [[Украйна]] и [[Молдова]], които са приписвани на прабългари, свидетелстват за сложни етнообразуващи процеси.<ref>Герасимова М. М., Рудь Н. М., Яблонский Л. Т. Антропология античного и средневекового населения Восточной Европы. – М.: Наука, 1987. – 253 с.</ref> Това са предимно брахиокранични европеиди с леко изразени монголоидни примеси.<ref>Газимзянов, И. Р. Антропология населения Волжской Булгарии золото – ордынского периода и некоторые вопросы этногенеза татар Среднего Поволжья, Российская Академия Наук, Институт этнологии и антропологии им Миклухо-Маклая, Вестник Антропологии No 1, Москва, 1996 г.</ref> Носителите на монголоидните елементи са основно представени в мъжката част от находките, докато женските находки са с по-изразена или пълна европеидност.<ref>D. Dimitrov (1987). „Pit graves, artificial skull deformation, Sarmatians, Northern Bactria“. Prabylgarite po severnoto i zapadnoto Chernomorie.</ref> Скелетни останки, намерени в [[Казахстан]], са датирани между XV век преди новата ера и V век след новата ера, са генетично изследвани . Разпределението на източно и западно евразийски гени през периода в региона, съответства с наличната археологическа информация. През периода от XIII до VII век преди н.е., всички проби принадлежат на западно-евразийски [[хаплогрупи]],; пробите от по-късните периоди свидетелстват за пристигането на носители на източноазиатски хаплогрупи. Те съжителстват с носителите на предходния генетичен субстрат и се смесват с него.<ref>Lalueza-Fox, C.; Sampietro, M. L.; Gilbert, M. T. P.; Castri, L.; Facchini, F.; Pettener, D.; Bertranpetit, J. (2004). „Unravelling migrations in the steppe: Mitochondrial DNA sequences from ancient Central Asians“. Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences 271 (1542): 941 – 7. doi:10.1098/rspb.2004.2698. PMC 1691686. PMID 15255049.</ref> Според Световен атлас на генетичните смешения публикуван в списание [[Сайънс (списание)|Сайънс]] през 2014 г. българите са носители на 2% сибиро-монголски ДНК-частици, примесени в региона през IX век, което според авторите кореспондира с претопяването на прабългарите в завареното население.<ref>Science, 14 февруари 2014, Vol. 343 no. 6172, p. 751, A Genetic Atlas of Human Admixture History, Garrett Hellenthal at al.: ''CIs. for the admixture time(s) overlap but predate the Mongol empire, with estimates from 440 to 1080 CE ([http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4209567/figure/F3/ Fig.3.]) In each population, one source group has at least some ancestry related to Northeast Asians, with ~2 to 4% of these groups total ancestry linking directly to East Asia. This signal might correspond to a small genetic legacy from invasions of peoples from the Asian steppes (e.g., the Huns, Magyars, and Bulgars) during the first millennium CE.''</ref> Според същия анализ [[чуваши]]те, които също претендират прабългарска връзка, са носители на около 9 % източноазиатска ДНК, която е примесена на 3 пъти през различни времеви интервали, като приноса през IX век е обвързан от авторите със създаването на Волжка България и смесването на прабългарите със завареното, основно европеидно население.<ref>Garrett Hellenthal, George B. J. Busby, Gavin Band, James F. Wilson, Cristian Capelli, Daniel Falush, and Simon Myers. „A Genetic Atlas of Human Admixture History.“ Science 343:6172 (14 февруари 2014): pages 747 – 751. ''The researchers' GLOBETROTTER statistical tool confirmed that Chuvashes carry both „very ancient East Asian ancestry prior to 500BC, in the case of Russia at least, and a recent event, consistent with approximately Mongol-empire era admixture.“''.</ref><ref>Bayazit Yunusbayev et al., „The Genetic Legacy of the Expansion of Turkic-Speaking Nomads across Eurasia.“ PLoS Genetics 11:4 (21 април 2015): e1005068. "The Chuvash received their Turkic ancestry around the year 816, according to its admixture analysis in S4 Table. This ancestry stems from the region of South Siberia and Mongolia. They are also related to nearby non-Turkic peoples. [...] Chuvashes, the only extant Oghur speakers showed an older admixture date (9th century) than their Kipchak-speaking neighbors in the Volga region. According to historical sources, when the Onogur-Bolgar Empire (northern Black Sea steppes) fell apart in the 7th century, some of its remnants migrated northward along the right bank of the Volga river and established what later came to be known as Volga Bolgars, of which the first written knowledge appears in Muslim sources only around the end of the 9th century. Thus, the admixture signal for Chuvashes is close to the supposed arrival time of Oghur speakers in the Volga region. [...]"</ref> Присъствието на тези източноазиатски компоненти в Европа е преценено като последица на преселението на малки групи азиатски номади през ранното Средновековие. В тази връзка, някои учени предполагат, че генетичният принос на прабългарите в двата региона е бил незначителен и на практика днес е трудно установим.<ref>Arnaiz-Villena; et al. (June 2003). „HLA Genes in the Chuvashian Population from European Russia: Admixture of Central European and Mediterranean Populations“. Human Biology 75 (3): 375 – 392. doi:10.1353/hub.2003.0040. ISSN 1534 – 6617. PMID 1452720.</ref> Въпреки че много учени допускат, че прабългарите са тюркски племена от Централна Азия, генетични тестове на екип от български учени с италианско участие, предполага принадлежността им към западно-евразийското население.<ref>ENCYCLOPÆDIA BRITANNICA, [http://www.britannica.com/topic/Bulgar Bulgar People]</ref> Според тях, анализът на древни мтДНК проби показва, че откритите митохондриални ДНК хаплогрупи се класифицират като западно-евразийски и предполагат генетично сходство между прабългарите и съвременните българи.<ref>''[http://digitalcommons.wayne.edu/cgi/viewcontent.cgi? Mitochondrial DNA Suggests a Western Eurasian origin for Ancient (Proto-) Bulgarians] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091217111833/http://digitalcommons.wayne.edu/cgi/viewcontent.cgi |date=2009-12-17 }}'', D. V. Nesheva, S. Karachanak-Yankova, M. Lari, Y. Yordanov, A. Galabov, D. Caramelli, D. Toncheva</ref> Техните изводи базирани на Y-хромозомните тестове са, че делът на общия бащин произход на българите и централно-азиатското население е пренебрежимо малък.<ref>''[http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0056779 Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry]'', Sena Karachanak et.al.</ref> Следва да се отбележи, че тези заключения са правени на основата на недоказано предположение за преобладаващ брой на прабългарите сред населението на ранносредновековна България, като според ръководителя на екипа учени акад. [[Ангел Гълъбов]] те са били около 1 млн. души, докато според редица изследователи броят им е няколко десетки хиляди.<ref>Около 680 година Аспарух преминава река Дунав с група от прабългари, която се заселва на остров [[Певки]]. Същата според късната хроника на Михаил Сирийски от XII век, наброявала около 10 000 души. В тази връзка варират и оценките за числеността на дунавските прабългари, като някои учени приемат, че 10 000 е бил броят на въоръжените мъже, а други допускат, че част от тях са останали на север от реката. На няколко десетки хиляди определят броя им професорите Константин Иречек, Юлиян Кулаковски, Александър Бурмов, Всил Златарски, Станчо Ваклинов, Петър Мутафчиев, Димитър Ангелов и др. Според Гълъбов обаче е грешна тезата за прабългарите като една малка орда. Той твърди, че те трябва да са били около 1 млн. души. Гълъбов цитира за целта некоректно проф. Рашо Рашев според когото през VII-VIII век древните българи били 30% от населението на България, но според Рашев прабългарски са 30% от погребенията в днешна Южна Добруджа, която заема едва около 15% от територията на страната. Следва да се отбележи, че в останалата част от днешна България почти напълно отсъстват прабългарски погребения, което означава, че там прабългари не са се заселвали масово и за постоянно. Гълъбов цитира и Божидар Димитров, който твърдял, че прабългарите са били 60% от населението на Първата българска държава, като Димитров отрича по-късно и това твърдение на Гълъбов.</ref> С това авторите априори приемат и съществения им генетичен принос в днешната българска популация.<ref>''Until recently, it was considered that proto-Bulgarians, who founded the Danubian (Asparukh) Bulgaria (ancestor of thepresent-day Bulgaria) in the late 7th century AD, were a sparse Turkic population, which took the leadership and ruled over much more numerous Slavic populations living in the same area. From this scenario arose the notion that proto-Bulgarians did not play asignificant role in the formation of the gene pool of contemporary Bulgarians.... Proto-Bulgarians were a numerous people (Beshevliev 1993; Daskalov 2011; Dujchev 1963; Petrov and Gjuzelev 1979), comprising 32 – 60% of the population of Danubian Bulgaria (Dimitrov 2005; Rashev 1993). As history lacks examples of advanced, developed populations, such as proto-Bulgarians, being assimilated by tribes that are at an early stage of social development, like the Balkan Slavic tribes, it is unlikely that proto-Bulgarians were subsumed by such a group... Obviously.. proto-Bulgarians played a substantial role in the formation of the Bulgarian people.''</ref> Въпреки че екипът генетици цитира в подкрепа на тази своя теза основно научнопопулярния труд на [[Божидар Димитров]] „12-те мита в българската история“,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.prostori.com/RIndex.jsp?counter_id=20&article_id=35&FormArticles_Page=1#Form |заглавие=Морев, Пр. Митовете на демитологизатора. – Простори, май 2006 г. |достъп_дата=2016-07-02 |архив_дата=2015-12-22 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151222112403/http://www.prostori.com/RIndex.jsp?counter_id=20&article_id=35&FormArticles_Page=1#Form }}</ref><ref>''Furthermore, writings from ancient Greek, old German, old Khazar, and Proto-Bulgarian authors suggest that proto-Bulgarians were a numerous people (Beshevliev 1993; Daskalov 2011; Dujchev 1963; Petrov and Gjuzelev 1979), comprising 32 – 60% of the population of Danubian Bulgaria (Rashev 1993; Dimitrov 2005).''</ref> самият той ги обвинява в пълна липса на компетентност по коментираните въпроси.<ref>[http://www.novini.bg/news/160601-божидар-димитров-за-изследване-на-бан-копелета-има-пари-за-усвояване.html Божидар Димитров за изследване на БАН: Копелета, има пари за усвояване! 11.10.2013 г. Новини.Бг.]</ref><ref>[http://www.flagman.bg/article/53955 Флагман.бг, 11 октомври 2013 г., Професори се карат за кости, гени и пари от Италия].</ref> Същевременно, съгласно изследване също на мтДНК на стари кости, открити в Северна Добруджа от румънски археолози, публикувано през 2018 г., резултатите са доста различни от тези на българското изследване. Костите са датирани с радиовъглероден анализ, като датировката препраща към X век, когато регионът е под контрола на Първата българска държава и попада в зоната на прабългарски контрол. Костите са от крепостта [[Капидава]], като женските линии са както от западноевразийски, така и от централноазиатски произход.<ref>Ioana Rusu et al., ''[https://doi.org/10.1371/journal.pone.0193578 Maternal DNA lineages at the gate of Europe in the 10th century AD]'', 14 март 2018.</ref> Според авторите на изследването, които включват и италиански екип, резултатите му поставят Капидава в генетичен пейзаж, доминиран от тюркски генитични влияния. Генетичният афинитет към Централна Азия е ясно илюстриран от митохондриалните данни с висока резолюция, каквато липсва в изследването на Гълъбов. Част от резултатите свързват останките в добруджанския некропол с два съвременни индивида, единият от които принадлежи към етническата група [[тубалари]] в Алтай, а другият е [[киргизи|киргиз]]. == Теории за произход == === Туранска (тюркска) теория === {{Основна|Тураниди|Тюркски народи}} [[Файл:Proto Bulgars crop.jpg|мини|250px|Образ на победоносен прабългарски конник от съкровището от [[Златно съкровище от Над Сент Миклош|Наги сент Миклош]], Трансилвания от [[IX век]] с изразени [[туранид]]ни черти. Опитите да бъде приписана документална стойност на образите на прабългари от по-късни византийски миниатюри са некоректни, защото те са създадени след изчезването на прабългарския антропологичен тип.<ref>Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон, проф. Иван Добрев, 2005 г. Издателство: Рива, стр. 261 – 270.</ref> Според [[автозомен]] анализ от 2014 г. българите са носители на 2% източноазиатска ДНК, примесено в региона през IX век, което би могло да кореспондира със заселването на прабългарите по нашите земи.<ref>Science, 14 февруари 2014, Vol. 343 no. 6172, p. 751, A Genetic Atlas of Human Admixture History, Garrett Hellenthal at al.: ''CIs. for the admixture time(s) overlap but predate the Mongol empire, with estimates from 440 to 1080 CE ([http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4209567/figure/F3/ Fig.3.]) In each population, one source group has at least some ancestry related to Northeast Asians, with ~2 to 4% of these groups total ancestry linking directly to East Asia. This signal might correspond to a small genetic legacy from invasions of peoples from the Asian steppes (e.g., the Huns, Magyars, and Bulgars) during the first millennium CE.''</ref> Според същия анализ [[чуваши]]те, които също претендират прабългарска връзка са носители на 9% азиатска ДНК, която е привнесена на 3 пъти през различчи времеви интервали, като приноса през IX век е обвързан от авторите със създаването на Волжка България.<ref>Garrett Hellenthal, George B. J. Busby, Gavin Band, James F. Wilson, Cristian Capelli, Daniel Falush, and Simon Myers. „A Genetic Atlas of Human Admixture History.“ Science 343:6172 (14 февруари 2014): pages 747 – 751. ''The researchers' GLOBETROTTER statistical tool confirmed that Chuvashes carry both "very ancient East Asian ancestry prior to 500BC, in the case of Russia at least, and a recent event, consistent with approximately Mongol-empire era admixture, together contributing [...] ~35% in the Chuvash."''.</ref><ref>Bayazit Yunusbayev et al., „The Genetic Legacy of the Expansion of Turkic-Speaking Nomads across Eurasia.“ PLoS Genetics 11:4 (21 април 2015): e1005068. "The Chuvash received their Turkic ancestry around the year 816, according to its admixture analysis in S4 Table. This ancestry stems from the region of South Siberia and Mongolia. They are also related to nearby non-Turkic peoples. [...] Chuvashes, the only extant Oghur speakers showed an older admixture date (9th century) than their Kipchak-speaking neighbors in the Volga region. According to historical sources, when the Onogur-Bolgar Empire (northern Black Sea steppes) fell apart in the 7th century, some of its remnants migrated northward along the right bank of the Volga river and established what later came to be known as Volga Bolgars, of which the first written knowledge appears in Muslim sources only around the end of the 9th century. Thus, the admixture signal for Chuvashes is close to the supposed arrival time of Oghur speakers in the Volga region. [...]"</ref> В тази връзка, някои учени предполагат, че генетичния принос на прабългарите на Балканите е бил символичен и на практика е трудно установим.<ref>Arnaiz-Villena; et al. (June 2003). „HLA Genes in the Chuvashian Population from European Russia: Admixture of Central European and Mediterranean Populations“. Human Biology 75 (3): 375 – 392. doi:10.1353/hub.2003.0040. ISSN 1534 – 6617. PMID 1452720.</ref>]] Теорията за туранския произход на прабългарите като самостоятелен древнотюркски [[Огурски езици|огуроезичен]] народ, е поддържана от [[Геза Фехер]], [[Веселин Бешевлиев]], [[Иван Шишманов]], [[Стефан Младенов]], [[Васил Гюзелев]], [[Димитър Ангелов (историк)|Димитър Ангелов]], Петър Петров, [[Лев Гумильов]], А. Куник, М. Микола, В. Томашек, В. Ф. Генинг, А. Халиков, и др. Те считат, че прабългарите са народ, сроден на [[хуни]], [[авари]] и [[хазари]]. Според тази теория ехният етнос е формира около средата на ІІ век в Средна Азия. Това става чрез смесване на прототюрки, останки от източния хунски етнос и сарматски племена. унгарският тюркулог Омелян Прицак прави допълнение, че прабългарите се откъсват от туранската етническа общност, далеч преди тя да се обособи в VIII – ІХ век като [[Тюркски народи|тюркско-алтайска]]. Този процес е аналогично на обособяването на прибалтийските народи – [[Пруски език|пруси]], [[латвийци]] и [[литовци]], които са се обособили в много ранен етап от [[славяни|славянската група]]. Теорията се подкрепя най-вече от следното: * '''антропологични особености''' и особено образът запечатан на златното съкровище от [[Златно съкровище от Над Сент Миклош|Наги сент Миклош]], в музея във Виена.<ref>[http://www.sulinet.hu/tori/szakkor/nszmak/nark.htm Съкровище от Наги сент Миклош]</ref> Произходът на тези артефакти е определен като прабългарски.<ref>{{Citation |title=Златното съкровище на Българските канове – анотация на проф. Иван Добрев. Военна Академия „Г. С. Раковски“, София. |url=http://rdsc.md.government.bg/BG/Activities/Publication/Dobrev.php |accessdate=2010-03-27 |archivedate=2009-04-30 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090430091655/http://rdsc.md.government.bg/BG/Activities/Publication/Dobrev.php }}</ref> Макар някои декорации да са с иранско влияние, съществено е, че образът на воина определено е на [[туранид]] – европеид с някои монголодни черти. Подобно е положението с намерения скелетен материал, еднозначно определен като прабългарски, като в него европеидните черти са примесени с монголоидни белези. Пример е възстановката по череп на ичургубоила [[Мостич]].<ref>[http://img715.imageshack.us/i/mostich.jpg/ Йордан Йорданов, „Възстановяване на черепа по главата“, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 2000, стр. 193 – 201]</ref> Палеоантропологичните находки от всички некрополи в [[Поволжие]]то, [[Украйна]] и [[Молдова]], които са приписвани на прабългари, свидетелстват за сложни етнообразуващи процеси. Във всички погребални обекти могат да бъдат проследени антропологичните типове намерени в некропола край село Иличовка, в района на [[Донецк]].<ref>Герасимова М. М., Рудь Н. М., Яблонский Л. Т. Антропология античного и средневекового населения Восточной Европы. – М.: Наука, 1987. – 253 с.</ref> Това са предимно брахиокранични европеиди с леко изразени монголоидни примеси. Носителите на монголоидните елементи са основно представени в мъжката част от находките, докато женските находки са по-изрезена европеидност.<ref>D. Dimitrov (1987). „Pit graves, artificial skull deformation, Sarmatians, Northern Bactria“. Prabylgarite po severnoto i zapadnoto Chernomorie.</ref> В изследвани гробове в Североизточна България и Южна Румъния се разкриват различни соматични типове, включително средиземноморски и по-рядко типове с изразени източноазиатски антропологични белези. В някои некрополи, [[Изкуствена черепна деформация|изкуствената деформация]] е представена при около 80% от черепите. * '''стопанските, военните и битови''' особености на народа са практически идентични с тези на повечето конни номадски народи от хуно-тюркската група, за което има достатъчно сигурни доказателства. Включително размера на лагера-крепост Плиска, предвиден да побере и защити практически цялото племе заедно с конете им. Това от друга страна може да ни даде указания за числеността на прабългарите, прекосили Дунав и да обясни смисъла на думите „...постави войски срещу славяните...“ с това как са се чувствали тези конни войни сред славянското население. Някои историци използват и фактът, че както [[Крум]] прави победна чаша от черепа на победения силен враг – император [[Никифор I Геник]], така и печенегите правят същото с черепа на завоевателя на [[Преслав]] княз [[Светослав I|Святослав Игоревич]] и в двата случая се изпълнява стар военен обичай разпространен сред хуно-тюркските народи. * '''части от езика''', държавната и военна организация. Лингвистичните данни в съвременния български език и във всички останали оцелели до днес населения, произхождащи пряко от прабългарите и определящи се като такива: и в Поволжието, и в Кавказ, и в Добруджа еднозначно определят основата на езика към хуно-тюркските. Това важи и за някои известни ни прабългарски имена. Държавната и военната организация, терминология и практики се признава от всички авторитетни учени, че са с хуно-тюркски произход; * '''религиозните вярвания''', на прабългарите до приемане на християнството ги свързват с бога на тюрките и монголите – [[Тангра]], който вероятно а бил и техен върховен бог.<ref>[http://www.promacedonia.org/vb/vb_7.html Прабългарски епиграфски паметници. проф. Веселин Бешевлиев. Издателство на Отечествения фронт, София 1981 г. стр. 52]</ref> Сред доказателствата за наличието на бог Тангра в прабългарския пантеон е ''колоната от Мадара'', на която личи полуизтрит надпис на старогръцки, в който се разчита името Тангра – ''ТАГГРА'' и думата „бог“ (''ΘYO'').<ref>[http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/sredn_nadpisi/MadarskaKolonaNadp/MadarNadpOmurtag.htm Надпис на колона от Мадара]</ref> Като доказателство за тенгризма на прабългарите често се използва и сборник на Германската академия на науките от 1866 г. в който се цитира османско-турски препис на средновековен арабски текст с автор [[Рашид ал-Дин]], който на свой ред се позовава на неидентифициран византийски ръкопис, където се споменава божието име на разни езици, като в езика на прабългарите посоченото име е ''Тенгри''.<ref>{{Citation |title=Берлинска библиотека, Сборник монографии на Германската академия на науките от 1866 г. стр. 662 |url=http://bibliothek.bbaw.de/DAS_jpg/07-abh/1866/jpg-1000/ |accessdate=2015-12-29 |archivedate=2014-09-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140905095825/http://bibliothek.bbaw.de/DAS_jpg/07-abh/1866/jpg-1000/ }}</ref> === Хунска (алтайска) теория === {{Основна|Хуни}} [[Файл:AttilatheHunonhorsebackbyGeorgeSStuart.jpg|мини|250px|Възстановка на Атила. Восъчна фигура на скулптора и историк Джордж Стюарт. Според автозомни генетични тестове унгарците, които претендират хунска връзка имат около 4 – 5% източно и централноазиатска ДНК, което би могло да се свърже с хунското нашествие в региона.<ref>Garrett Hellenthal, et al. „A Genetic Atlas of Human Admixture History.“ Science 343:6172 (14 февруари 2014): pages 747 – 751: "The clearest admixture signal in each population predates the Mongol empire but involves the minority source group having at least some ancestry related to Northeast Asians (e.g. the Oroqen, Mongola and Yakut), with approximately 2 – 4% of these groups' total ancestry proportion linking directly to East Asia, [...]highest in Hungarians. These results are consistent with our detecting a genetic legacy from invasions of peoples from the Asian steppes (e.g. the Huns, Magyar and Turkic Bulgars) during the first millennium CE [...]"</ref> Генетични тестове на унгарското население в днешна Западна Румъния, показват стойности по-високи от тези в Унгария: около 6 – 7%.<ref>FSI Genetics, March 2015, Volume 15, Pages 121 – 126, [http://dx.doi.org/10.1016/j.fsigen.2014.11.007 Testing Central and Inner Asian admixture among contemporary Hungarians], András Bíró et al.</ref> Генетични тестове на древна мтДНК от хунски некропол в Бавария, Германия, говорят за хора от смесен антропологичен тип и произход.<ref>Huns in Bavaria? Genetic analyses of an artificially deformed skull from an early medieval cemetery in Burgweinting (Regensburg, Germany) Schleuder R, Wilde et al. ''To identify the possible foreign origin of this female with alleged „Asian“ skull deformation we sequenced the HVRI and HVRII region of the mitochondrial DNA. Our results show that the ancestry of a woman with artificially deformed skull can be linked to an at least partly Asian origin. So this indicates that at least some of the few individuals with skull deformation had not adopted the costume but can be seen as former members or descendants of the hunnish tribal community.''</ref>]] Според наложилата се в края на XIX и началото на [[XX век]] в българската историография хипотеза, подкрепяна от авторитети като [[Васил Златарски]], [[Петър Мутафчиев]], [[Стивън Рънсиман]] и Кристиан Жерар, прабългарите са от групата на хунските племена, появили се на река [[Урал (река)|Урал]] през първата половина на [[II век]], които от времето на [[Гостун]]/[[Органа]] до хан [[Кубрат]] обособяват свой племенен съюз и така прабългарите се еманципират от хуно-[[авари]]те и другите племена наследили бившия полиетнически хунски съюз. Всъщност тезата е стеснен по-конкретен вариант на общата турано-огурска теория за най-източната част на Европа в по-късната епоха. Раните византийски текстове използват като заменяеми наименованията [[хуни]], българи, кутригури и утигури. В тях прабългарите са идентични, част са от хуните или поне са сродини на тях. Посочените в [[Именник на българските канове]] – [[Авитохол]] и [[Ирник]] днес се отъждествяват с [[Атила]] и [[Ернах]].<ref>[http://www.promacedonia.org/en/sr/sr_app3.htm www.promacedonia.org]</ref> Въпросът с произхода и расата на самите хуни също не е напълно изяснен. Днес преобладава мнението, че те са свързани с народа [[хунну]], създал през II век пр.н.е. свое държавно обединение северно от [[Китай]]. Те са добре известни на китайските летописци като част от северните „варварски“ нашественици срещу които е била издигната Великата китайска стена. Връзка на прабългарите с далечния изток някои изследователи намират и в „прабългарския календар“. [[Хуни]]те вероятно произлизат от северния клон на хунну, изтласкан около [[93 г.]] от [[сянби]] в днешен Северен [[Казахстан]]. През следващите два века те живеят в този район и вероятно са повлияни от местното [[Арийци|арийско]] население на [[тохари]]те. Според тази хипотеза хуно-българите произлизат от същата група народи, от която са аварите и няколко века по-късно се появяват [[угри]]те, [[Тюркски народи|тюрките]] и [[татари|татаро]]-[[Монголци|монголите]]. Не трябва да се забравя и съществуването на един чисто арийски-европоиден клон на хунските племена – [[бели хуни|белите хуни]] или ефталитите, чиято държава от [[440]] г. господства над [[Бактрия]]. Всичко изложено прави въпроса за расовата принадлежност и произхода на хуно-българите още по-нееднозначен. Оспорващите хипотезата изтъкват факта, че нито един хронист, живял в тази епоха на територията на и около [[Китай]], не е известно да споменава обособеното народностно самоназвание „българи“, а хунският съюз в Европа е конгломерат от най-различни раси и племена добил авторитета на мощна протодържава всяваща ужас в Империята. Според някои изложените твърдения имат своето логично обяснение в етнокултурния синкретизъм и влияния, което не противоречи, както на хипотезата за „хунския“ така и на другите такива за произхода на прабългарите и идентифицирането като прабългарски ханове на упоменатите в [[Именник на българските канове|Именника]] хунски вождове. === Иранска (индоевропейска) теория === {{Основна|Арийци}} [[Файл:PazyrikHorseman.JPG|мини|[[Скити|Скитски]] конник. Изображение от [[Пазъръкска култура|Пазърък]], [[Алтай]], около III век пр.н.е. Тестове на древна ДНК показват, че скитското население в региона по това време е било от смесен антропологичен тип, което се вижда и на изображението. Според изследванията междурасовите контакти в региона започват през V век пр.н.е., докогато Алтай успешно е разделял разнородното население от двете страни на планината.<ref>Tracing the Origin of the East-West Population Admixture in the Altai Region (Central Asia) Mercedes González-Ruiz et al., PLOS, 9 ноември 2012, DOI: 10.1371/journal.pone.0048904: ''Here we present support to the hypothesis that the gene pool of Iron Age inhabitants of Mongolian Altai was similar to that of western Iron Age Altaians (Russia and Kazakhstan). Thus, this people not only shared the same culture (Pazyryk), but also shared the same genetic east-west population admixture. In turn, Pazyryks appear to have a similar gene pool that current Altaians [...] Combined with the previous studies performed so far in the Altai region, our results suggest that the Altai represented a boundary to gene flow up to the beginning of the Iron Age and that during the Scythian period of the Altai (5th to 3rd century BC) there were demographic events in the region that led to a population admixture in both sides of the Altai.''</ref>]] Иранската хипотеза за произхода на прабългарите е формулирана за пръв път в средата на XX век от съветските историци [[Николай Державин]], [[Николай Мар]], [[Алексей Смирнов]] и [[Василий Сиротенко]], които свързват прабългарите със [[Сармати|сармато]]-[[Алани|аланското]] население на [[Източна Европа]], евентуално претърпяло известно тюркско влияние. Державин и Мар са известни с псевдонаучното, но поддържано от съветските власти, [[Яфетическа теория|ново учение за езика]]. Привърженик на иранската хипотеза, макар впоследствие да е склонен да приеме и туранския модел, е и българският историк [[Александър Бурмов]].<ref>{{cite book | last = Йорданов | first = Стефан | year = 2002 | chapter = Славяни, тюрки и индо-иранци в Ранното Средновековие (езикови проблеми на българския етногенезис – към постановката на въпроса) | title = Българистични проучвания. 8. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Седма международна научна сесия. Велико Търново, 22 – 23 август 2001 г. | location = Велико Търново | pages = 275 – 295 | chapterurl = http://www.kroraina.com/st_iordanov/protobulg_lingeh.html | ref = harv}}</ref> След 1989 г. българският национализъм продължава да се храни от идеите на „[[възродителния процес]]“. Антитурската реторика намира израз във възхода на „иранската“ или „арийска“ теза за тяхното потекло. Иранската теория намира и поддръжници в академичните среди, поради факта, че в нея съществуват някои рационални елементи, но това, което е смущаващо са расистките насоки. Пренебрегва се фактът, че термините „[[индоевропейски езици|индоевропейски]]“ и „[[алтайски езици|алтайски]]“ са лингвистични, като се търсят специфични расови особености при тези езикови общности. Така индоевропейците са задължително с европеидни черти, а тюрките са със силен [[монголоидна раса|монголоиден]] примес, което от своя страна е негативно оценено. Засилва се комплекса от азиатския произход на прабългарите, който възниква в българската култура още при зараждането на националистическите пропаганди на Балканите в края на XIX век. Според проф. [[Раймонд Детрез]], който е сред значимите специалисти по история на България,<ref>[http://chapters.scarecrowpress.com/08/108/0810849011ch1.pdf Детрез е автор на няколко академични публикации и различни трудове, посветени на историята на България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131002150256/http://chapters.scarecrowpress.com/08/108/0810849011ch1.pdf |date=2013-10-02 }}.</ref> иранската теория е популяризирана в резултат на антитурските настроения, зародили се в края на XX век и има изразен националистически уклон. Той изтъква, че сериозните научни кръгове приемат за основна тезата за тюркския произход на прабългарите и езика им, а арийската хипотеза е недобре мотивирана от научна гледна точка.<ref>[http://books.google.com/books?id=TRttHdXjP14C&pg=PA29&dq=bulgar+language+iranian&hl=bg&ei=w5HOTqKgLYOxhAea4PWyDQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=3&ved=0CD8Q6AEwAjgK#v=onepage&q=bulgar%20language%20iranian&f=false Developing cultural identity in the Balkans: convergence vs divergence, Raymond Detrez, Pieter Plas, Peter Lang, 2005, ISBN 90-5201-297-0, p. 29.]</ref><ref>Historical Dictionary of Bulgaria, Raymond Detrez, Rowman & Littlefield, 2014, ISBN 1-4422-4180-2, p. 400.</ref> С възприемане на евроцентричната доктрина в България и особено след отдалечаването ѝ от Русия, прабългарите в изследванията на някои съвременни учени вече се транформират от малобройната номадска орда удавена в славянското море, каквито са били схващанията през XX век, във високоразвити арийци, доминиращи числено над завареното ромейско и романско население и заселилите се преди тях в ранносредновековна Византия славяни.<ref>Тодор Чобанов, Изследвания върху културата на старите българи. София 2010 г.</ref> Привърженици на тази теория са [[Георги Бакалов (медиевист)|Георги Бакалов]], [[Божидар Димитров]], [[Петър Добрев]] и [[Тодор Чобанов]], както и пишещи по проблема изследователи като Петър Голийски, доц. Иван Т. Иванов, Илко Стоев, Боно Шкодров и др., които определят прабългарите като индоевропейски [[тохари|тохарски]], или [[Ирански народи|ирански народ]] от северноиранската група на [[юеджи]], [[усуни]], [[скити]], [[сармати]], [[алани]], [[масагети]], [[Бактрия|бактрийци]] и т.н. Имайки предвид, че част от сарматските народи са населявали [[Средна Азия]], където се предполага, че е станал етногенезисът на прабългарите, то нейните сподвижници изтъкват, уповавайки се на определени факти, следните заключения: * '''името „скити“''', използвано от византийските автори по аналогия на земите, от които идват прабългарите; * ''' установена връзка между някои прабългарските омоними с ираноезичните имена''' от надписите от [[Боспорско царство|Боспорското царство]], от I – II в. (сармато-алански по произход); === Теория за смесен произход === Според тази балансирана хипотеза в подкрепа на която се изказва [[Рашо Рашев]] прабългарският етнос се формира на два етапа. Първоначално през II – IV век на територията между [[Урал (планина)|Урал]] и [[Алтай]] се смесват тюркски, [[Угърски народи|угърски]] и ирански общности образувайки обособена група в рамките на хунския съюз. През V – VI век към тях са присъединени нови ирански групи в степната зона на Източна Европа, както и угърски преселници от Урал. Народният език на големи групи от завареното население е ирански с тюркско влияние, но елитът е изцяло тюркски,<ref>{{cite book | last = Рашев | first = Рашо | authorlink = Рашо Рашев | title = Прабългарите през V-VII век | url = https://archive.org/details/protobulgarianst00rash | edition = Трето издание | year = 2005 | publisher = Орбел | location = София | isbn = 954-496-073-2 | pages = [https://archive.org/details/protobulgarianst00rash/page/27 27]}}</ref> както и част от населението. Това обяснява тюркските елементи в прабългарските надписи и култура. Теорията за смесен произход се поддържа и от [[Георги Владимиров (историк)|Георги Владимиров]]. Той отбелязва, че макар в некрополите на волжките българи да са са застъпени тюркски елементи, доказателствата сочат, че котрагите/кутригурите не са чисти тюрки<ref>Владимиров, Георги, Дунавска България и Волжка България 2007 VII-IX в., ИК „Орбител“ 54 стр</ref><ref>Етюди по история и култура на волжките българи. София, Издателство „Изток-Запад“, 2019, ISBN 978-619-01-0473-5; стр. 53</ref>. Според него Волжка България е поликултурен субект от много племена – котраги (кутругури), савири (савари), есегели, барсули, биляри и пр. Впоследствие – те допълнително се омешват с угро-фини, хорезмийци, арменци и маджари в края на VIII в.-средата на IX в. Едно от съставните племена на волжките българи – савирите – е с хуноподобен произход, друго племе „сакалиби“, значи белолики и някои го свързват със славяните. Той обръща внимание на предадена информация от арабският автор Ал Димашки. В нея той описва посещение на волжките прабългари в Мека. Тяхното мнение било че „н''ие сме народ роден между [[Тюркски народи|тюрки]]'' ''и сакалиби''“. През периода VIII – X в. Волкжо-Камска България е васална на Хазарския каганат и е подложена на допълнителна тюркизация, а през През XIII – XV в. има трета вълна тюркизация, чрез кумани и татаро-монголи. Съвременните изследвания показват, че големите евразийски степни съюзи не са били [[раса|расово]] еднородни. Модерните интерпретации отхвърлят старите расови теории и такива за определена етническа принадлежност в полза на „историческите реалности в обширните, разноезични степни империи, населявани от множество племена“ и предпочитат [[етногенезис|етногенетичните теории]] пред тези за конкретен етнолингвистичен произход.<ref>Hyun Jin Kim, The Huns, Rome and the Birth of Europe. ISBN 978-1-107-00906-6. Cambridge University Press. 2013. page 31.</ref> Етносите в този ареал се формира исторически в течение на над две хилядолетия, като техния субстрат включва синтез на две групи население: * формираното в областта на запад от Волга през 3-то и 2-ро хилядолетие пр.н.е. индоевропейско население, мигрирало впоследствие далеч на изток. * зародилото се първото хилядолетие пр.н.е. в степите на изток от Енисей население с източноазиатски произход, мигрирало по-късно далеч на запад, преобладаващата част от което говори на пратюркски и носи белезите на монголоидната раса. Историята на взаимодействието и сливането на двете групи в течение на около 2 хиляди години е сложен процес на етническа хомогенизация, довел до формиране на различни тюркски племена.<ref>{{Citation |title=''Кляшторный С. Г., Савинов Д. Г.'' Степные империи Евразии – Фарн, 1994. |url=http://kronk.narod.ru/library/klashtorny-savinov-1994-00.htm |accessdate=2011-09-01 |archivedate=2011-09-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110901234023/http://kronk.narod.ru/library/klashtorny-savinov-1994-00.htm }}</ref><ref>{{Citation |title=''Савинов Д. Г.'' О „скифском“ и „хуннском“ пластах в формировании древнетюркского культурного комплекса // «Вопросы археологии Казахстана» – Алматы-М.: 1998. – С. 130−141 |url=http://kronk.narod.ru/library/savinov-dg-1998.htm |accessdate=2011-08-14 |archivedate=2011-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110814114430/http://kronk.narod.ru/library/savinov-dg-1998.htm }}</ref> Номадските държави възникнали там в течение на много векове са преобладаваща форма на държавни образувания в [[Евразийска степ|евразийските степи]]. Първоначално скитски, а след това и тюркски, те се преливат и сменят една в друга през цялото [[Средновековие]].<ref>[http://abuss.narod.ru/Biblio/AlterCiv/kradin.htm ''Крадин Н. Н.'' Кочевники, мир-империи и социальная эволюция] // Альтернативные пути к цивилизации: Кол. монография / Под ред. [[Крадин, Николай Николаевич|Н. Н. Крадина]], [[А. В. Коротаев|А. В. Коротаева]], [[Бондаренко, Дмитрий Михайлович|Д. М. Бондаренко]], В. А. Лынши. – М., 2000.</ref> === Алтернативни хипотези === Съществуват и някои други непопулярни хипотези за произхода на прабългарите. Те са предимно остарели схващания, или представляват в различна степен някаква форма на [[маргинална наука]].<ref>Рашо Станев Рашев, Прабългарите и българското ханство на Дунав, Класика и Стил, 2001, стр. 10: ...''За произхода на прабългарите са предлагани най-различни теории, повечето от които отдавна нямат научна стойност''...</ref> * Угро-финска (угорска) – поддържа се в трудовете на [[Марин Дринов]], Каспар Цойс, [[Павел Шафарик]], [[Константин Иречек]], Дюла Моравчик и Жан Клапрот. Тя всъщност предхожда избистрилата се по-късно турано-алтайска теория изложена по-горе и е доста близка до нея. * Автохтонна (местна) – приема че прабългарите нямат нищо общо с алтайско-туранските народи, а са стар местен народ практически идентичен или тясно свързан по произход с античното балканско тракийско, прототракйско и близкоизточно население, поддържа се в текстовете на [[Спиридон Габровски]], [[Георги Раковски]], д-р [[Ганчо Ценов]], проф. [[Асен Чилингиров]], [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]] и [[Стефан Захариев]]. * Славянска – базирана на славянския език на днешните българи, пръв я изказва [[Паисий Хилендарски]], поддържат я [[Юрий Венелин]], [[Йован Раич]], [[Гаврил Кръстевич]], П. Бутков, С. Уваров, Д. И. Иловайски, А. Д. Чертков, Лелевел, Савельев-Ростиславич, архиепископ Филарет, както и българското общество до около 1910 г. В това русло са и йеромонах Спиридон, [[Георги Раковски]], Петър Берон, Ст. Захариев и др., с разликата, че последните смятат траки и славяни за едно. * Татаро-монголска – такива са схващанията на Шльоцер, Тунман и Енгел. * Кимерийска – тя не е приемана на сериозно от професионалните историци. Липсват научни изследвания в нейна подкрепа и се основава предимно на косвеното обстоятелство, че [[кимерийци]]те, преди да изчезнат, са населявалии Северното Причерноморие, където прабългарите недвусмислено са назовавани за пръв път с етнонима „българи“ („β''ούλγαροι''“). == В паранауката == От началото на 90-те години на XX век прабългарската тема се превръща в любимо занимание на дилетанти и патриотари, които съчиняват всякакви псевдоисторически и фантастични истории. Те са изява на появилото се напоследък явление „фолк-история", което е не само местен, а и световен феномен, като представлява своеобразна форма на [[псевдонаука]]. В него се включват и автори, които спадат по формален признак към академичната общност, които атакуват както общоприетите до 1989 г. тези, така и опитите за деконструкция и демитологизация, възникнали в постмодернистка среда. Впрочем границата между „параисторичните“ и историческите проучвания не винаги е напълно ясно очертана и са възможни преливания, които правят доста трудно пълното отграничаване на двата типа.<ref>[http://www.academia.edu/4388505/paraistorija "Параисторията като феномен на прехода: преоткриването на древните българи”], автор: доц. д-р Александър Николов, ръководител на катедра „История на Византия и балканските народи“ в СУ, публикувано в „Историческият хабитус: опредметената история“ – сборник в чест на 65-годишнината на доц. д-р Р. Донков, С. 2013, съст. Ю. Тодоров и А. Лунин, стр. 24 – 63.</ref> Днес на книжния пазар е пълно с такива произведения, чиито автори са както историци, така и лекари, художници, журналисти и др. ентусиасти без подходящо образование и познания. Според тези автори прабългарите са в основата на бактрийската и шумерската цивилизация, те са наследници на филистимляните от Палестина, на норманите от Скандинавия, а дори създатели на културата в доколумбова Америка. Такива писания са в основата и на други невероятни хипотези, като например, че Аспаруховите прабългари са наброявали един милион души, или на екзотични мистификации свързващи ги с [[Континент Му|праконтинента „Му“]].<ref>Румен Даскалов, Чудният свят на древните българи. [http://www.kultura.bg/bg/article/view/19185 Култура – Брой 1 (2663), 13 януари 2012 г.]</ref> == Вижте също == * [[Генетични проучвания на българите]] == Източници == <references/> == Литература == * [http://ia700400.us.archive.org/27/items/pogledvrukhproi00dringoog/pogledvrukhproi00dringoog.pdf Дринов, М. Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история. Пловдив-Русчук-Велес, 1869] * [http://books.google.com/books?id=yqoLAAAAIAAJ&dq=inauthor%3A%22Гавриил%20Кръстович%22&pg=PP7#v=onepage&q&f=false Кръстевич, Г. История блъгарска. Цариград, 1869] * [http://ia700304.us.archive.org/10/items/schineniia03drin/schineniia03drin.pdf Дринов, М. Хуни ли сме? По повод на История блъгарска, съчинена от Гавриила Кръстьовича, ч. I, Цариград, 1869 – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, Г. I, кн. 5 – 6. Браила, 1872, 210 – 238 (препечатано в: Дринов, М. Съчинения. Т. III. София, 1915, 189 – 217] * Шишманов, И. Критически преглед на въпроса за произхода на прабългарите от езиково гледище и етимологиите на името „българин“. – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. Кн. XVI – XVII. София, 1900, 505 – 753 * [http://www.nhat-nam.ru/forum/viewtopic.php?p=16914#p16914 Рашо Рашев. Прабългарите през V – VII век. София, 2005] [[Категория:Прабългари]] svuhtcmudifuqz0pncdcdzi6x8klzq2 12435639 12435630 2024-12-09T11:19:33Z Георгиалександров2 247955 изключително тромави изречения и ужасно лош словоред. Привеждам в енциклопедичен вид. 12435639 wikitext text/x-wiki {{друго значение|Произхода на прабългарите|произхода на българите|Произход на българите}} Понятието „прабългари“ е въведено през XIX век от историческата наука за обозначаване на група [[номади|номадски]] племена с неясен етнически произход, мигрирали по време на [[Великото преселение на народите]] от [[Централна Азия]] през [[Евразийска степ|Великата степ]]. Те усядат на територията на Европа, където впоследствие основават няколко средновековни държави. Тези племена са наричани от ранносредновековните летописци с различни имена като: българи, [[кутригури]], [[утигури]], [[скити]], [[мизи]], [[хуни]] и др. Вследствие на разселването си те са претопени на местата където усядат от други племена и народи, като езикът и културата им изчезвават напълно. Днес често това наименование се замества с термина „прабългари“, "протобългари", „древни българи“ и дори просто „българи“. Не е изяснен и въпросът, дали „българи“ е било тяхното самоназвание, или е име дадено им от други народи. == Същност == ''Произходът на прабългарите'' е проблем, все още предизвикващ дискусии. По своята езикова принадлежност прабългарите биват причислявани от преобладаващия брой съвременни учени към тюрко-алтайските народи. Предполага се, че прабългарският етнос се е формирал в Централна Азия (Източен [[Казахстан]]) между [[Каспийско море]] и планината [[Имеон]] (Памир, Тяншан и Хиндукуш). Други възможни райони са Алтай, или Западен [[Сибир]], [[Таримска котловина|Таримската котловина]], [[Западна Монголия]], Южен Сибир и горното течение на Иртиш. От края на XVI век насам са предлагани различни хипотези, някои от които удивляват с тяхната причудливост и упорството в отстояването им. Повечето авторитети отхвърлят схващанията за автохтонния (или тракийски), за славянския, за татарския и за угро-финския произход на [[прабългари]]те. По-популярни, но също оспорени, са хунските и огурските варианти на урало-алтайската хипотеза. Някои научни трудове и любителски изследвания в последните години възраждат друга хипотеза, според която прабългарите са смесено хунско-иранско население. Разнообразните теории за произхода на прабългарите най-общо могат да бъдат определени към три направления – първо за алтайския им и произход; второ, за [[арийци|арийския]] им етногенезис; третата теза застъпва смесеното им формиране като народ (т.нар. миксоварвари). Всяко от първите две направления не изключва участието като влияния, асимилиране и т.н. на население определяно за доминиращо от другото направление. Всъщност разликата между тях не е само в спора дали прабългарите са арийци или алтайци, а кое е първичното. Теорията за смесени влияния е модерна от началото на XXI в. за българската историография. Тя не отрича нито напълно една от първите две тези, а допуска че има смесени влияния.. Тюрската теория се налага в началото на в XX век. Тя се споделя от мнозина български автори и е призната международниучени и енциклопедии ([[Енциклопедия Британика]], [[Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон|Брокхауз]]) От средатасредата на XX век тя се оспорва от много наши учени.Една от по-новите теории е, че прабългарите принадлежат към арийските ирански народи. Съществуват и други теории - например че прабългарите са монголи, миксоварвари и пр. Несигурността около произхода на прабългарите се дължи най-вече на оскъдните и противоречиви сведения за ранната им история. Съществуват и други причини за нееднозначното представяне на българската ранносредновековна история. След 1989 г. се появява тенденция за оспорване на съществуващите дотогава идеологеми. Също така че „новите прабългаристи“ са често неспециалисти е сериозн проблец. Те често са склонни към свободно тълкование на писмените извори; на липса към критичност на информацията; на занимания с езикови проблеми без съответната подготовка; а също и на както и произволна датировка и етническа атрибуция на археологическите паметници.<ref>Рашо Рашев: ''Прабългарите през V-VII век'', София, 2005, стр. 3 – 4</ref> Всички тези проблеми затрудняват изследванията на произхода на прабългарите. == Политизиране == {{Основна|Прабългаристика}} * В началото на XX век и особено след Първата световна война, когато България воюва със ''славянските си братя'' от Сърбия и Русия, все повече се налага „тюркската теза“ за произхода на прабългарите. Сред нейните стожери се открояват учени като [[Иван Шишманов]], [[Стефан Младенов]] и [[Васил Златарски]]. Прабългарите са обявени за държавнотворен народ, а „нечистият“ славянски произход на съвременните българи, се превръща в тяхно предимство. Прабългарите са сравнени с германските франки и викингските руси, които мобилизират гало-римското, респективно източнославянското население, като създават неговата държавност във Франкското кралство и Киевска Рус. * В годините на Втората световна война, когато България се сближава с [[Нацистка Германия]] темата за прабългарите става актуална. [[Националсоциализъм|Националсоциализмът]] определя като пълноценна единствено една раса – [[Арийска раса|арийската]]. В този контекст [[Славяни|славянската компонента]] особено в [[културна антропология|културно-антропологичен план]] тотално се пренебрегва за сметка на прабългарската, въпреки че съвременния български е славянски език. Много български историци започват да налагат идеята за „несъществената роля“ на славянския елемент при формирането на българската народност и значението единствено на прабългарския компонент и изтъкването на близостта му с хуните и по-специално с арийските народи. * След [[Втора световна война|Втората световна война]] нещата се преобръщат. В българската наука отново се налага тюркската теория за произхода на прабългарите. Българите се приемат отново за предимно славянски народ, а тюркският прабългарски примес се определя като нищожен, като ролята на славяните за формирането на българската държава е силно надценена. * С възприемане на евроцентричната доктрина в България и приемането на страната за член на ЕС и особено след отдалечаванито ѝ от Русия, от началото на XXI век прабългарите в изследванията на редица учени отнова биват изяснявани като ирано-арийци, които доминират числено над славяните в ранносредновековна България.<ref name="BD"> Димитров Б. (2006) 12 мита в българската история. ИК „Фондация Ком“</ref><ref>Тодор Чобанов, Изследвания върху културата на старите българи. София 2010 г.</ref> В този контекст [[Славяни|славянската компонента]] отново тотално се пренебрегва за сметка на прабългарската, която е необосновано преувеличена. == Писмени извори == Основни сведения за прабългарите дават текстовете на Йорданес (Йордан), Касиодор Сенатор, Павел Дякон, Йоан Малала, Феликс Енодий, Михаил Сирийски, Захарий Изповедник, Константин Манасий, Прокопий Кесарийски,Теофан Изповедник, Агатий Миринейски, Теофилакт Симоката, Менандър Протектор, Анастасий Библиотекар, Никифор Грегора, Ананий Ширакаци, Мовсес Хоренаци (Мойсей Хоренски), император Константин Порфирогенет, Комес Марцелин, Йоан Антиохийски, Зонара, Димитър Хоматиан, Равенския козмограф, Ахмад ибн Фадлан, Именникът на българските ханове, Кавказката хроника Дербент-наме, Анонимният римски (латински) хронограф за 354 г. (Хронограф на Момзен). Относно обичаите им някои данни се съдържат в летописа [[Джагфар тарихъ]], Законника Торе записан по поръка на волжко-българския хан Урус Айдар /805 – 855 г./ и др. Допълнителен материал на изследователите дават археологията (с находките от Вознесенка, Глодоси, Малая Перешчепина, Наги Сент Миклош, погребалната плоча на княз Персиян II, надписът на ичиргу-боила Мостич и пр.), етнографията, антропологията, културологията и лингвистиката.<br/> == Етноним == В латинските хроники етнонимът „българи“ се среща за първи път като „Vulgares“ (334 година). За първо официално свидетелство за прабългарите с този етноним историческата наука, приема споменаването на прабългарите („Ziezi ex quo Vulgares“) в късноантичен латински сборник, достигнал до нас в няколко преписа, писани IV – V век. Текстът е част от списък със синовете на библейския Сим и народите, които произлизат от тях. „Ziezi ex quo Vulgares“ се превежда, като „Зиези, от който са българите“, където Зиези е син на Сим и внук на Ной.<ref>[http://chitanka.info/text/30003/4#note_3-20 История на средновековна България VII-XIV век. История на България в три тома. Том І, Иван Божилов, Васил Гюзелев, 1999 г. стр. 3 – 20.]</ref> В арабските извори името се среща като „бурджан“, докато с „булгар“ са отбелязвани [[Волжки българи|волжките прабългари]].<ref name="Anubis.61">Гюзелев, Васил, Божилов, Иван. История на средновековна България VII-XIV век, Том I, Анубис, София, 2006, стр.60 – 61</ref> Съществуват най-различни предположения и хипотези за произхода на етнонима „българи“, подобно за говорения от тях език и етническият им произход. Не е изяснен и въпросът дали „българи“ е епоним (т.е. самоназвание) или име дадено от друг народ. Трябва да се има предвид, че името „българи“ наподобява различни думи от алтайски и индоевропейски произход, които съдържат корена „бълг“, „блъг“, „булг“ и т.н. Най-старото предположение дава византийският автор [[Йосиф Генезий]] (X в.), според когото „българи“ идва от някой си господар Булгар. Следва предположението, което свързва „българи“ с името на река [[Волга]], което в латинските езици е Булга. Първо то е застъпено от [[Никифор Григора]] (1294 – 1359) и е валидно до края на [[Средновековие]]то и дори през време на [[Възраждане|Българското възраждане]] [[Христофор Жефарович]], [[Паисий Хилендарски]], [[Константин Фотинов]], [[Петко Славейков]], както и от българския учен [[Иван Шишманов]]. През 1872 година чешкият етнограф [[Вилхелм Томашек]] дава мнение, че „българи“ означава „смесен народ“, „смес от народи“ от [[Тюркски праезик|пратюркското]] „булга“ („булгамак“) – „размесвам“, „смесвам“, мнение възприето от [[Васил Златарски]] и [[Стоян Младенов]]. Унгарският тюрколог Г. Вамбери през 1882 година изказва теза, че „булгар“ означава „бунтовници“, „метежници“ от същия пратюркски корен („булгамак“), но със значение на „подстрекавам“, „бунтувам“, теза възприета от Й. Немет и отчасти от езиковеда Д. Дечев. Според обяснението на Б. Симеонов „булгар“ може да се тълкува като „потомци на булгар“, като под ''булгар'' се има предвид бозайник от рода на [[белка|белките]], който е възможно да е бил [[тотем]]но животно на прабългарите.<ref name="Anubis.61">Гюзелев, Васил, Божилов, Иван. История на средновековна България VII-XIV век, Том I, Анубис, София, 2006, стр.60 – 61</ref> Сред по-новите тълкувания появили се след лансирането на иранската хипотеза за произхода на прабългарите са, че думата произхожда от [[осетински език|осетинската]] дума „бългерон“, т.е. „човек, който живее в покрайнината“ или се прави връзка с [[Пущунски език|афгански език]], където „булгар“ означава „човек, обитаващ отвъд планината“. Други предположения са, че „бълг“ изразява идеята за живот, човек, общност и трябва да бъде тълкувана като „хора“, „човеци“ или че „българин“ означава „велик човек“ и т.н.<ref name="Anubis.61">Гюзелев, Васил, Божилов, Иван. История на средновековна България VII-XIV век, Том I, Анубис, София, 2006, стр.60 – 61</ref> В руски хроники етнотимът се среща и като "болгари". Много е възможно името на река Волга да идва именно от концепцията за "болгари", които живеят край реката (в някои езици има преминаване от Б във В, например Бизантион) == Антропологични и генетични изследвания == [[Файл:Admixture Fig 4A.png|350px|мини|Карта на Западна Евразия, показваща генетичното влияние през последните 1500 години, на преселници, чийто произход е извън региона. За България и Чувашия е отчетено проникване единствено на монголоидни гени, но докато в България то е минимално в Чувашия не е така.]] {{Основна|Антропологични и генетични проучвания на прабългарите}} Антропологични особености на анализираните скелетни останки и образът запечатан на златното съкровище от [[Златно съкровище от Над Сент Миклош|Наги сент Миклош]],<ref>[http://www.sulinet.hu/tori/szakkor/nszmak/nark.htm Съкровище от Наги сент Миклош]</ref> разкриват хора, при които преобладават европеидните черти, примесени с някои монголоидни белези. Пример за наличие на монголоидни черти е и възстановката по череп на ичургубоила [[Мостич]].<ref>[http://img715.imageshack.us/i/mostich.jpg/ Йордан Йорданов, „Възстановяване на черепа по главата“, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 2000, стр. 193 – 201]</ref> При някои от находките, монголоидни белези липсват.<ref>Етнография на България: в 3 тома, том 1, Етнографски институт с музей, Веселин Димитров Хаджиниколов, Райна Пешева, Делчо Тодоров, Изд-во на Българската академия на науките, 1980 г. стр. 265.</ref> Палеоантропологичните находки от всички некрополи в [[Поволжие]]то, [[Украйна]] и [[Молдова]], които са приписвани на прабългари, свидетелстват за сложни етнообразуващи процеси.<ref>Герасимова М. М., Рудь Н. М., Яблонский Л. Т. Антропология античного и средневекового населения Восточной Европы. – М.: Наука, 1987. – 253 с.</ref> Това са предимно брахиокранични европеиди с леко изразени монголоидни примеси.<ref>Газимзянов, И. Р. Антропология населения Волжской Булгарии золото – ордынского периода и некоторые вопросы этногенеза татар Среднего Поволжья, Российская Академия Наук, Институт этнологии и антропологии им Миклухо-Маклая, Вестник Антропологии No 1, Москва, 1996 г.</ref> Носителите на монголоидните елементи са основно представени в мъжката част от находките, докато женските находки са с по-изразена или пълна европеидност.<ref>D. Dimitrov (1987). „Pit graves, artificial skull deformation, Sarmatians, Northern Bactria“. Prabylgarite po severnoto i zapadnoto Chernomorie.</ref> Скелетни останки, намерени в [[Казахстан]], са датирани между XV век преди новата ера и V век след новата ера, са генетично изследвани . Разпределението на източно и западно евразийски гени през периода в региона, съответства с наличната археологическа информация. През периода от XIII до VII век преди н.е., всички проби принадлежат на западно-евразийски [[хаплогрупи]],; пробите от по-късните периоди свидетелстват за пристигането на носители на източноазиатски хаплогрупи. Те съжителстват с носителите на предходния генетичен субстрат и се смесват с него.<ref>Lalueza-Fox, C.; Sampietro, M. L.; Gilbert, M. T. P.; Castri, L.; Facchini, F.; Pettener, D.; Bertranpetit, J. (2004). „Unravelling migrations in the steppe: Mitochondrial DNA sequences from ancient Central Asians“. Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences 271 (1542): 941 – 7. doi:10.1098/rspb.2004.2698. PMC 1691686. PMID 15255049.</ref> Според Световен атлас на генетичните смешения публикуван в списание [[Сайънс (списание)|Сайънс]] през 2014 г. българите са носители на 2% сибиро-монголски ДНК-частици. Те са се смели с други ДНК частици в региона през IX век. Според авторите това кореспондира с претопяването на прабългарите в завареното население.<ref>Science, 14 февруари 2014, Vol. 343 no. 6172, p. 751, A Genetic Atlas of Human Admixture History, Garrett Hellenthal at al.: ''CIs. for the admixture time(s) overlap but predate the Mongol empire, with estimates from 440 to 1080 CE ([http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4209567/figure/F3/ Fig.3.]) In each population, one source group has at least some ancestry related to Northeast Asians, with ~2 to 4% of these groups total ancestry linking directly to East Asia. This signal might correspond to a small genetic legacy from invasions of peoples from the Asian steppes (e.g., the Huns, Magyars, and Bulgars) during the first millennium CE.''</ref> Според същия анализ [[чуваши]]те, са носители на около 9 % източноазиатска ДНК. Както е известно те претенедират за приемственост с волжикет българи. Тяхната ДНС е примесена на 3 пъти през различни времеви интервали,. Приноса през IX век е обвързан от авторите със създаването на Волжка България. Според тях през този период прабългарите се смесват със завареното, основно европеидно население.<ref>Garrett Hellenthal, George B. J. Busby, Gavin Band, James F. Wilson, Cristian Capelli, Daniel Falush, and Simon Myers. „A Genetic Atlas of Human Admixture History.“ Science 343:6172 (14 февруари 2014): pages 747 – 751. ''The researchers' GLOBETROTTER statistical tool confirmed that Chuvashes carry both „very ancient East Asian ancestry prior to 500BC, in the case of Russia at least, and a recent event, consistent with approximately Mongol-empire era admixture.“''.</ref><ref>Bayazit Yunusbayev et al., „The Genetic Legacy of the Expansion of Turkic-Speaking Nomads across Eurasia.“ PLoS Genetics 11:4 (21 април 2015): e1005068. "The Chuvash received their Turkic ancestry around the year 816, according to its admixture analysis in S4 Table. This ancestry stems from the region of South Siberia and Mongolia. They are also related to nearby non-Turkic peoples. [...] Chuvashes, the only extant Oghur speakers showed an older admixture date (9th century) than their Kipchak-speaking neighbors in the Volga region. According to historical sources, when the Onogur-Bolgar Empire (northern Black Sea steppes) fell apart in the 7th century, some of its remnants migrated northward along the right bank of the Volga river and established what later came to be known as Volga Bolgars, of which the first written knowledge appears in Muslim sources only around the end of the 9th century. Thus, the admixture signal for Chuvashes is close to the supposed arrival time of Oghur speakers in the Volga region. [...]"</ref> Присъствието на тези източноазиатски компоненти в Европа е преценено като последица на преселението на малки групи азиатски номади през ранното Средновековие. В тази връзка, някои учени предполагат, че генетичният принос на прабългарите в двата региона е бил незначителен и на практика днес е трудно установим.<ref>Arnaiz-Villena; et al. (June 2003). „HLA Genes in the Chuvashian Population from European Russia: Admixture of Central European and Mediterranean Populations“. Human Biology 75 (3): 375 – 392. doi:10.1353/hub.2003.0040. ISSN 1534 – 6617. PMID 1452720.</ref> Въпреки че много учени допускат, че прабългарите са тюркски племена от Централна Азия, генетични тестове на екип от български учени с италианско участие, предполага принадлежността им към западно-евразийското население.<ref>ENCYCLOPÆDIA BRITANNICA, [http://www.britannica.com/topic/Bulgar Bulgar People]</ref> Според тях, анализът на древни мтДНК проби показва, че откритите митохондриални ДНК хаплогрупи се класифицират като западно-евразийски и предполагат генетично сходство между прабългарите и съвременните българи.<ref>''[http://digitalcommons.wayne.edu/cgi/viewcontent.cgi? Mitochondrial DNA Suggests a Western Eurasian origin for Ancient (Proto-) Bulgarians] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091217111833/http://digitalcommons.wayne.edu/cgi/viewcontent.cgi |date=2009-12-17 }}'', D. V. Nesheva, S. Karachanak-Yankova, M. Lari, Y. Yordanov, A. Galabov, D. Caramelli, D. Toncheva</ref> Техните изводи базирани на Y-хромозомните тестове са, че делът на общия бащин произход на българите и централно-азиатското население е пренебрежимо малък.<ref>''[http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0056779 Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry]'', Sena Karachanak et.al.</ref> Следва да се отбележи, че тези заключения са правени на основата на недоказано предположение за преобладаващ брой на прабългарите сред населението на ранносредновековна България, като според ръководителя на екипа учени акад. [[Ангел Гълъбов]] те са били около 1 млн. души, докато според редица изследователи броят им е няколко десетки хиляди.<ref>Около 680 година Аспарух преминава река Дунав с група от прабългари, която се заселва на остров [[Певки]]. Същата според късната хроника на Михаил Сирийски от XII век, наброявала около 10 000 души. В тази връзка варират и оценките за числеността на дунавските прабългари, като някои учени приемат, че 10 000 е бил броят на въоръжените мъже, а други допускат, че част от тях са останали на север от реката. На няколко десетки хиляди определят броя им професорите Константин Иречек, Юлиян Кулаковски, Александър Бурмов, Всил Златарски, Станчо Ваклинов, Петър Мутафчиев, Димитър Ангелов и др. Според Гълъбов обаче е грешна тезата за прабългарите като една малка орда. Той твърди, че те трябва да са били около 1 млн. души. Гълъбов цитира за целта некоректно проф. Рашо Рашев според когото през VII-VIII век древните българи били 30% от населението на България, но според Рашев прабългарски са 30% от погребенията в днешна Южна Добруджа, която заема едва около 15% от територията на страната. Следва да се отбележи, че в останалата част от днешна България почти напълно отсъстват прабългарски погребения, което означава, че там прабългари не са се заселвали масово и за постоянно. Гълъбов цитира и Божидар Димитров, който твърдял, че прабългарите са били 60% от населението на Първата българска държава, като Димитров отрича по-късно и това твърдение на Гълъбов.</ref> С това авторите априори приемат и съществения им генетичен принос в днешната българска популация.<ref>''Until recently, it was considered that proto-Bulgarians, who founded the Danubian (Asparukh) Bulgaria (ancestor of thepresent-day Bulgaria) in the late 7th century AD, were a sparse Turkic population, which took the leadership and ruled over much more numerous Slavic populations living in the same area. From this scenario arose the notion that proto-Bulgarians did not play asignificant role in the formation of the gene pool of contemporary Bulgarians.... Proto-Bulgarians were a numerous people (Beshevliev 1993; Daskalov 2011; Dujchev 1963; Petrov and Gjuzelev 1979), comprising 32 – 60% of the population of Danubian Bulgaria (Dimitrov 2005; Rashev 1993). As history lacks examples of advanced, developed populations, such as proto-Bulgarians, being assimilated by tribes that are at an early stage of social development, like the Balkan Slavic tribes, it is unlikely that proto-Bulgarians were subsumed by such a group... Obviously.. proto-Bulgarians played a substantial role in the formation of the Bulgarian people.''</ref> Въпреки че екипът генетици цитира в подкрепа на тази своя теза основно научнопопулярния труд на [[Божидар Димитров]] „12-те мита в българската история“,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.prostori.com/RIndex.jsp?counter_id=20&article_id=35&FormArticles_Page=1#Form |заглавие=Морев, Пр. Митовете на демитологизатора. – Простори, май 2006 г. |достъп_дата=2016-07-02 |архив_дата=2015-12-22 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151222112403/http://www.prostori.com/RIndex.jsp?counter_id=20&article_id=35&FormArticles_Page=1#Form }}</ref><ref>''Furthermore, writings from ancient Greek, old German, old Khazar, and Proto-Bulgarian authors suggest that proto-Bulgarians were a numerous people (Beshevliev 1993; Daskalov 2011; Dujchev 1963; Petrov and Gjuzelev 1979), comprising 32 – 60% of the population of Danubian Bulgaria (Rashev 1993; Dimitrov 2005).''</ref> самият той ги обвинява в пълна липса на компетентност по коментираните въпроси.<ref>[http://www.novini.bg/news/160601-божидар-димитров-за-изследване-на-бан-копелета-има-пари-за-усвояване.html Божидар Димитров за изследване на БАН: Копелета, има пари за усвояване! 11.10.2013 г. Новини.Бг.]</ref><ref>[http://www.flagman.bg/article/53955 Флагман.бг, 11 октомври 2013 г., Професори се карат за кости, гени и пари от Италия].</ref> Същевременно, съгласно изследване също на мтДНК на стари кости, открити в Северна Добруджа от румънски археолози, публикувано през 2018 г., резултатите са доста различни от тези на българското изследване. Костите са датирани с радиовъглероден анализ, като датировката препраща към X век, когато регионът е под контрола на Първата българска държава и попада в зоната на прабългарски контрол. Костите са от крепостта [[Капидава]], като женските линии са както от западноевразийски, така и от централноазиатски произход.<ref>Ioana Rusu et al., ''[https://doi.org/10.1371/journal.pone.0193578 Maternal DNA lineages at the gate of Europe in the 10th century AD]'', 14 март 2018.</ref> Според авторите на изследването, които включват и италиански екип, резултатите му поставят Капидава в генетичен пейзаж, доминиран от тюркски генитични влияния. Генетичният афинитет към Централна Азия е ясно илюстриран от митохондриалните данни с висока резолюция, каквато липсва в изследването на Гълъбов. Част от резултатите свързват останките в добруджанския некропол с два съвременни индивида, единият от които принадлежи към етническата група [[тубалари]] в Алтай, а другият е [[киргизи|киргиз]]. == Теории за произход == === Туранска (тюркска) теория === {{Основна|Тураниди|Тюркски народи}} [[Файл:Proto Bulgars crop.jpg|мини|250px|Образ на победоносен прабългарски конник от съкровището от [[Златно съкровище от Над Сент Миклош|Наги сент Миклош]], Трансилвания от [[IX век]] с изразени [[туранид]]ни черти. Опитите да бъде приписана документална стойност на образите на прабългари от по-късни византийски миниатюри са некоректни, защото те са създадени след изчезването на прабългарския антропологичен тип.<ref>Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон, проф. Иван Добрев, 2005 г. Издателство: Рива, стр. 261 – 270.</ref> Според [[автозомен]] анализ от 2014 г. българите са носители на 2% източноазиатска ДНК, примесено в региона през IX век, което би могло да кореспондира със заселването на прабългарите по нашите земи.<ref>Science, 14 февруари 2014, Vol. 343 no. 6172, p. 751, A Genetic Atlas of Human Admixture History, Garrett Hellenthal at al.: ''CIs. for the admixture time(s) overlap but predate the Mongol empire, with estimates from 440 to 1080 CE ([http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4209567/figure/F3/ Fig.3.]) In each population, one source group has at least some ancestry related to Northeast Asians, with ~2 to 4% of these groups total ancestry linking directly to East Asia. This signal might correspond to a small genetic legacy from invasions of peoples from the Asian steppes (e.g., the Huns, Magyars, and Bulgars) during the first millennium CE.''</ref> Според същия анализ [[чуваши]]те, които също претендират прабългарска връзка са носители на 9% азиатска ДНК, която е привнесена на 3 пъти през различчи времеви интервали, като приноса през IX век е обвързан от авторите със създаването на Волжка България.<ref>Garrett Hellenthal, George B. J. Busby, Gavin Band, James F. Wilson, Cristian Capelli, Daniel Falush, and Simon Myers. „A Genetic Atlas of Human Admixture History.“ Science 343:6172 (14 февруари 2014): pages 747 – 751. ''The researchers' GLOBETROTTER statistical tool confirmed that Chuvashes carry both "very ancient East Asian ancestry prior to 500BC, in the case of Russia at least, and a recent event, consistent with approximately Mongol-empire era admixture, together contributing [...] ~35% in the Chuvash."''.</ref><ref>Bayazit Yunusbayev et al., „The Genetic Legacy of the Expansion of Turkic-Speaking Nomads across Eurasia.“ PLoS Genetics 11:4 (21 април 2015): e1005068. "The Chuvash received their Turkic ancestry around the year 816, according to its admixture analysis in S4 Table. This ancestry stems from the region of South Siberia and Mongolia. They are also related to nearby non-Turkic peoples. [...] Chuvashes, the only extant Oghur speakers showed an older admixture date (9th century) than their Kipchak-speaking neighbors in the Volga region. According to historical sources, when the Onogur-Bolgar Empire (northern Black Sea steppes) fell apart in the 7th century, some of its remnants migrated northward along the right bank of the Volga river and established what later came to be known as Volga Bolgars, of which the first written knowledge appears in Muslim sources only around the end of the 9th century. Thus, the admixture signal for Chuvashes is close to the supposed arrival time of Oghur speakers in the Volga region. [...]"</ref> В тази връзка, някои учени предполагат, че генетичния принос на прабългарите на Балканите е бил символичен и на практика е трудно установим.<ref>Arnaiz-Villena; et al. (June 2003). „HLA Genes in the Chuvashian Population from European Russia: Admixture of Central European and Mediterranean Populations“. Human Biology 75 (3): 375 – 392. doi:10.1353/hub.2003.0040. ISSN 1534 – 6617. PMID 1452720.</ref>]] Теорията за туранския произход на прабългарите като самостоятелен древнотюркски [[Огурски езици|огуроезичен]] народ, е поддържана от [[Геза Фехер]], [[Веселин Бешевлиев]], [[Иван Шишманов]], [[Стефан Младенов]], [[Васил Гюзелев]], [[Димитър Ангелов (историк)|Димитър Ангелов]], Петър Петров, [[Лев Гумильов]], А. Куник, М. Микола, В. Томашек, В. Ф. Генинг, А. Халиков, и др. Те считат, че прабългарите са народ, сроден на [[хуни]], [[авари]] и [[хазари]]. Според тази теория ехният етнос е формира около средата на ІІ век в Средна Азия. Това става чрез смесване на прототюрки, останки от източния хунски етнос и сарматски племена. унгарският тюркулог Омелян Прицак прави допълнение, че прабългарите се откъсват от туранската етническа общност, далеч преди тя да се обособи в VIII – ІХ век като [[Тюркски народи|тюркско-алтайска]]. Този процес е аналогично на обособяването на прибалтийските народи – [[Пруски език|пруси]], [[латвийци]] и [[литовци]], които са се обособили в много ранен етап от [[славяни|славянската група]]. Теорията се подкрепя най-вече от следното: * '''антропологични и археологически особености''' .Образът запечатан на златното съкровище от [[Златно съкровище от Над Сент Миклош|Наги сент Миклош]], в музея във Виена.<ref>[http://www.sulinet.hu/tori/szakkor/nszmak/nark.htm Съкровище от Наги сент Миклош]</ref> Произходът на тези артефакти е определен като прабългарски.<ref>{{Citation |title=Златното съкровище на Българските канове – анотация на проф. Иван Добрев. Военна Академия „Г. С. Раковски“, София. |url=http://rdsc.md.government.bg/BG/Activities/Publication/Dobrev.php |accessdate=2010-03-27 |archivedate=2009-04-30 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090430091655/http://rdsc.md.government.bg/BG/Activities/Publication/Dobrev.php }}</ref> Макар някои декорации да са с иранско влияние, важен моменте е, че образът на воина определено е на [[туранид]]. Друго доказателство е намерения скелетен материал, еднозначно определен като прабългарски, като в него европеидните черти са примесени с монголоидни белези. Пример е възстановката по череп на ичургубоила [[Мостич]].<ref>[http://img715.imageshack.us/i/mostich.jpg/ Йордан Йорданов, „Възстановяване на черепа по главата“, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 2000, стр. 193 – 201]</ref> Палеоантропологичните находки от всички некрополи в [[Поволжие]]то, [[Украйна]] и [[Молдова]], които са приписвани на прабългари, свидетелстват за сложни етнообразуващи процеси. Във всички погребални обекти могат да бъдат проследени антропологичните типове намерени в некропола край село Иличовка, в района на [[Донецк]].<ref>Герасимова М. М., Рудь Н. М., Яблонский Л. Т. Антропология античного и средневекового населения Восточной Европы. – М.: Наука, 1987. – 253 с.</ref> Това са предимно брахиокранични европеиди с леко изразени монголоидни примеси. Носителите на монголоидните елементи са основно представени в мъжката част от находките, докато женските находки са по-изрезена европеидност.<ref>D. Dimitrov (1987). „Pit graves, artificial skull deformation, Sarmatians, Northern Bactria“. Prabylgarite po severnoto i zapadnoto Chernomorie.</ref> В изследвани гробове в Североизточна България и Южна Румъния се разкриват различни соматични типове, включително средиземноморски и по-рядко типове с изразени източноазиатски антропологични белези. В някои некрополи, [[Изкуствена черепна деформация|изкуствената деформация]] е представена при около 80% от черепите. * '''стопанските, военните и битови''' особености на народа са практически идентични с тези на повечето конни номадски народи от хуно-тюркската група, за което има достатъчно сигурни доказателства. Включително размера на лагера-крепост Плиска, предвиден да побере и защити практически цялото племе заедно с конете им. Това от друга страна може да ни даде указания за числеността на прабългарите, прекосили Дунав и да обясни смисъла на думите „...постави войски срещу славяните...“ с това как са се чувствали тези конни войни сред славянското население. Някои историци използват и фактът, че както [[Крум]] прави победна чаша от черепа на победения силен враг – император [[Никифор I Геник]], така и печенегите правят същото с черепа на завоевателя на [[Преслав]] княз [[Светослав I|Святослав Игоревич]] и в двата случая се изпълнява стар военен обичай разпространен сред хуно-тюркските народи. * '''части от езика''', държавната и военна организация. Лингвистичните данни в съвременния български език и във всички останали оцелели до днес населения, произхождащи пряко от прабългарите и определящи се като такива: и в Поволжието, и в Кавказ, и в Добруджа еднозначно определят основата на езика към хуно-тюркските. Това важи и за някои известни ни прабългарски имена. Държавната и военната организация, терминология и практики се признава от всички авторитетни учени, че са с хуно-тюркски произход; * '''религиозните вярвания''', на прабългарите до приемане на християнството ги свързват с бога на тюрките и монголите – [[Тангра]], който вероятно а бил и техен върховен бог.<ref>[http://www.promacedonia.org/vb/vb_7.html Прабългарски епиграфски паметници. проф. Веселин Бешевлиев. Издателство на Отечествения фронт, София 1981 г. стр. 52]</ref> Сред доказателствата за наличието на бог Тангра в прабългарския пантеон е ''колоната от Мадара'', на която личи полуизтрит надпис на старогръцки, в който се разчита името Тангра – ''ТАГГРА'' и думата „бог“ (''ΘYO'').<ref>[http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/sredn_nadpisi/MadarskaKolonaNadp/MadarNadpOmurtag.htm Надпис на колона от Мадара]</ref> Като доказателство за тенгризма на прабългарите често се използва и сборник на Германската академия на науките от 1866 г. в който се цитира османско-турски препис на средновековен арабски текст с автор [[Рашид ал-Дин]], който на свой ред се позовава на неидентифициран византийски ръкопис, където се споменава божието име на разни езици, като в езика на прабългарите посоченото име е ''Тенгри''.<ref>{{Citation |title=Берлинска библиотека, Сборник монографии на Германската академия на науките от 1866 г. стр. 662 |url=http://bibliothek.bbaw.de/DAS_jpg/07-abh/1866/jpg-1000/ |accessdate=2015-12-29 |archivedate=2014-09-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140905095825/http://bibliothek.bbaw.de/DAS_jpg/07-abh/1866/jpg-1000/ }}</ref> === Хунска (алтайска) теория === {{Основна|Хуни}} [[Файл:AttilatheHunonhorsebackbyGeorgeSStuart.jpg|мини|250px|Възстановка на Атила. Восъчна фигура на скулптора и историк Джордж Стюарт. Според автозомни генетични тестове унгарците, които претендират хунска връзка имат около 4 – 5% източно и централноазиатска ДНК, което би могло да се свърже с хунското нашествие в региона.<ref>Garrett Hellenthal, et al. „A Genetic Atlas of Human Admixture History.“ Science 343:6172 (14 февруари 2014): pages 747 – 751: "The clearest admixture signal in each population predates the Mongol empire but involves the minority source group having at least some ancestry related to Northeast Asians (e.g. the Oroqen, Mongola and Yakut), with approximately 2 – 4% of these groups' total ancestry proportion linking directly to East Asia, [...]highest in Hungarians. These results are consistent with our detecting a genetic legacy from invasions of peoples from the Asian steppes (e.g. the Huns, Magyar and Turkic Bulgars) during the first millennium CE [...]"</ref> Генетични тестове на унгарското население в днешна Западна Румъния, показват стойности по-високи от тези в Унгария: около 6 – 7%.<ref>FSI Genetics, March 2015, Volume 15, Pages 121 – 126, [http://dx.doi.org/10.1016/j.fsigen.2014.11.007 Testing Central and Inner Asian admixture among contemporary Hungarians], András Bíró et al.</ref> Генетични тестове на древна мтДНК от хунски некропол в Бавария, Германия, говорят за хора от смесен антропологичен тип и произход.<ref>Huns in Bavaria? Genetic analyses of an artificially deformed skull from an early medieval cemetery in Burgweinting (Regensburg, Germany) Schleuder R, Wilde et al. ''To identify the possible foreign origin of this female with alleged „Asian“ skull deformation we sequenced the HVRI and HVRII region of the mitochondrial DNA. Our results show that the ancestry of a woman with artificially deformed skull can be linked to an at least partly Asian origin. So this indicates that at least some of the few individuals with skull deformation had not adopted the costume but can be seen as former members or descendants of the hunnish tribal community.''</ref>]] Според наложилата се в края на XIX и началото на [[XX век]] в българската историография хипотеза, подкрепяна от авторитети като [[Васил Златарски]], [[Петър Мутафчиев]], [[Стивън Рънсиман]] и Кристиан Жерар, прабългарите са от групата на хунските племена, появили се на река [[Урал (река)|Урал]] през първата половина на [[II век]], които от времето на [[Гостун]]/[[Органа]] до хан [[Кубрат]] обособяват свой племенен съюз и така прабългарите се еманципират от хуно-[[авари]]те и другите племена наследили бившия полиетнически хунски съюз. Всъщност тезата е стеснен по-конкретен вариант на общата турано-огурска теория за най-източната част на Европа в по-късната епоха. Раните византийски текстове използват като заменяеми наименованията [[хуни]], българи, кутригури и утигури. В тях прабългарите са идентични, част са от хуните или поне са сродини на тях. Посочените в [[Именник на българските канове]] – [[Авитохол]] и [[Ирник]] днес се отъждествяват с [[Атила]] и [[Ернах]].<ref>[http://www.promacedonia.org/en/sr/sr_app3.htm www.promacedonia.org]</ref> Въпросът с произхода и расата на самите хуни също не е напълно изяснен. Днес преобладава мнението, че те са свързани с народа [[хунну]], създал през II век пр.н.е. свое държавно обединение северно от [[Китай]]. Те са добре известни на китайските летописци като част от северните „варварски“ нашественици срещу които е била издигната Великата китайска стена. Връзка на прабългарите с далечния изток някои изследователи намират и в „прабългарския календар“. [[Хуни]]те вероятно произлизат от северния клон на хунну, изтласкан около [[93 г.]] от [[сянби]] в днешен Северен [[Казахстан]]. През следващите два века те живеят в този район и вероятно са повлияни от местното [[Арийци|арийско]] население на [[тохари]]те. Според тази хипотеза хуно-българите произлизат от същата група народи, от която са аварите и няколко века по-късно се появяват [[угри]]те, [[Тюркски народи|тюрките]] и [[татари|татаро]]-[[Монголци|монголите]]. Не трябва да се забравя и съществуването на един чисто арийски-европоиден клон на хунските племена – [[бели хуни|белите хуни]] или ефталитите, чиято държава от [[440]] г. господства над [[Бактрия]]. Всичко изложено прави въпроса за расовата принадлежност и произхода на хуно-българите още по-нееднозначен. Оспорващите хипотезата изтъкват факта, че нито един хронист, живял в тази епоха на територията на и около [[Китай]], не е известно да споменава обособеното народностно самоназвание „българи“, а хунският съюз в Европа е конгломерат от най-различни раси и племена добил авторитета на мощна протодържава всяваща ужас в Империята. Според някои изложените твърдения имат своето логично обяснение в етнокултурния синкретизъм и влияния, което не противоречи, както на хипотезата за „хунския“ така и на другите такива за произхода на прабългарите и идентифицирането като прабългарски ханове на упоменатите в [[Именник на българските канове|Именника]] хунски вождове. === Иранска (индоевропейска) теория === {{Основна|Арийци}} [[Файл:PazyrikHorseman.JPG|мини|[[Скити|Скитски]] конник. Изображение от [[Пазъръкска култура|Пазърък]], [[Алтай]], около III век пр.н.е. Тестове на древна ДНК показват, че скитското население в региона по това време е било от смесен антропологичен тип, което се вижда и на изображението. Според изследванията междурасовите контакти в региона започват през V век пр.н.е., докогато Алтай успешно е разделял разнородното население от двете страни на планината.<ref>Tracing the Origin of the East-West Population Admixture in the Altai Region (Central Asia) Mercedes González-Ruiz et al., PLOS, 9 ноември 2012, DOI: 10.1371/journal.pone.0048904: ''Here we present support to the hypothesis that the gene pool of Iron Age inhabitants of Mongolian Altai was similar to that of western Iron Age Altaians (Russia and Kazakhstan). Thus, this people not only shared the same culture (Pazyryk), but also shared the same genetic east-west population admixture. In turn, Pazyryks appear to have a similar gene pool that current Altaians [...] Combined with the previous studies performed so far in the Altai region, our results suggest that the Altai represented a boundary to gene flow up to the beginning of the Iron Age and that during the Scythian period of the Altai (5th to 3rd century BC) there were demographic events in the region that led to a population admixture in both sides of the Altai.''</ref>]] Иранската хипотеза за произхода на прабългарите е формулирана за пръв път в средата на XX век от съветските историци [[Николай Державин]], [[Николай Мар]], [[Алексей Смирнов]] и [[Василий Сиротенко]], които свързват прабългарите със [[Сармати|сармато]]-[[Алани|аланското]] население на [[Източна Европа]], евентуално претърпяло известно тюркско влияние. Державин и Мар са известни с псевдонаучното, но поддържано от съветските власти, [[Яфетическа теория|ново учение за езика]]. Привърженик на иранската хипотеза, макар впоследствие да е склонен да приеме и туранския модел, е и българският историк [[Александър Бурмов]].<ref>{{cite book | last = Йорданов | first = Стефан | year = 2002 | chapter = Славяни, тюрки и индо-иранци в Ранното Средновековие (езикови проблеми на българския етногенезис – към постановката на въпроса) | title = Българистични проучвания. 8. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Седма международна научна сесия. Велико Търново, 22 – 23 август 2001 г. | location = Велико Търново | pages = 275 – 295 | chapterurl = http://www.kroraina.com/st_iordanov/protobulg_lingeh.html | ref = harv}}</ref> След 1989 г. българският национализъм продължава да се храни от идеите на „[[възродителния процес]]“. Антитурската реторика намира израз във възхода на „иранската“ или „арийска“ теза за тяхното потекло. Иранската теория намира и поддръжници в академичните среди, поради факта, че в нея съществуват някои рационални елементи, но това, което е смущаващо са расистките насоки. Пренебрегва се фактът, че термините „[[индоевропейски езици|индоевропейски]]“ и „[[алтайски езици|алтайски]]“ са лингвистични, като се търсят специфични расови особености при тези езикови общности. Така индоевропейците са задължително с европеидни черти, а тюрките са със силен [[монголоидна раса|монголоиден]] примес, което от своя страна е негативно оценено. Засилва се комплекса от азиатския произход на прабългарите, който възниква в българската култура още при зараждането на националистическите пропаганди на Балканите в края на XIX век. Според проф. [[Раймонд Детрез]], който е сред значимите специалисти по история на България,<ref>[http://chapters.scarecrowpress.com/08/108/0810849011ch1.pdf Детрез е автор на няколко академични публикации и различни трудове, посветени на историята на България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131002150256/http://chapters.scarecrowpress.com/08/108/0810849011ch1.pdf |date=2013-10-02 }}.</ref> иранската теория е популяризирана в резултат на антитурските настроения, зародили се в края на XX век и има изразен националистически уклон. Той изтъква, че сериозните научни кръгове приемат за основна тезата за тюркския произход на прабългарите и езика им, а арийската хипотеза е недобре мотивирана от научна гледна точка.<ref>[http://books.google.com/books?id=TRttHdXjP14C&pg=PA29&dq=bulgar+language+iranian&hl=bg&ei=w5HOTqKgLYOxhAea4PWyDQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=3&ved=0CD8Q6AEwAjgK#v=onepage&q=bulgar%20language%20iranian&f=false Developing cultural identity in the Balkans: convergence vs divergence, Raymond Detrez, Pieter Plas, Peter Lang, 2005, ISBN 90-5201-297-0, p. 29.]</ref><ref>Historical Dictionary of Bulgaria, Raymond Detrez, Rowman & Littlefield, 2014, ISBN 1-4422-4180-2, p. 400.</ref> С възприемане на евроцентричната доктрина в България и особено след отдалечаването ѝ от Русия, прабългарите в изследванията на някои съвременни учени вече се транформират от малобройната номадска орда удавена в славянското море, каквито са били схващанията през XX век, във високоразвити арийци, доминиращи числено над завареното ромейско и романско население и заселилите се преди тях в ранносредновековна Византия славяни.<ref>Тодор Чобанов, Изследвания върху културата на старите българи. София 2010 г.</ref> Привърженици на тази теория са [[Георги Бакалов (медиевист)|Георги Бакалов]], [[Божидар Димитров]], [[Петър Добрев]] и [[Тодор Чобанов]], както и пишещи по проблема изследователи като Петър Голийски, доц. Иван Т. Иванов, Илко Стоев, Боно Шкодров и др., които определят прабългарите като индоевропейски [[тохари|тохарски]], или [[Ирански народи|ирански народ]] от северноиранската група на [[юеджи]], [[усуни]], [[скити]], [[сармати]], [[алани]], [[масагети]], [[Бактрия|бактрийци]] и т.н. Имайки предвид, че част от сарматските народи са населявали [[Средна Азия]], където се предполага, че е станал етногенезисът на прабългарите, то нейните сподвижници изтъкват, уповавайки се на определени факти, следните заключения: * '''името „скити“''', използвано от византийските автори по аналогия на земите, от които идват прабългарите; * ''' установена връзка между някои прабългарските омоними с ираноезичните имена''' от надписите от [[Боспорско царство|Боспорското царство]], от I – II в. (сармато-алански по произход); === Теория за смесен произход === Тази балансирана хипотеза се поддържа от [[Рашо Рашев]], а в последно време - и от [[Георги Владимиров (историк)|Георги Владимиров]]. Според тази балансирана хипотеза прабългарският етнос се формира на два етапа. Първоначално през II – IV век на територията между [[Урал (планина)|Урал]] и [[Алтай]] се смесват тюркски, [[Угърски народи|угърски]] и ирански общности образувайки обособена група в рамките на хунския съюз. През V – VI век към тях са присъединени нови ирански групи в степната зона на Източна Европа, както и угърски преселници от Урал. Народният език на големи групи от завареното население е ирански с тюркско влияние, но елитът е изцяло тюркски,<ref>{{cite book | last = Рашев | first = Рашо | authorlink = Рашо Рашев | title = Прабългарите през V-VII век | url = https://archive.org/details/protobulgarianst00rash | edition = Трето издание | year = 2005 | publisher = Орбел | location = София | isbn = 954-496-073-2 | pages = [https://archive.org/details/protobulgarianst00rash/page/27 27]}}</ref> както и част от населението. Това обяснява тюркските елементи в прабългарските надписи и култура. На свой ред [[Георги Владимиров (историк)|Георги Владимиров]] отбелязва, че макар в некрополите на волжките българи да са са застъпени тюркски елементи, доказателствата сочат, че котрагите/кутригурите не са чисти тюрки<ref>Владимиров, Георги, Дунавска България и Волжка България 2007 VII-IX в., ИК „Орбител“ 54 стр</ref><ref>Етюди по история и култура на волжките българи. София, Издателство „Изток-Запад“, 2019, ISBN 978-619-01-0473-5; стр. 53</ref>. Според него Волжка България е поликултурен субект от много племена – котраги (кутругури), савири (савари), есегели, барсули, биляри и пр. Впоследствие – те допълнително се омешват с угро-фини, хорезмийци, арменци и маджари в края на VIII в.-средата на IX в. Едно от съставните племена на волжките българи – савирите – е с хуноподобен произход, друго племе „сакалиби“, значи белолики и някои го свързват със славяните. Той обръща внимание на предадена информация от арабският автор Ал Димашки. В нея той описва посещение на волжките прабългари в Мека. Тяхното мнение било че „н''ие сме народ роден между [[Тюркски народи|тюрки]]'' ''и сакалиби''“. През периода VIII – X в. Волкжо-Камска България е васална на Хазарския каганат и е подложена на допълнителна тюркизация, а през През XIII – XV в. има трета вълна тюркизация, чрез кумани и татаро-монголи. Съвременните изследвания показват, че големите евразийски степни съюзи не са били [[раса|расово]] еднородни. Модерните интерпретации отхвърлят старите расови теории и такива за определена етническа принадлежност в полза на „историческите реалности в обширните, разноезични степни империи, населявани от множество племена“ и предпочитат [[етногенезис|етногенетичните теории]] пред тези за конкретен етнолингвистичен произход.<ref>Hyun Jin Kim, The Huns, Rome and the Birth of Europe. ISBN 978-1-107-00906-6. Cambridge University Press. 2013. page 31.</ref> Етносите в този ареал се формира исторически в течение на над две хилядолетия, като техния субстрат включва синтез на две групи население: * формираното в областта на запад от Волга през 3-то и 2-ро хилядолетие пр.н.е. индоевропейско население, мигрирало впоследствие далеч на изток. * зародилото се първото хилядолетие пр.н.е. в степите на изток от Енисей население с източноазиатски произход, мигрирало по-късно далеч на запад, преобладаващата част от което говори на пратюркски и носи белезите на монголоидната раса. Историята на взаимодействието и сливането на двете групи в течение на около 2 хиляди години е сложен процес на етническа хомогенизация, довел до формиране на различни тюркски племена.<ref>{{Citation |title=''Кляшторный С. Г., Савинов Д. Г.'' Степные империи Евразии – Фарн, 1994. |url=http://kronk.narod.ru/library/klashtorny-savinov-1994-00.htm |accessdate=2011-09-01 |archivedate=2011-09-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110901234023/http://kronk.narod.ru/library/klashtorny-savinov-1994-00.htm }}</ref><ref>{{Citation |title=''Савинов Д. Г.'' О „скифском“ и „хуннском“ пластах в формировании древнетюркского культурного комплекса // «Вопросы археологии Казахстана» – Алматы-М.: 1998. – С. 130−141 |url=http://kronk.narod.ru/library/savinov-dg-1998.htm |accessdate=2011-08-14 |archivedate=2011-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110814114430/http://kronk.narod.ru/library/savinov-dg-1998.htm }}</ref> Номадските държави възникнали там в течение на много векове са преобладаваща форма на държавни образувания в [[Евразийска степ|евразийските степи]]. Първоначално скитски, а след това и тюркски, те се преливат и сменят една в друга през цялото [[Средновековие]].<ref>[http://abuss.narod.ru/Biblio/AlterCiv/kradin.htm ''Крадин Н. Н.'' Кочевники, мир-империи и социальная эволюция] // Альтернативные пути к цивилизации: Кол. монография / Под ред. [[Крадин, Николай Николаевич|Н. Н. Крадина]], [[А. В. Коротаев|А. В. Коротаева]], [[Бондаренко, Дмитрий Михайлович|Д. М. Бондаренко]], В. А. Лынши. – М., 2000.</ref> === Алтернативни хипотези === Съществуват и някои други непопулярни хипотези за произхода на прабългарите. Те са предимно остарели схващания, или представляват в различна степен някаква форма на [[маргинална наука]].<ref>Рашо Станев Рашев, Прабългарите и българското ханство на Дунав, Класика и Стил, 2001, стр. 10: ...''За произхода на прабългарите са предлагани най-различни теории, повечето от които отдавна нямат научна стойност''...</ref> * Угро-финска (угорска) – поддържа се в трудовете на [[Марин Дринов]], Каспар Цойс, [[Павел Шафарик]], [[Константин Иречек]], Дюла Моравчик и Жан Клапрот. Тя всъщност предхожда избистрилата се по-късно турано-алтайска теория изложена по-горе и е доста близка до нея. * Автохтонна (местна) – приема че прабългарите нямат нищо общо с алтайско-туранските народи, а са стар местен народ практически идентичен или тясно свързан по произход с античното балканско тракийско, прототракйско и близкоизточно население, поддържа се в текстовете на [[Спиридон Габровски]], [[Георги Раковски]], д-р [[Ганчо Ценов]], проф. [[Асен Чилингиров]], [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]] и [[Стефан Захариев]]. * Славянска – базирана на славянския език на днешните българи, пръв я изказва [[Паисий Хилендарски]], поддържат я [[Юрий Венелин]], [[Йован Раич]], [[Гаврил Кръстевич]], П. Бутков, С. Уваров, Д. И. Иловайски, А. Д. Чертков, Лелевел, Савельев-Ростиславич, архиепископ Филарет, както и българското общество до около 1910 г. В това русло са и йеромонах Спиридон, [[Георги Раковски]], Петър Берон, Ст. Захариев и др., с разликата, че последните смятат траки и славяни за едно. * Татаро-монголска – такива са схващанията на Шльоцер, Тунман и Енгел. * Кимерийска – тя не е приемана на сериозно от професионалните историци. Липсват научни изследвания в нейна подкрепа и се основава предимно на косвеното обстоятелство, че [[кимерийци]]те, преди да изчезнат, са населявалии Северното Причерноморие, където прабългарите недвусмислено са назовавани за пръв път с етнонима „българи“ („β''ούλγαροι''“). == В паранауката == От началото на 90-те години на XX век прабългарската тема се превръща в любимо занимание на дилетанти и патриотари, които съчиняват всякакви псевдоисторически и фантастични истории. Те са изява на появилото се напоследък явление „фолк-история", което е не само местен, а и световен феномен, като представлява своеобразна форма на [[псевдонаука]]. В него се включват и автори, които спадат по формален признак към академичната общност, които атакуват както общоприетите до 1989 г. тези, така и опитите за деконструкция и демитологизация, възникнали в постмодернистка среда. Впрочем границата между „параисторичните“ и историческите проучвания не винаги е напълно ясно очертана и са възможни преливания, които правят доста трудно пълното отграничаване на двата типа.<ref>[http://www.academia.edu/4388505/paraistorija "Параисторията като феномен на прехода: преоткриването на древните българи”], автор: доц. д-р Александър Николов, ръководител на катедра „История на Византия и балканските народи“ в СУ, публикувано в „Историческият хабитус: опредметената история“ – сборник в чест на 65-годишнината на доц. д-р Р. Донков, С. 2013, съст. Ю. Тодоров и А. Лунин, стр. 24 – 63.</ref> Днес на книжния пазар е пълно с такива произведения, чиито автори са както историци, така и лекари, художници, журналисти и др. ентусиасти без подходящо образование и познания. Според тези автори прабългарите са в основата на бактрийската и шумерската цивилизация, те са наследници на филистимляните от Палестина, на норманите от Скандинавия, а дори създатели на културата в доколумбова Америка. Такива писания са в основата и на други невероятни хипотези, като например, че Аспаруховите прабългари са наброявали един милион души, или на екзотични мистификации свързващи ги с [[Континент Му|праконтинента „Му“]].<ref>Румен Даскалов, Чудният свят на древните българи. [http://www.kultura.bg/bg/article/view/19185 Култура – Брой 1 (2663), 13 януари 2012 г.]</ref> == Вижте също == * [[Генетични проучвания на българите]] == Източници == <references/> == Литература == * [http://ia700400.us.archive.org/27/items/pogledvrukhproi00dringoog/pogledvrukhproi00dringoog.pdf Дринов, М. Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история. Пловдив-Русчук-Велес, 1869] * [http://books.google.com/books?id=yqoLAAAAIAAJ&dq=inauthor%3A%22Гавриил%20Кръстович%22&pg=PP7#v=onepage&q&f=false Кръстевич, Г. История блъгарска. Цариград, 1869] * [http://ia700304.us.archive.org/10/items/schineniia03drin/schineniia03drin.pdf Дринов, М. Хуни ли сме? По повод на История блъгарска, съчинена от Гавриила Кръстьовича, ч. I, Цариград, 1869 – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, Г. I, кн. 5 – 6. Браила, 1872, 210 – 238 (препечатано в: Дринов, М. Съчинения. Т. III. София, 1915, 189 – 217] * Шишманов, И. Критически преглед на въпроса за произхода на прабългарите от езиково гледище и етимологиите на името „българин“. – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. Кн. XVI – XVII. София, 1900, 505 – 753 * [http://www.nhat-nam.ru/forum/viewtopic.php?p=16914#p16914 Рашо Рашев. Прабългарите през V – VII век. София, 2005] [[Категория:Прабългари]] lqjiwdw59h50btw83kll44fhk2ldlub 0 84285 12435589 12263585 2024-12-09T10:27:37Z 151.251.81.64 12435589 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Страшен филм | име_оригинал = Scary Movie | картинка = | режисьори = [[Кийнън Айвъри Уейънс]] | продуценти = Ерик Голд{{Br}} Лий Майс{{Br}} [[Шон Уейнс]]{{Br}} [[Марлон Уейнс]] | сценаристи = Шон Уейнс{{Br}} Марлон Уейнс{{Br}} Бъди Джонсън | актьори = [[Анна Фарис]]{{Br}} Шон Уейнс{{Br}} Марлон Уейнс{{Br}} [[Джон Ейбрахамс]]{{Br}} [[Шанън Елизабет]]{{Br}} [[Чери Отери]]{{Br}} [[Локлин Мънро]]{{Br}} [[Реджина Хол]]{{Br}} [[Дейв Шеридън]]{{Br}} [[Кармен Електра]] | музика = | разпространител = [[Dimension Films]] | премиера = [[7 юли]] [[2000]] | времетраене = 88 минути | страна = {{флагче|USA}} [[САЩ]] | език = [[английски език|английски]] | предишна_част = | следваща_част = „[[Страшен филм 2]]“ (2001) | код-IMDB = 0175142 | уебсайт = }} '''„Страшен филм“''' ({{lang|en|Scary Movie}}) ([[2000]]), е [[Съединени американски щати|американски]] [[филм]], режисиран от [[Кийнън Айвъри Уейънс]] и е [[пародия]] на [[ужаси|филмите на ужасите]] и [[мистерия|мистериите]]. За основа на сценария са използвани няколко филма от средата и края на 90-те години на 20 век, сред които ''[[Шесто чувство]]'', ''[[Знам какво направи миналото лято]]'', ''[[Обичайните заподозрени]]'', ''[[Матрицата]]'', ''[[Проклятието Блеър]]'' и трилогията ''[[Писък]]''. == Участват == * [[Анна Фарис]] – Синди Кембъл * [[Шон Уейнс]] – Рей Уилкинс * [[Марлон Уейнс]] – Шорти Мийкс * [[Джон Ейбрахамс]] – Боби Принз * [[Шанън Елизабет]] – Бъфи Гилмор * [[Чери Отери]] – Гейл Хейлсторм * [[Локлин Мънро]] – Грег Филипе * [[Реджина Хол]] – Бренда Мийкс * [[Дейв Шеридън]] – ''Цивилен шериф'' Дуфи Гилмор * [[Кармен Електра]] – Дрю Декър * [[Кърт Фълър]] – Шерифът == Любопитно == * Когато Синди поглежда през прозореца на училището, вижда убиеца. При внимателно вглеждане се вижда, че е използвана същата маска като в ''Писък'', не пародийната маска за този филм. == В България == На 6 декември 2003 г. филмът е излъчен по Диема+ с първи български дублаж. Екипът се състои от: {| class="wikitable" | Озвучаващи артисти || [[Силвия Русинова]]<br>[[Таня Димитрова]]<br>[[Петър Чернев]]<br>[[Георги Георгиев-Гого]]<br>[[Васил Бинев]] |- | Преводач || Златина Тенева |- | Тонрежисьор || Димитър Кръстев |} На 6 декември 2024 г. филмът е излъчен премиерно по bTV Cinema с втори български дублаж, записан в студио Медия Линк. Екипът се състои от: {| class="wikitable" | Озвучаващи артисти || [[Татяна Етимова]]<br>Милица Цветкова<br>[[Живко Джуранов]]<br>[[Иван Танев]]<br>[[Владимир Колев]] |- | Преводач || Николай Терзиев |- | Тонрежисьор || Емил Енев |- | Режисьор на дублажа || Илияна Накова |} == Вижте също == * [[Страшен филм 4]] == Външни препратки == * {{imdb title|id=0175142|title=Страшен филм}} [[Категория:Филми от 2000 година]] [[Категория:Американски комедии]] c3slr6add72dntd63cu7swiinnpajll 12435591 12435589 2024-12-09T10:28:54Z 151.251.81.64 /* В България */ 12435591 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Страшен филм | име_оригинал = Scary Movie | картинка = | режисьори = [[Кийнън Айвъри Уейънс]] | продуценти = Ерик Голд{{Br}} Лий Майс{{Br}} [[Шон Уейнс]]{{Br}} [[Марлон Уейнс]] | сценаристи = Шон Уейнс{{Br}} Марлон Уейнс{{Br}} Бъди Джонсън | актьори = [[Анна Фарис]]{{Br}} Шон Уейнс{{Br}} Марлон Уейнс{{Br}} [[Джон Ейбрахамс]]{{Br}} [[Шанън Елизабет]]{{Br}} [[Чери Отери]]{{Br}} [[Локлин Мънро]]{{Br}} [[Реджина Хол]]{{Br}} [[Дейв Шеридън]]{{Br}} [[Кармен Електра]] | музика = | разпространител = [[Dimension Films]] | премиера = [[7 юли]] [[2000]] | времетраене = 88 минути | страна = {{флагче|USA}} [[САЩ]] | език = [[английски език|английски]] | предишна_част = | следваща_част = „[[Страшен филм 2]]“ (2001) | код-IMDB = 0175142 | уебсайт = }} '''„Страшен филм“''' ({{lang|en|Scary Movie}}) ([[2000]]), е [[Съединени американски щати|американски]] [[филм]], режисиран от [[Кийнън Айвъри Уейънс]] и е [[пародия]] на [[ужаси|филмите на ужасите]] и [[мистерия|мистериите]]. За основа на сценария са използвани няколко филма от средата и края на 90-те години на 20 век, сред които ''[[Шесто чувство]]'', ''[[Знам какво направи миналото лято]]'', ''[[Обичайните заподозрени]]'', ''[[Матрицата]]'', ''[[Проклятието Блеър]]'' и трилогията ''[[Писък]]''. == Участват == * [[Анна Фарис]] – Синди Кембъл * [[Шон Уейнс]] – Рей Уилкинс * [[Марлон Уейнс]] – Шорти Мийкс * [[Джон Ейбрахамс]] – Боби Принз * [[Шанън Елизабет]] – Бъфи Гилмор * [[Чери Отери]] – Гейл Хейлсторм * [[Локлин Мънро]] – Грег Филипе * [[Реджина Хол]] – Бренда Мийкс * [[Дейв Шеридън]] – ''Цивилен шериф'' Дуфи Гилмор * [[Кармен Електра]] – Дрю Декър * [[Кърт Фълър]] – Шерифът == Любопитно == * Когато Синди поглежда през прозореца на училището, вижда убиеца. При внимателно вглеждане се вижда, че е използвана същата маска като в ''Писък'', не пародийната маска за този филм. == В България == На 6 декември 2003 г. филмът е излъчен по Диема+ с първи български дублаж. Екипът се състои от: {| class="wikitable" | Озвучаващи артисти || [[Силвия Русинова]]<br>[[Таня Димитрова (актриса)|Таня Димитрова]]<br>[[Петър Чернев (озвучаващ актьор)|Петър Чернев]]<br>[[Георги Георгиев – Гого|Георги Георгиев-Гого]]<br>[[Васил Бинев]] |- | Преводач || Златина Тенева |- | Тонрежисьор || Димитър Кръстев |} На 6 декември 2024 г. филмът е излъчен премиерно по bTV Cinema с втори български дублаж, записан в студио Медия Линк. Екипът се състои от: {| class="wikitable" | Озвучаващи артисти || [[Татяна Етимова]]<br>Милица Цветкова<br>[[Живко Джуранов]]<br>[[Иван Танев]]<br>[[Владимир Колев (актьор)|Владимир Колев]] |- | Преводач || Николай Терзиев |- | Тонрежисьор || Емил Енев |- | Режисьор на дублажа || Илияна Накова |} == Вижте също == * [[Страшен филм 4]] == Външни препратки == * {{imdb title|id=0175142|title=Страшен филм}} [[Категория:Филми от 2000 година]] [[Категория:Американски комедии]] pob2wcown672kyu2hteaoz337hgyu7s 12435619 12435591 2024-12-09T10:54:11Z 89.215.227.67 /* Вижте също */ 12435619 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Страшен филм | име_оригинал = Scary Movie | картинка = | режисьори = [[Кийнън Айвъри Уейънс]] | продуценти = Ерик Голд{{Br}} Лий Майс{{Br}} [[Шон Уейнс]]{{Br}} [[Марлон Уейнс]] | сценаристи = Шон Уейнс{{Br}} Марлон Уейнс{{Br}} Бъди Джонсън | актьори = [[Анна Фарис]]{{Br}} Шон Уейнс{{Br}} Марлон Уейнс{{Br}} [[Джон Ейбрахамс]]{{Br}} [[Шанън Елизабет]]{{Br}} [[Чери Отери]]{{Br}} [[Локлин Мънро]]{{Br}} [[Реджина Хол]]{{Br}} [[Дейв Шеридън]]{{Br}} [[Кармен Електра]] | музика = | разпространител = [[Dimension Films]] | премиера = [[7 юли]] [[2000]] | времетраене = 88 минути | страна = {{флагче|USA}} [[САЩ]] | език = [[английски език|английски]] | предишна_част = | следваща_част = „[[Страшен филм 2]]“ (2001) | код-IMDB = 0175142 | уебсайт = }} '''„Страшен филм“''' ({{lang|en|Scary Movie}}) ([[2000]]), е [[Съединени американски щати|американски]] [[филм]], режисиран от [[Кийнън Айвъри Уейънс]] и е [[пародия]] на [[ужаси|филмите на ужасите]] и [[мистерия|мистериите]]. За основа на сценария са използвани няколко филма от средата и края на 90-те години на 20 век, сред които ''[[Шесто чувство]]'', ''[[Знам какво направи миналото лято]]'', ''[[Обичайните заподозрени]]'', ''[[Матрицата]]'', ''[[Проклятието Блеър]]'' и трилогията ''[[Писък]]''. == Участват == * [[Анна Фарис]] – Синди Кембъл * [[Шон Уейнс]] – Рей Уилкинс * [[Марлон Уейнс]] – Шорти Мийкс * [[Джон Ейбрахамс]] – Боби Принз * [[Шанън Елизабет]] – Бъфи Гилмор * [[Чери Отери]] – Гейл Хейлсторм * [[Локлин Мънро]] – Грег Филипе * [[Реджина Хол]] – Бренда Мийкс * [[Дейв Шеридън]] – ''Цивилен шериф'' Дуфи Гилмор * [[Кармен Електра]] – Дрю Декър * [[Кърт Фълър]] – Шерифът == Любопитно == * Когато Синди поглежда през прозореца на училището, вижда убиеца. При внимателно вглеждане се вижда, че е използвана същата маска като в ''Писък'', не пародийната маска за този филм. == В България == На 6 декември 2003 г. филмът е излъчен по Диема+ с първи български дублаж. Екипът се състои от: {| class="wikitable" | Озвучаващи артисти || [[Силвия Русинова]]<br>[[Таня Димитрова (актриса)|Таня Димитрова]]<br>[[Петър Чернев (озвучаващ актьор)|Петър Чернев]]<br>[[Георги Георгиев – Гого|Георги Георгиев-Гого]]<br>[[Васил Бинев]] |- | Преводач || Златина Тенева |- | Тонрежисьор || Димитър Кръстев |} На 6 декември 2024 г. филмът е излъчен премиерно по bTV Cinema с втори български дублаж, записан в студио Медия Линк. Екипът се състои от: {| class="wikitable" | Озвучаващи артисти || [[Татяна Етимова]]<br>Милица Цветкова<br>[[Живко Джуранов]]<br>[[Иван Танев]]<br>[[Владимир Колев (актьор)|Владимир Колев]] |- | Преводач || Николай Терзиев |- | Тонрежисьор || Емил Енев |- | Режисьор на дублажа || Илияна Накова |} == Филми от поредицата за Страшен филм == Поредицата „Страшен филм“ включва 5 филма: * ''Страшен филм'' (2000) * ''[[Страшен филм 2]]'' (2001) * ''[[Страшен филм 3]]'' (2003) * ''[[Страшен филм 4]]'' (2006) * ''[[Страшен филм 5]]'' (2013) == Външни препратки == * {{imdb title|id=0175142|title=Страшен филм}} [[Категория:Филми от 2000 година]] [[Категория:Американски комедии]] ag84pgsnnnbxzacva08tq5algjdpwrr 0 86624 12435420 12170778 2024-12-09T03:34:23Z InternetArchiveBot 282151 Add 1 book for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435420 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Кристиан Хюйгенс | име-оригинал = Christiaan Huygens | категория = физик | описание = нидерландски учен | портрет = Christiaan Huygens-painting.jpeg | портрет-описание = Портрет на Хюйгенс от Каспар Нечер, 1671 | роден-място = [[Хага]], [[Нидерландия]] | починал-място = Хага, Нидерландия | националност = {{Нидерландия}} | вложки = {{Личност/Учен | категория = физик | област = [[Механика]], [[физика]], [[астрономия]], [[математика]] | образование = [[Лайденски университет]] | учил-при = [[Франс ван Схоотен]], [[Джон Пел]] | работил-в = [[Британско кралско научно дружество|Британското кралско дружество]],<br> [[Френска академия на науките|Френската академия на науките]] | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = [[Рене Декарт]], [[Франс ван Схоотен]] | повлиял = }} }} '''Кристиан Хюйгенс''' ({{lang|nl|Christiaan Huygens}}) е [[Нидерландия|нидерландски]] [[Механика|механик]], [[Физика|физик]], [[астроном]] и [[математик]], създател на вълновата теория на светлината. Хюйгенс е водещ учен на своето време. Работата му включва ранни телескопични изследвания на пръстените на [[Сатурн (планета)|Сатурн]] и откриването на неговия [[Титан (спътник)|спътник Титан]], както и изобретяването на [[Часовник с махало|часовниковото махало]]. Той публикува основни изследвания на механиката и [[оптика]]та и е пионер в работата на [[Хазарт|хазартните игри]]. == Биография == === Произход и образование === Роден е на [[14 април]] [[1629]] година в [[Хага]], [[Нидерландия]], в богато и влиятелно семейство. Баща му е [[философ]] и [[дипломат]], като сред неговите приятели са [[Галилео Галилей]], [[Марен Мерсен]] и [[Рене Декарт]]. Майка му умира когато е на 8 години. Отрано показва талант за конструиране, като на 13-годишна възраст сам си прави [[струг]]. Не по-малко силна е склонността му към математиката, която е забелязана и поощрена от Рене Декарт. До 16 години учи с баща си и частни учители, основно [[логика]], математика, механика, [[география]], [[Латински език|латински]], [[Френски език|френски]], [[Гръцки език|гръцки]] и [[италиански език]]. Научава се да свири на [[виола да гамба]], [[лютня]] и [[клавесин]]. Освен това овладява [[фехтовка]] и [[езда]]. В периода 1645 – 1647 следва [[право]] и математика в [[Лайденски университет|Университета в Лайден]], а от 1647 – 1649 в колежа в [[Бреда]]. === Научна дейност === Научната си дейност започва с работи по класически проблеми в математиката. Занимава се с въпроси по определяне дължината на [[окръжност]]та, [[елипса]]та и [[хипербола]]та. На 22-годишна възраст излиза първата му разработка „''За определянето на дължината на окръжност''“, което е съществен принос в теорията за определяне на отношението на дължината на окръжността към [[диаметър]]а ѝ (изчисление на числото „[[пи]]“). През 1657 е завършен и първият му голям труд, посветен на [[Теория на вероятностите|теорията на вероятностите]] – ''„За изчисленията в хазартните игри“.'' Хюйгенс публикува математически [[трактат]]и и върху изследване на [[Крива|криви]] от втори ред: [[циклоида]], [[Логаритмична линия|логаритмична]] и верижна линия и др. Работи заедно с [[Робърт Хук]] по установяването на постоянните точки на [[термометър]]а – [[Точка на топене|точката на топене]] на [[лед]]а и [[Точка на кипене|точката на кипене]] на [[водата]]. През 1654 г. Хюйгенс концентрира вниманието върху конструкцията на [[телескоп]]а – той усъвършенства обектива на астрономическата тръба, увеличава [[светлочувствителност]]та ѝ и отстранява [[Хроматична аберация|хроматичната аберация]]. Създаденият от него обектив, съставен от две вдлъбнато-изпъкнали лещи носи неговото име и до днес се използва като основен в конструирането на телескопи. С усъвършенствания си телескоп, през 1655 г. открива спътника [[Титан (спътник)|Титан]] на планетата [[Сатурн (планета)|Сатурн]], определя периода на завъртането му и установява, че Сатурн е обкръжен от тънък пръстен. Тези изследвания са поместени в съчинението „''Системата на Сатурн''“ (1659), където е направено първото описание на [[мъглявина]]та в [[Орион (съзвездие)|съзвездието Орион]] и на линиите върху повърхността на [[Юпитер (планета)|Юпитер]] и [[Марс (планета)|Марс]]. [[Файл:Christiaan Huygens - Clock - Rijksmuseum, Amsterdam - 2.JPG|мини|Часовник, конструиран от Хюйгенс, Рийксмузеум, Амстердам]] През 1656 г. Хюйгенс става известен с изследванията си върху [[махало]]то и с изобретяването и патентоването на първите [[Часовник с махало|часовници с махало]], снабдени с пусков механизъм. Неговите изследвания върху махалото продължават и в по-късен етап от научната му дейност, когато формулира закони за [[гравитация|гравитационното привличане]]. През 1661 г. посещава [[Лондон]], за да се запознае с членове на Лондонското Кралско общество ([[Британска академия|Академия на науките]]) и да им представи резултатите от своите изследвания. Две години по-късно е избран за първия чуждестранен член на Обществото. През 1665 г., след основаването на [[Френската академия на науките]], Хюйгенс е поканен в [[Париж]] за неин председател и заема поста от 1665 до 1681 г. Около 1674 изобретява спиралната часовникова пружина, която не само заменя махалото в часовниците, но позволява и тяхната „минатюризация“. Френският майстор Тюре, възползвайки се от това откритие, изработва, а през 1675 и патентова първият [[джобен часовник]]. През 1680 г. ученият работи върху създаването на „планетна машина“ (праобраз на съвременния планетарий), за чиято конструкция разработва пълна теория на верижните (или непрекъснати) [[дроби]]. Изследва, също така, проблеми на [[оптика]]та. През 1681 – 1687 г. шлифова обективи с огромни фокусни разстояния – 37, 54 и 63 м; конструира [[окуляр]], който е наречен на негово име и е използван и днес. Цикълът от трудове по оптика намира завършен вид в знаменития му „''Трактат за светлината''“ (1690 г.), където е изложена вълновата теория на светлината. Към трактата във вид на приложение е добавено разсъждението „''За причините на теглото''“, в което Хюйгенс е на крачка от откриването на [[Закон за всеобщото привличане|закона за всеобщото привличане]]. === Последни години === В последните години от живота си Хюйгенс работи върху [[трактат]]а „''Космотеорос''“, издаден посмъртно през 1698 г., в който разсъждава върху теорията за множеството на световете и тяхната обитаемост. Според Хюйгенс живот има не само на Земята, но и на други планети, като формите му са подобни на земния. Кристиан Хюйгенс умира на [[8 юли]] [[1695]] година в [[Хага]] на 66-годишна възраст. == Произведения == [[Файл:Huygens - Horologium oscillatorium, sive De motu pendulorum ad horologia aptato demonstrationes geometricae, 1673 - 869780.jpeg|мини|180п|''Horologium oscillatorium sive de motu pendulorum'', 1673]] * 1649 – ''De iis quae liquido supernatant'' (непубликувана)<ref>{{cite journal|doi=10.1038/076381a0|title=Christiaan Huygens, Traité: De iis quae liquido supernatant|url=https://archive.org/details/sim_nature-uk_1907-08-15_76_1972/page/n3|journal=Nature|volume=76|issue=1972|pages=381|year=1907|last=L|first=H}}</ref> * 1651 – ''Cyclometriae''<ref name="Yoder2013">{{cite book|last=Yoder|first=Joella|title=A Catalogue of the Manuscripts of Christiaan Huygens including a concordance with his Oeuvres Complètes|url=http://books.google.com/books?id=XGZlIvCOtFsC|accessdate=12 април 2018|date=17 май 2013|publisher=BRILL|isbn=9789004235656|df=dmy-all}}</ref>{{rp|102}} * 1651 – [https://archive.org/stream/uvrescompltespu00haargoog#page/n319/mode/2up Theoremata de quadratura hyperboles, ellipsis et circuli] * 1654 – [https://books.google.com/books?id=ppU_AAAAcAAJ&printsec=frontcover&dq=Christiaan+Huygens+De+circuli+magnitudine+inventa&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwje4LDAqLXaAhWT-lQKHcaSBqEQ6AEIKTAA#v=onepage&q=Christiaan%20Huygens%20De%20circuli%20magnitudine%20inventa&f=false ''De circuli magnitudine inventa''] * 1656 – ''De Saturni Luna observatio nova''<ref>{{Cite book |title=Titan – from discovery to encounter |last=Audouin |first=Dollfus |publisher=ESA Publications Division |year=2004 |isbn=92-9092-997-9 |editor-last=Karen |editor-first=Fletcher |location=Noordwijk, Netherlands |pages=115 – 132 |chapter=Christiaan Huygens as telescope maker and planetary observer|bibcode = 2004ESASP1278..115D}}</ref> * 1656 – ''De motu corporum ex percussione'', публикувана чак през 1703<ref>{{Cite journal |last=Huygens |first=Christiaan |date=1977 |title=Christiaan Huygens' The Motion of Colliding Bodies |journal=Isis |volume=68 |issue=4 |pages=574 – 597|translator-first=Richard J. |translator-last=Blackwell|jstor=230011 }}</ref> * 1657 – [http://www.stat.ucla.edu/history/huygens.pdf ''De ratiociniis in ludo aleae''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141031022258/http://www.stat.ucla.edu/history/huygens.pdf |date=2014-10-31 }} * 1659 – [https://archive.org/details/CristianiHugeni00Huyg ''Systema saturnium''] * 1659 – [https://www.princeton.edu/~hos/mike/texts/huygens/centriforce/huyforce.htm ''De vi centrifuga''], публикувана през 1703 * 1673 – ''Horologium oscillatorium sive de motu pendularium'' * 1684 – [https://books.google.com/books/about/Christiani_Hugenii_Astroscopia_compendia.html?id=MhSeQwAACAAJ ''Astroscopia Compendiaria tubi optici molimine liberata''] * 1685 – [http://dbnl.nl/tekst/huyg003oeuv21_01/huyg003oeuv21_01_0051.php ''Memoriën aengaende het slijpen van glasen tot verrekijckers''] * 1686 – ''Old'' {{lang|nl|Kort onderwijs aengaende het gebruijck der horologiën tot het vinden der lenghten van Oost en West}}<ref>{{Cite web |url=http://dbnl.nl/tekst/huyg003oeuv22_01/huyg003oeuv22_01_0194.php?q=Kort%2520onderwijs%2520aengaende%2520het%2520gebruijck%2520der%2520horologi%25C3%25ABn%2520tot%2520het%2520vinden%2520der%2520lenghten%2520van%2520Oost%2520en%2520West#hl12 |title=Christiaan Huygens, Oeuvres complètes. Tome XXII. Supplément à la correspondance |publisher=Digitale Bibliotheek Voor de Nederlandse Lettern |lang=nl |accessdate=12 април 2018}}</ref> * 1690 – [https://archive.org/details/treatiseonlight031310mbp ''Traité de la lumière''] * 1690 – [https://adcs.home.xs4all.nl/Huygens/21/pesanteur.html ''Discours de la cause de la pesanteur''] * 1691 – [http://www.huygens-fokker.org/docs/lettre.html ''Lettre touchant le cycle harmonique''] (Rotterdam) * 1698 – [https://www.staff.science.uu.nl/~gent0113/huygens/huygens_ct_en.htm ''Cosmotheoros''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180505234600/http://www.staff.science.uu.nl/~gent0113/huygens/huygens_ct_en.htm |date=2018-05-05 }} * 1703 – [https://bibdig.museogalileo.it/Teca/Viewer?an=368648 ''Opuscula posthuma''], включваща: ** ''De motu corporum ex percussione'' ** [https://adcs.home.xs4all.nl/Huygens/21/plan.html ''Descriptio automati planetarii''] * 1724 – [https://www.e-rara.ch/zut/content/pageview/1076265 ''Novus cyclus harmonicus''] (Leiden, посмъртно издание) * 1728 – ''Christiani Hugenii Zuilichemii, dum viveret Zelhemii toparchae, opuscula posthuma ...'' (pub. 1728) Alternate title: ''Opera reliqua'', concerning optics and physics<ref>{{cite journal| url=http://www.gewina.nl/journals/tractrix/yoder91.pdf | title=Christiaan Huygens' Great Treasure | format=PDF | first=Joella |last=Yoeder |journal=Tractrix |volume=3 |year=1991|pages=1 – 13}}</ref> == Памет == <gallery> Christiaan Huygens Statue Rotterdam.jpg|Статуя в Ротердам Christiaan Huygens Statue Delft 1.jpg|Статуя пред Техническия университет в Делфт Christiaan Huygens by Frank Letterie.jpg|Статуя в Лайден Tuin, standbeeld van Christiaan Huygens - Haarlem - 20097899 - RCE.jpg|Статуя в Харлем Voorburg monument huygensmonument.jpg|Статуя във Форбург </gallery> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www-history.mcs.st-andrews.ac.uk/~history/Mathematicians/Huygens.html The MacTutor History of Mathematics archive: Christiaan Huygens] * {{Gutenberg author |id=Huygens,+Christiaan | name=Кристиан Хюйгенс}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Хюйгенс, Кристиан}} [[Категория:Членове на Френската академия на науките]] [[Категория:Нидерландски изобретатели]] [[Категория:Нидерландски математици]] [[Категория:Математици (геометрия)]] [[Категория:Нидерландски астрономи]] [[Категория:Нидерландски философи]] [[Категория:Нидерландски физици]] [[Категория:Починали в Хага]] [[Категория:Родени в Хага]] n61tjwuf6et5ygjak1uzdcr0bk9u44s 0 87325 12435611 12344713 2024-12-09T10:48:28Z 89.215.227.67 /* Източници */ 12435611 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Страшен филм 4 | име_оригинал = Scary Movie 4 | картинка = | описание = Официално лого | продуценти = Робърт К. Вайс<br>[[Крейг Мейзин]] | режисьори = [[Дейвид Зукер]] | актьори = [[Ана Фарис]]<br>[[Крейг Биерко]]<br>[[Чарли Шийн]]<br>[[Лесли Нилсен]] | сценаристи = Крейг Мейзин<br>[[Пат Профт]]<br>[[Джим Ейбрахамс]] | музика = [[Джеймс Л. Венейбъл]] | разпространител = Dimension Films<br>Miramax Films<br>Brad Grey Pictures | премиера = [[14 април]] [[2006]] | времетраене = 83 мин. | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|английски]] | бюджет = 40 млн. щ.д.<ref name=BOM>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=scarymovie4.htm |title=''Scary Movie 4'' (2006) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=5 август 2015}}</ref> | приходи = 178,3 млн. щ.д.<ref name=BOM /> | предишна_част = „[[Страшен филм 3]]“ (2003) | следваща_част = „[[Страшен филм 5]]“ (2013) | код-IMDB = 0362120 | уебсайт = }} '''„Страшен филм 4“''' ({{lang|en|Scary Movie 4}}) е [[Кино на САЩ|американски]] [[филм]], продължение на ''[[Страшен филм 3]]''. Филмът е [[филмов режисьор|режисиран]] от [[Дейвид Зукер]], по [[сценарий]] на [[Крейг Мейзин]] и [[Пат Профт]]. Излиза на [[14 април]] [[2006]] г. Страшен филм [[пародия|пародира]] филмите ''[[Убийствен пъзел]]'', ''[[Убийствен пъзел 2]]'', ''[[The Village (филм)|The Village]]'', ''[[Гняв (филм)|Гняв]]'', ''[[Война на световете (филм, 2005)|Война на световете]]'', ''[[Момиче за милиони]]'', ''[[Планината Броукбек]]'' и др. == Сюжет == {{сюжет}} След като са били отвлечени, баскетболистът Шакил О'Нийл и докторът по психология Фил Макгроу идват в съзнание и се оказват оковани в изоставена стая. Куклата Били се появява на телевизионния екран, разкривайки, че О'Нийл и Макгроу са в игра на оцеляване. Те вдишват отровен газ и имат само две минути, за да получат противоотрова. След няколко опита О'Нийл успешно хвърля камък в баскетболен кош и две ножовки падат при похитителите, които, както разбира д-р Фил, не са предназначени да режат веригата, а да отрязват краката. Хитрият Шакил провокира д-р Фил първо да отреже крака си, но Макгроу отрязва грешния си крак, припадайки, оставяйки и двамата да умрат. Междувременно Синди Кембъл посещава Том Логан в Ню Йорк. Съпругът ѝ Джордж е починал, а племенникът ѝ Коди е във военна академия, оставяйки Синди съвсем сама. Грешка на Том, който изпива много водка и виагра едновременно, го води до смъртта – той пада от балкона, а Синди трябва да се грижи за г-жа Норис, която живее в обитавана от духове къща. В съседната къща живее Том Райън, оператор на кран, който трябва да работи от сутрин до вечер, за да плаща издръжка на бившата си съпруга. Синди и Том се влюбват, но внезапно и Ню Йорк, и Съединените щати са атакувани от извънземни, които с помощта на „лъчи на смъртта“ унищожават хората, като ги превръщат в пара. Том набързо напуска града с децата си, докато Синди се събира отново с приятелката си Бренда Мийкс. Следвайки инструкциите на японско момче призрак, което общува със Синди, приятелите се отправят към мистериозно село и се озовават в изолирана общност. Главата на селото Хенри Хейл позволява на Синди и Бренда да живеят в селото, но им забранява да го напускат. Междувременно спешна среща на ООН, водена от президента на САЩ Бакстър Харис, решава как да победи извънземните. Американските военни залавят един от генераторите на лъчи на смъртта и обръщат полярността на електрическите контакти. Сега лъчът не изпарява човека, а само унищожава дрехите му. Демонстрирайки тези нови възможности, президентът Харис оставя не само себе си гол, но и всички представители на Обединените нации. Том и децата му продължават да шофират из страната и внезапно се оказват насред война между американската армия и извънземните. Развълнуван от битката, Роби бяга, а Том и Рейчъл са пленени от гигантски крачещ извънземен кораб. Синди и Бренда също са заловени от извънземните и всички се озовават в стаята, показана в началото на филма. Оказва се, че нашествието е организирано от куклата Били, който предлага на Том, Синди и Бренда „игра за оцеляване“. Виждайки колко далеч е готов да стигне Том, за да спаси децата си, Били осъзнава грешките си, извинява се за нахлуването и освобождава всички. Роби и Рейчъл успешно се завръщат при майка си, а Бренда се обвързва романтично със Золтар, брата на Били. Епилог, развиващ се един месец по-късно, разказан от Джеймс Ърл Джоунс, който впоследствие е блъснат от автобус, показва как Бренда има бебе, Махалик и Си Джей възобновяват хомосексуалната си връзка, а президентът на САЩ Харис открива любовта с патица. Междувременно Том се появява в токшоуто на Опра Уинфри и признава любовта си към Синди, като скача като луд, хвърля Синди през стаята, след това чупи китките на Опра и след това я удря със стол. {{сюжет-край}} == Пародирани филми == * „[[Война на световете (филм, 2005)|Война на световете]]“ – основната пародия на филма: атаката на извънземни и оцеляването на Том и неговите деца. * „[[Гняв (филм)|Гняв]]“ – Синди получава работа като медицинска сестра в прокълната къща, където среща момче призрак. * „[[Селото]]“ - Синди и Бренда се озовават в село, изолирано от цивилизацията. * „[[Убийствен пъзел]]“ – В началото на филма известният баскетболист Шакил О'Нийл и д-р Фил Макгроу са приковани към тръби и за да избягат от смъртта, трябва да си отрежат краката. Сцената също пародира неспособността на Шакил О'Нийл да стреля наказателни удари. * „[[Убийствен пъзел 2]]“ – Синди и Бранд са оборудвани с капани, наречени „Маската на смъртта“. За да се освободи, Синди трябва да изреже собственото си око, зад което се крие ключът. * „[[Момиче за милиони]]“ – Синди се бие с Майк Тайсън, облечен в женски дрехи. * „[[Планината Броукбек]]“ – Си Джей и Махалик правят любов в палатка. * „[[Дюс Бигалоу: Европейското жиголо]]“ – котка захапва члена на Том Логан. * „[[Господарят на желанията]]“ – сцена с оператор на кран, върху който пада огромен контейнер. * „[[Последен изход]]“ – в края на филма Джеймс Ърл Джоунс е блъснат от автобус. * „[[Шон от мъртвите]]“ – Си Джей и Махалик се бият с ранени хора, мислейки ги за зомбита. == Снимачен процес == * В интервю Анна Фарис заявява, че не иска да участва в този филм, но не може да откаже хонорара от 1 милион долара. * Това е първият филм от поредицата „Страшен филм“, заснет в HD качество. * След като Dimension Films напускат Disney, това е първият филм, издаден от The Weinstein Company. * Официалният плакат за филма представя Кинг Конг сред другите герои, но той не се появява във филма и няма пародия на него. * Актьорът Бил Пулман също участва в „[[Гняв (филм)|Гняв]]“ (2004), който е пародиран в този филм. * В оригиналния сценарий авторите възнамеряват да направят пародии на филмите „[[Къщата на восъка]]“ (2005) с Парис Хилтън и Елиша Кътбърт и „[[Нощен полет (филм)|Нощен полет]]“ (2005) с Андре Бенджамин, но по-късно тези пародии са изоставени. * За заснемането на голия президент Харис, Лесли Нилсен, която изиграва този герой, носи латексов „костюм“, представящ „увиснало старо тяло“. Така в кадъра зрителите виждат не истинското, а „фалшиво“ тяло на Нилсен. == Филми от поредицата за Страшен филм == Поредицата „Страшен филм“ включва 5 филма: * ''[[Страшен филм]]'' (1998) * ''[[Страшен филм 2]]'' (2000) * ''[[Страшен филм 3]]'' (2003) * ''Страшен филм 4'' (2006) * ''[[Страшен филм 5]]'' (2013) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.scarymovie.com/ Официален сайт] {{Webarchive|url=http://arquivo.pt/wayback/20080218234538/http%3A//www.scarymovie.com/ |date=2008-02-18 }} * {{imdb title|0362120|Страшен филм 4}} * [http://www.movies-bg.org/films/91/Страшен-филм-4/Scary-Movie-4/ Страшен филм 4] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080921095405/http://www.movies-bg.org/films/91/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%BD-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC-4/Scary-Movie-4/ |date=2008-09-21 }} в [http://www.movies-bg.org/ Movies-BG.org] [[Категория:Американски комедии]] [[Категория:Филми от 2006 година]] 1db91mrzftba8al2ykakjfxf6yk02x2 12435614 12435611 2024-12-09T10:49:01Z 89.215.227.67 /* Филми от поредицата за Страшен филм */ 12435614 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Страшен филм 4 | име_оригинал = Scary Movie 4 | картинка = | описание = Официално лого | продуценти = Робърт К. Вайс<br>[[Крейг Мейзин]] | режисьори = [[Дейвид Зукер]] | актьори = [[Ана Фарис]]<br>[[Крейг Биерко]]<br>[[Чарли Шийн]]<br>[[Лесли Нилсен]] | сценаристи = Крейг Мейзин<br>[[Пат Профт]]<br>[[Джим Ейбрахамс]] | музика = [[Джеймс Л. Венейбъл]] | разпространител = Dimension Films<br>Miramax Films<br>Brad Grey Pictures | премиера = [[14 април]] [[2006]] | времетраене = 83 мин. | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|английски]] | бюджет = 40 млн. щ.д.<ref name=BOM>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=scarymovie4.htm |title=''Scary Movie 4'' (2006) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=5 август 2015}}</ref> | приходи = 178,3 млн. щ.д.<ref name=BOM /> | предишна_част = „[[Страшен филм 3]]“ (2003) | следваща_част = „[[Страшен филм 5]]“ (2013) | код-IMDB = 0362120 | уебсайт = }} '''„Страшен филм 4“''' ({{lang|en|Scary Movie 4}}) е [[Кино на САЩ|американски]] [[филм]], продължение на ''[[Страшен филм 3]]''. Филмът е [[филмов режисьор|режисиран]] от [[Дейвид Зукер]], по [[сценарий]] на [[Крейг Мейзин]] и [[Пат Профт]]. Излиза на [[14 април]] [[2006]] г. Страшен филм [[пародия|пародира]] филмите ''[[Убийствен пъзел]]'', ''[[Убийствен пъзел 2]]'', ''[[The Village (филм)|The Village]]'', ''[[Гняв (филм)|Гняв]]'', ''[[Война на световете (филм, 2005)|Война на световете]]'', ''[[Момиче за милиони]]'', ''[[Планината Броукбек]]'' и др. == Сюжет == {{сюжет}} След като са били отвлечени, баскетболистът Шакил О'Нийл и докторът по психология Фил Макгроу идват в съзнание и се оказват оковани в изоставена стая. Куклата Били се появява на телевизионния екран, разкривайки, че О'Нийл и Макгроу са в игра на оцеляване. Те вдишват отровен газ и имат само две минути, за да получат противоотрова. След няколко опита О'Нийл успешно хвърля камък в баскетболен кош и две ножовки падат при похитителите, които, както разбира д-р Фил, не са предназначени да режат веригата, а да отрязват краката. Хитрият Шакил провокира д-р Фил първо да отреже крака си, но Макгроу отрязва грешния си крак, припадайки, оставяйки и двамата да умрат. Междувременно Синди Кембъл посещава Том Логан в Ню Йорк. Съпругът ѝ Джордж е починал, а племенникът ѝ Коди е във военна академия, оставяйки Синди съвсем сама. Грешка на Том, който изпива много водка и виагра едновременно, го води до смъртта – той пада от балкона, а Синди трябва да се грижи за г-жа Норис, която живее в обитавана от духове къща. В съседната къща живее Том Райън, оператор на кран, който трябва да работи от сутрин до вечер, за да плаща издръжка на бившата си съпруга. Синди и Том се влюбват, но внезапно и Ню Йорк, и Съединените щати са атакувани от извънземни, които с помощта на „лъчи на смъртта“ унищожават хората, като ги превръщат в пара. Том набързо напуска града с децата си, докато Синди се събира отново с приятелката си Бренда Мийкс. Следвайки инструкциите на японско момче призрак, което общува със Синди, приятелите се отправят към мистериозно село и се озовават в изолирана общност. Главата на селото Хенри Хейл позволява на Синди и Бренда да живеят в селото, но им забранява да го напускат. Междувременно спешна среща на ООН, водена от президента на САЩ Бакстър Харис, решава как да победи извънземните. Американските военни залавят един от генераторите на лъчи на смъртта и обръщат полярността на електрическите контакти. Сега лъчът не изпарява човека, а само унищожава дрехите му. Демонстрирайки тези нови възможности, президентът Харис оставя не само себе си гол, но и всички представители на Обединените нации. Том и децата му продължават да шофират из страната и внезапно се оказват насред война между американската армия и извънземните. Развълнуван от битката, Роби бяга, а Том и Рейчъл са пленени от гигантски крачещ извънземен кораб. Синди и Бренда също са заловени от извънземните и всички се озовават в стаята, показана в началото на филма. Оказва се, че нашествието е организирано от куклата Били, който предлага на Том, Синди и Бренда „игра за оцеляване“. Виждайки колко далеч е готов да стигне Том, за да спаси децата си, Били осъзнава грешките си, извинява се за нахлуването и освобождава всички. Роби и Рейчъл успешно се завръщат при майка си, а Бренда се обвързва романтично със Золтар, брата на Били. Епилог, развиващ се един месец по-късно, разказан от Джеймс Ърл Джоунс, който впоследствие е блъснат от автобус, показва как Бренда има бебе, Махалик и Си Джей възобновяват хомосексуалната си връзка, а президентът на САЩ Харис открива любовта с патица. Междувременно Том се появява в токшоуто на Опра Уинфри и признава любовта си към Синди, като скача като луд, хвърля Синди през стаята, след това чупи китките на Опра и след това я удря със стол. {{сюжет-край}} == Пародирани филми == * „[[Война на световете (филм, 2005)|Война на световете]]“ – основната пародия на филма: атаката на извънземни и оцеляването на Том и неговите деца. * „[[Гняв (филм)|Гняв]]“ – Синди получава работа като медицинска сестра в прокълната къща, където среща момче призрак. * „[[Селото]]“ - Синди и Бренда се озовават в село, изолирано от цивилизацията. * „[[Убийствен пъзел]]“ – В началото на филма известният баскетболист Шакил О'Нийл и д-р Фил Макгроу са приковани към тръби и за да избягат от смъртта, трябва да си отрежат краката. Сцената също пародира неспособността на Шакил О'Нийл да стреля наказателни удари. * „[[Убийствен пъзел 2]]“ – Синди и Бранд са оборудвани с капани, наречени „Маската на смъртта“. За да се освободи, Синди трябва да изреже собственото си око, зад което се крие ключът. * „[[Момиче за милиони]]“ – Синди се бие с Майк Тайсън, облечен в женски дрехи. * „[[Планината Броукбек]]“ – Си Джей и Махалик правят любов в палатка. * „[[Дюс Бигалоу: Европейското жиголо]]“ – котка захапва члена на Том Логан. * „[[Господарят на желанията]]“ – сцена с оператор на кран, върху който пада огромен контейнер. * „[[Последен изход]]“ – в края на филма Джеймс Ърл Джоунс е блъснат от автобус. * „[[Шон от мъртвите]]“ – Си Джей и Махалик се бият с ранени хора, мислейки ги за зомбита. == Снимачен процес == * В интервю Анна Фарис заявява, че не иска да участва в този филм, но не може да откаже хонорара от 1 милион долара. * Това е първият филм от поредицата „Страшен филм“, заснет в HD качество. * След като Dimension Films напускат Disney, това е първият филм, издаден от The Weinstein Company. * Официалният плакат за филма представя Кинг Конг сред другите герои, но той не се появява във филма и няма пародия на него. * Актьорът Бил Пулман също участва в „[[Гняв (филм)|Гняв]]“ (2004), който е пародиран в този филм. * В оригиналния сценарий авторите възнамеряват да направят пародии на филмите „[[Къщата на восъка]]“ (2005) с Парис Хилтън и Елиша Кътбърт и „[[Нощен полет (филм)|Нощен полет]]“ (2005) с Андре Бенджамин, но по-късно тези пародии са изоставени. * За заснемането на голия президент Харис, Лесли Нилсен, която изиграва този герой, носи латексов „костюм“, представящ „увиснало старо тяло“. Така в кадъра зрителите виждат не истинското, а „фалшиво“ тяло на Нилсен. == Филми от поредицата за Страшен филм == Поредицата „Страшен филм“ включва 5 филма: * ''[[Страшен филм]]'' (1998) * ''[[Страшен филм 2]]'' (2001) * ''[[Страшен филм 3]]'' (2003) * ''Страшен филм 4'' (2006) * ''[[Страшен филм 5]]'' (2013) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.scarymovie.com/ Официален сайт] {{Webarchive|url=http://arquivo.pt/wayback/20080218234538/http%3A//www.scarymovie.com/ |date=2008-02-18 }} * {{imdb title|0362120|Страшен филм 4}} * [http://www.movies-bg.org/films/91/Страшен-филм-4/Scary-Movie-4/ Страшен филм 4] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080921095405/http://www.movies-bg.org/films/91/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%BD-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC-4/Scary-Movie-4/ |date=2008-09-21 }} в [http://www.movies-bg.org/ Movies-BG.org] [[Категория:Американски комедии]] [[Категория:Филми от 2006 година]] i8iqnox1nu2hjewzpw08hdq0t4qc6ea 12435615 12435614 2024-12-09T10:49:25Z 89.215.227.67 /* Филми от поредицата за Страшен филм */ 12435615 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Страшен филм 4 | име_оригинал = Scary Movie 4 | картинка = | описание = Официално лого | продуценти = Робърт К. Вайс<br>[[Крейг Мейзин]] | режисьори = [[Дейвид Зукер]] | актьори = [[Ана Фарис]]<br>[[Крейг Биерко]]<br>[[Чарли Шийн]]<br>[[Лесли Нилсен]] | сценаристи = Крейг Мейзин<br>[[Пат Профт]]<br>[[Джим Ейбрахамс]] | музика = [[Джеймс Л. Венейбъл]] | разпространител = Dimension Films<br>Miramax Films<br>Brad Grey Pictures | премиера = [[14 април]] [[2006]] | времетраене = 83 мин. | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|английски]] | бюджет = 40 млн. щ.д.<ref name=BOM>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=scarymovie4.htm |title=''Scary Movie 4'' (2006) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=5 август 2015}}</ref> | приходи = 178,3 млн. щ.д.<ref name=BOM /> | предишна_част = „[[Страшен филм 3]]“ (2003) | следваща_част = „[[Страшен филм 5]]“ (2013) | код-IMDB = 0362120 | уебсайт = }} '''„Страшен филм 4“''' ({{lang|en|Scary Movie 4}}) е [[Кино на САЩ|американски]] [[филм]], продължение на ''[[Страшен филм 3]]''. Филмът е [[филмов режисьор|режисиран]] от [[Дейвид Зукер]], по [[сценарий]] на [[Крейг Мейзин]] и [[Пат Профт]]. Излиза на [[14 април]] [[2006]] г. Страшен филм [[пародия|пародира]] филмите ''[[Убийствен пъзел]]'', ''[[Убийствен пъзел 2]]'', ''[[The Village (филм)|The Village]]'', ''[[Гняв (филм)|Гняв]]'', ''[[Война на световете (филм, 2005)|Война на световете]]'', ''[[Момиче за милиони]]'', ''[[Планината Броукбек]]'' и др. == Сюжет == {{сюжет}} След като са били отвлечени, баскетболистът Шакил О'Нийл и докторът по психология Фил Макгроу идват в съзнание и се оказват оковани в изоставена стая. Куклата Били се появява на телевизионния екран, разкривайки, че О'Нийл и Макгроу са в игра на оцеляване. Те вдишват отровен газ и имат само две минути, за да получат противоотрова. След няколко опита О'Нийл успешно хвърля камък в баскетболен кош и две ножовки падат при похитителите, които, както разбира д-р Фил, не са предназначени да режат веригата, а да отрязват краката. Хитрият Шакил провокира д-р Фил първо да отреже крака си, но Макгроу отрязва грешния си крак, припадайки, оставяйки и двамата да умрат. Междувременно Синди Кембъл посещава Том Логан в Ню Йорк. Съпругът ѝ Джордж е починал, а племенникът ѝ Коди е във военна академия, оставяйки Синди съвсем сама. Грешка на Том, който изпива много водка и виагра едновременно, го води до смъртта – той пада от балкона, а Синди трябва да се грижи за г-жа Норис, която живее в обитавана от духове къща. В съседната къща живее Том Райън, оператор на кран, който трябва да работи от сутрин до вечер, за да плаща издръжка на бившата си съпруга. Синди и Том се влюбват, но внезапно и Ню Йорк, и Съединените щати са атакувани от извънземни, които с помощта на „лъчи на смъртта“ унищожават хората, като ги превръщат в пара. Том набързо напуска града с децата си, докато Синди се събира отново с приятелката си Бренда Мийкс. Следвайки инструкциите на японско момче призрак, което общува със Синди, приятелите се отправят към мистериозно село и се озовават в изолирана общност. Главата на селото Хенри Хейл позволява на Синди и Бренда да живеят в селото, но им забранява да го напускат. Междувременно спешна среща на ООН, водена от президента на САЩ Бакстър Харис, решава как да победи извънземните. Американските военни залавят един от генераторите на лъчи на смъртта и обръщат полярността на електрическите контакти. Сега лъчът не изпарява човека, а само унищожава дрехите му. Демонстрирайки тези нови възможности, президентът Харис оставя не само себе си гол, но и всички представители на Обединените нации. Том и децата му продължават да шофират из страната и внезапно се оказват насред война между американската армия и извънземните. Развълнуван от битката, Роби бяга, а Том и Рейчъл са пленени от гигантски крачещ извънземен кораб. Синди и Бренда също са заловени от извънземните и всички се озовават в стаята, показана в началото на филма. Оказва се, че нашествието е организирано от куклата Били, който предлага на Том, Синди и Бренда „игра за оцеляване“. Виждайки колко далеч е готов да стигне Том, за да спаси децата си, Били осъзнава грешките си, извинява се за нахлуването и освобождава всички. Роби и Рейчъл успешно се завръщат при майка си, а Бренда се обвързва романтично със Золтар, брата на Били. Епилог, развиващ се един месец по-късно, разказан от Джеймс Ърл Джоунс, който впоследствие е блъснат от автобус, показва как Бренда има бебе, Махалик и Си Джей възобновяват хомосексуалната си връзка, а президентът на САЩ Харис открива любовта с патица. Междувременно Том се появява в токшоуто на Опра Уинфри и признава любовта си към Синди, като скача като луд, хвърля Синди през стаята, след това чупи китките на Опра и след това я удря със стол. {{сюжет-край}} == Пародирани филми == * „[[Война на световете (филм, 2005)|Война на световете]]“ – основната пародия на филма: атаката на извънземни и оцеляването на Том и неговите деца. * „[[Гняв (филм)|Гняв]]“ – Синди получава работа като медицинска сестра в прокълната къща, където среща момче призрак. * „[[Селото]]“ - Синди и Бренда се озовават в село, изолирано от цивилизацията. * „[[Убийствен пъзел]]“ – В началото на филма известният баскетболист Шакил О'Нийл и д-р Фил Макгроу са приковани към тръби и за да избягат от смъртта, трябва да си отрежат краката. Сцената също пародира неспособността на Шакил О'Нийл да стреля наказателни удари. * „[[Убийствен пъзел 2]]“ – Синди и Бранд са оборудвани с капани, наречени „Маската на смъртта“. За да се освободи, Синди трябва да изреже собственото си око, зад което се крие ключът. * „[[Момиче за милиони]]“ – Синди се бие с Майк Тайсън, облечен в женски дрехи. * „[[Планината Броукбек]]“ – Си Джей и Махалик правят любов в палатка. * „[[Дюс Бигалоу: Европейското жиголо]]“ – котка захапва члена на Том Логан. * „[[Господарят на желанията]]“ – сцена с оператор на кран, върху който пада огромен контейнер. * „[[Последен изход]]“ – в края на филма Джеймс Ърл Джоунс е блъснат от автобус. * „[[Шон от мъртвите]]“ – Си Джей и Махалик се бият с ранени хора, мислейки ги за зомбита. == Снимачен процес == * В интервю Анна Фарис заявява, че не иска да участва в този филм, но не може да откаже хонорара от 1 милион долара. * Това е първият филм от поредицата „Страшен филм“, заснет в HD качество. * След като Dimension Films напускат Disney, това е първият филм, издаден от The Weinstein Company. * Официалният плакат за филма представя Кинг Конг сред другите герои, но той не се появява във филма и няма пародия на него. * Актьорът Бил Пулман също участва в „[[Гняв (филм)|Гняв]]“ (2004), който е пародиран в този филм. * В оригиналния сценарий авторите възнамеряват да направят пародии на филмите „[[Къщата на восъка]]“ (2005) с Парис Хилтън и Елиша Кътбърт и „[[Нощен полет (филм)|Нощен полет]]“ (2005) с Андре Бенджамин, но по-късно тези пародии са изоставени. * За заснемането на голия президент Харис, Лесли Нилсен, която изиграва този герой, носи латексов „костюм“, представящ „увиснало старо тяло“. Така в кадъра зрителите виждат не истинското, а „фалшиво“ тяло на Нилсен. == Филми от поредицата за Страшен филм == Поредицата „Страшен филм“ включва 5 филма: * ''[[Страшен филм]]'' (2000) * ''[[Страшен филм 2]]'' (2001) * ''[[Страшен филм 3]]'' (2003) * ''Страшен филм 4'' (2006) * ''[[Страшен филм 5]]'' (2013) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.scarymovie.com/ Официален сайт] {{Webarchive|url=http://arquivo.pt/wayback/20080218234538/http%3A//www.scarymovie.com/ |date=2008-02-18 }} * {{imdb title|0362120|Страшен филм 4}} * [http://www.movies-bg.org/films/91/Страшен-филм-4/Scary-Movie-4/ Страшен филм 4] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080921095405/http://www.movies-bg.org/films/91/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%BD-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC-4/Scary-Movie-4/ |date=2008-09-21 }} в [http://www.movies-bg.org/ Movies-BG.org] [[Категория:Американски комедии]] [[Категория:Филми от 2006 година]] 484a9zc1f1h2g3ss73y9usfcei08czc 0 90326 12434887 12424318 2024-12-08T14:06:57Z 2403:6200:88A0:12DE:CA53:67B2:4B48:281 12434887 wikitext text/x-wiki {{обработка|разширяване по версията на английски език}} {{друго значение|историческата държава|други значения|Македония}} {{Историческа държава |официално-име-бг = Македония |официално-име = Μακεδονία |символ = |статут = |герб = Vergina Sun WIPO.svg |национален_девиз = |местоположение = Map Macedonia 336 BC-bg.svg |местоположение-лег = Карта на Македония по времето на [[Филип II Македонски|Филип II]] в 336 г. пр. Хр. |начало = 808 |край = 148 г. пр. Хр. |столица = [[Еге]] (808 – 399 г. пр. Хр.),<br>[[Пела]] (399 – 167 г. пр. Хр.) |език = |религия = |площ-общо = |население-оценка = |управление = [[монархия]] |длъжност1 = [[базилевс]] (цар) |управляващ_длъжност1 = [[Каран Македонски]] (пръв) |год_мандат_управляващ_длъжност1 = 808 – 778 г. пр. Хр. |управляващ_длъжност1a = [[Персей Македонски]] (последен) |год_мандат_управляващ_длъжност1a = 179 – 168 г. пр. Хр. |епоха-вид = [[Античност]] |днес_част = {{флагче с име|Гърция}} |бележки = }} '''Македония ''' ({{lang|el|Μακεδονία}}) е името на антично царство,<ref>[http://www.britannica.com/place/Macedonia-ancient-kingdom-Europe www.britannica.com]</ref> възникнало според сведенията на гръцките хронисти през 808 г. пр. Хр. и съществувало до 148 г. пр. Хр. или над 640 години. [[Каран Македонски|Ка̀ран]] (на гръцки: Κάρανος) е първият цар на Древна Македония през 808 – 777 година пр. Хр. Син е на [[Аристодамид]], цар на [[Аргос]]. Основното население са [[Древни македонци|древните македонци]]. Държавата обхваща най-общо територията на днешна [[Егейска Македония]] с главен град [[Пела]]. За кратък период от време укрепва при управлението на [[Филип II Македонски]] и за около 10 години се превръща в мощна световна империя, след като [[Александър Велики]] завладява част от познатия свят, с което слага началото на [[елинизъм|елинистическия период]] в историята на Югоизточна Европа и Изтока. Последният владетел на Древна Македония е [[Персей Македонски]], 179 – 168 г. пр. Хр. След [[Битка при Пидна]] на 22 юни 168 г. пр. Хр. [[Консул (Древен Рим)|консулът]] [[Луций Емилий Павел Македоник]] разгромява Персей. Македония е завладяна и разделена на четири автономни области, плащащи данък на Рим. Държавата престава да съществува през 148 г. пр. Хр. == Региони == {{раздел-мъниче}} Към V век пр. Хр. под Македония се разбират три обособени дяла, като части от областта, а именно [[Горна Македония]], [[Долна Македония]] и Източна Македония, като последната включва завоюваните от древномакедонските царе през VI и V век пр. Хр тракийски области [[Мигдони]]я, [[Крестони]]я и [[Бизалти]]я. * [[География на Древна Македония]] == Бележки == <references/> {{мъниче|Древна Гърция|Егейска Македония}} {{Империи}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|История|Македония|Европа}} [[Категория:Древна Македония| ]] [[Категория:Исторически държави на Балканите|Македония]] ht3izlmm2fd6sqvl874vht8dr2mbjas 0 94595 12435232 12213298 2024-12-08T19:59:36Z Lotroo 6168 12435232 wikitext text/x-wiki {{Скандинавия}} '''Скандинавският полуостров''' е най-големият [[полуостров]] на [[Европа]] с площ, която се изчислява между 750 и 800 хиляди кв. км.<ref>''[https://www.newworldencyclopedia.org/entry/Scandinavian_Peninsula Scandinavian Peninsula]'', New World Encyclopedia</ref> Границата му с континента от [[Ботнически залив|Ботническия залив]] до [[Баренцово море|Баренцево море]] минава по реките [[Кермийоки]] и Тулома. Заобиколен е от [[Балтийско море|Балтийско]], [[Северно море|Северно]], [[Норвежко море|Норвежко]] и Баренцево море. Политически е разделен между [[Швеция]] и [[Норвегия]], но в миналото неведнъж е принадлежал на обща държавна структура. Населението му е около 15,7 милиона души. == Физическа география == === Геоложко минало === Полуостровът е образуван вследствие на [[Тектоника на плочите|тектонски]] натиск от запад на изток, поради което повечето морфоструктури са насочени в тази посока. Тектонските процеси са приключили още преди 570 млн. г. и сега тази част от [[Земна кора|земната кора]] е стабилна, представлявана от т. нар. [[Балтийски щит]]. Впоследствие релефът е дооформен през каледонския тектонски цикъл (490 – 390 млн. г.). Под влияние на дизюнктивните (разломни) процеси, засегнали най-вече западните части, склоновете на [[Скандинавски планини|Скандинавските планини]] на запад са по-стръмни и същевременно са се образували много напречни на основната ос на полуострова разломни линии, [[грабен]]и и [[хорст]]ове.<ref name="фгк">[[Мартин Гловня|Гловня, Мартин]], [[Екатерина Благоева]]. ''Физическа география на континентите''. С., 1989. с. 70</ref> През последното ([[плейстоцен]]ско) [[Ледникова епоха|заледяване]] [[Скандинавия]] е била обхваната почти изцяло от огромен [[ледник]]. От него са останали множество следи, които и до днес определят облика на региона. Редуването на по-студени и по-топли периоди е предизвиквало [[Трансгресия|трансгресии]] и регресии (навлизане и отдръпване на [[Световен икономически форум|океана]]). Така се е образувало праисторическото [[Йолдиево море]], свързано както със Северно, така и с [[Бяло море (Русия)|Бяло море]]. По-късно е било заменено от сладководното [[Анцилово езеро]], последвано от още едно море – [[Литориново море|Литориново]], което е пряк предшественик на днешното Балтийско море. === Брегова линия === Бреговете на полуострова се различават значително в различните части. Източните са по-малко разчленени, по-дълбоки заливи образуват само [[Устие|речните устия]]. В Балтийско море към полуострова принадлежат островите [[Готланд]] и [[Йоланд]], както и [[Оландски острови|Оландските острови]]. Освен тях крайбрежието е осеяно с малки скалисти островчета – шхери. В най-южната част се оформя единственият значителен полуостров – Сконе. Западното (норвежкото) крайбрежие е осеяно с дълбоки, тесни и скалисти заливи, наречени [[фиорд]]и. Образувани са под въздействието на ледници, притежават голяма дълбочина и сурова красота. Най-известни са Ослофиорд, [[Согнефьор|Согнефиорд]], Трондхаймфиорд. Согнефиорд е един от най-дългите фиорди в света – 205 км, а дълбочината му достига до 1308 м.<ref>Майкъл Алаби и др., ''Илюстрована енциклопедия Земята'', София 2013, с. 422</ref> Тук е разположен и големият крайбрежен архипелаг [[Лофотенски острови]]. [[Файл:GaldhøpiggenFromFannaråki.jpg|мини|245x245пкс|Галхьопиген]] === Релеф === Главна релефна форма са [[Скандинавски планини|Скандинавските планини]], които като гръбнак минават по дължина на целия полуостров. Те са средновисоки, силно [[Денудация|денудирани]] и на места с оформени заравнени части, известни с името фиел. Южната половина е по-широка и по-висока. Тук се намира най-високият връх [[Галхьопиген]] (2468 м), както и вторият Глитертин (2462 м). В средата (около 63° с. ш.) планинската верига е пресечена от понижението [[Йемтланд (лен)|Йемтланд]], където минават важни пътища и железопътни линии.<ref name="фгк"/> Най-ниската точка в този район е 586 м. На североизток планината придобива по-подчертан алпийски вид с типични [[Карлинг (геоморфология)|карлинги]] и [[циркус]]и. Тук най-високите върхове са [[Кебнекайсе]] (2123 м) и Сулителма (1914 м). Крайните североизточни разклонения (вече във [[Финландия]]) представляват плата от 300 до 500 м. н. в. Тази планина е с типична асиметрия – стръмни западни склонове и полегати склонове на изток. Скандинавските планини имат сравнително ниска [[снежна граница]], която се спуска все повече на север – от 1800 до 800 м. Известни са множество [[Ледник|ледници]] с обща площ над 5000 кв. км. Най-голям е [[Юстердалсбреен]] (1056 кв. км), след което идва Свартисен (450 кв. км). [[Файл:Scandinavian Peninsula Bul Map.png|ляво|мини|381x381пкс|Физическа карта на Скандинавския полуостров]] В южната част на Скандинавския полуостров се намира Средношведската езерна низина.<ref>''[https://bigenc.ru/geography/text/3667641 Скандинавский полуостров] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210416134048/https://bigenc.ru/geography/text/3667641 |date=2021-04-16 }}'', Большая российская енциклопедия</ref> Някога тя е била залята от морските води и е свързвала Балтийско море с протока Категат. Впоследствие релефът ѝ е оформен от дейността на ледниците, така че днес в нея могат да се видят разнообразни ледникови форми – асиметричните хълмове [[дръмлин]]и, [[Ератик|ератици]] (огромни каменни блокове, довлечени от ледника), подобните на дълги насипи [[ескер]]и. Тектонските сили са образували няколко типични грабена, в които се намират най-големите скандинавски езера. Още по-на юг е заобленото плато [[Смоланд]], чийто най-висок връх Тумтабакен е на 378 м н. в. То има форма на звезда, с център, от който във всички посоки започват дълбоки долини. === Климат === [[Местоположение (география)|Географското положение]] на Скандинавския полуостров отвъд 55-ия [[паралел]] определя суров климат с голяма [[Облак|облачност]], [[Мъгла|мъгли]] и силни [[Вятър|ветрове]]. Все пак той е смекчен от близостта на топлото [[океанско течение]] [[Гълфстрийм]], което оказва голямо въздействие по норвежките брегове. Скандинавските планини обаче възпрепятстват навлизането на влажните въздушни маси на изток и действат като климатична бариера. Ето защо западните склонове са характерни с обилни [[валеж]]и – 1950 мм годишно за град [[Берген]], докато при [[Стокхолм]] са само 550 мм.<ref>''[https://www.weather-atlas.com/en/sweden/stockholm-climate Monthly weather forecast and climate, Stockholm, Sweden]''. Weather Atlas</ref> По подобен начин течението влияе върху температурите – в Берген дори през зимата те остават със средно ниво над нулата (1,7°), докато в Стоххолм са около -3°. В северните части по-голямо значение имат [[Арктика|арктичните]] въздушни маси, които причиняват големи застудявания. Въпреки това, докато [[Ботнически залив|Ботническият залив]] замръзва за 3 – 4 месеца в годината, Гълфстрийм предпазва западните брегове от това явление през цялата година. [[Файл:Glomma Stor-Elvdal.jpg|ляво|мини|235x235пкс|Река Глома]] === Води === Регионът изобилства от водни запаси – реки, езера, блата. Реките в източната част са по-дълги. Те текат в почти права посока по издълбани от ледниците [[Долина|асиметрични долини]] и имат много прагове, ниски [[водопад]]и и [[Бързей|бързеи]]. Неравният терен е довел до образуването на много езера с ледников, долинен и преграден произход. Реките в западната част също са пълноводни, но много по-къси, с по-високи водопади. В северна Швеция най-големите реки са Лулеелв, Торнеелв, Умеелв и Юнган. На юг доминират Далалвен, Кларелвен (която се влива в езерото [[Венерн]] и оттам изтича под името Гьотаелв) и [[Глома (река)|Глома]]. Последната се смята за най-голямата скандинавска река със своите 621 км дължина и пълноводие от 720 куб. м. в секунда. Тук се намира третото по големина европейско езеро Венерн, с площ 5546 кв. км (след [[Ладожко езеро|Ладожкото]] и [[Онежко езеро|Онежкото]] в [[Русия]]). В близост до него са още няколко сравнително големи езера: [[Ветерн]] (1898 кв. км), [[Йелмарен|Хялмарен]] (493 кв. км) и известното със своите острови [[Меларен]] (1184 кв. км).<ref>Anastacia Sampson, ''[https://www.sweden.org.za/lakes-of-sweden.html Lakes of Sweden] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201022220451/https://www.sweden.org.za/lakes-of-sweden.html |date=2020-10-22 }}'', на сайта sweden.org.za</ref> На входа на езерото Меларен се намира шведската столица [[Стокхолм]]. Всички тези езера са [[Криптодепресия|криптодепресии]], с дъно под [[Морско равнище|морското равнище]], което се дължи на дейността на ледниците. Така например Венерн е дълбоко 89 м, а повърхността му е на 44 м над морското равнище. Все пак едно малко езеро в Норвегия, на име [[Хорниндалсватнет]] е не само най-типичната криптодепресия на полуострова, но и най-дълбокото езеро в [[Европа]]. Неговата максимална дълбочина е 514 м, а повърхността му е на 53 м над океана. На второ място е друго норвежко езеро – Мьоса, с дълбочина 445 м. [[Файл:Övre dividal anjajohka.jpg|ляво|мини|235x235пкс|Типичната природа на Норвегия]] === Природа === Климатът на Скандинавския полуостров обуславя основната част от него да бъде заета от [[Умерени иглолистни гори|иглолистни]] и смесени гори – европейската [[тайга]]. В нея преобладават [[бор]], [[смърч]] и редки [[Бреза|брезови]] дървета. Нарича се още бореална гора, която в северната си част се развива върху вечно замръзнала почва ([[Вечна замръзналост|пермафрост]]). Горите са разредени от множество [[Блато|блата]] и малки и големи езера, както и от [[Торфено блато|торфища]]. Само в южните части на Швеция преобладават [[Широколистна гора|широколистните гори]]. Полуостровът е дом на много видове горски животни, пригодени към живот в суровите условия. До средата на ХХ в. природата в региона е била добре съхранена, след което въздействието на хората оказва гибелен ефект. През 80-те години главно от [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] към Скандинавия ветровете пренасят тонове [[серен диоксид]], който придава висока [[Киселинен дъжд|киселинност на дъждовете]]. Те унищожават живота в 80% от реките и езерата на Норвегия, и той още не се е възстановил.<ref>''Илюстрована енциклопедия'' Земята, с. 540</ref> == Държави и население == Полуостровът е поделен между [[Швеция]] и [[Норвегия]], като малки части остават на територията на [[Финландия]] и [[Русия]]. Швеция и Норвегия са [[Конституционна монархия|конституционни монархии]], които за около 90 години са били обединени под общата корона на шведските крале. Швеция е по-голяма (около 450 000 кв. км) и с по-голямо население – 10,3 млн. д. Освен столицата [[Стокхолм]] други големи градове са [[Малмьо]], [[Гьотеборг]], [[Упсала]] и [[Лунд]]. Крал на страната е [[Карл XVI Густаф|Карл XVI Густав]]. Норвегия има площ 385 000 кв. км и население 5,4 млн. д. По-големите градове са на юг – столицата [[Осло]], [[Берген]], [[Ставангер]] и [[Тронхайм|Трондхайм]] на по на север. Крал е [[Харалд V]]. [[Файл:The Kalmar Union at the beginning of the 16 Century.PNG|мини|Калмарската уния]] == История == В [[древност]]та [[Скандинавия]] е населена с племена с [[Германи|германски]] произход, някои от които оказват значително влияние върху хода на историята – [[кимври]]те и [[тевтони]]те, [[готи]]те, а в по-късни времена [[викинги]]те. В края на VІІІ в. започва епохата на тези жестоки завоеватели, чиито набези опустошават бреговете и реките на цяла Европа. Постепенно се формират три кралства – Дания, Швеция и Норвегия. От 1397 до 1523 г. те образуват федеративен съюз под егидата на датските крале (първоначално на [[Маргарета I Датска|Маргарета I]]), наречен [[Калмарска уния]].<ref>T. K. Derry, ''[https://archive.org/stream/historyofscandin00derr#page/68/mode/2up A history of Scandinavia. Norway, Sweden, Denmark, Finland, and Iceland]'', Minneapolis 1979, pp. 69 – 78</ref> Съвместното съществуване е съпътствано от остри конфликти, най-вече между шведи и датчани. Напускането на Швеция не разрушава [[Дания-Норвегия|съюза на Дания с Норвегия]] и той оцелява до 1814 г. От началото на ХVІ до началото на ХVІІІ в. се водят серия шведско-датски войни (част от т. нар. [[Северни войни]]), в които надмощието постепенно преминава на страната на шведите. По времето на [[Карл X]], през 1658 г. те отнемат на Дания последните владения на Скандинавския полуостров, ако не се брои Норвегия, но тя е със статут на отделно кралство. От този момент се оформят граници, които и до днес не са променени съществено. От 1814 до 1905 г. Швеция влиза в династичен съюз с Норвегия. През ХХ в. [[Жизнен стандарт|стандартът на живот]] на скандинавските страни осезателно се подобрява. Често на власт са [[Социалдемокрация|социалдемократически партии]], които създават социален модел, прочул се по целия свят – с големи привилегии на работниците в областта на пенсионните, здравните и образователните услуги. Швеция и Норвегия стават еталон за добре уредени и богати държави, притегателно място за много [[Емиграция|емигранти]]. == Бележки == <references /> [[Категория:Полуострови]] [[Категория:География на Европа]] qf381oqzupuu6f1h2suy4stxe2z625o 0 94777 12434996 12203720 2024-12-08T16:50:55Z Sijorl49 259021 Правопис, кавички 12434996 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Ротари|Ротари (пояснение)}} {{организация|Ротари}} '''Ротари Интернешънъл''' ({{lang|en|Rotary International}}), или само '''Ротари''', е доброволческа, хуманитарна и [[неправителствена организация]] с нестопанска цел със седалище в [[Еванстън]], окръг [[Кук (окръг)|Кук]], щата [[Илинойс]], [[САЩ]]. Включва разпръснати по целия свят клубове, известни като '''Ротари клубове'''. В света има повече от 32 000 клуба в повече от 200 страни с над 1,2 милиона членове. Членовете на Ротари клубовете са известни като '''ротарианци'''. Декларираната цел на организацията е да събира на едно място лидери, които доброволно да отдават времето и уменията си, за да служат на своите общности и света. Членовете обикновено се срещат седмично за закуска, обяд или вечеря, което е както социално мероприятие, така и възможност за осъществяване целите на организацията. Ротари не е свързана по никакъв начин с религиозните и с политическите убеждения на своите членове. Декларирайки, че насърчавайки хуманизма и почтеността във взаимоотношенията между хората, Ротари се обявява за зачитане на личната свобода на всеки човек. Затова тя е преследвана от тоталитарните и недемократичните режими по света, като се радва на добър прием във всички демократични, и особено [[либерализъм|либерални]] общества. == Мото == Най-известното [[мото]] на Ротари е „Service above Self“ – „За безкористна слу­жба“. == Философия == Заявените цели на Ротари са да насърчава и развива идеала за служба на обществото, като основа на достойно начинание, и в частност да насърчава и възпитава: # Създаването на познанства като възможност да бъдеш полезен и служиш; # Високи етически норми в бизнеса и професията, признаване значимостта на всяко полезно занятие, както и стремежа на всеки ротарианец да защитава името на своята професия и да служи на обществото; # Прилагането на практика на идеала за служба в личния живот, бизнеса и обществения живот на всеки ротарианец. # Международното разбирателство, добрата воля и мира чрез приятелство на бизнесмени и професионалисти от цял свят, обединени от идеала за служба на обществото. Тези цели впоследствие залягат в основата на „Ротарианския четиристранен тест“, който се използва, за да се установи дали планувано мероприятие съдържа ротариански дух. Тестът е създаден от ротарианеца и предприемач Хърбърт Дж. Тейлър през 1932 по време на [[Голямата депресия]], като съвкупност от указания за съживяване на бизнеса, и е възприет, като етичен стандарт от Ротари през 1942. Преведен е на повече от 100 езика и до днес се смята за етичен стандарт в бизнес управлението. * Това ли е истината? * Справедливо ли е спрямо всички, които засяга? * Ще създаде ли това добронамереност и по-добри приятелства? * Ще бъде ли от полза за всички, които засяга? == История == Първият Ротари клуб е създаден през 1905 в [[Чикаго]], ([[САЩ]]) от адвоката [[Пол Харис]]. На [[23 февруари]] Пол Харис провежда среща с трима свои приятели, за да обсъди една идея. На срещата присъстват: Сил­ве­с­тър Ший­л, тръговец на въглища, Гу­с­та­вус Е. Ло­ер, ми­нен ин­же­нер и Хи­рам Шо­ри от ши­ва­ш­кия би­з­нес. Те избират името Ротари ({{lang|en|rotary}} – въртящ се, ротационен), защото решават сед­ми­ч­ни­те сбир­ки да ста­ват в различните офиси на членовете, като се ре­ду­ват.<ref>{{Citation |title=www.monitor.bg |url=http://www.monitor.bg/article?id=233559 |accessdate=2010-07-10 |archivedate=2012-02-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120205163406/http://www.monitor.bg/article?id=233559 }}</ref> През [[1910]] го­ди­на Ро­та­ри сви­к­ва пър­вия си кон­г­рес в Чи­ка­го и ше­с­т­на­де­сет­те съществуващи тогава клу­ба се обе­ди­ня­ват в Национална асоциация на Ротари клубовете. През същата година е чартиран клубът в [[Уинипег]], [[Канада]], който е първият Ротари клуб извън САЩ.<ref>Wikle, Thomas A. „International Expansion of the American-Style Service Club“, ''Journal of American Culture'' Summer 1999, Vol. 22, Issue 2, p45</ref> Първият клуб извън [[Северна Америка]] е създаден през 1911 в [[Дъблин]], [[Ирландия]]. Пър­ви­ят Ро­та­ри клуб в стра­на, в ко­я­то не се го­во­ри английски, е сфор­ми­ран през [[1916]] го­ди­на в [[Хавана]], [[Куба]]. През 1912 на конгреса в Минесота, поради международния ѝ характер, организацията се преименува на Международна асоциация на Ротари клубовете, а през 1922 името и е съкратено на Rotary International. До 1925 Ротари се разраства до 200 клуба с повече от 20 000 членове. По време на [[Втората световна война]] много от клубовете се разпускат, а членовете им взимат участие в подпомагане на жертвите от войната. Ротари е в основата на създаването на [[ЮНЕСКО]] и [[Организация на обединените нации|ООН]].<ref>[http://www.rotary.org/aboutrotary/history/goingglobal.html Rotary Goes Global] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080723225133/http://www.rotary.org/aboutrotary/history/goingglobal.html |date=2008-07-23 }} Посетен на 18 юли 2007.</ref> Ротарианските клубове в страните от [[Източна Европа]] под комунистическия режим са разформировани в периода от 1945 до 1989. През 1989 се създават клубове в Унгария и Румъния, а през 1990 – в бившия [[Съветски съюз]]. == Организация и администрация == За да осъществява своите цели, Ротари като организация се състои от клубове, формално обединени в дистрикти ({{lang|en|district}} – „област“) на териториален принцип и международни нива. Ротарианците са членове на своите клубове. Клубовете се чартират от глобалната организация Rotary International разположена [[Еванстън]], предградие на [[Чикаго]]. Заради административни причини повече от 32 000-те клуба по света са групирани в 529 дистрикта, а дистриктите в 34 зони. === Ниво клуб === Всеки клуб избира от активните членове своите [[клубни офицери]] за срок една година. Ролята на клубните офицери е да служат, а не да управляват. Клубовете се ползват със значителна автономия в рамката на конституцията на Rotary International. Управляващото тяло на клуба е борда на директорите, който се състои от елект-президент, вицепрезидент, секретар на клуба и ковчежник, паст президент, избирани според конституцията и правилника на клуба. Непосредственият паст-президент (бивш президент) е член на борда. Президентът на клуба определя председатели на комисиите по петте основни дейности в клуба – клубна дейност, професионална дейност, обществена дейност, международна дейност и работа с новите поколения. === Ниво дистрикт === Дистрикт-гуверньорът, който е офицер на Rotary International и представител на борда на директорите на Rotary International, ръководи дистриктите. Гуверньорът се предлага от клубовете в дистрикта и се избира на годишното събрание на клубовете, провеждано всяка година в различна страна. За да му помагат в дейността, дистрикт-гуверньорът определя асистент-гуверньори от ротарианците в дистрикта. === Ниво зона === Приблизително 15 Ротари дистрикта образуват зона. Директорът на зона, който е член на борда на директорите на РИ, оглавява две зони. Директорът на зона се предлага от клубовете и се избира на годишното събрание за две последователни години. == Известни ротарианци == === Короновани особи === датският принц Аксел (РК Копенхаген); белгийският крал Алберт I (РК Брюксел); белгийският крал Бодуен I (почетен член на РК Брюксел); нидерландският принц Бернхард; шведският крал Карл XVI Густав (РК Стокхолм); мароканският крал Хасан II (РК Рабат); Единбургският херцог принц Филип (почетен член на РК Уиндзор, Англия); принцът на Монако Рение III (почетен президент на РК Монако, Монако); Уиндзорският херцог Едуард VIII (почетен член на два РК в Канада) === Политици === Асгейр Асгейрсон, президент на Исландия (РК Рейкявик); Едуард Бенеш, президент на Чехословакия (РК Прага, Чехословакия); Алсино Кардозо, държавен секретар на Португалия (РК Порто Доуро); Мишел Дебре, френски външен министър и министър на финансите (РК Амбоаз, Франция); Хорхе Фидел Дурон, министър на външните работи на Хондурас (РК Тегусигалпа); Ханс-Дитрих Геншер, министър на външните работи на ФРГ (РК Бон Зюд-бад-годесберг); Збигнев Гертих, полски посланик във Великобритания (РК Лондон); д-р Лоренцо Гереро Гутиерез, президент на Никарагуа (РК Гранада), Стайнгримур Хермансон, министър-председател на Исландия (РК Рейкявик); Сидни Холанд, министър-председател на Нова Зеландия (РК Кристчърч); Абдула Халил, министър-председател на Судан (РК Хартум); Чунг Юл Ким, министър-председател на Южна Корея (РК Ханянг); Карл Кобелт, президент на Швейцария (РК Сент Гален); Ян Масарик, външен министър на Чехословакия (РК Прага); Чезаре Мерцагора, председател на сената на Италия (РК Милано); Нереу Рамос, президент на Бразилия (РК Флорианополис); Бхичай Ратакул, външен министър на Тайланд (бивш президент на Rotary International); генерал Карлос Ромуло, президент на Филипините (РК Манила; бивш вицепрезидент на Rotary International); Волфганг Шаленберг, австрийски посланик във Франция (РК Виена); Валтер Шел, президент на ФРГ (РК Бон ам Райн); Чанг Сун Ю, министър-председател на Южна Корея (РК Ханянг); Невил Чембърлейн, министър-председател на Великобритания; сър Уинстън Чърчил, министър-председател на Великобритания; генерал Аугусто Пиночет (почетен член на РК Сантяго); Маргарет Тачър, министър-председател на Великобритания; Никола Саркози, настоящият президент на Франция (РК Ньой, Франция); Патрик Олие, консервативен депутат, говорител на френския парламент (РК Рюей-Малмезон, Франция); Шуи-биан Чен, 10-и президент на Тайван; Франко Караро, министър на туризма на Италия (РК Рим). === Президенти на САЩ === Уудроу Уилсън, 28-и президент (РК Бирмингам, щат Алабама); Уорън Хардинг, 29-и президент (РК Вашингтон); Калвин Кулидж, 30-и президент; Хърбърт Хувър, 31-ви президент; Франклин Д. Рузвелт, 32-ри президент (почетен член на РК Олбъни); Хари Труман, 33-ти президент; Дуайт Д. Айзенхауер, 34-ти президент (почетен член на РК Абилен, щат Канзас, 1942 г. и на РК Гетисбърг, щат Пенсилвания, 1952 г.); Джон Ф. Кенеди, 35-и президент (РК Хианис, щат Масачузетс); Ричард Никсън, 37-и президент; Джералд Форд, 38-и президент; Джими Картър, 39-и президент; Роналд Рейгън, 40-и президент (РК Пасифик палисейдиз, щат Калифорния); Джордж У. Буш, експрезидентът (РК Вашингтон; званието му е връчено на церемония в Белия дом на 2 юли 2001 г.) === Политици от САЩ === Уилиам Фулбрайт, сенатор от щат Арканзас (РК Фейтвил, Арканзас); Джон Ошбърн, консервативен сенатор от щат Калифорния; Джеси Хелмс, сенатор от щат Северна Каролина === Бизнесмени === Прескът Буш, американски бизнесмен; Макс Коантро, производител на ликьора „Коантро“ (РК Париж); Режиро Хатори, президент на фирмата „Сейко“ (РК Токио Гинза, Япония); Коносуке Мацушита, президент на „Мацушита илектрик къмпъни“ (РК Осака, Япония); Киоши Сейке, японски архитект (РК Токио-Мегуро, Япония) === Военни === генерал Джон Дж. Пършинг, американски военачалник от I световна война (почетен член на РК Линкълн, щат Небраска); армейски генерал Дъглас МакАртър, американски военачалник от II световна война (почетен член на РК Токио, Япония); маршал Карл-Густав Манерхайм (почетен член на РК Хелзинки от 1934 г. до смъртта си през 1951 г.) === Учени === [[Артър Холи Комптън]], нобелов лауреат по физика за 1927 г. (РК Сейн Луис, САЩ); Ко Хирасава, японски учен анатом и ректор на университета „Киото“ (РК Киото Ийст, Япония); Жан Льоклан, френски учен египтолог (РК Париж); [[Гулиелмо Маркони]], изобретател на радиото, нобелов лауреат по физика за 1909 г. (РК Болоня, Италия); Кенджиро Шода, ректор на университета „Осака“ (РК Осака, Япония); [[Томас Едисън|Томас А. Едисън]], световноизвестен изобретател (почетен член на РК Ориндж, Ню Йорк); д-р [[Алберт Швайцер]], физик и философ, нобелов лауреат за мир (почетен член на РК Пасау, Германия); [[Вернер фон Браун]], родоначалник на ракетостроенето (РК Хънтсвил, щат Алабама и РК Ел Пасо, щат Тексас) === Дейци на литературата, изкуството и киното === Хосе Белони, скулптор (РК Монтевидео, Уругвай); Джон Бригс, английски пианист (РК Бингли, Великобритания); Хосе Вайреда Канадел, испански художник (РК Герона); Роже Шаплен-Миди, френски художник (РК Париж); Сесил Б. дьо Мил, филмов режисьор (РК Холивуд, Калифорния, САЩ); Морис Денюзиер, френски писател (РК Витри-сюд-ист, Париж); Едгар Гест, американски поет и журналист (РК Детройт, Мичиган); Франц Лехар, австрийски композитор (РК Виена); Томас Ман, немски писател, нобелов лауреат за литература през 1929 г. (РК Мюнхен); Хуан Абело Прат, испански художник (РК Барселона Кондал); Джеймз Райли, американски поет (РК Индианаполис, щат Индиана); Зигмунд Ромбърг, американски композитор (РК Ню Йорк); Ян Сибелиус, финландски композитор (РК Хелзинки); Уолт Дисни (почетен член на РК „Палм Спрингс“, Калифорния, САЩ); Хю Уолтърс, английски писател фантаст === Изследователи и откриватели === Франк Борман, американски астронавт (РК Спейс сентр, Хюстън, Тексас); адмирал Ричард Бирд, арктически изследовател (РК Уинчестър, САЩ); Орвил Райт (САЩ), един от пионерите на авиацията; Гордън Купър, американски астронавт (РК Спейс сентър, Хюстън, Тексас); Нийл Армстронг, американски астронавт, първият човек, стъпил на Луната (РК Уапаконета, Охайо, САЩ); Тур Хайердал, океанограф (почетен член на РК Ларвик, Норвегия); Чарлс Линдберг (САЩ), първият човек, прелетял над Атлантическия океан; Алън Шепърд, първият американски астронавт; Алън Б. Шепърд мл., американски астронавт (почетен член на РК Дери, Ню Хампшър, САЩ); Л. Гордън Купър, американски астронавт (почетен член на РК Спейс сентър, Хюстън, САЩ) === Духовници и богослови === пастор д-р Норман Винсънт Пийл, висш служител на Колегиалната реформирана протестантска холандска църква на гр. Ню Йорк и автор на световноизвестната книга „Силата на положителното мислене“ (РК Ню Йорк); Ханс Кюнг, богослов (РК Ройтлинген-Тюбинген, Германия); Спенсър У. Къмбъл, 12-и председател на Църквата на светиите на Иисус Христос от последните дни; == История на ротарианството в България == Първият Ротари клуб в България е основан в [[София]] на [[22 април]] [[1933]] г., а 3 години по-късно е удостоверен ({{lang|en|charted}} – „присъдена му е харта, сиреч удостоверение“) Ротари клуб и в [[Русе]]. Следва чартирането на Ротари клуб в Бургас, във Варна, в Пловдив и Плевен. По време на [[Втората световна война]] Ротари клубовете в [[Царство България]] са забранени със [[Закон за защита на нацията|Закона за защита на нацията]] (ДВ, бр. 16 от 23 януари 1941 г.) и са разпуснати като [[тайно общество]]. През 1951 г. организацията отново е забранена от болшевизираните комунисти в [[НРБ]]. Ротарианството е възстановено през [[1990]] г., след като демократичните промени вече позволяват това. Към края на 2008 г. в България има 80 Ротари клуба с над 2200 ротарианци. Към 1 юли 2016 година в [[Дистрикт 2482]] България има 86 [http://rotary-bulgaria.org/клубове ротари клуба]. == Програми на Ротари == В световен мащаб Ротари спонсорира следните 9 програми: * Rotary Community Corps – Ротари обществен корпус * Rotary Volunteers – Ротари доброволци * World Community Service – Международна служба в полза на обществото * Youth Exchange – програма за младежки обмен * [[Интеракт|Interact]] – програма на ротари за млади лидери на възраст от 12 до 18 години * [[Ротаракт|Rotaract]] – програма на ротари за млади лидери на възраст от 18 до 30 години * Rotary Youth Leadership Awards * Open World Program * Rotary Friendship Exchange – Програма за приятелски размен == Ротари клубове в България == В [[България]] съществуват Ротари клубове със следните имена: {| class="wikitable" |Айтос |Карнобат |Свиленград |- |Асеновград |Козлодуй – Аугуста |Свищов |- |Балчик |Кърджали |Севлиево |- |Банско – Разлог |Кюстендил |Силистра |- |Берковица |Ловеч |Сливен |- |Благоевград |Момчилград |Смолян |- |Благоевград – Център |Монтана |Созопол |- |Ботевград |Несебър |София |- |Бургас |Нова Загора |София – Балкан |- |Бургас – Пиргос |Пазарджик |София – Витоша |- |Бургас Приморие |Пазарджик-Бесапара |София – Интернешънъл |- |Варна |Панагюрище |[[Ротари клуб София-Сердика|София – Сердика]] |- |Варна – Галатея |Перник |София – Сити |- |Варна-Евксиноград |Петрич |София – Средец |- |Велико Търново |Пирдоп |София – Тангра |- |Велинград |Плевен – Центрум |София – Център |- |Видин |Пловдив |Стара Загора |- |Враца |[[Ротари клуб Пловдив Пълдин|Пловдив-Пълдин]] |Троян |- |Габрово |Пловдив-Филипопол |Тутракан |- |Гоце Делчев |Поморие |Търговище |- |Горна Оряховица – Лясковец |Попово |Харманли |- |Димитровград |Провадия |Хасково |- |Добрич |Мездра |Хасково – Аида |- |Дупница |Раднево |Царево |- |Елена |Разград |Червен бряг |- |Златоград |Русе |Шумен |- |Каварна |Русе – Дунав |Ямбол |- |Казанлък |Самоков | |- |Карлово |Сандански | |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.rotary.org Rotary International official website] * [http://www.rotary-bulgaria.org Ротари Дистрикт 2482 – България] * [http://www.rotary.bg/bg/ Ротари в България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080224052714/http://www.rotary.bg/bg/ |date=2008-02-24 }} {{нормативен контрол}} [[Категория:Ротари| ]] [[Категория:Организации в САЩ]] [[Категория:Илинойс]] [[Категория:Доброволчески организации]] [[Категория:Основани в САЩ през 1905 година]] 7eeapp5n0vfa1u2ydbu6ub214mab3m2 0 95784 12435491 12426827 2024-12-09T07:36:46Z 77.85.41.234 12435491 wikitext text/x-wiki {{без източници}} ДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙДЕЯН КАПРЕЛОВ Е ГЕЙ [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)| ]] f6siw8nyms7657srn720fomlrugtpw8 12435492 12435491 2024-12-09T07:37:12Z OrangKalideres 333433 Премахната редакция на [[Special:Contributions/77.85.41.234|77.85.41.234]] ([[User talk:77.85.41.234|б.]]), към версия на 188.254.232.4: [[Уикипедия:Вандализъм|Вандализъм]] 12435492 wikitext text/x-wiki {{без източници}} '''Непълен списък с бивши футболисти на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]'''. Представени са българските футболисти с над 100 (в периода до 1985) или 50 (след 1985) официални мача или 20 гола или национални състезатели, чужденците с поне 1 официален мач и отборите на петдесетилетието и на шестдесетгодишнината. == Български футболисти играли за ЦСКА == {| class="wikitable sortable" style="text-align: center;" |- ! Име !! Сезони в ЦСКА !! Мачове в А група !! Голове |- | [[Нако Чакмаков]] || 1948 – 1949 || 8 || 1 |- | [[Борислав Футеков]] || 1948 – 1949 || 6 || 0 |- | [[Кирил Богданов]] || 1948 – 1949 || 10 || 3 |- | [[Никола Алексиев (футболист)|Никола Алексиев]] || 1948 – 1949 || 14 || 0 |- | [[Никола Божилов]] || 1948 – 1949 || 12 || 2 |- | [[Стойне Минев]] || 1948 – 1950 || 21 || 3 |- | [[Стефан Геренски]] || 1948 – 1954 || 70 || 1 |- | [[Георги Цветков (футболист)|Георги Цветков]] || 1948 – 1957 || 101 || 1 |- | [[Стефан Т. Стефанов]] || 1948 – 1959 || 125 || 35 |- | [[Стефан Божков]] || 1948 – 1960 || 202 || 45 |- | [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] || 1948 – 1960 || 208 || 87 |- | [[Манол Манолов]] || 1948 – 1962 || 239 || 8 |- | [[Гаврил Стоянов]] || 1949 – 1960 || 168 || 3 |- | [[Крум Янев]] || 1950 – 1960 || 157 || 50 |- | [[Панайот Панайотов (футболист)|Панайот Панайотов]] || 1950 – 1964 || 294 || 68 |- | [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]] || 1950 – 1967 || 304 || 90 |- | [[Георги Енишейнов]] || 1951 – 1960 || 146 || 3 |- | [[Кирил Ракаров]] || 1952 – 1964 || 190 || 10 |- | [[Георги Димитров (Червения)]] || 1955 – 1959 || 83 || 26 |- | [[Георги Найденов (футболист)|Георги Найденов]] || 1955 – 1965 || 176 || 0 |- | [[Никола Ковачев (футболист)|Никола Ковачев]] || 1957 – 1966 || 174 || 13 |- | [[Панталей Димитров (футболист)|Панталей Димитров]] || 1958 – 1965 || 128 || 4 |- | [[Никола Цанев]] || 1958 – 1970 || 238 || 118 |- | [[Иван Ранков]] || 1960 – 1965 || 114 || 29 |- | [[Димитър Якимов]] || 1960 – 1976 || 287 || 141 |- | [[Васил Романов]] || 1960 – 1967 || 114 || 14 |- | [[Борис Гаганелов]] || 1960 – 1974 || 350 || 2 |- | [[Борис Станков]] || 1961 – 1971 || 184 || 9 |- | [[Стоян Йорданов]] || 1961 – 1977 || 241 || 0 |- | [[Христо Маринчев]] || 1963 – 1970 || 174 || 2 |- | [[Кирил Станков]] || 1963 – 1977 || 213 || 3 |- | [[Иван Василев - Катила|Иван Василев]] || 1964 – 1968 || 117 || 3 |- | [[Аспарух Никодимов]] || 1964 – 1975 || 296 || 58 |- | [[Йордан Филипов]] || 1965 – 1986 || 180 || 0 |- | [[Иван Зафиров]] || 1965 – 1981 || 340 ||4 |- | [[Димитър Марашлиев]] || 1966 – 1976 || 244 || 73 |- | [[Цветан Атанасов]] || 1966 – 1976 || 231 || 36 |- | [[Димитър Пенев]] || 1967 – 1977 || 329 || 24 |- | [[Петър Жеков]] || 1968 – 1975 || 184 || 144 |- | [[Георги Денев]] || 1969 – 1978 || 227 || 68 |- | [[Божил Колев]] || 1970 – 1979 || 254 || 63 |- | [[Стоил Трънков]] || 1971 – 1975 || 48 || 12 |- | [[Борислав Средков]] || 1971 – 1979 || 150 || 12 |- | [[Стефан Михайлов (футболист)|Стефан Михайлов]] || 1972 – 1975 || 79 || 27 |- | [[Цоньо Василев]] || 1973 – 1978 || 199 || 4 |- | [[Иван Методиев (футболист)|Иван Методиев]] || 1974 – 1980 || 78 || 6 |- | [[Ангел Рангелов]] || 1975 – 1981 || 123 || 1 |- | [[Цветан Йончев]] || 1975 – 1985 || 234 || 54 |- | [[Пламен Марков (футболист)|Пламен Марков]] || 1975 – 1985 || 235 || 37 |- | [[Спас Джевизов]] || 1976 – 1984 || 205 || 96 |- | [[Георги Илиев - Майкъла]] || 1976 – 1978, 1980 – 1984 || 109 || 4 |- | [[Георги Димитров (футболист)|Георги Димитров – Джеки]] || 1977 – 1986 || 246 || 32 |- | [[Георги Велинов]] || 1978 – 1987, 1991 – 1993 || 285 || 0 |- | [[Георги Славков]] || 1979 – 1980, 1982 – 1986 || 101 || 48 |- | [[Васил Тинчев]] || 1979 – 1985 || 100 || 1 |- | [[Методи Томанов]] || 1979 – 1986 || 53 || 0 |- | [[Ружин Керимов]] || 1980 – 1986 || 127 || 10 |- | [[Радослав Здравков]] || 1980 – 1986 || 165 || 48 |- | [[Стойчо Младенов]] || 1980 – 1986 || 158 || 80 |- | [[Красимир Безински]] || 1981 – 1989, 1991 – 1993 || 245 || 12 |- | [[Недялко Младенов]] || 1982 – 1987 || 129 || 0 |- | [[Лъчезар Танев]] || 1983 – 1987, 1990 – 1994 || 166 || 61 |- | [[Христо Стоичков]] || 1984 – 1990, 1997 – 1998 || 123 || 83 |- | [[Любослав Пенев]] || 1984 – 1989, 2002 – 2003 ||123||88 |- | [[Емил Костадинов]] || 1984 – 1990, 1997 – 1998 || 135 || 43 |- | [[Костадин Янчев (футболист)|Костадин Янчев]] || 1984 – 1991, 1993 – 1995 || 176 || 13 |- | [[Ивайло Киров]] || 1984 – 1994 || 196 || 38 |- | [[Сашо Борисов]] || 1986 – 1988 || 49 || 0 |- | [[Петър Витанов]] || 1987 – 1990 || 67|| 10 |- | [[Дончо Донев]] || 1987 – 1991 || 67|| 10 |- | [[Пламен Гетов]] || 1988 || 11 || 8 |- | [[Илия Вълов]] || 1988 – 1990 || 68 || 0 |- | [[Георги Георгиев (футболист|Георги Георгиев]] || 1988 – 1991, 1996 || 90 || 21 |- | [[Трифон Иванов]] || 1988 – 1992, 1994 – 1995, 1997 – 1998 || 86 ||10 |- | [[Стойчо Стоилов]] || 1990 – 1995 || 54 || 6 |- | [[Анатоли Нанков]] || 1990 – 1997 ||151||11 |- | [[Йордан Лечков]] || 1991 – 1992, 2002 – 2003 ||54||22 |- | [[Росен Кирилов]] || 1991 – 1996 || 61 || 3 |- | [[Ивайло Андонов]] || 1991 – 1998 || 138 ||84 |- | [[Кирил Метков]] || 1992 – 1993 || 41 || 27 |- | [[Христо Коилов]] || 1992 – 1995 || 68 || 11 |- | [[Петър Михтарски]] || 1994 – 1996 || 46 || 33 |- | [[Илиан Киряков]] || 1994 – 1995 || 20 || 1 |- | [[Георги Донков]] || 1995 – 1996 || 22 || 5 |- | [[Здравко Лазаров]] || 1995 – 1996, 2008 – 2009 ||23||2 |- | [[Милен Петков]] || 1995 – 1999 || 116 || 16 |- | [[Адалберт Зафиров]] || 1995 – 1998, 1998 – 1999, 2003 – 2004 || 62 || 6 |- | [[Галин Иванов (р. 1975)|Галин Иванов]] || 1995 – 1997, 1999 – 2003 ||102||4 |- | [[Методи Деянов]] || 1995 – 2003 ||145||24 |- | [[Стилиян Петров]] || 1996 – 1999 || 43 || 3 |- | [[Мартин Петров]] || 1996 – 1998, 2013 – 2014 || 47 ||3 |- | [[Костадин Видолов]] || 1996, 2000 – 2001 || 36 ||9 |- | [[Димитър Иванов (футболист)|Димитър Иванов]] || 1996 – 1997, 1999 – 2000 ||51||18 |- | [[Бончо Генчев]] || 1997 – 1998 || 32 || 20 |- | [[Емил Кременлиев]] || 1997 – 2002 || 90 || 1 |- | [[Владимир Манчев]] || 1997 – 2002, 2008 – 2009 ||95||46 |- | [[Красимир Чомаков]] || 1998 – 2000 || 63 ||10 |- | [[Димитър Бербатов]] || 1998 – 2001 || 50 || 26 |- | [[Ивайло Иванов (футболист)|Ивайло Иванов]] || 1998 – 2004 || 59 || 0 |- | [[Александър Томаш]] || 1998 – 2004 || 122 || 2 |- | [[Георги Антонов (футболист)|Георги Антонов]] || 1999 – 2003 ||87|| 2 |- | [[Тодор Янчев]] || 2000 – 2005, 2007 – 2012, 2013 – 2014 || 288 || 20 |- | [[Христо Янев]] || 2000 – 2006, 2012 ||148||54 |- | [[Светослав Петров (р.1978)|Светослав Петров]] || 2000 – 2005, 2009 – 2010 ||123||12 |- | [[Емил Гъргоров]] || 2002 – 2006, 2008, 2011, 2013 – 2014 ||142||60 |- | [[Велизар Димитров]] || 2002 – 2008 ||115||36 |- | [[Стоян Колев]] || 2002 – 2004, 2013 – 2016 || 72 || 0 |- | [[Стойко Сакалиев]] || 2003 – 2004, 2005 – 2007 ||47||23 |- | [[Йордан Тодоров]] || 2003 – 2009 ||183||25 |- | [[Валентин Илиев]] || 2004 – 2008, 2013 – 2015 || 119 || 12 |- | [[Иван Иванов (футболист)|Иван Иванов]] || 2004 – 2007, 2008 – 2010 || 53 ||6 |- | [[Костадин Хазуров]] || 2004 – 2005, 2015 – 2016 || 52 || 42 |- | [[Илко Пиргов]] || 2005 – 2008 || 16 || 0 |- | [[Георги Илиев (футболист)|Георги Илиев]] || 2005 – 2008 ||56||3 |- | [[Александър Тунчев]] || 2006 – 2008, 2014 – 2015 || 91 || 15 |- | [[Ивайло Петров (футболист)|Ивайло Петров]] || 2006 – 2008, 2009 || 75 || 1 |- | [[Кирил Котев]] || 2006 – 2009 ||83|| 6 |- | [[Георги Чиликов]] || 2007 || 12 || 3 |- | [[Павел Виданов]] || 2007 – 2008, 2008 – 2010, 2011 || 55 || 0 |- | [[Иван Караджов (футболист)|Иван Караджов]] || 2008 – 2011 || 38 || 0 |- | [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]] || 2009 – 2010, 2014 – 2015 || 35 || 11 |- | [[Спас Делев]] || 2009 – 2011, 2013 || 79 || 23 |- | [[Костадин Стоянов]] || 2009 – 2013 || 65 || 3 |- | [[Апостол Попов (футболист)|Апостол Попов]] || 2009 – 2015 || 116 || 4 |- | [[Борис Галчев]] || 2010 – 2012, 2014 – 2016 || 119 || 21 |- | [[Иван Бандаловски]] || 2010 – 2013 || 64 || 3 |- | [[Антон Карачанаков]] || 2011 – 2014 || 52 || 13 |- | [[Мартин Камбуров]] || 2013, 2014 || 10 || 3 |- | [[Ивайло Чочев]] || 2013 – 2014 || 45 || 7 |- | [[Венцислав Василев (футболист)|Венцислав Василев]] || 2013 – 2014 || 51 || 4 |- | [[Божидар Чорбаджийски]] || 2013 – 2020 || 117 || 8 |- | [[Преслав Йорданов]] || 2015 – 2016 || 27 || 26 |- | [[Валентин Антов]] || 2015 – 2020 || 59 || 3 |- | [[Антон Недялков]] || 2016 – 2017 || 53 || 0 |- | [[Александър Дюлгеров]] || 2016 – 2018 || 41 || 1 |- | [[Кирил Десподов]] || 2016 – 2018 || 71 || 20 |- | [[Станислав Манолев]] || 2016 – 2018 || 65 || 5 |- | [[Георги Китанов (футболист, р. 1995)|Георги Китанов]] || 2016 – 2019 || 38 || 0 |- | [[Пламен Гълъбов]] || 2016 – 2022 || 46 || 1 |- | [[Кристиян Малинов]] || 2016 – 2020 || 129 || 6 |- | [[Николай Бодуров]] || 2017 – 2020 || 95 || 4 |- | [[Петър Занев]] || 2019 – 2021 || 60 || 1 |- | [[Георги Йомов]] || 2020 – 2023 || 55 || 8 |- | [[Калоян Кръстев]] || 2021 – 2023 || 22 || 0 |- | [[Асен Дончев]] || 2020 – 2024 || 22 || 1 |- | [[Симеон Александров]] || 2022 – 2024 || 1 || 0 |} == Чуждестранни футболисти играли за ЦСКА == {| class="wikitable sortable" style="text-align: center;" |- ! Държава !! Име !! Сезони в ЦСКА !! Мачове в А ПФГ !! Голове |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] || [[Бернардо Редин]] || 1990 – 1991 || 13 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] || [[Карлос Пимиенто]] || 1990 – 1991 || 7 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Северна Македония|1994}} [[Северна Македония|Македония]] || [[Бобан Бабунски]] || 1992 – 1994 || 31 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Северна Македония|1994}} [[Северна Македония|Македония]] || [[Саша Чирич]] || 1993 – 1994 || 14 || 8 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Северна Македония|1995}} [[Северна Македония|Македония]] || [[Люпчо Марковски]] || 1993 – 1995 || 46 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Армения}} [[Армения]] || [[Расмик Григорян]] || 1994 – 1995 || 14 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Северна Македония}} [[Северна Македония|Македония]] || [[Ристе Милосавов]] || 1995 – 1997 || 40 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Северна Македония}} [[Северна Македония|Македония]] || [[Илия Найдоски]] || 1995 – 1996 || 10 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Кабо Верде}} [[Кабо Верде]] {{br}} {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Анселмо Жаир]] || 1996 – 1997 || 6 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] || [[Божо Джуркович]] || 1997 – 1998 || 13 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] || [[Ненад Лукич]] || 1998 – 1999, 2001 – 2002 || 31 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Украйна}} [[Украйна]] || [[Игор Харковченко]] || 1998 – 1999 || 2 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] || [[Саша Мъркич]] || 1999 – 2000 || 4 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] || [[Иван Литера]] || 1999 – 2000 || 1 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] || [[Саша Ковачевич]] || 1999 – 2000 || 0 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] || [[Драган Шарац]] || 1999 – 2000 || 0 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] || [[Драган Жилич]] || 2000 – 2001 || 1 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Украйна}} [[Украйна]] || [[Евген Немодруг]] || 2000 – 2001 || 22 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Малта}} [[Малта]] || [[Стефан Джилио]] || 2000 – 2002 || 23 || 6 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Малта}} [[Малта]] {{br}} {{Флагче|Нигерия}} [[Нигерия]] || [[Чъкс Нвоко]] || 2000 – 2001 || 3 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] || [[Мичо Вранеш]] || 2000 – 2002 || 36 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Демократична република Конго}} [[Демократична република Конго|Д.Р. Конго]] || [[Масена Моке]] || 2000 – 2002 ||28||3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] || [[Йован Веселинович]] || 2001 – 2002 || 10 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сенегал}} [[Сенегал]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Ибрахима Гай]] || 2001 – 2006 || 110 ||4 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Драголюб Симонович]] || 2001 – 2002 || 1 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] || [[Хамилтон Рикард]] || 2002 ||9||1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Северна Македония}} [[Северна Македония|Македония]] || [[Артим Шакири]] || 2002 – 2003 || 20 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Жоао Карлош]] || 2002 – 2004 || 46 || 4 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Жоао Брито]] || 2002 – 2004 || 38 || 10 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] || [[Маркос Чарас]] || 2002 – 2005 || 23 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Агналдо Перейра]] || 2002 – 2003 ||18||5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|ЮАР}} [[ЮАР]] || [[Макдоналд Муканси]] || 2002 – 2003 ||23|| 8 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Молдова}} [[Молдова]] || [[Евгений Хмарук]] || 2003 – 2006 || 21 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Албания}} [[Албания]] || [[Алтин Хаджи]] || 2003 – 2004 || 20 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Фабио Лима]] || 2003 || 12 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Леонардо Лима]] || 2003 || 8 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Родриго Соуса]] || 2003 || 1 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Грузия}} [[Грузия]] || [[Амиран Муджири]] || 2003 – 2005 || 36 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Сърбия и Черна гора]] || [[Деян Максич]] || 2004 – 2005 ||8 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сенегал}} [[Сенегал]] || [[Мансур Аянда]] || 2004 – 2005 || 10 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Словакия}} [[Словакия]] || [[Радослав Забавник]] || 2004 – 2006 || 41 || 7 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Чехия}} [[Чехия]] || [[Роберт Цаха]] || 2004 – 2005 || 13 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Беноа Кое]] || 2004 – 2005 ||15||0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Тиаго Силва (р. 1979)|Тиаго Силва]] || 2004 – 2007 ||58||6 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Сърбия и Черна гора]] || [[Славко Матич]] || 2005 – 2006 || 5 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Мароко}} [[Мароко]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Мурад Хидиуед]] || 2005 – 2006 ||19||7 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Естония}} [[Естония]] || [[Йоел Линдпере]] || 2005 || 11 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче с име|Хърватия}} || [[Матия Матко]] || 2005 – 2006 || 3 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Сърбия и Черна гора]] || [[Александър Мутавджич]] || 2005 – 2006 || 4 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Босна и Херцеговина}} [[Босна и Херцеговина]] || [[Сергей Якирович]] || 2005 – 2007 ||32|| 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Кот д'Ивоар}} [[Кот д'Ивоар]] || [[Гийом Да Зади]] || 2005 – 2006 ||32||13 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Сърбия и Черна гора]] || [[Оливер Ковачевич]] || 2005 – 2007 || 13 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Кабо Верде}} [[Кабо Верде]] {{br}} {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Жозе Емилио Фуртадо]] || 2005 – 2007 ||17|| 6 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Румъния}} [[Румъния]] || [[Еуген Трика]] || 2005 – 2007 ||34||17 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Северна Македония}} [[Северна Македония|Македония]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Роберт Петров]] || 2006 – 2008 || 26 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Румъния}} [[Румъния]] || [[Александру Пицурка]] || 2006 – 2007 ||4||2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Мароко}} [[Мароко]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Абдер Кабус]] || 2006 – 2008 ||21|| 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Румъния}} [[Румъния]] || [[Флорентин Петре]] || 2006 – 2008, 2010 ||58||22 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Испания}} [[Испания]] || [[Франсиско Мартос]] || 2006 – 2007 || 9 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Даниел Моралес]] || 2007 || 10 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нигерия}} [[Нигерия]] || [[Кевин Амунеке]] || 2007 || 10 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Черна гора}} [[Черна гора]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Никола Вуядинович]] || 2007 – 2008 || 18 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Ней (футболист)|Ней]] || 2007 – 2008 ||28|| 14 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Панама}} [[Панама]] || [[Хосе Гарсес]] || 2007 – 2008 || 14 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Куидо Ланзаат]] || 2007 – 2008 || 10 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия}} [[Сърбия]] || [[Ненад Настич]] || 2007 – 2008 || 7 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Кабо Верде}} [[Кабо Верде]] {{br}} {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Зе Руй]] || 2007 – 2008 || 21 ||1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нигерия}} [[Нигерия]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Шалозе Удоджи]] || 2007 – 2009 ||55||6 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] {{br}} {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Фелипе Машадо]] || 2007 – 2009 ||37|| 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Маркиньош]] || 2007 – 2011, 2014 – 2015 || 115 || 19 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Словения}} [[Словения]] || [[Митя Мьорец]] || 2008 || 2 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Филипе да Коща]] || 2008 || 5 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Ели Маркеш]] || 2008 – 2009 || 14 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Исландия}} [[Исландия]] || [[Гардар Гунльойсон]] || 2008 – 2009 || 5 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Камерун}} [[Камерун]] || [[Даниел Беконо]] || 2008 – 2009 || 15 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Латвия}} [[Латвия]] || [[Викторс Морозс]] || 2008 – 2010 || 22 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Кабо Верде}} [[Кабо Верде]] {{br}} {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Давид Мендес Силва]] || 2009 || 13 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Парагвай}} [[Парагвай]] || [[Уго Баеш]] || 2009 || 2 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Руй Мигел]] || 2009 – 2010 ||32|| 8 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Мишел Платини]] || 2009 – 2011, 2012 – 2013 || 64 || 24 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Северна Македония}} [[Северна Македония|Македония]] || [[Игор Митрески]] || 2010 || 4 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Румъния}} [[Румъния]] || [[Даниел Панку]] || 2010 || 7 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Елиот Гранден]] || 2010 || 11 ||4 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Алжир}} [[Алжир]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Райс М'Боли]] || 2010, 2011 – 2012, 2013 – 2014 || 54 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Марко Еспозито]] || 2010 || 3 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Кристиан Тибони]] || 2010 || 4 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Гана}} [[Гана]] || [[Уилям Куабена Тиеро]] || 2010 || 4 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Фабрицио Грило]] || 2010 – 2011 || 3 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] {{br}} {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Лукас Трекаричи]] || 2010 – 2011 || 5 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Ирландия}} [[Ирландия]] || [[Килиан Шеридън]] || 2010 – 2011, 2012 || 19 || 4 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Джузепе Акуаро]] || 2010 – 2011 || 19 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Грегъри Нелсън]] || 2010 – 2011 || 37 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Словения}} [[Словения]] || [[Саша Живец]] || 2011 || 2 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Словения}} [[Словения]] || [[Денис Халилович]] || 2011 || 2 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Румъния}} [[Румъния]] || [[Янис Зику]] || 2011 || 15 || 13 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Адемар Жуниор]] || 2011 – 2012 || 19 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Жуниор Мораеш]] || 2011 – 2012 || 24 || 16 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Испания}} [[Испания]] || [[Антонио Томас]] || 2012 || 10 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Румъния}} [[Румъния]] || [[Джордже Паун]] || 2012 || 9 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Мароко}} [[Мароко]] {{br}} {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Илиас Хадад]] || 2012 || 3 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Екваториална Гвинея}} [[Екваториална Гвинея]] {{br}} {{Флагче|Испания}} [[Испания]] || [[Иван Боладо]] || 2012 || 1 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Камерун}} [[Камерун]] || [[Нджонго Присо]] || 2012 – 2013 || 33 ||3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Кабо Верде}} [[Кабо Верде]] {{br}} {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Нилсон Антонио]] || 2012 || 5 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Румъния}} [[Румъния]] || [[Александру Пакурар]] || 2012 || 5 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Тасио Дос Сантос]] || 2012 || 12 || 4 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Бернардо Тенгариня]] || 2012 || 6 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Жереми Родригес]] || 2012 || 1 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] || [[Себастиан Скиорили]] || 2012 || 4 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Гърция}} [[Гърция]] || [[Илиас Кириакидис]] || 2012 – 2013 || 4 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Сержиньо]] || 2012 – 2013 || 19 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Того}} [[Того]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Серж Нюанджи]] || 2012 – 2013 || 8 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Мадагаскар}} [[Мадагаскар]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Анисе Абел]] || 2012 – 2013 || 26 || 6 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] {{br}} {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Лукаш Саша]] || 2012 – 2013 || 29 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Чехия}} [[Чехия]] || [[Томаш Черни]] || 2012 – 2014 || 49 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Уругвай}} [[Уругвай]] {{br}} {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Игнасио Лорес]] || 2013 || 13 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Марсиньо]] || 2013 – 2014 || 29 || 7 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Ревсон]] || 2013 || 5 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Мали}} [[Мали]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Мамади Сидибе]] || 2013 || 11 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Англия}} [[Англия]] || [[Брайън Хауърд]] || 2013 || 11 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Бруно Морейра]] || 2013 || 9 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Северна Македония}} [[Северна Македония]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Християн Кировски]] || 2013 || 9 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бенин}} [[Бенин]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Омар Косоко]] || 2013 – 2014 || 26 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Жереми Фо-Поре]] || 2013 – 2014 || 26 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сенегал}} [[Сенегал]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Джаксън Менди]] || 2013 – 2014 || 34 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия}} [[Сърбия]] || [[Неманя Милисавлевич]] || 2013 – 2015 || 54 || 4 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] {{br}} {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Гуидо ди Вани]] || 2014 || 7 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия}} [[Сърбия]] || [[Иван Маркович]] || 2014 – 2015 || 12 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Гвинея-Бисау}} [[Гвинея-Бисау]] {{br}} {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Тони Силва]] || 2014 – 2015 || 42 || 8 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нигерия}} [[Нигерия]] {{br}} {{Флагче|Испания}} [[Испания]] || [[Стивън Съндей]] || 2014 – 2015 || 36 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Суринам}} [[Суринам]] {{br}} {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Сендрино Мисиджан]] || 2014 || 1 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Румъния}} [[Румъния]] || [[Сергиу Буш]] || 2014 || 19 || 10 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] {{br}} {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Еденилсон Бергонси]] || 2014 – 2015 || 11 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Люксембург}} [[Люксембург]] || [[Орелиен Йоахим]] || 2014 – 2015 || 20 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Чехия}} [[Чехия]] || [[Якуб Дивиш]] || 2014 – 2015 || 24 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче с име|Хърватия}} || [[Тончи Кукоч]] || 2014 – 2015 || 22 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Хуан Фелипе]] || 2014 – 2015 || 28 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Кабо Верде}} [[Кабо Верде]] {{br}} {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Луис Соарес|Луис Платини]] || 2014 – 2015 || 24 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче с име|Хърватия}} || [[Марин Оршулич]] || 2014 – 2015 || 16 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Украйна}} [[Украйна]] {{br}} {{Флагче|Германия}} [[Германия]] || [[Денис Причиненко]] || 2014 – 2015 || 11 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Кристиан Супусепа]] || 2014 – 2015 || 7 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Черна гора}} [[Черна гора]] || [[Стефан Николич]] || 2015 || 10 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Латвия}} [[Латвия]] || [[Максимс Уваренко]] || 2015 || 2 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче с име|Хърватия}} || [[Марио Бркляча]] || 2015 || 7 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Ливан}} [[Ливан]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Самир Аяс]] || 2015 – 2016 || 33 || 12 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] || [[Вилмар Джордан]] || 2016 || 3 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Диого Виана]] || 2016 || 18 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] || [[Рафаел Перес]] || 2016 – 2017 || 16 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Руи Педро]] || 2016 – 2017 || 25 || 4 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Камерун}} [[Камерун]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Петрус Бумал]] || 2016 – 2017 || 22 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Арсенио Нунеш]] || 2016 – 2017 || 28 || 4 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Давид Симао]] || 2016 – 2017 || 24 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] || [[Густаво Кулма]] || 2016 – 2017 || 45 || 9 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Рубен Пинто]] || 2016 – 2020 || 106 || 9 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Еквадор}} [[Еквадор]] || [[Кевин Меркадо]] || 2017 || 29 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Република Конго}} [[Република Конго]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Кевин Кубемба]] || 2017 || 24 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Фернандо Каранга]] || 2017 – 2018, 2024 ||50||34 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Камерун}} [[Камерун]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Раул Лое]] || 2017 – 2018 || 25 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Франция}} [[Франция]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Александър Барт]] || 2017 – 2018 || 16 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Литва}} [[Литва]] || [[Витаутас Черняускас]] || 2017 – 2020 || 75 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Енрике Рафаел]] || 2017 – 2021 ||69||7 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Тиаго Родригес]] || 2017 – 2021 || 84 || 19 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] {{br}} {{Флагче с име|България}}|| [[Джеферсон (футболист)|Джеферсон]] || 2018 – 2023 || 110 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Роланд Алберг]] || 2018 || 11 || 4 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] || [[Жан Карлос Бланко]] || 2018 || 13 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Укра]] || 2018 || 1 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче с име|Гана}} {{br}} {{Флагче с име|Нидерландия}} || [[Едвин Джеси]] || 2018 – 2019, 2020 || 52 || 6 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Словакия}} [[Словакия]] {{br}} {{Флагче|Сърбия}} [[Сърбия]] || [[Борис Секулич]] || 2018 || 12 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Мауридес]] || 2018 – 2019 || 21 || 9 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Кабо Верде}} [[Кабо Верде]] {{br}} {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Стивън Перейра]] || 2018 – 2019 || 8 ||0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче с име|Хърватия}} || [[Данте Стипица]] || 2018 – 2019 || 2 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче с име|Гвинея-Бисау}} {{br}} {{Флагче с име|Португалия}} || [[Жанио Бикел]] || 2018 – 2020 || 44 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче с име|Гвинея-Бисау}} {{br}} {{Флагче с име|Португалия}} || [[Жорже Фернандо Барбоса Интима|Жоржиньо]] || 2018 – 2019 || 32 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Евандро да Силва]] || 2018 – 2020 || 50 || 12 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Гамбия}} [[Гамбия]] || [[Али Соу]] || 2018 – 2021 || 74 || 32 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Нуно Томаш]] || 2019 || 16 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Диего Фабрини]] || 2019 || 5 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Шотландия}} [[Шотландия]] || [[Тони Уот]] || 2019 || 15 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Испания}} [[Испания]] || [[Раул Албентоза]] || 2019 – 2020 || 15 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Русия}} [[Русия]] || [[Денис Давидов (футболист, р. 1995)|Денис Давидов]] || 2019 – 2020 || 3 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Англия}} [[Англия]] {{br}} {{Флагче с име|Нигерия}} || [[Вив Соломон-Отабор]] || 2019 – 2020 || 19 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче с име|Австралия}} {{br}} {{Флагче с име|Хърватия}} || [[Томи Юрич]] || 2019 – 2020 || 10 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Ирландия}} [[Ирландия]] || [[Греъм Кери]] || 2019 – 2022 || 72 || 6 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Конго}} [[Конго]] {{br}} {{Флагче с име|Франция}} || [[Брадли Мазику]] || 2019 – 2022 || 73 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Върнан Анита]] || 2020 || 2 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Стефано Белтраме]] || 2020 || 21 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сенегал}} [[Сенегал]] {{br}} {{Флагче с име|Франция}} || [[Юнус Санкаре]] || 2020 || 12 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|ЦАР}} [[ЦАР]] {{br}} {{Флагче с име|Франция}} || [[Амос Юга]] || 2020 – 2024 || 106 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Венецуела}} [[Венецуела]] {{br}} {{Флагче с име|Испания}} || [[Адалберто Пеняранда]] || 2020 – 2021 || 5 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Гвинея}} [[Гвинея]] || [[Жул Кейта]] || 2020 – 2021 || 14 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Англия}} [[Англия]] {{br}} {{Флагче с име|Ямайка}} || [[Джером Синклер]] || 2020 – 2021 || 18 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Юрген Матей]] || 2020 – 2024 || 79 || 9 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Еквадор}} [[Еквадор]] || [[Жорди Кайседо]] || 2021 – 2022 || 42 || 23 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] {{br}} {{Флагче с име|Испания}} || [[Федерико Варела]] || 2021 – 2022 || 24 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Гана}} [[Гана]] || [[Бисмарк Чарлс]] || 2021 – 2023 || 35 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Мено Кох]] || 2021 – 2024 || 62 || 6 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Босна и Херцеговина}} [[Босна и Херцеговина]] || [[Хамза Чатакович]] || 2021 || 6 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Естония}} [[Естония]] || [[Карол Метс]] || 2021 || 12 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Демократична република Конго|ДР Конго}} [[Демократична република Конго|Конго]] {{br}} {{Флагче с име|Франция}} || [[Жуниор Нзила]] || 2021 – 2022 || 4 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Хърватия}} [[Хърватия]] || [[Карло Мухар]] || 2021 – 2022 || 25 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Финландия}} [[Финландия]] || [[Томас Лам]] || 2021 – 2022 || 22 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Суринам}} [[Суринам]] {{br}} {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Яник Вилдсхут]] || 2021 – 2022 || 28 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Йоан Баи]] || 2021 – 2022 || 23 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Маурисио Гарсес]] || 2022 – 2023 || 41 || 11 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] || [[Браян Морено]] || 2022 – 2023 || 31 || 9 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Люксембург}} [[Люксембург]] || [[Енес Махмутович]] || 2022 – 2024 || 38|| 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Кот д'Ивоар}} [[Кот д'Ивоар]] {{br}} {{Флагче с име|Норвегия}} || [[Дауда Бамба]] || 2022 – 2023 || 11 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Армения}} [[Армения]] || [[Жираир Шагоян]] || 2022 – 2023 || 23 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Хаити}} [[Хаити]] {{br}} {{Флагче с име|Франция}} || [[Дюкенс Назон]] || 2022 – 2023 || 50 || 25 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия}} [[Сърбия]] || [[Лазар Туфегджич]] || 2022 – 2024 || 31 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Брадли де Нойер]] || 2022 – 2024 || 25 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Еквадор}} [[Еквадор]] || [[Майкъл Естрада]] || 2023 || 17 || 4 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] || [[Данило Асприля]] || 2023 – 2024 || 24 || 3 |- |} <small>'''''Забележка:''' Списъкът включва чужденци с поне 1 официален мач за ЦСКА. [[Саша Ковачевич]] и [[Драган Шарац]] не бяха картотекирани за [[А група]] за [[Първенство на България по футбол 1999/00|сезон 1999/00]] заради задължения на ЦСКА към [[Нефтохимик]]. Двамата имат мачове за ЦСКА в [[Купата на УЕФА]]. ''</small> === По държави === # {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] – '''27''': Жоао Карлош, Агналдо Перейра, Фабио Лима, Леонардо Лима, Родриго Соуса, Тиаго Силва, Даниел Моралес, Ней, Фелипе Машадо, Ели Маркеш, Маркиньош, Мишел Платини, Адемар Жуниор, Жуниор Мораеш, Тасио Дос Сантос, Лукаш Саша, Ревсон, Марсиньо, Еденилсон Бергонси, Хуан Фелипе, Фернандо Каранга, Енрике, Джеферсон, Мауридес Жуниор, Евандро Да Силва, Густаво Бузато, Маурисио Гарсес # {{Флагче|Сърбия}} [[Сърбия]] (''включва и бившите държави {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]], {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Сърбия и Черна гора]]'') – '''18''': Божо Джуркович, Ненад Лукич, Саша Мъркич, Иван Литера, Саша Ковачевич, Драган Шарац, Драган Жилич, Мичо Вранеш, Йован Веселинович, Драголюб Симонович, Деян Максич, Славко Матич, Александър Мутавджич, Оливер Ковачевич, Ненад Настич, Иван Маркович, Неманя Милисавлевич, Лазар Туфегджич # {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] – '''14''': Жоао Брито, Фелипе да Коща, Руй Мигел, Бернардо Тенгариня, Сержиньо, Бруно Морейра, Диого Виана, Руи Педро, Арсенио Нунеш, Давид Симао, Рубен Пинто, Тиаго Родригес, Укра, Нуно Томаш # {{Флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] – '''11''': Бернардо Редин, Карлос Пимиенто, Хамилтон Рикард, Вилмар Джордан, Рафаел Перес, Густаво Кулма, Жан Карлос Бланко, Браян Морено Алварес, Марселино Кареасо, Браян Кордоба, Данило Асприля # {{Флагче|Северна Македония}} [[Северна Македония|Македония]] – '''9''': Бобан Бабунски, Саша Чирич, Люпчо Марковски, Ристе Милосавов, Илия Найдоски, Артим Шакири, Роберт Петров, Игор Митрески, Християн Кировски # {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] – '''8''': Куидо Ланзаат, Грегъри Нелсън, Кристиан Супусепа, Роланд Алберг, Върнан Анита, Юрген Матей, Мено Кох, Брадли де Нойер # {{Флагче|Румъния}} [[Румъния]] – '''8''': Александру Пицурка, Еуген Трика, Флорентин Петре, Даниел Панку, Янис Зику, Джордже Паун, Александру Пакурар, Сергиу Буш # {{Флагче|Франция}} [[Франция]] – '''8''': Беноа Кое, Елиот Гранден, Жереми Родригес, Жереми Фо-Поре, Александър Барт, Тибо Вион, Йоан Баи, Жуниор Нзила # {{Флагче|Кабо Верде}} [[Кабо Верде]] – '''7''': Анселмо Жаир, Жозе Емилио Фуртадо, Зе Руй, Давид Мендес Силва, Нилсон Антонио, Луис Платини, Стивън Перейра # {{Флагче|Италия}} [[Италия]] – '''6''': Марко Еспозито, Кристиан Тибони, Фабрицио Грило, Джузепе Акуаро, Диего Фабрини, Стефано Белтраме # {{Флагче с име|Хърватия}} – '''6''': Матия Матко, Тончи Кукоч, Марио Бркляча, Марин Оршулич, Данте Стипица, Карло Мухар # {{Флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] – '''5''': Маркос Чарас, Лукас Трекаричи, Себастиан Скиорили, Гуидо ди Вани, Федерико Варела # {{Флагче|Камерун}} [[Камерун]] – '''5''': Даниел Беконо, Нджонго Присо, Петрус Бумал, Раул Лое, Джеймс Ето'о # {{Флагче|Сенегал}} [[Сенегал]] – '''4''': Ибрахима Гай, Мансур Аянда, Джаксън Менди, Юнес Санкаре # {{Флагче|Англия}} [[Англия]] – '''3''': Брайън Хауърд, Вив Соломон-Отабор, Джером Синклер # {{Флагче|Гана}} [[Гана]] – '''3''': Уилям Куабена Тиеро, Едвин Джеси, Бисмарк Чарлс # {{Флагче|Гвинея-Бисау}} [[Гвинея-Бисау]] – '''3''': Тони Силва, Жанио Бикел, Жоржиньо # {{Флагче|Еквадор}} [[Еквадор]] – '''3''': Кевин Меркадо, Жорди Кайседо, Майкъл Естрада # {{Флагче|Испания}} [[Испания]] – '''3''': Франсиско Мартос, Антонио Томас, Раул Албентоза # {{Флагче|Люксембург}} [[Люксембург]] – '''3''': Орелиен Йоахим, Енес Махмутович, Мика Пинто # {{Флагче|Мароко}} [[Мароко]] – '''3''': Мурад Хидиуед, Абдер Кабус, Илиас Хадад # {{Флагче|Нигерия}} [[Нигерия]] – '''3''': Кевин Амунеке, Шалозе Удоджи, Стивън Съндей # {{Флагче|Норвегия}} [[Норвегия]] – '''3''': Джонатан Линдсет, Тобиас Хайнц, Олаус Скарсем # {{Флагче|Словения}} [[Словения]] – '''3''': Митя Мьорец, Саша Живец, Денис Халилович # {{Флагче|Украйна}} [[Украйна]] – '''3''': Евген Немодруг, Игор Харковченко, Денис Причиненко # {{Флагче|Чехия}} [[Чехия]] – '''3''': Роберт Цаха, Томаш Черни, Якуб Дивиш # {{Флагче|Армения}} [[Армения]] – '''2''': Расмик Григорян, Жираир Шагоян # {{Флагче|Белгия}} [[Белгия]] – '''2''': Джейсън Локило, Аарон Исека # {{Флагче|Босна}} [[Босна и Херцеговина]] – '''2''': Сергей Якирович, Хамза Чатакович # {{Флагче|Гамбия}} [[Гамбия]] – '''2''': Али Соу, Сейни Санянг # {{Флагче|Естония}} [[Естония]] – '''2''': Йоел Линдпере, Карол Метс # {{Флагче|Ирландия}} [[Ирландия]] – '''2''': Килиан Шеридън, Греъм Кери # {{Флагче|Косово}} [[Косово]] – '''2''': Лумбард Делова, Зюмюр Бютучи # {{Флагче|Кот д'Ивоар}} [[Кот д'Ивоар]] – '''2''': Гийом Да Зади, Дауда Бамба # {{Флагче|Латвия}} [[Латвия]] – '''2''': Викторс Морозс, Максимс Уваренко # {{Флагче|Малта}} [[Малта]] – '''2''': Стефан Джилио, Чъкс Нвоко # {{Флагче|Република Конго}} [[Република Конго]] – '''2''': Кевин Кубемба, Брадли Мазику # {{Флагче|Словакия}} [[Словакия]] – '''2''': Радослав Забавник, Борис Секулич # {{Флагче|Суринам}} [[Суринам]] – '''2''': Сендрино Мисиджан, Яник-Сони Вилдсхут # {{флагче|Централноафриканска република}} [[Централноафриканска република]] – '''2''': Амос Юга, Годуин Коялипу # {{Флагче|Черна гора}} [[Черна гора]] – '''2''': Никола Вуядинович, Стефан Николич # {{Флагче|Шотландия}} [[Шотландия]] – '''2''': Тони Уот, Лиъм Купър # {{Флагче|Австралия}} [[Австралия]] – '''1''': Томи Юрич # {{Флагче|Австрия}} [[Австрия]] – '''1''': Емануел Шакич # {{Флагче|Албания}} [[Албания]] – '''1''': Алтин Хаджи # {{Флагче|Алжир}} [[Алжир]] – '''1''': Райс М'Боли # {{Флагче|Бенин}} [[Бенин]] – '''1''': Омар Косоко # {{Флагче|Венецуела}} [[Венецуела]] – '''1''': Адалберто Пеняранда # {{Флагче|Гваделупа}} [[Гваделупа]] – '''1''': Матиас Фаетон # {{Флагче|Гвинея}} [[Гвинея]] – '''1''': Жул Кейта # {{Флагче|Грузия}} [[Грузия]] – '''1''': Амиран Муджири # {{Флагче|Гърция}} [[Гърция]] – '''1''': Илиас Кириакидис # {{Флагче|Демократична република Конго}} [[Демократична република Конго|Д.Р. Конго]] – '''1''': Масена Моке # {{Флагче|Екваториална Гвинея}} [[Екваториална Гвинея]] – '''1''': Иван Боладо # {{Флагче|Исландия}} [[Исландия]] – '''1''': Гардар Гунльойсон # {{Флагче|Ливан}} [[Ливан]] – '''1''': Самир Аяс # {{Флагче|Литва}} [[Литва]] – '''1''': Витаутас Черниаускас # {{Флагче|Мадагаскар}} [[Мадагаскар]] – '''1''': Анисе Абел # {{Флагче|Мали}} [[Мали]] – '''1''': Мамади Сидибе # {{Флагче|Молдова}} [[Молдова]] – '''1''': Евгений Хмарук # {{Флагче|Панама}} [[Панама]] – '''1''': Хосе Гарсес # {{Флагче|Парагвай}} [[Парагвай]] – '''1''': Уго Баеш # {{Флагче|Русия}} [[Русия]] – '''1''': Денис Давидов # {{Флагче|Того}} [[Того]] – '''1''': Серж Нюанджи # {{Флагче|Уругвай}} [[Уругвай]] – '''1''': Игнасио Лорес # {{Флагче|Финландия}} [[Финландия]] – '''1''': Томас Лам # {{Флагче|Хаити}} [[Хаити]] – '''1''': Дюкенс Назон # {{Флагче|ЮАР}} [[ЮАР]] – '''1''': Макдоналд Муканси === По континенти === # [[Файл:EuropeContour.svg|20px]] [[Европа]] – '''128''' # [[Файл:SouthAmericaContours.svg|15px]] [[Южна Америка]] – '''51''' # [[Файл:AfricaContour.svg|17px]] [[Африка]] – '''45''' # [[Файл:NorthAmericaContour.svg|20px]] [[Северна Америка]] – '''3''' # [[Файл:AsiaContour.svg|20px]] [[Азия]] – '''1''' # [[Файл:AustraliaContour.svg|18px]] [[Австралия]] – '''1''' == Разширен отбор на петдесетилетието == Разширения отбор на петдесетилетието на ЦСКА е състав от 55-те най-добри футболисти на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] за периода [[1948]] – [[1998]] г. Съставът е направен във връзка с честването на 50-годишнината на ФК ЦСКА от ръководството и активът на Клуба на ветераните, УС на ФК ЦСКА и спортни журналисти пишещи за футбола. Те са подредени по номерата на постовете, на които са играли, и по азбучен ред: * №1 – [[Георги Велинов]], [[Стефан Геренски]], [[Стоян Йорданов]], [[Георги Найденов (футболист)|Георги Найденов]], [[Йордан Филипов]] * №2 – [[Иван Василев (футболист)|Иван Василев]], [[Иван Зафиров]], [[Кирил Ракаров]], [[Димитър Цветков (футболист)|Димитър Цветков]], [[Борислав Футеков]] * №3 – [[Борис Гаганелов]], [[Трифон Иванов]], [[Георги Илиев (футболист)|Георги Илиев]], [[Манол Манолов]], [[Кирил Станков]] * №4 – [[Цоньо Василев]], [[Георги Енишейнов]], [[Никола Ковачев (футболист)|Никола Ковачев]], [[Христо Маринчев]], [[Георги Цветков (футболист)|Георги Цветков]] * №5 – [[Стефан Божков]], [[Георги Димитров (футболист)|Георги Димитров (Джеки)]], [[Панталей Димитров]], [[Радослав Здравков]], [[Божил Колев]] * №6 – [[Никола Алексиев (футболист)|Никола Алексиев]], [[Димитър Пенев]], [[Борис Станков]], [[Гаврил Стоянов]], [[Пламен Марков (футболист)|Пламен Марков]] * №7 – [[Цветан Атанасов]], [[Цветан Йончев]], [[Емил Костадинов]], [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]], [[Стефан Т. Стефанов]] * №8 – [[Кирил Богданов]], [[Георги Димитров (червения)|Георги Димитров (Червения)]], [[Аспарух Никодимов]], [[Христо Стоичков]], [[Нако Чакмаков]] * №9 – [[Спас Джевизов]], [[Петър Жеков]], [[Панайот Панайотов (футболист)|Панайот Панайотов]], [[Любослав Пенев]], [[Никола Цанев]] * №10 – [[Никола Божилов]], [[Георги Денев]], [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]], [[Лъчезар Танев]], [[Димитър Якимов]] * №11 – [[Димитър Марашлиев]], [[Стойчо Младенов]], [[Васил Романов]], [[Стойне Минев]], [[Крум Янев]] == 66-те най-добри футболисти за 60-годишнината на ЦСКА == 66-те най-добри футболисти за 60-годишнината на ЦСКА е състав от 66-те най-добри футболисти на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] за периода [[1948]] – [[2008]] г. Футболистите са определени чрез гласуване в официалния сайт на ЦСКА ([http://www.cska.bg cska.bg]). В гласуването имаха възможност да се включат всички фенове на отбора. Футболистите са подредени спрямо гласовете подадени за тях. {| |- style="vertical-align: top;" | '''Позиция с № 1''' * 1. [[Георги Велинов]] * 2. [[Георги Найденов (футболист)|Георги Найденов]] * 3. [[Стоян Йорданов]] * 4. [[Йордан Филипов]] * 5. [[Илия Вълов]] * 6. [[Ивайло Петров]] | | '''Позиция с № 2''' * 1. [[Кирил Ракаров]] * 2. [[Иван Зафиров]] * 3. [[Иван Василев (футболист)|Иван Василев]] * 4. [[Адалберт Зафиров]] * 5. [[Йордан Тодоров]] * 6. [[Недялко Младенов]] | | '''Позиция с № 3''' * 1. [[Манол Манолов]] * 2. [[Трифон Иванов]] * 3. [[Георги Илиев - Майкъла|Георги Илиев (Майкъла)]] * 4. [[Александър Тунчев]] * 5. [[Валентин Илиев]] * 6. [[Кирил Станков]] | | '''Позиция с № 4''' * 1. [[Никола Ковачев (футболист)|Никола Ковачев]] * 2. [[Христо Маринчев]] * 3. [[Цоньо Василев]] * 4. [[Борис Гаганелов]] * 5. [[Красимир Безински]] * 6. [[Методи Томанов]] |} {| |- style="vertical-align: top;" | '''Позиция с № 5''' * 1. [[Стефан Божков]] * 2. [[Георги Димитров (Джеки)]] * 3. [[Божил Колев]] * 4. [[Радослав Здравков]] * 5. [[Борис Станков]] * 6. [[Панталей Димитров]] | | '''Позиция с № 6''' * 1. [[Гаврил Стоянов]] * 2. [[Димитър Пенев]] * 3. [[Костадин Янчев (футболист)|Костадин Янчев]] * 4. [[Георги Георгиев (футболист)|Георги Георгиев]] * 5. [[Ивайло Киров]] * 6. [[Тодор Янчев]] | | '''Позиция с № 7''' * 1. [[Емил Костадинов]] * 2. [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] * 3. [[Цветан Йончев]] * 4. [[Цветан Атанасов]] * 5. [[Мартин Петров]] * 6. [[Анатоли Нанков]] | | '''Позиция с № 8''' * 1. [[Христо Стоичков]] * 2. [[Никола Цанев]] * 3. [[Георги Димитров (Червения)]] * 4. [[Аспарух Никодимов]] * 5. [[Велизар Димитров]] * 6. [[Нако Чакмаков]] |} {| |- style="vertical-align: top;" | '''Позиция с № 9''' * 1. [[Петър Жеков]] * 2. [[Панайот Панайотов (футболист)|Панайот Панайотов]] * 3. [[Спас Джевизов]] * 4. [[Любослав Пенев]] * 5. [[Димитър Бербатов]] * 6. [[Ивайло Андонов]] | | '''Позиция с № 10''' * 1. [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]] * 2. [[Димитър Якимов]] * 3. [[Георги Денев]] * 4. [[Лъчезар Танев]] * 5. [[Пламен Марков (футболист)|Пламен Марков]] * 6. [[Методи Деянов]] | | '''Позиция с № 11''' * 1. [[Крум Янев]] * 2. [[Димитър Марашлиев]] * 3. [[Стойчо Младенов]] * 4. [[Христо Марашлиев]] * 5. [[Ружди Керимов]] * 6. [[Стойне Минев]] |} {{fb старт}} {{ПФК ЦСКА (София) сезони}} {{fb край}} [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)| ]] jufc0jswf5y58o0j60jivvksqvyfqen 0 96109 12435399 12434582 2024-12-09T01:46:24Z Mihail Al. Mihaylov 126771 Премахната редакция 12434582 на [[Special:Contributions/2A01:5A8:553:3074:104A:26D1:2399:4672|2A01:5A8:553:3074:104A:26D1:2399:4672]] ([[User talk:2A01:5A8:553:3074:104A:26D1:2399:4672|б.]]) 12435399 wikitext text/x-wiki {{Шахматист |Име = Магнус Карлсен |Име-оригинал = Sven Magnus Øen Carlsen |картинка = FIDE_World_FR_Chess_Championship_2019_-_Magnus_Carlsen_(cropped).jpg |коментар = норвежки шахматист,<br />'''20-и световен шампион по шахмат''' |наставка = |държава = {{NOR}} |състезател = {{NOR}} |роден-дата = {{Дата на раждане и години|1990|11|30|1}} |роден-място = [[Тьонсберг]], [[Норвегия]] |починал-дата = |починал-място = |звание = гросмайстор (2004) |световен шампион = 22 ноември 2013 – <br>30 април 2023 |ЕЛО = '''2831''' (октомври 2024)<ref>[http://ratings.fide.com/top.phtml?list=men Standard Top 100 Players], FIDE.</ref> |ЕЛО-рекорд = '''2882''' (май 2014, <br>август 2019) <ref>[https://ratings.fide.com/top_files.phtml?id=1503014 Carlsen, Magnus (NOR) g], Top lists records, FIDE</ref> |място-свят = '''1<sup>-во</sup>''' |място-държава = 1<sup>-во</sup> }} '''Свен Магнус Йоен Карлсен''' ({{lang|no|Sven Magnus Øen Carlsen}}) е популярен [[Норвегия|норвежки]] [[гросмайстор]], петкратен [[Световно първенство по шахмат|световен шампион по шахмат]] (2013 – 2023 г.). Роден е на [[30 ноември]] [[1990]] г. в [[Тьонсберг]], [[Норвегия]]. Има три сестри – една по-голяма и две малки. Първите шахматни уроци получава когато е на 5 г. от баща си Хенрик Карлсен, инженер в нефтена компания и шахматист с личен коефициент [[ЕЛО]] около 2100 точки. Започва да играе активно шахмат на 8-годишна възраст и през [[2003]] г. покрива нормата за [[международен майстор]]. През април 2004 г. на 13 години 4 месеца и 27 дни става вторият най-млад гросмайстор в историята на шахмата (след [[Сергей Карякин]] – 12 г.). Достига 10-о място на турнира за [[ФИДЕ|Световната купа на ФИДЕ]], проведен през [[2005]] г. <ref>[http://moresport.actualno.com/Novijat-shampion-po-shahmat-se-kazva-Magnus-Karlsen-news_6774.html Новият шампион по шахмат се казва Магнус Карлсен]</ref>. Носител е на най-високата награда в шаха – „[[Шахматен Оскар]]“ за 2009, 2010, 2011, 2012 и 2013 година. Сега живее в [[Хаслум]], близо до [[Осло]]. Увлича се от футбол, ски, тенис и баскетбол, обича комикси <ref>{{Citation |title=Карлсен вече е вторият най-млад крал на шахмата, в. „Труд“ |url=http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2472915 |accessdate=2013-12-03 |archivedate=2013-12-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131204223909/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2472915 }}</ref>. Изиграл е 2829 записани партии, от които 1626 в официални срещи. От тях има 674 победи, 684 наравно и 268 загуби, резултатност 62,5 % (към 18.3.2018 г.). <ref>[http://www.chessgames.com/perl/chessplayer?pid=52948 Magnus Carlsen – chessgames.com]</ref>. След серия от успехи през последните години на турнира в [[Лондон]] през декември 2012 г. прибавя 13 точки към рейтинга си и достига най-високия шахматен коефициент ЕЛО в историята дотогава – 2861. С това подобрява с 10 точки рекорда на [[Гари Каспаров]] от юли 1999 г. През януари 2013 г. след победата на турнира във [[Вайк ан Зее]], [[Холандия]] подобрява собствения си рекорд като достига ЕЛО 2872,3 т. През януари 2014 г. след нови 5 успешни партии прибавя нови 9 точки и повторно подобрява рекорда си на 2881 т. През май 2014 г. само с 1 партия Магнус Карлсен прибавя още 1 точка и с личен коефициент '''2882 т.''' постига '''абсолютен световен рекорд по ЕЛО за всички времена''' и убедително оглавява световната ранг-листа на [[ФИДЕ]] <ref>[http://ratings.fide.com/top.phtml?list=men Top 100 Players Mars 2014].</ref>. През август 2019 г. повтаря рекорда си. <ref>[http://ratings.fide.com/card.phtml?event=1503014 FIDE Chess Profile – Carlsen, Magnus].</ref> == Световен шампион == За световно първенство по шахмат през 2013 г. се провежда турнир на претендентите в [[Лондон]] от 16 март до 1 април. В него взимат участие 8 шахматисти, които играят по два пъти един срещу друг с разменени фигури. При равенство на точките в класирането се отчита общия брой на победите в турнира. Така първи става Магнус Карлсен с 8,5 точки и 5 победи, следван от [[Владимир Крамник]] (8,5 т., 4 победи), [[Левон Аронян]] (8 т.), [[Пьотр Свидлер]] (8), [[Борис Гелфанд]] (6,5), [[Александър Гришчук]] (6,5), [[Василий Иванчук]] (6) и [[Теймур Раджабов]] (4). <ref>[http://sport.actualno.com/Magnus-Karlsen-e-oficialnijat-pretendent-za-svetovnata-titla-po-shahmat-news_420187.html sport.actualno.com]</ref> Като победител сред претендентите Карлсен и се изправя в мач за титлата от 12 партии срещу шампиона, индийския гросмайстор [[Вишванатан Ананд]] в родния му град [[Ченай]], [[Индия]] от 9-и до 22 ноември. Първите четири игри завършват реми, но Карлсен взема следващите две. Седмата и осмата игра са реми, деветата – победа за Карлсен, а десетата – отново реми. По този начин, без да изгуби нито една партия, Карлсен печели мача с 6,5:3,5 (+3, =7, -0) и на 22 години и 357 дни става двадесетият световен шампион по шахмат. Той е вторият най-млад шампион в историята на шаха след [[Гари Каспаров]] (22 години и 210 дни). <ref>[http://chennai2013.fide.com/ chennai2013.fide.com]</ref> От 7 до 24 ноември 2014 г. в Сочи, Русия се провежда финалът на световното първенство по шахмат за 2014 г. отново между Карлсен и Ананд. След 11 от 12 планирани партии Магнус Карлсен защитава титлата си с 6½ точки срещу 4½ за Вишванатан Ананд. През 2016 г. защитава титлата си в [[Световно първенство по шахмат 2016|мач]] срещу [[Сергей Карякин]].<ref>[http://en.chessbase.com/post/fide-rating-list-january-2017 The new rating list: Carlsen leads, Caruana comes closer], Chessbase.com, 2 януари 2017 г. </ref> През [[2018]] година Карлсен защитава титлата си срещу [[Фабиано Каруана]]. Мачът между двамата завършва с 12 последователни ремита, след което Карлсен побеждава с 3 – 0 партии ускорен шах. Следващият мач за световната титла между действащия шампион Магнус Карлсен и претендента [[Ян Непомнящий]] се провежда от 24 ноември до 10 декември 2021 г. в [[Дубай]]. Карлсен предсрочно постига ранна победа с резултат 7,5:3,5 и за пети път става световен шампион. <ref>[https://www.chess.com/ru/article/view/match-na-pervenstvo-mira-po-shakhmatam-2021 Матч на первенство мира ФИДЕ 2021: Карлсен против Непомнящего], 15 декември 2021 г.</ref> Наскоро след шампионата, през декември 2021 г. Карлсен заявява, че му липсва мотивация да защитава отново титлата си, освен ако претендент е [[Алиреза Фирузджа]]. Фируджа се издига до номер 2 в световната ранглиста през 2021 г. на 18-годишна възраст. <ref name="chesscomDec21">{{cite news |url=https://www.chess.com/news/view/magnus-carlsen-defend-world-chess-title-alireza-firouzja |title=Carlsen Might Only Defend Title Vs. Firouzja |author=Peter Doggers |publisher=[[chess.com]] |date=December 21, 2021}}</ref> През април 2022 г. Карлсен отново публично заявява, че е малко вероятно да играе на следващото световно първенство, този път без да споменава потенциален противник. <ref name="Barden">{{cite news |url=https://www.theguardian.com/sport/2022/apr/22/chess-magnus-carlsen-unlikely-to-defend-crown-but-questions-remain |title=Chess: Magnus Carlsen 'unlikely' to defend crown, but questions remain |author=[[Leonard Barden]] |newspaper=[[The Guardian]] |date=22 April 2022}}</ref> Той преговаря с ФИДЕ относно мача за [[Световно първенство по шахмат 2023|световното първенство през 2023 г.]] и неговия формат. <ref>{{cite news |url=https://theweekinchess.com/chessnews/events/fide-candidates-tournament-2022/ding-beats-nakamura-in-the-final-round-of-the-candidates-to-finish-in-second-place |title=Ding beats Nakamura in the final round of the Candidates to finish in second place |work=[[The Week in Chess]] |date=6 July 2022}}</ref> В началото на юли завършва състезанието на претендентите и победител е отново Ян Непомнящий. На 20 юли 2022 г. Карлсен обявява, че няма да защитава титлата си срещу същия претендент. <ref name=c24_nodefend>{{cite news |url=https://new.chess24.com/wall/news/magnus-carlsen-will-not-defend-his-title |title=Magnus Carlsen will not defend his title |work=[[Chess24]] |date=20 July 2022}}</ref> След като Карлсен официално потвърждава писмено решението си, ФИДЕ определя мач за шампионската титла между първия и втория в Турнира на кандидатите [[Ян Непомнящий]] и [[Дин Лижън]] през 2023 г., като Карлсен губи титлата, когато мачът приключва на 30.4.2023 г. <ref name=c24_nodefend /><ref>{{cite web |archive-url=https://web.archive.org/web/20210506225001/https://handbook.fide.com/files/handbook/FWCM2020.pdf |title=Regulations for the FIDE World Championship Match 2020 |publisher=[[FIDE]] |date=2020 |url=https://handbook.fide.com/files/handbook/FWCM2020.pdf |archive-date=6 June 2021 |достъп_дата=2023-04-27 |архив_дата=2021-05-06 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210506225001/https://handbook.fide.com/files/handbook/FWCM2020.pdf }}</ref><ref>{{cite web|url=https://fide.com/news/1787 |title=FIDE World Championship Match 2023 Qualification Rules |publisher=FIDE |date=25 May 2022}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commonscat|Magnus Carlsen}} * [http://www.chessbgnet.org/view-chess-profil.php?num=108 Магнус Карлсен – профил] * {{икона|en}} [http://www.chessgames.com/perl/chessplayer?pid=52948 Партии на Карлсен на сайта chessgames.com] * {{икона|en}} [http://www.wtharvey.com/carl.html 30 критични ситуации] * [[Шахматен Оскар]] {{Световни шампиони по шахмат}}{{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Карлсен, Магнус}} [[Категория:Норвежки шахматисти]] [[Категория:Родени в Тьонсберг]] obv5gnyk8jw2ruqu05vy28nvue5wmtz 0 96134 12435123 12173160 2024-12-08T18:04:47Z Monaco 6214 12435123 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{флаг|Грузия}} {{флаг|СССР}} ФК Сиони Болниси | оригинално име = სიონი ბოლნისი | герб = | прозвище = – | основан = 1936 в {{СССР}} | стадион = Талмаз Степан | капацитет = 3000 | президент = {{флаг|Грузия}} Звияд Киркитадзе | старши треньор = {{флаг|Грузия}} Владимир Бурдули | първенство = [[Еровнули лига 2]] | сезон = 2024 | място = '''3-то''' |pattern_la1=|pattern_b1=|pattern_ra1=| leftarm1=0000FF|body1=0000FF|rightarm1=0000FF|shorts1=FFFFFF|socks1=0000FF| pattern_la2=|pattern_b2=|pattern_ra2=| leftarm2=FFFFFF|body2=FFFFFF|rightarm2=FFFFFF|shorts2=FFFFFF|socks2=FFFFFF| }} '''ФК „Сиони“''' ({{lang|ka|სიონი ბოლნისი}}) е [[футбол]]ен клуб в [[Болниси]], [[Грузия]]. Клубът е открит през [[1936]] г. След като прекарва няколко години в по-ниските дивизии на грузинския футбол между 1990 и 1995 г., „Сиони“ успява да се класира за [[Умаглеси лига]] за сезон 1995/96 и продължава да играе там. През сезон 2003/04 „Сиони“ и [[ФК Вит Грузия]] разделят първата позиция в лигата и титлата е решена от допълнителна среща между тях. „Вит“ побеждава с 2 – 0, и заради бурната реакция на своите фенове, клубът е изваден от участие в турнира за [[Купата на УЕФА]].<ref>[https://web.archive.org/web/20120204145428/http://soccernet.espn.go.com/news/story?id=302080&cc=5739 soccernet.espn.go.com]</ref> През сезон 2005/06, „Сиони“ печели титлата и представя Грузия в [[Шампионска лига 2006/07]]. == Успехи == * '''[[Еравнули лига]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 2005/06 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Второ място (1):''' 2003/04 * '''[[Купа на Грузия по футбол|Купа на Грузия]]''' ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (14):''' 2002/03 == Участие в европейските клубни турнири == {| class="wikitable" ! Сезон ! Турнир ! Кръг ! Съперник ! Домакин ! Гост |- | [[Купа на УЕФА 2003/04|2003/04]] | [[Купа на УЕФА]] | Квал. кръг | {{флаг|Словакия}} [[МСК Пухов|Пухов]] | style="text-align: center;"| '''0 – 3''' | style="text-align: center;"| 0 – 3 |- | rowspan="2"| [[Шампионска лига 2006/07|2006/07]] | rowspan="2"| [[Шампионска лига]] | 1 кръг | {{флаг|Азербайджан}} [[ФК Баку|Баку]] | style="text-align: center;"| '''2 – 0''' | style="text-align: center;"| 0 – 1 |- | 2 кръг | {{флаг|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] | style="text-align: center;"| '''0 – 2''' | style="text-align: center;"| 0 – 2 |- | rowspan="1"| [[Лига Европа 2014/15|2014/15]] | rowspan="1"| [[Лига Европа]] | 1 кръг | {{флаг|Албания}} [[КС Флямуртари (Вльора)|Флямуртари (Вльора)]] | style="text-align: center;"| '''2 – 3''' | style="text-align: center;"| 2 – 1 |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Official website|http://fcsionibolnisi.com/}} {{Футбол в Грузия}} {{мъниче|футболен отбор|грузия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Основани в СССР през 1936 година]] [[Категория:Грузински футболни отбори|Сиони]] 1ewthubt6k9jrbeurqr8auhi344ig9i 0 97352 12434840 12434746 2024-12-08T13:18:58Z Ambra75 259141 12434840 wikitext text/x-wiki {{твърде дълга}} {{Личност|политик | роден-място = [[Дамаск]], [[Сирия]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = | партия = [[Сирийска Баас партия]] | постове1 = президент на Сирия | години1 = 17 юли [[2000]] – 8 декември [[2024]] | постове2 = Ген. секретар на Националния съвет на Арабската социалистическа БААС партия | години2 = 18 май 2017 – 8 декември 2024 | постове3 = Ген. секретар на Централното командване на Сирийския регионален клон | години3 = 24 юни 2000 – 8 декември 2024 | постове4 = | години4 = }} | категория = политик | партия = | деца = Хафез ал-Асад<br>Зейна ал–Асад<br>Карим ал-Асад |майка=[[Аниса Махлуф]]|брак=[[Асма ал-Асад|Асма Ахрас]]|братя-сестри=[[Басил ал-Асад]]<br>[[Маджид ал-Асад]]<br>[[Махер ал-Асад]]<br>[[Бушра ал-Асад]]|религия=[[Ислям]] ([[Алавити]])|портрет-описание=Асад през 2018 г.}} '''Баша̀р Ха̀фез ал-А̀сад''' ({{lang|ar|بشار حافظ الأسد}}) е сирийски политик, 19-ти [[президент на Сирия]] от 17 юли [[2000]] г. до свалянето му от власт на 8 декември [[2024]] г., както и [[главнокомандващ]] на [[Въоръжени сили на Сирия|сирийските въоръжени сили]] и генерален секретар на централното командване на Арабската социалистическа партия [[Баас]], която номинално изповядва [[Баасизъм|необаасистка]] идеология. Неговият баща и предшественик е генерал [[Хафез ал-Асад]], чието президентство през 1971 – 2000 г. бележи трансформацията на Сирия от [[република]] в [[де факто]] династична [[диктатура]], строго контролирана от доминирания от [[алавити]]те елит, съставен от въоръжените сили и [[Мухабарат (Сирия)|Мухабарат]] (тайни служби), лоялни към семейството. Роден и израснал в [[Дамаск]], Башар завършва Факултета по медицина на [[Дамаски университет|Дамаския университет]] през 1988 г. и започва работа като лекар в [[Сирийска армия|сирийската армия]]. Четири години по-късно прави следдипломна специализация в Болница „Уестърн Ай“ в [[Лондон]] в сферата на [[офталмология]]та. През 1994 г., след като по-големият му брат [[Басел ал-Асад|Басел]] загива в автомобилна катастрофа, той е призован в Сирия, за да поеме ролята на наследник. Влиза във военната академия, поемайки отговорността за [[Сирийска окупация на Ливан|сирийската окупация на Ливан]] през 1998 г. На 17 юли 2000 г. става президент на Сирия, наследявайки баща си Хафез, починал на 10 юни. Поредица от репресии през 2001 – 2002 г. слагат край на [[Дамаска пролет|Дамаската пролет]] – период на културен и политически активизъм, белязан от призиви за прозрачност и демокрация. Въпреки че Башар наследява структурите на властта и [[Култ към личността|култа към личността]], подхранвани от Хафез ал-Асад, му липсва лоялността, получена от баща му, което води до нарастващо недоволство срещу неговото управление. В резултат на това много членове на старата гвардия подават оставка или са прочистени, и вътрешният кръг са заменени от твърди лоялисти от алавитските кланове. Ранните програми за икономическа либерализация на Башар ал-Асад влошават неравенствата и централизират социално-политическата власт на дамаския елит, лоялен към семейство Асад, отчуждавайки сирийските селяни, градските работнически класи, бизнесмените, индустриалците и хората от някогашните традиционни бастиони на Баас. [[Кедрова революция|Кедровата революция]] в [[Ливан]] през февруари 2005 г., предизвикана от убийството на ливанския министър-председател [[Рафик Харири]], принуждава Башар ал-Асад да прекрати [[Сирийска окупация на Ливан|сирийската окупация на Ливан]]. Режимът на Асад е силно персонализирана [[диктатура]],<ref>Svolik, Milan. "[https://www.cambridge.org/us/academic/subjects/politics-international-relations/comparative-politics/politics-authoritarian-rule The Politics of Authoritarian Rule]". ''Cambridge University Press''.</ref><ref>Weeks, Jessica (2014). ''Dictators at War and Peace''. Cornell University Press. с. 18</ref><ref>Wedeen, Lisa (2018). ''[https://press.uchicago.edu/ucp/books/book/chicago/A/bo41676402.html Authoritarian Apprehensions]''. Chicago Studies in Practices of Meaning. University of Chicago Press</ref><ref>Hinnebusch, Raymond (2012). "Syria: from 'authoritarian upgrading' to revolution?". ''International Affairs''. '''88''' (1): 95–113</ref><ref>Michalik, Susanne (2015). "Measuring Authoritarian Regimes with Multiparty Elections". In Michalik, Susanne (ed.). ''Multiparty Elections in Authoritarian Regimes: Explaining their Introduction and Effects''. Studien zur Neuen Politischen Ökonomie. Springer Fachmedien Wiesbaden. с. 33–45.</ref><ref>Geddes, Barbara; Wright, Joseph; Frantz, Erica (2018). ''How Dictatorships Work''. Cambridge University Press. с. 233</ref> която управлява Сирия като [[Тоталитаризъм|тоталитарна]] [[полицейска държава]].<ref>Khamis, B. Gold, Vaughn, Sahar, Paul, Katherine (2013). "22. Propaganda in Egypt and Syria's "Cyberwars": Contexts, Actors, Tools, and Tactics". In Auerbach, Castronovo, Jonathan, Russ (ed.). ''The Oxford Handbook of Propaganda Studies''. New York: Oxford University Press</ref><ref>Wieland, Carsten (2018). "6: De-neutralizing Aid: All Roads Lead to Damascus". Syria and the Neutrality Trap: The Dilemmas of Delivering Humanitarian Aid Through Violent Regimes. London: I. B. Tauris</ref><ref>Ahmed, Saladdin (2019). ''Totalitarian Space and the Destruction of Aura''. State University of New York Press, Albany: Suny Press. с. 144, 149.</ref><ref>Hensman, Rohini (2018). "7: The Syrian Uprising". ''Indefensible: Democracy, Counterrevolution, and the Rhetoric of Anti-Imperialism''. Chicago: Haymarket Books</ref> Управлението му се характеризира с множество нарушения на [[Права на човека|правата на човека]] и тежки [[Политическа репресия|политически репресии]]. Докато правителството на Асад се описва като [[Светска държава|светско]], различни политолози и наблюдатели отбелязват, че режимът му използва фракционисткото напрежение в страната. Първото десетилетие на властта му е белязано от интензивна [[цензура]], бързи екзекуции, насилствени изчезвания, дискриминация на етническите малцинства и широко наблюдение от тайната полиция на Баас. [[Съединени американски щати|Съединените щати]], [[Европейски съюз|Европейският съюз]] и по-голямата част от [[Лига на арабските държави|Арабската лига]] призовават за оставката на Асад от президентския пост през 2011 г., след като той нарежда насилствено потушаване на протестиращите от [[Арабска пролет|Арабската пролет]] по време на събитията от [[Сирийска революция (2011)|Сирийската революция]], което води до [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]]. Гражданската война убива около 580 хиляди души, от които минимум 306 хил. смъртни случая са цивилни, като проасадските сили причиняват повече от 90% от смъртните случаи сред цивилни.<ref name="auto1">{{Cite news|url=https://www.middleeastmonitor.com/20220620-assad-iran-russia-committed-91-of-civilian-killings-in-syria/|title=Assad, Iran, Russia committed 91% of civilian killings in Syria|date=20 June 2022|work=Middle East Monitor|archive-url=https://web.archive.org/web/20230104153837/https://www.middleeastmonitor.com/20220620-assad-iran-russia-committed-91-of-civilian-killings-in-syria/|archive-date=4 януари 2023}}</ref> Войната също така принудително разселва 14 милиона сирийци, с над 7 млн. бежанци, причинявайки най-голямата бежанска криза в света. Допълнителни 154 хил. цивилни насилствено изчезват или са подложени на произволни арести; има над 135 хиляди души измъчвани, затворени или мъртви в правителствени центрове за задържане към 2023 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20230316062415/https://reliefweb.int/report/syrian-arab-republic/12th-anniversary-popular-uprising-total-230224-civilians-documented-dead-including-15275-who-died-due-torture-154871-arrested-andor-forcibly-disappeared-and-roughly-14-million-syrians-displaced "On the 12th Anniversary of the Popular Uprising"]. ReliefWeb. март. Архивирано от оригинала на 16 март 2023</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20230513172453/https://snhr.org/blog/2021/08/14/record-of-arbitrary-arrests1/ "Record of Arbitrary Arrests".] ''SNHR''. March 2023. Архивирано от оригинала на 13 май 2023</ref> Извършването от режима на Асад на множество [[Военно престъпление|военни престъпления]] и [[престъпления срещу човечеството]] по време на гражданската война води до международно осъждане и изолация.<ref>Robertson QC, Geoffrey (2013). "11: Justice in Demand". ''Crimes Against Humanity: The Struggle for Global Justice'' (4th ed.). New York: The New Press. с. 560–562, 573, 595–607</ref><ref>[https://books.google.it/books?id=SdxEAQAAMAAJ&dq=Assad+crimes+against+humanity&pg=PA229&redir_esc=y#v=onepage&q=Assad%20crimes%20against%20humanity&f=false Syria Freedom Support Act; Holocaust Insurance Accountability Act of 2011]. Washington DC: Committee on Foreign Affairs, House of Representatives. 2012. с. 221–229</ref><ref>Vohra, Anchal (16 October 2020). "[https://web.archive.org/web/20201102212057/https://foreignpolicy.com/2020/10/16/assads-horrible-war-crimes-are-finally-coming-to-light/ Assad's Horrible War Crimes Are Finally Coming to Light Under Oath]". ''Foreign Policy''. Архивирано от оригинала на 2 ноември 2020</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20220122082145/https://www.dailysabah.com/world/syrian-crisis/german-court-finds-assad-regime-official-guilty-of-crimes-against-humanity "German court finds Assad regime official guilty of crimes against humanity"]. ''Daily Sabah''. 13 January 2022. Архивирано от оригинала на 22 януари 2022.</ref><ref>Martina Nosakhare, Whitney (15 March 2022). [https://web.archive.org/web/20220405071705/https://www.hrw.org/news/2022/03/15/some-hope-struggle-justice-syria "Some Hope in the Struggle for Justice in Syria: European Courts Offer Survivors a Path Toward Accountability".] ''Human Rights Watch''. Архивирано от оригинала на 5 април 2022.</ref> Смята се, че [[Въоръжени сили на Сирия|сирийските военни]] са извършили над 300 [[Химическо оръжие|химически атаки]], като разследванията на ООН потвърждават най-малко девет химически атаки, извършени от проасадски сили. Най-смъртоносният инцидент е [[Химически атаки в Гута|химическата атака в Гута]] на 21 август 2013 г., която причинява смъртта на 1100–1500 цивилни. През декември 2013 г. [[Служба на Върховния комисар за правата на човека|Върховният комисар на ООН за правата на човека]] [[Нави Пилай]] заявява, че констатациите от разследване на ООН замесват Асад във [[Военно престъпление|военни престъпления]]. Разследванията на [[Съвместен механизъм за разследване на ОЗХО-ООН|Съвместния механизъм за разследване на ОЗХО-ООН]] и [[Използване на химически оръжия в сирийската гражданска война|IIT на ОЗХО-ООН]] стигат до заключението, че правителството на Асад е отговорно съответно за [[Химическа атака в Хан Шейхун|атаката със зарин срещу Хан Шейхун през 2017 г.]] и [[Химическа атака в Дума|химическата атака в Дума през 2018 г.]]<ref>Steve Almasy; Richard Roth. "[https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html UN: Syria responsible for sarin attack that killed scores]". ''CNN''. Архивирано от оригинала на 12 юни 2018. Посетено на 12 юни 2018</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230127111421/https://www.opcw.org/media-centre/news/2023/01/opcw-releases-third-report-investigation-and-identification-team OPCW Releases Third Report by Investigation and Identification Team]". 27 януари 2023. Архивирано от оригинала на 27 януари 2023</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230128024629/https://www.state.gov/joint-statement-on-opcw-report-finding-syrian-regime-responsible-for-chemical-weapons-attack-in-douma-syria-on-april-7-2018/ Joint Statement on OPCW Report Finding Syrian Regime Responsible for Chemical Weapons Attack in Douma, Syria on April 7, 2018]". ''U.S Department of State''. 27 January 2023. Архивирано от оригинала на 28 януари 2023</ref><ref>"[https://www.aljazeera.com/news/2023/1/27/opcw-blames-syria-government-forces-for-2018-douma-chlorine-gas-attack OPCW blames Syria gov't for 2018 chlorine gas attack in Douma".] ''Al Jazeera''. 27 January 2023</ref><ref>Chulov, Martin (27 January 2023). "[https://web.archive.org/web/20230127200237/https://www.theguardian.com/world/2023/jan/27/syrian-regime-found-responsible-for-douma-chemical-weapons-attack Syrian regime found responsible for Douma chemical attack]". ''The Guardian''. Archived from the original on 27 January 2023</ref><ref>Loveluck, Louisa (27 January 2023). "[https://www.washingtonpost.com/world/2023/01/27/syria-chemical-weapons-douma-opcw/ Syrian army responsible for Douma chemical weapons attack, watchdog confirms]". ''Washington Post''</ref> През юни 2014 г. американският [[сирийски проект за отговорност]] включва Асад в списък с обвинения във военни престъпления на правителствени служители и го изпраща до [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]]. През 2023 г. [[Канада]] и [[Нидерландия]] завеждат съвместно дело в [[Международен съд на ООН|Международния съд]], обвинявайки правителството на Асад в нарушаване на [[Конвенция на ООН срещу изтезанията|Конвенцията на ООН срещу изтезанията]].<ref>van den Berg, Stephanie (12 June 2023). "[https://web.archive.org/web/20230613135325/https://www.reuters.com/world/netherlands-canada-take-syria-world-court-over-torture-claims-2023-06-12/ Netherlands, Canada take Syria to World Court over torture claims]". ''Reuters''. Архивирано от оригинала на 13 юни 2023.</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230613135519/https://www.thenationalnews.com/mena/2023/06/12/canada-and-netherlands-take-syria-to-icj-over-alleged-torture/ Canada and Netherlands take Syria to ICJ over alleged torture]". ''The National''. 12 юни 2023. Архивирано от оригинала на 13 юни 2023</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230613135748/https://www.government.nl/documents/diplomatic-statements/2023/06/12/joint-statement-by-canada-and-the-netherlands-on-instituting-proceedings-at-the-international-court-of-justice-to-hold-syria-to-account-for-torture Joint statement by Canada and the Kingdom of the Netherlands on instituting proceedings at the International Court of Justice to hold Syria to account for torture]". ''Government of Netherlands''. 12 June 2023. Архивирано от оригинала на 13 юни 2023</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230613135950/https://www.icj-cij.org/sites/default/files/case-related/188/188-20230612-PRE-01-00-EN.pdf Canada and the Kingdom of the Netherlands jointly institute proceedings against the Syrian Arab Republic and request the Court to indicate provisional measures]" (PDF). ''International Court of Justice.org''. 12 June 2023. с. 1, 2. Архивирано от оригинала на 13 юни 2023</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230612142054/https://www.icj-cij.org/sites/default/files/case-related/188/188-20230608-REQ-01-00-EN.pdf Canada and the Kingdom of Netherlands vs. the Syrian Arab Republic]" (PDF). ''International Court of Justice.org''. 8 June 2023. Архивирано от оригинала на 12 юни 2023</ref> На 15 ноември 2023 г. Франция издава заповед за арест срещу Асад заради използването на забранени химически оръжия срещу цивилни в Сирия.<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/france-issues-arrest-warrants-against-syrias-president-assad-source-2023-11-15/|title=France issues arrest warrant for Syria's President Assad - source|date=15 ноември 2023|work=Reuters}}</ref> Асад категорично отхвърля твърденията за тези обвинения и обвинява чужди държави, особено ръководената от Америка намеса в Сирия, в опит за смяна на режима.<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.politico.eu/article/bashar-al-assad-denies-responsibility-for-syrian-war-violence-refugees/|заглавие=Assad denies responsibility for Syrian war|автор=King|първо_име=Esther|издател=Politico|достъп_дата=21 декември 2016|цитат=The Syrian president maintained he was fighting to preserve his country and criticized the West for intervening. "Good government or bad, it's not your mission" to change it, he said.}}</ref> Във вътрешната политика Асад е критикуван за пренебрегване на човешките права, икономическото неравенство и корупцията. Във външната политика той е отявлен критик на политиката на [[САЩ]], [[Израел]], [[Саудитска Арабия]] и [[Турция]]. В политическо и икономическо отношение Сирия не се е променила много от 2000 г. насам. Веднага след взимането на властта Асад трябва да предприеме реформи свързани с неколкократни освобождавания на стотици политически затворници поради обществено недоволство и дебати. Счита се, че до юли 2012 г. Асад е успял да скрие за себе си и семейството си над 1,5 млрд, долара, основно в Русия, Хонг Конг и [[Офшорна компания|офшорни]] зони, за да разпредели риска от разкриването на богатството му. През ноември 2024 г. коалиция от сирийски бунтовници организира няколко офанзиви срещу страната с намерението да свали Асад.<ref>{{Cite web |url=https://www.nytimes.com/live/2024/12/07/world/syria-war-damascus/syria-rebels-assad-al-jolani|title=The leader of Syria's rebels told The Times that their aim is to oust al-Assad.|date=7 декември 2024|last=Abdulrahim|first=Raja|work=[[Ню Йорк Таймс|„Ню Йорк Таймс“]]|access-date=8 декември 2024}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-rebels-celebrate-captured-homs-set-sights-damascus-2024-12-07/ |title=Syrian army command tells officers that Assad's rule has ended, officer says|publisher=[[Ройтерс|„Ройтерс“]]|access-date=8 декември 2024}}</ref> На 7 декември 2024 г. е обявено, че Асад е избягал от страната, тъй като бунтовниците превземат Дамаск по време на светкавичната си кампания в цяла Сирия. == Ранни години, семейство и образование == [[Файл:Hafez al-Assad official portrait.jpg|мини|Хафез ал-Асад, баща на Башар и президент на Сирия от 1971 до 2000 г.|244x244пкс]] Башар ал-Асад е роден на 11 септември 1965 г. в сирийската столица [[Дамаск]] като втори син и трето дете на [[Аниса Махлуф]] и [[Хафез ал-Асад]].<ref name=":0">Zisser 2007, с. 20</ref> „Ал-Асад“ на [[арабски език]] означава „лъвът“. Дядото на Асад по бащина линия, [[Али Сюлейман ал-Асад]], успява да промени статута си от селянин на второстепенен лидер и за да отрази това, през 1927 г. той променя фамилното си име от „Ал-Вахш“ (което означава „Дивак“) на „Ал-Асад".<ref>Seale & McConville 1992, с. 6</ref> Бащата на Асад, Хафез, е роден в обедняло селско семейство с [[Алавити|алавитски]] произход и се издига в редиците на партията [[Баас]], за да поеме контрола над [[Сирийска Баас партия|сирийския клон]] на партията в [[Корективно движение (Сирия)|Корективното движение]], което завършва с издигането му до [[Президент на Сирия|президент на страната]].<ref>Mikaberidze 2013, с. 38</ref> Хафез насърчава своите поддръжници в партията Баас, много от които също са с алавитски произход.<ref name=":0" /><ref name="guardian">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/theguardian/2000/jun/15/guardianweekly.guardianweekly1|title=Hafez al-Assad|last=Seale|first=Patrick|date=15 юни 2000|work=The Guardian|access-date=19 март 2011}}</ref> След революцията силните алавити са назначени, докато [[Сунитски ислям|сунитите]], [[друзи]]те и [[Исмаилизъм|исмаилите]] са отстранени от армията и партията Баас.<ref>Moosa 1987, с, 305</ref> 30-годишното военно управление на Хафез ал-Асад става свидетел на трансформацията на Сирия в династична [[диктатура]]. Новата политическа система е водена от елитите на партията Баас, доминирани от алавитите, които са силно лоялни към семейство Асад и контролират армията, силите за сигурност и тайната полиция.<ref name="Allam, Saber 2019 26–27">{{Cite book|last=Allam, Saber|first=Ashraf, Salah|title=Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring|year=2019|publisher=Lamar|location=16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt|isbn=978-977-85412-3-6|pages=26–27|chapter=The domestic structure of the regime}}</ref><ref>{{Cite book|last=Cole|first=Robert|title=The Encyclopaedia of Propaganda|year=2022|publisher=Routledge|isbn=9781317471981|pages=760–761|chapter=Syria}}</ref> По-младият Асад има пет братя и сестри, трима от които умират. Сестра му Бушра умира като бебе.<ref name=":5">Dwyer, Mimi (8 September 2013). "[https://newrepublic.com/article/114630/bashar-al-assad-syria-family-guide Think Bashar al Assad Is Brutal? Meet His Family]". ''The New Republic''. Посетен на 24 юни 2024</ref> Малко се знае за най-малкият му брат Мажд, освен че е с [[интелектуална недостатъчност]]<ref name="Bar">{{Cite journal|last=Bar|first=Shmuel|year=2006|title=Bashar's Syria: The Regime and its Strategic Worldview|url=http://www.herzliyaconference.org/_Uploads/2590Bashars.pdf|journal=Comparative Strategy|publisher=The Interdisciplinary Center Herzliya Lauder School of Government, Diplomacy and Strategy Institute for Policy and Strategy|volume=25|issue=5|page=16 & 379|doi=10.1080/01495930601105412|archive-url=https://web.archive.org/web/20110723214138/http://www.herzliyaconference.org/_Uploads/2590Bashars.pdf|archive-date=23 юли 2011|access-date=14 март 2015|issn = 0149-5933 }}</ref> и че умира през 2009 г. след дълго боледуване.<ref>{{Cite news|url=http://edition.cnn.com/2012/03/26/world/meast/assad-family/|title=Getting to know Syria's first family|last=Dow|first=Nicole|date=18 юли 2012|work=CNN|access-date=14 март 2015}}</ref> За разлика от братята си [[Басел ал-Асад|Басел]] и [[Махер ал-Асад|Махер]] и втората си сестра, също на име [[Бушра ал-Асад|Бушра]], Башар е тих, сдържан и не се интересува от политика и от армия<ref>Zisser 2007, с. 21</ref>.<ref name="Bar2">{{Cite journal|last=Bar|first=Shmuel|year=2006|title=Bashar's Syria: The Regime and its Strategic Worldview|url=http://www.herzliyaconference.org/_Uploads/2590Bashars.pdf|journal=Comparative Strategy|publisher=The Interdisciplinary Center Herzliya Lauder School of Government, Diplomacy and Strategy Institute for Policy and Strategy|volume=25|issue=5|page=16 & 379|doi=10.1080/01495930601105412|archive-url=https://web.archive.org/web/20110723214138/http://www.herzliyaconference.org/_Uploads/2590Bashars.pdf|archive-date=23 юли 2011|access-date=14 март 2015|issn = 0149-5933 }}</ref> Съобщава се, че децата на Асад рядко са виждали баща си,<ref name="Roula">{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/669da3aa-b5b5-11e1-ab92-00144feabdc0|title=Bashar al-Assad: behind the mask|last=Khalaf|first=Roula|date=2012-06-15|work=Financial Times|access-date=14 март 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20221210/https://www.ft.com/content/669da3aa-b5b5-11e1-ab92-00144feabdc0|archive-date=10 декември 2022|url-access=subscription}}</ref> а Башар по-късно заявява, че е влизал в кабинета на баща си само веднъж, докато е бил президент.<ref>{{Cite news|url=http://ngm.nationalgeographic.com/2009/11/syria/belt-text/2|title=Syria|last=Belt|first=Don|date=November 2009|work=National Geographic (magazine)|access-date=14 март 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20091025083543/http://ngm.nationalgeographic.com/2009/11/syria/belt-text/2|archive-date=25 October 2009|pages=2, 9}}</ref> Описван е като мек<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2000/06/14/world/man-in-the-news-the-shy-young-doctor-at-syria-s-helm-bashar-al-assad.html|title=Man in the News; The Shy Young Doctor at Syria's Helm; Bashar al-Assad|last=Sachs|first=Susan|date=14 юни 2000|work=The New York Times}}</ref> и според негов приятел от университета е бил плах, избягвал е визуален контакт и е говорел тихо.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://qz.com/959806/the-enigmatic-story-of-how-syrias-bashar-al-assad-turned-from-a-painfully-shy-eye-doctor-into-a-murderous-tyrant/|заглавие=The enigma of Assad: How a painfully shy eye doctor turned into a murderous tyrant}}</ref> Асад получава основното и средното си образование в арабско-френското училище „Ал-Хурия“ в Дамаск.<ref name=":0" /> През 1982 г. завършва гимназия и след това учи медицина в [[Дамаски университет|Дамаския университет]].<ref>Leverett 2005, с. 59</ref> == Кариера като лекар и издигане на власт == През 1988 г. Асад завършва [[медицина]] и започва работа като военен лекар във военната болница „Тишрин“ в покрайнините на Дамаск.<ref name="Ladno">{{Cite news|url=http://www.ladno.ru/person/asad/bio/|title=LADNO.ru|work=Ladno|access-date=23 септември 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20151018150441/http://ladno.ru/person/asad/bio/|archive-date=18 октомври 2015|language=ru|script-title=ru:Асад Башар : биография|trans-title=Bashar Assad: A Biography}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.thetimes.co.uk/tto/news/world/middleeast/article2604469.ece|title=We are going to send him on a trip. Bye, bye Hariri. Rot in hell|last=Beeston|first=Richard|date=22 октомври 2005|work=The Times|access-date=26 април 2010|last2=Blanford|first2=Nick|location=London}}</ref> Четири години по-късно се установява в [[Лондон]], за да започне следдипломната си специализация по [[офталмология]] в Болница „Уестърн Ай".<ref>Leverett 2005, с. 60</ref> По време на престоя си там е описван като „страхотен [[Информационни технологии|ИТ]] специалист“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nbcnews.com/storyline/syria-peace-talks/how-syrias-geeky-president-assad-went-doctor-dictator-n453871|title=How Syria's 'Geeky' President Went From Doctor to Dictator|work=NBC News|access-date=14 април 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20171222005409/https://www.nbcnews.com/storyline/syria-peace-talks/how-syrias-geeky-president-assad-went-doctor-dictator-n453871|archive-date=22 декември 2017}}</ref> Има малко политически стремежи<ref>Minahan 2002, с. 83</ref> и баща му подготвя по-големия му брат [[Басел ал-Асад|Басел]] за бъдещ президент.<ref>Tucker & Roberts 2008, с. 167</ref> Той обаче загива при автомобилна катастрофа през 1994 г. и Башар е призован в сирийската армия малко след това. Държавната пропаганда скоро започва да издига публичния образ на Башар като „надеждата на масите“, за да го подготви като следващия патриарх, отговарящ за Сирия, който да продължи управлението на династията Асад.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/1342883.html|title=Iran Report: June 19, 2000|date=11 November 2008|work=Radio Free Europe/Radio Liberty|access-date=2022-05-15|language=en}}</ref><ref>{{Cite book|last=Wedeen|first=Lisa|title=Ambiguities of Domination: Politics, Rhetoric and Symbols in Contemporary Syria|url=https://press.uchicago.edu/ucp/books/book/chicago/A/bo22776830.html|year=2015|publisher=University of Chicago Press|location=Chicago, US|isbn=978-0-226-33337-3|pages=28, 39, 60–61}}</ref> Скоро след смъртта на Басел Хафез ал-Асад решава да направи Башар новия наследник.<ref>Zisser 2007, с. 35</ref> През следващите шест години и половина, до смъртта си през 2000 г., Хафез подготвя Башар да поеме властта. Генерал [[Бахджат Сюлейман]], офицер от [[Отбранителни роти (Сирия)|отбранителните роти]], е натоварен с надзора на подготовката за плавен преход,<ref>{{Cite news|url=https://mondediplo.com/2000/07/07syria|title=Syria: the rise and rise of Doctor Bashar|last=Gresh|first=Alain|date=юли 2020|work=Le Monde diplomatique}}</ref><ref name="Roula2">{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/669da3aa-b5b5-11e1-ab92-00144feabdc0|title=Bashar al-Assad: behind the mask|last=Khalaf|first=Roula|date=2012-06-15|work=Financial Times|access-date=14 март 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20221210/https://www.ft.com/content/669da3aa-b5b5-11e1-ab92-00144feabdc0|archive-date=10 декември 2022|url-access=subscription}}</ref> който е извършен на три нива. Първо е изградена подкрепа за Башар в армията и в апарата за сигурност. Второ, образът на Башар е утвърден сред обществото. И накрая, Башар е запознат с механизмите на управление на държавата.<ref>Leverett 2005, с. 61</ref> За да утвърди своите акредитиви в армията, Башар влиза във военната академия в [[Хомс]] през 1994 г. и е издигнат в йерархията, за да стане полковник от елитната [[Републиканска гвардия (Сирия)|Сирийска републиканска гвардия]] през януари 1999 г.<ref name="Ladno2">{{Cite news|url=http://www.ladno.ru/person/asad/bio/|title=LADNO.ru|work=Ladno|access-date=23 септември 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20151018150441/http://ladno.ru/person/asad/bio/|archive-date=18 октомври 2015|language=ru|script-title=ru:Асад Башар : биография|trans-title=Bashar Assad: A Biography}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://transcripts.cnn.com/TRANSCRIPTS/0006/10/bn.01.html|title=CNN Transcript – Breaking News: President Hafez Al-Assad Assad of Syria Confirmed Dead|date=10 June 2000|work=CNN|access-date=3 август 2010|archive-url=https://web.archive.org/web/20181005011806/http://transcripts.cnn.com/TRANSCRIPTS/0006/10/bn.01.html|archive-date=5 октомври 2018}}</ref> За да се създаде мощна база за Башар в армията, старите дивизионни командири са изтласкани в пенсия, а нови, млади офицери от [[алавити]]те, които му са лоялни, заемат техните места.<ref name=":3">Ma'oz, Ginat & Winckler 1999, с. 41</ref> През 1998 г. Башар поема отговорността за [[Сирийска окупация на Ливан|ливанското досие]] на Сирия, което от 1970 г. се управлява от вицепрезидента [[Абдул Халим Кадам]], който дотогава е потенциален претендент за президент.<ref name=":3" /> Поемайки отговорността за сирийските дела в Ливан, Башар успява да изтласка Кадам настрана и да установи своя собствена властова база в Ливан.<ref>Zisser 2007, с. 34–35</ref> През същата година, след лека консултация с ливански политици, Башар назначава [[Емил Лахуд]], негов верен съюзник, за [[президент на Ливан]] и избутва бившия [[Ливански министър-председател|ливански премиер]] [[Рафик Харири]] настрана, като не поставя политическата си тежест зад номинирането му за министър-председател.<ref>Blanford 2006, с. 69–70</ref> За да отслаби още повече стария сирийски ред в Ливан, Башар заменя дългогодишния [[де факто]] сирийски [[върховен комисар]] на Ливан [[Гази Канаан]] с [[Рустум Газали]]. Паралелно с военната си кариера Башар се занимава с обществени дела. Той получава широки правомощия и става шеф на бюрото за приемане на граждански жалби и апели и води кампания срещу корупцията. В резултат на тази кампания много от потенциалните съперници на Башар за президент са изправени на съд за [[корупция]].<ref name="Ladno3">{{Cite news|url=http://www.ladno.ru/person/asad/bio/|title=LADNO.ru|work=Ladno|access-date=23 септември 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20151018150441/http://ladno.ru/person/asad/bio/|archive-date=18 октомври 2015|language=ru|script-title=ru:Асад Башар : биография|trans-title=Bashar Assad: A Biography}}</ref> Башар също става президент на [[Сирийско компютърно общество|Сирийското компютърно общество]] и помага за въвеждането на [[Интернет]] в Сирия, което подпомага имиджа му на модернизатор и реформатор. Баасистки лоялни привърженици в партията, военните и алавитската фракция го подкрепят, което му позволява да стане наследник на баща си.<ref name="facing down rebellion">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/10338256|заглавие=Syrian President Bashar al-Assad: Facing down rebellion|труд=BBC News}}</ref> == Президент на Сирия == === Преди гражданската война: 2000 – 2011 г. === [[Файл:TlassBashar.webp|мини|Тогавашният министър на отбраната [[Мустафа Тлас]] заедно с Башар ал-Асад, 1 август 2000 г. Тлас и синът му [[Манаф Тлас]] по-късно дезертират след [[Сирийската революция (2011)|Сирийската революция]].]] След смъртта на Хафез ал-Асад на 10 юни 2000 г. [[Конституция на Сирия|Конституцията на Сирия]] е изменена. Изискването за минимална възраст за президентството е намалено от 40 на 34 години, каквато е възрастта на Башар по това време.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://abcnews.go.com/Politics/rise-syrias-controversial-president-bashar-al-assad/story?id=46649146|заглавие=The rise of Syria's controversial president Bashar al-Assad|труд=ABC News|достъп_дата=19 юни 2017}}</ref> Той се състезава като единствен кандидат и впоследствие е потвърден като президент на 10 юли 2000 г. с 97,29% подкрепа.<ref name="CBS %">Klatell, James (27 May 2007). [https://www.cbsnews.com/news/syrians-vote-in-presidential-referendum/ "Syrians Vote in Presidential Referendum"]. CBS News.</ref> В съответствие с ролята си на президент на Сирия той също е назначен за [[главнокомандващ]] на [[Въоръжени сили на Сирия|сирийските въоръжени сили]] и регионален секретар на партията [[Сирийска Баас партия|Баас]].<ref name="facing down rebellion2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/10338256|заглавие=Syrian President Bashar al-Assad: Facing down rebellion|труд=BBC News}}</ref> Оттогава се провеждат редовни избори на всеки седем години, които Асад печели с преобладаващо мнозинство от гласовете. Изборите единодушно се смятат от независими наблюдатели за фиктивен процес и са бойкотирани от [[Сирийска опозиция|опозицията]].<ref>"[https://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2007/05/27/AR2007052701117.html Syrians Vote For Assad in Uncontested Referendum]". ''The Washington Post''. Damascus. Associated Press. 28 May 2007. Посетен на 13 март 2015</ref><ref>Norris, Pippa; Martinez i Coma, Ferran; Grömping, Max (2015). "The Year in Elections, 2014". ''Election Integrity Project''. Архивирано от оригинала на 15 април 2021. Посетено на 21 май 2020. <q>The Syrian election ranked as worst among all the contests held during 2014.</q></ref><ref>Cheeseman, Nicholas (2019). ''How to Rig an Election''. Yale University Press. с. 140–141</ref><ref>Jones, Mark P. (2018). Herron, Erik S; Pekkanen, Robert J; Shugart, Matthew S (eds.). "[https://www.oxfordhandbooks.com/view/10.1093/oxfordhb/9780190258658.001.0001/oxfordhb-9780190258658-e-23 Presidential and Legislative Elections]". ''The Oxford Handbook of Electoral Systems''. doi:10.1093/oxfordhb/9780190258658.001.0001. ISBN <bdi>9780190258658</bdi>. Посетен на 21 май 2020. <q>unanimous agreement among serious scholars that... al-Assad's 2014 election... occurred within an authoritarian context.</q></ref><ref>Makdisi, Marwan (16 July 2014). "[https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-assad-idUSKBN0FL0NN20140717/ Confident Assad launches new term in stronger position]". ''Reuters''. Посетен на 15 май 2020</ref><ref>Evans, Dominic (28 April 2014). "[https://www.reuters.com/?edition-redirect=uk Assad seeks re-election as Syrian civil war rages]". ''Reuters''. Посетен на 13 март 2015</ref><ref>[https://www.bbc.com/news/world-middle-east-27419552 "UK's William Hague attacks Assad's Syria elections plan]". ''BBC News''. 15 May 2014. Посетен на 13 март 2015.</ref> Последните избори от 2014 г. и от 2021 г. са проведени само в райони, контролирани от сирийското правителство по време на [[Гражданска война в Сирия|продължаващата гражданска война]] в страната и са осъдени от [[Организация на обединените нации|ООН]].<ref name="theguardian.com">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2014/may/28/syrians-lebaanon-vote-assad-embassies-refugees-boycott|title=Syrians in Lebanon battle crowds to vote for Bashar al-Assad|date=28 май 2014|work=The Guardian|access-date=9 ноември 2017}}</ref><ref name="Kossaify">{{Cite news|url=https://www.arabnews.com/node/1846771/%7B%7B|title=UN reiterates it is not involved in Syrian presidential election|last=Kossaify|first=Ephrem|date=22 април 2021|work=Arab News|archive-url=https://web.archive.org/web/20210422181511/https://www.arabnews.com/node/1846771/middle-east|archive-date=22 април 2021}}</ref><ref name="telegraph.co.uk">{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/10970476/Bashar-al-Assad-sworn-in-for-a-third-term-as-Syrian-president.html|title=Bashar al-Assad sworn in for a third term as Syrian president|date=16 юли 2014|work=The Daily Telegraph|access-date=17 декември 2016|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/10970476/Bashar-al-Assad-sworn-in-for-a-third-term-as-Syrian-president.html|archive-date=11 януари 2022|url-access=subscription}}</ref> === Дамаска пролет === {{Вижте също|Дамаска пролет}} Веднага след като Башар встъпва в длъжност, реформаторско движение, известно като [[Дамаска пролет]], ръководено от писатели, интелектуалци, дисиденти, културни активисти и др., прави предпазлив напредък, което води до затварянето на затвора Мезех и обявяването на широкомащабна амнистия, освобождаваща стотици на политически затворници, свързани с [[Мюсюлманско братство]].<ref>Leverett 2005, с. 80</ref> Репресиите по сигурността обаче започват отново през годината, превръщайки я в Дамаска зима.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://english.aljazeera.net/indepth/features/2011/02/201129103121562395.html|заглавие=Syria: 'A kingdom of silence'|автор=Wikstrom|първо_име=Cajsa|издател=Al Jazeera Arabic|достъп_дата=14 март 2015}}</ref><ref name="Ghadry">{{Cite journal|last=Ghadry|first=Farid N.|date=Winter 2005|title=Syrian Reform: What Lies Beneath|url=http://www.meforum.org/683/syrian-reform-what-lies-beneath|journal=Middle East Quarterly|access-date=14 март 2015}}</ref> Стотици интелектуалци са арестувани, набелязани, заточени или изпратени в затвора и извънредното положение е продължено. Ранните отстъпки са отменени, за да се затегне авторитарният контрол, цензурата е засилена и движението „Дамаска пролет“ забранено под претекст за национално единство и стабилност. Политиката на режима на социална пазарна икономика се превръща в символ на корупцията, тъй като лоялните привърженици на Асад стават единствените облагодетелствани от нея.<ref name="facing down rebellion3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/10338256|заглавие=Syrian President Bashar al-Assad: Facing down rebellion|труд=BBC News}}</ref><ref name="France 24">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/20200609-assad-s-20-year-rule-from-damascus-spring-to-pariah|title=Assad's 20-year rule, from Damascus Spring to pariah|date=9 юли 2020|work=France 24}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/2f085060-810d-11dd-82dd-000077b07658|title='Damascus spring' fades from memory|last=England|first=Andrew|date=13 септември 2008|work=Financial Times}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://carnegie-mec.org/diwan/48516?lang=en|заглавие=The Damascus Spring|труд=Carnegie Middle East Centre}}</ref> Няколко дискусионни форума са затворени и много интелектуалци са отвлечени от тайните служби, за да бъдат измъчвани и убити. Много анализатори смятат, че първоначалните обещания за отваряне са били част от правителствена стратегия за откриване на сирийците, които не подкрепят новото ръководство.<ref name="Ghadry" /> По време на държавното посещение на [[Министър-председател на Обединеното кралство|британския министър-председател]] [[Тони Блеър]] в Сирия през октомври 2001 г. Башар публично осъжда [[Нахлуване на Съединените щати в Афганистан|нахлуването на Съединените щати в Афганистан]] на съвместна пресконференция, заявявайки: „Не можем да приемем това, което виждаме всеки ден на нашите телевизионни екрани – убийството на невинни цивилни. Има стотици умиращи всеки ден." Асад също хвали [[Палестинско политическо насилие|палестинските въоръжени групировки]] като „[[съпротива|борци за свобода]]“ и [[Критика към Израел|критикува Израел]] и [[Антизападни настроения|Западния свят]] по време на конференцията. Впоследствие британски официални лица описват политическите възгледи на Асад като по-умиротворяващи в частната сфера, твърдейки, че той критикува [[Атентати от 11 септември 2001 г.|атаките от 11 септември]] и приема легитимността на държавата [[Израел]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/politics/2001/nov/01/afghanistan.israel|заглавие=Blair gets a public lecture on the harsh realities of the Middle East|труд=The Guardian}}</ref> [[Файл:AlAsssad2004_militaryuniform.jpg|мини|Асад през 2004 г.]] По време на [[Война срещу тероризма|войната срещу тероризма]] Асад играе реална политика със Съединените щати, като понякога сътрудничи, а друг път се сблъсква с американското правителство. Мрежите от затвори в Сирия са основно място за [[извънредно предаване]] от [[Централно разузнавателно управление|ЦРУ]] на заподозрени от [[Ал-Каида|Ал Кайда]], които са разпитвани в сирийските затвори.<ref name="Al Bawaba 2013">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.albawaba.com/news/rendition-syria-torture-468616|заглавие=America's gulag: Syrian regime was a 'common destination' for CIA rendition|труд=Al Bawaba|достъп_дата=29 октомври 2018}}</ref><ref name="Washington Post 2013">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/news/worldviews/wp/2013/02/05/a-staggering-map-of-the-54-countries-that-reportedly-participated-in-the-cias-rendition-program/|title=A staggering map of the 54 countries that reportedly participated in the CIA's rendition program|date=5 февруари 2013|work=Washington Post|access-date=29 October 2018}}</ref> Скоро след като Асад поема властта, той прави връзката на Сирия с [[Хизбула]] и нейните покровители в [[Техеран]] в централен компонент на своята доктрина за сигурността,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/2015/02/15/magazine/the-hezbollah-connection.html|заглавие=The Hezbollah Connection|труд=The New York Times|достъп_дата=8 януари 2017}}</ref> а във външната си политика възприема войнствена позиция спрямо САЩ, [[Израел]], [[Саудитска Арабия]] и Турция.<ref name="haaretz.com">{{Cite news|url=http://www.haaretz.com/print-edition/news/syria-s-assad-regime-strong-because-of-my-anti-israel-stance-1.340454|title=Syria's Assad: Regime strong because of my anti-Israel stance|last=Issacharoff|first=Avi|date=1 февруари 2011|work=Haaretz|access-date=6 февруари 2012|location=Tel Aviv}}</ref> По време на [[Иракски бунт (2003 – 2011)|иракския бунт]] срещу американската окупация сирийското разузнаване обучава бойци на Ал Кайда, превръщайки Сирия в транзитен център за джихадисти, пътуващи към Ирак. Впоследствие AQI се развива в групировката [[Ислямска държава]], която изпраяща свои бойци от Ирак, за да се присъединят към [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]].<ref name="auto2">{{Cite news|url=https://www.worldpoliticsreview.com/syria-pariah-state/|title=Is Syria No Longer a Pariah State?|last=Ker-Lindsay|first=James|date=27 април 2023|work=World Politics Review|archive-url=https://web.archive.org/web/20230602100607/https://www.worldpoliticsreview.com/syria-pariah-state/|archive-date=2 юни 2023}}</ref><ref>{{Cite book|last=Levitt|first=Matthew|title=The Role of the Islamic State in the Assad Regime's Strategy for Regime Survival: How and Why the Assad Regime Supported the Islamic State|url=https://www.washingtoninstitute.org/media/4698|year=2021|publisher=Washington Institute|pages=723–741}}</ref> === Убийство на Рафик Харири и Кедрова революция === {{Вижте също|Убийство на Рафик Харири|Кедрова революция|Сирийска окупация на Ливан}} [[Файл:Hariri_Scene-of-crime_View-from-east.jpg|мини|Местопрестъплението в [[Бейрут]], където Харири и още 21 души са убити при терористична атака през февруари 2005 г. Районът е отцепен за провеждане на международно разследване.]] На 14 февруари 2005 г. [[Рафик Харири]], бивш министър-председател на Ливан, е [[Убийство на Рафик Харири|убит]] при масивна експлозия на камион-бомба в [[Бейрут]] заедно с 22 души. Сп. „Крисчън Сайънс Монитор“ съобщава, че „Сирия е широко обвинена за убийството на Харири. В месеците, довели до убийството, отношенията между Харири и сирийския президент Башар ал-Асад рязко се сриват в атмосфера на заплахи и сплашване“.<ref>{{Cite journal|date=14 February 2015|title=Rafik Hariri: In Lebanon, assassination reverberates 10 years later|url=http://www.csmonitor.com/World/Middle-East/2015/0214/Rafik-Hariri-In-Lebanon-assassination-reverberates-10-years-later|journal=The Christian Science Monitor|access-date=20 април 2015}}</ref> Башар издига зет си [[Асеф Шаукат]] – ключова фигура, заподозряна в организирането на терористичната атака, като началник на дирекцията на сирийското военно разузнаване веднага след смъртта на Харири.<ref>{{Cite news|url=https://www.smh.com.au/world/comeback-kid-of-assad-regime-was-a-feared-figure-20120719-22d5g.html|title=Comeback kid of Assad regime was a feared figure|date=20 юли 2012|work=Sydney Morning Herald|archive-url=https://web.archive.org/web/20120721080802/https://www.smh.com.au/world/comeback-kid-of-assad-regime-was-a-feared-figure-20120719-22d5g.html|archive-date=21 юли 2012}}</ref> [[Файл:Cedar_Revolution_Demonstrators.jpg|ляво|мини|Протестиращите излизат по улиците по време на Интифадата за независимост на Ливан, известна още като [[Кедрова революция]]|228x228пкс]] Убийствата предизвикват огромен шум, предизвиквайки ''[[интифада]]'' в [[Ливан]] и стотици хиляди протестиращи се изсипват по улиците, за да поискат пълно изтегляне на сирийските военни сили. След нарастващия международен натиск, който призовава Сирия да изпълни [[Резолюция 1559 на Съвета за сигурност на ООН]], Башар ал-Асад обявява на 5 март, че ще нареди напускането на сирийските войници. На 14 март 2005 г. повече от милион ливански протестиращи – мюсюлмани, християни, [[друзи]] демонстрират в Бейрут, отбелязвайки месечната годишнина от убийството на Харири. Резолюция 1595 на ООН, приета на 7 април, изпраща международна комисия за разследване на убийството на Харири. До 5 май 2005 г. ООН официално потвърждава пълното напускане на всички сирийски войници, слагайки край на 29-годишната [[Сирийска окупация на Ливан|военна окупация]]. Въстанията, които се случват през тези месеци, стават известни като Интифада за независимост на Ливан или „[[Кедрова революция]].<ref>Rudy Jaafar and Maria J. Stephan. (2009). "Lebanon's Independence Intifada: How an Unarmed Insurrection Expelled Syrian Forces", in Maria J. Stephan (ed.), ''Civilian Jihad: Nonviolent Struggle, Democratization, and Governance in the Middle East'', New York: Palgrave Macmillan, с.&nbsp;169–85.</ref> Докладът на разследващата комисия на ООН, публикуван на 20 октомври 2005 г., разкрива, че високопоставени членове на [[сирийското разузнаване]] и сем. Асад пряко са ръководили убийството.<ref>{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/middle_east/4362698.stm|title=UN Harīrī probe implicates Syria|date=21 октомври 2005|work=BBC News|archive-url=https://web.archive.org/web/20051107092900/http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/middle_east/4362698.stm|archive-date=7 November 2005}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2005/10/21/world/middleeast/top-syrian-seen-as-prime-suspect-in-assassination.html|title=Top Syrian Seen as Prime Suspect in Assassination|last=Kifner, Hoge|first=John, Warren|date=21 октомври 2005|work=The New York Times|access-date=2023-05-21|archive-url=https://web.archive.org/web/20150529190850/https://www.nytimes.com/2005/10/21/world/middleeast/top-syrian-seen-as-prime-suspect-in-assassination.html|archive-date=29 май 2015|last2=|language=en-US|issn=0362-4331}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://news.bbc.co.uk/1/shared/bsp/hi/pdfs/21_10_05_mehlisreport.pdf|заглавие=Report of the International Independent Investigation Commission Established Pursuant to Security Council Resolution 1595 (2005)|автор=Mehlis|първо_име=Detlev}}</ref> [[Би Би Си]] съобщава през декември 2005 г., че Дамаск категорично отрича да е замесен в колата бомба, която убива Харири през февруари.<ref>{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/4519346.stm|title=Middle East – New Hariri report 'blames Syria'|date=11 декември 2005|access-date=20 април 2015}}</ref> На 27 май 2007 г. Асад е одобрен за нов 7–годишен мандат на референдум за неговото президентство, с 97,6% от гласовете в подкрепа на продължаващото му лидерство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://2009-2017.state.gov/r/pa/ei/bgn/3580.htm|заглавие=Syria|издател=United States Department of State|достъп_дата=4 март 2012}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/6700021.stm|title=Syria's Assad wins another term|date=29 май 2007|work=BBC News|access-date=13 март 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2007/may/28/syria.ianblack|title=Democracy Damascus style: Assad the only choice in referendum|date=28 май 2007|work=The Guardian}}</ref> Опозиционните партии не са допуснати в страната и Асад е единственият кандидат на [[референдум]]а.<ref name="CBS %2">Klatell, James (27 May 2007). [https://www.cbsnews.com/news/syrians-vote-in-presidential-referendum/ "Syrians Vote in Presidential Referendum"]. CBS News.</ref> Опозиционните партии в Сирия под егидата на [[Дамаска декларация|Дамаската декларация]] заклеймяват изборите като нелегитимни и като част от стратегията на режима за поддържане на „[[Тоталитаризъм|тоталитарната]] система“.<ref name="WaPo %2">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2007/05/27/AR2007052701117.html|title=Syrians Vote For Assad in Uncontested Referendum|date=28 May 2007|work=The Washington Post|access-date=13 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20180511075416/https://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2007/05/27/AR2007052701117.html|archive-date=11 май 2018|agency=Associated Press|location=Damascus}}</ref><ref name="Reuters %2">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-vote-opposition-idUSOWE75174320070517|title=Syria's opposition boycotts vote on Assad|last=Yacoub Oweis|first=Khaleb|date=2007-05-17|work=Reuters|access-date=2021-10-11|archive-url=https://web.archive.org/web/20170406134644/https://www.reuters.com/article/us-syria-vote-opposition-idUSOWE75174320070517|archive-date=6 април 2017|location=Damascus}}</ref> Изборите в Сирия са официално определени като събитие за подновяване на клетвата за вярност към Асад и гласуването се налага като задължително задължение за всеки гражданин. Обявяването на резултатите е последвано от проправителствени митинги, проведени в цялата страна, възхваляващи режима, в които гражданите декларират своята преданост към президента и празнуват добродетелите на династията Асад.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/syrians-vote-in-presidential-referendum/|title=Syrians Vote in Presidential Referendum|last=Klatell|first=James|date=27 май 2007|work=CBS News|archive-url=https://web.archive.org/web/20170406134454/https://www.cbsnews.com/news/syrians-vote-in-presidential-referendum/|archive-date=6 април 2017}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2007/may/28/syria.ianblack|title=Democracy Damascus style: Assad the only choice in referendum|last=Black|first=Ian|date=28 май 2007|work=The Guardian|archive-url=https://web.archive.org/web/20170406134014/https://www.theguardian.com/world/2007/may/28/syria.ianblack|archive-date=6 април 2017}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/shortcuts/2014/apr/13/certainty-syria-election-assad-will-win|title=The one certainty about Syria's looming election – Assad will win|last=Chulov|first=Martin|date=13 април 2014|work=The Guardian|archive-url=https://web.archive.org/web/20170621100122/https://www.theguardian.com/world/shortcuts/2014/apr/13/certainty-syria-election-assad-will-win|archive-date=21 юни 2017}}</ref> Сирия започва да разработва тайна [[Сирия и оръжията за масово унищожение|програма за ядрени оръжия]] с помощта на [[Северна Корея]] през 2000-те години, но нейният предполагаем [[ядрен реактор]] е унищожен от израелските военновъздушни сили по време на операцията „Отвъд кутията“ (Outside the Box) през септември 2007 г.<ref name="ifimes.org">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ifimes.org/en/researches/syria-between-oppression-and-freedom/3325|заглавие=Syria: Between oppression and freedom|труд=Ifimes}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-korea-north-syria/n-koreans-may-have-died-in-israel-raid-in-syria-nhk-idUSL271480120080428|title=N.Koreans may have died in Israel raid in Syria: NHK|date=28 април 2008|work=Reuters|archive-url=https://web.archive.org/web/20230424091316/https://www.reuters.com/article/us-korea-north-syria/n-koreans-may-have-died-in-israel-raid-in-syria-nhk-idUSL271480120080428|archive-date=24 април 2023}}</ref> === По време на сирийската гражданска война === {{Основна|Гражданска война в Сирия|Арабска пролет|Сирийска революция (2011)|Международни санкции срещу Сирия}} ==== 2011 – 2015 г. ==== [[Файл:Syrian_Demonstration_Douma_Damascus_08-04-2011.jpg|мини|Демонстрации срещу Асад в [[Дума (град)|Дума]], 8 април 2011 г.]] Протестите в Сирия започват на 26 януари 2011 г. след протестите от [[Арабска пролет|Арабската пролет]], които призоват за политически реформи и възстановяване на гражданските права, както и за прекратяване на [[Извънредно положение|извънредното положение]] в сила от 1963 г.<ref>{{Cite news|url=http://english.aljazeera.net/indepth/2011/02/201129135657367367.html|title=Q&A: Syrian activist Suhair Atassi|date=9 февруари 2011|access-date=13 февруари 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20110212112539/http://english.aljazeera.net/indepth/2011/02/201129135657367367.html|archive-date=12 февруари 2011|publisher=Al Jazeera}}</ref> Опит за „ден на гнева“ е определен за 4–5 февруари, но завършва безпроблемно.<ref>{{Cite news|url=http://www.nbcnews.com/id/41400687|title='Day of rage' protest urged in Syria|date=3 февруари 2011|work=NBC News|access-date=14 март 2015}}</ref> Протестите на 18-19 март са най-големите в Сирия от десетилетия и сирийските власти отговарят с насилие срещу протестиращите.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2011/03/19/world/middleeast/19syria.html|title=In Syria, Crackdown After Protests|date=18 март 2011|work=The New York Times|access-date=14 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20110322061301/http://www.nytimes.com/2011/03/19/world/middleeast/19syria.html|archive-date=22 март 2011}}</ref> В първия си публичен отговор на протестите, даден на 30 март 2011 г., Асад обвинява безредиците за конспирации и обвинява сирийската опозиция и протестиращите в бунтовен смут, следвайки партийната линия на представяне на [[Сирийска Баас партия|баасистката]] държава като жертва на международен сюжет. Той също така осмива движението на Арабската пролет и описва участниците в протестите като микроби и [[Пета колона|петоколонисти]].<ref>{{Cite book|last=Sadiki|first=Larbi|last2=Abbas|first2=Akeel|title=Routledge Handbook of the Arab Spring|year=2015|publisher=Routledge|location=711 Third Avenue, New York, NY 10017|isbn=978-0-415-52391-2|pages=412, 413|chapter=31: Deconstructing Despotic Legacies in the Arab Spring|quote=In the nearly 50-minute speech, President al-Assad gave his interpretation to the protests in Syria and other Arab countries, almost mocking the Arab Spring, invoking the outside regional and international conspirators and their inside ‘agents’ as the evil ‘them’.. Resorting to conspiratorial attribution to explain the ‘real’ reasons behind the protests in Syria, al-Assad bestowed a pathological inevitability on the actions of political opposition, where the oppressive political system he heads turns into a noble victim, recipient of foreign illnesses.. [Assad speech]"Conspiracies are like germs: They procreate at every moment everywhere; they cannot be annihilated, but the immunity of the body can be strengthened against them.".. dissent loses its political meaning, or moral justification, acquiring ‘othering’ essence when the president places it in the dismissive context of the ‘fitna’.}}</ref><ref name="Farge">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-civilian-death-toll-over-306000-since-2011-un-2022-06-28/|title=War has killed 1.5% of Syria's population: UN estimate|last=Farge|first=Emma|date=2022-06-28|work=Reuters|access-date=2022-06-28|archive-url=https://web.archive.org/web/20220628101243/https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-civilian-death-toll-over-306000-since-2011-un-2022-06-28/|archive-date=2022-06-28|language=en}}</ref><ref name="ohchr.org">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ohchr.org/en/press-releases/2022/06/un-human-rights-office-estimates-more-306000-civilians-were-killed-over-10|заглавие=UN Human Rights Office estimates more than 306,000 civilians were killed over 10 years in Syria conflict|труд=Ohchr.org|достъп_дата=1 юли 2022}}</ref> [[Файл:Lattakia_20_june_2010.jpg|мини|Демонстрация в подкрепа на Асад в крайбрежния град [[Латакия]], населен с мнозинство от [[алавити]], 20 юни 2011 г.]] САЩ налагат ограничени санкции срещу правителството на Асад през април 2011 г., последвани от изпълнителна заповед на [[Барак Обама]] от 18 май 2011 г., насочена конкретно към Башар ал-Асад и шестима други висши служители.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treasury.gov/press-center/press-releases/Pages/tg1181.aspx|заглавие=Administration Takes Additional Steps to Hold the Government of Syria Accountable for Violent Repression Against the Syrian People|труд=United States Department of the Treasury|достъп_дата=18 май 2011|цитат=Today, President Obama signed an Executive Order (s:Executive Order 13573) imposing sanctions against Syrian President Bashar al-Assad and six other senior officials of the Government of Syria in an effort to increase pressure on the Government of Syria to end its use of violence against its people and to begin a transition to a democratic system that protects the rights of the Syrian people.}}</ref><ref name="ussanct">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/blogs/checkpoint-washington/post/how-the-us-message-on-assad-shifted/2011/08/18/gIQAfPZxNJ_blog.html|title=How the U.S. message on Assad shifted|date=18 август 2011|work=The Washington Post|access-date=23 ноември 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-idUSLDE73N02P20110518|title=U.S. imposes sanctions on Syria's Assad|last=Oweis|first=Khaled Yacoub|date=18 May 2011|work=Reuters|access-date=12 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20110518111248/https://www.reuters.com/article/2011/05/18/us-syria-idUSLDE73N02P20110518|archive-date=18 May 2011|quote=The U.S. move, announced by the Treasury Department, freezes any of the Syrian officials' assets that are in the United States or otherwise fall within U.S. jurisdiction and generally bars U.S. individuals and companies from dealing with them.}}</ref> На 23 май 2011 г. външните министри на ЕС се съгласяват на среща в Брюксел да добавят Асад и девет други длъжностни лица към списък, засегнат от забрани за пътуване и замразяване на активи.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-13500395|title=EU imposes sanctions on President Assad|date=23 май 2011|work=BBC News|access-date=14 март 2015}}</ref> На 24 май 2011 г. Канада налага санкции на сирийски лидери, включително Асад.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-us-canada-13533833|title=Canada imposes sanctions on Syrian leaders|date=24 май 2011|work=BBC News|access-date=14 март 2015}}</ref> На 20 юни, в отговор на исканията на протестиращите и международния натиск, Асад обещава национален диалог, включващ движение към реформи, [[Парламентарни избори в Сирия (2012)|нови парламентарни избори]] и по-големи [[Граждански права|свободи]]. Той също така призовава [[Бежанец|бежанците]] да се върнат у дома от Турция, като същевременно им гарантира [[амнистия]] и обвинява за всички безредици малък брой саботьори.<ref>{{Cite news|url=http://sana.sy/eng/337/2011/06/21/pr-353686.htm|title=Speech of H.E. President Bashar al-Assad at Damascus University on the situation in Syria|date=21 June 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20120525170047/http://sana.sy/eng/337/2011/06/21/pr-353686.htm|archive-date=25 May 2012|agency=Syrian Arab News Agency}}</ref> През юли 2011 г. държавният секретар на САЩ [[Хилъри Клинтън]] казва, че Асад е изгубил легитимността си като президент.<ref name="ussanct2">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/blogs/checkpoint-washington/post/how-the-us-message-on-assad-shifted/2011/08/18/gIQAfPZxNJ_blog.html|title=How the U.S. message on Assad shifted|date=18 август 2011|work=The Washington Post|access-date=23 ноември 2015}}</ref> На 18 август 2011 г. Барак Обама излиза с писмено изявление, в което призовава Асад да се оттегли.<ref name="mustgo">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/politics/assad-must-go-obama-says/2011/08/18/gIQAelheOJ_story.html|title=Assad must go, Obama says|date=18 август 2011|work=The Washington Post|access-date=23 ноември 2015}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/assad-must-go-the-world-unites-against-syria-s-tyrant-2340307.html|заглавие=Assad must go: the world unites against Syria's tyrant|труд=The Independent}}</ref><ref name="whstatem">[https://obamawhitehouse.archives.gov/blog/2011/08/18/president-obama-future-syria-must-be-determined-its-people-president-bashar-al-assad President Obama: "The future of Syria must be determined by its people, but President Bashar al-Assad is standing in their way."] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170123020409/https://obamawhitehouse.archives.gov/blog/2011/08/18/president-obama-future-syria-must-be-determined-its-people-president-bashar-al-assad|date=23 януари 2017}} The White House website, 18 August 2011.</ref> През август е нападнат карикатуристът [[Али Ферзат]] – критик на правителството на Асад. Роднините му казват пред медиите, че нападателите са заплашили да счупят костите му като предупреждение да спре да рисува карикатури на държавни служители, особено на Асад. Фарзат е настанен в болница с фрактури на двете ръце и травма на главата.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2011/aug/25/syria-cartoonist-ali-ferzat-beaten|title=Syrian forces beat up political cartoonist Ali Ferzat|last=Nour Ali|date=25 август 2011|work=The Guardian|access-date=4 март 2012|location=London}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.voanews.com/english/news/Syrian-Activists-Anti-Regime-Cartoonist-Attacked-Beaten-128385448.html|title=Prominent Syrian Cartoonist Attacked, Beaten|date=25 август 2011|access-date=4 март 2012|publisher=Voice of America}}</ref> [[Файл:Anti-government_protest_in_Assi_square_of_Hama.ogg|дясно|мини|Стотици хиляди протестиращи срещу Асад парадират със сирийското знаме и викат лозунга на [[Арабска пролет|Арабската пролет]] ''Ash-shab yurid isqat an-nizam'' („Хората искат да свалят режима!“) на пл. „Аси“ по време на [[Обсада на Хама (2011)|обсадата на Хама]], 22 юли 2011 г.]] От октомври 2011 г. Русия, като [[Постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН|постоянен член]] на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]], многократно [[Право на вето в Съвета за сигурност на ООН|налага вето]] на спонсорирани от Запада проекторезолюции в Съвета за сигурност на ООН, които биха оставили отворена възможността за санкции на ООН или дори военна намеса срещу правителството на Асад.<ref name="guardunlegit">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2015/sep/23/russian-vetoes-putting-un-security-council-legitimacy-at-risk-says-us|title=Russian vetoes are putting UN security council's legitimacy at risk, says US|date=23 септември 2015|work=The Guardian|access-date=10 януари 2016}}</ref><ref name="Itar-Tass27-1-12">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-russia-idUSTRE80Q0I620120127|title=Russia won't back U.N. call for Syria's Assad to go|date=27 January 2012|work=Reuters|access-date=12 януари 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20120128064627/http://www.reuters.com/article/2012/01/27/us-syria-russia-idUSTRE80Q0I620120127|archive-date=28 януари 2012}}</ref><ref>[https://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=39935 Russia and China veto draft Security Council resolution on Syria] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170629175424/http://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=39935|date=29 юни 2017}} UN website, 4 октомври 2011.</ref> До края на януари 2012 г. [[Ройтерс]] съобщава, че над 5000 цивилни и протестиращи (включително въоръжени екстремисти) са били убити от сирийската армия, агенти по сигурността и милиция ([[Шабиха]]), докато 1100 души са били убити от терористични въоръжени сили.<ref>{{Cite news|url=http://in.reuters.com/article/syria-idINDEE7BC00720111213|title=Syria death toll hits 5,000 as insurgency spreads|last=Khaled Yacoub Oweis|date=13 декември 2011|work=Reuters|access-date=5 юли 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20200807040746/https://in.reuters.com/article/syria-idINDEE7BC00720111213|archive-date=7 август 2020}}</ref> На 10 януари 2012 г. Асад изнася реч, в която заявява, че въстанието е било организирано от чужди държави, и обявява, че победата е близо. Той също така казва, че [[Лига на арабските държави|Арабската лига]], отстранявайки Сирия, разкрива, че вече не е арабска. Въпреки това Асад също така казва, че страната няма да затвори врати за решение, постигнато с посредничеството на арабите, ако се зачита националният суверенитет, и че през март може да се проведе референдум за нова конституция.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-16483548|title=Syria's Assad blames 'foreign conspiracy'|date=10 януари 2012|work=BBC News|access-date=10 януари 2012}}</ref> [[Файл:Bombed_out_vehicles_Aleppo.jpg|мини|Унищожено превозно средство на опустошена улица в [[Халеб]], 6 октомври 2012 г.]] На 27 февруари 2012 г. Сирия заявява, че предложението за изготвяне на нова конституция е получило 90% подкрепа по време на [[Сирийски конституционен референдум (2012)|съответния референдум]]. Референдумът въвежда ограничение от 14 г. кумулативен мандат за президента на Сирия. Той е обявен за безсмислен от чужди държави, включително САЩ и Турция; ЕС обявява нови санкции срещу ключови фигури от режима.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2012/feb/27/syria-bashar-al-assad|title=Syria claims 90% of voters backed reforms in referendum|last=Martin Chulov in Beirut|date=27 февруари 2012|work=The Guardian|access-date=4 март 2012|location=London}}</ref> През юли 2012 г. руският външен министър [[Сергей Лавров]] осъжда западните сили за това, което според него представлява изнудване, което провокира гражданската война в Сирия.<ref>{{Cite news|url=http://www.thehindu.com/news/international/article3646362.ece|title=Russia backs Assad as fighting in Damascus escalates|last=Aneja|first=Atul|date=17 юли 2012|work=The Hindu|location=Chennai}}</ref> На 15 юли 2012 г. [[Международен комитет на Червения кръст|Международният комитет на Червения кръст]] обявява, че Сирия е в състояние на [[гражданска война]]<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-18849362|title=Syria in civil war, Red Cross says|date=15 July 2012|work=BBC News|access-date=31 юли 2012}}</ref>, тъй като броят на жертвите в цялата страна за всички страни се съобщава, че е близо 20 хиляди.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2012/jul/22/syria-death-toll-tops-19000|title=Syrian death toll tops 19,000, say activists|date=22 юли 2012|work=The Guardian|access-date=31 юли 2012|location=London}}</ref> На 6 януари 2013 г. Асад, в първата си голяма реч от юни насам, казва, че конфликтът в страната му се дължи на врагове извън Сирия, които ще отидат в ада и че ще им бъде даден урок. Въпреки това той казва, че все още е отворен за политическо решение, като казва, че неуспешните опити за решение „не означават, че не се интересуваме от политическо решение".<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://edition.cnn.com/2013/01/06/world/meast/syria-civil-war/?hpt=hp_t1|заглавие=Al-Assad: Enemies of Syria 'will go to hell'|труд=CNN|достъп_дата=25 януари 2013}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blogs.aljazeera.com/liveblog/topic/syria-153|заглавие=Syrian Live Blog|труд=Listening Post|издател=Al Jazeera|достъп_дата=25 януари 2013}}</ref> През юли 2014 г. Асад подновяв третия си президентски мандат след процес на гласуване, проведен на прорежимни територии, което е бойкотирано от опозицията и осъдено от [[Организация на обединените нации|ООН]].<ref name="theguardian.com2">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2014/may/28/syrians-lebaanon-vote-assad-embassies-refugees-boycott|title=Syrians in Lebanon battle crowds to vote for Bashar al-Assad|date=28 май 2014|work=The Guardian|access-date=9 ноември 2017}}</ref><ref name="telegraph.co.uk2">{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/10970476/Bashar-al-Assad-sworn-in-for-a-third-term-as-Syrian-president.html|title=Bashar al-Assad sworn in for a third term as Syrian president|date=16 юли 2014|work=The Daily Telegraph|access-date=17 декември 2016|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/10970476/Bashar-al-Assad-sworn-in-for-a-third-term-as-Syrian-president.html|archive-date=11 януари 2022|url-access=subscription}}</ref><ref name="Kossaify2">{{Cite news|url=https://www.arabnews.com/node/1846771/%7B%7B|title=UN reiterates it is not involved in Syrian presidential election|last=Kossaify|first=Ephrem|date=22 април 2021|work=Arab News|archive-url=https://web.archive.org/web/20210422181511/https://www.arabnews.com/node/1846771/middle-east|archive-date=22 април 2021}}</ref> Според [[Джошуа Ландис]] „Той (Асад) ще каже: „Аз съм държавата, аз съм Сирия и ако Западът иска достъп до сирийците, те трябва да минат през мен.““<ref name="telegraph.co.uk2" /> След падането на четири военни бази през септември 2014 г.,<ref name="AssadWeak">{{Cite news|url=https://www.economist.com/news/middle-east-and-africa/21625865-bashar-assad-may-be-weaker-he-thinks-tough-bowing|title=Bashar Assad may be weaker than he thinks|date=16 октомври 2014|work=The Economist|access-date=16 октомври 2014|quote=In Latakia and Tartus, two coastal cities near the Alawite heartland, posters of missing soldiers adorn the walls. When IS took over four government bases in the east of the country this summer, slaughtering dozens of soldiers and displaying some of their heads on spikes in Raqqa, IS's stronghold, families started to lose faith in the government. A visitor to the region reports hearing one man complain: "We're running out of sons to give them."}}</ref> които са последните опорни пунктове на правителството в [[Ар-Ракка (мухафаза)|Мухафаза Ар-Ракка]], Асад получава значителни критики от своята [[Алавити|алавитска]] база за подкрепа.<ref name="Dissent2014">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-dissent-idUSKBN0GW2GQ20140901|title=Pro-government Syrian activist arrested after rare public dissent|last=Dziadosz|first=Alexander|date=September 2014|work=Reuters|access-date=23 септември 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20150924204007/http://www.reuters.com/article/2014/09/01/us-syria-crisis-dissent-idUSKBN0GW2GQ20140901|archive-date=24 септември 2015|last2=Heneghan|first2=Tom}}</ref> Това включва забележки, направени от Дурайд ал-Асад, братовчед на Башар ал-Асад, с искане за оставката на сирийския министър на отбраната [[Фахд Джасем ал-Фрейдж]] след клането от [[Ислямска държава]] на стотици правителствени войници, пленени след победата на ИД при [[Битка за авиобаза Табка|Авиобаза Табка]].<ref>{{Cite news|url=http://uk.reuters.com/article/uk-syria-crisis-military-idUKKBN0HD0LW20140918|title=Assad's army stretched but still seen strong in Syria's war|last=Westhall|first=Syliva|date=18 септември 2014|work=Reuters|access-date=23 септември 2014|archive-date=2018-04-19|archive-url=https://web.archive.org/web/20180419222514/https://uk.reuters.com/article/uk-syria-crisis-military-idUKKBN0HD0LW20140918}}</ref> Това скоро е последвано от протести на алавитите в [[Хомс]] с искане за оставката на губернатора<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://abcnews.go.com/International/wireStory/kurdish-fighters-group-nearing-syrian-town-25911163|заглавие=Activists Say Assad Supporters Protest in Syria|автор=Hadid|първо_име=Diaa|труд=ABC News|достъп_дата=3 октомври 2014}}</ref> и уволнението на братовчеда на Асад [[Хафез Махлуф]] от поста му по сигурността, което води до последващото му изгнание в [[Беларус]].<ref>{{Cite news|url=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2014/10/change-leadership-damascus-syria-regime.html|title=Assad dismisses security chief of powerful 'Branch 40'|last=Aziz|first=Jean|date=16 октомври 2014|access-date=16 октомври 2014|publisher=Al Monitor}}</ref> Нарастващото недоволство към Асад сред алавитите е подхранвано от непропорционалния брой войници, убити в битките, произхождащи от алавитските райони,<ref name="BurySons">{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/International/wireStory/syrias-alawites-pay-heavy-price-bury-sons-26598184|title=Syria's Alawites Pay Heavy Price as They Bury Sons|last=Hadid|first=Diaa|date=1 ноември 2014|access-date=1 ноември 2014|agency=Associated Press}}</ref> усещането, че режимът на Асад ги е изоставил,<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/mideast-crisis-homs-blast-idUSL5N0SO3GI20141029|title=Car bomb wounds 37 in government-held area of Syria's Homs|date=29 октомври 2014|work=Reuters|access-date=9 ноември 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20150924210033/http://www.reuters.com/article/2014/10/29/mideast-crisis-homs-blast-idUSL5N0SO3GI20141029|archive-date=24 септември 2015}}</ref> както и провалящата се икономическа ситуация.<ref name="AlawitesVoice">{{Cite news|url=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2014/10/syria-tartous-alawites-pro-regime-protests.html|title=Alawites find their voice against Assad|date=29 октомври 2014|access-date=1 ноември 2014|publisher=Al Monitor}}</ref> Фигури, близки до Асад, започват да изразяват опасения относно вероятността за оцеляването му.<ref name="AssadWeak" /> През 2015 г. няколко членове на семейство Асад загиват в [[Латакия]] при неизяснени обстоятелства.<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11518232/In-Syrias-war-Alawites-pay-heavy-price-for-loyalty-to-Bashar-al-Assad.html|title=In Syria's war, Alawites pay heavy price for loyalty to Bashar al-Assad|last=Sherlock|first=Ruth|date=7 април 2015|work=The Daily Telegraph|access-date=7 април 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11518232/In-Syrias-war-Alawites-pay-heavy-price-for-loyalty-to-Bashar-al-Assad.html|archive-date=11 януари 2022|url-access=subscription}}</ref> На 14 март влиятелен братовчед на Асад и основател на лоялните към правителството градски милиции, Мохамед Туфик ал-Асад, е убит с пет куршума в главата в спор за влияние в [[Кардаха]] – родния дом на семейство Асад.<ref>{{Cite news|url=http://www.dailystar.com.lb/News/Middle-East/2015/Mar-14/290802-assad-relative-assassinated-in-syria-activists.ashx|title=Assad relative assassinated in Syria: activists|date=15 март 2015|work=The Daily Star|access-date=15 март 2015|agency=Agence France-Presse}}</ref> През април 2015 г. Асад нарежда ареста на своя братовчед Мунтер ал-Асад в Алзира, Латакия.<ref>{{Cite news|url=http://www.ibtimes.co.uk/syria-bashar-al-assad-arrests-own-cousin-munther-kidnapping-links-1496410|title=Syria: Bashar al-Assad arrests own cousin Munther 'for kidnapping links'|last=Alajlan|first=Anas|date=14 април 2015|work=International Business Times|access-date=15 април 2015}}</ref> Все още не е ясно дали арестът е заради действителни престъпления.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.csmonitor.com/World/Middle-East/2015/0421/Can-Syria-s-Assad-withstand-latest-battlefield-setbacks-video|заглавие=Can Syria's Assad withstand latest battlefield setbacks? (+video)|автор=Blanford|първо_име=Nicholas|труд=The Christian Science Monitor|достъп_дата=22 април 2015}}</ref> [[Файл:VOA_Arrott_-_A_View_of_Syria,_Under_Government_Crackdown_05.jpg|мини|Плакат на Башар ал-Асад на контролно-пропускателен пункт в покрайнините на Дамаск]] След поредица от поражения на правителството в Северна и Южна Сирия, анализатори отбелязват нарастващата нестабилност на правителството, съчетана с продължаваща отслабваща подкрепа за правителството на Асад сред основната му алавитска база за подкрепа,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cbsnews.com/news/flash-points-syria-assad-losing-power/|заглавие=Flash Points: Is Syria's Assad losing power?|автор=Flores|първо_име=Reena|труд=CBS News|достъп_дата=3 май 2015|цитат="a lot of suspicion within the regime itself about who's doing what and if folks are leaving." [...] "These are signs that I think demonstrate a bit of weakness and instability in the regime that you haven't seen in recent months," he said. He cites the waning support from the nation's minority Alawite community as one of these important shifts.}}</ref> и че има нарастващи съобщения за роднини на Асад, алавити и бизнесмени, бягащи от Дамаск за Латакия и чужди страни.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.haaretz.com/news/middle-east/.premium-1.655153|заглавие=Syrian rebel victories stretch Assad's forces|автор=Harel|първо_име=Amos|труд=Haaretz|достъп_дата=6 май 2015|цитат=There have also been increasing reports of Assad relatives, businessmen and high-ranking members of the Alawite community fleeing Damascus for the coastal city of Latakia, or other countries, after transferring large sums of money to banks in Lebanon, eastern Europe and the United Arab Emirates.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gulfnews.com/opinion/time-to-reconsider-life-after-al-assad-1.1507735|заглавие=Time to reconsider 'Life after Al Assad'|автор=Karkouti|първо_име=Mustapha|труд=Gulf News|достъп_дата=10 май 2015|цитат=[The] reality on the ground can't be more clear as the population in the regime-controlled parts of Syria are preparing for life after the Al Assad dynasty. According to information received by this author, many businessmen and financiers who flourished under the regime have successfully moved huge amounts of money and capital to neighbouring Lebanon. Some of these funds are now known to have been secretly deposited in Europe.}}</ref> Ръководителят на разузнаването [[Али Мамлюк]] е поставен под домашен арест през април и е обвинен в заговор с чичото на Асад в изгнание [[Рифат ал-Асад]] да смени Башар като президент.<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11596142/Bashar-al-Assads-spy-chief-arrested-over-Syria-coup-plot.html|title=Bashar al-Assad's spy chief arrested over Syria coup plot|last=Sherlock|first=Ruth|date=11 май 2015|work=The Daily Telegraph|access-date=12 май 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11596142/Bashar-al-Assads-spy-chief-arrested-over-Syria-coup-plot.html|archive-date=11 януари 2022|last2=Malouf|first2=Carol|quote=Mamlouk had also used a businessman from Aleppo as an intermediary to contact Rifaat al-Assad, Bashar's uncle, who has lived abroad exile since he was accused of seeking to mount a coup in Syria in the 1980s.|url-access=subscription}}</ref> Други високопоставени смъртни случаи включват командирите на [[Четвърта бронетанкова дивизия]], военната авиобаза Бели, специалните части на армията и на Първа бронетанкова дивизия, като погрешно въздушно нападение по време на [[Офанзива в Палмира (май 2015)|офанзивата в Палмира]] убива двама офицери, за които се твърди, че са свързани с Асад.<ref>{{Cite news|url=http://www.alaraby.co.uk/english/comment/2015/5/22/the-syrian-regime-is-slowly-being-liquidated|title=The Syrian regime is slowly being liquidated|last=Kaileh|first=Salameh|date=22 май 2015|work=Al-Araby Al-Jadeed|access-date=28 май 2015}}</ref> ==== След руската намеса (2015) ==== {{Вижте също|Руска намеса в гражданската война в Сирия|Чужда намеса в гражданската война в Сирия}} На 4 септември 2015 г., когато перспективите за оцеляването на Асад изглеждат мрачни, руският президент [[Владимир Путин]] казва, че Русия предоставя на правителството на Асад достатъчно сериозна помощ: както с логистична, така и с военна подкрепа.<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/russia/11845635/Vladimir-Putin-confirms-Russian-military-involvement-in-Syrias-civil-war.html|title=Vladimir Putin confirms Russian military involvement in Syria's civil war|last=Oliphant|first=Roland|date=4 септември 2015|work=The Daily Telegraph|access-date=14 януари 2016|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/russia/11845635/Vladimir-Putin-confirms-Russian-military-involvement-in-Syrias-civil-war.html|archive-date=11 януари 2022|last2=Loveluck|first2=Louisa|url-access=subscription}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/putin-says-syrias-president-is-ready-for-elections-compromise-with-rebels/2015/09/04/9dfa818b-92c2-4012-b956-1784189b8ab7_story.html|title=Putin says Syria's president is ready for elections, compromise|last=Naylor|first=Hugh|date=2015-09-04|work=The Washington Post|access-date=2021-10-11|location=Beirut|issn=0190-8286}}</ref><ref name="Borshchevskaya 2022 69–88">{{Cite book|last=Borshchevskaya|first=Anna|title=Putin's War in Syria|year=2022|publisher=I. B. Tauris|location=50 Bedford Square, London, WC1B 3DP, UK|isbn=978-0-7556-3463-7|pages=69–88|chapter=6: The Military Campaign}}</ref> Малко след началото на [[Руска военна интервенция в Сирия|пряката военна намеса на Русия]] на 30 септември 2015 г. по официално искане на сирийското правителство, Путин заявява, че военната операция е била старателно подготвена предварително и определя целта на Русия в Сирия като „стабилизиране на законната власт в Сирия и създаване на условията за политически компромис“.<ref name="goalstabilis">{{Cite news|url=http://www.interfax.ru/russia/472593|date=11 октомври 2015|agency=Interfax]|language=ru|script-title=ru:Путин назвал основную задачу российских военных в Сирии}}</ref> Намесата на Путин спасява режима на Асад в момент, когато той е на ръба на задаващия се крах. Той също така позволява на Москва да постигне своите ключови геостратегически цели като пълен контрол над сирийското въздушно пространство, военноморски бази, които предоставят постоянен военен обхват в [[Източно Средиземноморие|Източното Средиземноморие]] и по-лесен достъп за намеса в [[Либия]].<ref name="Borshchevskaya 2022 69–88" /> [[Файл:Ali_Khamenei_and_Bashar_al-Assad05.jpg|мини|Башар ал-Асад се среща с върховния лидер на Иран [[Али Хаменеи]], 25 февруари 2019 г.]] През ноември 2015 г. Асад повтаря, че дипломатическият процес за прекратяване на гражданската война в страната не може да започне, докато тя е окупирана от терористи, въпреки че според [[BBC News]] не е ясно дали има предвид само [[Ислямска държава]] или също подкрепяните от Запада бунтовници.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-34867215|title=Syria crisis: Assad says no transition while 'terrorists' remain|date=19 ноември 2015|work=BBC News}}</ref> На 22 ноември Асад казва, че в рамките на два месеца от своята въздушна кампания Русия е постигнала повече в борбата си срещу ИДИЛ, отколкото [[Водена от САЩ намеса в Сирия|водената от САЩ коалиция]] е постигнала за една година.<ref>"[https://amp.dw.com/en/putin-claims-support-to-syrian-rebels/a-18913306 Putin claims support to Syrian rebels]". ''DW News''. 11 декември 2015</ref> В интервю за [[Чешка телевизия|Чешката телевизия]] на 1 декември той казва, че лидерите, които искат оставката му, не го интересуват, тъй като никой не ги приема на сериозно, защото са „плитки“ и са контролирани от САЩ.<ref>[http://www.ceskatelevize.cz/ivysilani/10997918455-mimoradne-porady-ct24/215411034000172-rozhovor-s-basarem-asadem/ Rozhovor s Bašárem Asadem] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160119001015/http://www.ceskatelevize.cz/ivysilani/10997918455-mimoradne-porady-ct24/215411034000172-rozhovor-s-basarem-asadem|date=19 януари 2016}}, Česká televize, 1 декември 2015.</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.newsru.com/world/02dec2015/assad.html|заглавие=Асад обвинил Турцию, Саудовскую Аравию и Катар в поддержке террористов в Сирии|труд=NEWSru.com|език=ru}}</ref> В края на декември 2015 г. високопоставени американски служители признават насаме, че Русия е постигнала основната си цел за стабилизиране на Сирия и при сравнително ниски разходи може да поддържа операцията на това ниво за години напред.<ref name="reutersstabilis">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-usa-russia-syria-idUSKBN0UB0BA20151229|title=U.S. sees bearable costs, key goals met for Russia in Syria so far|date=28 декември 2015|work=Reuters}}</ref> [[Файл:Sergey_Shoigu_and_Bashar_al-Assad_(2017-09-12).jpg|мини|Асад с руския министър на отбраната [[Сергей Шойгу]], 9 септември 2017 г.]] През декември 2015 г. Путин заявява, че Русия подкрепя силите на Асад и е готова да подкрепи бунтовниците против Асад в съвместна битка срещу Ислямска държава.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://amp.dw.com/en/putin-claims-support-to-syrian-rebels/a-18913306|заглавие=Putin claims support to Syrian rebels|труд=DW News}}</ref> На 22 януари 2016 г. в. „[[Файненшъл Таймс]]“, цитирайки анонимни старши служители на западното разузнаване, твърди, че руският генерал [[Игор Сергун]], директорът на [[Главно разузнавателно управление|ГРУ]] – Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на [[Въоръжени сили на Руската федерация|въоръжените сили на Руската федерация]], малко преди внезапната му смърт на 3 януари 2016 г., е изпратен в Дамаск със съобщение от Владимир Путин, в което се иска президентът Асад да се оттегли.<ref name="ftresign">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ft.com/cms/s/0/735b4746-c01f-11e5-9fdb-87b8d15baec2.html|заглавие=Vladimir Putin asked Bashar al-Assad to step down|достъп_дата=22 януари 2016}}</ref> Информацията на вестника е отречена от говорителя на Путин.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.themoscowtimes.com/2016/01/22/putin-requested-assad-step-aside-but-syrian-leader-refused-a51558|заглавие=Putin Requested Assad Step Aside, But Syrian Leader Refused|труд=The Moscow Times|достъп_дата=2021-10-11}}</ref> През декември 2016 г. е съобщено, че силите на Асад са си върнали половината от контролирания от бунтовниците [[Халеб]], слагайки край на 6-годишната безизходица в града.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.upi.com/Top_News/World-News/2016/12/03/Assads-forces-retake-half-of-rebel-held-Aleppo/3411480810004/|заглавие=Assad's forces retake half of rebel-held Aleppo|автор=DuVall|първо_име=Eric|труд=United Press International}}</ref> На 15 декември, когато е съобщено, че правителствените сили са на ръба да си върнат целия Халеб – повратна точка в гражданската война, а Асад празнува освобождението на града и заявява: „Историята се пише от всеки сирийски гражданин“.<ref>{{cite web|url=http://fox6now.com/2016/12/17/evacuation-agreement-reached-in-aleppo-rebel-group-says/|title=Evacuation agreement reached in Aleppo, rebel group says|author=<!--Not stated-->|publisher=Fox 6 Now|date=17 декември 2016|access-date=21 декември 2016|archive-date=20 декември 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20161220125836/http://fox6now.com/2016/12/17/evacuation-agreement-reached-in-aleppo-rebel-group-says/|url-status=dead|достъп_дата=2024-06-24|архив_дата=2016-12-20|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20161220125836/http://fox6now.com/2016/12/17/evacuation-agreement-reached-in-aleppo-rebel-group-says/}}</ref> [[Файл:Syrian_President_Bashar_al-Assad_meets_Iran's_special_representative_on_Syrian_affairs_Ali_Akbar_Velayati.jpg|мини|Башар ал-Асад се среща с представителя на Иран по сирийските въпроси [[Али Акбар Велаяти]], 6 май 2016 г.]] След избирането на [[Доналд Тръмп]] за президент на САЩ приоритетът на САЩ по отношение на Асад е различен от приоритета на администрацията на Обама, а през март 2017 г. [[Посланик на САЩ в ООН|американският посланик в ООН]] [[Ники Хейли]] заявява, че САЩ вече не са фокусирани върху това да измъкнат Асад,<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-usa-haley-idUSKBN1712QL|title=U.S. priority on Syria no longer focused on 'getting Assad out': Haley|date=30 март 2017|work=Reuters}}</ref> но тази позиция се променя след [[Химическа атака в Хан Шейхун|химическата атака в Хан Шейхун през 2017 г.]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.axios.com/tillerson-u-s-will-lead-coalition-to-oust-assad-2348075513.html|заглавие=Tillerson: U.S. will lead coalition to oust Assad|автор=Treene|първо_име=Alayna}}</ref> След [[Ракетен удар по база „Шайрат“|ракетните удари по сирийска въздушна база]] по заповед на президента Тръмп, говорителят на Асад описва поведението на САЩ като „несправедлива и арогантна агресия" и заявява, че ракетните удари не променят дълбоката политика на сирийското правителство.<ref>"[https://www.usnews.com/news/world/articles/2017-04-07/syrias-assad-calls-us-airstrikes-an-outrageous-act Syria's Assad Calls U.S. Airstrikes an Outrageous Act]". ''U.S. News & World Report''. Retrieved 7 April 2017</ref> Президентът Асад също казва пред [[Агенция Франс Прес]], че сирийската армия се е отказала от всичките си химически оръжия през 2013 г. и не би ги използвала, ако все още има такива, и заяви, че химическата атака е „100 процента измислица“, използвана за оправдание американски въздушен удар.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-assad-idUSKBN17F1NE|title=Syria's Assad says Idlib chemical attack 'fabrication': AFP interview|date=13 April 2017|work=Reuters}}</ref> През юни 2017 г. руският президент Путин казва, че „Асад не е използвал [химическите оръжия]“ и че химическата атака е „извършена от хора, които искат да го обвинят за това“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://abcnews.go.com/International/wireStory/putin-syria-chemical-attack-provocation-assad-47790720|заглавие=Putin: Syria chemical attack was provocation against Assad|автор=Phillips|първо_име=Ian|труд=ABC News}}</ref> ООН и международните инспектори за химически оръжия от [[Организация за забрана на химическите оръжия|Организацията за забрана на химическите оръжия]] (ОЗХО) установяват, че атаката е дело на режима на Асад.<ref name="CNN sarin report">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|title=UN: Syria responsible for sarin attack that killed scores|last=Steve Almasy|work=CNN|access-date=12 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612174315/https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|archive-date=12 юни 2018|last2=Richard Roth}}</ref> На 7 ноември 2017 г. сирийското правителство обявява, че е подписало [[Парижко споразумение (2015)|Парижкото споразумение за климата]].<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2017/11/07/climate/syria-joins-paris-agreement.html|title=Syria Joins Paris Climate Accord, Leaving Only U.S. Opposed|last=Friedman|first=Lisa|date=7 ноември 2017|work=The New York Times}}</ref> През май 2018 г. Асад признава независимостта на окупираните от Русия сепаратистки републики [[Абхазия]] и [[Южна Осетия]] в Грузия, което води до ответна реакция от страна на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], [[Съединени американски щати|Съединените щати]], [[Канада]] и други страни.<ref name="Deutsche Welle">{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/syria-recognizes-georgias-breakaway-regions-in-nod-to-russia/a-43988153|title=Syria recognizes Georgia's breakaway regions|date=30 May 2018|work=Deutsche Welle|archive-url=https://web.archive.org/web/20180530092144/https://www.dw.com/en/syria-recognizes-georgias-breakaway-regions-in-nod-to-russia/a-43988153|archive-date=30 май 2018}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/georgia-syria-establishes-diplomatic-relations-with-abkhazia-south-ossetia/29257063.html|title=Georgia Severs Relations With Syria For Recognizing Abkhazia, South Ossetia|date=29 май 2018|work=rferl.org|archive-url=https://web.archive.org/web/20180530034717/https://www.rferl.org/a/georgia-syria-establishes-diplomatic-relations-with-abkhazia-south-ossetia/29257063.html|archive-date=30 май 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.canada.ca/en/global-affairs/news/2018/06/canada-concerned-by-syrias-recognition-of-georgian-breakaway-regions-of-abkhazia-and-south-ossetia.html|заглавие=Canada concerned by Syria's recognition of Georgian breakaway regions of Abkhazia and South Ossetia|труд=Government of Canada}}</ref> На 30 август 2020 г. е сформирано първото правителство на [[Хюсеин Арнус]], което включва нов Министерски съвет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dailysabah.com/world/syrian-crisis/syrias-assad-designates-new-government-headed-by-pm-arnous|заглавие=Syria's Assad designates new government headed by PM Arnous|автор=AFP|първо_име=French Press Agency-|труд=Daily Sabah|език=en-US|достъп_дата=8 март 2021}}</ref> На [[Президентски избори в Сирия (2021)|президентските избори през 2021 г.]], проведени на 26 май, Асад осигурява своя четвърти 7-годишен мандат; като печели 95,2% от избираемите гласове. Изборите са бойкотирани от [[Сирийска опозиция|опозицията]] и [[Сирийски демократични сили|Сирийските демократични сили]]; на бежанците и вътрешно разселените граждани е отнето правото да гласуват; позволявайки само на 38% от сирийците да участват в процеса. Независими международни наблюдатели, както и представители на западни държави определят изборите като фарс. [[Организация на обединените нации|ООН]] осъжда изборите за пряко нарушаване на Резолюция 2254 и обявява, че „няма мандат".<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.arabnews.com/node/1846771/%7B%7B|заглавие=UN reiterates it is not involved in Syrian presidential election|автор=Kossaify|първо_име=Ephrem|труд=Arab News}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://researchbriefings.files.parliament.uk/documents/CBP-9250/CBP-9250.pdf|заглавие=Syria: 2021 presidential election and future prospects|автор=Walker|първо_име=Nigel|издател=House of Commons Library|страници=4–15}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syrias-president-bashar-al-assad-wins-fourth-term-office-with-951-votes-live-2021-05-27/|title=Syria's Assad wins 4th term with 95% of vote, in election the West calls fraudulent|date=28 май 2021|work=Reuters|archive-url=https://web.archive.org/web/20221127122709/https://www.reuters.com/world/middle-east/syrias-president-bashar-al-assad-wins-fourth-term-office-with-951-votes-live-2021-05-27/|archive-date=27 ноември 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/world-report/2022/country-chapters/syria|заглавие=Syria Events of 2021|труд=Human Rights Watch}}</ref><ref name="auto">{{Cite news|url=https://english.aawsat.com/home/article/2965846/charles-lister/us-policy-syria-2021|title=US policy in Syria in 2021|last=Lister|first=Charles|date=10 май 2021|work=Asharq al-Awsat|archive-url=https://web.archive.org/web/20220813233750/https://english.aawsat.com/home/article/2965846/charles-lister/us-policy-syria-2021|archive-date=13 август 2022}}</ref> На 10 август 2021 г. е сформирано второто правителство на Хюсеин Арнус.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syrias-assad-asks-pm-hussein-arnous-form-new-cabinet-2021-08-01/|title=Syria's Assad asks PM Arnous to form new cabinet|date=2021-08-01|work=Reuters|access-date=2021-10-05|language=en}}</ref> При Асад Сирия става силен поддръжник на [[Руско нападение над Украйна|руското нападение в Украйна през 2022 г.]] и е една от петте страни, които се противопоставят на резолюцията на [[Общо събрание на ООН|Общото събрание на ООН]], заклеймяваща това, която призовава Русия да изтегли войските си. Три дни преди атаката външният министър [[Фейсал Мекдад]] е изпратен в Москва, за да потвърди признаването от страна на Сирия на сепаратистки републики [[Донецка народна република|Донецк]] и [[Луганска народна република|Луганск]]. Ден след атаката Башар ал-Асад я хвали като „корекция на историята и възстановяване на баланса в [[Международен ред|глобалния ред]] след [[Разпадане на Съветския съюз|разпадането на Съветския съюз]]“ в телефонен разговор с [[Владимир Путин]].<ref>{{Cite news|url=https://english.alarabiya.net/News/middle-east/2022/02/25/Syria-s-Assad-says-Russia-s-Ukraine-invasion-a-correction-of-history-|title=Syria's Assad says Russia's Ukraine invasion a 'correction of history'|work=Al-Arabiya News|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225144651/https://english.alarabiya.net/News/middle-east/2022/02/25/Syria-s-Assad-says-Russia-s-Ukraine-invasion-a-correction-of-history-|archive-date=25 февруари 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://press.un.org/en/2022/ga12407.doc.htm|заглавие=General Assembly Overwhelmingly Adopts Resolution Demanding Russian Federation Immediately End Illegal Use of Force in Ukraine, Withdraw All Troops|труд=United Nations}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mei.edu/publications/syrias-role-putins-invasion-ukraine|заглавие=Syria's role in Putin's invasion of Ukraine|автор=Makki|първо_име=Danny|труд=Middle East Institute}}</ref> Сирия става първата страна след Русия, която официално признава независимостта и суверенитета на двата отцепнически региона през юни 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-middle-east-syria-moscow-c5505e965d7d354b2b1f408385197829|title=Syria to recognize Ukraine's Luhansk and Donetsk regions|date=29 June 2022|work=Associated Press|archive-url=https://web.archive.org/web/20220702012411/https://apnews.com/article/russia-ukraine-middle-east-syria-moscow-c5505e965d7d354b2b1f408385197829|archive-date=2 юли 2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-recognizes-independence-sovereignty-donetsk-luhansk-state-news-agency-2022-06-29/|title=Syria recognizes independence, sovereignty of Donetsk, Luhansk -state news agency|date=29 юли 2022|work=Reuters|archive-url=https://web.archive.org/web/20220703150251/https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-recognizes-independence-sovereignty-donetsk-luhansk-state-news-agency-2022-06-29/|archive-date=3 юли 2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.wionews.com/world/syria-first-country-other-than-russia-to-recognise-ukraine-separatist-republics-of-donetsk-and-lugansk-493080|title=Syria first country other than Russia to recognise Ukraine separatist republics of Donetsk and Lugansk|date=29 юни 2022|work=WIO News|archive-url=https://web.archive.org/web/20220629211244/https://www.wionews.com/world/syria-first-country-other-than-russia-to-recognise-ukraine-separatist-republics-of-donetsk-and-lugansk-493080|archive-date=29 June 2022}}</ref> [[Файл:RaisiAssad2023.jpg|мини|Асад с иранския президент [[Ебрахим Раиси]] в Дамаск, 3 май 2023 г.]] На 12-ата годишнина от началото на протестите на [[Сирийска революция (2011)|Сирийската революция]] Башар ал-Асад провежда среща с Владимир Путин по време на официално посещение в Русия. В телевизионно предаване с Путин Асад защитава специалната военна операция на Русия като война срещу [[Неонационалсоциализъм|неонацистите]] и [[Бандеровци|бандеровците]] от Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/middle-east/20230315-assad-meets-putin-in-moscow-as-syrians-mark-12-years-since-anti-regime-uprising|title=Assad meets Putin in Moscow as Syrians mark 12 years since anti-regime uprising|date=15 март 2023|work=France 24|archive-url=https://web.archive.org/web/20230315170723/https://www.france24.com/en/middle-east/20230315-assad-meets-putin-in-moscow-as-syrians-mark-12-years-since-anti-regime-uprising|archive-date=15 март 2023}}</ref><ref name="rferl.org">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rferl.org/a/zelenskiy-ukraine-sanctions-syria-iran/32324885.html|заглавие=Zelenskiy Announces Sanctions On Hundreds Of Individuals, Including Syrian President, Iranian Drone Makers|труд=rferl.org}}</ref> Той признава [[Руската анексия на Донецка, Херсонска, Луганска и Запорожка области|руската анексия на четири украински области]] и ратифицира новите руски граници, твърдейки, че териториите са исторически руски. Асад също призовава Русия да разшири [[Руска военна интервенция в Сирия|военното си присъствие в Сирия]] чрез създаване на нови бази и разполагане на повече бази на земята, което прави военната й роля постоянна.<ref>"[https://web.archive.org/web/20230316094529/https://www.aljazeera.com/news/2023/3/16/assad-will-welcome-new-russian-military-bases-in-syria Assad welcomes new Russian bases in Syria after Putin meeting]". ''Al Jazeera''. 16 март 2023. Архивирано от оригинала на 16 март 2023.</ref><ref>Faulconbridge, Davis, Guy, Caleb (16 March 2023). "[https://web.archive.org/web/20230316070448/https://www.reuters.com/world/middle-east/syrias-assad-says-would-welcome-more-russian-troops-2023-03-16/ Syria's Assad would like more Russian bases and troops]". Reuters. Архивирано от оригинала на 16 март 2023</ref><ref name=":4">"[https://web.archive.org/web/20230323052728/https://www.teletrader.com/assad-syria-recognizes-russia-s-new-borders/news/details/59649372?ts=1679549248213 Assad: Syria recognizes Russia's new borders]". ''teletrader.com''. 16 March 2023. Архивирано от оригинала на 23 март 2023</ref><ref name=":4" /> През март 2023 г. той посещава [[Обединени арабски емирства|Обединените арабски емирства]] и се среща с президента на ОАЕ [[Мохамед ибн Заид ал-Нахаян]].<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/syria-s-assad-arrives-in-uae-for-official-visit-/7011966.html|title=Syria's Assad in UAE as Second Post-Quake Gulf Visit Signals Growing Arab Outreach|date=19 март 2023|work=VOA News}}</ref> През май 2023 г. присъства на [[Среща на върха на Арабската лига през 2023 г|срещата на върха на Арабската лига в Джеда]], [[Саудитска Арабия]], където е посрещнат от саудитския престолонаследник [[Мохамед бин Салман]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syrias-assad-attend-arab-summit-bringing-regional-isolation-an-end-2023-05-19/|title=Syria's Assad wins warm welcome at Arab summit after years of isolation|date=19 май 2023|work=Reuters}}</ref> През септември 2023 г. присъства на церемонията по откриването на [[Азиатски игри|Азиатските игри]] в [[Ханджоу]] и се среща с китайския президент [[Си Дзинпин]].<ref>{{Cite news|url=https://news.sky.com/story/syrias-bashar-al-assad-and-wife-laugh-and-wave-at-asian-games-opening-ceremony-amid-china-talks-12968127|title=Syria's Bashar al Assad and wife laugh and wave at Asian Games opening ceremony amid China talks|date=23 септември 2023|work=Sky News}}</ref> Те обявяват установяването на стратегическо партньорство между [[Китай]] и Сирия.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/china-syria-asian-games-diplomacy-assad-xi-cce801eaa586fe5db82d28df79b0f91f|title=Leaders of Syria and China announce strategic partnership as part of Asian Games diplomacy|date=22 септември 2022|work=AP News}}</ref> === Опозиционна офанзива и изгнание (2024) === През декември 2024 г. Съединените щати, Германия, Франция и Обединеното кралство призовават за деескалация на напрежението в Сирия, тъй като насилието отново избухва. Бунтовнически фракции, водени от ислямистката групировка Хаят Тахрир ал-Шам (HTS), [[Битка за Алепо (2024)|поемат контрола над Алепо]], което предизвиква кампания за ответни въздушни удари от сирийския президент Башар ал-Асад, подкрепян от Русия. Ударите, насочени към населени места и няколко болници в контролирания от бунтовниците град [[Идлиб]], водят до най-малко 25 смъртни случая според спасителната група [[Бели каски]]. Страните [[НАТО|от НАТО]] правят съвместно изявление, призоваващо за защита на цивилните граждани и на критичната инфраструктура, за да се предотврати по-нататъшно разселване и да се осигури хуманитарен достъп. Те подчертават спешната необходимост от водено от Сирия политическо решение в съответствие с Резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН, която се застъпва за диалог между сирийското правителство и опозиционните сили. Офанзивата на бунтовниците, която започва на 27 ноември 2024 г., продължава напредването си в провинция Хама след превземането на Алепо.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/syria-us-germany-france-uk-call-for-de-escalation/a-70933512|title=Syria: US, Germany, France, UK call for de-escalation|date=2 December 2024|work=DW News|access-date=2 December 2024}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/2024/12/03/world/middleeast/syria-civil-war-rebels-aleppo.html|заглавие=Fighting Worsens Already Dire Conditions in Northwestern Syria|труд=The New York Times}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aljazeera.com/program/newsfeed/2024/12/3/syrian-hospital-hit-in-air-attack-on-opposition-held-idlib|заглавие=Syrian hospital hit in air attack on opposition-held Idlib|труд=Al Jazeera|език=en|достъп_дата=2024-12-05}}</ref> На 4 декември 2024 г. избухват ожесточени сблъсъци в провинция Хама, когато сирийската армия се сблъсква с водени от ислямисти бунтовници в опит да спре тяхното настъпление към ключовия град [[Хама]]. Правителствените сили твърдят, че са започнали контраофанзива с въздушна подкрепа, отблъсквайки бунтовнически фракции, включително Хаят Тахрир ал-Шам, на около шест мили от града. Но въпреки подкрепленията бунтовниците превземат града на 5 декември.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/articles/cql5r2px4yyo|заглавие=Syria rebels capture major city of Hama after military withdraws|труд=www.bbc.com|език=en-GB|достъп_дата=2024-12-05}}</ref> Боевете довецдат до широко разселване, като близо 50 000 души напускат района и се съобщава за над 600 жертви, включително 104 цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/middle-east/20241204-syrian-army-launches-counterattack-as-rebels-push-towards-hama|title=Syrian army launches counterattack as rebels push towards Hama|date=4 December 2024|work=France24|access-date=4 December 2024}}</ref> На 7 декември 2024 г. Асад бяга от столицата Дамаск на неизвестно място.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-rebels-celebrate-captured-homs-set-sights-damascus-2024-12-07/|заглавие=Syrian army command tells officers that Assad's rule has ended, officer says|труд=Reuters|достъп_дата=8 December 2024}}</ref> == Противоречия == === Корупция === {{Вижте също|Икономика на Сирия}} В началото на [[Сирийска революция|сирийската революция]] корупцията в Сирия е ендемична и страната е класирана на 129-о място в [[Индекс за възприятие на корупцията|Индекса за възприятие на корупцията]] за 2011 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.transparency.org/en/cpi/2011|заглавие=2011 – CPI|труд=Transparency.org}}</ref> От 70-те години икономиката на Сирия е доминирана от патронажните мрежи на [[Сирийска Баас партия|партийните елити на Баас]] и [[алавити]]те, лоялни към сем. Асад, които установяват контрол върху обществените сектори на Сирия въз основа на роднинство и [[непотизъм]]. Всеобхватният характер на корупцията е източник на противоречия в партийните кръгове на Баас и по-широката общественост още през 80-те г.<ref>{{Cite journal|last=M. Sadowski|first=Yahya|date=1987|title=Patronage and the Ba'th: Corruption and Control in Contemporary Syria|url=https://www.jstor.org/stable/41857946|journal=Arab Studies Quarterly|volume=9|issue=4|pages=442–461|jstor=41857946|via=JSTOR}}</ref> Програмата за икономическа либерализация на Башар ал-Асад през 2000-те г. се превръща в символ на корупцията и непотизма, тъй като бенефициентите на схемата са лоялните алавити, които заграбват голяма част от приватизираните сектори и бизнес активи. Това отчуждава правителството от огромното мнозинство от сирийската общественост, особено от селяните и градските работнически класи, които масово ненавиждат произтичащите икономически различия, които стават явно видими.<ref name="Allam, Saber 2019 26–272">{{Cite book|last=Allam, Saber|first=Ashraf, Salah|title=Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring|year=2019|publisher=Lamar|location=16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt|isbn=978-977-85412-3-6|pages=26–27|chapter=The domestic structure of the regime}}</ref><ref name="France 242">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/20200609-assad-s-20-year-rule-from-damascus-spring-to-pariah|title=Assad's 20-year rule, from Damascus Spring to pariah|date=9 юли 2020|work=France 24}}</ref> Братовчедът на Асад, [[Рами Махлуф]], е най-облагодетелстваният олигарх на режима през този период, белязан от институционализирането на корупцията, ограничаването на малкия бизнес и отхвърлянето на частното [[предприемачество]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-13216195|title=Bashar al-Assad's inner circle|date=30 юли 2012|work=BBC News|archive-url=https://web.archive.org/web/20220327062345/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-13216195|archive-date=27 март 2022}}</ref> Устойчивостта на корупцията, фракционистките пристрастия към алавитите, непотизмът и широко разпространените подкупи, които съществуват в партията, бюрокрацията и военните, водят до народния гняв, което води до избухването на [[Сирийска революция (2011)|Сирийската революция]] през 2011 г. Протестите са най-ожесточени в кварталите на работническата класа, които отдавна понасят тежестта на политиката на експлоатация на режима, която привилегирова собствените си лоялни лица.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://globalanticorruptionblog.com/2017/02/06/the-role-of-corruption-in-the-syrian-civil-war/|заглавие=The Role of Corruption in the Syrian Civil War|автор=Gersh|първо_име=Nick|труд=GAB}}</ref><ref>{{Cite book|last=Allam, Saber|first=Ashraf, Salah|title=Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring|year=2019|publisher=Lamar|location=16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt|isbn=978-977-85412-3-6|pages=26–27}}</ref> Според ABC News в резултат на [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]] „контролираната от правителството Сирия е съкратена по размер, очукана и обедняла“.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/International/wireStory/assads-syria-truncated-battered-defiant-26633429|title=Assad's Syria Truncated, Battered, but Defiant|last=Hadid|first=Diaa|date=2 ноември 2014|work=Abc News|access-date=2 ноември 2014}}</ref> Икономическите санкции (Законът за отговорността на Сирия) са приложени много преди сирийската гражданска война от САЩ и към тях се присъединява ЕС при избухването на гражданската война, което води до разпадането на сирийската икономика.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-17088270|title=Syria 'disintegrating under crippling sanctions'|date=19 февруари 2012|work=BBC News|access-date=2 ноември 2014}}</ref> Тези санкции са подсилени през октомври 2014 г. от ЕС и САЩ.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-eu-idUSKCN0IA1AF20141021|title=EU targets ministers, UAE firm in latest Syria sanctions|last=Croft|first=Adrian|date=21 октомври 2014|work=Reuters|access-date=2 ноември 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20151007014415/http://www.reuters.com/article/2014/10/21/us-mideast-crisis-syria-eu-idUSKCN0IA1AF20141021|archive-date=7 октомври 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.usatoday.com/story/news/politics/2014/10/16/treasury-syrian-sanctions-qusay-mihoub/17354081/|title=Tightened sanctions target Syrian human rights abuses|last=Korte|first=Gregory|date=16 октомври 2014|work=USA Today|access-date=9 ноември 2014}}</ref> Промишлеността в части от страната, които все още се държат от правителството, е силно контролирана от държавата, като [[Икономическа либерализация|икономическата либерализация]] е обърната по време на настоящия конфликт.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-economy-socialist-idUSBRE8630FA20120704|title=Syria reverts to socialist economic policies to ease tension|last=Al-Khalidi|first=Suleiman|date=4 юли 2012|work=Reuters|access-date=19 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20121020124949/http://www.reuters.com/article/2012/07/04/us-syria-economy-socialist-idUSBRE8630FA20120704|archive-date=20 октомври 2012}}</ref> [[Лондонско училище по икономика и политически науки|Лондонското училище по икономика]] заявява, че в резултат на сирийската гражданска война в Сирия се е развила [[военна икономика]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/idUSKCN0IU10Z20141110?irpc=932|title=Local ceasefires best way to ease Syrians' suffering: researchers|date=10 ноември 2014|work=Reuters|access-date=10 ноември 2014}}</ref> Доклад на [[Европейски съвет за външни отношения|Европейския съвет за външни отношения]] от 2014 г. също заявява, че се е формирала военна икономика.<ref>Yazigi, Jihad (7 April 2014). "[https://ecfr.eu/archive/page/-/ECFR97_SYRIA_BRIEF_AW.pdf Syria's War Economy]" (PDF). European Council on Foreign Relations. Посетен на 19 октомври 2014</ref> Доклад, поръчан от [[Организация на обединените нации|ООН]] на Сирийския център за политически изследвания, гласи, че 2/3 от сирийското население живее в крайна бедност.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-economy-idUSKBN0E81WL20140528|title=Syria's economy heads into ruin: U.N. sponsored report|last=Al-Khalidi|first=Suleiman|date=28 May 2014|work=Reuters|access-date=19 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140824204400/http://www.reuters.com/article/2014/05/28/us-syria-economy-idUSKBN0E81WL20140528|archive-date=24 август 2014}}</ref> Безработицата е 50%.<ref name="SurvivalMode">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/syrias-assad-regime-cuts-subsidies-focuses-ailing-economy-on-war-effort/2014/11/29/5f830894-719c-11e4-a2c2-478179fd0489_story.html|title=Syria's Assad regime cuts subsidies, focuses ailing economy on war effort|last=Naylor|first=Hugh|date=29 ноември 2014|work=The Washington Post|access-date=6 декември 2014}}</ref> През октомври 2014 г. търговски център на стойност 50 млн. долара отваря врати в [[Тартус]], което провокира критики от страна на поддръжниците на правителството и се разглежда като част от политиката на правителството на Асад в опит да се създаде усещане за нормалност по време на гражданската война.<ref>{{Cite news|url=http://www.dailystar.com.lb/News/Middle-East/2014/Oct-17/274357-glitzy-mall-sparks-anger-from-assad-backers.ashx|title=Glitzy mall sparks anger from Assad backers|last=Daou|first=Rita|date=17 октомври 2014|access-date=19 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20181022183913/http://www.dailystar.com.lb/News/Middle-East/2014/Oct-17/274357-glitzy-mall-sparks-anger-from-assad-backers.ashx|archive-date=22 октомври 2018|agency=Agence France-Presse}}</ref> Правителствена политика за предпочитане на семействата на убити войници за държавни работни места е отменена, след като предизвиква шум,<ref name="BurySons2">{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/International/wireStory/syrias-alawites-pay-heavy-price-bury-sons-26598184|title=Syria's Alawites Pay Heavy Price as They Bury Sons|last=Hadid|first=Diaa|date=1 ноември 2014|access-date=1 ноември 2014|agency=Associated Press}}</ref> докато нарастващите обвинения в корупция предизвикват протести.<ref name="AlawitesVoice2">{{Cite news|url=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2014/10/syria-tartous-alawites-pro-regime-protests.html|title=Alawites find their voice against Assad|date=29 октомври 2014|access-date=1 ноември 2014|publisher=Al Monitor}}</ref> През декември 2014 г. ЕС забранява продажбите на реактивно гориво на правителството на Асад, принуждавайки правителството да купува по-скъпи незастраховани доставки на реактивно гориво в бъдеще.<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11290437/EU-tries-to-ground-Bashar-al-Assads-warplanes-by-banning-fuel-supplies.html|title=EU tries to ground Bashar al-Assad's warplanes by banning fuel supplies|last=Blair|first=David|date=12 декември 2014|work=The Telegraph|access-date=13 декември 2014|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11290437/EU-tries-to-ground-Bashar-al-Assads-warplanes-by-banning-fuel-supplies.html|archive-date=11 януари 2022|url-access=subscription}}</ref> Възползвайки се от нарасналата роля на държавата в резултат на гражданската война, Башар и съпругата му Асма започват да анексират икономическите активи на Сирия от своите лоялни привърженици, опитвайки се да изместят старите бизнес елити и да монополизират прекия им контрол върху икономиката. [[Махер ал-Асад]], братът на Башар, също забогатява, като наблюдава операциите на спонсорираното от сирийската държава производство на психостимуланта [[каптагон]] и заграбва голяма част от плячката от войната. В момента управляващата двойка притежава огромни части от секторите на корабоплаването, недвижимите имоти, телекомуникациите и банковия сектор.<ref>{{Cite news|url=https://syria-report.com/analysis-changes-to-syrias-business-elite-concentrates-wealth-in-hands-of-presidential-couple-open-access/|title=Changes to Syria's Business Elite Concentrates Wealth in Hands of Presidential Couple|date=15 ноември 2022|work=The Syria Report|archive-url=https://web.archive.org/web/20221202222632/https://syria-report.com/analysis-changes-to-syrias-business-elite-concentrates-wealth-in-hands-of-presidential-couple-open-access/|archive-date=2 декември 2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/a7a75e4c-a95d-11e9-984c-fac8325aaa04|title=Syria's Assad puts pressure on business elite|last=Cornish, Khattab|first=Chloe, Asser|date=25 July 2019|work=Financial Times|archive-url=https://web.archive.org/web/20190727060100/https://www.ft.com/content/a7a75e4c-a95d-11e9-984c-fac8325aaa04|archive-date=27 юли 2019}}</ref> Значителни промени се случват в сирийската икономика след кампаниите за конфискация на правителството, стартирани през 2019 г., които включват големи икономически активи, прехвърлени на президентската двойка, за да проектират своята власт и влияние. Особено забележителна динамика е възходът на [[Асма Асад|Асма ал-Асад]], която оглавява тайния икономически съвет на Сирия и за която се смята, че се е превърнала в централна фуния на икономическата власт в Сирия. Чрез своята неправителствена организация „Сирия Тръст“ – гръбнакът на нейната финансова мрежа, Асма проверява чуждестранната помощ, идваща в Сирия, тъй като правителството разрешава организациите на ООН само ако работят под държавни агенции.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/a51c6227-0c93-4fe1-aca7-25783a43708f|title=Syria's state capture: the rising influence of Mrs Assad|last=Jalabi|first=Raya|date=2023|work=Financial Times|archive-url=https://web.archive.org/web/20230405013209/https://www-ft-com.ezp.lib.cam.ac.uk/content/a51c6227-0c93-4fe1-aca7-25783a43708f|archive-date=5 април 2023}}</ref> Корупцията нараства спорадично през последните години, като Сирия се смята за най-корумпираната страна в [[Арабски свят|арабския свят]].<ref>{{Cite news|url=https://www.al-monitor.com/originals/2023/01/middle-east-corruption-rankings-syria-most-corrupt-uae-least-turkey-slipped|title=Middle East corruption rankings: Syria most corrupt, UAE least, Turkey slipped|date=31 January 2023|work=Al-Monitor|archive-url=https://web.archive.org/web/20230203201215/https://www.al-monitor.com/originals/2023/01/middle-east-corruption-rankings-syria-most-corrupt-uae-least-turkey-slipped|archive-date=3 февруари 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.newarab.com/news/syria-yemen-and-libya-rank-among-lowest-corruption-index?amp|title=Syria, Yemen and Libya among 'lowest in the world' for corruption perceptions|date=31 януари 2023|work=The New Arab|archive-url=https://web.archive.org/web/20230208070207/https://www.newarab.com/news/syria-yemen-and-libya-rank-among-lowest-corruption-index?amp|archive-date=8 февруари 2023}}</ref> Към 2022 г. Сирия е класирана на второ място в света в [[Индекс за възприятие на корупцията|Индекса за възприятие на корупцията]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.worlddata.info/asia/syria/corruption.php|заглавие=Corruption in Syria|труд=Worlddata.info}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.transparency.org/en/cpi/2022|заглавие=Corruption Perceptions Index|труд=Transparency International}}</ref> === Фракционираност === {{Вижте също|Фракционираност и малцинства в гражданската война в Сирия}} Управлението на [[Хафез ал-Асад]] е смятано за една от най-репресивните арабски [[Диктатура|диктатури]] на 20 век. Тъй като Башар наследява мантията на баща си, той се опитва да осъществи авторитарно надграждане чрез прочистване на старата гвардия и назначаване на партията и армията с лоялни [[Алавити|алавитски]] офицери, което допълнително утвърждава фракционираността в системата.<ref>{{Cite book|last=Allam, Saber|first=Ashraf, Salah|title=Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring|year=2019|publisher=Lamar|location=16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt|isbn=978-977-85412-3-6|pages=27–30|chapter=The domestic structure of the regime|quote=Because he lacks his father's leadership skills... Bashar may settle for consensus among his junta of Alawi officers... When Bashar assumed office he attempted to consolidate power through "authoritarian upgrading".. However, the conservative military establishment and senior members of the regime were not favorable to Bashar's reforms, which forced Bashar to retire such senior personnel in order to further consolidate his power. But Bashar struggled to appoint new and loyal staff, his Ba'athist regime became increasingly like a sectarian family clan}}</ref><ref name="auto22">{{Cite news|url=https://www.worldpoliticsreview.com/syria-pariah-state/|title=Is Syria No Longer a Pariah State?|last=Ker-Lindsay|first=James|date=27 април 2023|work=World Politics Review|archive-url=https://web.archive.org/web/20230602100607/https://www.worldpoliticsreview.com/syria-pariah-state/|archive-date=2 юни 2023}}</ref> Докато официално правителството на Баас се придържа към строга [[Секуларизъм|секуларистка]] доктрина, на практика то прилага фракционистки инженерни политики в обществото, за да потисне несъгласието и да монополизира абсолютната си власт.<ref>{{Cite news|url=http://www.crisisgroup.org/~/media/Files/Middle%20East%20North%20Africa/Iraq%20Syria%20Lebanon/Syria/151-flight-of-icarus-the-pyd-s-precarious-rise-in-syria.pdf|title=Flight of Icarus? The PYD's Precarious Rise in Syria|date=8 май 2014|access-date=4 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20160220181554/http://www.crisisgroup.org/~/media/Files/Middle%20East%20North%20Africa/Iraq%20Syria%20Lebanon/Syria/151-flight-of-icarus-the-pyd-s-precarious-rise-in-syria.pdf|archive-date=20 февруари 2016|publisher=International Crisis Group|page=23|quote=The regime aims to compel people to take refuge in their sectarian and communitarian identities; to split each community into competing branches, dividing those who support it from those who oppose it}}</ref> Режимът се опитва да се представи пред външния свят като защитник на малцинствата и насажда страх от управлението на мнозинството в обществото, за да мобилизира лоялни привърженици от малцинствата.<ref name="NPR_APRIL_2015">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.npr.org/blogs/parallels/2015/04/18/400360836/syrias-minorities-caught-between-sword-of-isis-and-wrath-of-assad|заглавие=Syria's Minorities: Caught Between Sword Of ISIS And Wrath of Assad|автор=Meuse|първо_име=Alison|издател=NPR|достъп_дата=19 април 2015|цитат=Karim Bitar, a Middle East analyst at Paris think tank IRIS [...] says [...] "Minorities are often used as a shield by authoritarian regimes, who try to portray themselves as protectors and as a bulwark"}}</ref> Фигури, лоялни на Асад, като [[Мишел Самаха]], се застъпват за фракционистка мобилизация за защита на режима от това, което той нарича „морето от [[Сунитски ислям|сунити]]“. Режимът на Асад отприщва фракционистко насилие чрез частни алавитски милиции като [[Шабиха]], особено в сунитските райони. Алавитската религиозна иконография и обществените чувства са често срещани теми, използвани от алавитските воини-шейхове, които ръководят алавитските милиции, като оправдание за извършване на кланета, отвличания и изтезания в бастиони на опозицията.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://newlinesmag.com/reportage/the-specter-of-sectarian-violence-in-syria/|заглавие=The Specter of Sectarian Violence in Syria|автор=Ümit Üngör|първо_име=Uğur|издател=NPR|достъп_дата=19 април 2015}}</ref> Различните политики за развитие, приети от режима, следват фракционистки модел. Схема за урбанизация, приложена от правителството в град [[Хомс]], води до експулсирането на хиляди сунитски жители през 2000-те г., докато районите с мнозинство от алавити остават непокътнати.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://warontherocks.com/2016/08/assad-or-we-burn-the-country-misreading-sectarianism-and-the-regime-in-syria/|заглавие=Assad or We Burn the Country|автор=Hokayem|първо_име=Emile|труд=War on the rocks}}</ref> Дори когато [[Сирийски баасизъм|сирийският баасизъм]] абсорбира различни общностни идентичности в хомогенния обединяващ дискурс на държавата, социално-политическата власт става монополизирана от алавитските лоялисти. Въпреки че официално се придържат към неконфесионализма, [[Въоръжени сили на Сирия|сирийските въоръжени сили]] също са институционално фракционистки. Докато наборниците и по-ниските чинове са преобладаващо неалавити, по-високите чинове са пълни от лоялни алавити, които ефективно контролират логистиката и политиката за сигурност. Елитните части на сирийската армия, като [[Тигрови сили|Тигровите сили]], [[Републиканска гвардия (Сирия)|Републиканската гвардия]], 4-та бронирана дивизия и т.н., считани от правителството за решаващи за неговото оцеляване, са съставени предимно от алавити. Сунитските офицери са под постоянно наблюдение от тайната полиция, като на повечето от тях са назначени помощници алавити, които следят движенията им. [[Паравоенни]] групи, подкрепящи режима, като [[Национални отбранителни сили (Сирия)|Националните отбранителни сили,]] също са организирани около фракционистката лоялност към правителството на Баас. По време на въстанията на [[Сирийската революция (2011)|сирийската революция]] правителството на Баас разгръща стратегия за [[секюритизация]], която зависи от фракционистката мобилизация, отприщването на насилие срещу протестиращите и обширните репресии в цялата страна, което кара опозиционните групи да се обърнат към въоръжен бунт. Сирийското общество е допълнително фракционирано след [[Участие на Иран в гражданската война в Сирия|иранската намеса в сирийската гражданска война]], която става свидетел на много [[Хомейнизъм|хомейнистки]] бойни групировки, спонсорирани от [[Иран]], които се бият на страната на управлението на Асад.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://warontherocks.com/2016/08/assad-or-we-burn-the-country-misreading-sectarianism-and-the-regime-in-syria/|заглавие=Assad or We Burn the Country|автор=Hokayem|първо_име=Emile|труд=E-International Relations}}</ref> === Права на човека === Баасисткото правителство управлява Сирия като [[Тоталитаризъм|тоталитарна]] държава, контролирайки всеки аспект на сирийското общество от десетилетия. Командирите на правителствените сили за сигурност, състоящи се от [[Сирийска арабска армия|Сирийската арабска армия]], [[Тайна полиция|тайната полиция]], паравоенните формирования на БААС, пряко изпълняват изпълнителните функции на държавата, като почти не обръщат внимание на правните процеси и [[бюрокрация]]та. Системата за наблюдение на [[Мухабарат (Сирия)|Мухабарат]] (тайните служби) е всеобхватна, като общият брой на агентите, работещи за различните й клонове, се оценява на 1:158 в съотношение с цивилното население. Службите за сигурност затварят организациите на [[Гражданско общество|гражданското общество]], ограничават свободата на движение в страната и забраняват политическа литература и символи, които не са на Баас.<ref name="ifimes.org2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ifimes.org/en/researches/syria-between-oppression-and-freedom/3325|заглавие=Syria: Between oppression and freedom|труд=Ifimes}}</ref><ref name="Hill">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2010/7/16/syria-slammed-on-human-rights|title=Syria slammed on human rights|last=Hill|first=Evan|date=16 юли 2010|work=Al Jazeera|archive-url=https://web.archive.org/web/20230521182156/https://www.aljazeera.com/news/2010/7/16/syria-slammed-on-human-rights|archive-date=21 May 2023}}</ref> През 2010 г. [[Хюман Райтс Уоч]] публикува доклада „A Wasted Decade“, документиращ репресиите по време на първото десетилетие на [[Извънредно положение|извънредното управление]] на Асад, белязан от произволни арести, цензура и дискриминация срещу [[Кюрди в Сирия|сирийските кюрди]].<ref name="Hill" /><ref name="hrw.org">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref> През 2000-те г. страховитите агенти на Мухабарат извършват рутинни отвличания, произволни задържания и [[Изтезание|изтезания]] на цивилни. Проведени са многобройни показни процеси срещу [[дисидент]]и, пълнещи сирийски затвори с журналисти и правозащитници. Членовете на [[Главна дирекция по разузнаване (Сирия)|Главната дирекция за разузнаване]] на Сирия отдавна се ползват с широки привилегии да извършват извънсъдебни действия и имат имунитет срещу престъпления. През 2008 г. Асад разширява този имунитет към други отдели на силите за сигурност.<ref name="hrw.org2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref> Групи за правата на човека, като Хюман Райтс Уоч и [[Амнести Интернешънъл]] разказват подробно как [[Тайна полиция|тайната полиция]] на правителството на Асад е изтезавала, затваряла и убивала политически опоненти и онези, които говорят против правителството.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/en/node/91580/section/4|заглавие=A Wasted Decade|издател=Human Rights Watch|страници=4, 8}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.unhcr.org/refworld/country,,,,SYR,,4da56d83a2,0.html|заглавие=2010 Country Reports on Human Rights Practices – Syria|издател=United Nations High Commissioner for Refugees}}</ref> Освен това се смята, че около 600 ливански политически затворници са държани в държавните затвори след [[Сирийска окупация на Ливан|сирийската окупация на Ливан]], като някои са държани повече от 30 години.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mmedia.me/lb/en/reportsfeatures/565320-syrias-secret-prisoners|заглавие=Syria's secret prisoners|автор=Luca|първо_име=Ana Maria|издател=NOW News|достъп_дата=22 май 2015|архив_дата=2017-10-09|архив_уеб_адрес=https://wayback.archive-it.org/all/20171009210630/https://www.mmedia.me/lb/en/reportsfeatures/565320-syrias-secret-prisoners}}</ref> От 2006 г. правителството на Асад разширява използването на [[Персона нон грата|забрани за пътуване]] срещу политически дисиденти.<ref>{{Cite news|url=http://www.economist.com/node/17155868|title=How Syria controls its dissidents – Banning travel|date=30 септември 2010|work=The Economist}}</ref> В интервю за ABC News през 2007 г. Асад заявява: „Нямаме такива [неща като] политически затворници,” въпреки че в.„[[Ню Йорк Таймс]]“ съобщава за ареста на 30 сирийски политически дисиденти, които организират общ опозиционен фронт през декември 2007 г., като трима от тази група, смятани за лидери на опозицията, са с мярка за неотклонение „задържане под стража“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2007/12/14/world/middleeast/14syria.html|title=Challenged, Syria Extends Crackdown on Dissent|last=Cambanis|first=Thanassis|date=14 декември 2007|work=The New York Times|access-date=26 април 2010}}</ref> Правителството отказва разрешение на правозащитни организации и независими НПО да работят в страната.<ref name="hrw.org3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref> През 2010 г. Сирия забранява забулването в университетите.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-10684359|title=Syria bans face veils at universities|date=19 юли 2010|work=BBC News}}</ref><ref>{{Cite journal|date=20 юли 2010|title=Veil ban: Why Syria joins Europe in barring the niqab|url=http://www.csmonitor.com/World/Middle-East/2010/0720/Veil-ban-Why-Syria-joins-Europe-in-barring-the-niqab|journal=The Christian Science Monitor}}</ref> След протестите на Сирийската революция през 2011 г. Асад частично облекчава забраната.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2011/apr/06/syria-relax-veil-ban-teacher|title=Syria relaxes veil ban for teachers|date=6 април 2011|work=The Guardian|agency=Associated Press}}</ref> Между 2011 и 2013 г. се смята, че апаратът за държавна сигурност е изтезавал и убил над 10 хиляди [[Активизъм|граждански активисти]], политически дисиденти, журналисти, доброволци от [[Гражданска защита|гражданската защита]] и обвинени в държавна измяна и обвинения в тероризъм, като част от кампанията за смъртоносни репресии, наредена от Асад.<ref name="Entous, Nissenbaum">{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/10-000-bodies-inside-syrian-president-bashar-al-assads-crackdown-1406315472|title=10,000 Bodies: Inside Syrian President Bashar al-Assad's Crackdown|last=Entous, Nissenbaum|first=Adam, Dion|date=25 юли 2014|work=The Wall Street Journal|archive-url=https://web.archive.org/web/20230103162318/https://www.wsj.com/articles/10-000-bodies-inside-syrian-president-bashar-al-assads-crackdown-1406315472|archive-date=3 януари 2023}}</ref> През юни 2023 г. [[Общо събрание на ООН|Общото събрание на ООН]] гласува в подкрепа на създаването на независим орган, който да разследва местонахождението на стотици хиляди изчезнали цивилни, които са били насилствено накарани да изчезнат, убити или изнемогващи в подземията и в [[Стая за мъчения|стаите за изтезания]] на режима на Асад. Вотът е осъден от Русия, [[Северна Корея]] и [[Иран]].<ref>{{Cite news|url=https://www.theweek.in/wire-updates/international/2023/06/30/fgn2-un-syria.amp.html|title=UN votes to establish independent body to clarify fate of over 130 000 Syrians missing in conflict|date=30 юни 2023|work=The Week|archive-url=https://web.archive.org/web/20230630045225/https://www.theweek.in/wire-updates/international/2023/06/30/fgn2-un-syria.amp.html|archive-date=30 юни 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.arabnews.com/node/2330286/middle-east|title=In milestone decision, UN creates institution for Syria's missing and disappeared|last=Kossaify|first=Ephrem|date=30 юни 2023|work=Arab News|archive-url=https://web.archive.org/web/20230630045427/https://www.arabnews.com/node/2330286/middle-east|archive-date=30 юни 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/un-syria-conflict-missing-people-75ab620d2ab939b54152a3f1ded5a156|title=UN votes to establish independent body to clarify fate of over 130,000 Syrians missing in conflict|last=M. Lederer|first=Edith|date=30 юни 2023|work=AP News|archive-url=https://web.archive.org/web/20230630163007/https://apnews.com/article/un-syria-conflict-missing-people-75ab620d2ab939b54152a3f1ded5a156|archive-date=30 юни 2023}}</ref> През 2023 г. [[Канада]] и Нидерландия [[Канада и Нидерландия срещу Сирийската арабска република|завеждат дело срещу Сирия]] в [[Международен съд на ООН|Международния съд на ООН]], обвинявайки я в нарушаване на [[Конвенция на ООН срещу изтезанията|Конвенцията на ООН срещу изтезанията]]. Съвместната петиция обвинява сирийския режим в организирането на „невъобразима физическа и психическа болка и страдание“ като стратегия за колективно наказване на сирийското население.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.government.nl/documents/diplomatic-statements/2023/06/12/joint-statement-by-canada-and-the-netherlands-on-instituting-proceedings-at-the-international-court-of-justice-to-hold-syria-to-account-for-torture|заглавие=Joint statement by Canada and the Kingdom of the Netherlands on instituting proceedings at the International Court of Justice to hold Syria to account for torture|труд=Government of Netherlands}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.icj-cij.org/sites/default/files/case-related/188/188-20230612-PRE-01-00-EN.pdf|заглавие=Canada and the Kingdom of the Netherlands jointly institute proceedings against the Syrian Arab Republic and request the Court to indicate provisional measures|труд=International Court of Justice.org|страници=1, 2}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.icj-cij.org/sites/default/files/case-related/188/188-20230608-REQ-01-00-EN.pdf|заглавие=Canada and the Kingdom of Netherlands vs. the Syrian Arab Republic|труд=International Court of Justice.org}}</ref> Русия налага вето на усилията на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] да преследва Башар ал-Асад в [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]].<ref>{{Cite news|url=https://www.thenationalnews.com/mena/2023/06/12/canada-and-netherlands-take-syria-to-icj-over-alleged-torture/|title=Canada and Netherlands take Syria to ICJ over alleged torture|date=12 юни 2023|work=The National|archive-url=https://web.archive.org/web/20230613135519/https://www.thenationalnews.com/mena/2023/06/12/canada-and-netherlands-take-syria-to-icj-over-alleged-torture/|archive-date=13 юни 2023}}</ref> === Репресии над кюрдите === {{Вижте също|Арабски колан|Клане в Камишли (2004)}} Баасистка Сирия отдавна забранява [[Кюрдски езици|кюрдския език]] в училищата и обществените институции. Дискриминацията срещу [[Кюрди в Сирия|кюрдите]] непрекъснато нараства по време на управлението на Башар ал-Асад. Държавната политика официално потиска кюрдската култура с повече от 300 хил. сирийски кюрди, които остават без гражданство. Кюрдските оплаквания срещу държавното преследване в крайна сметка достигат кулминацията си в [[Камишлийски въстания (2004)|Камишлийските въстания през 2004 г.]], потушени насилствено след изпращането на сирийски военни сили. Последвалата репресия води до убийствата на повече от 36 кюрди и до раняването на най-малко 160 демонстранти. Повече от 2000 цивилни са арестувани и изтезавани в правителствени центрове за задържане. Ограниченията върху кюрдските дейности са допълнително затегнати след клането в [[Камишли]], като режимът на Асад на практика забранява всички кюрдски културни събирания и политическа активност по обвинения в подстрекаване на раздори или отслабване на националните чувства. През 2005–2010 г. [[Хюман Райтс Уоч]] потвърждава репресиите за сигурност на най-малко 14 кюрдски политически и културни събирания.<ref name="hrw.org4">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref><ref name="Hill2">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2010/7/16/syria-slammed-on-human-rights|title=Syria slammed on human rights|last=Hill|first=Evan|date=16 юли 2010|work=Al Jazeera|archive-url=https://web.archive.org/web/20230521182156/https://www.aljazeera.com/news/2010/7/16/syria-slammed-on-human-rights|archive-date=21 май 2023}}</ref> През март 2008 г. сирийски военни откриват огън по кюрдско събиране в Камишли, което отбелязва Навруз, убивайки трима и ранявайки петима цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://www.hrw.org/news/2008/03/23/syria-investigate-killing-kurds|title=Syria: Investigate Killing of Kurds|date=23 март 2008|work=Human RIghts Watch|archive-url=https://web.archive.org/web/20230505183620/https://www.hrw.org/news/2008/03/23/syria-investigate-killing-kurds|archive-date=5 май 2023}}</ref> === Цензура === На 22 септември 2001 г. Асад издава закон за печата, който затяга правителствения контрол върху цялата литература, отпечатана или публикувана в Сирия, вариращи от вестници до книги, брошури и периодични издания. Издатели, писатели, редактори, разпространители, журналисти и други лица, обвинени в нарушаване на Закона за печата, се лишават от свобода или глобяват. Цензурата също е разширена в [[киберпространство]]то и различни уебсайтове са забранени. Множество [[Блог|блогъри]] и създатели на съдържание са арестувани по различни обвинения за национална сигурност.<ref name="hrw.org5">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref> Закон от 2007 г. изисква интернет кафенетата да записват всички коментари, които потребителите публикуват в чат форуми.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://en.rsf.org/spip.php?page=predateur&id_article=42411|заглавие=Bashar Al-Assad, President, Syria|издател=Reporters Without Borders|достъп_дата=26 октомври 2012|архив_дата=2015-10-18|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151018150441/http://en.rsf.org/spip.php?page=predateur&id_article=42411}}</ref> Друг указ от 2008 г. задължава интернет кафенетата да водят записи на клиентите си и да уведомяват рутинно полицията.<ref name="10 Worst Countries to be a Blogger">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://cpj.org/reports/2009/04/10-worst-countries-to-be-a-blogger/|заглавие=10 Worst Countries to be a Blogger|труд=Committee to Protect Journalists}}</ref> Уебсайтове като [[Уикипедия на арабски език|Уикипердия на арабски]], [[Ютюб]] и [[Фейсбук]] са блокирани периодично между 2008 г. и февруари 2011 г.<ref>{{Cite news|url=http://www.economist.com/node/11792330|title=Red lines that cannot be crossed – The authorities don't want you to read or see too much|date=24 July 2008|work=The Economist}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2011/02/10/world/middleeast/10syria.html|title=Syria Restores Access to Facebook and YouTube|last=Jennifer Preston|date=9 февруари 2011|work=The New York Times}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://en.rsf.org/internet-enemie-syria,39779.html|заглавие=Internet Enemies – Syria|издател=Reporters Without Borders|достъп_дата=29 април 2011|архив_дата=2016-03-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304070925/http://en.rsf.org/internet-enemie-syria,39779.html}}</ref> [[Комитет за защита на журналистите|Комитетът за защита на журналистите]] класира Сирия като третата опасна страна за онлайн блогъри през 2009 г. Хора са арестувани въз основа на голямо разнообразие от обвинения, вариращи от подкопаване на националното единство до публикуване или споделяне на фалшиво съдържание.<ref name="hrw.org6">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref><ref name="10 Worst Countries to be a Blogger" /> Сирия е класирана като третата най-цензурирана страна в доклада на Комитета за защита на журналистите от 2012 г. Освен ограниченията за международните журналисти, които забраняват влизането им, местната преса се контролира от държавни агенции, които насърчават [[Баасизъм|баасистката]] идеология. От 2011 г. сирийското правителство въвежда пълно медийно затъмнение и чуждестранни кореспонденти са бързо задържани, отвличани или изтезавани. В резултат на това външният свят знае за ситуациите, случващи се в Сирия, само чрез видеоклипове на независими цивилни журналисти. Правителството на Асад затваря интернет покритието, [[Клетъчна мрежа|мобилните мрежи]], както и телефонните линии в зоните под негов контрол, за да предотврати всякакви новини, които имат опити да монополизират информацията, свързана със Сирия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://cpj.org/reports/2012/05/10-most-censored-countries.php|заглавие=10 Most Censored Countries|труд=Committee to Protect Journalists|достъп_дата=14 август 2012}}</ref> === Репресии, етническо прочистване и насилствени изчезвания === [[Сирийска революция (2011)|Репресиите]], наредени от Башар ал-Асад срещу сирийските протестиращи, са най-безмилостните от всички военни репресии през цялата [[Арабска пролет]]. Тъй като насилието се влошава и броят на жертвите се увеличава до хиляди, Европейският съюз, Арабската лига и Съединените щати започват да налагат широк набор от санкции срещу режима на Асад. До декември 2011 г. [[Организация на обединените нации|ООН]] обявява ситуацията в Сирия за [[гражданска война]].<ref>{{Cite news|url=https://www.nbcnews.com/id/wbna45514855|title=UN: Syria now in a civil war|last=A. Kennedy, Jordans|first=Elizabeth, Frank|date=2 December 2011|work=MSNBC|archive-url=https://web.archive.org/web/20210726024135/https://www.nbcnews.com/id/wbna45514855|archive-date=26 юли 2021}}</ref> До този момент всички протестиращи и въоръжени съпротивителни групи гледат на безусловната оставка на Башар ал-Асад като част от основните си искания. През юли 2012 г. [[Лига на арабските държави|Арабската лига]] провежда извънредна сесия с искане за бърза оставка на Асад и обещава безопасното му напускане, ако той приеме предложението.<ref>{{Cite news|url=http://www.huffingtonpost.com/2011/04/18/bashar-assad-resignation-syria-protest_n_850657.html|title=Bashar Assad Resignation Called For By Syria Sit-In Activists|last=Bassem Mroue|date=18 април 2011|work=HuffPost|access-date=14 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20110512045222/http://www.huffingtonpost.com/2011/04/18/bashar-assad-resignation-syria-protest_n_850657.html|archive-date=12 май 2011|agency=Associated Press}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.cnn.com/2012/07/22/world/meast/syria-unrest|title=Arab League to offer 'safe exit' if Assad resigns|date=23 юли 2012|work=CNN|access-date=13 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20130514043736/http://www.cnn.com/2012/07/22/world/meast/syria-unrest|archive-date=14 май 2013}}</ref> Асад отхвърля това, като вместо това търси чуждестранна военна подкрепа от Иран и Русия, за да защити своя изпаднал в битка режим чрез [[тактика на опожарената земя]], кланета, обсади, принудителен глад, етническо прочистване и т.н.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.usip.org/syria-timeline-uprising-against-assad|заглавие=Syria Timeline: Since the Uprising Against Assad|автор=Yacoubian|първо_име=Mona|труд=United States Institute of Peace}}</ref> Репресиите и кампаниите за изтребление на режима на Асад водят до кризата със сирийските бежанци, причинявайки [[принудителна миграция|принудителното изселване]] на 14 милиона сирийци, с около 7,2 милиона бежанци.<ref name="Syria Refugee Crisis Explained">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unrefugees.org/news/syria-refugee-crisis-explained/|заглавие=Syria Refugee Crisis Explained|труд=UNHCR: The UN Refugee Agency}}</ref> Това превръща кризата със сирийските бежанци в най-голямата [[бежанска криза]] в света; и върховният комисар на [[Върховен комисариат на ООН за бежанците|Върховния комисариат на ООН за бежанците]] [[Филипо Гранди]] го описва като „най-голямата хуманитарна и бежанска криза на нашето време и продължаваща причина за страдание“.<ref name="Syria Refugee Crisis Explained" /><ref name=":02">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unrefugees.org/emergencies/syria/|заглавие=Syria Refugee Crisis}}</ref> Ева Кулуриотис описва Башар ал-Асад като майстор на [[Етническо прочистване|етническото прочистване]] през 21 век.<ref name="J. Koulouriotis">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriawise.com/opinion-assad-master-of-ethnic-cleansing-in-the-21st-century/|заглавие=Assad: Master of ethnic cleansing in the 21st century|автор=J. Koulouriotis|първо_име=Eva|труд=Syria Wise}}</ref> По време на гражданската война Асад нарежда кампании за обезлюдяване в цялата страна, за да преформатира нейната [[демография]] в полза на неговия режим, а военните тактики са сравнени с преследванията по време на [[Война в Босна и Херцеговина|войната в Боснаи Херцеговина]]. Съобщава се, че между 2011 г. и 2015 г. милициите на Баас са извършили 49 етно-фракционистки [[клане]]та с цел прилагане на своята програма за социално инженерство в страната. [[Алавити|Алавитските]] лоялни милиции, известни като [[Шабиха]], са пуснати в [[Сунитски ислям|сунитски]]те села и градове, извършвайки множество [[Антисунизъм|антисунитски]] кланета. Те включват [[Клане в Хула|клането в Хула]], в [[Кланета в Байда и Бания|Байда и Банияс]], в [[Клане в Ал Кубейр|Ал-Кубейр]], в Ал-Хасавия и др., които водят до стотици смъртни случаи, със стотици хиляди жители, бягащи под заплахите от преследване от режима и [[сексуално насилие]]. Погроми и депортации са изразени в централните сирийски региони и крайбрежните райони с мнозинство от алавити, където сирийските военни и [[Хизбула]] смятат за приоритет установяването на стратегически контрол чрез експулсиране на сунитските жители и въвеждане на подкрепяни от Иран [[Шиитски ислям|шиитски]] бойци.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2013/jul/22/syria-sunnis-fear-alawite-ethnic-cleansing|title=Syrian Sunnis fear Assad regime wants to 'ethnically cleanse' Alawite heartland|last=Chulov, Mahmood|first=Martin, Mona|date=22 юли 2013|work=The Guardian|archive-url=https://web.archive.org/web/20210505110349/https://www.theguardian.com/world/2013/jul/22/syria-sunnis-fear-alawite-ethnic-cleansing|archive-date=5 май 2021}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-massacres-idUSBRE85A1DY20120611|title=Insight: Syria massacres, ethnic cleansing that may backfire|last=Nakhoul|first=Samia|date=12 юни 2012|work=Reuters|archive-url=https://web.archive.org/web/20211222180327/https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-massacres-idUSBRE85A1DY20120611|archive-date=22 декември 2021}}</ref><ref name="J. Koulouriotis" /><ref>{{Cite news|url=https://www.newarab.com/opinion/daraa-de-escalation-masks-assads-ethnic-cleansing-syria|title=Daraa 'de-escalation' masks Assad's ethnic cleansing in Syria|last=Hamad|first=Sam|date=30 юни 2017|work=New Arab|archive-url=https://web.archive.org/web/20221207165354/https://www.newarab.com/opinion/daraa-de-escalation-masks-assads-ethnic-cleansing-syria|archive-date=7 декември 2022}}</ref> През 2016 г. служители на ООН разкритикуват Башар ал-Асад за провеждането на демографско инженерство и етническо прочистване в квартал „Дарая“ в Дамаск под прикритието на споразумения за деескалация.<ref>{{Cite news|url=https://www.middleeasteye.net/news/ethnic-cleansing-unprecedented-scale-rebels-un-criticise-assad-tactics|title='Ethnic cleansing on an unprecedented scale': Rebels, UN criticise Assad tactics|last=El-Bar|first=Karim|date=5 септември 2016|work=Middle East Eye|archive-url=https://web.archive.org/web/20211015105258/https://www.middleeasteye.net/news/ethnic-cleansing-unprecedented-scale-rebels-un-criticise-assad-tactics|archive-date=15 октомври 2021}}</ref> Сирийските правителствени сили преследват с масови убийства цивилното население като част от своята военна стратегия по време на конфликта и са отговорни за причиняването на повече от 90% от [[Жертви на сирийската гражданска война|общия брой цивилни смъртни случаи в сирийската гражданска война]].<ref name="auto12">{{Cite news|url=https://www.middleeastmonitor.com/20220620-assad-iran-russia-committed-91-of-civilian-killings-in-syria/|title=Assad, Iran, Russia committed 91% of civilian killings in Syria|date=20 юни 2022|work=Middle East Monitor|archive-url=https://web.archive.org/web/20230104153837/https://www.middleeastmonitor.com/20220620-assad-iran-russia-committed-91-of-civilian-killings-in-syria/|archive-date=4 януари 2023}}</ref> Между 2011 г. и 2021 г. според ООН са загинали минимум 306 хиляди цивилни.<ref name="Farge2">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-civilian-death-toll-over-306000-since-2011-un-2022-06-28/|title=War has killed 1.5% of Syria's population: UN estimate|last=Farge|first=Emma|date=2022-06-28|work=Reuters|access-date=2022-06-28|archive-url=https://web.archive.org/web/20220628101243/https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-civilian-death-toll-over-306000-since-2011-un-2022-06-28/|archive-date=2022-06-28|language=en}}</ref><ref name="ohchr.org2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ohchr.org/en/press-releases/2022/06/un-human-rights-office-estimates-more-306000-civilians-were-killed-over-10|заглавие=UN Human Rights Office estimates more than 306,000 civilians were killed over 10 years in Syria conflict|труд=Ohchr.org|достъп_дата=1 юли 2022}}</ref> Към 2022 г. общият брой на смъртните случаи е нараснал до приблизително 580 хиляди.<ref name="GCR2P2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.globalr2p.org/countries/syria/|заглавие=Syria|труд=Global Centre for the Responsibility to Protect}}</ref> Допълнителни 154 хил. цивилни са изчезнали насилствено или са били обект на произволни задържания в Сирия между 2011 и 2023 г. Към 2023 г. повече от 135 хил. души са измъчвани, затваряни или убити в затворническите мрежи на Баас, включително хиляди жени и деца.<ref>{{Cite news|url=https://snhr.org/blog/2021/08/14/record-of-arbitrary-arrests1/|title=Record of Arbitrary Arrests|date=март 2023|work=SNHR|archive-url=https://web.archive.org/web/20230513172453/https://snhr.org/blog/2021/08/14/record-of-arbitrary-arrests1/|archive-date=13 май 2023}}</ref> От 2011 г. насам режимът на Асад е арестувал и задържал деца до 18-годишна възраст без съдебен процес, след което те са били предавани на сирийските военни полеви съдилища и убивани. Разследващ доклад от 2024 г. на Сирийското звено за разследваща журналистика (SIRAJ) идентифицира 24 сирийски деца, насилствено изчезнали, с конфискувани активи, задържани и по-късно убити, след като са навършили 18 години. Докладът, базиран на вътрешни източници в правителството на Асад, интервюта със семействата на жертвите и публични източници, изчислява, че повече от 6000 задържани на възраст под 18 години са били осъдени на смърт в затвора Сейдная и във военен полеви съд на асадистите в град Ал- Димас между 2014 и 2017 г., цитирайки разкази на очевидци на вътрешен човек от военната полиция на Баас.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sirajsy.net/the-syrian-regime-detains-minors/|заглавие=Delayed Execution: The Syrian Regime Detains Minors in Prisons to Execute Them Upon Reaching 18|автор=Al Ibrahim, Skaf|първо_име=Ali, Mohamad|труд=SIRAJ|достъп_дата=31 October 2024}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.middleeastmonitor.com/20241029-syria-regime-detained-children-until-18-before-executing-them-under-terrorism-law-investigation-reveals/#comment-6582201907|title=Syria regime detained children until 18 before executing them under 'terrorism' law, investigation reveals|date=29 October 2024|work=Middle East Monitor|access-date=31 October 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20241121052320/https://www.middleeastmonitor.com/20241029-syria-regime-detained-children-until-18-before-executing-them-under-terrorism-law-investigation-reveals/#comment-6582201907|archive-date=21 November 2024}}</ref> === Военни престъпления === Много политици, дисиденти, автори и журналисти наричат Асад „касапина на Сирия“ заради неговите военни престъпления, [[Антисунизъм|антисунитски]] фракционистки и масови убийства, атаки с [[химическо оръжие]] и кампании за [[етническо прочистване]].<ref>{{Cite book|last=Holland|first=Jack|title=Selling War and Peace: Syria and the Anglosphere|year=2020|publisher=Cambridge University Press|location=New York, NY, US|isbn=9781108489249|pages=211|chapter=7: Proxy War}}</ref><ref>{{Cite book|last=Dagher|first=Sam|title=Assad Or We Burn the Country: How One Family's Lust for Power Destroyed Syria|url=https://archive.org/details/assadorweburncou0000dagh|year=2019|publisher=Little, Brown and Company|location=Avenue of the Americas, New York, NY|isbn=978-0-316-55670-5|chapter=15: Don't Stay with the Butcher}}</ref><ref>{{Cite book|last=Tibi|first=Bassam|title=The Shari'a State: Arab Spring and Democratization|url=https://books.google.com/books?id=uXAdAAAAQBAJ|year=2013|publisher=Routledge|location=Third Avenue, New York, NY|isbn=978-0-415-66216-1}}</ref><ref>{{Cite book|last=Warrick|first=Jobby|title=Red Line|url=https://archive.org/details/redlineunravelin0000warr|year=2021|publisher=Doubleday|location=New York, US|isbn=9780385544467}}</ref> [[Федерално бюро за разследване|Федералното бюро за разследване]] заявява, че най-малко 10 европейски граждани са били изтезавани от правителството на Асад, докато са били задържани по време на [[Гражданска война в Сирия|Сирийската гражданска война]], което потенциално оставя Асад отворен за съдебно преследване от отделни европейски държави за [[Военно престъпление|военни престъпления]].<ref>{{Cite news|url=http://www.bloombergview.com/articles/2014-12-15/us-says-europeans-tortured-by-assads-death-machine|title=U.S. says Europeans killed by Assad's death machine|last=Rogin|first=Josh|date=15 декември 2014|work=Chicago Tribune|access-date=4 January 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20160413082059/http://www.bloombergview.com/articles/2014-12-15/us-says-europeans-tortured-by-assads-death-machine|archive-date=13 април 2016|agency=Bloomberg News}}</ref><ref name="CNN sarin report2">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|title=UN: Syria responsible for sarin attack that killed scores|last=Steve Almasy|work=CNN|access-date=12 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612174315/https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|archive-date=12 юни 2018|last2=Richard Roth}}</ref> [[Служба на Върховния комисар за правата на човека|Върховният комисар на ООН за правата на човека]] Нави Пилай заявява през декември 2013 г., че разследванията на ООН пряко замесват Башар ал-Асад в [[престъпления срещу човечеството]] и следване на стратегия за унищожаване, разработена на най-високо ниво на управление, включително [[Президент на Сирия|държавния глава]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-25189834|title=UN implicates Bashar al-Assad in Syria war crimes|date=2 декември 2013|work=BBC News|access-date=13 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20220331104230/https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-25189834|archive-date=31 март 2022}}</ref> Стивън Рап, [[Посланик на Съединените щати по въпросите на военните престъпления|американският посланик по въпросите на военните престъпления]], заявява през 2014 г., че престъпленията, извършени от Асад, са по-лоши от тези на [[Германска империя (1933 – 1945)|Нацистка Германия]].<ref>{{Cite news|url=http://www.timesofisrael.com/fbi-says-europeans-tortured-by-assad-regime|title=FBI says Europeans tortured by Assad regime|last=Pileggi|first=Tamar|date=15 December 2014|access-date=4 януари 2015}}</ref> През март 2015 г. той заявява още, че делото срещу Асад е много по-добро от това срещу [[Слободан Милошевич]] от Сърбия или [[Чарлз Тейлър (либерийски политик)|Чарлз Тейлър]] от [[Либерия]], и двамата обвинени от международни трибунали.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/US/wireStory/us-war-crimes-case-assad-milosevic-29542721|title=US: War Crimes Case Vs. Assad Better Than One for Milosevic|last=Anna|first=Cara|date=11 март 2015|work=ABC News|access-date=11 март 2015|agency=Associated Press}}</ref> Чарлз Листър, директор на Програмата за борба с тероризма и екстремизма в [[Близкоизточен институт|Института за Близкия Изток]], описва Башар ал-Асад като най-големия военнопрестъпник на 21 век.<ref name="auto3">{{Cite news|url=https://english.aawsat.com/home/article/2965846/charles-lister/us-policy-syria-2021|title=US policy in Syria in 2021|last=Lister|first=Charles|date=10 май 2021|work=Asharq al-Awsat|archive-url=https://web.archive.org/web/20220813233750/https://english.aawsat.com/home/article/2965846/charles-lister/us-policy-syria-2021|archive-date=13 август 2022}}</ref> В интервю за [[Би Би Си]] от февруари 2015 г. Асад отхвърля обвиненията, че [[Сирийски арабски военновъздушни сили|сирийските арабски военновъздушни сили]] са използвали [[Варелна бомба|варелни бомби]] като „детински“, твърдейки, че неговите сили никога не са използвали този тип бомби и отговаря с шега, че не използва и готварски тенджери.<ref>{{Cite news|url=http://www.channel4.com/news/assad-syria-interview-bbc-barrel-bombs-facts-video|title='There are no barrel bombs': Assad's Syria 'facts'|date=10 февруари 2015|access-date=12 февруари 2015|publisher=Channel Four News}}</ref> Редакторът на Би Би Си за Близкия Изток, водещ интервюто, Джереми Боуен, по-късно описва изявлението на Асад относно варелните бомби като явно невярно.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/magazine-31438916|title=What does Assad really think about Syria's civil war?|last=Bowen|first=Jeremy|date=15 февруари 2014|work=BBC News|access-date=15 февруари 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.pri.org/stories/2014-02-04/what-are-barrel-bombs-and-why-syrian-military-using-them|title=What are 'barrel bombs' and why is the Syrian military using them?|last=Bell|first=Matthew|date=4 февруари 2014|access-date=14 февруари 2015|publisher=PRI}}</ref> Веднага щом избухват демонстрациите през 2011–2012 г., Башар ал-Асад избира да приложи [[вариант „Самсон“]] – характерният подход на [[Необаасизъм|необаасисткия]] режим от ерата на [[Хафез ал-Асад]], при който протестите са жестоко потушени, а демонстрантите са обстрелвани директно от въоръжените сили. Въпреки това за разлика от баща си Башар има още по-малко лоялност и е политически крехък, изострен от отчуждението на мнозинството от населението. В резултат на това той избира да се справи с несъгласието много по-всеобхватно и по-сурово от баща си и простото обвинение в колаборационизъм е достатъчна причина да бъдеш убит.<ref>{{Cite book|last=Allam, Saber|first=Ashraf, Salah|title=Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring|year=2019|publisher=Lamar|location=16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt|isbn=978-977-85412-3-6|pages=29–38|chapter=The domestic structure of the regime}}</ref> Правозащитни организации и криминални следователи документират военните престъпления на Асад и изпращат това на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] за обвинение.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/idUSKBN0EL25020140610?irpc=932|title=Assad tops list of Syria war crimes suspects handed to ICC: former prosecutor|last=Nebehay|first=Stephanie|date=10 юни 2014|work=Reuters|access-date=13 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20141129194851/http://www.reuters.com/article/2014/06/10/us-syria-crisis-warcrimes-idUSKBN0EL25020140610?irpc=932|archive-date=29 ноември 2014}}</ref> Тъй като Сирия не е страна по [[Римски статут на Международния наказателен съд от 17 юли 1998 година|Римския статут]], [[Международен наказателен съд|Международният наказателен съд]] изисква разрешение от [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН,]] за да изпрати Башар ал-Асад на съд. Тъй като на това постоянно се налага [[вето]] от основния поддръжник на Асад [[Русия]], наказателното преследване на МНС не се осъществява. От друга страна, трибуналите в различни европейски страни започват да преследват и да осъждат висши членове на партията Баас, [[Въоръжени сили на Сирия|сирийски военни]] командири и служители на [[Мухабарат (Сирия)|Мухабарат]], обвинени във военни престъпления.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2021/3/15/national-courts-lead-the-way-in-prosecuting-syrian-war-crimes|title=National courts lead the way in prosecuting Syrian war crimes|last=Swart|first=Mia|date=15 март 2021|work=Al Jazeera News|archive-url=https://web.archive.org/web/20220303174028/https://www.aljazeera.com/news/2021/3/15/national-courts-lead-the-way-in-prosecuting-syrian-war-crimes|archive-date=3 март 2022}}</ref> През септември 2015 г. Франция започва разследване срещу Асад за [[престъпления срещу човечеството]].<ref>{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/france-opens-war-crimes-inquiry-against-assad-regime-222026549.html|title=France opens probe into Assad regime for crimes against humanity|last=Talagrand|first=Pauline|date=30 септември 2015|work=Yahoo News|access-date=1 октомври 2015|agency=Agence France-Presse}}</ref> През февруари 2016 г. ръководителят на Анкетната комисия на ООН за Сирия, [[Пауло Серджо Пинейро|Пауло Пинейро]], казва пред репортери: „Масовият мащаб на смъртта на задържаните предполага, че правителството на Сирия е отговорно за действия, които се равняват на унищожаване като престъпление срещу човечеството.“ Комисията на ООН съобщава, че е открила невъобразими злоупотреби, включително срещу жени и деца на 7-годишна възраст, загинали, докато са задържани от сирийските власти. Докладът също така посочва: „Има разумни основания да се смята, че високопоставени офицери, включително ръководителите на клонове и дирекции, командващи тези центрове за задържане, тези, които отговарят за военната полиция, както и техните цивилни началници, са знаели за огромното брой смъртни случаи, настъпили в местата за задържане... все още не са предприели действия за предотвратяване на злоупотреби, разследване на обвинения или преследване на отговорните“.<ref>{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/un-probe-accuses-damascus-extermination-detainees-131405484.html|title=UN probe accuses Syria govt of 'exterminating' detainees|last=Larson|first=Nina|date=8 февруари 2016|work=Yahoo News|access-date=11 февруари 2016|agency=Agence France-Presse}}</ref> През юни 2018 г. главният прокурор на Германия издава международна заповед за арест на един от най-високопоставените военни служители на Асад, [[Джамил Хасан]].<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/germany-seeks-arrest-of-leading-syrian-general-on-war-crimes-charges/2018/06/08/2fa025d0-6b21-11e8-a335-c4503d041eaf_story.html|title=Germany seeks arrest of leading Syrian general on war crimes charges|last=Loveluck|first=Louisa|date=8 юни 2018|work=The Washington Post|access-date=12 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612163014/https://www.washingtonpost.com/world/germany-seeks-arrest-of-leading-syrian-general-on-war-crimes-charges/2018/06/08/2fa025d0-6b21-11e8-a335-c4503d041eaf_story.html|archive-date=12 June 2018|issn=0190-8286}}</ref> Хасан е ръководител на мощната Дирекция за разузнаване на военновъздушните сили на Сирия. Центровете за задържане, управлявани от военновъздушното разузнаване, са сред най-известните в Сирия и се смята, че хиляди са загинали поради изтезания или липса на грижа. Обвиненията, повдигнати срещу Хасан, твърдят, че той е носил командна отговорност над съоръженията и следователно е знаел за злоупотребата. Ходът срещу Хасан отбелязва важен крайъгълен камък в опитите на прокурорите да изправят висши членове от вътрешния кръг на Асад пред съда за военни престъпления. В доклад за разследване на [[Клане в Тамадон|клането в Тадамон]], случило се на 16 април 2013 г., професорите Угур Умит Унгьор и Ансар Шахуд откриват свидетели, които потвърждават, че Асад е дал заповед на сирийското военно разузнаване да нареди на [[Шабиха]] да убива цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://newlinesmag.com/reportage/how-a-massacre-of-nearly-300-in-syria-was-revealed/|title=How a Massacre of Nearly 300 in Syria Was Revealed|last=Shahhoud|first=Annsar|date=27 април 2022|work=New Lines Magazine|last2=Ümit Üngör|first2=Uğur}}</ref> ==== Заповед за арест и съдебно производство (2023 – 2024) ==== На 15 ноември 2023 г. Франция издава заповед за арест срещу сирийския президент Башар ал-Асад заради използването на забранени химически оръжия срещу цивилни в Сирия.<ref name=":14">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/france-issues-arrest-warrants-against-syrias-president-assad-source-2023-11-15/|title=France issues arrest warrant for Syria's President Assad - source|date=15 November 2023|work=Reuters}}</ref> През май 2024 г. френските прокурори за борба с тероризма поискват от апелативния съд в Париж да обмисли отмяната на заповедта за арест на Асад, заявявайки неговия абсолютен имунитет като действащ държавен глава.<ref name=":32">{{Cite news|url=https://apnews.com/article/syria-france-assad-war-crimes-arrest-warrant-d64d25b39801dafdcbe031558b52b81b|title=Paris court upholds validity of France's arrest warrant for Syrian President Bashar Assad|last=SURK|first=BARBARA|date=26 June 2024|work=Associated Press|last2=TURNBULL|first2=ALEX}}</ref> На 26 юни 2024 г. апелативният съд в Париж решава, че международната заповед за арест, издадена от Франция срещу Асад за предполагаемо съучастие във военни престъпления по време на гражданската война в Сирия, остава валидна. Това решение е потвърдено от адвокати, участващи в делото. <ref name=":33">{{Cite news|url=https://apnews.com/article/syria-france-assad-war-crimes-arrest-warrant-d64d25b39801dafdcbe031558b52b81b|title=Paris court upholds validity of France's arrest warrant for Syrian President Bashar Assad|last=SURK|first=BARBARA|date=26 June 2024|work=Associated Press|last2=TURNBULL|first2=ALEX}}</ref> === Химически атаки === [[Въоръжени сили на Сирия|Сирийските военни]] използват химическа война като систематична военна стратегия в [[Гражданска война в Сирия|сирийската гражданска война]] и се смята, че те са извършили над 300 [[Химическо оръжие|химически атаки]], насочени срещу цивилното население по време на конфликта.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/syrian-military-linked-to-more-than-300-chemical-attacks-report-says/2019/02/16/c6e128de-31d4-11e9-ac6c-14eea99d5e24_story.html|title=Syrian army responsible for Douma chemical weapons attack, watchdog confirms|last=Loveluck|first=Louisa|date=17 февруари 2019|work=Washington Post|archive-url=https://web.archive.org/web/20190301032936/https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/syrian-military-linked-to-more-than-300-chemical-attacks-report-says/2019/02/16/c6e128de-31d4-11e9-ac6c-14eea99d5e24_story.html|archive-date=1 март 2019}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://thehill.com/policy/international/430414-syria-used-chemical-weapons-more-than-300-times-researchers-say/|title=Syria used chemical weapons more than 300 times, researchers say|last=Burke|first=Michael|date=17 февруари 2019|work=The Hill|archive-url=https://web.archive.org/web/20190219014216/https://thehill.com/policy/international/430414-syria-used-chemical-weapons-more-than-300-times-researchers-say/|archive-date=19 февруари 2019}}</ref> Разследване, проведено от изследователския институт [[Глобален институт за публична политика (GPPi)|GPPi,]] документира 336 потвърдени атаки с химически оръжия в Сирия между 23 декември 2012 г. и 18 януари 2019 г. Проучването приписва 98% от общите проверени химически атаки на режима на Асад. Почти 90% от атаките са извършени след [[Химически атаки в Гута|химическата атака в Гута]] през август 2013 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.gppi.net/media/GPPi_Schneider_Luetkefend_2019_Nowhere_to_Hide_Web.pdf|заглавие=Nowhere to Hide: The Logic of Chemical Weapons Use in Syria|автор=Schneider, Lutkefend|първо_име=Tobias, Theresa|страници=1–47}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2019/02/17/695545252/more-than-300-chemical-attacks-launched-during-syrian-civil-war-study-says|title=More Than 300 Chemical Attacks Launched During Syrian Civil War, Study Says|last=Lombardo|first=Clare|date=17 февруари 2019|work=NPR|archive-url=https://web.archive.org/web/20230107103943/https://www.npr.org/2019/02/17/695545252/more-than-300-chemical-attacks-launched-during-syrian-civil-war-study-says|archive-date=7 януари 2023}}</ref> Сирия се присъединява към Конвенцията за химическите оръжия и е членка на [[ОЗХО]] през октомври 2013 г., и в момента има три мисии на ОЗХО с мандат на ООН за разследване на проблеми с химическите оръжия в Сирия. Заключенията се предоставят на [[Организация на обединените нации|органите на ООН]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.opcw.org/media-centre/featured-topics/opcw-and-syria#:~:text=As%20a%20result%20of%20a,completeness%20of%20Syria's%20declaration%20remain.|заглавие=Syria and the OPCW|труд=OPCW}}</ref> През април 2021 г. Сирия е спряна от ОЗХО чрез публично гласуване на държавите членки, защото не сътрудничи с екипа за идентификация на разследването (IIT) на органа и нарушава [[Конвенция за химическите оръжия|Конвенцията за химическите оръжия]].<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/netherlands-chemical-weapons-damascus-the-hague-syria-ab2da467f4a4d9336010a141e5178276https://apnews.com/article/netherlands-chemical-weapons-damascus-the-hague-syria-ab2da467f4a4d9336010a141e5178276|title=States suspend Syria's OPCW rights over chemical attacks|last=Corder|first=Mike|date=21 април 2021|work=AP News|archive-url=https://web.archive.org/web/20220524194220/https://apnews.com/article/netherlands-chemical-weapons-damascus-the-hague-syria-ab2da467f4a4d9336010a141e5178276|archive-date=24 май 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.opcw.org/media-centre/news/2021/04/conference-states-parties-adopts-decision-suspend-certain-rights-and|заглавие=Conference of the States Parties adopts Decision to suspend certain rights and privileges of the Syrian Arab Republic under the CWC|труд=OPCW}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.opcw.org/sites/default/files/documents/2021/04/c25dec09%28e%29.pdf|заглавие=Decision addressing the Possession and Use of Chemical Weapons by the Syrian Arab Republic}}</ref> Резултатите от друг доклад за разследване, публикуван от OPCW-IIT през юли 2021 г., заключава, че сирийският режим е участвал в потвърдени химически атаки най-малко 17 пъти, от докладваните 77 атаки с химическо оръжие, приписвани на асадстките сили.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.armscontrol.org/act/2021-07/news-briefs/opcw-confirms-chemical-weapons-use-syria|заглавие=OPCW Confirms Chemical Weapons Use in Syria|труд=Arms Control Association}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.thehindu.com/news/international/syria-has-likely-used-chemical-weapons-17-times-international-chemical-weapons-watchdog/article34724203.ece|title=Syria has likely used chemical weapons 17 times: International chemical weapons watchdog|date=4 юни 2021|work=The Hindu|archive-url=https://web.archive.org/web/20210606111350/https://www.thehindu.com/news/international/syria-has-likely-used-chemical-weapons-17-times-international-chemical-weapons-watchdog/article34724203.ece|archive-date=6 юни 2021}}</ref> Към март 2023 г. независимите анкетни комисии на ООН са потвърдили най-малко девет химически атаки, извършени от сили, лоялни на правителството на Асад.<ref>{{Cite news|url=https://press.un.org/en/2023/sc15220.doc.htm|title=Security Council Deems Syria's Chemical Weapon's Declaration Incomplete|date=6 март 2023|work=United Nations: Meetings Coverage and Press Releases|archive-url=https://web.archive.org/web/20230314022057/https://press.un.org/en/2023/sc15220.doc.htm|archive-date=14 март 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.eeas.europa.eu/eeas/fifth-review-conference-chemical-weapons-convention-eu-priorities-reinforce-convention_en|заглавие=Fifth Review Conference of the Chemical Weapons Convention|труд=European Union External Action}}</ref> Най-смъртоносната химическа атака са [[Химически атаки в Гута|химическите атаки в Гута]], когато правителствените сили на Асад изстрелват [[Нервнопаралитично вещество|нервнопаралитичното вещество]] [[зарин]] в цивилни райони по време на бруталната си [[обсада на Източна Гута]] в ранните часове на 21 август 2013 г. Хиляди заразени и умиращи жертви наводняват близките болници, показвайки симптоми като разпенване, телесни конвулсии и други невротоксични симптоми. Приблизително 1100-1500 цивилни, включително жени и деца, се смята, че са убити при атаките.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ushmm.org/genocide-prevention/blog/nine-years-since-ghouta-chemical-weapons-in-syria|заглавие=Nine Years Since Ghouta: Reflecting on the Use of Chemical Weapons in Syria|автор=Ashraf|първо_име=Sareta|труд=United States Holocaust Memorial Museum}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2013/08/27/world/middleeast/blasts-in-the-night-a-smell-and-a-flood-of-syrian-victims.html|title=Blasts in the Night, a Smell, and a Flood of Syrian Victims|last=Hubbard, Mazzetti, Landler|first=Ben, Mark, Mark|date=26 август 2013|work=The New York Times|archive-url=https://web.archive.org/web/20221117184248/https://www.nytimes.com/2013/08/27/world/middleeast/blasts-in-the-night-a-smell-and-a-flood-of-syrian-victims.html|archive-date=17 ноември 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2013/09/10/attacks-ghouta/analysis-alleged-use-chemical-weapons-syria|заглавие=Attacks on Ghouta|труд=Human Rights Watch}}</ref> Атаката е международно осъдена и представлява най-смъртоносната употреба на химически оръжия от [[Ирано-иракска война|войната между Иран и Ирак]].<ref>{{Cite news|url=https://www.economist.com/blogs/pomegranate/2013/08/syria-s-war|title=Syria's war: If this isn't a red line, what is?|last=S.B.|date=21 август 2013|work=The Economist|access-date=15 април 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20141220174814/http://www.economist.com/blogs/pomegranate/2013/08/syria-s-war|archive-date=20 декември 2014}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.theweek.co.uk/world-news/syria-uprising/54759/syria-gas-attack-death-toll-1400-worst-halabja|заглавие=Syria gas attack: death toll at 1,400 worst since Halabja|труд=The Week|достъп_дата=24 август 2013}}</ref> През април 2017 г. има химическа атака със зарин в [[Химическа атака в Хан Шейхун|Хан Шейхун]], която убива повече от 80 души.<ref>{{Cite news|url=http://www.crisisgroup.org/~/media/Files/Middle%20East%20North%20Africa/Iraq%20Syria%20Lebanon/Syria/151-flight-of-icarus-the-pyd-s-precarious-rise-in-syria.pdf|title=Flight of Icarus? The PYD's Precarious Rise in Syria|date=8 май 2014|access-date=4 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20160220181554/http://www.crisisgroup.org/~/media/Files/Middle%20East%20North%20Africa/Iraq%20Syria%20Lebanon/Syria/151-flight-of-icarus-the-pyd-s-precarious-rise-in-syria.pdf|archive-date=20 февруари 2016|publisher=International Crisis Group|page=23|quote=The regime aims to compel people to take refuge in their sectarian and communitarian identities; to split each community into competing branches, dividing those who support it from those who oppose it}}</ref><ref name="Entous, Nissenbaum2">{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/10-000-bodies-inside-syrian-president-bashar-al-assads-crackdown-1406315472|title=10,000 Bodies: Inside Syrian President Bashar al-Assad's Crackdown|last=Entous, Nissenbaum|first=Adam, Dion|date=25 юли 2014|work=The Wall Street Journal|archive-url=https://web.archive.org/web/20230103162318/https://www.wsj.com/articles/10-000-bodies-inside-syrian-president-bashar-al-assads-crackdown-1406315472|archive-date=3 януари 2023}}</ref> Атаката кара президента на САЩ [[Доналд Тръмп]] да нареди на американските военни да изстрелят 59 ракети по сирийската въздушна база „Шайрат“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2017/04/05/middleeast/syria-airstrike-idlib-how-it-unfolded/index.html|title=Airstrike to US intervention: How attack unfolded|last=Lauren Said-Moorhouse|work=CNN|access-date=12 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612165854/https://edition.cnn.com/2017/04/05/middleeast/syria-airstrike-idlib-how-it-unfolded/index.html|archive-date=12 юни 2018|last2=Sarah Tilotta}}</ref><ref name="”WhyWasSharyatAirbaseBombed”">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-us-canada-39531045|title=Syria war: Why was Shayrat airbase bombed?|date=7 април 2017|work=BBC News|access-date=30 април 2024}}</ref> Няколко месеца по-късно съвместен доклад на ООН и международни инспектори по химически оръжия заключава, че атаката е дело на режима на Асад.<ref name="CNN sarin report3">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|title=UN: Syria responsible for sarin attack that killed scores|last=Steve Almasy|work=CNN|access-date=12 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612174315/https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|archive-date=12 юни 2018|last2=Richard Roth}}</ref><ref name="ReutersSyriaChemicalWeaponsKhanSheikhoun">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/idUSKBN1CV3GF/|title=Syrian government to blame for April sarin attack: U.N. report|last=Campos|first=Rodrigo|date=27 октомври 2017|work=Reuters|access-date=30 април 2024}}</ref> През април 2018 г. е ред на [[химическа атака в Дума]], което кара САЩ и техните съюзници да обвинят Асад в нарушаване на международните закони и да инициират съвместни ракетни удари по съоръжения за химически оръжия в [[Дамаск]] и [[Хомс]]. И Сирия, и Русия отричат намесата на сирийското правителство към този момент.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2018/04/13/world/middleeast/un-syria-haley-chemical-weapons.html|title=U.S. Says Syria Has Used Chemical Weapons at Least 50 Times During War|last=Gladstone|first=Rick|date=13 април 2018|work=The New York Times}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2018/04/13/world/middleeast/trump-strikes-syria-attack.html|title=U.S., Britain and France Strike Syria Over Suspected Chemical Weapons Attack|last=Cooper|first=Helene|date=13 април 2018|work=The New York Times|access-date=27 ноември 2020|last2=Gibbons-Neff|first2=Thomas|last3=Hubbard|first3=Ben}}</ref> Третият доклад, публикуван на 27 януари 2023 г. от OPCW-IIT, заключава, че режимът на Асад е отговорен за химическата атака в Дума през 2018 г., която убива най-малко 43 цивилни.<ref>"[https://web.archive.org/web/20230127111959/https://www.opcw.org/sites/default/files/documents/2023/01/s-2125-2023(e).pdf Third Report by the OPCW Investigation and Identification Team]" (PDF). 27 January 2023. с. 2–139. ArchivedАрхивиран от оригинала на 27 януари 2023 – via OPCW</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230128024629/https://www.state.gov/joint-statement-on-opcw-report-finding-syrian-regime-responsible-for-chemical-weapons-attack-in-douma-syria-on-april-7-2018/ Joint Statement on OPCW Report Finding Syrian Regime Responsible for Chemical Weapons Attack in Douma, Syria on April 7, 2018]". U.S Department of State. 27 January 2023. Архивиран от оригинала на 28 януари 2023</ref><ref>[https://www.aljazeera.com/news/2023/1/27/opcw-blames-syria-government-forces-for-2018-douma-chlorine-gas-attack "OPCW blames Syria gov't for 2018 chlorine gas attack in Douma]". ''Al Jazeera''. 27 January 2023</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230128025152/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-64424831 Watchdog blames Syria for 2018 Douma chemical attack]". ''BBC News''. 27 January 2023. Архивиран от оригинала на 28 януари 2023</ref> === Коментари за Холокоста === {{Вижте също|Отричане на Холокоста}} В реч, произнесена на срещата на централния комитет на [[Сирийска Баас партия|партията Баас]] през декември 2023 г., Башар ал-Асад заявява, че няма никакви доказателства за убийствата на 6 млн. евреи по време на [[Холокост]]а. Подчертавайки, че евреите не са единствените жертви на нацистките кампании за изтребление, той твърди, че Холокостът е бил политизиран от [[Съюзници във Втората световна война|Съюзническите сили]], за да се улесни масовото депортиране на европейски евреи в [[Палестина]], и че е използван като извинение за оправдаване на създаването на [[Израел]]. Асад също обвинява правителството на САЩ във финансово и военно спонсориране на [[Националсоциалистическа германска работническа партия|възхода на Нацизма]] в [[Период между световните войни|периода между двете войни]].<ref>{{Cite news|url=https://www.timesofisrael.com/syrias-assad-claims-holocaust-was-a-lie-fabricated-to-justify-creation-of-israel/|title=Syria's Assad claims Holocaust was a lie fabricated to justify creation of Israel|last=Silkoff|first=Shira|date=20 декември 2023|work=The Times of Israel|archive-url=https://web.archive.org/web/20231220150406/https://www.timesofisrael.com/syrias-assad-claims-holocaust-was-a-lie-fabricated-to-justify-creation-of-israel/|archive-date=20 декември 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.i24news.tv/en/news/israel/diplomacy/1703081866-syrian-president-assad-denies-holocaust-and-accuses-u-s-of-funding-nazis-in-controversial-speech|title=Syrian President Assad denies Holocaust and accuses U.S. of funding Nazis in controversial speech|date=20 декември 2023|work=i24news|archive-url=https://web.archive.org/web/20231220142407/https://www.i24news.tv/en/news/israel/diplomacy/1703081866-syrian-president-assad-denies-holocaust-and-accuses-u-s-of-funding-nazis-in-controversial-speech|archive-date=20 декември 2023}}</ref> == Обществен имидж == === Вътрешна опозиция и подкрепа === {{Вижте също|Сирийска опозиция}} Светската съпротива срещу управлението на Асад е представена главно от [[Сирийски национален съвет|Сирийския национален съвет]] и [[Национална коалиция на сирийските революционни и опозиционни сили|Националната коалиция на сирийските революционни и опозиционни сили]] – два политически органа, които съставляват коалиция от лявоцентристки и [[Десница|десни]] [[Консерватизъм|консервативни]] фракции на [[Сирийска опозиция|сирийската опозиция]]. Военните командири и цивилните лидери на милициите на [[Свободна сирийска армия|Свободната сирийска армия]] са представени в тези съвети. Коалицията представлява политическото крило на [[Сирийско временно правителство|сирийското временно правителство]] и се стреми към демократичен преход на Сирия чрез активизъм на местно ниво, протести и въоръжена [[съпротива]] за сваляне на диктатурата на [[Сирийска Баас партия|Баас]].<ref name="nahex">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.naharnet.com/stories/en/85113-syria-opposition-expands-closes-meeting|заглавие=Syria Opposition Expands, Closes Meeting|труд=Naharnet}}</ref><ref name="cnn">{{Cite news|url=http://www.cnn.com/2011/WORLD/meast/08/23/syria.un.resolution/index.html?eref=mrss_igoogle_cnn|title=Syrian activists form a 'national council'|date=23 August 2011|work=CNN|access-date=24 August 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20171107012915/http://www.cnn.com/2011/WORLD/meast/08/23/syria.un.resolution/index.html?eref=mrss_igoogle_cnn|archive-date=2017-11-07}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://carnegieendowment.org/files/syrian_leaderiship_problem.pdf|заглавие=The Syrian Opposition's Leadership Problem|автор=Sayigh|първо_име=Yezid|издател=Carnegie Endowment for International Peace|страници=1–31}}</ref> По-малко влиятелна фракция в сирийската опозиция е [[Национален координационен комитет за демократична промяна|Националният координационен комитет за демократична промяна]] (NCC) – коалиция от [[Левица|леви]] [[Социализъм|социалистически]] партии, които се стремят да сложат край на управлението на семейство Асад, но без [[Чуждестранно участие в гражданската война в Сирия|чуждестранно участие]]. Създадена през юни 2011 г., основните партии в коалицията NCC са [[Демократичен арабски социалистически съюз|Демократичният арабски социалистически съюз]], [[Сирийска демократична народна партия|Сирийската демократична народна партия]] и [[Комунистическа работническа партия (Сирия)|Комунистическата работническа партия]].<ref name="Guide to the Syrian opposition">{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-15798218|title=Guide to the Syrian opposition|date=17 October 2013|work=BBC News|archive-url=https://web.archive.org/web/20230104105606/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-15798218|archive-date=4 January 2023}}</ref> [[Национален демократичен митинг (Сирия)|Национално демократично обединение]] (NDR) е по-стара лява опозиционна коалиция от социалистически партии, създадена през 1980 г., но забранена от баасисткото правителство. NDR е активна по време на общонационалните протести от 1980-те г. и [[Дамаска пролет|Дамаската пролет]] от 2000-те г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://syriauntold.com/2020/10/30/syrias-labor-communist-party-a-rich-political-history-2/|заглавие=Syria's Labor Communist Party, a rich political history|автор=Daher|първо_име=Joseph|труд=Syria Untold}}</ref> През първите години на гражданската война [[Друзи|друзите]] в Сирия се стремят основно да останат неутрални, стремейки се да останат настрана от конфликта. Друзко-израелският политик Маджали Уахаби заявява през 2016 г., че повече от половината подкрепят правителството на Асад въпреки относителната му слабост в районите на друзите.<ref>{{Cite news|url=http://www.jpost.com/Middle-East/Druse-ex-MK-Syrian-brethren-not-abandoned-by-Assad-441879|title=Druse ex-MK: Syrian brethren not abandoned by Assad|date=21 January 2016|work=The Jerusalem Post}}</ref> Движението „Шейхове на достойнството“, което се стреми да остане неутрално и да защитава друзските области,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.alaraby.co.uk/english/features/2015/2/7/the-neutral-druze-sheikh-angering-syrias-regime|заглавие=The 'neutral' Druze sheikh angering Syria's regime|издател=The New Arab|достъп_дата=2 February 2016}}</ref> обвинява правителството, след като неговият лидер Шейх Уахид ал Балус е убит, и организира широкомащабни протести, които оставят шестима служители на правителствената сигурност убити.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.timesofisrael.com/six-syria-regime-loyalists-killed-after-druze-cleric-assassinated/|заглавие=Six Syria regime loyalists killed after Druze cleric assassinated|труд=The Times of Israel|достъп_дата=2 February 2016}}</ref> Друзката общност пламенно се противопоставя на правителството на Асад с течение на времето и изразява глас против нарастващата иранска намеса в Сирия.<ref>{{Cite journal|last=Abdulhamid|first=Ammar|date=5 февруари 2024|title=The Syrian Conflict|url=https://www.cjlpa.org/post/the-syrian-conflict-the-myth-of-containment-and-the-realities-of-accountability|journal=The Cambridge Journal of Law, Politics, and Art|archive-date=|via=cjlpa.org}}</ref> През август 2023 г. избухват масови протести срещу режима на Асад в град [[Ас-Сувейда]], населен с мнозинство от друзи,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.al-monitor.com/originals/2023/08/protests-southern-syria-economy-worsens|заглавие=Protests in southern Syria as economy worsens|труд=Al-Monitor: Independent, trusted coverage of the Middle East|достъп_дата=29 август 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-66607118|title=Syria: Protests over growing economic hardship spread in south|last=Sinjab|first=Lina|date=24 август 2023|work=BBC News|access-date=26 август 2023|archive-url=https://web.archive.org/web/20230825090905/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-66607118|archive-date=25 август 2023|language=en-GB}}</ref> които в крайна сметка се разпространяват в други региони на Южна Сирия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-66607118|title=Syria: Protests over growing economic hardship spread in south|last=Sinjab|first=Lina|date=24 August 2023|work=BBC News|access-date=26 август 2023|archive-url=https://web.archive.org/web/20230825090905/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-66607118|archive-date=25 август 2023|language=en-GB}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://english.aawsat.com/features/4514386-syria-protests-spurred-economic-misery-stir-memories-2011-anti-government-uprising|title=Syria Protests Spurred by Economic Misery Stir Memories of the 2011 Anti-Government Uprising|date=29 август 2023|work=Asharq al-Awsat|archive-url=https://web.archive.org/web/20230829122111/https://english.aawsat.com/features/4514386-syria-protests-spurred-economic-misery-stir-memories-2011-anti-government-uprising|archive-date=29 август 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://english.enabbaladi.net/archives/2024/02/six-months-into-as-suwayda-uprising-what-is-the-future-of-street-protests/|title=Six months into As-Suwayda uprising, What is the future of street protests?|last=al-Mahmoud|first=Hussam|date=12 февруари 2024|work=Enab Baladi|archive-url=https://web.archive.org/web/20240212161419/https://english.enabbaladi.net/archives/2024/02/six-months-into-as-suwayda-uprising-what-is-the-future-of-street-protests/|archive-date=12 февруари 2024}}</ref> Друзкият духовник Хикмат ал-Хаджири, религиозен лидер на сирийската общност на друзите, обявява война срещу иранската инвазия в страната.<ref>{{Cite journal|last=Abdulhamid|first=Ammar|date=5 февруари 2024|title=The Syrian Conflict|url=https://www.cjlpa.org/post/the-syrian-conflict-the-myth-of-containment-and-the-realities-of-accountability|journal=The Cambridge Journal of Law, Politics, and Art|archive-date=|via=cjlpa.org}}</ref> Сирийският [[Суфизъм|суфистки]] учен [[Мохамед ал-Якуби]], ревностен противник както на режима на Баас, така и на групировката „[[Ислямска държава]]“, описва управлението на Асад като „царуване на терора“, което причинява хаос и огромна мизерия на сирийското население.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/opinions/defeating-the-islamic-state-requires-first-ousting-bashar-al-assad/2014/12/05/8097b9f8-7c05-11e4-9a27-6fdbc612bff8_story.html|title=To defeat the Islamic State we must first remove Bashar al-Assad|last=al-Yaqoubi|first=Muhammad|date=5 декември 2014|work=The Washington Post|archive-url=https://web.archive.org/web/20220816235657/https://www.washingtonpost.com/opinions/defeating-the-islamic-state-requires-first-ousting-bashar-al-assad/2014/12/05/8097b9f8-7c05-11e4-9a27-6fdbc612bff8_story.html|archive-date=16 August 2022}}</ref> [[Файл:0718-Syria-Defectors-reemerge.jpg|мини|Връзката между военните и партията [[Сирийска Баас партия|Баас]], изградена от [[Хафез ал-Асад]] през 70-те години, съставлява гръбнака на диктатуратана Башар ал-Асад (в центъра)]] Централна част от опорната база на режима са лоялистите на БААС, които доминират в сирийската политика, [[Професионален съюз|профсъюзите]], младежките организации, студентските съюзи, [[бюрокрация|бюрократичният]] апарат и [[Въоръжени сили на Сирия|въоръжените сили]].<ref>{{Cite book|last=Awad|first=Ziad|title=The 2022 Syrian Local Elections: A Leadership Rooted in Regime Networks|date=2023|publisher=European University Institute|location=San Domenico di Fiesole (FI) Italy|isbn=978-92-9466-358-0|doi=10.2870/52247|pages=5–20}}</ref> Институциите на [[Сирийска Баас партия|партията Баас]] и нейните политически дейности формират жизненоважните стълбове на оцеляването на режима. Семейни мрежи от политици в ръководения от партия Баас [[Национален прогресивен фронт (Сирия)|Национален прогресивен фронт]] (NPF) и бизнесмени, лоялни към семейството на Асад, формират друг стълб на подкрепа. Избирателният списък се контролира от ръководството на партията Баас, което изключва кандидати, които не се считат за достатъчно лоялни.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://carnegieendowment.org/sada/83906|заглавие=The Banality of Authoritarian Control: Syria's Ba'ath Party Marches On|автор=Yonker, Solomon|първо_име=Carl, Christopher|труд=carnegieendowment.org}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://crd.org/al-assad/|заглавие=Al-Assad: The Presidency That Never Ends|труд=Civil Rights Defenders}}</ref><ref>{{Cite book|last=Awad|first=Ziad|title=The 2022 Syrian Local Elections: A Leadership Rooted in Regime Networks|year=2023|publisher=European University Institute|location=San Domenico di Fiesole (FI) Italy|isbn=978-92-9466-358-0|doi=10.2870/52247|pages=5–20}}</ref> Въпреки че на различни етапи от сирийската гражданска война се съобщава, че [[Религия в Сирия|религиозни малцинства]] като [[алавити]] и [[Християнството в Сирия|християни]] подкрепят правителството на Асад поради неговия [[секуларизъм]],<ref>"[http://www.csmonitor.com/World/Security-Watch/2014/0122/Loyalty-to-Assad-runs-deep-on-Syrian-coast Loyalty to Assad runs deep on Syrian coast] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150627151953/http://www.csmonitor.com/World/Security-Watch/2014/0122/Loyalty-to-Assad-runs-deep-on-Syrian-coast|date=27 June 2015}}". ''Christian Science Monitor|The Christian Science Monitor''. 22 January 2014.</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.cbsnews.com/8301-503543_162-57372175-503543/syrias-christians-stand-by-assad/|title=Syria's Christians stand by Assad|date=6 февруари 2012|work=CBS News|access-date=13 януари 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20131111004508/http://www.cbsnews.com/8301-503543_162-57372175-503543/syrias-christians-stand-by-assad/|archive-date=11 ноември 2013}}</ref> съществува опозиция сред [[Асирийци|асирийските]] християни, които твърдят, че правителството се стреми да ги използва като марионетки и да отрече тяхната различна етническа принадлежност, която не е арабска.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.yourmiddleeast.com/culture/a-glifmpse-into-the-world-of-syrias-christian-sutoro-fighters-video_24956|заглавие=A glimpse into the world of Syria's Christian "Sutoro" fighters (video)|автор=Ahmad|първо_име=Rozh|издател=Your Middle East|достъп_дата=17 март 2015|цитат=The regime wants us to be puppets, deny our ethnicity and demand an Arab-only state.|архив_дата=2015-04-07|архив_уеб_адрес=https://archive.today/20150407135145/http://www.yourmiddleeast.com/culture/a-glifmpse-into-the-world-of-syrias-christian-sutoro-fighters-video_24956}}</ref> Въпреки че общността на [[алавити]]те в Сирия формира основната опорна база на Башар ал-Асад и доминира във [[Въоръжени сили на Сирия|военния]] апарат и в [[Дирекция за военно разузнаване (Сирия)|апарата за сигурност]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aljazeera.com/indepth/features/2011/10/20111010122434671982.html|заглавие=Assad's Alawites: The guardians of the throne|автор=Rosen|първо_име=Nir|издател=Al Jazeera|достъп_дата=8 януари 2017}}</ref><ref>[https://www.wsj.com/articles/syrias-alawites-the-people-behind-assad-1435166941 Syria's Alawites: The People Behind Assad] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170226142611/https://www.wsj.com/articles/syrias-alawites-the-people-behind-assad-1435166941|date=26 февруари 2017}} The Wall Street Journal, 25 June 2015.</ref> през април 2016 г. [[BBC News]] съобщава, че лидерите на алавитите са публикували документ, в който искат да се дистанцират от Асад.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-35941679|заглавие=Syrian Alawites distance themselves from Assad|автор=Wyatt|първо_име=Caroline|труд=BBC News|достъп_дата=10 април 2016}}</ref> [[Висш кюрдски съвет|Висшият кюрдски комитет]] е коалиция от 13 кюрдски политически партии, противопоставящи се на режима на Асад. Преди разпускането си през 2015 г. той се състои от KNC и PYD.<ref name="Guide to the Syrian opposition2">{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-15798218|title=Guide to the Syrian opposition|date=17 октомври 2013|work=BBC News|archive-url=https://web.archive.org/web/20230104105606/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-15798218|archive-date=4 януари 2023}}</ref> [[Черкези]]те в Сирия също се превръщат в силни противници на режима, тъй като баасистките репресии и кланета в Сирия се засилват жестоко и членове на черкезкото етническо малцинство се опитват да избягат от Сирия, страхувайки се от преследване.<ref>{{Cite book|last=Richmond|first=Walter|title=The Circassian Genocide|year=2013|publisher=Rutgers University Press|location=New Brunswick, New Jersey, USA|isbn=978-0-8135-6068-7|pages=170|chapter=8: The Road to Sochi}}</ref> През 2014 г. Християнският сирийски военен съвет – най-голямата християнска организация в Сирия, се съюзява със Свободната сирийска армия, противопоставяща се на Асад,<ref>{{Cite news|url=https://www.usatoday.com/story/news/world/2014/12/21/syria-christian-islamic-state/18915275|title=Remaining Christians in Syria fight to save their land|last=Cousins|first=Sophie|date=22 декември 2014|work=USA Today|access-date=9 март 2015}}</ref><ref name="SyriacMilitaryCouncil">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://edition.cnn.com/2014/09/25/world/meast/us-syria-rebel-agreement/|заглавие=Syrian rebel groups unite to fight ISIS|автор=Bronstein|първо_име=Scott|труд=CNN|достъп_дата=1 октомври 2014|цитат=Under the agreement, moderate Muslim rebel groups fighting under the Supreme Military Council of Syria agreed to form an alliance with the predominantly Christian Syriac Military Council.}}</ref> присъединявайки се към други сирийски християнски милиции като Суторо, които се присъединяват към сирийската опозиция срещу правителството на Асад. Абу Мохамед ал-Джулани, командир на бунтовническата милиция Тахрир ал-Шам, осъжда режима на Асад за превръщането на Сирия в продължаващо земетресение през последните 12 години, в контекста на [[Земетресение в Турция и Сирия (2023)|земетресенията в Турция и Сирия през 2023 г.]]<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2023/feb/13/syria-earthquake-rebel-leader-pleas-for-outside-help|title=Syrian rebel leader pleads for outside help a week on from earthquakes|last=Michaelson, Tondo|first=Ruth, Lorenzo|date=13 февруари 2023|work=The Guardian|archive-url=https://web.archive.org/web/20230214012142/https://www.theguardian.com/world/2023/feb/13/syria-earthquake-rebel-leader-pleas-for-outside-help|archive-date=14 февруари 2023}}</ref> През юни 2014 г. Асад печели оспорвани [[Президентски избори в Сирия (2014)|президентски избори]], проведени в контролирани от правителството райони (и бойкотирани в райони, контролирани от опозицията,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.huffingtonpost.com/2014/06/03/syria-presidential-electi_n_5435706.html|заглавие=Syria's 2014 Presidential Election Ignored in Opposition-Held Areas|труд=HuffPost|достъп_дата=2 февруари 2016}}</ref> и в кюрдски райони, управлявани от [[Партия на Демократическия съюз (Сирия)|Партията на демократичния съюз]] <ref>{{Cite news|url=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2014/06/syria-kurds-assad-presidential-elections-pyd.html|title=Syria's Kurdish region to boycott presidential elections|last=Wladimir van Wilgenburg|work=Al-Monitor|access-date=8 юни 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140607230545/http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2014/06/syria-kurds-assad-presidential-elections-pyd.html|archive-date=7 юни 2014}}</ref>) с 88,7% от гласовете. Избирателната активност се оценява на 73,42% от имащите право на глас, включително тези в контролираните от бунтовниците райони.<ref>{{Cite news|url=http://sana.sy/eng/393/2014/06/04/548612.htm|title=Supreme Constitutional Court: Number of participants in Presidential elections reached at 11.634.412 with 73.42%|date=4 June 2014|access-date=4 юни 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140607000918/http://sana.sy/eng/393/2014/06/04/548612.htm|archive-date=7 юни 2014|agency=Syrian Arab News Agency|location=Damascus}}</ref> Избирателната комисия на режима също лишава от гласуване милиони сирийски граждани, разселени извън страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/uk-syria-crisis-assad-idUKKBN0DE0UY20140428|title=Assad seeks re-election as Syrian civil war rages|last=Evans|first=Dominic|date=28 април 2014|work=Reuters|access-date=15 май 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20230104163541/https://www.reuters.com/article/uk-syria-crisis-assad-idUKKBN0DE0UY20140428|archive-date=4 януари 2023}}</ref> Независими наблюдатели и академични стипендии единодушно описват събитието като фалшиви избори, организирани, за да легитимират управлението на Асад.<ref>{{Cite book|last=Cheeseman|first=Nicholas|title=How to Rig an Election|date=2019|publisher=Yale University Press|isbn=978-0-300-24665-0|oclc=1089560229|pages=140–141}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Norris|first=Pippa|last2=Martinez i Coma|first2=Ferran|last3=Grömping|first3=Max|date=2015|title=The Year in Elections, 2014|url=https://sites.google.com/site/electoralintegrityproject4/projects/expert-survey-2/the-year-in-elections-2015|journal=Election Integrity Project|language=en|archive-url=https://web.archive.org/web/20210415091339/https://sites.google.com/site/electoralintegrityproject4/projects/expert-survey-2/the-year-in-elections-2015|archive-date=15 април 2021|access-date=21 май 2020|quote=The Syrian election ranked as worst among all the contests held during 2014.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.oxfordhandbooks.com/view/10.1093/oxfordhb/9780190258658.001.0001/oxfordhb-9780190258658-e-23|заглавие=Presidential and Legislative Elections|автор=Jones|първо_име=Mark P.|труд=The Oxford Handbook of Electoral Systems|език=en|достъп_дата=21 май 2020|цитат="unanimous agreement among serious scholars that... al-Assad's 2014 election... occurred within an authoritarian context."}}</ref> В церемонията си по встъпване в длъжност Башар заклеймява опозицията като терористи и предатели, докато атакува Западния свят заради подкрепата му на онова, което той описва като „[[Арабска пролет]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-assad-idUSKBN0FL0NN20140717|title=Confident Assad launches new term in stronger position|last=Makdisi|first=Marwan|date=16 юли 2014|work=Reuters|access-date=15 май 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20170903040841/https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-assad-idUSKBN0FL0NN20140717|archive-date=3 септември 2017}}</ref> Израелският онлайн вестник ''Times of Israel'' съобщава, че въпреки че различни индивиди, интервюирани в доминирания от сунитската средна класа квартал на централен Дамаск, са показали вярност към Асад, не е възможно да се различи реалната подкрепа за режима поради повсеместното влияние на [[Сирийското разузнаване|тайната полиция]] в обществото.<ref>"[http://www.timesofisrael.com/assad-wins-syria-presidency-with-88-7-of-vote/ Syria's Assad reelected with 88.7% of vote] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160126192515/http://www.timesofisrael.com/assad-wins-syria-presidency-with-88-7-of-vote/|date=26 януари 2016}}". The Times of Israel. 4 June 2014.</ref> Баасисткият дисидент [[Абдул Халим Кадам]], [[вицепрезидент на Сирия]] по време на управлението както на Хафез, така и на Башар, презира Башар ал-Асад като пешка в [[Шиитски полумесец|имперския план]] на Иран.<ref>"Interview with Former Syrian Vice President Abdul Halim Khaddam". ''NewsWeek''. 10 October 2017. Архивиран от оригинала на 5 октомври 2016.</ref><ref>"Daesh was nurtured by Iran, says former Syrian vice president". ''Arab News''. 6 октомври 2016. Архивиран от оригинала на 6 октомври 2016</ref> === Международна опозиция === [[Файл:Manifestation pro révolution syrienne contre Assad et Poutine - Paris, 14-12-2016-5.jpg|мини|Демонстрации срещу Асад, проведени в Париж на 14 декември 2016 г.]] Чужди журналисти и политически наблюдатели, пътували до Сирия, я описват като най-безмилостната [[полицейска държава]] в [[Арабски свят|арабския свят]]. Жестоките репресии на Асад срещу [[Дамаска пролет|Дамаската пролет]] в началото на 2000-те г. и публикуването на доклад на ООН, който го замесва в [[Убийство на Рафик Харири|убийството]] на [[Ливански министър-председател|ливанския премиер]] [[Рафик Харири]], изострят изолацията на Сирия след [[Студената война]].<ref>{{Cite book|last=Bowen|first=Jeremy|title=The Arab Uprisings: The People Want the Fall of the Regime|url=https://archive.org/details/arabuprisingspeo0000bowe|year=2013|publisher=Simon & Schuster|isbn=978-1471129827|pages=[https://archive.org/details/arabuprisingspeo0000bowe/page/14 14], 15, 118|chapter=Prologue: Before the Spring}}</ref><ref name="Fisher">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/syrias-assad-has-embraced-pariah-status/2012/06/16/gJQAsY9shV_story.html|title=Syria's Assad has embraced pariah status|last=Fisher|first=Marc|date=16 юни 2012|work=The Washington Post|archive-url=https://web.archive.org/web/20120618133455/https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/syrias-assad-has-embraced-pariah-status/2012/06/16/gJQAsY9shV_story.html|archive-date=18 June 2012}}</ref> След глобалното възмущение срещу смъртоносните репресии на режима на Асад срещу протестиращите от [[Арабска пролет|Арабската пролет]], които водят до [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]], [[Тактика на опожарената земя|тактиката на опожарената земя]] срещу цивилното население, водеща до повече от половин милион смъртни случая, [[Масово убийство|масовите убийства]] и систематичното разполагане на [[химическо оръжие]] по време на конфликта, Башар ал-Асад става международен аутсайдер и много световни лидери го призовават да подаде оставка.<ref>{{Cite book|last=Jung|first=Dietrich|last2=Seeberg|first2=Peter|last3=Beck|first3=Martin|title=The Levant in Turmoil: Syria, Palestine, and the Transformation of Middle Eastern Politics|year=2016|publisher=Palgrave Macmillan|location=New York|isbn=978-1-349-57628-9|pages=101–102|chapter=5: The Crisis in Syria, International and Regional Sanctions, and the Transformation of the Political Order in the Levant}}</ref><ref name="Fisher" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://blogs.shu.edu/thediplomaticenvoy/2021/11/24/focus-on-pariah-leaders-bashar-al-assad/|заглавие=Focus on Pariah Leaders: Bashar al-Assad|автор=Khan|първо_име=Hamzah|труд=The Diplomatic Envoy}}</ref><ref>{{Cite book|last=C. Tucker|first=Spencer|title=U.S Conflicts in The 21st Centiry (Volume 1)|year=2016|publisher=ABC-CLIO|location=Santa Barbara, California|isbn=978-1-4408-3878-1|pages=834, 835}}</ref> [[Файл:Rückschrittskoalition stoppen protest and protest against Assad in Berlin 2023-03-18 01 (cropped)3.jpg|мини|Демонстрации срещу Асад в Берлин, 18 март 2023 г.]] От 2011 г. насам той губи признание от няколко международни организации като [[Лига на арабските държави|Арабската лига]] (през 2011 г.),<ref name="NYT Arab League">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2011/11/13/world/middleeast/arab-league-votes-to-suspend-syria-over-its-crackdown-on-protesters.html|title=Arab League Votes to Suspend Syria|last=MacFarquhar|first=Neil|date=12 ноември 2011|work=The New York Times|access-date=12 ноември 2011}}</ref> [[Средиземноморски съюз|Средиземноморския съюз]] (през 2011 г.)<ref>{{Cite news|url=http://news.xinhuanet.com/english2010/world/2011-12/01/c_131282989.htm|title=Syria suspends its membership in Mediterranean union|date=1 декември 2012|archive-url=https://web.archive.org/web/20111206201635/http://news.xinhuanet.com/english2010/world/2011-12/01/c_131282989.htm|archive-date=6 декември 2011|publisher=Xinhua News Agency}}</ref> и [[Организация за ислямско сътрудничество|Организацията за ислямско сътрудничество]] (през 2012 г.).<ref name="CNN OIC">{{Cite news|url=http://edition.cnn.com/2012/08/13/world/meast/syria-unrest/index.html?hpt=hp_t1|title=Regional group votes to suspend Syria; rebels claim downing of jet|date=14 август 2012|work=CNN|access-date=14 август 2012}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/amp/oic-suspends-syria/24678392.html|title=OIC Suspends Syria Over Crackdown|date=16 август 2012|work=RFE/RL|archive-url=https://web.archive.org/web/20230208075035/https://www.rferl.org/amp/oic-suspends-syria/24678392.html|archive-date=8 февруари 2023}}</ref> [[Съединени американски щати|Съединените щати]], [[Европейски съюз|Европейският съюз]], [[Турция]], Арабската лига и различни държави започват да прилагат широк набор от санкции срещу сирийския режим от 2011 г. с цел да принудят Асад да подаде оставка и да помогнат за политическо разрешаване на кризата.<ref>{{Cite book|last=Jung|first=Dietrich|last2=Seeberg|first2=Peter|last3=Beck|first3=Martin|title=The Levant in Turmoil: Syria, Palestine, and the Transformation of Middle Eastern Politics|year=2016|publisher=Palgrave Macmillan|location=New York|isbn=978-1-349-57628-9|pages=101–122|chapter=5: The Crisis in Syria, International and Regional Sanctions, and the Transformation of the Political Order in the Levant}}</ref> Международните органи критикуват едностранчивите избори, организирани от правителството на Асад по време на конфликта. На конференцията на страните от [[Група „Приятели на Сирия“|групата „Приятели на Сирия“]] в Лондон през 2014 г. британският външен министър [[Уилям Хейг]] характеризира сирийските избори като пародия на демокрацията и осъжда пълното незачитане на човешкия живот от страна на режима за извършване на [[Военно престъпление|военни престъпления]] и [[Държавен тероризъм|държавен терор]] върху [[Сирийци|сирийското]] население.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-27419552|title=UK's William Hague attacks Assad's Syria elections plan|date=15 May 2014|work=BBC News|access-date=13 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20221026161021/https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-27419552|archive-date=26 октомври 2022}}</ref> Политиката на Асад за провеждане на избори в условията на [[Гражданска война в Сирия|продължаваща гражданска война]] е порицана и от [[Генерален секретар на ООН|генералния секретар на ООН]] [[Пан Ки-мун]].<ref name="UN">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/idUSBREA3K0ST20140421?irpc=932|title=Syrian election will undermine political solution: U.N.'s Ban|date=21 април 2014|work=Reuters|access-date=2 февруари 2016}}</ref> [[Грузия]] преустановява всички отношения със Сирия след [[Международноправен статут на Абхазия и Южна Осетия|признаването на Абхазия и Южна Осетия]] от Башар ал-Асад, осъждайки неговото правителство като манипулиран от Русия режим, който подкрепя [[Окупирани от Русия територии в Грузия|руската окупация]] и [[етническо прочистване]].<ref>"US Condemns Syria for Recognizing Georgia's Breakaway Regions". ''Voice of America''. 30 May 2018. Архивиран от оригинала на 23 март 2023</ref><ref>"Syria recognizes Georgia's breakaway regions". ''Deutsche Welle''. 30 May 2018. Архивиран от оригинала на 30 май 2018</ref><ref>"Georgia Severs Relations With Syria For Recognizing Abkhazia, South Ossetia". ''rferl.org''. 29 May 2018. Архивиран от оригинала на 30 май 2018.</ref> След силната подкрепа на Асад за [[Руско нападение над Украйна|руското нападение над Украйна]] и признаването на отцепническите сепаратистки републики, [[Украйна]] прекъсва дипломатическите си отношения със Сирия през юни 2022 г. Описвайки политиките на Асад като безполезни, [[Президент на Украйна|украинският президент]] [[Володимир Зеленски]] обещава да разшири допълнителни [[санкции срещу Сирия]].<ref>{{Cite news|url=https://english.alarabiya.net/News/world/2022/06/30/Ukraine-s-Zelenskyy-cuts-ties-with-Syria-after-it-recognized-separatist-republics|title=Ukraine's Zelenskyy cuts ties with Syria after it recognized separatist republics|date=30 June 2022|work=Al Arabiya|archive-url=https://web.archive.org/web/20220630120322/https://english.alarabiya.net/News/world/2022/06/30/Ukraine-s-Zelenskyy-cuts-ties-with-Syria-after-it-recognized-separatist-republics|archive-date=30 юни 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rferl.org/a/ukraine-syria-diplomatic-ties-russia-assad/31922447.html|заглавие=Ukraine Cuts Diplomatic Ties With Syria After It Recognizes Eastern Regions As Independent|труд=rferl.org}}</ref> През март 2023 г. [[Съвет за национална сигурност и отбрана на Украйна|Съветът за национална сигурност и отбрана на Украйна]] въвежда в действие набор от санкции, насочени към 141 фирми и 300 лица, свързани с режима на Асад, руски производители на оръжия и ирански производители на [[дрон]]ове. Това е дни след посещението на Асад в [[Москва]], където той оправдава руското нападение над Украйна като битка срещу старите и новите нацисти. Башар ал-Асад, министър-председателят [[Хюсеин Арнус]] и външният министър [[Фейсал Мекдад]] са сред лицата, които са санкционирани.<ref>"Zelenskiy Announces Sanctions On Hundreds Of Individuals, Including Syrian President, Iranian Drone Makers". ''rferl.org''. 19 March 2023. Архивиран от оригинала на 19 март 2023</ref><ref>"Zelensky imposes sanctions against Syrian dictator Bashar Al-Assad, other officials". ''The Kyiv Independent''. 18 March 2023. Архивиран от оригинала на 18 март 2023</ref><ref>"Decree of the President of Ukraine No. 163/2023". ''Office of the President of Ukraine''. 18 March 2023. Архивиран от оригинала на 19 март 2023.</ref><ref>"Zelenskyy introduces sanctions against Syria's Assad". ''Anadolu Agency''. 18 март 2023. Архивиран от оригинала на 18 март 2023</ref> Санкциите включват също замразяване на всички сирийски държавни имоти в Украйна, ограничаване на парични трансакции, прекратяване на икономическите ангажименти и отмяната на всички официални украински награди. Сирия официално скъсва дипломатическите си отношения с Украйна на 20 юли, позовавайки се на [[Реципрочност (международни отношения)|принципа на реципрочност]].<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/7/20/syria-formally-breaks-diplomatic-ties-with-ukraine|title=Syria, a close Russia ally, breaks diplomatic ties with Ukraine|date=2022-07-20|work=Al Jazeera English}}</ref> През април 2023 г. френски съд обявява трима високопоставени служители на сигурността на Баас за виновни в [[престъпления срещу човечеството]], [[Изтезание|изтезания]] и различни военни престъпления срещу френско-сирийски граждани. Сред тях са [[Али Мамлюк]], директор на [[Бюро за национална сигурност на арабската социалистическа партия Баас – регион Сирия|Бюрото за национална сигурност на сирийската партия Баас]], и [[Джамил Хасан]], бивш ръководител на [[Разузнавателно управление на сирийските ВВС|Дирекцията за разузнаване на сирийските ВВС]].<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/middle-east/20230404-france-to-try-senior-assad-allies-for-crimes-against-humanity-in-syria|title=France to try senior Assad allies for crimes against humanity in Syria|date=4 април 2023|work=France 24|archive-url=https://web.archive.org/web/20230405004515/https://www.france24.com/en/middle-east/20230404-france-to-try-senior-assad-allies-for-crimes-against-humanity-in-syria|archive-date=5 април 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2023/4/5/france-to-try-syrian-regime-officials-for-crimes-against-humanity|title=France to try Syrian regime officials for crimes against humanity|date=5 април 2023|work=Al Jazeera|archive-url=https://web.archive.org/web/20230415214212/https://www.aljazeera.com/news/2023/4/5/france-to-try-syrian-regime-officials-for-crimes-against-humanity|archive-date=15 април 2023}}</ref> Франция издава международни заповеди за арест срещу тримата служители по случая през 2018 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-france/france-issues-arrest-warrants-for-senior-syrian-officials-idUSKCN1NA11L|title=France issues arrest warrants for senior Syrian officials|last=Jarry|first=Emmanuel|date=5 ноември 2018|work=Reuters|archive-url=https://web.archive.org/web/20230406162922/https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-france/france-issues-arrest-warrants-for-senior-syrian-officials-idUSKCN1NA11L|archive-date=6 април 2023}}</ref> През май 2023 г. френският външен министър Катрин Колона публично поисква наказателното преследване на Башар ал-Асад за участие в [[Използване на химически оръжия в сирийската гражданска война|химическа война]] и убийството на [[Жертви на сирийската гражданска война|стотици хиляди хора]], заклеймява го като враг на собствения си народ.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20230523-syria-s-assad-should-be-put-on-trial-says-french-foreign-minister|title=Syria's Assad should be put on trial, says French foreign minister|date=23 май 2023|work=France 24|archive-url=https://web.archive.org/web/20230524023150/https://www.france24.com/en/europe/20230523-syria-s-assad-should-be-put-on-trial-says-french-foreign-minister|archive-date=24 май 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://tribune.net.ph/2023/05/24/french-minister-demands-assad-trial/|title=French minister demands Assad trial|date=23 май 2023|work=Daily Tribune|archive-url=https://web.archive.org/web/20230524013433/https://tribune.net.ph/2023/05/24/french-minister-demands-assad-trial/|archive-date=24 май 2023}}</ref> На 15 ноември 2023 г. Франция издава заповед за арест срещу Асад за използване на химически оръжия срещу цивилни лица в Сирия.<ref name=":12">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/france-issues-arrest-warrants-against-syrias-president-assad-source-2023-11-15/|title=France issues arrest warrant for Syria's President Assad - source|date=15 ноември 2023|work=Reuters}}</ref> ==== Лява опозиция ==== [[Файл:Madrid - Acampada Sol 2011 39.JPG|мини|Билбордове на испанското Движение на недоволството с осъждане на репресиите на Башар ал-Асад срещу сирийската революция на пл. „Пуерта дел Сол“ в Мадрид (29 май 2011 г.)]] Башар ал-Асад е широко критикуван от леви активисти и интелектуалци по целия свят за присвояване на леви идеологии и техните [[Социализъм|социалистически]], [[Прогресивизъм|прогресивни]] лозунги като прикритие за собственото му семейно управление и за овластяване на лоялнарр клика от елити за сметка на обикновените [[сирийци]]. Тесният му съюз с управлявания от духовенството [[Хомейнизъм|хомейнистки]] [[Иран]] и неговите фракционистки войнствени мрежи, като същевременно следва политика на затваряне на левите критици на семейство Асад, е обект на остри критики.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://thewire.in/world/assadism-is-destroying-syria|заглавие='Assadism' Is Destroying Syria – Here's Where It Came From|автор=Harkin|първо_име=Juliette|труд=The Wire}}</ref> [[Арабска социалистическа партия Баас – регион Египет|Египетският клон]] на [[Иракско движение Баас|иракското движение Баас]] обявява силната си подкрепа за [[Сирийската революция (2011)|сирийската революция]], заклеймяване на Баасистка Сирия като репресивна диктатура, контролирана от династията Асад. Тя атакува [[Баасизъм|баасистките]] акредитиви на семейство Асад, обвинявайки [[Сирийска Баас партия|сирийската партия Баас,]] че действа като гранична охрана на [[Израел]] още след свалянето от власт на [[Национално командване на партията Баас|Националното командване на Баас]] по време на [[Сирийски държавен преврат (1966)|държавния преврат през 1966 г.]] Описвайки Башар ал-Асад като позорна личност за това, че е поканил враждебни сили като [[Иран]] в Сирия, египетските баасисти призоват [[Свободна сирийска армия|сирийските революционери]] да се обединят в усилията си да свалят режима на Асад и да се противопоставят на чуждия империализъм.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aladhwaa.net/?ac=3&no=6445&d_f=10&t_f=0&t=5&lang_in=Ar|заглавие=The statement of the Arab Baath Socialist Party of Egyptian on the aggression against Syria|достъп_дата=30 юли 2018}}</ref> Описвайки режима на Асад като [[мафиотска държава]], която процъфтява от корупция и фракционарност, ливанският академик социалист Жилбер Акар заявява: „Братовчедът на Башар ал-Асад стана най-богатият човек в страната, контролирайки, както се смята, над половината от икономиката. И това е само един член на управляващия клан... Кланът функционира като истинска мафия и управлява страната от няколко десетилетия. Това е дълбокият корен на експлозията, в комбинация с факта, че сирийският режим е един от най-деспотичните в региона. В сравнение със Сирия на Асад Египет на [[Хосни Мубарак|Мубарак]] бе фар на демокрация и политическа свобода!... Специфичното за този режим е, че бащата на Асад прекрои и преустрои държавния апарат, особено неговото твърдо ядро ​​– въоръжените сили, за да създаде преторианска гвардия за себе си. Армията, особено нейните елитни сили, е обвързана със самия режим по различни начини, най-вече чрез използването на фракционарност. Дори хора, които никога преди не са чували за Сирия, сега знаят, че режимът се основава на едно малцинство в страната – около 10% от населението – [[алавити]]те.“<ref>Achcar, Gilbert (8 October 2013). "Syria between Revolutions and Counter-Revolutions". ''CETRI''. Архивиран от оригинала на 2 юни 2016.</ref> [[Прогресивна социалистическа партия|Прогресивната социалистическа партия]] (PSP) в Ливан заема позиция срещу Асад и организира масови протести в подкрепа на сирийската революция. През август 2012 г. тя публично заклеймява правителството на Асад като машина за убиване, ангажирана с избиването на сирийския народ. Лидерът на партията Айман Камаледин поисква експулсирането на сирийския посланик от Ливан, описвайки го като представител на режима на убийци в Ливан.<ref name=":13">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/france-issues-arrest-warrants-against-syrias-president-assad-source-2023-11-15/|title=France issues arrest warrant for Syria's President Assad - source|date=15 ноември 2023|work=Reuters}}</ref><ref name=":22">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.politico.eu/article/bashar-al-assad-denies-responsibility-for-syrian-war-violence-refugees/|заглавие=Assad denies responsibility for Syrian war|автор=King|първо_име=Esther|издател=Politico|достъп_дата=21 декември 2016|цитат=The Syrian president maintained he was fighting to preserve his country and criticized the West for intervening. "Good government or bad, it's not your mission" to change it, he said.}}</ref> === Международна подкрепа === ==== Крайнодясна подкрепа ==== [[Файл:Alexander Lukashenko in a meeting with Bashar al-Assad in December 2003 (1) (cropped).jpg|мини|Беларуският президент [[Александър Лукашенко]] заедно с Башар ал-Асад по време на държавно посещение в Сирия през декември 2003 г.]] Режимът на Башар ал-Асад получава подкрепа от видни [[Бял национализъм|бели националисти]], [[Неонационалсоциализъм|неонацисти]] и [[Крайнодясна политика|крайнодесни]] фигури в Европа, които са привлечени от неговия дискурс за [[война срещу тероризма]] срещу [[Ислямизъм|ислямистите]] по време на периода на [[Европейска мигрантска криза|европейската бежанска криза]]. Бомбардировките на Асад над сирийските градове предизвикват възхищение в [[Ислямофобия|ислямофобския]] дискурс на крайнодесните кръгове, които смятат мюсюлманите за цивилизационен враг. Американските привърженици на [[Превъзходство на белите|превъзходството на бялата раса]] често възхваляват Асад като авторитарен бастион срещу това, което те смятат за силите на ислямския екстремизъм и глобализма.<ref>Ayoub, Joey (3 October 2022). "How the European far right coopted an Arabic letter". ''Al Jazeera''. ArchivedАрхивиран от оригинала на 20 декември 2022</ref><ref>Snell, James (17 August 2017). "Why Nazis from Charlottesville to Europe love Bashar al-Assad". ''New Arab''. Архивиран от оригинала на 27 декември 2022</ref><ref>Strickland, Patrick (14 February 2018). "Why do Italian fascists adore Syria's Bashar al-Assad?". ''Al Jazeera''. Архивиран от оригинала на 5 януари 2023</ref><ref>Elba, Mariam (8 September 2017). "Mariam Elba". ''The Intercept''. Архивиран от оригинала на 5 октомври 2017</ref><ref name=":6">"Western Far-right Worries Syrians and Delights Bashar al-Assad". ''The Syrian Observer''. 3 ноември 2022. Архивиран от оригинала на 3 ноември 2022</ref><ref name=":6" /> След президентските избори в Сирия през 2014 г. президентът на [[Беларус]] [[Александър Лукашенко]] изпраща поздравителна телеграма до Башар, изразявайки своята увереност в лидерството на Башар ал-Асад, и описва военната кампания на правителството на Баас като част от борбата срещу тероризма и чуждата намеса.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://syriatimes.sy/index.php/presidential-elections/13290-president-assad-receives-congratulations-from-the-president-of-belarus-confidence-in-syria-elimination-of-current-crisis|заглавие=President Assad receives Congratulations from the President of Belarus: Confidence in Syria Elimination of Current Crisis}}</ref> ==== Лява подкрепа ==== Подкрепата на левицата за Асад е разделена от началото на гражданската война в Сирия{{Hrf|Hashemi|Postel|11–13}} правителството на Асад е обвинено в цинично манипулиране на [[Фракционираност и малцинства в Сирийската гражданска война|фракционистка идентичност]] и [[Антиимпериализъм|антиимпериализма]], за да продължи най-лошите си дейности.<ref>Hashemi & Postel 2013, с. 231</ref> Някои държавни или правителствени ръководители обявяват подкрепата си за Асад, включително севернокорейския лидер [[Ким Чен Ун]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dw.com/en/north-korean-leader-offers-support-to-assad/a-16392804|заглавие=North Korean leader offers support to Assad|труд=Deutsche Welle|език=en-GB|достъп_дата=20 август 2019}}</ref> След като обявява победата си на изборите през 2014 г., Асад получава поздравления от [[Президент на Венецуела|президента на Венецуела]] [[Николас Мадуро]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lainfo.es/en/2014/06/05/venezuela-congratulated-by-bashar-al-assad-in-syrian-presidential-victory/|заглавие=Venezuela congratulated by Bashar Al Assad in Syrian presidential victory|труд=lainfo.es|достъп_дата=25 януари 2015}}</ref> президента на [[Алжир]] [[Абделазиз Бутефлика]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://syriatimes.sy/index.php/news/local/13361-president-assad-receives-congratulations-from-president-bouteflika-on-winning-elections|заглавие=syriatimes.sy – President Assad Receives Congratulations from President Bouteflika on Winning Elections|труд=syriatimes.sy|достъп_дата=20 април 2015}}</ref> президента на [[Гвиана]] [[Доналд Рамотар]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sana.sy/eng/21/2014/06/21/551372.htm|заглавие=الوكالة العربية السورية للأنباء - Syrian Arab News Agency|достъп_дата=20 април 2015}}</ref> президента на Южна Африка [[Джейкъб Зума]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sana.sy/en/?p=4016|заглавие=President al-Assad receives congratulatory cable from South African President Zuma|автор=Hazem al-Sabbagh|достъп_дата=20 април 2015}}</ref> президента на [[Никарагуа]] [[Даниел Ортега]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://syriatimes.sy/index.php/presidential-elections/13206-nicaragua-s-ortega-congratulates-president-al-assad-on-winning-elections|заглавие=Nicaragua's Ortega Congratulates President Al-Assad on Winning Elections|труд=syriatimes.sy}}</ref> и от [[Махмуд Абас]], лидер на [[Фатах]] и президент на [[Палестина (държава)|Палестина]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sana.sy/en/?p=4246|заглавие=President al-Assad receives congratulatory letter from President Abbas|автор=h.said|достъп_дата=20 април 2015}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.middleeastmonitor.com/news/middle-east/12365-abbas-congratulates-al-assad-for-re-election-as-syrian-president|заглавие=Abbas congratulates Al-Assad for re-election as Syrian president|труд=Middle East Monitor|достъп_дата=20 април 2015|архив_дата=2016-03-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304200251/https://www.middleeastmonitor.com/news/middle-east/12365-abbas-congratulates-al-assad-for-re-election-as-syrian-president}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://english.al-akhbar.com/node/20320|заглавие=Abbas says he backs Syria's "war against terrorism"|труд=Al Akhbar English|достъп_дата=20 април 2015|архив_дата=2017-10-19|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20171019065914/http://english.al-akhbar.com/node/20320}}</ref> Палестинската [[Марксизъм-ленинизъм|марксистко-ленинска]] въоръжена група [[Народен фронт за освобождение на Палестина]] (PFLP) подкрепя Башар ал-Асад по време на [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]]. В резултат на тази позиция иранското правителство увеличава своето военно и финансово финансиране на PFLP.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2013/09/iran-pflp-gaza-palestine-syria.html|заглавие=Iran Increases Aid to PFLP Thanks to Syria Stance|труд=Al-Monitor|достъп_дата=20 април 2015}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aljazeera.com/news/middleeast/2013/01/201318143633928478.html|заглавие=Pro-Assad Palestinians call for Yarmouk truce|достъп_дата=20 април 2015}}</ref> === Международни връзки с обществеността === [[Файл:Lula Al-Assad Itamaraty 2010.jpg|мини|Башар ал-Асад, носещ „Голямата яка“ на Националния орден на Южния кръст, придружен от бразилския президент [[Луиз Инасиу Лула да Силва]] в [[Бразилия (град)|Бразилия]], 30 юни 2010 г.]] За да популяризират своя имидж и медийно представяне в чужбина, Башар ал-Асад и съпругата му [[Асма Асад|Асма]] наемат базирани в САЩ и Обединеното кралство фирми за [[връзки с обществеността]] и консултанти.<ref name="turnedtowest">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2012/06/11/world/middleeast/syrian-conflict-cracks-carefully-polished-image-of-assad.html|title=Syria's Assads Turned to West for Glossy P.R.|last=Carter|first=Bill|date=10 юни 2012|work=The New York Times|last2=Chozick|first2=Amy}}</ref> По-специално, те осигуряват фотосесии за Асма ал-Асад в модни списания и списания за знаменитости, включително публикацията "A Rose in the Desert" в сп. „[[Вог]]“ през март 2011 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theatlantic.com/international/archive/2012/01/the-only-remaining-online-copy-of-vogues-asma-al-assad-profile/250753/|заглавие=The Only Remaining Online Copy of Vogue's Asma al-Assad Profile|автор=Max Fisher|труд=The Atlantic}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://gawker.com/asma-al-assad-a-rose-in-the-desert-1265002284|заглавие=Asma al-Assad: A Rose in the Desert|автор=Joan Juliet Buck|труд=Gawker}}</ref> Тези фирми включват Bell Pottinger и Brown Lloyd James, като последната получава 5000 долара на месец за услугите си.<ref name="turnedtowest" /><ref name="PRcomeback">{{Cite news|url=http://english.alarabiya.net/en/media/2013/09/14/Assad-makes-PR-comeback-targets-American-psyche-.html|title=Assad makes PR comeback, targets 'American psyche'|last=Ajbaili|first=Mustapha|date=14 септември 2013|access-date=15 март 2015|publisher=Al Arabiya|quote="Assad's regime also activated its YouTube channel and multiple Facebook accounts."}}</ref> В началото на сирийската [[Гражданска война в Сирия|гражданска война]] сирийските правителствени мрежи са [[Хакер|хакнати]] от групата на [[Анонимните]], която разкрива, че бивш журналист от [[Ал Джазира]] е бил нает да съветва Асад как да манипулира общественото мнение на САЩ. Сред съветите е предложението за сравнение на народното въстание срещу режима с протестите на [[Окупирай Уол Стрийт]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://arstechnica.com/tech-policy/2012/02/anonymous-hackers-expose-emails-of-syrian-presidential-aides/|заглавие=Anonymous exposes e-mails of Syrian presidential aides|автор=Gallagher|първо_име=Sean|труд=Ars Technica|достъп_дата=15 март 2015}}</ref> В отделно изтичане на електронна поща няколко месеца по-късно на [[Върховен съвет на сирийската революция|Върховния съвет на сирийската революция]], публикувано от в. „[[Гардиън]]“, е разкрито, че консултантите на Асад са се координирали с медиен съветник на иранското правителство.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2012/mar/14/assad-emails-lift-lid-inner-circle|title=Exclusive: secret Assad emails lift lid on life of leader's inner circle|last=Booth|first=Robert|date=14 март 2013|work=The Guardian|access-date=15 март 2015|last2=Mahmood|first2=Mona|quote=Before a speech in December his media consultant prepared a long list of themes, reporting that the advice was based on "consultations with a good number of people in addition to the media and political adviser for the Iranian ambassador".|last3=Harding|first3=Luke}}</ref> През март 2015 г. разширена версия на гореспоменатите изтичания е предадена на ливанския уебсайт ''NOW News'' и публикувана следващия месец.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://now.mmedia.me/lb/en/AssadLeaks/565291-friends-in-the-media|заглавие=International relations|автор=Rowell|първо_име=Alex|издател=NOW News|достъп_дата=23 май 2015|архив_дата=2018-10-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181022091657/https://now.mmedia.me/lb/en/AssadLeaks/565291-friends-in-the-media}}</ref> Асад започва кампания в [[Социална медия|социалните медии]], която включва изграждане на присъствие във [[Фейсбук]], [[Ютюб]] и най-вече в [[Инстаграм]].<ref name="PRcomeback2">{{Cite news|url=http://english.alarabiya.net/en/media/2013/09/14/Assad-makes-PR-comeback-targets-American-psyche-.html|title=Assad makes PR comeback, targets 'American psyche'|last=Ajbaili|first=Mustapha|date=14 септември 2013|access-date=15 March 2015|publisher=Al Arabiya|quote="Assad's regime also activated its YouTube channel and multiple Facebook accounts."}}</ref> Това води до много критики и сп. „[[Атлантик (списание)|Атлантик]]“ го описва като „пропагандна кампания, която в крайна сметка направи семейството [Асад] да изглежда по-зле“.<ref>{{Cite news|url=http://www.thewire.com/politics/2013/08/bashar-al-assads-family/68915/|title=The Failed Public Relations Campaign of Bashar al Assad's Family|last=Jones|first=Allie|date=30 август 2013|work=The Wire|access-date=15 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20160308212143/http://www.thewire.com/politics/2013/08/bashar-al-assads-family/68915/|archive-date=8 март 2016|quote=a propaganda campaign that ultimately has made the family look worse}}</ref> Твърди се, че правителството на Асад също е арестувало активисти за създаване на групи във Фрейбук, които правителството не одобрява,<ref name="Dissent20142">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-dissent-idUSKBN0GW2GQ20140901|title=Pro-government Syrian activist arrested after rare public dissent|last=Dziadosz|first=Alexander|date=септември 2014|work=Reuters|access-date=23 септември 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20150924204007/http://www.reuters.com/article/2014/09/01/us-syria-crisis-dissent-idUSKBN0GW2GQ20140901|archive-date=24 септември 2015|last2=Heneghan|first2=Tom}}</ref> и е апелирало директно към [[Туитър]] да премахне акаунти, които не харесва.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/series/assad-emails-the-documents|title=Assad emails: 'Fares closed all your Twitter accounts'|date=14 март 2012|work=The Guardian|access-date=15 март 2015}}</ref> Кампанията в социалните медии, както и изтеклите по-рано имейли, водят до сравнения от страна на вестниците „[[Гардиън]]“, „[[Ню Йорк Таймс]]“ и „[[Файнейшъл Таймс]]“ с „Доклад за баналността на злото“ на [[Хана Аренд]].<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2013/sep/06/syrian-presidency-instagram-banality-evil|title=The Syrian presidency's Instagram account shows the banality of evil|last=Jones|first=Johnathan|date=6 September 2013|work=The Guardian|access-date=15 март 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://thelede.blogs.nytimes.com/2012/03/15/syrias-first-couple-and-the-banality-of-e-mail/|title=Syria's First Couple and the Banality of E-Mail|last=Mackey|first=Robert|date=15 март 2012|work=The New York Times|access-date=15 март 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.ft.com/cms/s/0/e0ce4102-710e-11e1-a7f1-00144feab49a.html|title=Assad: faithful student of ruthlessness|last=Khalaf|first=Roula|date=18 March 2012|work=Financial Times|access-date=15 март 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20221210/http://www.ft.com/cms/s/0/e0ce4102-710e-11e1-a7f1-00144feab49a.html|archive-date=10 декември 2022|url-access=subscription}}</ref> През октомври 2014 г. 27 хиляди снимки, изобразяващи изтезания, извършени от правителството на Асад, са изложени в [[Мемориален музей на Холокоста в САЩ|мемориалния музей на Холокоста в САЩ]].<ref>{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/bashar-al-assad-s-syrian-torture-chambers-205323124.html|title=Inside Bashar Assad's Torture Chambers|last=Isikoff|first=Michael Abdel|date=13 октомври 2014|work=Yahoo News|access-date=15 март 2015}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://foreignaffairs.house.gov/photo-gallery/syria-army-defectors-photos|заглавие=Photos Presented to the House Foreign Affairs Committee by "Caesar" at Briefing on "Assad's Killing Machine Exposed: Implications for U.S. Policy"|издател=House Committee on Foreign Affairs|достъп_дата=15 март 2015|архив_дата=2015-03-14|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150314211352/http://foreignaffairs.house.gov/photo-gallery/syria-army-defectors-photos}}</ref> За да напишат доклад за изображенията, са наети адвокати от британската адвокатска кантора Картър-Рък, финансирана от правителството на [[Катар]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://edition.cnn.com/2014/01/20/world/syria-torture-photos-amanpour/|заглавие=Gruesome Syria photos may prove torture by Assad regime|автор=Mick Krever|труд=CNN|достъп_дата=20 април 2015}}</ref> През ноември 2014 г. фондация Quilliam съобщава, че пропагандна кампания, за която те твърдят, че има пълната подкрепа на Асад, разпространява фалшиви доклади за смъртта на родени на Запад джихадисти, за да отклони вниманието от предполагаемите военни престъпления на правителството. Използвайки снимка на чеченски боец от [[Втора чеченска война|Втората чеченска война]], проасадски медийни доклади са разпространени до западни медии, което ги кара да публикуват фалшива история относно смъртта на несъществуващ британски джихадист.<ref name="Simpson 2014">{{Cite news|url=https://www.thetimes.co.uk/article/assads-allies-invent-british-jihadi-death-0fstqsrn2zl|title=Assad's allies invent British jihadi death|last=Simpson|first=John|date=6 ноември 2014|work=The Times|access-date=25 ноември 2020}}</ref> През 2015 г. [[Руска военна намеса в Сирия|Русия се намесва в сирийската гражданска война]] в подкрепа на Асад и на 21 октомври 2015 г. Асад лети за Москва и се среща с руския президент [[Владимир Путин]], който казва по отношение на гражданската война: „Това решение може да бъде взето само от сирийския народ. Сирия е приятелска страна и ние сме готови да я подкрепим не само военно, но и политически“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aljazeera.com/news/2015/10/syria-assad-met-russia-putin-moscow-151021064340109.html|заглавие=Syria's Assad in surprise visit to Moscow|издател=Al Jazeera}}</ref> == Личен живот == [[Файл:Bashar and Asma al-Assad.jpg|мини|Башар ал-Асад със съпругата си Асма Ахрас]] [[Файл:Bashar and Asmaa al-Assad in Moscow.jpg|мини|Башар ал-Асад със съпругата си Асма в [[Москва]], 27 януари 2005 г.|ляво]] Асад говори свободно [[английски език]] и основен разговорен френски.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theatlantic.com/international/archive/2013/04/how-bashar-al-assad-became-so-hated/275058/|заглавие=How Bashar al-Assad Became So Hated|автор=Rafizadeh|първо_име=Majid|труд=The Atlantic|достъп_дата=14 март 2015}}</ref> През декември 2000 г. той се жени за [[Асма ал-Асад|Асма Ахрас]], британска гражданка от сирийски произход от Актън, [[Лондон]].<ref>{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/uk/1630134.stm|title=The road to Damascus (all the way from Acton)|date=31 октомври 2001|work=BBC News|access-date=14 март 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/1400296/Syria-factfile-Key-figures.html|title=Syria factfile: Key figures|date=24 февруари 2003|work=The Daily Telegraph|access-date=14 март 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/1400296/Syria-factfile-Key-figures.html|archive-date=11 януари 2022|location=London|url-access=subscription}}</ref> През 2001 г. тя ражда първото им дете, син на име [[Хафез Башар ал-Асад|Хафез]], кръстен на дядо му [[Хафез ал-Асад]]; той получава магистърска степен от [[Московски държавен университет|Московския държавен университет]] през лятото на 2023 г. с дипломна работа по теорията на числата.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rbc.ru/society/29/06/2023/649dd3249a79470f8edd25b2|заглавие=Сын Башара Асада с отличием окончил МГУ|труд=Rbc.ru|език=ru}}</ref> През 2003 г. се ражда дъщеря им Зейн, а през 2004 г. – вторият им син Карим.<ref name=":5" /> През януари 2013 г. Асад заявява в интервю, че съпругата му е бременна,<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/news/worldviews/wp/2013/01/28/syrias-bashar-al-assad-says-his-wife-is-pregnant/|title=Syria's Bashar al-Assad says his wife is pregnant|last=Fisher|first=Max|date=28 януари 2013|work=The Washington Post|access-date=24 април 2021}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2013/jan/29/bashar-al-assad-wife-asma-pregnant|title=Bashar al-Assad's wife Asma 'pregnant with fourth child'|last=Black|first=Ian|date=29 January 2013|work=The Guardian|access-date=24 април 2021}}</ref> но по-късно няма съобщения, че имат четвърто дете. Башар ал-Асад е [[мюсюлманин]] [[Алавити|алавит]].<ref>{{Cite journal|last=Baltacioglu-Brammer|first=Ayse|date=January 2014|title=Alawites and the Fate of Syria|url=https://origins.osu.edu/article/alawites-and-fate-syria|journal=Current Events in Historical Perspective|publisher=Ohio State University|volume=7|issue=4|page=2|access-date=30 септември 2021}}</ref> Ходил е на [[хадж]] два пъти – през 1999 и през 2000 г.<ref>{{Cite book|last=Litvak|first=Meir|title=Middle Eastern Societies and the West: Accommodation of Clash of Civilizations?|url=https://books.google.com/books?id=_cpjrIcHoQkC&pg=PA67|date=2006|publisher=The Moshe Dayan Center|isbn=978-965-224-073-6|език=en}}</ref> Сестрата му [[Бушра ал-Асад]] и майка им [[Аниса Махлуф]] напускат Сирия съответно през 2012 г. и 2013 г., за да заживеят в [[Обединени арабски емирства|Обединените арабски емирства]].<ref name=":5" /> Аниса умира в [[Дамаск]] през 2016 г. на 86-годишна възраст.<ref name="aje">{{Cite news|url=http://www.aljazeera.com/news/2016/02/syrian-president-mother-anissa-assad-dies-aged-86-160206210505879.html|title=Syrian president's mother Anissa Assad dies aged 86|date=6 февруари 2016|access-date=2 март 2016|publisher=Al Jazeera English}}</ref> == Вижте също == * [[Гражданска война в Сирия]] * [[История на съвременна Сирия]] * [[Хафез ал-Асад]] * [[Сирийска Баас партия]] * МАЙЕР, М., Политическа география на Близкия изток, НБУ == Източници == * Blanford, Nicholas (2006). ''Killing Mr Lebanon: The Assassination of Rafik Hariri and Its Impact on the Middle East''. I.B. Tauris * Bronner, Stephen Eric (2007). ''Peace Out of Reach: Middle Eastern Travels and the Search for Reconciliation''. University Press of Kentucky * Hashemi, Nader; Postel, Danny, eds. (2013). ''The Syria Dilemma''. MIT Press * Heydemann, Steven; Leenders, Reinoud (2013). ''Middle East Authoritarianisms: Governance, Contestation, and Regime Resilience in Syria and Iran''. Stanford University Press * Leverett, Flynt L. (2005). ''Inheriting Syria: Bashar's Trial By Fire''. Brookings Institution * Lesch, David W. (2011). ''Syria: The Fall of the House of Assad''. Yale University Press * Mammone, Andrea; Godin, Emmanuel; Jenkins, Brian, eds. (2012). ''Mapping the Extreme Right in Contemporary Europe: From Local to Transnational''. New York: Routledge * Ma'oz, Moshe; Ginat, Joseph; Winckler, Onn (1999). ''Modern Syria: From Ottoman Rule to Pivotal Role in the Middle East''. Sussex Academic Press * Mikaberidze, Alexander, ed. (2013). ''Atrocities, Massacres, and War Crimes: An Encyclopedia''. Santa Barbara, California: ABC-CLIO * Minahan, James (2002). ''Encyclopedia of the Stateless Nations: A–C''. Greenwood Press * Moosa, Matti (1987). ''Extremist Shiites: The Ghulat Sects''. Syracuse University Press * Pierret, Thomas (2013). ''Religion and State in Syria: The Sunni Ulama from Coup to Revolution''. Cambridge University Pres * Sadiki, Larbi (2014). ''Routledge Handbook of the Arab Spring: Rethinking Democratization''. Routledge * Seale, Patrick; McConville, Maureen (1992). ''Asad of Syria: The Struggle for the Middle East''. University of California Press * Tucker, Spencer C.; Roberts, Priscilla (2008). ''The Encyclopedia of the Arab-Israeli Conflict: A Political, Social, and Military History'' * Zisser, Eyal (2007). ''Commanding Syria: Bashar Al-Asad And the First Years in Power''. I.B. Tauris == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://sana.sy/eng/article/5.htm Официален уебсайт] ([http://sana.sy/eng/article/123.htm Биография], [http://sana.sy/section.html?&req=shownews&topicid=13&newlang=eng Декрети], [http://sana.sy/section.html?&req=shownews&topicid=11&newlang=eng Речи], [http://sana.sy/section.html?&req=shownews&topicid=12&newlang=eng Интервюта], [http://sana.sy/section.html?&req=shownews&topicid=10&newlang=eng Прес съобщения]) {{Превод от|en|Bashar al-Assad|1261848981}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Сирия|Биографии}} {{СОРТКАТ:Асад, Башар}} [[Категория:Президенти на Сирия]] [[Категория:Сирийски офталмолози]] [[Категория:Сирийски лекари]] [[Категория:Военни лекари]] [[Категория:Възпитаници на Дамаския университет]] [[Категория:Родени в Дамаск]] mgq77s6u7th0sfphj1qiwqsgo9oue1e 12434861 12434840 2024-12-08T13:39:07Z Ambra75 259141 12434861 wikitext text/x-wiki {{твърде дълга}} {{Личност|политик | роден-място = [[Дамаск]], [[Сирия]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = | партия = [[Сирийска Баас партия]] | постове1 = президент на Сирия | години1 = 17 юли [[2000]] – 8 декември [[2024]] | постове2 = Ген. секретар на Националния съвет на Арабската социалистическа БААС партия | години2 = 18 май 2017 – 8 декември 2024 | постове3 = Ген. секретар на Централното командване на Сирийския регионален клон | години3 = 24 юни 2000 – 8 декември 2024 | постове4 = | години4 = }} {{Личност/Военен | категория = | звание = [[Фелдмаршал]] | прякор = | години на служба = 1988 – 2024 | преданост = | въоръжени сили = [[Въоръжени сили на Сирия]] | войсково поделение = | командвания = | войни = [[Гражданска война в Сирия]] | битки = | награди = | по-късна работа = | родства = | герб = }} | категория = политик | деца = Хафез ал-Асад<br>Зейна ал–Асад<br>Карим ал-Асад |майка=[[Аниса Махлуф]]|брак=[[Асма ал-Асад|Асма Ахрас]]|братя-сестри=[[Басил ал-Асад]]<br>[[Маджид ал-Асад]]<br>[[Махер ал-Асад]]<br>[[Бушра ал-Асад]]|религия=[[Ислям]] ([[Алавити]])|портрет-описание=Асад през 2018 г.}} '''Баша̀р Ха̀фез ал-А̀сад''' ({{lang|ar|بشار حافظ الأسد}}) е сирийски политик, 19-ти [[президент на Сирия]] от 17 юли [[2000]] г. до свалянето му от власт на 8 декември [[2024]] г., както и [[главнокомандващ]] на [[Въоръжени сили на Сирия|сирийските въоръжени сили]] и генерален секретар на централното командване на Арабската социалистическа партия [[Баас]], която номинално изповядва [[Баасизъм|необаасистка]] идеология. Неговият баща и предшественик е генерал [[Хафез ал-Асад]], чието президентство през 1971 – 2000 г. бележи трансформацията на Сирия от [[република]] в [[де факто]] династична [[диктатура]], строго контролирана от доминирания от [[алавити]]те елит, съставен от въоръжените сили и [[Мухабарат (Сирия)|Мухабарат]] (тайни служби), лоялни към семейството. Роден и израснал в [[Дамаск]], Башар завършва Факултета по медицина на [[Дамаски университет|Дамаския университет]] през 1988 г. и започва работа като лекар в [[Сирийска армия|сирийската армия]]. Четири години по-късно прави следдипломна специализация в Болница „Уестърн Ай“ в [[Лондон]] в сферата на [[офталмология]]та. През 1994 г., след като по-големият му брат [[Басел ал-Асад|Басел]] загива в автомобилна катастрофа, той е призован в Сирия, за да поеме ролята на наследник. Влиза във военната академия, поемайки отговорността за [[Сирийска окупация на Ливан|сирийската окупация на Ливан]] през 1998 г. На 17 юли 2000 г. става президент на Сирия, наследявайки баща си Хафез, починал на 10 юни. Поредица от репресии през 2001 – 2002 г. слагат край на [[Дамаска пролет|Дамаската пролет]] – период на културен и политически активизъм, белязан от призиви за прозрачност и демокрация. Въпреки че Башар наследява структурите на властта и [[Култ към личността|култа към личността]], подхранвани от Хафез ал-Асад, му липсва лоялността, получена от баща му, което води до нарастващо недоволство срещу неговото управление. В резултат на това много членове на старата гвардия подават оставка или са прочистени, и вътрешният кръг са заменени от твърди лоялисти от алавитските кланове. Ранните програми за икономическа либерализация на Башар ал-Асад влошават неравенствата и централизират социално-политическата власт на дамаския елит, лоялен към семейство Асад, отчуждавайки сирийските селяни, градските работнически класи, бизнесмените, индустриалците и хората от някогашните традиционни бастиони на Баас. [[Кедрова революция|Кедровата революция]] в [[Ливан]] през февруари 2005 г., предизвикана от убийството на ливанския министър-председател [[Рафик Харири]], принуждава Башар ал-Асад да прекрати [[Сирийска окупация на Ливан|сирийската окупация на Ливан]]. Режимът на Асад е силно персонализирана [[диктатура]],<ref>Svolik, Milan. "[https://www.cambridge.org/us/academic/subjects/politics-international-relations/comparative-politics/politics-authoritarian-rule The Politics of Authoritarian Rule]". ''Cambridge University Press''.</ref><ref>Weeks, Jessica (2014). ''Dictators at War and Peace''. Cornell University Press. с. 18</ref><ref>Wedeen, Lisa (2018). ''[https://press.uchicago.edu/ucp/books/book/chicago/A/bo41676402.html Authoritarian Apprehensions]''. Chicago Studies in Practices of Meaning. University of Chicago Press</ref><ref>Hinnebusch, Raymond (2012). "Syria: from 'authoritarian upgrading' to revolution?". ''International Affairs''. '''88''' (1): 95–113</ref><ref>Michalik, Susanne (2015). "Measuring Authoritarian Regimes with Multiparty Elections". In Michalik, Susanne (ed.). ''Multiparty Elections in Authoritarian Regimes: Explaining their Introduction and Effects''. Studien zur Neuen Politischen Ökonomie. Springer Fachmedien Wiesbaden. с. 33–45.</ref><ref>Geddes, Barbara; Wright, Joseph; Frantz, Erica (2018). ''How Dictatorships Work''. Cambridge University Press. с. 233</ref> която управлява Сирия като [[Тоталитаризъм|тоталитарна]] [[полицейска държава]].<ref>Khamis, B. Gold, Vaughn, Sahar, Paul, Katherine (2013). "22. Propaganda in Egypt and Syria's "Cyberwars": Contexts, Actors, Tools, and Tactics". In Auerbach, Castronovo, Jonathan, Russ (ed.). ''The Oxford Handbook of Propaganda Studies''. New York: Oxford University Press</ref><ref>Wieland, Carsten (2018). "6: De-neutralizing Aid: All Roads Lead to Damascus". Syria and the Neutrality Trap: The Dilemmas of Delivering Humanitarian Aid Through Violent Regimes. London: I. B. Tauris</ref><ref>Ahmed, Saladdin (2019). ''Totalitarian Space and the Destruction of Aura''. State University of New York Press, Albany: Suny Press. с. 144, 149.</ref><ref>Hensman, Rohini (2018). "7: The Syrian Uprising". ''Indefensible: Democracy, Counterrevolution, and the Rhetoric of Anti-Imperialism''. Chicago: Haymarket Books</ref> Управлението му се характеризира с множество нарушения на [[Права на човека|правата на човека]] и тежки [[Политическа репресия|политически репресии]]. Докато правителството на Асад се описва като [[Светска държава|светско]], различни политолози и наблюдатели отбелязват, че режимът му използва фракционисткото напрежение в страната. Първото десетилетие на властта му е белязано от интензивна [[цензура]], бързи екзекуции, насилствени изчезвания, дискриминация на етническите малцинства и широко наблюдение от тайната полиция на Баас. [[Съединени американски щати|Съединените щати]], [[Европейски съюз|Европейският съюз]] и по-голямата част от [[Лига на арабските държави|Арабската лига]] призовават за оставката на Асад от президентския пост през 2011 г., след като той нарежда насилствено потушаване на протестиращите от [[Арабска пролет|Арабската пролет]] по време на събитията от [[Сирийска революция (2011)|Сирийската революция]], което води до [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]]. Гражданската война убива около 580 хиляди души, от които минимум 306 хил. смъртни случая са цивилни, като проасадските сили причиняват повече от 90% от смъртните случаи сред цивилни.<ref name="auto1">{{Cite news|url=https://www.middleeastmonitor.com/20220620-assad-iran-russia-committed-91-of-civilian-killings-in-syria/|title=Assad, Iran, Russia committed 91% of civilian killings in Syria|date=20 June 2022|work=Middle East Monitor|archive-url=https://web.archive.org/web/20230104153837/https://www.middleeastmonitor.com/20220620-assad-iran-russia-committed-91-of-civilian-killings-in-syria/|archive-date=4 януари 2023}}</ref> Войната също така принудително разселва 14 милиона сирийци, с над 7 млн. бежанци, причинявайки най-голямата бежанска криза в света. Допълнителни 154 хил. цивилни насилствено изчезват или са подложени на произволни арести; има над 135 хиляди души измъчвани, затворени или мъртви в правителствени центрове за задържане към 2023 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20230316062415/https://reliefweb.int/report/syrian-arab-republic/12th-anniversary-popular-uprising-total-230224-civilians-documented-dead-including-15275-who-died-due-torture-154871-arrested-andor-forcibly-disappeared-and-roughly-14-million-syrians-displaced "On the 12th Anniversary of the Popular Uprising"]. ReliefWeb. март. Архивирано от оригинала на 16 март 2023</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20230513172453/https://snhr.org/blog/2021/08/14/record-of-arbitrary-arrests1/ "Record of Arbitrary Arrests".] ''SNHR''. March 2023. Архивирано от оригинала на 13 май 2023</ref> Извършването от режима на Асад на множество [[Военно престъпление|военни престъпления]] и [[престъпления срещу човечеството]] по време на гражданската война води до международно осъждане и изолация.<ref>Robertson QC, Geoffrey (2013). "11: Justice in Demand". ''Crimes Against Humanity: The Struggle for Global Justice'' (4th ed.). New York: The New Press. с. 560–562, 573, 595–607</ref><ref>[https://books.google.it/books?id=SdxEAQAAMAAJ&dq=Assad+crimes+against+humanity&pg=PA229&redir_esc=y#v=onepage&q=Assad%20crimes%20against%20humanity&f=false Syria Freedom Support Act; Holocaust Insurance Accountability Act of 2011]. Washington DC: Committee on Foreign Affairs, House of Representatives. 2012. с. 221–229</ref><ref>Vohra, Anchal (16 October 2020). "[https://web.archive.org/web/20201102212057/https://foreignpolicy.com/2020/10/16/assads-horrible-war-crimes-are-finally-coming-to-light/ Assad's Horrible War Crimes Are Finally Coming to Light Under Oath]". ''Foreign Policy''. Архивирано от оригинала на 2 ноември 2020</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20220122082145/https://www.dailysabah.com/world/syrian-crisis/german-court-finds-assad-regime-official-guilty-of-crimes-against-humanity "German court finds Assad regime official guilty of crimes against humanity"]. ''Daily Sabah''. 13 January 2022. Архивирано от оригинала на 22 януари 2022.</ref><ref>Martina Nosakhare, Whitney (15 March 2022). [https://web.archive.org/web/20220405071705/https://www.hrw.org/news/2022/03/15/some-hope-struggle-justice-syria "Some Hope in the Struggle for Justice in Syria: European Courts Offer Survivors a Path Toward Accountability".] ''Human Rights Watch''. Архивирано от оригинала на 5 април 2022.</ref> Смята се, че [[Въоръжени сили на Сирия|сирийските военни]] са извършили над 300 [[Химическо оръжие|химически атаки]], като разследванията на ООН потвърждават най-малко девет химически атаки, извършени от проасадски сили. Най-смъртоносният инцидент е [[Химически атаки в Гута|химическата атака в Гута]] на 21 август 2013 г., която причинява смъртта на 1100–1500 цивилни. През декември 2013 г. [[Служба на Върховния комисар за правата на човека|Върховният комисар на ООН за правата на човека]] [[Нави Пилай]] заявява, че констатациите от разследване на ООН замесват Асад във [[Военно престъпление|военни престъпления]]. Разследванията на [[Съвместен механизъм за разследване на ОЗХО-ООН|Съвместния механизъм за разследване на ОЗХО-ООН]] и [[Използване на химически оръжия в сирийската гражданска война|IIT на ОЗХО-ООН]] стигат до заключението, че правителството на Асад е отговорно съответно за [[Химическа атака в Хан Шейхун|атаката със зарин срещу Хан Шейхун през 2017 г.]] и [[Химическа атака в Дума|химическата атака в Дума през 2018 г.]]<ref>Steve Almasy; Richard Roth. "[https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html UN: Syria responsible for sarin attack that killed scores]". ''CNN''. Архивирано от оригинала на 12 юни 2018. Посетено на 12 юни 2018</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230127111421/https://www.opcw.org/media-centre/news/2023/01/opcw-releases-third-report-investigation-and-identification-team OPCW Releases Third Report by Investigation and Identification Team]". 27 януари 2023. Архивирано от оригинала на 27 януари 2023</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230128024629/https://www.state.gov/joint-statement-on-opcw-report-finding-syrian-regime-responsible-for-chemical-weapons-attack-in-douma-syria-on-april-7-2018/ Joint Statement on OPCW Report Finding Syrian Regime Responsible for Chemical Weapons Attack in Douma, Syria on April 7, 2018]". ''U.S Department of State''. 27 January 2023. Архивирано от оригинала на 28 януари 2023</ref><ref>"[https://www.aljazeera.com/news/2023/1/27/opcw-blames-syria-government-forces-for-2018-douma-chlorine-gas-attack OPCW blames Syria gov't for 2018 chlorine gas attack in Douma".] ''Al Jazeera''. 27 January 2023</ref><ref>Chulov, Martin (27 January 2023). "[https://web.archive.org/web/20230127200237/https://www.theguardian.com/world/2023/jan/27/syrian-regime-found-responsible-for-douma-chemical-weapons-attack Syrian regime found responsible for Douma chemical attack]". ''The Guardian''. Archived from the original on 27 January 2023</ref><ref>Loveluck, Louisa (27 January 2023). "[https://www.washingtonpost.com/world/2023/01/27/syria-chemical-weapons-douma-opcw/ Syrian army responsible for Douma chemical weapons attack, watchdog confirms]". ''Washington Post''</ref> През юни 2014 г. американският [[сирийски проект за отговорност]] включва Асад в списък с обвинения във военни престъпления на правителствени служители и го изпраща до [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]]. През 2023 г. [[Канада]] и [[Нидерландия]] завеждат съвместно дело в [[Международен съд на ООН|Международния съд]], обвинявайки правителството на Асад в нарушаване на [[Конвенция на ООН срещу изтезанията|Конвенцията на ООН срещу изтезанията]].<ref>van den Berg, Stephanie (12 June 2023). "[https://web.archive.org/web/20230613135325/https://www.reuters.com/world/netherlands-canada-take-syria-world-court-over-torture-claims-2023-06-12/ Netherlands, Canada take Syria to World Court over torture claims]". ''Reuters''. Архивирано от оригинала на 13 юни 2023.</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230613135519/https://www.thenationalnews.com/mena/2023/06/12/canada-and-netherlands-take-syria-to-icj-over-alleged-torture/ Canada and Netherlands take Syria to ICJ over alleged torture]". ''The National''. 12 юни 2023. Архивирано от оригинала на 13 юни 2023</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230613135748/https://www.government.nl/documents/diplomatic-statements/2023/06/12/joint-statement-by-canada-and-the-netherlands-on-instituting-proceedings-at-the-international-court-of-justice-to-hold-syria-to-account-for-torture Joint statement by Canada and the Kingdom of the Netherlands on instituting proceedings at the International Court of Justice to hold Syria to account for torture]". ''Government of Netherlands''. 12 June 2023. Архивирано от оригинала на 13 юни 2023</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230613135950/https://www.icj-cij.org/sites/default/files/case-related/188/188-20230612-PRE-01-00-EN.pdf Canada and the Kingdom of the Netherlands jointly institute proceedings against the Syrian Arab Republic and request the Court to indicate provisional measures]" (PDF). ''International Court of Justice.org''. 12 June 2023. с. 1, 2. Архивирано от оригинала на 13 юни 2023</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230612142054/https://www.icj-cij.org/sites/default/files/case-related/188/188-20230608-REQ-01-00-EN.pdf Canada and the Kingdom of Netherlands vs. the Syrian Arab Republic]" (PDF). ''International Court of Justice.org''. 8 June 2023. Архивирано от оригинала на 12 юни 2023</ref> На 15 ноември 2023 г. Франция издава заповед за арест срещу Асад заради използването на забранени химически оръжия срещу цивилни в Сирия.<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/france-issues-arrest-warrants-against-syrias-president-assad-source-2023-11-15/|title=France issues arrest warrant for Syria's President Assad - source|date=15 ноември 2023|work=Reuters}}</ref> Асад категорично отхвърля твърденията за тези обвинения и обвинява чужди държави, особено ръководената от Америка намеса в Сирия, в опит за смяна на режима.<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.politico.eu/article/bashar-al-assad-denies-responsibility-for-syrian-war-violence-refugees/|заглавие=Assad denies responsibility for Syrian war|автор=King|първо_име=Esther|издател=Politico|достъп_дата=21 декември 2016|цитат=The Syrian president maintained he was fighting to preserve his country and criticized the West for intervening. "Good government or bad, it's not your mission" to change it, he said.}}</ref> Във вътрешната политика Асад е критикуван за пренебрегване на човешките права, икономическото неравенство и корупцията. Във външната политика той е отявлен критик на политиката на [[САЩ]], [[Израел]], [[Саудитска Арабия]] и [[Турция]]. В политическо и икономическо отношение Сирия не се е променила много от 2000 г. насам. Веднага след взимането на властта Асад трябва да предприеме реформи свързани с неколкократни освобождавания на стотици политически затворници поради обществено недоволство и дебати. Счита се, че до юли 2012 г. Асад е успял да скрие за себе си и семейството си над 1,5 млрд, долара, основно в Русия, Хонг Конг и [[Офшорна компания|офшорни]] зони, за да разпредели риска от разкриването на богатството му. През ноември 2024 г. коалиция от сирийски бунтовници организира няколко офанзиви срещу страната с намерението да свали Асад.<ref>{{Cite web |url=https://www.nytimes.com/live/2024/12/07/world/syria-war-damascus/syria-rebels-assad-al-jolani|title=The leader of Syria's rebels told The Times that their aim is to oust al-Assad.|date=7 декември 2024|last=Abdulrahim|first=Raja|work=[[Ню Йорк Таймс|„Ню Йорк Таймс“]]|access-date=8 декември 2024}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-rebels-celebrate-captured-homs-set-sights-damascus-2024-12-07/ |title=Syrian army command tells officers that Assad's rule has ended, officer says|publisher=[[Ройтерс|„Ройтерс“]]|access-date=8 декември 2024}}</ref> На 7 декември 2024 г. е обявено, че Асад е избягал от страната, тъй като бунтовниците превземат Дамаск по време на светкавичната си кампания в цяла Сирия. == Ранни години, семейство и образование == [[Файл:Hafez al-Assad official portrait.jpg|мини|Хафез ал-Асад, баща на Башар и президент на Сирия от 1971 до 2000 г.|244x244пкс]] Башар ал-Асад е роден на 11 септември 1965 г. в сирийската столица [[Дамаск]] като втори син и трето дете на [[Аниса Махлуф]] и [[Хафез ал-Асад]].<ref name=":0">Zisser 2007, с. 20</ref> „Ал-Асад“ на [[арабски език]] означава „лъвът“. Дядото на Асад по бащина линия, [[Али Сюлейман ал-Асад]], успява да промени статута си от селянин на второстепенен лидер и за да отрази това, през 1927 г. той променя фамилното си име от „Ал-Вахш“ (което означава „Дивак“) на „Ал-Асад".<ref>Seale & McConville 1992, с. 6</ref> Бащата на Асад, Хафез, е роден в обедняло селско семейство с [[Алавити|алавитски]] произход и се издига в редиците на партията [[Баас]], за да поеме контрола над [[Сирийска Баас партия|сирийския клон]] на партията в [[Корективно движение (Сирия)|Корективното движение]], което завършва с издигането му до [[Президент на Сирия|президент на страната]].<ref>Mikaberidze 2013, с. 38</ref> Хафез насърчава своите поддръжници в партията Баас, много от които също са с алавитски произход.<ref name=":0" /><ref name="guardian">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/theguardian/2000/jun/15/guardianweekly.guardianweekly1|title=Hafez al-Assad|last=Seale|first=Patrick|date=15 юни 2000|work=The Guardian|access-date=19 март 2011}}</ref> След революцията силните алавити са назначени, докато [[Сунитски ислям|сунитите]], [[друзи]]те и [[Исмаилизъм|исмаилите]] са отстранени от армията и партията Баас.<ref>Moosa 1987, с, 305</ref> 30-годишното военно управление на Хафез ал-Асад става свидетел на трансформацията на Сирия в династична [[диктатура]]. Новата политическа система е водена от елитите на партията Баас, доминирани от алавитите, които са силно лоялни към семейство Асад и контролират армията, силите за сигурност и тайната полиция.<ref name="Allam, Saber 2019 26–27">{{Cite book|last=Allam, Saber|first=Ashraf, Salah|title=Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring|year=2019|publisher=Lamar|location=16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt|isbn=978-977-85412-3-6|pages=26–27|chapter=The domestic structure of the regime}}</ref><ref>{{Cite book|last=Cole|first=Robert|title=The Encyclopaedia of Propaganda|year=2022|publisher=Routledge|isbn=9781317471981|pages=760–761|chapter=Syria}}</ref> По-младият Асад има пет братя и сестри, трима от които умират. Сестра му Бушра умира като бебе.<ref name=":5">Dwyer, Mimi (8 September 2013). "[https://newrepublic.com/article/114630/bashar-al-assad-syria-family-guide Think Bashar al Assad Is Brutal? Meet His Family]". ''The New Republic''. Посетен на 24 юни 2024</ref> Малко се знае за най-малкият му брат Мажд, освен че е с [[интелектуална недостатъчност]]<ref name="Bar">{{Cite journal|last=Bar|first=Shmuel|year=2006|title=Bashar's Syria: The Regime and its Strategic Worldview|url=http://www.herzliyaconference.org/_Uploads/2590Bashars.pdf|journal=Comparative Strategy|publisher=The Interdisciplinary Center Herzliya Lauder School of Government, Diplomacy and Strategy Institute for Policy and Strategy|volume=25|issue=5|page=16 & 379|doi=10.1080/01495930601105412|archive-url=https://web.archive.org/web/20110723214138/http://www.herzliyaconference.org/_Uploads/2590Bashars.pdf|archive-date=23 юли 2011|access-date=14 март 2015|issn = 0149-5933 }}</ref> и че умира през 2009 г. след дълго боледуване.<ref>{{Cite news|url=http://edition.cnn.com/2012/03/26/world/meast/assad-family/|title=Getting to know Syria's first family|last=Dow|first=Nicole|date=18 юли 2012|work=CNN|access-date=14 март 2015}}</ref> За разлика от братята си [[Басел ал-Асад|Басел]] и [[Махер ал-Асад|Махер]] и втората си сестра, също на име [[Бушра ал-Асад|Бушра]], Башар е тих, сдържан и не се интересува от политика и от армия<ref>Zisser 2007, с. 21</ref>.<ref name="Bar2">{{Cite journal|last=Bar|first=Shmuel|year=2006|title=Bashar's Syria: The Regime and its Strategic Worldview|url=http://www.herzliyaconference.org/_Uploads/2590Bashars.pdf|journal=Comparative Strategy|publisher=The Interdisciplinary Center Herzliya Lauder School of Government, Diplomacy and Strategy Institute for Policy and Strategy|volume=25|issue=5|page=16 & 379|doi=10.1080/01495930601105412|archive-url=https://web.archive.org/web/20110723214138/http://www.herzliyaconference.org/_Uploads/2590Bashars.pdf|archive-date=23 юли 2011|access-date=14 март 2015|issn = 0149-5933 }}</ref> Съобщава се, че децата на Асад рядко са виждали баща си,<ref name="Roula">{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/669da3aa-b5b5-11e1-ab92-00144feabdc0|title=Bashar al-Assad: behind the mask|last=Khalaf|first=Roula|date=2012-06-15|work=Financial Times|access-date=14 март 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20221210/https://www.ft.com/content/669da3aa-b5b5-11e1-ab92-00144feabdc0|archive-date=10 декември 2022|url-access=subscription}}</ref> а Башар по-късно заявява, че е влизал в кабинета на баща си само веднъж, докато е бил президент.<ref>{{Cite news|url=http://ngm.nationalgeographic.com/2009/11/syria/belt-text/2|title=Syria|last=Belt|first=Don|date=November 2009|work=National Geographic (magazine)|access-date=14 март 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20091025083543/http://ngm.nationalgeographic.com/2009/11/syria/belt-text/2|archive-date=25 October 2009|pages=2, 9}}</ref> Описван е като мек<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2000/06/14/world/man-in-the-news-the-shy-young-doctor-at-syria-s-helm-bashar-al-assad.html|title=Man in the News; The Shy Young Doctor at Syria's Helm; Bashar al-Assad|last=Sachs|first=Susan|date=14 юни 2000|work=The New York Times}}</ref> и според негов приятел от университета е бил плах, избягвал е визуален контакт и е говорел тихо.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://qz.com/959806/the-enigmatic-story-of-how-syrias-bashar-al-assad-turned-from-a-painfully-shy-eye-doctor-into-a-murderous-tyrant/|заглавие=The enigma of Assad: How a painfully shy eye doctor turned into a murderous tyrant}}</ref> Асад получава основното и средното си образование в арабско-френското училище „Ал-Хурия“ в Дамаск.<ref name=":0" /> През 1982 г. завършва гимназия и след това учи медицина в [[Дамаски университет|Дамаския университет]].<ref>Leverett 2005, с. 59</ref> == Кариера като лекар и издигане на власт == През 1988 г. Асад завършва [[медицина]] и започва работа като военен лекар във военната болница „Тишрин“ в покрайнините на Дамаск.<ref name="Ladno">{{Cite news|url=http://www.ladno.ru/person/asad/bio/|title=LADNO.ru|work=Ladno|access-date=23 септември 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20151018150441/http://ladno.ru/person/asad/bio/|archive-date=18 октомври 2015|language=ru|script-title=ru:Асад Башар : биография|trans-title=Bashar Assad: A Biography}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.thetimes.co.uk/tto/news/world/middleeast/article2604469.ece|title=We are going to send him on a trip. Bye, bye Hariri. Rot in hell|last=Beeston|first=Richard|date=22 октомври 2005|work=The Times|access-date=26 април 2010|last2=Blanford|first2=Nick|location=London}}</ref> Четири години по-късно се установява в [[Лондон]], за да започне следдипломната си специализация по [[офталмология]] в Болница „Уестърн Ай".<ref>Leverett 2005, с. 60</ref> По време на престоя си там е описван като „страхотен [[Информационни технологии|ИТ]] специалист“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nbcnews.com/storyline/syria-peace-talks/how-syrias-geeky-president-assad-went-doctor-dictator-n453871|title=How Syria's 'Geeky' President Went From Doctor to Dictator|work=NBC News|access-date=14 април 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20171222005409/https://www.nbcnews.com/storyline/syria-peace-talks/how-syrias-geeky-president-assad-went-doctor-dictator-n453871|archive-date=22 декември 2017}}</ref> Има малко политически стремежи<ref>Minahan 2002, с. 83</ref> и баща му подготвя по-големия му брат [[Басел ал-Асад|Басел]] за бъдещ президент.<ref>Tucker & Roberts 2008, с. 167</ref> Той обаче загива при автомобилна катастрофа през 1994 г. и Башар е призован в сирийската армия малко след това. Държавната пропаганда скоро започва да издига публичния образ на Башар като „надеждата на масите“, за да го подготви като следващия патриарх, отговарящ за Сирия, който да продължи управлението на династията Асад.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/1342883.html|title=Iran Report: June 19, 2000|date=11 November 2008|work=Radio Free Europe/Radio Liberty|access-date=2022-05-15|language=en}}</ref><ref>{{Cite book|last=Wedeen|first=Lisa|title=Ambiguities of Domination: Politics, Rhetoric and Symbols in Contemporary Syria|url=https://press.uchicago.edu/ucp/books/book/chicago/A/bo22776830.html|year=2015|publisher=University of Chicago Press|location=Chicago, US|isbn=978-0-226-33337-3|pages=28, 39, 60–61}}</ref> Скоро след смъртта на Басел Хафез ал-Асад решава да направи Башар новия наследник.<ref>Zisser 2007, с. 35</ref> През следващите шест години и половина, до смъртта си през 2000 г., Хафез подготвя Башар да поеме властта. Генерал [[Бахджат Сюлейман]], офицер от [[Отбранителни роти (Сирия)|отбранителните роти]], е натоварен с надзора на подготовката за плавен преход,<ref>{{Cite news|url=https://mondediplo.com/2000/07/07syria|title=Syria: the rise and rise of Doctor Bashar|last=Gresh|first=Alain|date=юли 2020|work=Le Monde diplomatique}}</ref><ref name="Roula2">{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/669da3aa-b5b5-11e1-ab92-00144feabdc0|title=Bashar al-Assad: behind the mask|last=Khalaf|first=Roula|date=2012-06-15|work=Financial Times|access-date=14 март 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20221210/https://www.ft.com/content/669da3aa-b5b5-11e1-ab92-00144feabdc0|archive-date=10 декември 2022|url-access=subscription}}</ref> който е извършен на три нива. Първо е изградена подкрепа за Башар в армията и в апарата за сигурност. Второ, образът на Башар е утвърден сред обществото. И накрая, Башар е запознат с механизмите на управление на държавата.<ref>Leverett 2005, с. 61</ref> За да утвърди своите акредитиви в армията, Башар влиза във военната академия в [[Хомс]] през 1994 г. и е издигнат в йерархията, за да стане полковник от елитната [[Републиканска гвардия (Сирия)|Сирийска републиканска гвардия]] през януари 1999 г.<ref name="Ladno2">{{Cite news|url=http://www.ladno.ru/person/asad/bio/|title=LADNO.ru|work=Ladno|access-date=23 септември 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20151018150441/http://ladno.ru/person/asad/bio/|archive-date=18 октомври 2015|language=ru|script-title=ru:Асад Башар : биография|trans-title=Bashar Assad: A Biography}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://transcripts.cnn.com/TRANSCRIPTS/0006/10/bn.01.html|title=CNN Transcript – Breaking News: President Hafez Al-Assad Assad of Syria Confirmed Dead|date=10 June 2000|work=CNN|access-date=3 август 2010|archive-url=https://web.archive.org/web/20181005011806/http://transcripts.cnn.com/TRANSCRIPTS/0006/10/bn.01.html|archive-date=5 октомври 2018}}</ref> За да се създаде мощна база за Башар в армията, старите дивизионни командири са изтласкани в пенсия, а нови, млади офицери от [[алавити]]те, които му са лоялни, заемат техните места.<ref name=":3">Ma'oz, Ginat & Winckler 1999, с. 41</ref> През 1998 г. Башар поема отговорността за [[Сирийска окупация на Ливан|ливанското досие]] на Сирия, което от 1970 г. се управлява от вицепрезидента [[Абдул Халим Кадам]], който дотогава е потенциален претендент за президент.<ref name=":3" /> Поемайки отговорността за сирийските дела в Ливан, Башар успява да изтласка Кадам настрана и да установи своя собствена властова база в Ливан.<ref>Zisser 2007, с. 34–35</ref> През същата година, след лека консултация с ливански политици, Башар назначава [[Емил Лахуд]], негов верен съюзник, за [[президент на Ливан]] и избутва бившия [[Ливански министър-председател|ливански премиер]] [[Рафик Харири]] настрана, като не поставя политическата си тежест зад номинирането му за министър-председател.<ref>Blanford 2006, с. 69–70</ref> За да отслаби още повече стария сирийски ред в Ливан, Башар заменя дългогодишния [[де факто]] сирийски [[върховен комисар]] на Ливан [[Гази Канаан]] с [[Рустум Газали]]. Паралелно с военната си кариера Башар се занимава с обществени дела. Той получава широки правомощия и става шеф на бюрото за приемане на граждански жалби и апели и води кампания срещу корупцията. В резултат на тази кампания много от потенциалните съперници на Башар за президент са изправени на съд за [[корупция]].<ref name="Ladno3">{{Cite news|url=http://www.ladno.ru/person/asad/bio/|title=LADNO.ru|work=Ladno|access-date=23 септември 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20151018150441/http://ladno.ru/person/asad/bio/|archive-date=18 октомври 2015|language=ru|script-title=ru:Асад Башар : биография|trans-title=Bashar Assad: A Biography}}</ref> Башар също става президент на [[Сирийско компютърно общество|Сирийското компютърно общество]] и помага за въвеждането на [[Интернет]] в Сирия, което подпомага имиджа му на модернизатор и реформатор. Баасистки лоялни привърженици в партията, военните и алавитската фракция го подкрепят, което му позволява да стане наследник на баща си.<ref name="facing down rebellion">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/10338256|заглавие=Syrian President Bashar al-Assad: Facing down rebellion|труд=BBC News}}</ref> == Президент на Сирия == === Преди гражданската война: 2000 – 2011 г. === [[Файл:TlassBashar.webp|мини|Тогавашният министър на отбраната [[Мустафа Тлас]] заедно с Башар ал-Асад, 1 август 2000 г. Тлас и синът му [[Манаф Тлас]] по-късно дезертират след [[Сирийската революция (2011)|Сирийската революция]].]] След смъртта на Хафез ал-Асад на 10 юни 2000 г. [[Конституция на Сирия|Конституцията на Сирия]] е изменена. Изискването за минимална възраст за президентството е намалено от 40 на 34 години, каквато е възрастта на Башар по това време.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://abcnews.go.com/Politics/rise-syrias-controversial-president-bashar-al-assad/story?id=46649146|заглавие=The rise of Syria's controversial president Bashar al-Assad|труд=ABC News|достъп_дата=19 юни 2017}}</ref> Той се състезава като единствен кандидат и впоследствие е потвърден като президент на 10 юли 2000 г. с 97,29% подкрепа.<ref name="CBS %">Klatell, James (27 May 2007). [https://www.cbsnews.com/news/syrians-vote-in-presidential-referendum/ "Syrians Vote in Presidential Referendum"]. CBS News.</ref> В съответствие с ролята си на президент на Сирия той също е назначен за [[главнокомандващ]] на [[Въоръжени сили на Сирия|сирийските въоръжени сили]] и регионален секретар на партията [[Сирийска Баас партия|Баас]].<ref name="facing down rebellion2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/10338256|заглавие=Syrian President Bashar al-Assad: Facing down rebellion|труд=BBC News}}</ref> Оттогава се провеждат редовни избори на всеки седем години, които Асад печели с преобладаващо мнозинство от гласовете. Изборите единодушно се смятат от независими наблюдатели за фиктивен процес и са бойкотирани от [[Сирийска опозиция|опозицията]].<ref>"[https://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2007/05/27/AR2007052701117.html Syrians Vote For Assad in Uncontested Referendum]". ''The Washington Post''. Damascus. Associated Press. 28 May 2007. Посетен на 13 март 2015</ref><ref>Norris, Pippa; Martinez i Coma, Ferran; Grömping, Max (2015). "The Year in Elections, 2014". ''Election Integrity Project''. Архивирано от оригинала на 15 април 2021. Посетено на 21 май 2020. <q>The Syrian election ranked as worst among all the contests held during 2014.</q></ref><ref>Cheeseman, Nicholas (2019). ''How to Rig an Election''. Yale University Press. с. 140–141</ref><ref>Jones, Mark P. (2018). Herron, Erik S; Pekkanen, Robert J; Shugart, Matthew S (eds.). "[https://www.oxfordhandbooks.com/view/10.1093/oxfordhb/9780190258658.001.0001/oxfordhb-9780190258658-e-23 Presidential and Legislative Elections]". ''The Oxford Handbook of Electoral Systems''. doi:10.1093/oxfordhb/9780190258658.001.0001. ISBN <bdi>9780190258658</bdi>. Посетен на 21 май 2020. <q>unanimous agreement among serious scholars that... al-Assad's 2014 election... occurred within an authoritarian context.</q></ref><ref>Makdisi, Marwan (16 July 2014). "[https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-assad-idUSKBN0FL0NN20140717/ Confident Assad launches new term in stronger position]". ''Reuters''. Посетен на 15 май 2020</ref><ref>Evans, Dominic (28 April 2014). "[https://www.reuters.com/?edition-redirect=uk Assad seeks re-election as Syrian civil war rages]". ''Reuters''. Посетен на 13 март 2015</ref><ref>[https://www.bbc.com/news/world-middle-east-27419552 "UK's William Hague attacks Assad's Syria elections plan]". ''BBC News''. 15 May 2014. Посетен на 13 март 2015.</ref> Последните избори от 2014 г. и от 2021 г. са проведени само в райони, контролирани от сирийското правителство по време на [[Гражданска война в Сирия|продължаващата гражданска война]] в страната и са осъдени от [[Организация на обединените нации|ООН]].<ref name="theguardian.com">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2014/may/28/syrians-lebaanon-vote-assad-embassies-refugees-boycott|title=Syrians in Lebanon battle crowds to vote for Bashar al-Assad|date=28 май 2014|work=The Guardian|access-date=9 ноември 2017}}</ref><ref name="Kossaify">{{Cite news|url=https://www.arabnews.com/node/1846771/%7B%7B|title=UN reiterates it is not involved in Syrian presidential election|last=Kossaify|first=Ephrem|date=22 април 2021|work=Arab News|archive-url=https://web.archive.org/web/20210422181511/https://www.arabnews.com/node/1846771/middle-east|archive-date=22 април 2021}}</ref><ref name="telegraph.co.uk">{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/10970476/Bashar-al-Assad-sworn-in-for-a-third-term-as-Syrian-president.html|title=Bashar al-Assad sworn in for a third term as Syrian president|date=16 юли 2014|work=The Daily Telegraph|access-date=17 декември 2016|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/10970476/Bashar-al-Assad-sworn-in-for-a-third-term-as-Syrian-president.html|archive-date=11 януари 2022|url-access=subscription}}</ref> === Дамаска пролет === {{Вижте също|Дамаска пролет}} Веднага след като Башар встъпва в длъжност, реформаторско движение, известно като [[Дамаска пролет]], ръководено от писатели, интелектуалци, дисиденти, културни активисти и др., прави предпазлив напредък, което води до затварянето на затвора Мезех и обявяването на широкомащабна амнистия, освобождаваща стотици на политически затворници, свързани с [[Мюсюлманско братство]].<ref>Leverett 2005, с. 80</ref> Репресиите по сигурността обаче започват отново през годината, превръщайки я в Дамаска зима.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://english.aljazeera.net/indepth/features/2011/02/201129103121562395.html|заглавие=Syria: 'A kingdom of silence'|автор=Wikstrom|първо_име=Cajsa|издател=Al Jazeera Arabic|достъп_дата=14 март 2015}}</ref><ref name="Ghadry">{{Cite journal|last=Ghadry|first=Farid N.|date=Winter 2005|title=Syrian Reform: What Lies Beneath|url=http://www.meforum.org/683/syrian-reform-what-lies-beneath|journal=Middle East Quarterly|access-date=14 март 2015}}</ref> Стотици интелектуалци са арестувани, набелязани, заточени или изпратени в затвора и извънредното положение е продължено. Ранните отстъпки са отменени, за да се затегне авторитарният контрол, цензурата е засилена и движението „Дамаска пролет“ забранено под претекст за национално единство и стабилност. Политиката на режима на социална пазарна икономика се превръща в символ на корупцията, тъй като лоялните привърженици на Асад стават единствените облагодетелствани от нея.<ref name="facing down rebellion3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/10338256|заглавие=Syrian President Bashar al-Assad: Facing down rebellion|труд=BBC News}}</ref><ref name="France 24">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/20200609-assad-s-20-year-rule-from-damascus-spring-to-pariah|title=Assad's 20-year rule, from Damascus Spring to pariah|date=9 юли 2020|work=France 24}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/2f085060-810d-11dd-82dd-000077b07658|title='Damascus spring' fades from memory|last=England|first=Andrew|date=13 септември 2008|work=Financial Times}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://carnegie-mec.org/diwan/48516?lang=en|заглавие=The Damascus Spring|труд=Carnegie Middle East Centre}}</ref> Няколко дискусионни форума са затворени и много интелектуалци са отвлечени от тайните служби, за да бъдат измъчвани и убити. Много анализатори смятат, че първоначалните обещания за отваряне са били част от правителствена стратегия за откриване на сирийците, които не подкрепят новото ръководство.<ref name="Ghadry" /> По време на държавното посещение на [[Министър-председател на Обединеното кралство|британския министър-председател]] [[Тони Блеър]] в Сирия през октомври 2001 г. Башар публично осъжда [[Нахлуване на Съединените щати в Афганистан|нахлуването на Съединените щати в Афганистан]] на съвместна пресконференция, заявявайки: „Не можем да приемем това, което виждаме всеки ден на нашите телевизионни екрани – убийството на невинни цивилни. Има стотици умиращи всеки ден." Асад също хвали [[Палестинско политическо насилие|палестинските въоръжени групировки]] като „[[съпротива|борци за свобода]]“ и [[Критика към Израел|критикува Израел]] и [[Антизападни настроения|Западния свят]] по време на конференцията. Впоследствие британски официални лица описват политическите възгледи на Асад като по-умиротворяващи в частната сфера, твърдейки, че той критикува [[Атентати от 11 септември 2001 г.|атаките от 11 септември]] и приема легитимността на държавата [[Израел]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/politics/2001/nov/01/afghanistan.israel|заглавие=Blair gets a public lecture on the harsh realities of the Middle East|труд=The Guardian}}</ref> [[Файл:AlAsssad2004_militaryuniform.jpg|мини|Асад през 2004 г.]] По време на [[Война срещу тероризма|войната срещу тероризма]] Асад играе реална политика със Съединените щати, като понякога сътрудничи, а друг път се сблъсква с американското правителство. Мрежите от затвори в Сирия са основно място за [[извънредно предаване]] от [[Централно разузнавателно управление|ЦРУ]] на заподозрени от [[Ал-Каида|Ал Кайда]], които са разпитвани в сирийските затвори.<ref name="Al Bawaba 2013">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.albawaba.com/news/rendition-syria-torture-468616|заглавие=America's gulag: Syrian regime was a 'common destination' for CIA rendition|труд=Al Bawaba|достъп_дата=29 октомври 2018}}</ref><ref name="Washington Post 2013">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/news/worldviews/wp/2013/02/05/a-staggering-map-of-the-54-countries-that-reportedly-participated-in-the-cias-rendition-program/|title=A staggering map of the 54 countries that reportedly participated in the CIA's rendition program|date=5 февруари 2013|work=Washington Post|access-date=29 October 2018}}</ref> Скоро след като Асад поема властта, той прави връзката на Сирия с [[Хизбула]] и нейните покровители в [[Техеран]] в централен компонент на своята доктрина за сигурността,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/2015/02/15/magazine/the-hezbollah-connection.html|заглавие=The Hezbollah Connection|труд=The New York Times|достъп_дата=8 януари 2017}}</ref> а във външната си политика възприема войнствена позиция спрямо САЩ, [[Израел]], [[Саудитска Арабия]] и Турция.<ref name="haaretz.com">{{Cite news|url=http://www.haaretz.com/print-edition/news/syria-s-assad-regime-strong-because-of-my-anti-israel-stance-1.340454|title=Syria's Assad: Regime strong because of my anti-Israel stance|last=Issacharoff|first=Avi|date=1 февруари 2011|work=Haaretz|access-date=6 февруари 2012|location=Tel Aviv}}</ref> По време на [[Иракски бунт (2003 – 2011)|иракския бунт]] срещу американската окупация сирийското разузнаване обучава бойци на Ал Кайда, превръщайки Сирия в транзитен център за джихадисти, пътуващи към Ирак. Впоследствие AQI се развива в групировката [[Ислямска държава]], която изпраяща свои бойци от Ирак, за да се присъединят към [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]].<ref name="auto2">{{Cite news|url=https://www.worldpoliticsreview.com/syria-pariah-state/|title=Is Syria No Longer a Pariah State?|last=Ker-Lindsay|first=James|date=27 април 2023|work=World Politics Review|archive-url=https://web.archive.org/web/20230602100607/https://www.worldpoliticsreview.com/syria-pariah-state/|archive-date=2 юни 2023}}</ref><ref>{{Cite book|last=Levitt|first=Matthew|title=The Role of the Islamic State in the Assad Regime's Strategy for Regime Survival: How and Why the Assad Regime Supported the Islamic State|url=https://www.washingtoninstitute.org/media/4698|year=2021|publisher=Washington Institute|pages=723–741}}</ref> === Убийство на Рафик Харири и Кедрова революция === {{Вижте също|Убийство на Рафик Харири|Кедрова революция|Сирийска окупация на Ливан}} [[Файл:Hariri_Scene-of-crime_View-from-east.jpg|мини|Местопрестъплението в [[Бейрут]], където Харири и още 21 души са убити при терористична атака през февруари 2005 г. Районът е отцепен за провеждане на международно разследване.]] На 14 февруари 2005 г. [[Рафик Харири]], бивш министър-председател на Ливан, е [[Убийство на Рафик Харири|убит]] при масивна експлозия на камион-бомба в [[Бейрут]] заедно с 22 души. Сп. „Крисчън Сайънс Монитор“ съобщава, че „Сирия е широко обвинена за убийството на Харири. В месеците, довели до убийството, отношенията между Харири и сирийския президент Башар ал-Асад рязко се сриват в атмосфера на заплахи и сплашване“.<ref>{{Cite journal|date=14 February 2015|title=Rafik Hariri: In Lebanon, assassination reverberates 10 years later|url=http://www.csmonitor.com/World/Middle-East/2015/0214/Rafik-Hariri-In-Lebanon-assassination-reverberates-10-years-later|journal=The Christian Science Monitor|access-date=20 април 2015}}</ref> Башар издига зет си [[Асеф Шаукат]] – ключова фигура, заподозряна в организирането на терористичната атака, като началник на дирекцията на сирийското военно разузнаване веднага след смъртта на Харири.<ref>{{Cite news|url=https://www.smh.com.au/world/comeback-kid-of-assad-regime-was-a-feared-figure-20120719-22d5g.html|title=Comeback kid of Assad regime was a feared figure|date=20 юли 2012|work=Sydney Morning Herald|archive-url=https://web.archive.org/web/20120721080802/https://www.smh.com.au/world/comeback-kid-of-assad-regime-was-a-feared-figure-20120719-22d5g.html|archive-date=21 юли 2012}}</ref> [[Файл:Cedar_Revolution_Demonstrators.jpg|ляво|мини|Протестиращите излизат по улиците по време на Интифадата за независимост на Ливан, известна още като [[Кедрова революция]]|228x228пкс]] Убийствата предизвикват огромен шум, предизвиквайки ''[[интифада]]'' в [[Ливан]] и стотици хиляди протестиращи се изсипват по улиците, за да поискат пълно изтегляне на сирийските военни сили. След нарастващия международен натиск, който призовава Сирия да изпълни [[Резолюция 1559 на Съвета за сигурност на ООН]], Башар ал-Асад обявява на 5 март, че ще нареди напускането на сирийските войници. На 14 март 2005 г. повече от милион ливански протестиращи – мюсюлмани, християни, [[друзи]] демонстрират в Бейрут, отбелязвайки месечната годишнина от убийството на Харири. Резолюция 1595 на ООН, приета на 7 април, изпраща международна комисия за разследване на убийството на Харири. До 5 май 2005 г. ООН официално потвърждава пълното напускане на всички сирийски войници, слагайки край на 29-годишната [[Сирийска окупация на Ливан|военна окупация]]. Въстанията, които се случват през тези месеци, стават известни като Интифада за независимост на Ливан или „[[Кедрова революция]].<ref>Rudy Jaafar and Maria J. Stephan. (2009). "Lebanon's Independence Intifada: How an Unarmed Insurrection Expelled Syrian Forces", in Maria J. Stephan (ed.), ''Civilian Jihad: Nonviolent Struggle, Democratization, and Governance in the Middle East'', New York: Palgrave Macmillan, с.&nbsp;169–85.</ref> Докладът на разследващата комисия на ООН, публикуван на 20 октомври 2005 г., разкрива, че високопоставени членове на [[сирийското разузнаване]] и сем. Асад пряко са ръководили убийството.<ref>{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/middle_east/4362698.stm|title=UN Harīrī probe implicates Syria|date=21 октомври 2005|work=BBC News|archive-url=https://web.archive.org/web/20051107092900/http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/middle_east/4362698.stm|archive-date=7 November 2005}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2005/10/21/world/middleeast/top-syrian-seen-as-prime-suspect-in-assassination.html|title=Top Syrian Seen as Prime Suspect in Assassination|last=Kifner, Hoge|first=John, Warren|date=21 октомври 2005|work=The New York Times|access-date=2023-05-21|archive-url=https://web.archive.org/web/20150529190850/https://www.nytimes.com/2005/10/21/world/middleeast/top-syrian-seen-as-prime-suspect-in-assassination.html|archive-date=29 май 2015|last2=|language=en-US|issn=0362-4331}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://news.bbc.co.uk/1/shared/bsp/hi/pdfs/21_10_05_mehlisreport.pdf|заглавие=Report of the International Independent Investigation Commission Established Pursuant to Security Council Resolution 1595 (2005)|автор=Mehlis|първо_име=Detlev}}</ref> [[Би Би Си]] съобщава през декември 2005 г., че Дамаск категорично отрича да е замесен в колата бомба, която убива Харири през февруари.<ref>{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/4519346.stm|title=Middle East – New Hariri report 'blames Syria'|date=11 декември 2005|access-date=20 април 2015}}</ref> На 27 май 2007 г. Асад е одобрен за нов 7–годишен мандат на референдум за неговото президентство, с 97,6% от гласовете в подкрепа на продължаващото му лидерство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://2009-2017.state.gov/r/pa/ei/bgn/3580.htm|заглавие=Syria|издател=United States Department of State|достъп_дата=4 март 2012}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/6700021.stm|title=Syria's Assad wins another term|date=29 май 2007|work=BBC News|access-date=13 март 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2007/may/28/syria.ianblack|title=Democracy Damascus style: Assad the only choice in referendum|date=28 май 2007|work=The Guardian}}</ref> Опозиционните партии не са допуснати в страната и Асад е единственият кандидат на [[референдум]]а.<ref name="CBS %2">Klatell, James (27 May 2007). [https://www.cbsnews.com/news/syrians-vote-in-presidential-referendum/ "Syrians Vote in Presidential Referendum"]. CBS News.</ref> Опозиционните партии в Сирия под егидата на [[Дамаска декларация|Дамаската декларация]] заклеймяват изборите като нелегитимни и като част от стратегията на режима за поддържане на „[[Тоталитаризъм|тоталитарната]] система“.<ref name="WaPo %2">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2007/05/27/AR2007052701117.html|title=Syrians Vote For Assad in Uncontested Referendum|date=28 May 2007|work=The Washington Post|access-date=13 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20180511075416/https://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2007/05/27/AR2007052701117.html|archive-date=11 май 2018|agency=Associated Press|location=Damascus}}</ref><ref name="Reuters %2">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-vote-opposition-idUSOWE75174320070517|title=Syria's opposition boycotts vote on Assad|last=Yacoub Oweis|first=Khaleb|date=2007-05-17|work=Reuters|access-date=2021-10-11|archive-url=https://web.archive.org/web/20170406134644/https://www.reuters.com/article/us-syria-vote-opposition-idUSOWE75174320070517|archive-date=6 април 2017|location=Damascus}}</ref> Изборите в Сирия са официално определени като събитие за подновяване на клетвата за вярност към Асад и гласуването се налага като задължително задължение за всеки гражданин. Обявяването на резултатите е последвано от проправителствени митинги, проведени в цялата страна, възхваляващи режима, в които гражданите декларират своята преданост към президента и празнуват добродетелите на династията Асад.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/syrians-vote-in-presidential-referendum/|title=Syrians Vote in Presidential Referendum|last=Klatell|first=James|date=27 май 2007|work=CBS News|archive-url=https://web.archive.org/web/20170406134454/https://www.cbsnews.com/news/syrians-vote-in-presidential-referendum/|archive-date=6 април 2017}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2007/may/28/syria.ianblack|title=Democracy Damascus style: Assad the only choice in referendum|last=Black|first=Ian|date=28 май 2007|work=The Guardian|archive-url=https://web.archive.org/web/20170406134014/https://www.theguardian.com/world/2007/may/28/syria.ianblack|archive-date=6 април 2017}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/shortcuts/2014/apr/13/certainty-syria-election-assad-will-win|title=The one certainty about Syria's looming election – Assad will win|last=Chulov|first=Martin|date=13 април 2014|work=The Guardian|archive-url=https://web.archive.org/web/20170621100122/https://www.theguardian.com/world/shortcuts/2014/apr/13/certainty-syria-election-assad-will-win|archive-date=21 юни 2017}}</ref> Сирия започва да разработва тайна [[Сирия и оръжията за масово унищожение|програма за ядрени оръжия]] с помощта на [[Северна Корея]] през 2000-те години, но нейният предполагаем [[ядрен реактор]] е унищожен от израелските военновъздушни сили по време на операцията „Отвъд кутията“ (Outside the Box) през септември 2007 г.<ref name="ifimes.org">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ifimes.org/en/researches/syria-between-oppression-and-freedom/3325|заглавие=Syria: Between oppression and freedom|труд=Ifimes}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-korea-north-syria/n-koreans-may-have-died-in-israel-raid-in-syria-nhk-idUSL271480120080428|title=N.Koreans may have died in Israel raid in Syria: NHK|date=28 април 2008|work=Reuters|archive-url=https://web.archive.org/web/20230424091316/https://www.reuters.com/article/us-korea-north-syria/n-koreans-may-have-died-in-israel-raid-in-syria-nhk-idUSL271480120080428|archive-date=24 април 2023}}</ref> === По време на сирийската гражданска война === {{Основна|Гражданска война в Сирия|Арабска пролет|Сирийска революция (2011)|Международни санкции срещу Сирия}} ==== 2011 – 2015 г. ==== [[Файл:Syrian_Demonstration_Douma_Damascus_08-04-2011.jpg|мини|Демонстрации срещу Асад в [[Дума (град)|Дума]], 8 април 2011 г.]] Протестите в Сирия започват на 26 януари 2011 г. след протестите от [[Арабска пролет|Арабската пролет]], които призоват за политически реформи и възстановяване на гражданските права, както и за прекратяване на [[Извънредно положение|извънредното положение]] в сила от 1963 г.<ref>{{Cite news|url=http://english.aljazeera.net/indepth/2011/02/201129135657367367.html|title=Q&A: Syrian activist Suhair Atassi|date=9 февруари 2011|access-date=13 февруари 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20110212112539/http://english.aljazeera.net/indepth/2011/02/201129135657367367.html|archive-date=12 февруари 2011|publisher=Al Jazeera}}</ref> Опит за „ден на гнева“ е определен за 4–5 февруари, но завършва безпроблемно.<ref>{{Cite news|url=http://www.nbcnews.com/id/41400687|title='Day of rage' protest urged in Syria|date=3 февруари 2011|work=NBC News|access-date=14 март 2015}}</ref> Протестите на 18-19 март са най-големите в Сирия от десетилетия и сирийските власти отговарят с насилие срещу протестиращите.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2011/03/19/world/middleeast/19syria.html|title=In Syria, Crackdown After Protests|date=18 март 2011|work=The New York Times|access-date=14 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20110322061301/http://www.nytimes.com/2011/03/19/world/middleeast/19syria.html|archive-date=22 март 2011}}</ref> В първия си публичен отговор на протестите, даден на 30 март 2011 г., Асад обвинява безредиците за конспирации и обвинява сирийската опозиция и протестиращите в бунтовен смут, следвайки партийната линия на представяне на [[Сирийска Баас партия|баасистката]] държава като жертва на международен сюжет. Той също така осмива движението на Арабската пролет и описва участниците в протестите като микроби и [[Пета колона|петоколонисти]].<ref>{{Cite book|last=Sadiki|first=Larbi|last2=Abbas|first2=Akeel|title=Routledge Handbook of the Arab Spring|year=2015|publisher=Routledge|location=711 Third Avenue, New York, NY 10017|isbn=978-0-415-52391-2|pages=412, 413|chapter=31: Deconstructing Despotic Legacies in the Arab Spring|quote=In the nearly 50-minute speech, President al-Assad gave his interpretation to the protests in Syria and other Arab countries, almost mocking the Arab Spring, invoking the outside regional and international conspirators and their inside ‘agents’ as the evil ‘them’.. Resorting to conspiratorial attribution to explain the ‘real’ reasons behind the protests in Syria, al-Assad bestowed a pathological inevitability on the actions of political opposition, where the oppressive political system he heads turns into a noble victim, recipient of foreign illnesses.. [Assad speech]"Conspiracies are like germs: They procreate at every moment everywhere; they cannot be annihilated, but the immunity of the body can be strengthened against them.".. dissent loses its political meaning, or moral justification, acquiring ‘othering’ essence when the president places it in the dismissive context of the ‘fitna’.}}</ref><ref name="Farge">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-civilian-death-toll-over-306000-since-2011-un-2022-06-28/|title=War has killed 1.5% of Syria's population: UN estimate|last=Farge|first=Emma|date=2022-06-28|work=Reuters|access-date=2022-06-28|archive-url=https://web.archive.org/web/20220628101243/https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-civilian-death-toll-over-306000-since-2011-un-2022-06-28/|archive-date=2022-06-28|language=en}}</ref><ref name="ohchr.org">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ohchr.org/en/press-releases/2022/06/un-human-rights-office-estimates-more-306000-civilians-were-killed-over-10|заглавие=UN Human Rights Office estimates more than 306,000 civilians were killed over 10 years in Syria conflict|труд=Ohchr.org|достъп_дата=1 юли 2022}}</ref> [[Файл:Lattakia_20_june_2010.jpg|мини|Демонстрация в подкрепа на Асад в крайбрежния град [[Латакия]], населен с мнозинство от [[алавити]], 20 юни 2011 г.]] САЩ налагат ограничени санкции срещу правителството на Асад през април 2011 г., последвани от изпълнителна заповед на [[Барак Обама]] от 18 май 2011 г., насочена конкретно към Башар ал-Асад и шестима други висши служители.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treasury.gov/press-center/press-releases/Pages/tg1181.aspx|заглавие=Administration Takes Additional Steps to Hold the Government of Syria Accountable for Violent Repression Against the Syrian People|труд=United States Department of the Treasury|достъп_дата=18 май 2011|цитат=Today, President Obama signed an Executive Order (s:Executive Order 13573) imposing sanctions against Syrian President Bashar al-Assad and six other senior officials of the Government of Syria in an effort to increase pressure on the Government of Syria to end its use of violence against its people and to begin a transition to a democratic system that protects the rights of the Syrian people.}}</ref><ref name="ussanct">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/blogs/checkpoint-washington/post/how-the-us-message-on-assad-shifted/2011/08/18/gIQAfPZxNJ_blog.html|title=How the U.S. message on Assad shifted|date=18 август 2011|work=The Washington Post|access-date=23 ноември 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-idUSLDE73N02P20110518|title=U.S. imposes sanctions on Syria's Assad|last=Oweis|first=Khaled Yacoub|date=18 May 2011|work=Reuters|access-date=12 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20110518111248/https://www.reuters.com/article/2011/05/18/us-syria-idUSLDE73N02P20110518|archive-date=18 May 2011|quote=The U.S. move, announced by the Treasury Department, freezes any of the Syrian officials' assets that are in the United States or otherwise fall within U.S. jurisdiction and generally bars U.S. individuals and companies from dealing with them.}}</ref> На 23 май 2011 г. външните министри на ЕС се съгласяват на среща в Брюксел да добавят Асад и девет други длъжностни лица към списък, засегнат от забрани за пътуване и замразяване на активи.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-13500395|title=EU imposes sanctions on President Assad|date=23 май 2011|work=BBC News|access-date=14 март 2015}}</ref> На 24 май 2011 г. Канада налага санкции на сирийски лидери, включително Асад.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-us-canada-13533833|title=Canada imposes sanctions on Syrian leaders|date=24 май 2011|work=BBC News|access-date=14 март 2015}}</ref> На 20 юни, в отговор на исканията на протестиращите и международния натиск, Асад обещава национален диалог, включващ движение към реформи, [[Парламентарни избори в Сирия (2012)|нови парламентарни избори]] и по-големи [[Граждански права|свободи]]. Той също така призовава [[Бежанец|бежанците]] да се върнат у дома от Турция, като същевременно им гарантира [[амнистия]] и обвинява за всички безредици малък брой саботьори.<ref>{{Cite news|url=http://sana.sy/eng/337/2011/06/21/pr-353686.htm|title=Speech of H.E. President Bashar al-Assad at Damascus University on the situation in Syria|date=21 June 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20120525170047/http://sana.sy/eng/337/2011/06/21/pr-353686.htm|archive-date=25 May 2012|agency=Syrian Arab News Agency}}</ref> През юли 2011 г. държавният секретар на САЩ [[Хилъри Клинтън]] казва, че Асад е изгубил легитимността си като президент.<ref name="ussanct2">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/blogs/checkpoint-washington/post/how-the-us-message-on-assad-shifted/2011/08/18/gIQAfPZxNJ_blog.html|title=How the U.S. message on Assad shifted|date=18 август 2011|work=The Washington Post|access-date=23 ноември 2015}}</ref> На 18 август 2011 г. Барак Обама излиза с писмено изявление, в което призовава Асад да се оттегли.<ref name="mustgo">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/politics/assad-must-go-obama-says/2011/08/18/gIQAelheOJ_story.html|title=Assad must go, Obama says|date=18 август 2011|work=The Washington Post|access-date=23 ноември 2015}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/assad-must-go-the-world-unites-against-syria-s-tyrant-2340307.html|заглавие=Assad must go: the world unites against Syria's tyrant|труд=The Independent}}</ref><ref name="whstatem">[https://obamawhitehouse.archives.gov/blog/2011/08/18/president-obama-future-syria-must-be-determined-its-people-president-bashar-al-assad President Obama: "The future of Syria must be determined by its people, but President Bashar al-Assad is standing in their way."] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170123020409/https://obamawhitehouse.archives.gov/blog/2011/08/18/president-obama-future-syria-must-be-determined-its-people-president-bashar-al-assad|date=23 януари 2017}} The White House website, 18 August 2011.</ref> През август е нападнат карикатуристът [[Али Ферзат]] – критик на правителството на Асад. Роднините му казват пред медиите, че нападателите са заплашили да счупят костите му като предупреждение да спре да рисува карикатури на държавни служители, особено на Асад. Фарзат е настанен в болница с фрактури на двете ръце и травма на главата.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2011/aug/25/syria-cartoonist-ali-ferzat-beaten|title=Syrian forces beat up political cartoonist Ali Ferzat|last=Nour Ali|date=25 август 2011|work=The Guardian|access-date=4 март 2012|location=London}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.voanews.com/english/news/Syrian-Activists-Anti-Regime-Cartoonist-Attacked-Beaten-128385448.html|title=Prominent Syrian Cartoonist Attacked, Beaten|date=25 август 2011|access-date=4 март 2012|publisher=Voice of America}}</ref> [[Файл:Anti-government_protest_in_Assi_square_of_Hama.ogg|дясно|мини|Стотици хиляди протестиращи срещу Асад парадират със сирийското знаме и викат лозунга на [[Арабска пролет|Арабската пролет]] ''Ash-shab yurid isqat an-nizam'' („Хората искат да свалят режима!“) на пл. „Аси“ по време на [[Обсада на Хама (2011)|обсадата на Хама]], 22 юли 2011 г.]] От октомври 2011 г. Русия, като [[Постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН|постоянен член]] на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]], многократно [[Право на вето в Съвета за сигурност на ООН|налага вето]] на спонсорирани от Запада проекторезолюции в Съвета за сигурност на ООН, които биха оставили отворена възможността за санкции на ООН или дори военна намеса срещу правителството на Асад.<ref name="guardunlegit">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2015/sep/23/russian-vetoes-putting-un-security-council-legitimacy-at-risk-says-us|title=Russian vetoes are putting UN security council's legitimacy at risk, says US|date=23 септември 2015|work=The Guardian|access-date=10 януари 2016}}</ref><ref name="Itar-Tass27-1-12">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-russia-idUSTRE80Q0I620120127|title=Russia won't back U.N. call for Syria's Assad to go|date=27 January 2012|work=Reuters|access-date=12 януари 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20120128064627/http://www.reuters.com/article/2012/01/27/us-syria-russia-idUSTRE80Q0I620120127|archive-date=28 януари 2012}}</ref><ref>[https://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=39935 Russia and China veto draft Security Council resolution on Syria] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170629175424/http://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=39935|date=29 юни 2017}} UN website, 4 октомври 2011.</ref> До края на януари 2012 г. [[Ройтерс]] съобщава, че над 5000 цивилни и протестиращи (включително въоръжени екстремисти) са били убити от сирийската армия, агенти по сигурността и милиция ([[Шабиха]]), докато 1100 души са били убити от терористични въоръжени сили.<ref>{{Cite news|url=http://in.reuters.com/article/syria-idINDEE7BC00720111213|title=Syria death toll hits 5,000 as insurgency spreads|last=Khaled Yacoub Oweis|date=13 декември 2011|work=Reuters|access-date=5 юли 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20200807040746/https://in.reuters.com/article/syria-idINDEE7BC00720111213|archive-date=7 август 2020}}</ref> На 10 януари 2012 г. Асад изнася реч, в която заявява, че въстанието е било организирано от чужди държави, и обявява, че победата е близо. Той също така казва, че [[Лига на арабските държави|Арабската лига]], отстранявайки Сирия, разкрива, че вече не е арабска. Въпреки това Асад също така казва, че страната няма да затвори врати за решение, постигнато с посредничеството на арабите, ако се зачита националният суверенитет, и че през март може да се проведе референдум за нова конституция.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-16483548|title=Syria's Assad blames 'foreign conspiracy'|date=10 януари 2012|work=BBC News|access-date=10 януари 2012}}</ref> [[Файл:Bombed_out_vehicles_Aleppo.jpg|мини|Унищожено превозно средство на опустошена улица в [[Халеб]], 6 октомври 2012 г.]] На 27 февруари 2012 г. Сирия заявява, че предложението за изготвяне на нова конституция е получило 90% подкрепа по време на [[Сирийски конституционен референдум (2012)|съответния референдум]]. Референдумът въвежда ограничение от 14 г. кумулативен мандат за президента на Сирия. Той е обявен за безсмислен от чужди държави, включително САЩ и Турция; ЕС обявява нови санкции срещу ключови фигури от режима.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2012/feb/27/syria-bashar-al-assad|title=Syria claims 90% of voters backed reforms in referendum|last=Martin Chulov in Beirut|date=27 февруари 2012|work=The Guardian|access-date=4 март 2012|location=London}}</ref> През юли 2012 г. руският външен министър [[Сергей Лавров]] осъжда западните сили за това, което според него представлява изнудване, което провокира гражданската война в Сирия.<ref>{{Cite news|url=http://www.thehindu.com/news/international/article3646362.ece|title=Russia backs Assad as fighting in Damascus escalates|last=Aneja|first=Atul|date=17 юли 2012|work=The Hindu|location=Chennai}}</ref> На 15 юли 2012 г. [[Международен комитет на Червения кръст|Международният комитет на Червения кръст]] обявява, че Сирия е в състояние на [[гражданска война]]<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-18849362|title=Syria in civil war, Red Cross says|date=15 July 2012|work=BBC News|access-date=31 юли 2012}}</ref>, тъй като броят на жертвите в цялата страна за всички страни се съобщава, че е близо 20 хиляди.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2012/jul/22/syria-death-toll-tops-19000|title=Syrian death toll tops 19,000, say activists|date=22 юли 2012|work=The Guardian|access-date=31 юли 2012|location=London}}</ref> На 6 януари 2013 г. Асад, в първата си голяма реч от юни насам, казва, че конфликтът в страната му се дължи на врагове извън Сирия, които ще отидат в ада и че ще им бъде даден урок. Въпреки това той казва, че все още е отворен за политическо решение, като казва, че неуспешните опити за решение „не означават, че не се интересуваме от политическо решение".<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://edition.cnn.com/2013/01/06/world/meast/syria-civil-war/?hpt=hp_t1|заглавие=Al-Assad: Enemies of Syria 'will go to hell'|труд=CNN|достъп_дата=25 януари 2013}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blogs.aljazeera.com/liveblog/topic/syria-153|заглавие=Syrian Live Blog|труд=Listening Post|издател=Al Jazeera|достъп_дата=25 януари 2013}}</ref> През юли 2014 г. Асад подновяв третия си президентски мандат след процес на гласуване, проведен на прорежимни територии, което е бойкотирано от опозицията и осъдено от [[Организация на обединените нации|ООН]].<ref name="theguardian.com2">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2014/may/28/syrians-lebaanon-vote-assad-embassies-refugees-boycott|title=Syrians in Lebanon battle crowds to vote for Bashar al-Assad|date=28 май 2014|work=The Guardian|access-date=9 ноември 2017}}</ref><ref name="telegraph.co.uk2">{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/10970476/Bashar-al-Assad-sworn-in-for-a-third-term-as-Syrian-president.html|title=Bashar al-Assad sworn in for a third term as Syrian president|date=16 юли 2014|work=The Daily Telegraph|access-date=17 декември 2016|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/10970476/Bashar-al-Assad-sworn-in-for-a-third-term-as-Syrian-president.html|archive-date=11 януари 2022|url-access=subscription}}</ref><ref name="Kossaify2">{{Cite news|url=https://www.arabnews.com/node/1846771/%7B%7B|title=UN reiterates it is not involved in Syrian presidential election|last=Kossaify|first=Ephrem|date=22 април 2021|work=Arab News|archive-url=https://web.archive.org/web/20210422181511/https://www.arabnews.com/node/1846771/middle-east|archive-date=22 април 2021}}</ref> Според [[Джошуа Ландис]] „Той (Асад) ще каже: „Аз съм държавата, аз съм Сирия и ако Западът иска достъп до сирийците, те трябва да минат през мен.““<ref name="telegraph.co.uk2" /> След падането на четири военни бази през септември 2014 г.,<ref name="AssadWeak">{{Cite news|url=https://www.economist.com/news/middle-east-and-africa/21625865-bashar-assad-may-be-weaker-he-thinks-tough-bowing|title=Bashar Assad may be weaker than he thinks|date=16 октомври 2014|work=The Economist|access-date=16 октомври 2014|quote=In Latakia and Tartus, two coastal cities near the Alawite heartland, posters of missing soldiers adorn the walls. When IS took over four government bases in the east of the country this summer, slaughtering dozens of soldiers and displaying some of their heads on spikes in Raqqa, IS's stronghold, families started to lose faith in the government. A visitor to the region reports hearing one man complain: "We're running out of sons to give them."}}</ref> които са последните опорни пунктове на правителството в [[Ар-Ракка (мухафаза)|Мухафаза Ар-Ракка]], Асад получава значителни критики от своята [[Алавити|алавитска]] база за подкрепа.<ref name="Dissent2014">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-dissent-idUSKBN0GW2GQ20140901|title=Pro-government Syrian activist arrested after rare public dissent|last=Dziadosz|first=Alexander|date=September 2014|work=Reuters|access-date=23 септември 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20150924204007/http://www.reuters.com/article/2014/09/01/us-syria-crisis-dissent-idUSKBN0GW2GQ20140901|archive-date=24 септември 2015|last2=Heneghan|first2=Tom}}</ref> Това включва забележки, направени от Дурайд ал-Асад, братовчед на Башар ал-Асад, с искане за оставката на сирийския министър на отбраната [[Фахд Джасем ал-Фрейдж]] след клането от [[Ислямска държава]] на стотици правителствени войници, пленени след победата на ИД при [[Битка за авиобаза Табка|Авиобаза Табка]].<ref>{{Cite news|url=http://uk.reuters.com/article/uk-syria-crisis-military-idUKKBN0HD0LW20140918|title=Assad's army stretched but still seen strong in Syria's war|last=Westhall|first=Syliva|date=18 септември 2014|work=Reuters|access-date=23 септември 2014|archive-date=2018-04-19|archive-url=https://web.archive.org/web/20180419222514/https://uk.reuters.com/article/uk-syria-crisis-military-idUKKBN0HD0LW20140918}}</ref> Това скоро е последвано от протести на алавитите в [[Хомс]] с искане за оставката на губернатора<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://abcnews.go.com/International/wireStory/kurdish-fighters-group-nearing-syrian-town-25911163|заглавие=Activists Say Assad Supporters Protest in Syria|автор=Hadid|първо_име=Diaa|труд=ABC News|достъп_дата=3 октомври 2014}}</ref> и уволнението на братовчеда на Асад [[Хафез Махлуф]] от поста му по сигурността, което води до последващото му изгнание в [[Беларус]].<ref>{{Cite news|url=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2014/10/change-leadership-damascus-syria-regime.html|title=Assad dismisses security chief of powerful 'Branch 40'|last=Aziz|first=Jean|date=16 октомври 2014|access-date=16 октомври 2014|publisher=Al Monitor}}</ref> Нарастващото недоволство към Асад сред алавитите е подхранвано от непропорционалния брой войници, убити в битките, произхождащи от алавитските райони,<ref name="BurySons">{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/International/wireStory/syrias-alawites-pay-heavy-price-bury-sons-26598184|title=Syria's Alawites Pay Heavy Price as They Bury Sons|last=Hadid|first=Diaa|date=1 ноември 2014|access-date=1 ноември 2014|agency=Associated Press}}</ref> усещането, че режимът на Асад ги е изоставил,<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/mideast-crisis-homs-blast-idUSL5N0SO3GI20141029|title=Car bomb wounds 37 in government-held area of Syria's Homs|date=29 октомври 2014|work=Reuters|access-date=9 ноември 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20150924210033/http://www.reuters.com/article/2014/10/29/mideast-crisis-homs-blast-idUSL5N0SO3GI20141029|archive-date=24 септември 2015}}</ref> както и провалящата се икономическа ситуация.<ref name="AlawitesVoice">{{Cite news|url=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2014/10/syria-tartous-alawites-pro-regime-protests.html|title=Alawites find their voice against Assad|date=29 октомври 2014|access-date=1 ноември 2014|publisher=Al Monitor}}</ref> Фигури, близки до Асад, започват да изразяват опасения относно вероятността за оцеляването му.<ref name="AssadWeak" /> През 2015 г. няколко членове на семейство Асад загиват в [[Латакия]] при неизяснени обстоятелства.<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11518232/In-Syrias-war-Alawites-pay-heavy-price-for-loyalty-to-Bashar-al-Assad.html|title=In Syria's war, Alawites pay heavy price for loyalty to Bashar al-Assad|last=Sherlock|first=Ruth|date=7 април 2015|work=The Daily Telegraph|access-date=7 април 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11518232/In-Syrias-war-Alawites-pay-heavy-price-for-loyalty-to-Bashar-al-Assad.html|archive-date=11 януари 2022|url-access=subscription}}</ref> На 14 март влиятелен братовчед на Асад и основател на лоялните към правителството градски милиции, Мохамед Туфик ал-Асад, е убит с пет куршума в главата в спор за влияние в [[Кардаха]] – родния дом на семейство Асад.<ref>{{Cite news|url=http://www.dailystar.com.lb/News/Middle-East/2015/Mar-14/290802-assad-relative-assassinated-in-syria-activists.ashx|title=Assad relative assassinated in Syria: activists|date=15 март 2015|work=The Daily Star|access-date=15 март 2015|agency=Agence France-Presse}}</ref> През април 2015 г. Асад нарежда ареста на своя братовчед Мунтер ал-Асад в Алзира, Латакия.<ref>{{Cite news|url=http://www.ibtimes.co.uk/syria-bashar-al-assad-arrests-own-cousin-munther-kidnapping-links-1496410|title=Syria: Bashar al-Assad arrests own cousin Munther 'for kidnapping links'|last=Alajlan|first=Anas|date=14 април 2015|work=International Business Times|access-date=15 април 2015}}</ref> Все още не е ясно дали арестът е заради действителни престъпления.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.csmonitor.com/World/Middle-East/2015/0421/Can-Syria-s-Assad-withstand-latest-battlefield-setbacks-video|заглавие=Can Syria's Assad withstand latest battlefield setbacks? (+video)|автор=Blanford|първо_име=Nicholas|труд=The Christian Science Monitor|достъп_дата=22 април 2015}}</ref> [[Файл:VOA_Arrott_-_A_View_of_Syria,_Under_Government_Crackdown_05.jpg|мини|Плакат на Башар ал-Асад на контролно-пропускателен пункт в покрайнините на Дамаск]] След поредица от поражения на правителството в Северна и Южна Сирия, анализатори отбелязват нарастващата нестабилност на правителството, съчетана с продължаваща отслабваща подкрепа за правителството на Асад сред основната му алавитска база за подкрепа,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cbsnews.com/news/flash-points-syria-assad-losing-power/|заглавие=Flash Points: Is Syria's Assad losing power?|автор=Flores|първо_име=Reena|труд=CBS News|достъп_дата=3 май 2015|цитат="a lot of suspicion within the regime itself about who's doing what and if folks are leaving." [...] "These are signs that I think demonstrate a bit of weakness and instability in the regime that you haven't seen in recent months," he said. He cites the waning support from the nation's minority Alawite community as one of these important shifts.}}</ref> и че има нарастващи съобщения за роднини на Асад, алавити и бизнесмени, бягащи от Дамаск за Латакия и чужди страни.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.haaretz.com/news/middle-east/.premium-1.655153|заглавие=Syrian rebel victories stretch Assad's forces|автор=Harel|първо_име=Amos|труд=Haaretz|достъп_дата=6 май 2015|цитат=There have also been increasing reports of Assad relatives, businessmen and high-ranking members of the Alawite community fleeing Damascus for the coastal city of Latakia, or other countries, after transferring large sums of money to banks in Lebanon, eastern Europe and the United Arab Emirates.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gulfnews.com/opinion/time-to-reconsider-life-after-al-assad-1.1507735|заглавие=Time to reconsider 'Life after Al Assad'|автор=Karkouti|първо_име=Mustapha|труд=Gulf News|достъп_дата=10 май 2015|цитат=[The] reality on the ground can't be more clear as the population in the regime-controlled parts of Syria are preparing for life after the Al Assad dynasty. According to information received by this author, many businessmen and financiers who flourished under the regime have successfully moved huge amounts of money and capital to neighbouring Lebanon. Some of these funds are now known to have been secretly deposited in Europe.}}</ref> Ръководителят на разузнаването [[Али Мамлюк]] е поставен под домашен арест през април и е обвинен в заговор с чичото на Асад в изгнание [[Рифат ал-Асад]] да смени Башар като президент.<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11596142/Bashar-al-Assads-spy-chief-arrested-over-Syria-coup-plot.html|title=Bashar al-Assad's spy chief arrested over Syria coup plot|last=Sherlock|first=Ruth|date=11 май 2015|work=The Daily Telegraph|access-date=12 май 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11596142/Bashar-al-Assads-spy-chief-arrested-over-Syria-coup-plot.html|archive-date=11 януари 2022|last2=Malouf|first2=Carol|quote=Mamlouk had also used a businessman from Aleppo as an intermediary to contact Rifaat al-Assad, Bashar's uncle, who has lived abroad exile since he was accused of seeking to mount a coup in Syria in the 1980s.|url-access=subscription}}</ref> Други високопоставени смъртни случаи включват командирите на [[Четвърта бронетанкова дивизия]], военната авиобаза Бели, специалните части на армията и на Първа бронетанкова дивизия, като погрешно въздушно нападение по време на [[Офанзива в Палмира (май 2015)|офанзивата в Палмира]] убива двама офицери, за които се твърди, че са свързани с Асад.<ref>{{Cite news|url=http://www.alaraby.co.uk/english/comment/2015/5/22/the-syrian-regime-is-slowly-being-liquidated|title=The Syrian regime is slowly being liquidated|last=Kaileh|first=Salameh|date=22 май 2015|work=Al-Araby Al-Jadeed|access-date=28 май 2015}}</ref> ==== След руската намеса (2015) ==== {{Вижте също|Руска намеса в гражданската война в Сирия|Чужда намеса в гражданската война в Сирия}} На 4 септември 2015 г., когато перспективите за оцеляването на Асад изглеждат мрачни, руският президент [[Владимир Путин]] казва, че Русия предоставя на правителството на Асад достатъчно сериозна помощ: както с логистична, така и с военна подкрепа.<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/russia/11845635/Vladimir-Putin-confirms-Russian-military-involvement-in-Syrias-civil-war.html|title=Vladimir Putin confirms Russian military involvement in Syria's civil war|last=Oliphant|first=Roland|date=4 септември 2015|work=The Daily Telegraph|access-date=14 януари 2016|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/russia/11845635/Vladimir-Putin-confirms-Russian-military-involvement-in-Syrias-civil-war.html|archive-date=11 януари 2022|last2=Loveluck|first2=Louisa|url-access=subscription}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/putin-says-syrias-president-is-ready-for-elections-compromise-with-rebels/2015/09/04/9dfa818b-92c2-4012-b956-1784189b8ab7_story.html|title=Putin says Syria's president is ready for elections, compromise|last=Naylor|first=Hugh|date=2015-09-04|work=The Washington Post|access-date=2021-10-11|location=Beirut|issn=0190-8286}}</ref><ref name="Borshchevskaya 2022 69–88">{{Cite book|last=Borshchevskaya|first=Anna|title=Putin's War in Syria|year=2022|publisher=I. B. Tauris|location=50 Bedford Square, London, WC1B 3DP, UK|isbn=978-0-7556-3463-7|pages=69–88|chapter=6: The Military Campaign}}</ref> Малко след началото на [[Руска военна интервенция в Сирия|пряката военна намеса на Русия]] на 30 септември 2015 г. по официално искане на сирийското правителство, Путин заявява, че военната операция е била старателно подготвена предварително и определя целта на Русия в Сирия като „стабилизиране на законната власт в Сирия и създаване на условията за политически компромис“.<ref name="goalstabilis">{{Cite news|url=http://www.interfax.ru/russia/472593|date=11 октомври 2015|agency=Interfax]|language=ru|script-title=ru:Путин назвал основную задачу российских военных в Сирии}}</ref> Намесата на Путин спасява режима на Асад в момент, когато той е на ръба на задаващия се крах. Той също така позволява на Москва да постигне своите ключови геостратегически цели като пълен контрол над сирийското въздушно пространство, военноморски бази, които предоставят постоянен военен обхват в [[Източно Средиземноморие|Източното Средиземноморие]] и по-лесен достъп за намеса в [[Либия]].<ref name="Borshchevskaya 2022 69–88" /> [[Файл:Ali_Khamenei_and_Bashar_al-Assad05.jpg|мини|Башар ал-Асад се среща с върховния лидер на Иран [[Али Хаменеи]], 25 февруари 2019 г.]] През ноември 2015 г. Асад повтаря, че дипломатическият процес за прекратяване на гражданската война в страната не може да започне, докато тя е окупирана от терористи, въпреки че според [[BBC News]] не е ясно дали има предвид само [[Ислямска държава]] или също подкрепяните от Запада бунтовници.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-34867215|title=Syria crisis: Assad says no transition while 'terrorists' remain|date=19 ноември 2015|work=BBC News}}</ref> На 22 ноември Асад казва, че в рамките на два месеца от своята въздушна кампания Русия е постигнала повече в борбата си срещу ИДИЛ, отколкото [[Водена от САЩ намеса в Сирия|водената от САЩ коалиция]] е постигнала за една година.<ref>"[https://amp.dw.com/en/putin-claims-support-to-syrian-rebels/a-18913306 Putin claims support to Syrian rebels]". ''DW News''. 11 декември 2015</ref> В интервю за [[Чешка телевизия|Чешката телевизия]] на 1 декември той казва, че лидерите, които искат оставката му, не го интересуват, тъй като никой не ги приема на сериозно, защото са „плитки“ и са контролирани от САЩ.<ref>[http://www.ceskatelevize.cz/ivysilani/10997918455-mimoradne-porady-ct24/215411034000172-rozhovor-s-basarem-asadem/ Rozhovor s Bašárem Asadem] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160119001015/http://www.ceskatelevize.cz/ivysilani/10997918455-mimoradne-porady-ct24/215411034000172-rozhovor-s-basarem-asadem|date=19 януари 2016}}, Česká televize, 1 декември 2015.</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.newsru.com/world/02dec2015/assad.html|заглавие=Асад обвинил Турцию, Саудовскую Аравию и Катар в поддержке террористов в Сирии|труд=NEWSru.com|език=ru}}</ref> В края на декември 2015 г. високопоставени американски служители признават насаме, че Русия е постигнала основната си цел за стабилизиране на Сирия и при сравнително ниски разходи може да поддържа операцията на това ниво за години напред.<ref name="reutersstabilis">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-usa-russia-syria-idUSKBN0UB0BA20151229|title=U.S. sees bearable costs, key goals met for Russia in Syria so far|date=28 декември 2015|work=Reuters}}</ref> [[Файл:Sergey_Shoigu_and_Bashar_al-Assad_(2017-09-12).jpg|мини|Асад с руския министър на отбраната [[Сергей Шойгу]], 9 септември 2017 г.]] През декември 2015 г. Путин заявява, че Русия подкрепя силите на Асад и е готова да подкрепи бунтовниците против Асад в съвместна битка срещу Ислямска държава.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://amp.dw.com/en/putin-claims-support-to-syrian-rebels/a-18913306|заглавие=Putin claims support to Syrian rebels|труд=DW News}}</ref> На 22 януари 2016 г. в. „[[Файненшъл Таймс]]“, цитирайки анонимни старши служители на западното разузнаване, твърди, че руският генерал [[Игор Сергун]], директорът на [[Главно разузнавателно управление|ГРУ]] – Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на [[Въоръжени сили на Руската федерация|въоръжените сили на Руската федерация]], малко преди внезапната му смърт на 3 януари 2016 г., е изпратен в Дамаск със съобщение от Владимир Путин, в което се иска президентът Асад да се оттегли.<ref name="ftresign">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ft.com/cms/s/0/735b4746-c01f-11e5-9fdb-87b8d15baec2.html|заглавие=Vladimir Putin asked Bashar al-Assad to step down|достъп_дата=22 януари 2016}}</ref> Информацията на вестника е отречена от говорителя на Путин.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.themoscowtimes.com/2016/01/22/putin-requested-assad-step-aside-but-syrian-leader-refused-a51558|заглавие=Putin Requested Assad Step Aside, But Syrian Leader Refused|труд=The Moscow Times|достъп_дата=2021-10-11}}</ref> През декември 2016 г. е съобщено, че силите на Асад са си върнали половината от контролирания от бунтовниците [[Халеб]], слагайки край на 6-годишната безизходица в града.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.upi.com/Top_News/World-News/2016/12/03/Assads-forces-retake-half-of-rebel-held-Aleppo/3411480810004/|заглавие=Assad's forces retake half of rebel-held Aleppo|автор=DuVall|първо_име=Eric|труд=United Press International}}</ref> На 15 декември, когато е съобщено, че правителствените сили са на ръба да си върнат целия Халеб – повратна точка в гражданската война, а Асад празнува освобождението на града и заявява: „Историята се пише от всеки сирийски гражданин“.<ref>{{cite web|url=http://fox6now.com/2016/12/17/evacuation-agreement-reached-in-aleppo-rebel-group-says/|title=Evacuation agreement reached in Aleppo, rebel group says|author=<!--Not stated-->|publisher=Fox 6 Now|date=17 декември 2016|access-date=21 декември 2016|archive-date=20 декември 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20161220125836/http://fox6now.com/2016/12/17/evacuation-agreement-reached-in-aleppo-rebel-group-says/|url-status=dead|достъп_дата=2024-06-24|архив_дата=2016-12-20|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20161220125836/http://fox6now.com/2016/12/17/evacuation-agreement-reached-in-aleppo-rebel-group-says/}}</ref> [[Файл:Syrian_President_Bashar_al-Assad_meets_Iran's_special_representative_on_Syrian_affairs_Ali_Akbar_Velayati.jpg|мини|Башар ал-Асад се среща с представителя на Иран по сирийските въпроси [[Али Акбар Велаяти]], 6 май 2016 г.]] След избирането на [[Доналд Тръмп]] за президент на САЩ приоритетът на САЩ по отношение на Асад е различен от приоритета на администрацията на Обама, а през март 2017 г. [[Посланик на САЩ в ООН|американският посланик в ООН]] [[Ники Хейли]] заявява, че САЩ вече не са фокусирани върху това да измъкнат Асад,<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-usa-haley-idUSKBN1712QL|title=U.S. priority on Syria no longer focused on 'getting Assad out': Haley|date=30 март 2017|work=Reuters}}</ref> но тази позиция се променя след [[Химическа атака в Хан Шейхун|химическата атака в Хан Шейхун през 2017 г.]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.axios.com/tillerson-u-s-will-lead-coalition-to-oust-assad-2348075513.html|заглавие=Tillerson: U.S. will lead coalition to oust Assad|автор=Treene|първо_име=Alayna}}</ref> След [[Ракетен удар по база „Шайрат“|ракетните удари по сирийска въздушна база]] по заповед на президента Тръмп, говорителят на Асад описва поведението на САЩ като „несправедлива и арогантна агресия" и заявява, че ракетните удари не променят дълбоката политика на сирийското правителство.<ref>"[https://www.usnews.com/news/world/articles/2017-04-07/syrias-assad-calls-us-airstrikes-an-outrageous-act Syria's Assad Calls U.S. Airstrikes an Outrageous Act]". ''U.S. News & World Report''. Retrieved 7 April 2017</ref> Президентът Асад също казва пред [[Агенция Франс Прес]], че сирийската армия се е отказала от всичките си химически оръжия през 2013 г. и не би ги използвала, ако все още има такива, и заяви, че химическата атака е „100 процента измислица“, използвана за оправдание американски въздушен удар.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-assad-idUSKBN17F1NE|title=Syria's Assad says Idlib chemical attack 'fabrication': AFP interview|date=13 April 2017|work=Reuters}}</ref> През юни 2017 г. руският президент Путин казва, че „Асад не е използвал [химическите оръжия]“ и че химическата атака е „извършена от хора, които искат да го обвинят за това“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://abcnews.go.com/International/wireStory/putin-syria-chemical-attack-provocation-assad-47790720|заглавие=Putin: Syria chemical attack was provocation against Assad|автор=Phillips|първо_име=Ian|труд=ABC News}}</ref> ООН и международните инспектори за химически оръжия от [[Организация за забрана на химическите оръжия|Организацията за забрана на химическите оръжия]] (ОЗХО) установяват, че атаката е дело на режима на Асад.<ref name="CNN sarin report">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|title=UN: Syria responsible for sarin attack that killed scores|last=Steve Almasy|work=CNN|access-date=12 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612174315/https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|archive-date=12 юни 2018|last2=Richard Roth}}</ref> На 7 ноември 2017 г. сирийското правителство обявява, че е подписало [[Парижко споразумение (2015)|Парижкото споразумение за климата]].<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2017/11/07/climate/syria-joins-paris-agreement.html|title=Syria Joins Paris Climate Accord, Leaving Only U.S. Opposed|last=Friedman|first=Lisa|date=7 ноември 2017|work=The New York Times}}</ref> През май 2018 г. Асад признава независимостта на окупираните от Русия сепаратистки републики [[Абхазия]] и [[Южна Осетия]] в Грузия, което води до ответна реакция от страна на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], [[Съединени американски щати|Съединените щати]], [[Канада]] и други страни.<ref name="Deutsche Welle">{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/syria-recognizes-georgias-breakaway-regions-in-nod-to-russia/a-43988153|title=Syria recognizes Georgia's breakaway regions|date=30 May 2018|work=Deutsche Welle|archive-url=https://web.archive.org/web/20180530092144/https://www.dw.com/en/syria-recognizes-georgias-breakaway-regions-in-nod-to-russia/a-43988153|archive-date=30 май 2018}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/georgia-syria-establishes-diplomatic-relations-with-abkhazia-south-ossetia/29257063.html|title=Georgia Severs Relations With Syria For Recognizing Abkhazia, South Ossetia|date=29 май 2018|work=rferl.org|archive-url=https://web.archive.org/web/20180530034717/https://www.rferl.org/a/georgia-syria-establishes-diplomatic-relations-with-abkhazia-south-ossetia/29257063.html|archive-date=30 май 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.canada.ca/en/global-affairs/news/2018/06/canada-concerned-by-syrias-recognition-of-georgian-breakaway-regions-of-abkhazia-and-south-ossetia.html|заглавие=Canada concerned by Syria's recognition of Georgian breakaway regions of Abkhazia and South Ossetia|труд=Government of Canada}}</ref> На 30 август 2020 г. е сформирано първото правителство на [[Хюсеин Арнус]], което включва нов Министерски съвет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dailysabah.com/world/syrian-crisis/syrias-assad-designates-new-government-headed-by-pm-arnous|заглавие=Syria's Assad designates new government headed by PM Arnous|автор=AFP|първо_име=French Press Agency-|труд=Daily Sabah|език=en-US|достъп_дата=8 март 2021}}</ref> На [[Президентски избори в Сирия (2021)|президентските избори през 2021 г.]], проведени на 26 май, Асад осигурява своя четвърти 7-годишен мандат; като печели 95,2% от избираемите гласове. Изборите са бойкотирани от [[Сирийска опозиция|опозицията]] и [[Сирийски демократични сили|Сирийските демократични сили]]; на бежанците и вътрешно разселените граждани е отнето правото да гласуват; позволявайки само на 38% от сирийците да участват в процеса. Независими международни наблюдатели, както и представители на западни държави определят изборите като фарс. [[Организация на обединените нации|ООН]] осъжда изборите за пряко нарушаване на Резолюция 2254 и обявява, че „няма мандат".<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.arabnews.com/node/1846771/%7B%7B|заглавие=UN reiterates it is not involved in Syrian presidential election|автор=Kossaify|първо_име=Ephrem|труд=Arab News}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://researchbriefings.files.parliament.uk/documents/CBP-9250/CBP-9250.pdf|заглавие=Syria: 2021 presidential election and future prospects|автор=Walker|първо_име=Nigel|издател=House of Commons Library|страници=4–15}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syrias-president-bashar-al-assad-wins-fourth-term-office-with-951-votes-live-2021-05-27/|title=Syria's Assad wins 4th term with 95% of vote, in election the West calls fraudulent|date=28 май 2021|work=Reuters|archive-url=https://web.archive.org/web/20221127122709/https://www.reuters.com/world/middle-east/syrias-president-bashar-al-assad-wins-fourth-term-office-with-951-votes-live-2021-05-27/|archive-date=27 ноември 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/world-report/2022/country-chapters/syria|заглавие=Syria Events of 2021|труд=Human Rights Watch}}</ref><ref name="auto">{{Cite news|url=https://english.aawsat.com/home/article/2965846/charles-lister/us-policy-syria-2021|title=US policy in Syria in 2021|last=Lister|first=Charles|date=10 май 2021|work=Asharq al-Awsat|archive-url=https://web.archive.org/web/20220813233750/https://english.aawsat.com/home/article/2965846/charles-lister/us-policy-syria-2021|archive-date=13 август 2022}}</ref> На 10 август 2021 г. е сформирано второто правителство на Хюсеин Арнус.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syrias-assad-asks-pm-hussein-arnous-form-new-cabinet-2021-08-01/|title=Syria's Assad asks PM Arnous to form new cabinet|date=2021-08-01|work=Reuters|access-date=2021-10-05|language=en}}</ref> При Асад Сирия става силен поддръжник на [[Руско нападение над Украйна|руското нападение в Украйна през 2022 г.]] и е една от петте страни, които се противопоставят на резолюцията на [[Общо събрание на ООН|Общото събрание на ООН]], заклеймяваща това, която призовава Русия да изтегли войските си. Три дни преди атаката външният министър [[Фейсал Мекдад]] е изпратен в Москва, за да потвърди признаването от страна на Сирия на сепаратистки републики [[Донецка народна република|Донецк]] и [[Луганска народна република|Луганск]]. Ден след атаката Башар ал-Асад я хвали като „корекция на историята и възстановяване на баланса в [[Международен ред|глобалния ред]] след [[Разпадане на Съветския съюз|разпадането на Съветския съюз]]“ в телефонен разговор с [[Владимир Путин]].<ref>{{Cite news|url=https://english.alarabiya.net/News/middle-east/2022/02/25/Syria-s-Assad-says-Russia-s-Ukraine-invasion-a-correction-of-history-|title=Syria's Assad says Russia's Ukraine invasion a 'correction of history'|work=Al-Arabiya News|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225144651/https://english.alarabiya.net/News/middle-east/2022/02/25/Syria-s-Assad-says-Russia-s-Ukraine-invasion-a-correction-of-history-|archive-date=25 февруари 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://press.un.org/en/2022/ga12407.doc.htm|заглавие=General Assembly Overwhelmingly Adopts Resolution Demanding Russian Federation Immediately End Illegal Use of Force in Ukraine, Withdraw All Troops|труд=United Nations}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mei.edu/publications/syrias-role-putins-invasion-ukraine|заглавие=Syria's role in Putin's invasion of Ukraine|автор=Makki|първо_име=Danny|труд=Middle East Institute}}</ref> Сирия става първата страна след Русия, която официално признава независимостта и суверенитета на двата отцепнически региона през юни 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-middle-east-syria-moscow-c5505e965d7d354b2b1f408385197829|title=Syria to recognize Ukraine's Luhansk and Donetsk regions|date=29 June 2022|work=Associated Press|archive-url=https://web.archive.org/web/20220702012411/https://apnews.com/article/russia-ukraine-middle-east-syria-moscow-c5505e965d7d354b2b1f408385197829|archive-date=2 юли 2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-recognizes-independence-sovereignty-donetsk-luhansk-state-news-agency-2022-06-29/|title=Syria recognizes independence, sovereignty of Donetsk, Luhansk -state news agency|date=29 юли 2022|work=Reuters|archive-url=https://web.archive.org/web/20220703150251/https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-recognizes-independence-sovereignty-donetsk-luhansk-state-news-agency-2022-06-29/|archive-date=3 юли 2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.wionews.com/world/syria-first-country-other-than-russia-to-recognise-ukraine-separatist-republics-of-donetsk-and-lugansk-493080|title=Syria first country other than Russia to recognise Ukraine separatist republics of Donetsk and Lugansk|date=29 юни 2022|work=WIO News|archive-url=https://web.archive.org/web/20220629211244/https://www.wionews.com/world/syria-first-country-other-than-russia-to-recognise-ukraine-separatist-republics-of-donetsk-and-lugansk-493080|archive-date=29 June 2022}}</ref> [[Файл:RaisiAssad2023.jpg|мини|Асад с иранския президент [[Ебрахим Раиси]] в Дамаск, 3 май 2023 г.]] На 12-ата годишнина от началото на протестите на [[Сирийска революция (2011)|Сирийската революция]] Башар ал-Асад провежда среща с Владимир Путин по време на официално посещение в Русия. В телевизионно предаване с Путин Асад защитава специалната военна операция на Русия като война срещу [[Неонационалсоциализъм|неонацистите]] и [[Бандеровци|бандеровците]] от Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/middle-east/20230315-assad-meets-putin-in-moscow-as-syrians-mark-12-years-since-anti-regime-uprising|title=Assad meets Putin in Moscow as Syrians mark 12 years since anti-regime uprising|date=15 март 2023|work=France 24|archive-url=https://web.archive.org/web/20230315170723/https://www.france24.com/en/middle-east/20230315-assad-meets-putin-in-moscow-as-syrians-mark-12-years-since-anti-regime-uprising|archive-date=15 март 2023}}</ref><ref name="rferl.org">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rferl.org/a/zelenskiy-ukraine-sanctions-syria-iran/32324885.html|заглавие=Zelenskiy Announces Sanctions On Hundreds Of Individuals, Including Syrian President, Iranian Drone Makers|труд=rferl.org}}</ref> Той признава [[Руската анексия на Донецка, Херсонска, Луганска и Запорожка области|руската анексия на четири украински области]] и ратифицира новите руски граници, твърдейки, че териториите са исторически руски. Асад също призовава Русия да разшири [[Руска военна интервенция в Сирия|военното си присъствие в Сирия]] чрез създаване на нови бази и разполагане на повече бази на земята, което прави военната й роля постоянна.<ref>"[https://web.archive.org/web/20230316094529/https://www.aljazeera.com/news/2023/3/16/assad-will-welcome-new-russian-military-bases-in-syria Assad welcomes new Russian bases in Syria after Putin meeting]". ''Al Jazeera''. 16 март 2023. Архивирано от оригинала на 16 март 2023.</ref><ref>Faulconbridge, Davis, Guy, Caleb (16 March 2023). "[https://web.archive.org/web/20230316070448/https://www.reuters.com/world/middle-east/syrias-assad-says-would-welcome-more-russian-troops-2023-03-16/ Syria's Assad would like more Russian bases and troops]". Reuters. Архивирано от оригинала на 16 март 2023</ref><ref name=":4">"[https://web.archive.org/web/20230323052728/https://www.teletrader.com/assad-syria-recognizes-russia-s-new-borders/news/details/59649372?ts=1679549248213 Assad: Syria recognizes Russia's new borders]". ''teletrader.com''. 16 March 2023. Архивирано от оригинала на 23 март 2023</ref><ref name=":4" /> През март 2023 г. той посещава [[Обединени арабски емирства|Обединените арабски емирства]] и се среща с президента на ОАЕ [[Мохамед ибн Заид ал-Нахаян]].<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/syria-s-assad-arrives-in-uae-for-official-visit-/7011966.html|title=Syria's Assad in UAE as Second Post-Quake Gulf Visit Signals Growing Arab Outreach|date=19 март 2023|work=VOA News}}</ref> През май 2023 г. присъства на [[Среща на върха на Арабската лига през 2023 г|срещата на върха на Арабската лига в Джеда]], [[Саудитска Арабия]], където е посрещнат от саудитския престолонаследник [[Мохамед бин Салман]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syrias-assad-attend-arab-summit-bringing-regional-isolation-an-end-2023-05-19/|title=Syria's Assad wins warm welcome at Arab summit after years of isolation|date=19 май 2023|work=Reuters}}</ref> През септември 2023 г. присъства на церемонията по откриването на [[Азиатски игри|Азиатските игри]] в [[Ханджоу]] и се среща с китайския президент [[Си Дзинпин]].<ref>{{Cite news|url=https://news.sky.com/story/syrias-bashar-al-assad-and-wife-laugh-and-wave-at-asian-games-opening-ceremony-amid-china-talks-12968127|title=Syria's Bashar al Assad and wife laugh and wave at Asian Games opening ceremony amid China talks|date=23 септември 2023|work=Sky News}}</ref> Те обявяват установяването на стратегическо партньорство между [[Китай]] и Сирия.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/china-syria-asian-games-diplomacy-assad-xi-cce801eaa586fe5db82d28df79b0f91f|title=Leaders of Syria and China announce strategic partnership as part of Asian Games diplomacy|date=22 септември 2022|work=AP News}}</ref> === Опозиционна офанзива и изгнание (2024) === През декември 2024 г. Съединените щати, Германия, Франция и Обединеното кралство призовават за деескалация на напрежението в Сирия, тъй като насилието отново избухва. Бунтовнически фракции, водени от ислямистката групировка Хаят Тахрир ал-Шам (HTS), [[Битка за Алепо (2024)|поемат контрола над Алепо]], което предизвиква кампания за ответни въздушни удари от сирийския президент Башар ал-Асад, подкрепян от Русия. Ударите, насочени към населени места и няколко болници в контролирания от бунтовниците град [[Идлиб]], водят до най-малко 25 смъртни случая според спасителната група [[Бели каски]]. Страните [[НАТО|от НАТО]] правят съвместно изявление, призоваващо за защита на цивилните граждани и на критичната инфраструктура, за да се предотврати по-нататъшно разселване и да се осигури хуманитарен достъп. Те подчертават спешната необходимост от водено от Сирия политическо решение в съответствие с Резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН, която се застъпва за диалог между сирийското правителство и опозиционните сили. Офанзивата на бунтовниците, която започва на 27 ноември 2024 г., продължава напредването си в провинция Хама след превземането на Алепо.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/syria-us-germany-france-uk-call-for-de-escalation/a-70933512|title=Syria: US, Germany, France, UK call for de-escalation|date=2 December 2024|work=DW News|access-date=2 December 2024}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/2024/12/03/world/middleeast/syria-civil-war-rebels-aleppo.html|заглавие=Fighting Worsens Already Dire Conditions in Northwestern Syria|труд=The New York Times}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aljazeera.com/program/newsfeed/2024/12/3/syrian-hospital-hit-in-air-attack-on-opposition-held-idlib|заглавие=Syrian hospital hit in air attack on opposition-held Idlib|труд=Al Jazeera|език=en|достъп_дата=2024-12-05}}</ref> На 4 декември 2024 г. избухват ожесточени сблъсъци в провинция Хама, когато сирийската армия се сблъсква с водени от ислямисти бунтовници в опит да спре тяхното настъпление към ключовия град [[Хама]]. Правителствените сили твърдят, че са започнали контраофанзива с въздушна подкрепа, отблъсквайки бунтовнически фракции, включително Хаят Тахрир ал-Шам, на около шест мили от града. Но въпреки подкрепленията бунтовниците превземат града на 5 декември.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/articles/cql5r2px4yyo|заглавие=Syria rebels capture major city of Hama after military withdraws|труд=www.bbc.com|език=en-GB|достъп_дата=2024-12-05}}</ref> Боевете довецдат до широко разселване, като близо 50 000 души напускат района и се съобщава за над 600 жертви, включително 104 цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/middle-east/20241204-syrian-army-launches-counterattack-as-rebels-push-towards-hama|title=Syrian army launches counterattack as rebels push towards Hama|date=4 December 2024|work=France24|access-date=4 December 2024}}</ref> На 7 декември 2024 г. Асад бяга от столицата Дамаск на неизвестно място.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-rebels-celebrate-captured-homs-set-sights-damascus-2024-12-07/|заглавие=Syrian army command tells officers that Assad's rule has ended, officer says|труд=Reuters|достъп_дата=8 December 2024}}</ref> == Противоречия == === Корупция === {{Вижте също|Икономика на Сирия}} В началото на [[Сирийска революция|сирийската революция]] корупцията в Сирия е ендемична и страната е класирана на 129-о място в [[Индекс за възприятие на корупцията|Индекса за възприятие на корупцията]] за 2011 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.transparency.org/en/cpi/2011|заглавие=2011 – CPI|труд=Transparency.org}}</ref> От 70-те години икономиката на Сирия е доминирана от патронажните мрежи на [[Сирийска Баас партия|партийните елити на Баас]] и [[алавити]]те, лоялни към сем. Асад, които установяват контрол върху обществените сектори на Сирия въз основа на роднинство и [[непотизъм]]. Всеобхватният характер на корупцията е източник на противоречия в партийните кръгове на Баас и по-широката общественост още през 80-те г.<ref>{{Cite journal|last=M. Sadowski|first=Yahya|date=1987|title=Patronage and the Ba'th: Corruption and Control in Contemporary Syria|url=https://www.jstor.org/stable/41857946|journal=Arab Studies Quarterly|volume=9|issue=4|pages=442–461|jstor=41857946|via=JSTOR}}</ref> Програмата за икономическа либерализация на Башар ал-Асад през 2000-те г. се превръща в символ на корупцията и непотизма, тъй като бенефициентите на схемата са лоялните алавити, които заграбват голяма част от приватизираните сектори и бизнес активи. Това отчуждава правителството от огромното мнозинство от сирийската общественост, особено от селяните и градските работнически класи, които масово ненавиждат произтичащите икономически различия, които стават явно видими.<ref name="Allam, Saber 2019 26–272">{{Cite book|last=Allam, Saber|first=Ashraf, Salah|title=Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring|year=2019|publisher=Lamar|location=16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt|isbn=978-977-85412-3-6|pages=26–27|chapter=The domestic structure of the regime}}</ref><ref name="France 242">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/20200609-assad-s-20-year-rule-from-damascus-spring-to-pariah|title=Assad's 20-year rule, from Damascus Spring to pariah|date=9 юли 2020|work=France 24}}</ref> Братовчедът на Асад, [[Рами Махлуф]], е най-облагодетелстваният олигарх на режима през този период, белязан от институционализирането на корупцията, ограничаването на малкия бизнес и отхвърлянето на частното [[предприемачество]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-13216195|title=Bashar al-Assad's inner circle|date=30 юли 2012|work=BBC News|archive-url=https://web.archive.org/web/20220327062345/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-13216195|archive-date=27 март 2022}}</ref> Устойчивостта на корупцията, фракционистките пристрастия към алавитите, непотизмът и широко разпространените подкупи, които съществуват в партията, бюрокрацията и военните, водят до народния гняв, което води до избухването на [[Сирийска революция (2011)|Сирийската революция]] през 2011 г. Протестите са най-ожесточени в кварталите на работническата класа, които отдавна понасят тежестта на политиката на експлоатация на режима, която привилегирова собствените си лоялни лица.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://globalanticorruptionblog.com/2017/02/06/the-role-of-corruption-in-the-syrian-civil-war/|заглавие=The Role of Corruption in the Syrian Civil War|автор=Gersh|първо_име=Nick|труд=GAB}}</ref><ref>{{Cite book|last=Allam, Saber|first=Ashraf, Salah|title=Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring|year=2019|publisher=Lamar|location=16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt|isbn=978-977-85412-3-6|pages=26–27}}</ref> Според ABC News в резултат на [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]] „контролираната от правителството Сирия е съкратена по размер, очукана и обедняла“.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/International/wireStory/assads-syria-truncated-battered-defiant-26633429|title=Assad's Syria Truncated, Battered, but Defiant|last=Hadid|first=Diaa|date=2 ноември 2014|work=Abc News|access-date=2 ноември 2014}}</ref> Икономическите санкции (Законът за отговорността на Сирия) са приложени много преди сирийската гражданска война от САЩ и към тях се присъединява ЕС при избухването на гражданската война, което води до разпадането на сирийската икономика.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-17088270|title=Syria 'disintegrating under crippling sanctions'|date=19 февруари 2012|work=BBC News|access-date=2 ноември 2014}}</ref> Тези санкции са подсилени през октомври 2014 г. от ЕС и САЩ.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-eu-idUSKCN0IA1AF20141021|title=EU targets ministers, UAE firm in latest Syria sanctions|last=Croft|first=Adrian|date=21 октомври 2014|work=Reuters|access-date=2 ноември 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20151007014415/http://www.reuters.com/article/2014/10/21/us-mideast-crisis-syria-eu-idUSKCN0IA1AF20141021|archive-date=7 октомври 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.usatoday.com/story/news/politics/2014/10/16/treasury-syrian-sanctions-qusay-mihoub/17354081/|title=Tightened sanctions target Syrian human rights abuses|last=Korte|first=Gregory|date=16 октомври 2014|work=USA Today|access-date=9 ноември 2014}}</ref> Промишлеността в части от страната, които все още се държат от правителството, е силно контролирана от държавата, като [[Икономическа либерализация|икономическата либерализация]] е обърната по време на настоящия конфликт.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-economy-socialist-idUSBRE8630FA20120704|title=Syria reverts to socialist economic policies to ease tension|last=Al-Khalidi|first=Suleiman|date=4 юли 2012|work=Reuters|access-date=19 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20121020124949/http://www.reuters.com/article/2012/07/04/us-syria-economy-socialist-idUSBRE8630FA20120704|archive-date=20 октомври 2012}}</ref> [[Лондонско училище по икономика и политически науки|Лондонското училище по икономика]] заявява, че в резултат на сирийската гражданска война в Сирия се е развила [[военна икономика]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/idUSKCN0IU10Z20141110?irpc=932|title=Local ceasefires best way to ease Syrians' suffering: researchers|date=10 ноември 2014|work=Reuters|access-date=10 ноември 2014}}</ref> Доклад на [[Европейски съвет за външни отношения|Европейския съвет за външни отношения]] от 2014 г. също заявява, че се е формирала военна икономика.<ref>Yazigi, Jihad (7 April 2014). "[https://ecfr.eu/archive/page/-/ECFR97_SYRIA_BRIEF_AW.pdf Syria's War Economy]" (PDF). European Council on Foreign Relations. Посетен на 19 октомври 2014</ref> Доклад, поръчан от [[Организация на обединените нации|ООН]] на Сирийския център за политически изследвания, гласи, че 2/3 от сирийското население живее в крайна бедност.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-economy-idUSKBN0E81WL20140528|title=Syria's economy heads into ruin: U.N. sponsored report|last=Al-Khalidi|first=Suleiman|date=28 May 2014|work=Reuters|access-date=19 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140824204400/http://www.reuters.com/article/2014/05/28/us-syria-economy-idUSKBN0E81WL20140528|archive-date=24 август 2014}}</ref> Безработицата е 50%.<ref name="SurvivalMode">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/syrias-assad-regime-cuts-subsidies-focuses-ailing-economy-on-war-effort/2014/11/29/5f830894-719c-11e4-a2c2-478179fd0489_story.html|title=Syria's Assad regime cuts subsidies, focuses ailing economy on war effort|last=Naylor|first=Hugh|date=29 ноември 2014|work=The Washington Post|access-date=6 декември 2014}}</ref> През октомври 2014 г. търговски център на стойност 50 млн. долара отваря врати в [[Тартус]], което провокира критики от страна на поддръжниците на правителството и се разглежда като част от политиката на правителството на Асад в опит да се създаде усещане за нормалност по време на гражданската война.<ref>{{Cite news|url=http://www.dailystar.com.lb/News/Middle-East/2014/Oct-17/274357-glitzy-mall-sparks-anger-from-assad-backers.ashx|title=Glitzy mall sparks anger from Assad backers|last=Daou|first=Rita|date=17 октомври 2014|access-date=19 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20181022183913/http://www.dailystar.com.lb/News/Middle-East/2014/Oct-17/274357-glitzy-mall-sparks-anger-from-assad-backers.ashx|archive-date=22 октомври 2018|agency=Agence France-Presse}}</ref> Правителствена политика за предпочитане на семействата на убити войници за държавни работни места е отменена, след като предизвиква шум,<ref name="BurySons2">{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/International/wireStory/syrias-alawites-pay-heavy-price-bury-sons-26598184|title=Syria's Alawites Pay Heavy Price as They Bury Sons|last=Hadid|first=Diaa|date=1 ноември 2014|access-date=1 ноември 2014|agency=Associated Press}}</ref> докато нарастващите обвинения в корупция предизвикват протести.<ref name="AlawitesVoice2">{{Cite news|url=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2014/10/syria-tartous-alawites-pro-regime-protests.html|title=Alawites find their voice against Assad|date=29 октомври 2014|access-date=1 ноември 2014|publisher=Al Monitor}}</ref> През декември 2014 г. ЕС забранява продажбите на реактивно гориво на правителството на Асад, принуждавайки правителството да купува по-скъпи незастраховани доставки на реактивно гориво в бъдеще.<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11290437/EU-tries-to-ground-Bashar-al-Assads-warplanes-by-banning-fuel-supplies.html|title=EU tries to ground Bashar al-Assad's warplanes by banning fuel supplies|last=Blair|first=David|date=12 декември 2014|work=The Telegraph|access-date=13 декември 2014|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11290437/EU-tries-to-ground-Bashar-al-Assads-warplanes-by-banning-fuel-supplies.html|archive-date=11 януари 2022|url-access=subscription}}</ref> Възползвайки се от нарасналата роля на държавата в резултат на гражданската война, Башар и съпругата му Асма започват да анексират икономическите активи на Сирия от своите лоялни привърженици, опитвайки се да изместят старите бизнес елити и да монополизират прекия им контрол върху икономиката. [[Махер ал-Асад]], братът на Башар, също забогатява, като наблюдава операциите на спонсорираното от сирийската държава производство на психостимуланта [[каптагон]] и заграбва голяма част от плячката от войната. В момента управляващата двойка притежава огромни части от секторите на корабоплаването, недвижимите имоти, телекомуникациите и банковия сектор.<ref>{{Cite news|url=https://syria-report.com/analysis-changes-to-syrias-business-elite-concentrates-wealth-in-hands-of-presidential-couple-open-access/|title=Changes to Syria's Business Elite Concentrates Wealth in Hands of Presidential Couple|date=15 ноември 2022|work=The Syria Report|archive-url=https://web.archive.org/web/20221202222632/https://syria-report.com/analysis-changes-to-syrias-business-elite-concentrates-wealth-in-hands-of-presidential-couple-open-access/|archive-date=2 декември 2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/a7a75e4c-a95d-11e9-984c-fac8325aaa04|title=Syria's Assad puts pressure on business elite|last=Cornish, Khattab|first=Chloe, Asser|date=25 July 2019|work=Financial Times|archive-url=https://web.archive.org/web/20190727060100/https://www.ft.com/content/a7a75e4c-a95d-11e9-984c-fac8325aaa04|archive-date=27 юли 2019}}</ref> Значителни промени се случват в сирийската икономика след кампаниите за конфискация на правителството, стартирани през 2019 г., които включват големи икономически активи, прехвърлени на президентската двойка, за да проектират своята власт и влияние. Особено забележителна динамика е възходът на [[Асма Асад|Асма ал-Асад]], която оглавява тайния икономически съвет на Сирия и за която се смята, че се е превърнала в централна фуния на икономическата власт в Сирия. Чрез своята неправителствена организация „Сирия Тръст“ – гръбнакът на нейната финансова мрежа, Асма проверява чуждестранната помощ, идваща в Сирия, тъй като правителството разрешава организациите на ООН само ако работят под държавни агенции.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/a51c6227-0c93-4fe1-aca7-25783a43708f|title=Syria's state capture: the rising influence of Mrs Assad|last=Jalabi|first=Raya|date=2023|work=Financial Times|archive-url=https://web.archive.org/web/20230405013209/https://www-ft-com.ezp.lib.cam.ac.uk/content/a51c6227-0c93-4fe1-aca7-25783a43708f|archive-date=5 април 2023}}</ref> Корупцията нараства спорадично през последните години, като Сирия се смята за най-корумпираната страна в [[Арабски свят|арабския свят]].<ref>{{Cite news|url=https://www.al-monitor.com/originals/2023/01/middle-east-corruption-rankings-syria-most-corrupt-uae-least-turkey-slipped|title=Middle East corruption rankings: Syria most corrupt, UAE least, Turkey slipped|date=31 January 2023|work=Al-Monitor|archive-url=https://web.archive.org/web/20230203201215/https://www.al-monitor.com/originals/2023/01/middle-east-corruption-rankings-syria-most-corrupt-uae-least-turkey-slipped|archive-date=3 февруари 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.newarab.com/news/syria-yemen-and-libya-rank-among-lowest-corruption-index?amp|title=Syria, Yemen and Libya among 'lowest in the world' for corruption perceptions|date=31 януари 2023|work=The New Arab|archive-url=https://web.archive.org/web/20230208070207/https://www.newarab.com/news/syria-yemen-and-libya-rank-among-lowest-corruption-index?amp|archive-date=8 февруари 2023}}</ref> Към 2022 г. Сирия е класирана на второ място в света в [[Индекс за възприятие на корупцията|Индекса за възприятие на корупцията]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.worlddata.info/asia/syria/corruption.php|заглавие=Corruption in Syria|труд=Worlddata.info}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.transparency.org/en/cpi/2022|заглавие=Corruption Perceptions Index|труд=Transparency International}}</ref> === Фракционираност === {{Вижте също|Фракционираност и малцинства в гражданската война в Сирия}} Управлението на [[Хафез ал-Асад]] е смятано за една от най-репресивните арабски [[Диктатура|диктатури]] на 20 век. Тъй като Башар наследява мантията на баща си, той се опитва да осъществи авторитарно надграждане чрез прочистване на старата гвардия и назначаване на партията и армията с лоялни [[Алавити|алавитски]] офицери, което допълнително утвърждава фракционираността в системата.<ref>{{Cite book|last=Allam, Saber|first=Ashraf, Salah|title=Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring|year=2019|publisher=Lamar|location=16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt|isbn=978-977-85412-3-6|pages=27–30|chapter=The domestic structure of the regime|quote=Because he lacks his father's leadership skills... Bashar may settle for consensus among his junta of Alawi officers... When Bashar assumed office he attempted to consolidate power through "authoritarian upgrading".. However, the conservative military establishment and senior members of the regime were not favorable to Bashar's reforms, which forced Bashar to retire such senior personnel in order to further consolidate his power. But Bashar struggled to appoint new and loyal staff, his Ba'athist regime became increasingly like a sectarian family clan}}</ref><ref name="auto22">{{Cite news|url=https://www.worldpoliticsreview.com/syria-pariah-state/|title=Is Syria No Longer a Pariah State?|last=Ker-Lindsay|first=James|date=27 април 2023|work=World Politics Review|archive-url=https://web.archive.org/web/20230602100607/https://www.worldpoliticsreview.com/syria-pariah-state/|archive-date=2 юни 2023}}</ref> Докато официално правителството на Баас се придържа към строга [[Секуларизъм|секуларистка]] доктрина, на практика то прилага фракционистки инженерни политики в обществото, за да потисне несъгласието и да монополизира абсолютната си власт.<ref>{{Cite news|url=http://www.crisisgroup.org/~/media/Files/Middle%20East%20North%20Africa/Iraq%20Syria%20Lebanon/Syria/151-flight-of-icarus-the-pyd-s-precarious-rise-in-syria.pdf|title=Flight of Icarus? The PYD's Precarious Rise in Syria|date=8 май 2014|access-date=4 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20160220181554/http://www.crisisgroup.org/~/media/Files/Middle%20East%20North%20Africa/Iraq%20Syria%20Lebanon/Syria/151-flight-of-icarus-the-pyd-s-precarious-rise-in-syria.pdf|archive-date=20 февруари 2016|publisher=International Crisis Group|page=23|quote=The regime aims to compel people to take refuge in their sectarian and communitarian identities; to split each community into competing branches, dividing those who support it from those who oppose it}}</ref> Режимът се опитва да се представи пред външния свят като защитник на малцинствата и насажда страх от управлението на мнозинството в обществото, за да мобилизира лоялни привърженици от малцинствата.<ref name="NPR_APRIL_2015">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.npr.org/blogs/parallels/2015/04/18/400360836/syrias-minorities-caught-between-sword-of-isis-and-wrath-of-assad|заглавие=Syria's Minorities: Caught Between Sword Of ISIS And Wrath of Assad|автор=Meuse|първо_име=Alison|издател=NPR|достъп_дата=19 април 2015|цитат=Karim Bitar, a Middle East analyst at Paris think tank IRIS [...] says [...] "Minorities are often used as a shield by authoritarian regimes, who try to portray themselves as protectors and as a bulwark"}}</ref> Фигури, лоялни на Асад, като [[Мишел Самаха]], се застъпват за фракционистка мобилизация за защита на режима от това, което той нарича „морето от [[Сунитски ислям|сунити]]“. Режимът на Асад отприщва фракционистко насилие чрез частни алавитски милиции като [[Шабиха]], особено в сунитските райони. Алавитската религиозна иконография и обществените чувства са често срещани теми, използвани от алавитските воини-шейхове, които ръководят алавитските милиции, като оправдание за извършване на кланета, отвличания и изтезания в бастиони на опозицията.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://newlinesmag.com/reportage/the-specter-of-sectarian-violence-in-syria/|заглавие=The Specter of Sectarian Violence in Syria|автор=Ümit Üngör|първо_име=Uğur|издател=NPR|достъп_дата=19 април 2015}}</ref> Различните политики за развитие, приети от режима, следват фракционистки модел. Схема за урбанизация, приложена от правителството в град [[Хомс]], води до експулсирането на хиляди сунитски жители през 2000-те г., докато районите с мнозинство от алавити остават непокътнати.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://warontherocks.com/2016/08/assad-or-we-burn-the-country-misreading-sectarianism-and-the-regime-in-syria/|заглавие=Assad or We Burn the Country|автор=Hokayem|първо_име=Emile|труд=War on the rocks}}</ref> Дори когато [[Сирийски баасизъм|сирийският баасизъм]] абсорбира различни общностни идентичности в хомогенния обединяващ дискурс на държавата, социално-политическата власт става монополизирана от алавитските лоялисти. Въпреки че официално се придържат към неконфесионализма, [[Въоръжени сили на Сирия|сирийските въоръжени сили]] също са институционално фракционистки. Докато наборниците и по-ниските чинове са преобладаващо неалавити, по-високите чинове са пълни от лоялни алавити, които ефективно контролират логистиката и политиката за сигурност. Елитните части на сирийската армия, като [[Тигрови сили|Тигровите сили]], [[Републиканска гвардия (Сирия)|Републиканската гвардия]], 4-та бронирана дивизия и т.н., считани от правителството за решаващи за неговото оцеляване, са съставени предимно от алавити. Сунитските офицери са под постоянно наблюдение от тайната полиция, като на повечето от тях са назначени помощници алавити, които следят движенията им. [[Паравоенни]] групи, подкрепящи режима, като [[Национални отбранителни сили (Сирия)|Националните отбранителни сили,]] също са организирани около фракционистката лоялност към правителството на Баас. По време на въстанията на [[Сирийската революция (2011)|сирийската революция]] правителството на Баас разгръща стратегия за [[секюритизация]], която зависи от фракционистката мобилизация, отприщването на насилие срещу протестиращите и обширните репресии в цялата страна, което кара опозиционните групи да се обърнат към въоръжен бунт. Сирийското общество е допълнително фракционирано след [[Участие на Иран в гражданската война в Сирия|иранската намеса в сирийската гражданска война]], която става свидетел на много [[Хомейнизъм|хомейнистки]] бойни групировки, спонсорирани от [[Иран]], които се бият на страната на управлението на Асад.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://warontherocks.com/2016/08/assad-or-we-burn-the-country-misreading-sectarianism-and-the-regime-in-syria/|заглавие=Assad or We Burn the Country|автор=Hokayem|първо_име=Emile|труд=E-International Relations}}</ref> === Права на човека === Баасисткото правителство управлява Сирия като [[Тоталитаризъм|тоталитарна]] държава, контролирайки всеки аспект на сирийското общество от десетилетия. Командирите на правителствените сили за сигурност, състоящи се от [[Сирийска арабска армия|Сирийската арабска армия]], [[Тайна полиция|тайната полиция]], паравоенните формирования на БААС, пряко изпълняват изпълнителните функции на държавата, като почти не обръщат внимание на правните процеси и [[бюрокрация]]та. Системата за наблюдение на [[Мухабарат (Сирия)|Мухабарат]] (тайните служби) е всеобхватна, като общият брой на агентите, работещи за различните й клонове, се оценява на 1:158 в съотношение с цивилното население. Службите за сигурност затварят организациите на [[Гражданско общество|гражданското общество]], ограничават свободата на движение в страната и забраняват политическа литература и символи, които не са на Баас.<ref name="ifimes.org2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ifimes.org/en/researches/syria-between-oppression-and-freedom/3325|заглавие=Syria: Between oppression and freedom|труд=Ifimes}}</ref><ref name="Hill">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2010/7/16/syria-slammed-on-human-rights|title=Syria slammed on human rights|last=Hill|first=Evan|date=16 юли 2010|work=Al Jazeera|archive-url=https://web.archive.org/web/20230521182156/https://www.aljazeera.com/news/2010/7/16/syria-slammed-on-human-rights|archive-date=21 May 2023}}</ref> През 2010 г. [[Хюман Райтс Уоч]] публикува доклада „A Wasted Decade“, документиращ репресиите по време на първото десетилетие на [[Извънредно положение|извънредното управление]] на Асад, белязан от произволни арести, цензура и дискриминация срещу [[Кюрди в Сирия|сирийските кюрди]].<ref name="Hill" /><ref name="hrw.org">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref> През 2000-те г. страховитите агенти на Мухабарат извършват рутинни отвличания, произволни задържания и [[Изтезание|изтезания]] на цивилни. Проведени са многобройни показни процеси срещу [[дисидент]]и, пълнещи сирийски затвори с журналисти и правозащитници. Членовете на [[Главна дирекция по разузнаване (Сирия)|Главната дирекция за разузнаване]] на Сирия отдавна се ползват с широки привилегии да извършват извънсъдебни действия и имат имунитет срещу престъпления. През 2008 г. Асад разширява този имунитет към други отдели на силите за сигурност.<ref name="hrw.org2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref> Групи за правата на човека, като Хюман Райтс Уоч и [[Амнести Интернешънъл]] разказват подробно как [[Тайна полиция|тайната полиция]] на правителството на Асад е изтезавала, затваряла и убивала политически опоненти и онези, които говорят против правителството.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/en/node/91580/section/4|заглавие=A Wasted Decade|издател=Human Rights Watch|страници=4, 8}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.unhcr.org/refworld/country,,,,SYR,,4da56d83a2,0.html|заглавие=2010 Country Reports on Human Rights Practices – Syria|издател=United Nations High Commissioner for Refugees}}</ref> Освен това се смята, че около 600 ливански политически затворници са държани в държавните затвори след [[Сирийска окупация на Ливан|сирийската окупация на Ливан]], като някои са държани повече от 30 години.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mmedia.me/lb/en/reportsfeatures/565320-syrias-secret-prisoners|заглавие=Syria's secret prisoners|автор=Luca|първо_име=Ana Maria|издател=NOW News|достъп_дата=22 май 2015|архив_дата=2017-10-09|архив_уеб_адрес=https://wayback.archive-it.org/all/20171009210630/https://www.mmedia.me/lb/en/reportsfeatures/565320-syrias-secret-prisoners}}</ref> От 2006 г. правителството на Асад разширява използването на [[Персона нон грата|забрани за пътуване]] срещу политически дисиденти.<ref>{{Cite news|url=http://www.economist.com/node/17155868|title=How Syria controls its dissidents – Banning travel|date=30 септември 2010|work=The Economist}}</ref> В интервю за ABC News през 2007 г. Асад заявява: „Нямаме такива [неща като] политически затворници,” въпреки че в.„[[Ню Йорк Таймс]]“ съобщава за ареста на 30 сирийски политически дисиденти, които организират общ опозиционен фронт през декември 2007 г., като трима от тази група, смятани за лидери на опозицията, са с мярка за неотклонение „задържане под стража“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2007/12/14/world/middleeast/14syria.html|title=Challenged, Syria Extends Crackdown on Dissent|last=Cambanis|first=Thanassis|date=14 декември 2007|work=The New York Times|access-date=26 април 2010}}</ref> Правителството отказва разрешение на правозащитни организации и независими НПО да работят в страната.<ref name="hrw.org3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref> През 2010 г. Сирия забранява забулването в университетите.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-10684359|title=Syria bans face veils at universities|date=19 юли 2010|work=BBC News}}</ref><ref>{{Cite journal|date=20 юли 2010|title=Veil ban: Why Syria joins Europe in barring the niqab|url=http://www.csmonitor.com/World/Middle-East/2010/0720/Veil-ban-Why-Syria-joins-Europe-in-barring-the-niqab|journal=The Christian Science Monitor}}</ref> След протестите на Сирийската революция през 2011 г. Асад частично облекчава забраната.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2011/apr/06/syria-relax-veil-ban-teacher|title=Syria relaxes veil ban for teachers|date=6 април 2011|work=The Guardian|agency=Associated Press}}</ref> Между 2011 и 2013 г. се смята, че апаратът за държавна сигурност е изтезавал и убил над 10 хиляди [[Активизъм|граждански активисти]], политически дисиденти, журналисти, доброволци от [[Гражданска защита|гражданската защита]] и обвинени в държавна измяна и обвинения в тероризъм, като част от кампанията за смъртоносни репресии, наредена от Асад.<ref name="Entous, Nissenbaum">{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/10-000-bodies-inside-syrian-president-bashar-al-assads-crackdown-1406315472|title=10,000 Bodies: Inside Syrian President Bashar al-Assad's Crackdown|last=Entous, Nissenbaum|first=Adam, Dion|date=25 юли 2014|work=The Wall Street Journal|archive-url=https://web.archive.org/web/20230103162318/https://www.wsj.com/articles/10-000-bodies-inside-syrian-president-bashar-al-assads-crackdown-1406315472|archive-date=3 януари 2023}}</ref> През юни 2023 г. [[Общо събрание на ООН|Общото събрание на ООН]] гласува в подкрепа на създаването на независим орган, който да разследва местонахождението на стотици хиляди изчезнали цивилни, които са били насилствено накарани да изчезнат, убити или изнемогващи в подземията и в [[Стая за мъчения|стаите за изтезания]] на режима на Асад. Вотът е осъден от Русия, [[Северна Корея]] и [[Иран]].<ref>{{Cite news|url=https://www.theweek.in/wire-updates/international/2023/06/30/fgn2-un-syria.amp.html|title=UN votes to establish independent body to clarify fate of over 130 000 Syrians missing in conflict|date=30 юни 2023|work=The Week|archive-url=https://web.archive.org/web/20230630045225/https://www.theweek.in/wire-updates/international/2023/06/30/fgn2-un-syria.amp.html|archive-date=30 юни 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.arabnews.com/node/2330286/middle-east|title=In milestone decision, UN creates institution for Syria's missing and disappeared|last=Kossaify|first=Ephrem|date=30 юни 2023|work=Arab News|archive-url=https://web.archive.org/web/20230630045427/https://www.arabnews.com/node/2330286/middle-east|archive-date=30 юни 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/un-syria-conflict-missing-people-75ab620d2ab939b54152a3f1ded5a156|title=UN votes to establish independent body to clarify fate of over 130,000 Syrians missing in conflict|last=M. Lederer|first=Edith|date=30 юни 2023|work=AP News|archive-url=https://web.archive.org/web/20230630163007/https://apnews.com/article/un-syria-conflict-missing-people-75ab620d2ab939b54152a3f1ded5a156|archive-date=30 юни 2023}}</ref> През 2023 г. [[Канада]] и Нидерландия [[Канада и Нидерландия срещу Сирийската арабска република|завеждат дело срещу Сирия]] в [[Международен съд на ООН|Международния съд на ООН]], обвинявайки я в нарушаване на [[Конвенция на ООН срещу изтезанията|Конвенцията на ООН срещу изтезанията]]. Съвместната петиция обвинява сирийския режим в организирането на „невъобразима физическа и психическа болка и страдание“ като стратегия за колективно наказване на сирийското население.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.government.nl/documents/diplomatic-statements/2023/06/12/joint-statement-by-canada-and-the-netherlands-on-instituting-proceedings-at-the-international-court-of-justice-to-hold-syria-to-account-for-torture|заглавие=Joint statement by Canada and the Kingdom of the Netherlands on instituting proceedings at the International Court of Justice to hold Syria to account for torture|труд=Government of Netherlands}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.icj-cij.org/sites/default/files/case-related/188/188-20230612-PRE-01-00-EN.pdf|заглавие=Canada and the Kingdom of the Netherlands jointly institute proceedings against the Syrian Arab Republic and request the Court to indicate provisional measures|труд=International Court of Justice.org|страници=1, 2}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.icj-cij.org/sites/default/files/case-related/188/188-20230608-REQ-01-00-EN.pdf|заглавие=Canada and the Kingdom of Netherlands vs. the Syrian Arab Republic|труд=International Court of Justice.org}}</ref> Русия налага вето на усилията на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] да преследва Башар ал-Асад в [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]].<ref>{{Cite news|url=https://www.thenationalnews.com/mena/2023/06/12/canada-and-netherlands-take-syria-to-icj-over-alleged-torture/|title=Canada and Netherlands take Syria to ICJ over alleged torture|date=12 юни 2023|work=The National|archive-url=https://web.archive.org/web/20230613135519/https://www.thenationalnews.com/mena/2023/06/12/canada-and-netherlands-take-syria-to-icj-over-alleged-torture/|archive-date=13 юни 2023}}</ref> === Репресии над кюрдите === {{Вижте също|Арабски колан|Клане в Камишли (2004)}} Баасистка Сирия отдавна забранява [[Кюрдски езици|кюрдския език]] в училищата и обществените институции. Дискриминацията срещу [[Кюрди в Сирия|кюрдите]] непрекъснато нараства по време на управлението на Башар ал-Асад. Държавната политика официално потиска кюрдската култура с повече от 300 хил. сирийски кюрди, които остават без гражданство. Кюрдските оплаквания срещу държавното преследване в крайна сметка достигат кулминацията си в [[Камишлийски въстания (2004)|Камишлийските въстания през 2004 г.]], потушени насилствено след изпращането на сирийски военни сили. Последвалата репресия води до убийствата на повече от 36 кюрди и до раняването на най-малко 160 демонстранти. Повече от 2000 цивилни са арестувани и изтезавани в правителствени центрове за задържане. Ограниченията върху кюрдските дейности са допълнително затегнати след клането в [[Камишли]], като режимът на Асад на практика забранява всички кюрдски културни събирания и политическа активност по обвинения в подстрекаване на раздори или отслабване на националните чувства. През 2005–2010 г. [[Хюман Райтс Уоч]] потвърждава репресиите за сигурност на най-малко 14 кюрдски политически и културни събирания.<ref name="hrw.org4">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref><ref name="Hill2">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2010/7/16/syria-slammed-on-human-rights|title=Syria slammed on human rights|last=Hill|first=Evan|date=16 юли 2010|work=Al Jazeera|archive-url=https://web.archive.org/web/20230521182156/https://www.aljazeera.com/news/2010/7/16/syria-slammed-on-human-rights|archive-date=21 май 2023}}</ref> През март 2008 г. сирийски военни откриват огън по кюрдско събиране в Камишли, което отбелязва Навруз, убивайки трима и ранявайки петима цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://www.hrw.org/news/2008/03/23/syria-investigate-killing-kurds|title=Syria: Investigate Killing of Kurds|date=23 март 2008|work=Human RIghts Watch|archive-url=https://web.archive.org/web/20230505183620/https://www.hrw.org/news/2008/03/23/syria-investigate-killing-kurds|archive-date=5 май 2023}}</ref> === Цензура === На 22 септември 2001 г. Асад издава закон за печата, който затяга правителствения контрол върху цялата литература, отпечатана или публикувана в Сирия, вариращи от вестници до книги, брошури и периодични издания. Издатели, писатели, редактори, разпространители, журналисти и други лица, обвинени в нарушаване на Закона за печата, се лишават от свобода или глобяват. Цензурата също е разширена в [[киберпространство]]то и различни уебсайтове са забранени. Множество [[Блог|блогъри]] и създатели на съдържание са арестувани по различни обвинения за национална сигурност.<ref name="hrw.org5">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref> Закон от 2007 г. изисква интернет кафенетата да записват всички коментари, които потребителите публикуват в чат форуми.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://en.rsf.org/spip.php?page=predateur&id_article=42411|заглавие=Bashar Al-Assad, President, Syria|издател=Reporters Without Borders|достъп_дата=26 октомври 2012|архив_дата=2015-10-18|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151018150441/http://en.rsf.org/spip.php?page=predateur&id_article=42411}}</ref> Друг указ от 2008 г. задължава интернет кафенетата да водят записи на клиентите си и да уведомяват рутинно полицията.<ref name="10 Worst Countries to be a Blogger">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://cpj.org/reports/2009/04/10-worst-countries-to-be-a-blogger/|заглавие=10 Worst Countries to be a Blogger|труд=Committee to Protect Journalists}}</ref> Уебсайтове като [[Уикипедия на арабски език|Уикипердия на арабски]], [[Ютюб]] и [[Фейсбук]] са блокирани периодично между 2008 г. и февруари 2011 г.<ref>{{Cite news|url=http://www.economist.com/node/11792330|title=Red lines that cannot be crossed – The authorities don't want you to read or see too much|date=24 July 2008|work=The Economist}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2011/02/10/world/middleeast/10syria.html|title=Syria Restores Access to Facebook and YouTube|last=Jennifer Preston|date=9 февруари 2011|work=The New York Times}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://en.rsf.org/internet-enemie-syria,39779.html|заглавие=Internet Enemies – Syria|издател=Reporters Without Borders|достъп_дата=29 април 2011|архив_дата=2016-03-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304070925/http://en.rsf.org/internet-enemie-syria,39779.html}}</ref> [[Комитет за защита на журналистите|Комитетът за защита на журналистите]] класира Сирия като третата опасна страна за онлайн блогъри през 2009 г. Хора са арестувани въз основа на голямо разнообразие от обвинения, вариращи от подкопаване на националното единство до публикуване или споделяне на фалшиво съдържание.<ref name="hrw.org6">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref><ref name="10 Worst Countries to be a Blogger" /> Сирия е класирана като третата най-цензурирана страна в доклада на Комитета за защита на журналистите от 2012 г. Освен ограниченията за международните журналисти, които забраняват влизането им, местната преса се контролира от държавни агенции, които насърчават [[Баасизъм|баасистката]] идеология. От 2011 г. сирийското правителство въвежда пълно медийно затъмнение и чуждестранни кореспонденти са бързо задържани, отвличани или изтезавани. В резултат на това външният свят знае за ситуациите, случващи се в Сирия, само чрез видеоклипове на независими цивилни журналисти. Правителството на Асад затваря интернет покритието, [[Клетъчна мрежа|мобилните мрежи]], както и телефонните линии в зоните под негов контрол, за да предотврати всякакви новини, които имат опити да монополизират информацията, свързана със Сирия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://cpj.org/reports/2012/05/10-most-censored-countries.php|заглавие=10 Most Censored Countries|труд=Committee to Protect Journalists|достъп_дата=14 август 2012}}</ref> === Репресии, етническо прочистване и насилствени изчезвания === [[Сирийска революция (2011)|Репресиите]], наредени от Башар ал-Асад срещу сирийските протестиращи, са най-безмилостните от всички военни репресии през цялата [[Арабска пролет]]. Тъй като насилието се влошава и броят на жертвите се увеличава до хиляди, Европейският съюз, Арабската лига и Съединените щати започват да налагат широк набор от санкции срещу режима на Асад. До декември 2011 г. [[Организация на обединените нации|ООН]] обявява ситуацията в Сирия за [[гражданска война]].<ref>{{Cite news|url=https://www.nbcnews.com/id/wbna45514855|title=UN: Syria now in a civil war|last=A. Kennedy, Jordans|first=Elizabeth, Frank|date=2 December 2011|work=MSNBC|archive-url=https://web.archive.org/web/20210726024135/https://www.nbcnews.com/id/wbna45514855|archive-date=26 юли 2021}}</ref> До този момент всички протестиращи и въоръжени съпротивителни групи гледат на безусловната оставка на Башар ал-Асад като част от основните си искания. През юли 2012 г. [[Лига на арабските държави|Арабската лига]] провежда извънредна сесия с искане за бърза оставка на Асад и обещава безопасното му напускане, ако той приеме предложението.<ref>{{Cite news|url=http://www.huffingtonpost.com/2011/04/18/bashar-assad-resignation-syria-protest_n_850657.html|title=Bashar Assad Resignation Called For By Syria Sit-In Activists|last=Bassem Mroue|date=18 април 2011|work=HuffPost|access-date=14 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20110512045222/http://www.huffingtonpost.com/2011/04/18/bashar-assad-resignation-syria-protest_n_850657.html|archive-date=12 май 2011|agency=Associated Press}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.cnn.com/2012/07/22/world/meast/syria-unrest|title=Arab League to offer 'safe exit' if Assad resigns|date=23 юли 2012|work=CNN|access-date=13 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20130514043736/http://www.cnn.com/2012/07/22/world/meast/syria-unrest|archive-date=14 май 2013}}</ref> Асад отхвърля това, като вместо това търси чуждестранна военна подкрепа от Иран и Русия, за да защити своя изпаднал в битка режим чрез [[тактика на опожарената земя]], кланета, обсади, принудителен глад, етническо прочистване и т.н.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.usip.org/syria-timeline-uprising-against-assad|заглавие=Syria Timeline: Since the Uprising Against Assad|автор=Yacoubian|първо_име=Mona|труд=United States Institute of Peace}}</ref> Репресиите и кампаниите за изтребление на режима на Асад водят до кризата със сирийските бежанци, причинявайки [[принудителна миграция|принудителното изселване]] на 14 милиона сирийци, с около 7,2 милиона бежанци.<ref name="Syria Refugee Crisis Explained">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unrefugees.org/news/syria-refugee-crisis-explained/|заглавие=Syria Refugee Crisis Explained|труд=UNHCR: The UN Refugee Agency}}</ref> Това превръща кризата със сирийските бежанци в най-голямата [[бежанска криза]] в света; и върховният комисар на [[Върховен комисариат на ООН за бежанците|Върховния комисариат на ООН за бежанците]] [[Филипо Гранди]] го описва като „най-голямата хуманитарна и бежанска криза на нашето време и продължаваща причина за страдание“.<ref name="Syria Refugee Crisis Explained" /><ref name=":02">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unrefugees.org/emergencies/syria/|заглавие=Syria Refugee Crisis}}</ref> Ева Кулуриотис описва Башар ал-Асад като майстор на [[Етническо прочистване|етническото прочистване]] през 21 век.<ref name="J. Koulouriotis">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriawise.com/opinion-assad-master-of-ethnic-cleansing-in-the-21st-century/|заглавие=Assad: Master of ethnic cleansing in the 21st century|автор=J. Koulouriotis|първо_име=Eva|труд=Syria Wise}}</ref> По време на гражданската война Асад нарежда кампании за обезлюдяване в цялата страна, за да преформатира нейната [[демография]] в полза на неговия режим, а военните тактики са сравнени с преследванията по време на [[Война в Босна и Херцеговина|войната в Боснаи Херцеговина]]. Съобщава се, че между 2011 г. и 2015 г. милициите на Баас са извършили 49 етно-фракционистки [[клане]]та с цел прилагане на своята програма за социално инженерство в страната. [[Алавити|Алавитските]] лоялни милиции, известни като [[Шабиха]], са пуснати в [[Сунитски ислям|сунитски]]те села и градове, извършвайки множество [[Антисунизъм|антисунитски]] кланета. Те включват [[Клане в Хула|клането в Хула]], в [[Кланета в Байда и Бания|Байда и Банияс]], в [[Клане в Ал Кубейр|Ал-Кубейр]], в Ал-Хасавия и др., които водят до стотици смъртни случаи, със стотици хиляди жители, бягащи под заплахите от преследване от режима и [[сексуално насилие]]. Погроми и депортации са изразени в централните сирийски региони и крайбрежните райони с мнозинство от алавити, където сирийските военни и [[Хизбула]] смятат за приоритет установяването на стратегически контрол чрез експулсиране на сунитските жители и въвеждане на подкрепяни от Иран [[Шиитски ислям|шиитски]] бойци.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2013/jul/22/syria-sunnis-fear-alawite-ethnic-cleansing|title=Syrian Sunnis fear Assad regime wants to 'ethnically cleanse' Alawite heartland|last=Chulov, Mahmood|first=Martin, Mona|date=22 юли 2013|work=The Guardian|archive-url=https://web.archive.org/web/20210505110349/https://www.theguardian.com/world/2013/jul/22/syria-sunnis-fear-alawite-ethnic-cleansing|archive-date=5 май 2021}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-massacres-idUSBRE85A1DY20120611|title=Insight: Syria massacres, ethnic cleansing that may backfire|last=Nakhoul|first=Samia|date=12 юни 2012|work=Reuters|archive-url=https://web.archive.org/web/20211222180327/https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-massacres-idUSBRE85A1DY20120611|archive-date=22 декември 2021}}</ref><ref name="J. Koulouriotis" /><ref>{{Cite news|url=https://www.newarab.com/opinion/daraa-de-escalation-masks-assads-ethnic-cleansing-syria|title=Daraa 'de-escalation' masks Assad's ethnic cleansing in Syria|last=Hamad|first=Sam|date=30 юни 2017|work=New Arab|archive-url=https://web.archive.org/web/20221207165354/https://www.newarab.com/opinion/daraa-de-escalation-masks-assads-ethnic-cleansing-syria|archive-date=7 декември 2022}}</ref> През 2016 г. служители на ООН разкритикуват Башар ал-Асад за провеждането на демографско инженерство и етническо прочистване в квартал „Дарая“ в Дамаск под прикритието на споразумения за деескалация.<ref>{{Cite news|url=https://www.middleeasteye.net/news/ethnic-cleansing-unprecedented-scale-rebels-un-criticise-assad-tactics|title='Ethnic cleansing on an unprecedented scale': Rebels, UN criticise Assad tactics|last=El-Bar|first=Karim|date=5 септември 2016|work=Middle East Eye|archive-url=https://web.archive.org/web/20211015105258/https://www.middleeasteye.net/news/ethnic-cleansing-unprecedented-scale-rebels-un-criticise-assad-tactics|archive-date=15 октомври 2021}}</ref> Сирийските правителствени сили преследват с масови убийства цивилното население като част от своята военна стратегия по време на конфликта и са отговорни за причиняването на повече от 90% от [[Жертви на сирийската гражданска война|общия брой цивилни смъртни случаи в сирийската гражданска война]].<ref name="auto12">{{Cite news|url=https://www.middleeastmonitor.com/20220620-assad-iran-russia-committed-91-of-civilian-killings-in-syria/|title=Assad, Iran, Russia committed 91% of civilian killings in Syria|date=20 юни 2022|work=Middle East Monitor|archive-url=https://web.archive.org/web/20230104153837/https://www.middleeastmonitor.com/20220620-assad-iran-russia-committed-91-of-civilian-killings-in-syria/|archive-date=4 януари 2023}}</ref> Между 2011 г. и 2021 г. според ООН са загинали минимум 306 хиляди цивилни.<ref name="Farge2">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-civilian-death-toll-over-306000-since-2011-un-2022-06-28/|title=War has killed 1.5% of Syria's population: UN estimate|last=Farge|first=Emma|date=2022-06-28|work=Reuters|access-date=2022-06-28|archive-url=https://web.archive.org/web/20220628101243/https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-civilian-death-toll-over-306000-since-2011-un-2022-06-28/|archive-date=2022-06-28|language=en}}</ref><ref name="ohchr.org2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ohchr.org/en/press-releases/2022/06/un-human-rights-office-estimates-more-306000-civilians-were-killed-over-10|заглавие=UN Human Rights Office estimates more than 306,000 civilians were killed over 10 years in Syria conflict|труд=Ohchr.org|достъп_дата=1 юли 2022}}</ref> Към 2022 г. общият брой на смъртните случаи е нараснал до приблизително 580 хиляди.<ref name="GCR2P2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.globalr2p.org/countries/syria/|заглавие=Syria|труд=Global Centre for the Responsibility to Protect}}</ref> Допълнителни 154 хил. цивилни са изчезнали насилствено или са били обект на произволни задържания в Сирия между 2011 и 2023 г. Към 2023 г. повече от 135 хил. души са измъчвани, затваряни или убити в затворническите мрежи на Баас, включително хиляди жени и деца.<ref>{{Cite news|url=https://snhr.org/blog/2021/08/14/record-of-arbitrary-arrests1/|title=Record of Arbitrary Arrests|date=март 2023|work=SNHR|archive-url=https://web.archive.org/web/20230513172453/https://snhr.org/blog/2021/08/14/record-of-arbitrary-arrests1/|archive-date=13 май 2023}}</ref> От 2011 г. насам режимът на Асад е арестувал и задържал деца до 18-годишна възраст без съдебен процес, след което те са били предавани на сирийските военни полеви съдилища и убивани. Разследващ доклад от 2024 г. на Сирийското звено за разследваща журналистика (SIRAJ) идентифицира 24 сирийски деца, насилствено изчезнали, с конфискувани активи, задържани и по-късно убити, след като са навършили 18 години. Докладът, базиран на вътрешни източници в правителството на Асад, интервюта със семействата на жертвите и публични източници, изчислява, че повече от 6000 задържани на възраст под 18 години са били осъдени на смърт в затвора Сейдная и във военен полеви съд на асадистите в град Ал- Димас между 2014 и 2017 г., цитирайки разкази на очевидци на вътрешен човек от военната полиция на Баас.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sirajsy.net/the-syrian-regime-detains-minors/|заглавие=Delayed Execution: The Syrian Regime Detains Minors in Prisons to Execute Them Upon Reaching 18|автор=Al Ibrahim, Skaf|първо_име=Ali, Mohamad|труд=SIRAJ|достъп_дата=31 October 2024}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.middleeastmonitor.com/20241029-syria-regime-detained-children-until-18-before-executing-them-under-terrorism-law-investigation-reveals/#comment-6582201907|title=Syria regime detained children until 18 before executing them under 'terrorism' law, investigation reveals|date=29 October 2024|work=Middle East Monitor|access-date=31 October 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20241121052320/https://www.middleeastmonitor.com/20241029-syria-regime-detained-children-until-18-before-executing-them-under-terrorism-law-investigation-reveals/#comment-6582201907|archive-date=21 November 2024}}</ref> === Военни престъпления === Много политици, дисиденти, автори и журналисти наричат Асад „касапина на Сирия“ заради неговите военни престъпления, [[Антисунизъм|антисунитски]] фракционистки и масови убийства, атаки с [[химическо оръжие]] и кампании за [[етническо прочистване]].<ref>{{Cite book|last=Holland|first=Jack|title=Selling War and Peace: Syria and the Anglosphere|year=2020|publisher=Cambridge University Press|location=New York, NY, US|isbn=9781108489249|pages=211|chapter=7: Proxy War}}</ref><ref>{{Cite book|last=Dagher|first=Sam|title=Assad Or We Burn the Country: How One Family's Lust for Power Destroyed Syria|url=https://archive.org/details/assadorweburncou0000dagh|year=2019|publisher=Little, Brown and Company|location=Avenue of the Americas, New York, NY|isbn=978-0-316-55670-5|chapter=15: Don't Stay with the Butcher}}</ref><ref>{{Cite book|last=Tibi|first=Bassam|title=The Shari'a State: Arab Spring and Democratization|url=https://books.google.com/books?id=uXAdAAAAQBAJ|year=2013|publisher=Routledge|location=Third Avenue, New York, NY|isbn=978-0-415-66216-1}}</ref><ref>{{Cite book|last=Warrick|first=Jobby|title=Red Line|url=https://archive.org/details/redlineunravelin0000warr|year=2021|publisher=Doubleday|location=New York, US|isbn=9780385544467}}</ref> [[Федерално бюро за разследване|Федералното бюро за разследване]] заявява, че най-малко 10 европейски граждани са били изтезавани от правителството на Асад, докато са били задържани по време на [[Гражданска война в Сирия|Сирийската гражданска война]], което потенциално оставя Асад отворен за съдебно преследване от отделни европейски държави за [[Военно престъпление|военни престъпления]].<ref>{{Cite news|url=http://www.bloombergview.com/articles/2014-12-15/us-says-europeans-tortured-by-assads-death-machine|title=U.S. says Europeans killed by Assad's death machine|last=Rogin|first=Josh|date=15 декември 2014|work=Chicago Tribune|access-date=4 January 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20160413082059/http://www.bloombergview.com/articles/2014-12-15/us-says-europeans-tortured-by-assads-death-machine|archive-date=13 април 2016|agency=Bloomberg News}}</ref><ref name="CNN sarin report2">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|title=UN: Syria responsible for sarin attack that killed scores|last=Steve Almasy|work=CNN|access-date=12 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612174315/https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|archive-date=12 юни 2018|last2=Richard Roth}}</ref> [[Служба на Върховния комисар за правата на човека|Върховният комисар на ООН за правата на човека]] Нави Пилай заявява през декември 2013 г., че разследванията на ООН пряко замесват Башар ал-Асад в [[престъпления срещу човечеството]] и следване на стратегия за унищожаване, разработена на най-високо ниво на управление, включително [[Президент на Сирия|държавния глава]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-25189834|title=UN implicates Bashar al-Assad in Syria war crimes|date=2 декември 2013|work=BBC News|access-date=13 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20220331104230/https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-25189834|archive-date=31 март 2022}}</ref> Стивън Рап, [[Посланик на Съединените щати по въпросите на военните престъпления|американският посланик по въпросите на военните престъпления]], заявява през 2014 г., че престъпленията, извършени от Асад, са по-лоши от тези на [[Германска империя (1933 – 1945)|Нацистка Германия]].<ref>{{Cite news|url=http://www.timesofisrael.com/fbi-says-europeans-tortured-by-assad-regime|title=FBI says Europeans tortured by Assad regime|last=Pileggi|first=Tamar|date=15 December 2014|access-date=4 януари 2015}}</ref> През март 2015 г. той заявява още, че делото срещу Асад е много по-добро от това срещу [[Слободан Милошевич]] от Сърбия или [[Чарлз Тейлър (либерийски политик)|Чарлз Тейлър]] от [[Либерия]], и двамата обвинени от международни трибунали.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/US/wireStory/us-war-crimes-case-assad-milosevic-29542721|title=US: War Crimes Case Vs. Assad Better Than One for Milosevic|last=Anna|first=Cara|date=11 март 2015|work=ABC News|access-date=11 март 2015|agency=Associated Press}}</ref> Чарлз Листър, директор на Програмата за борба с тероризма и екстремизма в [[Близкоизточен институт|Института за Близкия Изток]], описва Башар ал-Асад като най-големия военнопрестъпник на 21 век.<ref name="auto3">{{Cite news|url=https://english.aawsat.com/home/article/2965846/charles-lister/us-policy-syria-2021|title=US policy in Syria in 2021|last=Lister|first=Charles|date=10 май 2021|work=Asharq al-Awsat|archive-url=https://web.archive.org/web/20220813233750/https://english.aawsat.com/home/article/2965846/charles-lister/us-policy-syria-2021|archive-date=13 август 2022}}</ref> В интервю за [[Би Би Си]] от февруари 2015 г. Асад отхвърля обвиненията, че [[Сирийски арабски военновъздушни сили|сирийските арабски военновъздушни сили]] са използвали [[Варелна бомба|варелни бомби]] като „детински“, твърдейки, че неговите сили никога не са използвали този тип бомби и отговаря с шега, че не използва и готварски тенджери.<ref>{{Cite news|url=http://www.channel4.com/news/assad-syria-interview-bbc-barrel-bombs-facts-video|title='There are no barrel bombs': Assad's Syria 'facts'|date=10 февруари 2015|access-date=12 февруари 2015|publisher=Channel Four News}}</ref> Редакторът на Би Би Си за Близкия Изток, водещ интервюто, Джереми Боуен, по-късно описва изявлението на Асад относно варелните бомби като явно невярно.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/magazine-31438916|title=What does Assad really think about Syria's civil war?|last=Bowen|first=Jeremy|date=15 февруари 2014|work=BBC News|access-date=15 февруари 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.pri.org/stories/2014-02-04/what-are-barrel-bombs-and-why-syrian-military-using-them|title=What are 'barrel bombs' and why is the Syrian military using them?|last=Bell|first=Matthew|date=4 февруари 2014|access-date=14 февруари 2015|publisher=PRI}}</ref> Веднага щом избухват демонстрациите през 2011–2012 г., Башар ал-Асад избира да приложи [[вариант „Самсон“]] – характерният подход на [[Необаасизъм|необаасисткия]] режим от ерата на [[Хафез ал-Асад]], при който протестите са жестоко потушени, а демонстрантите са обстрелвани директно от въоръжените сили. Въпреки това за разлика от баща си Башар има още по-малко лоялност и е политически крехък, изострен от отчуждението на мнозинството от населението. В резултат на това той избира да се справи с несъгласието много по-всеобхватно и по-сурово от баща си и простото обвинение в колаборационизъм е достатъчна причина да бъдеш убит.<ref>{{Cite book|last=Allam, Saber|first=Ashraf, Salah|title=Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring|year=2019|publisher=Lamar|location=16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt|isbn=978-977-85412-3-6|pages=29–38|chapter=The domestic structure of the regime}}</ref> Правозащитни организации и криминални следователи документират военните престъпления на Асад и изпращат това на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] за обвинение.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/idUSKBN0EL25020140610?irpc=932|title=Assad tops list of Syria war crimes suspects handed to ICC: former prosecutor|last=Nebehay|first=Stephanie|date=10 юни 2014|work=Reuters|access-date=13 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20141129194851/http://www.reuters.com/article/2014/06/10/us-syria-crisis-warcrimes-idUSKBN0EL25020140610?irpc=932|archive-date=29 ноември 2014}}</ref> Тъй като Сирия не е страна по [[Римски статут на Международния наказателен съд от 17 юли 1998 година|Римския статут]], [[Международен наказателен съд|Международният наказателен съд]] изисква разрешение от [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН,]] за да изпрати Башар ал-Асад на съд. Тъй като на това постоянно се налага [[вето]] от основния поддръжник на Асад [[Русия]], наказателното преследване на МНС не се осъществява. От друга страна, трибуналите в различни европейски страни започват да преследват и да осъждат висши членове на партията Баас, [[Въоръжени сили на Сирия|сирийски военни]] командири и служители на [[Мухабарат (Сирия)|Мухабарат]], обвинени във военни престъпления.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2021/3/15/national-courts-lead-the-way-in-prosecuting-syrian-war-crimes|title=National courts lead the way in prosecuting Syrian war crimes|last=Swart|first=Mia|date=15 март 2021|work=Al Jazeera News|archive-url=https://web.archive.org/web/20220303174028/https://www.aljazeera.com/news/2021/3/15/national-courts-lead-the-way-in-prosecuting-syrian-war-crimes|archive-date=3 март 2022}}</ref> През септември 2015 г. Франция започва разследване срещу Асад за [[престъпления срещу човечеството]].<ref>{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/france-opens-war-crimes-inquiry-against-assad-regime-222026549.html|title=France opens probe into Assad regime for crimes against humanity|last=Talagrand|first=Pauline|date=30 септември 2015|work=Yahoo News|access-date=1 октомври 2015|agency=Agence France-Presse}}</ref> През февруари 2016 г. ръководителят на Анкетната комисия на ООН за Сирия, [[Пауло Серджо Пинейро|Пауло Пинейро]], казва пред репортери: „Масовият мащаб на смъртта на задържаните предполага, че правителството на Сирия е отговорно за действия, които се равняват на унищожаване като престъпление срещу човечеството.“ Комисията на ООН съобщава, че е открила невъобразими злоупотреби, включително срещу жени и деца на 7-годишна възраст, загинали, докато са задържани от сирийските власти. Докладът също така посочва: „Има разумни основания да се смята, че високопоставени офицери, включително ръководителите на клонове и дирекции, командващи тези центрове за задържане, тези, които отговарят за военната полиция, както и техните цивилни началници, са знаели за огромното брой смъртни случаи, настъпили в местата за задържане... все още не са предприели действия за предотвратяване на злоупотреби, разследване на обвинения или преследване на отговорните“.<ref>{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/un-probe-accuses-damascus-extermination-detainees-131405484.html|title=UN probe accuses Syria govt of 'exterminating' detainees|last=Larson|first=Nina|date=8 февруари 2016|work=Yahoo News|access-date=11 февруари 2016|agency=Agence France-Presse}}</ref> През юни 2018 г. главният прокурор на Германия издава международна заповед за арест на един от най-високопоставените военни служители на Асад, [[Джамил Хасан]].<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/germany-seeks-arrest-of-leading-syrian-general-on-war-crimes-charges/2018/06/08/2fa025d0-6b21-11e8-a335-c4503d041eaf_story.html|title=Germany seeks arrest of leading Syrian general on war crimes charges|last=Loveluck|first=Louisa|date=8 юни 2018|work=The Washington Post|access-date=12 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612163014/https://www.washingtonpost.com/world/germany-seeks-arrest-of-leading-syrian-general-on-war-crimes-charges/2018/06/08/2fa025d0-6b21-11e8-a335-c4503d041eaf_story.html|archive-date=12 June 2018|issn=0190-8286}}</ref> Хасан е ръководител на мощната Дирекция за разузнаване на военновъздушните сили на Сирия. Центровете за задържане, управлявани от военновъздушното разузнаване, са сред най-известните в Сирия и се смята, че хиляди са загинали поради изтезания или липса на грижа. Обвиненията, повдигнати срещу Хасан, твърдят, че той е носил командна отговорност над съоръженията и следователно е знаел за злоупотребата. Ходът срещу Хасан отбелязва важен крайъгълен камък в опитите на прокурорите да изправят висши членове от вътрешния кръг на Асад пред съда за военни престъпления. В доклад за разследване на [[Клане в Тамадон|клането в Тадамон]], случило се на 16 април 2013 г., професорите Угур Умит Унгьор и Ансар Шахуд откриват свидетели, които потвърждават, че Асад е дал заповед на сирийското военно разузнаване да нареди на [[Шабиха]] да убива цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://newlinesmag.com/reportage/how-a-massacre-of-nearly-300-in-syria-was-revealed/|title=How a Massacre of Nearly 300 in Syria Was Revealed|last=Shahhoud|first=Annsar|date=27 април 2022|work=New Lines Magazine|last2=Ümit Üngör|first2=Uğur}}</ref> ==== Заповед за арест и съдебно производство (2023 – 2024) ==== На 15 ноември 2023 г. Франция издава заповед за арест срещу сирийския президент Башар ал-Асад заради използването на забранени химически оръжия срещу цивилни в Сирия.<ref name=":14">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/france-issues-arrest-warrants-against-syrias-president-assad-source-2023-11-15/|title=France issues arrest warrant for Syria's President Assad - source|date=15 November 2023|work=Reuters}}</ref> През май 2024 г. френските прокурори за борба с тероризма поискват от апелативния съд в Париж да обмисли отмяната на заповедта за арест на Асад, заявявайки неговия абсолютен имунитет като действащ държавен глава.<ref name=":32">{{Cite news|url=https://apnews.com/article/syria-france-assad-war-crimes-arrest-warrant-d64d25b39801dafdcbe031558b52b81b|title=Paris court upholds validity of France's arrest warrant for Syrian President Bashar Assad|last=SURK|first=BARBARA|date=26 June 2024|work=Associated Press|last2=TURNBULL|first2=ALEX}}</ref> На 26 юни 2024 г. апелативният съд в Париж решава, че международната заповед за арест, издадена от Франция срещу Асад за предполагаемо съучастие във военни престъпления по време на гражданската война в Сирия, остава валидна. Това решение е потвърдено от адвокати, участващи в делото. <ref name=":33">{{Cite news|url=https://apnews.com/article/syria-france-assad-war-crimes-arrest-warrant-d64d25b39801dafdcbe031558b52b81b|title=Paris court upholds validity of France's arrest warrant for Syrian President Bashar Assad|last=SURK|first=BARBARA|date=26 June 2024|work=Associated Press|last2=TURNBULL|first2=ALEX}}</ref> === Химически атаки === [[Въоръжени сили на Сирия|Сирийските военни]] използват химическа война като систематична военна стратегия в [[Гражданска война в Сирия|сирийската гражданска война]] и се смята, че те са извършили над 300 [[Химическо оръжие|химически атаки]], насочени срещу цивилното население по време на конфликта.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/syrian-military-linked-to-more-than-300-chemical-attacks-report-says/2019/02/16/c6e128de-31d4-11e9-ac6c-14eea99d5e24_story.html|title=Syrian army responsible for Douma chemical weapons attack, watchdog confirms|last=Loveluck|first=Louisa|date=17 февруари 2019|work=Washington Post|archive-url=https://web.archive.org/web/20190301032936/https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/syrian-military-linked-to-more-than-300-chemical-attacks-report-says/2019/02/16/c6e128de-31d4-11e9-ac6c-14eea99d5e24_story.html|archive-date=1 март 2019}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://thehill.com/policy/international/430414-syria-used-chemical-weapons-more-than-300-times-researchers-say/|title=Syria used chemical weapons more than 300 times, researchers say|last=Burke|first=Michael|date=17 февруари 2019|work=The Hill|archive-url=https://web.archive.org/web/20190219014216/https://thehill.com/policy/international/430414-syria-used-chemical-weapons-more-than-300-times-researchers-say/|archive-date=19 февруари 2019}}</ref> Разследване, проведено от изследователския институт [[Глобален институт за публична политика (GPPi)|GPPi,]] документира 336 потвърдени атаки с химически оръжия в Сирия между 23 декември 2012 г. и 18 януари 2019 г. Проучването приписва 98% от общите проверени химически атаки на режима на Асад. Почти 90% от атаките са извършени след [[Химически атаки в Гута|химическата атака в Гута]] през август 2013 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.gppi.net/media/GPPi_Schneider_Luetkefend_2019_Nowhere_to_Hide_Web.pdf|заглавие=Nowhere to Hide: The Logic of Chemical Weapons Use in Syria|автор=Schneider, Lutkefend|първо_име=Tobias, Theresa|страници=1–47}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2019/02/17/695545252/more-than-300-chemical-attacks-launched-during-syrian-civil-war-study-says|title=More Than 300 Chemical Attacks Launched During Syrian Civil War, Study Says|last=Lombardo|first=Clare|date=17 февруари 2019|work=NPR|archive-url=https://web.archive.org/web/20230107103943/https://www.npr.org/2019/02/17/695545252/more-than-300-chemical-attacks-launched-during-syrian-civil-war-study-says|archive-date=7 януари 2023}}</ref> Сирия се присъединява към Конвенцията за химическите оръжия и е членка на [[ОЗХО]] през октомври 2013 г., и в момента има три мисии на ОЗХО с мандат на ООН за разследване на проблеми с химическите оръжия в Сирия. Заключенията се предоставят на [[Организация на обединените нации|органите на ООН]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.opcw.org/media-centre/featured-topics/opcw-and-syria#:~:text=As%20a%20result%20of%20a,completeness%20of%20Syria's%20declaration%20remain.|заглавие=Syria and the OPCW|труд=OPCW}}</ref> През април 2021 г. Сирия е спряна от ОЗХО чрез публично гласуване на държавите членки, защото не сътрудничи с екипа за идентификация на разследването (IIT) на органа и нарушава [[Конвенция за химическите оръжия|Конвенцията за химическите оръжия]].<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/netherlands-chemical-weapons-damascus-the-hague-syria-ab2da467f4a4d9336010a141e5178276https://apnews.com/article/netherlands-chemical-weapons-damascus-the-hague-syria-ab2da467f4a4d9336010a141e5178276|title=States suspend Syria's OPCW rights over chemical attacks|last=Corder|first=Mike|date=21 април 2021|work=AP News|archive-url=https://web.archive.org/web/20220524194220/https://apnews.com/article/netherlands-chemical-weapons-damascus-the-hague-syria-ab2da467f4a4d9336010a141e5178276|archive-date=24 май 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.opcw.org/media-centre/news/2021/04/conference-states-parties-adopts-decision-suspend-certain-rights-and|заглавие=Conference of the States Parties adopts Decision to suspend certain rights and privileges of the Syrian Arab Republic under the CWC|труд=OPCW}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.opcw.org/sites/default/files/documents/2021/04/c25dec09%28e%29.pdf|заглавие=Decision addressing the Possession and Use of Chemical Weapons by the Syrian Arab Republic}}</ref> Резултатите от друг доклад за разследване, публикуван от OPCW-IIT през юли 2021 г., заключава, че сирийският режим е участвал в потвърдени химически атаки най-малко 17 пъти, от докладваните 77 атаки с химическо оръжие, приписвани на асадстките сили.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.armscontrol.org/act/2021-07/news-briefs/opcw-confirms-chemical-weapons-use-syria|заглавие=OPCW Confirms Chemical Weapons Use in Syria|труд=Arms Control Association}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.thehindu.com/news/international/syria-has-likely-used-chemical-weapons-17-times-international-chemical-weapons-watchdog/article34724203.ece|title=Syria has likely used chemical weapons 17 times: International chemical weapons watchdog|date=4 юни 2021|work=The Hindu|archive-url=https://web.archive.org/web/20210606111350/https://www.thehindu.com/news/international/syria-has-likely-used-chemical-weapons-17-times-international-chemical-weapons-watchdog/article34724203.ece|archive-date=6 юни 2021}}</ref> Към март 2023 г. независимите анкетни комисии на ООН са потвърдили най-малко девет химически атаки, извършени от сили, лоялни на правителството на Асад.<ref>{{Cite news|url=https://press.un.org/en/2023/sc15220.doc.htm|title=Security Council Deems Syria's Chemical Weapon's Declaration Incomplete|date=6 март 2023|work=United Nations: Meetings Coverage and Press Releases|archive-url=https://web.archive.org/web/20230314022057/https://press.un.org/en/2023/sc15220.doc.htm|archive-date=14 март 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.eeas.europa.eu/eeas/fifth-review-conference-chemical-weapons-convention-eu-priorities-reinforce-convention_en|заглавие=Fifth Review Conference of the Chemical Weapons Convention|труд=European Union External Action}}</ref> Най-смъртоносната химическа атака са [[Химически атаки в Гута|химическите атаки в Гута]], когато правителствените сили на Асад изстрелват [[Нервнопаралитично вещество|нервнопаралитичното вещество]] [[зарин]] в цивилни райони по време на бруталната си [[обсада на Източна Гута]] в ранните часове на 21 август 2013 г. Хиляди заразени и умиращи жертви наводняват близките болници, показвайки симптоми като разпенване, телесни конвулсии и други невротоксични симптоми. Приблизително 1100-1500 цивилни, включително жени и деца, се смята, че са убити при атаките.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ushmm.org/genocide-prevention/blog/nine-years-since-ghouta-chemical-weapons-in-syria|заглавие=Nine Years Since Ghouta: Reflecting on the Use of Chemical Weapons in Syria|автор=Ashraf|първо_име=Sareta|труд=United States Holocaust Memorial Museum}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2013/08/27/world/middleeast/blasts-in-the-night-a-smell-and-a-flood-of-syrian-victims.html|title=Blasts in the Night, a Smell, and a Flood of Syrian Victims|last=Hubbard, Mazzetti, Landler|first=Ben, Mark, Mark|date=26 август 2013|work=The New York Times|archive-url=https://web.archive.org/web/20221117184248/https://www.nytimes.com/2013/08/27/world/middleeast/blasts-in-the-night-a-smell-and-a-flood-of-syrian-victims.html|archive-date=17 ноември 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2013/09/10/attacks-ghouta/analysis-alleged-use-chemical-weapons-syria|заглавие=Attacks on Ghouta|труд=Human Rights Watch}}</ref> Атаката е международно осъдена и представлява най-смъртоносната употреба на химически оръжия от [[Ирано-иракска война|войната между Иран и Ирак]].<ref>{{Cite news|url=https://www.economist.com/blogs/pomegranate/2013/08/syria-s-war|title=Syria's war: If this isn't a red line, what is?|last=S.B.|date=21 август 2013|work=The Economist|access-date=15 април 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20141220174814/http://www.economist.com/blogs/pomegranate/2013/08/syria-s-war|archive-date=20 декември 2014}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.theweek.co.uk/world-news/syria-uprising/54759/syria-gas-attack-death-toll-1400-worst-halabja|заглавие=Syria gas attack: death toll at 1,400 worst since Halabja|труд=The Week|достъп_дата=24 август 2013}}</ref> През април 2017 г. има химическа атака със зарин в [[Химическа атака в Хан Шейхун|Хан Шейхун]], която убива повече от 80 души.<ref>{{Cite news|url=http://www.crisisgroup.org/~/media/Files/Middle%20East%20North%20Africa/Iraq%20Syria%20Lebanon/Syria/151-flight-of-icarus-the-pyd-s-precarious-rise-in-syria.pdf|title=Flight of Icarus? The PYD's Precarious Rise in Syria|date=8 май 2014|access-date=4 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20160220181554/http://www.crisisgroup.org/~/media/Files/Middle%20East%20North%20Africa/Iraq%20Syria%20Lebanon/Syria/151-flight-of-icarus-the-pyd-s-precarious-rise-in-syria.pdf|archive-date=20 февруари 2016|publisher=International Crisis Group|page=23|quote=The regime aims to compel people to take refuge in their sectarian and communitarian identities; to split each community into competing branches, dividing those who support it from those who oppose it}}</ref><ref name="Entous, Nissenbaum2">{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/10-000-bodies-inside-syrian-president-bashar-al-assads-crackdown-1406315472|title=10,000 Bodies: Inside Syrian President Bashar al-Assad's Crackdown|last=Entous, Nissenbaum|first=Adam, Dion|date=25 юли 2014|work=The Wall Street Journal|archive-url=https://web.archive.org/web/20230103162318/https://www.wsj.com/articles/10-000-bodies-inside-syrian-president-bashar-al-assads-crackdown-1406315472|archive-date=3 януари 2023}}</ref> Атаката кара президента на САЩ [[Доналд Тръмп]] да нареди на американските военни да изстрелят 59 ракети по сирийската въздушна база „Шайрат“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2017/04/05/middleeast/syria-airstrike-idlib-how-it-unfolded/index.html|title=Airstrike to US intervention: How attack unfolded|last=Lauren Said-Moorhouse|work=CNN|access-date=12 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612165854/https://edition.cnn.com/2017/04/05/middleeast/syria-airstrike-idlib-how-it-unfolded/index.html|archive-date=12 юни 2018|last2=Sarah Tilotta}}</ref><ref name="”WhyWasSharyatAirbaseBombed”">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-us-canada-39531045|title=Syria war: Why was Shayrat airbase bombed?|date=7 април 2017|work=BBC News|access-date=30 април 2024}}</ref> Няколко месеца по-късно съвместен доклад на ООН и международни инспектори по химически оръжия заключава, че атаката е дело на режима на Асад.<ref name="CNN sarin report3">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|title=UN: Syria responsible for sarin attack that killed scores|last=Steve Almasy|work=CNN|access-date=12 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612174315/https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|archive-date=12 юни 2018|last2=Richard Roth}}</ref><ref name="ReutersSyriaChemicalWeaponsKhanSheikhoun">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/idUSKBN1CV3GF/|title=Syrian government to blame for April sarin attack: U.N. report|last=Campos|first=Rodrigo|date=27 октомври 2017|work=Reuters|access-date=30 април 2024}}</ref> През април 2018 г. е ред на [[химическа атака в Дума]], което кара САЩ и техните съюзници да обвинят Асад в нарушаване на международните закони и да инициират съвместни ракетни удари по съоръжения за химически оръжия в [[Дамаск]] и [[Хомс]]. И Сирия, и Русия отричат намесата на сирийското правителство към този момент.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2018/04/13/world/middleeast/un-syria-haley-chemical-weapons.html|title=U.S. Says Syria Has Used Chemical Weapons at Least 50 Times During War|last=Gladstone|first=Rick|date=13 април 2018|work=The New York Times}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2018/04/13/world/middleeast/trump-strikes-syria-attack.html|title=U.S., Britain and France Strike Syria Over Suspected Chemical Weapons Attack|last=Cooper|first=Helene|date=13 април 2018|work=The New York Times|access-date=27 ноември 2020|last2=Gibbons-Neff|first2=Thomas|last3=Hubbard|first3=Ben}}</ref> Третият доклад, публикуван на 27 януари 2023 г. от OPCW-IIT, заключава, че режимът на Асад е отговорен за химическата атака в Дума през 2018 г., която убива най-малко 43 цивилни.<ref>"[https://web.archive.org/web/20230127111959/https://www.opcw.org/sites/default/files/documents/2023/01/s-2125-2023(e).pdf Third Report by the OPCW Investigation and Identification Team]" (PDF). 27 January 2023. с. 2–139. ArchivedАрхивиран от оригинала на 27 януари 2023 – via OPCW</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230128024629/https://www.state.gov/joint-statement-on-opcw-report-finding-syrian-regime-responsible-for-chemical-weapons-attack-in-douma-syria-on-april-7-2018/ Joint Statement on OPCW Report Finding Syrian Regime Responsible for Chemical Weapons Attack in Douma, Syria on April 7, 2018]". U.S Department of State. 27 January 2023. Архивиран от оригинала на 28 януари 2023</ref><ref>[https://www.aljazeera.com/news/2023/1/27/opcw-blames-syria-government-forces-for-2018-douma-chlorine-gas-attack "OPCW blames Syria gov't for 2018 chlorine gas attack in Douma]". ''Al Jazeera''. 27 January 2023</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230128025152/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-64424831 Watchdog blames Syria for 2018 Douma chemical attack]". ''BBC News''. 27 January 2023. Архивиран от оригинала на 28 януари 2023</ref> === Коментари за Холокоста === {{Вижте също|Отричане на Холокоста}} В реч, произнесена на срещата на централния комитет на [[Сирийска Баас партия|партията Баас]] през декември 2023 г., Башар ал-Асад заявява, че няма никакви доказателства за убийствата на 6 млн. евреи по време на [[Холокост]]а. Подчертавайки, че евреите не са единствените жертви на нацистките кампании за изтребление, той твърди, че Холокостът е бил политизиран от [[Съюзници във Втората световна война|Съюзническите сили]], за да се улесни масовото депортиране на европейски евреи в [[Палестина]], и че е използван като извинение за оправдаване на създаването на [[Израел]]. Асад също обвинява правителството на САЩ във финансово и военно спонсориране на [[Националсоциалистическа германска работническа партия|възхода на Нацизма]] в [[Период между световните войни|периода между двете войни]].<ref>{{Cite news|url=https://www.timesofisrael.com/syrias-assad-claims-holocaust-was-a-lie-fabricated-to-justify-creation-of-israel/|title=Syria's Assad claims Holocaust was a lie fabricated to justify creation of Israel|last=Silkoff|first=Shira|date=20 декември 2023|work=The Times of Israel|archive-url=https://web.archive.org/web/20231220150406/https://www.timesofisrael.com/syrias-assad-claims-holocaust-was-a-lie-fabricated-to-justify-creation-of-israel/|archive-date=20 декември 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.i24news.tv/en/news/israel/diplomacy/1703081866-syrian-president-assad-denies-holocaust-and-accuses-u-s-of-funding-nazis-in-controversial-speech|title=Syrian President Assad denies Holocaust and accuses U.S. of funding Nazis in controversial speech|date=20 декември 2023|work=i24news|archive-url=https://web.archive.org/web/20231220142407/https://www.i24news.tv/en/news/israel/diplomacy/1703081866-syrian-president-assad-denies-holocaust-and-accuses-u-s-of-funding-nazis-in-controversial-speech|archive-date=20 декември 2023}}</ref> == Обществен имидж == === Вътрешна опозиция и подкрепа === {{Вижте също|Сирийска опозиция}} Светската съпротива срещу управлението на Асад е представена главно от [[Сирийски национален съвет|Сирийския национален съвет]] и [[Национална коалиция на сирийските революционни и опозиционни сили|Националната коалиция на сирийските революционни и опозиционни сили]] – два политически органа, които съставляват коалиция от лявоцентристки и [[Десница|десни]] [[Консерватизъм|консервативни]] фракции на [[Сирийска опозиция|сирийската опозиция]]. Военните командири и цивилните лидери на милициите на [[Свободна сирийска армия|Свободната сирийска армия]] са представени в тези съвети. Коалицията представлява политическото крило на [[Сирийско временно правителство|сирийското временно правителство]] и се стреми към демократичен преход на Сирия чрез активизъм на местно ниво, протести и въоръжена [[съпротива]] за сваляне на диктатурата на [[Сирийска Баас партия|Баас]].<ref name="nahex">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.naharnet.com/stories/en/85113-syria-opposition-expands-closes-meeting|заглавие=Syria Opposition Expands, Closes Meeting|труд=Naharnet}}</ref><ref name="cnn">{{Cite news|url=http://www.cnn.com/2011/WORLD/meast/08/23/syria.un.resolution/index.html?eref=mrss_igoogle_cnn|title=Syrian activists form a 'national council'|date=23 August 2011|work=CNN|access-date=24 August 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20171107012915/http://www.cnn.com/2011/WORLD/meast/08/23/syria.un.resolution/index.html?eref=mrss_igoogle_cnn|archive-date=2017-11-07}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://carnegieendowment.org/files/syrian_leaderiship_problem.pdf|заглавие=The Syrian Opposition's Leadership Problem|автор=Sayigh|първо_име=Yezid|издател=Carnegie Endowment for International Peace|страници=1–31}}</ref> По-малко влиятелна фракция в сирийската опозиция е [[Национален координационен комитет за демократична промяна|Националният координационен комитет за демократична промяна]] (NCC) – коалиция от [[Левица|леви]] [[Социализъм|социалистически]] партии, които се стремят да сложат край на управлението на семейство Асад, но без [[Чуждестранно участие в гражданската война в Сирия|чуждестранно участие]]. Създадена през юни 2011 г., основните партии в коалицията NCC са [[Демократичен арабски социалистически съюз|Демократичният арабски социалистически съюз]], [[Сирийска демократична народна партия|Сирийската демократична народна партия]] и [[Комунистическа работническа партия (Сирия)|Комунистическата работническа партия]].<ref name="Guide to the Syrian opposition">{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-15798218|title=Guide to the Syrian opposition|date=17 October 2013|work=BBC News|archive-url=https://web.archive.org/web/20230104105606/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-15798218|archive-date=4 January 2023}}</ref> [[Национален демократичен митинг (Сирия)|Национално демократично обединение]] (NDR) е по-стара лява опозиционна коалиция от социалистически партии, създадена през 1980 г., но забранена от баасисткото правителство. NDR е активна по време на общонационалните протести от 1980-те г. и [[Дамаска пролет|Дамаската пролет]] от 2000-те г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://syriauntold.com/2020/10/30/syrias-labor-communist-party-a-rich-political-history-2/|заглавие=Syria's Labor Communist Party, a rich political history|автор=Daher|първо_име=Joseph|труд=Syria Untold}}</ref> През първите години на гражданската война [[Друзи|друзите]] в Сирия се стремят основно да останат неутрални, стремейки се да останат настрана от конфликта. Друзко-израелският политик Маджали Уахаби заявява през 2016 г., че повече от половината подкрепят правителството на Асад въпреки относителната му слабост в районите на друзите.<ref>{{Cite news|url=http://www.jpost.com/Middle-East/Druse-ex-MK-Syrian-brethren-not-abandoned-by-Assad-441879|title=Druse ex-MK: Syrian brethren not abandoned by Assad|date=21 January 2016|work=The Jerusalem Post}}</ref> Движението „Шейхове на достойнството“, което се стреми да остане неутрално и да защитава друзските области,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.alaraby.co.uk/english/features/2015/2/7/the-neutral-druze-sheikh-angering-syrias-regime|заглавие=The 'neutral' Druze sheikh angering Syria's regime|издател=The New Arab|достъп_дата=2 February 2016}}</ref> обвинява правителството, след като неговият лидер Шейх Уахид ал Балус е убит, и организира широкомащабни протести, които оставят шестима служители на правителствената сигурност убити.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.timesofisrael.com/six-syria-regime-loyalists-killed-after-druze-cleric-assassinated/|заглавие=Six Syria regime loyalists killed after Druze cleric assassinated|труд=The Times of Israel|достъп_дата=2 February 2016}}</ref> Друзката общност пламенно се противопоставя на правителството на Асад с течение на времето и изразява глас против нарастващата иранска намеса в Сирия.<ref>{{Cite journal|last=Abdulhamid|first=Ammar|date=5 февруари 2024|title=The Syrian Conflict|url=https://www.cjlpa.org/post/the-syrian-conflict-the-myth-of-containment-and-the-realities-of-accountability|journal=The Cambridge Journal of Law, Politics, and Art|archive-date=|via=cjlpa.org}}</ref> През август 2023 г. избухват масови протести срещу режима на Асад в град [[Ас-Сувейда]], населен с мнозинство от друзи,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.al-monitor.com/originals/2023/08/protests-southern-syria-economy-worsens|заглавие=Protests in southern Syria as economy worsens|труд=Al-Monitor: Independent, trusted coverage of the Middle East|достъп_дата=29 август 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-66607118|title=Syria: Protests over growing economic hardship spread in south|last=Sinjab|first=Lina|date=24 август 2023|work=BBC News|access-date=26 август 2023|archive-url=https://web.archive.org/web/20230825090905/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-66607118|archive-date=25 август 2023|language=en-GB}}</ref> които в крайна сметка се разпространяват в други региони на Южна Сирия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-66607118|title=Syria: Protests over growing economic hardship spread in south|last=Sinjab|first=Lina|date=24 August 2023|work=BBC News|access-date=26 август 2023|archive-url=https://web.archive.org/web/20230825090905/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-66607118|archive-date=25 август 2023|language=en-GB}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://english.aawsat.com/features/4514386-syria-protests-spurred-economic-misery-stir-memories-2011-anti-government-uprising|title=Syria Protests Spurred by Economic Misery Stir Memories of the 2011 Anti-Government Uprising|date=29 август 2023|work=Asharq al-Awsat|archive-url=https://web.archive.org/web/20230829122111/https://english.aawsat.com/features/4514386-syria-protests-spurred-economic-misery-stir-memories-2011-anti-government-uprising|archive-date=29 август 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://english.enabbaladi.net/archives/2024/02/six-months-into-as-suwayda-uprising-what-is-the-future-of-street-protests/|title=Six months into As-Suwayda uprising, What is the future of street protests?|last=al-Mahmoud|first=Hussam|date=12 февруари 2024|work=Enab Baladi|archive-url=https://web.archive.org/web/20240212161419/https://english.enabbaladi.net/archives/2024/02/six-months-into-as-suwayda-uprising-what-is-the-future-of-street-protests/|archive-date=12 февруари 2024}}</ref> Друзкият духовник Хикмат ал-Хаджири, религиозен лидер на сирийската общност на друзите, обявява война срещу иранската инвазия в страната.<ref>{{Cite journal|last=Abdulhamid|first=Ammar|date=5 февруари 2024|title=The Syrian Conflict|url=https://www.cjlpa.org/post/the-syrian-conflict-the-myth-of-containment-and-the-realities-of-accountability|journal=The Cambridge Journal of Law, Politics, and Art|archive-date=|via=cjlpa.org}}</ref> Сирийският [[Суфизъм|суфистки]] учен [[Мохамед ал-Якуби]], ревностен противник както на режима на Баас, така и на групировката „[[Ислямска държава]]“, описва управлението на Асад като „царуване на терора“, което причинява хаос и огромна мизерия на сирийското население.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/opinions/defeating-the-islamic-state-requires-first-ousting-bashar-al-assad/2014/12/05/8097b9f8-7c05-11e4-9a27-6fdbc612bff8_story.html|title=To defeat the Islamic State we must first remove Bashar al-Assad|last=al-Yaqoubi|first=Muhammad|date=5 декември 2014|work=The Washington Post|archive-url=https://web.archive.org/web/20220816235657/https://www.washingtonpost.com/opinions/defeating-the-islamic-state-requires-first-ousting-bashar-al-assad/2014/12/05/8097b9f8-7c05-11e4-9a27-6fdbc612bff8_story.html|archive-date=16 August 2022}}</ref> [[Файл:0718-Syria-Defectors-reemerge.jpg|мини|Връзката между военните и партията [[Сирийска Баас партия|Баас]], изградена от [[Хафез ал-Асад]] през 70-те години, съставлява гръбнака на диктатуратана Башар ал-Асад (в центъра)]] Централна част от опорната база на режима са лоялистите на БААС, които доминират в сирийската политика, [[Професионален съюз|профсъюзите]], младежките организации, студентските съюзи, [[бюрокрация|бюрократичният]] апарат и [[Въоръжени сили на Сирия|въоръжените сили]].<ref>{{Cite book|last=Awad|first=Ziad|title=The 2022 Syrian Local Elections: A Leadership Rooted in Regime Networks|date=2023|publisher=European University Institute|location=San Domenico di Fiesole (FI) Italy|isbn=978-92-9466-358-0|doi=10.2870/52247|pages=5–20}}</ref> Институциите на [[Сирийска Баас партия|партията Баас]] и нейните политически дейности формират жизненоважните стълбове на оцеляването на режима. Семейни мрежи от политици в ръководения от партия Баас [[Национален прогресивен фронт (Сирия)|Национален прогресивен фронт]] (NPF) и бизнесмени, лоялни към семейството на Асад, формират друг стълб на подкрепа. Избирателният списък се контролира от ръководството на партията Баас, което изключва кандидати, които не се считат за достатъчно лоялни.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://carnegieendowment.org/sada/83906|заглавие=The Banality of Authoritarian Control: Syria's Ba'ath Party Marches On|автор=Yonker, Solomon|първо_име=Carl, Christopher|труд=carnegieendowment.org}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://crd.org/al-assad/|заглавие=Al-Assad: The Presidency That Never Ends|труд=Civil Rights Defenders}}</ref><ref>{{Cite book|last=Awad|first=Ziad|title=The 2022 Syrian Local Elections: A Leadership Rooted in Regime Networks|year=2023|publisher=European University Institute|location=San Domenico di Fiesole (FI) Italy|isbn=978-92-9466-358-0|doi=10.2870/52247|pages=5–20}}</ref> Въпреки че на различни етапи от сирийската гражданска война се съобщава, че [[Религия в Сирия|религиозни малцинства]] като [[алавити]] и [[Християнството в Сирия|християни]] подкрепят правителството на Асад поради неговия [[секуларизъм]],<ref>"[http://www.csmonitor.com/World/Security-Watch/2014/0122/Loyalty-to-Assad-runs-deep-on-Syrian-coast Loyalty to Assad runs deep on Syrian coast] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150627151953/http://www.csmonitor.com/World/Security-Watch/2014/0122/Loyalty-to-Assad-runs-deep-on-Syrian-coast|date=27 June 2015}}". ''Christian Science Monitor|The Christian Science Monitor''. 22 January 2014.</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.cbsnews.com/8301-503543_162-57372175-503543/syrias-christians-stand-by-assad/|title=Syria's Christians stand by Assad|date=6 февруари 2012|work=CBS News|access-date=13 януари 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20131111004508/http://www.cbsnews.com/8301-503543_162-57372175-503543/syrias-christians-stand-by-assad/|archive-date=11 ноември 2013}}</ref> съществува опозиция сред [[Асирийци|асирийските]] християни, които твърдят, че правителството се стреми да ги използва като марионетки и да отрече тяхната различна етническа принадлежност, която не е арабска.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.yourmiddleeast.com/culture/a-glifmpse-into-the-world-of-syrias-christian-sutoro-fighters-video_24956|заглавие=A glimpse into the world of Syria's Christian "Sutoro" fighters (video)|автор=Ahmad|първо_име=Rozh|издател=Your Middle East|достъп_дата=17 март 2015|цитат=The regime wants us to be puppets, deny our ethnicity and demand an Arab-only state.|архив_дата=2015-04-07|архив_уеб_адрес=https://archive.today/20150407135145/http://www.yourmiddleeast.com/culture/a-glifmpse-into-the-world-of-syrias-christian-sutoro-fighters-video_24956}}</ref> Въпреки че общността на [[алавити]]те в Сирия формира основната опорна база на Башар ал-Асад и доминира във [[Въоръжени сили на Сирия|военния]] апарат и в [[Дирекция за военно разузнаване (Сирия)|апарата за сигурност]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aljazeera.com/indepth/features/2011/10/20111010122434671982.html|заглавие=Assad's Alawites: The guardians of the throne|автор=Rosen|първо_име=Nir|издател=Al Jazeera|достъп_дата=8 януари 2017}}</ref><ref>[https://www.wsj.com/articles/syrias-alawites-the-people-behind-assad-1435166941 Syria's Alawites: The People Behind Assad] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170226142611/https://www.wsj.com/articles/syrias-alawites-the-people-behind-assad-1435166941|date=26 февруари 2017}} The Wall Street Journal, 25 June 2015.</ref> през април 2016 г. [[BBC News]] съобщава, че лидерите на алавитите са публикували документ, в който искат да се дистанцират от Асад.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-35941679|заглавие=Syrian Alawites distance themselves from Assad|автор=Wyatt|първо_име=Caroline|труд=BBC News|достъп_дата=10 април 2016}}</ref> [[Висш кюрдски съвет|Висшият кюрдски комитет]] е коалиция от 13 кюрдски политически партии, противопоставящи се на режима на Асад. Преди разпускането си през 2015 г. той се състои от KNC и PYD.<ref name="Guide to the Syrian opposition2">{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-15798218|title=Guide to the Syrian opposition|date=17 октомври 2013|work=BBC News|archive-url=https://web.archive.org/web/20230104105606/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-15798218|archive-date=4 януари 2023}}</ref> [[Черкези]]те в Сирия също се превръщат в силни противници на режима, тъй като баасистките репресии и кланета в Сирия се засилват жестоко и членове на черкезкото етническо малцинство се опитват да избягат от Сирия, страхувайки се от преследване.<ref>{{Cite book|last=Richmond|first=Walter|title=The Circassian Genocide|year=2013|publisher=Rutgers University Press|location=New Brunswick, New Jersey, USA|isbn=978-0-8135-6068-7|pages=170|chapter=8: The Road to Sochi}}</ref> През 2014 г. Християнският сирийски военен съвет – най-голямата християнска организация в Сирия, се съюзява със Свободната сирийска армия, противопоставяща се на Асад,<ref>{{Cite news|url=https://www.usatoday.com/story/news/world/2014/12/21/syria-christian-islamic-state/18915275|title=Remaining Christians in Syria fight to save their land|last=Cousins|first=Sophie|date=22 декември 2014|work=USA Today|access-date=9 март 2015}}</ref><ref name="SyriacMilitaryCouncil">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://edition.cnn.com/2014/09/25/world/meast/us-syria-rebel-agreement/|заглавие=Syrian rebel groups unite to fight ISIS|автор=Bronstein|първо_име=Scott|труд=CNN|достъп_дата=1 октомври 2014|цитат=Under the agreement, moderate Muslim rebel groups fighting under the Supreme Military Council of Syria agreed to form an alliance with the predominantly Christian Syriac Military Council.}}</ref> присъединявайки се към други сирийски християнски милиции като Суторо, които се присъединяват към сирийската опозиция срещу правителството на Асад. Абу Мохамед ал-Джулани, командир на бунтовническата милиция Тахрир ал-Шам, осъжда режима на Асад за превръщането на Сирия в продължаващо земетресение през последните 12 години, в контекста на [[Земетресение в Турция и Сирия (2023)|земетресенията в Турция и Сирия през 2023 г.]]<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2023/feb/13/syria-earthquake-rebel-leader-pleas-for-outside-help|title=Syrian rebel leader pleads for outside help a week on from earthquakes|last=Michaelson, Tondo|first=Ruth, Lorenzo|date=13 февруари 2023|work=The Guardian|archive-url=https://web.archive.org/web/20230214012142/https://www.theguardian.com/world/2023/feb/13/syria-earthquake-rebel-leader-pleas-for-outside-help|archive-date=14 февруари 2023}}</ref> През юни 2014 г. Асад печели оспорвани [[Президентски избори в Сирия (2014)|президентски избори]], проведени в контролирани от правителството райони (и бойкотирани в райони, контролирани от опозицията,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.huffingtonpost.com/2014/06/03/syria-presidential-electi_n_5435706.html|заглавие=Syria's 2014 Presidential Election Ignored in Opposition-Held Areas|труд=HuffPost|достъп_дата=2 февруари 2016}}</ref> и в кюрдски райони, управлявани от [[Партия на Демократическия съюз (Сирия)|Партията на демократичния съюз]] <ref>{{Cite news|url=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2014/06/syria-kurds-assad-presidential-elections-pyd.html|title=Syria's Kurdish region to boycott presidential elections|last=Wladimir van Wilgenburg|work=Al-Monitor|access-date=8 юни 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140607230545/http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2014/06/syria-kurds-assad-presidential-elections-pyd.html|archive-date=7 юни 2014}}</ref>) с 88,7% от гласовете. Избирателната активност се оценява на 73,42% от имащите право на глас, включително тези в контролираните от бунтовниците райони.<ref>{{Cite news|url=http://sana.sy/eng/393/2014/06/04/548612.htm|title=Supreme Constitutional Court: Number of participants in Presidential elections reached at 11.634.412 with 73.42%|date=4 June 2014|access-date=4 юни 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140607000918/http://sana.sy/eng/393/2014/06/04/548612.htm|archive-date=7 юни 2014|agency=Syrian Arab News Agency|location=Damascus}}</ref> Избирателната комисия на режима също лишава от гласуване милиони сирийски граждани, разселени извън страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/uk-syria-crisis-assad-idUKKBN0DE0UY20140428|title=Assad seeks re-election as Syrian civil war rages|last=Evans|first=Dominic|date=28 април 2014|work=Reuters|access-date=15 май 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20230104163541/https://www.reuters.com/article/uk-syria-crisis-assad-idUKKBN0DE0UY20140428|archive-date=4 януари 2023}}</ref> Независими наблюдатели и академични стипендии единодушно описват събитието като фалшиви избори, организирани, за да легитимират управлението на Асад.<ref>{{Cite book|last=Cheeseman|first=Nicholas|title=How to Rig an Election|date=2019|publisher=Yale University Press|isbn=978-0-300-24665-0|oclc=1089560229|pages=140–141}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Norris|first=Pippa|last2=Martinez i Coma|first2=Ferran|last3=Grömping|first3=Max|date=2015|title=The Year in Elections, 2014|url=https://sites.google.com/site/electoralintegrityproject4/projects/expert-survey-2/the-year-in-elections-2015|journal=Election Integrity Project|language=en|archive-url=https://web.archive.org/web/20210415091339/https://sites.google.com/site/electoralintegrityproject4/projects/expert-survey-2/the-year-in-elections-2015|archive-date=15 април 2021|access-date=21 май 2020|quote=The Syrian election ranked as worst among all the contests held during 2014.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.oxfordhandbooks.com/view/10.1093/oxfordhb/9780190258658.001.0001/oxfordhb-9780190258658-e-23|заглавие=Presidential and Legislative Elections|автор=Jones|първо_име=Mark P.|труд=The Oxford Handbook of Electoral Systems|език=en|достъп_дата=21 май 2020|цитат="unanimous agreement among serious scholars that... al-Assad's 2014 election... occurred within an authoritarian context."}}</ref> В церемонията си по встъпване в длъжност Башар заклеймява опозицията като терористи и предатели, докато атакува Западния свят заради подкрепата му на онова, което той описва като „[[Арабска пролет]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-assad-idUSKBN0FL0NN20140717|title=Confident Assad launches new term in stronger position|last=Makdisi|first=Marwan|date=16 юли 2014|work=Reuters|access-date=15 май 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20170903040841/https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-assad-idUSKBN0FL0NN20140717|archive-date=3 септември 2017}}</ref> Израелският онлайн вестник ''Times of Israel'' съобщава, че въпреки че различни индивиди, интервюирани в доминирания от сунитската средна класа квартал на централен Дамаск, са показали вярност към Асад, не е възможно да се различи реалната подкрепа за режима поради повсеместното влияние на [[Сирийското разузнаване|тайната полиция]] в обществото.<ref>"[http://www.timesofisrael.com/assad-wins-syria-presidency-with-88-7-of-vote/ Syria's Assad reelected with 88.7% of vote] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160126192515/http://www.timesofisrael.com/assad-wins-syria-presidency-with-88-7-of-vote/|date=26 януари 2016}}". The Times of Israel. 4 June 2014.</ref> Баасисткият дисидент [[Абдул Халим Кадам]], [[вицепрезидент на Сирия]] по време на управлението както на Хафез, така и на Башар, презира Башар ал-Асад като пешка в [[Шиитски полумесец|имперския план]] на Иран.<ref>"Interview with Former Syrian Vice President Abdul Halim Khaddam". ''NewsWeek''. 10 October 2017. Архивиран от оригинала на 5 октомври 2016.</ref><ref>"Daesh was nurtured by Iran, says former Syrian vice president". ''Arab News''. 6 октомври 2016. Архивиран от оригинала на 6 октомври 2016</ref> === Международна опозиция === [[Файл:Manifestation pro révolution syrienne contre Assad et Poutine - Paris, 14-12-2016-5.jpg|мини|Демонстрации срещу Асад, проведени в Париж на 14 декември 2016 г.]] Чужди журналисти и политически наблюдатели, пътували до Сирия, я описват като най-безмилостната [[полицейска държава]] в [[Арабски свят|арабския свят]]. Жестоките репресии на Асад срещу [[Дамаска пролет|Дамаската пролет]] в началото на 2000-те г. и публикуването на доклад на ООН, който го замесва в [[Убийство на Рафик Харири|убийството]] на [[Ливански министър-председател|ливанския премиер]] [[Рафик Харири]], изострят изолацията на Сирия след [[Студената война]].<ref>{{Cite book|last=Bowen|first=Jeremy|title=The Arab Uprisings: The People Want the Fall of the Regime|url=https://archive.org/details/arabuprisingspeo0000bowe|year=2013|publisher=Simon & Schuster|isbn=978-1471129827|pages=[https://archive.org/details/arabuprisingspeo0000bowe/page/14 14], 15, 118|chapter=Prologue: Before the Spring}}</ref><ref name="Fisher">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/syrias-assad-has-embraced-pariah-status/2012/06/16/gJQAsY9shV_story.html|title=Syria's Assad has embraced pariah status|last=Fisher|first=Marc|date=16 юни 2012|work=The Washington Post|archive-url=https://web.archive.org/web/20120618133455/https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/syrias-assad-has-embraced-pariah-status/2012/06/16/gJQAsY9shV_story.html|archive-date=18 June 2012}}</ref> След глобалното възмущение срещу смъртоносните репресии на режима на Асад срещу протестиращите от [[Арабска пролет|Арабската пролет]], които водят до [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]], [[Тактика на опожарената земя|тактиката на опожарената земя]] срещу цивилното население, водеща до повече от половин милион смъртни случая, [[Масово убийство|масовите убийства]] и систематичното разполагане на [[химическо оръжие]] по време на конфликта, Башар ал-Асад става международен аутсайдер и много световни лидери го призовават да подаде оставка.<ref>{{Cite book|last=Jung|first=Dietrich|last2=Seeberg|first2=Peter|last3=Beck|first3=Martin|title=The Levant in Turmoil: Syria, Palestine, and the Transformation of Middle Eastern Politics|year=2016|publisher=Palgrave Macmillan|location=New York|isbn=978-1-349-57628-9|pages=101–102|chapter=5: The Crisis in Syria, International and Regional Sanctions, and the Transformation of the Political Order in the Levant}}</ref><ref name="Fisher" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://blogs.shu.edu/thediplomaticenvoy/2021/11/24/focus-on-pariah-leaders-bashar-al-assad/|заглавие=Focus on Pariah Leaders: Bashar al-Assad|автор=Khan|първо_име=Hamzah|труд=The Diplomatic Envoy}}</ref><ref>{{Cite book|last=C. Tucker|first=Spencer|title=U.S Conflicts in The 21st Centiry (Volume 1)|year=2016|publisher=ABC-CLIO|location=Santa Barbara, California|isbn=978-1-4408-3878-1|pages=834, 835}}</ref> [[Файл:Rückschrittskoalition stoppen protest and protest against Assad in Berlin 2023-03-18 01 (cropped)3.jpg|мини|Демонстрации срещу Асад в Берлин, 18 март 2023 г.]] От 2011 г. насам той губи признание от няколко международни организации като [[Лига на арабските държави|Арабската лига]] (през 2011 г.),<ref name="NYT Arab League">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2011/11/13/world/middleeast/arab-league-votes-to-suspend-syria-over-its-crackdown-on-protesters.html|title=Arab League Votes to Suspend Syria|last=MacFarquhar|first=Neil|date=12 ноември 2011|work=The New York Times|access-date=12 ноември 2011}}</ref> [[Средиземноморски съюз|Средиземноморския съюз]] (през 2011 г.)<ref>{{Cite news|url=http://news.xinhuanet.com/english2010/world/2011-12/01/c_131282989.htm|title=Syria suspends its membership in Mediterranean union|date=1 декември 2012|archive-url=https://web.archive.org/web/20111206201635/http://news.xinhuanet.com/english2010/world/2011-12/01/c_131282989.htm|archive-date=6 декември 2011|publisher=Xinhua News Agency}}</ref> и [[Организация за ислямско сътрудничество|Организацията за ислямско сътрудничество]] (през 2012 г.).<ref name="CNN OIC">{{Cite news|url=http://edition.cnn.com/2012/08/13/world/meast/syria-unrest/index.html?hpt=hp_t1|title=Regional group votes to suspend Syria; rebels claim downing of jet|date=14 август 2012|work=CNN|access-date=14 август 2012}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/amp/oic-suspends-syria/24678392.html|title=OIC Suspends Syria Over Crackdown|date=16 август 2012|work=RFE/RL|archive-url=https://web.archive.org/web/20230208075035/https://www.rferl.org/amp/oic-suspends-syria/24678392.html|archive-date=8 февруари 2023}}</ref> [[Съединени американски щати|Съединените щати]], [[Европейски съюз|Европейският съюз]], [[Турция]], Арабската лига и различни държави започват да прилагат широк набор от санкции срещу сирийския режим от 2011 г. с цел да принудят Асад да подаде оставка и да помогнат за политическо разрешаване на кризата.<ref>{{Cite book|last=Jung|first=Dietrich|last2=Seeberg|first2=Peter|last3=Beck|first3=Martin|title=The Levant in Turmoil: Syria, Palestine, and the Transformation of Middle Eastern Politics|year=2016|publisher=Palgrave Macmillan|location=New York|isbn=978-1-349-57628-9|pages=101–122|chapter=5: The Crisis in Syria, International and Regional Sanctions, and the Transformation of the Political Order in the Levant}}</ref> Международните органи критикуват едностранчивите избори, организирани от правителството на Асад по време на конфликта. На конференцията на страните от [[Група „Приятели на Сирия“|групата „Приятели на Сирия“]] в Лондон през 2014 г. британският външен министър [[Уилям Хейг]] характеризира сирийските избори като пародия на демокрацията и осъжда пълното незачитане на човешкия живот от страна на режима за извършване на [[Военно престъпление|военни престъпления]] и [[Държавен тероризъм|държавен терор]] върху [[Сирийци|сирийското]] население.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-27419552|title=UK's William Hague attacks Assad's Syria elections plan|date=15 May 2014|work=BBC News|access-date=13 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20221026161021/https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-27419552|archive-date=26 октомври 2022}}</ref> Политиката на Асад за провеждане на избори в условията на [[Гражданска война в Сирия|продължаваща гражданска война]] е порицана и от [[Генерален секретар на ООН|генералния секретар на ООН]] [[Пан Ки-мун]].<ref name="UN">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/idUSBREA3K0ST20140421?irpc=932|title=Syrian election will undermine political solution: U.N.'s Ban|date=21 април 2014|work=Reuters|access-date=2 февруари 2016}}</ref> [[Грузия]] преустановява всички отношения със Сирия след [[Международноправен статут на Абхазия и Южна Осетия|признаването на Абхазия и Южна Осетия]] от Башар ал-Асад, осъждайки неговото правителство като манипулиран от Русия режим, който подкрепя [[Окупирани от Русия територии в Грузия|руската окупация]] и [[етническо прочистване]].<ref>"US Condemns Syria for Recognizing Georgia's Breakaway Regions". ''Voice of America''. 30 May 2018. Архивиран от оригинала на 23 март 2023</ref><ref>"Syria recognizes Georgia's breakaway regions". ''Deutsche Welle''. 30 May 2018. Архивиран от оригинала на 30 май 2018</ref><ref>"Georgia Severs Relations With Syria For Recognizing Abkhazia, South Ossetia". ''rferl.org''. 29 May 2018. Архивиран от оригинала на 30 май 2018.</ref> След силната подкрепа на Асад за [[Руско нападение над Украйна|руското нападение над Украйна]] и признаването на отцепническите сепаратистки републики, [[Украйна]] прекъсва дипломатическите си отношения със Сирия през юни 2022 г. Описвайки политиките на Асад като безполезни, [[Президент на Украйна|украинският президент]] [[Володимир Зеленски]] обещава да разшири допълнителни [[санкции срещу Сирия]].<ref>{{Cite news|url=https://english.alarabiya.net/News/world/2022/06/30/Ukraine-s-Zelenskyy-cuts-ties-with-Syria-after-it-recognized-separatist-republics|title=Ukraine's Zelenskyy cuts ties with Syria after it recognized separatist republics|date=30 June 2022|work=Al Arabiya|archive-url=https://web.archive.org/web/20220630120322/https://english.alarabiya.net/News/world/2022/06/30/Ukraine-s-Zelenskyy-cuts-ties-with-Syria-after-it-recognized-separatist-republics|archive-date=30 юни 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rferl.org/a/ukraine-syria-diplomatic-ties-russia-assad/31922447.html|заглавие=Ukraine Cuts Diplomatic Ties With Syria After It Recognizes Eastern Regions As Independent|труд=rferl.org}}</ref> През март 2023 г. [[Съвет за национална сигурност и отбрана на Украйна|Съветът за национална сигурност и отбрана на Украйна]] въвежда в действие набор от санкции, насочени към 141 фирми и 300 лица, свързани с режима на Асад, руски производители на оръжия и ирански производители на [[дрон]]ове. Това е дни след посещението на Асад в [[Москва]], където той оправдава руското нападение над Украйна като битка срещу старите и новите нацисти. Башар ал-Асад, министър-председателят [[Хюсеин Арнус]] и външният министър [[Фейсал Мекдад]] са сред лицата, които са санкционирани.<ref>"Zelenskiy Announces Sanctions On Hundreds Of Individuals, Including Syrian President, Iranian Drone Makers". ''rferl.org''. 19 March 2023. Архивиран от оригинала на 19 март 2023</ref><ref>"Zelensky imposes sanctions against Syrian dictator Bashar Al-Assad, other officials". ''The Kyiv Independent''. 18 March 2023. Архивиран от оригинала на 18 март 2023</ref><ref>"Decree of the President of Ukraine No. 163/2023". ''Office of the President of Ukraine''. 18 March 2023. Архивиран от оригинала на 19 март 2023.</ref><ref>"Zelenskyy introduces sanctions against Syria's Assad". ''Anadolu Agency''. 18 март 2023. Архивиран от оригинала на 18 март 2023</ref> Санкциите включват също замразяване на всички сирийски държавни имоти в Украйна, ограничаване на парични трансакции, прекратяване на икономическите ангажименти и отмяната на всички официални украински награди. Сирия официално скъсва дипломатическите си отношения с Украйна на 20 юли, позовавайки се на [[Реципрочност (международни отношения)|принципа на реципрочност]].<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/7/20/syria-formally-breaks-diplomatic-ties-with-ukraine|title=Syria, a close Russia ally, breaks diplomatic ties with Ukraine|date=2022-07-20|work=Al Jazeera English}}</ref> През април 2023 г. френски съд обявява трима високопоставени служители на сигурността на Баас за виновни в [[престъпления срещу човечеството]], [[Изтезание|изтезания]] и различни военни престъпления срещу френско-сирийски граждани. Сред тях са [[Али Мамлюк]], директор на [[Бюро за национална сигурност на арабската социалистическа партия Баас – регион Сирия|Бюрото за национална сигурност на сирийската партия Баас]], и [[Джамил Хасан]], бивш ръководител на [[Разузнавателно управление на сирийските ВВС|Дирекцията за разузнаване на сирийските ВВС]].<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/middle-east/20230404-france-to-try-senior-assad-allies-for-crimes-against-humanity-in-syria|title=France to try senior Assad allies for crimes against humanity in Syria|date=4 април 2023|work=France 24|archive-url=https://web.archive.org/web/20230405004515/https://www.france24.com/en/middle-east/20230404-france-to-try-senior-assad-allies-for-crimes-against-humanity-in-syria|archive-date=5 април 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2023/4/5/france-to-try-syrian-regime-officials-for-crimes-against-humanity|title=France to try Syrian regime officials for crimes against humanity|date=5 април 2023|work=Al Jazeera|archive-url=https://web.archive.org/web/20230415214212/https://www.aljazeera.com/news/2023/4/5/france-to-try-syrian-regime-officials-for-crimes-against-humanity|archive-date=15 април 2023}}</ref> Франция издава международни заповеди за арест срещу тримата служители по случая през 2018 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-france/france-issues-arrest-warrants-for-senior-syrian-officials-idUSKCN1NA11L|title=France issues arrest warrants for senior Syrian officials|last=Jarry|first=Emmanuel|date=5 ноември 2018|work=Reuters|archive-url=https://web.archive.org/web/20230406162922/https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-france/france-issues-arrest-warrants-for-senior-syrian-officials-idUSKCN1NA11L|archive-date=6 април 2023}}</ref> През май 2023 г. френският външен министър Катрин Колона публично поисква наказателното преследване на Башар ал-Асад за участие в [[Използване на химически оръжия в сирийската гражданска война|химическа война]] и убийството на [[Жертви на сирийската гражданска война|стотици хиляди хора]], заклеймява го като враг на собствения си народ.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20230523-syria-s-assad-should-be-put-on-trial-says-french-foreign-minister|title=Syria's Assad should be put on trial, says French foreign minister|date=23 май 2023|work=France 24|archive-url=https://web.archive.org/web/20230524023150/https://www.france24.com/en/europe/20230523-syria-s-assad-should-be-put-on-trial-says-french-foreign-minister|archive-date=24 май 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://tribune.net.ph/2023/05/24/french-minister-demands-assad-trial/|title=French minister demands Assad trial|date=23 май 2023|work=Daily Tribune|archive-url=https://web.archive.org/web/20230524013433/https://tribune.net.ph/2023/05/24/french-minister-demands-assad-trial/|archive-date=24 май 2023}}</ref> На 15 ноември 2023 г. Франция издава заповед за арест срещу Асад за използване на химически оръжия срещу цивилни лица в Сирия.<ref name=":12">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/france-issues-arrest-warrants-against-syrias-president-assad-source-2023-11-15/|title=France issues arrest warrant for Syria's President Assad - source|date=15 ноември 2023|work=Reuters}}</ref> ==== Лява опозиция ==== [[Файл:Madrid - Acampada Sol 2011 39.JPG|мини|Билбордове на испанското Движение на недоволството с осъждане на репресиите на Башар ал-Асад срещу сирийската революция на пл. „Пуерта дел Сол“ в Мадрид (29 май 2011 г.)]] Башар ал-Асад е широко критикуван от леви активисти и интелектуалци по целия свят за присвояване на леви идеологии и техните [[Социализъм|социалистически]], [[Прогресивизъм|прогресивни]] лозунги като прикритие за собственото му семейно управление и за овластяване на лоялнарр клика от елити за сметка на обикновените [[сирийци]]. Тесният му съюз с управлявания от духовенството [[Хомейнизъм|хомейнистки]] [[Иран]] и неговите фракционистки войнствени мрежи, като същевременно следва политика на затваряне на левите критици на семейство Асад, е обект на остри критики.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://thewire.in/world/assadism-is-destroying-syria|заглавие='Assadism' Is Destroying Syria – Here's Where It Came From|автор=Harkin|първо_име=Juliette|труд=The Wire}}</ref> [[Арабска социалистическа партия Баас – регион Египет|Египетският клон]] на [[Иракско движение Баас|иракското движение Баас]] обявява силната си подкрепа за [[Сирийската революция (2011)|сирийската революция]], заклеймяване на Баасистка Сирия като репресивна диктатура, контролирана от династията Асад. Тя атакува [[Баасизъм|баасистките]] акредитиви на семейство Асад, обвинявайки [[Сирийска Баас партия|сирийската партия Баас,]] че действа като гранична охрана на [[Израел]] още след свалянето от власт на [[Национално командване на партията Баас|Националното командване на Баас]] по време на [[Сирийски държавен преврат (1966)|държавния преврат през 1966 г.]] Описвайки Башар ал-Асад като позорна личност за това, че е поканил враждебни сили като [[Иран]] в Сирия, египетските баасисти призоват [[Свободна сирийска армия|сирийските революционери]] да се обединят в усилията си да свалят режима на Асад и да се противопоставят на чуждия империализъм.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aladhwaa.net/?ac=3&no=6445&d_f=10&t_f=0&t=5&lang_in=Ar|заглавие=The statement of the Arab Baath Socialist Party of Egyptian on the aggression against Syria|достъп_дата=30 юли 2018}}</ref> Описвайки режима на Асад като [[мафиотска държава]], която процъфтява от корупция и фракционарност, ливанският академик социалист Жилбер Акар заявява: „Братовчедът на Башар ал-Асад стана най-богатият човек в страната, контролирайки, както се смята, над половината от икономиката. И това е само един член на управляващия клан... Кланът функционира като истинска мафия и управлява страната от няколко десетилетия. Това е дълбокият корен на експлозията, в комбинация с факта, че сирийският режим е един от най-деспотичните в региона. В сравнение със Сирия на Асад Египет на [[Хосни Мубарак|Мубарак]] бе фар на демокрация и политическа свобода!... Специфичното за този режим е, че бащата на Асад прекрои и преустрои държавния апарат, особено неговото твърдо ядро ​​– въоръжените сили, за да създаде преторианска гвардия за себе си. Армията, особено нейните елитни сили, е обвързана със самия режим по различни начини, най-вече чрез използването на фракционарност. Дори хора, които никога преди не са чували за Сирия, сега знаят, че режимът се основава на едно малцинство в страната – около 10% от населението – [[алавити]]те.“<ref>Achcar, Gilbert (8 October 2013). "Syria between Revolutions and Counter-Revolutions". ''CETRI''. Архивиран от оригинала на 2 юни 2016.</ref> [[Прогресивна социалистическа партия|Прогресивната социалистическа партия]] (PSP) в Ливан заема позиция срещу Асад и организира масови протести в подкрепа на сирийската революция. През август 2012 г. тя публично заклеймява правителството на Асад като машина за убиване, ангажирана с избиването на сирийския народ. Лидерът на партията Айман Камаледин поисква експулсирането на сирийския посланик от Ливан, описвайки го като представител на режима на убийци в Ливан.<ref name=":13">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/france-issues-arrest-warrants-against-syrias-president-assad-source-2023-11-15/|title=France issues arrest warrant for Syria's President Assad - source|date=15 ноември 2023|work=Reuters}}</ref><ref name=":22">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.politico.eu/article/bashar-al-assad-denies-responsibility-for-syrian-war-violence-refugees/|заглавие=Assad denies responsibility for Syrian war|автор=King|първо_име=Esther|издател=Politico|достъп_дата=21 декември 2016|цитат=The Syrian president maintained he was fighting to preserve his country and criticized the West for intervening. "Good government or bad, it's not your mission" to change it, he said.}}</ref> === Международна подкрепа === ==== Крайнодясна подкрепа ==== [[Файл:Alexander Lukashenko in a meeting with Bashar al-Assad in December 2003 (1) (cropped).jpg|мини|Беларуският президент [[Александър Лукашенко]] заедно с Башар ал-Асад по време на държавно посещение в Сирия през декември 2003 г.]] Режимът на Башар ал-Асад получава подкрепа от видни [[Бял национализъм|бели националисти]], [[Неонационалсоциализъм|неонацисти]] и [[Крайнодясна политика|крайнодесни]] фигури в Европа, които са привлечени от неговия дискурс за [[война срещу тероризма]] срещу [[Ислямизъм|ислямистите]] по време на периода на [[Европейска мигрантска криза|европейската бежанска криза]]. Бомбардировките на Асад над сирийските градове предизвикват възхищение в [[Ислямофобия|ислямофобския]] дискурс на крайнодесните кръгове, които смятат мюсюлманите за цивилизационен враг. Американските привърженици на [[Превъзходство на белите|превъзходството на бялата раса]] често възхваляват Асад като авторитарен бастион срещу това, което те смятат за силите на ислямския екстремизъм и глобализма.<ref>Ayoub, Joey (3 October 2022). "How the European far right coopted an Arabic letter". ''Al Jazeera''. ArchivedАрхивиран от оригинала на 20 декември 2022</ref><ref>Snell, James (17 August 2017). "Why Nazis from Charlottesville to Europe love Bashar al-Assad". ''New Arab''. Архивиран от оригинала на 27 декември 2022</ref><ref>Strickland, Patrick (14 February 2018). "Why do Italian fascists adore Syria's Bashar al-Assad?". ''Al Jazeera''. Архивиран от оригинала на 5 януари 2023</ref><ref>Elba, Mariam (8 September 2017). "Mariam Elba". ''The Intercept''. Архивиран от оригинала на 5 октомври 2017</ref><ref name=":6">"Western Far-right Worries Syrians and Delights Bashar al-Assad". ''The Syrian Observer''. 3 ноември 2022. Архивиран от оригинала на 3 ноември 2022</ref><ref name=":6" /> След президентските избори в Сирия през 2014 г. президентът на [[Беларус]] [[Александър Лукашенко]] изпраща поздравителна телеграма до Башар, изразявайки своята увереност в лидерството на Башар ал-Асад, и описва военната кампания на правителството на Баас като част от борбата срещу тероризма и чуждата намеса.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://syriatimes.sy/index.php/presidential-elections/13290-president-assad-receives-congratulations-from-the-president-of-belarus-confidence-in-syria-elimination-of-current-crisis|заглавие=President Assad receives Congratulations from the President of Belarus: Confidence in Syria Elimination of Current Crisis}}</ref> ==== Лява подкрепа ==== Подкрепата на левицата за Асад е разделена от началото на гражданската война в Сирия{{Hrf|Hashemi|Postel|11–13}} правителството на Асад е обвинено в цинично манипулиране на [[Фракционираност и малцинства в Сирийската гражданска война|фракционистка идентичност]] и [[Антиимпериализъм|антиимпериализма]], за да продължи най-лошите си дейности.<ref>Hashemi & Postel 2013, с. 231</ref> Някои държавни или правителствени ръководители обявяват подкрепата си за Асад, включително севернокорейския лидер [[Ким Чен Ун]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dw.com/en/north-korean-leader-offers-support-to-assad/a-16392804|заглавие=North Korean leader offers support to Assad|труд=Deutsche Welle|език=en-GB|достъп_дата=20 август 2019}}</ref> След като обявява победата си на изборите през 2014 г., Асад получава поздравления от [[Президент на Венецуела|президента на Венецуела]] [[Николас Мадуро]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lainfo.es/en/2014/06/05/venezuela-congratulated-by-bashar-al-assad-in-syrian-presidential-victory/|заглавие=Venezuela congratulated by Bashar Al Assad in Syrian presidential victory|труд=lainfo.es|достъп_дата=25 януари 2015}}</ref> президента на [[Алжир]] [[Абделазиз Бутефлика]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://syriatimes.sy/index.php/news/local/13361-president-assad-receives-congratulations-from-president-bouteflika-on-winning-elections|заглавие=syriatimes.sy – President Assad Receives Congratulations from President Bouteflika on Winning Elections|труд=syriatimes.sy|достъп_дата=20 април 2015}}</ref> президента на [[Гвиана]] [[Доналд Рамотар]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sana.sy/eng/21/2014/06/21/551372.htm|заглавие=الوكالة العربية السورية للأنباء - Syrian Arab News Agency|достъп_дата=20 април 2015}}</ref> президента на Южна Африка [[Джейкъб Зума]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sana.sy/en/?p=4016|заглавие=President al-Assad receives congratulatory cable from South African President Zuma|автор=Hazem al-Sabbagh|достъп_дата=20 април 2015}}</ref> президента на [[Никарагуа]] [[Даниел Ортега]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://syriatimes.sy/index.php/presidential-elections/13206-nicaragua-s-ortega-congratulates-president-al-assad-on-winning-elections|заглавие=Nicaragua's Ortega Congratulates President Al-Assad on Winning Elections|труд=syriatimes.sy}}</ref> и от [[Махмуд Абас]], лидер на [[Фатах]] и президент на [[Палестина (държава)|Палестина]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sana.sy/en/?p=4246|заглавие=President al-Assad receives congratulatory letter from President Abbas|автор=h.said|достъп_дата=20 април 2015}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.middleeastmonitor.com/news/middle-east/12365-abbas-congratulates-al-assad-for-re-election-as-syrian-president|заглавие=Abbas congratulates Al-Assad for re-election as Syrian president|труд=Middle East Monitor|достъп_дата=20 април 2015|архив_дата=2016-03-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304200251/https://www.middleeastmonitor.com/news/middle-east/12365-abbas-congratulates-al-assad-for-re-election-as-syrian-president}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://english.al-akhbar.com/node/20320|заглавие=Abbas says he backs Syria's "war against terrorism"|труд=Al Akhbar English|достъп_дата=20 април 2015|архив_дата=2017-10-19|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20171019065914/http://english.al-akhbar.com/node/20320}}</ref> Палестинската [[Марксизъм-ленинизъм|марксистко-ленинска]] въоръжена група [[Народен фронт за освобождение на Палестина]] (PFLP) подкрепя Башар ал-Асад по време на [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]]. В резултат на тази позиция иранското правителство увеличава своето военно и финансово финансиране на PFLP.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2013/09/iran-pflp-gaza-palestine-syria.html|заглавие=Iran Increases Aid to PFLP Thanks to Syria Stance|труд=Al-Monitor|достъп_дата=20 април 2015}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aljazeera.com/news/middleeast/2013/01/201318143633928478.html|заглавие=Pro-Assad Palestinians call for Yarmouk truce|достъп_дата=20 април 2015}}</ref> === Международни връзки с обществеността === [[Файл:Lula Al-Assad Itamaraty 2010.jpg|мини|Башар ал-Асад, носещ „Голямата яка“ на Националния орден на Южния кръст, придружен от бразилския президент [[Луиз Инасиу Лула да Силва]] в [[Бразилия (град)|Бразилия]], 30 юни 2010 г.]] За да популяризират своя имидж и медийно представяне в чужбина, Башар ал-Асад и съпругата му [[Асма Асад|Асма]] наемат базирани в САЩ и Обединеното кралство фирми за [[връзки с обществеността]] и консултанти.<ref name="turnedtowest">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2012/06/11/world/middleeast/syrian-conflict-cracks-carefully-polished-image-of-assad.html|title=Syria's Assads Turned to West for Glossy P.R.|last=Carter|first=Bill|date=10 юни 2012|work=The New York Times|last2=Chozick|first2=Amy}}</ref> По-специално, те осигуряват фотосесии за Асма ал-Асад в модни списания и списания за знаменитости, включително публикацията "A Rose in the Desert" в сп. „[[Вог]]“ през март 2011 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theatlantic.com/international/archive/2012/01/the-only-remaining-online-copy-of-vogues-asma-al-assad-profile/250753/|заглавие=The Only Remaining Online Copy of Vogue's Asma al-Assad Profile|автор=Max Fisher|труд=The Atlantic}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://gawker.com/asma-al-assad-a-rose-in-the-desert-1265002284|заглавие=Asma al-Assad: A Rose in the Desert|автор=Joan Juliet Buck|труд=Gawker}}</ref> Тези фирми включват Bell Pottinger и Brown Lloyd James, като последната получава 5000 долара на месец за услугите си.<ref name="turnedtowest" /><ref name="PRcomeback">{{Cite news|url=http://english.alarabiya.net/en/media/2013/09/14/Assad-makes-PR-comeback-targets-American-psyche-.html|title=Assad makes PR comeback, targets 'American psyche'|last=Ajbaili|first=Mustapha|date=14 септември 2013|access-date=15 март 2015|publisher=Al Arabiya|quote="Assad's regime also activated its YouTube channel and multiple Facebook accounts."}}</ref> В началото на сирийската [[Гражданска война в Сирия|гражданска война]] сирийските правителствени мрежи са [[Хакер|хакнати]] от групата на [[Анонимните]], която разкрива, че бивш журналист от [[Ал Джазира]] е бил нает да съветва Асад как да манипулира общественото мнение на САЩ. Сред съветите е предложението за сравнение на народното въстание срещу режима с протестите на [[Окупирай Уол Стрийт]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://arstechnica.com/tech-policy/2012/02/anonymous-hackers-expose-emails-of-syrian-presidential-aides/|заглавие=Anonymous exposes e-mails of Syrian presidential aides|автор=Gallagher|първо_име=Sean|труд=Ars Technica|достъп_дата=15 март 2015}}</ref> В отделно изтичане на електронна поща няколко месеца по-късно на [[Върховен съвет на сирийската революция|Върховния съвет на сирийската революция]], публикувано от в. „[[Гардиън]]“, е разкрито, че консултантите на Асад са се координирали с медиен съветник на иранското правителство.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2012/mar/14/assad-emails-lift-lid-inner-circle|title=Exclusive: secret Assad emails lift lid on life of leader's inner circle|last=Booth|first=Robert|date=14 март 2013|work=The Guardian|access-date=15 март 2015|last2=Mahmood|first2=Mona|quote=Before a speech in December his media consultant prepared a long list of themes, reporting that the advice was based on "consultations with a good number of people in addition to the media and political adviser for the Iranian ambassador".|last3=Harding|first3=Luke}}</ref> През март 2015 г. разширена версия на гореспоменатите изтичания е предадена на ливанския уебсайт ''NOW News'' и публикувана следващия месец.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://now.mmedia.me/lb/en/AssadLeaks/565291-friends-in-the-media|заглавие=International relations|автор=Rowell|първо_име=Alex|издател=NOW News|достъп_дата=23 май 2015|архив_дата=2018-10-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181022091657/https://now.mmedia.me/lb/en/AssadLeaks/565291-friends-in-the-media}}</ref> Асад започва кампания в [[Социална медия|социалните медии]], която включва изграждане на присъствие във [[Фейсбук]], [[Ютюб]] и най-вече в [[Инстаграм]].<ref name="PRcomeback2">{{Cite news|url=http://english.alarabiya.net/en/media/2013/09/14/Assad-makes-PR-comeback-targets-American-psyche-.html|title=Assad makes PR comeback, targets 'American psyche'|last=Ajbaili|first=Mustapha|date=14 септември 2013|access-date=15 March 2015|publisher=Al Arabiya|quote="Assad's regime also activated its YouTube channel and multiple Facebook accounts."}}</ref> Това води до много критики и сп. „[[Атлантик (списание)|Атлантик]]“ го описва като „пропагандна кампания, която в крайна сметка направи семейството [Асад] да изглежда по-зле“.<ref>{{Cite news|url=http://www.thewire.com/politics/2013/08/bashar-al-assads-family/68915/|title=The Failed Public Relations Campaign of Bashar al Assad's Family|last=Jones|first=Allie|date=30 август 2013|work=The Wire|access-date=15 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20160308212143/http://www.thewire.com/politics/2013/08/bashar-al-assads-family/68915/|archive-date=8 март 2016|quote=a propaganda campaign that ultimately has made the family look worse}}</ref> Твърди се, че правителството на Асад също е арестувало активисти за създаване на групи във Фрейбук, които правителството не одобрява,<ref name="Dissent20142">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-dissent-idUSKBN0GW2GQ20140901|title=Pro-government Syrian activist arrested after rare public dissent|last=Dziadosz|first=Alexander|date=септември 2014|work=Reuters|access-date=23 септември 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20150924204007/http://www.reuters.com/article/2014/09/01/us-syria-crisis-dissent-idUSKBN0GW2GQ20140901|archive-date=24 септември 2015|last2=Heneghan|first2=Tom}}</ref> и е апелирало директно към [[Туитър]] да премахне акаунти, които не харесва.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/series/assad-emails-the-documents|title=Assad emails: 'Fares closed all your Twitter accounts'|date=14 март 2012|work=The Guardian|access-date=15 март 2015}}</ref> Кампанията в социалните медии, както и изтеклите по-рано имейли, водят до сравнения от страна на вестниците „[[Гардиън]]“, „[[Ню Йорк Таймс]]“ и „[[Файнейшъл Таймс]]“ с „Доклад за баналността на злото“ на [[Хана Аренд]].<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2013/sep/06/syrian-presidency-instagram-banality-evil|title=The Syrian presidency's Instagram account shows the banality of evil|last=Jones|first=Johnathan|date=6 September 2013|work=The Guardian|access-date=15 март 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://thelede.blogs.nytimes.com/2012/03/15/syrias-first-couple-and-the-banality-of-e-mail/|title=Syria's First Couple and the Banality of E-Mail|last=Mackey|first=Robert|date=15 март 2012|work=The New York Times|access-date=15 март 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.ft.com/cms/s/0/e0ce4102-710e-11e1-a7f1-00144feab49a.html|title=Assad: faithful student of ruthlessness|last=Khalaf|first=Roula|date=18 March 2012|work=Financial Times|access-date=15 март 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20221210/http://www.ft.com/cms/s/0/e0ce4102-710e-11e1-a7f1-00144feab49a.html|archive-date=10 декември 2022|url-access=subscription}}</ref> През октомври 2014 г. 27 хиляди снимки, изобразяващи изтезания, извършени от правителството на Асад, са изложени в [[Мемориален музей на Холокоста в САЩ|мемориалния музей на Холокоста в САЩ]].<ref>{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/bashar-al-assad-s-syrian-torture-chambers-205323124.html|title=Inside Bashar Assad's Torture Chambers|last=Isikoff|first=Michael Abdel|date=13 октомври 2014|work=Yahoo News|access-date=15 март 2015}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://foreignaffairs.house.gov/photo-gallery/syria-army-defectors-photos|заглавие=Photos Presented to the House Foreign Affairs Committee by "Caesar" at Briefing on "Assad's Killing Machine Exposed: Implications for U.S. Policy"|издател=House Committee on Foreign Affairs|достъп_дата=15 март 2015|архив_дата=2015-03-14|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150314211352/http://foreignaffairs.house.gov/photo-gallery/syria-army-defectors-photos}}</ref> За да напишат доклад за изображенията, са наети адвокати от британската адвокатска кантора Картър-Рък, финансирана от правителството на [[Катар]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://edition.cnn.com/2014/01/20/world/syria-torture-photos-amanpour/|заглавие=Gruesome Syria photos may prove torture by Assad regime|автор=Mick Krever|труд=CNN|достъп_дата=20 април 2015}}</ref> През ноември 2014 г. фондация Quilliam съобщава, че пропагандна кампания, за която те твърдят, че има пълната подкрепа на Асад, разпространява фалшиви доклади за смъртта на родени на Запад джихадисти, за да отклони вниманието от предполагаемите военни престъпления на правителството. Използвайки снимка на чеченски боец от [[Втора чеченска война|Втората чеченска война]], проасадски медийни доклади са разпространени до западни медии, което ги кара да публикуват фалшива история относно смъртта на несъществуващ британски джихадист.<ref name="Simpson 2014">{{Cite news|url=https://www.thetimes.co.uk/article/assads-allies-invent-british-jihadi-death-0fstqsrn2zl|title=Assad's allies invent British jihadi death|last=Simpson|first=John|date=6 ноември 2014|work=The Times|access-date=25 ноември 2020}}</ref> През 2015 г. [[Руска военна намеса в Сирия|Русия се намесва в сирийската гражданска война]] в подкрепа на Асад и на 21 октомври 2015 г. Асад лети за Москва и се среща с руския президент [[Владимир Путин]], който казва по отношение на гражданската война: „Това решение може да бъде взето само от сирийския народ. Сирия е приятелска страна и ние сме готови да я подкрепим не само военно, но и политически“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aljazeera.com/news/2015/10/syria-assad-met-russia-putin-moscow-151021064340109.html|заглавие=Syria's Assad in surprise visit to Moscow|издател=Al Jazeera}}</ref> == Личен живот == [[Файл:Bashar and Asma al-Assad.jpg|мини|Башар ал-Асад със съпругата си Асма Ахрас]] [[Файл:Bashar and Asmaa al-Assad in Moscow.jpg|мини|Башар ал-Асад със съпругата си Асма в [[Москва]], 27 януари 2005 г.|ляво]] Асад говори свободно [[английски език]] и основен разговорен френски.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theatlantic.com/international/archive/2013/04/how-bashar-al-assad-became-so-hated/275058/|заглавие=How Bashar al-Assad Became So Hated|автор=Rafizadeh|първо_име=Majid|труд=The Atlantic|достъп_дата=14 март 2015}}</ref> През декември 2000 г. той се жени за [[Асма ал-Асад|Асма Ахрас]], британска гражданка от сирийски произход от Актън, [[Лондон]].<ref>{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/uk/1630134.stm|title=The road to Damascus (all the way from Acton)|date=31 октомври 2001|work=BBC News|access-date=14 март 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/1400296/Syria-factfile-Key-figures.html|title=Syria factfile: Key figures|date=24 февруари 2003|work=The Daily Telegraph|access-date=14 март 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/1400296/Syria-factfile-Key-figures.html|archive-date=11 януари 2022|location=London|url-access=subscription}}</ref> През 2001 г. тя ражда първото им дете, син на име [[Хафез Башар ал-Асад|Хафез]], кръстен на дядо му [[Хафез ал-Асад]]; той получава магистърска степен от [[Московски държавен университет|Московския държавен университет]] през лятото на 2023 г. с дипломна работа по теорията на числата.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rbc.ru/society/29/06/2023/649dd3249a79470f8edd25b2|заглавие=Сын Башара Асада с отличием окончил МГУ|труд=Rbc.ru|език=ru}}</ref> През 2003 г. се ражда дъщеря им Зейн, а през 2004 г. – вторият им син Карим.<ref name=":5" /> През януари 2013 г. Асад заявява в интервю, че съпругата му е бременна,<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/news/worldviews/wp/2013/01/28/syrias-bashar-al-assad-says-his-wife-is-pregnant/|title=Syria's Bashar al-Assad says his wife is pregnant|last=Fisher|first=Max|date=28 януари 2013|work=The Washington Post|access-date=24 април 2021}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2013/jan/29/bashar-al-assad-wife-asma-pregnant|title=Bashar al-Assad's wife Asma 'pregnant with fourth child'|last=Black|first=Ian|date=29 January 2013|work=The Guardian|access-date=24 април 2021}}</ref> но по-късно няма съобщения, че имат четвърто дете. Башар ал-Асад е [[мюсюлманин]] [[Алавити|алавит]].<ref>{{Cite journal|last=Baltacioglu-Brammer|first=Ayse|date=January 2014|title=Alawites and the Fate of Syria|url=https://origins.osu.edu/article/alawites-and-fate-syria|journal=Current Events in Historical Perspective|publisher=Ohio State University|volume=7|issue=4|page=2|access-date=30 септември 2021}}</ref> Ходил е на [[хадж]] два пъти – през 1999 и през 2000 г.<ref>{{Cite book|last=Litvak|first=Meir|title=Middle Eastern Societies and the West: Accommodation of Clash of Civilizations?|url=https://books.google.com/books?id=_cpjrIcHoQkC&pg=PA67|date=2006|publisher=The Moshe Dayan Center|isbn=978-965-224-073-6|език=en}}</ref> Сестрата му [[Бушра ал-Асад]] и майка им [[Аниса Махлуф]] напускат Сирия съответно през 2012 г. и 2013 г., за да заживеят в [[Обединени арабски емирства|Обединените арабски емирства]].<ref name=":5" /> Аниса умира в [[Дамаск]] през 2016 г. на 86-годишна възраст.<ref name="aje">{{Cite news|url=http://www.aljazeera.com/news/2016/02/syrian-president-mother-anissa-assad-dies-aged-86-160206210505879.html|title=Syrian president's mother Anissa Assad dies aged 86|date=6 февруари 2016|access-date=2 март 2016|publisher=Al Jazeera English}}</ref> == Вижте също == * [[Гражданска война в Сирия]] * [[История на съвременна Сирия]] * [[Хафез ал-Асад]] * [[Сирийска Баас партия]] * МАЙЕР, М., Политическа география на Близкия изток, НБУ == Източници == * Blanford, Nicholas (2006). ''Killing Mr Lebanon: The Assassination of Rafik Hariri and Its Impact on the Middle East''. I.B. Tauris * Bronner, Stephen Eric (2007). ''Peace Out of Reach: Middle Eastern Travels and the Search for Reconciliation''. University Press of Kentucky * Hashemi, Nader; Postel, Danny, eds. (2013). ''The Syria Dilemma''. MIT Press * Heydemann, Steven; Leenders, Reinoud (2013). ''Middle East Authoritarianisms: Governance, Contestation, and Regime Resilience in Syria and Iran''. Stanford University Press * Leverett, Flynt L. (2005). ''Inheriting Syria: Bashar's Trial By Fire''. Brookings Institution * Lesch, David W. (2011). ''Syria: The Fall of the House of Assad''. Yale University Press * Mammone, Andrea; Godin, Emmanuel; Jenkins, Brian, eds. (2012). ''Mapping the Extreme Right in Contemporary Europe: From Local to Transnational''. New York: Routledge * Ma'oz, Moshe; Ginat, Joseph; Winckler, Onn (1999). ''Modern Syria: From Ottoman Rule to Pivotal Role in the Middle East''. Sussex Academic Press * Mikaberidze, Alexander, ed. (2013). ''Atrocities, Massacres, and War Crimes: An Encyclopedia''. Santa Barbara, California: ABC-CLIO * Minahan, James (2002). ''Encyclopedia of the Stateless Nations: A–C''. Greenwood Press * Moosa, Matti (1987). ''Extremist Shiites: The Ghulat Sects''. Syracuse University Press * Pierret, Thomas (2013). ''Religion and State in Syria: The Sunni Ulama from Coup to Revolution''. Cambridge University Pres * Sadiki, Larbi (2014). ''Routledge Handbook of the Arab Spring: Rethinking Democratization''. Routledge * Seale, Patrick; McConville, Maureen (1992). ''Asad of Syria: The Struggle for the Middle East''. University of California Press * Tucker, Spencer C.; Roberts, Priscilla (2008). ''The Encyclopedia of the Arab-Israeli Conflict: A Political, Social, and Military History'' * Zisser, Eyal (2007). ''Commanding Syria: Bashar Al-Asad And the First Years in Power''. I.B. Tauris == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://sana.sy/eng/article/5.htm Официален уебсайт] ([http://sana.sy/eng/article/123.htm Биография], [http://sana.sy/section.html?&req=shownews&topicid=13&newlang=eng Декрети], [http://sana.sy/section.html?&req=shownews&topicid=11&newlang=eng Речи], [http://sana.sy/section.html?&req=shownews&topicid=12&newlang=eng Интервюта], [http://sana.sy/section.html?&req=shownews&topicid=10&newlang=eng Прес съобщения]) {{Превод от|en|Bashar al-Assad|1261848981}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Сирия|Биографии}} {{СОРТКАТ:Асад, Башар}} [[Категория:Президенти на Сирия]] [[Категория:Сирийски офталмолози]] [[Категория:Сирийски лекари]] [[Категория:Военни лекари]] [[Категория:Възпитаници на Дамаския университет]] [[Категория:Родени в Дамаск]] k1rvyrgqrlchr1wq3nl7qgxcnf5d9mh 12434870 12434861 2024-12-08T13:52:38Z Ambra75 259141 12434870 wikitext text/x-wiki {{твърде дълга}} {{Личност|политик | роден-място = [[Дамаск]], [[Сирия]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = | партия = [[Сирийска Баас партия]] | постове1 = президент на Сирия | години1 = 17 юли [[2000]] – 8 декември [[2024]] | постове2 = Ген. секретар на Националния съвет на Арабската социалистическа БААС партия | години2 = 18 май 2017 – 8 декември 2024 | постове3 = Ген. секретар на Централното командване на Сирийския регионален клон | години3 = 24 юни 2000 – 8 декември 2024 | постове4 = | години4 = }} {{Личност/Военен | категория = | звание = [[Фелдмаршал]] | прякор = | години на служба = 1988 – 2024 | преданост = | въоръжени сили = [[Въоръжени сили на Сирия]] | войсково поделение = | командвания = | войни = [[Гражданска война в Сирия]] | битки = | награди = | по-късна работа = | родства = | герб = }} | категория = политик | деца = Хафез ал-Асад<br>Зейна ал–Асад<br>Карим ал-Асад |майка=[[Аниса Махлуф]]|брак=[[Асма ал-Асад|Асма Ахрас]]|братя-сестри=[[Басил ал-Асад]]<br>[[Маджид ал-Асад]]<br>[[Махер ал-Асад]]<br>[[Бушра ал-Асад]]|религия=[[Ислям]] ([[Алавити]])|портрет-описание=Асад през 2018 г.}} '''Баша̀р Ха̀фез ал-А̀сад''' ({{lang|ar|بشار حافظ الأسد}}) е сирийски политик, 19-ти [[президент на Сирия]] от 17 юли [[2000]] г. до свалянето му от власт на 8 декември [[2024]] г., както и [[главнокомандващ]] на [[Въоръжени сили на Сирия|сирийските въоръжени сили]] и генерален секретар на централното командване на Арабската социалистическа партия [[Баас]], която номинално изповядва [[Баасизъм|необаасистка]] идеология. Неговият баща и предшественик е генерал [[Хафез ал-Асад]], чието президентство през 1971 – 2000 г. бележи трансформацията на Сирия от [[република]] в [[де факто]] династична [[диктатура]], строго контролирана от доминирания от [[алавити]]те елит, съставен от въоръжените сили и [[Мухабарат (Сирия)|Мухабарат]] (тайни служби), лоялни към семейството. Роден и израснал в [[Дамаск]], Асад завършва Факултета по медицина на [[Дамаски университет|Дамаския университет]] през 1988 г. и започва работа като лекар в [[Въоръжени сили на Сирия|сирийската армия]]. Четири години по-късно прави следдипломна специализация в болницата „Уестърн Ай“ в [[Лондон]] в сферата на [[офталмология]]та. През 1994 г., след като по-големият му брат [[Басел ал-Асад|Басел]] загива в автомобилна катастрофа, той е призован в Сирия, за да поеме ролята на наследник. Влиза във военната академия, поемайки отговорността за [[Сирийска окупация на Ливан|сирийската окупация на Ливан]] през 1998 г. На 17 юли 2000 г. става президент на Сирия, наследявайки баща си Хафез, починал на 10 юни. Поредица от репресии през 2001 – 2002 г. слагат край на [[Дамаска пролет|Дамаската пролет]] – период на културен и политически активизъм, белязан от призиви за прозрачност и демокрация. Въпреки че Башар ал-Асад наследява структурите на властта и [[Култ към личността|култа към личността]], подхранвани от Хафез ал-Асад, му липсва лоялността, получена от баща му, което води до нарастващо недоволство срещу неговото управление. В резултат на това много членове на старата гвардия подават оставка или са прочистени, и вътрешният кръг е заменен от твърди лоялисти от алавитските кланове. Ранните програми за икономическа либерализация на Асад влошават неравенствата и централизират социално-политическата власт на дамаския елит, лоялен към семейство Асад, отчуждавайки сирийските селяни, градските работнически класи, бизнесмените, индустриалците и хората от някогашните традиционни бастиони на Баас. [[Кедрова революция|Кедровата революция]] в [[Ливан]] през февруари 2005 г., предизвикана от убийството на ливанския министър-председател [[Рафик Харири]], принуждава Башар ал-Асад да прекрати [[Сирийска окупация на Ливан|сирийската окупация на Ливан]]. Режимът на Асад е силно персонализирана [[диктатура]],<ref>Svolik, Milan. "[https://www.cambridge.org/us/academic/subjects/politics-international-relations/comparative-politics/politics-authoritarian-rule The Politics of Authoritarian Rule]". ''Cambridge University Press''.</ref><ref>Weeks, Jessica (2014). ''Dictators at War and Peace''. Cornell University Press. с. 18</ref><ref>Wedeen, Lisa (2018). ''[https://press.uchicago.edu/ucp/books/book/chicago/A/bo41676402.html Authoritarian Apprehensions]''. Chicago Studies in Practices of Meaning. University of Chicago Press</ref><ref>Hinnebusch, Raymond (2012). "Syria: from 'authoritarian upgrading' to revolution?". ''International Affairs''. '''88''' (1): 95–113</ref><ref>Michalik, Susanne (2015). "Measuring Authoritarian Regimes with Multiparty Elections". In Michalik, Susanne (ed.). ''Multiparty Elections in Authoritarian Regimes: Explaining their Introduction and Effects''. Studien zur Neuen Politischen Ökonomie. Springer Fachmedien Wiesbaden. с. 33–45.</ref><ref>Geddes, Barbara; Wright, Joseph; Frantz, Erica (2018). ''How Dictatorships Work''. Cambridge University Press. с. 233</ref> която управлява Сирия като [[Тоталитаризъм|тоталитарна]] [[полицейска държава]].<ref>Khamis, B. Gold, Vaughn, Sahar, Paul, Katherine (2013). "22. Propaganda in Egypt and Syria's "Cyberwars": Contexts, Actors, Tools, and Tactics". In Auerbach, Castronovo, Jonathan, Russ (ed.). ''The Oxford Handbook of Propaganda Studies''. New York: Oxford University Press</ref><ref>Wieland, Carsten (2018). "6: De-neutralizing Aid: All Roads Lead to Damascus". Syria and the Neutrality Trap: The Dilemmas of Delivering Humanitarian Aid Through Violent Regimes. London: I. B. Tauris</ref><ref>Ahmed, Saladdin (2019). ''Totalitarian Space and the Destruction of Aura''. State University of New York Press, Albany: Suny Press. с. 144, 149.</ref><ref>Hensman, Rohini (2018). "7: The Syrian Uprising". ''Indefensible: Democracy, Counterrevolution, and the Rhetoric of Anti-Imperialism''. Chicago: Haymarket Books</ref> Управлението му се характеризира с множество нарушения на [[Права на човека|правата на човека]] и тежки [[Политическа репресия|политически репресии]]. Докато правителството на Асад се описва като [[Светска държава|светско]], различни политолози и наблюдатели отбелязват, че режимът му използва фракционисткото напрежение в страната. Първото десетилетие на властта му е белязано от интензивна [[цензура]], бързи екзекуции, насилствени изчезвания, дискриминация на етническите малцинства и широко наблюдение от тайната полиция на Баас. [[Съединени американски щати|Съединените щати]], [[Европейски съюз|Европейският съюз]] и по-голямата част от [[Лига на арабските държави|Арабската лига]] призовават за оставката на Асад от президентския пост през 2011 г., след като той нарежда насилствено потушаване на протестиращите от [[Арабска пролет|Арабската пролет]] по време на събитията от [[Сирийска революция (2011)|Сирийската революция]], което води до [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]]. Гражданската война убива около 580 хиляди души, от които минимум 306 хил. смъртни случая са цивилни, като проасадските сили причиняват повече от 90% от смъртните случаи сред цивилни.<ref name="auto1">{{Cite news|url=https://www.middleeastmonitor.com/20220620-assad-iran-russia-committed-91-of-civilian-killings-in-syria/|title=Assad, Iran, Russia committed 91% of civilian killings in Syria|date=20 June 2022|work=Middle East Monitor|archive-url=https://web.archive.org/web/20230104153837/https://www.middleeastmonitor.com/20220620-assad-iran-russia-committed-91-of-civilian-killings-in-syria/|archive-date=4 януари 2023}}</ref> Войната също така принудително разселва 14 милиона сирийци, с над 7 млн. бежанци, причинявайки най-голямата бежанска криза в света. Допълнителни 154 хил. цивилни насилствено изчезват или са подложени на произволни арести; има над 135 хил. души измъчвани, затворени или мъртви в правителствени центрове за задържане към 2023 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20230316062415/https://reliefweb.int/report/syrian-arab-republic/12th-anniversary-popular-uprising-total-230224-civilians-documented-dead-including-15275-who-died-due-torture-154871-arrested-andor-forcibly-disappeared-and-roughly-14-million-syrians-displaced "On the 12th Anniversary of the Popular Uprising"]. ReliefWeb. март. Архивирано от оригинала на 16 март 2023</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20230513172453/https://snhr.org/blog/2021/08/14/record-of-arbitrary-arrests1/ "Record of Arbitrary Arrests".] ''SNHR''. March 2023. Архивирано от оригинала на 13 май 2023</ref> Извършването от режима на Асад на множество [[Военно престъпление|военни престъпления]] и [[престъпления срещу човечеството]] по време на гражданската война води до международно осъждане и изолация.<ref>Robertson QC, Geoffrey (2013). "11: Justice in Demand". ''Crimes Against Humanity: The Struggle for Global Justice'' (4th ed.). New York: The New Press. с. 560–562, 573, 595–607</ref><ref>[https://books.google.it/books?id=SdxEAQAAMAAJ&dq=Assad+crimes+against+humanity&pg=PA229&redir_esc=y#v=onepage&q=Assad%20crimes%20against%20humanity&f=false Syria Freedom Support Act; Holocaust Insurance Accountability Act of 2011]. Washington DC: Committee on Foreign Affairs, House of Representatives. 2012. с. 221–229</ref><ref>Vohra, Anchal (16 October 2020). "[https://web.archive.org/web/20201102212057/https://foreignpolicy.com/2020/10/16/assads-horrible-war-crimes-are-finally-coming-to-light/ Assad's Horrible War Crimes Are Finally Coming to Light Under Oath]". ''Foreign Policy''. Архивирано от оригинала на 2 ноември 2020</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20220122082145/https://www.dailysabah.com/world/syrian-crisis/german-court-finds-assad-regime-official-guilty-of-crimes-against-humanity "German court finds Assad regime official guilty of crimes against humanity"]. ''Daily Sabah''. 13 January 2022. Архивирано от оригинала на 22 януари 2022.</ref><ref>Martina Nosakhare, Whitney (15 March 2022). [https://web.archive.org/web/20220405071705/https://www.hrw.org/news/2022/03/15/some-hope-struggle-justice-syria "Some Hope in the Struggle for Justice in Syria: European Courts Offer Survivors a Path Toward Accountability".] ''Human Rights Watch''. Архивирано от оригинала на 5 април 2022.</ref> Смята се, че сирийските военни са извършили над 300 [[Химическо оръжие|химически атаки]], като разследванията на ООН потвърждават най-малко девет химически атаки, извършени от проасадски сили. Най-смъртоносният инцидент е [[Химически атаки в Гута|химическата атака в Гута]] на 21 август 2013 г., която причинява смъртта на 1100–1500 цивилни. През декември 2013 г. [[Служба на Върховния комисар за правата на човека|Върховният комисар на ООН за правата на човека]] [[Нави Пилай]] заявява, че констатациите от разследване на ООН замесват Асад във [[Военно престъпление|военни престъпления]]. Разследванията на [[Съвместен механизъм за разследване на ОЗХО-ООН|Съвместния механизъм за разследване на ОЗХО-ООН]] и [[Използване на химически оръжия в сирийската гражданска война|IIT на ОЗХО-ООН]] стигат до заключението, че правителството на Асад е отговорно съответно за [[Химическа атака в Хан Шейхун|атаката със зарин срещу Хан Шейхун през 2017 г.]] и [[Химическа атака в Дума|химическата атака в Дума през 2018 г.]]<ref>Steve Almasy; Richard Roth. "[https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html UN: Syria responsible for sarin attack that killed scores]". ''CNN''. Архивирано от оригинала на 12 юни 2018. Посетено на 12 юни 2018</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230127111421/https://www.opcw.org/media-centre/news/2023/01/opcw-releases-third-report-investigation-and-identification-team OPCW Releases Third Report by Investigation and Identification Team]". 27 януари 2023. Архивирано от оригинала на 27 януари 2023</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230128024629/https://www.state.gov/joint-statement-on-opcw-report-finding-syrian-regime-responsible-for-chemical-weapons-attack-in-douma-syria-on-april-7-2018/ Joint Statement on OPCW Report Finding Syrian Regime Responsible for Chemical Weapons Attack in Douma, Syria on April 7, 2018]". ''U.S Department of State''. 27 January 2023. Архивирано от оригинала на 28 януари 2023</ref><ref>"[https://www.aljazeera.com/news/2023/1/27/opcw-blames-syria-government-forces-for-2018-douma-chlorine-gas-attack OPCW blames Syria gov't for 2018 chlorine gas attack in Douma".] ''Al Jazeera''. 27 January 2023</ref><ref>Chulov, Martin (27 January 2023). "[https://web.archive.org/web/20230127200237/https://www.theguardian.com/world/2023/jan/27/syrian-regime-found-responsible-for-douma-chemical-weapons-attack Syrian regime found responsible for Douma chemical attack]". ''The Guardian''. Archived from the original on 27 January 2023</ref><ref>Loveluck, Louisa (27 January 2023). "[https://www.washingtonpost.com/world/2023/01/27/syria-chemical-weapons-douma-opcw/ Syrian army responsible for Douma chemical weapons attack, watchdog confirms]". ''Washington Post''</ref> През юни 2014 г. американският [[сирийски проект за отговорност]] включва Асад в списък с обвинения във военни престъпления на правителствени служители и го изпраща до [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]]. През 2023 г. [[Канада]] и [[Нидерландия]] завеждат съвместно дело в [[Международен съд на ООН|Международния съд]], обвинявайки правителството на Асад в нарушаване на [[Конвенция на ООН срещу изтезанията|Конвенцията на ООН срещу изтезанията]].<ref>van den Berg, Stephanie (12 June 2023). "[https://web.archive.org/web/20230613135325/https://www.reuters.com/world/netherlands-canada-take-syria-world-court-over-torture-claims-2023-06-12/ Netherlands, Canada take Syria to World Court over torture claims]". ''Reuters''. Архивирано от оригинала на 13 юни 2023.</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230613135519/https://www.thenationalnews.com/mena/2023/06/12/canada-and-netherlands-take-syria-to-icj-over-alleged-torture/ Canada and Netherlands take Syria to ICJ over alleged torture]". ''The National''. 12 юни 2023. Архивирано от оригинала на 13 юни 2023</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230613135748/https://www.government.nl/documents/diplomatic-statements/2023/06/12/joint-statement-by-canada-and-the-netherlands-on-instituting-proceedings-at-the-international-court-of-justice-to-hold-syria-to-account-for-torture Joint statement by Canada and the Kingdom of the Netherlands on instituting proceedings at the International Court of Justice to hold Syria to account for torture]". ''Government of Netherlands''. 12 June 2023. Архивирано от оригинала на 13 юни 2023</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230613135950/https://www.icj-cij.org/sites/default/files/case-related/188/188-20230612-PRE-01-00-EN.pdf Canada and the Kingdom of the Netherlands jointly institute proceedings against the Syrian Arab Republic and request the Court to indicate provisional measures]" (PDF). ''International Court of Justice.org''. 12 June 2023. с. 1, 2. Архивирано от оригинала на 13 юни 2023</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230612142054/https://www.icj-cij.org/sites/default/files/case-related/188/188-20230608-REQ-01-00-EN.pdf Canada and the Kingdom of Netherlands vs. the Syrian Arab Republic]" (PDF). ''International Court of Justice.org''. 8 June 2023. Архивирано от оригинала на 12 юни 2023</ref> На 15 ноември 2023 г. Франция издава заповед за арест срещу Асад заради използването на забранени химически оръжия срещу цивилни в Сирия.<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/france-issues-arrest-warrants-against-syrias-president-assad-source-2023-11-15/|title=France issues arrest warrant for Syria's President Assad - source|date=15 ноември 2023|work=Reuters}}</ref> Асад категорично отхвърля твърденията за тези обвинения и обвинява чужди държави, особено ръководената от Америка намеса в Сирия, в опит за смяна на режима.<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.politico.eu/article/bashar-al-assad-denies-responsibility-for-syrian-war-violence-refugees/|заглавие=Assad denies responsibility for Syrian war|автор=King|първо_име=Esther|издател=Politico|достъп_дата=21 декември 2016|цитат=The Syrian president maintained he was fighting to preserve his country and criticized the West for intervening. "Good government or bad, it's not your mission" to change it, he said.}}</ref> Във вътрешната политика Асад е критикуван за пренебрегване на човешките права, икономическото неравенство и корупцията. Във външната политика той е отявлен критик на политиката на [[САЩ]], [[Израел]], [[Саудитска Арабия]] и [[Турция]]. В политическо и икономическо отношение Сирия не се е променила много от 2000 г. насам. Веднага след взимането на властта Асад трябва да предприеме реформи свързани с неколкократни освобождавания на стотици политически затворници поради обществено недоволство и дебати. Счита се, че до юли 2012 г. Асад е успял да скрие за себе си и семейството си над 1,5 млрд, долара, основно в [[Русия]], [[Хонконг|Хонгконг]] и [[Офшорна компания|офшорни]] зони, за да разпредели риска от разкриването на богатството му. През ноември 2024 г. коалиция от сирийски бунтовници организира няколко офанзиви срещу страната с намерението да свали Асад.<ref>{{Cite web |url=https://www.nytimes.com/live/2024/12/07/world/syria-war-damascus/syria-rebels-assad-al-jolani|title=The leader of Syria's rebels told The Times that their aim is to oust al-Assad.|date=7 декември 2024|last=Abdulrahim|first=Raja|work=[[Ню Йорк Таймс|„Ню Йорк Таймс“]]|access-date=8 декември 2024}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-rebels-celebrate-captured-homs-set-sights-damascus-2024-12-07/ |title=Syrian army command tells officers that Assad's rule has ended, officer says|publisher=[[Ройтерс|„Ройтерс“]]|access-date=8 декември 2024}}</ref> На 7 декември 2024 г. е обявено, че Асад е избягал от страната, тъй като бунтовниците превземат Дамаск по време на светкавичната си кампания в цяла Сирия. == Ранни години, семейство и образование == [[Файл:Hafez al-Assad official portrait.jpg|мини|Хафез ал-Асад, баща на Башар и президент на Сирия от 1971 до 2000 г.|244x244пкс]] Башар ал-Асад е роден на 11 септември [[1965]] г. в сирийската столица [[Дамаск]] като втори син и трето дете на [[Аниса Махлуф]] и [[Хафез ал-Асад]].<ref name=":0">Zisser 2007, с. 20</ref> „Ал-Асад“ на [[арабски език]] означава „лъвът“. Дядото на Асад по бащина линия, [[Али Сюлейман ал-Асад]], успява да промени статута си от селянин на второстепенен лидер и за да отрази това, през 1927 г. той променя фамилното си име от „Ал-Вахш“ (което означава „Дивак“) на „Ал-Асад".<ref>Seale & McConville 1992, с. 6</ref> Бащата на Асад Хафез е роден в обедняло селско семейство с [[Алавити|алавитски]] произход и се издига в редиците на партията [[Баас]], за да поеме контрола над [[Сирийска Баас партия|сирийския клон]] на партията в [[Корективно движение (Сирия)|Корективното движение]], което завършва с издигането му до президент на страната.<ref>Mikaberidze 2013, с. 38</ref> Хафез насърчава своите поддръжници в партията Баас, много от които също са с алавитски произход.<ref name=":0" /><ref name="guardian">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/theguardian/2000/jun/15/guardianweekly.guardianweekly1|title=Hafez al-Assad|last=Seale|first=Patrick|date=15 юни 2000|work=The Guardian|access-date=19 март 2011}}</ref> След революцията силните алавити са назначени, докато [[Сунитски ислям|сунитите]], [[друзи]]те и [[Исмаилизъм|исмаилите]] са отстранени от армията и партията Баас.<ref>Moosa 1987, с, 305</ref> 30-годишното военно управление на Хафез ал-Асад става свидетел на трансформацията на Сирия в династична [[диктатура]]. Новата политическа система е водена от елитите на партията Баас, доминирани от алавитите, които са силно лоялни към семейство Асад и контролират армията, силите за сигурност и тайната полиция.<ref name="Allam, Saber 2019 26–27">{{Cite book|last=Allam, Saber|first=Ashraf, Salah|title=Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring|year=2019|publisher=Lamar|location=16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt|isbn=978-977-85412-3-6|pages=26–27|chapter=The domestic structure of the regime}}</ref><ref>{{Cite book|last=Cole|first=Robert|title=The Encyclopaedia of Propaganda|year=2022|publisher=Routledge|isbn=9781317471981|pages=760–761|chapter=Syria}}</ref> По-младият Асад има пет братя и сестри, трима от които умират. Сестра му Бушра умира като бебе.<ref name=":5">Dwyer, Mimi (8 September 2013). "[https://newrepublic.com/article/114630/bashar-al-assad-syria-family-guide Think Bashar al Assad Is Brutal? Meet His Family]". ''The New Republic''. Посетен на 24 юни 2024</ref> Малко се знае за най-малкият му брат Мажд, освен че е с [[интелектуална недостатъчност]]<ref name="Bar">{{Cite journal|last=Bar|first=Shmuel|year=2006|title=Bashar's Syria: The Regime and its Strategic Worldview|url=http://www.herzliyaconference.org/_Uploads/2590Bashars.pdf|journal=Comparative Strategy|publisher=The Interdisciplinary Center Herzliya Lauder School of Government, Diplomacy and Strategy Institute for Policy and Strategy|volume=25|issue=5|page=16 & 379|doi=10.1080/01495930601105412|archive-url=https://web.archive.org/web/20110723214138/http://www.herzliyaconference.org/_Uploads/2590Bashars.pdf|archive-date=23 юли 2011|access-date=14 март 2015|issn = 0149-5933 }}</ref> и че умира през 2009 г. след дълго боледуване.<ref>{{Cite news|url=http://edition.cnn.com/2012/03/26/world/meast/assad-family/|title=Getting to know Syria's first family|last=Dow|first=Nicole|date=18 юли 2012|work=CNN|access-date=14 март 2015}}</ref> За разлика от братята си [[Басел ал-Асад|Басел]] и [[Махер ал-Асад|Махер]] и втората си сестра, също на име [[Бушра ал-Асад|Бушра]], Башар е тих, сдържан и не се интересува от политика и от армия<ref>Zisser 2007, с. 21</ref><ref name="Bar2">{{Cite journal|last=Bar|first=Shmuel|year=2006|title=Bashar's Syria: The Regime and its Strategic Worldview|url=http://www.herzliyaconference.org/_Uploads/2590Bashars.pdf|journal=Comparative Strategy|publisher=The Interdisciplinary Center Herzliya Lauder School of Government, Diplomacy and Strategy Institute for Policy and Strategy|volume=25|issue=5|page=16 & 379|doi=10.1080/01495930601105412|archive-url=https://web.archive.org/web/20110723214138/http://www.herzliyaconference.org/_Uploads/2590Bashars.pdf|archive-date=23 юли 2011|access-date=14 март 2015|issn = 0149-5933 }}</ref>. Съобщава се, че децата на Асад рядко са виждали баща си,<ref name="Roula">{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/669da3aa-b5b5-11e1-ab92-00144feabdc0|title=Bashar al-Assad: behind the mask|last=Khalaf|first=Roula|date=2012-06-15|work=Financial Times|access-date=14 март 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20221210/https://www.ft.com/content/669da3aa-b5b5-11e1-ab92-00144feabdc0|archive-date=10 декември 2022|url-access=subscription}}</ref> а Башар по-късно заявява, че е влизал в кабинета на баща си само веднъж, докато е бил президент.<ref>{{Cite news|url=http://ngm.nationalgeographic.com/2009/11/syria/belt-text/2|title=Syria|last=Belt|first=Don|date=November 2009|work=National Geographic (magazine)|access-date=14 март 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20091025083543/http://ngm.nationalgeographic.com/2009/11/syria/belt-text/2|archive-date=25 October 2009|pages=2, 9}}</ref> Описван е като мек<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2000/06/14/world/man-in-the-news-the-shy-young-doctor-at-syria-s-helm-bashar-al-assad.html|title=Man in the News; The Shy Young Doctor at Syria's Helm; Bashar al-Assad|last=Sachs|first=Susan|date=14 юни 2000|work=The New York Times}}</ref> и според негов приятел от университета е бил плах, избягвал е визуален контакт и е говорел тихо.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://qz.com/959806/the-enigmatic-story-of-how-syrias-bashar-al-assad-turned-from-a-painfully-shy-eye-doctor-into-a-murderous-tyrant/|заглавие=The enigma of Assad: How a painfully shy eye doctor turned into a murderous tyrant}}</ref> Асад получава основното и средното си образование в арабско-френското училище „Ал-Хурия“ в Дамаск.<ref name=":0" /> През 1982 г. завършва гимназия и след това учи медицина в [[Дамаски университет|Дамаския университет]].<ref>Leverett 2005, с. 59</ref> == Кариера като лекар и издигане на власт == През 1988 г. Асад завършва [[медицина]] и започва работа като военен лекар във военната болница „Тишрин“ в покрайнините на Дамаск.<ref name="Ladno">{{Cite news|url=http://www.ladno.ru/person/asad/bio/|title=LADNO.ru|work=Ladno|access-date=23 септември 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20151018150441/http://ladno.ru/person/asad/bio/|archive-date=18 октомври 2015|language=ru|script-title=ru:Асад Башар : биография|trans-title=Bashar Assad: A Biography}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.thetimes.co.uk/tto/news/world/middleeast/article2604469.ece|title=We are going to send him on a trip. Bye, bye Hariri. Rot in hell|last=Beeston|first=Richard|date=22 октомври 2005|work=The Times|access-date=26 април 2010|last2=Blanford|first2=Nick|location=London}}</ref> Четири години по-късно се установява в [[Лондон]], за да започне следдипломната си специализация по [[офталмология]] в болницата „Уестърн Ай".<ref>Leverett 2005, с. 60</ref> По време на престоя си там е описван като „страхотен [[Информационни технологии|ИТ]] специалист“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nbcnews.com/storyline/syria-peace-talks/how-syrias-geeky-president-assad-went-doctor-dictator-n453871|title=How Syria's 'Geeky' President Went From Doctor to Dictator|work=NBC News|access-date=14 април 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20171222005409/https://www.nbcnews.com/storyline/syria-peace-talks/how-syrias-geeky-president-assad-went-doctor-dictator-n453871|archive-date=22 декември 2017}}</ref> Има малко политически стремежи<ref>Minahan 2002, с. 83</ref> и баща му подготвя по-големия му брат [[Басел ал-Асад|Басел]] за бъдещ президент.<ref>Tucker & Roberts 2008, с. 167</ref> Той обаче загива при автомобилна катастрофа през 1994 г. и Башар е призован в сирийската армия малко след това. Държавната пропаганда скоро започва да издига публичния образ на Башар като „надеждата на масите“, за да го подготви като следващия патриарх, отговарящ за Сирия, който да продължи управлението на династията Асад.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/1342883.html|title=Iran Report: June 19, 2000|date=11 November 2008|work=Radio Free Europe/Radio Liberty|access-date=2022-05-15|language=en}}</ref><ref>{{Cite book|last=Wedeen|first=Lisa|title=Ambiguities of Domination: Politics, Rhetoric and Symbols in Contemporary Syria|url=https://press.uchicago.edu/ucp/books/book/chicago/A/bo22776830.html|year=2015|publisher=University of Chicago Press|location=Chicago, US|isbn=978-0-226-33337-3|pages=28, 39, 60–61}}</ref> Скоро след смъртта на Басел Хафез ал-Асад решава да направи Башар свой наследник.<ref>Zisser 2007, с. 35</ref> През следващите шест години и половина, до смъртта си през 2000 г., Хафез подготвя Башар да поеме властта. Генерал [[Бахджат Сюлейман]], офицер от [[Отбранителни роти (Сирия)|отбранителните роти]], е натоварен с надзора на подготовката за плавен преход,<ref>{{Cite news|url=https://mondediplo.com/2000/07/07syria|title=Syria: the rise and rise of Doctor Bashar|last=Gresh|first=Alain|date=юли 2020|work=Le Monde diplomatique}}</ref><ref name="Roula2">{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/669da3aa-b5b5-11e1-ab92-00144feabdc0|title=Bashar al-Assad: behind the mask|last=Khalaf|first=Roula|date=2012-06-15|work=Financial Times|access-date=14 март 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20221210/https://www.ft.com/content/669da3aa-b5b5-11e1-ab92-00144feabdc0|archive-date=10 декември 2022|url-access=subscription}}</ref> който е извършен на три нива. Първо е изградена подкрепа за Башар в армията и в апарата за сигурност. Второ, образът на Башар е утвърден сред обществото. И накрая, Башар е запознат с механизмите на управление на държавата.<ref>Leverett 2005, с. 61</ref> За да утвърди своите акредитиви в армията, Башар влиза във военната академия в [[Хомс]] през 1994 г. и е издигнат в йерархията, за да стане полковник от елитната [[Републиканска гвардия (Сирия)|Сирийска републиканска гвардия]] през януари 1999 г.<ref name="Ladno2">{{Cite news|url=http://www.ladno.ru/person/asad/bio/|title=LADNO.ru|work=Ladno|access-date=23 септември 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20151018150441/http://ladno.ru/person/asad/bio/|archive-date=18 октомври 2015|language=ru|script-title=ru:Асад Башар : биография|trans-title=Bashar Assad: A Biography}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://transcripts.cnn.com/TRANSCRIPTS/0006/10/bn.01.html|title=CNN Transcript – Breaking News: President Hafez Al-Assad Assad of Syria Confirmed Dead|date=10 June 2000|work=CNN|access-date=3 август 2010|archive-url=https://web.archive.org/web/20181005011806/http://transcripts.cnn.com/TRANSCRIPTS/0006/10/bn.01.html|archive-date=5 октомври 2018}}</ref> За да се създаде мощна база за Башар в армията, старите дивизионни командири са изтласкани в пенсия, а нови, млади офицери от [[алавити]]те, които му са лоялни, заемат техните места.<ref name=":3">Ma'oz, Ginat & Winckler 1999, с. 41</ref> През 1998 г. Башар поема отговорността за [[Сирийска окупация на Ливан|ливанското досие]] на Сирия, което от 1970 г. се управлява от вицепрезидента [[Абдул Халим Кадам]], който дотогава е потенциален претендент за президент.<ref name=":3" /> Поемайки отговорността за сирийските дела в Ливан, Башар успява да изтласка Кадам настрана и да установи своя собствена властова база в Ливан.<ref>Zisser 2007, с. 34–35</ref> През същата година, след лека консултация с ливански политици, Башар назначава [[Емил Лахуд]], негов верен съюзник, за [[президент на Ливан]] и избутва бившия [[Ливански министър-председател|ливански премиер]] [[Рафик Харири]] настрана, като не поставя политическата си тежест зад номинирането му за министър-председател.<ref>Blanford 2006, с. 69–70</ref> За да отслаби още повече стария сирийски ред в Ливан, Башар заменя дългогодишния [[де факто]] сирийски [[върховен комисар]] на Ливан [[Гази Канаан]] с [[Рустум Газали]]. Паралелно с военната си кариера Башар се занимава с обществени дела. Той получава широки правомощия и става шеф на бюрото за приемане на граждански жалби и апели и води кампания срещу корупцията. В резултат на тази кампания много от потенциалните съперници на Башар за президент са изправени на съд за [[корупция]].<ref name="Ladno3">{{Cite news|url=http://www.ladno.ru/person/asad/bio/|title=LADNO.ru|work=Ladno|access-date=23 септември 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20151018150441/http://ladno.ru/person/asad/bio/|archive-date=18 октомври 2015|language=ru|script-title=ru:Асад Башар : биография|trans-title=Bashar Assad: A Biography}}</ref> Башар също става президент на [[Сирийско компютърно общество|Сирийското компютърно общество]] и помага за въвеждането на [[Интернет]] в Сирия, което подпомага имиджа му на модернизатор и реформатор. Баасистки лоялни привърженици в партията, военните и алавитската фракция го подкрепят, което му позволява да стане наследник на баща си.<ref name="facing down rebellion">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/10338256|заглавие=Syrian President Bashar al-Assad: Facing down rebellion|труд=BBC News}}</ref> == Президент на Сирия == === Преди гражданската война: 2000 – 2011 г. === [[Файл:TlassBashar.webp|мини|Тогавашният министър на отбраната [[Мустафа Тлас]] заедно с Башар ал-Асад, 1 август 2000 г. Тлас и синът му [[Манаф Тлас]] по-късно дезертират след [[Сирийската революция (2011)|Сирийската революция]].]] След смъртта на Хафез ал-Асад на 10 юни 2000 г. [[Конституция на Сирия|Конституцията на Сирия]] е изменена. Изискването за минимална възраст за президентството е намалено от 40 на 34 години, каквато е възрастта на Башар по това време.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://abcnews.go.com/Politics/rise-syrias-controversial-president-bashar-al-assad/story?id=46649146|заглавие=The rise of Syria's controversial president Bashar al-Assad|труд=ABC News|достъп_дата=19 юни 2017}}</ref> Той се състезава като единствен кандидат и впоследствие е потвърден като президент на 10 юли 2000 г. с 97,29% подкрепа.<ref name="CBS %">Klatell, James (27 May 2007). [https://www.cbsnews.com/news/syrians-vote-in-presidential-referendum/ "Syrians Vote in Presidential Referendum"]. CBS News.</ref> В съответствие с ролята си на президент на Сирия той също е назначен за [[главнокомандващ]] на [[Въоръжени сили на Сирия|сирийските въоръжени сили]] и регионален секретар на партията [[Сирийска Баас партия|Баас]].<ref name="facing down rebellion2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/10338256|заглавие=Syrian President Bashar al-Assad: Facing down rebellion|труд=BBC News}}</ref> Оттогава се провеждат редовни избори на всеки седем години, които Асад печели с преобладаващо мнозинство от гласовете. Изборите единодушно се смятат от независими наблюдатели за фиктивен процес и са бойкотирани от [[Сирийска опозиция|опозицията]].<ref>"[https://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2007/05/27/AR2007052701117.html Syrians Vote For Assad in Uncontested Referendum]". ''The Washington Post''. Damascus. Associated Press. 28 May 2007. Посетен на 13 март 2015</ref><ref>Norris, Pippa; Martinez i Coma, Ferran; Grömping, Max (2015). "The Year in Elections, 2014". ''Election Integrity Project''. Архивирано от оригинала на 15 април 2021. Посетено на 21 май 2020. <q>The Syrian election ranked as worst among all the contests held during 2014.</q></ref><ref>Cheeseman, Nicholas (2019). ''How to Rig an Election''. Yale University Press. с. 140–141</ref><ref>Jones, Mark P. (2018). Herron, Erik S; Pekkanen, Robert J; Shugart, Matthew S (eds.). "[https://www.oxfordhandbooks.com/view/10.1093/oxfordhb/9780190258658.001.0001/oxfordhb-9780190258658-e-23 Presidential and Legislative Elections]". ''The Oxford Handbook of Electoral Systems''. doi:10.1093/oxfordhb/9780190258658.001.0001. ISBN <bdi>9780190258658</bdi>. Посетен на 21 май 2020. <q>unanimous agreement among serious scholars that... al-Assad's 2014 election... occurred within an authoritarian context.</q></ref><ref>Makdisi, Marwan (16 July 2014). "[https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-assad-idUSKBN0FL0NN20140717/ Confident Assad launches new term in stronger position]". ''Reuters''. Посетен на 15 май 2020</ref><ref>Evans, Dominic (28 April 2014). "[https://www.reuters.com/?edition-redirect=uk Assad seeks re-election as Syrian civil war rages]". ''Reuters''. Посетен на 13 март 2015</ref><ref>[https://www.bbc.com/news/world-middle-east-27419552 "UK's William Hague attacks Assad's Syria elections plan]". ''BBC News''. 15 May 2014. Посетен на 13 март 2015.</ref> Последните избори от 2014 г. и от 2021 г. са проведени само в райони, контролирани от сирийското правителство по време на [[Гражданска война в Сирия|продължаващата гражданска война]] в страната и са осъдени от [[Организация на обединените нации|ООН]].<ref name="theguardian.com">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2014/may/28/syrians-lebaanon-vote-assad-embassies-refugees-boycott|title=Syrians in Lebanon battle crowds to vote for Bashar al-Assad|date=28 май 2014|work=The Guardian|access-date=9 ноември 2017}}</ref><ref name="Kossaify">{{Cite news|url=https://www.arabnews.com/node/1846771/%7B%7B|title=UN reiterates it is not involved in Syrian presidential election|last=Kossaify|first=Ephrem|date=22 април 2021|work=Arab News|archive-url=https://web.archive.org/web/20210422181511/https://www.arabnews.com/node/1846771/middle-east|archive-date=22 април 2021}}</ref><ref name="telegraph.co.uk">{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/10970476/Bashar-al-Assad-sworn-in-for-a-third-term-as-Syrian-president.html|title=Bashar al-Assad sworn in for a third term as Syrian president|date=16 юли 2014|work=The Daily Telegraph|access-date=17 декември 2016|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/10970476/Bashar-al-Assad-sworn-in-for-a-third-term-as-Syrian-president.html|archive-date=11 януари 2022|url-access=subscription}}</ref> === Дамаска пролет === {{Вижте също|Дамаска пролет}} Веднага след като Башар встъпва в длъжност, реформаторско движение, известно като [[Дамаска пролет]], ръководено от писатели, интелектуалци, дисиденти, културни активисти и др., прави предпазлив напредък, което води до затварянето на затвора Мезех и обявяването на широкомащабна [[амнистия]], освобождаваща стотици на политически затворници, свързани с [[Мюсюлманско братство]].<ref>Leverett 2005, с. 80</ref> Репресиите по сигурността обаче започват отново през годината, превръщайки я в Дамаска зима.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://english.aljazeera.net/indepth/features/2011/02/201129103121562395.html|заглавие=Syria: 'A kingdom of silence'|автор=Wikstrom|първо_име=Cajsa|издател=Al Jazeera Arabic|достъп_дата=14 март 2015}}</ref><ref name="Ghadry">{{Cite journal|last=Ghadry|first=Farid N.|date=Winter 2005|title=Syrian Reform: What Lies Beneath|url=http://www.meforum.org/683/syrian-reform-what-lies-beneath|journal=Middle East Quarterly|access-date=14 март 2015}}</ref> Стотици интелектуалци са арестувани, набелязани, заточени или изпратени в затвора и извънредното положение е продължено. Ранните отстъпки са отменени, за да се затегне авторитарният контрол, цензурата е засилена и движението „Дамаска пролет“ забранено под претекст за национално единство и стабилност. Политиката на режима на социална пазарна икономика се превръща в символ на корупцията, тъй като лоялните привърженици на Асад стават единствените облагодетелствани от нея.<ref name="facing down rebellion3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/10338256|заглавие=Syrian President Bashar al-Assad: Facing down rebellion|труд=BBC News}}</ref><ref name="France 24">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/20200609-assad-s-20-year-rule-from-damascus-spring-to-pariah|title=Assad's 20-year rule, from Damascus Spring to pariah|date=9 юли 2020|work=France 24}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/2f085060-810d-11dd-82dd-000077b07658|title='Damascus spring' fades from memory|last=England|first=Andrew|date=13 септември 2008|work=Financial Times}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://carnegie-mec.org/diwan/48516?lang=en|заглавие=The Damascus Spring|труд=Carnegie Middle East Centre}}</ref> Няколко дискусионни форума са затворени и много интелектуалци са отвлечени от тайните служби, за да бъдат измъчвани и убити. Много анализатори смятат, че първоначалните обещания за отваряне са били част от правителствена стратегия за откриване на сирийците, които не подкрепят новото ръководство.<ref name="Ghadry" /> По време на държавното посещение на [[Министър-председател на Обединеното кралство|британския министър-председател]] [[Тони Блеър]] в Сирия през октомври 2001 г. Башар публично осъжда [[Нахлуване на Съединените щати в Афганистан|нахлуването на Съединените щати в Афганистан]] на съвместна пресконференция, заявявайки: „Не можем да приемем това, което виждаме всеки ден на нашите телевизионни екрани – убийството на невинни цивилни. Има стотици умиращи всеки ден." Асад също хвали [[Палестинско политическо насилие|палестинските въоръжени групировки]] като „[[съпротива|борци за свобода]]“ и [[Критика към Израел|критикува Израел]] и [[Антизападни настроения|Западния свят]] по време на конференцията. Впоследствие британски официални лица описват политическите възгледи на Асад като по-умиротворяващи в частната сфера, твърдейки, че той критикува [[Атентати от 11 септември 2001 г.|атаките от 11 септември]] и приема легитимността на държавата [[Израел]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/politics/2001/nov/01/afghanistan.israel|заглавие=Blair gets a public lecture on the harsh realities of the Middle East|труд=The Guardian}}</ref> [[Файл:AlAsssad2004_militaryuniform.jpg|мини|Асад през 2004 г.]] По време на [[Война срещу тероризма|войната срещу тероризма]] Асад играе реална политика със Съединените щати, като понякога сътрудничи, а друг път се сблъсква с американското правителство. Мрежите от затвори в Сирия са основно място за [[извънредно предаване]] от [[Централно разузнавателно управление|ЦРУ]] на заподозрени от [[Ал-Каида|Ал Кайда]], които са разпитвани в сирийските затвори.<ref name="Al Bawaba 2013">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.albawaba.com/news/rendition-syria-torture-468616|заглавие=America's gulag: Syrian regime was a 'common destination' for CIA rendition|труд=Al Bawaba|достъп_дата=29 октомври 2018}}</ref><ref name="Washington Post 2013">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/news/worldviews/wp/2013/02/05/a-staggering-map-of-the-54-countries-that-reportedly-participated-in-the-cias-rendition-program/|title=A staggering map of the 54 countries that reportedly participated in the CIA's rendition program|date=5 февруари 2013|work=Washington Post|access-date=29 October 2018}}</ref> Скоро след като Асад поема властта, той прави връзката на Сирия с [[Хизбула]] и нейните покровители в [[Техеран]] в централен компонент на своята доктрина за сигурността,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/2015/02/15/magazine/the-hezbollah-connection.html|заглавие=The Hezbollah Connection|труд=The New York Times|достъп_дата=8 януари 2017}}</ref> а във външната си политика възприема войнствена позиция спрямо САЩ, [[Израел]], [[Саудитска Арабия]] и Турция.<ref name="haaretz.com">{{Cite news|url=http://www.haaretz.com/print-edition/news/syria-s-assad-regime-strong-because-of-my-anti-israel-stance-1.340454|title=Syria's Assad: Regime strong because of my anti-Israel stance|last=Issacharoff|first=Avi|date=1 февруари 2011|work=Haaretz|access-date=6 февруари 2012|location=Tel Aviv}}</ref> По време на [[Иракски бунт (2003 – 2011)|иракския бунт]] срещу американската окупация сирийското разузнаване обучава бойци на Ал Кайда, превръщайки Сирия в транзитен център за джихадисти, пътуващи към Ирак. Впоследствие AQI се развива в групировката [[Ислямска държава]], която изпраяща свои бойци от Ирак, за да се присъединят към [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]].<ref name="auto2">{{Cite news|url=https://www.worldpoliticsreview.com/syria-pariah-state/|title=Is Syria No Longer a Pariah State?|last=Ker-Lindsay|first=James|date=27 април 2023|work=World Politics Review|archive-url=https://web.archive.org/web/20230602100607/https://www.worldpoliticsreview.com/syria-pariah-state/|archive-date=2 юни 2023}}</ref><ref>{{Cite book|last=Levitt|first=Matthew|title=The Role of the Islamic State in the Assad Regime's Strategy for Regime Survival: How and Why the Assad Regime Supported the Islamic State|url=https://www.washingtoninstitute.org/media/4698|year=2021|publisher=Washington Institute|pages=723–741}}</ref> === Убийство на Рафик Харири и Кедрова революция === {{Вижте също|Убийство на Рафик Харири|Кедрова революция|Сирийска окупация на Ливан}} [[Файл:Hariri_Scene-of-crime_View-from-east.jpg|мини|Местопрестъплението в [[Бейрут]], където Харири и още 21 души са убити при терористична атака през февруари 2005 г. Районът е отцепен за провеждане на международно разследване.]] На 14 февруари 2005 г. [[Рафик Харири]], бивш министър-председател на Ливан, е [[Убийство на Рафик Харири|убит]] при масивна експлозия на камион-бомба в [[Бейрут]] заедно с 22 души. Сп. „Крисчън Сайънс Монитор“ съобщава, че „Сирия е широко обвинена за убийството на Харири. В месеците, довели до убийството, отношенията между Харири и сирийския президент Башар ал-Асад рязко се сриват в атмосфера на заплахи и сплашване“.<ref>{{Cite journal|date=14 February 2015|title=Rafik Hariri: In Lebanon, assassination reverberates 10 years later|url=http://www.csmonitor.com/World/Middle-East/2015/0214/Rafik-Hariri-In-Lebanon-assassination-reverberates-10-years-later|journal=The Christian Science Monitor|access-date=20 април 2015}}</ref> Башар издига зет си [[Асеф Шаукат]] – ключова фигура, заподозряна в организирането на терористичната атака, като началник на дирекцията на сирийското военно разузнаване веднага след смъртта на Харири.<ref>{{Cite news|url=https://www.smh.com.au/world/comeback-kid-of-assad-regime-was-a-feared-figure-20120719-22d5g.html|title=Comeback kid of Assad regime was a feared figure|date=20 юли 2012|work=Sydney Morning Herald|archive-url=https://web.archive.org/web/20120721080802/https://www.smh.com.au/world/comeback-kid-of-assad-regime-was-a-feared-figure-20120719-22d5g.html|archive-date=21 юли 2012}}</ref> [[Файл:Cedar_Revolution_Demonstrators.jpg|ляво|мини|Протестиращите излизат по улиците по време на Интифадата за независимост на Ливан, известна още като [[Кедрова революция]]|228x228пкс]] Убийствата предизвикват огромен шум, предизвиквайки ''[[интифада]]'' в [[Ливан]] и стотици хиляди протестиращи се изсипват по улиците, за да поискат пълно изтегляне на сирийските военни сили. След нарастващия международен натиск, който призовава Сирия да изпълни [[Резолюция 1559 на Съвета за сигурност на ООН]], Башар ал-Асад обявява на 5 март, че ще нареди напускането на сирийските войници. На 14 март 2005 г. повече от милион ливански протестиращи – мюсюлмани, християни, [[друзи]] демонстрират в Бейрут, отбелязвайки месечната годишнина от убийството на Харири. Резолюция 1595 на ООН, приета на 7 април, изпраща международна комисия за разследване на убийството на Харири. До 5 май 2005 г. ООН официално потвърждава пълното напускане на всички сирийски войници, слагайки край на 29-годишната [[Сирийска окупация на Ливан|военна окупация]]. Въстанията, които се случват през тези месеци, стават известни като Интифада за независимост на Ливан или „[[Кедрова революция]].<ref>Rudy Jaafar and Maria J. Stephan. (2009). "Lebanon's Independence Intifada: How an Unarmed Insurrection Expelled Syrian Forces", in Maria J. Stephan (ed.), ''Civilian Jihad: Nonviolent Struggle, Democratization, and Governance in the Middle East'', New York: Palgrave Macmillan, с.&nbsp;169–85.</ref> Докладът на разследващата комисия на ООН, публикуван на 20 октомври 2005 г., разкрива, че високопоставени членове на [[сирийското разузнаване]] и сем. Асад пряко са ръководили убийството.<ref>{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/middle_east/4362698.stm|title=UN Harīrī probe implicates Syria|date=21 октомври 2005|work=BBC News|archive-url=https://web.archive.org/web/20051107092900/http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/middle_east/4362698.stm|archive-date=7 November 2005}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2005/10/21/world/middleeast/top-syrian-seen-as-prime-suspect-in-assassination.html|title=Top Syrian Seen as Prime Suspect in Assassination|last=Kifner, Hoge|first=John, Warren|date=21 октомври 2005|work=The New York Times|access-date=2023-05-21|archive-url=https://web.archive.org/web/20150529190850/https://www.nytimes.com/2005/10/21/world/middleeast/top-syrian-seen-as-prime-suspect-in-assassination.html|archive-date=29 май 2015|last2=|language=en-US|issn=0362-4331}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://news.bbc.co.uk/1/shared/bsp/hi/pdfs/21_10_05_mehlisreport.pdf|заглавие=Report of the International Independent Investigation Commission Established Pursuant to Security Council Resolution 1595 (2005)|автор=Mehlis|първо_име=Detlev}}</ref> [[Би Би Си]] съобщава през декември 2005 г., че Дамаск категорично отрича да е замесен в колата бомба, която убива Харири през февруари.<ref>{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/4519346.stm|title=Middle East – New Hariri report 'blames Syria'|date=11 декември 2005|access-date=20 април 2015}}</ref> На 27 май 2007 г. Асад е одобрен за нов 7–годишен мандат на референдум за неговото президентство, с 97,6% от гласовете в подкрепа на продължаващото му лидерство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://2009-2017.state.gov/r/pa/ei/bgn/3580.htm|заглавие=Syria|издател=United States Department of State|достъп_дата=4 март 2012}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/6700021.stm|title=Syria's Assad wins another term|date=29 май 2007|work=BBC News|access-date=13 март 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2007/may/28/syria.ianblack|title=Democracy Damascus style: Assad the only choice in referendum|date=28 май 2007|work=The Guardian}}</ref> Опозиционните партии не са допуснати в страната и Асад е единственият кандидат на [[референдум]]а.<ref name="CBS %2">Klatell, James (27 May 2007). [https://www.cbsnews.com/news/syrians-vote-in-presidential-referendum/ "Syrians Vote in Presidential Referendum"]. CBS News.</ref> Опозиционните партии в Сирия под егидата на [[Дамаска декларация|Дамаската декларация]] заклеймяват изборите като нелегитимни и като част от стратегията на режима за поддържане на „[[Тоталитаризъм|тоталитарната]] система“.<ref name="WaPo %2">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2007/05/27/AR2007052701117.html|title=Syrians Vote For Assad in Uncontested Referendum|date=28 May 2007|work=The Washington Post|access-date=13 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20180511075416/https://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2007/05/27/AR2007052701117.html|archive-date=11 май 2018|agency=Associated Press|location=Damascus}}</ref><ref name="Reuters %2">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-vote-opposition-idUSOWE75174320070517|title=Syria's opposition boycotts vote on Assad|last=Yacoub Oweis|first=Khaleb|date=2007-05-17|work=Reuters|access-date=2021-10-11|archive-url=https://web.archive.org/web/20170406134644/https://www.reuters.com/article/us-syria-vote-opposition-idUSOWE75174320070517|archive-date=6 април 2017|location=Damascus}}</ref> Изборите в Сирия са официално определени като събитие за подновяване на клетвата за вярност към Асад и гласуването се налага като задължително задължение за всеки гражданин. Обявяването на резултатите е последвано от проправителствени митинги, проведени в цялата страна, възхваляващи режима, в които гражданите декларират своята преданост към президента и празнуват добродетелите на династията Асад.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/syrians-vote-in-presidential-referendum/|title=Syrians Vote in Presidential Referendum|last=Klatell|first=James|date=27 май 2007|work=CBS News|archive-url=https://web.archive.org/web/20170406134454/https://www.cbsnews.com/news/syrians-vote-in-presidential-referendum/|archive-date=6 април 2017}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2007/may/28/syria.ianblack|title=Democracy Damascus style: Assad the only choice in referendum|last=Black|first=Ian|date=28 май 2007|work=The Guardian|archive-url=https://web.archive.org/web/20170406134014/https://www.theguardian.com/world/2007/may/28/syria.ianblack|archive-date=6 април 2017}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/shortcuts/2014/apr/13/certainty-syria-election-assad-will-win|title=The one certainty about Syria's looming election – Assad will win|last=Chulov|first=Martin|date=13 април 2014|work=The Guardian|archive-url=https://web.archive.org/web/20170621100122/https://www.theguardian.com/world/shortcuts/2014/apr/13/certainty-syria-election-assad-will-win|archive-date=21 юни 2017}}</ref> Сирия започва да разработва тайна [[Сирия и оръжията за масово унищожение|програма за ядрени оръжия]] с помощта на [[Северна Корея]] през 2000-те години, но нейният предполагаем [[ядрен реактор]] е унищожен от израелските военновъздушни сили по време на операцията „Отвъд кутията“ (Outside the Box) през септември 2007 г.<ref name="ifimes.org">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ifimes.org/en/researches/syria-between-oppression-and-freedom/3325|заглавие=Syria: Between oppression and freedom|труд=Ifimes}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-korea-north-syria/n-koreans-may-have-died-in-israel-raid-in-syria-nhk-idUSL271480120080428|title=N.Koreans may have died in Israel raid in Syria: NHK|date=28 април 2008|work=Reuters|archive-url=https://web.archive.org/web/20230424091316/https://www.reuters.com/article/us-korea-north-syria/n-koreans-may-have-died-in-israel-raid-in-syria-nhk-idUSL271480120080428|archive-date=24 април 2023}}</ref> === По време на сирийската гражданска война === {{Основна|Гражданска война в Сирия|Арабска пролет|Сирийска революция (2011)|Международни санкции срещу Сирия}} ==== 2011 – 2015 г. ==== [[Файл:Syrian_Demonstration_Douma_Damascus_08-04-2011.jpg|мини|Демонстрации срещу Асад в [[Дума (град)|Дума]], 8 април 2011 г.]] Протестите в Сирия започват на 26 януари 2011 г. след протестите от [[Арабска пролет|Арабската пролет]], които призоват за политически реформи и възстановяване на гражданските права, както и за прекратяване на [[Извънредно положение|извънредното положение]] в сила от 1963 г.<ref>{{Cite news|url=http://english.aljazeera.net/indepth/2011/02/201129135657367367.html|title=Q&A: Syrian activist Suhair Atassi|date=9 февруари 2011|access-date=13 февруари 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20110212112539/http://english.aljazeera.net/indepth/2011/02/201129135657367367.html|archive-date=12 февруари 2011|publisher=Al Jazeera}}</ref> Опит за „ден на гнева“ е определен за 4–5 февруари, но завършва безпроблемно.<ref>{{Cite news|url=http://www.nbcnews.com/id/41400687|title='Day of rage' protest urged in Syria|date=3 февруари 2011|work=NBC News|access-date=14 март 2015}}</ref> Протестите на 18-19 март са най-големите в Сирия от десетилетия и сирийските власти отговарят с насилие срещу протестиращите.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2011/03/19/world/middleeast/19syria.html|title=In Syria, Crackdown After Protests|date=18 март 2011|work=The New York Times|access-date=14 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20110322061301/http://www.nytimes.com/2011/03/19/world/middleeast/19syria.html|archive-date=22 март 2011}}</ref> В първия си публичен отговор на протестите, даден на 30 март 2011 г., Асад обвинява безредиците за конспирации и обвинява сирийската опозиция и протестиращите в бунтовен смут, следвайки партийната линия на представяне на [[Сирийска Баас партия|баасистката]] държава като жертва на международен сюжет. Той също така осмива движението на Арабската пролет и описва участниците в протестите като микроби и [[Пета колона|петоколонисти]].<ref>{{Cite book|last=Sadiki|first=Larbi|last2=Abbas|first2=Akeel|title=Routledge Handbook of the Arab Spring|year=2015|publisher=Routledge|location=711 Third Avenue, New York, NY 10017|isbn=978-0-415-52391-2|pages=412, 413|chapter=31: Deconstructing Despotic Legacies in the Arab Spring|quote=In the nearly 50-minute speech, President al-Assad gave his interpretation to the protests in Syria and other Arab countries, almost mocking the Arab Spring, invoking the outside regional and international conspirators and their inside ‘agents’ as the evil ‘them’.. Resorting to conspiratorial attribution to explain the ‘real’ reasons behind the protests in Syria, al-Assad bestowed a pathological inevitability on the actions of political opposition, where the oppressive political system he heads turns into a noble victim, recipient of foreign illnesses.. [Assad speech]"Conspiracies are like germs: They procreate at every moment everywhere; they cannot be annihilated, but the immunity of the body can be strengthened against them.".. dissent loses its political meaning, or moral justification, acquiring ‘othering’ essence when the president places it in the dismissive context of the ‘fitna’.}}</ref><ref name="Farge">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-civilian-death-toll-over-306000-since-2011-un-2022-06-28/|title=War has killed 1.5% of Syria's population: UN estimate|last=Farge|first=Emma|date=2022-06-28|work=Reuters|access-date=2022-06-28|archive-url=https://web.archive.org/web/20220628101243/https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-civilian-death-toll-over-306000-since-2011-un-2022-06-28/|archive-date=2022-06-28|language=en}}</ref><ref name="ohchr.org">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ohchr.org/en/press-releases/2022/06/un-human-rights-office-estimates-more-306000-civilians-were-killed-over-10|заглавие=UN Human Rights Office estimates more than 306,000 civilians were killed over 10 years in Syria conflict|труд=Ohchr.org|достъп_дата=1 юли 2022}}</ref> [[Файл:Lattakia_20_june_2010.jpg|мини|Демонстрация в подкрепа на Асад в крайбрежния град [[Латакия]], населен с мнозинство от [[алавити]], 20 юни 2011 г.]] САЩ налагат ограничени санкции срещу правителството на Асад през април 2011 г., последвани от изпълнителна заповед на [[Барак Обама]] от 18 май 2011 г., насочена конкретно към Башар ал-Асад и шестима други висши служители.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treasury.gov/press-center/press-releases/Pages/tg1181.aspx|заглавие=Administration Takes Additional Steps to Hold the Government of Syria Accountable for Violent Repression Against the Syrian People|труд=United States Department of the Treasury|достъп_дата=18 май 2011|цитат=Today, President Obama signed an Executive Order (s:Executive Order 13573) imposing sanctions against Syrian President Bashar al-Assad and six other senior officials of the Government of Syria in an effort to increase pressure on the Government of Syria to end its use of violence against its people and to begin a transition to a democratic system that protects the rights of the Syrian people.}}</ref><ref name="ussanct">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/blogs/checkpoint-washington/post/how-the-us-message-on-assad-shifted/2011/08/18/gIQAfPZxNJ_blog.html|title=How the U.S. message on Assad shifted|date=18 август 2011|work=The Washington Post|access-date=23 ноември 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-idUSLDE73N02P20110518|title=U.S. imposes sanctions on Syria's Assad|last=Oweis|first=Khaled Yacoub|date=18 May 2011|work=Reuters|access-date=12 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20110518111248/https://www.reuters.com/article/2011/05/18/us-syria-idUSLDE73N02P20110518|archive-date=18 May 2011|quote=The U.S. move, announced by the Treasury Department, freezes any of the Syrian officials' assets that are in the United States or otherwise fall within U.S. jurisdiction and generally bars U.S. individuals and companies from dealing with them.}}</ref> На 23 май 2011 г. външните министри на ЕС се съгласяват на среща в Брюксел да добавят Асад и девет други длъжностни лица към списък, засегнат от забрани за пътуване и замразяване на активи.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-13500395|title=EU imposes sanctions on President Assad|date=23 май 2011|work=BBC News|access-date=14 март 2015}}</ref> На 24 май 2011 г. Канада налага санкции на сирийски лидери, включително Асад.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-us-canada-13533833|title=Canada imposes sanctions on Syrian leaders|date=24 май 2011|work=BBC News|access-date=14 март 2015}}</ref> На 20 юни, в отговор на исканията на протестиращите и международния натиск, Асад обещава национален диалог, включващ движение към реформи, [[Парламентарни избори в Сирия (2012)|нови парламентарни избори]] и по-големи [[Граждански права|свободи]]. Той също така призовава [[Бежанец|бежанците]] да се върнат у дома от Турция, като същевременно им гарантира [[амнистия]] и обвинява за всички безредици малък брой саботьори.<ref>{{Cite news|url=http://sana.sy/eng/337/2011/06/21/pr-353686.htm|title=Speech of H.E. President Bashar al-Assad at Damascus University on the situation in Syria|date=21 June 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20120525170047/http://sana.sy/eng/337/2011/06/21/pr-353686.htm|archive-date=25 May 2012|agency=Syrian Arab News Agency}}</ref> През юли 2011 г. държавният секретар на САЩ [[Хилъри Клинтън]] казва, че Асад е изгубил легитимността си като президент.<ref name="ussanct2">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/blogs/checkpoint-washington/post/how-the-us-message-on-assad-shifted/2011/08/18/gIQAfPZxNJ_blog.html|title=How the U.S. message on Assad shifted|date=18 август 2011|work=The Washington Post|access-date=23 ноември 2015}}</ref> На 18 август 2011 г. Барак Обама излиза с писмено изявление, в което призовава Асад да се оттегли.<ref name="mustgo">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/politics/assad-must-go-obama-says/2011/08/18/gIQAelheOJ_story.html|title=Assad must go, Obama says|date=18 август 2011|work=The Washington Post|access-date=23 ноември 2015}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/assad-must-go-the-world-unites-against-syria-s-tyrant-2340307.html|заглавие=Assad must go: the world unites against Syria's tyrant|труд=The Independent}}</ref><ref name="whstatem">[https://obamawhitehouse.archives.gov/blog/2011/08/18/president-obama-future-syria-must-be-determined-its-people-president-bashar-al-assad President Obama: "The future of Syria must be determined by its people, but President Bashar al-Assad is standing in their way."] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170123020409/https://obamawhitehouse.archives.gov/blog/2011/08/18/president-obama-future-syria-must-be-determined-its-people-president-bashar-al-assad|date=23 януари 2017}} The White House website, 18 August 2011.</ref> През август е нападнат карикатуристът [[Али Ферзат]] – критик на правителството на Асад. Роднините му казват пред медиите, че нападателите са заплашили да счупят костите му като предупреждение да спре да рисува карикатури на държавни служители, особено на Асад. Фарзат е настанен в болница с фрактури на двете ръце и травма на главата.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2011/aug/25/syria-cartoonist-ali-ferzat-beaten|title=Syrian forces beat up political cartoonist Ali Ferzat|last=Nour Ali|date=25 август 2011|work=The Guardian|access-date=4 март 2012|location=London}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.voanews.com/english/news/Syrian-Activists-Anti-Regime-Cartoonist-Attacked-Beaten-128385448.html|title=Prominent Syrian Cartoonist Attacked, Beaten|date=25 август 2011|access-date=4 март 2012|publisher=Voice of America}}</ref> [[Файл:Anti-government_protest_in_Assi_square_of_Hama.ogg|дясно|мини|Стотици хиляди протестиращи срещу Асад парадират със сирийското знаме и викат лозунга на [[Арабска пролет|Арабската пролет]] ''Ash-shab yurid isqat an-nizam'' („Хората искат да свалят режима!“) на пл. „Аси“ по време на [[Обсада на Хама (2011)|обсадата на Хама]], 22 юли 2011 г.]] От октомври 2011 г. Русия, като [[Постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН|постоянен член]] на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]], многократно [[Право на вето в Съвета за сигурност на ООН|налага вето]] на спонсорирани от Запада проекторезолюции в Съвета за сигурност на ООН, които биха оставили отворена възможността за санкции на ООН или дори военна намеса срещу правителството на Асад.<ref name="guardunlegit">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2015/sep/23/russian-vetoes-putting-un-security-council-legitimacy-at-risk-says-us|title=Russian vetoes are putting UN security council's legitimacy at risk, says US|date=23 септември 2015|work=The Guardian|access-date=10 януари 2016}}</ref><ref name="Itar-Tass27-1-12">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-russia-idUSTRE80Q0I620120127|title=Russia won't back U.N. call for Syria's Assad to go|date=27 January 2012|work=Reuters|access-date=12 януари 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20120128064627/http://www.reuters.com/article/2012/01/27/us-syria-russia-idUSTRE80Q0I620120127|archive-date=28 януари 2012}}</ref><ref>[https://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=39935 Russia and China veto draft Security Council resolution on Syria] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170629175424/http://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=39935|date=29 юни 2017}} UN website, 4 октомври 2011.</ref> До края на януари 2012 г. [[Ройтерс]] съобщава, че над 5000 цивилни и протестиращи (включително въоръжени екстремисти) са били убити от сирийската армия, агенти по сигурността и милиция ([[Шабиха]]), докато 1100 души са били убити от терористични въоръжени сили.<ref>{{Cite news|url=http://in.reuters.com/article/syria-idINDEE7BC00720111213|title=Syria death toll hits 5,000 as insurgency spreads|last=Khaled Yacoub Oweis|date=13 декември 2011|work=Reuters|access-date=5 юли 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20200807040746/https://in.reuters.com/article/syria-idINDEE7BC00720111213|archive-date=7 август 2020}}</ref> На 10 януари 2012 г. Асад изнася реч, в която заявява, че въстанието е било организирано от чужди държави, и обявява, че победата е близо. Той също така казва, че [[Лига на арабските държави|Арабската лига]], отстранявайки Сирия, разкрива, че вече не е арабска. Въпреки това Асад също така казва, че страната няма да затвори врати за решение, постигнато с посредничеството на арабите, ако се зачита националният суверенитет, и че през март може да се проведе референдум за нова конституция.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-16483548|title=Syria's Assad blames 'foreign conspiracy'|date=10 януари 2012|work=BBC News|access-date=10 януари 2012}}</ref> [[Файл:Bombed_out_vehicles_Aleppo.jpg|мини|Унищожено превозно средство на опустошена улица в [[Халеб]], 6 октомври 2012 г.]] На 27 февруари 2012 г. Сирия заявява, че предложението за изготвяне на нова конституция е получило 90% подкрепа по време на [[Сирийски конституционен референдум (2012)|съответния референдум]]. Референдумът въвежда ограничение от 14 г. кумулативен мандат за президента на Сирия. Той е обявен за безсмислен от чужди държави, включително САЩ и Турция; ЕС обявява нови санкции срещу ключови фигури от режима.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2012/feb/27/syria-bashar-al-assad|title=Syria claims 90% of voters backed reforms in referendum|last=Martin Chulov in Beirut|date=27 февруари 2012|work=The Guardian|access-date=4 март 2012|location=London}}</ref> През юли 2012 г. руският външен министър [[Сергей Лавров]] осъжда западните сили за това, което според него представлява изнудване, което провокира гражданската война в Сирия.<ref>{{Cite news|url=http://www.thehindu.com/news/international/article3646362.ece|title=Russia backs Assad as fighting in Damascus escalates|last=Aneja|first=Atul|date=17 юли 2012|work=The Hindu|location=Chennai}}</ref> На 15 юли 2012 г. [[Международен комитет на Червения кръст|Международният комитет на Червения кръст]] обявява, че Сирия е в състояние на [[гражданска война]]<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-18849362|title=Syria in civil war, Red Cross says|date=15 July 2012|work=BBC News|access-date=31 юли 2012}}</ref>, тъй като броят на жертвите в цялата страна за всички страни се съобщава, че е близо 20 хиляди.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2012/jul/22/syria-death-toll-tops-19000|title=Syrian death toll tops 19,000, say activists|date=22 юли 2012|work=The Guardian|access-date=31 юли 2012|location=London}}</ref> На 6 януари 2013 г. Асад, в първата си голяма реч от юни насам, казва, че конфликтът в страната му се дължи на врагове извън Сирия, които ще отидат в ада и че ще им бъде даден урок. Въпреки това той казва, че все още е отворен за политическо решение, като казва, че неуспешните опити за решение „не означават, че не се интересуваме от политическо решение".<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://edition.cnn.com/2013/01/06/world/meast/syria-civil-war/?hpt=hp_t1|заглавие=Al-Assad: Enemies of Syria 'will go to hell'|труд=CNN|достъп_дата=25 януари 2013}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blogs.aljazeera.com/liveblog/topic/syria-153|заглавие=Syrian Live Blog|труд=Listening Post|издател=Al Jazeera|достъп_дата=25 януари 2013}}</ref> През юли 2014 г. Асад подновяв третия си президентски мандат след процес на гласуване, проведен на прорежимни територии, което е бойкотирано от опозицията и осъдено от [[Организация на обединените нации|ООН]].<ref name="theguardian.com2">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2014/may/28/syrians-lebaanon-vote-assad-embassies-refugees-boycott|title=Syrians in Lebanon battle crowds to vote for Bashar al-Assad|date=28 май 2014|work=The Guardian|access-date=9 ноември 2017}}</ref><ref name="telegraph.co.uk2">{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/10970476/Bashar-al-Assad-sworn-in-for-a-third-term-as-Syrian-president.html|title=Bashar al-Assad sworn in for a third term as Syrian president|date=16 юли 2014|work=The Daily Telegraph|access-date=17 декември 2016|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/10970476/Bashar-al-Assad-sworn-in-for-a-third-term-as-Syrian-president.html|archive-date=11 януари 2022|url-access=subscription}}</ref><ref name="Kossaify2">{{Cite news|url=https://www.arabnews.com/node/1846771/%7B%7B|title=UN reiterates it is not involved in Syrian presidential election|last=Kossaify|first=Ephrem|date=22 април 2021|work=Arab News|archive-url=https://web.archive.org/web/20210422181511/https://www.arabnews.com/node/1846771/middle-east|archive-date=22 април 2021}}</ref> Според [[Джошуа Ландис]] „Той (Асад) ще каже: „Аз съм държавата, аз съм Сирия и ако Западът иска достъп до сирийците, те трябва да минат през мен.““<ref name="telegraph.co.uk2" /> След падането на четири военни бази през септември 2014 г.,<ref name="AssadWeak">{{Cite news|url=https://www.economist.com/news/middle-east-and-africa/21625865-bashar-assad-may-be-weaker-he-thinks-tough-bowing|title=Bashar Assad may be weaker than he thinks|date=16 октомври 2014|work=The Economist|access-date=16 октомври 2014|quote=In Latakia and Tartus, two coastal cities near the Alawite heartland, posters of missing soldiers adorn the walls. When IS took over four government bases in the east of the country this summer, slaughtering dozens of soldiers and displaying some of their heads on spikes in Raqqa, IS's stronghold, families started to lose faith in the government. A visitor to the region reports hearing one man complain: "We're running out of sons to give them."}}</ref> които са последните опорни пунктове на правителството в [[Ар-Ракка (мухафаза)|Мухафаза Ар-Ракка]], Асад получава значителни критики от своята [[Алавити|алавитска]] база за подкрепа.<ref name="Dissent2014">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-dissent-idUSKBN0GW2GQ20140901|title=Pro-government Syrian activist arrested after rare public dissent|last=Dziadosz|first=Alexander|date=September 2014|work=Reuters|access-date=23 септември 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20150924204007/http://www.reuters.com/article/2014/09/01/us-syria-crisis-dissent-idUSKBN0GW2GQ20140901|archive-date=24 септември 2015|last2=Heneghan|first2=Tom}}</ref> Това включва забележки, направени от Дурайд ал-Асад, братовчед на Башар ал-Асад, с искане за оставката на сирийския министър на отбраната [[Фахд Джасем ал-Фрейдж]] след клането от [[Ислямска държава]] на стотици правителствени войници, пленени след победата на ИД при [[Битка за авиобаза Табка|Авиобаза Табка]].<ref>{{Cite news|url=http://uk.reuters.com/article/uk-syria-crisis-military-idUKKBN0HD0LW20140918|title=Assad's army stretched but still seen strong in Syria's war|last=Westhall|first=Syliva|date=18 септември 2014|work=Reuters|access-date=23 септември 2014|archive-date=2018-04-19|archive-url=https://web.archive.org/web/20180419222514/https://uk.reuters.com/article/uk-syria-crisis-military-idUKKBN0HD0LW20140918}}</ref> Това скоро е последвано от протести на алавитите в [[Хомс]] с искане за оставката на губернатора<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://abcnews.go.com/International/wireStory/kurdish-fighters-group-nearing-syrian-town-25911163|заглавие=Activists Say Assad Supporters Protest in Syria|автор=Hadid|първо_име=Diaa|труд=ABC News|достъп_дата=3 октомври 2014}}</ref> и уволнението на братовчеда на Асад [[Хафез Махлуф]] от поста му по сигурността, което води до последващото му изгнание в [[Беларус]].<ref>{{Cite news|url=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2014/10/change-leadership-damascus-syria-regime.html|title=Assad dismisses security chief of powerful 'Branch 40'|last=Aziz|first=Jean|date=16 октомври 2014|access-date=16 октомври 2014|publisher=Al Monitor}}</ref> Нарастващото недоволство към Асад сред алавитите е подхранвано от непропорционалния брой войници, убити в битките, произхождащи от алавитските райони,<ref name="BurySons">{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/International/wireStory/syrias-alawites-pay-heavy-price-bury-sons-26598184|title=Syria's Alawites Pay Heavy Price as They Bury Sons|last=Hadid|first=Diaa|date=1 ноември 2014|access-date=1 ноември 2014|agency=Associated Press}}</ref> усещането, че режимът на Асад ги е изоставил,<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/mideast-crisis-homs-blast-idUSL5N0SO3GI20141029|title=Car bomb wounds 37 in government-held area of Syria's Homs|date=29 октомври 2014|work=Reuters|access-date=9 ноември 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20150924210033/http://www.reuters.com/article/2014/10/29/mideast-crisis-homs-blast-idUSL5N0SO3GI20141029|archive-date=24 септември 2015}}</ref> както и провалящата се икономическа ситуация.<ref name="AlawitesVoice">{{Cite news|url=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2014/10/syria-tartous-alawites-pro-regime-protests.html|title=Alawites find their voice against Assad|date=29 октомври 2014|access-date=1 ноември 2014|publisher=Al Monitor}}</ref> Фигури, близки до Асад, започват да изразяват опасения относно вероятността за оцеляването му.<ref name="AssadWeak" /> През 2015 г. няколко членове на семейство Асад загиват в [[Латакия]] при неизяснени обстоятелства.<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11518232/In-Syrias-war-Alawites-pay-heavy-price-for-loyalty-to-Bashar-al-Assad.html|title=In Syria's war, Alawites pay heavy price for loyalty to Bashar al-Assad|last=Sherlock|first=Ruth|date=7 април 2015|work=The Daily Telegraph|access-date=7 април 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11518232/In-Syrias-war-Alawites-pay-heavy-price-for-loyalty-to-Bashar-al-Assad.html|archive-date=11 януари 2022|url-access=subscription}}</ref> На 14 март влиятелен братовчед на Асад и основател на лоялните към правителството градски милиции, Мохамед Туфик ал-Асад, е убит с пет куршума в главата в спор за влияние в [[Кардаха]] – родния дом на семейство Асад.<ref>{{Cite news|url=http://www.dailystar.com.lb/News/Middle-East/2015/Mar-14/290802-assad-relative-assassinated-in-syria-activists.ashx|title=Assad relative assassinated in Syria: activists|date=15 март 2015|work=The Daily Star|access-date=15 март 2015|agency=Agence France-Presse}}</ref> През април 2015 г. Асад нарежда ареста на своя братовчед Мунтер ал-Асад в Алзира, Латакия.<ref>{{Cite news|url=http://www.ibtimes.co.uk/syria-bashar-al-assad-arrests-own-cousin-munther-kidnapping-links-1496410|title=Syria: Bashar al-Assad arrests own cousin Munther 'for kidnapping links'|last=Alajlan|first=Anas|date=14 април 2015|work=International Business Times|access-date=15 април 2015}}</ref> Все още не е ясно дали арестът е заради действителни престъпления.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.csmonitor.com/World/Middle-East/2015/0421/Can-Syria-s-Assad-withstand-latest-battlefield-setbacks-video|заглавие=Can Syria's Assad withstand latest battlefield setbacks? (+video)|автор=Blanford|първо_име=Nicholas|труд=The Christian Science Monitor|достъп_дата=22 април 2015}}</ref> [[Файл:VOA_Arrott_-_A_View_of_Syria,_Under_Government_Crackdown_05.jpg|мини|Плакат на Башар ал-Асад на контролно-пропускателен пункт в покрайнините на Дамаск]] След поредица от поражения на правителството в Северна и Южна Сирия, анализатори отбелязват нарастващата нестабилност на правителството, съчетана с продължаваща отслабваща подкрепа за правителството на Асад сред основната му алавитска база за подкрепа,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cbsnews.com/news/flash-points-syria-assad-losing-power/|заглавие=Flash Points: Is Syria's Assad losing power?|автор=Flores|първо_име=Reena|труд=CBS News|достъп_дата=3 май 2015|цитат="a lot of suspicion within the regime itself about who's doing what and if folks are leaving." [...] "These are signs that I think demonstrate a bit of weakness and instability in the regime that you haven't seen in recent months," he said. He cites the waning support from the nation's minority Alawite community as one of these important shifts.}}</ref> и че има нарастващи съобщения за роднини на Асад, алавити и бизнесмени, бягащи от Дамаск за Латакия и чужди страни.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.haaretz.com/news/middle-east/.premium-1.655153|заглавие=Syrian rebel victories stretch Assad's forces|автор=Harel|първо_име=Amos|труд=Haaretz|достъп_дата=6 май 2015|цитат=There have also been increasing reports of Assad relatives, businessmen and high-ranking members of the Alawite community fleeing Damascus for the coastal city of Latakia, or other countries, after transferring large sums of money to banks in Lebanon, eastern Europe and the United Arab Emirates.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gulfnews.com/opinion/time-to-reconsider-life-after-al-assad-1.1507735|заглавие=Time to reconsider 'Life after Al Assad'|автор=Karkouti|първо_име=Mustapha|труд=Gulf News|достъп_дата=10 май 2015|цитат=[The] reality on the ground can't be more clear as the population in the regime-controlled parts of Syria are preparing for life after the Al Assad dynasty. According to information received by this author, many businessmen and financiers who flourished under the regime have successfully moved huge amounts of money and capital to neighbouring Lebanon. Some of these funds are now known to have been secretly deposited in Europe.}}</ref> Ръководителят на разузнаването [[Али Мамлюк]] е поставен под домашен арест през април и е обвинен в заговор с чичото на Асад в изгнание [[Рифат ал-Асад]] да смени Башар като президент.<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11596142/Bashar-al-Assads-spy-chief-arrested-over-Syria-coup-plot.html|title=Bashar al-Assad's spy chief arrested over Syria coup plot|last=Sherlock|first=Ruth|date=11 май 2015|work=The Daily Telegraph|access-date=12 май 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11596142/Bashar-al-Assads-spy-chief-arrested-over-Syria-coup-plot.html|archive-date=11 януари 2022|last2=Malouf|first2=Carol|quote=Mamlouk had also used a businessman from Aleppo as an intermediary to contact Rifaat al-Assad, Bashar's uncle, who has lived abroad exile since he was accused of seeking to mount a coup in Syria in the 1980s.|url-access=subscription}}</ref> Други високопоставени смъртни случаи включват командирите на [[Четвърта бронетанкова дивизия]], военната авиобаза Бели, специалните части на армията и на Първа бронетанкова дивизия, като погрешно въздушно нападение по време на [[Офанзива в Палмира (май 2015)|офанзивата в Палмира]] убива двама офицери, за които се твърди, че са свързани с Асад.<ref>{{Cite news|url=http://www.alaraby.co.uk/english/comment/2015/5/22/the-syrian-regime-is-slowly-being-liquidated|title=The Syrian regime is slowly being liquidated|last=Kaileh|first=Salameh|date=22 май 2015|work=Al-Araby Al-Jadeed|access-date=28 май 2015}}</ref> ==== След руската намеса (2015) ==== {{Вижте също|Руска намеса в гражданската война в Сирия|Чужда намеса в гражданската война в Сирия}} На 4 септември 2015 г., когато перспективите за оцеляването на Асад изглеждат мрачни, руският президент [[Владимир Путин]] казва, че Русия предоставя на правителството на Асад достатъчно сериозна помощ: както с логистична, така и с военна подкрепа.<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/russia/11845635/Vladimir-Putin-confirms-Russian-military-involvement-in-Syrias-civil-war.html|title=Vladimir Putin confirms Russian military involvement in Syria's civil war|last=Oliphant|first=Roland|date=4 септември 2015|work=The Daily Telegraph|access-date=14 януари 2016|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/russia/11845635/Vladimir-Putin-confirms-Russian-military-involvement-in-Syrias-civil-war.html|archive-date=11 януари 2022|last2=Loveluck|first2=Louisa|url-access=subscription}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/putin-says-syrias-president-is-ready-for-elections-compromise-with-rebels/2015/09/04/9dfa818b-92c2-4012-b956-1784189b8ab7_story.html|title=Putin says Syria's president is ready for elections, compromise|last=Naylor|first=Hugh|date=2015-09-04|work=The Washington Post|access-date=2021-10-11|location=Beirut|issn=0190-8286}}</ref><ref name="Borshchevskaya 2022 69–88">{{Cite book|last=Borshchevskaya|first=Anna|title=Putin's War in Syria|year=2022|publisher=I. B. Tauris|location=50 Bedford Square, London, WC1B 3DP, UK|isbn=978-0-7556-3463-7|pages=69–88|chapter=6: The Military Campaign}}</ref> Малко след началото на [[Руска военна интервенция в Сирия|пряката военна намеса на Русия]] на 30 септември 2015 г. по официално искане на сирийското правителство, Путин заявява, че военната операция е била старателно подготвена предварително и определя целта на Русия в Сирия като „стабилизиране на законната власт в Сирия и създаване на условията за политически компромис“.<ref name="goalstabilis">{{Cite news|url=http://www.interfax.ru/russia/472593|date=11 октомври 2015|agency=Interfax]|language=ru|script-title=ru:Путин назвал основную задачу российских военных в Сирии}}</ref> Намесата на Путин спасява режима на Асад в момент, когато той е на ръба на задаващия се крах. Той също така позволява на Москва да постигне своите ключови геостратегически цели като пълен контрол над сирийското въздушно пространство, военноморски бази, които предоставят постоянен военен обхват в [[Източно Средиземноморие|Източното Средиземноморие]] и по-лесен достъп за намеса в [[Либия]].<ref name="Borshchevskaya 2022 69–88" /> [[Файл:Ali_Khamenei_and_Bashar_al-Assad05.jpg|мини|Башар ал-Асад се среща с върховния лидер на Иран [[Али Хаменеи]], 25 февруари 2019 г.]] През ноември 2015 г. Асад повтаря, че дипломатическият процес за прекратяване на гражданската война в страната не може да започне, докато тя е окупирана от терористи, въпреки че според [[BBC News]] не е ясно дали има предвид само [[Ислямска държава]] или също подкрепяните от Запада бунтовници.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-34867215|title=Syria crisis: Assad says no transition while 'terrorists' remain|date=19 ноември 2015|work=BBC News}}</ref> На 22 ноември Асад казва, че в рамките на два месеца от своята въздушна кампания Русия е постигнала повече в борбата си срещу ИДИЛ, отколкото [[Водена от САЩ намеса в Сирия|водената от САЩ коалиция]] е постигнала за една година.<ref>"[https://amp.dw.com/en/putin-claims-support-to-syrian-rebels/a-18913306 Putin claims support to Syrian rebels]". ''DW News''. 11 декември 2015</ref> В интервю за [[Чешка телевизия|Чешката телевизия]] на 1 декември той казва, че лидерите, които искат оставката му, не го интересуват, тъй като никой не ги приема на сериозно, защото са „плитки“ и са контролирани от САЩ.<ref>[http://www.ceskatelevize.cz/ivysilani/10997918455-mimoradne-porady-ct24/215411034000172-rozhovor-s-basarem-asadem/ Rozhovor s Bašárem Asadem] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160119001015/http://www.ceskatelevize.cz/ivysilani/10997918455-mimoradne-porady-ct24/215411034000172-rozhovor-s-basarem-asadem|date=19 януари 2016}}, Česká televize, 1 декември 2015.</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.newsru.com/world/02dec2015/assad.html|заглавие=Асад обвинил Турцию, Саудовскую Аравию и Катар в поддержке террористов в Сирии|труд=NEWSru.com|език=ru}}</ref> В края на декември 2015 г. високопоставени американски служители признават насаме, че Русия е постигнала основната си цел за стабилизиране на Сирия и при сравнително ниски разходи може да поддържа операцията на това ниво за години напред.<ref name="reutersstabilis">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-usa-russia-syria-idUSKBN0UB0BA20151229|title=U.S. sees bearable costs, key goals met for Russia in Syria so far|date=28 декември 2015|work=Reuters}}</ref> [[Файл:Sergey_Shoigu_and_Bashar_al-Assad_(2017-09-12).jpg|мини|Асад с руския министър на отбраната [[Сергей Шойгу]], 9 септември 2017 г.]] През декември 2015 г. Путин заявява, че Русия подкрепя силите на Асад и е готова да подкрепи бунтовниците против Асад в съвместна битка срещу Ислямска държава.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://amp.dw.com/en/putin-claims-support-to-syrian-rebels/a-18913306|заглавие=Putin claims support to Syrian rebels|труд=DW News}}</ref> На 22 януари 2016 г. в. „[[Файненшъл Таймс]]“, цитирайки анонимни старши служители на западното разузнаване, твърди, че руският генерал [[Игор Сергун]], директорът на [[Главно разузнавателно управление|ГРУ]] – Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на [[Въоръжени сили на Руската федерация|въоръжените сили на Руската федерация]], малко преди внезапната му смърт на 3 януари 2016 г., е изпратен в Дамаск със съобщение от Владимир Путин, в което се иска президентът Асад да се оттегли.<ref name="ftresign">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ft.com/cms/s/0/735b4746-c01f-11e5-9fdb-87b8d15baec2.html|заглавие=Vladimir Putin asked Bashar al-Assad to step down|достъп_дата=22 януари 2016}}</ref> Информацията на вестника е отречена от говорителя на Путин.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.themoscowtimes.com/2016/01/22/putin-requested-assad-step-aside-but-syrian-leader-refused-a51558|заглавие=Putin Requested Assad Step Aside, But Syrian Leader Refused|труд=The Moscow Times|достъп_дата=2021-10-11}}</ref> През декември 2016 г. е съобщено, че силите на Асад са си върнали половината от контролирания от бунтовниците [[Халеб]], слагайки край на 6-годишната безизходица в града.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.upi.com/Top_News/World-News/2016/12/03/Assads-forces-retake-half-of-rebel-held-Aleppo/3411480810004/|заглавие=Assad's forces retake half of rebel-held Aleppo|автор=DuVall|първо_име=Eric|труд=United Press International}}</ref> На 15 декември, когато е съобщено, че правителствените сили са на ръба да си върнат целия Халеб – повратна точка в гражданската война, а Асад празнува освобождението на града и заявява: „Историята се пише от всеки сирийски гражданин“.<ref>{{cite web|url=http://fox6now.com/2016/12/17/evacuation-agreement-reached-in-aleppo-rebel-group-says/|title=Evacuation agreement reached in Aleppo, rebel group says|author=<!--Not stated-->|publisher=Fox 6 Now|date=17 декември 2016|access-date=21 декември 2016|archive-date=20 декември 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20161220125836/http://fox6now.com/2016/12/17/evacuation-agreement-reached-in-aleppo-rebel-group-says/|url-status=dead|достъп_дата=2024-06-24|архив_дата=2016-12-20|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20161220125836/http://fox6now.com/2016/12/17/evacuation-agreement-reached-in-aleppo-rebel-group-says/}}</ref> [[Файл:Syrian_President_Bashar_al-Assad_meets_Iran's_special_representative_on_Syrian_affairs_Ali_Akbar_Velayati.jpg|мини|Башар ал-Асад се среща с представителя на Иран по сирийските въпроси [[Али Акбар Велаяти]], 6 май 2016 г.]] След избирането на [[Доналд Тръмп]] за президент на САЩ приоритетът на САЩ по отношение на Асад е различен от приоритета на администрацията на Обама, а през март 2017 г. [[Посланик на САЩ в ООН|американският посланик в ООН]] [[Ники Хейли]] заявява, че САЩ вече не са фокусирани върху това да измъкнат Асад,<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-usa-haley-idUSKBN1712QL|title=U.S. priority on Syria no longer focused on 'getting Assad out': Haley|date=30 март 2017|work=Reuters}}</ref> но тази позиция се променя след [[Химическа атака в Хан Шейхун|химическата атака в Хан Шейхун през 2017 г.]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.axios.com/tillerson-u-s-will-lead-coalition-to-oust-assad-2348075513.html|заглавие=Tillerson: U.S. will lead coalition to oust Assad|автор=Treene|първо_име=Alayna}}</ref> След [[Ракетен удар по база „Шайрат“|ракетните удари по сирийска въздушна база]] по заповед на президента Тръмп, говорителят на Асад описва поведението на САЩ като „несправедлива и арогантна агресия" и заявява, че ракетните удари не променят дълбоката политика на сирийското правителство.<ref>"[https://www.usnews.com/news/world/articles/2017-04-07/syrias-assad-calls-us-airstrikes-an-outrageous-act Syria's Assad Calls U.S. Airstrikes an Outrageous Act]". ''U.S. News & World Report''. Retrieved 7 April 2017</ref> Президентът Асад също казва пред [[Агенция Франс Прес]], че сирийската армия се е отказала от всичките си химически оръжия през 2013 г. и не би ги използвала, ако все още има такива, и заяви, че химическата атака е „100 процента измислица“, използвана за оправдание американски въздушен удар.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-assad-idUSKBN17F1NE|title=Syria's Assad says Idlib chemical attack 'fabrication': AFP interview|date=13 April 2017|work=Reuters}}</ref> През юни 2017 г. руският президент Путин казва, че „Асад не е използвал [химическите оръжия]“ и че химическата атака е „извършена от хора, които искат да го обвинят за това“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://abcnews.go.com/International/wireStory/putin-syria-chemical-attack-provocation-assad-47790720|заглавие=Putin: Syria chemical attack was provocation against Assad|автор=Phillips|първо_име=Ian|труд=ABC News}}</ref> ООН и международните инспектори за химически оръжия от [[Организация за забрана на химическите оръжия|Организацията за забрана на химическите оръжия]] (ОЗХО) установяват, че атаката е дело на режима на Асад.<ref name="CNN sarin report">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|title=UN: Syria responsible for sarin attack that killed scores|last=Steve Almasy|work=CNN|access-date=12 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612174315/https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|archive-date=12 юни 2018|last2=Richard Roth}}</ref> На 7 ноември 2017 г. сирийското правителство обявява, че е подписало [[Парижко споразумение (2015)|Парижкото споразумение за климата]].<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2017/11/07/climate/syria-joins-paris-agreement.html|title=Syria Joins Paris Climate Accord, Leaving Only U.S. Opposed|last=Friedman|first=Lisa|date=7 ноември 2017|work=The New York Times}}</ref> През май 2018 г. Асад признава независимостта на окупираните от Русия сепаратистки републики [[Абхазия]] и [[Южна Осетия]] в Грузия, което води до ответна реакция от страна на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], [[Съединени американски щати|Съединените щати]], [[Канада]] и други страни.<ref name="Deutsche Welle">{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/syria-recognizes-georgias-breakaway-regions-in-nod-to-russia/a-43988153|title=Syria recognizes Georgia's breakaway regions|date=30 May 2018|work=Deutsche Welle|archive-url=https://web.archive.org/web/20180530092144/https://www.dw.com/en/syria-recognizes-georgias-breakaway-regions-in-nod-to-russia/a-43988153|archive-date=30 май 2018}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/georgia-syria-establishes-diplomatic-relations-with-abkhazia-south-ossetia/29257063.html|title=Georgia Severs Relations With Syria For Recognizing Abkhazia, South Ossetia|date=29 май 2018|work=rferl.org|archive-url=https://web.archive.org/web/20180530034717/https://www.rferl.org/a/georgia-syria-establishes-diplomatic-relations-with-abkhazia-south-ossetia/29257063.html|archive-date=30 май 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.canada.ca/en/global-affairs/news/2018/06/canada-concerned-by-syrias-recognition-of-georgian-breakaway-regions-of-abkhazia-and-south-ossetia.html|заглавие=Canada concerned by Syria's recognition of Georgian breakaway regions of Abkhazia and South Ossetia|труд=Government of Canada}}</ref> На 30 август 2020 г. е сформирано първото правителство на [[Хюсеин Арнус]], което включва нов Министерски съвет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dailysabah.com/world/syrian-crisis/syrias-assad-designates-new-government-headed-by-pm-arnous|заглавие=Syria's Assad designates new government headed by PM Arnous|автор=AFP|първо_име=French Press Agency-|труд=Daily Sabah|език=en-US|достъп_дата=8 март 2021}}</ref> На [[Президентски избори в Сирия (2021)|президентските избори през 2021 г.]], проведени на 26 май, Асад осигурява своя четвърти 7-годишен мандат; като печели 95,2% от избираемите гласове. Изборите са бойкотирани от [[Сирийска опозиция|опозицията]] и [[Сирийски демократични сили|Сирийските демократични сили]]; на бежанците и вътрешно разселените граждани е отнето правото да гласуват; позволявайки само на 38% от сирийците да участват в процеса. Независими международни наблюдатели, както и представители на западни държави определят изборите като фарс. [[Организация на обединените нации|ООН]] осъжда изборите за пряко нарушаване на Резолюция 2254 и обявява, че „няма мандат".<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.arabnews.com/node/1846771/%7B%7B|заглавие=UN reiterates it is not involved in Syrian presidential election|автор=Kossaify|първо_име=Ephrem|труд=Arab News}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://researchbriefings.files.parliament.uk/documents/CBP-9250/CBP-9250.pdf|заглавие=Syria: 2021 presidential election and future prospects|автор=Walker|първо_име=Nigel|издател=House of Commons Library|страници=4–15}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syrias-president-bashar-al-assad-wins-fourth-term-office-with-951-votes-live-2021-05-27/|title=Syria's Assad wins 4th term with 95% of vote, in election the West calls fraudulent|date=28 май 2021|work=Reuters|archive-url=https://web.archive.org/web/20221127122709/https://www.reuters.com/world/middle-east/syrias-president-bashar-al-assad-wins-fourth-term-office-with-951-votes-live-2021-05-27/|archive-date=27 ноември 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/world-report/2022/country-chapters/syria|заглавие=Syria Events of 2021|труд=Human Rights Watch}}</ref><ref name="auto">{{Cite news|url=https://english.aawsat.com/home/article/2965846/charles-lister/us-policy-syria-2021|title=US policy in Syria in 2021|last=Lister|first=Charles|date=10 май 2021|work=Asharq al-Awsat|archive-url=https://web.archive.org/web/20220813233750/https://english.aawsat.com/home/article/2965846/charles-lister/us-policy-syria-2021|archive-date=13 август 2022}}</ref> На 10 август 2021 г. е сформирано второто правителство на Хюсеин Арнус.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syrias-assad-asks-pm-hussein-arnous-form-new-cabinet-2021-08-01/|title=Syria's Assad asks PM Arnous to form new cabinet|date=2021-08-01|work=Reuters|access-date=2021-10-05|language=en}}</ref> При Асад Сирия става силен поддръжник на [[Руско нападение над Украйна|руското нападение в Украйна през 2022 г.]] и е една от петте страни, които се противопоставят на резолюцията на [[Общо събрание на ООН|Общото събрание на ООН]], заклеймяваща това, която призовава Русия да изтегли войските си. Три дни преди атаката външният министър [[Фейсал Мекдад]] е изпратен в Москва, за да потвърди признаването от страна на Сирия на сепаратистки републики [[Донецка народна република|Донецк]] и [[Луганска народна република|Луганск]]. Ден след атаката Башар ал-Асад я хвали като „корекция на историята и възстановяване на баланса в [[Международен ред|глобалния ред]] след [[Разпадане на Съветския съюз|разпадането на Съветския съюз]]“ в телефонен разговор с [[Владимир Путин]].<ref>{{Cite news|url=https://english.alarabiya.net/News/middle-east/2022/02/25/Syria-s-Assad-says-Russia-s-Ukraine-invasion-a-correction-of-history-|title=Syria's Assad says Russia's Ukraine invasion a 'correction of history'|work=Al-Arabiya News|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225144651/https://english.alarabiya.net/News/middle-east/2022/02/25/Syria-s-Assad-says-Russia-s-Ukraine-invasion-a-correction-of-history-|archive-date=25 февруари 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://press.un.org/en/2022/ga12407.doc.htm|заглавие=General Assembly Overwhelmingly Adopts Resolution Demanding Russian Federation Immediately End Illegal Use of Force in Ukraine, Withdraw All Troops|труд=United Nations}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mei.edu/publications/syrias-role-putins-invasion-ukraine|заглавие=Syria's role in Putin's invasion of Ukraine|автор=Makki|първо_име=Danny|труд=Middle East Institute}}</ref> Сирия става първата страна след Русия, която официално признава независимостта и суверенитета на двата отцепнически региона през юни 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-middle-east-syria-moscow-c5505e965d7d354b2b1f408385197829|title=Syria to recognize Ukraine's Luhansk and Donetsk regions|date=29 June 2022|work=Associated Press|archive-url=https://web.archive.org/web/20220702012411/https://apnews.com/article/russia-ukraine-middle-east-syria-moscow-c5505e965d7d354b2b1f408385197829|archive-date=2 юли 2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-recognizes-independence-sovereignty-donetsk-luhansk-state-news-agency-2022-06-29/|title=Syria recognizes independence, sovereignty of Donetsk, Luhansk -state news agency|date=29 юли 2022|work=Reuters|archive-url=https://web.archive.org/web/20220703150251/https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-recognizes-independence-sovereignty-donetsk-luhansk-state-news-agency-2022-06-29/|archive-date=3 юли 2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.wionews.com/world/syria-first-country-other-than-russia-to-recognise-ukraine-separatist-republics-of-donetsk-and-lugansk-493080|title=Syria first country other than Russia to recognise Ukraine separatist republics of Donetsk and Lugansk|date=29 юни 2022|work=WIO News|archive-url=https://web.archive.org/web/20220629211244/https://www.wionews.com/world/syria-first-country-other-than-russia-to-recognise-ukraine-separatist-republics-of-donetsk-and-lugansk-493080|archive-date=29 June 2022}}</ref> [[Файл:RaisiAssad2023.jpg|мини|Асад с иранския президент [[Ебрахим Раиси]] в Дамаск, 3 май 2023 г.]] На 12-ата годишнина от началото на протестите на [[Сирийска революция (2011)|Сирийската революция]] Башар ал-Асад провежда среща с Владимир Путин по време на официално посещение в Русия. В телевизионно предаване с Путин Асад защитава специалната военна операция на Русия като война срещу [[Неонационалсоциализъм|неонацистите]] и [[Бандеровци|бандеровците]] от Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/middle-east/20230315-assad-meets-putin-in-moscow-as-syrians-mark-12-years-since-anti-regime-uprising|title=Assad meets Putin in Moscow as Syrians mark 12 years since anti-regime uprising|date=15 март 2023|work=France 24|archive-url=https://web.archive.org/web/20230315170723/https://www.france24.com/en/middle-east/20230315-assad-meets-putin-in-moscow-as-syrians-mark-12-years-since-anti-regime-uprising|archive-date=15 март 2023}}</ref><ref name="rferl.org">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rferl.org/a/zelenskiy-ukraine-sanctions-syria-iran/32324885.html|заглавие=Zelenskiy Announces Sanctions On Hundreds Of Individuals, Including Syrian President, Iranian Drone Makers|труд=rferl.org}}</ref> Той признава [[Руската анексия на Донецка, Херсонска, Луганска и Запорожка области|руската анексия на четири украински области]] и ратифицира новите руски граници, твърдейки, че териториите са исторически руски. Асад също призовава Русия да разшири [[Руска военна интервенция в Сирия|военното си присъствие в Сирия]] чрез създаване на нови бази и разполагане на повече бази на земята, което прави военната й роля постоянна.<ref>"[https://web.archive.org/web/20230316094529/https://www.aljazeera.com/news/2023/3/16/assad-will-welcome-new-russian-military-bases-in-syria Assad welcomes new Russian bases in Syria after Putin meeting]". ''Al Jazeera''. 16 март 2023. Архивирано от оригинала на 16 март 2023.</ref><ref>Faulconbridge, Davis, Guy, Caleb (16 March 2023). "[https://web.archive.org/web/20230316070448/https://www.reuters.com/world/middle-east/syrias-assad-says-would-welcome-more-russian-troops-2023-03-16/ Syria's Assad would like more Russian bases and troops]". Reuters. Архивирано от оригинала на 16 март 2023</ref><ref name=":4">"[https://web.archive.org/web/20230323052728/https://www.teletrader.com/assad-syria-recognizes-russia-s-new-borders/news/details/59649372?ts=1679549248213 Assad: Syria recognizes Russia's new borders]". ''teletrader.com''. 16 March 2023. Архивирано от оригинала на 23 март 2023</ref><ref name=":4" /> През март 2023 г. той посещава [[Обединени арабски емирства|Обединените арабски емирства]] и се среща с президента на ОАЕ [[Мохамед ибн Заид ал-Нахаян]].<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/syria-s-assad-arrives-in-uae-for-official-visit-/7011966.html|title=Syria's Assad in UAE as Second Post-Quake Gulf Visit Signals Growing Arab Outreach|date=19 март 2023|work=VOA News}}</ref> През май 2023 г. присъства на [[Среща на върха на Арабската лига през 2023 г|срещата на върха на Арабската лига в Джеда]], [[Саудитска Арабия]], където е посрещнат от саудитския престолонаследник [[Мохамед бин Салман]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syrias-assad-attend-arab-summit-bringing-regional-isolation-an-end-2023-05-19/|title=Syria's Assad wins warm welcome at Arab summit after years of isolation|date=19 май 2023|work=Reuters}}</ref> През септември 2023 г. присъства на церемонията по откриването на [[Азиатски игри|Азиатските игри]] в [[Ханджоу]] и се среща с китайския президент [[Си Дзинпин]].<ref>{{Cite news|url=https://news.sky.com/story/syrias-bashar-al-assad-and-wife-laugh-and-wave-at-asian-games-opening-ceremony-amid-china-talks-12968127|title=Syria's Bashar al Assad and wife laugh and wave at Asian Games opening ceremony amid China talks|date=23 септември 2023|work=Sky News}}</ref> Те обявяват установяването на стратегическо партньорство между [[Китай]] и Сирия.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/china-syria-asian-games-diplomacy-assad-xi-cce801eaa586fe5db82d28df79b0f91f|title=Leaders of Syria and China announce strategic partnership as part of Asian Games diplomacy|date=22 септември 2022|work=AP News}}</ref> === Опозиционна офанзива и изгнание (2024) === През декември 2024 г. Съединените щати, Германия, Франция и Обединеното кралство призовават за деескалация на напрежението в Сирия, тъй като насилието отново избухва. Бунтовнически фракции, водени от ислямистката групировка Хаят Тахрир ал-Шам (HTS), [[Битка за Алепо (2024)|поемат контрола над Алепо]], което предизвиква кампания за ответни въздушни удари от сирийския президент Башар ал-Асад, подкрепян от Русия. Ударите, насочени към населени места и няколко болници в контролирания от бунтовниците град [[Идлиб]], водят до най-малко 25 смъртни случая според спасителната група [[Бели каски]]. Страните [[НАТО|от НАТО]] правят съвместно изявление, призоваващо за защита на цивилните граждани и на критичната инфраструктура, за да се предотврати по-нататъшно разселване и да се осигури хуманитарен достъп. Те подчертават спешната необходимост от водено от Сирия политическо решение в съответствие с Резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН, която се застъпва за диалог между сирийското правителство и опозиционните сили. Офанзивата на бунтовниците, която започва на 27 ноември 2024 г., продължава напредването си в провинция Хама след превземането на Алепо.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/syria-us-germany-france-uk-call-for-de-escalation/a-70933512|title=Syria: US, Germany, France, UK call for de-escalation|date=2 December 2024|work=DW News|access-date=2 December 2024}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/2024/12/03/world/middleeast/syria-civil-war-rebels-aleppo.html|заглавие=Fighting Worsens Already Dire Conditions in Northwestern Syria|труд=The New York Times}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aljazeera.com/program/newsfeed/2024/12/3/syrian-hospital-hit-in-air-attack-on-opposition-held-idlib|заглавие=Syrian hospital hit in air attack on opposition-held Idlib|труд=Al Jazeera|език=en|достъп_дата=2024-12-05}}</ref> На 4 декември 2024 г. избухват ожесточени сблъсъци в провинция Хама, когато сирийската армия се сблъсква с водени от ислямисти бунтовници в опит да спре тяхното настъпление към ключовия град [[Хама]]. Правителствените сили твърдят, че са започнали контраофанзива с въздушна подкрепа, отблъсквайки бунтовнически фракции, включително Хаят Тахрир ал-Шам, на около шест мили от града. Но въпреки подкрепленията бунтовниците превземат града на 5 декември.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/articles/cql5r2px4yyo|заглавие=Syria rebels capture major city of Hama after military withdraws|труд=www.bbc.com|език=en-GB|достъп_дата=2024-12-05}}</ref> Боевете довецдат до широко разселване, като близо 50 000 души напускат района и се съобщава за над 600 жертви, включително 104 цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/middle-east/20241204-syrian-army-launches-counterattack-as-rebels-push-towards-hama|title=Syrian army launches counterattack as rebels push towards Hama|date=4 December 2024|work=France24|access-date=4 December 2024}}</ref> На 7 декември 2024 г. Асад бяга от столицата Дамаск на неизвестно място.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-rebels-celebrate-captured-homs-set-sights-damascus-2024-12-07/|заглавие=Syrian army command tells officers that Assad's rule has ended, officer says|труд=Reuters|достъп_дата=8 December 2024}}</ref> == Противоречия == === Корупция === {{Вижте също|Икономика на Сирия}} В началото на [[Сирийска революция|сирийската революция]] корупцията в Сирия е ендемична и страната е класирана на 129-о място в [[Индекс за възприятие на корупцията|Индекса за възприятие на корупцията]] за 2011 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.transparency.org/en/cpi/2011|заглавие=2011 – CPI|труд=Transparency.org}}</ref> От 70-те години икономиката на Сирия е доминирана от патронажните мрежи на [[Сирийска Баас партия|партийните елити на Баас]] и [[алавити]]те, лоялни към сем. Асад, които установяват контрол върху обществените сектори на Сирия въз основа на роднинство и [[непотизъм]]. Всеобхватният характер на корупцията е източник на противоречия в партийните кръгове на Баас и по-широката общественост още през 80-те г.<ref>{{Cite journal|last=M. Sadowski|first=Yahya|date=1987|title=Patronage and the Ba'th: Corruption and Control in Contemporary Syria|url=https://www.jstor.org/stable/41857946|journal=Arab Studies Quarterly|volume=9|issue=4|pages=442–461|jstor=41857946|via=JSTOR}}</ref> Програмата за икономическа либерализация на Башар ал-Асад през 2000-те г. се превръща в символ на корупцията и непотизма, тъй като бенефициентите на схемата са лоялните алавити, които заграбват голяма част от приватизираните сектори и бизнес активи. Това отчуждава правителството от огромното мнозинство от сирийската общественост, особено от селяните и градските работнически класи, които масово ненавиждат произтичащите икономически различия, които стават явно видими.<ref name="Allam, Saber 2019 26–272">{{Cite book|last=Allam, Saber|first=Ashraf, Salah|title=Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring|year=2019|publisher=Lamar|location=16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt|isbn=978-977-85412-3-6|pages=26–27|chapter=The domestic structure of the regime}}</ref><ref name="France 242">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/20200609-assad-s-20-year-rule-from-damascus-spring-to-pariah|title=Assad's 20-year rule, from Damascus Spring to pariah|date=9 юли 2020|work=France 24}}</ref> Братовчедът на Асад, [[Рами Махлуф]], е най-облагодетелстваният олигарх на режима през този период, белязан от институционализирането на корупцията, ограничаването на малкия бизнес и отхвърлянето на частното [[предприемачество]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-13216195|title=Bashar al-Assad's inner circle|date=30 юли 2012|work=BBC News|archive-url=https://web.archive.org/web/20220327062345/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-13216195|archive-date=27 март 2022}}</ref> Устойчивостта на корупцията, фракционистките пристрастия към алавитите, непотизмът и широко разпространените подкупи, които съществуват в партията, бюрокрацията и военните, водят до народния гняв, което води до избухването на [[Сирийска революция (2011)|Сирийската революция]] през 2011 г. Протестите са най-ожесточени в кварталите на работническата класа, които отдавна понасят тежестта на политиката на експлоатация на режима, която привилегирова собствените си лоялни лица.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://globalanticorruptionblog.com/2017/02/06/the-role-of-corruption-in-the-syrian-civil-war/|заглавие=The Role of Corruption in the Syrian Civil War|автор=Gersh|първо_име=Nick|труд=GAB}}</ref><ref>{{Cite book|last=Allam, Saber|first=Ashraf, Salah|title=Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring|year=2019|publisher=Lamar|location=16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt|isbn=978-977-85412-3-6|pages=26–27}}</ref> Според ABC News в резултат на [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]] „контролираната от правителството Сирия е съкратена по размер, очукана и обедняла“.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/International/wireStory/assads-syria-truncated-battered-defiant-26633429|title=Assad's Syria Truncated, Battered, but Defiant|last=Hadid|first=Diaa|date=2 ноември 2014|work=Abc News|access-date=2 ноември 2014}}</ref> Икономическите санкции (Законът за отговорността на Сирия) са приложени много преди сирийската гражданска война от САЩ и към тях се присъединява ЕС при избухването на гражданската война, което води до разпадането на сирийската икономика.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-17088270|title=Syria 'disintegrating under crippling sanctions'|date=19 февруари 2012|work=BBC News|access-date=2 ноември 2014}}</ref> Тези санкции са подсилени през октомври 2014 г. от ЕС и САЩ.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-eu-idUSKCN0IA1AF20141021|title=EU targets ministers, UAE firm in latest Syria sanctions|last=Croft|first=Adrian|date=21 октомври 2014|work=Reuters|access-date=2 ноември 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20151007014415/http://www.reuters.com/article/2014/10/21/us-mideast-crisis-syria-eu-idUSKCN0IA1AF20141021|archive-date=7 октомври 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.usatoday.com/story/news/politics/2014/10/16/treasury-syrian-sanctions-qusay-mihoub/17354081/|title=Tightened sanctions target Syrian human rights abuses|last=Korte|first=Gregory|date=16 октомври 2014|work=USA Today|access-date=9 ноември 2014}}</ref> Промишлеността в части от страната, които все още се държат от правителството, е силно контролирана от държавата, като [[Икономическа либерализация|икономическата либерализация]] е обърната по време на настоящия конфликт.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-economy-socialist-idUSBRE8630FA20120704|title=Syria reverts to socialist economic policies to ease tension|last=Al-Khalidi|first=Suleiman|date=4 юли 2012|work=Reuters|access-date=19 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20121020124949/http://www.reuters.com/article/2012/07/04/us-syria-economy-socialist-idUSBRE8630FA20120704|archive-date=20 октомври 2012}}</ref> [[Лондонско училище по икономика и политически науки|Лондонското училище по икономика]] заявява, че в резултат на сирийската гражданска война в Сирия се е развила [[военна икономика]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/idUSKCN0IU10Z20141110?irpc=932|title=Local ceasefires best way to ease Syrians' suffering: researchers|date=10 ноември 2014|work=Reuters|access-date=10 ноември 2014}}</ref> Доклад на [[Европейски съвет за външни отношения|Европейския съвет за външни отношения]] от 2014 г. също заявява, че се е формирала военна икономика.<ref>Yazigi, Jihad (7 April 2014). "[https://ecfr.eu/archive/page/-/ECFR97_SYRIA_BRIEF_AW.pdf Syria's War Economy]" (PDF). European Council on Foreign Relations. Посетен на 19 октомври 2014</ref> Доклад, поръчан от [[Организация на обединените нации|ООН]] на Сирийския център за политически изследвания, гласи, че 2/3 от сирийското население живее в крайна бедност.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-economy-idUSKBN0E81WL20140528|title=Syria's economy heads into ruin: U.N. sponsored report|last=Al-Khalidi|first=Suleiman|date=28 May 2014|work=Reuters|access-date=19 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140824204400/http://www.reuters.com/article/2014/05/28/us-syria-economy-idUSKBN0E81WL20140528|archive-date=24 август 2014}}</ref> Безработицата е 50%.<ref name="SurvivalMode">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/syrias-assad-regime-cuts-subsidies-focuses-ailing-economy-on-war-effort/2014/11/29/5f830894-719c-11e4-a2c2-478179fd0489_story.html|title=Syria's Assad regime cuts subsidies, focuses ailing economy on war effort|last=Naylor|first=Hugh|date=29 ноември 2014|work=The Washington Post|access-date=6 декември 2014}}</ref> През октомври 2014 г. търговски център на стойност 50 млн. долара отваря врати в [[Тартус]], което провокира критики от страна на поддръжниците на правителството и се разглежда като част от политиката на правителството на Асад в опит да се създаде усещане за нормалност по време на гражданската война.<ref>{{Cite news|url=http://www.dailystar.com.lb/News/Middle-East/2014/Oct-17/274357-glitzy-mall-sparks-anger-from-assad-backers.ashx|title=Glitzy mall sparks anger from Assad backers|last=Daou|first=Rita|date=17 октомври 2014|access-date=19 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20181022183913/http://www.dailystar.com.lb/News/Middle-East/2014/Oct-17/274357-glitzy-mall-sparks-anger-from-assad-backers.ashx|archive-date=22 октомври 2018|agency=Agence France-Presse}}</ref> Правителствена политика за предпочитане на семействата на убити войници за държавни работни места е отменена, след като предизвиква шум,<ref name="BurySons2">{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/International/wireStory/syrias-alawites-pay-heavy-price-bury-sons-26598184|title=Syria's Alawites Pay Heavy Price as They Bury Sons|last=Hadid|first=Diaa|date=1 ноември 2014|access-date=1 ноември 2014|agency=Associated Press}}</ref> докато нарастващите обвинения в корупция предизвикват протести.<ref name="AlawitesVoice2">{{Cite news|url=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2014/10/syria-tartous-alawites-pro-regime-protests.html|title=Alawites find their voice against Assad|date=29 октомври 2014|access-date=1 ноември 2014|publisher=Al Monitor}}</ref> През декември 2014 г. ЕС забранява продажбите на реактивно гориво на правителството на Асад, принуждавайки правителството да купува по-скъпи незастраховани доставки на реактивно гориво в бъдеще.<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11290437/EU-tries-to-ground-Bashar-al-Assads-warplanes-by-banning-fuel-supplies.html|title=EU tries to ground Bashar al-Assad's warplanes by banning fuel supplies|last=Blair|first=David|date=12 декември 2014|work=The Telegraph|access-date=13 декември 2014|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11290437/EU-tries-to-ground-Bashar-al-Assads-warplanes-by-banning-fuel-supplies.html|archive-date=11 януари 2022|url-access=subscription}}</ref> Възползвайки се от нарасналата роля на държавата в резултат на гражданската война, Башар и съпругата му Асма започват да анексират икономическите активи на Сирия от своите лоялни привърженици, опитвайки се да изместят старите бизнес елити и да монополизират прекия им контрол върху икономиката. [[Махер ал-Асад]], братът на Башар, също забогатява, като наблюдава операциите на спонсорираното от сирийската държава производство на психостимуланта [[каптагон]] и заграбва голяма част от плячката от войната. В момента управляващата двойка притежава огромни части от секторите на корабоплаването, недвижимите имоти, телекомуникациите и банковия сектор.<ref>{{Cite news|url=https://syria-report.com/analysis-changes-to-syrias-business-elite-concentrates-wealth-in-hands-of-presidential-couple-open-access/|title=Changes to Syria's Business Elite Concentrates Wealth in Hands of Presidential Couple|date=15 ноември 2022|work=The Syria Report|archive-url=https://web.archive.org/web/20221202222632/https://syria-report.com/analysis-changes-to-syrias-business-elite-concentrates-wealth-in-hands-of-presidential-couple-open-access/|archive-date=2 декември 2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/a7a75e4c-a95d-11e9-984c-fac8325aaa04|title=Syria's Assad puts pressure on business elite|last=Cornish, Khattab|first=Chloe, Asser|date=25 July 2019|work=Financial Times|archive-url=https://web.archive.org/web/20190727060100/https://www.ft.com/content/a7a75e4c-a95d-11e9-984c-fac8325aaa04|archive-date=27 юли 2019}}</ref> Значителни промени се случват в сирийската икономика след кампаниите за конфискация на правителството, стартирани през 2019 г., които включват големи икономически активи, прехвърлени на президентската двойка, за да проектират своята власт и влияние. Особено забележителна динамика е възходът на [[Асма Асад|Асма ал-Асад]], която оглавява тайния икономически съвет на Сирия и за която се смята, че се е превърнала в централна фуния на икономическата власт в Сирия. Чрез своята неправителствена организация „Сирия Тръст“ – гръбнакът на нейната финансова мрежа, Асма проверява чуждестранната помощ, идваща в Сирия, тъй като правителството разрешава организациите на ООН само ако работят под държавни агенции.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/a51c6227-0c93-4fe1-aca7-25783a43708f|title=Syria's state capture: the rising influence of Mrs Assad|last=Jalabi|first=Raya|date=2023|work=Financial Times|archive-url=https://web.archive.org/web/20230405013209/https://www-ft-com.ezp.lib.cam.ac.uk/content/a51c6227-0c93-4fe1-aca7-25783a43708f|archive-date=5 април 2023}}</ref> Корупцията нараства спорадично през последните години, като Сирия се смята за най-корумпираната страна в [[Арабски свят|арабския свят]].<ref>{{Cite news|url=https://www.al-monitor.com/originals/2023/01/middle-east-corruption-rankings-syria-most-corrupt-uae-least-turkey-slipped|title=Middle East corruption rankings: Syria most corrupt, UAE least, Turkey slipped|date=31 January 2023|work=Al-Monitor|archive-url=https://web.archive.org/web/20230203201215/https://www.al-monitor.com/originals/2023/01/middle-east-corruption-rankings-syria-most-corrupt-uae-least-turkey-slipped|archive-date=3 февруари 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.newarab.com/news/syria-yemen-and-libya-rank-among-lowest-corruption-index?amp|title=Syria, Yemen and Libya among 'lowest in the world' for corruption perceptions|date=31 януари 2023|work=The New Arab|archive-url=https://web.archive.org/web/20230208070207/https://www.newarab.com/news/syria-yemen-and-libya-rank-among-lowest-corruption-index?amp|archive-date=8 февруари 2023}}</ref> Към 2022 г. Сирия е класирана на второ място в света в [[Индекс за възприятие на корупцията|Индекса за възприятие на корупцията]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.worlddata.info/asia/syria/corruption.php|заглавие=Corruption in Syria|труд=Worlddata.info}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.transparency.org/en/cpi/2022|заглавие=Corruption Perceptions Index|труд=Transparency International}}</ref> === Фракционираност === {{Вижте също|Фракционираност и малцинства в гражданската война в Сирия}} Управлението на [[Хафез ал-Асад]] е смятано за една от най-репресивните арабски [[Диктатура|диктатури]] на 20 век. Тъй като Башар наследява мантията на баща си, той се опитва да осъществи авторитарно надграждане чрез прочистване на старата гвардия и назначаване на партията и армията с лоялни [[Алавити|алавитски]] офицери, което допълнително утвърждава фракционираността в системата.<ref>{{Cite book|last=Allam, Saber|first=Ashraf, Salah|title=Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring|year=2019|publisher=Lamar|location=16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt|isbn=978-977-85412-3-6|pages=27–30|chapter=The domestic structure of the regime|quote=Because he lacks his father's leadership skills... Bashar may settle for consensus among his junta of Alawi officers... When Bashar assumed office he attempted to consolidate power through "authoritarian upgrading".. However, the conservative military establishment and senior members of the regime were not favorable to Bashar's reforms, which forced Bashar to retire such senior personnel in order to further consolidate his power. But Bashar struggled to appoint new and loyal staff, his Ba'athist regime became increasingly like a sectarian family clan}}</ref><ref name="auto22">{{Cite news|url=https://www.worldpoliticsreview.com/syria-pariah-state/|title=Is Syria No Longer a Pariah State?|last=Ker-Lindsay|first=James|date=27 април 2023|work=World Politics Review|archive-url=https://web.archive.org/web/20230602100607/https://www.worldpoliticsreview.com/syria-pariah-state/|archive-date=2 юни 2023}}</ref> Докато официално правителството на Баас се придържа към строга [[Секуларизъм|секуларистка]] доктрина, на практика то прилага фракционистки инженерни политики в обществото, за да потисне несъгласието и да монополизира абсолютната си власт.<ref>{{Cite news|url=http://www.crisisgroup.org/~/media/Files/Middle%20East%20North%20Africa/Iraq%20Syria%20Lebanon/Syria/151-flight-of-icarus-the-pyd-s-precarious-rise-in-syria.pdf|title=Flight of Icarus? The PYD's Precarious Rise in Syria|date=8 май 2014|access-date=4 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20160220181554/http://www.crisisgroup.org/~/media/Files/Middle%20East%20North%20Africa/Iraq%20Syria%20Lebanon/Syria/151-flight-of-icarus-the-pyd-s-precarious-rise-in-syria.pdf|archive-date=20 февруари 2016|publisher=International Crisis Group|page=23|quote=The regime aims to compel people to take refuge in their sectarian and communitarian identities; to split each community into competing branches, dividing those who support it from those who oppose it}}</ref> Режимът се опитва да се представи пред външния свят като защитник на малцинствата и насажда страх от управлението на мнозинството в обществото, за да мобилизира лоялни привърженици от малцинствата.<ref name="NPR_APRIL_2015">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.npr.org/blogs/parallels/2015/04/18/400360836/syrias-minorities-caught-between-sword-of-isis-and-wrath-of-assad|заглавие=Syria's Minorities: Caught Between Sword Of ISIS And Wrath of Assad|автор=Meuse|първо_име=Alison|издател=NPR|достъп_дата=19 април 2015|цитат=Karim Bitar, a Middle East analyst at Paris think tank IRIS [...] says [...] "Minorities are often used as a shield by authoritarian regimes, who try to portray themselves as protectors and as a bulwark"}}</ref> Фигури, лоялни на Асад, като [[Мишел Самаха]], се застъпват за фракционистка мобилизация за защита на режима от това, което той нарича „морето от [[Сунитски ислям|сунити]]“. Режимът на Асад отприщва фракционистко насилие чрез частни алавитски милиции като [[Шабиха]], особено в сунитските райони. Алавитската религиозна иконография и обществените чувства са често срещани теми, използвани от алавитските воини-шейхове, които ръководят алавитските милиции, като оправдание за извършване на кланета, отвличания и изтезания в бастиони на опозицията.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://newlinesmag.com/reportage/the-specter-of-sectarian-violence-in-syria/|заглавие=The Specter of Sectarian Violence in Syria|автор=Ümit Üngör|първо_име=Uğur|издател=NPR|достъп_дата=19 април 2015}}</ref> Различните политики за развитие, приети от режима, следват фракционистки модел. Схема за урбанизация, приложена от правителството в град [[Хомс]], води до експулсирането на хиляди сунитски жители през 2000-те г., докато районите с мнозинство от алавити остават непокътнати.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://warontherocks.com/2016/08/assad-or-we-burn-the-country-misreading-sectarianism-and-the-regime-in-syria/|заглавие=Assad or We Burn the Country|автор=Hokayem|първо_име=Emile|труд=War on the rocks}}</ref> Дори когато [[Сирийски баасизъм|сирийският баасизъм]] абсорбира различни общностни идентичности в хомогенния обединяващ дискурс на държавата, социално-политическата власт става монополизирана от алавитските лоялисти. Въпреки че официално се придържат към неконфесионализма, [[Въоръжени сили на Сирия|сирийските въоръжени сили]] също са институционално фракционистки. Докато наборниците и по-ниските чинове са преобладаващо неалавити, по-високите чинове са пълни от лоялни алавити, които ефективно контролират логистиката и политиката за сигурност. Елитните части на сирийската армия, като [[Тигрови сили|Тигровите сили]], [[Републиканска гвардия (Сирия)|Републиканската гвардия]], 4-та бронирана дивизия и т.н., считани от правителството за решаващи за неговото оцеляване, са съставени предимно от алавити. Сунитските офицери са под постоянно наблюдение от тайната полиция, като на повечето от тях са назначени помощници алавити, които следят движенията им. [[Паравоенни]] групи, подкрепящи режима, като [[Национални отбранителни сили (Сирия)|Националните отбранителни сили,]] също са организирани около фракционистката лоялност към правителството на Баас. По време на въстанията на [[Сирийската революция (2011)|сирийската революция]] правителството на Баас разгръща стратегия за [[секюритизация]], която зависи от фракционистката мобилизация, отприщването на насилие срещу протестиращите и обширните репресии в цялата страна, което кара опозиционните групи да се обърнат към въоръжен бунт. Сирийското общество е допълнително фракционирано след [[Участие на Иран в гражданската война в Сирия|иранската намеса в сирийската гражданска война]], която става свидетел на много [[Хомейнизъм|хомейнистки]] бойни групировки, спонсорирани от [[Иран]], които се бият на страната на управлението на Асад.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://warontherocks.com/2016/08/assad-or-we-burn-the-country-misreading-sectarianism-and-the-regime-in-syria/|заглавие=Assad or We Burn the Country|автор=Hokayem|първо_име=Emile|труд=E-International Relations}}</ref> === Права на човека === Баасисткото правителство управлява Сирия като [[Тоталитаризъм|тоталитарна]] държава, контролирайки всеки аспект на сирийското общество от десетилетия. Командирите на правителствените сили за сигурност, състоящи се от [[Сирийска арабска армия|Сирийската арабска армия]], [[Тайна полиция|тайната полиция]], паравоенните формирования на БААС, пряко изпълняват изпълнителните функции на държавата, като почти не обръщат внимание на правните процеси и [[бюрокрация]]та. Системата за наблюдение на [[Мухабарат (Сирия)|Мухабарат]] (тайните служби) е всеобхватна, като общият брой на агентите, работещи за различните й клонове, се оценява на 1:158 в съотношение с цивилното население. Службите за сигурност затварят организациите на [[Гражданско общество|гражданското общество]], ограничават свободата на движение в страната и забраняват политическа литература и символи, които не са на Баас.<ref name="ifimes.org2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ifimes.org/en/researches/syria-between-oppression-and-freedom/3325|заглавие=Syria: Between oppression and freedom|труд=Ifimes}}</ref><ref name="Hill">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2010/7/16/syria-slammed-on-human-rights|title=Syria slammed on human rights|last=Hill|first=Evan|date=16 юли 2010|work=Al Jazeera|archive-url=https://web.archive.org/web/20230521182156/https://www.aljazeera.com/news/2010/7/16/syria-slammed-on-human-rights|archive-date=21 May 2023}}</ref> През 2010 г. [[Хюман Райтс Уоч]] публикува доклада „A Wasted Decade“, документиращ репресиите по време на първото десетилетие на [[Извънредно положение|извънредното управление]] на Асад, белязан от произволни арести, цензура и дискриминация срещу [[Кюрди в Сирия|сирийските кюрди]].<ref name="Hill" /><ref name="hrw.org">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref> През 2000-те г. страховитите агенти на Мухабарат извършват рутинни отвличания, произволни задържания и [[Изтезание|изтезания]] на цивилни. Проведени са многобройни показни процеси срещу [[дисидент]]и, пълнещи сирийски затвори с журналисти и правозащитници. Членовете на [[Главна дирекция по разузнаване (Сирия)|Главната дирекция за разузнаване]] на Сирия отдавна се ползват с широки привилегии да извършват извънсъдебни действия и имат имунитет срещу престъпления. През 2008 г. Асад разширява този имунитет към други отдели на силите за сигурност.<ref name="hrw.org2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref> Групи за правата на човека, като Хюман Райтс Уоч и [[Амнести Интернешънъл]] разказват подробно как [[Тайна полиция|тайната полиция]] на правителството на Асад е изтезавала, затваряла и убивала политически опоненти и онези, които говорят против правителството.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/en/node/91580/section/4|заглавие=A Wasted Decade|издател=Human Rights Watch|страници=4, 8}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.unhcr.org/refworld/country,,,,SYR,,4da56d83a2,0.html|заглавие=2010 Country Reports on Human Rights Practices – Syria|издател=United Nations High Commissioner for Refugees}}</ref> Освен това се смята, че около 600 ливански политически затворници са държани в държавните затвори след [[Сирийска окупация на Ливан|сирийската окупация на Ливан]], като някои са държани повече от 30 години.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mmedia.me/lb/en/reportsfeatures/565320-syrias-secret-prisoners|заглавие=Syria's secret prisoners|автор=Luca|първо_име=Ana Maria|издател=NOW News|достъп_дата=22 май 2015|архив_дата=2017-10-09|архив_уеб_адрес=https://wayback.archive-it.org/all/20171009210630/https://www.mmedia.me/lb/en/reportsfeatures/565320-syrias-secret-prisoners}}</ref> От 2006 г. правителството на Асад разширява използването на [[Персона нон грата|забрани за пътуване]] срещу политически дисиденти.<ref>{{Cite news|url=http://www.economist.com/node/17155868|title=How Syria controls its dissidents – Banning travel|date=30 септември 2010|work=The Economist}}</ref> В интервю за ABC News през 2007 г. Асад заявява: „Нямаме такива [неща като] политически затворници,” въпреки че в.„[[Ню Йорк Таймс]]“ съобщава за ареста на 30 сирийски политически дисиденти, които организират общ опозиционен фронт през декември 2007 г., като трима от тази група, смятани за лидери на опозицията, са с мярка за неотклонение „задържане под стража“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2007/12/14/world/middleeast/14syria.html|title=Challenged, Syria Extends Crackdown on Dissent|last=Cambanis|first=Thanassis|date=14 декември 2007|work=The New York Times|access-date=26 април 2010}}</ref> Правителството отказва разрешение на правозащитни организации и независими НПО да работят в страната.<ref name="hrw.org3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref> През 2010 г. Сирия забранява забулването в университетите.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-10684359|title=Syria bans face veils at universities|date=19 юли 2010|work=BBC News}}</ref><ref>{{Cite journal|date=20 юли 2010|title=Veil ban: Why Syria joins Europe in barring the niqab|url=http://www.csmonitor.com/World/Middle-East/2010/0720/Veil-ban-Why-Syria-joins-Europe-in-barring-the-niqab|journal=The Christian Science Monitor}}</ref> След протестите на Сирийската революция през 2011 г. Асад частично облекчава забраната.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2011/apr/06/syria-relax-veil-ban-teacher|title=Syria relaxes veil ban for teachers|date=6 април 2011|work=The Guardian|agency=Associated Press}}</ref> Между 2011 и 2013 г. се смята, че апаратът за държавна сигурност е изтезавал и убил над 10 хиляди [[Активизъм|граждански активисти]], политически дисиденти, журналисти, доброволци от [[Гражданска защита|гражданската защита]] и обвинени в държавна измяна и обвинения в тероризъм, като част от кампанията за смъртоносни репресии, наредена от Асад.<ref name="Entous, Nissenbaum">{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/10-000-bodies-inside-syrian-president-bashar-al-assads-crackdown-1406315472|title=10,000 Bodies: Inside Syrian President Bashar al-Assad's Crackdown|last=Entous, Nissenbaum|first=Adam, Dion|date=25 юли 2014|work=The Wall Street Journal|archive-url=https://web.archive.org/web/20230103162318/https://www.wsj.com/articles/10-000-bodies-inside-syrian-president-bashar-al-assads-crackdown-1406315472|archive-date=3 януари 2023}}</ref> През юни 2023 г. [[Общо събрание на ООН|Общото събрание на ООН]] гласува в подкрепа на създаването на независим орган, който да разследва местонахождението на стотици хиляди изчезнали цивилни, които са били насилствено накарани да изчезнат, убити или изнемогващи в подземията и в [[Стая за мъчения|стаите за изтезания]] на режима на Асад. Вотът е осъден от Русия, [[Северна Корея]] и [[Иран]].<ref>{{Cite news|url=https://www.theweek.in/wire-updates/international/2023/06/30/fgn2-un-syria.amp.html|title=UN votes to establish independent body to clarify fate of over 130 000 Syrians missing in conflict|date=30 юни 2023|work=The Week|archive-url=https://web.archive.org/web/20230630045225/https://www.theweek.in/wire-updates/international/2023/06/30/fgn2-un-syria.amp.html|archive-date=30 юни 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.arabnews.com/node/2330286/middle-east|title=In milestone decision, UN creates institution for Syria's missing and disappeared|last=Kossaify|first=Ephrem|date=30 юни 2023|work=Arab News|archive-url=https://web.archive.org/web/20230630045427/https://www.arabnews.com/node/2330286/middle-east|archive-date=30 юни 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/un-syria-conflict-missing-people-75ab620d2ab939b54152a3f1ded5a156|title=UN votes to establish independent body to clarify fate of over 130,000 Syrians missing in conflict|last=M. Lederer|first=Edith|date=30 юни 2023|work=AP News|archive-url=https://web.archive.org/web/20230630163007/https://apnews.com/article/un-syria-conflict-missing-people-75ab620d2ab939b54152a3f1ded5a156|archive-date=30 юни 2023}}</ref> През 2023 г. [[Канада]] и Нидерландия [[Канада и Нидерландия срещу Сирийската арабска република|завеждат дело срещу Сирия]] в [[Международен съд на ООН|Международния съд на ООН]], обвинявайки я в нарушаване на [[Конвенция на ООН срещу изтезанията|Конвенцията на ООН срещу изтезанията]]. Съвместната петиция обвинява сирийския режим в организирането на „невъобразима физическа и психическа болка и страдание“ като стратегия за колективно наказване на сирийското население.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.government.nl/documents/diplomatic-statements/2023/06/12/joint-statement-by-canada-and-the-netherlands-on-instituting-proceedings-at-the-international-court-of-justice-to-hold-syria-to-account-for-torture|заглавие=Joint statement by Canada and the Kingdom of the Netherlands on instituting proceedings at the International Court of Justice to hold Syria to account for torture|труд=Government of Netherlands}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.icj-cij.org/sites/default/files/case-related/188/188-20230612-PRE-01-00-EN.pdf|заглавие=Canada and the Kingdom of the Netherlands jointly institute proceedings against the Syrian Arab Republic and request the Court to indicate provisional measures|труд=International Court of Justice.org|страници=1, 2}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.icj-cij.org/sites/default/files/case-related/188/188-20230608-REQ-01-00-EN.pdf|заглавие=Canada and the Kingdom of Netherlands vs. the Syrian Arab Republic|труд=International Court of Justice.org}}</ref> Русия налага вето на усилията на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] да преследва Башар ал-Асад в [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]].<ref>{{Cite news|url=https://www.thenationalnews.com/mena/2023/06/12/canada-and-netherlands-take-syria-to-icj-over-alleged-torture/|title=Canada and Netherlands take Syria to ICJ over alleged torture|date=12 юни 2023|work=The National|archive-url=https://web.archive.org/web/20230613135519/https://www.thenationalnews.com/mena/2023/06/12/canada-and-netherlands-take-syria-to-icj-over-alleged-torture/|archive-date=13 юни 2023}}</ref> === Репресии над кюрдите === {{Вижте също|Арабски колан|Клане в Камишли (2004)}} Баасистка Сирия отдавна забранява [[Кюрдски езици|кюрдския език]] в училищата и обществените институции. Дискриминацията срещу [[Кюрди в Сирия|кюрдите]] непрекъснато нараства по време на управлението на Башар ал-Асад. Държавната политика официално потиска кюрдската култура с повече от 300 хил. сирийски кюрди, които остават без гражданство. Кюрдските оплаквания срещу държавното преследване в крайна сметка достигат кулминацията си в [[Камишлийски въстания (2004)|Камишлийските въстания през 2004 г.]], потушени насилствено след изпращането на сирийски военни сили. Последвалата репресия води до убийствата на повече от 36 кюрди и до раняването на най-малко 160 демонстранти. Повече от 2000 цивилни са арестувани и изтезавани в правителствени центрове за задържане. Ограниченията върху кюрдските дейности са допълнително затегнати след клането в [[Камишли]], като режимът на Асад на практика забранява всички кюрдски културни събирания и политическа активност по обвинения в подстрекаване на раздори или отслабване на националните чувства. През 2005–2010 г. [[Хюман Райтс Уоч]] потвърждава репресиите за сигурност на най-малко 14 кюрдски политически и културни събирания.<ref name="hrw.org4">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref><ref name="Hill2">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2010/7/16/syria-slammed-on-human-rights|title=Syria slammed on human rights|last=Hill|first=Evan|date=16 юли 2010|work=Al Jazeera|archive-url=https://web.archive.org/web/20230521182156/https://www.aljazeera.com/news/2010/7/16/syria-slammed-on-human-rights|archive-date=21 май 2023}}</ref> През март 2008 г. сирийски военни откриват огън по кюрдско събиране в Камишли, което отбелязва Навруз, убивайки трима и ранявайки петима цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://www.hrw.org/news/2008/03/23/syria-investigate-killing-kurds|title=Syria: Investigate Killing of Kurds|date=23 март 2008|work=Human RIghts Watch|archive-url=https://web.archive.org/web/20230505183620/https://www.hrw.org/news/2008/03/23/syria-investigate-killing-kurds|archive-date=5 май 2023}}</ref> === Цензура === На 22 септември 2001 г. Асад издава закон за печата, който затяга правителствения контрол върху цялата литература, отпечатана или публикувана в Сирия, вариращи от вестници до книги, брошури и периодични издания. Издатели, писатели, редактори, разпространители, журналисти и други лица, обвинени в нарушаване на Закона за печата, се лишават от свобода или глобяват. Цензурата също е разширена в [[киберпространство]]то и различни уебсайтове са забранени. Множество [[Блог|блогъри]] и създатели на съдържание са арестувани по различни обвинения за национална сигурност.<ref name="hrw.org5">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref> Закон от 2007 г. изисква интернет кафенетата да записват всички коментари, които потребителите публикуват в чат форуми.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://en.rsf.org/spip.php?page=predateur&id_article=42411|заглавие=Bashar Al-Assad, President, Syria|издател=Reporters Without Borders|достъп_дата=26 октомври 2012|архив_дата=2015-10-18|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151018150441/http://en.rsf.org/spip.php?page=predateur&id_article=42411}}</ref> Друг указ от 2008 г. задължава интернет кафенетата да водят записи на клиентите си и да уведомяват рутинно полицията.<ref name="10 Worst Countries to be a Blogger">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://cpj.org/reports/2009/04/10-worst-countries-to-be-a-blogger/|заглавие=10 Worst Countries to be a Blogger|труд=Committee to Protect Journalists}}</ref> Уебсайтове като [[Уикипедия на арабски език|Уикипердия на арабски]], [[Ютюб]] и [[Фейсбук]] са блокирани периодично между 2008 г. и февруари 2011 г.<ref>{{Cite news|url=http://www.economist.com/node/11792330|title=Red lines that cannot be crossed – The authorities don't want you to read or see too much|date=24 July 2008|work=The Economist}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2011/02/10/world/middleeast/10syria.html|title=Syria Restores Access to Facebook and YouTube|last=Jennifer Preston|date=9 февруари 2011|work=The New York Times}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://en.rsf.org/internet-enemie-syria,39779.html|заглавие=Internet Enemies – Syria|издател=Reporters Without Borders|достъп_дата=29 април 2011|архив_дата=2016-03-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304070925/http://en.rsf.org/internet-enemie-syria,39779.html}}</ref> [[Комитет за защита на журналистите|Комитетът за защита на журналистите]] класира Сирия като третата опасна страна за онлайн блогъри през 2009 г. Хора са арестувани въз основа на голямо разнообразие от обвинения, вариращи от подкопаване на националното единство до публикуване или споделяне на фалшиво съдържание.<ref name="hrw.org6">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref><ref name="10 Worst Countries to be a Blogger" /> Сирия е класирана като третата най-цензурирана страна в доклада на Комитета за защита на журналистите от 2012 г. Освен ограниченията за международните журналисти, които забраняват влизането им, местната преса се контролира от държавни агенции, които насърчават [[Баасизъм|баасистката]] идеология. От 2011 г. сирийското правителство въвежда пълно медийно затъмнение и чуждестранни кореспонденти са бързо задържани, отвличани или изтезавани. В резултат на това външният свят знае за ситуациите, случващи се в Сирия, само чрез видеоклипове на независими цивилни журналисти. Правителството на Асад затваря интернет покритието, [[Клетъчна мрежа|мобилните мрежи]], както и телефонните линии в зоните под негов контрол, за да предотврати всякакви новини, които имат опити да монополизират информацията, свързана със Сирия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://cpj.org/reports/2012/05/10-most-censored-countries.php|заглавие=10 Most Censored Countries|труд=Committee to Protect Journalists|достъп_дата=14 август 2012}}</ref> === Репресии, етническо прочистване и насилствени изчезвания === [[Сирийска революция (2011)|Репресиите]], наредени от Башар ал-Асад срещу сирийските протестиращи, са най-безмилостните от всички военни репресии през цялата [[Арабска пролет]]. Тъй като насилието се влошава и броят на жертвите се увеличава до хиляди, Европейският съюз, Арабската лига и Съединените щати започват да налагат широк набор от санкции срещу режима на Асад. До декември 2011 г. [[Организация на обединените нации|ООН]] обявява ситуацията в Сирия за [[гражданска война]].<ref>{{Cite news|url=https://www.nbcnews.com/id/wbna45514855|title=UN: Syria now in a civil war|last=A. Kennedy, Jordans|first=Elizabeth, Frank|date=2 December 2011|work=MSNBC|archive-url=https://web.archive.org/web/20210726024135/https://www.nbcnews.com/id/wbna45514855|archive-date=26 юли 2021}}</ref> До този момент всички протестиращи и въоръжени съпротивителни групи гледат на безусловната оставка на Башар ал-Асад като част от основните си искания. През юли 2012 г. [[Лига на арабските държави|Арабската лига]] провежда извънредна сесия с искане за бърза оставка на Асад и обещава безопасното му напускане, ако той приеме предложението.<ref>{{Cite news|url=http://www.huffingtonpost.com/2011/04/18/bashar-assad-resignation-syria-protest_n_850657.html|title=Bashar Assad Resignation Called For By Syria Sit-In Activists|last=Bassem Mroue|date=18 април 2011|work=HuffPost|access-date=14 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20110512045222/http://www.huffingtonpost.com/2011/04/18/bashar-assad-resignation-syria-protest_n_850657.html|archive-date=12 май 2011|agency=Associated Press}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.cnn.com/2012/07/22/world/meast/syria-unrest|title=Arab League to offer 'safe exit' if Assad resigns|date=23 юли 2012|work=CNN|access-date=13 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20130514043736/http://www.cnn.com/2012/07/22/world/meast/syria-unrest|archive-date=14 май 2013}}</ref> Асад отхвърля това, като вместо това търси чуждестранна военна подкрепа от Иран и Русия, за да защити своя изпаднал в битка режим чрез [[тактика на опожарената земя]], кланета, обсади, принудителен глад, етническо прочистване и т.н.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.usip.org/syria-timeline-uprising-against-assad|заглавие=Syria Timeline: Since the Uprising Against Assad|автор=Yacoubian|първо_име=Mona|труд=United States Institute of Peace}}</ref> Репресиите и кампаниите за изтребление на режима на Асад водят до кризата със сирийските бежанци, причинявайки [[принудителна миграция|принудителното изселване]] на 14 милиона сирийци, с около 7,2 милиона бежанци.<ref name="Syria Refugee Crisis Explained">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unrefugees.org/news/syria-refugee-crisis-explained/|заглавие=Syria Refugee Crisis Explained|труд=UNHCR: The UN Refugee Agency}}</ref> Това превръща кризата със сирийските бежанци в най-голямата [[бежанска криза]] в света; и върховният комисар на [[Върховен комисариат на ООН за бежанците|Върховния комисариат на ООН за бежанците]] [[Филипо Гранди]] го описва като „най-голямата хуманитарна и бежанска криза на нашето време и продължаваща причина за страдание“.<ref name="Syria Refugee Crisis Explained" /><ref name=":02">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unrefugees.org/emergencies/syria/|заглавие=Syria Refugee Crisis}}</ref> Ева Кулуриотис описва Башар ал-Асад като майстор на [[Етническо прочистване|етническото прочистване]] през 21 век.<ref name="J. Koulouriotis">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriawise.com/opinion-assad-master-of-ethnic-cleansing-in-the-21st-century/|заглавие=Assad: Master of ethnic cleansing in the 21st century|автор=J. Koulouriotis|първо_име=Eva|труд=Syria Wise}}</ref> По време на гражданската война Асад нарежда кампании за обезлюдяване в цялата страна, за да преформатира нейната [[демография]] в полза на неговия режим, а военните тактики са сравнени с преследванията по време на [[Война в Босна и Херцеговина|войната в Боснаи Херцеговина]]. Съобщава се, че между 2011 г. и 2015 г. милициите на Баас са извършили 49 етно-фракционистки [[клане]]та с цел прилагане на своята програма за социално инженерство в страната. [[Алавити|Алавитските]] лоялни милиции, известни като [[Шабиха]], са пуснати в [[Сунитски ислям|сунитски]]те села и градове, извършвайки множество [[Антисунизъм|антисунитски]] кланета. Те включват [[Клане в Хула|клането в Хула]], в [[Кланета в Байда и Бания|Байда и Банияс]], в [[Клане в Ал Кубейр|Ал-Кубейр]], в Ал-Хасавия и др., които водят до стотици смъртни случаи, със стотици хиляди жители, бягащи под заплахите от преследване от режима и [[сексуално насилие]]. Погроми и депортации са изразени в централните сирийски региони и крайбрежните райони с мнозинство от алавити, където сирийските военни и [[Хизбула]] смятат за приоритет установяването на стратегически контрол чрез експулсиране на сунитските жители и въвеждане на подкрепяни от Иран [[Шиитски ислям|шиитски]] бойци.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2013/jul/22/syria-sunnis-fear-alawite-ethnic-cleansing|title=Syrian Sunnis fear Assad regime wants to 'ethnically cleanse' Alawite heartland|last=Chulov, Mahmood|first=Martin, Mona|date=22 юли 2013|work=The Guardian|archive-url=https://web.archive.org/web/20210505110349/https://www.theguardian.com/world/2013/jul/22/syria-sunnis-fear-alawite-ethnic-cleansing|archive-date=5 май 2021}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-massacres-idUSBRE85A1DY20120611|title=Insight: Syria massacres, ethnic cleansing that may backfire|last=Nakhoul|first=Samia|date=12 юни 2012|work=Reuters|archive-url=https://web.archive.org/web/20211222180327/https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-massacres-idUSBRE85A1DY20120611|archive-date=22 декември 2021}}</ref><ref name="J. Koulouriotis" /><ref>{{Cite news|url=https://www.newarab.com/opinion/daraa-de-escalation-masks-assads-ethnic-cleansing-syria|title=Daraa 'de-escalation' masks Assad's ethnic cleansing in Syria|last=Hamad|first=Sam|date=30 юни 2017|work=New Arab|archive-url=https://web.archive.org/web/20221207165354/https://www.newarab.com/opinion/daraa-de-escalation-masks-assads-ethnic-cleansing-syria|archive-date=7 декември 2022}}</ref> През 2016 г. служители на ООН разкритикуват Башар ал-Асад за провеждането на демографско инженерство и етническо прочистване в квартал „Дарая“ в Дамаск под прикритието на споразумения за деескалация.<ref>{{Cite news|url=https://www.middleeasteye.net/news/ethnic-cleansing-unprecedented-scale-rebels-un-criticise-assad-tactics|title='Ethnic cleansing on an unprecedented scale': Rebels, UN criticise Assad tactics|last=El-Bar|first=Karim|date=5 септември 2016|work=Middle East Eye|archive-url=https://web.archive.org/web/20211015105258/https://www.middleeasteye.net/news/ethnic-cleansing-unprecedented-scale-rebels-un-criticise-assad-tactics|archive-date=15 октомври 2021}}</ref> Сирийските правителствени сили преследват с масови убийства цивилното население като част от своята военна стратегия по време на конфликта и са отговорни за причиняването на повече от 90% от [[Жертви на сирийската гражданска война|общия брой цивилни смъртни случаи в сирийската гражданска война]].<ref name="auto12">{{Cite news|url=https://www.middleeastmonitor.com/20220620-assad-iran-russia-committed-91-of-civilian-killings-in-syria/|title=Assad, Iran, Russia committed 91% of civilian killings in Syria|date=20 юни 2022|work=Middle East Monitor|archive-url=https://web.archive.org/web/20230104153837/https://www.middleeastmonitor.com/20220620-assad-iran-russia-committed-91-of-civilian-killings-in-syria/|archive-date=4 януари 2023}}</ref> Между 2011 г. и 2021 г. според ООН са загинали минимум 306 хиляди цивилни.<ref name="Farge2">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-civilian-death-toll-over-306000-since-2011-un-2022-06-28/|title=War has killed 1.5% of Syria's population: UN estimate|last=Farge|first=Emma|date=2022-06-28|work=Reuters|access-date=2022-06-28|archive-url=https://web.archive.org/web/20220628101243/https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-civilian-death-toll-over-306000-since-2011-un-2022-06-28/|archive-date=2022-06-28|language=en}}</ref><ref name="ohchr.org2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ohchr.org/en/press-releases/2022/06/un-human-rights-office-estimates-more-306000-civilians-were-killed-over-10|заглавие=UN Human Rights Office estimates more than 306,000 civilians were killed over 10 years in Syria conflict|труд=Ohchr.org|достъп_дата=1 юли 2022}}</ref> Към 2022 г. общият брой на смъртните случаи е нараснал до приблизително 580 хиляди.<ref name="GCR2P2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.globalr2p.org/countries/syria/|заглавие=Syria|труд=Global Centre for the Responsibility to Protect}}</ref> Допълнителни 154 хил. цивилни са изчезнали насилствено или са били обект на произволни задържания в Сирия между 2011 и 2023 г. Към 2023 г. повече от 135 хил. души са измъчвани, затваряни или убити в затворническите мрежи на Баас, включително хиляди жени и деца.<ref>{{Cite news|url=https://snhr.org/blog/2021/08/14/record-of-arbitrary-arrests1/|title=Record of Arbitrary Arrests|date=март 2023|work=SNHR|archive-url=https://web.archive.org/web/20230513172453/https://snhr.org/blog/2021/08/14/record-of-arbitrary-arrests1/|archive-date=13 май 2023}}</ref> От 2011 г. насам режимът на Асад е арестувал и задържал деца до 18-годишна възраст без съдебен процес, след което те са били предавани на сирийските военни полеви съдилища и убивани. Разследващ доклад от 2024 г. на Сирийското звено за разследваща журналистика (SIRAJ) идентифицира 24 сирийски деца, насилствено изчезнали, с конфискувани активи, задържани и по-късно убити, след като са навършили 18 години. Докладът, базиран на вътрешни източници в правителството на Асад, интервюта със семействата на жертвите и публични източници, изчислява, че повече от 6000 задържани на възраст под 18 години са били осъдени на смърт в затвора Сейдная и във военен полеви съд на асадистите в град Ал- Димас между 2014 и 2017 г., цитирайки разкази на очевидци на вътрешен човек от военната полиция на Баас.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sirajsy.net/the-syrian-regime-detains-minors/|заглавие=Delayed Execution: The Syrian Regime Detains Minors in Prisons to Execute Them Upon Reaching 18|автор=Al Ibrahim, Skaf|първо_име=Ali, Mohamad|труд=SIRAJ|достъп_дата=31 October 2024}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.middleeastmonitor.com/20241029-syria-regime-detained-children-until-18-before-executing-them-under-terrorism-law-investigation-reveals/#comment-6582201907|title=Syria regime detained children until 18 before executing them under 'terrorism' law, investigation reveals|date=29 October 2024|work=Middle East Monitor|access-date=31 October 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20241121052320/https://www.middleeastmonitor.com/20241029-syria-regime-detained-children-until-18-before-executing-them-under-terrorism-law-investigation-reveals/#comment-6582201907|archive-date=21 November 2024}}</ref> === Военни престъпления === Много политици, дисиденти, автори и журналисти наричат Асад „касапина на Сирия“ заради неговите военни престъпления, [[Антисунизъм|антисунитски]] фракционистки и масови убийства, атаки с [[химическо оръжие]] и кампании за [[етническо прочистване]].<ref>{{Cite book|last=Holland|first=Jack|title=Selling War and Peace: Syria and the Anglosphere|year=2020|publisher=Cambridge University Press|location=New York, NY, US|isbn=9781108489249|pages=211|chapter=7: Proxy War}}</ref><ref>{{Cite book|last=Dagher|first=Sam|title=Assad Or We Burn the Country: How One Family's Lust for Power Destroyed Syria|url=https://archive.org/details/assadorweburncou0000dagh|year=2019|publisher=Little, Brown and Company|location=Avenue of the Americas, New York, NY|isbn=978-0-316-55670-5|chapter=15: Don't Stay with the Butcher}}</ref><ref>{{Cite book|last=Tibi|first=Bassam|title=The Shari'a State: Arab Spring and Democratization|url=https://books.google.com/books?id=uXAdAAAAQBAJ|year=2013|publisher=Routledge|location=Third Avenue, New York, NY|isbn=978-0-415-66216-1}}</ref><ref>{{Cite book|last=Warrick|first=Jobby|title=Red Line|url=https://archive.org/details/redlineunravelin0000warr|year=2021|publisher=Doubleday|location=New York, US|isbn=9780385544467}}</ref> [[Федерално бюро за разследване|Федералното бюро за разследване]] заявява, че най-малко 10 европейски граждани са били изтезавани от правителството на Асад, докато са били задържани по време на [[Гражданска война в Сирия|Сирийската гражданска война]], което потенциално оставя Асад отворен за съдебно преследване от отделни европейски държави за [[Военно престъпление|военни престъпления]].<ref>{{Cite news|url=http://www.bloombergview.com/articles/2014-12-15/us-says-europeans-tortured-by-assads-death-machine|title=U.S. says Europeans killed by Assad's death machine|last=Rogin|first=Josh|date=15 декември 2014|work=Chicago Tribune|access-date=4 January 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20160413082059/http://www.bloombergview.com/articles/2014-12-15/us-says-europeans-tortured-by-assads-death-machine|archive-date=13 април 2016|agency=Bloomberg News}}</ref><ref name="CNN sarin report2">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|title=UN: Syria responsible for sarin attack that killed scores|last=Steve Almasy|work=CNN|access-date=12 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612174315/https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|archive-date=12 юни 2018|last2=Richard Roth}}</ref> [[Служба на Върховния комисар за правата на човека|Върховният комисар на ООН за правата на човека]] Нави Пилай заявява през декември 2013 г., че разследванията на ООН пряко замесват Башар ал-Асад в [[престъпления срещу човечеството]] и следване на стратегия за унищожаване, разработена на най-високо ниво на управление, включително [[Президент на Сирия|държавния глава]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-25189834|title=UN implicates Bashar al-Assad in Syria war crimes|date=2 декември 2013|work=BBC News|access-date=13 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20220331104230/https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-25189834|archive-date=31 март 2022}}</ref> Стивън Рап, [[Посланик на Съединените щати по въпросите на военните престъпления|американският посланик по въпросите на военните престъпления]], заявява през 2014 г., че престъпленията, извършени от Асад, са по-лоши от тези на [[Германска империя (1933 – 1945)|Нацистка Германия]].<ref>{{Cite news|url=http://www.timesofisrael.com/fbi-says-europeans-tortured-by-assad-regime|title=FBI says Europeans tortured by Assad regime|last=Pileggi|first=Tamar|date=15 December 2014|access-date=4 януари 2015}}</ref> През март 2015 г. той заявява още, че делото срещу Асад е много по-добро от това срещу [[Слободан Милошевич]] от Сърбия или [[Чарлз Тейлър (либерийски политик)|Чарлз Тейлър]] от [[Либерия]], и двамата обвинени от международни трибунали.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/US/wireStory/us-war-crimes-case-assad-milosevic-29542721|title=US: War Crimes Case Vs. Assad Better Than One for Milosevic|last=Anna|first=Cara|date=11 март 2015|work=ABC News|access-date=11 март 2015|agency=Associated Press}}</ref> Чарлз Листър, директор на Програмата за борба с тероризма и екстремизма в [[Близкоизточен институт|Института за Близкия Изток]], описва Башар ал-Асад като най-големия военнопрестъпник на 21 век.<ref name="auto3">{{Cite news|url=https://english.aawsat.com/home/article/2965846/charles-lister/us-policy-syria-2021|title=US policy in Syria in 2021|last=Lister|first=Charles|date=10 май 2021|work=Asharq al-Awsat|archive-url=https://web.archive.org/web/20220813233750/https://english.aawsat.com/home/article/2965846/charles-lister/us-policy-syria-2021|archive-date=13 август 2022}}</ref> В интервю за [[Би Би Си]] от февруари 2015 г. Асад отхвърля обвиненията, че [[Сирийски арабски военновъздушни сили|сирийските арабски военновъздушни сили]] са използвали [[Варелна бомба|варелни бомби]] като „детински“, твърдейки, че неговите сили никога не са използвали този тип бомби и отговаря с шега, че не използва и готварски тенджери.<ref>{{Cite news|url=http://www.channel4.com/news/assad-syria-interview-bbc-barrel-bombs-facts-video|title='There are no barrel bombs': Assad's Syria 'facts'|date=10 февруари 2015|access-date=12 февруари 2015|publisher=Channel Four News}}</ref> Редакторът на Би Би Си за Близкия Изток, водещ интервюто, Джереми Боуен, по-късно описва изявлението на Асад относно варелните бомби като явно невярно.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/magazine-31438916|title=What does Assad really think about Syria's civil war?|last=Bowen|first=Jeremy|date=15 февруари 2014|work=BBC News|access-date=15 февруари 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.pri.org/stories/2014-02-04/what-are-barrel-bombs-and-why-syrian-military-using-them|title=What are 'barrel bombs' and why is the Syrian military using them?|last=Bell|first=Matthew|date=4 февруари 2014|access-date=14 февруари 2015|publisher=PRI}}</ref> Веднага щом избухват демонстрациите през 2011–2012 г., Башар ал-Асад избира да приложи [[вариант „Самсон“]] – характерният подход на [[Необаасизъм|необаасисткия]] режим от ерата на [[Хафез ал-Асад]], при който протестите са жестоко потушени, а демонстрантите са обстрелвани директно от въоръжените сили. Въпреки това за разлика от баща си Башар има още по-малко лоялност и е политически крехък, изострен от отчуждението на мнозинството от населението. В резултат на това той избира да се справи с несъгласието много по-всеобхватно и по-сурово от баща си и простото обвинение в колаборационизъм е достатъчна причина да бъдеш убит.<ref>{{Cite book|last=Allam, Saber|first=Ashraf, Salah|title=Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring|year=2019|publisher=Lamar|location=16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt|isbn=978-977-85412-3-6|pages=29–38|chapter=The domestic structure of the regime}}</ref> Правозащитни организации и криминални следователи документират военните престъпления на Асад и изпращат това на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] за обвинение.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/idUSKBN0EL25020140610?irpc=932|title=Assad tops list of Syria war crimes suspects handed to ICC: former prosecutor|last=Nebehay|first=Stephanie|date=10 юни 2014|work=Reuters|access-date=13 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20141129194851/http://www.reuters.com/article/2014/06/10/us-syria-crisis-warcrimes-idUSKBN0EL25020140610?irpc=932|archive-date=29 ноември 2014}}</ref> Тъй като Сирия не е страна по [[Римски статут на Международния наказателен съд от 17 юли 1998 година|Римския статут]], [[Международен наказателен съд|Международният наказателен съд]] изисква разрешение от [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН,]] за да изпрати Башар ал-Асад на съд. Тъй като на това постоянно се налага [[вето]] от основния поддръжник на Асад [[Русия]], наказателното преследване на МНС не се осъществява. От друга страна, трибуналите в различни европейски страни започват да преследват и да осъждат висши членове на партията Баас, [[Въоръжени сили на Сирия|сирийски военни]] командири и служители на [[Мухабарат (Сирия)|Мухабарат]], обвинени във военни престъпления.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2021/3/15/national-courts-lead-the-way-in-prosecuting-syrian-war-crimes|title=National courts lead the way in prosecuting Syrian war crimes|last=Swart|first=Mia|date=15 март 2021|work=Al Jazeera News|archive-url=https://web.archive.org/web/20220303174028/https://www.aljazeera.com/news/2021/3/15/national-courts-lead-the-way-in-prosecuting-syrian-war-crimes|archive-date=3 март 2022}}</ref> През септември 2015 г. Франция започва разследване срещу Асад за [[престъпления срещу човечеството]].<ref>{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/france-opens-war-crimes-inquiry-against-assad-regime-222026549.html|title=France opens probe into Assad regime for crimes against humanity|last=Talagrand|first=Pauline|date=30 септември 2015|work=Yahoo News|access-date=1 октомври 2015|agency=Agence France-Presse}}</ref> През февруари 2016 г. ръководителят на Анкетната комисия на ООН за Сирия, [[Пауло Серджо Пинейро|Пауло Пинейро]], казва пред репортери: „Масовият мащаб на смъртта на задържаните предполага, че правителството на Сирия е отговорно за действия, които се равняват на унищожаване като престъпление срещу човечеството.“ Комисията на ООН съобщава, че е открила невъобразими злоупотреби, включително срещу жени и деца на 7-годишна възраст, загинали, докато са задържани от сирийските власти. Докладът също така посочва: „Има разумни основания да се смята, че високопоставени офицери, включително ръководителите на клонове и дирекции, командващи тези центрове за задържане, тези, които отговарят за военната полиция, както и техните цивилни началници, са знаели за огромното брой смъртни случаи, настъпили в местата за задържане... все още не са предприели действия за предотвратяване на злоупотреби, разследване на обвинения или преследване на отговорните“.<ref>{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/un-probe-accuses-damascus-extermination-detainees-131405484.html|title=UN probe accuses Syria govt of 'exterminating' detainees|last=Larson|first=Nina|date=8 февруари 2016|work=Yahoo News|access-date=11 февруари 2016|agency=Agence France-Presse}}</ref> През юни 2018 г. главният прокурор на Германия издава международна заповед за арест на един от най-високопоставените военни служители на Асад, [[Джамил Хасан]].<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/germany-seeks-arrest-of-leading-syrian-general-on-war-crimes-charges/2018/06/08/2fa025d0-6b21-11e8-a335-c4503d041eaf_story.html|title=Germany seeks arrest of leading Syrian general on war crimes charges|last=Loveluck|first=Louisa|date=8 юни 2018|work=The Washington Post|access-date=12 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612163014/https://www.washingtonpost.com/world/germany-seeks-arrest-of-leading-syrian-general-on-war-crimes-charges/2018/06/08/2fa025d0-6b21-11e8-a335-c4503d041eaf_story.html|archive-date=12 June 2018|issn=0190-8286}}</ref> Хасан е ръководител на мощната Дирекция за разузнаване на военновъздушните сили на Сирия. Центровете за задържане, управлявани от военновъздушното разузнаване, са сред най-известните в Сирия и се смята, че хиляди са загинали поради изтезания или липса на грижа. Обвиненията, повдигнати срещу Хасан, твърдят, че той е носил командна отговорност над съоръженията и следователно е знаел за злоупотребата. Ходът срещу Хасан отбелязва важен крайъгълен камък в опитите на прокурорите да изправят висши членове от вътрешния кръг на Асад пред съда за военни престъпления. В доклад за разследване на [[Клане в Тамадон|клането в Тадамон]], случило се на 16 април 2013 г., професорите Угур Умит Унгьор и Ансар Шахуд откриват свидетели, които потвърждават, че Асад е дал заповед на сирийското военно разузнаване да нареди на [[Шабиха]] да убива цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://newlinesmag.com/reportage/how-a-massacre-of-nearly-300-in-syria-was-revealed/|title=How a Massacre of Nearly 300 in Syria Was Revealed|last=Shahhoud|first=Annsar|date=27 април 2022|work=New Lines Magazine|last2=Ümit Üngör|first2=Uğur}}</ref> ==== Заповед за арест и съдебно производство (2023 – 2024) ==== На 15 ноември 2023 г. Франция издава заповед за арест срещу сирийския президент Башар ал-Асад заради използването на забранени химически оръжия срещу цивилни в Сирия.<ref name=":14">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/france-issues-arrest-warrants-against-syrias-president-assad-source-2023-11-15/|title=France issues arrest warrant for Syria's President Assad - source|date=15 November 2023|work=Reuters}}</ref> През май 2024 г. френските прокурори за борба с тероризма поискват от апелативния съд в Париж да обмисли отмяната на заповедта за арест на Асад, заявявайки неговия абсолютен имунитет като действащ държавен глава.<ref name=":32">{{Cite news|url=https://apnews.com/article/syria-france-assad-war-crimes-arrest-warrant-d64d25b39801dafdcbe031558b52b81b|title=Paris court upholds validity of France's arrest warrant for Syrian President Bashar Assad|last=SURK|first=BARBARA|date=26 June 2024|work=Associated Press|last2=TURNBULL|first2=ALEX}}</ref> На 26 юни 2024 г. апелативният съд в Париж решава, че международната заповед за арест, издадена от Франция срещу Асад за предполагаемо съучастие във военни престъпления по време на гражданската война в Сирия, остава валидна. Това решение е потвърдено от адвокати, участващи в делото. <ref name=":33">{{Cite news|url=https://apnews.com/article/syria-france-assad-war-crimes-arrest-warrant-d64d25b39801dafdcbe031558b52b81b|title=Paris court upholds validity of France's arrest warrant for Syrian President Bashar Assad|last=SURK|first=BARBARA|date=26 June 2024|work=Associated Press|last2=TURNBULL|first2=ALEX}}</ref> === Химически атаки === [[Въоръжени сили на Сирия|Сирийските военни]] използват химическа война като систематична военна стратегия в [[Гражданска война в Сирия|сирийската гражданска война]] и се смята, че те са извършили над 300 [[Химическо оръжие|химически атаки]], насочени срещу цивилното население по време на конфликта.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/syrian-military-linked-to-more-than-300-chemical-attacks-report-says/2019/02/16/c6e128de-31d4-11e9-ac6c-14eea99d5e24_story.html|title=Syrian army responsible for Douma chemical weapons attack, watchdog confirms|last=Loveluck|first=Louisa|date=17 февруари 2019|work=Washington Post|archive-url=https://web.archive.org/web/20190301032936/https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/syrian-military-linked-to-more-than-300-chemical-attacks-report-says/2019/02/16/c6e128de-31d4-11e9-ac6c-14eea99d5e24_story.html|archive-date=1 март 2019}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://thehill.com/policy/international/430414-syria-used-chemical-weapons-more-than-300-times-researchers-say/|title=Syria used chemical weapons more than 300 times, researchers say|last=Burke|first=Michael|date=17 февруари 2019|work=The Hill|archive-url=https://web.archive.org/web/20190219014216/https://thehill.com/policy/international/430414-syria-used-chemical-weapons-more-than-300-times-researchers-say/|archive-date=19 февруари 2019}}</ref> Разследване, проведено от изследователския институт [[Глобален институт за публична политика (GPPi)|GPPi,]] документира 336 потвърдени атаки с химически оръжия в Сирия между 23 декември 2012 г. и 18 януари 2019 г. Проучването приписва 98% от общите проверени химически атаки на режима на Асад. Почти 90% от атаките са извършени след [[Химически атаки в Гута|химическата атака в Гута]] през август 2013 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.gppi.net/media/GPPi_Schneider_Luetkefend_2019_Nowhere_to_Hide_Web.pdf|заглавие=Nowhere to Hide: The Logic of Chemical Weapons Use in Syria|автор=Schneider, Lutkefend|първо_име=Tobias, Theresa|страници=1–47}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2019/02/17/695545252/more-than-300-chemical-attacks-launched-during-syrian-civil-war-study-says|title=More Than 300 Chemical Attacks Launched During Syrian Civil War, Study Says|last=Lombardo|first=Clare|date=17 февруари 2019|work=NPR|archive-url=https://web.archive.org/web/20230107103943/https://www.npr.org/2019/02/17/695545252/more-than-300-chemical-attacks-launched-during-syrian-civil-war-study-says|archive-date=7 януари 2023}}</ref> Сирия се присъединява към Конвенцията за химическите оръжия и е членка на [[ОЗХО]] през октомври 2013 г., и в момента има три мисии на ОЗХО с мандат на ООН за разследване на проблеми с химическите оръжия в Сирия. Заключенията се предоставят на [[Организация на обединените нации|органите на ООН]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.opcw.org/media-centre/featured-topics/opcw-and-syria#:~:text=As%20a%20result%20of%20a,completeness%20of%20Syria's%20declaration%20remain.|заглавие=Syria and the OPCW|труд=OPCW}}</ref> През април 2021 г. Сирия е спряна от ОЗХО чрез публично гласуване на държавите членки, защото не сътрудничи с екипа за идентификация на разследването (IIT) на органа и нарушава [[Конвенция за химическите оръжия|Конвенцията за химическите оръжия]].<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/netherlands-chemical-weapons-damascus-the-hague-syria-ab2da467f4a4d9336010a141e5178276https://apnews.com/article/netherlands-chemical-weapons-damascus-the-hague-syria-ab2da467f4a4d9336010a141e5178276|title=States suspend Syria's OPCW rights over chemical attacks|last=Corder|first=Mike|date=21 април 2021|work=AP News|archive-url=https://web.archive.org/web/20220524194220/https://apnews.com/article/netherlands-chemical-weapons-damascus-the-hague-syria-ab2da467f4a4d9336010a141e5178276|archive-date=24 май 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.opcw.org/media-centre/news/2021/04/conference-states-parties-adopts-decision-suspend-certain-rights-and|заглавие=Conference of the States Parties adopts Decision to suspend certain rights and privileges of the Syrian Arab Republic under the CWC|труд=OPCW}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.opcw.org/sites/default/files/documents/2021/04/c25dec09%28e%29.pdf|заглавие=Decision addressing the Possession and Use of Chemical Weapons by the Syrian Arab Republic}}</ref> Резултатите от друг доклад за разследване, публикуван от OPCW-IIT през юли 2021 г., заключава, че сирийският режим е участвал в потвърдени химически атаки най-малко 17 пъти, от докладваните 77 атаки с химическо оръжие, приписвани на асадстките сили.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.armscontrol.org/act/2021-07/news-briefs/opcw-confirms-chemical-weapons-use-syria|заглавие=OPCW Confirms Chemical Weapons Use in Syria|труд=Arms Control Association}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.thehindu.com/news/international/syria-has-likely-used-chemical-weapons-17-times-international-chemical-weapons-watchdog/article34724203.ece|title=Syria has likely used chemical weapons 17 times: International chemical weapons watchdog|date=4 юни 2021|work=The Hindu|archive-url=https://web.archive.org/web/20210606111350/https://www.thehindu.com/news/international/syria-has-likely-used-chemical-weapons-17-times-international-chemical-weapons-watchdog/article34724203.ece|archive-date=6 юни 2021}}</ref> Към март 2023 г. независимите анкетни комисии на ООН са потвърдили най-малко девет химически атаки, извършени от сили, лоялни на правителството на Асад.<ref>{{Cite news|url=https://press.un.org/en/2023/sc15220.doc.htm|title=Security Council Deems Syria's Chemical Weapon's Declaration Incomplete|date=6 март 2023|work=United Nations: Meetings Coverage and Press Releases|archive-url=https://web.archive.org/web/20230314022057/https://press.un.org/en/2023/sc15220.doc.htm|archive-date=14 март 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.eeas.europa.eu/eeas/fifth-review-conference-chemical-weapons-convention-eu-priorities-reinforce-convention_en|заглавие=Fifth Review Conference of the Chemical Weapons Convention|труд=European Union External Action}}</ref> Най-смъртоносната химическа атака са [[Химически атаки в Гута|химическите атаки в Гута]], когато правителствените сили на Асад изстрелват [[Нервнопаралитично вещество|нервнопаралитичното вещество]] [[зарин]] в цивилни райони по време на бруталната си [[обсада на Източна Гута]] в ранните часове на 21 август 2013 г. Хиляди заразени и умиращи жертви наводняват близките болници, показвайки симптоми като разпенване, телесни конвулсии и други невротоксични симптоми. Приблизително 1100-1500 цивилни, включително жени и деца, се смята, че са убити при атаките.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ushmm.org/genocide-prevention/blog/nine-years-since-ghouta-chemical-weapons-in-syria|заглавие=Nine Years Since Ghouta: Reflecting on the Use of Chemical Weapons in Syria|автор=Ashraf|първо_име=Sareta|труд=United States Holocaust Memorial Museum}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2013/08/27/world/middleeast/blasts-in-the-night-a-smell-and-a-flood-of-syrian-victims.html|title=Blasts in the Night, a Smell, and a Flood of Syrian Victims|last=Hubbard, Mazzetti, Landler|first=Ben, Mark, Mark|date=26 август 2013|work=The New York Times|archive-url=https://web.archive.org/web/20221117184248/https://www.nytimes.com/2013/08/27/world/middleeast/blasts-in-the-night-a-smell-and-a-flood-of-syrian-victims.html|archive-date=17 ноември 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2013/09/10/attacks-ghouta/analysis-alleged-use-chemical-weapons-syria|заглавие=Attacks on Ghouta|труд=Human Rights Watch}}</ref> Атаката е международно осъдена и представлява най-смъртоносната употреба на химически оръжия от [[Ирано-иракска война|войната между Иран и Ирак]].<ref>{{Cite news|url=https://www.economist.com/blogs/pomegranate/2013/08/syria-s-war|title=Syria's war: If this isn't a red line, what is?|last=S.B.|date=21 август 2013|work=The Economist|access-date=15 април 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20141220174814/http://www.economist.com/blogs/pomegranate/2013/08/syria-s-war|archive-date=20 декември 2014}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.theweek.co.uk/world-news/syria-uprising/54759/syria-gas-attack-death-toll-1400-worst-halabja|заглавие=Syria gas attack: death toll at 1,400 worst since Halabja|труд=The Week|достъп_дата=24 август 2013}}</ref> През април 2017 г. има химическа атака със зарин в [[Химическа атака в Хан Шейхун|Хан Шейхун]], която убива повече от 80 души.<ref>{{Cite news|url=http://www.crisisgroup.org/~/media/Files/Middle%20East%20North%20Africa/Iraq%20Syria%20Lebanon/Syria/151-flight-of-icarus-the-pyd-s-precarious-rise-in-syria.pdf|title=Flight of Icarus? The PYD's Precarious Rise in Syria|date=8 май 2014|access-date=4 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20160220181554/http://www.crisisgroup.org/~/media/Files/Middle%20East%20North%20Africa/Iraq%20Syria%20Lebanon/Syria/151-flight-of-icarus-the-pyd-s-precarious-rise-in-syria.pdf|archive-date=20 февруари 2016|publisher=International Crisis Group|page=23|quote=The regime aims to compel people to take refuge in their sectarian and communitarian identities; to split each community into competing branches, dividing those who support it from those who oppose it}}</ref><ref name="Entous, Nissenbaum2">{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/10-000-bodies-inside-syrian-president-bashar-al-assads-crackdown-1406315472|title=10,000 Bodies: Inside Syrian President Bashar al-Assad's Crackdown|last=Entous, Nissenbaum|first=Adam, Dion|date=25 юли 2014|work=The Wall Street Journal|archive-url=https://web.archive.org/web/20230103162318/https://www.wsj.com/articles/10-000-bodies-inside-syrian-president-bashar-al-assads-crackdown-1406315472|archive-date=3 януари 2023}}</ref> Атаката кара президента на САЩ [[Доналд Тръмп]] да нареди на американските военни да изстрелят 59 ракети по сирийската въздушна база „Шайрат“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2017/04/05/middleeast/syria-airstrike-idlib-how-it-unfolded/index.html|title=Airstrike to US intervention: How attack unfolded|last=Lauren Said-Moorhouse|work=CNN|access-date=12 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612165854/https://edition.cnn.com/2017/04/05/middleeast/syria-airstrike-idlib-how-it-unfolded/index.html|archive-date=12 юни 2018|last2=Sarah Tilotta}}</ref><ref name="”WhyWasSharyatAirbaseBombed”">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-us-canada-39531045|title=Syria war: Why was Shayrat airbase bombed?|date=7 април 2017|work=BBC News|access-date=30 април 2024}}</ref> Няколко месеца по-късно съвместен доклад на ООН и международни инспектори по химически оръжия заключава, че атаката е дело на режима на Асад.<ref name="CNN sarin report3">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|title=UN: Syria responsible for sarin attack that killed scores|last=Steve Almasy|work=CNN|access-date=12 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612174315/https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|archive-date=12 юни 2018|last2=Richard Roth}}</ref><ref name="ReutersSyriaChemicalWeaponsKhanSheikhoun">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/idUSKBN1CV3GF/|title=Syrian government to blame for April sarin attack: U.N. report|last=Campos|first=Rodrigo|date=27 октомври 2017|work=Reuters|access-date=30 април 2024}}</ref> През април 2018 г. е ред на [[химическа атака в Дума]], което кара САЩ и техните съюзници да обвинят Асад в нарушаване на международните закони и да инициират съвместни ракетни удари по съоръжения за химически оръжия в [[Дамаск]] и [[Хомс]]. И Сирия, и Русия отричат намесата на сирийското правителство към този момент.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2018/04/13/world/middleeast/un-syria-haley-chemical-weapons.html|title=U.S. Says Syria Has Used Chemical Weapons at Least 50 Times During War|last=Gladstone|first=Rick|date=13 април 2018|work=The New York Times}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2018/04/13/world/middleeast/trump-strikes-syria-attack.html|title=U.S., Britain and France Strike Syria Over Suspected Chemical Weapons Attack|last=Cooper|first=Helene|date=13 април 2018|work=The New York Times|access-date=27 ноември 2020|last2=Gibbons-Neff|first2=Thomas|last3=Hubbard|first3=Ben}}</ref> Третият доклад, публикуван на 27 януари 2023 г. от OPCW-IIT, заключава, че режимът на Асад е отговорен за химическата атака в Дума през 2018 г., която убива най-малко 43 цивилни.<ref>"[https://web.archive.org/web/20230127111959/https://www.opcw.org/sites/default/files/documents/2023/01/s-2125-2023(e).pdf Third Report by the OPCW Investigation and Identification Team]" (PDF). 27 January 2023. с. 2–139. ArchivedАрхивиран от оригинала на 27 януари 2023 – via OPCW</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230128024629/https://www.state.gov/joint-statement-on-opcw-report-finding-syrian-regime-responsible-for-chemical-weapons-attack-in-douma-syria-on-april-7-2018/ Joint Statement on OPCW Report Finding Syrian Regime Responsible for Chemical Weapons Attack in Douma, Syria on April 7, 2018]". U.S Department of State. 27 January 2023. Архивиран от оригинала на 28 януари 2023</ref><ref>[https://www.aljazeera.com/news/2023/1/27/opcw-blames-syria-government-forces-for-2018-douma-chlorine-gas-attack "OPCW blames Syria gov't for 2018 chlorine gas attack in Douma]". ''Al Jazeera''. 27 January 2023</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230128025152/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-64424831 Watchdog blames Syria for 2018 Douma chemical attack]". ''BBC News''. 27 January 2023. Архивиран от оригинала на 28 януари 2023</ref> === Коментари за Холокоста === {{Вижте също|Отричане на Холокоста}} В реч, произнесена на срещата на централния комитет на [[Сирийска Баас партия|партията Баас]] през декември 2023 г., Башар ал-Асад заявява, че няма никакви доказателства за убийствата на 6 млн. евреи по време на [[Холокост]]а. Подчертавайки, че евреите не са единствените жертви на нацистките кампании за изтребление, той твърди, че Холокостът е бил политизиран от [[Съюзници във Втората световна война|Съюзническите сили]], за да се улесни масовото депортиране на европейски евреи в [[Палестина]], и че е използван като извинение за оправдаване на създаването на [[Израел]]. Асад също обвинява правителството на САЩ във финансово и военно спонсориране на [[Националсоциалистическа германска работническа партия|възхода на Нацизма]] в [[Период между световните войни|периода между двете войни]].<ref>{{Cite news|url=https://www.timesofisrael.com/syrias-assad-claims-holocaust-was-a-lie-fabricated-to-justify-creation-of-israel/|title=Syria's Assad claims Holocaust was a lie fabricated to justify creation of Israel|last=Silkoff|first=Shira|date=20 декември 2023|work=The Times of Israel|archive-url=https://web.archive.org/web/20231220150406/https://www.timesofisrael.com/syrias-assad-claims-holocaust-was-a-lie-fabricated-to-justify-creation-of-israel/|archive-date=20 декември 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.i24news.tv/en/news/israel/diplomacy/1703081866-syrian-president-assad-denies-holocaust-and-accuses-u-s-of-funding-nazis-in-controversial-speech|title=Syrian President Assad denies Holocaust and accuses U.S. of funding Nazis in controversial speech|date=20 декември 2023|work=i24news|archive-url=https://web.archive.org/web/20231220142407/https://www.i24news.tv/en/news/israel/diplomacy/1703081866-syrian-president-assad-denies-holocaust-and-accuses-u-s-of-funding-nazis-in-controversial-speech|archive-date=20 декември 2023}}</ref> == Обществен имидж == === Вътрешна опозиция и подкрепа === {{Вижте също|Сирийска опозиция}} Светската съпротива срещу управлението на Асад е представена главно от [[Сирийски национален съвет|Сирийския национален съвет]] и [[Национална коалиция на сирийските революционни и опозиционни сили|Националната коалиция на сирийските революционни и опозиционни сили]] – два политически органа, които съставляват коалиция от лявоцентристки и [[Десница|десни]] [[Консерватизъм|консервативни]] фракции на [[Сирийска опозиция|сирийската опозиция]]. Военните командири и цивилните лидери на милициите на [[Свободна сирийска армия|Свободната сирийска армия]] са представени в тези съвети. Коалицията представлява политическото крило на [[Сирийско временно правителство|сирийското временно правителство]] и се стреми към демократичен преход на Сирия чрез активизъм на местно ниво, протести и въоръжена [[съпротива]] за сваляне на диктатурата на [[Сирийска Баас партия|Баас]].<ref name="nahex">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.naharnet.com/stories/en/85113-syria-opposition-expands-closes-meeting|заглавие=Syria Opposition Expands, Closes Meeting|труд=Naharnet}}</ref><ref name="cnn">{{Cite news|url=http://www.cnn.com/2011/WORLD/meast/08/23/syria.un.resolution/index.html?eref=mrss_igoogle_cnn|title=Syrian activists form a 'national council'|date=23 August 2011|work=CNN|access-date=24 August 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20171107012915/http://www.cnn.com/2011/WORLD/meast/08/23/syria.un.resolution/index.html?eref=mrss_igoogle_cnn|archive-date=2017-11-07}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://carnegieendowment.org/files/syrian_leaderiship_problem.pdf|заглавие=The Syrian Opposition's Leadership Problem|автор=Sayigh|първо_име=Yezid|издател=Carnegie Endowment for International Peace|страници=1–31}}</ref> По-малко влиятелна фракция в сирийската опозиция е [[Национален координационен комитет за демократична промяна|Националният координационен комитет за демократична промяна]] (NCC) – коалиция от [[Левица|леви]] [[Социализъм|социалистически]] партии, които се стремят да сложат край на управлението на семейство Асад, но без [[Чуждестранно участие в гражданската война в Сирия|чуждестранно участие]]. Създадена през юни 2011 г., основните партии в коалицията NCC са [[Демократичен арабски социалистически съюз|Демократичният арабски социалистически съюз]], [[Сирийска демократична народна партия|Сирийската демократична народна партия]] и [[Комунистическа работническа партия (Сирия)|Комунистическата работническа партия]].<ref name="Guide to the Syrian opposition">{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-15798218|title=Guide to the Syrian opposition|date=17 October 2013|work=BBC News|archive-url=https://web.archive.org/web/20230104105606/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-15798218|archive-date=4 January 2023}}</ref> [[Национален демократичен митинг (Сирия)|Национално демократично обединение]] (NDR) е по-стара лява опозиционна коалиция от социалистически партии, създадена през 1980 г., но забранена от баасисткото правителство. NDR е активна по време на общонационалните протести от 1980-те г. и [[Дамаска пролет|Дамаската пролет]] от 2000-те г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://syriauntold.com/2020/10/30/syrias-labor-communist-party-a-rich-political-history-2/|заглавие=Syria's Labor Communist Party, a rich political history|автор=Daher|първо_име=Joseph|труд=Syria Untold}}</ref> През първите години на гражданската война [[Друзи|друзите]] в Сирия се стремят основно да останат неутрални, стремейки се да останат настрана от конфликта. Друзко-израелският политик Маджали Уахаби заявява през 2016 г., че повече от половината подкрепят правителството на Асад въпреки относителната му слабост в районите на друзите.<ref>{{Cite news|url=http://www.jpost.com/Middle-East/Druse-ex-MK-Syrian-brethren-not-abandoned-by-Assad-441879|title=Druse ex-MK: Syrian brethren not abandoned by Assad|date=21 January 2016|work=The Jerusalem Post}}</ref> Движението „Шейхове на достойнството“, което се стреми да остане неутрално и да защитава друзските области,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.alaraby.co.uk/english/features/2015/2/7/the-neutral-druze-sheikh-angering-syrias-regime|заглавие=The 'neutral' Druze sheikh angering Syria's regime|издател=The New Arab|достъп_дата=2 February 2016}}</ref> обвинява правителството, след като неговият лидер Шейх Уахид ал Балус е убит, и организира широкомащабни протести, които оставят шестима служители на правителствената сигурност убити.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.timesofisrael.com/six-syria-regime-loyalists-killed-after-druze-cleric-assassinated/|заглавие=Six Syria regime loyalists killed after Druze cleric assassinated|труд=The Times of Israel|достъп_дата=2 February 2016}}</ref> Друзката общност пламенно се противопоставя на правителството на Асад с течение на времето и изразява глас против нарастващата иранска намеса в Сирия.<ref>{{Cite journal|last=Abdulhamid|first=Ammar|date=5 февруари 2024|title=The Syrian Conflict|url=https://www.cjlpa.org/post/the-syrian-conflict-the-myth-of-containment-and-the-realities-of-accountability|journal=The Cambridge Journal of Law, Politics, and Art|archive-date=|via=cjlpa.org}}</ref> През август 2023 г. избухват масови протести срещу режима на Асад в град [[Ас-Сувейда]], населен с мнозинство от друзи,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.al-monitor.com/originals/2023/08/protests-southern-syria-economy-worsens|заглавие=Protests in southern Syria as economy worsens|труд=Al-Monitor: Independent, trusted coverage of the Middle East|достъп_дата=29 август 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-66607118|title=Syria: Protests over growing economic hardship spread in south|last=Sinjab|first=Lina|date=24 август 2023|work=BBC News|access-date=26 август 2023|archive-url=https://web.archive.org/web/20230825090905/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-66607118|archive-date=25 август 2023|language=en-GB}}</ref> които в крайна сметка се разпространяват в други региони на Южна Сирия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-66607118|title=Syria: Protests over growing economic hardship spread in south|last=Sinjab|first=Lina|date=24 August 2023|work=BBC News|access-date=26 август 2023|archive-url=https://web.archive.org/web/20230825090905/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-66607118|archive-date=25 август 2023|language=en-GB}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://english.aawsat.com/features/4514386-syria-protests-spurred-economic-misery-stir-memories-2011-anti-government-uprising|title=Syria Protests Spurred by Economic Misery Stir Memories of the 2011 Anti-Government Uprising|date=29 август 2023|work=Asharq al-Awsat|archive-url=https://web.archive.org/web/20230829122111/https://english.aawsat.com/features/4514386-syria-protests-spurred-economic-misery-stir-memories-2011-anti-government-uprising|archive-date=29 август 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://english.enabbaladi.net/archives/2024/02/six-months-into-as-suwayda-uprising-what-is-the-future-of-street-protests/|title=Six months into As-Suwayda uprising, What is the future of street protests?|last=al-Mahmoud|first=Hussam|date=12 февруари 2024|work=Enab Baladi|archive-url=https://web.archive.org/web/20240212161419/https://english.enabbaladi.net/archives/2024/02/six-months-into-as-suwayda-uprising-what-is-the-future-of-street-protests/|archive-date=12 февруари 2024}}</ref> Друзкият духовник Хикмат ал-Хаджири, религиозен лидер на сирийската общност на друзите, обявява война срещу иранската инвазия в страната.<ref>{{Cite journal|last=Abdulhamid|first=Ammar|date=5 февруари 2024|title=The Syrian Conflict|url=https://www.cjlpa.org/post/the-syrian-conflict-the-myth-of-containment-and-the-realities-of-accountability|journal=The Cambridge Journal of Law, Politics, and Art|archive-date=|via=cjlpa.org}}</ref> Сирийският [[Суфизъм|суфистки]] учен [[Мохамед ал-Якуби]], ревностен противник както на режима на Баас, така и на групировката „[[Ислямска държава]]“, описва управлението на Асад като „царуване на терора“, което причинява хаос и огромна мизерия на сирийското население.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/opinions/defeating-the-islamic-state-requires-first-ousting-bashar-al-assad/2014/12/05/8097b9f8-7c05-11e4-9a27-6fdbc612bff8_story.html|title=To defeat the Islamic State we must first remove Bashar al-Assad|last=al-Yaqoubi|first=Muhammad|date=5 декември 2014|work=The Washington Post|archive-url=https://web.archive.org/web/20220816235657/https://www.washingtonpost.com/opinions/defeating-the-islamic-state-requires-first-ousting-bashar-al-assad/2014/12/05/8097b9f8-7c05-11e4-9a27-6fdbc612bff8_story.html|archive-date=16 August 2022}}</ref> [[Файл:0718-Syria-Defectors-reemerge.jpg|мини|Връзката между военните и партията [[Сирийска Баас партия|Баас]], изградена от [[Хафез ал-Асад]] през 70-те години, съставлява гръбнака на диктатуратана Башар ал-Асад (в центъра)]] Централна част от опорната база на режима са лоялистите на БААС, които доминират в сирийската политика, [[Професионален съюз|профсъюзите]], младежките организации, студентските съюзи, [[бюрокрация|бюрократичният]] апарат и [[Въоръжени сили на Сирия|въоръжените сили]].<ref>{{Cite book|last=Awad|first=Ziad|title=The 2022 Syrian Local Elections: A Leadership Rooted in Regime Networks|date=2023|publisher=European University Institute|location=San Domenico di Fiesole (FI) Italy|isbn=978-92-9466-358-0|doi=10.2870/52247|pages=5–20}}</ref> Институциите на [[Сирийска Баас партия|партията Баас]] и нейните политически дейности формират жизненоважните стълбове на оцеляването на режима. Семейни мрежи от политици в ръководения от партия Баас [[Национален прогресивен фронт (Сирия)|Национален прогресивен фронт]] (NPF) и бизнесмени, лоялни към семейството на Асад, формират друг стълб на подкрепа. Избирателният списък се контролира от ръководството на партията Баас, което изключва кандидати, които не се считат за достатъчно лоялни.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://carnegieendowment.org/sada/83906|заглавие=The Banality of Authoritarian Control: Syria's Ba'ath Party Marches On|автор=Yonker, Solomon|първо_име=Carl, Christopher|труд=carnegieendowment.org}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://crd.org/al-assad/|заглавие=Al-Assad: The Presidency That Never Ends|труд=Civil Rights Defenders}}</ref><ref>{{Cite book|last=Awad|first=Ziad|title=The 2022 Syrian Local Elections: A Leadership Rooted in Regime Networks|year=2023|publisher=European University Institute|location=San Domenico di Fiesole (FI) Italy|isbn=978-92-9466-358-0|doi=10.2870/52247|pages=5–20}}</ref> Въпреки че на различни етапи от сирийската гражданска война се съобщава, че [[Религия в Сирия|религиозни малцинства]] като [[алавити]] и [[Християнството в Сирия|християни]] подкрепят правителството на Асад поради неговия [[секуларизъм]],<ref>"[http://www.csmonitor.com/World/Security-Watch/2014/0122/Loyalty-to-Assad-runs-deep-on-Syrian-coast Loyalty to Assad runs deep on Syrian coast] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150627151953/http://www.csmonitor.com/World/Security-Watch/2014/0122/Loyalty-to-Assad-runs-deep-on-Syrian-coast|date=27 June 2015}}". ''Christian Science Monitor|The Christian Science Monitor''. 22 January 2014.</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.cbsnews.com/8301-503543_162-57372175-503543/syrias-christians-stand-by-assad/|title=Syria's Christians stand by Assad|date=6 февруари 2012|work=CBS News|access-date=13 януари 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20131111004508/http://www.cbsnews.com/8301-503543_162-57372175-503543/syrias-christians-stand-by-assad/|archive-date=11 ноември 2013}}</ref> съществува опозиция сред [[Асирийци|асирийските]] християни, които твърдят, че правителството се стреми да ги използва като марионетки и да отрече тяхната различна етническа принадлежност, която не е арабска.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.yourmiddleeast.com/culture/a-glifmpse-into-the-world-of-syrias-christian-sutoro-fighters-video_24956|заглавие=A glimpse into the world of Syria's Christian "Sutoro" fighters (video)|автор=Ahmad|първо_име=Rozh|издател=Your Middle East|достъп_дата=17 март 2015|цитат=The regime wants us to be puppets, deny our ethnicity and demand an Arab-only state.|архив_дата=2015-04-07|архив_уеб_адрес=https://archive.today/20150407135145/http://www.yourmiddleeast.com/culture/a-glifmpse-into-the-world-of-syrias-christian-sutoro-fighters-video_24956}}</ref> Въпреки че общността на [[алавити]]те в Сирия формира основната опорна база на Башар ал-Асад и доминира във [[Въоръжени сили на Сирия|военния]] апарат и в [[Дирекция за военно разузнаване (Сирия)|апарата за сигурност]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aljazeera.com/indepth/features/2011/10/20111010122434671982.html|заглавие=Assad's Alawites: The guardians of the throne|автор=Rosen|първо_име=Nir|издател=Al Jazeera|достъп_дата=8 януари 2017}}</ref><ref>[https://www.wsj.com/articles/syrias-alawites-the-people-behind-assad-1435166941 Syria's Alawites: The People Behind Assad] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170226142611/https://www.wsj.com/articles/syrias-alawites-the-people-behind-assad-1435166941|date=26 февруари 2017}} The Wall Street Journal, 25 June 2015.</ref> през април 2016 г. [[BBC News]] съобщава, че лидерите на алавитите са публикували документ, в който искат да се дистанцират от Асад.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-35941679|заглавие=Syrian Alawites distance themselves from Assad|автор=Wyatt|първо_име=Caroline|труд=BBC News|достъп_дата=10 април 2016}}</ref> [[Висш кюрдски съвет|Висшият кюрдски комитет]] е коалиция от 13 кюрдски политически партии, противопоставящи се на режима на Асад. Преди разпускането си през 2015 г. той се състои от KNC и PYD.<ref name="Guide to the Syrian opposition2">{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-15798218|title=Guide to the Syrian opposition|date=17 октомври 2013|work=BBC News|archive-url=https://web.archive.org/web/20230104105606/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-15798218|archive-date=4 януари 2023}}</ref> [[Черкези]]те в Сирия също се превръщат в силни противници на режима, тъй като баасистките репресии и кланета в Сирия се засилват жестоко и членове на черкезкото етническо малцинство се опитват да избягат от Сирия, страхувайки се от преследване.<ref>{{Cite book|last=Richmond|first=Walter|title=The Circassian Genocide|year=2013|publisher=Rutgers University Press|location=New Brunswick, New Jersey, USA|isbn=978-0-8135-6068-7|pages=170|chapter=8: The Road to Sochi}}</ref> През 2014 г. Християнският сирийски военен съвет – най-голямата християнска организация в Сирия, се съюзява със Свободната сирийска армия, противопоставяща се на Асад,<ref>{{Cite news|url=https://www.usatoday.com/story/news/world/2014/12/21/syria-christian-islamic-state/18915275|title=Remaining Christians in Syria fight to save their land|last=Cousins|first=Sophie|date=22 декември 2014|work=USA Today|access-date=9 март 2015}}</ref><ref name="SyriacMilitaryCouncil">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://edition.cnn.com/2014/09/25/world/meast/us-syria-rebel-agreement/|заглавие=Syrian rebel groups unite to fight ISIS|автор=Bronstein|първо_име=Scott|труд=CNN|достъп_дата=1 октомври 2014|цитат=Under the agreement, moderate Muslim rebel groups fighting under the Supreme Military Council of Syria agreed to form an alliance with the predominantly Christian Syriac Military Council.}}</ref> присъединявайки се към други сирийски християнски милиции като Суторо, които се присъединяват към сирийската опозиция срещу правителството на Асад. Абу Мохамед ал-Джулани, командир на бунтовническата милиция Тахрир ал-Шам, осъжда режима на Асад за превръщането на Сирия в продължаващо земетресение през последните 12 години, в контекста на [[Земетресение в Турция и Сирия (2023)|земетресенията в Турция и Сирия през 2023 г.]]<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2023/feb/13/syria-earthquake-rebel-leader-pleas-for-outside-help|title=Syrian rebel leader pleads for outside help a week on from earthquakes|last=Michaelson, Tondo|first=Ruth, Lorenzo|date=13 февруари 2023|work=The Guardian|archive-url=https://web.archive.org/web/20230214012142/https://www.theguardian.com/world/2023/feb/13/syria-earthquake-rebel-leader-pleas-for-outside-help|archive-date=14 февруари 2023}}</ref> През юни 2014 г. Асад печели оспорвани [[Президентски избори в Сирия (2014)|президентски избори]], проведени в контролирани от правителството райони (и бойкотирани в райони, контролирани от опозицията,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.huffingtonpost.com/2014/06/03/syria-presidential-electi_n_5435706.html|заглавие=Syria's 2014 Presidential Election Ignored in Opposition-Held Areas|труд=HuffPost|достъп_дата=2 февруари 2016}}</ref> и в кюрдски райони, управлявани от [[Партия на Демократическия съюз (Сирия)|Партията на демократичния съюз]] <ref>{{Cite news|url=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2014/06/syria-kurds-assad-presidential-elections-pyd.html|title=Syria's Kurdish region to boycott presidential elections|last=Wladimir van Wilgenburg|work=Al-Monitor|access-date=8 юни 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140607230545/http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2014/06/syria-kurds-assad-presidential-elections-pyd.html|archive-date=7 юни 2014}}</ref>) с 88,7% от гласовете. Избирателната активност се оценява на 73,42% от имащите право на глас, включително тези в контролираните от бунтовниците райони.<ref>{{Cite news|url=http://sana.sy/eng/393/2014/06/04/548612.htm|title=Supreme Constitutional Court: Number of participants in Presidential elections reached at 11.634.412 with 73.42%|date=4 June 2014|access-date=4 юни 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140607000918/http://sana.sy/eng/393/2014/06/04/548612.htm|archive-date=7 юни 2014|agency=Syrian Arab News Agency|location=Damascus}}</ref> Избирателната комисия на режима също лишава от гласуване милиони сирийски граждани, разселени извън страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/uk-syria-crisis-assad-idUKKBN0DE0UY20140428|title=Assad seeks re-election as Syrian civil war rages|last=Evans|first=Dominic|date=28 април 2014|work=Reuters|access-date=15 май 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20230104163541/https://www.reuters.com/article/uk-syria-crisis-assad-idUKKBN0DE0UY20140428|archive-date=4 януари 2023}}</ref> Независими наблюдатели и академични стипендии единодушно описват събитието като фалшиви избори, организирани, за да легитимират управлението на Асад.<ref>{{Cite book|last=Cheeseman|first=Nicholas|title=How to Rig an Election|date=2019|publisher=Yale University Press|isbn=978-0-300-24665-0|oclc=1089560229|pages=140–141}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Norris|first=Pippa|last2=Martinez i Coma|first2=Ferran|last3=Grömping|first3=Max|date=2015|title=The Year in Elections, 2014|url=https://sites.google.com/site/electoralintegrityproject4/projects/expert-survey-2/the-year-in-elections-2015|journal=Election Integrity Project|language=en|archive-url=https://web.archive.org/web/20210415091339/https://sites.google.com/site/electoralintegrityproject4/projects/expert-survey-2/the-year-in-elections-2015|archive-date=15 април 2021|access-date=21 май 2020|quote=The Syrian election ranked as worst among all the contests held during 2014.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.oxfordhandbooks.com/view/10.1093/oxfordhb/9780190258658.001.0001/oxfordhb-9780190258658-e-23|заглавие=Presidential and Legislative Elections|автор=Jones|първо_име=Mark P.|труд=The Oxford Handbook of Electoral Systems|език=en|достъп_дата=21 май 2020|цитат="unanimous agreement among serious scholars that... al-Assad's 2014 election... occurred within an authoritarian context."}}</ref> В церемонията си по встъпване в длъжност Башар заклеймява опозицията като терористи и предатели, докато атакува Западния свят заради подкрепата му на онова, което той описва като „[[Арабска пролет]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-assad-idUSKBN0FL0NN20140717|title=Confident Assad launches new term in stronger position|last=Makdisi|first=Marwan|date=16 юли 2014|work=Reuters|access-date=15 май 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20170903040841/https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-assad-idUSKBN0FL0NN20140717|archive-date=3 септември 2017}}</ref> Израелският онлайн вестник ''Times of Israel'' съобщава, че въпреки че различни индивиди, интервюирани в доминирания от сунитската средна класа квартал на централен Дамаск, са показали вярност към Асад, не е възможно да се различи реалната подкрепа за режима поради повсеместното влияние на [[Сирийското разузнаване|тайната полиция]] в обществото.<ref>"[http://www.timesofisrael.com/assad-wins-syria-presidency-with-88-7-of-vote/ Syria's Assad reelected with 88.7% of vote] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160126192515/http://www.timesofisrael.com/assad-wins-syria-presidency-with-88-7-of-vote/|date=26 януари 2016}}". The Times of Israel. 4 June 2014.</ref> Баасисткият дисидент [[Абдул Халим Кадам]], [[вицепрезидент на Сирия]] по време на управлението както на Хафез, така и на Башар, презира Башар ал-Асад като пешка в [[Шиитски полумесец|имперския план]] на Иран.<ref>"Interview with Former Syrian Vice President Abdul Halim Khaddam". ''NewsWeek''. 10 October 2017. Архивиран от оригинала на 5 октомври 2016.</ref><ref>"Daesh was nurtured by Iran, says former Syrian vice president". ''Arab News''. 6 октомври 2016. Архивиран от оригинала на 6 октомври 2016</ref> === Международна опозиция === [[Файл:Manifestation pro révolution syrienne contre Assad et Poutine - Paris, 14-12-2016-5.jpg|мини|Демонстрации срещу Асад, проведени в Париж на 14 декември 2016 г.]] Чужди журналисти и политически наблюдатели, пътували до Сирия, я описват като най-безмилостната [[полицейска държава]] в [[Арабски свят|арабския свят]]. Жестоките репресии на Асад срещу [[Дамаска пролет|Дамаската пролет]] в началото на 2000-те г. и публикуването на доклад на ООН, който го замесва в [[Убийство на Рафик Харири|убийството]] на [[Ливански министър-председател|ливанския премиер]] [[Рафик Харири]], изострят изолацията на Сирия след [[Студената война]].<ref>{{Cite book|last=Bowen|first=Jeremy|title=The Arab Uprisings: The People Want the Fall of the Regime|url=https://archive.org/details/arabuprisingspeo0000bowe|year=2013|publisher=Simon & Schuster|isbn=978-1471129827|pages=[https://archive.org/details/arabuprisingspeo0000bowe/page/14 14], 15, 118|chapter=Prologue: Before the Spring}}</ref><ref name="Fisher">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/syrias-assad-has-embraced-pariah-status/2012/06/16/gJQAsY9shV_story.html|title=Syria's Assad has embraced pariah status|last=Fisher|first=Marc|date=16 юни 2012|work=The Washington Post|archive-url=https://web.archive.org/web/20120618133455/https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/syrias-assad-has-embraced-pariah-status/2012/06/16/gJQAsY9shV_story.html|archive-date=18 June 2012}}</ref> След глобалното възмущение срещу смъртоносните репресии на режима на Асад срещу протестиращите от [[Арабска пролет|Арабската пролет]], които водят до [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]], [[Тактика на опожарената земя|тактиката на опожарената земя]] срещу цивилното население, водеща до повече от половин милион смъртни случая, [[Масово убийство|масовите убийства]] и систематичното разполагане на [[химическо оръжие]] по време на конфликта, Башар ал-Асад става международен аутсайдер и много световни лидери го призовават да подаде оставка.<ref>{{Cite book|last=Jung|first=Dietrich|last2=Seeberg|first2=Peter|last3=Beck|first3=Martin|title=The Levant in Turmoil: Syria, Palestine, and the Transformation of Middle Eastern Politics|year=2016|publisher=Palgrave Macmillan|location=New York|isbn=978-1-349-57628-9|pages=101–102|chapter=5: The Crisis in Syria, International and Regional Sanctions, and the Transformation of the Political Order in the Levant}}</ref><ref name="Fisher" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://blogs.shu.edu/thediplomaticenvoy/2021/11/24/focus-on-pariah-leaders-bashar-al-assad/|заглавие=Focus on Pariah Leaders: Bashar al-Assad|автор=Khan|първо_име=Hamzah|труд=The Diplomatic Envoy}}</ref><ref>{{Cite book|last=C. Tucker|first=Spencer|title=U.S Conflicts in The 21st Centiry (Volume 1)|year=2016|publisher=ABC-CLIO|location=Santa Barbara, California|isbn=978-1-4408-3878-1|pages=834, 835}}</ref> [[Файл:Rückschrittskoalition stoppen protest and protest against Assad in Berlin 2023-03-18 01 (cropped)3.jpg|мини|Демонстрации срещу Асад в Берлин, 18 март 2023 г.]] От 2011 г. насам той губи признание от няколко международни организации като [[Лига на арабските държави|Арабската лига]] (през 2011 г.),<ref name="NYT Arab League">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2011/11/13/world/middleeast/arab-league-votes-to-suspend-syria-over-its-crackdown-on-protesters.html|title=Arab League Votes to Suspend Syria|last=MacFarquhar|first=Neil|date=12 ноември 2011|work=The New York Times|access-date=12 ноември 2011}}</ref> [[Средиземноморски съюз|Средиземноморския съюз]] (през 2011 г.)<ref>{{Cite news|url=http://news.xinhuanet.com/english2010/world/2011-12/01/c_131282989.htm|title=Syria suspends its membership in Mediterranean union|date=1 декември 2012|archive-url=https://web.archive.org/web/20111206201635/http://news.xinhuanet.com/english2010/world/2011-12/01/c_131282989.htm|archive-date=6 декември 2011|publisher=Xinhua News Agency}}</ref> и [[Организация за ислямско сътрудничество|Организацията за ислямско сътрудничество]] (през 2012 г.).<ref name="CNN OIC">{{Cite news|url=http://edition.cnn.com/2012/08/13/world/meast/syria-unrest/index.html?hpt=hp_t1|title=Regional group votes to suspend Syria; rebels claim downing of jet|date=14 август 2012|work=CNN|access-date=14 август 2012}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/amp/oic-suspends-syria/24678392.html|title=OIC Suspends Syria Over Crackdown|date=16 август 2012|work=RFE/RL|archive-url=https://web.archive.org/web/20230208075035/https://www.rferl.org/amp/oic-suspends-syria/24678392.html|archive-date=8 февруари 2023}}</ref> [[Съединени американски щати|Съединените щати]], [[Европейски съюз|Европейският съюз]], [[Турция]], Арабската лига и различни държави започват да прилагат широк набор от санкции срещу сирийския режим от 2011 г. с цел да принудят Асад да подаде оставка и да помогнат за политическо разрешаване на кризата.<ref>{{Cite book|last=Jung|first=Dietrich|last2=Seeberg|first2=Peter|last3=Beck|first3=Martin|title=The Levant in Turmoil: Syria, Palestine, and the Transformation of Middle Eastern Politics|year=2016|publisher=Palgrave Macmillan|location=New York|isbn=978-1-349-57628-9|pages=101–122|chapter=5: The Crisis in Syria, International and Regional Sanctions, and the Transformation of the Political Order in the Levant}}</ref> Международните органи критикуват едностранчивите избори, организирани от правителството на Асад по време на конфликта. На конференцията на страните от [[Група „Приятели на Сирия“|групата „Приятели на Сирия“]] в Лондон през 2014 г. британският външен министър [[Уилям Хейг]] характеризира сирийските избори като пародия на демокрацията и осъжда пълното незачитане на човешкия живот от страна на режима за извършване на [[Военно престъпление|военни престъпления]] и [[Държавен тероризъм|държавен терор]] върху [[Сирийци|сирийското]] население.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-27419552|title=UK's William Hague attacks Assad's Syria elections plan|date=15 May 2014|work=BBC News|access-date=13 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20221026161021/https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-27419552|archive-date=26 октомври 2022}}</ref> Политиката на Асад за провеждане на избори в условията на [[Гражданска война в Сирия|продължаваща гражданска война]] е порицана и от [[Генерален секретар на ООН|генералния секретар на ООН]] [[Пан Ки-мун]].<ref name="UN">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/idUSBREA3K0ST20140421?irpc=932|title=Syrian election will undermine political solution: U.N.'s Ban|date=21 април 2014|work=Reuters|access-date=2 февруари 2016}}</ref> [[Грузия]] преустановява всички отношения със Сирия след [[Международноправен статут на Абхазия и Южна Осетия|признаването на Абхазия и Южна Осетия]] от Башар ал-Асад, осъждайки неговото правителство като манипулиран от Русия режим, който подкрепя [[Окупирани от Русия територии в Грузия|руската окупация]] и [[етническо прочистване]].<ref>"US Condemns Syria for Recognizing Georgia's Breakaway Regions". ''Voice of America''. 30 May 2018. Архивиран от оригинала на 23 март 2023</ref><ref>"Syria recognizes Georgia's breakaway regions". ''Deutsche Welle''. 30 May 2018. Архивиран от оригинала на 30 май 2018</ref><ref>"Georgia Severs Relations With Syria For Recognizing Abkhazia, South Ossetia". ''rferl.org''. 29 May 2018. Архивиран от оригинала на 30 май 2018.</ref> След силната подкрепа на Асад за [[Руско нападение над Украйна|руското нападение над Украйна]] и признаването на отцепническите сепаратистки републики, [[Украйна]] прекъсва дипломатическите си отношения със Сирия през юни 2022 г. Описвайки политиките на Асад като безполезни, [[Президент на Украйна|украинският президент]] [[Володимир Зеленски]] обещава да разшири допълнителни [[санкции срещу Сирия]].<ref>{{Cite news|url=https://english.alarabiya.net/News/world/2022/06/30/Ukraine-s-Zelenskyy-cuts-ties-with-Syria-after-it-recognized-separatist-republics|title=Ukraine's Zelenskyy cuts ties with Syria after it recognized separatist republics|date=30 June 2022|work=Al Arabiya|archive-url=https://web.archive.org/web/20220630120322/https://english.alarabiya.net/News/world/2022/06/30/Ukraine-s-Zelenskyy-cuts-ties-with-Syria-after-it-recognized-separatist-republics|archive-date=30 юни 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rferl.org/a/ukraine-syria-diplomatic-ties-russia-assad/31922447.html|заглавие=Ukraine Cuts Diplomatic Ties With Syria After It Recognizes Eastern Regions As Independent|труд=rferl.org}}</ref> През март 2023 г. [[Съвет за национална сигурност и отбрана на Украйна|Съветът за национална сигурност и отбрана на Украйна]] въвежда в действие набор от санкции, насочени към 141 фирми и 300 лица, свързани с режима на Асад, руски производители на оръжия и ирански производители на [[дрон]]ове. Това е дни след посещението на Асад в [[Москва]], където той оправдава руското нападение над Украйна като битка срещу старите и новите нацисти. Башар ал-Асад, министър-председателят [[Хюсеин Арнус]] и външният министър [[Фейсал Мекдад]] са сред лицата, които са санкционирани.<ref>"Zelenskiy Announces Sanctions On Hundreds Of Individuals, Including Syrian President, Iranian Drone Makers". ''rferl.org''. 19 March 2023. Архивиран от оригинала на 19 март 2023</ref><ref>"Zelensky imposes sanctions against Syrian dictator Bashar Al-Assad, other officials". ''The Kyiv Independent''. 18 March 2023. Архивиран от оригинала на 18 март 2023</ref><ref>"Decree of the President of Ukraine No. 163/2023". ''Office of the President of Ukraine''. 18 March 2023. Архивиран от оригинала на 19 март 2023.</ref><ref>"Zelenskyy introduces sanctions against Syria's Assad". ''Anadolu Agency''. 18 март 2023. Архивиран от оригинала на 18 март 2023</ref> Санкциите включват също замразяване на всички сирийски държавни имоти в Украйна, ограничаване на парични трансакции, прекратяване на икономическите ангажименти и отмяната на всички официални украински награди. Сирия официално скъсва дипломатическите си отношения с Украйна на 20 юли, позовавайки се на [[Реципрочност (международни отношения)|принципа на реципрочност]].<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/7/20/syria-formally-breaks-diplomatic-ties-with-ukraine|title=Syria, a close Russia ally, breaks diplomatic ties with Ukraine|date=2022-07-20|work=Al Jazeera English}}</ref> През април 2023 г. френски съд обявява трима високопоставени служители на сигурността на Баас за виновни в [[престъпления срещу човечеството]], [[Изтезание|изтезания]] и различни военни престъпления срещу френско-сирийски граждани. Сред тях са [[Али Мамлюк]], директор на [[Бюро за национална сигурност на арабската социалистическа партия Баас – регион Сирия|Бюрото за национална сигурност на сирийската партия Баас]], и [[Джамил Хасан]], бивш ръководител на [[Разузнавателно управление на сирийските ВВС|Дирекцията за разузнаване на сирийските ВВС]].<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/middle-east/20230404-france-to-try-senior-assad-allies-for-crimes-against-humanity-in-syria|title=France to try senior Assad allies for crimes against humanity in Syria|date=4 април 2023|work=France 24|archive-url=https://web.archive.org/web/20230405004515/https://www.france24.com/en/middle-east/20230404-france-to-try-senior-assad-allies-for-crimes-against-humanity-in-syria|archive-date=5 април 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2023/4/5/france-to-try-syrian-regime-officials-for-crimes-against-humanity|title=France to try Syrian regime officials for crimes against humanity|date=5 април 2023|work=Al Jazeera|archive-url=https://web.archive.org/web/20230415214212/https://www.aljazeera.com/news/2023/4/5/france-to-try-syrian-regime-officials-for-crimes-against-humanity|archive-date=15 април 2023}}</ref> Франция издава международни заповеди за арест срещу тримата служители по случая през 2018 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-france/france-issues-arrest-warrants-for-senior-syrian-officials-idUSKCN1NA11L|title=France issues arrest warrants for senior Syrian officials|last=Jarry|first=Emmanuel|date=5 ноември 2018|work=Reuters|archive-url=https://web.archive.org/web/20230406162922/https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-france/france-issues-arrest-warrants-for-senior-syrian-officials-idUSKCN1NA11L|archive-date=6 април 2023}}</ref> През май 2023 г. френският външен министър Катрин Колона публично поисква наказателното преследване на Башар ал-Асад за участие в [[Използване на химически оръжия в сирийската гражданска война|химическа война]] и убийството на [[Жертви на сирийската гражданска война|стотици хиляди хора]], заклеймява го като враг на собствения си народ.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20230523-syria-s-assad-should-be-put-on-trial-says-french-foreign-minister|title=Syria's Assad should be put on trial, says French foreign minister|date=23 май 2023|work=France 24|archive-url=https://web.archive.org/web/20230524023150/https://www.france24.com/en/europe/20230523-syria-s-assad-should-be-put-on-trial-says-french-foreign-minister|archive-date=24 май 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://tribune.net.ph/2023/05/24/french-minister-demands-assad-trial/|title=French minister demands Assad trial|date=23 май 2023|work=Daily Tribune|archive-url=https://web.archive.org/web/20230524013433/https://tribune.net.ph/2023/05/24/french-minister-demands-assad-trial/|archive-date=24 май 2023}}</ref> На 15 ноември 2023 г. Франция издава заповед за арест срещу Асад за използване на химически оръжия срещу цивилни лица в Сирия.<ref name=":12">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/france-issues-arrest-warrants-against-syrias-president-assad-source-2023-11-15/|title=France issues arrest warrant for Syria's President Assad - source|date=15 ноември 2023|work=Reuters}}</ref> ==== Лява опозиция ==== [[Файл:Madrid - Acampada Sol 2011 39.JPG|мини|Билбордове на испанското Движение на недоволството с осъждане на репресиите на Башар ал-Асад срещу сирийската революция на пл. „Пуерта дел Сол“ в Мадрид (29 май 2011 г.)]] Башар ал-Асад е широко критикуван от леви активисти и интелектуалци по целия свят за присвояване на леви идеологии и техните [[Социализъм|социалистически]], [[Прогресивизъм|прогресивни]] лозунги като прикритие за собственото му семейно управление и за овластяване на лоялнарр клика от елити за сметка на обикновените [[сирийци]]. Тесният му съюз с управлявания от духовенството [[Хомейнизъм|хомейнистки]] [[Иран]] и неговите фракционистки войнствени мрежи, като същевременно следва политика на затваряне на левите критици на семейство Асад, е обект на остри критики.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://thewire.in/world/assadism-is-destroying-syria|заглавие='Assadism' Is Destroying Syria – Here's Where It Came From|автор=Harkin|първо_име=Juliette|труд=The Wire}}</ref> [[Арабска социалистическа партия Баас – регион Египет|Египетският клон]] на [[Иракско движение Баас|иракското движение Баас]] обявява силната си подкрепа за [[Сирийската революция (2011)|сирийската революция]], заклеймяване на Баасистка Сирия като репресивна диктатура, контролирана от династията Асад. Тя атакува [[Баасизъм|баасистките]] акредитиви на семейство Асад, обвинявайки [[Сирийска Баас партия|сирийската партия Баас,]] че действа като гранична охрана на [[Израел]] още след свалянето от власт на [[Национално командване на партията Баас|Националното командване на Баас]] по време на [[Сирийски държавен преврат (1966)|държавния преврат през 1966 г.]] Описвайки Башар ал-Асад като позорна личност за това, че е поканил враждебни сили като [[Иран]] в Сирия, египетските баасисти призоват [[Свободна сирийска армия|сирийските революционери]] да се обединят в усилията си да свалят режима на Асад и да се противопоставят на чуждия империализъм.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aladhwaa.net/?ac=3&no=6445&d_f=10&t_f=0&t=5&lang_in=Ar|заглавие=The statement of the Arab Baath Socialist Party of Egyptian on the aggression against Syria|достъп_дата=30 юли 2018}}</ref> Описвайки режима на Асад като [[мафиотска държава]], която процъфтява от корупция и фракционарност, ливанският академик социалист Жилбер Акар заявява: „Братовчедът на Башар ал-Асад стана най-богатият човек в страната, контролирайки, както се смята, над половината от икономиката. И това е само един член на управляващия клан... Кланът функционира като истинска мафия и управлява страната от няколко десетилетия. Това е дълбокият корен на експлозията, в комбинация с факта, че сирийският режим е един от най-деспотичните в региона. В сравнение със Сирия на Асад Египет на [[Хосни Мубарак|Мубарак]] бе фар на демокрация и политическа свобода!... Специфичното за този режим е, че бащата на Асад прекрои и преустрои държавния апарат, особено неговото твърдо ядро ​​– въоръжените сили, за да създаде преторианска гвардия за себе си. Армията, особено нейните елитни сили, е обвързана със самия режим по различни начини, най-вече чрез използването на фракционарност. Дори хора, които никога преди не са чували за Сирия, сега знаят, че режимът се основава на едно малцинство в страната – около 10% от населението – [[алавити]]те.“<ref>Achcar, Gilbert (8 October 2013). "Syria between Revolutions and Counter-Revolutions". ''CETRI''. Архивиран от оригинала на 2 юни 2016.</ref> [[Прогресивна социалистическа партия|Прогресивната социалистическа партия]] (PSP) в Ливан заема позиция срещу Асад и организира масови протести в подкрепа на сирийската революция. През август 2012 г. тя публично заклеймява правителството на Асад като машина за убиване, ангажирана с избиването на сирийския народ. Лидерът на партията Айман Камаледин поисква експулсирането на сирийския посланик от Ливан, описвайки го като представител на режима на убийци в Ливан.<ref name=":13">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/france-issues-arrest-warrants-against-syrias-president-assad-source-2023-11-15/|title=France issues arrest warrant for Syria's President Assad - source|date=15 ноември 2023|work=Reuters}}</ref><ref name=":22">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.politico.eu/article/bashar-al-assad-denies-responsibility-for-syrian-war-violence-refugees/|заглавие=Assad denies responsibility for Syrian war|автор=King|първо_име=Esther|издател=Politico|достъп_дата=21 декември 2016|цитат=The Syrian president maintained he was fighting to preserve his country and criticized the West for intervening. "Good government or bad, it's not your mission" to change it, he said.}}</ref> === Международна подкрепа === ==== Крайнодясна подкрепа ==== [[Файл:Alexander Lukashenko in a meeting with Bashar al-Assad in December 2003 (1) (cropped).jpg|мини|Беларуският президент [[Александър Лукашенко]] заедно с Башар ал-Асад по време на държавно посещение в Сирия през декември 2003 г.]] Режимът на Башар ал-Асад получава подкрепа от видни [[Бял национализъм|бели националисти]], [[Неонационалсоциализъм|неонацисти]] и [[Крайнодясна политика|крайнодесни]] фигури в Европа, които са привлечени от неговия дискурс за [[война срещу тероризма]] срещу [[Ислямизъм|ислямистите]] по време на периода на [[Европейска мигрантска криза|европейската бежанска криза]]. Бомбардировките на Асад над сирийските градове предизвикват възхищение в [[Ислямофобия|ислямофобския]] дискурс на крайнодесните кръгове, които смятат мюсюлманите за цивилизационен враг. Американските привърженици на [[Превъзходство на белите|превъзходството на бялата раса]] често възхваляват Асад като авторитарен бастион срещу това, което те смятат за силите на ислямския екстремизъм и глобализма.<ref>Ayoub, Joey (3 October 2022). "How the European far right coopted an Arabic letter". ''Al Jazeera''. ArchivedАрхивиран от оригинала на 20 декември 2022</ref><ref>Snell, James (17 August 2017). "Why Nazis from Charlottesville to Europe love Bashar al-Assad". ''New Arab''. Архивиран от оригинала на 27 декември 2022</ref><ref>Strickland, Patrick (14 February 2018). "Why do Italian fascists adore Syria's Bashar al-Assad?". ''Al Jazeera''. Архивиран от оригинала на 5 януари 2023</ref><ref>Elba, Mariam (8 September 2017). "Mariam Elba". ''The Intercept''. Архивиран от оригинала на 5 октомври 2017</ref><ref name=":6">"Western Far-right Worries Syrians and Delights Bashar al-Assad". ''The Syrian Observer''. 3 ноември 2022. Архивиран от оригинала на 3 ноември 2022</ref><ref name=":6" /> След президентските избори в Сирия през 2014 г. президентът на [[Беларус]] [[Александър Лукашенко]] изпраща поздравителна телеграма до Башар, изразявайки своята увереност в лидерството на Башар ал-Асад, и описва военната кампания на правителството на Баас като част от борбата срещу тероризма и чуждата намеса.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://syriatimes.sy/index.php/presidential-elections/13290-president-assad-receives-congratulations-from-the-president-of-belarus-confidence-in-syria-elimination-of-current-crisis|заглавие=President Assad receives Congratulations from the President of Belarus: Confidence in Syria Elimination of Current Crisis}}</ref> ==== Лява подкрепа ==== Подкрепата на левицата за Асад е разделена от началото на гражданската война в Сирия{{Hrf|Hashemi|Postel|11–13}} правителството на Асад е обвинено в цинично манипулиране на [[Фракционираност и малцинства в Сирийската гражданска война|фракционистката идентичност]] и [[Антиимпериализъм|антиимпериализма]], за да продължи най-лошите си действия.<ref>Hashemi & Postel 2013, с. 231</ref> Някои държавни или правителствени ръководители обявяват подкрепата си за Асад, включително севернокорейския лидер [[Ким Чен Ун]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dw.com/en/north-korean-leader-offers-support-to-assad/a-16392804|заглавие=North Korean leader offers support to Assad|труд=Deutsche Welle|език=en-GB|достъп_дата=20 август 2019}}</ref> След като обявява победата си на изборите през 2014 г., Асад получава поздравления от [[Президент на Венецуела|президента на Венецуела]] [[Николас Мадуро]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lainfo.es/en/2014/06/05/venezuela-congratulated-by-bashar-al-assad-in-syrian-presidential-victory/|заглавие=Venezuela congratulated by Bashar Al Assad in Syrian presidential victory|труд=lainfo.es|достъп_дата=25 януари 2015}}</ref> президента на [[Алжир]] [[Абделазиз Бутефлика]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://syriatimes.sy/index.php/news/local/13361-president-assad-receives-congratulations-from-president-bouteflika-on-winning-elections|заглавие=syriatimes.sy – President Assad Receives Congratulations from President Bouteflika on Winning Elections|труд=syriatimes.sy|достъп_дата=20 април 2015}}</ref> президента на [[Гвиана]] [[Доналд Рамотар]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sana.sy/eng/21/2014/06/21/551372.htm|заглавие=الوكالة العربية السورية للأنباء - Syrian Arab News Agency|достъп_дата=20 април 2015}}</ref> президента на Южна Африка [[Джейкъб Зума]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sana.sy/en/?p=4016|заглавие=President al-Assad receives congratulatory cable from South African President Zuma|автор=Hazem al-Sabbagh|достъп_дата=20 април 2015}}</ref> президента на [[Никарагуа]] [[Даниел Ортега]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://syriatimes.sy/index.php/presidential-elections/13206-nicaragua-s-ortega-congratulates-president-al-assad-on-winning-elections|заглавие=Nicaragua's Ortega Congratulates President Al-Assad on Winning Elections|труд=syriatimes.sy}}</ref> и от [[Махмуд Абас]], лидер на [[Фатах]] и президент на [[Палестина (държава)|Палестина]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sana.sy/en/?p=4246|заглавие=President al-Assad receives congratulatory letter from President Abbas|автор=h.said|достъп_дата=20 април 2015}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.middleeastmonitor.com/news/middle-east/12365-abbas-congratulates-al-assad-for-re-election-as-syrian-president|заглавие=Abbas congratulates Al-Assad for re-election as Syrian president|труд=Middle East Monitor|достъп_дата=20 април 2015|архив_дата=2016-03-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304200251/https://www.middleeastmonitor.com/news/middle-east/12365-abbas-congratulates-al-assad-for-re-election-as-syrian-president}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://english.al-akhbar.com/node/20320|заглавие=Abbas says he backs Syria's "war against terrorism"|труд=Al Akhbar English|достъп_дата=20 април 2015|архив_дата=2017-10-19|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20171019065914/http://english.al-akhbar.com/node/20320}}</ref> Палестинската [[Марксизъм-ленинизъм|марксистко-ленинска]] въоръжена група [[Народен фронт за освобождение на Палестина]] (PFLP) подкрепя Башар ал-Асад по време на [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]]. В резултат на тази позиция иранското правителство увеличава своето военно и финансово финансиране на PFLP.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2013/09/iran-pflp-gaza-palestine-syria.html|заглавие=Iran Increases Aid to PFLP Thanks to Syria Stance|труд=Al-Monitor|достъп_дата=20 април 2015}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aljazeera.com/news/middleeast/2013/01/201318143633928478.html|заглавие=Pro-Assad Palestinians call for Yarmouk truce|достъп_дата=20 април 2015}}</ref> === Международни връзки с обществеността === [[Файл:Lula Al-Assad Itamaraty 2010.jpg|мини|Башар ал-Асад, носещ „Голямата яка“ на Националния орден на Южния кръст, придружен от бразилския президент [[Луиз Инасиу Лула да Силва]] в [[Бразилия (град)|Бразилия]], 30 юни 2010 г.]] За да популяризират своя имидж и медийно представяне в чужбина, Башар ал-Асад и съпругата му [[Асма Асад|Асма]] наемат базирани в САЩ и Обединеното кралство фирми за [[връзки с обществеността]] и консултанти.<ref name="turnedtowest">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2012/06/11/world/middleeast/syrian-conflict-cracks-carefully-polished-image-of-assad.html|title=Syria's Assads Turned to West for Glossy P.R.|last=Carter|first=Bill|date=10 юни 2012|work=The New York Times|last2=Chozick|first2=Amy}}</ref> По-специално, те осигуряват фотосесии за Асма ал-Асад в модни списания и списания за знаменитости, включително публикацията „Пустинна роза“ ("A Rose in the Desert") в сп. „[[Вог]]“ през март 2011 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theatlantic.com/international/archive/2012/01/the-only-remaining-online-copy-of-vogues-asma-al-assad-profile/250753/|заглавие=The Only Remaining Online Copy of Vogue's Asma al-Assad Profile|автор=Max Fisher|труд=The Atlantic}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://gawker.com/asma-al-assad-a-rose-in-the-desert-1265002284|заглавие=Asma al-Assad: A Rose in the Desert|автор=Joan Juliet Buck|труд=Gawker}}</ref> Тези фирми включват „Бел Потингър“ и „Браун Лойд Джеймс“, като последната получава 5000 долара на месец за услугите си.<ref name="turnedtowest" /><ref name="PRcomeback">{{Cite news|url=http://english.alarabiya.net/en/media/2013/09/14/Assad-makes-PR-comeback-targets-American-psyche-.html|title=Assad makes PR comeback, targets 'American psyche'|last=Ajbaili|first=Mustapha|date=14 септември 2013|access-date=15 март 2015|publisher=Al Arabiya|quote="Assad's regime also activated its YouTube channel and multiple Facebook accounts."}}</ref> В началото на сирийската [[Гражданска война в Сирия|гражданска война]] сирийските правителствени мрежи са [[Хакер|хакнати]] от групата на [[Анонимните]], която разкрива, че бивш журналист от [[Ал-Джазира]] е бил нает да съветва Асад как да манипулира [[Обществено мнение|общественото мнение]] на САЩ. Сред съветите е предложението за сравнение на народното въстание срещу режима с протестите на [[Окупирай Уол Стрийт]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://arstechnica.com/tech-policy/2012/02/anonymous-hackers-expose-emails-of-syrian-presidential-aides/|заглавие=Anonymous exposes e-mails of Syrian presidential aides|автор=Gallagher|първо_име=Sean|труд=Ars Technica|достъп_дата=15 март 2015}}</ref> В отделно изтичане на електронна поща няколко месеца по-късно на [[Върховен съвет на сирийската революция|Върховния съвет на сирийската революция]], публикувано от в. „[[Гардиън]]“, е разкрито, че консултантите на Асад са се координирали с медиен съветник на иранското правителство.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2012/mar/14/assad-emails-lift-lid-inner-circle|title=Exclusive: secret Assad emails lift lid on life of leader's inner circle|last=Booth|first=Robert|date=14 март 2013|work=The Guardian|access-date=15 март 2015|last2=Mahmood|first2=Mona|quote=Before a speech in December his media consultant prepared a long list of themes, reporting that the advice was based on "consultations with a good number of people in addition to the media and political adviser for the Iranian ambassador".|last3=Harding|first3=Luke}}</ref> През март 2015 г. разширена версия на гореспоменатите изтичания е предадена на ливанския уебсайт ''NOW News'' и публикувана следващия месец.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://now.mmedia.me/lb/en/AssadLeaks/565291-friends-in-the-media|заглавие=International relations|автор=Rowell|първо_име=Alex|издател=NOW News|достъп_дата=23 май 2015|архив_дата=2018-10-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181022091657/https://now.mmedia.me/lb/en/AssadLeaks/565291-friends-in-the-media}}</ref> Асад започва кампания в [[Социална медия|социалните медии]], която включва изграждане на присъствие във [[Фейсбук]], [[Ютюб]] и най-вече в [[Инстаграм]].<ref name="PRcomeback2">{{Cite news|url=http://english.alarabiya.net/en/media/2013/09/14/Assad-makes-PR-comeback-targets-American-psyche-.html|title=Assad makes PR comeback, targets 'American psyche'|last=Ajbaili|first=Mustapha|date=14 септември 2013|access-date=15 March 2015|publisher=Al Arabiya|quote="Assad's regime also activated its YouTube channel and multiple Facebook accounts."}}</ref> Това води до много критики и сп. „[[Атлантик (списание)|Атлантик]]“ го описва като „пропагандна кампания, която в крайна сметка направи семейството [Асад] да изглежда по-зле“.<ref>{{Cite news|url=http://www.thewire.com/politics/2013/08/bashar-al-assads-family/68915/|title=The Failed Public Relations Campaign of Bashar al Assad's Family|last=Jones|first=Allie|date=30 август 2013|work=The Wire|access-date=15 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20160308212143/http://www.thewire.com/politics/2013/08/bashar-al-assads-family/68915/|archive-date=8 март 2016|quote=a propaganda campaign that ultimately has made the family look worse}}</ref> Твърди се, че правителството на Асад също е арестувало активисти за създаване на групи във Фрейбук, които правителството не одобрява,<ref name="Dissent20142">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-dissent-idUSKBN0GW2GQ20140901|title=Pro-government Syrian activist arrested after rare public dissent|last=Dziadosz|first=Alexander|date=септември 2014|work=Reuters|access-date=23 септември 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20150924204007/http://www.reuters.com/article/2014/09/01/us-syria-crisis-dissent-idUSKBN0GW2GQ20140901|archive-date=24 септември 2015|last2=Heneghan|first2=Tom}}</ref> и е апелирало директно към [[Туитър]] да премахне акаунти, които не харесва.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/series/assad-emails-the-documents|title=Assad emails: 'Fares closed all your Twitter accounts'|date=14 март 2012|work=The Guardian|access-date=15 март 2015}}</ref> Кампанията в социалните медии, както и изтеклите по-рано имейли, водят до сравнения от страна на вестниците „[[Гардиън]]“, „[[Ню Йорк Таймс]]“ и „[[Файнейшъл Таймс]]“ с „Доклад за баналността на злото“ на [[Хана Аренд]].<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2013/sep/06/syrian-presidency-instagram-banality-evil|title=The Syrian presidency's Instagram account shows the banality of evil|last=Jones|first=Johnathan|date=6 September 2013|work=The Guardian|access-date=15 март 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://thelede.blogs.nytimes.com/2012/03/15/syrias-first-couple-and-the-banality-of-e-mail/|title=Syria's First Couple and the Banality of E-Mail|last=Mackey|first=Robert|date=15 март 2012|work=The New York Times|access-date=15 март 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.ft.com/cms/s/0/e0ce4102-710e-11e1-a7f1-00144feab49a.html|title=Assad: faithful student of ruthlessness|last=Khalaf|first=Roula|date=18 March 2012|work=Financial Times|access-date=15 март 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20221210/http://www.ft.com/cms/s/0/e0ce4102-710e-11e1-a7f1-00144feab49a.html|archive-date=10 декември 2022|url-access=subscription}}</ref> През октомври 2014 г. 27 хиляди снимки, изобразяващи изтезания, извършени от правителството на Асад, са изложени в [[Мемориален музей на Холокоста в САЩ|мемориалния музей на Холокоста в САЩ]].<ref>{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/bashar-al-assad-s-syrian-torture-chambers-205323124.html|title=Inside Bashar Assad's Torture Chambers|last=Isikoff|first=Michael Abdel|date=13 октомври 2014|work=Yahoo News|access-date=15 март 2015}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://foreignaffairs.house.gov/photo-gallery/syria-army-defectors-photos|заглавие=Photos Presented to the House Foreign Affairs Committee by "Caesar" at Briefing on "Assad's Killing Machine Exposed: Implications for U.S. Policy"|издател=House Committee on Foreign Affairs|достъп_дата=15 март 2015|архив_дата=2015-03-14|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150314211352/http://foreignaffairs.house.gov/photo-gallery/syria-army-defectors-photos}}</ref> За да напишат доклад за изображенията, са наети адвокати от британската адвокатска кантора Картър-Рък, финансирана от правителството на [[Катар]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://edition.cnn.com/2014/01/20/world/syria-torture-photos-amanpour/|заглавие=Gruesome Syria photos may prove torture by Assad regime|автор=Mick Krever|труд=CNN|достъп_дата=20 април 2015}}</ref> През ноември 2014 г. фондация Quilliam съобщава, че пропагандна кампания, за която те твърдят, че има пълната подкрепа на Асад, разпространява фалшиви доклади за смъртта на родени на Запад джихадисти, за да отклони вниманието от предполагаемите военни престъпления на правителството. Използвайки снимка на чеченски боец от [[Втора чеченска война|Втората чеченска война]], проасадски медийни доклади са разпространени до западни медии, което ги кара да публикуват фалшива история относно смъртта на несъществуващ британски джихадист.<ref name="Simpson 2014">{{Cite news|url=https://www.thetimes.co.uk/article/assads-allies-invent-british-jihadi-death-0fstqsrn2zl|title=Assad's allies invent British jihadi death|last=Simpson|first=John|date=6 ноември 2014|work=The Times|access-date=25 ноември 2020}}</ref> През 2015 г. [[Руска военна намеса в Сирия|Русия се намесва в сирийската гражданска война]] в подкрепа на Асад и на 21 октомври 2015 г. Асад лети за Москва и се среща с руския президент [[Владимир Путин]], който казва по отношение на гражданската война: „Това решение може да бъде взето само от сирийския народ. Сирия е приятелска страна и ние сме готови да я подкрепим не само военно, но и политически“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aljazeera.com/news/2015/10/syria-assad-met-russia-putin-moscow-151021064340109.html|заглавие=Syria's Assad in surprise visit to Moscow|издател=Al Jazeera}}</ref> == Личен живот == [[Файл:Bashar and Asma al-Assad.jpg|мини|Башар ал-Асад със съпругата си Асма Ахрас]] [[Файл:Bashar and Asmaa al-Assad in Moscow.jpg|мини|Башар ал-Асад със съпругата си Асма в [[Москва]], 27 януари 2005 г.|ляво]] Асад говори свободно [[английски език|английски]] и основен разговорен френски.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theatlantic.com/international/archive/2013/04/how-bashar-al-assad-became-so-hated/275058/|заглавие=How Bashar al-Assad Became So Hated|автор=Rafizadeh|първо_име=Majid|труд=The Atlantic|достъп_дата=14 март 2015}}</ref> През декември 2000 г. се жени за [[Асма ал-Асад|Асма Ахрас]], британска гражданка от сирийски произход от Актън, [[Лондон]].<ref>{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/uk/1630134.stm|title=The road to Damascus (all the way from Acton)|date=31 октомври 2001|work=BBC News|access-date=14 март 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/1400296/Syria-factfile-Key-figures.html|title=Syria factfile: Key figures|date=24 февруари 2003|work=The Daily Telegraph|access-date=14 март 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/1400296/Syria-factfile-Key-figures.html|archive-date=11 януари 2022|location=London|url-access=subscription}}</ref> През 2001 г. тя ражда първото им дете, син на име [[Хафез Башар ал-Асад|Хафез]], кръстен на дядо му [[Хафез ал-Асад]]; той получава магистърска степен от [[Московски държавен университет|Московския държавен университет]] през лятото на 2023 г. с дипломна работа по теорията на числата.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rbc.ru/society/29/06/2023/649dd3249a79470f8edd25b2|заглавие=Сын Башара Асада с отличием окончил МГУ|труд=Rbc.ru|език=ru}}</ref> През 2003 г. се ражда дъщеря им Зейн, а през 2004 г. – вторият им син Карим.<ref name=":5" /> Башар ал-Асад е [[мюсюлманин]] [[Алавити|алавит]].<ref>{{Cite journal|last=Baltacioglu-Brammer|first=Ayse|date=January 2014|title=Alawites and the Fate of Syria|url=https://origins.osu.edu/article/alawites-and-fate-syria|journal=Current Events in Historical Perspective|publisher=Ohio State University|volume=7|issue=4|page=2|access-date=30 септември 2021}}</ref> Ходил е на [[хадж]] два пъти – през 1999 и през 2000 г.<ref>{{Cite book|last=Litvak|first=Meir|title=Middle Eastern Societies and the West: Accommodation of Clash of Civilizations?|url=https://books.google.com/books?id=_cpjrIcHoQkC&pg=PA67|date=2006|publisher=The Moshe Dayan Center|isbn=978-965-224-073-6|език=en}}</ref> Сестрата му [[Бушра ал-Асад]] и майка им [[Аниса Махлуф]] напускат Сирия съответно през 2012 г. и 2013 г., за да заживеят в [[Обединени арабски емирства|Обединените арабски емирства]].<ref name=":5" /> Аниса умира в [[Дамаск]] през 2016 г. на 86-годишна възраст.<ref name="aje">{{Cite news|url=http://www.aljazeera.com/news/2016/02/syrian-president-mother-anissa-assad-dies-aged-86-160206210505879.html|title=Syrian president's mother Anissa Assad dies aged 86|date=6 февруари 2016|access-date=2 март 2016|publisher=Al Jazeera English}}</ref> == Вижте също == * [[Гражданска война в Сирия]] * [[История на съвременна Сирия]] * [[Хафез ал-Асад]] * [[Сирийска Баас партия]] * МАЙЕР, М., Политическа география на Близкия изток, НБУ == Източници == * Blanford, Nicholas (2006). ''Killing Mr Lebanon: The Assassination of Rafik Hariri and Its Impact on the Middle East''. I.B. Tauris * Bronner, Stephen Eric (2007). ''Peace Out of Reach: Middle Eastern Travels and the Search for Reconciliation''. University Press of Kentucky * Hashemi, Nader; Postel, Danny, eds. (2013). ''The Syria Dilemma''. MIT Press * Heydemann, Steven; Leenders, Reinoud (2013). ''Middle East Authoritarianisms: Governance, Contestation, and Regime Resilience in Syria and Iran''. Stanford University Press * Leverett, Flynt L. (2005). ''Inheriting Syria: Bashar's Trial By Fire''. Brookings Institution * Lesch, David W. (2011). ''Syria: The Fall of the House of Assad''. Yale University Press * Mammone, Andrea; Godin, Emmanuel; Jenkins, Brian, eds. (2012). ''Mapping the Extreme Right in Contemporary Europe: From Local to Transnational''. New York: Routledge * Ma'oz, Moshe; Ginat, Joseph; Winckler, Onn (1999). ''Modern Syria: From Ottoman Rule to Pivotal Role in the Middle East''. Sussex Academic Press * Mikaberidze, Alexander, ed. (2013). ''Atrocities, Massacres, and War Crimes: An Encyclopedia''. Santa Barbara, California: ABC-CLIO * Minahan, James (2002). ''Encyclopedia of the Stateless Nations: A–C''. Greenwood Press * Moosa, Matti (1987). ''Extremist Shiites: The Ghulat Sects''. Syracuse University Press * Pierret, Thomas (2013). ''Religion and State in Syria: The Sunni Ulama from Coup to Revolution''. Cambridge University Pres * Sadiki, Larbi (2014). ''Routledge Handbook of the Arab Spring: Rethinking Democratization''. Routledge * Seale, Patrick; McConville, Maureen (1992). ''Asad of Syria: The Struggle for the Middle East''. University of California Press * Tucker, Spencer C.; Roberts, Priscilla (2008). ''The Encyclopedia of the Arab-Israeli Conflict: A Political, Social, and Military History'' * Zisser, Eyal (2007). ''Commanding Syria: Bashar Al-Asad And the First Years in Power''. I.B. Tauris == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://sana.sy/eng/article/5.htm Официален уебсайт] ([http://sana.sy/eng/article/123.htm Биография], [http://sana.sy/section.html?&req=shownews&topicid=13&newlang=eng Декрети], [http://sana.sy/section.html?&req=shownews&topicid=11&newlang=eng Речи], [http://sana.sy/section.html?&req=shownews&topicid=12&newlang=eng Интервюта], [http://sana.sy/section.html?&req=shownews&topicid=10&newlang=eng Прес съобщения]) {{Превод от|en|Bashar al-Assad|1261848981}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Сирия|Биографии}} {{СОРТКАТ:Асад, Башар}} [[Категория:Президенти на Сирия]] [[Категория:Сирийски офталмолози]] [[Категория:Сирийски лекари]] [[Категория:Военни лекари]] [[Категория:Възпитаници на Дамаския университет]] [[Категория:Родени в Дамаск]] 8doihcmp5qgpnm3ufptyrhfd14carb3 12435388 12434870 2024-12-09T00:35:56Z Ambra75 259141 /* Президент на Сирия */ 12435388 wikitext text/x-wiki {{твърде дълга}} {{Личност|политик | роден-място = [[Дамаск]], [[Сирия]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = | партия = [[Сирийска Баас партия]] | постове1 = президент на Сирия | години1 = 17 юли [[2000]] – 8 декември [[2024]] | постове2 = Ген. секретар на Националния съвет на Арабската социалистическа БААС партия | години2 = 18 май 2017 – 8 декември 2024 | постове3 = Ген. секретар на Централното командване на Сирийския регионален клон | години3 = 24 юни 2000 – 8 декември 2024 | постове4 = | години4 = }} {{Личност/Военен | категория = | звание = [[Фелдмаршал]] | прякор = | години на служба = 1988 – 2024 | преданост = | въоръжени сили = [[Въоръжени сили на Сирия]] | войсково поделение = | командвания = | войни = [[Гражданска война в Сирия]] | битки = | награди = | по-късна работа = | родства = | герб = }} | категория = политик | деца = Хафез ал-Асад<br>Зейна ал–Асад<br>Карим ал-Асад |майка=[[Аниса Махлуф]]|брак=[[Асма ал-Асад|Асма Ахрас]]|братя-сестри=[[Басил ал-Асад]]<br>[[Маджид ал-Асад]]<br>[[Махер ал-Асад]]<br>[[Бушра ал-Асад]]|религия=[[Ислям]] ([[Алавити]])|портрет-описание=Асад през 2018 г.}} '''Баша̀р Ха̀фез ал-А̀сад''' ({{lang|ar|بشار حافظ الأسد}}) е сирийски политик, 19-ти [[президент на Сирия]] от 17 юли [[2000]] г. до свалянето му от власт на 8 декември [[2024]] г., както и [[главнокомандващ]] на [[Въоръжени сили на Сирия|сирийските въоръжени сили]] и генерален секретар на централното командване на Арабската социалистическа партия [[Баас]], която номинално изповядва [[Баасизъм|необаасистка]] идеология. Неговият баща и предшественик е генерал [[Хафез ал-Асад]], чието президентство през 1971 – 2000 г. бележи трансформацията на Сирия от [[република]] в [[де факто]] династична [[диктатура]], строго контролирана от доминирания от [[алавити]]те елит, съставен от въоръжените сили и [[Мухабарат (Сирия)|Мухабарат]] (тайни служби), лоялни към семейството. Роден и израснал в [[Дамаск]], Асад завършва Факултета по медицина на [[Дамаски университет|Дамаския университет]] през 1988 г. и започва работа като лекар в [[Въоръжени сили на Сирия|сирийската армия]]. Четири години по-късно прави следдипломна специализация в болницата „Уестърн Ай“ в [[Лондон]] в сферата на [[офталмология]]та. През 1994 г., след като по-големият му брат [[Басел ал-Асад|Басел]] загива в автомобилна катастрофа, той е призован в Сирия, за да поеме ролята на наследник. Влиза във военната академия, поемайки отговорността за [[Сирийска окупация на Ливан|сирийската окупация на Ливан]] през 1998 г. На 17 юли 2000 г. става президент на Сирия, наследявайки баща си Хафез, починал на 10 юни. Поредица от репресии през 2001 – 2002 г. слагат край на [[Дамаска пролет|Дамаската пролет]] – период на културен и политически активизъм, белязан от призиви за прозрачност и демокрация. Въпреки че Башар ал-Асад наследява структурите на властта и [[Култ към личността|култа към личността]], подхранвани от Хафез ал-Асад, му липсва лоялността, получена от баща му, което води до нарастващо недоволство срещу неговото управление. В резултат на това много членове на старата гвардия подават оставка или са прочистени, и вътрешният кръг е заменен от твърди лоялисти от алавитските кланове. Ранните програми за икономическа либерализация на Асад влошават неравенствата и централизират социално-политическата власт на дамаския елит, лоялен към семейство Асад, отчуждавайки сирийските селяни, градските работнически класи, бизнесмените, индустриалците и хората от някогашните традиционни бастиони на Баас. [[Кедрова революция|Кедровата революция]] в [[Ливан]] през февруари 2005 г., предизвикана от убийството на ливанския министър-председател [[Рафик Харири]], принуждава Башар ал-Асад да прекрати [[Сирийска окупация на Ливан|сирийската окупация на Ливан]]. Режимът на Асад е силно персонализирана [[диктатура]],<ref>Svolik, Milan. "[https://www.cambridge.org/us/academic/subjects/politics-international-relations/comparative-politics/politics-authoritarian-rule The Politics of Authoritarian Rule]". ''Cambridge University Press''.</ref><ref>Weeks, Jessica (2014). ''Dictators at War and Peace''. Cornell University Press. с. 18</ref><ref>Wedeen, Lisa (2018). ''[https://press.uchicago.edu/ucp/books/book/chicago/A/bo41676402.html Authoritarian Apprehensions]''. Chicago Studies in Practices of Meaning. University of Chicago Press</ref><ref>Hinnebusch, Raymond (2012). "Syria: from 'authoritarian upgrading' to revolution?". ''International Affairs''. '''88''' (1): 95–113</ref><ref>Michalik, Susanne (2015). "Measuring Authoritarian Regimes with Multiparty Elections". In Michalik, Susanne (ed.). ''Multiparty Elections in Authoritarian Regimes: Explaining their Introduction and Effects''. Studien zur Neuen Politischen Ökonomie. Springer Fachmedien Wiesbaden. с. 33–45.</ref><ref>Geddes, Barbara; Wright, Joseph; Frantz, Erica (2018). ''How Dictatorships Work''. Cambridge University Press. с. 233</ref> която управлява Сирия като [[Тоталитаризъм|тоталитарна]] [[полицейска държава]].<ref>Khamis, B. Gold, Vaughn, Sahar, Paul, Katherine (2013). "22. Propaganda in Egypt and Syria's "Cyberwars": Contexts, Actors, Tools, and Tactics". In Auerbach, Castronovo, Jonathan, Russ (ed.). ''The Oxford Handbook of Propaganda Studies''. New York: Oxford University Press</ref><ref>Wieland, Carsten (2018). "6: De-neutralizing Aid: All Roads Lead to Damascus". Syria and the Neutrality Trap: The Dilemmas of Delivering Humanitarian Aid Through Violent Regimes. London: I. B. Tauris</ref><ref>Ahmed, Saladdin (2019). ''Totalitarian Space and the Destruction of Aura''. State University of New York Press, Albany: Suny Press. с. 144, 149.</ref><ref>Hensman, Rohini (2018). "7: The Syrian Uprising". ''Indefensible: Democracy, Counterrevolution, and the Rhetoric of Anti-Imperialism''. Chicago: Haymarket Books</ref> Управлението му се характеризира с множество нарушения на [[Права на човека|правата на човека]] и тежки [[Политическа репресия|политически репресии]]. Докато правителството на Асад се описва като [[Светска държава|светско]], различни политолози и наблюдатели отбелязват, че режимът му използва фракционисткото напрежение в страната. Първото десетилетие на властта му е белязано от интензивна [[цензура]], бързи екзекуции, насилствени изчезвания, дискриминация на етническите малцинства и широко наблюдение от тайната полиция на Баас. [[Съединени американски щати|Съединените щати]], [[Европейски съюз|Европейският съюз]] и по-голямата част от [[Лига на арабските държави|Арабската лига]] призовават за оставката на Асад от президентския пост през 2011 г., след като той нарежда насилствено потушаване на протестиращите от [[Арабска пролет|Арабската пролет]] по време на събитията от [[Сирийска революция (2011)|Сирийската революция]], което води до [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]]. Гражданската война убива около 580 хиляди души, от които минимум 306 хил. смъртни случая са цивилни, като проасадските сили причиняват повече от 90% от смъртните случаи сред цивилни.<ref name="auto1">{{Cite news|url=https://www.middleeastmonitor.com/20220620-assad-iran-russia-committed-91-of-civilian-killings-in-syria/|title=Assad, Iran, Russia committed 91% of civilian killings in Syria|date=20 June 2022|work=Middle East Monitor|archive-url=https://web.archive.org/web/20230104153837/https://www.middleeastmonitor.com/20220620-assad-iran-russia-committed-91-of-civilian-killings-in-syria/|archive-date=4 януари 2023}}</ref> Войната също така принудително разселва 14 милиона сирийци, с над 7 млн. бежанци, причинявайки най-голямата бежанска криза в света. Допълнителни 154 хил. цивилни насилствено изчезват или са подложени на произволни арести; има над 135 хил. души измъчвани, затворени или мъртви в правителствени центрове за задържане към 2023 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20230316062415/https://reliefweb.int/report/syrian-arab-republic/12th-anniversary-popular-uprising-total-230224-civilians-documented-dead-including-15275-who-died-due-torture-154871-arrested-andor-forcibly-disappeared-and-roughly-14-million-syrians-displaced "On the 12th Anniversary of the Popular Uprising"]. ReliefWeb. март. Архивирано от оригинала на 16 март 2023</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20230513172453/https://snhr.org/blog/2021/08/14/record-of-arbitrary-arrests1/ "Record of Arbitrary Arrests".] ''SNHR''. March 2023. Архивирано от оригинала на 13 май 2023</ref> Извършването от режима на Асад на множество [[Военно престъпление|военни престъпления]] и [[престъпления срещу човечеството]] по време на гражданската война води до международно осъждане и изолация.<ref>Robertson QC, Geoffrey (2013). "11: Justice in Demand". ''Crimes Against Humanity: The Struggle for Global Justice'' (4th ed.). New York: The New Press. с. 560–562, 573, 595–607</ref><ref>[https://books.google.it/books?id=SdxEAQAAMAAJ&dq=Assad+crimes+against+humanity&pg=PA229&redir_esc=y#v=onepage&q=Assad%20crimes%20against%20humanity&f=false Syria Freedom Support Act; Holocaust Insurance Accountability Act of 2011]. Washington DC: Committee on Foreign Affairs, House of Representatives. 2012. с. 221–229</ref><ref>Vohra, Anchal (16 October 2020). "[https://web.archive.org/web/20201102212057/https://foreignpolicy.com/2020/10/16/assads-horrible-war-crimes-are-finally-coming-to-light/ Assad's Horrible War Crimes Are Finally Coming to Light Under Oath]". ''Foreign Policy''. Архивирано от оригинала на 2 ноември 2020</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20220122082145/https://www.dailysabah.com/world/syrian-crisis/german-court-finds-assad-regime-official-guilty-of-crimes-against-humanity "German court finds Assad regime official guilty of crimes against humanity"]. ''Daily Sabah''. 13 January 2022. Архивирано от оригинала на 22 януари 2022.</ref><ref>Martina Nosakhare, Whitney (15 March 2022). [https://web.archive.org/web/20220405071705/https://www.hrw.org/news/2022/03/15/some-hope-struggle-justice-syria "Some Hope in the Struggle for Justice in Syria: European Courts Offer Survivors a Path Toward Accountability".] ''Human Rights Watch''. Архивирано от оригинала на 5 април 2022.</ref> Смята се, че сирийските военни са извършили над 300 [[Химическо оръжие|химически атаки]], като разследванията на ООН потвърждават най-малко девет химически атаки, извършени от проасадски сили. Най-смъртоносният инцидент е [[Химически атаки в Гута|химическата атака в Гута]] на 21 август 2013 г., която причинява смъртта на 1100–1500 цивилни. През декември 2013 г. [[Служба на Върховния комисар за правата на човека|Върховният комисар на ООН за правата на човека]] [[Нави Пилай]] заявява, че констатациите от разследване на ООН замесват Асад във [[Военно престъпление|военни престъпления]]. Разследванията на [[Съвместен механизъм за разследване на ОЗХО-ООН|Съвместния механизъм за разследване на ОЗХО-ООН]] и [[Използване на химически оръжия в сирийската гражданска война|IIT на ОЗХО-ООН]] стигат до заключението, че правителството на Асад е отговорно съответно за [[Химическа атака в Хан Шейхун|атаката със зарин срещу Хан Шейхун през 2017 г.]] и [[Химическа атака в Дума|химическата атака в Дума през 2018 г.]]<ref>Steve Almasy; Richard Roth. "[https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html UN: Syria responsible for sarin attack that killed scores]". ''CNN''. Архивирано от оригинала на 12 юни 2018. Посетено на 12 юни 2018</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230127111421/https://www.opcw.org/media-centre/news/2023/01/opcw-releases-third-report-investigation-and-identification-team OPCW Releases Third Report by Investigation and Identification Team]". 27 януари 2023. Архивирано от оригинала на 27 януари 2023</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230128024629/https://www.state.gov/joint-statement-on-opcw-report-finding-syrian-regime-responsible-for-chemical-weapons-attack-in-douma-syria-on-april-7-2018/ Joint Statement on OPCW Report Finding Syrian Regime Responsible for Chemical Weapons Attack in Douma, Syria on April 7, 2018]". ''U.S Department of State''. 27 January 2023. Архивирано от оригинала на 28 януари 2023</ref><ref>"[https://www.aljazeera.com/news/2023/1/27/opcw-blames-syria-government-forces-for-2018-douma-chlorine-gas-attack OPCW blames Syria gov't for 2018 chlorine gas attack in Douma".] ''Al Jazeera''. 27 January 2023</ref><ref>Chulov, Martin (27 January 2023). "[https://web.archive.org/web/20230127200237/https://www.theguardian.com/world/2023/jan/27/syrian-regime-found-responsible-for-douma-chemical-weapons-attack Syrian regime found responsible for Douma chemical attack]". ''The Guardian''. Archived from the original on 27 January 2023</ref><ref>Loveluck, Louisa (27 January 2023). "[https://www.washingtonpost.com/world/2023/01/27/syria-chemical-weapons-douma-opcw/ Syrian army responsible for Douma chemical weapons attack, watchdog confirms]". ''Washington Post''</ref> През юни 2014 г. американският [[сирийски проект за отговорност]] включва Асад в списък с обвинения във военни престъпления на правителствени служители и го изпраща до [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]]. През 2023 г. [[Канада]] и [[Нидерландия]] завеждат съвместно дело в [[Международен съд на ООН|Международния съд]], обвинявайки правителството на Асад в нарушаване на [[Конвенция на ООН срещу изтезанията|Конвенцията на ООН срещу изтезанията]].<ref>van den Berg, Stephanie (12 June 2023). "[https://web.archive.org/web/20230613135325/https://www.reuters.com/world/netherlands-canada-take-syria-world-court-over-torture-claims-2023-06-12/ Netherlands, Canada take Syria to World Court over torture claims]". ''Reuters''. Архивирано от оригинала на 13 юни 2023.</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230613135519/https://www.thenationalnews.com/mena/2023/06/12/canada-and-netherlands-take-syria-to-icj-over-alleged-torture/ Canada and Netherlands take Syria to ICJ over alleged torture]". ''The National''. 12 юни 2023. Архивирано от оригинала на 13 юни 2023</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230613135748/https://www.government.nl/documents/diplomatic-statements/2023/06/12/joint-statement-by-canada-and-the-netherlands-on-instituting-proceedings-at-the-international-court-of-justice-to-hold-syria-to-account-for-torture Joint statement by Canada and the Kingdom of the Netherlands on instituting proceedings at the International Court of Justice to hold Syria to account for torture]". ''Government of Netherlands''. 12 June 2023. Архивирано от оригинала на 13 юни 2023</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230613135950/https://www.icj-cij.org/sites/default/files/case-related/188/188-20230612-PRE-01-00-EN.pdf Canada and the Kingdom of the Netherlands jointly institute proceedings against the Syrian Arab Republic and request the Court to indicate provisional measures]" (PDF). ''International Court of Justice.org''. 12 June 2023. с. 1, 2. Архивирано от оригинала на 13 юни 2023</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230612142054/https://www.icj-cij.org/sites/default/files/case-related/188/188-20230608-REQ-01-00-EN.pdf Canada and the Kingdom of Netherlands vs. the Syrian Arab Republic]" (PDF). ''International Court of Justice.org''. 8 June 2023. Архивирано от оригинала на 12 юни 2023</ref> На 15 ноември 2023 г. Франция издава заповед за арест срещу Асад заради използването на забранени химически оръжия срещу цивилни в Сирия.<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/france-issues-arrest-warrants-against-syrias-president-assad-source-2023-11-15/|title=France issues arrest warrant for Syria's President Assad - source|date=15 ноември 2023|work=Reuters}}</ref> Асад категорично отхвърля твърденията за тези обвинения и обвинява чужди държави, особено ръководената от Америка намеса в Сирия, в опит за смяна на режима.<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.politico.eu/article/bashar-al-assad-denies-responsibility-for-syrian-war-violence-refugees/|заглавие=Assad denies responsibility for Syrian war|автор=King|първо_име=Esther|издател=Politico|достъп_дата=21 декември 2016|цитат=The Syrian president maintained he was fighting to preserve his country and criticized the West for intervening. "Good government or bad, it's not your mission" to change it, he said.}}</ref> Във вътрешната политика Асад е критикуван за пренебрегване на човешките права, икономическото неравенство и корупцията. Във външната политика той е отявлен критик на политиката на [[САЩ]], [[Израел]], [[Саудитска Арабия]] и [[Турция]]. В политическо и икономическо отношение Сирия не се е променила много от 2000 г. насам. Веднага след взимането на властта Асад трябва да предприеме реформи свързани с неколкократни освобождавания на стотици политически затворници поради обществено недоволство и дебати. Счита се, че до юли 2012 г. Асад е успял да скрие за себе си и семейството си над 1,5 млрд, долара, основно в [[Русия]], [[Хонконг|Хонгконг]] и [[Офшорна компания|офшорни]] зони, за да разпредели риска от разкриването на богатството му. През ноември 2024 г. коалиция от сирийски бунтовници организира няколко офанзиви срещу страната с намерението да свали Асад.<ref>{{Cite web |url=https://www.nytimes.com/live/2024/12/07/world/syria-war-damascus/syria-rebels-assad-al-jolani|title=The leader of Syria's rebels told The Times that their aim is to oust al-Assad.|date=7 декември 2024|last=Abdulrahim|first=Raja|work=[[Ню Йорк Таймс|„Ню Йорк Таймс“]]|access-date=8 декември 2024}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-rebels-celebrate-captured-homs-set-sights-damascus-2024-12-07/ |title=Syrian army command tells officers that Assad's rule has ended, officer says|publisher=[[Ройтерс|„Ройтерс“]]|access-date=8 декември 2024}}</ref> На 7 декември 2024 г. е обявено, че Асад е избягал от страната, тъй като бунтовниците превземат Дамаск по време на светкавичната си кампания в цяла Сирия. == Ранни години, семейство и образование == [[Файл:Hafez al-Assad official portrait.jpg|мини|Хафез ал-Асад, баща на Башар и президент на Сирия от 1971 до 2000 г.|244x244пкс]] Башар ал-Асад е роден на 11 септември [[1965]] г. в сирийската столица [[Дамаск]] като втори син и трето дете на [[Аниса Махлуф]] и [[Хафез ал-Асад]].<ref name=":0">Zisser 2007, с. 20</ref> „Ал-Асад“ на [[арабски език]] означава „лъвът“. Дядото на Асад по бащина линия, [[Али Сюлейман ал-Асад]], успява да промени статута си от селянин на второстепенен лидер и за да отрази това, през 1927 г. той променя фамилното си име от „Ал-Вахш“ (което означава „Дивак“) на „Ал-Асад".<ref>Seale & McConville 1992, с. 6</ref> Бащата на Асад Хафез е роден в обедняло селско семейство с [[Алавити|алавитски]] произход и се издига в редиците на партията [[Баас]], за да поеме контрола над [[Сирийска Баас партия|сирийския клон]] на партията в [[Корективно движение (Сирия)|Корективното движение]], което завършва с издигането му до президент на страната.<ref>Mikaberidze 2013, с. 38</ref> Хафез насърчава своите поддръжници в партията Баас, много от които също са с алавитски произход.<ref name=":0" /><ref name="guardian">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/theguardian/2000/jun/15/guardianweekly.guardianweekly1|title=Hafez al-Assad|last=Seale|first=Patrick|date=15 юни 2000|work=The Guardian|access-date=19 март 2011}}</ref> След революцията силните алавити са назначени, докато [[Сунитски ислям|сунитите]], [[друзи]]те и [[Исмаилизъм|исмаилите]] са отстранени от армията и партията Баас.<ref>Moosa 1987, с, 305</ref> 30-годишното военно управление на Хафез ал-Асад става свидетел на трансформацията на Сирия в династична [[диктатура]]. Новата политическа система е водена от елитите на партията Баас, доминирани от алавитите, които са силно лоялни към семейство Асад и контролират армията, силите за сигурност и тайната полиция.<ref name="Allam, Saber 2019 26–27">{{Cite book|last=Allam, Saber|first=Ashraf, Salah|title=Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring|year=2019|publisher=Lamar|location=16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt|isbn=978-977-85412-3-6|pages=26–27|chapter=The domestic structure of the regime}}</ref><ref>{{Cite book|last=Cole|first=Robert|title=The Encyclopaedia of Propaganda|year=2022|publisher=Routledge|isbn=9781317471981|pages=760–761|chapter=Syria}}</ref> По-младият Асад има пет братя и сестри, трима от които умират. Сестра му Бушра умира като бебе.<ref name=":5">Dwyer, Mimi (8 September 2013). "[https://newrepublic.com/article/114630/bashar-al-assad-syria-family-guide Think Bashar al Assad Is Brutal? Meet His Family]". ''The New Republic''. Посетен на 24 юни 2024</ref> Малко се знае за най-малкият му брат Мажд, освен че е с [[интелектуална недостатъчност]]<ref name="Bar">{{Cite journal|last=Bar|first=Shmuel|year=2006|title=Bashar's Syria: The Regime and its Strategic Worldview|url=http://www.herzliyaconference.org/_Uploads/2590Bashars.pdf|journal=Comparative Strategy|publisher=The Interdisciplinary Center Herzliya Lauder School of Government, Diplomacy and Strategy Institute for Policy and Strategy|volume=25|issue=5|page=16 & 379|doi=10.1080/01495930601105412|archive-url=https://web.archive.org/web/20110723214138/http://www.herzliyaconference.org/_Uploads/2590Bashars.pdf|archive-date=23 юли 2011|access-date=14 март 2015|issn = 0149-5933 }}</ref> и че умира през 2009 г. след дълго боледуване.<ref>{{Cite news|url=http://edition.cnn.com/2012/03/26/world/meast/assad-family/|title=Getting to know Syria's first family|last=Dow|first=Nicole|date=18 юли 2012|work=CNN|access-date=14 март 2015}}</ref> За разлика от братята си [[Басел ал-Асад|Басел]] и [[Махер ал-Асад|Махер]] и втората си сестра, също на име [[Бушра ал-Асад|Бушра]], Башар е тих, сдържан и не се интересува от политика и от армия<ref>Zisser 2007, с. 21</ref><ref name="Bar2">{{Cite journal|last=Bar|first=Shmuel|year=2006|title=Bashar's Syria: The Regime and its Strategic Worldview|url=http://www.herzliyaconference.org/_Uploads/2590Bashars.pdf|journal=Comparative Strategy|publisher=The Interdisciplinary Center Herzliya Lauder School of Government, Diplomacy and Strategy Institute for Policy and Strategy|volume=25|issue=5|page=16 & 379|doi=10.1080/01495930601105412|archive-url=https://web.archive.org/web/20110723214138/http://www.herzliyaconference.org/_Uploads/2590Bashars.pdf|archive-date=23 юли 2011|access-date=14 март 2015|issn = 0149-5933 }}</ref>. Съобщава се, че децата на Асад рядко са виждали баща си,<ref name="Roula">{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/669da3aa-b5b5-11e1-ab92-00144feabdc0|title=Bashar al-Assad: behind the mask|last=Khalaf|first=Roula|date=2012-06-15|work=Financial Times|access-date=14 март 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20221210/https://www.ft.com/content/669da3aa-b5b5-11e1-ab92-00144feabdc0|archive-date=10 декември 2022|url-access=subscription}}</ref> а Башар по-късно заявява, че е влизал в кабинета на баща си само веднъж, докато е бил президент.<ref>{{Cite news|url=http://ngm.nationalgeographic.com/2009/11/syria/belt-text/2|title=Syria|last=Belt|first=Don|date=November 2009|work=National Geographic (magazine)|access-date=14 март 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20091025083543/http://ngm.nationalgeographic.com/2009/11/syria/belt-text/2|archive-date=25 October 2009|pages=2, 9}}</ref> Описван е като мек<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2000/06/14/world/man-in-the-news-the-shy-young-doctor-at-syria-s-helm-bashar-al-assad.html|title=Man in the News; The Shy Young Doctor at Syria's Helm; Bashar al-Assad|last=Sachs|first=Susan|date=14 юни 2000|work=The New York Times}}</ref> и според негов приятел от университета е бил плах, избягвал е визуален контакт и е говорел тихо.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://qz.com/959806/the-enigmatic-story-of-how-syrias-bashar-al-assad-turned-from-a-painfully-shy-eye-doctor-into-a-murderous-tyrant/|заглавие=The enigma of Assad: How a painfully shy eye doctor turned into a murderous tyrant}}</ref> Асад получава основното и средното си образование в арабско-френското училище „Ал-Хурия“ в Дамаск.<ref name=":0" /> През 1982 г. завършва гимназия и след това учи медицина в [[Дамаски университет|Дамаския университет]].<ref>Leverett 2005, с. 59</ref> == Кариера като лекар и издигане на власт == През 1988 г. Асад завършва [[медицина]] и започва работа като военен лекар във военната болница „Тишрин“ в покрайнините на Дамаск.<ref name="Ladno">{{Cite news|url=http://www.ladno.ru/person/asad/bio/|title=LADNO.ru|work=Ladno|access-date=23 септември 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20151018150441/http://ladno.ru/person/asad/bio/|archive-date=18 октомври 2015|language=ru|script-title=ru:Асад Башар : биография|trans-title=Bashar Assad: A Biography}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.thetimes.co.uk/tto/news/world/middleeast/article2604469.ece|title=We are going to send him on a trip. Bye, bye Hariri. Rot in hell|last=Beeston|first=Richard|date=22 октомври 2005|work=The Times|access-date=26 април 2010|last2=Blanford|first2=Nick|location=London}}</ref> Четири години по-късно се установява в [[Лондон]], за да започне следдипломната си специализация по [[офталмология]] в болницата „Уестърн Ай".<ref>Leverett 2005, с. 60</ref> По време на престоя си там е описван като „страхотен [[Информационни технологии|ИТ]] специалист“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nbcnews.com/storyline/syria-peace-talks/how-syrias-geeky-president-assad-went-doctor-dictator-n453871|title=How Syria's 'Geeky' President Went From Doctor to Dictator|work=NBC News|access-date=14 април 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20171222005409/https://www.nbcnews.com/storyline/syria-peace-talks/how-syrias-geeky-president-assad-went-doctor-dictator-n453871|archive-date=22 декември 2017}}</ref> Има малко политически стремежи<ref>Minahan 2002, с. 83</ref> и баща му подготвя по-големия му брат [[Басел ал-Асад|Басел]] за бъдещ президент.<ref>Tucker & Roberts 2008, с. 167</ref> Той обаче загива при автомобилна катастрофа през 1994 г. и Башар е призован в сирийската армия малко след това. Държавната пропаганда скоро започва да издига публичния образ на Башар като „надеждата на масите“, за да го подготви като следващия патриарх, отговарящ за Сирия, който да продължи управлението на династията Асад.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/1342883.html|title=Iran Report: June 19, 2000|date=11 November 2008|work=Radio Free Europe/Radio Liberty|access-date=2022-05-15|language=en}}</ref><ref>{{Cite book|last=Wedeen|first=Lisa|title=Ambiguities of Domination: Politics, Rhetoric and Symbols in Contemporary Syria|url=https://press.uchicago.edu/ucp/books/book/chicago/A/bo22776830.html|year=2015|publisher=University of Chicago Press|location=Chicago, US|isbn=978-0-226-33337-3|pages=28, 39, 60–61}}</ref> Скоро след смъртта на Басел Хафез ал-Асад решава да направи Башар свой наследник.<ref>Zisser 2007, с. 35</ref> През следващите шест години и половина, до смъртта си през 2000 г., Хафез подготвя Башар да поеме властта. Генерал [[Бахджат Сюлейман]], офицер от [[Отбранителни роти (Сирия)|отбранителните роти]], е натоварен с надзора на подготовката за плавен преход,<ref>{{Cite news|url=https://mondediplo.com/2000/07/07syria|title=Syria: the rise and rise of Doctor Bashar|last=Gresh|first=Alain|date=юли 2020|work=Le Monde diplomatique}}</ref><ref name="Roula2">{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/669da3aa-b5b5-11e1-ab92-00144feabdc0|title=Bashar al-Assad: behind the mask|last=Khalaf|first=Roula|date=2012-06-15|work=Financial Times|access-date=14 март 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20221210/https://www.ft.com/content/669da3aa-b5b5-11e1-ab92-00144feabdc0|archive-date=10 декември 2022|url-access=subscription}}</ref> който е извършен на три нива. Първо е изградена подкрепа за Башар в армията и в апарата за сигурност. Второ, образът на Башар е утвърден сред обществото. И накрая, Башар е запознат с механизмите на управление на държавата.<ref>Leverett 2005, с. 61</ref> За да утвърди своите акредитиви в армията, Башар влиза във военната академия в [[Хомс]] през 1994 г. и е издигнат в йерархията, за да стане полковник от елитната [[Републиканска гвардия (Сирия)|Сирийска републиканска гвардия]] през януари 1999 г.<ref name="Ladno2">{{Cite news|url=http://www.ladno.ru/person/asad/bio/|title=LADNO.ru|work=Ladno|access-date=23 септември 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20151018150441/http://ladno.ru/person/asad/bio/|archive-date=18 октомври 2015|language=ru|script-title=ru:Асад Башар : биография|trans-title=Bashar Assad: A Biography}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://transcripts.cnn.com/TRANSCRIPTS/0006/10/bn.01.html|title=CNN Transcript – Breaking News: President Hafez Al-Assad Assad of Syria Confirmed Dead|date=10 June 2000|work=CNN|access-date=3 август 2010|archive-url=https://web.archive.org/web/20181005011806/http://transcripts.cnn.com/TRANSCRIPTS/0006/10/bn.01.html|archive-date=5 октомври 2018}}</ref> За да се създаде мощна база за Башар в армията, старите дивизионни командири са изтласкани в пенсия, а нови, млади офицери от [[алавити]]те, които му са лоялни, заемат техните места.<ref name=":3">Ma'oz, Ginat & Winckler 1999, с. 41</ref> През 1998 г. Башар поема отговорността за [[Сирийска окупация на Ливан|ливанското досие]] на Сирия, което от 1970 г. се управлява от вицепрезидента [[Абдул Халим Кадам]], който дотогава е потенциален претендент за президент.<ref name=":3" /> Поемайки отговорността за сирийските дела в Ливан, Башар успява да изтласка Кадам настрана и да установи своя собствена властова база в Ливан.<ref>Zisser 2007, с. 34–35</ref> През същата година, след лека консултация с ливански политици, Башар назначава [[Емил Лахуд]], негов верен съюзник, за [[президент на Ливан]] и избутва бившия [[Ливански министър-председател|ливански премиер]] [[Рафик Харири]] настрана, като не поставя политическата си тежест зад номинирането му за министър-председател.<ref>Blanford 2006, с. 69–70</ref> За да отслаби още повече стария сирийски ред в Ливан, Башар заменя дългогодишния [[де факто]] сирийски [[върховен комисар]] на Ливан [[Гази Канаан]] с [[Рустум Газали]]. Паралелно с военната си кариера Башар се занимава с обществени дела. Той получава широки правомощия и става шеф на бюрото за приемане на граждански жалби и апели и води кампания срещу корупцията. В резултат на тази кампания много от потенциалните съперници на Башар за президент са изправени на съд за [[корупция]].<ref name="Ladno3">{{Cite news|url=http://www.ladno.ru/person/asad/bio/|title=LADNO.ru|work=Ladno|access-date=23 септември 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20151018150441/http://ladno.ru/person/asad/bio/|archive-date=18 октомври 2015|language=ru|script-title=ru:Асад Башар : биография|trans-title=Bashar Assad: A Biography}}</ref> Башар също става президент на [[Сирийско компютърно общество|Сирийското компютърно общество]] и помага за въвеждането на [[Интернет]] в Сирия, което подпомага имиджа му на модернизатор и реформатор. Баасистки лоялни привърженици в партията, военните и алавитската фракция го подкрепят, което му позволява да стане наследник на баща си.<ref name="facing down rebellion">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/10338256|заглавие=Syrian President Bashar al-Assad: Facing down rebellion|труд=BBC News}}</ref> == Президент на Сирия == === Преди гражданската война: 2000 – 2011 г. === [[Файл:TlassBashar.webp|мини|Тогавашният министър на отбраната [[Мустафа Тлас]] заедно с Башар ал-Асад, 1 август 2000 г. Тлас и синът му [[Манаф Тлас]] по-късно дезертират след [[Сирийската революция (2011)|Сирийската революция]].]] След смъртта на Хафез ал-Асад на 10 юни 2000 г. [[Конституция на Сирия|Конституцията на Сирия]] е изменена. Изискването за минимална възраст за президентството е намалено от 40 на 34 години, каквато е възрастта на Башар по това време.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://abcnews.go.com/Politics/rise-syrias-controversial-president-bashar-al-assad/story?id=46649146|заглавие=The rise of Syria's controversial president Bashar al-Assad|труд=ABC News|достъп_дата=19 юни 2017}}</ref> Той се състезава като единствен кандидат и впоследствие е потвърден като президент на 10 юли 2000 г. с 97,29% подкрепа.<ref name="CBS %">Klatell, James (27 May 2007). [https://www.cbsnews.com/news/syrians-vote-in-presidential-referendum/ "Syrians Vote in Presidential Referendum"]. CBS News.</ref> В съответствие с ролята си на президент на Сирия той също е назначен за [[главнокомандващ]] на [[Въоръжени сили на Сирия|сирийските въоръжени сили]] и регионален секретар на партията [[Сирийска Баас партия|Баас]].<ref name="facing down rebellion2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/10338256|заглавие=Syrian President Bashar al-Assad: Facing down rebellion|труд=BBC News}}</ref> Оттогава се провеждат редовни избори на всеки седем години, които Асад печели с преобладаващо мнозинство от гласовете. Изборите единодушно се смятат от независими наблюдатели за фиктивен процес и са бойкотирани от [[Сирийска опозиция|опозицията]].<ref>"[https://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2007/05/27/AR2007052701117.html Syrians Vote For Assad in Uncontested Referendum]". ''The Washington Post''. Damascus. Associated Press. 28 May 2007. Посетен на 13 март 2015</ref><ref>Norris, Pippa; Martinez i Coma, Ferran; Grömping, Max (2015). "The Year in Elections, 2014". ''Election Integrity Project''. Архивирано от оригинала на 15 април 2021. Посетено на 21 май 2020. <q>The Syrian election ranked as worst among all the contests held during 2014.</q></ref><ref>Cheeseman, Nicholas (2019). ''How to Rig an Election''. Yale University Press. с. 140–141</ref><ref>Jones, Mark P. (2018). Herron, Erik S; Pekkanen, Robert J; Shugart, Matthew S (eds.). "[https://www.oxfordhandbooks.com/view/10.1093/oxfordhb/9780190258658.001.0001/oxfordhb-9780190258658-e-23 Presidential and Legislative Elections]". ''The Oxford Handbook of Electoral Systems''. doi:10.1093/oxfordhb/9780190258658.001.0001. ISBN <bdi>9780190258658</bdi>. Посетен на 21 май 2020. <q>unanimous agreement among serious scholars that... al-Assad's 2014 election... occurred within an authoritarian context.</q></ref><ref>Makdisi, Marwan (16 July 2014). "[https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-assad-idUSKBN0FL0NN20140717/ Confident Assad launches new term in stronger position]". ''Reuters''. Посетен на 15 май 2020</ref><ref>Evans, Dominic (28 April 2014). "[https://www.reuters.com/?edition-redirect=uk Assad seeks re-election as Syrian civil war rages]". ''Reuters''. Посетен на 13 март 2015</ref><ref>[https://www.bbc.com/news/world-middle-east-27419552 "UK's William Hague attacks Assad's Syria elections plan]". ''BBC News''. 15 May 2014. Посетен на 13 март 2015.</ref> Последните избори от 2014 г. и от 2021 г. са проведени само в райони, контролирани от сирийското правителство по време на [[Гражданска война в Сирия|продължаващата гражданска война]] в страната и са осъдени от [[Организация на обединените нации|ООН]].<ref name="theguardian.com">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2014/may/28/syrians-lebaanon-vote-assad-embassies-refugees-boycott|title=Syrians in Lebanon battle crowds to vote for Bashar al-Assad|date=28 май 2014|work=The Guardian|access-date=9 ноември 2017}}</ref><ref name="Kossaify">{{Cite news|url=https://www.arabnews.com/node/1846771/%7B%7B|title=UN reiterates it is not involved in Syrian presidential election|last=Kossaify|first=Ephrem|date=22 април 2021|work=Arab News|archive-url=https://web.archive.org/web/20210422181511/https://www.arabnews.com/node/1846771/middle-east|archive-date=22 април 2021}}</ref><ref name="telegraph.co.uk">{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/10970476/Bashar-al-Assad-sworn-in-for-a-third-term-as-Syrian-president.html|title=Bashar al-Assad sworn in for a third term as Syrian president|date=16 юли 2014|work=The Daily Telegraph|access-date=17 декември 2016|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/10970476/Bashar-al-Assad-sworn-in-for-a-third-term-as-Syrian-president.html|archive-date=11 януари 2022|url-access=subscription}}</ref> === Дамаска пролет === {{Вижте също|Дамаска пролет}} Веднага след като Башар встъпва в длъжност, реформаторско движение, известно като [[Дамаска пролет]], ръководено от писатели, интелектуалци, дисиденти, културни активисти и др., прави предпазлив напредък, което води до затварянето на затвора Мезех и обявяването на широкомащабна [[амнистия]], освобождаваща стотици на политически затворници, свързани с [[Мюсюлманско братство]].<ref>Leverett 2005, с. 80</ref> Репресиите по сигурността обаче започват отново през годината, превръщайки я в Дамаска зима.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://english.aljazeera.net/indepth/features/2011/02/201129103121562395.html|заглавие=Syria: 'A kingdom of silence'|автор=Wikstrom|първо_име=Cajsa|издател=Al Jazeera Arabic|достъп_дата=14 март 2015}}</ref><ref name="Ghadry">{{Cite journal|last=Ghadry|first=Farid N.|date=Winter 2005|title=Syrian Reform: What Lies Beneath|url=http://www.meforum.org/683/syrian-reform-what-lies-beneath|journal=Middle East Quarterly|access-date=14 март 2015}}</ref> Стотици интелектуалци са арестувани, набелязани, заточени или изпратени в затвора и извънредното положение е продължено. Ранните отстъпки са отменени, за да се затегне авторитарният контрол, цензурата е засилена и движението „Дамаска пролет“ забранено под претекст за национално единство и стабилност. Политиката на режима на социална пазарна икономика се превръща в символ на корупцията, тъй като лоялните привърженици на Асад стават единствените облагодетелствани от нея.<ref name="facing down rebellion3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/10338256|заглавие=Syrian President Bashar al-Assad: Facing down rebellion|труд=BBC News}}</ref><ref name="France 24">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/20200609-assad-s-20-year-rule-from-damascus-spring-to-pariah|title=Assad's 20-year rule, from Damascus Spring to pariah|date=9 юли 2020|work=France 24}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/2f085060-810d-11dd-82dd-000077b07658|title='Damascus spring' fades from memory|last=England|first=Andrew|date=13 септември 2008|work=Financial Times}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://carnegie-mec.org/diwan/48516?lang=en|заглавие=The Damascus Spring|труд=Carnegie Middle East Centre}}</ref> Няколко дискусионни форума са затворени и много интелектуалци са отвлечени от тайните служби, за да бъдат измъчвани и убити. Много анализатори смятат, че първоначалните обещания за отваряне са били част от правителствена стратегия за откриване на сирийците, които не подкрепят новото ръководство.<ref name="Ghadry" /> По време на държавното посещение на [[Министър-председател на Обединеното кралство|британския министър-председател]] [[Тони Блеър]] в Сирия през октомври 2001 г. Башар публично осъжда [[Нахлуване на Съединените щати в Афганистан|нахлуването на Съединените щати в Афганистан]] на съвместна пресконференция, заявявайки: „Не можем да приемем това, което виждаме всеки ден на нашите телевизионни екрани – убийството на невинни цивилни. Има стотици умиращи всеки ден." Асад също хвали [[Палестинско политическо насилие|палестинските въоръжени групировки]] като „[[съпротива|борци за свобода]]“ и [[Критика към Израел|критикува Израел]] и [[Антизападни настроения|Западния свят]] по време на конференцията. Впоследствие британски официални лица описват политическите възгледи на Асад като по-умиротворяващи в частната сфера, твърдейки, че той критикува [[Атентати от 11 септември 2001 г.|атаките от 11 септември]] и приема легитимността на държавата [[Израел]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/politics/2001/nov/01/afghanistan.israel|заглавие=Blair gets a public lecture on the harsh realities of the Middle East|труд=The Guardian}}</ref> [[Файл:AlAsssad2004_militaryuniform.jpg|мини|Асад през 2004 г.]] По време на [[Война срещу тероризма|войната срещу тероризма]] Асад играе реална политика със Съединените щати, като понякога сътрудничи, а друг път се сблъсква с американското правителство. Мрежите от затвори в Сирия са основно място за [[извънредно предаване]] от [[Централно разузнавателно управление|ЦРУ]] на заподозрени от [[Ал-Каида|Ал Кайда]], които са разпитвани в сирийските затвори.<ref name="Al Bawaba 2013">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.albawaba.com/news/rendition-syria-torture-468616|заглавие=America's gulag: Syrian regime was a 'common destination' for CIA rendition|труд=Al Bawaba|достъп_дата=29 октомври 2018}}</ref><ref name="Washington Post 2013">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/news/worldviews/wp/2013/02/05/a-staggering-map-of-the-54-countries-that-reportedly-participated-in-the-cias-rendition-program/|title=A staggering map of the 54 countries that reportedly participated in the CIA's rendition program|date=5 февруари 2013|work=Washington Post|access-date=29 October 2018}}</ref> Скоро след като Асад поема властта, той прави връзката на Сирия с [[Хизбула]] и нейните покровители в [[Техеран]] в централен компонент на своята доктрина за сигурността,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/2015/02/15/magazine/the-hezbollah-connection.html|заглавие=The Hezbollah Connection|труд=The New York Times|достъп_дата=8 януари 2017}}</ref> а във външната си политика възприема войнствена позиция спрямо САЩ, [[Израел]], [[Саудитска Арабия]] и Турция.<ref name="haaretz.com">{{Cite news|url=http://www.haaretz.com/print-edition/news/syria-s-assad-regime-strong-because-of-my-anti-israel-stance-1.340454|title=Syria's Assad: Regime strong because of my anti-Israel stance|last=Issacharoff|first=Avi|date=1 февруари 2011|work=Haaretz|access-date=6 февруари 2012|location=Tel Aviv}}</ref> По време на [[Иракски бунт (2003 – 2011)|иракския бунт]] срещу американската окупация сирийското разузнаване обучава бойци на Ал Кайда, превръщайки Сирия в транзитен център за джихадисти, пътуващи към Ирак. Впоследствие AQI се развива в групировката [[Ислямска държава]], която изпраяща свои бойци от Ирак, за да се присъединят към [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]].<ref name="auto2">{{Cite news|url=https://www.worldpoliticsreview.com/syria-pariah-state/|title=Is Syria No Longer a Pariah State?|last=Ker-Lindsay|first=James|date=27 април 2023|work=World Politics Review|archive-url=https://web.archive.org/web/20230602100607/https://www.worldpoliticsreview.com/syria-pariah-state/|archive-date=2 юни 2023}}</ref><ref>{{Cite book|last=Levitt|first=Matthew|title=The Role of the Islamic State in the Assad Regime's Strategy for Regime Survival: How and Why the Assad Regime Supported the Islamic State|url=https://www.washingtoninstitute.org/media/4698|year=2021|publisher=Washington Institute|pages=723–741}}</ref> === Убийство на Рафик Харири и Кедрова революция === {{Вижте също|Убийство на Рафик Харири|Кедрова революция|Сирийска окупация на Ливан}} [[Файл:Hariri_Scene-of-crime_View-from-east.jpg|мини|Местопрестъплението в [[Бейрут]], където Харири и още 21 души са убити при терористична атака през февруари 2005 г. Районът е отцепен за провеждане на международно разследване.]] На 14 февруари 2005 г. [[Рафик Харири]], бивш министър-председател на Ливан, е [[Убийство на Рафик Харири|убит]] при масивна експлозия на камион-бомба в [[Бейрут]] заедно с 22 души. Сп. „Крисчън Сайънс Монитор“ съобщава, че „Сирия е широко обвинена за убийството на Харири. В месеците, довели до убийството, отношенията между Харири и сирийския президент Башар ал-Асад рязко се сриват в атмосфера на заплахи и сплашване“.<ref>{{Cite journal|date=14 February 2015|title=Rafik Hariri: In Lebanon, assassination reverberates 10 years later|url=http://www.csmonitor.com/World/Middle-East/2015/0214/Rafik-Hariri-In-Lebanon-assassination-reverberates-10-years-later|journal=The Christian Science Monitor|access-date=20 април 2015}}</ref> Башар издига зет си [[Асеф Шаукат]] – ключова фигура, заподозряна в организирането на терористичната атака, като началник на дирекцията на сирийското военно разузнаване веднага след смъртта на Харири.<ref>{{Cite news|url=https://www.smh.com.au/world/comeback-kid-of-assad-regime-was-a-feared-figure-20120719-22d5g.html|title=Comeback kid of Assad regime was a feared figure|date=20 юли 2012|work=Sydney Morning Herald|archive-url=https://web.archive.org/web/20120721080802/https://www.smh.com.au/world/comeback-kid-of-assad-regime-was-a-feared-figure-20120719-22d5g.html|archive-date=21 юли 2012}}</ref> [[Файл:Cedar_Revolution_Demonstrators.jpg|ляво|мини|Протестиращите излизат по улиците по време на Интифадата за независимост на Ливан, известна още като [[Кедрова революция]]|228x228пкс]] Убийствата предизвикват огромен шум, предизвиквайки ''[[интифада]]'' в [[Ливан]] и стотици хиляди протестиращи се изсипват по улиците, за да поискат пълно изтегляне на сирийските военни сили. След нарастващия международен натиск, който призовава Сирия да изпълни [[Резолюция 1559 на Съвета за сигурност на ООН]], Башар ал-Асад обявява на 5 март, че ще нареди напускането на сирийските войници. На 14 март 2005 г. повече от милион ливански протестиращи – мюсюлмани, християни, [[друзи]] демонстрират в Бейрут, отбелязвайки месечната годишнина от убийството на Харири. Резолюция 1595 на ООН, приета на 7 април, изпраща международна комисия за разследване на убийството на Харири. До 5 май 2005 г. ООН официално потвърждава пълното напускане на всички сирийски войници, слагайки край на 29-годишната [[Сирийска окупация на Ливан|военна окупация]]. Въстанията, които се случват през тези месеци, стават известни като Интифада за независимост на Ливан или „[[Кедрова революция]].<ref>Rudy Jaafar and Maria J. Stephan. (2009). "Lebanon's Independence Intifada: How an Unarmed Insurrection Expelled Syrian Forces", in Maria J. Stephan (ed.), ''Civilian Jihad: Nonviolent Struggle, Democratization, and Governance in the Middle East'', New York: Palgrave Macmillan, с.&nbsp;169–85.</ref> Докладът на разследващата комисия на ООН, публикуван на 20 октомври 2005 г., разкрива, че високопоставени членове на [[сирийското разузнаване]] и сем. Асад пряко са ръководили убийството.<ref>{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/middle_east/4362698.stm|title=UN Harīrī probe implicates Syria|date=21 октомври 2005|work=BBC News|archive-url=https://web.archive.org/web/20051107092900/http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/middle_east/4362698.stm|archive-date=7 November 2005}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2005/10/21/world/middleeast/top-syrian-seen-as-prime-suspect-in-assassination.html|title=Top Syrian Seen as Prime Suspect in Assassination|last=Kifner, Hoge|first=John, Warren|date=21 октомври 2005|work=The New York Times|access-date=2023-05-21|archive-url=https://web.archive.org/web/20150529190850/https://www.nytimes.com/2005/10/21/world/middleeast/top-syrian-seen-as-prime-suspect-in-assassination.html|archive-date=29 май 2015|last2=|language=en-US|issn=0362-4331}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://news.bbc.co.uk/1/shared/bsp/hi/pdfs/21_10_05_mehlisreport.pdf|заглавие=Report of the International Independent Investigation Commission Established Pursuant to Security Council Resolution 1595 (2005)|автор=Mehlis|първо_име=Detlev}}</ref> [[Би Би Си]] съобщава през декември 2005 г., че Дамаск категорично отрича да е замесен в колата бомба, която убива Харири през февруари.<ref>{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/4519346.stm|title=Middle East – New Hariri report 'blames Syria'|date=11 декември 2005|access-date=20 април 2015}}</ref> На 27 май 2007 г. Асад е одобрен за нов 7–годишен мандат на референдум за неговото президентство, с 97,6% от гласовете в подкрепа на продължаващото му лидерство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://2009-2017.state.gov/r/pa/ei/bgn/3580.htm|заглавие=Syria|издател=United States Department of State|достъп_дата=4 март 2012}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/6700021.stm|title=Syria's Assad wins another term|date=29 май 2007|work=BBC News|access-date=13 март 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2007/may/28/syria.ianblack|title=Democracy Damascus style: Assad the only choice in referendum|date=28 май 2007|work=The Guardian}}</ref> Опозиционните партии не са допуснати в страната и Асад е единственият кандидат на [[референдум]]а.<ref name="CBS %2">Klatell, James (27 May 2007). [https://www.cbsnews.com/news/syrians-vote-in-presidential-referendum/ "Syrians Vote in Presidential Referendum"]. CBS News.</ref> Опозиционните партии в Сирия под егидата на [[Дамаска декларация|Дамаската декларация]] заклеймяват изборите като нелегитимни и като част от стратегията на режима за поддържане на „[[Тоталитаризъм|тоталитарната]] система“.<ref name="WaPo %2">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2007/05/27/AR2007052701117.html|title=Syrians Vote For Assad in Uncontested Referendum|date=28 May 2007|work=The Washington Post|access-date=13 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20180511075416/https://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2007/05/27/AR2007052701117.html|archive-date=11 май 2018|agency=Associated Press|location=Damascus}}</ref><ref name="Reuters %2">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-vote-opposition-idUSOWE75174320070517|title=Syria's opposition boycotts vote on Assad|last=Yacoub Oweis|first=Khaleb|date=2007-05-17|work=Reuters|access-date=2021-10-11|archive-url=https://web.archive.org/web/20170406134644/https://www.reuters.com/article/us-syria-vote-opposition-idUSOWE75174320070517|archive-date=6 април 2017|location=Damascus}}</ref> Изборите в Сирия са официално определени като събитие за подновяване на клетвата за вярност към Асад и гласуването се налага като задължително задължение за всеки гражданин. Обявяването на резултатите е последвано от проправителствени митинги, проведени в цялата страна, възхваляващи режима, в които гражданите декларират своята преданост към президента и празнуват добродетелите на династията Асад.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/syrians-vote-in-presidential-referendum/|title=Syrians Vote in Presidential Referendum|last=Klatell|first=James|date=27 май 2007|work=CBS News|archive-url=https://web.archive.org/web/20170406134454/https://www.cbsnews.com/news/syrians-vote-in-presidential-referendum/|archive-date=6 април 2017}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2007/may/28/syria.ianblack|title=Democracy Damascus style: Assad the only choice in referendum|last=Black|first=Ian|date=28 май 2007|work=The Guardian|archive-url=https://web.archive.org/web/20170406134014/https://www.theguardian.com/world/2007/may/28/syria.ianblack|archive-date=6 април 2017}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/shortcuts/2014/apr/13/certainty-syria-election-assad-will-win|title=The one certainty about Syria's looming election – Assad will win|last=Chulov|first=Martin|date=13 април 2014|work=The Guardian|archive-url=https://web.archive.org/web/20170621100122/https://www.theguardian.com/world/shortcuts/2014/apr/13/certainty-syria-election-assad-will-win|archive-date=21 юни 2017}}</ref> Сирия започва да разработва тайна [[Сирия и оръжията за масово унищожение|програма за ядрени оръжия]] с помощта на [[Северна Корея]] през 2000-те години, но нейният предполагаем [[ядрен реактор]] е унищожен от израелските военновъздушни сили по време на операцията „Отвъд кутията“ (Outside the Box) през септември 2007 г.<ref name="ifimes.org">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ifimes.org/en/researches/syria-between-oppression-and-freedom/3325|заглавие=Syria: Between oppression and freedom|труд=Ifimes}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-korea-north-syria/n-koreans-may-have-died-in-israel-raid-in-syria-nhk-idUSL271480120080428|title=N.Koreans may have died in Israel raid in Syria: NHK|date=28 април 2008|work=Reuters|archive-url=https://web.archive.org/web/20230424091316/https://www.reuters.com/article/us-korea-north-syria/n-koreans-may-have-died-in-israel-raid-in-syria-nhk-idUSL271480120080428|archive-date=24 април 2023}}</ref> === По време на сирийската гражданска война === {{Основна|Гражданска война в Сирия|Арабска пролет|Сирийска революция (2011)|Международни санкции срещу Сирия}} ==== 2011 – 2015 г. ==== [[Файл:Syrian_Demonstration_Douma_Damascus_08-04-2011.jpg|мини|Демонстрации срещу Асад в [[Дума (град)|Дума]], 8 април 2011 г.]] Протестите в Сирия започват на 26 януари 2011 г. след протестите от [[Арабска пролет|Арабската пролет]], които призоват за политически реформи и възстановяване на гражданските права, както и за прекратяване на [[Извънредно положение|извънредното положение]] в сила от 1963 г.<ref>{{Cite news|url=http://english.aljazeera.net/indepth/2011/02/201129135657367367.html|title=Q&A: Syrian activist Suhair Atassi|date=9 февруари 2011|access-date=13 февруари 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20110212112539/http://english.aljazeera.net/indepth/2011/02/201129135657367367.html|archive-date=12 февруари 2011|publisher=Al Jazeera}}</ref> Опит за „ден на гнева“ е определен за 4–5 февруари, но завършва безпроблемно.<ref>{{Cite news|url=http://www.nbcnews.com/id/41400687|title='Day of rage' protest urged in Syria|date=3 февруари 2011|work=NBC News|access-date=14 март 2015}}</ref> Протестите на 18-19 март са най-големите в Сирия от десетилетия и сирийските власти отговарят с насилие срещу протестиращите.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2011/03/19/world/middleeast/19syria.html|title=In Syria, Crackdown After Protests|date=18 март 2011|work=The New York Times|access-date=14 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20110322061301/http://www.nytimes.com/2011/03/19/world/middleeast/19syria.html|archive-date=22 март 2011}}</ref> В първия си публичен отговор на протестите, даден на 30 март 2011 г., Асад обвинява безредиците за конспирации и обвинява сирийската опозиция и протестиращите в бунтовен смут, следвайки партийната линия на представяне на [[Сирийска Баас партия|баасистката]] държава като жертва на международен сюжет. Той също така осмива движението на Арабската пролет и описва участниците в протестите като микроби и [[Пета колона|петоколонисти]].<ref>{{Cite book|last=Sadiki|first=Larbi|last2=Abbas|first2=Akeel|title=Routledge Handbook of the Arab Spring|year=2015|publisher=Routledge|location=711 Third Avenue, New York, NY 10017|isbn=978-0-415-52391-2|pages=412, 413|chapter=31: Deconstructing Despotic Legacies in the Arab Spring|quote=In the nearly 50-minute speech, President al-Assad gave his interpretation to the protests in Syria and other Arab countries, almost mocking the Arab Spring, invoking the outside regional and international conspirators and their inside ‘agents’ as the evil ‘them’.. Resorting to conspiratorial attribution to explain the ‘real’ reasons behind the protests in Syria, al-Assad bestowed a pathological inevitability on the actions of political opposition, where the oppressive political system he heads turns into a noble victim, recipient of foreign illnesses.. [Assad speech]"Conspiracies are like germs: They procreate at every moment everywhere; they cannot be annihilated, but the immunity of the body can be strengthened against them.".. dissent loses its political meaning, or moral justification, acquiring ‘othering’ essence when the president places it in the dismissive context of the ‘fitna’.}}</ref><ref name="Farge">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-civilian-death-toll-over-306000-since-2011-un-2022-06-28/|title=War has killed 1.5% of Syria's population: UN estimate|last=Farge|first=Emma|date=2022-06-28|work=Reuters|access-date=2022-06-28|archive-url=https://web.archive.org/web/20220628101243/https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-civilian-death-toll-over-306000-since-2011-un-2022-06-28/|archive-date=2022-06-28|language=en}}</ref><ref name="ohchr.org">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ohchr.org/en/press-releases/2022/06/un-human-rights-office-estimates-more-306000-civilians-were-killed-over-10|заглавие=UN Human Rights Office estimates more than 306,000 civilians were killed over 10 years in Syria conflict|труд=Ohchr.org|достъп_дата=1 юли 2022}}</ref> [[Файл:Lattakia_20_june_2010.jpg|мини|Демонстрация в подкрепа на Асад в крайбрежния град [[Латакия]], населен с мнозинство от [[алавити]], 20 юни 2011 г.]] САЩ налагат ограничени санкции срещу правителството на Асад през април 2011 г., последвани от изпълнителна заповед на [[Барак Обама]] от 18 май 2011 г., насочена конкретно към Башар ал-Асад и шестима други висши служители.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treasury.gov/press-center/press-releases/Pages/tg1181.aspx|заглавие=Administration Takes Additional Steps to Hold the Government of Syria Accountable for Violent Repression Against the Syrian People|труд=United States Department of the Treasury|достъп_дата=18 май 2011|цитат=Today, President Obama signed an Executive Order (s:Executive Order 13573) imposing sanctions against Syrian President Bashar al-Assad and six other senior officials of the Government of Syria in an effort to increase pressure on the Government of Syria to end its use of violence against its people and to begin a transition to a democratic system that protects the rights of the Syrian people.}}</ref><ref name="ussanct">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/blogs/checkpoint-washington/post/how-the-us-message-on-assad-shifted/2011/08/18/gIQAfPZxNJ_blog.html|title=How the U.S. message on Assad shifted|date=18 август 2011|work=The Washington Post|access-date=23 ноември 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-idUSLDE73N02P20110518|title=U.S. imposes sanctions on Syria's Assad|last=Oweis|first=Khaled Yacoub|date=18 May 2011|work=Reuters|access-date=12 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20110518111248/https://www.reuters.com/article/2011/05/18/us-syria-idUSLDE73N02P20110518|archive-date=18 May 2011|quote=The U.S. move, announced by the Treasury Department, freezes any of the Syrian officials' assets that are in the United States or otherwise fall within U.S. jurisdiction and generally bars U.S. individuals and companies from dealing with them.}}</ref> На 23 май 2011 г. външните министри на ЕС се съгласяват на среща в Брюксел да добавят Асад и девет други длъжностни лица към списък, засегнат от забрани за пътуване и замразяване на активи.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-13500395|title=EU imposes sanctions on President Assad|date=23 май 2011|work=BBC News|access-date=14 март 2015}}</ref> На 24 май 2011 г. Канада налага санкции на сирийски лидери, включително Асад.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-us-canada-13533833|title=Canada imposes sanctions on Syrian leaders|date=24 май 2011|work=BBC News|access-date=14 март 2015}}</ref> На 20 юни, в отговор на исканията на протестиращите и международния натиск, Асад обещава национален диалог, включващ движение към реформи, [[Парламентарни избори в Сирия (2012)|нови парламентарни избори]] и по-големи [[Граждански права|свободи]]. Той също така призовава [[Бежанец|бежанците]] да се върнат у дома от Турция, като същевременно им гарантира [[амнистия]] и обвинява за всички безредици малък брой саботьори.<ref>{{Cite news|url=http://sana.sy/eng/337/2011/06/21/pr-353686.htm|title=Speech of H.E. President Bashar al-Assad at Damascus University on the situation in Syria|date=21 June 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20120525170047/http://sana.sy/eng/337/2011/06/21/pr-353686.htm|archive-date=25 May 2012|agency=Syrian Arab News Agency}}</ref> През юли 2011 г. държавният секретар на САЩ [[Хилъри Клинтън]] казва, че Асад е изгубил легитимността си като президент.<ref name="ussanct2">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/blogs/checkpoint-washington/post/how-the-us-message-on-assad-shifted/2011/08/18/gIQAfPZxNJ_blog.html|title=How the U.S. message on Assad shifted|date=18 август 2011|work=The Washington Post|access-date=23 ноември 2015}}</ref> На 18 август 2011 г. Барак Обама излиза с писмено изявление, в което призовава Асад да се оттегли.<ref name="mustgo">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/politics/assad-must-go-obama-says/2011/08/18/gIQAelheOJ_story.html|title=Assad must go, Obama says|date=18 август 2011|work=The Washington Post|access-date=23 ноември 2015}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/assad-must-go-the-world-unites-against-syria-s-tyrant-2340307.html|заглавие=Assad must go: the world unites against Syria's tyrant|труд=The Independent}}</ref><ref name="whstatem">[https://obamawhitehouse.archives.gov/blog/2011/08/18/president-obama-future-syria-must-be-determined-its-people-president-bashar-al-assad President Obama: "The future of Syria must be determined by its people, but President Bashar al-Assad is standing in their way."] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170123020409/https://obamawhitehouse.archives.gov/blog/2011/08/18/president-obama-future-syria-must-be-determined-its-people-president-bashar-al-assad|date=23 януари 2017}} The White House website, 18 August 2011.</ref> През август е нападнат карикатуристът [[Али Ферзат]] – критик на правителството на Асад. Роднините му казват пред медиите, че нападателите са заплашили да счупят костите му като предупреждение да спре да рисува карикатури на държавни служители, особено на Асад. Фарзат е настанен в болница с фрактури на двете ръце и травма на главата.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2011/aug/25/syria-cartoonist-ali-ferzat-beaten|title=Syrian forces beat up political cartoonist Ali Ferzat|last=Nour Ali|date=25 август 2011|work=The Guardian|access-date=4 март 2012|location=London}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.voanews.com/english/news/Syrian-Activists-Anti-Regime-Cartoonist-Attacked-Beaten-128385448.html|title=Prominent Syrian Cartoonist Attacked, Beaten|date=25 август 2011|access-date=4 март 2012|publisher=Voice of America}}</ref> [[Файл:Anti-government_protest_in_Assi_square_of_Hama.ogg|дясно|мини|Стотици хиляди протестиращи срещу Асад парадират със сирийското знаме и викат лозунга на [[Арабска пролет|Арабската пролет]] ''Ash-shab yurid isqat an-nizam'' („Хората искат да свалят режима!“) на пл. „Аси“ по време на [[Обсада на Хама (2011)|обсадата на Хама]], 22 юли 2011 г.]] От октомври 2011 г. Русия, като [[Постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН|постоянен член]] на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]], многократно [[Право на вето в Съвета за сигурност на ООН|налага вето]] на спонсорирани от Запада проекторезолюции в Съвета за сигурност на ООН, които биха оставили отворена възможността за санкции на ООН или дори военна намеса срещу правителството на Асад.<ref name="guardunlegit">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2015/sep/23/russian-vetoes-putting-un-security-council-legitimacy-at-risk-says-us|title=Russian vetoes are putting UN security council's legitimacy at risk, says US|date=23 септември 2015|work=The Guardian|access-date=10 януари 2016}}</ref><ref name="Itar-Tass27-1-12">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-russia-idUSTRE80Q0I620120127|title=Russia won't back U.N. call for Syria's Assad to go|date=27 January 2012|work=Reuters|access-date=12 януари 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20120128064627/http://www.reuters.com/article/2012/01/27/us-syria-russia-idUSTRE80Q0I620120127|archive-date=28 януари 2012}}</ref><ref>[https://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=39935 Russia and China veto draft Security Council resolution on Syria] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170629175424/http://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=39935|date=29 юни 2017}} UN website, 4 октомври 2011.</ref> До края на януари 2012 г. [[Ройтерс]] съобщава, че над 5000 цивилни и протестиращи (включително въоръжени екстремисти) са били убити от сирийската армия, агенти по сигурността и милиция ([[Шабиха]]), докато 1100 души са били убити от терористични въоръжени сили.<ref>{{Cite news|url=http://in.reuters.com/article/syria-idINDEE7BC00720111213|title=Syria death toll hits 5,000 as insurgency spreads|last=Khaled Yacoub Oweis|date=13 декември 2011|work=Reuters|access-date=5 юли 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20200807040746/https://in.reuters.com/article/syria-idINDEE7BC00720111213|archive-date=7 август 2020}}</ref> На 10 януари 2012 г. Асад изнася реч, в която заявява, че въстанието е било организирано от чужди държави, и обявява, че победата е близо. Той също така казва, че [[Лига на арабските държави|Арабската лига]], отстранявайки Сирия, разкрива, че вече не е арабска. Въпреки това Асад също така казва, че страната няма да затвори врати за решение, постигнато с посредничеството на арабите, ако се зачита националният суверенитет, и че през март може да се проведе референдум за нова конституция.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-16483548|title=Syria's Assad blames 'foreign conspiracy'|date=10 януари 2012|work=BBC News|access-date=10 януари 2012}}</ref> [[Файл:Bombed_out_vehicles_Aleppo.jpg|мини|Унищожено превозно средство на опустошена улица в [[Халеб]], 6 октомври 2012 г.]] На 27 февруари 2012 г. Сирия заявява, че предложението за изготвяне на нова конституция е получило 90% подкрепа по време на [[Сирийски конституционен референдум (2012)|съответния референдум]]. Референдумът въвежда ограничение от 14 г. кумулативен мандат за президента на Сирия. Той е обявен за безсмислен от чужди държави, включително САЩ и Турция; ЕС обявява нови санкции срещу ключови фигури от режима.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2012/feb/27/syria-bashar-al-assad|title=Syria claims 90% of voters backed reforms in referendum|last=Martin Chulov in Beirut|date=27 февруари 2012|work=The Guardian|access-date=4 март 2012|location=London}}</ref> През юли 2012 г. руският външен министър [[Сергей Лавров]] осъжда западните сили за това, което според него представлява изнудване, което провокира гражданската война в Сирия.<ref>{{Cite news|url=http://www.thehindu.com/news/international/article3646362.ece|title=Russia backs Assad as fighting in Damascus escalates|last=Aneja|first=Atul|date=17 юли 2012|work=The Hindu|location=Chennai}}</ref> На 15 юли 2012 г. [[Международен комитет на Червения кръст|Международният комитет на Червения кръст]] обявява, че Сирия е в състояние на [[гражданска война]]<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-18849362|title=Syria in civil war, Red Cross says|date=15 July 2012|work=BBC News|access-date=31 юли 2012}}</ref>, тъй като броят на жертвите в цялата страна за всички страни се съобщава, че е близо 20 хиляди.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2012/jul/22/syria-death-toll-tops-19000|title=Syrian death toll tops 19,000, say activists|date=22 юли 2012|work=The Guardian|access-date=31 юли 2012|location=London}}</ref> На 6 януари 2013 г. Асад, в първата си голяма реч от юни насам, казва, че конфликтът в страната му се дължи на врагове извън Сирия, които ще отидат в ада и че ще им бъде даден урок. Въпреки това той казва, че все още е отворен за политическо решение, като казва, че неуспешните опити за решение „не означават, че не се интересуваме от политическо решение".<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://edition.cnn.com/2013/01/06/world/meast/syria-civil-war/?hpt=hp_t1|заглавие=Al-Assad: Enemies of Syria 'will go to hell'|труд=CNN|достъп_дата=25 януари 2013}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blogs.aljazeera.com/liveblog/topic/syria-153|заглавие=Syrian Live Blog|труд=Listening Post|издател=Al Jazeera|достъп_дата=25 януари 2013}}</ref> През юли 2014 г. Асад подновяв третия си президентски мандат след процес на гласуване, проведен на прорежимни територии, което е бойкотирано от опозицията и осъдено от [[Организация на обединените нации|ООН]].<ref name="theguardian.com2">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2014/may/28/syrians-lebaanon-vote-assad-embassies-refugees-boycott|title=Syrians in Lebanon battle crowds to vote for Bashar al-Assad|date=28 май 2014|work=The Guardian|access-date=9 ноември 2017}}</ref><ref name="telegraph.co.uk2">{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/10970476/Bashar-al-Assad-sworn-in-for-a-third-term-as-Syrian-president.html|title=Bashar al-Assad sworn in for a third term as Syrian president|date=16 юли 2014|work=The Daily Telegraph|access-date=17 декември 2016|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/10970476/Bashar-al-Assad-sworn-in-for-a-third-term-as-Syrian-president.html|archive-date=11 януари 2022|url-access=subscription}}</ref><ref name="Kossaify2">{{Cite news|url=https://www.arabnews.com/node/1846771/%7B%7B|title=UN reiterates it is not involved in Syrian presidential election|last=Kossaify|first=Ephrem|date=22 април 2021|work=Arab News|archive-url=https://web.archive.org/web/20210422181511/https://www.arabnews.com/node/1846771/middle-east|archive-date=22 април 2021}}</ref> Според [[Джошуа Ландис]] „Той (Асад) ще каже: „Аз съм държавата, аз съм Сирия и ако Западът иска достъп до сирийците, те трябва да минат през мен.““<ref name="telegraph.co.uk2" /> След падането на четири военни бази през септември 2014 г.,<ref name="AssadWeak">{{Cite news|url=https://www.economist.com/news/middle-east-and-africa/21625865-bashar-assad-may-be-weaker-he-thinks-tough-bowing|title=Bashar Assad may be weaker than he thinks|date=16 октомври 2014|work=The Economist|access-date=16 октомври 2014|quote=In Latakia and Tartus, two coastal cities near the Alawite heartland, posters of missing soldiers adorn the walls. When IS took over four government bases in the east of the country this summer, slaughtering dozens of soldiers and displaying some of their heads on spikes in Raqqa, IS's stronghold, families started to lose faith in the government. A visitor to the region reports hearing one man complain: "We're running out of sons to give them."}}</ref> които са последните опорни пунктове на правителството в [[Ар-Ракка (мухафаза)|Мухафаза Ар-Ракка]], Асад получава значителни критики от своята [[Алавити|алавитска]] база за подкрепа.<ref name="Dissent2014">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-dissent-idUSKBN0GW2GQ20140901|title=Pro-government Syrian activist arrested after rare public dissent|last=Dziadosz|first=Alexander|date=September 2014|work=Reuters|access-date=23 септември 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20150924204007/http://www.reuters.com/article/2014/09/01/us-syria-crisis-dissent-idUSKBN0GW2GQ20140901|archive-date=24 септември 2015|last2=Heneghan|first2=Tom}}</ref> Това включва забележки, направени от Дурайд ал-Асад, братовчед на Башар ал-Асад, с искане за оставката на сирийския министър на отбраната [[Фахд Джасем ал-Фрейдж]] след клането от [[Ислямска държава]] на стотици правителствени войници, пленени след победата на ИД при [[Битка за авиобаза Табка|Авиобаза Табка]].<ref>{{Cite news|url=http://uk.reuters.com/article/uk-syria-crisis-military-idUKKBN0HD0LW20140918|title=Assad's army stretched but still seen strong in Syria's war|last=Westhall|first=Syliva|date=18 септември 2014|work=Reuters|access-date=23 септември 2014|archive-date=2018-04-19|archive-url=https://web.archive.org/web/20180419222514/https://uk.reuters.com/article/uk-syria-crisis-military-idUKKBN0HD0LW20140918}}</ref> Това скоро е последвано от протести на алавитите в [[Хомс]] с искане за оставката на губернатора<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://abcnews.go.com/International/wireStory/kurdish-fighters-group-nearing-syrian-town-25911163|заглавие=Activists Say Assad Supporters Protest in Syria|автор=Hadid|първо_име=Diaa|труд=ABC News|достъп_дата=3 октомври 2014}}</ref> и уволнението на братовчеда на Асад [[Хафез Махлуф]] от поста му по сигурността, което води до последващото му изгнание в [[Беларус]].<ref>{{Cite news|url=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2014/10/change-leadership-damascus-syria-regime.html|title=Assad dismisses security chief of powerful 'Branch 40'|last=Aziz|first=Jean|date=16 октомври 2014|access-date=16 октомври 2014|publisher=Al Monitor}}</ref> Нарастващото недоволство към Асад сред алавитите е подхранвано от непропорционалния брой войници, убити в битките, произхождащи от алавитските райони,<ref name="BurySons">{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/International/wireStory/syrias-alawites-pay-heavy-price-bury-sons-26598184|title=Syria's Alawites Pay Heavy Price as They Bury Sons|last=Hadid|first=Diaa|date=1 ноември 2014|access-date=1 ноември 2014|agency=Associated Press}}</ref> усещането, че режимът на Асад ги е изоставил,<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/mideast-crisis-homs-blast-idUSL5N0SO3GI20141029|title=Car bomb wounds 37 in government-held area of Syria's Homs|date=29 октомври 2014|work=Reuters|access-date=9 ноември 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20150924210033/http://www.reuters.com/article/2014/10/29/mideast-crisis-homs-blast-idUSL5N0SO3GI20141029|archive-date=24 септември 2015}}</ref> както и провалящата се икономическа ситуация.<ref name="AlawitesVoice">{{Cite news|url=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2014/10/syria-tartous-alawites-pro-regime-protests.html|title=Alawites find their voice against Assad|date=29 октомври 2014|access-date=1 ноември 2014|publisher=Al Monitor}}</ref> Фигури, близки до Асад, започват да изразяват опасения относно вероятността за оцеляването му.<ref name="AssadWeak" /> През 2015 г. няколко членове на семейство Асад загиват в [[Латакия]] при неизяснени обстоятелства.<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11518232/In-Syrias-war-Alawites-pay-heavy-price-for-loyalty-to-Bashar-al-Assad.html|title=In Syria's war, Alawites pay heavy price for loyalty to Bashar al-Assad|last=Sherlock|first=Ruth|date=7 април 2015|work=The Daily Telegraph|access-date=7 април 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11518232/In-Syrias-war-Alawites-pay-heavy-price-for-loyalty-to-Bashar-al-Assad.html|archive-date=11 януари 2022|url-access=subscription}}</ref> На 14 март влиятелен братовчед на Асад и основател на лоялните към правителството градски милиции, Мохамед Туфик ал-Асад, е убит с пет куршума в главата в спор за влияние в [[Кардаха]] – родния дом на семейство Асад.<ref>{{Cite news|url=http://www.dailystar.com.lb/News/Middle-East/2015/Mar-14/290802-assad-relative-assassinated-in-syria-activists.ashx|title=Assad relative assassinated in Syria: activists|date=15 март 2015|work=The Daily Star|access-date=15 март 2015|agency=Agence France-Presse}}</ref> През април 2015 г. Асад нарежда ареста на своя братовчед Мунтер ал-Асад в Алзира, Латакия.<ref>{{Cite news|url=http://www.ibtimes.co.uk/syria-bashar-al-assad-arrests-own-cousin-munther-kidnapping-links-1496410|title=Syria: Bashar al-Assad arrests own cousin Munther 'for kidnapping links'|last=Alajlan|first=Anas|date=14 април 2015|work=International Business Times|access-date=15 април 2015}}</ref> Все още не е ясно дали арестът е заради действителни престъпления.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.csmonitor.com/World/Middle-East/2015/0421/Can-Syria-s-Assad-withstand-latest-battlefield-setbacks-video|заглавие=Can Syria's Assad withstand latest battlefield setbacks? (+video)|автор=Blanford|първо_име=Nicholas|труд=The Christian Science Monitor|достъп_дата=22 април 2015}}</ref> [[Файл:VOA_Arrott_-_A_View_of_Syria,_Under_Government_Crackdown_05.jpg|мини|Плакат на Башар ал-Асад на контролно-пропускателен пункт в покрайнините на Дамаск]] След поредица от поражения на правителството в Северна и Южна Сирия, анализатори отбелязват нарастващата нестабилност на правителството, съчетана с продължаваща отслабваща подкрепа за правителството на Асад сред основната му алавитска база за подкрепа,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cbsnews.com/news/flash-points-syria-assad-losing-power/|заглавие=Flash Points: Is Syria's Assad losing power?|автор=Flores|първо_име=Reena|труд=CBS News|достъп_дата=3 май 2015|цитат="a lot of suspicion within the regime itself about who's doing what and if folks are leaving." [...] "These are signs that I think demonstrate a bit of weakness and instability in the regime that you haven't seen in recent months," he said. He cites the waning support from the nation's minority Alawite community as one of these important shifts.}}</ref> и че има нарастващи съобщения за роднини на Асад, алавити и бизнесмени, бягащи от Дамаск за Латакия и чужди страни.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.haaretz.com/news/middle-east/.premium-1.655153|заглавие=Syrian rebel victories stretch Assad's forces|автор=Harel|първо_име=Amos|труд=Haaretz|достъп_дата=6 май 2015|цитат=There have also been increasing reports of Assad relatives, businessmen and high-ranking members of the Alawite community fleeing Damascus for the coastal city of Latakia, or other countries, after transferring large sums of money to banks in Lebanon, eastern Europe and the United Arab Emirates.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gulfnews.com/opinion/time-to-reconsider-life-after-al-assad-1.1507735|заглавие=Time to reconsider 'Life after Al Assad'|автор=Karkouti|първо_име=Mustapha|труд=Gulf News|достъп_дата=10 май 2015|цитат=[The] reality on the ground can't be more clear as the population in the regime-controlled parts of Syria are preparing for life after the Al Assad dynasty. According to information received by this author, many businessmen and financiers who flourished under the regime have successfully moved huge amounts of money and capital to neighbouring Lebanon. Some of these funds are now known to have been secretly deposited in Europe.}}</ref> Ръководителят на разузнаването [[Али Мамлюк]] е поставен под домашен арест през април и е обвинен в заговор с чичото на Асад в изгнание [[Рифат ал-Асад]] да смени Башар като президент.<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11596142/Bashar-al-Assads-spy-chief-arrested-over-Syria-coup-plot.html|title=Bashar al-Assad's spy chief arrested over Syria coup plot|last=Sherlock|first=Ruth|date=11 май 2015|work=The Daily Telegraph|access-date=12 май 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11596142/Bashar-al-Assads-spy-chief-arrested-over-Syria-coup-plot.html|archive-date=11 януари 2022|last2=Malouf|first2=Carol|quote=Mamlouk had also used a businessman from Aleppo as an intermediary to contact Rifaat al-Assad, Bashar's uncle, who has lived abroad exile since he was accused of seeking to mount a coup in Syria in the 1980s.|url-access=subscription}}</ref> Други високопоставени смъртни случаи включват командирите на [[Четвърта бронетанкова дивизия]], военната авиобаза Бели, специалните части на армията и на Първа бронетанкова дивизия, като погрешно въздушно нападение по време на [[Офанзива в Палмира (май 2015)|офанзивата в Палмира]] убива двама офицери, за които се твърди, че са свързани с Асад.<ref>{{Cite news|url=http://www.alaraby.co.uk/english/comment/2015/5/22/the-syrian-regime-is-slowly-being-liquidated|title=The Syrian regime is slowly being liquidated|last=Kaileh|first=Salameh|date=22 май 2015|work=Al-Araby Al-Jadeed|access-date=28 май 2015}}</ref> ==== След руската намеса (2015) ==== {{Вижте също|Руска намеса в гражданската война в Сирия|Чужда намеса в гражданската война в Сирия}} На 4 септември 2015 г., когато перспективите за оцеляването на Асад изглеждат мрачни, руският президент [[Владимир Путин]] казва, че Русия предоставя на правителството на Асад достатъчно сериозна помощ: както с логистична, така и с военна подкрепа.<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/russia/11845635/Vladimir-Putin-confirms-Russian-military-involvement-in-Syrias-civil-war.html|title=Vladimir Putin confirms Russian military involvement in Syria's civil war|last=Oliphant|first=Roland|date=4 септември 2015|work=The Daily Telegraph|access-date=14 януари 2016|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/russia/11845635/Vladimir-Putin-confirms-Russian-military-involvement-in-Syrias-civil-war.html|archive-date=11 януари 2022|last2=Loveluck|first2=Louisa|url-access=subscription}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/putin-says-syrias-president-is-ready-for-elections-compromise-with-rebels/2015/09/04/9dfa818b-92c2-4012-b956-1784189b8ab7_story.html|title=Putin says Syria's president is ready for elections, compromise|last=Naylor|first=Hugh|date=2015-09-04|work=The Washington Post|access-date=2021-10-11|location=Beirut|issn=0190-8286}}</ref><ref name="Borshchevskaya 2022 69–88">{{Cite book|last=Borshchevskaya|first=Anna|title=Putin's War in Syria|year=2022|publisher=I. B. Tauris|location=50 Bedford Square, London, WC1B 3DP, UK|isbn=978-0-7556-3463-7|pages=69–88|chapter=6: The Military Campaign}}</ref> Малко след началото на [[Руска военна интервенция в Сирия|пряката военна намеса на Русия]] на 30 септември 2015 г. по официално искане на сирийското правителство, Путин заявява, че военната операция е била старателно подготвена предварително и определя целта на Русия в Сирия като „стабилизиране на законната власт в Сирия и създаване на условията за политически компромис“.<ref name="goalstabilis">{{Cite news|url=http://www.interfax.ru/russia/472593|date=11 октомври 2015|agency=Interfax]|language=ru|script-title=ru:Путин назвал основную задачу российских военных в Сирии}}</ref> Намесата на Путин спасява режима на Асад в момент, когато той е на ръба на задаващия се крах. Той също така позволява на Москва да постигне своите ключови геостратегически цели като пълен контрол над сирийското въздушно пространство, военноморски бази, които предоставят постоянен военен обхват в [[Източно Средиземноморие|Източното Средиземноморие]] и по-лесен достъп за намеса в [[Либия]].<ref name="Borshchevskaya 2022 69–88" /> [[Файл:Ali_Khamenei_and_Bashar_al-Assad05.jpg|мини|Башар ал-Асад се среща с върховния лидер на Иран [[Али Хаменеи]], 25 февруари 2019 г.]] През ноември 2015 г. Асад повтаря, че дипломатическият процес за прекратяване на гражданската война в страната не може да започне, докато тя е окупирана от терористи, въпреки че според [[BBC News]] не е ясно дали има предвид само [[Ислямска държава]] или също подкрепяните от Запада бунтовници.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-34867215|title=Syria crisis: Assad says no transition while 'terrorists' remain|date=19 ноември 2015|work=BBC News}}</ref> На 22 ноември Асад казва, че в рамките на два месеца от своята въздушна кампания Русия е постигнала повече в борбата си срещу ИДИЛ, отколкото [[Водена от САЩ намеса в Сирия|водената от САЩ коалиция]] е постигнала за една година.<ref>"[https://amp.dw.com/en/putin-claims-support-to-syrian-rebels/a-18913306 Putin claims support to Syrian rebels]". ''DW News''. 11 декември 2015</ref> В интервю за [[Чешка телевизия|Чешката телевизия]] на 1 декември той казва, че лидерите, които искат оставката му, не го интересуват, тъй като никой не ги приема на сериозно, защото са „плитки“ и са контролирани от САЩ.<ref>[http://www.ceskatelevize.cz/ivysilani/10997918455-mimoradne-porady-ct24/215411034000172-rozhovor-s-basarem-asadem/ Rozhovor s Bašárem Asadem] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160119001015/http://www.ceskatelevize.cz/ivysilani/10997918455-mimoradne-porady-ct24/215411034000172-rozhovor-s-basarem-asadem|date=19 януари 2016}}, Česká televize, 1 декември 2015.</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.newsru.com/world/02dec2015/assad.html|заглавие=Асад обвинил Турцию, Саудовскую Аравию и Катар в поддержке террористов в Сирии|труд=NEWSru.com|език=ru}}</ref> В края на декември 2015 г. високопоставени американски служители признават насаме, че Русия е постигнала основната си цел за стабилизиране на Сирия и при сравнително ниски разходи може да поддържа операцията на това ниво за години напред.<ref name="reutersstabilis">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-usa-russia-syria-idUSKBN0UB0BA20151229|title=U.S. sees bearable costs, key goals met for Russia in Syria so far|date=28 декември 2015|work=Reuters}}</ref> [[Файл:Sergey_Shoigu_and_Bashar_al-Assad_(2017-09-12).jpg|мини|Асад с руския министър на отбраната [[Сергей Шойгу]], 9 септември 2017 г.]] През декември 2015 г. Путин заявява, че Русия подкрепя силите на Асад и е готова да подкрепи бунтовниците против Асад в съвместна битка срещу Ислямска държава.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://amp.dw.com/en/putin-claims-support-to-syrian-rebels/a-18913306|заглавие=Putin claims support to Syrian rebels|труд=DW News}}</ref> На 22 януари 2016 г. в. „[[Файненшъл Таймс]]“, цитирайки анонимни старши служители на западното разузнаване, твърди, че руският генерал [[Игор Сергун]], директорът на [[Главно разузнавателно управление|ГРУ]] – Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на [[Въоръжени сили на Руската федерация|въоръжените сили на Руската федерация]], малко преди внезапната му смърт на 3 януари 2016 г., е изпратен в Дамаск със съобщение от Владимир Путин, в което се иска президентът Асад да се оттегли.<ref name="ftresign">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ft.com/cms/s/0/735b4746-c01f-11e5-9fdb-87b8d15baec2.html|заглавие=Vladimir Putin asked Bashar al-Assad to step down|достъп_дата=22 януари 2016}}</ref> Информацията на вестника е отречена от говорителя на Путин.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.themoscowtimes.com/2016/01/22/putin-requested-assad-step-aside-but-syrian-leader-refused-a51558|заглавие=Putin Requested Assad Step Aside, But Syrian Leader Refused|труд=The Moscow Times|достъп_дата=2021-10-11}}</ref> През декември 2016 г. е съобщено, че силите на Асад са си върнали половината от контролирания от бунтовниците [[Халеб]], слагайки край на 6-годишната безизходица в града.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.upi.com/Top_News/World-News/2016/12/03/Assads-forces-retake-half-of-rebel-held-Aleppo/3411480810004/|заглавие=Assad's forces retake half of rebel-held Aleppo|автор=DuVall|първо_име=Eric|труд=United Press International}}</ref> На 15 декември, когато е съобщено, че правителствените сили са на ръба да си върнат целия Халеб – повратна точка в гражданската война, а Асад празнува освобождението на града и заявява: „Историята се пише от всеки сирийски гражданин“.<ref>{{cite web|url=http://fox6now.com/2016/12/17/evacuation-agreement-reached-in-aleppo-rebel-group-says/|title=Evacuation agreement reached in Aleppo, rebel group says|author=<!--Not stated-->|publisher=Fox 6 Now|date=17 декември 2016|access-date=21 декември 2016|archive-date=20 декември 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20161220125836/http://fox6now.com/2016/12/17/evacuation-agreement-reached-in-aleppo-rebel-group-says/|url-status=dead|достъп_дата=2024-06-24|архив_дата=2016-12-20|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20161220125836/http://fox6now.com/2016/12/17/evacuation-agreement-reached-in-aleppo-rebel-group-says/}}</ref> [[Файл:Syrian_President_Bashar_al-Assad_meets_Iran's_special_representative_on_Syrian_affairs_Ali_Akbar_Velayati.jpg|мини|Башар ал-Асад се среща с представителя на Иран по сирийските въпроси [[Али Акбар Велаяти]], 6 май 2016 г.]] След избирането на [[Доналд Тръмп]] за президент на САЩ приоритетът на САЩ по отношение на Асад е различен от приоритета на администрацията на Обама, а през март 2017 г. [[Посланик на САЩ в ООН|американският посланик в ООН]] [[Ники Хейли]] заявява, че САЩ вече не са фокусирани върху това да измъкнат Асад,<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-usa-haley-idUSKBN1712QL|title=U.S. priority on Syria no longer focused on 'getting Assad out': Haley|date=30 март 2017|work=Reuters}}</ref> но тази позиция се променя след [[Химическа атака в Хан Шейхун|химическата атака в Хан Шейхун през 2017 г.]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.axios.com/tillerson-u-s-will-lead-coalition-to-oust-assad-2348075513.html|заглавие=Tillerson: U.S. will lead coalition to oust Assad|автор=Treene|първо_име=Alayna}}</ref> След [[Ракетен удар по база „Шайрат“|ракетните удари по сирийска въздушна база]] по заповед на президента Тръмп, говорителят на Асад описва поведението на САЩ като „несправедлива и арогантна агресия" и заявява, че ракетните удари не променят дълбоката политика на сирийското правителство.<ref>"[https://www.usnews.com/news/world/articles/2017-04-07/syrias-assad-calls-us-airstrikes-an-outrageous-act Syria's Assad Calls U.S. Airstrikes an Outrageous Act]". ''U.S. News & World Report''. Retrieved 7 April 2017</ref> Президентът Асад също казва пред [[Агенция Франс Прес]], че сирийската армия се е отказала от всичките си химически оръжия през 2013 г. и не би ги използвала, ако все още има такива, и заяви, че химическата атака е „100 процента измислица“, използвана за оправдание американски въздушен удар.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-assad-idUSKBN17F1NE|title=Syria's Assad says Idlib chemical attack 'fabrication': AFP interview|date=13 April 2017|work=Reuters}}</ref> През юни 2017 г. руският президент Путин казва, че „Асад не е използвал [химическите оръжия]“ и че химическата атака е „извършена от хора, които искат да го обвинят за това“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://abcnews.go.com/International/wireStory/putin-syria-chemical-attack-provocation-assad-47790720|заглавие=Putin: Syria chemical attack was provocation against Assad|автор=Phillips|първо_име=Ian|труд=ABC News}}</ref> ООН и международните инспектори за химически оръжия от [[Организация за забрана на химическите оръжия|Организацията за забрана на химическите оръжия]] (ОЗХО) установяват, че атаката е дело на режима на Асад.<ref name="CNN sarin report">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|title=UN: Syria responsible for sarin attack that killed scores|last=Steve Almasy|work=CNN|access-date=12 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612174315/https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|archive-date=12 юни 2018|last2=Richard Roth}}</ref> На 7 ноември 2017 г. сирийското правителство обявява, че е подписало [[Парижко споразумение (2015)|Парижкото споразумение за климата]].<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2017/11/07/climate/syria-joins-paris-agreement.html|title=Syria Joins Paris Climate Accord, Leaving Only U.S. Opposed|last=Friedman|first=Lisa|date=7 ноември 2017|work=The New York Times}}</ref> През май 2018 г. Асад признава независимостта на окупираните от Русия сепаратистки републики [[Абхазия]] и [[Южна Осетия]] в Грузия, което води до ответна реакция от страна на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], [[Съединени американски щати|Съединените щати]], [[Канада]] и други страни.<ref name="Deutsche Welle">{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/syria-recognizes-georgias-breakaway-regions-in-nod-to-russia/a-43988153|title=Syria recognizes Georgia's breakaway regions|date=30 May 2018|work=Deutsche Welle|archive-url=https://web.archive.org/web/20180530092144/https://www.dw.com/en/syria-recognizes-georgias-breakaway-regions-in-nod-to-russia/a-43988153|archive-date=30 май 2018}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/georgia-syria-establishes-diplomatic-relations-with-abkhazia-south-ossetia/29257063.html|title=Georgia Severs Relations With Syria For Recognizing Abkhazia, South Ossetia|date=29 май 2018|work=rferl.org|archive-url=https://web.archive.org/web/20180530034717/https://www.rferl.org/a/georgia-syria-establishes-diplomatic-relations-with-abkhazia-south-ossetia/29257063.html|archive-date=30 май 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.canada.ca/en/global-affairs/news/2018/06/canada-concerned-by-syrias-recognition-of-georgian-breakaway-regions-of-abkhazia-and-south-ossetia.html|заглавие=Canada concerned by Syria's recognition of Georgian breakaway regions of Abkhazia and South Ossetia|труд=Government of Canada}}</ref> На 30 август 2020 г. е сформирано първото правителство на [[Хюсеин Арнус]], което включва нов Министерски съвет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dailysabah.com/world/syrian-crisis/syrias-assad-designates-new-government-headed-by-pm-arnous|заглавие=Syria's Assad designates new government headed by PM Arnous|автор=AFP|първо_име=French Press Agency-|труд=Daily Sabah|език=en-US|достъп_дата=8 март 2021}}</ref> На [[Президентски избори в Сирия (2021)|президентските избори през 2021 г.]], проведени на 26 май, Асад осигурява своя четвърти 7-годишен мандат; като печели 95,2% от избираемите гласове. Изборите са бойкотирани от [[Сирийска опозиция|опозицията]] и [[Сирийски демократични сили|Сирийските демократични сили]]; на бежанците и вътрешно разселените граждани е отнето правото да гласуват; позволявайки само на 38% от сирийците да участват в процеса. Независими международни наблюдатели, както и представители на западни държави определят изборите като фарс. [[Организация на обединените нации|ООН]] осъжда изборите за пряко нарушаване на Резолюция 2254 и обявява, че „няма мандат".<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.arabnews.com/node/1846771/%7B%7B|заглавие=UN reiterates it is not involved in Syrian presidential election|автор=Kossaify|първо_име=Ephrem|труд=Arab News}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://researchbriefings.files.parliament.uk/documents/CBP-9250/CBP-9250.pdf|заглавие=Syria: 2021 presidential election and future prospects|автор=Walker|първо_име=Nigel|издател=House of Commons Library|страници=4–15}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syrias-president-bashar-al-assad-wins-fourth-term-office-with-951-votes-live-2021-05-27/|title=Syria's Assad wins 4th term with 95% of vote, in election the West calls fraudulent|date=28 май 2021|work=Reuters|archive-url=https://web.archive.org/web/20221127122709/https://www.reuters.com/world/middle-east/syrias-president-bashar-al-assad-wins-fourth-term-office-with-951-votes-live-2021-05-27/|archive-date=27 ноември 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/world-report/2022/country-chapters/syria|заглавие=Syria Events of 2021|труд=Human Rights Watch}}</ref><ref name="auto">{{Cite news|url=https://english.aawsat.com/home/article/2965846/charles-lister/us-policy-syria-2021|title=US policy in Syria in 2021|last=Lister|first=Charles|date=10 май 2021|work=Asharq al-Awsat|archive-url=https://web.archive.org/web/20220813233750/https://english.aawsat.com/home/article/2965846/charles-lister/us-policy-syria-2021|archive-date=13 август 2022}}</ref> На 10 август 2021 г. е сформирано второто правителство на Хюсеин Арнус.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syrias-assad-asks-pm-hussein-arnous-form-new-cabinet-2021-08-01/|title=Syria's Assad asks PM Arnous to form new cabinet|date=2021-08-01|work=Reuters|access-date=2021-10-05|language=en}}</ref> При Асад Сирия става силен поддръжник на [[Руско нападение над Украйна|руското нападение в Украйна през 2022 г.]] и е една от петте страни, които се противопоставят на резолюцията на [[Общо събрание на ООН|Общото събрание на ООН]], заклеймяваща това, която призовава Русия да изтегли войските си. Три дни преди атаката външният министър [[Фейсал Мекдад]] е изпратен в Москва, за да потвърди признаването от страна на Сирия на сепаратистки републики [[Донецка народна република|Донецк]] и [[Луганска народна република|Луганск]]. Ден след атаката Башар ал-Асад я хвали като „корекция на историята и възстановяване на баланса в [[Международен ред|глобалния ред]] след [[Разпадане на Съветския съюз|разпадането на Съветския съюз]]“ в телефонен разговор с [[Владимир Путин]].<ref>{{Cite news|url=https://english.alarabiya.net/News/middle-east/2022/02/25/Syria-s-Assad-says-Russia-s-Ukraine-invasion-a-correction-of-history-|title=Syria's Assad says Russia's Ukraine invasion a 'correction of history'|work=Al-Arabiya News|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225144651/https://english.alarabiya.net/News/middle-east/2022/02/25/Syria-s-Assad-says-Russia-s-Ukraine-invasion-a-correction-of-history-|archive-date=25 февруари 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://press.un.org/en/2022/ga12407.doc.htm|заглавие=General Assembly Overwhelmingly Adopts Resolution Demanding Russian Federation Immediately End Illegal Use of Force in Ukraine, Withdraw All Troops|труд=United Nations}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mei.edu/publications/syrias-role-putins-invasion-ukraine|заглавие=Syria's role in Putin's invasion of Ukraine|автор=Makki|първо_име=Danny|труд=Middle East Institute}}</ref> Сирия става първата страна след Русия, която официално признава независимостта и суверенитета на двата отцепнически региона през юни 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-middle-east-syria-moscow-c5505e965d7d354b2b1f408385197829|title=Syria to recognize Ukraine's Luhansk and Donetsk regions|date=29 June 2022|work=Associated Press|archive-url=https://web.archive.org/web/20220702012411/https://apnews.com/article/russia-ukraine-middle-east-syria-moscow-c5505e965d7d354b2b1f408385197829|archive-date=2 юли 2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-recognizes-independence-sovereignty-donetsk-luhansk-state-news-agency-2022-06-29/|title=Syria recognizes independence, sovereignty of Donetsk, Luhansk -state news agency|date=29 юли 2022|work=Reuters|archive-url=https://web.archive.org/web/20220703150251/https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-recognizes-independence-sovereignty-donetsk-luhansk-state-news-agency-2022-06-29/|archive-date=3 юли 2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.wionews.com/world/syria-first-country-other-than-russia-to-recognise-ukraine-separatist-republics-of-donetsk-and-lugansk-493080|title=Syria first country other than Russia to recognise Ukraine separatist republics of Donetsk and Lugansk|date=29 юни 2022|work=WIO News|archive-url=https://web.archive.org/web/20220629211244/https://www.wionews.com/world/syria-first-country-other-than-russia-to-recognise-ukraine-separatist-republics-of-donetsk-and-lugansk-493080|archive-date=29 June 2022}}</ref> [[Файл:RaisiAssad2023.jpg|мини|Асад с иранския президент [[Ебрахим Раиси]] в Дамаск, 3 май 2023 г.]] На 12-ата годишнина от началото на протестите на [[Сирийска революция (2011)|Сирийската революция]] Башар ал-Асад провежда среща с Владимир Путин по време на официално посещение в Русия. В телевизионно предаване с Путин Асад защитава специалната военна операция на Русия като война срещу [[Неонационалсоциализъм|неонацистите]] и [[Бандеровци|бандеровците]] от Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/middle-east/20230315-assad-meets-putin-in-moscow-as-syrians-mark-12-years-since-anti-regime-uprising|title=Assad meets Putin in Moscow as Syrians mark 12 years since anti-regime uprising|date=15 март 2023|work=France 24|archive-url=https://web.archive.org/web/20230315170723/https://www.france24.com/en/middle-east/20230315-assad-meets-putin-in-moscow-as-syrians-mark-12-years-since-anti-regime-uprising|archive-date=15 март 2023}}</ref><ref name="rferl.org">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rferl.org/a/zelenskiy-ukraine-sanctions-syria-iran/32324885.html|заглавие=Zelenskiy Announces Sanctions On Hundreds Of Individuals, Including Syrian President, Iranian Drone Makers|труд=rferl.org}}</ref> Той признава [[Руската анексия на Донецка, Херсонска, Луганска и Запорожка области|руската анексия на четири украински области]] и ратифицира новите руски граници, твърдейки, че териториите са исторически руски. Асад също призовава Русия да разшири [[Руска военна интервенция в Сирия|военното си присъствие в Сирия]] чрез създаване на нови бази и разполагане на повече бази на земята, което прави военната й роля постоянна.<ref>"[https://web.archive.org/web/20230316094529/https://www.aljazeera.com/news/2023/3/16/assad-will-welcome-new-russian-military-bases-in-syria Assad welcomes new Russian bases in Syria after Putin meeting]". ''Al Jazeera''. 16 март 2023. Архивирано от оригинала на 16 март 2023.</ref><ref>Faulconbridge, Davis, Guy, Caleb (16 March 2023). "[https://web.archive.org/web/20230316070448/https://www.reuters.com/world/middle-east/syrias-assad-says-would-welcome-more-russian-troops-2023-03-16/ Syria's Assad would like more Russian bases and troops]". Reuters. Архивирано от оригинала на 16 март 2023</ref><ref name=":4">"[https://web.archive.org/web/20230323052728/https://www.teletrader.com/assad-syria-recognizes-russia-s-new-borders/news/details/59649372?ts=1679549248213 Assad: Syria recognizes Russia's new borders]". ''teletrader.com''. 16 March 2023. Архивирано от оригинала на 23 март 2023</ref><ref name=":4" /> През март 2023 г. той посещава [[Обединени арабски емирства|Обединените арабски емирства]] и се среща с президента на ОАЕ [[Мохамед ибн Заид ал-Нахаян]].<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/syria-s-assad-arrives-in-uae-for-official-visit-/7011966.html|title=Syria's Assad in UAE as Second Post-Quake Gulf Visit Signals Growing Arab Outreach|date=19 март 2023|work=VOA News}}</ref> През май 2023 г. присъства на [[Среща на върха на Арабската лига през 2023 г|срещата на върха на Арабската лига в Джеда]], [[Саудитска Арабия]], където е посрещнат от саудитския престолонаследник [[Мохамед бин Салман]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syrias-assad-attend-arab-summit-bringing-regional-isolation-an-end-2023-05-19/|title=Syria's Assad wins warm welcome at Arab summit after years of isolation|date=19 май 2023|work=Reuters}}</ref> През септември 2023 г. присъства на церемонията по откриването на [[Азиатски игри|Азиатските игри]] в [[Ханджоу]] и се среща с китайския президент [[Си Дзинпин]].<ref>{{Cite news|url=https://news.sky.com/story/syrias-bashar-al-assad-and-wife-laugh-and-wave-at-asian-games-opening-ceremony-amid-china-talks-12968127|title=Syria's Bashar al Assad and wife laugh and wave at Asian Games opening ceremony amid China talks|date=23 септември 2023|work=Sky News}}</ref> Те обявяват установяването на стратегическо партньорство между [[Китай]] и Сирия.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/china-syria-asian-games-diplomacy-assad-xi-cce801eaa586fe5db82d28df79b0f91f|title=Leaders of Syria and China announce strategic partnership as part of Asian Games diplomacy|date=22 септември 2022|work=AP News}}</ref> === Опозиционна офанзива и изгнание (2024) === През декември 2024 г. Съединените щати, Германия, Франция и Обединеното кралство призовават за деескалация на напрежението в Сирия, тъй като насилието отново избухва. Бунтовнически фракции, водени от ислямистката групировка Хаят Тахрир ал-Шам (HTS), [[Битка за Алепо (2024)|поемат контрола над Алепо]], което предизвиква кампания за ответни въздушни удари от сирийския президент Башар ал-Асад, подкрепян от Русия. Ударите, насочени към населени места и няколко болници в контролирания от бунтовниците град [[Идлиб]], водят до най-малко 25 смъртни случая според спасителната група [[Бели каски]]. Страните [[НАТО|от НАТО]] правят съвместно изявление, призоваващо за защита на цивилните граждани и на критичната инфраструктура, за да се предотврати по-нататъшно разселване и да се осигури хуманитарен достъп. Те подчертават спешната необходимост от водено от Сирия политическо решение в съответствие с Резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН, която се застъпва за диалог между сирийското правителство и опозиционните сили. Офанзивата на бунтовниците, която започва на 27 ноември 2024 г., продължава напредването си в провинция Хама след превземането на Алепо.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/syria-us-germany-france-uk-call-for-de-escalation/a-70933512|title=Syria: US, Germany, France, UK call for de-escalation|date=2 December 2024|work=DW News|access-date=2 December 2024}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/2024/12/03/world/middleeast/syria-civil-war-rebels-aleppo.html|заглавие=Fighting Worsens Already Dire Conditions in Northwestern Syria|труд=The New York Times}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aljazeera.com/program/newsfeed/2024/12/3/syrian-hospital-hit-in-air-attack-on-opposition-held-idlib|заглавие=Syrian hospital hit in air attack on opposition-held Idlib|труд=Al Jazeera|език=en|достъп_дата=2024-12-05}}</ref> На 4 декември 2024 г. избухват ожесточени сблъсъци в провинция Хама, когато сирийската армия се сблъсква с водени от ислямисти бунтовници в опит да спре тяхното настъпление към ключовия град [[Хама]]. Правителствените сили твърдят, че са започнали контраофанзива с въздушна подкрепа, отблъсквайки бунтовнически фракции, включително Хаят Тахрир ал-Шам, на около шест мили от града. Но въпреки подкрепленията бунтовниците превземат града на 5 декември.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/articles/cql5r2px4yyo|заглавие=Syria rebels capture major city of Hama after military withdraws|труд=www.bbc.com|език=en-GB|достъп_дата=2024-12-05}}</ref> Боевете довецдат до широко разселване, като близо 50 000 души напускат района и се съобщава за над 600 жертви, включително 104 цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/middle-east/20241204-syrian-army-launches-counterattack-as-rebels-push-towards-hama|title=Syrian army launches counterattack as rebels push towards Hama|date=4 December 2024|work=France24|access-date=4 December 2024}}</ref> На 7 декември 2024 г. Асад бяга от столицата Дамаск за [[Москва]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-rebels-celebrate-captured-homs-set-sights-damascus-2024-12-07/|заглавие=Syrian army command tells officers that Assad's rule has ended, officer says|труд=Reuters|достъп_дата=8 December 2024}}</ref> == Противоречия == === Корупция === {{Вижте също|Икономика на Сирия}} В началото на [[Сирийска революция|сирийската революция]] корупцията в Сирия е ендемична и страната е класирана на 129-о място в [[Индекс за възприятие на корупцията|Индекса за възприятие на корупцията]] за 2011 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.transparency.org/en/cpi/2011|заглавие=2011 – CPI|труд=Transparency.org}}</ref> От 70-те години икономиката на Сирия е доминирана от патронажните мрежи на [[Сирийска Баас партия|партийните елити на Баас]] и [[алавити]]те, лоялни към сем. Асад, които установяват контрол върху обществените сектори на Сирия въз основа на роднинство и [[непотизъм]]. Всеобхватният характер на корупцията е източник на противоречия в партийните кръгове на Баас и по-широката общественост още през 80-те г.<ref>{{Cite journal|last=M. Sadowski|first=Yahya|date=1987|title=Patronage and the Ba'th: Corruption and Control in Contemporary Syria|url=https://www.jstor.org/stable/41857946|journal=Arab Studies Quarterly|volume=9|issue=4|pages=442–461|jstor=41857946|via=JSTOR}}</ref> Програмата за икономическа либерализация на Башар ал-Асад през 2000-те г. се превръща в символ на корупцията и непотизма, тъй като бенефициентите на схемата са лоялните алавити, които заграбват голяма част от приватизираните сектори и бизнес активи. Това отчуждава правителството от огромното мнозинство от сирийската общественост, особено от селяните и градските работнически класи, които масово ненавиждат произтичащите икономически различия, които стават явно видими.<ref name="Allam, Saber 2019 26–272">{{Cite book|last=Allam, Saber|first=Ashraf, Salah|title=Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring|year=2019|publisher=Lamar|location=16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt|isbn=978-977-85412-3-6|pages=26–27|chapter=The domestic structure of the regime}}</ref><ref name="France 242">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/20200609-assad-s-20-year-rule-from-damascus-spring-to-pariah|title=Assad's 20-year rule, from Damascus Spring to pariah|date=9 юли 2020|work=France 24}}</ref> Братовчедът на Асад, [[Рами Махлуф]], е най-облагодетелстваният олигарх на режима през този период, белязан от институционализирането на корупцията, ограничаването на малкия бизнес и отхвърлянето на частното [[предприемачество]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-13216195|title=Bashar al-Assad's inner circle|date=30 юли 2012|work=BBC News|archive-url=https://web.archive.org/web/20220327062345/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-13216195|archive-date=27 март 2022}}</ref> Устойчивостта на корупцията, фракционистките пристрастия към алавитите, непотизмът и широко разпространените подкупи, които съществуват в партията, бюрокрацията и военните, водят до народния гняв, което води до избухването на [[Сирийска революция (2011)|Сирийската революция]] през 2011 г. Протестите са най-ожесточени в кварталите на работническата класа, които отдавна понасят тежестта на политиката на експлоатация на режима, която привилегирова собствените си лоялни лица.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://globalanticorruptionblog.com/2017/02/06/the-role-of-corruption-in-the-syrian-civil-war/|заглавие=The Role of Corruption in the Syrian Civil War|автор=Gersh|първо_име=Nick|труд=GAB}}</ref><ref>{{Cite book|last=Allam, Saber|first=Ashraf, Salah|title=Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring|year=2019|publisher=Lamar|location=16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt|isbn=978-977-85412-3-6|pages=26–27}}</ref> Според ABC News в резултат на [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]] „контролираната от правителството Сирия е съкратена по размер, очукана и обедняла“.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/International/wireStory/assads-syria-truncated-battered-defiant-26633429|title=Assad's Syria Truncated, Battered, but Defiant|last=Hadid|first=Diaa|date=2 ноември 2014|work=Abc News|access-date=2 ноември 2014}}</ref> Икономическите санкции (Законът за отговорността на Сирия) са приложени много преди сирийската гражданска война от САЩ и към тях се присъединява ЕС при избухването на гражданската война, което води до разпадането на сирийската икономика.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-17088270|title=Syria 'disintegrating under crippling sanctions'|date=19 февруари 2012|work=BBC News|access-date=2 ноември 2014}}</ref> Тези санкции са подсилени през октомври 2014 г. от ЕС и САЩ.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-eu-idUSKCN0IA1AF20141021|title=EU targets ministers, UAE firm in latest Syria sanctions|last=Croft|first=Adrian|date=21 октомври 2014|work=Reuters|access-date=2 ноември 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20151007014415/http://www.reuters.com/article/2014/10/21/us-mideast-crisis-syria-eu-idUSKCN0IA1AF20141021|archive-date=7 октомври 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.usatoday.com/story/news/politics/2014/10/16/treasury-syrian-sanctions-qusay-mihoub/17354081/|title=Tightened sanctions target Syrian human rights abuses|last=Korte|first=Gregory|date=16 октомври 2014|work=USA Today|access-date=9 ноември 2014}}</ref> Промишлеността в части от страната, които все още се държат от правителството, е силно контролирана от държавата, като [[Икономическа либерализация|икономическата либерализация]] е обърната по време на настоящия конфликт.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-economy-socialist-idUSBRE8630FA20120704|title=Syria reverts to socialist economic policies to ease tension|last=Al-Khalidi|first=Suleiman|date=4 юли 2012|work=Reuters|access-date=19 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20121020124949/http://www.reuters.com/article/2012/07/04/us-syria-economy-socialist-idUSBRE8630FA20120704|archive-date=20 октомври 2012}}</ref> [[Лондонско училище по икономика и политически науки|Лондонското училище по икономика]] заявява, че в резултат на сирийската гражданска война в Сирия се е развила [[военна икономика]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/idUSKCN0IU10Z20141110?irpc=932|title=Local ceasefires best way to ease Syrians' suffering: researchers|date=10 ноември 2014|work=Reuters|access-date=10 ноември 2014}}</ref> Доклад на [[Европейски съвет за външни отношения|Европейския съвет за външни отношения]] от 2014 г. също заявява, че се е формирала военна икономика.<ref>Yazigi, Jihad (7 April 2014). "[https://ecfr.eu/archive/page/-/ECFR97_SYRIA_BRIEF_AW.pdf Syria's War Economy]" (PDF). European Council on Foreign Relations. Посетен на 19 октомври 2014</ref> Доклад, поръчан от [[Организация на обединените нации|ООН]] на Сирийския център за политически изследвания, гласи, че 2/3 от сирийското население живее в крайна бедност.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-economy-idUSKBN0E81WL20140528|title=Syria's economy heads into ruin: U.N. sponsored report|last=Al-Khalidi|first=Suleiman|date=28 May 2014|work=Reuters|access-date=19 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140824204400/http://www.reuters.com/article/2014/05/28/us-syria-economy-idUSKBN0E81WL20140528|archive-date=24 август 2014}}</ref> Безработицата е 50%.<ref name="SurvivalMode">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/syrias-assad-regime-cuts-subsidies-focuses-ailing-economy-on-war-effort/2014/11/29/5f830894-719c-11e4-a2c2-478179fd0489_story.html|title=Syria's Assad regime cuts subsidies, focuses ailing economy on war effort|last=Naylor|first=Hugh|date=29 ноември 2014|work=The Washington Post|access-date=6 декември 2014}}</ref> През октомври 2014 г. търговски център на стойност 50 млн. долара отваря врати в [[Тартус]], което провокира критики от страна на поддръжниците на правителството и се разглежда като част от политиката на правителството на Асад в опит да се създаде усещане за нормалност по време на гражданската война.<ref>{{Cite news|url=http://www.dailystar.com.lb/News/Middle-East/2014/Oct-17/274357-glitzy-mall-sparks-anger-from-assad-backers.ashx|title=Glitzy mall sparks anger from Assad backers|last=Daou|first=Rita|date=17 октомври 2014|access-date=19 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20181022183913/http://www.dailystar.com.lb/News/Middle-East/2014/Oct-17/274357-glitzy-mall-sparks-anger-from-assad-backers.ashx|archive-date=22 октомври 2018|agency=Agence France-Presse}}</ref> Правителствена политика за предпочитане на семействата на убити войници за държавни работни места е отменена, след като предизвиква шум,<ref name="BurySons2">{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/International/wireStory/syrias-alawites-pay-heavy-price-bury-sons-26598184|title=Syria's Alawites Pay Heavy Price as They Bury Sons|last=Hadid|first=Diaa|date=1 ноември 2014|access-date=1 ноември 2014|agency=Associated Press}}</ref> докато нарастващите обвинения в корупция предизвикват протести.<ref name="AlawitesVoice2">{{Cite news|url=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2014/10/syria-tartous-alawites-pro-regime-protests.html|title=Alawites find their voice against Assad|date=29 октомври 2014|access-date=1 ноември 2014|publisher=Al Monitor}}</ref> През декември 2014 г. ЕС забранява продажбите на реактивно гориво на правителството на Асад, принуждавайки правителството да купува по-скъпи незастраховани доставки на реактивно гориво в бъдеще.<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11290437/EU-tries-to-ground-Bashar-al-Assads-warplanes-by-banning-fuel-supplies.html|title=EU tries to ground Bashar al-Assad's warplanes by banning fuel supplies|last=Blair|first=David|date=12 декември 2014|work=The Telegraph|access-date=13 декември 2014|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11290437/EU-tries-to-ground-Bashar-al-Assads-warplanes-by-banning-fuel-supplies.html|archive-date=11 януари 2022|url-access=subscription}}</ref> Възползвайки се от нарасналата роля на държавата в резултат на гражданската война, Башар и съпругата му Асма започват да анексират икономическите активи на Сирия от своите лоялни привърженици, опитвайки се да изместят старите бизнес елити и да монополизират прекия им контрол върху икономиката. [[Махер ал-Асад]], братът на Башар, също забогатява, като наблюдава операциите на спонсорираното от сирийската държава производство на психостимуланта [[каптагон]] и заграбва голяма част от плячката от войната. В момента управляващата двойка притежава огромни части от секторите на корабоплаването, недвижимите имоти, телекомуникациите и банковия сектор.<ref>{{Cite news|url=https://syria-report.com/analysis-changes-to-syrias-business-elite-concentrates-wealth-in-hands-of-presidential-couple-open-access/|title=Changes to Syria's Business Elite Concentrates Wealth in Hands of Presidential Couple|date=15 ноември 2022|work=The Syria Report|archive-url=https://web.archive.org/web/20221202222632/https://syria-report.com/analysis-changes-to-syrias-business-elite-concentrates-wealth-in-hands-of-presidential-couple-open-access/|archive-date=2 декември 2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/a7a75e4c-a95d-11e9-984c-fac8325aaa04|title=Syria's Assad puts pressure on business elite|last=Cornish, Khattab|first=Chloe, Asser|date=25 July 2019|work=Financial Times|archive-url=https://web.archive.org/web/20190727060100/https://www.ft.com/content/a7a75e4c-a95d-11e9-984c-fac8325aaa04|archive-date=27 юли 2019}}</ref> Значителни промени се случват в сирийската икономика след кампаниите за конфискация на правителството, стартирани през 2019 г., които включват големи икономически активи, прехвърлени на президентската двойка, за да проектират своята власт и влияние. Особено забележителна динамика е възходът на [[Асма Асад|Асма ал-Асад]], която оглавява тайния икономически съвет на Сирия и за която се смята, че се е превърнала в централна фуния на икономическата власт в Сирия. Чрез своята неправителствена организация „Сирия Тръст“ – гръбнакът на нейната финансова мрежа, Асма проверява чуждестранната помощ, идваща в Сирия, тъй като правителството разрешава организациите на ООН само ако работят под държавни агенции.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/a51c6227-0c93-4fe1-aca7-25783a43708f|title=Syria's state capture: the rising influence of Mrs Assad|last=Jalabi|first=Raya|date=2023|work=Financial Times|archive-url=https://web.archive.org/web/20230405013209/https://www-ft-com.ezp.lib.cam.ac.uk/content/a51c6227-0c93-4fe1-aca7-25783a43708f|archive-date=5 април 2023}}</ref> Корупцията нараства спорадично през последните години, като Сирия се смята за най-корумпираната страна в [[Арабски свят|арабския свят]].<ref>{{Cite news|url=https://www.al-monitor.com/originals/2023/01/middle-east-corruption-rankings-syria-most-corrupt-uae-least-turkey-slipped|title=Middle East corruption rankings: Syria most corrupt, UAE least, Turkey slipped|date=31 January 2023|work=Al-Monitor|archive-url=https://web.archive.org/web/20230203201215/https://www.al-monitor.com/originals/2023/01/middle-east-corruption-rankings-syria-most-corrupt-uae-least-turkey-slipped|archive-date=3 февруари 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.newarab.com/news/syria-yemen-and-libya-rank-among-lowest-corruption-index?amp|title=Syria, Yemen and Libya among 'lowest in the world' for corruption perceptions|date=31 януари 2023|work=The New Arab|archive-url=https://web.archive.org/web/20230208070207/https://www.newarab.com/news/syria-yemen-and-libya-rank-among-lowest-corruption-index?amp|archive-date=8 февруари 2023}}</ref> Към 2022 г. Сирия е класирана на второ място в света в [[Индекс за възприятие на корупцията|Индекса за възприятие на корупцията]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.worlddata.info/asia/syria/corruption.php|заглавие=Corruption in Syria|труд=Worlddata.info}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.transparency.org/en/cpi/2022|заглавие=Corruption Perceptions Index|труд=Transparency International}}</ref> === Фракционираност === {{Вижте също|Фракционираност и малцинства в гражданската война в Сирия}} Управлението на [[Хафез ал-Асад]] е смятано за една от най-репресивните арабски [[Диктатура|диктатури]] на 20 век. Тъй като Башар наследява мантията на баща си, той се опитва да осъществи авторитарно надграждане чрез прочистване на старата гвардия и назначаване на партията и армията с лоялни [[Алавити|алавитски]] офицери, което допълнително утвърждава фракционираността в системата.<ref>{{Cite book|last=Allam, Saber|first=Ashraf, Salah|title=Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring|year=2019|publisher=Lamar|location=16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt|isbn=978-977-85412-3-6|pages=27–30|chapter=The domestic structure of the regime|quote=Because he lacks his father's leadership skills... Bashar may settle for consensus among his junta of Alawi officers... When Bashar assumed office he attempted to consolidate power through "authoritarian upgrading".. However, the conservative military establishment and senior members of the regime were not favorable to Bashar's reforms, which forced Bashar to retire such senior personnel in order to further consolidate his power. But Bashar struggled to appoint new and loyal staff, his Ba'athist regime became increasingly like a sectarian family clan}}</ref><ref name="auto22">{{Cite news|url=https://www.worldpoliticsreview.com/syria-pariah-state/|title=Is Syria No Longer a Pariah State?|last=Ker-Lindsay|first=James|date=27 април 2023|work=World Politics Review|archive-url=https://web.archive.org/web/20230602100607/https://www.worldpoliticsreview.com/syria-pariah-state/|archive-date=2 юни 2023}}</ref> Докато официално правителството на Баас се придържа към строга [[Секуларизъм|секуларистка]] доктрина, на практика то прилага фракционистки инженерни политики в обществото, за да потисне несъгласието и да монополизира абсолютната си власт.<ref>{{Cite news|url=http://www.crisisgroup.org/~/media/Files/Middle%20East%20North%20Africa/Iraq%20Syria%20Lebanon/Syria/151-flight-of-icarus-the-pyd-s-precarious-rise-in-syria.pdf|title=Flight of Icarus? The PYD's Precarious Rise in Syria|date=8 май 2014|access-date=4 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20160220181554/http://www.crisisgroup.org/~/media/Files/Middle%20East%20North%20Africa/Iraq%20Syria%20Lebanon/Syria/151-flight-of-icarus-the-pyd-s-precarious-rise-in-syria.pdf|archive-date=20 февруари 2016|publisher=International Crisis Group|page=23|quote=The regime aims to compel people to take refuge in their sectarian and communitarian identities; to split each community into competing branches, dividing those who support it from those who oppose it}}</ref> Режимът се опитва да се представи пред външния свят като защитник на малцинствата и насажда страх от управлението на мнозинството в обществото, за да мобилизира лоялни привърженици от малцинствата.<ref name="NPR_APRIL_2015">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.npr.org/blogs/parallels/2015/04/18/400360836/syrias-minorities-caught-between-sword-of-isis-and-wrath-of-assad|заглавие=Syria's Minorities: Caught Between Sword Of ISIS And Wrath of Assad|автор=Meuse|първо_име=Alison|издател=NPR|достъп_дата=19 април 2015|цитат=Karim Bitar, a Middle East analyst at Paris think tank IRIS [...] says [...] "Minorities are often used as a shield by authoritarian regimes, who try to portray themselves as protectors and as a bulwark"}}</ref> Фигури, лоялни на Асад, като [[Мишел Самаха]], се застъпват за фракционистка мобилизация за защита на режима от това, което той нарича „морето от [[Сунитски ислям|сунити]]“. Режимът на Асад отприщва фракционистко насилие чрез частни алавитски милиции като [[Шабиха]], особено в сунитските райони. Алавитската религиозна иконография и обществените чувства са често срещани теми, използвани от алавитските воини-шейхове, които ръководят алавитските милиции, като оправдание за извършване на кланета, отвличания и изтезания в бастиони на опозицията.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://newlinesmag.com/reportage/the-specter-of-sectarian-violence-in-syria/|заглавие=The Specter of Sectarian Violence in Syria|автор=Ümit Üngör|първо_име=Uğur|издател=NPR|достъп_дата=19 април 2015}}</ref> Различните политики за развитие, приети от режима, следват фракционистки модел. Схема за урбанизация, приложена от правителството в град [[Хомс]], води до експулсирането на хиляди сунитски жители през 2000-те г., докато районите с мнозинство от алавити остават непокътнати.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://warontherocks.com/2016/08/assad-or-we-burn-the-country-misreading-sectarianism-and-the-regime-in-syria/|заглавие=Assad or We Burn the Country|автор=Hokayem|първо_име=Emile|труд=War on the rocks}}</ref> Дори когато [[Сирийски баасизъм|сирийският баасизъм]] абсорбира различни общностни идентичности в хомогенния обединяващ дискурс на държавата, социално-политическата власт става монополизирана от алавитските лоялисти. Въпреки че официално се придържат към неконфесионализма, [[Въоръжени сили на Сирия|сирийските въоръжени сили]] също са институционално фракционистки. Докато наборниците и по-ниските чинове са преобладаващо неалавити, по-високите чинове са пълни от лоялни алавити, които ефективно контролират логистиката и политиката за сигурност. Елитните части на сирийската армия, като [[Тигрови сили|Тигровите сили]], [[Републиканска гвардия (Сирия)|Републиканската гвардия]], 4-та бронирана дивизия и т.н., считани от правителството за решаващи за неговото оцеляване, са съставени предимно от алавити. Сунитските офицери са под постоянно наблюдение от тайната полиция, като на повечето от тях са назначени помощници алавити, които следят движенията им. [[Паравоенни]] групи, подкрепящи режима, като [[Национални отбранителни сили (Сирия)|Националните отбранителни сили,]] също са организирани около фракционистката лоялност към правителството на Баас. По време на въстанията на [[Сирийската революция (2011)|сирийската революция]] правителството на Баас разгръща стратегия за [[секюритизация]], която зависи от фракционистката мобилизация, отприщването на насилие срещу протестиращите и обширните репресии в цялата страна, което кара опозиционните групи да се обърнат към въоръжен бунт. Сирийското общество е допълнително фракционирано след [[Участие на Иран в гражданската война в Сирия|иранската намеса в сирийската гражданска война]], която става свидетел на много [[Хомейнизъм|хомейнистки]] бойни групировки, спонсорирани от [[Иран]], които се бият на страната на управлението на Асад.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://warontherocks.com/2016/08/assad-or-we-burn-the-country-misreading-sectarianism-and-the-regime-in-syria/|заглавие=Assad or We Burn the Country|автор=Hokayem|първо_име=Emile|труд=E-International Relations}}</ref> === Права на човека === Баасисткото правителство управлява Сирия като [[Тоталитаризъм|тоталитарна]] държава, контролирайки всеки аспект на сирийското общество от десетилетия. Командирите на правителствените сили за сигурност, състоящи се от [[Сирийска арабска армия|Сирийската арабска армия]], [[Тайна полиция|тайната полиция]], паравоенните формирования на БААС, пряко изпълняват изпълнителните функции на държавата, като почти не обръщат внимание на правните процеси и [[бюрокрация]]та. Системата за наблюдение на [[Мухабарат (Сирия)|Мухабарат]] (тайните служби) е всеобхватна, като общият брой на агентите, работещи за различните й клонове, се оценява на 1:158 в съотношение с цивилното население. Службите за сигурност затварят организациите на [[Гражданско общество|гражданското общество]], ограничават свободата на движение в страната и забраняват политическа литература и символи, които не са на Баас.<ref name="ifimes.org2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ifimes.org/en/researches/syria-between-oppression-and-freedom/3325|заглавие=Syria: Between oppression and freedom|труд=Ifimes}}</ref><ref name="Hill">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2010/7/16/syria-slammed-on-human-rights|title=Syria slammed on human rights|last=Hill|first=Evan|date=16 юли 2010|work=Al Jazeera|archive-url=https://web.archive.org/web/20230521182156/https://www.aljazeera.com/news/2010/7/16/syria-slammed-on-human-rights|archive-date=21 May 2023}}</ref> През 2010 г. [[Хюман Райтс Уоч]] публикува доклада „A Wasted Decade“, документиращ репресиите по време на първото десетилетие на [[Извънредно положение|извънредното управление]] на Асад, белязан от произволни арести, цензура и дискриминация срещу [[Кюрди в Сирия|сирийските кюрди]].<ref name="Hill" /><ref name="hrw.org">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref> През 2000-те г. страховитите агенти на Мухабарат извършват рутинни отвличания, произволни задържания и [[Изтезание|изтезания]] на цивилни. Проведени са многобройни показни процеси срещу [[дисидент]]и, пълнещи сирийски затвори с журналисти и правозащитници. Членовете на [[Главна дирекция по разузнаване (Сирия)|Главната дирекция за разузнаване]] на Сирия отдавна се ползват с широки привилегии да извършват извънсъдебни действия и имат имунитет срещу престъпления. През 2008 г. Асад разширява този имунитет към други отдели на силите за сигурност.<ref name="hrw.org2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref> Групи за правата на човека, като Хюман Райтс Уоч и [[Амнести Интернешънъл]] разказват подробно как [[Тайна полиция|тайната полиция]] на правителството на Асад е изтезавала, затваряла и убивала политически опоненти и онези, които говорят против правителството.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/en/node/91580/section/4|заглавие=A Wasted Decade|издател=Human Rights Watch|страници=4, 8}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.unhcr.org/refworld/country,,,,SYR,,4da56d83a2,0.html|заглавие=2010 Country Reports on Human Rights Practices – Syria|издател=United Nations High Commissioner for Refugees}}</ref> Освен това се смята, че около 600 ливански политически затворници са държани в държавните затвори след [[Сирийска окупация на Ливан|сирийската окупация на Ливан]], като някои са държани повече от 30 години.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mmedia.me/lb/en/reportsfeatures/565320-syrias-secret-prisoners|заглавие=Syria's secret prisoners|автор=Luca|първо_име=Ana Maria|издател=NOW News|достъп_дата=22 май 2015|архив_дата=2017-10-09|архив_уеб_адрес=https://wayback.archive-it.org/all/20171009210630/https://www.mmedia.me/lb/en/reportsfeatures/565320-syrias-secret-prisoners}}</ref> От 2006 г. правителството на Асад разширява използването на [[Персона нон грата|забрани за пътуване]] срещу политически дисиденти.<ref>{{Cite news|url=http://www.economist.com/node/17155868|title=How Syria controls its dissidents – Banning travel|date=30 септември 2010|work=The Economist}}</ref> В интервю за ABC News през 2007 г. Асад заявява: „Нямаме такива [неща като] политически затворници,” въпреки че в.„[[Ню Йорк Таймс]]“ съобщава за ареста на 30 сирийски политически дисиденти, които организират общ опозиционен фронт през декември 2007 г., като трима от тази група, смятани за лидери на опозицията, са с мярка за неотклонение „задържане под стража“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2007/12/14/world/middleeast/14syria.html|title=Challenged, Syria Extends Crackdown on Dissent|last=Cambanis|first=Thanassis|date=14 декември 2007|work=The New York Times|access-date=26 април 2010}}</ref> Правителството отказва разрешение на правозащитни организации и независими НПО да работят в страната.<ref name="hrw.org3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref> През 2010 г. Сирия забранява забулването в университетите.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-10684359|title=Syria bans face veils at universities|date=19 юли 2010|work=BBC News}}</ref><ref>{{Cite journal|date=20 юли 2010|title=Veil ban: Why Syria joins Europe in barring the niqab|url=http://www.csmonitor.com/World/Middle-East/2010/0720/Veil-ban-Why-Syria-joins-Europe-in-barring-the-niqab|journal=The Christian Science Monitor}}</ref> След протестите на Сирийската революция през 2011 г. Асад частично облекчава забраната.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2011/apr/06/syria-relax-veil-ban-teacher|title=Syria relaxes veil ban for teachers|date=6 април 2011|work=The Guardian|agency=Associated Press}}</ref> Между 2011 и 2013 г. се смята, че апаратът за държавна сигурност е изтезавал и убил над 10 хиляди [[Активизъм|граждански активисти]], политически дисиденти, журналисти, доброволци от [[Гражданска защита|гражданската защита]] и обвинени в държавна измяна и обвинения в тероризъм, като част от кампанията за смъртоносни репресии, наредена от Асад.<ref name="Entous, Nissenbaum">{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/10-000-bodies-inside-syrian-president-bashar-al-assads-crackdown-1406315472|title=10,000 Bodies: Inside Syrian President Bashar al-Assad's Crackdown|last=Entous, Nissenbaum|first=Adam, Dion|date=25 юли 2014|work=The Wall Street Journal|archive-url=https://web.archive.org/web/20230103162318/https://www.wsj.com/articles/10-000-bodies-inside-syrian-president-bashar-al-assads-crackdown-1406315472|archive-date=3 януари 2023}}</ref> През юни 2023 г. [[Общо събрание на ООН|Общото събрание на ООН]] гласува в подкрепа на създаването на независим орган, който да разследва местонахождението на стотици хиляди изчезнали цивилни, които са били насилствено накарани да изчезнат, убити или изнемогващи в подземията и в [[Стая за мъчения|стаите за изтезания]] на режима на Асад. Вотът е осъден от Русия, [[Северна Корея]] и [[Иран]].<ref>{{Cite news|url=https://www.theweek.in/wire-updates/international/2023/06/30/fgn2-un-syria.amp.html|title=UN votes to establish independent body to clarify fate of over 130 000 Syrians missing in conflict|date=30 юни 2023|work=The Week|archive-url=https://web.archive.org/web/20230630045225/https://www.theweek.in/wire-updates/international/2023/06/30/fgn2-un-syria.amp.html|archive-date=30 юни 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.arabnews.com/node/2330286/middle-east|title=In milestone decision, UN creates institution for Syria's missing and disappeared|last=Kossaify|first=Ephrem|date=30 юни 2023|work=Arab News|archive-url=https://web.archive.org/web/20230630045427/https://www.arabnews.com/node/2330286/middle-east|archive-date=30 юни 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/un-syria-conflict-missing-people-75ab620d2ab939b54152a3f1ded5a156|title=UN votes to establish independent body to clarify fate of over 130,000 Syrians missing in conflict|last=M. Lederer|first=Edith|date=30 юни 2023|work=AP News|archive-url=https://web.archive.org/web/20230630163007/https://apnews.com/article/un-syria-conflict-missing-people-75ab620d2ab939b54152a3f1ded5a156|archive-date=30 юни 2023}}</ref> През 2023 г. [[Канада]] и Нидерландия [[Канада и Нидерландия срещу Сирийската арабска република|завеждат дело срещу Сирия]] в [[Международен съд на ООН|Международния съд на ООН]], обвинявайки я в нарушаване на [[Конвенция на ООН срещу изтезанията|Конвенцията на ООН срещу изтезанията]]. Съвместната петиция обвинява сирийския режим в организирането на „невъобразима физическа и психическа болка и страдание“ като стратегия за колективно наказване на сирийското население.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.government.nl/documents/diplomatic-statements/2023/06/12/joint-statement-by-canada-and-the-netherlands-on-instituting-proceedings-at-the-international-court-of-justice-to-hold-syria-to-account-for-torture|заглавие=Joint statement by Canada and the Kingdom of the Netherlands on instituting proceedings at the International Court of Justice to hold Syria to account for torture|труд=Government of Netherlands}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.icj-cij.org/sites/default/files/case-related/188/188-20230612-PRE-01-00-EN.pdf|заглавие=Canada and the Kingdom of the Netherlands jointly institute proceedings against the Syrian Arab Republic and request the Court to indicate provisional measures|труд=International Court of Justice.org|страници=1, 2}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.icj-cij.org/sites/default/files/case-related/188/188-20230608-REQ-01-00-EN.pdf|заглавие=Canada and the Kingdom of Netherlands vs. the Syrian Arab Republic|труд=International Court of Justice.org}}</ref> Русия налага вето на усилията на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] да преследва Башар ал-Асад в [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]].<ref>{{Cite news|url=https://www.thenationalnews.com/mena/2023/06/12/canada-and-netherlands-take-syria-to-icj-over-alleged-torture/|title=Canada and Netherlands take Syria to ICJ over alleged torture|date=12 юни 2023|work=The National|archive-url=https://web.archive.org/web/20230613135519/https://www.thenationalnews.com/mena/2023/06/12/canada-and-netherlands-take-syria-to-icj-over-alleged-torture/|archive-date=13 юни 2023}}</ref> === Репресии над кюрдите === {{Вижте също|Арабски колан|Клане в Камишли (2004)}} Баасистка Сирия отдавна забранява [[Кюрдски езици|кюрдския език]] в училищата и обществените институции. Дискриминацията срещу [[Кюрди в Сирия|кюрдите]] непрекъснато нараства по време на управлението на Башар ал-Асад. Държавната политика официално потиска кюрдската култура с повече от 300 хил. сирийски кюрди, които остават без гражданство. Кюрдските оплаквания срещу държавното преследване в крайна сметка достигат кулминацията си в [[Камишлийски въстания (2004)|Камишлийските въстания през 2004 г.]], потушени насилствено след изпращането на сирийски военни сили. Последвалата репресия води до убийствата на повече от 36 кюрди и до раняването на най-малко 160 демонстранти. Повече от 2000 цивилни са арестувани и изтезавани в правителствени центрове за задържане. Ограниченията върху кюрдските дейности са допълнително затегнати след клането в [[Камишли]], като режимът на Асад на практика забранява всички кюрдски културни събирания и политическа активност по обвинения в подстрекаване на раздори или отслабване на националните чувства. През 2005–2010 г. [[Хюман Райтс Уоч]] потвърждава репресиите за сигурност на най-малко 14 кюрдски политически и културни събирания.<ref name="hrw.org4">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref><ref name="Hill2">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2010/7/16/syria-slammed-on-human-rights|title=Syria slammed on human rights|last=Hill|first=Evan|date=16 юли 2010|work=Al Jazeera|archive-url=https://web.archive.org/web/20230521182156/https://www.aljazeera.com/news/2010/7/16/syria-slammed-on-human-rights|archive-date=21 май 2023}}</ref> През март 2008 г. сирийски военни откриват огън по кюрдско събиране в Камишли, което отбелязва Навруз, убивайки трима и ранявайки петима цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://www.hrw.org/news/2008/03/23/syria-investigate-killing-kurds|title=Syria: Investigate Killing of Kurds|date=23 март 2008|work=Human RIghts Watch|archive-url=https://web.archive.org/web/20230505183620/https://www.hrw.org/news/2008/03/23/syria-investigate-killing-kurds|archive-date=5 май 2023}}</ref> === Цензура === На 22 септември 2001 г. Асад издава закон за печата, който затяга правителствения контрол върху цялата литература, отпечатана или публикувана в Сирия, вариращи от вестници до книги, брошури и периодични издания. Издатели, писатели, редактори, разпространители, журналисти и други лица, обвинени в нарушаване на Закона за печата, се лишават от свобода или глобяват. Цензурата също е разширена в [[киберпространство]]то и различни уебсайтове са забранени. Множество [[Блог|блогъри]] и създатели на съдържание са арестувани по различни обвинения за национална сигурност.<ref name="hrw.org5">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref> Закон от 2007 г. изисква интернет кафенетата да записват всички коментари, които потребителите публикуват в чат форуми.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://en.rsf.org/spip.php?page=predateur&id_article=42411|заглавие=Bashar Al-Assad, President, Syria|издател=Reporters Without Borders|достъп_дата=26 октомври 2012|архив_дата=2015-10-18|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151018150441/http://en.rsf.org/spip.php?page=predateur&id_article=42411}}</ref> Друг указ от 2008 г. задължава интернет кафенетата да водят записи на клиентите си и да уведомяват рутинно полицията.<ref name="10 Worst Countries to be a Blogger">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://cpj.org/reports/2009/04/10-worst-countries-to-be-a-blogger/|заглавие=10 Worst Countries to be a Blogger|труд=Committee to Protect Journalists}}</ref> Уебсайтове като [[Уикипедия на арабски език|Уикипердия на арабски]], [[Ютюб]] и [[Фейсбук]] са блокирани периодично между 2008 г. и февруари 2011 г.<ref>{{Cite news|url=http://www.economist.com/node/11792330|title=Red lines that cannot be crossed – The authorities don't want you to read or see too much|date=24 July 2008|work=The Economist}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2011/02/10/world/middleeast/10syria.html|title=Syria Restores Access to Facebook and YouTube|last=Jennifer Preston|date=9 февруари 2011|work=The New York Times}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://en.rsf.org/internet-enemie-syria,39779.html|заглавие=Internet Enemies – Syria|издател=Reporters Without Borders|достъп_дата=29 април 2011|архив_дата=2016-03-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304070925/http://en.rsf.org/internet-enemie-syria,39779.html}}</ref> [[Комитет за защита на журналистите|Комитетът за защита на журналистите]] класира Сирия като третата опасна страна за онлайн блогъри през 2009 г. Хора са арестувани въз основа на голямо разнообразие от обвинения, вариращи от подкопаване на националното единство до публикуване или споделяне на фалшиво съдържание.<ref name="hrw.org6">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref><ref name="10 Worst Countries to be a Blogger" /> Сирия е класирана като третата най-цензурирана страна в доклада на Комитета за защита на журналистите от 2012 г. Освен ограниченията за международните журналисти, които забраняват влизането им, местната преса се контролира от държавни агенции, които насърчават [[Баасизъм|баасистката]] идеология. От 2011 г. сирийското правителство въвежда пълно медийно затъмнение и чуждестранни кореспонденти са бързо задържани, отвличани или изтезавани. В резултат на това външният свят знае за ситуациите, случващи се в Сирия, само чрез видеоклипове на независими цивилни журналисти. Правителството на Асад затваря интернет покритието, [[Клетъчна мрежа|мобилните мрежи]], както и телефонните линии в зоните под негов контрол, за да предотврати всякакви новини, които имат опити да монополизират информацията, свързана със Сирия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://cpj.org/reports/2012/05/10-most-censored-countries.php|заглавие=10 Most Censored Countries|труд=Committee to Protect Journalists|достъп_дата=14 август 2012}}</ref> === Репресии, етническо прочистване и насилствени изчезвания === [[Сирийска революция (2011)|Репресиите]], наредени от Башар ал-Асад срещу сирийските протестиращи, са най-безмилостните от всички военни репресии през цялата [[Арабска пролет]]. Тъй като насилието се влошава и броят на жертвите се увеличава до хиляди, Европейският съюз, Арабската лига и Съединените щати започват да налагат широк набор от санкции срещу режима на Асад. До декември 2011 г. [[Организация на обединените нации|ООН]] обявява ситуацията в Сирия за [[гражданска война]].<ref>{{Cite news|url=https://www.nbcnews.com/id/wbna45514855|title=UN: Syria now in a civil war|last=A. Kennedy, Jordans|first=Elizabeth, Frank|date=2 December 2011|work=MSNBC|archive-url=https://web.archive.org/web/20210726024135/https://www.nbcnews.com/id/wbna45514855|archive-date=26 юли 2021}}</ref> До този момент всички протестиращи и въоръжени съпротивителни групи гледат на безусловната оставка на Башар ал-Асад като част от основните си искания. През юли 2012 г. [[Лига на арабските държави|Арабската лига]] провежда извънредна сесия с искане за бърза оставка на Асад и обещава безопасното му напускане, ако той приеме предложението.<ref>{{Cite news|url=http://www.huffingtonpost.com/2011/04/18/bashar-assad-resignation-syria-protest_n_850657.html|title=Bashar Assad Resignation Called For By Syria Sit-In Activists|last=Bassem Mroue|date=18 април 2011|work=HuffPost|access-date=14 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20110512045222/http://www.huffingtonpost.com/2011/04/18/bashar-assad-resignation-syria-protest_n_850657.html|archive-date=12 май 2011|agency=Associated Press}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.cnn.com/2012/07/22/world/meast/syria-unrest|title=Arab League to offer 'safe exit' if Assad resigns|date=23 юли 2012|work=CNN|access-date=13 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20130514043736/http://www.cnn.com/2012/07/22/world/meast/syria-unrest|archive-date=14 май 2013}}</ref> Асад отхвърля това, като вместо това търси чуждестранна военна подкрепа от Иран и Русия, за да защити своя изпаднал в битка режим чрез [[тактика на опожарената земя]], кланета, обсади, принудителен глад, етническо прочистване и т.н.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.usip.org/syria-timeline-uprising-against-assad|заглавие=Syria Timeline: Since the Uprising Against Assad|автор=Yacoubian|първо_име=Mona|труд=United States Institute of Peace}}</ref> Репресиите и кампаниите за изтребление на режима на Асад водят до кризата със сирийските бежанци, причинявайки [[принудителна миграция|принудителното изселване]] на 14 милиона сирийци, с около 7,2 милиона бежанци.<ref name="Syria Refugee Crisis Explained">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unrefugees.org/news/syria-refugee-crisis-explained/|заглавие=Syria Refugee Crisis Explained|труд=UNHCR: The UN Refugee Agency}}</ref> Това превръща кризата със сирийските бежанци в най-голямата [[бежанска криза]] в света; и върховният комисар на [[Върховен комисариат на ООН за бежанците|Върховния комисариат на ООН за бежанците]] [[Филипо Гранди]] го описва като „най-голямата хуманитарна и бежанска криза на нашето време и продължаваща причина за страдание“.<ref name="Syria Refugee Crisis Explained" /><ref name=":02">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unrefugees.org/emergencies/syria/|заглавие=Syria Refugee Crisis}}</ref> Ева Кулуриотис описва Башар ал-Асад като майстор на [[Етническо прочистване|етническото прочистване]] през 21 век.<ref name="J. Koulouriotis">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriawise.com/opinion-assad-master-of-ethnic-cleansing-in-the-21st-century/|заглавие=Assad: Master of ethnic cleansing in the 21st century|автор=J. Koulouriotis|първо_име=Eva|труд=Syria Wise}}</ref> По време на гражданската война Асад нарежда кампании за обезлюдяване в цялата страна, за да преформатира нейната [[демография]] в полза на неговия режим, а военните тактики са сравнени с преследванията по време на [[Война в Босна и Херцеговина|войната в Боснаи Херцеговина]]. Съобщава се, че между 2011 г. и 2015 г. милициите на Баас са извършили 49 етно-фракционистки [[клане]]та с цел прилагане на своята програма за социално инженерство в страната. [[Алавити|Алавитските]] лоялни милиции, известни като [[Шабиха]], са пуснати в [[Сунитски ислям|сунитски]]те села и градове, извършвайки множество [[Антисунизъм|антисунитски]] кланета. Те включват [[Клане в Хула|клането в Хула]], в [[Кланета в Байда и Бания|Байда и Банияс]], в [[Клане в Ал Кубейр|Ал-Кубейр]], в Ал-Хасавия и др., които водят до стотици смъртни случаи, със стотици хиляди жители, бягащи под заплахите от преследване от режима и [[сексуално насилие]]. Погроми и депортации са изразени в централните сирийски региони и крайбрежните райони с мнозинство от алавити, където сирийските военни и [[Хизбула]] смятат за приоритет установяването на стратегически контрол чрез експулсиране на сунитските жители и въвеждане на подкрепяни от Иран [[Шиитски ислям|шиитски]] бойци.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2013/jul/22/syria-sunnis-fear-alawite-ethnic-cleansing|title=Syrian Sunnis fear Assad regime wants to 'ethnically cleanse' Alawite heartland|last=Chulov, Mahmood|first=Martin, Mona|date=22 юли 2013|work=The Guardian|archive-url=https://web.archive.org/web/20210505110349/https://www.theguardian.com/world/2013/jul/22/syria-sunnis-fear-alawite-ethnic-cleansing|archive-date=5 май 2021}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-massacres-idUSBRE85A1DY20120611|title=Insight: Syria massacres, ethnic cleansing that may backfire|last=Nakhoul|first=Samia|date=12 юни 2012|work=Reuters|archive-url=https://web.archive.org/web/20211222180327/https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-massacres-idUSBRE85A1DY20120611|archive-date=22 декември 2021}}</ref><ref name="J. Koulouriotis" /><ref>{{Cite news|url=https://www.newarab.com/opinion/daraa-de-escalation-masks-assads-ethnic-cleansing-syria|title=Daraa 'de-escalation' masks Assad's ethnic cleansing in Syria|last=Hamad|first=Sam|date=30 юни 2017|work=New Arab|archive-url=https://web.archive.org/web/20221207165354/https://www.newarab.com/opinion/daraa-de-escalation-masks-assads-ethnic-cleansing-syria|archive-date=7 декември 2022}}</ref> През 2016 г. служители на ООН разкритикуват Башар ал-Асад за провеждането на демографско инженерство и етническо прочистване в квартал „Дарая“ в Дамаск под прикритието на споразумения за деескалация.<ref>{{Cite news|url=https://www.middleeasteye.net/news/ethnic-cleansing-unprecedented-scale-rebels-un-criticise-assad-tactics|title='Ethnic cleansing on an unprecedented scale': Rebels, UN criticise Assad tactics|last=El-Bar|first=Karim|date=5 септември 2016|work=Middle East Eye|archive-url=https://web.archive.org/web/20211015105258/https://www.middleeasteye.net/news/ethnic-cleansing-unprecedented-scale-rebels-un-criticise-assad-tactics|archive-date=15 октомври 2021}}</ref> Сирийските правителствени сили преследват с масови убийства цивилното население като част от своята военна стратегия по време на конфликта и са отговорни за причиняването на повече от 90% от [[Жертви на сирийската гражданска война|общия брой цивилни смъртни случаи в сирийската гражданска война]].<ref name="auto12">{{Cite news|url=https://www.middleeastmonitor.com/20220620-assad-iran-russia-committed-91-of-civilian-killings-in-syria/|title=Assad, Iran, Russia committed 91% of civilian killings in Syria|date=20 юни 2022|work=Middle East Monitor|archive-url=https://web.archive.org/web/20230104153837/https://www.middleeastmonitor.com/20220620-assad-iran-russia-committed-91-of-civilian-killings-in-syria/|archive-date=4 януари 2023}}</ref> Между 2011 г. и 2021 г. според ООН са загинали минимум 306 хиляди цивилни.<ref name="Farge2">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-civilian-death-toll-over-306000-since-2011-un-2022-06-28/|title=War has killed 1.5% of Syria's population: UN estimate|last=Farge|first=Emma|date=2022-06-28|work=Reuters|access-date=2022-06-28|archive-url=https://web.archive.org/web/20220628101243/https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-civilian-death-toll-over-306000-since-2011-un-2022-06-28/|archive-date=2022-06-28|language=en}}</ref><ref name="ohchr.org2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ohchr.org/en/press-releases/2022/06/un-human-rights-office-estimates-more-306000-civilians-were-killed-over-10|заглавие=UN Human Rights Office estimates more than 306,000 civilians were killed over 10 years in Syria conflict|труд=Ohchr.org|достъп_дата=1 юли 2022}}</ref> Към 2022 г. общият брой на смъртните случаи е нараснал до приблизително 580 хиляди.<ref name="GCR2P2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.globalr2p.org/countries/syria/|заглавие=Syria|труд=Global Centre for the Responsibility to Protect}}</ref> Допълнителни 154 хил. цивилни са изчезнали насилствено или са били обект на произволни задържания в Сирия между 2011 и 2023 г. Към 2023 г. повече от 135 хил. души са измъчвани, затваряни или убити в затворническите мрежи на Баас, включително хиляди жени и деца.<ref>{{Cite news|url=https://snhr.org/blog/2021/08/14/record-of-arbitrary-arrests1/|title=Record of Arbitrary Arrests|date=март 2023|work=SNHR|archive-url=https://web.archive.org/web/20230513172453/https://snhr.org/blog/2021/08/14/record-of-arbitrary-arrests1/|archive-date=13 май 2023}}</ref> От 2011 г. насам режимът на Асад е арестувал и задържал деца до 18-годишна възраст без съдебен процес, след което те са били предавани на сирийските военни полеви съдилища и убивани. Разследващ доклад от 2024 г. на Сирийското звено за разследваща журналистика (SIRAJ) идентифицира 24 сирийски деца, насилствено изчезнали, с конфискувани активи, задържани и по-късно убити, след като са навършили 18 години. Докладът, базиран на вътрешни източници в правителството на Асад, интервюта със семействата на жертвите и публични източници, изчислява, че повече от 6000 задържани на възраст под 18 години са били осъдени на смърт в затвора Сейдная и във военен полеви съд на асадистите в град Ал- Димас между 2014 и 2017 г., цитирайки разкази на очевидци на вътрешен човек от военната полиция на Баас.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sirajsy.net/the-syrian-regime-detains-minors/|заглавие=Delayed Execution: The Syrian Regime Detains Minors in Prisons to Execute Them Upon Reaching 18|автор=Al Ibrahim, Skaf|първо_име=Ali, Mohamad|труд=SIRAJ|достъп_дата=31 October 2024}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.middleeastmonitor.com/20241029-syria-regime-detained-children-until-18-before-executing-them-under-terrorism-law-investigation-reveals/#comment-6582201907|title=Syria regime detained children until 18 before executing them under 'terrorism' law, investigation reveals|date=29 October 2024|work=Middle East Monitor|access-date=31 October 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20241121052320/https://www.middleeastmonitor.com/20241029-syria-regime-detained-children-until-18-before-executing-them-under-terrorism-law-investigation-reveals/#comment-6582201907|archive-date=21 November 2024}}</ref> === Военни престъпления === Много политици, дисиденти, автори и журналисти наричат Асад „касапина на Сирия“ заради неговите военни престъпления, [[Антисунизъм|антисунитски]] фракционистки и масови убийства, атаки с [[химическо оръжие]] и кампании за [[етническо прочистване]].<ref>{{Cite book|last=Holland|first=Jack|title=Selling War and Peace: Syria and the Anglosphere|year=2020|publisher=Cambridge University Press|location=New York, NY, US|isbn=9781108489249|pages=211|chapter=7: Proxy War}}</ref><ref>{{Cite book|last=Dagher|first=Sam|title=Assad Or We Burn the Country: How One Family's Lust for Power Destroyed Syria|url=https://archive.org/details/assadorweburncou0000dagh|year=2019|publisher=Little, Brown and Company|location=Avenue of the Americas, New York, NY|isbn=978-0-316-55670-5|chapter=15: Don't Stay with the Butcher}}</ref><ref>{{Cite book|last=Tibi|first=Bassam|title=The Shari'a State: Arab Spring and Democratization|url=https://books.google.com/books?id=uXAdAAAAQBAJ|year=2013|publisher=Routledge|location=Third Avenue, New York, NY|isbn=978-0-415-66216-1}}</ref><ref>{{Cite book|last=Warrick|first=Jobby|title=Red Line|url=https://archive.org/details/redlineunravelin0000warr|year=2021|publisher=Doubleday|location=New York, US|isbn=9780385544467}}</ref> [[Федерално бюро за разследване|Федералното бюро за разследване]] заявява, че най-малко 10 европейски граждани са били изтезавани от правителството на Асад, докато са били задържани по време на [[Гражданска война в Сирия|Сирийската гражданска война]], което потенциално оставя Асад отворен за съдебно преследване от отделни европейски държави за [[Военно престъпление|военни престъпления]].<ref>{{Cite news|url=http://www.bloombergview.com/articles/2014-12-15/us-says-europeans-tortured-by-assads-death-machine|title=U.S. says Europeans killed by Assad's death machine|last=Rogin|first=Josh|date=15 декември 2014|work=Chicago Tribune|access-date=4 January 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20160413082059/http://www.bloombergview.com/articles/2014-12-15/us-says-europeans-tortured-by-assads-death-machine|archive-date=13 април 2016|agency=Bloomberg News}}</ref><ref name="CNN sarin report2">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|title=UN: Syria responsible for sarin attack that killed scores|last=Steve Almasy|work=CNN|access-date=12 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612174315/https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|archive-date=12 юни 2018|last2=Richard Roth}}</ref> [[Служба на Върховния комисар за правата на човека|Върховният комисар на ООН за правата на човека]] Нави Пилай заявява през декември 2013 г., че разследванията на ООН пряко замесват Башар ал-Асад в [[престъпления срещу човечеството]] и следване на стратегия за унищожаване, разработена на най-високо ниво на управление, включително [[Президент на Сирия|държавния глава]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-25189834|title=UN implicates Bashar al-Assad in Syria war crimes|date=2 декември 2013|work=BBC News|access-date=13 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20220331104230/https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-25189834|archive-date=31 март 2022}}</ref> Стивън Рап, [[Посланик на Съединените щати по въпросите на военните престъпления|американският посланик по въпросите на военните престъпления]], заявява през 2014 г., че престъпленията, извършени от Асад, са по-лоши от тези на [[Германска империя (1933 – 1945)|Нацистка Германия]].<ref>{{Cite news|url=http://www.timesofisrael.com/fbi-says-europeans-tortured-by-assad-regime|title=FBI says Europeans tortured by Assad regime|last=Pileggi|first=Tamar|date=15 December 2014|access-date=4 януари 2015}}</ref> През март 2015 г. той заявява още, че делото срещу Асад е много по-добро от това срещу [[Слободан Милошевич]] от Сърбия или [[Чарлз Тейлър (либерийски политик)|Чарлз Тейлър]] от [[Либерия]], и двамата обвинени от международни трибунали.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/US/wireStory/us-war-crimes-case-assad-milosevic-29542721|title=US: War Crimes Case Vs. Assad Better Than One for Milosevic|last=Anna|first=Cara|date=11 март 2015|work=ABC News|access-date=11 март 2015|agency=Associated Press}}</ref> Чарлз Листър, директор на Програмата за борба с тероризма и екстремизма в [[Близкоизточен институт|Института за Близкия Изток]], описва Башар ал-Асад като най-големия военнопрестъпник на 21 век.<ref name="auto3">{{Cite news|url=https://english.aawsat.com/home/article/2965846/charles-lister/us-policy-syria-2021|title=US policy in Syria in 2021|last=Lister|first=Charles|date=10 май 2021|work=Asharq al-Awsat|archive-url=https://web.archive.org/web/20220813233750/https://english.aawsat.com/home/article/2965846/charles-lister/us-policy-syria-2021|archive-date=13 август 2022}}</ref> В интервю за [[Би Би Си]] от февруари 2015 г. Асад отхвърля обвиненията, че [[Сирийски арабски военновъздушни сили|сирийските арабски военновъздушни сили]] са използвали [[Варелна бомба|варелни бомби]] като „детински“, твърдейки, че неговите сили никога не са използвали този тип бомби и отговаря с шега, че не използва и готварски тенджери.<ref>{{Cite news|url=http://www.channel4.com/news/assad-syria-interview-bbc-barrel-bombs-facts-video|title='There are no barrel bombs': Assad's Syria 'facts'|date=10 февруари 2015|access-date=12 февруари 2015|publisher=Channel Four News}}</ref> Редакторът на Би Би Си за Близкия Изток, водещ интервюто, Джереми Боуен, по-късно описва изявлението на Асад относно варелните бомби като явно невярно.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/magazine-31438916|title=What does Assad really think about Syria's civil war?|last=Bowen|first=Jeremy|date=15 февруари 2014|work=BBC News|access-date=15 февруари 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.pri.org/stories/2014-02-04/what-are-barrel-bombs-and-why-syrian-military-using-them|title=What are 'barrel bombs' and why is the Syrian military using them?|last=Bell|first=Matthew|date=4 февруари 2014|access-date=14 февруари 2015|publisher=PRI}}</ref> Веднага щом избухват демонстрациите през 2011–2012 г., Башар ал-Асад избира да приложи [[вариант „Самсон“]] – характерният подход на [[Необаасизъм|необаасисткия]] режим от ерата на [[Хафез ал-Асад]], при който протестите са жестоко потушени, а демонстрантите са обстрелвани директно от въоръжените сили. Въпреки това за разлика от баща си Башар има още по-малко лоялност и е политически крехък, изострен от отчуждението на мнозинството от населението. В резултат на това той избира да се справи с несъгласието много по-всеобхватно и по-сурово от баща си и простото обвинение в колаборационизъм е достатъчна причина да бъдеш убит.<ref>{{Cite book|last=Allam, Saber|first=Ashraf, Salah|title=Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring|year=2019|publisher=Lamar|location=16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt|isbn=978-977-85412-3-6|pages=29–38|chapter=The domestic structure of the regime}}</ref> Правозащитни организации и криминални следователи документират военните престъпления на Асад и изпращат това на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] за обвинение.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/idUSKBN0EL25020140610?irpc=932|title=Assad tops list of Syria war crimes suspects handed to ICC: former prosecutor|last=Nebehay|first=Stephanie|date=10 юни 2014|work=Reuters|access-date=13 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20141129194851/http://www.reuters.com/article/2014/06/10/us-syria-crisis-warcrimes-idUSKBN0EL25020140610?irpc=932|archive-date=29 ноември 2014}}</ref> Тъй като Сирия не е страна по [[Римски статут на Международния наказателен съд от 17 юли 1998 година|Римския статут]], [[Международен наказателен съд|Международният наказателен съд]] изисква разрешение от [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН,]] за да изпрати Башар ал-Асад на съд. Тъй като на това постоянно се налага [[вето]] от основния поддръжник на Асад [[Русия]], наказателното преследване на МНС не се осъществява. От друга страна, трибуналите в различни европейски страни започват да преследват и да осъждат висши членове на партията Баас, [[Въоръжени сили на Сирия|сирийски военни]] командири и служители на [[Мухабарат (Сирия)|Мухабарат]], обвинени във военни престъпления.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2021/3/15/national-courts-lead-the-way-in-prosecuting-syrian-war-crimes|title=National courts lead the way in prosecuting Syrian war crimes|last=Swart|first=Mia|date=15 март 2021|work=Al Jazeera News|archive-url=https://web.archive.org/web/20220303174028/https://www.aljazeera.com/news/2021/3/15/national-courts-lead-the-way-in-prosecuting-syrian-war-crimes|archive-date=3 март 2022}}</ref> През септември 2015 г. Франция започва разследване срещу Асад за [[престъпления срещу човечеството]].<ref>{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/france-opens-war-crimes-inquiry-against-assad-regime-222026549.html|title=France opens probe into Assad regime for crimes against humanity|last=Talagrand|first=Pauline|date=30 септември 2015|work=Yahoo News|access-date=1 октомври 2015|agency=Agence France-Presse}}</ref> През февруари 2016 г. ръководителят на Анкетната комисия на ООН за Сирия, [[Пауло Серджо Пинейро|Пауло Пинейро]], казва пред репортери: „Масовият мащаб на смъртта на задържаните предполага, че правителството на Сирия е отговорно за действия, които се равняват на унищожаване като престъпление срещу човечеството.“ Комисията на ООН съобщава, че е открила невъобразими злоупотреби, включително срещу жени и деца на 7-годишна възраст, загинали, докато са задържани от сирийските власти. Докладът също така посочва: „Има разумни основания да се смята, че високопоставени офицери, включително ръководителите на клонове и дирекции, командващи тези центрове за задържане, тези, които отговарят за военната полиция, както и техните цивилни началници, са знаели за огромното брой смъртни случаи, настъпили в местата за задържане... все още не са предприели действия за предотвратяване на злоупотреби, разследване на обвинения или преследване на отговорните“.<ref>{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/un-probe-accuses-damascus-extermination-detainees-131405484.html|title=UN probe accuses Syria govt of 'exterminating' detainees|last=Larson|first=Nina|date=8 февруари 2016|work=Yahoo News|access-date=11 февруари 2016|agency=Agence France-Presse}}</ref> През юни 2018 г. главният прокурор на Германия издава международна заповед за арест на един от най-високопоставените военни служители на Асад, [[Джамил Хасан]].<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/germany-seeks-arrest-of-leading-syrian-general-on-war-crimes-charges/2018/06/08/2fa025d0-6b21-11e8-a335-c4503d041eaf_story.html|title=Germany seeks arrest of leading Syrian general on war crimes charges|last=Loveluck|first=Louisa|date=8 юни 2018|work=The Washington Post|access-date=12 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612163014/https://www.washingtonpost.com/world/germany-seeks-arrest-of-leading-syrian-general-on-war-crimes-charges/2018/06/08/2fa025d0-6b21-11e8-a335-c4503d041eaf_story.html|archive-date=12 June 2018|issn=0190-8286}}</ref> Хасан е ръководител на мощната Дирекция за разузнаване на военновъздушните сили на Сирия. Центровете за задържане, управлявани от военновъздушното разузнаване, са сред най-известните в Сирия и се смята, че хиляди са загинали поради изтезания или липса на грижа. Обвиненията, повдигнати срещу Хасан, твърдят, че той е носил командна отговорност над съоръженията и следователно е знаел за злоупотребата. Ходът срещу Хасан отбелязва важен крайъгълен камък в опитите на прокурорите да изправят висши членове от вътрешния кръг на Асад пред съда за военни престъпления. В доклад за разследване на [[Клане в Тамадон|клането в Тадамон]], случило се на 16 април 2013 г., професорите Угур Умит Унгьор и Ансар Шахуд откриват свидетели, които потвърждават, че Асад е дал заповед на сирийското военно разузнаване да нареди на [[Шабиха]] да убива цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://newlinesmag.com/reportage/how-a-massacre-of-nearly-300-in-syria-was-revealed/|title=How a Massacre of Nearly 300 in Syria Was Revealed|last=Shahhoud|first=Annsar|date=27 април 2022|work=New Lines Magazine|last2=Ümit Üngör|first2=Uğur}}</ref> ==== Заповед за арест и съдебно производство (2023 – 2024) ==== На 15 ноември 2023 г. Франция издава заповед за арест срещу сирийския президент Башар ал-Асад заради използването на забранени химически оръжия срещу цивилни в Сирия.<ref name=":14">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/france-issues-arrest-warrants-against-syrias-president-assad-source-2023-11-15/|title=France issues arrest warrant for Syria's President Assad - source|date=15 November 2023|work=Reuters}}</ref> През май 2024 г. френските прокурори за борба с тероризма поискват от апелативния съд в Париж да обмисли отмяната на заповедта за арест на Асад, заявявайки неговия абсолютен имунитет като действащ държавен глава.<ref name=":32">{{Cite news|url=https://apnews.com/article/syria-france-assad-war-crimes-arrest-warrant-d64d25b39801dafdcbe031558b52b81b|title=Paris court upholds validity of France's arrest warrant for Syrian President Bashar Assad|last=SURK|first=BARBARA|date=26 June 2024|work=Associated Press|last2=TURNBULL|first2=ALEX}}</ref> На 26 юни 2024 г. апелативният съд в Париж решава, че международната заповед за арест, издадена от Франция срещу Асад за предполагаемо съучастие във военни престъпления по време на гражданската война в Сирия, остава валидна. Това решение е потвърдено от адвокати, участващи в делото. <ref name=":33">{{Cite news|url=https://apnews.com/article/syria-france-assad-war-crimes-arrest-warrant-d64d25b39801dafdcbe031558b52b81b|title=Paris court upholds validity of France's arrest warrant for Syrian President Bashar Assad|last=SURK|first=BARBARA|date=26 June 2024|work=Associated Press|last2=TURNBULL|first2=ALEX}}</ref> === Химически атаки === [[Въоръжени сили на Сирия|Сирийските военни]] използват химическа война като систематична военна стратегия в [[Гражданска война в Сирия|сирийската гражданска война]] и се смята, че те са извършили над 300 [[Химическо оръжие|химически атаки]], насочени срещу цивилното население по време на конфликта.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/syrian-military-linked-to-more-than-300-chemical-attacks-report-says/2019/02/16/c6e128de-31d4-11e9-ac6c-14eea99d5e24_story.html|title=Syrian army responsible for Douma chemical weapons attack, watchdog confirms|last=Loveluck|first=Louisa|date=17 февруари 2019|work=Washington Post|archive-url=https://web.archive.org/web/20190301032936/https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/syrian-military-linked-to-more-than-300-chemical-attacks-report-says/2019/02/16/c6e128de-31d4-11e9-ac6c-14eea99d5e24_story.html|archive-date=1 март 2019}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://thehill.com/policy/international/430414-syria-used-chemical-weapons-more-than-300-times-researchers-say/|title=Syria used chemical weapons more than 300 times, researchers say|last=Burke|first=Michael|date=17 февруари 2019|work=The Hill|archive-url=https://web.archive.org/web/20190219014216/https://thehill.com/policy/international/430414-syria-used-chemical-weapons-more-than-300-times-researchers-say/|archive-date=19 февруари 2019}}</ref> Разследване, проведено от изследователския институт [[Глобален институт за публична политика (GPPi)|GPPi,]] документира 336 потвърдени атаки с химически оръжия в Сирия между 23 декември 2012 г. и 18 януари 2019 г. Проучването приписва 98% от общите проверени химически атаки на режима на Асад. Почти 90% от атаките са извършени след [[Химически атаки в Гута|химическата атака в Гута]] през август 2013 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.gppi.net/media/GPPi_Schneider_Luetkefend_2019_Nowhere_to_Hide_Web.pdf|заглавие=Nowhere to Hide: The Logic of Chemical Weapons Use in Syria|автор=Schneider, Lutkefend|първо_име=Tobias, Theresa|страници=1–47}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2019/02/17/695545252/more-than-300-chemical-attacks-launched-during-syrian-civil-war-study-says|title=More Than 300 Chemical Attacks Launched During Syrian Civil War, Study Says|last=Lombardo|first=Clare|date=17 февруари 2019|work=NPR|archive-url=https://web.archive.org/web/20230107103943/https://www.npr.org/2019/02/17/695545252/more-than-300-chemical-attacks-launched-during-syrian-civil-war-study-says|archive-date=7 януари 2023}}</ref> Сирия се присъединява към Конвенцията за химическите оръжия и е членка на [[ОЗХО]] през октомври 2013 г., и в момента има три мисии на ОЗХО с мандат на ООН за разследване на проблеми с химическите оръжия в Сирия. Заключенията се предоставят на [[Организация на обединените нации|органите на ООН]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.opcw.org/media-centre/featured-topics/opcw-and-syria#:~:text=As%20a%20result%20of%20a,completeness%20of%20Syria's%20declaration%20remain.|заглавие=Syria and the OPCW|труд=OPCW}}</ref> През април 2021 г. Сирия е спряна от ОЗХО чрез публично гласуване на държавите членки, защото не сътрудничи с екипа за идентификация на разследването (IIT) на органа и нарушава [[Конвенция за химическите оръжия|Конвенцията за химическите оръжия]].<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/netherlands-chemical-weapons-damascus-the-hague-syria-ab2da467f4a4d9336010a141e5178276https://apnews.com/article/netherlands-chemical-weapons-damascus-the-hague-syria-ab2da467f4a4d9336010a141e5178276|title=States suspend Syria's OPCW rights over chemical attacks|last=Corder|first=Mike|date=21 април 2021|work=AP News|archive-url=https://web.archive.org/web/20220524194220/https://apnews.com/article/netherlands-chemical-weapons-damascus-the-hague-syria-ab2da467f4a4d9336010a141e5178276|archive-date=24 май 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.opcw.org/media-centre/news/2021/04/conference-states-parties-adopts-decision-suspend-certain-rights-and|заглавие=Conference of the States Parties adopts Decision to suspend certain rights and privileges of the Syrian Arab Republic under the CWC|труд=OPCW}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.opcw.org/sites/default/files/documents/2021/04/c25dec09%28e%29.pdf|заглавие=Decision addressing the Possession and Use of Chemical Weapons by the Syrian Arab Republic}}</ref> Резултатите от друг доклад за разследване, публикуван от OPCW-IIT през юли 2021 г., заключава, че сирийският режим е участвал в потвърдени химически атаки най-малко 17 пъти, от докладваните 77 атаки с химическо оръжие, приписвани на асадстките сили.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.armscontrol.org/act/2021-07/news-briefs/opcw-confirms-chemical-weapons-use-syria|заглавие=OPCW Confirms Chemical Weapons Use in Syria|труд=Arms Control Association}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.thehindu.com/news/international/syria-has-likely-used-chemical-weapons-17-times-international-chemical-weapons-watchdog/article34724203.ece|title=Syria has likely used chemical weapons 17 times: International chemical weapons watchdog|date=4 юни 2021|work=The Hindu|archive-url=https://web.archive.org/web/20210606111350/https://www.thehindu.com/news/international/syria-has-likely-used-chemical-weapons-17-times-international-chemical-weapons-watchdog/article34724203.ece|archive-date=6 юни 2021}}</ref> Към март 2023 г. независимите анкетни комисии на ООН са потвърдили най-малко девет химически атаки, извършени от сили, лоялни на правителството на Асад.<ref>{{Cite news|url=https://press.un.org/en/2023/sc15220.doc.htm|title=Security Council Deems Syria's Chemical Weapon's Declaration Incomplete|date=6 март 2023|work=United Nations: Meetings Coverage and Press Releases|archive-url=https://web.archive.org/web/20230314022057/https://press.un.org/en/2023/sc15220.doc.htm|archive-date=14 март 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.eeas.europa.eu/eeas/fifth-review-conference-chemical-weapons-convention-eu-priorities-reinforce-convention_en|заглавие=Fifth Review Conference of the Chemical Weapons Convention|труд=European Union External Action}}</ref> Най-смъртоносната химическа атака са [[Химически атаки в Гута|химическите атаки в Гута]], когато правителствените сили на Асад изстрелват [[Нервнопаралитично вещество|нервнопаралитичното вещество]] [[зарин]] в цивилни райони по време на бруталната си [[обсада на Източна Гута]] в ранните часове на 21 август 2013 г. Хиляди заразени и умиращи жертви наводняват близките болници, показвайки симптоми като разпенване, телесни конвулсии и други невротоксични симптоми. Приблизително 1100-1500 цивилни, включително жени и деца, се смята, че са убити при атаките.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ushmm.org/genocide-prevention/blog/nine-years-since-ghouta-chemical-weapons-in-syria|заглавие=Nine Years Since Ghouta: Reflecting on the Use of Chemical Weapons in Syria|автор=Ashraf|първо_име=Sareta|труд=United States Holocaust Memorial Museum}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2013/08/27/world/middleeast/blasts-in-the-night-a-smell-and-a-flood-of-syrian-victims.html|title=Blasts in the Night, a Smell, and a Flood of Syrian Victims|last=Hubbard, Mazzetti, Landler|first=Ben, Mark, Mark|date=26 август 2013|work=The New York Times|archive-url=https://web.archive.org/web/20221117184248/https://www.nytimes.com/2013/08/27/world/middleeast/blasts-in-the-night-a-smell-and-a-flood-of-syrian-victims.html|archive-date=17 ноември 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2013/09/10/attacks-ghouta/analysis-alleged-use-chemical-weapons-syria|заглавие=Attacks on Ghouta|труд=Human Rights Watch}}</ref> Атаката е международно осъдена и представлява най-смъртоносната употреба на химически оръжия от [[Ирано-иракска война|войната между Иран и Ирак]].<ref>{{Cite news|url=https://www.economist.com/blogs/pomegranate/2013/08/syria-s-war|title=Syria's war: If this isn't a red line, what is?|last=S.B.|date=21 август 2013|work=The Economist|access-date=15 април 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20141220174814/http://www.economist.com/blogs/pomegranate/2013/08/syria-s-war|archive-date=20 декември 2014}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.theweek.co.uk/world-news/syria-uprising/54759/syria-gas-attack-death-toll-1400-worst-halabja|заглавие=Syria gas attack: death toll at 1,400 worst since Halabja|труд=The Week|достъп_дата=24 август 2013}}</ref> През април 2017 г. има химическа атака със зарин в [[Химическа атака в Хан Шейхун|Хан Шейхун]], която убива повече от 80 души.<ref>{{Cite news|url=http://www.crisisgroup.org/~/media/Files/Middle%20East%20North%20Africa/Iraq%20Syria%20Lebanon/Syria/151-flight-of-icarus-the-pyd-s-precarious-rise-in-syria.pdf|title=Flight of Icarus? The PYD's Precarious Rise in Syria|date=8 май 2014|access-date=4 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20160220181554/http://www.crisisgroup.org/~/media/Files/Middle%20East%20North%20Africa/Iraq%20Syria%20Lebanon/Syria/151-flight-of-icarus-the-pyd-s-precarious-rise-in-syria.pdf|archive-date=20 февруари 2016|publisher=International Crisis Group|page=23|quote=The regime aims to compel people to take refuge in their sectarian and communitarian identities; to split each community into competing branches, dividing those who support it from those who oppose it}}</ref><ref name="Entous, Nissenbaum2">{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/10-000-bodies-inside-syrian-president-bashar-al-assads-crackdown-1406315472|title=10,000 Bodies: Inside Syrian President Bashar al-Assad's Crackdown|last=Entous, Nissenbaum|first=Adam, Dion|date=25 юли 2014|work=The Wall Street Journal|archive-url=https://web.archive.org/web/20230103162318/https://www.wsj.com/articles/10-000-bodies-inside-syrian-president-bashar-al-assads-crackdown-1406315472|archive-date=3 януари 2023}}</ref> Атаката кара президента на САЩ [[Доналд Тръмп]] да нареди на американските военни да изстрелят 59 ракети по сирийската въздушна база „Шайрат“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2017/04/05/middleeast/syria-airstrike-idlib-how-it-unfolded/index.html|title=Airstrike to US intervention: How attack unfolded|last=Lauren Said-Moorhouse|work=CNN|access-date=12 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612165854/https://edition.cnn.com/2017/04/05/middleeast/syria-airstrike-idlib-how-it-unfolded/index.html|archive-date=12 юни 2018|last2=Sarah Tilotta}}</ref><ref name="”WhyWasSharyatAirbaseBombed”">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-us-canada-39531045|title=Syria war: Why was Shayrat airbase bombed?|date=7 април 2017|work=BBC News|access-date=30 април 2024}}</ref> Няколко месеца по-късно съвместен доклад на ООН и международни инспектори по химически оръжия заключава, че атаката е дело на режима на Асад.<ref name="CNN sarin report3">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|title=UN: Syria responsible for sarin attack that killed scores|last=Steve Almasy|work=CNN|access-date=12 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612174315/https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|archive-date=12 юни 2018|last2=Richard Roth}}</ref><ref name="ReutersSyriaChemicalWeaponsKhanSheikhoun">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/idUSKBN1CV3GF/|title=Syrian government to blame for April sarin attack: U.N. report|last=Campos|first=Rodrigo|date=27 октомври 2017|work=Reuters|access-date=30 април 2024}}</ref> През април 2018 г. е ред на [[химическа атака в Дума]], което кара САЩ и техните съюзници да обвинят Асад в нарушаване на международните закони и да инициират съвместни ракетни удари по съоръжения за химически оръжия в [[Дамаск]] и [[Хомс]]. И Сирия, и Русия отричат намесата на сирийското правителство към този момент.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2018/04/13/world/middleeast/un-syria-haley-chemical-weapons.html|title=U.S. Says Syria Has Used Chemical Weapons at Least 50 Times During War|last=Gladstone|first=Rick|date=13 април 2018|work=The New York Times}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2018/04/13/world/middleeast/trump-strikes-syria-attack.html|title=U.S., Britain and France Strike Syria Over Suspected Chemical Weapons Attack|last=Cooper|first=Helene|date=13 април 2018|work=The New York Times|access-date=27 ноември 2020|last2=Gibbons-Neff|first2=Thomas|last3=Hubbard|first3=Ben}}</ref> Третият доклад, публикуван на 27 януари 2023 г. от OPCW-IIT, заключава, че режимът на Асад е отговорен за химическата атака в Дума през 2018 г., която убива най-малко 43 цивилни.<ref>"[https://web.archive.org/web/20230127111959/https://www.opcw.org/sites/default/files/documents/2023/01/s-2125-2023(e).pdf Third Report by the OPCW Investigation and Identification Team]" (PDF). 27 January 2023. с. 2–139. ArchivedАрхивиран от оригинала на 27 януари 2023 – via OPCW</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230128024629/https://www.state.gov/joint-statement-on-opcw-report-finding-syrian-regime-responsible-for-chemical-weapons-attack-in-douma-syria-on-april-7-2018/ Joint Statement on OPCW Report Finding Syrian Regime Responsible for Chemical Weapons Attack in Douma, Syria on April 7, 2018]". U.S Department of State. 27 January 2023. Архивиран от оригинала на 28 януари 2023</ref><ref>[https://www.aljazeera.com/news/2023/1/27/opcw-blames-syria-government-forces-for-2018-douma-chlorine-gas-attack "OPCW blames Syria gov't for 2018 chlorine gas attack in Douma]". ''Al Jazeera''. 27 January 2023</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230128025152/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-64424831 Watchdog blames Syria for 2018 Douma chemical attack]". ''BBC News''. 27 January 2023. Архивиран от оригинала на 28 януари 2023</ref> === Коментари за Холокоста === {{Вижте също|Отричане на Холокоста}} В реч, произнесена на срещата на централния комитет на [[Сирийска Баас партия|партията Баас]] през декември 2023 г., Башар ал-Асад заявява, че няма никакви доказателства за убийствата на 6 млн. евреи по време на [[Холокост]]а. Подчертавайки, че евреите не са единствените жертви на нацистките кампании за изтребление, той твърди, че Холокостът е бил политизиран от [[Съюзници във Втората световна война|Съюзническите сили]], за да се улесни масовото депортиране на европейски евреи в [[Палестина]], и че е използван като извинение за оправдаване на създаването на [[Израел]]. Асад също обвинява правителството на САЩ във финансово и военно спонсориране на [[Националсоциалистическа германска работническа партия|възхода на Нацизма]] в [[Период между световните войни|периода между двете войни]].<ref>{{Cite news|url=https://www.timesofisrael.com/syrias-assad-claims-holocaust-was-a-lie-fabricated-to-justify-creation-of-israel/|title=Syria's Assad claims Holocaust was a lie fabricated to justify creation of Israel|last=Silkoff|first=Shira|date=20 декември 2023|work=The Times of Israel|archive-url=https://web.archive.org/web/20231220150406/https://www.timesofisrael.com/syrias-assad-claims-holocaust-was-a-lie-fabricated-to-justify-creation-of-israel/|archive-date=20 декември 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.i24news.tv/en/news/israel/diplomacy/1703081866-syrian-president-assad-denies-holocaust-and-accuses-u-s-of-funding-nazis-in-controversial-speech|title=Syrian President Assad denies Holocaust and accuses U.S. of funding Nazis in controversial speech|date=20 декември 2023|work=i24news|archive-url=https://web.archive.org/web/20231220142407/https://www.i24news.tv/en/news/israel/diplomacy/1703081866-syrian-president-assad-denies-holocaust-and-accuses-u-s-of-funding-nazis-in-controversial-speech|archive-date=20 декември 2023}}</ref> == Обществен имидж == === Вътрешна опозиция и подкрепа === {{Вижте също|Сирийска опозиция}} Светската съпротива срещу управлението на Асад е представена главно от [[Сирийски национален съвет|Сирийския национален съвет]] и [[Национална коалиция на сирийските революционни и опозиционни сили|Националната коалиция на сирийските революционни и опозиционни сили]] – два политически органа, които съставляват коалиция от лявоцентристки и [[Десница|десни]] [[Консерватизъм|консервативни]] фракции на [[Сирийска опозиция|сирийската опозиция]]. Военните командири и цивилните лидери на милициите на [[Свободна сирийска армия|Свободната сирийска армия]] са представени в тези съвети. Коалицията представлява политическото крило на [[Сирийско временно правителство|сирийското временно правителство]] и се стреми към демократичен преход на Сирия чрез активизъм на местно ниво, протести и въоръжена [[съпротива]] за сваляне на диктатурата на [[Сирийска Баас партия|Баас]].<ref name="nahex">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.naharnet.com/stories/en/85113-syria-opposition-expands-closes-meeting|заглавие=Syria Opposition Expands, Closes Meeting|труд=Naharnet}}</ref><ref name="cnn">{{Cite news|url=http://www.cnn.com/2011/WORLD/meast/08/23/syria.un.resolution/index.html?eref=mrss_igoogle_cnn|title=Syrian activists form a 'national council'|date=23 August 2011|work=CNN|access-date=24 August 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20171107012915/http://www.cnn.com/2011/WORLD/meast/08/23/syria.un.resolution/index.html?eref=mrss_igoogle_cnn|archive-date=2017-11-07}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://carnegieendowment.org/files/syrian_leaderiship_problem.pdf|заглавие=The Syrian Opposition's Leadership Problem|автор=Sayigh|първо_име=Yezid|издател=Carnegie Endowment for International Peace|страници=1–31}}</ref> По-малко влиятелна фракция в сирийската опозиция е [[Национален координационен комитет за демократична промяна|Националният координационен комитет за демократична промяна]] (NCC) – коалиция от [[Левица|леви]] [[Социализъм|социалистически]] партии, които се стремят да сложат край на управлението на семейство Асад, но без [[Чуждестранно участие в гражданската война в Сирия|чуждестранно участие]]. Създадена през юни 2011 г., основните партии в коалицията NCC са [[Демократичен арабски социалистически съюз|Демократичният арабски социалистически съюз]], [[Сирийска демократична народна партия|Сирийската демократична народна партия]] и [[Комунистическа работническа партия (Сирия)|Комунистическата работническа партия]].<ref name="Guide to the Syrian opposition">{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-15798218|title=Guide to the Syrian opposition|date=17 October 2013|work=BBC News|archive-url=https://web.archive.org/web/20230104105606/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-15798218|archive-date=4 January 2023}}</ref> [[Национален демократичен митинг (Сирия)|Национално демократично обединение]] (NDR) е по-стара лява опозиционна коалиция от социалистически партии, създадена през 1980 г., но забранена от баасисткото правителство. NDR е активна по време на общонационалните протести от 1980-те г. и [[Дамаска пролет|Дамаската пролет]] от 2000-те г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://syriauntold.com/2020/10/30/syrias-labor-communist-party-a-rich-political-history-2/|заглавие=Syria's Labor Communist Party, a rich political history|автор=Daher|първо_име=Joseph|труд=Syria Untold}}</ref> През първите години на гражданската война [[Друзи|друзите]] в Сирия се стремят основно да останат неутрални, стремейки се да останат настрана от конфликта. Друзко-израелският политик Маджали Уахаби заявява през 2016 г., че повече от половината подкрепят правителството на Асад въпреки относителната му слабост в районите на друзите.<ref>{{Cite news|url=http://www.jpost.com/Middle-East/Druse-ex-MK-Syrian-brethren-not-abandoned-by-Assad-441879|title=Druse ex-MK: Syrian brethren not abandoned by Assad|date=21 January 2016|work=The Jerusalem Post}}</ref> Движението „Шейхове на достойнството“, което се стреми да остане неутрално и да защитава друзските области,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.alaraby.co.uk/english/features/2015/2/7/the-neutral-druze-sheikh-angering-syrias-regime|заглавие=The 'neutral' Druze sheikh angering Syria's regime|издател=The New Arab|достъп_дата=2 February 2016}}</ref> обвинява правителството, след като неговият лидер Шейх Уахид ал Балус е убит, и организира широкомащабни протести, които оставят шестима служители на правителствената сигурност убити.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.timesofisrael.com/six-syria-regime-loyalists-killed-after-druze-cleric-assassinated/|заглавие=Six Syria regime loyalists killed after Druze cleric assassinated|труд=The Times of Israel|достъп_дата=2 February 2016}}</ref> Друзката общност пламенно се противопоставя на правителството на Асад с течение на времето и изразява глас против нарастващата иранска намеса в Сирия.<ref>{{Cite journal|last=Abdulhamid|first=Ammar|date=5 февруари 2024|title=The Syrian Conflict|url=https://www.cjlpa.org/post/the-syrian-conflict-the-myth-of-containment-and-the-realities-of-accountability|journal=The Cambridge Journal of Law, Politics, and Art|archive-date=|via=cjlpa.org}}</ref> През август 2023 г. избухват масови протести срещу режима на Асад в град [[Ас-Сувейда]], населен с мнозинство от друзи,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.al-monitor.com/originals/2023/08/protests-southern-syria-economy-worsens|заглавие=Protests in southern Syria as economy worsens|труд=Al-Monitor: Independent, trusted coverage of the Middle East|достъп_дата=29 август 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-66607118|title=Syria: Protests over growing economic hardship spread in south|last=Sinjab|first=Lina|date=24 август 2023|work=BBC News|access-date=26 август 2023|archive-url=https://web.archive.org/web/20230825090905/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-66607118|archive-date=25 август 2023|language=en-GB}}</ref> които в крайна сметка се разпространяват в други региони на Южна Сирия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-66607118|title=Syria: Protests over growing economic hardship spread in south|last=Sinjab|first=Lina|date=24 August 2023|work=BBC News|access-date=26 август 2023|archive-url=https://web.archive.org/web/20230825090905/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-66607118|archive-date=25 август 2023|language=en-GB}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://english.aawsat.com/features/4514386-syria-protests-spurred-economic-misery-stir-memories-2011-anti-government-uprising|title=Syria Protests Spurred by Economic Misery Stir Memories of the 2011 Anti-Government Uprising|date=29 август 2023|work=Asharq al-Awsat|archive-url=https://web.archive.org/web/20230829122111/https://english.aawsat.com/features/4514386-syria-protests-spurred-economic-misery-stir-memories-2011-anti-government-uprising|archive-date=29 август 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://english.enabbaladi.net/archives/2024/02/six-months-into-as-suwayda-uprising-what-is-the-future-of-street-protests/|title=Six months into As-Suwayda uprising, What is the future of street protests?|last=al-Mahmoud|first=Hussam|date=12 февруари 2024|work=Enab Baladi|archive-url=https://web.archive.org/web/20240212161419/https://english.enabbaladi.net/archives/2024/02/six-months-into-as-suwayda-uprising-what-is-the-future-of-street-protests/|archive-date=12 февруари 2024}}</ref> Друзкият духовник Хикмат ал-Хаджири, религиозен лидер на сирийската общност на друзите, обявява война срещу иранската инвазия в страната.<ref>{{Cite journal|last=Abdulhamid|first=Ammar|date=5 февруари 2024|title=The Syrian Conflict|url=https://www.cjlpa.org/post/the-syrian-conflict-the-myth-of-containment-and-the-realities-of-accountability|journal=The Cambridge Journal of Law, Politics, and Art|archive-date=|via=cjlpa.org}}</ref> Сирийският [[Суфизъм|суфистки]] учен [[Мохамед ал-Якуби]], ревностен противник както на режима на Баас, така и на групировката „[[Ислямска държава]]“, описва управлението на Асад като „царуване на терора“, което причинява хаос и огромна мизерия на сирийското население.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/opinions/defeating-the-islamic-state-requires-first-ousting-bashar-al-assad/2014/12/05/8097b9f8-7c05-11e4-9a27-6fdbc612bff8_story.html|title=To defeat the Islamic State we must first remove Bashar al-Assad|last=al-Yaqoubi|first=Muhammad|date=5 декември 2014|work=The Washington Post|archive-url=https://web.archive.org/web/20220816235657/https://www.washingtonpost.com/opinions/defeating-the-islamic-state-requires-first-ousting-bashar-al-assad/2014/12/05/8097b9f8-7c05-11e4-9a27-6fdbc612bff8_story.html|archive-date=16 August 2022}}</ref> [[Файл:0718-Syria-Defectors-reemerge.jpg|мини|Връзката между военните и партията [[Сирийска Баас партия|Баас]], изградена от [[Хафез ал-Асад]] през 70-те години, съставлява гръбнака на диктатуратана Башар ал-Асад (в центъра)]] Централна част от опорната база на режима са лоялистите на БААС, които доминират в сирийската политика, [[Професионален съюз|профсъюзите]], младежките организации, студентските съюзи, [[бюрокрация|бюрократичният]] апарат и [[Въоръжени сили на Сирия|въоръжените сили]].<ref>{{Cite book|last=Awad|first=Ziad|title=The 2022 Syrian Local Elections: A Leadership Rooted in Regime Networks|date=2023|publisher=European University Institute|location=San Domenico di Fiesole (FI) Italy|isbn=978-92-9466-358-0|doi=10.2870/52247|pages=5–20}}</ref> Институциите на [[Сирийска Баас партия|партията Баас]] и нейните политически дейности формират жизненоважните стълбове на оцеляването на режима. Семейни мрежи от политици в ръководения от партия Баас [[Национален прогресивен фронт (Сирия)|Национален прогресивен фронт]] (NPF) и бизнесмени, лоялни към семейството на Асад, формират друг стълб на подкрепа. Избирателният списък се контролира от ръководството на партията Баас, което изключва кандидати, които не се считат за достатъчно лоялни.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://carnegieendowment.org/sada/83906|заглавие=The Banality of Authoritarian Control: Syria's Ba'ath Party Marches On|автор=Yonker, Solomon|първо_име=Carl, Christopher|труд=carnegieendowment.org}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://crd.org/al-assad/|заглавие=Al-Assad: The Presidency That Never Ends|труд=Civil Rights Defenders}}</ref><ref>{{Cite book|last=Awad|first=Ziad|title=The 2022 Syrian Local Elections: A Leadership Rooted in Regime Networks|year=2023|publisher=European University Institute|location=San Domenico di Fiesole (FI) Italy|isbn=978-92-9466-358-0|doi=10.2870/52247|pages=5–20}}</ref> Въпреки че на различни етапи от сирийската гражданска война се съобщава, че [[Религия в Сирия|религиозни малцинства]] като [[алавити]] и [[Християнството в Сирия|християни]] подкрепят правителството на Асад поради неговия [[секуларизъм]],<ref>"[http://www.csmonitor.com/World/Security-Watch/2014/0122/Loyalty-to-Assad-runs-deep-on-Syrian-coast Loyalty to Assad runs deep on Syrian coast] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150627151953/http://www.csmonitor.com/World/Security-Watch/2014/0122/Loyalty-to-Assad-runs-deep-on-Syrian-coast|date=27 June 2015}}". ''Christian Science Monitor|The Christian Science Monitor''. 22 January 2014.</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.cbsnews.com/8301-503543_162-57372175-503543/syrias-christians-stand-by-assad/|title=Syria's Christians stand by Assad|date=6 февруари 2012|work=CBS News|access-date=13 януари 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20131111004508/http://www.cbsnews.com/8301-503543_162-57372175-503543/syrias-christians-stand-by-assad/|archive-date=11 ноември 2013}}</ref> съществува опозиция сред [[Асирийци|асирийските]] християни, които твърдят, че правителството се стреми да ги използва като марионетки и да отрече тяхната различна етническа принадлежност, която не е арабска.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.yourmiddleeast.com/culture/a-glifmpse-into-the-world-of-syrias-christian-sutoro-fighters-video_24956|заглавие=A glimpse into the world of Syria's Christian "Sutoro" fighters (video)|автор=Ahmad|първо_име=Rozh|издател=Your Middle East|достъп_дата=17 март 2015|цитат=The regime wants us to be puppets, deny our ethnicity and demand an Arab-only state.|архив_дата=2015-04-07|архив_уеб_адрес=https://archive.today/20150407135145/http://www.yourmiddleeast.com/culture/a-glifmpse-into-the-world-of-syrias-christian-sutoro-fighters-video_24956}}</ref> Въпреки че общността на [[алавити]]те в Сирия формира основната опорна база на Башар ал-Асад и доминира във [[Въоръжени сили на Сирия|военния]] апарат и в [[Дирекция за военно разузнаване (Сирия)|апарата за сигурност]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aljazeera.com/indepth/features/2011/10/20111010122434671982.html|заглавие=Assad's Alawites: The guardians of the throne|автор=Rosen|първо_име=Nir|издател=Al Jazeera|достъп_дата=8 януари 2017}}</ref><ref>[https://www.wsj.com/articles/syrias-alawites-the-people-behind-assad-1435166941 Syria's Alawites: The People Behind Assad] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170226142611/https://www.wsj.com/articles/syrias-alawites-the-people-behind-assad-1435166941|date=26 февруари 2017}} The Wall Street Journal, 25 June 2015.</ref> през април 2016 г. [[BBC News]] съобщава, че лидерите на алавитите са публикували документ, в който искат да се дистанцират от Асад.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-35941679|заглавие=Syrian Alawites distance themselves from Assad|автор=Wyatt|първо_име=Caroline|труд=BBC News|достъп_дата=10 април 2016}}</ref> [[Висш кюрдски съвет|Висшият кюрдски комитет]] е коалиция от 13 кюрдски политически партии, противопоставящи се на режима на Асад. Преди разпускането си през 2015 г. той се състои от KNC и PYD.<ref name="Guide to the Syrian opposition2">{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-15798218|title=Guide to the Syrian opposition|date=17 октомври 2013|work=BBC News|archive-url=https://web.archive.org/web/20230104105606/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-15798218|archive-date=4 януари 2023}}</ref> [[Черкези]]те в Сирия също се превръщат в силни противници на режима, тъй като баасистките репресии и кланета в Сирия се засилват жестоко и членове на черкезкото етническо малцинство се опитват да избягат от Сирия, страхувайки се от преследване.<ref>{{Cite book|last=Richmond|first=Walter|title=The Circassian Genocide|year=2013|publisher=Rutgers University Press|location=New Brunswick, New Jersey, USA|isbn=978-0-8135-6068-7|pages=170|chapter=8: The Road to Sochi}}</ref> През 2014 г. Християнският сирийски военен съвет – най-голямата християнска организация в Сирия, се съюзява със Свободната сирийска армия, противопоставяща се на Асад,<ref>{{Cite news|url=https://www.usatoday.com/story/news/world/2014/12/21/syria-christian-islamic-state/18915275|title=Remaining Christians in Syria fight to save their land|last=Cousins|first=Sophie|date=22 декември 2014|work=USA Today|access-date=9 март 2015}}</ref><ref name="SyriacMilitaryCouncil">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://edition.cnn.com/2014/09/25/world/meast/us-syria-rebel-agreement/|заглавие=Syrian rebel groups unite to fight ISIS|автор=Bronstein|първо_име=Scott|труд=CNN|достъп_дата=1 октомври 2014|цитат=Under the agreement, moderate Muslim rebel groups fighting under the Supreme Military Council of Syria agreed to form an alliance with the predominantly Christian Syriac Military Council.}}</ref> присъединявайки се към други сирийски християнски милиции като Суторо, които се присъединяват към сирийската опозиция срещу правителството на Асад. Абу Мохамед ал-Джулани, командир на бунтовническата милиция Тахрир ал-Шам, осъжда режима на Асад за превръщането на Сирия в продължаващо земетресение през последните 12 години, в контекста на [[Земетресение в Турция и Сирия (2023)|земетресенията в Турция и Сирия през 2023 г.]]<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2023/feb/13/syria-earthquake-rebel-leader-pleas-for-outside-help|title=Syrian rebel leader pleads for outside help a week on from earthquakes|last=Michaelson, Tondo|first=Ruth, Lorenzo|date=13 февруари 2023|work=The Guardian|archive-url=https://web.archive.org/web/20230214012142/https://www.theguardian.com/world/2023/feb/13/syria-earthquake-rebel-leader-pleas-for-outside-help|archive-date=14 февруари 2023}}</ref> През юни 2014 г. Асад печели оспорвани [[Президентски избори в Сирия (2014)|президентски избори]], проведени в контролирани от правителството райони (и бойкотирани в райони, контролирани от опозицията,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.huffingtonpost.com/2014/06/03/syria-presidential-electi_n_5435706.html|заглавие=Syria's 2014 Presidential Election Ignored in Opposition-Held Areas|труд=HuffPost|достъп_дата=2 февруари 2016}}</ref> и в кюрдски райони, управлявани от [[Партия на Демократическия съюз (Сирия)|Партията на демократичния съюз]] <ref>{{Cite news|url=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2014/06/syria-kurds-assad-presidential-elections-pyd.html|title=Syria's Kurdish region to boycott presidential elections|last=Wladimir van Wilgenburg|work=Al-Monitor|access-date=8 юни 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140607230545/http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2014/06/syria-kurds-assad-presidential-elections-pyd.html|archive-date=7 юни 2014}}</ref>) с 88,7% от гласовете. Избирателната активност се оценява на 73,42% от имащите право на глас, включително тези в контролираните от бунтовниците райони.<ref>{{Cite news|url=http://sana.sy/eng/393/2014/06/04/548612.htm|title=Supreme Constitutional Court: Number of participants in Presidential elections reached at 11.634.412 with 73.42%|date=4 June 2014|access-date=4 юни 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140607000918/http://sana.sy/eng/393/2014/06/04/548612.htm|archive-date=7 юни 2014|agency=Syrian Arab News Agency|location=Damascus}}</ref> Избирателната комисия на режима също лишава от гласуване милиони сирийски граждани, разселени извън страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/uk-syria-crisis-assad-idUKKBN0DE0UY20140428|title=Assad seeks re-election as Syrian civil war rages|last=Evans|first=Dominic|date=28 април 2014|work=Reuters|access-date=15 май 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20230104163541/https://www.reuters.com/article/uk-syria-crisis-assad-idUKKBN0DE0UY20140428|archive-date=4 януари 2023}}</ref> Независими наблюдатели и академични стипендии единодушно описват събитието като фалшиви избори, организирани, за да легитимират управлението на Асад.<ref>{{Cite book|last=Cheeseman|first=Nicholas|title=How to Rig an Election|date=2019|publisher=Yale University Press|isbn=978-0-300-24665-0|oclc=1089560229|pages=140–141}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Norris|first=Pippa|last2=Martinez i Coma|first2=Ferran|last3=Grömping|first3=Max|date=2015|title=The Year in Elections, 2014|url=https://sites.google.com/site/electoralintegrityproject4/projects/expert-survey-2/the-year-in-elections-2015|journal=Election Integrity Project|language=en|archive-url=https://web.archive.org/web/20210415091339/https://sites.google.com/site/electoralintegrityproject4/projects/expert-survey-2/the-year-in-elections-2015|archive-date=15 април 2021|access-date=21 май 2020|quote=The Syrian election ranked as worst among all the contests held during 2014.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.oxfordhandbooks.com/view/10.1093/oxfordhb/9780190258658.001.0001/oxfordhb-9780190258658-e-23|заглавие=Presidential and Legislative Elections|автор=Jones|първо_име=Mark P.|труд=The Oxford Handbook of Electoral Systems|език=en|достъп_дата=21 май 2020|цитат="unanimous agreement among serious scholars that... al-Assad's 2014 election... occurred within an authoritarian context."}}</ref> В церемонията си по встъпване в длъжност Башар заклеймява опозицията като терористи и предатели, докато атакува Западния свят заради подкрепата му на онова, което той описва като „[[Арабска пролет]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-assad-idUSKBN0FL0NN20140717|title=Confident Assad launches new term in stronger position|last=Makdisi|first=Marwan|date=16 юли 2014|work=Reuters|access-date=15 май 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20170903040841/https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-assad-idUSKBN0FL0NN20140717|archive-date=3 септември 2017}}</ref> Израелският онлайн вестник ''Times of Israel'' съобщава, че въпреки че различни индивиди, интервюирани в доминирания от сунитската средна класа квартал на централен Дамаск, са показали вярност към Асад, не е възможно да се различи реалната подкрепа за режима поради повсеместното влияние на [[Сирийското разузнаване|тайната полиция]] в обществото.<ref>"[http://www.timesofisrael.com/assad-wins-syria-presidency-with-88-7-of-vote/ Syria's Assad reelected with 88.7% of vote] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160126192515/http://www.timesofisrael.com/assad-wins-syria-presidency-with-88-7-of-vote/|date=26 януари 2016}}". The Times of Israel. 4 June 2014.</ref> Баасисткият дисидент [[Абдул Халим Кадам]], [[вицепрезидент на Сирия]] по време на управлението както на Хафез, така и на Башар, презира Башар ал-Асад като пешка в [[Шиитски полумесец|имперския план]] на Иран.<ref>"Interview with Former Syrian Vice President Abdul Halim Khaddam". ''NewsWeek''. 10 October 2017. Архивиран от оригинала на 5 октомври 2016.</ref><ref>"Daesh was nurtured by Iran, says former Syrian vice president". ''Arab News''. 6 октомври 2016. Архивиран от оригинала на 6 октомври 2016</ref> === Международна опозиция === [[Файл:Manifestation pro révolution syrienne contre Assad et Poutine - Paris, 14-12-2016-5.jpg|мини|Демонстрации срещу Асад, проведени в Париж на 14 декември 2016 г.]] Чужди журналисти и политически наблюдатели, пътували до Сирия, я описват като най-безмилостната [[полицейска държава]] в [[Арабски свят|арабския свят]]. Жестоките репресии на Асад срещу [[Дамаска пролет|Дамаската пролет]] в началото на 2000-те г. и публикуването на доклад на ООН, който го замесва в [[Убийство на Рафик Харири|убийството]] на [[Ливански министър-председател|ливанския премиер]] [[Рафик Харири]], изострят изолацията на Сирия след [[Студената война]].<ref>{{Cite book|last=Bowen|first=Jeremy|title=The Arab Uprisings: The People Want the Fall of the Regime|url=https://archive.org/details/arabuprisingspeo0000bowe|year=2013|publisher=Simon & Schuster|isbn=978-1471129827|pages=[https://archive.org/details/arabuprisingspeo0000bowe/page/14 14], 15, 118|chapter=Prologue: Before the Spring}}</ref><ref name="Fisher">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/syrias-assad-has-embraced-pariah-status/2012/06/16/gJQAsY9shV_story.html|title=Syria's Assad has embraced pariah status|last=Fisher|first=Marc|date=16 юни 2012|work=The Washington Post|archive-url=https://web.archive.org/web/20120618133455/https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/syrias-assad-has-embraced-pariah-status/2012/06/16/gJQAsY9shV_story.html|archive-date=18 June 2012}}</ref> След глобалното възмущение срещу смъртоносните репресии на режима на Асад срещу протестиращите от [[Арабска пролет|Арабската пролет]], които водят до [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]], [[Тактика на опожарената земя|тактиката на опожарената земя]] срещу цивилното население, водеща до повече от половин милион смъртни случая, [[Масово убийство|масовите убийства]] и систематичното разполагане на [[химическо оръжие]] по време на конфликта, Башар ал-Асад става международен аутсайдер и много световни лидери го призовават да подаде оставка.<ref>{{Cite book|last=Jung|first=Dietrich|last2=Seeberg|first2=Peter|last3=Beck|first3=Martin|title=The Levant in Turmoil: Syria, Palestine, and the Transformation of Middle Eastern Politics|year=2016|publisher=Palgrave Macmillan|location=New York|isbn=978-1-349-57628-9|pages=101–102|chapter=5: The Crisis in Syria, International and Regional Sanctions, and the Transformation of the Political Order in the Levant}}</ref><ref name="Fisher" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://blogs.shu.edu/thediplomaticenvoy/2021/11/24/focus-on-pariah-leaders-bashar-al-assad/|заглавие=Focus on Pariah Leaders: Bashar al-Assad|автор=Khan|първо_име=Hamzah|труд=The Diplomatic Envoy}}</ref><ref>{{Cite book|last=C. Tucker|first=Spencer|title=U.S Conflicts in The 21st Centiry (Volume 1)|year=2016|publisher=ABC-CLIO|location=Santa Barbara, California|isbn=978-1-4408-3878-1|pages=834, 835}}</ref> [[Файл:Rückschrittskoalition stoppen protest and protest against Assad in Berlin 2023-03-18 01 (cropped)3.jpg|мини|Демонстрации срещу Асад в Берлин, 18 март 2023 г.]] От 2011 г. насам той губи признание от няколко международни организации като [[Лига на арабските държави|Арабската лига]] (през 2011 г.),<ref name="NYT Arab League">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2011/11/13/world/middleeast/arab-league-votes-to-suspend-syria-over-its-crackdown-on-protesters.html|title=Arab League Votes to Suspend Syria|last=MacFarquhar|first=Neil|date=12 ноември 2011|work=The New York Times|access-date=12 ноември 2011}}</ref> [[Средиземноморски съюз|Средиземноморския съюз]] (през 2011 г.)<ref>{{Cite news|url=http://news.xinhuanet.com/english2010/world/2011-12/01/c_131282989.htm|title=Syria suspends its membership in Mediterranean union|date=1 декември 2012|archive-url=https://web.archive.org/web/20111206201635/http://news.xinhuanet.com/english2010/world/2011-12/01/c_131282989.htm|archive-date=6 декември 2011|publisher=Xinhua News Agency}}</ref> и [[Организация за ислямско сътрудничество|Организацията за ислямско сътрудничество]] (през 2012 г.).<ref name="CNN OIC">{{Cite news|url=http://edition.cnn.com/2012/08/13/world/meast/syria-unrest/index.html?hpt=hp_t1|title=Regional group votes to suspend Syria; rebels claim downing of jet|date=14 август 2012|work=CNN|access-date=14 август 2012}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/amp/oic-suspends-syria/24678392.html|title=OIC Suspends Syria Over Crackdown|date=16 август 2012|work=RFE/RL|archive-url=https://web.archive.org/web/20230208075035/https://www.rferl.org/amp/oic-suspends-syria/24678392.html|archive-date=8 февруари 2023}}</ref> [[Съединени американски щати|Съединените щати]], [[Европейски съюз|Европейският съюз]], [[Турция]], Арабската лига и различни държави започват да прилагат широк набор от санкции срещу сирийския режим от 2011 г. с цел да принудят Асад да подаде оставка и да помогнат за политическо разрешаване на кризата.<ref>{{Cite book|last=Jung|first=Dietrich|last2=Seeberg|first2=Peter|last3=Beck|first3=Martin|title=The Levant in Turmoil: Syria, Palestine, and the Transformation of Middle Eastern Politics|year=2016|publisher=Palgrave Macmillan|location=New York|isbn=978-1-349-57628-9|pages=101–122|chapter=5: The Crisis in Syria, International and Regional Sanctions, and the Transformation of the Political Order in the Levant}}</ref> Международните органи критикуват едностранчивите избори, организирани от правителството на Асад по време на конфликта. На конференцията на страните от [[Група „Приятели на Сирия“|групата „Приятели на Сирия“]] в Лондон през 2014 г. британският външен министър [[Уилям Хейг]] характеризира сирийските избори като пародия на демокрацията и осъжда пълното незачитане на човешкия живот от страна на режима за извършване на [[Военно престъпление|военни престъпления]] и [[Държавен тероризъм|държавен терор]] върху [[Сирийци|сирийското]] население.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-27419552|title=UK's William Hague attacks Assad's Syria elections plan|date=15 May 2014|work=BBC News|access-date=13 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20221026161021/https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-27419552|archive-date=26 октомври 2022}}</ref> Политиката на Асад за провеждане на избори в условията на [[Гражданска война в Сирия|продължаваща гражданска война]] е порицана и от [[Генерален секретар на ООН|генералния секретар на ООН]] [[Пан Ки-мун]].<ref name="UN">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/idUSBREA3K0ST20140421?irpc=932|title=Syrian election will undermine political solution: U.N.'s Ban|date=21 април 2014|work=Reuters|access-date=2 февруари 2016}}</ref> [[Грузия]] преустановява всички отношения със Сирия след [[Международноправен статут на Абхазия и Южна Осетия|признаването на Абхазия и Южна Осетия]] от Башар ал-Асад, осъждайки неговото правителство като манипулиран от Русия режим, който подкрепя [[Окупирани от Русия територии в Грузия|руската окупация]] и [[етническо прочистване]].<ref>"US Condemns Syria for Recognizing Georgia's Breakaway Regions". ''Voice of America''. 30 May 2018. Архивиран от оригинала на 23 март 2023</ref><ref>"Syria recognizes Georgia's breakaway regions". ''Deutsche Welle''. 30 May 2018. Архивиран от оригинала на 30 май 2018</ref><ref>"Georgia Severs Relations With Syria For Recognizing Abkhazia, South Ossetia". ''rferl.org''. 29 May 2018. Архивиран от оригинала на 30 май 2018.</ref> След силната подкрепа на Асад за [[Руско нападение над Украйна|руското нападение над Украйна]] и признаването на отцепническите сепаратистки републики, [[Украйна]] прекъсва дипломатическите си отношения със Сирия през юни 2022 г. Описвайки политиките на Асад като безполезни, [[Президент на Украйна|украинският президент]] [[Володимир Зеленски]] обещава да разшири допълнителни [[санкции срещу Сирия]].<ref>{{Cite news|url=https://english.alarabiya.net/News/world/2022/06/30/Ukraine-s-Zelenskyy-cuts-ties-with-Syria-after-it-recognized-separatist-republics|title=Ukraine's Zelenskyy cuts ties with Syria after it recognized separatist republics|date=30 June 2022|work=Al Arabiya|archive-url=https://web.archive.org/web/20220630120322/https://english.alarabiya.net/News/world/2022/06/30/Ukraine-s-Zelenskyy-cuts-ties-with-Syria-after-it-recognized-separatist-republics|archive-date=30 юни 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rferl.org/a/ukraine-syria-diplomatic-ties-russia-assad/31922447.html|заглавие=Ukraine Cuts Diplomatic Ties With Syria After It Recognizes Eastern Regions As Independent|труд=rferl.org}}</ref> През март 2023 г. [[Съвет за национална сигурност и отбрана на Украйна|Съветът за национална сигурност и отбрана на Украйна]] въвежда в действие набор от санкции, насочени към 141 фирми и 300 лица, свързани с режима на Асад, руски производители на оръжия и ирански производители на [[дрон]]ове. Това е дни след посещението на Асад в [[Москва]], където той оправдава руското нападение над Украйна като битка срещу старите и новите нацисти. Башар ал-Асад, министър-председателят [[Хюсеин Арнус]] и външният министър [[Фейсал Мекдад]] са сред лицата, които са санкционирани.<ref>"Zelenskiy Announces Sanctions On Hundreds Of Individuals, Including Syrian President, Iranian Drone Makers". ''rferl.org''. 19 March 2023. Архивиран от оригинала на 19 март 2023</ref><ref>"Zelensky imposes sanctions against Syrian dictator Bashar Al-Assad, other officials". ''The Kyiv Independent''. 18 March 2023. Архивиран от оригинала на 18 март 2023</ref><ref>"Decree of the President of Ukraine No. 163/2023". ''Office of the President of Ukraine''. 18 March 2023. Архивиран от оригинала на 19 март 2023.</ref><ref>"Zelenskyy introduces sanctions against Syria's Assad". ''Anadolu Agency''. 18 март 2023. Архивиран от оригинала на 18 март 2023</ref> Санкциите включват също замразяване на всички сирийски държавни имоти в Украйна, ограничаване на парични трансакции, прекратяване на икономическите ангажименти и отмяната на всички официални украински награди. Сирия официално скъсва дипломатическите си отношения с Украйна на 20 юли, позовавайки се на [[Реципрочност (международни отношения)|принципа на реципрочност]].<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/7/20/syria-formally-breaks-diplomatic-ties-with-ukraine|title=Syria, a close Russia ally, breaks diplomatic ties with Ukraine|date=2022-07-20|work=Al Jazeera English}}</ref> През април 2023 г. френски съд обявява трима високопоставени служители на сигурността на Баас за виновни в [[престъпления срещу човечеството]], [[Изтезание|изтезания]] и различни военни престъпления срещу френско-сирийски граждани. Сред тях са [[Али Мамлюк]], директор на [[Бюро за национална сигурност на арабската социалистическа партия Баас – регион Сирия|Бюрото за национална сигурност на сирийската партия Баас]], и [[Джамил Хасан]], бивш ръководител на [[Разузнавателно управление на сирийските ВВС|Дирекцията за разузнаване на сирийските ВВС]].<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/middle-east/20230404-france-to-try-senior-assad-allies-for-crimes-against-humanity-in-syria|title=France to try senior Assad allies for crimes against humanity in Syria|date=4 април 2023|work=France 24|archive-url=https://web.archive.org/web/20230405004515/https://www.france24.com/en/middle-east/20230404-france-to-try-senior-assad-allies-for-crimes-against-humanity-in-syria|archive-date=5 април 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2023/4/5/france-to-try-syrian-regime-officials-for-crimes-against-humanity|title=France to try Syrian regime officials for crimes against humanity|date=5 април 2023|work=Al Jazeera|archive-url=https://web.archive.org/web/20230415214212/https://www.aljazeera.com/news/2023/4/5/france-to-try-syrian-regime-officials-for-crimes-against-humanity|archive-date=15 април 2023}}</ref> Франция издава международни заповеди за арест срещу тримата служители по случая през 2018 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-france/france-issues-arrest-warrants-for-senior-syrian-officials-idUSKCN1NA11L|title=France issues arrest warrants for senior Syrian officials|last=Jarry|first=Emmanuel|date=5 ноември 2018|work=Reuters|archive-url=https://web.archive.org/web/20230406162922/https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-france/france-issues-arrest-warrants-for-senior-syrian-officials-idUSKCN1NA11L|archive-date=6 април 2023}}</ref> През май 2023 г. френският външен министър Катрин Колона публично поисква наказателното преследване на Башар ал-Асад за участие в [[Използване на химически оръжия в сирийската гражданска война|химическа война]] и убийството на [[Жертви на сирийската гражданска война|стотици хиляди хора]], заклеймява го като враг на собствения си народ.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20230523-syria-s-assad-should-be-put-on-trial-says-french-foreign-minister|title=Syria's Assad should be put on trial, says French foreign minister|date=23 май 2023|work=France 24|archive-url=https://web.archive.org/web/20230524023150/https://www.france24.com/en/europe/20230523-syria-s-assad-should-be-put-on-trial-says-french-foreign-minister|archive-date=24 май 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://tribune.net.ph/2023/05/24/french-minister-demands-assad-trial/|title=French minister demands Assad trial|date=23 май 2023|work=Daily Tribune|archive-url=https://web.archive.org/web/20230524013433/https://tribune.net.ph/2023/05/24/french-minister-demands-assad-trial/|archive-date=24 май 2023}}</ref> На 15 ноември 2023 г. Франция издава заповед за арест срещу Асад за използване на химически оръжия срещу цивилни лица в Сирия.<ref name=":12">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/france-issues-arrest-warrants-against-syrias-president-assad-source-2023-11-15/|title=France issues arrest warrant for Syria's President Assad - source|date=15 ноември 2023|work=Reuters}}</ref> ==== Лява опозиция ==== [[Файл:Madrid - Acampada Sol 2011 39.JPG|мини|Билбордове на испанското Движение на недоволството с осъждане на репресиите на Башар ал-Асад срещу сирийската революция на пл. „Пуерта дел Сол“ в Мадрид (29 май 2011 г.)]] Башар ал-Асад е широко критикуван от леви активисти и интелектуалци по целия свят за присвояване на леви идеологии и техните [[Социализъм|социалистически]], [[Прогресивизъм|прогресивни]] лозунги като прикритие за собственото му семейно управление и за овластяване на лоялнарр клика от елити за сметка на обикновените [[сирийци]]. Тесният му съюз с управлявания от духовенството [[Хомейнизъм|хомейнистки]] [[Иран]] и неговите фракционистки войнствени мрежи, като същевременно следва политика на затваряне на левите критици на семейство Асад, е обект на остри критики.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://thewire.in/world/assadism-is-destroying-syria|заглавие='Assadism' Is Destroying Syria – Here's Where It Came From|автор=Harkin|първо_име=Juliette|труд=The Wire}}</ref> [[Арабска социалистическа партия Баас – регион Египет|Египетският клон]] на [[Иракско движение Баас|иракското движение Баас]] обявява силната си подкрепа за [[Сирийската революция (2011)|сирийската революция]], заклеймяване на Баасистка Сирия като репресивна диктатура, контролирана от династията Асад. Тя атакува [[Баасизъм|баасистките]] акредитиви на семейство Асад, обвинявайки [[Сирийска Баас партия|сирийската партия Баас,]] че действа като гранична охрана на [[Израел]] още след свалянето от власт на [[Национално командване на партията Баас|Националното командване на Баас]] по време на [[Сирийски държавен преврат (1966)|държавния преврат през 1966 г.]] Описвайки Башар ал-Асад като позорна личност за това, че е поканил враждебни сили като [[Иран]] в Сирия, египетските баасисти призоват [[Свободна сирийска армия|сирийските революционери]] да се обединят в усилията си да свалят режима на Асад и да се противопоставят на чуждия империализъм.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aladhwaa.net/?ac=3&no=6445&d_f=10&t_f=0&t=5&lang_in=Ar|заглавие=The statement of the Arab Baath Socialist Party of Egyptian on the aggression against Syria|достъп_дата=30 юли 2018}}</ref> Описвайки режима на Асад като [[мафиотска държава]], която процъфтява от корупция и фракционарност, ливанският академик социалист Жилбер Акар заявява: „Братовчедът на Башар ал-Асад стана най-богатият човек в страната, контролирайки, както се смята, над половината от икономиката. И това е само един член на управляващия клан... Кланът функционира като истинска мафия и управлява страната от няколко десетилетия. Това е дълбокият корен на експлозията, в комбинация с факта, че сирийският режим е един от най-деспотичните в региона. В сравнение със Сирия на Асад Египет на [[Хосни Мубарак|Мубарак]] бе фар на демокрация и политическа свобода!... Специфичното за този режим е, че бащата на Асад прекрои и преустрои държавния апарат, особено неговото твърдо ядро ​​– въоръжените сили, за да създаде преторианска гвардия за себе си. Армията, особено нейните елитни сили, е обвързана със самия режим по различни начини, най-вече чрез използването на фракционарност. Дори хора, които никога преди не са чували за Сирия, сега знаят, че режимът се основава на едно малцинство в страната – около 10% от населението – [[алавити]]те.“<ref>Achcar, Gilbert (8 October 2013). "Syria between Revolutions and Counter-Revolutions". ''CETRI''. Архивиран от оригинала на 2 юни 2016.</ref> [[Прогресивна социалистическа партия|Прогресивната социалистическа партия]] (PSP) в Ливан заема позиция срещу Асад и организира масови протести в подкрепа на сирийската революция. През август 2012 г. тя публично заклеймява правителството на Асад като машина за убиване, ангажирана с избиването на сирийския народ. Лидерът на партията Айман Камаледин поисква експулсирането на сирийския посланик от Ливан, описвайки го като представител на режима на убийци в Ливан.<ref name=":13">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/france-issues-arrest-warrants-against-syrias-president-assad-source-2023-11-15/|title=France issues arrest warrant for Syria's President Assad - source|date=15 ноември 2023|work=Reuters}}</ref><ref name=":22">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.politico.eu/article/bashar-al-assad-denies-responsibility-for-syrian-war-violence-refugees/|заглавие=Assad denies responsibility for Syrian war|автор=King|първо_име=Esther|издател=Politico|достъп_дата=21 декември 2016|цитат=The Syrian president maintained he was fighting to preserve his country and criticized the West for intervening. "Good government or bad, it's not your mission" to change it, he said.}}</ref> === Международна подкрепа === ==== Крайнодясна подкрепа ==== [[Файл:Alexander Lukashenko in a meeting with Bashar al-Assad in December 2003 (1) (cropped).jpg|мини|Беларуският президент [[Александър Лукашенко]] заедно с Башар ал-Асад по време на държавно посещение в Сирия през декември 2003 г.]] Режимът на Башар ал-Асад получава подкрепа от видни [[Бял национализъм|бели националисти]], [[Неонационалсоциализъм|неонацисти]] и [[Крайнодясна политика|крайнодесни]] фигури в Европа, които са привлечени от неговия дискурс за [[война срещу тероризма]] срещу [[Ислямизъм|ислямистите]] по време на периода на [[Европейска мигрантска криза|европейската бежанска криза]]. Бомбардировките на Асад над сирийските градове предизвикват възхищение в [[Ислямофобия|ислямофобския]] дискурс на крайнодесните кръгове, които смятат мюсюлманите за цивилизационен враг. Американските привърженици на [[Превъзходство на белите|превъзходството на бялата раса]] често възхваляват Асад като авторитарен бастион срещу това, което те смятат за силите на ислямския екстремизъм и глобализма.<ref>Ayoub, Joey (3 October 2022). "How the European far right coopted an Arabic letter". ''Al Jazeera''. ArchivedАрхивиран от оригинала на 20 декември 2022</ref><ref>Snell, James (17 August 2017). "Why Nazis from Charlottesville to Europe love Bashar al-Assad". ''New Arab''. Архивиран от оригинала на 27 декември 2022</ref><ref>Strickland, Patrick (14 February 2018). "Why do Italian fascists adore Syria's Bashar al-Assad?". ''Al Jazeera''. Архивиран от оригинала на 5 януари 2023</ref><ref>Elba, Mariam (8 September 2017). "Mariam Elba". ''The Intercept''. Архивиран от оригинала на 5 октомври 2017</ref><ref name=":6">"Western Far-right Worries Syrians and Delights Bashar al-Assad". ''The Syrian Observer''. 3 ноември 2022. Архивиран от оригинала на 3 ноември 2022</ref><ref name=":6" /> След президентските избори в Сирия през 2014 г. президентът на [[Беларус]] [[Александър Лукашенко]] изпраща поздравителна телеграма до Башар, изразявайки своята увереност в лидерството на Башар ал-Асад, и описва военната кампания на правителството на Баас като част от борбата срещу тероризма и чуждата намеса.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://syriatimes.sy/index.php/presidential-elections/13290-president-assad-receives-congratulations-from-the-president-of-belarus-confidence-in-syria-elimination-of-current-crisis|заглавие=President Assad receives Congratulations from the President of Belarus: Confidence in Syria Elimination of Current Crisis}}</ref> ==== Лява подкрепа ==== Подкрепата на левицата за Асад е разделена от началото на гражданската война в Сирия{{Hrf|Hashemi|Postel|11–13}} правителството на Асад е обвинено в цинично манипулиране на [[Фракционираност и малцинства в Сирийската гражданска война|фракционистката идентичност]] и [[Антиимпериализъм|антиимпериализма]], за да продължи най-лошите си действия.<ref>Hashemi & Postel 2013, с. 231</ref> Някои държавни или правителствени ръководители обявяват подкрепата си за Асад, включително севернокорейския лидер [[Ким Чен Ун]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dw.com/en/north-korean-leader-offers-support-to-assad/a-16392804|заглавие=North Korean leader offers support to Assad|труд=Deutsche Welle|език=en-GB|достъп_дата=20 август 2019}}</ref> След като обявява победата си на изборите през 2014 г., Асад получава поздравления от [[Президент на Венецуела|президента на Венецуела]] [[Николас Мадуро]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lainfo.es/en/2014/06/05/venezuela-congratulated-by-bashar-al-assad-in-syrian-presidential-victory/|заглавие=Venezuela congratulated by Bashar Al Assad in Syrian presidential victory|труд=lainfo.es|достъп_дата=25 януари 2015}}</ref> президента на [[Алжир]] [[Абделазиз Бутефлика]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://syriatimes.sy/index.php/news/local/13361-president-assad-receives-congratulations-from-president-bouteflika-on-winning-elections|заглавие=syriatimes.sy – President Assad Receives Congratulations from President Bouteflika on Winning Elections|труд=syriatimes.sy|достъп_дата=20 април 2015}}</ref> президента на [[Гвиана]] [[Доналд Рамотар]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sana.sy/eng/21/2014/06/21/551372.htm|заглавие=الوكالة العربية السورية للأنباء - Syrian Arab News Agency|достъп_дата=20 април 2015}}</ref> президента на Южна Африка [[Джейкъб Зума]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sana.sy/en/?p=4016|заглавие=President al-Assad receives congratulatory cable from South African President Zuma|автор=Hazem al-Sabbagh|достъп_дата=20 април 2015}}</ref> президента на [[Никарагуа]] [[Даниел Ортега]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://syriatimes.sy/index.php/presidential-elections/13206-nicaragua-s-ortega-congratulates-president-al-assad-on-winning-elections|заглавие=Nicaragua's Ortega Congratulates President Al-Assad on Winning Elections|труд=syriatimes.sy}}</ref> и от [[Махмуд Абас]], лидер на [[Фатах]] и президент на [[Палестина (държава)|Палестина]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sana.sy/en/?p=4246|заглавие=President al-Assad receives congratulatory letter from President Abbas|автор=h.said|достъп_дата=20 април 2015}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.middleeastmonitor.com/news/middle-east/12365-abbas-congratulates-al-assad-for-re-election-as-syrian-president|заглавие=Abbas congratulates Al-Assad for re-election as Syrian president|труд=Middle East Monitor|достъп_дата=20 април 2015|архив_дата=2016-03-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304200251/https://www.middleeastmonitor.com/news/middle-east/12365-abbas-congratulates-al-assad-for-re-election-as-syrian-president}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://english.al-akhbar.com/node/20320|заглавие=Abbas says he backs Syria's "war against terrorism"|труд=Al Akhbar English|достъп_дата=20 април 2015|архив_дата=2017-10-19|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20171019065914/http://english.al-akhbar.com/node/20320}}</ref> Палестинската [[Марксизъм-ленинизъм|марксистко-ленинска]] въоръжена група [[Народен фронт за освобождение на Палестина]] (PFLP) подкрепя Башар ал-Асад по време на [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]]. В резултат на тази позиция иранското правителство увеличава своето военно и финансово финансиране на PFLP.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2013/09/iran-pflp-gaza-palestine-syria.html|заглавие=Iran Increases Aid to PFLP Thanks to Syria Stance|труд=Al-Monitor|достъп_дата=20 април 2015}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aljazeera.com/news/middleeast/2013/01/201318143633928478.html|заглавие=Pro-Assad Palestinians call for Yarmouk truce|достъп_дата=20 април 2015}}</ref> === Международни връзки с обществеността === [[Файл:Lula Al-Assad Itamaraty 2010.jpg|мини|Башар ал-Асад, носещ „Голямата яка“ на Националния орден на Южния кръст, придружен от бразилския президент [[Луиз Инасиу Лула да Силва]] в [[Бразилия (град)|Бразилия]], 30 юни 2010 г.]] За да популяризират своя имидж и медийно представяне в чужбина, Башар ал-Асад и съпругата му [[Асма Асад|Асма]] наемат базирани в САЩ и Обединеното кралство фирми за [[връзки с обществеността]] и консултанти.<ref name="turnedtowest">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2012/06/11/world/middleeast/syrian-conflict-cracks-carefully-polished-image-of-assad.html|title=Syria's Assads Turned to West for Glossy P.R.|last=Carter|first=Bill|date=10 юни 2012|work=The New York Times|last2=Chozick|first2=Amy}}</ref> По-специално, те осигуряват фотосесии за Асма ал-Асад в модни списания и списания за знаменитости, включително публикацията „Пустинна роза“ ("A Rose in the Desert") в сп. „[[Вог]]“ през март 2011 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theatlantic.com/international/archive/2012/01/the-only-remaining-online-copy-of-vogues-asma-al-assad-profile/250753/|заглавие=The Only Remaining Online Copy of Vogue's Asma al-Assad Profile|автор=Max Fisher|труд=The Atlantic}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://gawker.com/asma-al-assad-a-rose-in-the-desert-1265002284|заглавие=Asma al-Assad: A Rose in the Desert|автор=Joan Juliet Buck|труд=Gawker}}</ref> Тези фирми включват „Бел Потингър“ и „Браун Лойд Джеймс“, като последната получава 5000 долара на месец за услугите си.<ref name="turnedtowest" /><ref name="PRcomeback">{{Cite news|url=http://english.alarabiya.net/en/media/2013/09/14/Assad-makes-PR-comeback-targets-American-psyche-.html|title=Assad makes PR comeback, targets 'American psyche'|last=Ajbaili|first=Mustapha|date=14 септември 2013|access-date=15 март 2015|publisher=Al Arabiya|quote="Assad's regime also activated its YouTube channel and multiple Facebook accounts."}}</ref> В началото на сирийската [[Гражданска война в Сирия|гражданска война]] сирийските правителствени мрежи са [[Хакер|хакнати]] от групата на [[Анонимните]], която разкрива, че бивш журналист от [[Ал-Джазира]] е бил нает да съветва Асад как да манипулира [[Обществено мнение|общественото мнение]] на САЩ. Сред съветите е предложението за сравнение на народното въстание срещу режима с протестите на [[Окупирай Уол Стрийт]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://arstechnica.com/tech-policy/2012/02/anonymous-hackers-expose-emails-of-syrian-presidential-aides/|заглавие=Anonymous exposes e-mails of Syrian presidential aides|автор=Gallagher|първо_име=Sean|труд=Ars Technica|достъп_дата=15 март 2015}}</ref> В отделно изтичане на електронна поща няколко месеца по-късно на [[Върховен съвет на сирийската революция|Върховния съвет на сирийската революция]], публикувано от в. „[[Гардиън]]“, е разкрито, че консултантите на Асад са се координирали с медиен съветник на иранското правителство.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2012/mar/14/assad-emails-lift-lid-inner-circle|title=Exclusive: secret Assad emails lift lid on life of leader's inner circle|last=Booth|first=Robert|date=14 март 2013|work=The Guardian|access-date=15 март 2015|last2=Mahmood|first2=Mona|quote=Before a speech in December his media consultant prepared a long list of themes, reporting that the advice was based on "consultations with a good number of people in addition to the media and political adviser for the Iranian ambassador".|last3=Harding|first3=Luke}}</ref> През март 2015 г. разширена версия на гореспоменатите изтичания е предадена на ливанския уебсайт ''NOW News'' и публикувана следващия месец.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://now.mmedia.me/lb/en/AssadLeaks/565291-friends-in-the-media|заглавие=International relations|автор=Rowell|първо_име=Alex|издател=NOW News|достъп_дата=23 май 2015|архив_дата=2018-10-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181022091657/https://now.mmedia.me/lb/en/AssadLeaks/565291-friends-in-the-media}}</ref> Асад започва кампания в [[Социална медия|социалните медии]], която включва изграждане на присъствие във [[Фейсбук]], [[Ютюб]] и най-вече в [[Инстаграм]].<ref name="PRcomeback2">{{Cite news|url=http://english.alarabiya.net/en/media/2013/09/14/Assad-makes-PR-comeback-targets-American-psyche-.html|title=Assad makes PR comeback, targets 'American psyche'|last=Ajbaili|first=Mustapha|date=14 септември 2013|access-date=15 March 2015|publisher=Al Arabiya|quote="Assad's regime also activated its YouTube channel and multiple Facebook accounts."}}</ref> Това води до много критики и сп. „[[Атлантик (списание)|Атлантик]]“ го описва като „пропагандна кампания, която в крайна сметка направи семейството [Асад] да изглежда по-зле“.<ref>{{Cite news|url=http://www.thewire.com/politics/2013/08/bashar-al-assads-family/68915/|title=The Failed Public Relations Campaign of Bashar al Assad's Family|last=Jones|first=Allie|date=30 август 2013|work=The Wire|access-date=15 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20160308212143/http://www.thewire.com/politics/2013/08/bashar-al-assads-family/68915/|archive-date=8 март 2016|quote=a propaganda campaign that ultimately has made the family look worse}}</ref> Твърди се, че правителството на Асад също е арестувало активисти за създаване на групи във Фрейбук, които правителството не одобрява,<ref name="Dissent20142">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-dissent-idUSKBN0GW2GQ20140901|title=Pro-government Syrian activist arrested after rare public dissent|last=Dziadosz|first=Alexander|date=септември 2014|work=Reuters|access-date=23 септември 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20150924204007/http://www.reuters.com/article/2014/09/01/us-syria-crisis-dissent-idUSKBN0GW2GQ20140901|archive-date=24 септември 2015|last2=Heneghan|first2=Tom}}</ref> и е апелирало директно към [[Туитър]] да премахне акаунти, които не харесва.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/series/assad-emails-the-documents|title=Assad emails: 'Fares closed all your Twitter accounts'|date=14 март 2012|work=The Guardian|access-date=15 март 2015}}</ref> Кампанията в социалните медии, както и изтеклите по-рано имейли, водят до сравнения от страна на вестниците „[[Гардиън]]“, „[[Ню Йорк Таймс]]“ и „[[Файнейшъл Таймс]]“ с „Доклад за баналността на злото“ на [[Хана Аренд]].<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2013/sep/06/syrian-presidency-instagram-banality-evil|title=The Syrian presidency's Instagram account shows the banality of evil|last=Jones|first=Johnathan|date=6 September 2013|work=The Guardian|access-date=15 март 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://thelede.blogs.nytimes.com/2012/03/15/syrias-first-couple-and-the-banality-of-e-mail/|title=Syria's First Couple and the Banality of E-Mail|last=Mackey|first=Robert|date=15 март 2012|work=The New York Times|access-date=15 март 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.ft.com/cms/s/0/e0ce4102-710e-11e1-a7f1-00144feab49a.html|title=Assad: faithful student of ruthlessness|last=Khalaf|first=Roula|date=18 March 2012|work=Financial Times|access-date=15 март 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20221210/http://www.ft.com/cms/s/0/e0ce4102-710e-11e1-a7f1-00144feab49a.html|archive-date=10 декември 2022|url-access=subscription}}</ref> През октомври 2014 г. 27 хиляди снимки, изобразяващи изтезания, извършени от правителството на Асад, са изложени в [[Мемориален музей на Холокоста в САЩ|мемориалния музей на Холокоста в САЩ]].<ref>{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/bashar-al-assad-s-syrian-torture-chambers-205323124.html|title=Inside Bashar Assad's Torture Chambers|last=Isikoff|first=Michael Abdel|date=13 октомври 2014|work=Yahoo News|access-date=15 март 2015}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://foreignaffairs.house.gov/photo-gallery/syria-army-defectors-photos|заглавие=Photos Presented to the House Foreign Affairs Committee by "Caesar" at Briefing on "Assad's Killing Machine Exposed: Implications for U.S. Policy"|издател=House Committee on Foreign Affairs|достъп_дата=15 март 2015|архив_дата=2015-03-14|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150314211352/http://foreignaffairs.house.gov/photo-gallery/syria-army-defectors-photos}}</ref> За да напишат доклад за изображенията, са наети адвокати от британската адвокатска кантора Картър-Рък, финансирана от правителството на [[Катар]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://edition.cnn.com/2014/01/20/world/syria-torture-photos-amanpour/|заглавие=Gruesome Syria photos may prove torture by Assad regime|автор=Mick Krever|труд=CNN|достъп_дата=20 април 2015}}</ref> През ноември 2014 г. фондация Quilliam съобщава, че пропагандна кампания, за която те твърдят, че има пълната подкрепа на Асад, разпространява фалшиви доклади за смъртта на родени на Запад джихадисти, за да отклони вниманието от предполагаемите военни престъпления на правителството. Използвайки снимка на чеченски боец от [[Втора чеченска война|Втората чеченска война]], проасадски медийни доклади са разпространени до западни медии, което ги кара да публикуват фалшива история относно смъртта на несъществуващ британски джихадист.<ref name="Simpson 2014">{{Cite news|url=https://www.thetimes.co.uk/article/assads-allies-invent-british-jihadi-death-0fstqsrn2zl|title=Assad's allies invent British jihadi death|last=Simpson|first=John|date=6 ноември 2014|work=The Times|access-date=25 ноември 2020}}</ref> През 2015 г. [[Руска военна намеса в Сирия|Русия се намесва в сирийската гражданска война]] в подкрепа на Асад и на 21 октомври 2015 г. Асад лети за Москва и се среща с руския президент [[Владимир Путин]], който казва по отношение на гражданската война: „Това решение може да бъде взето само от сирийския народ. Сирия е приятелска страна и ние сме готови да я подкрепим не само военно, но и политически“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aljazeera.com/news/2015/10/syria-assad-met-russia-putin-moscow-151021064340109.html|заглавие=Syria's Assad in surprise visit to Moscow|издател=Al Jazeera}}</ref> == Личен живот == [[Файл:Bashar and Asma al-Assad.jpg|мини|Башар ал-Асад със съпругата си Асма Ахрас]] [[Файл:Bashar and Asmaa al-Assad in Moscow.jpg|мини|Башар ал-Асад със съпругата си Асма в [[Москва]], 27 януари 2005 г.|ляво]] Асад говори свободно [[английски език|английски]] и основен разговорен френски.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theatlantic.com/international/archive/2013/04/how-bashar-al-assad-became-so-hated/275058/|заглавие=How Bashar al-Assad Became So Hated|автор=Rafizadeh|първо_име=Majid|труд=The Atlantic|достъп_дата=14 март 2015}}</ref> През декември 2000 г. се жени за [[Асма ал-Асад|Асма Ахрас]], британска гражданка от сирийски произход от Актън, [[Лондон]].<ref>{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/uk/1630134.stm|title=The road to Damascus (all the way from Acton)|date=31 октомври 2001|work=BBC News|access-date=14 март 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/1400296/Syria-factfile-Key-figures.html|title=Syria factfile: Key figures|date=24 февруари 2003|work=The Daily Telegraph|access-date=14 март 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/1400296/Syria-factfile-Key-figures.html|archive-date=11 януари 2022|location=London|url-access=subscription}}</ref> През 2001 г. тя ражда първото им дете, син на име [[Хафез Башар ал-Асад|Хафез]], кръстен на дядо му [[Хафез ал-Асад]]; той получава магистърска степен от [[Московски държавен университет|Московския държавен университет]] през лятото на 2023 г. с дипломна работа по теорията на числата.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rbc.ru/society/29/06/2023/649dd3249a79470f8edd25b2|заглавие=Сын Башара Асада с отличием окончил МГУ|труд=Rbc.ru|език=ru}}</ref> През 2003 г. се ражда дъщеря им Зейн, а през 2004 г. – вторият им син Карим.<ref name=":5" /> Башар ал-Асад е [[мюсюлманин]] [[Алавити|алавит]].<ref>{{Cite journal|last=Baltacioglu-Brammer|first=Ayse|date=January 2014|title=Alawites and the Fate of Syria|url=https://origins.osu.edu/article/alawites-and-fate-syria|journal=Current Events in Historical Perspective|publisher=Ohio State University|volume=7|issue=4|page=2|access-date=30 септември 2021}}</ref> Ходил е на [[хадж]] два пъти – през 1999 и през 2000 г.<ref>{{Cite book|last=Litvak|first=Meir|title=Middle Eastern Societies and the West: Accommodation of Clash of Civilizations?|url=https://books.google.com/books?id=_cpjrIcHoQkC&pg=PA67|date=2006|publisher=The Moshe Dayan Center|isbn=978-965-224-073-6|език=en}}</ref> Сестрата му [[Бушра ал-Асад]] и майка им [[Аниса Махлуф]] напускат Сирия съответно през 2012 г. и 2013 г., за да заживеят в [[Обединени арабски емирства|Обединените арабски емирства]].<ref name=":5" /> Аниса умира в [[Дамаск]] през 2016 г. на 86-годишна възраст.<ref name="aje">{{Cite news|url=http://www.aljazeera.com/news/2016/02/syrian-president-mother-anissa-assad-dies-aged-86-160206210505879.html|title=Syrian president's mother Anissa Assad dies aged 86|date=6 февруари 2016|access-date=2 март 2016|publisher=Al Jazeera English}}</ref> == Вижте също == * [[Гражданска война в Сирия]] * [[История на съвременна Сирия]] * [[Хафез ал-Асад]] * [[Сирийска Баас партия]] * МАЙЕР, М., Политическа география на Близкия изток, НБУ == Източници == * Blanford, Nicholas (2006). ''Killing Mr Lebanon: The Assassination of Rafik Hariri and Its Impact on the Middle East''. I.B. Tauris * Bronner, Stephen Eric (2007). ''Peace Out of Reach: Middle Eastern Travels and the Search for Reconciliation''. University Press of Kentucky * Hashemi, Nader; Postel, Danny, eds. (2013). ''The Syria Dilemma''. MIT Press * Heydemann, Steven; Leenders, Reinoud (2013). ''Middle East Authoritarianisms: Governance, Contestation, and Regime Resilience in Syria and Iran''. Stanford University Press * Leverett, Flynt L. (2005). ''Inheriting Syria: Bashar's Trial By Fire''. Brookings Institution * Lesch, David W. (2011). ''Syria: The Fall of the House of Assad''. Yale University Press * Mammone, Andrea; Godin, Emmanuel; Jenkins, Brian, eds. (2012). ''Mapping the Extreme Right in Contemporary Europe: From Local to Transnational''. New York: Routledge * Ma'oz, Moshe; Ginat, Joseph; Winckler, Onn (1999). ''Modern Syria: From Ottoman Rule to Pivotal Role in the Middle East''. Sussex Academic Press * Mikaberidze, Alexander, ed. (2013). ''Atrocities, Massacres, and War Crimes: An Encyclopedia''. Santa Barbara, California: ABC-CLIO * Minahan, James (2002). ''Encyclopedia of the Stateless Nations: A–C''. Greenwood Press * Moosa, Matti (1987). ''Extremist Shiites: The Ghulat Sects''. Syracuse University Press * Pierret, Thomas (2013). ''Religion and State in Syria: The Sunni Ulama from Coup to Revolution''. Cambridge University Pres * Sadiki, Larbi (2014). ''Routledge Handbook of the Arab Spring: Rethinking Democratization''. Routledge * Seale, Patrick; McConville, Maureen (1992). ''Asad of Syria: The Struggle for the Middle East''. University of California Press * Tucker, Spencer C.; Roberts, Priscilla (2008). ''The Encyclopedia of the Arab-Israeli Conflict: A Political, Social, and Military History'' * Zisser, Eyal (2007). ''Commanding Syria: Bashar Al-Asad And the First Years in Power''. I.B. Tauris == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://sana.sy/eng/article/5.htm Официален уебсайт] ([http://sana.sy/eng/article/123.htm Биография], [http://sana.sy/section.html?&req=shownews&topicid=13&newlang=eng Декрети], [http://sana.sy/section.html?&req=shownews&topicid=11&newlang=eng Речи], [http://sana.sy/section.html?&req=shownews&topicid=12&newlang=eng Интервюта], [http://sana.sy/section.html?&req=shownews&topicid=10&newlang=eng Прес съобщения]) {{Превод от|en|Bashar al-Assad|1261848981}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Сирия|Биографии}} {{СОРТКАТ:Асад, Башар}} [[Категория:Президенти на Сирия]] [[Категория:Сирийски офталмолози]] [[Категория:Сирийски лекари]] [[Категория:Военни лекари]] [[Категория:Възпитаници на Дамаския университет]] [[Категория:Родени в Дамаск]] 18qetbg1xmyck177tve116o1j82c8k8 12435487 12435388 2024-12-09T07:28:34Z 2001:67C:20D1:500:D:EE27:19A:9DD9 12435487 wikitext text/x-wiki {{твърде дълга}} {{Личност|политик | роден-място = [[Дамаск]], [[Сирия]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = | партия = [[Сирийска Баас партия]] | постове1 = 19-ти президент на Сирия | години1 = 17 юли [[2000]] – 8 декември [[2024]] | постове2 = Ген. секретар на Националния съвет на Арабската социалистическа БААС партия | години2 = 18 май 2017 – 8 декември 2024 | постове3 = Ген. секретар на Централното командване на Сирийския регионален клон | години3 = 24 юни 2000 – 8 декември 2024 | постове4 = | години4 = }} {{Личност/Военен | категория = | звание = [[Фелдмаршал]] | прякор = | години на служба = 1988 – 2024 | преданост = | въоръжени сили = [[Въоръжени сили на Сирия]] | войсково поделение = | командвания = | войни = [[Гражданска война в Сирия]] | битки = | награди = | по-късна работа = | родства = | герб = }} | категория = политик | деца = Хафез ал-Асад<br>Зейна ал–Асад<br>Карим ал-Асад |майка=[[Аниса Махлуф]]|брак=[[Асма ал-Асад|Асма Ахрас]]|братя-сестри=[[Басил ал-Асад]]<br>[[Маджид ал-Асад]]<br>[[Махер ал-Асад]]<br>[[Бушра ал-Асад]]|религия=[[Ислям]] ([[Алавити]])|портрет-описание=Асад през 2018 г.}} '''Баша̀р Ха̀фез ал-А̀сад''' ({{lang|ar|بشار حافظ الأسد}}) е сирийски политик, 19-ти [[президент на Сирия]] от 17 юли [[2000]] г. до свалянето му от власт на 8 декември [[2024]] г., както и [[главнокомандващ]] на [[Въоръжени сили на Сирия|сирийските въоръжени сили]] и генерален секретар на централното командване на Арабската социалистическа партия [[Баас]], която номинално изповядва [[Баасизъм|необаасистка]] идеология. Неговият баща и предшественик е генерал [[Хафез ал-Асад]], чието президентство през 1971 – 2000 г. бележи трансформацията на Сирия от [[република]] в [[де факто]] династична [[диктатура]], строго контролирана от доминирания от [[алавити]]те елит, съставен от въоръжените сили и [[Мухабарат (Сирия)|Мухабарат]] (тайни служби), лоялни към семейството. Роден и израснал в [[Дамаск]], Асад завършва Факултета по медицина на [[Дамаски университет|Дамаския университет]] през 1988 г. и започва работа като лекар в [[Въоръжени сили на Сирия|сирийската армия]]. Четири години по-късно прави следдипломна специализация в болницата „Уестърн Ай“ в [[Лондон]] в сферата на [[офталмология]]та. През 1994 г., след като по-големият му брат [[Басел ал-Асад|Басел]] загива в автомобилна катастрофа, той е призован в Сирия, за да поеме ролята на наследник. Влиза във военната академия, поемайки отговорността за [[Сирийска окупация на Ливан|сирийската окупация на Ливан]] през 1998 г. На 17 юли 2000 г. става президент на Сирия, наследявайки баща си Хафез, починал на 10 юни. Поредица от репресии през 2001 – 2002 г. слагат край на [[Дамаска пролет|Дамаската пролет]] – период на културен и политически активизъм, белязан от призиви за прозрачност и демокрация. Въпреки че Башар ал-Асад наследява структурите на властта и [[Култ към личността|култа към личността]], подхранвани от Хафез ал-Асад, му липсва лоялността, получена от баща му, което води до нарастващо недоволство срещу неговото управление. В резултат на това много членове на старата гвардия подават оставка или са прочистени, и вътрешният кръг е заменен от твърди лоялисти от алавитските кланове. Ранните програми за икономическа либерализация на Асад влошават неравенствата и централизират социално-политическата власт на дамаския елит, лоялен към семейство Асад, отчуждавайки сирийските селяни, градските работнически класи, бизнесмените, индустриалците и хората от някогашните традиционни бастиони на Баас. [[Кедрова революция|Кедровата революция]] в [[Ливан]] през февруари 2005 г., предизвикана от убийството на ливанския министър-председател [[Рафик Харири]], принуждава Башар ал-Асад да прекрати [[Сирийска окупация на Ливан|сирийската окупация на Ливан]]. Режимът на Асад е силно персонализирана [[диктатура]],<ref>Svolik, Milan. "[https://www.cambridge.org/us/academic/subjects/politics-international-relations/comparative-politics/politics-authoritarian-rule The Politics of Authoritarian Rule]". ''Cambridge University Press''.</ref><ref>Weeks, Jessica (2014). ''Dictators at War and Peace''. Cornell University Press. с. 18</ref><ref>Wedeen, Lisa (2018). ''[https://press.uchicago.edu/ucp/books/book/chicago/A/bo41676402.html Authoritarian Apprehensions]''. Chicago Studies in Practices of Meaning. University of Chicago Press</ref><ref>Hinnebusch, Raymond (2012). "Syria: from 'authoritarian upgrading' to revolution?". ''International Affairs''. '''88''' (1): 95–113</ref><ref>Michalik, Susanne (2015). "Measuring Authoritarian Regimes with Multiparty Elections". In Michalik, Susanne (ed.). ''Multiparty Elections in Authoritarian Regimes: Explaining their Introduction and Effects''. Studien zur Neuen Politischen Ökonomie. Springer Fachmedien Wiesbaden. с. 33–45.</ref><ref>Geddes, Barbara; Wright, Joseph; Frantz, Erica (2018). ''How Dictatorships Work''. Cambridge University Press. с. 233</ref> която управлява Сирия като [[Тоталитаризъм|тоталитарна]] [[полицейска държава]].<ref>Khamis, B. Gold, Vaughn, Sahar, Paul, Katherine (2013). "22. Propaganda in Egypt and Syria's "Cyberwars": Contexts, Actors, Tools, and Tactics". In Auerbach, Castronovo, Jonathan, Russ (ed.). ''The Oxford Handbook of Propaganda Studies''. New York: Oxford University Press</ref><ref>Wieland, Carsten (2018). "6: De-neutralizing Aid: All Roads Lead to Damascus". Syria and the Neutrality Trap: The Dilemmas of Delivering Humanitarian Aid Through Violent Regimes. London: I. B. Tauris</ref><ref>Ahmed, Saladdin (2019). ''Totalitarian Space and the Destruction of Aura''. State University of New York Press, Albany: Suny Press. с. 144, 149.</ref><ref>Hensman, Rohini (2018). "7: The Syrian Uprising". ''Indefensible: Democracy, Counterrevolution, and the Rhetoric of Anti-Imperialism''. Chicago: Haymarket Books</ref> Управлението му се характеризира с множество нарушения на [[Права на човека|правата на човека]] и тежки [[Политическа репресия|политически репресии]]. Докато правителството на Асад се описва като [[Светска държава|светско]], различни политолози и наблюдатели отбелязват, че режимът му използва фракционисткото напрежение в страната. Първото десетилетие на властта му е белязано от интензивна [[цензура]], бързи екзекуции, насилствени изчезвания, дискриминация на етническите малцинства и широко наблюдение от тайната полиция на Баас. [[Съединени американски щати|Съединените щати]], [[Европейски съюз|Европейският съюз]] и по-голямата част от [[Лига на арабските държави|Арабската лига]] призовават за оставката на Асад от президентския пост през 2011 г., след като той нарежда насилствено потушаване на протестиращите от [[Арабска пролет|Арабската пролет]] по време на събитията от [[Сирийска революция (2011)|Сирийската революция]], което води до [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]]. Гражданската война убива около 580 хиляди души, от които минимум 306 хил. смъртни случая са цивилни, като проасадските сили причиняват повече от 90% от смъртните случаи сред цивилни.<ref name="auto1">{{Cite news|url=https://www.middleeastmonitor.com/20220620-assad-iran-russia-committed-91-of-civilian-killings-in-syria/|title=Assad, Iran, Russia committed 91% of civilian killings in Syria|date=20 June 2022|work=Middle East Monitor|archive-url=https://web.archive.org/web/20230104153837/https://www.middleeastmonitor.com/20220620-assad-iran-russia-committed-91-of-civilian-killings-in-syria/|archive-date=4 януари 2023}}</ref> Войната също така принудително разселва 14 милиона сирийци, с над 7 млн. бежанци, причинявайки най-голямата бежанска криза в света. Допълнителни 154 хил. цивилни насилствено изчезват или са подложени на произволни арести; има над 135 хил. души измъчвани, затворени или мъртви в правителствени центрове за задържане към 2023 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20230316062415/https://reliefweb.int/report/syrian-arab-republic/12th-anniversary-popular-uprising-total-230224-civilians-documented-dead-including-15275-who-died-due-torture-154871-arrested-andor-forcibly-disappeared-and-roughly-14-million-syrians-displaced "On the 12th Anniversary of the Popular Uprising"]. ReliefWeb. март. Архивирано от оригинала на 16 март 2023</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20230513172453/https://snhr.org/blog/2021/08/14/record-of-arbitrary-arrests1/ "Record of Arbitrary Arrests".] ''SNHR''. March 2023. Архивирано от оригинала на 13 май 2023</ref> Извършването от режима на Асад на множество [[Военно престъпление|военни престъпления]] и [[престъпления срещу човечеството]] по време на гражданската война води до международно осъждане и изолация.<ref>Robertson QC, Geoffrey (2013). "11: Justice in Demand". ''Crimes Against Humanity: The Struggle for Global Justice'' (4th ed.). New York: The New Press. с. 560–562, 573, 595–607</ref><ref>[https://books.google.it/books?id=SdxEAQAAMAAJ&dq=Assad+crimes+against+humanity&pg=PA229&redir_esc=y#v=onepage&q=Assad%20crimes%20against%20humanity&f=false Syria Freedom Support Act; Holocaust Insurance Accountability Act of 2011]. Washington DC: Committee on Foreign Affairs, House of Representatives. 2012. с. 221–229</ref><ref>Vohra, Anchal (16 October 2020). "[https://web.archive.org/web/20201102212057/https://foreignpolicy.com/2020/10/16/assads-horrible-war-crimes-are-finally-coming-to-light/ Assad's Horrible War Crimes Are Finally Coming to Light Under Oath]". ''Foreign Policy''. Архивирано от оригинала на 2 ноември 2020</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20220122082145/https://www.dailysabah.com/world/syrian-crisis/german-court-finds-assad-regime-official-guilty-of-crimes-against-humanity "German court finds Assad regime official guilty of crimes against humanity"]. ''Daily Sabah''. 13 January 2022. Архивирано от оригинала на 22 януари 2022.</ref><ref>Martina Nosakhare, Whitney (15 March 2022). [https://web.archive.org/web/20220405071705/https://www.hrw.org/news/2022/03/15/some-hope-struggle-justice-syria "Some Hope in the Struggle for Justice in Syria: European Courts Offer Survivors a Path Toward Accountability".] ''Human Rights Watch''. Архивирано от оригинала на 5 април 2022.</ref> Смята се, че сирийските военни са извършили над 300 [[Химическо оръжие|химически атаки]], като разследванията на ООН потвърждават най-малко девет химически атаки, извършени от проасадски сили. Най-смъртоносният инцидент е [[Химически атаки в Гута|химическата атака в Гута]] на 21 август 2013 г., която причинява смъртта на 1100–1500 цивилни. През декември 2013 г. [[Служба на Върховния комисар за правата на човека|Върховният комисар на ООН за правата на човека]] [[Нави Пилай]] заявява, че констатациите от разследване на ООН замесват Асад във [[Военно престъпление|военни престъпления]]. Разследванията на [[Съвместен механизъм за разследване на ОЗХО-ООН|Съвместния механизъм за разследване на ОЗХО-ООН]] и [[Използване на химически оръжия в сирийската гражданска война|IIT на ОЗХО-ООН]] стигат до заключението, че правителството на Асад е отговорно съответно за [[Химическа атака в Хан Шейхун|атаката със зарин срещу Хан Шейхун през 2017 г.]] и [[Химическа атака в Дума|химическата атака в Дума през 2018 г.]]<ref>Steve Almasy; Richard Roth. "[https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html UN: Syria responsible for sarin attack that killed scores]". ''CNN''. Архивирано от оригинала на 12 юни 2018. Посетено на 12 юни 2018</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230127111421/https://www.opcw.org/media-centre/news/2023/01/opcw-releases-third-report-investigation-and-identification-team OPCW Releases Third Report by Investigation and Identification Team]". 27 януари 2023. Архивирано от оригинала на 27 януари 2023</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230128024629/https://www.state.gov/joint-statement-on-opcw-report-finding-syrian-regime-responsible-for-chemical-weapons-attack-in-douma-syria-on-april-7-2018/ Joint Statement on OPCW Report Finding Syrian Regime Responsible for Chemical Weapons Attack in Douma, Syria on April 7, 2018]". ''U.S Department of State''. 27 January 2023. Архивирано от оригинала на 28 януари 2023</ref><ref>"[https://www.aljazeera.com/news/2023/1/27/opcw-blames-syria-government-forces-for-2018-douma-chlorine-gas-attack OPCW blames Syria gov't for 2018 chlorine gas attack in Douma".] ''Al Jazeera''. 27 January 2023</ref><ref>Chulov, Martin (27 January 2023). "[https://web.archive.org/web/20230127200237/https://www.theguardian.com/world/2023/jan/27/syrian-regime-found-responsible-for-douma-chemical-weapons-attack Syrian regime found responsible for Douma chemical attack]". ''The Guardian''. Archived from the original on 27 January 2023</ref><ref>Loveluck, Louisa (27 January 2023). "[https://www.washingtonpost.com/world/2023/01/27/syria-chemical-weapons-douma-opcw/ Syrian army responsible for Douma chemical weapons attack, watchdog confirms]". ''Washington Post''</ref> През юни 2014 г. американският [[сирийски проект за отговорност]] включва Асад в списък с обвинения във военни престъпления на правителствени служители и го изпраща до [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]]. През 2023 г. [[Канада]] и [[Нидерландия]] завеждат съвместно дело в [[Международен съд на ООН|Международния съд]], обвинявайки правителството на Асад в нарушаване на [[Конвенция на ООН срещу изтезанията|Конвенцията на ООН срещу изтезанията]].<ref>van den Berg, Stephanie (12 June 2023). "[https://web.archive.org/web/20230613135325/https://www.reuters.com/world/netherlands-canada-take-syria-world-court-over-torture-claims-2023-06-12/ Netherlands, Canada take Syria to World Court over torture claims]". ''Reuters''. Архивирано от оригинала на 13 юни 2023.</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230613135519/https://www.thenationalnews.com/mena/2023/06/12/canada-and-netherlands-take-syria-to-icj-over-alleged-torture/ Canada and Netherlands take Syria to ICJ over alleged torture]". ''The National''. 12 юни 2023. Архивирано от оригинала на 13 юни 2023</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230613135748/https://www.government.nl/documents/diplomatic-statements/2023/06/12/joint-statement-by-canada-and-the-netherlands-on-instituting-proceedings-at-the-international-court-of-justice-to-hold-syria-to-account-for-torture Joint statement by Canada and the Kingdom of the Netherlands on instituting proceedings at the International Court of Justice to hold Syria to account for torture]". ''Government of Netherlands''. 12 June 2023. Архивирано от оригинала на 13 юни 2023</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230613135950/https://www.icj-cij.org/sites/default/files/case-related/188/188-20230612-PRE-01-00-EN.pdf Canada and the Kingdom of the Netherlands jointly institute proceedings against the Syrian Arab Republic and request the Court to indicate provisional measures]" (PDF). ''International Court of Justice.org''. 12 June 2023. с. 1, 2. Архивирано от оригинала на 13 юни 2023</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230612142054/https://www.icj-cij.org/sites/default/files/case-related/188/188-20230608-REQ-01-00-EN.pdf Canada and the Kingdom of Netherlands vs. the Syrian Arab Republic]" (PDF). ''International Court of Justice.org''. 8 June 2023. Архивирано от оригинала на 12 юни 2023</ref> На 15 ноември 2023 г. Франция издава заповед за арест срещу Асад заради използването на забранени химически оръжия срещу цивилни в Сирия.<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/france-issues-arrest-warrants-against-syrias-president-assad-source-2023-11-15/|title=France issues arrest warrant for Syria's President Assad - source|date=15 ноември 2023|work=Reuters}}</ref> Асад категорично отхвърля твърденията за тези обвинения и обвинява чужди държави, особено ръководената от Америка намеса в Сирия, в опит за смяна на режима.<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.politico.eu/article/bashar-al-assad-denies-responsibility-for-syrian-war-violence-refugees/|заглавие=Assad denies responsibility for Syrian war|автор=King|първо_име=Esther|издател=Politico|достъп_дата=21 декември 2016|цитат=The Syrian president maintained he was fighting to preserve his country and criticized the West for intervening. "Good government or bad, it's not your mission" to change it, he said.}}</ref> Във вътрешната политика Асад е критикуван за пренебрегване на човешките права, икономическото неравенство и корупцията. Във външната политика той е отявлен критик на политиката на [[САЩ]], [[Израел]], [[Саудитска Арабия]] и [[Турция]]. В политическо и икономическо отношение Сирия не се е променила много от 2000 г. насам. Веднага след взимането на властта Асад трябва да предприеме реформи свързани с неколкократни освобождавания на стотици политически затворници поради обществено недоволство и дебати. Счита се, че до юли 2012 г. Асад е успял да скрие за себе си и семейството си над 1,5 млрд, долара, основно в [[Русия]], [[Хонконг|Хонгконг]] и [[Офшорна компания|офшорни]] зони, за да разпредели риска от разкриването на богатството му. През ноември 2024 г. коалиция от сирийски бунтовници организира няколко офанзиви срещу страната с намерението да свали Асад.<ref>{{Cite web |url=https://www.nytimes.com/live/2024/12/07/world/syria-war-damascus/syria-rebels-assad-al-jolani|title=The leader of Syria's rebels told The Times that their aim is to oust al-Assad.|date=7 декември 2024|last=Abdulrahim|first=Raja|work=[[Ню Йорк Таймс|„Ню Йорк Таймс“]]|access-date=8 декември 2024}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-rebels-celebrate-captured-homs-set-sights-damascus-2024-12-07/ |title=Syrian army command tells officers that Assad's rule has ended, officer says|publisher=[[Ройтерс|„Ройтерс“]]|access-date=8 декември 2024}}</ref> На 7 декември 2024 г. е обявено, че Асад е избягал от страната, тъй като бунтовниците превземат Дамаск по време на светкавичната си кампания в цяла Сирия. == Ранни години, семейство и образование == [[Файл:Hafez al-Assad official portrait.jpg|мини|Хафез ал-Асад, баща на Башар и президент на Сирия от 1971 до 2000 г.|244x244пкс]] Башар ал-Асад е роден на 11 септември [[1965]] г. в сирийската столица [[Дамаск]] като втори син и трето дете на [[Аниса Махлуф]] и [[Хафез ал-Асад]].<ref name=":0">Zisser 2007, с. 20</ref> „Ал-Асад“ на [[арабски език]] означава „лъвът“. Дядото на Асад по бащина линия, [[Али Сюлейман ал-Асад]], успява да промени статута си от селянин на второстепенен лидер и за да отрази това, през 1927 г. той променя фамилното си име от „Ал-Вахш“ (което означава „Дивак“) на „Ал-Асад".<ref>Seale & McConville 1992, с. 6</ref> Бащата на Асад Хафез е роден в обедняло селско семейство с [[Алавити|алавитски]] произход и се издига в редиците на партията [[Баас]], за да поеме контрола над [[Сирийска Баас партия|сирийския клон]] на партията в [[Корективно движение (Сирия)|Корективното движение]], което завършва с издигането му до президент на страната.<ref>Mikaberidze 2013, с. 38</ref> Хафез насърчава своите поддръжници в партията Баас, много от които също са с алавитски произход.<ref name=":0" /><ref name="guardian">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/theguardian/2000/jun/15/guardianweekly.guardianweekly1|title=Hafez al-Assad|last=Seale|first=Patrick|date=15 юни 2000|work=The Guardian|access-date=19 март 2011}}</ref> След революцията силните алавити са назначени, докато [[Сунитски ислям|сунитите]], [[друзи]]те и [[Исмаилизъм|исмаилите]] са отстранени от армията и партията Баас.<ref>Moosa 1987, с, 305</ref> 30-годишното военно управление на Хафез ал-Асад става свидетел на трансформацията на Сирия в династична [[диктатура]]. Новата политическа система е водена от елитите на партията Баас, доминирани от алавитите, които са силно лоялни към семейство Асад и контролират армията, силите за сигурност и тайната полиция.<ref name="Allam, Saber 2019 26–27">{{Cite book|last=Allam, Saber|first=Ashraf, Salah|title=Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring|year=2019|publisher=Lamar|location=16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt|isbn=978-977-85412-3-6|pages=26–27|chapter=The domestic structure of the regime}}</ref><ref>{{Cite book|last=Cole|first=Robert|title=The Encyclopaedia of Propaganda|year=2022|publisher=Routledge|isbn=9781317471981|pages=760–761|chapter=Syria}}</ref> По-младият Асад има пет братя и сестри, трима от които умират. Сестра му Бушра умира като бебе.<ref name=":5">Dwyer, Mimi (8 September 2013). "[https://newrepublic.com/article/114630/bashar-al-assad-syria-family-guide Think Bashar al Assad Is Brutal? Meet His Family]". ''The New Republic''. Посетен на 24 юни 2024</ref> Малко се знае за най-малкият му брат Мажд, освен че е с [[интелектуална недостатъчност]]<ref name="Bar">{{Cite journal|last=Bar|first=Shmuel|year=2006|title=Bashar's Syria: The Regime and its Strategic Worldview|url=http://www.herzliyaconference.org/_Uploads/2590Bashars.pdf|journal=Comparative Strategy|publisher=The Interdisciplinary Center Herzliya Lauder School of Government, Diplomacy and Strategy Institute for Policy and Strategy|volume=25|issue=5|page=16 & 379|doi=10.1080/01495930601105412|archive-url=https://web.archive.org/web/20110723214138/http://www.herzliyaconference.org/_Uploads/2590Bashars.pdf|archive-date=23 юли 2011|access-date=14 март 2015|issn = 0149-5933 }}</ref> и че умира през 2009 г. след дълго боледуване.<ref>{{Cite news|url=http://edition.cnn.com/2012/03/26/world/meast/assad-family/|title=Getting to know Syria's first family|last=Dow|first=Nicole|date=18 юли 2012|work=CNN|access-date=14 март 2015}}</ref> За разлика от братята си [[Басел ал-Асад|Басел]] и [[Махер ал-Асад|Махер]] и втората си сестра, също на име [[Бушра ал-Асад|Бушра]], Башар е тих, сдържан и не се интересува от политика и от армия<ref>Zisser 2007, с. 21</ref><ref name="Bar2">{{Cite journal|last=Bar|first=Shmuel|year=2006|title=Bashar's Syria: The Regime and its Strategic Worldview|url=http://www.herzliyaconference.org/_Uploads/2590Bashars.pdf|journal=Comparative Strategy|publisher=The Interdisciplinary Center Herzliya Lauder School of Government, Diplomacy and Strategy Institute for Policy and Strategy|volume=25|issue=5|page=16 & 379|doi=10.1080/01495930601105412|archive-url=https://web.archive.org/web/20110723214138/http://www.herzliyaconference.org/_Uploads/2590Bashars.pdf|archive-date=23 юли 2011|access-date=14 март 2015|issn = 0149-5933 }}</ref>. Съобщава се, че децата на Асад рядко са виждали баща си,<ref name="Roula">{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/669da3aa-b5b5-11e1-ab92-00144feabdc0|title=Bashar al-Assad: behind the mask|last=Khalaf|first=Roula|date=2012-06-15|work=Financial Times|access-date=14 март 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20221210/https://www.ft.com/content/669da3aa-b5b5-11e1-ab92-00144feabdc0|archive-date=10 декември 2022|url-access=subscription}}</ref> а Башар по-късно заявява, че е влизал в кабинета на баща си само веднъж, докато е бил президент.<ref>{{Cite news|url=http://ngm.nationalgeographic.com/2009/11/syria/belt-text/2|title=Syria|last=Belt|first=Don|date=November 2009|work=National Geographic (magazine)|access-date=14 март 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20091025083543/http://ngm.nationalgeographic.com/2009/11/syria/belt-text/2|archive-date=25 October 2009|pages=2, 9}}</ref> Описван е като мек<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2000/06/14/world/man-in-the-news-the-shy-young-doctor-at-syria-s-helm-bashar-al-assad.html|title=Man in the News; The Shy Young Doctor at Syria's Helm; Bashar al-Assad|last=Sachs|first=Susan|date=14 юни 2000|work=The New York Times}}</ref> и според негов приятел от университета е бил плах, избягвал е визуален контакт и е говорел тихо.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://qz.com/959806/the-enigmatic-story-of-how-syrias-bashar-al-assad-turned-from-a-painfully-shy-eye-doctor-into-a-murderous-tyrant/|заглавие=The enigma of Assad: How a painfully shy eye doctor turned into a murderous tyrant}}</ref> Асад получава основното и средното си образование в арабско-френското училище „Ал-Хурия“ в Дамаск.<ref name=":0" /> През 1982 г. завършва гимназия и след това учи медицина в [[Дамаски университет|Дамаския университет]].<ref>Leverett 2005, с. 59</ref> == Кариера като лекар и издигане на власт == През 1988 г. Асад завършва [[медицина]] и започва работа като военен лекар във военната болница „Тишрин“ в покрайнините на Дамаск.<ref name="Ladno">{{Cite news|url=http://www.ladno.ru/person/asad/bio/|title=LADNO.ru|work=Ladno|access-date=23 септември 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20151018150441/http://ladno.ru/person/asad/bio/|archive-date=18 октомври 2015|language=ru|script-title=ru:Асад Башар : биография|trans-title=Bashar Assad: A Biography}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.thetimes.co.uk/tto/news/world/middleeast/article2604469.ece|title=We are going to send him on a trip. Bye, bye Hariri. Rot in hell|last=Beeston|first=Richard|date=22 октомври 2005|work=The Times|access-date=26 април 2010|last2=Blanford|first2=Nick|location=London}}</ref> Четири години по-късно се установява в [[Лондон]], за да започне следдипломната си специализация по [[офталмология]] в болницата „Уестърн Ай".<ref>Leverett 2005, с. 60</ref> По време на престоя си там е описван като „страхотен [[Информационни технологии|ИТ]] специалист“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nbcnews.com/storyline/syria-peace-talks/how-syrias-geeky-president-assad-went-doctor-dictator-n453871|title=How Syria's 'Geeky' President Went From Doctor to Dictator|work=NBC News|access-date=14 април 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20171222005409/https://www.nbcnews.com/storyline/syria-peace-talks/how-syrias-geeky-president-assad-went-doctor-dictator-n453871|archive-date=22 декември 2017}}</ref> Има малко политически стремежи<ref>Minahan 2002, с. 83</ref> и баща му подготвя по-големия му брат [[Басел ал-Асад|Басел]] за бъдещ президент.<ref>Tucker & Roberts 2008, с. 167</ref> Той обаче загива при автомобилна катастрофа през 1994 г. и Башар е призован в сирийската армия малко след това. Държавната пропаганда скоро започва да издига публичния образ на Башар като „надеждата на масите“, за да го подготви като следващия патриарх, отговарящ за Сирия, който да продължи управлението на династията Асад.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/1342883.html|title=Iran Report: June 19, 2000|date=11 November 2008|work=Radio Free Europe/Radio Liberty|access-date=2022-05-15|language=en}}</ref><ref>{{Cite book|last=Wedeen|first=Lisa|title=Ambiguities of Domination: Politics, Rhetoric and Symbols in Contemporary Syria|url=https://press.uchicago.edu/ucp/books/book/chicago/A/bo22776830.html|year=2015|publisher=University of Chicago Press|location=Chicago, US|isbn=978-0-226-33337-3|pages=28, 39, 60–61}}</ref> Скоро след смъртта на Басел Хафез ал-Асад решава да направи Башар свой наследник.<ref>Zisser 2007, с. 35</ref> През следващите шест години и половина, до смъртта си през 2000 г., Хафез подготвя Башар да поеме властта. Генерал [[Бахджат Сюлейман]], офицер от [[Отбранителни роти (Сирия)|отбранителните роти]], е натоварен с надзора на подготовката за плавен преход,<ref>{{Cite news|url=https://mondediplo.com/2000/07/07syria|title=Syria: the rise and rise of Doctor Bashar|last=Gresh|first=Alain|date=юли 2020|work=Le Monde diplomatique}}</ref><ref name="Roula2">{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/669da3aa-b5b5-11e1-ab92-00144feabdc0|title=Bashar al-Assad: behind the mask|last=Khalaf|first=Roula|date=2012-06-15|work=Financial Times|access-date=14 март 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20221210/https://www.ft.com/content/669da3aa-b5b5-11e1-ab92-00144feabdc0|archive-date=10 декември 2022|url-access=subscription}}</ref> който е извършен на три нива. Първо е изградена подкрепа за Башар в армията и в апарата за сигурност. Второ, образът на Башар е утвърден сред обществото. И накрая, Башар е запознат с механизмите на управление на държавата.<ref>Leverett 2005, с. 61</ref> За да утвърди своите акредитиви в армията, Башар влиза във военната академия в [[Хомс]] през 1994 г. и е издигнат в йерархията, за да стане полковник от елитната [[Републиканска гвардия (Сирия)|Сирийска републиканска гвардия]] през януари 1999 г.<ref name="Ladno2">{{Cite news|url=http://www.ladno.ru/person/asad/bio/|title=LADNO.ru|work=Ladno|access-date=23 септември 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20151018150441/http://ladno.ru/person/asad/bio/|archive-date=18 октомври 2015|language=ru|script-title=ru:Асад Башар : биография|trans-title=Bashar Assad: A Biography}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://transcripts.cnn.com/TRANSCRIPTS/0006/10/bn.01.html|title=CNN Transcript – Breaking News: President Hafez Al-Assad Assad of Syria Confirmed Dead|date=10 June 2000|work=CNN|access-date=3 август 2010|archive-url=https://web.archive.org/web/20181005011806/http://transcripts.cnn.com/TRANSCRIPTS/0006/10/bn.01.html|archive-date=5 октомври 2018}}</ref> За да се създаде мощна база за Башар в армията, старите дивизионни командири са изтласкани в пенсия, а нови, млади офицери от [[алавити]]те, които му са лоялни, заемат техните места.<ref name=":3">Ma'oz, Ginat & Winckler 1999, с. 41</ref> През 1998 г. Башар поема отговорността за [[Сирийска окупация на Ливан|ливанското досие]] на Сирия, което от 1970 г. се управлява от вицепрезидента [[Абдул Халим Кадам]], който дотогава е потенциален претендент за президент.<ref name=":3" /> Поемайки отговорността за сирийските дела в Ливан, Башар успява да изтласка Кадам настрана и да установи своя собствена властова база в Ливан.<ref>Zisser 2007, с. 34–35</ref> През същата година, след лека консултация с ливански политици, Башар назначава [[Емил Лахуд]], негов верен съюзник, за [[президент на Ливан]] и избутва бившия [[Ливански министър-председател|ливански премиер]] [[Рафик Харири]] настрана, като не поставя политическата си тежест зад номинирането му за министър-председател.<ref>Blanford 2006, с. 69–70</ref> За да отслаби още повече стария сирийски ред в Ливан, Башар заменя дългогодишния [[де факто]] сирийски [[върховен комисар]] на Ливан [[Гази Канаан]] с [[Рустум Газали]]. Паралелно с военната си кариера Башар се занимава с обществени дела. Той получава широки правомощия и става шеф на бюрото за приемане на граждански жалби и апели и води кампания срещу корупцията. В резултат на тази кампания много от потенциалните съперници на Башар за президент са изправени на съд за [[корупция]].<ref name="Ladno3">{{Cite news|url=http://www.ladno.ru/person/asad/bio/|title=LADNO.ru|work=Ladno|access-date=23 септември 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20151018150441/http://ladno.ru/person/asad/bio/|archive-date=18 октомври 2015|language=ru|script-title=ru:Асад Башар : биография|trans-title=Bashar Assad: A Biography}}</ref> Башар също става президент на [[Сирийско компютърно общество|Сирийското компютърно общество]] и помага за въвеждането на [[Интернет]] в Сирия, което подпомага имиджа му на модернизатор и реформатор. Баасистки лоялни привърженици в партията, военните и алавитската фракция го подкрепят, което му позволява да стане наследник на баща си.<ref name="facing down rebellion">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/10338256|заглавие=Syrian President Bashar al-Assad: Facing down rebellion|труд=BBC News}}</ref> == Президент на Сирия == === Преди гражданската война: 2000 – 2011 г. === [[Файл:TlassBashar.webp|мини|Тогавашният министър на отбраната [[Мустафа Тлас]] заедно с Башар ал-Асад, 1 август 2000 г. Тлас и синът му [[Манаф Тлас]] по-късно дезертират след [[Сирийската революция (2011)|Сирийската революция]].]] След смъртта на Хафез ал-Асад на 10 юни 2000 г. [[Конституция на Сирия|Конституцията на Сирия]] е изменена. Изискването за минимална възраст за президентството е намалено от 40 на 34 години, каквато е възрастта на Башар по това време.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://abcnews.go.com/Politics/rise-syrias-controversial-president-bashar-al-assad/story?id=46649146|заглавие=The rise of Syria's controversial president Bashar al-Assad|труд=ABC News|достъп_дата=19 юни 2017}}</ref> Той се състезава като единствен кандидат и впоследствие е потвърден като президент на 10 юли 2000 г. с 97,29% подкрепа.<ref name="CBS %">Klatell, James (27 May 2007). [https://www.cbsnews.com/news/syrians-vote-in-presidential-referendum/ "Syrians Vote in Presidential Referendum"]. CBS News.</ref> В съответствие с ролята си на президент на Сирия той също е назначен за [[главнокомандващ]] на [[Въоръжени сили на Сирия|сирийските въоръжени сили]] и регионален секретар на партията [[Сирийска Баас партия|Баас]].<ref name="facing down rebellion2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/10338256|заглавие=Syrian President Bashar al-Assad: Facing down rebellion|труд=BBC News}}</ref> Оттогава се провеждат редовни избори на всеки седем години, които Асад печели с преобладаващо мнозинство от гласовете. Изборите единодушно се смятат от независими наблюдатели за фиктивен процес и са бойкотирани от [[Сирийска опозиция|опозицията]].<ref>"[https://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2007/05/27/AR2007052701117.html Syrians Vote For Assad in Uncontested Referendum]". ''The Washington Post''. Damascus. Associated Press. 28 May 2007. Посетен на 13 март 2015</ref><ref>Norris, Pippa; Martinez i Coma, Ferran; Grömping, Max (2015). "The Year in Elections, 2014". ''Election Integrity Project''. Архивирано от оригинала на 15 април 2021. Посетено на 21 май 2020. <q>The Syrian election ranked as worst among all the contests held during 2014.</q></ref><ref>Cheeseman, Nicholas (2019). ''How to Rig an Election''. Yale University Press. с. 140–141</ref><ref>Jones, Mark P. (2018). Herron, Erik S; Pekkanen, Robert J; Shugart, Matthew S (eds.). "[https://www.oxfordhandbooks.com/view/10.1093/oxfordhb/9780190258658.001.0001/oxfordhb-9780190258658-e-23 Presidential and Legislative Elections]". ''The Oxford Handbook of Electoral Systems''. doi:10.1093/oxfordhb/9780190258658.001.0001. ISBN <bdi>9780190258658</bdi>. Посетен на 21 май 2020. <q>unanimous agreement among serious scholars that... al-Assad's 2014 election... occurred within an authoritarian context.</q></ref><ref>Makdisi, Marwan (16 July 2014). "[https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-assad-idUSKBN0FL0NN20140717/ Confident Assad launches new term in stronger position]". ''Reuters''. Посетен на 15 май 2020</ref><ref>Evans, Dominic (28 April 2014). "[https://www.reuters.com/?edition-redirect=uk Assad seeks re-election as Syrian civil war rages]". ''Reuters''. Посетен на 13 март 2015</ref><ref>[https://www.bbc.com/news/world-middle-east-27419552 "UK's William Hague attacks Assad's Syria elections plan]". ''BBC News''. 15 May 2014. Посетен на 13 март 2015.</ref> Последните избори от 2014 г. и от 2021 г. са проведени само в райони, контролирани от сирийското правителство по време на [[Гражданска война в Сирия|продължаващата гражданска война]] в страната и са осъдени от [[Организация на обединените нации|ООН]].<ref name="theguardian.com">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2014/may/28/syrians-lebaanon-vote-assad-embassies-refugees-boycott|title=Syrians in Lebanon battle crowds to vote for Bashar al-Assad|date=28 май 2014|work=The Guardian|access-date=9 ноември 2017}}</ref><ref name="Kossaify">{{Cite news|url=https://www.arabnews.com/node/1846771/%7B%7B|title=UN reiterates it is not involved in Syrian presidential election|last=Kossaify|first=Ephrem|date=22 април 2021|work=Arab News|archive-url=https://web.archive.org/web/20210422181511/https://www.arabnews.com/node/1846771/middle-east|archive-date=22 април 2021}}</ref><ref name="telegraph.co.uk">{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/10970476/Bashar-al-Assad-sworn-in-for-a-third-term-as-Syrian-president.html|title=Bashar al-Assad sworn in for a third term as Syrian president|date=16 юли 2014|work=The Daily Telegraph|access-date=17 декември 2016|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/10970476/Bashar-al-Assad-sworn-in-for-a-third-term-as-Syrian-president.html|archive-date=11 януари 2022|url-access=subscription}}</ref> === Дамаска пролет === {{Вижте също|Дамаска пролет}} Веднага след като Башар встъпва в длъжност, реформаторско движение, известно като [[Дамаска пролет]], ръководено от писатели, интелектуалци, дисиденти, културни активисти и др., прави предпазлив напредък, което води до затварянето на затвора Мезех и обявяването на широкомащабна [[амнистия]], освобождаваща стотици на политически затворници, свързани с [[Мюсюлманско братство]].<ref>Leverett 2005, с. 80</ref> Репресиите по сигурността обаче започват отново през годината, превръщайки я в Дамаска зима.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://english.aljazeera.net/indepth/features/2011/02/201129103121562395.html|заглавие=Syria: 'A kingdom of silence'|автор=Wikstrom|първо_име=Cajsa|издател=Al Jazeera Arabic|достъп_дата=14 март 2015}}</ref><ref name="Ghadry">{{Cite journal|last=Ghadry|first=Farid N.|date=Winter 2005|title=Syrian Reform: What Lies Beneath|url=http://www.meforum.org/683/syrian-reform-what-lies-beneath|journal=Middle East Quarterly|access-date=14 март 2015}}</ref> Стотици интелектуалци са арестувани, набелязани, заточени или изпратени в затвора и извънредното положение е продължено. Ранните отстъпки са отменени, за да се затегне авторитарният контрол, цензурата е засилена и движението „Дамаска пролет“ забранено под претекст за национално единство и стабилност. Политиката на режима на социална пазарна икономика се превръща в символ на корупцията, тъй като лоялните привърженици на Асад стават единствените облагодетелствани от нея.<ref name="facing down rebellion3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/10338256|заглавие=Syrian President Bashar al-Assad: Facing down rebellion|труд=BBC News}}</ref><ref name="France 24">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/20200609-assad-s-20-year-rule-from-damascus-spring-to-pariah|title=Assad's 20-year rule, from Damascus Spring to pariah|date=9 юли 2020|work=France 24}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/2f085060-810d-11dd-82dd-000077b07658|title='Damascus spring' fades from memory|last=England|first=Andrew|date=13 септември 2008|work=Financial Times}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://carnegie-mec.org/diwan/48516?lang=en|заглавие=The Damascus Spring|труд=Carnegie Middle East Centre}}</ref> Няколко дискусионни форума са затворени и много интелектуалци са отвлечени от тайните служби, за да бъдат измъчвани и убити. Много анализатори смятат, че първоначалните обещания за отваряне са били част от правителствена стратегия за откриване на сирийците, които не подкрепят новото ръководство.<ref name="Ghadry" /> По време на държавното посещение на [[Министър-председател на Обединеното кралство|британския министър-председател]] [[Тони Блеър]] в Сирия през октомври 2001 г. Башар публично осъжда [[Нахлуване на Съединените щати в Афганистан|нахлуването на Съединените щати в Афганистан]] на съвместна пресконференция, заявявайки: „Не можем да приемем това, което виждаме всеки ден на нашите телевизионни екрани – убийството на невинни цивилни. Има стотици умиращи всеки ден." Асад също хвали [[Палестинско политическо насилие|палестинските въоръжени групировки]] като „[[съпротива|борци за свобода]]“ и [[Критика към Израел|критикува Израел]] и [[Антизападни настроения|Западния свят]] по време на конференцията. Впоследствие британски официални лица описват политическите възгледи на Асад като по-умиротворяващи в частната сфера, твърдейки, че той критикува [[Атентати от 11 септември 2001 г.|атаките от 11 септември]] и приема легитимността на държавата [[Израел]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/politics/2001/nov/01/afghanistan.israel|заглавие=Blair gets a public lecture on the harsh realities of the Middle East|труд=The Guardian}}</ref> [[Файл:AlAsssad2004_militaryuniform.jpg|мини|Асад през 2004 г.]] По време на [[Война срещу тероризма|войната срещу тероризма]] Асад играе реална политика със Съединените щати, като понякога сътрудничи, а друг път се сблъсква с американското правителство. Мрежите от затвори в Сирия са основно място за [[извънредно предаване]] от [[Централно разузнавателно управление|ЦРУ]] на заподозрени от [[Ал-Каида|Ал Кайда]], които са разпитвани в сирийските затвори.<ref name="Al Bawaba 2013">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.albawaba.com/news/rendition-syria-torture-468616|заглавие=America's gulag: Syrian regime was a 'common destination' for CIA rendition|труд=Al Bawaba|достъп_дата=29 октомври 2018}}</ref><ref name="Washington Post 2013">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/news/worldviews/wp/2013/02/05/a-staggering-map-of-the-54-countries-that-reportedly-participated-in-the-cias-rendition-program/|title=A staggering map of the 54 countries that reportedly participated in the CIA's rendition program|date=5 февруари 2013|work=Washington Post|access-date=29 October 2018}}</ref> Скоро след като Асад поема властта, той прави връзката на Сирия с [[Хизбула]] и нейните покровители в [[Техеран]] в централен компонент на своята доктрина за сигурността,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/2015/02/15/magazine/the-hezbollah-connection.html|заглавие=The Hezbollah Connection|труд=The New York Times|достъп_дата=8 януари 2017}}</ref> а във външната си политика възприема войнствена позиция спрямо САЩ, [[Израел]], [[Саудитска Арабия]] и Турция.<ref name="haaretz.com">{{Cite news|url=http://www.haaretz.com/print-edition/news/syria-s-assad-regime-strong-because-of-my-anti-israel-stance-1.340454|title=Syria's Assad: Regime strong because of my anti-Israel stance|last=Issacharoff|first=Avi|date=1 февруари 2011|work=Haaretz|access-date=6 февруари 2012|location=Tel Aviv}}</ref> По време на [[Иракски бунт (2003 – 2011)|иракския бунт]] срещу американската окупация сирийското разузнаване обучава бойци на Ал Кайда, превръщайки Сирия в транзитен център за джихадисти, пътуващи към Ирак. Впоследствие AQI се развива в групировката [[Ислямска държава]], която изпраяща свои бойци от Ирак, за да се присъединят към [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]].<ref name="auto2">{{Cite news|url=https://www.worldpoliticsreview.com/syria-pariah-state/|title=Is Syria No Longer a Pariah State?|last=Ker-Lindsay|first=James|date=27 април 2023|work=World Politics Review|archive-url=https://web.archive.org/web/20230602100607/https://www.worldpoliticsreview.com/syria-pariah-state/|archive-date=2 юни 2023}}</ref><ref>{{Cite book|last=Levitt|first=Matthew|title=The Role of the Islamic State in the Assad Regime's Strategy for Regime Survival: How and Why the Assad Regime Supported the Islamic State|url=https://www.washingtoninstitute.org/media/4698|year=2021|publisher=Washington Institute|pages=723–741}}</ref> === Убийство на Рафик Харири и Кедрова революция === {{Вижте също|Убийство на Рафик Харири|Кедрова революция|Сирийска окупация на Ливан}} [[Файл:Hariri_Scene-of-crime_View-from-east.jpg|мини|Местопрестъплението в [[Бейрут]], където Харири и още 21 души са убити при терористична атака през февруари 2005 г. Районът е отцепен за провеждане на международно разследване.]] На 14 февруари 2005 г. [[Рафик Харири]], бивш министър-председател на Ливан, е [[Убийство на Рафик Харири|убит]] при масивна експлозия на камион-бомба в [[Бейрут]] заедно с 22 души. Сп. „Крисчън Сайънс Монитор“ съобщава, че „Сирия е широко обвинена за убийството на Харири. В месеците, довели до убийството, отношенията между Харири и сирийския президент Башар ал-Асад рязко се сриват в атмосфера на заплахи и сплашване“.<ref>{{Cite journal|date=14 February 2015|title=Rafik Hariri: In Lebanon, assassination reverberates 10 years later|url=http://www.csmonitor.com/World/Middle-East/2015/0214/Rafik-Hariri-In-Lebanon-assassination-reverberates-10-years-later|journal=The Christian Science Monitor|access-date=20 април 2015}}</ref> Башар издига зет си [[Асеф Шаукат]] – ключова фигура, заподозряна в организирането на терористичната атака, като началник на дирекцията на сирийското военно разузнаване веднага след смъртта на Харири.<ref>{{Cite news|url=https://www.smh.com.au/world/comeback-kid-of-assad-regime-was-a-feared-figure-20120719-22d5g.html|title=Comeback kid of Assad regime was a feared figure|date=20 юли 2012|work=Sydney Morning Herald|archive-url=https://web.archive.org/web/20120721080802/https://www.smh.com.au/world/comeback-kid-of-assad-regime-was-a-feared-figure-20120719-22d5g.html|archive-date=21 юли 2012}}</ref> [[Файл:Cedar_Revolution_Demonstrators.jpg|ляво|мини|Протестиращите излизат по улиците по време на Интифадата за независимост на Ливан, известна още като [[Кедрова революция]]|228x228пкс]] Убийствата предизвикват огромен шум, предизвиквайки ''[[интифада]]'' в [[Ливан]] и стотици хиляди протестиращи се изсипват по улиците, за да поискат пълно изтегляне на сирийските военни сили. След нарастващия международен натиск, който призовава Сирия да изпълни [[Резолюция 1559 на Съвета за сигурност на ООН]], Башар ал-Асад обявява на 5 март, че ще нареди напускането на сирийските войници. На 14 март 2005 г. повече от милион ливански протестиращи – мюсюлмани, християни, [[друзи]] демонстрират в Бейрут, отбелязвайки месечната годишнина от убийството на Харири. Резолюция 1595 на ООН, приета на 7 април, изпраща международна комисия за разследване на убийството на Харири. До 5 май 2005 г. ООН официално потвърждава пълното напускане на всички сирийски войници, слагайки край на 29-годишната [[Сирийска окупация на Ливан|военна окупация]]. Въстанията, които се случват през тези месеци, стават известни като Интифада за независимост на Ливан или „[[Кедрова революция]].<ref>Rudy Jaafar and Maria J. Stephan. (2009). "Lebanon's Independence Intifada: How an Unarmed Insurrection Expelled Syrian Forces", in Maria J. Stephan (ed.), ''Civilian Jihad: Nonviolent Struggle, Democratization, and Governance in the Middle East'', New York: Palgrave Macmillan, с.&nbsp;169–85.</ref> Докладът на разследващата комисия на ООН, публикуван на 20 октомври 2005 г., разкрива, че високопоставени членове на [[сирийското разузнаване]] и сем. Асад пряко са ръководили убийството.<ref>{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/middle_east/4362698.stm|title=UN Harīrī probe implicates Syria|date=21 октомври 2005|work=BBC News|archive-url=https://web.archive.org/web/20051107092900/http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/middle_east/4362698.stm|archive-date=7 November 2005}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2005/10/21/world/middleeast/top-syrian-seen-as-prime-suspect-in-assassination.html|title=Top Syrian Seen as Prime Suspect in Assassination|last=Kifner, Hoge|first=John, Warren|date=21 октомври 2005|work=The New York Times|access-date=2023-05-21|archive-url=https://web.archive.org/web/20150529190850/https://www.nytimes.com/2005/10/21/world/middleeast/top-syrian-seen-as-prime-suspect-in-assassination.html|archive-date=29 май 2015|last2=|language=en-US|issn=0362-4331}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://news.bbc.co.uk/1/shared/bsp/hi/pdfs/21_10_05_mehlisreport.pdf|заглавие=Report of the International Independent Investigation Commission Established Pursuant to Security Council Resolution 1595 (2005)|автор=Mehlis|първо_име=Detlev}}</ref> [[Би Би Си]] съобщава през декември 2005 г., че Дамаск категорично отрича да е замесен в колата бомба, която убива Харири през февруари.<ref>{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/4519346.stm|title=Middle East – New Hariri report 'blames Syria'|date=11 декември 2005|access-date=20 април 2015}}</ref> На 27 май 2007 г. Асад е одобрен за нов 7–годишен мандат на референдум за неговото президентство, с 97,6% от гласовете в подкрепа на продължаващото му лидерство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://2009-2017.state.gov/r/pa/ei/bgn/3580.htm|заглавие=Syria|издател=United States Department of State|достъп_дата=4 март 2012}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/6700021.stm|title=Syria's Assad wins another term|date=29 май 2007|work=BBC News|access-date=13 март 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2007/may/28/syria.ianblack|title=Democracy Damascus style: Assad the only choice in referendum|date=28 май 2007|work=The Guardian}}</ref> Опозиционните партии не са допуснати в страната и Асад е единственият кандидат на [[референдум]]а.<ref name="CBS %2">Klatell, James (27 May 2007). [https://www.cbsnews.com/news/syrians-vote-in-presidential-referendum/ "Syrians Vote in Presidential Referendum"]. CBS News.</ref> Опозиционните партии в Сирия под егидата на [[Дамаска декларация|Дамаската декларация]] заклеймяват изборите като нелегитимни и като част от стратегията на режима за поддържане на „[[Тоталитаризъм|тоталитарната]] система“.<ref name="WaPo %2">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2007/05/27/AR2007052701117.html|title=Syrians Vote For Assad in Uncontested Referendum|date=28 May 2007|work=The Washington Post|access-date=13 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20180511075416/https://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2007/05/27/AR2007052701117.html|archive-date=11 май 2018|agency=Associated Press|location=Damascus}}</ref><ref name="Reuters %2">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-vote-opposition-idUSOWE75174320070517|title=Syria's opposition boycotts vote on Assad|last=Yacoub Oweis|first=Khaleb|date=2007-05-17|work=Reuters|access-date=2021-10-11|archive-url=https://web.archive.org/web/20170406134644/https://www.reuters.com/article/us-syria-vote-opposition-idUSOWE75174320070517|archive-date=6 април 2017|location=Damascus}}</ref> Изборите в Сирия са официално определени като събитие за подновяване на клетвата за вярност към Асад и гласуването се налага като задължително задължение за всеки гражданин. Обявяването на резултатите е последвано от проправителствени митинги, проведени в цялата страна, възхваляващи режима, в които гражданите декларират своята преданост към президента и празнуват добродетелите на династията Асад.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/syrians-vote-in-presidential-referendum/|title=Syrians Vote in Presidential Referendum|last=Klatell|first=James|date=27 май 2007|work=CBS News|archive-url=https://web.archive.org/web/20170406134454/https://www.cbsnews.com/news/syrians-vote-in-presidential-referendum/|archive-date=6 април 2017}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2007/may/28/syria.ianblack|title=Democracy Damascus style: Assad the only choice in referendum|last=Black|first=Ian|date=28 май 2007|work=The Guardian|archive-url=https://web.archive.org/web/20170406134014/https://www.theguardian.com/world/2007/may/28/syria.ianblack|archive-date=6 април 2017}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/shortcuts/2014/apr/13/certainty-syria-election-assad-will-win|title=The one certainty about Syria's looming election – Assad will win|last=Chulov|first=Martin|date=13 април 2014|work=The Guardian|archive-url=https://web.archive.org/web/20170621100122/https://www.theguardian.com/world/shortcuts/2014/apr/13/certainty-syria-election-assad-will-win|archive-date=21 юни 2017}}</ref> Сирия започва да разработва тайна [[Сирия и оръжията за масово унищожение|програма за ядрени оръжия]] с помощта на [[Северна Корея]] през 2000-те години, но нейният предполагаем [[ядрен реактор]] е унищожен от израелските военновъздушни сили по време на операцията „Отвъд кутията“ (Outside the Box) през септември 2007 г.<ref name="ifimes.org">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ifimes.org/en/researches/syria-between-oppression-and-freedom/3325|заглавие=Syria: Between oppression and freedom|труд=Ifimes}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-korea-north-syria/n-koreans-may-have-died-in-israel-raid-in-syria-nhk-idUSL271480120080428|title=N.Koreans may have died in Israel raid in Syria: NHK|date=28 април 2008|work=Reuters|archive-url=https://web.archive.org/web/20230424091316/https://www.reuters.com/article/us-korea-north-syria/n-koreans-may-have-died-in-israel-raid-in-syria-nhk-idUSL271480120080428|archive-date=24 април 2023}}</ref> === По време на сирийската гражданска война === {{Основна|Гражданска война в Сирия|Арабска пролет|Сирийска революция (2011)|Международни санкции срещу Сирия}} ==== 2011 – 2015 г. ==== [[Файл:Syrian_Demonstration_Douma_Damascus_08-04-2011.jpg|мини|Демонстрации срещу Асад в [[Дума (град)|Дума]], 8 април 2011 г.]] Протестите в Сирия започват на 26 януари 2011 г. след протестите от [[Арабска пролет|Арабската пролет]], които призоват за политически реформи и възстановяване на гражданските права, както и за прекратяване на [[Извънредно положение|извънредното положение]] в сила от 1963 г.<ref>{{Cite news|url=http://english.aljazeera.net/indepth/2011/02/201129135657367367.html|title=Q&A: Syrian activist Suhair Atassi|date=9 февруари 2011|access-date=13 февруари 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20110212112539/http://english.aljazeera.net/indepth/2011/02/201129135657367367.html|archive-date=12 февруари 2011|publisher=Al Jazeera}}</ref> Опит за „ден на гнева“ е определен за 4–5 февруари, но завършва безпроблемно.<ref>{{Cite news|url=http://www.nbcnews.com/id/41400687|title='Day of rage' protest urged in Syria|date=3 февруари 2011|work=NBC News|access-date=14 март 2015}}</ref> Протестите на 18-19 март са най-големите в Сирия от десетилетия и сирийските власти отговарят с насилие срещу протестиращите.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2011/03/19/world/middleeast/19syria.html|title=In Syria, Crackdown After Protests|date=18 март 2011|work=The New York Times|access-date=14 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20110322061301/http://www.nytimes.com/2011/03/19/world/middleeast/19syria.html|archive-date=22 март 2011}}</ref> В първия си публичен отговор на протестите, даден на 30 март 2011 г., Асад обвинява безредиците за конспирации и обвинява сирийската опозиция и протестиращите в бунтовен смут, следвайки партийната линия на представяне на [[Сирийска Баас партия|баасистката]] държава като жертва на международен сюжет. Той също така осмива движението на Арабската пролет и описва участниците в протестите като микроби и [[Пета колона|петоколонисти]].<ref>{{Cite book|last=Sadiki|first=Larbi|last2=Abbas|first2=Akeel|title=Routledge Handbook of the Arab Spring|year=2015|publisher=Routledge|location=711 Third Avenue, New York, NY 10017|isbn=978-0-415-52391-2|pages=412, 413|chapter=31: Deconstructing Despotic Legacies in the Arab Spring|quote=In the nearly 50-minute speech, President al-Assad gave his interpretation to the protests in Syria and other Arab countries, almost mocking the Arab Spring, invoking the outside regional and international conspirators and their inside ‘agents’ as the evil ‘them’.. Resorting to conspiratorial attribution to explain the ‘real’ reasons behind the protests in Syria, al-Assad bestowed a pathological inevitability on the actions of political opposition, where the oppressive political system he heads turns into a noble victim, recipient of foreign illnesses.. [Assad speech]"Conspiracies are like germs: They procreate at every moment everywhere; they cannot be annihilated, but the immunity of the body can be strengthened against them.".. dissent loses its political meaning, or moral justification, acquiring ‘othering’ essence when the president places it in the dismissive context of the ‘fitna’.}}</ref><ref name="Farge">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-civilian-death-toll-over-306000-since-2011-un-2022-06-28/|title=War has killed 1.5% of Syria's population: UN estimate|last=Farge|first=Emma|date=2022-06-28|work=Reuters|access-date=2022-06-28|archive-url=https://web.archive.org/web/20220628101243/https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-civilian-death-toll-over-306000-since-2011-un-2022-06-28/|archive-date=2022-06-28|language=en}}</ref><ref name="ohchr.org">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ohchr.org/en/press-releases/2022/06/un-human-rights-office-estimates-more-306000-civilians-were-killed-over-10|заглавие=UN Human Rights Office estimates more than 306,000 civilians were killed over 10 years in Syria conflict|труд=Ohchr.org|достъп_дата=1 юли 2022}}</ref> [[Файл:Lattakia_20_june_2010.jpg|мини|Демонстрация в подкрепа на Асад в крайбрежния град [[Латакия]], населен с мнозинство от [[алавити]], 20 юни 2011 г.]] САЩ налагат ограничени санкции срещу правителството на Асад през април 2011 г., последвани от изпълнителна заповед на [[Барак Обама]] от 18 май 2011 г., насочена конкретно към Башар ал-Асад и шестима други висши служители.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treasury.gov/press-center/press-releases/Pages/tg1181.aspx|заглавие=Administration Takes Additional Steps to Hold the Government of Syria Accountable for Violent Repression Against the Syrian People|труд=United States Department of the Treasury|достъп_дата=18 май 2011|цитат=Today, President Obama signed an Executive Order (s:Executive Order 13573) imposing sanctions against Syrian President Bashar al-Assad and six other senior officials of the Government of Syria in an effort to increase pressure on the Government of Syria to end its use of violence against its people and to begin a transition to a democratic system that protects the rights of the Syrian people.}}</ref><ref name="ussanct">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/blogs/checkpoint-washington/post/how-the-us-message-on-assad-shifted/2011/08/18/gIQAfPZxNJ_blog.html|title=How the U.S. message on Assad shifted|date=18 август 2011|work=The Washington Post|access-date=23 ноември 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-idUSLDE73N02P20110518|title=U.S. imposes sanctions on Syria's Assad|last=Oweis|first=Khaled Yacoub|date=18 May 2011|work=Reuters|access-date=12 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20110518111248/https://www.reuters.com/article/2011/05/18/us-syria-idUSLDE73N02P20110518|archive-date=18 May 2011|quote=The U.S. move, announced by the Treasury Department, freezes any of the Syrian officials' assets that are in the United States or otherwise fall within U.S. jurisdiction and generally bars U.S. individuals and companies from dealing with them.}}</ref> На 23 май 2011 г. външните министри на ЕС се съгласяват на среща в Брюксел да добавят Асад и девет други длъжностни лица към списък, засегнат от забрани за пътуване и замразяване на активи.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-13500395|title=EU imposes sanctions on President Assad|date=23 май 2011|work=BBC News|access-date=14 март 2015}}</ref> На 24 май 2011 г. Канада налага санкции на сирийски лидери, включително Асад.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-us-canada-13533833|title=Canada imposes sanctions on Syrian leaders|date=24 май 2011|work=BBC News|access-date=14 март 2015}}</ref> На 20 юни, в отговор на исканията на протестиращите и международния натиск, Асад обещава национален диалог, включващ движение към реформи, [[Парламентарни избори в Сирия (2012)|нови парламентарни избори]] и по-големи [[Граждански права|свободи]]. Той също така призовава [[Бежанец|бежанците]] да се върнат у дома от Турция, като същевременно им гарантира [[амнистия]] и обвинява за всички безредици малък брой саботьори.<ref>{{Cite news|url=http://sana.sy/eng/337/2011/06/21/pr-353686.htm|title=Speech of H.E. President Bashar al-Assad at Damascus University on the situation in Syria|date=21 June 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20120525170047/http://sana.sy/eng/337/2011/06/21/pr-353686.htm|archive-date=25 May 2012|agency=Syrian Arab News Agency}}</ref> През юли 2011 г. държавният секретар на САЩ [[Хилъри Клинтън]] казва, че Асад е изгубил легитимността си като президент.<ref name="ussanct2">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/blogs/checkpoint-washington/post/how-the-us-message-on-assad-shifted/2011/08/18/gIQAfPZxNJ_blog.html|title=How the U.S. message on Assad shifted|date=18 август 2011|work=The Washington Post|access-date=23 ноември 2015}}</ref> На 18 август 2011 г. Барак Обама излиза с писмено изявление, в което призовава Асад да се оттегли.<ref name="mustgo">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/politics/assad-must-go-obama-says/2011/08/18/gIQAelheOJ_story.html|title=Assad must go, Obama says|date=18 август 2011|work=The Washington Post|access-date=23 ноември 2015}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/assad-must-go-the-world-unites-against-syria-s-tyrant-2340307.html|заглавие=Assad must go: the world unites against Syria's tyrant|труд=The Independent}}</ref><ref name="whstatem">[https://obamawhitehouse.archives.gov/blog/2011/08/18/president-obama-future-syria-must-be-determined-its-people-president-bashar-al-assad President Obama: "The future of Syria must be determined by its people, but President Bashar al-Assad is standing in their way."] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170123020409/https://obamawhitehouse.archives.gov/blog/2011/08/18/president-obama-future-syria-must-be-determined-its-people-president-bashar-al-assad|date=23 януари 2017}} The White House website, 18 August 2011.</ref> През август е нападнат карикатуристът [[Али Ферзат]] – критик на правителството на Асад. Роднините му казват пред медиите, че нападателите са заплашили да счупят костите му като предупреждение да спре да рисува карикатури на държавни служители, особено на Асад. Фарзат е настанен в болница с фрактури на двете ръце и травма на главата.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2011/aug/25/syria-cartoonist-ali-ferzat-beaten|title=Syrian forces beat up political cartoonist Ali Ferzat|last=Nour Ali|date=25 август 2011|work=The Guardian|access-date=4 март 2012|location=London}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.voanews.com/english/news/Syrian-Activists-Anti-Regime-Cartoonist-Attacked-Beaten-128385448.html|title=Prominent Syrian Cartoonist Attacked, Beaten|date=25 август 2011|access-date=4 март 2012|publisher=Voice of America}}</ref> [[Файл:Anti-government_protest_in_Assi_square_of_Hama.ogg|дясно|мини|Стотици хиляди протестиращи срещу Асад парадират със сирийското знаме и викат лозунга на [[Арабска пролет|Арабската пролет]] ''Ash-shab yurid isqat an-nizam'' („Хората искат да свалят режима!“) на пл. „Аси“ по време на [[Обсада на Хама (2011)|обсадата на Хама]], 22 юли 2011 г.]] От октомври 2011 г. Русия, като [[Постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН|постоянен член]] на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]], многократно [[Право на вето в Съвета за сигурност на ООН|налага вето]] на спонсорирани от Запада проекторезолюции в Съвета за сигурност на ООН, които биха оставили отворена възможността за санкции на ООН или дори военна намеса срещу правителството на Асад.<ref name="guardunlegit">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2015/sep/23/russian-vetoes-putting-un-security-council-legitimacy-at-risk-says-us|title=Russian vetoes are putting UN security council's legitimacy at risk, says US|date=23 септември 2015|work=The Guardian|access-date=10 януари 2016}}</ref><ref name="Itar-Tass27-1-12">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-russia-idUSTRE80Q0I620120127|title=Russia won't back U.N. call for Syria's Assad to go|date=27 January 2012|work=Reuters|access-date=12 януари 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20120128064627/http://www.reuters.com/article/2012/01/27/us-syria-russia-idUSTRE80Q0I620120127|archive-date=28 януари 2012}}</ref><ref>[https://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=39935 Russia and China veto draft Security Council resolution on Syria] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170629175424/http://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=39935|date=29 юни 2017}} UN website, 4 октомври 2011.</ref> До края на януари 2012 г. [[Ройтерс]] съобщава, че над 5000 цивилни и протестиращи (включително въоръжени екстремисти) са били убити от сирийската армия, агенти по сигурността и милиция ([[Шабиха]]), докато 1100 души са били убити от терористични въоръжени сили.<ref>{{Cite news|url=http://in.reuters.com/article/syria-idINDEE7BC00720111213|title=Syria death toll hits 5,000 as insurgency spreads|last=Khaled Yacoub Oweis|date=13 декември 2011|work=Reuters|access-date=5 юли 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20200807040746/https://in.reuters.com/article/syria-idINDEE7BC00720111213|archive-date=7 август 2020}}</ref> На 10 януари 2012 г. Асад изнася реч, в която заявява, че въстанието е било организирано от чужди държави, и обявява, че победата е близо. Той също така казва, че [[Лига на арабските държави|Арабската лига]], отстранявайки Сирия, разкрива, че вече не е арабска. Въпреки това Асад също така казва, че страната няма да затвори врати за решение, постигнато с посредничеството на арабите, ако се зачита националният суверенитет, и че през март може да се проведе референдум за нова конституция.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-16483548|title=Syria's Assad blames 'foreign conspiracy'|date=10 януари 2012|work=BBC News|access-date=10 януари 2012}}</ref> [[Файл:Bombed_out_vehicles_Aleppo.jpg|мини|Унищожено превозно средство на опустошена улица в [[Халеб]], 6 октомври 2012 г.]] На 27 февруари 2012 г. Сирия заявява, че предложението за изготвяне на нова конституция е получило 90% подкрепа по време на [[Сирийски конституционен референдум (2012)|съответния референдум]]. Референдумът въвежда ограничение от 14 г. кумулативен мандат за президента на Сирия. Той е обявен за безсмислен от чужди държави, включително САЩ и Турция; ЕС обявява нови санкции срещу ключови фигури от режима.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2012/feb/27/syria-bashar-al-assad|title=Syria claims 90% of voters backed reforms in referendum|last=Martin Chulov in Beirut|date=27 февруари 2012|work=The Guardian|access-date=4 март 2012|location=London}}</ref> През юли 2012 г. руският външен министър [[Сергей Лавров]] осъжда западните сили за това, което според него представлява изнудване, което провокира гражданската война в Сирия.<ref>{{Cite news|url=http://www.thehindu.com/news/international/article3646362.ece|title=Russia backs Assad as fighting in Damascus escalates|last=Aneja|first=Atul|date=17 юли 2012|work=The Hindu|location=Chennai}}</ref> На 15 юли 2012 г. [[Международен комитет на Червения кръст|Международният комитет на Червения кръст]] обявява, че Сирия е в състояние на [[гражданска война]]<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-18849362|title=Syria in civil war, Red Cross says|date=15 July 2012|work=BBC News|access-date=31 юли 2012}}</ref>, тъй като броят на жертвите в цялата страна за всички страни се съобщава, че е близо 20 хиляди.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2012/jul/22/syria-death-toll-tops-19000|title=Syrian death toll tops 19,000, say activists|date=22 юли 2012|work=The Guardian|access-date=31 юли 2012|location=London}}</ref> На 6 януари 2013 г. Асад, в първата си голяма реч от юни насам, казва, че конфликтът в страната му се дължи на врагове извън Сирия, които ще отидат в ада и че ще им бъде даден урок. Въпреки това той казва, че все още е отворен за политическо решение, като казва, че неуспешните опити за решение „не означават, че не се интересуваме от политическо решение".<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://edition.cnn.com/2013/01/06/world/meast/syria-civil-war/?hpt=hp_t1|заглавие=Al-Assad: Enemies of Syria 'will go to hell'|труд=CNN|достъп_дата=25 януари 2013}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blogs.aljazeera.com/liveblog/topic/syria-153|заглавие=Syrian Live Blog|труд=Listening Post|издател=Al Jazeera|достъп_дата=25 януари 2013}}</ref> През юли 2014 г. Асад подновяв третия си президентски мандат след процес на гласуване, проведен на прорежимни територии, което е бойкотирано от опозицията и осъдено от [[Организация на обединените нации|ООН]].<ref name="theguardian.com2">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2014/may/28/syrians-lebaanon-vote-assad-embassies-refugees-boycott|title=Syrians in Lebanon battle crowds to vote for Bashar al-Assad|date=28 май 2014|work=The Guardian|access-date=9 ноември 2017}}</ref><ref name="telegraph.co.uk2">{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/10970476/Bashar-al-Assad-sworn-in-for-a-third-term-as-Syrian-president.html|title=Bashar al-Assad sworn in for a third term as Syrian president|date=16 юли 2014|work=The Daily Telegraph|access-date=17 декември 2016|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/10970476/Bashar-al-Assad-sworn-in-for-a-third-term-as-Syrian-president.html|archive-date=11 януари 2022|url-access=subscription}}</ref><ref name="Kossaify2">{{Cite news|url=https://www.arabnews.com/node/1846771/%7B%7B|title=UN reiterates it is not involved in Syrian presidential election|last=Kossaify|first=Ephrem|date=22 април 2021|work=Arab News|archive-url=https://web.archive.org/web/20210422181511/https://www.arabnews.com/node/1846771/middle-east|archive-date=22 април 2021}}</ref> Според [[Джошуа Ландис]] „Той (Асад) ще каже: „Аз съм държавата, аз съм Сирия и ако Западът иска достъп до сирийците, те трябва да минат през мен.““<ref name="telegraph.co.uk2" /> След падането на четири военни бази през септември 2014 г.,<ref name="AssadWeak">{{Cite news|url=https://www.economist.com/news/middle-east-and-africa/21625865-bashar-assad-may-be-weaker-he-thinks-tough-bowing|title=Bashar Assad may be weaker than he thinks|date=16 октомври 2014|work=The Economist|access-date=16 октомври 2014|quote=In Latakia and Tartus, two coastal cities near the Alawite heartland, posters of missing soldiers adorn the walls. When IS took over four government bases in the east of the country this summer, slaughtering dozens of soldiers and displaying some of their heads on spikes in Raqqa, IS's stronghold, families started to lose faith in the government. A visitor to the region reports hearing one man complain: "We're running out of sons to give them."}}</ref> които са последните опорни пунктове на правителството в [[Ар-Ракка (мухафаза)|Мухафаза Ар-Ракка]], Асад получава значителни критики от своята [[Алавити|алавитска]] база за подкрепа.<ref name="Dissent2014">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-dissent-idUSKBN0GW2GQ20140901|title=Pro-government Syrian activist arrested after rare public dissent|last=Dziadosz|first=Alexander|date=September 2014|work=Reuters|access-date=23 септември 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20150924204007/http://www.reuters.com/article/2014/09/01/us-syria-crisis-dissent-idUSKBN0GW2GQ20140901|archive-date=24 септември 2015|last2=Heneghan|first2=Tom}}</ref> Това включва забележки, направени от Дурайд ал-Асад, братовчед на Башар ал-Асад, с искане за оставката на сирийския министър на отбраната [[Фахд Джасем ал-Фрейдж]] след клането от [[Ислямска държава]] на стотици правителствени войници, пленени след победата на ИД при [[Битка за авиобаза Табка|Авиобаза Табка]].<ref>{{Cite news|url=http://uk.reuters.com/article/uk-syria-crisis-military-idUKKBN0HD0LW20140918|title=Assad's army stretched but still seen strong in Syria's war|last=Westhall|first=Syliva|date=18 септември 2014|work=Reuters|access-date=23 септември 2014|archive-date=2018-04-19|archive-url=https://web.archive.org/web/20180419222514/https://uk.reuters.com/article/uk-syria-crisis-military-idUKKBN0HD0LW20140918}}</ref> Това скоро е последвано от протести на алавитите в [[Хомс]] с искане за оставката на губернатора<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://abcnews.go.com/International/wireStory/kurdish-fighters-group-nearing-syrian-town-25911163|заглавие=Activists Say Assad Supporters Protest in Syria|автор=Hadid|първо_име=Diaa|труд=ABC News|достъп_дата=3 октомври 2014}}</ref> и уволнението на братовчеда на Асад [[Хафез Махлуф]] от поста му по сигурността, което води до последващото му изгнание в [[Беларус]].<ref>{{Cite news|url=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2014/10/change-leadership-damascus-syria-regime.html|title=Assad dismisses security chief of powerful 'Branch 40'|last=Aziz|first=Jean|date=16 октомври 2014|access-date=16 октомври 2014|publisher=Al Monitor}}</ref> Нарастващото недоволство към Асад сред алавитите е подхранвано от непропорционалния брой войници, убити в битките, произхождащи от алавитските райони,<ref name="BurySons">{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/International/wireStory/syrias-alawites-pay-heavy-price-bury-sons-26598184|title=Syria's Alawites Pay Heavy Price as They Bury Sons|last=Hadid|first=Diaa|date=1 ноември 2014|access-date=1 ноември 2014|agency=Associated Press}}</ref> усещането, че режимът на Асад ги е изоставил,<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/mideast-crisis-homs-blast-idUSL5N0SO3GI20141029|title=Car bomb wounds 37 in government-held area of Syria's Homs|date=29 октомври 2014|work=Reuters|access-date=9 ноември 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20150924210033/http://www.reuters.com/article/2014/10/29/mideast-crisis-homs-blast-idUSL5N0SO3GI20141029|archive-date=24 септември 2015}}</ref> както и провалящата се икономическа ситуация.<ref name="AlawitesVoice">{{Cite news|url=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2014/10/syria-tartous-alawites-pro-regime-protests.html|title=Alawites find their voice against Assad|date=29 октомври 2014|access-date=1 ноември 2014|publisher=Al Monitor}}</ref> Фигури, близки до Асад, започват да изразяват опасения относно вероятността за оцеляването му.<ref name="AssadWeak" /> През 2015 г. няколко членове на семейство Асад загиват в [[Латакия]] при неизяснени обстоятелства.<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11518232/In-Syrias-war-Alawites-pay-heavy-price-for-loyalty-to-Bashar-al-Assad.html|title=In Syria's war, Alawites pay heavy price for loyalty to Bashar al-Assad|last=Sherlock|first=Ruth|date=7 април 2015|work=The Daily Telegraph|access-date=7 април 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11518232/In-Syrias-war-Alawites-pay-heavy-price-for-loyalty-to-Bashar-al-Assad.html|archive-date=11 януари 2022|url-access=subscription}}</ref> На 14 март влиятелен братовчед на Асад и основател на лоялните към правителството градски милиции, Мохамед Туфик ал-Асад, е убит с пет куршума в главата в спор за влияние в [[Кардаха]] – родния дом на семейство Асад.<ref>{{Cite news|url=http://www.dailystar.com.lb/News/Middle-East/2015/Mar-14/290802-assad-relative-assassinated-in-syria-activists.ashx|title=Assad relative assassinated in Syria: activists|date=15 март 2015|work=The Daily Star|access-date=15 март 2015|agency=Agence France-Presse}}</ref> През април 2015 г. Асад нарежда ареста на своя братовчед Мунтер ал-Асад в Алзира, Латакия.<ref>{{Cite news|url=http://www.ibtimes.co.uk/syria-bashar-al-assad-arrests-own-cousin-munther-kidnapping-links-1496410|title=Syria: Bashar al-Assad arrests own cousin Munther 'for kidnapping links'|last=Alajlan|first=Anas|date=14 април 2015|work=International Business Times|access-date=15 април 2015}}</ref> Все още не е ясно дали арестът е заради действителни престъпления.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.csmonitor.com/World/Middle-East/2015/0421/Can-Syria-s-Assad-withstand-latest-battlefield-setbacks-video|заглавие=Can Syria's Assad withstand latest battlefield setbacks? (+video)|автор=Blanford|първо_име=Nicholas|труд=The Christian Science Monitor|достъп_дата=22 април 2015}}</ref> [[Файл:VOA_Arrott_-_A_View_of_Syria,_Under_Government_Crackdown_05.jpg|мини|Плакат на Башар ал-Асад на контролно-пропускателен пункт в покрайнините на Дамаск]] След поредица от поражения на правителството в Северна и Южна Сирия, анализатори отбелязват нарастващата нестабилност на правителството, съчетана с продължаваща отслабваща подкрепа за правителството на Асад сред основната му алавитска база за подкрепа,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cbsnews.com/news/flash-points-syria-assad-losing-power/|заглавие=Flash Points: Is Syria's Assad losing power?|автор=Flores|първо_име=Reena|труд=CBS News|достъп_дата=3 май 2015|цитат="a lot of suspicion within the regime itself about who's doing what and if folks are leaving." [...] "These are signs that I think demonstrate a bit of weakness and instability in the regime that you haven't seen in recent months," he said. He cites the waning support from the nation's minority Alawite community as one of these important shifts.}}</ref> и че има нарастващи съобщения за роднини на Асад, алавити и бизнесмени, бягащи от Дамаск за Латакия и чужди страни.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.haaretz.com/news/middle-east/.premium-1.655153|заглавие=Syrian rebel victories stretch Assad's forces|автор=Harel|първо_име=Amos|труд=Haaretz|достъп_дата=6 май 2015|цитат=There have also been increasing reports of Assad relatives, businessmen and high-ranking members of the Alawite community fleeing Damascus for the coastal city of Latakia, or other countries, after transferring large sums of money to banks in Lebanon, eastern Europe and the United Arab Emirates.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gulfnews.com/opinion/time-to-reconsider-life-after-al-assad-1.1507735|заглавие=Time to reconsider 'Life after Al Assad'|автор=Karkouti|първо_име=Mustapha|труд=Gulf News|достъп_дата=10 май 2015|цитат=[The] reality on the ground can't be more clear as the population in the regime-controlled parts of Syria are preparing for life after the Al Assad dynasty. According to information received by this author, many businessmen and financiers who flourished under the regime have successfully moved huge amounts of money and capital to neighbouring Lebanon. Some of these funds are now known to have been secretly deposited in Europe.}}</ref> Ръководителят на разузнаването [[Али Мамлюк]] е поставен под домашен арест през април и е обвинен в заговор с чичото на Асад в изгнание [[Рифат ал-Асад]] да смени Башар като президент.<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11596142/Bashar-al-Assads-spy-chief-arrested-over-Syria-coup-plot.html|title=Bashar al-Assad's spy chief arrested over Syria coup plot|last=Sherlock|first=Ruth|date=11 май 2015|work=The Daily Telegraph|access-date=12 май 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11596142/Bashar-al-Assads-spy-chief-arrested-over-Syria-coup-plot.html|archive-date=11 януари 2022|last2=Malouf|first2=Carol|quote=Mamlouk had also used a businessman from Aleppo as an intermediary to contact Rifaat al-Assad, Bashar's uncle, who has lived abroad exile since he was accused of seeking to mount a coup in Syria in the 1980s.|url-access=subscription}}</ref> Други високопоставени смъртни случаи включват командирите на [[Четвърта бронетанкова дивизия]], военната авиобаза Бели, специалните части на армията и на Първа бронетанкова дивизия, като погрешно въздушно нападение по време на [[Офанзива в Палмира (май 2015)|офанзивата в Палмира]] убива двама офицери, за които се твърди, че са свързани с Асад.<ref>{{Cite news|url=http://www.alaraby.co.uk/english/comment/2015/5/22/the-syrian-regime-is-slowly-being-liquidated|title=The Syrian regime is slowly being liquidated|last=Kaileh|first=Salameh|date=22 май 2015|work=Al-Araby Al-Jadeed|access-date=28 май 2015}}</ref> ==== След руската намеса (2015) ==== {{Вижте също|Руска намеса в гражданската война в Сирия|Чужда намеса в гражданската война в Сирия}} На 4 септември 2015 г., когато перспективите за оцеляването на Асад изглеждат мрачни, руският президент [[Владимир Путин]] казва, че Русия предоставя на правителството на Асад достатъчно сериозна помощ: както с логистична, така и с военна подкрепа.<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/russia/11845635/Vladimir-Putin-confirms-Russian-military-involvement-in-Syrias-civil-war.html|title=Vladimir Putin confirms Russian military involvement in Syria's civil war|last=Oliphant|first=Roland|date=4 септември 2015|work=The Daily Telegraph|access-date=14 януари 2016|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/russia/11845635/Vladimir-Putin-confirms-Russian-military-involvement-in-Syrias-civil-war.html|archive-date=11 януари 2022|last2=Loveluck|first2=Louisa|url-access=subscription}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/putin-says-syrias-president-is-ready-for-elections-compromise-with-rebels/2015/09/04/9dfa818b-92c2-4012-b956-1784189b8ab7_story.html|title=Putin says Syria's president is ready for elections, compromise|last=Naylor|first=Hugh|date=2015-09-04|work=The Washington Post|access-date=2021-10-11|location=Beirut|issn=0190-8286}}</ref><ref name="Borshchevskaya 2022 69–88">{{Cite book|last=Borshchevskaya|first=Anna|title=Putin's War in Syria|year=2022|publisher=I. B. Tauris|location=50 Bedford Square, London, WC1B 3DP, UK|isbn=978-0-7556-3463-7|pages=69–88|chapter=6: The Military Campaign}}</ref> Малко след началото на [[Руска военна интервенция в Сирия|пряката военна намеса на Русия]] на 30 септември 2015 г. по официално искане на сирийското правителство, Путин заявява, че военната операция е била старателно подготвена предварително и определя целта на Русия в Сирия като „стабилизиране на законната власт в Сирия и създаване на условията за политически компромис“.<ref name="goalstabilis">{{Cite news|url=http://www.interfax.ru/russia/472593|date=11 октомври 2015|agency=Interfax]|language=ru|script-title=ru:Путин назвал основную задачу российских военных в Сирии}}</ref> Намесата на Путин спасява режима на Асад в момент, когато той е на ръба на задаващия се крах. Той също така позволява на Москва да постигне своите ключови геостратегически цели като пълен контрол над сирийското въздушно пространство, военноморски бази, които предоставят постоянен военен обхват в [[Източно Средиземноморие|Източното Средиземноморие]] и по-лесен достъп за намеса в [[Либия]].<ref name="Borshchevskaya 2022 69–88" /> [[Файл:Ali_Khamenei_and_Bashar_al-Assad05.jpg|мини|Башар ал-Асад се среща с върховния лидер на Иран [[Али Хаменеи]], 25 февруари 2019 г.]] През ноември 2015 г. Асад повтаря, че дипломатическият процес за прекратяване на гражданската война в страната не може да започне, докато тя е окупирана от терористи, въпреки че според [[BBC News]] не е ясно дали има предвид само [[Ислямска държава]] или също подкрепяните от Запада бунтовници.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-34867215|title=Syria crisis: Assad says no transition while 'terrorists' remain|date=19 ноември 2015|work=BBC News}}</ref> На 22 ноември Асад казва, че в рамките на два месеца от своята въздушна кампания Русия е постигнала повече в борбата си срещу ИДИЛ, отколкото [[Водена от САЩ намеса в Сирия|водената от САЩ коалиция]] е постигнала за една година.<ref>"[https://amp.dw.com/en/putin-claims-support-to-syrian-rebels/a-18913306 Putin claims support to Syrian rebels]". ''DW News''. 11 декември 2015</ref> В интервю за [[Чешка телевизия|Чешката телевизия]] на 1 декември той казва, че лидерите, които искат оставката му, не го интересуват, тъй като никой не ги приема на сериозно, защото са „плитки“ и са контролирани от САЩ.<ref>[http://www.ceskatelevize.cz/ivysilani/10997918455-mimoradne-porady-ct24/215411034000172-rozhovor-s-basarem-asadem/ Rozhovor s Bašárem Asadem] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160119001015/http://www.ceskatelevize.cz/ivysilani/10997918455-mimoradne-porady-ct24/215411034000172-rozhovor-s-basarem-asadem|date=19 януари 2016}}, Česká televize, 1 декември 2015.</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.newsru.com/world/02dec2015/assad.html|заглавие=Асад обвинил Турцию, Саудовскую Аравию и Катар в поддержке террористов в Сирии|труд=NEWSru.com|език=ru}}</ref> В края на декември 2015 г. високопоставени американски служители признават насаме, че Русия е постигнала основната си цел за стабилизиране на Сирия и при сравнително ниски разходи може да поддържа операцията на това ниво за години напред.<ref name="reutersstabilis">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-usa-russia-syria-idUSKBN0UB0BA20151229|title=U.S. sees bearable costs, key goals met for Russia in Syria so far|date=28 декември 2015|work=Reuters}}</ref> [[Файл:Sergey_Shoigu_and_Bashar_al-Assad_(2017-09-12).jpg|мини|Асад с руския министър на отбраната [[Сергей Шойгу]], 9 септември 2017 г.]] През декември 2015 г. Путин заявява, че Русия подкрепя силите на Асад и е готова да подкрепи бунтовниците против Асад в съвместна битка срещу Ислямска държава.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://amp.dw.com/en/putin-claims-support-to-syrian-rebels/a-18913306|заглавие=Putin claims support to Syrian rebels|труд=DW News}}</ref> На 22 януари 2016 г. в. „[[Файненшъл Таймс]]“, цитирайки анонимни старши служители на западното разузнаване, твърди, че руският генерал [[Игор Сергун]], директорът на [[Главно разузнавателно управление|ГРУ]] – Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на [[Въоръжени сили на Руската федерация|въоръжените сили на Руската федерация]], малко преди внезапната му смърт на 3 януари 2016 г., е изпратен в Дамаск със съобщение от Владимир Путин, в което се иска президентът Асад да се оттегли.<ref name="ftresign">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ft.com/cms/s/0/735b4746-c01f-11e5-9fdb-87b8d15baec2.html|заглавие=Vladimir Putin asked Bashar al-Assad to step down|достъп_дата=22 януари 2016}}</ref> Информацията на вестника е отречена от говорителя на Путин.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.themoscowtimes.com/2016/01/22/putin-requested-assad-step-aside-but-syrian-leader-refused-a51558|заглавие=Putin Requested Assad Step Aside, But Syrian Leader Refused|труд=The Moscow Times|достъп_дата=2021-10-11}}</ref> През декември 2016 г. е съобщено, че силите на Асад са си върнали половината от контролирания от бунтовниците [[Халеб]], слагайки край на 6-годишната безизходица в града.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.upi.com/Top_News/World-News/2016/12/03/Assads-forces-retake-half-of-rebel-held-Aleppo/3411480810004/|заглавие=Assad's forces retake half of rebel-held Aleppo|автор=DuVall|първо_име=Eric|труд=United Press International}}</ref> На 15 декември, когато е съобщено, че правителствените сили са на ръба да си върнат целия Халеб – повратна точка в гражданската война, а Асад празнува освобождението на града и заявява: „Историята се пише от всеки сирийски гражданин“.<ref>{{cite web|url=http://fox6now.com/2016/12/17/evacuation-agreement-reached-in-aleppo-rebel-group-says/|title=Evacuation agreement reached in Aleppo, rebel group says|author=<!--Not stated-->|publisher=Fox 6 Now|date=17 декември 2016|access-date=21 декември 2016|archive-date=20 декември 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20161220125836/http://fox6now.com/2016/12/17/evacuation-agreement-reached-in-aleppo-rebel-group-says/|url-status=dead|достъп_дата=2024-06-24|архив_дата=2016-12-20|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20161220125836/http://fox6now.com/2016/12/17/evacuation-agreement-reached-in-aleppo-rebel-group-says/}}</ref> [[Файл:Syrian_President_Bashar_al-Assad_meets_Iran's_special_representative_on_Syrian_affairs_Ali_Akbar_Velayati.jpg|мини|Башар ал-Асад се среща с представителя на Иран по сирийските въпроси [[Али Акбар Велаяти]], 6 май 2016 г.]] След избирането на [[Доналд Тръмп]] за президент на САЩ приоритетът на САЩ по отношение на Асад е различен от приоритета на администрацията на Обама, а през март 2017 г. [[Посланик на САЩ в ООН|американският посланик в ООН]] [[Ники Хейли]] заявява, че САЩ вече не са фокусирани върху това да измъкнат Асад,<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-usa-haley-idUSKBN1712QL|title=U.S. priority on Syria no longer focused on 'getting Assad out': Haley|date=30 март 2017|work=Reuters}}</ref> но тази позиция се променя след [[Химическа атака в Хан Шейхун|химическата атака в Хан Шейхун през 2017 г.]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.axios.com/tillerson-u-s-will-lead-coalition-to-oust-assad-2348075513.html|заглавие=Tillerson: U.S. will lead coalition to oust Assad|автор=Treene|първо_име=Alayna}}</ref> След [[Ракетен удар по база „Шайрат“|ракетните удари по сирийска въздушна база]] по заповед на президента Тръмп, говорителят на Асад описва поведението на САЩ като „несправедлива и арогантна агресия" и заявява, че ракетните удари не променят дълбоката политика на сирийското правителство.<ref>"[https://www.usnews.com/news/world/articles/2017-04-07/syrias-assad-calls-us-airstrikes-an-outrageous-act Syria's Assad Calls U.S. Airstrikes an Outrageous Act]". ''U.S. News & World Report''. Retrieved 7 April 2017</ref> Президентът Асад също казва пред [[Агенция Франс Прес]], че сирийската армия се е отказала от всичките си химически оръжия през 2013 г. и не би ги използвала, ако все още има такива, и заяви, че химическата атака е „100 процента измислица“, използвана за оправдание американски въздушен удар.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-assad-idUSKBN17F1NE|title=Syria's Assad says Idlib chemical attack 'fabrication': AFP interview|date=13 April 2017|work=Reuters}}</ref> През юни 2017 г. руският президент Путин казва, че „Асад не е използвал [химическите оръжия]“ и че химическата атака е „извършена от хора, които искат да го обвинят за това“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://abcnews.go.com/International/wireStory/putin-syria-chemical-attack-provocation-assad-47790720|заглавие=Putin: Syria chemical attack was provocation against Assad|автор=Phillips|първо_име=Ian|труд=ABC News}}</ref> ООН и международните инспектори за химически оръжия от [[Организация за забрана на химическите оръжия|Организацията за забрана на химическите оръжия]] (ОЗХО) установяват, че атаката е дело на режима на Асад.<ref name="CNN sarin report">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|title=UN: Syria responsible for sarin attack that killed scores|last=Steve Almasy|work=CNN|access-date=12 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612174315/https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|archive-date=12 юни 2018|last2=Richard Roth}}</ref> На 7 ноември 2017 г. сирийското правителство обявява, че е подписало [[Парижко споразумение (2015)|Парижкото споразумение за климата]].<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2017/11/07/climate/syria-joins-paris-agreement.html|title=Syria Joins Paris Climate Accord, Leaving Only U.S. Opposed|last=Friedman|first=Lisa|date=7 ноември 2017|work=The New York Times}}</ref> През май 2018 г. Асад признава независимостта на окупираните от Русия сепаратистки републики [[Абхазия]] и [[Южна Осетия]] в Грузия, което води до ответна реакция от страна на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], [[Съединени американски щати|Съединените щати]], [[Канада]] и други страни.<ref name="Deutsche Welle">{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/syria-recognizes-georgias-breakaway-regions-in-nod-to-russia/a-43988153|title=Syria recognizes Georgia's breakaway regions|date=30 May 2018|work=Deutsche Welle|archive-url=https://web.archive.org/web/20180530092144/https://www.dw.com/en/syria-recognizes-georgias-breakaway-regions-in-nod-to-russia/a-43988153|archive-date=30 май 2018}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/georgia-syria-establishes-diplomatic-relations-with-abkhazia-south-ossetia/29257063.html|title=Georgia Severs Relations With Syria For Recognizing Abkhazia, South Ossetia|date=29 май 2018|work=rferl.org|archive-url=https://web.archive.org/web/20180530034717/https://www.rferl.org/a/georgia-syria-establishes-diplomatic-relations-with-abkhazia-south-ossetia/29257063.html|archive-date=30 май 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.canada.ca/en/global-affairs/news/2018/06/canada-concerned-by-syrias-recognition-of-georgian-breakaway-regions-of-abkhazia-and-south-ossetia.html|заглавие=Canada concerned by Syria's recognition of Georgian breakaway regions of Abkhazia and South Ossetia|труд=Government of Canada}}</ref> На 30 август 2020 г. е сформирано първото правителство на [[Хюсеин Арнус]], което включва нов Министерски съвет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dailysabah.com/world/syrian-crisis/syrias-assad-designates-new-government-headed-by-pm-arnous|заглавие=Syria's Assad designates new government headed by PM Arnous|автор=AFP|първо_име=French Press Agency-|труд=Daily Sabah|език=en-US|достъп_дата=8 март 2021}}</ref> На [[Президентски избори в Сирия (2021)|президентските избори през 2021 г.]], проведени на 26 май, Асад осигурява своя четвърти 7-годишен мандат; като печели 95,2% от избираемите гласове. Изборите са бойкотирани от [[Сирийска опозиция|опозицията]] и [[Сирийски демократични сили|Сирийските демократични сили]]; на бежанците и вътрешно разселените граждани е отнето правото да гласуват; позволявайки само на 38% от сирийците да участват в процеса. Независими международни наблюдатели, както и представители на западни държави определят изборите като фарс. [[Организация на обединените нации|ООН]] осъжда изборите за пряко нарушаване на Резолюция 2254 и обявява, че „няма мандат".<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.arabnews.com/node/1846771/%7B%7B|заглавие=UN reiterates it is not involved in Syrian presidential election|автор=Kossaify|първо_име=Ephrem|труд=Arab News}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://researchbriefings.files.parliament.uk/documents/CBP-9250/CBP-9250.pdf|заглавие=Syria: 2021 presidential election and future prospects|автор=Walker|първо_име=Nigel|издател=House of Commons Library|страници=4–15}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syrias-president-bashar-al-assad-wins-fourth-term-office-with-951-votes-live-2021-05-27/|title=Syria's Assad wins 4th term with 95% of vote, in election the West calls fraudulent|date=28 май 2021|work=Reuters|archive-url=https://web.archive.org/web/20221127122709/https://www.reuters.com/world/middle-east/syrias-president-bashar-al-assad-wins-fourth-term-office-with-951-votes-live-2021-05-27/|archive-date=27 ноември 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/world-report/2022/country-chapters/syria|заглавие=Syria Events of 2021|труд=Human Rights Watch}}</ref><ref name="auto">{{Cite news|url=https://english.aawsat.com/home/article/2965846/charles-lister/us-policy-syria-2021|title=US policy in Syria in 2021|last=Lister|first=Charles|date=10 май 2021|work=Asharq al-Awsat|archive-url=https://web.archive.org/web/20220813233750/https://english.aawsat.com/home/article/2965846/charles-lister/us-policy-syria-2021|archive-date=13 август 2022}}</ref> На 10 август 2021 г. е сформирано второто правителство на Хюсеин Арнус.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syrias-assad-asks-pm-hussein-arnous-form-new-cabinet-2021-08-01/|title=Syria's Assad asks PM Arnous to form new cabinet|date=2021-08-01|work=Reuters|access-date=2021-10-05|language=en}}</ref> При Асад Сирия става силен поддръжник на [[Руско нападение над Украйна|руското нападение в Украйна през 2022 г.]] и е една от петте страни, които се противопоставят на резолюцията на [[Общо събрание на ООН|Общото събрание на ООН]], заклеймяваща това, която призовава Русия да изтегли войските си. Три дни преди атаката външният министър [[Фейсал Мекдад]] е изпратен в Москва, за да потвърди признаването от страна на Сирия на сепаратистки републики [[Донецка народна република|Донецк]] и [[Луганска народна република|Луганск]]. Ден след атаката Башар ал-Асад я хвали като „корекция на историята и възстановяване на баланса в [[Международен ред|глобалния ред]] след [[Разпадане на Съветския съюз|разпадането на Съветския съюз]]“ в телефонен разговор с [[Владимир Путин]].<ref>{{Cite news|url=https://english.alarabiya.net/News/middle-east/2022/02/25/Syria-s-Assad-says-Russia-s-Ukraine-invasion-a-correction-of-history-|title=Syria's Assad says Russia's Ukraine invasion a 'correction of history'|work=Al-Arabiya News|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225144651/https://english.alarabiya.net/News/middle-east/2022/02/25/Syria-s-Assad-says-Russia-s-Ukraine-invasion-a-correction-of-history-|archive-date=25 февруари 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://press.un.org/en/2022/ga12407.doc.htm|заглавие=General Assembly Overwhelmingly Adopts Resolution Demanding Russian Federation Immediately End Illegal Use of Force in Ukraine, Withdraw All Troops|труд=United Nations}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mei.edu/publications/syrias-role-putins-invasion-ukraine|заглавие=Syria's role in Putin's invasion of Ukraine|автор=Makki|първо_име=Danny|труд=Middle East Institute}}</ref> Сирия става първата страна след Русия, която официално признава независимостта и суверенитета на двата отцепнически региона през юни 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-middle-east-syria-moscow-c5505e965d7d354b2b1f408385197829|title=Syria to recognize Ukraine's Luhansk and Donetsk regions|date=29 June 2022|work=Associated Press|archive-url=https://web.archive.org/web/20220702012411/https://apnews.com/article/russia-ukraine-middle-east-syria-moscow-c5505e965d7d354b2b1f408385197829|archive-date=2 юли 2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-recognizes-independence-sovereignty-donetsk-luhansk-state-news-agency-2022-06-29/|title=Syria recognizes independence, sovereignty of Donetsk, Luhansk -state news agency|date=29 юли 2022|work=Reuters|archive-url=https://web.archive.org/web/20220703150251/https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-recognizes-independence-sovereignty-donetsk-luhansk-state-news-agency-2022-06-29/|archive-date=3 юли 2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.wionews.com/world/syria-first-country-other-than-russia-to-recognise-ukraine-separatist-republics-of-donetsk-and-lugansk-493080|title=Syria first country other than Russia to recognise Ukraine separatist republics of Donetsk and Lugansk|date=29 юни 2022|work=WIO News|archive-url=https://web.archive.org/web/20220629211244/https://www.wionews.com/world/syria-first-country-other-than-russia-to-recognise-ukraine-separatist-republics-of-donetsk-and-lugansk-493080|archive-date=29 June 2022}}</ref> [[Файл:RaisiAssad2023.jpg|мини|Асад с иранския президент [[Ебрахим Раиси]] в Дамаск, 3 май 2023 г.]] На 12-ата годишнина от началото на протестите на [[Сирийска революция (2011)|Сирийската революция]] Башар ал-Асад провежда среща с Владимир Путин по време на официално посещение в Русия. В телевизионно предаване с Путин Асад защитава специалната военна операция на Русия като война срещу [[Неонационалсоциализъм|неонацистите]] и [[Бандеровци|бандеровците]] от Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/middle-east/20230315-assad-meets-putin-in-moscow-as-syrians-mark-12-years-since-anti-regime-uprising|title=Assad meets Putin in Moscow as Syrians mark 12 years since anti-regime uprising|date=15 март 2023|work=France 24|archive-url=https://web.archive.org/web/20230315170723/https://www.france24.com/en/middle-east/20230315-assad-meets-putin-in-moscow-as-syrians-mark-12-years-since-anti-regime-uprising|archive-date=15 март 2023}}</ref><ref name="rferl.org">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rferl.org/a/zelenskiy-ukraine-sanctions-syria-iran/32324885.html|заглавие=Zelenskiy Announces Sanctions On Hundreds Of Individuals, Including Syrian President, Iranian Drone Makers|труд=rferl.org}}</ref> Той признава [[Руската анексия на Донецка, Херсонска, Луганска и Запорожка области|руската анексия на четири украински области]] и ратифицира новите руски граници, твърдейки, че териториите са исторически руски. Асад също призовава Русия да разшири [[Руска военна интервенция в Сирия|военното си присъствие в Сирия]] чрез създаване на нови бази и разполагане на повече бази на земята, което прави военната й роля постоянна.<ref>"[https://web.archive.org/web/20230316094529/https://www.aljazeera.com/news/2023/3/16/assad-will-welcome-new-russian-military-bases-in-syria Assad welcomes new Russian bases in Syria after Putin meeting]". ''Al Jazeera''. 16 март 2023. Архивирано от оригинала на 16 март 2023.</ref><ref>Faulconbridge, Davis, Guy, Caleb (16 March 2023). "[https://web.archive.org/web/20230316070448/https://www.reuters.com/world/middle-east/syrias-assad-says-would-welcome-more-russian-troops-2023-03-16/ Syria's Assad would like more Russian bases and troops]". Reuters. Архивирано от оригинала на 16 март 2023</ref><ref name=":4">"[https://web.archive.org/web/20230323052728/https://www.teletrader.com/assad-syria-recognizes-russia-s-new-borders/news/details/59649372?ts=1679549248213 Assad: Syria recognizes Russia's new borders]". ''teletrader.com''. 16 March 2023. Архивирано от оригинала на 23 март 2023</ref><ref name=":4" /> През март 2023 г. той посещава [[Обединени арабски емирства|Обединените арабски емирства]] и се среща с президента на ОАЕ [[Мохамед ибн Заид ал-Нахаян]].<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/syria-s-assad-arrives-in-uae-for-official-visit-/7011966.html|title=Syria's Assad in UAE as Second Post-Quake Gulf Visit Signals Growing Arab Outreach|date=19 март 2023|work=VOA News}}</ref> През май 2023 г. присъства на [[Среща на върха на Арабската лига през 2023 г|срещата на върха на Арабската лига в Джеда]], [[Саудитска Арабия]], където е посрещнат от саудитския престолонаследник [[Мохамед бин Салман]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syrias-assad-attend-arab-summit-bringing-regional-isolation-an-end-2023-05-19/|title=Syria's Assad wins warm welcome at Arab summit after years of isolation|date=19 май 2023|work=Reuters}}</ref> През септември 2023 г. присъства на церемонията по откриването на [[Азиатски игри|Азиатските игри]] в [[Ханджоу]] и се среща с китайския президент [[Си Дзинпин]].<ref>{{Cite news|url=https://news.sky.com/story/syrias-bashar-al-assad-and-wife-laugh-and-wave-at-asian-games-opening-ceremony-amid-china-talks-12968127|title=Syria's Bashar al Assad and wife laugh and wave at Asian Games opening ceremony amid China talks|date=23 септември 2023|work=Sky News}}</ref> Те обявяват установяването на стратегическо партньорство между [[Китай]] и Сирия.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/china-syria-asian-games-diplomacy-assad-xi-cce801eaa586fe5db82d28df79b0f91f|title=Leaders of Syria and China announce strategic partnership as part of Asian Games diplomacy|date=22 септември 2022|work=AP News}}</ref> === Опозиционна офанзива и изгнание (2024) === През декември 2024 г. Съединените щати, Германия, Франция и Обединеното кралство призовават за деескалация на напрежението в Сирия, тъй като насилието отново избухва. Бунтовнически фракции, водени от ислямистката групировка Хаят Тахрир ал-Шам (HTS), [[Битка за Алепо (2024)|поемат контрола над Алепо]], което предизвиква кампания за ответни въздушни удари от сирийския президент Башар ал-Асад, подкрепян от Русия. Ударите, насочени към населени места и няколко болници в контролирания от бунтовниците град [[Идлиб]], водят до най-малко 25 смъртни случая според спасителната група [[Бели каски]]. Страните [[НАТО|от НАТО]] правят съвместно изявление, призоваващо за защита на цивилните граждани и на критичната инфраструктура, за да се предотврати по-нататъшно разселване и да се осигури хуманитарен достъп. Те подчертават спешната необходимост от водено от Сирия политическо решение в съответствие с Резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН, която се застъпва за диалог между сирийското правителство и опозиционните сили. Офанзивата на бунтовниците, която започва на 27 ноември 2024 г., продължава напредването си в провинция Хама след превземането на Алепо.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/syria-us-germany-france-uk-call-for-de-escalation/a-70933512|title=Syria: US, Germany, France, UK call for de-escalation|date=2 December 2024|work=DW News|access-date=2 December 2024}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/2024/12/03/world/middleeast/syria-civil-war-rebels-aleppo.html|заглавие=Fighting Worsens Already Dire Conditions in Northwestern Syria|труд=The New York Times}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aljazeera.com/program/newsfeed/2024/12/3/syrian-hospital-hit-in-air-attack-on-opposition-held-idlib|заглавие=Syrian hospital hit in air attack on opposition-held Idlib|труд=Al Jazeera|език=en|достъп_дата=2024-12-05}}</ref> На 4 декември 2024 г. избухват ожесточени сблъсъци в провинция Хама, когато сирийската армия се сблъсква с водени от ислямисти бунтовници в опит да спре тяхното настъпление към ключовия град [[Хама]]. Правителствените сили твърдят, че са започнали контраофанзива с въздушна подкрепа, отблъсквайки бунтовнически фракции, включително Хаят Тахрир ал-Шам, на около шест мили от града. Но въпреки подкрепленията бунтовниците превземат града на 5 декември.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/articles/cql5r2px4yyo|заглавие=Syria rebels capture major city of Hama after military withdraws|труд=www.bbc.com|език=en-GB|достъп_дата=2024-12-05}}</ref> Боевете довецдат до широко разселване, като близо 50 000 души напускат района и се съобщава за над 600 жертви, включително 104 цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/middle-east/20241204-syrian-army-launches-counterattack-as-rebels-push-towards-hama|title=Syrian army launches counterattack as rebels push towards Hama|date=4 December 2024|work=France24|access-date=4 December 2024}}</ref> На 7 декември 2024 г. Асад бяга от столицата Дамаск за [[Москва]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-rebels-celebrate-captured-homs-set-sights-damascus-2024-12-07/|заглавие=Syrian army command tells officers that Assad's rule has ended, officer says|труд=Reuters|достъп_дата=8 December 2024}}</ref> == Противоречия == === Корупция === {{Вижте също|Икономика на Сирия}} В началото на [[Сирийска революция|сирийската революция]] корупцията в Сирия е ендемична и страната е класирана на 129-о място в [[Индекс за възприятие на корупцията|Индекса за възприятие на корупцията]] за 2011 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.transparency.org/en/cpi/2011|заглавие=2011 – CPI|труд=Transparency.org}}</ref> От 70-те години икономиката на Сирия е доминирана от патронажните мрежи на [[Сирийска Баас партия|партийните елити на Баас]] и [[алавити]]те, лоялни към сем. Асад, които установяват контрол върху обществените сектори на Сирия въз основа на роднинство и [[непотизъм]]. Всеобхватният характер на корупцията е източник на противоречия в партийните кръгове на Баас и по-широката общественост още през 80-те г.<ref>{{Cite journal|last=M. Sadowski|first=Yahya|date=1987|title=Patronage and the Ba'th: Corruption and Control in Contemporary Syria|url=https://www.jstor.org/stable/41857946|journal=Arab Studies Quarterly|volume=9|issue=4|pages=442–461|jstor=41857946|via=JSTOR}}</ref> Програмата за икономическа либерализация на Башар ал-Асад през 2000-те г. се превръща в символ на корупцията и непотизма, тъй като бенефициентите на схемата са лоялните алавити, които заграбват голяма част от приватизираните сектори и бизнес активи. Това отчуждава правителството от огромното мнозинство от сирийската общественост, особено от селяните и градските работнически класи, които масово ненавиждат произтичащите икономически различия, които стават явно видими.<ref name="Allam, Saber 2019 26–272">{{Cite book|last=Allam, Saber|first=Ashraf, Salah|title=Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring|year=2019|publisher=Lamar|location=16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt|isbn=978-977-85412-3-6|pages=26–27|chapter=The domestic structure of the regime}}</ref><ref name="France 242">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/20200609-assad-s-20-year-rule-from-damascus-spring-to-pariah|title=Assad's 20-year rule, from Damascus Spring to pariah|date=9 юли 2020|work=France 24}}</ref> Братовчедът на Асад, [[Рами Махлуф]], е най-облагодетелстваният олигарх на режима през този период, белязан от институционализирането на корупцията, ограничаването на малкия бизнес и отхвърлянето на частното [[предприемачество]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-13216195|title=Bashar al-Assad's inner circle|date=30 юли 2012|work=BBC News|archive-url=https://web.archive.org/web/20220327062345/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-13216195|archive-date=27 март 2022}}</ref> Устойчивостта на корупцията, фракционистките пристрастия към алавитите, непотизмът и широко разпространените подкупи, които съществуват в партията, бюрокрацията и военните, водят до народния гняв, което води до избухването на [[Сирийска революция (2011)|Сирийската революция]] през 2011 г. Протестите са най-ожесточени в кварталите на работническата класа, които отдавна понасят тежестта на политиката на експлоатация на режима, която привилегирова собствените си лоялни лица.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://globalanticorruptionblog.com/2017/02/06/the-role-of-corruption-in-the-syrian-civil-war/|заглавие=The Role of Corruption in the Syrian Civil War|автор=Gersh|първо_име=Nick|труд=GAB}}</ref><ref>{{Cite book|last=Allam, Saber|first=Ashraf, Salah|title=Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring|year=2019|publisher=Lamar|location=16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt|isbn=978-977-85412-3-6|pages=26–27}}</ref> Според ABC News в резултат на [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]] „контролираната от правителството Сирия е съкратена по размер, очукана и обедняла“.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/International/wireStory/assads-syria-truncated-battered-defiant-26633429|title=Assad's Syria Truncated, Battered, but Defiant|last=Hadid|first=Diaa|date=2 ноември 2014|work=Abc News|access-date=2 ноември 2014}}</ref> Икономическите санкции (Законът за отговорността на Сирия) са приложени много преди сирийската гражданска война от САЩ и към тях се присъединява ЕС при избухването на гражданската война, което води до разпадането на сирийската икономика.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-17088270|title=Syria 'disintegrating under crippling sanctions'|date=19 февруари 2012|work=BBC News|access-date=2 ноември 2014}}</ref> Тези санкции са подсилени през октомври 2014 г. от ЕС и САЩ.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-eu-idUSKCN0IA1AF20141021|title=EU targets ministers, UAE firm in latest Syria sanctions|last=Croft|first=Adrian|date=21 октомври 2014|work=Reuters|access-date=2 ноември 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20151007014415/http://www.reuters.com/article/2014/10/21/us-mideast-crisis-syria-eu-idUSKCN0IA1AF20141021|archive-date=7 октомври 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.usatoday.com/story/news/politics/2014/10/16/treasury-syrian-sanctions-qusay-mihoub/17354081/|title=Tightened sanctions target Syrian human rights abuses|last=Korte|first=Gregory|date=16 октомври 2014|work=USA Today|access-date=9 ноември 2014}}</ref> Промишлеността в части от страната, които все още се държат от правителството, е силно контролирана от държавата, като [[Икономическа либерализация|икономическата либерализация]] е обърната по време на настоящия конфликт.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-economy-socialist-idUSBRE8630FA20120704|title=Syria reverts to socialist economic policies to ease tension|last=Al-Khalidi|first=Suleiman|date=4 юли 2012|work=Reuters|access-date=19 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20121020124949/http://www.reuters.com/article/2012/07/04/us-syria-economy-socialist-idUSBRE8630FA20120704|archive-date=20 октомври 2012}}</ref> [[Лондонско училище по икономика и политически науки|Лондонското училище по икономика]] заявява, че в резултат на сирийската гражданска война в Сирия се е развила [[военна икономика]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/idUSKCN0IU10Z20141110?irpc=932|title=Local ceasefires best way to ease Syrians' suffering: researchers|date=10 ноември 2014|work=Reuters|access-date=10 ноември 2014}}</ref> Доклад на [[Европейски съвет за външни отношения|Европейския съвет за външни отношения]] от 2014 г. също заявява, че се е формирала военна икономика.<ref>Yazigi, Jihad (7 April 2014). "[https://ecfr.eu/archive/page/-/ECFR97_SYRIA_BRIEF_AW.pdf Syria's War Economy]" (PDF). European Council on Foreign Relations. Посетен на 19 октомври 2014</ref> Доклад, поръчан от [[Организация на обединените нации|ООН]] на Сирийския център за политически изследвания, гласи, че 2/3 от сирийското население живее в крайна бедност.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-economy-idUSKBN0E81WL20140528|title=Syria's economy heads into ruin: U.N. sponsored report|last=Al-Khalidi|first=Suleiman|date=28 May 2014|work=Reuters|access-date=19 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140824204400/http://www.reuters.com/article/2014/05/28/us-syria-economy-idUSKBN0E81WL20140528|archive-date=24 август 2014}}</ref> Безработицата е 50%.<ref name="SurvivalMode">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/syrias-assad-regime-cuts-subsidies-focuses-ailing-economy-on-war-effort/2014/11/29/5f830894-719c-11e4-a2c2-478179fd0489_story.html|title=Syria's Assad regime cuts subsidies, focuses ailing economy on war effort|last=Naylor|first=Hugh|date=29 ноември 2014|work=The Washington Post|access-date=6 декември 2014}}</ref> През октомври 2014 г. търговски център на стойност 50 млн. долара отваря врати в [[Тартус]], което провокира критики от страна на поддръжниците на правителството и се разглежда като част от политиката на правителството на Асад в опит да се създаде усещане за нормалност по време на гражданската война.<ref>{{Cite news|url=http://www.dailystar.com.lb/News/Middle-East/2014/Oct-17/274357-glitzy-mall-sparks-anger-from-assad-backers.ashx|title=Glitzy mall sparks anger from Assad backers|last=Daou|first=Rita|date=17 октомври 2014|access-date=19 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20181022183913/http://www.dailystar.com.lb/News/Middle-East/2014/Oct-17/274357-glitzy-mall-sparks-anger-from-assad-backers.ashx|archive-date=22 октомври 2018|agency=Agence France-Presse}}</ref> Правителствена политика за предпочитане на семействата на убити войници за държавни работни места е отменена, след като предизвиква шум,<ref name="BurySons2">{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/International/wireStory/syrias-alawites-pay-heavy-price-bury-sons-26598184|title=Syria's Alawites Pay Heavy Price as They Bury Sons|last=Hadid|first=Diaa|date=1 ноември 2014|access-date=1 ноември 2014|agency=Associated Press}}</ref> докато нарастващите обвинения в корупция предизвикват протести.<ref name="AlawitesVoice2">{{Cite news|url=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2014/10/syria-tartous-alawites-pro-regime-protests.html|title=Alawites find their voice against Assad|date=29 октомври 2014|access-date=1 ноември 2014|publisher=Al Monitor}}</ref> През декември 2014 г. ЕС забранява продажбите на реактивно гориво на правителството на Асад, принуждавайки правителството да купува по-скъпи незастраховани доставки на реактивно гориво в бъдеще.<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11290437/EU-tries-to-ground-Bashar-al-Assads-warplanes-by-banning-fuel-supplies.html|title=EU tries to ground Bashar al-Assad's warplanes by banning fuel supplies|last=Blair|first=David|date=12 декември 2014|work=The Telegraph|access-date=13 декември 2014|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11290437/EU-tries-to-ground-Bashar-al-Assads-warplanes-by-banning-fuel-supplies.html|archive-date=11 януари 2022|url-access=subscription}}</ref> Възползвайки се от нарасналата роля на държавата в резултат на гражданската война, Башар и съпругата му Асма започват да анексират икономическите активи на Сирия от своите лоялни привърженици, опитвайки се да изместят старите бизнес елити и да монополизират прекия им контрол върху икономиката. [[Махер ал-Асад]], братът на Башар, също забогатява, като наблюдава операциите на спонсорираното от сирийската държава производство на психостимуланта [[каптагон]] и заграбва голяма част от плячката от войната. В момента управляващата двойка притежава огромни части от секторите на корабоплаването, недвижимите имоти, телекомуникациите и банковия сектор.<ref>{{Cite news|url=https://syria-report.com/analysis-changes-to-syrias-business-elite-concentrates-wealth-in-hands-of-presidential-couple-open-access/|title=Changes to Syria's Business Elite Concentrates Wealth in Hands of Presidential Couple|date=15 ноември 2022|work=The Syria Report|archive-url=https://web.archive.org/web/20221202222632/https://syria-report.com/analysis-changes-to-syrias-business-elite-concentrates-wealth-in-hands-of-presidential-couple-open-access/|archive-date=2 декември 2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/a7a75e4c-a95d-11e9-984c-fac8325aaa04|title=Syria's Assad puts pressure on business elite|last=Cornish, Khattab|first=Chloe, Asser|date=25 July 2019|work=Financial Times|archive-url=https://web.archive.org/web/20190727060100/https://www.ft.com/content/a7a75e4c-a95d-11e9-984c-fac8325aaa04|archive-date=27 юли 2019}}</ref> Значителни промени се случват в сирийската икономика след кампаниите за конфискация на правителството, стартирани през 2019 г., които включват големи икономически активи, прехвърлени на президентската двойка, за да проектират своята власт и влияние. Особено забележителна динамика е възходът на [[Асма Асад|Асма ал-Асад]], която оглавява тайния икономически съвет на Сирия и за която се смята, че се е превърнала в централна фуния на икономическата власт в Сирия. Чрез своята неправителствена организация „Сирия Тръст“ – гръбнакът на нейната финансова мрежа, Асма проверява чуждестранната помощ, идваща в Сирия, тъй като правителството разрешава организациите на ООН само ако работят под държавни агенции.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/a51c6227-0c93-4fe1-aca7-25783a43708f|title=Syria's state capture: the rising influence of Mrs Assad|last=Jalabi|first=Raya|date=2023|work=Financial Times|archive-url=https://web.archive.org/web/20230405013209/https://www-ft-com.ezp.lib.cam.ac.uk/content/a51c6227-0c93-4fe1-aca7-25783a43708f|archive-date=5 април 2023}}</ref> Корупцията нараства спорадично през последните години, като Сирия се смята за най-корумпираната страна в [[Арабски свят|арабския свят]].<ref>{{Cite news|url=https://www.al-monitor.com/originals/2023/01/middle-east-corruption-rankings-syria-most-corrupt-uae-least-turkey-slipped|title=Middle East corruption rankings: Syria most corrupt, UAE least, Turkey slipped|date=31 January 2023|work=Al-Monitor|archive-url=https://web.archive.org/web/20230203201215/https://www.al-monitor.com/originals/2023/01/middle-east-corruption-rankings-syria-most-corrupt-uae-least-turkey-slipped|archive-date=3 февруари 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.newarab.com/news/syria-yemen-and-libya-rank-among-lowest-corruption-index?amp|title=Syria, Yemen and Libya among 'lowest in the world' for corruption perceptions|date=31 януари 2023|work=The New Arab|archive-url=https://web.archive.org/web/20230208070207/https://www.newarab.com/news/syria-yemen-and-libya-rank-among-lowest-corruption-index?amp|archive-date=8 февруари 2023}}</ref> Към 2022 г. Сирия е класирана на второ място в света в [[Индекс за възприятие на корупцията|Индекса за възприятие на корупцията]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.worlddata.info/asia/syria/corruption.php|заглавие=Corruption in Syria|труд=Worlddata.info}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.transparency.org/en/cpi/2022|заглавие=Corruption Perceptions Index|труд=Transparency International}}</ref> === Фракционираност === {{Вижте също|Фракционираност и малцинства в гражданската война в Сирия}} Управлението на [[Хафез ал-Асад]] е смятано за една от най-репресивните арабски [[Диктатура|диктатури]] на 20 век. Тъй като Башар наследява мантията на баща си, той се опитва да осъществи авторитарно надграждане чрез прочистване на старата гвардия и назначаване на партията и армията с лоялни [[Алавити|алавитски]] офицери, което допълнително утвърждава фракционираността в системата.<ref>{{Cite book|last=Allam, Saber|first=Ashraf, Salah|title=Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring|year=2019|publisher=Lamar|location=16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt|isbn=978-977-85412-3-6|pages=27–30|chapter=The domestic structure of the regime|quote=Because he lacks his father's leadership skills... Bashar may settle for consensus among his junta of Alawi officers... When Bashar assumed office he attempted to consolidate power through "authoritarian upgrading".. However, the conservative military establishment and senior members of the regime were not favorable to Bashar's reforms, which forced Bashar to retire such senior personnel in order to further consolidate his power. But Bashar struggled to appoint new and loyal staff, his Ba'athist regime became increasingly like a sectarian family clan}}</ref><ref name="auto22">{{Cite news|url=https://www.worldpoliticsreview.com/syria-pariah-state/|title=Is Syria No Longer a Pariah State?|last=Ker-Lindsay|first=James|date=27 април 2023|work=World Politics Review|archive-url=https://web.archive.org/web/20230602100607/https://www.worldpoliticsreview.com/syria-pariah-state/|archive-date=2 юни 2023}}</ref> Докато официално правителството на Баас се придържа към строга [[Секуларизъм|секуларистка]] доктрина, на практика то прилага фракционистки инженерни политики в обществото, за да потисне несъгласието и да монополизира абсолютната си власт.<ref>{{Cite news|url=http://www.crisisgroup.org/~/media/Files/Middle%20East%20North%20Africa/Iraq%20Syria%20Lebanon/Syria/151-flight-of-icarus-the-pyd-s-precarious-rise-in-syria.pdf|title=Flight of Icarus? The PYD's Precarious Rise in Syria|date=8 май 2014|access-date=4 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20160220181554/http://www.crisisgroup.org/~/media/Files/Middle%20East%20North%20Africa/Iraq%20Syria%20Lebanon/Syria/151-flight-of-icarus-the-pyd-s-precarious-rise-in-syria.pdf|archive-date=20 февруари 2016|publisher=International Crisis Group|page=23|quote=The regime aims to compel people to take refuge in their sectarian and communitarian identities; to split each community into competing branches, dividing those who support it from those who oppose it}}</ref> Режимът се опитва да се представи пред външния свят като защитник на малцинствата и насажда страх от управлението на мнозинството в обществото, за да мобилизира лоялни привърженици от малцинствата.<ref name="NPR_APRIL_2015">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.npr.org/blogs/parallels/2015/04/18/400360836/syrias-minorities-caught-between-sword-of-isis-and-wrath-of-assad|заглавие=Syria's Minorities: Caught Between Sword Of ISIS And Wrath of Assad|автор=Meuse|първо_име=Alison|издател=NPR|достъп_дата=19 април 2015|цитат=Karim Bitar, a Middle East analyst at Paris think tank IRIS [...] says [...] "Minorities are often used as a shield by authoritarian regimes, who try to portray themselves as protectors and as a bulwark"}}</ref> Фигури, лоялни на Асад, като [[Мишел Самаха]], се застъпват за фракционистка мобилизация за защита на режима от това, което той нарича „морето от [[Сунитски ислям|сунити]]“. Режимът на Асад отприщва фракционистко насилие чрез частни алавитски милиции като [[Шабиха]], особено в сунитските райони. Алавитската религиозна иконография и обществените чувства са често срещани теми, използвани от алавитските воини-шейхове, които ръководят алавитските милиции, като оправдание за извършване на кланета, отвличания и изтезания в бастиони на опозицията.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://newlinesmag.com/reportage/the-specter-of-sectarian-violence-in-syria/|заглавие=The Specter of Sectarian Violence in Syria|автор=Ümit Üngör|първо_име=Uğur|издател=NPR|достъп_дата=19 април 2015}}</ref> Различните политики за развитие, приети от режима, следват фракционистки модел. Схема за урбанизация, приложена от правителството в град [[Хомс]], води до експулсирането на хиляди сунитски жители през 2000-те г., докато районите с мнозинство от алавити остават непокътнати.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://warontherocks.com/2016/08/assad-or-we-burn-the-country-misreading-sectarianism-and-the-regime-in-syria/|заглавие=Assad or We Burn the Country|автор=Hokayem|първо_име=Emile|труд=War on the rocks}}</ref> Дори когато [[Сирийски баасизъм|сирийският баасизъм]] абсорбира различни общностни идентичности в хомогенния обединяващ дискурс на държавата, социално-политическата власт става монополизирана от алавитските лоялисти. Въпреки че официално се придържат към неконфесионализма, [[Въоръжени сили на Сирия|сирийските въоръжени сили]] също са институционално фракционистки. Докато наборниците и по-ниските чинове са преобладаващо неалавити, по-високите чинове са пълни от лоялни алавити, които ефективно контролират логистиката и политиката за сигурност. Елитните части на сирийската армия, като [[Тигрови сили|Тигровите сили]], [[Републиканска гвардия (Сирия)|Републиканската гвардия]], 4-та бронирана дивизия и т.н., считани от правителството за решаващи за неговото оцеляване, са съставени предимно от алавити. Сунитските офицери са под постоянно наблюдение от тайната полиция, като на повечето от тях са назначени помощници алавити, които следят движенията им. [[Паравоенни]] групи, подкрепящи режима, като [[Национални отбранителни сили (Сирия)|Националните отбранителни сили,]] също са организирани около фракционистката лоялност към правителството на Баас. По време на въстанията на [[Сирийската революция (2011)|сирийската революция]] правителството на Баас разгръща стратегия за [[секюритизация]], която зависи от фракционистката мобилизация, отприщването на насилие срещу протестиращите и обширните репресии в цялата страна, което кара опозиционните групи да се обърнат към въоръжен бунт. Сирийското общество е допълнително фракционирано след [[Участие на Иран в гражданската война в Сирия|иранската намеса в сирийската гражданска война]], която става свидетел на много [[Хомейнизъм|хомейнистки]] бойни групировки, спонсорирани от [[Иран]], които се бият на страната на управлението на Асад.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://warontherocks.com/2016/08/assad-or-we-burn-the-country-misreading-sectarianism-and-the-regime-in-syria/|заглавие=Assad or We Burn the Country|автор=Hokayem|първо_име=Emile|труд=E-International Relations}}</ref> === Права на човека === Баасисткото правителство управлява Сирия като [[Тоталитаризъм|тоталитарна]] държава, контролирайки всеки аспект на сирийското общество от десетилетия. Командирите на правителствените сили за сигурност, състоящи се от [[Сирийска арабска армия|Сирийската арабска армия]], [[Тайна полиция|тайната полиция]], паравоенните формирования на БААС, пряко изпълняват изпълнителните функции на държавата, като почти не обръщат внимание на правните процеси и [[бюрокрация]]та. Системата за наблюдение на [[Мухабарат (Сирия)|Мухабарат]] (тайните служби) е всеобхватна, като общият брой на агентите, работещи за различните й клонове, се оценява на 1:158 в съотношение с цивилното население. Службите за сигурност затварят организациите на [[Гражданско общество|гражданското общество]], ограничават свободата на движение в страната и забраняват политическа литература и символи, които не са на Баас.<ref name="ifimes.org2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ifimes.org/en/researches/syria-between-oppression-and-freedom/3325|заглавие=Syria: Between oppression and freedom|труд=Ifimes}}</ref><ref name="Hill">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2010/7/16/syria-slammed-on-human-rights|title=Syria slammed on human rights|last=Hill|first=Evan|date=16 юли 2010|work=Al Jazeera|archive-url=https://web.archive.org/web/20230521182156/https://www.aljazeera.com/news/2010/7/16/syria-slammed-on-human-rights|archive-date=21 May 2023}}</ref> През 2010 г. [[Хюман Райтс Уоч]] публикува доклада „A Wasted Decade“, документиращ репресиите по време на първото десетилетие на [[Извънредно положение|извънредното управление]] на Асад, белязан от произволни арести, цензура и дискриминация срещу [[Кюрди в Сирия|сирийските кюрди]].<ref name="Hill" /><ref name="hrw.org">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref> През 2000-те г. страховитите агенти на Мухабарат извършват рутинни отвличания, произволни задържания и [[Изтезание|изтезания]] на цивилни. Проведени са многобройни показни процеси срещу [[дисидент]]и, пълнещи сирийски затвори с журналисти и правозащитници. Членовете на [[Главна дирекция по разузнаване (Сирия)|Главната дирекция за разузнаване]] на Сирия отдавна се ползват с широки привилегии да извършват извънсъдебни действия и имат имунитет срещу престъпления. През 2008 г. Асад разширява този имунитет към други отдели на силите за сигурност.<ref name="hrw.org2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref> Групи за правата на човека, като Хюман Райтс Уоч и [[Амнести Интернешънъл]] разказват подробно как [[Тайна полиция|тайната полиция]] на правителството на Асад е изтезавала, затваряла и убивала политически опоненти и онези, които говорят против правителството.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/en/node/91580/section/4|заглавие=A Wasted Decade|издател=Human Rights Watch|страници=4, 8}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.unhcr.org/refworld/country,,,,SYR,,4da56d83a2,0.html|заглавие=2010 Country Reports on Human Rights Practices – Syria|издател=United Nations High Commissioner for Refugees}}</ref> Освен това се смята, че около 600 ливански политически затворници са държани в държавните затвори след [[Сирийска окупация на Ливан|сирийската окупация на Ливан]], като някои са държани повече от 30 години.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mmedia.me/lb/en/reportsfeatures/565320-syrias-secret-prisoners|заглавие=Syria's secret prisoners|автор=Luca|първо_име=Ana Maria|издател=NOW News|достъп_дата=22 май 2015|архив_дата=2017-10-09|архив_уеб_адрес=https://wayback.archive-it.org/all/20171009210630/https://www.mmedia.me/lb/en/reportsfeatures/565320-syrias-secret-prisoners}}</ref> От 2006 г. правителството на Асад разширява използването на [[Персона нон грата|забрани за пътуване]] срещу политически дисиденти.<ref>{{Cite news|url=http://www.economist.com/node/17155868|title=How Syria controls its dissidents – Banning travel|date=30 септември 2010|work=The Economist}}</ref> В интервю за ABC News през 2007 г. Асад заявява: „Нямаме такива [неща като] политически затворници,” въпреки че в.„[[Ню Йорк Таймс]]“ съобщава за ареста на 30 сирийски политически дисиденти, които организират общ опозиционен фронт през декември 2007 г., като трима от тази група, смятани за лидери на опозицията, са с мярка за неотклонение „задържане под стража“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2007/12/14/world/middleeast/14syria.html|title=Challenged, Syria Extends Crackdown on Dissent|last=Cambanis|first=Thanassis|date=14 декември 2007|work=The New York Times|access-date=26 април 2010}}</ref> Правителството отказва разрешение на правозащитни организации и независими НПО да работят в страната.<ref name="hrw.org3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref> През 2010 г. Сирия забранява забулването в университетите.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-10684359|title=Syria bans face veils at universities|date=19 юли 2010|work=BBC News}}</ref><ref>{{Cite journal|date=20 юли 2010|title=Veil ban: Why Syria joins Europe in barring the niqab|url=http://www.csmonitor.com/World/Middle-East/2010/0720/Veil-ban-Why-Syria-joins-Europe-in-barring-the-niqab|journal=The Christian Science Monitor}}</ref> След протестите на Сирийската революция през 2011 г. Асад частично облекчава забраната.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2011/apr/06/syria-relax-veil-ban-teacher|title=Syria relaxes veil ban for teachers|date=6 април 2011|work=The Guardian|agency=Associated Press}}</ref> Между 2011 и 2013 г. се смята, че апаратът за държавна сигурност е изтезавал и убил над 10 хиляди [[Активизъм|граждански активисти]], политически дисиденти, журналисти, доброволци от [[Гражданска защита|гражданската защита]] и обвинени в държавна измяна и обвинения в тероризъм, като част от кампанията за смъртоносни репресии, наредена от Асад.<ref name="Entous, Nissenbaum">{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/10-000-bodies-inside-syrian-president-bashar-al-assads-crackdown-1406315472|title=10,000 Bodies: Inside Syrian President Bashar al-Assad's Crackdown|last=Entous, Nissenbaum|first=Adam, Dion|date=25 юли 2014|work=The Wall Street Journal|archive-url=https://web.archive.org/web/20230103162318/https://www.wsj.com/articles/10-000-bodies-inside-syrian-president-bashar-al-assads-crackdown-1406315472|archive-date=3 януари 2023}}</ref> През юни 2023 г. [[Общо събрание на ООН|Общото събрание на ООН]] гласува в подкрепа на създаването на независим орган, който да разследва местонахождението на стотици хиляди изчезнали цивилни, които са били насилствено накарани да изчезнат, убити или изнемогващи в подземията и в [[Стая за мъчения|стаите за изтезания]] на режима на Асад. Вотът е осъден от Русия, [[Северна Корея]] и [[Иран]].<ref>{{Cite news|url=https://www.theweek.in/wire-updates/international/2023/06/30/fgn2-un-syria.amp.html|title=UN votes to establish independent body to clarify fate of over 130 000 Syrians missing in conflict|date=30 юни 2023|work=The Week|archive-url=https://web.archive.org/web/20230630045225/https://www.theweek.in/wire-updates/international/2023/06/30/fgn2-un-syria.amp.html|archive-date=30 юни 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.arabnews.com/node/2330286/middle-east|title=In milestone decision, UN creates institution for Syria's missing and disappeared|last=Kossaify|first=Ephrem|date=30 юни 2023|work=Arab News|archive-url=https://web.archive.org/web/20230630045427/https://www.arabnews.com/node/2330286/middle-east|archive-date=30 юни 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/un-syria-conflict-missing-people-75ab620d2ab939b54152a3f1ded5a156|title=UN votes to establish independent body to clarify fate of over 130,000 Syrians missing in conflict|last=M. Lederer|first=Edith|date=30 юни 2023|work=AP News|archive-url=https://web.archive.org/web/20230630163007/https://apnews.com/article/un-syria-conflict-missing-people-75ab620d2ab939b54152a3f1ded5a156|archive-date=30 юни 2023}}</ref> През 2023 г. [[Канада]] и Нидерландия [[Канада и Нидерландия срещу Сирийската арабска република|завеждат дело срещу Сирия]] в [[Международен съд на ООН|Международния съд на ООН]], обвинявайки я в нарушаване на [[Конвенция на ООН срещу изтезанията|Конвенцията на ООН срещу изтезанията]]. Съвместната петиция обвинява сирийския режим в организирането на „невъобразима физическа и психическа болка и страдание“ като стратегия за колективно наказване на сирийското население.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.government.nl/documents/diplomatic-statements/2023/06/12/joint-statement-by-canada-and-the-netherlands-on-instituting-proceedings-at-the-international-court-of-justice-to-hold-syria-to-account-for-torture|заглавие=Joint statement by Canada and the Kingdom of the Netherlands on instituting proceedings at the International Court of Justice to hold Syria to account for torture|труд=Government of Netherlands}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.icj-cij.org/sites/default/files/case-related/188/188-20230612-PRE-01-00-EN.pdf|заглавие=Canada and the Kingdom of the Netherlands jointly institute proceedings against the Syrian Arab Republic and request the Court to indicate provisional measures|труд=International Court of Justice.org|страници=1, 2}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.icj-cij.org/sites/default/files/case-related/188/188-20230608-REQ-01-00-EN.pdf|заглавие=Canada and the Kingdom of Netherlands vs. the Syrian Arab Republic|труд=International Court of Justice.org}}</ref> Русия налага вето на усилията на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] да преследва Башар ал-Асад в [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]].<ref>{{Cite news|url=https://www.thenationalnews.com/mena/2023/06/12/canada-and-netherlands-take-syria-to-icj-over-alleged-torture/|title=Canada and Netherlands take Syria to ICJ over alleged torture|date=12 юни 2023|work=The National|archive-url=https://web.archive.org/web/20230613135519/https://www.thenationalnews.com/mena/2023/06/12/canada-and-netherlands-take-syria-to-icj-over-alleged-torture/|archive-date=13 юни 2023}}</ref> === Репресии над кюрдите === {{Вижте също|Арабски колан|Клане в Камишли (2004)}} Баасистка Сирия отдавна забранява [[Кюрдски езици|кюрдския език]] в училищата и обществените институции. Дискриминацията срещу [[Кюрди в Сирия|кюрдите]] непрекъснато нараства по време на управлението на Башар ал-Асад. Държавната политика официално потиска кюрдската култура с повече от 300 хил. сирийски кюрди, които остават без гражданство. Кюрдските оплаквания срещу държавното преследване в крайна сметка достигат кулминацията си в [[Камишлийски въстания (2004)|Камишлийските въстания през 2004 г.]], потушени насилствено след изпращането на сирийски военни сили. Последвалата репресия води до убийствата на повече от 36 кюрди и до раняването на най-малко 160 демонстранти. Повече от 2000 цивилни са арестувани и изтезавани в правителствени центрове за задържане. Ограниченията върху кюрдските дейности са допълнително затегнати след клането в [[Камишли]], като режимът на Асад на практика забранява всички кюрдски културни събирания и политическа активност по обвинения в подстрекаване на раздори или отслабване на националните чувства. През 2005–2010 г. [[Хюман Райтс Уоч]] потвърждава репресиите за сигурност на най-малко 14 кюрдски политически и културни събирания.<ref name="hrw.org4">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref><ref name="Hill2">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2010/7/16/syria-slammed-on-human-rights|title=Syria slammed on human rights|last=Hill|first=Evan|date=16 юли 2010|work=Al Jazeera|archive-url=https://web.archive.org/web/20230521182156/https://www.aljazeera.com/news/2010/7/16/syria-slammed-on-human-rights|archive-date=21 май 2023}}</ref> През март 2008 г. сирийски военни откриват огън по кюрдско събиране в Камишли, което отбелязва Навруз, убивайки трима и ранявайки петима цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://www.hrw.org/news/2008/03/23/syria-investigate-killing-kurds|title=Syria: Investigate Killing of Kurds|date=23 март 2008|work=Human RIghts Watch|archive-url=https://web.archive.org/web/20230505183620/https://www.hrw.org/news/2008/03/23/syria-investigate-killing-kurds|archive-date=5 май 2023}}</ref> === Цензура === На 22 септември 2001 г. Асад издава закон за печата, който затяга правителствения контрол върху цялата литература, отпечатана или публикувана в Сирия, вариращи от вестници до книги, брошури и периодични издания. Издатели, писатели, редактори, разпространители, журналисти и други лица, обвинени в нарушаване на Закона за печата, се лишават от свобода или глобяват. Цензурата също е разширена в [[киберпространство]]то и различни уебсайтове са забранени. Множество [[Блог|блогъри]] и създатели на съдържание са арестувани по различни обвинения за национална сигурност.<ref name="hrw.org5">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref> Закон от 2007 г. изисква интернет кафенетата да записват всички коментари, които потребителите публикуват в чат форуми.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://en.rsf.org/spip.php?page=predateur&id_article=42411|заглавие=Bashar Al-Assad, President, Syria|издател=Reporters Without Borders|достъп_дата=26 октомври 2012|архив_дата=2015-10-18|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151018150441/http://en.rsf.org/spip.php?page=predateur&id_article=42411}}</ref> Друг указ от 2008 г. задължава интернет кафенетата да водят записи на клиентите си и да уведомяват рутинно полицията.<ref name="10 Worst Countries to be a Blogger">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://cpj.org/reports/2009/04/10-worst-countries-to-be-a-blogger/|заглавие=10 Worst Countries to be a Blogger|труд=Committee to Protect Journalists}}</ref> Уебсайтове като [[Уикипедия на арабски език|Уикипердия на арабски]], [[Ютюб]] и [[Фейсбук]] са блокирани периодично между 2008 г. и февруари 2011 г.<ref>{{Cite news|url=http://www.economist.com/node/11792330|title=Red lines that cannot be crossed – The authorities don't want you to read or see too much|date=24 July 2008|work=The Economist}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2011/02/10/world/middleeast/10syria.html|title=Syria Restores Access to Facebook and YouTube|last=Jennifer Preston|date=9 февруари 2011|work=The New York Times}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://en.rsf.org/internet-enemie-syria,39779.html|заглавие=Internet Enemies – Syria|издател=Reporters Without Borders|достъп_дата=29 април 2011|архив_дата=2016-03-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304070925/http://en.rsf.org/internet-enemie-syria,39779.html}}</ref> [[Комитет за защита на журналистите|Комитетът за защита на журналистите]] класира Сирия като третата опасна страна за онлайн блогъри през 2009 г. Хора са арестувани въз основа на голямо разнообразие от обвинения, вариращи от подкопаване на националното единство до публикуване или споделяне на фалшиво съдържание.<ref name="hrw.org6">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref><ref name="10 Worst Countries to be a Blogger" /> Сирия е класирана като третата най-цензурирана страна в доклада на Комитета за защита на журналистите от 2012 г. Освен ограниченията за международните журналисти, които забраняват влизането им, местната преса се контролира от държавни агенции, които насърчават [[Баасизъм|баасистката]] идеология. От 2011 г. сирийското правителство въвежда пълно медийно затъмнение и чуждестранни кореспонденти са бързо задържани, отвличани или изтезавани. В резултат на това външният свят знае за ситуациите, случващи се в Сирия, само чрез видеоклипове на независими цивилни журналисти. Правителството на Асад затваря интернет покритието, [[Клетъчна мрежа|мобилните мрежи]], както и телефонните линии в зоните под негов контрол, за да предотврати всякакви новини, които имат опити да монополизират информацията, свързана със Сирия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://cpj.org/reports/2012/05/10-most-censored-countries.php|заглавие=10 Most Censored Countries|труд=Committee to Protect Journalists|достъп_дата=14 август 2012}}</ref> === Репресии, етническо прочистване и насилствени изчезвания === [[Сирийска революция (2011)|Репресиите]], наредени от Башар ал-Асад срещу сирийските протестиращи, са най-безмилостните от всички военни репресии през цялата [[Арабска пролет]]. Тъй като насилието се влошава и броят на жертвите се увеличава до хиляди, Европейският съюз, Арабската лига и Съединените щати започват да налагат широк набор от санкции срещу режима на Асад. До декември 2011 г. [[Организация на обединените нации|ООН]] обявява ситуацията в Сирия за [[гражданска война]].<ref>{{Cite news|url=https://www.nbcnews.com/id/wbna45514855|title=UN: Syria now in a civil war|last=A. Kennedy, Jordans|first=Elizabeth, Frank|date=2 December 2011|work=MSNBC|archive-url=https://web.archive.org/web/20210726024135/https://www.nbcnews.com/id/wbna45514855|archive-date=26 юли 2021}}</ref> До този момент всички протестиращи и въоръжени съпротивителни групи гледат на безусловната оставка на Башар ал-Асад като част от основните си искания. През юли 2012 г. [[Лига на арабските държави|Арабската лига]] провежда извънредна сесия с искане за бърза оставка на Асад и обещава безопасното му напускане, ако той приеме предложението.<ref>{{Cite news|url=http://www.huffingtonpost.com/2011/04/18/bashar-assad-resignation-syria-protest_n_850657.html|title=Bashar Assad Resignation Called For By Syria Sit-In Activists|last=Bassem Mroue|date=18 април 2011|work=HuffPost|access-date=14 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20110512045222/http://www.huffingtonpost.com/2011/04/18/bashar-assad-resignation-syria-protest_n_850657.html|archive-date=12 май 2011|agency=Associated Press}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.cnn.com/2012/07/22/world/meast/syria-unrest|title=Arab League to offer 'safe exit' if Assad resigns|date=23 юли 2012|work=CNN|access-date=13 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20130514043736/http://www.cnn.com/2012/07/22/world/meast/syria-unrest|archive-date=14 май 2013}}</ref> Асад отхвърля това, като вместо това търси чуждестранна военна подкрепа от Иран и Русия, за да защити своя изпаднал в битка режим чрез [[тактика на опожарената земя]], кланета, обсади, принудителен глад, етническо прочистване и т.н.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.usip.org/syria-timeline-uprising-against-assad|заглавие=Syria Timeline: Since the Uprising Against Assad|автор=Yacoubian|първо_име=Mona|труд=United States Institute of Peace}}</ref> Репресиите и кампаниите за изтребление на режима на Асад водят до кризата със сирийските бежанци, причинявайки [[принудителна миграция|принудителното изселване]] на 14 милиона сирийци, с около 7,2 милиона бежанци.<ref name="Syria Refugee Crisis Explained">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unrefugees.org/news/syria-refugee-crisis-explained/|заглавие=Syria Refugee Crisis Explained|труд=UNHCR: The UN Refugee Agency}}</ref> Това превръща кризата със сирийските бежанци в най-голямата [[бежанска криза]] в света; и върховният комисар на [[Върховен комисариат на ООН за бежанците|Върховния комисариат на ООН за бежанците]] [[Филипо Гранди]] го описва като „най-голямата хуманитарна и бежанска криза на нашето време и продължаваща причина за страдание“.<ref name="Syria Refugee Crisis Explained" /><ref name=":02">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unrefugees.org/emergencies/syria/|заглавие=Syria Refugee Crisis}}</ref> Ева Кулуриотис описва Башар ал-Асад като майстор на [[Етническо прочистване|етническото прочистване]] през 21 век.<ref name="J. Koulouriotis">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriawise.com/opinion-assad-master-of-ethnic-cleansing-in-the-21st-century/|заглавие=Assad: Master of ethnic cleansing in the 21st century|автор=J. Koulouriotis|първо_име=Eva|труд=Syria Wise}}</ref> По време на гражданската война Асад нарежда кампании за обезлюдяване в цялата страна, за да преформатира нейната [[демография]] в полза на неговия режим, а военните тактики са сравнени с преследванията по време на [[Война в Босна и Херцеговина|войната в Боснаи Херцеговина]]. Съобщава се, че между 2011 г. и 2015 г. милициите на Баас са извършили 49 етно-фракционистки [[клане]]та с цел прилагане на своята програма за социално инженерство в страната. [[Алавити|Алавитските]] лоялни милиции, известни като [[Шабиха]], са пуснати в [[Сунитски ислям|сунитски]]те села и градове, извършвайки множество [[Антисунизъм|антисунитски]] кланета. Те включват [[Клане в Хула|клането в Хула]], в [[Кланета в Байда и Бания|Байда и Банияс]], в [[Клане в Ал Кубейр|Ал-Кубейр]], в Ал-Хасавия и др., които водят до стотици смъртни случаи, със стотици хиляди жители, бягащи под заплахите от преследване от режима и [[сексуално насилие]]. Погроми и депортации са изразени в централните сирийски региони и крайбрежните райони с мнозинство от алавити, където сирийските военни и [[Хизбула]] смятат за приоритет установяването на стратегически контрол чрез експулсиране на сунитските жители и въвеждане на подкрепяни от Иран [[Шиитски ислям|шиитски]] бойци.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2013/jul/22/syria-sunnis-fear-alawite-ethnic-cleansing|title=Syrian Sunnis fear Assad regime wants to 'ethnically cleanse' Alawite heartland|last=Chulov, Mahmood|first=Martin, Mona|date=22 юли 2013|work=The Guardian|archive-url=https://web.archive.org/web/20210505110349/https://www.theguardian.com/world/2013/jul/22/syria-sunnis-fear-alawite-ethnic-cleansing|archive-date=5 май 2021}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-massacres-idUSBRE85A1DY20120611|title=Insight: Syria massacres, ethnic cleansing that may backfire|last=Nakhoul|first=Samia|date=12 юни 2012|work=Reuters|archive-url=https://web.archive.org/web/20211222180327/https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-massacres-idUSBRE85A1DY20120611|archive-date=22 декември 2021}}</ref><ref name="J. Koulouriotis" /><ref>{{Cite news|url=https://www.newarab.com/opinion/daraa-de-escalation-masks-assads-ethnic-cleansing-syria|title=Daraa 'de-escalation' masks Assad's ethnic cleansing in Syria|last=Hamad|first=Sam|date=30 юни 2017|work=New Arab|archive-url=https://web.archive.org/web/20221207165354/https://www.newarab.com/opinion/daraa-de-escalation-masks-assads-ethnic-cleansing-syria|archive-date=7 декември 2022}}</ref> През 2016 г. служители на ООН разкритикуват Башар ал-Асад за провеждането на демографско инженерство и етническо прочистване в квартал „Дарая“ в Дамаск под прикритието на споразумения за деескалация.<ref>{{Cite news|url=https://www.middleeasteye.net/news/ethnic-cleansing-unprecedented-scale-rebels-un-criticise-assad-tactics|title='Ethnic cleansing on an unprecedented scale': Rebels, UN criticise Assad tactics|last=El-Bar|first=Karim|date=5 септември 2016|work=Middle East Eye|archive-url=https://web.archive.org/web/20211015105258/https://www.middleeasteye.net/news/ethnic-cleansing-unprecedented-scale-rebels-un-criticise-assad-tactics|archive-date=15 октомври 2021}}</ref> Сирийските правителствени сили преследват с масови убийства цивилното население като част от своята военна стратегия по време на конфликта и са отговорни за причиняването на повече от 90% от [[Жертви на сирийската гражданска война|общия брой цивилни смъртни случаи в сирийската гражданска война]].<ref name="auto12">{{Cite news|url=https://www.middleeastmonitor.com/20220620-assad-iran-russia-committed-91-of-civilian-killings-in-syria/|title=Assad, Iran, Russia committed 91% of civilian killings in Syria|date=20 юни 2022|work=Middle East Monitor|archive-url=https://web.archive.org/web/20230104153837/https://www.middleeastmonitor.com/20220620-assad-iran-russia-committed-91-of-civilian-killings-in-syria/|archive-date=4 януари 2023}}</ref> Между 2011 г. и 2021 г. според ООН са загинали минимум 306 хиляди цивилни.<ref name="Farge2">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-civilian-death-toll-over-306000-since-2011-un-2022-06-28/|title=War has killed 1.5% of Syria's population: UN estimate|last=Farge|first=Emma|date=2022-06-28|work=Reuters|access-date=2022-06-28|archive-url=https://web.archive.org/web/20220628101243/https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-civilian-death-toll-over-306000-since-2011-un-2022-06-28/|archive-date=2022-06-28|language=en}}</ref><ref name="ohchr.org2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ohchr.org/en/press-releases/2022/06/un-human-rights-office-estimates-more-306000-civilians-were-killed-over-10|заглавие=UN Human Rights Office estimates more than 306,000 civilians were killed over 10 years in Syria conflict|труд=Ohchr.org|достъп_дата=1 юли 2022}}</ref> Към 2022 г. общият брой на смъртните случаи е нараснал до приблизително 580 хиляди.<ref name="GCR2P2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.globalr2p.org/countries/syria/|заглавие=Syria|труд=Global Centre for the Responsibility to Protect}}</ref> Допълнителни 154 хил. цивилни са изчезнали насилствено или са били обект на произволни задържания в Сирия между 2011 и 2023 г. Към 2023 г. повече от 135 хил. души са измъчвани, затваряни или убити в затворническите мрежи на Баас, включително хиляди жени и деца.<ref>{{Cite news|url=https://snhr.org/blog/2021/08/14/record-of-arbitrary-arrests1/|title=Record of Arbitrary Arrests|date=март 2023|work=SNHR|archive-url=https://web.archive.org/web/20230513172453/https://snhr.org/blog/2021/08/14/record-of-arbitrary-arrests1/|archive-date=13 май 2023}}</ref> От 2011 г. насам режимът на Асад е арестувал и задържал деца до 18-годишна възраст без съдебен процес, след което те са били предавани на сирийските военни полеви съдилища и убивани. Разследващ доклад от 2024 г. на Сирийското звено за разследваща журналистика (SIRAJ) идентифицира 24 сирийски деца, насилствено изчезнали, с конфискувани активи, задържани и по-късно убити, след като са навършили 18 години. Докладът, базиран на вътрешни източници в правителството на Асад, интервюта със семействата на жертвите и публични източници, изчислява, че повече от 6000 задържани на възраст под 18 години са били осъдени на смърт в затвора Сейдная и във военен полеви съд на асадистите в град Ал- Димас между 2014 и 2017 г., цитирайки разкази на очевидци на вътрешен човек от военната полиция на Баас.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sirajsy.net/the-syrian-regime-detains-minors/|заглавие=Delayed Execution: The Syrian Regime Detains Minors in Prisons to Execute Them Upon Reaching 18|автор=Al Ibrahim, Skaf|първо_име=Ali, Mohamad|труд=SIRAJ|достъп_дата=31 October 2024}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.middleeastmonitor.com/20241029-syria-regime-detained-children-until-18-before-executing-them-under-terrorism-law-investigation-reveals/#comment-6582201907|title=Syria regime detained children until 18 before executing them under 'terrorism' law, investigation reveals|date=29 October 2024|work=Middle East Monitor|access-date=31 October 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20241121052320/https://www.middleeastmonitor.com/20241029-syria-regime-detained-children-until-18-before-executing-them-under-terrorism-law-investigation-reveals/#comment-6582201907|archive-date=21 November 2024}}</ref> === Военни престъпления === Много политици, дисиденти, автори и журналисти наричат Асад „касапина на Сирия“ заради неговите военни престъпления, [[Антисунизъм|антисунитски]] фракционистки и масови убийства, атаки с [[химическо оръжие]] и кампании за [[етническо прочистване]].<ref>{{Cite book|last=Holland|first=Jack|title=Selling War and Peace: Syria and the Anglosphere|year=2020|publisher=Cambridge University Press|location=New York, NY, US|isbn=9781108489249|pages=211|chapter=7: Proxy War}}</ref><ref>{{Cite book|last=Dagher|first=Sam|title=Assad Or We Burn the Country: How One Family's Lust for Power Destroyed Syria|url=https://archive.org/details/assadorweburncou0000dagh|year=2019|publisher=Little, Brown and Company|location=Avenue of the Americas, New York, NY|isbn=978-0-316-55670-5|chapter=15: Don't Stay with the Butcher}}</ref><ref>{{Cite book|last=Tibi|first=Bassam|title=The Shari'a State: Arab Spring and Democratization|url=https://books.google.com/books?id=uXAdAAAAQBAJ|year=2013|publisher=Routledge|location=Third Avenue, New York, NY|isbn=978-0-415-66216-1}}</ref><ref>{{Cite book|last=Warrick|first=Jobby|title=Red Line|url=https://archive.org/details/redlineunravelin0000warr|year=2021|publisher=Doubleday|location=New York, US|isbn=9780385544467}}</ref> [[Федерално бюро за разследване|Федералното бюро за разследване]] заявява, че най-малко 10 европейски граждани са били изтезавани от правителството на Асад, докато са били задържани по време на [[Гражданска война в Сирия|Сирийската гражданска война]], което потенциално оставя Асад отворен за съдебно преследване от отделни европейски държави за [[Военно престъпление|военни престъпления]].<ref>{{Cite news|url=http://www.bloombergview.com/articles/2014-12-15/us-says-europeans-tortured-by-assads-death-machine|title=U.S. says Europeans killed by Assad's death machine|last=Rogin|first=Josh|date=15 декември 2014|work=Chicago Tribune|access-date=4 January 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20160413082059/http://www.bloombergview.com/articles/2014-12-15/us-says-europeans-tortured-by-assads-death-machine|archive-date=13 април 2016|agency=Bloomberg News}}</ref><ref name="CNN sarin report2">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|title=UN: Syria responsible for sarin attack that killed scores|last=Steve Almasy|work=CNN|access-date=12 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612174315/https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|archive-date=12 юни 2018|last2=Richard Roth}}</ref> [[Служба на Върховния комисар за правата на човека|Върховният комисар на ООН за правата на човека]] Нави Пилай заявява през декември 2013 г., че разследванията на ООН пряко замесват Башар ал-Асад в [[престъпления срещу човечеството]] и следване на стратегия за унищожаване, разработена на най-високо ниво на управление, включително [[Президент на Сирия|държавния глава]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-25189834|title=UN implicates Bashar al-Assad in Syria war crimes|date=2 декември 2013|work=BBC News|access-date=13 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20220331104230/https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-25189834|archive-date=31 март 2022}}</ref> Стивън Рап, [[Посланик на Съединените щати по въпросите на военните престъпления|американският посланик по въпросите на военните престъпления]], заявява през 2014 г., че престъпленията, извършени от Асад, са по-лоши от тези на [[Германска империя (1933 – 1945)|Нацистка Германия]].<ref>{{Cite news|url=http://www.timesofisrael.com/fbi-says-europeans-tortured-by-assad-regime|title=FBI says Europeans tortured by Assad regime|last=Pileggi|first=Tamar|date=15 December 2014|access-date=4 януари 2015}}</ref> През март 2015 г. той заявява още, че делото срещу Асад е много по-добро от това срещу [[Слободан Милошевич]] от Сърбия или [[Чарлз Тейлър (либерийски политик)|Чарлз Тейлър]] от [[Либерия]], и двамата обвинени от международни трибунали.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/US/wireStory/us-war-crimes-case-assad-milosevic-29542721|title=US: War Crimes Case Vs. Assad Better Than One for Milosevic|last=Anna|first=Cara|date=11 март 2015|work=ABC News|access-date=11 март 2015|agency=Associated Press}}</ref> Чарлз Листър, директор на Програмата за борба с тероризма и екстремизма в [[Близкоизточен институт|Института за Близкия Изток]], описва Башар ал-Асад като най-големия военнопрестъпник на 21 век.<ref name="auto3">{{Cite news|url=https://english.aawsat.com/home/article/2965846/charles-lister/us-policy-syria-2021|title=US policy in Syria in 2021|last=Lister|first=Charles|date=10 май 2021|work=Asharq al-Awsat|archive-url=https://web.archive.org/web/20220813233750/https://english.aawsat.com/home/article/2965846/charles-lister/us-policy-syria-2021|archive-date=13 август 2022}}</ref> В интервю за [[Би Би Си]] от февруари 2015 г. Асад отхвърля обвиненията, че [[Сирийски арабски военновъздушни сили|сирийските арабски военновъздушни сили]] са използвали [[Варелна бомба|варелни бомби]] като „детински“, твърдейки, че неговите сили никога не са използвали този тип бомби и отговаря с шега, че не използва и готварски тенджери.<ref>{{Cite news|url=http://www.channel4.com/news/assad-syria-interview-bbc-barrel-bombs-facts-video|title='There are no barrel bombs': Assad's Syria 'facts'|date=10 февруари 2015|access-date=12 февруари 2015|publisher=Channel Four News}}</ref> Редакторът на Би Би Си за Близкия Изток, водещ интервюто, Джереми Боуен, по-късно описва изявлението на Асад относно варелните бомби като явно невярно.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/magazine-31438916|title=What does Assad really think about Syria's civil war?|last=Bowen|first=Jeremy|date=15 февруари 2014|work=BBC News|access-date=15 февруари 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.pri.org/stories/2014-02-04/what-are-barrel-bombs-and-why-syrian-military-using-them|title=What are 'barrel bombs' and why is the Syrian military using them?|last=Bell|first=Matthew|date=4 февруари 2014|access-date=14 февруари 2015|publisher=PRI}}</ref> Веднага щом избухват демонстрациите през 2011–2012 г., Башар ал-Асад избира да приложи [[вариант „Самсон“]] – характерният подход на [[Необаасизъм|необаасисткия]] режим от ерата на [[Хафез ал-Асад]], при който протестите са жестоко потушени, а демонстрантите са обстрелвани директно от въоръжените сили. Въпреки това за разлика от баща си Башар има още по-малко лоялност и е политически крехък, изострен от отчуждението на мнозинството от населението. В резултат на това той избира да се справи с несъгласието много по-всеобхватно и по-сурово от баща си и простото обвинение в колаборационизъм е достатъчна причина да бъдеш убит.<ref>{{Cite book|last=Allam, Saber|first=Ashraf, Salah|title=Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring|year=2019|publisher=Lamar|location=16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt|isbn=978-977-85412-3-6|pages=29–38|chapter=The domestic structure of the regime}}</ref> Правозащитни организации и криминални следователи документират военните престъпления на Асад и изпращат това на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] за обвинение.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/idUSKBN0EL25020140610?irpc=932|title=Assad tops list of Syria war crimes suspects handed to ICC: former prosecutor|last=Nebehay|first=Stephanie|date=10 юни 2014|work=Reuters|access-date=13 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20141129194851/http://www.reuters.com/article/2014/06/10/us-syria-crisis-warcrimes-idUSKBN0EL25020140610?irpc=932|archive-date=29 ноември 2014}}</ref> Тъй като Сирия не е страна по [[Римски статут на Международния наказателен съд от 17 юли 1998 година|Римския статут]], [[Международен наказателен съд|Международният наказателен съд]] изисква разрешение от [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН,]] за да изпрати Башар ал-Асад на съд. Тъй като на това постоянно се налага [[вето]] от основния поддръжник на Асад [[Русия]], наказателното преследване на МНС не се осъществява. От друга страна, трибуналите в различни европейски страни започват да преследват и да осъждат висши членове на партията Баас, [[Въоръжени сили на Сирия|сирийски военни]] командири и служители на [[Мухабарат (Сирия)|Мухабарат]], обвинени във военни престъпления.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2021/3/15/national-courts-lead-the-way-in-prosecuting-syrian-war-crimes|title=National courts lead the way in prosecuting Syrian war crimes|last=Swart|first=Mia|date=15 март 2021|work=Al Jazeera News|archive-url=https://web.archive.org/web/20220303174028/https://www.aljazeera.com/news/2021/3/15/national-courts-lead-the-way-in-prosecuting-syrian-war-crimes|archive-date=3 март 2022}}</ref> През септември 2015 г. Франция започва разследване срещу Асад за [[престъпления срещу човечеството]].<ref>{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/france-opens-war-crimes-inquiry-against-assad-regime-222026549.html|title=France opens probe into Assad regime for crimes against humanity|last=Talagrand|first=Pauline|date=30 септември 2015|work=Yahoo News|access-date=1 октомври 2015|agency=Agence France-Presse}}</ref> През февруари 2016 г. ръководителят на Анкетната комисия на ООН за Сирия, [[Пауло Серджо Пинейро|Пауло Пинейро]], казва пред репортери: „Масовият мащаб на смъртта на задържаните предполага, че правителството на Сирия е отговорно за действия, които се равняват на унищожаване като престъпление срещу човечеството.“ Комисията на ООН съобщава, че е открила невъобразими злоупотреби, включително срещу жени и деца на 7-годишна възраст, загинали, докато са задържани от сирийските власти. Докладът също така посочва: „Има разумни основания да се смята, че високопоставени офицери, включително ръководителите на клонове и дирекции, командващи тези центрове за задържане, тези, които отговарят за военната полиция, както и техните цивилни началници, са знаели за огромното брой смъртни случаи, настъпили в местата за задържане... все още не са предприели действия за предотвратяване на злоупотреби, разследване на обвинения или преследване на отговорните“.<ref>{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/un-probe-accuses-damascus-extermination-detainees-131405484.html|title=UN probe accuses Syria govt of 'exterminating' detainees|last=Larson|first=Nina|date=8 февруари 2016|work=Yahoo News|access-date=11 февруари 2016|agency=Agence France-Presse}}</ref> През юни 2018 г. главният прокурор на Германия издава международна заповед за арест на един от най-високопоставените военни служители на Асад, [[Джамил Хасан]].<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/germany-seeks-arrest-of-leading-syrian-general-on-war-crimes-charges/2018/06/08/2fa025d0-6b21-11e8-a335-c4503d041eaf_story.html|title=Germany seeks arrest of leading Syrian general on war crimes charges|last=Loveluck|first=Louisa|date=8 юни 2018|work=The Washington Post|access-date=12 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612163014/https://www.washingtonpost.com/world/germany-seeks-arrest-of-leading-syrian-general-on-war-crimes-charges/2018/06/08/2fa025d0-6b21-11e8-a335-c4503d041eaf_story.html|archive-date=12 June 2018|issn=0190-8286}}</ref> Хасан е ръководител на мощната Дирекция за разузнаване на военновъздушните сили на Сирия. Центровете за задържане, управлявани от военновъздушното разузнаване, са сред най-известните в Сирия и се смята, че хиляди са загинали поради изтезания или липса на грижа. Обвиненията, повдигнати срещу Хасан, твърдят, че той е носил командна отговорност над съоръженията и следователно е знаел за злоупотребата. Ходът срещу Хасан отбелязва важен крайъгълен камък в опитите на прокурорите да изправят висши членове от вътрешния кръг на Асад пред съда за военни престъпления. В доклад за разследване на [[Клане в Тамадон|клането в Тадамон]], случило се на 16 април 2013 г., професорите Угур Умит Унгьор и Ансар Шахуд откриват свидетели, които потвърждават, че Асад е дал заповед на сирийското военно разузнаване да нареди на [[Шабиха]] да убива цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://newlinesmag.com/reportage/how-a-massacre-of-nearly-300-in-syria-was-revealed/|title=How a Massacre of Nearly 300 in Syria Was Revealed|last=Shahhoud|first=Annsar|date=27 април 2022|work=New Lines Magazine|last2=Ümit Üngör|first2=Uğur}}</ref> ==== Заповед за арест и съдебно производство (2023 – 2024) ==== На 15 ноември 2023 г. Франция издава заповед за арест срещу сирийския президент Башар ал-Асад заради използването на забранени химически оръжия срещу цивилни в Сирия.<ref name=":14">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/france-issues-arrest-warrants-against-syrias-president-assad-source-2023-11-15/|title=France issues arrest warrant for Syria's President Assad - source|date=15 November 2023|work=Reuters}}</ref> През май 2024 г. френските прокурори за борба с тероризма поискват от апелативния съд в Париж да обмисли отмяната на заповедта за арест на Асад, заявявайки неговия абсолютен имунитет като действащ държавен глава.<ref name=":32">{{Cite news|url=https://apnews.com/article/syria-france-assad-war-crimes-arrest-warrant-d64d25b39801dafdcbe031558b52b81b|title=Paris court upholds validity of France's arrest warrant for Syrian President Bashar Assad|last=SURK|first=BARBARA|date=26 June 2024|work=Associated Press|last2=TURNBULL|first2=ALEX}}</ref> На 26 юни 2024 г. апелативният съд в Париж решава, че международната заповед за арест, издадена от Франция срещу Асад за предполагаемо съучастие във военни престъпления по време на гражданската война в Сирия, остава валидна. Това решение е потвърдено от адвокати, участващи в делото. <ref name=":33">{{Cite news|url=https://apnews.com/article/syria-france-assad-war-crimes-arrest-warrant-d64d25b39801dafdcbe031558b52b81b|title=Paris court upholds validity of France's arrest warrant for Syrian President Bashar Assad|last=SURK|first=BARBARA|date=26 June 2024|work=Associated Press|last2=TURNBULL|first2=ALEX}}</ref> === Химически атаки === [[Въоръжени сили на Сирия|Сирийските военни]] използват химическа война като систематична военна стратегия в [[Гражданска война в Сирия|сирийската гражданска война]] и се смята, че те са извършили над 300 [[Химическо оръжие|химически атаки]], насочени срещу цивилното население по време на конфликта.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/syrian-military-linked-to-more-than-300-chemical-attacks-report-says/2019/02/16/c6e128de-31d4-11e9-ac6c-14eea99d5e24_story.html|title=Syrian army responsible for Douma chemical weapons attack, watchdog confirms|last=Loveluck|first=Louisa|date=17 февруари 2019|work=Washington Post|archive-url=https://web.archive.org/web/20190301032936/https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/syrian-military-linked-to-more-than-300-chemical-attacks-report-says/2019/02/16/c6e128de-31d4-11e9-ac6c-14eea99d5e24_story.html|archive-date=1 март 2019}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://thehill.com/policy/international/430414-syria-used-chemical-weapons-more-than-300-times-researchers-say/|title=Syria used chemical weapons more than 300 times, researchers say|last=Burke|first=Michael|date=17 февруари 2019|work=The Hill|archive-url=https://web.archive.org/web/20190219014216/https://thehill.com/policy/international/430414-syria-used-chemical-weapons-more-than-300-times-researchers-say/|archive-date=19 февруари 2019}}</ref> Разследване, проведено от изследователския институт [[Глобален институт за публична политика (GPPi)|GPPi,]] документира 336 потвърдени атаки с химически оръжия в Сирия между 23 декември 2012 г. и 18 януари 2019 г. Проучването приписва 98% от общите проверени химически атаки на режима на Асад. Почти 90% от атаките са извършени след [[Химически атаки в Гута|химическата атака в Гута]] през август 2013 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.gppi.net/media/GPPi_Schneider_Luetkefend_2019_Nowhere_to_Hide_Web.pdf|заглавие=Nowhere to Hide: The Logic of Chemical Weapons Use in Syria|автор=Schneider, Lutkefend|първо_име=Tobias, Theresa|страници=1–47}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2019/02/17/695545252/more-than-300-chemical-attacks-launched-during-syrian-civil-war-study-says|title=More Than 300 Chemical Attacks Launched During Syrian Civil War, Study Says|last=Lombardo|first=Clare|date=17 февруари 2019|work=NPR|archive-url=https://web.archive.org/web/20230107103943/https://www.npr.org/2019/02/17/695545252/more-than-300-chemical-attacks-launched-during-syrian-civil-war-study-says|archive-date=7 януари 2023}}</ref> Сирия се присъединява към Конвенцията за химическите оръжия и е членка на [[ОЗХО]] през октомври 2013 г., и в момента има три мисии на ОЗХО с мандат на ООН за разследване на проблеми с химическите оръжия в Сирия. Заключенията се предоставят на [[Организация на обединените нации|органите на ООН]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.opcw.org/media-centre/featured-topics/opcw-and-syria#:~:text=As%20a%20result%20of%20a,completeness%20of%20Syria's%20declaration%20remain.|заглавие=Syria and the OPCW|труд=OPCW}}</ref> През април 2021 г. Сирия е спряна от ОЗХО чрез публично гласуване на държавите членки, защото не сътрудничи с екипа за идентификация на разследването (IIT) на органа и нарушава [[Конвенция за химическите оръжия|Конвенцията за химическите оръжия]].<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/netherlands-chemical-weapons-damascus-the-hague-syria-ab2da467f4a4d9336010a141e5178276https://apnews.com/article/netherlands-chemical-weapons-damascus-the-hague-syria-ab2da467f4a4d9336010a141e5178276|title=States suspend Syria's OPCW rights over chemical attacks|last=Corder|first=Mike|date=21 април 2021|work=AP News|archive-url=https://web.archive.org/web/20220524194220/https://apnews.com/article/netherlands-chemical-weapons-damascus-the-hague-syria-ab2da467f4a4d9336010a141e5178276|archive-date=24 май 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.opcw.org/media-centre/news/2021/04/conference-states-parties-adopts-decision-suspend-certain-rights-and|заглавие=Conference of the States Parties adopts Decision to suspend certain rights and privileges of the Syrian Arab Republic under the CWC|труд=OPCW}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.opcw.org/sites/default/files/documents/2021/04/c25dec09%28e%29.pdf|заглавие=Decision addressing the Possession and Use of Chemical Weapons by the Syrian Arab Republic}}</ref> Резултатите от друг доклад за разследване, публикуван от OPCW-IIT през юли 2021 г., заключава, че сирийският режим е участвал в потвърдени химически атаки най-малко 17 пъти, от докладваните 77 атаки с химическо оръжие, приписвани на асадстките сили.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.armscontrol.org/act/2021-07/news-briefs/opcw-confirms-chemical-weapons-use-syria|заглавие=OPCW Confirms Chemical Weapons Use in Syria|труд=Arms Control Association}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.thehindu.com/news/international/syria-has-likely-used-chemical-weapons-17-times-international-chemical-weapons-watchdog/article34724203.ece|title=Syria has likely used chemical weapons 17 times: International chemical weapons watchdog|date=4 юни 2021|work=The Hindu|archive-url=https://web.archive.org/web/20210606111350/https://www.thehindu.com/news/international/syria-has-likely-used-chemical-weapons-17-times-international-chemical-weapons-watchdog/article34724203.ece|archive-date=6 юни 2021}}</ref> Към март 2023 г. независимите анкетни комисии на ООН са потвърдили най-малко девет химически атаки, извършени от сили, лоялни на правителството на Асад.<ref>{{Cite news|url=https://press.un.org/en/2023/sc15220.doc.htm|title=Security Council Deems Syria's Chemical Weapon's Declaration Incomplete|date=6 март 2023|work=United Nations: Meetings Coverage and Press Releases|archive-url=https://web.archive.org/web/20230314022057/https://press.un.org/en/2023/sc15220.doc.htm|archive-date=14 март 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.eeas.europa.eu/eeas/fifth-review-conference-chemical-weapons-convention-eu-priorities-reinforce-convention_en|заглавие=Fifth Review Conference of the Chemical Weapons Convention|труд=European Union External Action}}</ref> Най-смъртоносната химическа атака са [[Химически атаки в Гута|химическите атаки в Гута]], когато правителствените сили на Асад изстрелват [[Нервнопаралитично вещество|нервнопаралитичното вещество]] [[зарин]] в цивилни райони по време на бруталната си [[обсада на Източна Гута]] в ранните часове на 21 август 2013 г. Хиляди заразени и умиращи жертви наводняват близките болници, показвайки симптоми като разпенване, телесни конвулсии и други невротоксични симптоми. Приблизително 1100-1500 цивилни, включително жени и деца, се смята, че са убити при атаките.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ushmm.org/genocide-prevention/blog/nine-years-since-ghouta-chemical-weapons-in-syria|заглавие=Nine Years Since Ghouta: Reflecting on the Use of Chemical Weapons in Syria|автор=Ashraf|първо_име=Sareta|труд=United States Holocaust Memorial Museum}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2013/08/27/world/middleeast/blasts-in-the-night-a-smell-and-a-flood-of-syrian-victims.html|title=Blasts in the Night, a Smell, and a Flood of Syrian Victims|last=Hubbard, Mazzetti, Landler|first=Ben, Mark, Mark|date=26 август 2013|work=The New York Times|archive-url=https://web.archive.org/web/20221117184248/https://www.nytimes.com/2013/08/27/world/middleeast/blasts-in-the-night-a-smell-and-a-flood-of-syrian-victims.html|archive-date=17 ноември 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2013/09/10/attacks-ghouta/analysis-alleged-use-chemical-weapons-syria|заглавие=Attacks on Ghouta|труд=Human Rights Watch}}</ref> Атаката е международно осъдена и представлява най-смъртоносната употреба на химически оръжия от [[Ирано-иракска война|войната между Иран и Ирак]].<ref>{{Cite news|url=https://www.economist.com/blogs/pomegranate/2013/08/syria-s-war|title=Syria's war: If this isn't a red line, what is?|last=S.B.|date=21 август 2013|work=The Economist|access-date=15 април 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20141220174814/http://www.economist.com/blogs/pomegranate/2013/08/syria-s-war|archive-date=20 декември 2014}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.theweek.co.uk/world-news/syria-uprising/54759/syria-gas-attack-death-toll-1400-worst-halabja|заглавие=Syria gas attack: death toll at 1,400 worst since Halabja|труд=The Week|достъп_дата=24 август 2013}}</ref> През април 2017 г. има химическа атака със зарин в [[Химическа атака в Хан Шейхун|Хан Шейхун]], която убива повече от 80 души.<ref>{{Cite news|url=http://www.crisisgroup.org/~/media/Files/Middle%20East%20North%20Africa/Iraq%20Syria%20Lebanon/Syria/151-flight-of-icarus-the-pyd-s-precarious-rise-in-syria.pdf|title=Flight of Icarus? The PYD's Precarious Rise in Syria|date=8 май 2014|access-date=4 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20160220181554/http://www.crisisgroup.org/~/media/Files/Middle%20East%20North%20Africa/Iraq%20Syria%20Lebanon/Syria/151-flight-of-icarus-the-pyd-s-precarious-rise-in-syria.pdf|archive-date=20 февруари 2016|publisher=International Crisis Group|page=23|quote=The regime aims to compel people to take refuge in their sectarian and communitarian identities; to split each community into competing branches, dividing those who support it from those who oppose it}}</ref><ref name="Entous, Nissenbaum2">{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/10-000-bodies-inside-syrian-president-bashar-al-assads-crackdown-1406315472|title=10,000 Bodies: Inside Syrian President Bashar al-Assad's Crackdown|last=Entous, Nissenbaum|first=Adam, Dion|date=25 юли 2014|work=The Wall Street Journal|archive-url=https://web.archive.org/web/20230103162318/https://www.wsj.com/articles/10-000-bodies-inside-syrian-president-bashar-al-assads-crackdown-1406315472|archive-date=3 януари 2023}}</ref> Атаката кара президента на САЩ [[Доналд Тръмп]] да нареди на американските военни да изстрелят 59 ракети по сирийската въздушна база „Шайрат“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2017/04/05/middleeast/syria-airstrike-idlib-how-it-unfolded/index.html|title=Airstrike to US intervention: How attack unfolded|last=Lauren Said-Moorhouse|work=CNN|access-date=12 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612165854/https://edition.cnn.com/2017/04/05/middleeast/syria-airstrike-idlib-how-it-unfolded/index.html|archive-date=12 юни 2018|last2=Sarah Tilotta}}</ref><ref name="”WhyWasSharyatAirbaseBombed”">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-us-canada-39531045|title=Syria war: Why was Shayrat airbase bombed?|date=7 април 2017|work=BBC News|access-date=30 април 2024}}</ref> Няколко месеца по-късно съвместен доклад на ООН и международни инспектори по химически оръжия заключава, че атаката е дело на режима на Асад.<ref name="CNN sarin report3">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|title=UN: Syria responsible for sarin attack that killed scores|last=Steve Almasy|work=CNN|access-date=12 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612174315/https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|archive-date=12 юни 2018|last2=Richard Roth}}</ref><ref name="ReutersSyriaChemicalWeaponsKhanSheikhoun">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/idUSKBN1CV3GF/|title=Syrian government to blame for April sarin attack: U.N. report|last=Campos|first=Rodrigo|date=27 октомври 2017|work=Reuters|access-date=30 април 2024}}</ref> През април 2018 г. е ред на [[химическа атака в Дума]], което кара САЩ и техните съюзници да обвинят Асад в нарушаване на международните закони и да инициират съвместни ракетни удари по съоръжения за химически оръжия в [[Дамаск]] и [[Хомс]]. И Сирия, и Русия отричат намесата на сирийското правителство към този момент.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2018/04/13/world/middleeast/un-syria-haley-chemical-weapons.html|title=U.S. Says Syria Has Used Chemical Weapons at Least 50 Times During War|last=Gladstone|first=Rick|date=13 април 2018|work=The New York Times}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2018/04/13/world/middleeast/trump-strikes-syria-attack.html|title=U.S., Britain and France Strike Syria Over Suspected Chemical Weapons Attack|last=Cooper|first=Helene|date=13 април 2018|work=The New York Times|access-date=27 ноември 2020|last2=Gibbons-Neff|first2=Thomas|last3=Hubbard|first3=Ben}}</ref> Третият доклад, публикуван на 27 януари 2023 г. от OPCW-IIT, заключава, че режимът на Асад е отговорен за химическата атака в Дума през 2018 г., която убива най-малко 43 цивилни.<ref>"[https://web.archive.org/web/20230127111959/https://www.opcw.org/sites/default/files/documents/2023/01/s-2125-2023(e).pdf Third Report by the OPCW Investigation and Identification Team]" (PDF). 27 January 2023. с. 2–139. ArchivedАрхивиран от оригинала на 27 януари 2023 – via OPCW</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230128024629/https://www.state.gov/joint-statement-on-opcw-report-finding-syrian-regime-responsible-for-chemical-weapons-attack-in-douma-syria-on-april-7-2018/ Joint Statement on OPCW Report Finding Syrian Regime Responsible for Chemical Weapons Attack in Douma, Syria on April 7, 2018]". U.S Department of State. 27 January 2023. Архивиран от оригинала на 28 януари 2023</ref><ref>[https://www.aljazeera.com/news/2023/1/27/opcw-blames-syria-government-forces-for-2018-douma-chlorine-gas-attack "OPCW blames Syria gov't for 2018 chlorine gas attack in Douma]". ''Al Jazeera''. 27 January 2023</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230128025152/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-64424831 Watchdog blames Syria for 2018 Douma chemical attack]". ''BBC News''. 27 January 2023. Архивиран от оригинала на 28 януари 2023</ref> === Коментари за Холокоста === {{Вижте също|Отричане на Холокоста}} В реч, произнесена на срещата на централния комитет на [[Сирийска Баас партия|партията Баас]] през декември 2023 г., Башар ал-Асад заявява, че няма никакви доказателства за убийствата на 6 млн. евреи по време на [[Холокост]]а. Подчертавайки, че евреите не са единствените жертви на нацистките кампании за изтребление, той твърди, че Холокостът е бил политизиран от [[Съюзници във Втората световна война|Съюзническите сили]], за да се улесни масовото депортиране на европейски евреи в [[Палестина]], и че е използван като извинение за оправдаване на създаването на [[Израел]]. Асад също обвинява правителството на САЩ във финансово и военно спонсориране на [[Националсоциалистическа германска работническа партия|възхода на Нацизма]] в [[Период между световните войни|периода между двете войни]].<ref>{{Cite news|url=https://www.timesofisrael.com/syrias-assad-claims-holocaust-was-a-lie-fabricated-to-justify-creation-of-israel/|title=Syria's Assad claims Holocaust was a lie fabricated to justify creation of Israel|last=Silkoff|first=Shira|date=20 декември 2023|work=The Times of Israel|archive-url=https://web.archive.org/web/20231220150406/https://www.timesofisrael.com/syrias-assad-claims-holocaust-was-a-lie-fabricated-to-justify-creation-of-israel/|archive-date=20 декември 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.i24news.tv/en/news/israel/diplomacy/1703081866-syrian-president-assad-denies-holocaust-and-accuses-u-s-of-funding-nazis-in-controversial-speech|title=Syrian President Assad denies Holocaust and accuses U.S. of funding Nazis in controversial speech|date=20 декември 2023|work=i24news|archive-url=https://web.archive.org/web/20231220142407/https://www.i24news.tv/en/news/israel/diplomacy/1703081866-syrian-president-assad-denies-holocaust-and-accuses-u-s-of-funding-nazis-in-controversial-speech|archive-date=20 декември 2023}}</ref> == Обществен имидж == === Вътрешна опозиция и подкрепа === {{Вижте също|Сирийска опозиция}} Светската съпротива срещу управлението на Асад е представена главно от [[Сирийски национален съвет|Сирийския национален съвет]] и [[Национална коалиция на сирийските революционни и опозиционни сили|Националната коалиция на сирийските революционни и опозиционни сили]] – два политически органа, които съставляват коалиция от лявоцентристки и [[Десница|десни]] [[Консерватизъм|консервативни]] фракции на [[Сирийска опозиция|сирийската опозиция]]. Военните командири и цивилните лидери на милициите на [[Свободна сирийска армия|Свободната сирийска армия]] са представени в тези съвети. Коалицията представлява политическото крило на [[Сирийско временно правителство|сирийското временно правителство]] и се стреми към демократичен преход на Сирия чрез активизъм на местно ниво, протести и въоръжена [[съпротива]] за сваляне на диктатурата на [[Сирийска Баас партия|Баас]].<ref name="nahex">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.naharnet.com/stories/en/85113-syria-opposition-expands-closes-meeting|заглавие=Syria Opposition Expands, Closes Meeting|труд=Naharnet}}</ref><ref name="cnn">{{Cite news|url=http://www.cnn.com/2011/WORLD/meast/08/23/syria.un.resolution/index.html?eref=mrss_igoogle_cnn|title=Syrian activists form a 'national council'|date=23 August 2011|work=CNN|access-date=24 August 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20171107012915/http://www.cnn.com/2011/WORLD/meast/08/23/syria.un.resolution/index.html?eref=mrss_igoogle_cnn|archive-date=2017-11-07}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://carnegieendowment.org/files/syrian_leaderiship_problem.pdf|заглавие=The Syrian Opposition's Leadership Problem|автор=Sayigh|първо_име=Yezid|издател=Carnegie Endowment for International Peace|страници=1–31}}</ref> По-малко влиятелна фракция в сирийската опозиция е [[Национален координационен комитет за демократична промяна|Националният координационен комитет за демократична промяна]] (NCC) – коалиция от [[Левица|леви]] [[Социализъм|социалистически]] партии, които се стремят да сложат край на управлението на семейство Асад, но без [[Чуждестранно участие в гражданската война в Сирия|чуждестранно участие]]. Създадена през юни 2011 г., основните партии в коалицията NCC са [[Демократичен арабски социалистически съюз|Демократичният арабски социалистически съюз]], [[Сирийска демократична народна партия|Сирийската демократична народна партия]] и [[Комунистическа работническа партия (Сирия)|Комунистическата работническа партия]].<ref name="Guide to the Syrian opposition">{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-15798218|title=Guide to the Syrian opposition|date=17 October 2013|work=BBC News|archive-url=https://web.archive.org/web/20230104105606/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-15798218|archive-date=4 January 2023}}</ref> [[Национален демократичен митинг (Сирия)|Национално демократично обединение]] (NDR) е по-стара лява опозиционна коалиция от социалистически партии, създадена през 1980 г., но забранена от баасисткото правителство. NDR е активна по време на общонационалните протести от 1980-те г. и [[Дамаска пролет|Дамаската пролет]] от 2000-те г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://syriauntold.com/2020/10/30/syrias-labor-communist-party-a-rich-political-history-2/|заглавие=Syria's Labor Communist Party, a rich political history|автор=Daher|първо_име=Joseph|труд=Syria Untold}}</ref> През първите години на гражданската война [[Друзи|друзите]] в Сирия се стремят основно да останат неутрални, стремейки се да останат настрана от конфликта. Друзко-израелският политик Маджали Уахаби заявява през 2016 г., че повече от половината подкрепят правителството на Асад въпреки относителната му слабост в районите на друзите.<ref>{{Cite news|url=http://www.jpost.com/Middle-East/Druse-ex-MK-Syrian-brethren-not-abandoned-by-Assad-441879|title=Druse ex-MK: Syrian brethren not abandoned by Assad|date=21 January 2016|work=The Jerusalem Post}}</ref> Движението „Шейхове на достойнството“, което се стреми да остане неутрално и да защитава друзските области,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.alaraby.co.uk/english/features/2015/2/7/the-neutral-druze-sheikh-angering-syrias-regime|заглавие=The 'neutral' Druze sheikh angering Syria's regime|издател=The New Arab|достъп_дата=2 February 2016}}</ref> обвинява правителството, след като неговият лидер Шейх Уахид ал Балус е убит, и организира широкомащабни протести, които оставят шестима служители на правителствената сигурност убити.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.timesofisrael.com/six-syria-regime-loyalists-killed-after-druze-cleric-assassinated/|заглавие=Six Syria regime loyalists killed after Druze cleric assassinated|труд=The Times of Israel|достъп_дата=2 February 2016}}</ref> Друзката общност пламенно се противопоставя на правителството на Асад с течение на времето и изразява глас против нарастващата иранска намеса в Сирия.<ref>{{Cite journal|last=Abdulhamid|first=Ammar|date=5 февруари 2024|title=The Syrian Conflict|url=https://www.cjlpa.org/post/the-syrian-conflict-the-myth-of-containment-and-the-realities-of-accountability|journal=The Cambridge Journal of Law, Politics, and Art|archive-date=|via=cjlpa.org}}</ref> През август 2023 г. избухват масови протести срещу режима на Асад в град [[Ас-Сувейда]], населен с мнозинство от друзи,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.al-monitor.com/originals/2023/08/protests-southern-syria-economy-worsens|заглавие=Protests in southern Syria as economy worsens|труд=Al-Monitor: Independent, trusted coverage of the Middle East|достъп_дата=29 август 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-66607118|title=Syria: Protests over growing economic hardship spread in south|last=Sinjab|first=Lina|date=24 август 2023|work=BBC News|access-date=26 август 2023|archive-url=https://web.archive.org/web/20230825090905/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-66607118|archive-date=25 август 2023|language=en-GB}}</ref> които в крайна сметка се разпространяват в други региони на Южна Сирия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-66607118|title=Syria: Protests over growing economic hardship spread in south|last=Sinjab|first=Lina|date=24 August 2023|work=BBC News|access-date=26 август 2023|archive-url=https://web.archive.org/web/20230825090905/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-66607118|archive-date=25 август 2023|language=en-GB}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://english.aawsat.com/features/4514386-syria-protests-spurred-economic-misery-stir-memories-2011-anti-government-uprising|title=Syria Protests Spurred by Economic Misery Stir Memories of the 2011 Anti-Government Uprising|date=29 август 2023|work=Asharq al-Awsat|archive-url=https://web.archive.org/web/20230829122111/https://english.aawsat.com/features/4514386-syria-protests-spurred-economic-misery-stir-memories-2011-anti-government-uprising|archive-date=29 август 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://english.enabbaladi.net/archives/2024/02/six-months-into-as-suwayda-uprising-what-is-the-future-of-street-protests/|title=Six months into As-Suwayda uprising, What is the future of street protests?|last=al-Mahmoud|first=Hussam|date=12 февруари 2024|work=Enab Baladi|archive-url=https://web.archive.org/web/20240212161419/https://english.enabbaladi.net/archives/2024/02/six-months-into-as-suwayda-uprising-what-is-the-future-of-street-protests/|archive-date=12 февруари 2024}}</ref> Друзкият духовник Хикмат ал-Хаджири, религиозен лидер на сирийската общност на друзите, обявява война срещу иранската инвазия в страната.<ref>{{Cite journal|last=Abdulhamid|first=Ammar|date=5 февруари 2024|title=The Syrian Conflict|url=https://www.cjlpa.org/post/the-syrian-conflict-the-myth-of-containment-and-the-realities-of-accountability|journal=The Cambridge Journal of Law, Politics, and Art|archive-date=|via=cjlpa.org}}</ref> Сирийският [[Суфизъм|суфистки]] учен [[Мохамед ал-Якуби]], ревностен противник както на режима на Баас, така и на групировката „[[Ислямска държава]]“, описва управлението на Асад като „царуване на терора“, което причинява хаос и огромна мизерия на сирийското население.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/opinions/defeating-the-islamic-state-requires-first-ousting-bashar-al-assad/2014/12/05/8097b9f8-7c05-11e4-9a27-6fdbc612bff8_story.html|title=To defeat the Islamic State we must first remove Bashar al-Assad|last=al-Yaqoubi|first=Muhammad|date=5 декември 2014|work=The Washington Post|archive-url=https://web.archive.org/web/20220816235657/https://www.washingtonpost.com/opinions/defeating-the-islamic-state-requires-first-ousting-bashar-al-assad/2014/12/05/8097b9f8-7c05-11e4-9a27-6fdbc612bff8_story.html|archive-date=16 August 2022}}</ref> [[Файл:0718-Syria-Defectors-reemerge.jpg|мини|Връзката между военните и партията [[Сирийска Баас партия|Баас]], изградена от [[Хафез ал-Асад]] през 70-те години, съставлява гръбнака на диктатуратана Башар ал-Асад (в центъра)]] Централна част от опорната база на режима са лоялистите на БААС, които доминират в сирийската политика, [[Професионален съюз|профсъюзите]], младежките организации, студентските съюзи, [[бюрокрация|бюрократичният]] апарат и [[Въоръжени сили на Сирия|въоръжените сили]].<ref>{{Cite book|last=Awad|first=Ziad|title=The 2022 Syrian Local Elections: A Leadership Rooted in Regime Networks|date=2023|publisher=European University Institute|location=San Domenico di Fiesole (FI) Italy|isbn=978-92-9466-358-0|doi=10.2870/52247|pages=5–20}}</ref> Институциите на [[Сирийска Баас партия|партията Баас]] и нейните политически дейности формират жизненоважните стълбове на оцеляването на режима. Семейни мрежи от политици в ръководения от партия Баас [[Национален прогресивен фронт (Сирия)|Национален прогресивен фронт]] (NPF) и бизнесмени, лоялни към семейството на Асад, формират друг стълб на подкрепа. Избирателният списък се контролира от ръководството на партията Баас, което изключва кандидати, които не се считат за достатъчно лоялни.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://carnegieendowment.org/sada/83906|заглавие=The Banality of Authoritarian Control: Syria's Ba'ath Party Marches On|автор=Yonker, Solomon|първо_име=Carl, Christopher|труд=carnegieendowment.org}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://crd.org/al-assad/|заглавие=Al-Assad: The Presidency That Never Ends|труд=Civil Rights Defenders}}</ref><ref>{{Cite book|last=Awad|first=Ziad|title=The 2022 Syrian Local Elections: A Leadership Rooted in Regime Networks|year=2023|publisher=European University Institute|location=San Domenico di Fiesole (FI) Italy|isbn=978-92-9466-358-0|doi=10.2870/52247|pages=5–20}}</ref> Въпреки че на различни етапи от сирийската гражданска война се съобщава, че [[Религия в Сирия|религиозни малцинства]] като [[алавити]] и [[Християнството в Сирия|християни]] подкрепят правителството на Асад поради неговия [[секуларизъм]],<ref>"[http://www.csmonitor.com/World/Security-Watch/2014/0122/Loyalty-to-Assad-runs-deep-on-Syrian-coast Loyalty to Assad runs deep on Syrian coast] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150627151953/http://www.csmonitor.com/World/Security-Watch/2014/0122/Loyalty-to-Assad-runs-deep-on-Syrian-coast|date=27 June 2015}}". ''Christian Science Monitor|The Christian Science Monitor''. 22 January 2014.</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.cbsnews.com/8301-503543_162-57372175-503543/syrias-christians-stand-by-assad/|title=Syria's Christians stand by Assad|date=6 февруари 2012|work=CBS News|access-date=13 януари 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20131111004508/http://www.cbsnews.com/8301-503543_162-57372175-503543/syrias-christians-stand-by-assad/|archive-date=11 ноември 2013}}</ref> съществува опозиция сред [[Асирийци|асирийските]] християни, които твърдят, че правителството се стреми да ги използва като марионетки и да отрече тяхната различна етническа принадлежност, която не е арабска.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.yourmiddleeast.com/culture/a-glifmpse-into-the-world-of-syrias-christian-sutoro-fighters-video_24956|заглавие=A glimpse into the world of Syria's Christian "Sutoro" fighters (video)|автор=Ahmad|първо_име=Rozh|издател=Your Middle East|достъп_дата=17 март 2015|цитат=The regime wants us to be puppets, deny our ethnicity and demand an Arab-only state.|архив_дата=2015-04-07|архив_уеб_адрес=https://archive.today/20150407135145/http://www.yourmiddleeast.com/culture/a-glifmpse-into-the-world-of-syrias-christian-sutoro-fighters-video_24956}}</ref> Въпреки че общността на [[алавити]]те в Сирия формира основната опорна база на Башар ал-Асад и доминира във [[Въоръжени сили на Сирия|военния]] апарат и в [[Дирекция за военно разузнаване (Сирия)|апарата за сигурност]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aljazeera.com/indepth/features/2011/10/20111010122434671982.html|заглавие=Assad's Alawites: The guardians of the throne|автор=Rosen|първо_име=Nir|издател=Al Jazeera|достъп_дата=8 януари 2017}}</ref><ref>[https://www.wsj.com/articles/syrias-alawites-the-people-behind-assad-1435166941 Syria's Alawites: The People Behind Assad] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170226142611/https://www.wsj.com/articles/syrias-alawites-the-people-behind-assad-1435166941|date=26 февруари 2017}} The Wall Street Journal, 25 June 2015.</ref> през април 2016 г. [[BBC News]] съобщава, че лидерите на алавитите са публикували документ, в който искат да се дистанцират от Асад.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-35941679|заглавие=Syrian Alawites distance themselves from Assad|автор=Wyatt|първо_име=Caroline|труд=BBC News|достъп_дата=10 април 2016}}</ref> [[Висш кюрдски съвет|Висшият кюрдски комитет]] е коалиция от 13 кюрдски политически партии, противопоставящи се на режима на Асад. Преди разпускането си през 2015 г. той се състои от KNC и PYD.<ref name="Guide to the Syrian opposition2">{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-15798218|title=Guide to the Syrian opposition|date=17 октомври 2013|work=BBC News|archive-url=https://web.archive.org/web/20230104105606/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-15798218|archive-date=4 януари 2023}}</ref> [[Черкези]]те в Сирия също се превръщат в силни противници на режима, тъй като баасистките репресии и кланета в Сирия се засилват жестоко и членове на черкезкото етническо малцинство се опитват да избягат от Сирия, страхувайки се от преследване.<ref>{{Cite book|last=Richmond|first=Walter|title=The Circassian Genocide|year=2013|publisher=Rutgers University Press|location=New Brunswick, New Jersey, USA|isbn=978-0-8135-6068-7|pages=170|chapter=8: The Road to Sochi}}</ref> През 2014 г. Християнският сирийски военен съвет – най-голямата християнска организация в Сирия, се съюзява със Свободната сирийска армия, противопоставяща се на Асад,<ref>{{Cite news|url=https://www.usatoday.com/story/news/world/2014/12/21/syria-christian-islamic-state/18915275|title=Remaining Christians in Syria fight to save their land|last=Cousins|first=Sophie|date=22 декември 2014|work=USA Today|access-date=9 март 2015}}</ref><ref name="SyriacMilitaryCouncil">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://edition.cnn.com/2014/09/25/world/meast/us-syria-rebel-agreement/|заглавие=Syrian rebel groups unite to fight ISIS|автор=Bronstein|първо_име=Scott|труд=CNN|достъп_дата=1 октомври 2014|цитат=Under the agreement, moderate Muslim rebel groups fighting under the Supreme Military Council of Syria agreed to form an alliance with the predominantly Christian Syriac Military Council.}}</ref> присъединявайки се към други сирийски християнски милиции като Суторо, които се присъединяват към сирийската опозиция срещу правителството на Асад. Абу Мохамед ал-Джулани, командир на бунтовническата милиция Тахрир ал-Шам, осъжда режима на Асад за превръщането на Сирия в продължаващо земетресение през последните 12 години, в контекста на [[Земетресение в Турция и Сирия (2023)|земетресенията в Турция и Сирия през 2023 г.]]<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2023/feb/13/syria-earthquake-rebel-leader-pleas-for-outside-help|title=Syrian rebel leader pleads for outside help a week on from earthquakes|last=Michaelson, Tondo|first=Ruth, Lorenzo|date=13 февруари 2023|work=The Guardian|archive-url=https://web.archive.org/web/20230214012142/https://www.theguardian.com/world/2023/feb/13/syria-earthquake-rebel-leader-pleas-for-outside-help|archive-date=14 февруари 2023}}</ref> През юни 2014 г. Асад печели оспорвани [[Президентски избори в Сирия (2014)|президентски избори]], проведени в контролирани от правителството райони (и бойкотирани в райони, контролирани от опозицията,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.huffingtonpost.com/2014/06/03/syria-presidential-electi_n_5435706.html|заглавие=Syria's 2014 Presidential Election Ignored in Opposition-Held Areas|труд=HuffPost|достъп_дата=2 февруари 2016}}</ref> и в кюрдски райони, управлявани от [[Партия на Демократическия съюз (Сирия)|Партията на демократичния съюз]] <ref>{{Cite news|url=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2014/06/syria-kurds-assad-presidential-elections-pyd.html|title=Syria's Kurdish region to boycott presidential elections|last=Wladimir van Wilgenburg|work=Al-Monitor|access-date=8 юни 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140607230545/http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2014/06/syria-kurds-assad-presidential-elections-pyd.html|archive-date=7 юни 2014}}</ref>) с 88,7% от гласовете. Избирателната активност се оценява на 73,42% от имащите право на глас, включително тези в контролираните от бунтовниците райони.<ref>{{Cite news|url=http://sana.sy/eng/393/2014/06/04/548612.htm|title=Supreme Constitutional Court: Number of participants in Presidential elections reached at 11.634.412 with 73.42%|date=4 June 2014|access-date=4 юни 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140607000918/http://sana.sy/eng/393/2014/06/04/548612.htm|archive-date=7 юни 2014|agency=Syrian Arab News Agency|location=Damascus}}</ref> Избирателната комисия на режима също лишава от гласуване милиони сирийски граждани, разселени извън страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/uk-syria-crisis-assad-idUKKBN0DE0UY20140428|title=Assad seeks re-election as Syrian civil war rages|last=Evans|first=Dominic|date=28 април 2014|work=Reuters|access-date=15 май 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20230104163541/https://www.reuters.com/article/uk-syria-crisis-assad-idUKKBN0DE0UY20140428|archive-date=4 януари 2023}}</ref> Независими наблюдатели и академични стипендии единодушно описват събитието като фалшиви избори, организирани, за да легитимират управлението на Асад.<ref>{{Cite book|last=Cheeseman|first=Nicholas|title=How to Rig an Election|date=2019|publisher=Yale University Press|isbn=978-0-300-24665-0|oclc=1089560229|pages=140–141}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Norris|first=Pippa|last2=Martinez i Coma|first2=Ferran|last3=Grömping|first3=Max|date=2015|title=The Year in Elections, 2014|url=https://sites.google.com/site/electoralintegrityproject4/projects/expert-survey-2/the-year-in-elections-2015|journal=Election Integrity Project|language=en|archive-url=https://web.archive.org/web/20210415091339/https://sites.google.com/site/electoralintegrityproject4/projects/expert-survey-2/the-year-in-elections-2015|archive-date=15 април 2021|access-date=21 май 2020|quote=The Syrian election ranked as worst among all the contests held during 2014.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.oxfordhandbooks.com/view/10.1093/oxfordhb/9780190258658.001.0001/oxfordhb-9780190258658-e-23|заглавие=Presidential and Legislative Elections|автор=Jones|първо_име=Mark P.|труд=The Oxford Handbook of Electoral Systems|език=en|достъп_дата=21 май 2020|цитат="unanimous agreement among serious scholars that... al-Assad's 2014 election... occurred within an authoritarian context."}}</ref> В церемонията си по встъпване в длъжност Башар заклеймява опозицията като терористи и предатели, докато атакува Западния свят заради подкрепата му на онова, което той описва като „[[Арабска пролет]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-assad-idUSKBN0FL0NN20140717|title=Confident Assad launches new term in stronger position|last=Makdisi|first=Marwan|date=16 юли 2014|work=Reuters|access-date=15 май 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20170903040841/https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-assad-idUSKBN0FL0NN20140717|archive-date=3 септември 2017}}</ref> Израелският онлайн вестник ''Times of Israel'' съобщава, че въпреки че различни индивиди, интервюирани в доминирания от сунитската средна класа квартал на централен Дамаск, са показали вярност към Асад, не е възможно да се различи реалната подкрепа за режима поради повсеместното влияние на [[Сирийското разузнаване|тайната полиция]] в обществото.<ref>"[http://www.timesofisrael.com/assad-wins-syria-presidency-with-88-7-of-vote/ Syria's Assad reelected with 88.7% of vote] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160126192515/http://www.timesofisrael.com/assad-wins-syria-presidency-with-88-7-of-vote/|date=26 януари 2016}}". The Times of Israel. 4 June 2014.</ref> Баасисткият дисидент [[Абдул Халим Кадам]], [[вицепрезидент на Сирия]] по време на управлението както на Хафез, така и на Башар, презира Башар ал-Асад като пешка в [[Шиитски полумесец|имперския план]] на Иран.<ref>"Interview with Former Syrian Vice President Abdul Halim Khaddam". ''NewsWeek''. 10 October 2017. Архивиран от оригинала на 5 октомври 2016.</ref><ref>"Daesh was nurtured by Iran, says former Syrian vice president". ''Arab News''. 6 октомври 2016. Архивиран от оригинала на 6 октомври 2016</ref> === Международна опозиция === [[Файл:Manifestation pro révolution syrienne contre Assad et Poutine - Paris, 14-12-2016-5.jpg|мини|Демонстрации срещу Асад, проведени в Париж на 14 декември 2016 г.]] Чужди журналисти и политически наблюдатели, пътували до Сирия, я описват като най-безмилостната [[полицейска държава]] в [[Арабски свят|арабския свят]]. Жестоките репресии на Асад срещу [[Дамаска пролет|Дамаската пролет]] в началото на 2000-те г. и публикуването на доклад на ООН, който го замесва в [[Убийство на Рафик Харири|убийството]] на [[Ливански министър-председател|ливанския премиер]] [[Рафик Харири]], изострят изолацията на Сирия след [[Студената война]].<ref>{{Cite book|last=Bowen|first=Jeremy|title=The Arab Uprisings: The People Want the Fall of the Regime|url=https://archive.org/details/arabuprisingspeo0000bowe|year=2013|publisher=Simon & Schuster|isbn=978-1471129827|pages=[https://archive.org/details/arabuprisingspeo0000bowe/page/14 14], 15, 118|chapter=Prologue: Before the Spring}}</ref><ref name="Fisher">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/syrias-assad-has-embraced-pariah-status/2012/06/16/gJQAsY9shV_story.html|title=Syria's Assad has embraced pariah status|last=Fisher|first=Marc|date=16 юни 2012|work=The Washington Post|archive-url=https://web.archive.org/web/20120618133455/https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/syrias-assad-has-embraced-pariah-status/2012/06/16/gJQAsY9shV_story.html|archive-date=18 June 2012}}</ref> След глобалното възмущение срещу смъртоносните репресии на режима на Асад срещу протестиращите от [[Арабска пролет|Арабската пролет]], които водят до [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]], [[Тактика на опожарената земя|тактиката на опожарената земя]] срещу цивилното население, водеща до повече от половин милион смъртни случая, [[Масово убийство|масовите убийства]] и систематичното разполагане на [[химическо оръжие]] по време на конфликта, Башар ал-Асад става международен аутсайдер и много световни лидери го призовават да подаде оставка.<ref>{{Cite book|last=Jung|first=Dietrich|last2=Seeberg|first2=Peter|last3=Beck|first3=Martin|title=The Levant in Turmoil: Syria, Palestine, and the Transformation of Middle Eastern Politics|year=2016|publisher=Palgrave Macmillan|location=New York|isbn=978-1-349-57628-9|pages=101–102|chapter=5: The Crisis in Syria, International and Regional Sanctions, and the Transformation of the Political Order in the Levant}}</ref><ref name="Fisher" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://blogs.shu.edu/thediplomaticenvoy/2021/11/24/focus-on-pariah-leaders-bashar-al-assad/|заглавие=Focus on Pariah Leaders: Bashar al-Assad|автор=Khan|първо_име=Hamzah|труд=The Diplomatic Envoy}}</ref><ref>{{Cite book|last=C. Tucker|first=Spencer|title=U.S Conflicts in The 21st Centiry (Volume 1)|year=2016|publisher=ABC-CLIO|location=Santa Barbara, California|isbn=978-1-4408-3878-1|pages=834, 835}}</ref> [[Файл:Rückschrittskoalition stoppen protest and protest against Assad in Berlin 2023-03-18 01 (cropped)3.jpg|мини|Демонстрации срещу Асад в Берлин, 18 март 2023 г.]] От 2011 г. насам той губи признание от няколко международни организации като [[Лига на арабските държави|Арабската лига]] (през 2011 г.),<ref name="NYT Arab League">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2011/11/13/world/middleeast/arab-league-votes-to-suspend-syria-over-its-crackdown-on-protesters.html|title=Arab League Votes to Suspend Syria|last=MacFarquhar|first=Neil|date=12 ноември 2011|work=The New York Times|access-date=12 ноември 2011}}</ref> [[Средиземноморски съюз|Средиземноморския съюз]] (през 2011 г.)<ref>{{Cite news|url=http://news.xinhuanet.com/english2010/world/2011-12/01/c_131282989.htm|title=Syria suspends its membership in Mediterranean union|date=1 декември 2012|archive-url=https://web.archive.org/web/20111206201635/http://news.xinhuanet.com/english2010/world/2011-12/01/c_131282989.htm|archive-date=6 декември 2011|publisher=Xinhua News Agency}}</ref> и [[Организация за ислямско сътрудничество|Организацията за ислямско сътрудничество]] (през 2012 г.).<ref name="CNN OIC">{{Cite news|url=http://edition.cnn.com/2012/08/13/world/meast/syria-unrest/index.html?hpt=hp_t1|title=Regional group votes to suspend Syria; rebels claim downing of jet|date=14 август 2012|work=CNN|access-date=14 август 2012}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/amp/oic-suspends-syria/24678392.html|title=OIC Suspends Syria Over Crackdown|date=16 август 2012|work=RFE/RL|archive-url=https://web.archive.org/web/20230208075035/https://www.rferl.org/amp/oic-suspends-syria/24678392.html|archive-date=8 февруари 2023}}</ref> [[Съединени американски щати|Съединените щати]], [[Европейски съюз|Европейският съюз]], [[Турция]], Арабската лига и различни държави започват да прилагат широк набор от санкции срещу сирийския режим от 2011 г. с цел да принудят Асад да подаде оставка и да помогнат за политическо разрешаване на кризата.<ref>{{Cite book|last=Jung|first=Dietrich|last2=Seeberg|first2=Peter|last3=Beck|first3=Martin|title=The Levant in Turmoil: Syria, Palestine, and the Transformation of Middle Eastern Politics|year=2016|publisher=Palgrave Macmillan|location=New York|isbn=978-1-349-57628-9|pages=101–122|chapter=5: The Crisis in Syria, International and Regional Sanctions, and the Transformation of the Political Order in the Levant}}</ref> Международните органи критикуват едностранчивите избори, организирани от правителството на Асад по време на конфликта. На конференцията на страните от [[Група „Приятели на Сирия“|групата „Приятели на Сирия“]] в Лондон през 2014 г. британският външен министър [[Уилям Хейг]] характеризира сирийските избори като пародия на демокрацията и осъжда пълното незачитане на човешкия живот от страна на режима за извършване на [[Военно престъпление|военни престъпления]] и [[Държавен тероризъм|държавен терор]] върху [[Сирийци|сирийското]] население.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-27419552|title=UK's William Hague attacks Assad's Syria elections plan|date=15 May 2014|work=BBC News|access-date=13 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20221026161021/https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-27419552|archive-date=26 октомври 2022}}</ref> Политиката на Асад за провеждане на избори в условията на [[Гражданска война в Сирия|продължаваща гражданска война]] е порицана и от [[Генерален секретар на ООН|генералния секретар на ООН]] [[Пан Ки-мун]].<ref name="UN">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/idUSBREA3K0ST20140421?irpc=932|title=Syrian election will undermine political solution: U.N.'s Ban|date=21 април 2014|work=Reuters|access-date=2 февруари 2016}}</ref> [[Грузия]] преустановява всички отношения със Сирия след [[Международноправен статут на Абхазия и Южна Осетия|признаването на Абхазия и Южна Осетия]] от Башар ал-Асад, осъждайки неговото правителство като манипулиран от Русия режим, който подкрепя [[Окупирани от Русия територии в Грузия|руската окупация]] и [[етническо прочистване]].<ref>"US Condemns Syria for Recognizing Georgia's Breakaway Regions". ''Voice of America''. 30 May 2018. Архивиран от оригинала на 23 март 2023</ref><ref>"Syria recognizes Georgia's breakaway regions". ''Deutsche Welle''. 30 May 2018. Архивиран от оригинала на 30 май 2018</ref><ref>"Georgia Severs Relations With Syria For Recognizing Abkhazia, South Ossetia". ''rferl.org''. 29 May 2018. Архивиран от оригинала на 30 май 2018.</ref> След силната подкрепа на Асад за [[Руско нападение над Украйна|руското нападение над Украйна]] и признаването на отцепническите сепаратистки републики, [[Украйна]] прекъсва дипломатическите си отношения със Сирия през юни 2022 г. Описвайки политиките на Асад като безполезни, [[Президент на Украйна|украинският президент]] [[Володимир Зеленски]] обещава да разшири допълнителни [[санкции срещу Сирия]].<ref>{{Cite news|url=https://english.alarabiya.net/News/world/2022/06/30/Ukraine-s-Zelenskyy-cuts-ties-with-Syria-after-it-recognized-separatist-republics|title=Ukraine's Zelenskyy cuts ties with Syria after it recognized separatist republics|date=30 June 2022|work=Al Arabiya|archive-url=https://web.archive.org/web/20220630120322/https://english.alarabiya.net/News/world/2022/06/30/Ukraine-s-Zelenskyy-cuts-ties-with-Syria-after-it-recognized-separatist-republics|archive-date=30 юни 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rferl.org/a/ukraine-syria-diplomatic-ties-russia-assad/31922447.html|заглавие=Ukraine Cuts Diplomatic Ties With Syria After It Recognizes Eastern Regions As Independent|труд=rferl.org}}</ref> През март 2023 г. [[Съвет за национална сигурност и отбрана на Украйна|Съветът за национална сигурност и отбрана на Украйна]] въвежда в действие набор от санкции, насочени към 141 фирми и 300 лица, свързани с режима на Асад, руски производители на оръжия и ирански производители на [[дрон]]ове. Това е дни след посещението на Асад в [[Москва]], където той оправдава руското нападение над Украйна като битка срещу старите и новите нацисти. Башар ал-Асад, министър-председателят [[Хюсеин Арнус]] и външният министър [[Фейсал Мекдад]] са сред лицата, които са санкционирани.<ref>"Zelenskiy Announces Sanctions On Hundreds Of Individuals, Including Syrian President, Iranian Drone Makers". ''rferl.org''. 19 March 2023. Архивиран от оригинала на 19 март 2023</ref><ref>"Zelensky imposes sanctions against Syrian dictator Bashar Al-Assad, other officials". ''The Kyiv Independent''. 18 March 2023. Архивиран от оригинала на 18 март 2023</ref><ref>"Decree of the President of Ukraine No. 163/2023". ''Office of the President of Ukraine''. 18 March 2023. Архивиран от оригинала на 19 март 2023.</ref><ref>"Zelenskyy introduces sanctions against Syria's Assad". ''Anadolu Agency''. 18 март 2023. Архивиран от оригинала на 18 март 2023</ref> Санкциите включват също замразяване на всички сирийски държавни имоти в Украйна, ограничаване на парични трансакции, прекратяване на икономическите ангажименти и отмяната на всички официални украински награди. Сирия официално скъсва дипломатическите си отношения с Украйна на 20 юли, позовавайки се на [[Реципрочност (международни отношения)|принципа на реципрочност]].<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/7/20/syria-formally-breaks-diplomatic-ties-with-ukraine|title=Syria, a close Russia ally, breaks diplomatic ties with Ukraine|date=2022-07-20|work=Al Jazeera English}}</ref> През април 2023 г. френски съд обявява трима високопоставени служители на сигурността на Баас за виновни в [[престъпления срещу човечеството]], [[Изтезание|изтезания]] и различни военни престъпления срещу френско-сирийски граждани. Сред тях са [[Али Мамлюк]], директор на [[Бюро за национална сигурност на арабската социалистическа партия Баас – регион Сирия|Бюрото за национална сигурност на сирийската партия Баас]], и [[Джамил Хасан]], бивш ръководител на [[Разузнавателно управление на сирийските ВВС|Дирекцията за разузнаване на сирийските ВВС]].<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/middle-east/20230404-france-to-try-senior-assad-allies-for-crimes-against-humanity-in-syria|title=France to try senior Assad allies for crimes against humanity in Syria|date=4 април 2023|work=France 24|archive-url=https://web.archive.org/web/20230405004515/https://www.france24.com/en/middle-east/20230404-france-to-try-senior-assad-allies-for-crimes-against-humanity-in-syria|archive-date=5 април 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2023/4/5/france-to-try-syrian-regime-officials-for-crimes-against-humanity|title=France to try Syrian regime officials for crimes against humanity|date=5 април 2023|work=Al Jazeera|archive-url=https://web.archive.org/web/20230415214212/https://www.aljazeera.com/news/2023/4/5/france-to-try-syrian-regime-officials-for-crimes-against-humanity|archive-date=15 април 2023}}</ref> Франция издава международни заповеди за арест срещу тримата служители по случая през 2018 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-france/france-issues-arrest-warrants-for-senior-syrian-officials-idUSKCN1NA11L|title=France issues arrest warrants for senior Syrian officials|last=Jarry|first=Emmanuel|date=5 ноември 2018|work=Reuters|archive-url=https://web.archive.org/web/20230406162922/https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-france/france-issues-arrest-warrants-for-senior-syrian-officials-idUSKCN1NA11L|archive-date=6 април 2023}}</ref> През май 2023 г. френският външен министър Катрин Колона публично поисква наказателното преследване на Башар ал-Асад за участие в [[Използване на химически оръжия в сирийската гражданска война|химическа война]] и убийството на [[Жертви на сирийската гражданска война|стотици хиляди хора]], заклеймява го като враг на собствения си народ.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20230523-syria-s-assad-should-be-put-on-trial-says-french-foreign-minister|title=Syria's Assad should be put on trial, says French foreign minister|date=23 май 2023|work=France 24|archive-url=https://web.archive.org/web/20230524023150/https://www.france24.com/en/europe/20230523-syria-s-assad-should-be-put-on-trial-says-french-foreign-minister|archive-date=24 май 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://tribune.net.ph/2023/05/24/french-minister-demands-assad-trial/|title=French minister demands Assad trial|date=23 май 2023|work=Daily Tribune|archive-url=https://web.archive.org/web/20230524013433/https://tribune.net.ph/2023/05/24/french-minister-demands-assad-trial/|archive-date=24 май 2023}}</ref> На 15 ноември 2023 г. Франция издава заповед за арест срещу Асад за използване на химически оръжия срещу цивилни лица в Сирия.<ref name=":12">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/france-issues-arrest-warrants-against-syrias-president-assad-source-2023-11-15/|title=France issues arrest warrant for Syria's President Assad - source|date=15 ноември 2023|work=Reuters}}</ref> ==== Лява опозиция ==== [[Файл:Madrid - Acampada Sol 2011 39.JPG|мини|Билбордове на испанското Движение на недоволството с осъждане на репресиите на Башар ал-Асад срещу сирийската революция на пл. „Пуерта дел Сол“ в Мадрид (29 май 2011 г.)]] Башар ал-Асад е широко критикуван от леви активисти и интелектуалци по целия свят за присвояване на леви идеологии и техните [[Социализъм|социалистически]], [[Прогресивизъм|прогресивни]] лозунги като прикритие за собственото му семейно управление и за овластяване на лоялнарр клика от елити за сметка на обикновените [[сирийци]]. Тесният му съюз с управлявания от духовенството [[Хомейнизъм|хомейнистки]] [[Иран]] и неговите фракционистки войнствени мрежи, като същевременно следва политика на затваряне на левите критици на семейство Асад, е обект на остри критики.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://thewire.in/world/assadism-is-destroying-syria|заглавие='Assadism' Is Destroying Syria – Here's Where It Came From|автор=Harkin|първо_име=Juliette|труд=The Wire}}</ref> [[Арабска социалистическа партия Баас – регион Египет|Египетският клон]] на [[Иракско движение Баас|иракското движение Баас]] обявява силната си подкрепа за [[Сирийската революция (2011)|сирийската революция]], заклеймяване на Баасистка Сирия като репресивна диктатура, контролирана от династията Асад. Тя атакува [[Баасизъм|баасистките]] акредитиви на семейство Асад, обвинявайки [[Сирийска Баас партия|сирийската партия Баас,]] че действа като гранична охрана на [[Израел]] още след свалянето от власт на [[Национално командване на партията Баас|Националното командване на Баас]] по време на [[Сирийски държавен преврат (1966)|държавния преврат през 1966 г.]] Описвайки Башар ал-Асад като позорна личност за това, че е поканил враждебни сили като [[Иран]] в Сирия, египетските баасисти призоват [[Свободна сирийска армия|сирийските революционери]] да се обединят в усилията си да свалят режима на Асад и да се противопоставят на чуждия империализъм.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aladhwaa.net/?ac=3&no=6445&d_f=10&t_f=0&t=5&lang_in=Ar|заглавие=The statement of the Arab Baath Socialist Party of Egyptian on the aggression against Syria|достъп_дата=30 юли 2018}}</ref> Описвайки режима на Асад като [[мафиотска държава]], която процъфтява от корупция и фракционарност, ливанският академик социалист Жилбер Акар заявява: „Братовчедът на Башар ал-Асад стана най-богатият човек в страната, контролирайки, както се смята, над половината от икономиката. И това е само един член на управляващия клан... Кланът функционира като истинска мафия и управлява страната от няколко десетилетия. Това е дълбокият корен на експлозията, в комбинация с факта, че сирийският режим е един от най-деспотичните в региона. В сравнение със Сирия на Асад Египет на [[Хосни Мубарак|Мубарак]] бе фар на демокрация и политическа свобода!... Специфичното за този режим е, че бащата на Асад прекрои и преустрои държавния апарат, особено неговото твърдо ядро ​​– въоръжените сили, за да създаде преторианска гвардия за себе си. Армията, особено нейните елитни сили, е обвързана със самия режим по различни начини, най-вече чрез използването на фракционарност. Дори хора, които никога преди не са чували за Сирия, сега знаят, че режимът се основава на едно малцинство в страната – около 10% от населението – [[алавити]]те.“<ref>Achcar, Gilbert (8 October 2013). "Syria between Revolutions and Counter-Revolutions". ''CETRI''. Архивиран от оригинала на 2 юни 2016.</ref> [[Прогресивна социалистическа партия|Прогресивната социалистическа партия]] (PSP) в Ливан заема позиция срещу Асад и организира масови протести в подкрепа на сирийската революция. През август 2012 г. тя публично заклеймява правителството на Асад като машина за убиване, ангажирана с избиването на сирийския народ. Лидерът на партията Айман Камаледин поисква експулсирането на сирийския посланик от Ливан, описвайки го като представител на режима на убийци в Ливан.<ref name=":13">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/france-issues-arrest-warrants-against-syrias-president-assad-source-2023-11-15/|title=France issues arrest warrant for Syria's President Assad - source|date=15 ноември 2023|work=Reuters}}</ref><ref name=":22">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.politico.eu/article/bashar-al-assad-denies-responsibility-for-syrian-war-violence-refugees/|заглавие=Assad denies responsibility for Syrian war|автор=King|първо_име=Esther|издател=Politico|достъп_дата=21 декември 2016|цитат=The Syrian president maintained he was fighting to preserve his country and criticized the West for intervening. "Good government or bad, it's not your mission" to change it, he said.}}</ref> === Международна подкрепа === ==== Крайнодясна подкрепа ==== [[Файл:Alexander Lukashenko in a meeting with Bashar al-Assad in December 2003 (1) (cropped).jpg|мини|Беларуският президент [[Александър Лукашенко]] заедно с Башар ал-Асад по време на държавно посещение в Сирия през декември 2003 г.]] Режимът на Башар ал-Асад получава подкрепа от видни [[Бял национализъм|бели националисти]], [[Неонационалсоциализъм|неонацисти]] и [[Крайнодясна политика|крайнодесни]] фигури в Европа, които са привлечени от неговия дискурс за [[война срещу тероризма]] срещу [[Ислямизъм|ислямистите]] по време на периода на [[Европейска мигрантска криза|европейската бежанска криза]]. Бомбардировките на Асад над сирийските градове предизвикват възхищение в [[Ислямофобия|ислямофобския]] дискурс на крайнодесните кръгове, които смятат мюсюлманите за цивилизационен враг. Американските привърженици на [[Превъзходство на белите|превъзходството на бялата раса]] често възхваляват Асад като авторитарен бастион срещу това, което те смятат за силите на ислямския екстремизъм и глобализма.<ref>Ayoub, Joey (3 October 2022). "How the European far right coopted an Arabic letter". ''Al Jazeera''. ArchivedАрхивиран от оригинала на 20 декември 2022</ref><ref>Snell, James (17 August 2017). "Why Nazis from Charlottesville to Europe love Bashar al-Assad". ''New Arab''. Архивиран от оригинала на 27 декември 2022</ref><ref>Strickland, Patrick (14 February 2018). "Why do Italian fascists adore Syria's Bashar al-Assad?". ''Al Jazeera''. Архивиран от оригинала на 5 януари 2023</ref><ref>Elba, Mariam (8 September 2017). "Mariam Elba". ''The Intercept''. Архивиран от оригинала на 5 октомври 2017</ref><ref name=":6">"Western Far-right Worries Syrians and Delights Bashar al-Assad". ''The Syrian Observer''. 3 ноември 2022. Архивиран от оригинала на 3 ноември 2022</ref><ref name=":6" /> След президентските избори в Сирия през 2014 г. президентът на [[Беларус]] [[Александър Лукашенко]] изпраща поздравителна телеграма до Башар, изразявайки своята увереност в лидерството на Башар ал-Асад, и описва военната кампания на правителството на Баас като част от борбата срещу тероризма и чуждата намеса.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://syriatimes.sy/index.php/presidential-elections/13290-president-assad-receives-congratulations-from-the-president-of-belarus-confidence-in-syria-elimination-of-current-crisis|заглавие=President Assad receives Congratulations from the President of Belarus: Confidence in Syria Elimination of Current Crisis}}</ref> ==== Лява подкрепа ==== Подкрепата на левицата за Асад е разделена от началото на гражданската война в Сирия{{Hrf|Hashemi|Postel|11–13}} правителството на Асад е обвинено в цинично манипулиране на [[Фракционираност и малцинства в Сирийската гражданска война|фракционистката идентичност]] и [[Антиимпериализъм|антиимпериализма]], за да продължи най-лошите си действия.<ref>Hashemi & Postel 2013, с. 231</ref> Някои държавни или правителствени ръководители обявяват подкрепата си за Асад, включително севернокорейския лидер [[Ким Чен Ун]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dw.com/en/north-korean-leader-offers-support-to-assad/a-16392804|заглавие=North Korean leader offers support to Assad|труд=Deutsche Welle|език=en-GB|достъп_дата=20 август 2019}}</ref> След като обявява победата си на изборите през 2014 г., Асад получава поздравления от [[Президент на Венецуела|президента на Венецуела]] [[Николас Мадуро]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lainfo.es/en/2014/06/05/venezuela-congratulated-by-bashar-al-assad-in-syrian-presidential-victory/|заглавие=Venezuela congratulated by Bashar Al Assad in Syrian presidential victory|труд=lainfo.es|достъп_дата=25 януари 2015}}</ref> президента на [[Алжир]] [[Абделазиз Бутефлика]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://syriatimes.sy/index.php/news/local/13361-president-assad-receives-congratulations-from-president-bouteflika-on-winning-elections|заглавие=syriatimes.sy – President Assad Receives Congratulations from President Bouteflika on Winning Elections|труд=syriatimes.sy|достъп_дата=20 април 2015}}</ref> президента на [[Гвиана]] [[Доналд Рамотар]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sana.sy/eng/21/2014/06/21/551372.htm|заглавие=الوكالة العربية السورية للأنباء - Syrian Arab News Agency|достъп_дата=20 април 2015}}</ref> президента на Южна Африка [[Джейкъб Зума]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sana.sy/en/?p=4016|заглавие=President al-Assad receives congratulatory cable from South African President Zuma|автор=Hazem al-Sabbagh|достъп_дата=20 април 2015}}</ref> президента на [[Никарагуа]] [[Даниел Ортега]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://syriatimes.sy/index.php/presidential-elections/13206-nicaragua-s-ortega-congratulates-president-al-assad-on-winning-elections|заглавие=Nicaragua's Ortega Congratulates President Al-Assad on Winning Elections|труд=syriatimes.sy}}</ref> и от [[Махмуд Абас]], лидер на [[Фатах]] и президент на [[Палестина (държава)|Палестина]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sana.sy/en/?p=4246|заглавие=President al-Assad receives congratulatory letter from President Abbas|автор=h.said|достъп_дата=20 април 2015}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.middleeastmonitor.com/news/middle-east/12365-abbas-congratulates-al-assad-for-re-election-as-syrian-president|заглавие=Abbas congratulates Al-Assad for re-election as Syrian president|труд=Middle East Monitor|достъп_дата=20 април 2015|архив_дата=2016-03-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304200251/https://www.middleeastmonitor.com/news/middle-east/12365-abbas-congratulates-al-assad-for-re-election-as-syrian-president}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://english.al-akhbar.com/node/20320|заглавие=Abbas says he backs Syria's "war against terrorism"|труд=Al Akhbar English|достъп_дата=20 април 2015|архив_дата=2017-10-19|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20171019065914/http://english.al-akhbar.com/node/20320}}</ref> Палестинската [[Марксизъм-ленинизъм|марксистко-ленинска]] въоръжена група [[Народен фронт за освобождение на Палестина]] (PFLP) подкрепя Башар ал-Асад по време на [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]]. В резултат на тази позиция иранското правителство увеличава своето военно и финансово финансиране на PFLP.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2013/09/iran-pflp-gaza-palestine-syria.html|заглавие=Iran Increases Aid to PFLP Thanks to Syria Stance|труд=Al-Monitor|достъп_дата=20 април 2015}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aljazeera.com/news/middleeast/2013/01/201318143633928478.html|заглавие=Pro-Assad Palestinians call for Yarmouk truce|достъп_дата=20 април 2015}}</ref> === Международни връзки с обществеността === [[Файл:Lula Al-Assad Itamaraty 2010.jpg|мини|Башар ал-Асад, носещ „Голямата яка“ на Националния орден на Южния кръст, придружен от бразилския президент [[Луиз Инасиу Лула да Силва]] в [[Бразилия (град)|Бразилия]], 30 юни 2010 г.]] За да популяризират своя имидж и медийно представяне в чужбина, Башар ал-Асад и съпругата му [[Асма Асад|Асма]] наемат базирани в САЩ и Обединеното кралство фирми за [[връзки с обществеността]] и консултанти.<ref name="turnedtowest">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2012/06/11/world/middleeast/syrian-conflict-cracks-carefully-polished-image-of-assad.html|title=Syria's Assads Turned to West for Glossy P.R.|last=Carter|first=Bill|date=10 юни 2012|work=The New York Times|last2=Chozick|first2=Amy}}</ref> По-специално, те осигуряват фотосесии за Асма ал-Асад в модни списания и списания за знаменитости, включително публикацията „Пустинна роза“ ("A Rose in the Desert") в сп. „[[Вог]]“ през март 2011 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theatlantic.com/international/archive/2012/01/the-only-remaining-online-copy-of-vogues-asma-al-assad-profile/250753/|заглавие=The Only Remaining Online Copy of Vogue's Asma al-Assad Profile|автор=Max Fisher|труд=The Atlantic}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://gawker.com/asma-al-assad-a-rose-in-the-desert-1265002284|заглавие=Asma al-Assad: A Rose in the Desert|автор=Joan Juliet Buck|труд=Gawker}}</ref> Тези фирми включват „Бел Потингър“ и „Браун Лойд Джеймс“, като последната получава 5000 долара на месец за услугите си.<ref name="turnedtowest" /><ref name="PRcomeback">{{Cite news|url=http://english.alarabiya.net/en/media/2013/09/14/Assad-makes-PR-comeback-targets-American-psyche-.html|title=Assad makes PR comeback, targets 'American psyche'|last=Ajbaili|first=Mustapha|date=14 септември 2013|access-date=15 март 2015|publisher=Al Arabiya|quote="Assad's regime also activated its YouTube channel and multiple Facebook accounts."}}</ref> В началото на сирийската [[Гражданска война в Сирия|гражданска война]] сирийските правителствени мрежи са [[Хакер|хакнати]] от групата на [[Анонимните]], която разкрива, че бивш журналист от [[Ал-Джазира]] е бил нает да съветва Асад как да манипулира [[Обществено мнение|общественото мнение]] на САЩ. Сред съветите е предложението за сравнение на народното въстание срещу режима с протестите на [[Окупирай Уол Стрийт]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://arstechnica.com/tech-policy/2012/02/anonymous-hackers-expose-emails-of-syrian-presidential-aides/|заглавие=Anonymous exposes e-mails of Syrian presidential aides|автор=Gallagher|първо_име=Sean|труд=Ars Technica|достъп_дата=15 март 2015}}</ref> В отделно изтичане на електронна поща няколко месеца по-късно на [[Върховен съвет на сирийската революция|Върховния съвет на сирийската революция]], публикувано от в. „[[Гардиън]]“, е разкрито, че консултантите на Асад са се координирали с медиен съветник на иранското правителство.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2012/mar/14/assad-emails-lift-lid-inner-circle|title=Exclusive: secret Assad emails lift lid on life of leader's inner circle|last=Booth|first=Robert|date=14 март 2013|work=The Guardian|access-date=15 март 2015|last2=Mahmood|first2=Mona|quote=Before a speech in December his media consultant prepared a long list of themes, reporting that the advice was based on "consultations with a good number of people in addition to the media and political adviser for the Iranian ambassador".|last3=Harding|first3=Luke}}</ref> През март 2015 г. разширена версия на гореспоменатите изтичания е предадена на ливанския уебсайт ''NOW News'' и публикувана следващия месец.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://now.mmedia.me/lb/en/AssadLeaks/565291-friends-in-the-media|заглавие=International relations|автор=Rowell|първо_име=Alex|издател=NOW News|достъп_дата=23 май 2015|архив_дата=2018-10-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181022091657/https://now.mmedia.me/lb/en/AssadLeaks/565291-friends-in-the-media}}</ref> Асад започва кампания в [[Социална медия|социалните медии]], която включва изграждане на присъствие във [[Фейсбук]], [[Ютюб]] и най-вече в [[Инстаграм]].<ref name="PRcomeback2">{{Cite news|url=http://english.alarabiya.net/en/media/2013/09/14/Assad-makes-PR-comeback-targets-American-psyche-.html|title=Assad makes PR comeback, targets 'American psyche'|last=Ajbaili|first=Mustapha|date=14 септември 2013|access-date=15 March 2015|publisher=Al Arabiya|quote="Assad's regime also activated its YouTube channel and multiple Facebook accounts."}}</ref> Това води до много критики и сп. „[[Атлантик (списание)|Атлантик]]“ го описва като „пропагандна кампания, която в крайна сметка направи семейството [Асад] да изглежда по-зле“.<ref>{{Cite news|url=http://www.thewire.com/politics/2013/08/bashar-al-assads-family/68915/|title=The Failed Public Relations Campaign of Bashar al Assad's Family|last=Jones|first=Allie|date=30 август 2013|work=The Wire|access-date=15 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20160308212143/http://www.thewire.com/politics/2013/08/bashar-al-assads-family/68915/|archive-date=8 март 2016|quote=a propaganda campaign that ultimately has made the family look worse}}</ref> Твърди се, че правителството на Асад също е арестувало активисти за създаване на групи във Фрейбук, които правителството не одобрява,<ref name="Dissent20142">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-dissent-idUSKBN0GW2GQ20140901|title=Pro-government Syrian activist arrested after rare public dissent|last=Dziadosz|first=Alexander|date=септември 2014|work=Reuters|access-date=23 септември 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20150924204007/http://www.reuters.com/article/2014/09/01/us-syria-crisis-dissent-idUSKBN0GW2GQ20140901|archive-date=24 септември 2015|last2=Heneghan|first2=Tom}}</ref> и е апелирало директно към [[Туитър]] да премахне акаунти, които не харесва.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/series/assad-emails-the-documents|title=Assad emails: 'Fares closed all your Twitter accounts'|date=14 март 2012|work=The Guardian|access-date=15 март 2015}}</ref> Кампанията в социалните медии, както и изтеклите по-рано имейли, водят до сравнения от страна на вестниците „[[Гардиън]]“, „[[Ню Йорк Таймс]]“ и „[[Файнейшъл Таймс]]“ с „Доклад за баналността на злото“ на [[Хана Аренд]].<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2013/sep/06/syrian-presidency-instagram-banality-evil|title=The Syrian presidency's Instagram account shows the banality of evil|last=Jones|first=Johnathan|date=6 September 2013|work=The Guardian|access-date=15 март 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://thelede.blogs.nytimes.com/2012/03/15/syrias-first-couple-and-the-banality-of-e-mail/|title=Syria's First Couple and the Banality of E-Mail|last=Mackey|first=Robert|date=15 март 2012|work=The New York Times|access-date=15 март 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.ft.com/cms/s/0/e0ce4102-710e-11e1-a7f1-00144feab49a.html|title=Assad: faithful student of ruthlessness|last=Khalaf|first=Roula|date=18 March 2012|work=Financial Times|access-date=15 март 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20221210/http://www.ft.com/cms/s/0/e0ce4102-710e-11e1-a7f1-00144feab49a.html|archive-date=10 декември 2022|url-access=subscription}}</ref> През октомври 2014 г. 27 хиляди снимки, изобразяващи изтезания, извършени от правителството на Асад, са изложени в [[Мемориален музей на Холокоста в САЩ|мемориалния музей на Холокоста в САЩ]].<ref>{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/bashar-al-assad-s-syrian-torture-chambers-205323124.html|title=Inside Bashar Assad's Torture Chambers|last=Isikoff|first=Michael Abdel|date=13 октомври 2014|work=Yahoo News|access-date=15 март 2015}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://foreignaffairs.house.gov/photo-gallery/syria-army-defectors-photos|заглавие=Photos Presented to the House Foreign Affairs Committee by "Caesar" at Briefing on "Assad's Killing Machine Exposed: Implications for U.S. Policy"|издател=House Committee on Foreign Affairs|достъп_дата=15 март 2015|архив_дата=2015-03-14|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150314211352/http://foreignaffairs.house.gov/photo-gallery/syria-army-defectors-photos}}</ref> За да напишат доклад за изображенията, са наети адвокати от британската адвокатска кантора Картър-Рък, финансирана от правителството на [[Катар]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://edition.cnn.com/2014/01/20/world/syria-torture-photos-amanpour/|заглавие=Gruesome Syria photos may prove torture by Assad regime|автор=Mick Krever|труд=CNN|достъп_дата=20 април 2015}}</ref> През ноември 2014 г. фондация Quilliam съобщава, че пропагандна кампания, за която те твърдят, че има пълната подкрепа на Асад, разпространява фалшиви доклади за смъртта на родени на Запад джихадисти, за да отклони вниманието от предполагаемите военни престъпления на правителството. Използвайки снимка на чеченски боец от [[Втора чеченска война|Втората чеченска война]], проасадски медийни доклади са разпространени до западни медии, което ги кара да публикуват фалшива история относно смъртта на несъществуващ британски джихадист.<ref name="Simpson 2014">{{Cite news|url=https://www.thetimes.co.uk/article/assads-allies-invent-british-jihadi-death-0fstqsrn2zl|title=Assad's allies invent British jihadi death|last=Simpson|first=John|date=6 ноември 2014|work=The Times|access-date=25 ноември 2020}}</ref> През 2015 г. [[Руска военна намеса в Сирия|Русия се намесва в сирийската гражданска война]] в подкрепа на Асад и на 21 октомври 2015 г. Асад лети за Москва и се среща с руския президент [[Владимир Путин]], който казва по отношение на гражданската война: „Това решение може да бъде взето само от сирийския народ. Сирия е приятелска страна и ние сме готови да я подкрепим не само военно, но и политически“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aljazeera.com/news/2015/10/syria-assad-met-russia-putin-moscow-151021064340109.html|заглавие=Syria's Assad in surprise visit to Moscow|издател=Al Jazeera}}</ref> == Личен живот == [[Файл:Bashar and Asma al-Assad.jpg|мини|Башар ал-Асад със съпругата си Асма Ахрас]] [[Файл:Bashar and Asmaa al-Assad in Moscow.jpg|мини|Башар ал-Асад със съпругата си Асма в [[Москва]], 27 януари 2005 г.|ляво]] Асад говори свободно [[английски език|английски]] и основен разговорен френски.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theatlantic.com/international/archive/2013/04/how-bashar-al-assad-became-so-hated/275058/|заглавие=How Bashar al-Assad Became So Hated|автор=Rafizadeh|първо_име=Majid|труд=The Atlantic|достъп_дата=14 март 2015}}</ref> През декември 2000 г. се жени за [[Асма ал-Асад|Асма Ахрас]], британска гражданка от сирийски произход от Актън, [[Лондон]].<ref>{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/uk/1630134.stm|title=The road to Damascus (all the way from Acton)|date=31 октомври 2001|work=BBC News|access-date=14 март 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/1400296/Syria-factfile-Key-figures.html|title=Syria factfile: Key figures|date=24 февруари 2003|work=The Daily Telegraph|access-date=14 март 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/1400296/Syria-factfile-Key-figures.html|archive-date=11 януари 2022|location=London|url-access=subscription}}</ref> През 2001 г. тя ражда първото им дете, син на име [[Хафез Башар ал-Асад|Хафез]], кръстен на дядо му [[Хафез ал-Асад]]; той получава магистърска степен от [[Московски държавен университет|Московския държавен университет]] през лятото на 2023 г. с дипломна работа по теорията на числата.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rbc.ru/society/29/06/2023/649dd3249a79470f8edd25b2|заглавие=Сын Башара Асада с отличием окончил МГУ|труд=Rbc.ru|език=ru}}</ref> През 2003 г. се ражда дъщеря им Зейн, а през 2004 г. – вторият им син Карим.<ref name=":5" /> Башар ал-Асад е [[мюсюлманин]] [[Алавити|алавит]].<ref>{{Cite journal|last=Baltacioglu-Brammer|first=Ayse|date=January 2014|title=Alawites and the Fate of Syria|url=https://origins.osu.edu/article/alawites-and-fate-syria|journal=Current Events in Historical Perspective|publisher=Ohio State University|volume=7|issue=4|page=2|access-date=30 септември 2021}}</ref> Ходил е на [[хадж]] два пъти – през 1999 и през 2000 г.<ref>{{Cite book|last=Litvak|first=Meir|title=Middle Eastern Societies and the West: Accommodation of Clash of Civilizations?|url=https://books.google.com/books?id=_cpjrIcHoQkC&pg=PA67|date=2006|publisher=The Moshe Dayan Center|isbn=978-965-224-073-6|език=en}}</ref> Сестрата му [[Бушра ал-Асад]] и майка им [[Аниса Махлуф]] напускат Сирия съответно през 2012 г. и 2013 г., за да заживеят в [[Обединени арабски емирства|Обединените арабски емирства]].<ref name=":5" /> Аниса умира в [[Дамаск]] през 2016 г. на 86-годишна възраст.<ref name="aje">{{Cite news|url=http://www.aljazeera.com/news/2016/02/syrian-president-mother-anissa-assad-dies-aged-86-160206210505879.html|title=Syrian president's mother Anissa Assad dies aged 86|date=6 февруари 2016|access-date=2 март 2016|publisher=Al Jazeera English}}</ref> == Вижте също == * [[Гражданска война в Сирия]] * [[История на съвременна Сирия]] * [[Хафез ал-Асад]] * [[Сирийска Баас партия]] * МАЙЕР, М., Политическа география на Близкия изток, НБУ == Източници == * Blanford, Nicholas (2006). ''Killing Mr Lebanon: The Assassination of Rafik Hariri and Its Impact on the Middle East''. I.B. Tauris * Bronner, Stephen Eric (2007). ''Peace Out of Reach: Middle Eastern Travels and the Search for Reconciliation''. University Press of Kentucky * Hashemi, Nader; Postel, Danny, eds. (2013). ''The Syria Dilemma''. MIT Press * Heydemann, Steven; Leenders, Reinoud (2013). ''Middle East Authoritarianisms: Governance, Contestation, and Regime Resilience in Syria and Iran''. Stanford University Press * Leverett, Flynt L. (2005). ''Inheriting Syria: Bashar's Trial By Fire''. Brookings Institution * Lesch, David W. (2011). ''Syria: The Fall of the House of Assad''. Yale University Press * Mammone, Andrea; Godin, Emmanuel; Jenkins, Brian, eds. (2012). ''Mapping the Extreme Right in Contemporary Europe: From Local to Transnational''. New York: Routledge * Ma'oz, Moshe; Ginat, Joseph; Winckler, Onn (1999). ''Modern Syria: From Ottoman Rule to Pivotal Role in the Middle East''. Sussex Academic Press * Mikaberidze, Alexander, ed. (2013). ''Atrocities, Massacres, and War Crimes: An Encyclopedia''. Santa Barbara, California: ABC-CLIO * Minahan, James (2002). ''Encyclopedia of the Stateless Nations: A–C''. Greenwood Press * Moosa, Matti (1987). ''Extremist Shiites: The Ghulat Sects''. Syracuse University Press * Pierret, Thomas (2013). ''Religion and State in Syria: The Sunni Ulama from Coup to Revolution''. Cambridge University Pres * Sadiki, Larbi (2014). ''Routledge Handbook of the Arab Spring: Rethinking Democratization''. Routledge * Seale, Patrick; McConville, Maureen (1992). ''Asad of Syria: The Struggle for the Middle East''. University of California Press * Tucker, Spencer C.; Roberts, Priscilla (2008). ''The Encyclopedia of the Arab-Israeli Conflict: A Political, Social, and Military History'' * Zisser, Eyal (2007). ''Commanding Syria: Bashar Al-Asad And the First Years in Power''. I.B. Tauris == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://sana.sy/eng/article/5.htm Официален уебсайт] ([http://sana.sy/eng/article/123.htm Биография], [http://sana.sy/section.html?&req=shownews&topicid=13&newlang=eng Декрети], [http://sana.sy/section.html?&req=shownews&topicid=11&newlang=eng Речи], [http://sana.sy/section.html?&req=shownews&topicid=12&newlang=eng Интервюта], [http://sana.sy/section.html?&req=shownews&topicid=10&newlang=eng Прес съобщения]) {{Превод от|en|Bashar al-Assad|1261848981}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Сирия|Биографии}} {{СОРТКАТ:Асад, Башар}} [[Категория:Президенти на Сирия]] [[Категория:Сирийски офталмолози]] [[Категория:Сирийски лекари]] [[Категория:Военни лекари]] [[Категория:Възпитаници на Дамаския университет]] [[Категория:Родени в Дамаск]] lzdj4fwmltqc9i9dwslr9079prgsiyz 12435488 12435487 2024-12-09T07:30:23Z 62.44.96.131 12435488 wikitext text/x-wiki {{твърде дълга}} {{Личност|политик | роден-място = [[Дамаск]], [[Сирия]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = | партия = [[Сирийска Баас партия]] | постове1 = 19-ти президент на Сирия | години1 = 17 юли [[2000]] – 8 декември [[2024]] | постове2 = Генерален секретар на Националния съвет на Арабската социалистическа партия БААС | години2 = 18 май 2017 – 8 декември 2024 | постове3 = Генерален секретар на Централното командване на Сирийския регионален клон | години3 = 24 юни 2000 – 8 декември 2024 | постове4 = | години4 = }} {{Личност/Военен | категория = | звание = [[Фелдмаршал]] | прякор = | години на служба = 1988 – 2024 | преданост = | въоръжени сили = [[Въоръжени сили на Сирия]] | войсково поделение = | командвания = | войни = [[Гражданска война в Сирия]] | битки = | награди = | по-късна работа = | родства = | герб = }} | категория = политик | деца = Хафез ал-Асад<br>Зейна ал–Асад<br>Карим ал-Асад |майка=[[Аниса Махлуф]]|брак=[[Асма ал-Асад|Асма Ахрас]]|братя-сестри=[[Басил ал-Асад]]<br>[[Маджид ал-Асад]]<br>[[Махер ал-Асад]]<br>[[Бушра ал-Асад]]|религия=[[Ислям]] ([[Алавити]])|портрет-описание=Асад през 2018 г.}} '''Баша̀р Ха̀фез ал-А̀сад''' ({{lang|ar|بشار حافظ الأسد}}) е сирийски политик, 19-ти [[президент на Сирия]] от 17 юли [[2000]] г. до свалянето му от власт на 8 декември [[2024]] г., както и [[главнокомандващ]] на [[Въоръжени сили на Сирия|сирийските въоръжени сили]] и генерален секретар на централното командване на Арабската социалистическа партия [[Баас]], която номинално изповядва [[Баасизъм|необаасистка]] идеология. Неговият баща и предшественик е генерал [[Хафез ал-Асад]], чието президентство през 1971 – 2000 г. бележи трансформацията на Сирия от [[република]] в [[де факто]] династична [[диктатура]], строго контролирана от доминирания от [[алавити]]те елит, съставен от въоръжените сили и [[Мухабарат (Сирия)|Мухабарат]] (тайни служби), лоялни към семейството. Роден и израснал в [[Дамаск]], Асад завършва Факултета по медицина на [[Дамаски университет|Дамаския университет]] през 1988 г. и започва работа като лекар в [[Въоръжени сили на Сирия|сирийската армия]]. Четири години по-късно прави следдипломна специализация в болницата „Уестърн Ай“ в [[Лондон]] в сферата на [[офталмология]]та. През 1994 г., след като по-големият му брат [[Басел ал-Асад|Басел]] загива в автомобилна катастрофа, той е призован в Сирия, за да поеме ролята на наследник. Влиза във военната академия, поемайки отговорността за [[Сирийска окупация на Ливан|сирийската окупация на Ливан]] през 1998 г. На 17 юли 2000 г. става президент на Сирия, наследявайки баща си Хафез, починал на 10 юни. Поредица от репресии през 2001 – 2002 г. слагат край на [[Дамаска пролет|Дамаската пролет]] – период на културен и политически активизъм, белязан от призиви за прозрачност и демокрация. Въпреки че Башар ал-Асад наследява структурите на властта и [[Култ към личността|култа към личността]], подхранвани от Хафез ал-Асад, му липсва лоялността, получена от баща му, което води до нарастващо недоволство срещу неговото управление. В резултат на това много членове на старата гвардия подават оставка или са прочистени, и вътрешният кръг е заменен от твърди лоялисти от алавитските кланове. Ранните програми за икономическа либерализация на Асад влошават неравенствата и централизират социално-политическата власт на дамаския елит, лоялен към семейство Асад, отчуждавайки сирийските селяни, градските работнически класи, бизнесмените, индустриалците и хората от някогашните традиционни бастиони на Баас. [[Кедрова революция|Кедровата революция]] в [[Ливан]] през февруари 2005 г., предизвикана от убийството на ливанския министър-председател [[Рафик Харири]], принуждава Башар ал-Асад да прекрати [[Сирийска окупация на Ливан|сирийската окупация на Ливан]]. Режимът на Асад е силно персонализирана [[диктатура]],<ref>Svolik, Milan. "[https://www.cambridge.org/us/academic/subjects/politics-international-relations/comparative-politics/politics-authoritarian-rule The Politics of Authoritarian Rule]". ''Cambridge University Press''.</ref><ref>Weeks, Jessica (2014). ''Dictators at War and Peace''. Cornell University Press. с. 18</ref><ref>Wedeen, Lisa (2018). ''[https://press.uchicago.edu/ucp/books/book/chicago/A/bo41676402.html Authoritarian Apprehensions]''. Chicago Studies in Practices of Meaning. University of Chicago Press</ref><ref>Hinnebusch, Raymond (2012). "Syria: from 'authoritarian upgrading' to revolution?". ''International Affairs''. '''88''' (1): 95–113</ref><ref>Michalik, Susanne (2015). "Measuring Authoritarian Regimes with Multiparty Elections". In Michalik, Susanne (ed.). ''Multiparty Elections in Authoritarian Regimes: Explaining their Introduction and Effects''. Studien zur Neuen Politischen Ökonomie. Springer Fachmedien Wiesbaden. с. 33–45.</ref><ref>Geddes, Barbara; Wright, Joseph; Frantz, Erica (2018). ''How Dictatorships Work''. Cambridge University Press. с. 233</ref> която управлява Сирия като [[Тоталитаризъм|тоталитарна]] [[полицейска държава]].<ref>Khamis, B. Gold, Vaughn, Sahar, Paul, Katherine (2013). "22. Propaganda in Egypt and Syria's "Cyberwars": Contexts, Actors, Tools, and Tactics". In Auerbach, Castronovo, Jonathan, Russ (ed.). ''The Oxford Handbook of Propaganda Studies''. New York: Oxford University Press</ref><ref>Wieland, Carsten (2018). "6: De-neutralizing Aid: All Roads Lead to Damascus". Syria and the Neutrality Trap: The Dilemmas of Delivering Humanitarian Aid Through Violent Regimes. London: I. B. Tauris</ref><ref>Ahmed, Saladdin (2019). ''Totalitarian Space and the Destruction of Aura''. State University of New York Press, Albany: Suny Press. с. 144, 149.</ref><ref>Hensman, Rohini (2018). "7: The Syrian Uprising". ''Indefensible: Democracy, Counterrevolution, and the Rhetoric of Anti-Imperialism''. Chicago: Haymarket Books</ref> Управлението му се характеризира с множество нарушения на [[Права на човека|правата на човека]] и тежки [[Политическа репресия|политически репресии]]. Докато правителството на Асад се описва като [[Светска държава|светско]], различни политолози и наблюдатели отбелязват, че режимът му използва фракционисткото напрежение в страната. Първото десетилетие на властта му е белязано от интензивна [[цензура]], бързи екзекуции, насилствени изчезвания, дискриминация на етническите малцинства и широко наблюдение от тайната полиция на Баас. [[Съединени американски щати|Съединените щати]], [[Европейски съюз|Европейският съюз]] и по-голямата част от [[Лига на арабските държави|Арабската лига]] призовават за оставката на Асад от президентския пост през 2011 г., след като той нарежда насилствено потушаване на протестиращите от [[Арабска пролет|Арабската пролет]] по време на събитията от [[Сирийска революция (2011)|Сирийската революция]], което води до [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]]. Гражданската война убива около 580 хиляди души, от които минимум 306 хил. смъртни случая са цивилни, като проасадските сили причиняват повече от 90% от смъртните случаи сред цивилни.<ref name="auto1">{{Cite news|url=https://www.middleeastmonitor.com/20220620-assad-iran-russia-committed-91-of-civilian-killings-in-syria/|title=Assad, Iran, Russia committed 91% of civilian killings in Syria|date=20 June 2022|work=Middle East Monitor|archive-url=https://web.archive.org/web/20230104153837/https://www.middleeastmonitor.com/20220620-assad-iran-russia-committed-91-of-civilian-killings-in-syria/|archive-date=4 януари 2023}}</ref> Войната също така принудително разселва 14 милиона сирийци, с над 7 млн. бежанци, причинявайки най-голямата бежанска криза в света. Допълнителни 154 хил. цивилни насилствено изчезват или са подложени на произволни арести; има над 135 хил. души измъчвани, затворени или мъртви в правителствени центрове за задържане към 2023 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20230316062415/https://reliefweb.int/report/syrian-arab-republic/12th-anniversary-popular-uprising-total-230224-civilians-documented-dead-including-15275-who-died-due-torture-154871-arrested-andor-forcibly-disappeared-and-roughly-14-million-syrians-displaced "On the 12th Anniversary of the Popular Uprising"]. ReliefWeb. март. Архивирано от оригинала на 16 март 2023</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20230513172453/https://snhr.org/blog/2021/08/14/record-of-arbitrary-arrests1/ "Record of Arbitrary Arrests".] ''SNHR''. March 2023. Архивирано от оригинала на 13 май 2023</ref> Извършването от режима на Асад на множество [[Военно престъпление|военни престъпления]] и [[престъпления срещу човечеството]] по време на гражданската война води до международно осъждане и изолация.<ref>Robertson QC, Geoffrey (2013). "11: Justice in Demand". ''Crimes Against Humanity: The Struggle for Global Justice'' (4th ed.). New York: The New Press. с. 560–562, 573, 595–607</ref><ref>[https://books.google.it/books?id=SdxEAQAAMAAJ&dq=Assad+crimes+against+humanity&pg=PA229&redir_esc=y#v=onepage&q=Assad%20crimes%20against%20humanity&f=false Syria Freedom Support Act; Holocaust Insurance Accountability Act of 2011]. Washington DC: Committee on Foreign Affairs, House of Representatives. 2012. с. 221–229</ref><ref>Vohra, Anchal (16 October 2020). "[https://web.archive.org/web/20201102212057/https://foreignpolicy.com/2020/10/16/assads-horrible-war-crimes-are-finally-coming-to-light/ Assad's Horrible War Crimes Are Finally Coming to Light Under Oath]". ''Foreign Policy''. Архивирано от оригинала на 2 ноември 2020</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20220122082145/https://www.dailysabah.com/world/syrian-crisis/german-court-finds-assad-regime-official-guilty-of-crimes-against-humanity "German court finds Assad regime official guilty of crimes against humanity"]. ''Daily Sabah''. 13 January 2022. Архивирано от оригинала на 22 януари 2022.</ref><ref>Martina Nosakhare, Whitney (15 March 2022). [https://web.archive.org/web/20220405071705/https://www.hrw.org/news/2022/03/15/some-hope-struggle-justice-syria "Some Hope in the Struggle for Justice in Syria: European Courts Offer Survivors a Path Toward Accountability".] ''Human Rights Watch''. Архивирано от оригинала на 5 април 2022.</ref> Смята се, че сирийските военни са извършили над 300 [[Химическо оръжие|химически атаки]], като разследванията на ООН потвърждават най-малко девет химически атаки, извършени от проасадски сили. Най-смъртоносният инцидент е [[Химически атаки в Гута|химическата атака в Гута]] на 21 август 2013 г., която причинява смъртта на 1100–1500 цивилни. През декември 2013 г. [[Служба на Върховния комисар за правата на човека|Върховният комисар на ООН за правата на човека]] [[Нави Пилай]] заявява, че констатациите от разследване на ООН замесват Асад във [[Военно престъпление|военни престъпления]]. Разследванията на [[Съвместен механизъм за разследване на ОЗХО-ООН|Съвместния механизъм за разследване на ОЗХО-ООН]] и [[Използване на химически оръжия в сирийската гражданска война|IIT на ОЗХО-ООН]] стигат до заключението, че правителството на Асад е отговорно съответно за [[Химическа атака в Хан Шейхун|атаката със зарин срещу Хан Шейхун през 2017 г.]] и [[Химическа атака в Дума|химическата атака в Дума през 2018 г.]]<ref>Steve Almasy; Richard Roth. "[https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html UN: Syria responsible for sarin attack that killed scores]". ''CNN''. Архивирано от оригинала на 12 юни 2018. Посетено на 12 юни 2018</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230127111421/https://www.opcw.org/media-centre/news/2023/01/opcw-releases-third-report-investigation-and-identification-team OPCW Releases Third Report by Investigation and Identification Team]". 27 януари 2023. Архивирано от оригинала на 27 януари 2023</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230128024629/https://www.state.gov/joint-statement-on-opcw-report-finding-syrian-regime-responsible-for-chemical-weapons-attack-in-douma-syria-on-april-7-2018/ Joint Statement on OPCW Report Finding Syrian Regime Responsible for Chemical Weapons Attack in Douma, Syria on April 7, 2018]". ''U.S Department of State''. 27 January 2023. Архивирано от оригинала на 28 януари 2023</ref><ref>"[https://www.aljazeera.com/news/2023/1/27/opcw-blames-syria-government-forces-for-2018-douma-chlorine-gas-attack OPCW blames Syria gov't for 2018 chlorine gas attack in Douma".] ''Al Jazeera''. 27 January 2023</ref><ref>Chulov, Martin (27 January 2023). "[https://web.archive.org/web/20230127200237/https://www.theguardian.com/world/2023/jan/27/syrian-regime-found-responsible-for-douma-chemical-weapons-attack Syrian regime found responsible for Douma chemical attack]". ''The Guardian''. Archived from the original on 27 January 2023</ref><ref>Loveluck, Louisa (27 January 2023). "[https://www.washingtonpost.com/world/2023/01/27/syria-chemical-weapons-douma-opcw/ Syrian army responsible for Douma chemical weapons attack, watchdog confirms]". ''Washington Post''</ref> През юни 2014 г. американският [[сирийски проект за отговорност]] включва Асад в списък с обвинения във военни престъпления на правителствени служители и го изпраща до [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]]. През 2023 г. [[Канада]] и [[Нидерландия]] завеждат съвместно дело в [[Международен съд на ООН|Международния съд]], обвинявайки правителството на Асад в нарушаване на [[Конвенция на ООН срещу изтезанията|Конвенцията на ООН срещу изтезанията]].<ref>van den Berg, Stephanie (12 June 2023). "[https://web.archive.org/web/20230613135325/https://www.reuters.com/world/netherlands-canada-take-syria-world-court-over-torture-claims-2023-06-12/ Netherlands, Canada take Syria to World Court over torture claims]". ''Reuters''. Архивирано от оригинала на 13 юни 2023.</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230613135519/https://www.thenationalnews.com/mena/2023/06/12/canada-and-netherlands-take-syria-to-icj-over-alleged-torture/ Canada and Netherlands take Syria to ICJ over alleged torture]". ''The National''. 12 юни 2023. Архивирано от оригинала на 13 юни 2023</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230613135748/https://www.government.nl/documents/diplomatic-statements/2023/06/12/joint-statement-by-canada-and-the-netherlands-on-instituting-proceedings-at-the-international-court-of-justice-to-hold-syria-to-account-for-torture Joint statement by Canada and the Kingdom of the Netherlands on instituting proceedings at the International Court of Justice to hold Syria to account for torture]". ''Government of Netherlands''. 12 June 2023. Архивирано от оригинала на 13 юни 2023</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230613135950/https://www.icj-cij.org/sites/default/files/case-related/188/188-20230612-PRE-01-00-EN.pdf Canada and the Kingdom of the Netherlands jointly institute proceedings against the Syrian Arab Republic and request the Court to indicate provisional measures]" (PDF). ''International Court of Justice.org''. 12 June 2023. с. 1, 2. Архивирано от оригинала на 13 юни 2023</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230612142054/https://www.icj-cij.org/sites/default/files/case-related/188/188-20230608-REQ-01-00-EN.pdf Canada and the Kingdom of Netherlands vs. the Syrian Arab Republic]" (PDF). ''International Court of Justice.org''. 8 June 2023. Архивирано от оригинала на 12 юни 2023</ref> На 15 ноември 2023 г. Франция издава заповед за арест срещу Асад заради използването на забранени химически оръжия срещу цивилни в Сирия.<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/france-issues-arrest-warrants-against-syrias-president-assad-source-2023-11-15/|title=France issues arrest warrant for Syria's President Assad - source|date=15 ноември 2023|work=Reuters}}</ref> Асад категорично отхвърля твърденията за тези обвинения и обвинява чужди държави, особено ръководената от Америка намеса в Сирия, в опит за смяна на режима.<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.politico.eu/article/bashar-al-assad-denies-responsibility-for-syrian-war-violence-refugees/|заглавие=Assad denies responsibility for Syrian war|автор=King|първо_име=Esther|издател=Politico|достъп_дата=21 декември 2016|цитат=The Syrian president maintained he was fighting to preserve his country and criticized the West for intervening. "Good government or bad, it's not your mission" to change it, he said.}}</ref> Във вътрешната политика Асад е критикуван за пренебрегване на човешките права, икономическото неравенство и корупцията. Във външната политика той е отявлен критик на политиката на [[САЩ]], [[Израел]], [[Саудитска Арабия]] и [[Турция]]. В политическо и икономическо отношение Сирия не се е променила много от 2000 г. насам. Веднага след взимането на властта Асад трябва да предприеме реформи свързани с неколкократни освобождавания на стотици политически затворници поради обществено недоволство и дебати. Счита се, че до юли 2012 г. Асад е успял да скрие за себе си и семейството си над 1,5 млрд, долара, основно в [[Русия]], [[Хонконг|Хонгконг]] и [[Офшорна компания|офшорни]] зони, за да разпредели риска от разкриването на богатството му. През ноември 2024 г. коалиция от сирийски бунтовници организира няколко офанзиви срещу страната с намерението да свали Асад.<ref>{{Cite web |url=https://www.nytimes.com/live/2024/12/07/world/syria-war-damascus/syria-rebels-assad-al-jolani|title=The leader of Syria's rebels told The Times that their aim is to oust al-Assad.|date=7 декември 2024|last=Abdulrahim|first=Raja|work=[[Ню Йорк Таймс|„Ню Йорк Таймс“]]|access-date=8 декември 2024}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-rebels-celebrate-captured-homs-set-sights-damascus-2024-12-07/ |title=Syrian army command tells officers that Assad's rule has ended, officer says|publisher=[[Ройтерс|„Ройтерс“]]|access-date=8 декември 2024}}</ref> На 7 декември 2024 г. е обявено, че Асад е избягал от страната, тъй като бунтовниците превземат Дамаск по време на светкавичната си кампания в цяла Сирия. == Ранни години, семейство и образование == [[Файл:Hafez al-Assad official portrait.jpg|мини|Хафез ал-Асад, баща на Башар и президент на Сирия от 1971 до 2000 г.|244x244пкс]] Башар ал-Асад е роден на 11 септември [[1965]] г. в сирийската столица [[Дамаск]] като втори син и трето дете на [[Аниса Махлуф]] и [[Хафез ал-Асад]].<ref name=":0">Zisser 2007, с. 20</ref> „Ал-Асад“ на [[арабски език]] означава „лъвът“. Дядото на Асад по бащина линия, [[Али Сюлейман ал-Асад]], успява да промени статута си от селянин на второстепенен лидер и за да отрази това, през 1927 г. той променя фамилното си име от „Ал-Вахш“ (което означава „Дивак“) на „Ал-Асад".<ref>Seale & McConville 1992, с. 6</ref> Бащата на Асад Хафез е роден в обедняло селско семейство с [[Алавити|алавитски]] произход и се издига в редиците на партията [[Баас]], за да поеме контрола над [[Сирийска Баас партия|сирийския клон]] на партията в [[Корективно движение (Сирия)|Корективното движение]], което завършва с издигането му до президент на страната.<ref>Mikaberidze 2013, с. 38</ref> Хафез насърчава своите поддръжници в партията Баас, много от които също са с алавитски произход.<ref name=":0" /><ref name="guardian">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/theguardian/2000/jun/15/guardianweekly.guardianweekly1|title=Hafez al-Assad|last=Seale|first=Patrick|date=15 юни 2000|work=The Guardian|access-date=19 март 2011}}</ref> След революцията силните алавити са назначени, докато [[Сунитски ислям|сунитите]], [[друзи]]те и [[Исмаилизъм|исмаилите]] са отстранени от армията и партията Баас.<ref>Moosa 1987, с, 305</ref> 30-годишното военно управление на Хафез ал-Асад става свидетел на трансформацията на Сирия в династична [[диктатура]]. Новата политическа система е водена от елитите на партията Баас, доминирани от алавитите, които са силно лоялни към семейство Асад и контролират армията, силите за сигурност и тайната полиция.<ref name="Allam, Saber 2019 26–27">{{Cite book|last=Allam, Saber|first=Ashraf, Salah|title=Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring|year=2019|publisher=Lamar|location=16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt|isbn=978-977-85412-3-6|pages=26–27|chapter=The domestic structure of the regime}}</ref><ref>{{Cite book|last=Cole|first=Robert|title=The Encyclopaedia of Propaganda|year=2022|publisher=Routledge|isbn=9781317471981|pages=760–761|chapter=Syria}}</ref> По-младият Асад има пет братя и сестри, трима от които умират. Сестра му Бушра умира като бебе.<ref name=":5">Dwyer, Mimi (8 September 2013). "[https://newrepublic.com/article/114630/bashar-al-assad-syria-family-guide Think Bashar al Assad Is Brutal? Meet His Family]". ''The New Republic''. Посетен на 24 юни 2024</ref> Малко се знае за най-малкият му брат Мажд, освен че е с [[интелектуална недостатъчност]]<ref name="Bar">{{Cite journal|last=Bar|first=Shmuel|year=2006|title=Bashar's Syria: The Regime and its Strategic Worldview|url=http://www.herzliyaconference.org/_Uploads/2590Bashars.pdf|journal=Comparative Strategy|publisher=The Interdisciplinary Center Herzliya Lauder School of Government, Diplomacy and Strategy Institute for Policy and Strategy|volume=25|issue=5|page=16 & 379|doi=10.1080/01495930601105412|archive-url=https://web.archive.org/web/20110723214138/http://www.herzliyaconference.org/_Uploads/2590Bashars.pdf|archive-date=23 юли 2011|access-date=14 март 2015|issn = 0149-5933 }}</ref> и че умира през 2009 г. след дълго боледуване.<ref>{{Cite news|url=http://edition.cnn.com/2012/03/26/world/meast/assad-family/|title=Getting to know Syria's first family|last=Dow|first=Nicole|date=18 юли 2012|work=CNN|access-date=14 март 2015}}</ref> За разлика от братята си [[Басел ал-Асад|Басел]] и [[Махер ал-Асад|Махер]] и втората си сестра, също на име [[Бушра ал-Асад|Бушра]], Башар е тих, сдържан и не се интересува от политика и от армия<ref>Zisser 2007, с. 21</ref><ref name="Bar2">{{Cite journal|last=Bar|first=Shmuel|year=2006|title=Bashar's Syria: The Regime and its Strategic Worldview|url=http://www.herzliyaconference.org/_Uploads/2590Bashars.pdf|journal=Comparative Strategy|publisher=The Interdisciplinary Center Herzliya Lauder School of Government, Diplomacy and Strategy Institute for Policy and Strategy|volume=25|issue=5|page=16 & 379|doi=10.1080/01495930601105412|archive-url=https://web.archive.org/web/20110723214138/http://www.herzliyaconference.org/_Uploads/2590Bashars.pdf|archive-date=23 юли 2011|access-date=14 март 2015|issn = 0149-5933 }}</ref>. Съобщава се, че децата на Асад рядко са виждали баща си,<ref name="Roula">{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/669da3aa-b5b5-11e1-ab92-00144feabdc0|title=Bashar al-Assad: behind the mask|last=Khalaf|first=Roula|date=2012-06-15|work=Financial Times|access-date=14 март 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20221210/https://www.ft.com/content/669da3aa-b5b5-11e1-ab92-00144feabdc0|archive-date=10 декември 2022|url-access=subscription}}</ref> а Башар по-късно заявява, че е влизал в кабинета на баща си само веднъж, докато е бил президент.<ref>{{Cite news|url=http://ngm.nationalgeographic.com/2009/11/syria/belt-text/2|title=Syria|last=Belt|first=Don|date=November 2009|work=National Geographic (magazine)|access-date=14 март 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20091025083543/http://ngm.nationalgeographic.com/2009/11/syria/belt-text/2|archive-date=25 October 2009|pages=2, 9}}</ref> Описван е като мек<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2000/06/14/world/man-in-the-news-the-shy-young-doctor-at-syria-s-helm-bashar-al-assad.html|title=Man in the News; The Shy Young Doctor at Syria's Helm; Bashar al-Assad|last=Sachs|first=Susan|date=14 юни 2000|work=The New York Times}}</ref> и според негов приятел от университета е бил плах, избягвал е визуален контакт и е говорел тихо.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://qz.com/959806/the-enigmatic-story-of-how-syrias-bashar-al-assad-turned-from-a-painfully-shy-eye-doctor-into-a-murderous-tyrant/|заглавие=The enigma of Assad: How a painfully shy eye doctor turned into a murderous tyrant}}</ref> Асад получава основното и средното си образование в арабско-френското училище „Ал-Хурия“ в Дамаск.<ref name=":0" /> През 1982 г. завършва гимназия и след това учи медицина в [[Дамаски университет|Дамаския университет]].<ref>Leverett 2005, с. 59</ref> == Кариера като лекар и издигане на власт == През 1988 г. Асад завършва [[медицина]] и започва работа като военен лекар във военната болница „Тишрин“ в покрайнините на Дамаск.<ref name="Ladno">{{Cite news|url=http://www.ladno.ru/person/asad/bio/|title=LADNO.ru|work=Ladno|access-date=23 септември 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20151018150441/http://ladno.ru/person/asad/bio/|archive-date=18 октомври 2015|language=ru|script-title=ru:Асад Башар : биография|trans-title=Bashar Assad: A Biography}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.thetimes.co.uk/tto/news/world/middleeast/article2604469.ece|title=We are going to send him on a trip. Bye, bye Hariri. Rot in hell|last=Beeston|first=Richard|date=22 октомври 2005|work=The Times|access-date=26 април 2010|last2=Blanford|first2=Nick|location=London}}</ref> Четири години по-късно се установява в [[Лондон]], за да започне следдипломната си специализация по [[офталмология]] в болницата „Уестърн Ай".<ref>Leverett 2005, с. 60</ref> По време на престоя си там е описван като „страхотен [[Информационни технологии|ИТ]] специалист“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nbcnews.com/storyline/syria-peace-talks/how-syrias-geeky-president-assad-went-doctor-dictator-n453871|title=How Syria's 'Geeky' President Went From Doctor to Dictator|work=NBC News|access-date=14 април 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20171222005409/https://www.nbcnews.com/storyline/syria-peace-talks/how-syrias-geeky-president-assad-went-doctor-dictator-n453871|archive-date=22 декември 2017}}</ref> Има малко политически стремежи<ref>Minahan 2002, с. 83</ref> и баща му подготвя по-големия му брат [[Басел ал-Асад|Басел]] за бъдещ президент.<ref>Tucker & Roberts 2008, с. 167</ref> Той обаче загива при автомобилна катастрофа през 1994 г. и Башар е призован в сирийската армия малко след това. Държавната пропаганда скоро започва да издига публичния образ на Башар като „надеждата на масите“, за да го подготви като следващия патриарх, отговарящ за Сирия, който да продължи управлението на династията Асад.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/1342883.html|title=Iran Report: June 19, 2000|date=11 November 2008|work=Radio Free Europe/Radio Liberty|access-date=2022-05-15|language=en}}</ref><ref>{{Cite book|last=Wedeen|first=Lisa|title=Ambiguities of Domination: Politics, Rhetoric and Symbols in Contemporary Syria|url=https://press.uchicago.edu/ucp/books/book/chicago/A/bo22776830.html|year=2015|publisher=University of Chicago Press|location=Chicago, US|isbn=978-0-226-33337-3|pages=28, 39, 60–61}}</ref> Скоро след смъртта на Басел Хафез ал-Асад решава да направи Башар свой наследник.<ref>Zisser 2007, с. 35</ref> През следващите шест години и половина, до смъртта си през 2000 г., Хафез подготвя Башар да поеме властта. Генерал [[Бахджат Сюлейман]], офицер от [[Отбранителни роти (Сирия)|отбранителните роти]], е натоварен с надзора на подготовката за плавен преход,<ref>{{Cite news|url=https://mondediplo.com/2000/07/07syria|title=Syria: the rise and rise of Doctor Bashar|last=Gresh|first=Alain|date=юли 2020|work=Le Monde diplomatique}}</ref><ref name="Roula2">{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/669da3aa-b5b5-11e1-ab92-00144feabdc0|title=Bashar al-Assad: behind the mask|last=Khalaf|first=Roula|date=2012-06-15|work=Financial Times|access-date=14 март 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20221210/https://www.ft.com/content/669da3aa-b5b5-11e1-ab92-00144feabdc0|archive-date=10 декември 2022|url-access=subscription}}</ref> който е извършен на три нива. Първо е изградена подкрепа за Башар в армията и в апарата за сигурност. Второ, образът на Башар е утвърден сред обществото. И накрая, Башар е запознат с механизмите на управление на държавата.<ref>Leverett 2005, с. 61</ref> За да утвърди своите акредитиви в армията, Башар влиза във военната академия в [[Хомс]] през 1994 г. и е издигнат в йерархията, за да стане полковник от елитната [[Републиканска гвардия (Сирия)|Сирийска републиканска гвардия]] през януари 1999 г.<ref name="Ladno2">{{Cite news|url=http://www.ladno.ru/person/asad/bio/|title=LADNO.ru|work=Ladno|access-date=23 септември 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20151018150441/http://ladno.ru/person/asad/bio/|archive-date=18 октомври 2015|language=ru|script-title=ru:Асад Башар : биография|trans-title=Bashar Assad: A Biography}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://transcripts.cnn.com/TRANSCRIPTS/0006/10/bn.01.html|title=CNN Transcript – Breaking News: President Hafez Al-Assad Assad of Syria Confirmed Dead|date=10 June 2000|work=CNN|access-date=3 август 2010|archive-url=https://web.archive.org/web/20181005011806/http://transcripts.cnn.com/TRANSCRIPTS/0006/10/bn.01.html|archive-date=5 октомври 2018}}</ref> За да се създаде мощна база за Башар в армията, старите дивизионни командири са изтласкани в пенсия, а нови, млади офицери от [[алавити]]те, които му са лоялни, заемат техните места.<ref name=":3">Ma'oz, Ginat & Winckler 1999, с. 41</ref> През 1998 г. Башар поема отговорността за [[Сирийска окупация на Ливан|ливанското досие]] на Сирия, което от 1970 г. се управлява от вицепрезидента [[Абдул Халим Кадам]], който дотогава е потенциален претендент за президент.<ref name=":3" /> Поемайки отговорността за сирийските дела в Ливан, Башар успява да изтласка Кадам настрана и да установи своя собствена властова база в Ливан.<ref>Zisser 2007, с. 34–35</ref> През същата година, след лека консултация с ливански политици, Башар назначава [[Емил Лахуд]], негов верен съюзник, за [[президент на Ливан]] и избутва бившия [[Ливански министър-председател|ливански премиер]] [[Рафик Харири]] настрана, като не поставя политическата си тежест зад номинирането му за министър-председател.<ref>Blanford 2006, с. 69–70</ref> За да отслаби още повече стария сирийски ред в Ливан, Башар заменя дългогодишния [[де факто]] сирийски [[върховен комисар]] на Ливан [[Гази Канаан]] с [[Рустум Газали]]. Паралелно с военната си кариера Башар се занимава с обществени дела. Той получава широки правомощия и става шеф на бюрото за приемане на граждански жалби и апели и води кампания срещу корупцията. В резултат на тази кампания много от потенциалните съперници на Башар за президент са изправени на съд за [[корупция]].<ref name="Ladno3">{{Cite news|url=http://www.ladno.ru/person/asad/bio/|title=LADNO.ru|work=Ladno|access-date=23 септември 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20151018150441/http://ladno.ru/person/asad/bio/|archive-date=18 октомври 2015|language=ru|script-title=ru:Асад Башар : биография|trans-title=Bashar Assad: A Biography}}</ref> Башар също става президент на [[Сирийско компютърно общество|Сирийското компютърно общество]] и помага за въвеждането на [[Интернет]] в Сирия, което подпомага имиджа му на модернизатор и реформатор. Баасистки лоялни привърженици в партията, военните и алавитската фракция го подкрепят, което му позволява да стане наследник на баща си.<ref name="facing down rebellion">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/10338256|заглавие=Syrian President Bashar al-Assad: Facing down rebellion|труд=BBC News}}</ref> == Президент на Сирия == === Преди гражданската война: 2000 – 2011 г. === [[Файл:TlassBashar.webp|мини|Тогавашният министър на отбраната [[Мустафа Тлас]] заедно с Башар ал-Асад, 1 август 2000 г. Тлас и синът му [[Манаф Тлас]] по-късно дезертират след [[Сирийската революция (2011)|Сирийската революция]].]] След смъртта на Хафез ал-Асад на 10 юни 2000 г. [[Конституция на Сирия|Конституцията на Сирия]] е изменена. Изискването за минимална възраст за президентството е намалено от 40 на 34 години, каквато е възрастта на Башар по това време.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://abcnews.go.com/Politics/rise-syrias-controversial-president-bashar-al-assad/story?id=46649146|заглавие=The rise of Syria's controversial president Bashar al-Assad|труд=ABC News|достъп_дата=19 юни 2017}}</ref> Той се състезава като единствен кандидат и впоследствие е потвърден като президент на 10 юли 2000 г. с 97,29% подкрепа.<ref name="CBS %">Klatell, James (27 May 2007). [https://www.cbsnews.com/news/syrians-vote-in-presidential-referendum/ "Syrians Vote in Presidential Referendum"]. CBS News.</ref> В съответствие с ролята си на президент на Сирия той също е назначен за [[главнокомандващ]] на [[Въоръжени сили на Сирия|сирийските въоръжени сили]] и регионален секретар на партията [[Сирийска Баас партия|Баас]].<ref name="facing down rebellion2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/10338256|заглавие=Syrian President Bashar al-Assad: Facing down rebellion|труд=BBC News}}</ref> Оттогава се провеждат редовни избори на всеки седем години, които Асад печели с преобладаващо мнозинство от гласовете. Изборите единодушно се смятат от независими наблюдатели за фиктивен процес и са бойкотирани от [[Сирийска опозиция|опозицията]].<ref>"[https://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2007/05/27/AR2007052701117.html Syrians Vote For Assad in Uncontested Referendum]". ''The Washington Post''. Damascus. Associated Press. 28 May 2007. Посетен на 13 март 2015</ref><ref>Norris, Pippa; Martinez i Coma, Ferran; Grömping, Max (2015). "The Year in Elections, 2014". ''Election Integrity Project''. Архивирано от оригинала на 15 април 2021. Посетено на 21 май 2020. <q>The Syrian election ranked as worst among all the contests held during 2014.</q></ref><ref>Cheeseman, Nicholas (2019). ''How to Rig an Election''. Yale University Press. с. 140–141</ref><ref>Jones, Mark P. (2018). Herron, Erik S; Pekkanen, Robert J; Shugart, Matthew S (eds.). "[https://www.oxfordhandbooks.com/view/10.1093/oxfordhb/9780190258658.001.0001/oxfordhb-9780190258658-e-23 Presidential and Legislative Elections]". ''The Oxford Handbook of Electoral Systems''. doi:10.1093/oxfordhb/9780190258658.001.0001. ISBN <bdi>9780190258658</bdi>. Посетен на 21 май 2020. <q>unanimous agreement among serious scholars that... al-Assad's 2014 election... occurred within an authoritarian context.</q></ref><ref>Makdisi, Marwan (16 July 2014). "[https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-assad-idUSKBN0FL0NN20140717/ Confident Assad launches new term in stronger position]". ''Reuters''. Посетен на 15 май 2020</ref><ref>Evans, Dominic (28 April 2014). "[https://www.reuters.com/?edition-redirect=uk Assad seeks re-election as Syrian civil war rages]". ''Reuters''. Посетен на 13 март 2015</ref><ref>[https://www.bbc.com/news/world-middle-east-27419552 "UK's William Hague attacks Assad's Syria elections plan]". ''BBC News''. 15 May 2014. Посетен на 13 март 2015.</ref> Последните избори от 2014 г. и от 2021 г. са проведени само в райони, контролирани от сирийското правителство по време на [[Гражданска война в Сирия|продължаващата гражданска война]] в страната и са осъдени от [[Организация на обединените нации|ООН]].<ref name="theguardian.com">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2014/may/28/syrians-lebaanon-vote-assad-embassies-refugees-boycott|title=Syrians in Lebanon battle crowds to vote for Bashar al-Assad|date=28 май 2014|work=The Guardian|access-date=9 ноември 2017}}</ref><ref name="Kossaify">{{Cite news|url=https://www.arabnews.com/node/1846771/%7B%7B|title=UN reiterates it is not involved in Syrian presidential election|last=Kossaify|first=Ephrem|date=22 април 2021|work=Arab News|archive-url=https://web.archive.org/web/20210422181511/https://www.arabnews.com/node/1846771/middle-east|archive-date=22 април 2021}}</ref><ref name="telegraph.co.uk">{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/10970476/Bashar-al-Assad-sworn-in-for-a-third-term-as-Syrian-president.html|title=Bashar al-Assad sworn in for a third term as Syrian president|date=16 юли 2014|work=The Daily Telegraph|access-date=17 декември 2016|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/10970476/Bashar-al-Assad-sworn-in-for-a-third-term-as-Syrian-president.html|archive-date=11 януари 2022|url-access=subscription}}</ref> === Дамаска пролет === {{Вижте също|Дамаска пролет}} Веднага след като Башар встъпва в длъжност, реформаторско движение, известно като [[Дамаска пролет]], ръководено от писатели, интелектуалци, дисиденти, културни активисти и др., прави предпазлив напредък, което води до затварянето на затвора Мезех и обявяването на широкомащабна [[амнистия]], освобождаваща стотици на политически затворници, свързани с [[Мюсюлманско братство]].<ref>Leverett 2005, с. 80</ref> Репресиите по сигурността обаче започват отново през годината, превръщайки я в Дамаска зима.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://english.aljazeera.net/indepth/features/2011/02/201129103121562395.html|заглавие=Syria: 'A kingdom of silence'|автор=Wikstrom|първо_име=Cajsa|издател=Al Jazeera Arabic|достъп_дата=14 март 2015}}</ref><ref name="Ghadry">{{Cite journal|last=Ghadry|first=Farid N.|date=Winter 2005|title=Syrian Reform: What Lies Beneath|url=http://www.meforum.org/683/syrian-reform-what-lies-beneath|journal=Middle East Quarterly|access-date=14 март 2015}}</ref> Стотици интелектуалци са арестувани, набелязани, заточени или изпратени в затвора и извънредното положение е продължено. Ранните отстъпки са отменени, за да се затегне авторитарният контрол, цензурата е засилена и движението „Дамаска пролет“ забранено под претекст за национално единство и стабилност. Политиката на режима на социална пазарна икономика се превръща в символ на корупцията, тъй като лоялните привърженици на Асад стават единствените облагодетелствани от нея.<ref name="facing down rebellion3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/10338256|заглавие=Syrian President Bashar al-Assad: Facing down rebellion|труд=BBC News}}</ref><ref name="France 24">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/20200609-assad-s-20-year-rule-from-damascus-spring-to-pariah|title=Assad's 20-year rule, from Damascus Spring to pariah|date=9 юли 2020|work=France 24}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/2f085060-810d-11dd-82dd-000077b07658|title='Damascus spring' fades from memory|last=England|first=Andrew|date=13 септември 2008|work=Financial Times}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://carnegie-mec.org/diwan/48516?lang=en|заглавие=The Damascus Spring|труд=Carnegie Middle East Centre}}</ref> Няколко дискусионни форума са затворени и много интелектуалци са отвлечени от тайните служби, за да бъдат измъчвани и убити. Много анализатори смятат, че първоначалните обещания за отваряне са били част от правителствена стратегия за откриване на сирийците, които не подкрепят новото ръководство.<ref name="Ghadry" /> По време на държавното посещение на [[Министър-председател на Обединеното кралство|британския министър-председател]] [[Тони Блеър]] в Сирия през октомври 2001 г. Башар публично осъжда [[Нахлуване на Съединените щати в Афганистан|нахлуването на Съединените щати в Афганистан]] на съвместна пресконференция, заявявайки: „Не можем да приемем това, което виждаме всеки ден на нашите телевизионни екрани – убийството на невинни цивилни. Има стотици умиращи всеки ден." Асад също хвали [[Палестинско политическо насилие|палестинските въоръжени групировки]] като „[[съпротива|борци за свобода]]“ и [[Критика към Израел|критикува Израел]] и [[Антизападни настроения|Западния свят]] по време на конференцията. Впоследствие британски официални лица описват политическите възгледи на Асад като по-умиротворяващи в частната сфера, твърдейки, че той критикува [[Атентати от 11 септември 2001 г.|атаките от 11 септември]] и приема легитимността на държавата [[Израел]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/politics/2001/nov/01/afghanistan.israel|заглавие=Blair gets a public lecture on the harsh realities of the Middle East|труд=The Guardian}}</ref> [[Файл:AlAsssad2004_militaryuniform.jpg|мини|Асад през 2004 г.]] По време на [[Война срещу тероризма|войната срещу тероризма]] Асад играе реална политика със Съединените щати, като понякога сътрудничи, а друг път се сблъсква с американското правителство. Мрежите от затвори в Сирия са основно място за [[извънредно предаване]] от [[Централно разузнавателно управление|ЦРУ]] на заподозрени от [[Ал-Каида|Ал Кайда]], които са разпитвани в сирийските затвори.<ref name="Al Bawaba 2013">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.albawaba.com/news/rendition-syria-torture-468616|заглавие=America's gulag: Syrian regime was a 'common destination' for CIA rendition|труд=Al Bawaba|достъп_дата=29 октомври 2018}}</ref><ref name="Washington Post 2013">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/news/worldviews/wp/2013/02/05/a-staggering-map-of-the-54-countries-that-reportedly-participated-in-the-cias-rendition-program/|title=A staggering map of the 54 countries that reportedly participated in the CIA's rendition program|date=5 февруари 2013|work=Washington Post|access-date=29 October 2018}}</ref> Скоро след като Асад поема властта, той прави връзката на Сирия с [[Хизбула]] и нейните покровители в [[Техеран]] в централен компонент на своята доктрина за сигурността,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/2015/02/15/magazine/the-hezbollah-connection.html|заглавие=The Hezbollah Connection|труд=The New York Times|достъп_дата=8 януари 2017}}</ref> а във външната си политика възприема войнствена позиция спрямо САЩ, [[Израел]], [[Саудитска Арабия]] и Турция.<ref name="haaretz.com">{{Cite news|url=http://www.haaretz.com/print-edition/news/syria-s-assad-regime-strong-because-of-my-anti-israel-stance-1.340454|title=Syria's Assad: Regime strong because of my anti-Israel stance|last=Issacharoff|first=Avi|date=1 февруари 2011|work=Haaretz|access-date=6 февруари 2012|location=Tel Aviv}}</ref> По време на [[Иракски бунт (2003 – 2011)|иракския бунт]] срещу американската окупация сирийското разузнаване обучава бойци на Ал Кайда, превръщайки Сирия в транзитен център за джихадисти, пътуващи към Ирак. Впоследствие AQI се развива в групировката [[Ислямска държава]], която изпраяща свои бойци от Ирак, за да се присъединят към [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]].<ref name="auto2">{{Cite news|url=https://www.worldpoliticsreview.com/syria-pariah-state/|title=Is Syria No Longer a Pariah State?|last=Ker-Lindsay|first=James|date=27 април 2023|work=World Politics Review|archive-url=https://web.archive.org/web/20230602100607/https://www.worldpoliticsreview.com/syria-pariah-state/|archive-date=2 юни 2023}}</ref><ref>{{Cite book|last=Levitt|first=Matthew|title=The Role of the Islamic State in the Assad Regime's Strategy for Regime Survival: How and Why the Assad Regime Supported the Islamic State|url=https://www.washingtoninstitute.org/media/4698|year=2021|publisher=Washington Institute|pages=723–741}}</ref> === Убийство на Рафик Харири и Кедрова революция === {{Вижте също|Убийство на Рафик Харири|Кедрова революция|Сирийска окупация на Ливан}} [[Файл:Hariri_Scene-of-crime_View-from-east.jpg|мини|Местопрестъплението в [[Бейрут]], където Харири и още 21 души са убити при терористична атака през февруари 2005 г. Районът е отцепен за провеждане на международно разследване.]] На 14 февруари 2005 г. [[Рафик Харири]], бивш министър-председател на Ливан, е [[Убийство на Рафик Харири|убит]] при масивна експлозия на камион-бомба в [[Бейрут]] заедно с 22 души. Сп. „Крисчън Сайънс Монитор“ съобщава, че „Сирия е широко обвинена за убийството на Харири. В месеците, довели до убийството, отношенията между Харири и сирийския президент Башар ал-Асад рязко се сриват в атмосфера на заплахи и сплашване“.<ref>{{Cite journal|date=14 February 2015|title=Rafik Hariri: In Lebanon, assassination reverberates 10 years later|url=http://www.csmonitor.com/World/Middle-East/2015/0214/Rafik-Hariri-In-Lebanon-assassination-reverberates-10-years-later|journal=The Christian Science Monitor|access-date=20 април 2015}}</ref> Башар издига зет си [[Асеф Шаукат]] – ключова фигура, заподозряна в организирането на терористичната атака, като началник на дирекцията на сирийското военно разузнаване веднага след смъртта на Харири.<ref>{{Cite news|url=https://www.smh.com.au/world/comeback-kid-of-assad-regime-was-a-feared-figure-20120719-22d5g.html|title=Comeback kid of Assad regime was a feared figure|date=20 юли 2012|work=Sydney Morning Herald|archive-url=https://web.archive.org/web/20120721080802/https://www.smh.com.au/world/comeback-kid-of-assad-regime-was-a-feared-figure-20120719-22d5g.html|archive-date=21 юли 2012}}</ref> [[Файл:Cedar_Revolution_Demonstrators.jpg|ляво|мини|Протестиращите излизат по улиците по време на Интифадата за независимост на Ливан, известна още като [[Кедрова революция]]|228x228пкс]] Убийствата предизвикват огромен шум, предизвиквайки ''[[интифада]]'' в [[Ливан]] и стотици хиляди протестиращи се изсипват по улиците, за да поискат пълно изтегляне на сирийските военни сили. След нарастващия международен натиск, който призовава Сирия да изпълни [[Резолюция 1559 на Съвета за сигурност на ООН]], Башар ал-Асад обявява на 5 март, че ще нареди напускането на сирийските войници. На 14 март 2005 г. повече от милион ливански протестиращи – мюсюлмани, християни, [[друзи]] демонстрират в Бейрут, отбелязвайки месечната годишнина от убийството на Харири. Резолюция 1595 на ООН, приета на 7 април, изпраща международна комисия за разследване на убийството на Харири. До 5 май 2005 г. ООН официално потвърждава пълното напускане на всички сирийски войници, слагайки край на 29-годишната [[Сирийска окупация на Ливан|военна окупация]]. Въстанията, които се случват през тези месеци, стават известни като Интифада за независимост на Ливан или „[[Кедрова революция]].<ref>Rudy Jaafar and Maria J. Stephan. (2009). "Lebanon's Independence Intifada: How an Unarmed Insurrection Expelled Syrian Forces", in Maria J. Stephan (ed.), ''Civilian Jihad: Nonviolent Struggle, Democratization, and Governance in the Middle East'', New York: Palgrave Macmillan, с.&nbsp;169–85.</ref> Докладът на разследващата комисия на ООН, публикуван на 20 октомври 2005 г., разкрива, че високопоставени членове на [[сирийското разузнаване]] и сем. Асад пряко са ръководили убийството.<ref>{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/middle_east/4362698.stm|title=UN Harīrī probe implicates Syria|date=21 октомври 2005|work=BBC News|archive-url=https://web.archive.org/web/20051107092900/http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/middle_east/4362698.stm|archive-date=7 November 2005}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2005/10/21/world/middleeast/top-syrian-seen-as-prime-suspect-in-assassination.html|title=Top Syrian Seen as Prime Suspect in Assassination|last=Kifner, Hoge|first=John, Warren|date=21 октомври 2005|work=The New York Times|access-date=2023-05-21|archive-url=https://web.archive.org/web/20150529190850/https://www.nytimes.com/2005/10/21/world/middleeast/top-syrian-seen-as-prime-suspect-in-assassination.html|archive-date=29 май 2015|last2=|language=en-US|issn=0362-4331}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://news.bbc.co.uk/1/shared/bsp/hi/pdfs/21_10_05_mehlisreport.pdf|заглавие=Report of the International Independent Investigation Commission Established Pursuant to Security Council Resolution 1595 (2005)|автор=Mehlis|първо_име=Detlev}}</ref> [[Би Би Си]] съобщава през декември 2005 г., че Дамаск категорично отрича да е замесен в колата бомба, която убива Харири през февруари.<ref>{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/4519346.stm|title=Middle East – New Hariri report 'blames Syria'|date=11 декември 2005|access-date=20 април 2015}}</ref> На 27 май 2007 г. Асад е одобрен за нов 7–годишен мандат на референдум за неговото президентство, с 97,6% от гласовете в подкрепа на продължаващото му лидерство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://2009-2017.state.gov/r/pa/ei/bgn/3580.htm|заглавие=Syria|издател=United States Department of State|достъп_дата=4 март 2012}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/6700021.stm|title=Syria's Assad wins another term|date=29 май 2007|work=BBC News|access-date=13 март 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2007/may/28/syria.ianblack|title=Democracy Damascus style: Assad the only choice in referendum|date=28 май 2007|work=The Guardian}}</ref> Опозиционните партии не са допуснати в страната и Асад е единственият кандидат на [[референдум]]а.<ref name="CBS %2">Klatell, James (27 May 2007). [https://www.cbsnews.com/news/syrians-vote-in-presidential-referendum/ "Syrians Vote in Presidential Referendum"]. CBS News.</ref> Опозиционните партии в Сирия под егидата на [[Дамаска декларация|Дамаската декларация]] заклеймяват изборите като нелегитимни и като част от стратегията на режима за поддържане на „[[Тоталитаризъм|тоталитарната]] система“.<ref name="WaPo %2">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2007/05/27/AR2007052701117.html|title=Syrians Vote For Assad in Uncontested Referendum|date=28 May 2007|work=The Washington Post|access-date=13 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20180511075416/https://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2007/05/27/AR2007052701117.html|archive-date=11 май 2018|agency=Associated Press|location=Damascus}}</ref><ref name="Reuters %2">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-vote-opposition-idUSOWE75174320070517|title=Syria's opposition boycotts vote on Assad|last=Yacoub Oweis|first=Khaleb|date=2007-05-17|work=Reuters|access-date=2021-10-11|archive-url=https://web.archive.org/web/20170406134644/https://www.reuters.com/article/us-syria-vote-opposition-idUSOWE75174320070517|archive-date=6 април 2017|location=Damascus}}</ref> Изборите в Сирия са официално определени като събитие за подновяване на клетвата за вярност към Асад и гласуването се налага като задължително задължение за всеки гражданин. Обявяването на резултатите е последвано от проправителствени митинги, проведени в цялата страна, възхваляващи режима, в които гражданите декларират своята преданост към президента и празнуват добродетелите на династията Асад.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/syrians-vote-in-presidential-referendum/|title=Syrians Vote in Presidential Referendum|last=Klatell|first=James|date=27 май 2007|work=CBS News|archive-url=https://web.archive.org/web/20170406134454/https://www.cbsnews.com/news/syrians-vote-in-presidential-referendum/|archive-date=6 април 2017}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2007/may/28/syria.ianblack|title=Democracy Damascus style: Assad the only choice in referendum|last=Black|first=Ian|date=28 май 2007|work=The Guardian|archive-url=https://web.archive.org/web/20170406134014/https://www.theguardian.com/world/2007/may/28/syria.ianblack|archive-date=6 април 2017}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/shortcuts/2014/apr/13/certainty-syria-election-assad-will-win|title=The one certainty about Syria's looming election – Assad will win|last=Chulov|first=Martin|date=13 април 2014|work=The Guardian|archive-url=https://web.archive.org/web/20170621100122/https://www.theguardian.com/world/shortcuts/2014/apr/13/certainty-syria-election-assad-will-win|archive-date=21 юни 2017}}</ref> Сирия започва да разработва тайна [[Сирия и оръжията за масово унищожение|програма за ядрени оръжия]] с помощта на [[Северна Корея]] през 2000-те години, но нейният предполагаем [[ядрен реактор]] е унищожен от израелските военновъздушни сили по време на операцията „Отвъд кутията“ (Outside the Box) през септември 2007 г.<ref name="ifimes.org">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ifimes.org/en/researches/syria-between-oppression-and-freedom/3325|заглавие=Syria: Between oppression and freedom|труд=Ifimes}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-korea-north-syria/n-koreans-may-have-died-in-israel-raid-in-syria-nhk-idUSL271480120080428|title=N.Koreans may have died in Israel raid in Syria: NHK|date=28 април 2008|work=Reuters|archive-url=https://web.archive.org/web/20230424091316/https://www.reuters.com/article/us-korea-north-syria/n-koreans-may-have-died-in-israel-raid-in-syria-nhk-idUSL271480120080428|archive-date=24 април 2023}}</ref> === По време на сирийската гражданска война === {{Основна|Гражданска война в Сирия|Арабска пролет|Сирийска революция (2011)|Международни санкции срещу Сирия}} ==== 2011 – 2015 г. ==== [[Файл:Syrian_Demonstration_Douma_Damascus_08-04-2011.jpg|мини|Демонстрации срещу Асад в [[Дума (град)|Дума]], 8 април 2011 г.]] Протестите в Сирия започват на 26 януари 2011 г. след протестите от [[Арабска пролет|Арабската пролет]], които призоват за политически реформи и възстановяване на гражданските права, както и за прекратяване на [[Извънредно положение|извънредното положение]] в сила от 1963 г.<ref>{{Cite news|url=http://english.aljazeera.net/indepth/2011/02/201129135657367367.html|title=Q&A: Syrian activist Suhair Atassi|date=9 февруари 2011|access-date=13 февруари 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20110212112539/http://english.aljazeera.net/indepth/2011/02/201129135657367367.html|archive-date=12 февруари 2011|publisher=Al Jazeera}}</ref> Опит за „ден на гнева“ е определен за 4–5 февруари, но завършва безпроблемно.<ref>{{Cite news|url=http://www.nbcnews.com/id/41400687|title='Day of rage' protest urged in Syria|date=3 февруари 2011|work=NBC News|access-date=14 март 2015}}</ref> Протестите на 18-19 март са най-големите в Сирия от десетилетия и сирийските власти отговарят с насилие срещу протестиращите.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2011/03/19/world/middleeast/19syria.html|title=In Syria, Crackdown After Protests|date=18 март 2011|work=The New York Times|access-date=14 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20110322061301/http://www.nytimes.com/2011/03/19/world/middleeast/19syria.html|archive-date=22 март 2011}}</ref> В първия си публичен отговор на протестите, даден на 30 март 2011 г., Асад обвинява безредиците за конспирации и обвинява сирийската опозиция и протестиращите в бунтовен смут, следвайки партийната линия на представяне на [[Сирийска Баас партия|баасистката]] държава като жертва на международен сюжет. Той също така осмива движението на Арабската пролет и описва участниците в протестите като микроби и [[Пета колона|петоколонисти]].<ref>{{Cite book|last=Sadiki|first=Larbi|last2=Abbas|first2=Akeel|title=Routledge Handbook of the Arab Spring|year=2015|publisher=Routledge|location=711 Third Avenue, New York, NY 10017|isbn=978-0-415-52391-2|pages=412, 413|chapter=31: Deconstructing Despotic Legacies in the Arab Spring|quote=In the nearly 50-minute speech, President al-Assad gave his interpretation to the protests in Syria and other Arab countries, almost mocking the Arab Spring, invoking the outside regional and international conspirators and their inside ‘agents’ as the evil ‘them’.. Resorting to conspiratorial attribution to explain the ‘real’ reasons behind the protests in Syria, al-Assad bestowed a pathological inevitability on the actions of political opposition, where the oppressive political system he heads turns into a noble victim, recipient of foreign illnesses.. [Assad speech]"Conspiracies are like germs: They procreate at every moment everywhere; they cannot be annihilated, but the immunity of the body can be strengthened against them.".. dissent loses its political meaning, or moral justification, acquiring ‘othering’ essence when the president places it in the dismissive context of the ‘fitna’.}}</ref><ref name="Farge">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-civilian-death-toll-over-306000-since-2011-un-2022-06-28/|title=War has killed 1.5% of Syria's population: UN estimate|last=Farge|first=Emma|date=2022-06-28|work=Reuters|access-date=2022-06-28|archive-url=https://web.archive.org/web/20220628101243/https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-civilian-death-toll-over-306000-since-2011-un-2022-06-28/|archive-date=2022-06-28|language=en}}</ref><ref name="ohchr.org">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ohchr.org/en/press-releases/2022/06/un-human-rights-office-estimates-more-306000-civilians-were-killed-over-10|заглавие=UN Human Rights Office estimates more than 306,000 civilians were killed over 10 years in Syria conflict|труд=Ohchr.org|достъп_дата=1 юли 2022}}</ref> [[Файл:Lattakia_20_june_2010.jpg|мини|Демонстрация в подкрепа на Асад в крайбрежния град [[Латакия]], населен с мнозинство от [[алавити]], 20 юни 2011 г.]] САЩ налагат ограничени санкции срещу правителството на Асад през април 2011 г., последвани от изпълнителна заповед на [[Барак Обама]] от 18 май 2011 г., насочена конкретно към Башар ал-Асад и шестима други висши служители.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treasury.gov/press-center/press-releases/Pages/tg1181.aspx|заглавие=Administration Takes Additional Steps to Hold the Government of Syria Accountable for Violent Repression Against the Syrian People|труд=United States Department of the Treasury|достъп_дата=18 май 2011|цитат=Today, President Obama signed an Executive Order (s:Executive Order 13573) imposing sanctions against Syrian President Bashar al-Assad and six other senior officials of the Government of Syria in an effort to increase pressure on the Government of Syria to end its use of violence against its people and to begin a transition to a democratic system that protects the rights of the Syrian people.}}</ref><ref name="ussanct">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/blogs/checkpoint-washington/post/how-the-us-message-on-assad-shifted/2011/08/18/gIQAfPZxNJ_blog.html|title=How the U.S. message on Assad shifted|date=18 август 2011|work=The Washington Post|access-date=23 ноември 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-idUSLDE73N02P20110518|title=U.S. imposes sanctions on Syria's Assad|last=Oweis|first=Khaled Yacoub|date=18 May 2011|work=Reuters|access-date=12 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20110518111248/https://www.reuters.com/article/2011/05/18/us-syria-idUSLDE73N02P20110518|archive-date=18 May 2011|quote=The U.S. move, announced by the Treasury Department, freezes any of the Syrian officials' assets that are in the United States or otherwise fall within U.S. jurisdiction and generally bars U.S. individuals and companies from dealing with them.}}</ref> На 23 май 2011 г. външните министри на ЕС се съгласяват на среща в Брюксел да добавят Асад и девет други длъжностни лица към списък, засегнат от забрани за пътуване и замразяване на активи.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-13500395|title=EU imposes sanctions on President Assad|date=23 май 2011|work=BBC News|access-date=14 март 2015}}</ref> На 24 май 2011 г. Канада налага санкции на сирийски лидери, включително Асад.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-us-canada-13533833|title=Canada imposes sanctions on Syrian leaders|date=24 май 2011|work=BBC News|access-date=14 март 2015}}</ref> На 20 юни, в отговор на исканията на протестиращите и международния натиск, Асад обещава национален диалог, включващ движение към реформи, [[Парламентарни избори в Сирия (2012)|нови парламентарни избори]] и по-големи [[Граждански права|свободи]]. Той също така призовава [[Бежанец|бежанците]] да се върнат у дома от Турция, като същевременно им гарантира [[амнистия]] и обвинява за всички безредици малък брой саботьори.<ref>{{Cite news|url=http://sana.sy/eng/337/2011/06/21/pr-353686.htm|title=Speech of H.E. President Bashar al-Assad at Damascus University on the situation in Syria|date=21 June 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20120525170047/http://sana.sy/eng/337/2011/06/21/pr-353686.htm|archive-date=25 May 2012|agency=Syrian Arab News Agency}}</ref> През юли 2011 г. държавният секретар на САЩ [[Хилъри Клинтън]] казва, че Асад е изгубил легитимността си като президент.<ref name="ussanct2">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/blogs/checkpoint-washington/post/how-the-us-message-on-assad-shifted/2011/08/18/gIQAfPZxNJ_blog.html|title=How the U.S. message on Assad shifted|date=18 август 2011|work=The Washington Post|access-date=23 ноември 2015}}</ref> На 18 август 2011 г. Барак Обама излиза с писмено изявление, в което призовава Асад да се оттегли.<ref name="mustgo">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/politics/assad-must-go-obama-says/2011/08/18/gIQAelheOJ_story.html|title=Assad must go, Obama says|date=18 август 2011|work=The Washington Post|access-date=23 ноември 2015}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/assad-must-go-the-world-unites-against-syria-s-tyrant-2340307.html|заглавие=Assad must go: the world unites against Syria's tyrant|труд=The Independent}}</ref><ref name="whstatem">[https://obamawhitehouse.archives.gov/blog/2011/08/18/president-obama-future-syria-must-be-determined-its-people-president-bashar-al-assad President Obama: "The future of Syria must be determined by its people, but President Bashar al-Assad is standing in their way."] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170123020409/https://obamawhitehouse.archives.gov/blog/2011/08/18/president-obama-future-syria-must-be-determined-its-people-president-bashar-al-assad|date=23 януари 2017}} The White House website, 18 August 2011.</ref> През август е нападнат карикатуристът [[Али Ферзат]] – критик на правителството на Асад. Роднините му казват пред медиите, че нападателите са заплашили да счупят костите му като предупреждение да спре да рисува карикатури на държавни служители, особено на Асад. Фарзат е настанен в болница с фрактури на двете ръце и травма на главата.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2011/aug/25/syria-cartoonist-ali-ferzat-beaten|title=Syrian forces beat up political cartoonist Ali Ferzat|last=Nour Ali|date=25 август 2011|work=The Guardian|access-date=4 март 2012|location=London}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.voanews.com/english/news/Syrian-Activists-Anti-Regime-Cartoonist-Attacked-Beaten-128385448.html|title=Prominent Syrian Cartoonist Attacked, Beaten|date=25 август 2011|access-date=4 март 2012|publisher=Voice of America}}</ref> [[Файл:Anti-government_protest_in_Assi_square_of_Hama.ogg|дясно|мини|Стотици хиляди протестиращи срещу Асад парадират със сирийското знаме и викат лозунга на [[Арабска пролет|Арабската пролет]] ''Ash-shab yurid isqat an-nizam'' („Хората искат да свалят режима!“) на пл. „Аси“ по време на [[Обсада на Хама (2011)|обсадата на Хама]], 22 юли 2011 г.]] От октомври 2011 г. Русия, като [[Постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН|постоянен член]] на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]], многократно [[Право на вето в Съвета за сигурност на ООН|налага вето]] на спонсорирани от Запада проекторезолюции в Съвета за сигурност на ООН, които биха оставили отворена възможността за санкции на ООН или дори военна намеса срещу правителството на Асад.<ref name="guardunlegit">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2015/sep/23/russian-vetoes-putting-un-security-council-legitimacy-at-risk-says-us|title=Russian vetoes are putting UN security council's legitimacy at risk, says US|date=23 септември 2015|work=The Guardian|access-date=10 януари 2016}}</ref><ref name="Itar-Tass27-1-12">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-russia-idUSTRE80Q0I620120127|title=Russia won't back U.N. call for Syria's Assad to go|date=27 January 2012|work=Reuters|access-date=12 януари 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20120128064627/http://www.reuters.com/article/2012/01/27/us-syria-russia-idUSTRE80Q0I620120127|archive-date=28 януари 2012}}</ref><ref>[https://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=39935 Russia and China veto draft Security Council resolution on Syria] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170629175424/http://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=39935|date=29 юни 2017}} UN website, 4 октомври 2011.</ref> До края на януари 2012 г. [[Ройтерс]] съобщава, че над 5000 цивилни и протестиращи (включително въоръжени екстремисти) са били убити от сирийската армия, агенти по сигурността и милиция ([[Шабиха]]), докато 1100 души са били убити от терористични въоръжени сили.<ref>{{Cite news|url=http://in.reuters.com/article/syria-idINDEE7BC00720111213|title=Syria death toll hits 5,000 as insurgency spreads|last=Khaled Yacoub Oweis|date=13 декември 2011|work=Reuters|access-date=5 юли 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20200807040746/https://in.reuters.com/article/syria-idINDEE7BC00720111213|archive-date=7 август 2020}}</ref> На 10 януари 2012 г. Асад изнася реч, в която заявява, че въстанието е било организирано от чужди държави, и обявява, че победата е близо. Той също така казва, че [[Лига на арабските държави|Арабската лига]], отстранявайки Сирия, разкрива, че вече не е арабска. Въпреки това Асад също така казва, че страната няма да затвори врати за решение, постигнато с посредничеството на арабите, ако се зачита националният суверенитет, и че през март може да се проведе референдум за нова конституция.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-16483548|title=Syria's Assad blames 'foreign conspiracy'|date=10 януари 2012|work=BBC News|access-date=10 януари 2012}}</ref> [[Файл:Bombed_out_vehicles_Aleppo.jpg|мини|Унищожено превозно средство на опустошена улица в [[Халеб]], 6 октомври 2012 г.]] На 27 февруари 2012 г. Сирия заявява, че предложението за изготвяне на нова конституция е получило 90% подкрепа по време на [[Сирийски конституционен референдум (2012)|съответния референдум]]. Референдумът въвежда ограничение от 14 г. кумулативен мандат за президента на Сирия. Той е обявен за безсмислен от чужди държави, включително САЩ и Турция; ЕС обявява нови санкции срещу ключови фигури от режима.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2012/feb/27/syria-bashar-al-assad|title=Syria claims 90% of voters backed reforms in referendum|last=Martin Chulov in Beirut|date=27 февруари 2012|work=The Guardian|access-date=4 март 2012|location=London}}</ref> През юли 2012 г. руският външен министър [[Сергей Лавров]] осъжда западните сили за това, което според него представлява изнудване, което провокира гражданската война в Сирия.<ref>{{Cite news|url=http://www.thehindu.com/news/international/article3646362.ece|title=Russia backs Assad as fighting in Damascus escalates|last=Aneja|first=Atul|date=17 юли 2012|work=The Hindu|location=Chennai}}</ref> На 15 юли 2012 г. [[Международен комитет на Червения кръст|Международният комитет на Червения кръст]] обявява, че Сирия е в състояние на [[гражданска война]]<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-18849362|title=Syria in civil war, Red Cross says|date=15 July 2012|work=BBC News|access-date=31 юли 2012}}</ref>, тъй като броят на жертвите в цялата страна за всички страни се съобщава, че е близо 20 хиляди.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2012/jul/22/syria-death-toll-tops-19000|title=Syrian death toll tops 19,000, say activists|date=22 юли 2012|work=The Guardian|access-date=31 юли 2012|location=London}}</ref> На 6 януари 2013 г. Асад, в първата си голяма реч от юни насам, казва, че конфликтът в страната му се дължи на врагове извън Сирия, които ще отидат в ада и че ще им бъде даден урок. Въпреки това той казва, че все още е отворен за политическо решение, като казва, че неуспешните опити за решение „не означават, че не се интересуваме от политическо решение".<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://edition.cnn.com/2013/01/06/world/meast/syria-civil-war/?hpt=hp_t1|заглавие=Al-Assad: Enemies of Syria 'will go to hell'|труд=CNN|достъп_дата=25 януари 2013}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blogs.aljazeera.com/liveblog/topic/syria-153|заглавие=Syrian Live Blog|труд=Listening Post|издател=Al Jazeera|достъп_дата=25 януари 2013}}</ref> През юли 2014 г. Асад подновяв третия си президентски мандат след процес на гласуване, проведен на прорежимни територии, което е бойкотирано от опозицията и осъдено от [[Организация на обединените нации|ООН]].<ref name="theguardian.com2">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2014/may/28/syrians-lebaanon-vote-assad-embassies-refugees-boycott|title=Syrians in Lebanon battle crowds to vote for Bashar al-Assad|date=28 май 2014|work=The Guardian|access-date=9 ноември 2017}}</ref><ref name="telegraph.co.uk2">{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/10970476/Bashar-al-Assad-sworn-in-for-a-third-term-as-Syrian-president.html|title=Bashar al-Assad sworn in for a third term as Syrian president|date=16 юли 2014|work=The Daily Telegraph|access-date=17 декември 2016|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/10970476/Bashar-al-Assad-sworn-in-for-a-third-term-as-Syrian-president.html|archive-date=11 януари 2022|url-access=subscription}}</ref><ref name="Kossaify2">{{Cite news|url=https://www.arabnews.com/node/1846771/%7B%7B|title=UN reiterates it is not involved in Syrian presidential election|last=Kossaify|first=Ephrem|date=22 април 2021|work=Arab News|archive-url=https://web.archive.org/web/20210422181511/https://www.arabnews.com/node/1846771/middle-east|archive-date=22 април 2021}}</ref> Според [[Джошуа Ландис]] „Той (Асад) ще каже: „Аз съм държавата, аз съм Сирия и ако Западът иска достъп до сирийците, те трябва да минат през мен.““<ref name="telegraph.co.uk2" /> След падането на четири военни бази през септември 2014 г.,<ref name="AssadWeak">{{Cite news|url=https://www.economist.com/news/middle-east-and-africa/21625865-bashar-assad-may-be-weaker-he-thinks-tough-bowing|title=Bashar Assad may be weaker than he thinks|date=16 октомври 2014|work=The Economist|access-date=16 октомври 2014|quote=In Latakia and Tartus, two coastal cities near the Alawite heartland, posters of missing soldiers adorn the walls. When IS took over four government bases in the east of the country this summer, slaughtering dozens of soldiers and displaying some of their heads on spikes in Raqqa, IS's stronghold, families started to lose faith in the government. A visitor to the region reports hearing one man complain: "We're running out of sons to give them."}}</ref> които са последните опорни пунктове на правителството в [[Ар-Ракка (мухафаза)|Мухафаза Ар-Ракка]], Асад получава значителни критики от своята [[Алавити|алавитска]] база за подкрепа.<ref name="Dissent2014">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-dissent-idUSKBN0GW2GQ20140901|title=Pro-government Syrian activist arrested after rare public dissent|last=Dziadosz|first=Alexander|date=September 2014|work=Reuters|access-date=23 септември 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20150924204007/http://www.reuters.com/article/2014/09/01/us-syria-crisis-dissent-idUSKBN0GW2GQ20140901|archive-date=24 септември 2015|last2=Heneghan|first2=Tom}}</ref> Това включва забележки, направени от Дурайд ал-Асад, братовчед на Башар ал-Асад, с искане за оставката на сирийския министър на отбраната [[Фахд Джасем ал-Фрейдж]] след клането от [[Ислямска държава]] на стотици правителствени войници, пленени след победата на ИД при [[Битка за авиобаза Табка|Авиобаза Табка]].<ref>{{Cite news|url=http://uk.reuters.com/article/uk-syria-crisis-military-idUKKBN0HD0LW20140918|title=Assad's army stretched but still seen strong in Syria's war|last=Westhall|first=Syliva|date=18 септември 2014|work=Reuters|access-date=23 септември 2014|archive-date=2018-04-19|archive-url=https://web.archive.org/web/20180419222514/https://uk.reuters.com/article/uk-syria-crisis-military-idUKKBN0HD0LW20140918}}</ref> Това скоро е последвано от протести на алавитите в [[Хомс]] с искане за оставката на губернатора<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://abcnews.go.com/International/wireStory/kurdish-fighters-group-nearing-syrian-town-25911163|заглавие=Activists Say Assad Supporters Protest in Syria|автор=Hadid|първо_име=Diaa|труд=ABC News|достъп_дата=3 октомври 2014}}</ref> и уволнението на братовчеда на Асад [[Хафез Махлуф]] от поста му по сигурността, което води до последващото му изгнание в [[Беларус]].<ref>{{Cite news|url=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2014/10/change-leadership-damascus-syria-regime.html|title=Assad dismisses security chief of powerful 'Branch 40'|last=Aziz|first=Jean|date=16 октомври 2014|access-date=16 октомври 2014|publisher=Al Monitor}}</ref> Нарастващото недоволство към Асад сред алавитите е подхранвано от непропорционалния брой войници, убити в битките, произхождащи от алавитските райони,<ref name="BurySons">{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/International/wireStory/syrias-alawites-pay-heavy-price-bury-sons-26598184|title=Syria's Alawites Pay Heavy Price as They Bury Sons|last=Hadid|first=Diaa|date=1 ноември 2014|access-date=1 ноември 2014|agency=Associated Press}}</ref> усещането, че режимът на Асад ги е изоставил,<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/mideast-crisis-homs-blast-idUSL5N0SO3GI20141029|title=Car bomb wounds 37 in government-held area of Syria's Homs|date=29 октомври 2014|work=Reuters|access-date=9 ноември 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20150924210033/http://www.reuters.com/article/2014/10/29/mideast-crisis-homs-blast-idUSL5N0SO3GI20141029|archive-date=24 септември 2015}}</ref> както и провалящата се икономическа ситуация.<ref name="AlawitesVoice">{{Cite news|url=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2014/10/syria-tartous-alawites-pro-regime-protests.html|title=Alawites find their voice against Assad|date=29 октомври 2014|access-date=1 ноември 2014|publisher=Al Monitor}}</ref> Фигури, близки до Асад, започват да изразяват опасения относно вероятността за оцеляването му.<ref name="AssadWeak" /> През 2015 г. няколко членове на семейство Асад загиват в [[Латакия]] при неизяснени обстоятелства.<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11518232/In-Syrias-war-Alawites-pay-heavy-price-for-loyalty-to-Bashar-al-Assad.html|title=In Syria's war, Alawites pay heavy price for loyalty to Bashar al-Assad|last=Sherlock|first=Ruth|date=7 април 2015|work=The Daily Telegraph|access-date=7 април 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11518232/In-Syrias-war-Alawites-pay-heavy-price-for-loyalty-to-Bashar-al-Assad.html|archive-date=11 януари 2022|url-access=subscription}}</ref> На 14 март влиятелен братовчед на Асад и основател на лоялните към правителството градски милиции, Мохамед Туфик ал-Асад, е убит с пет куршума в главата в спор за влияние в [[Кардаха]] – родния дом на семейство Асад.<ref>{{Cite news|url=http://www.dailystar.com.lb/News/Middle-East/2015/Mar-14/290802-assad-relative-assassinated-in-syria-activists.ashx|title=Assad relative assassinated in Syria: activists|date=15 март 2015|work=The Daily Star|access-date=15 март 2015|agency=Agence France-Presse}}</ref> През април 2015 г. Асад нарежда ареста на своя братовчед Мунтер ал-Асад в Алзира, Латакия.<ref>{{Cite news|url=http://www.ibtimes.co.uk/syria-bashar-al-assad-arrests-own-cousin-munther-kidnapping-links-1496410|title=Syria: Bashar al-Assad arrests own cousin Munther 'for kidnapping links'|last=Alajlan|first=Anas|date=14 април 2015|work=International Business Times|access-date=15 април 2015}}</ref> Все още не е ясно дали арестът е заради действителни престъпления.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.csmonitor.com/World/Middle-East/2015/0421/Can-Syria-s-Assad-withstand-latest-battlefield-setbacks-video|заглавие=Can Syria's Assad withstand latest battlefield setbacks? (+video)|автор=Blanford|първо_име=Nicholas|труд=The Christian Science Monitor|достъп_дата=22 април 2015}}</ref> [[Файл:VOA_Arrott_-_A_View_of_Syria,_Under_Government_Crackdown_05.jpg|мини|Плакат на Башар ал-Асад на контролно-пропускателен пункт в покрайнините на Дамаск]] След поредица от поражения на правителството в Северна и Южна Сирия, анализатори отбелязват нарастващата нестабилност на правителството, съчетана с продължаваща отслабваща подкрепа за правителството на Асад сред основната му алавитска база за подкрепа,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cbsnews.com/news/flash-points-syria-assad-losing-power/|заглавие=Flash Points: Is Syria's Assad losing power?|автор=Flores|първо_име=Reena|труд=CBS News|достъп_дата=3 май 2015|цитат="a lot of suspicion within the regime itself about who's doing what and if folks are leaving." [...] "These are signs that I think demonstrate a bit of weakness and instability in the regime that you haven't seen in recent months," he said. He cites the waning support from the nation's minority Alawite community as one of these important shifts.}}</ref> и че има нарастващи съобщения за роднини на Асад, алавити и бизнесмени, бягащи от Дамаск за Латакия и чужди страни.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.haaretz.com/news/middle-east/.premium-1.655153|заглавие=Syrian rebel victories stretch Assad's forces|автор=Harel|първо_име=Amos|труд=Haaretz|достъп_дата=6 май 2015|цитат=There have also been increasing reports of Assad relatives, businessmen and high-ranking members of the Alawite community fleeing Damascus for the coastal city of Latakia, or other countries, after transferring large sums of money to banks in Lebanon, eastern Europe and the United Arab Emirates.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gulfnews.com/opinion/time-to-reconsider-life-after-al-assad-1.1507735|заглавие=Time to reconsider 'Life after Al Assad'|автор=Karkouti|първо_име=Mustapha|труд=Gulf News|достъп_дата=10 май 2015|цитат=[The] reality on the ground can't be more clear as the population in the regime-controlled parts of Syria are preparing for life after the Al Assad dynasty. According to information received by this author, many businessmen and financiers who flourished under the regime have successfully moved huge amounts of money and capital to neighbouring Lebanon. Some of these funds are now known to have been secretly deposited in Europe.}}</ref> Ръководителят на разузнаването [[Али Мамлюк]] е поставен под домашен арест през април и е обвинен в заговор с чичото на Асад в изгнание [[Рифат ал-Асад]] да смени Башар като президент.<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11596142/Bashar-al-Assads-spy-chief-arrested-over-Syria-coup-plot.html|title=Bashar al-Assad's spy chief arrested over Syria coup plot|last=Sherlock|first=Ruth|date=11 май 2015|work=The Daily Telegraph|access-date=12 май 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11596142/Bashar-al-Assads-spy-chief-arrested-over-Syria-coup-plot.html|archive-date=11 януари 2022|last2=Malouf|first2=Carol|quote=Mamlouk had also used a businessman from Aleppo as an intermediary to contact Rifaat al-Assad, Bashar's uncle, who has lived abroad exile since he was accused of seeking to mount a coup in Syria in the 1980s.|url-access=subscription}}</ref> Други високопоставени смъртни случаи включват командирите на [[Четвърта бронетанкова дивизия]], военната авиобаза Бели, специалните части на армията и на Първа бронетанкова дивизия, като погрешно въздушно нападение по време на [[Офанзива в Палмира (май 2015)|офанзивата в Палмира]] убива двама офицери, за които се твърди, че са свързани с Асад.<ref>{{Cite news|url=http://www.alaraby.co.uk/english/comment/2015/5/22/the-syrian-regime-is-slowly-being-liquidated|title=The Syrian regime is slowly being liquidated|last=Kaileh|first=Salameh|date=22 май 2015|work=Al-Araby Al-Jadeed|access-date=28 май 2015}}</ref> ==== След руската намеса (2015) ==== {{Вижте също|Руска намеса в гражданската война в Сирия|Чужда намеса в гражданската война в Сирия}} На 4 септември 2015 г., когато перспективите за оцеляването на Асад изглеждат мрачни, руският президент [[Владимир Путин]] казва, че Русия предоставя на правителството на Асад достатъчно сериозна помощ: както с логистична, така и с военна подкрепа.<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/russia/11845635/Vladimir-Putin-confirms-Russian-military-involvement-in-Syrias-civil-war.html|title=Vladimir Putin confirms Russian military involvement in Syria's civil war|last=Oliphant|first=Roland|date=4 септември 2015|work=The Daily Telegraph|access-date=14 януари 2016|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/russia/11845635/Vladimir-Putin-confirms-Russian-military-involvement-in-Syrias-civil-war.html|archive-date=11 януари 2022|last2=Loveluck|first2=Louisa|url-access=subscription}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/putin-says-syrias-president-is-ready-for-elections-compromise-with-rebels/2015/09/04/9dfa818b-92c2-4012-b956-1784189b8ab7_story.html|title=Putin says Syria's president is ready for elections, compromise|last=Naylor|first=Hugh|date=2015-09-04|work=The Washington Post|access-date=2021-10-11|location=Beirut|issn=0190-8286}}</ref><ref name="Borshchevskaya 2022 69–88">{{Cite book|last=Borshchevskaya|first=Anna|title=Putin's War in Syria|year=2022|publisher=I. B. Tauris|location=50 Bedford Square, London, WC1B 3DP, UK|isbn=978-0-7556-3463-7|pages=69–88|chapter=6: The Military Campaign}}</ref> Малко след началото на [[Руска военна интервенция в Сирия|пряката военна намеса на Русия]] на 30 септември 2015 г. по официално искане на сирийското правителство, Путин заявява, че военната операция е била старателно подготвена предварително и определя целта на Русия в Сирия като „стабилизиране на законната власт в Сирия и създаване на условията за политически компромис“.<ref name="goalstabilis">{{Cite news|url=http://www.interfax.ru/russia/472593|date=11 октомври 2015|agency=Interfax]|language=ru|script-title=ru:Путин назвал основную задачу российских военных в Сирии}}</ref> Намесата на Путин спасява режима на Асад в момент, когато той е на ръба на задаващия се крах. Той също така позволява на Москва да постигне своите ключови геостратегически цели като пълен контрол над сирийското въздушно пространство, военноморски бази, които предоставят постоянен военен обхват в [[Източно Средиземноморие|Източното Средиземноморие]] и по-лесен достъп за намеса в [[Либия]].<ref name="Borshchevskaya 2022 69–88" /> [[Файл:Ali_Khamenei_and_Bashar_al-Assad05.jpg|мини|Башар ал-Асад се среща с върховния лидер на Иран [[Али Хаменеи]], 25 февруари 2019 г.]] През ноември 2015 г. Асад повтаря, че дипломатическият процес за прекратяване на гражданската война в страната не може да започне, докато тя е окупирана от терористи, въпреки че според [[BBC News]] не е ясно дали има предвид само [[Ислямска държава]] или също подкрепяните от Запада бунтовници.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-34867215|title=Syria crisis: Assad says no transition while 'terrorists' remain|date=19 ноември 2015|work=BBC News}}</ref> На 22 ноември Асад казва, че в рамките на два месеца от своята въздушна кампания Русия е постигнала повече в борбата си срещу ИДИЛ, отколкото [[Водена от САЩ намеса в Сирия|водената от САЩ коалиция]] е постигнала за една година.<ref>"[https://amp.dw.com/en/putin-claims-support-to-syrian-rebels/a-18913306 Putin claims support to Syrian rebels]". ''DW News''. 11 декември 2015</ref> В интервю за [[Чешка телевизия|Чешката телевизия]] на 1 декември той казва, че лидерите, които искат оставката му, не го интересуват, тъй като никой не ги приема на сериозно, защото са „плитки“ и са контролирани от САЩ.<ref>[http://www.ceskatelevize.cz/ivysilani/10997918455-mimoradne-porady-ct24/215411034000172-rozhovor-s-basarem-asadem/ Rozhovor s Bašárem Asadem] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160119001015/http://www.ceskatelevize.cz/ivysilani/10997918455-mimoradne-porady-ct24/215411034000172-rozhovor-s-basarem-asadem|date=19 януари 2016}}, Česká televize, 1 декември 2015.</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.newsru.com/world/02dec2015/assad.html|заглавие=Асад обвинил Турцию, Саудовскую Аравию и Катар в поддержке террористов в Сирии|труд=NEWSru.com|език=ru}}</ref> В края на декември 2015 г. високопоставени американски служители признават насаме, че Русия е постигнала основната си цел за стабилизиране на Сирия и при сравнително ниски разходи може да поддържа операцията на това ниво за години напред.<ref name="reutersstabilis">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-usa-russia-syria-idUSKBN0UB0BA20151229|title=U.S. sees bearable costs, key goals met for Russia in Syria so far|date=28 декември 2015|work=Reuters}}</ref> [[Файл:Sergey_Shoigu_and_Bashar_al-Assad_(2017-09-12).jpg|мини|Асад с руския министър на отбраната [[Сергей Шойгу]], 9 септември 2017 г.]] През декември 2015 г. Путин заявява, че Русия подкрепя силите на Асад и е готова да подкрепи бунтовниците против Асад в съвместна битка срещу Ислямска държава.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://amp.dw.com/en/putin-claims-support-to-syrian-rebels/a-18913306|заглавие=Putin claims support to Syrian rebels|труд=DW News}}</ref> На 22 януари 2016 г. в. „[[Файненшъл Таймс]]“, цитирайки анонимни старши служители на западното разузнаване, твърди, че руският генерал [[Игор Сергун]], директорът на [[Главно разузнавателно управление|ГРУ]] – Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на [[Въоръжени сили на Руската федерация|въоръжените сили на Руската федерация]], малко преди внезапната му смърт на 3 януари 2016 г., е изпратен в Дамаск със съобщение от Владимир Путин, в което се иска президентът Асад да се оттегли.<ref name="ftresign">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ft.com/cms/s/0/735b4746-c01f-11e5-9fdb-87b8d15baec2.html|заглавие=Vladimir Putin asked Bashar al-Assad to step down|достъп_дата=22 януари 2016}}</ref> Информацията на вестника е отречена от говорителя на Путин.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.themoscowtimes.com/2016/01/22/putin-requested-assad-step-aside-but-syrian-leader-refused-a51558|заглавие=Putin Requested Assad Step Aside, But Syrian Leader Refused|труд=The Moscow Times|достъп_дата=2021-10-11}}</ref> През декември 2016 г. е съобщено, че силите на Асад са си върнали половината от контролирания от бунтовниците [[Халеб]], слагайки край на 6-годишната безизходица в града.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.upi.com/Top_News/World-News/2016/12/03/Assads-forces-retake-half-of-rebel-held-Aleppo/3411480810004/|заглавие=Assad's forces retake half of rebel-held Aleppo|автор=DuVall|първо_име=Eric|труд=United Press International}}</ref> На 15 декември, когато е съобщено, че правителствените сили са на ръба да си върнат целия Халеб – повратна точка в гражданската война, а Асад празнува освобождението на града и заявява: „Историята се пише от всеки сирийски гражданин“.<ref>{{cite web|url=http://fox6now.com/2016/12/17/evacuation-agreement-reached-in-aleppo-rebel-group-says/|title=Evacuation agreement reached in Aleppo, rebel group says|author=<!--Not stated-->|publisher=Fox 6 Now|date=17 декември 2016|access-date=21 декември 2016|archive-date=20 декември 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20161220125836/http://fox6now.com/2016/12/17/evacuation-agreement-reached-in-aleppo-rebel-group-says/|url-status=dead|достъп_дата=2024-06-24|архив_дата=2016-12-20|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20161220125836/http://fox6now.com/2016/12/17/evacuation-agreement-reached-in-aleppo-rebel-group-says/}}</ref> [[Файл:Syrian_President_Bashar_al-Assad_meets_Iran's_special_representative_on_Syrian_affairs_Ali_Akbar_Velayati.jpg|мини|Башар ал-Асад се среща с представителя на Иран по сирийските въпроси [[Али Акбар Велаяти]], 6 май 2016 г.]] След избирането на [[Доналд Тръмп]] за президент на САЩ приоритетът на САЩ по отношение на Асад е различен от приоритета на администрацията на Обама, а през март 2017 г. [[Посланик на САЩ в ООН|американският посланик в ООН]] [[Ники Хейли]] заявява, че САЩ вече не са фокусирани върху това да измъкнат Асад,<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-usa-haley-idUSKBN1712QL|title=U.S. priority on Syria no longer focused on 'getting Assad out': Haley|date=30 март 2017|work=Reuters}}</ref> но тази позиция се променя след [[Химическа атака в Хан Шейхун|химическата атака в Хан Шейхун през 2017 г.]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.axios.com/tillerson-u-s-will-lead-coalition-to-oust-assad-2348075513.html|заглавие=Tillerson: U.S. will lead coalition to oust Assad|автор=Treene|първо_име=Alayna}}</ref> След [[Ракетен удар по база „Шайрат“|ракетните удари по сирийска въздушна база]] по заповед на президента Тръмп, говорителят на Асад описва поведението на САЩ като „несправедлива и арогантна агресия" и заявява, че ракетните удари не променят дълбоката политика на сирийското правителство.<ref>"[https://www.usnews.com/news/world/articles/2017-04-07/syrias-assad-calls-us-airstrikes-an-outrageous-act Syria's Assad Calls U.S. Airstrikes an Outrageous Act]". ''U.S. News & World Report''. Retrieved 7 April 2017</ref> Президентът Асад също казва пред [[Агенция Франс Прес]], че сирийската армия се е отказала от всичките си химически оръжия през 2013 г. и не би ги използвала, ако все още има такива, и заяви, че химическата атака е „100 процента измислица“, използвана за оправдание американски въздушен удар.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-assad-idUSKBN17F1NE|title=Syria's Assad says Idlib chemical attack 'fabrication': AFP interview|date=13 April 2017|work=Reuters}}</ref> През юни 2017 г. руският президент Путин казва, че „Асад не е използвал [химическите оръжия]“ и че химическата атака е „извършена от хора, които искат да го обвинят за това“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://abcnews.go.com/International/wireStory/putin-syria-chemical-attack-provocation-assad-47790720|заглавие=Putin: Syria chemical attack was provocation against Assad|автор=Phillips|първо_име=Ian|труд=ABC News}}</ref> ООН и международните инспектори за химически оръжия от [[Организация за забрана на химическите оръжия|Организацията за забрана на химическите оръжия]] (ОЗХО) установяват, че атаката е дело на режима на Асад.<ref name="CNN sarin report">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|title=UN: Syria responsible for sarin attack that killed scores|last=Steve Almasy|work=CNN|access-date=12 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612174315/https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|archive-date=12 юни 2018|last2=Richard Roth}}</ref> На 7 ноември 2017 г. сирийското правителство обявява, че е подписало [[Парижко споразумение (2015)|Парижкото споразумение за климата]].<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2017/11/07/climate/syria-joins-paris-agreement.html|title=Syria Joins Paris Climate Accord, Leaving Only U.S. Opposed|last=Friedman|first=Lisa|date=7 ноември 2017|work=The New York Times}}</ref> През май 2018 г. Асад признава независимостта на окупираните от Русия сепаратистки републики [[Абхазия]] и [[Южна Осетия]] в Грузия, което води до ответна реакция от страна на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], [[Съединени американски щати|Съединените щати]], [[Канада]] и други страни.<ref name="Deutsche Welle">{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/syria-recognizes-georgias-breakaway-regions-in-nod-to-russia/a-43988153|title=Syria recognizes Georgia's breakaway regions|date=30 May 2018|work=Deutsche Welle|archive-url=https://web.archive.org/web/20180530092144/https://www.dw.com/en/syria-recognizes-georgias-breakaway-regions-in-nod-to-russia/a-43988153|archive-date=30 май 2018}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/georgia-syria-establishes-diplomatic-relations-with-abkhazia-south-ossetia/29257063.html|title=Georgia Severs Relations With Syria For Recognizing Abkhazia, South Ossetia|date=29 май 2018|work=rferl.org|archive-url=https://web.archive.org/web/20180530034717/https://www.rferl.org/a/georgia-syria-establishes-diplomatic-relations-with-abkhazia-south-ossetia/29257063.html|archive-date=30 май 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.canada.ca/en/global-affairs/news/2018/06/canada-concerned-by-syrias-recognition-of-georgian-breakaway-regions-of-abkhazia-and-south-ossetia.html|заглавие=Canada concerned by Syria's recognition of Georgian breakaway regions of Abkhazia and South Ossetia|труд=Government of Canada}}</ref> На 30 август 2020 г. е сформирано първото правителство на [[Хюсеин Арнус]], което включва нов Министерски съвет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dailysabah.com/world/syrian-crisis/syrias-assad-designates-new-government-headed-by-pm-arnous|заглавие=Syria's Assad designates new government headed by PM Arnous|автор=AFP|първо_име=French Press Agency-|труд=Daily Sabah|език=en-US|достъп_дата=8 март 2021}}</ref> На [[Президентски избори в Сирия (2021)|президентските избори през 2021 г.]], проведени на 26 май, Асад осигурява своя четвърти 7-годишен мандат; като печели 95,2% от избираемите гласове. Изборите са бойкотирани от [[Сирийска опозиция|опозицията]] и [[Сирийски демократични сили|Сирийските демократични сили]]; на бежанците и вътрешно разселените граждани е отнето правото да гласуват; позволявайки само на 38% от сирийците да участват в процеса. Независими международни наблюдатели, както и представители на западни държави определят изборите като фарс. [[Организация на обединените нации|ООН]] осъжда изборите за пряко нарушаване на Резолюция 2254 и обявява, че „няма мандат".<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.arabnews.com/node/1846771/%7B%7B|заглавие=UN reiterates it is not involved in Syrian presidential election|автор=Kossaify|първо_име=Ephrem|труд=Arab News}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://researchbriefings.files.parliament.uk/documents/CBP-9250/CBP-9250.pdf|заглавие=Syria: 2021 presidential election and future prospects|автор=Walker|първо_име=Nigel|издател=House of Commons Library|страници=4–15}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syrias-president-bashar-al-assad-wins-fourth-term-office-with-951-votes-live-2021-05-27/|title=Syria's Assad wins 4th term with 95% of vote, in election the West calls fraudulent|date=28 май 2021|work=Reuters|archive-url=https://web.archive.org/web/20221127122709/https://www.reuters.com/world/middle-east/syrias-president-bashar-al-assad-wins-fourth-term-office-with-951-votes-live-2021-05-27/|archive-date=27 ноември 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/world-report/2022/country-chapters/syria|заглавие=Syria Events of 2021|труд=Human Rights Watch}}</ref><ref name="auto">{{Cite news|url=https://english.aawsat.com/home/article/2965846/charles-lister/us-policy-syria-2021|title=US policy in Syria in 2021|last=Lister|first=Charles|date=10 май 2021|work=Asharq al-Awsat|archive-url=https://web.archive.org/web/20220813233750/https://english.aawsat.com/home/article/2965846/charles-lister/us-policy-syria-2021|archive-date=13 август 2022}}</ref> На 10 август 2021 г. е сформирано второто правителство на Хюсеин Арнус.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syrias-assad-asks-pm-hussein-arnous-form-new-cabinet-2021-08-01/|title=Syria's Assad asks PM Arnous to form new cabinet|date=2021-08-01|work=Reuters|access-date=2021-10-05|language=en}}</ref> При Асад Сирия става силен поддръжник на [[Руско нападение над Украйна|руското нападение в Украйна през 2022 г.]] и е една от петте страни, които се противопоставят на резолюцията на [[Общо събрание на ООН|Общото събрание на ООН]], заклеймяваща това, която призовава Русия да изтегли войските си. Три дни преди атаката външният министър [[Фейсал Мекдад]] е изпратен в Москва, за да потвърди признаването от страна на Сирия на сепаратистки републики [[Донецка народна република|Донецк]] и [[Луганска народна република|Луганск]]. Ден след атаката Башар ал-Асад я хвали като „корекция на историята и възстановяване на баланса в [[Международен ред|глобалния ред]] след [[Разпадане на Съветския съюз|разпадането на Съветския съюз]]“ в телефонен разговор с [[Владимир Путин]].<ref>{{Cite news|url=https://english.alarabiya.net/News/middle-east/2022/02/25/Syria-s-Assad-says-Russia-s-Ukraine-invasion-a-correction-of-history-|title=Syria's Assad says Russia's Ukraine invasion a 'correction of history'|work=Al-Arabiya News|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225144651/https://english.alarabiya.net/News/middle-east/2022/02/25/Syria-s-Assad-says-Russia-s-Ukraine-invasion-a-correction-of-history-|archive-date=25 февруари 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://press.un.org/en/2022/ga12407.doc.htm|заглавие=General Assembly Overwhelmingly Adopts Resolution Demanding Russian Federation Immediately End Illegal Use of Force in Ukraine, Withdraw All Troops|труд=United Nations}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mei.edu/publications/syrias-role-putins-invasion-ukraine|заглавие=Syria's role in Putin's invasion of Ukraine|автор=Makki|първо_име=Danny|труд=Middle East Institute}}</ref> Сирия става първата страна след Русия, която официално признава независимостта и суверенитета на двата отцепнически региона през юни 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-middle-east-syria-moscow-c5505e965d7d354b2b1f408385197829|title=Syria to recognize Ukraine's Luhansk and Donetsk regions|date=29 June 2022|work=Associated Press|archive-url=https://web.archive.org/web/20220702012411/https://apnews.com/article/russia-ukraine-middle-east-syria-moscow-c5505e965d7d354b2b1f408385197829|archive-date=2 юли 2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-recognizes-independence-sovereignty-donetsk-luhansk-state-news-agency-2022-06-29/|title=Syria recognizes independence, sovereignty of Donetsk, Luhansk -state news agency|date=29 юли 2022|work=Reuters|archive-url=https://web.archive.org/web/20220703150251/https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-recognizes-independence-sovereignty-donetsk-luhansk-state-news-agency-2022-06-29/|archive-date=3 юли 2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.wionews.com/world/syria-first-country-other-than-russia-to-recognise-ukraine-separatist-republics-of-donetsk-and-lugansk-493080|title=Syria first country other than Russia to recognise Ukraine separatist republics of Donetsk and Lugansk|date=29 юни 2022|work=WIO News|archive-url=https://web.archive.org/web/20220629211244/https://www.wionews.com/world/syria-first-country-other-than-russia-to-recognise-ukraine-separatist-republics-of-donetsk-and-lugansk-493080|archive-date=29 June 2022}}</ref> [[Файл:RaisiAssad2023.jpg|мини|Асад с иранския президент [[Ебрахим Раиси]] в Дамаск, 3 май 2023 г.]] На 12-ата годишнина от началото на протестите на [[Сирийска революция (2011)|Сирийската революция]] Башар ал-Асад провежда среща с Владимир Путин по време на официално посещение в Русия. В телевизионно предаване с Путин Асад защитава специалната военна операция на Русия като война срещу [[Неонационалсоциализъм|неонацистите]] и [[Бандеровци|бандеровците]] от Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/middle-east/20230315-assad-meets-putin-in-moscow-as-syrians-mark-12-years-since-anti-regime-uprising|title=Assad meets Putin in Moscow as Syrians mark 12 years since anti-regime uprising|date=15 март 2023|work=France 24|archive-url=https://web.archive.org/web/20230315170723/https://www.france24.com/en/middle-east/20230315-assad-meets-putin-in-moscow-as-syrians-mark-12-years-since-anti-regime-uprising|archive-date=15 март 2023}}</ref><ref name="rferl.org">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rferl.org/a/zelenskiy-ukraine-sanctions-syria-iran/32324885.html|заглавие=Zelenskiy Announces Sanctions On Hundreds Of Individuals, Including Syrian President, Iranian Drone Makers|труд=rferl.org}}</ref> Той признава [[Руската анексия на Донецка, Херсонска, Луганска и Запорожка области|руската анексия на четири украински области]] и ратифицира новите руски граници, твърдейки, че териториите са исторически руски. Асад също призовава Русия да разшири [[Руска военна интервенция в Сирия|военното си присъствие в Сирия]] чрез създаване на нови бази и разполагане на повече бази на земята, което прави военната й роля постоянна.<ref>"[https://web.archive.org/web/20230316094529/https://www.aljazeera.com/news/2023/3/16/assad-will-welcome-new-russian-military-bases-in-syria Assad welcomes new Russian bases in Syria after Putin meeting]". ''Al Jazeera''. 16 март 2023. Архивирано от оригинала на 16 март 2023.</ref><ref>Faulconbridge, Davis, Guy, Caleb (16 March 2023). "[https://web.archive.org/web/20230316070448/https://www.reuters.com/world/middle-east/syrias-assad-says-would-welcome-more-russian-troops-2023-03-16/ Syria's Assad would like more Russian bases and troops]". Reuters. Архивирано от оригинала на 16 март 2023</ref><ref name=":4">"[https://web.archive.org/web/20230323052728/https://www.teletrader.com/assad-syria-recognizes-russia-s-new-borders/news/details/59649372?ts=1679549248213 Assad: Syria recognizes Russia's new borders]". ''teletrader.com''. 16 March 2023. Архивирано от оригинала на 23 март 2023</ref><ref name=":4" /> През март 2023 г. той посещава [[Обединени арабски емирства|Обединените арабски емирства]] и се среща с президента на ОАЕ [[Мохамед ибн Заид ал-Нахаян]].<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/syria-s-assad-arrives-in-uae-for-official-visit-/7011966.html|title=Syria's Assad in UAE as Second Post-Quake Gulf Visit Signals Growing Arab Outreach|date=19 март 2023|work=VOA News}}</ref> През май 2023 г. присъства на [[Среща на върха на Арабската лига през 2023 г|срещата на върха на Арабската лига в Джеда]], [[Саудитска Арабия]], където е посрещнат от саудитския престолонаследник [[Мохамед бин Салман]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syrias-assad-attend-arab-summit-bringing-regional-isolation-an-end-2023-05-19/|title=Syria's Assad wins warm welcome at Arab summit after years of isolation|date=19 май 2023|work=Reuters}}</ref> През септември 2023 г. присъства на церемонията по откриването на [[Азиатски игри|Азиатските игри]] в [[Ханджоу]] и се среща с китайския президент [[Си Дзинпин]].<ref>{{Cite news|url=https://news.sky.com/story/syrias-bashar-al-assad-and-wife-laugh-and-wave-at-asian-games-opening-ceremony-amid-china-talks-12968127|title=Syria's Bashar al Assad and wife laugh and wave at Asian Games opening ceremony amid China talks|date=23 септември 2023|work=Sky News}}</ref> Те обявяват установяването на стратегическо партньорство между [[Китай]] и Сирия.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/china-syria-asian-games-diplomacy-assad-xi-cce801eaa586fe5db82d28df79b0f91f|title=Leaders of Syria and China announce strategic partnership as part of Asian Games diplomacy|date=22 септември 2022|work=AP News}}</ref> === Опозиционна офанзива и изгнание (2024) === През декември 2024 г. Съединените щати, Германия, Франция и Обединеното кралство призовават за деескалация на напрежението в Сирия, тъй като насилието отново избухва. Бунтовнически фракции, водени от ислямистката групировка Хаят Тахрир ал-Шам (HTS), [[Битка за Алепо (2024)|поемат контрола над Алепо]], което предизвиква кампания за ответни въздушни удари от сирийския президент Башар ал-Асад, подкрепян от Русия. Ударите, насочени към населени места и няколко болници в контролирания от бунтовниците град [[Идлиб]], водят до най-малко 25 смъртни случая според спасителната група [[Бели каски]]. Страните [[НАТО|от НАТО]] правят съвместно изявление, призоваващо за защита на цивилните граждани и на критичната инфраструктура, за да се предотврати по-нататъшно разселване и да се осигури хуманитарен достъп. Те подчертават спешната необходимост от водено от Сирия политическо решение в съответствие с Резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН, която се застъпва за диалог между сирийското правителство и опозиционните сили. Офанзивата на бунтовниците, която започва на 27 ноември 2024 г., продължава напредването си в провинция Хама след превземането на Алепо.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/syria-us-germany-france-uk-call-for-de-escalation/a-70933512|title=Syria: US, Germany, France, UK call for de-escalation|date=2 December 2024|work=DW News|access-date=2 December 2024}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/2024/12/03/world/middleeast/syria-civil-war-rebels-aleppo.html|заглавие=Fighting Worsens Already Dire Conditions in Northwestern Syria|труд=The New York Times}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aljazeera.com/program/newsfeed/2024/12/3/syrian-hospital-hit-in-air-attack-on-opposition-held-idlib|заглавие=Syrian hospital hit in air attack on opposition-held Idlib|труд=Al Jazeera|език=en|достъп_дата=2024-12-05}}</ref> На 4 декември 2024 г. избухват ожесточени сблъсъци в провинция Хама, когато сирийската армия се сблъсква с водени от ислямисти бунтовници в опит да спре тяхното настъпление към ключовия град [[Хама]]. Правителствените сили твърдят, че са започнали контраофанзива с въздушна подкрепа, отблъсквайки бунтовнически фракции, включително Хаят Тахрир ал-Шам, на около шест мили от града. Но въпреки подкрепленията бунтовниците превземат града на 5 декември.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/articles/cql5r2px4yyo|заглавие=Syria rebels capture major city of Hama after military withdraws|труд=www.bbc.com|език=en-GB|достъп_дата=2024-12-05}}</ref> Боевете довецдат до широко разселване, като близо 50 000 души напускат района и се съобщава за над 600 жертви, включително 104 цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/middle-east/20241204-syrian-army-launches-counterattack-as-rebels-push-towards-hama|title=Syrian army launches counterattack as rebels push towards Hama|date=4 December 2024|work=France24|access-date=4 December 2024}}</ref> На 7 декември 2024 г. Асад бяга от столицата Дамаск за [[Москва]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-rebels-celebrate-captured-homs-set-sights-damascus-2024-12-07/|заглавие=Syrian army command tells officers that Assad's rule has ended, officer says|труд=Reuters|достъп_дата=8 December 2024}}</ref> == Противоречия == === Корупция === {{Вижте също|Икономика на Сирия}} В началото на [[Сирийска революция|сирийската революция]] корупцията в Сирия е ендемична и страната е класирана на 129-о място в [[Индекс за възприятие на корупцията|Индекса за възприятие на корупцията]] за 2011 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.transparency.org/en/cpi/2011|заглавие=2011 – CPI|труд=Transparency.org}}</ref> От 70-те години икономиката на Сирия е доминирана от патронажните мрежи на [[Сирийска Баас партия|партийните елити на Баас]] и [[алавити]]те, лоялни към сем. Асад, които установяват контрол върху обществените сектори на Сирия въз основа на роднинство и [[непотизъм]]. Всеобхватният характер на корупцията е източник на противоречия в партийните кръгове на Баас и по-широката общественост още през 80-те г.<ref>{{Cite journal|last=M. Sadowski|first=Yahya|date=1987|title=Patronage and the Ba'th: Corruption and Control in Contemporary Syria|url=https://www.jstor.org/stable/41857946|journal=Arab Studies Quarterly|volume=9|issue=4|pages=442–461|jstor=41857946|via=JSTOR}}</ref> Програмата за икономическа либерализация на Башар ал-Асад през 2000-те г. се превръща в символ на корупцията и непотизма, тъй като бенефициентите на схемата са лоялните алавити, които заграбват голяма част от приватизираните сектори и бизнес активи. Това отчуждава правителството от огромното мнозинство от сирийската общественост, особено от селяните и градските работнически класи, които масово ненавиждат произтичащите икономически различия, които стават явно видими.<ref name="Allam, Saber 2019 26–272">{{Cite book|last=Allam, Saber|first=Ashraf, Salah|title=Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring|year=2019|publisher=Lamar|location=16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt|isbn=978-977-85412-3-6|pages=26–27|chapter=The domestic structure of the regime}}</ref><ref name="France 242">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/20200609-assad-s-20-year-rule-from-damascus-spring-to-pariah|title=Assad's 20-year rule, from Damascus Spring to pariah|date=9 юли 2020|work=France 24}}</ref> Братовчедът на Асад, [[Рами Махлуф]], е най-облагодетелстваният олигарх на режима през този период, белязан от институционализирането на корупцията, ограничаването на малкия бизнес и отхвърлянето на частното [[предприемачество]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-13216195|title=Bashar al-Assad's inner circle|date=30 юли 2012|work=BBC News|archive-url=https://web.archive.org/web/20220327062345/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-13216195|archive-date=27 март 2022}}</ref> Устойчивостта на корупцията, фракционистките пристрастия към алавитите, непотизмът и широко разпространените подкупи, които съществуват в партията, бюрокрацията и военните, водят до народния гняв, което води до избухването на [[Сирийска революция (2011)|Сирийската революция]] през 2011 г. Протестите са най-ожесточени в кварталите на работническата класа, които отдавна понасят тежестта на политиката на експлоатация на режима, която привилегирова собствените си лоялни лица.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://globalanticorruptionblog.com/2017/02/06/the-role-of-corruption-in-the-syrian-civil-war/|заглавие=The Role of Corruption in the Syrian Civil War|автор=Gersh|първо_име=Nick|труд=GAB}}</ref><ref>{{Cite book|last=Allam, Saber|first=Ashraf, Salah|title=Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring|year=2019|publisher=Lamar|location=16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt|isbn=978-977-85412-3-6|pages=26–27}}</ref> Според ABC News в резултат на [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]] „контролираната от правителството Сирия е съкратена по размер, очукана и обедняла“.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/International/wireStory/assads-syria-truncated-battered-defiant-26633429|title=Assad's Syria Truncated, Battered, but Defiant|last=Hadid|first=Diaa|date=2 ноември 2014|work=Abc News|access-date=2 ноември 2014}}</ref> Икономическите санкции (Законът за отговорността на Сирия) са приложени много преди сирийската гражданска война от САЩ и към тях се присъединява ЕС при избухването на гражданската война, което води до разпадането на сирийската икономика.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-17088270|title=Syria 'disintegrating under crippling sanctions'|date=19 февруари 2012|work=BBC News|access-date=2 ноември 2014}}</ref> Тези санкции са подсилени през октомври 2014 г. от ЕС и САЩ.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-eu-idUSKCN0IA1AF20141021|title=EU targets ministers, UAE firm in latest Syria sanctions|last=Croft|first=Adrian|date=21 октомври 2014|work=Reuters|access-date=2 ноември 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20151007014415/http://www.reuters.com/article/2014/10/21/us-mideast-crisis-syria-eu-idUSKCN0IA1AF20141021|archive-date=7 октомври 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.usatoday.com/story/news/politics/2014/10/16/treasury-syrian-sanctions-qusay-mihoub/17354081/|title=Tightened sanctions target Syrian human rights abuses|last=Korte|first=Gregory|date=16 октомври 2014|work=USA Today|access-date=9 ноември 2014}}</ref> Промишлеността в части от страната, които все още се държат от правителството, е силно контролирана от държавата, като [[Икономическа либерализация|икономическата либерализация]] е обърната по време на настоящия конфликт.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-economy-socialist-idUSBRE8630FA20120704|title=Syria reverts to socialist economic policies to ease tension|last=Al-Khalidi|first=Suleiman|date=4 юли 2012|work=Reuters|access-date=19 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20121020124949/http://www.reuters.com/article/2012/07/04/us-syria-economy-socialist-idUSBRE8630FA20120704|archive-date=20 октомври 2012}}</ref> [[Лондонско училище по икономика и политически науки|Лондонското училище по икономика]] заявява, че в резултат на сирийската гражданска война в Сирия се е развила [[военна икономика]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/idUSKCN0IU10Z20141110?irpc=932|title=Local ceasefires best way to ease Syrians' suffering: researchers|date=10 ноември 2014|work=Reuters|access-date=10 ноември 2014}}</ref> Доклад на [[Европейски съвет за външни отношения|Европейския съвет за външни отношения]] от 2014 г. също заявява, че се е формирала военна икономика.<ref>Yazigi, Jihad (7 April 2014). "[https://ecfr.eu/archive/page/-/ECFR97_SYRIA_BRIEF_AW.pdf Syria's War Economy]" (PDF). European Council on Foreign Relations. Посетен на 19 октомври 2014</ref> Доклад, поръчан от [[Организация на обединените нации|ООН]] на Сирийския център за политически изследвания, гласи, че 2/3 от сирийското население живее в крайна бедност.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-economy-idUSKBN0E81WL20140528|title=Syria's economy heads into ruin: U.N. sponsored report|last=Al-Khalidi|first=Suleiman|date=28 May 2014|work=Reuters|access-date=19 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140824204400/http://www.reuters.com/article/2014/05/28/us-syria-economy-idUSKBN0E81WL20140528|archive-date=24 август 2014}}</ref> Безработицата е 50%.<ref name="SurvivalMode">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/syrias-assad-regime-cuts-subsidies-focuses-ailing-economy-on-war-effort/2014/11/29/5f830894-719c-11e4-a2c2-478179fd0489_story.html|title=Syria's Assad regime cuts subsidies, focuses ailing economy on war effort|last=Naylor|first=Hugh|date=29 ноември 2014|work=The Washington Post|access-date=6 декември 2014}}</ref> През октомври 2014 г. търговски център на стойност 50 млн. долара отваря врати в [[Тартус]], което провокира критики от страна на поддръжниците на правителството и се разглежда като част от политиката на правителството на Асад в опит да се създаде усещане за нормалност по време на гражданската война.<ref>{{Cite news|url=http://www.dailystar.com.lb/News/Middle-East/2014/Oct-17/274357-glitzy-mall-sparks-anger-from-assad-backers.ashx|title=Glitzy mall sparks anger from Assad backers|last=Daou|first=Rita|date=17 октомври 2014|access-date=19 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20181022183913/http://www.dailystar.com.lb/News/Middle-East/2014/Oct-17/274357-glitzy-mall-sparks-anger-from-assad-backers.ashx|archive-date=22 октомври 2018|agency=Agence France-Presse}}</ref> Правителствена политика за предпочитане на семействата на убити войници за държавни работни места е отменена, след като предизвиква шум,<ref name="BurySons2">{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/International/wireStory/syrias-alawites-pay-heavy-price-bury-sons-26598184|title=Syria's Alawites Pay Heavy Price as They Bury Sons|last=Hadid|first=Diaa|date=1 ноември 2014|access-date=1 ноември 2014|agency=Associated Press}}</ref> докато нарастващите обвинения в корупция предизвикват протести.<ref name="AlawitesVoice2">{{Cite news|url=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2014/10/syria-tartous-alawites-pro-regime-protests.html|title=Alawites find their voice against Assad|date=29 октомври 2014|access-date=1 ноември 2014|publisher=Al Monitor}}</ref> През декември 2014 г. ЕС забранява продажбите на реактивно гориво на правителството на Асад, принуждавайки правителството да купува по-скъпи незастраховани доставки на реактивно гориво в бъдеще.<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11290437/EU-tries-to-ground-Bashar-al-Assads-warplanes-by-banning-fuel-supplies.html|title=EU tries to ground Bashar al-Assad's warplanes by banning fuel supplies|last=Blair|first=David|date=12 декември 2014|work=The Telegraph|access-date=13 декември 2014|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11290437/EU-tries-to-ground-Bashar-al-Assads-warplanes-by-banning-fuel-supplies.html|archive-date=11 януари 2022|url-access=subscription}}</ref> Възползвайки се от нарасналата роля на държавата в резултат на гражданската война, Башар и съпругата му Асма започват да анексират икономическите активи на Сирия от своите лоялни привърженици, опитвайки се да изместят старите бизнес елити и да монополизират прекия им контрол върху икономиката. [[Махер ал-Асад]], братът на Башар, също забогатява, като наблюдава операциите на спонсорираното от сирийската държава производство на психостимуланта [[каптагон]] и заграбва голяма част от плячката от войната. В момента управляващата двойка притежава огромни части от секторите на корабоплаването, недвижимите имоти, телекомуникациите и банковия сектор.<ref>{{Cite news|url=https://syria-report.com/analysis-changes-to-syrias-business-elite-concentrates-wealth-in-hands-of-presidential-couple-open-access/|title=Changes to Syria's Business Elite Concentrates Wealth in Hands of Presidential Couple|date=15 ноември 2022|work=The Syria Report|archive-url=https://web.archive.org/web/20221202222632/https://syria-report.com/analysis-changes-to-syrias-business-elite-concentrates-wealth-in-hands-of-presidential-couple-open-access/|archive-date=2 декември 2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/a7a75e4c-a95d-11e9-984c-fac8325aaa04|title=Syria's Assad puts pressure on business elite|last=Cornish, Khattab|first=Chloe, Asser|date=25 July 2019|work=Financial Times|archive-url=https://web.archive.org/web/20190727060100/https://www.ft.com/content/a7a75e4c-a95d-11e9-984c-fac8325aaa04|archive-date=27 юли 2019}}</ref> Значителни промени се случват в сирийската икономика след кампаниите за конфискация на правителството, стартирани през 2019 г., които включват големи икономически активи, прехвърлени на президентската двойка, за да проектират своята власт и влияние. Особено забележителна динамика е възходът на [[Асма Асад|Асма ал-Асад]], която оглавява тайния икономически съвет на Сирия и за която се смята, че се е превърнала в централна фуния на икономическата власт в Сирия. Чрез своята неправителствена организация „Сирия Тръст“ – гръбнакът на нейната финансова мрежа, Асма проверява чуждестранната помощ, идваща в Сирия, тъй като правителството разрешава организациите на ООН само ако работят под държавни агенции.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/a51c6227-0c93-4fe1-aca7-25783a43708f|title=Syria's state capture: the rising influence of Mrs Assad|last=Jalabi|first=Raya|date=2023|work=Financial Times|archive-url=https://web.archive.org/web/20230405013209/https://www-ft-com.ezp.lib.cam.ac.uk/content/a51c6227-0c93-4fe1-aca7-25783a43708f|archive-date=5 април 2023}}</ref> Корупцията нараства спорадично през последните години, като Сирия се смята за най-корумпираната страна в [[Арабски свят|арабския свят]].<ref>{{Cite news|url=https://www.al-monitor.com/originals/2023/01/middle-east-corruption-rankings-syria-most-corrupt-uae-least-turkey-slipped|title=Middle East corruption rankings: Syria most corrupt, UAE least, Turkey slipped|date=31 January 2023|work=Al-Monitor|archive-url=https://web.archive.org/web/20230203201215/https://www.al-monitor.com/originals/2023/01/middle-east-corruption-rankings-syria-most-corrupt-uae-least-turkey-slipped|archive-date=3 февруари 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.newarab.com/news/syria-yemen-and-libya-rank-among-lowest-corruption-index?amp|title=Syria, Yemen and Libya among 'lowest in the world' for corruption perceptions|date=31 януари 2023|work=The New Arab|archive-url=https://web.archive.org/web/20230208070207/https://www.newarab.com/news/syria-yemen-and-libya-rank-among-lowest-corruption-index?amp|archive-date=8 февруари 2023}}</ref> Към 2022 г. Сирия е класирана на второ място в света в [[Индекс за възприятие на корупцията|Индекса за възприятие на корупцията]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.worlddata.info/asia/syria/corruption.php|заглавие=Corruption in Syria|труд=Worlddata.info}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.transparency.org/en/cpi/2022|заглавие=Corruption Perceptions Index|труд=Transparency International}}</ref> === Фракционираност === {{Вижте също|Фракционираност и малцинства в гражданската война в Сирия}} Управлението на [[Хафез ал-Асад]] е смятано за една от най-репресивните арабски [[Диктатура|диктатури]] на 20 век. Тъй като Башар наследява мантията на баща си, той се опитва да осъществи авторитарно надграждане чрез прочистване на старата гвардия и назначаване на партията и армията с лоялни [[Алавити|алавитски]] офицери, което допълнително утвърждава фракционираността в системата.<ref>{{Cite book|last=Allam, Saber|first=Ashraf, Salah|title=Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring|year=2019|publisher=Lamar|location=16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt|isbn=978-977-85412-3-6|pages=27–30|chapter=The domestic structure of the regime|quote=Because he lacks his father's leadership skills... Bashar may settle for consensus among his junta of Alawi officers... When Bashar assumed office he attempted to consolidate power through "authoritarian upgrading".. However, the conservative military establishment and senior members of the regime were not favorable to Bashar's reforms, which forced Bashar to retire such senior personnel in order to further consolidate his power. But Bashar struggled to appoint new and loyal staff, his Ba'athist regime became increasingly like a sectarian family clan}}</ref><ref name="auto22">{{Cite news|url=https://www.worldpoliticsreview.com/syria-pariah-state/|title=Is Syria No Longer a Pariah State?|last=Ker-Lindsay|first=James|date=27 април 2023|work=World Politics Review|archive-url=https://web.archive.org/web/20230602100607/https://www.worldpoliticsreview.com/syria-pariah-state/|archive-date=2 юни 2023}}</ref> Докато официално правителството на Баас се придържа към строга [[Секуларизъм|секуларистка]] доктрина, на практика то прилага фракционистки инженерни политики в обществото, за да потисне несъгласието и да монополизира абсолютната си власт.<ref>{{Cite news|url=http://www.crisisgroup.org/~/media/Files/Middle%20East%20North%20Africa/Iraq%20Syria%20Lebanon/Syria/151-flight-of-icarus-the-pyd-s-precarious-rise-in-syria.pdf|title=Flight of Icarus? The PYD's Precarious Rise in Syria|date=8 май 2014|access-date=4 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20160220181554/http://www.crisisgroup.org/~/media/Files/Middle%20East%20North%20Africa/Iraq%20Syria%20Lebanon/Syria/151-flight-of-icarus-the-pyd-s-precarious-rise-in-syria.pdf|archive-date=20 февруари 2016|publisher=International Crisis Group|page=23|quote=The regime aims to compel people to take refuge in their sectarian and communitarian identities; to split each community into competing branches, dividing those who support it from those who oppose it}}</ref> Режимът се опитва да се представи пред външния свят като защитник на малцинствата и насажда страх от управлението на мнозинството в обществото, за да мобилизира лоялни привърженици от малцинствата.<ref name="NPR_APRIL_2015">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.npr.org/blogs/parallels/2015/04/18/400360836/syrias-minorities-caught-between-sword-of-isis-and-wrath-of-assad|заглавие=Syria's Minorities: Caught Between Sword Of ISIS And Wrath of Assad|автор=Meuse|първо_име=Alison|издател=NPR|достъп_дата=19 април 2015|цитат=Karim Bitar, a Middle East analyst at Paris think tank IRIS [...] says [...] "Minorities are often used as a shield by authoritarian regimes, who try to portray themselves as protectors and as a bulwark"}}</ref> Фигури, лоялни на Асад, като [[Мишел Самаха]], се застъпват за фракционистка мобилизация за защита на режима от това, което той нарича „морето от [[Сунитски ислям|сунити]]“. Режимът на Асад отприщва фракционистко насилие чрез частни алавитски милиции като [[Шабиха]], особено в сунитските райони. Алавитската религиозна иконография и обществените чувства са често срещани теми, използвани от алавитските воини-шейхове, които ръководят алавитските милиции, като оправдание за извършване на кланета, отвличания и изтезания в бастиони на опозицията.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://newlinesmag.com/reportage/the-specter-of-sectarian-violence-in-syria/|заглавие=The Specter of Sectarian Violence in Syria|автор=Ümit Üngör|първо_име=Uğur|издател=NPR|достъп_дата=19 април 2015}}</ref> Различните политики за развитие, приети от режима, следват фракционистки модел. Схема за урбанизация, приложена от правителството в град [[Хомс]], води до експулсирането на хиляди сунитски жители през 2000-те г., докато районите с мнозинство от алавити остават непокътнати.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://warontherocks.com/2016/08/assad-or-we-burn-the-country-misreading-sectarianism-and-the-regime-in-syria/|заглавие=Assad or We Burn the Country|автор=Hokayem|първо_име=Emile|труд=War on the rocks}}</ref> Дори когато [[Сирийски баасизъм|сирийският баасизъм]] абсорбира различни общностни идентичности в хомогенния обединяващ дискурс на държавата, социално-политическата власт става монополизирана от алавитските лоялисти. Въпреки че официално се придържат към неконфесионализма, [[Въоръжени сили на Сирия|сирийските въоръжени сили]] също са институционално фракционистки. Докато наборниците и по-ниските чинове са преобладаващо неалавити, по-високите чинове са пълни от лоялни алавити, които ефективно контролират логистиката и политиката за сигурност. Елитните части на сирийската армия, като [[Тигрови сили|Тигровите сили]], [[Републиканска гвардия (Сирия)|Републиканската гвардия]], 4-та бронирана дивизия и т.н., считани от правителството за решаващи за неговото оцеляване, са съставени предимно от алавити. Сунитските офицери са под постоянно наблюдение от тайната полиция, като на повечето от тях са назначени помощници алавити, които следят движенията им. [[Паравоенни]] групи, подкрепящи режима, като [[Национални отбранителни сили (Сирия)|Националните отбранителни сили,]] също са организирани около фракционистката лоялност към правителството на Баас. По време на въстанията на [[Сирийската революция (2011)|сирийската революция]] правителството на Баас разгръща стратегия за [[секюритизация]], която зависи от фракционистката мобилизация, отприщването на насилие срещу протестиращите и обширните репресии в цялата страна, което кара опозиционните групи да се обърнат към въоръжен бунт. Сирийското общество е допълнително фракционирано след [[Участие на Иран в гражданската война в Сирия|иранската намеса в сирийската гражданска война]], която става свидетел на много [[Хомейнизъм|хомейнистки]] бойни групировки, спонсорирани от [[Иран]], които се бият на страната на управлението на Асад.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://warontherocks.com/2016/08/assad-or-we-burn-the-country-misreading-sectarianism-and-the-regime-in-syria/|заглавие=Assad or We Burn the Country|автор=Hokayem|първо_име=Emile|труд=E-International Relations}}</ref> === Права на човека === Баасисткото правителство управлява Сирия като [[Тоталитаризъм|тоталитарна]] държава, контролирайки всеки аспект на сирийското общество от десетилетия. Командирите на правителствените сили за сигурност, състоящи се от [[Сирийска арабска армия|Сирийската арабска армия]], [[Тайна полиция|тайната полиция]], паравоенните формирования на БААС, пряко изпълняват изпълнителните функции на държавата, като почти не обръщат внимание на правните процеси и [[бюрокрация]]та. Системата за наблюдение на [[Мухабарат (Сирия)|Мухабарат]] (тайните служби) е всеобхватна, като общият брой на агентите, работещи за различните й клонове, се оценява на 1:158 в съотношение с цивилното население. Службите за сигурност затварят организациите на [[Гражданско общество|гражданското общество]], ограничават свободата на движение в страната и забраняват политическа литература и символи, които не са на Баас.<ref name="ifimes.org2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ifimes.org/en/researches/syria-between-oppression-and-freedom/3325|заглавие=Syria: Between oppression and freedom|труд=Ifimes}}</ref><ref name="Hill">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2010/7/16/syria-slammed-on-human-rights|title=Syria slammed on human rights|last=Hill|first=Evan|date=16 юли 2010|work=Al Jazeera|archive-url=https://web.archive.org/web/20230521182156/https://www.aljazeera.com/news/2010/7/16/syria-slammed-on-human-rights|archive-date=21 May 2023}}</ref> През 2010 г. [[Хюман Райтс Уоч]] публикува доклада „A Wasted Decade“, документиращ репресиите по време на първото десетилетие на [[Извънредно положение|извънредното управление]] на Асад, белязан от произволни арести, цензура и дискриминация срещу [[Кюрди в Сирия|сирийските кюрди]].<ref name="Hill" /><ref name="hrw.org">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref> През 2000-те г. страховитите агенти на Мухабарат извършват рутинни отвличания, произволни задържания и [[Изтезание|изтезания]] на цивилни. Проведени са многобройни показни процеси срещу [[дисидент]]и, пълнещи сирийски затвори с журналисти и правозащитници. Членовете на [[Главна дирекция по разузнаване (Сирия)|Главната дирекция за разузнаване]] на Сирия отдавна се ползват с широки привилегии да извършват извънсъдебни действия и имат имунитет срещу престъпления. През 2008 г. Асад разширява този имунитет към други отдели на силите за сигурност.<ref name="hrw.org2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref> Групи за правата на човека, като Хюман Райтс Уоч и [[Амнести Интернешънъл]] разказват подробно как [[Тайна полиция|тайната полиция]] на правителството на Асад е изтезавала, затваряла и убивала политически опоненти и онези, които говорят против правителството.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/en/node/91580/section/4|заглавие=A Wasted Decade|издател=Human Rights Watch|страници=4, 8}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.unhcr.org/refworld/country,,,,SYR,,4da56d83a2,0.html|заглавие=2010 Country Reports on Human Rights Practices – Syria|издател=United Nations High Commissioner for Refugees}}</ref> Освен това се смята, че около 600 ливански политически затворници са държани в държавните затвори след [[Сирийска окупация на Ливан|сирийската окупация на Ливан]], като някои са държани повече от 30 години.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mmedia.me/lb/en/reportsfeatures/565320-syrias-secret-prisoners|заглавие=Syria's secret prisoners|автор=Luca|първо_име=Ana Maria|издател=NOW News|достъп_дата=22 май 2015|архив_дата=2017-10-09|архив_уеб_адрес=https://wayback.archive-it.org/all/20171009210630/https://www.mmedia.me/lb/en/reportsfeatures/565320-syrias-secret-prisoners}}</ref> От 2006 г. правителството на Асад разширява използването на [[Персона нон грата|забрани за пътуване]] срещу политически дисиденти.<ref>{{Cite news|url=http://www.economist.com/node/17155868|title=How Syria controls its dissidents – Banning travel|date=30 септември 2010|work=The Economist}}</ref> В интервю за ABC News през 2007 г. Асад заявява: „Нямаме такива [неща като] политически затворници,” въпреки че в.„[[Ню Йорк Таймс]]“ съобщава за ареста на 30 сирийски политически дисиденти, които организират общ опозиционен фронт през декември 2007 г., като трима от тази група, смятани за лидери на опозицията, са с мярка за неотклонение „задържане под стража“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2007/12/14/world/middleeast/14syria.html|title=Challenged, Syria Extends Crackdown on Dissent|last=Cambanis|first=Thanassis|date=14 декември 2007|work=The New York Times|access-date=26 април 2010}}</ref> Правителството отказва разрешение на правозащитни организации и независими НПО да работят в страната.<ref name="hrw.org3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref> През 2010 г. Сирия забранява забулването в университетите.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-10684359|title=Syria bans face veils at universities|date=19 юли 2010|work=BBC News}}</ref><ref>{{Cite journal|date=20 юли 2010|title=Veil ban: Why Syria joins Europe in barring the niqab|url=http://www.csmonitor.com/World/Middle-East/2010/0720/Veil-ban-Why-Syria-joins-Europe-in-barring-the-niqab|journal=The Christian Science Monitor}}</ref> След протестите на Сирийската революция през 2011 г. Асад частично облекчава забраната.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2011/apr/06/syria-relax-veil-ban-teacher|title=Syria relaxes veil ban for teachers|date=6 април 2011|work=The Guardian|agency=Associated Press}}</ref> Между 2011 и 2013 г. се смята, че апаратът за държавна сигурност е изтезавал и убил над 10 хиляди [[Активизъм|граждански активисти]], политически дисиденти, журналисти, доброволци от [[Гражданска защита|гражданската защита]] и обвинени в държавна измяна и обвинения в тероризъм, като част от кампанията за смъртоносни репресии, наредена от Асад.<ref name="Entous, Nissenbaum">{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/10-000-bodies-inside-syrian-president-bashar-al-assads-crackdown-1406315472|title=10,000 Bodies: Inside Syrian President Bashar al-Assad's Crackdown|last=Entous, Nissenbaum|first=Adam, Dion|date=25 юли 2014|work=The Wall Street Journal|archive-url=https://web.archive.org/web/20230103162318/https://www.wsj.com/articles/10-000-bodies-inside-syrian-president-bashar-al-assads-crackdown-1406315472|archive-date=3 януари 2023}}</ref> През юни 2023 г. [[Общо събрание на ООН|Общото събрание на ООН]] гласува в подкрепа на създаването на независим орган, който да разследва местонахождението на стотици хиляди изчезнали цивилни, които са били насилствено накарани да изчезнат, убити или изнемогващи в подземията и в [[Стая за мъчения|стаите за изтезания]] на режима на Асад. Вотът е осъден от Русия, [[Северна Корея]] и [[Иран]].<ref>{{Cite news|url=https://www.theweek.in/wire-updates/international/2023/06/30/fgn2-un-syria.amp.html|title=UN votes to establish independent body to clarify fate of over 130 000 Syrians missing in conflict|date=30 юни 2023|work=The Week|archive-url=https://web.archive.org/web/20230630045225/https://www.theweek.in/wire-updates/international/2023/06/30/fgn2-un-syria.amp.html|archive-date=30 юни 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.arabnews.com/node/2330286/middle-east|title=In milestone decision, UN creates institution for Syria's missing and disappeared|last=Kossaify|first=Ephrem|date=30 юни 2023|work=Arab News|archive-url=https://web.archive.org/web/20230630045427/https://www.arabnews.com/node/2330286/middle-east|archive-date=30 юни 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/un-syria-conflict-missing-people-75ab620d2ab939b54152a3f1ded5a156|title=UN votes to establish independent body to clarify fate of over 130,000 Syrians missing in conflict|last=M. Lederer|first=Edith|date=30 юни 2023|work=AP News|archive-url=https://web.archive.org/web/20230630163007/https://apnews.com/article/un-syria-conflict-missing-people-75ab620d2ab939b54152a3f1ded5a156|archive-date=30 юни 2023}}</ref> През 2023 г. [[Канада]] и Нидерландия [[Канада и Нидерландия срещу Сирийската арабска република|завеждат дело срещу Сирия]] в [[Международен съд на ООН|Международния съд на ООН]], обвинявайки я в нарушаване на [[Конвенция на ООН срещу изтезанията|Конвенцията на ООН срещу изтезанията]]. Съвместната петиция обвинява сирийския режим в организирането на „невъобразима физическа и психическа болка и страдание“ като стратегия за колективно наказване на сирийското население.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.government.nl/documents/diplomatic-statements/2023/06/12/joint-statement-by-canada-and-the-netherlands-on-instituting-proceedings-at-the-international-court-of-justice-to-hold-syria-to-account-for-torture|заглавие=Joint statement by Canada and the Kingdom of the Netherlands on instituting proceedings at the International Court of Justice to hold Syria to account for torture|труд=Government of Netherlands}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.icj-cij.org/sites/default/files/case-related/188/188-20230612-PRE-01-00-EN.pdf|заглавие=Canada and the Kingdom of the Netherlands jointly institute proceedings against the Syrian Arab Republic and request the Court to indicate provisional measures|труд=International Court of Justice.org|страници=1, 2}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.icj-cij.org/sites/default/files/case-related/188/188-20230608-REQ-01-00-EN.pdf|заглавие=Canada and the Kingdom of Netherlands vs. the Syrian Arab Republic|труд=International Court of Justice.org}}</ref> Русия налага вето на усилията на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] да преследва Башар ал-Асад в [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]].<ref>{{Cite news|url=https://www.thenationalnews.com/mena/2023/06/12/canada-and-netherlands-take-syria-to-icj-over-alleged-torture/|title=Canada and Netherlands take Syria to ICJ over alleged torture|date=12 юни 2023|work=The National|archive-url=https://web.archive.org/web/20230613135519/https://www.thenationalnews.com/mena/2023/06/12/canada-and-netherlands-take-syria-to-icj-over-alleged-torture/|archive-date=13 юни 2023}}</ref> === Репресии над кюрдите === {{Вижте също|Арабски колан|Клане в Камишли (2004)}} Баасистка Сирия отдавна забранява [[Кюрдски езици|кюрдския език]] в училищата и обществените институции. Дискриминацията срещу [[Кюрди в Сирия|кюрдите]] непрекъснато нараства по време на управлението на Башар ал-Асад. Държавната политика официално потиска кюрдската култура с повече от 300 хил. сирийски кюрди, които остават без гражданство. Кюрдските оплаквания срещу държавното преследване в крайна сметка достигат кулминацията си в [[Камишлийски въстания (2004)|Камишлийските въстания през 2004 г.]], потушени насилствено след изпращането на сирийски военни сили. Последвалата репресия води до убийствата на повече от 36 кюрди и до раняването на най-малко 160 демонстранти. Повече от 2000 цивилни са арестувани и изтезавани в правителствени центрове за задържане. Ограниченията върху кюрдските дейности са допълнително затегнати след клането в [[Камишли]], като режимът на Асад на практика забранява всички кюрдски културни събирания и политическа активност по обвинения в подстрекаване на раздори или отслабване на националните чувства. През 2005–2010 г. [[Хюман Райтс Уоч]] потвърждава репресиите за сигурност на най-малко 14 кюрдски политически и културни събирания.<ref name="hrw.org4">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref><ref name="Hill2">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2010/7/16/syria-slammed-on-human-rights|title=Syria slammed on human rights|last=Hill|first=Evan|date=16 юли 2010|work=Al Jazeera|archive-url=https://web.archive.org/web/20230521182156/https://www.aljazeera.com/news/2010/7/16/syria-slammed-on-human-rights|archive-date=21 май 2023}}</ref> През март 2008 г. сирийски военни откриват огън по кюрдско събиране в Камишли, което отбелязва Навруз, убивайки трима и ранявайки петима цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://www.hrw.org/news/2008/03/23/syria-investigate-killing-kurds|title=Syria: Investigate Killing of Kurds|date=23 март 2008|work=Human RIghts Watch|archive-url=https://web.archive.org/web/20230505183620/https://www.hrw.org/news/2008/03/23/syria-investigate-killing-kurds|archive-date=5 май 2023}}</ref> === Цензура === На 22 септември 2001 г. Асад издава закон за печата, който затяга правителствения контрол върху цялата литература, отпечатана или публикувана в Сирия, вариращи от вестници до книги, брошури и периодични издания. Издатели, писатели, редактори, разпространители, журналисти и други лица, обвинени в нарушаване на Закона за печата, се лишават от свобода или глобяват. Цензурата също е разширена в [[киберпространство]]то и различни уебсайтове са забранени. Множество [[Блог|блогъри]] и създатели на съдържание са арестувани по различни обвинения за национална сигурност.<ref name="hrw.org5">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref> Закон от 2007 г. изисква интернет кафенетата да записват всички коментари, които потребителите публикуват в чат форуми.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://en.rsf.org/spip.php?page=predateur&id_article=42411|заглавие=Bashar Al-Assad, President, Syria|издател=Reporters Without Borders|достъп_дата=26 октомври 2012|архив_дата=2015-10-18|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151018150441/http://en.rsf.org/spip.php?page=predateur&id_article=42411}}</ref> Друг указ от 2008 г. задължава интернет кафенетата да водят записи на клиентите си и да уведомяват рутинно полицията.<ref name="10 Worst Countries to be a Blogger">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://cpj.org/reports/2009/04/10-worst-countries-to-be-a-blogger/|заглавие=10 Worst Countries to be a Blogger|труд=Committee to Protect Journalists}}</ref> Уебсайтове като [[Уикипедия на арабски език|Уикипердия на арабски]], [[Ютюб]] и [[Фейсбук]] са блокирани периодично между 2008 г. и февруари 2011 г.<ref>{{Cite news|url=http://www.economist.com/node/11792330|title=Red lines that cannot be crossed – The authorities don't want you to read or see too much|date=24 July 2008|work=The Economist}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2011/02/10/world/middleeast/10syria.html|title=Syria Restores Access to Facebook and YouTube|last=Jennifer Preston|date=9 февруари 2011|work=The New York Times}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://en.rsf.org/internet-enemie-syria,39779.html|заглавие=Internet Enemies – Syria|издател=Reporters Without Borders|достъп_дата=29 април 2011|архив_дата=2016-03-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304070925/http://en.rsf.org/internet-enemie-syria,39779.html}}</ref> [[Комитет за защита на журналистите|Комитетът за защита на журналистите]] класира Сирия като третата опасна страна за онлайн блогъри през 2009 г. Хора са арестувани въз основа на голямо разнообразие от обвинения, вариращи от подкопаване на националното единство до публикуване или споделяне на фалшиво съдържание.<ref name="hrw.org6">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref><ref name="10 Worst Countries to be a Blogger" /> Сирия е класирана като третата най-цензурирана страна в доклада на Комитета за защита на журналистите от 2012 г. Освен ограниченията за международните журналисти, които забраняват влизането им, местната преса се контролира от държавни агенции, които насърчават [[Баасизъм|баасистката]] идеология. От 2011 г. сирийското правителство въвежда пълно медийно затъмнение и чуждестранни кореспонденти са бързо задържани, отвличани или изтезавани. В резултат на това външният свят знае за ситуациите, случващи се в Сирия, само чрез видеоклипове на независими цивилни журналисти. Правителството на Асад затваря интернет покритието, [[Клетъчна мрежа|мобилните мрежи]], както и телефонните линии в зоните под негов контрол, за да предотврати всякакви новини, които имат опити да монополизират информацията, свързана със Сирия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://cpj.org/reports/2012/05/10-most-censored-countries.php|заглавие=10 Most Censored Countries|труд=Committee to Protect Journalists|достъп_дата=14 август 2012}}</ref> === Репресии, етническо прочистване и насилствени изчезвания === [[Сирийска революция (2011)|Репресиите]], наредени от Башар ал-Асад срещу сирийските протестиращи, са най-безмилостните от всички военни репресии през цялата [[Арабска пролет]]. Тъй като насилието се влошава и броят на жертвите се увеличава до хиляди, Европейският съюз, Арабската лига и Съединените щати започват да налагат широк набор от санкции срещу режима на Асад. До декември 2011 г. [[Организация на обединените нации|ООН]] обявява ситуацията в Сирия за [[гражданска война]].<ref>{{Cite news|url=https://www.nbcnews.com/id/wbna45514855|title=UN: Syria now in a civil war|last=A. Kennedy, Jordans|first=Elizabeth, Frank|date=2 December 2011|work=MSNBC|archive-url=https://web.archive.org/web/20210726024135/https://www.nbcnews.com/id/wbna45514855|archive-date=26 юли 2021}}</ref> До този момент всички протестиращи и въоръжени съпротивителни групи гледат на безусловната оставка на Башар ал-Асад като част от основните си искания. През юли 2012 г. [[Лига на арабските държави|Арабската лига]] провежда извънредна сесия с искане за бърза оставка на Асад и обещава безопасното му напускане, ако той приеме предложението.<ref>{{Cite news|url=http://www.huffingtonpost.com/2011/04/18/bashar-assad-resignation-syria-protest_n_850657.html|title=Bashar Assad Resignation Called For By Syria Sit-In Activists|last=Bassem Mroue|date=18 април 2011|work=HuffPost|access-date=14 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20110512045222/http://www.huffingtonpost.com/2011/04/18/bashar-assad-resignation-syria-protest_n_850657.html|archive-date=12 май 2011|agency=Associated Press}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.cnn.com/2012/07/22/world/meast/syria-unrest|title=Arab League to offer 'safe exit' if Assad resigns|date=23 юли 2012|work=CNN|access-date=13 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20130514043736/http://www.cnn.com/2012/07/22/world/meast/syria-unrest|archive-date=14 май 2013}}</ref> Асад отхвърля това, като вместо това търси чуждестранна военна подкрепа от Иран и Русия, за да защити своя изпаднал в битка режим чрез [[тактика на опожарената земя]], кланета, обсади, принудителен глад, етническо прочистване и т.н.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.usip.org/syria-timeline-uprising-against-assad|заглавие=Syria Timeline: Since the Uprising Against Assad|автор=Yacoubian|първо_име=Mona|труд=United States Institute of Peace}}</ref> Репресиите и кампаниите за изтребление на режима на Асад водят до кризата със сирийските бежанци, причинявайки [[принудителна миграция|принудителното изселване]] на 14 милиона сирийци, с около 7,2 милиона бежанци.<ref name="Syria Refugee Crisis Explained">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unrefugees.org/news/syria-refugee-crisis-explained/|заглавие=Syria Refugee Crisis Explained|труд=UNHCR: The UN Refugee Agency}}</ref> Това превръща кризата със сирийските бежанци в най-голямата [[бежанска криза]] в света; и върховният комисар на [[Върховен комисариат на ООН за бежанците|Върховния комисариат на ООН за бежанците]] [[Филипо Гранди]] го описва като „най-голямата хуманитарна и бежанска криза на нашето време и продължаваща причина за страдание“.<ref name="Syria Refugee Crisis Explained" /><ref name=":02">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unrefugees.org/emergencies/syria/|заглавие=Syria Refugee Crisis}}</ref> Ева Кулуриотис описва Башар ал-Асад като майстор на [[Етническо прочистване|етническото прочистване]] през 21 век.<ref name="J. Koulouriotis">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriawise.com/opinion-assad-master-of-ethnic-cleansing-in-the-21st-century/|заглавие=Assad: Master of ethnic cleansing in the 21st century|автор=J. Koulouriotis|първо_име=Eva|труд=Syria Wise}}</ref> По време на гражданската война Асад нарежда кампании за обезлюдяване в цялата страна, за да преформатира нейната [[демография]] в полза на неговия режим, а военните тактики са сравнени с преследванията по време на [[Война в Босна и Херцеговина|войната в Боснаи Херцеговина]]. Съобщава се, че между 2011 г. и 2015 г. милициите на Баас са извършили 49 етно-фракционистки [[клане]]та с цел прилагане на своята програма за социално инженерство в страната. [[Алавити|Алавитските]] лоялни милиции, известни като [[Шабиха]], са пуснати в [[Сунитски ислям|сунитски]]те села и градове, извършвайки множество [[Антисунизъм|антисунитски]] кланета. Те включват [[Клане в Хула|клането в Хула]], в [[Кланета в Байда и Бания|Байда и Банияс]], в [[Клане в Ал Кубейр|Ал-Кубейр]], в Ал-Хасавия и др., които водят до стотици смъртни случаи, със стотици хиляди жители, бягащи под заплахите от преследване от режима и [[сексуално насилие]]. Погроми и депортации са изразени в централните сирийски региони и крайбрежните райони с мнозинство от алавити, където сирийските военни и [[Хизбула]] смятат за приоритет установяването на стратегически контрол чрез експулсиране на сунитските жители и въвеждане на подкрепяни от Иран [[Шиитски ислям|шиитски]] бойци.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2013/jul/22/syria-sunnis-fear-alawite-ethnic-cleansing|title=Syrian Sunnis fear Assad regime wants to 'ethnically cleanse' Alawite heartland|last=Chulov, Mahmood|first=Martin, Mona|date=22 юли 2013|work=The Guardian|archive-url=https://web.archive.org/web/20210505110349/https://www.theguardian.com/world/2013/jul/22/syria-sunnis-fear-alawite-ethnic-cleansing|archive-date=5 май 2021}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-massacres-idUSBRE85A1DY20120611|title=Insight: Syria massacres, ethnic cleansing that may backfire|last=Nakhoul|first=Samia|date=12 юни 2012|work=Reuters|archive-url=https://web.archive.org/web/20211222180327/https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-massacres-idUSBRE85A1DY20120611|archive-date=22 декември 2021}}</ref><ref name="J. Koulouriotis" /><ref>{{Cite news|url=https://www.newarab.com/opinion/daraa-de-escalation-masks-assads-ethnic-cleansing-syria|title=Daraa 'de-escalation' masks Assad's ethnic cleansing in Syria|last=Hamad|first=Sam|date=30 юни 2017|work=New Arab|archive-url=https://web.archive.org/web/20221207165354/https://www.newarab.com/opinion/daraa-de-escalation-masks-assads-ethnic-cleansing-syria|archive-date=7 декември 2022}}</ref> През 2016 г. служители на ООН разкритикуват Башар ал-Асад за провеждането на демографско инженерство и етническо прочистване в квартал „Дарая“ в Дамаск под прикритието на споразумения за деескалация.<ref>{{Cite news|url=https://www.middleeasteye.net/news/ethnic-cleansing-unprecedented-scale-rebels-un-criticise-assad-tactics|title='Ethnic cleansing on an unprecedented scale': Rebels, UN criticise Assad tactics|last=El-Bar|first=Karim|date=5 септември 2016|work=Middle East Eye|archive-url=https://web.archive.org/web/20211015105258/https://www.middleeasteye.net/news/ethnic-cleansing-unprecedented-scale-rebels-un-criticise-assad-tactics|archive-date=15 октомври 2021}}</ref> Сирийските правителствени сили преследват с масови убийства цивилното население като част от своята военна стратегия по време на конфликта и са отговорни за причиняването на повече от 90% от [[Жертви на сирийската гражданска война|общия брой цивилни смъртни случаи в сирийската гражданска война]].<ref name="auto12">{{Cite news|url=https://www.middleeastmonitor.com/20220620-assad-iran-russia-committed-91-of-civilian-killings-in-syria/|title=Assad, Iran, Russia committed 91% of civilian killings in Syria|date=20 юни 2022|work=Middle East Monitor|archive-url=https://web.archive.org/web/20230104153837/https://www.middleeastmonitor.com/20220620-assad-iran-russia-committed-91-of-civilian-killings-in-syria/|archive-date=4 януари 2023}}</ref> Между 2011 г. и 2021 г. според ООН са загинали минимум 306 хиляди цивилни.<ref name="Farge2">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-civilian-death-toll-over-306000-since-2011-un-2022-06-28/|title=War has killed 1.5% of Syria's population: UN estimate|last=Farge|first=Emma|date=2022-06-28|work=Reuters|access-date=2022-06-28|archive-url=https://web.archive.org/web/20220628101243/https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-civilian-death-toll-over-306000-since-2011-un-2022-06-28/|archive-date=2022-06-28|language=en}}</ref><ref name="ohchr.org2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ohchr.org/en/press-releases/2022/06/un-human-rights-office-estimates-more-306000-civilians-were-killed-over-10|заглавие=UN Human Rights Office estimates more than 306,000 civilians were killed over 10 years in Syria conflict|труд=Ohchr.org|достъп_дата=1 юли 2022}}</ref> Към 2022 г. общият брой на смъртните случаи е нараснал до приблизително 580 хиляди.<ref name="GCR2P2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.globalr2p.org/countries/syria/|заглавие=Syria|труд=Global Centre for the Responsibility to Protect}}</ref> Допълнителни 154 хил. цивилни са изчезнали насилствено или са били обект на произволни задържания в Сирия между 2011 и 2023 г. Към 2023 г. повече от 135 хил. души са измъчвани, затваряни или убити в затворническите мрежи на Баас, включително хиляди жени и деца.<ref>{{Cite news|url=https://snhr.org/blog/2021/08/14/record-of-arbitrary-arrests1/|title=Record of Arbitrary Arrests|date=март 2023|work=SNHR|archive-url=https://web.archive.org/web/20230513172453/https://snhr.org/blog/2021/08/14/record-of-arbitrary-arrests1/|archive-date=13 май 2023}}</ref> От 2011 г. насам режимът на Асад е арестувал и задържал деца до 18-годишна възраст без съдебен процес, след което те са били предавани на сирийските военни полеви съдилища и убивани. Разследващ доклад от 2024 г. на Сирийското звено за разследваща журналистика (SIRAJ) идентифицира 24 сирийски деца, насилствено изчезнали, с конфискувани активи, задържани и по-късно убити, след като са навършили 18 години. Докладът, базиран на вътрешни източници в правителството на Асад, интервюта със семействата на жертвите и публични източници, изчислява, че повече от 6000 задържани на възраст под 18 години са били осъдени на смърт в затвора Сейдная и във военен полеви съд на асадистите в град Ал- Димас между 2014 и 2017 г., цитирайки разкази на очевидци на вътрешен човек от военната полиция на Баас.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sirajsy.net/the-syrian-regime-detains-minors/|заглавие=Delayed Execution: The Syrian Regime Detains Minors in Prisons to Execute Them Upon Reaching 18|автор=Al Ibrahim, Skaf|първо_име=Ali, Mohamad|труд=SIRAJ|достъп_дата=31 October 2024}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.middleeastmonitor.com/20241029-syria-regime-detained-children-until-18-before-executing-them-under-terrorism-law-investigation-reveals/#comment-6582201907|title=Syria regime detained children until 18 before executing them under 'terrorism' law, investigation reveals|date=29 October 2024|work=Middle East Monitor|access-date=31 October 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20241121052320/https://www.middleeastmonitor.com/20241029-syria-regime-detained-children-until-18-before-executing-them-under-terrorism-law-investigation-reveals/#comment-6582201907|archive-date=21 November 2024}}</ref> === Военни престъпления === Много политици, дисиденти, автори и журналисти наричат Асад „касапина на Сирия“ заради неговите военни престъпления, [[Антисунизъм|антисунитски]] фракционистки и масови убийства, атаки с [[химическо оръжие]] и кампании за [[етническо прочистване]].<ref>{{Cite book|last=Holland|first=Jack|title=Selling War and Peace: Syria and the Anglosphere|year=2020|publisher=Cambridge University Press|location=New York, NY, US|isbn=9781108489249|pages=211|chapter=7: Proxy War}}</ref><ref>{{Cite book|last=Dagher|first=Sam|title=Assad Or We Burn the Country: How One Family's Lust for Power Destroyed Syria|url=https://archive.org/details/assadorweburncou0000dagh|year=2019|publisher=Little, Brown and Company|location=Avenue of the Americas, New York, NY|isbn=978-0-316-55670-5|chapter=15: Don't Stay with the Butcher}}</ref><ref>{{Cite book|last=Tibi|first=Bassam|title=The Shari'a State: Arab Spring and Democratization|url=https://books.google.com/books?id=uXAdAAAAQBAJ|year=2013|publisher=Routledge|location=Third Avenue, New York, NY|isbn=978-0-415-66216-1}}</ref><ref>{{Cite book|last=Warrick|first=Jobby|title=Red Line|url=https://archive.org/details/redlineunravelin0000warr|year=2021|publisher=Doubleday|location=New York, US|isbn=9780385544467}}</ref> [[Федерално бюро за разследване|Федералното бюро за разследване]] заявява, че най-малко 10 европейски граждани са били изтезавани от правителството на Асад, докато са били задържани по време на [[Гражданска война в Сирия|Сирийската гражданска война]], което потенциално оставя Асад отворен за съдебно преследване от отделни европейски държави за [[Военно престъпление|военни престъпления]].<ref>{{Cite news|url=http://www.bloombergview.com/articles/2014-12-15/us-says-europeans-tortured-by-assads-death-machine|title=U.S. says Europeans killed by Assad's death machine|last=Rogin|first=Josh|date=15 декември 2014|work=Chicago Tribune|access-date=4 January 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20160413082059/http://www.bloombergview.com/articles/2014-12-15/us-says-europeans-tortured-by-assads-death-machine|archive-date=13 април 2016|agency=Bloomberg News}}</ref><ref name="CNN sarin report2">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|title=UN: Syria responsible for sarin attack that killed scores|last=Steve Almasy|work=CNN|access-date=12 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612174315/https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|archive-date=12 юни 2018|last2=Richard Roth}}</ref> [[Служба на Върховния комисар за правата на човека|Върховният комисар на ООН за правата на човека]] Нави Пилай заявява през декември 2013 г., че разследванията на ООН пряко замесват Башар ал-Асад в [[престъпления срещу човечеството]] и следване на стратегия за унищожаване, разработена на най-високо ниво на управление, включително [[Президент на Сирия|държавния глава]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-25189834|title=UN implicates Bashar al-Assad in Syria war crimes|date=2 декември 2013|work=BBC News|access-date=13 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20220331104230/https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-25189834|archive-date=31 март 2022}}</ref> Стивън Рап, [[Посланик на Съединените щати по въпросите на военните престъпления|американският посланик по въпросите на военните престъпления]], заявява през 2014 г., че престъпленията, извършени от Асад, са по-лоши от тези на [[Германска империя (1933 – 1945)|Нацистка Германия]].<ref>{{Cite news|url=http://www.timesofisrael.com/fbi-says-europeans-tortured-by-assad-regime|title=FBI says Europeans tortured by Assad regime|last=Pileggi|first=Tamar|date=15 December 2014|access-date=4 януари 2015}}</ref> През март 2015 г. той заявява още, че делото срещу Асад е много по-добро от това срещу [[Слободан Милошевич]] от Сърбия или [[Чарлз Тейлър (либерийски политик)|Чарлз Тейлър]] от [[Либерия]], и двамата обвинени от международни трибунали.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/US/wireStory/us-war-crimes-case-assad-milosevic-29542721|title=US: War Crimes Case Vs. Assad Better Than One for Milosevic|last=Anna|first=Cara|date=11 март 2015|work=ABC News|access-date=11 март 2015|agency=Associated Press}}</ref> Чарлз Листър, директор на Програмата за борба с тероризма и екстремизма в [[Близкоизточен институт|Института за Близкия Изток]], описва Башар ал-Асад като най-големия военнопрестъпник на 21 век.<ref name="auto3">{{Cite news|url=https://english.aawsat.com/home/article/2965846/charles-lister/us-policy-syria-2021|title=US policy in Syria in 2021|last=Lister|first=Charles|date=10 май 2021|work=Asharq al-Awsat|archive-url=https://web.archive.org/web/20220813233750/https://english.aawsat.com/home/article/2965846/charles-lister/us-policy-syria-2021|archive-date=13 август 2022}}</ref> В интервю за [[Би Би Си]] от февруари 2015 г. Асад отхвърля обвиненията, че [[Сирийски арабски военновъздушни сили|сирийските арабски военновъздушни сили]] са използвали [[Варелна бомба|варелни бомби]] като „детински“, твърдейки, че неговите сили никога не са използвали този тип бомби и отговаря с шега, че не използва и готварски тенджери.<ref>{{Cite news|url=http://www.channel4.com/news/assad-syria-interview-bbc-barrel-bombs-facts-video|title='There are no barrel bombs': Assad's Syria 'facts'|date=10 февруари 2015|access-date=12 февруари 2015|publisher=Channel Four News}}</ref> Редакторът на Би Би Си за Близкия Изток, водещ интервюто, Джереми Боуен, по-късно описва изявлението на Асад относно варелните бомби като явно невярно.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/magazine-31438916|title=What does Assad really think about Syria's civil war?|last=Bowen|first=Jeremy|date=15 февруари 2014|work=BBC News|access-date=15 февруари 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.pri.org/stories/2014-02-04/what-are-barrel-bombs-and-why-syrian-military-using-them|title=What are 'barrel bombs' and why is the Syrian military using them?|last=Bell|first=Matthew|date=4 февруари 2014|access-date=14 февруари 2015|publisher=PRI}}</ref> Веднага щом избухват демонстрациите през 2011–2012 г., Башар ал-Асад избира да приложи [[вариант „Самсон“]] – характерният подход на [[Необаасизъм|необаасисткия]] режим от ерата на [[Хафез ал-Асад]], при който протестите са жестоко потушени, а демонстрантите са обстрелвани директно от въоръжените сили. Въпреки това за разлика от баща си Башар има още по-малко лоялност и е политически крехък, изострен от отчуждението на мнозинството от населението. В резултат на това той избира да се справи с несъгласието много по-всеобхватно и по-сурово от баща си и простото обвинение в колаборационизъм е достатъчна причина да бъдеш убит.<ref>{{Cite book|last=Allam, Saber|first=Ashraf, Salah|title=Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring|year=2019|publisher=Lamar|location=16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt|isbn=978-977-85412-3-6|pages=29–38|chapter=The domestic structure of the regime}}</ref> Правозащитни организации и криминални следователи документират военните престъпления на Асад и изпращат това на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] за обвинение.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/idUSKBN0EL25020140610?irpc=932|title=Assad tops list of Syria war crimes suspects handed to ICC: former prosecutor|last=Nebehay|first=Stephanie|date=10 юни 2014|work=Reuters|access-date=13 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20141129194851/http://www.reuters.com/article/2014/06/10/us-syria-crisis-warcrimes-idUSKBN0EL25020140610?irpc=932|archive-date=29 ноември 2014}}</ref> Тъй като Сирия не е страна по [[Римски статут на Международния наказателен съд от 17 юли 1998 година|Римския статут]], [[Международен наказателен съд|Международният наказателен съд]] изисква разрешение от [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН,]] за да изпрати Башар ал-Асад на съд. Тъй като на това постоянно се налага [[вето]] от основния поддръжник на Асад [[Русия]], наказателното преследване на МНС не се осъществява. От друга страна, трибуналите в различни европейски страни започват да преследват и да осъждат висши членове на партията Баас, [[Въоръжени сили на Сирия|сирийски военни]] командири и служители на [[Мухабарат (Сирия)|Мухабарат]], обвинени във военни престъпления.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2021/3/15/national-courts-lead-the-way-in-prosecuting-syrian-war-crimes|title=National courts lead the way in prosecuting Syrian war crimes|last=Swart|first=Mia|date=15 март 2021|work=Al Jazeera News|archive-url=https://web.archive.org/web/20220303174028/https://www.aljazeera.com/news/2021/3/15/national-courts-lead-the-way-in-prosecuting-syrian-war-crimes|archive-date=3 март 2022}}</ref> През септември 2015 г. Франция започва разследване срещу Асад за [[престъпления срещу човечеството]].<ref>{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/france-opens-war-crimes-inquiry-against-assad-regime-222026549.html|title=France opens probe into Assad regime for crimes against humanity|last=Talagrand|first=Pauline|date=30 септември 2015|work=Yahoo News|access-date=1 октомври 2015|agency=Agence France-Presse}}</ref> През февруари 2016 г. ръководителят на Анкетната комисия на ООН за Сирия, [[Пауло Серджо Пинейро|Пауло Пинейро]], казва пред репортери: „Масовият мащаб на смъртта на задържаните предполага, че правителството на Сирия е отговорно за действия, които се равняват на унищожаване като престъпление срещу човечеството.“ Комисията на ООН съобщава, че е открила невъобразими злоупотреби, включително срещу жени и деца на 7-годишна възраст, загинали, докато са задържани от сирийските власти. Докладът също така посочва: „Има разумни основания да се смята, че високопоставени офицери, включително ръководителите на клонове и дирекции, командващи тези центрове за задържане, тези, които отговарят за военната полиция, както и техните цивилни началници, са знаели за огромното брой смъртни случаи, настъпили в местата за задържане... все още не са предприели действия за предотвратяване на злоупотреби, разследване на обвинения или преследване на отговорните“.<ref>{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/un-probe-accuses-damascus-extermination-detainees-131405484.html|title=UN probe accuses Syria govt of 'exterminating' detainees|last=Larson|first=Nina|date=8 февруари 2016|work=Yahoo News|access-date=11 февруари 2016|agency=Agence France-Presse}}</ref> През юни 2018 г. главният прокурор на Германия издава международна заповед за арест на един от най-високопоставените военни служители на Асад, [[Джамил Хасан]].<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/germany-seeks-arrest-of-leading-syrian-general-on-war-crimes-charges/2018/06/08/2fa025d0-6b21-11e8-a335-c4503d041eaf_story.html|title=Germany seeks arrest of leading Syrian general on war crimes charges|last=Loveluck|first=Louisa|date=8 юни 2018|work=The Washington Post|access-date=12 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612163014/https://www.washingtonpost.com/world/germany-seeks-arrest-of-leading-syrian-general-on-war-crimes-charges/2018/06/08/2fa025d0-6b21-11e8-a335-c4503d041eaf_story.html|archive-date=12 June 2018|issn=0190-8286}}</ref> Хасан е ръководител на мощната Дирекция за разузнаване на военновъздушните сили на Сирия. Центровете за задържане, управлявани от военновъздушното разузнаване, са сред най-известните в Сирия и се смята, че хиляди са загинали поради изтезания или липса на грижа. Обвиненията, повдигнати срещу Хасан, твърдят, че той е носил командна отговорност над съоръженията и следователно е знаел за злоупотребата. Ходът срещу Хасан отбелязва важен крайъгълен камък в опитите на прокурорите да изправят висши членове от вътрешния кръг на Асад пред съда за военни престъпления. В доклад за разследване на [[Клане в Тамадон|клането в Тадамон]], случило се на 16 април 2013 г., професорите Угур Умит Унгьор и Ансар Шахуд откриват свидетели, които потвърждават, че Асад е дал заповед на сирийското военно разузнаване да нареди на [[Шабиха]] да убива цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://newlinesmag.com/reportage/how-a-massacre-of-nearly-300-in-syria-was-revealed/|title=How a Massacre of Nearly 300 in Syria Was Revealed|last=Shahhoud|first=Annsar|date=27 април 2022|work=New Lines Magazine|last2=Ümit Üngör|first2=Uğur}}</ref> ==== Заповед за арест и съдебно производство (2023 – 2024) ==== На 15 ноември 2023 г. Франция издава заповед за арест срещу сирийския президент Башар ал-Асад заради използването на забранени химически оръжия срещу цивилни в Сирия.<ref name=":14">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/france-issues-arrest-warrants-against-syrias-president-assad-source-2023-11-15/|title=France issues arrest warrant for Syria's President Assad - source|date=15 November 2023|work=Reuters}}</ref> През май 2024 г. френските прокурори за борба с тероризма поискват от апелативния съд в Париж да обмисли отмяната на заповедта за арест на Асад, заявявайки неговия абсолютен имунитет като действащ държавен глава.<ref name=":32">{{Cite news|url=https://apnews.com/article/syria-france-assad-war-crimes-arrest-warrant-d64d25b39801dafdcbe031558b52b81b|title=Paris court upholds validity of France's arrest warrant for Syrian President Bashar Assad|last=SURK|first=BARBARA|date=26 June 2024|work=Associated Press|last2=TURNBULL|first2=ALEX}}</ref> На 26 юни 2024 г. апелативният съд в Париж решава, че международната заповед за арест, издадена от Франция срещу Асад за предполагаемо съучастие във военни престъпления по време на гражданската война в Сирия, остава валидна. Това решение е потвърдено от адвокати, участващи в делото. <ref name=":33">{{Cite news|url=https://apnews.com/article/syria-france-assad-war-crimes-arrest-warrant-d64d25b39801dafdcbe031558b52b81b|title=Paris court upholds validity of France's arrest warrant for Syrian President Bashar Assad|last=SURK|first=BARBARA|date=26 June 2024|work=Associated Press|last2=TURNBULL|first2=ALEX}}</ref> === Химически атаки === [[Въоръжени сили на Сирия|Сирийските военни]] използват химическа война като систематична военна стратегия в [[Гражданска война в Сирия|сирийската гражданска война]] и се смята, че те са извършили над 300 [[Химическо оръжие|химически атаки]], насочени срещу цивилното население по време на конфликта.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/syrian-military-linked-to-more-than-300-chemical-attacks-report-says/2019/02/16/c6e128de-31d4-11e9-ac6c-14eea99d5e24_story.html|title=Syrian army responsible for Douma chemical weapons attack, watchdog confirms|last=Loveluck|first=Louisa|date=17 февруари 2019|work=Washington Post|archive-url=https://web.archive.org/web/20190301032936/https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/syrian-military-linked-to-more-than-300-chemical-attacks-report-says/2019/02/16/c6e128de-31d4-11e9-ac6c-14eea99d5e24_story.html|archive-date=1 март 2019}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://thehill.com/policy/international/430414-syria-used-chemical-weapons-more-than-300-times-researchers-say/|title=Syria used chemical weapons more than 300 times, researchers say|last=Burke|first=Michael|date=17 февруари 2019|work=The Hill|archive-url=https://web.archive.org/web/20190219014216/https://thehill.com/policy/international/430414-syria-used-chemical-weapons-more-than-300-times-researchers-say/|archive-date=19 февруари 2019}}</ref> Разследване, проведено от изследователския институт [[Глобален институт за публична политика (GPPi)|GPPi,]] документира 336 потвърдени атаки с химически оръжия в Сирия между 23 декември 2012 г. и 18 януари 2019 г. Проучването приписва 98% от общите проверени химически атаки на режима на Асад. Почти 90% от атаките са извършени след [[Химически атаки в Гута|химическата атака в Гута]] през август 2013 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.gppi.net/media/GPPi_Schneider_Luetkefend_2019_Nowhere_to_Hide_Web.pdf|заглавие=Nowhere to Hide: The Logic of Chemical Weapons Use in Syria|автор=Schneider, Lutkefend|първо_име=Tobias, Theresa|страници=1–47}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2019/02/17/695545252/more-than-300-chemical-attacks-launched-during-syrian-civil-war-study-says|title=More Than 300 Chemical Attacks Launched During Syrian Civil War, Study Says|last=Lombardo|first=Clare|date=17 февруари 2019|work=NPR|archive-url=https://web.archive.org/web/20230107103943/https://www.npr.org/2019/02/17/695545252/more-than-300-chemical-attacks-launched-during-syrian-civil-war-study-says|archive-date=7 януари 2023}}</ref> Сирия се присъединява към Конвенцията за химическите оръжия и е членка на [[ОЗХО]] през октомври 2013 г., и в момента има три мисии на ОЗХО с мандат на ООН за разследване на проблеми с химическите оръжия в Сирия. Заключенията се предоставят на [[Организация на обединените нации|органите на ООН]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.opcw.org/media-centre/featured-topics/opcw-and-syria#:~:text=As%20a%20result%20of%20a,completeness%20of%20Syria's%20declaration%20remain.|заглавие=Syria and the OPCW|труд=OPCW}}</ref> През април 2021 г. Сирия е спряна от ОЗХО чрез публично гласуване на държавите членки, защото не сътрудничи с екипа за идентификация на разследването (IIT) на органа и нарушава [[Конвенция за химическите оръжия|Конвенцията за химическите оръжия]].<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/netherlands-chemical-weapons-damascus-the-hague-syria-ab2da467f4a4d9336010a141e5178276https://apnews.com/article/netherlands-chemical-weapons-damascus-the-hague-syria-ab2da467f4a4d9336010a141e5178276|title=States suspend Syria's OPCW rights over chemical attacks|last=Corder|first=Mike|date=21 април 2021|work=AP News|archive-url=https://web.archive.org/web/20220524194220/https://apnews.com/article/netherlands-chemical-weapons-damascus-the-hague-syria-ab2da467f4a4d9336010a141e5178276|archive-date=24 май 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.opcw.org/media-centre/news/2021/04/conference-states-parties-adopts-decision-suspend-certain-rights-and|заглавие=Conference of the States Parties adopts Decision to suspend certain rights and privileges of the Syrian Arab Republic under the CWC|труд=OPCW}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.opcw.org/sites/default/files/documents/2021/04/c25dec09%28e%29.pdf|заглавие=Decision addressing the Possession and Use of Chemical Weapons by the Syrian Arab Republic}}</ref> Резултатите от друг доклад за разследване, публикуван от OPCW-IIT през юли 2021 г., заключава, че сирийският режим е участвал в потвърдени химически атаки най-малко 17 пъти, от докладваните 77 атаки с химическо оръжие, приписвани на асадстките сили.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.armscontrol.org/act/2021-07/news-briefs/opcw-confirms-chemical-weapons-use-syria|заглавие=OPCW Confirms Chemical Weapons Use in Syria|труд=Arms Control Association}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.thehindu.com/news/international/syria-has-likely-used-chemical-weapons-17-times-international-chemical-weapons-watchdog/article34724203.ece|title=Syria has likely used chemical weapons 17 times: International chemical weapons watchdog|date=4 юни 2021|work=The Hindu|archive-url=https://web.archive.org/web/20210606111350/https://www.thehindu.com/news/international/syria-has-likely-used-chemical-weapons-17-times-international-chemical-weapons-watchdog/article34724203.ece|archive-date=6 юни 2021}}</ref> Към март 2023 г. независимите анкетни комисии на ООН са потвърдили най-малко девет химически атаки, извършени от сили, лоялни на правителството на Асад.<ref>{{Cite news|url=https://press.un.org/en/2023/sc15220.doc.htm|title=Security Council Deems Syria's Chemical Weapon's Declaration Incomplete|date=6 март 2023|work=United Nations: Meetings Coverage and Press Releases|archive-url=https://web.archive.org/web/20230314022057/https://press.un.org/en/2023/sc15220.doc.htm|archive-date=14 март 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.eeas.europa.eu/eeas/fifth-review-conference-chemical-weapons-convention-eu-priorities-reinforce-convention_en|заглавие=Fifth Review Conference of the Chemical Weapons Convention|труд=European Union External Action}}</ref> Най-смъртоносната химическа атака са [[Химически атаки в Гута|химическите атаки в Гута]], когато правителствените сили на Асад изстрелват [[Нервнопаралитично вещество|нервнопаралитичното вещество]] [[зарин]] в цивилни райони по време на бруталната си [[обсада на Източна Гута]] в ранните часове на 21 август 2013 г. Хиляди заразени и умиращи жертви наводняват близките болници, показвайки симптоми като разпенване, телесни конвулсии и други невротоксични симптоми. Приблизително 1100-1500 цивилни, включително жени и деца, се смята, че са убити при атаките.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ushmm.org/genocide-prevention/blog/nine-years-since-ghouta-chemical-weapons-in-syria|заглавие=Nine Years Since Ghouta: Reflecting on the Use of Chemical Weapons in Syria|автор=Ashraf|първо_име=Sareta|труд=United States Holocaust Memorial Museum}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2013/08/27/world/middleeast/blasts-in-the-night-a-smell-and-a-flood-of-syrian-victims.html|title=Blasts in the Night, a Smell, and a Flood of Syrian Victims|last=Hubbard, Mazzetti, Landler|first=Ben, Mark, Mark|date=26 август 2013|work=The New York Times|archive-url=https://web.archive.org/web/20221117184248/https://www.nytimes.com/2013/08/27/world/middleeast/blasts-in-the-night-a-smell-and-a-flood-of-syrian-victims.html|archive-date=17 ноември 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2013/09/10/attacks-ghouta/analysis-alleged-use-chemical-weapons-syria|заглавие=Attacks on Ghouta|труд=Human Rights Watch}}</ref> Атаката е международно осъдена и представлява най-смъртоносната употреба на химически оръжия от [[Ирано-иракска война|войната между Иран и Ирак]].<ref>{{Cite news|url=https://www.economist.com/blogs/pomegranate/2013/08/syria-s-war|title=Syria's war: If this isn't a red line, what is?|last=S.B.|date=21 август 2013|work=The Economist|access-date=15 април 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20141220174814/http://www.economist.com/blogs/pomegranate/2013/08/syria-s-war|archive-date=20 декември 2014}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.theweek.co.uk/world-news/syria-uprising/54759/syria-gas-attack-death-toll-1400-worst-halabja|заглавие=Syria gas attack: death toll at 1,400 worst since Halabja|труд=The Week|достъп_дата=24 август 2013}}</ref> През април 2017 г. има химическа атака със зарин в [[Химическа атака в Хан Шейхун|Хан Шейхун]], която убива повече от 80 души.<ref>{{Cite news|url=http://www.crisisgroup.org/~/media/Files/Middle%20East%20North%20Africa/Iraq%20Syria%20Lebanon/Syria/151-flight-of-icarus-the-pyd-s-precarious-rise-in-syria.pdf|title=Flight of Icarus? The PYD's Precarious Rise in Syria|date=8 май 2014|access-date=4 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20160220181554/http://www.crisisgroup.org/~/media/Files/Middle%20East%20North%20Africa/Iraq%20Syria%20Lebanon/Syria/151-flight-of-icarus-the-pyd-s-precarious-rise-in-syria.pdf|archive-date=20 февруари 2016|publisher=International Crisis Group|page=23|quote=The regime aims to compel people to take refuge in their sectarian and communitarian identities; to split each community into competing branches, dividing those who support it from those who oppose it}}</ref><ref name="Entous, Nissenbaum2">{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/10-000-bodies-inside-syrian-president-bashar-al-assads-crackdown-1406315472|title=10,000 Bodies: Inside Syrian President Bashar al-Assad's Crackdown|last=Entous, Nissenbaum|first=Adam, Dion|date=25 юли 2014|work=The Wall Street Journal|archive-url=https://web.archive.org/web/20230103162318/https://www.wsj.com/articles/10-000-bodies-inside-syrian-president-bashar-al-assads-crackdown-1406315472|archive-date=3 януари 2023}}</ref> Атаката кара президента на САЩ [[Доналд Тръмп]] да нареди на американските военни да изстрелят 59 ракети по сирийската въздушна база „Шайрат“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2017/04/05/middleeast/syria-airstrike-idlib-how-it-unfolded/index.html|title=Airstrike to US intervention: How attack unfolded|last=Lauren Said-Moorhouse|work=CNN|access-date=12 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612165854/https://edition.cnn.com/2017/04/05/middleeast/syria-airstrike-idlib-how-it-unfolded/index.html|archive-date=12 юни 2018|last2=Sarah Tilotta}}</ref><ref name="”WhyWasSharyatAirbaseBombed”">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-us-canada-39531045|title=Syria war: Why was Shayrat airbase bombed?|date=7 април 2017|work=BBC News|access-date=30 април 2024}}</ref> Няколко месеца по-късно съвместен доклад на ООН и международни инспектори по химически оръжия заключава, че атаката е дело на режима на Асад.<ref name="CNN sarin report3">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|title=UN: Syria responsible for sarin attack that killed scores|last=Steve Almasy|work=CNN|access-date=12 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612174315/https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|archive-date=12 юни 2018|last2=Richard Roth}}</ref><ref name="ReutersSyriaChemicalWeaponsKhanSheikhoun">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/idUSKBN1CV3GF/|title=Syrian government to blame for April sarin attack: U.N. report|last=Campos|first=Rodrigo|date=27 октомври 2017|work=Reuters|access-date=30 април 2024}}</ref> През април 2018 г. е ред на [[химическа атака в Дума]], което кара САЩ и техните съюзници да обвинят Асад в нарушаване на международните закони и да инициират съвместни ракетни удари по съоръжения за химически оръжия в [[Дамаск]] и [[Хомс]]. И Сирия, и Русия отричат намесата на сирийското правителство към този момент.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2018/04/13/world/middleeast/un-syria-haley-chemical-weapons.html|title=U.S. Says Syria Has Used Chemical Weapons at Least 50 Times During War|last=Gladstone|first=Rick|date=13 април 2018|work=The New York Times}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2018/04/13/world/middleeast/trump-strikes-syria-attack.html|title=U.S., Britain and France Strike Syria Over Suspected Chemical Weapons Attack|last=Cooper|first=Helene|date=13 април 2018|work=The New York Times|access-date=27 ноември 2020|last2=Gibbons-Neff|first2=Thomas|last3=Hubbard|first3=Ben}}</ref> Третият доклад, публикуван на 27 януари 2023 г. от OPCW-IIT, заключава, че режимът на Асад е отговорен за химическата атака в Дума през 2018 г., която убива най-малко 43 цивилни.<ref>"[https://web.archive.org/web/20230127111959/https://www.opcw.org/sites/default/files/documents/2023/01/s-2125-2023(e).pdf Third Report by the OPCW Investigation and Identification Team]" (PDF). 27 January 2023. с. 2–139. ArchivedАрхивиран от оригинала на 27 януари 2023 – via OPCW</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230128024629/https://www.state.gov/joint-statement-on-opcw-report-finding-syrian-regime-responsible-for-chemical-weapons-attack-in-douma-syria-on-april-7-2018/ Joint Statement on OPCW Report Finding Syrian Regime Responsible for Chemical Weapons Attack in Douma, Syria on April 7, 2018]". U.S Department of State. 27 January 2023. Архивиран от оригинала на 28 януари 2023</ref><ref>[https://www.aljazeera.com/news/2023/1/27/opcw-blames-syria-government-forces-for-2018-douma-chlorine-gas-attack "OPCW blames Syria gov't for 2018 chlorine gas attack in Douma]". ''Al Jazeera''. 27 January 2023</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230128025152/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-64424831 Watchdog blames Syria for 2018 Douma chemical attack]". ''BBC News''. 27 January 2023. Архивиран от оригинала на 28 януари 2023</ref> === Коментари за Холокоста === {{Вижте също|Отричане на Холокоста}} В реч, произнесена на срещата на централния комитет на [[Сирийска Баас партия|партията Баас]] през декември 2023 г., Башар ал-Асад заявява, че няма никакви доказателства за убийствата на 6 млн. евреи по време на [[Холокост]]а. Подчертавайки, че евреите не са единствените жертви на нацистките кампании за изтребление, той твърди, че Холокостът е бил политизиран от [[Съюзници във Втората световна война|Съюзническите сили]], за да се улесни масовото депортиране на европейски евреи в [[Палестина]], и че е използван като извинение за оправдаване на създаването на [[Израел]]. Асад също обвинява правителството на САЩ във финансово и военно спонсориране на [[Националсоциалистическа германска работническа партия|възхода на Нацизма]] в [[Период между световните войни|периода между двете войни]].<ref>{{Cite news|url=https://www.timesofisrael.com/syrias-assad-claims-holocaust-was-a-lie-fabricated-to-justify-creation-of-israel/|title=Syria's Assad claims Holocaust was a lie fabricated to justify creation of Israel|last=Silkoff|first=Shira|date=20 декември 2023|work=The Times of Israel|archive-url=https://web.archive.org/web/20231220150406/https://www.timesofisrael.com/syrias-assad-claims-holocaust-was-a-lie-fabricated-to-justify-creation-of-israel/|archive-date=20 декември 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.i24news.tv/en/news/israel/diplomacy/1703081866-syrian-president-assad-denies-holocaust-and-accuses-u-s-of-funding-nazis-in-controversial-speech|title=Syrian President Assad denies Holocaust and accuses U.S. of funding Nazis in controversial speech|date=20 декември 2023|work=i24news|archive-url=https://web.archive.org/web/20231220142407/https://www.i24news.tv/en/news/israel/diplomacy/1703081866-syrian-president-assad-denies-holocaust-and-accuses-u-s-of-funding-nazis-in-controversial-speech|archive-date=20 декември 2023}}</ref> == Обществен имидж == === Вътрешна опозиция и подкрепа === {{Вижте също|Сирийска опозиция}} Светската съпротива срещу управлението на Асад е представена главно от [[Сирийски национален съвет|Сирийския национален съвет]] и [[Национална коалиция на сирийските революционни и опозиционни сили|Националната коалиция на сирийските революционни и опозиционни сили]] – два политически органа, които съставляват коалиция от лявоцентристки и [[Десница|десни]] [[Консерватизъм|консервативни]] фракции на [[Сирийска опозиция|сирийската опозиция]]. Военните командири и цивилните лидери на милициите на [[Свободна сирийска армия|Свободната сирийска армия]] са представени в тези съвети. Коалицията представлява политическото крило на [[Сирийско временно правителство|сирийското временно правителство]] и се стреми към демократичен преход на Сирия чрез активизъм на местно ниво, протести и въоръжена [[съпротива]] за сваляне на диктатурата на [[Сирийска Баас партия|Баас]].<ref name="nahex">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.naharnet.com/stories/en/85113-syria-opposition-expands-closes-meeting|заглавие=Syria Opposition Expands, Closes Meeting|труд=Naharnet}}</ref><ref name="cnn">{{Cite news|url=http://www.cnn.com/2011/WORLD/meast/08/23/syria.un.resolution/index.html?eref=mrss_igoogle_cnn|title=Syrian activists form a 'national council'|date=23 August 2011|work=CNN|access-date=24 August 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20171107012915/http://www.cnn.com/2011/WORLD/meast/08/23/syria.un.resolution/index.html?eref=mrss_igoogle_cnn|archive-date=2017-11-07}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://carnegieendowment.org/files/syrian_leaderiship_problem.pdf|заглавие=The Syrian Opposition's Leadership Problem|автор=Sayigh|първо_име=Yezid|издател=Carnegie Endowment for International Peace|страници=1–31}}</ref> По-малко влиятелна фракция в сирийската опозиция е [[Национален координационен комитет за демократична промяна|Националният координационен комитет за демократична промяна]] (NCC) – коалиция от [[Левица|леви]] [[Социализъм|социалистически]] партии, които се стремят да сложат край на управлението на семейство Асад, но без [[Чуждестранно участие в гражданската война в Сирия|чуждестранно участие]]. Създадена през юни 2011 г., основните партии в коалицията NCC са [[Демократичен арабски социалистически съюз|Демократичният арабски социалистически съюз]], [[Сирийска демократична народна партия|Сирийската демократична народна партия]] и [[Комунистическа работническа партия (Сирия)|Комунистическата работническа партия]].<ref name="Guide to the Syrian opposition">{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-15798218|title=Guide to the Syrian opposition|date=17 October 2013|work=BBC News|archive-url=https://web.archive.org/web/20230104105606/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-15798218|archive-date=4 January 2023}}</ref> [[Национален демократичен митинг (Сирия)|Национално демократично обединение]] (NDR) е по-стара лява опозиционна коалиция от социалистически партии, създадена през 1980 г., но забранена от баасисткото правителство. NDR е активна по време на общонационалните протести от 1980-те г. и [[Дамаска пролет|Дамаската пролет]] от 2000-те г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://syriauntold.com/2020/10/30/syrias-labor-communist-party-a-rich-political-history-2/|заглавие=Syria's Labor Communist Party, a rich political history|автор=Daher|първо_име=Joseph|труд=Syria Untold}}</ref> През първите години на гражданската война [[Друзи|друзите]] в Сирия се стремят основно да останат неутрални, стремейки се да останат настрана от конфликта. Друзко-израелският политик Маджали Уахаби заявява през 2016 г., че повече от половината подкрепят правителството на Асад въпреки относителната му слабост в районите на друзите.<ref>{{Cite news|url=http://www.jpost.com/Middle-East/Druse-ex-MK-Syrian-brethren-not-abandoned-by-Assad-441879|title=Druse ex-MK: Syrian brethren not abandoned by Assad|date=21 January 2016|work=The Jerusalem Post}}</ref> Движението „Шейхове на достойнството“, което се стреми да остане неутрално и да защитава друзските области,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.alaraby.co.uk/english/features/2015/2/7/the-neutral-druze-sheikh-angering-syrias-regime|заглавие=The 'neutral' Druze sheikh angering Syria's regime|издател=The New Arab|достъп_дата=2 February 2016}}</ref> обвинява правителството, след като неговият лидер Шейх Уахид ал Балус е убит, и организира широкомащабни протести, които оставят шестима служители на правителствената сигурност убити.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.timesofisrael.com/six-syria-regime-loyalists-killed-after-druze-cleric-assassinated/|заглавие=Six Syria regime loyalists killed after Druze cleric assassinated|труд=The Times of Israel|достъп_дата=2 February 2016}}</ref> Друзката общност пламенно се противопоставя на правителството на Асад с течение на времето и изразява глас против нарастващата иранска намеса в Сирия.<ref>{{Cite journal|last=Abdulhamid|first=Ammar|date=5 февруари 2024|title=The Syrian Conflict|url=https://www.cjlpa.org/post/the-syrian-conflict-the-myth-of-containment-and-the-realities-of-accountability|journal=The Cambridge Journal of Law, Politics, and Art|archive-date=|via=cjlpa.org}}</ref> През август 2023 г. избухват масови протести срещу режима на Асад в град [[Ас-Сувейда]], населен с мнозинство от друзи,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.al-monitor.com/originals/2023/08/protests-southern-syria-economy-worsens|заглавие=Protests in southern Syria as economy worsens|труд=Al-Monitor: Independent, trusted coverage of the Middle East|достъп_дата=29 август 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-66607118|title=Syria: Protests over growing economic hardship spread in south|last=Sinjab|first=Lina|date=24 август 2023|work=BBC News|access-date=26 август 2023|archive-url=https://web.archive.org/web/20230825090905/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-66607118|archive-date=25 август 2023|language=en-GB}}</ref> които в крайна сметка се разпространяват в други региони на Южна Сирия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-66607118|title=Syria: Protests over growing economic hardship spread in south|last=Sinjab|first=Lina|date=24 August 2023|work=BBC News|access-date=26 август 2023|archive-url=https://web.archive.org/web/20230825090905/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-66607118|archive-date=25 август 2023|language=en-GB}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://english.aawsat.com/features/4514386-syria-protests-spurred-economic-misery-stir-memories-2011-anti-government-uprising|title=Syria Protests Spurred by Economic Misery Stir Memories of the 2011 Anti-Government Uprising|date=29 август 2023|work=Asharq al-Awsat|archive-url=https://web.archive.org/web/20230829122111/https://english.aawsat.com/features/4514386-syria-protests-spurred-economic-misery-stir-memories-2011-anti-government-uprising|archive-date=29 август 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://english.enabbaladi.net/archives/2024/02/six-months-into-as-suwayda-uprising-what-is-the-future-of-street-protests/|title=Six months into As-Suwayda uprising, What is the future of street protests?|last=al-Mahmoud|first=Hussam|date=12 февруари 2024|work=Enab Baladi|archive-url=https://web.archive.org/web/20240212161419/https://english.enabbaladi.net/archives/2024/02/six-months-into-as-suwayda-uprising-what-is-the-future-of-street-protests/|archive-date=12 февруари 2024}}</ref> Друзкият духовник Хикмат ал-Хаджири, религиозен лидер на сирийската общност на друзите, обявява война срещу иранската инвазия в страната.<ref>{{Cite journal|last=Abdulhamid|first=Ammar|date=5 февруари 2024|title=The Syrian Conflict|url=https://www.cjlpa.org/post/the-syrian-conflict-the-myth-of-containment-and-the-realities-of-accountability|journal=The Cambridge Journal of Law, Politics, and Art|archive-date=|via=cjlpa.org}}</ref> Сирийският [[Суфизъм|суфистки]] учен [[Мохамед ал-Якуби]], ревностен противник както на режима на Баас, така и на групировката „[[Ислямска държава]]“, описва управлението на Асад като „царуване на терора“, което причинява хаос и огромна мизерия на сирийското население.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/opinions/defeating-the-islamic-state-requires-first-ousting-bashar-al-assad/2014/12/05/8097b9f8-7c05-11e4-9a27-6fdbc612bff8_story.html|title=To defeat the Islamic State we must first remove Bashar al-Assad|last=al-Yaqoubi|first=Muhammad|date=5 декември 2014|work=The Washington Post|archive-url=https://web.archive.org/web/20220816235657/https://www.washingtonpost.com/opinions/defeating-the-islamic-state-requires-first-ousting-bashar-al-assad/2014/12/05/8097b9f8-7c05-11e4-9a27-6fdbc612bff8_story.html|archive-date=16 August 2022}}</ref> [[Файл:0718-Syria-Defectors-reemerge.jpg|мини|Връзката между военните и партията [[Сирийска Баас партия|Баас]], изградена от [[Хафез ал-Асад]] през 70-те години, съставлява гръбнака на диктатуратана Башар ал-Асад (в центъра)]] Централна част от опорната база на режима са лоялистите на БААС, които доминират в сирийската политика, [[Професионален съюз|профсъюзите]], младежките организации, студентските съюзи, [[бюрокрация|бюрократичният]] апарат и [[Въоръжени сили на Сирия|въоръжените сили]].<ref>{{Cite book|last=Awad|first=Ziad|title=The 2022 Syrian Local Elections: A Leadership Rooted in Regime Networks|date=2023|publisher=European University Institute|location=San Domenico di Fiesole (FI) Italy|isbn=978-92-9466-358-0|doi=10.2870/52247|pages=5–20}}</ref> Институциите на [[Сирийска Баас партия|партията Баас]] и нейните политически дейности формират жизненоважните стълбове на оцеляването на режима. Семейни мрежи от политици в ръководения от партия Баас [[Национален прогресивен фронт (Сирия)|Национален прогресивен фронт]] (NPF) и бизнесмени, лоялни към семейството на Асад, формират друг стълб на подкрепа. Избирателният списък се контролира от ръководството на партията Баас, което изключва кандидати, които не се считат за достатъчно лоялни.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://carnegieendowment.org/sada/83906|заглавие=The Banality of Authoritarian Control: Syria's Ba'ath Party Marches On|автор=Yonker, Solomon|първо_име=Carl, Christopher|труд=carnegieendowment.org}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://crd.org/al-assad/|заглавие=Al-Assad: The Presidency That Never Ends|труд=Civil Rights Defenders}}</ref><ref>{{Cite book|last=Awad|first=Ziad|title=The 2022 Syrian Local Elections: A Leadership Rooted in Regime Networks|year=2023|publisher=European University Institute|location=San Domenico di Fiesole (FI) Italy|isbn=978-92-9466-358-0|doi=10.2870/52247|pages=5–20}}</ref> Въпреки че на различни етапи от сирийската гражданска война се съобщава, че [[Религия в Сирия|религиозни малцинства]] като [[алавити]] и [[Християнството в Сирия|християни]] подкрепят правителството на Асад поради неговия [[секуларизъм]],<ref>"[http://www.csmonitor.com/World/Security-Watch/2014/0122/Loyalty-to-Assad-runs-deep-on-Syrian-coast Loyalty to Assad runs deep on Syrian coast] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150627151953/http://www.csmonitor.com/World/Security-Watch/2014/0122/Loyalty-to-Assad-runs-deep-on-Syrian-coast|date=27 June 2015}}". ''Christian Science Monitor|The Christian Science Monitor''. 22 January 2014.</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.cbsnews.com/8301-503543_162-57372175-503543/syrias-christians-stand-by-assad/|title=Syria's Christians stand by Assad|date=6 февруари 2012|work=CBS News|access-date=13 януари 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20131111004508/http://www.cbsnews.com/8301-503543_162-57372175-503543/syrias-christians-stand-by-assad/|archive-date=11 ноември 2013}}</ref> съществува опозиция сред [[Асирийци|асирийските]] християни, които твърдят, че правителството се стреми да ги използва като марионетки и да отрече тяхната различна етническа принадлежност, която не е арабска.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.yourmiddleeast.com/culture/a-glifmpse-into-the-world-of-syrias-christian-sutoro-fighters-video_24956|заглавие=A glimpse into the world of Syria's Christian "Sutoro" fighters (video)|автор=Ahmad|първо_име=Rozh|издател=Your Middle East|достъп_дата=17 март 2015|цитат=The regime wants us to be puppets, deny our ethnicity and demand an Arab-only state.|архив_дата=2015-04-07|архив_уеб_адрес=https://archive.today/20150407135145/http://www.yourmiddleeast.com/culture/a-glifmpse-into-the-world-of-syrias-christian-sutoro-fighters-video_24956}}</ref> Въпреки че общността на [[алавити]]те в Сирия формира основната опорна база на Башар ал-Асад и доминира във [[Въоръжени сили на Сирия|военния]] апарат и в [[Дирекция за военно разузнаване (Сирия)|апарата за сигурност]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aljazeera.com/indepth/features/2011/10/20111010122434671982.html|заглавие=Assad's Alawites: The guardians of the throne|автор=Rosen|първо_име=Nir|издател=Al Jazeera|достъп_дата=8 януари 2017}}</ref><ref>[https://www.wsj.com/articles/syrias-alawites-the-people-behind-assad-1435166941 Syria's Alawites: The People Behind Assad] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170226142611/https://www.wsj.com/articles/syrias-alawites-the-people-behind-assad-1435166941|date=26 февруари 2017}} The Wall Street Journal, 25 June 2015.</ref> през април 2016 г. [[BBC News]] съобщава, че лидерите на алавитите са публикували документ, в който искат да се дистанцират от Асад.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-35941679|заглавие=Syrian Alawites distance themselves from Assad|автор=Wyatt|първо_име=Caroline|труд=BBC News|достъп_дата=10 април 2016}}</ref> [[Висш кюрдски съвет|Висшият кюрдски комитет]] е коалиция от 13 кюрдски политически партии, противопоставящи се на режима на Асад. Преди разпускането си през 2015 г. той се състои от KNC и PYD.<ref name="Guide to the Syrian opposition2">{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-15798218|title=Guide to the Syrian opposition|date=17 октомври 2013|work=BBC News|archive-url=https://web.archive.org/web/20230104105606/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-15798218|archive-date=4 януари 2023}}</ref> [[Черкези]]те в Сирия също се превръщат в силни противници на режима, тъй като баасистките репресии и кланета в Сирия се засилват жестоко и членове на черкезкото етническо малцинство се опитват да избягат от Сирия, страхувайки се от преследване.<ref>{{Cite book|last=Richmond|first=Walter|title=The Circassian Genocide|year=2013|publisher=Rutgers University Press|location=New Brunswick, New Jersey, USA|isbn=978-0-8135-6068-7|pages=170|chapter=8: The Road to Sochi}}</ref> През 2014 г. Християнският сирийски военен съвет – най-голямата християнска организация в Сирия, се съюзява със Свободната сирийска армия, противопоставяща се на Асад,<ref>{{Cite news|url=https://www.usatoday.com/story/news/world/2014/12/21/syria-christian-islamic-state/18915275|title=Remaining Christians in Syria fight to save their land|last=Cousins|first=Sophie|date=22 декември 2014|work=USA Today|access-date=9 март 2015}}</ref><ref name="SyriacMilitaryCouncil">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://edition.cnn.com/2014/09/25/world/meast/us-syria-rebel-agreement/|заглавие=Syrian rebel groups unite to fight ISIS|автор=Bronstein|първо_име=Scott|труд=CNN|достъп_дата=1 октомври 2014|цитат=Under the agreement, moderate Muslim rebel groups fighting under the Supreme Military Council of Syria agreed to form an alliance with the predominantly Christian Syriac Military Council.}}</ref> присъединявайки се към други сирийски християнски милиции като Суторо, които се присъединяват към сирийската опозиция срещу правителството на Асад. Абу Мохамед ал-Джулани, командир на бунтовническата милиция Тахрир ал-Шам, осъжда режима на Асад за превръщането на Сирия в продължаващо земетресение през последните 12 години, в контекста на [[Земетресение в Турция и Сирия (2023)|земетресенията в Турция и Сирия през 2023 г.]]<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2023/feb/13/syria-earthquake-rebel-leader-pleas-for-outside-help|title=Syrian rebel leader pleads for outside help a week on from earthquakes|last=Michaelson, Tondo|first=Ruth, Lorenzo|date=13 февруари 2023|work=The Guardian|archive-url=https://web.archive.org/web/20230214012142/https://www.theguardian.com/world/2023/feb/13/syria-earthquake-rebel-leader-pleas-for-outside-help|archive-date=14 февруари 2023}}</ref> През юни 2014 г. Асад печели оспорвани [[Президентски избори в Сирия (2014)|президентски избори]], проведени в контролирани от правителството райони (и бойкотирани в райони, контролирани от опозицията,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.huffingtonpost.com/2014/06/03/syria-presidential-electi_n_5435706.html|заглавие=Syria's 2014 Presidential Election Ignored in Opposition-Held Areas|труд=HuffPost|достъп_дата=2 февруари 2016}}</ref> и в кюрдски райони, управлявани от [[Партия на Демократическия съюз (Сирия)|Партията на демократичния съюз]] <ref>{{Cite news|url=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2014/06/syria-kurds-assad-presidential-elections-pyd.html|title=Syria's Kurdish region to boycott presidential elections|last=Wladimir van Wilgenburg|work=Al-Monitor|access-date=8 юни 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140607230545/http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2014/06/syria-kurds-assad-presidential-elections-pyd.html|archive-date=7 юни 2014}}</ref>) с 88,7% от гласовете. Избирателната активност се оценява на 73,42% от имащите право на глас, включително тези в контролираните от бунтовниците райони.<ref>{{Cite news|url=http://sana.sy/eng/393/2014/06/04/548612.htm|title=Supreme Constitutional Court: Number of participants in Presidential elections reached at 11.634.412 with 73.42%|date=4 June 2014|access-date=4 юни 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140607000918/http://sana.sy/eng/393/2014/06/04/548612.htm|archive-date=7 юни 2014|agency=Syrian Arab News Agency|location=Damascus}}</ref> Избирателната комисия на режима също лишава от гласуване милиони сирийски граждани, разселени извън страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/uk-syria-crisis-assad-idUKKBN0DE0UY20140428|title=Assad seeks re-election as Syrian civil war rages|last=Evans|first=Dominic|date=28 април 2014|work=Reuters|access-date=15 май 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20230104163541/https://www.reuters.com/article/uk-syria-crisis-assad-idUKKBN0DE0UY20140428|archive-date=4 януари 2023}}</ref> Независими наблюдатели и академични стипендии единодушно описват събитието като фалшиви избори, организирани, за да легитимират управлението на Асад.<ref>{{Cite book|last=Cheeseman|first=Nicholas|title=How to Rig an Election|date=2019|publisher=Yale University Press|isbn=978-0-300-24665-0|oclc=1089560229|pages=140–141}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Norris|first=Pippa|last2=Martinez i Coma|first2=Ferran|last3=Grömping|first3=Max|date=2015|title=The Year in Elections, 2014|url=https://sites.google.com/site/electoralintegrityproject4/projects/expert-survey-2/the-year-in-elections-2015|journal=Election Integrity Project|language=en|archive-url=https://web.archive.org/web/20210415091339/https://sites.google.com/site/electoralintegrityproject4/projects/expert-survey-2/the-year-in-elections-2015|archive-date=15 април 2021|access-date=21 май 2020|quote=The Syrian election ranked as worst among all the contests held during 2014.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.oxfordhandbooks.com/view/10.1093/oxfordhb/9780190258658.001.0001/oxfordhb-9780190258658-e-23|заглавие=Presidential and Legislative Elections|автор=Jones|първо_име=Mark P.|труд=The Oxford Handbook of Electoral Systems|език=en|достъп_дата=21 май 2020|цитат="unanimous agreement among serious scholars that... al-Assad's 2014 election... occurred within an authoritarian context."}}</ref> В церемонията си по встъпване в длъжност Башар заклеймява опозицията като терористи и предатели, докато атакува Западния свят заради подкрепата му на онова, което той описва като „[[Арабска пролет]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-assad-idUSKBN0FL0NN20140717|title=Confident Assad launches new term in stronger position|last=Makdisi|first=Marwan|date=16 юли 2014|work=Reuters|access-date=15 май 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20170903040841/https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-assad-idUSKBN0FL0NN20140717|archive-date=3 септември 2017}}</ref> Израелският онлайн вестник ''Times of Israel'' съобщава, че въпреки че различни индивиди, интервюирани в доминирания от сунитската средна класа квартал на централен Дамаск, са показали вярност към Асад, не е възможно да се различи реалната подкрепа за режима поради повсеместното влияние на [[Сирийското разузнаване|тайната полиция]] в обществото.<ref>"[http://www.timesofisrael.com/assad-wins-syria-presidency-with-88-7-of-vote/ Syria's Assad reelected with 88.7% of vote] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160126192515/http://www.timesofisrael.com/assad-wins-syria-presidency-with-88-7-of-vote/|date=26 януари 2016}}". The Times of Israel. 4 June 2014.</ref> Баасисткият дисидент [[Абдул Халим Кадам]], [[вицепрезидент на Сирия]] по време на управлението както на Хафез, така и на Башар, презира Башар ал-Асад като пешка в [[Шиитски полумесец|имперския план]] на Иран.<ref>"Interview with Former Syrian Vice President Abdul Halim Khaddam". ''NewsWeek''. 10 October 2017. Архивиран от оригинала на 5 октомври 2016.</ref><ref>"Daesh was nurtured by Iran, says former Syrian vice president". ''Arab News''. 6 октомври 2016. Архивиран от оригинала на 6 октомври 2016</ref> === Международна опозиция === [[Файл:Manifestation pro révolution syrienne contre Assad et Poutine - Paris, 14-12-2016-5.jpg|мини|Демонстрации срещу Асад, проведени в Париж на 14 декември 2016 г.]] Чужди журналисти и политически наблюдатели, пътували до Сирия, я описват като най-безмилостната [[полицейска държава]] в [[Арабски свят|арабския свят]]. Жестоките репресии на Асад срещу [[Дамаска пролет|Дамаската пролет]] в началото на 2000-те г. и публикуването на доклад на ООН, който го замесва в [[Убийство на Рафик Харири|убийството]] на [[Ливански министър-председател|ливанския премиер]] [[Рафик Харири]], изострят изолацията на Сирия след [[Студената война]].<ref>{{Cite book|last=Bowen|first=Jeremy|title=The Arab Uprisings: The People Want the Fall of the Regime|url=https://archive.org/details/arabuprisingspeo0000bowe|year=2013|publisher=Simon & Schuster|isbn=978-1471129827|pages=[https://archive.org/details/arabuprisingspeo0000bowe/page/14 14], 15, 118|chapter=Prologue: Before the Spring}}</ref><ref name="Fisher">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/syrias-assad-has-embraced-pariah-status/2012/06/16/gJQAsY9shV_story.html|title=Syria's Assad has embraced pariah status|last=Fisher|first=Marc|date=16 юни 2012|work=The Washington Post|archive-url=https://web.archive.org/web/20120618133455/https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/syrias-assad-has-embraced-pariah-status/2012/06/16/gJQAsY9shV_story.html|archive-date=18 June 2012}}</ref> След глобалното възмущение срещу смъртоносните репресии на режима на Асад срещу протестиращите от [[Арабска пролет|Арабската пролет]], които водят до [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]], [[Тактика на опожарената земя|тактиката на опожарената земя]] срещу цивилното население, водеща до повече от половин милион смъртни случая, [[Масово убийство|масовите убийства]] и систематичното разполагане на [[химическо оръжие]] по време на конфликта, Башар ал-Асад става международен аутсайдер и много световни лидери го призовават да подаде оставка.<ref>{{Cite book|last=Jung|first=Dietrich|last2=Seeberg|first2=Peter|last3=Beck|first3=Martin|title=The Levant in Turmoil: Syria, Palestine, and the Transformation of Middle Eastern Politics|year=2016|publisher=Palgrave Macmillan|location=New York|isbn=978-1-349-57628-9|pages=101–102|chapter=5: The Crisis in Syria, International and Regional Sanctions, and the Transformation of the Political Order in the Levant}}</ref><ref name="Fisher" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://blogs.shu.edu/thediplomaticenvoy/2021/11/24/focus-on-pariah-leaders-bashar-al-assad/|заглавие=Focus on Pariah Leaders: Bashar al-Assad|автор=Khan|първо_име=Hamzah|труд=The Diplomatic Envoy}}</ref><ref>{{Cite book|last=C. Tucker|first=Spencer|title=U.S Conflicts in The 21st Centiry (Volume 1)|year=2016|publisher=ABC-CLIO|location=Santa Barbara, California|isbn=978-1-4408-3878-1|pages=834, 835}}</ref> [[Файл:Rückschrittskoalition stoppen protest and protest against Assad in Berlin 2023-03-18 01 (cropped)3.jpg|мини|Демонстрации срещу Асад в Берлин, 18 март 2023 г.]] От 2011 г. насам той губи признание от няколко международни организации като [[Лига на арабските държави|Арабската лига]] (през 2011 г.),<ref name="NYT Arab League">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2011/11/13/world/middleeast/arab-league-votes-to-suspend-syria-over-its-crackdown-on-protesters.html|title=Arab League Votes to Suspend Syria|last=MacFarquhar|first=Neil|date=12 ноември 2011|work=The New York Times|access-date=12 ноември 2011}}</ref> [[Средиземноморски съюз|Средиземноморския съюз]] (през 2011 г.)<ref>{{Cite news|url=http://news.xinhuanet.com/english2010/world/2011-12/01/c_131282989.htm|title=Syria suspends its membership in Mediterranean union|date=1 декември 2012|archive-url=https://web.archive.org/web/20111206201635/http://news.xinhuanet.com/english2010/world/2011-12/01/c_131282989.htm|archive-date=6 декември 2011|publisher=Xinhua News Agency}}</ref> и [[Организация за ислямско сътрудничество|Организацията за ислямско сътрудничество]] (през 2012 г.).<ref name="CNN OIC">{{Cite news|url=http://edition.cnn.com/2012/08/13/world/meast/syria-unrest/index.html?hpt=hp_t1|title=Regional group votes to suspend Syria; rebels claim downing of jet|date=14 август 2012|work=CNN|access-date=14 август 2012}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/amp/oic-suspends-syria/24678392.html|title=OIC Suspends Syria Over Crackdown|date=16 август 2012|work=RFE/RL|archive-url=https://web.archive.org/web/20230208075035/https://www.rferl.org/amp/oic-suspends-syria/24678392.html|archive-date=8 февруари 2023}}</ref> [[Съединени американски щати|Съединените щати]], [[Европейски съюз|Европейският съюз]], [[Турция]], Арабската лига и различни държави започват да прилагат широк набор от санкции срещу сирийския режим от 2011 г. с цел да принудят Асад да подаде оставка и да помогнат за политическо разрешаване на кризата.<ref>{{Cite book|last=Jung|first=Dietrich|last2=Seeberg|first2=Peter|last3=Beck|first3=Martin|title=The Levant in Turmoil: Syria, Palestine, and the Transformation of Middle Eastern Politics|year=2016|publisher=Palgrave Macmillan|location=New York|isbn=978-1-349-57628-9|pages=101–122|chapter=5: The Crisis in Syria, International and Regional Sanctions, and the Transformation of the Political Order in the Levant}}</ref> Международните органи критикуват едностранчивите избори, организирани от правителството на Асад по време на конфликта. На конференцията на страните от [[Група „Приятели на Сирия“|групата „Приятели на Сирия“]] в Лондон през 2014 г. британският външен министър [[Уилям Хейг]] характеризира сирийските избори като пародия на демокрацията и осъжда пълното незачитане на човешкия живот от страна на режима за извършване на [[Военно престъпление|военни престъпления]] и [[Държавен тероризъм|държавен терор]] върху [[Сирийци|сирийското]] население.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-27419552|title=UK's William Hague attacks Assad's Syria elections plan|date=15 May 2014|work=BBC News|access-date=13 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20221026161021/https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-27419552|archive-date=26 октомври 2022}}</ref> Политиката на Асад за провеждане на избори в условията на [[Гражданска война в Сирия|продължаваща гражданска война]] е порицана и от [[Генерален секретар на ООН|генералния секретар на ООН]] [[Пан Ки-мун]].<ref name="UN">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/idUSBREA3K0ST20140421?irpc=932|title=Syrian election will undermine political solution: U.N.'s Ban|date=21 април 2014|work=Reuters|access-date=2 февруари 2016}}</ref> [[Грузия]] преустановява всички отношения със Сирия след [[Международноправен статут на Абхазия и Южна Осетия|признаването на Абхазия и Южна Осетия]] от Башар ал-Асад, осъждайки неговото правителство като манипулиран от Русия режим, който подкрепя [[Окупирани от Русия територии в Грузия|руската окупация]] и [[етническо прочистване]].<ref>"US Condemns Syria for Recognizing Georgia's Breakaway Regions". ''Voice of America''. 30 May 2018. Архивиран от оригинала на 23 март 2023</ref><ref>"Syria recognizes Georgia's breakaway regions". ''Deutsche Welle''. 30 May 2018. Архивиран от оригинала на 30 май 2018</ref><ref>"Georgia Severs Relations With Syria For Recognizing Abkhazia, South Ossetia". ''rferl.org''. 29 May 2018. Архивиран от оригинала на 30 май 2018.</ref> След силната подкрепа на Асад за [[Руско нападение над Украйна|руското нападение над Украйна]] и признаването на отцепническите сепаратистки републики, [[Украйна]] прекъсва дипломатическите си отношения със Сирия през юни 2022 г. Описвайки политиките на Асад като безполезни, [[Президент на Украйна|украинският президент]] [[Володимир Зеленски]] обещава да разшири допълнителни [[санкции срещу Сирия]].<ref>{{Cite news|url=https://english.alarabiya.net/News/world/2022/06/30/Ukraine-s-Zelenskyy-cuts-ties-with-Syria-after-it-recognized-separatist-republics|title=Ukraine's Zelenskyy cuts ties with Syria after it recognized separatist republics|date=30 June 2022|work=Al Arabiya|archive-url=https://web.archive.org/web/20220630120322/https://english.alarabiya.net/News/world/2022/06/30/Ukraine-s-Zelenskyy-cuts-ties-with-Syria-after-it-recognized-separatist-republics|archive-date=30 юни 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rferl.org/a/ukraine-syria-diplomatic-ties-russia-assad/31922447.html|заглавие=Ukraine Cuts Diplomatic Ties With Syria After It Recognizes Eastern Regions As Independent|труд=rferl.org}}</ref> През март 2023 г. [[Съвет за национална сигурност и отбрана на Украйна|Съветът за национална сигурност и отбрана на Украйна]] въвежда в действие набор от санкции, насочени към 141 фирми и 300 лица, свързани с режима на Асад, руски производители на оръжия и ирански производители на [[дрон]]ове. Това е дни след посещението на Асад в [[Москва]], където той оправдава руското нападение над Украйна като битка срещу старите и новите нацисти. Башар ал-Асад, министър-председателят [[Хюсеин Арнус]] и външният министър [[Фейсал Мекдад]] са сред лицата, които са санкционирани.<ref>"Zelenskiy Announces Sanctions On Hundreds Of Individuals, Including Syrian President, Iranian Drone Makers". ''rferl.org''. 19 March 2023. Архивиран от оригинала на 19 март 2023</ref><ref>"Zelensky imposes sanctions against Syrian dictator Bashar Al-Assad, other officials". ''The Kyiv Independent''. 18 March 2023. Архивиран от оригинала на 18 март 2023</ref><ref>"Decree of the President of Ukraine No. 163/2023". ''Office of the President of Ukraine''. 18 March 2023. Архивиран от оригинала на 19 март 2023.</ref><ref>"Zelenskyy introduces sanctions against Syria's Assad". ''Anadolu Agency''. 18 март 2023. Архивиран от оригинала на 18 март 2023</ref> Санкциите включват също замразяване на всички сирийски държавни имоти в Украйна, ограничаване на парични трансакции, прекратяване на икономическите ангажименти и отмяната на всички официални украински награди. Сирия официално скъсва дипломатическите си отношения с Украйна на 20 юли, позовавайки се на [[Реципрочност (международни отношения)|принципа на реципрочност]].<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/7/20/syria-formally-breaks-diplomatic-ties-with-ukraine|title=Syria, a close Russia ally, breaks diplomatic ties with Ukraine|date=2022-07-20|work=Al Jazeera English}}</ref> През април 2023 г. френски съд обявява трима високопоставени служители на сигурността на Баас за виновни в [[престъпления срещу човечеството]], [[Изтезание|изтезания]] и различни военни престъпления срещу френско-сирийски граждани. Сред тях са [[Али Мамлюк]], директор на [[Бюро за национална сигурност на арабската социалистическа партия Баас – регион Сирия|Бюрото за национална сигурност на сирийската партия Баас]], и [[Джамил Хасан]], бивш ръководител на [[Разузнавателно управление на сирийските ВВС|Дирекцията за разузнаване на сирийските ВВС]].<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/middle-east/20230404-france-to-try-senior-assad-allies-for-crimes-against-humanity-in-syria|title=France to try senior Assad allies for crimes against humanity in Syria|date=4 април 2023|work=France 24|archive-url=https://web.archive.org/web/20230405004515/https://www.france24.com/en/middle-east/20230404-france-to-try-senior-assad-allies-for-crimes-against-humanity-in-syria|archive-date=5 април 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2023/4/5/france-to-try-syrian-regime-officials-for-crimes-against-humanity|title=France to try Syrian regime officials for crimes against humanity|date=5 април 2023|work=Al Jazeera|archive-url=https://web.archive.org/web/20230415214212/https://www.aljazeera.com/news/2023/4/5/france-to-try-syrian-regime-officials-for-crimes-against-humanity|archive-date=15 април 2023}}</ref> Франция издава международни заповеди за арест срещу тримата служители по случая през 2018 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-france/france-issues-arrest-warrants-for-senior-syrian-officials-idUSKCN1NA11L|title=France issues arrest warrants for senior Syrian officials|last=Jarry|first=Emmanuel|date=5 ноември 2018|work=Reuters|archive-url=https://web.archive.org/web/20230406162922/https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-france/france-issues-arrest-warrants-for-senior-syrian-officials-idUSKCN1NA11L|archive-date=6 април 2023}}</ref> През май 2023 г. френският външен министър Катрин Колона публично поисква наказателното преследване на Башар ал-Асад за участие в [[Използване на химически оръжия в сирийската гражданска война|химическа война]] и убийството на [[Жертви на сирийската гражданска война|стотици хиляди хора]], заклеймява го като враг на собствения си народ.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20230523-syria-s-assad-should-be-put-on-trial-says-french-foreign-minister|title=Syria's Assad should be put on trial, says French foreign minister|date=23 май 2023|work=France 24|archive-url=https://web.archive.org/web/20230524023150/https://www.france24.com/en/europe/20230523-syria-s-assad-should-be-put-on-trial-says-french-foreign-minister|archive-date=24 май 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://tribune.net.ph/2023/05/24/french-minister-demands-assad-trial/|title=French minister demands Assad trial|date=23 май 2023|work=Daily Tribune|archive-url=https://web.archive.org/web/20230524013433/https://tribune.net.ph/2023/05/24/french-minister-demands-assad-trial/|archive-date=24 май 2023}}</ref> На 15 ноември 2023 г. Франция издава заповед за арест срещу Асад за използване на химически оръжия срещу цивилни лица в Сирия.<ref name=":12">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/france-issues-arrest-warrants-against-syrias-president-assad-source-2023-11-15/|title=France issues arrest warrant for Syria's President Assad - source|date=15 ноември 2023|work=Reuters}}</ref> ==== Лява опозиция ==== [[Файл:Madrid - Acampada Sol 2011 39.JPG|мини|Билбордове на испанското Движение на недоволството с осъждане на репресиите на Башар ал-Асад срещу сирийската революция на пл. „Пуерта дел Сол“ в Мадрид (29 май 2011 г.)]] Башар ал-Асад е широко критикуван от леви активисти и интелектуалци по целия свят за присвояване на леви идеологии и техните [[Социализъм|социалистически]], [[Прогресивизъм|прогресивни]] лозунги като прикритие за собственото му семейно управление и за овластяване на лоялнарр клика от елити за сметка на обикновените [[сирийци]]. Тесният му съюз с управлявания от духовенството [[Хомейнизъм|хомейнистки]] [[Иран]] и неговите фракционистки войнствени мрежи, като същевременно следва политика на затваряне на левите критици на семейство Асад, е обект на остри критики.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://thewire.in/world/assadism-is-destroying-syria|заглавие='Assadism' Is Destroying Syria – Here's Where It Came From|автор=Harkin|първо_име=Juliette|труд=The Wire}}</ref> [[Арабска социалистическа партия Баас – регион Египет|Египетският клон]] на [[Иракско движение Баас|иракското движение Баас]] обявява силната си подкрепа за [[Сирийската революция (2011)|сирийската революция]], заклеймяване на Баасистка Сирия като репресивна диктатура, контролирана от династията Асад. Тя атакува [[Баасизъм|баасистките]] акредитиви на семейство Асад, обвинявайки [[Сирийска Баас партия|сирийската партия Баас,]] че действа като гранична охрана на [[Израел]] още след свалянето от власт на [[Национално командване на партията Баас|Националното командване на Баас]] по време на [[Сирийски държавен преврат (1966)|държавния преврат през 1966 г.]] Описвайки Башар ал-Асад като позорна личност за това, че е поканил враждебни сили като [[Иран]] в Сирия, египетските баасисти призоват [[Свободна сирийска армия|сирийските революционери]] да се обединят в усилията си да свалят режима на Асад и да се противопоставят на чуждия империализъм.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aladhwaa.net/?ac=3&no=6445&d_f=10&t_f=0&t=5&lang_in=Ar|заглавие=The statement of the Arab Baath Socialist Party of Egyptian on the aggression against Syria|достъп_дата=30 юли 2018}}</ref> Описвайки режима на Асад като [[мафиотска държава]], която процъфтява от корупция и фракционарност, ливанският академик социалист Жилбер Акар заявява: „Братовчедът на Башар ал-Асад стана най-богатият човек в страната, контролирайки, както се смята, над половината от икономиката. И това е само един член на управляващия клан... Кланът функционира като истинска мафия и управлява страната от няколко десетилетия. Това е дълбокият корен на експлозията, в комбинация с факта, че сирийският режим е един от най-деспотичните в региона. В сравнение със Сирия на Асад Египет на [[Хосни Мубарак|Мубарак]] бе фар на демокрация и политическа свобода!... Специфичното за този режим е, че бащата на Асад прекрои и преустрои държавния апарат, особено неговото твърдо ядро ​​– въоръжените сили, за да създаде преторианска гвардия за себе си. Армията, особено нейните елитни сили, е обвързана със самия режим по различни начини, най-вече чрез използването на фракционарност. Дори хора, които никога преди не са чували за Сирия, сега знаят, че режимът се основава на едно малцинство в страната – около 10% от населението – [[алавити]]те.“<ref>Achcar, Gilbert (8 October 2013). "Syria between Revolutions and Counter-Revolutions". ''CETRI''. Архивиран от оригинала на 2 юни 2016.</ref> [[Прогресивна социалистическа партия|Прогресивната социалистическа партия]] (PSP) в Ливан заема позиция срещу Асад и организира масови протести в подкрепа на сирийската революция. През август 2012 г. тя публично заклеймява правителството на Асад като машина за убиване, ангажирана с избиването на сирийския народ. Лидерът на партията Айман Камаледин поисква експулсирането на сирийския посланик от Ливан, описвайки го като представител на режима на убийци в Ливан.<ref name=":13">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/france-issues-arrest-warrants-against-syrias-president-assad-source-2023-11-15/|title=France issues arrest warrant for Syria's President Assad - source|date=15 ноември 2023|work=Reuters}}</ref><ref name=":22">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.politico.eu/article/bashar-al-assad-denies-responsibility-for-syrian-war-violence-refugees/|заглавие=Assad denies responsibility for Syrian war|автор=King|първо_име=Esther|издател=Politico|достъп_дата=21 декември 2016|цитат=The Syrian president maintained he was fighting to preserve his country and criticized the West for intervening. "Good government or bad, it's not your mission" to change it, he said.}}</ref> === Международна подкрепа === ==== Крайнодясна подкрепа ==== [[Файл:Alexander Lukashenko in a meeting with Bashar al-Assad in December 2003 (1) (cropped).jpg|мини|Беларуският президент [[Александър Лукашенко]] заедно с Башар ал-Асад по време на държавно посещение в Сирия през декември 2003 г.]] Режимът на Башар ал-Асад получава подкрепа от видни [[Бял национализъм|бели националисти]], [[Неонационалсоциализъм|неонацисти]] и [[Крайнодясна политика|крайнодесни]] фигури в Европа, които са привлечени от неговия дискурс за [[война срещу тероризма]] срещу [[Ислямизъм|ислямистите]] по време на периода на [[Европейска мигрантска криза|европейската бежанска криза]]. Бомбардировките на Асад над сирийските градове предизвикват възхищение в [[Ислямофобия|ислямофобския]] дискурс на крайнодесните кръгове, които смятат мюсюлманите за цивилизационен враг. Американските привърженици на [[Превъзходство на белите|превъзходството на бялата раса]] често възхваляват Асад като авторитарен бастион срещу това, което те смятат за силите на ислямския екстремизъм и глобализма.<ref>Ayoub, Joey (3 October 2022). "How the European far right coopted an Arabic letter". ''Al Jazeera''. ArchivedАрхивиран от оригинала на 20 декември 2022</ref><ref>Snell, James (17 August 2017). "Why Nazis from Charlottesville to Europe love Bashar al-Assad". ''New Arab''. Архивиран от оригинала на 27 декември 2022</ref><ref>Strickland, Patrick (14 February 2018). "Why do Italian fascists adore Syria's Bashar al-Assad?". ''Al Jazeera''. Архивиран от оригинала на 5 януари 2023</ref><ref>Elba, Mariam (8 September 2017). "Mariam Elba". ''The Intercept''. Архивиран от оригинала на 5 октомври 2017</ref><ref name=":6">"Western Far-right Worries Syrians and Delights Bashar al-Assad". ''The Syrian Observer''. 3 ноември 2022. Архивиран от оригинала на 3 ноември 2022</ref><ref name=":6" /> След президентските избори в Сирия през 2014 г. президентът на [[Беларус]] [[Александър Лукашенко]] изпраща поздравителна телеграма до Башар, изразявайки своята увереност в лидерството на Башар ал-Асад, и описва военната кампания на правителството на Баас като част от борбата срещу тероризма и чуждата намеса.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://syriatimes.sy/index.php/presidential-elections/13290-president-assad-receives-congratulations-from-the-president-of-belarus-confidence-in-syria-elimination-of-current-crisis|заглавие=President Assad receives Congratulations from the President of Belarus: Confidence in Syria Elimination of Current Crisis}}</ref> ==== Лява подкрепа ==== Подкрепата на левицата за Асад е разделена от началото на гражданската война в Сирия{{Hrf|Hashemi|Postel|11–13}} правителството на Асад е обвинено в цинично манипулиране на [[Фракционираност и малцинства в Сирийската гражданска война|фракционистката идентичност]] и [[Антиимпериализъм|антиимпериализма]], за да продължи най-лошите си действия.<ref>Hashemi & Postel 2013, с. 231</ref> Някои държавни или правителствени ръководители обявяват подкрепата си за Асад, включително севернокорейския лидер [[Ким Чен Ун]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dw.com/en/north-korean-leader-offers-support-to-assad/a-16392804|заглавие=North Korean leader offers support to Assad|труд=Deutsche Welle|език=en-GB|достъп_дата=20 август 2019}}</ref> След като обявява победата си на изборите през 2014 г., Асад получава поздравления от [[Президент на Венецуела|президента на Венецуела]] [[Николас Мадуро]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lainfo.es/en/2014/06/05/venezuela-congratulated-by-bashar-al-assad-in-syrian-presidential-victory/|заглавие=Venezuela congratulated by Bashar Al Assad in Syrian presidential victory|труд=lainfo.es|достъп_дата=25 януари 2015}}</ref> президента на [[Алжир]] [[Абделазиз Бутефлика]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://syriatimes.sy/index.php/news/local/13361-president-assad-receives-congratulations-from-president-bouteflika-on-winning-elections|заглавие=syriatimes.sy – President Assad Receives Congratulations from President Bouteflika on Winning Elections|труд=syriatimes.sy|достъп_дата=20 април 2015}}</ref> президента на [[Гвиана]] [[Доналд Рамотар]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sana.sy/eng/21/2014/06/21/551372.htm|заглавие=الوكالة العربية السورية للأنباء - Syrian Arab News Agency|достъп_дата=20 април 2015}}</ref> президента на Южна Африка [[Джейкъб Зума]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sana.sy/en/?p=4016|заглавие=President al-Assad receives congratulatory cable from South African President Zuma|автор=Hazem al-Sabbagh|достъп_дата=20 април 2015}}</ref> президента на [[Никарагуа]] [[Даниел Ортега]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://syriatimes.sy/index.php/presidential-elections/13206-nicaragua-s-ortega-congratulates-president-al-assad-on-winning-elections|заглавие=Nicaragua's Ortega Congratulates President Al-Assad on Winning Elections|труд=syriatimes.sy}}</ref> и от [[Махмуд Абас]], лидер на [[Фатах]] и президент на [[Палестина (държава)|Палестина]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sana.sy/en/?p=4246|заглавие=President al-Assad receives congratulatory letter from President Abbas|автор=h.said|достъп_дата=20 април 2015}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.middleeastmonitor.com/news/middle-east/12365-abbas-congratulates-al-assad-for-re-election-as-syrian-president|заглавие=Abbas congratulates Al-Assad for re-election as Syrian president|труд=Middle East Monitor|достъп_дата=20 април 2015|архив_дата=2016-03-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304200251/https://www.middleeastmonitor.com/news/middle-east/12365-abbas-congratulates-al-assad-for-re-election-as-syrian-president}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://english.al-akhbar.com/node/20320|заглавие=Abbas says he backs Syria's "war against terrorism"|труд=Al Akhbar English|достъп_дата=20 април 2015|архив_дата=2017-10-19|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20171019065914/http://english.al-akhbar.com/node/20320}}</ref> Палестинската [[Марксизъм-ленинизъм|марксистко-ленинска]] въоръжена група [[Народен фронт за освобождение на Палестина]] (PFLP) подкрепя Башар ал-Асад по време на [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]]. В резултат на тази позиция иранското правителство увеличава своето военно и финансово финансиране на PFLP.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2013/09/iran-pflp-gaza-palestine-syria.html|заглавие=Iran Increases Aid to PFLP Thanks to Syria Stance|труд=Al-Monitor|достъп_дата=20 април 2015}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aljazeera.com/news/middleeast/2013/01/201318143633928478.html|заглавие=Pro-Assad Palestinians call for Yarmouk truce|достъп_дата=20 април 2015}}</ref> === Международни връзки с обществеността === [[Файл:Lula Al-Assad Itamaraty 2010.jpg|мини|Башар ал-Асад, носещ „Голямата яка“ на Националния орден на Южния кръст, придружен от бразилския президент [[Луиз Инасиу Лула да Силва]] в [[Бразилия (град)|Бразилия]], 30 юни 2010 г.]] За да популяризират своя имидж и медийно представяне в чужбина, Башар ал-Асад и съпругата му [[Асма Асад|Асма]] наемат базирани в САЩ и Обединеното кралство фирми за [[връзки с обществеността]] и консултанти.<ref name="turnedtowest">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2012/06/11/world/middleeast/syrian-conflict-cracks-carefully-polished-image-of-assad.html|title=Syria's Assads Turned to West for Glossy P.R.|last=Carter|first=Bill|date=10 юни 2012|work=The New York Times|last2=Chozick|first2=Amy}}</ref> По-специално, те осигуряват фотосесии за Асма ал-Асад в модни списания и списания за знаменитости, включително публикацията „Пустинна роза“ ("A Rose in the Desert") в сп. „[[Вог]]“ през март 2011 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theatlantic.com/international/archive/2012/01/the-only-remaining-online-copy-of-vogues-asma-al-assad-profile/250753/|заглавие=The Only Remaining Online Copy of Vogue's Asma al-Assad Profile|автор=Max Fisher|труд=The Atlantic}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://gawker.com/asma-al-assad-a-rose-in-the-desert-1265002284|заглавие=Asma al-Assad: A Rose in the Desert|автор=Joan Juliet Buck|труд=Gawker}}</ref> Тези фирми включват „Бел Потингър“ и „Браун Лойд Джеймс“, като последната получава 5000 долара на месец за услугите си.<ref name="turnedtowest" /><ref name="PRcomeback">{{Cite news|url=http://english.alarabiya.net/en/media/2013/09/14/Assad-makes-PR-comeback-targets-American-psyche-.html|title=Assad makes PR comeback, targets 'American psyche'|last=Ajbaili|first=Mustapha|date=14 септември 2013|access-date=15 март 2015|publisher=Al Arabiya|quote="Assad's regime also activated its YouTube channel and multiple Facebook accounts."}}</ref> В началото на сирийската [[Гражданска война в Сирия|гражданска война]] сирийските правителствени мрежи са [[Хакер|хакнати]] от групата на [[Анонимните]], която разкрива, че бивш журналист от [[Ал-Джазира]] е бил нает да съветва Асад как да манипулира [[Обществено мнение|общественото мнение]] на САЩ. Сред съветите е предложението за сравнение на народното въстание срещу режима с протестите на [[Окупирай Уол Стрийт]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://arstechnica.com/tech-policy/2012/02/anonymous-hackers-expose-emails-of-syrian-presidential-aides/|заглавие=Anonymous exposes e-mails of Syrian presidential aides|автор=Gallagher|първо_име=Sean|труд=Ars Technica|достъп_дата=15 март 2015}}</ref> В отделно изтичане на електронна поща няколко месеца по-късно на [[Върховен съвет на сирийската революция|Върховния съвет на сирийската революция]], публикувано от в. „[[Гардиън]]“, е разкрито, че консултантите на Асад са се координирали с медиен съветник на иранското правителство.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2012/mar/14/assad-emails-lift-lid-inner-circle|title=Exclusive: secret Assad emails lift lid on life of leader's inner circle|last=Booth|first=Robert|date=14 март 2013|work=The Guardian|access-date=15 март 2015|last2=Mahmood|first2=Mona|quote=Before a speech in December his media consultant prepared a long list of themes, reporting that the advice was based on "consultations with a good number of people in addition to the media and political adviser for the Iranian ambassador".|last3=Harding|first3=Luke}}</ref> През март 2015 г. разширена версия на гореспоменатите изтичания е предадена на ливанския уебсайт ''NOW News'' и публикувана следващия месец.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://now.mmedia.me/lb/en/AssadLeaks/565291-friends-in-the-media|заглавие=International relations|автор=Rowell|първо_име=Alex|издател=NOW News|достъп_дата=23 май 2015|архив_дата=2018-10-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181022091657/https://now.mmedia.me/lb/en/AssadLeaks/565291-friends-in-the-media}}</ref> Асад започва кампания в [[Социална медия|социалните медии]], която включва изграждане на присъствие във [[Фейсбук]], [[Ютюб]] и най-вече в [[Инстаграм]].<ref name="PRcomeback2">{{Cite news|url=http://english.alarabiya.net/en/media/2013/09/14/Assad-makes-PR-comeback-targets-American-psyche-.html|title=Assad makes PR comeback, targets 'American psyche'|last=Ajbaili|first=Mustapha|date=14 септември 2013|access-date=15 March 2015|publisher=Al Arabiya|quote="Assad's regime also activated its YouTube channel and multiple Facebook accounts."}}</ref> Това води до много критики и сп. „[[Атлантик (списание)|Атлантик]]“ го описва като „пропагандна кампания, която в крайна сметка направи семейството [Асад] да изглежда по-зле“.<ref>{{Cite news|url=http://www.thewire.com/politics/2013/08/bashar-al-assads-family/68915/|title=The Failed Public Relations Campaign of Bashar al Assad's Family|last=Jones|first=Allie|date=30 август 2013|work=The Wire|access-date=15 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20160308212143/http://www.thewire.com/politics/2013/08/bashar-al-assads-family/68915/|archive-date=8 март 2016|quote=a propaganda campaign that ultimately has made the family look worse}}</ref> Твърди се, че правителството на Асад също е арестувало активисти за създаване на групи във Фрейбук, които правителството не одобрява,<ref name="Dissent20142">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-dissent-idUSKBN0GW2GQ20140901|title=Pro-government Syrian activist arrested after rare public dissent|last=Dziadosz|first=Alexander|date=септември 2014|work=Reuters|access-date=23 септември 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20150924204007/http://www.reuters.com/article/2014/09/01/us-syria-crisis-dissent-idUSKBN0GW2GQ20140901|archive-date=24 септември 2015|last2=Heneghan|first2=Tom}}</ref> и е апелирало директно към [[Туитър]] да премахне акаунти, които не харесва.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/series/assad-emails-the-documents|title=Assad emails: 'Fares closed all your Twitter accounts'|date=14 март 2012|work=The Guardian|access-date=15 март 2015}}</ref> Кампанията в социалните медии, както и изтеклите по-рано имейли, водят до сравнения от страна на вестниците „[[Гардиън]]“, „[[Ню Йорк Таймс]]“ и „[[Файнейшъл Таймс]]“ с „Доклад за баналността на злото“ на [[Хана Аренд]].<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2013/sep/06/syrian-presidency-instagram-banality-evil|title=The Syrian presidency's Instagram account shows the banality of evil|last=Jones|first=Johnathan|date=6 September 2013|work=The Guardian|access-date=15 март 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://thelede.blogs.nytimes.com/2012/03/15/syrias-first-couple-and-the-banality-of-e-mail/|title=Syria's First Couple and the Banality of E-Mail|last=Mackey|first=Robert|date=15 март 2012|work=The New York Times|access-date=15 март 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.ft.com/cms/s/0/e0ce4102-710e-11e1-a7f1-00144feab49a.html|title=Assad: faithful student of ruthlessness|last=Khalaf|first=Roula|date=18 March 2012|work=Financial Times|access-date=15 март 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20221210/http://www.ft.com/cms/s/0/e0ce4102-710e-11e1-a7f1-00144feab49a.html|archive-date=10 декември 2022|url-access=subscription}}</ref> През октомври 2014 г. 27 хиляди снимки, изобразяващи изтезания, извършени от правителството на Асад, са изложени в [[Мемориален музей на Холокоста в САЩ|мемориалния музей на Холокоста в САЩ]].<ref>{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/bashar-al-assad-s-syrian-torture-chambers-205323124.html|title=Inside Bashar Assad's Torture Chambers|last=Isikoff|first=Michael Abdel|date=13 октомври 2014|work=Yahoo News|access-date=15 март 2015}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://foreignaffairs.house.gov/photo-gallery/syria-army-defectors-photos|заглавие=Photos Presented to the House Foreign Affairs Committee by "Caesar" at Briefing on "Assad's Killing Machine Exposed: Implications for U.S. Policy"|издател=House Committee on Foreign Affairs|достъп_дата=15 март 2015|архив_дата=2015-03-14|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150314211352/http://foreignaffairs.house.gov/photo-gallery/syria-army-defectors-photos}}</ref> За да напишат доклад за изображенията, са наети адвокати от британската адвокатска кантора Картър-Рък, финансирана от правителството на [[Катар]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://edition.cnn.com/2014/01/20/world/syria-torture-photos-amanpour/|заглавие=Gruesome Syria photos may prove torture by Assad regime|автор=Mick Krever|труд=CNN|достъп_дата=20 април 2015}}</ref> През ноември 2014 г. фондация Quilliam съобщава, че пропагандна кампания, за която те твърдят, че има пълната подкрепа на Асад, разпространява фалшиви доклади за смъртта на родени на Запад джихадисти, за да отклони вниманието от предполагаемите военни престъпления на правителството. Използвайки снимка на чеченски боец от [[Втора чеченска война|Втората чеченска война]], проасадски медийни доклади са разпространени до западни медии, което ги кара да публикуват фалшива история относно смъртта на несъществуващ британски джихадист.<ref name="Simpson 2014">{{Cite news|url=https://www.thetimes.co.uk/article/assads-allies-invent-british-jihadi-death-0fstqsrn2zl|title=Assad's allies invent British jihadi death|last=Simpson|first=John|date=6 ноември 2014|work=The Times|access-date=25 ноември 2020}}</ref> През 2015 г. [[Руска военна намеса в Сирия|Русия се намесва в сирийската гражданска война]] в подкрепа на Асад и на 21 октомври 2015 г. Асад лети за Москва и се среща с руския президент [[Владимир Путин]], който казва по отношение на гражданската война: „Това решение може да бъде взето само от сирийския народ. Сирия е приятелска страна и ние сме готови да я подкрепим не само военно, но и политически“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aljazeera.com/news/2015/10/syria-assad-met-russia-putin-moscow-151021064340109.html|заглавие=Syria's Assad in surprise visit to Moscow|издател=Al Jazeera}}</ref> == Личен живот == [[Файл:Bashar and Asma al-Assad.jpg|мини|Башар ал-Асад със съпругата си Асма Ахрас]] [[Файл:Bashar and Asmaa al-Assad in Moscow.jpg|мини|Башар ал-Асад със съпругата си Асма в [[Москва]], 27 януари 2005 г.|ляво]] Асад говори свободно [[английски език|английски]] и основен разговорен френски.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theatlantic.com/international/archive/2013/04/how-bashar-al-assad-became-so-hated/275058/|заглавие=How Bashar al-Assad Became So Hated|автор=Rafizadeh|първо_име=Majid|труд=The Atlantic|достъп_дата=14 март 2015}}</ref> През декември 2000 г. се жени за [[Асма ал-Асад|Асма Ахрас]], британска гражданка от сирийски произход от Актън, [[Лондон]].<ref>{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/uk/1630134.stm|title=The road to Damascus (all the way from Acton)|date=31 октомври 2001|work=BBC News|access-date=14 март 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/1400296/Syria-factfile-Key-figures.html|title=Syria factfile: Key figures|date=24 февруари 2003|work=The Daily Telegraph|access-date=14 март 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/1400296/Syria-factfile-Key-figures.html|archive-date=11 януари 2022|location=London|url-access=subscription}}</ref> През 2001 г. тя ражда първото им дете, син на име [[Хафез Башар ал-Асад|Хафез]], кръстен на дядо му [[Хафез ал-Асад]]; той получава магистърска степен от [[Московски държавен университет|Московския държавен университет]] през лятото на 2023 г. с дипломна работа по теорията на числата.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rbc.ru/society/29/06/2023/649dd3249a79470f8edd25b2|заглавие=Сын Башара Асада с отличием окончил МГУ|труд=Rbc.ru|език=ru}}</ref> През 2003 г. се ражда дъщеря им Зейн, а през 2004 г. – вторият им син Карим.<ref name=":5" /> Башар ал-Асад е [[мюсюлманин]] [[Алавити|алавит]].<ref>{{Cite journal|last=Baltacioglu-Brammer|first=Ayse|date=January 2014|title=Alawites and the Fate of Syria|url=https://origins.osu.edu/article/alawites-and-fate-syria|journal=Current Events in Historical Perspective|publisher=Ohio State University|volume=7|issue=4|page=2|access-date=30 септември 2021}}</ref> Ходил е на [[хадж]] два пъти – през 1999 и през 2000 г.<ref>{{Cite book|last=Litvak|first=Meir|title=Middle Eastern Societies and the West: Accommodation of Clash of Civilizations?|url=https://books.google.com/books?id=_cpjrIcHoQkC&pg=PA67|date=2006|publisher=The Moshe Dayan Center|isbn=978-965-224-073-6|език=en}}</ref> Сестрата му [[Бушра ал-Асад]] и майка им [[Аниса Махлуф]] напускат Сирия съответно през 2012 г. и 2013 г., за да заживеят в [[Обединени арабски емирства|Обединените арабски емирства]].<ref name=":5" /> Аниса умира в [[Дамаск]] през 2016 г. на 86-годишна възраст.<ref name="aje">{{Cite news|url=http://www.aljazeera.com/news/2016/02/syrian-president-mother-anissa-assad-dies-aged-86-160206210505879.html|title=Syrian president's mother Anissa Assad dies aged 86|date=6 февруари 2016|access-date=2 март 2016|publisher=Al Jazeera English}}</ref> == Вижте също == * [[Гражданска война в Сирия]] * [[История на съвременна Сирия]] * [[Хафез ал-Асад]] * [[Сирийска Баас партия]] * МАЙЕР, М., Политическа география на Близкия изток, НБУ == Източници == * Blanford, Nicholas (2006). ''Killing Mr Lebanon: The Assassination of Rafik Hariri and Its Impact on the Middle East''. I.B. Tauris * Bronner, Stephen Eric (2007). ''Peace Out of Reach: Middle Eastern Travels and the Search for Reconciliation''. University Press of Kentucky * Hashemi, Nader; Postel, Danny, eds. (2013). ''The Syria Dilemma''. MIT Press * Heydemann, Steven; Leenders, Reinoud (2013). ''Middle East Authoritarianisms: Governance, Contestation, and Regime Resilience in Syria and Iran''. Stanford University Press * Leverett, Flynt L. (2005). ''Inheriting Syria: Bashar's Trial By Fire''. Brookings Institution * Lesch, David W. (2011). ''Syria: The Fall of the House of Assad''. Yale University Press * Mammone, Andrea; Godin, Emmanuel; Jenkins, Brian, eds. (2012). ''Mapping the Extreme Right in Contemporary Europe: From Local to Transnational''. New York: Routledge * Ma'oz, Moshe; Ginat, Joseph; Winckler, Onn (1999). ''Modern Syria: From Ottoman Rule to Pivotal Role in the Middle East''. Sussex Academic Press * Mikaberidze, Alexander, ed. (2013). ''Atrocities, Massacres, and War Crimes: An Encyclopedia''. Santa Barbara, California: ABC-CLIO * Minahan, James (2002). ''Encyclopedia of the Stateless Nations: A–C''. Greenwood Press * Moosa, Matti (1987). ''Extremist Shiites: The Ghulat Sects''. Syracuse University Press * Pierret, Thomas (2013). ''Religion and State in Syria: The Sunni Ulama from Coup to Revolution''. Cambridge University Pres * Sadiki, Larbi (2014). ''Routledge Handbook of the Arab Spring: Rethinking Democratization''. Routledge * Seale, Patrick; McConville, Maureen (1992). ''Asad of Syria: The Struggle for the Middle East''. University of California Press * Tucker, Spencer C.; Roberts, Priscilla (2008). ''The Encyclopedia of the Arab-Israeli Conflict: A Political, Social, and Military History'' * Zisser, Eyal (2007). ''Commanding Syria: Bashar Al-Asad And the First Years in Power''. I.B. Tauris == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://sana.sy/eng/article/5.htm Официален уебсайт] ([http://sana.sy/eng/article/123.htm Биография], [http://sana.sy/section.html?&req=shownews&topicid=13&newlang=eng Декрети], [http://sana.sy/section.html?&req=shownews&topicid=11&newlang=eng Речи], [http://sana.sy/section.html?&req=shownews&topicid=12&newlang=eng Интервюта], [http://sana.sy/section.html?&req=shownews&topicid=10&newlang=eng Прес съобщения]) {{Превод от|en|Bashar al-Assad|1261848981}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Сирия|Биографии}} {{СОРТКАТ:Асад, Башар}} [[Категория:Президенти на Сирия]] [[Категория:Сирийски офталмолози]] [[Категория:Сирийски лекари]] [[Категория:Военни лекари]] [[Категория:Възпитаници на Дамаския университет]] [[Категория:Родени в Дамаск]] 1szvrdb0jmbrgqs2gqn8jy6bvaxg7wy 12435489 12435488 2024-12-09T07:31:47Z 62.44.96.131 12435489 wikitext text/x-wiki {{твърде дълга}} {{Личност|политик | роден-място = [[Дамаск]], [[Сирия]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = | партия = [[Сирийска Баас партия]] | постове1 = 19-ти президент на Сирия | години1 = 17 юли [[2000]] – 8 декември [[2024]] | постове2 = Генерален секретар на Националния съвет на Арабската социалистическа партия БААС | години2 = 24 юни 2000 – 8 декември 2024 | постове3 = Генерален секретар на Централното командване на Сирийския регионален клон | години3 = 24 юни 2000 – 8 декември 2024 | постове4 = | години4 = }} {{Личност/Военен | категория = | звание = [[Фелдмаршал]] | прякор = | години на служба = 1988 – 2024 | преданост = | въоръжени сили = [[Въоръжени сили на Сирия]] | войсково поделение = | командвания = | войни = [[Гражданска война в Сирия]] | битки = | награди = | по-късна работа = | родства = | герб = }} | категория = политик | деца = Хафез ал-Асад<br>Зейна ал–Асад<br>Карим ал-Асад |майка=[[Аниса Махлуф]]|брак=[[Асма ал-Асад|Асма Ахрас]]|братя-сестри=[[Басил ал-Асад]]<br>[[Маджид ал-Асад]]<br>[[Махер ал-Асад]]<br>[[Бушра ал-Асад]]|религия=[[Ислям]] ([[Алавити]])|портрет-описание=Асад през 2018 г.}} '''Баша̀р Ха̀фез ал-А̀сад''' ({{lang|ar|بشار حافظ الأسد}}) е сирийски политик, 19-ти [[президент на Сирия]] от 17 юли [[2000]] г. до свалянето му от власт на 8 декември [[2024]] г., както и [[главнокомандващ]] на [[Въоръжени сили на Сирия|сирийските въоръжени сили]] и генерален секретар на централното командване на Арабската социалистическа партия [[Баас]], която номинално изповядва [[Баасизъм|необаасистка]] идеология. Неговият баща и предшественик е генерал [[Хафез ал-Асад]], чието президентство през 1971 – 2000 г. бележи трансформацията на Сирия от [[република]] в [[де факто]] династична [[диктатура]], строго контролирана от доминирания от [[алавити]]те елит, съставен от въоръжените сили и [[Мухабарат (Сирия)|Мухабарат]] (тайни служби), лоялни към семейството. Роден и израснал в [[Дамаск]], Асад завършва Факултета по медицина на [[Дамаски университет|Дамаския университет]] през 1988 г. и започва работа като лекар в [[Въоръжени сили на Сирия|сирийската армия]]. Четири години по-късно прави следдипломна специализация в болницата „Уестърн Ай“ в [[Лондон]] в сферата на [[офталмология]]та. През 1994 г., след като по-големият му брат [[Басел ал-Асад|Басел]] загива в автомобилна катастрофа, той е призован в Сирия, за да поеме ролята на наследник. Влиза във военната академия, поемайки отговорността за [[Сирийска окупация на Ливан|сирийската окупация на Ливан]] през 1998 г. На 17 юли 2000 г. става президент на Сирия, наследявайки баща си Хафез, починал на 10 юни. Поредица от репресии през 2001 – 2002 г. слагат край на [[Дамаска пролет|Дамаската пролет]] – период на културен и политически активизъм, белязан от призиви за прозрачност и демокрация. Въпреки че Башар ал-Асад наследява структурите на властта и [[Култ към личността|култа към личността]], подхранвани от Хафез ал-Асад, му липсва лоялността, получена от баща му, което води до нарастващо недоволство срещу неговото управление. В резултат на това много членове на старата гвардия подават оставка или са прочистени, и вътрешният кръг е заменен от твърди лоялисти от алавитските кланове. Ранните програми за икономическа либерализация на Асад влошават неравенствата и централизират социално-политическата власт на дамаския елит, лоялен към семейство Асад, отчуждавайки сирийските селяни, градските работнически класи, бизнесмените, индустриалците и хората от някогашните традиционни бастиони на Баас. [[Кедрова революция|Кедровата революция]] в [[Ливан]] през февруари 2005 г., предизвикана от убийството на ливанския министър-председател [[Рафик Харири]], принуждава Башар ал-Асад да прекрати [[Сирийска окупация на Ливан|сирийската окупация на Ливан]]. Режимът на Асад е силно персонализирана [[диктатура]],<ref>Svolik, Milan. "[https://www.cambridge.org/us/academic/subjects/politics-international-relations/comparative-politics/politics-authoritarian-rule The Politics of Authoritarian Rule]". ''Cambridge University Press''.</ref><ref>Weeks, Jessica (2014). ''Dictators at War and Peace''. Cornell University Press. с. 18</ref><ref>Wedeen, Lisa (2018). ''[https://press.uchicago.edu/ucp/books/book/chicago/A/bo41676402.html Authoritarian Apprehensions]''. Chicago Studies in Practices of Meaning. University of Chicago Press</ref><ref>Hinnebusch, Raymond (2012). "Syria: from 'authoritarian upgrading' to revolution?". ''International Affairs''. '''88''' (1): 95–113</ref><ref>Michalik, Susanne (2015). "Measuring Authoritarian Regimes with Multiparty Elections". In Michalik, Susanne (ed.). ''Multiparty Elections in Authoritarian Regimes: Explaining their Introduction and Effects''. Studien zur Neuen Politischen Ökonomie. Springer Fachmedien Wiesbaden. с. 33–45.</ref><ref>Geddes, Barbara; Wright, Joseph; Frantz, Erica (2018). ''How Dictatorships Work''. Cambridge University Press. с. 233</ref> която управлява Сирия като [[Тоталитаризъм|тоталитарна]] [[полицейска държава]].<ref>Khamis, B. Gold, Vaughn, Sahar, Paul, Katherine (2013). "22. Propaganda in Egypt and Syria's "Cyberwars": Contexts, Actors, Tools, and Tactics". In Auerbach, Castronovo, Jonathan, Russ (ed.). ''The Oxford Handbook of Propaganda Studies''. New York: Oxford University Press</ref><ref>Wieland, Carsten (2018). "6: De-neutralizing Aid: All Roads Lead to Damascus". Syria and the Neutrality Trap: The Dilemmas of Delivering Humanitarian Aid Through Violent Regimes. London: I. B. Tauris</ref><ref>Ahmed, Saladdin (2019). ''Totalitarian Space and the Destruction of Aura''. State University of New York Press, Albany: Suny Press. с. 144, 149.</ref><ref>Hensman, Rohini (2018). "7: The Syrian Uprising". ''Indefensible: Democracy, Counterrevolution, and the Rhetoric of Anti-Imperialism''. Chicago: Haymarket Books</ref> Управлението му се характеризира с множество нарушения на [[Права на човека|правата на човека]] и тежки [[Политическа репресия|политически репресии]]. Докато правителството на Асад се описва като [[Светска държава|светско]], различни политолози и наблюдатели отбелязват, че режимът му използва фракционисткото напрежение в страната. Първото десетилетие на властта му е белязано от интензивна [[цензура]], бързи екзекуции, насилствени изчезвания, дискриминация на етническите малцинства и широко наблюдение от тайната полиция на Баас. [[Съединени американски щати|Съединените щати]], [[Европейски съюз|Европейският съюз]] и по-голямата част от [[Лига на арабските държави|Арабската лига]] призовават за оставката на Асад от президентския пост през 2011 г., след като той нарежда насилствено потушаване на протестиращите от [[Арабска пролет|Арабската пролет]] по време на събитията от [[Сирийска революция (2011)|Сирийската революция]], което води до [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]]. Гражданската война убива около 580 хиляди души, от които минимум 306 хил. смъртни случая са цивилни, като проасадските сили причиняват повече от 90% от смъртните случаи сред цивилни.<ref name="auto1">{{Cite news|url=https://www.middleeastmonitor.com/20220620-assad-iran-russia-committed-91-of-civilian-killings-in-syria/|title=Assad, Iran, Russia committed 91% of civilian killings in Syria|date=20 June 2022|work=Middle East Monitor|archive-url=https://web.archive.org/web/20230104153837/https://www.middleeastmonitor.com/20220620-assad-iran-russia-committed-91-of-civilian-killings-in-syria/|archive-date=4 януари 2023}}</ref> Войната също така принудително разселва 14 милиона сирийци, с над 7 млн. бежанци, причинявайки най-голямата бежанска криза в света. Допълнителни 154 хил. цивилни насилствено изчезват или са подложени на произволни арести; има над 135 хил. души измъчвани, затворени или мъртви в правителствени центрове за задържане към 2023 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20230316062415/https://reliefweb.int/report/syrian-arab-republic/12th-anniversary-popular-uprising-total-230224-civilians-documented-dead-including-15275-who-died-due-torture-154871-arrested-andor-forcibly-disappeared-and-roughly-14-million-syrians-displaced "On the 12th Anniversary of the Popular Uprising"]. ReliefWeb. март. Архивирано от оригинала на 16 март 2023</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20230513172453/https://snhr.org/blog/2021/08/14/record-of-arbitrary-arrests1/ "Record of Arbitrary Arrests".] ''SNHR''. March 2023. Архивирано от оригинала на 13 май 2023</ref> Извършването от режима на Асад на множество [[Военно престъпление|военни престъпления]] и [[престъпления срещу човечеството]] по време на гражданската война води до международно осъждане и изолация.<ref>Robertson QC, Geoffrey (2013). "11: Justice in Demand". ''Crimes Against Humanity: The Struggle for Global Justice'' (4th ed.). New York: The New Press. с. 560–562, 573, 595–607</ref><ref>[https://books.google.it/books?id=SdxEAQAAMAAJ&dq=Assad+crimes+against+humanity&pg=PA229&redir_esc=y#v=onepage&q=Assad%20crimes%20against%20humanity&f=false Syria Freedom Support Act; Holocaust Insurance Accountability Act of 2011]. Washington DC: Committee on Foreign Affairs, House of Representatives. 2012. с. 221–229</ref><ref>Vohra, Anchal (16 October 2020). "[https://web.archive.org/web/20201102212057/https://foreignpolicy.com/2020/10/16/assads-horrible-war-crimes-are-finally-coming-to-light/ Assad's Horrible War Crimes Are Finally Coming to Light Under Oath]". ''Foreign Policy''. Архивирано от оригинала на 2 ноември 2020</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20220122082145/https://www.dailysabah.com/world/syrian-crisis/german-court-finds-assad-regime-official-guilty-of-crimes-against-humanity "German court finds Assad regime official guilty of crimes against humanity"]. ''Daily Sabah''. 13 January 2022. Архивирано от оригинала на 22 януари 2022.</ref><ref>Martina Nosakhare, Whitney (15 March 2022). [https://web.archive.org/web/20220405071705/https://www.hrw.org/news/2022/03/15/some-hope-struggle-justice-syria "Some Hope in the Struggle for Justice in Syria: European Courts Offer Survivors a Path Toward Accountability".] ''Human Rights Watch''. Архивирано от оригинала на 5 април 2022.</ref> Смята се, че сирийските военни са извършили над 300 [[Химическо оръжие|химически атаки]], като разследванията на ООН потвърждават най-малко девет химически атаки, извършени от проасадски сили. Най-смъртоносният инцидент е [[Химически атаки в Гута|химическата атака в Гута]] на 21 август 2013 г., която причинява смъртта на 1100–1500 цивилни. През декември 2013 г. [[Служба на Върховния комисар за правата на човека|Върховният комисар на ООН за правата на човека]] [[Нави Пилай]] заявява, че констатациите от разследване на ООН замесват Асад във [[Военно престъпление|военни престъпления]]. Разследванията на [[Съвместен механизъм за разследване на ОЗХО-ООН|Съвместния механизъм за разследване на ОЗХО-ООН]] и [[Използване на химически оръжия в сирийската гражданска война|IIT на ОЗХО-ООН]] стигат до заключението, че правителството на Асад е отговорно съответно за [[Химическа атака в Хан Шейхун|атаката със зарин срещу Хан Шейхун през 2017 г.]] и [[Химическа атака в Дума|химическата атака в Дума през 2018 г.]]<ref>Steve Almasy; Richard Roth. "[https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html UN: Syria responsible for sarin attack that killed scores]". ''CNN''. Архивирано от оригинала на 12 юни 2018. Посетено на 12 юни 2018</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230127111421/https://www.opcw.org/media-centre/news/2023/01/opcw-releases-third-report-investigation-and-identification-team OPCW Releases Third Report by Investigation and Identification Team]". 27 януари 2023. Архивирано от оригинала на 27 януари 2023</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230128024629/https://www.state.gov/joint-statement-on-opcw-report-finding-syrian-regime-responsible-for-chemical-weapons-attack-in-douma-syria-on-april-7-2018/ Joint Statement on OPCW Report Finding Syrian Regime Responsible for Chemical Weapons Attack in Douma, Syria on April 7, 2018]". ''U.S Department of State''. 27 January 2023. Архивирано от оригинала на 28 януари 2023</ref><ref>"[https://www.aljazeera.com/news/2023/1/27/opcw-blames-syria-government-forces-for-2018-douma-chlorine-gas-attack OPCW blames Syria gov't for 2018 chlorine gas attack in Douma".] ''Al Jazeera''. 27 January 2023</ref><ref>Chulov, Martin (27 January 2023). "[https://web.archive.org/web/20230127200237/https://www.theguardian.com/world/2023/jan/27/syrian-regime-found-responsible-for-douma-chemical-weapons-attack Syrian regime found responsible for Douma chemical attack]". ''The Guardian''. Archived from the original on 27 January 2023</ref><ref>Loveluck, Louisa (27 January 2023). "[https://www.washingtonpost.com/world/2023/01/27/syria-chemical-weapons-douma-opcw/ Syrian army responsible for Douma chemical weapons attack, watchdog confirms]". ''Washington Post''</ref> През юни 2014 г. американският [[сирийски проект за отговорност]] включва Асад в списък с обвинения във военни престъпления на правителствени служители и го изпраща до [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]]. През 2023 г. [[Канада]] и [[Нидерландия]] завеждат съвместно дело в [[Международен съд на ООН|Международния съд]], обвинявайки правителството на Асад в нарушаване на [[Конвенция на ООН срещу изтезанията|Конвенцията на ООН срещу изтезанията]].<ref>van den Berg, Stephanie (12 June 2023). "[https://web.archive.org/web/20230613135325/https://www.reuters.com/world/netherlands-canada-take-syria-world-court-over-torture-claims-2023-06-12/ Netherlands, Canada take Syria to World Court over torture claims]". ''Reuters''. Архивирано от оригинала на 13 юни 2023.</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230613135519/https://www.thenationalnews.com/mena/2023/06/12/canada-and-netherlands-take-syria-to-icj-over-alleged-torture/ Canada and Netherlands take Syria to ICJ over alleged torture]". ''The National''. 12 юни 2023. Архивирано от оригинала на 13 юни 2023</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230613135748/https://www.government.nl/documents/diplomatic-statements/2023/06/12/joint-statement-by-canada-and-the-netherlands-on-instituting-proceedings-at-the-international-court-of-justice-to-hold-syria-to-account-for-torture Joint statement by Canada and the Kingdom of the Netherlands on instituting proceedings at the International Court of Justice to hold Syria to account for torture]". ''Government of Netherlands''. 12 June 2023. Архивирано от оригинала на 13 юни 2023</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230613135950/https://www.icj-cij.org/sites/default/files/case-related/188/188-20230612-PRE-01-00-EN.pdf Canada and the Kingdom of the Netherlands jointly institute proceedings against the Syrian Arab Republic and request the Court to indicate provisional measures]" (PDF). ''International Court of Justice.org''. 12 June 2023. с. 1, 2. Архивирано от оригинала на 13 юни 2023</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230612142054/https://www.icj-cij.org/sites/default/files/case-related/188/188-20230608-REQ-01-00-EN.pdf Canada and the Kingdom of Netherlands vs. the Syrian Arab Republic]" (PDF). ''International Court of Justice.org''. 8 June 2023. Архивирано от оригинала на 12 юни 2023</ref> На 15 ноември 2023 г. Франция издава заповед за арест срещу Асад заради използването на забранени химически оръжия срещу цивилни в Сирия.<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/france-issues-arrest-warrants-against-syrias-president-assad-source-2023-11-15/|title=France issues arrest warrant for Syria's President Assad - source|date=15 ноември 2023|work=Reuters}}</ref> Асад категорично отхвърля твърденията за тези обвинения и обвинява чужди държави, особено ръководената от Америка намеса в Сирия, в опит за смяна на режима.<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.politico.eu/article/bashar-al-assad-denies-responsibility-for-syrian-war-violence-refugees/|заглавие=Assad denies responsibility for Syrian war|автор=King|първо_име=Esther|издател=Politico|достъп_дата=21 декември 2016|цитат=The Syrian president maintained he was fighting to preserve his country and criticized the West for intervening. "Good government or bad, it's not your mission" to change it, he said.}}</ref> Във вътрешната политика Асад е критикуван за пренебрегване на човешките права, икономическото неравенство и корупцията. Във външната политика той е отявлен критик на политиката на [[САЩ]], [[Израел]], [[Саудитска Арабия]] и [[Турция]]. В политическо и икономическо отношение Сирия не се е променила много от 2000 г. насам. Веднага след взимането на властта Асад трябва да предприеме реформи свързани с неколкократни освобождавания на стотици политически затворници поради обществено недоволство и дебати. Счита се, че до юли 2012 г. Асад е успял да скрие за себе си и семейството си над 1,5 млрд, долара, основно в [[Русия]], [[Хонконг|Хонгконг]] и [[Офшорна компания|офшорни]] зони, за да разпредели риска от разкриването на богатството му. През ноември 2024 г. коалиция от сирийски бунтовници организира няколко офанзиви срещу страната с намерението да свали Асад.<ref>{{Cite web |url=https://www.nytimes.com/live/2024/12/07/world/syria-war-damascus/syria-rebels-assad-al-jolani|title=The leader of Syria's rebels told The Times that their aim is to oust al-Assad.|date=7 декември 2024|last=Abdulrahim|first=Raja|work=[[Ню Йорк Таймс|„Ню Йорк Таймс“]]|access-date=8 декември 2024}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-rebels-celebrate-captured-homs-set-sights-damascus-2024-12-07/ |title=Syrian army command tells officers that Assad's rule has ended, officer says|publisher=[[Ройтерс|„Ройтерс“]]|access-date=8 декември 2024}}</ref> На 7 декември 2024 г. е обявено, че Асад е избягал от страната, тъй като бунтовниците превземат Дамаск по време на светкавичната си кампания в цяла Сирия. == Ранни години, семейство и образование == [[Файл:Hafez al-Assad official portrait.jpg|мини|Хафез ал-Асад, баща на Башар и президент на Сирия от 1971 до 2000 г.|244x244пкс]] Башар ал-Асад е роден на 11 септември [[1965]] г. в сирийската столица [[Дамаск]] като втори син и трето дете на [[Аниса Махлуф]] и [[Хафез ал-Асад]].<ref name=":0">Zisser 2007, с. 20</ref> „Ал-Асад“ на [[арабски език]] означава „лъвът“. Дядото на Асад по бащина линия, [[Али Сюлейман ал-Асад]], успява да промени статута си от селянин на второстепенен лидер и за да отрази това, през 1927 г. той променя фамилното си име от „Ал-Вахш“ (което означава „Дивак“) на „Ал-Асад".<ref>Seale & McConville 1992, с. 6</ref> Бащата на Асад Хафез е роден в обедняло селско семейство с [[Алавити|алавитски]] произход и се издига в редиците на партията [[Баас]], за да поеме контрола над [[Сирийска Баас партия|сирийския клон]] на партията в [[Корективно движение (Сирия)|Корективното движение]], което завършва с издигането му до президент на страната.<ref>Mikaberidze 2013, с. 38</ref> Хафез насърчава своите поддръжници в партията Баас, много от които също са с алавитски произход.<ref name=":0" /><ref name="guardian">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/theguardian/2000/jun/15/guardianweekly.guardianweekly1|title=Hafez al-Assad|last=Seale|first=Patrick|date=15 юни 2000|work=The Guardian|access-date=19 март 2011}}</ref> След революцията силните алавити са назначени, докато [[Сунитски ислям|сунитите]], [[друзи]]те и [[Исмаилизъм|исмаилите]] са отстранени от армията и партията Баас.<ref>Moosa 1987, с, 305</ref> 30-годишното военно управление на Хафез ал-Асад става свидетел на трансформацията на Сирия в династична [[диктатура]]. Новата политическа система е водена от елитите на партията Баас, доминирани от алавитите, които са силно лоялни към семейство Асад и контролират армията, силите за сигурност и тайната полиция.<ref name="Allam, Saber 2019 26–27">{{Cite book|last=Allam, Saber|first=Ashraf, Salah|title=Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring|year=2019|publisher=Lamar|location=16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt|isbn=978-977-85412-3-6|pages=26–27|chapter=The domestic structure of the regime}}</ref><ref>{{Cite book|last=Cole|first=Robert|title=The Encyclopaedia of Propaganda|year=2022|publisher=Routledge|isbn=9781317471981|pages=760–761|chapter=Syria}}</ref> По-младият Асад има пет братя и сестри, трима от които умират. Сестра му Бушра умира като бебе.<ref name=":5">Dwyer, Mimi (8 September 2013). "[https://newrepublic.com/article/114630/bashar-al-assad-syria-family-guide Think Bashar al Assad Is Brutal? Meet His Family]". ''The New Republic''. Посетен на 24 юни 2024</ref> Малко се знае за най-малкият му брат Мажд, освен че е с [[интелектуална недостатъчност]]<ref name="Bar">{{Cite journal|last=Bar|first=Shmuel|year=2006|title=Bashar's Syria: The Regime and its Strategic Worldview|url=http://www.herzliyaconference.org/_Uploads/2590Bashars.pdf|journal=Comparative Strategy|publisher=The Interdisciplinary Center Herzliya Lauder School of Government, Diplomacy and Strategy Institute for Policy and Strategy|volume=25|issue=5|page=16 & 379|doi=10.1080/01495930601105412|archive-url=https://web.archive.org/web/20110723214138/http://www.herzliyaconference.org/_Uploads/2590Bashars.pdf|archive-date=23 юли 2011|access-date=14 март 2015|issn = 0149-5933 }}</ref> и че умира през 2009 г. след дълго боледуване.<ref>{{Cite news|url=http://edition.cnn.com/2012/03/26/world/meast/assad-family/|title=Getting to know Syria's first family|last=Dow|first=Nicole|date=18 юли 2012|work=CNN|access-date=14 март 2015}}</ref> За разлика от братята си [[Басел ал-Асад|Басел]] и [[Махер ал-Асад|Махер]] и втората си сестра, също на име [[Бушра ал-Асад|Бушра]], Башар е тих, сдържан и не се интересува от политика и от армия<ref>Zisser 2007, с. 21</ref><ref name="Bar2">{{Cite journal|last=Bar|first=Shmuel|year=2006|title=Bashar's Syria: The Regime and its Strategic Worldview|url=http://www.herzliyaconference.org/_Uploads/2590Bashars.pdf|journal=Comparative Strategy|publisher=The Interdisciplinary Center Herzliya Lauder School of Government, Diplomacy and Strategy Institute for Policy and Strategy|volume=25|issue=5|page=16 & 379|doi=10.1080/01495930601105412|archive-url=https://web.archive.org/web/20110723214138/http://www.herzliyaconference.org/_Uploads/2590Bashars.pdf|archive-date=23 юли 2011|access-date=14 март 2015|issn = 0149-5933 }}</ref>. Съобщава се, че децата на Асад рядко са виждали баща си,<ref name="Roula">{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/669da3aa-b5b5-11e1-ab92-00144feabdc0|title=Bashar al-Assad: behind the mask|last=Khalaf|first=Roula|date=2012-06-15|work=Financial Times|access-date=14 март 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20221210/https://www.ft.com/content/669da3aa-b5b5-11e1-ab92-00144feabdc0|archive-date=10 декември 2022|url-access=subscription}}</ref> а Башар по-късно заявява, че е влизал в кабинета на баща си само веднъж, докато е бил президент.<ref>{{Cite news|url=http://ngm.nationalgeographic.com/2009/11/syria/belt-text/2|title=Syria|last=Belt|first=Don|date=November 2009|work=National Geographic (magazine)|access-date=14 март 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20091025083543/http://ngm.nationalgeographic.com/2009/11/syria/belt-text/2|archive-date=25 October 2009|pages=2, 9}}</ref> Описван е като мек<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2000/06/14/world/man-in-the-news-the-shy-young-doctor-at-syria-s-helm-bashar-al-assad.html|title=Man in the News; The Shy Young Doctor at Syria's Helm; Bashar al-Assad|last=Sachs|first=Susan|date=14 юни 2000|work=The New York Times}}</ref> и според негов приятел от университета е бил плах, избягвал е визуален контакт и е говорел тихо.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://qz.com/959806/the-enigmatic-story-of-how-syrias-bashar-al-assad-turned-from-a-painfully-shy-eye-doctor-into-a-murderous-tyrant/|заглавие=The enigma of Assad: How a painfully shy eye doctor turned into a murderous tyrant}}</ref> Асад получава основното и средното си образование в арабско-френското училище „Ал-Хурия“ в Дамаск.<ref name=":0" /> През 1982 г. завършва гимназия и след това учи медицина в [[Дамаски университет|Дамаския университет]].<ref>Leverett 2005, с. 59</ref> == Кариера като лекар и издигане на власт == През 1988 г. Асад завършва [[медицина]] и започва работа като военен лекар във военната болница „Тишрин“ в покрайнините на Дамаск.<ref name="Ladno">{{Cite news|url=http://www.ladno.ru/person/asad/bio/|title=LADNO.ru|work=Ladno|access-date=23 септември 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20151018150441/http://ladno.ru/person/asad/bio/|archive-date=18 октомври 2015|language=ru|script-title=ru:Асад Башар : биография|trans-title=Bashar Assad: A Biography}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.thetimes.co.uk/tto/news/world/middleeast/article2604469.ece|title=We are going to send him on a trip. Bye, bye Hariri. Rot in hell|last=Beeston|first=Richard|date=22 октомври 2005|work=The Times|access-date=26 април 2010|last2=Blanford|first2=Nick|location=London}}</ref> Четири години по-късно се установява в [[Лондон]], за да започне следдипломната си специализация по [[офталмология]] в болницата „Уестърн Ай".<ref>Leverett 2005, с. 60</ref> По време на престоя си там е описван като „страхотен [[Информационни технологии|ИТ]] специалист“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nbcnews.com/storyline/syria-peace-talks/how-syrias-geeky-president-assad-went-doctor-dictator-n453871|title=How Syria's 'Geeky' President Went From Doctor to Dictator|work=NBC News|access-date=14 април 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20171222005409/https://www.nbcnews.com/storyline/syria-peace-talks/how-syrias-geeky-president-assad-went-doctor-dictator-n453871|archive-date=22 декември 2017}}</ref> Има малко политически стремежи<ref>Minahan 2002, с. 83</ref> и баща му подготвя по-големия му брат [[Басел ал-Асад|Басел]] за бъдещ президент.<ref>Tucker & Roberts 2008, с. 167</ref> Той обаче загива при автомобилна катастрофа през 1994 г. и Башар е призован в сирийската армия малко след това. Държавната пропаганда скоро започва да издига публичния образ на Башар като „надеждата на масите“, за да го подготви като следващия патриарх, отговарящ за Сирия, който да продължи управлението на династията Асад.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/1342883.html|title=Iran Report: June 19, 2000|date=11 November 2008|work=Radio Free Europe/Radio Liberty|access-date=2022-05-15|language=en}}</ref><ref>{{Cite book|last=Wedeen|first=Lisa|title=Ambiguities of Domination: Politics, Rhetoric and Symbols in Contemporary Syria|url=https://press.uchicago.edu/ucp/books/book/chicago/A/bo22776830.html|year=2015|publisher=University of Chicago Press|location=Chicago, US|isbn=978-0-226-33337-3|pages=28, 39, 60–61}}</ref> Скоро след смъртта на Басел Хафез ал-Асад решава да направи Башар свой наследник.<ref>Zisser 2007, с. 35</ref> През следващите шест години и половина, до смъртта си през 2000 г., Хафез подготвя Башар да поеме властта. Генерал [[Бахджат Сюлейман]], офицер от [[Отбранителни роти (Сирия)|отбранителните роти]], е натоварен с надзора на подготовката за плавен преход,<ref>{{Cite news|url=https://mondediplo.com/2000/07/07syria|title=Syria: the rise and rise of Doctor Bashar|last=Gresh|first=Alain|date=юли 2020|work=Le Monde diplomatique}}</ref><ref name="Roula2">{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/669da3aa-b5b5-11e1-ab92-00144feabdc0|title=Bashar al-Assad: behind the mask|last=Khalaf|first=Roula|date=2012-06-15|work=Financial Times|access-date=14 март 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20221210/https://www.ft.com/content/669da3aa-b5b5-11e1-ab92-00144feabdc0|archive-date=10 декември 2022|url-access=subscription}}</ref> който е извършен на три нива. Първо е изградена подкрепа за Башар в армията и в апарата за сигурност. Второ, образът на Башар е утвърден сред обществото. И накрая, Башар е запознат с механизмите на управление на държавата.<ref>Leverett 2005, с. 61</ref> За да утвърди своите акредитиви в армията, Башар влиза във военната академия в [[Хомс]] през 1994 г. и е издигнат в йерархията, за да стане полковник от елитната [[Републиканска гвардия (Сирия)|Сирийска републиканска гвардия]] през януари 1999 г.<ref name="Ladno2">{{Cite news|url=http://www.ladno.ru/person/asad/bio/|title=LADNO.ru|work=Ladno|access-date=23 септември 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20151018150441/http://ladno.ru/person/asad/bio/|archive-date=18 октомври 2015|language=ru|script-title=ru:Асад Башар : биография|trans-title=Bashar Assad: A Biography}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://transcripts.cnn.com/TRANSCRIPTS/0006/10/bn.01.html|title=CNN Transcript – Breaking News: President Hafez Al-Assad Assad of Syria Confirmed Dead|date=10 June 2000|work=CNN|access-date=3 август 2010|archive-url=https://web.archive.org/web/20181005011806/http://transcripts.cnn.com/TRANSCRIPTS/0006/10/bn.01.html|archive-date=5 октомври 2018}}</ref> За да се създаде мощна база за Башар в армията, старите дивизионни командири са изтласкани в пенсия, а нови, млади офицери от [[алавити]]те, които му са лоялни, заемат техните места.<ref name=":3">Ma'oz, Ginat & Winckler 1999, с. 41</ref> През 1998 г. Башар поема отговорността за [[Сирийска окупация на Ливан|ливанското досие]] на Сирия, което от 1970 г. се управлява от вицепрезидента [[Абдул Халим Кадам]], който дотогава е потенциален претендент за президент.<ref name=":3" /> Поемайки отговорността за сирийските дела в Ливан, Башар успява да изтласка Кадам настрана и да установи своя собствена властова база в Ливан.<ref>Zisser 2007, с. 34–35</ref> През същата година, след лека консултация с ливански политици, Башар назначава [[Емил Лахуд]], негов верен съюзник, за [[президент на Ливан]] и избутва бившия [[Ливански министър-председател|ливански премиер]] [[Рафик Харири]] настрана, като не поставя политическата си тежест зад номинирането му за министър-председател.<ref>Blanford 2006, с. 69–70</ref> За да отслаби още повече стария сирийски ред в Ливан, Башар заменя дългогодишния [[де факто]] сирийски [[върховен комисар]] на Ливан [[Гази Канаан]] с [[Рустум Газали]]. Паралелно с военната си кариера Башар се занимава с обществени дела. Той получава широки правомощия и става шеф на бюрото за приемане на граждански жалби и апели и води кампания срещу корупцията. В резултат на тази кампания много от потенциалните съперници на Башар за президент са изправени на съд за [[корупция]].<ref name="Ladno3">{{Cite news|url=http://www.ladno.ru/person/asad/bio/|title=LADNO.ru|work=Ladno|access-date=23 септември 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20151018150441/http://ladno.ru/person/asad/bio/|archive-date=18 октомври 2015|language=ru|script-title=ru:Асад Башар : биография|trans-title=Bashar Assad: A Biography}}</ref> Башар също става президент на [[Сирийско компютърно общество|Сирийското компютърно общество]] и помага за въвеждането на [[Интернет]] в Сирия, което подпомага имиджа му на модернизатор и реформатор. Баасистки лоялни привърженици в партията, военните и алавитската фракция го подкрепят, което му позволява да стане наследник на баща си.<ref name="facing down rebellion">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/10338256|заглавие=Syrian President Bashar al-Assad: Facing down rebellion|труд=BBC News}}</ref> == Президент на Сирия == === Преди гражданската война: 2000 – 2011 г. === [[Файл:TlassBashar.webp|мини|Тогавашният министър на отбраната [[Мустафа Тлас]] заедно с Башар ал-Асад, 1 август 2000 г. Тлас и синът му [[Манаф Тлас]] по-късно дезертират след [[Сирийската революция (2011)|Сирийската революция]].]] След смъртта на Хафез ал-Асад на 10 юни 2000 г. [[Конституция на Сирия|Конституцията на Сирия]] е изменена. Изискването за минимална възраст за президентството е намалено от 40 на 34 години, каквато е възрастта на Башар по това време.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://abcnews.go.com/Politics/rise-syrias-controversial-president-bashar-al-assad/story?id=46649146|заглавие=The rise of Syria's controversial president Bashar al-Assad|труд=ABC News|достъп_дата=19 юни 2017}}</ref> Той се състезава като единствен кандидат и впоследствие е потвърден като президент на 10 юли 2000 г. с 97,29% подкрепа.<ref name="CBS %">Klatell, James (27 May 2007). [https://www.cbsnews.com/news/syrians-vote-in-presidential-referendum/ "Syrians Vote in Presidential Referendum"]. CBS News.</ref> В съответствие с ролята си на президент на Сирия той също е назначен за [[главнокомандващ]] на [[Въоръжени сили на Сирия|сирийските въоръжени сили]] и регионален секретар на партията [[Сирийска Баас партия|Баас]].<ref name="facing down rebellion2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/10338256|заглавие=Syrian President Bashar al-Assad: Facing down rebellion|труд=BBC News}}</ref> Оттогава се провеждат редовни избори на всеки седем години, които Асад печели с преобладаващо мнозинство от гласовете. Изборите единодушно се смятат от независими наблюдатели за фиктивен процес и са бойкотирани от [[Сирийска опозиция|опозицията]].<ref>"[https://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2007/05/27/AR2007052701117.html Syrians Vote For Assad in Uncontested Referendum]". ''The Washington Post''. Damascus. Associated Press. 28 May 2007. Посетен на 13 март 2015</ref><ref>Norris, Pippa; Martinez i Coma, Ferran; Grömping, Max (2015). "The Year in Elections, 2014". ''Election Integrity Project''. Архивирано от оригинала на 15 април 2021. Посетено на 21 май 2020. <q>The Syrian election ranked as worst among all the contests held during 2014.</q></ref><ref>Cheeseman, Nicholas (2019). ''How to Rig an Election''. Yale University Press. с. 140–141</ref><ref>Jones, Mark P. (2018). Herron, Erik S; Pekkanen, Robert J; Shugart, Matthew S (eds.). "[https://www.oxfordhandbooks.com/view/10.1093/oxfordhb/9780190258658.001.0001/oxfordhb-9780190258658-e-23 Presidential and Legislative Elections]". ''The Oxford Handbook of Electoral Systems''. doi:10.1093/oxfordhb/9780190258658.001.0001. ISBN <bdi>9780190258658</bdi>. Посетен на 21 май 2020. <q>unanimous agreement among serious scholars that... al-Assad's 2014 election... occurred within an authoritarian context.</q></ref><ref>Makdisi, Marwan (16 July 2014). "[https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-assad-idUSKBN0FL0NN20140717/ Confident Assad launches new term in stronger position]". ''Reuters''. Посетен на 15 май 2020</ref><ref>Evans, Dominic (28 April 2014). "[https://www.reuters.com/?edition-redirect=uk Assad seeks re-election as Syrian civil war rages]". ''Reuters''. Посетен на 13 март 2015</ref><ref>[https://www.bbc.com/news/world-middle-east-27419552 "UK's William Hague attacks Assad's Syria elections plan]". ''BBC News''. 15 May 2014. Посетен на 13 март 2015.</ref> Последните избори от 2014 г. и от 2021 г. са проведени само в райони, контролирани от сирийското правителство по време на [[Гражданска война в Сирия|продължаващата гражданска война]] в страната и са осъдени от [[Организация на обединените нации|ООН]].<ref name="theguardian.com">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2014/may/28/syrians-lebaanon-vote-assad-embassies-refugees-boycott|title=Syrians in Lebanon battle crowds to vote for Bashar al-Assad|date=28 май 2014|work=The Guardian|access-date=9 ноември 2017}}</ref><ref name="Kossaify">{{Cite news|url=https://www.arabnews.com/node/1846771/%7B%7B|title=UN reiterates it is not involved in Syrian presidential election|last=Kossaify|first=Ephrem|date=22 април 2021|work=Arab News|archive-url=https://web.archive.org/web/20210422181511/https://www.arabnews.com/node/1846771/middle-east|archive-date=22 април 2021}}</ref><ref name="telegraph.co.uk">{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/10970476/Bashar-al-Assad-sworn-in-for-a-third-term-as-Syrian-president.html|title=Bashar al-Assad sworn in for a third term as Syrian president|date=16 юли 2014|work=The Daily Telegraph|access-date=17 декември 2016|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/10970476/Bashar-al-Assad-sworn-in-for-a-third-term-as-Syrian-president.html|archive-date=11 януари 2022|url-access=subscription}}</ref> === Дамаска пролет === {{Вижте също|Дамаска пролет}} Веднага след като Башар встъпва в длъжност, реформаторско движение, известно като [[Дамаска пролет]], ръководено от писатели, интелектуалци, дисиденти, културни активисти и др., прави предпазлив напредък, което води до затварянето на затвора Мезех и обявяването на широкомащабна [[амнистия]], освобождаваща стотици на политически затворници, свързани с [[Мюсюлманско братство]].<ref>Leverett 2005, с. 80</ref> Репресиите по сигурността обаче започват отново през годината, превръщайки я в Дамаска зима.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://english.aljazeera.net/indepth/features/2011/02/201129103121562395.html|заглавие=Syria: 'A kingdom of silence'|автор=Wikstrom|първо_име=Cajsa|издател=Al Jazeera Arabic|достъп_дата=14 март 2015}}</ref><ref name="Ghadry">{{Cite journal|last=Ghadry|first=Farid N.|date=Winter 2005|title=Syrian Reform: What Lies Beneath|url=http://www.meforum.org/683/syrian-reform-what-lies-beneath|journal=Middle East Quarterly|access-date=14 март 2015}}</ref> Стотици интелектуалци са арестувани, набелязани, заточени или изпратени в затвора и извънредното положение е продължено. Ранните отстъпки са отменени, за да се затегне авторитарният контрол, цензурата е засилена и движението „Дамаска пролет“ забранено под претекст за национално единство и стабилност. Политиката на режима на социална пазарна икономика се превръща в символ на корупцията, тъй като лоялните привърженици на Асад стават единствените облагодетелствани от нея.<ref name="facing down rebellion3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/10338256|заглавие=Syrian President Bashar al-Assad: Facing down rebellion|труд=BBC News}}</ref><ref name="France 24">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/20200609-assad-s-20-year-rule-from-damascus-spring-to-pariah|title=Assad's 20-year rule, from Damascus Spring to pariah|date=9 юли 2020|work=France 24}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/2f085060-810d-11dd-82dd-000077b07658|title='Damascus spring' fades from memory|last=England|first=Andrew|date=13 септември 2008|work=Financial Times}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://carnegie-mec.org/diwan/48516?lang=en|заглавие=The Damascus Spring|труд=Carnegie Middle East Centre}}</ref> Няколко дискусионни форума са затворени и много интелектуалци са отвлечени от тайните служби, за да бъдат измъчвани и убити. Много анализатори смятат, че първоначалните обещания за отваряне са били част от правителствена стратегия за откриване на сирийците, които не подкрепят новото ръководство.<ref name="Ghadry" /> По време на държавното посещение на [[Министър-председател на Обединеното кралство|британския министър-председател]] [[Тони Блеър]] в Сирия през октомври 2001 г. Башар публично осъжда [[Нахлуване на Съединените щати в Афганистан|нахлуването на Съединените щати в Афганистан]] на съвместна пресконференция, заявявайки: „Не можем да приемем това, което виждаме всеки ден на нашите телевизионни екрани – убийството на невинни цивилни. Има стотици умиращи всеки ден." Асад също хвали [[Палестинско политическо насилие|палестинските въоръжени групировки]] като „[[съпротива|борци за свобода]]“ и [[Критика към Израел|критикува Израел]] и [[Антизападни настроения|Западния свят]] по време на конференцията. Впоследствие британски официални лица описват политическите възгледи на Асад като по-умиротворяващи в частната сфера, твърдейки, че той критикува [[Атентати от 11 септември 2001 г.|атаките от 11 септември]] и приема легитимността на държавата [[Израел]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/politics/2001/nov/01/afghanistan.israel|заглавие=Blair gets a public lecture on the harsh realities of the Middle East|труд=The Guardian}}</ref> [[Файл:AlAsssad2004_militaryuniform.jpg|мини|Асад през 2004 г.]] По време на [[Война срещу тероризма|войната срещу тероризма]] Асад играе реална политика със Съединените щати, като понякога сътрудничи, а друг път се сблъсква с американското правителство. Мрежите от затвори в Сирия са основно място за [[извънредно предаване]] от [[Централно разузнавателно управление|ЦРУ]] на заподозрени от [[Ал-Каида|Ал Кайда]], които са разпитвани в сирийските затвори.<ref name="Al Bawaba 2013">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.albawaba.com/news/rendition-syria-torture-468616|заглавие=America's gulag: Syrian regime was a 'common destination' for CIA rendition|труд=Al Bawaba|достъп_дата=29 октомври 2018}}</ref><ref name="Washington Post 2013">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/news/worldviews/wp/2013/02/05/a-staggering-map-of-the-54-countries-that-reportedly-participated-in-the-cias-rendition-program/|title=A staggering map of the 54 countries that reportedly participated in the CIA's rendition program|date=5 февруари 2013|work=Washington Post|access-date=29 October 2018}}</ref> Скоро след като Асад поема властта, той прави връзката на Сирия с [[Хизбула]] и нейните покровители в [[Техеран]] в централен компонент на своята доктрина за сигурността,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/2015/02/15/magazine/the-hezbollah-connection.html|заглавие=The Hezbollah Connection|труд=The New York Times|достъп_дата=8 януари 2017}}</ref> а във външната си политика възприема войнствена позиция спрямо САЩ, [[Израел]], [[Саудитска Арабия]] и Турция.<ref name="haaretz.com">{{Cite news|url=http://www.haaretz.com/print-edition/news/syria-s-assad-regime-strong-because-of-my-anti-israel-stance-1.340454|title=Syria's Assad: Regime strong because of my anti-Israel stance|last=Issacharoff|first=Avi|date=1 февруари 2011|work=Haaretz|access-date=6 февруари 2012|location=Tel Aviv}}</ref> По време на [[Иракски бунт (2003 – 2011)|иракския бунт]] срещу американската окупация сирийското разузнаване обучава бойци на Ал Кайда, превръщайки Сирия в транзитен център за джихадисти, пътуващи към Ирак. Впоследствие AQI се развива в групировката [[Ислямска държава]], която изпраяща свои бойци от Ирак, за да се присъединят към [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]].<ref name="auto2">{{Cite news|url=https://www.worldpoliticsreview.com/syria-pariah-state/|title=Is Syria No Longer a Pariah State?|last=Ker-Lindsay|first=James|date=27 април 2023|work=World Politics Review|archive-url=https://web.archive.org/web/20230602100607/https://www.worldpoliticsreview.com/syria-pariah-state/|archive-date=2 юни 2023}}</ref><ref>{{Cite book|last=Levitt|first=Matthew|title=The Role of the Islamic State in the Assad Regime's Strategy for Regime Survival: How and Why the Assad Regime Supported the Islamic State|url=https://www.washingtoninstitute.org/media/4698|year=2021|publisher=Washington Institute|pages=723–741}}</ref> === Убийство на Рафик Харири и Кедрова революция === {{Вижте също|Убийство на Рафик Харири|Кедрова революция|Сирийска окупация на Ливан}} [[Файл:Hariri_Scene-of-crime_View-from-east.jpg|мини|Местопрестъплението в [[Бейрут]], където Харири и още 21 души са убити при терористична атака през февруари 2005 г. Районът е отцепен за провеждане на международно разследване.]] На 14 февруари 2005 г. [[Рафик Харири]], бивш министър-председател на Ливан, е [[Убийство на Рафик Харири|убит]] при масивна експлозия на камион-бомба в [[Бейрут]] заедно с 22 души. Сп. „Крисчън Сайънс Монитор“ съобщава, че „Сирия е широко обвинена за убийството на Харири. В месеците, довели до убийството, отношенията между Харири и сирийския президент Башар ал-Асад рязко се сриват в атмосфера на заплахи и сплашване“.<ref>{{Cite journal|date=14 February 2015|title=Rafik Hariri: In Lebanon, assassination reverberates 10 years later|url=http://www.csmonitor.com/World/Middle-East/2015/0214/Rafik-Hariri-In-Lebanon-assassination-reverberates-10-years-later|journal=The Christian Science Monitor|access-date=20 април 2015}}</ref> Башар издига зет си [[Асеф Шаукат]] – ключова фигура, заподозряна в организирането на терористичната атака, като началник на дирекцията на сирийското военно разузнаване веднага след смъртта на Харири.<ref>{{Cite news|url=https://www.smh.com.au/world/comeback-kid-of-assad-regime-was-a-feared-figure-20120719-22d5g.html|title=Comeback kid of Assad regime was a feared figure|date=20 юли 2012|work=Sydney Morning Herald|archive-url=https://web.archive.org/web/20120721080802/https://www.smh.com.au/world/comeback-kid-of-assad-regime-was-a-feared-figure-20120719-22d5g.html|archive-date=21 юли 2012}}</ref> [[Файл:Cedar_Revolution_Demonstrators.jpg|ляво|мини|Протестиращите излизат по улиците по време на Интифадата за независимост на Ливан, известна още като [[Кедрова революция]]|228x228пкс]] Убийствата предизвикват огромен шум, предизвиквайки ''[[интифада]]'' в [[Ливан]] и стотици хиляди протестиращи се изсипват по улиците, за да поискат пълно изтегляне на сирийските военни сили. След нарастващия международен натиск, който призовава Сирия да изпълни [[Резолюция 1559 на Съвета за сигурност на ООН]], Башар ал-Асад обявява на 5 март, че ще нареди напускането на сирийските войници. На 14 март 2005 г. повече от милион ливански протестиращи – мюсюлмани, християни, [[друзи]] демонстрират в Бейрут, отбелязвайки месечната годишнина от убийството на Харири. Резолюция 1595 на ООН, приета на 7 април, изпраща международна комисия за разследване на убийството на Харири. До 5 май 2005 г. ООН официално потвърждава пълното напускане на всички сирийски войници, слагайки край на 29-годишната [[Сирийска окупация на Ливан|военна окупация]]. Въстанията, които се случват през тези месеци, стават известни като Интифада за независимост на Ливан или „[[Кедрова революция]].<ref>Rudy Jaafar and Maria J. Stephan. (2009). "Lebanon's Independence Intifada: How an Unarmed Insurrection Expelled Syrian Forces", in Maria J. Stephan (ed.), ''Civilian Jihad: Nonviolent Struggle, Democratization, and Governance in the Middle East'', New York: Palgrave Macmillan, с.&nbsp;169–85.</ref> Докладът на разследващата комисия на ООН, публикуван на 20 октомври 2005 г., разкрива, че високопоставени членове на [[сирийското разузнаване]] и сем. Асад пряко са ръководили убийството.<ref>{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/middle_east/4362698.stm|title=UN Harīrī probe implicates Syria|date=21 октомври 2005|work=BBC News|archive-url=https://web.archive.org/web/20051107092900/http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/middle_east/4362698.stm|archive-date=7 November 2005}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2005/10/21/world/middleeast/top-syrian-seen-as-prime-suspect-in-assassination.html|title=Top Syrian Seen as Prime Suspect in Assassination|last=Kifner, Hoge|first=John, Warren|date=21 октомври 2005|work=The New York Times|access-date=2023-05-21|archive-url=https://web.archive.org/web/20150529190850/https://www.nytimes.com/2005/10/21/world/middleeast/top-syrian-seen-as-prime-suspect-in-assassination.html|archive-date=29 май 2015|last2=|language=en-US|issn=0362-4331}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://news.bbc.co.uk/1/shared/bsp/hi/pdfs/21_10_05_mehlisreport.pdf|заглавие=Report of the International Independent Investigation Commission Established Pursuant to Security Council Resolution 1595 (2005)|автор=Mehlis|първо_име=Detlev}}</ref> [[Би Би Си]] съобщава през декември 2005 г., че Дамаск категорично отрича да е замесен в колата бомба, която убива Харири през февруари.<ref>{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/4519346.stm|title=Middle East – New Hariri report 'blames Syria'|date=11 декември 2005|access-date=20 април 2015}}</ref> На 27 май 2007 г. Асад е одобрен за нов 7–годишен мандат на референдум за неговото президентство, с 97,6% от гласовете в подкрепа на продължаващото му лидерство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://2009-2017.state.gov/r/pa/ei/bgn/3580.htm|заглавие=Syria|издател=United States Department of State|достъп_дата=4 март 2012}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/6700021.stm|title=Syria's Assad wins another term|date=29 май 2007|work=BBC News|access-date=13 март 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2007/may/28/syria.ianblack|title=Democracy Damascus style: Assad the only choice in referendum|date=28 май 2007|work=The Guardian}}</ref> Опозиционните партии не са допуснати в страната и Асад е единственият кандидат на [[референдум]]а.<ref name="CBS %2">Klatell, James (27 May 2007). [https://www.cbsnews.com/news/syrians-vote-in-presidential-referendum/ "Syrians Vote in Presidential Referendum"]. CBS News.</ref> Опозиционните партии в Сирия под егидата на [[Дамаска декларация|Дамаската декларация]] заклеймяват изборите като нелегитимни и като част от стратегията на режима за поддържане на „[[Тоталитаризъм|тоталитарната]] система“.<ref name="WaPo %2">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2007/05/27/AR2007052701117.html|title=Syrians Vote For Assad in Uncontested Referendum|date=28 May 2007|work=The Washington Post|access-date=13 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20180511075416/https://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2007/05/27/AR2007052701117.html|archive-date=11 май 2018|agency=Associated Press|location=Damascus}}</ref><ref name="Reuters %2">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-vote-opposition-idUSOWE75174320070517|title=Syria's opposition boycotts vote on Assad|last=Yacoub Oweis|first=Khaleb|date=2007-05-17|work=Reuters|access-date=2021-10-11|archive-url=https://web.archive.org/web/20170406134644/https://www.reuters.com/article/us-syria-vote-opposition-idUSOWE75174320070517|archive-date=6 април 2017|location=Damascus}}</ref> Изборите в Сирия са официално определени като събитие за подновяване на клетвата за вярност към Асад и гласуването се налага като задължително задължение за всеки гражданин. Обявяването на резултатите е последвано от проправителствени митинги, проведени в цялата страна, възхваляващи режима, в които гражданите декларират своята преданост към президента и празнуват добродетелите на династията Асад.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/syrians-vote-in-presidential-referendum/|title=Syrians Vote in Presidential Referendum|last=Klatell|first=James|date=27 май 2007|work=CBS News|archive-url=https://web.archive.org/web/20170406134454/https://www.cbsnews.com/news/syrians-vote-in-presidential-referendum/|archive-date=6 април 2017}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2007/may/28/syria.ianblack|title=Democracy Damascus style: Assad the only choice in referendum|last=Black|first=Ian|date=28 май 2007|work=The Guardian|archive-url=https://web.archive.org/web/20170406134014/https://www.theguardian.com/world/2007/may/28/syria.ianblack|archive-date=6 април 2017}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/shortcuts/2014/apr/13/certainty-syria-election-assad-will-win|title=The one certainty about Syria's looming election – Assad will win|last=Chulov|first=Martin|date=13 април 2014|work=The Guardian|archive-url=https://web.archive.org/web/20170621100122/https://www.theguardian.com/world/shortcuts/2014/apr/13/certainty-syria-election-assad-will-win|archive-date=21 юни 2017}}</ref> Сирия започва да разработва тайна [[Сирия и оръжията за масово унищожение|програма за ядрени оръжия]] с помощта на [[Северна Корея]] през 2000-те години, но нейният предполагаем [[ядрен реактор]] е унищожен от израелските военновъздушни сили по време на операцията „Отвъд кутията“ (Outside the Box) през септември 2007 г.<ref name="ifimes.org">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ifimes.org/en/researches/syria-between-oppression-and-freedom/3325|заглавие=Syria: Between oppression and freedom|труд=Ifimes}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-korea-north-syria/n-koreans-may-have-died-in-israel-raid-in-syria-nhk-idUSL271480120080428|title=N.Koreans may have died in Israel raid in Syria: NHK|date=28 април 2008|work=Reuters|archive-url=https://web.archive.org/web/20230424091316/https://www.reuters.com/article/us-korea-north-syria/n-koreans-may-have-died-in-israel-raid-in-syria-nhk-idUSL271480120080428|archive-date=24 април 2023}}</ref> === По време на сирийската гражданска война === {{Основна|Гражданска война в Сирия|Арабска пролет|Сирийска революция (2011)|Международни санкции срещу Сирия}} ==== 2011 – 2015 г. ==== [[Файл:Syrian_Demonstration_Douma_Damascus_08-04-2011.jpg|мини|Демонстрации срещу Асад в [[Дума (град)|Дума]], 8 април 2011 г.]] Протестите в Сирия започват на 26 януари 2011 г. след протестите от [[Арабска пролет|Арабската пролет]], които призоват за политически реформи и възстановяване на гражданските права, както и за прекратяване на [[Извънредно положение|извънредното положение]] в сила от 1963 г.<ref>{{Cite news|url=http://english.aljazeera.net/indepth/2011/02/201129135657367367.html|title=Q&A: Syrian activist Suhair Atassi|date=9 февруари 2011|access-date=13 февруари 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20110212112539/http://english.aljazeera.net/indepth/2011/02/201129135657367367.html|archive-date=12 февруари 2011|publisher=Al Jazeera}}</ref> Опит за „ден на гнева“ е определен за 4–5 февруари, но завършва безпроблемно.<ref>{{Cite news|url=http://www.nbcnews.com/id/41400687|title='Day of rage' protest urged in Syria|date=3 февруари 2011|work=NBC News|access-date=14 март 2015}}</ref> Протестите на 18-19 март са най-големите в Сирия от десетилетия и сирийските власти отговарят с насилие срещу протестиращите.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2011/03/19/world/middleeast/19syria.html|title=In Syria, Crackdown After Protests|date=18 март 2011|work=The New York Times|access-date=14 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20110322061301/http://www.nytimes.com/2011/03/19/world/middleeast/19syria.html|archive-date=22 март 2011}}</ref> В първия си публичен отговор на протестите, даден на 30 март 2011 г., Асад обвинява безредиците за конспирации и обвинява сирийската опозиция и протестиращите в бунтовен смут, следвайки партийната линия на представяне на [[Сирийска Баас партия|баасистката]] държава като жертва на международен сюжет. Той също така осмива движението на Арабската пролет и описва участниците в протестите като микроби и [[Пета колона|петоколонисти]].<ref>{{Cite book|last=Sadiki|first=Larbi|last2=Abbas|first2=Akeel|title=Routledge Handbook of the Arab Spring|year=2015|publisher=Routledge|location=711 Third Avenue, New York, NY 10017|isbn=978-0-415-52391-2|pages=412, 413|chapter=31: Deconstructing Despotic Legacies in the Arab Spring|quote=In the nearly 50-minute speech, President al-Assad gave his interpretation to the protests in Syria and other Arab countries, almost mocking the Arab Spring, invoking the outside regional and international conspirators and their inside ‘agents’ as the evil ‘them’.. Resorting to conspiratorial attribution to explain the ‘real’ reasons behind the protests in Syria, al-Assad bestowed a pathological inevitability on the actions of political opposition, where the oppressive political system he heads turns into a noble victim, recipient of foreign illnesses.. [Assad speech]"Conspiracies are like germs: They procreate at every moment everywhere; they cannot be annihilated, but the immunity of the body can be strengthened against them.".. dissent loses its political meaning, or moral justification, acquiring ‘othering’ essence when the president places it in the dismissive context of the ‘fitna’.}}</ref><ref name="Farge">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-civilian-death-toll-over-306000-since-2011-un-2022-06-28/|title=War has killed 1.5% of Syria's population: UN estimate|last=Farge|first=Emma|date=2022-06-28|work=Reuters|access-date=2022-06-28|archive-url=https://web.archive.org/web/20220628101243/https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-civilian-death-toll-over-306000-since-2011-un-2022-06-28/|archive-date=2022-06-28|language=en}}</ref><ref name="ohchr.org">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ohchr.org/en/press-releases/2022/06/un-human-rights-office-estimates-more-306000-civilians-were-killed-over-10|заглавие=UN Human Rights Office estimates more than 306,000 civilians were killed over 10 years in Syria conflict|труд=Ohchr.org|достъп_дата=1 юли 2022}}</ref> [[Файл:Lattakia_20_june_2010.jpg|мини|Демонстрация в подкрепа на Асад в крайбрежния град [[Латакия]], населен с мнозинство от [[алавити]], 20 юни 2011 г.]] САЩ налагат ограничени санкции срещу правителството на Асад през април 2011 г., последвани от изпълнителна заповед на [[Барак Обама]] от 18 май 2011 г., насочена конкретно към Башар ал-Асад и шестима други висши служители.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treasury.gov/press-center/press-releases/Pages/tg1181.aspx|заглавие=Administration Takes Additional Steps to Hold the Government of Syria Accountable for Violent Repression Against the Syrian People|труд=United States Department of the Treasury|достъп_дата=18 май 2011|цитат=Today, President Obama signed an Executive Order (s:Executive Order 13573) imposing sanctions against Syrian President Bashar al-Assad and six other senior officials of the Government of Syria in an effort to increase pressure on the Government of Syria to end its use of violence against its people and to begin a transition to a democratic system that protects the rights of the Syrian people.}}</ref><ref name="ussanct">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/blogs/checkpoint-washington/post/how-the-us-message-on-assad-shifted/2011/08/18/gIQAfPZxNJ_blog.html|title=How the U.S. message on Assad shifted|date=18 август 2011|work=The Washington Post|access-date=23 ноември 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-idUSLDE73N02P20110518|title=U.S. imposes sanctions on Syria's Assad|last=Oweis|first=Khaled Yacoub|date=18 May 2011|work=Reuters|access-date=12 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20110518111248/https://www.reuters.com/article/2011/05/18/us-syria-idUSLDE73N02P20110518|archive-date=18 May 2011|quote=The U.S. move, announced by the Treasury Department, freezes any of the Syrian officials' assets that are in the United States or otherwise fall within U.S. jurisdiction and generally bars U.S. individuals and companies from dealing with them.}}</ref> На 23 май 2011 г. външните министри на ЕС се съгласяват на среща в Брюксел да добавят Асад и девет други длъжностни лица към списък, засегнат от забрани за пътуване и замразяване на активи.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-13500395|title=EU imposes sanctions on President Assad|date=23 май 2011|work=BBC News|access-date=14 март 2015}}</ref> На 24 май 2011 г. Канада налага санкции на сирийски лидери, включително Асад.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-us-canada-13533833|title=Canada imposes sanctions on Syrian leaders|date=24 май 2011|work=BBC News|access-date=14 март 2015}}</ref> На 20 юни, в отговор на исканията на протестиращите и международния натиск, Асад обещава национален диалог, включващ движение към реформи, [[Парламентарни избори в Сирия (2012)|нови парламентарни избори]] и по-големи [[Граждански права|свободи]]. Той също така призовава [[Бежанец|бежанците]] да се върнат у дома от Турция, като същевременно им гарантира [[амнистия]] и обвинява за всички безредици малък брой саботьори.<ref>{{Cite news|url=http://sana.sy/eng/337/2011/06/21/pr-353686.htm|title=Speech of H.E. President Bashar al-Assad at Damascus University on the situation in Syria|date=21 June 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20120525170047/http://sana.sy/eng/337/2011/06/21/pr-353686.htm|archive-date=25 May 2012|agency=Syrian Arab News Agency}}</ref> През юли 2011 г. държавният секретар на САЩ [[Хилъри Клинтън]] казва, че Асад е изгубил легитимността си като президент.<ref name="ussanct2">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/blogs/checkpoint-washington/post/how-the-us-message-on-assad-shifted/2011/08/18/gIQAfPZxNJ_blog.html|title=How the U.S. message on Assad shifted|date=18 август 2011|work=The Washington Post|access-date=23 ноември 2015}}</ref> На 18 август 2011 г. Барак Обама излиза с писмено изявление, в което призовава Асад да се оттегли.<ref name="mustgo">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/politics/assad-must-go-obama-says/2011/08/18/gIQAelheOJ_story.html|title=Assad must go, Obama says|date=18 август 2011|work=The Washington Post|access-date=23 ноември 2015}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/assad-must-go-the-world-unites-against-syria-s-tyrant-2340307.html|заглавие=Assad must go: the world unites against Syria's tyrant|труд=The Independent}}</ref><ref name="whstatem">[https://obamawhitehouse.archives.gov/blog/2011/08/18/president-obama-future-syria-must-be-determined-its-people-president-bashar-al-assad President Obama: "The future of Syria must be determined by its people, but President Bashar al-Assad is standing in their way."] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170123020409/https://obamawhitehouse.archives.gov/blog/2011/08/18/president-obama-future-syria-must-be-determined-its-people-president-bashar-al-assad|date=23 януари 2017}} The White House website, 18 August 2011.</ref> През август е нападнат карикатуристът [[Али Ферзат]] – критик на правителството на Асад. Роднините му казват пред медиите, че нападателите са заплашили да счупят костите му като предупреждение да спре да рисува карикатури на държавни служители, особено на Асад. Фарзат е настанен в болница с фрактури на двете ръце и травма на главата.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2011/aug/25/syria-cartoonist-ali-ferzat-beaten|title=Syrian forces beat up political cartoonist Ali Ferzat|last=Nour Ali|date=25 август 2011|work=The Guardian|access-date=4 март 2012|location=London}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.voanews.com/english/news/Syrian-Activists-Anti-Regime-Cartoonist-Attacked-Beaten-128385448.html|title=Prominent Syrian Cartoonist Attacked, Beaten|date=25 август 2011|access-date=4 март 2012|publisher=Voice of America}}</ref> [[Файл:Anti-government_protest_in_Assi_square_of_Hama.ogg|дясно|мини|Стотици хиляди протестиращи срещу Асад парадират със сирийското знаме и викат лозунга на [[Арабска пролет|Арабската пролет]] ''Ash-shab yurid isqat an-nizam'' („Хората искат да свалят режима!“) на пл. „Аси“ по време на [[Обсада на Хама (2011)|обсадата на Хама]], 22 юли 2011 г.]] От октомври 2011 г. Русия, като [[Постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН|постоянен член]] на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]], многократно [[Право на вето в Съвета за сигурност на ООН|налага вето]] на спонсорирани от Запада проекторезолюции в Съвета за сигурност на ООН, които биха оставили отворена възможността за санкции на ООН или дори военна намеса срещу правителството на Асад.<ref name="guardunlegit">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2015/sep/23/russian-vetoes-putting-un-security-council-legitimacy-at-risk-says-us|title=Russian vetoes are putting UN security council's legitimacy at risk, says US|date=23 септември 2015|work=The Guardian|access-date=10 януари 2016}}</ref><ref name="Itar-Tass27-1-12">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-russia-idUSTRE80Q0I620120127|title=Russia won't back U.N. call for Syria's Assad to go|date=27 January 2012|work=Reuters|access-date=12 януари 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20120128064627/http://www.reuters.com/article/2012/01/27/us-syria-russia-idUSTRE80Q0I620120127|archive-date=28 януари 2012}}</ref><ref>[https://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=39935 Russia and China veto draft Security Council resolution on Syria] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170629175424/http://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=39935|date=29 юни 2017}} UN website, 4 октомври 2011.</ref> До края на януари 2012 г. [[Ройтерс]] съобщава, че над 5000 цивилни и протестиращи (включително въоръжени екстремисти) са били убити от сирийската армия, агенти по сигурността и милиция ([[Шабиха]]), докато 1100 души са били убити от терористични въоръжени сили.<ref>{{Cite news|url=http://in.reuters.com/article/syria-idINDEE7BC00720111213|title=Syria death toll hits 5,000 as insurgency spreads|last=Khaled Yacoub Oweis|date=13 декември 2011|work=Reuters|access-date=5 юли 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20200807040746/https://in.reuters.com/article/syria-idINDEE7BC00720111213|archive-date=7 август 2020}}</ref> На 10 януари 2012 г. Асад изнася реч, в която заявява, че въстанието е било организирано от чужди държави, и обявява, че победата е близо. Той също така казва, че [[Лига на арабските държави|Арабската лига]], отстранявайки Сирия, разкрива, че вече не е арабска. Въпреки това Асад също така казва, че страната няма да затвори врати за решение, постигнато с посредничеството на арабите, ако се зачита националният суверенитет, и че през март може да се проведе референдум за нова конституция.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-16483548|title=Syria's Assad blames 'foreign conspiracy'|date=10 януари 2012|work=BBC News|access-date=10 януари 2012}}</ref> [[Файл:Bombed_out_vehicles_Aleppo.jpg|мини|Унищожено превозно средство на опустошена улица в [[Халеб]], 6 октомври 2012 г.]] На 27 февруари 2012 г. Сирия заявява, че предложението за изготвяне на нова конституция е получило 90% подкрепа по време на [[Сирийски конституционен референдум (2012)|съответния референдум]]. Референдумът въвежда ограничение от 14 г. кумулативен мандат за президента на Сирия. Той е обявен за безсмислен от чужди държави, включително САЩ и Турция; ЕС обявява нови санкции срещу ключови фигури от режима.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2012/feb/27/syria-bashar-al-assad|title=Syria claims 90% of voters backed reforms in referendum|last=Martin Chulov in Beirut|date=27 февруари 2012|work=The Guardian|access-date=4 март 2012|location=London}}</ref> През юли 2012 г. руският външен министър [[Сергей Лавров]] осъжда западните сили за това, което според него представлява изнудване, което провокира гражданската война в Сирия.<ref>{{Cite news|url=http://www.thehindu.com/news/international/article3646362.ece|title=Russia backs Assad as fighting in Damascus escalates|last=Aneja|first=Atul|date=17 юли 2012|work=The Hindu|location=Chennai}}</ref> На 15 юли 2012 г. [[Международен комитет на Червения кръст|Международният комитет на Червения кръст]] обявява, че Сирия е в състояние на [[гражданска война]]<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-18849362|title=Syria in civil war, Red Cross says|date=15 July 2012|work=BBC News|access-date=31 юли 2012}}</ref>, тъй като броят на жертвите в цялата страна за всички страни се съобщава, че е близо 20 хиляди.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2012/jul/22/syria-death-toll-tops-19000|title=Syrian death toll tops 19,000, say activists|date=22 юли 2012|work=The Guardian|access-date=31 юли 2012|location=London}}</ref> На 6 януари 2013 г. Асад, в първата си голяма реч от юни насам, казва, че конфликтът в страната му се дължи на врагове извън Сирия, които ще отидат в ада и че ще им бъде даден урок. Въпреки това той казва, че все още е отворен за политическо решение, като казва, че неуспешните опити за решение „не означават, че не се интересуваме от политическо решение".<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://edition.cnn.com/2013/01/06/world/meast/syria-civil-war/?hpt=hp_t1|заглавие=Al-Assad: Enemies of Syria 'will go to hell'|труд=CNN|достъп_дата=25 януари 2013}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blogs.aljazeera.com/liveblog/topic/syria-153|заглавие=Syrian Live Blog|труд=Listening Post|издател=Al Jazeera|достъп_дата=25 януари 2013}}</ref> През юли 2014 г. Асад подновяв третия си президентски мандат след процес на гласуване, проведен на прорежимни територии, което е бойкотирано от опозицията и осъдено от [[Организация на обединените нации|ООН]].<ref name="theguardian.com2">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2014/may/28/syrians-lebaanon-vote-assad-embassies-refugees-boycott|title=Syrians in Lebanon battle crowds to vote for Bashar al-Assad|date=28 май 2014|work=The Guardian|access-date=9 ноември 2017}}</ref><ref name="telegraph.co.uk2">{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/10970476/Bashar-al-Assad-sworn-in-for-a-third-term-as-Syrian-president.html|title=Bashar al-Assad sworn in for a third term as Syrian president|date=16 юли 2014|work=The Daily Telegraph|access-date=17 декември 2016|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/10970476/Bashar-al-Assad-sworn-in-for-a-third-term-as-Syrian-president.html|archive-date=11 януари 2022|url-access=subscription}}</ref><ref name="Kossaify2">{{Cite news|url=https://www.arabnews.com/node/1846771/%7B%7B|title=UN reiterates it is not involved in Syrian presidential election|last=Kossaify|first=Ephrem|date=22 април 2021|work=Arab News|archive-url=https://web.archive.org/web/20210422181511/https://www.arabnews.com/node/1846771/middle-east|archive-date=22 април 2021}}</ref> Според [[Джошуа Ландис]] „Той (Асад) ще каже: „Аз съм държавата, аз съм Сирия и ако Западът иска достъп до сирийците, те трябва да минат през мен.““<ref name="telegraph.co.uk2" /> След падането на четири военни бази през септември 2014 г.,<ref name="AssadWeak">{{Cite news|url=https://www.economist.com/news/middle-east-and-africa/21625865-bashar-assad-may-be-weaker-he-thinks-tough-bowing|title=Bashar Assad may be weaker than he thinks|date=16 октомври 2014|work=The Economist|access-date=16 октомври 2014|quote=In Latakia and Tartus, two coastal cities near the Alawite heartland, posters of missing soldiers adorn the walls. When IS took over four government bases in the east of the country this summer, slaughtering dozens of soldiers and displaying some of their heads on spikes in Raqqa, IS's stronghold, families started to lose faith in the government. A visitor to the region reports hearing one man complain: "We're running out of sons to give them."}}</ref> които са последните опорни пунктове на правителството в [[Ар-Ракка (мухафаза)|Мухафаза Ар-Ракка]], Асад получава значителни критики от своята [[Алавити|алавитска]] база за подкрепа.<ref name="Dissent2014">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-dissent-idUSKBN0GW2GQ20140901|title=Pro-government Syrian activist arrested after rare public dissent|last=Dziadosz|first=Alexander|date=September 2014|work=Reuters|access-date=23 септември 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20150924204007/http://www.reuters.com/article/2014/09/01/us-syria-crisis-dissent-idUSKBN0GW2GQ20140901|archive-date=24 септември 2015|last2=Heneghan|first2=Tom}}</ref> Това включва забележки, направени от Дурайд ал-Асад, братовчед на Башар ал-Асад, с искане за оставката на сирийския министър на отбраната [[Фахд Джасем ал-Фрейдж]] след клането от [[Ислямска държава]] на стотици правителствени войници, пленени след победата на ИД при [[Битка за авиобаза Табка|Авиобаза Табка]].<ref>{{Cite news|url=http://uk.reuters.com/article/uk-syria-crisis-military-idUKKBN0HD0LW20140918|title=Assad's army stretched but still seen strong in Syria's war|last=Westhall|first=Syliva|date=18 септември 2014|work=Reuters|access-date=23 септември 2014|archive-date=2018-04-19|archive-url=https://web.archive.org/web/20180419222514/https://uk.reuters.com/article/uk-syria-crisis-military-idUKKBN0HD0LW20140918}}</ref> Това скоро е последвано от протести на алавитите в [[Хомс]] с искане за оставката на губернатора<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://abcnews.go.com/International/wireStory/kurdish-fighters-group-nearing-syrian-town-25911163|заглавие=Activists Say Assad Supporters Protest in Syria|автор=Hadid|първо_име=Diaa|труд=ABC News|достъп_дата=3 октомври 2014}}</ref> и уволнението на братовчеда на Асад [[Хафез Махлуф]] от поста му по сигурността, което води до последващото му изгнание в [[Беларус]].<ref>{{Cite news|url=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2014/10/change-leadership-damascus-syria-regime.html|title=Assad dismisses security chief of powerful 'Branch 40'|last=Aziz|first=Jean|date=16 октомври 2014|access-date=16 октомври 2014|publisher=Al Monitor}}</ref> Нарастващото недоволство към Асад сред алавитите е подхранвано от непропорционалния брой войници, убити в битките, произхождащи от алавитските райони,<ref name="BurySons">{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/International/wireStory/syrias-alawites-pay-heavy-price-bury-sons-26598184|title=Syria's Alawites Pay Heavy Price as They Bury Sons|last=Hadid|first=Diaa|date=1 ноември 2014|access-date=1 ноември 2014|agency=Associated Press}}</ref> усещането, че режимът на Асад ги е изоставил,<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/mideast-crisis-homs-blast-idUSL5N0SO3GI20141029|title=Car bomb wounds 37 in government-held area of Syria's Homs|date=29 октомври 2014|work=Reuters|access-date=9 ноември 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20150924210033/http://www.reuters.com/article/2014/10/29/mideast-crisis-homs-blast-idUSL5N0SO3GI20141029|archive-date=24 септември 2015}}</ref> както и провалящата се икономическа ситуация.<ref name="AlawitesVoice">{{Cite news|url=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2014/10/syria-tartous-alawites-pro-regime-protests.html|title=Alawites find their voice against Assad|date=29 октомври 2014|access-date=1 ноември 2014|publisher=Al Monitor}}</ref> Фигури, близки до Асад, започват да изразяват опасения относно вероятността за оцеляването му.<ref name="AssadWeak" /> През 2015 г. няколко членове на семейство Асад загиват в [[Латакия]] при неизяснени обстоятелства.<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11518232/In-Syrias-war-Alawites-pay-heavy-price-for-loyalty-to-Bashar-al-Assad.html|title=In Syria's war, Alawites pay heavy price for loyalty to Bashar al-Assad|last=Sherlock|first=Ruth|date=7 април 2015|work=The Daily Telegraph|access-date=7 април 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11518232/In-Syrias-war-Alawites-pay-heavy-price-for-loyalty-to-Bashar-al-Assad.html|archive-date=11 януари 2022|url-access=subscription}}</ref> На 14 март влиятелен братовчед на Асад и основател на лоялните към правителството градски милиции, Мохамед Туфик ал-Асад, е убит с пет куршума в главата в спор за влияние в [[Кардаха]] – родния дом на семейство Асад.<ref>{{Cite news|url=http://www.dailystar.com.lb/News/Middle-East/2015/Mar-14/290802-assad-relative-assassinated-in-syria-activists.ashx|title=Assad relative assassinated in Syria: activists|date=15 март 2015|work=The Daily Star|access-date=15 март 2015|agency=Agence France-Presse}}</ref> През април 2015 г. Асад нарежда ареста на своя братовчед Мунтер ал-Асад в Алзира, Латакия.<ref>{{Cite news|url=http://www.ibtimes.co.uk/syria-bashar-al-assad-arrests-own-cousin-munther-kidnapping-links-1496410|title=Syria: Bashar al-Assad arrests own cousin Munther 'for kidnapping links'|last=Alajlan|first=Anas|date=14 април 2015|work=International Business Times|access-date=15 април 2015}}</ref> Все още не е ясно дали арестът е заради действителни престъпления.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.csmonitor.com/World/Middle-East/2015/0421/Can-Syria-s-Assad-withstand-latest-battlefield-setbacks-video|заглавие=Can Syria's Assad withstand latest battlefield setbacks? (+video)|автор=Blanford|първо_име=Nicholas|труд=The Christian Science Monitor|достъп_дата=22 април 2015}}</ref> [[Файл:VOA_Arrott_-_A_View_of_Syria,_Under_Government_Crackdown_05.jpg|мини|Плакат на Башар ал-Асад на контролно-пропускателен пункт в покрайнините на Дамаск]] След поредица от поражения на правителството в Северна и Южна Сирия, анализатори отбелязват нарастващата нестабилност на правителството, съчетана с продължаваща отслабваща подкрепа за правителството на Асад сред основната му алавитска база за подкрепа,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cbsnews.com/news/flash-points-syria-assad-losing-power/|заглавие=Flash Points: Is Syria's Assad losing power?|автор=Flores|първо_име=Reena|труд=CBS News|достъп_дата=3 май 2015|цитат="a lot of suspicion within the regime itself about who's doing what and if folks are leaving." [...] "These are signs that I think demonstrate a bit of weakness and instability in the regime that you haven't seen in recent months," he said. He cites the waning support from the nation's minority Alawite community as one of these important shifts.}}</ref> и че има нарастващи съобщения за роднини на Асад, алавити и бизнесмени, бягащи от Дамаск за Латакия и чужди страни.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.haaretz.com/news/middle-east/.premium-1.655153|заглавие=Syrian rebel victories stretch Assad's forces|автор=Harel|първо_име=Amos|труд=Haaretz|достъп_дата=6 май 2015|цитат=There have also been increasing reports of Assad relatives, businessmen and high-ranking members of the Alawite community fleeing Damascus for the coastal city of Latakia, or other countries, after transferring large sums of money to banks in Lebanon, eastern Europe and the United Arab Emirates.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gulfnews.com/opinion/time-to-reconsider-life-after-al-assad-1.1507735|заглавие=Time to reconsider 'Life after Al Assad'|автор=Karkouti|първо_име=Mustapha|труд=Gulf News|достъп_дата=10 май 2015|цитат=[The] reality on the ground can't be more clear as the population in the regime-controlled parts of Syria are preparing for life after the Al Assad dynasty. According to information received by this author, many businessmen and financiers who flourished under the regime have successfully moved huge amounts of money and capital to neighbouring Lebanon. Some of these funds are now known to have been secretly deposited in Europe.}}</ref> Ръководителят на разузнаването [[Али Мамлюк]] е поставен под домашен арест през април и е обвинен в заговор с чичото на Асад в изгнание [[Рифат ал-Асад]] да смени Башар като президент.<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11596142/Bashar-al-Assads-spy-chief-arrested-over-Syria-coup-plot.html|title=Bashar al-Assad's spy chief arrested over Syria coup plot|last=Sherlock|first=Ruth|date=11 май 2015|work=The Daily Telegraph|access-date=12 май 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11596142/Bashar-al-Assads-spy-chief-arrested-over-Syria-coup-plot.html|archive-date=11 януари 2022|last2=Malouf|first2=Carol|quote=Mamlouk had also used a businessman from Aleppo as an intermediary to contact Rifaat al-Assad, Bashar's uncle, who has lived abroad exile since he was accused of seeking to mount a coup in Syria in the 1980s.|url-access=subscription}}</ref> Други високопоставени смъртни случаи включват командирите на [[Четвърта бронетанкова дивизия]], военната авиобаза Бели, специалните части на армията и на Първа бронетанкова дивизия, като погрешно въздушно нападение по време на [[Офанзива в Палмира (май 2015)|офанзивата в Палмира]] убива двама офицери, за които се твърди, че са свързани с Асад.<ref>{{Cite news|url=http://www.alaraby.co.uk/english/comment/2015/5/22/the-syrian-regime-is-slowly-being-liquidated|title=The Syrian regime is slowly being liquidated|last=Kaileh|first=Salameh|date=22 май 2015|work=Al-Araby Al-Jadeed|access-date=28 май 2015}}</ref> ==== След руската намеса (2015) ==== {{Вижте също|Руска намеса в гражданската война в Сирия|Чужда намеса в гражданската война в Сирия}} На 4 септември 2015 г., когато перспективите за оцеляването на Асад изглеждат мрачни, руският президент [[Владимир Путин]] казва, че Русия предоставя на правителството на Асад достатъчно сериозна помощ: както с логистична, така и с военна подкрепа.<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/russia/11845635/Vladimir-Putin-confirms-Russian-military-involvement-in-Syrias-civil-war.html|title=Vladimir Putin confirms Russian military involvement in Syria's civil war|last=Oliphant|first=Roland|date=4 септември 2015|work=The Daily Telegraph|access-date=14 януари 2016|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/russia/11845635/Vladimir-Putin-confirms-Russian-military-involvement-in-Syrias-civil-war.html|archive-date=11 януари 2022|last2=Loveluck|first2=Louisa|url-access=subscription}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/putin-says-syrias-president-is-ready-for-elections-compromise-with-rebels/2015/09/04/9dfa818b-92c2-4012-b956-1784189b8ab7_story.html|title=Putin says Syria's president is ready for elections, compromise|last=Naylor|first=Hugh|date=2015-09-04|work=The Washington Post|access-date=2021-10-11|location=Beirut|issn=0190-8286}}</ref><ref name="Borshchevskaya 2022 69–88">{{Cite book|last=Borshchevskaya|first=Anna|title=Putin's War in Syria|year=2022|publisher=I. B. Tauris|location=50 Bedford Square, London, WC1B 3DP, UK|isbn=978-0-7556-3463-7|pages=69–88|chapter=6: The Military Campaign}}</ref> Малко след началото на [[Руска военна интервенция в Сирия|пряката военна намеса на Русия]] на 30 септември 2015 г. по официално искане на сирийското правителство, Путин заявява, че военната операция е била старателно подготвена предварително и определя целта на Русия в Сирия като „стабилизиране на законната власт в Сирия и създаване на условията за политически компромис“.<ref name="goalstabilis">{{Cite news|url=http://www.interfax.ru/russia/472593|date=11 октомври 2015|agency=Interfax]|language=ru|script-title=ru:Путин назвал основную задачу российских военных в Сирии}}</ref> Намесата на Путин спасява режима на Асад в момент, когато той е на ръба на задаващия се крах. Той също така позволява на Москва да постигне своите ключови геостратегически цели като пълен контрол над сирийското въздушно пространство, военноморски бази, които предоставят постоянен военен обхват в [[Източно Средиземноморие|Източното Средиземноморие]] и по-лесен достъп за намеса в [[Либия]].<ref name="Borshchevskaya 2022 69–88" /> [[Файл:Ali_Khamenei_and_Bashar_al-Assad05.jpg|мини|Башар ал-Асад се среща с върховния лидер на Иран [[Али Хаменеи]], 25 февруари 2019 г.]] През ноември 2015 г. Асад повтаря, че дипломатическият процес за прекратяване на гражданската война в страната не може да започне, докато тя е окупирана от терористи, въпреки че според [[BBC News]] не е ясно дали има предвид само [[Ислямска държава]] или също подкрепяните от Запада бунтовници.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-34867215|title=Syria crisis: Assad says no transition while 'terrorists' remain|date=19 ноември 2015|work=BBC News}}</ref> На 22 ноември Асад казва, че в рамките на два месеца от своята въздушна кампания Русия е постигнала повече в борбата си срещу ИДИЛ, отколкото [[Водена от САЩ намеса в Сирия|водената от САЩ коалиция]] е постигнала за една година.<ref>"[https://amp.dw.com/en/putin-claims-support-to-syrian-rebels/a-18913306 Putin claims support to Syrian rebels]". ''DW News''. 11 декември 2015</ref> В интервю за [[Чешка телевизия|Чешката телевизия]] на 1 декември той казва, че лидерите, които искат оставката му, не го интересуват, тъй като никой не ги приема на сериозно, защото са „плитки“ и са контролирани от САЩ.<ref>[http://www.ceskatelevize.cz/ivysilani/10997918455-mimoradne-porady-ct24/215411034000172-rozhovor-s-basarem-asadem/ Rozhovor s Bašárem Asadem] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160119001015/http://www.ceskatelevize.cz/ivysilani/10997918455-mimoradne-porady-ct24/215411034000172-rozhovor-s-basarem-asadem|date=19 януари 2016}}, Česká televize, 1 декември 2015.</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.newsru.com/world/02dec2015/assad.html|заглавие=Асад обвинил Турцию, Саудовскую Аравию и Катар в поддержке террористов в Сирии|труд=NEWSru.com|език=ru}}</ref> В края на декември 2015 г. високопоставени американски служители признават насаме, че Русия е постигнала основната си цел за стабилизиране на Сирия и при сравнително ниски разходи може да поддържа операцията на това ниво за години напред.<ref name="reutersstabilis">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-usa-russia-syria-idUSKBN0UB0BA20151229|title=U.S. sees bearable costs, key goals met for Russia in Syria so far|date=28 декември 2015|work=Reuters}}</ref> [[Файл:Sergey_Shoigu_and_Bashar_al-Assad_(2017-09-12).jpg|мини|Асад с руския министър на отбраната [[Сергей Шойгу]], 9 септември 2017 г.]] През декември 2015 г. Путин заявява, че Русия подкрепя силите на Асад и е готова да подкрепи бунтовниците против Асад в съвместна битка срещу Ислямска държава.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://amp.dw.com/en/putin-claims-support-to-syrian-rebels/a-18913306|заглавие=Putin claims support to Syrian rebels|труд=DW News}}</ref> На 22 януари 2016 г. в. „[[Файненшъл Таймс]]“, цитирайки анонимни старши служители на западното разузнаване, твърди, че руският генерал [[Игор Сергун]], директорът на [[Главно разузнавателно управление|ГРУ]] – Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на [[Въоръжени сили на Руската федерация|въоръжените сили на Руската федерация]], малко преди внезапната му смърт на 3 януари 2016 г., е изпратен в Дамаск със съобщение от Владимир Путин, в което се иска президентът Асад да се оттегли.<ref name="ftresign">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ft.com/cms/s/0/735b4746-c01f-11e5-9fdb-87b8d15baec2.html|заглавие=Vladimir Putin asked Bashar al-Assad to step down|достъп_дата=22 януари 2016}}</ref> Информацията на вестника е отречена от говорителя на Путин.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.themoscowtimes.com/2016/01/22/putin-requested-assad-step-aside-but-syrian-leader-refused-a51558|заглавие=Putin Requested Assad Step Aside, But Syrian Leader Refused|труд=The Moscow Times|достъп_дата=2021-10-11}}</ref> През декември 2016 г. е съобщено, че силите на Асад са си върнали половината от контролирания от бунтовниците [[Халеб]], слагайки край на 6-годишната безизходица в града.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.upi.com/Top_News/World-News/2016/12/03/Assads-forces-retake-half-of-rebel-held-Aleppo/3411480810004/|заглавие=Assad's forces retake half of rebel-held Aleppo|автор=DuVall|първо_име=Eric|труд=United Press International}}</ref> На 15 декември, когато е съобщено, че правителствените сили са на ръба да си върнат целия Халеб – повратна точка в гражданската война, а Асад празнува освобождението на града и заявява: „Историята се пише от всеки сирийски гражданин“.<ref>{{cite web|url=http://fox6now.com/2016/12/17/evacuation-agreement-reached-in-aleppo-rebel-group-says/|title=Evacuation agreement reached in Aleppo, rebel group says|author=<!--Not stated-->|publisher=Fox 6 Now|date=17 декември 2016|access-date=21 декември 2016|archive-date=20 декември 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20161220125836/http://fox6now.com/2016/12/17/evacuation-agreement-reached-in-aleppo-rebel-group-says/|url-status=dead|достъп_дата=2024-06-24|архив_дата=2016-12-20|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20161220125836/http://fox6now.com/2016/12/17/evacuation-agreement-reached-in-aleppo-rebel-group-says/}}</ref> [[Файл:Syrian_President_Bashar_al-Assad_meets_Iran's_special_representative_on_Syrian_affairs_Ali_Akbar_Velayati.jpg|мини|Башар ал-Асад се среща с представителя на Иран по сирийските въпроси [[Али Акбар Велаяти]], 6 май 2016 г.]] След избирането на [[Доналд Тръмп]] за президент на САЩ приоритетът на САЩ по отношение на Асад е различен от приоритета на администрацията на Обама, а през март 2017 г. [[Посланик на САЩ в ООН|американският посланик в ООН]] [[Ники Хейли]] заявява, че САЩ вече не са фокусирани върху това да измъкнат Асад,<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-usa-haley-idUSKBN1712QL|title=U.S. priority on Syria no longer focused on 'getting Assad out': Haley|date=30 март 2017|work=Reuters}}</ref> но тази позиция се променя след [[Химическа атака в Хан Шейхун|химическата атака в Хан Шейхун през 2017 г.]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.axios.com/tillerson-u-s-will-lead-coalition-to-oust-assad-2348075513.html|заглавие=Tillerson: U.S. will lead coalition to oust Assad|автор=Treene|първо_име=Alayna}}</ref> След [[Ракетен удар по база „Шайрат“|ракетните удари по сирийска въздушна база]] по заповед на президента Тръмп, говорителят на Асад описва поведението на САЩ като „несправедлива и арогантна агресия" и заявява, че ракетните удари не променят дълбоката политика на сирийското правителство.<ref>"[https://www.usnews.com/news/world/articles/2017-04-07/syrias-assad-calls-us-airstrikes-an-outrageous-act Syria's Assad Calls U.S. Airstrikes an Outrageous Act]". ''U.S. News & World Report''. Retrieved 7 April 2017</ref> Президентът Асад също казва пред [[Агенция Франс Прес]], че сирийската армия се е отказала от всичките си химически оръжия през 2013 г. и не би ги използвала, ако все още има такива, и заяви, че химическата атака е „100 процента измислица“, използвана за оправдание американски въздушен удар.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-assad-idUSKBN17F1NE|title=Syria's Assad says Idlib chemical attack 'fabrication': AFP interview|date=13 April 2017|work=Reuters}}</ref> През юни 2017 г. руският президент Путин казва, че „Асад не е използвал [химическите оръжия]“ и че химическата атака е „извършена от хора, които искат да го обвинят за това“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://abcnews.go.com/International/wireStory/putin-syria-chemical-attack-provocation-assad-47790720|заглавие=Putin: Syria chemical attack was provocation against Assad|автор=Phillips|първо_име=Ian|труд=ABC News}}</ref> ООН и международните инспектори за химически оръжия от [[Организация за забрана на химическите оръжия|Организацията за забрана на химическите оръжия]] (ОЗХО) установяват, че атаката е дело на режима на Асад.<ref name="CNN sarin report">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|title=UN: Syria responsible for sarin attack that killed scores|last=Steve Almasy|work=CNN|access-date=12 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612174315/https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|archive-date=12 юни 2018|last2=Richard Roth}}</ref> На 7 ноември 2017 г. сирийското правителство обявява, че е подписало [[Парижко споразумение (2015)|Парижкото споразумение за климата]].<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2017/11/07/climate/syria-joins-paris-agreement.html|title=Syria Joins Paris Climate Accord, Leaving Only U.S. Opposed|last=Friedman|first=Lisa|date=7 ноември 2017|work=The New York Times}}</ref> През май 2018 г. Асад признава независимостта на окупираните от Русия сепаратистки републики [[Абхазия]] и [[Южна Осетия]] в Грузия, което води до ответна реакция от страна на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], [[Съединени американски щати|Съединените щати]], [[Канада]] и други страни.<ref name="Deutsche Welle">{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/syria-recognizes-georgias-breakaway-regions-in-nod-to-russia/a-43988153|title=Syria recognizes Georgia's breakaway regions|date=30 May 2018|work=Deutsche Welle|archive-url=https://web.archive.org/web/20180530092144/https://www.dw.com/en/syria-recognizes-georgias-breakaway-regions-in-nod-to-russia/a-43988153|archive-date=30 май 2018}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/georgia-syria-establishes-diplomatic-relations-with-abkhazia-south-ossetia/29257063.html|title=Georgia Severs Relations With Syria For Recognizing Abkhazia, South Ossetia|date=29 май 2018|work=rferl.org|archive-url=https://web.archive.org/web/20180530034717/https://www.rferl.org/a/georgia-syria-establishes-diplomatic-relations-with-abkhazia-south-ossetia/29257063.html|archive-date=30 май 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.canada.ca/en/global-affairs/news/2018/06/canada-concerned-by-syrias-recognition-of-georgian-breakaway-regions-of-abkhazia-and-south-ossetia.html|заглавие=Canada concerned by Syria's recognition of Georgian breakaway regions of Abkhazia and South Ossetia|труд=Government of Canada}}</ref> На 30 август 2020 г. е сформирано първото правителство на [[Хюсеин Арнус]], което включва нов Министерски съвет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dailysabah.com/world/syrian-crisis/syrias-assad-designates-new-government-headed-by-pm-arnous|заглавие=Syria's Assad designates new government headed by PM Arnous|автор=AFP|първо_име=French Press Agency-|труд=Daily Sabah|език=en-US|достъп_дата=8 март 2021}}</ref> На [[Президентски избори в Сирия (2021)|президентските избори през 2021 г.]], проведени на 26 май, Асад осигурява своя четвърти 7-годишен мандат; като печели 95,2% от избираемите гласове. Изборите са бойкотирани от [[Сирийска опозиция|опозицията]] и [[Сирийски демократични сили|Сирийските демократични сили]]; на бежанците и вътрешно разселените граждани е отнето правото да гласуват; позволявайки само на 38% от сирийците да участват в процеса. Независими международни наблюдатели, както и представители на западни държави определят изборите като фарс. [[Организация на обединените нации|ООН]] осъжда изборите за пряко нарушаване на Резолюция 2254 и обявява, че „няма мандат".<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.arabnews.com/node/1846771/%7B%7B|заглавие=UN reiterates it is not involved in Syrian presidential election|автор=Kossaify|първо_име=Ephrem|труд=Arab News}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://researchbriefings.files.parliament.uk/documents/CBP-9250/CBP-9250.pdf|заглавие=Syria: 2021 presidential election and future prospects|автор=Walker|първо_име=Nigel|издател=House of Commons Library|страници=4–15}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syrias-president-bashar-al-assad-wins-fourth-term-office-with-951-votes-live-2021-05-27/|title=Syria's Assad wins 4th term with 95% of vote, in election the West calls fraudulent|date=28 май 2021|work=Reuters|archive-url=https://web.archive.org/web/20221127122709/https://www.reuters.com/world/middle-east/syrias-president-bashar-al-assad-wins-fourth-term-office-with-951-votes-live-2021-05-27/|archive-date=27 ноември 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/world-report/2022/country-chapters/syria|заглавие=Syria Events of 2021|труд=Human Rights Watch}}</ref><ref name="auto">{{Cite news|url=https://english.aawsat.com/home/article/2965846/charles-lister/us-policy-syria-2021|title=US policy in Syria in 2021|last=Lister|first=Charles|date=10 май 2021|work=Asharq al-Awsat|archive-url=https://web.archive.org/web/20220813233750/https://english.aawsat.com/home/article/2965846/charles-lister/us-policy-syria-2021|archive-date=13 август 2022}}</ref> На 10 август 2021 г. е сформирано второто правителство на Хюсеин Арнус.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syrias-assad-asks-pm-hussein-arnous-form-new-cabinet-2021-08-01/|title=Syria's Assad asks PM Arnous to form new cabinet|date=2021-08-01|work=Reuters|access-date=2021-10-05|language=en}}</ref> При Асад Сирия става силен поддръжник на [[Руско нападение над Украйна|руското нападение в Украйна през 2022 г.]] и е една от петте страни, които се противопоставят на резолюцията на [[Общо събрание на ООН|Общото събрание на ООН]], заклеймяваща това, която призовава Русия да изтегли войските си. Три дни преди атаката външният министър [[Фейсал Мекдад]] е изпратен в Москва, за да потвърди признаването от страна на Сирия на сепаратистки републики [[Донецка народна република|Донецк]] и [[Луганска народна република|Луганск]]. Ден след атаката Башар ал-Асад я хвали като „корекция на историята и възстановяване на баланса в [[Международен ред|глобалния ред]] след [[Разпадане на Съветския съюз|разпадането на Съветския съюз]]“ в телефонен разговор с [[Владимир Путин]].<ref>{{Cite news|url=https://english.alarabiya.net/News/middle-east/2022/02/25/Syria-s-Assad-says-Russia-s-Ukraine-invasion-a-correction-of-history-|title=Syria's Assad says Russia's Ukraine invasion a 'correction of history'|work=Al-Arabiya News|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225144651/https://english.alarabiya.net/News/middle-east/2022/02/25/Syria-s-Assad-says-Russia-s-Ukraine-invasion-a-correction-of-history-|archive-date=25 февруари 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://press.un.org/en/2022/ga12407.doc.htm|заглавие=General Assembly Overwhelmingly Adopts Resolution Demanding Russian Federation Immediately End Illegal Use of Force in Ukraine, Withdraw All Troops|труд=United Nations}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mei.edu/publications/syrias-role-putins-invasion-ukraine|заглавие=Syria's role in Putin's invasion of Ukraine|автор=Makki|първо_име=Danny|труд=Middle East Institute}}</ref> Сирия става първата страна след Русия, която официално признава независимостта и суверенитета на двата отцепнически региона през юни 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-middle-east-syria-moscow-c5505e965d7d354b2b1f408385197829|title=Syria to recognize Ukraine's Luhansk and Donetsk regions|date=29 June 2022|work=Associated Press|archive-url=https://web.archive.org/web/20220702012411/https://apnews.com/article/russia-ukraine-middle-east-syria-moscow-c5505e965d7d354b2b1f408385197829|archive-date=2 юли 2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-recognizes-independence-sovereignty-donetsk-luhansk-state-news-agency-2022-06-29/|title=Syria recognizes independence, sovereignty of Donetsk, Luhansk -state news agency|date=29 юли 2022|work=Reuters|archive-url=https://web.archive.org/web/20220703150251/https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-recognizes-independence-sovereignty-donetsk-luhansk-state-news-agency-2022-06-29/|archive-date=3 юли 2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.wionews.com/world/syria-first-country-other-than-russia-to-recognise-ukraine-separatist-republics-of-donetsk-and-lugansk-493080|title=Syria first country other than Russia to recognise Ukraine separatist republics of Donetsk and Lugansk|date=29 юни 2022|work=WIO News|archive-url=https://web.archive.org/web/20220629211244/https://www.wionews.com/world/syria-first-country-other-than-russia-to-recognise-ukraine-separatist-republics-of-donetsk-and-lugansk-493080|archive-date=29 June 2022}}</ref> [[Файл:RaisiAssad2023.jpg|мини|Асад с иранския президент [[Ебрахим Раиси]] в Дамаск, 3 май 2023 г.]] На 12-ата годишнина от началото на протестите на [[Сирийска революция (2011)|Сирийската революция]] Башар ал-Асад провежда среща с Владимир Путин по време на официално посещение в Русия. В телевизионно предаване с Путин Асад защитава специалната военна операция на Русия като война срещу [[Неонационалсоциализъм|неонацистите]] и [[Бандеровци|бандеровците]] от Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/middle-east/20230315-assad-meets-putin-in-moscow-as-syrians-mark-12-years-since-anti-regime-uprising|title=Assad meets Putin in Moscow as Syrians mark 12 years since anti-regime uprising|date=15 март 2023|work=France 24|archive-url=https://web.archive.org/web/20230315170723/https://www.france24.com/en/middle-east/20230315-assad-meets-putin-in-moscow-as-syrians-mark-12-years-since-anti-regime-uprising|archive-date=15 март 2023}}</ref><ref name="rferl.org">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rferl.org/a/zelenskiy-ukraine-sanctions-syria-iran/32324885.html|заглавие=Zelenskiy Announces Sanctions On Hundreds Of Individuals, Including Syrian President, Iranian Drone Makers|труд=rferl.org}}</ref> Той признава [[Руската анексия на Донецка, Херсонска, Луганска и Запорожка области|руската анексия на четири украински области]] и ратифицира новите руски граници, твърдейки, че териториите са исторически руски. Асад също призовава Русия да разшири [[Руска военна интервенция в Сирия|военното си присъствие в Сирия]] чрез създаване на нови бази и разполагане на повече бази на земята, което прави военната й роля постоянна.<ref>"[https://web.archive.org/web/20230316094529/https://www.aljazeera.com/news/2023/3/16/assad-will-welcome-new-russian-military-bases-in-syria Assad welcomes new Russian bases in Syria after Putin meeting]". ''Al Jazeera''. 16 март 2023. Архивирано от оригинала на 16 март 2023.</ref><ref>Faulconbridge, Davis, Guy, Caleb (16 March 2023). "[https://web.archive.org/web/20230316070448/https://www.reuters.com/world/middle-east/syrias-assad-says-would-welcome-more-russian-troops-2023-03-16/ Syria's Assad would like more Russian bases and troops]". Reuters. Архивирано от оригинала на 16 март 2023</ref><ref name=":4">"[https://web.archive.org/web/20230323052728/https://www.teletrader.com/assad-syria-recognizes-russia-s-new-borders/news/details/59649372?ts=1679549248213 Assad: Syria recognizes Russia's new borders]". ''teletrader.com''. 16 March 2023. Архивирано от оригинала на 23 март 2023</ref><ref name=":4" /> През март 2023 г. той посещава [[Обединени арабски емирства|Обединените арабски емирства]] и се среща с президента на ОАЕ [[Мохамед ибн Заид ал-Нахаян]].<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/syria-s-assad-arrives-in-uae-for-official-visit-/7011966.html|title=Syria's Assad in UAE as Second Post-Quake Gulf Visit Signals Growing Arab Outreach|date=19 март 2023|work=VOA News}}</ref> През май 2023 г. присъства на [[Среща на върха на Арабската лига през 2023 г|срещата на върха на Арабската лига в Джеда]], [[Саудитска Арабия]], където е посрещнат от саудитския престолонаследник [[Мохамед бин Салман]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syrias-assad-attend-arab-summit-bringing-regional-isolation-an-end-2023-05-19/|title=Syria's Assad wins warm welcome at Arab summit after years of isolation|date=19 май 2023|work=Reuters}}</ref> През септември 2023 г. присъства на церемонията по откриването на [[Азиатски игри|Азиатските игри]] в [[Ханджоу]] и се среща с китайския президент [[Си Дзинпин]].<ref>{{Cite news|url=https://news.sky.com/story/syrias-bashar-al-assad-and-wife-laugh-and-wave-at-asian-games-opening-ceremony-amid-china-talks-12968127|title=Syria's Bashar al Assad and wife laugh and wave at Asian Games opening ceremony amid China talks|date=23 септември 2023|work=Sky News}}</ref> Те обявяват установяването на стратегическо партньорство между [[Китай]] и Сирия.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/china-syria-asian-games-diplomacy-assad-xi-cce801eaa586fe5db82d28df79b0f91f|title=Leaders of Syria and China announce strategic partnership as part of Asian Games diplomacy|date=22 септември 2022|work=AP News}}</ref> === Опозиционна офанзива и изгнание (2024) === През декември 2024 г. Съединените щати, Германия, Франция и Обединеното кралство призовават за деескалация на напрежението в Сирия, тъй като насилието отново избухва. Бунтовнически фракции, водени от ислямистката групировка Хаят Тахрир ал-Шам (HTS), [[Битка за Алепо (2024)|поемат контрола над Алепо]], което предизвиква кампания за ответни въздушни удари от сирийския президент Башар ал-Асад, подкрепян от Русия. Ударите, насочени към населени места и няколко болници в контролирания от бунтовниците град [[Идлиб]], водят до най-малко 25 смъртни случая според спасителната група [[Бели каски]]. Страните [[НАТО|от НАТО]] правят съвместно изявление, призоваващо за защита на цивилните граждани и на критичната инфраструктура, за да се предотврати по-нататъшно разселване и да се осигури хуманитарен достъп. Те подчертават спешната необходимост от водено от Сирия политическо решение в съответствие с Резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН, която се застъпва за диалог между сирийското правителство и опозиционните сили. Офанзивата на бунтовниците, която започва на 27 ноември 2024 г., продължава напредването си в провинция Хама след превземането на Алепо.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/syria-us-germany-france-uk-call-for-de-escalation/a-70933512|title=Syria: US, Germany, France, UK call for de-escalation|date=2 December 2024|work=DW News|access-date=2 December 2024}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/2024/12/03/world/middleeast/syria-civil-war-rebels-aleppo.html|заглавие=Fighting Worsens Already Dire Conditions in Northwestern Syria|труд=The New York Times}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aljazeera.com/program/newsfeed/2024/12/3/syrian-hospital-hit-in-air-attack-on-opposition-held-idlib|заглавие=Syrian hospital hit in air attack on opposition-held Idlib|труд=Al Jazeera|език=en|достъп_дата=2024-12-05}}</ref> На 4 декември 2024 г. избухват ожесточени сблъсъци в провинция Хама, когато сирийската армия се сблъсква с водени от ислямисти бунтовници в опит да спре тяхното настъпление към ключовия град [[Хама]]. Правителствените сили твърдят, че са започнали контраофанзива с въздушна подкрепа, отблъсквайки бунтовнически фракции, включително Хаят Тахрир ал-Шам, на около шест мили от града. Но въпреки подкрепленията бунтовниците превземат града на 5 декември.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/articles/cql5r2px4yyo|заглавие=Syria rebels capture major city of Hama after military withdraws|труд=www.bbc.com|език=en-GB|достъп_дата=2024-12-05}}</ref> Боевете довецдат до широко разселване, като близо 50 000 души напускат района и се съобщава за над 600 жертви, включително 104 цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/middle-east/20241204-syrian-army-launches-counterattack-as-rebels-push-towards-hama|title=Syrian army launches counterattack as rebels push towards Hama|date=4 December 2024|work=France24|access-date=4 December 2024}}</ref> На 7 декември 2024 г. Асад бяга от столицата Дамаск за [[Москва]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-rebels-celebrate-captured-homs-set-sights-damascus-2024-12-07/|заглавие=Syrian army command tells officers that Assad's rule has ended, officer says|труд=Reuters|достъп_дата=8 December 2024}}</ref> == Противоречия == === Корупция === {{Вижте също|Икономика на Сирия}} В началото на [[Сирийска революция|сирийската революция]] корупцията в Сирия е ендемична и страната е класирана на 129-о място в [[Индекс за възприятие на корупцията|Индекса за възприятие на корупцията]] за 2011 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.transparency.org/en/cpi/2011|заглавие=2011 – CPI|труд=Transparency.org}}</ref> От 70-те години икономиката на Сирия е доминирана от патронажните мрежи на [[Сирийска Баас партия|партийните елити на Баас]] и [[алавити]]те, лоялни към сем. Асад, които установяват контрол върху обществените сектори на Сирия въз основа на роднинство и [[непотизъм]]. Всеобхватният характер на корупцията е източник на противоречия в партийните кръгове на Баас и по-широката общественост още през 80-те г.<ref>{{Cite journal|last=M. Sadowski|first=Yahya|date=1987|title=Patronage and the Ba'th: Corruption and Control in Contemporary Syria|url=https://www.jstor.org/stable/41857946|journal=Arab Studies Quarterly|volume=9|issue=4|pages=442–461|jstor=41857946|via=JSTOR}}</ref> Програмата за икономическа либерализация на Башар ал-Асад през 2000-те г. се превръща в символ на корупцията и непотизма, тъй като бенефициентите на схемата са лоялните алавити, които заграбват голяма част от приватизираните сектори и бизнес активи. Това отчуждава правителството от огромното мнозинство от сирийската общественост, особено от селяните и градските работнически класи, които масово ненавиждат произтичащите икономически различия, които стават явно видими.<ref name="Allam, Saber 2019 26–272">{{Cite book|last=Allam, Saber|first=Ashraf, Salah|title=Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring|year=2019|publisher=Lamar|location=16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt|isbn=978-977-85412-3-6|pages=26–27|chapter=The domestic structure of the regime}}</ref><ref name="France 242">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/20200609-assad-s-20-year-rule-from-damascus-spring-to-pariah|title=Assad's 20-year rule, from Damascus Spring to pariah|date=9 юли 2020|work=France 24}}</ref> Братовчедът на Асад, [[Рами Махлуф]], е най-облагодетелстваният олигарх на режима през този период, белязан от институционализирането на корупцията, ограничаването на малкия бизнес и отхвърлянето на частното [[предприемачество]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-13216195|title=Bashar al-Assad's inner circle|date=30 юли 2012|work=BBC News|archive-url=https://web.archive.org/web/20220327062345/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-13216195|archive-date=27 март 2022}}</ref> Устойчивостта на корупцията, фракционистките пристрастия към алавитите, непотизмът и широко разпространените подкупи, които съществуват в партията, бюрокрацията и военните, водят до народния гняв, което води до избухването на [[Сирийска революция (2011)|Сирийската революция]] през 2011 г. Протестите са най-ожесточени в кварталите на работническата класа, които отдавна понасят тежестта на политиката на експлоатация на режима, която привилегирова собствените си лоялни лица.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://globalanticorruptionblog.com/2017/02/06/the-role-of-corruption-in-the-syrian-civil-war/|заглавие=The Role of Corruption in the Syrian Civil War|автор=Gersh|първо_име=Nick|труд=GAB}}</ref><ref>{{Cite book|last=Allam, Saber|first=Ashraf, Salah|title=Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring|year=2019|publisher=Lamar|location=16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt|isbn=978-977-85412-3-6|pages=26–27}}</ref> Според ABC News в резултат на [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]] „контролираната от правителството Сирия е съкратена по размер, очукана и обедняла“.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/International/wireStory/assads-syria-truncated-battered-defiant-26633429|title=Assad's Syria Truncated, Battered, but Defiant|last=Hadid|first=Diaa|date=2 ноември 2014|work=Abc News|access-date=2 ноември 2014}}</ref> Икономическите санкции (Законът за отговорността на Сирия) са приложени много преди сирийската гражданска война от САЩ и към тях се присъединява ЕС при избухването на гражданската война, което води до разпадането на сирийската икономика.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-17088270|title=Syria 'disintegrating under crippling sanctions'|date=19 февруари 2012|work=BBC News|access-date=2 ноември 2014}}</ref> Тези санкции са подсилени през октомври 2014 г. от ЕС и САЩ.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-eu-idUSKCN0IA1AF20141021|title=EU targets ministers, UAE firm in latest Syria sanctions|last=Croft|first=Adrian|date=21 октомври 2014|work=Reuters|access-date=2 ноември 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20151007014415/http://www.reuters.com/article/2014/10/21/us-mideast-crisis-syria-eu-idUSKCN0IA1AF20141021|archive-date=7 октомври 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.usatoday.com/story/news/politics/2014/10/16/treasury-syrian-sanctions-qusay-mihoub/17354081/|title=Tightened sanctions target Syrian human rights abuses|last=Korte|first=Gregory|date=16 октомври 2014|work=USA Today|access-date=9 ноември 2014}}</ref> Промишлеността в части от страната, които все още се държат от правителството, е силно контролирана от държавата, като [[Икономическа либерализация|икономическата либерализация]] е обърната по време на настоящия конфликт.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-economy-socialist-idUSBRE8630FA20120704|title=Syria reverts to socialist economic policies to ease tension|last=Al-Khalidi|first=Suleiman|date=4 юли 2012|work=Reuters|access-date=19 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20121020124949/http://www.reuters.com/article/2012/07/04/us-syria-economy-socialist-idUSBRE8630FA20120704|archive-date=20 октомври 2012}}</ref> [[Лондонско училище по икономика и политически науки|Лондонското училище по икономика]] заявява, че в резултат на сирийската гражданска война в Сирия се е развила [[военна икономика]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/idUSKCN0IU10Z20141110?irpc=932|title=Local ceasefires best way to ease Syrians' suffering: researchers|date=10 ноември 2014|work=Reuters|access-date=10 ноември 2014}}</ref> Доклад на [[Европейски съвет за външни отношения|Европейския съвет за външни отношения]] от 2014 г. също заявява, че се е формирала военна икономика.<ref>Yazigi, Jihad (7 April 2014). "[https://ecfr.eu/archive/page/-/ECFR97_SYRIA_BRIEF_AW.pdf Syria's War Economy]" (PDF). European Council on Foreign Relations. Посетен на 19 октомври 2014</ref> Доклад, поръчан от [[Организация на обединените нации|ООН]] на Сирийския център за политически изследвания, гласи, че 2/3 от сирийското население живее в крайна бедност.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-economy-idUSKBN0E81WL20140528|title=Syria's economy heads into ruin: U.N. sponsored report|last=Al-Khalidi|first=Suleiman|date=28 May 2014|work=Reuters|access-date=19 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140824204400/http://www.reuters.com/article/2014/05/28/us-syria-economy-idUSKBN0E81WL20140528|archive-date=24 август 2014}}</ref> Безработицата е 50%.<ref name="SurvivalMode">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/syrias-assad-regime-cuts-subsidies-focuses-ailing-economy-on-war-effort/2014/11/29/5f830894-719c-11e4-a2c2-478179fd0489_story.html|title=Syria's Assad regime cuts subsidies, focuses ailing economy on war effort|last=Naylor|first=Hugh|date=29 ноември 2014|work=The Washington Post|access-date=6 декември 2014}}</ref> През октомври 2014 г. търговски център на стойност 50 млн. долара отваря врати в [[Тартус]], което провокира критики от страна на поддръжниците на правителството и се разглежда като част от политиката на правителството на Асад в опит да се създаде усещане за нормалност по време на гражданската война.<ref>{{Cite news|url=http://www.dailystar.com.lb/News/Middle-East/2014/Oct-17/274357-glitzy-mall-sparks-anger-from-assad-backers.ashx|title=Glitzy mall sparks anger from Assad backers|last=Daou|first=Rita|date=17 октомври 2014|access-date=19 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20181022183913/http://www.dailystar.com.lb/News/Middle-East/2014/Oct-17/274357-glitzy-mall-sparks-anger-from-assad-backers.ashx|archive-date=22 октомври 2018|agency=Agence France-Presse}}</ref> Правителствена политика за предпочитане на семействата на убити войници за държавни работни места е отменена, след като предизвиква шум,<ref name="BurySons2">{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/International/wireStory/syrias-alawites-pay-heavy-price-bury-sons-26598184|title=Syria's Alawites Pay Heavy Price as They Bury Sons|last=Hadid|first=Diaa|date=1 ноември 2014|access-date=1 ноември 2014|agency=Associated Press}}</ref> докато нарастващите обвинения в корупция предизвикват протести.<ref name="AlawitesVoice2">{{Cite news|url=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2014/10/syria-tartous-alawites-pro-regime-protests.html|title=Alawites find their voice against Assad|date=29 октомври 2014|access-date=1 ноември 2014|publisher=Al Monitor}}</ref> През декември 2014 г. ЕС забранява продажбите на реактивно гориво на правителството на Асад, принуждавайки правителството да купува по-скъпи незастраховани доставки на реактивно гориво в бъдеще.<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11290437/EU-tries-to-ground-Bashar-al-Assads-warplanes-by-banning-fuel-supplies.html|title=EU tries to ground Bashar al-Assad's warplanes by banning fuel supplies|last=Blair|first=David|date=12 декември 2014|work=The Telegraph|access-date=13 декември 2014|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11290437/EU-tries-to-ground-Bashar-al-Assads-warplanes-by-banning-fuel-supplies.html|archive-date=11 януари 2022|url-access=subscription}}</ref> Възползвайки се от нарасналата роля на държавата в резултат на гражданската война, Башар и съпругата му Асма започват да анексират икономическите активи на Сирия от своите лоялни привърженици, опитвайки се да изместят старите бизнес елити и да монополизират прекия им контрол върху икономиката. [[Махер ал-Асад]], братът на Башар, също забогатява, като наблюдава операциите на спонсорираното от сирийската държава производство на психостимуланта [[каптагон]] и заграбва голяма част от плячката от войната. В момента управляващата двойка притежава огромни части от секторите на корабоплаването, недвижимите имоти, телекомуникациите и банковия сектор.<ref>{{Cite news|url=https://syria-report.com/analysis-changes-to-syrias-business-elite-concentrates-wealth-in-hands-of-presidential-couple-open-access/|title=Changes to Syria's Business Elite Concentrates Wealth in Hands of Presidential Couple|date=15 ноември 2022|work=The Syria Report|archive-url=https://web.archive.org/web/20221202222632/https://syria-report.com/analysis-changes-to-syrias-business-elite-concentrates-wealth-in-hands-of-presidential-couple-open-access/|archive-date=2 декември 2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/a7a75e4c-a95d-11e9-984c-fac8325aaa04|title=Syria's Assad puts pressure on business elite|last=Cornish, Khattab|first=Chloe, Asser|date=25 July 2019|work=Financial Times|archive-url=https://web.archive.org/web/20190727060100/https://www.ft.com/content/a7a75e4c-a95d-11e9-984c-fac8325aaa04|archive-date=27 юли 2019}}</ref> Значителни промени се случват в сирийската икономика след кампаниите за конфискация на правителството, стартирани през 2019 г., които включват големи икономически активи, прехвърлени на президентската двойка, за да проектират своята власт и влияние. Особено забележителна динамика е възходът на [[Асма Асад|Асма ал-Асад]], която оглавява тайния икономически съвет на Сирия и за която се смята, че се е превърнала в централна фуния на икономическата власт в Сирия. Чрез своята неправителствена организация „Сирия Тръст“ – гръбнакът на нейната финансова мрежа, Асма проверява чуждестранната помощ, идваща в Сирия, тъй като правителството разрешава организациите на ООН само ако работят под държавни агенции.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/a51c6227-0c93-4fe1-aca7-25783a43708f|title=Syria's state capture: the rising influence of Mrs Assad|last=Jalabi|first=Raya|date=2023|work=Financial Times|archive-url=https://web.archive.org/web/20230405013209/https://www-ft-com.ezp.lib.cam.ac.uk/content/a51c6227-0c93-4fe1-aca7-25783a43708f|archive-date=5 април 2023}}</ref> Корупцията нараства спорадично през последните години, като Сирия се смята за най-корумпираната страна в [[Арабски свят|арабския свят]].<ref>{{Cite news|url=https://www.al-monitor.com/originals/2023/01/middle-east-corruption-rankings-syria-most-corrupt-uae-least-turkey-slipped|title=Middle East corruption rankings: Syria most corrupt, UAE least, Turkey slipped|date=31 January 2023|work=Al-Monitor|archive-url=https://web.archive.org/web/20230203201215/https://www.al-monitor.com/originals/2023/01/middle-east-corruption-rankings-syria-most-corrupt-uae-least-turkey-slipped|archive-date=3 февруари 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.newarab.com/news/syria-yemen-and-libya-rank-among-lowest-corruption-index?amp|title=Syria, Yemen and Libya among 'lowest in the world' for corruption perceptions|date=31 януари 2023|work=The New Arab|archive-url=https://web.archive.org/web/20230208070207/https://www.newarab.com/news/syria-yemen-and-libya-rank-among-lowest-corruption-index?amp|archive-date=8 февруари 2023}}</ref> Към 2022 г. Сирия е класирана на второ място в света в [[Индекс за възприятие на корупцията|Индекса за възприятие на корупцията]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.worlddata.info/asia/syria/corruption.php|заглавие=Corruption in Syria|труд=Worlddata.info}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.transparency.org/en/cpi/2022|заглавие=Corruption Perceptions Index|труд=Transparency International}}</ref> === Фракционираност === {{Вижте също|Фракционираност и малцинства в гражданската война в Сирия}} Управлението на [[Хафез ал-Асад]] е смятано за една от най-репресивните арабски [[Диктатура|диктатури]] на 20 век. Тъй като Башар наследява мантията на баща си, той се опитва да осъществи авторитарно надграждане чрез прочистване на старата гвардия и назначаване на партията и армията с лоялни [[Алавити|алавитски]] офицери, което допълнително утвърждава фракционираността в системата.<ref>{{Cite book|last=Allam, Saber|first=Ashraf, Salah|title=Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring|year=2019|publisher=Lamar|location=16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt|isbn=978-977-85412-3-6|pages=27–30|chapter=The domestic structure of the regime|quote=Because he lacks his father's leadership skills... Bashar may settle for consensus among his junta of Alawi officers... When Bashar assumed office he attempted to consolidate power through "authoritarian upgrading".. However, the conservative military establishment and senior members of the regime were not favorable to Bashar's reforms, which forced Bashar to retire such senior personnel in order to further consolidate his power. But Bashar struggled to appoint new and loyal staff, his Ba'athist regime became increasingly like a sectarian family clan}}</ref><ref name="auto22">{{Cite news|url=https://www.worldpoliticsreview.com/syria-pariah-state/|title=Is Syria No Longer a Pariah State?|last=Ker-Lindsay|first=James|date=27 април 2023|work=World Politics Review|archive-url=https://web.archive.org/web/20230602100607/https://www.worldpoliticsreview.com/syria-pariah-state/|archive-date=2 юни 2023}}</ref> Докато официално правителството на Баас се придържа към строга [[Секуларизъм|секуларистка]] доктрина, на практика то прилага фракционистки инженерни политики в обществото, за да потисне несъгласието и да монополизира абсолютната си власт.<ref>{{Cite news|url=http://www.crisisgroup.org/~/media/Files/Middle%20East%20North%20Africa/Iraq%20Syria%20Lebanon/Syria/151-flight-of-icarus-the-pyd-s-precarious-rise-in-syria.pdf|title=Flight of Icarus? The PYD's Precarious Rise in Syria|date=8 май 2014|access-date=4 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20160220181554/http://www.crisisgroup.org/~/media/Files/Middle%20East%20North%20Africa/Iraq%20Syria%20Lebanon/Syria/151-flight-of-icarus-the-pyd-s-precarious-rise-in-syria.pdf|archive-date=20 февруари 2016|publisher=International Crisis Group|page=23|quote=The regime aims to compel people to take refuge in their sectarian and communitarian identities; to split each community into competing branches, dividing those who support it from those who oppose it}}</ref> Режимът се опитва да се представи пред външния свят като защитник на малцинствата и насажда страх от управлението на мнозинството в обществото, за да мобилизира лоялни привърженици от малцинствата.<ref name="NPR_APRIL_2015">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.npr.org/blogs/parallels/2015/04/18/400360836/syrias-minorities-caught-between-sword-of-isis-and-wrath-of-assad|заглавие=Syria's Minorities: Caught Between Sword Of ISIS And Wrath of Assad|автор=Meuse|първо_име=Alison|издател=NPR|достъп_дата=19 април 2015|цитат=Karim Bitar, a Middle East analyst at Paris think tank IRIS [...] says [...] "Minorities are often used as a shield by authoritarian regimes, who try to portray themselves as protectors and as a bulwark"}}</ref> Фигури, лоялни на Асад, като [[Мишел Самаха]], се застъпват за фракционистка мобилизация за защита на режима от това, което той нарича „морето от [[Сунитски ислям|сунити]]“. Режимът на Асад отприщва фракционистко насилие чрез частни алавитски милиции като [[Шабиха]], особено в сунитските райони. Алавитската религиозна иконография и обществените чувства са често срещани теми, използвани от алавитските воини-шейхове, които ръководят алавитските милиции, като оправдание за извършване на кланета, отвличания и изтезания в бастиони на опозицията.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://newlinesmag.com/reportage/the-specter-of-sectarian-violence-in-syria/|заглавие=The Specter of Sectarian Violence in Syria|автор=Ümit Üngör|първо_име=Uğur|издател=NPR|достъп_дата=19 април 2015}}</ref> Различните политики за развитие, приети от режима, следват фракционистки модел. Схема за урбанизация, приложена от правителството в град [[Хомс]], води до експулсирането на хиляди сунитски жители през 2000-те г., докато районите с мнозинство от алавити остават непокътнати.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://warontherocks.com/2016/08/assad-or-we-burn-the-country-misreading-sectarianism-and-the-regime-in-syria/|заглавие=Assad or We Burn the Country|автор=Hokayem|първо_име=Emile|труд=War on the rocks}}</ref> Дори когато [[Сирийски баасизъм|сирийският баасизъм]] абсорбира различни общностни идентичности в хомогенния обединяващ дискурс на държавата, социално-политическата власт става монополизирана от алавитските лоялисти. Въпреки че официално се придържат към неконфесионализма, [[Въоръжени сили на Сирия|сирийските въоръжени сили]] също са институционално фракционистки. Докато наборниците и по-ниските чинове са преобладаващо неалавити, по-високите чинове са пълни от лоялни алавити, които ефективно контролират логистиката и политиката за сигурност. Елитните части на сирийската армия, като [[Тигрови сили|Тигровите сили]], [[Републиканска гвардия (Сирия)|Републиканската гвардия]], 4-та бронирана дивизия и т.н., считани от правителството за решаващи за неговото оцеляване, са съставени предимно от алавити. Сунитските офицери са под постоянно наблюдение от тайната полиция, като на повечето от тях са назначени помощници алавити, които следят движенията им. [[Паравоенни]] групи, подкрепящи режима, като [[Национални отбранителни сили (Сирия)|Националните отбранителни сили,]] също са организирани около фракционистката лоялност към правителството на Баас. По време на въстанията на [[Сирийската революция (2011)|сирийската революция]] правителството на Баас разгръща стратегия за [[секюритизация]], която зависи от фракционистката мобилизация, отприщването на насилие срещу протестиращите и обширните репресии в цялата страна, което кара опозиционните групи да се обърнат към въоръжен бунт. Сирийското общество е допълнително фракционирано след [[Участие на Иран в гражданската война в Сирия|иранската намеса в сирийската гражданска война]], която става свидетел на много [[Хомейнизъм|хомейнистки]] бойни групировки, спонсорирани от [[Иран]], които се бият на страната на управлението на Асад.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://warontherocks.com/2016/08/assad-or-we-burn-the-country-misreading-sectarianism-and-the-regime-in-syria/|заглавие=Assad or We Burn the Country|автор=Hokayem|първо_име=Emile|труд=E-International Relations}}</ref> === Права на човека === Баасисткото правителство управлява Сирия като [[Тоталитаризъм|тоталитарна]] държава, контролирайки всеки аспект на сирийското общество от десетилетия. Командирите на правителствените сили за сигурност, състоящи се от [[Сирийска арабска армия|Сирийската арабска армия]], [[Тайна полиция|тайната полиция]], паравоенните формирования на БААС, пряко изпълняват изпълнителните функции на държавата, като почти не обръщат внимание на правните процеси и [[бюрокрация]]та. Системата за наблюдение на [[Мухабарат (Сирия)|Мухабарат]] (тайните служби) е всеобхватна, като общият брой на агентите, работещи за различните й клонове, се оценява на 1:158 в съотношение с цивилното население. Службите за сигурност затварят организациите на [[Гражданско общество|гражданското общество]], ограничават свободата на движение в страната и забраняват политическа литература и символи, които не са на Баас.<ref name="ifimes.org2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ifimes.org/en/researches/syria-between-oppression-and-freedom/3325|заглавие=Syria: Between oppression and freedom|труд=Ifimes}}</ref><ref name="Hill">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2010/7/16/syria-slammed-on-human-rights|title=Syria slammed on human rights|last=Hill|first=Evan|date=16 юли 2010|work=Al Jazeera|archive-url=https://web.archive.org/web/20230521182156/https://www.aljazeera.com/news/2010/7/16/syria-slammed-on-human-rights|archive-date=21 May 2023}}</ref> През 2010 г. [[Хюман Райтс Уоч]] публикува доклада „A Wasted Decade“, документиращ репресиите по време на първото десетилетие на [[Извънредно положение|извънредното управление]] на Асад, белязан от произволни арести, цензура и дискриминация срещу [[Кюрди в Сирия|сирийските кюрди]].<ref name="Hill" /><ref name="hrw.org">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref> През 2000-те г. страховитите агенти на Мухабарат извършват рутинни отвличания, произволни задържания и [[Изтезание|изтезания]] на цивилни. Проведени са многобройни показни процеси срещу [[дисидент]]и, пълнещи сирийски затвори с журналисти и правозащитници. Членовете на [[Главна дирекция по разузнаване (Сирия)|Главната дирекция за разузнаване]] на Сирия отдавна се ползват с широки привилегии да извършват извънсъдебни действия и имат имунитет срещу престъпления. През 2008 г. Асад разширява този имунитет към други отдели на силите за сигурност.<ref name="hrw.org2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref> Групи за правата на човека, като Хюман Райтс Уоч и [[Амнести Интернешънъл]] разказват подробно как [[Тайна полиция|тайната полиция]] на правителството на Асад е изтезавала, затваряла и убивала политически опоненти и онези, които говорят против правителството.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/en/node/91580/section/4|заглавие=A Wasted Decade|издател=Human Rights Watch|страници=4, 8}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.unhcr.org/refworld/country,,,,SYR,,4da56d83a2,0.html|заглавие=2010 Country Reports on Human Rights Practices – Syria|издател=United Nations High Commissioner for Refugees}}</ref> Освен това се смята, че около 600 ливански политически затворници са държани в държавните затвори след [[Сирийска окупация на Ливан|сирийската окупация на Ливан]], като някои са държани повече от 30 години.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mmedia.me/lb/en/reportsfeatures/565320-syrias-secret-prisoners|заглавие=Syria's secret prisoners|автор=Luca|първо_име=Ana Maria|издател=NOW News|достъп_дата=22 май 2015|архив_дата=2017-10-09|архив_уеб_адрес=https://wayback.archive-it.org/all/20171009210630/https://www.mmedia.me/lb/en/reportsfeatures/565320-syrias-secret-prisoners}}</ref> От 2006 г. правителството на Асад разширява използването на [[Персона нон грата|забрани за пътуване]] срещу политически дисиденти.<ref>{{Cite news|url=http://www.economist.com/node/17155868|title=How Syria controls its dissidents – Banning travel|date=30 септември 2010|work=The Economist}}</ref> В интервю за ABC News през 2007 г. Асад заявява: „Нямаме такива [неща като] политически затворници,” въпреки че в.„[[Ню Йорк Таймс]]“ съобщава за ареста на 30 сирийски политически дисиденти, които организират общ опозиционен фронт през декември 2007 г., като трима от тази група, смятани за лидери на опозицията, са с мярка за неотклонение „задържане под стража“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2007/12/14/world/middleeast/14syria.html|title=Challenged, Syria Extends Crackdown on Dissent|last=Cambanis|first=Thanassis|date=14 декември 2007|work=The New York Times|access-date=26 април 2010}}</ref> Правителството отказва разрешение на правозащитни организации и независими НПО да работят в страната.<ref name="hrw.org3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref> През 2010 г. Сирия забранява забулването в университетите.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-10684359|title=Syria bans face veils at universities|date=19 юли 2010|work=BBC News}}</ref><ref>{{Cite journal|date=20 юли 2010|title=Veil ban: Why Syria joins Europe in barring the niqab|url=http://www.csmonitor.com/World/Middle-East/2010/0720/Veil-ban-Why-Syria-joins-Europe-in-barring-the-niqab|journal=The Christian Science Monitor}}</ref> След протестите на Сирийската революция през 2011 г. Асад частично облекчава забраната.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2011/apr/06/syria-relax-veil-ban-teacher|title=Syria relaxes veil ban for teachers|date=6 април 2011|work=The Guardian|agency=Associated Press}}</ref> Между 2011 и 2013 г. се смята, че апаратът за държавна сигурност е изтезавал и убил над 10 хиляди [[Активизъм|граждански активисти]], политически дисиденти, журналисти, доброволци от [[Гражданска защита|гражданската защита]] и обвинени в държавна измяна и обвинения в тероризъм, като част от кампанията за смъртоносни репресии, наредена от Асад.<ref name="Entous, Nissenbaum">{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/10-000-bodies-inside-syrian-president-bashar-al-assads-crackdown-1406315472|title=10,000 Bodies: Inside Syrian President Bashar al-Assad's Crackdown|last=Entous, Nissenbaum|first=Adam, Dion|date=25 юли 2014|work=The Wall Street Journal|archive-url=https://web.archive.org/web/20230103162318/https://www.wsj.com/articles/10-000-bodies-inside-syrian-president-bashar-al-assads-crackdown-1406315472|archive-date=3 януари 2023}}</ref> През юни 2023 г. [[Общо събрание на ООН|Общото събрание на ООН]] гласува в подкрепа на създаването на независим орган, който да разследва местонахождението на стотици хиляди изчезнали цивилни, които са били насилствено накарани да изчезнат, убити или изнемогващи в подземията и в [[Стая за мъчения|стаите за изтезания]] на режима на Асад. Вотът е осъден от Русия, [[Северна Корея]] и [[Иран]].<ref>{{Cite news|url=https://www.theweek.in/wire-updates/international/2023/06/30/fgn2-un-syria.amp.html|title=UN votes to establish independent body to clarify fate of over 130 000 Syrians missing in conflict|date=30 юни 2023|work=The Week|archive-url=https://web.archive.org/web/20230630045225/https://www.theweek.in/wire-updates/international/2023/06/30/fgn2-un-syria.amp.html|archive-date=30 юни 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.arabnews.com/node/2330286/middle-east|title=In milestone decision, UN creates institution for Syria's missing and disappeared|last=Kossaify|first=Ephrem|date=30 юни 2023|work=Arab News|archive-url=https://web.archive.org/web/20230630045427/https://www.arabnews.com/node/2330286/middle-east|archive-date=30 юни 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/un-syria-conflict-missing-people-75ab620d2ab939b54152a3f1ded5a156|title=UN votes to establish independent body to clarify fate of over 130,000 Syrians missing in conflict|last=M. Lederer|first=Edith|date=30 юни 2023|work=AP News|archive-url=https://web.archive.org/web/20230630163007/https://apnews.com/article/un-syria-conflict-missing-people-75ab620d2ab939b54152a3f1ded5a156|archive-date=30 юни 2023}}</ref> През 2023 г. [[Канада]] и Нидерландия [[Канада и Нидерландия срещу Сирийската арабска република|завеждат дело срещу Сирия]] в [[Международен съд на ООН|Международния съд на ООН]], обвинявайки я в нарушаване на [[Конвенция на ООН срещу изтезанията|Конвенцията на ООН срещу изтезанията]]. Съвместната петиция обвинява сирийския режим в организирането на „невъобразима физическа и психическа болка и страдание“ като стратегия за колективно наказване на сирийското население.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.government.nl/documents/diplomatic-statements/2023/06/12/joint-statement-by-canada-and-the-netherlands-on-instituting-proceedings-at-the-international-court-of-justice-to-hold-syria-to-account-for-torture|заглавие=Joint statement by Canada and the Kingdom of the Netherlands on instituting proceedings at the International Court of Justice to hold Syria to account for torture|труд=Government of Netherlands}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.icj-cij.org/sites/default/files/case-related/188/188-20230612-PRE-01-00-EN.pdf|заглавие=Canada and the Kingdom of the Netherlands jointly institute proceedings against the Syrian Arab Republic and request the Court to indicate provisional measures|труд=International Court of Justice.org|страници=1, 2}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.icj-cij.org/sites/default/files/case-related/188/188-20230608-REQ-01-00-EN.pdf|заглавие=Canada and the Kingdom of Netherlands vs. the Syrian Arab Republic|труд=International Court of Justice.org}}</ref> Русия налага вето на усилията на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] да преследва Башар ал-Асад в [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]].<ref>{{Cite news|url=https://www.thenationalnews.com/mena/2023/06/12/canada-and-netherlands-take-syria-to-icj-over-alleged-torture/|title=Canada and Netherlands take Syria to ICJ over alleged torture|date=12 юни 2023|work=The National|archive-url=https://web.archive.org/web/20230613135519/https://www.thenationalnews.com/mena/2023/06/12/canada-and-netherlands-take-syria-to-icj-over-alleged-torture/|archive-date=13 юни 2023}}</ref> === Репресии над кюрдите === {{Вижте също|Арабски колан|Клане в Камишли (2004)}} Баасистка Сирия отдавна забранява [[Кюрдски езици|кюрдския език]] в училищата и обществените институции. Дискриминацията срещу [[Кюрди в Сирия|кюрдите]] непрекъснато нараства по време на управлението на Башар ал-Асад. Държавната политика официално потиска кюрдската култура с повече от 300 хил. сирийски кюрди, които остават без гражданство. Кюрдските оплаквания срещу държавното преследване в крайна сметка достигат кулминацията си в [[Камишлийски въстания (2004)|Камишлийските въстания през 2004 г.]], потушени насилствено след изпращането на сирийски военни сили. Последвалата репресия води до убийствата на повече от 36 кюрди и до раняването на най-малко 160 демонстранти. Повече от 2000 цивилни са арестувани и изтезавани в правителствени центрове за задържане. Ограниченията върху кюрдските дейности са допълнително затегнати след клането в [[Камишли]], като режимът на Асад на практика забранява всички кюрдски културни събирания и политическа активност по обвинения в подстрекаване на раздори или отслабване на националните чувства. През 2005–2010 г. [[Хюман Райтс Уоч]] потвърждава репресиите за сигурност на най-малко 14 кюрдски политически и културни събирания.<ref name="hrw.org4">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref><ref name="Hill2">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2010/7/16/syria-slammed-on-human-rights|title=Syria slammed on human rights|last=Hill|first=Evan|date=16 юли 2010|work=Al Jazeera|archive-url=https://web.archive.org/web/20230521182156/https://www.aljazeera.com/news/2010/7/16/syria-slammed-on-human-rights|archive-date=21 май 2023}}</ref> През март 2008 г. сирийски военни откриват огън по кюрдско събиране в Камишли, което отбелязва Навруз, убивайки трима и ранявайки петима цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://www.hrw.org/news/2008/03/23/syria-investigate-killing-kurds|title=Syria: Investigate Killing of Kurds|date=23 март 2008|work=Human RIghts Watch|archive-url=https://web.archive.org/web/20230505183620/https://www.hrw.org/news/2008/03/23/syria-investigate-killing-kurds|archive-date=5 май 2023}}</ref> === Цензура === На 22 септември 2001 г. Асад издава закон за печата, който затяга правителствения контрол върху цялата литература, отпечатана или публикувана в Сирия, вариращи от вестници до книги, брошури и периодични издания. Издатели, писатели, редактори, разпространители, журналисти и други лица, обвинени в нарушаване на Закона за печата, се лишават от свобода или глобяват. Цензурата също е разширена в [[киберпространство]]то и различни уебсайтове са забранени. Множество [[Блог|блогъри]] и създатели на съдържание са арестувани по различни обвинения за национална сигурност.<ref name="hrw.org5">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref> Закон от 2007 г. изисква интернет кафенетата да записват всички коментари, които потребителите публикуват в чат форуми.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://en.rsf.org/spip.php?page=predateur&id_article=42411|заглавие=Bashar Al-Assad, President, Syria|издател=Reporters Without Borders|достъп_дата=26 октомври 2012|архив_дата=2015-10-18|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151018150441/http://en.rsf.org/spip.php?page=predateur&id_article=42411}}</ref> Друг указ от 2008 г. задължава интернет кафенетата да водят записи на клиентите си и да уведомяват рутинно полицията.<ref name="10 Worst Countries to be a Blogger">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://cpj.org/reports/2009/04/10-worst-countries-to-be-a-blogger/|заглавие=10 Worst Countries to be a Blogger|труд=Committee to Protect Journalists}}</ref> Уебсайтове като [[Уикипедия на арабски език|Уикипердия на арабски]], [[Ютюб]] и [[Фейсбук]] са блокирани периодично между 2008 г. и февруари 2011 г.<ref>{{Cite news|url=http://www.economist.com/node/11792330|title=Red lines that cannot be crossed – The authorities don't want you to read or see too much|date=24 July 2008|work=The Economist}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2011/02/10/world/middleeast/10syria.html|title=Syria Restores Access to Facebook and YouTube|last=Jennifer Preston|date=9 февруари 2011|work=The New York Times}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://en.rsf.org/internet-enemie-syria,39779.html|заглавие=Internet Enemies – Syria|издател=Reporters Without Borders|достъп_дата=29 април 2011|архив_дата=2016-03-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304070925/http://en.rsf.org/internet-enemie-syria,39779.html}}</ref> [[Комитет за защита на журналистите|Комитетът за защита на журналистите]] класира Сирия като третата опасна страна за онлайн блогъри през 2009 г. Хора са арестувани въз основа на голямо разнообразие от обвинения, вариращи от подкопаване на националното единство до публикуване или споделяне на фалшиво съдържание.<ref name="hrw.org6">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2010/07/16/wasted-decade/human-rights-syria-during-bashar-al-asads-first-ten-years-power|заглавие=A Wasted Decade: Human Rights in Syria during Bashar al-Asad's First Ten Years in Power|труд=Human Rights Watch}}</ref><ref name="10 Worst Countries to be a Blogger" /> Сирия е класирана като третата най-цензурирана страна в доклада на Комитета за защита на журналистите от 2012 г. Освен ограниченията за международните журналисти, които забраняват влизането им, местната преса се контролира от държавни агенции, които насърчават [[Баасизъм|баасистката]] идеология. От 2011 г. сирийското правителство въвежда пълно медийно затъмнение и чуждестранни кореспонденти са бързо задържани, отвличани или изтезавани. В резултат на това външният свят знае за ситуациите, случващи се в Сирия, само чрез видеоклипове на независими цивилни журналисти. Правителството на Асад затваря интернет покритието, [[Клетъчна мрежа|мобилните мрежи]], както и телефонните линии в зоните под негов контрол, за да предотврати всякакви новини, които имат опити да монополизират информацията, свързана със Сирия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://cpj.org/reports/2012/05/10-most-censored-countries.php|заглавие=10 Most Censored Countries|труд=Committee to Protect Journalists|достъп_дата=14 август 2012}}</ref> === Репресии, етническо прочистване и насилствени изчезвания === [[Сирийска революция (2011)|Репресиите]], наредени от Башар ал-Асад срещу сирийските протестиращи, са най-безмилостните от всички военни репресии през цялата [[Арабска пролет]]. Тъй като насилието се влошава и броят на жертвите се увеличава до хиляди, Европейският съюз, Арабската лига и Съединените щати започват да налагат широк набор от санкции срещу режима на Асад. До декември 2011 г. [[Организация на обединените нации|ООН]] обявява ситуацията в Сирия за [[гражданска война]].<ref>{{Cite news|url=https://www.nbcnews.com/id/wbna45514855|title=UN: Syria now in a civil war|last=A. Kennedy, Jordans|first=Elizabeth, Frank|date=2 December 2011|work=MSNBC|archive-url=https://web.archive.org/web/20210726024135/https://www.nbcnews.com/id/wbna45514855|archive-date=26 юли 2021}}</ref> До този момент всички протестиращи и въоръжени съпротивителни групи гледат на безусловната оставка на Башар ал-Асад като част от основните си искания. През юли 2012 г. [[Лига на арабските държави|Арабската лига]] провежда извънредна сесия с искане за бърза оставка на Асад и обещава безопасното му напускане, ако той приеме предложението.<ref>{{Cite news|url=http://www.huffingtonpost.com/2011/04/18/bashar-assad-resignation-syria-protest_n_850657.html|title=Bashar Assad Resignation Called For By Syria Sit-In Activists|last=Bassem Mroue|date=18 април 2011|work=HuffPost|access-date=14 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20110512045222/http://www.huffingtonpost.com/2011/04/18/bashar-assad-resignation-syria-protest_n_850657.html|archive-date=12 май 2011|agency=Associated Press}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.cnn.com/2012/07/22/world/meast/syria-unrest|title=Arab League to offer 'safe exit' if Assad resigns|date=23 юли 2012|work=CNN|access-date=13 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20130514043736/http://www.cnn.com/2012/07/22/world/meast/syria-unrest|archive-date=14 май 2013}}</ref> Асад отхвърля това, като вместо това търси чуждестранна военна подкрепа от Иран и Русия, за да защити своя изпаднал в битка режим чрез [[тактика на опожарената земя]], кланета, обсади, принудителен глад, етническо прочистване и т.н.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.usip.org/syria-timeline-uprising-against-assad|заглавие=Syria Timeline: Since the Uprising Against Assad|автор=Yacoubian|първо_име=Mona|труд=United States Institute of Peace}}</ref> Репресиите и кампаниите за изтребление на режима на Асад водят до кризата със сирийските бежанци, причинявайки [[принудителна миграция|принудителното изселване]] на 14 милиона сирийци, с около 7,2 милиона бежанци.<ref name="Syria Refugee Crisis Explained">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unrefugees.org/news/syria-refugee-crisis-explained/|заглавие=Syria Refugee Crisis Explained|труд=UNHCR: The UN Refugee Agency}}</ref> Това превръща кризата със сирийските бежанци в най-голямата [[бежанска криза]] в света; и върховният комисар на [[Върховен комисариат на ООН за бежанците|Върховния комисариат на ООН за бежанците]] [[Филипо Гранди]] го описва като „най-голямата хуманитарна и бежанска криза на нашето време и продължаваща причина за страдание“.<ref name="Syria Refugee Crisis Explained" /><ref name=":02">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unrefugees.org/emergencies/syria/|заглавие=Syria Refugee Crisis}}</ref> Ева Кулуриотис описва Башар ал-Асад като майстор на [[Етническо прочистване|етническото прочистване]] през 21 век.<ref name="J. Koulouriotis">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriawise.com/opinion-assad-master-of-ethnic-cleansing-in-the-21st-century/|заглавие=Assad: Master of ethnic cleansing in the 21st century|автор=J. Koulouriotis|първо_име=Eva|труд=Syria Wise}}</ref> По време на гражданската война Асад нарежда кампании за обезлюдяване в цялата страна, за да преформатира нейната [[демография]] в полза на неговия режим, а военните тактики са сравнени с преследванията по време на [[Война в Босна и Херцеговина|войната в Боснаи Херцеговина]]. Съобщава се, че между 2011 г. и 2015 г. милициите на Баас са извършили 49 етно-фракционистки [[клане]]та с цел прилагане на своята програма за социално инженерство в страната. [[Алавити|Алавитските]] лоялни милиции, известни като [[Шабиха]], са пуснати в [[Сунитски ислям|сунитски]]те села и градове, извършвайки множество [[Антисунизъм|антисунитски]] кланета. Те включват [[Клане в Хула|клането в Хула]], в [[Кланета в Байда и Бания|Байда и Банияс]], в [[Клане в Ал Кубейр|Ал-Кубейр]], в Ал-Хасавия и др., които водят до стотици смъртни случаи, със стотици хиляди жители, бягащи под заплахите от преследване от режима и [[сексуално насилие]]. Погроми и депортации са изразени в централните сирийски региони и крайбрежните райони с мнозинство от алавити, където сирийските военни и [[Хизбула]] смятат за приоритет установяването на стратегически контрол чрез експулсиране на сунитските жители и въвеждане на подкрепяни от Иран [[Шиитски ислям|шиитски]] бойци.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2013/jul/22/syria-sunnis-fear-alawite-ethnic-cleansing|title=Syrian Sunnis fear Assad regime wants to 'ethnically cleanse' Alawite heartland|last=Chulov, Mahmood|first=Martin, Mona|date=22 юли 2013|work=The Guardian|archive-url=https://web.archive.org/web/20210505110349/https://www.theguardian.com/world/2013/jul/22/syria-sunnis-fear-alawite-ethnic-cleansing|archive-date=5 май 2021}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-massacres-idUSBRE85A1DY20120611|title=Insight: Syria massacres, ethnic cleansing that may backfire|last=Nakhoul|first=Samia|date=12 юни 2012|work=Reuters|archive-url=https://web.archive.org/web/20211222180327/https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-massacres-idUSBRE85A1DY20120611|archive-date=22 декември 2021}}</ref><ref name="J. Koulouriotis" /><ref>{{Cite news|url=https://www.newarab.com/opinion/daraa-de-escalation-masks-assads-ethnic-cleansing-syria|title=Daraa 'de-escalation' masks Assad's ethnic cleansing in Syria|last=Hamad|first=Sam|date=30 юни 2017|work=New Arab|archive-url=https://web.archive.org/web/20221207165354/https://www.newarab.com/opinion/daraa-de-escalation-masks-assads-ethnic-cleansing-syria|archive-date=7 декември 2022}}</ref> През 2016 г. служители на ООН разкритикуват Башар ал-Асад за провеждането на демографско инженерство и етническо прочистване в квартал „Дарая“ в Дамаск под прикритието на споразумения за деескалация.<ref>{{Cite news|url=https://www.middleeasteye.net/news/ethnic-cleansing-unprecedented-scale-rebels-un-criticise-assad-tactics|title='Ethnic cleansing on an unprecedented scale': Rebels, UN criticise Assad tactics|last=El-Bar|first=Karim|date=5 септември 2016|work=Middle East Eye|archive-url=https://web.archive.org/web/20211015105258/https://www.middleeasteye.net/news/ethnic-cleansing-unprecedented-scale-rebels-un-criticise-assad-tactics|archive-date=15 октомври 2021}}</ref> Сирийските правителствени сили преследват с масови убийства цивилното население като част от своята военна стратегия по време на конфликта и са отговорни за причиняването на повече от 90% от [[Жертви на сирийската гражданска война|общия брой цивилни смъртни случаи в сирийската гражданска война]].<ref name="auto12">{{Cite news|url=https://www.middleeastmonitor.com/20220620-assad-iran-russia-committed-91-of-civilian-killings-in-syria/|title=Assad, Iran, Russia committed 91% of civilian killings in Syria|date=20 юни 2022|work=Middle East Monitor|archive-url=https://web.archive.org/web/20230104153837/https://www.middleeastmonitor.com/20220620-assad-iran-russia-committed-91-of-civilian-killings-in-syria/|archive-date=4 януари 2023}}</ref> Между 2011 г. и 2021 г. според ООН са загинали минимум 306 хиляди цивилни.<ref name="Farge2">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-civilian-death-toll-over-306000-since-2011-un-2022-06-28/|title=War has killed 1.5% of Syria's population: UN estimate|last=Farge|first=Emma|date=2022-06-28|work=Reuters|access-date=2022-06-28|archive-url=https://web.archive.org/web/20220628101243/https://www.reuters.com/world/middle-east/syria-civilian-death-toll-over-306000-since-2011-un-2022-06-28/|archive-date=2022-06-28|language=en}}</ref><ref name="ohchr.org2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ohchr.org/en/press-releases/2022/06/un-human-rights-office-estimates-more-306000-civilians-were-killed-over-10|заглавие=UN Human Rights Office estimates more than 306,000 civilians were killed over 10 years in Syria conflict|труд=Ohchr.org|достъп_дата=1 юли 2022}}</ref> Към 2022 г. общият брой на смъртните случаи е нараснал до приблизително 580 хиляди.<ref name="GCR2P2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.globalr2p.org/countries/syria/|заглавие=Syria|труд=Global Centre for the Responsibility to Protect}}</ref> Допълнителни 154 хил. цивилни са изчезнали насилствено или са били обект на произволни задържания в Сирия между 2011 и 2023 г. Към 2023 г. повече от 135 хил. души са измъчвани, затваряни или убити в затворническите мрежи на Баас, включително хиляди жени и деца.<ref>{{Cite news|url=https://snhr.org/blog/2021/08/14/record-of-arbitrary-arrests1/|title=Record of Arbitrary Arrests|date=март 2023|work=SNHR|archive-url=https://web.archive.org/web/20230513172453/https://snhr.org/blog/2021/08/14/record-of-arbitrary-arrests1/|archive-date=13 май 2023}}</ref> От 2011 г. насам режимът на Асад е арестувал и задържал деца до 18-годишна възраст без съдебен процес, след което те са били предавани на сирийските военни полеви съдилища и убивани. Разследващ доклад от 2024 г. на Сирийското звено за разследваща журналистика (SIRAJ) идентифицира 24 сирийски деца, насилствено изчезнали, с конфискувани активи, задържани и по-късно убити, след като са навършили 18 години. Докладът, базиран на вътрешни източници в правителството на Асад, интервюта със семействата на жертвите и публични източници, изчислява, че повече от 6000 задържани на възраст под 18 години са били осъдени на смърт в затвора Сейдная и във военен полеви съд на асадистите в град Ал- Димас между 2014 и 2017 г., цитирайки разкази на очевидци на вътрешен човек от военната полиция на Баас.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sirajsy.net/the-syrian-regime-detains-minors/|заглавие=Delayed Execution: The Syrian Regime Detains Minors in Prisons to Execute Them Upon Reaching 18|автор=Al Ibrahim, Skaf|първо_име=Ali, Mohamad|труд=SIRAJ|достъп_дата=31 October 2024}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.middleeastmonitor.com/20241029-syria-regime-detained-children-until-18-before-executing-them-under-terrorism-law-investigation-reveals/#comment-6582201907|title=Syria regime detained children until 18 before executing them under 'terrorism' law, investigation reveals|date=29 October 2024|work=Middle East Monitor|access-date=31 October 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20241121052320/https://www.middleeastmonitor.com/20241029-syria-regime-detained-children-until-18-before-executing-them-under-terrorism-law-investigation-reveals/#comment-6582201907|archive-date=21 November 2024}}</ref> === Военни престъпления === Много политици, дисиденти, автори и журналисти наричат Асад „касапина на Сирия“ заради неговите военни престъпления, [[Антисунизъм|антисунитски]] фракционистки и масови убийства, атаки с [[химическо оръжие]] и кампании за [[етническо прочистване]].<ref>{{Cite book|last=Holland|first=Jack|title=Selling War and Peace: Syria and the Anglosphere|year=2020|publisher=Cambridge University Press|location=New York, NY, US|isbn=9781108489249|pages=211|chapter=7: Proxy War}}</ref><ref>{{Cite book|last=Dagher|first=Sam|title=Assad Or We Burn the Country: How One Family's Lust for Power Destroyed Syria|url=https://archive.org/details/assadorweburncou0000dagh|year=2019|publisher=Little, Brown and Company|location=Avenue of the Americas, New York, NY|isbn=978-0-316-55670-5|chapter=15: Don't Stay with the Butcher}}</ref><ref>{{Cite book|last=Tibi|first=Bassam|title=The Shari'a State: Arab Spring and Democratization|url=https://books.google.com/books?id=uXAdAAAAQBAJ|year=2013|publisher=Routledge|location=Third Avenue, New York, NY|isbn=978-0-415-66216-1}}</ref><ref>{{Cite book|last=Warrick|first=Jobby|title=Red Line|url=https://archive.org/details/redlineunravelin0000warr|year=2021|publisher=Doubleday|location=New York, US|isbn=9780385544467}}</ref> [[Федерално бюро за разследване|Федералното бюро за разследване]] заявява, че най-малко 10 европейски граждани са били изтезавани от правителството на Асад, докато са били задържани по време на [[Гражданска война в Сирия|Сирийската гражданска война]], което потенциално оставя Асад отворен за съдебно преследване от отделни европейски държави за [[Военно престъпление|военни престъпления]].<ref>{{Cite news|url=http://www.bloombergview.com/articles/2014-12-15/us-says-europeans-tortured-by-assads-death-machine|title=U.S. says Europeans killed by Assad's death machine|last=Rogin|first=Josh|date=15 декември 2014|work=Chicago Tribune|access-date=4 January 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20160413082059/http://www.bloombergview.com/articles/2014-12-15/us-says-europeans-tortured-by-assads-death-machine|archive-date=13 април 2016|agency=Bloomberg News}}</ref><ref name="CNN sarin report2">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|title=UN: Syria responsible for sarin attack that killed scores|last=Steve Almasy|work=CNN|access-date=12 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612174315/https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|archive-date=12 юни 2018|last2=Richard Roth}}</ref> [[Служба на Върховния комисар за правата на човека|Върховният комисар на ООН за правата на човека]] Нави Пилай заявява през декември 2013 г., че разследванията на ООН пряко замесват Башар ал-Асад в [[престъпления срещу човечеството]] и следване на стратегия за унищожаване, разработена на най-високо ниво на управление, включително [[Президент на Сирия|държавния глава]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-25189834|title=UN implicates Bashar al-Assad in Syria war crimes|date=2 декември 2013|work=BBC News|access-date=13 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20220331104230/https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-25189834|archive-date=31 март 2022}}</ref> Стивън Рап, [[Посланик на Съединените щати по въпросите на военните престъпления|американският посланик по въпросите на военните престъпления]], заявява през 2014 г., че престъпленията, извършени от Асад, са по-лоши от тези на [[Германска империя (1933 – 1945)|Нацистка Германия]].<ref>{{Cite news|url=http://www.timesofisrael.com/fbi-says-europeans-tortured-by-assad-regime|title=FBI says Europeans tortured by Assad regime|last=Pileggi|first=Tamar|date=15 December 2014|access-date=4 януари 2015}}</ref> През март 2015 г. той заявява още, че делото срещу Асад е много по-добро от това срещу [[Слободан Милошевич]] от Сърбия или [[Чарлз Тейлър (либерийски политик)|Чарлз Тейлър]] от [[Либерия]], и двамата обвинени от международни трибунали.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/US/wireStory/us-war-crimes-case-assad-milosevic-29542721|title=US: War Crimes Case Vs. Assad Better Than One for Milosevic|last=Anna|first=Cara|date=11 март 2015|work=ABC News|access-date=11 март 2015|agency=Associated Press}}</ref> Чарлз Листър, директор на Програмата за борба с тероризма и екстремизма в [[Близкоизточен институт|Института за Близкия Изток]], описва Башар ал-Асад като най-големия военнопрестъпник на 21 век.<ref name="auto3">{{Cite news|url=https://english.aawsat.com/home/article/2965846/charles-lister/us-policy-syria-2021|title=US policy in Syria in 2021|last=Lister|first=Charles|date=10 май 2021|work=Asharq al-Awsat|archive-url=https://web.archive.org/web/20220813233750/https://english.aawsat.com/home/article/2965846/charles-lister/us-policy-syria-2021|archive-date=13 август 2022}}</ref> В интервю за [[Би Би Си]] от февруари 2015 г. Асад отхвърля обвиненията, че [[Сирийски арабски военновъздушни сили|сирийските арабски военновъздушни сили]] са използвали [[Варелна бомба|варелни бомби]] като „детински“, твърдейки, че неговите сили никога не са използвали този тип бомби и отговаря с шега, че не използва и готварски тенджери.<ref>{{Cite news|url=http://www.channel4.com/news/assad-syria-interview-bbc-barrel-bombs-facts-video|title='There are no barrel bombs': Assad's Syria 'facts'|date=10 февруари 2015|access-date=12 февруари 2015|publisher=Channel Four News}}</ref> Редакторът на Би Би Си за Близкия Изток, водещ интервюто, Джереми Боуен, по-късно описва изявлението на Асад относно варелните бомби като явно невярно.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/magazine-31438916|title=What does Assad really think about Syria's civil war?|last=Bowen|first=Jeremy|date=15 февруари 2014|work=BBC News|access-date=15 февруари 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.pri.org/stories/2014-02-04/what-are-barrel-bombs-and-why-syrian-military-using-them|title=What are 'barrel bombs' and why is the Syrian military using them?|last=Bell|first=Matthew|date=4 февруари 2014|access-date=14 февруари 2015|publisher=PRI}}</ref> Веднага щом избухват демонстрациите през 2011–2012 г., Башар ал-Асад избира да приложи [[вариант „Самсон“]] – характерният подход на [[Необаасизъм|необаасисткия]] режим от ерата на [[Хафез ал-Асад]], при който протестите са жестоко потушени, а демонстрантите са обстрелвани директно от въоръжените сили. Въпреки това за разлика от баща си Башар има още по-малко лоялност и е политически крехък, изострен от отчуждението на мнозинството от населението. В резултат на това той избира да се справи с несъгласието много по-всеобхватно и по-сурово от баща си и простото обвинение в колаборационизъм е достатъчна причина да бъдеш убит.<ref>{{Cite book|last=Allam, Saber|first=Ashraf, Salah|title=Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring|year=2019|publisher=Lamar|location=16 Faisal City, Almontaza, Alexandria, Egypt|isbn=978-977-85412-3-6|pages=29–38|chapter=The domestic structure of the regime}}</ref> Правозащитни организации и криминални следователи документират военните престъпления на Асад и изпращат това на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] за обвинение.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/idUSKBN0EL25020140610?irpc=932|title=Assad tops list of Syria war crimes suspects handed to ICC: former prosecutor|last=Nebehay|first=Stephanie|date=10 юни 2014|work=Reuters|access-date=13 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20141129194851/http://www.reuters.com/article/2014/06/10/us-syria-crisis-warcrimes-idUSKBN0EL25020140610?irpc=932|archive-date=29 ноември 2014}}</ref> Тъй като Сирия не е страна по [[Римски статут на Международния наказателен съд от 17 юли 1998 година|Римския статут]], [[Международен наказателен съд|Международният наказателен съд]] изисква разрешение от [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН,]] за да изпрати Башар ал-Асад на съд. Тъй като на това постоянно се налага [[вето]] от основния поддръжник на Асад [[Русия]], наказателното преследване на МНС не се осъществява. От друга страна, трибуналите в различни европейски страни започват да преследват и да осъждат висши членове на партията Баас, [[Въоръжени сили на Сирия|сирийски военни]] командири и служители на [[Мухабарат (Сирия)|Мухабарат]], обвинени във военни престъпления.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2021/3/15/national-courts-lead-the-way-in-prosecuting-syrian-war-crimes|title=National courts lead the way in prosecuting Syrian war crimes|last=Swart|first=Mia|date=15 март 2021|work=Al Jazeera News|archive-url=https://web.archive.org/web/20220303174028/https://www.aljazeera.com/news/2021/3/15/national-courts-lead-the-way-in-prosecuting-syrian-war-crimes|archive-date=3 март 2022}}</ref> През септември 2015 г. Франция започва разследване срещу Асад за [[престъпления срещу човечеството]].<ref>{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/france-opens-war-crimes-inquiry-against-assad-regime-222026549.html|title=France opens probe into Assad regime for crimes against humanity|last=Talagrand|first=Pauline|date=30 септември 2015|work=Yahoo News|access-date=1 октомври 2015|agency=Agence France-Presse}}</ref> През февруари 2016 г. ръководителят на Анкетната комисия на ООН за Сирия, [[Пауло Серджо Пинейро|Пауло Пинейро]], казва пред репортери: „Масовият мащаб на смъртта на задържаните предполага, че правителството на Сирия е отговорно за действия, които се равняват на унищожаване като престъпление срещу човечеството.“ Комисията на ООН съобщава, че е открила невъобразими злоупотреби, включително срещу жени и деца на 7-годишна възраст, загинали, докато са задържани от сирийските власти. Докладът също така посочва: „Има разумни основания да се смята, че високопоставени офицери, включително ръководителите на клонове и дирекции, командващи тези центрове за задържане, тези, които отговарят за военната полиция, както и техните цивилни началници, са знаели за огромното брой смъртни случаи, настъпили в местата за задържане... все още не са предприели действия за предотвратяване на злоупотреби, разследване на обвинения или преследване на отговорните“.<ref>{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/un-probe-accuses-damascus-extermination-detainees-131405484.html|title=UN probe accuses Syria govt of 'exterminating' detainees|last=Larson|first=Nina|date=8 февруари 2016|work=Yahoo News|access-date=11 февруари 2016|agency=Agence France-Presse}}</ref> През юни 2018 г. главният прокурор на Германия издава международна заповед за арест на един от най-високопоставените военни служители на Асад, [[Джамил Хасан]].<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/germany-seeks-arrest-of-leading-syrian-general-on-war-crimes-charges/2018/06/08/2fa025d0-6b21-11e8-a335-c4503d041eaf_story.html|title=Germany seeks arrest of leading Syrian general on war crimes charges|last=Loveluck|first=Louisa|date=8 юни 2018|work=The Washington Post|access-date=12 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612163014/https://www.washingtonpost.com/world/germany-seeks-arrest-of-leading-syrian-general-on-war-crimes-charges/2018/06/08/2fa025d0-6b21-11e8-a335-c4503d041eaf_story.html|archive-date=12 June 2018|issn=0190-8286}}</ref> Хасан е ръководител на мощната Дирекция за разузнаване на военновъздушните сили на Сирия. Центровете за задържане, управлявани от военновъздушното разузнаване, са сред най-известните в Сирия и се смята, че хиляди са загинали поради изтезания или липса на грижа. Обвиненията, повдигнати срещу Хасан, твърдят, че той е носил командна отговорност над съоръженията и следователно е знаел за злоупотребата. Ходът срещу Хасан отбелязва важен крайъгълен камък в опитите на прокурорите да изправят висши членове от вътрешния кръг на Асад пред съда за военни престъпления. В доклад за разследване на [[Клане в Тамадон|клането в Тадамон]], случило се на 16 април 2013 г., професорите Угур Умит Унгьор и Ансар Шахуд откриват свидетели, които потвърждават, че Асад е дал заповед на сирийското военно разузнаване да нареди на [[Шабиха]] да убива цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://newlinesmag.com/reportage/how-a-massacre-of-nearly-300-in-syria-was-revealed/|title=How a Massacre of Nearly 300 in Syria Was Revealed|last=Shahhoud|first=Annsar|date=27 април 2022|work=New Lines Magazine|last2=Ümit Üngör|first2=Uğur}}</ref> ==== Заповед за арест и съдебно производство (2023 – 2024) ==== На 15 ноември 2023 г. Франция издава заповед за арест срещу сирийския президент Башар ал-Асад заради използването на забранени химически оръжия срещу цивилни в Сирия.<ref name=":14">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/france-issues-arrest-warrants-against-syrias-president-assad-source-2023-11-15/|title=France issues arrest warrant for Syria's President Assad - source|date=15 November 2023|work=Reuters}}</ref> През май 2024 г. френските прокурори за борба с тероризма поискват от апелативния съд в Париж да обмисли отмяната на заповедта за арест на Асад, заявявайки неговия абсолютен имунитет като действащ държавен глава.<ref name=":32">{{Cite news|url=https://apnews.com/article/syria-france-assad-war-crimes-arrest-warrant-d64d25b39801dafdcbe031558b52b81b|title=Paris court upholds validity of France's arrest warrant for Syrian President Bashar Assad|last=SURK|first=BARBARA|date=26 June 2024|work=Associated Press|last2=TURNBULL|first2=ALEX}}</ref> На 26 юни 2024 г. апелативният съд в Париж решава, че международната заповед за арест, издадена от Франция срещу Асад за предполагаемо съучастие във военни престъпления по време на гражданската война в Сирия, остава валидна. Това решение е потвърдено от адвокати, участващи в делото. <ref name=":33">{{Cite news|url=https://apnews.com/article/syria-france-assad-war-crimes-arrest-warrant-d64d25b39801dafdcbe031558b52b81b|title=Paris court upholds validity of France's arrest warrant for Syrian President Bashar Assad|last=SURK|first=BARBARA|date=26 June 2024|work=Associated Press|last2=TURNBULL|first2=ALEX}}</ref> === Химически атаки === [[Въоръжени сили на Сирия|Сирийските военни]] използват химическа война като систематична военна стратегия в [[Гражданска война в Сирия|сирийската гражданска война]] и се смята, че те са извършили над 300 [[Химическо оръжие|химически атаки]], насочени срещу цивилното население по време на конфликта.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/syrian-military-linked-to-more-than-300-chemical-attacks-report-says/2019/02/16/c6e128de-31d4-11e9-ac6c-14eea99d5e24_story.html|title=Syrian army responsible for Douma chemical weapons attack, watchdog confirms|last=Loveluck|first=Louisa|date=17 февруари 2019|work=Washington Post|archive-url=https://web.archive.org/web/20190301032936/https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/syrian-military-linked-to-more-than-300-chemical-attacks-report-says/2019/02/16/c6e128de-31d4-11e9-ac6c-14eea99d5e24_story.html|archive-date=1 март 2019}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://thehill.com/policy/international/430414-syria-used-chemical-weapons-more-than-300-times-researchers-say/|title=Syria used chemical weapons more than 300 times, researchers say|last=Burke|first=Michael|date=17 февруари 2019|work=The Hill|archive-url=https://web.archive.org/web/20190219014216/https://thehill.com/policy/international/430414-syria-used-chemical-weapons-more-than-300-times-researchers-say/|archive-date=19 февруари 2019}}</ref> Разследване, проведено от изследователския институт [[Глобален институт за публична политика (GPPi)|GPPi,]] документира 336 потвърдени атаки с химически оръжия в Сирия между 23 декември 2012 г. и 18 януари 2019 г. Проучването приписва 98% от общите проверени химически атаки на режима на Асад. Почти 90% от атаките са извършени след [[Химически атаки в Гута|химическата атака в Гута]] през август 2013 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.gppi.net/media/GPPi_Schneider_Luetkefend_2019_Nowhere_to_Hide_Web.pdf|заглавие=Nowhere to Hide: The Logic of Chemical Weapons Use in Syria|автор=Schneider, Lutkefend|първо_име=Tobias, Theresa|страници=1–47}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2019/02/17/695545252/more-than-300-chemical-attacks-launched-during-syrian-civil-war-study-says|title=More Than 300 Chemical Attacks Launched During Syrian Civil War, Study Says|last=Lombardo|first=Clare|date=17 февруари 2019|work=NPR|archive-url=https://web.archive.org/web/20230107103943/https://www.npr.org/2019/02/17/695545252/more-than-300-chemical-attacks-launched-during-syrian-civil-war-study-says|archive-date=7 януари 2023}}</ref> Сирия се присъединява към Конвенцията за химическите оръжия и е членка на [[ОЗХО]] през октомври 2013 г., и в момента има три мисии на ОЗХО с мандат на ООН за разследване на проблеми с химическите оръжия в Сирия. Заключенията се предоставят на [[Организация на обединените нации|органите на ООН]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.opcw.org/media-centre/featured-topics/opcw-and-syria#:~:text=As%20a%20result%20of%20a,completeness%20of%20Syria's%20declaration%20remain.|заглавие=Syria and the OPCW|труд=OPCW}}</ref> През април 2021 г. Сирия е спряна от ОЗХО чрез публично гласуване на държавите членки, защото не сътрудничи с екипа за идентификация на разследването (IIT) на органа и нарушава [[Конвенция за химическите оръжия|Конвенцията за химическите оръжия]].<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/netherlands-chemical-weapons-damascus-the-hague-syria-ab2da467f4a4d9336010a141e5178276https://apnews.com/article/netherlands-chemical-weapons-damascus-the-hague-syria-ab2da467f4a4d9336010a141e5178276|title=States suspend Syria's OPCW rights over chemical attacks|last=Corder|first=Mike|date=21 април 2021|work=AP News|archive-url=https://web.archive.org/web/20220524194220/https://apnews.com/article/netherlands-chemical-weapons-damascus-the-hague-syria-ab2da467f4a4d9336010a141e5178276|archive-date=24 май 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.opcw.org/media-centre/news/2021/04/conference-states-parties-adopts-decision-suspend-certain-rights-and|заглавие=Conference of the States Parties adopts Decision to suspend certain rights and privileges of the Syrian Arab Republic under the CWC|труд=OPCW}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.opcw.org/sites/default/files/documents/2021/04/c25dec09%28e%29.pdf|заглавие=Decision addressing the Possession and Use of Chemical Weapons by the Syrian Arab Republic}}</ref> Резултатите от друг доклад за разследване, публикуван от OPCW-IIT през юли 2021 г., заключава, че сирийският режим е участвал в потвърдени химически атаки най-малко 17 пъти, от докладваните 77 атаки с химическо оръжие, приписвани на асадстките сили.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.armscontrol.org/act/2021-07/news-briefs/opcw-confirms-chemical-weapons-use-syria|заглавие=OPCW Confirms Chemical Weapons Use in Syria|труд=Arms Control Association}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.thehindu.com/news/international/syria-has-likely-used-chemical-weapons-17-times-international-chemical-weapons-watchdog/article34724203.ece|title=Syria has likely used chemical weapons 17 times: International chemical weapons watchdog|date=4 юни 2021|work=The Hindu|archive-url=https://web.archive.org/web/20210606111350/https://www.thehindu.com/news/international/syria-has-likely-used-chemical-weapons-17-times-international-chemical-weapons-watchdog/article34724203.ece|archive-date=6 юни 2021}}</ref> Към март 2023 г. независимите анкетни комисии на ООН са потвърдили най-малко девет химически атаки, извършени от сили, лоялни на правителството на Асад.<ref>{{Cite news|url=https://press.un.org/en/2023/sc15220.doc.htm|title=Security Council Deems Syria's Chemical Weapon's Declaration Incomplete|date=6 март 2023|work=United Nations: Meetings Coverage and Press Releases|archive-url=https://web.archive.org/web/20230314022057/https://press.un.org/en/2023/sc15220.doc.htm|archive-date=14 март 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.eeas.europa.eu/eeas/fifth-review-conference-chemical-weapons-convention-eu-priorities-reinforce-convention_en|заглавие=Fifth Review Conference of the Chemical Weapons Convention|труд=European Union External Action}}</ref> Най-смъртоносната химическа атака са [[Химически атаки в Гута|химическите атаки в Гута]], когато правителствените сили на Асад изстрелват [[Нервнопаралитично вещество|нервнопаралитичното вещество]] [[зарин]] в цивилни райони по време на бруталната си [[обсада на Източна Гута]] в ранните часове на 21 август 2013 г. Хиляди заразени и умиращи жертви наводняват близките болници, показвайки симптоми като разпенване, телесни конвулсии и други невротоксични симптоми. Приблизително 1100-1500 цивилни, включително жени и деца, се смята, че са убити при атаките.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ushmm.org/genocide-prevention/blog/nine-years-since-ghouta-chemical-weapons-in-syria|заглавие=Nine Years Since Ghouta: Reflecting on the Use of Chemical Weapons in Syria|автор=Ashraf|първо_име=Sareta|труд=United States Holocaust Memorial Museum}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2013/08/27/world/middleeast/blasts-in-the-night-a-smell-and-a-flood-of-syrian-victims.html|title=Blasts in the Night, a Smell, and a Flood of Syrian Victims|last=Hubbard, Mazzetti, Landler|first=Ben, Mark, Mark|date=26 август 2013|work=The New York Times|archive-url=https://web.archive.org/web/20221117184248/https://www.nytimes.com/2013/08/27/world/middleeast/blasts-in-the-night-a-smell-and-a-flood-of-syrian-victims.html|archive-date=17 ноември 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/report/2013/09/10/attacks-ghouta/analysis-alleged-use-chemical-weapons-syria|заглавие=Attacks on Ghouta|труд=Human Rights Watch}}</ref> Атаката е международно осъдена и представлява най-смъртоносната употреба на химически оръжия от [[Ирано-иракска война|войната между Иран и Ирак]].<ref>{{Cite news|url=https://www.economist.com/blogs/pomegranate/2013/08/syria-s-war|title=Syria's war: If this isn't a red line, what is?|last=S.B.|date=21 август 2013|work=The Economist|access-date=15 април 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20141220174814/http://www.economist.com/blogs/pomegranate/2013/08/syria-s-war|archive-date=20 декември 2014}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.theweek.co.uk/world-news/syria-uprising/54759/syria-gas-attack-death-toll-1400-worst-halabja|заглавие=Syria gas attack: death toll at 1,400 worst since Halabja|труд=The Week|достъп_дата=24 август 2013}}</ref> През април 2017 г. има химическа атака със зарин в [[Химическа атака в Хан Шейхун|Хан Шейхун]], която убива повече от 80 души.<ref>{{Cite news|url=http://www.crisisgroup.org/~/media/Files/Middle%20East%20North%20Africa/Iraq%20Syria%20Lebanon/Syria/151-flight-of-icarus-the-pyd-s-precarious-rise-in-syria.pdf|title=Flight of Icarus? The PYD's Precarious Rise in Syria|date=8 май 2014|access-date=4 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20160220181554/http://www.crisisgroup.org/~/media/Files/Middle%20East%20North%20Africa/Iraq%20Syria%20Lebanon/Syria/151-flight-of-icarus-the-pyd-s-precarious-rise-in-syria.pdf|archive-date=20 февруари 2016|publisher=International Crisis Group|page=23|quote=The regime aims to compel people to take refuge in their sectarian and communitarian identities; to split each community into competing branches, dividing those who support it from those who oppose it}}</ref><ref name="Entous, Nissenbaum2">{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/10-000-bodies-inside-syrian-president-bashar-al-assads-crackdown-1406315472|title=10,000 Bodies: Inside Syrian President Bashar al-Assad's Crackdown|last=Entous, Nissenbaum|first=Adam, Dion|date=25 юли 2014|work=The Wall Street Journal|archive-url=https://web.archive.org/web/20230103162318/https://www.wsj.com/articles/10-000-bodies-inside-syrian-president-bashar-al-assads-crackdown-1406315472|archive-date=3 януари 2023}}</ref> Атаката кара президента на САЩ [[Доналд Тръмп]] да нареди на американските военни да изстрелят 59 ракети по сирийската въздушна база „Шайрат“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2017/04/05/middleeast/syria-airstrike-idlib-how-it-unfolded/index.html|title=Airstrike to US intervention: How attack unfolded|last=Lauren Said-Moorhouse|work=CNN|access-date=12 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612165854/https://edition.cnn.com/2017/04/05/middleeast/syria-airstrike-idlib-how-it-unfolded/index.html|archive-date=12 юни 2018|last2=Sarah Tilotta}}</ref><ref name="”WhyWasSharyatAirbaseBombed”">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-us-canada-39531045|title=Syria war: Why was Shayrat airbase bombed?|date=7 април 2017|work=BBC News|access-date=30 април 2024}}</ref> Няколко месеца по-късно съвместен доклад на ООН и международни инспектори по химически оръжия заключава, че атаката е дело на режима на Асад.<ref name="CNN sarin report3">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|title=UN: Syria responsible for sarin attack that killed scores|last=Steve Almasy|work=CNN|access-date=12 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612174315/https://edition.cnn.com/2017/10/26/middleeast/syria-khan-sheikhoun-chemical-attack-sarin/index.html|archive-date=12 юни 2018|last2=Richard Roth}}</ref><ref name="ReutersSyriaChemicalWeaponsKhanSheikhoun">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/idUSKBN1CV3GF/|title=Syrian government to blame for April sarin attack: U.N. report|last=Campos|first=Rodrigo|date=27 октомври 2017|work=Reuters|access-date=30 април 2024}}</ref> През април 2018 г. е ред на [[химическа атака в Дума]], което кара САЩ и техните съюзници да обвинят Асад в нарушаване на международните закони и да инициират съвместни ракетни удари по съоръжения за химически оръжия в [[Дамаск]] и [[Хомс]]. И Сирия, и Русия отричат намесата на сирийското правителство към този момент.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2018/04/13/world/middleeast/un-syria-haley-chemical-weapons.html|title=U.S. Says Syria Has Used Chemical Weapons at Least 50 Times During War|last=Gladstone|first=Rick|date=13 април 2018|work=The New York Times}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2018/04/13/world/middleeast/trump-strikes-syria-attack.html|title=U.S., Britain and France Strike Syria Over Suspected Chemical Weapons Attack|last=Cooper|first=Helene|date=13 април 2018|work=The New York Times|access-date=27 ноември 2020|last2=Gibbons-Neff|first2=Thomas|last3=Hubbard|first3=Ben}}</ref> Третият доклад, публикуван на 27 януари 2023 г. от OPCW-IIT, заключава, че режимът на Асад е отговорен за химическата атака в Дума през 2018 г., която убива най-малко 43 цивилни.<ref>"[https://web.archive.org/web/20230127111959/https://www.opcw.org/sites/default/files/documents/2023/01/s-2125-2023(e).pdf Third Report by the OPCW Investigation and Identification Team]" (PDF). 27 January 2023. с. 2–139. ArchivedАрхивиран от оригинала на 27 януари 2023 – via OPCW</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230128024629/https://www.state.gov/joint-statement-on-opcw-report-finding-syrian-regime-responsible-for-chemical-weapons-attack-in-douma-syria-on-april-7-2018/ Joint Statement on OPCW Report Finding Syrian Regime Responsible for Chemical Weapons Attack in Douma, Syria on April 7, 2018]". U.S Department of State. 27 January 2023. Архивиран от оригинала на 28 януари 2023</ref><ref>[https://www.aljazeera.com/news/2023/1/27/opcw-blames-syria-government-forces-for-2018-douma-chlorine-gas-attack "OPCW blames Syria gov't for 2018 chlorine gas attack in Douma]". ''Al Jazeera''. 27 January 2023</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20230128025152/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-64424831 Watchdog blames Syria for 2018 Douma chemical attack]". ''BBC News''. 27 January 2023. Архивиран от оригинала на 28 януари 2023</ref> === Коментари за Холокоста === {{Вижте също|Отричане на Холокоста}} В реч, произнесена на срещата на централния комитет на [[Сирийска Баас партия|партията Баас]] през декември 2023 г., Башар ал-Асад заявява, че няма никакви доказателства за убийствата на 6 млн. евреи по време на [[Холокост]]а. Подчертавайки, че евреите не са единствените жертви на нацистките кампании за изтребление, той твърди, че Холокостът е бил политизиран от [[Съюзници във Втората световна война|Съюзническите сили]], за да се улесни масовото депортиране на европейски евреи в [[Палестина]], и че е използван като извинение за оправдаване на създаването на [[Израел]]. Асад също обвинява правителството на САЩ във финансово и военно спонсориране на [[Националсоциалистическа германска работническа партия|възхода на Нацизма]] в [[Период между световните войни|периода между двете войни]].<ref>{{Cite news|url=https://www.timesofisrael.com/syrias-assad-claims-holocaust-was-a-lie-fabricated-to-justify-creation-of-israel/|title=Syria's Assad claims Holocaust was a lie fabricated to justify creation of Israel|last=Silkoff|first=Shira|date=20 декември 2023|work=The Times of Israel|archive-url=https://web.archive.org/web/20231220150406/https://www.timesofisrael.com/syrias-assad-claims-holocaust-was-a-lie-fabricated-to-justify-creation-of-israel/|archive-date=20 декември 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.i24news.tv/en/news/israel/diplomacy/1703081866-syrian-president-assad-denies-holocaust-and-accuses-u-s-of-funding-nazis-in-controversial-speech|title=Syrian President Assad denies Holocaust and accuses U.S. of funding Nazis in controversial speech|date=20 декември 2023|work=i24news|archive-url=https://web.archive.org/web/20231220142407/https://www.i24news.tv/en/news/israel/diplomacy/1703081866-syrian-president-assad-denies-holocaust-and-accuses-u-s-of-funding-nazis-in-controversial-speech|archive-date=20 декември 2023}}</ref> == Обществен имидж == === Вътрешна опозиция и подкрепа === {{Вижте също|Сирийска опозиция}} Светската съпротива срещу управлението на Асад е представена главно от [[Сирийски национален съвет|Сирийския национален съвет]] и [[Национална коалиция на сирийските революционни и опозиционни сили|Националната коалиция на сирийските революционни и опозиционни сили]] – два политически органа, които съставляват коалиция от лявоцентристки и [[Десница|десни]] [[Консерватизъм|консервативни]] фракции на [[Сирийска опозиция|сирийската опозиция]]. Военните командири и цивилните лидери на милициите на [[Свободна сирийска армия|Свободната сирийска армия]] са представени в тези съвети. Коалицията представлява политическото крило на [[Сирийско временно правителство|сирийското временно правителство]] и се стреми към демократичен преход на Сирия чрез активизъм на местно ниво, протести и въоръжена [[съпротива]] за сваляне на диктатурата на [[Сирийска Баас партия|Баас]].<ref name="nahex">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.naharnet.com/stories/en/85113-syria-opposition-expands-closes-meeting|заглавие=Syria Opposition Expands, Closes Meeting|труд=Naharnet}}</ref><ref name="cnn">{{Cite news|url=http://www.cnn.com/2011/WORLD/meast/08/23/syria.un.resolution/index.html?eref=mrss_igoogle_cnn|title=Syrian activists form a 'national council'|date=23 August 2011|work=CNN|access-date=24 August 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20171107012915/http://www.cnn.com/2011/WORLD/meast/08/23/syria.un.resolution/index.html?eref=mrss_igoogle_cnn|archive-date=2017-11-07}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://carnegieendowment.org/files/syrian_leaderiship_problem.pdf|заглавие=The Syrian Opposition's Leadership Problem|автор=Sayigh|първо_име=Yezid|издател=Carnegie Endowment for International Peace|страници=1–31}}</ref> По-малко влиятелна фракция в сирийската опозиция е [[Национален координационен комитет за демократична промяна|Националният координационен комитет за демократична промяна]] (NCC) – коалиция от [[Левица|леви]] [[Социализъм|социалистически]] партии, които се стремят да сложат край на управлението на семейство Асад, но без [[Чуждестранно участие в гражданската война в Сирия|чуждестранно участие]]. Създадена през юни 2011 г., основните партии в коалицията NCC са [[Демократичен арабски социалистически съюз|Демократичният арабски социалистически съюз]], [[Сирийска демократична народна партия|Сирийската демократична народна партия]] и [[Комунистическа работническа партия (Сирия)|Комунистическата работническа партия]].<ref name="Guide to the Syrian opposition">{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-15798218|title=Guide to the Syrian opposition|date=17 October 2013|work=BBC News|archive-url=https://web.archive.org/web/20230104105606/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-15798218|archive-date=4 January 2023}}</ref> [[Национален демократичен митинг (Сирия)|Национално демократично обединение]] (NDR) е по-стара лява опозиционна коалиция от социалистически партии, създадена през 1980 г., но забранена от баасисткото правителство. NDR е активна по време на общонационалните протести от 1980-те г. и [[Дамаска пролет|Дамаската пролет]] от 2000-те г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://syriauntold.com/2020/10/30/syrias-labor-communist-party-a-rich-political-history-2/|заглавие=Syria's Labor Communist Party, a rich political history|автор=Daher|първо_име=Joseph|труд=Syria Untold}}</ref> През първите години на гражданската война [[Друзи|друзите]] в Сирия се стремят основно да останат неутрални, стремейки се да останат настрана от конфликта. Друзко-израелският политик Маджали Уахаби заявява през 2016 г., че повече от половината подкрепят правителството на Асад въпреки относителната му слабост в районите на друзите.<ref>{{Cite news|url=http://www.jpost.com/Middle-East/Druse-ex-MK-Syrian-brethren-not-abandoned-by-Assad-441879|title=Druse ex-MK: Syrian brethren not abandoned by Assad|date=21 January 2016|work=The Jerusalem Post}}</ref> Движението „Шейхове на достойнството“, което се стреми да остане неутрално и да защитава друзските области,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.alaraby.co.uk/english/features/2015/2/7/the-neutral-druze-sheikh-angering-syrias-regime|заглавие=The 'neutral' Druze sheikh angering Syria's regime|издател=The New Arab|достъп_дата=2 February 2016}}</ref> обвинява правителството, след като неговият лидер Шейх Уахид ал Балус е убит, и организира широкомащабни протести, които оставят шестима служители на правителствената сигурност убити.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.timesofisrael.com/six-syria-regime-loyalists-killed-after-druze-cleric-assassinated/|заглавие=Six Syria regime loyalists killed after Druze cleric assassinated|труд=The Times of Israel|достъп_дата=2 February 2016}}</ref> Друзката общност пламенно се противопоставя на правителството на Асад с течение на времето и изразява глас против нарастващата иранска намеса в Сирия.<ref>{{Cite journal|last=Abdulhamid|first=Ammar|date=5 февруари 2024|title=The Syrian Conflict|url=https://www.cjlpa.org/post/the-syrian-conflict-the-myth-of-containment-and-the-realities-of-accountability|journal=The Cambridge Journal of Law, Politics, and Art|archive-date=|via=cjlpa.org}}</ref> През август 2023 г. избухват масови протести срещу режима на Асад в град [[Ас-Сувейда]], населен с мнозинство от друзи,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.al-monitor.com/originals/2023/08/protests-southern-syria-economy-worsens|заглавие=Protests in southern Syria as economy worsens|труд=Al-Monitor: Independent, trusted coverage of the Middle East|достъп_дата=29 август 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-66607118|title=Syria: Protests over growing economic hardship spread in south|last=Sinjab|first=Lina|date=24 август 2023|work=BBC News|access-date=26 август 2023|archive-url=https://web.archive.org/web/20230825090905/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-66607118|archive-date=25 август 2023|language=en-GB}}</ref> които в крайна сметка се разпространяват в други региони на Южна Сирия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-66607118|title=Syria: Protests over growing economic hardship spread in south|last=Sinjab|first=Lina|date=24 August 2023|work=BBC News|access-date=26 август 2023|archive-url=https://web.archive.org/web/20230825090905/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-66607118|archive-date=25 август 2023|language=en-GB}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://english.aawsat.com/features/4514386-syria-protests-spurred-economic-misery-stir-memories-2011-anti-government-uprising|title=Syria Protests Spurred by Economic Misery Stir Memories of the 2011 Anti-Government Uprising|date=29 август 2023|work=Asharq al-Awsat|archive-url=https://web.archive.org/web/20230829122111/https://english.aawsat.com/features/4514386-syria-protests-spurred-economic-misery-stir-memories-2011-anti-government-uprising|archive-date=29 август 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://english.enabbaladi.net/archives/2024/02/six-months-into-as-suwayda-uprising-what-is-the-future-of-street-protests/|title=Six months into As-Suwayda uprising, What is the future of street protests?|last=al-Mahmoud|first=Hussam|date=12 февруари 2024|work=Enab Baladi|archive-url=https://web.archive.org/web/20240212161419/https://english.enabbaladi.net/archives/2024/02/six-months-into-as-suwayda-uprising-what-is-the-future-of-street-protests/|archive-date=12 февруари 2024}}</ref> Друзкият духовник Хикмат ал-Хаджири, религиозен лидер на сирийската общност на друзите, обявява война срещу иранската инвазия в страната.<ref>{{Cite journal|last=Abdulhamid|first=Ammar|date=5 февруари 2024|title=The Syrian Conflict|url=https://www.cjlpa.org/post/the-syrian-conflict-the-myth-of-containment-and-the-realities-of-accountability|journal=The Cambridge Journal of Law, Politics, and Art|archive-date=|via=cjlpa.org}}</ref> Сирийският [[Суфизъм|суфистки]] учен [[Мохамед ал-Якуби]], ревностен противник както на режима на Баас, така и на групировката „[[Ислямска държава]]“, описва управлението на Асад като „царуване на терора“, което причинява хаос и огромна мизерия на сирийското население.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/opinions/defeating-the-islamic-state-requires-first-ousting-bashar-al-assad/2014/12/05/8097b9f8-7c05-11e4-9a27-6fdbc612bff8_story.html|title=To defeat the Islamic State we must first remove Bashar al-Assad|last=al-Yaqoubi|first=Muhammad|date=5 декември 2014|work=The Washington Post|archive-url=https://web.archive.org/web/20220816235657/https://www.washingtonpost.com/opinions/defeating-the-islamic-state-requires-first-ousting-bashar-al-assad/2014/12/05/8097b9f8-7c05-11e4-9a27-6fdbc612bff8_story.html|archive-date=16 August 2022}}</ref> [[Файл:0718-Syria-Defectors-reemerge.jpg|мини|Връзката между военните и партията [[Сирийска Баас партия|Баас]], изградена от [[Хафез ал-Асад]] през 70-те години, съставлява гръбнака на диктатуратана Башар ал-Асад (в центъра)]] Централна част от опорната база на режима са лоялистите на БААС, които доминират в сирийската политика, [[Професионален съюз|профсъюзите]], младежките организации, студентските съюзи, [[бюрокрация|бюрократичният]] апарат и [[Въоръжени сили на Сирия|въоръжените сили]].<ref>{{Cite book|last=Awad|first=Ziad|title=The 2022 Syrian Local Elections: A Leadership Rooted in Regime Networks|date=2023|publisher=European University Institute|location=San Domenico di Fiesole (FI) Italy|isbn=978-92-9466-358-0|doi=10.2870/52247|pages=5–20}}</ref> Институциите на [[Сирийска Баас партия|партията Баас]] и нейните политически дейности формират жизненоважните стълбове на оцеляването на режима. Семейни мрежи от политици в ръководения от партия Баас [[Национален прогресивен фронт (Сирия)|Национален прогресивен фронт]] (NPF) и бизнесмени, лоялни към семейството на Асад, формират друг стълб на подкрепа. Избирателният списък се контролира от ръководството на партията Баас, което изключва кандидати, които не се считат за достатъчно лоялни.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://carnegieendowment.org/sada/83906|заглавие=The Banality of Authoritarian Control: Syria's Ba'ath Party Marches On|автор=Yonker, Solomon|първо_име=Carl, Christopher|труд=carnegieendowment.org}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://crd.org/al-assad/|заглавие=Al-Assad: The Presidency That Never Ends|труд=Civil Rights Defenders}}</ref><ref>{{Cite book|last=Awad|first=Ziad|title=The 2022 Syrian Local Elections: A Leadership Rooted in Regime Networks|year=2023|publisher=European University Institute|location=San Domenico di Fiesole (FI) Italy|isbn=978-92-9466-358-0|doi=10.2870/52247|pages=5–20}}</ref> Въпреки че на различни етапи от сирийската гражданска война се съобщава, че [[Религия в Сирия|религиозни малцинства]] като [[алавити]] и [[Християнството в Сирия|християни]] подкрепят правителството на Асад поради неговия [[секуларизъм]],<ref>"[http://www.csmonitor.com/World/Security-Watch/2014/0122/Loyalty-to-Assad-runs-deep-on-Syrian-coast Loyalty to Assad runs deep on Syrian coast] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150627151953/http://www.csmonitor.com/World/Security-Watch/2014/0122/Loyalty-to-Assad-runs-deep-on-Syrian-coast|date=27 June 2015}}". ''Christian Science Monitor|The Christian Science Monitor''. 22 January 2014.</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.cbsnews.com/8301-503543_162-57372175-503543/syrias-christians-stand-by-assad/|title=Syria's Christians stand by Assad|date=6 февруари 2012|work=CBS News|access-date=13 януари 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20131111004508/http://www.cbsnews.com/8301-503543_162-57372175-503543/syrias-christians-stand-by-assad/|archive-date=11 ноември 2013}}</ref> съществува опозиция сред [[Асирийци|асирийските]] християни, които твърдят, че правителството се стреми да ги използва като марионетки и да отрече тяхната различна етническа принадлежност, която не е арабска.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.yourmiddleeast.com/culture/a-glifmpse-into-the-world-of-syrias-christian-sutoro-fighters-video_24956|заглавие=A glimpse into the world of Syria's Christian "Sutoro" fighters (video)|автор=Ahmad|първо_име=Rozh|издател=Your Middle East|достъп_дата=17 март 2015|цитат=The regime wants us to be puppets, deny our ethnicity and demand an Arab-only state.|архив_дата=2015-04-07|архив_уеб_адрес=https://archive.today/20150407135145/http://www.yourmiddleeast.com/culture/a-glifmpse-into-the-world-of-syrias-christian-sutoro-fighters-video_24956}}</ref> Въпреки че общността на [[алавити]]те в Сирия формира основната опорна база на Башар ал-Асад и доминира във [[Въоръжени сили на Сирия|военния]] апарат и в [[Дирекция за военно разузнаване (Сирия)|апарата за сигурност]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aljazeera.com/indepth/features/2011/10/20111010122434671982.html|заглавие=Assad's Alawites: The guardians of the throne|автор=Rosen|първо_име=Nir|издател=Al Jazeera|достъп_дата=8 януари 2017}}</ref><ref>[https://www.wsj.com/articles/syrias-alawites-the-people-behind-assad-1435166941 Syria's Alawites: The People Behind Assad] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170226142611/https://www.wsj.com/articles/syrias-alawites-the-people-behind-assad-1435166941|date=26 февруари 2017}} The Wall Street Journal, 25 June 2015.</ref> през април 2016 г. [[BBC News]] съобщава, че лидерите на алавитите са публикували документ, в който искат да се дистанцират от Асад.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-35941679|заглавие=Syrian Alawites distance themselves from Assad|автор=Wyatt|първо_име=Caroline|труд=BBC News|достъп_дата=10 април 2016}}</ref> [[Висш кюрдски съвет|Висшият кюрдски комитет]] е коалиция от 13 кюрдски политически партии, противопоставящи се на режима на Асад. Преди разпускането си през 2015 г. той се състои от KNC и PYD.<ref name="Guide to the Syrian opposition2">{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-15798218|title=Guide to the Syrian opposition|date=17 октомври 2013|work=BBC News|archive-url=https://web.archive.org/web/20230104105606/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-15798218|archive-date=4 януари 2023}}</ref> [[Черкези]]те в Сирия също се превръщат в силни противници на режима, тъй като баасистките репресии и кланета в Сирия се засилват жестоко и членове на черкезкото етническо малцинство се опитват да избягат от Сирия, страхувайки се от преследване.<ref>{{Cite book|last=Richmond|first=Walter|title=The Circassian Genocide|year=2013|publisher=Rutgers University Press|location=New Brunswick, New Jersey, USA|isbn=978-0-8135-6068-7|pages=170|chapter=8: The Road to Sochi}}</ref> През 2014 г. Християнският сирийски военен съвет – най-голямата християнска организация в Сирия, се съюзява със Свободната сирийска армия, противопоставяща се на Асад,<ref>{{Cite news|url=https://www.usatoday.com/story/news/world/2014/12/21/syria-christian-islamic-state/18915275|title=Remaining Christians in Syria fight to save their land|last=Cousins|first=Sophie|date=22 декември 2014|work=USA Today|access-date=9 март 2015}}</ref><ref name="SyriacMilitaryCouncil">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://edition.cnn.com/2014/09/25/world/meast/us-syria-rebel-agreement/|заглавие=Syrian rebel groups unite to fight ISIS|автор=Bronstein|първо_име=Scott|труд=CNN|достъп_дата=1 октомври 2014|цитат=Under the agreement, moderate Muslim rebel groups fighting under the Supreme Military Council of Syria agreed to form an alliance with the predominantly Christian Syriac Military Council.}}</ref> присъединявайки се към други сирийски християнски милиции като Суторо, които се присъединяват към сирийската опозиция срещу правителството на Асад. Абу Мохамед ал-Джулани, командир на бунтовническата милиция Тахрир ал-Шам, осъжда режима на Асад за превръщането на Сирия в продължаващо земетресение през последните 12 години, в контекста на [[Земетресение в Турция и Сирия (2023)|земетресенията в Турция и Сирия през 2023 г.]]<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2023/feb/13/syria-earthquake-rebel-leader-pleas-for-outside-help|title=Syrian rebel leader pleads for outside help a week on from earthquakes|last=Michaelson, Tondo|first=Ruth, Lorenzo|date=13 февруари 2023|work=The Guardian|archive-url=https://web.archive.org/web/20230214012142/https://www.theguardian.com/world/2023/feb/13/syria-earthquake-rebel-leader-pleas-for-outside-help|archive-date=14 февруари 2023}}</ref> През юни 2014 г. Асад печели оспорвани [[Президентски избори в Сирия (2014)|президентски избори]], проведени в контролирани от правителството райони (и бойкотирани в райони, контролирани от опозицията,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.huffingtonpost.com/2014/06/03/syria-presidential-electi_n_5435706.html|заглавие=Syria's 2014 Presidential Election Ignored in Opposition-Held Areas|труд=HuffPost|достъп_дата=2 февруари 2016}}</ref> и в кюрдски райони, управлявани от [[Партия на Демократическия съюз (Сирия)|Партията на демократичния съюз]] <ref>{{Cite news|url=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2014/06/syria-kurds-assad-presidential-elections-pyd.html|title=Syria's Kurdish region to boycott presidential elections|last=Wladimir van Wilgenburg|work=Al-Monitor|access-date=8 юни 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140607230545/http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2014/06/syria-kurds-assad-presidential-elections-pyd.html|archive-date=7 юни 2014}}</ref>) с 88,7% от гласовете. Избирателната активност се оценява на 73,42% от имащите право на глас, включително тези в контролираните от бунтовниците райони.<ref>{{Cite news|url=http://sana.sy/eng/393/2014/06/04/548612.htm|title=Supreme Constitutional Court: Number of participants in Presidential elections reached at 11.634.412 with 73.42%|date=4 June 2014|access-date=4 юни 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140607000918/http://sana.sy/eng/393/2014/06/04/548612.htm|archive-date=7 юни 2014|agency=Syrian Arab News Agency|location=Damascus}}</ref> Избирателната комисия на режима също лишава от гласуване милиони сирийски граждани, разселени извън страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/uk-syria-crisis-assad-idUKKBN0DE0UY20140428|title=Assad seeks re-election as Syrian civil war rages|last=Evans|first=Dominic|date=28 април 2014|work=Reuters|access-date=15 май 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20230104163541/https://www.reuters.com/article/uk-syria-crisis-assad-idUKKBN0DE0UY20140428|archive-date=4 януари 2023}}</ref> Независими наблюдатели и академични стипендии единодушно описват събитието като фалшиви избори, организирани, за да легитимират управлението на Асад.<ref>{{Cite book|last=Cheeseman|first=Nicholas|title=How to Rig an Election|date=2019|publisher=Yale University Press|isbn=978-0-300-24665-0|oclc=1089560229|pages=140–141}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Norris|first=Pippa|last2=Martinez i Coma|first2=Ferran|last3=Grömping|first3=Max|date=2015|title=The Year in Elections, 2014|url=https://sites.google.com/site/electoralintegrityproject4/projects/expert-survey-2/the-year-in-elections-2015|journal=Election Integrity Project|language=en|archive-url=https://web.archive.org/web/20210415091339/https://sites.google.com/site/electoralintegrityproject4/projects/expert-survey-2/the-year-in-elections-2015|archive-date=15 април 2021|access-date=21 май 2020|quote=The Syrian election ranked as worst among all the contests held during 2014.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.oxfordhandbooks.com/view/10.1093/oxfordhb/9780190258658.001.0001/oxfordhb-9780190258658-e-23|заглавие=Presidential and Legislative Elections|автор=Jones|първо_име=Mark P.|труд=The Oxford Handbook of Electoral Systems|език=en|достъп_дата=21 май 2020|цитат="unanimous agreement among serious scholars that... al-Assad's 2014 election... occurred within an authoritarian context."}}</ref> В церемонията си по встъпване в длъжност Башар заклеймява опозицията като терористи и предатели, докато атакува Западния свят заради подкрепата му на онова, което той описва като „[[Арабска пролет]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-assad-idUSKBN0FL0NN20140717|title=Confident Assad launches new term in stronger position|last=Makdisi|first=Marwan|date=16 юли 2014|work=Reuters|access-date=15 май 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20170903040841/https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-assad-idUSKBN0FL0NN20140717|archive-date=3 септември 2017}}</ref> Израелският онлайн вестник ''Times of Israel'' съобщава, че въпреки че различни индивиди, интервюирани в доминирания от сунитската средна класа квартал на централен Дамаск, са показали вярност към Асад, не е възможно да се различи реалната подкрепа за режима поради повсеместното влияние на [[Сирийското разузнаване|тайната полиция]] в обществото.<ref>"[http://www.timesofisrael.com/assad-wins-syria-presidency-with-88-7-of-vote/ Syria's Assad reelected with 88.7% of vote] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160126192515/http://www.timesofisrael.com/assad-wins-syria-presidency-with-88-7-of-vote/|date=26 януари 2016}}". The Times of Israel. 4 June 2014.</ref> Баасисткият дисидент [[Абдул Халим Кадам]], [[вицепрезидент на Сирия]] по време на управлението както на Хафез, така и на Башар, презира Башар ал-Асад като пешка в [[Шиитски полумесец|имперския план]] на Иран.<ref>"Interview with Former Syrian Vice President Abdul Halim Khaddam". ''NewsWeek''. 10 October 2017. Архивиран от оригинала на 5 октомври 2016.</ref><ref>"Daesh was nurtured by Iran, says former Syrian vice president". ''Arab News''. 6 октомври 2016. Архивиран от оригинала на 6 октомври 2016</ref> === Международна опозиция === [[Файл:Manifestation pro révolution syrienne contre Assad et Poutine - Paris, 14-12-2016-5.jpg|мини|Демонстрации срещу Асад, проведени в Париж на 14 декември 2016 г.]] Чужди журналисти и политически наблюдатели, пътували до Сирия, я описват като най-безмилостната [[полицейска държава]] в [[Арабски свят|арабския свят]]. Жестоките репресии на Асад срещу [[Дамаска пролет|Дамаската пролет]] в началото на 2000-те г. и публикуването на доклад на ООН, който го замесва в [[Убийство на Рафик Харири|убийството]] на [[Ливански министър-председател|ливанския премиер]] [[Рафик Харири]], изострят изолацията на Сирия след [[Студената война]].<ref>{{Cite book|last=Bowen|first=Jeremy|title=The Arab Uprisings: The People Want the Fall of the Regime|url=https://archive.org/details/arabuprisingspeo0000bowe|year=2013|publisher=Simon & Schuster|isbn=978-1471129827|pages=[https://archive.org/details/arabuprisingspeo0000bowe/page/14 14], 15, 118|chapter=Prologue: Before the Spring}}</ref><ref name="Fisher">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/syrias-assad-has-embraced-pariah-status/2012/06/16/gJQAsY9shV_story.html|title=Syria's Assad has embraced pariah status|last=Fisher|first=Marc|date=16 юни 2012|work=The Washington Post|archive-url=https://web.archive.org/web/20120618133455/https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/syrias-assad-has-embraced-pariah-status/2012/06/16/gJQAsY9shV_story.html|archive-date=18 June 2012}}</ref> След глобалното възмущение срещу смъртоносните репресии на режима на Асад срещу протестиращите от [[Арабска пролет|Арабската пролет]], които водят до [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]], [[Тактика на опожарената земя|тактиката на опожарената земя]] срещу цивилното население, водеща до повече от половин милион смъртни случая, [[Масово убийство|масовите убийства]] и систематичното разполагане на [[химическо оръжие]] по време на конфликта, Башар ал-Асад става международен аутсайдер и много световни лидери го призовават да подаде оставка.<ref>{{Cite book|last=Jung|first=Dietrich|last2=Seeberg|first2=Peter|last3=Beck|first3=Martin|title=The Levant in Turmoil: Syria, Palestine, and the Transformation of Middle Eastern Politics|year=2016|publisher=Palgrave Macmillan|location=New York|isbn=978-1-349-57628-9|pages=101–102|chapter=5: The Crisis in Syria, International and Regional Sanctions, and the Transformation of the Political Order in the Levant}}</ref><ref name="Fisher" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://blogs.shu.edu/thediplomaticenvoy/2021/11/24/focus-on-pariah-leaders-bashar-al-assad/|заглавие=Focus on Pariah Leaders: Bashar al-Assad|автор=Khan|първо_име=Hamzah|труд=The Diplomatic Envoy}}</ref><ref>{{Cite book|last=C. Tucker|first=Spencer|title=U.S Conflicts in The 21st Centiry (Volume 1)|year=2016|publisher=ABC-CLIO|location=Santa Barbara, California|isbn=978-1-4408-3878-1|pages=834, 835}}</ref> [[Файл:Rückschrittskoalition stoppen protest and protest against Assad in Berlin 2023-03-18 01 (cropped)3.jpg|мини|Демонстрации срещу Асад в Берлин, 18 март 2023 г.]] От 2011 г. насам той губи признание от няколко международни организации като [[Лига на арабските държави|Арабската лига]] (през 2011 г.),<ref name="NYT Arab League">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2011/11/13/world/middleeast/arab-league-votes-to-suspend-syria-over-its-crackdown-on-protesters.html|title=Arab League Votes to Suspend Syria|last=MacFarquhar|first=Neil|date=12 ноември 2011|work=The New York Times|access-date=12 ноември 2011}}</ref> [[Средиземноморски съюз|Средиземноморския съюз]] (през 2011 г.)<ref>{{Cite news|url=http://news.xinhuanet.com/english2010/world/2011-12/01/c_131282989.htm|title=Syria suspends its membership in Mediterranean union|date=1 декември 2012|archive-url=https://web.archive.org/web/20111206201635/http://news.xinhuanet.com/english2010/world/2011-12/01/c_131282989.htm|archive-date=6 декември 2011|publisher=Xinhua News Agency}}</ref> и [[Организация за ислямско сътрудничество|Организацията за ислямско сътрудничество]] (през 2012 г.).<ref name="CNN OIC">{{Cite news|url=http://edition.cnn.com/2012/08/13/world/meast/syria-unrest/index.html?hpt=hp_t1|title=Regional group votes to suspend Syria; rebels claim downing of jet|date=14 август 2012|work=CNN|access-date=14 август 2012}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/amp/oic-suspends-syria/24678392.html|title=OIC Suspends Syria Over Crackdown|date=16 август 2012|work=RFE/RL|archive-url=https://web.archive.org/web/20230208075035/https://www.rferl.org/amp/oic-suspends-syria/24678392.html|archive-date=8 февруари 2023}}</ref> [[Съединени американски щати|Съединените щати]], [[Европейски съюз|Европейският съюз]], [[Турция]], Арабската лига и различни държави започват да прилагат широк набор от санкции срещу сирийския режим от 2011 г. с цел да принудят Асад да подаде оставка и да помогнат за политическо разрешаване на кризата.<ref>{{Cite book|last=Jung|first=Dietrich|last2=Seeberg|first2=Peter|last3=Beck|first3=Martin|title=The Levant in Turmoil: Syria, Palestine, and the Transformation of Middle Eastern Politics|year=2016|publisher=Palgrave Macmillan|location=New York|isbn=978-1-349-57628-9|pages=101–122|chapter=5: The Crisis in Syria, International and Regional Sanctions, and the Transformation of the Political Order in the Levant}}</ref> Международните органи критикуват едностранчивите избори, организирани от правителството на Асад по време на конфликта. На конференцията на страните от [[Група „Приятели на Сирия“|групата „Приятели на Сирия“]] в Лондон през 2014 г. британският външен министър [[Уилям Хейг]] характеризира сирийските избори като пародия на демокрацията и осъжда пълното незачитане на човешкия живот от страна на режима за извършване на [[Военно престъпление|военни престъпления]] и [[Държавен тероризъм|държавен терор]] върху [[Сирийци|сирийското]] население.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-27419552|title=UK's William Hague attacks Assad's Syria elections plan|date=15 May 2014|work=BBC News|access-date=13 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20221026161021/https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-27419552|archive-date=26 октомври 2022}}</ref> Политиката на Асад за провеждане на избори в условията на [[Гражданска война в Сирия|продължаваща гражданска война]] е порицана и от [[Генерален секретар на ООН|генералния секретар на ООН]] [[Пан Ки-мун]].<ref name="UN">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/idUSBREA3K0ST20140421?irpc=932|title=Syrian election will undermine political solution: U.N.'s Ban|date=21 април 2014|work=Reuters|access-date=2 февруари 2016}}</ref> [[Грузия]] преустановява всички отношения със Сирия след [[Международноправен статут на Абхазия и Южна Осетия|признаването на Абхазия и Южна Осетия]] от Башар ал-Асад, осъждайки неговото правителство като манипулиран от Русия режим, който подкрепя [[Окупирани от Русия територии в Грузия|руската окупация]] и [[етническо прочистване]].<ref>"US Condemns Syria for Recognizing Georgia's Breakaway Regions". ''Voice of America''. 30 May 2018. Архивиран от оригинала на 23 март 2023</ref><ref>"Syria recognizes Georgia's breakaway regions". ''Deutsche Welle''. 30 May 2018. Архивиран от оригинала на 30 май 2018</ref><ref>"Georgia Severs Relations With Syria For Recognizing Abkhazia, South Ossetia". ''rferl.org''. 29 May 2018. Архивиран от оригинала на 30 май 2018.</ref> След силната подкрепа на Асад за [[Руско нападение над Украйна|руското нападение над Украйна]] и признаването на отцепническите сепаратистки републики, [[Украйна]] прекъсва дипломатическите си отношения със Сирия през юни 2022 г. Описвайки политиките на Асад като безполезни, [[Президент на Украйна|украинският президент]] [[Володимир Зеленски]] обещава да разшири допълнителни [[санкции срещу Сирия]].<ref>{{Cite news|url=https://english.alarabiya.net/News/world/2022/06/30/Ukraine-s-Zelenskyy-cuts-ties-with-Syria-after-it-recognized-separatist-republics|title=Ukraine's Zelenskyy cuts ties with Syria after it recognized separatist republics|date=30 June 2022|work=Al Arabiya|archive-url=https://web.archive.org/web/20220630120322/https://english.alarabiya.net/News/world/2022/06/30/Ukraine-s-Zelenskyy-cuts-ties-with-Syria-after-it-recognized-separatist-republics|archive-date=30 юни 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rferl.org/a/ukraine-syria-diplomatic-ties-russia-assad/31922447.html|заглавие=Ukraine Cuts Diplomatic Ties With Syria After It Recognizes Eastern Regions As Independent|труд=rferl.org}}</ref> През март 2023 г. [[Съвет за национална сигурност и отбрана на Украйна|Съветът за национална сигурност и отбрана на Украйна]] въвежда в действие набор от санкции, насочени към 141 фирми и 300 лица, свързани с режима на Асад, руски производители на оръжия и ирански производители на [[дрон]]ове. Това е дни след посещението на Асад в [[Москва]], където той оправдава руското нападение над Украйна като битка срещу старите и новите нацисти. Башар ал-Асад, министър-председателят [[Хюсеин Арнус]] и външният министър [[Фейсал Мекдад]] са сред лицата, които са санкционирани.<ref>"Zelenskiy Announces Sanctions On Hundreds Of Individuals, Including Syrian President, Iranian Drone Makers". ''rferl.org''. 19 March 2023. Архивиран от оригинала на 19 март 2023</ref><ref>"Zelensky imposes sanctions against Syrian dictator Bashar Al-Assad, other officials". ''The Kyiv Independent''. 18 March 2023. Архивиран от оригинала на 18 март 2023</ref><ref>"Decree of the President of Ukraine No. 163/2023". ''Office of the President of Ukraine''. 18 March 2023. Архивиран от оригинала на 19 март 2023.</ref><ref>"Zelenskyy introduces sanctions against Syria's Assad". ''Anadolu Agency''. 18 март 2023. Архивиран от оригинала на 18 март 2023</ref> Санкциите включват също замразяване на всички сирийски държавни имоти в Украйна, ограничаване на парични трансакции, прекратяване на икономическите ангажименти и отмяната на всички официални украински награди. Сирия официално скъсва дипломатическите си отношения с Украйна на 20 юли, позовавайки се на [[Реципрочност (международни отношения)|принципа на реципрочност]].<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/7/20/syria-formally-breaks-diplomatic-ties-with-ukraine|title=Syria, a close Russia ally, breaks diplomatic ties with Ukraine|date=2022-07-20|work=Al Jazeera English}}</ref> През април 2023 г. френски съд обявява трима високопоставени служители на сигурността на Баас за виновни в [[престъпления срещу човечеството]], [[Изтезание|изтезания]] и различни военни престъпления срещу френско-сирийски граждани. Сред тях са [[Али Мамлюк]], директор на [[Бюро за национална сигурност на арабската социалистическа партия Баас – регион Сирия|Бюрото за национална сигурност на сирийската партия Баас]], и [[Джамил Хасан]], бивш ръководител на [[Разузнавателно управление на сирийските ВВС|Дирекцията за разузнаване на сирийските ВВС]].<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/middle-east/20230404-france-to-try-senior-assad-allies-for-crimes-against-humanity-in-syria|title=France to try senior Assad allies for crimes against humanity in Syria|date=4 април 2023|work=France 24|archive-url=https://web.archive.org/web/20230405004515/https://www.france24.com/en/middle-east/20230404-france-to-try-senior-assad-allies-for-crimes-against-humanity-in-syria|archive-date=5 април 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2023/4/5/france-to-try-syrian-regime-officials-for-crimes-against-humanity|title=France to try Syrian regime officials for crimes against humanity|date=5 април 2023|work=Al Jazeera|archive-url=https://web.archive.org/web/20230415214212/https://www.aljazeera.com/news/2023/4/5/france-to-try-syrian-regime-officials-for-crimes-against-humanity|archive-date=15 април 2023}}</ref> Франция издава международни заповеди за арест срещу тримата служители по случая през 2018 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-france/france-issues-arrest-warrants-for-senior-syrian-officials-idUSKCN1NA11L|title=France issues arrest warrants for senior Syrian officials|last=Jarry|first=Emmanuel|date=5 ноември 2018|work=Reuters|archive-url=https://web.archive.org/web/20230406162922/https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-france/france-issues-arrest-warrants-for-senior-syrian-officials-idUSKCN1NA11L|archive-date=6 април 2023}}</ref> През май 2023 г. френският външен министър Катрин Колона публично поисква наказателното преследване на Башар ал-Асад за участие в [[Използване на химически оръжия в сирийската гражданска война|химическа война]] и убийството на [[Жертви на сирийската гражданска война|стотици хиляди хора]], заклеймява го като враг на собствения си народ.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20230523-syria-s-assad-should-be-put-on-trial-says-french-foreign-minister|title=Syria's Assad should be put on trial, says French foreign minister|date=23 май 2023|work=France 24|archive-url=https://web.archive.org/web/20230524023150/https://www.france24.com/en/europe/20230523-syria-s-assad-should-be-put-on-trial-says-french-foreign-minister|archive-date=24 май 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://tribune.net.ph/2023/05/24/french-minister-demands-assad-trial/|title=French minister demands Assad trial|date=23 май 2023|work=Daily Tribune|archive-url=https://web.archive.org/web/20230524013433/https://tribune.net.ph/2023/05/24/french-minister-demands-assad-trial/|archive-date=24 май 2023}}</ref> На 15 ноември 2023 г. Франция издава заповед за арест срещу Асад за използване на химически оръжия срещу цивилни лица в Сирия.<ref name=":12">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/france-issues-arrest-warrants-against-syrias-president-assad-source-2023-11-15/|title=France issues arrest warrant for Syria's President Assad - source|date=15 ноември 2023|work=Reuters}}</ref> ==== Лява опозиция ==== [[Файл:Madrid - Acampada Sol 2011 39.JPG|мини|Билбордове на испанското Движение на недоволството с осъждане на репресиите на Башар ал-Асад срещу сирийската революция на пл. „Пуерта дел Сол“ в Мадрид (29 май 2011 г.)]] Башар ал-Асад е широко критикуван от леви активисти и интелектуалци по целия свят за присвояване на леви идеологии и техните [[Социализъм|социалистически]], [[Прогресивизъм|прогресивни]] лозунги като прикритие за собственото му семейно управление и за овластяване на лоялнарр клика от елити за сметка на обикновените [[сирийци]]. Тесният му съюз с управлявания от духовенството [[Хомейнизъм|хомейнистки]] [[Иран]] и неговите фракционистки войнствени мрежи, като същевременно следва политика на затваряне на левите критици на семейство Асад, е обект на остри критики.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://thewire.in/world/assadism-is-destroying-syria|заглавие='Assadism' Is Destroying Syria – Here's Where It Came From|автор=Harkin|първо_име=Juliette|труд=The Wire}}</ref> [[Арабска социалистическа партия Баас – регион Египет|Египетският клон]] на [[Иракско движение Баас|иракското движение Баас]] обявява силната си подкрепа за [[Сирийската революция (2011)|сирийската революция]], заклеймяване на Баасистка Сирия като репресивна диктатура, контролирана от династията Асад. Тя атакува [[Баасизъм|баасистките]] акредитиви на семейство Асад, обвинявайки [[Сирийска Баас партия|сирийската партия Баас,]] че действа като гранична охрана на [[Израел]] още след свалянето от власт на [[Национално командване на партията Баас|Националното командване на Баас]] по време на [[Сирийски държавен преврат (1966)|държавния преврат през 1966 г.]] Описвайки Башар ал-Асад като позорна личност за това, че е поканил враждебни сили като [[Иран]] в Сирия, египетските баасисти призоват [[Свободна сирийска армия|сирийските революционери]] да се обединят в усилията си да свалят режима на Асад и да се противопоставят на чуждия империализъм.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aladhwaa.net/?ac=3&no=6445&d_f=10&t_f=0&t=5&lang_in=Ar|заглавие=The statement of the Arab Baath Socialist Party of Egyptian on the aggression against Syria|достъп_дата=30 юли 2018}}</ref> Описвайки режима на Асад като [[мафиотска държава]], която процъфтява от корупция и фракционарност, ливанският академик социалист Жилбер Акар заявява: „Братовчедът на Башар ал-Асад стана най-богатият човек в страната, контролирайки, както се смята, над половината от икономиката. И това е само един член на управляващия клан... Кланът функционира като истинска мафия и управлява страната от няколко десетилетия. Това е дълбокият корен на експлозията, в комбинация с факта, че сирийският режим е един от най-деспотичните в региона. В сравнение със Сирия на Асад Египет на [[Хосни Мубарак|Мубарак]] бе фар на демокрация и политическа свобода!... Специфичното за този режим е, че бащата на Асад прекрои и преустрои държавния апарат, особено неговото твърдо ядро ​​– въоръжените сили, за да създаде преторианска гвардия за себе си. Армията, особено нейните елитни сили, е обвързана със самия режим по различни начини, най-вече чрез използването на фракционарност. Дори хора, които никога преди не са чували за Сирия, сега знаят, че режимът се основава на едно малцинство в страната – около 10% от населението – [[алавити]]те.“<ref>Achcar, Gilbert (8 October 2013). "Syria between Revolutions and Counter-Revolutions". ''CETRI''. Архивиран от оригинала на 2 юни 2016.</ref> [[Прогресивна социалистическа партия|Прогресивната социалистическа партия]] (PSP) в Ливан заема позиция срещу Асад и организира масови протести в подкрепа на сирийската революция. През август 2012 г. тя публично заклеймява правителството на Асад като машина за убиване, ангажирана с избиването на сирийския народ. Лидерът на партията Айман Камаледин поисква експулсирането на сирийския посланик от Ливан, описвайки го като представител на режима на убийци в Ливан.<ref name=":13">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/france-issues-arrest-warrants-against-syrias-president-assad-source-2023-11-15/|title=France issues arrest warrant for Syria's President Assad - source|date=15 ноември 2023|work=Reuters}}</ref><ref name=":22">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.politico.eu/article/bashar-al-assad-denies-responsibility-for-syrian-war-violence-refugees/|заглавие=Assad denies responsibility for Syrian war|автор=King|първо_име=Esther|издател=Politico|достъп_дата=21 декември 2016|цитат=The Syrian president maintained he was fighting to preserve his country and criticized the West for intervening. "Good government or bad, it's not your mission" to change it, he said.}}</ref> === Международна подкрепа === ==== Крайнодясна подкрепа ==== [[Файл:Alexander Lukashenko in a meeting with Bashar al-Assad in December 2003 (1) (cropped).jpg|мини|Беларуският президент [[Александър Лукашенко]] заедно с Башар ал-Асад по време на държавно посещение в Сирия през декември 2003 г.]] Режимът на Башар ал-Асад получава подкрепа от видни [[Бял национализъм|бели националисти]], [[Неонационалсоциализъм|неонацисти]] и [[Крайнодясна политика|крайнодесни]] фигури в Европа, които са привлечени от неговия дискурс за [[война срещу тероризма]] срещу [[Ислямизъм|ислямистите]] по време на периода на [[Европейска мигрантска криза|европейската бежанска криза]]. Бомбардировките на Асад над сирийските градове предизвикват възхищение в [[Ислямофобия|ислямофобския]] дискурс на крайнодесните кръгове, които смятат мюсюлманите за цивилизационен враг. Американските привърженици на [[Превъзходство на белите|превъзходството на бялата раса]] често възхваляват Асад като авторитарен бастион срещу това, което те смятат за силите на ислямския екстремизъм и глобализма.<ref>Ayoub, Joey (3 October 2022). "How the European far right coopted an Arabic letter". ''Al Jazeera''. ArchivedАрхивиран от оригинала на 20 декември 2022</ref><ref>Snell, James (17 August 2017). "Why Nazis from Charlottesville to Europe love Bashar al-Assad". ''New Arab''. Архивиран от оригинала на 27 декември 2022</ref><ref>Strickland, Patrick (14 February 2018). "Why do Italian fascists adore Syria's Bashar al-Assad?". ''Al Jazeera''. Архивиран от оригинала на 5 януари 2023</ref><ref>Elba, Mariam (8 September 2017). "Mariam Elba". ''The Intercept''. Архивиран от оригинала на 5 октомври 2017</ref><ref name=":6">"Western Far-right Worries Syrians and Delights Bashar al-Assad". ''The Syrian Observer''. 3 ноември 2022. Архивиран от оригинала на 3 ноември 2022</ref><ref name=":6" /> След президентските избори в Сирия през 2014 г. президентът на [[Беларус]] [[Александър Лукашенко]] изпраща поздравителна телеграма до Башар, изразявайки своята увереност в лидерството на Башар ал-Асад, и описва военната кампания на правителството на Баас като част от борбата срещу тероризма и чуждата намеса.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://syriatimes.sy/index.php/presidential-elections/13290-president-assad-receives-congratulations-from-the-president-of-belarus-confidence-in-syria-elimination-of-current-crisis|заглавие=President Assad receives Congratulations from the President of Belarus: Confidence in Syria Elimination of Current Crisis}}</ref> ==== Лява подкрепа ==== Подкрепата на левицата за Асад е разделена от началото на гражданската война в Сирия{{Hrf|Hashemi|Postel|11–13}} правителството на Асад е обвинено в цинично манипулиране на [[Фракционираност и малцинства в Сирийската гражданска война|фракционистката идентичност]] и [[Антиимпериализъм|антиимпериализма]], за да продължи най-лошите си действия.<ref>Hashemi & Postel 2013, с. 231</ref> Някои държавни или правителствени ръководители обявяват подкрепата си за Асад, включително севернокорейския лидер [[Ким Чен Ун]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dw.com/en/north-korean-leader-offers-support-to-assad/a-16392804|заглавие=North Korean leader offers support to Assad|труд=Deutsche Welle|език=en-GB|достъп_дата=20 август 2019}}</ref> След като обявява победата си на изборите през 2014 г., Асад получава поздравления от [[Президент на Венецуела|президента на Венецуела]] [[Николас Мадуро]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lainfo.es/en/2014/06/05/venezuela-congratulated-by-bashar-al-assad-in-syrian-presidential-victory/|заглавие=Venezuela congratulated by Bashar Al Assad in Syrian presidential victory|труд=lainfo.es|достъп_дата=25 януари 2015}}</ref> президента на [[Алжир]] [[Абделазиз Бутефлика]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://syriatimes.sy/index.php/news/local/13361-president-assad-receives-congratulations-from-president-bouteflika-on-winning-elections|заглавие=syriatimes.sy – President Assad Receives Congratulations from President Bouteflika on Winning Elections|труд=syriatimes.sy|достъп_дата=20 април 2015}}</ref> президента на [[Гвиана]] [[Доналд Рамотар]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sana.sy/eng/21/2014/06/21/551372.htm|заглавие=الوكالة العربية السورية للأنباء - Syrian Arab News Agency|достъп_дата=20 април 2015}}</ref> президента на Южна Африка [[Джейкъб Зума]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sana.sy/en/?p=4016|заглавие=President al-Assad receives congratulatory cable from South African President Zuma|автор=Hazem al-Sabbagh|достъп_дата=20 април 2015}}</ref> президента на [[Никарагуа]] [[Даниел Ортега]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://syriatimes.sy/index.php/presidential-elections/13206-nicaragua-s-ortega-congratulates-president-al-assad-on-winning-elections|заглавие=Nicaragua's Ortega Congratulates President Al-Assad on Winning Elections|труд=syriatimes.sy}}</ref> и от [[Махмуд Абас]], лидер на [[Фатах]] и президент на [[Палестина (държава)|Палестина]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sana.sy/en/?p=4246|заглавие=President al-Assad receives congratulatory letter from President Abbas|автор=h.said|достъп_дата=20 април 2015}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.middleeastmonitor.com/news/middle-east/12365-abbas-congratulates-al-assad-for-re-election-as-syrian-president|заглавие=Abbas congratulates Al-Assad for re-election as Syrian president|труд=Middle East Monitor|достъп_дата=20 април 2015|архив_дата=2016-03-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304200251/https://www.middleeastmonitor.com/news/middle-east/12365-abbas-congratulates-al-assad-for-re-election-as-syrian-president}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://english.al-akhbar.com/node/20320|заглавие=Abbas says he backs Syria's "war against terrorism"|труд=Al Akhbar English|достъп_дата=20 април 2015|архив_дата=2017-10-19|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20171019065914/http://english.al-akhbar.com/node/20320}}</ref> Палестинската [[Марксизъм-ленинизъм|марксистко-ленинска]] въоръжена група [[Народен фронт за освобождение на Палестина]] (PFLP) подкрепя Башар ал-Асад по време на [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]]. В резултат на тази позиция иранското правителство увеличава своето военно и финансово финансиране на PFLP.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2013/09/iran-pflp-gaza-palestine-syria.html|заглавие=Iran Increases Aid to PFLP Thanks to Syria Stance|труд=Al-Monitor|достъп_дата=20 април 2015}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aljazeera.com/news/middleeast/2013/01/201318143633928478.html|заглавие=Pro-Assad Palestinians call for Yarmouk truce|достъп_дата=20 април 2015}}</ref> === Международни връзки с обществеността === [[Файл:Lula Al-Assad Itamaraty 2010.jpg|мини|Башар ал-Асад, носещ „Голямата яка“ на Националния орден на Южния кръст, придружен от бразилския президент [[Луиз Инасиу Лула да Силва]] в [[Бразилия (град)|Бразилия]], 30 юни 2010 г.]] За да популяризират своя имидж и медийно представяне в чужбина, Башар ал-Асад и съпругата му [[Асма Асад|Асма]] наемат базирани в САЩ и Обединеното кралство фирми за [[връзки с обществеността]] и консултанти.<ref name="turnedtowest">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2012/06/11/world/middleeast/syrian-conflict-cracks-carefully-polished-image-of-assad.html|title=Syria's Assads Turned to West for Glossy P.R.|last=Carter|first=Bill|date=10 юни 2012|work=The New York Times|last2=Chozick|first2=Amy}}</ref> По-специално, те осигуряват фотосесии за Асма ал-Асад в модни списания и списания за знаменитости, включително публикацията „Пустинна роза“ ("A Rose in the Desert") в сп. „[[Вог]]“ през март 2011 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theatlantic.com/international/archive/2012/01/the-only-remaining-online-copy-of-vogues-asma-al-assad-profile/250753/|заглавие=The Only Remaining Online Copy of Vogue's Asma al-Assad Profile|автор=Max Fisher|труд=The Atlantic}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://gawker.com/asma-al-assad-a-rose-in-the-desert-1265002284|заглавие=Asma al-Assad: A Rose in the Desert|автор=Joan Juliet Buck|труд=Gawker}}</ref> Тези фирми включват „Бел Потингър“ и „Браун Лойд Джеймс“, като последната получава 5000 долара на месец за услугите си.<ref name="turnedtowest" /><ref name="PRcomeback">{{Cite news|url=http://english.alarabiya.net/en/media/2013/09/14/Assad-makes-PR-comeback-targets-American-psyche-.html|title=Assad makes PR comeback, targets 'American psyche'|last=Ajbaili|first=Mustapha|date=14 септември 2013|access-date=15 март 2015|publisher=Al Arabiya|quote="Assad's regime also activated its YouTube channel and multiple Facebook accounts."}}</ref> В началото на сирийската [[Гражданска война в Сирия|гражданска война]] сирийските правителствени мрежи са [[Хакер|хакнати]] от групата на [[Анонимните]], която разкрива, че бивш журналист от [[Ал-Джазира]] е бил нает да съветва Асад как да манипулира [[Обществено мнение|общественото мнение]] на САЩ. Сред съветите е предложението за сравнение на народното въстание срещу режима с протестите на [[Окупирай Уол Стрийт]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://arstechnica.com/tech-policy/2012/02/anonymous-hackers-expose-emails-of-syrian-presidential-aides/|заглавие=Anonymous exposes e-mails of Syrian presidential aides|автор=Gallagher|първо_име=Sean|труд=Ars Technica|достъп_дата=15 март 2015}}</ref> В отделно изтичане на електронна поща няколко месеца по-късно на [[Върховен съвет на сирийската революция|Върховния съвет на сирийската революция]], публикувано от в. „[[Гардиън]]“, е разкрито, че консултантите на Асад са се координирали с медиен съветник на иранското правителство.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2012/mar/14/assad-emails-lift-lid-inner-circle|title=Exclusive: secret Assad emails lift lid on life of leader's inner circle|last=Booth|first=Robert|date=14 март 2013|work=The Guardian|access-date=15 март 2015|last2=Mahmood|first2=Mona|quote=Before a speech in December his media consultant prepared a long list of themes, reporting that the advice was based on "consultations with a good number of people in addition to the media and political adviser for the Iranian ambassador".|last3=Harding|first3=Luke}}</ref> През март 2015 г. разширена версия на гореспоменатите изтичания е предадена на ливанския уебсайт ''NOW News'' и публикувана следващия месец.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://now.mmedia.me/lb/en/AssadLeaks/565291-friends-in-the-media|заглавие=International relations|автор=Rowell|първо_име=Alex|издател=NOW News|достъп_дата=23 май 2015|архив_дата=2018-10-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181022091657/https://now.mmedia.me/lb/en/AssadLeaks/565291-friends-in-the-media}}</ref> Асад започва кампания в [[Социална медия|социалните медии]], която включва изграждане на присъствие във [[Фейсбук]], [[Ютюб]] и най-вече в [[Инстаграм]].<ref name="PRcomeback2">{{Cite news|url=http://english.alarabiya.net/en/media/2013/09/14/Assad-makes-PR-comeback-targets-American-psyche-.html|title=Assad makes PR comeback, targets 'American psyche'|last=Ajbaili|first=Mustapha|date=14 септември 2013|access-date=15 March 2015|publisher=Al Arabiya|quote="Assad's regime also activated its YouTube channel and multiple Facebook accounts."}}</ref> Това води до много критики и сп. „[[Атлантик (списание)|Атлантик]]“ го описва като „пропагандна кампания, която в крайна сметка направи семейството [Асад] да изглежда по-зле“.<ref>{{Cite news|url=http://www.thewire.com/politics/2013/08/bashar-al-assads-family/68915/|title=The Failed Public Relations Campaign of Bashar al Assad's Family|last=Jones|first=Allie|date=30 август 2013|work=The Wire|access-date=15 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20160308212143/http://www.thewire.com/politics/2013/08/bashar-al-assads-family/68915/|archive-date=8 март 2016|quote=a propaganda campaign that ultimately has made the family look worse}}</ref> Твърди се, че правителството на Асад също е арестувало активисти за създаване на групи във Фрейбук, които правителството не одобрява,<ref name="Dissent20142">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-dissent-idUSKBN0GW2GQ20140901|title=Pro-government Syrian activist arrested after rare public dissent|last=Dziadosz|first=Alexander|date=септември 2014|work=Reuters|access-date=23 септември 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20150924204007/http://www.reuters.com/article/2014/09/01/us-syria-crisis-dissent-idUSKBN0GW2GQ20140901|archive-date=24 септември 2015|last2=Heneghan|first2=Tom}}</ref> и е апелирало директно към [[Туитър]] да премахне акаунти, които не харесва.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/series/assad-emails-the-documents|title=Assad emails: 'Fares closed all your Twitter accounts'|date=14 март 2012|work=The Guardian|access-date=15 март 2015}}</ref> Кампанията в социалните медии, както и изтеклите по-рано имейли, водят до сравнения от страна на вестниците „[[Гардиън]]“, „[[Ню Йорк Таймс]]“ и „[[Файнейшъл Таймс]]“ с „Доклад за баналността на злото“ на [[Хана Аренд]].<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2013/sep/06/syrian-presidency-instagram-banality-evil|title=The Syrian presidency's Instagram account shows the banality of evil|last=Jones|first=Johnathan|date=6 September 2013|work=The Guardian|access-date=15 март 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://thelede.blogs.nytimes.com/2012/03/15/syrias-first-couple-and-the-banality-of-e-mail/|title=Syria's First Couple and the Banality of E-Mail|last=Mackey|first=Robert|date=15 март 2012|work=The New York Times|access-date=15 март 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.ft.com/cms/s/0/e0ce4102-710e-11e1-a7f1-00144feab49a.html|title=Assad: faithful student of ruthlessness|last=Khalaf|first=Roula|date=18 March 2012|work=Financial Times|access-date=15 март 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20221210/http://www.ft.com/cms/s/0/e0ce4102-710e-11e1-a7f1-00144feab49a.html|archive-date=10 декември 2022|url-access=subscription}}</ref> През октомври 2014 г. 27 хиляди снимки, изобразяващи изтезания, извършени от правителството на Асад, са изложени в [[Мемориален музей на Холокоста в САЩ|мемориалния музей на Холокоста в САЩ]].<ref>{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/bashar-al-assad-s-syrian-torture-chambers-205323124.html|title=Inside Bashar Assad's Torture Chambers|last=Isikoff|first=Michael Abdel|date=13 октомври 2014|work=Yahoo News|access-date=15 март 2015}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://foreignaffairs.house.gov/photo-gallery/syria-army-defectors-photos|заглавие=Photos Presented to the House Foreign Affairs Committee by "Caesar" at Briefing on "Assad's Killing Machine Exposed: Implications for U.S. Policy"|издател=House Committee on Foreign Affairs|достъп_дата=15 март 2015|архив_дата=2015-03-14|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150314211352/http://foreignaffairs.house.gov/photo-gallery/syria-army-defectors-photos}}</ref> За да напишат доклад за изображенията, са наети адвокати от британската адвокатска кантора Картър-Рък, финансирана от правителството на [[Катар]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://edition.cnn.com/2014/01/20/world/syria-torture-photos-amanpour/|заглавие=Gruesome Syria photos may prove torture by Assad regime|автор=Mick Krever|труд=CNN|достъп_дата=20 април 2015}}</ref> През ноември 2014 г. фондация Quilliam съобщава, че пропагандна кампания, за която те твърдят, че има пълната подкрепа на Асад, разпространява фалшиви доклади за смъртта на родени на Запад джихадисти, за да отклони вниманието от предполагаемите военни престъпления на правителството. Използвайки снимка на чеченски боец от [[Втора чеченска война|Втората чеченска война]], проасадски медийни доклади са разпространени до западни медии, което ги кара да публикуват фалшива история относно смъртта на несъществуващ британски джихадист.<ref name="Simpson 2014">{{Cite news|url=https://www.thetimes.co.uk/article/assads-allies-invent-british-jihadi-death-0fstqsrn2zl|title=Assad's allies invent British jihadi death|last=Simpson|first=John|date=6 ноември 2014|work=The Times|access-date=25 ноември 2020}}</ref> През 2015 г. [[Руска военна намеса в Сирия|Русия се намесва в сирийската гражданска война]] в подкрепа на Асад и на 21 октомври 2015 г. Асад лети за Москва и се среща с руския президент [[Владимир Путин]], който казва по отношение на гражданската война: „Това решение може да бъде взето само от сирийския народ. Сирия е приятелска страна и ние сме готови да я подкрепим не само военно, но и политически“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aljazeera.com/news/2015/10/syria-assad-met-russia-putin-moscow-151021064340109.html|заглавие=Syria's Assad in surprise visit to Moscow|издател=Al Jazeera}}</ref> == Личен живот == [[Файл:Bashar and Asma al-Assad.jpg|мини|Башар ал-Асад със съпругата си Асма Ахрас]] [[Файл:Bashar and Asmaa al-Assad in Moscow.jpg|мини|Башар ал-Асад със съпругата си Асма в [[Москва]], 27 януари 2005 г.|ляво]] Асад говори свободно [[английски език|английски]] и основен разговорен френски.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theatlantic.com/international/archive/2013/04/how-bashar-al-assad-became-so-hated/275058/|заглавие=How Bashar al-Assad Became So Hated|автор=Rafizadeh|първо_име=Majid|труд=The Atlantic|достъп_дата=14 март 2015}}</ref> През декември 2000 г. се жени за [[Асма ал-Асад|Асма Ахрас]], британска гражданка от сирийски произход от Актън, [[Лондон]].<ref>{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/uk/1630134.stm|title=The road to Damascus (all the way from Acton)|date=31 октомври 2001|work=BBC News|access-date=14 март 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/1400296/Syria-factfile-Key-figures.html|title=Syria factfile: Key figures|date=24 февруари 2003|work=The Daily Telegraph|access-date=14 март 2015|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/news/1400296/Syria-factfile-Key-figures.html|archive-date=11 януари 2022|location=London|url-access=subscription}}</ref> През 2001 г. тя ражда първото им дете, син на име [[Хафез Башар ал-Асад|Хафез]], кръстен на дядо му [[Хафез ал-Асад]]; той получава магистърска степен от [[Московски държавен университет|Московския държавен университет]] през лятото на 2023 г. с дипломна работа по теорията на числата.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rbc.ru/society/29/06/2023/649dd3249a79470f8edd25b2|заглавие=Сын Башара Асада с отличием окончил МГУ|труд=Rbc.ru|език=ru}}</ref> През 2003 г. се ражда дъщеря им Зейн, а през 2004 г. – вторият им син Карим.<ref name=":5" /> Башар ал-Асад е [[мюсюлманин]] [[Алавити|алавит]].<ref>{{Cite journal|last=Baltacioglu-Brammer|first=Ayse|date=January 2014|title=Alawites and the Fate of Syria|url=https://origins.osu.edu/article/alawites-and-fate-syria|journal=Current Events in Historical Perspective|publisher=Ohio State University|volume=7|issue=4|page=2|access-date=30 септември 2021}}</ref> Ходил е на [[хадж]] два пъти – през 1999 и през 2000 г.<ref>{{Cite book|last=Litvak|first=Meir|title=Middle Eastern Societies and the West: Accommodation of Clash of Civilizations?|url=https://books.google.com/books?id=_cpjrIcHoQkC&pg=PA67|date=2006|publisher=The Moshe Dayan Center|isbn=978-965-224-073-6|език=en}}</ref> Сестрата му [[Бушра ал-Асад]] и майка им [[Аниса Махлуф]] напускат Сирия съответно през 2012 г. и 2013 г., за да заживеят в [[Обединени арабски емирства|Обединените арабски емирства]].<ref name=":5" /> Аниса умира в [[Дамаск]] през 2016 г. на 86-годишна възраст.<ref name="aje">{{Cite news|url=http://www.aljazeera.com/news/2016/02/syrian-president-mother-anissa-assad-dies-aged-86-160206210505879.html|title=Syrian president's mother Anissa Assad dies aged 86|date=6 февруари 2016|access-date=2 март 2016|publisher=Al Jazeera English}}</ref> == Вижте също == * [[Гражданска война в Сирия]] * [[История на съвременна Сирия]] * [[Хафез ал-Асад]] * [[Сирийска Баас партия]] * МАЙЕР, М., Политическа география на Близкия изток, НБУ == Източници == * Blanford, Nicholas (2006). ''Killing Mr Lebanon: The Assassination of Rafik Hariri and Its Impact on the Middle East''. I.B. Tauris * Bronner, Stephen Eric (2007). ''Peace Out of Reach: Middle Eastern Travels and the Search for Reconciliation''. University Press of Kentucky * Hashemi, Nader; Postel, Danny, eds. (2013). ''The Syria Dilemma''. MIT Press * Heydemann, Steven; Leenders, Reinoud (2013). ''Middle East Authoritarianisms: Governance, Contestation, and Regime Resilience in Syria and Iran''. Stanford University Press * Leverett, Flynt L. (2005). ''Inheriting Syria: Bashar's Trial By Fire''. Brookings Institution * Lesch, David W. (2011). ''Syria: The Fall of the House of Assad''. Yale University Press * Mammone, Andrea; Godin, Emmanuel; Jenkins, Brian, eds. (2012). ''Mapping the Extreme Right in Contemporary Europe: From Local to Transnational''. New York: Routledge * Ma'oz, Moshe; Ginat, Joseph; Winckler, Onn (1999). ''Modern Syria: From Ottoman Rule to Pivotal Role in the Middle East''. Sussex Academic Press * Mikaberidze, Alexander, ed. (2013). ''Atrocities, Massacres, and War Crimes: An Encyclopedia''. Santa Barbara, California: ABC-CLIO * Minahan, James (2002). ''Encyclopedia of the Stateless Nations: A–C''. Greenwood Press * Moosa, Matti (1987). ''Extremist Shiites: The Ghulat Sects''. Syracuse University Press * Pierret, Thomas (2013). ''Religion and State in Syria: The Sunni Ulama from Coup to Revolution''. Cambridge University Pres * Sadiki, Larbi (2014). ''Routledge Handbook of the Arab Spring: Rethinking Democratization''. Routledge * Seale, Patrick; McConville, Maureen (1992). ''Asad of Syria: The Struggle for the Middle East''. University of California Press * Tucker, Spencer C.; Roberts, Priscilla (2008). ''The Encyclopedia of the Arab-Israeli Conflict: A Political, Social, and Military History'' * Zisser, Eyal (2007). ''Commanding Syria: Bashar Al-Asad And the First Years in Power''. I.B. Tauris == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://sana.sy/eng/article/5.htm Официален уебсайт] ([http://sana.sy/eng/article/123.htm Биография], [http://sana.sy/section.html?&req=shownews&topicid=13&newlang=eng Декрети], [http://sana.sy/section.html?&req=shownews&topicid=11&newlang=eng Речи], [http://sana.sy/section.html?&req=shownews&topicid=12&newlang=eng Интервюта], [http://sana.sy/section.html?&req=shownews&topicid=10&newlang=eng Прес съобщения]) {{Превод от|en|Bashar al-Assad|1261848981}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Сирия|Биографии}} {{СОРТКАТ:Асад, Башар}} [[Категория:Президенти на Сирия]] [[Категория:Сирийски офталмолози]] [[Категория:Сирийски лекари]] [[Категория:Военни лекари]] [[Категория:Възпитаници на Дамаския университет]] [[Категория:Родени в Дамаск]] 2swsx12hovgtgpjb5dfr87rpftye5kh 0 99573 12435520 12353320 2024-12-09T08:45:54Z Milenkoff 314660 /* Външни препратки */ 12435520 wikitext text/x-wiki {{други значения|селото в Егейска Македония, Гърция,|селото в Босна|Загоричани (Босна и Херцеговина)|селото в Албания|Загоричани (община Поградец)}} {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Βασιλειάδα | вид = село | изглед = Zagorichani-crkva-dvor.jpg | изглед-описание = Църквата в Загоричани с паметника на митрополит [[Василий Смирненски]] | област = Западна Македония | дем = Костур | географска-област = [[Пополе]] | височина = 867 | демоним = загоричѐни | карта3 = Костурско }} '''Загорѝчани''', '''Загорѝчени''' или '''Загорѝчане''' ({{lang|el|Βασιλειάδα}}, ''Василиада'', [[катаревуса]]: ''Βασιλειάς'', ''Василиас'', до 1928 година ''Ζαγορίτσανη'', ''Загорицани''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/169608 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Гърция]], дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]] с 432 жители. Селото до 40-те години на XX век е крепост на [[българщина]]та в [[Костурско]] и е наричано от жителите си и от гърците [[Малка София]].<ref name="b-info.com">[http://www.b-info.com/places/Macedonia/republic/news/201-300/british.off Report on the Macedonian Movement in Area Florina 1944. (By Capt. P. H. Evans, Force 133)]</ref><ref>Шклифов, Благой. Костурският говор. София, 1973, стр. 149 – 150.</ref><ref name="kroraina.com">[http://www.kroraina.com/knigi/shklifovi/shklifovi_000_100.pdf Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 96.]</ref> == География == Загоричани е разположено в географската област [[Пополе]], в южните поли на планината [[Върбица (Вич)|Върбица]], разклонение на [[Вич]] (Вици). Върбица заобикаля селото от изток и запад, а от юг е открито. В околните планини горите са представени предимно от [[дъб]]ов и [[бук]]ов лес.<ref>[http://www.promacedonia.org/rami/zagorichani_temchev.html Темчев, Наум. Загоричани, Издание на загорицкото дружество „Илинден“, София, 1930, стр. 6.]</ref> Загоричани се отличава с мекия си климат.<ref>Клинчаров, Иван. Димитър Благоев: история на неговия живот, Печатница „Земеделско знаме“, 1926, стр. 10.</ref> През селото тече Суха река,<ref name="Клинчаров 1926 16">{{cite book | title = Димитър Благоев. История на неговия живот | last = Клинчаров | first = Иван | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1926 | edition = | publisher = Печатница „Земеделско знаме“ | location = | isbn = | doi = | pages = 16 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> която под Загоричани се слива с Дива череша (Рема Агриокерасияс) и формира река [[Рот (Костурско)|Рот]] (Рема Василиадас), приток на [[Стара река (Костурско)|Стара река]] (Ксиропотамос).<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> Селото е отдалечено на 7 километра източно от [[Горенци (дем Костур)|Горенци]] и на около 20 от демовия център – [[Костур (град)|Костур]]. До селото е разположен [[Загоричански манастир|Загоричанският манастир „Света Петка“]]. == История == === В Османската империя === В XV век в Загоричани са отбелязани поименно 71 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Загоричани'' е споменато с 15 глави на семейства и един неженен: ''Трайко, Стайко, Стеван, Тодор, Драго, Стамат, Койо, Йорги, Никола, Добрил, Васил, Никола, Яно, Яно, Мано и Петру'', и две вдовици ''Стана и Кала''. Общият приход за империята от селото е 1262 [[акче]]та.<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 92.</ref> [[Файл:Holy Trinity and Saint Stephen Icon in Saint Athanasius Church in Zagorichani Vasiliada by Michael G Samaras from Hrupishta, 1888.jpg|ляво|мини|„Света Троица и Свети Стефан“, икона от храма „[[Свети Атанасий (Загоричани)|Свети Атанасий]]“ в Загоричани, дело на Михаил Г. Самарас от Хрупища, 1888 г.]] По време на [[Кримска война|Кримската война]] (1853 – 1856) в района върлуват разбойническите чети на Али Зот и Коста Рели, които нападат Загоричани. Четите са унищожени след края на войната.<ref>{{Каратанасов|38}}</ref> През XIX век Загоричани е един от главните центрове на българското [[Възраждане]] в Костурско. През 1869 година в Загоричани се открива българско училище, в което учителства [[Георги Динков]].<ref>{{Ванчев|84-100}}</ref> След напускането му в училището преподават [[Петър Орлов]] и Григор Попанастасов.<ref>{{Македонски дневник|31, 47}}</ref><ref>{{Каратанасов|10-15}}</ref> След 1872 година свещеник в селото е Димитър Топалов.<ref>{{Възрожденска интелигенция|658}}</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Загорицани'' (Zagoritzani) живеят 2700 гърци.<ref>{{Синве|55}}</ref> Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, в ''Загоричане'' (Zagoritchané) има 560 домакинства с 1600 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|110 – 111}}</ref> След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] жителите на Загоричани молят [[Българска екзархия|Българската екзархия]] да поеме издръжката за учение на Козма Георгиев.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга втора, стр. 17.</ref> В 1889 година [[Стефан Веркович]] („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише за Загоричани: {{цитат|При спускане на изток от това село [вероятно Прекопана] към пътя, водещ към Костур, недалеко от пътя към [[Клисура (дем Костур)|Клисура]] се намира българското село или малко градче Загоричен с 350 къщи и 480 семейни двойки. Данъкът им е 31080 пиастри. Жителите почти всички са българи с изключение на няколко цигани. Местността е добра за хляб и лен. Има няколко градини. От жителите само незначителна част се занимава със земеделие, тъй като орната земя е недостатъчна. В околните планини [[Мурик|Мирихска]] и [[Вич]] живеят диви свине и мечки. По-голямата част от жителите подобно на клисурци и [[Лехово (дем Суровичево)|леховци]] пътуват на гурбет, като между тях има и много богати хора. Тук има три църкви – едната скоро построена и красива, 5 свещеници, едно общо и едно гръцко училище. Местността е благоприятна за добитък, лен и коноп. Има и лозя, но само за домашно потребление. Има 15 магазина.<ref>{{Веркович|145-146}}</ref>}} [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]] посещава Загоричани и в 1893 година пише: {{цитат|От [[Бобища]] пътят ми беше в Загоричани, едно от най-големите села в Костурската епархия... Загоричанци се гордеят и с грамадна църква и с добри училищни здания, мъжко и женско, но не се гордеят със съгласие и единомислие. По причина отсъствието на тия две добродетели, училищните им здания са разделени на гъркомански и български.<ref>{{Шопов|239 – 240}}</ref>}} [[File:Zagorichani (Vasileiada) Bulgarian Church Municipality.jpg|мини|дясно|250п|Българска църковна община в Загоричани, глава на документ]] От 1894 до 1899 година пет години в Загоричани преподава [[Златко Каратанасов]], подпомаган от Хараламби Дорев от Ресен и Христо Узунов от Загоричани и учителката [[Ангелина Бонева]], заменена на втората година последователно от Константина Дукова и Василка Касова. От седемте свещеника в селото четирима са екзархийски – поп Стефан, поп Яков, поп [[Георги Попнаумов]] и поп Григорий Попнаумов, и трима патриаршистки – поп Анастас Стари, поп Георги Стари Чанака и поп Анастас Млади.<ref>{{Каратанасов|36-37}}</ref> В 1897 година селото преминава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>Пасков, Илия. Изложение на екзарх Йосиф І до Св. Синод на Българската църква за църковно-училищното дело в Македония и Одринско (1897 – 1900), Известия на държавните архиви, кн. 59, 1990, с. 416. Други източници посочват периода 1896 – 1900 г. като време за преминаване на селото под ведомството на Екзархията: {{cite journal | last = Шалдевъ | first = Хр | authorlink = Христо Шалдев | coauthors = | year = 1936 | month = ноемврий | title = Екзархъ Иосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Издание на Илинденската организация | location = София | volume = VIII | issue = 9 (79 | pages = 1 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_8_issue_9.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Загоричани живеят 3300 жители [[българи]].<ref>{{МЕС|265}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Загоричани'' е смесено българо-влашко-турско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 476 къщи.<ref>{{Битолски вилает|100}}</ref> [[Файл:Zagorichani-zname.jpg|мини|ляво|250п|Знамето на загоричанци по време на Илинденското въстание]] Загоричанци активно участват в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]],<ref>{{cite journal | last = Темчевъ | first = Н | authorlink = Наум Темчев | coauthors = | year = 1942 | month = юний | title = Жертвите при потушаванѣ на Илинденското възстание | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 6 | issue = 136 | pages = 13 - 14 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_14_issue_6.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> по време на което селото е изцяло опожарено, 55 души са застреляни, изклани или изгорени, а много жени изнасилени.<ref>Македония и Одринско (1893 – 1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, стр. 202.</ref> Според друго сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско, включващо [[Васил Чекаларов]], [[Лазар Поптрайков]], [[Пандо Кляшев]], [[Манол Розов]] и [[Михаил Розов]], изпратено до всички чуждестранни консулства в [[Битоля]] на 30 август 1903 година в Загоричани са изгорени всички 680 къщи и са убити около 150 души старци, жени и деца.<ref>{{Чекаларов|294}}</ref> {{Долап|Разказ на Наум Темчев за посещението на Загоричани в 1903 г.|29em| Прѣдъ насъ бѣше и самото село. Нъ това село повече приличаше на малъкъ градецъ. Отдалечь из­глеждаше като кѫщитѢ да сѫ здрави. Пѫтьтъ бѣше по долу отъ селото, та кѫщитѢ отъ вѫтрѣ неможеха да се видятъ. Само кога влѣзнахме вѫтрѣ, увѣрихме се, че то е изгорено. На никоя почти кѫща стѣнитѣ още не бѣха се срутили. Селото бѣше пус­то. Само тукъ-тамѣ изъ ѫглитѢ на запустѣлитѣ кѫщи, ние забѣлѣзахме дрипави жени, по насълзенитѣ очи на които може­ше да се отгатне, че тѣ cѫ изгубили всичко и молятъ за каквато и да е помощь. Камбанитѣ звонѣха и ние наближавахме да излѣземъ отъ селото. Спрѣхме се на Голѣмата чешма, отъ дѣто дѣдо владика се напи вода. Още единъ пѫть се обърнахме да видимъ голѣмото запустѣло село, всрѣдъ което здрава стоеше само величествената черква, като паметникъ за дълбоката набожность на населението...<ref name="Недин 36">{{Недин|36}}</ref> [Олища] ако и здраво, нъ праздна кѫща или стая нѣмаше. Всички бѣха окупирани отъ селянитѣ на Загоричани... Селянитѣ не можеха да се нарадватъ, че въ селото имъ стъпва български владика. А първенцитѣ отъ Загоричани се прѣдставиха на дѣдо владика и поднесоха своята дълбока благодарность за високо благородната му мисия — да се притече на помощь на нещастнитѣ въ мо­мента, когато тѣ чувствуваха най-голѣма нужда отъ такъва...<ref name="Недин 37">{{Недин|37}}</ref> Сутриньта първенцитѣ ни прѣдадоха списъка на кѫщитѣ и сѣмействата въ Загоричани. Споредъ тоя списъкъ, Загоричани броеше 506 олци, отъ които 505 изгорени, а една малка кѫщица ос­танала здрава. Въ тия 506 кѫщи сѫ живѣли повече отъ 3500 жители...<ref name="Недин 43">{{Недин|43}}</ref> въ Олища... живѣеха около 200 сѣмейства отъ Загоричани. Другитѣ бѣха разпърснати по здравитѣ села [[Куманичево (дем Костур)|Куманичово]], [[Горенци (дем Костур)|Горенци]] и [[Клисура (дем Костур)|Клисура]]. Тридесетина сѣмейства живѣеха въ мънастиря св. Врачь.<ref name="Недин 44">{{Недин|44}}</ref>}} Голяма част от жителите на изгореното село намират убежище в [[Клисура (дем Костур)|Клисура]]. През ноември 1903 година те са посетени от българския владика [[Григорий Пелагонийски]], придружаван от [[Наум Темчев]] и [[Търпо Поповски]], които раздават помощи на пострадалото население.<ref name="Недин|26-27">{{Недин|26-27}}</ref> Темчев пише: „Загоричани броеше 506 кѫщи, отъ които 505 изгорени, а една малка кѫщица ос­танала здрава. Въ тия 506 кѫщи сѫ живѣли повече отъ 3500 жители. Помощитѣ, съ които разполагахме, бѣха много малко, та нито половината население можа да получи по нѣщо“.<ref name="Недин|26-27"/> {{Долап|Разказ на Бай Нольо от Загоричани за разоряването на селото в 1903 г.|29em| Вие знаете, г-не, какво бѣше Загоричани. Всички села въ казата го наричаха главно село. Па, наистина, и главно бѣше. За такъво го броеше и хюкюмета въ Костуръ. То редовно си плащаше царската вергия. Мултезимитѣ се напрѣдварваха всѣка година да откупятъ ашара му, защото лесно събираха паритѣ си. Сиромахъ, ако попаднѣше въ него, благодаренъ си отиваше. А пакъ продавачитѣ на дребно отъ околнитѣ села, може би, повече скърбятъ и отъ насъ за разрушението му, защо­ то никога стокитѣ имъ не сѫ оставали не разпродадени въ него. Ние хубаво си живѣехме . Караници имахме само за училищата и църквата, нъ най-сетнѣ всички си дойдохме въ правия пѫть, дѣцата ни почнаха да се учатъ на своя езикъ и свещеницитѣ ни да пѣятъ на български въ църквата. Нъ ние, г-не, сме стари и не ще живѣемъ, колкото сме живѣли, та и не знаехме, какъ по-добрѣ може да се живѣе. Ала младитѣ не се задоволяваха съ това. Тѣ ходятъ по чужбина и разправятъ, че тамъ хората живѣели свободно. А пакъ нашитѣ аги не допускатъ да се сра­вняваме съ тѣхъ, а камо ли да сме по-добрѣ. Напослѣдъкъ тѣ бѣха се запрѣтнали да ни съсипятъ, прѣди нашитѣ млади да докажатъ, че и ние искаме по-добъръ животъ. По такъвъ начинъ турцитѣ прѣдизвикаха едно възстание, жертва на което стана и нашето село. Прѣди възстанието... въ Загоричани квартируваше единъ бюлюкъ войска. Юзбашията бѣше много лошь човѣкъ. Той изтезава нѣкои наши момчета тъй жес­токо, че просто да ти настръхнатъ космитѣ...<ref name="Недин 38">{{Недин|38}}</ref> Нашитѣ момчета, най-сетнѣ, рекли да не търпятъ това и на 20-юлий всички се заловиха за пушкитѣ. Юзбашията заедно съ войската нѣколко дни по-рано напусна селото. Отъ на­шето село излѣзоха около 150 души четници. Тѣ захванаха Върбица и заградиха пѫтя за Костуръ отъ Суровичово. Цѣли 25 дни македонски знамена се развѣваха по върховетѣ на пла­нината, и ние не видѣхме турчинъ съ очи. Много други чети съ знамена минаваха прѣзъ селото ни. Други слизаха отъ пла­нината и пакъ се изкачваха. Жени, дѣца, па и ние старцитѣ сърдце не ни търтѣше. Азъ самъ нѣколко пѫти се пзкачвахъ на Върбица и плакахъ отъ радостщ, кога гледахъ толкова наши момчета въоръжени и съ добра команда. Всички се радваха, всички ликуваха. Хилядници четници ежедневно се упражня­ваха. Всички вѣрвахме, че турцитѣ ще набератъ много войс­ки, нъ напълно се надѣвахме, че ще имаме вънкашна помощь. Най-сетнѣ дойде и 14-авг. Още рано взеха да се слушатъ по­стоянни гърмежи. Населението се изплаши. Забъркахме се и не знаехме, кой пѫтъ да хванемъ. Войска никждѣ не се виждаше. Къмъ 6 часътъ узнахме, че многочислени войски вървнятъ къмъ Прѣкопана по билото на планината, като непрѣстаняо гърмятъ. Настѫпи 11 часътъ. Войскитѣ се натъкмиха на Върбица.<ref name="Недин 39">{{Недин|39}}</ref> Никой не знаеше участьта на четницитѣ. Топовни гърмежи, насо­чени къмъ Загоричани, всѣха ужась въ населението. Нѣкои гра­нати падаха въ селото и се разпукваха. Събрахме се всички старци на Голѣмата чешма. Рекохме да вървимъ на с. з. къмъ планината. Слѣдъ насъ се стекоха жени и дѣца. Минахме лозята π се изкачихме на баиря Крестецъ. Куршумитѣ се сипѣха. Ед­на граната падна всрѣдъ купъ жени и дѣца, нъ не се пукна. Всички извикахме да вървимъ въ мънастиря св. Врачь и уда­рихме по нанадолището на баиря. Кой каквото можеше да гра­бне отъ кѫщи, носѣше го съ себе си. Вечерьта мънастирътъ се изпълни съ народъ. Полето бѣше освѣтлено отъ подпаленото се­ло [[Бъмбоки]]. Очаквахме да видимъ и Загоричани подпалено. По рѫта на Върбица забѣлѣзахме на много мѣста огньове. Гърмежитѣ бѣха прѣстанали...<ref name="Недин 40">{{Недин|40}}</ref> Сѫщата вечерь, продължи дѣдо Нолйо, много сѣмейства отъ селото ни забѣгнаха по посока къмъ Бобища й довечерьта стигнали въ Клисура. Само нѣкои слѣпци и старци оста­нали въ селото. Въ петъка къмъ пладне високо надъ баиря св. Илия взеха да се издигатъ гъсти облаци оть червенъ пламъкъ. Загоричани горѣше. Врѣмето бѣше сухо. Сламата, сѣното и житото бѣха прибрани. Всичко помагаше за по лесното подпалвание на къщитѣ и плѣвнитѣ. Вечерьта въ монастиря стигна една мома, на нѣколко мѣста ранена. Тя се вика Ленка, и нейниять разказъ ни потресе. Тя захвана така: „Братъ ми Лексо бѣше раненъ въ крака като четникъ въ едно прѣдишно сражение. Ко­га снощи избѣгаха селянитѣ, ние и тритѣ, майка, невѣста и сестра, рѣшихме се да не се отдѣляме отъ брата си и останахме цѣлата нощь въ кѫщи. Селото бѣ пусто. Чуваше се само гро­зното виене на кучетата. А изпоплашениятъ добитъкъ отъ тре­вогата прѣзъ деня никъдѣ не можеше да намѣри мѣсто. Най-послѣ се съмна. Кога братъ ми чу тръби да свирять, качи се на добиче и заедно съ него всички тръгнахме къмъ баиря св. Илия. Съ стотини куршуми фучаха около насъ. Нъ кога видѣхме, че нѣколко солдати тичатъ, за да ни застигнатъ, братъ ми, много неочаквано за мене, извади револвера си и застрѣля жена си, която на минутата издъхна. Послѣ се обърна къмъ майка и съ единъ само куршумъ я уби. Върху мене стрѣля два пѫти, нъ ето азъ останахъ жива. Послѣдниятъ патронъ пукна въ устатата братъ ми, който и се отъркаля отъ добичето. Солдатигѣ стигнаха, нъ намѣриха само мъртви трупове, а отъ нѣ­колко мѣста на моето тѣло течеше изобилна кръвь. Мъртвитѣ тѣла съблѣкоха, а отъ мене вемаха само горнята ми дреха. Азъ останахъ сама и съ мѫка кое влѣчешкомъ, кое на крака дойдохъ въ мънастиря.“...<ref name="Недин 41">{{Недин|41}}</ref> По баиритѣ около него [Загоричани] се настани войска. Тя не пропускаше никого. Още отъ далечъ женитѣ се посрѣщаха съ залпове. Тогава се започнаха редовни ежедневни посѣщения отъ страна, на башибозука. Въоръжени турци отъ ближнитѣ и далечни турски села всѣки день се събираха на групи всрѣдъ полето... съ стотини ба­шибозуци влизаха въ селото, ограбваха всѣка кѫща по отдѣлно и я подпалваха. Това се продължава цѣли двайсетъ дни, докато отъ хубавото село Загоричани не остана ни една кѫща. Всички старци и слѣпци, останали въ селото, намѣрихме ги едни заклани, а други изгорени. Всички загинали въ селото възлизатъ на 42 души, между които 4 жени.<ref name="Недин 43"/>}} {{Долап|Разказ на жена от Загоричани за разоряването на селото в 1903 г.|29em| А пакъ ние около 20-тина жени... съ натоварени добитъци заминахме къмъ полето и тамъ прѣнощувахме, скрити въ кукурузитѣ. Тукъ-тамъ изъ кукурузитѣ се криеха и нѣкои старци. На другия день 15 августъ ние не знаехме какво да правимъ. Тъкмо кога рѣшихме да тръгнемъ къмъ мънастиря, нивитѣ задъ насъ и ближния баиръ Жъл­та шума бѣха се напълнили съ червени фесове. Едно отдѣление почна да се движи къмъ селото, като пушкаше непрѣстанно. Слѣдъ това отъ нѣколко мѣста трѫби затрѫбиха и цѣлата войска се опѫти къмъ Загоричани. Сѫщеврѣмено и насъ застигнаха солдати, заобиколиха ни и ни отнеха добитъцитѣ и всичко, каквото имахме върху себеси. Прѣдъ насъ въ ендека се скриха два­ма старци. Солдатитѣ ги бѣха съгледали. Единиятъ отъ тѣхъ, като че ли остана мъртъвъ и не се помръдна. Нѣколко куршу­ми го пронизаха. Ние изпискахме отъ ужась. А другиятъ, кой­то бѣше направилъ толкова добрини на селото, извѣстниятъ Насе Чулевъ, изправи се и издигна рѫцѣтѣ си къмъ небото и шепнѣше си нѣкаква молитва. Единъ солдатинъ се приближи до него и го мушна съ щика си. Той падна на земята, като скри лицето съ ржцѣтѣ си. Единъ залпъ отъ куршуми го уложи на мѣстото. Всички ние, г-не, трецерѣхме и мислѣхме, че и съ насъ ще стане същото. Нъ единъ зводъ солдати ни закара на долу.<ref name="Недин 40"/> Слѣдь 2 1/2 часа пѫть, ние стигнахме въ [[Маврово (дем Костур)|Маврово]], дѣто ни прѣдадоха на бинбашията.<ref name="Недин 41"/>}} Почти цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] и не се отказва от нея чак до [[Балканска война|Балканската война]]. Според гръцка статистика в селото има 3000 жители с 350 екзархийски семейства и 130 гръцки, като след Илинденското въстание доминацията на екзархистите става пълна.<ref>[http://georgedm.no-ip.org/index.php?option=com_content&task=view&id=805&Itemid=369 Ζαγορίτσανη]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в селото има 3672 българи екзархисти, 450 [[гъркомани|патриаршисти]] и 48 [[власи]]. В селото функционират две български училища.<ref>{{Бранков|180 – 181}}</ref> Според свещеник [[Златко Каратанасов]] от Бобища Загоричани има 600 български къщи.<ref>{{Каратанасов|7}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година показва Загоричани като село с 2500 жители българи и 500 гърци.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk">[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/020.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Vasileiada]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Загоричани преди Балканската война има 600 български къщи.<ref>{{Бистрицки|7}}</ref> ==== Загоричанско клане ==== [[Файл:Zagorichani spomeni 1930.jpg|мини|250п|{{cite book | title = Загоричани : Спомени по случай 25 годишнината отъ клането, извършено отъ гръцкитѣ андарти презъ 1905 год. | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1930 | edition = | publisher = Издание на Загорицкото дружество „Илинденъ“ | location = София | isbn = | doi = | pages = | url = https://www.strumski.com/books/ZagorichaniKlane.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}]] [[Файл:Устав на Загорицкото дружество Мир.jpg|мини|250п|{{cite book | title = Уставъ на Загорицкото спомаг. дружество „Миръ“, основано на 15-ий Дек., 1918 год. | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = | edition = | publisher = | location = Toronto, Ont., Canada | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}]] {{основна|Загоричанско клане}} След въстанието голямото будно българско село става трън в очите и на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката пропаганда]] в региона, начело с костурския митрополит [[Германос Каравангелис]]. На 25 март (7 април нов стил) 1905 година съединени андартски чети от около 300 души под ръководството на [[Георгиос Цондос]] нападат селото и извършват [[Загоричанско клане|страшно клане]], в което загиват около 100 души, а цялото село е отново изгорено. След това клане започва постепенният упадък на Загоричани и масовото изселване на жителите му в свободна България, което се засилва след попадането на селото в Гърция през 1912 година вследствие на [[Балканска война|Балканската война]].<ref name="Симовски 21">{{Симовски|2|21}}</ref> През 1907 година жители на Загоричани основават в [[Торонто]], [[Канада]], [[Загорицко спомагателно дружество „Мир“]], чиято цел е подпомагането на преселените в Северна Америка жители на селото при болест, смърт и безработица.<ref>Трайков, Веселин и Трендафил Митев. Документи за Македония на българската емиграция в САЩ, Канада и Австралия, т. І (1900 – 1945), София 1995, стр. 31 – 34.</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Загоричани'' е обозначено като българско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> При избухването на Балканската война в 1912 година 42 души от Загоричани са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|847}}</ref> === В Гърция === През войната в селото влизат гръцки части и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година остава в Гърция. Първото гръцко преброяване от 1913 година показва 2320 души, а това от 1920 година – 376 семейства с 1246 души.<ref name="Симовски 21"/> В периода 1914 – 1919 92, а след 1919 – 98 жители на Загоричани се изселват по официален път в България.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> Започва терор над изявеното българско население, през 1913 година гръцката армия избива български учители и свещеници, сред които [[Глигор Зисов]].<ref>{{Шклифов|51 - 53}}</ref> През август 1914 година в селото са арестувани и бити Алеко Далев, Сидо Карагешов, Ляко Мишаков, Иван Каришов, Дамян Ичков, Иван Алексов и други. Ляко Мишаков умира от побоя.<ref>Македонски мартиролог, съставител Цочо Билярски, Анико, София, 2005, стр.141.</ref> [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Загоричани'' има 300 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|19}}</ref> Населението произвежда жито, градинарски култури и овощи.<ref name="Симовски 22"/> [[Файл:180 Zagorichani View.jpg|ляво|мини|200п|Изглед към селото от пътя откъм Костур]] След гръцката катастрофа в [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Гръцко-турската война]] и [[Лозански мирен договор|Лозанския мир]] в селото са заселени 33 бежански семейства на [[понтийски гърци]], общо 112 души. Преброяването от 1928 година сочи 735 жители, от които 25 семейства и 72 души гърци бежанци.<ref name="Симовски 21"/> В същата година селото е прекръстено на Василиас на митрополит [[Василий Смирненски]], който е родом от Загоричани.<ref>{{Citation |title=Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971 |url=http://www.freewebs.com/onoma/met.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm }}</ref> Придошлите понтийци влизат в остър конфликт с местните жители. По думите на местната жителка Димана Долева: {{цитат|Маджѝрите, придуйдѐни у Загорѝчини, сака̀я да мо а скъ̀рше на наро̀до вѐрата буга̀рцка.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/shklifovi/shklifovi_000_100.pdf Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 98.]</ref>}} Преброяването през 1932 година показва 180 българогласни семейства всичките с „изявено българско национално съзнание“. При диктатурата на [[Йоанис Метаксас]] от 1936 до 1941 година българщината в Загоричани е подложена на нови преследвания. Както си спомня местният жител Сотир Долев: {{цитат|Метакса̀та ѐзико ни го пусѐче. Да не збо̀рваме буга̀рцки, а да збо̀рваме гъ̀рцки. Гъ̀рцки нѝкуй не знаѐше.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/shklifovi/shklifovi_000_100.pdf Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 97.]</ref>}} Секретен доклад на жандармерийския началник в [[Лерин]] Никифоракис от 8 април 1940 година посочва Загоричани заедно с [[Екши Су]], [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрени]] и [[Буф]] като едно от селата с най-голяма концентрация на „българомислещи“ в региона.<ref>[http://www.promacedonia.org/en/ban/pww2.html#67 A letter from the Prefect of the Gendarmerie Headquarters in the town of Lerin to the stations in the region with instructions for the Bulgarian population, April 8th, 1940, in: Macedonia – Documents and Materials, Sofia 1978]</ref> === Втората световна война === [[Файл:Zagorichani-kashti.jpg|мини|250п|Стари къщи в Загоричани.]] След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е създадено подразделение на [[Солунски български клуб|Българския клуб]] и загориченци активно се включват в българската паравоенна организация [[Охрана]], като в селото е създадена чета на организацията.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> През май 1943 година селската милиция отблъсква нападение на гръцки паравоенни организации. По думите на Сотир Долев: {{цитат|Гъ̀рците на ло̀шо о̀ко гу има̀я Загурѝчени, Ма̀ла Со̀фя му велѐя. И сѐтне на мачѐя. На пранудѝя да зѐваме пу̀шки, кумѝти да ста̀ваме четѝрдасе и трѐта гудѝна, да а чека̀ме Буга̀ря. А̀ма Буга̀ря ту̀ку грѐди не гредѐно.<ref name="kroraina.com">[http://www.kroraina.com/knigi/shklifovi/shklifovi_000_100.pdf Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 96.]</ref>}} В доклада си от 1 декември 1944 година заместник-началникът на англо-американската военна мисия в Костурско и Леринско Патрик Еванс говори за силното българско влияние сред „македонците“, в „пробългарските села“ като Загоричани, наричано от жителите му Малката София.<ref name="b-info.com"/> В 1945 година в селото има 910 българогласни, всичките с „негръцко национално съзнание“. На 4 декември 1945 година започва процес срещу 56 загоричанци по обвинение в участие в [[Охрана]] и „комитаджийство“, от тях шестима – Коста Бабалов, Васил Лузов, Коста Карадимов, Спиро Карагеоргиев, Никола Шишков и Никола Бързов са осъдени на смърт, 11 – на доживотен затвор, а останалите на затвор между 5 и 30 години.<ref>Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония-мит или реалност, София, 1996, стр. 274.</ref> === След Втората световна война === [[Файл:Zagorichani1.JPG|мини|250п|Улица в селото.]] [[Файл:Vasileiada Communal Building 2010.jpg|мини|250п|Кметството в Загоричани.]] В [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] в Гърция мнозина жители на селото подкрепят комунистическите партизани. Както си спомня Сотир Долев: {{цитат|Ко̀га са варна̀я гъ̀рците четѝрдасе и пѐтта гудѝна, фатѝя да не пъ̀шке за то шу бѐме кумѝти, шо а чека̀ме Буга̀ря. Съ̀рбя пу̀ши партиза̀ни у [[Вѝч]]о, гулѐма пропага̀нда напра̀ви. За нас или за̀твур или партиза̀ни у планѝната су сърбума̀ните кумунѝсти. Друк път нема̀ше. И та̀ка пу причѝна на съ̀рпцката полтѝка дип са расту̀ри сѐлто, му гу направѝя кѐфо на гъ̀рците. То ло̀шо, фто̀руто партиза̀нсво съ̀рбите максу̀с гу направѝя, за да нѐма буга̀ри у Гъ̀рцка Македо̀ня и тѝя да мо̀же пу-лѐсно у нѝната Македо̀ня уд буга̀ри сарбома̀ни да напра̀ве.<ref>Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 96 – 97.</ref>}} В Гражданската война Загоричани дава 62 убити, а 242 души емигрират.<ref name="Симовски 22">{{Симовски|2|22}}</ref> 174 деца са изведени от селото от комунистическите части като [[деца бежанци]].<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> Българският дипломат [[Коста Ламбрев]], който успява да посети селото през 50-те години на ХХ век, пише:{{цитат|„... първото ми впечатление беше поразяващо: хората, които се трупаха около нас, бяха предимно жени, забрадени с черни кърпи, деца и старци. Всички имаха вид на хора, които се връщаха от панихида или са претърпали тежко природно бедствие. Видът на селото допълваше тази картина. Разрушени, опожарени изоставени къщи навяваха тъга и показваха, че тук е налетяла беда.“<ref>Ламбрев, Коста. Балкански паралели, София 1973, с. 118.</ref>|}} През 60-те години на XX век започва масова емиграция отвъд океана.<ref name="Симовски 22"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Загоричани на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || [[Рот (Костурско)|Рот]]<ref name="Ген">{{Генщаб}}</ref> || Ρὸτ || Рема Василиадос || Ρέμα Βασιλειάδος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река образувана под Загоричани от Дива череша и Сухата (Селската) река<ref name="Клинчаров 1926 16"/><ref name="Ген"/> |- || Стрилец<ref name="Ген"/> || Στρίλετς || Токсотис || Τοξότης<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връв във Вич (1076 m), ЮИ от Загоричани и СЗ от [[Бобища]]<ref name="Ген"/> |- || Бобищка река<ref name="Ген"/> || Μπομπίτσκο || Рема Вергас || Ρέμα Βέργας<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река, минаваща през [[Бобища]], приток на [[Котури]]<ref name="Ген"/> |- || Дива череша<ref name="Ген"/> || Ντίβα Τσέρεσι || Рема Агриокерасияс || Ρέμα Αγριοκερασιάς<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река, минаваща С от Загоричани<ref name="Ген"/> |- || [[Върбица (Вич)|Върбица]]<ref name="Ген"/> || Βέρμπιστα || Кронос || Κρόνος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || планина СИ от Загоричани, южно разклонение на [[Вич]]<ref name="Ген"/> |- || Бела вода<ref name="Ген"/> || Μπέλα Βόδα || Аспронери || Ασπρονέρι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност и река във [[Вич]], С от Загоричани, приток на [[Стара река (Костурско)|Стара река]]<ref name="Ген"/> |- || Вилища<ref name="Ген"/> || Βίλιστα || Нераида || Νεράϊδα<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен 79а 1969|72}}</ref> || връх във [[Вич]] (1250 m), С от Загоричани и Ю от [[Прекопана]]<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|2320<ref name="Симовски 21"/>|1247<ref name="Симовски 21"/>|735<ref name="Симовски 21"/>|1247<ref name="Симовски 21"/>|720<ref name="Симовски 22"/>|754<ref name="Симовски 22"/>|479<ref name="Симовски 22"/>|502<ref name="Симовски 22"/>|458<ref name="Симовски 22"/>|432|325|275}} == „Въведение Богородично“ == [[Файл:Vasileiada Church Inscription 2013.jpg|мини|ляво|250п|Ктиторският надпис във „Въведение Богодорично“]] [[Файл:Zagorichani-crkva-fasada.jpg|мини|250п|Фасадата на църквата „Въведение Богодорично“ в Загоричани]] {{основна|Въведение Богородично (Загоричани)}} Основна забележителност на Загоричани е църквата „Въведение Богодорично“. Църквата е голям храм – 24 на 14 метра, разположен в центъра на селото. Изграден е върху основите на по-стара църква и е осветен на 10 май 1861 година, за което свидетелства надпис върху мраморна плоча на южната стена. Църквата е трикорабна, като левият кораб – женското отделение – е посветен на Свети Николай, а десният – на Свети Йоан Богослов. В храма има ценни икони, по-стари от църквата.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.kastoriacity.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=135&Itemid=405&limit=1&limitstart=12 |заглавие=Официален сайт на дем Костур |достъп_дата=2008-10-07 |архив_дата=2009-07-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090726115433/http://www.kastoriacity.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=135&Itemid=405&limit=1&limitstart=12 }}</ref> Ктиторският надпис е на гръцки и гласи: {{цитат|Този Божий и свети храм на Въведението на Нашата Пресвета Владичица Богородица и Вечна Дева Мария, бе издигнат из основи - по времето на Светия Костурски [[Никифор I Костурски|Никифор]] и с разходите на всички благочестиви, добри и православни християни от селото Загоричани за во веки веков и памет от майстори [[Пендалофос|жупанци]], 1861 г., 10 май<ref name="КММК 173">{{КММК|173}}</ref>}} == Личности == {{основна|Загоричанци}} [[Файл:Anastas Yankov prav.JPG|мини|250п|Анастас Янков]] В Загоричани са родени българският революционер и виден войвода на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]] [[Анастас Янков]], българският духовник, архимандрит и общественик, председател на Костурската българска община [[Сава Цеков]], българският политик и философ, основател на организираното социалистическо движение в България и на първата социалдемократическа партия на Балканския полуостров [[Димитър Благоев]], българският общественик, председател на Костурското благотворително братство, деец на Вътрешната македонска революционна организация [[Спиро Василев]],висшият православен духовник, анхиалски и смирненски митрополит на Вселенската патриаршия [[Василий Смирненски]], българската просветна деятелка и революционерка [[Маслина Грънчарова]], българската общественичка и дарителка [[Хрисанта Патерова]] и много други. == Други == На Загоричане е наречена улица в квартал „[[Гео Милев (квартал)|Гео Милев]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123951419|title=Загоричане}}). == Галерия документи == <gallery class="center"> Zagorichani (Vasileiada) Bulgarian Church Municipality Letter 6.10.1912 p.1.jpg|Писмо на Българска църковна община в Загоричани до Никола Поповски, с. 1, 6 октомври 1912 година Zagorichani (Vasileiada) Bulgarian Church Municipality Letter 6.10.1912 p.2.jpg|Писмо на Българска църковна община в Загоричани до Никола Поповски, с. 2, 6 октомври 1912 година </gallery> == Галерия исторически снимки == <gallery class="center"> Zagorichane.jpg|Изглед към селото Zagoritsani3.jpg|Български момиченца в руините на Загоричани след клането 1905 година Zagoritsani4.jpg|Руините на селото Zagoritsani card.jpg|Пощенска картичка „Помнете Загоричани“ </gallery> == Външни препратки == * [http://macedonia-history.blogspot.com/2006/11/blog-post_116236212425344632.html Загоричани: спомени] * [http://www.promacedonia.org/obm2/18.html Христо Силянов за клането в Загоричани] * [http://www.promacedonia.org/rami/zagorichani_paterov.html Илия Патеров – Загоричани (1930)] * [http://belomore.blogspot.com/2010/03/blog-post_25.html Помнете Загоричани...] * Снимки на [[Хенри Брейлсфорд]] от Загоричани: [http://www.promacedonia.org/en/hb/hb_02.jpg „Пустиня, пометена от ураган“], [http://www.promacedonia.org/en/hb/hb_15.jpg „Руините след въстанието“], [http://www.promacedonia.org/en/hb/hb_17.jpg „Колиба сред руините на Загоричани“] * Диалектни текстове от Загоричани в: [http://www.kroraina.com/knigi/shklifovi/shklifovi_000_100.pdf Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 95 – 101] и [http://www.kroraina.com/knigi/shklifovi/shklifovi_102_200.pdf 101 – 107.] * [https://strumski.com/biblioteka/?id=4116 "Спомени за родното ми село Загоричани (машинопис)"] - спомените на Спиро Василев Мореов за родното му с. Загоричани, София, 1960 година == Бележки == <references /> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] [[Категория:Българска общност в Гърция]] pkh4p1b816lhyn1w0d0hn0vmkrkf76o 0 99917 12434958 12434008 2024-12-08T15:18:19Z Rebelheartous 22483 12434958 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Димитър Илиев|Димитър Илиев|тип=личност}} {{футболист | име на играча = {{Флагче|България}} Димитър Илиев | снимка = D._iliev_in_2022.jpg | описание = Димитър Илиев с екипа на [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] през [[2022]] г. | цяло име = Димитър Красимиров Илиев | град на раждане = [[Пловдив]] | държава на раждане = {{Флагче|България}} [[България]] | височина = 185 см | пост = [[Нападател|Централен нападател]] | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] | номер на фланелката = 14 | юношески години = 1998 – 2004 | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] | години = 2004 – 2009<br>2010 – 2011<br>2010<br>2011<br>2011 – 2012<br>2012 – 2014<br>2014 – 2017<br>2017 – 2018<br>2018 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК Миньор (Перник)|Миньор Перник]] *<br>{{Флагче|България}} [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин Благоевград]] *<br>{{Флагче|България}} [[ФК Монтана|Монтана]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив София]]<br>{{Флагче|Полша}} [[Висла (Плоцк)|Висла Плоцк]]<br>{{Флагче|Полша}} [[Подбескидже Белско-Бяла|Подбескидже]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] | мачове = 73<br>5<br>14<br>12<br>27<br>57<br>90<br>23<br>185 | голове = (14)<br>(0)<br>(5)<br>(3)<br>(2)<br>(10)<br>(11)<br>(3)<br>(55) | национален отбор години = 2004 – 2005<br>2006 – 2007<br>2008 – 2009<br>2020 – 2021 | национален отбор = {{Флагче|България}} {{имеНОФ17|България}}<br>{{Флагче|България}} {{имеНОФ19|България}}<br>{{Флагче|България}} {{имеНОФ21|България}}<br>{{Флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 6<br>?<br>2<br>13 | национален отбор голове = (5)<br>(?)<br>(0)<br>(3) | наем = да }} '''Димитър Илиев''' е [[България|български]] [[футболист]], [[нападател]]. Роден е на [[25 септември]] [[1988]] г. в [[Пловдив]]. Юноша и настоящ играч на [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]]. Двукратен носител е на отличието [[Футболист на годината]] през [[2019]]<ref>[https://bntnews.bg/news/dimitar-iliev-e-futbolist-nomer-1-na-balgariya-za-2019-1107592news.html Димитър Илиев е футболист номер 1 на България за 2019]</ref> и [[2020]]<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bnr.bg/post/101407437/dimitar-iliev-e-futbolist-1-na-balgaria-za-2020-g | заглавие = Димитър Илиев е футболист №1 на България за 2020 г. - Стадион - БНР Новини | издател = bnr.bg | достъп_дата = 30 март 2022}}</ref> г. Отличен е също за най-добър нападател на България през 2019 г. Двукратен носител на [[Купата на България]] с [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] през [[Купа на България по футбол 2018/19|2019]] и [[Купа на България по футбол 2019/20|2020 г.]]., носител на [[Суперкупата на България]] през [[Суперкупа на България 2020|2020 г.]] и сребърен медалист в [[Първа лига]] за сезон 2020/2021. Футболист номер едно на [[Пловдив]] за 2019, 2020, 2021 г.<ref>[https://www.plovdiv24.bg/sport/1209107.html Димитър Илиев за трети пореден път е "Футболист №1 на Пловдив"]</ref> == Биография == Роден е на 25 септември 1988 г. в [[Пловдив]]. Завършва [[ОМГ Академик Кирил Попов|Математическата гимназия „Акад.Кирил Попов“]].<ref>[https://www.sportlive.bg/bgfootball/lokomotivpd/dimityr-iliev-matematikyt-goladjija-kojto-se-uchi-ot-mesi-i-badjo-771985.html Димитър Илиев: Математикът голаджия, който се учи от Меси и Баджо]</ref> Женен за Мартина Илиева от 2017 г.<ref>[https://www.plovdiv24.bg/sport/729898.html Още една локомотивска сватба в Пловдив! Горчиво!]</ref> Има две деца – Йоан и Нико.<ref>[Радост в Локомотив! Димитър Илиев стана баща за втори път! Радост в Локомотив! Димитър Илиев стана баща за втори път!]</ref> == Кариера == Възпитаник на школата на [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] от 1998 г., дебютира за първия състав през [[А група 2003/04|сезон 2003/04]]. Изкарва проби в [[ФК Саутхамптън|Саутхамптън]] и [[ФК Челси|Челси]] през 2003 и 2004 г., но не стига до подпис. През 2006 г. става носител на наградата за най-добър млад нападател на България. Постепенно е наложен в първия състав на [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] като до 2009 г. изиграва общо 73 мача и отбелязва 14 гола за пловдивчани. В началото на 2010 г. е закупен от [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] и веднага е отдаден под наем за период от 6 месеца на [[ФК Миньор (Перник)|Миньор Перник]]. Дебютира за армейците през юли 2010 г., след което в началото на 2011 г. отново е отдаден за 6 месеца под наем в [[ПФК Пирин Благоевград (Благоевград)|Пирин Благоевград]]. През лятото на 2011 г. преминава в [[ФК Монтана|Монтана]] със свободен трансфер. В периода 2012 – 2014 г. играе за [[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]]. През лятото на 2014 г. преминава в полския [[ФК Висла (Плоцк)|Висла Плоцк]], където изкарва успешни 3 сезона и записва 90 мача и 11 гола. През лятото на 2017 г. преминава в друг полски клуб [[Подбескидже Белско-Бяла]]. На 16 юли 2018 г. се завръща в [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] като оттогава е и капитан на отбора. В този период започват и най-големите успехи на футболиста. В рамките на 4 години извежда родния си клуб до 3 купи (2 Купи на България за сезони [[Купа на България по футбол 2018/19|2018/19]] и [[Купа на България по футбол 2019/20|2019/20]] и 1 Суперкупа през [[Суперкупа на България 2020|2020]], както и второ място в първенството за сезон 2020/21. Димитър Илиев е с основна роля за тези успехи като отбелязва победното попадение в 90-тата минута във финала за [[Суперкупа на България|Суперкупата на България]] през [[Суперкупа на България 2020|2020]] г. срещу [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] в [[Разград]]<ref>[https://gong.bg/bg-football/efbet-liga/multimedia/video/superkupata-e-cherno-biala-sled-triumf-nad-ludogorec-599772 Суперкупата е "черно-бяла" след триумф над Лудогорец]</ref>. В турнира за Купата на България през [[Купа на България по футбол 2018/19|2018/19]] отбелязва важни голове – в четвъртфинала срещу [[ПФК Етър 1924|Етър (Велико Търново)]] бележи за 1:1 като впоследствие е точен и при изпълнението на дузпи и в полуфинала срещу [[ПФК Септември (София)|Септември (София)]] за 1:0<ref>[https://topsport.bg/cup/lokomotiv-plovdiv-septemvri-4-0-razvoy-na-sreshtata-po-minuti.html Локомотив (Пловдив) - Септември 4:0 (Развой на срещата)]</ref>. През сезон [[Купа на България по футбол 2019/20|2019/20]] в турнира за Купата на страната става голмайстор с 5 гола като отбелязва попадения във всяка от стъпките до финала – за 0:3 срещу [[ФК Балкан (Ботевград)|Балкан Ботевград]] на 1/16-финалите, за 1:1 и 2:1 срещу [[ФК Литекс|Литекс (Ловеч)]] на осминафиналите, за 1:0 срещу [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] на четвъртфиналите, за 1:0 срещу [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] на полуфиналите и е точен при изпълнението на дузпи във финала срещу [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]. Голмайстор на [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] за сезони 2018/19, 2019/20, 2020/21 и 2021/22 съответно с 9, 12, 13 и 13 попадения. В индивидуален план е избиран за [[Футболист № 1 на България|Футболист № 1 на България]] за 2019 и 2020, нападател № 1 на България за 2019 и най-добър млад нападател на България за 2006 г. Футболист № 1 на Пловдив за 2019, 2020, 2021 г. Има изиграни 11 мача и 5 гола в Европейските клубни турнири с [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]], 20 мача и 10 гола в турнира за Купата на България и 2 мача и 1 гол за Суперкупата на България.<ref>[https://www.transfermarkt.com/dimitar-iliev/leistungsdatenverein/spieler/34661 www.transfermarkt.com]</ref> Има мачове за формациите на България до 17 години – 6 мача и 5 гола, до 19 години и 2 мача до 21 години. Дебют за [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор]] на България прави на 26 февруари 2020 г. в неофициалния двубой с Беларус – 0:1<ref>[https://topsport.bg/national/dimitar-iliev-ima-povodi-za-optimizam.html Димитър Илиев: Има поводи за оптимизъм]</ref>. == Изказвания == След решаващия двубой на [[15 май]] [[2021]] г. за сребърните медали в първенството срещу [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] спечелен с 2:0 след два гола на Димитър Илиев в интервюто си за „Диема Спорт“ след края на мача той заявява: {{цитат|"Локомотив никога не е бил най-богатият клуб, никога не е бил толелиран, но винаги футболистите са били мъже. Голямо поздравление за всички в отбора, защото това, което правим, с този бюджет е невероятно. Не всичко във футбола е пари. Благодаря на всеки един човек, който прави така, че да ходим в Пловдив с вдигната глава“. |}} == Отличия == '''[[Локомотив (Пловдив)]]''' * [[Файл:Bulgarian cup.png|25px]]Купа на България (2 пъти) – [[Купа на България по футбол 2018/19|2018/19]], [[Купа на България по футбол 2019/20|2019/20]] * [[Файл:Bulgarian supercup.png|18px|]]Суперкупа на България (1 път) – [[Суперкупа на България 2020|2020]] * [[Файл:Silver medal icon.svg|18px]] Вицешампион (1 път) – 2020/21 '''Индивидуални успехи''' * [[Футболист № 1 на България|Футболист № 1 на България]] (2 пъти) – 2019, 2020 * Нападател № 1 на България (1 път) – 2019 * Най-добър млад нападател на България (1 път) – 2006 * Футболист № 1 на Пловдив (3 пъти) – 2019, 2020, 2021 == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://int.soccerway.com/players/dimitar-iliev/51769/ Профил в int.soccerway] * [https://www.transfermarkt.com/dimitar-iliev/detaillierteleistungsdaten/spieler/34661/ Профил в transfermarkt.com] * [https://www.fccska.com/профил/димитър-илиев Профил на играча в fcCSKA.com] * [https://www.youtube.com/watch?v=NyYGy4ij87g СУПЕРКУПА 2020 ФИНАЛ: ЛУДОГОРЕЦ – ЛОКОМОТИВ ПЛОВДИВ 0:1, ГОЛ ИЛИЕВ] * [https://www.youtube.com/watch?v=jiZM9KCyA3k Локомотив Пловдив – Черно море 1:0, гол Д. Илиев] {{Футболист № 1 на България}} {{ПФК Локомотив (Пловдив) състав}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Илиев, Димитър}} [[Категория:Футболисти на Локомотив (Пловдив)]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Футболисти на Миньор (Перник)]] [[Категория:Футболисти на ПФК Пирин (Благоевград)]] [[Категория:Футболисти на Монтана]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (София)]] [[Категория:Български футболисти в Полша]] [[Категория:Родени на 25 септември]] [[Категория:Родени през 1988 година]] [[Категория:Родени в Пловдив]] lpozyi6dnrqjo2d6jvaehgsk2sgoqju 10 100690 12434880 12094538 2024-12-08T14:00:20Z Livermorium5 158119 12434880 wikitext text/x-wiki {{Sidebar |pretitle = Част от [[:Категория:Християнство|серията]] статии за |title = [[Християнство]] |image = [[Файл:Golden Christian Cross.svg|50px]] |headingstyle = background-color:#E0E6F8 |contentclass = hlist |heading1 = [[Иисус Христос]] |content1 = * [[Непорочно зачатие]] * [[Разпятие Христово|Разпятие]] * [[Възкресение Христово|Възкресение]] * [[Христология]] |heading2 = [[Библия]]та |content2 = * [[Стар завет]] * [[Нов завет]] * [[Десетте Божи заповеди|Десетте Божи заповеди (Декалог)]] * [[Боговдъхновение]] * [[Херменевтика]] * [[Канон на Библията]] * [[Апокриф]] * [[Септуагинта]] * [[Преводи на Библията на новобългарски език|Преводи на Библията]] |heading3 = [[Християнска теология]] |content3 = * [[Света Троица|Светата Троица]] ([[Бог Отец|Отец]], [[Исус|Син]], [[Свети Дух|Дух]]) * [[Сътворение на света|Сътворение]] * [[Грях]] * [[Изповед]] * [[Вяра]] * [[Опрощение]] * [[Освещение]] * [[Кръщение]] * [[Спасение]] * [[Божие царство]] * [[Евангелие]] * [[Църква (институция)|Църква]] * [[Апологетика]] * [[Теозис]] * [[Арминианизъм]] * [[Ресторационизъм]] * [[Фундаментално християнство]] |heading4 = [[История на християнството|История]] и традиции |content4 = * [[Дванадесетте апостоли|Апостоли]] * [[Богородица|Мария]] * [[Павел (апостол)|Павел]] * [[Петър (апостол)|Петър]] * [[Християнството в дати]] * [[Отци на Църквата|Отци]] * [[Константин I]] * [[Икуменически съвет]]и * [[Иконоборство]] * [[Източно-Западна схизма|Великата схизма]] * [[Кръстоносен поход|Кръстоносни походи]] * [[Протестантска реформация|Реформацията]] |heading5 = Култура и ритуали |content5 = * [[Християнско изкуство|Изкуство]] * [[Християнска музика|Музика]] * [[Икуменизъм]] * [[Критицизъм]] * [[Проповед]] * [[Молитва в християнството|Молитва]] * [[Литургия]] * [[Литургичен календар]] * [[Християнски символизъм]] |heading6 = Деноминации |content6 = Западни: * [[Адвентизъм]] * [[Анабаптизъм]] * [[Англиканизъм]] * [[Баптизъм]] * [[Евангелизъм]] * [[Калвинизъм]] * [[Квакери]] * [[Валденси]] * [[Лутеранство]] * [[Методизъм]] * [[Петдесятничество]] * [[Седевакантизъм]] * [[Протестантство]] * [[Римокатолическа църква|Римокатолицизъм]] Източни: * [[Източноправославна църква|Източно православие]] * [[Нехалкедонски църкви]] * [[Източна асирийска църква|Асирийска църква]] * [[Източнокатолически църкви]] Реставрационни: * [[Христаделфианци]] * [[Иглесия ни Кристо]] * [[Католическа апостолска църква]] * [[Свидетели на Йехова]] * [[Светиите от последните дни]] * [[Мормонство]] <hr> * [[Нетринитарни църкви]] * [[Християнски движения|Движения]] |heading7 = Личности |content7 = * [[Атанасий от Александрия|Атанасий]] * [[Августин Блажени|Аврелий Августин]] * [[Анселм Кентърбърийски|Анселм]] * [[Григорий Палама]] * [[Ириней Лионски|Ириней]] * [[Дионисий Ареопагит]] * [[Тома Аквински]] * [[Джон Уесли|Уесли]] * [[Джон Уиклиф]] * [[Мартин Лутер]] * [[Жан Калвин]] * [[Уилям Кери|Кери]] * [[Карл Барт|Барт]] * [[Били Греъм|Греъм]] * [[Вартоломей I]] * [[Франциск]] |below = }}<noinclude> [[Категория:Религиозни навигационни шаблони|Християнство]] </noinclude> 8b0gpy08mdsbslsqp19d8j69kdm9800 0 101529 12435336 12254830 2024-12-08T22:12:45Z Холдън 345338 12435336 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = На всеки километър | картинка = | режисьори = [[Неделчо Чернев]]<br>[[Любомир Шарланджиев]] | продуценти = | сценаристи = [[Свобода Бъчварова]]<br>[[Евгени Константинов]]<br>[[Костадин Кюлюмов]]<br>[[Георги Марков (писател)|Георги Марков]]<br>[[Павел Вежинов]] | оператор = [[Емил Вагенщайн]] | актьори = [[Стефан Данаилов]]<br>[[Григор Вачков]]<br>[[Георги Черкелов]]<br>[[Георги Георгиев – Гец]] | музика = [[Атанас Бояджиев (композитор)|Атанас Бояджиев]]<br>[[Петър Ступел]] | филмово_студио = [[Студия за игрални филми]] по поръчка на [[Българска телевизия|БТ]] | разпространител = [[Българска телевизия]]<br>[[Студия за игрални филми]] | премиера = 20 август 1969 г. | времетраене = 755 минути (13 серии) | страна = [[Файл: Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[Български език|български]] | цветност = черно-бял | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = [[На всеки километър II]] | код-IMDB = 0238439 | уебсайт = }} '''„На всеки километър“''' е [[българско кино|български]] [[сериал]] от края на 1960-те и началото на 1970-те години. Създаден е с пари на БКП и има пропагандни цели. Филмът е приключенски на партизанска тематика. Състои се от 26 епизода, разделени в две части (сезони) – първата се развива преди [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944]], а втората след него<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100513897/1969-zapochva-serialat-na-vseki-kilometar | заглавие= 1969 – Започва сериалът „На всеки километър“|достъп_дата = 10 септември 2016|издател=[[БНР]] }}</ref>. Снимките на филма започват през [[1969]] г. Сред сценаристите на филма са [[Павел Вежинов]] и [[Георги Марков (писател)|Георги Марков]]. Режисьори са [[Любомир Шарланджиев]] и [[Неделчо Чернев]]. Продукцията е финансирана от управляващата в България [[БКП]] и е посветена на 25-годишнината от [[Деветосептемврийски преврат|преврата на 9 септември 1944 г]], тогава представян като народно въстание. Художник на филма е [[Петко Бончев]]. Песента се изпълнява от [[Коста Карагеоргиев]]. == Серии == Първа част (1969): * 1-ва серия – „Шлеповете“ – 62 минути * 2-ра серия – „Двете китари“ – 59 минути * 3-та серия – „Пеещият часовник“ – 72 минути * 4-та серия – „Трите удивителни“ – 54 минути * 5-а серия – „Насрещни влакове“ – 58 минути * 6-а серия – „Осем без десет“ – 50 минути * 7-а серия – „Магарешката пътека“ – 50 минути * 8-а серия – „Циганката“ – 66 минути * 9-а серия – „На всеки километър“ – 57 минути * 10-а серия – „Великден“ – 54 минути * 11-а серия – „Възкръсналият мъртвец“ – 65 минути * 12-а серия – „Рицарският кръст“ – 55 минути * 13-а серия – „Първият ден“ – 53 минути <ref>„На всеки километър“, Филмография: Серийни игрални филми /1966 – 2000/. I част. София: Българска национална телевизия, 2001 г., с. 252 – 262</ref>. Втора част (1971): * 1-ва (14-а) серия – „Ден втори“ * 2-ра (15-а) серия – „Нощи край Драва“ * 3-та (16-а) серия – „С чуждо лице“ * 4-та (17-а) серия – „След полунощ“ * 5-а (18-а) серия – „Тайната на шифъра“ * 6-а (19-а) серия – „Хищникът“ * 7-а (20-а) серия – „12-те апостоли“ * 8-а (21-ва) серия – „Шедьовърът на Велински“ * 9-а (22-ра) серия – „Бал на острова“ * 10-а (23-та) серия – „Урок по толерантност“ * 11-а (24-та) серия – „Двойникът на Алан Стенли“ * 12-а (25-а) серия – „След години“ * 13-а (26-а) серия – „Голямата скучна игра“ == Герои == Двамата главни герои, които въплъщават противоположностите и се намират в постоянно противоборство, са майор Деянов и Богдан Велински. Деянов е сборен образ на дейците на [[БКП]] през годините на комунистическата съпротива. Той е убеден [[комунист]], чийто баща е убит по време на [[Септемврийското въстание]] от 1923 г. По-късно става агент на съветското разузнаване, участва в [[Гражданската война в Испания]] и в [[партизанското движение в България]]. Той е емоционален, излъчва момчешки чар, на моменти се изявява като [[плейбой]]. ''Велински'' има за прототип полицейския началник от [[Царство България]] [[Никола Гешев]]. Той първо е млад и пробивен полицай, впоследствие се издига до началник на тайните служби на Царството, а след 9 септември 1944 става агент на американското разузнаване. Велински е пресметлив, с хладен и съобразителен ум. Вярва, че заровете му предсказват изхода от започнатото. Въздържа се от излишна жестокост спрямо комунистите. Герои на филма са още: * Димитър Атанасов (Митко Бомбата) – приятел на Деянов от детството, негов верен съратник. Простодушен, но живописен характер. * Майор Симеон Каназирев (Каназирчето) – с майор Деянов са съученици и донякъде приятели в детството, но по време на Септемврийското въстание бащите им застават от двете различни страни на барикадата, което слага край на приятелството им. Образът му е на садистичен и праволинеен военен. * Войводата – стар и опитен комунист, участвал във всички нелегални борби на партията. Отличава се със стабилен характер и особеното достойнство на старейшина. * Алексей Петрович Вершинин – агент на съветските тайни служби, също отдавнашен съратник на майор Деянов. * Гимназистът – появява се в малко серии, но става знаков образ. Въплъщава наивността и силната емоционалност на ремсистите (юношите от [[РМС]]) по време на комунистическата съпротива. == Сюжет == Първата част на филма проследява борбите на комунистическото движение в периода [[1923]] – [[1944]] година. Майор Деянов и Митко Бомбата са нелегални дейци на БКП. Първи епизод – „Шлеповете“, започва в крайдунавски град, в който току-що е разбито [[Септемврийското въстание]]. Войска и полиция, начело с Каназирев-старши конвоират пленени въстаници до кея и пред събралия се народ, пред плачещите им жени, деца и майки, под звуците на военна духова музика, ги натоварват в [[шлеп]], който имат намерение да потопят. Сред пленените са бащата на малкия Никола Деянов и Войводата. Никола (около 11 – 12-годишен) отива при съученика си Симеон Каназирев и го моли да поиска от баща си да освободи неговия баща. Той обаче отказва и шлепът с въстаниците е потопен. Докато потъват, въстаниците пеят известната социалистическа песен „[[Ален мак (песен)|Ален мак]]“. Войводата, като физически най-силен, успява да изплува от потъващия съд и да се спаси. Намира малкия Деянов и успява да го изпрати в [[Съветския съюз]]. В първата серия е и първата среща между Велински и Деянов. Те се срещат на малка уличка. Велински вади носната си кърпа, дава му я и му казва да му се обади, за да му намери работа. Детето недоверчиво се отдалечава с подозрителен поглед. Още тук започва двубоят между двамата главни герои. По-нататък двамата главни положителни герои – майор Деянов и Митко Бомбата, се появяват отраснали и възмъжали през 1937 г. Те преминават през множество перипетии: борба с нацистка [[подводница]], за да превозят по море български [[интербригадисти]] за Гражданската война в Испания, участие в самата война, присъединяване към Съпротивата във [[Франция]], разузнаване в [[Берлин]]. Най-много от сериите са посветени на участието на положителните герои в партизанското движение в България. В серията „Великден“ майор Деянов застрелва Каназирев в къщата му след драматичен разговор между двамата. Първата част на сериала завършва със серията „Първият ден“ – в нея е обрисувано в героична светлина вземането на властта на [[9 септември 1944]] г. По време на цялата първа част майор Деянов и Велински се намират в постоянен пряк сблъсък, като надделява ту единият, ту другият. Полицаят оценява високо качествата на младия комунист и решава да го привлече на своя страна, като за това организира среднощна среща на 4 очи между двамата. След емоционален диалог Деянов отказва. Във втората част Велински се появява по-рядко, но продължава да бъде главен отрицателен герой. Той се превръща в главатар на международна „фабрика за шпиони“, насочена към разрушаване на новия строй в България. Към „лошите“ се присъединява и полковник Пърси – агент от американското [[разузнаване]] на дипломатическа служба в България. Майор Деянов и Митко Бомбата (към когото вече се обръщат с „капитан Бомбов“), под командването на началника на българското [[контраразузнаване]] генерал Бранев, действат срещу изпратени от Велински и американците шпиони и [[диверсант]]и. Както в първата част, противоборството е изпъстрено с драматични обрати. Велински и полк. Пърси успяват с хитрост да пленят Митко Бомбата, но той се измъква с помощта на гръцки рибар комунист. Преломен момент от втората част е проникването на майор Деянов и Митко Бомбата в централата на Велински, при което Деянов го предупреждава да спре да се занимава с България. [[Файл:Navsekikm2.jpg|275px|мини|Прожекция на сериала в София през 2002 г. На екрана е Богдан Велински.]] В серията „След години“ Велински вече е остарял и уморен човек, който се е отделил от света в малка селска къща. Посещават го полк. Пърси и неговият шеф полк. Лоуел, който иска от него да изпълни мисия в България. Велински неохотно се съгласява, след като американецът го заплашва да му отнеме пенсията. След като пристига в България под прикритието на разсеяния учен професор Мунс, Велински извършва няколко непредсказуеми постъпки – убива американския агент (Johns F6), който му иска контейнера със секретните материали, посещава мястото, на което е била родната му къща, показва на придружаващата го като преводачка българска девойка, че знае български. Всичко това подсказва, че Велински е решил да се разкрие. Велински се е разкаял за делата си, когато е видял как тече животът в България при новата власт. Той е особено шокиран на [[Пионерско движение|пионерска]] [[заря-проверка]], на която като загинали за свободата на родината се обявяват видни комунистически дейци. Пионерче дори завързва червена връзка на Велински. Сринат психически, той успява да се срещне за пореден път с майор Деянов, като го моли да му се позволи да се предаде и в замяна да завърши дните си мирно и тихо в България. Деянов отказва, като му заявява, че не може да му се разреши да спи спокойно сред роднините на хората, убити по негова заповед. Майорът поставя ултиматум пред Велински – или да си отиде завинаги, или да бъде съден. Велински е потресен от отговора, качва се на влака и отпътува за чужбина. Малко преди граничната бразда, той изпраща телеграма до „[[Комитет за държавна сигурност]]“, в която заявява, че е съгласен да се изправи пред съда. Мигновеният отговор на майор Деянов е: „Приятно пътуване“. Психически сринат, Велински получава пристъп и умира във влака. В последната серия – „Голямата скучна игра“, майор Деянов и Митко Бомбата разкриват схема на западно разузнаване за източване на секретна информация от България и успяват своевременно да подменят секретните данни с фалшиви. Сериалът завършва с отворен край, с кадъра как майор Деянов, Митко Бомбата и Гастон вървят към Айфеловата кула в [[Париж]]. == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Роля ! Изпълнител |- | '''''Никола Деянов – Сергей''' / <br>'''Серж Омон'''''<br>(в 12 серии: от II до XIII вкл.) | [[Стефан Данаилов]] |- | '''''Митко Бомбата''' / <br>капитан '''Димитър Атанасов Бомбов'''''<br>(в 7 серии: III, IV, VII, VIII, X, XII, XIII) | [[Григор Вачков]] |- | '''''Богдан Велински''', полковник от тайната полиция / <br>'''капитан Робърт Франк''' / американски агент / <br>'''Майлер''' / '''Поатие''' / '''Стоянович'''''<br>(в 7 серии: I, VI, VIII, IX, X, XI, XII) | [[Георги Черкелов]] |- | '''''Войводата'''''<br>(в 5 серии: I, VI, VII, XII, XIII) | [[Георги Георгиев – Гец]]<br>(като Георги Георгиев) |- | '''''Алексей Вершинин – „Альоша“'''''<br>(в 7 серии: II, V, VI, VII, VIII, XII, XIII) | [[Любомир Кабакчиев]] |- | '''''Симеон Каназирев – Бруно''' / <br>майор '''Симеон Каназирев – „Каназирчето“'''''<br>(в 5 серии: III, VI, VIII, IX, X) | [[Петър Пенков]] |- | ''майор '''Вайс'''''<br>(в 3 серии: III, IV, V) | [[Георги Попов (актьор)|Георги Попов]] |- | ''полковник '''Нод'''''<br>(в 1 серия: V) | [[Евстати Стратев]] |- | '''''Пепе'''''<br>(в 1 серия: III) | [[Георги Кишкилов]] |- | ''барманът '''Гастон'''''<br>(в 3 серии: IV, XXiV, XXVI) | [[Петър Чернев (актьор)|Петър Чернев]] |- | ''испанката '''Мария'''''<br>(в 2 серии : III, IV) | [[Ани Спасова]] |- | ''предателят '''Благо Пешев'''''<br>(в 1 серия: VI) | [[Сотир Майноловски]] |- | '''''„Ученика“'''''<br>(в 4 серии: VI, VII, IX, XII) | [[Коста Карагеоргиев]] |- | '''''Джалма''', циганката''<br>(в 1 серия: VIII) | [[Пепа Николова]] |- | '''''Маргарита – „Марго“'''''<br>(в 2 серии: VIII, XIII) | [[Ани Бакалова]] |- | '''''„Шлосера“'''''<br>(в 1 серия: IX) | [[Васил Попилиев]] |- | '''''„Войника“'''''<br>(в 1 серия: IX) | [[Димитър Коканов]] |- | '''''Стефчо'''''<br>(в 1 серия: IX) | [[Олег Ковачев]] |- | '''''Елена Каназирева'''''<br>(в 1 серия: X) | [[Бояна Кънева]] |- | ''парашутистът''<br>(в 1 серия: XII) | [[Петър Слабаков]] |- | (в 1 серия: I) | [[Димитър Икономов (актьор)|Димитър Икономов]] |- | (в 1 серия: I) | [[Лъчезар Никифоров]] |- | (в 1 серия: I) | [[Людмил Тодоров]] |- | (в 1 серия: I) | [[Никола Динев (актьор)|Никола Динев]] |- | (в 2 серии: I, II) | [[Катя Чукова]] |- | (в 1 серия: I) | [[Яким Михов]] |- | (в 1 серия: I) | [[Илия Пенев]] |- | (в 1 серия: I) | [[Анани Анев]] |- | (в 1 серия: I) | [[Иван Янчев]] |- | (в 1 серия: I) | [[Симеон Ганев]] |- | (в 1 серия: I) | [[Любомир Кирилов]] |- | (в 1 серия: I) | [[Атанас Великов]] |- | (в 1 серия: II) | [[Стефан Петров (актьор)|Стефан Петров]] |- | (в 1 серия: II) | [[Радослав Цветков]] |- | (в 1 серия: II) | [[Иван Касабов (актьор)|Иван Касабов]] |- | (в 2 серии: II, V) | [[Желчо Мандаджиев]] |- | (в 1 серия: II) | [[Васил Инджев]] |- | (в 1 серия: II) | [[Иван Хаджирачев]] |- | (в 1 серия: II) | [[Боян Гаврилов]] |- | (в 1 серия: II) | [[Борис Луканов]] |- | ''полковник '''Джон T. Пърси'''''<br>(в 1 серия: II) | [[Коста Цонев]] |- | ''корабният радист / лейтенант '''Манчев'''''<br>(в 1 серия: II) | [[Димитър Милушев]] |- | (в 1 серия: II) | [[Иля Божилов]] |- | (в 1 серия: II) | [[Георги Жеков (актьор)|Георги Жеков]] |- | (в 1 серия: II) | [[Димитър Учкунов]] |- | (в 1 серия: II) | [[Данаил Ангелов]] |- | (в 1 серия: II) | [[Димитър Балкански]] |- | (в 1 серия: II) | [[Истилиян Златков]] |- | ''испанската певица''<br>(в 1 серия: III) | [[Маргарита Радинска]] |- | (в 1 серия: III) | [[Димитрина Савова]] |- | (в 1 серия: III) | [[Петър Божилов]] |- | (в 1 серия: III) | [[Васил Попов (актьор)|Васил Попов]] |- | (в 1 серия: III) | [[Емилия Драгостинова]] |- | (в 1 серия: III) | [[Иван Трифонов (актьор)|Иван Трифонов]] |- | (в 1 серия: III) | [[Лъчезар Стоянов]] |- | (в 1 серия: III) | [[Климент Денчев]] |- | (в 1 серия: III) | [[Саркис Мухибян]] |- | (в 1 серия: III) | [[Христо Куновски]] |- | (в 1 серия: IV) | [[Юрий Юриевич Яковлев|Юрий Яковлев]] |- | (в 1 серия: IV) | [[Константин Гугушев]] |- | ''гестаповец'' (в 1 серия: IV) | [[Васил Димитров]] |- | (в 1 серия: IV) | [[Владимир Русинов]] |- | (в 1 серия: IV) | [[Владимир Владиславов]] |- | (в 1 серия: IV) | [[Рачо Рачев]] |- | (в 1 серия: IV) | [[Георги Деничин]] |- | (в 2 серии: IV, V) | [[Светослав Иванов (актьор)|Светослав Иванов]] |- | (в 1 серия: IV) | [[Георги Дамянов (актьор)|Георги Дамянов]] |- | (в 1 серия: IV) | [[Петър Захънов]] |- | „55-и офицер, лейтенант '''Ханс Титке'''“<br>(в 1 серия: V) | [[Иван Джамбазов]] |- | (в 1 серия: V) | [[Георги Раданов]] |- | (в 1 серия: V) | [[Александър Притуп]] |- | (в 1 серия: V) | [[Любен Желязков]] |- | (в 1 серия: V) | [[Мария Вацулка]] |- | (в 1 серия: V) | [[Хари Тороманов]] |- | ''селянин''<br>(в 1 серия: V) | [[Димитър Георгиев (актьор)|Димитър Георгиев]] |- | ''селянин''<br>(в 1 серия: V) | [[Христо Григоров (актьор)|Христо Григоров]] |- | ''кмета''<br>(в 1 серия: VI) | [[Найчо Петров]] |- | (в 1 серия: VI) | [[Лео Конфорти]] |- | (в 1 серия: VI) | [[Марин Петков (актьор)|Марин Петков]] |- | (в 1 серия: VI) | [[Петър Василев (актьор)|Петър Василев]] |- | (в 1 серия: VI) | [[Любен Калинов]] |- | ''старши полицай''<br>(в 1 серия: VI) | [[Аспарух Сариев]] |- | (в 2 серии: VI, XIII) | [[Ванча Дойчева]] |- | (в 3 серии: VI, VII, XII) | [[Иван Обретенов]] |- | (в 6 серии: VI, VII, VIII, IX, XII, XIII) | [[Николай Дойчев|Никола Дойчев]] |- | (в 2 серии: VI, XIII) | [[Нушка Григорова]] |- | (в 1 серия: VI) | [[Александър Симов (актьор)|Александър Симов]] |- | (в 1 серия: VI) | [[Георги Сарафов (актьор)|Георги Сарафов]] |- | (в 1 серия: VI) | [[Стоян Стойчев]] |- | (в 6 серии: VI, VII, VIII, IX, XII, XIII) | [[Стоян Гъдев]] |- | (в 2 серии: VI, IX) | [[Лили Енева]] |- | (в 3 серии : VI, VII, XII) | [[Иван Стефанов (актьор)|Иван Стефанов]] |- | (в 2 серии: VI, VIII) | [[Георги Георгиев – Гочето]] |- | (в 1 серия: VII) | [[Божидар Лечев]] |- | (в 1 серия: VII) | [[Ламби Порязов]] |- | (в 1 серия: VII) | [[Пейчо Пейчев (актьор)|Пейчо Пейчев]] |- | (в 1 серия: VII) | [[Андрей Михайлов (актьор)|Андрей Михайлов]] |- | (в 1 серия: VIII) | [[Борис Сарафов (актьор)|Борис Сарафов]] |- | (в 1 серия: VIII) | [[Йонка Кацарова]] |- | (в 1 серия: VIII) | [[Александър Благоев]] |- | (в 1 серия: VIII) | [[Стефан Гъдуларов|Стефан Гадуларов]] |- | (в 1 серия: VIII) | [[Димитър Ицмарев]] |- | (в 1 серия: IX) | [[Димитър Бочев]] |- | (в 1 серия: IX) | [[Иван Шарланджиев]] |- | (в 1 серия: IX) | [[Христо Коларов]] |- | (в 1 серия: IX) | [[Георги Ставрев]] |- | (в 1 серия: X) | [[Стефка Берова]] |- | (в 1 серия: X) | [[Ани Гунчева]] |- | ''капитан '''Дойчев''' / '''Семов'''''<br>(в 1 серия: X) | [[Георги Джубрилов]] |- | (в 1 серия: X) | [[Кирил Семов]] |- | (в 1 серия: X) | [[Иван Абаджимаринов]] |- | (в 1 серия: X) | [[Цанко Петров]] |- | (в 1 серия: X) | [[Димитър Йорданов (актьор)|Димитър Йорданов]] |- | (в 1 серия: X) | [[Христо Дерменджиев]] |- | (в 1 серия: X) | [[Таня Маринова]] |- | (в 1 серия: X) | [[Валентин Колев (актьор)|Валентин Колев]] |- | (в 1 серия: X) | [[Климент Стоянов]] |- | (в 1 серия: X) | [[Николай Димитров (актьор)|Николай Димитров]] |- | (в 1 серия: X) | [[Венелин Колев]] |- | (в 1 серия: XI) | [[Емил Стефанов]] |- | (в 1 серия: XI) | [[Димитър Миланов (актьор)|Димитър Миланов]] |- | (в 1 серия: XI) | [[Пенка Груева]] |- | '''''Каишков''', агент на '''Велински'''''<br>(в 4 серии: VIII, XI, XII, XIII) | [[Борислав Иванов]] |- | ''доктор – агент на '''Велински'''''<br>(в 1 серия: XI) | [[Георги Геров]] |- | (в 1 серия: XI) | [[Моис Бениеш]] |- | (в 1 серия: XI) | [[Христина Русева (актриса)|Христина Русева]] |- | (в 1 серия: XI) | [[Тодор Стоилов (актьор)|Тодор Стоилов]] |- | (в 1 серия: XI) | [[Ради Таманджиев]] |- | (в 1 серия: XI) | [[Любен Митрев]] |- | (в 1 серия: XI) | [[Тодор Дънков]] |- | (в 1 серия: XI) | [[Тодор Широков]] |- | (в 1 серия: XI) | [[Теофан Хранов]] |- | (в 1 серия: XI) | [[Кирил Ковачев]] |- | (в 1 серия: XI) | [[Исмаил Алилов]] |- | (в 1 серия: XII) | [[Стефан Сърбов]] |- | (в 1 серия: XII) | [[Пламен Чаров]] |- | '''г-жа Карик''''', хазяйката на Недков'' | [[Златина Дончева]] |- | (в 2 серии: VI, XII) | [[Иван Златарев (актьор)|Иван Златарев]] |- | (в 1 серия: XII) | [[Никола Камбуров]] |- | (в 1 серия: XII) | [[Альоша Бехар]] |- | ''полковник '''Груев'''''<br>(в 1 серия XIII) | [[Ганчо Ганчев]] |- | (в 1 серия: XIII) | [[Хиндо Касимов]] |- | (в 1 серия: XIII) | [[Живко Гарванов]] |- | (в 1 серия:XIII) | [[Мариус Фридманов]] |- | (в 1 серия: XIII) | [[Ангел Николов]] |- | (в 1 серия: XIII) | [[Евтим Вълков]] |- | '''''Киро „Факиро“''''' (в 1 серия: XIII) | [[Димитър Манчев]] |- | (в 1 серия: XIII) | [[Генчо Димитров]] |- | ''адвокатът '''Думанов'''''<br>(в 1 серия: XIII) | [[Светозар Неделчев]] |- | (в 1 серия: XIII) | [[Борис Шарланджиев]] |- | (в 1 серия: XIII) | [[Лъчезар Ангелов (актьор)|Лъчезар Ангелов]] |- | (в 1 серия: XIII) | [[Любка Илиева]] |- | (в 1 серия: XIII) | [[Димитър Чернев (актьор)|Димитър Чернев]] |- | (в 1 серия: XIII) | [[Марин Тошев]] |- | (в 1 серия: XIII) | [[Тодор Иванов (актьор)|Тодор Иванов]] |- | (в 1 серия: XIII) | [[Костадин Стоев]] |} == Вижте също == * [[На всеки километър II]] (1971) == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Уикицитат}} * [https://bnt.bg/bg/a/na-vseki-kilometa-r На всеки километър – I част] в сайта на [[Българската национална телевизия]] * {{imdb title|0238439|На всеки километър – I част}} * {{imdb title|0309187|На всеки километър – II част}} * {{bgmovies|Na+vseki+kilometyr_1969|На всеки километър}} * [http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=226 Песента от филма „Ние сме на всеки километър“ на Найден Вълчев] {{Филми на Неделчо Чернев}} {{филми на Любомир Шарланджиев}} {{Портал|Филми|България}} [[Категория:Български исторически филми]] [[Категория:Български приключенски филми]] [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български филми от 1969 година]] [[Категория:Филми от 1969 година]] [[Категория:Филми на Неделчо Чернев]] [[Категория:Филми на Любомир Шарланджиев]] [[Категория:Павел Вежинов]] [[Категория:Български филми за Втората световна война]] [[Категория:Комунистическа пропаганда]] [[Категория:Филми, снимани във Видин]] cgvxk74bsey5g7euovt967l4xouniyy 12435361 12435336 2024-12-08T22:54:38Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/Холдън|редакции на Холдън]] ([[User talk:Холдън|б.]]): източник? 12254830 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = На всеки километър | картинка = | режисьори = [[Неделчо Чернев]]<br>[[Любомир Шарланджиев]] | продуценти = | сценаристи = [[Свобода Бъчварова]]<br>[[Евгени Константинов]]<br>[[Костадин Кюлюмов]]<br>[[Георги Марков (писател)|Георги Марков]]<br>[[Павел Вежинов]] | оператор = [[Емил Вагенщайн]] | актьори = [[Стефан Данаилов]]<br>[[Григор Вачков]]<br>[[Георги Черкелов]]<br>[[Георги Георгиев – Гец]] | музика = [[Атанас Бояджиев (композитор)|Атанас Бояджиев]]<br>[[Петър Ступел]] | филмово_студио = [[Студия за игрални филми]] по поръчка на [[Българска телевизия|БТ]] | разпространител = [[Българска телевизия]]<br>[[Студия за игрални филми]] | премиера = 20 август 1969 г. | времетраене = 755 минути (13 серии) | страна = [[Файл: Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[Народна република България]] | език = [[Български език|български]] | цветност = черно-бял | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = [[На всеки километър II]] | код-IMDB = 0238439 | уебсайт = }} '''„На всеки километър“''' е [[българско кино|български]] сериен [[филм]] от края на 1960-те и началото на 1970-те години. Филмът е приключенски на партизанска тематика. Състои се от 26 серии, разделени в две части (сезони) – първата се развива преди [[9 септември]] [[1944]], а другата – след<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100513897/1969-zapochva-serialat-na-vseki-kilometar | заглавие= 1969 – Започва сериалът „На всеки километър“|достъп_дата = 10 септември 2016|издател=[[БНР]] }}</ref>. Снимките на филма започват през [[1969]] г. Сред сценаристите на филма са [[Павел Вежинов]] и [[Георги Марков (писател)|Георги Марков]]. Режисьори са [[Любомир Шарланджиев]] и [[Неделчо Чернев]]. Продукцията е финансирана от управляващата в България [[БКП]] и е посветена на 25-годишнината от [[Деветосептемврийски преврат|преврата на 9 септември 1944 г]], тогава представян като народно въстание. Художник на филма е [[Петко Бончев]]. Песента се изпълнява от [[Коста Карагеоргиев]]. == Серии == Първа част (1969): * 1-ва серия – „Шлеповете“ – 62 минути * 2-ра серия – „Двете китари“ – 59 минути * 3-та серия – „Пеещият часовник“ – 72 минути * 4-та серия – „Трите удивителни“ – 54 минути * 5-а серия – „Насрещни влакове“ – 58 минути * 6-а серия – „Осем без десет“ – 50 минути * 7-а серия – „Магарешката пътека“ – 50 минути * 8-а серия – „Циганката“ – 66 минути * 9-а серия – „На всеки километър“ – 57 минути * 10-а серия – „Великден“ – 54 минути * 11-а серия – „Възкръсналият мъртвец“ – 65 минути * 12-а серия – „Рицарският кръст“ – 55 минути * 13-а серия – „Първият ден“ – 53 минути <ref>„На всеки километър“, Филмография: Серийни игрални филми /1966 – 2000/. I част. София: Българска национална телевизия, 2001 г., с. 252 – 262</ref>. Втора част (1971): * 1-ва (14-а) серия – „Ден втори“ * 2-ра (15-а) серия – „Нощи край Драва“ * 3-та (16-а) серия – „С чуждо лице“ * 4-та (17-а) серия – „След полунощ“ * 5-а (18-а) серия – „Тайната на шифъра“ * 6-а (19-а) серия – „Хищникът“ * 7-а (20-а) серия – „12-те апостоли“ * 8-а (21-ва) серия – „Шедьовърът на Велински“ * 9-а (22-ра) серия – „Бал на острова“ * 10-а (23-та) серия – „Урок по толерантност“ * 11-а (24-та) серия – „Двойникът на Алан Стенли“ * 12-а (25-а) серия – „След години“ * 13-а (26-а) серия – „Голямата скучна игра“ == Герои == Двамата главни герои, които въплъщават противоположностите и се намират в постоянно противоборство, са майор Деянов и Богдан Велински. ''Деянов'' е сборен образ на дейците на [[БКП]] през годините на комунистическата съпротива. Той е убеден [[комунист]], чийто баща е убит по време на [[Септемврийското въстание]] от 1923 г. По-късно става агент на съветското разузнаване, участва в [[Гражданската война в Испания]] и в [[партизанското движение в България]]. Той е емоционален, излъчва момчешки чар, на моменти се изявява като [[плейбой]]. ''Велински'' има за прототип полицейския началник от [[Царство България]] [[Никола Гешев]]. Той първо е млад и пробивен полицай, впоследствие се издига до началник на тайните служби на Царството, а след 9 септември 1944 става агент на американското разузнаване. Велински е пресметлив, с хладен и съобразителен ум. Вярва, че заровете му предсказват изхода от започнатото. Въздържа се от излишна жестокост спрямо комунистите. Герои на филма са още: * ''Димитър Атанасов (Митко Бомбата)'' – приятел на Деянов от детството, негов верен съратник. Простодушен, но живописен характер. * ''Майор Симеон Каназирев'' (Каназирчето) – с майор Деянов са съученици и донякъде приятели в детството, но по време на Септемврийското въстание бащите им застават от двете различни страни на барикадата, което слага край на приятелството им. Образът му е на садистичен и праволинеен военен. * ''Войводата'' – стар и опитен комунист, участвал във всички нелегални борби на партията. Отличава се със стабилен характер и особеното достойнство на старейшина. * ''Алексей Петрович Вершинин'' – агент на съветските тайни служби, също отдавнашен съратник на майор Деянов. * ''Гимназистът'' – появява се в малко серии, но става знаков образ. Въплъщава наивността и силната емоционалност на ремсистите (юношите от [[РМС]]) по време на комунистическата съпротива. == Сюжет == Първата част на филма проследява борбите на комунистическото движение в периода [[1923]] – [[1944]] година. Майор Деянов и Митко Бомбата са нелегални дейци на БКП. Първи епизод – „Шлеповете“, започва в крайдунавски град, в който току-що е разбито [[Септемврийското въстание]]. Войска и полиция, начело с Каназирев-старши конвоират пленени въстаници до кея и пред събралия се народ, пред плачещите им жени, деца и майки, под звуците на военна духова музика, ги натоварват в [[шлеп]], който имат намерение да потопят. Сред пленените са бащата на малкия Никола Деянов и Войводата. Никола (около 11 – 12-годишен) отива при съученика си Симеон Каназирев и го моли да поиска от баща си да освободи неговия баща. Той обаче отказва и шлепът с въстаниците е потопен. Докато потъват, въстаниците пеят известната социалистическа песен „[[Ален мак (песен)|Ален мак]]“. Войводата, като физически най-силен, успява да изплува от потъващия съд и да се спаси. Намира малкия Деянов и успява да го изпрати в [[Съветския съюз]]. В първата серия е и първата среща между Велински и Деянов. Те се срещат на малка уличка. Велински вади носната си кърпа, дава му я и му казва да му се обади, за да му намери работа. Детето недоверчиво се отдалечава с подозрителен поглед. Още тук започва двубоят между двамата главни герои. По-нататък двамата главни положителни герои – майор Деянов и Митко Бомбата, се появяват отраснали и възмъжали през 1937 г. Те преминават през множество перипетии: борба с нацистка [[подводница]], за да превозят по море български [[интербригадисти]] за Гражданската война в Испания, участие в самата война, присъединяване към Съпротивата във [[Франция]], разузнаване в [[Берлин]]. Най-много от сериите са посветени на участието на положителните герои в партизанското движение в България. В серията „Великден“ майор Деянов застрелва Каназирев в къщата му след драматичен разговор между двамата. Първата част на сериала завършва със серията „Първият ден“ – в нея е обрисувано в героична светлина вземането на властта на [[9 септември 1944]] г. По време на цялата първа част майор Деянов и Велински се намират в постоянен пряк сблъсък, като надделява ту единият, ту другият. Полицаят оценява високо качествата на младия комунист и решава да го привлече на своя страна, като за това организира среднощна среща на 4 очи между двамата. След емоционален диалог Деянов отказва. Във втората част Велински се появява по-рядко, но продължава да бъде главен отрицателен герой. Той се превръща в главатар на международна „фабрика за шпиони“, насочена към разрушаване на новия строй в България. Към „лошите“ се присъединява и полковник Пърси – агент от американското [[разузнаване]] на дипломатическа служба в България. Майор Деянов и Митко Бомбата (към когото вече се обръщат с „капитан Бомбов“), под командването на началника на българското [[контраразузнаване]] генерал Бранев, действат срещу изпратени от Велински и американците шпиони и [[диверсант]]и. Както в първата част, противоборството е изпъстрено с драматични обрати. Велински и полк. Пърси успяват с хитрост да пленят Митко Бомбата, но той се измъква с помощта на гръцки рибар комунист. Преломен момент от втората част е проникването на майор Деянов и Митко Бомбата в централата на Велински, при което Деянов го предупреждава да спре да се занимава с България. [[Файл:Navsekikm2.jpg|275px|мини|Прожекция на сериала в София през 2002 г. На екрана е Богдан Велински.]] В серията „След години“ Велински вече е остарял и уморен човек, който се е отделил от света в малка селска къща. Посещават го полк. Пърси и неговият шеф полк. Лоуел, който иска от него да изпълни мисия в България. Велински неохотно се съгласява, след като американецът го заплашва да му отнеме пенсията. След като пристига в България под прикритието на разсеяния учен професор Мунс, Велински извършва няколко непредсказуеми постъпки – убива американския агент (Johns F6), който му иска контейнера със секретните материали, посещава мястото, на което е била родната му къща, показва на придружаващата го като преводачка българска девойка, че знае български. Всичко това подсказва, че Велински е решил да се разкрие. Велински се е разкаял за делата си, когато е видял как тече животът в България при новата власт. Той е особено шокиран на [[Пионерско движение|пионерска]] [[заря-проверка]], на която като загинали за свободата на родината се обявяват видни комунистически дейци. Пионерче дори завързва червена връзка на Велински. Сринат психически, той успява да се срещне за пореден път с майор Деянов, като го моли да му се позволи да се предаде и в замяна да завърши дните си мирно и тихо в България. Деянов отказва, като му заявява, че не може да му се разреши да спи спокойно сред роднините на хората, убити по негова заповед. Майорът поставя ултиматум пред Велински – или да си отиде завинаги, или да бъде съден. Велински е потресен от отговора, качва се на влака и отпътува за чужбина. Малко преди граничната бразда, той изпраща телеграма до „[[Комитет за държавна сигурност]]“, в която заявява, че е съгласен да се изправи пред съда. Мигновеният отговор на майор Деянов е: „Приятно пътуване“. Психически сринат, Велински получава пристъп и умира във влака. В последната серия – „Голямата скучна игра“, майор Деянов и Митко Бомбата разкриват схема на западно разузнаване за източване на секретна информация от България и успяват своевременно да подменят секретните данни с фалшиви. Сериалът завършва с отворен край, с кадъра как майор Деянов, Митко Бомбата и Гастон вървят към Айфеловата кула в [[Париж]]. == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Роля ! Изпълнител |- | '''''Никола Деянов – Сергей''' / <br>'''Серж Омон'''''<br>(в 12 серии: от II до XIII вкл.) | [[Стефан Данаилов]] |- | '''''Митко Бомбата''' / <br>капитан '''Димитър Атанасов Бомбов'''''<br>(в 7 серии: III, IV, VII, VIII, X, XII, XIII) | [[Григор Вачков]] |- | '''''Богдан Велински''', полковник от тайната полиция / <br>'''капитан Робърт Франк''' / американски агент / <br>'''Майлер''' / '''Поатие''' / '''Стоянович'''''<br>(в 7 серии: I, VI, VIII, IX, X, XI, XII) | [[Георги Черкелов]] |- | '''''Войводата'''''<br>(в 5 серии: I, VI, VII, XII, XIII) | [[Георги Георгиев – Гец]]<br>(като Георги Георгиев) |- | '''''Алексей Вершинин – „Альоша“'''''<br>(в 7 серии: II, V, VI, VII, VIII, XII, XIII) | [[Любомир Кабакчиев]] |- | '''''Симеон Каназирев – Бруно''' / <br>майор '''Симеон Каназирев – „Каназирчето“'''''<br>(в 5 серии: III, VI, VIII, IX, X) | [[Петър Пенков]] |- | ''майор '''Вайс'''''<br>(в 3 серии: III, IV, V) | [[Георги Попов (актьор)|Георги Попов]] |- | ''полковник '''Нод'''''<br>(в 1 серия: V) | [[Евстати Стратев]] |- | '''''Пепе'''''<br>(в 1 серия: III) | [[Георги Кишкилов]] |- | ''барманът '''Гастон'''''<br>(в 3 серии: IV, XXiV, XXVI) | [[Петър Чернев (актьор)|Петър Чернев]] |- | ''испанката '''Мария'''''<br>(в 2 серии : III, IV) | [[Ани Спасова]] |- | ''предателят '''Благо Пешев'''''<br>(в 1 серия: VI) | [[Сотир Майноловски]] |- | '''''„Ученика“'''''<br>(в 4 серии: VI, VII, IX, XII) | [[Коста Карагеоргиев]] |- | '''''Джалма''', циганката''<br>(в 1 серия: VIII) | [[Пепа Николова]] |- | '''''Маргарита – „Марго“'''''<br>(в 2 серии: VIII, XIII) | [[Ани Бакалова]] |- | '''''„Шлосера“'''''<br>(в 1 серия: IX) | [[Васил Попилиев]] |- | '''''„Войника“'''''<br>(в 1 серия: IX) | [[Димитър Коканов]] |- | '''''Стефчо'''''<br>(в 1 серия: IX) | [[Олег Ковачев]] |- | '''''Елена Каназирева'''''<br>(в 1 серия: X) | [[Бояна Кънева]] |- | ''парашутистът''<br>(в 1 серия: XII) | [[Петър Слабаков]] |- | (в 1 серия: I) | [[Димитър Икономов (актьор)|Димитър Икономов]] |- | (в 1 серия: I) | [[Лъчезар Никифоров]] |- | (в 1 серия: I) | [[Людмил Тодоров]] |- | (в 1 серия: I) | [[Никола Динев (актьор)|Никола Динев]] |- | (в 2 серии: I, II) | [[Катя Чукова]] |- | (в 1 серия: I) | [[Яким Михов]] |- | (в 1 серия: I) | [[Илия Пенев]] |- | (в 1 серия: I) | [[Анани Анев]] |- | (в 1 серия: I) | [[Иван Янчев]] |- | (в 1 серия: I) | [[Симеон Ганев]] |- | (в 1 серия: I) | [[Любомир Кирилов]] |- | (в 1 серия: I) | [[Атанас Великов]] |- | (в 1 серия: II) | [[Стефан Петров (актьор)|Стефан Петров]] |- | (в 1 серия: II) | [[Радослав Цветков]] |- | (в 1 серия: II) | [[Иван Касабов (актьор)|Иван Касабов]] |- | (в 2 серии: II, V) | [[Желчо Мандаджиев]] |- | (в 1 серия: II) | [[Васил Инджев]] |- | (в 1 серия: II) | [[Иван Хаджирачев]] |- | (в 1 серия: II) | [[Боян Гаврилов]] |- | (в 1 серия: II) | [[Борис Луканов]] |- | ''полковник '''Джон T. Пърси'''''<br>(в 1 серия: II) | [[Коста Цонев]] |- | ''корабният радист / лейтенант '''Манчев'''''<br>(в 1 серия: II) | [[Димитър Милушев]] |- | (в 1 серия: II) | [[Иля Божилов]] |- | (в 1 серия: II) | [[Георги Жеков (актьор)|Георги Жеков]] |- | (в 1 серия: II) | [[Димитър Учкунов]] |- | (в 1 серия: II) | [[Данаил Ангелов]] |- | (в 1 серия: II) | [[Димитър Балкански]] |- | (в 1 серия: II) | [[Истилиян Златков]] |- | ''испанската певица''<br>(в 1 серия: III) | [[Маргарита Радинска]] |- | (в 1 серия: III) | [[Димитрина Савова]] |- | (в 1 серия: III) | [[Петър Божилов]] |- | (в 1 серия: III) | [[Васил Попов (актьор)|Васил Попов]] |- | (в 1 серия: III) | [[Емилия Драгостинова]] |- | (в 1 серия: III) | [[Иван Трифонов (актьор)|Иван Трифонов]] |- | (в 1 серия: III) | [[Лъчезар Стоянов]] |- | (в 1 серия: III) | [[Климент Денчев]] |- | (в 1 серия: III) | [[Саркис Мухибян]] |- | (в 1 серия: III) | [[Христо Куновски]] |- | (в 1 серия: IV) | [[Юрий Юриевич Яковлев|Юрий Яковлев]] |- | (в 1 серия: IV) | [[Константин Гугушев]] |- | ''гестаповец'' (в 1 серия: IV) | [[Васил Димитров]] |- | (в 1 серия: IV) | [[Владимир Русинов]] |- | (в 1 серия: IV) | [[Владимир Владиславов]] |- | (в 1 серия: IV) | [[Рачо Рачев]] |- | (в 1 серия: IV) | [[Георги Деничин]] |- | (в 2 серии: IV, V) | [[Светослав Иванов (актьор)|Светослав Иванов]] |- | (в 1 серия: IV) | [[Георги Дамянов (актьор)|Георги Дамянов]] |- | (в 1 серия: IV) | [[Петър Захънов]] |- | „55-и офицер, лейтенант '''Ханс Титке'''“<br>(в 1 серия: V) | [[Иван Джамбазов]] |- | (в 1 серия: V) | [[Георги Раданов]] |- | (в 1 серия: V) | [[Александър Притуп]] |- | (в 1 серия: V) | [[Любен Желязков]] |- | (в 1 серия: V) | [[Мария Вацулка]] |- | (в 1 серия: V) | [[Хари Тороманов]] |- | ''селянин''<br>(в 1 серия: V) | [[Димитър Георгиев (актьор)|Димитър Георгиев]] |- | ''селянин''<br>(в 1 серия: V) | [[Христо Григоров (актьор)|Христо Григоров]] |- | ''кмета''<br>(в 1 серия: VI) | [[Найчо Петров]] |- | (в 1 серия: VI) | [[Лео Конфорти]] |- | (в 1 серия: VI) | [[Марин Петков (актьор)|Марин Петков]] |- | (в 1 серия: VI) | [[Петър Василев (актьор)|Петър Василев]] |- | (в 1 серия: VI) | [[Любен Калинов]] |- | ''старши полицай''<br>(в 1 серия: VI) | [[Аспарух Сариев]] |- | (в 2 серии: VI, XIII) | [[Ванча Дойчева]] |- | (в 3 серии: VI, VII, XII) | [[Иван Обретенов]] |- | (в 6 серии: VI, VII, VIII, IX, XII, XIII) | [[Николай Дойчев|Никола Дойчев]] |- | (в 2 серии: VI, XIII) | [[Нушка Григорова]] |- | (в 1 серия: VI) | [[Александър Симов (актьор)|Александър Симов]] |- | (в 1 серия: VI) | [[Георги Сарафов (актьор)|Георги Сарафов]] |- | (в 1 серия: VI) | [[Стоян Стойчев]] |- | (в 6 серии: VI, VII, VIII, IX, XII, XIII) | [[Стоян Гъдев]] |- | (в 2 серии: VI, IX) | [[Лили Енева]] |- | (в 3 серии : VI, VII, XII) | [[Иван Стефанов (актьор)|Иван Стефанов]] |- | (в 2 серии: VI, VIII) | [[Георги Георгиев – Гочето]] |- | (в 1 серия: VII) | [[Божидар Лечев]] |- | (в 1 серия: VII) | [[Ламби Порязов]] |- | (в 1 серия: VII) | [[Пейчо Пейчев (актьор)|Пейчо Пейчев]] |- | (в 1 серия: VII) | [[Андрей Михайлов (актьор)|Андрей Михайлов]] |- | (в 1 серия: VIII) | [[Борис Сарафов (актьор)|Борис Сарафов]] |- | (в 1 серия: VIII) | [[Йонка Кацарова]] |- | (в 1 серия: VIII) | [[Александър Благоев]] |- | (в 1 серия: VIII) | [[Стефан Гъдуларов|Стефан Гадуларов]] |- | (в 1 серия: VIII) | [[Димитър Ицмарев]] |- | (в 1 серия: IX) | [[Димитър Бочев]] |- | (в 1 серия: IX) | [[Иван Шарланджиев]] |- | (в 1 серия: IX) | [[Христо Коларов]] |- | (в 1 серия: IX) | [[Георги Ставрев]] |- | (в 1 серия: X) | [[Стефка Берова]] |- | (в 1 серия: X) | [[Ани Гунчева]] |- | ''капитан '''Дойчев''' / '''Семов'''''<br>(в 1 серия: X) | [[Георги Джубрилов]] |- | (в 1 серия: X) | [[Кирил Семов]] |- | (в 1 серия: X) | [[Иван Абаджимаринов]] |- | (в 1 серия: X) | [[Цанко Петров]] |- | (в 1 серия: X) | [[Димитър Йорданов (актьор)|Димитър Йорданов]] |- | (в 1 серия: X) | [[Христо Дерменджиев]] |- | (в 1 серия: X) | [[Таня Маринова]] |- | (в 1 серия: X) | [[Валентин Колев (актьор)|Валентин Колев]] |- | (в 1 серия: X) | [[Климент Стоянов]] |- | (в 1 серия: X) | [[Николай Димитров (актьор)|Николай Димитров]] |- | (в 1 серия: X) | [[Венелин Колев]] |- | (в 1 серия: XI) | [[Емил Стефанов]] |- | (в 1 серия: XI) | [[Димитър Миланов (актьор)|Димитър Миланов]] |- | (в 1 серия: XI) | [[Пенка Груева]] |- | '''''Каишков''', агент на '''Велински'''''<br>(в 4 серии: VIII, XI, XII, XIII) | [[Борислав Иванов]] |- | ''доктор – агент на '''Велински'''''<br>(в 1 серия: XI) | [[Георги Геров]] |- | (в 1 серия: XI) | [[Моис Бениеш]] |- | (в 1 серия: XI) | [[Христина Русева (актриса)|Христина Русева]] |- | (в 1 серия: XI) | [[Тодор Стоилов (актьор)|Тодор Стоилов]] |- | (в 1 серия: XI) | [[Ради Таманджиев]] |- | (в 1 серия: XI) | [[Любен Митрев]] |- | (в 1 серия: XI) | [[Тодор Дънков]] |- | (в 1 серия: XI) | [[Тодор Широков]] |- | (в 1 серия: XI) | [[Теофан Хранов]] |- | (в 1 серия: XI) | [[Кирил Ковачев]] |- | (в 1 серия: XI) | [[Исмаил Алилов]] |- | (в 1 серия: XII) | [[Стефан Сърбов]] |- | (в 1 серия: XII) | [[Пламен Чаров]] |- | '''г-жа Карик''''', хазяйката на Недков'' | [[Златина Дончева]] |- | (в 2 серии: VI, XII) | [[Иван Златарев (актьор)|Иван Златарев]] |- | (в 1 серия: XII) | [[Никола Камбуров]] |- | (в 1 серия: XII) | [[Альоша Бехар]] |- | ''полковник '''Груев'''''<br>(в 1 серия XIII) | [[Ганчо Ганчев]] |- | (в 1 серия: XIII) | [[Хиндо Касимов]] |- | (в 1 серия: XIII) | [[Живко Гарванов]] |- | (в 1 серия:XIII) | [[Мариус Фридманов]] |- | (в 1 серия: XIII) | [[Ангел Николов]] |- | (в 1 серия: XIII) | [[Евтим Вълков]] |- | '''''Киро „Факиро“''''' (в 1 серия: XIII) | [[Димитър Манчев]] |- | (в 1 серия: XIII) | [[Генчо Димитров]] |- | ''адвокатът '''Думанов'''''<br>(в 1 серия: XIII) | [[Светозар Неделчев]] |- | (в 1 серия: XIII) | [[Борис Шарланджиев]] |- | (в 1 серия: XIII) | [[Лъчезар Ангелов (актьор)|Лъчезар Ангелов]] |- | (в 1 серия: XIII) | [[Любка Илиева]] |- | (в 1 серия: XIII) | [[Димитър Чернев (актьор)|Димитър Чернев]] |- | (в 1 серия: XIII) | [[Марин Тошев]] |- | (в 1 серия: XIII) | [[Тодор Иванов (актьор)|Тодор Иванов]] |- | (в 1 серия: XIII) | [[Костадин Стоев]] |} == Вижте също == * [[На всеки километър II]] (1971) == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Уикицитат}} * [https://bnt.bg/bg/a/na-vseki-kilometa-r На всеки километър – I част] в сайта на [[Българската национална телевизия]] * {{imdb title|0238439|На всеки километър – I част}} * {{imdb title|0309187|На всеки километър – II част}} * {{bgmovies|Na+vseki+kilometyr_1969|На всеки километър}} * [http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=226 Песента от филма „Ние сме на всеки километър“ на Найден Вълчев] {{Филми на Неделчо Чернев}} {{филми на Любомир Шарланджиев}} {{Портал|Филми|България}} [[Категория:Български исторически филми]] [[Категория:Български приключенски филми]] [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български филми от 1969 година]] [[Категория:Филми от 1969 година]] [[Категория:Филми на Неделчо Чернев]] [[Категория:Филми на Любомир Шарланджиев]] [[Категория:Павел Вежинов]] [[Категория:Български филми за Втората световна война]] [[Категория:Комунистическа пропаганда]] [[Категория:Филми, снимани във Видин]] hpet0litu1qpte0dxajfsrikdwrzbov 0 102866 12435437 12434620 2024-12-09T04:46:54Z InternetArchiveBot 282151 Add 1 book for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435437 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Безсъние|Безсъние (пояснение)}} {{Заболяване | Име = {{PAGENAME}} | Картинка = 53-aspetti di vita quotidiana, insonnia, Taccuino Sanitatis,.jpg | Описание = Картина от 14 век на човек с безсъние. | МКБ10 = F51.0, G47.0 | МКБ9 = 307.42, 307.41, 780.51, 780.52 | МКБО = | DiseasesDB = 26877 | MeshID = D007319 | eMedicineSubj = med | eMedicineTopic = 2698 }} '''Безсънието''' (също '''инсомния''') е трайно, болестно разстройство на [[сън]]я и съответно на способността на човешкия организъм да отпочива.<ref name=NIH2011Ov>{{cite web |title=What Is Insomnia? |url=https://www.nhlbi.nih.gov/health/health-topics/topics/inso# |website=NHLBI |accessdate=9 август 2016 |date=December 13, 2011 |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20160728012148/http://www.nhlbi.nih.gov/health/health-topics/topics/inso |archivedate=28 юли 2016 }}</ref><ref name=Th2007>{{cite journal | vauthors = Roth T | title = Insomnia: definition, prevalence, etiology, and consequences | journal = Journal of Clinical Sleep Medicine | volume = 3 | issue = 5 Suppl | pages = S7-10 | date = август 2007 | pmid = 17824495 | pmc = 1978319 }}</ref><ref name=Pun2012>{{cite journal | vauthors = Punnoose AR, Golub RM, Burke AE | title = JAMA patient page. Insomnia | journal = JAMA | volume = 307 | issue = 24 | pages = 2653 | date = юни 2012 | pmid = 22735439 | pmc = | doi = 10.1001/jama.2012.6219 }}</ref> Може да е предизвикано от ред причини: [[страх]], [[стрес]], [[депресия]], [[медикамент]]и, естествени възбуждащи вещества като [[кофеин]]а и много други. Други рискови фактори за работата на нощни смени или сънна [[апнея]].<ref name=Th2007/> Обикновено, безсънието води след себе си сънливост през деня, отпадналост, раздразнителност и [[Депресия|депресивно]] състояние.<ref name=NIH2011Ov/> Може да доведе до повишен риск от различни инциденти, включително [[пътнотранспортно произшествие]], както и до проблеми с концентрацията и учението.<ref name=NIH2011Ov/> Безсънието може да е краткотрайно (няколко дни или седмици) или дълготрайно (повече от месец).<ref name=NIH2011Ov/> То може да настъпи както независимо, така и в резултат от друг проблем.<ref name=NIH2011Ca>{{cite web |title=What Causes Insomnia? |url=https://www.nhlbi.nih.gov/health/health-topics/topics/inso/causes |website=NHLBI |accessdate=9 август 2016 |date= 13 декември 2011 |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20160728012201/http://www.nhlbi.nih.gov/health/health-topics/topics/inso/causes |archivedate=28 юли 2016 }}</ref> Безсънието обикновено се лекува чрез промени в начина на живот и чрез „хигиена на съня“<ref name=NIH2011Tx>{{cite web |title=How Is Insomnia Treated? |url=https://www.nhlbi.nih.gov/health/health-topics/topics/inso/treatment |website=NHLBI |accessdate=9 август 2016 |date= 13 декември 2011 |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20160728012302/http://www.nhlbi.nih.gov/health/health-topics/topics/inso/treatment |archivedate=28 юли 2016 }}</ref><ref name=Wil2008>{{cite journal | vauthors = Wilson JF | title = In the clinic. Insomnia | journal = Annals of Internal Medicine | volume = 148 | issue = 1 | pages = ITC13–1–ITC13–16 | date = януари 2008 | pmid = 18166757 | doi = 10.7326/0003-4819-148-1-200801010-01001 }}</ref> – лягане по едно и също време, излагане на слънчева светлина, тиха и тъмна стая за спане и редовни физически упражнения.<ref name=Wil2008/> Към това може да се добави и [[когнитивна поведенческа терапия]].<ref name=AC2016>{{cite journal | vauthors = Qaseem A, Kansagara D, Forciea MA, Cooke M, Denberg TD | title = Management of Chronic Insomnia Disorder in Adults: A Clinical Practice Guideline From the American College of Physicians | journal = Annals of Internal Medicine | volume = 165 | issue = 2 | pages = 125 – 33 | date = юли 2016 | pmid = 27136449 | doi = 10.7326/M15-2175 }}</ref><ref name=Tra2015>{{cite journal | vauthors = Trauer JM, Qian MY, Doyle JS, Rajaratnam SM, Cunnington D | title = Cognitive Behavioral Therapy for Chronic Insomnia: A Systematic Review and Meta-analysis | journal = Annals of Internal Medicine | volume = 163 | issue = 3 | pages = 191 – 204 | date = август 2015 | pmid = 26054060 | doi = 10.7326/M14-2841 }}</ref> [[Приспивателно лекарство|Приспивателните лекарства]] също могат да помогнат, но те често водят до [[пристрастяване]] и [[деменция]].<ref name=NIH2011Tx/><ref name=AC2016/> Такива не се препоръчват за употреба повече от месец.<ref name=AC2016/> Между 10% и 30% от възрастното население изпитва безсъние в даден момент от живота си.<ref name=WHO2009/><ref name=Th2007/><ref name=Tas2015>{{cite book |last1=Tasman |first1=Allan |last2=Kay |first2=Jerald |last3=Lieberman |first3=Jeffrey A. |last4=First |first4=Michael B. |last5=Riba |first5=Michelle | name-list-format = vanc |title=Psychiatry, 2 Volume Set |date=2015 |publisher=John Wiley & Sons |isbn=978-1-118-75336-1 |page=4253 |edition=4 |url=https://books.google.com/books?id=l2KRBgAAQBAJ&pg=PT4253}}</ref> Около 6% от хората имат инсомния, която не се дължи на друг проблем и има продължителност повече от един месец.<ref name=Th2007/> Хората над 65-годишна възраст са по-често засягани от по-младите хора.<ref name=Wil2008/> Жените страдат по-често от безсъние отколкото мъжете.<ref name=WHO2009>{{cite web |url=http://www.who.int/selection_medicines/committees/expert/17/application/Section24_GAD.pdf |title=Dyssomnias |accessdate=25 януари 2009 |publisher=WHO |pages=7 – 11 |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20090318104517/http://www.who.int/selection_medicines/committees/expert/17/application/Section24_GAD.pdf |archivedate=18 март 2009}}</ref> Сведения за безсъние съществуват още от [[Древна Гърция]].<ref>{{cite book |last1=Attarian |first1=Hrayr P. | name-list-format = vanc |title=Clinical Handbook of Insomnia |date=2003 |publisher=Springer Science & Business Media |isbn=978-1-59259-662-1 |page=Chapter 1 |url=https://books.google.com/books?id=Fx-sBAAAQBAJ&pg=PT20 }}</ref> Във връзка с [[пандемията от COVID-19]] медиците говорят за коронасомния – нарушения на съня, свързани със заболяването. придружено с нарастване на консумацията на [[Сънотворно лекарство|сънотворни медикаменти]].<ref>Zdrave.net. [https://www.zdrave.net/Covid-19/%D0%94-%D1%80-%D0%90%D0%BD%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%8F-%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0--%D0%92-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D0%B0%D1%89%D0%B0%D0%B1-%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BC-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D1%8F/j19201 Д-р Анелия Симеонова: В световен мащаб вече говорим за коронасомния.] Посетен на 17 септември 2021</ref> == Симптоми == Симптомите на безсънието включват:<ref name="BBDinsomnia">{{Cite journal |author1=Consumer Reports |author1-link=Consumer Reports |author2=Drug Effectiveness Review Project |author2-link=Drug Effectiveness Review Project |date=януари 2012 |title=Evaluating New Sleeping Pills Used to Treat: Insomnia Comparing Effectiveness, Safety, and Price |journal=Best Buy Drugs Consumer Reports |page=4 |url=http://www.consumerreports.org/health/resources/pdf/best-buy-drugs/InsomniaUpdate-FINAL-July2008.pdf |accessdate=4 юни 2013 |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20131209122641/http://www.consumerreports.org/health/resources/pdf/best-buy-drugs/InsomniaUpdate-FINAL-July2008.pdf |archivedate=9 декември 2013 }}</ref> * Трудност при заспиване, включително намирането на удобна позиция за сън; * Събуждане през нощта и невъзможност за връщане към съня; * Трудност при фокусиране върху ежедневните задачи и при запомняне на неща; * Прекомерна сънливост през деня, раздразнимост, депресия или безпокойство; * Умора и ниска енергия през деня. Често срещано при пациентите, които срещат трудности при записване, е среднощното събуждане, след което заспиването отново е почти невъзможно.<ref>{{cite book |last=Doghramji |first=Karl |name-list-format=vanc |title=Clinical Management of Insomnia |year=2007 |publisher=Professional Communications, Inc. |location=Caddo, OK |isbn=978-1-932610-14-7 |page=[https://archive.org/details/clinicalmanageme0000dogh/page/28 28] |url-access=registration |url=https://archive.org/details/clinicalmanageme0000dogh }}</ref> Лошото качество на съня може да се дължи, например на [[синдром на неспокойните крака]], [[сънна апнея]] или на [[голямо депресивно разстройство]]. Нощната [[полиурия]] (прекомерно нощно уриниране) може също да нарушава фазите на съня.<ref>{{cite journal | vauthors = Adler CH, Thorpy MJ | title = Sleep issues in Parkinson's disease | journal = Neurology | volume = 64 | issue = 12 Suppl 3 | pages = S12-20 | date = юни 2005 | pmid = 15994219 | doi = 10.1212/WNL.64.12_suppl_3.S12 }}</ref> == Причини == Симптомите на безсъние могат да са причинени от или да са свързани с: * Употреба на [[психоактивни вещества]] (например [[стимулант]]и), включително някои лекарства, билки, [[кофеин]], [[никотин]], [[кокаин]], [[амфетамин]], [[екстази]], [[метилфенидат]], [[арипипразол]], [[модафинил]] и други;<ref name=umm_causes>{{cite web |title=Insomnia |url=http://umm.edu/health/medical/reports/articles/insomnia |publisher=University of Maryland Medical Center |accessdate=11 юли 2013 |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20130703135611/http://umm.edu/health/medical/reports/articles/insomnia |archivedate=3 юли 2013 }}</ref> * Употреба или абстиненция от [[алкохол]], [[приспивателно лекарство|приспивателни]] или лекарства против тревожност;<ref name=umm_causes/> * Употреба или абстиненция от болкоуспокоителни или [[опиоид]]и;<ref name="umm_causes" /> * Минала [[кардиоторакална хирургия|кардиоторакална операция]]; * [[Сърдечно-съдови заболявания]];<ref name=comorbidity>{{cite journal | vauthors = Taylor DJ, Mallory LJ, Lichstein KL, Durrence HH, Riedel BW, Bush AJ | title = Comorbidity of chronic insomnia with medical problems | journal = Sleep | volume = 30 | issue = 2 | pages = 213 – 8 | date = February 2007 | pmid = 17326547 | doi = 10.1093/sleep/30.2.213 }}</ref> * Отклонение на носната преграда и нарушения на среднощното дишане;<ref name=deviated_nasal_septum_cause>{{cite journal | vauthors = Lavie P, Zomer J, Eliaschar I, Joachim Z, Halpern E, Rubin AH, Alroy G | title = Excessive daytime sleepiness and insomnia | journal = Archives of Otolaryngology | volume = 108 | issue = 6 | pages = 373 – 7 | date = June 1982 | pmid = 7092673 | doi = 10.1001/archotol.1982.00790540045013 }}</ref> * [[Синдром на неспокойните крака]];<ref name=mayo_insomnia_causes>{{cite web |title=Insomnia Causes |url=http://www.mayoclinic.com/health/insomnia/DS00187/DSECTION=causes |publisher=Mayo Clinic |accessdate=11 юли 2013 |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20131021183326/http://www.mayoclinic.com/health/insomnia/DS00187/DSECTION%3Dcauses |archivedate=21 октомври 2013 }}</ref> * Болка, травма или заболяване, което причинява болка, което може да попречи на човек да намери удобна позиция за спане;<ref name="Ramakrishnan-2007">{{cite journal | vauthors = Ramakrishnan K, Scheid DC | title = Treatment options for insomnia | journal = American Family Physician | volume = 76 | issue = 4 | pages = 517 – 26 | date = август 2007 | pmid = 17853625 }}</ref> * [[Хормон]]ални промени, като например тези, предхождащи [[менструация]] или по време на [[менопауза]];<ref name=Santoro2015rev>{{cite journal | vauthors = Santoro N, Epperson CN, Mathews SB | title = Menopausal Symptoms and Their Management | journal = Endocrinology and Metabolism Clinics of North America | volume = 44 | issue = 3 | pages = 497 – 515 | date = септември 2015 | pmid = 26316239 | pmc = 4890704 | doi = 10.1016/j.ecl.2015.05.001 }}</ref> * Събития от живота, като например страх, стрес, безпокойство, емоционално или душено напрежение, проблеми на работа, финансови проблеми или загуба на близък човек;<ref name=mayo_insomnia_causes /> * Стомашно-чревни проблеми, като например киселини или запек;<ref name=nhlbi_causes>{{cite web |title=What causes insomnia? |url=http://www.nhlbi.nih.gov/health/health-topics/topics/inso/causes.html |publisher=National Heart, Lung, and Blood Institute |accessdate=11 юли 2013 |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20130703143347/http://www.nhlbi.nih.gov/health/health-topics/topics/inso/causes.html |archivedate=3 юли 2013 }}</ref> * [[Психично разстройство|Психични разстройства]], като например [[клинична депресия]], [[биполярно разстройство]], [[генерализирано тревожно разстройство]], [[посттравматичен стрес]], [[шизофрения]], [[обсесивно-компулсивно разстройство]], [[деменция]] или [[синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност]];<ref>{{cite journal | vauthors = Bendz LM, Scates AC | title = Melatonin treatment for insomnia in pediatric patients with attention-deficit/hyperactivity disorder | journal = The Annals of Pharmacotherapy | volume = 44 | issue = 1 | pages = 185 – 91 | date = януари 2010 | pmid = 20028959 | pmc = | doi = 10.1345/aph.1M365 }}</ref> * Нарушения на [[Циркаден ритъм|циркадния ритъм]], като например работа на смени или [[джетлаг]]; * Някои неврологични разстройства, като например [[черепно-мозъчна травма]];<ref>{{cite journal | vauthors = Ouellet MC, Beaulieu-Bonneau S, Morin CM | title = Insomnia in patients with traumatic brain injury: frequency, characteristics, and risk factors | journal = The Journal of Head Trauma Rehabilitation | volume = 21 | issue = 3 | pages = 199 – 212 | year = 2006 | pmid = 16717498 | doi = 10.1097/00001199-200605000-00001 }}</ref> * [[Хипертиреоза]];<ref name=NIH2011Ca/> * Редки генетични заболявания ([[фатално семейно безсъние]]);<ref name="pmid17406188">{{cite journal | vauthors = Schenkein J, Montagna P | title = Self management of fatal familial insomnia. Part 1: what is FFI? | journal = MedGenMed | volume = 8 | issue = 3 | pages = 65 | date = септември 2006 | pmid = 17406188 | pmc = 1781306 }}</ref> * Повишено излагане на синя светлина от изкуствени източници, като например телефони или компютри;<ref>{{Cite news|url=https://www.scientificamerican.com/article/q-a-why-is-blue-light-before-bedtime-bad-for-sleep/|title=Q&A: Why Is Blue Light before Bedtime Bad for Sleep?|last=Schmerler|first=Jessica| name-list-format = vanc |work=Scientific American|accessdate=19 октомври 2018-10-19}}</ref> * [[Астма]].<ref name="nsf">{{Cite web|url=https://www.sleepfoundation.org/insomnia/what-causes-insomnia| title =What Causes Insomnia?|accessdate=24 април 2019|publisher=US National Sleep Foundation|date=2019}}</ref> Изследванията на съня чрез [[полисомнография]] сочат, че хората с нарушен сън имат повишени среднощни нива на [[кортизол]] и [[адренокортикотропен хормон]]. Освен това те имат повишен [[метаболизъм]]. Отворен е въпросът дали тези промени са причина или следствие на дълготрайното безсъние.<ref name=Mendelson>{{Cite journal |author=Mendelson WB |title=New Research on Insomnia: Sleep Disorders May Precede or Exacerbate Psychiatric Conditions |journal=Psychiatric Times |volume=25 |issue=7 |year=2008 |url=http://www.psychiatrictimes.com/insomnia/article/10168/1163082 |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20091019054800/http://www.psychiatrictimes.com/insomnia/article/10168/1163082 |archivedate=19 октомври 2009}}</ref> Наследствеността на безсънието варира между 38% при мъжете до 59% при жените.<ref name=Lind>{{cite journal | vauthors = Lind MJ, Aggen SH, Kirkpatrick RM, Kendler KS, Amstadter AB | title = A Longitudinal Twin Study of Insomnia Symptoms in Adults | journal = Sleep | volume = 38 | issue = 9 | pages = 1423 – 30 | date = September 2015 | pmid = 26132482 | pmc = 4531410 | doi = 10.5665/sleep.4982 | url-status = live }}</ref> === Рискови фактори === Безсънието засяга хора от всички възрастови групи, но хората в следните групи е по-вероятно да страдат от безсъние:<ref>{{Cite news|url=https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/insomnia/symptoms-causes/syc-20355167|title=Insomnia – Symptoms and causes|work=Mayo Clinic|accessdate=5 февруари 2018}}</ref> * Индивиди над 60-годишна възраст; * История на психични разстройства, включително депресия; * Емоционален стрес; * Работа на нощни смени; * Пътувания през различни [[часови зони]];<ref name=Pun2012/> * Хронични заболявания, като например диабет, бъбречни заболявания, белодробни заболявания, сърдечни заболявания или [[болест на Алцхаймер]];<ref>{{Cite news|url=http://www.winchesterhospital.org/health-library/article?id=19705|title=Risk Factors For Insomnia|accessdate=14 април 2019|archive-date=2020-02-19|archive-url=https://web.archive.org/web/20200219030647/https://www.winchesterhospital.org/health-library/article?id=19705}}</ref> * Злоупотреба с алкохол или наркотици; * Стомашно-чревна рефлуксна болест; * Тежки пушачи; * Работен стрес.<ref>Lichstein, K. L., Taylor, D. J., McCrae, C. S., & Petrov, M. (2010). Insomnia: Epidemiology and Risk Factors. ''[https://doi.org/10.1016/B978-1-4160-6645-3.00076-1 Principles and Practice of Sleep Medicine: Fifth Edition]'', 827‑837.</ref> == Лечение == Обикновено се препоръчва да се установят медицинските или психологическите причини, преди да се предприеме лечение на инсомния.<ref>{{cite journal | vauthors = Wortelboer U, Cohrs S, Rodenbeck A, Rüther E | title = Tolerability of hypnosedatives in older patients | journal = Drugs & Aging | volume = 19 | issue = 7 | pages = 529 – 39 | year = 2002 | pmid = 12182689 | doi = 10.2165/00002512-200219070-00006 }}</ref> [[Когнитивна поведенческа терапия|Когнитивната поведенческа терапия]] често се предприема като първа стъпка от лечението.<ref>{{Cite journal|last=van Straten|first=Annemieke|last2=van der Zweerde|first2=Tanja|last3=Kleiboer|first3=Annet|last4=Cuijpers|first4=Pim|last5=Morin|first5=Charles M.|last6=Lancee|first6=Jaap|date=1 април 2018|title=Cognitive and behavioral therapies in the treatment of insomnia: A meta-analysis|url=|journal=Sleep Medicine Reviews|volume=38|pages=3 – 16|doi=10.1016/j.smrv.2017.02.001|pmid=28392168|issn=1087 – 0792}}</ref> Тя се е доказала като ефективна срещу хроничното безсъние.<ref name=Tra2015/> Благоприятният ефект, за разлика от този на лекарствата, може да се задържи и след спирането на терапията.<ref>{{cite journal | vauthors = | title = NIH State-of-the-Science Conference Statement on manifestations and management of chronic insomnia in adults | journal = NIH Consensus and State-Of-The-Science Statements | volume = 22 | issue = 2 | pages = 1 – 30 | year = 2005 | pmid = 17308547 }}</ref> Лекарствата се използват главно за смекчаване на симптомите на безсънието в краткосрочен план. Ролята им при управлението на хроничната инсомния остава несигурна.<ref name=WHO2009/> Могат да се използват няколко различни вида лекарства.<ref>{{Cite journal|last=Heald|first=Jonathan L.|last2=Neubauer|first2=David N.|last3=Krystal|first3=Andrew D.|last4=Buysse|first4=Daniel J.|last5=Sateia|first5=Michael J.|date=15 февруари 2017|title=Clinical Practice Guideline for the Pharmacologic Treatment of Chronic Insomnia in Adults: An American Academy of Sleep Medicine Clinical Practice Guideline|journal=Journal of Clinical Sleep Medicine|language=en|volume=13|issue=2|pages=307 – 349|doi=10.5664/jcsm.6470|pmid=27998379|issn=1550 – 9389|pmc=5263087}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Riemann|first=Dieter|last2=Perlis|first2=Michael L.|date=1 юни 2009|title=The treatments of chronic insomnia: A review of benzodiazepine receptor agonists and psychological and behavioral therapies|url= |journal=Sleep Medicine Reviews|volume=13|issue=3|pages=205 – 214|doi=10.1016/j.smrv.2008.06.001|pmid=19201632|issn=1087 – 0792}}</ref><ref name="abad">{{cite journal | vauthors = Abad VC, Guilleminault C | title = Insomnia in Elderly Patients: Recommendations for Pharmacological Management | journal = Drugs & Aging | volume = 35 | issue = 9 | pages = 791 – 817 | date = септември 2018 | pmid = 30058034 | doi = 10.1007/s40266-018-0569-8 }}</ref> Много лекари не препоръчват да се разчита на приспивателни лекарства за дълготрайна употреба.<ref name="mayo">{{cite web |title=Insomnia: Diagnosis and treatment |url=https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/insomnia/diagnosis-treatment/drc-20355173 |publisher=Mayo Clinic |accessdate=11 октомври 2018 |date=15 октомври 2016}}</ref> Важно е да се идентифицират и лекуват другите заболявания, които могат да допринасят към безсънието.<ref name=mayo/><ref name="insomnia JAMA">{{cite journal | vauthors = Merrigan JM, Buysse DJ, Bird JC, Livingston EH | title = JAMA patient page. Insomnia | url = https://archive.org/details/sim_jama_2013-02-20_309_7/page/n112 | journal = JAMA | volume = 309 | issue = 7 | pages = 733 | date = февруари 2013 | pmid = 23423421 | doi = 10.1001/jama.2013.524 }}</ref> == Източници == <references/> . [[Категория:Разстройства на съня]] [[Категория:Психични разстройства]] 8ew6oto33pfuu4x5k2faio2r3encu41 0 103096 12435475 12355204 2024-12-09T06:35:43Z 176.222.7.218 12435475 wikitext text/x-wiki [[Файл:Amphora protogeometric BM A1123.jpg|мини|250п|Протогеометрична амфора от 950 – 900 г. пр.н.е.]] [[Файл:NAMA Sappho lisant.jpg|мини|250п|Червенофигурална хидрия от 440 – 430 г. пр.н.е. – Сафо чете своя поема]] '''Древногръцкото грънчарство''' е един от най-осезаемите изобразителни елементи на [[Древна Гърция|древногръцкото]] изкуство. Цветните вази и късове от глинени съдове на древните гърци са оцелели в голям брой и високо се ценят от колекционерите. Древногръцките грънчарство и керамични фрагменти са едни от най-ценните инструменти, които археолози използват за изучаване на древногръцката история.<ref name="AGP">{{икона|en}} [http://www.ancientgreece.com/GreekPottery/ Ancient Greek Pottery]</ref> Към древногръцката керамика се отнасят съдовете, изработени в периода от 21 до 700 век пр.н.е. Образци са намерени в цяла континентална Гърция, по бреговете на [[Мала Азия]], в Италия ([[Магна Греция]] и [[Етрурия]]), както и в гръцките колонии.<ref name="КлО">[http://www.clio.uni-sofia.bg/bg/pass/grazkakeramika.pdf Софийски университет „Св. Климент Охридски“/Катедра Археология/ст.н.с. Мария Рехо/Гръцка рисувана керамика]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Употреба == Обикновено древните гърци изработват вазите си за всекидневна употреба. Повечето оцелели съдове са предназначени за пиене или съхранение – амфори, [[Кратер (съд)|кратери]] (купи за смесване на вино и вода), [[хидрии]] (гърнета за вода), купи за [[Възлияние|възлияния]] и чаши. Намирани са също рисувани [[Урна|погребални урни]]. Правени са и голям брой миниатюри, оставяни като дарове в храмовете. През [[Елинистическа епоха|Елинистичната епоха]] са произвеждани голям брой вази, но повечето от тях нямат съществена художествена стойност. В ранните периоди дори малките гръцки [[полис]]и произвеждат керамични съдове за собствения си район, разнообразни по стил и стандарти. Керамика с висока художествена стойност е изработвана на някои от егейските острови – в [[Крит]] и богатите гръцки колонии в южна [[Италия]] и [[Сицилия]]. До късния [[Архаична Гърция|aрхаичен]] и ранния класически период започват да доминират двете велики търговски сили – [[Древен Коринт|Коринт]] и [[Древна Атина|Атина]]. Техните вази са изнасяни по целия гръцки свят, измествайки местните разновидности, което се доказва от късове от глинени съдове, намирани в [[Испания]] и [[Украйна]]. В Италия са толкова често срещани, че колекционирането им започва през [[XVIII век]] като „[[етруски]] вази“. Много от тези късове са масово произвеждани предмети с ниско качество. Постепенно грънчарството се превръща в индустрия, а рисуването на керамичните съдове престава да бъде важна форма на изкуството в Древна Гърция. == Изработка == [[Файл:White-Ground Oinochoe (Wine-Jug) of Herakles and the Nemean Lion.jpg|ляво|мини|100п|Ойнохое]] [[Файл:Campanian Ring askos Antikensammlung Kiel B 535.jpg|мини|150п|Аскос]] [[Файл:Antikensammlung Leipzig 125.JPG|мини|150п|Киликс]] [[Файл:Amphoriskos Kameiros Louvre A333.jpg|ляво|мини|100п|Амфориск]] [[Файл:Greek - Black-figure "Mastos" with Combat Scenes - Walters 48223 - Side B.jpg|мини|150п|Мастос]] [[Файл:Apulische Miniaturlekanis, Hetjens-Museum Düsseldorf (DerHexer).JPG|мини|150п|Лекане]] [[Файл:Janiform aryballos Louvre CA987.jpg|ляво|мини|100п|Арибал]] [[Файл:Kampanischer Guttos, Hetjens-Museum Düsseldorf (DerHexer).JPG|мини|150п|Гутус]] [[Файл:Red-figure lekythos, woman, mirror, Athens 470-460 BC, Prague, NM H10 774, 152185.jpg|ляво|мини|100п|Лекит]] В цяла Гърция [[глина]]та за производство на керамични изделия е лесно достъпна. Най-доброкачествената, с високо съдържание на [[желязо]], се намира в [[Атика]] и [[Коринт]]. При изпичане тя получава лек блясък и слаб оранжево-червен или бежов цвят. Глината се подготвя в утаители, така че за различни цели, може да се ползва материал с различна консистенция.<ref name="Encyc">{{икона|en}} [http://www.ancient.eu/Greek_Pottery/ Ancient History Encyclopedia/Greek Pottery]</ref> Гръцката керамика се прави задължително на [[грънчарско колело]], обикновено последователно в отделни хоризонтални участъци – основата, долната, горната част на тялото, шията и накрая дръжките. След изсъхването тези секции се свързват помежду си с глина чрез приплъзване. Затова в много случаи е възможно да се забележат отпечатъците от това свързване от вътрешната страна на съда. След това той се поставя обратно върху колелото, за да се дообработят изгладените повърхности и маркерите и се прави окончателното оформяне. При този начин на работа всеки от съдовете е уникален, а малките разлики в размерите показват, че са използвани прости инструменти, а не изрязани шаблони.<ref name="Encyc"/> След като съдът е готов се пристъпва към неговото украсяване. Този процес зависи от декоративния стил и модата, но популярните методи включват боядисване на целия, или само част от съда, с тънка черна леплива боя. Тя се нанася с четка и в много случаи следите продължават да се виждат. Боята е смес от алкален [[поташ]] или [[Натриев карбонат|сода]], глина със съдържание на [[силиций]], и черен железен оксид. Тя се фиксира с помощта на [[урина]] или [[оцет]], който при изпичане свързва трайно боята и глината.<ref name="Encyc"/> Друга техника, която се използва значително по-рядко, представлява покриване на целия съд с бяла глина. Добавят се само линии или фигури в черно, като се използва по-гъста боя, която се нанася с четка или перо. Малките детайли обикновено се добавят с разредена черна боя. При това положената върху бялата глина боя дава жълтокафяв или тъмночервен цвят.<ref name="Encyc"/> Декорираният съд се изпича в пещта при сравнително ниската температура от около 960&nbsp;°C, което обяснява „мекотата“ на древногръцката керамика в сравнение например с китайския [[порцелан]]. Изпичането става неколкократно, в една и съща пещ, но при различни условия. Първо се пече в среда богата на [[кислород]] и с добра [[вентилация]], което гарантира, че оранжевият и червеният цвят ще излязат на преден план. Второто изпичане е в среда бедна на кислород, с добавяне на вода или мокро дърво вътре в пещта. Това води до получаване на плътен и много тъмен черен цвят. Третия път съдовете се пекат отново в среда с добра вентилация, по време на което оцветените области са защитени от тънък слой вода. Така червеният и оранжевият цвят стават по-дълбоки и плътни.<ref name="Encyc"/> Древногръцките керамични съдове често са подписвани, понякога от майстора и само понякога от художника. Стотици художници от онова време остават анонимни. Там, където подписите им са оцелели, те са наречени по темата, като „художникът на [[Ахил]]“ или по името на грънчаря, за когото са работели, като късно архаичния „художник от [[Берлин]]“.<ref name="Encyc"/> == Форми == {{основна|Типове древногръцки керамични съдове}} Гръцката керамика е богата на форми – от купи и чинии до огромни амфори. Въпреки това, през вековете много от формите остават относително постоянни. Причината е главно, защото гръцките грънчари произвеждат изделия почти само за практическа употреба – съдове за [[вино]], вода, [[зехтин]], [[парфюм]]и и други. След като оптималната форма еволюира и вече достигне своето практическо съвършенство, тя се запазва и продължава да се копира. Заради това ограничение във формата, гръцките грънчари и художниците могат да изразят своята уникалност само в украсата на изделията.<ref name="Encyc"/> Най-често срещаните форми на керамичните съдове са [[амфори]]те за съхраняване на вино, големите [[Кратер (съд)|кратери]] за смесване на вино и вода, [[ойнохое]] за наливане на течности, [[киликс]]и – чаши с хоризонтални дръжки, [[Хидрия|хидрии]] за течности, скифоси, [[лекит]]и за благовонни масла и други. Допълненията, които се налагат при някои от съдовете, като дръжки например, са с внимателно обмислени форми и изработени така, че да се слеят с цялостната хармония на предмета. Често този ефект е подпомогнат и от декоративните елементи, създадени от художника.<ref name="Encyc"/> == Периоди == Гръцката керамика, особено по отношение на декорацията, се развива през вековете и може да бъде категоризирана в няколко големи групи. Тези групи или стилове не преминават рязко от една в друга и в някои случаи, за да се възприеме и приложи новото, изтичат десетилетия. Също така в някои [[Град държава|градове държави]] и региони новите стилове трудно си пробиват път или просто са предпочитани „старите“ стилове на декорация, дълго след като са излезли от употреба на други места. В допълнение някои градове и региони са последователни в своя тип декорация и предпочитат да следват собствения си артистичен път, вместо да имитират стила на най-доминиращите центрове като Атина и Коринт. Такива са например особено [[Лакония]], [[Спарта]], [[Кипър]], [[Крит]] и [[Беотия]].<ref name="Encyc"/> [[Файл:Protogeometric amphora BM A1124.jpg|мини|200п|Амфора в протогеометричен стил от 975 – 950 г. пр.н.е.]] Стилистичните периоди на древногръцкото грънчарство са следните:<ref name="КлО"/><br> :1. Протогеометричен – от около 1050 г. пр. Хр. – [[Атика|атически]], [[крит]]ски, [[Евбея|евбейски]]<br> :2. Геометричен – от около 900 г. пр. Хр. – атически, евбейски, [[Циклади|цикладски]], [[Беотия|беотийски]], [[коринт]]ски, [[аргос]]ки, критски, източногръцки<br> :3. [[Ориентализиращ период|Ориентализиращ]] (протокоринтски, протоатически) – [[Лакония|лаконски]], евбейски, беотийски, цикладски, критски, източногръцки, западногръцки<br> :4. Късно геометричен или архаичен – от около 750 г. пр. Хр.<br> :5. Чернофигурален – от ранния VII век пр. Хр.<br> :: а) коринтски, лаконски, беотийски, евбейски, източногръцки – [[Хиос]], [[Родос]], [[Милет]], [[Самос]] и [[Урла|Клазомена]], западногръцки :: б) атически<br> :6. Червенофигурален – от около 530 г. пр. Хр. – атически и западногръцки :: а) Строг стил – от 530 – 470 г. пр.н.е.<br> :: б) Класически стил – от 470 – 400 г. пр.н.е.<br> :: в) Къснокласически (керченски) стил – от 400 – 330 г. пр.н.е.<br> : 7. Вазопис на бял фон – края на VІ век пр.н.е. Броят на цветовете, които са използвани при производството на съдовете, е ограничен от технологията на печене. Най-често срещани са черно, бяло, червено и жълто. В трите ранни периода съдовете са оставяни с техния естествен светъл цвят и украсявани допълнително с глазура, която в пещта придобива черен цвят. === Протогеометричен период (1050 г. пр.н.е. – 900 г. пр.н.е.) === Преди около 1050 година пр. Хр., гръцките острови са заселени от [[Микенска цивилизация|микенците]]. След упадъка на микенската цивилизация Гърция преминава през т.нар. [[Гръцки тъмни векове|„тъмен период“]], който много прилича на [[Тъмни векове на Средновековието|тъмните векове]] в [[Европа]] след падането на [[Римската империя]]. Историците наричат периода 1050 – 900 г. пр Хр. протогеометричен, когато се развива най-ранната фаза на геометричното изкуство в Гърция. През този период гърците успяват да възобновят културните си дейности, включително и грънчарството. Производството на керамични съдове показва, че хората по тези места водят уседнал живот и могат не само да изработват керамика, но и да я украсяват с доста сложен дизайн. Както и да създадат необходимите бои, четки и други инструменти за целта.<ref name="AGP"/> [[Файл:Musée national de Céramique, cratère, Théra 01.jpg|мини|250п|Кратер от геометричния период – VIII век пр.н.е.]] В началото керамиката напомня на техниките на [[Минойска цивилизация|минойската]] и [[Микенска цивилизация|микенската цивилизации]], като декорациите се прилагат умерено и се използват сравнително прости форми. Протогеометричният стил се различава от по-ранните главно по това, че центърът на тежестта на съдовете е изместен по-надолу. По този начин се осигурява по-голяма стабилност на изделието. Краката и шията на съдовете са по-разчленени.<ref name="Encyc"/> [[Файл:Amphora lion 700 BC Staatliche Antikensammlungen.jpg|мини|250п|Амфора в ориентализиращ стил – 700 г. пр.н.е.]] Най-популярните протогеометрични шарки са прецизно изрисувани [[кръг]]ове, полукръгове, хоризонтални линии в черно и с големи площи от съда, оцветени единствено в черен цвят. Нов мотив на основата на изделията са отвесно подредените триъгълни точки – детайл, който съществува в продължение на векове и се превръща в основен елемент от по-късната чернофигурална керамика.<ref name="Encyc"/> === Геометричен период (900 г. пр.н.е. – 700 г. пр.н.е.) === {{Основна|Геометричен стил}} [[Геометричен стил|Геометричният стил]] се появява през около 900 г. пр.н.е. и се характеризира с обособяването на площи с правоъгълна форма, главно между дръжките на съда, които да бъдат декорирани. В това пространство, от двете страни на съда, се оформя ясно очертан линеарен дизайн. Именно през този период за първи път се появяват меандрите като често повтарящ се декоративен елемент. Той се запазва през вековете и достига до наши дни, като все още е широко използван почти навсякъде.<ref name="Encyc"/> Долната част на геометричните съдове често е боядисана в черно и е отделена от останалата част с помощта на хоризонтални линии. През този период се появява и една нова, интересна геометрична форма – кръгла кутия (пиксида) с плосък капак, в средата на който са скулптирани от един до четири коня, които изпълняват функциите на дръжки.<ref name="Encyc"/> От VІІІ век пр.н.е. геометричната керамична декорация започва да включва стилизирани човешки фигури, птици и животни, като почти цялата повърхност на съда е покрита с удебелени линии и форми, оцветени в кафяво и черно.<ref name="Encyc"/> === Ориентализиращ (протокоринтски, протоатически) период (900 г. пр.н.е. – 600 г. пр.н.е.) === [[Ориентализиращ стил|Ориентализиращият стил]]<ref>{{Шаму|86}}</ref> в керамиката и живописта се развива през VII – VI век пр.н.е. в Източна Гърция. Търговията със страните от [[Мала Азия]] влияе на развитието на този стил, характеризиращ се с изобразяването на извиващи се лозови клонки, цветя, флорални мотиви и животни.<ref name="AGP"/> Около VII век пр.н.е. ориентализиращият стил става популярен и в [[Древен Коринт]]. Художниците възприемат от източните си търговски партньори изобразяването на стилизирани растения, като [[лотос]]и, [[палми]], дървото на живота и други. По съдовете започват да се извиват [[фриз]]ове с животински фигури. Използвайки извитите линии на [[египет]]ската и [[Асирия|асирийска]] керамика, те създават своя собствена, уникална гръцка версия.<ref name="Encyc"/> Изработват се и съдове, които не са украсявани с рисунки. Вместо това е използвана водна [[Глина|глинена]] смес ([[фирнис]]). По време на изпичането в пещта зоните, рисувани с глинена смес, стават черни. Нерисуваните зони остават светлокафяви или червеникавокафяви, в зависимост от вида глина. Изобразяват се не реалистични растителни и животински фигури, а силуети и абстрактни образи. За 200 години коринтците успяват да разпространят керамиката си из целия гръцки свят, а Коринт става богат занаятчийски център.<ref name="AGP"/> Останалата част от Източна Гърция следва примера на Коринт, като на някои места предпочитаният цвят е червен, положен върху бял фон. Новата тенденция широко се разпространява в [[Древна Атина|Атина]] и [[Циклади]]те, където в този нов, по-свободен стил, често се декорират огромни съдове, при които могат да се ползват по-големи площи за рисуване.<ref name="Encyc"/> === Чернофигурален период (VІІ век пр.н.е.) === [[Файл:Amphora from Athens by the Dayton Painter, c. 520 BCE, Dayton Art Institute.jpg|ляво|мини|370п|Атическа чернофигурална амфора – 520 г. пр.н.е.]] {{double image|left|Athena Herakles Staatliche Antikensammlungen 2301 A full.jpg|180|Athena Herakles Staatliche Antikensammlungen 2301 B full.jpg|180|Амфора билингва – червенофигурална страна}} Чернофигуралната керамика е един от най-разпознаваемите гръцки дизайни в грънчарство. В по-късните периоди, когато естетиката се развива и променя, а техническата вещина на грънчарите се усъвършенства, започват да се изобразяват човешки фигури, обикновено представящи боговете или героите от гръцката [[история]] и [[митология]] – [[Зевс]], [[Ахил]], [[Атина]] и други. Фигурите при нея са по-сложни, отколкото само силуети, с черти на лицето, дрехи и оръжия, изобразени в червено и жълто. Също така популярни стават бойните и ловни сцени с участието на коне, много почитани от гърците. В по-късно време често се срещат еротични теми – хетеросексуални и мъжки хомосексуални. Постепенно древногръцката керамика се превръща в най-богатата [[енциклопедия]] на гръцкия свят и става един от най-ценните извори за гръцката история и култура.<ref name="AGP"/><ref name="КлО"/> Първите съдове в този стил, с добавени червени и бели елементи и врязани контури и детайли, произхождат от Коринт, а едни от най-добрите образци са изработени в [[Лакония]] и [[Южна Италия]] от [[Евбея|евбейски]] заселници. Над всички останали обаче, като качество и разнообразие, доминират грънчарите и художниците от [[Атика]], където стилът достига апогея си в края на VI век пр.н.е. Те продължават да диктуват гръцкия пазар на чернофигурална керамика и през следващите 150 години.<ref name="Encyc"/> Не всички фигури при този стил са оцветени в черно. Често женското тяло е в бял цвят, а за аксесоарите и дрехите се използва лилаво-червен. Развива се голям интерес към фините детайли, като [[мускул]]ите и [[коса]]та, които се добавят към фигурите с помощта на остър инструмент. Начинът на изобразяване на фигурите и разнообразните им пози маркират зенита на гръцката вазопис. Най-добрите от тях са грациозни и уравновесени и често илюстрират момента непосредствено преди действителното движение или покоя след физическо натоварване. Добър пример за това е чернофигуралната ваза от художника [[Ексекий]], изобразил [[Аякс Теламонид|Аякс]] и [[Ахил]], играещи на някаква настолна игра, по време на [[Троянската война]].<ref name="Encyc"/> Типични съдове за ежедневна употреба от времето на чернофигуралната техника са лекити, киликси, пиксиди, обикновени чаши и купи.<ref name="Encyc"/> По изключение се изработват керамични съдове, ползвани като трофеи за победителите в различни игри, например [[Панатенеи|панатенейските]] [[амфори]]. Амфорите, връчвани като награда на Панатенеите всеки четири години, обикновено се пълнят със свещен зехтин в Атина и се изработват индивидуално за всеки отделен случай. Направени са в стандартна форма, обемът им е 10,5 литра и са изпълнени с чернофигурална техника. Върху тях е изобразена [[Атина (митология)|Атина]] с надпис „награда от Атина“ и името на [[архонт]]а, по времето на който са се състояли игрите.<ref name="AGP"/> Често чернофигуралната вазопис е първият, а понякога и единствен източник за станали исторически или митологични събития. Може би най-прочутият пример е [[Ваза Франсоа|вазата Франсоа]], датирана от около 570 година пр.н.е. Това е голям волутен кратер, изработен от Ерготимос и изрисуван от Клитий с 270 човешки и животински фигури, изобразяващи сцени и герои от гръцката митология.<ref name="Encyc"/> === Червенофигурален период (530 г. пр.н.е.) === [[Файл:Kylix euerdiges.jpg|мини|250п|Червенофигурален киликс (около 500 г. пр.н.е.), Британски музей, Лондон]] [[Файл:Cockleshells aryballos Met 23.160.33.jpg|мини|250п|Арибал – вазопис на бял фон – късния VІ век пр.н.е.]] Червенофигуралната техника, създадена през около 530 г. пр.н.е., променя принципа на декорация – в черно вече е оцветявана глината, а фигурите се изпълняват в червено. Художниците откриват нови [[пигмент]]и и материали за бои. Грънчарската техника се усъвършенства, разработени са методи за изпичане на глазурата и завършване на декорацията.<ref name="AGP"/> Постепенно червенофигуралната техника заменя чернофигуралната, но известно време двата стила се използват едновременно. Дори се появяват т.нар. „билингва“ съдове. Това е съд, при който едната страна е декорирана с чернофигурална техника, а другата – с червенофигурална.<ref name="Encyc"/> Червенофигуралните съдове бавно заменят чернофигуралните, постепенно стават предпочитани в гръцката керамична декорация и доминират на пазара в продължение на 130 години. Този стил обогатява вазописта с голямо количество [[Митология|митологични]] сюжети, вече се срещат сцени от всекидневния живот, женски образи, [[интериор]] от грънчарските работилници, спортни сцени, такива, свързани с образованието и много други. Задълбочава се изобразяването на детайлите – [[Анатомия|анатомични]] подробности, различни изражения на лицето, гънките в облеклото. Внимателно се рисуват [[хитон]]ите и се отразява модата на онова време. Правят се опити за рисуване в [[перспектива]] и застъпване на фигурите.<ref name="Encyc"/> Формата на съдовете в този период обикновено се запазва. Изключение прави [[киликс]]а, който става по-плитък и с по-къс крак, а рисуваният сюжет може да се проследи като се върти съда. Други, незначителни модификации, настъпват при [[хидрия]]та, чието тяло става малко по-дебело и се появява [[амфора]]та с много тънка шия. Декорацията на [[лекит]]ите през този период често е рисувана на бял фон, както обикновено се изработват чиниите и чашите.<ref name="Encyc"/> === Вазопис на бял фон === В края на VI век пр.н.е. се появява техника, при която се ползват разноцветни рисунки на фона на съдове, изработени от бяла глина. Тази техника се превръща в най-висше ниво на керамичната декорация. Използва се разнообразна палитра от цветове – бял, жълт, оранжев, червен, кафяв, зелен и други.<ref name="ЖВДГ">{{икона|ru}} [http://www.letopis.info/themes/painting/jivopis_i_vazopis_drevney_grecii.html Живопись и вазопись Древней Греции]</ref> Приема се, че техниката на рисуване на бял фон е използвана за първи път от атинския вазописец Ахил. Керамичният съд се покрива с бял шликер от местна варовита глина и след това върху него се нанасят рисунките. С развитието на стила, бели започват да остават телата и дрехите на фигурите. Автор на първия известен лекит, изпълнен с тази техника, е Псиакс и е датиран ориентировъчно към 510 г. пр.н.е. Друг известен художник, работил в този стил е Пистоксен.<ref name="Плейкаст">{{икона|ru}} [http://playcast.ru/view/1648383/64696dbebf33a9c6e075830c6ff6b82c8248da0bpl Плейкаст/Вазопис] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150929050937/http://playcast.ru/view/1648383/64696dbebf33a9c6e075830c6ff6b82c8248da0bpl |date=2015-09-29 }}</ref> == Вижте също == * [[Типове древногръцки керамични съдове]] * [[Минойска керамика]] * [[Минийска керамика]] * [[Лаконска керамика]] == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Древногръцко грънчарство| ]] 4wejm9yb4tqbqnm9u7bz2a7d8b578w4 12435500 12435475 2024-12-09T08:02:25Z Ket 2798 Премахнати [[Special:Contributions/176.222.7.218|редакции на 176.222.7.218]] ([[User talk:176.222.7.218|б]].), към версия на Xunonotyk 12355204 wikitext text/x-wiki [[Файл:Amphora protogeometric BM A1123.jpg|мини|250п|Протогеометрична амфора от 950 – 900 г. пр.н.е.]] [[Файл:NAMA Sappho lisant.jpg|мини|250п|Червенофигурална хидрия от 440 – 430 г. пр.н.е. – Сафо чете своя поема]] '''Древногръцкото грънчарство''' е един от най-осезаемите изобразителни елементи на [[Древна Гърция|древногръцкото]] изкуство. Цветните вази и късове от глинени съдове на древните гърци са оцелели в голям брой и високо се ценят от колекционерите. Древногръцките грънчарство и керамични фрагменти са едни от най-ценните инструменти, които археолози използват за изучаване на древногръцката история.<ref name="AGP">{{икона|en}} [http://www.ancientgreece.com/GreekPottery/ Ancient Greek Pottery]</ref> Към древногръцката керамика се отнасят съдовете, изработени в периода от IX до III век пр.н.е. Образци са намерени в цяла континентална Гърция, по бреговете на [[Мала Азия]], в Италия ([[Магна Греция]] и [[Етрурия]]), както и в гръцките колонии.<ref name="КлО">[http://www.clio.uni-sofia.bg/bg/pass/grazkakeramika.pdf Софийски университет „Св. Климент Охридски“/Катедра Археология/ст.н.с. Мария Рехо/Гръцка рисувана керамика]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Употреба == Обикновено древните гърци изработват вазите си за всекидневна употреба. Повечето оцелели съдове са предназначени за пиене или съхранение – амфори, [[Кратер (съд)|кратери]] (купи за смесване на вино и вода), [[хидрии]] (гърнета за вода), купи за [[Възлияние|възлияния]] и чаши. Намирани са също рисувани [[Урна|погребални урни]]. Правени са и голям брой миниатюри, оставяни като дарове в храмовете. През [[Елинистическа епоха|Елинистичната епоха]] са произвеждани голям брой вази, но повечето от тях нямат съществена художествена стойност. В ранните периоди дори малките гръцки [[полис]]и произвеждат керамични съдове за собствения си район, разнообразни по стил и стандарти. Керамика с висока художествена стойност е изработвана на някои от егейските острови – в [[Крит]] и богатите гръцки колонии в южна [[Италия]] и [[Сицилия]]. До късния [[Архаична Гърция|aрхаичен]] и ранния класически период започват да доминират двете велики търговски сили – [[Древен Коринт|Коринт]] и [[Древна Атина|Атина]]. Техните вази са изнасяни по целия гръцки свят, измествайки местните разновидности, което се доказва от късове от глинени съдове, намирани в [[Испания]] и [[Украйна]]. В Италия са толкова често срещани, че колекционирането им започва през [[XVIII век]] като „[[етруски]] вази“. Много от тези късове са масово произвеждани предмети с ниско качество. Постепенно грънчарството се превръща в индустрия, а рисуването на керамичните съдове престава да бъде важна форма на изкуството в Древна Гърция. == Изработка == [[Файл:White-Ground Oinochoe (Wine-Jug) of Herakles and the Nemean Lion.jpg|ляво|мини|100п|Ойнохое]] [[Файл:Campanian Ring askos Antikensammlung Kiel B 535.jpg|мини|150п|Аскос]] [[Файл:Antikensammlung Leipzig 125.JPG|мини|150п|Киликс]] [[Файл:Amphoriskos Kameiros Louvre A333.jpg|ляво|мини|100п|Амфориск]] [[Файл:Greek - Black-figure "Mastos" with Combat Scenes - Walters 48223 - Side B.jpg|мини|150п|Мастос]] [[Файл:Apulische Miniaturlekanis, Hetjens-Museum Düsseldorf (DerHexer).JPG|мини|150п|Лекане]] [[Файл:Janiform aryballos Louvre CA987.jpg|ляво|мини|100п|Арибал]] [[Файл:Kampanischer Guttos, Hetjens-Museum Düsseldorf (DerHexer).JPG|мини|150п|Гутус]] [[Файл:Red-figure lekythos, woman, mirror, Athens 470-460 BC, Prague, NM H10 774, 152185.jpg|ляво|мини|100п|Лекит]] В цяла Гърция [[глина]]та за производство на керамични изделия е лесно достъпна. Най-доброкачествената, с високо съдържание на [[желязо]], се намира в [[Атика]] и [[Коринт]]. При изпичане тя получава лек блясък и слаб оранжево-червен или бежов цвят. Глината се подготвя в утаители, така че за различни цели, може да се ползва материал с различна консистенция.<ref name="Encyc">{{икона|en}} [http://www.ancient.eu/Greek_Pottery/ Ancient History Encyclopedia/Greek Pottery]</ref> Гръцката керамика се прави задължително на [[грънчарско колело]], обикновено последователно в отделни хоризонтални участъци – основата, долната, горната част на тялото, шията и накрая дръжките. След изсъхването тези секции се свързват помежду си с глина чрез приплъзване. Затова в много случаи е възможно да се забележат отпечатъците от това свързване от вътрешната страна на съда. След това той се поставя обратно върху колелото, за да се дообработят изгладените повърхности и маркерите и се прави окончателното оформяне. При този начин на работа всеки от съдовете е уникален, а малките разлики в размерите показват, че са използвани прости инструменти, а не изрязани шаблони.<ref name="Encyc"/> След като съдът е готов се пристъпва към неговото украсяване. Този процес зависи от декоративния стил и модата, но популярните методи включват боядисване на целия, или само част от съда, с тънка черна леплива боя. Тя се нанася с четка и в много случаи следите продължават да се виждат. Боята е смес от алкален [[поташ]] или [[Натриев карбонат|сода]], глина със съдържание на [[силиций]], и черен железен оксид. Тя се фиксира с помощта на [[урина]] или [[оцет]], който при изпичане свързва трайно боята и глината.<ref name="Encyc"/> Друга техника, която се използва значително по-рядко, представлява покриване на целия съд с бяла глина. Добавят се само линии или фигури в черно, като се използва по-гъста боя, която се нанася с четка или перо. Малките детайли обикновено се добавят с разредена черна боя. При това положената върху бялата глина боя дава жълтокафяв или тъмночервен цвят.<ref name="Encyc"/> Декорираният съд се изпича в пещта при сравнително ниската температура от около 960&nbsp;°C, което обяснява „мекотата“ на древногръцката керамика в сравнение например с китайския [[порцелан]]. Изпичането става неколкократно, в една и съща пещ, но при различни условия. Първо се пече в среда богата на [[кислород]] и с добра [[вентилация]], което гарантира, че оранжевият и червеният цвят ще излязат на преден план. Второто изпичане е в среда бедна на кислород, с добавяне на вода или мокро дърво вътре в пещта. Това води до получаване на плътен и много тъмен черен цвят. Третия път съдовете се пекат отново в среда с добра вентилация, по време на което оцветените области са защитени от тънък слой вода. Така червеният и оранжевият цвят стават по-дълбоки и плътни.<ref name="Encyc"/> Древногръцките керамични съдове често са подписвани, понякога от майстора и само понякога от художника. Стотици художници от онова време остават анонимни. Там, където подписите им са оцелели, те са наречени по темата, като „художникът на [[Ахил]]“ или по името на грънчаря, за когото са работели, като късно архаичния „художник от [[Берлин]]“.<ref name="Encyc"/> == Форми == {{основна|Типове древногръцки керамични съдове}} Гръцката керамика е богата на форми – от купи и чинии до огромни амфори. Въпреки това, през вековете много от формите остават относително постоянни. Причината е главно, защото гръцките грънчари произвеждат изделия почти само за практическа употреба – съдове за [[вино]], вода, [[зехтин]], [[парфюм]]и и други. След като оптималната форма еволюира и вече достигне своето практическо съвършенство, тя се запазва и продължава да се копира. Заради това ограничение във формата, гръцките грънчари и художниците могат да изразят своята уникалност само в украсата на изделията.<ref name="Encyc"/> Най-често срещаните форми на керамичните съдове са [[амфори]]те за съхраняване на вино, големите [[Кратер (съд)|кратери]] за смесване на вино и вода, [[ойнохое]] за наливане на течности, [[киликс]]и – чаши с хоризонтални дръжки, [[Хидрия|хидрии]] за течности, скифоси, [[лекит]]и за благовонни масла и други. Допълненията, които се налагат при някои от съдовете, като дръжки например, са с внимателно обмислени форми и изработени така, че да се слеят с цялостната хармония на предмета. Често този ефект е подпомогнат и от декоративните елементи, създадени от художника.<ref name="Encyc"/> == Периоди == Гръцката керамика, особено по отношение на декорацията, се развива през вековете и може да бъде категоризирана в няколко големи групи. Тези групи или стилове не преминават рязко от една в друга и в някои случаи, за да се възприеме и приложи новото, изтичат десетилетия. Също така в някои [[Град държава|градове държави]] и региони новите стилове трудно си пробиват път или просто са предпочитани „старите“ стилове на декорация, дълго след като са излезли от употреба на други места. В допълнение някои градове и региони са последователни в своя тип декорация и предпочитат да следват собствения си артистичен път, вместо да имитират стила на най-доминиращите центрове като Атина и Коринт. Такива са например особено [[Лакония]], [[Спарта]], [[Кипър]], [[Крит]] и [[Беотия]].<ref name="Encyc"/> [[Файл:Protogeometric amphora BM A1124.jpg|мини|200п|Амфора в протогеометричен стил от 975 – 950 г. пр.н.е.]] Стилистичните периоди на древногръцкото грънчарство са следните:<ref name="КлО"/><br> :1. Протогеометричен – от около 1050 г. пр. Хр. – [[Атика|атически]], [[крит]]ски, [[Евбея|евбейски]]<br> :2. Геометричен – от около 900 г. пр. Хр. – атически, евбейски, [[Циклади|цикладски]], [[Беотия|беотийски]], [[коринт]]ски, [[аргос]]ки, критски, източногръцки<br> :3. [[Ориентализиращ период|Ориентализиращ]] (протокоринтски, протоатически) – [[Лакония|лаконски]], евбейски, беотийски, цикладски, критски, източногръцки, западногръцки<br> :4. Късно геометричен или архаичен – от около 750 г. пр. Хр.<br> :5. Чернофигурален – от ранния VII век пр. Хр.<br> :: а) коринтски, лаконски, беотийски, евбейски, източногръцки – [[Хиос]], [[Родос]], [[Милет]], [[Самос]] и [[Урла|Клазомена]], западногръцки :: б) атически<br> :6. Червенофигурален – от около 530 г. пр. Хр. – атически и западногръцки :: а) Строг стил – от 530 – 470 г. пр.н.е.<br> :: б) Класически стил – от 470 – 400 г. пр.н.е.<br> :: в) Къснокласически (керченски) стил – от 400 – 330 г. пр.н.е.<br> : 7. Вазопис на бял фон – края на VІ век пр.н.е. Броят на цветовете, които са използвани при производството на съдовете, е ограничен от технологията на печене. Най-често срещани са черно, бяло, червено и жълто. В трите ранни периода съдовете са оставяни с техния естествен светъл цвят и украсявани допълнително с глазура, която в пещта придобива черен цвят. === Протогеометричен период (1050 г. пр.н.е. – 900 г. пр.н.е.) === Преди около 1050 година пр. Хр., гръцките острови са заселени от [[Микенска цивилизация|микенците]]. След упадъка на микенската цивилизация Гърция преминава през т.нар. [[Гръцки тъмни векове|„тъмен период“]], който много прилича на [[Тъмни векове на Средновековието|тъмните векове]] в [[Европа]] след падането на [[Римската империя]]. Историците наричат периода 1050 – 900 г. пр Хр. протогеометричен, когато се развива най-ранната фаза на геометричното изкуство в Гърция. През този период гърците успяват да възобновят културните си дейности, включително и грънчарството. Производството на керамични съдове показва, че хората по тези места водят уседнал живот и могат не само да изработват керамика, но и да я украсяват с доста сложен дизайн. Както и да създадат необходимите бои, четки и други инструменти за целта.<ref name="AGP"/> [[Файл:Musée national de Céramique, cratère, Théra 01.jpg|мини|250п|Кратер от геометричния период – VIII век пр.н.е.]] В началото керамиката напомня на техниките на [[Минойска цивилизация|минойската]] и [[Микенска цивилизация|микенската цивилизации]], като декорациите се прилагат умерено и се използват сравнително прости форми. Протогеометричният стил се различава от по-ранните главно по това, че центърът на тежестта на съдовете е изместен по-надолу. По този начин се осигурява по-голяма стабилност на изделието. Краката и шията на съдовете са по-разчленени.<ref name="Encyc"/> [[Файл:Amphora lion 700 BC Staatliche Antikensammlungen.jpg|мини|250п|Амфора в ориентализиращ стил – 700 г. пр.н.е.]] Най-популярните протогеометрични шарки са прецизно изрисувани [[кръг]]ове, полукръгове, хоризонтални линии в черно и с големи площи от съда, оцветени единствено в черен цвят. Нов мотив на основата на изделията са отвесно подредените триъгълни точки – детайл, който съществува в продължение на векове и се превръща в основен елемент от по-късната чернофигурална керамика.<ref name="Encyc"/> === Геометричен период (900 г. пр.н.е. – 700 г. пр.н.е.) === {{Основна|Геометричен стил}} [[Геометричен стил|Геометричният стил]] се появява през около 900 г. пр.н.е. и се характеризира с обособяването на площи с правоъгълна форма, главно между дръжките на съда, които да бъдат декорирани. В това пространство, от двете страни на съда, се оформя ясно очертан линеарен дизайн. Именно през този период за първи път се появяват меандрите като често повтарящ се декоративен елемент. Той се запазва през вековете и достига до наши дни, като все още е широко използван почти навсякъде.<ref name="Encyc"/> Долната част на геометричните съдове често е боядисана в черно и е отделена от останалата част с помощта на хоризонтални линии. През този период се появява и една нова, интересна геометрична форма – кръгла кутия (пиксида) с плосък капак, в средата на който са скулптирани от един до четири коня, които изпълняват функциите на дръжки.<ref name="Encyc"/> От VІІІ век пр.н.е. геометричната керамична декорация започва да включва стилизирани човешки фигури, птици и животни, като почти цялата повърхност на съда е покрита с удебелени линии и форми, оцветени в кафяво и черно.<ref name="Encyc"/> === Ориентализиращ (протокоринтски, протоатически) период (900 г. пр.н.е. – 600 г. пр.н.е.) === [[Ориентализиращ стил|Ориентализиращият стил]]<ref>{{Шаму|86}}</ref> в керамиката и живописта се развива през VII – VI век пр.н.е. в Източна Гърция. Търговията със страните от [[Мала Азия]] влияе на развитието на този стил, характеризиращ се с изобразяването на извиващи се лозови клонки, цветя, флорални мотиви и животни.<ref name="AGP"/> Около VII век пр.н.е. ориентализиращият стил става популярен и в [[Древен Коринт]]. Художниците възприемат от източните си търговски партньори изобразяването на стилизирани растения, като [[лотос]]и, [[палми]], дървото на живота и други. По съдовете започват да се извиват [[фриз]]ове с животински фигури. Използвайки извитите линии на [[египет]]ската и [[Асирия|асирийска]] керамика, те създават своя собствена, уникална гръцка версия.<ref name="Encyc"/> Изработват се и съдове, които не са украсявани с рисунки. Вместо това е използвана водна [[Глина|глинена]] смес ([[фирнис]]). По време на изпичането в пещта зоните, рисувани с глинена смес, стават черни. Нерисуваните зони остават светлокафяви или червеникавокафяви, в зависимост от вида глина. Изобразяват се не реалистични растителни и животински фигури, а силуети и абстрактни образи. За 200 години коринтците успяват да разпространят керамиката си из целия гръцки свят, а Коринт става богат занаятчийски център.<ref name="AGP"/> Останалата част от Източна Гърция следва примера на Коринт, като на някои места предпочитаният цвят е червен, положен върху бял фон. Новата тенденция широко се разпространява в [[Древна Атина|Атина]] и [[Циклади]]те, където в този нов, по-свободен стил, често се декорират огромни съдове, при които могат да се ползват по-големи площи за рисуване.<ref name="Encyc"/> === Чернофигурален период (VІІ век пр.н.е.) === [[Файл:Amphora from Athens by the Dayton Painter, c. 520 BCE, Dayton Art Institute.jpg|ляво|мини|370п|Атическа чернофигурална амфора – 520 г. пр.н.е.]] {{double image|left|Athena Herakles Staatliche Antikensammlungen 2301 A full.jpg|180|Athena Herakles Staatliche Antikensammlungen 2301 B full.jpg|180|Амфора билингва – червенофигурална страна}} Чернофигуралната керамика е един от най-разпознаваемите гръцки дизайни в грънчарство. В по-късните периоди, когато естетиката се развива и променя, а техническата вещина на грънчарите се усъвършенства, започват да се изобразяват човешки фигури, обикновено представящи боговете или героите от гръцката [[история]] и [[митология]] – [[Зевс]], [[Ахил]], [[Атина]] и други. Фигурите при нея са по-сложни, отколкото само силуети, с черти на лицето, дрехи и оръжия, изобразени в червено и жълто. Също така популярни стават бойните и ловни сцени с участието на коне, много почитани от гърците. В по-късно време често се срещат еротични теми – хетеросексуални и мъжки хомосексуални. Постепенно древногръцката керамика се превръща в най-богатата [[енциклопедия]] на гръцкия свят и става един от най-ценните извори за гръцката история и култура.<ref name="AGP"/><ref name="КлО"/> Първите съдове в този стил, с добавени червени и бели елементи и врязани контури и детайли, произхождат от Коринт, а едни от най-добрите образци са изработени в [[Лакония]] и [[Южна Италия]] от [[Евбея|евбейски]] заселници. Над всички останали обаче, като качество и разнообразие, доминират грънчарите и художниците от [[Атика]], където стилът достига апогея си в края на VI век пр.н.е. Те продължават да диктуват гръцкия пазар на чернофигурална керамика и през следващите 150 години.<ref name="Encyc"/> Не всички фигури при този стил са оцветени в черно. Често женското тяло е в бял цвят, а за аксесоарите и дрехите се използва лилаво-червен. Развива се голям интерес към фините детайли, като [[мускул]]ите и [[коса]]та, които се добавят към фигурите с помощта на остър инструмент. Начинът на изобразяване на фигурите и разнообразните им пози маркират зенита на гръцката вазопис. Най-добрите от тях са грациозни и уравновесени и често илюстрират момента непосредствено преди действителното движение или покоя след физическо натоварване. Добър пример за това е чернофигуралната ваза от художника [[Ексекий]], изобразил [[Аякс Теламонид|Аякс]] и [[Ахил]], играещи на някаква настолна игра, по време на [[Троянската война]].<ref name="Encyc"/> Типични съдове за ежедневна употреба от времето на чернофигуралната техника са лекити, киликси, пиксиди, обикновени чаши и купи.<ref name="Encyc"/> По изключение се изработват керамични съдове, ползвани като трофеи за победителите в различни игри, например [[Панатенеи|панатенейските]] [[амфори]]. Амфорите, връчвани като награда на Панатенеите всеки четири години, обикновено се пълнят със свещен зехтин в Атина и се изработват индивидуално за всеки отделен случай. Направени са в стандартна форма, обемът им е 10,5 литра и са изпълнени с чернофигурална техника. Върху тях е изобразена [[Атина (митология)|Атина]] с надпис „награда от Атина“ и името на [[архонт]]а, по времето на който са се състояли игрите.<ref name="AGP"/> Често чернофигуралната вазопис е първият, а понякога и единствен източник за станали исторически или митологични събития. Може би най-прочутият пример е [[Ваза Франсоа|вазата Франсоа]], датирана от около 570 година пр.н.е. Това е голям волутен кратер, изработен от Ерготимос и изрисуван от Клитий с 270 човешки и животински фигури, изобразяващи сцени и герои от гръцката митология.<ref name="Encyc"/> === Червенофигурален период (530 г. пр.н.е.) === [[Файл:Kylix euerdiges.jpg|мини|250п|Червенофигурален киликс (около 500 г. пр.н.е.), Британски музей, Лондон]] [[Файл:Cockleshells aryballos Met 23.160.33.jpg|мини|250п|Арибал – вазопис на бял фон – късния VІ век пр.н.е.]] Червенофигуралната техника, създадена през около 530 г. пр.н.е., променя принципа на декорация – в черно вече е оцветявана глината, а фигурите се изпълняват в червено. Художниците откриват нови [[пигмент]]и и материали за бои. Грънчарската техника се усъвършенства, разработени са методи за изпичане на глазурата и завършване на декорацията.<ref name="AGP"/> Постепенно червенофигуралната техника заменя чернофигуралната, но известно време двата стила се използват едновременно. Дори се появяват т.нар. „билингва“ съдове. Това е съд, при който едната страна е декорирана с чернофигурална техника, а другата – с червенофигурална.<ref name="Encyc"/> Червенофигуралните съдове бавно заменят чернофигуралните, постепенно стават предпочитани в гръцката керамична декорация и доминират на пазара в продължение на 130 години. Този стил обогатява вазописта с голямо количество [[Митология|митологични]] сюжети, вече се срещат сцени от всекидневния живот, женски образи, [[интериор]] от грънчарските работилници, спортни сцени, такива, свързани с образованието и много други. Задълбочава се изобразяването на детайлите – [[Анатомия|анатомични]] подробности, различни изражения на лицето, гънките в облеклото. Внимателно се рисуват [[хитон]]ите и се отразява модата на онова време. Правят се опити за рисуване в [[перспектива]] и застъпване на фигурите.<ref name="Encyc"/> Формата на съдовете в този период обикновено се запазва. Изключение прави [[киликс]]а, който става по-плитък и с по-къс крак, а рисуваният сюжет може да се проследи като се върти съда. Други, незначителни модификации, настъпват при [[хидрия]]та, чието тяло става малко по-дебело и се появява [[амфора]]та с много тънка шия. Декорацията на [[лекит]]ите през този период често е рисувана на бял фон, както обикновено се изработват чиниите и чашите.<ref name="Encyc"/> === Вазопис на бял фон === В края на VI век пр.н.е. се появява техника, при която се ползват разноцветни рисунки на фона на съдове, изработени от бяла глина. Тази техника се превръща в най-висше ниво на керамичната декорация. Използва се разнообразна палитра от цветове – бял, жълт, оранжев, червен, кафяв, зелен и други.<ref name="ЖВДГ">{{икона|ru}} [http://www.letopis.info/themes/painting/jivopis_i_vazopis_drevney_grecii.html Живопись и вазопись Древней Греции]</ref> Приема се, че техниката на рисуване на бял фон е използвана за първи път от атинския вазописец Ахил. Керамичният съд се покрива с бял шликер от местна варовита глина и след това върху него се нанасят рисунките. С развитието на стила, бели започват да остават телата и дрехите на фигурите. Автор на първия известен лекит, изпълнен с тази техника, е Псиакс и е датиран ориентировъчно към 510 г. пр.н.е. Друг известен художник, работил в този стил е Пистоксен.<ref name="Плейкаст">{{икона|ru}} [http://playcast.ru/view/1648383/64696dbebf33a9c6e075830c6ff6b82c8248da0bpl Плейкаст/Вазопис] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150929050937/http://playcast.ru/view/1648383/64696dbebf33a9c6e075830c6ff6b82c8248da0bpl |date=2015-09-29 }}</ref> == Вижте също == * [[Типове древногръцки керамични съдове]] * [[Минойска керамика]] * [[Минийска керамика]] * [[Лаконска керамика]] == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Древногръцко грънчарство| ]] 20kqtrp3qt2p6sy5p9od876b4m2gxex 0 106681 12435238 12434560 2024-12-08T20:09:52Z Dido3 9664 /* Средновековие */ преработка 12435238 wikitext text/x-wiki {{POV}} {{Остров |Име = Тасос |Име на местен език = Θάσος |Страна = Гърция |Акватория = [[Бяло море]] |Позиционна карта = Гърция |Площ = 380 |Най-висока точка = 1206 |Снимка = Thasos.jpg |Коментар към снимката = Изглед от космоса }} [[Файл:Thassos-Limenas.jpg|мини|250п|Град [[Тасос (град)|Тасос]] (Лименас)]] [[Файл:Thassos topographic map sr.svg|мини|250п|Карта на острова с модерните имена на селищата]] [[Файл:Waldbrände auf Thasos C.jpg|мини|250п|Горски масиви, обработваеми земи и горски пожари]] [[Файл:Macedonia Greek Costume Thasos.JPG|мини|250п|Женска носия от Тасос в 1930 година – миниатюра на Николас Сперлинг]] '''Та̀сос''' ({{lang|el|Θάσος}}; {{lang|tr|Taşöz}}) е [[остров]] в северната част на [[Бяло море]], близо до брега на географската [[област Македония]], при устието на река [[Места]]. В административно отношение е община в регион [[Източна Македония и Тракия]]. Главен град е [[Тасос (град)|Тасос]], наричан често ''Лименас'' (тоест ''Пристанище''). Второто по големина селище е [[Лименария]]. С площ от 380,1&nbsp;km², това е дванадесетият най-голям остров в Гърция. == География == Остров Тасос е разположен в северната част на Бяло море, на 24&nbsp;km югоизточно от град [[Кавала]]. Той е най-северният гръцки остров в Бяло море на 6,7&nbsp;km от нос [[Керамоти (нос)|Керамоти]], недалеч от устието на река [[Места]]. Смята се, че Тасос с планините си е част от [[Рило-Родопски масив]] и е разположен в близост до неговите най-южни разклонения. Заема площ от 392&nbsp;km² и е дем в област [[Централна Македония]]. 80% от площта на острова е покрита с гори от бор, ела, дъб, чинар, лавър, див кестен и мирта. По крайбрежието са засадени маслини, орехи, бадеми, черници и лозя. Островът е изграден предимно от [[гнайс]]и, транити, шисти и [[мрамор]]и. Наблюдаван отдалече наподобява висока и масивна, попаднала в морето част от планина с алпийски силует. Най-високата му точка е връх [[Ипсарио]] (1203 m). Други върхове са Тумба (1123 m), Профитис Илияс (1108 m), Каменос Врахос (1078 m), Дио Кефалес (1030 m), Чутула (857 m), Трикорфо (810 m), Фанос (744 m), Агиу Димитриу (705 m), Метаморфоси (473 m). Планината на острова е покрита с гори от средиземноморски калабрийски [[бор]], а по-ниско по склоновете и в подножието – от [[кипарис]], [[кедър]], [[чинар]] (платан), [[ела]], [[липа]], [[дрян]], сладък и [[кестен|див кестен]], паламудов [[дъб]], ягодово дърво (кумарка) с яркоцветни вкусни плодове, и вечнозелени храсти. Тесните крайбрежни низини са заети от [[маслина|маслинови градини]], а по бреговете растат [[смокиня|смокини]], [[нар]]ове, [[праскова|праскови]], [[грозде|лозя]], [[зокум|олеандри]]. Дължината на бреговата линия е около 100&nbsp;km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article109104.html «Большая Советская Энциклопедия» – Тасос (остров), т. 25, стр. 285]</ref> Основното земеделие на острова е добив на [[пчелен мед]], [[зехтин]], [[вино]], отглеждане на [[овце]] и [[домашна коза|домашни кози]], [[риболов]]. Друг поминък е добивът на [[дървесина]] и [[туризъм|туризмът]] – морски, планински, културен и еко туризъм вкл. наблюдение на птици /бърдуочинг/. На острова се добиват оловно-цинкова и полиметална [[руда]] и [[мрамор]], а в миналото и [[желязо]], [[злато]] и [[сребро]]. Климатът на Тасос е мек, прохладен през лятото и мек през зимата. [[Хипократ]], който в продължение на три години е живял на острова в V век пр.н.е., в книгата „Епидемии“ посочва, че в Тасос „обикновено зимата изглежда като пролет.“ Средната годишна температура е 17,2&nbsp;°C, а средната лятна температура (юли) е 23,4&nbsp;°C. Островът е с почти кръгла форма и е заобиколен от малки острови: [[Тасопула]] на север, с големина 0,7&nbsp;km² в района между Тасос и континента; [[Кинира (остров)|Кинира]] на изток и Панагия на юг, с площ всеки от около 0,4&nbsp;km² и надморска височина до 100 m. Малките околни острови до него са [[Крамбуса|Грамвуса]], Фурни и Диапори на изток и Пелагос на юг. Най-големите съседни острови в Бяло море разположени на югоизток са [[Самотраки]]– на 58&nbsp;km, [[Лемнос]]– на 73&nbsp;km и Гьокчеада ([[Имброс]]) – на 91&nbsp;km, а на 42&nbsp;km на югозапад е полуостров [[Света гора]] (Атон). == Дем Тасос == Според преброяването от 2001 година Тасос има 13 765 постоянни жители. :* Демова секция Тасос ::* град [[Тасос (град)|Тасос]] (Λιμένας Θάσου) ::* село [[Глифада (Тасос)|Глифада]] (Γλυφάδα) ::* село [[Макриамос]] (Μακρυάμμος) :* Демова секция Теологос ::* село [[Теологос (Тасос)|Теологос]] (Θεολόγος) ::* село [[Алики (Тасос)|Алики]] (Αλυκή) ::* село [[Астрида]] (Αστρίδα) ::* село [[Тимония]] (Θυμωνιά) ::* остров [[Кинира (остров)|Кинира]] (Κοίνυρα) ::* село [[Кинира (село)|Кинира]] (Κοίνυρα) ::* манастир [[Свети Архангел Михаил (Тасос)|„Свети Архангел Михаил“]] (Μονή Αρχαγγέλου) ::* село [[Палеохори (Тасос)|Палеохори]] (Παλαιοχώρι) ::* село [[Потос]] (Ποτός) :* Демова секция Калирахи ::* село [[Калирахи (Тасос)|Калирахи]] (Καλλιράχη) ::* село [[Скала Калирахис]] (Σκάλα Καλλιράχης) :* Демова секция Лименария ::* село [[Лименария]] (Λιμενάρια) ::* село [[Кастро (Тасос)|Кастро]] (Κάστρο) :* Демова секция Мариес ::* село [[Мариес]] (Μαριές) ::* село [[Скала Марион]] (Σκάλα Μαριών) :* Демова секция Панагия ::* село [[Панагия (Тасос)|Панагия]] (Παναγία) ::* село [[Хриси Амудия]] (Χρυσή Αμμουδιά) :* Демова секция Потамия ::* село [[Потамия (Тасос)|Потамия]] (Ποταμιά) ::* село [[Левки (Тасос)|Левки]] (Λεύκη) :* Демова секция Принос ::* село [[Принос]] (Πρίνος, Καλύβες) ::* село [[Мегалос Принос]] (Μεγάλος Πρίνος) ::* село [[Микрос Принос]] (Μικρός Πρίνος) ::* манастир [[Свети Пантелеймон (Тасос)|„Свети Пантелеймон“]] (Μονή Αγίου Παντελεήμονος) ::* село [[Ормос Прину]] (Όρμος Πρίνου) :* Демова секция Рахони ::* село [[Рахони]] (Ραχώνι, старо Вулгаро) ::* село [[Агиос Георгиос (Тасос)|Агиос Георгиос]] (Άγιος Γεώργιος) ::* село [[Скала Рахониу]] (Σκάλα Ραχωνίου) :* Демова секция Сотирас ::* село [[Скала Сотирос]] (Σκάλα Σωτήρος) ::* село [[Сотирас (Тасос)|Сотирас]] (Σωτήρας) == Население == {| class="wikitable" |- bgcolor="#efefef" ! Година !! Население !! Промяна !! Градско население !! Промяна |- | 1941 || 13 500<ref>[http://www.promacedonia.org/dj/dj_2.html Димитър Йончев, България и Беломорието (октомври 1940 – септември 1944 г.), Военнополитически аспекти]</ref> || – || – || – |- | 1981 || 2312 || – || – || – |- | 1991 || 2600 || 288/12,46% || – || – |- | 2001 || 13 765 || – || – || – |} На остров Тасос има здравен център в Принос, обозначен с указателни табели с червен кръст и надпис на латиница. Аптеки има в Лименас, Скала Калирахис, Принос, Лименария, Потос и Панагия. В много от градовете има и частни лекари. == История == {{обработка-раздел|неутрализация, добавяне на повече източници и алтернативни гледни точки}} [[Файл:Nordägäisches Schelf um etwa 14.000 C.jpg|мини|Брегова линия преди края на последния ледников период 16 – 14 хил. г. пр.н.е.]] [[Файл:Halbinsel_Thasos_um_etwa_10.000_-_5.000_v._Chr.jpg|мини|Брегова линия на п-в Тасос с праисторически мини за червена охра при Tzines]] В хилядолетната си история Тасос е познат и като Идонис, Аерия, Етрия, Хрис, Фазос и пр. Тук са господствали и са водили битки през изминалите десетки векове траки, финикийци, трако-елини, атински и спартански древни гърци, антични македонци, римляни, понтийци, немски племена като вандалите, византийци, авари, сарацини, славяни, българи, викинги-нормани, кръстоносци, генуезци, венецианци, турци, руснаци, албанци, египтяни, пак турци, гърци, българи и пак гърци. [[Файл:Steinkistengräber im Gräberfeld Larnaki C.jpg|мини|Каменни структури в праисторическия некропол в Larnaki]] [[Файл:Steinkistengräber_Larnaki_C.jpg|мини|Цистови гробници в некропола в Larnaki]] [[File:Praehistorische Standorte C.jpg|мини|Праисторически селища, в цвят: палеолита ера (червено), епохата на неолита (сино), медна епоха (оранжево), бронзово епоха (зеленои), ранножелязната епоха (жълто)]] === Праистория и прототракийска епоха === В старокаменната епоха, когато поради ледниците морското ниво е било значително по-ниско, Тасос е полуостровна част от материка. Западният бряг на полуострова започвал от естествено пристанище, на около десетина километра южно от днешния Кавала, продължавал на юг и се присъединявал към настоящия остров при Скала Мариес. Източният бряг, започвайки от най-южните носове и днешните реки, е продължавал на север североизток. Наличието в късния палеолит на хора в плодородната древна Тракия тук е засвидетелствано и прави аналогия с други археологически находки от Гюмюрджина, Драма и навътре в материка – по долините на Струма, Места Марица и пр. В палеолита населението се е прехранвало с лов, риболов и събиране на плодове. Островът е бил по това време около 10 000 – 5000 г. пр.н.е. в рамките на континенталния шелф на северното беломорско крайбрежие като все още свързан със сушата полуостров. Намерени са древни останки от присъствие на хора и животни в долина в южната част на остров Тасос, на разстояние от около 15&nbsp;km от Скала Мариес. На остров Тасос в 1956 г. от немския геолог д-р Херман Юнг в местността Tzines са открити най-старите подземните мини в Европа. Това е потвърдено и с по-късните теренни проучвания на немския институт Макс Планк, Бохумския минен исторически интитут и местни учени. В тези праисторически мини и кариери съществували в района на Марволакас се е добивала ценната червена охра и са намерени заедно с фосилизирани кости и оръдия от късния палеолит. При Tzines естествените пещери са се използвали и за живеене. Впоследствие същият район и много места на острова се разработват за производствени добиви и затова много от древните следите са заличени. Важни са находките на стотици инструменти от рога на тур и зубри, бележещи присъствието на праисторическия вид говеда ''Bos Taurus primigenius'', което също доказва, че островът е бил свързан със сушата. Също са намерени рога на антилопа ''Saiga tatarica'' от 10 хилядолетие пр.н.е., тъй като този вид антилопа изоставя преди 13 хил. години южните райони и мигрира в евразийските степи, когато ледниците започват да се топят. В новокаменната епоха и през камено-медната епоха се наблюдава създаване на селища, като хората се започват отглеждането на животни и различни култури. Тези селища се строят с камък и/или дървени материали, като се използват още непечена и печена глина и кирпич. Изработват се грънчарски изделия – съдове за ежедневна употреба и за съхранение на хранителни продукти. Най-старото селище на остров Тасос е открито в 1986 г. и разкопано през 1993 – 1994. Намира се в югозападната част на острова, западно от селото Лименария. Праисторическото селище е разположено в югозападния край на града в близост до плажа. То датира от 6 хилядолетие преди Христа и представя типичните за Тракия неолитни конструкции. Разкопките откриват коловете на основи, стени остатъци, камъни ограждащи и настилащи вътрешен двор, огнища, жилищни домове с ями за съхранение на хранителни продукти и керамика, придружени с много и различни предмети, има праисторическо гробище. По-нагоре по хълма и в близост до върха му, има останки от заселвания от бронзовата епоха, които са разучени през 1995 – 1996 г. Прототракийските жителите на праисторическите селища, са използвали минните за глина и червена охра отворени в късната старокаменна епоха като в новокаменната работата продължава и в галерията означавана като T1 (тунел 1) се работи помощта на инструменти от рога. В един момент по-нагоре е друга подземна каменоломна, която използва инструменти на кремък. Намерени са и други подземни рудници в секции T3 и T6. Най-старите от тези ями, датират ранната неолитна епоха ок. 6400 г. пр.н.е., като по-късните са от мезолита път ок. 5 хилядолетие пр.н.е. На 5&nbsp;km североизточно от крайбрежния град Потос, на внушителното плато е открит през 1969 година и в 1992 г. проучен и е описан с участието на международни експерти прототракийски акропол. Това са останки от праисторическо селище с неговите некрополи: Кендрия , Циганадика и Врисудис, на север Ларнаки и гробниците Манталуди близо до Теологос. Това селище е съществувало от средата до края на неолита. Двете му основни заселвания са в края на бронзовата епоха и в края на желязната епоха (XIII и VII век пр.н.е.). И в двата основни периода всяка миграция на населението се извършва във вътрешността на острова в XI и в X век пр.н.е. Построените са през това време в Кастро първо овални и апсидиарни планово постройки, а сред това правоъгълни къщи с каменни основи. Това показва явни различия от егейските модели. Въз основа на изследвани повече от 60 гробници, гробни камери и места е изяснен характерът и различните етапи на заселване и структура на населението. Според архитектурните и строителни материали, кости, оръжия и инструменти, земеделие, животновъдство, добив на метали, преработка и бижута, социалните и икономическите му структури, културата на острова се определя като на северния континент. Поречията на реките Струма, Места и Марица са важни търговски връзки с вътрешността на Тракия, централна и източна Македония и Беломорието. В ранната фаза, както и в земите на север и в Беломорието, където, както и на близкия остров Самос тракийски (Самотраки), доминират [[пеласги]]те, материалната култура, населението не е откъснато от микенското влияние, доколкото може да се съди по изкопаната керамика. Налице е, както и в други части на Тракия, типична драскано украсена (подобно на микенската) местно направена керамика, някоя от които със спираловидни орнаменти. В късната желязна епоха фаза връзката към Микена изчезва почти напълно, преди най-накрая от населението на Кастро да я изоставя. Също така при селото Сотирос е открито селище от бронзова епоха с добре запазени стени. Селището е зарито, а стените са пренесени и се съхраняват в Археологическия музей в Тасос, вторично използване имат вероятно за погребални монолити някои от тях с изобразени релефно фигури на воини и други форми. === Aнтичност === [[Файл:Akropolis Kastri aus OSO C.jpg|мини|Акрополът Кастро]] [[Файл:Siedlungen in der Peraia C.jpg|мини|Тасоската „Перея“ или „Хора“ на материка – територията и селищата колонии на острова контролиращи богатите сребърни и златни рудници и дърводобива в пл. [[Кушница]] (Пангей) търговиаята и доставящи зърнени храни за острова.]] [[Файл:Ausschnitt_der_südwestlichen_Lekani-Berge_C.jpg|мини|Рудниците при Тасоската „Перея“ или „Хора“ на материка в пл. [[Кушница]] (Пангей)]] [[Файл:Karte_Limenas_Perrot_C.jpg|мини|Античния Тасос загинал в 7 в. сл.Хр. върху който след столетия запустение е построен дн. гр. Лимен]] [[Файл:Plan_der_antiken_Stadt_Thasos.png|мини|План на античния гр. Тасос загинал в 7 в. сл.Хр.]] Тасос плътно е населен от [[траки]]те около 2000 г. пр.н.е., което се потвърждава и от намерената там характерна за тях древна керамика. С монетите, сечени в края на VI в. пр.н.е., е известно тракийското племе на ''ореските'', чиято локализация се базира на нумизматичните връзки с ранното монетосечене на остров Тасос<ref>[ А. Божкова, П. Делев, Копривлен, том 1, Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998 – 1999 г., Археологически институт с музей при БАН, C 2002]</ref>. Траките първи започнали да развиват земеделието, да добиват мрамор и злато. Около 400 години по-късно към 1600 г. пр.н.е. се появяват финикийци почитащи [[Мелкарт]], основали своя колония привлечени от златните залежи на острова, а над 1300 години след траките в средата на VII век пр.н.е. идват гърци – към 650 г. пр.н.е., те са колонисти от [[Парос]] водени от Telesikles и се установяват в северната част сред тукашното тракийско население или първо най-вероятно при днешното с. Солници (Алики) където има запазени останки на храм от VII век пр.н.е. Състоянието на пришълците е красноречиво описано от гръцкия войн поет [[Архилох]],<ref>M. Гейбъл: Пътуване в древния свят, Патмос Verlag GmbH & Co. KG, Дюселдорф, 2006 г., стр 19 – 23, ISBN 3-491-69139-7</ref> опитвал се да основе колония на Тасос: ''Цялата нищета на Гърция се събра с нас към Тасос; Опасностите на морето, потънали кораби; но стигнахме, това е обетованата земя. Чака ни живот в борбата с кучетата на Тракия за придобиването на земя.'' Явно осъзнали, че една конфронтация на малочислените колонисти с многобройните маси войнствени местни траки би била самоубийствена, те подобно на практиката в черноморските колонии разумно изоставят агресията и установяват с тях добро сътрудничество, което се разпростира и на близкия беломорски континентален бряг. През VI век пр.н.е. заселници от остров Тасос основават ''Неаполис (дн. Кавала),'' през V век пр.н.е. ''Неаполис ''става единствената колония на островитяните от Тасос, която успява да извоюва своята независимост. Тасос основава и други колонии като [[Галепсос]] разположен в югозападния край на полуостров Ситония, част от [[Халкидически полуостров|Халкидическия полуостров]], както и колониите му в т.нар. ''Тасоска Переа'' (Περαία) – владяната от острова територия на материка, където контролира богатите сребърни и златни мини в планината [[Кушница|Кушница (Пангей)]], най-голямата от които е споменатия Неаполис в центъра най-източна е Stryme на западния бряг на Търнавския залив и делтата на река Търнава (Лисе) на границата с [[Месемврия (Бяло море)|Месемврия]], следват още 9 селища от Pistros край Места до Phargis при устието на Струма. Взаимодействието и тук с траките, известни като най-добри рудари в античността, е пълно – те са ангажирани в търговията, селското и горското стопанство и в минното дело. В 362 г. пр.н.е. тасосци водени от [[Калистрат]] се заселват в тракийското селище Датон на 15 километра северно от град Кавала, прекръстват го на Кинидес (Извори) и го възгигат в своя колония, станала по-късно известният античен град [[Филипи]], където в от времето на хан [[Пресиян]], документиращ присъединяването на тези земи към България през 837 година. Богатите на благородни и други метали мини на острова, както и на материка, добивания първокласен мрамор станал търсен в целия древен свят, лозарството, големите дървесни ресурси на острова, които издигат в голям мащаб корабостроенето, търговията и разширения износ стават солидна икономическа основа за просперитета и го превръщат в голяма търговска и морска сила. През последните десетилетия на VI век пр.н.е. Започва и монетосеченето. По всяка вероятност в двата основни монетни дворове на острова и в Переята в Неапол. Към 540 г. пр.н.е. островитияните успяват да изгонят тиранина Симах и в полиса е установена демокрация.  В края на VI век пр.н.е., в разцвета на металните мини в Тасос, годишното производство на благородния метал добивано на самия остров и в контролираното крайбрежие на материка е 200 таланта. Монетните дворове са може би най-старият град на остров Тасос, в Неапол (Кавала) и в различни малки градове-колонии на Тасос като Dato, на Oisymi т.н, което очевидно го определя като един от на-значимите и стари монетни дворове в Тракия. През последните 100 години при разкопки на Атинския френски колеж са открити над 10 000 монети, сечени на остров Тасос, което показва значението на тракийския остров. Предната част от най-старите монети на Тасос украсяват обекти, свързани с характергия за траките култ към Дионис. Най-разпространените представят Силен и вакханка. Обратната страна показва свастика под формата на четирикрила мелница или има русалка. Сребърни монети на Тасос са широко разпространени в днешните български земи намерени в днешния гр. [[Трън]] и врачанското с. [[Търнава (Област Враца)|Търнава]], село [[Ваксево]] кюстендилско, пловдивското с. [[Катуница]], [[Браниполе]], [[тракийски култов комплекс (Ангел войвода)|светилището]] [[Хисаря (Ангел войвода)|Хисаря]], та чак до Египет и Сирия, а продукти от области като Коринт и Йония могат да бъдат открити още през последната третина на 7 в. пр.н.е. Градът на Тасос, голям и гъсто населен, е укрепен от началото на V век пр.н.е. с крепостната стена, при изработката на която е използван мрамор. Износът му на вино стига не само до [[Долина на тракийските владетели|Долината на тракийските владетели]], а от африканския бряг до този на Черно море чак до дн. гр. [[Измаил (град)|Измаил]] при делтата на Дунав и по на север. Бащата на историята Херодот живее известно време на Тасос в края на V век пр.н.е. и съобщава мита за произхода на името му. Финикийският княз Тасос, тръгнал с брат си Кадъм по поръка на баща си да търси отвлечената си от Зевс сестра Европа със заръката да не се връща без нея. Отзовал се след дълги безуспешни скиталчества на изумрудения остров, пленен от него и страхувайки се от бащиния гняв той се заселва тук с хората си и основава финикийското поселище, а Кадъм построил Тива. Други митове разказват, че именно Тасос е острова на сирените описан в пътешествието на Одисей, чиито пленителни песни погубвали моряците и единствен Орфей успял да ги чуе без да загине. Местните свързват с тях малкото и миниатюрно скално езеро с морска вода до с. Алики. Трета легенда, за който съобщава Аристотел е, че точно на остров Тасос Дионис разкрил на хората тайната на виното и там то се правело най-хубаво, като се добавяла смола от тукашните средиземнорорски борове [[пиния]] в амфорите. Факт е, че Дионис е тракийски бог възприет в елинския пантеон, че траките са широко известни с производство на най-добри вина и любовта си към тях и че наистина виното от Тасос е било най-високо ценено и прочуто в античния свят и е имало тежки наказания в цяла Елада и после в Римската империя, за измамна продажба на вино с марка от Тасос, ако то не е произведено там. При разкопки на древната Агора в Лимен са открити много паметници. Тук е търговският и политически център на Тасос, започнала да се строи през IV век пр.н.е. и постепенно завършена до II век. В нея около един открит площад се развива едно полузатворено, правоъгълно пространство, със страни 100 м и периметрични портици, докато в северната страна са поставени обществени сгради, храмове на богове и паметници. В източната страна на Агората за портиците, се намирали магазините, работилниците и складовете на Тасийците, вдясно и ляво от т.нар. Проход на Теорите. Най-значимите от тях са „Гробът на Глафкос“ от VII век пр.н.е., считан за основател на колонията, и споменатия „Коридорът на боговете“, известен и като „Проходът на Теорите“, построен през 470 г. пр.н.е., явно най-важен обект на агората предвид статуите открити там, както и исодомската зидария на околните постройки, които доказват, че е представлявал голям и внушителен комплекс. Релефите от Прохода на Теорите с изображения на нимфи, грации, Аполон и Хермес са пренесени през турско време в 1863 г. от французина Е. Милер в Лувъра и днес са изложени там. На агората и наоколо са останките от светилищата на тракийските богове, влезли в елинския пантеон Дионис и Артемида, както и на [[Аластор|Зевс Аластор]] (Agoraios), Херкулес и Посейдон, [[булевтерион]]а (общинския съвет), четири заобикалящи я монументални галерии портика – стои, олтари, постаменти на статуи, кръгъл храм на Веста, базилика – съдебна палата, магазини, концертна сцена Одеон, а наблизо е разкрита част от южната крепостна стена на града. На хълма над агората е запазен достатъчно голям амфитеатър, който е действащ. В близост с храма на Зевс е ''кръглата основа'' с мраморни стъпала, където жителите на острова почитали прочутия Тасийски атлет Теаген, син на Тимоксен, за който се твърди, че е спечелил 1400 победи в панелински игри. Тук се намират ''стъпала от постаменти на статуи'' на Август и на Гай и Левкий Цезар. В северозападната страна на Агората се намира свещеният храм на споменатия Тасийски Зевс Агоревс. Югоизточно от агората е бил главният булевард на града, свързвал Прохода на Теорите с Храма на Херакъл. Част от пътя покрит с плочи е разкрит. Над Прохода на Теорите, източно от агората се намира Храмът на Артемида, от най-древните на острова. През 1909 г. в храма са открити статуи на жени от Тасос, със знатен произход, пренесени през турско владичество в музея в Инстанбул. Над агората високо на върха е акропола – цитаделата на града, близо до която са храмовете на Атина и на Пан. На носа при морето под амфитеатъра е храма на Аполон Тесмофорион. Тасос изгражда още в VII век пр.н.е. на североизточния край на острова пристанищни съоръжения на „двойно пристанище“ – за военни, и за търговски и рибарски нужди, за да служи на военноморските сили и двата града и на нейните съюзници, като предна база на атинската лига в северно Бяло море, както и за нарастване на вноса и износа и търговски трафик. Пристанищата на острова са сред най-характерните и най-добре запазените древни пристанища в Гърция. Моловете на затвореното военно пристанището се формират от продължаването на крепостна стена към морето и са частично обхванати от съвременните кейове. Стената е 3 метра широка и е изработена от два реда шистови плочи запълнени с чакъл по средата, облечена с мраморни блокове върху каменните основи. Част от нея е запазена на височина до 2 м. През елинистическата епоха крепостната стена на затвореното военно пристанище е подсилена с кръгли запълнени с блокаж кули с диаметър около 10 м в неговите ъгли и кухи при входа. На югозападната кула в морето е открит надпис, че е дарение от ''proxenos Heracleodoros''. Военното затворено пристанище е притежавало навеси за съхраняването на корабите. Основите им образуват Π-образно помещение, 44 м дълго и 19 м широко за три триреми с дължина трирема 36 м и ширина 6 м, с три групи от кораби навеси от трите страни на пристанището – басейн, с капацитет от 50 бойни кораба, с колонади, поддържащи покрива и отделяне на градиентите на изтегляне. Укреплението на пристанището е от началото на V век пр.н.е. Навесите за кораби са датирани около средата на V век. В края на IV век пр.н.е. стената е подсилена с кръгли кули, точно както стената на земята е подсилена с квадратни такива. По време на раннохристиянската епоха IV – VII век нов сегмент на мола е изграден и входа на пристанището е изместен. Пристанището е изоставено след разрушаването на града в началото на VII век и започва да функционира отново от X век. Молът на търговските пристанищна от началото на V век пр.н.е. е възстановен в IV век пр.н.е. и продължава да е в употреба до VII век. Пристанището на Тасос е много важно за изучаване на древни пристанищни съоръжения. Това е един от най-добре запазените примери от затворен тип пристанище, което се е развило, за да служи на морската отбраната на града заедно с опазването и акостиране на своите кораби.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www2.rgzm.de/Navis2/Home/HarbourFullTextOutput.cfm?HarbourNR=Thasos |заглавие=Mиша Параскеви, Пристанищата на Тасос |достъп_дата=2014-12-14 |архив_дата=2016-03-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160305191505/http://www2.rgzm.de/Navis2/Home/HarbourFullTextOutput.cfm?HarbourNR=Thasos }}</ref> След края на политическите размирици през V век пр.н.е., икономиката на Тасос укрепва – мореплавателство, търговия, експорт на мрамор и вино, рудодобив, особено на ценни метали. При нашествието на цар [[Дарий I]] на Балканите в 494 г. пр.н.е. укрепения добре Тасос устоял, но две години по-късно в 492 г. пр.н.е. заедно с останалата част от Тракия пада при нападението на [[Мардоний]] под господството на [[Персия|персийската империя]]. След битката при Саламин гърците от Атина сменят персите и в 478 г. пр.н.е. включнат тракийския остров в своя т.нар. [[Делоски морски съюз]] и му е вменено задължението да предоставя 33 триери и парична вноска-данък. Тасос въстава срещу чужденците през 465 г. пр.н.е. и напуска т.нар. Атински морски съюз, пратения веднага с флота експедиционен корпус на Кимон едва успява да сломи съпротивата му в морска битка, в която тасосци загубят 30 кораба. След дълга обсада, той най-накрая завладява острова и след 2 години продължителни битки в 463 г. пр.н.е. възстановявя чуждата хегемония. Островът е жестоко наказан, загубва своите мини и колонии в Переята си и му е наложено да плаща тежка котрибуция, крепостта и флотът са унищожени. Гърците от Атина господстват над Переята до 448 – 447 г. пр.н.е. През 424 г. пр.н.е. станалият известен впоследствие с трудовете си атинянин от тракийски произход [[Тукидид]], поради връзките и влиянието си в Тракия, е избран за стратег и изпратен начело на 7 кораба към тракийското крайбрежие прина остров Тасос<ref>Тукидид IV, 104.5</ref>, но в битката при Амфиполис претъпрява неуспех. В 411 – 410 г. пр.н.е. гърците от Спарта нападат и превземат тасоските градчета по континенталния бряг, устоява само най-силния от тях – Кавала (Неапол) който същата година се обявява за независим въпреки съпротивата на Тасос, а в последния господства поставена и подчинена на гърците от Спарта олигархия. В 408 – 407 г. пр.н.е. 30 атинските кораби, командвани от атинския стратег Трасибул, побеждават тасоските военноморските сили и блокират града, принуждавайки Тасос да отново да приемам гарнизон и се върнете под господството на Атина. Бунтът срещу Атина е победен. Тасос е в окаяно състояние и е недееспособен, след много битки. В 404 пр.н.е. пак идват гърците от Спарта. Лисандър завладява Тасос, събра жителите в светилището на Херкулес и всички поддържащи атиняните са убити. Командването на острова упражнява спартанския чужд губернатор (хармост) Етеоник с десет архонти. На тасосци са наложени високи данъци прибирани от Спарта и те са откъснати от Переята си където Неапол и Еион са под Атинско господство. Следва пореден бунт и града е взет от Атина в 389 – 388 г. пр.н.е., но Тасос няма сили да се бори с пелопонеските завоеватели, победен е от гърците и принуден пак да се подчини на Атина. След поражението на Атинско-Спартанска в Пелопонеската война в 387 – 386 г. пр.н.е. в олигархичното управление на острова контролирано от Спарта идва отново. Атинския стратег Хабрий отново в 377 г. пр.н.е. налага Атинската хегемония. Икономиката на Тасос този път успява да се възползва от това развитие защото се възстановяват връзките с Перията му която е контролирана от Атина, но мерките и теглилките на свободния град са сменени с атинските и като валута се въвежда драхмата . Освен сребърни се секат и бронзови и златни монети. На много от тасоските тетрадрахми обаче закономерно стои тракийският бог Дионис. Още след персийските войни, обитаващите северното Беломорие тракийските племена започват да оказват натиск над Тасос и контролираната от него крайбрежна зона земя. Тракийският владетел [[Терес I]] основава [[Одриско царство|Царство на одрисите]] и Тасос попада под двойна зависимост, от една страна към Делоския съюз на Атина, а от друга към Одриското царство на което изпълнява различни ангажименти и плаща данък.<ref>Херодот VII, 110 – 113</ref> Макар че [[Филип II (Македония)|Филип II]] анексира острова през 340 – 339 г. пр.н.е., населението остава практически независимо, но Тасос окончателно губи територията си на континента. Все пак много жители гърци, изглежда бивши колонисти от [[Парос]], се изселват в Парос. От 287 до 281 г. пр.н.е. Тасос е в царството на [[Лизимах]]. [[Филип V]] завладява острова през 202 г. пр.н.е., но е победен от римляните в 197 г. пр.н.е. при [[Киноскефали]] и Македония губи владенията си в Мала Азия и Гърция. В настъпилите размирни времена на граждански войни и опустошения от пиратски набези наложилите ред римски части са посрещнат почти като освободители на острова и наистина римският пъководец [[Тит Фламиний]] (Titus Quinctius Flaminius) през 196 г. пр.н.е. обявява свободата на всички полиси и Тасос става пак свободен полис. В 88 г. пр.н.е. Тасос е нападнат от войските на мощния противник на Рим Митридат VI Евпатор, но удържа агресията и ремляните му връщат крайбрежните градчета на континента т.нае. Перея. В 42 година пр.н.е. [[Гай Касий Лонгин]] загинал в битките за опазване на римския републикански строй е оплакан от [[Марк Юний Брут]] като „последния римлянин“ и е погребан на Тасос. Основни изображения на монетите на Тасос са делфин, два делфина, сатир с нимфа, сатир с кантарос, глава на [[Дионис]] и коленичил [[Херакъл]] с лък. По земите и в музеите на днешна България се намират много монети, богати колекции от [[тетрадрахма|тетрадрахми]] на о. Тасос и [[Първа македонска област]], особено тетрадрахми от типа с главата на Дионис, както и варваризирани подражания на монетите на Лизимах. Тасос традиционно е определян за част от [[Тракия]], което потвърждава и класификацията на неговите монети<ref>[http://museum.nbu.bg/?cc_id=1&p=rubriki_items&r_p=rubriki&id=846 Колекции Тракийски монети, Тасос Тетрадрахма, Музей на Нов български университет]</ref><ref>{{Citation |title=Gitbud & Naumann, Pecunem |url=https://www.pecunem.com/auction-2/lot-31 |accessdate=2013-03-29 |archivedate=2014-12-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141220080852/https://www.pecunem.com/auction-2/lot-31 }}</ref><ref>{{икона|ja}} [http://lemonodaso.exblog.jp/i26/6/ План на агората на античния гр. Тасос загинал в VII век]</ref> === Средновековие === Първото свидетелство за покръстването е създаването на епископството на християнската църква в град Тасос. Епископът му участва в 325 г. в Никейския събор. Тасос под византийско управление страда много от средата на V век нататък от нашествия и пиратски набези, при които земята и населението са разорявани, държани под обсада, и претърпяват цели десетилетия на грабежи, унищожаване, разселване и поробване. Сред най-тежките завоевания са тези на [[вандали]]те в 467 г., на [[авари]]те през VI век, на [[сарацини]]те, на арабски пирати от Триполи в 902 г.<ref>[http://www.go-thassos.gr/about-thassos/places/kallirachi Kallirachi]</ref>, на [[нормани|сицилиански нормани]], на [[кръстоносци]]те, [[Генуезка република|генуезците]], [[Венецианска република|венецианците]] и накрая на [[турци]]те. През вековете, крайбрежните селища на острова са напълно изоставени, жителите се оттеглят в планинския регион. Още през X век, крайбрежието на острова е почти обезлюдено. От VII век на острова пристигат, първо като нашественици, [[Славяните в Гърция|славяните]], а [[българи]]те го нападат през X век от 904 г. и в XII – XIII век. От XII век той е под ударите на кръстоносците. Между 1122 и 1125 под папския флаг е атакуван от венецианския дож Доменико Микеле и 1204 по време на Четвъртия кръстоносен поход срещу Византия от дож Енрико Дандоло с венецианска и франкска армия на пътя ѝ към Константинопол. Неговият съратник и по-късно крал на Солун – Бонифаций I Монфератски владее острова три години, докато е заловен и убит от българите край днешния Златоград. Тасос е част от 1204 от Латинското Солунско кралство, но фактически се владее от хоспиталиерите и каталаните. От 1230 г. е под сюзеренитета на [[цар Иван Асен II]], В 1261 – 1264 за потушаването на пиратските действия и съперничества между гърци, генуезци и венецианци от византийците са разположени военноморски части на островите в Бяло море, включително и в порта на древния град Тасос. В 1307 той е завзет от генуезкия авантюрист Тидедия (Tидисио) Закария използвайки каталаните на остров Тасос. Закария се защитава успешно срещу византийското нападение на флота, но трябва да се преклони в 1313 под византийска власт. {{редактирам}} Османският пират Алекси Белекоме от [[Витиния]] плячкосва Тасос през 1450 г., след което островът запада.<ref>{{Cite journal |last = Αγγελούδη - Ζαρκάδα |first = Σαπφώ |title = H Θασοσ Την Εποχη Των Παλαιολογων (1261-1453) |page = 20 |url = https://www.academia.edu/64614831/%CE%97_%CE%98%CE%AC%CF%83%CE%BF%CF%82_%CF%84%CE%B7%CE%BD_%CE%B5%CF%80%CE%BF%CF%87%CE%AE_%CF%84%CF%89%CE%BD_%CE%A0%CE%B1%CE%BB%CE%B1%CE%B9%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CF%89%CE%BD_1261_1453_%CE%98%CE%B1%CF%83%CE%B9%CE%B1%CE%BA%CE%AC_%CF%84_21_2020_2021_%CE%9A%CE%B1%CE%B2%CE%AC%CE%BB%CE%B1_2021_%CF%83_11_43 |journal = Θασιακα. Περιοδικη Εκδοση Τησ Εταιριασ Θασιακων Μελετων Και Τησ Θασιακησ Ενωσησ Καβαλασ. |date = 2021 |publisher = Δημοσ Θασου, Περιφερεια Α.Μ.Θ., Περιφ. Ενοτητα Καβαλασ |place = Καβαλα}}</ref> Скоро след това, в 1357 г. император Йоан V Палеолог предава острова и прилежащите земи на континента в наследствено владение на двама братя - примикирият Йоан и великият стратопедарх Алексис.<ref name="Матанов 58">{{cite book |title = Югозападните български земи през XIV век |last = Матанов |first = Христо |editor-link = Христо Матанов |year = 1986 |publisher = Наука и изкуство |location = София| pages = 58 |url = http://macedonia.kroraina.com/hm2/hm_1_3.html |lang = bg }}</ref> След смъртта на Алексис между март 1368 и февруари 1369, островът изпада в изолация и забрава. Неговият брат, примикирият Йоан с цената на много усилия и средства успява да възстанови благоенствието на острова. {{редактирам}} В 1363 г. братята дават на генуезците, лиценза за добив на подземни богатства на острова. Византийски кораби на Тасос преследват 1368/69 турските и венецианските пирати, атакували манастирите на Атон. Йоан завещава острова на атонския манастир Пантократор. Дъщеря му управлява до 1394 Тасос. Византийският Велик дук Алексий Апокавк наема в 1341 витините , за изгонването на сърбите от Тракия. Братята нахлуват и ограбват Кавала, Тасос и Лимнос и се установяват в 1350 г. на Тасос. Император Йоан V Палеолог в 1357 г. им предава наследственото върховенството над острова разчитейки да отблъснат сърбите и да контролират северното крайбрежие на Бяло море. Алексис е назначен византийски стратеопедарх. В 1363 г. братята дават на генуезците, лиценза за добив на подземни богатства на острова. Византийски кораби на Тасос преследват 1368/69 турските и венецианските пирати, атакували манастирите на Атон. Йоан завещава острова на атонския манастир Пантократор. Дъщеря му управлява до 1394 Тасос. Мануил II Палеолог отнема в 1414 след тежка обсада острова и го дава на Джакопо Гатилуси, архонта на Лесбос, като награда за генуезката подкрепата при Константинопол и коронясването на Йоан V Палеолог. През следващите десетилетия, генуезците, които са архонти на Лесбос, разширяват влиянието си над Фокея, Енос, Лемнос и Самотраки. Те действат като дипломатически посредник между Византия и Източното Средиземноморие и добиват изключителни правомощия. Те също са в съюз с пиратите каталани и пиратите на Цикладите, които оперират от Тасос. От 1428 при Дорино I. Гатилуси управител на острова е Умберто Грималди, който издига в различни места на острова укрепления и замъци. При него процъфтява транзитната търговия с Генуа и средиземноморските и източните страни. Островът отбелезва значителен растеж, но като замяна за крепостта на остров Лимнос в 1455 генуезците от семейство Гатилуси са принудени да се откажат от острова и той пада под господството на османците при похода за завоевание на запад на султан Махмуд II. към островите на Северно Бяло море Самотраки, Имброс и Тасос. Впоследствие е обсаден венецианци, каталунци и пирати под знамето кръстоносен поход от папа Клист III., пристанището и цитаделета на Лименас са овладени в началото на 1457 за дълго време защитавани от османците. В последвалата атака на Османската флота накапудин Тзаган паша, управител на Галиполи, в 1459 островът не окозва сериозна съпротива. От османската власт повечето островитяни, които не са могли да избягат в недостъпни вътрешността на острова, са депортирани в Константинопол. Много селища са изгорени. Островът е окончателно разиспан и овлодян. През 1460 обаче за компенсация че предава на турците без бой на собственото си деспотство [[Мореа]], [[Димитър Палеолог]] получава от тях гр. Енос, където остава да живее, и островите Тасос, Самотраки и Имброс (всъщност приходите от тях, а не реалната власт върху им). В 1466 г. управлението е поето от венецианския адмирал Капелоправилото, след като е сключен мир с турците в Константинопол. Тасос за трети път вече окончателно е пада под турска властв в 1479 завладян от Махмуд капудан паша румелийски. Робството продължава цели 567 години до 1912 г. === Турско владичество === [[Файл:Thasos_Lapie_(1826)_C.jpg|мини|Тасос – Chev. Lapie: Carte d’une partie de la Macedoine, 1826, за главното селище на острова е посочено тукашното българско село [[Рахони|Булгаро]] (дн. прекръстено на Рахони)]] [[Файл:Thasos nach Miller C.jpg|мини|Тасос – карта от Д. В. Б. Милър 1889 г., видно е първостепенното значение на тукашното българско село [[Рахони|Булгаро]] (дн. прекръстено на Рахони), а като необитаеми руини както и на всички други карти оттогава е означен днешния главен град Лимен на мястото на античния град]] Остров Тасос пада окончателно под османска власт в 1479 г. На о-в Тасос, през 1519 са отбелязани само 5 населени места: Лиман хисар, Теологос (Богослов), Жени хисар, Булгаро и Какирахи (Калирахи). Местата Касавити (Принос) и Мари първо са споменати през 1570.<ref>{{Цитат периодика | last =Αγγελούδη-Ζαρκάδα | first =Σαπφώ | year =Καβάλα, 2005 | title =Το μετόχι της μονής Ζωγράφου Αγίου Όρους στο Ραχώνι της Θάσου | journal =Θασιακά | volume =τ.12 (2001 – 2003) | pages =36 – 37 | url =http://www.library.teikav.edu.gr/thasiaka/thasiakafiles/t12/t12a02.pdf | lang-hide =1 | lang =el | access-date =2016-08-29 | archive-date =2016-09-11 | archive-url =https://web.archive.org/web/20160911085220/http://www.library.teikav.edu.gr/thasiaka/thasiakafiles/t12/t12a02.pdf }}</ref> Османците отстъпили на гърците вътрешния самоуправление. През 1566 те избрат измежду от своите членове, местните кметове – мухтари кнезове, т.нар. ''Kotsampasides'', които събират данъци, мита и такси за Султана. През XVI и XVII век османската власт е стабилна и благодарение на богатството на острова на злато, сребро, мрамор, дърво, зехтин и вино жителите на острова пак се замогват, както свидетелства пътешественикът ''Francesco Piazenza'' описва през 1688 г., и населението се увеличава значително, като се оценява в 1707 на 7000 – 8000 души, а броят на селищата от 12 до 15, но това не продължава дълго и скоро островът е разорен от пиратите и турските тегоби, крайбрежните селища са обезлюдени и оцелялото едва около 1/3 от предишното население се премества в гънките на планината.<ref>Κωνσταντίνος Χιόνης, [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:8eoSqpqlQwUJ:www.library.teikav.edu.gr/thasiaka/thasiakafiles/t6/t6a13.pdf+&cd=5&hl=bg&ct=clnk&gl=bg Пирати в Калирахи]</ref> {{редактирам}} По време на [[Руско-турска война (1768 – 1774)|руско-турската война от 1768 – 1774]] царска Русия изпраща кораби от своя [[Балтийски флот (Русия)|балтийски флот]] в Средиземно море и води активни бойни действия в Белморието. Малко след [[битката при Чешме]] руска ескадра, водена от адмирал [[Григорий Спиридов]] дебаркира в Тасос и държи за кратко острова.<ref>{{Cite journal |last = Hassiotis |first = I.K. |title = Macedonia from the Beginning of the Eighteenth Century to the Foundation of the Hellenic State |page = 162 |url = http://www.macedonian-heritage.gr/HistoryOfMacedonia/Downloads/History%20Of%20Macedonia_EN-07.pdf |journal = The History of Macedonia |date = 2007 |publisher = Museum of the Macedonian Struggle Foundation |place = Thessaloniki}}</ref> Султан [[Абдул Хамид I]] (1774 – 1789) действа към острова с голяма безотговорност и потисничество. Принудителният труд за сеч и транспорт, ограбване от пирати, гнет, тормоз и експлоатация от страна на османците и Kotsampasides води до пълна мизерия и голям смут. Честите пиратски нашествия накарали жителите да строят домовете си високо в планината, за да се крият, но да могат да виждат нашествениците отдалеч. Така много села се преселват из склоновете, сред боровите гори, но с прекрасна видимост към бреговете на Бяло море, а на брега остават само пристаните. Френският пътешественик [[Еспри-Мари Кузинери|Кузинери]] посетил острова в края на XVIII век от населението преди 70 години била останала само 1/3, той заварил там само 2500 жители в резултат на пиратството и султанското управление довели до мизерия. Островът постепенно се възстановява, след като в 1813 е даден владение на управляващите [[Египет]] [[хедив|хадифи]] васални на Високата порта владетели [[арнаути]] от династията на [[Мохамед Али паша|Мохамед Али]], което продължава до 1908 г. и младотурската революция, след това Тасос 4 години е управляван директно от [[Цариград]] до 1912 г. След създаването на гръцката държава в 1830 г. започва инвазия на гръцки търговци и моряци от материка и заселването на много от тях на острова. В януари 1847 г. е открито гръцко консулство, което да защитава интересите на Гърция и да отстоява елинизацията, първият консул за острова е Аргирос Морайтопулос, който назначава такъв за селищата Булгаро и Калирахи лекаря Анастаси Константин.<ref>[http://www.xronometro.com/h-naytilia-ton-thasion-2 Η ναυτιλία των Θασίων κατά την τουρκοκρατία, Xronometro, 16.09.2013]</ref> === Войните в началото на XX век === През Балканската война и на приключилата я [[Лондонски мирен договор|Лондонска мирна конференция]] се разгаря остър спор за остров Тасос. България, овладяла [[Кавала (областна единица)|Кавала]] и околното беломорско крайбрежие, от което той отстои само на 6,7&nbsp;km, иска тракийския остров, част от Македония, попадащ в най-близките крайбрежни води, да бъде включен в територията ѝ.<ref name=":0">Антон Ж. Иванов, Установяване на съвременните граници в Македония, ”Прекрояването на Македония” – „Ние“, бр. 6/1999; ”Македония – възторг и покруса” – „Ние“ бр. 7 – 8/1999.</ref> Гърция, окупирала острова на 20 октомври 1912 г. след десанта на частта на капитан Димитриос Кондарос, заел селата Панагия, Потамия и Теологос с войски от ескадрата на адмирал [[Павлос Кундуриотис]], също иска да го присъедини. Османската империя от своя страна предявява категорични искания да запази острова и в Лондон е решено принадлежността му да се определи впоследствие от Великите сили. Избухналата Междусъюзническа война оставя въпроса висящ. През февруари 1914 г. с ноти до Гърция и Турция Великите сили оповестяват решението си повечето от островите, включително Тасос, да преминат под гръцки суверенитет. Младотурците обаче отказват да признаят това решение и отношенията между Атина и Цариград дотолкова се изострят, че само избухването на [[Първа световна война|Първата световна война]] предотвратява нова война между тях. След нея със Севърския мирен договор от 10 август 1920 г. между Антантата и Османска Турция се потвърждава гръцката принадлежност на остров Тасос, но той също е отхвърлен от Турция и едва след още една, макар загубена от Гърция, [[Гръцко-турска война (1919-1922)|гръцко-турска война]] 1919 – 1922 г. турците ѝ отстъпват острова чак с Лозанския мир от 24 юли 1923 г. След Малоазийската катастрофа на гръцката военна интервенция в Турция в 1922 много бежанци от там са заселени от правителството на острова, предимно в крайбрежните градове Лимен и Лименария, като е национализирана собствеността на тасоските монашески имоти, които са им раздадени като на безимотни. Впоследствие от Тасос започва голямо преселение на коренни жители към континента и тръгва и вълна от емиграция предимно към САЩ. През 1903 г. германският индустриалец Фридрих Шпейдел получава от турския Султан концесия за експлоатация на руда на Тасос. Участъците за добив на цинкова руда [[смитсонит]] (каламин). В концесионните участъци определени от хедива в Кавала включват западната и южната част на острова. Многобройните минни работи вдигат благосъстоянието на острова и по-специално на жителите в Лименария и Сотирос с откритите голям брой работни места. Първата световна война през 1914 г. обаче слага край на добива на минната компания Friedrich Speidel, а когато френските войски през 1916 г. в македонската кампания на [[Антанта]]та, заемат острова и изграждат тук военноморска база, в Лименария идва хаоса на войната. Съоръженията и сградите Speidel'schen до голяма степен са разрушени и ограбени в 1916/1918 г. През 1925 г. Гърция прави свои търгове за минните концесии на Тасос, спечелени от белгийската компания Vieille Montagne. Голяма част от работниците пак са наети, започва ремонт на унищожените съоръжения на Speidel'schen, но възобновеното в някакъв обем производство продължава само до 1933 г., след което всичко пак потъва в разруха. === Българско управление и налагането на централната гръцка власт след него === На 7 май 1941 г. e заповядвано [[Втора армия]], командвана от генерал [[Иван Марков (генерал-майор)|Иван Марков]], да заеме изцяло [[Беломорие|Беломорската област]], включително островите Тасос и [[Самотраки]].<ref>Димитър Йончев, България и Беломорието – октомври 1940 – септември 1944 г., Военнополитически аспекти, Гл. 2 Възвръщане на Беломорието към България, изд. Дирум, София 1993</ref> Още на 30 април 1941 г. [[Богдан Филов]] е определил [[Илия Кожухаров]] за областен управител на [[Беломорие]]то. Светият Синод на свое заседание на 29 април 1941 г. решава Беломорието да име две епархийски ведомства: 1. Маронийската епархия – градовете Гюмюрджина, Дедеагач, Димотика, Ксанти, Софлу и Фере с прилежащите им села, с временно управляващ епархията до окончателно установяване митрополит [[Кирил Пловдивски]]. 2. Струмишко-Драмската епархия – градовете Баракли Джумая, Демирхисар, Драма, Кавала, Пехчево, Радовиш, Сяр, Струмица с прилежащите им села, с управляващ епархията митрополит [[Борис Неврокопски]]. На 8 май 1941 г. новият командир на 2-ра армия генерал [[Константин Лукаш]] разпорежда административните власти и българската полиция да заемат служебните си места в освободените райони. Войската дебаркира на 15 май в главното селище на острова – [[Тасос (град)|Лимен]] и заема Тасос. [[Десета пехотна беломорска дивизия]] организира отбраната на морския бряг от вражеско нападение и противников десант със зона на отговорност – заетия от нея участък между реките [[Струма]] и [[Места]] на материка, а също така и на Тасос. Непосредствената охрана на Беломорския бряг и брега на островите се предоставя на полковник [[Георги Ковачев (офицер)|Георги Ковачев]] като командир на отряда, носещ името [[Беломорски отряд|„Беломорска отбрана“]], който е в подчинение на командира на 1-ва армия. Към края на юни 1941 г. създадената в Царството нова Беломорска област с административен център [[Ксанти]] се разпределя на 11 околии: остров Тасоска, Дедеагачка, Гюмюрджинска, Ксантийска, Саръшабанска, Кавалска, Драмска, Сярска, Демирхисарска, Зиляховска и Правишка. Към 21 юли Тасос е гарнизон на пехотна дружина от [[Двадесет и пети пехотен драгомански полк]] и 1 пех. рота от [[Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк]] с опорни пунктове – [[Тасос (град)|Боровец (Лимен]]), [[Скала Прину]], [[Лименария]], Архангел Михаил (над западния залив при манастира) и при [[Панагия|Скеля Богородица]] (Скала Панагия – дн. с. Хриси Амудия Хρυση Αμμουδια – Златни пясъци)<ref>Димитър Йончев, България и Беломорието – октомври 1940 – септември 1944 г., Военнополитически аспекти, Приложения, изд. Дирум, София 1993</ref>. От октомври 1942 острова се отбранява от 1 дружина морска пехота усилена с една пехотна рота, след март 1943 г. подразделенията на Единадесета пехотна (носила името „Македонска“ в предходната война) дивизия, които са на о. Тасос и Самотраки, се изтеглят и заемат мястото си в полосата на дивизията. Те са сменени на Тасос от сборна опълченска дружина, мобилизирана и изпратена в подчинение на командира на Беломорския отряд полк. [[Трифон Трифонов (офицер)|Трифон Трифонов]], към тях от януари 1944 са придадени 1 картечна дружина от шестдесет и втори пехотен полк, 1 – 47 мм бронеизтребителен взвод и 1 – 7,57 см батарея. Щабът, главната база, и корабостроителница на командвания от капитан I ранг [[Димитър Дудев]]<ref>[http://morskivestnik.com/compass/news/2014/052014/052014_5.html Морски вестник, Варна, май 2014]</ref> [[Български беломорски флот]] са само на няколко мили в [[Кавала]] на отсрещния бряг и неговите съдове също охраняват острова и акостират в пристанищата му. По време на българското управление на Тасос за Българския Беломорския Флот работи и корабостроителница в гр. Боровец (Лимен) основана от български предприемачи начело със Стоян Николов, където се строят военноморски съдове<ref name=":1">[http://www.airgroup2000.com/forum/viewtopic.php?t=227834 Парушев, Тодор. Морското стопанство на България 1918 – 1944. Варна, Зограф, 2002.]</ref>. За 3 години там са завършени седем 160-тонни и един 30-тонен транспортни кораба, моторни и спасителни лодки, още два кораба остават наполовина завършени, когато след септемврийския комунистически преврат в София през октомври 1944 г. българските власти са принудени да оставят острова. По време на българското управление в църквите и училищата на острова станал част от територията на България и диоцеза на БПЦ официално се служи и преподава на български език. В църквите освен българските са преназначени и местни гръцки свещеници на издръжка от БПЦ на които е допуснато наред с българския да ползват и гръцки. Църква, която се е служило на български в Лименас, е изящната „Св. Марина“ (сега „Св. Никола“), до античната агора и старото класно училище до нея понастоящем основно училище (''Δημοτικό Σχολείο Λιμένα Θάσος''), на български се служи и в останалите църкви и манастири и се преподава и в другите училища на острова. Запазена е голямата българска казарма в [[Лименария]] на южния бряг на острова, фактически препостроена в 1941 г. от българската войска след съсипването ѝ от френската армия в предишната война и саморазрушението, на което я изоставя в 1933 г. белгийският концесионер, построена в 1903 г. централа на германската минна компания ''Speidel'' – това е внушителната жълта сграда с кули над пристанището, наричана „Замъка“ или двореца (''Παλατάκι'') на Лименария<ref>[http://wikimapia.org/#lat=40.6260946&lon=24.5852994&z=16&l=0&m=b&v=8&show=/22416218/ Казармата на българската войска по време на българското управление на Тасос 1941 – 1944 г. – Замъкът на Лименария]</ref><ref>[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=40.624637&lon=24.579608&z=18&m=b&show=/22416218/el/Το-Παλατάκι wikimapia.org]</ref>. Българската казарма и сгради заедно с целия военен район на българското поделение, се превръща в съвременен култерен център с парк, но след разходи от 600 000 €, проектът остава незавършен и в 2005 г. Дирекцията по изграждането SAMM е закрита. На отсрещното миниатюрно живописно хълмче, разделящо пристанището на градаца от плажа, запазеният бетонен пръстен на българския картечен пост увенчаващ върха на покритата с борове устроена като миниатюрен парк скала е основната атракция и любимо място на туристите и местните младежи, оттук се разкрива прекрасната панорама на града с българската казарма, пристанището и плажа, към простора на Бяло море и върховете на Света гора от другата страна на залива. За каквато и да е конфронтация и борба на EAM, ELAS, Elan, НООМ или местни хора срещу българската власт на Тасос няма нито едно съобщение от която и да е страна. Само няколко месеца обаче след оттеглянето на българската администрация и армия и подписването на 12 февруари 1945 на известния [[Договор от Варкиза]] върху Тасос се разпростира установената в цяла Гърция системата на терор, мъчения, принудинителни подписки, експулсиране, и затворнически лагери, макар осъдени на много години затвор и смъртни присъди да са рядкост. Първата жертва на Тасос след Варкиза е ''Laskarouda'' Sakouli'' , млада жена,'' която е убита по време на демонстрация пред полицейския участък в Теологос.<ref>Γερακούδης: ''Η ιστορία της Θάσος'' , σ. 112 – 120 Αστρίς Θάσου 2005</ref> След това в планината излизат въоръжени отряди на лявата [[Национална общогръцка огранизация на младежите]] и започват откъслечни схватки с гръцката полиция. В суровата зима на 1946 – 47 се разразяват тежки битки. Части на държавното управление, състоящи се от над 100 полицаи и жандармеристи, са изпратени на Тасос. По това време на острова 50 на 70 леви бойци формират отряд, готов за решителни битки ползващ се със силната подкрепа на населението. Политическото ръководство на бунтовниците приема тактиката да организира силите си на малки партизански единици. През 1947 г., един от лидерите на левите Агамемнонас Фотиу, е предаден и убит в областта на с. Панагия. В планините до Теологос от края на 1948 действа група от 5 – 7 бойци на Димитри Манолицос. За неутрализирането ѝ накрая е употребена военна сила от около 700 мъже. Това не е постигнато до май 1950 г., 10 месеца след края на гражданската война, когато всички оцелели партизани успяват да преминат в Керамоти и бягат от там в страните от Източна Европа. Тасос пострадал чувствително от гражданската война след 1950 г. и задълго е обханат от глад и борба за оцеляване. == История на минното дело на Тасос == [[Файл:BASA-2072K-1-399-10-Limenas Thasos.JPG|мини|250п|Пристанището в годините на българската окупация през Втората световна война]] [[Файл:BASA-2072K-1-399-9-Limenas, Thasos.JPG|мини|250п|Пристанището в годините на българската окупация през Втората световна война]] Най-ранният добив на острова датира от около 13 000 г. пр.н.е., когато палеолитни миньори добиват охра като изкопават проходки на мястото на желязната мина от модерната епоха в местността Tzines в района на Лименария, на 15 над скала Мариес за добив на лимонит.<ref>Kovkouli et al. 1988</ref> Добиването на основни и благородни метали започват още траките, през VII век пр.н.е. го разработват финикийците, последвани от IV век от гърците и след това римляните. Минното дело е установено по многото нагар от находища за олово и сребро, въпреки че има немалко злато и мед. По-късно минни компании като Speidel (1905 – 1912) и Vielle Montagne (1925 – 1930) добиват Zn-Pb (каламин). През 1905 г. немска металургична фабрика е издигната в Лименария за обработка на каламин. Изчислено е, че общото производство на минерална руда през периода 1905 – 1964 е около 2 милиона тона каламин (12% Zn + Pb) и 3 милиона тона желязна руда (44% Fe). От 1964 г. няма минна дейност на острова. Ново проучване се прави през 1976 г. от IGME за идентифициране на скрити източници на метални руди. По това време мраморните кариери са единственото добивано непрекъснато от античността богатството на Тасос.<ref>{{Citation |title=Thassos-island, history-of-thassos |url=http://www.thassos-island.com/explore-thassos/history-of-thassos |accessdate=2014-12-31 |archivedate=2014-12-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141231103720/http://www.thassos-island.com/explore-thassos/history-of-thassos }}</ref> == Забележителности и плажове == {{основна|Плажове на Тасос}} * Лименас – агората и римските руини на театъра, акропола високо над града, останки от храмове и пр., Калугерико – метохът на Ватопедския манастир построен от монасите в XIX век и т.н. Близо до пристанището на Лименас се намират руините на древния централен пазар – агората, която е била основното средище за търговия и социални контакти. В непосредствена близост до археологическия музей се намират светилищата на Артемида и Дионис, а нагоре по хълма са разположени Акрополът, храмът на Атина и античният театър, построен през V век пр.н.е. и е побирал поне две хиляди зрители. През I век театърът е ремонтиран от римляните, за да може да се използва за гладиаторски игри. В наши дни там всяко лято се играят представления – главно антични трагедии.<ref>[http://www.thassos-info.com/limenas/limenas-zabelejitelnosti.html www.thassos-info.com]</ref> * [[Археологически музей (Тасос)|Археологически музей на Тасос]] в град Тасос и големия Курос изложен в него * [[Общински музей „Полигнотос Вагис“]] – музей в [[Потамия]] на родения на Тасос американски скулптор [[Полигнотос Вагис]] * [[Етнографски музей (Лименария)|Етнографски музей на Лименария]] * Етнографски музей в Калирахи * Село Теологос – къща на Хаджи Георги кмет на остров Тасос вдигнал бунта в 1821 г., превърната във фолклорен музей. Селото е основано от бежанци от Константинопол през XVI век и е главно селище на острова до края на османската власт. Намира се на десетина километра от центъра на Потос (х-л „Олимпион“). Теологос е обявен за културна столица от гръцкото правителство през 1979 г., което означава, че строителството или реконструкцията на съществуващите сгради е ограничено, за да се запази автентичният му вид. Селото също така е съхранило много народни традиции и все още произвежда своите маслини, зеленчуци, алкохол и агнешко месо, така че ако седнете в местна таверна, почти сигурно ще опитате местната продукция. * [[Музей на зехтина]] и [[Панагия (Тасос)|с.Панагия]] (''Богородица''). Известно с каменните си къщи и покриви, изобилието от течаща вода и калдъръмените улици. Улички на Панагия, са с такава ширина, че на някои места трудно може да премине дори и мотопед. Построени са през епоха, при която транспортът на хората и на стоките се е извършвал с магарета. Всяка година на 15 август се организира голямо празненство в чест на празника на Успение Богородично. Друг известен празник в село Панагия е деня преди празника на Вси Светии, когато жените от селото приготвят курбан от козе месо и сварено жито. Приготвянето на храната се извършва навън, в двора на църквата, и се раздава на вярващите след края на литургията. На много места има извори, като най-известният е „Изворът на любовта“ в края на тясна и много зашумена уличка. На няколко километра от селото в посока Хриси Амудя е „Дракотрипа“, пещера със сталактити и сталагмити, чиято дължина все още не е напълно изследвана. * [[Музей на маслината и зехтина]] в Скала Прину. Модерен музей, представя производството на зехтин, фотографска изложба, изложба на около 40 от 130-те известните съвременни видове зехтин, както и дегустационна зала. Всеки понеделник сутринта, става уличният пазар на Принос, немалка атракция за посетителите на Тасос. На пазара се предлагат голямо разнообразие от ядки, пресни плодове и зеленчуци, кожени изделия, обувки, дрехи и домакински пособия. * Микрос и Мегалос Принос се намират на 4 – 5 км от Принос към вътрешността на острова, един от най-красивите и живописни села тук. Малките и тесни калдъръмени улички, каменни къщи с дървени тераси и балкони и изрисувани тавани. Въпреки че и двете села са видели много славни времена в миналото, когато хората са живели и работили тук, защитени от пирати, върлували в низината и в морските селища, в днешно време са по-скоро изоставени. Все още се виждат останките от старото училище с голям принос в историята на острова, старите имения и църкви. Перфектното място за почивка сред звуците на природата и течащите води е обядът или кафето под чинарите на централния площад на Големия Казавити. * Манастир [[Архангел Михаил (Тасос)|„Архангел Михаил“]] е най-големият манастир на Тасос в близост до Алики. Той е женски и основен обект за посещение от туристите и поклонниците. * Манастир [[Свети Пантелеймон (Тасос)|„Свети Пантелеймон“]] е построен през 1843 г. манастир от 1987 г. Намира се във вътрешността на острова, в близост до с. Казавити. * Манастир [[Успение Богородично (Мариес)|„Успение Богородично“]] е по пътя за [[Мариес]] и в него живеят само един или двама монаси. * Кастро – времето на основаване на крепостта се губи в праисторията, средновековната крапост е вдигната от венецианския Джакопо Кателуци в 1414 г.  * Остров Крамбуза срещу Скала Потамия. Гъстата растителност прави невъзможно опознаване на всички части от него. Пространството му е пълно с диви растения, наричани „Krambi“. Малката църква „Свети Данаил“ се намира на върха на хълма. Жителите посещават тази църква в деня на светеца всяка година. * Залив на русалките „Алики“. Малкото рибарско селище е на полуостров, заключен между два залива, и самото място е невероятно красиво. Това е един от най-популярните плажове на Тасос. Водата е кристално чиста и това е прекрасно място за всички – деца, плувци и просто излежаващи се на брега. Над плажа са руините на старо светилище и селище от VI в. пр.н.е. и две раннохристиянски базилики, построени с материали от храмовете, на носа. Над светилището има пещера, в която са открити дарове за боговете и от най-бедните, напр. рибарски куки. Смята се, че селището е било много проспериращо заради мраморните кариери, чиято работа е прекъсната внезапно, вероятно след земетресение. Полуостровът в древността е бил доста по-голям, но добивът на мрамор е намалил площта му. Скалите са прекрасно място за къпане, но има опасност от многобройните [[морски таралеж]]и. Все още могат да се видят останки от постланата с мрамор пътека „marmarostrata“, водеща към храмовия комплекс, както и недообработени мраморни блокове. == Личности == * [[Архилох Тасоски]] – гръцки военачалник, воювал с [[траки]]те на острова, неуспешно се опитал да разшири колонията, разбит от тях. * [[Херодот]] – живял и описал острова в края на V век пр.н.е. * [[Теаген Тасоски]] (Θεαγένης ό Θάσιος) – прочут античен спортист – боксьор (панкратист), бегач, атлет и пр. Победител в 75-ата Олимпиада в 480 г. пр.н.е. и в 76-ата в 476 г. пр.н.е. Спечелил според една легендата над 1300, а според друга над 1600 победи на Олимпийските, Питийските, Немейските, Истмийските и пр. игри, почитан от траки и елини, считало се е, че статуята му лекува болните от треска, но убила един непочитащ го гражданин, заради което била осъдена за убийство и хвърлена в морето, но след време я извадили и поставили отново заради пророчеството на Делфийския оракул, че ако не го сторят неурожай заплашва острова. * [[Стесимброт Тасоски]] (Στησίμβροτος ό Θάσιος; ок. 470 – 420 г. пр.н.е.) – софист, историк, противник на [[Перикъл]], вероятно негова творба е записана [[Дервентски папирус|Дервентския папирус]]. * [[Полигнот Тасоски]] (Πολύγνωτος ό Θάσιος) – виден античен художник, 462 г. пр.н.е. по покана на [[Кимон]] пристигна в Атина, където рисува стенописи в Стоата, храмовете на Кастор и Полукс, и на Тезей. На тях изобразява битката на атиняните със спартанците, битката на Тезей с амазонките, разрушаването на Троя и битката при Маратон. Най-популярните му картини били тези в Лесхии, в Делфи, изобразяващи превземането на Троя, отплуването на ахейците от този град и посещението на Одисей в подземното царство. Фигурите в картините му са рисувано само с контур и боядисани едва в няколко цвята, които се открояват на цветната основа на стените. Въпреки пълната липса в тях на моделиране на човешкото тяло и на перспектива, те в историята на живописта са значителна стъпка напред, тъй като според легендата маркират ритъма на композицията, благородството на формите и изразителност – качества, които липсват в творбите от архаичния период. * [[Хегемон Тасоски]] (Ἡγήμων ό Θάσιος) – живял по време на Пелопонеските войни (435 – 404 г. пр.н.е.) драматург, автор на недостигналата до нас комедия „Филинна“, първи започнал да пише и въвел [[пародия]]та като жанр. * [[Леодамант Тасоски]] (Λεωδάμας ο Θάσιος) – математик, близък до [[Платон]], живял около 380 г. пр.н.е. Според коментарите на [[Евклид]] от [[Прокъл]], благодарение на него, на Архит Тарентски и на Теетет Атински,'' „се увеличил броя на теоремите и геометрията придобрила по-научнен и систематичен характер“.'' * {{флагче|България}} Георги Янев Андонов, 1916 г. роден и отраснал на о. Тасос – деец на БКП, партизанин в ЕЛАС 1943 – 1944 и 1947 – 1949 г.<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf Архиви на БКП, ЦДА, С 2003, стр. 26]</ref> * {{флагче|България}} Спас Виселчев (Висулчев) – кмет на с. Касавити, братовчед на [[Бойка Вапцарова]] (съпругата на [[Никола Вапцаров]]), закриляна и живяла на острова при него в 1942 г.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.novazora.net/2009/issue45/index.html |заглавие=www.novazora.net |достъп_дата=2014-12-30 |архив_дата=2013-02-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130212095904/http://www.novazora.net/2009/issue45/index.html }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.novazora.net/2009/issue39/story_05.html |заглавие=www.novazora.net |достъп_дата=2014-12-30 |архив_дата=2016-03-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304193518/http://www.novazora.net/2009/issue39/story_05.html }}</ref>. * {{флагче|България}} Стоян Николов – български предприемач, основател на българската корабостроителница в гр. Боровец (Лимен), строила съдове за гражданския и военния беломорски флот в 1941 – 1944 г.<ref name=":1"/> == Фотогалерия == <gallery> Thassos-2007-06-17 485.JPG|Тасос, пристанището на Лименас THASSOS 0281.jpg|Плажът на Макриамос Assumption of Mary Church in Panagia, Thasos 2.jpg|Църквата в Панагия THASSOS_0485_www.zakonnik.net.jpg|Новата църква на манастира 'Свети Архангел Михаил' Thassos_512.jpg|Заливът под манастира THASSOS_0690_www.zakonnik.net.jpg|Пристанището на Лименас THASSOS_0735_www.zakonnik.net.jpg|Улица със заведение в Лименас THASSOS_0789_www.zakonnik.net.jpg|Ресторант в Панагия THASSOS_0884_www.zakonnik.net.jpg|Паметник в Лименас THASSOS 0889.jpg|Пристанищната улица в Лименас THASSOS 0927.jpg|Пристанището на Лименас THASSOS 0932.jpg|Пристанището на Лименас </gallery> == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://mountain.bajhui.org/main.php?g2_itemId=9711 Галерия със снимки от Тасос] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120131061351/http://mountain.bajhui.org/main.php?g2_itemId=9711 |date=2012-01-31 }} * [http://europe.mapquest.com/maps/map.adp?tb=1&city=Thasos&country=GR Карта на о. Тасос] * [http://garcia.patevoditel.bg/tassos/index.html/ Остров Тасос – Пътеводител Гърция] * [http://picasaweb.google.bg/s.kay.archive.2007.3 500 снимки от о. Тасос с висока резолюция]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * {{икона|el}} [http://www.thassos-view.com/el/to-nisi-tis-thassou Забележителности на Тасос, „Thassos-View“] {{Забележителности на Тасос}} {{Дем Тасос}} {{Източна Македония и Тракия}} {{Портал|Гърция|Македония|География}} [[Категория:Тасос| ]] 2rqzywgmm6310qejvmvs842jx99sekj 12435255 12435238 2024-12-08T20:28:38Z Dido3 9664 източници 12435255 wikitext text/x-wiki {{POV}} {{Остров |Име = Тасос |Име на местен език = Θάσος |Страна = Гърция |Акватория = [[Бяло море]] |Позиционна карта = Гърция |Площ = 380 |Най-висока точка = 1206 |Снимка = Thasos.jpg |Коментар към снимката = Изглед от космоса }} [[Файл:Thassos-Limenas.jpg|мини|250п|Град [[Тасос (град)|Тасос]] (Лименас)]] [[Файл:Thassos topographic map sr.svg|мини|250п|Карта на острова с модерните имена на селищата]] [[Файл:Waldbrände auf Thasos C.jpg|мини|250п|Горски масиви, обработваеми земи и горски пожари]] [[Файл:Macedonia Greek Costume Thasos.JPG|мини|250п|Женска носия от Тасос в 1930 година – миниатюра на Николас Сперлинг]] '''Та̀сос''' ({{lang|el|Θάσος}}; {{lang|tr|Taşöz}}) е [[остров]] в северната част на [[Бяло море]], близо до брега на географската [[област Македония]], при устието на река [[Места]]. В административно отношение е община в регион [[Източна Македония и Тракия]]. Главен град е [[Тасос (град)|Тасос]], наричан често ''Лименас'' (тоест ''Пристанище''). Второто по големина селище е [[Лименария]]. С площ от 380,1&nbsp;km², това е дванадесетият най-голям остров в Гърция. == География == Остров Тасос е разположен в северната част на Бяло море, на 24&nbsp;km югоизточно от град [[Кавала]]. Той е най-северният гръцки остров в Бяло море на 6,7&nbsp;km от нос [[Керамоти (нос)|Керамоти]], недалеч от устието на река [[Места]]. Смята се, че Тасос с планините си е част от [[Рило-Родопски масив]] и е разположен в близост до неговите най-южни разклонения. Заема площ от 392&nbsp;km² и е дем в област [[Централна Македония]]. 80% от площта на острова е покрита с гори от бор, ела, дъб, чинар, лавър, див кестен и мирта. По крайбрежието са засадени маслини, орехи, бадеми, черници и лозя. Островът е изграден предимно от [[гнайс]]и, транити, шисти и [[мрамор]]и. Наблюдаван отдалече наподобява висока и масивна, попаднала в морето част от планина с алпийски силует. Най-високата му точка е връх [[Ипсарио]] (1203 m). Други върхове са Тумба (1123 m), Профитис Илияс (1108 m), Каменос Врахос (1078 m), Дио Кефалес (1030 m), Чутула (857 m), Трикорфо (810 m), Фанос (744 m), Агиу Димитриу (705 m), Метаморфоси (473 m). Планината на острова е покрита с гори от средиземноморски калабрийски [[бор]], а по-ниско по склоновете и в подножието – от [[кипарис]], [[кедър]], [[чинар]] (платан), [[ела]], [[липа]], [[дрян]], сладък и [[кестен|див кестен]], паламудов [[дъб]], ягодово дърво (кумарка) с яркоцветни вкусни плодове, и вечнозелени храсти. Тесните крайбрежни низини са заети от [[маслина|маслинови градини]], а по бреговете растат [[смокиня|смокини]], [[нар]]ове, [[праскова|праскови]], [[грозде|лозя]], [[зокум|олеандри]]. Дължината на бреговата линия е около 100&nbsp;km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article109104.html «Большая Советская Энциклопедия» – Тасос (остров), т. 25, стр. 285]</ref> Основното земеделие на острова е добив на [[пчелен мед]], [[зехтин]], [[вино]], отглеждане на [[овце]] и [[домашна коза|домашни кози]], [[риболов]]. Друг поминък е добивът на [[дървесина]] и [[туризъм|туризмът]] – морски, планински, културен и еко туризъм вкл. наблюдение на птици /бърдуочинг/. На острова се добиват оловно-цинкова и полиметална [[руда]] и [[мрамор]], а в миналото и [[желязо]], [[злато]] и [[сребро]]. Климатът на Тасос е мек, прохладен през лятото и мек през зимата. [[Хипократ]], който в продължение на три години е живял на острова в V век пр.н.е., в книгата „Епидемии“ посочва, че в Тасос „обикновено зимата изглежда като пролет.“ Средната годишна температура е 17,2&nbsp;°C, а средната лятна температура (юли) е 23,4&nbsp;°C. Островът е с почти кръгла форма и е заобиколен от малки острови: [[Тасопула]] на север, с големина 0,7&nbsp;km² в района между Тасос и континента; [[Кинира (остров)|Кинира]] на изток и Панагия на юг, с площ всеки от около 0,4&nbsp;km² и надморска височина до 100 m. Малките околни острови до него са [[Крамбуса|Грамвуса]], Фурни и Диапори на изток и Пелагос на юг. Най-големите съседни острови в Бяло море разположени на югоизток са [[Самотраки]]– на 58&nbsp;km, [[Лемнос]]– на 73&nbsp;km и Гьокчеада ([[Имброс]]) – на 91&nbsp;km, а на 42&nbsp;km на югозапад е полуостров [[Света гора]] (Атон). == Дем Тасос == Според преброяването от 2001 година Тасос има 13 765 постоянни жители. :* Демова секция Тасос ::* град [[Тасос (град)|Тасос]] (Λιμένας Θάσου) ::* село [[Глифада (Тасос)|Глифада]] (Γλυφάδα) ::* село [[Макриамос]] (Μακρυάμμος) :* Демова секция Теологос ::* село [[Теологос (Тасос)|Теологос]] (Θεολόγος) ::* село [[Алики (Тасос)|Алики]] (Αλυκή) ::* село [[Астрида]] (Αστρίδα) ::* село [[Тимония]] (Θυμωνιά) ::* остров [[Кинира (остров)|Кинира]] (Κοίνυρα) ::* село [[Кинира (село)|Кинира]] (Κοίνυρα) ::* манастир [[Свети Архангел Михаил (Тасос)|„Свети Архангел Михаил“]] (Μονή Αρχαγγέλου) ::* село [[Палеохори (Тасос)|Палеохори]] (Παλαιοχώρι) ::* село [[Потос]] (Ποτός) :* Демова секция Калирахи ::* село [[Калирахи (Тасос)|Калирахи]] (Καλλιράχη) ::* село [[Скала Калирахис]] (Σκάλα Καλλιράχης) :* Демова секция Лименария ::* село [[Лименария]] (Λιμενάρια) ::* село [[Кастро (Тасос)|Кастро]] (Κάστρο) :* Демова секция Мариес ::* село [[Мариес]] (Μαριές) ::* село [[Скала Марион]] (Σκάλα Μαριών) :* Демова секция Панагия ::* село [[Панагия (Тасос)|Панагия]] (Παναγία) ::* село [[Хриси Амудия]] (Χρυσή Αμμουδιά) :* Демова секция Потамия ::* село [[Потамия (Тасос)|Потамия]] (Ποταμιά) ::* село [[Левки (Тасос)|Левки]] (Λεύκη) :* Демова секция Принос ::* село [[Принос]] (Πρίνος, Καλύβες) ::* село [[Мегалос Принос]] (Μεγάλος Πρίνος) ::* село [[Микрос Принос]] (Μικρός Πρίνος) ::* манастир [[Свети Пантелеймон (Тасос)|„Свети Пантелеймон“]] (Μονή Αγίου Παντελεήμονος) ::* село [[Ормос Прину]] (Όρμος Πρίνου) :* Демова секция Рахони ::* село [[Рахони]] (Ραχώνι, старо Вулгаро) ::* село [[Агиос Георгиос (Тасос)|Агиос Георгиос]] (Άγιος Γεώργιος) ::* село [[Скала Рахониу]] (Σκάλα Ραχωνίου) :* Демова секция Сотирас ::* село [[Скала Сотирос]] (Σκάλα Σωτήρος) ::* село [[Сотирас (Тасос)|Сотирас]] (Σωτήρας) == Население == {| class="wikitable" |- bgcolor="#efefef" ! Година !! Население !! Промяна !! Градско население !! Промяна |- | 1941 || 13 500<ref>[http://www.promacedonia.org/dj/dj_2.html Димитър Йончев, България и Беломорието (октомври 1940 – септември 1944 г.), Военнополитически аспекти]</ref> || – || – || – |- | 1981 || 2312 || – || – || – |- | 1991 || 2600 || 288/12,46% || – || – |- | 2001 || 13 765 || – || – || – |} На остров Тасос има здравен център в Принос, обозначен с указателни табели с червен кръст и надпис на латиница. Аптеки има в Лименас, Скала Калирахис, Принос, Лименария, Потос и Панагия. В много от градовете има и частни лекари. == История == {{обработка-раздел|неутрализация, добавяне на повече източници и алтернативни гледни точки}} [[Файл:Nordägäisches Schelf um etwa 14.000 C.jpg|мини|Брегова линия преди края на последния ледников период 16 – 14 хил. г. пр.н.е.]] [[Файл:Halbinsel_Thasos_um_etwa_10.000_-_5.000_v._Chr.jpg|мини|Брегова линия на п-в Тасос с праисторически мини за червена охра при Tzines]] В хилядолетната си история Тасос е познат и като Идонис, Аерия, Етрия, Хрис, Фазос и пр. Тук са господствали и са водили битки през изминалите десетки векове траки, финикийци, трако-елини, атински и спартански древни гърци, антични македонци, римляни, понтийци, немски племена като вандалите, византийци, авари, сарацини, славяни, българи, викинги-нормани, кръстоносци, генуезци, венецианци, турци, руснаци, албанци, египтяни, пак турци, гърци, българи и пак гърци. [[Файл:Steinkistengräber im Gräberfeld Larnaki C.jpg|мини|Каменни структури в праисторическия некропол в Larnaki]] [[Файл:Steinkistengräber_Larnaki_C.jpg|мини|Цистови гробници в некропола в Larnaki]] [[File:Praehistorische Standorte C.jpg|мини|Праисторически селища, в цвят: палеолита ера (червено), епохата на неолита (сино), медна епоха (оранжево), бронзово епоха (зеленои), ранножелязната епоха (жълто)]] === Праистория и прототракийска епоха === В старокаменната епоха, когато поради ледниците морското ниво е било значително по-ниско, Тасос е полуостровна част от материка. Западният бряг на полуострова започвал от естествено пристанище, на около десетина километра южно от днешния Кавала, продължавал на юг и се присъединявал към настоящия остров при Скала Мариес. Източният бряг, започвайки от най-южните носове и днешните реки, е продължавал на север североизток. Наличието в късния палеолит на хора в плодородната древна Тракия тук е засвидетелствано и прави аналогия с други археологически находки от Гюмюрджина, Драма и навътре в материка – по долините на Струма, Места Марица и пр. В палеолита населението се е прехранвало с лов, риболов и събиране на плодове. Островът е бил по това време около 10 000 – 5000 г. пр.н.е. в рамките на континенталния шелф на северното беломорско крайбрежие като все още свързан със сушата полуостров. Намерени са древни останки от присъствие на хора и животни в долина в южната част на остров Тасос, на разстояние от около 15&nbsp;km от Скала Мариес. На остров Тасос в 1956 г. от немския геолог д-р Херман Юнг в местността Tzines са открити най-старите подземните мини в Европа. Това е потвърдено и с по-късните теренни проучвания на немския институт Макс Планк, Бохумския минен исторически интитут и местни учени. В тези праисторически мини и кариери съществували в района на Марволакас се е добивала ценната червена охра и са намерени заедно с фосилизирани кости и оръдия от късния палеолит. При Tzines естествените пещери са се използвали и за живеене. Впоследствие същият район и много места на острова се разработват за производствени добиви и затова много от древните следите са заличени. Важни са находките на стотици инструменти от рога на тур и зубри, бележещи присъствието на праисторическия вид говеда ''Bos Taurus primigenius'', което също доказва, че островът е бил свързан със сушата. Също са намерени рога на антилопа ''Saiga tatarica'' от 10 хилядолетие пр.н.е., тъй като този вид антилопа изоставя преди 13 хил. години южните райони и мигрира в евразийските степи, когато ледниците започват да се топят. В новокаменната епоха и през камено-медната епоха се наблюдава създаване на селища, като хората се започват отглеждането на животни и различни култури. Тези селища се строят с камък и/или дървени материали, като се използват още непечена и печена глина и кирпич. Изработват се грънчарски изделия – съдове за ежедневна употреба и за съхранение на хранителни продукти. Най-старото селище на остров Тасос е открито в 1986 г. и разкопано през 1993 – 1994. Намира се в югозападната част на острова, западно от селото Лименария. Праисторическото селище е разположено в югозападния край на града в близост до плажа. То датира от 6 хилядолетие преди Христа и представя типичните за Тракия неолитни конструкции. Разкопките откриват коловете на основи, стени остатъци, камъни ограждащи и настилащи вътрешен двор, огнища, жилищни домове с ями за съхранение на хранителни продукти и керамика, придружени с много и различни предмети, има праисторическо гробище. По-нагоре по хълма и в близост до върха му, има останки от заселвания от бронзовата епоха, които са разучени през 1995 – 1996 г. Прототракийските жителите на праисторическите селища, са използвали минните за глина и червена охра отворени в късната старокаменна епоха като в новокаменната работата продължава и в галерията означавана като T1 (тунел 1) се работи помощта на инструменти от рога. В един момент по-нагоре е друга подземна каменоломна, която използва инструменти на кремък. Намерени са и други подземни рудници в секции T3 и T6. Най-старите от тези ями, датират ранната неолитна епоха ок. 6400 г. пр.н.е., като по-късните са от мезолита път ок. 5 хилядолетие пр.н.е. На 5&nbsp;km североизточно от крайбрежния град Потос, на внушителното плато е открит през 1969 година и в 1992 г. проучен и е описан с участието на международни експерти прототракийски акропол. Това са останки от праисторическо селище с неговите некрополи: Кендрия , Циганадика и Врисудис, на север Ларнаки и гробниците Манталуди близо до Теологос. Това селище е съществувало от средата до края на неолита. Двете му основни заселвания са в края на бронзовата епоха и в края на желязната епоха (XIII и VII век пр.н.е.). И в двата основни периода всяка миграция на населението се извършва във вътрешността на острова в XI и в X век пр.н.е. Построените са през това време в Кастро първо овални и апсидиарни планово постройки, а сред това правоъгълни къщи с каменни основи. Това показва явни различия от егейските модели. Въз основа на изследвани повече от 60 гробници, гробни камери и места е изяснен характерът и различните етапи на заселване и структура на населението. Според архитектурните и строителни материали, кости, оръжия и инструменти, земеделие, животновъдство, добив на метали, преработка и бижута, социалните и икономическите му структури, културата на острова се определя като на северния континент. Поречията на реките Струма, Места и Марица са важни търговски връзки с вътрешността на Тракия, централна и източна Македония и Беломорието. В ранната фаза, както и в земите на север и в Беломорието, където, както и на близкия остров Самос тракийски (Самотраки), доминират [[пеласги]]те, материалната култура, населението не е откъснато от микенското влияние, доколкото може да се съди по изкопаната керамика. Налице е, както и в други части на Тракия, типична драскано украсена (подобно на микенската) местно направена керамика, някоя от които със спираловидни орнаменти. В късната желязна епоха фаза връзката към Микена изчезва почти напълно, преди най-накрая от населението на Кастро да я изоставя. Също така при селото Сотирос е открито селище от бронзова епоха с добре запазени стени. Селището е зарито, а стените са пренесени и се съхраняват в Археологическия музей в Тасос, вторично използване имат вероятно за погребални монолити някои от тях с изобразени релефно фигури на воини и други форми. === Aнтичност === [[Файл:Akropolis Kastri aus OSO C.jpg|мини|Акрополът Кастро]] [[Файл:Siedlungen in der Peraia C.jpg|мини|Тасоската „Перея“ или „Хора“ на материка – територията и селищата колонии на острова контролиращи богатите сребърни и златни рудници и дърводобива в пл. [[Кушница]] (Пангей) търговиаята и доставящи зърнени храни за острова.]] [[Файл:Ausschnitt_der_südwestlichen_Lekani-Berge_C.jpg|мини|Рудниците при Тасоската „Перея“ или „Хора“ на материка в пл. [[Кушница]] (Пангей)]] [[Файл:Karte_Limenas_Perrot_C.jpg|мини|Античния Тасос загинал в 7 в. сл.Хр. върху който след столетия запустение е построен дн. гр. Лимен]] [[Файл:Plan_der_antiken_Stadt_Thasos.png|мини|План на античния гр. Тасос загинал в 7 в. сл.Хр.]] Тасос плътно е населен от [[траки]]те около 2000 г. пр.н.е., което се потвърждава и от намерената там характерна за тях древна керамика. С монетите, сечени в края на VI в. пр.н.е., е известно тракийското племе на ''ореските'', чиято локализация се базира на нумизматичните връзки с ранното монетосечене на остров Тасос<ref>[ А. Божкова, П. Делев, Копривлен, том 1, Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998 – 1999 г., Археологически институт с музей при БАН, C 2002]</ref>. Траките първи започнали да развиват земеделието, да добиват мрамор и злато. Около 400 години по-късно към 1600 г. пр.н.е. се появяват финикийци почитащи [[Мелкарт]], основали своя колония привлечени от златните залежи на острова, а над 1300 години след траките в средата на VII век пр.н.е. идват гърци – към 650 г. пр.н.е., те са колонисти от [[Парос]] водени от Telesikles и се установяват в северната част сред тукашното тракийско население или първо най-вероятно при днешното с. Солници (Алики) където има запазени останки на храм от VII век пр.н.е. Състоянието на пришълците е красноречиво описано от гръцкия войн поет [[Архилох]],<ref>M. Гейбъл: Пътуване в древния свят, Патмос Verlag GmbH & Co. KG, Дюселдорф, 2006 г., стр 19 – 23, ISBN 3-491-69139-7</ref> опитвал се да основе колония на Тасос: ''Цялата нищета на Гърция се събра с нас към Тасос; Опасностите на морето, потънали кораби; но стигнахме, това е обетованата земя. Чака ни живот в борбата с кучетата на Тракия за придобиването на земя.'' Явно осъзнали, че една конфронтация на малочислените колонисти с многобройните маси войнствени местни траки би била самоубийствена, те подобно на практиката в черноморските колонии разумно изоставят агресията и установяват с тях добро сътрудничество, което се разпростира и на близкия беломорски континентален бряг. През VI век пр.н.е. заселници от остров Тасос основават ''Неаполис (дн. Кавала),'' през V век пр.н.е. ''Неаполис ''става единствената колония на островитяните от Тасос, която успява да извоюва своята независимост. Тасос основава и други колонии като [[Галепсос]] разположен в югозападния край на полуостров Ситония, част от [[Халкидически полуостров|Халкидическия полуостров]], както и колониите му в т.нар. ''Тасоска Переа'' (Περαία) – владяната от острова територия на материка, където контролира богатите сребърни и златни мини в планината [[Кушница|Кушница (Пангей)]], най-голямата от които е споменатия Неаполис в центъра най-източна е Stryme на западния бряг на Търнавския залив и делтата на река Търнава (Лисе) на границата с [[Месемврия (Бяло море)|Месемврия]], следват още 9 селища от Pistros край Места до Phargis при устието на Струма. Взаимодействието и тук с траките, известни като най-добри рудари в античността, е пълно – те са ангажирани в търговията, селското и горското стопанство и в минното дело. В 362 г. пр.н.е. тасосци водени от [[Калистрат]] се заселват в тракийското селище Датон на 15 километра северно от град Кавала, прекръстват го на Кинидес (Извори) и го възгигат в своя колония, станала по-късно известният античен град [[Филипи]], където в от времето на хан [[Пресиян]], документиращ присъединяването на тези земи към България през 837 година. Богатите на благородни и други метали мини на острова, както и на материка, добивания първокласен мрамор станал търсен в целия древен свят, лозарството, големите дървесни ресурси на острова, които издигат в голям мащаб корабостроенето, търговията и разширения износ стават солидна икономическа основа за просперитета и го превръщат в голяма търговска и морска сила. През последните десетилетия на VI век пр.н.е. Започва и монетосеченето. По всяка вероятност в двата основни монетни дворове на острова и в Переята в Неапол. Към 540 г. пр.н.е. островитияните успяват да изгонят тиранина Симах и в полиса е установена демокрация.  В края на VI век пр.н.е., в разцвета на металните мини в Тасос, годишното производство на благородния метал добивано на самия остров и в контролираното крайбрежие на материка е 200 таланта. Монетните дворове са може би най-старият град на остров Тасос, в Неапол (Кавала) и в различни малки градове-колонии на Тасос като Dato, на Oisymi т.н, което очевидно го определя като един от на-значимите и стари монетни дворове в Тракия. През последните 100 години при разкопки на Атинския френски колеж са открити над 10 000 монети, сечени на остров Тасос, което показва значението на тракийския остров. Предната част от най-старите монети на Тасос украсяват обекти, свързани с характергия за траките култ към Дионис. Най-разпространените представят Силен и вакханка. Обратната страна показва свастика под формата на четирикрила мелница или има русалка. Сребърни монети на Тасос са широко разпространени в днешните български земи намерени в днешния гр. [[Трън]] и врачанското с. [[Търнава (Област Враца)|Търнава]], село [[Ваксево]] кюстендилско, пловдивското с. [[Катуница]], [[Браниполе]], [[тракийски култов комплекс (Ангел войвода)|светилището]] [[Хисаря (Ангел войвода)|Хисаря]], та чак до Египет и Сирия, а продукти от области като Коринт и Йония могат да бъдат открити още през последната третина на 7 в. пр.н.е. Градът на Тасос, голям и гъсто населен, е укрепен от началото на V век пр.н.е. с крепостната стена, при изработката на която е използван мрамор. Износът му на вино стига не само до [[Долина на тракийските владетели|Долината на тракийските владетели]], а от африканския бряг до този на Черно море чак до дн. гр. [[Измаил (град)|Измаил]] при делтата на Дунав и по на север. Бащата на историята Херодот живее известно време на Тасос в края на V век пр.н.е. и съобщава мита за произхода на името му. Финикийският княз Тасос, тръгнал с брат си Кадъм по поръка на баща си да търси отвлечената си от Зевс сестра Европа със заръката да не се връща без нея. Отзовал се след дълги безуспешни скиталчества на изумрудения остров, пленен от него и страхувайки се от бащиния гняв той се заселва тук с хората си и основава финикийското поселище, а Кадъм построил Тива. Други митове разказват, че именно Тасос е острова на сирените описан в пътешествието на Одисей, чиито пленителни песни погубвали моряците и единствен Орфей успял да ги чуе без да загине. Местните свързват с тях малкото и миниатюрно скално езеро с морска вода до с. Алики. Трета легенда, за който съобщава Аристотел е, че точно на остров Тасос Дионис разкрил на хората тайната на виното и там то се правело най-хубаво, като се добавяла смола от тукашните средиземнорорски борове [[пиния]] в амфорите. Факт е, че Дионис е тракийски бог възприет в елинския пантеон, че траките са широко известни с производство на най-добри вина и любовта си към тях и че наистина виното от Тасос е било най-високо ценено и прочуто в античния свят и е имало тежки наказания в цяла Елада и после в Римската империя, за измамна продажба на вино с марка от Тасос, ако то не е произведено там. При разкопки на древната Агора в Лимен са открити много паметници. Тук е търговският и политически център на Тасос, започнала да се строи през IV век пр.н.е. и постепенно завършена до II век. В нея около един открит площад се развива едно полузатворено, правоъгълно пространство, със страни 100 м и периметрични портици, докато в северната страна са поставени обществени сгради, храмове на богове и паметници. В източната страна на Агората за портиците, се намирали магазините, работилниците и складовете на Тасийците, вдясно и ляво от т.нар. Проход на Теорите. Най-значимите от тях са „Гробът на Глафкос“ от VII век пр.н.е., считан за основател на колонията, и споменатия „Коридорът на боговете“, известен и като „Проходът на Теорите“, построен през 470 г. пр.н.е., явно най-важен обект на агората предвид статуите открити там, както и исодомската зидария на околните постройки, които доказват, че е представлявал голям и внушителен комплекс. Релефите от Прохода на Теорите с изображения на нимфи, грации, Аполон и Хермес са пренесени през турско време в 1863 г. от французина Е. Милер в Лувъра и днес са изложени там. На агората и наоколо са останките от светилищата на тракийските богове, влезли в елинския пантеон Дионис и Артемида, както и на [[Аластор|Зевс Аластор]] (Agoraios), Херкулес и Посейдон, [[булевтерион]]а (общинския съвет), четири заобикалящи я монументални галерии портика – стои, олтари, постаменти на статуи, кръгъл храм на Веста, базилика – съдебна палата, магазини, концертна сцена Одеон, а наблизо е разкрита част от южната крепостна стена на града. На хълма над агората е запазен достатъчно голям амфитеатър, който е действащ. В близост с храма на Зевс е ''кръглата основа'' с мраморни стъпала, където жителите на острова почитали прочутия Тасийски атлет Теаген, син на Тимоксен, за който се твърди, че е спечелил 1400 победи в панелински игри. Тук се намират ''стъпала от постаменти на статуи'' на Август и на Гай и Левкий Цезар. В северозападната страна на Агората се намира свещеният храм на споменатия Тасийски Зевс Агоревс. Югоизточно от агората е бил главният булевард на града, свързвал Прохода на Теорите с Храма на Херакъл. Част от пътя покрит с плочи е разкрит. Над Прохода на Теорите, източно от агората се намира Храмът на Артемида, от най-древните на острова. През 1909 г. в храма са открити статуи на жени от Тасос, със знатен произход, пренесени през турско владичество в музея в Инстанбул. Над агората високо на върха е акропола – цитаделата на града, близо до която са храмовете на Атина и на Пан. На носа при морето под амфитеатъра е храма на Аполон Тесмофорион. Тасос изгражда още в VII век пр.н.е. на североизточния край на острова пристанищни съоръжения на „двойно пристанище“ – за военни, и за търговски и рибарски нужди, за да служи на военноморските сили и двата града и на нейните съюзници, като предна база на атинската лига в северно Бяло море, както и за нарастване на вноса и износа и търговски трафик. Пристанищата на острова са сред най-характерните и най-добре запазените древни пристанища в Гърция. Моловете на затвореното военно пристанището се формират от продължаването на крепостна стена към морето и са частично обхванати от съвременните кейове. Стената е 3 метра широка и е изработена от два реда шистови плочи запълнени с чакъл по средата, облечена с мраморни блокове върху каменните основи. Част от нея е запазена на височина до 2 м. През елинистическата епоха крепостната стена на затвореното военно пристанище е подсилена с кръгли запълнени с блокаж кули с диаметър около 10 м в неговите ъгли и кухи при входа. На югозападната кула в морето е открит надпис, че е дарение от ''proxenos Heracleodoros''. Военното затворено пристанище е притежавало навеси за съхраняването на корабите. Основите им образуват Π-образно помещение, 44 м дълго и 19 м широко за три триреми с дължина трирема 36 м и ширина 6 м, с три групи от кораби навеси от трите страни на пристанището – басейн, с капацитет от 50 бойни кораба, с колонади, поддържащи покрива и отделяне на градиентите на изтегляне. Укреплението на пристанището е от началото на V век пр.н.е. Навесите за кораби са датирани около средата на V век. В края на IV век пр.н.е. стената е подсилена с кръгли кули, точно както стената на земята е подсилена с квадратни такива. По време на раннохристиянската епоха IV – VII век нов сегмент на мола е изграден и входа на пристанището е изместен. Пристанището е изоставено след разрушаването на града в началото на VII век и започва да функционира отново от X век. Молът на търговските пристанищна от началото на V век пр.н.е. е възстановен в IV век пр.н.е. и продължава да е в употреба до VII век. Пристанището на Тасос е много важно за изучаване на древни пристанищни съоръжения. Това е един от най-добре запазените примери от затворен тип пристанище, което се е развило, за да служи на морската отбраната на града заедно с опазването и акостиране на своите кораби.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www2.rgzm.de/Navis2/Home/HarbourFullTextOutput.cfm?HarbourNR=Thasos |заглавие=Mиша Параскеви, Пристанищата на Тасос |достъп_дата=2014-12-14 |архив_дата=2016-03-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160305191505/http://www2.rgzm.de/Navis2/Home/HarbourFullTextOutput.cfm?HarbourNR=Thasos }}</ref> След края на политическите размирици през V век пр.н.е., икономиката на Тасос укрепва – мореплавателство, търговия, експорт на мрамор и вино, рудодобив, особено на ценни метали. При нашествието на цар [[Дарий I]] на Балканите в 494 г. пр.н.е. укрепения добре Тасос устоял, но две години по-късно в 492 г. пр.н.е. заедно с останалата част от Тракия пада при нападението на [[Мардоний]] под господството на [[Персия|персийската империя]]. След битката при Саламин гърците от Атина сменят персите и в 478 г. пр.н.е. включнат тракийския остров в своя т.нар. [[Делоски морски съюз]] и му е вменено задължението да предоставя 33 триери и парична вноска-данък. Тасос въстава срещу чужденците през 465 г. пр.н.е. и напуска т.нар. Атински морски съюз, пратения веднага с флота експедиционен корпус на Кимон едва успява да сломи съпротивата му в морска битка, в която тасосци загубят 30 кораба. След дълга обсада, той най-накрая завладява острова и след 2 години продължителни битки в 463 г. пр.н.е. възстановявя чуждата хегемония. Островът е жестоко наказан, загубва своите мини и колонии в Переята си и му е наложено да плаща тежка котрибуция, крепостта и флотът са унищожени. Гърците от Атина господстват над Переята до 448 – 447 г. пр.н.е. През 424 г. пр.н.е. станалият известен впоследствие с трудовете си атинянин от тракийски произход [[Тукидид]], поради връзките и влиянието си в Тракия, е избран за стратег и изпратен начело на 7 кораба към тракийското крайбрежие прина остров Тасос<ref>Тукидид IV, 104.5</ref>, но в битката при Амфиполис претъпрява неуспех. В 411 – 410 г. пр.н.е. гърците от Спарта нападат и превземат тасоските градчета по континенталния бряг, устоява само най-силния от тях – Кавала (Неапол) който същата година се обявява за независим въпреки съпротивата на Тасос, а в последния господства поставена и подчинена на гърците от Спарта олигархия. В 408 – 407 г. пр.н.е. 30 атинските кораби, командвани от атинския стратег Трасибул, побеждават тасоските военноморските сили и блокират града, принуждавайки Тасос да отново да приемам гарнизон и се върнете под господството на Атина. Бунтът срещу Атина е победен. Тасос е в окаяно състояние и е недееспособен, след много битки. В 404 пр.н.е. пак идват гърците от Спарта. Лисандър завладява Тасос, събра жителите в светилището на Херкулес и всички поддържащи атиняните са убити. Командването на острова упражнява спартанския чужд губернатор (хармост) Етеоник с десет архонти. На тасосци са наложени високи данъци прибирани от Спарта и те са откъснати от Переята си където Неапол и Еион са под Атинско господство. Следва пореден бунт и града е взет от Атина в 389 – 388 г. пр.н.е., но Тасос няма сили да се бори с пелопонеските завоеватели, победен е от гърците и принуден пак да се подчини на Атина. След поражението на Атинско-Спартанска в Пелопонеската война в 387 – 386 г. пр.н.е. в олигархичното управление на острова контролирано от Спарта идва отново. Атинския стратег Хабрий отново в 377 г. пр.н.е. налага Атинската хегемония. Икономиката на Тасос този път успява да се възползва от това развитие защото се възстановяват връзките с Перията му която е контролирана от Атина, но мерките и теглилките на свободния град са сменени с атинските и като валута се въвежда драхмата . Освен сребърни се секат и бронзови и златни монети. На много от тасоските тетрадрахми обаче закономерно стои тракийският бог Дионис. Още след персийските войни, обитаващите северното Беломорие тракийските племена започват да оказват натиск над Тасос и контролираната от него крайбрежна зона земя. Тракийският владетел [[Терес I]] основава [[Одриско царство|Царство на одрисите]] и Тасос попада под двойна зависимост, от една страна към Делоския съюз на Атина, а от друга към Одриското царство на което изпълнява различни ангажименти и плаща данък.<ref>Херодот VII, 110 – 113</ref> Макар че [[Филип II (Македония)|Филип II]] анексира острова през 340 – 339 г. пр.н.е., населението остава практически независимо, но Тасос окончателно губи територията си на континента. Все пак много жители гърци, изглежда бивши колонисти от [[Парос]], се изселват в Парос. От 287 до 281 г. пр.н.е. Тасос е в царството на [[Лизимах]]. [[Филип V]] завладява острова през 202 г. пр.н.е., но е победен от римляните в 197 г. пр.н.е. при [[Киноскефали]] и Македония губи владенията си в Мала Азия и Гърция. В настъпилите размирни времена на граждански войни и опустошения от пиратски набези наложилите ред римски части са посрещнат почти като освободители на острова и наистина римският пъководец [[Тит Фламиний]] (Titus Quinctius Flaminius) през 196 г. пр.н.е. обявява свободата на всички полиси и Тасос става пак свободен полис. В 88 г. пр.н.е. Тасос е нападнат от войските на мощния противник на Рим Митридат VI Евпатор, но удържа агресията и ремляните му връщат крайбрежните градчета на континента т.нае. Перея. В 42 година пр.н.е. [[Гай Касий Лонгин]] загинал в битките за опазване на римския републикански строй е оплакан от [[Марк Юний Брут]] като „последния римлянин“ и е погребан на Тасос. Основни изображения на монетите на Тасос са делфин, два делфина, сатир с нимфа, сатир с кантарос, глава на [[Дионис]] и коленичил [[Херакъл]] с лък. По земите и в музеите на днешна България се намират много монети, богати колекции от [[тетрадрахма|тетрадрахми]] на о. Тасос и [[Първа македонска област]], особено тетрадрахми от типа с главата на Дионис, както и варваризирани подражания на монетите на Лизимах. Тасос традиционно е определян за част от [[Тракия]], което потвърждава и класификацията на неговите монети<ref>[http://museum.nbu.bg/?cc_id=1&p=rubriki_items&r_p=rubriki&id=846 Колекции Тракийски монети, Тасос Тетрадрахма, Музей на Нов български университет]</ref><ref>{{Citation |title=Gitbud & Naumann, Pecunem |url=https://www.pecunem.com/auction-2/lot-31 |accessdate=2013-03-29 |archivedate=2014-12-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141220080852/https://www.pecunem.com/auction-2/lot-31 }}</ref><ref>{{икона|ja}} [http://lemonodaso.exblog.jp/i26/6/ План на агората на античния гр. Тасос загинал в VII век]</ref> === Средновековие === Първото свидетелство за покръстването е създаването на епископството на християнската църква в град Тасос. Епископът му участва в 325 г. в Никейския събор. Тасос под византийско управление страда много от средата на V век нататък от нашествия и пиратски набези, при които земята и населението са разорявани, държани под обсада, и претърпяват цели десетилетия на грабежи, унищожаване, разселване и поробване. Сред най-тежките завоевания са тези на [[вандали]]те в 467 г., на [[авари]]те през VI век, на [[сарацини]]те, на арабски пирати от Триполи в 902 г.<ref>[http://www.go-thassos.gr/about-thassos/places/kallirachi Kallirachi]</ref>, на [[нормани|сицилиански нормани]], на [[кръстоносци]]те, [[Генуезка република|генуезците]], [[Венецианска република|венецианците]] и накрая на [[турци]]те. През вековете, крайбрежните селища на острова са напълно изоставени, жителите се оттеглят в планинския регион. Още през X век, крайбрежието на острова е почти обезлюдено. От VII век на острова пристигат, първо като нашественици, [[Славяните в Гърция|славяните]], а [[българи]]те го нападат през X век от 904 г. и в XII – XIII век. От XII век той е под ударите на кръстоносците. Между 1122 и 1125 под папския флаг е атакуван от венецианския дож Доменико Микеле и 1204 по време на Четвъртия кръстоносен поход срещу Византия от дож Енрико Дандоло с венецианска и франкска армия на пътя ѝ към Константинопол. Неговият съратник и по-късно крал на Солун – Бонифаций I Монфератски владее острова три години, докато е заловен и убит от българите край днешния Златоград. Тасос е част от 1204 от Латинското Солунско кралство, но фактически се владее от хоспиталиерите и каталаните. От 1230 г. е под сюзеренитета на [[цар Иван Асен II]], В 1261 – 1264 за потушаването на пиратските действия и съперничества между гърци, генуезци и венецианци от византийците са разположени военноморски части на островите в Бяло море, включително и в порта на древния град Тасос. В 1307 той е завзет от генуезкия авантюрист Тидедия (Tидисио) Закария използвайки каталаните на остров Тасос. Закария се защитава успешно срещу византийското нападение на флота, но трябва да се преклони в 1313 под византийска власт. {{редактирам}} Османският пират Алекси Белекоме от [[Витиния]] плячкосва Тасос през 1450 г., след което островът запада.{{hrf|Σαπφώ|2021|20}} Скоро след това, в 1357 г. император Йоан V Палеолог предава острова и прилежащите земи на континента в наследствено владение на двама братя - примикирият Йоан и великият стратопедарх Алексис.{{hrf|Матанов|1986|58}} След смъртта на Алексис между март 1368 и февруари 1369, островът изпада в изолация и забрава. Неговият брат, примикирият Йоан с цената на много усилия и средства успява да възстанови благоденствието на острова.{{hrf|Σαπφώ|2021|24}} {{редактирам}} В 1363 г. братята дават на генуезците, лиценза за добив на подземни богатства на острова. Византийски кораби на Тасос преследват 1368/69 турските и венецианските пирати, атакували манастирите на Атон. Йоан завещава острова на атонския манастир Пантократор. Дъщеря му управлява до 1394 Тасос. Византийският Велик дук Алексий Апокавк наема в 1341 витините , за изгонването на сърбите от Тракия. Братята нахлуват и ограбват Кавала, Тасос и Лимнос и се установяват в 1350 г. на Тасос. Император Йоан V Палеолог в 1357 г. им предава наследственото върховенството над острова разчитейки да отблъснат сърбите и да контролират северното крайбрежие на Бяло море. Алексис е назначен византийски стратеопедарх. В 1363 г. братята дават на генуезците, лиценза за добив на подземни богатства на острова. Византийски кораби на Тасос преследват 1368/69 турските и венецианските пирати, атакували манастирите на Атон. Йоан завещава острова на атонския манастир Пантократор. Дъщеря му управлява до 1394 Тасос. Мануил II Палеолог отнема в 1414 след тежка обсада острова и го дава на Джакопо Гатилуси, архонта на Лесбос, като награда за генуезката подкрепата при Константинопол и коронясването на Йоан V Палеолог. През следващите десетилетия, генуезците, които са архонти на Лесбос, разширяват влиянието си над Фокея, Енос, Лемнос и Самотраки. Те действат като дипломатически посредник между Византия и Източното Средиземноморие и добиват изключителни правомощия. Те също са в съюз с пиратите каталани и пиратите на Цикладите, които оперират от Тасос. От 1428 при Дорино I. Гатилуси управител на острова е Умберто Грималди, който издига в различни места на острова укрепления и замъци. При него процъфтява транзитната търговия с Генуа и средиземноморските и източните страни. Островът отбелезва значителен растеж, но като замяна за крепостта на остров Лимнос в 1455 генуезците от семейство Гатилуси са принудени да се откажат от острова и той пада под господството на османците при похода за завоевание на запад на султан Махмуд II. към островите на Северно Бяло море Самотраки, Имброс и Тасос. Впоследствие е обсаден венецианци, каталунци и пирати под знамето кръстоносен поход от папа Клист III., пристанището и цитаделета на Лименас са овладени в началото на 1457 за дълго време защитавани от османците. В последвалата атака на Османската флота накапудин Тзаган паша, управител на Галиполи, в 1459 островът не окозва сериозна съпротива. От османската власт повечето островитяни, които не са могли да избягат в недостъпни вътрешността на острова, са депортирани в Константинопол. Много селища са изгорени. Островът е окончателно разиспан и овлодян. През 1460 обаче за компенсация че предава на турците без бой на собственото си деспотство [[Мореа]], [[Димитър Палеолог]] получава от тях гр. Енос, където остава да живее, и островите Тасос, Самотраки и Имброс (всъщност приходите от тях, а не реалната власт върху им). В 1466 г. управлението е поето от венецианския адмирал Капелоправилото, след като е сключен мир с турците в Константинопол. Тасос за трети път вече окончателно е пада под турска властв в 1479 завладян от Махмуд капудан паша румелийски. Робството продължава цели 567 години до 1912 г. === Турско владичество === [[Файл:Thasos_Lapie_(1826)_C.jpg|мини|Тасос – Chev. Lapie: Carte d’une partie de la Macedoine, 1826, за главното селище на острова е посочено тукашното българско село [[Рахони|Булгаро]] (дн. прекръстено на Рахони)]] [[Файл:Thasos nach Miller C.jpg|мини|Тасос – карта от Д. В. Б. Милър 1889 г., видно е първостепенното значение на тукашното българско село [[Рахони|Булгаро]] (дн. прекръстено на Рахони), а като необитаеми руини както и на всички други карти оттогава е означен днешния главен град Лимен на мястото на античния град]] {{редактирам}} Остров Тасос пада окончателно под османска власт в 1479 г. На о-в Тасос, през 1519 са отбелязани само 5 населени места: Лиман хисар, Теологос (Богослов), Жени хисар, Булгаро и Какирахи (Калирахи). Местата Касавити (Принос) и Мари първо са споменати през 1570.{{hrf|Σαπφώ|2005|36 – 37}} {{редактирам}} Османците отстъпили на гърците вътрешния самоуправление. През 1566 те избрат измежду от своите членове, местните кметове – мухтари кнезове, т.нар. ''Kotsampasides'', които събират данъци, мита и такси за Султана. През XVI и XVII век османската власт е стабилна и благодарение на богатството на острова на злато, сребро, мрамор, дърво, зехтин и вино жителите на острова пак се замогват, както свидетелства пътешественикът ''Francesco Piazenza'' описва през 1688 г., и населението се увеличава значително, като се оценява в 1707 на 7000 – 8000 души, а броят на селищата от 12 до 15, но това не продължава дълго и скоро островът е разорен от пиратите и турските тегоби, крайбрежните селища са обезлюдени и оцелялото едва около 1/3 от предишното население се премества в гънките на планината.<ref>Κωνσταντίνος Χιόνης, [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:8eoSqpqlQwUJ:www.library.teikav.edu.gr/thasiaka/thasiakafiles/t6/t6a13.pdf+&cd=5&hl=bg&ct=clnk&gl=bg Пирати в Калирахи]</ref> {{редактирам}} По време на [[Руско-турска война (1768 – 1774)|руско-турската война от 1768 – 1774]] царска Русия изпраща кораби от своя [[Балтийски флот (Русия)|балтийски флот]] в Средиземно море и води активни бойни действия в Белморието. Малко след [[битката при Чешме]] руска ескадра, водена от адмирал [[Григорий Спиридов]] дебаркира в Тасос и държи за кратко острова.<ref>{{Cite journal |last = Hassiotis |first = I.K. |title = Macedonia from the Beginning of the Eighteenth Century to the Foundation of the Hellenic State |page = 162 |url = http://www.macedonian-heritage.gr/HistoryOfMacedonia/Downloads/History%20Of%20Macedonia_EN-07.pdf |journal = The History of Macedonia |date = 2007 |publisher = Museum of the Macedonian Struggle Foundation |place = Thessaloniki}}</ref> {{редактирам}} Султан [[Абдул Хамид I]] (1774 – 1789) действа към острова с голяма безотговорност и потисничество. Принудителният труд за сеч и транспорт, ограбване от пирати, гнет, тормоз и експлоатация от страна на османците и Kotsampasides води до пълна мизерия и голям смут. Честите пиратски нашествия накарали жителите да строят домовете си високо в планината, за да се крият, но да могат да виждат нашествениците отдалеч. Така много села се преселват из склоновете, сред боровите гори, но с прекрасна видимост към бреговете на Бяло море, а на брега остават само пристаните. Френският пътешественик [[Еспри-Мари Кузинери|Кузинери]] посетил острова в края на XVIII век от населението преди 70 години била останала само 1/3, той заварил там само 2500 жители в резултат на пиратството и султанското управление довели до мизерия. Островът постепенно се възстановява, след като в 1813 е даден владение на управляващите [[Египет]] [[хедив|хадифи]] васални на Високата порта владетели [[арнаути]] от династията на [[Мохамед Али паша|Мохамед Али]], което продължава до 1908 г. и младотурската революция, след това Тасос 4 години е управляван директно от [[Цариград]] до 1912 г. След създаването на гръцката държава в 1830 г. започва инвазия на гръцки търговци и моряци от материка и заселването на много от тях на острова. В януари 1847 г. е открито гръцко консулство, което да защитава интересите на Гърция и да отстоява елинизацията, първият консул за острова е Аргирос Морайтопулос, който назначава такъв за селищата Булгаро и Калирахи лекаря Анастаси Константин.<ref>[http://www.xronometro.com/h-naytilia-ton-thasion-2 Η ναυτιλία των Θασίων κατά την τουρκοκρατία, Xronometro, 16.09.2013]</ref> === Войните в началото на XX век === През Балканската война и на приключилата я [[Лондонски мирен договор|Лондонска мирна конференция]] се разгаря остър спор за остров Тасос. България, овладяла [[Кавала (областна единица)|Кавала]] и околното беломорско крайбрежие, от което той отстои само на 6,7&nbsp;km, иска тракийския остров, част от Македония, попадащ в най-близките крайбрежни води, да бъде включен в територията ѝ.<ref name=":0">Антон Ж. Иванов, Установяване на съвременните граници в Македония, ”Прекрояването на Македония” – „Ние“, бр. 6/1999; ”Македония – възторг и покруса” – „Ние“ бр. 7 – 8/1999.</ref> Гърция, окупирала острова на 20 октомври 1912 г. след десанта на частта на капитан Димитриос Кондарос, заел селата Панагия, Потамия и Теологос с войски от ескадрата на адмирал [[Павлос Кундуриотис]], също иска да го присъедини. Османската империя от своя страна предявява категорични искания да запази острова и в Лондон е решено принадлежността му да се определи впоследствие от Великите сили. Избухналата Междусъюзническа война оставя въпроса висящ. През февруари 1914 г. с ноти до Гърция и Турция Великите сили оповестяват решението си повечето от островите, включително Тасос, да преминат под гръцки суверенитет. Младотурците обаче отказват да признаят това решение и отношенията между Атина и Цариград дотолкова се изострят, че само избухването на [[Първа световна война|Първата световна война]] предотвратява нова война между тях. След нея със Севърския мирен договор от 10 август 1920 г. между Антантата и Османска Турция се потвърждава гръцката принадлежност на остров Тасос, но той също е отхвърлен от Турция и едва след още една, макар загубена от Гърция, [[Гръцко-турска война (1919-1922)|гръцко-турска война]] 1919 – 1922 г. турците ѝ отстъпват острова чак с Лозанския мир от 24 юли 1923 г. След Малоазийската катастрофа на гръцката военна интервенция в Турция в 1922 много бежанци от там са заселени от правителството на острова, предимно в крайбрежните градове Лимен и Лименария, като е национализирана собствеността на тасоските монашески имоти, които са им раздадени като на безимотни. Впоследствие от Тасос започва голямо преселение на коренни жители към континента и тръгва и вълна от емиграция предимно към САЩ. През 1903 г. германският индустриалец Фридрих Шпейдел получава от турския Султан концесия за експлоатация на руда на Тасос. Участъците за добив на цинкова руда [[смитсонит]] (каламин). В концесионните участъци определени от хедива в Кавала включват западната и южната част на острова. Многобройните минни работи вдигат благосъстоянието на острова и по-специално на жителите в Лименария и Сотирос с откритите голям брой работни места. Първата световна война през 1914 г. обаче слага край на добива на минната компания Friedrich Speidel, а когато френските войски през 1916 г. в македонската кампания на [[Антанта]]та, заемат острова и изграждат тук военноморска база, в Лименария идва хаоса на войната. Съоръженията и сградите Speidel'schen до голяма степен са разрушени и ограбени в 1916/1918 г. През 1925 г. Гърция прави свои търгове за минните концесии на Тасос, спечелени от белгийската компания Vieille Montagne. Голяма част от работниците пак са наети, започва ремонт на унищожените съоръжения на Speidel'schen, но възобновеното в някакъв обем производство продължава само до 1933 г., след което всичко пак потъва в разруха. === Българско управление и налагането на централната гръцка власт след него === На 7 май 1941 г. e заповядвано [[Втора армия]], командвана от генерал [[Иван Марков (генерал-майор)|Иван Марков]], да заеме изцяло [[Беломорие|Беломорската област]], включително островите Тасос и [[Самотраки]].<ref>Димитър Йончев, България и Беломорието – октомври 1940 – септември 1944 г., Военнополитически аспекти, Гл. 2 Възвръщане на Беломорието към България, изд. Дирум, София 1993</ref> Още на 30 април 1941 г. [[Богдан Филов]] е определил [[Илия Кожухаров]] за областен управител на [[Беломорие]]то. Светият Синод на свое заседание на 29 април 1941 г. решава Беломорието да име две епархийски ведомства: 1. Маронийската епархия – градовете Гюмюрджина, Дедеагач, Димотика, Ксанти, Софлу и Фере с прилежащите им села, с временно управляващ епархията до окончателно установяване митрополит [[Кирил Пловдивски]]. 2. Струмишко-Драмската епархия – градовете Баракли Джумая, Демирхисар, Драма, Кавала, Пехчево, Радовиш, Сяр, Струмица с прилежащите им села, с управляващ епархията митрополит [[Борис Неврокопски]]. На 8 май 1941 г. новият командир на 2-ра армия генерал [[Константин Лукаш]] разпорежда административните власти и българската полиция да заемат служебните си места в освободените райони. Войската дебаркира на 15 май в главното селище на острова – [[Тасос (град)|Лимен]] и заема Тасос. [[Десета пехотна беломорска дивизия]] организира отбраната на морския бряг от вражеско нападение и противников десант със зона на отговорност – заетия от нея участък между реките [[Струма]] и [[Места]] на материка, а също така и на Тасос. Непосредствената охрана на Беломорския бряг и брега на островите се предоставя на полковник [[Георги Ковачев (офицер)|Георги Ковачев]] като командир на отряда, носещ името [[Беломорски отряд|„Беломорска отбрана“]], който е в подчинение на командира на 1-ва армия. Към края на юни 1941 г. създадената в Царството нова Беломорска област с административен център [[Ксанти]] се разпределя на 11 околии: остров Тасоска, Дедеагачка, Гюмюрджинска, Ксантийска, Саръшабанска, Кавалска, Драмска, Сярска, Демирхисарска, Зиляховска и Правишка. Към 21 юли Тасос е гарнизон на пехотна дружина от [[Двадесет и пети пехотен драгомански полк]] и 1 пех. рота от [[Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк]] с опорни пунктове – [[Тасос (град)|Боровец (Лимен]]), [[Скала Прину]], [[Лименария]], Архангел Михаил (над западния залив при манастира) и при [[Панагия|Скеля Богородица]] (Скала Панагия – дн. с. Хриси Амудия Хρυση Αμμουδια – Златни пясъци)<ref>Димитър Йончев, България и Беломорието – октомври 1940 – септември 1944 г., Военнополитически аспекти, Приложения, изд. Дирум, София 1993</ref>. От октомври 1942 острова се отбранява от 1 дружина морска пехота усилена с една пехотна рота, след март 1943 г. подразделенията на Единадесета пехотна (носила името „Македонска“ в предходната война) дивизия, които са на о. Тасос и Самотраки, се изтеглят и заемат мястото си в полосата на дивизията. Те са сменени на Тасос от сборна опълченска дружина, мобилизирана и изпратена в подчинение на командира на Беломорския отряд полк. [[Трифон Трифонов (офицер)|Трифон Трифонов]], към тях от януари 1944 са придадени 1 картечна дружина от шестдесет и втори пехотен полк, 1 – 47 мм бронеизтребителен взвод и 1 – 7,57 см батарея. Щабът, главната база, и корабостроителница на командвания от капитан I ранг [[Димитър Дудев]]<ref>[http://morskivestnik.com/compass/news/2014/052014/052014_5.html Морски вестник, Варна, май 2014]</ref> [[Български беломорски флот]] са само на няколко мили в [[Кавала]] на отсрещния бряг и неговите съдове също охраняват острова и акостират в пристанищата му. По време на българското управление на Тасос за Българския Беломорския Флот работи и корабостроителница в гр. Боровец (Лимен) основана от български предприемачи начело със Стоян Николов, където се строят военноморски съдове<ref name=":1">[http://www.airgroup2000.com/forum/viewtopic.php?t=227834 Парушев, Тодор. Морското стопанство на България 1918 – 1944. Варна, Зограф, 2002.]</ref>. За 3 години там са завършени седем 160-тонни и един 30-тонен транспортни кораба, моторни и спасителни лодки, още два кораба остават наполовина завършени, когато след септемврийския комунистически преврат в София през октомври 1944 г. българските власти са принудени да оставят острова. По време на българското управление в църквите и училищата на острова станал част от територията на България и диоцеза на БПЦ официално се служи и преподава на български език. В църквите освен българските са преназначени и местни гръцки свещеници на издръжка от БПЦ на които е допуснато наред с българския да ползват и гръцки. Църква, която се е служило на български в Лименас, е изящната „Св. Марина“ (сега „Св. Никола“), до античната агора и старото класно училище до нея понастоящем основно училище (''Δημοτικό Σχολείο Λιμένα Θάσος''), на български се служи и в останалите църкви и манастири и се преподава и в другите училища на острова. Запазена е голямата българска казарма в [[Лименария]] на южния бряг на острова, фактически препостроена в 1941 г. от българската войска след съсипването ѝ от френската армия в предишната война и саморазрушението, на което я изоставя в 1933 г. белгийският концесионер, построена в 1903 г. централа на германската минна компания ''Speidel'' – това е внушителната жълта сграда с кули над пристанището, наричана „Замъка“ или двореца (''Παλατάκι'') на Лименария<ref>[http://wikimapia.org/#lat=40.6260946&lon=24.5852994&z=16&l=0&m=b&v=8&show=/22416218/ Казармата на българската войска по време на българското управление на Тасос 1941 – 1944 г. – Замъкът на Лименария]</ref><ref>[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=40.624637&lon=24.579608&z=18&m=b&show=/22416218/el/Το-Παλατάκι wikimapia.org]</ref>. Българската казарма и сгради заедно с целия военен район на българското поделение, се превръща в съвременен култерен център с парк, но след разходи от 600 000 €, проектът остава незавършен и в 2005 г. Дирекцията по изграждането SAMM е закрита. На отсрещното миниатюрно живописно хълмче, разделящо пристанището на градаца от плажа, запазеният бетонен пръстен на българския картечен пост увенчаващ върха на покритата с борове устроена като миниатюрен парк скала е основната атракция и любимо място на туристите и местните младежи, оттук се разкрива прекрасната панорама на града с българската казарма, пристанището и плажа, към простора на Бяло море и върховете на Света гора от другата страна на залива. За каквато и да е конфронтация и борба на EAM, ELAS, Elan, НООМ или местни хора срещу българската власт на Тасос няма нито едно съобщение от която и да е страна. Само няколко месеца обаче след оттеглянето на българската администрация и армия и подписването на 12 февруари 1945 на известния [[Договор от Варкиза]] върху Тасос се разпростира установената в цяла Гърция системата на терор, мъчения, принудинителни подписки, експулсиране, и затворнически лагери, макар осъдени на много години затвор и смъртни присъди да са рядкост. Първата жертва на Тасос след Варкиза е ''Laskarouda'' Sakouli'' , млада жена,'' която е убита по време на демонстрация пред полицейския участък в Теологос.<ref>Γερακούδης: ''Η ιστορία της Θάσος'' , σ. 112 – 120 Αστρίς Θάσου 2005</ref> След това в планината излизат въоръжени отряди на лявата [[Национална общогръцка огранизация на младежите]] и започват откъслечни схватки с гръцката полиция. В суровата зима на 1946 – 47 се разразяват тежки битки. Части на държавното управление, състоящи се от над 100 полицаи и жандармеристи, са изпратени на Тасос. По това време на острова 50 на 70 леви бойци формират отряд, готов за решителни битки ползващ се със силната подкрепа на населението. Политическото ръководство на бунтовниците приема тактиката да организира силите си на малки партизански единици. През 1947 г., един от лидерите на левите Агамемнонас Фотиу, е предаден и убит в областта на с. Панагия. В планините до Теологос от края на 1948 действа група от 5 – 7 бойци на Димитри Манолицос. За неутрализирането ѝ накрая е употребена военна сила от около 700 мъже. Това не е постигнато до май 1950 г., 10 месеца след края на гражданската война, когато всички оцелели партизани успяват да преминат в Керамоти и бягат от там в страните от Източна Европа. Тасос пострадал чувствително от гражданската война след 1950 г. и задълго е обханат от глад и борба за оцеляване. == История на минното дело на Тасос == [[Файл:BASA-2072K-1-399-10-Limenas Thasos.JPG|мини|250п|Пристанището в годините на българската окупация през Втората световна война]] [[Файл:BASA-2072K-1-399-9-Limenas, Thasos.JPG|мини|250п|Пристанището в годините на българската окупация през Втората световна война]] Най-ранният добив на острова датира от около 13 000 г. пр.н.е., когато палеолитни миньори добиват охра като изкопават проходки на мястото на желязната мина от модерната епоха в местността Tzines в района на Лименария, на 15 над скала Мариес за добив на лимонит.<ref>Kovkouli et al. 1988</ref> Добиването на основни и благородни метали започват още траките, през VII век пр.н.е. го разработват финикийците, последвани от IV век от гърците и след това римляните. Минното дело е установено по многото нагар от находища за олово и сребро, въпреки че има немалко злато и мед. По-късно минни компании като Speidel (1905 – 1912) и Vielle Montagne (1925 – 1930) добиват Zn-Pb (каламин). През 1905 г. немска металургична фабрика е издигната в Лименария за обработка на каламин. Изчислено е, че общото производство на минерална руда през периода 1905 – 1964 е около 2 милиона тона каламин (12% Zn + Pb) и 3 милиона тона желязна руда (44% Fe). От 1964 г. няма минна дейност на острова. Ново проучване се прави през 1976 г. от IGME за идентифициране на скрити източници на метални руди. По това време мраморните кариери са единственото добивано непрекъснато от античността богатството на Тасос.<ref>{{Citation |title=Thassos-island, history-of-thassos |url=http://www.thassos-island.com/explore-thassos/history-of-thassos |accessdate=2014-12-31 |archivedate=2014-12-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141231103720/http://www.thassos-island.com/explore-thassos/history-of-thassos }}</ref> == Забележителности и плажове == {{основна|Плажове на Тасос}} * Лименас – агората и римските руини на театъра, акропола високо над града, останки от храмове и пр., Калугерико – метохът на Ватопедския манастир построен от монасите в XIX век и т.н. Близо до пристанището на Лименас се намират руините на древния централен пазар – агората, която е била основното средище за търговия и социални контакти. В непосредствена близост до археологическия музей се намират светилищата на Артемида и Дионис, а нагоре по хълма са разположени Акрополът, храмът на Атина и античният театър, построен през V век пр.н.е. и е побирал поне две хиляди зрители. През I век театърът е ремонтиран от римляните, за да може да се използва за гладиаторски игри. В наши дни там всяко лято се играят представления – главно антични трагедии.<ref>[http://www.thassos-info.com/limenas/limenas-zabelejitelnosti.html www.thassos-info.com]</ref> * [[Археологически музей (Тасос)|Археологически музей на Тасос]] в град Тасос и големия Курос изложен в него * [[Общински музей „Полигнотос Вагис“]] – музей в [[Потамия]] на родения на Тасос американски скулптор [[Полигнотос Вагис]] * [[Етнографски музей (Лименария)|Етнографски музей на Лименария]] * Етнографски музей в Калирахи * Село Теологос – къща на Хаджи Георги кмет на остров Тасос вдигнал бунта в 1821 г., превърната във фолклорен музей. Селото е основано от бежанци от Константинопол през XVI век и е главно селище на острова до края на османската власт. Намира се на десетина километра от центъра на Потос (х-л „Олимпион“). Теологос е обявен за културна столица от гръцкото правителство през 1979 г., което означава, че строителството или реконструкцията на съществуващите сгради е ограничено, за да се запази автентичният му вид. Селото също така е съхранило много народни традиции и все още произвежда своите маслини, зеленчуци, алкохол и агнешко месо, така че ако седнете в местна таверна, почти сигурно ще опитате местната продукция. * [[Музей на зехтина]] и [[Панагия (Тасос)|с.Панагия]] (''Богородица''). Известно с каменните си къщи и покриви, изобилието от течаща вода и калдъръмените улици. Улички на Панагия, са с такава ширина, че на някои места трудно може да премине дори и мотопед. Построени са през епоха, при която транспортът на хората и на стоките се е извършвал с магарета. Всяка година на 15 август се организира голямо празненство в чест на празника на Успение Богородично. Друг известен празник в село Панагия е деня преди празника на Вси Светии, когато жените от селото приготвят курбан от козе месо и сварено жито. Приготвянето на храната се извършва навън, в двора на църквата, и се раздава на вярващите след края на литургията. На много места има извори, като най-известният е „Изворът на любовта“ в края на тясна и много зашумена уличка. На няколко километра от селото в посока Хриси Амудя е „Дракотрипа“, пещера със сталактити и сталагмити, чиято дължина все още не е напълно изследвана. * [[Музей на маслината и зехтина]] в Скала Прину. Модерен музей, представя производството на зехтин, фотографска изложба, изложба на около 40 от 130-те известните съвременни видове зехтин, както и дегустационна зала. Всеки понеделник сутринта, става уличният пазар на Принос, немалка атракция за посетителите на Тасос. На пазара се предлагат голямо разнообразие от ядки, пресни плодове и зеленчуци, кожени изделия, обувки, дрехи и домакински пособия. * Микрос и Мегалос Принос се намират на 4 – 5 км от Принос към вътрешността на острова, един от най-красивите и живописни села тук. Малките и тесни калдъръмени улички, каменни къщи с дървени тераси и балкони и изрисувани тавани. Въпреки че и двете села са видели много славни времена в миналото, когато хората са живели и работили тук, защитени от пирати, върлували в низината и в морските селища, в днешно време са по-скоро изоставени. Все още се виждат останките от старото училище с голям принос в историята на острова, старите имения и църкви. Перфектното място за почивка сред звуците на природата и течащите води е обядът или кафето под чинарите на централния площад на Големия Казавити. * Манастир [[Архангел Михаил (Тасос)|„Архангел Михаил“]] е най-големият манастир на Тасос в близост до Алики. Той е женски и основен обект за посещение от туристите и поклонниците. * Манастир [[Свети Пантелеймон (Тасос)|„Свети Пантелеймон“]] е построен през 1843 г. манастир от 1987 г. Намира се във вътрешността на острова, в близост до с. Казавити. * Манастир [[Успение Богородично (Мариес)|„Успение Богородично“]] е по пътя за [[Мариес]] и в него живеят само един или двама монаси. * Кастро – времето на основаване на крепостта се губи в праисторията, средновековната крапост е вдигната от венецианския Джакопо Кателуци в 1414 г.  * Остров Крамбуза срещу Скала Потамия. Гъстата растителност прави невъзможно опознаване на всички части от него. Пространството му е пълно с диви растения, наричани „Krambi“. Малката църква „Свети Данаил“ се намира на върха на хълма. Жителите посещават тази църква в деня на светеца всяка година. * Залив на русалките „Алики“. Малкото рибарско селище е на полуостров, заключен между два залива, и самото място е невероятно красиво. Това е един от най-популярните плажове на Тасос. Водата е кристално чиста и това е прекрасно място за всички – деца, плувци и просто излежаващи се на брега. Над плажа са руините на старо светилище и селище от VI в. пр.н.е. и две раннохристиянски базилики, построени с материали от храмовете, на носа. Над светилището има пещера, в която са открити дарове за боговете и от най-бедните, напр. рибарски куки. Смята се, че селището е било много проспериращо заради мраморните кариери, чиято работа е прекъсната внезапно, вероятно след земетресение. Полуостровът в древността е бил доста по-голям, но добивът на мрамор е намалил площта му. Скалите са прекрасно място за къпане, но има опасност от многобройните [[морски таралеж]]и. Все още могат да се видят останки от постланата с мрамор пътека „marmarostrata“, водеща към храмовия комплекс, както и недообработени мраморни блокове. == Личности == * [[Архилох Тасоски]] – гръцки военачалник, воювал с [[траки]]те на острова, неуспешно се опитал да разшири колонията, разбит от тях. * [[Херодот]] – живял и описал острова в края на V век пр.н.е. * [[Теаген Тасоски]] (Θεαγένης ό Θάσιος) – прочут античен спортист – боксьор (панкратист), бегач, атлет и пр. Победител в 75-ата Олимпиада в 480 г. пр.н.е. и в 76-ата в 476 г. пр.н.е. Спечелил според една легендата над 1300, а според друга над 1600 победи на Олимпийските, Питийските, Немейските, Истмийските и пр. игри, почитан от траки и елини, считало се е, че статуята му лекува болните от треска, но убила един непочитащ го гражданин, заради което била осъдена за убийство и хвърлена в морето, но след време я извадили и поставили отново заради пророчеството на Делфийския оракул, че ако не го сторят неурожай заплашва острова. * [[Стесимброт Тасоски]] (Στησίμβροτος ό Θάσιος; ок. 470 – 420 г. пр.н.е.) – софист, историк, противник на [[Перикъл]], вероятно негова творба е записана [[Дервентски папирус|Дервентския папирус]]. * [[Полигнот Тасоски]] (Πολύγνωτος ό Θάσιος) – виден античен художник, 462 г. пр.н.е. по покана на [[Кимон]] пристигна в Атина, където рисува стенописи в Стоата, храмовете на Кастор и Полукс, и на Тезей. На тях изобразява битката на атиняните със спартанците, битката на Тезей с амазонките, разрушаването на Троя и битката при Маратон. Най-популярните му картини били тези в Лесхии, в Делфи, изобразяващи превземането на Троя, отплуването на ахейците от този град и посещението на Одисей в подземното царство. Фигурите в картините му са рисувано само с контур и боядисани едва в няколко цвята, които се открояват на цветната основа на стените. Въпреки пълната липса в тях на моделиране на човешкото тяло и на перспектива, те в историята на живописта са значителна стъпка напред, тъй като според легендата маркират ритъма на композицията, благородството на формите и изразителност – качества, които липсват в творбите от архаичния период. * [[Хегемон Тасоски]] (Ἡγήμων ό Θάσιος) – живял по време на Пелопонеските войни (435 – 404 г. пр.н.е.) драматург, автор на недостигналата до нас комедия „Филинна“, първи започнал да пише и въвел [[пародия]]та като жанр. * [[Леодамант Тасоски]] (Λεωδάμας ο Θάσιος) – математик, близък до [[Платон]], живял около 380 г. пр.н.е. Според коментарите на [[Евклид]] от [[Прокъл]], благодарение на него, на Архит Тарентски и на Теетет Атински,'' „се увеличил броя на теоремите и геометрията придобрила по-научнен и систематичен характер“.'' * {{флагче|България}} Георги Янев Андонов, 1916 г. роден и отраснал на о. Тасос – деец на БКП, партизанин в ЕЛАС 1943 – 1944 и 1947 – 1949 г.<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf Архиви на БКП, ЦДА, С 2003, стр. 26]</ref> * {{флагче|България}} Спас Виселчев (Висулчев) – кмет на с. Касавити, братовчед на [[Бойка Вапцарова]] (съпругата на [[Никола Вапцаров]]), закриляна и живяла на острова при него в 1942 г.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.novazora.net/2009/issue45/index.html |заглавие=www.novazora.net |достъп_дата=2014-12-30 |архив_дата=2013-02-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130212095904/http://www.novazora.net/2009/issue45/index.html }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.novazora.net/2009/issue39/story_05.html |заглавие=www.novazora.net |достъп_дата=2014-12-30 |архив_дата=2016-03-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304193518/http://www.novazora.net/2009/issue39/story_05.html }}</ref>. * {{флагче|България}} Стоян Николов – български предприемач, основател на българската корабостроителница в гр. Боровец (Лимен), строила съдове за гражданския и военния беломорски флот в 1941 – 1944 г.<ref name=":1"/> == Фотогалерия == <gallery> Thassos-2007-06-17 485.JPG|Тасос, пристанището на Лименас THASSOS 0281.jpg|Плажът на Макриамос Assumption of Mary Church in Panagia, Thasos 2.jpg|Църквата в Панагия THASSOS_0485_www.zakonnik.net.jpg|Новата църква на манастира 'Свети Архангел Михаил' Thassos_512.jpg|Заливът под манастира THASSOS_0690_www.zakonnik.net.jpg|Пристанището на Лименас THASSOS_0735_www.zakonnik.net.jpg|Улица със заведение в Лименас THASSOS_0789_www.zakonnik.net.jpg|Ресторант в Панагия THASSOS_0884_www.zakonnik.net.jpg|Паметник в Лименас THASSOS 0889.jpg|Пристанищната улица в Лименас THASSOS 0927.jpg|Пристанището на Лименас THASSOS 0932.jpg|Пристанището на Лименас </gallery> == Източници == * {{Cite journal |last = Αγγελούδη - Ζαρκάδα |first = Σαπφώ |title = H Θασοσ Την Εποχη Των Παλαιολογων (1261-1453) |url = https://www.academia.edu/64614831/%CE%97_%CE%98%CE%AC%CF%83%CE%BF%CF%82_%CF%84%CE%B7%CE%BD_%CE%B5%CF%80%CE%BF%CF%87%CE%AE_%CF%84%CF%89%CE%BD_%CE%A0%CE%B1%CE%BB%CE%B1%CE%B9%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CF%89%CE%BD_1261_1453_%CE%98%CE%B1%CF%83%CE%B9%CE%B1%CE%BA%CE%AC_%CF%84_21_2020_2021_%CE%9A%CE%B1%CE%B2%CE%AC%CE%BB%CE%B1_2021_%CF%83_11_43 |journal = Θασιακά. Περιοδικη Εκδοση Τησ Εταιριασ Θασιακων Μελετων Και Τησ Θασιακησ Ενωσησ Καβαλασ. |year = 2021 |publisher = Δημοσ Θασου, Περιφερεια Α.Μ.Θ., Περιφ. Ενοτητα Καβαλασ |place = Καβαλα}} * {{Цитат периодика |last = Αγγελούδη-Ζαρκάδα |first = Σαπφώ |year = 2005 |place = Καβάλα |title = Το μετόχι της μονής Ζωγράφου Αγίου Όρους στο Ραχώνι της Θάσου |journal = Θασιακά |volume = τ.12 (2001 – 2003) |url = http://www.library.teikav.edu.gr/thasiaka/thasiakafiles/t12/t12a02.pdf |lang-hide = 1 | lang = el |access-date = 2016-08-29 |archive-date =2016-09-11 |archive-url =https://web.archive.org/web/20160911085220/http://www.library.teikav.edu.gr/thasiaka/thasiakafiles/t12/t12a02.pdf}} * {{cite book |title = Югозападните български земи през XIV век |last = Матанов |first = Христо |editor-link = Христо Матанов |year = 1986 |publisher = Наука и изкуство |location = София |url = http://macedonia.kroraina.com/hm2/hm_1_3.html |lang = bg}} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://mountain.bajhui.org/main.php?g2_itemId=9711 Галерия със снимки от Тасос] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120131061351/http://mountain.bajhui.org/main.php?g2_itemId=9711 |date=2012-01-31 }} * [http://europe.mapquest.com/maps/map.adp?tb=1&city=Thasos&country=GR Карта на о. Тасос] * [http://garcia.patevoditel.bg/tassos/index.html/ Остров Тасос – Пътеводител Гърция] * [http://picasaweb.google.bg/s.kay.archive.2007.3 500 снимки от о. Тасос с висока резолюция]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * {{икона|el}} [http://www.thassos-view.com/el/to-nisi-tis-thassou Забележителности на Тасос, „Thassos-View“] {{Забележителности на Тасос}} {{Дем Тасос}} {{Източна Македония и Тракия}} {{Портал|Гърция|Македония|География}} [[Категория:Тасос| ]] 3u6vcsjmu3mxmjq3kfz9mk0kj6vh43z 12435330 12435255 2024-12-08T22:03:53Z Dido3 9664 източници 12435330 wikitext text/x-wiki {{POV}} {{Остров |Име = Тасос |Име на местен език = Θάσος |Страна = Гърция |Акватория = [[Бяло море]] |Позиционна карта = Гърция |Площ = 380 |Най-висока точка = 1206 |Снимка = Thasos.jpg |Коментар към снимката = Изглед от космоса }} [[Файл:Thassos-Limenas.jpg|мини|250п|Град [[Тасос (град)|Тасос]] (Лименас)]] [[Файл:Thassos topographic map sr.svg|мини|250п|Карта на острова с модерните имена на селищата]] [[Файл:Waldbrände auf Thasos C.jpg|мини|250п|Горски масиви, обработваеми земи и горски пожари]] [[Файл:Macedonia Greek Costume Thasos.JPG|мини|250п|Женска носия от Тасос в 1930 година – миниатюра на Николас Сперлинг]] '''Та̀сос''' ({{lang|el|Θάσος}}; {{lang|tr|Taşöz}}) е [[остров]] в северната част на [[Бяло море]], близо до брега на географската [[област Македония]], при устието на река [[Места]]. В административно отношение е община в регион [[Източна Македония и Тракия]]. Главен град е [[Тасос (град)|Тасос]], наричан често ''Лименас'' (тоест ''Пристанище''). Второто по големина селище е [[Лименария]]. С площ от 380,1&nbsp;km², това е дванадесетият най-голям остров в Гърция. == География == Остров Тасос е разположен в северната част на Бяло море, на 24&nbsp;km югоизточно от град [[Кавала]]. Той е най-северният гръцки остров в Бяло море на 6,7&nbsp;km от нос [[Керамоти (нос)|Керамоти]], недалеч от устието на река [[Места]]. Смята се, че Тасос с планините си е част от [[Рило-Родопски масив]] и е разположен в близост до неговите най-южни разклонения. Заема площ от 392&nbsp;km² и е дем в област [[Централна Македония]]. 80% от площта на острова е покрита с гори от бор, ела, дъб, чинар, лавър, див кестен и мирта. По крайбрежието са засадени маслини, орехи, бадеми, черници и лозя. Островът е изграден предимно от [[гнайс]]и, транити, шисти и [[мрамор]]и. Наблюдаван отдалече наподобява висока и масивна, попаднала в морето част от планина с алпийски силует. Най-високата му точка е връх [[Ипсарио]] (1203 m). Други върхове са Тумба (1123 m), Профитис Илияс (1108 m), Каменос Врахос (1078 m), Дио Кефалес (1030 m), Чутула (857 m), Трикорфо (810 m), Фанос (744 m), Агиу Димитриу (705 m), Метаморфоси (473 m). Планината на острова е покрита с гори от средиземноморски калабрийски [[бор]], а по-ниско по склоновете и в подножието – от [[кипарис]], [[кедър]], [[чинар]] (платан), [[ела]], [[липа]], [[дрян]], сладък и [[кестен|див кестен]], паламудов [[дъб]], ягодово дърво (кумарка) с яркоцветни вкусни плодове, и вечнозелени храсти. Тесните крайбрежни низини са заети от [[маслина|маслинови градини]], а по бреговете растат [[смокиня|смокини]], [[нар]]ове, [[праскова|праскови]], [[грозде|лозя]], [[зокум|олеандри]]. Дължината на бреговата линия е около 100&nbsp;km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article109104.html «Большая Советская Энциклопедия» – Тасос (остров), т. 25, стр. 285]</ref> Основното земеделие на острова е добив на [[пчелен мед]], [[зехтин]], [[вино]], отглеждане на [[овце]] и [[домашна коза|домашни кози]], [[риболов]]. Друг поминък е добивът на [[дървесина]] и [[туризъм|туризмът]] – морски, планински, културен и еко туризъм вкл. наблюдение на птици /бърдуочинг/. На острова се добиват оловно-цинкова и полиметална [[руда]] и [[мрамор]], а в миналото и [[желязо]], [[злато]] и [[сребро]]. Климатът на Тасос е мек, прохладен през лятото и мек през зимата. [[Хипократ]], който в продължение на три години е живял на острова в V век пр.н.е., в книгата „Епидемии“ посочва, че в Тасос „обикновено зимата изглежда като пролет.“ Средната годишна температура е 17,2&nbsp;°C, а средната лятна температура (юли) е 23,4&nbsp;°C. Островът е с почти кръгла форма и е заобиколен от малки острови: [[Тасопула]] на север, с големина 0,7&nbsp;km² в района между Тасос и континента; [[Кинира (остров)|Кинира]] на изток и Панагия на юг, с площ всеки от около 0,4&nbsp;km² и надморска височина до 100 m. Малките околни острови до него са [[Крамбуса|Грамвуса]], Фурни и Диапори на изток и Пелагос на юг. Най-големите съседни острови в Бяло море разположени на югоизток са [[Самотраки]]– на 58&nbsp;km, [[Лемнос]]– на 73&nbsp;km и Гьокчеада ([[Имброс]]) – на 91&nbsp;km, а на 42&nbsp;km на югозапад е полуостров [[Света гора]] (Атон). == Дем Тасос == Според преброяването от 2001 година Тасос има 13 765 постоянни жители. :* Демова секция Тасос ::* град [[Тасос (град)|Тасос]] (Λιμένας Θάσου) ::* село [[Глифада (Тасос)|Глифада]] (Γλυφάδα) ::* село [[Макриамос]] (Μακρυάμμος) :* Демова секция Теологос ::* село [[Теологос (Тасос)|Теологос]] (Θεολόγος) ::* село [[Алики (Тасос)|Алики]] (Αλυκή) ::* село [[Астрида]] (Αστρίδα) ::* село [[Тимония]] (Θυμωνιά) ::* остров [[Кинира (остров)|Кинира]] (Κοίνυρα) ::* село [[Кинира (село)|Кинира]] (Κοίνυρα) ::* манастир [[Свети Архангел Михаил (Тасос)|„Свети Архангел Михаил“]] (Μονή Αρχαγγέλου) ::* село [[Палеохори (Тасос)|Палеохори]] (Παλαιοχώρι) ::* село [[Потос]] (Ποτός) :* Демова секция Калирахи ::* село [[Калирахи (Тасос)|Калирахи]] (Καλλιράχη) ::* село [[Скала Калирахис]] (Σκάλα Καλλιράχης) :* Демова секция Лименария ::* село [[Лименария]] (Λιμενάρια) ::* село [[Кастро (Тасос)|Кастро]] (Κάστρο) :* Демова секция Мариес ::* село [[Мариес]] (Μαριές) ::* село [[Скала Марион]] (Σκάλα Μαριών) :* Демова секция Панагия ::* село [[Панагия (Тасос)|Панагия]] (Παναγία) ::* село [[Хриси Амудия]] (Χρυσή Αμμουδιά) :* Демова секция Потамия ::* село [[Потамия (Тасос)|Потамия]] (Ποταμιά) ::* село [[Левки (Тасос)|Левки]] (Λεύκη) :* Демова секция Принос ::* село [[Принос]] (Πρίνος, Καλύβες) ::* село [[Мегалос Принос]] (Μεγάλος Πρίνος) ::* село [[Микрос Принос]] (Μικρός Πρίνος) ::* манастир [[Свети Пантелеймон (Тасос)|„Свети Пантелеймон“]] (Μονή Αγίου Παντελεήμονος) ::* село [[Ормос Прину]] (Όρμος Πρίνου) :* Демова секция Рахони ::* село [[Рахони]] (Ραχώνι, старо Вулгаро) ::* село [[Агиос Георгиос (Тасос)|Агиос Георгиос]] (Άγιος Γεώργιος) ::* село [[Скала Рахониу]] (Σκάλα Ραχωνίου) :* Демова секция Сотирас ::* село [[Скала Сотирос]] (Σκάλα Σωτήρος) ::* село [[Сотирас (Тасос)|Сотирас]] (Σωτήρας) == Население == {| class="wikitable" |- bgcolor="#efefef" ! Година !! Население !! Промяна !! Градско население !! Промяна |- | 1941 || 13 500<ref>[http://www.promacedonia.org/dj/dj_2.html Димитър Йончев, България и Беломорието (октомври 1940 – септември 1944 г.), Военнополитически аспекти]</ref> || – || – || – |- | 1981 || 2312 || – || – || – |- | 1991 || 2600 || 288/12,46% || – || – |- | 2001 || 13 765 || – || – || – |} На остров Тасос има здравен център в Принос, обозначен с указателни табели с червен кръст и надпис на латиница. Аптеки има в Лименас, Скала Калирахис, Принос, Лименария, Потос и Панагия. В много от градовете има и частни лекари. == История == {{обработка-раздел|неутрализация, добавяне на повече източници и алтернативни гледни точки}} [[Файл:Nordägäisches Schelf um etwa 14.000 C.jpg|мини|Брегова линия преди края на последния ледников период 16 – 14 хил. г. пр.н.е.]] [[Файл:Halbinsel_Thasos_um_etwa_10.000_-_5.000_v._Chr.jpg|мини|Брегова линия на п-в Тасос с праисторически мини за червена охра при Tzines]] В хилядолетната си история Тасос е познат и като Идонис, Аерия, Етрия, Хрис, Фазос и пр. Тук са господствали и са водили битки през изминалите десетки векове траки, финикийци, трако-елини, атински и спартански древни гърци, антични македонци, римляни, понтийци, немски племена като вандалите, византийци, авари, сарацини, славяни, българи, викинги-нормани, кръстоносци, генуезци, венецианци, турци, руснаци, албанци, египтяни, пак турци, гърци, българи и пак гърци. [[Файл:Steinkistengräber im Gräberfeld Larnaki C.jpg|мини|Каменни структури в праисторическия некропол в Larnaki]] [[Файл:Steinkistengräber_Larnaki_C.jpg|мини|Цистови гробници в некропола в Larnaki]] [[File:Praehistorische Standorte C.jpg|мини|Праисторически селища, в цвят: палеолита ера (червено), епохата на неолита (сино), медна епоха (оранжево), бронзово епоха (зеленои), ранножелязната епоха (жълто)]] === Праистория и прототракийска епоха === В старокаменната епоха, когато поради ледниците морското ниво е било значително по-ниско, Тасос е полуостровна част от материка. Западният бряг на полуострова започвал от естествено пристанище, на около десетина километра южно от днешния Кавала, продължавал на юг и се присъединявал към настоящия остров при Скала Мариес. Източният бряг, започвайки от най-южните носове и днешните реки, е продължавал на север североизток. Наличието в късния палеолит на хора в плодородната древна Тракия тук е засвидетелствано и прави аналогия с други археологически находки от Гюмюрджина, Драма и навътре в материка – по долините на Струма, Места Марица и пр. В палеолита населението се е прехранвало с лов, риболов и събиране на плодове. Островът е бил по това време около 10 000 – 5000 г. пр.н.е. в рамките на континенталния шелф на северното беломорско крайбрежие като все още свързан със сушата полуостров. Намерени са древни останки от присъствие на хора и животни в долина в южната част на остров Тасос, на разстояние от около 15&nbsp;km от Скала Мариес. На остров Тасос в 1956 г. от немския геолог д-р Херман Юнг в местността Tzines са открити най-старите подземните мини в Европа. Това е потвърдено и с по-късните теренни проучвания на немския институт Макс Планк, Бохумския минен исторически интитут и местни учени. В тези праисторически мини и кариери съществували в района на Марволакас се е добивала ценната червена охра и са намерени заедно с фосилизирани кости и оръдия от късния палеолит. При Tzines естествените пещери са се използвали и за живеене. Впоследствие същият район и много места на острова се разработват за производствени добиви и затова много от древните следите са заличени. Важни са находките на стотици инструменти от рога на тур и зубри, бележещи присъствието на праисторическия вид говеда ''Bos Taurus primigenius'', което също доказва, че островът е бил свързан със сушата. Също са намерени рога на антилопа ''Saiga tatarica'' от 10 хилядолетие пр.н.е., тъй като този вид антилопа изоставя преди 13 хил. години южните райони и мигрира в евразийските степи, когато ледниците започват да се топят. В новокаменната епоха и през камено-медната епоха се наблюдава създаване на селища, като хората се започват отглеждането на животни и различни култури. Тези селища се строят с камък и/или дървени материали, като се използват още непечена и печена глина и кирпич. Изработват се грънчарски изделия – съдове за ежедневна употреба и за съхранение на хранителни продукти. Най-старото селище на остров Тасос е открито в 1986 г. и разкопано през 1993 – 1994. Намира се в югозападната част на острова, западно от селото Лименария. Праисторическото селище е разположено в югозападния край на града в близост до плажа. То датира от 6 хилядолетие преди Христа и представя типичните за Тракия неолитни конструкции. Разкопките откриват коловете на основи, стени остатъци, камъни ограждащи и настилащи вътрешен двор, огнища, жилищни домове с ями за съхранение на хранителни продукти и керамика, придружени с много и различни предмети, има праисторическо гробище. По-нагоре по хълма и в близост до върха му, има останки от заселвания от бронзовата епоха, които са разучени през 1995 – 1996 г. Прототракийските жителите на праисторическите селища, са използвали минните за глина и червена охра отворени в късната старокаменна епоха като в новокаменната работата продължава и в галерията означавана като T1 (тунел 1) се работи помощта на инструменти от рога. В един момент по-нагоре е друга подземна каменоломна, която използва инструменти на кремък. Намерени са и други подземни рудници в секции T3 и T6. Най-старите от тези ями, датират ранната неолитна епоха ок. 6400 г. пр.н.е., като по-късните са от мезолита път ок. 5 хилядолетие пр.н.е. На 5&nbsp;km североизточно от крайбрежния град Потос, на внушителното плато е открит през 1969 година и в 1992 г. проучен и е описан с участието на международни експерти прототракийски акропол. Това са останки от праисторическо селище с неговите некрополи: Кендрия , Циганадика и Врисудис, на север Ларнаки и гробниците Манталуди близо до Теологос. Това селище е съществувало от средата до края на неолита. Двете му основни заселвания са в края на бронзовата епоха и в края на желязната епоха (XIII и VII век пр.н.е.). И в двата основни периода всяка миграция на населението се извършва във вътрешността на острова в XI и в X век пр.н.е. Построените са през това време в Кастро първо овални и апсидиарни планово постройки, а сред това правоъгълни къщи с каменни основи. Това показва явни различия от егейските модели. Въз основа на изследвани повече от 60 гробници, гробни камери и места е изяснен характерът и различните етапи на заселване и структура на населението. Според архитектурните и строителни материали, кости, оръжия и инструменти, земеделие, животновъдство, добив на метали, преработка и бижута, социалните и икономическите му структури, културата на острова се определя като на северния континент. Поречията на реките Струма, Места и Марица са важни търговски връзки с вътрешността на Тракия, централна и източна Македония и Беломорието. В ранната фаза, както и в земите на север и в Беломорието, където, както и на близкия остров Самос тракийски (Самотраки), доминират [[пеласги]]те, материалната култура, населението не е откъснато от микенското влияние, доколкото може да се съди по изкопаната керамика. Налице е, както и в други части на Тракия, типична драскано украсена (подобно на микенската) местно направена керамика, някоя от които със спираловидни орнаменти. В късната желязна епоха фаза връзката към Микена изчезва почти напълно, преди най-накрая от населението на Кастро да я изоставя. Също така при селото Сотирос е открито селище от бронзова епоха с добре запазени стени. Селището е зарито, а стените са пренесени и се съхраняват в Археологическия музей в Тасос, вторично използване имат вероятно за погребални монолити някои от тях с изобразени релефно фигури на воини и други форми. === Aнтичност === [[Файл:Akropolis Kastri aus OSO C.jpg|мини|Акрополът Кастро]] [[Файл:Siedlungen in der Peraia C.jpg|мини|Тасоската „Перея“ или „Хора“ на материка – територията и селищата колонии на острова контролиращи богатите сребърни и златни рудници и дърводобива в пл. [[Кушница]] (Пангей) търговиаята и доставящи зърнени храни за острова.]] [[Файл:Ausschnitt_der_südwestlichen_Lekani-Berge_C.jpg|мини|Рудниците при Тасоската „Перея“ или „Хора“ на материка в пл. [[Кушница]] (Пангей)]] [[Файл:Karte_Limenas_Perrot_C.jpg|мини|Античния Тасос загинал в 7 в. сл.Хр. върху който след столетия запустение е построен дн. гр. Лимен]] [[Файл:Plan_der_antiken_Stadt_Thasos.png|мини|План на античния гр. Тасос загинал в 7 в. сл.Хр.]] Тасос плътно е населен от [[траки]]те около 2000 г. пр.н.е., което се потвърждава и от намерената там характерна за тях древна керамика. С монетите, сечени в края на VI в. пр.н.е., е известно тракийското племе на ''ореските'', чиято локализация се базира на нумизматичните връзки с ранното монетосечене на остров Тасос<ref>[ А. Божкова, П. Делев, Копривлен, том 1, Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998 – 1999 г., Археологически институт с музей при БАН, C 2002]</ref>. Траките първи започнали да развиват земеделието, да добиват мрамор и злато. Около 400 години по-късно към 1600 г. пр.н.е. се появяват финикийци почитащи [[Мелкарт]], основали своя колония привлечени от златните залежи на острова, а над 1300 години след траките в средата на VII век пр.н.е. идват гърци – към 650 г. пр.н.е., те са колонисти от [[Парос]] водени от Telesikles и се установяват в северната част сред тукашното тракийско население или първо най-вероятно при днешното с. Солници (Алики) където има запазени останки на храм от VII век пр.н.е. Състоянието на пришълците е красноречиво описано от гръцкия войн поет [[Архилох]],<ref>M. Гейбъл: Пътуване в древния свят, Патмос Verlag GmbH & Co. KG, Дюселдорф, 2006 г., стр 19 – 23, ISBN 3-491-69139-7</ref> опитвал се да основе колония на Тасос: ''Цялата нищета на Гърция се събра с нас към Тасос; Опасностите на морето, потънали кораби; но стигнахме, това е обетованата земя. Чака ни живот в борбата с кучетата на Тракия за придобиването на земя.'' Явно осъзнали, че една конфронтация на малочислените колонисти с многобройните маси войнствени местни траки би била самоубийствена, те подобно на практиката в черноморските колонии разумно изоставят агресията и установяват с тях добро сътрудничество, което се разпростира и на близкия беломорски континентален бряг. През VI век пр.н.е. заселници от остров Тасос основават ''Неаполис (дн. Кавала),'' през V век пр.н.е. ''Неаполис ''става единствената колония на островитяните от Тасос, която успява да извоюва своята независимост. Тасос основава и други колонии като [[Галепсос]] разположен в югозападния край на полуостров Ситония, част от [[Халкидически полуостров|Халкидическия полуостров]], както и колониите му в т.нар. ''Тасоска Переа'' (Περαία) – владяната от острова територия на материка, където контролира богатите сребърни и златни мини в планината [[Кушница|Кушница (Пангей)]], най-голямата от които е споменатия Неаполис в центъра най-източна е Stryme на западния бряг на Търнавския залив и делтата на река Търнава (Лисе) на границата с [[Месемврия (Бяло море)|Месемврия]], следват още 9 селища от Pistros край Места до Phargis при устието на Струма. Взаимодействието и тук с траките, известни като най-добри рудари в античността, е пълно – те са ангажирани в търговията, селското и горското стопанство и в минното дело. В 362 г. пр.н.е. тасосци водени от [[Калистрат]] се заселват в тракийското селище Датон на 15 километра северно от град Кавала, прекръстват го на Кинидес (Извори) и го възгигат в своя колония, станала по-късно известният античен град [[Филипи]], където в от времето на хан [[Пресиян]], документиращ присъединяването на тези земи към България през 837 година. Богатите на благородни и други метали мини на острова, както и на материка, добивания първокласен мрамор станал търсен в целия древен свят, лозарството, големите дървесни ресурси на острова, които издигат в голям мащаб корабостроенето, търговията и разширения износ стават солидна икономическа основа за просперитета и го превръщат в голяма търговска и морска сила. През последните десетилетия на VI век пр.н.е. Започва и монетосеченето. По всяка вероятност в двата основни монетни дворове на острова и в Переята в Неапол. Към 540 г. пр.н.е. островитияните успяват да изгонят тиранина Симах и в полиса е установена демокрация.  В края на VI век пр.н.е., в разцвета на металните мини в Тасос, годишното производство на благородния метал добивано на самия остров и в контролираното крайбрежие на материка е 200 таланта. Монетните дворове са може би най-старият град на остров Тасос, в Неапол (Кавала) и в различни малки градове-колонии на Тасос като Dato, на Oisymi т.н, което очевидно го определя като един от на-значимите и стари монетни дворове в Тракия. През последните 100 години при разкопки на Атинския френски колеж са открити над 10 000 монети, сечени на остров Тасос, което показва значението на тракийския остров. Предната част от най-старите монети на Тасос украсяват обекти, свързани с характергия за траките култ към Дионис. Най-разпространените представят Силен и вакханка. Обратната страна показва свастика под формата на четирикрила мелница или има русалка. Сребърни монети на Тасос са широко разпространени в днешните български земи намерени в днешния гр. [[Трън]] и врачанското с. [[Търнава (Област Враца)|Търнава]], село [[Ваксево]] кюстендилско, пловдивското с. [[Катуница]], [[Браниполе]], [[тракийски култов комплекс (Ангел войвода)|светилището]] [[Хисаря (Ангел войвода)|Хисаря]], та чак до Египет и Сирия, а продукти от области като Коринт и Йония могат да бъдат открити още през последната третина на 7 в. пр.н.е. Градът на Тасос, голям и гъсто населен, е укрепен от началото на V век пр.н.е. с крепостната стена, при изработката на която е използван мрамор. Износът му на вино стига не само до [[Долина на тракийските владетели|Долината на тракийските владетели]], а от африканския бряг до този на Черно море чак до дн. гр. [[Измаил (град)|Измаил]] при делтата на Дунав и по на север. Бащата на историята Херодот живее известно време на Тасос в края на V век пр.н.е. и съобщава мита за произхода на името му. Финикийският княз Тасос, тръгнал с брат си Кадъм по поръка на баща си да търси отвлечената си от Зевс сестра Европа със заръката да не се връща без нея. Отзовал се след дълги безуспешни скиталчества на изумрудения остров, пленен от него и страхувайки се от бащиния гняв той се заселва тук с хората си и основава финикийското поселище, а Кадъм построил Тива. Други митове разказват, че именно Тасос е острова на сирените описан в пътешествието на Одисей, чиито пленителни песни погубвали моряците и единствен Орфей успял да ги чуе без да загине. Местните свързват с тях малкото и миниатюрно скално езеро с морска вода до с. Алики. Трета легенда, за който съобщава Аристотел е, че точно на остров Тасос Дионис разкрил на хората тайната на виното и там то се правело най-хубаво, като се добавяла смола от тукашните средиземнорорски борове [[пиния]] в амфорите. Факт е, че Дионис е тракийски бог възприет в елинския пантеон, че траките са широко известни с производство на най-добри вина и любовта си към тях и че наистина виното от Тасос е било най-високо ценено и прочуто в античния свят и е имало тежки наказания в цяла Елада и после в Римската империя, за измамна продажба на вино с марка от Тасос, ако то не е произведено там. При разкопки на древната Агора в Лимен са открити много паметници. Тук е търговският и политически център на Тасос, започнала да се строи през IV век пр.н.е. и постепенно завършена до II век. В нея около един открит площад се развива едно полузатворено, правоъгълно пространство, със страни 100 м и периметрични портици, докато в северната страна са поставени обществени сгради, храмове на богове и паметници. В източната страна на Агората за портиците, се намирали магазините, работилниците и складовете на Тасийците, вдясно и ляво от т.нар. Проход на Теорите. Най-значимите от тях са „Гробът на Глафкос“ от VII век пр.н.е., считан за основател на колонията, и споменатия „Коридорът на боговете“, известен и като „Проходът на Теорите“, построен през 470 г. пр.н.е., явно най-важен обект на агората предвид статуите открити там, както и исодомската зидария на околните постройки, които доказват, че е представлявал голям и внушителен комплекс. Релефите от Прохода на Теорите с изображения на нимфи, грации, Аполон и Хермес са пренесени през турско време в 1863 г. от французина Е. Милер в Лувъра и днес са изложени там. На агората и наоколо са останките от светилищата на тракийските богове, влезли в елинския пантеон Дионис и Артемида, както и на [[Аластор|Зевс Аластор]] (Agoraios), Херкулес и Посейдон, [[булевтерион]]а (общинския съвет), четири заобикалящи я монументални галерии портика – стои, олтари, постаменти на статуи, кръгъл храм на Веста, базилика – съдебна палата, магазини, концертна сцена Одеон, а наблизо е разкрита част от южната крепостна стена на града. На хълма над агората е запазен достатъчно голям амфитеатър, който е действащ. В близост с храма на Зевс е ''кръглата основа'' с мраморни стъпала, където жителите на острова почитали прочутия Тасийски атлет Теаген, син на Тимоксен, за който се твърди, че е спечелил 1400 победи в панелински игри. Тук се намират ''стъпала от постаменти на статуи'' на Август и на Гай и Левкий Цезар. В северозападната страна на Агората се намира свещеният храм на споменатия Тасийски Зевс Агоревс. Югоизточно от агората е бил главният булевард на града, свързвал Прохода на Теорите с Храма на Херакъл. Част от пътя покрит с плочи е разкрит. Над Прохода на Теорите, източно от агората се намира Храмът на Артемида, от най-древните на острова. През 1909 г. в храма са открити статуи на жени от Тасос, със знатен произход, пренесени през турско владичество в музея в Инстанбул. Над агората високо на върха е акропола – цитаделата на града, близо до която са храмовете на Атина и на Пан. На носа при морето под амфитеатъра е храма на Аполон Тесмофорион. Тасос изгражда още в VII век пр.н.е. на североизточния край на острова пристанищни съоръжения на „двойно пристанище“ – за военни, и за търговски и рибарски нужди, за да служи на военноморските сили и двата града и на нейните съюзници, като предна база на атинската лига в северно Бяло море, както и за нарастване на вноса и износа и търговски трафик. Пристанищата на острова са сред най-характерните и най-добре запазените древни пристанища в Гърция. Моловете на затвореното военно пристанището се формират от продължаването на крепостна стена към морето и са частично обхванати от съвременните кейове. Стената е 3 метра широка и е изработена от два реда шистови плочи запълнени с чакъл по средата, облечена с мраморни блокове върху каменните основи. Част от нея е запазена на височина до 2 м. През елинистическата епоха крепостната стена на затвореното военно пристанище е подсилена с кръгли запълнени с блокаж кули с диаметър около 10 м в неговите ъгли и кухи при входа. На югозападната кула в морето е открит надпис, че е дарение от ''proxenos Heracleodoros''. Военното затворено пристанище е притежавало навеси за съхраняването на корабите. Основите им образуват Π-образно помещение, 44 м дълго и 19 м широко за три триреми с дължина трирема 36 м и ширина 6 м, с три групи от кораби навеси от трите страни на пристанището – басейн, с капацитет от 50 бойни кораба, с колонади, поддържащи покрива и отделяне на градиентите на изтегляне. Укреплението на пристанището е от началото на V век пр.н.е. Навесите за кораби са датирани около средата на V век. В края на IV век пр.н.е. стената е подсилена с кръгли кули, точно както стената на земята е подсилена с квадратни такива. По време на раннохристиянската епоха IV – VII век нов сегмент на мола е изграден и входа на пристанището е изместен. Пристанището е изоставено след разрушаването на града в началото на VII век и започва да функционира отново от X век. Молът на търговските пристанищна от началото на V век пр.н.е. е възстановен в IV век пр.н.е. и продължава да е в употреба до VII век. Пристанището на Тасос е много важно за изучаване на древни пристанищни съоръжения. Това е един от най-добре запазените примери от затворен тип пристанище, което се е развило, за да служи на морската отбраната на града заедно с опазването и акостиране на своите кораби.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www2.rgzm.de/Navis2/Home/HarbourFullTextOutput.cfm?HarbourNR=Thasos |заглавие=Mиша Параскеви, Пристанищата на Тасос |достъп_дата=2014-12-14 |архив_дата=2016-03-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160305191505/http://www2.rgzm.de/Navis2/Home/HarbourFullTextOutput.cfm?HarbourNR=Thasos }}</ref> След края на политическите размирици през V век пр.н.е., икономиката на Тасос укрепва – мореплавателство, търговия, експорт на мрамор и вино, рудодобив, особено на ценни метали. При нашествието на цар [[Дарий I]] на Балканите в 494 г. пр.н.е. укрепения добре Тасос устоял, но две години по-късно в 492 г. пр.н.е. заедно с останалата част от Тракия пада при нападението на [[Мардоний]] под господството на [[Персия|персийската империя]]. След битката при Саламин гърците от Атина сменят персите и в 478 г. пр.н.е. включнат тракийския остров в своя т.нар. [[Делоски морски съюз]] и му е вменено задължението да предоставя 33 триери и парична вноска-данък. Тасос въстава срещу чужденците през 465 г. пр.н.е. и напуска т.нар. Атински морски съюз, пратения веднага с флота експедиционен корпус на Кимон едва успява да сломи съпротивата му в морска битка, в която тасосци загубят 30 кораба. След дълга обсада, той най-накрая завладява острова и след 2 години продължителни битки в 463 г. пр.н.е. възстановявя чуждата хегемония. Островът е жестоко наказан, загубва своите мини и колонии в Переята си и му е наложено да плаща тежка котрибуция, крепостта и флотът са унищожени. Гърците от Атина господстват над Переята до 448 – 447 г. пр.н.е. През 424 г. пр.н.е. станалият известен впоследствие с трудовете си атинянин от тракийски произход [[Тукидид]], поради връзките и влиянието си в Тракия, е избран за стратег и изпратен начело на 7 кораба към тракийското крайбрежие прина остров Тасос<ref>Тукидид IV, 104.5</ref>, но в битката при Амфиполис претъпрява неуспех. В 411 – 410 г. пр.н.е. гърците от Спарта нападат и превземат тасоските градчета по континенталния бряг, устоява само най-силния от тях – Кавала (Неапол) който същата година се обявява за независим въпреки съпротивата на Тасос, а в последния господства поставена и подчинена на гърците от Спарта олигархия. В 408 – 407 г. пр.н.е. 30 атинските кораби, командвани от атинския стратег Трасибул, побеждават тасоските военноморските сили и блокират града, принуждавайки Тасос да отново да приемам гарнизон и се върнете под господството на Атина. Бунтът срещу Атина е победен. Тасос е в окаяно състояние и е недееспособен, след много битки. В 404 пр.н.е. пак идват гърците от Спарта. Лисандър завладява Тасос, събра жителите в светилището на Херкулес и всички поддържащи атиняните са убити. Командването на острова упражнява спартанския чужд губернатор (хармост) Етеоник с десет архонти. На тасосци са наложени високи данъци прибирани от Спарта и те са откъснати от Переята си където Неапол и Еион са под Атинско господство. Следва пореден бунт и града е взет от Атина в 389 – 388 г. пр.н.е., но Тасос няма сили да се бори с пелопонеските завоеватели, победен е от гърците и принуден пак да се подчини на Атина. След поражението на Атинско-Спартанска в Пелопонеската война в 387 – 386 г. пр.н.е. в олигархичното управление на острова контролирано от Спарта идва отново. Атинския стратег Хабрий отново в 377 г. пр.н.е. налага Атинската хегемония. Икономиката на Тасос този път успява да се възползва от това развитие защото се възстановяват връзките с Перията му която е контролирана от Атина, но мерките и теглилките на свободния град са сменени с атинските и като валута се въвежда драхмата . Освен сребърни се секат и бронзови и златни монети. На много от тасоските тетрадрахми обаче закономерно стои тракийският бог Дионис. Още след персийските войни, обитаващите северното Беломорие тракийските племена започват да оказват натиск над Тасос и контролираната от него крайбрежна зона земя. Тракийският владетел [[Терес I]] основава [[Одриско царство|Царство на одрисите]] и Тасос попада под двойна зависимост, от една страна към Делоския съюз на Атина, а от друга към Одриското царство на което изпълнява различни ангажименти и плаща данък.<ref>Херодот VII, 110 – 113</ref> Макар че [[Филип II (Македония)|Филип II]] анексира острова през 340 – 339 г. пр.н.е., населението остава практически независимо, но Тасос окончателно губи територията си на континента. Все пак много жители гърци, изглежда бивши колонисти от [[Парос]], се изселват в Парос. От 287 до 281 г. пр.н.е. Тасос е в царството на [[Лизимах]]. [[Филип V]] завладява острова през 202 г. пр.н.е., но е победен от римляните в 197 г. пр.н.е. при [[Киноскефали]] и Македония губи владенията си в Мала Азия и Гърция. В настъпилите размирни времена на граждански войни и опустошения от пиратски набези наложилите ред римски части са посрещнат почти като освободители на острова и наистина римският пъководец [[Тит Фламиний]] (Titus Quinctius Flaminius) през 196 г. пр.н.е. обявява свободата на всички полиси и Тасос става пак свободен полис. В 88 г. пр.н.е. Тасос е нападнат от войските на мощния противник на Рим Митридат VI Евпатор, но удържа агресията и ремляните му връщат крайбрежните градчета на континента т.нае. Перея. В 42 година пр.н.е. [[Гай Касий Лонгин]] загинал в битките за опазване на римския републикански строй е оплакан от [[Марк Юний Брут]] като „последния римлянин“ и е погребан на Тасос. Основни изображения на монетите на Тасос са делфин, два делфина, сатир с нимфа, сатир с кантарос, глава на [[Дионис]] и коленичил [[Херакъл]] с лък. По земите и в музеите на днешна България се намират много монети, богати колекции от [[тетрадрахма|тетрадрахми]] на о. Тасос и [[Първа македонска област]], особено тетрадрахми от типа с главата на Дионис, както и варваризирани подражания на монетите на Лизимах. Тасос традиционно е определян за част от [[Тракия]], което потвърждава и класификацията на неговите монети<ref>[http://museum.nbu.bg/?cc_id=1&p=rubriki_items&r_p=rubriki&id=846 Колекции Тракийски монети, Тасос Тетрадрахма, Музей на Нов български университет]</ref><ref>{{Citation |title=Gitbud & Naumann, Pecunem |url=https://www.pecunem.com/auction-2/lot-31 |accessdate=2013-03-29 |archivedate=2014-12-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141220080852/https://www.pecunem.com/auction-2/lot-31 }}</ref><ref>{{икона|ja}} [http://lemonodaso.exblog.jp/i26/6/ План на агората на античния гр. Тасос загинал в VII век]</ref> === Средновековие === Първото свидетелство за покръстването е създаването на епископството на християнската църква в град Тасос. Епископът му участва в 325 г. в Никейския събор. Тасос под византийско управление страда много от средата на V век нататък от нашествия и пиратски набези, при които земята и населението са разорявани, държани под обсада, и претърпяват цели десетилетия на грабежи, унищожаване, разселване и поробване. Сред най-тежките завоевания са тези на [[вандали]]те в 467 г., на [[авари]]те през VI век, на [[сарацини]]те, на арабски пирати от Триполи в 902 г.<ref>[http://www.go-thassos.gr/about-thassos/places/kallirachi Kallirachi]</ref>, на [[нормани|сицилиански нормани]], на [[кръстоносци]]те, [[Генуезка република|генуезците]], [[Венецианска република|венецианците]] и накрая на [[турци]]те. През вековете, крайбрежните селища на острова са напълно изоставени, жителите се оттеглят в планинския регион. Още през X век, крайбрежието на острова е почти обезлюдено. От VII век на острова пристигат, първо като нашественици, [[Славяните в Гърция|славяните]], а [[българи]]те го нападат през X век от 904 г. и в XII – XIII век. От XII век той е под ударите на кръстоносците. Между 1122 и 1125 под папския флаг е атакуван от венецианския дож Доменико Микеле и 1204 по време на Четвъртия кръстоносен поход срещу Византия от дож Енрико Дандоло с венецианска и франкска армия на пътя ѝ към Константинопол. Неговият съратник и по-късно крал на Солун – Бонифаций I Монфератски владее острова три години, докато е заловен и убит от българите край днешния Златоград. Тасос е част от 1204 от Латинското Солунско кралство, но фактически се владее от хоспиталиерите и каталаните. От 1230 г. е под сюзеренитета на [[цар Иван Асен II]], В 1261 – 1264 за потушаването на пиратските действия и съперничества между гърци, генуезци и венецианци от византийците са разположени военноморски части на островите в Бяло море, включително и в порта на древния град Тасос. В 1307 той е завзет от генуезкия авантюрист Тидедия (Tидисио) Закария използвайки каталаните на остров Тасос. Закария се защитава успешно срещу византийското нападение на флота, но трябва да се преклони в 1313 под византийска власт. {{редактирам}} Османският пират Алекси Белекоме от [[Витиния]] плячкосва Тасос през 1450 г., след което островът запада.{{hrf|Σαπφώ|2021|20}} Скоро след това, в 1357 г. ромейският император [[Йоан V Палеолог]] предава острова и прилежащите земи на континента във феодално владение на двама братя – примикирият Йоан и великият стратопедарх Алексис.{{hrf|Матанов|1986|58}} След смъртта на Алексис между март 1368 и февруари 1369 г., островът изпада в изолация и забрава. Неговият брат, примикирият Йоан с цената на много усилия и средства успява да възстанови благоденствието на острова.{{hrf|Σαπφώ|2021|24}} Ромейски кораби на Тасос с помощта на венецианска ескадра преследват през 1371–1373 г. турски пирати, атакували манастирите на Атон. Неумелата намеса на централната власт при решаване на неуредиците в подчинените на Йоан територии – Сярско, Христополи и Мигдония{{hrf|Матанов|1986|60}}, кара Йоан да потърси политическа закрила при венецианците. Такава му е предоставена на 10 януари 1374 г.{{hrf|Σαπφώ|2021|26}} Йоан завещава острова на атонския манастир Пантократор. Дъщеря му заедно с нейния съпруг Раул управлява острова до 1394 г.{{hrf|Guide De Thasos|1968|16}} {{редактирам}} Мануил II Палеолог отнема в 1414 след тежка обсада острова и го дава на Джакопо Гатилуси, архонта на Лесбос, като награда за генуезката подкрепата при Константинопол и коронясването на Йоан V Палеолог. През следващите десетилетия, генуезците, които са архонти на Лесбос, разширяват влиянието си над Фокея, Енос, Лемнос и Самотраки. Те действат като дипломатически посредник между Византия и Източното Средиземноморие и добиват изключителни правомощия. Те също са в съюз с пиратите каталани и пиратите на Цикладите, които оперират от Тасос. От 1428 при Дорино I. Гатилуси управител на острова е Умберто Грималди, който издига в различни места на острова укрепления и замъци. При него процъфтява транзитната търговия с Генуа и средиземноморските и източните страни. Островът отбелезва значителен растеж, но като замяна за крепостта на остров Лимнос в 1455 генуезците от семейство Гатилуси са принудени да се откажат от острова и той пада под господството на османците при похода за завоевание на запад на султан Махмуд II. към островите на Северно Бяло море Самотраки, Имброс и Тасос. Впоследствие е обсаден венецианци, каталунци и пирати под знамето кръстоносен поход от папа Клист III., пристанището и цитаделета на Лименас са овладени в началото на 1457 за дълго време защитавани от османците. В последвалата атака на Османската флота накапудин Тзаган паша, управител на Галиполи, в 1459 островът не окозва сериозна съпротива. От османската власт повечето островитяни, които не са могли да избягат в недостъпни вътрешността на острова, са депортирани в Константинопол. Много селища са изгорени. Островът е окончателно разиспан и овлодян. През 1460 обаче за компенсация че предава на турците без бой на собственото си деспотство [[Мореа]], [[Димитър Палеолог]] получава от тях гр. Енос, където остава да живее, и островите Тасос, Самотраки и Имброс (всъщност приходите от тях, а не реалната власт върху им). В 1466 г. управлението е поето от венецианския адмирал Капелоправилото, след като е сключен мир с турците в Константинопол. Тасос за трети път вече окончателно е пада под турска властв в 1479 завладян от Махмуд капудан паша румелийски. Робството продължава цели 567 години до 1912 г. === Турско владичество === [[Файл:Thasos_Lapie_(1826)_C.jpg|мини|Тасос – Chev. Lapie: Carte d’une partie de la Macedoine, 1826, за главното селище на острова е посочено тукашното българско село [[Рахони|Булгаро]] (дн. прекръстено на Рахони)]] [[Файл:Thasos nach Miller C.jpg|мини|Тасос – карта от Д. В. Б. Милър 1889 г., видно е първостепенното значение на тукашното българско село [[Рахони|Булгаро]] (дн. прекръстено на Рахони), а като необитаеми руини както и на всички други карти оттогава е означен днешния главен град Лимен на мястото на античния град]] {{редактирам}} Остров Тасос пада окончателно под османска власт в 1479 г. На о-в Тасос, през 1519 са отбелязани само 5 населени места: Лиман хисар, Теологос (Богослов), Жени хисар, Булгаро и Какирахи (Калирахи). Местата Касавити (Принос) и Мари първо са споменати през 1570.{{hrf|Σαπφώ|2005|36 – 37}} {{редактирам}} Османците отстъпили на гърците вътрешния самоуправление. През 1566 те избрат измежду от своите членове, местните кметове – мухтари кнезове, т.нар. ''Kotsampasides'', които събират данъци, мита и такси за Султана. През XVI и XVII век османската власт е стабилна и благодарение на богатството на острова на злато, сребро, мрамор, дърво, зехтин и вино жителите на острова пак се замогват, както свидетелства пътешественикът ''Francesco Piazenza'' описва през 1688 г., и населението се увеличава значително, като се оценява в 1707 на 7000 – 8000 души, а броят на селищата от 12 до 15, но това не продължава дълго и скоро островът е разорен от пиратите и турските тегоби, крайбрежните селища са обезлюдени и оцелялото едва около 1/3 от предишното население се премества в гънките на планината.<ref>Κωνσταντίνος Χιόνης, [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:8eoSqpqlQwUJ:www.library.teikav.edu.gr/thasiaka/thasiakafiles/t6/t6a13.pdf+&cd=5&hl=bg&ct=clnk&gl=bg Пирати в Калирахи]</ref> {{редактирам}} По време на [[Руско-турска война (1768 – 1774)|руско-турската война от 1768 – 1774]] царска Русия изпраща кораби от своя [[Балтийски флот (Русия)|балтийски флот]] в Средиземно море и води активни бойни действия в Белморието. Малко след [[битката при Чешме]] руска ескадра, водена от адмирал [[Григорий Спиридов]] дебаркира в Тасос и държи за кратко острова.<ref>{{Cite journal |last = Hassiotis |first = I.K. |title = Macedonia from the Beginning of the Eighteenth Century to the Foundation of the Hellenic State |page = 162 |url = http://www.macedonian-heritage.gr/HistoryOfMacedonia/Downloads/History%20Of%20Macedonia_EN-07.pdf |journal = The History of Macedonia |date = 2007 |publisher = Museum of the Macedonian Struggle Foundation |place = Thessaloniki}}</ref> {{редактирам}} Султан [[Абдул Хамид I]] (1774 – 1789) действа към острова с голяма безотговорност и потисничество. Принудителният труд за сеч и транспорт, ограбване от пирати, гнет, тормоз и експлоатация от страна на османците и Kotsampasides води до пълна мизерия и голям смут. Честите пиратски нашествия накарали жителите да строят домовете си високо в планината, за да се крият, но да могат да виждат нашествениците отдалеч. Така много села се преселват из склоновете, сред боровите гори, но с прекрасна видимост към бреговете на Бяло море, а на брега остават само пристаните. Френският пътешественик [[Еспри-Мари Кузинери|Кузинери]] посетил острова в края на XVIII век от населението преди 70 години била останала само 1/3, той заварил там само 2500 жители в резултат на пиратството и султанското управление довели до мизерия. Островът постепенно се възстановява, след като в 1813 е даден владение на управляващите [[Египет]] [[хедив|хадифи]] васални на Високата порта владетели [[арнаути]] от династията на [[Мохамед Али паша|Мохамед Али]], което продължава до 1908 г. и младотурската революция, след това Тасос 4 години е управляван директно от [[Цариград]] до 1912 г. След създаването на гръцката държава в 1830 г. започва инвазия на гръцки търговци и моряци от материка и заселването на много от тях на острова. В януари 1847 г. е открито гръцко консулство, което да защитава интересите на Гърция и да отстоява елинизацията, първият консул за острова е Аргирос Морайтопулос, който назначава такъв за селищата Булгаро и Калирахи лекаря Анастаси Константин.<ref>[http://www.xronometro.com/h-naytilia-ton-thasion-2 Η ναυτιλία των Θασίων κατά την τουρκοκρατία, Xronometro, 16.09.2013]</ref> === Войните в началото на XX век === През Балканската война и на приключилата я [[Лондонски мирен договор|Лондонска мирна конференция]] се разгаря остър спор за остров Тасос. България, овладяла [[Кавала (областна единица)|Кавала]] и околното беломорско крайбрежие, от което той отстои само на 6,7&nbsp;km, иска тракийския остров, част от Македония, попадащ в най-близките крайбрежни води, да бъде включен в територията ѝ.<ref name=":0">Антон Ж. Иванов, Установяване на съвременните граници в Македония, ”Прекрояването на Македония” – „Ние“, бр. 6/1999; ”Македония – възторг и покруса” – „Ние“ бр. 7 – 8/1999.</ref> Гърция, окупирала острова на 20 октомври 1912 г. след десанта на частта на капитан Димитриос Кондарос, заел селата Панагия, Потамия и Теологос с войски от ескадрата на адмирал [[Павлос Кундуриотис]], също иска да го присъедини. Османската империя от своя страна предявява категорични искания да запази острова и в Лондон е решено принадлежността му да се определи впоследствие от Великите сили. Избухналата Междусъюзническа война оставя въпроса висящ. През февруари 1914 г. с ноти до Гърция и Турция Великите сили оповестяват решението си повечето от островите, включително Тасос, да преминат под гръцки суверенитет. Младотурците обаче отказват да признаят това решение и отношенията между Атина и Цариград дотолкова се изострят, че само избухването на [[Първа световна война|Първата световна война]] предотвратява нова война между тях. След нея със Севърския мирен договор от 10 август 1920 г. между Антантата и Османска Турция се потвърждава гръцката принадлежност на остров Тасос, но той също е отхвърлен от Турция и едва след още една, макар загубена от Гърция, [[Гръцко-турска война (1919-1922)|гръцко-турска война]] 1919 – 1922 г. турците ѝ отстъпват острова чак с Лозанския мир от 24 юли 1923 г. След Малоазийската катастрофа на гръцката военна интервенция в Турция в 1922 много бежанци от там са заселени от правителството на острова, предимно в крайбрежните градове Лимен и Лименария, като е национализирана собствеността на тасоските монашески имоти, които са им раздадени като на безимотни. Впоследствие от Тасос започва голямо преселение на коренни жители към континента и тръгва и вълна от емиграция предимно към САЩ. През 1903 г. германският индустриалец Фридрих Шпейдел получава от турския Султан концесия за експлоатация на руда на Тасос. Участъците за добив на цинкова руда [[смитсонит]] (каламин). В концесионните участъци определени от хедива в Кавала включват западната и южната част на острова. Многобройните минни работи вдигат благосъстоянието на острова и по-специално на жителите в Лименария и Сотирос с откритите голям брой работни места. Първата световна война през 1914 г. обаче слага край на добива на минната компания Friedrich Speidel, а когато френските войски през 1916 г. в македонската кампания на [[Антанта]]та, заемат острова и изграждат тук военноморска база, в Лименария идва хаоса на войната. Съоръженията и сградите Speidel'schen до голяма степен са разрушени и ограбени в 1916/1918 г. През 1925 г. Гърция прави свои търгове за минните концесии на Тасос, спечелени от белгийската компания Vieille Montagne. Голяма част от работниците пак са наети, започва ремонт на унищожените съоръжения на Speidel'schen, но възобновеното в някакъв обем производство продължава само до 1933 г., след което всичко пак потъва в разруха. === Българско управление и налагането на централната гръцка власт след него === На 7 май 1941 г. e заповядвано [[Втора армия]], командвана от генерал [[Иван Марков (генерал-майор)|Иван Марков]], да заеме изцяло [[Беломорие|Беломорската област]], включително островите Тасос и [[Самотраки]].<ref>Димитър Йончев, България и Беломорието – октомври 1940 – септември 1944 г., Военнополитически аспекти, Гл. 2 Възвръщане на Беломорието към България, изд. Дирум, София 1993</ref> Още на 30 април 1941 г. [[Богдан Филов]] е определил [[Илия Кожухаров]] за областен управител на [[Беломорие]]то. Светият Синод на свое заседание на 29 април 1941 г. решава Беломорието да име две епархийски ведомства: 1. Маронийската епархия – градовете Гюмюрджина, Дедеагач, Димотика, Ксанти, Софлу и Фере с прилежащите им села, с временно управляващ епархията до окончателно установяване митрополит [[Кирил Пловдивски]]. 2. Струмишко-Драмската епархия – градовете Баракли Джумая, Демирхисар, Драма, Кавала, Пехчево, Радовиш, Сяр, Струмица с прилежащите им села, с управляващ епархията митрополит [[Борис Неврокопски]]. На 8 май 1941 г. новият командир на 2-ра армия генерал [[Константин Лукаш]] разпорежда административните власти и българската полиция да заемат служебните си места в освободените райони. Войската дебаркира на 15 май в главното селище на острова – [[Тасос (град)|Лимен]] и заема Тасос. [[Десета пехотна беломорска дивизия]] организира отбраната на морския бряг от вражеско нападение и противников десант със зона на отговорност – заетия от нея участък между реките [[Струма]] и [[Места]] на материка, а също така и на Тасос. Непосредствената охрана на Беломорския бряг и брега на островите се предоставя на полковник [[Георги Ковачев (офицер)|Георги Ковачев]] като командир на отряда, носещ името [[Беломорски отряд|„Беломорска отбрана“]], който е в подчинение на командира на 1-ва армия. Към края на юни 1941 г. създадената в Царството нова Беломорска област с административен център [[Ксанти]] се разпределя на 11 околии: остров Тасоска, Дедеагачка, Гюмюрджинска, Ксантийска, Саръшабанска, Кавалска, Драмска, Сярска, Демирхисарска, Зиляховска и Правишка. Към 21 юли Тасос е гарнизон на пехотна дружина от [[Двадесет и пети пехотен драгомански полк]] и 1 пех. рота от [[Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк]] с опорни пунктове – [[Тасос (град)|Боровец (Лимен]]), [[Скала Прину]], [[Лименария]], Архангел Михаил (над западния залив при манастира) и при [[Панагия|Скеля Богородица]] (Скала Панагия – дн. с. Хриси Амудия Хρυση Αμμουδια – Златни пясъци)<ref>Димитър Йончев, България и Беломорието – октомври 1940 – септември 1944 г., Военнополитически аспекти, Приложения, изд. Дирум, София 1993</ref>. От октомври 1942 острова се отбранява от 1 дружина морска пехота усилена с една пехотна рота, след март 1943 г. подразделенията на Единадесета пехотна (носила името „Македонска“ в предходната война) дивизия, които са на о. Тасос и Самотраки, се изтеглят и заемат мястото си в полосата на дивизията. Те са сменени на Тасос от сборна опълченска дружина, мобилизирана и изпратена в подчинение на командира на Беломорския отряд полк. [[Трифон Трифонов (офицер)|Трифон Трифонов]], към тях от януари 1944 са придадени 1 картечна дружина от шестдесет и втори пехотен полк, 1 – 47 мм бронеизтребителен взвод и 1 – 7,57 см батарея. Щабът, главната база, и корабостроителница на командвания от капитан I ранг [[Димитър Дудев]]<ref>[http://morskivestnik.com/compass/news/2014/052014/052014_5.html Морски вестник, Варна, май 2014]</ref> [[Български беломорски флот]] са само на няколко мили в [[Кавала]] на отсрещния бряг и неговите съдове също охраняват острова и акостират в пристанищата му. По време на българското управление на Тасос за Българския Беломорския Флот работи и корабостроителница в гр. Боровец (Лимен) основана от български предприемачи начело със Стоян Николов, където се строят военноморски съдове<ref name=":1">[http://www.airgroup2000.com/forum/viewtopic.php?t=227834 Парушев, Тодор. Морското стопанство на България 1918 – 1944. Варна, Зограф, 2002.]</ref>. За 3 години там са завършени седем 160-тонни и един 30-тонен транспортни кораба, моторни и спасителни лодки, още два кораба остават наполовина завършени, когато след септемврийския комунистически преврат в София през октомври 1944 г. българските власти са принудени да оставят острова. По време на българското управление в църквите и училищата на острова станал част от територията на България и диоцеза на БПЦ официално се служи и преподава на български език. В църквите освен българските са преназначени и местни гръцки свещеници на издръжка от БПЦ на които е допуснато наред с българския да ползват и гръцки. Църква, която се е служило на български в Лименас, е изящната „Св. Марина“ (сега „Св. Никола“), до античната агора и старото класно училище до нея понастоящем основно училище (''Δημοτικό Σχολείο Λιμένα Θάσος''), на български се служи и в останалите църкви и манастири и се преподава и в другите училища на острова. Запазена е голямата българска казарма в [[Лименария]] на южния бряг на острова, фактически препостроена в 1941 г. от българската войска след съсипването ѝ от френската армия в предишната война и саморазрушението, на което я изоставя в 1933 г. белгийският концесионер, построена в 1903 г. централа на германската минна компания ''Speidel'' – това е внушителната жълта сграда с кули над пристанището, наричана „Замъка“ или двореца (''Παλατάκι'') на Лименария<ref>[http://wikimapia.org/#lat=40.6260946&lon=24.5852994&z=16&l=0&m=b&v=8&show=/22416218/ Казармата на българската войска по време на българското управление на Тасос 1941 – 1944 г. – Замъкът на Лименария]</ref><ref>[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=40.624637&lon=24.579608&z=18&m=b&show=/22416218/el/Το-Παλατάκι wikimapia.org]</ref>. Българската казарма и сгради заедно с целия военен район на българското поделение, се превръща в съвременен култерен център с парк, но след разходи от 600 000 €, проектът остава незавършен и в 2005 г. Дирекцията по изграждането SAMM е закрита. На отсрещното миниатюрно живописно хълмче, разделящо пристанището на градаца от плажа, запазеният бетонен пръстен на българския картечен пост увенчаващ върха на покритата с борове устроена като миниатюрен парк скала е основната атракция и любимо място на туристите и местните младежи, оттук се разкрива прекрасната панорама на града с българската казарма, пристанището и плажа, към простора на Бяло море и върховете на Света гора от другата страна на залива. За каквато и да е конфронтация и борба на EAM, ELAS, Elan, НООМ или местни хора срещу българската власт на Тасос няма нито едно съобщение от която и да е страна. Само няколко месеца обаче след оттеглянето на българската администрация и армия и подписването на 12 февруари 1945 на известния [[Договор от Варкиза]] върху Тасос се разпростира установената в цяла Гърция системата на терор, мъчения, принудинителни подписки, експулсиране, и затворнически лагери, макар осъдени на много години затвор и смъртни присъди да са рядкост. Първата жертва на Тасос след Варкиза е ''Laskarouda'' Sakouli'' , млада жена,'' която е убита по време на демонстрация пред полицейския участък в Теологос.<ref>Γερακούδης: ''Η ιστορία της Θάσος'' , σ. 112 – 120 Αστρίς Θάσου 2005</ref> След това в планината излизат въоръжени отряди на лявата [[Национална общогръцка огранизация на младежите]] и започват откъслечни схватки с гръцката полиция. В суровата зима на 1946 – 47 се разразяват тежки битки. Части на държавното управление, състоящи се от над 100 полицаи и жандармеристи, са изпратени на Тасос. По това време на острова 50 на 70 леви бойци формират отряд, готов за решителни битки ползващ се със силната подкрепа на населението. Политическото ръководство на бунтовниците приема тактиката да организира силите си на малки партизански единици. През 1947 г., един от лидерите на левите Агамемнонас Фотиу, е предаден и убит в областта на с. Панагия. В планините до Теологос от края на 1948 действа група от 5 – 7 бойци на Димитри Манолицос. За неутрализирането ѝ накрая е употребена военна сила от около 700 мъже. Това не е постигнато до май 1950 г., 10 месеца след края на гражданската война, когато всички оцелели партизани успяват да преминат в Керамоти и бягат от там в страните от Източна Европа. Тасос пострадал чувствително от гражданската война след 1950 г. и задълго е обханат от глад и борба за оцеляване. == История на минното дело на Тасос == [[Файл:BASA-2072K-1-399-10-Limenas Thasos.JPG|мини|250п|Пристанището в годините на българската окупация през Втората световна война]] [[Файл:BASA-2072K-1-399-9-Limenas, Thasos.JPG|мини|250п|Пристанището в годините на българската окупация през Втората световна война]] Най-ранният добив на острова датира от около 13 000 г. пр.н.е., когато палеолитни миньори добиват охра като изкопават проходки на мястото на желязната мина от модерната епоха в местността Tzines в района на Лименария, на 15 над скала Мариес за добив на лимонит.<ref>Kovkouli et al. 1988</ref> Добиването на основни и благородни метали започват още траките, през VII век пр.н.е. го разработват финикийците, последвани от IV век от гърците и след това римляните. Минното дело е установено по многото нагар от находища за олово и сребро, въпреки че има немалко злато и мед. По-късно минни компании като Speidel (1905 – 1912) и Vielle Montagne (1925 – 1930) добиват Zn-Pb (каламин). През 1905 г. немска металургична фабрика е издигната в Лименария за обработка на каламин. Изчислено е, че общото производство на минерална руда през периода 1905 – 1964 е около 2 милиона тона каламин (12% Zn + Pb) и 3 милиона тона желязна руда (44% Fe). От 1964 г. няма минна дейност на острова. Ново проучване се прави през 1976 г. от IGME за идентифициране на скрити източници на метални руди. По това време мраморните кариери са единственото добивано непрекъснато от античността богатството на Тасос.<ref>{{Citation |title=Thassos-island, history-of-thassos |url=http://www.thassos-island.com/explore-thassos/history-of-thassos |accessdate=2014-12-31 |archivedate=2014-12-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141231103720/http://www.thassos-island.com/explore-thassos/history-of-thassos }}</ref> == Забележителности и плажове == {{основна|Плажове на Тасос}} * Лименас – агората и римските руини на театъра, акропола високо над града, останки от храмове и пр., Калугерико – метохът на Ватопедския манастир построен от монасите в XIX век и т.н. Близо до пристанището на Лименас се намират руините на древния централен пазар – агората, която е била основното средище за търговия и социални контакти. В непосредствена близост до археологическия музей се намират светилищата на Артемида и Дионис, а нагоре по хълма са разположени Акрополът, храмът на Атина и античният театър, построен през V век пр.н.е. и е побирал поне две хиляди зрители. През I век театърът е ремонтиран от римляните, за да може да се използва за гладиаторски игри. В наши дни там всяко лято се играят представления – главно антични трагедии.<ref>[http://www.thassos-info.com/limenas/limenas-zabelejitelnosti.html www.thassos-info.com]</ref> * [[Археологически музей (Тасос)|Археологически музей на Тасос]] в град Тасос и големия Курос изложен в него * [[Общински музей „Полигнотос Вагис“]] – музей в [[Потамия]] на родения на Тасос американски скулптор [[Полигнотос Вагис]] * [[Етнографски музей (Лименария)|Етнографски музей на Лименария]] * Етнографски музей в Калирахи * Село Теологос – къща на Хаджи Георги кмет на остров Тасос вдигнал бунта в 1821 г., превърната във фолклорен музей. Селото е основано от бежанци от Константинопол през XVI век и е главно селище на острова до края на османската власт. Намира се на десетина километра от центъра на Потос (х-л „Олимпион“). Теологос е обявен за културна столица от гръцкото правителство през 1979 г., което означава, че строителството или реконструкцията на съществуващите сгради е ограничено, за да се запази автентичният му вид. Селото също така е съхранило много народни традиции и все още произвежда своите маслини, зеленчуци, алкохол и агнешко месо, така че ако седнете в местна таверна, почти сигурно ще опитате местната продукция. * [[Музей на зехтина]] и [[Панагия (Тасос)|с.Панагия]] (''Богородица''). Известно с каменните си къщи и покриви, изобилието от течаща вода и калдъръмените улици. Улички на Панагия, са с такава ширина, че на някои места трудно може да премине дори и мотопед. Построени са през епоха, при която транспортът на хората и на стоките се е извършвал с магарета. Всяка година на 15 август се организира голямо празненство в чест на празника на Успение Богородично. Друг известен празник в село Панагия е деня преди празника на Вси Светии, когато жените от селото приготвят курбан от козе месо и сварено жито. Приготвянето на храната се извършва навън, в двора на църквата, и се раздава на вярващите след края на литургията. На много места има извори, като най-известният е „Изворът на любовта“ в края на тясна и много зашумена уличка. На няколко километра от селото в посока Хриси Амудя е „Дракотрипа“, пещера със сталактити и сталагмити, чиято дължина все още не е напълно изследвана. * [[Музей на маслината и зехтина]] в Скала Прину. Модерен музей, представя производството на зехтин, фотографска изложба, изложба на около 40 от 130-те известните съвременни видове зехтин, както и дегустационна зала. Всеки понеделник сутринта, става уличният пазар на Принос, немалка атракция за посетителите на Тасос. На пазара се предлагат голямо разнообразие от ядки, пресни плодове и зеленчуци, кожени изделия, обувки, дрехи и домакински пособия. * Микрос и Мегалос Принос се намират на 4 – 5 км от Принос към вътрешността на острова, един от най-красивите и живописни села тук. Малките и тесни калдъръмени улички, каменни къщи с дървени тераси и балкони и изрисувани тавани. Въпреки че и двете села са видели много славни времена в миналото, когато хората са живели и работили тук, защитени от пирати, върлували в низината и в морските селища, в днешно време са по-скоро изоставени. Все още се виждат останките от старото училище с голям принос в историята на острова, старите имения и църкви. Перфектното място за почивка сред звуците на природата и течащите води е обядът или кафето под чинарите на централния площад на Големия Казавити. * Манастир [[Архангел Михаил (Тасос)|„Архангел Михаил“]] е най-големият манастир на Тасос в близост до Алики. Той е женски и основен обект за посещение от туристите и поклонниците. * Манастир [[Свети Пантелеймон (Тасос)|„Свети Пантелеймон“]] е построен през 1843 г. манастир от 1987 г. Намира се във вътрешността на острова, в близост до с. Казавити. * Манастир [[Успение Богородично (Мариес)|„Успение Богородично“]] е по пътя за [[Мариес]] и в него живеят само един или двама монаси. * Кастро – времето на основаване на крепостта се губи в праисторията, средновековната крапост е вдигната от венецианския Джакопо Кателуци в 1414 г.  * Остров Крамбуза срещу Скала Потамия. Гъстата растителност прави невъзможно опознаване на всички части от него. Пространството му е пълно с диви растения, наричани „Krambi“. Малката църква „Свети Данаил“ се намира на върха на хълма. Жителите посещават тази църква в деня на светеца всяка година. * Залив на русалките „Алики“. Малкото рибарско селище е на полуостров, заключен между два залива, и самото място е невероятно красиво. Това е един от най-популярните плажове на Тасос. Водата е кристално чиста и това е прекрасно място за всички – деца, плувци и просто излежаващи се на брега. Над плажа са руините на старо светилище и селище от VI в. пр.н.е. и две раннохристиянски базилики, построени с материали от храмовете, на носа. Над светилището има пещера, в която са открити дарове за боговете и от най-бедните, напр. рибарски куки. Смята се, че селището е било много проспериращо заради мраморните кариери, чиято работа е прекъсната внезапно, вероятно след земетресение. Полуостровът в древността е бил доста по-голям, но добивът на мрамор е намалил площта му. Скалите са прекрасно място за къпане, но има опасност от многобройните [[морски таралеж]]и. Все още могат да се видят останки от постланата с мрамор пътека „marmarostrata“, водеща към храмовия комплекс, както и недообработени мраморни блокове. == Личности == * [[Архилох Тасоски]] – гръцки военачалник, воювал с [[траки]]те на острова, неуспешно се опитал да разшири колонията, разбит от тях. * [[Херодот]] – живял и описал острова в края на V век пр.н.е. * [[Теаген Тасоски]] (Θεαγένης ό Θάσιος) – прочут античен спортист – боксьор (панкратист), бегач, атлет и пр. Победител в 75-ата Олимпиада в 480 г. пр.н.е. и в 76-ата в 476 г. пр.н.е. Спечелил според една легендата над 1300, а според друга над 1600 победи на Олимпийските, Питийските, Немейските, Истмийските и пр. игри, почитан от траки и елини, считало се е, че статуята му лекува болните от треска, но убила един непочитащ го гражданин, заради което била осъдена за убийство и хвърлена в морето, но след време я извадили и поставили отново заради пророчеството на Делфийския оракул, че ако не го сторят неурожай заплашва острова. * [[Стесимброт Тасоски]] (Στησίμβροτος ό Θάσιος; ок. 470 – 420 г. пр.н.е.) – софист, историк, противник на [[Перикъл]], вероятно негова творба е записана [[Дервентски папирус|Дервентския папирус]]. * [[Полигнот Тасоски]] (Πολύγνωτος ό Θάσιος) – виден античен художник, 462 г. пр.н.е. по покана на [[Кимон]] пристигна в Атина, където рисува стенописи в Стоата, храмовете на Кастор и Полукс, и на Тезей. На тях изобразява битката на атиняните със спартанците, битката на Тезей с амазонките, разрушаването на Троя и битката при Маратон. Най-популярните му картини били тези в Лесхии, в Делфи, изобразяващи превземането на Троя, отплуването на ахейците от този град и посещението на Одисей в подземното царство. Фигурите в картините му са рисувано само с контур и боядисани едва в няколко цвята, които се открояват на цветната основа на стените. Въпреки пълната липса в тях на моделиране на човешкото тяло и на перспектива, те в историята на живописта са значителна стъпка напред, тъй като според легендата маркират ритъма на композицията, благородството на формите и изразителност – качества, които липсват в творбите от архаичния период. * [[Хегемон Тасоски]] (Ἡγήμων ό Θάσιος) – живял по време на Пелопонеските войни (435 – 404 г. пр.н.е.) драматург, автор на недостигналата до нас комедия „Филинна“, първи започнал да пише и въвел [[пародия]]та като жанр. * [[Леодамант Тасоски]] (Λεωδάμας ο Θάσιος) – математик, близък до [[Платон]], живял около 380 г. пр.н.е. Според коментарите на [[Евклид]] от [[Прокъл]], благодарение на него, на Архит Тарентски и на Теетет Атински,'' „се увеличил броя на теоремите и геометрията придобрила по-научнен и систематичен характер“.'' * {{флагче|България}} Георги Янев Андонов, 1916 г. роден и отраснал на о. Тасос – деец на БКП, партизанин в ЕЛАС 1943 – 1944 и 1947 – 1949 г.<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf Архиви на БКП, ЦДА, С 2003, стр. 26]</ref> * {{флагче|България}} Спас Виселчев (Висулчев) – кмет на с. Касавити, братовчед на [[Бойка Вапцарова]] (съпругата на [[Никола Вапцаров]]), закриляна и живяла на острова при него в 1942 г.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.novazora.net/2009/issue45/index.html |заглавие=www.novazora.net |достъп_дата=2014-12-30 |архив_дата=2013-02-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130212095904/http://www.novazora.net/2009/issue45/index.html }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.novazora.net/2009/issue39/story_05.html |заглавие=www.novazora.net |достъп_дата=2014-12-30 |архив_дата=2016-03-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304193518/http://www.novazora.net/2009/issue39/story_05.html }}</ref>. * {{флагче|България}} Стоян Николов – български предприемач, основател на българската корабостроителница в гр. Боровец (Лимен), строила съдове за гражданския и военния беломорски флот в 1941 – 1944 г.<ref name=":1"/> == Фотогалерия == <gallery> Thassos-2007-06-17 485.JPG|Тасос, пристанището на Лименас THASSOS 0281.jpg|Плажът на Макриамос Assumption of Mary Church in Panagia, Thasos 2.jpg|Църквата в Панагия THASSOS_0485_www.zakonnik.net.jpg|Новата църква на манастира 'Свети Архангел Михаил' Thassos_512.jpg|Заливът под манастира THASSOS_0690_www.zakonnik.net.jpg|Пристанището на Лименас THASSOS_0735_www.zakonnik.net.jpg|Улица със заведение в Лименас THASSOS_0789_www.zakonnik.net.jpg|Ресторант в Панагия THASSOS_0884_www.zakonnik.net.jpg|Паметник в Лименас THASSOS 0889.jpg|Пристанищната улица в Лименас THASSOS 0927.jpg|Пристанището на Лименас THASSOS 0932.jpg|Пристанището на Лименас </gallery> == Източници == * {{Cite journal |last = Αγγελούδη - Ζαρκάδα |first = Σαπφώ |title = H Θασοσ Την Εποχη Των Παλαιολογων (1261-1453) |url = https://www.academia.edu/64614831/%CE%97_%CE%98%CE%AC%CF%83%CE%BF%CF%82_%CF%84%CE%B7%CE%BD_%CE%B5%CF%80%CE%BF%CF%87%CE%AE_%CF%84%CF%89%CE%BD_%CE%A0%CE%B1%CE%BB%CE%B1%CE%B9%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CF%89%CE%BD_1261_1453_%CE%98%CE%B1%CF%83%CE%B9%CE%B1%CE%BA%CE%AC_%CF%84_21_2020_2021_%CE%9A%CE%B1%CE%B2%CE%AC%CE%BB%CE%B1_2021_%CF%83_11_43 |journal = Θασιακά. Περιοδικη Εκδοση Τησ Εταιριασ Θασιακων Μελετων Και Τησ Θασιακησ Ενωσησ Καβαλασ. |year = 2021 |publisher = Δημοσ Θασου, Περιφερεια Α.Μ.Θ., Περιφ. Ενοτητα Καβαλασ |place = Καβαλα}} * {{Цитат периодика |last = Αγγελούδη-Ζαρκάδα |first = Σαπφώ |year = 2005 |place = Καβάλα |title = Το μετόχι της μονής Ζωγράφου Αγίου Όρους στο Ραχώνι της Θάσου |journal = Θασιακά |volume = τ.12 (2001 – 2003) |url = http://www.library.teikav.edu.gr/thasiaka/thasiakafiles/t12/t12a02.pdf |lang-hide = 1 | lang = el |access-date = 2016-08-29 |archive-date =2016-09-11 |archive-url =https://web.archive.org/web/20160911085220/http://www.library.teikav.edu.gr/thasiaka/thasiakafiles/t12/t12a02.pdf}} * {{cite book |title = Югозападните български земи през XIV век |last = Матанов |first = Христо |editor-link = Христо Матанов |year = 1986 |publisher = Наука и изкуство |location = София |url = http://macedonia.kroraina.com/hm2/hm_1_3.html |lang = bg}} * {{cite book |title = Guide De Thasos |first = École Française D’Athènes |year = 1968 |publisher = E. de Boccard |location = Paris |lang = fr}} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://mountain.bajhui.org/main.php?g2_itemId=9711 Галерия със снимки от Тасос] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120131061351/http://mountain.bajhui.org/main.php?g2_itemId=9711 |date=2012-01-31 }} * [http://europe.mapquest.com/maps/map.adp?tb=1&city=Thasos&country=GR Карта на о. Тасос] * [http://garcia.patevoditel.bg/tassos/index.html/ Остров Тасос – Пътеводител Гърция] * [http://picasaweb.google.bg/s.kay.archive.2007.3 500 снимки от о. Тасос с висока резолюция]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * {{икона|el}} [http://www.thassos-view.com/el/to-nisi-tis-thassou Забележителности на Тасос, „Thassos-View“] {{Забележителности на Тасос}} {{Дем Тасос}} {{Източна Македония и Тракия}} {{Портал|Гърция|Македония|География}} [[Категория:Тасос| ]] 8uzvkddnl3tb3aj2rijtayxirll6buk 12435530 12435330 2024-12-09T09:04:09Z Dido3 9664 /* Средновековие */ преработка 12435530 wikitext text/x-wiki {{POV}} {{Остров |Име = Тасос |Име на местен език = Θάσος |Страна = Гърция |Акватория = [[Бяло море]] |Позиционна карта = Гърция |Площ = 380 |Най-висока точка = 1206 |Снимка = Thasos.jpg |Коментар към снимката = Изглед от космоса }} [[Файл:Thassos-Limenas.jpg|мини|250п|Град [[Тасос (град)|Тасос]] (Лименас)]] [[Файл:Thassos topographic map sr.svg|мини|250п|Карта на острова с модерните имена на селищата]] [[Файл:Waldbrände auf Thasos C.jpg|мини|250п|Горски масиви, обработваеми земи и горски пожари]] [[Файл:Macedonia Greek Costume Thasos.JPG|мини|250п|Женска носия от Тасос в 1930 година – миниатюра на Николас Сперлинг]] '''Та̀сос''' ({{lang|el|Θάσος}}; {{lang|tr|Taşöz}}) е [[остров]] в северната част на [[Бяло море]], близо до брега на географската [[област Македония]], при устието на река [[Места]]. В административно отношение е община в регион [[Източна Македония и Тракия]]. Главен град е [[Тасос (град)|Тасос]], наричан често ''Лименас'' (тоест ''Пристанище''). Второто по големина селище е [[Лименария]]. С площ от 380,1&nbsp;km², това е дванадесетият най-голям остров в Гърция. == География == Остров Тасос е разположен в северната част на Бяло море, на 24&nbsp;km югоизточно от град [[Кавала]]. Той е най-северният гръцки остров в Бяло море на 6,7&nbsp;km от нос [[Керамоти (нос)|Керамоти]], недалеч от устието на река [[Места]]. Смята се, че Тасос с планините си е част от [[Рило-Родопски масив]] и е разположен в близост до неговите най-южни разклонения. Заема площ от 392&nbsp;km² и е дем в област [[Централна Македония]]. 80% от площта на острова е покрита с гори от бор, ела, дъб, чинар, лавър, див кестен и мирта. По крайбрежието са засадени маслини, орехи, бадеми, черници и лозя. Островът е изграден предимно от [[гнайс]]и, транити, шисти и [[мрамор]]и. Наблюдаван отдалече наподобява висока и масивна, попаднала в морето част от планина с алпийски силует. Най-високата му точка е връх [[Ипсарио]] (1203 m). Други върхове са Тумба (1123 m), Профитис Илияс (1108 m), Каменос Врахос (1078 m), Дио Кефалес (1030 m), Чутула (857 m), Трикорфо (810 m), Фанос (744 m), Агиу Димитриу (705 m), Метаморфоси (473 m). Планината на острова е покрита с гори от средиземноморски калабрийски [[бор]], а по-ниско по склоновете и в подножието – от [[кипарис]], [[кедър]], [[чинар]] (платан), [[ела]], [[липа]], [[дрян]], сладък и [[кестен|див кестен]], паламудов [[дъб]], ягодово дърво (кумарка) с яркоцветни вкусни плодове, и вечнозелени храсти. Тесните крайбрежни низини са заети от [[маслина|маслинови градини]], а по бреговете растат [[смокиня|смокини]], [[нар]]ове, [[праскова|праскови]], [[грозде|лозя]], [[зокум|олеандри]]. Дължината на бреговата линия е около 100&nbsp;km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article109104.html «Большая Советская Энциклопедия» – Тасос (остров), т. 25, стр. 285]</ref> Основното земеделие на острова е добив на [[пчелен мед]], [[зехтин]], [[вино]], отглеждане на [[овце]] и [[домашна коза|домашни кози]], [[риболов]]. Друг поминък е добивът на [[дървесина]] и [[туризъм|туризмът]] – морски, планински, културен и еко туризъм вкл. наблюдение на птици /бърдуочинг/. На острова се добиват оловно-цинкова и полиметална [[руда]] и [[мрамор]], а в миналото и [[желязо]], [[злато]] и [[сребро]]. Климатът на Тасос е мек, прохладен през лятото и мек през зимата. [[Хипократ]], който в продължение на три години е живял на острова в V век пр.н.е., в книгата „Епидемии“ посочва, че в Тасос „обикновено зимата изглежда като пролет.“ Средната годишна температура е 17,2&nbsp;°C, а средната лятна температура (юли) е 23,4&nbsp;°C. Островът е с почти кръгла форма и е заобиколен от малки острови: [[Тасопула]] на север, с големина 0,7&nbsp;km² в района между Тасос и континента; [[Кинира (остров)|Кинира]] на изток и Панагия на юг, с площ всеки от около 0,4&nbsp;km² и надморска височина до 100 m. Малките околни острови до него са [[Крамбуса|Грамвуса]], Фурни и Диапори на изток и Пелагос на юг. Най-големите съседни острови в Бяло море разположени на югоизток са [[Самотраки]]– на 58&nbsp;km, [[Лемнос]]– на 73&nbsp;km и Гьокчеада ([[Имброс]]) – на 91&nbsp;km, а на 42&nbsp;km на югозапад е полуостров [[Света гора]] (Атон). == Дем Тасос == Според преброяването от 2001 година Тасос има 13 765 постоянни жители. :* Демова секция Тасос ::* град [[Тасос (град)|Тасос]] (Λιμένας Θάσου) ::* село [[Глифада (Тасос)|Глифада]] (Γλυφάδα) ::* село [[Макриамос]] (Μακρυάμμος) :* Демова секция Теологос ::* село [[Теологос (Тасос)|Теологос]] (Θεολόγος) ::* село [[Алики (Тасос)|Алики]] (Αλυκή) ::* село [[Астрида]] (Αστρίδα) ::* село [[Тимония]] (Θυμωνιά) ::* остров [[Кинира (остров)|Кинира]] (Κοίνυρα) ::* село [[Кинира (село)|Кинира]] (Κοίνυρα) ::* манастир [[Свети Архангел Михаил (Тасос)|„Свети Архангел Михаил“]] (Μονή Αρχαγγέλου) ::* село [[Палеохори (Тасос)|Палеохори]] (Παλαιοχώρι) ::* село [[Потос]] (Ποτός) :* Демова секция Калирахи ::* село [[Калирахи (Тасос)|Калирахи]] (Καλλιράχη) ::* село [[Скала Калирахис]] (Σκάλα Καλλιράχης) :* Демова секция Лименария ::* село [[Лименария]] (Λιμενάρια) ::* село [[Кастро (Тасос)|Кастро]] (Κάστρο) :* Демова секция Мариес ::* село [[Мариес]] (Μαριές) ::* село [[Скала Марион]] (Σκάλα Μαριών) :* Демова секция Панагия ::* село [[Панагия (Тасос)|Панагия]] (Παναγία) ::* село [[Хриси Амудия]] (Χρυσή Αμμουδιά) :* Демова секция Потамия ::* село [[Потамия (Тасос)|Потамия]] (Ποταμιά) ::* село [[Левки (Тасос)|Левки]] (Λεύκη) :* Демова секция Принос ::* село [[Принос]] (Πρίνος, Καλύβες) ::* село [[Мегалос Принос]] (Μεγάλος Πρίνος) ::* село [[Микрос Принос]] (Μικρός Πρίνος) ::* манастир [[Свети Пантелеймон (Тасос)|„Свети Пантелеймон“]] (Μονή Αγίου Παντελεήμονος) ::* село [[Ормос Прину]] (Όρμος Πρίνου) :* Демова секция Рахони ::* село [[Рахони]] (Ραχώνι, старо Вулгаро) ::* село [[Агиос Георгиос (Тасос)|Агиос Георгиос]] (Άγιος Γεώργιος) ::* село [[Скала Рахониу]] (Σκάλα Ραχωνίου) :* Демова секция Сотирас ::* село [[Скала Сотирос]] (Σκάλα Σωτήρος) ::* село [[Сотирас (Тасос)|Сотирас]] (Σωτήρας) == Население == {| class="wikitable" |- bgcolor="#efefef" ! Година !! Население !! Промяна !! Градско население !! Промяна |- | 1941 || 13 500<ref>[http://www.promacedonia.org/dj/dj_2.html Димитър Йончев, България и Беломорието (октомври 1940 – септември 1944 г.), Военнополитически аспекти]</ref> || – || – || – |- | 1981 || 2312 || – || – || – |- | 1991 || 2600 || 288/12,46% || – || – |- | 2001 || 13 765 || – || – || – |} На остров Тасос има здравен център в Принос, обозначен с указателни табели с червен кръст и надпис на латиница. Аптеки има в Лименас, Скала Калирахис, Принос, Лименария, Потос и Панагия. В много от градовете има и частни лекари. == История == {{обработка-раздел|неутрализация, добавяне на повече източници и алтернативни гледни точки}} [[Файл:Nordägäisches Schelf um etwa 14.000 C.jpg|мини|Брегова линия преди края на последния ледников период 16 – 14 хил. г. пр.н.е.]] [[Файл:Halbinsel_Thasos_um_etwa_10.000_-_5.000_v._Chr.jpg|мини|Брегова линия на п-в Тасос с праисторически мини за червена охра при Tzines]] В хилядолетната си история Тасос е познат и като Идонис, Аерия, Етрия, Хрис, Фазос и пр. Тук са господствали и са водили битки през изминалите десетки векове траки, финикийци, трако-елини, атински и спартански древни гърци, антични македонци, римляни, понтийци, немски племена като вандалите, византийци, авари, сарацини, славяни, българи, викинги-нормани, кръстоносци, генуезци, венецианци, турци, руснаци, албанци, египтяни, пак турци, гърци, българи и пак гърци. [[Файл:Steinkistengräber im Gräberfeld Larnaki C.jpg|мини|Каменни структури в праисторическия некропол в Larnaki]] [[Файл:Steinkistengräber_Larnaki_C.jpg|мини|Цистови гробници в некропола в Larnaki]] [[File:Praehistorische Standorte C.jpg|мини|Праисторически селища, в цвят: палеолита ера (червено), епохата на неолита (сино), медна епоха (оранжево), бронзово епоха (зеленои), ранножелязната епоха (жълто)]] === Праистория и прототракийска епоха === В старокаменната епоха, когато поради ледниците морското ниво е било значително по-ниско, Тасос е полуостровна част от материка. Западният бряг на полуострова започвал от естествено пристанище, на около десетина километра южно от днешния Кавала, продължавал на юг и се присъединявал към настоящия остров при Скала Мариес. Източният бряг, започвайки от най-южните носове и днешните реки, е продължавал на север североизток. Наличието в късния палеолит на хора в плодородната древна Тракия тук е засвидетелствано и прави аналогия с други археологически находки от Гюмюрджина, Драма и навътре в материка – по долините на Струма, Места Марица и пр. В палеолита населението се е прехранвало с лов, риболов и събиране на плодове. Островът е бил по това време около 10 000 – 5000 г. пр.н.е. в рамките на континенталния шелф на северното беломорско крайбрежие като все още свързан със сушата полуостров. Намерени са древни останки от присъствие на хора и животни в долина в южната част на остров Тасос, на разстояние от около 15&nbsp;km от Скала Мариес. На остров Тасос в 1956 г. от немския геолог д-р Херман Юнг в местността Tzines са открити най-старите подземните мини в Европа. Това е потвърдено и с по-късните теренни проучвания на немския институт Макс Планк, Бохумския минен исторически интитут и местни учени. В тези праисторически мини и кариери съществували в района на Марволакас се е добивала ценната червена охра и са намерени заедно с фосилизирани кости и оръдия от късния палеолит. При Tzines естествените пещери са се използвали и за живеене. Впоследствие същият район и много места на острова се разработват за производствени добиви и затова много от древните следите са заличени. Важни са находките на стотици инструменти от рога на тур и зубри, бележещи присъствието на праисторическия вид говеда ''Bos Taurus primigenius'', което също доказва, че островът е бил свързан със сушата. Също са намерени рога на антилопа ''Saiga tatarica'' от 10 хилядолетие пр.н.е., тъй като този вид антилопа изоставя преди 13 хил. години южните райони и мигрира в евразийските степи, когато ледниците започват да се топят. В новокаменната епоха и през камено-медната епоха се наблюдава създаване на селища, като хората се започват отглеждането на животни и различни култури. Тези селища се строят с камък и/или дървени материали, като се използват още непечена и печена глина и кирпич. Изработват се грънчарски изделия – съдове за ежедневна употреба и за съхранение на хранителни продукти. Най-старото селище на остров Тасос е открито в 1986 г. и разкопано през 1993 – 1994. Намира се в югозападната част на острова, западно от селото Лименария. Праисторическото селище е разположено в югозападния край на града в близост до плажа. То датира от 6 хилядолетие преди Христа и представя типичните за Тракия неолитни конструкции. Разкопките откриват коловете на основи, стени остатъци, камъни ограждащи и настилащи вътрешен двор, огнища, жилищни домове с ями за съхранение на хранителни продукти и керамика, придружени с много и различни предмети, има праисторическо гробище. По-нагоре по хълма и в близост до върха му, има останки от заселвания от бронзовата епоха, които са разучени през 1995 – 1996 г. Прототракийските жителите на праисторическите селища, са използвали минните за глина и червена охра отворени в късната старокаменна епоха като в новокаменната работата продължава и в галерията означавана като T1 (тунел 1) се работи помощта на инструменти от рога. В един момент по-нагоре е друга подземна каменоломна, която използва инструменти на кремък. Намерени са и други подземни рудници в секции T3 и T6. Най-старите от тези ями, датират ранната неолитна епоха ок. 6400 г. пр.н.е., като по-късните са от мезолита път ок. 5 хилядолетие пр.н.е. На 5&nbsp;km североизточно от крайбрежния град Потос, на внушителното плато е открит през 1969 година и в 1992 г. проучен и е описан с участието на международни експерти прототракийски акропол. Това са останки от праисторическо селище с неговите некрополи: Кендрия , Циганадика и Врисудис, на север Ларнаки и гробниците Манталуди близо до Теологос. Това селище е съществувало от средата до края на неолита. Двете му основни заселвания са в края на бронзовата епоха и в края на желязната епоха (XIII и VII век пр.н.е.). И в двата основни периода всяка миграция на населението се извършва във вътрешността на острова в XI и в X век пр.н.е. Построените са през това време в Кастро първо овални и апсидиарни планово постройки, а сред това правоъгълни къщи с каменни основи. Това показва явни различия от егейските модели. Въз основа на изследвани повече от 60 гробници, гробни камери и места е изяснен характерът и различните етапи на заселване и структура на населението. Според архитектурните и строителни материали, кости, оръжия и инструменти, земеделие, животновъдство, добив на метали, преработка и бижута, социалните и икономическите му структури, културата на острова се определя като на северния континент. Поречията на реките Струма, Места и Марица са важни търговски връзки с вътрешността на Тракия, централна и източна Македония и Беломорието. В ранната фаза, както и в земите на север и в Беломорието, където, както и на близкия остров Самос тракийски (Самотраки), доминират [[пеласги]]те, материалната култура, населението не е откъснато от микенското влияние, доколкото може да се съди по изкопаната керамика. Налице е, както и в други части на Тракия, типична драскано украсена (подобно на микенската) местно направена керамика, някоя от които със спираловидни орнаменти. В късната желязна епоха фаза връзката към Микена изчезва почти напълно, преди най-накрая от населението на Кастро да я изоставя. Също така при селото Сотирос е открито селище от бронзова епоха с добре запазени стени. Селището е зарито, а стените са пренесени и се съхраняват в Археологическия музей в Тасос, вторично използване имат вероятно за погребални монолити някои от тях с изобразени релефно фигури на воини и други форми. === Aнтичност === [[Файл:Akropolis Kastri aus OSO C.jpg|мини|Акрополът Кастро]] [[Файл:Siedlungen in der Peraia C.jpg|мини|Тасоската „Перея“ или „Хора“ на материка – територията и селищата колонии на острова контролиращи богатите сребърни и златни рудници и дърводобива в пл. [[Кушница]] (Пангей) търговиаята и доставящи зърнени храни за острова.]] [[Файл:Ausschnitt_der_südwestlichen_Lekani-Berge_C.jpg|мини|Рудниците при Тасоската „Перея“ или „Хора“ на материка в пл. [[Кушница]] (Пангей)]] [[Файл:Karte_Limenas_Perrot_C.jpg|мини|Античния Тасос загинал в 7 в. сл.Хр. върху който след столетия запустение е построен дн. гр. Лимен]] [[Файл:Plan_der_antiken_Stadt_Thasos.png|мини|План на античния гр. Тасос загинал в 7 в. сл.Хр.]] Тасос плътно е населен от [[траки]]те около 2000 г. пр.н.е., което се потвърждава и от намерената там характерна за тях древна керамика. С монетите, сечени в края на VI в. пр.н.е., е известно тракийското племе на ''ореските'', чиято локализация се базира на нумизматичните връзки с ранното монетосечене на остров Тасос<ref>[ А. Божкова, П. Делев, Копривлен, том 1, Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998 – 1999 г., Археологически институт с музей при БАН, C 2002]</ref>. Траките първи започнали да развиват земеделието, да добиват мрамор и злато. Около 400 години по-късно към 1600 г. пр.н.е. се появяват финикийци почитащи [[Мелкарт]], основали своя колония привлечени от златните залежи на острова, а над 1300 години след траките в средата на VII век пр.н.е. идват гърци – към 650 г. пр.н.е., те са колонисти от [[Парос]] водени от Telesikles и се установяват в северната част сред тукашното тракийско население или първо най-вероятно при днешното с. Солници (Алики) където има запазени останки на храм от VII век пр.н.е. Състоянието на пришълците е красноречиво описано от гръцкия войн поет [[Архилох]],<ref>M. Гейбъл: Пътуване в древния свят, Патмос Verlag GmbH & Co. KG, Дюселдорф, 2006 г., стр 19 – 23, ISBN 3-491-69139-7</ref> опитвал се да основе колония на Тасос: ''Цялата нищета на Гърция се събра с нас към Тасос; Опасностите на морето, потънали кораби; но стигнахме, това е обетованата земя. Чака ни живот в борбата с кучетата на Тракия за придобиването на земя.'' Явно осъзнали, че една конфронтация на малочислените колонисти с многобройните маси войнствени местни траки би била самоубийствена, те подобно на практиката в черноморските колонии разумно изоставят агресията и установяват с тях добро сътрудничество, което се разпростира и на близкия беломорски континентален бряг. През VI век пр.н.е. заселници от остров Тасос основават ''Неаполис (дн. Кавала),'' през V век пр.н.е. ''Неаполис ''става единствената колония на островитяните от Тасос, която успява да извоюва своята независимост. Тасос основава и други колонии като [[Галепсос]] разположен в югозападния край на полуостров Ситония, част от [[Халкидически полуостров|Халкидическия полуостров]], както и колониите му в т.нар. ''Тасоска Переа'' (Περαία) – владяната от острова територия на материка, където контролира богатите сребърни и златни мини в планината [[Кушница|Кушница (Пангей)]], най-голямата от които е споменатия Неаполис в центъра най-източна е Stryme на западния бряг на Търнавския залив и делтата на река Търнава (Лисе) на границата с [[Месемврия (Бяло море)|Месемврия]], следват още 9 селища от Pistros край Места до Phargis при устието на Струма. Взаимодействието и тук с траките, известни като най-добри рудари в античността, е пълно – те са ангажирани в търговията, селското и горското стопанство и в минното дело. В 362 г. пр.н.е. тасосци водени от [[Калистрат]] се заселват в тракийското селище Датон на 15 километра северно от град Кавала, прекръстват го на Кинидес (Извори) и го възгигат в своя колония, станала по-късно известният античен град [[Филипи]], където в от времето на хан [[Пресиян]], документиращ присъединяването на тези земи към България през 837 година. Богатите на благородни и други метали мини на острова, както и на материка, добивания първокласен мрамор станал търсен в целия древен свят, лозарството, големите дървесни ресурси на острова, които издигат в голям мащаб корабостроенето, търговията и разширения износ стават солидна икономическа основа за просперитета и го превръщат в голяма търговска и морска сила. През последните десетилетия на VI век пр.н.е. Започва и монетосеченето. По всяка вероятност в двата основни монетни дворове на острова и в Переята в Неапол. Към 540 г. пр.н.е. островитияните успяват да изгонят тиранина Симах и в полиса е установена демокрация.  В края на VI век пр.н.е., в разцвета на металните мини в Тасос, годишното производство на благородния метал добивано на самия остров и в контролираното крайбрежие на материка е 200 таланта. Монетните дворове са може би най-старият град на остров Тасос, в Неапол (Кавала) и в различни малки градове-колонии на Тасос като Dato, на Oisymi т.н, което очевидно го определя като един от на-значимите и стари монетни дворове в Тракия. През последните 100 години при разкопки на Атинския френски колеж са открити над 10 000 монети, сечени на остров Тасос, което показва значението на тракийския остров. Предната част от най-старите монети на Тасос украсяват обекти, свързани с характергия за траките култ към Дионис. Най-разпространените представят Силен и вакханка. Обратната страна показва свастика под формата на четирикрила мелница или има русалка. Сребърни монети на Тасос са широко разпространени в днешните български земи намерени в днешния гр. [[Трън]] и врачанското с. [[Търнава (Област Враца)|Търнава]], село [[Ваксево]] кюстендилско, пловдивското с. [[Катуница]], [[Браниполе]], [[тракийски култов комплекс (Ангел войвода)|светилището]] [[Хисаря (Ангел войвода)|Хисаря]], та чак до Египет и Сирия, а продукти от области като Коринт и Йония могат да бъдат открити още през последната третина на 7 в. пр.н.е. Градът на Тасос, голям и гъсто населен, е укрепен от началото на V век пр.н.е. с крепостната стена, при изработката на която е използван мрамор. Износът му на вино стига не само до [[Долина на тракийските владетели|Долината на тракийските владетели]], а от африканския бряг до този на Черно море чак до дн. гр. [[Измаил (град)|Измаил]] при делтата на Дунав и по на север. Бащата на историята Херодот живее известно време на Тасос в края на V век пр.н.е. и съобщава мита за произхода на името му. Финикийският княз Тасос, тръгнал с брат си Кадъм по поръка на баща си да търси отвлечената си от Зевс сестра Европа със заръката да не се връща без нея. Отзовал се след дълги безуспешни скиталчества на изумрудения остров, пленен от него и страхувайки се от бащиния гняв той се заселва тук с хората си и основава финикийското поселище, а Кадъм построил Тива. Други митове разказват, че именно Тасос е острова на сирените описан в пътешествието на Одисей, чиито пленителни песни погубвали моряците и единствен Орфей успял да ги чуе без да загине. Местните свързват с тях малкото и миниатюрно скално езеро с морска вода до с. Алики. Трета легенда, за който съобщава Аристотел е, че точно на остров Тасос Дионис разкрил на хората тайната на виното и там то се правело най-хубаво, като се добавяла смола от тукашните средиземнорорски борове [[пиния]] в амфорите. Факт е, че Дионис е тракийски бог възприет в елинския пантеон, че траките са широко известни с производство на най-добри вина и любовта си към тях и че наистина виното от Тасос е било най-високо ценено и прочуто в античния свят и е имало тежки наказания в цяла Елада и после в Римската империя, за измамна продажба на вино с марка от Тасос, ако то не е произведено там. При разкопки на древната Агора в Лимен са открити много паметници. Тук е търговският и политически център на Тасос, започнала да се строи през IV век пр.н.е. и постепенно завършена до II век. В нея около един открит площад се развива едно полузатворено, правоъгълно пространство, със страни 100 м и периметрични портици, докато в северната страна са поставени обществени сгради, храмове на богове и паметници. В източната страна на Агората за портиците, се намирали магазините, работилниците и складовете на Тасийците, вдясно и ляво от т.нар. Проход на Теорите. Най-значимите от тях са „Гробът на Глафкос“ от VII век пр.н.е., считан за основател на колонията, и споменатия „Коридорът на боговете“, известен и като „Проходът на Теорите“, построен през 470 г. пр.н.е., явно най-важен обект на агората предвид статуите открити там, както и исодомската зидария на околните постройки, които доказват, че е представлявал голям и внушителен комплекс. Релефите от Прохода на Теорите с изображения на нимфи, грации, Аполон и Хермес са пренесени през турско време в 1863 г. от французина Е. Милер в Лувъра и днес са изложени там. На агората и наоколо са останките от светилищата на тракийските богове, влезли в елинския пантеон Дионис и Артемида, както и на [[Аластор|Зевс Аластор]] (Agoraios), Херкулес и Посейдон, [[булевтерион]]а (общинския съвет), четири заобикалящи я монументални галерии портика – стои, олтари, постаменти на статуи, кръгъл храм на Веста, базилика – съдебна палата, магазини, концертна сцена Одеон, а наблизо е разкрита част от южната крепостна стена на града. На хълма над агората е запазен достатъчно голям амфитеатър, който е действащ. В близост с храма на Зевс е ''кръглата основа'' с мраморни стъпала, където жителите на острова почитали прочутия Тасийски атлет Теаген, син на Тимоксен, за който се твърди, че е спечелил 1400 победи в панелински игри. Тук се намират ''стъпала от постаменти на статуи'' на Август и на Гай и Левкий Цезар. В северозападната страна на Агората се намира свещеният храм на споменатия Тасийски Зевс Агоревс. Югоизточно от агората е бил главният булевард на града, свързвал Прохода на Теорите с Храма на Херакъл. Част от пътя покрит с плочи е разкрит. Над Прохода на Теорите, източно от агората се намира Храмът на Артемида, от най-древните на острова. През 1909 г. в храма са открити статуи на жени от Тасос, със знатен произход, пренесени през турско владичество в музея в Инстанбул. Над агората високо на върха е акропола – цитаделата на града, близо до която са храмовете на Атина и на Пан. На носа при морето под амфитеатъра е храма на Аполон Тесмофорион. Тасос изгражда още в VII век пр.н.е. на североизточния край на острова пристанищни съоръжения на „двойно пристанище“ – за военни, и за търговски и рибарски нужди, за да служи на военноморските сили и двата града и на нейните съюзници, като предна база на атинската лига в северно Бяло море, както и за нарастване на вноса и износа и търговски трафик. Пристанищата на острова са сред най-характерните и най-добре запазените древни пристанища в Гърция. Моловете на затвореното военно пристанището се формират от продължаването на крепостна стена към морето и са частично обхванати от съвременните кейове. Стената е 3 метра широка и е изработена от два реда шистови плочи запълнени с чакъл по средата, облечена с мраморни блокове върху каменните основи. Част от нея е запазена на височина до 2 м. През елинистическата епоха крепостната стена на затвореното военно пристанище е подсилена с кръгли запълнени с блокаж кули с диаметър около 10 м в неговите ъгли и кухи при входа. На югозападната кула в морето е открит надпис, че е дарение от ''proxenos Heracleodoros''. Военното затворено пристанище е притежавало навеси за съхраняването на корабите. Основите им образуват Π-образно помещение, 44 м дълго и 19 м широко за три триреми с дължина трирема 36 м и ширина 6 м, с три групи от кораби навеси от трите страни на пристанището – басейн, с капацитет от 50 бойни кораба, с колонади, поддържащи покрива и отделяне на градиентите на изтегляне. Укреплението на пристанището е от началото на V век пр.н.е. Навесите за кораби са датирани около средата на V век. В края на IV век пр.н.е. стената е подсилена с кръгли кули, точно както стената на земята е подсилена с квадратни такива. По време на раннохристиянската епоха IV – VII век нов сегмент на мола е изграден и входа на пристанището е изместен. Пристанището е изоставено след разрушаването на града в началото на VII век и започва да функционира отново от X век. Молът на търговските пристанищна от началото на V век пр.н.е. е възстановен в IV век пр.н.е. и продължава да е в употреба до VII век. Пристанището на Тасос е много важно за изучаване на древни пристанищни съоръжения. Това е един от най-добре запазените примери от затворен тип пристанище, което се е развило, за да служи на морската отбраната на града заедно с опазването и акостиране на своите кораби.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www2.rgzm.de/Navis2/Home/HarbourFullTextOutput.cfm?HarbourNR=Thasos |заглавие=Mиша Параскеви, Пристанищата на Тасос |достъп_дата=2014-12-14 |архив_дата=2016-03-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160305191505/http://www2.rgzm.de/Navis2/Home/HarbourFullTextOutput.cfm?HarbourNR=Thasos }}</ref> След края на политическите размирици през V век пр.н.е., икономиката на Тасос укрепва – мореплавателство, търговия, експорт на мрамор и вино, рудодобив, особено на ценни метали. При нашествието на цар [[Дарий I]] на Балканите в 494 г. пр.н.е. укрепения добре Тасос устоял, но две години по-късно в 492 г. пр.н.е. заедно с останалата част от Тракия пада при нападението на [[Мардоний]] под господството на [[Персия|персийската империя]]. След битката при Саламин гърците от Атина сменят персите и в 478 г. пр.н.е. включнат тракийския остров в своя т.нар. [[Делоски морски съюз]] и му е вменено задължението да предоставя 33 триери и парична вноска-данък. Тасос въстава срещу чужденците през 465 г. пр.н.е. и напуска т.нар. Атински морски съюз, пратения веднага с флота експедиционен корпус на Кимон едва успява да сломи съпротивата му в морска битка, в която тасосци загубят 30 кораба. След дълга обсада, той най-накрая завладява острова и след 2 години продължителни битки в 463 г. пр.н.е. възстановявя чуждата хегемония. Островът е жестоко наказан, загубва своите мини и колонии в Переята си и му е наложено да плаща тежка котрибуция, крепостта и флотът са унищожени. Гърците от Атина господстват над Переята до 448 – 447 г. пр.н.е. През 424 г. пр.н.е. станалият известен впоследствие с трудовете си атинянин от тракийски произход [[Тукидид]], поради връзките и влиянието си в Тракия, е избран за стратег и изпратен начело на 7 кораба към тракийското крайбрежие прина остров Тасос<ref>Тукидид IV, 104.5</ref>, но в битката при Амфиполис претъпрява неуспех. В 411 – 410 г. пр.н.е. гърците от Спарта нападат и превземат тасоските градчета по континенталния бряг, устоява само най-силния от тях – Кавала (Неапол) който същата година се обявява за независим въпреки съпротивата на Тасос, а в последния господства поставена и подчинена на гърците от Спарта олигархия. В 408 – 407 г. пр.н.е. 30 атинските кораби, командвани от атинския стратег Трасибул, побеждават тасоските военноморските сили и блокират града, принуждавайки Тасос да отново да приемам гарнизон и се върнете под господството на Атина. Бунтът срещу Атина е победен. Тасос е в окаяно състояние и е недееспособен, след много битки. В 404 пр.н.е. пак идват гърците от Спарта. Лисандър завладява Тасос, събра жителите в светилището на Херкулес и всички поддържащи атиняните са убити. Командването на острова упражнява спартанския чужд губернатор (хармост) Етеоник с десет архонти. На тасосци са наложени високи данъци прибирани от Спарта и те са откъснати от Переята си където Неапол и Еион са под Атинско господство. Следва пореден бунт и града е взет от Атина в 389 – 388 г. пр.н.е., но Тасос няма сили да се бори с пелопонеските завоеватели, победен е от гърците и принуден пак да се подчини на Атина. След поражението на Атинско-Спартанска в Пелопонеската война в 387 – 386 г. пр.н.е. в олигархичното управление на острова контролирано от Спарта идва отново. Атинския стратег Хабрий отново в 377 г. пр.н.е. налага Атинската хегемония. Икономиката на Тасос този път успява да се възползва от това развитие защото се възстановяват връзките с Перията му която е контролирана от Атина, но мерките и теглилките на свободния град са сменени с атинските и като валута се въвежда драхмата . Освен сребърни се секат и бронзови и златни монети. На много от тасоските тетрадрахми обаче закономерно стои тракийският бог Дионис. Още след персийските войни, обитаващите северното Беломорие тракийските племена започват да оказват натиск над Тасос и контролираната от него крайбрежна зона земя. Тракийският владетел [[Терес I]] основава [[Одриско царство|Царство на одрисите]] и Тасос попада под двойна зависимост, от една страна към Делоския съюз на Атина, а от друга към Одриското царство на което изпълнява различни ангажименти и плаща данък.<ref>Херодот VII, 110 – 113</ref> Макар че [[Филип II (Македония)|Филип II]] анексира острова през 340 – 339 г. пр.н.е., населението остава практически независимо, но Тасос окончателно губи територията си на континента. Все пак много жители гърци, изглежда бивши колонисти от [[Парос]], се изселват в Парос. От 287 до 281 г. пр.н.е. Тасос е в царството на [[Лизимах]]. [[Филип V]] завладява острова през 202 г. пр.н.е., но е победен от римляните в 197 г. пр.н.е. при [[Киноскефали]] и Македония губи владенията си в Мала Азия и Гърция. В настъпилите размирни времена на граждански войни и опустошения от пиратски набези наложилите ред римски части са посрещнат почти като освободители на острова и наистина римският пъководец [[Тит Фламиний]] (Titus Quinctius Flaminius) през 196 г. пр.н.е. обявява свободата на всички полиси и Тасос става пак свободен полис. В 88 г. пр.н.е. Тасос е нападнат от войските на мощния противник на Рим Митридат VI Евпатор, но удържа агресията и ремляните му връщат крайбрежните градчета на континента т.нае. Перея. В 42 година пр.н.е. [[Гай Касий Лонгин]] загинал в битките за опазване на римския републикански строй е оплакан от [[Марк Юний Брут]] като „последния римлянин“ и е погребан на Тасос. Основни изображения на монетите на Тасос са делфин, два делфина, сатир с нимфа, сатир с кантарос, глава на [[Дионис]] и коленичил [[Херакъл]] с лък. По земите и в музеите на днешна България се намират много монети, богати колекции от [[тетрадрахма|тетрадрахми]] на о. Тасос и [[Първа македонска област]], особено тетрадрахми от типа с главата на Дионис, както и варваризирани подражания на монетите на Лизимах. Тасос традиционно е определян за част от [[Тракия]], което потвърждава и класификацията на неговите монети<ref>[http://museum.nbu.bg/?cc_id=1&p=rubriki_items&r_p=rubriki&id=846 Колекции Тракийски монети, Тасос Тетрадрахма, Музей на Нов български университет]</ref><ref>{{Citation |title=Gitbud & Naumann, Pecunem |url=https://www.pecunem.com/auction-2/lot-31 |accessdate=2013-03-29 |archivedate=2014-12-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141220080852/https://www.pecunem.com/auction-2/lot-31 }}</ref><ref>{{икона|ja}} [http://lemonodaso.exblog.jp/i26/6/ План на агората на античния гр. Тасос загинал в VII век]</ref> === Средновековие === Първото свидетелство за покръстването е създаването на епископството на християнската църква в град Тасос. Епископът му участва в 325 г. в Никейския събор. Тасос под византийско управление страда много от средата на V век нататък от нашествия и пиратски набези, при които земята и населението са разорявани, държани под обсада, и претърпяват цели десетилетия на грабежи, унищожаване, разселване и поробване. Сред най-тежките завоевания са тези на [[вандали]]те в 467 г., на [[авари]]те през VI век, на [[сарацини]]те, на арабски пирати от Триполи в 902 г.<ref>[http://www.go-thassos.gr/about-thassos/places/kallirachi Kallirachi]</ref>, на [[нормани|сицилиански нормани]], на [[кръстоносци]]те, [[Генуезка република|генуезците]], [[Венецианска република|венецианците]] и накрая на [[турци]]те. През вековете, крайбрежните селища на острова са напълно изоставени, жителите се оттеглят в планинския регион. Още през X век, крайбрежието на острова е почти обезлюдено. От VII век на острова пристигат, първо като нашественици, [[Славяните в Гърция|славяните]], а [[българи]]те го нападат през X век от 904 г. и в XII – XIII век. От XII век той е под ударите на кръстоносците. Между 1122 и 1125 под папския флаг е атакуван от венецианския дож Доменико Микеле и 1204 по време на Четвъртия кръстоносен поход срещу Византия от дож Енрико Дандоло с венецианска и франкска армия на пътя ѝ към Константинопол. Неговият съратник и по-късно крал на Солун – Бонифаций I Монфератски владее острова три години, докато е заловен и убит от българите край днешния Златоград. Тасос е част от 1204 от Латинското Солунско кралство, но фактически се владее от хоспиталиерите и каталаните. От 1230 г. е под сюзеренитета на [[цар Иван Асен II]], В 1261 – 1264 за потушаването на пиратските действия и съперничества между гърци, генуезци и венецианци от византийците са разположени военноморски части на островите в Бяло море, включително и в порта на древния град Тасос. В 1307 той е завзет от генуезкия авантюрист Тидедия (Tидисио) Закария използвайки каталаните на остров Тасос. Закария се защитава успешно срещу византийското нападение на флота, но трябва да се преклони в 1313 под византийска власт. {{редактирам}} Османският пират Алекси Белекоме от [[Витиния]] плячкосва Тасос през 1450 г., след което островът запада.{{hrf|Σαπφώ|2021|20}} Скоро след това, в 1357 г. ромейският император [[Йоан V Палеолог]] предава острова и прилежащите земи на континента във феодално владение на двама братя – примикирият Йоан и великият стратопедарх Алексис.{{hrf|Матанов|1986|58}} След смъртта на Алексис между март 1368 и февруари 1369 г., островът изпада в изолация и забрава. Неговият брат, примикирият Йоан с цената на много усилия и средства успява да възстанови благоденствието на острова.{{hrf|Σαπφώ|2021|24}} Ромейски кораби на Тасос с помощта на венецианска ескадра преследват през 1371–1373 г. турски пирати, атакували манастирите на Атон. Неумелата намеса на централната власт при решаване на неуредиците в подчинените на Йоан територии – Сярско, Христополи и Мигдония{{hrf|Матанов|1986|60}}, кара Йоан да потърси политическа закрила при венецианците. Такава му е предоставена на 10 януари 1374 г.{{hrf|Σαπφώ|2021|26}} Към края на живота си Йоан завещава острова на атонския манастир Пантократор. Дъщеря му заедно с нейния съпруг Раул управлява острова до 1394 г.{{hrf|Guide De Thasos|1968|16}} {{редактирам}} Мануил II Палеолог отнема в 1414 след тежка обсада острова и го дава на Джакопо Гатилуси, архонта на Лесбос, като награда за генуезката подкрепата при Константинопол и коронясването на Йоан V Палеолог. През следващите десетилетия, генуезците, които са архонти на Лесбос, разширяват влиянието си над Фокея, Енос, Лемнос и Самотраки. Те действат като дипломатически посредник между Византия и Източното Средиземноморие и добиват изключителни правомощия. Те също са в съюз с пиратите каталани и пиратите на Цикладите, които оперират от Тасос. От 1428 при Дорино I. Гатилуси управител на острова е Умберто Грималди, който издига в различни места на острова укрепления и замъци. При него процъфтява транзитната търговия с Генуа и средиземноморските и източните страни. Островът отбелезва значителен растеж, но като замяна за крепостта на остров Лимнос в 1455 генуезците от семейство Гатилуси са принудени да се откажат от острова и той пада под господството на османците при похода за завоевание на запад на султан Махмуд II. към островите на Северно Бяло море Самотраки, Имброс и Тасос. Впоследствие е обсаден венецианци, каталунци и пирати под знамето кръстоносен поход от папа Клист III., пристанището и цитаделета на Лименас са овладени в началото на 1457 за дълго време защитавани от османците. В последвалата атака на Османската флота накапудин Тзаган паша, управител на Галиполи, в 1459 островът не окозва сериозна съпротива. От османската власт повечето островитяни, които не са могли да избягат в недостъпни вътрешността на острова, са депортирани в Константинопол. Много селища са изгорени. Островът е окончателно разиспан и овлодян. През 1460 обаче за компенсация че предава на турците без бой на собственото си деспотство [[Мореа]], [[Димитър Палеолог]] получава от тях гр. Енос, където остава да живее, и островите Тасос, Самотраки и Имброс (всъщност приходите от тях, а не реалната власт върху им). В 1466 г. управлението е поето от венецианския адмирал Капелоправилото, след като е сключен мир с турците в Константинопол. Тасос за трети път вече окончателно е пада под турска властв в 1479 завладян от Махмуд капудан паша румелийски. Робството продължава цели 567 години до 1912 г. === Турско владичество === [[Файл:Thasos_Lapie_(1826)_C.jpg|мини|Тасос – Chev. Lapie: Carte d’une partie de la Macedoine, 1826, за главното селище на острова е посочено тукашното българско село [[Рахони|Булгаро]] (дн. прекръстено на Рахони)]] [[Файл:Thasos nach Miller C.jpg|мини|Тасос – карта от Д. В. Б. Милър 1889 г., видно е първостепенното значение на тукашното българско село [[Рахони|Булгаро]] (дн. прекръстено на Рахони), а като необитаеми руини както и на всички други карти оттогава е означен днешния главен град Лимен на мястото на античния град]] {{редактирам}} Остров Тасос пада окончателно под османска власт в 1479 г. На о-в Тасос, през 1519 са отбелязани само 5 населени места: Лиман хисар, Теологос (Богослов), Жени хисар, Булгаро и Какирахи (Калирахи). Местата Касавити (Принос) и Мари първо са споменати през 1570.{{hrf|Σαπφώ|2005|36 – 37}} {{редактирам}} Османците отстъпили на гърците вътрешния самоуправление. През 1566 те избрат измежду от своите членове, местните кметове – мухтари кнезове, т.нар. ''Kotsampasides'', които събират данъци, мита и такси за Султана. През XVI и XVII век османската власт е стабилна и благодарение на богатството на острова на злато, сребро, мрамор, дърво, зехтин и вино жителите на острова пак се замогват, както свидетелства пътешественикът ''Francesco Piazenza'' описва през 1688 г., и населението се увеличава значително, като се оценява в 1707 на 7000 – 8000 души, а броят на селищата от 12 до 15, но това не продължава дълго и скоро островът е разорен от пиратите и турските тегоби, крайбрежните селища са обезлюдени и оцелялото едва около 1/3 от предишното население се премества в гънките на планината.<ref>Κωνσταντίνος Χιόνης, [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:8eoSqpqlQwUJ:www.library.teikav.edu.gr/thasiaka/thasiakafiles/t6/t6a13.pdf+&cd=5&hl=bg&ct=clnk&gl=bg Пирати в Калирахи]</ref> {{редактирам}} По време на [[Руско-турска война (1768 – 1774)|руско-турската война от 1768 – 1774]] царска Русия изпраща кораби от своя [[Балтийски флот (Русия)|балтийски флот]] в Средиземно море и води активни бойни действия в Белморието. Малко след [[битката при Чешме]] руска ескадра, водена от адмирал [[Григорий Спиридов]] дебаркира в Тасос и държи за кратко острова.<ref>{{Cite journal |last = Hassiotis |first = I.K. |title = Macedonia from the Beginning of the Eighteenth Century to the Foundation of the Hellenic State |page = 162 |url = http://www.macedonian-heritage.gr/HistoryOfMacedonia/Downloads/History%20Of%20Macedonia_EN-07.pdf |journal = The History of Macedonia |date = 2007 |publisher = Museum of the Macedonian Struggle Foundation |place = Thessaloniki}}</ref> {{редактирам}} Султан [[Абдул Хамид I]] (1774 – 1789) действа към острова с голяма безотговорност и потисничество. Принудителният труд за сеч и транспорт, ограбване от пирати, гнет, тормоз и експлоатация от страна на османците и Kotsampasides води до пълна мизерия и голям смут. Честите пиратски нашествия накарали жителите да строят домовете си високо в планината, за да се крият, но да могат да виждат нашествениците отдалеч. Така много села се преселват из склоновете, сред боровите гори, но с прекрасна видимост към бреговете на Бяло море, а на брега остават само пристаните. Френският пътешественик [[Еспри-Мари Кузинери|Кузинери]] посетил острова в края на XVIII век от населението преди 70 години била останала само 1/3, той заварил там само 2500 жители в резултат на пиратството и султанското управление довели до мизерия. Островът постепенно се възстановява, след като в 1813 е даден владение на управляващите [[Египет]] [[хедив|хадифи]] васални на Високата порта владетели [[арнаути]] от династията на [[Мохамед Али паша|Мохамед Али]], което продължава до 1908 г. и младотурската революция, след това Тасос 4 години е управляван директно от [[Цариград]] до 1912 г. След създаването на гръцката държава в 1830 г. започва инвазия на гръцки търговци и моряци от материка и заселването на много от тях на острова. В януари 1847 г. е открито гръцко консулство, което да защитава интересите на Гърция и да отстоява елинизацията, първият консул за острова е Аргирос Морайтопулос, който назначава такъв за селищата Булгаро и Калирахи лекаря Анастаси Константин.<ref>[http://www.xronometro.com/h-naytilia-ton-thasion-2 Η ναυτιλία των Θασίων κατά την τουρκοκρατία, Xronometro, 16.09.2013]</ref> === Войните в началото на XX век === През Балканската война и на приключилата я [[Лондонски мирен договор|Лондонска мирна конференция]] се разгаря остър спор за остров Тасос. България, овладяла [[Кавала (областна единица)|Кавала]] и околното беломорско крайбрежие, от което той отстои само на 6,7&nbsp;km, иска тракийския остров, част от Македония, попадащ в най-близките крайбрежни води, да бъде включен в територията ѝ.<ref name=":0">Антон Ж. Иванов, Установяване на съвременните граници в Македония, ”Прекрояването на Македония” – „Ние“, бр. 6/1999; ”Македония – възторг и покруса” – „Ние“ бр. 7 – 8/1999.</ref> Гърция, окупирала острова на 20 октомври 1912 г. след десанта на частта на капитан Димитриос Кондарос, заел селата Панагия, Потамия и Теологос с войски от ескадрата на адмирал [[Павлос Кундуриотис]], също иска да го присъедини. Османската империя от своя страна предявява категорични искания да запази острова и в Лондон е решено принадлежността му да се определи впоследствие от Великите сили. Избухналата Междусъюзническа война оставя въпроса висящ. През февруари 1914 г. с ноти до Гърция и Турция Великите сили оповестяват решението си повечето от островите, включително Тасос, да преминат под гръцки суверенитет. Младотурците обаче отказват да признаят това решение и отношенията между Атина и Цариград дотолкова се изострят, че само избухването на [[Първа световна война|Първата световна война]] предотвратява нова война между тях. След нея със Севърския мирен договор от 10 август 1920 г. между Антантата и Османска Турция се потвърждава гръцката принадлежност на остров Тасос, но той също е отхвърлен от Турция и едва след още една, макар загубена от Гърция, [[Гръцко-турска война (1919-1922)|гръцко-турска война]] 1919 – 1922 г. турците ѝ отстъпват острова чак с Лозанския мир от 24 юли 1923 г. След Малоазийската катастрофа на гръцката военна интервенция в Турция в 1922 много бежанци от там са заселени от правителството на острова, предимно в крайбрежните градове Лимен и Лименария, като е национализирана собствеността на тасоските монашески имоти, които са им раздадени като на безимотни. Впоследствие от Тасос започва голямо преселение на коренни жители към континента и тръгва и вълна от емиграция предимно към САЩ. През 1903 г. германският индустриалец Фридрих Шпейдел получава от турския Султан концесия за експлоатация на руда на Тасос. Участъците за добив на цинкова руда [[смитсонит]] (каламин). В концесионните участъци определени от хедива в Кавала включват западната и южната част на острова. Многобройните минни работи вдигат благосъстоянието на острова и по-специално на жителите в Лименария и Сотирос с откритите голям брой работни места. Първата световна война през 1914 г. обаче слага край на добива на минната компания Friedrich Speidel, а когато френските войски през 1916 г. в македонската кампания на [[Антанта]]та, заемат острова и изграждат тук военноморска база, в Лименария идва хаоса на войната. Съоръженията и сградите Speidel'schen до голяма степен са разрушени и ограбени в 1916/1918 г. През 1925 г. Гърция прави свои търгове за минните концесии на Тасос, спечелени от белгийската компания Vieille Montagne. Голяма част от работниците пак са наети, започва ремонт на унищожените съоръжения на Speidel'schen, но възобновеното в някакъв обем производство продължава само до 1933 г., след което всичко пак потъва в разруха. === Българско управление и налагането на централната гръцка власт след него === На 7 май 1941 г. e заповядвано [[Втора армия]], командвана от генерал [[Иван Марков (генерал-майор)|Иван Марков]], да заеме изцяло [[Беломорие|Беломорската област]], включително островите Тасос и [[Самотраки]].<ref>Димитър Йончев, България и Беломорието – октомври 1940 – септември 1944 г., Военнополитически аспекти, Гл. 2 Възвръщане на Беломорието към България, изд. Дирум, София 1993</ref> Още на 30 април 1941 г. [[Богдан Филов]] е определил [[Илия Кожухаров]] за областен управител на [[Беломорие]]то. Светият Синод на свое заседание на 29 април 1941 г. решава Беломорието да име две епархийски ведомства: 1. Маронийската епархия – градовете Гюмюрджина, Дедеагач, Димотика, Ксанти, Софлу и Фере с прилежащите им села, с временно управляващ епархията до окончателно установяване митрополит [[Кирил Пловдивски]]. 2. Струмишко-Драмската епархия – градовете Баракли Джумая, Демирхисар, Драма, Кавала, Пехчево, Радовиш, Сяр, Струмица с прилежащите им села, с управляващ епархията митрополит [[Борис Неврокопски]]. На 8 май 1941 г. новият командир на 2-ра армия генерал [[Константин Лукаш]] разпорежда административните власти и българската полиция да заемат служебните си места в освободените райони. Войската дебаркира на 15 май в главното селище на острова – [[Тасос (град)|Лимен]] и заема Тасос. [[Десета пехотна беломорска дивизия]] организира отбраната на морския бряг от вражеско нападение и противников десант със зона на отговорност – заетия от нея участък между реките [[Струма]] и [[Места]] на материка, а също така и на Тасос. Непосредствената охрана на Беломорския бряг и брега на островите се предоставя на полковник [[Георги Ковачев (офицер)|Георги Ковачев]] като командир на отряда, носещ името [[Беломорски отряд|„Беломорска отбрана“]], който е в подчинение на командира на 1-ва армия. Към края на юни 1941 г. създадената в Царството нова Беломорска област с административен център [[Ксанти]] се разпределя на 11 околии: остров Тасоска, Дедеагачка, Гюмюрджинска, Ксантийска, Саръшабанска, Кавалска, Драмска, Сярска, Демирхисарска, Зиляховска и Правишка. Към 21 юли Тасос е гарнизон на пехотна дружина от [[Двадесет и пети пехотен драгомански полк]] и 1 пех. рота от [[Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк]] с опорни пунктове – [[Тасос (град)|Боровец (Лимен]]), [[Скала Прину]], [[Лименария]], Архангел Михаил (над западния залив при манастира) и при [[Панагия|Скеля Богородица]] (Скала Панагия – дн. с. Хриси Амудия Хρυση Αμμουδια – Златни пясъци)<ref>Димитър Йончев, България и Беломорието – октомври 1940 – септември 1944 г., Военнополитически аспекти, Приложения, изд. Дирум, София 1993</ref>. От октомври 1942 острова се отбранява от 1 дружина морска пехота усилена с една пехотна рота, след март 1943 г. подразделенията на Единадесета пехотна (носила името „Македонска“ в предходната война) дивизия, които са на о. Тасос и Самотраки, се изтеглят и заемат мястото си в полосата на дивизията. Те са сменени на Тасос от сборна опълченска дружина, мобилизирана и изпратена в подчинение на командира на Беломорския отряд полк. [[Трифон Трифонов (офицер)|Трифон Трифонов]], към тях от януари 1944 са придадени 1 картечна дружина от шестдесет и втори пехотен полк, 1 – 47 мм бронеизтребителен взвод и 1 – 7,57 см батарея. Щабът, главната база, и корабостроителница на командвания от капитан I ранг [[Димитър Дудев]]<ref>[http://morskivestnik.com/compass/news/2014/052014/052014_5.html Морски вестник, Варна, май 2014]</ref> [[Български беломорски флот]] са само на няколко мили в [[Кавала]] на отсрещния бряг и неговите съдове също охраняват острова и акостират в пристанищата му. По време на българското управление на Тасос за Българския Беломорския Флот работи и корабостроителница в гр. Боровец (Лимен) основана от български предприемачи начело със Стоян Николов, където се строят военноморски съдове<ref name=":1">[http://www.airgroup2000.com/forum/viewtopic.php?t=227834 Парушев, Тодор. Морското стопанство на България 1918 – 1944. Варна, Зограф, 2002.]</ref>. За 3 години там са завършени седем 160-тонни и един 30-тонен транспортни кораба, моторни и спасителни лодки, още два кораба остават наполовина завършени, когато след септемврийския комунистически преврат в София през октомври 1944 г. българските власти са принудени да оставят острова. По време на българското управление в църквите и училищата на острова станал част от територията на България и диоцеза на БПЦ официално се служи и преподава на български език. В църквите освен българските са преназначени и местни гръцки свещеници на издръжка от БПЦ на които е допуснато наред с българския да ползват и гръцки. Църква, която се е служило на български в Лименас, е изящната „Св. Марина“ (сега „Св. Никола“), до античната агора и старото класно училище до нея понастоящем основно училище (''Δημοτικό Σχολείο Λιμένα Θάσος''), на български се служи и в останалите църкви и манастири и се преподава и в другите училища на острова. Запазена е голямата българска казарма в [[Лименария]] на южния бряг на острова, фактически препостроена в 1941 г. от българската войска след съсипването ѝ от френската армия в предишната война и саморазрушението, на което я изоставя в 1933 г. белгийският концесионер, построена в 1903 г. централа на германската минна компания ''Speidel'' – това е внушителната жълта сграда с кули над пристанището, наричана „Замъка“ или двореца (''Παλατάκι'') на Лименария<ref>[http://wikimapia.org/#lat=40.6260946&lon=24.5852994&z=16&l=0&m=b&v=8&show=/22416218/ Казармата на българската войска по време на българското управление на Тасос 1941 – 1944 г. – Замъкът на Лименария]</ref><ref>[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=40.624637&lon=24.579608&z=18&m=b&show=/22416218/el/Το-Παλατάκι wikimapia.org]</ref>. Българската казарма и сгради заедно с целия военен район на българското поделение, се превръща в съвременен култерен център с парк, но след разходи от 600 000 €, проектът остава незавършен и в 2005 г. Дирекцията по изграждането SAMM е закрита. На отсрещното миниатюрно живописно хълмче, разделящо пристанището на градаца от плажа, запазеният бетонен пръстен на българския картечен пост увенчаващ върха на покритата с борове устроена като миниатюрен парк скала е основната атракция и любимо място на туристите и местните младежи, оттук се разкрива прекрасната панорама на града с българската казарма, пристанището и плажа, към простора на Бяло море и върховете на Света гора от другата страна на залива. За каквато и да е конфронтация и борба на EAM, ELAS, Elan, НООМ или местни хора срещу българската власт на Тасос няма нито едно съобщение от която и да е страна. Само няколко месеца обаче след оттеглянето на българската администрация и армия и подписването на 12 февруари 1945 на известния [[Договор от Варкиза]] върху Тасос се разпростира установената в цяла Гърция системата на терор, мъчения, принудинителни подписки, експулсиране, и затворнически лагери, макар осъдени на много години затвор и смъртни присъди да са рядкост. Първата жертва на Тасос след Варкиза е ''Laskarouda'' Sakouli'' , млада жена,'' която е убита по време на демонстрация пред полицейския участък в Теологос.<ref>Γερακούδης: ''Η ιστορία της Θάσος'' , σ. 112 – 120 Αστρίς Θάσου 2005</ref> След това в планината излизат въоръжени отряди на лявата [[Национална общогръцка огранизация на младежите]] и започват откъслечни схватки с гръцката полиция. В суровата зима на 1946 – 47 се разразяват тежки битки. Части на държавното управление, състоящи се от над 100 полицаи и жандармеристи, са изпратени на Тасос. По това време на острова 50 на 70 леви бойци формират отряд, готов за решителни битки ползващ се със силната подкрепа на населението. Политическото ръководство на бунтовниците приема тактиката да организира силите си на малки партизански единици. През 1947 г., един от лидерите на левите Агамемнонас Фотиу, е предаден и убит в областта на с. Панагия. В планините до Теологос от края на 1948 действа група от 5 – 7 бойци на Димитри Манолицос. За неутрализирането ѝ накрая е употребена военна сила от около 700 мъже. Това не е постигнато до май 1950 г., 10 месеца след края на гражданската война, когато всички оцелели партизани успяват да преминат в Керамоти и бягат от там в страните от Източна Европа. Тасос пострадал чувствително от гражданската война след 1950 г. и задълго е обханат от глад и борба за оцеляване. == История на минното дело на Тасос == [[Файл:BASA-2072K-1-399-10-Limenas Thasos.JPG|мини|250п|Пристанището в годините на българската окупация през Втората световна война]] [[Файл:BASA-2072K-1-399-9-Limenas, Thasos.JPG|мини|250п|Пристанището в годините на българската окупация през Втората световна война]] Най-ранният добив на острова датира от около 13 000 г. пр.н.е., когато палеолитни миньори добиват охра като изкопават проходки на мястото на желязната мина от модерната епоха в местността Tzines в района на Лименария, на 15 над скала Мариес за добив на лимонит.<ref>Kovkouli et al. 1988</ref> Добиването на основни и благородни метали започват още траките, през VII век пр.н.е. го разработват финикийците, последвани от IV век от гърците и след това римляните. Минното дело е установено по многото нагар от находища за олово и сребро, въпреки че има немалко злато и мед. По-късно минни компании като Speidel (1905 – 1912) и Vielle Montagne (1925 – 1930) добиват Zn-Pb (каламин). През 1905 г. немска металургична фабрика е издигната в Лименария за обработка на каламин. Изчислено е, че общото производство на минерална руда през периода 1905 – 1964 е около 2 милиона тона каламин (12% Zn + Pb) и 3 милиона тона желязна руда (44% Fe). От 1964 г. няма минна дейност на острова. Ново проучване се прави през 1976 г. от IGME за идентифициране на скрити източници на метални руди. По това време мраморните кариери са единственото добивано непрекъснато от античността богатството на Тасос.<ref>{{Citation |title=Thassos-island, history-of-thassos |url=http://www.thassos-island.com/explore-thassos/history-of-thassos |accessdate=2014-12-31 |archivedate=2014-12-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141231103720/http://www.thassos-island.com/explore-thassos/history-of-thassos }}</ref> == Забележителности и плажове == {{основна|Плажове на Тасос}} * Лименас – агората и римските руини на театъра, акропола високо над града, останки от храмове и пр., Калугерико – метохът на Ватопедския манастир построен от монасите в XIX век и т.н. Близо до пристанището на Лименас се намират руините на древния централен пазар – агората, която е била основното средище за търговия и социални контакти. В непосредствена близост до археологическия музей се намират светилищата на Артемида и Дионис, а нагоре по хълма са разположени Акрополът, храмът на Атина и античният театър, построен през V век пр.н.е. и е побирал поне две хиляди зрители. През I век театърът е ремонтиран от римляните, за да може да се използва за гладиаторски игри. В наши дни там всяко лято се играят представления – главно антични трагедии.<ref>[http://www.thassos-info.com/limenas/limenas-zabelejitelnosti.html www.thassos-info.com]</ref> * [[Археологически музей (Тасос)|Археологически музей на Тасос]] в град Тасос и големия Курос изложен в него * [[Общински музей „Полигнотос Вагис“]] – музей в [[Потамия]] на родения на Тасос американски скулптор [[Полигнотос Вагис]] * [[Етнографски музей (Лименария)|Етнографски музей на Лименария]] * Етнографски музей в Калирахи * Село Теологос – къща на Хаджи Георги кмет на остров Тасос вдигнал бунта в 1821 г., превърната във фолклорен музей. Селото е основано от бежанци от Константинопол през XVI век и е главно селище на острова до края на османската власт. Намира се на десетина километра от центъра на Потос (х-л „Олимпион“). Теологос е обявен за културна столица от гръцкото правителство през 1979 г., което означава, че строителството или реконструкцията на съществуващите сгради е ограничено, за да се запази автентичният му вид. Селото също така е съхранило много народни традиции и все още произвежда своите маслини, зеленчуци, алкохол и агнешко месо, така че ако седнете в местна таверна, почти сигурно ще опитате местната продукция. * [[Музей на зехтина]] и [[Панагия (Тасос)|с.Панагия]] (''Богородица''). Известно с каменните си къщи и покриви, изобилието от течаща вода и калдъръмените улици. Улички на Панагия, са с такава ширина, че на някои места трудно може да премине дори и мотопед. Построени са през епоха, при която транспортът на хората и на стоките се е извършвал с магарета. Всяка година на 15 август се организира голямо празненство в чест на празника на Успение Богородично. Друг известен празник в село Панагия е деня преди празника на Вси Светии, когато жените от селото приготвят курбан от козе месо и сварено жито. Приготвянето на храната се извършва навън, в двора на църквата, и се раздава на вярващите след края на литургията. На много места има извори, като най-известният е „Изворът на любовта“ в края на тясна и много зашумена уличка. На няколко километра от селото в посока Хриси Амудя е „Дракотрипа“, пещера със сталактити и сталагмити, чиято дължина все още не е напълно изследвана. * [[Музей на маслината и зехтина]] в Скала Прину. Модерен музей, представя производството на зехтин, фотографска изложба, изложба на около 40 от 130-те известните съвременни видове зехтин, както и дегустационна зала. Всеки понеделник сутринта, става уличният пазар на Принос, немалка атракция за посетителите на Тасос. На пазара се предлагат голямо разнообразие от ядки, пресни плодове и зеленчуци, кожени изделия, обувки, дрехи и домакински пособия. * Микрос и Мегалос Принос се намират на 4 – 5 км от Принос към вътрешността на острова, един от най-красивите и живописни села тук. Малките и тесни калдъръмени улички, каменни къщи с дървени тераси и балкони и изрисувани тавани. Въпреки че и двете села са видели много славни времена в миналото, когато хората са живели и работили тук, защитени от пирати, върлували в низината и в морските селища, в днешно време са по-скоро изоставени. Все още се виждат останките от старото училище с голям принос в историята на острова, старите имения и църкви. Перфектното място за почивка сред звуците на природата и течащите води е обядът или кафето под чинарите на централния площад на Големия Казавити. * Манастир [[Архангел Михаил (Тасос)|„Архангел Михаил“]] е най-големият манастир на Тасос в близост до Алики. Той е женски и основен обект за посещение от туристите и поклонниците. * Манастир [[Свети Пантелеймон (Тасос)|„Свети Пантелеймон“]] е построен през 1843 г. манастир от 1987 г. Намира се във вътрешността на острова, в близост до с. Казавити. * Манастир [[Успение Богородично (Мариес)|„Успение Богородично“]] е по пътя за [[Мариес]] и в него живеят само един или двама монаси. * Кастро – времето на основаване на крепостта се губи в праисторията, средновековната крапост е вдигната от венецианския Джакопо Кателуци в 1414 г.  * Остров Крамбуза срещу Скала Потамия. Гъстата растителност прави невъзможно опознаване на всички части от него. Пространството му е пълно с диви растения, наричани „Krambi“. Малката църква „Свети Данаил“ се намира на върха на хълма. Жителите посещават тази църква в деня на светеца всяка година. * Залив на русалките „Алики“. Малкото рибарско селище е на полуостров, заключен между два залива, и самото място е невероятно красиво. Това е един от най-популярните плажове на Тасос. Водата е кристално чиста и това е прекрасно място за всички – деца, плувци и просто излежаващи се на брега. Над плажа са руините на старо светилище и селище от VI в. пр.н.е. и две раннохристиянски базилики, построени с материали от храмовете, на носа. Над светилището има пещера, в която са открити дарове за боговете и от най-бедните, напр. рибарски куки. Смята се, че селището е било много проспериращо заради мраморните кариери, чиято работа е прекъсната внезапно, вероятно след земетресение. Полуостровът в древността е бил доста по-голям, но добивът на мрамор е намалил площта му. Скалите са прекрасно място за къпане, но има опасност от многобройните [[морски таралеж]]и. Все още могат да се видят останки от постланата с мрамор пътека „marmarostrata“, водеща към храмовия комплекс, както и недообработени мраморни блокове. == Личности == * [[Архилох Тасоски]] – гръцки военачалник, воювал с [[траки]]те на острова, неуспешно се опитал да разшири колонията, разбит от тях. * [[Херодот]] – живял и описал острова в края на V век пр.н.е. * [[Теаген Тасоски]] (Θεαγένης ό Θάσιος) – прочут античен спортист – боксьор (панкратист), бегач, атлет и пр. Победител в 75-ата Олимпиада в 480 г. пр.н.е. и в 76-ата в 476 г. пр.н.е. Спечелил според една легендата над 1300, а според друга над 1600 победи на Олимпийските, Питийските, Немейските, Истмийските и пр. игри, почитан от траки и елини, считало се е, че статуята му лекува болните от треска, но убила един непочитащ го гражданин, заради което била осъдена за убийство и хвърлена в морето, но след време я извадили и поставили отново заради пророчеството на Делфийския оракул, че ако не го сторят неурожай заплашва острова. * [[Стесимброт Тасоски]] (Στησίμβροτος ό Θάσιος; ок. 470 – 420 г. пр.н.е.) – софист, историк, противник на [[Перикъл]], вероятно негова творба е записана [[Дервентски папирус|Дервентския папирус]]. * [[Полигнот Тасоски]] (Πολύγνωτος ό Θάσιος) – виден античен художник, 462 г. пр.н.е. по покана на [[Кимон]] пристигна в Атина, където рисува стенописи в Стоата, храмовете на Кастор и Полукс, и на Тезей. На тях изобразява битката на атиняните със спартанците, битката на Тезей с амазонките, разрушаването на Троя и битката при Маратон. Най-популярните му картини били тези в Лесхии, в Делфи, изобразяващи превземането на Троя, отплуването на ахейците от този град и посещението на Одисей в подземното царство. Фигурите в картините му са рисувано само с контур и боядисани едва в няколко цвята, които се открояват на цветната основа на стените. Въпреки пълната липса в тях на моделиране на човешкото тяло и на перспектива, те в историята на живописта са значителна стъпка напред, тъй като според легендата маркират ритъма на композицията, благородството на формите и изразителност – качества, които липсват в творбите от архаичния период. * [[Хегемон Тасоски]] (Ἡγήμων ό Θάσιος) – живял по време на Пелопонеските войни (435 – 404 г. пр.н.е.) драматург, автор на недостигналата до нас комедия „Филинна“, първи започнал да пише и въвел [[пародия]]та като жанр. * [[Леодамант Тасоски]] (Λεωδάμας ο Θάσιος) – математик, близък до [[Платон]], живял около 380 г. пр.н.е. Според коментарите на [[Евклид]] от [[Прокъл]], благодарение на него, на Архит Тарентски и на Теетет Атински,'' „се увеличил броя на теоремите и геометрията придобрила по-научнен и систематичен характер“.'' * {{флагче|България}} Георги Янев Андонов, 1916 г. роден и отраснал на о. Тасос – деец на БКП, партизанин в ЕЛАС 1943 – 1944 и 1947 – 1949 г.<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf Архиви на БКП, ЦДА, С 2003, стр. 26]</ref> * {{флагче|България}} Спас Виселчев (Висулчев) – кмет на с. Касавити, братовчед на [[Бойка Вапцарова]] (съпругата на [[Никола Вапцаров]]), закриляна и живяла на острова при него в 1942 г.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.novazora.net/2009/issue45/index.html |заглавие=www.novazora.net |достъп_дата=2014-12-30 |архив_дата=2013-02-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130212095904/http://www.novazora.net/2009/issue45/index.html }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.novazora.net/2009/issue39/story_05.html |заглавие=www.novazora.net |достъп_дата=2014-12-30 |архив_дата=2016-03-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304193518/http://www.novazora.net/2009/issue39/story_05.html }}</ref>. * {{флагче|България}} Стоян Николов – български предприемач, основател на българската корабостроителница в гр. Боровец (Лимен), строила съдове за гражданския и военния беломорски флот в 1941 – 1944 г.<ref name=":1"/> == Фотогалерия == <gallery> Thassos-2007-06-17 485.JPG|Тасос, пристанището на Лименас THASSOS 0281.jpg|Плажът на Макриамос Assumption of Mary Church in Panagia, Thasos 2.jpg|Църквата в Панагия THASSOS_0485_www.zakonnik.net.jpg|Новата църква на манастира 'Свети Архангел Михаил' Thassos_512.jpg|Заливът под манастира THASSOS_0690_www.zakonnik.net.jpg|Пристанището на Лименас THASSOS_0735_www.zakonnik.net.jpg|Улица със заведение в Лименас THASSOS_0789_www.zakonnik.net.jpg|Ресторант в Панагия THASSOS_0884_www.zakonnik.net.jpg|Паметник в Лименас THASSOS 0889.jpg|Пристанищната улица в Лименас THASSOS 0927.jpg|Пристанището на Лименас THASSOS 0932.jpg|Пристанището на Лименас </gallery> == Източници == * {{Cite journal |last = Αγγελούδη - Ζαρκάδα |first = Σαπφώ |title = H Θασοσ Την Εποχη Των Παλαιολογων (1261-1453) |url = https://www.academia.edu/64614831/%CE%97_%CE%98%CE%AC%CF%83%CE%BF%CF%82_%CF%84%CE%B7%CE%BD_%CE%B5%CF%80%CE%BF%CF%87%CE%AE_%CF%84%CF%89%CE%BD_%CE%A0%CE%B1%CE%BB%CE%B1%CE%B9%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CF%89%CE%BD_1261_1453_%CE%98%CE%B1%CF%83%CE%B9%CE%B1%CE%BA%CE%AC_%CF%84_21_2020_2021_%CE%9A%CE%B1%CE%B2%CE%AC%CE%BB%CE%B1_2021_%CF%83_11_43 |journal = Θασιακά. Περιοδικη Εκδοση Τησ Εταιριασ Θασιακων Μελετων Και Τησ Θασιακησ Ενωσησ Καβαλασ. |year = 2021 |publisher = Δημοσ Θασου, Περιφερεια Α.Μ.Θ., Περιφ. Ενοτητα Καβαλασ |place = Καβαλα}} * {{Цитат периодика |last = Αγγελούδη-Ζαρκάδα |first = Σαπφώ |year = 2005 |place = Καβάλα |title = Το μετόχι της μονής Ζωγράφου Αγίου Όρους στο Ραχώνι της Θάσου |journal = Θασιακά |volume = τ.12 (2001 – 2003) |url = http://www.library.teikav.edu.gr/thasiaka/thasiakafiles/t12/t12a02.pdf |lang-hide = 1 | lang = el |access-date = 2016-08-29 |archive-date =2016-09-11 |archive-url =https://web.archive.org/web/20160911085220/http://www.library.teikav.edu.gr/thasiaka/thasiakafiles/t12/t12a02.pdf}} * {{cite book |title = Югозападните български земи през XIV век |last = Матанов |first = Христо |editor-link = Христо Матанов |year = 1986 |publisher = Наука и изкуство |location = София |url = http://macedonia.kroraina.com/hm2/hm_1_3.html |lang = bg}} * {{cite book |title = Guide De Thasos |first = École Française D’Athènes |year = 1968 |publisher = E. de Boccard |location = Paris |lang = fr}} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://mountain.bajhui.org/main.php?g2_itemId=9711 Галерия със снимки от Тасос] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120131061351/http://mountain.bajhui.org/main.php?g2_itemId=9711 |date=2012-01-31 }} * [http://europe.mapquest.com/maps/map.adp?tb=1&city=Thasos&country=GR Карта на о. Тасос] * [http://garcia.patevoditel.bg/tassos/index.html/ Остров Тасос – Пътеводител Гърция] * [http://picasaweb.google.bg/s.kay.archive.2007.3 500 снимки от о. Тасос с висока резолюция]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * {{икона|el}} [http://www.thassos-view.com/el/to-nisi-tis-thassou Забележителности на Тасос, „Thassos-View“] {{Забележителности на Тасос}} {{Дем Тасос}} {{Източна Македония и Тракия}} {{Портал|Гърция|Македония|География}} [[Категория:Тасос| ]] fgylu4kka8uvz8utlr20wsxtg7magzx 12435648 12435530 2024-12-09T11:40:47Z Dido3 9664 /* Средновековие */ преработка 12435648 wikitext text/x-wiki {{POV}} {{Остров |Име = Тасос |Име на местен език = Θάσος |Страна = Гърция |Акватория = [[Бяло море]] |Позиционна карта = Гърция |Площ = 380 |Най-висока точка = 1206 |Снимка = Thasos.jpg |Коментар към снимката = Изглед от космоса }} [[Файл:Thassos-Limenas.jpg|мини|250п|Град [[Тасос (град)|Тасос]] (Лименас)]] [[Файл:Thassos topographic map sr.svg|мини|250п|Карта на острова с модерните имена на селищата]] [[Файл:Waldbrände auf Thasos C.jpg|мини|250п|Горски масиви, обработваеми земи и горски пожари]] [[Файл:Macedonia Greek Costume Thasos.JPG|мини|250п|Женска носия от Тасос в 1930 година – миниатюра на Николас Сперлинг]] '''Та̀сос''' ({{lang|el|Θάσος}}; {{lang|tr|Taşöz}}) е [[остров]] в северната част на [[Бяло море]], близо до брега на географската [[област Македония]], при устието на река [[Места]]. В административно отношение е община в регион [[Източна Македония и Тракия]]. Главен град е [[Тасос (град)|Тасос]], наричан често ''Лименас'' (тоест ''Пристанище''). Второто по големина селище е [[Лименария]]. С площ от 380,1&nbsp;km², това е дванадесетият най-голям остров в Гърция. == География == Остров Тасос е разположен в северната част на Бяло море, на 24&nbsp;km югоизточно от град [[Кавала]]. Той е най-северният гръцки остров в Бяло море на 6,7&nbsp;km от нос [[Керамоти (нос)|Керамоти]], недалеч от устието на река [[Места]]. Смята се, че Тасос с планините си е част от [[Рило-Родопски масив]] и е разположен в близост до неговите най-южни разклонения. Заема площ от 392&nbsp;km² и е дем в област [[Централна Македония]]. 80% от площта на острова е покрита с гори от бор, ела, дъб, чинар, лавър, див кестен и мирта. По крайбрежието са засадени маслини, орехи, бадеми, черници и лозя. Островът е изграден предимно от [[гнайс]]и, транити, шисти и [[мрамор]]и. Наблюдаван отдалече наподобява висока и масивна, попаднала в морето част от планина с алпийски силует. Най-високата му точка е връх [[Ипсарио]] (1203 m). Други върхове са Тумба (1123 m), Профитис Илияс (1108 m), Каменос Врахос (1078 m), Дио Кефалес (1030 m), Чутула (857 m), Трикорфо (810 m), Фанос (744 m), Агиу Димитриу (705 m), Метаморфоси (473 m). Планината на острова е покрита с гори от средиземноморски калабрийски [[бор]], а по-ниско по склоновете и в подножието – от [[кипарис]], [[кедър]], [[чинар]] (платан), [[ела]], [[липа]], [[дрян]], сладък и [[кестен|див кестен]], паламудов [[дъб]], ягодово дърво (кумарка) с яркоцветни вкусни плодове, и вечнозелени храсти. Тесните крайбрежни низини са заети от [[маслина|маслинови градини]], а по бреговете растат [[смокиня|смокини]], [[нар]]ове, [[праскова|праскови]], [[грозде|лозя]], [[зокум|олеандри]]. Дължината на бреговата линия е около 100&nbsp;km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article109104.html «Большая Советская Энциклопедия» – Тасос (остров), т. 25, стр. 285]</ref> Основното земеделие на острова е добив на [[пчелен мед]], [[зехтин]], [[вино]], отглеждане на [[овце]] и [[домашна коза|домашни кози]], [[риболов]]. Друг поминък е добивът на [[дървесина]] и [[туризъм|туризмът]] – морски, планински, културен и еко туризъм вкл. наблюдение на птици /бърдуочинг/. На острова се добиват оловно-цинкова и полиметална [[руда]] и [[мрамор]], а в миналото и [[желязо]], [[злато]] и [[сребро]]. Климатът на Тасос е мек, прохладен през лятото и мек през зимата. [[Хипократ]], който в продължение на три години е живял на острова в V век пр.н.е., в книгата „Епидемии“ посочва, че в Тасос „обикновено зимата изглежда като пролет.“ Средната годишна температура е 17,2&nbsp;°C, а средната лятна температура (юли) е 23,4&nbsp;°C. Островът е с почти кръгла форма и е заобиколен от малки острови: [[Тасопула]] на север, с големина 0,7&nbsp;km² в района между Тасос и континента; [[Кинира (остров)|Кинира]] на изток и Панагия на юг, с площ всеки от около 0,4&nbsp;km² и надморска височина до 100 m. Малките околни острови до него са [[Крамбуса|Грамвуса]], Фурни и Диапори на изток и Пелагос на юг. Най-големите съседни острови в Бяло море разположени на югоизток са [[Самотраки]]– на 58&nbsp;km, [[Лемнос]]– на 73&nbsp;km и Гьокчеада ([[Имброс]]) – на 91&nbsp;km, а на 42&nbsp;km на югозапад е полуостров [[Света гора]] (Атон). == Дем Тасос == Според преброяването от 2001 година Тасос има 13 765 постоянни жители. :* Демова секция Тасос ::* град [[Тасос (град)|Тасос]] (Λιμένας Θάσου) ::* село [[Глифада (Тасос)|Глифада]] (Γλυφάδα) ::* село [[Макриамос]] (Μακρυάμμος) :* Демова секция Теологос ::* село [[Теологос (Тасос)|Теологос]] (Θεολόγος) ::* село [[Алики (Тасос)|Алики]] (Αλυκή) ::* село [[Астрида]] (Αστρίδα) ::* село [[Тимония]] (Θυμωνιά) ::* остров [[Кинира (остров)|Кинира]] (Κοίνυρα) ::* село [[Кинира (село)|Кинира]] (Κοίνυρα) ::* манастир [[Свети Архангел Михаил (Тасос)|„Свети Архангел Михаил“]] (Μονή Αρχαγγέλου) ::* село [[Палеохори (Тасос)|Палеохори]] (Παλαιοχώρι) ::* село [[Потос]] (Ποτός) :* Демова секция Калирахи ::* село [[Калирахи (Тасос)|Калирахи]] (Καλλιράχη) ::* село [[Скала Калирахис]] (Σκάλα Καλλιράχης) :* Демова секция Лименария ::* село [[Лименария]] (Λιμενάρια) ::* село [[Кастро (Тасос)|Кастро]] (Κάστρο) :* Демова секция Мариес ::* село [[Мариес]] (Μαριές) ::* село [[Скала Марион]] (Σκάλα Μαριών) :* Демова секция Панагия ::* село [[Панагия (Тасос)|Панагия]] (Παναγία) ::* село [[Хриси Амудия]] (Χρυσή Αμμουδιά) :* Демова секция Потамия ::* село [[Потамия (Тасос)|Потамия]] (Ποταμιά) ::* село [[Левки (Тасос)|Левки]] (Λεύκη) :* Демова секция Принос ::* село [[Принос]] (Πρίνος, Καλύβες) ::* село [[Мегалос Принос]] (Μεγάλος Πρίνος) ::* село [[Микрос Принос]] (Μικρός Πρίνος) ::* манастир [[Свети Пантелеймон (Тасос)|„Свети Пантелеймон“]] (Μονή Αγίου Παντελεήμονος) ::* село [[Ормос Прину]] (Όρμος Πρίνου) :* Демова секция Рахони ::* село [[Рахони]] (Ραχώνι, старо Вулгаро) ::* село [[Агиос Георгиос (Тасос)|Агиос Георгиос]] (Άγιος Γεώργιος) ::* село [[Скала Рахониу]] (Σκάλα Ραχωνίου) :* Демова секция Сотирас ::* село [[Скала Сотирос]] (Σκάλα Σωτήρος) ::* село [[Сотирас (Тасос)|Сотирас]] (Σωτήρας) == Население == {| class="wikitable" |- bgcolor="#efefef" ! Година !! Население !! Промяна !! Градско население !! Промяна |- | 1941 || 13 500<ref>[http://www.promacedonia.org/dj/dj_2.html Димитър Йончев, България и Беломорието (октомври 1940 – септември 1944 г.), Военнополитически аспекти]</ref> || – || – || – |- | 1981 || 2312 || – || – || – |- | 1991 || 2600 || 288/12,46% || – || – |- | 2001 || 13 765 || – || – || – |} На остров Тасос има здравен център в Принос, обозначен с указателни табели с червен кръст и надпис на латиница. Аптеки има в Лименас, Скала Калирахис, Принос, Лименария, Потос и Панагия. В много от градовете има и частни лекари. == История == {{обработка-раздел|неутрализация, добавяне на повече източници и алтернативни гледни точки}} [[Файл:Nordägäisches Schelf um etwa 14.000 C.jpg|мини|Брегова линия преди края на последния ледников период 16 – 14 хил. г. пр.н.е.]] [[Файл:Halbinsel_Thasos_um_etwa_10.000_-_5.000_v._Chr.jpg|мини|Брегова линия на п-в Тасос с праисторически мини за червена охра при Tzines]] В хилядолетната си история Тасос е познат и като Идонис, Аерия, Етрия, Хрис, Фазос и пр. Тук са господствали и са водили битки през изминалите десетки векове траки, финикийци, трако-елини, атински и спартански древни гърци, антични македонци, римляни, понтийци, немски племена като вандалите, византийци, авари, сарацини, славяни, българи, викинги-нормани, кръстоносци, генуезци, венецианци, турци, руснаци, албанци, египтяни, пак турци, гърци, българи и пак гърци. [[Файл:Steinkistengräber im Gräberfeld Larnaki C.jpg|мини|Каменни структури в праисторическия некропол в Larnaki]] [[Файл:Steinkistengräber_Larnaki_C.jpg|мини|Цистови гробници в некропола в Larnaki]] [[File:Praehistorische Standorte C.jpg|мини|Праисторически селища, в цвят: палеолита ера (червено), епохата на неолита (сино), медна епоха (оранжево), бронзово епоха (зеленои), ранножелязната епоха (жълто)]] === Праистория и прототракийска епоха === В старокаменната епоха, когато поради ледниците морското ниво е било значително по-ниско, Тасос е полуостровна част от материка. Западният бряг на полуострова започвал от естествено пристанище, на около десетина километра южно от днешния Кавала, продължавал на юг и се присъединявал към настоящия остров при Скала Мариес. Източният бряг, започвайки от най-южните носове и днешните реки, е продължавал на север североизток. Наличието в късния палеолит на хора в плодородната древна Тракия тук е засвидетелствано и прави аналогия с други археологически находки от Гюмюрджина, Драма и навътре в материка – по долините на Струма, Места Марица и пр. В палеолита населението се е прехранвало с лов, риболов и събиране на плодове. Островът е бил по това време около 10 000 – 5000 г. пр.н.е. в рамките на континенталния шелф на северното беломорско крайбрежие като все още свързан със сушата полуостров. Намерени са древни останки от присъствие на хора и животни в долина в южната част на остров Тасос, на разстояние от около 15&nbsp;km от Скала Мариес. На остров Тасос в 1956 г. от немския геолог д-р Херман Юнг в местността Tzines са открити най-старите подземните мини в Европа. Това е потвърдено и с по-късните теренни проучвания на немския институт Макс Планк, Бохумския минен исторически интитут и местни учени. В тези праисторически мини и кариери съществували в района на Марволакас се е добивала ценната червена охра и са намерени заедно с фосилизирани кости и оръдия от късния палеолит. При Tzines естествените пещери са се използвали и за живеене. Впоследствие същият район и много места на острова се разработват за производствени добиви и затова много от древните следите са заличени. Важни са находките на стотици инструменти от рога на тур и зубри, бележещи присъствието на праисторическия вид говеда ''Bos Taurus primigenius'', което също доказва, че островът е бил свързан със сушата. Също са намерени рога на антилопа ''Saiga tatarica'' от 10 хилядолетие пр.н.е., тъй като този вид антилопа изоставя преди 13 хил. години южните райони и мигрира в евразийските степи, когато ледниците започват да се топят. В новокаменната епоха и през камено-медната епоха се наблюдава създаване на селища, като хората се започват отглеждането на животни и различни култури. Тези селища се строят с камък и/или дървени материали, като се използват още непечена и печена глина и кирпич. Изработват се грънчарски изделия – съдове за ежедневна употреба и за съхранение на хранителни продукти. Най-старото селище на остров Тасос е открито в 1986 г. и разкопано през 1993 – 1994. Намира се в югозападната част на острова, западно от селото Лименария. Праисторическото селище е разположено в югозападния край на града в близост до плажа. То датира от 6 хилядолетие преди Христа и представя типичните за Тракия неолитни конструкции. Разкопките откриват коловете на основи, стени остатъци, камъни ограждащи и настилащи вътрешен двор, огнища, жилищни домове с ями за съхранение на хранителни продукти и керамика, придружени с много и различни предмети, има праисторическо гробище. По-нагоре по хълма и в близост до върха му, има останки от заселвания от бронзовата епоха, които са разучени през 1995 – 1996 г. Прототракийските жителите на праисторическите селища, са използвали минните за глина и червена охра отворени в късната старокаменна епоха като в новокаменната работата продължава и в галерията означавана като T1 (тунел 1) се работи помощта на инструменти от рога. В един момент по-нагоре е друга подземна каменоломна, която използва инструменти на кремък. Намерени са и други подземни рудници в секции T3 и T6. Най-старите от тези ями, датират ранната неолитна епоха ок. 6400 г. пр.н.е., като по-късните са от мезолита път ок. 5 хилядолетие пр.н.е. На 5&nbsp;km североизточно от крайбрежния град Потос, на внушителното плато е открит през 1969 година и в 1992 г. проучен и е описан с участието на международни експерти прототракийски акропол. Това са останки от праисторическо селище с неговите некрополи: Кендрия , Циганадика и Врисудис, на север Ларнаки и гробниците Манталуди близо до Теологос. Това селище е съществувало от средата до края на неолита. Двете му основни заселвания са в края на бронзовата епоха и в края на желязната епоха (XIII и VII век пр.н.е.). И в двата основни периода всяка миграция на населението се извършва във вътрешността на острова в XI и в X век пр.н.е. Построените са през това време в Кастро първо овални и апсидиарни планово постройки, а сред това правоъгълни къщи с каменни основи. Това показва явни различия от егейските модели. Въз основа на изследвани повече от 60 гробници, гробни камери и места е изяснен характерът и различните етапи на заселване и структура на населението. Според архитектурните и строителни материали, кости, оръжия и инструменти, земеделие, животновъдство, добив на метали, преработка и бижута, социалните и икономическите му структури, културата на острова се определя като на северния континент. Поречията на реките Струма, Места и Марица са важни търговски връзки с вътрешността на Тракия, централна и източна Македония и Беломорието. В ранната фаза, както и в земите на север и в Беломорието, където, както и на близкия остров Самос тракийски (Самотраки), доминират [[пеласги]]те, материалната култура, населението не е откъснато от микенското влияние, доколкото може да се съди по изкопаната керамика. Налице е, както и в други части на Тракия, типична драскано украсена (подобно на микенската) местно направена керамика, някоя от които със спираловидни орнаменти. В късната желязна епоха фаза връзката към Микена изчезва почти напълно, преди най-накрая от населението на Кастро да я изоставя. Също така при селото Сотирос е открито селище от бронзова епоха с добре запазени стени. Селището е зарито, а стените са пренесени и се съхраняват в Археологическия музей в Тасос, вторично използване имат вероятно за погребални монолити някои от тях с изобразени релефно фигури на воини и други форми. === Aнтичност === [[Файл:Akropolis Kastri aus OSO C.jpg|мини|Акрополът Кастро]] [[Файл:Siedlungen in der Peraia C.jpg|мини|Тасоската „Перея“ или „Хора“ на материка – територията и селищата колонии на острова контролиращи богатите сребърни и златни рудници и дърводобива в пл. [[Кушница]] (Пангей) търговиаята и доставящи зърнени храни за острова.]] [[Файл:Ausschnitt_der_südwestlichen_Lekani-Berge_C.jpg|мини|Рудниците при Тасоската „Перея“ или „Хора“ на материка в пл. [[Кушница]] (Пангей)]] [[Файл:Karte_Limenas_Perrot_C.jpg|мини|Античния Тасос загинал в 7 в. сл.Хр. върху който след столетия запустение е построен дн. гр. Лимен]] [[Файл:Plan_der_antiken_Stadt_Thasos.png|мини|План на античния гр. Тасос загинал в 7 в. сл.Хр.]] Тасос плътно е населен от [[траки]]те около 2000 г. пр.н.е., което се потвърждава и от намерената там характерна за тях древна керамика. С монетите, сечени в края на VI в. пр.н.е., е известно тракийското племе на ''ореските'', чиято локализация се базира на нумизматичните връзки с ранното монетосечене на остров Тасос<ref>[ А. Божкова, П. Делев, Копривлен, том 1, Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998 – 1999 г., Археологически институт с музей при БАН, C 2002]</ref>. Траките първи започнали да развиват земеделието, да добиват мрамор и злато. Около 400 години по-късно към 1600 г. пр.н.е. се появяват финикийци почитащи [[Мелкарт]], основали своя колония привлечени от златните залежи на острова, а над 1300 години след траките в средата на VII век пр.н.е. идват гърци – към 650 г. пр.н.е., те са колонисти от [[Парос]] водени от Telesikles и се установяват в северната част сред тукашното тракийско население или първо най-вероятно при днешното с. Солници (Алики) където има запазени останки на храм от VII век пр.н.е. Състоянието на пришълците е красноречиво описано от гръцкия войн поет [[Архилох]],<ref>M. Гейбъл: Пътуване в древния свят, Патмос Verlag GmbH & Co. KG, Дюселдорф, 2006 г., стр 19 – 23, ISBN 3-491-69139-7</ref> опитвал се да основе колония на Тасос: ''Цялата нищета на Гърция се събра с нас към Тасос; Опасностите на морето, потънали кораби; но стигнахме, това е обетованата земя. Чака ни живот в борбата с кучетата на Тракия за придобиването на земя.'' Явно осъзнали, че една конфронтация на малочислените колонисти с многобройните маси войнствени местни траки би била самоубийствена, те подобно на практиката в черноморските колонии разумно изоставят агресията и установяват с тях добро сътрудничество, което се разпростира и на близкия беломорски континентален бряг. През VI век пр.н.е. заселници от остров Тасос основават ''Неаполис (дн. Кавала),'' през V век пр.н.е. ''Неаполис ''става единствената колония на островитяните от Тасос, която успява да извоюва своята независимост. Тасос основава и други колонии като [[Галепсос]] разположен в югозападния край на полуостров Ситония, част от [[Халкидически полуостров|Халкидическия полуостров]], както и колониите му в т.нар. ''Тасоска Переа'' (Περαία) – владяната от острова територия на материка, където контролира богатите сребърни и златни мини в планината [[Кушница|Кушница (Пангей)]], най-голямата от които е споменатия Неаполис в центъра най-източна е Stryme на западния бряг на Търнавския залив и делтата на река Търнава (Лисе) на границата с [[Месемврия (Бяло море)|Месемврия]], следват още 9 селища от Pistros край Места до Phargis при устието на Струма. Взаимодействието и тук с траките, известни като най-добри рудари в античността, е пълно – те са ангажирани в търговията, селското и горското стопанство и в минното дело. В 362 г. пр.н.е. тасосци водени от [[Калистрат]] се заселват в тракийското селище Датон на 15 километра северно от град Кавала, прекръстват го на Кинидес (Извори) и го възгигат в своя колония, станала по-късно известният античен град [[Филипи]], където в от времето на хан [[Пресиян]], документиращ присъединяването на тези земи към България през 837 година. Богатите на благородни и други метали мини на острова, както и на материка, добивания първокласен мрамор станал търсен в целия древен свят, лозарството, големите дървесни ресурси на острова, които издигат в голям мащаб корабостроенето, търговията и разширения износ стават солидна икономическа основа за просперитета и го превръщат в голяма търговска и морска сила. През последните десетилетия на VI век пр.н.е. Започва и монетосеченето. По всяка вероятност в двата основни монетни дворове на острова и в Переята в Неапол. Към 540 г. пр.н.е. островитияните успяват да изгонят тиранина Симах и в полиса е установена демокрация.  В края на VI век пр.н.е., в разцвета на металните мини в Тасос, годишното производство на благородния метал добивано на самия остров и в контролираното крайбрежие на материка е 200 таланта. Монетните дворове са може би най-старият град на остров Тасос, в Неапол (Кавала) и в различни малки градове-колонии на Тасос като Dato, на Oisymi т.н, което очевидно го определя като един от на-значимите и стари монетни дворове в Тракия. През последните 100 години при разкопки на Атинския френски колеж са открити над 10 000 монети, сечени на остров Тасос, което показва значението на тракийския остров. Предната част от най-старите монети на Тасос украсяват обекти, свързани с характергия за траките култ към Дионис. Най-разпространените представят Силен и вакханка. Обратната страна показва свастика под формата на четирикрила мелница или има русалка. Сребърни монети на Тасос са широко разпространени в днешните български земи намерени в днешния гр. [[Трън]] и врачанското с. [[Търнава (Област Враца)|Търнава]], село [[Ваксево]] кюстендилско, пловдивското с. [[Катуница]], [[Браниполе]], [[тракийски култов комплекс (Ангел войвода)|светилището]] [[Хисаря (Ангел войвода)|Хисаря]], та чак до Египет и Сирия, а продукти от области като Коринт и Йония могат да бъдат открити още през последната третина на 7 в. пр.н.е. Градът на Тасос, голям и гъсто населен, е укрепен от началото на V век пр.н.е. с крепостната стена, при изработката на която е използван мрамор. Износът му на вино стига не само до [[Долина на тракийските владетели|Долината на тракийските владетели]], а от африканския бряг до този на Черно море чак до дн. гр. [[Измаил (град)|Измаил]] при делтата на Дунав и по на север. Бащата на историята Херодот живее известно време на Тасос в края на V век пр.н.е. и съобщава мита за произхода на името му. Финикийският княз Тасос, тръгнал с брат си Кадъм по поръка на баща си да търси отвлечената си от Зевс сестра Европа със заръката да не се връща без нея. Отзовал се след дълги безуспешни скиталчества на изумрудения остров, пленен от него и страхувайки се от бащиния гняв той се заселва тук с хората си и основава финикийското поселище, а Кадъм построил Тива. Други митове разказват, че именно Тасос е острова на сирените описан в пътешествието на Одисей, чиито пленителни песни погубвали моряците и единствен Орфей успял да ги чуе без да загине. Местните свързват с тях малкото и миниатюрно скално езеро с морска вода до с. Алики. Трета легенда, за който съобщава Аристотел е, че точно на остров Тасос Дионис разкрил на хората тайната на виното и там то се правело най-хубаво, като се добавяла смола от тукашните средиземнорорски борове [[пиния]] в амфорите. Факт е, че Дионис е тракийски бог възприет в елинския пантеон, че траките са широко известни с производство на най-добри вина и любовта си към тях и че наистина виното от Тасос е било най-високо ценено и прочуто в античния свят и е имало тежки наказания в цяла Елада и после в Римската империя, за измамна продажба на вино с марка от Тасос, ако то не е произведено там. При разкопки на древната Агора в Лимен са открити много паметници. Тук е търговският и политически център на Тасос, започнала да се строи през IV век пр.н.е. и постепенно завършена до II век. В нея около един открит площад се развива едно полузатворено, правоъгълно пространство, със страни 100 м и периметрични портици, докато в северната страна са поставени обществени сгради, храмове на богове и паметници. В източната страна на Агората за портиците, се намирали магазините, работилниците и складовете на Тасийците, вдясно и ляво от т.нар. Проход на Теорите. Най-значимите от тях са „Гробът на Глафкос“ от VII век пр.н.е., считан за основател на колонията, и споменатия „Коридорът на боговете“, известен и като „Проходът на Теорите“, построен през 470 г. пр.н.е., явно най-важен обект на агората предвид статуите открити там, както и исодомската зидария на околните постройки, които доказват, че е представлявал голям и внушителен комплекс. Релефите от Прохода на Теорите с изображения на нимфи, грации, Аполон и Хермес са пренесени през турско време в 1863 г. от французина Е. Милер в Лувъра и днес са изложени там. На агората и наоколо са останките от светилищата на тракийските богове, влезли в елинския пантеон Дионис и Артемида, както и на [[Аластор|Зевс Аластор]] (Agoraios), Херкулес и Посейдон, [[булевтерион]]а (общинския съвет), четири заобикалящи я монументални галерии портика – стои, олтари, постаменти на статуи, кръгъл храм на Веста, базилика – съдебна палата, магазини, концертна сцена Одеон, а наблизо е разкрита част от южната крепостна стена на града. На хълма над агората е запазен достатъчно голям амфитеатър, който е действащ. В близост с храма на Зевс е ''кръглата основа'' с мраморни стъпала, където жителите на острова почитали прочутия Тасийски атлет Теаген, син на Тимоксен, за който се твърди, че е спечелил 1400 победи в панелински игри. Тук се намират ''стъпала от постаменти на статуи'' на Август и на Гай и Левкий Цезар. В северозападната страна на Агората се намира свещеният храм на споменатия Тасийски Зевс Агоревс. Югоизточно от агората е бил главният булевард на града, свързвал Прохода на Теорите с Храма на Херакъл. Част от пътя покрит с плочи е разкрит. Над Прохода на Теорите, източно от агората се намира Храмът на Артемида, от най-древните на острова. През 1909 г. в храма са открити статуи на жени от Тасос, със знатен произход, пренесени през турско владичество в музея в Инстанбул. Над агората високо на върха е акропола – цитаделата на града, близо до която са храмовете на Атина и на Пан. На носа при морето под амфитеатъра е храма на Аполон Тесмофорион. Тасос изгражда още в VII век пр.н.е. на североизточния край на острова пристанищни съоръжения на „двойно пристанище“ – за военни, и за търговски и рибарски нужди, за да служи на военноморските сили и двата града и на нейните съюзници, като предна база на атинската лига в северно Бяло море, както и за нарастване на вноса и износа и търговски трафик. Пристанищата на острова са сред най-характерните и най-добре запазените древни пристанища в Гърция. Моловете на затвореното военно пристанището се формират от продължаването на крепостна стена към морето и са частично обхванати от съвременните кейове. Стената е 3 метра широка и е изработена от два реда шистови плочи запълнени с чакъл по средата, облечена с мраморни блокове върху каменните основи. Част от нея е запазена на височина до 2 м. През елинистическата епоха крепостната стена на затвореното военно пристанище е подсилена с кръгли запълнени с блокаж кули с диаметър около 10 м в неговите ъгли и кухи при входа. На югозападната кула в морето е открит надпис, че е дарение от ''proxenos Heracleodoros''. Военното затворено пристанище е притежавало навеси за съхраняването на корабите. Основите им образуват Π-образно помещение, 44 м дълго и 19 м широко за три триреми с дължина трирема 36 м и ширина 6 м, с три групи от кораби навеси от трите страни на пристанището – басейн, с капацитет от 50 бойни кораба, с колонади, поддържащи покрива и отделяне на градиентите на изтегляне. Укреплението на пристанището е от началото на V век пр.н.е. Навесите за кораби са датирани около средата на V век. В края на IV век пр.н.е. стената е подсилена с кръгли кули, точно както стената на земята е подсилена с квадратни такива. По време на раннохристиянската епоха IV – VII век нов сегмент на мола е изграден и входа на пристанището е изместен. Пристанището е изоставено след разрушаването на града в началото на VII век и започва да функционира отново от X век. Молът на търговските пристанищна от началото на V век пр.н.е. е възстановен в IV век пр.н.е. и продължава да е в употреба до VII век. Пристанището на Тасос е много важно за изучаване на древни пристанищни съоръжения. Това е един от най-добре запазените примери от затворен тип пристанище, което се е развило, за да служи на морската отбраната на града заедно с опазването и акостиране на своите кораби.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www2.rgzm.de/Navis2/Home/HarbourFullTextOutput.cfm?HarbourNR=Thasos |заглавие=Mиша Параскеви, Пристанищата на Тасос |достъп_дата=2014-12-14 |архив_дата=2016-03-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160305191505/http://www2.rgzm.de/Navis2/Home/HarbourFullTextOutput.cfm?HarbourNR=Thasos }}</ref> След края на политическите размирици през V век пр.н.е., икономиката на Тасос укрепва – мореплавателство, търговия, експорт на мрамор и вино, рудодобив, особено на ценни метали. При нашествието на цар [[Дарий I]] на Балканите в 494 г. пр.н.е. укрепения добре Тасос устоял, но две години по-късно в 492 г. пр.н.е. заедно с останалата част от Тракия пада при нападението на [[Мардоний]] под господството на [[Персия|персийската империя]]. След битката при Саламин гърците от Атина сменят персите и в 478 г. пр.н.е. включнат тракийския остров в своя т.нар. [[Делоски морски съюз]] и му е вменено задължението да предоставя 33 триери и парична вноска-данък. Тасос въстава срещу чужденците през 465 г. пр.н.е. и напуска т.нар. Атински морски съюз, пратения веднага с флота експедиционен корпус на Кимон едва успява да сломи съпротивата му в морска битка, в която тасосци загубят 30 кораба. След дълга обсада, той най-накрая завладява острова и след 2 години продължителни битки в 463 г. пр.н.е. възстановявя чуждата хегемония. Островът е жестоко наказан, загубва своите мини и колонии в Переята си и му е наложено да плаща тежка котрибуция, крепостта и флотът са унищожени. Гърците от Атина господстват над Переята до 448 – 447 г. пр.н.е. През 424 г. пр.н.е. станалият известен впоследствие с трудовете си атинянин от тракийски произход [[Тукидид]], поради връзките и влиянието си в Тракия, е избран за стратег и изпратен начело на 7 кораба към тракийското крайбрежие прина остров Тасос<ref>Тукидид IV, 104.5</ref>, но в битката при Амфиполис претъпрява неуспех. В 411 – 410 г. пр.н.е. гърците от Спарта нападат и превземат тасоските градчета по континенталния бряг, устоява само най-силния от тях – Кавала (Неапол) който същата година се обявява за независим въпреки съпротивата на Тасос, а в последния господства поставена и подчинена на гърците от Спарта олигархия. В 408 – 407 г. пр.н.е. 30 атинските кораби, командвани от атинския стратег Трасибул, побеждават тасоските военноморските сили и блокират града, принуждавайки Тасос да отново да приемам гарнизон и се върнете под господството на Атина. Бунтът срещу Атина е победен. Тасос е в окаяно състояние и е недееспособен, след много битки. В 404 пр.н.е. пак идват гърците от Спарта. Лисандър завладява Тасос, събра жителите в светилището на Херкулес и всички поддържащи атиняните са убити. Командването на острова упражнява спартанския чужд губернатор (хармост) Етеоник с десет архонти. На тасосци са наложени високи данъци прибирани от Спарта и те са откъснати от Переята си където Неапол и Еион са под Атинско господство. Следва пореден бунт и града е взет от Атина в 389 – 388 г. пр.н.е., но Тасос няма сили да се бори с пелопонеските завоеватели, победен е от гърците и принуден пак да се подчини на Атина. След поражението на Атинско-Спартанска в Пелопонеската война в 387 – 386 г. пр.н.е. в олигархичното управление на острова контролирано от Спарта идва отново. Атинския стратег Хабрий отново в 377 г. пр.н.е. налага Атинската хегемония. Икономиката на Тасос този път успява да се възползва от това развитие защото се възстановяват връзките с Перията му която е контролирана от Атина, но мерките и теглилките на свободния град са сменени с атинските и като валута се въвежда драхмата . Освен сребърни се секат и бронзови и златни монети. На много от тасоските тетрадрахми обаче закономерно стои тракийският бог Дионис. Още след персийските войни, обитаващите северното Беломорие тракийските племена започват да оказват натиск над Тасос и контролираната от него крайбрежна зона земя. Тракийският владетел [[Терес I]] основава [[Одриско царство|Царство на одрисите]] и Тасос попада под двойна зависимост, от една страна към Делоския съюз на Атина, а от друга към Одриското царство на което изпълнява различни ангажименти и плаща данък.<ref>Херодот VII, 110 – 113</ref> Макар че [[Филип II (Македония)|Филип II]] анексира острова през 340 – 339 г. пр.н.е., населението остава практически независимо, но Тасос окончателно губи територията си на континента. Все пак много жители гърци, изглежда бивши колонисти от [[Парос]], се изселват в Парос. От 287 до 281 г. пр.н.е. Тасос е в царството на [[Лизимах]]. [[Филип V]] завладява острова през 202 г. пр.н.е., но е победен от римляните в 197 г. пр.н.е. при [[Киноскефали]] и Македония губи владенията си в Мала Азия и Гърция. В настъпилите размирни времена на граждански войни и опустошения от пиратски набези наложилите ред римски части са посрещнат почти като освободители на острова и наистина римският пъководец [[Тит Фламиний]] (Titus Quinctius Flaminius) през 196 г. пр.н.е. обявява свободата на всички полиси и Тасос става пак свободен полис. В 88 г. пр.н.е. Тасос е нападнат от войските на мощния противник на Рим Митридат VI Евпатор, но удържа агресията и ремляните му връщат крайбрежните градчета на континента т.нае. Перея. В 42 година пр.н.е. [[Гай Касий Лонгин]] загинал в битките за опазване на римския републикански строй е оплакан от [[Марк Юний Брут]] като „последния римлянин“ и е погребан на Тасос. Основни изображения на монетите на Тасос са делфин, два делфина, сатир с нимфа, сатир с кантарос, глава на [[Дионис]] и коленичил [[Херакъл]] с лък. По земите и в музеите на днешна България се намират много монети, богати колекции от [[тетрадрахма|тетрадрахми]] на о. Тасос и [[Първа македонска област]], особено тетрадрахми от типа с главата на Дионис, както и варваризирани подражания на монетите на Лизимах. Тасос традиционно е определян за част от [[Тракия]], което потвърждава и класификацията на неговите монети<ref>[http://museum.nbu.bg/?cc_id=1&p=rubriki_items&r_p=rubriki&id=846 Колекции Тракийски монети, Тасос Тетрадрахма, Музей на Нов български университет]</ref><ref>{{Citation |title=Gitbud & Naumann, Pecunem |url=https://www.pecunem.com/auction-2/lot-31 |accessdate=2013-03-29 |archivedate=2014-12-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141220080852/https://www.pecunem.com/auction-2/lot-31 }}</ref><ref>{{икона|ja}} [http://lemonodaso.exblog.jp/i26/6/ План на агората на античния гр. Тасос загинал в VII век]</ref> === Средновековие === Първото свидетелство за покръстването е създаването на епископството на християнската църква в град Тасос. Епископът му участва в 325 г. в Никейския събор. Тасос под византийско управление страда много от средата на V век нататък от нашествия и пиратски набези, при които земята и населението са разорявани, държани под обсада, и претърпяват цели десетилетия на грабежи, унищожаване, разселване и поробване. Сред най-тежките завоевания са тези на [[вандали]]те в 467 г., на [[авари]]те през VI век, на [[сарацини]]те, на арабски пирати от Триполи в 902 г.<ref>[http://www.go-thassos.gr/about-thassos/places/kallirachi Kallirachi]</ref>, на [[нормани|сицилиански нормани]], на [[кръстоносци]]те, [[Генуезка република|генуезците]], [[Венецианска република|венецианците]] и накрая на [[турци]]те. През вековете, крайбрежните селища на острова са напълно изоставени, жителите се оттеглят в планинския регион. Още през X век, крайбрежието на острова е почти обезлюдено. От VII век на острова пристигат, първо като нашественици, [[Славяните в Гърция|славяните]], а [[българи]]те го нападат през X век от 904 г. и в XII – XIII век. От XII век той е под ударите на кръстоносците. Между 1122 и 1125 под папския флаг е атакуван от венецианския дож Доменико Микеле и 1204 по време на Четвъртия кръстоносен поход срещу Византия от дож Енрико Дандоло с венецианска и франкска армия на пътя ѝ към Константинопол. Неговият съратник и по-късно крал на Солун – Бонифаций I Монфератски владее острова три години, докато е заловен и убит от българите край днешния Златоград. Тасос е част от 1204 от Латинското Солунско кралство, но фактически се владее от хоспиталиерите и каталаните. От 1230 г. е под сюзеренитета на [[цар Иван Асен II]], В 1261 – 1264 за потушаването на пиратските действия и съперничества между гърци, генуезци и венецианци от византийците са разположени военноморски части на островите в Бяло море, включително и в порта на древния град Тасос. В 1307 той е завзет от генуезкия авантюрист Тидедия (Tидисио) Закария използвайки каталаните на остров Тасос. Закария се защитава успешно срещу византийското нападение на флота, но трябва да се преклони в 1313 под византийска власт. {{редактирам}} Османският пират Алекси Белекоме от [[Витиния]] плячкосва Тасос през 1450 г., след което островът запада.{{hrf|Σαπφώ|2021|20}} Скоро след това, в 1357 г. ромейският император [[Йоан V Палеолог]] предава острова и прилежащите земи на континента във феодално владение на двама братя – примикирият Йоан и великият стратопедарх Алексис.{{hrf|Матанов|1986|58}} След смъртта на Алексис между март 1368 и февруари 1369 г., островът изпада в изолация и забрава. Неговият брат, примикирият Йоан с цената на много усилия и средства успява да възстанови благоденствието на острова.{{hrf|Σαπφώ|2021|24}} Ромейски кораби на Тасос с помощта на венецианска ескадра преследват през 1371–1373 г. турски пирати, атакували манастирите на Атон. Неумелата намеса на централната власт при решаване на неуредиците в подчинените на Йоан територии – Сярско, Христополи и Мигдония{{hrf|Матанов|1986|60}}, кара Йоан да потърси политическа закрила при венецианците. Такава му е предоставена на 10 януари 1374 г.{{hrf|Σαπφώ|2021|26}} Към края на живота си Йоан завещава острова на атонския манастир Пантократор. Дъщеря му заедно с нейния съпруг Раул управлява острова до 1394 г.{{hrf|Guide De Thasos|1968|16}} В 1414 г. островът попада в ръцете на Джиорджо Гатилуси, незаконен син на геноезката феодална династия [[Гатилуси]], архонти на Лесбос, Самотраки, Енос и Фокея.{{hrf|Wright|2014|57-58}} Мануил II Палеолог подлага на тримесечна обсада Тасос, но след като през септември 1414 г. го превзема, оставя управлението в ръцете на Гатилуси.{{hrf|Σαπφώ|2021|35}} Франческо II Гатилуси не оставя наследници и след смъртта му през 1428 г. островът е наследен от брат му Дорино I Гатилуси. При Дорино островът е управляван от доверения слуга на Гаталуси Умберто Грималди. Към 1444 г. Тасос се управлява от Франческо III Гаталуси, син на Дорино.{{hrf|Wright|2014|278-279}} През тази епоха процъфтява търговията с Генуа, средиземноморските страни и черноморието. {{редактирам}} Островът отбелезва значителен растеж, но като замяна за крепостта на остров Лимнос в 1455 генуезците от семейство Гатилуси са принудени да се откажат от острова и той пада под господството на османците при похода за завоевание на запад на султан Махмуд II. към островите на Северно Бяло море Самотраки, Имброс и Тасос. Впоследствие е обсаден венецианци, каталунци и пирати под знамето кръстоносен поход от папа Клист III., пристанището и цитаделета на Лименас са овладени в началото на 1457 за дълго време защитавани от османците. В последвалата атака на Османската флота накапудин Тзаган паша, управител на Галиполи, в 1459 островът не окозва сериозна съпротива. От османската власт повечето островитяни, които не са могли да избягат в недостъпни вътрешността на острова, са депортирани в Константинопол. Много селища са изгорени. Островът е окончателно разиспан и овлодян. През 1460 обаче за компенсация че предава на турците без бой на собственото си деспотство [[Мореа]], [[Димитър Палеолог]] получава от тях гр. Енос, където остава да живее, и островите Тасос, Самотраки и Имброс (всъщност приходите от тях, а не реалната власт върху им). В 1466 г. управлението е поето от венецианския адмирал Капелоправилото, след като е сключен мир с турците в Константинопол. Тасос за трети път вече окончателно е пада под турска властв в 1479 завладян от Махмуд капудан паша румелийски. Робството продължава цели 567 години до 1912 г. === Турско владичество === [[Файл:Thasos_Lapie_(1826)_C.jpg|мини|Тасос – Chev. Lapie: Carte d’une partie de la Macedoine, 1826, за главното селище на острова е посочено тукашното българско село [[Рахони|Булгаро]] (дн. прекръстено на Рахони)]] [[Файл:Thasos nach Miller C.jpg|мини|Тасос – карта от Д. В. Б. Милър 1889 г., видно е първостепенното значение на тукашното българско село [[Рахони|Булгаро]] (дн. прекръстено на Рахони), а като необитаеми руини както и на всички други карти оттогава е означен днешния главен град Лимен на мястото на античния град]] {{редактирам}} Остров Тасос пада окончателно под османска власт в 1479 г. На о-в Тасос, през 1519 са отбелязани само 5 населени места: Лиман хисар, Теологос (Богослов), Жени хисар, Булгаро и Какирахи (Калирахи). Местата Касавити (Принос) и Мари първо са споменати през 1570.{{hrf|Σαπφώ|2005|36 – 37}} {{редактирам}} Османците отстъпили на гърците вътрешния самоуправление. През 1566 те избрат измежду от своите членове, местните кметове – мухтари кнезове, т.нар. ''Kotsampasides'', които събират данъци, мита и такси за Султана. През XVI и XVII век османската власт е стабилна и благодарение на богатството на острова на злато, сребро, мрамор, дърво, зехтин и вино жителите на острова пак се замогват, както свидетелства пътешественикът ''Francesco Piazenza'' описва през 1688 г., и населението се увеличава значително, като се оценява в 1707 на 7000 – 8000 души, а броят на селищата от 12 до 15, но това не продължава дълго и скоро островът е разорен от пиратите и турските тегоби, крайбрежните селища са обезлюдени и оцелялото едва около 1/3 от предишното население се премества в гънките на планината.<ref>Κωνσταντίνος Χιόνης, [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:8eoSqpqlQwUJ:www.library.teikav.edu.gr/thasiaka/thasiakafiles/t6/t6a13.pdf+&cd=5&hl=bg&ct=clnk&gl=bg Пирати в Калирахи]</ref> {{редактирам}} По време на [[Руско-турска война (1768 – 1774)|руско-турската война от 1768 – 1774]] царска Русия изпраща кораби от своя [[Балтийски флот (Русия)|балтийски флот]] в Средиземно море и води активни бойни действия в Белморието. Малко след [[битката при Чешме]] руска ескадра, водена от адмирал [[Григорий Спиридов]] дебаркира в Тасос и държи за кратко острова.<ref>{{Cite journal |last = Hassiotis |first = I.K. |title = Macedonia from the Beginning of the Eighteenth Century to the Foundation of the Hellenic State |page = 162 |url = http://www.macedonian-heritage.gr/HistoryOfMacedonia/Downloads/History%20Of%20Macedonia_EN-07.pdf |journal = The History of Macedonia |date = 2007 |publisher = Museum of the Macedonian Struggle Foundation |place = Thessaloniki}}</ref> {{редактирам}} Султан [[Абдул Хамид I]] (1774 – 1789) действа към острова с голяма безотговорност и потисничество. Принудителният труд за сеч и транспорт, ограбване от пирати, гнет, тормоз и експлоатация от страна на османците и Kotsampasides води до пълна мизерия и голям смут. Честите пиратски нашествия накарали жителите да строят домовете си високо в планината, за да се крият, но да могат да виждат нашествениците отдалеч. Така много села се преселват из склоновете, сред боровите гори, но с прекрасна видимост към бреговете на Бяло море, а на брега остават само пристаните. Френският пътешественик [[Еспри-Мари Кузинери|Кузинери]] посетил острова в края на XVIII век от населението преди 70 години била останала само 1/3, той заварил там само 2500 жители в резултат на пиратството и султанското управление довели до мизерия. Островът постепенно се възстановява, след като в 1813 е даден владение на управляващите [[Египет]] [[хедив|хадифи]] васални на Високата порта владетели [[арнаути]] от династията на [[Мохамед Али паша|Мохамед Али]], което продължава до 1908 г. и младотурската революция, след това Тасос 4 години е управляван директно от [[Цариград]] до 1912 г. След създаването на гръцката държава в 1830 г. започва инвазия на гръцки търговци и моряци от материка и заселването на много от тях на острова. В януари 1847 г. е открито гръцко консулство, което да защитава интересите на Гърция и да отстоява елинизацията, първият консул за острова е Аргирос Морайтопулос, който назначава такъв за селищата Булгаро и Калирахи лекаря Анастаси Константин.<ref>[http://www.xronometro.com/h-naytilia-ton-thasion-2 Η ναυτιλία των Θασίων κατά την τουρκοκρατία, Xronometro, 16.09.2013]</ref> === Войните в началото на XX век === През Балканската война и на приключилата я [[Лондонски мирен договор|Лондонска мирна конференция]] се разгаря остър спор за остров Тасос. България, овладяла [[Кавала (областна единица)|Кавала]] и околното беломорско крайбрежие, от което той отстои само на 6,7&nbsp;km, иска тракийския остров, част от Македония, попадащ в най-близките крайбрежни води, да бъде включен в територията ѝ.<ref name=":0">Антон Ж. Иванов, Установяване на съвременните граници в Македония, ”Прекрояването на Македония” – „Ние“, бр. 6/1999; ”Македония – възторг и покруса” – „Ние“ бр. 7 – 8/1999.</ref> Гърция, окупирала острова на 20 октомври 1912 г. след десанта на частта на капитан Димитриос Кондарос, заел селата Панагия, Потамия и Теологос с войски от ескадрата на адмирал [[Павлос Кундуриотис]], също иска да го присъедини. Османската империя от своя страна предявява категорични искания да запази острова и в Лондон е решено принадлежността му да се определи впоследствие от Великите сили. Избухналата Междусъюзническа война оставя въпроса висящ. През февруари 1914 г. с ноти до Гърция и Турция Великите сили оповестяват решението си повечето от островите, включително Тасос, да преминат под гръцки суверенитет. Младотурците обаче отказват да признаят това решение и отношенията между Атина и Цариград дотолкова се изострят, че само избухването на [[Първа световна война|Първата световна война]] предотвратява нова война между тях. След нея със Севърския мирен договор от 10 август 1920 г. между Антантата и Османска Турция се потвърждава гръцката принадлежност на остров Тасос, но той също е отхвърлен от Турция и едва след още една, макар загубена от Гърция, [[Гръцко-турска война (1919-1922)|гръцко-турска война]] 1919 – 1922 г. турците ѝ отстъпват острова чак с Лозанския мир от 24 юли 1923 г. След Малоазийската катастрофа на гръцката военна интервенция в Турция в 1922 много бежанци от там са заселени от правителството на острова, предимно в крайбрежните градове Лимен и Лименария, като е национализирана собствеността на тасоските монашески имоти, които са им раздадени като на безимотни. Впоследствие от Тасос започва голямо преселение на коренни жители към континента и тръгва и вълна от емиграция предимно към САЩ. През 1903 г. германският индустриалец Фридрих Шпейдел получава от турския Султан концесия за експлоатация на руда на Тасос. Участъците за добив на цинкова руда [[смитсонит]] (каламин). В концесионните участъци определени от хедива в Кавала включват западната и южната част на острова. Многобройните минни работи вдигат благосъстоянието на острова и по-специално на жителите в Лименария и Сотирос с откритите голям брой работни места. Първата световна война през 1914 г. обаче слага край на добива на минната компания Friedrich Speidel, а когато френските войски през 1916 г. в македонската кампания на [[Антанта]]та, заемат острова и изграждат тук военноморска база, в Лименария идва хаоса на войната. Съоръженията и сградите Speidel'schen до голяма степен са разрушени и ограбени в 1916/1918 г. През 1925 г. Гърция прави свои търгове за минните концесии на Тасос, спечелени от белгийската компания Vieille Montagne. Голяма част от работниците пак са наети, започва ремонт на унищожените съоръжения на Speidel'schen, но възобновеното в някакъв обем производство продължава само до 1933 г., след което всичко пак потъва в разруха. === Българско управление и налагането на централната гръцка власт след него === На 7 май 1941 г. e заповядвано [[Втора армия]], командвана от генерал [[Иван Марков (генерал-майор)|Иван Марков]], да заеме изцяло [[Беломорие|Беломорската област]], включително островите Тасос и [[Самотраки]].<ref>Димитър Йончев, България и Беломорието – октомври 1940 – септември 1944 г., Военнополитически аспекти, Гл. 2 Възвръщане на Беломорието към България, изд. Дирум, София 1993</ref> Още на 30 април 1941 г. [[Богдан Филов]] е определил [[Илия Кожухаров]] за областен управител на [[Беломорие]]то. Светият Синод на свое заседание на 29 април 1941 г. решава Беломорието да име две епархийски ведомства: 1. Маронийската епархия – градовете Гюмюрджина, Дедеагач, Димотика, Ксанти, Софлу и Фере с прилежащите им села, с временно управляващ епархията до окончателно установяване митрополит [[Кирил Пловдивски]]. 2. Струмишко-Драмската епархия – градовете Баракли Джумая, Демирхисар, Драма, Кавала, Пехчево, Радовиш, Сяр, Струмица с прилежащите им села, с управляващ епархията митрополит [[Борис Неврокопски]]. На 8 май 1941 г. новият командир на 2-ра армия генерал [[Константин Лукаш]] разпорежда административните власти и българската полиция да заемат служебните си места в освободените райони. Войската дебаркира на 15 май в главното селище на острова – [[Тасос (град)|Лимен]] и заема Тасос. [[Десета пехотна беломорска дивизия]] организира отбраната на морския бряг от вражеско нападение и противников десант със зона на отговорност – заетия от нея участък между реките [[Струма]] и [[Места]] на материка, а също така и на Тасос. Непосредствената охрана на Беломорския бряг и брега на островите се предоставя на полковник [[Георги Ковачев (офицер)|Георги Ковачев]] като командир на отряда, носещ името [[Беломорски отряд|„Беломорска отбрана“]], който е в подчинение на командира на 1-ва армия. Към края на юни 1941 г. създадената в Царството нова Беломорска област с административен център [[Ксанти]] се разпределя на 11 околии: остров Тасоска, Дедеагачка, Гюмюрджинска, Ксантийска, Саръшабанска, Кавалска, Драмска, Сярска, Демирхисарска, Зиляховска и Правишка. Към 21 юли Тасос е гарнизон на пехотна дружина от [[Двадесет и пети пехотен драгомански полк]] и 1 пех. рота от [[Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк]] с опорни пунктове – [[Тасос (град)|Боровец (Лимен]]), [[Скала Прину]], [[Лименария]], Архангел Михаил (над западния залив при манастира) и при [[Панагия|Скеля Богородица]] (Скала Панагия – дн. с. Хриси Амудия Хρυση Αμμουδια – Златни пясъци)<ref>Димитър Йончев, България и Беломорието – октомври 1940 – септември 1944 г., Военнополитически аспекти, Приложения, изд. Дирум, София 1993</ref>. От октомври 1942 острова се отбранява от 1 дружина морска пехота усилена с една пехотна рота, след март 1943 г. подразделенията на Единадесета пехотна (носила името „Македонска“ в предходната война) дивизия, които са на о. Тасос и Самотраки, се изтеглят и заемат мястото си в полосата на дивизията. Те са сменени на Тасос от сборна опълченска дружина, мобилизирана и изпратена в подчинение на командира на Беломорския отряд полк. [[Трифон Трифонов (офицер)|Трифон Трифонов]], към тях от януари 1944 са придадени 1 картечна дружина от шестдесет и втори пехотен полк, 1 – 47 мм бронеизтребителен взвод и 1 – 7,57 см батарея. Щабът, главната база, и корабостроителница на командвания от капитан I ранг [[Димитър Дудев]]<ref>[http://morskivestnik.com/compass/news/2014/052014/052014_5.html Морски вестник, Варна, май 2014]</ref> [[Български беломорски флот]] са само на няколко мили в [[Кавала]] на отсрещния бряг и неговите съдове също охраняват острова и акостират в пристанищата му. По време на българското управление на Тасос за Българския Беломорския Флот работи и корабостроителница в гр. Боровец (Лимен) основана от български предприемачи начело със Стоян Николов, където се строят военноморски съдове<ref name=":1">[http://www.airgroup2000.com/forum/viewtopic.php?t=227834 Парушев, Тодор. Морското стопанство на България 1918 – 1944. Варна, Зограф, 2002.]</ref>. За 3 години там са завършени седем 160-тонни и един 30-тонен транспортни кораба, моторни и спасителни лодки, още два кораба остават наполовина завършени, когато след септемврийския комунистически преврат в София през октомври 1944 г. българските власти са принудени да оставят острова. По време на българското управление в църквите и училищата на острова станал част от територията на България и диоцеза на БПЦ официално се служи и преподава на български език. В църквите освен българските са преназначени и местни гръцки свещеници на издръжка от БПЦ на които е допуснато наред с българския да ползват и гръцки. Църква, която се е служило на български в Лименас, е изящната „Св. Марина“ (сега „Св. Никола“), до античната агора и старото класно училище до нея понастоящем основно училище (''Δημοτικό Σχολείο Λιμένα Θάσος''), на български се служи и в останалите църкви и манастири и се преподава и в другите училища на острова. Запазена е голямата българска казарма в [[Лименария]] на южния бряг на острова, фактически препостроена в 1941 г. от българската войска след съсипването ѝ от френската армия в предишната война и саморазрушението, на което я изоставя в 1933 г. белгийският концесионер, построена в 1903 г. централа на германската минна компания ''Speidel'' – това е внушителната жълта сграда с кули над пристанището, наричана „Замъка“ или двореца (''Παλατάκι'') на Лименария<ref>[http://wikimapia.org/#lat=40.6260946&lon=24.5852994&z=16&l=0&m=b&v=8&show=/22416218/ Казармата на българската войска по време на българското управление на Тасос 1941 – 1944 г. – Замъкът на Лименария]</ref><ref>[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=40.624637&lon=24.579608&z=18&m=b&show=/22416218/el/Το-Παλατάκι wikimapia.org]</ref>. Българската казарма и сгради заедно с целия военен район на българското поделение, се превръща в съвременен култерен център с парк, но след разходи от 600 000 €, проектът остава незавършен и в 2005 г. Дирекцията по изграждането SAMM е закрита. На отсрещното миниатюрно живописно хълмче, разделящо пристанището на градаца от плажа, запазеният бетонен пръстен на българския картечен пост увенчаващ върха на покритата с борове устроена като миниатюрен парк скала е основната атракция и любимо място на туристите и местните младежи, оттук се разкрива прекрасната панорама на града с българската казарма, пристанището и плажа, към простора на Бяло море и върховете на Света гора от другата страна на залива. За каквато и да е конфронтация и борба на EAM, ELAS, Elan, НООМ или местни хора срещу българската власт на Тасос няма нито едно съобщение от която и да е страна. Само няколко месеца обаче след оттеглянето на българската администрация и армия и подписването на 12 февруари 1945 на известния [[Договор от Варкиза]] върху Тасос се разпростира установената в цяла Гърция системата на терор, мъчения, принудинителни подписки, експулсиране, и затворнически лагери, макар осъдени на много години затвор и смъртни присъди да са рядкост. Първата жертва на Тасос след Варкиза е ''Laskarouda'' Sakouli'' , млада жена,'' която е убита по време на демонстрация пред полицейския участък в Теологос.<ref>Γερακούδης: ''Η ιστορία της Θάσος'' , σ. 112 – 120 Αστρίς Θάσου 2005</ref> След това в планината излизат въоръжени отряди на лявата [[Национална общогръцка огранизация на младежите]] и започват откъслечни схватки с гръцката полиция. В суровата зима на 1946 – 47 се разразяват тежки битки. Части на държавното управление, състоящи се от над 100 полицаи и жандармеристи, са изпратени на Тасос. По това време на острова 50 на 70 леви бойци формират отряд, готов за решителни битки ползващ се със силната подкрепа на населението. Политическото ръководство на бунтовниците приема тактиката да организира силите си на малки партизански единици. През 1947 г., един от лидерите на левите Агамемнонас Фотиу, е предаден и убит в областта на с. Панагия. В планините до Теологос от края на 1948 действа група от 5 – 7 бойци на Димитри Манолицос. За неутрализирането ѝ накрая е употребена военна сила от около 700 мъже. Това не е постигнато до май 1950 г., 10 месеца след края на гражданската война, когато всички оцелели партизани успяват да преминат в Керамоти и бягат от там в страните от Източна Европа. Тасос пострадал чувствително от гражданската война след 1950 г. и задълго е обханат от глад и борба за оцеляване. == История на минното дело на Тасос == [[Файл:BASA-2072K-1-399-10-Limenas Thasos.JPG|мини|250п|Пристанището в годините на българската окупация през Втората световна война]] [[Файл:BASA-2072K-1-399-9-Limenas, Thasos.JPG|мини|250п|Пристанището в годините на българската окупация през Втората световна война]] Най-ранният добив на острова датира от около 13 000 г. пр.н.е., когато палеолитни миньори добиват охра като изкопават проходки на мястото на желязната мина от модерната епоха в местността Tzines в района на Лименария, на 15 над скала Мариес за добив на лимонит.<ref>Kovkouli et al. 1988</ref> Добиването на основни и благородни метали започват още траките, през VII век пр.н.е. го разработват финикийците, последвани от IV век от гърците и след това римляните. Минното дело е установено по многото нагар от находища за олово и сребро, въпреки че има немалко злато и мед. По-късно минни компании като Speidel (1905 – 1912) и Vielle Montagne (1925 – 1930) добиват Zn-Pb (каламин). През 1905 г. немска металургична фабрика е издигната в Лименария за обработка на каламин. Изчислено е, че общото производство на минерална руда през периода 1905 – 1964 е около 2 милиона тона каламин (12% Zn + Pb) и 3 милиона тона желязна руда (44% Fe). От 1964 г. няма минна дейност на острова. Ново проучване се прави през 1976 г. от IGME за идентифициране на скрити източници на метални руди. По това време мраморните кариери са единственото добивано непрекъснато от античността богатството на Тасос.<ref>{{Citation |title=Thassos-island, history-of-thassos |url=http://www.thassos-island.com/explore-thassos/history-of-thassos |accessdate=2014-12-31 |archivedate=2014-12-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141231103720/http://www.thassos-island.com/explore-thassos/history-of-thassos }}</ref> == Забележителности и плажове == {{основна|Плажове на Тасос}} * Лименас – агората и римските руини на театъра, акропола високо над града, останки от храмове и пр., Калугерико – метохът на Ватопедския манастир построен от монасите в XIX век и т.н. Близо до пристанището на Лименас се намират руините на древния централен пазар – агората, която е била основното средище за търговия и социални контакти. В непосредствена близост до археологическия музей се намират светилищата на Артемида и Дионис, а нагоре по хълма са разположени Акрополът, храмът на Атина и античният театър, построен през V век пр.н.е. и е побирал поне две хиляди зрители. През I век театърът е ремонтиран от римляните, за да може да се използва за гладиаторски игри. В наши дни там всяко лято се играят представления – главно антични трагедии.<ref>[http://www.thassos-info.com/limenas/limenas-zabelejitelnosti.html www.thassos-info.com]</ref> * [[Археологически музей (Тасос)|Археологически музей на Тасос]] в град Тасос и големия Курос изложен в него * [[Общински музей „Полигнотос Вагис“]] – музей в [[Потамия]] на родения на Тасос американски скулптор [[Полигнотос Вагис]] * [[Етнографски музей (Лименария)|Етнографски музей на Лименария]] * Етнографски музей в Калирахи * Село Теологос – къща на Хаджи Георги кмет на остров Тасос вдигнал бунта в 1821 г., превърната във фолклорен музей. Селото е основано от бежанци от Константинопол през XVI век и е главно селище на острова до края на османската власт. Намира се на десетина километра от центъра на Потос (х-л „Олимпион“). Теологос е обявен за културна столица от гръцкото правителство през 1979 г., което означава, че строителството или реконструкцията на съществуващите сгради е ограничено, за да се запази автентичният му вид. Селото също така е съхранило много народни традиции и все още произвежда своите маслини, зеленчуци, алкохол и агнешко месо, така че ако седнете в местна таверна, почти сигурно ще опитате местната продукция. * [[Музей на зехтина]] и [[Панагия (Тасос)|с.Панагия]] (''Богородица''). Известно с каменните си къщи и покриви, изобилието от течаща вода и калдъръмените улици. Улички на Панагия, са с такава ширина, че на някои места трудно може да премине дори и мотопед. Построени са през епоха, при която транспортът на хората и на стоките се е извършвал с магарета. Всяка година на 15 август се организира голямо празненство в чест на празника на Успение Богородично. Друг известен празник в село Панагия е деня преди празника на Вси Светии, когато жените от селото приготвят курбан от козе месо и сварено жито. Приготвянето на храната се извършва навън, в двора на църквата, и се раздава на вярващите след края на литургията. На много места има извори, като най-известният е „Изворът на любовта“ в края на тясна и много зашумена уличка. На няколко километра от селото в посока Хриси Амудя е „Дракотрипа“, пещера със сталактити и сталагмити, чиято дължина все още не е напълно изследвана. * [[Музей на маслината и зехтина]] в Скала Прину. Модерен музей, представя производството на зехтин, фотографска изложба, изложба на около 40 от 130-те известните съвременни видове зехтин, както и дегустационна зала. Всеки понеделник сутринта, става уличният пазар на Принос, немалка атракция за посетителите на Тасос. На пазара се предлагат голямо разнообразие от ядки, пресни плодове и зеленчуци, кожени изделия, обувки, дрехи и домакински пособия. * Микрос и Мегалос Принос се намират на 4 – 5 км от Принос към вътрешността на острова, един от най-красивите и живописни села тук. Малките и тесни калдъръмени улички, каменни къщи с дървени тераси и балкони и изрисувани тавани. Въпреки че и двете села са видели много славни времена в миналото, когато хората са живели и работили тук, защитени от пирати, върлували в низината и в морските селища, в днешно време са по-скоро изоставени. Все още се виждат останките от старото училище с голям принос в историята на острова, старите имения и църкви. Перфектното място за почивка сред звуците на природата и течащите води е обядът или кафето под чинарите на централния площад на Големия Казавити. * Манастир [[Архангел Михаил (Тасос)|„Архангел Михаил“]] е най-големият манастир на Тасос в близост до Алики. Той е женски и основен обект за посещение от туристите и поклонниците. * Манастир [[Свети Пантелеймон (Тасос)|„Свети Пантелеймон“]] е построен през 1843 г. манастир от 1987 г. Намира се във вътрешността на острова, в близост до с. Казавити. * Манастир [[Успение Богородично (Мариес)|„Успение Богородично“]] е по пътя за [[Мариес]] и в него живеят само един или двама монаси. * Кастро – времето на основаване на крепостта се губи в праисторията, средновековната крапост е вдигната от венецианския Джакопо Кателуци в 1414 г.  * Остров Крамбуза срещу Скала Потамия. Гъстата растителност прави невъзможно опознаване на всички части от него. Пространството му е пълно с диви растения, наричани „Krambi“. Малката църква „Свети Данаил“ се намира на върха на хълма. Жителите посещават тази църква в деня на светеца всяка година. * Залив на русалките „Алики“. Малкото рибарско селище е на полуостров, заключен между два залива, и самото място е невероятно красиво. Това е един от най-популярните плажове на Тасос. Водата е кристално чиста и това е прекрасно място за всички – деца, плувци и просто излежаващи се на брега. Над плажа са руините на старо светилище и селище от VI в. пр.н.е. и две раннохристиянски базилики, построени с материали от храмовете, на носа. Над светилището има пещера, в която са открити дарове за боговете и от най-бедните, напр. рибарски куки. Смята се, че селището е било много проспериращо заради мраморните кариери, чиято работа е прекъсната внезапно, вероятно след земетресение. Полуостровът в древността е бил доста по-голям, но добивът на мрамор е намалил площта му. Скалите са прекрасно място за къпане, но има опасност от многобройните [[морски таралеж]]и. Все още могат да се видят останки от постланата с мрамор пътека „marmarostrata“, водеща към храмовия комплекс, както и недообработени мраморни блокове. == Личности == * [[Архилох Тасоски]] – гръцки военачалник, воювал с [[траки]]те на острова, неуспешно се опитал да разшири колонията, разбит от тях. * [[Херодот]] – живял и описал острова в края на V век пр.н.е. * [[Теаген Тасоски]] (Θεαγένης ό Θάσιος) – прочут античен спортист – боксьор (панкратист), бегач, атлет и пр. Победител в 75-ата Олимпиада в 480 г. пр.н.е. и в 76-ата в 476 г. пр.н.е. Спечелил според една легендата над 1300, а според друга над 1600 победи на Олимпийските, Питийските, Немейските, Истмийските и пр. игри, почитан от траки и елини, считало се е, че статуята му лекува болните от треска, но убила един непочитащ го гражданин, заради което била осъдена за убийство и хвърлена в морето, но след време я извадили и поставили отново заради пророчеството на Делфийския оракул, че ако не го сторят неурожай заплашва острова. * [[Стесимброт Тасоски]] (Στησίμβροτος ό Θάσιος; ок. 470 – 420 г. пр.н.е.) – софист, историк, противник на [[Перикъл]], вероятно негова творба е записана [[Дервентски папирус|Дервентския папирус]]. * [[Полигнот Тасоски]] (Πολύγνωτος ό Θάσιος) – виден античен художник, 462 г. пр.н.е. по покана на [[Кимон]] пристигна в Атина, където рисува стенописи в Стоата, храмовете на Кастор и Полукс, и на Тезей. На тях изобразява битката на атиняните със спартанците, битката на Тезей с амазонките, разрушаването на Троя и битката при Маратон. Най-популярните му картини били тези в Лесхии, в Делфи, изобразяващи превземането на Троя, отплуването на ахейците от този град и посещението на Одисей в подземното царство. Фигурите в картините му са рисувано само с контур и боядисани едва в няколко цвята, които се открояват на цветната основа на стените. Въпреки пълната липса в тях на моделиране на човешкото тяло и на перспектива, те в историята на живописта са значителна стъпка напред, тъй като според легендата маркират ритъма на композицията, благородството на формите и изразителност – качества, които липсват в творбите от архаичния период. * [[Хегемон Тасоски]] (Ἡγήμων ό Θάσιος) – живял по време на Пелопонеските войни (435 – 404 г. пр.н.е.) драматург, автор на недостигналата до нас комедия „Филинна“, първи започнал да пише и въвел [[пародия]]та като жанр. * [[Леодамант Тасоски]] (Λεωδάμας ο Θάσιος) – математик, близък до [[Платон]], живял около 380 г. пр.н.е. Според коментарите на [[Евклид]] от [[Прокъл]], благодарение на него, на Архит Тарентски и на Теетет Атински,'' „се увеличил броя на теоремите и геометрията придобрила по-научнен и систематичен характер“.'' * {{флагче|България}} Георги Янев Андонов, 1916 г. роден и отраснал на о. Тасос – деец на БКП, партизанин в ЕЛАС 1943 – 1944 и 1947 – 1949 г.<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf Архиви на БКП, ЦДА, С 2003, стр. 26]</ref> * {{флагче|България}} Спас Виселчев (Висулчев) – кмет на с. Касавити, братовчед на [[Бойка Вапцарова]] (съпругата на [[Никола Вапцаров]]), закриляна и живяла на острова при него в 1942 г.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.novazora.net/2009/issue45/index.html |заглавие=www.novazora.net |достъп_дата=2014-12-30 |архив_дата=2013-02-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130212095904/http://www.novazora.net/2009/issue45/index.html }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.novazora.net/2009/issue39/story_05.html |заглавие=www.novazora.net |достъп_дата=2014-12-30 |архив_дата=2016-03-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304193518/http://www.novazora.net/2009/issue39/story_05.html }}</ref>. * {{флагче|България}} Стоян Николов – български предприемач, основател на българската корабостроителница в гр. Боровец (Лимен), строила съдове за гражданския и военния беломорски флот в 1941 – 1944 г.<ref name=":1"/> == Фотогалерия == <gallery> Thassos-2007-06-17 485.JPG|Тасос, пристанището на Лименас THASSOS 0281.jpg|Плажът на Макриамос Assumption of Mary Church in Panagia, Thasos 2.jpg|Църквата в Панагия THASSOS_0485_www.zakonnik.net.jpg|Новата църква на манастира 'Свети Архангел Михаил' Thassos_512.jpg|Заливът под манастира THASSOS_0690_www.zakonnik.net.jpg|Пристанището на Лименас THASSOS_0735_www.zakonnik.net.jpg|Улица със заведение в Лименас THASSOS_0789_www.zakonnik.net.jpg|Ресторант в Панагия THASSOS_0884_www.zakonnik.net.jpg|Паметник в Лименас THASSOS 0889.jpg|Пристанищната улица в Лименас THASSOS 0927.jpg|Пристанището на Лименас THASSOS 0932.jpg|Пристанището на Лименас </gallery> == Източници == * {{Cite journal |last = Αγγελούδη - Ζαρκάδα |first = Σαπφώ |title = H Θασοσ Την Εποχη Των Παλαιολογων (1261-1453) |url = https://www.academia.edu/64614831/%CE%97_%CE%98%CE%AC%CF%83%CE%BF%CF%82_%CF%84%CE%B7%CE%BD_%CE%B5%CF%80%CE%BF%CF%87%CE%AE_%CF%84%CF%89%CE%BD_%CE%A0%CE%B1%CE%BB%CE%B1%CE%B9%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CF%89%CE%BD_1261_1453_%CE%98%CE%B1%CF%83%CE%B9%CE%B1%CE%BA%CE%AC_%CF%84_21_2020_2021_%CE%9A%CE%B1%CE%B2%CE%AC%CE%BB%CE%B1_2021_%CF%83_11_43 |journal = Θασιακά. Περιοδικη Εκδοση Τησ Εταιριασ Θασιακων Μελετων Και Τησ Θασιακησ Ενωσησ Καβαλασ. |year = 2021 |publisher = Δημοσ Θασου, Περιφερεια Α.Μ.Θ., Περιφ. Ενοτητα Καβαλασ |place = Καβαλα}} * {{Цитат периодика |last = Αγγελούδη-Ζαρκάδα |first = Σαπφώ |year = 2005 |place = Καβάλα |title = Το μετόχι της μονής Ζωγράφου Αγίου Όρους στο Ραχώνι της Θάσου |journal = Θασιακά |volume = τ.12 (2001 – 2003) |url = http://www.library.teikav.edu.gr/thasiaka/thasiakafiles/t12/t12a02.pdf |lang-hide = 1 | lang = el |access-date = 2016-08-29 |archive-date =2016-09-11 |archive-url =https://web.archive.org/web/20160911085220/http://www.library.teikav.edu.gr/thasiaka/thasiakafiles/t12/t12a02.pdf}} * {{cite book |title = Югозападните български земи през XIV век |last = Матанов |first = Христо |editor-link = Христо Матанов |year = 1986 |publisher = Наука и изкуство |location = София |url = http://macedonia.kroraina.com/hm2/hm_1_3.html |lang = bg}} * {{cite book |title = Guide De Thasos |first = École Française D’Athènes |year = 1968 |publisher = E. de Boccard |location = Paris |lang = fr}} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://mountain.bajhui.org/main.php?g2_itemId=9711 Галерия със снимки от Тасос] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120131061351/http://mountain.bajhui.org/main.php?g2_itemId=9711 |date=2012-01-31 }} * [http://europe.mapquest.com/maps/map.adp?tb=1&city=Thasos&country=GR Карта на о. Тасос] * [http://garcia.patevoditel.bg/tassos/index.html/ Остров Тасос – Пътеводител Гърция] * [http://picasaweb.google.bg/s.kay.archive.2007.3 500 снимки от о. Тасос с висока резолюция]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * {{икона|el}} [http://www.thassos-view.com/el/to-nisi-tis-thassou Забележителности на Тасос, „Thassos-View“] {{Забележителности на Тасос}} {{Дем Тасос}} {{Източна Македония и Тракия}} {{Портал|Гърция|Македония|География}} [[Категория:Тасос| ]] l2ptdq0uhm6zaapdmjizrk53gbs0ybl 12435652 12435648 2024-12-09T11:42:38Z Dido3 9664 /* Източници */ Wright 12435652 wikitext text/x-wiki {{POV}} {{Остров |Име = Тасос |Име на местен език = Θάσος |Страна = Гърция |Акватория = [[Бяло море]] |Позиционна карта = Гърция |Площ = 380 |Най-висока точка = 1206 |Снимка = Thasos.jpg |Коментар към снимката = Изглед от космоса }} [[Файл:Thassos-Limenas.jpg|мини|250п|Град [[Тасос (град)|Тасос]] (Лименас)]] [[Файл:Thassos topographic map sr.svg|мини|250п|Карта на острова с модерните имена на селищата]] [[Файл:Waldbrände auf Thasos C.jpg|мини|250п|Горски масиви, обработваеми земи и горски пожари]] [[Файл:Macedonia Greek Costume Thasos.JPG|мини|250п|Женска носия от Тасос в 1930 година – миниатюра на Николас Сперлинг]] '''Та̀сос''' ({{lang|el|Θάσος}}; {{lang|tr|Taşöz}}) е [[остров]] в северната част на [[Бяло море]], близо до брега на географската [[област Македония]], при устието на река [[Места]]. В административно отношение е община в регион [[Източна Македония и Тракия]]. Главен град е [[Тасос (град)|Тасос]], наричан често ''Лименас'' (тоест ''Пристанище''). Второто по големина селище е [[Лименария]]. С площ от 380,1&nbsp;km², това е дванадесетият най-голям остров в Гърция. == География == Остров Тасос е разположен в северната част на Бяло море, на 24&nbsp;km югоизточно от град [[Кавала]]. Той е най-северният гръцки остров в Бяло море на 6,7&nbsp;km от нос [[Керамоти (нос)|Керамоти]], недалеч от устието на река [[Места]]. Смята се, че Тасос с планините си е част от [[Рило-Родопски масив]] и е разположен в близост до неговите най-южни разклонения. Заема площ от 392&nbsp;km² и е дем в област [[Централна Македония]]. 80% от площта на острова е покрита с гори от бор, ела, дъб, чинар, лавър, див кестен и мирта. По крайбрежието са засадени маслини, орехи, бадеми, черници и лозя. Островът е изграден предимно от [[гнайс]]и, транити, шисти и [[мрамор]]и. Наблюдаван отдалече наподобява висока и масивна, попаднала в морето част от планина с алпийски силует. Най-високата му точка е връх [[Ипсарио]] (1203 m). Други върхове са Тумба (1123 m), Профитис Илияс (1108 m), Каменос Врахос (1078 m), Дио Кефалес (1030 m), Чутула (857 m), Трикорфо (810 m), Фанос (744 m), Агиу Димитриу (705 m), Метаморфоси (473 m). Планината на острова е покрита с гори от средиземноморски калабрийски [[бор]], а по-ниско по склоновете и в подножието – от [[кипарис]], [[кедър]], [[чинар]] (платан), [[ела]], [[липа]], [[дрян]], сладък и [[кестен|див кестен]], паламудов [[дъб]], ягодово дърво (кумарка) с яркоцветни вкусни плодове, и вечнозелени храсти. Тесните крайбрежни низини са заети от [[маслина|маслинови градини]], а по бреговете растат [[смокиня|смокини]], [[нар]]ове, [[праскова|праскови]], [[грозде|лозя]], [[зокум|олеандри]]. Дължината на бреговата линия е около 100&nbsp;km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article109104.html «Большая Советская Энциклопедия» – Тасос (остров), т. 25, стр. 285]</ref> Основното земеделие на острова е добив на [[пчелен мед]], [[зехтин]], [[вино]], отглеждане на [[овце]] и [[домашна коза|домашни кози]], [[риболов]]. Друг поминък е добивът на [[дървесина]] и [[туризъм|туризмът]] – морски, планински, културен и еко туризъм вкл. наблюдение на птици /бърдуочинг/. На острова се добиват оловно-цинкова и полиметална [[руда]] и [[мрамор]], а в миналото и [[желязо]], [[злато]] и [[сребро]]. Климатът на Тасос е мек, прохладен през лятото и мек през зимата. [[Хипократ]], който в продължение на три години е живял на острова в V век пр.н.е., в книгата „Епидемии“ посочва, че в Тасос „обикновено зимата изглежда като пролет.“ Средната годишна температура е 17,2&nbsp;°C, а средната лятна температура (юли) е 23,4&nbsp;°C. Островът е с почти кръгла форма и е заобиколен от малки острови: [[Тасопула]] на север, с големина 0,7&nbsp;km² в района между Тасос и континента; [[Кинира (остров)|Кинира]] на изток и Панагия на юг, с площ всеки от около 0,4&nbsp;km² и надморска височина до 100 m. Малките околни острови до него са [[Крамбуса|Грамвуса]], Фурни и Диапори на изток и Пелагос на юг. Най-големите съседни острови в Бяло море разположени на югоизток са [[Самотраки]]– на 58&nbsp;km, [[Лемнос]]– на 73&nbsp;km и Гьокчеада ([[Имброс]]) – на 91&nbsp;km, а на 42&nbsp;km на югозапад е полуостров [[Света гора]] (Атон). == Дем Тасос == Според преброяването от 2001 година Тасос има 13 765 постоянни жители. :* Демова секция Тасос ::* град [[Тасос (град)|Тасос]] (Λιμένας Θάσου) ::* село [[Глифада (Тасос)|Глифада]] (Γλυφάδα) ::* село [[Макриамос]] (Μακρυάμμος) :* Демова секция Теологос ::* село [[Теологос (Тасос)|Теологос]] (Θεολόγος) ::* село [[Алики (Тасос)|Алики]] (Αλυκή) ::* село [[Астрида]] (Αστρίδα) ::* село [[Тимония]] (Θυμωνιά) ::* остров [[Кинира (остров)|Кинира]] (Κοίνυρα) ::* село [[Кинира (село)|Кинира]] (Κοίνυρα) ::* манастир [[Свети Архангел Михаил (Тасос)|„Свети Архангел Михаил“]] (Μονή Αρχαγγέλου) ::* село [[Палеохори (Тасос)|Палеохори]] (Παλαιοχώρι) ::* село [[Потос]] (Ποτός) :* Демова секция Калирахи ::* село [[Калирахи (Тасос)|Калирахи]] (Καλλιράχη) ::* село [[Скала Калирахис]] (Σκάλα Καλλιράχης) :* Демова секция Лименария ::* село [[Лименария]] (Λιμενάρια) ::* село [[Кастро (Тасос)|Кастро]] (Κάστρο) :* Демова секция Мариес ::* село [[Мариес]] (Μαριές) ::* село [[Скала Марион]] (Σκάλα Μαριών) :* Демова секция Панагия ::* село [[Панагия (Тасос)|Панагия]] (Παναγία) ::* село [[Хриси Амудия]] (Χρυσή Αμμουδιά) :* Демова секция Потамия ::* село [[Потамия (Тасос)|Потамия]] (Ποταμιά) ::* село [[Левки (Тасос)|Левки]] (Λεύκη) :* Демова секция Принос ::* село [[Принос]] (Πρίνος, Καλύβες) ::* село [[Мегалос Принос]] (Μεγάλος Πρίνος) ::* село [[Микрос Принос]] (Μικρός Πρίνος) ::* манастир [[Свети Пантелеймон (Тасос)|„Свети Пантелеймон“]] (Μονή Αγίου Παντελεήμονος) ::* село [[Ормос Прину]] (Όρμος Πρίνου) :* Демова секция Рахони ::* село [[Рахони]] (Ραχώνι, старо Вулгаро) ::* село [[Агиос Георгиос (Тасос)|Агиос Георгиос]] (Άγιος Γεώργιος) ::* село [[Скала Рахониу]] (Σκάλα Ραχωνίου) :* Демова секция Сотирас ::* село [[Скала Сотирос]] (Σκάλα Σωτήρος) ::* село [[Сотирас (Тасос)|Сотирас]] (Σωτήρας) == Население == {| class="wikitable" |- bgcolor="#efefef" ! Година !! Население !! Промяна !! Градско население !! Промяна |- | 1941 || 13 500<ref>[http://www.promacedonia.org/dj/dj_2.html Димитър Йончев, България и Беломорието (октомври 1940 – септември 1944 г.), Военнополитически аспекти]</ref> || – || – || – |- | 1981 || 2312 || – || – || – |- | 1991 || 2600 || 288/12,46% || – || – |- | 2001 || 13 765 || – || – || – |} На остров Тасос има здравен център в Принос, обозначен с указателни табели с червен кръст и надпис на латиница. Аптеки има в Лименас, Скала Калирахис, Принос, Лименария, Потос и Панагия. В много от градовете има и частни лекари. == История == {{обработка-раздел|неутрализация, добавяне на повече източници и алтернативни гледни точки}} [[Файл:Nordägäisches Schelf um etwa 14.000 C.jpg|мини|Брегова линия преди края на последния ледников период 16 – 14 хил. г. пр.н.е.]] [[Файл:Halbinsel_Thasos_um_etwa_10.000_-_5.000_v._Chr.jpg|мини|Брегова линия на п-в Тасос с праисторически мини за червена охра при Tzines]] В хилядолетната си история Тасос е познат и като Идонис, Аерия, Етрия, Хрис, Фазос и пр. Тук са господствали и са водили битки през изминалите десетки векове траки, финикийци, трако-елини, атински и спартански древни гърци, антични македонци, римляни, понтийци, немски племена като вандалите, византийци, авари, сарацини, славяни, българи, викинги-нормани, кръстоносци, генуезци, венецианци, турци, руснаци, албанци, египтяни, пак турци, гърци, българи и пак гърци. [[Файл:Steinkistengräber im Gräberfeld Larnaki C.jpg|мини|Каменни структури в праисторическия некропол в Larnaki]] [[Файл:Steinkistengräber_Larnaki_C.jpg|мини|Цистови гробници в некропола в Larnaki]] [[File:Praehistorische Standorte C.jpg|мини|Праисторически селища, в цвят: палеолита ера (червено), епохата на неолита (сино), медна епоха (оранжево), бронзово епоха (зеленои), ранножелязната епоха (жълто)]] === Праистория и прототракийска епоха === В старокаменната епоха, когато поради ледниците морското ниво е било значително по-ниско, Тасос е полуостровна част от материка. Западният бряг на полуострова започвал от естествено пристанище, на около десетина километра южно от днешния Кавала, продължавал на юг и се присъединявал към настоящия остров при Скала Мариес. Източният бряг, започвайки от най-южните носове и днешните реки, е продължавал на север североизток. Наличието в късния палеолит на хора в плодородната древна Тракия тук е засвидетелствано и прави аналогия с други археологически находки от Гюмюрджина, Драма и навътре в материка – по долините на Струма, Места Марица и пр. В палеолита населението се е прехранвало с лов, риболов и събиране на плодове. Островът е бил по това време около 10 000 – 5000 г. пр.н.е. в рамките на континенталния шелф на северното беломорско крайбрежие като все още свързан със сушата полуостров. Намерени са древни останки от присъствие на хора и животни в долина в южната част на остров Тасос, на разстояние от около 15&nbsp;km от Скала Мариес. На остров Тасос в 1956 г. от немския геолог д-р Херман Юнг в местността Tzines са открити най-старите подземните мини в Европа. Това е потвърдено и с по-късните теренни проучвания на немския институт Макс Планк, Бохумския минен исторически интитут и местни учени. В тези праисторически мини и кариери съществували в района на Марволакас се е добивала ценната червена охра и са намерени заедно с фосилизирани кости и оръдия от късния палеолит. При Tzines естествените пещери са се използвали и за живеене. Впоследствие същият район и много места на острова се разработват за производствени добиви и затова много от древните следите са заличени. Важни са находките на стотици инструменти от рога на тур и зубри, бележещи присъствието на праисторическия вид говеда ''Bos Taurus primigenius'', което също доказва, че островът е бил свързан със сушата. Също са намерени рога на антилопа ''Saiga tatarica'' от 10 хилядолетие пр.н.е., тъй като този вид антилопа изоставя преди 13 хил. години южните райони и мигрира в евразийските степи, когато ледниците започват да се топят. В новокаменната епоха и през камено-медната епоха се наблюдава създаване на селища, като хората се започват отглеждането на животни и различни култури. Тези селища се строят с камък и/или дървени материали, като се използват още непечена и печена глина и кирпич. Изработват се грънчарски изделия – съдове за ежедневна употреба и за съхранение на хранителни продукти. Най-старото селище на остров Тасос е открито в 1986 г. и разкопано през 1993 – 1994. Намира се в югозападната част на острова, западно от селото Лименария. Праисторическото селище е разположено в югозападния край на града в близост до плажа. То датира от 6 хилядолетие преди Христа и представя типичните за Тракия неолитни конструкции. Разкопките откриват коловете на основи, стени остатъци, камъни ограждащи и настилащи вътрешен двор, огнища, жилищни домове с ями за съхранение на хранителни продукти и керамика, придружени с много и различни предмети, има праисторическо гробище. По-нагоре по хълма и в близост до върха му, има останки от заселвания от бронзовата епоха, които са разучени през 1995 – 1996 г. Прототракийските жителите на праисторическите селища, са използвали минните за глина и червена охра отворени в късната старокаменна епоха като в новокаменната работата продължава и в галерията означавана като T1 (тунел 1) се работи помощта на инструменти от рога. В един момент по-нагоре е друга подземна каменоломна, която използва инструменти на кремък. Намерени са и други подземни рудници в секции T3 и T6. Най-старите от тези ями, датират ранната неолитна епоха ок. 6400 г. пр.н.е., като по-късните са от мезолита път ок. 5 хилядолетие пр.н.е. На 5&nbsp;km североизточно от крайбрежния град Потос, на внушителното плато е открит през 1969 година и в 1992 г. проучен и е описан с участието на международни експерти прототракийски акропол. Това са останки от праисторическо селище с неговите некрополи: Кендрия , Циганадика и Врисудис, на север Ларнаки и гробниците Манталуди близо до Теологос. Това селище е съществувало от средата до края на неолита. Двете му основни заселвания са в края на бронзовата епоха и в края на желязната епоха (XIII и VII век пр.н.е.). И в двата основни периода всяка миграция на населението се извършва във вътрешността на острова в XI и в X век пр.н.е. Построените са през това време в Кастро първо овални и апсидиарни планово постройки, а сред това правоъгълни къщи с каменни основи. Това показва явни различия от егейските модели. Въз основа на изследвани повече от 60 гробници, гробни камери и места е изяснен характерът и различните етапи на заселване и структура на населението. Според архитектурните и строителни материали, кости, оръжия и инструменти, земеделие, животновъдство, добив на метали, преработка и бижута, социалните и икономическите му структури, културата на острова се определя като на северния континент. Поречията на реките Струма, Места и Марица са важни търговски връзки с вътрешността на Тракия, централна и източна Македония и Беломорието. В ранната фаза, както и в земите на север и в Беломорието, където, както и на близкия остров Самос тракийски (Самотраки), доминират [[пеласги]]те, материалната култура, населението не е откъснато от микенското влияние, доколкото може да се съди по изкопаната керамика. Налице е, както и в други части на Тракия, типична драскано украсена (подобно на микенската) местно направена керамика, някоя от които със спираловидни орнаменти. В късната желязна епоха фаза връзката към Микена изчезва почти напълно, преди най-накрая от населението на Кастро да я изоставя. Също така при селото Сотирос е открито селище от бронзова епоха с добре запазени стени. Селището е зарито, а стените са пренесени и се съхраняват в Археологическия музей в Тасос, вторично използване имат вероятно за погребални монолити някои от тях с изобразени релефно фигури на воини и други форми. === Aнтичност === [[Файл:Akropolis Kastri aus OSO C.jpg|мини|Акрополът Кастро]] [[Файл:Siedlungen in der Peraia C.jpg|мини|Тасоската „Перея“ или „Хора“ на материка – територията и селищата колонии на острова контролиращи богатите сребърни и златни рудници и дърводобива в пл. [[Кушница]] (Пангей) търговиаята и доставящи зърнени храни за острова.]] [[Файл:Ausschnitt_der_südwestlichen_Lekani-Berge_C.jpg|мини|Рудниците при Тасоската „Перея“ или „Хора“ на материка в пл. [[Кушница]] (Пангей)]] [[Файл:Karte_Limenas_Perrot_C.jpg|мини|Античния Тасос загинал в 7 в. сл.Хр. върху който след столетия запустение е построен дн. гр. Лимен]] [[Файл:Plan_der_antiken_Stadt_Thasos.png|мини|План на античния гр. Тасос загинал в 7 в. сл.Хр.]] Тасос плътно е населен от [[траки]]те около 2000 г. пр.н.е., което се потвърждава и от намерената там характерна за тях древна керамика. С монетите, сечени в края на VI в. пр.н.е., е известно тракийското племе на ''ореските'', чиято локализация се базира на нумизматичните връзки с ранното монетосечене на остров Тасос<ref>[ А. Божкова, П. Делев, Копривлен, том 1, Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998 – 1999 г., Археологически институт с музей при БАН, C 2002]</ref>. Траките първи започнали да развиват земеделието, да добиват мрамор и злато. Около 400 години по-късно към 1600 г. пр.н.е. се появяват финикийци почитащи [[Мелкарт]], основали своя колония привлечени от златните залежи на острова, а над 1300 години след траките в средата на VII век пр.н.е. идват гърци – към 650 г. пр.н.е., те са колонисти от [[Парос]] водени от Telesikles и се установяват в северната част сред тукашното тракийско население или първо най-вероятно при днешното с. Солници (Алики) където има запазени останки на храм от VII век пр.н.е. Състоянието на пришълците е красноречиво описано от гръцкия войн поет [[Архилох]],<ref>M. Гейбъл: Пътуване в древния свят, Патмос Verlag GmbH & Co. KG, Дюселдорф, 2006 г., стр 19 – 23, ISBN 3-491-69139-7</ref> опитвал се да основе колония на Тасос: ''Цялата нищета на Гърция се събра с нас към Тасос; Опасностите на морето, потънали кораби; но стигнахме, това е обетованата земя. Чака ни живот в борбата с кучетата на Тракия за придобиването на земя.'' Явно осъзнали, че една конфронтация на малочислените колонисти с многобройните маси войнствени местни траки би била самоубийствена, те подобно на практиката в черноморските колонии разумно изоставят агресията и установяват с тях добро сътрудничество, което се разпростира и на близкия беломорски континентален бряг. През VI век пр.н.е. заселници от остров Тасос основават ''Неаполис (дн. Кавала),'' през V век пр.н.е. ''Неаполис ''става единствената колония на островитяните от Тасос, която успява да извоюва своята независимост. Тасос основава и други колонии като [[Галепсос]] разположен в югозападния край на полуостров Ситония, част от [[Халкидически полуостров|Халкидическия полуостров]], както и колониите му в т.нар. ''Тасоска Переа'' (Περαία) – владяната от острова територия на материка, където контролира богатите сребърни и златни мини в планината [[Кушница|Кушница (Пангей)]], най-голямата от които е споменатия Неаполис в центъра най-източна е Stryme на западния бряг на Търнавския залив и делтата на река Търнава (Лисе) на границата с [[Месемврия (Бяло море)|Месемврия]], следват още 9 селища от Pistros край Места до Phargis при устието на Струма. Взаимодействието и тук с траките, известни като най-добри рудари в античността, е пълно – те са ангажирани в търговията, селското и горското стопанство и в минното дело. В 362 г. пр.н.е. тасосци водени от [[Калистрат]] се заселват в тракийското селище Датон на 15 километра северно от град Кавала, прекръстват го на Кинидес (Извори) и го възгигат в своя колония, станала по-късно известният античен град [[Филипи]], където в от времето на хан [[Пресиян]], документиращ присъединяването на тези земи към България през 837 година. Богатите на благородни и други метали мини на острова, както и на материка, добивания първокласен мрамор станал търсен в целия древен свят, лозарството, големите дървесни ресурси на острова, които издигат в голям мащаб корабостроенето, търговията и разширения износ стават солидна икономическа основа за просперитета и го превръщат в голяма търговска и морска сила. През последните десетилетия на VI век пр.н.е. Започва и монетосеченето. По всяка вероятност в двата основни монетни дворове на острова и в Переята в Неапол. Към 540 г. пр.н.е. островитияните успяват да изгонят тиранина Симах и в полиса е установена демокрация.  В края на VI век пр.н.е., в разцвета на металните мини в Тасос, годишното производство на благородния метал добивано на самия остров и в контролираното крайбрежие на материка е 200 таланта. Монетните дворове са може би най-старият град на остров Тасос, в Неапол (Кавала) и в различни малки градове-колонии на Тасос като Dato, на Oisymi т.н, което очевидно го определя като един от на-значимите и стари монетни дворове в Тракия. През последните 100 години при разкопки на Атинския френски колеж са открити над 10 000 монети, сечени на остров Тасос, което показва значението на тракийския остров. Предната част от най-старите монети на Тасос украсяват обекти, свързани с характергия за траките култ към Дионис. Най-разпространените представят Силен и вакханка. Обратната страна показва свастика под формата на четирикрила мелница или има русалка. Сребърни монети на Тасос са широко разпространени в днешните български земи намерени в днешния гр. [[Трън]] и врачанското с. [[Търнава (Област Враца)|Търнава]], село [[Ваксево]] кюстендилско, пловдивското с. [[Катуница]], [[Браниполе]], [[тракийски култов комплекс (Ангел войвода)|светилището]] [[Хисаря (Ангел войвода)|Хисаря]], та чак до Египет и Сирия, а продукти от области като Коринт и Йония могат да бъдат открити още през последната третина на 7 в. пр.н.е. Градът на Тасос, голям и гъсто населен, е укрепен от началото на V век пр.н.е. с крепостната стена, при изработката на която е използван мрамор. Износът му на вино стига не само до [[Долина на тракийските владетели|Долината на тракийските владетели]], а от африканския бряг до този на Черно море чак до дн. гр. [[Измаил (град)|Измаил]] при делтата на Дунав и по на север. Бащата на историята Херодот живее известно време на Тасос в края на V век пр.н.е. и съобщава мита за произхода на името му. Финикийският княз Тасос, тръгнал с брат си Кадъм по поръка на баща си да търси отвлечената си от Зевс сестра Европа със заръката да не се връща без нея. Отзовал се след дълги безуспешни скиталчества на изумрудения остров, пленен от него и страхувайки се от бащиния гняв той се заселва тук с хората си и основава финикийското поселище, а Кадъм построил Тива. Други митове разказват, че именно Тасос е острова на сирените описан в пътешествието на Одисей, чиито пленителни песни погубвали моряците и единствен Орфей успял да ги чуе без да загине. Местните свързват с тях малкото и миниатюрно скално езеро с морска вода до с. Алики. Трета легенда, за който съобщава Аристотел е, че точно на остров Тасос Дионис разкрил на хората тайната на виното и там то се правело най-хубаво, като се добавяла смола от тукашните средиземнорорски борове [[пиния]] в амфорите. Факт е, че Дионис е тракийски бог възприет в елинския пантеон, че траките са широко известни с производство на най-добри вина и любовта си към тях и че наистина виното от Тасос е било най-високо ценено и прочуто в античния свят и е имало тежки наказания в цяла Елада и после в Римската империя, за измамна продажба на вино с марка от Тасос, ако то не е произведено там. При разкопки на древната Агора в Лимен са открити много паметници. Тук е търговският и политически център на Тасос, започнала да се строи през IV век пр.н.е. и постепенно завършена до II век. В нея около един открит площад се развива едно полузатворено, правоъгълно пространство, със страни 100 м и периметрични портици, докато в северната страна са поставени обществени сгради, храмове на богове и паметници. В източната страна на Агората за портиците, се намирали магазините, работилниците и складовете на Тасийците, вдясно и ляво от т.нар. Проход на Теорите. Най-значимите от тях са „Гробът на Глафкос“ от VII век пр.н.е., считан за основател на колонията, и споменатия „Коридорът на боговете“, известен и като „Проходът на Теорите“, построен през 470 г. пр.н.е., явно най-важен обект на агората предвид статуите открити там, както и исодомската зидария на околните постройки, които доказват, че е представлявал голям и внушителен комплекс. Релефите от Прохода на Теорите с изображения на нимфи, грации, Аполон и Хермес са пренесени през турско време в 1863 г. от французина Е. Милер в Лувъра и днес са изложени там. На агората и наоколо са останките от светилищата на тракийските богове, влезли в елинския пантеон Дионис и Артемида, както и на [[Аластор|Зевс Аластор]] (Agoraios), Херкулес и Посейдон, [[булевтерион]]а (общинския съвет), четири заобикалящи я монументални галерии портика – стои, олтари, постаменти на статуи, кръгъл храм на Веста, базилика – съдебна палата, магазини, концертна сцена Одеон, а наблизо е разкрита част от южната крепостна стена на града. На хълма над агората е запазен достатъчно голям амфитеатър, който е действащ. В близост с храма на Зевс е ''кръглата основа'' с мраморни стъпала, където жителите на острова почитали прочутия Тасийски атлет Теаген, син на Тимоксен, за който се твърди, че е спечелил 1400 победи в панелински игри. Тук се намират ''стъпала от постаменти на статуи'' на Август и на Гай и Левкий Цезар. В северозападната страна на Агората се намира свещеният храм на споменатия Тасийски Зевс Агоревс. Югоизточно от агората е бил главният булевард на града, свързвал Прохода на Теорите с Храма на Херакъл. Част от пътя покрит с плочи е разкрит. Над Прохода на Теорите, източно от агората се намира Храмът на Артемида, от най-древните на острова. През 1909 г. в храма са открити статуи на жени от Тасос, със знатен произход, пренесени през турско владичество в музея в Инстанбул. Над агората високо на върха е акропола – цитаделата на града, близо до която са храмовете на Атина и на Пан. На носа при морето под амфитеатъра е храма на Аполон Тесмофорион. Тасос изгражда още в VII век пр.н.е. на североизточния край на острова пристанищни съоръжения на „двойно пристанище“ – за военни, и за търговски и рибарски нужди, за да служи на военноморските сили и двата града и на нейните съюзници, като предна база на атинската лига в северно Бяло море, както и за нарастване на вноса и износа и търговски трафик. Пристанищата на острова са сред най-характерните и най-добре запазените древни пристанища в Гърция. Моловете на затвореното военно пристанището се формират от продължаването на крепостна стена към морето и са частично обхванати от съвременните кейове. Стената е 3 метра широка и е изработена от два реда шистови плочи запълнени с чакъл по средата, облечена с мраморни блокове върху каменните основи. Част от нея е запазена на височина до 2 м. През елинистическата епоха крепостната стена на затвореното военно пристанище е подсилена с кръгли запълнени с блокаж кули с диаметър около 10 м в неговите ъгли и кухи при входа. На югозападната кула в морето е открит надпис, че е дарение от ''proxenos Heracleodoros''. Военното затворено пристанище е притежавало навеси за съхраняването на корабите. Основите им образуват Π-образно помещение, 44 м дълго и 19 м широко за три триреми с дължина трирема 36 м и ширина 6 м, с три групи от кораби навеси от трите страни на пристанището – басейн, с капацитет от 50 бойни кораба, с колонади, поддържащи покрива и отделяне на градиентите на изтегляне. Укреплението на пристанището е от началото на V век пр.н.е. Навесите за кораби са датирани около средата на V век. В края на IV век пр.н.е. стената е подсилена с кръгли кули, точно както стената на земята е подсилена с квадратни такива. По време на раннохристиянската епоха IV – VII век нов сегмент на мола е изграден и входа на пристанището е изместен. Пристанището е изоставено след разрушаването на града в началото на VII век и започва да функционира отново от X век. Молът на търговските пристанищна от началото на V век пр.н.е. е възстановен в IV век пр.н.е. и продължава да е в употреба до VII век. Пристанището на Тасос е много важно за изучаване на древни пристанищни съоръжения. Това е един от най-добре запазените примери от затворен тип пристанище, което се е развило, за да служи на морската отбраната на града заедно с опазването и акостиране на своите кораби.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www2.rgzm.de/Navis2/Home/HarbourFullTextOutput.cfm?HarbourNR=Thasos |заглавие=Mиша Параскеви, Пристанищата на Тасос |достъп_дата=2014-12-14 |архив_дата=2016-03-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160305191505/http://www2.rgzm.de/Navis2/Home/HarbourFullTextOutput.cfm?HarbourNR=Thasos }}</ref> След края на политическите размирици през V век пр.н.е., икономиката на Тасос укрепва – мореплавателство, търговия, експорт на мрамор и вино, рудодобив, особено на ценни метали. При нашествието на цар [[Дарий I]] на Балканите в 494 г. пр.н.е. укрепения добре Тасос устоял, но две години по-късно в 492 г. пр.н.е. заедно с останалата част от Тракия пада при нападението на [[Мардоний]] под господството на [[Персия|персийската империя]]. След битката при Саламин гърците от Атина сменят персите и в 478 г. пр.н.е. включнат тракийския остров в своя т.нар. [[Делоски морски съюз]] и му е вменено задължението да предоставя 33 триери и парична вноска-данък. Тасос въстава срещу чужденците през 465 г. пр.н.е. и напуска т.нар. Атински морски съюз, пратения веднага с флота експедиционен корпус на Кимон едва успява да сломи съпротивата му в морска битка, в която тасосци загубят 30 кораба. След дълга обсада, той най-накрая завладява острова и след 2 години продължителни битки в 463 г. пр.н.е. възстановявя чуждата хегемония. Островът е жестоко наказан, загубва своите мини и колонии в Переята си и му е наложено да плаща тежка котрибуция, крепостта и флотът са унищожени. Гърците от Атина господстват над Переята до 448 – 447 г. пр.н.е. През 424 г. пр.н.е. станалият известен впоследствие с трудовете си атинянин от тракийски произход [[Тукидид]], поради връзките и влиянието си в Тракия, е избран за стратег и изпратен начело на 7 кораба към тракийското крайбрежие прина остров Тасос<ref>Тукидид IV, 104.5</ref>, но в битката при Амфиполис претъпрява неуспех. В 411 – 410 г. пр.н.е. гърците от Спарта нападат и превземат тасоските градчета по континенталния бряг, устоява само най-силния от тях – Кавала (Неапол) който същата година се обявява за независим въпреки съпротивата на Тасос, а в последния господства поставена и подчинена на гърците от Спарта олигархия. В 408 – 407 г. пр.н.е. 30 атинските кораби, командвани от атинския стратег Трасибул, побеждават тасоските военноморските сили и блокират града, принуждавайки Тасос да отново да приемам гарнизон и се върнете под господството на Атина. Бунтът срещу Атина е победен. Тасос е в окаяно състояние и е недееспособен, след много битки. В 404 пр.н.е. пак идват гърците от Спарта. Лисандър завладява Тасос, събра жителите в светилището на Херкулес и всички поддържащи атиняните са убити. Командването на острова упражнява спартанския чужд губернатор (хармост) Етеоник с десет архонти. На тасосци са наложени високи данъци прибирани от Спарта и те са откъснати от Переята си където Неапол и Еион са под Атинско господство. Следва пореден бунт и града е взет от Атина в 389 – 388 г. пр.н.е., но Тасос няма сили да се бори с пелопонеските завоеватели, победен е от гърците и принуден пак да се подчини на Атина. След поражението на Атинско-Спартанска в Пелопонеската война в 387 – 386 г. пр.н.е. в олигархичното управление на острова контролирано от Спарта идва отново. Атинския стратег Хабрий отново в 377 г. пр.н.е. налага Атинската хегемония. Икономиката на Тасос този път успява да се възползва от това развитие защото се възстановяват връзките с Перията му която е контролирана от Атина, но мерките и теглилките на свободния град са сменени с атинските и като валута се въвежда драхмата . Освен сребърни се секат и бронзови и златни монети. На много от тасоските тетрадрахми обаче закономерно стои тракийският бог Дионис. Още след персийските войни, обитаващите северното Беломорие тракийските племена започват да оказват натиск над Тасос и контролираната от него крайбрежна зона земя. Тракийският владетел [[Терес I]] основава [[Одриско царство|Царство на одрисите]] и Тасос попада под двойна зависимост, от една страна към Делоския съюз на Атина, а от друга към Одриското царство на което изпълнява различни ангажименти и плаща данък.<ref>Херодот VII, 110 – 113</ref> Макар че [[Филип II (Македония)|Филип II]] анексира острова през 340 – 339 г. пр.н.е., населението остава практически независимо, но Тасос окончателно губи територията си на континента. Все пак много жители гърци, изглежда бивши колонисти от [[Парос]], се изселват в Парос. От 287 до 281 г. пр.н.е. Тасос е в царството на [[Лизимах]]. [[Филип V]] завладява острова през 202 г. пр.н.е., но е победен от римляните в 197 г. пр.н.е. при [[Киноскефали]] и Македония губи владенията си в Мала Азия и Гърция. В настъпилите размирни времена на граждански войни и опустошения от пиратски набези наложилите ред римски части са посрещнат почти като освободители на острова и наистина римският пъководец [[Тит Фламиний]] (Titus Quinctius Flaminius) през 196 г. пр.н.е. обявява свободата на всички полиси и Тасос става пак свободен полис. В 88 г. пр.н.е. Тасос е нападнат от войските на мощния противник на Рим Митридат VI Евпатор, но удържа агресията и ремляните му връщат крайбрежните градчета на континента т.нае. Перея. В 42 година пр.н.е. [[Гай Касий Лонгин]] загинал в битките за опазване на римския републикански строй е оплакан от [[Марк Юний Брут]] като „последния римлянин“ и е погребан на Тасос. Основни изображения на монетите на Тасос са делфин, два делфина, сатир с нимфа, сатир с кантарос, глава на [[Дионис]] и коленичил [[Херакъл]] с лък. По земите и в музеите на днешна България се намират много монети, богати колекции от [[тетрадрахма|тетрадрахми]] на о. Тасос и [[Първа македонска област]], особено тетрадрахми от типа с главата на Дионис, както и варваризирани подражания на монетите на Лизимах. Тасос традиционно е определян за част от [[Тракия]], което потвърждава и класификацията на неговите монети<ref>[http://museum.nbu.bg/?cc_id=1&p=rubriki_items&r_p=rubriki&id=846 Колекции Тракийски монети, Тасос Тетрадрахма, Музей на Нов български университет]</ref><ref>{{Citation |title=Gitbud & Naumann, Pecunem |url=https://www.pecunem.com/auction-2/lot-31 |accessdate=2013-03-29 |archivedate=2014-12-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141220080852/https://www.pecunem.com/auction-2/lot-31 }}</ref><ref>{{икона|ja}} [http://lemonodaso.exblog.jp/i26/6/ План на агората на античния гр. Тасос загинал в VII век]</ref> === Средновековие === Първото свидетелство за покръстването е създаването на епископството на християнската църква в град Тасос. Епископът му участва в 325 г. в Никейския събор. Тасос под византийско управление страда много от средата на V век нататък от нашествия и пиратски набези, при които земята и населението са разорявани, държани под обсада, и претърпяват цели десетилетия на грабежи, унищожаване, разселване и поробване. Сред най-тежките завоевания са тези на [[вандали]]те в 467 г., на [[авари]]те през VI век, на [[сарацини]]те, на арабски пирати от Триполи в 902 г.<ref>[http://www.go-thassos.gr/about-thassos/places/kallirachi Kallirachi]</ref>, на [[нормани|сицилиански нормани]], на [[кръстоносци]]те, [[Генуезка република|генуезците]], [[Венецианска република|венецианците]] и накрая на [[турци]]те. През вековете, крайбрежните селища на острова са напълно изоставени, жителите се оттеглят в планинския регион. Още през X век, крайбрежието на острова е почти обезлюдено. От VII век на острова пристигат, първо като нашественици, [[Славяните в Гърция|славяните]], а [[българи]]те го нападат през X век от 904 г. и в XII – XIII век. От XII век той е под ударите на кръстоносците. Между 1122 и 1125 под папския флаг е атакуван от венецианския дож Доменико Микеле и 1204 по време на Четвъртия кръстоносен поход срещу Византия от дож Енрико Дандоло с венецианска и франкска армия на пътя ѝ към Константинопол. Неговият съратник и по-късно крал на Солун – Бонифаций I Монфератски владее острова три години, докато е заловен и убит от българите край днешния Златоград. Тасос е част от 1204 от Латинското Солунско кралство, но фактически се владее от хоспиталиерите и каталаните. От 1230 г. е под сюзеренитета на [[цар Иван Асен II]], В 1261 – 1264 за потушаването на пиратските действия и съперничества между гърци, генуезци и венецианци от византийците са разположени военноморски части на островите в Бяло море, включително и в порта на древния град Тасос. В 1307 той е завзет от генуезкия авантюрист Тидедия (Tидисио) Закария използвайки каталаните на остров Тасос. Закария се защитава успешно срещу византийското нападение на флота, но трябва да се преклони в 1313 под византийска власт. {{редактирам}} Османският пират Алекси Белекоме от [[Витиния]] плячкосва Тасос през 1450 г., след което островът запада.{{hrf|Σαπφώ|2021|20}} Скоро след това, в 1357 г. ромейският император [[Йоан V Палеолог]] предава острова и прилежащите земи на континента във феодално владение на двама братя – примикирият Йоан и великият стратопедарх Алексис.{{hrf|Матанов|1986|58}} След смъртта на Алексис между март 1368 и февруари 1369 г., островът изпада в изолация и забрава. Неговият брат, примикирият Йоан с цената на много усилия и средства успява да възстанови благоденствието на острова.{{hrf|Σαπφώ|2021|24}} Ромейски кораби на Тасос с помощта на венецианска ескадра преследват през 1371–1373 г. турски пирати, атакували манастирите на Атон. Неумелата намеса на централната власт при решаване на неуредиците в подчинените на Йоан територии – Сярско, Христополи и Мигдония{{hrf|Матанов|1986|60}}, кара Йоан да потърси политическа закрила при венецианците. Такава му е предоставена на 10 януари 1374 г.{{hrf|Σαπφώ|2021|26}} Към края на живота си Йоан завещава острова на атонския манастир Пантократор. Дъщеря му заедно с нейния съпруг Раул управлява острова до 1394 г.{{hrf|Guide De Thasos|1968|16}} В 1414 г. островът попада в ръцете на Джиорджо Гатилуси, незаконен син на геноезката феодална династия [[Гатилуси]], архонти на Лесбос, Самотраки, Енос и Фокея.{{hrf|Wright|2014|57-58}} Мануил II Палеолог подлага на тримесечна обсада Тасос, но след като през септември 1414 г. го превзема, оставя управлението в ръцете на Гатилуси.{{hrf|Σαπφώ|2021|35}} Франческо II Гатилуси не оставя наследници и след смъртта му през 1428 г. островът е наследен от брат му Дорино I Гатилуси. При Дорино островът е управляван от доверения слуга на Гаталуси Умберто Грималди. Към 1444 г. Тасос се управлява от Франческо III Гаталуси, син на Дорино.{{hrf|Wright|2014|278-279}} През тази епоха процъфтява търговията с Генуа, средиземноморските страни и черноморието. {{редактирам}} Островът отбелезва значителен растеж, но като замяна за крепостта на остров Лимнос в 1455 генуезците от семейство Гатилуси са принудени да се откажат от острова и той пада под господството на османците при похода за завоевание на запад на султан Махмуд II. към островите на Северно Бяло море Самотраки, Имброс и Тасос. Впоследствие е обсаден венецианци, каталунци и пирати под знамето кръстоносен поход от папа Клист III., пристанището и цитаделета на Лименас са овладени в началото на 1457 за дълго време защитавани от османците. В последвалата атака на Османската флота накапудин Тзаган паша, управител на Галиполи, в 1459 островът не окозва сериозна съпротива. От османската власт повечето островитяни, които не са могли да избягат в недостъпни вътрешността на острова, са депортирани в Константинопол. Много селища са изгорени. Островът е окончателно разиспан и овлодян. През 1460 обаче за компенсация че предава на турците без бой на собственото си деспотство [[Мореа]], [[Димитър Палеолог]] получава от тях гр. Енос, където остава да живее, и островите Тасос, Самотраки и Имброс (всъщност приходите от тях, а не реалната власт върху им). В 1466 г. управлението е поето от венецианския адмирал Капелоправилото, след като е сключен мир с турците в Константинопол. Тасос за трети път вече окончателно е пада под турска властв в 1479 завладян от Махмуд капудан паша румелийски. Робството продължава цели 567 години до 1912 г. === Турско владичество === [[Файл:Thasos_Lapie_(1826)_C.jpg|мини|Тасос – Chev. Lapie: Carte d’une partie de la Macedoine, 1826, за главното селище на острова е посочено тукашното българско село [[Рахони|Булгаро]] (дн. прекръстено на Рахони)]] [[Файл:Thasos nach Miller C.jpg|мини|Тасос – карта от Д. В. Б. Милър 1889 г., видно е първостепенното значение на тукашното българско село [[Рахони|Булгаро]] (дн. прекръстено на Рахони), а като необитаеми руини както и на всички други карти оттогава е означен днешния главен град Лимен на мястото на античния град]] {{редактирам}} Остров Тасос пада окончателно под османска власт в 1479 г. На о-в Тасос, през 1519 са отбелязани само 5 населени места: Лиман хисар, Теологос (Богослов), Жени хисар, Булгаро и Какирахи (Калирахи). Местата Касавити (Принос) и Мари първо са споменати през 1570.{{hrf|Σαπφώ|2005|36 – 37}} {{редактирам}} Османците отстъпили на гърците вътрешния самоуправление. През 1566 те избрат измежду от своите членове, местните кметове – мухтари кнезове, т.нар. ''Kotsampasides'', които събират данъци, мита и такси за Султана. През XVI и XVII век османската власт е стабилна и благодарение на богатството на острова на злато, сребро, мрамор, дърво, зехтин и вино жителите на острова пак се замогват, както свидетелства пътешественикът ''Francesco Piazenza'' описва през 1688 г., и населението се увеличава значително, като се оценява в 1707 на 7000 – 8000 души, а броят на селищата от 12 до 15, но това не продължава дълго и скоро островът е разорен от пиратите и турските тегоби, крайбрежните селища са обезлюдени и оцелялото едва около 1/3 от предишното население се премества в гънките на планината.<ref>Κωνσταντίνος Χιόνης, [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:8eoSqpqlQwUJ:www.library.teikav.edu.gr/thasiaka/thasiakafiles/t6/t6a13.pdf+&cd=5&hl=bg&ct=clnk&gl=bg Пирати в Калирахи]</ref> {{редактирам}} По време на [[Руско-турска война (1768 – 1774)|руско-турската война от 1768 – 1774]] царска Русия изпраща кораби от своя [[Балтийски флот (Русия)|балтийски флот]] в Средиземно море и води активни бойни действия в Белморието. Малко след [[битката при Чешме]] руска ескадра, водена от адмирал [[Григорий Спиридов]] дебаркира в Тасос и държи за кратко острова.<ref>{{Cite journal |last = Hassiotis |first = I.K. |title = Macedonia from the Beginning of the Eighteenth Century to the Foundation of the Hellenic State |page = 162 |url = http://www.macedonian-heritage.gr/HistoryOfMacedonia/Downloads/History%20Of%20Macedonia_EN-07.pdf |journal = The History of Macedonia |date = 2007 |publisher = Museum of the Macedonian Struggle Foundation |place = Thessaloniki}}</ref> {{редактирам}} Султан [[Абдул Хамид I]] (1774 – 1789) действа към острова с голяма безотговорност и потисничество. Принудителният труд за сеч и транспорт, ограбване от пирати, гнет, тормоз и експлоатация от страна на османците и Kotsampasides води до пълна мизерия и голям смут. Честите пиратски нашествия накарали жителите да строят домовете си високо в планината, за да се крият, но да могат да виждат нашествениците отдалеч. Така много села се преселват из склоновете, сред боровите гори, но с прекрасна видимост към бреговете на Бяло море, а на брега остават само пристаните. Френският пътешественик [[Еспри-Мари Кузинери|Кузинери]] посетил острова в края на XVIII век от населението преди 70 години била останала само 1/3, той заварил там само 2500 жители в резултат на пиратството и султанското управление довели до мизерия. Островът постепенно се възстановява, след като в 1813 е даден владение на управляващите [[Египет]] [[хедив|хадифи]] васални на Високата порта владетели [[арнаути]] от династията на [[Мохамед Али паша|Мохамед Али]], което продължава до 1908 г. и младотурската революция, след това Тасос 4 години е управляван директно от [[Цариград]] до 1912 г. След създаването на гръцката държава в 1830 г. започва инвазия на гръцки търговци и моряци от материка и заселването на много от тях на острова. В януари 1847 г. е открито гръцко консулство, което да защитава интересите на Гърция и да отстоява елинизацията, първият консул за острова е Аргирос Морайтопулос, който назначава такъв за селищата Булгаро и Калирахи лекаря Анастаси Константин.<ref>[http://www.xronometro.com/h-naytilia-ton-thasion-2 Η ναυτιλία των Θασίων κατά την τουρκοκρατία, Xronometro, 16.09.2013]</ref> === Войните в началото на XX век === През Балканската война и на приключилата я [[Лондонски мирен договор|Лондонска мирна конференция]] се разгаря остър спор за остров Тасос. България, овладяла [[Кавала (областна единица)|Кавала]] и околното беломорско крайбрежие, от което той отстои само на 6,7&nbsp;km, иска тракийския остров, част от Македония, попадащ в най-близките крайбрежни води, да бъде включен в територията ѝ.<ref name=":0">Антон Ж. Иванов, Установяване на съвременните граници в Македония, ”Прекрояването на Македония” – „Ние“, бр. 6/1999; ”Македония – възторг и покруса” – „Ние“ бр. 7 – 8/1999.</ref> Гърция, окупирала острова на 20 октомври 1912 г. след десанта на частта на капитан Димитриос Кондарос, заел селата Панагия, Потамия и Теологос с войски от ескадрата на адмирал [[Павлос Кундуриотис]], също иска да го присъедини. Османската империя от своя страна предявява категорични искания да запази острова и в Лондон е решено принадлежността му да се определи впоследствие от Великите сили. Избухналата Междусъюзническа война оставя въпроса висящ. През февруари 1914 г. с ноти до Гърция и Турция Великите сили оповестяват решението си повечето от островите, включително Тасос, да преминат под гръцки суверенитет. Младотурците обаче отказват да признаят това решение и отношенията между Атина и Цариград дотолкова се изострят, че само избухването на [[Първа световна война|Първата световна война]] предотвратява нова война между тях. След нея със Севърския мирен договор от 10 август 1920 г. между Антантата и Османска Турция се потвърждава гръцката принадлежност на остров Тасос, но той също е отхвърлен от Турция и едва след още една, макар загубена от Гърция, [[Гръцко-турска война (1919-1922)|гръцко-турска война]] 1919 – 1922 г. турците ѝ отстъпват острова чак с Лозанския мир от 24 юли 1923 г. След Малоазийската катастрофа на гръцката военна интервенция в Турция в 1922 много бежанци от там са заселени от правителството на острова, предимно в крайбрежните градове Лимен и Лименария, като е национализирана собствеността на тасоските монашески имоти, които са им раздадени като на безимотни. Впоследствие от Тасос започва голямо преселение на коренни жители към континента и тръгва и вълна от емиграция предимно към САЩ. През 1903 г. германският индустриалец Фридрих Шпейдел получава от турския Султан концесия за експлоатация на руда на Тасос. Участъците за добив на цинкова руда [[смитсонит]] (каламин). В концесионните участъци определени от хедива в Кавала включват западната и южната част на острова. Многобройните минни работи вдигат благосъстоянието на острова и по-специално на жителите в Лименария и Сотирос с откритите голям брой работни места. Първата световна война през 1914 г. обаче слага край на добива на минната компания Friedrich Speidel, а когато френските войски през 1916 г. в македонската кампания на [[Антанта]]та, заемат острова и изграждат тук военноморска база, в Лименария идва хаоса на войната. Съоръженията и сградите Speidel'schen до голяма степен са разрушени и ограбени в 1916/1918 г. През 1925 г. Гърция прави свои търгове за минните концесии на Тасос, спечелени от белгийската компания Vieille Montagne. Голяма част от работниците пак са наети, започва ремонт на унищожените съоръжения на Speidel'schen, но възобновеното в някакъв обем производство продължава само до 1933 г., след което всичко пак потъва в разруха. === Българско управление и налагането на централната гръцка власт след него === На 7 май 1941 г. e заповядвано [[Втора армия]], командвана от генерал [[Иван Марков (генерал-майор)|Иван Марков]], да заеме изцяло [[Беломорие|Беломорската област]], включително островите Тасос и [[Самотраки]].<ref>Димитър Йончев, България и Беломорието – октомври 1940 – септември 1944 г., Военнополитически аспекти, Гл. 2 Възвръщане на Беломорието към България, изд. Дирум, София 1993</ref> Още на 30 април 1941 г. [[Богдан Филов]] е определил [[Илия Кожухаров]] за областен управител на [[Беломорие]]то. Светият Синод на свое заседание на 29 април 1941 г. решава Беломорието да име две епархийски ведомства: 1. Маронийската епархия – градовете Гюмюрджина, Дедеагач, Димотика, Ксанти, Софлу и Фере с прилежащите им села, с временно управляващ епархията до окончателно установяване митрополит [[Кирил Пловдивски]]. 2. Струмишко-Драмската епархия – градовете Баракли Джумая, Демирхисар, Драма, Кавала, Пехчево, Радовиш, Сяр, Струмица с прилежащите им села, с управляващ епархията митрополит [[Борис Неврокопски]]. На 8 май 1941 г. новият командир на 2-ра армия генерал [[Константин Лукаш]] разпорежда административните власти и българската полиция да заемат служебните си места в освободените райони. Войската дебаркира на 15 май в главното селище на острова – [[Тасос (град)|Лимен]] и заема Тасос. [[Десета пехотна беломорска дивизия]] организира отбраната на морския бряг от вражеско нападение и противников десант със зона на отговорност – заетия от нея участък между реките [[Струма]] и [[Места]] на материка, а също така и на Тасос. Непосредствената охрана на Беломорския бряг и брега на островите се предоставя на полковник [[Георги Ковачев (офицер)|Георги Ковачев]] като командир на отряда, носещ името [[Беломорски отряд|„Беломорска отбрана“]], който е в подчинение на командира на 1-ва армия. Към края на юни 1941 г. създадената в Царството нова Беломорска област с административен център [[Ксанти]] се разпределя на 11 околии: остров Тасоска, Дедеагачка, Гюмюрджинска, Ксантийска, Саръшабанска, Кавалска, Драмска, Сярска, Демирхисарска, Зиляховска и Правишка. Към 21 юли Тасос е гарнизон на пехотна дружина от [[Двадесет и пети пехотен драгомански полк]] и 1 пех. рота от [[Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк]] с опорни пунктове – [[Тасос (град)|Боровец (Лимен]]), [[Скала Прину]], [[Лименария]], Архангел Михаил (над западния залив при манастира) и при [[Панагия|Скеля Богородица]] (Скала Панагия – дн. с. Хриси Амудия Хρυση Αμμουδια – Златни пясъци)<ref>Димитър Йончев, България и Беломорието – октомври 1940 – септември 1944 г., Военнополитически аспекти, Приложения, изд. Дирум, София 1993</ref>. От октомври 1942 острова се отбранява от 1 дружина морска пехота усилена с една пехотна рота, след март 1943 г. подразделенията на Единадесета пехотна (носила името „Македонска“ в предходната война) дивизия, които са на о. Тасос и Самотраки, се изтеглят и заемат мястото си в полосата на дивизията. Те са сменени на Тасос от сборна опълченска дружина, мобилизирана и изпратена в подчинение на командира на Беломорския отряд полк. [[Трифон Трифонов (офицер)|Трифон Трифонов]], към тях от януари 1944 са придадени 1 картечна дружина от шестдесет и втори пехотен полк, 1 – 47 мм бронеизтребителен взвод и 1 – 7,57 см батарея. Щабът, главната база, и корабостроителница на командвания от капитан I ранг [[Димитър Дудев]]<ref>[http://morskivestnik.com/compass/news/2014/052014/052014_5.html Морски вестник, Варна, май 2014]</ref> [[Български беломорски флот]] са само на няколко мили в [[Кавала]] на отсрещния бряг и неговите съдове също охраняват острова и акостират в пристанищата му. По време на българското управление на Тасос за Българския Беломорския Флот работи и корабостроителница в гр. Боровец (Лимен) основана от български предприемачи начело със Стоян Николов, където се строят военноморски съдове<ref name=":1">[http://www.airgroup2000.com/forum/viewtopic.php?t=227834 Парушев, Тодор. Морското стопанство на България 1918 – 1944. Варна, Зограф, 2002.]</ref>. За 3 години там са завършени седем 160-тонни и един 30-тонен транспортни кораба, моторни и спасителни лодки, още два кораба остават наполовина завършени, когато след септемврийския комунистически преврат в София през октомври 1944 г. българските власти са принудени да оставят острова. По време на българското управление в църквите и училищата на острова станал част от територията на България и диоцеза на БПЦ официално се служи и преподава на български език. В църквите освен българските са преназначени и местни гръцки свещеници на издръжка от БПЦ на които е допуснато наред с българския да ползват и гръцки. Църква, която се е служило на български в Лименас, е изящната „Св. Марина“ (сега „Св. Никола“), до античната агора и старото класно училище до нея понастоящем основно училище (''Δημοτικό Σχολείο Λιμένα Θάσος''), на български се служи и в останалите църкви и манастири и се преподава и в другите училища на острова. Запазена е голямата българска казарма в [[Лименария]] на южния бряг на острова, фактически препостроена в 1941 г. от българската войска след съсипването ѝ от френската армия в предишната война и саморазрушението, на което я изоставя в 1933 г. белгийският концесионер, построена в 1903 г. централа на германската минна компания ''Speidel'' – това е внушителната жълта сграда с кули над пристанището, наричана „Замъка“ или двореца (''Παλατάκι'') на Лименария<ref>[http://wikimapia.org/#lat=40.6260946&lon=24.5852994&z=16&l=0&m=b&v=8&show=/22416218/ Казармата на българската войска по време на българското управление на Тасос 1941 – 1944 г. – Замъкът на Лименария]</ref><ref>[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=40.624637&lon=24.579608&z=18&m=b&show=/22416218/el/Το-Παλατάκι wikimapia.org]</ref>. Българската казарма и сгради заедно с целия военен район на българското поделение, се превръща в съвременен култерен център с парк, но след разходи от 600 000 €, проектът остава незавършен и в 2005 г. Дирекцията по изграждането SAMM е закрита. На отсрещното миниатюрно живописно хълмче, разделящо пристанището на градаца от плажа, запазеният бетонен пръстен на българския картечен пост увенчаващ върха на покритата с борове устроена като миниатюрен парк скала е основната атракция и любимо място на туристите и местните младежи, оттук се разкрива прекрасната панорама на града с българската казарма, пристанището и плажа, към простора на Бяло море и върховете на Света гора от другата страна на залива. За каквато и да е конфронтация и борба на EAM, ELAS, Elan, НООМ или местни хора срещу българската власт на Тасос няма нито едно съобщение от която и да е страна. Само няколко месеца обаче след оттеглянето на българската администрация и армия и подписването на 12 февруари 1945 на известния [[Договор от Варкиза]] върху Тасос се разпростира установената в цяла Гърция системата на терор, мъчения, принудинителни подписки, експулсиране, и затворнически лагери, макар осъдени на много години затвор и смъртни присъди да са рядкост. Първата жертва на Тасос след Варкиза е ''Laskarouda'' Sakouli'' , млада жена,'' която е убита по време на демонстрация пред полицейския участък в Теологос.<ref>Γερακούδης: ''Η ιστορία της Θάσος'' , σ. 112 – 120 Αστρίς Θάσου 2005</ref> След това в планината излизат въоръжени отряди на лявата [[Национална общогръцка огранизация на младежите]] и започват откъслечни схватки с гръцката полиция. В суровата зима на 1946 – 47 се разразяват тежки битки. Части на държавното управление, състоящи се от над 100 полицаи и жандармеристи, са изпратени на Тасос. По това време на острова 50 на 70 леви бойци формират отряд, готов за решителни битки ползващ се със силната подкрепа на населението. Политическото ръководство на бунтовниците приема тактиката да организира силите си на малки партизански единици. През 1947 г., един от лидерите на левите Агамемнонас Фотиу, е предаден и убит в областта на с. Панагия. В планините до Теологос от края на 1948 действа група от 5 – 7 бойци на Димитри Манолицос. За неутрализирането ѝ накрая е употребена военна сила от около 700 мъже. Това не е постигнато до май 1950 г., 10 месеца след края на гражданската война, когато всички оцелели партизани успяват да преминат в Керамоти и бягат от там в страните от Източна Европа. Тасос пострадал чувствително от гражданската война след 1950 г. и задълго е обханат от глад и борба за оцеляване. == История на минното дело на Тасос == [[Файл:BASA-2072K-1-399-10-Limenas Thasos.JPG|мини|250п|Пристанището в годините на българската окупация през Втората световна война]] [[Файл:BASA-2072K-1-399-9-Limenas, Thasos.JPG|мини|250п|Пристанището в годините на българската окупация през Втората световна война]] Най-ранният добив на острова датира от около 13 000 г. пр.н.е., когато палеолитни миньори добиват охра като изкопават проходки на мястото на желязната мина от модерната епоха в местността Tzines в района на Лименария, на 15 над скала Мариес за добив на лимонит.<ref>Kovkouli et al. 1988</ref> Добиването на основни и благородни метали започват още траките, през VII век пр.н.е. го разработват финикийците, последвани от IV век от гърците и след това римляните. Минното дело е установено по многото нагар от находища за олово и сребро, въпреки че има немалко злато и мед. По-късно минни компании като Speidel (1905 – 1912) и Vielle Montagne (1925 – 1930) добиват Zn-Pb (каламин). През 1905 г. немска металургична фабрика е издигната в Лименария за обработка на каламин. Изчислено е, че общото производство на минерална руда през периода 1905 – 1964 е около 2 милиона тона каламин (12% Zn + Pb) и 3 милиона тона желязна руда (44% Fe). От 1964 г. няма минна дейност на острова. Ново проучване се прави през 1976 г. от IGME за идентифициране на скрити източници на метални руди. По това време мраморните кариери са единственото добивано непрекъснато от античността богатството на Тасос.<ref>{{Citation |title=Thassos-island, history-of-thassos |url=http://www.thassos-island.com/explore-thassos/history-of-thassos |accessdate=2014-12-31 |archivedate=2014-12-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141231103720/http://www.thassos-island.com/explore-thassos/history-of-thassos }}</ref> == Забележителности и плажове == {{основна|Плажове на Тасос}} * Лименас – агората и римските руини на театъра, акропола високо над града, останки от храмове и пр., Калугерико – метохът на Ватопедския манастир построен от монасите в XIX век и т.н. Близо до пристанището на Лименас се намират руините на древния централен пазар – агората, която е била основното средище за търговия и социални контакти. В непосредствена близост до археологическия музей се намират светилищата на Артемида и Дионис, а нагоре по хълма са разположени Акрополът, храмът на Атина и античният театър, построен през V век пр.н.е. и е побирал поне две хиляди зрители. През I век театърът е ремонтиран от римляните, за да може да се използва за гладиаторски игри. В наши дни там всяко лято се играят представления – главно антични трагедии.<ref>[http://www.thassos-info.com/limenas/limenas-zabelejitelnosti.html www.thassos-info.com]</ref> * [[Археологически музей (Тасос)|Археологически музей на Тасос]] в град Тасос и големия Курос изложен в него * [[Общински музей „Полигнотос Вагис“]] – музей в [[Потамия]] на родения на Тасос американски скулптор [[Полигнотос Вагис]] * [[Етнографски музей (Лименария)|Етнографски музей на Лименария]] * Етнографски музей в Калирахи * Село Теологос – къща на Хаджи Георги кмет на остров Тасос вдигнал бунта в 1821 г., превърната във фолклорен музей. Селото е основано от бежанци от Константинопол през XVI век и е главно селище на острова до края на османската власт. Намира се на десетина километра от центъра на Потос (х-л „Олимпион“). Теологос е обявен за културна столица от гръцкото правителство през 1979 г., което означава, че строителството или реконструкцията на съществуващите сгради е ограничено, за да се запази автентичният му вид. Селото също така е съхранило много народни традиции и все още произвежда своите маслини, зеленчуци, алкохол и агнешко месо, така че ако седнете в местна таверна, почти сигурно ще опитате местната продукция. * [[Музей на зехтина]] и [[Панагия (Тасос)|с.Панагия]] (''Богородица''). Известно с каменните си къщи и покриви, изобилието от течаща вода и калдъръмените улици. Улички на Панагия, са с такава ширина, че на някои места трудно може да премине дори и мотопед. Построени са през епоха, при която транспортът на хората и на стоките се е извършвал с магарета. Всяка година на 15 август се организира голямо празненство в чест на празника на Успение Богородично. Друг известен празник в село Панагия е деня преди празника на Вси Светии, когато жените от селото приготвят курбан от козе месо и сварено жито. Приготвянето на храната се извършва навън, в двора на църквата, и се раздава на вярващите след края на литургията. На много места има извори, като най-известният е „Изворът на любовта“ в края на тясна и много зашумена уличка. На няколко километра от селото в посока Хриси Амудя е „Дракотрипа“, пещера със сталактити и сталагмити, чиято дължина все още не е напълно изследвана. * [[Музей на маслината и зехтина]] в Скала Прину. Модерен музей, представя производството на зехтин, фотографска изложба, изложба на около 40 от 130-те известните съвременни видове зехтин, както и дегустационна зала. Всеки понеделник сутринта, става уличният пазар на Принос, немалка атракция за посетителите на Тасос. На пазара се предлагат голямо разнообразие от ядки, пресни плодове и зеленчуци, кожени изделия, обувки, дрехи и домакински пособия. * Микрос и Мегалос Принос се намират на 4 – 5 км от Принос към вътрешността на острова, един от най-красивите и живописни села тук. Малките и тесни калдъръмени улички, каменни къщи с дървени тераси и балкони и изрисувани тавани. Въпреки че и двете села са видели много славни времена в миналото, когато хората са живели и работили тук, защитени от пирати, върлували в низината и в морските селища, в днешно време са по-скоро изоставени. Все още се виждат останките от старото училище с голям принос в историята на острова, старите имения и църкви. Перфектното място за почивка сред звуците на природата и течащите води е обядът или кафето под чинарите на централния площад на Големия Казавити. * Манастир [[Архангел Михаил (Тасос)|„Архангел Михаил“]] е най-големият манастир на Тасос в близост до Алики. Той е женски и основен обект за посещение от туристите и поклонниците. * Манастир [[Свети Пантелеймон (Тасос)|„Свети Пантелеймон“]] е построен през 1843 г. манастир от 1987 г. Намира се във вътрешността на острова, в близост до с. Казавити. * Манастир [[Успение Богородично (Мариес)|„Успение Богородично“]] е по пътя за [[Мариес]] и в него живеят само един или двама монаси. * Кастро – времето на основаване на крепостта се губи в праисторията, средновековната крапост е вдигната от венецианския Джакопо Кателуци в 1414 г.  * Остров Крамбуза срещу Скала Потамия. Гъстата растителност прави невъзможно опознаване на всички части от него. Пространството му е пълно с диви растения, наричани „Krambi“. Малката църква „Свети Данаил“ се намира на върха на хълма. Жителите посещават тази църква в деня на светеца всяка година. * Залив на русалките „Алики“. Малкото рибарско селище е на полуостров, заключен между два залива, и самото място е невероятно красиво. Това е един от най-популярните плажове на Тасос. Водата е кристално чиста и това е прекрасно място за всички – деца, плувци и просто излежаващи се на брега. Над плажа са руините на старо светилище и селище от VI в. пр.н.е. и две раннохристиянски базилики, построени с материали от храмовете, на носа. Над светилището има пещера, в която са открити дарове за боговете и от най-бедните, напр. рибарски куки. Смята се, че селището е било много проспериращо заради мраморните кариери, чиято работа е прекъсната внезапно, вероятно след земетресение. Полуостровът в древността е бил доста по-голям, но добивът на мрамор е намалил площта му. Скалите са прекрасно място за къпане, но има опасност от многобройните [[морски таралеж]]и. Все още могат да се видят останки от постланата с мрамор пътека „marmarostrata“, водеща към храмовия комплекс, както и недообработени мраморни блокове. == Личности == * [[Архилох Тасоски]] – гръцки военачалник, воювал с [[траки]]те на острова, неуспешно се опитал да разшири колонията, разбит от тях. * [[Херодот]] – живял и описал острова в края на V век пр.н.е. * [[Теаген Тасоски]] (Θεαγένης ό Θάσιος) – прочут античен спортист – боксьор (панкратист), бегач, атлет и пр. Победител в 75-ата Олимпиада в 480 г. пр.н.е. и в 76-ата в 476 г. пр.н.е. Спечелил според една легендата над 1300, а според друга над 1600 победи на Олимпийските, Питийските, Немейските, Истмийските и пр. игри, почитан от траки и елини, считало се е, че статуята му лекува болните от треска, но убила един непочитащ го гражданин, заради което била осъдена за убийство и хвърлена в морето, но след време я извадили и поставили отново заради пророчеството на Делфийския оракул, че ако не го сторят неурожай заплашва острова. * [[Стесимброт Тасоски]] (Στησίμβροτος ό Θάσιος; ок. 470 – 420 г. пр.н.е.) – софист, историк, противник на [[Перикъл]], вероятно негова творба е записана [[Дервентски папирус|Дервентския папирус]]. * [[Полигнот Тасоски]] (Πολύγνωτος ό Θάσιος) – виден античен художник, 462 г. пр.н.е. по покана на [[Кимон]] пристигна в Атина, където рисува стенописи в Стоата, храмовете на Кастор и Полукс, и на Тезей. На тях изобразява битката на атиняните със спартанците, битката на Тезей с амазонките, разрушаването на Троя и битката при Маратон. Най-популярните му картини били тези в Лесхии, в Делфи, изобразяващи превземането на Троя, отплуването на ахейците от този град и посещението на Одисей в подземното царство. Фигурите в картините му са рисувано само с контур и боядисани едва в няколко цвята, които се открояват на цветната основа на стените. Въпреки пълната липса в тях на моделиране на човешкото тяло и на перспектива, те в историята на живописта са значителна стъпка напред, тъй като според легендата маркират ритъма на композицията, благородството на формите и изразителност – качества, които липсват в творбите от архаичния период. * [[Хегемон Тасоски]] (Ἡγήμων ό Θάσιος) – живял по време на Пелопонеските войни (435 – 404 г. пр.н.е.) драматург, автор на недостигналата до нас комедия „Филинна“, първи започнал да пише и въвел [[пародия]]та като жанр. * [[Леодамант Тасоски]] (Λεωδάμας ο Θάσιος) – математик, близък до [[Платон]], живял около 380 г. пр.н.е. Според коментарите на [[Евклид]] от [[Прокъл]], благодарение на него, на Архит Тарентски и на Теетет Атински,'' „се увеличил броя на теоремите и геометрията придобрила по-научнен и систематичен характер“.'' * {{флагче|България}} Георги Янев Андонов, 1916 г. роден и отраснал на о. Тасос – деец на БКП, партизанин в ЕЛАС 1943 – 1944 и 1947 – 1949 г.<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf Архиви на БКП, ЦДА, С 2003, стр. 26]</ref> * {{флагче|България}} Спас Виселчев (Висулчев) – кмет на с. Касавити, братовчед на [[Бойка Вапцарова]] (съпругата на [[Никола Вапцаров]]), закриляна и живяла на острова при него в 1942 г.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.novazora.net/2009/issue45/index.html |заглавие=www.novazora.net |достъп_дата=2014-12-30 |архив_дата=2013-02-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130212095904/http://www.novazora.net/2009/issue45/index.html }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.novazora.net/2009/issue39/story_05.html |заглавие=www.novazora.net |достъп_дата=2014-12-30 |архив_дата=2016-03-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304193518/http://www.novazora.net/2009/issue39/story_05.html }}</ref>. * {{флагче|България}} Стоян Николов – български предприемач, основател на българската корабостроителница в гр. Боровец (Лимен), строила съдове за гражданския и военния беломорски флот в 1941 – 1944 г.<ref name=":1"/> == Фотогалерия == <gallery> Thassos-2007-06-17 485.JPG|Тасос, пристанището на Лименас THASSOS 0281.jpg|Плажът на Макриамос Assumption of Mary Church in Panagia, Thasos 2.jpg|Църквата в Панагия THASSOS_0485_www.zakonnik.net.jpg|Новата църква на манастира 'Свети Архангел Михаил' Thassos_512.jpg|Заливът под манастира THASSOS_0690_www.zakonnik.net.jpg|Пристанището на Лименас THASSOS_0735_www.zakonnik.net.jpg|Улица със заведение в Лименас THASSOS_0789_www.zakonnik.net.jpg|Ресторант в Панагия THASSOS_0884_www.zakonnik.net.jpg|Паметник в Лименас THASSOS 0889.jpg|Пристанищната улица в Лименас THASSOS 0927.jpg|Пристанището на Лименас THASSOS 0932.jpg|Пристанището на Лименас </gallery> == Източници == * {{Cite journal |last = Αγγελούδη - Ζαρκάδα |first = Σαπφώ |title = H Θασοσ Την Εποχη Των Παλαιολογων (1261-1453) |url = https://www.academia.edu/64614831/%CE%97_%CE%98%CE%AC%CF%83%CE%BF%CF%82_%CF%84%CE%B7%CE%BD_%CE%B5%CF%80%CE%BF%CF%87%CE%AE_%CF%84%CF%89%CE%BD_%CE%A0%CE%B1%CE%BB%CE%B1%CE%B9%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CF%89%CE%BD_1261_1453_%CE%98%CE%B1%CF%83%CE%B9%CE%B1%CE%BA%CE%AC_%CF%84_21_2020_2021_%CE%9A%CE%B1%CE%B2%CE%AC%CE%BB%CE%B1_2021_%CF%83_11_43 |journal = Θασιακά. Περιοδικη Εκδοση Τησ Εταιριασ Θασιακων Μελετων Και Τησ Θασιακησ Ενωσησ Καβαλασ. |year = 2021 |publisher = Δημοσ Θασου, Περιφερεια Α.Μ.Θ., Περιφ. Ενοτητα Καβαλασ |place = Καβαλα}} * {{Цитат периодика |last = Αγγελούδη-Ζαρκάδα |first = Σαπφώ |year = 2005 |place = Καβάλα |title = Το μετόχι της μονής Ζωγράφου Αγίου Όρους στο Ραχώνι της Θάσου |journal = Θασιακά |volume = τ.12 (2001 – 2003) |url = http://www.library.teikav.edu.gr/thasiaka/thasiakafiles/t12/t12a02.pdf |lang-hide = 1 | lang = el |access-date = 2016-08-29 |archive-date =2016-09-11 |archive-url =https://web.archive.org/web/20160911085220/http://www.library.teikav.edu.gr/thasiaka/thasiakafiles/t12/t12a02.pdf}} * {{cite book |title = Югозападните български земи през XIV век |last = Матанов |first = Христо |editor-link = Христо Матанов |year = 1986 |publisher = Наука и изкуство |location = София |url = http://macedonia.kroraina.com/hm2/hm_1_3.html |lang = bg}} * {{cite book |title = Guide De Thasos |first = École Française D’Athènes |year = 1968 |publisher = E. de Boccard |location = Paris |lang = fr}} * {{cite book |title = The Gattilusio Lordships and the Aegean World 1355–1462 |last = Wright |first = Christopher |year = 2014 |publisher = Brill |location = Leiden,Boston |lang = en}} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://mountain.bajhui.org/main.php?g2_itemId=9711 Галерия със снимки от Тасос] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120131061351/http://mountain.bajhui.org/main.php?g2_itemId=9711 |date=2012-01-31 }} * [http://europe.mapquest.com/maps/map.adp?tb=1&city=Thasos&country=GR Карта на о. Тасос] * [http://garcia.patevoditel.bg/tassos/index.html/ Остров Тасос – Пътеводител Гърция] * [http://picasaweb.google.bg/s.kay.archive.2007.3 500 снимки от о. Тасос с висока резолюция]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * {{икона|el}} [http://www.thassos-view.com/el/to-nisi-tis-thassou Забележителности на Тасос, „Thassos-View“] {{Забележителности на Тасос}} {{Дем Тасос}} {{Източна Македония и Тракия}} {{Портал|Гърция|Македония|География}} [[Категория:Тасос| ]] q3qacj9z4e56z5d7me8xnqwfdmqvd98 0 108399 12435149 12134959 2024-12-08T18:36:30Z Dido3 9664 /* География */ заливи 12435149 wikitext text/x-wiki {{Остров |Име = Евбея |Име на местен език = Εύβοια |Карта = GR Evia.png |Разположение = |Страна = Гърция |Субект на страната = |Административна единица =дем [[Халкида (дем)|Халкида]] |UTC = |Акватория = |Позиционна карта = |Площ = 3681 |Площ на заливите = |Най-висока точка = |Население = 217218 |Година = 2001 |Снимка = Tombolo Paximadhi Eboea.jpg |Размер на картината = 250 |Коментар към снимката = Изглед от Евбея |Забележки = |Commons = Euboea }} '''Евбея''' ({{lang|el|Εύβοια}}, новогръцко произношение: ''Евия'') или '''Негропонтe''' или '''Негропонт''' ({{lang|it|Negroponte}}) е вторият по площ и население гръцки остров след [[Крит]] и най-големия в [[Егейско море]]. В административно отношение островът заедно с по-малкия остров [[Скирос]] е самостоятелен [[ном (Гърция)|ном]]. Главен град на острова е [[Халкида]]<ref name="EB">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Euboea-island-Greece | заглавие= Euboea|достъп_дата = 14 юни 2018|фамилно_име= |първо_име= |дата= 14 юни 2018|труд= |издател= [[Енциклопедия Британика]]|цитат= |език= en}}</ref>. == География == Остров Евбея е разположен покрай източното крайбрежие на Гърция и се простира от северозапад на югоизток на протежение от 180 km. Ширината му варира от 6 до 48 km. Обща площ 3655 km².<ref name="EB"/>. Населението на острова е 217 218 жители (2001). От континенталната част на страната го отделят поредица от протоци и заливи. На север и и северозапад са протоците Трикери и Ореон, а на югозапад – заливите Вориос Евоикос, Нотио Евоикос и Петалия и тесния (минимална ширина 50 m) проток [[Еврипос]], над който е изграден автомобилен мост (Стария [[Еврип|еврипов]] мост). По на юг е изграден още един по-висок автомобилен мост (Висок еврипов мост) На всеки 6 часа течението в протока мени посоката си от юг на север и обратно. На югоизток протока Кафирефс го отделя от остров [[Андрос]]. Покрай бреговете на Евбея са разположени няколко по-малки островчета: Мегалонисос, Петали, Стира, Кавалиани и др. Бреговата линия на Евбея е сравнително слабо разчленена, въпреки това по крайбрежието му има множество малки заливи (Гиалтра, Ореос, Василико, Пилио, Кими, Стура, Мармари, Каристос) и полуострови. Релефът му е преобладаващо планински, а на север и в централните части има малки крайбрежни равнини. Най-високата точка на острова е връх Дирфис (1743 m), издигащ се в централната му част. На север в планината Телетрион максималната височина е 991 m, а на юг в планината Охи – 1309 m. Широко разпространение имат карстовите форми на релефа. Климатът на острова е мек, средиземноморски. Естествената растителност е представена предимно от средиземноморски твърдолистни храсти (маквиси), а по високите му части са запазени широколистни гори. Разработват се находища на кафяви въглища, алуминий и магнезит (град Лимни). Развива се субтропично земеделие и скотовъдство. Освен административния център град [[Халкида]] други по-големи селища са Истиея, Лутра Едипсу, Лимни, Псахна, [[Кими]], Василико, Аливери, Каристос.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article125113.html «Большая Советская Энциклопедия» – Эвбея, т. 29, стр. 550]</ref> == История == {{раздел-мъниче}} === В митологията === Най-ранните обитатели на острова са споменати в „[[Илиада]]“ (II, 536) като абанти<ref name="EB"/>, живели под властта на цар. Островът е свързан с мита за [[Паламед]], който бил обвинен лъжливо в измяна от [[Одисей]] и убит с камъни. Баща му [[Навплий]] решил да отмъсти за смъртта на сина си, като поставил лъжливи светлини на острова и голяма част от ахейския флот се заблудил на връщане от [[Троянската война]] и загинал. === Древна Гърция === На острова са се намирали гръцките [[полис]]и [[Халкида]] и [[Еретрия]], които водят [[Лелантинска война|Лелантинската война]] от ок. [[710 пр.н.е.|710]] до [[650 пр.н.е.]] заради плодородната равнина помежду им. [[Йонийци]] от Халкида са сред най-ранните колонизаатори на Италия и Сицилия, докато колонисти от Еретрия населяват [[Халкидическия полуостров]] през около 750–700 г. пр.н.е. Жители на Еретрия са и първите заселници на остров [[Корфу]] (Керкира), но са прогонени от коринтяните. Азбуката на Халкида, заедно с местното име на племето „Graeci“ са възприети в Италия като общо име на [[гърци]]те и се разпространява и в Европа.<ref name="EB"/> === Средновековие === В Средновековието тук се намира [[Сеньория Негропонте]], съставена от три господарства. По-късно островът е завладян от османците, които основават тук санджак [[Егрибоз]]. == Източници == <references /> {{мъниче|остров|Гърция}} {{Областни единици в Гърция}} [[Категория:Евбея| ]] hp4u8tstpmz9c0ig2htaps8npwgmuch 12435190 12435149 2024-12-08T19:11:11Z Dido3 9664 Бяло море 12435190 wikitext text/x-wiki {{Остров |Име = Евбея |Име на местен език = Εύβοια |Карта = GR Evia.png |Разположение = |Страна = Гърция |Субект на страната = |Административна единица =дем [[Халкида (дем)|Халкида]] |UTC = |Акватория = |Позиционна карта = |Площ = 3681 |Площ на заливите = |Най-висока точка = |Население = 217218 |Година = 2001 |Снимка = Tombolo Paximadhi Eboea.jpg |Размер на картината = 250 |Коментар към снимката = Изглед от Евбея |Забележки = |Commons = Euboea }} '''Евбея''' ({{lang|el|Εύβοια}}, новогръцко произношение: ''Евия'') или '''Негропонтe''' или '''Негропонт''' ({{lang|it|Negroponte}}) е вторият по площ и население гръцки остров след [[Крит]] и най-големия в [[Бяло море]]. В административно отношение островът заедно с по-малкия остров [[Скирос]] е самостоятелен [[ном (Гърция)|ном]]. Главен град на острова е [[Халкида]]<ref name="EB">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Euboea-island-Greece | заглавие= Euboea|достъп_дата = 14 юни 2018|фамилно_име= |първо_име= |дата= 14 юни 2018|труд= |издател= [[Енциклопедия Британика]]|цитат= |език= en}}</ref>. == География == Остров Евбея е разположен покрай източното крайбрежие на Гърция и се простира от северозапад на югоизток на протежение от 180 km. Ширината му варира от 6 до 48 km. Обща площ 3655 km².<ref name="EB"/>. Населението на острова е 217 218 жители (2001). От континенталната част на страната го отделят поредица от протоци и заливи. На север и и северозапад са протоците Трикери и Ореон, а на югозапад – заливите Вориос Евоикос, Нотио Евоикос и Петалия и тесния (минимална ширина 50 m) проток [[Еврипос]], над който е изграден автомобилен мост (Стария [[Еврип|еврипов]] мост). По на юг е изграден още един по-висок автомобилен мост (Висок еврипов мост) На всеки 6 часа течението в протока мени посоката си от юг на север и обратно. На югоизток протока Кафирефс го отделя от остров [[Андрос]]. Покрай бреговете на Евбея са разположени няколко по-малки островчета: Мегалонисос, Петали, Стира, Кавалиани и др. Бреговата линия на Евбея е сравнително слабо разчленена, въпреки това по крайбрежието му има множество малки заливи (Гиалтра, Ореос, Василико, Пилио, Кими, Стура, Мармари, Каристос) и полуострови. Релефът му е преобладаващо планински, а на север и в централните части има малки крайбрежни равнини. Най-високата точка на острова е връх Дирфис (1743 m), издигащ се в централната му част. На север в планината Телетрион максималната височина е 991 m, а на юг в планината Охи – 1309 m. Широко разпространение имат карстовите форми на релефа. Климатът на острова е мек, средиземноморски. Естествената растителност е представена предимно от средиземноморски твърдолистни храсти (маквиси), а по високите му части са запазени широколистни гори. Разработват се находища на кафяви въглища, алуминий и магнезит (град Лимни). Развива се субтропично земеделие и скотовъдство. Освен административния център град [[Халкида]] други по-големи селища са Истиея, Лутра Едипсу, Лимни, Псахна, [[Кими]], Василико, Аливери, Каристос.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article125113.html «Большая Советская Энциклопедия» – Эвбея, т. 29, стр. 550]</ref> == История == {{раздел-мъниче}} === В митологията === Най-ранните обитатели на острова са споменати в „[[Илиада]]“ (II, 536) като абанти<ref name="EB"/>, живели под властта на цар. Островът е свързан с мита за [[Паламед]], който бил обвинен лъжливо в измяна от [[Одисей]] и убит с камъни. Баща му [[Навплий]] решил да отмъсти за смъртта на сина си, като поставил лъжливи светлини на острова и голяма част от ахейския флот се заблудил на връщане от [[Троянската война]] и загинал. === Древна Гърция === На острова са се намирали гръцките [[полис]]и [[Халкида]] и [[Еретрия]], които водят [[Лелантинска война|Лелантинската война]] от ок. [[710 пр.н.е.|710]] до [[650 пр.н.е.]] заради плодородната равнина помежду им. [[Йонийци]] от Халкида са сред най-ранните колонизаатори на Италия и Сицилия, докато колонисти от Еретрия населяват [[Халкидическия полуостров]] през около 750–700 г. пр.н.е. Жители на Еретрия са и първите заселници на остров [[Корфу]] (Керкира), но са прогонени от коринтяните. Азбуката на Халкида, заедно с местното име на племето „Graeci“ са възприети в Италия като общо име на [[гърци]]те и се разпространява и в Европа.<ref name="EB"/> === Средновековие === В Средновековието тук се намира [[Сеньория Негропонте]], съставена от три господарства. По-късно островът е завладян от османците, които основават тук санджак [[Егрибоз]]. == Източници == <references /> {{мъниче|остров|Гърция}} {{Областни единици в Гърция}} [[Категория:Евбея| ]] q3rj7oul703hlbpcicprcv1xgmjz0uh 0 111184 12435122 10885287 2024-12-08T18:04:26Z Ambra75 259141 12435122 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{историческа държава}} '''Италианска Сомалия''' е [[колония]] на [[Кралство Италия|Италия]], обхващаща по-голямата част от днешна [[Сомалия]] без най-северната ѝ част. Началото на италианската власт е поставено през [[1880]] г. През 1908 г. град [[Могадишу]], който дотогава е под господството на [[Оман]] и [[Занзибар]], става столица на новата италианска колония. По времето на [[Мусолини]] италианските власти прокарват остра колониална политика. Местното население е подложено на [[принудителен труд]], а местната култура е подценявана и пренебрегвана. През 1941 г. [[британци]]те слагат край на италианското колониално присъствие в [[Сомалия]]. [[Категория:История на Сомалия]] [[Категория:Бивши италиански колонии]] kmron6y4omfoelkxzhonjtc4nesow16 12435379 12435122 2024-12-08T23:58:40Z Ambra75 259141 12435379 wikitext text/x-wiki {{историческа държава}} '''Колонията Италианска Сомалия'''<ref>[https://www.gazzettaufficiale.it/eli/gu/1908/04/30/102/sg/pdf Art. 2, legge 5 Aprile 1908, n. 161]</ref>, известна просто като '''Италианска Сомалия''' (на арабски الصومال الإيطالي ''Al-Sumal Al-Italiy'', на [[Сомалийски език|сомалийски]] ''Dhulka Talyaaniga ee Soomaaliya'', на [[Английски език|английски]] ''Italian Somaliland''), е [[Италианска империя|италианска колония]], създадена през [[1908]] г.. Тя се простира върху териториите на [[Източна Африка|Източна Африка,]] които вече попадат под суверенитета на [[Кралство Италия]] и са включени в колонията Бенадир (''Южна италианска Сомалия''). Териториите, принадлежащи на [[Султанат Геледи]] (1910), [[Султанат Миджуртини]] (1924) и Султанат Обия (1926), вече италиански [[Протекторат|протекторати]], както и тези на Колония [[Трансджуба]] (1926), са добавени впоследствие към [[Sultanato di Obbia|колонията]]. През 1936 г. колонията е разпусната и нейните територии стават част от [[Италианска Източна Африка]], в рамките на която те съставляват [[Governatorato della Somalia|Губернаторство Сомалия]]. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]], през 1941 г., тя е окупирана от [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]] и остава такава до 1949-1950 г. От 1950 до 1960 г. е под италианско попечителство от името на [[Организация на обединените нации|ООН]]. Историята на [[Сомалия]] като [[суверенна държава]] започва през 1960 г. == Източници == <references /> [[Категория:История на Сомалия]] [[Категория:Бивши италиански колонии]] 5d44hnhh4ru3oixab5pz88a7ux4b3xv 12435386 12435379 2024-12-09T00:22:56Z Ambra75 259141 12435386 wikitext text/x-wiki {{историческа държава}} '''Колонията Италианска Сомалия'''<ref>[https://www.gazzettaufficiale.it/eli/gu/1908/04/30/102/sg/pdf Art. 2, legge 5 Aprile 1908, n. 161]</ref>, известна просто като '''Италианска Сомалия''' (на италианскиː ''Somalia italiana'', на арабски الصومال الإيطالي ''Al-Sumal Al-Italiy'', на [[Сомалийски език|сомалийски]]ː ''Dhulka Talyaaniga ee Soomaaliya'', на [[Английски език|английски]]ː ''Italian Somaliland''), е [[Италианска империя|италианска колония]], създадена през [[1908]] г. Тя се простира върху териториите на [[Източна Африка|Източна Африка,]] които вече попадат под суверенитета на [[Кралство Италия]] и са включени в колонията Бенадир (''Южна италианска Сомалия''). Териториите, принадлежащи на [[Геледи (султанат)|Султанат Геледи]] (1910), [[Миджуртини (султанат)|Султанат Миджуртини]] (1924) и Султанат Обия (1926), вече италиански [[Протекторат|протекторати]], както и тези на Колония [[Трансджуба]] (1926), са добавени впоследствие към колонията. През 1936 г. колонията е разпусната и нейните територии стават част от [[Италианска Източна Африка]], в рамките на която те съставляват [[Governatorato della Somalia|Губернаторство Сомалия]]. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]], през 1941 г., тя е окупирана от [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]] и остава такава до 1949-1950 г. От 1950 до 1960 г. е под италианско попечителство от името на [[Организация на обединените нации|ООН]]. Историята на [[Сомалия]] като [[суверенна държава]] започва през 1960 г. == История == === Първи владения и протекторат === Първите опити за италианско навлизане в Африка датират от 2 октомври 1869 г., когато италианското правителство, водено от президента [[Луиджи Федерико Менабреа]], сключва таен договор за закупуване на земя по крайбрежието на Еритрея с цел насърчаване на италианския колониализъм. Когато [[Египетски хедиват|Египетският хедиват]] се оттегля от [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]] през 1884 г., италианските дипломати сключват споразумение с [[Обединено кралство Великобритания и Ирландия|Обединеното кралство]] за окупацията на пристанището [[Масава]], което заедно с [[Асаб]] формира т. нар. ''италиански владения в Червено море'' (от 1890 г. наричани [[Италианска Еритрея|Колония Еритрея]]). С експедицията [[Червено море|в Червено море]] от 1885 г. е положена основата за проект, който трябва да доведе до контрол над целия полуостров, включително Сомалия. В началото на [[1880-те|1880 г.]] тази област е обитавана от етиопско, [[Афарска депресия|данакилско]], [[Сомалийци|сомалийско]] и [[Оромо (народ)|оромо]] население. Докато бреговете на [[Червено море]] са подчинени на египетски суверенитет, Сомалия е разделена на няколко [[Султан|султаната]] (с [[Варсангали (султанант)|Варсангали]], [[Миджуртиния (султанат)|Миджуртиния]], [[Обия (султанат)|Обия]], [[Занзибар (султанат)|Занзибар]] и [[Геледи (султанат)|Геледи]]); накрая, [[Етиопска империя|Етиопия]] е управлявана от негус Негести (Крал на царете) [[Йохан IV (Етиопия)|Йохан IV]], с присъствието на втори [[негус]] (Крал) в южните територии: [[Менелик II]]. Краят на [[19 век]] оказва огромно влияние върху структурата на [[Сомалийски полуостров|Сомалийкия полуостров]]. Европейските сили, които се борят за контрол над района (Обединеното кралство, [[Кралство Италия]] и [[Трета френска република|Франция]]), печелят първите си опорни точки в Сомалия чрез подписването на споразумения и договори с различните сомалийски [[Султан|султани]], които контролират региона, като [[Юсуф Али Кенадид]], [[Осман Махамуд]] и [[Мохамад Али Шире]]<ref name="Gassem">Mariam Arif Gassem, ''Somalia: Somalia: clan vs. nation'', 2002, pag. 4.</ref>. Британците създават Протекторат на [[Британска Сомалия]], бъдещ Сомалиленд, през 1886 г. след египетското отстъпление и договора с клана Варсангели. Най-северната част от територията е дадена на Франция, която създава [[Френска Сомалия]], състояща се от териториите на [[Афари]] и [[Сомалийци|Иса]]. Южната част е окупирана от Италия. В края на 1888 г. [[султан]] Юсуф Али Кенадид всъщност сключва договор с италианците, превръщайки неговия султанат Обия в италиански [[протекторат]]. Неговият съперник Осман подписва подобно споразумение за своя султанат Миджуртиния на следващата година. И двамата владетели подписват договорите за протекторат, за да продължат собствените си експанзионистични цели: Кенадид се опитва да използва подкрепата на Италия в спора си със [[Занзибар (султанат)|султаната на Занзибар]] за територията на [[Уаршейк]], както и в продължаващата му борба за власт със самия Бокор Осман. Както Кенадид, така и съперникът му Осман се надяват да използват противоречивите интереси между европейските имперски сили, които се опитват да поемат контрола над [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]], като същевременно избягват пряката окупация на техните територии<ref name="Majsult">[http://www.mudugonline.com/MajertainSaltanates/Sultanate.htm Il Sultanato della Migiurtinia.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120206024446/http://www.mudugonline.com/MajertainSaltanates/Sultanate.htm|date=6 febbraio 2012}}</ref>. Италианците от своя страна се интересуват от тази до голяма степен пустинна страна преди всичко заради нейните пристанища, от които най-северните могат да им осигурят достъп до стратегически важния [[Суецки канал]] и [[Аденски залив|Аденския залив]]<ref name="Fitz-33">Fitzgerald, Nina J., '' Somalia '', Nova Science, New York, 2002, pag. 33.</ref>. Последното парче земя, придобито от Италия в Сомалия с цел формирането на Италианска Сомалия, е регионът [[Кисмайо]], който преди [[Първа световна война|Първата световна война]] е контролиран от Великобритания<ref name="Fitz-33">Fitzgerald, Nina J., '' Somalia '', Nova Science, New York, 2002, pag. 33.</ref>. Отношенията между Обия и [[Италия]] обаче се влошават, когато султан Кенадид отхвърля предложението на италианците да позволи на [[Британска Сомалия|британски контингент]] да дебаркира в неговия султанат, за да продължат [[Англо-сомалийска война|битката си]] срещу [[Държава на дервишите|дервишките сили]] на антиколониалисткия религиозен водач [[Мохамед Абдула Хасан]]<ref name="Majsult2">[http://www.mudugonline.com/MajertainSaltanates/Sultanate.htm Il Sultanato della Migiurtinia.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120206024446/http://www.mudugonline.com/MajertainSaltanates/Sultanate.htm|date=6 febbraio 2012}}</ref>. Виждан като заплаха, Кенадид в крайна сметка е заточен в [[Аден]], [[Йемен]], а след това в [[Еритрея]], където неговият син е престолонаследник [[Али Юсуф Кенадид|Али Юсуф]]<ref name="Shabdi">{{Cite book|title=Divine madness: Moḥammed ʻAbdulle Ḥassan (1856-1920)|url=http://books.google.ca/books?id=EOhyAAAAMAAJ|year=1993|publisher=Zed Books|isbn=0-86232-444-0|page=129}}</ref>. В края на 19 век в Италия се развива нарастващо политическо-социално движение, което настоява за разширяване на зоните на влияние в Африка, тъй като много други европейски страни се движат в тази посока, докато Италия остава в застой. В ситуацията на сериозна липса на капитал и сериозни икономически проблеми, засягащи страната<ref>Tripodi, op. cit. pag. 16.</ref>, Сомалия е привлекателна не само с първичните си ресурси, но и с пристанищата и регионите, до които те дават достъп<ref>Tripodi, op. cit. pag. 12-13.</ref>. [[Чезаре Коренти]] организира експедиция от името на [[Италианско географско дружество|Италианското географско дружество]] през 1876 г. На следващата година "L'Esplatore" – дневникът за пътуването, е публикуван от [[Манфредо Камперио]]. През 1879 г. е създадено Обществото за търговски изследвания в Африка с участието на италианската индустриална структура от онова време. През същата година в Сомалия е създаден "Африканският клуб", който три години по-късно става „[[Африканско общество на Италия]]". Този път претърпява ускорение, когато клането през януари [[1887|1887 г.]] на 500 войници от [[Битка при Догали|колоната „Де Кристофорис“ в Догали]], [[Еритрея]], от милициите на рас [[Алула Енгида]] впоследствие предизвиква сформирането на ново правителство от премиера [[Агостино Депретис]], който почива през юли. Той е наследен от [[Франческо Криспи]], който има нови планове за създаване на нови имиграционни зони за италианците. На 2 май [[1889|1889 г.]] [[Менелик II]], император на Етиопия, и Италия подписват [[Мирен договор от Учали|мирен договор в Учали]]. През [[1895|1895 г.]] Италия започва [[Първа италианско-етиопска война|Първата италианско-абисинска война]] срещу Етиопия, като напада от нейните територии в [[Еритрея]] и Сомалия. === Италианска Сомалия === На 8 февруари [[1889|1889 г.]] е установен италианският протекторат над султаната Обия. През ноември същата година Италия провъзгласява протектората над крайбрежните участъци между [[Уаршейк]], [[Могадишу]], [[Мерка]] и [[Брава]]. През март [[1891|1891 г.]] [[Винченцо Филонарди]] окупира сомалийското крайбрежно село Аталех, което преименува на ''Итала''. През [[1908|1908 г.]] Султанат Геледи, който сега е в упадък при управлението на владетеля [[Осман Ахмед]], също е провъзгласен за италиански протекторат. Със смъртта на султана през [[1910|1910 г.]] е окончателно присъединен към Италианска Сомалия. На 12 август [[1892|1892 г.]] Могадишу, Мерка, Бава и Уаршейк са дадени под наем от Султанат Занзибар на Италия за 25 години. През [[1905|1905 г.]] италианското правителство пряко поема отговорността за създаването на колония в Южна Сомалия след обвинения, отправени срещу обществото Бенадир, че е толерирало или дори сътрудничило в поддържането на търговията с роби<ref>Cassanelli, Lee V. ''The End of slavery in Africa'', Meiers, Suzanne and Roberts, Richard L., eds, University of Wisconsin Press, p. 310</ref>. Административната организация е поверена на губернатора Меркантели, който организира колонията в шест административни подразделенияː Брава, Мерка, Луг, Итала, Бардера и Джумбо. На 5 април [[1908|1908 г.]] италианският парламент одобрява закона, който обединява всички италиански владения в Южна Сомалия в единна административна единица, наречена „Италианска Сомалия“. Този закон също установява компетенциите по колониални въпроси между парламента, правителството на кралството и правителството на колонията. Последният е значително укрепен: гражданският управител контролира правата за износ, регулира [[Валутен курс|обменния курс]], установява данъчно облагане на местните дейности и регулира всички държавни услуги и въпроси, свързани с лова и риболова; той също командваше полицията<ref name="Hess-102">Hess, Robert L. ''Italian Colonialism'', p 102</ref>. Италианският контрол остава ефективно ограничен до крайбрежните райони само до 1920 г.<ref name="Ben-Ghiat, p. 310">Ben-Ghiat, p. 310</ref> След краха на съпротивителното движение на Хасан, различните кланове в Северна Сомалия отново се сблъскват заради гранични спорове. Правителството на колонията работи, за да се опита да запази мира между старите кланове, като същевременно поддържа строг военен контрол над региона<ref>Hess, Robert L. ''Italian Colonialism'', p 146</ref>. === Икономическо развитие === През 1920 г. [[Лудвиг Амадей Савойски-Аоста]] основава ''Сомалийско-италианското земеделско дружество'' (SAIS), за да проучи селскостопанския потенциал на Африка. С идването на власт на [[Фашизъм|фашизма]] квадрумвирът [[Чезаре Мария Де Веки]] поема длъжността губернатор на 5 декември 1923 г., носейки със себе си силните начини на суровото колониално управление. Регионът на [[Трансджуба]], на основание чл. 13 от [[Лондонски договор (1915)|Лондонския пакт]], е преотстъпен на [[Кралство Италия]] с италианско-британския протокол от 15 юли [[1924|1924 г.]] срещу годишна компенсация на султана на Занзибар от 1000 паунда плюс плащането от 25 000 ''еднократно'' . Колонията е автономна италианска колония от 16 юли [[1924|1924 г.]] до 31 декември [[1926|1926 г.]] под мандата на губернатора [[Корадо Дзоли]]. Тази отстъпка вероятно е награда за присъединяването на Италия към [[Антанта|Антантата]]. През 1926 г., след известна съпротива, Южна Сомалия е напълно умиротворена с масовото използване на [[дубат]], [[заптие]] и [[аскари]] от Кралския колониален войсков корпус на Италианска Сомалия. В началото на [[1930-те|1930 г.]] новите италиански губернатори [[Гуидо Корни]] и [[Маурицио Рава]] започват политика на асимилация на сомалийците и тяхната култура, основана на уважение към племенната и социална структура и на уважение към Исляма като религия на тези поданици<ref>Ben-Ghiat, p. 311</ref>. Много сомалийци се записват в италианските колониални войски . Няколко хиляди италиански заселници се преместват в Могадишу, който се превръща в търговски център с някои малки производствени компании, и в някои селскостопански райони около столицата като село Дука дели Абруци (или Вилабруци, днес [[Джоухар]]) и [[Genale|Дженале]], съсредоточени върху износа на банани и селскостопански продукти<ref name="Ben-Ghiat, p. 3102">Ben-Ghiat, p. 310</ref><ref>Bevilacqua, Piero. ''Storia dell'emigrazione italiana''. p. 233</ref> . === [[Италианска Източна Африка]] === През октомври 1935 г. Сомалия става [[Втора италианско-етиопска война|южният фронт]] за нападение срещу [[Етиопска империя|Етиопската империя]] под командването на генерал [[Родолфо Грациани]]. През юни [[1936|1936 г.]], след [[Втора италианско-етиопска война|италианското завладяване на Етиопия]], колонията е обединена с [[Италианска Еритрея|Еритрея]] и Сомалия, за да създаде [[Италианска Източна Африка]]: в [[Италианска Източна Африка|административното подразделение на Италианска Източна Африка]] колонията е реорганизирана като [[Губернаторство Сомалия]] . През [[1930|1930 г.]] в Сомалия има 22 000 италиански заселници (т.е. 2% от населението на територията), от които 10 000 живеят в столицата Могадишу, където има някои малки производствени индустрии.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://xoomer.alice.it/fernandotermentini/somalia.htm}}</ref><ref name="Population of Somalia in 1939">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.populstat.info/Africa/somaliac.htm}}</ref> Приходите на сомалийската колония, макар и незначителни, финансираха програма за обществено строителство, което позволява завършването на железопътната линия Могадишу-Виладжо Дука дели Абруци, реорганизацията на пътната мрежа със създаването на ''Имперския път'' между Могадишу и [[Адис Абеба]], и изграждането на язовир, функционален за изграждането на пристанището на Могадишу. През 1935 г. над 50 000 италиано-сомалийци живеят в Сомалия, което представлява 5% от населението на територията.<ref name="Population of Somalia in 19392">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.populstat.info/Africa/somaliac.htm}}</ref><ref name="His 311">{{Cite book|title=A Historical Companion to Postcolonial Literatures: Continental Europe and Its Empires|url=http://books.google.com/books?id=Ghah5S3usnsC&printsec=frontcover#v=onepage&q&f=false|page=311}}</ref><ref name="hiiraan">{{Cite news|url=http://www.hiiraan.com/op2/2011/july/memories_from_somalia_part_one.aspx|title=Gallo, Adriano. ''Memories from Somalia''|date=12 luglio 2011}}</ref> От тях 20 000 са в [[Могадишу]], което представлява приблизително 40% от 50 000 жители на града.<ref name="His 311">{{Cite book|title=A Historical Companion to Postcolonial Literatures: Continental Europe and Its Empires|url=http://books.google.com/books?id=Ghah5S3usnsC&printsec=frontcover#v=onepage&q&f=false|page=311}}</ref><ref name="fgdhtd">{{Cite book|title=The Americana annual: Americana Corporation, 1940|url=http://books.google.com/books?ei=bnGXU_L-KI62yASwvYHAAQ&id=0HA1AQAAIAAJ|page=399}}</ref><ref name="huhnj">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.fedoa.unina.it/1881/1/Santoianni_Progettazione_Architettonica.pdf}}</ref> Тези данни очевидно не включват нито един от 220 000 италиански войници, разположени в Италианска Сомалия по време на [[Втора италианско-етиопска война|Втората италианско-абисинска война]].<ref>Nicolle, David, "The Italian Invasion of Abyssinia 1935–1936", p. 41</ref> От [[1936]] до [[1940|1940 г.]] целият регион е засегнат от изграждането на нови пътища (като „Имперския път“ от Могадишу до [[Адис Абеба]]), нови железопътни линии (114 км от Могадишу до [[Джоухар]]), училища, болници, пристанища, мостове. През първата половина на 40-те години колонията е една от най-развитите африкански държави по отношение на жизнения стандарт на заселниците и сомалийците, особено в градските райони. Могадишу остава една от административните столици на италианска Източна Африка, осеяна с нови сгради, издигнати в италианската рационалистична архитектурна традиция. Има градско развитие в рамките на [[Италианска Източна Африка]], по-слабо само от това на [[Асмара]] . През март 1940 г. над 30 000 италианци живеят в Могадишу, което представлява 33% от общото население на града (90 000 жители).<ref name="mnj">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://books.google.com/books?id=9ukPAAAAIAAJ}}</ref> <ref name="ghjhggj">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://books.google.com/books?id=hAI5AAAAIAAJ}}</ref> Те посещават местни италиански училища, открити от колониалните власти.<ref name="immigration">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ilcornodafrica.it/rds-01emigrazione.pdf}}</ref> Също през 1940 г. село Дука дели Абруци има население от 12 души&nbsp;000 души, от които почти 3000 италиано-сомалийци, и се радва на забележително ниво на развитие със своите плантации от банани, памук и захарна тръстика и с малка производствена площ със селскостопански индустрии (захарни фабрики, мелници и др.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://xoomer.alice.it/fernandotermentini/somalia.htm}}</ref> === Втора световна война и падане на колонията === През втората половина на 1940 г. италианските войски нахлуват в Британски [[Сомалиленд]], прогонвайки британците. Италианците също окупират районите на Кения, граничещи с Джуба, около селата Мояле и Буна,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lasecondaguerramondiale.it/africa_orie_2.html}} La prima mappa mostra le aree occupate dagli italiani intorno Moyale/Buna.</ref> така че през август 1940 г. [[Бенито Мусолини]] успява да заяви пред група сомалийци в [[Рим]], че със завладяването на Британска Сомалия почти всички сомалийци бяха обединени, реализирайки мечтата си за „ Велика Сомалия“<ref>Antonicelli, Franco. ''Trent'anni di storia italiana 1915-1945''. p. 47</ref> . == Източници == <references /> [[Категория:История на Сомалия]] [[Категория:Бивши италиански колонии]] dbutxdejlxss3cid3soznmkaxujubot 12435528 12435386 2024-12-09T09:01:45Z Ambra75 259141 /* Втора световна война и падане на колонията */ 12435528 wikitext text/x-wiki {{историческа държава}} '''Колонията Италианска Сомалия'''<ref>[https://www.gazzettaufficiale.it/eli/gu/1908/04/30/102/sg/pdf Art. 2, legge 5 Aprile 1908, n. 161]</ref>, известна просто като '''Италианска Сомалия''' (на [[Италиански език|италиански]]ː ''Somalia italiana'', на [[Арабски език|арабски]]ː الصومال الإيطالي ''Al-Sumal Al-Italiy'', на [[Сомалийски език|сомалийски]]ː ''Dhulka Talyaaniga ee Soomaaliya'', на [[Английски език|английски]]ː ''Italian Somaliland''), е [[Италианска империя|италианска колония]], създадена през [[1908]] г. Тя се простира върху териториите на [[Източна Африка|Източна Африка,]] които вече попадат под суверенитета на [[Кралство Италия]] и са включени в колонията Бенадир (''Южна Италианска Сомалия''). Териториите, принадлежащи на [[Геледи (султанат)|Султанат Геледи]] (1910), [[Миджуртини (султанат)|Султанат Миджуртини]] (1924) и Султанат Обия (1926), вече италиански [[Протекторат|протекторати]], както и тези на Колония [[Трансджуба]] (1926), са добавени впоследствие към колонията. През [[1936]] г. колонията е разпусната и нейните територии стават част от [[Италианска Източна Африка]], в рамките на която те съставляват [[Губернаторство Сомалия]]. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]], през 1941 г., тя е окупирана от [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]] и остава такава до 1949-1950 г. От 1950 до 1960 г. е под италианско попечителство от името на [[Организация на обединените нации|ООН]]. Историята на [[Сомалия]] като [[суверенна държава]] започва през 1960 г. == История == === Първи владения и протекторат === Първите опити за италианско навлизане в Африка датират от 2 октомври 1869 г., когато италианското правителство, водено от президента [[Луиджи Федерико Менабреа]], сключва таен договор за закупуване на земя по крайбрежието на [[Еритрея]] с цел насърчаване на италианския колониализъм. Когато [[Египетски хедиват|Египетският хедиват]] се оттегля от [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]] през 1884 г., италианските дипломати сключват споразумение с [[Обединено кралство Великобритания и Ирландия|Обединеното кралство]] за окупацията на пристанището [[Масава]], което заедно с [[Асаб]] формира т. нар. ''италиански владения в Червено море'' (от 1890 г. наричани [[Италианска Еритрея|Колония Еритрея]]). С експедицията [[Червено море|в Червено море]] от 1885 г. е положена основата за проект, който трябва да доведе до контрол над целия полуостров, включително Сомалия. В началото на [[1880-те|1880 г.]] тази област е обитавана от етиопско, [[Афарска депресия|данакилско]], [[Сомалийци|сомалийско]] и [[Оромо (народ)|оромо]] население. Докато бреговете на [[Червено море]] са подчинени на египетски суверенитет, Сомалия е разделена на няколко [[Султан|султаната]] (с [[Варсангали (султанант)|Варсангали]], [[Миджуртиния (султанат)|Миджуртиния]], [[Обия (султанат)|Обия]], [[Занзибар (султанат)|Занзибар]] и [[Геледи (султанат)|Геледи]]); накрая, [[Етиопска империя|Етиопия]] е управлявана от негус Негести (Крал на царете) [[Йохан IV (Етиопия)|Йохан IV]], с присъствието на втори [[негус]] (Крал) в южните територии: [[Менелик II]]. Краят на [[19 век]] оказва огромно влияние върху структурата на [[Сомалийски полуостров|Сомалийкия полуостров]]. Европейските сили, които се борят за контрол над района (Обединеното кралство, [[Кралство Италия]] и [[Трета френска република|Франция]]), печелят първите си опорни точки в Сомалия чрез подписването на споразумения и договори с различните сомалийски [[Султан|султани]], които контролират региона, като [[Юсуф Али Кенадид]], [[Осман Махамуд]] и [[Мохамад Али Шире]]<ref name="Gassem">Mariam Arif Gassem, ''Somalia: Somalia: clan vs. nation'', 2002, pag. 4.</ref>. Британците създават Протекторат на [[Британска Сомалия]], бъдещ Сомалиленд, през 1886 г. след египетското отстъпление и договора с клана Варсангели. Най-северната част от територията е дадена на Франция, която създава [[Френска Сомалия]], състояща се от териториите на [[Афари]] и [[Сомалийци|Иса]]. Южната част е окупирана от Италия. В края на 1888 г. [[султан]] Юсуф Али Кенадид всъщност сключва договор с италианците, превръщайки неговия султанат Обия в италиански [[протекторат]]. Неговият съперник Осман подписва подобно споразумение за своя султанат Миджуртиния на следващата година. И двамата владетели подписват договорите за протекторат, за да продължат собствените си експанзионистични цели: Кенадид се опитва да използва подкрепата на Италия в спора си със [[Занзибар (султанат)|султаната на Занзибар]] за територията на [[Уаршейк]], както и в продължаващата му борба за власт със самия Бокор Осман. Както Кенадид, така и съперникът му Осман се надяват да използват противоречивите интереси между европейските имперски сили, които се опитват да поемат контрола над [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]], като същевременно избягват пряката окупация на техните територии<ref name="Majsult">[http://www.mudugonline.com/MajertainSaltanates/Sultanate.htm Il Sultanato della Migiurtinia.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120206024446/http://www.mudugonline.com/MajertainSaltanates/Sultanate.htm|date=6 febbraio 2012}}</ref>. Италианците от своя страна се интересуват от тази до голяма степен пустинна страна преди всичко заради нейните пристанища, от които най-северните могат да им осигурят достъп до стратегически важния [[Суецки канал]] и [[Аденски залив|Аденския залив]]<ref name="Fitz-33">Fitzgerald, Nina J., '' Somalia '', Nova Science, New York, 2002, pag. 33.</ref>. Последното парче земя, придобито от Италия в Сомалия с цел формирането на Италианска Сомалия, е регионът [[Кисмайо]], който преди [[Първа световна война|Първата световна война]] е контролиран от Великобритания<ref name="Fitz-33">Fitzgerald, Nina J., '' Somalia '', Nova Science, New York, 2002, pag. 33.</ref>. Отношенията между Обия и [[Италия]] обаче се влошават, когато султан Кенадид отхвърля предложението на италианците да позволи на [[Британска Сомалия|британски контингент]] да дебаркира в неговия султанат, за да продължат [[Англо-сомалийска война|битката си]] срещу [[Държава на дервишите|дервишките сили]] на антиколониалисткия религиозен водач [[Мохамед Абдула Хасан]]<ref name="Majsult2">[http://www.mudugonline.com/MajertainSaltanates/Sultanate.htm Il Sultanato della Migiurtinia.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120206024446/http://www.mudugonline.com/MajertainSaltanates/Sultanate.htm|date=6 febbraio 2012}}</ref>. Виждан като заплаха, Кенадид в крайна сметка е заточен в [[Аден]], [[Йемен]], а след това в [[Еритрея]], където неговият син е престолонаследник [[Али Юсуф Кенадид|Али Юсуф]]<ref name="Shabdi">{{Cite book|title=Divine madness: Moḥammed ʻAbdulle Ḥassan (1856-1920)|url=http://books.google.ca/books?id=EOhyAAAAMAAJ|year=1993|publisher=Zed Books|isbn=0-86232-444-0|page=129}}</ref>. В края на 19 век в Италия се развива нарастващо политическо-социално движение, което настоява за разширяване на зоните на влияние в Африка, тъй като много други европейски страни се движат в тази посока, докато Италия остава в застой. В ситуацията на сериозна липса на капитал и сериозни икономически проблеми, засягащи страната<ref>Tripodi, op. cit. pag. 16.</ref>, Сомалия е привлекателна не само с първичните си ресурси, но и с пристанищата и регионите, до които те дават достъп<ref>Tripodi, op. cit. pag. 12-13.</ref>. [[Чезаре Коренти]] организира експедиция от името на [[Италианско географско дружество|Италианското географско дружество]] през 1876 г. На следващата година "L'Esplatore" – дневникът за пътуването, е публикуван от [[Манфредо Камперио]]. През 1879 г. е създадено Обществото за търговски изследвания в Африка с участието на италианската индустриална структура от онова време. През същата година в Сомалия е създаден "Африканският клуб", който три години по-късно става „[[Африканско общество на Италия]]". Този път претърпява ускорение, когато клането през януари [[1887|1887 г.]] на 500 войници от [[Битка при Догали|колоната „Де Кристофорис“ в Догали]], [[Еритрея]], от милициите на рас [[Алула Енгида]] впоследствие предизвиква сформирането на ново правителство от премиера [[Агостино Депретис]], който почива през юли. Той е наследен от [[Франческо Криспи]], който има нови планове за създаване на нови имиграционни зони за италианците. На 2 май [[1889|1889 г.]] [[Менелик II]], император на Етиопия, и Италия подписват [[Мирен договор от Учали|мирен договор в Учали]]. През [[1895|1895 г.]] Италия започва [[Първа италианско-етиопска война|Първата италианско-абисинска война]] срещу Етиопия, като напада от нейните територии в [[Еритрея]] и Сомалия. === Италианска Сомалия === На 8 февруари [[1889|1889 г.]] е установен италианският протекторат над султаната Обия. През ноември същата година Италия провъзгласява протектората над крайбрежните участъци между [[Уаршейк]], [[Могадишу]], [[Мерка]] и [[Брава]]. През март [[1891|1891 г.]] [[Винченцо Филонарди]] окупира сомалийското крайбрежно село Аталех, което преименува на ''Итала''. През [[1908|1908 г.]] Султанат Геледи, който сега е в упадък при управлението на владетеля [[Осман Ахмед]], също е провъзгласен за италиански протекторат. Със смъртта на султана през [[1910|1910 г.]] е окончателно присъединен към Италианска Сомалия. На 12 август [[1892|1892 г.]] Могадишу, Мерка, Бава и Уаршейк са дадени под наем от Султанат Занзибар на Италия за 25 години. През [[1905|1905 г.]] италианското правителство пряко поема отговорността за създаването на колония в Южна Сомалия след обвинения, отправени срещу обществото Бенадир, че е толерирало или дори сътрудничило в поддържането на търговията с роби<ref>Cassanelli, Lee V. ''The End of slavery in Africa'', Meiers, Suzanne and Roberts, Richard L., eds, University of Wisconsin Press, p. 310</ref>. Административната организация е поверена на губернатора Меркантели, който организира колонията в шест административни подразделенияː Брава, Мерка, Луг, Итала, Бардера и Джумбо. На 5 април [[1908|1908 г.]] италианският парламент одобрява закона, който обединява всички италиански владения в Южна Сомалия в единна административна единица, наречена „Италианска Сомалия“. Този закон също установява компетенциите по колониални въпроси между парламента, правителството на кралството и правителството на колонията. Последният е значително укрепен: гражданският управител контролира правата за износ, регулира [[Валутен курс|обменния курс]], установява данъчно облагане на местните дейности и регулира всички държавни услуги и въпроси, свързани с лова и риболова; той също командваше полицията<ref name="Hess-102">Hess, Robert L. ''Italian Colonialism'', p 102</ref>. Италианският контрол остава ефективно ограничен до крайбрежните райони само до 1920 г.<ref name="Ben-Ghiat, p. 310">Ben-Ghiat, p. 310</ref> След краха на съпротивителното движение на Хасан, различните кланове в Северна Сомалия отново се сблъскват заради гранични спорове. Правителството на колонията работи, за да се опита да запази мира между старите кланове, като същевременно поддържа строг военен контрол над региона<ref>Hess, Robert L. ''Italian Colonialism'', p 146</ref>. === Икономическо развитие === През 1920 г. [[Лудвиг Амадей Савойски-Аоста]] основава ''Сомалийско-италианското земеделско дружество'' (SAIS), за да проучи селскостопанския потенциал на Африка. С идването на власт на [[Фашизъм|фашизма]] квадрумвирът [[Чезаре Мария Де Веки]] поема длъжността губернатор на 5 декември 1923 г., носейки със себе си силните начини на суровото колониално управление. Регионът на [[Трансджуба]], на основание чл. 13 от [[Лондонски договор (1915)|Лондонския пакт]], е преотстъпен на [[Кралство Италия]] с италианско-британския протокол от 15 юли [[1924|1924 г.]] срещу годишна компенсация на султана на Занзибар от 1000 паунда плюс плащането от 25 000 ''еднократно'' . Колонията е автономна италианска колония от 16 юли [[1924|1924 г.]] до 31 декември [[1926|1926 г.]] под мандата на губернатора [[Корадо Дзоли]]. Тази отстъпка вероятно е награда за присъединяването на Италия към [[Антанта|Антантата]]. През 1926 г., след известна съпротива, Южна Сомалия е напълно умиротворена с масовото използване на [[дубат]], [[заптие]] и [[аскари]] от Кралския колониален войсков корпус на Италианска Сомалия. В началото на [[1930-те|1930 г.]] новите италиански губернатори [[Гуидо Корни]] и [[Маурицио Рава]] започват политика на асимилация на сомалийците и тяхната култура, основана на уважение към племенната и социална структура и на уважение към Исляма като религия на тези поданици<ref>Ben-Ghiat, p. 311</ref>. Много сомалийци се записват в италианските колониални войски . Няколко хиляди италиански заселници се преместват в Могадишу, който се превръща в търговски център с някои малки производствени компании, и в някои селскостопански райони около столицата като село Дука дели Абруци (или Вилабруци, днес [[Джоухар]]) и [[Genale|Дженале]], съсредоточени върху износа на банани и селскостопански продукти<ref name="Ben-Ghiat, p. 3102">Ben-Ghiat, p. 310</ref><ref>Bevilacqua, Piero. ''Storia dell'emigrazione italiana''. p. 233</ref> . === [[Италианска Източна Африка]] === През октомври 1935 г. Сомалия става [[Втора италианско-етиопска война|южният фронт]] за нападение срещу [[Етиопска империя|Етиопската империя]] под командването на генерал [[Родолфо Грациани]]. През юни [[1936|1936 г.]], след [[Втора италианско-етиопска война|италианското завладяване на Етиопия]], колонията е обединена с [[Италианска Еритрея|Еритрея]] и Сомалия, за да създаде [[Италианска Източна Африка]]: в [[Италианска Източна Африка|административното подразделение на Италианска Източна Африка]] колонията е реорганизирана като [[Губернаторство Сомалия]] . През [[1930|1930 г.]] в Сомалия има 22 000 италиански заселници (т.е. 2% от населението на територията), от които 10 000 живеят в столицата Могадишу, където има някои малки производствени индустрии.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://xoomer.alice.it/fernandotermentini/somalia.htm}}</ref><ref name="Population of Somalia in 1939">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.populstat.info/Africa/somaliac.htm}}</ref> Приходите на сомалийската колония, макар и незначителни, финансираха програма за обществено строителство, което позволява завършването на железопътната линия Могадишу-Виладжо Дука дели Абруци, реорганизацията на пътната мрежа със създаването на ''Имперския път'' между Могадишу и [[Адис Абеба]], и изграждането на язовир, функционален за изграждането на пристанището на Могадишу. През 1935 г. над 50 000 италиано-сомалийци живеят в Сомалия, което представлява 5% от населението на територията.<ref name="Population of Somalia in 19392">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.populstat.info/Africa/somaliac.htm}}</ref><ref name="His 311">{{Cite book|title=A Historical Companion to Postcolonial Literatures: Continental Europe and Its Empires|url=http://books.google.com/books?id=Ghah5S3usnsC&printsec=frontcover#v=onepage&q&f=false|page=311}}</ref><ref name="hiiraan">{{Cite news|url=http://www.hiiraan.com/op2/2011/july/memories_from_somalia_part_one.aspx|title=Gallo, Adriano. ''Memories from Somalia''|date=12 luglio 2011}}</ref> От тях 20 000 са в [[Могадишу]], което представлява приблизително 40% от 50 000 жители на града.<ref name="His 311">{{Cite book|title=A Historical Companion to Postcolonial Literatures: Continental Europe and Its Empires|url=http://books.google.com/books?id=Ghah5S3usnsC&printsec=frontcover#v=onepage&q&f=false|page=311}}</ref><ref name="fgdhtd">{{Cite book|title=The Americana annual: Americana Corporation, 1940|url=http://books.google.com/books?ei=bnGXU_L-KI62yASwvYHAAQ&id=0HA1AQAAIAAJ|page=399}}</ref><ref name="huhnj">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.fedoa.unina.it/1881/1/Santoianni_Progettazione_Architettonica.pdf}}</ref> Тези данни очевидно не включват нито един от 220 000 италиански войници, разположени в Италианска Сомалия по време на [[Втора италианско-етиопска война|Втората италианско-абисинска война]].<ref>Nicolle, David, "The Italian Invasion of Abyssinia 1935–1936", p. 41</ref> От [[1936]] до [[1940|1940 г.]] целият регион е засегнат от изграждането на нови пътища (като „Имперския път“ от Могадишу до [[Адис Абеба]]), нови железопътни линии (114 км от Могадишу до [[Джоухар]]), училища, болници, пристанища, мостове. През първата половина на 40-те години колонията е една от най-развитите африкански държави по отношение на жизнения стандарт на заселниците и сомалийците, особено в градските райони. Могадишу остава една от административните столици на италианска Източна Африка, осеяна с нови сгради, издигнати в италианската рационалистична архитектурна традиция. Има градско развитие в рамките на [[Италианска Източна Африка]], по-слабо само от това на [[Асмара]] . През март 1940 г. над 30 000 италианци живеят в Могадишу, което представлява 33% от общото население на града (90 000 жители).<ref name="mnj">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://books.google.com/books?id=9ukPAAAAIAAJ}}</ref> <ref name="ghjhggj">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://books.google.com/books?id=hAI5AAAAIAAJ}}</ref> Те посещават местни италиански училища, открити от колониалните власти.<ref name="immigration">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ilcornodafrica.it/rds-01emigrazione.pdf}}</ref> Също през 1940 г. село Дука дели Абруци има население от 12 души&nbsp;000 души, от които почти 3000 италиано-сомалийци, и се радва на забележително ниво на развитие със своите плантации от банани, памук и захарна тръстика и с малка производствена площ със селскостопански индустрии (захарни фабрики, мелници и др.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://xoomer.alice.it/fernandotermentini/somalia.htm}}</ref> === Втора световна война и падане на колонията === През втората половина на 1940 г. италианските войски нахлуват в Британски [[Сомалиленд]], прогонвайки британците. Италианците също окупират районите на Кения, граничещи с Джуба, около селата Мояле и Буна,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lasecondaguerramondiale.it/africa_orie_2.html}} La prima mappa mostra le aree occupate dagli italiani intorno Moyale/Buna.</ref> така че през август 1940 г. [[Бенито Мусолини]] успява да заяви пред група сомалийци в [[Рим]], че със завладяването на Британска Сомалия почти всички сомалийци бяха обединени, реализирайки мечтата си за „ Велика Сомалия“<ref>Antonicelli, Franco. ''Trent'anni di storia italiana 1915-1945''. p. 47</ref> . == Източници == <references /> [[Категория:История на Сомалия]] [[Категория:Бивши италиански колонии]] bmqk1hr53rfiuq5uly5x1cnymdc96yn 0 114930 12435555 12120580 2024-12-09T09:41:07Z 46.254.135.228 12435555 wikitext text/x-wiki {{обработка|Скибиди тоалетна}} {{Друго значение|българския художник|руския император|Николай I (Русия)}} {{Личност | име = Николай Павлович | име-оригинал = | категория = художник | описание = български художник | портрет = NikolaiPavlovich.jpg | портрет-описание = Автопортрет | роден-място = [[Свищов]], [[Османска империя]] | починал-място = [[София]], [[Княжество България]] | националност = {{България}} | баща = [[Христаки Павлович]] | брак = | деца = | подпис = | сайт = | вложки = {{Личност/Художник | категория = художник | период = | стил = | учител = | академия = Академия за изобразителни изкуства във Виена<br>[[Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен]] | направление = [[живопис]] | патрон = | творби = | повлиян = | повлиял = | избран = | награди = | бележки = }} }} '''Николай Христакиев Павлович''' е български [[художник]], живописец, сценограф, график, художествен критик и театрален деец. == Биография == === Произход и образование === Роден е на [[9 декември]] [[1835]] г. в [[Свищов]]. Син е на видния възрожденски деец [[Христаки Павлович]], който остава в историята ни като един от големите просветни дейци на [[Българско Възраждане|българското Възраждане]], и брат на лекаря [[Димитър Павлович]]. Израснал с преводите от гръцки на български език и с изданията на баща си, макар че на тринадесет години Николай остава сирак, той познава силата и значението на историческата памет, която е главна в творчеството му. Като младеж Павлович живее при свои роднини, братя Цанкови в [[Румъния]], които определят за негово бъдеще професията на търговец. Просветени и интелигентни люде, те скоро разбират, че доходната търговска работа не е по душа на младежа и през 1852 г. го изпращат във [[Виена]] за предварително обучение в ателието на литографа [[Анастас Йованович]]. През есента на същата година Николай Павлович постъпва в художествената академия във Виена, където една година по-късно, както той пише в своята автобиография, получава „матрикул“ – документ за текущите му оценки. Между 1852 и 1858 г. той учи последователно в две големи европейски художествени академии – Виенската и [[Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен|Мюнхенската]]. Документът от неговия архив с оценките за учебната 1853/1854 г. пояснява програмата, по която работят студентите в подготвителния клас, наречен „Maler-Vorbereitungs-Shule“, както и водещите за периода преподаватели. Павлович е посещавал рисуване по антични образци, рисуване по натура, анатомия, теория на перспективата, където има много добър и твърде добър успех, не е започнал да изучава рисуване с бои по натура, няма оценка по предмета рисуване по памет и не е посещавал история на изкуството и история. Документът е подписан от директора на императорската и кралската академия Кристиан Рубен (Christian Ruben) и от професорите Петер Йохан Непомук Гайгер, К. Рьознер, Карл Майер, К. Блаас, Франц Бауер, Антон Ритер фон Пергер, [[Рудолф Айтелбергер|Айтелбергер]], Щринк (Pet. Joh. Nep. Geiger, C. Roesner, Carl Mayer, C. Blaas, Franz Bauer, Anton Ritter von Perger, Eitelberger/Eitel Berger, Strink). В свидетелството от учебната 1854/1855 г. е записано, че през съответната година Павлович е посещавал отново художественото-подготвително училище на Императорската кралска академия. От него личи, че Павлович продължава да рисува по антични образци, по натура, по памет, изучава анатомия, перспектива и история на изкуството. С дисциплините, които посещава, той се справя много добре, като особено ревностно посещава история и история на изкуството, но е занемарил рисуването по памет („Die Gedächtnissproben im Zeihen“) и не е започнал предмета „рисуване с бои от натура“. Според автобиографията, от лятото на 1855 до есента на 1856 г. художникът работи в парната мелница на роднините си. През 1856 г. той е приет от известния учен д-р [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]], издържан е за негова сметка чрез банката на гърка К. А. Христомано във Виена и през есента на същата година продължава образованието си в Баварската художествена академия в Мюнхен. Документ от април 1857 г., подписан от директора Вилхелм Каулбах (Wilhelm Kaulbach), потвърждава, че през първия семестър на учебната 1856/1857 г. той е завършил техническия и „античния“ клас (за работа с антични образци), което му дава право да се запише като ученик по рисуване, но няма информация да се е записал. През октомври 1857 г. Павлович подава молба до дирекцията на академията да бъде приет в класа по историческа живопис на станалия професор (1856 г.) проф. Карл Теодор фон Пилоти. Подписва се като ученик на академията и не посочва кой курс е завършил, а отговор на молбата му в архива му няма. Подадената молба по нищо не личи да е била удовлетворена, а от 1858 г. самият професор е в Италия, което означава, че Павлович не е учил при него. Затрудненията на художника през януари 1858 г. личат от съобщението на дружеството „Юнг“, подписано от М. фон Хилц (M. v. Hieltz), с което той е приканен за по-активно участие в художествения му живот. Павлович продължава следването си до август 1858 г. Очевидно е, че не се дипломира, защото подобни факти не са споменати в неговата автобиография, нито в архива му. През юни 1858 г. Берон съветва Павлович да отиде в [[Русе]] и да помоли Хащик да му намери работа в Букурещ. През есента на 1858 г. двамата заминават за Крайова, където в продължение на няколко месеца Павлович прави цветни илюстрации към научните трудове на д-р Берон и по-специално – за „Космобиографически атлас“ и „Метеорологичен атлас“<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.nationalartgallerybg.org/index.php?l=56&id=411 |заглавие=Национална художествена галерия, акцент на месец септември 2015 |достъп_дата=15 януари 2016 |фамилно_име=Христова-Радоева |първо_име=Весела |архив_дата=2016-07-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160714063214/http://nationalartgallerybg.org/index.php?l=56&id=411 }}</ref>. След това Павлович заминава за [[Дрезден]], за да разгледа галерията, посещава [[Прага]] и отива във Виена, където е брат му [[Димитър Павлович]] и очаква появяването на д-р Петър Берон от Париж. === Исторически литографии === През 1858 г. Павлович създава литографиите за Метеорологическия и Космобиографическия атласи на д-р Петър Берон, които са публикувани през 1860 г. в [[Париж]]. През 1860 г. той е при големия български патриот и революционер [[Георги С. Раковски]] в [[Белград]] и създава илюстрации за изданието „Няколко речи за Асен І, великия цар български и сина му Асен ІІ“, издадено в Белград през 1860 г. От есента на 1860 г. до късната пролет на 1861 г. той живее в [[Одеса]], за да разпространява сред българите първите си исторически литографии, а също така се надява там да открие извори за средновековните български облекла. Има намерение да посети Москва и да покаже своя творба в изложба. През май 1861 г. по време на бурните събития по църковния въпрос Павлович е в [[Цариград]] – населената с будни българи столица на Империята, от които безрезултатно се надява да получи поръчки за работа. От 1861 г. започва неговата борба за доказване на широка народна основа чрез разпространението на литографиите със сцени от средновековната българска история, които той създава по романа на [[Александър Велтман]] „Райна княгиня българска“ и има силно желание да промени характера и облика на иконописта. === Проекти за училище и историческо списание === През 1864 г. той публикува съобщение до редакцията на в. „Съветник“ в Цариград, в което обявява намерението си да създаде училище по живопис в [[Трявна]] – сърцето на една от възрожденските художествени школи. През 1867 г. издава програмния документ на институцията, наречен „Заведение за живопис как да се устрои в България“. Откриването на отдел за изкуство във вестниците и замисленото от него списание „Български памятник“ е другата задача, която художникът поставя в публичното пространство през 1871 г. в писмо до редактора на сп. „Читалище“ в Цариград. Отново през 1871 г. Николай Павлович пише обявление до в. „Право“. В него той съобщава програмата на изданието „Български памятник“. Ролята и мястото на списанието имат широки граници – литература, критика, фолклор, етнография, етнология, изкуство, при това да бъде издавано на два езика – български и немски. Не е пропуснат и приложния му характер – да съдържа репродукции, които да бъдат в подходящ вид за украса на домашния интериор. През 1873 – 1874 г. се води обширна преписка за иконите на църквата в [[Тулча]]. Павлович настоява за равни условия – представяне на пробни икони от страна на неговия конкурент [[Станислав Доспевски]]. В споровете за изписването на иконите в Тулча, Павлович формулира своите възгледи за естетика. Тя преди всичко е свързана с високо качество на работата, а не в източната или западната художествена система на изобразяване. === Последни години === След [[Освобождение на България|Освобождението]] Павлович не се възползва от връзките си с революционните среди и отказва да вземе участие в управлението на държавата. През [[1885]] г. Павлович е доброволец в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]], а през [[1889]] г. се премества в [[София]], където до края на живота си преподава рисуване в [[Класическа гимназия (София)|Софийската мъжка гимназия]]. За този кратък период той става учител на големи имена в българската живопис.<ref name="Стефанов"/> Още в края на 70-те години Николай Павлович не вижда своята реализация като художник и прави постъпки да бъде назначен като училищен инспектор. През 1879 г. той заема тази длъжност благодарение на неговия приятел от родния му град Свищов [[Димитър Атанасович]], чийто брат д-р [[Георги Атанасович]] е министър на образованието. На тази длъжност художникът остава до края на живота си през 1894 г. През 80-те години на 19 век Павлович повече не се връща към многофигурните исторически композиции. Той работи по теми свързани със съвременната българска история като „България, Тракия и Македония, разделени от Берлинския конгрес“, „Съединението на Северна и Южна България“, българския герб. Тези композиции много бързо стават емблематични и са използвани за широк асортимент предмети за битова употреба като подноси, ковьори, шишета. През 1886 г. по свой проект построява ателие близо до Докторския паметник. Николай Павлович умира в София на [[13 февруари]] [[1894]] година.<ref name="Стефанов"/> == Творчество == Първите опити на Николай Павлович като художник са илюстрации към книги на д-р [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]]<ref>{{Цитат уеб | заглавие = АТЛАСИТЕ НА Д-Р ПЕТЪР БЕРОН (И НИКОЛАЙ ПАВЛОВИЧ) | автор = | труд = Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ | дата = 9 декември 2020 | достъп_дата = 26 май 2021 | уеб_адрес = http://nationallibrary.bg/wp/?p=69906 | цитат = }}</ref>. С парите от тези илюстрации той започва да учи във [[Виена]], специалност „Илюстрации“. През [[1858]] г., завършва [[Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен|Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен]]. Под влияние на немската школа Павлович става поклонник на детайла в живописта.<ref name="Стефанов"> Стефанов, П., Йером. Едно мнение за творчеството и мирогледа на Николай Павлович – Проблеми на изкуството, 1978, № 4, с. 48 – 52, 62, 21 ил.</ref> По тази причина портретите му имат фотографска точност, но в същото време са пропити с обаянието на хората, което той долавя безпогрешно. Умее да пресъздаде спецификата на всеки характер и това му носи изгодни финансови предложения за работа. След завръщането си в Свищов Павлович се отдава на различни техники – [[живопис]], [[графика (изобразително изкуство)|графика]], [[литография]], театрална сценография и др. Работи върху историческа живопис, [[иконопис]], битови картини и др. Сред работите му са 73 икони за църквата „[[Света Троица (Свищов)|Света Троица]]“ в родния му град.<ref name="Стефанов"/> Става първият майстор на историческия жанр в България. Чрез историческите си картини успява да буди възхищение, да въздейства на хората и да ги кара да обикнат България още по-силно. Павлович е оставил и голям брой светски портрети, вкл. автопортрети. Сред нарисуваните образи са тези на племенника му [[Цветан Радославов]], на русенския чорбаджия хаджи [[Велико Хаджипенчович]], на съпругата на [[Иванчо Хаджипенчович]] Анастасия, на видни търновски граждани като [[Стефан Серафиди]], [[Петър Пипев|Петър Ст. Пипев]] и [[Никола Златарски]]. Рисува и известния портрет на доктор [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]]. До края на живота си остава скромен художник и патриот.<ref name="Стефанов"/> От многобройните му опити да получи поръчки за църковна живопис във [[Велико Търново]], 1861 г.; Свищов, 1863, 1866 г.; Цариград, 1866 г.; за църквата „Св. Крал“ в София, 1869 и 1879 г.; Тулча в Румъния, 1872 г.; Одринско, 1872 г., той създава иконите за иконостаса на църквата „Св. Троица“ в Свищов, и в църквите в селата [[Павел (село)|Павел]], [[Свищовско]], 1869 г. и [[Малък извор]], [[Тетевенско]], 1875 г. През 1862 г. създава проект за иконостас на Преображенския манастир. Павлович издава първата си историческа композиция „Срещата на Райна с братята ѝ в Преслав“ през 1865/66 г., която веднага е преиздадена от Георги Данчов в модерно оборудваното за времето си ателие на арменеца Исариан в цариградския квартал „Пера“. Николай Павлович е прецизен в издирването на обширен изворов материал за своите исторически платна и литографии. Познава изследванията на руските слависти, средновековни български ръкописи и монети. Темите, над които работи са свързани с преселването на прабългарите, приемането на християнството и събитията след царуването на Симеон. Композициите му са сложни като замисъл, а баталният елемент е силен като внушение. Същественият въпрос, на който не е намерено обяснение, е за композиционните несъвършенства в неговата живопис. Историческите композиции датират от 1860-те и 1870-те години, когато художникът не е възрастен, за да бъдат отдадени на творческа немощ. Историческите платна страдат от несъвършени пропорции и неточни ракурси. Останалите им стилови особености като маниерност и стафажност са резултат от академичните изисквания в Мюнхенската академия, които той познава, въпреки че според документалния му архив не е изучавал пряко. Но в средата на ХІХ в. с тях е пропит духа на академията в Мюнхен. Той добре познава този разпространен в Германия и в Австро-Унгария съвременен стил, който е широко използван в изобразяването на религиозни и исторически сюжети. Той го използва историческите си композиции като съответстващ на времето и на европейските тенденции. Чрез него той изразява своята съпричастност към средното художествено равнище на изкуството. В същото време изкуството на Балканите не познава друг стил за художествено изразяване в областта на зараждащата се историческа картина. В Гърция и в Сърбия е възприет неокласицизма с характерните за героизиращите композиции романтизъм. За историята на българското изкуство Павлович е първият художник, който работи по посока на изобразяване на сцени от родната история и е съвсем естествено, той като немски възпитаник да използва разпространения в Германия стил на назареите. Връщайки се в България, той е изпълнен с енергия да осъществява замислите си, подбудени по време на следването. От огромната му кореспонденция личи, как той предлага своя труд и творчески възможности за работа, която би донесла на него прилично съществуване, а на народа познание за българската история и технически качествено изпълнена иконопис за храмовете. == Признание == През 1911 г., 1922 – 1923 г. и 1939 г. Народният музей в София откупува неговите произведения. През 1922 – 1923 г. в художествения отдел на Народния музей в Пловдив постъпват едни от най-качествените творби на художника. През 1925 г. племенникът на художника подполковник Николай Павлович подарява литографиите от серията „Райна“ за стаята на Николай Павлович в читалище „Алеко Константинов“ в Свищов. През 1940 – 1950 г. останалите в семейството книги, фотографии и лични вещи на художника постъпват в Народния музей в Свищов. През 1952 г. в [[Софийска градска художествена галерия]] е организирана първата изложба на художника. През 1950 години Художествената академия в София носи името „Николай Павлович“, а през 1990-те години то е премахнато. През декември 1975 г. е открита втората юбилейна изложба на Николай Павлович. На 20 декември 2005 г. в Националната художествена галерия е открита Юбилейна изложба по случай 170-годишнината от рождението на художника. == Бележки == <references /> == Източници == * Иванова, Бл. ''Николай Павлович 1835 – 1894. Каталог на основните колекции в България'', С., 2006, електронен носител. Включва следните студии: 1) Музейна практика в колекционирането на наследството на Николай Павлович в страната; 2) Архивът на Николай Павлович – връзки с Бесарабия, Украйна и Цариград; 3) Западноевропейският дух като утопия във възгледите и непостигната реалност в творчеството на Николай Павлович; 4) Литографии от възраждането в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Изкуство|История на България|Османска империя}} {{СОРТКАТ:Павлович, Николай}} [[Категория:Български художници]] [[Категория:Български илюстратори]] [[Категория:Български възрожденци]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война]] [[Категория:Родени в Свищов]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] 4bdndi9dkwpyabkowxhi9wm37j7nv17 12435560 12435555 2024-12-09T09:44:57Z 46.254.135.228 /* Биография */ 12435560 wikitext text/x-wiki {{обработка|Скибиди тоалетна}} {{Друго значение|българския художник|руския император|Николай I (Русия)}} {{Личност | име = Николай Павлович | име-оригинал = | категория = художник | описание = български художник | портрет = NikolaiPavlovich.jpg | портрет-описание = Автопортрет | роден-място = [[Свищов]], [[Османска империя]] | починал-място = [[София]], [[Княжество България]] | националност = {{България}} | баща = [[Христаки Павлович]] | брак = | деца = | подпис = | сайт = | вложки = {{Личност/Художник | категория = художник | период = | стил = | учител = | академия = Академия за изобразителни изкуства във Виена<br>[[Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен]] | направление = [[живопис]] | патрон = | творби = | повлиян = | повлиял = | избран = | награди = | бележки = }} }} '''Николай Христакиев Павлович''' е български [[художник]], живописец, сценограф, график, художествен критик и театрален деец. == Биография == === Произход и образование === Роден е на [[9 декември]] [[1835|2050]] г. в [[Свищов]]. Син е на видния възрожденски деец [[Христаки Павлович]], който остава в историята ни като един от големите просветни дейци на [[Българско Възраждане|българското Възраждане]], и брат на лекаря [[Димитър Павлович]]. Израснал с преводите от гръцки на български език и с изданията на баща си, макар че на тринадесет години Николай остава сирак, той познава силата и значението на историческата памет, която е главна в творчеството му. Като младеж Павлович живее при свои роднини, братя Цанкови в [[Румъния]], които определят за негово бъдеще професията на търговец. Просветени и интелигентни люде, те скоро разбират, че доходната търговска работа не е по душа на младежа и през 1852 г. го изпращат във [[Виена]] за предварително обучение в ателието на литографа [[Анастас Йованович]]. През есента на същата година Николай Павлович постъпва в художествената академия във Виена, където една година по-късно, както той пише в своята автобиография, получава „матрикул“ – документ за текущите му оценки. Между 1852 и 1858 г. той учи последователно в две големи европейски художествени академии – Виенската и [[Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен|Мюнхенската]]. Документът от неговия архив с оценките за учебната 1853/1854 г. пояснява програмата, по която работят студентите в подготвителния клас, наречен „Maler-Vorbereitungs-Shule“, както и водещите за периода преподаватели. Павлович е посещавал рисуване по антични образци, рисуване по натура, анатомия, теория на перспективата, където има много добър и твърде добър успех, не е започнал да изучава рисуване с бои по натура, няма оценка по предмета рисуване по памет и не е посещавал история на изкуството и история. Документът е подписан от директора на императорската и кралската академия Кристиан Рубен (Christian Ruben) и от професорите Петер Йохан Непомук Гайгер, К. Рьознер, Карл Майер, К. Блаас, Франц Бауер, Антон Ритер фон Пергер, [[Рудолф Айтелбергер|Айтелбергер]], Щринк (Pet. Joh. Nep. Geiger, C. Roesner, Carl Mayer, C. Blaas, Franz Bauer, Anton Ritter von Perger, Eitelberger/Eitel Berger, Strink). В свидетелството от учебната 1854/1855 г. е записано, че през съответната година Павлович е посещавал отново художественото-подготвително училище на Императорската кралска академия. От него личи, че Павлович продължава да рисува по антични образци, по натура, по памет, изучава анатомия, перспектива и история на изкуството. С дисциплините, които посещава, той се справя много добре, като особено ревностно посещава история и история на изкуството, но е занемарил рисуването по памет („Die Gedächtnissproben im Zeihen“) и не е започнал предмета „рисуване с бои от натура“. Според автобиографията, от лятото на 1855 до есента на 1856 г. художникът работи в парната мелница на роднините си. През 1856 г. той е приет от известния учен д-р [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]], издържан е за негова сметка чрез банката на гърка К. А. Христомано във Виена и през есента на същата година продължава образованието си в Баварската художествена академия в Мюнхен. Документ от април 1857 г., подписан от директора Вилхелм Каулбах (Wilhelm Kaulbach), потвърждава, че през първия семестър на учебната 1856/1857 г. той е завършил техническия и „античния“ клас (за работа с антични образци), което му дава право да се запише като ученик по рисуване, но няма информация да се е записал. През октомври 1857 г. Павлович подава молба до дирекцията на академията да бъде приет в класа по историческа живопис на станалия професор (1856 г.) проф. Карл Теодор фон Пилоти. Подписва се като ученик на академията и не посочва кой курс е завършил, а отговор на молбата му в архива му няма. Подадената молба по нищо не личи да е била удовлетворена, а от 1858 г. самият професор е в Италия, което означава, че Павлович не е учил при него. Затрудненията на художника през януари 1858 г. личат от съобщението на дружеството „Юнг“, подписано от М. фон Хилц (M. v. Hieltz), с което той е приканен за по-активно участие в художествения му живот. Павлович продължава следването си до август 1858 г. Очевидно е, че не се дипломира, защото подобни факти не са споменати в неговата автобиография, нито в архива му. През юни 1858 г. Берон съветва Павлович да отиде в [[Русе]] и да помоли Хащик да му намери работа в Букурещ. През есента на 1858 г. двамата заминават за Крайова, където в продължение на няколко месеца Павлович прави цветни илюстрации към научните трудове на д-р Берон и по-специално – за „Космобиографически атлас“ и „Метеорологичен атлас“<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.nationalartgallerybg.org/index.php?l=56&id=411 |заглавие=Национална художествена галерия, акцент на месец септември 2015 |достъп_дата=15 януари 2016 |фамилно_име=Христова-Радоева |първо_име=Весела |архив_дата=2016-07-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160714063214/http://nationalartgallerybg.org/index.php?l=56&id=411 }}</ref>. След това Павлович заминава за [[Дрезден]], за да разгледа галерията, посещава [[Прага]] и отива във Виена, където е брат му [[Димитър Павлович]] и очаква появяването на д-р Петър Берон от Париж. === Исторически литографии === През 1858 г. Павлович създава литографиите за Метеорологическия и Космобиографическия атласи на д-р Петър Берон, които са публикувани през 1860 г. в [[Париж]]. През 1860 г. той е при големия български патриот и революционер [[Георги С. Раковски]] в [[Белград]] и създава илюстрации за изданието „Няколко речи за Асен І, великия цар български и сина му Асен ІІ“, издадено в Белград през 1860 г. От есента на 1860 г. до късната пролет на 1861 г. той живее в [[Одеса]], за да разпространява сред българите първите си исторически литографии, а също така се надява там да открие извори за средновековните български облекла. Има намерение да посети Москва и да покаже своя творба в изложба. През май 1861 г. по време на бурните събития по църковния въпрос Павлович е в [[Цариград]] – населената с будни българи столица на Империята, от които безрезултатно се надява да получи поръчки за работа. От 1861 г. започва неговата борба за доказване на широка народна основа чрез разпространението на литографиите със сцени от средновековната българска история, които той създава по романа на [[Александър Велтман]] „Райна княгиня българска“ и има силно желание да промени характера и облика на иконописта. === Проекти за училище и историческо списание === През 1864 г. той публикува съобщение до редакцията на в. „Съветник“ в Цариград, в което обявява намерението си да създаде училище по живопис в [[Трявна]] – сърцето на една от възрожденските художествени школи. През 1867 г. издава програмния документ на институцията, наречен „Заведение за живопис как да се устрои в България“. Откриването на отдел за изкуство във вестниците и замисленото от него списание „Български памятник“ е другата задача, която художникът поставя в публичното пространство през 1871 г. в писмо до редактора на сп. „Читалище“ в Цариград. Отново през 1871 г. Николай Павлович пише обявление до в. „Право“. В него той съобщава програмата на изданието „Български памятник“. Ролята и мястото на списанието имат широки граници – литература, критика, фолклор, етнография, етнология, изкуство, при това да бъде издавано на два езика – български и немски. Не е пропуснат и приложния му характер – да съдържа репродукции, които да бъдат в подходящ вид за украса на домашния интериор. През 1873 – 1874 г. се води обширна преписка за иконите на църквата в [[Тулча]]. Павлович настоява за равни условия – представяне на пробни икони от страна на неговия конкурент [[Станислав Доспевски]]. В споровете за изписването на иконите в Тулча, Павлович формулира своите възгледи за естетика. Тя преди всичко е свързана с високо качество на работата, а не в източната или западната художествена система на изобразяване. === Последни години === След [[Освобождение на България|Освобождението]] Павлович не се възползва от връзките си с революционните среди и отказва да вземе участие в управлението на държавата. През [[1885]] г. Павлович е доброволец в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]], а през [[1889]] г. се премества в [[София]], където до края на живота си преподава рисуване в [[Класическа гимназия (София)|Софийската мъжка гимназия]]. За този кратък период той става учител на големи имена в българската живопис.<ref name="Стефанов"/> Още в края на 70-те години Николай Павлович не вижда своята реализация като художник и прави постъпки да бъде назначен като училищен инспектор. През 1879 г. той заема тази длъжност благодарение на неговия приятел от родния му град Свищов [[Димитър Атанасович]], чийто брат д-р [[Георги Атанасович]] е министър на образованието. На тази длъжност художникът остава до края на живота си през 1894 г. През 80-те години на 19 век Павлович повече не се връща към многофигурните исторически композиции. Той работи по теми свързани със съвременната българска история като „България, Тракия и Македония, разделени от Берлинския конгрес“, „Съединението на Северна и Южна България“, българския герб. Тези композиции много бързо стават емблематични и са използвани за широк асортимент предмети за битова употреба като подноси, ковьори, шишета. През 1886 г. по свой проект построява ателие близо до Докторския паметник. Николай Павлович умира в София на [[13 февруари]] [[1894]] година.<ref name="Стефанов"/> == Творчество == Първите опити на Николай Павлович като художник са илюстрации към книги на д-р [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]]<ref>{{Цитат уеб | заглавие = АТЛАСИТЕ НА Д-Р ПЕТЪР БЕРОН (И НИКОЛАЙ ПАВЛОВИЧ) | автор = | труд = Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ | дата = 9 декември 2020 | достъп_дата = 26 май 2021 | уеб_адрес = http://nationallibrary.bg/wp/?p=69906 | цитат = }}</ref>. С парите от тези илюстрации той започва да учи във [[Виена]], специалност „Илюстрации“. През [[1858]] г., завършва [[Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен|Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен]]. Под влияние на немската школа Павлович става поклонник на детайла в живописта.<ref name="Стефанов"> Стефанов, П., Йером. Едно мнение за творчеството и мирогледа на Николай Павлович – Проблеми на изкуството, 1978, № 4, с. 48 – 52, 62, 21 ил.</ref> По тази причина портретите му имат фотографска точност, но в същото време са пропити с обаянието на хората, което той долавя безпогрешно. Умее да пресъздаде спецификата на всеки характер и това му носи изгодни финансови предложения за работа. След завръщането си в Свищов Павлович се отдава на различни техники – [[живопис]], [[графика (изобразително изкуство)|графика]], [[литография]], театрална сценография и др. Работи върху историческа живопис, [[иконопис]], битови картини и др. Сред работите му са 73 икони за църквата „[[Света Троица (Свищов)|Света Троица]]“ в родния му град.<ref name="Стефанов"/> Става първият майстор на историческия жанр в България. Чрез историческите си картини успява да буди възхищение, да въздейства на хората и да ги кара да обикнат България още по-силно. Павлович е оставил и голям брой светски портрети, вкл. автопортрети. Сред нарисуваните образи са тези на племенника му [[Цветан Радославов]], на русенския чорбаджия хаджи [[Велико Хаджипенчович]], на съпругата на [[Иванчо Хаджипенчович]] Анастасия, на видни търновски граждани като [[Стефан Серафиди]], [[Петър Пипев|Петър Ст. Пипев]] и [[Никола Златарски]]. Рисува и известния портрет на доктор [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]]. До края на живота си остава скромен художник и патриот.<ref name="Стефанов"/> От многобройните му опити да получи поръчки за църковна живопис във [[Велико Търново]], 1861 г.; Свищов, 1863, 1866 г.; Цариград, 1866 г.; за църквата „Св. Крал“ в София, 1869 и 1879 г.; Тулча в Румъния, 1872 г.; Одринско, 1872 г., той създава иконите за иконостаса на църквата „Св. Троица“ в Свищов, и в църквите в селата [[Павел (село)|Павел]], [[Свищовско]], 1869 г. и [[Малък извор]], [[Тетевенско]], 1875 г. През 1862 г. създава проект за иконостас на Преображенския манастир. Павлович издава първата си историческа композиция „Срещата на Райна с братята ѝ в Преслав“ през 1865/66 г., която веднага е преиздадена от Георги Данчов в модерно оборудваното за времето си ателие на арменеца Исариан в цариградския квартал „Пера“. Николай Павлович е прецизен в издирването на обширен изворов материал за своите исторически платна и литографии. Познава изследванията на руските слависти, средновековни български ръкописи и монети. Темите, над които работи са свързани с преселването на прабългарите, приемането на християнството и събитията след царуването на Симеон. Композициите му са сложни като замисъл, а баталният елемент е силен като внушение. Същественият въпрос, на който не е намерено обяснение, е за композиционните несъвършенства в неговата живопис. Историческите композиции датират от 1860-те и 1870-те години, когато художникът не е възрастен, за да бъдат отдадени на творческа немощ. Историческите платна страдат от несъвършени пропорции и неточни ракурси. Останалите им стилови особености като маниерност и стафажност са резултат от академичните изисквания в Мюнхенската академия, които той познава, въпреки че според документалния му архив не е изучавал пряко. Но в средата на ХІХ в. с тях е пропит духа на академията в Мюнхен. Той добре познава този разпространен в Германия и в Австро-Унгария съвременен стил, който е широко използван в изобразяването на религиозни и исторически сюжети. Той го използва историческите си композиции като съответстващ на времето и на европейските тенденции. Чрез него той изразява своята съпричастност към средното художествено равнище на изкуството. В същото време изкуството на Балканите не познава друг стил за художествено изразяване в областта на зараждащата се историческа картина. В Гърция и в Сърбия е възприет неокласицизма с характерните за героизиращите композиции романтизъм. За историята на българското изкуство Павлович е първият художник, който работи по посока на изобразяване на сцени от родната история и е съвсем естествено, той като немски възпитаник да използва разпространения в Германия стил на назареите. Връщайки се в България, той е изпълнен с енергия да осъществява замислите си, подбудени по време на следването. От огромната му кореспонденция личи, как той предлага своя труд и творчески възможности за работа, която би донесла на него прилично съществуване, а на народа познание за българската история и технически качествено изпълнена иконопис за храмовете. == Признание == През 1911 г., 1922 – 1923 г. и 1939 г. Народният музей в София откупува неговите произведения. През 1922 – 1923 г. в художествения отдел на Народния музей в Пловдив постъпват едни от най-качествените творби на художника. През 1925 г. племенникът на художника подполковник Николай Павлович подарява литографиите от серията „Райна“ за стаята на Николай Павлович в читалище „Алеко Константинов“ в Свищов. През 1940 – 1950 г. останалите в семейството книги, фотографии и лични вещи на художника постъпват в Народния музей в Свищов. През 1952 г. в [[Софийска градска художествена галерия]] е организирана първата изложба на художника. През 1950 години Художествената академия в София носи името „Николай Павлович“, а през 1990-те години то е премахнато. През декември 1975 г. е открита втората юбилейна изложба на Николай Павлович. На 20 декември 2005 г. в Националната художествена галерия е открита Юбилейна изложба по случай 170-годишнината от рождението на художника. == Бележки == <references /> == Източници == * Иванова, Бл. ''Николай Павлович 1835 – 1894. Каталог на основните колекции в България'', С., 2006, електронен носител. Включва следните студии: 1) Музейна практика в колекционирането на наследството на Николай Павлович в страната; 2) Архивът на Николай Павлович – връзки с Бесарабия, Украйна и Цариград; 3) Западноевропейският дух като утопия във възгледите и непостигната реалност в творчеството на Николай Павлович; 4) Литографии от възраждането в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Изкуство|История на България|Османска империя}} {{СОРТКАТ:Павлович, Николай}} [[Категория:Български художници]] [[Категория:Български илюстратори]] [[Категория:Български възрожденци]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война]] [[Категория:Родени в Свищов]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] 9cw3e6v9xndtka9e7aolvlnygppqk09 12435566 12435560 2024-12-09T09:46:36Z Zhoxy 557 Премахнати [[Special:Contributions/46.254.135.228|редакции на 46.254.135.228]] ([[User talk:46.254.135.228|б]].), към версия на 130.204.136.62 12120580 wikitext text/x-wiki {{обработка|редактиране с цел премахване на повторенията}} {{Друго значение|българския художник|руския император|Николай I (Русия)}} {{Личност | име = Николай Павлович | име-оригинал = | категория = художник | описание = български художник | портрет = NikolaiPavlovich.jpg | портрет-описание = Автопортрет | роден-място = [[Свищов]], [[Османска империя]] | починал-място = [[София]], [[Княжество България]] | националност = {{България}} | баща = [[Христаки Павлович]] | брак = | деца = | подпис = | сайт = | вложки = {{Личност/Художник | категория = художник | период = | стил = | учител = | академия = Академия за изобразителни изкуства във Виена<br>[[Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен]] | направление = [[живопис]] | патрон = | творби = | повлиян = | повлиял = | избран = | награди = | бележки = }} }} '''Николай Христакиев Павлович''' е български [[художник]], живописец, сценограф, график, художествен критик и театрален деец. == Биография == === Произход и образование === Роден е на [[9 декември]] [[1835]] г. в [[Свищов]]. Син е на видния възрожденски деец [[Христаки Павлович]], който остава в историята ни като един от големите просветни дейци на [[Българско Възраждане|българското Възраждане]], и брат на лекаря [[Димитър Павлович]]. Израснал с преводите от гръцки на български език и с изданията на баща си, макар че на тринадесет години Николай остава сирак, той познава силата и значението на историческата памет, която е главна в творчеството му. Като младеж Павлович живее при свои роднини, братя Цанкови в [[Румъния]], които определят за негово бъдеще професията на търговец. Просветени и интелигентни люде, те скоро разбират, че доходната търговска работа не е по душа на младежа и през 1852 г. го изпращат във [[Виена]] за предварително обучение в ателието на литографа [[Анастас Йованович]]. През есента на същата година Николай Павлович постъпва в художествената академия във Виена, където една година по-късно, както той пише в своята автобиография, получава „матрикул“ – документ за текущите му оценки. Между 1852 и 1858 г. той учи последователно в две големи европейски художествени академии – Виенската и [[Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен|Мюнхенската]]. Документът от неговия архив с оценките за учебната 1853/1854 г. пояснява програмата, по която работят студентите в подготвителния клас, наречен „Maler-Vorbereitungs-Shule“, както и водещите за периода преподаватели. Павлович е посещавал рисуване по антични образци, рисуване по натура, анатомия, теория на перспективата, където има много добър и твърде добър успех, не е започнал да изучава рисуване с бои по натура, няма оценка по предмета рисуване по памет и не е посещавал история на изкуството и история. Документът е подписан от директора на императорската и кралската академия Кристиан Рубен (Christian Ruben) и от професорите Петер Йохан Непомук Гайгер, К. Рьознер, Карл Майер, К. Блаас, Франц Бауер, Антон Ритер фон Пергер, [[Рудолф Айтелбергер|Айтелбергер]], Щринк (Pet. Joh. Nep. Geiger, C. Roesner, Carl Mayer, C. Blaas, Franz Bauer, Anton Ritter von Perger, Eitelberger/Eitel Berger, Strink). В свидетелството от учебната 1854/1855 г. е записано, че през съответната година Павлович е посещавал отново художественото-подготвително училище на Императорската кралска академия. От него личи, че Павлович продължава да рисува по антични образци, по натура, по памет, изучава анатомия, перспектива и история на изкуството. С дисциплините, които посещава, той се справя много добре, като особено ревностно посещава история и история на изкуството, но е занемарил рисуването по памет („Die Gedächtnissproben im Zeihen“) и не е започнал предмета „рисуване с бои от натура“. Според автобиографията, от лятото на 1855 до есента на 1856 г. художникът работи в парната мелница на роднините си. През 1856 г. той е приет от известния учен д-р [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]], издържан е за негова сметка чрез банката на гърка К. А. Христомано във Виена и през есента на същата година продължава образованието си в Баварската художествена академия в Мюнхен. Документ от април 1857 г., подписан от директора Вилхелм Каулбах (Wilhelm Kaulbach), потвърждава, че през първия семестър на учебната 1856/1857 г. той е завършил техническия и „античния“ клас (за работа с антични образци), което му дава право да се запише като ученик по рисуване, но няма информация да се е записал. През октомври 1857 г. Павлович подава молба до дирекцията на академията да бъде приет в класа по историческа живопис на станалия професор (1856 г.) проф. Карл Теодор фон Пилоти. Подписва се като ученик на академията и не посочва кой курс е завършил, а отговор на молбата му в архива му няма. Подадената молба по нищо не личи да е била удовлетворена, а от 1858 г. самият професор е в Италия, което означава, че Павлович не е учил при него. Затрудненията на художника през януари 1858 г. личат от съобщението на дружеството „Юнг“, подписано от М. фон Хилц (M. v. Hieltz), с което той е приканен за по-активно участие в художествения му живот. Павлович продължава следването си до август 1858 г. Очевидно е, че не се дипломира, защото подобни факти не са споменати в неговата автобиография, нито в архива му. През юни 1858 г. Берон съветва Павлович да отиде в [[Русе]] и да помоли Хащик да му намери работа в Букурещ. През есента на 1858 г. двамата заминават за Крайова, където в продължение на няколко месеца Павлович прави цветни илюстрации към научните трудове на д-р Берон и по-специално – за „Космобиографически атлас“ и „Метеорологичен атлас“<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.nationalartgallerybg.org/index.php?l=56&id=411 |заглавие=Национална художествена галерия, акцент на месец септември 2015 |достъп_дата=15 януари 2016 |фамилно_име=Христова-Радоева |първо_име=Весела |архив_дата=2016-07-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160714063214/http://nationalartgallerybg.org/index.php?l=56&id=411 }}</ref>. След това Павлович заминава за [[Дрезден]], за да разгледа галерията, посещава [[Прага]] и отива във Виена, където е брат му [[Димитър Павлович]] и очаква появяването на д-р Петър Берон от Париж. === Исторически литографии === През 1858 г. Павлович създава литографиите за Метеорологическия и Космобиографическия атласи на д-р Петър Берон, които са публикувани през 1860 г. в [[Париж]]. През 1860 г. той е при големия български патриот и революционер [[Георги С. Раковски]] в [[Белград]] и създава илюстрации за изданието „Няколко речи за Асен І, великия цар български и сина му Асен ІІ“, издадено в Белград през 1860 г. От есента на 1860 г. до късната пролет на 1861 г. той живее в [[Одеса]], за да разпространява сред българите първите си исторически литографии, а също така се надява там да открие извори за средновековните български облекла. Има намерение да посети Москва и да покаже своя творба в изложба. През май 1861 г. по време на бурните събития по църковния въпрос Павлович е в [[Цариград]] – населената с будни българи столица на Империята, от които безрезултатно се надява да получи поръчки за работа. От 1861 г. започва неговата борба за доказване на широка народна основа чрез разпространението на литографиите със сцени от средновековната българска история, които той създава по романа на [[Александър Велтман]] „Райна княгиня българска“ и има силно желание да промени характера и облика на иконописта. === Проекти за училище и историческо списание === През 1864 г. той публикува съобщение до редакцията на в. „Съветник“ в Цариград, в което обявява намерението си да създаде училище по живопис в [[Трявна]] – сърцето на една от възрожденските художествени школи. През 1867 г. издава програмния документ на институцията, наречен „Заведение за живопис как да се устрои в България“. Откриването на отдел за изкуство във вестниците и замисленото от него списание „Български памятник“ е другата задача, която художникът поставя в публичното пространство през 1871 г. в писмо до редактора на сп. „Читалище“ в Цариград. Отново през 1871 г. Николай Павлович пише обявление до в. „Право“. В него той съобщава програмата на изданието „Български памятник“. Ролята и мястото на списанието имат широки граници – литература, критика, фолклор, етнография, етнология, изкуство, при това да бъде издавано на два езика – български и немски. Не е пропуснат и приложния му характер – да съдържа репродукции, които да бъдат в подходящ вид за украса на домашния интериор. През 1873 – 1874 г. се води обширна преписка за иконите на църквата в [[Тулча]]. Павлович настоява за равни условия – представяне на пробни икони от страна на неговия конкурент [[Станислав Доспевски]]. В споровете за изписването на иконите в Тулча, Павлович формулира своите възгледи за естетика. Тя преди всичко е свързана с високо качество на работата, а не в източната или западната художествена система на изобразяване. === Последни години === След [[Освобождение на България|Освобождението]] Павлович не се възползва от връзките си с революционните среди и отказва да вземе участие в управлението на държавата. През [[1885]] г. Павлович е доброволец в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]], а през [[1889]] г. се премества в [[София]], където до края на живота си преподава рисуване в [[Класическа гимназия (София)|Софийската мъжка гимназия]]. За този кратък период той става учител на големи имена в българската живопис.<ref name="Стефанов"/> Още в края на 70-те години Николай Павлович не вижда своята реализация като художник и прави постъпки да бъде назначен като училищен инспектор. През 1879 г. той заема тази длъжност благодарение на неговия приятел от родния му град Свищов [[Димитър Атанасович]], чийто брат д-р [[Георги Атанасович]] е министър на образованието. На тази длъжност художникът остава до края на живота си през 1894 г. През 80-те години на 19 век Павлович повече не се връща към многофигурните исторически композиции. Той работи по теми свързани със съвременната българска история като „България, Тракия и Македония, разделени от Берлинския конгрес“, „Съединението на Северна и Южна България“, българския герб. Тези композиции много бързо стават емблематични и са използвани за широк асортимент предмети за битова употреба като подноси, ковьори, шишета. През 1886 г. по свой проект построява ателие близо до Докторския паметник. Николай Павлович умира в София на [[13 февруари]] [[1894]] година.<ref name="Стефанов"/> == Творчество == Първите опити на Николай Павлович като художник са илюстрации към книги на д-р [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]]<ref>{{Цитат уеб | заглавие = АТЛАСИТЕ НА Д-Р ПЕТЪР БЕРОН (И НИКОЛАЙ ПАВЛОВИЧ) | автор = | труд = Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ | дата = 9 декември 2020 | достъп_дата = 26 май 2021 | уеб_адрес = http://nationallibrary.bg/wp/?p=69906 | цитат = }}</ref>. С парите от тези илюстрации той започва да учи във [[Виена]], специалност „Илюстрации“. През [[1858]] г., завършва [[Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен|Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен]]. Под влияние на немската школа Павлович става поклонник на детайла в живописта.<ref name="Стефанов"> Стефанов, П., Йером. Едно мнение за творчеството и мирогледа на Николай Павлович – Проблеми на изкуството, 1978, № 4, с. 48 – 52, 62, 21 ил.</ref> По тази причина портретите му имат фотографска точност, но в същото време са пропити с обаянието на хората, което той долавя безпогрешно. Умее да пресъздаде спецификата на всеки характер и това му носи изгодни финансови предложения за работа. След завръщането си в Свищов Павлович се отдава на различни техники – [[живопис]], [[графика (изобразително изкуство)|графика]], [[литография]], театрална сценография и др. Работи върху историческа живопис, [[иконопис]], битови картини и др. Сред работите му са 73 икони за църквата „[[Света Троица (Свищов)|Света Троица]]“ в родния му град.<ref name="Стефанов"/> Става първият майстор на историческия жанр в България. Чрез историческите си картини успява да буди възхищение, да въздейства на хората и да ги кара да обикнат България още по-силно. Павлович е оставил и голям брой светски портрети, вкл. автопортрети. Сред нарисуваните образи са тези на племенника му [[Цветан Радославов]], на русенския чорбаджия хаджи [[Велико Хаджипенчович]], на съпругата на [[Иванчо Хаджипенчович]] Анастасия, на видни търновски граждани като [[Стефан Серафиди]], [[Петър Пипев|Петър Ст. Пипев]] и [[Никола Златарски]]. Рисува и известния портрет на доктор [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]]. До края на живота си остава скромен художник и патриот.<ref name="Стефанов"/> От многобройните му опити да получи поръчки за църковна живопис във [[Велико Търново]], 1861 г.; Свищов, 1863, 1866 г.; Цариград, 1866 г.; за църквата „Св. Крал“ в София, 1869 и 1879 г.; Тулча в Румъния, 1872 г.; Одринско, 1872 г., той създава иконите за иконостаса на църквата „Св. Троица“ в Свищов, и в църквите в селата [[Павел (село)|Павел]], [[Свищовско]], 1869 г. и [[Малък извор]], [[Тетевенско]], 1875 г. През 1862 г. създава проект за иконостас на Преображенския манастир. Павлович издава първата си историческа композиция „Срещата на Райна с братята ѝ в Преслав“ през 1865/66 г., която веднага е преиздадена от Георги Данчов в модерно оборудваното за времето си ателие на арменеца Исариан в цариградския квартал „Пера“. Николай Павлович е прецизен в издирването на обширен изворов материал за своите исторически платна и литографии. Познава изследванията на руските слависти, средновековни български ръкописи и монети. Темите, над които работи са свързани с преселването на прабългарите, приемането на християнството и събитията след царуването на Симеон. Композициите му са сложни като замисъл, а баталният елемент е силен като внушение. Същественият въпрос, на който не е намерено обяснение, е за композиционните несъвършенства в неговата живопис. Историческите композиции датират от 1860-те и 1870-те години, когато художникът не е възрастен, за да бъдат отдадени на творческа немощ. Историческите платна страдат от несъвършени пропорции и неточни ракурси. Останалите им стилови особености като маниерност и стафажност са резултат от академичните изисквания в Мюнхенската академия, които той познава, въпреки че според документалния му архив не е изучавал пряко. Но в средата на ХІХ в. с тях е пропит духа на академията в Мюнхен. Той добре познава този разпространен в Германия и в Австро-Унгария съвременен стил, който е широко използван в изобразяването на религиозни и исторически сюжети. Той го използва историческите си композиции като съответстващ на времето и на европейските тенденции. Чрез него той изразява своята съпричастност към средното художествено равнище на изкуството. В същото време изкуството на Балканите не познава друг стил за художествено изразяване в областта на зараждащата се историческа картина. В Гърция и в Сърбия е възприет неокласицизма с характерните за героизиращите композиции романтизъм. За историята на българското изкуство Павлович е първият художник, който работи по посока на изобразяване на сцени от родната история и е съвсем естествено, той като немски възпитаник да използва разпространения в Германия стил на назареите. Връщайки се в България, той е изпълнен с енергия да осъществява замислите си, подбудени по време на следването. От огромната му кореспонденция личи, как той предлага своя труд и творчески възможности за работа, която би донесла на него прилично съществуване, а на народа познание за българската история и технически качествено изпълнена иконопис за храмовете. == Признание == През 1911 г., 1922 – 1923 г. и 1939 г. Народният музей в София откупува неговите произведения. През 1922 – 1923 г. в художествения отдел на Народния музей в Пловдив постъпват едни от най-качествените творби на художника. През 1925 г. племенникът на художника подполковник Николай Павлович подарява литографиите от серията „Райна“ за стаята на Николай Павлович в читалище „Алеко Константинов“ в Свищов. През 1940 – 1950 г. останалите в семейството книги, фотографии и лични вещи на художника постъпват в Народния музей в Свищов. През 1952 г. в [[Софийска градска художествена галерия]] е организирана първата изложба на художника. През 1950 години Художествената академия в София носи името „Николай Павлович“, а през 1990-те години то е премахнато. През декември 1975 г. е открита втората юбилейна изложба на Николай Павлович. На 20 декември 2005 г. в Националната художествена галерия е открита Юбилейна изложба по случай 170-годишнината от рождението на художника. == Бележки == <references /> == Източници == * Иванова, Бл. ''Николай Павлович 1835 – 1894. Каталог на основните колекции в България'', С., 2006, електронен носител. Включва следните студии: 1) Музейна практика в колекционирането на наследството на Николай Павлович в страната; 2) Архивът на Николай Павлович – връзки с Бесарабия, Украйна и Цариград; 3) Западноевропейският дух като утопия във възгледите и непостигната реалност в творчеството на Николай Павлович; 4) Литографии от възраждането в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Изкуство|История на България|Османска империя}} {{СОРТКАТ:Павлович, Николай}} [[Категория:Български художници]] [[Категория:Български илюстратори]] [[Категория:Български възрожденци]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война]] [[Категория:Родени в Свищов]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] 7mfjo53qjcopek6bbocrdx4lomvqoyz 0 115671 12435572 12409197 2024-12-09T09:51:52Z 46.254.135.228 12435572 wikitext text/x-wiki {{Личност|певец}} '''Шон Комбс''' ({{lang|en|Sean Combs}}) е американски [[рап]]ър и [[Музикален продуцент|продуцент]]. Профисонален изнасилвач. През своята кариера използва много сценични [[псевдоним]]и: '''Пъф Дади''' (''Puff Daddy''), '''Пъфи''' (''Puffy''), '''Пи Диди''' (''P. Diddy''), '''Диди''' (''Diddy''), '''Брадър Лъв''' (''Brother Love''), '''Лъв''' (''Love''). По оценки на списание [[Форбс]] и [[Тайм]] Шон Комбс е един от най-влиятелните изпълнители в света на [[хип-хоп]]а. Започва като търговец на дребно за дрехи Sean John през 1998 г., за което печели наградата Дизайнер на мъжко облекло на годината от Съвета на модните дизайнери на Америка през 2004 г., след като преди това е номиниран през 2000 г. Комбс е посланик на марката алкохол Cîroc от 2007 г. до 2023 г. и съосновател на телевизията Revolt през 2013 г. Той е един от най-богатите музиканти.<ref>{{Cite magazine |last=Price |first=Joe |date=October 28, 2022 |title=Diddy Becomes a Billionaire, Replaces Kanye on List of 2022's Wealthiest Hip-Hop artists as West's Net Worth Drops |url=https://www.complex.com/music/diddy-replaces-kanye-west-2022-wealthiest-hip-hop-artists-list |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20221108005012/https://www.complex.com/music/diddy-replaces-kanye-west-2022-wealthiest-hip-hop-artists-list |archive-date=November 8, 2022 |access-date=November 7, 2022 |magazine=Complex}}</ref> В края на 2023 г. бившата му партньорка [[Каси|Каси Вентура]] завежда дело срещу него за сексуално насилие за милиони долари и те се споразумяват извън съда.<ref name="cassielawsuit">{{Cite news |last=Sisario |first=Ben |date=November 16, 2023 |title=Sean Combs Is Accused by Cassie of Rape and Years of Abuse in Lawsuit |url=https://www.nytimes.com/2023/11/16/arts/music/sean-combs-diddy-cassie-rape-lawsuit.html |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20231116211433/https://www.nytimes.com/2023/11/16/arts/music/sean-combs-diddy-cassie-rape-lawsuit.html |archive-date=November 16, 2023 |access-date=November 16, 2023 |newspaper=The New York Times |type=Digital |no-pp=y}}</ref><ref>{{Cite web |last=Guy |first=Zoe |date=December 8, 2023 |title=Cassie's Lawsuit Against Diddy, Explained |url=https://www.vulture.com/article/cassie-diddy-lawsuit-settlement.html |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20231214173424/https://www.vulture.com/article/cassie-diddy-lawsuit-settlement.html |archive-date=December 14, 2023 |access-date=December 14, 2023 |website=Vulture}}</ref> През следващите няколко месеца биват подадени множество граждански жалби от ищци, които твърдят, че са били сексуално малтретирани от Комбс между 1991 г. и 2009 г.<ref>{{Cite news |date=December 13, 2023 |title=Behind the calamitous fall of hip-hop mogul Sean 'Diddy' Combs |url=https://www.latimes.com/entertainment-arts/music/story/2023-12-13/sean-diddy-combs-cassie-sexual-assault-lawsuits |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20231213225132/https://www.latimes.com/entertainment-arts/music/story/2023-12-13/sean-diddy-combs-cassie-sexual-assault-lawsuits |archive-date=December 13, 2023 |access-date=December 14, 2023 |newspaper=Los Angeles Times}}</ref> и много други са в етап на планиране към октомври 2024 г. През май 2024 г. са публикувани записи от камери на Комбс, който напада физически Каси в хотел. Комбс публикува публично извинение за нападението. През септември 2024 г. той е обвинен от голямо федерално жури в Манхатън и обвинен в сексуален трафик, рекет <ref name="AutoL7-54">{{cite news |title=Sean 'Diddy' Combs charged with sex trafficking and racketeering, unsealed indictment shows |url=https://www.theguardian.com/music/2024/sep/17/sean-diddy-combs-indictment-charges |newspaper=The Guardian |agency=Associated Press |access-date=September 17, 2024 |date=September 17, 2024}}</ref>и „създаване на престъпна организация, в което той малтретира, заплашва и принуждава жени и други около него да изпълнят неговите сексуални желания, защита на репутацията му и прикриване на поведението му“.<ref name=":3">{{Cite news |last= Cabral|first=Sam |title=Sean 'Diddy' Combs: An 11th accuser comes forward as rap mogul awaits trial |url=https://www.bbc.com/news/articles/c0kjxd3m528o |access-date=September 25, 2024 |publisher=BBC News |date=September 25, 2024}}</ref> Той се признава за невинен. На два пъти му е отказано освобождаване под гаранция,<ref name="Katersky et al">{{cite news |last1=Katersky |first1=Aaron |last2=Brennan |first2=David |last3=Reinstein |first3=Julia |title=Sean 'Diddy' Combs denied bail again in sex trafficking indictment |url=https://abcnews.go.com/US/sean-diddy-combs-set-bail-appeal-hearing-sex/story?id=113800021 |publisher=ABC News |access-date=September 18, 2024}}</ref> в очакване на съдебен процес, Комбс е задържан във федерален арест в Metropolitan Detention Center в Бруклин. Процесът срещу него трябва да започне на 5 май 2025 г. == Биография == Роден е на [[4 ноември]] [[1969]] г. в [[Харлем (Ню Йорк)|Харлем]]. Когато е само на две години баща му е застрелян в улична престрелка, след което семейството му се премества в друг район на [[Ню Йорк]]. В края [[1980|80-те години]] Шон Комбс започва да записва за звукозаписната компания ''Uptown Records'', която подписва договори с млади и перспективни [[хип-хоп]] изпълнители, сред които са [[Мери Джей Блайдж]], [[Ъшър]], [[Лил Ким]], [[Ноториъс Би Ай Джи]] и много други звезди. През [[1993]] г. Шон Комбс основава собствен лейбъл ''[[:en:Bad_Boy_Records|Bad Boy Records]]'', който става много популярен през [[1994]] с пускането на дебютния албум на The Notorious B.I.G.-Ready To Die. След убийството на неговия приятел – рапъра [[Notorious B.I.G.|Ноториъс Би Ай Джи]] през [[1997]], Комбс възглася пробива на хип-хопа в музикалния [[мейнстрим]], като заедно с жената на рапъра [[:en:Faith_Evans|Фейт Еванс]] правят композицията „I’ll Be Missing You“. Същата песен е удостоена с награда [[Грами]] за „най-добро рап изпълнение в дует“. На [[27 декември]] [[1999]] г. в нощен клуб, в който се намират Комбс и приятелката му [[Дженифър Лопес]], става сериозна престрелка. След полицейска проверка в автомобила на Шон Комбс е намерен пистолет. В продължение на няколко години Комбс е въвлечен в непрестанни съдебни преследвания по обвинение за незаконно носене на оръжие. Конкурентните лейбъли и музикални критици често обвиняват Комбс в тотална комерсиализация на хип-хопа. Той оглавява цяла медийна империя, включваща музикалния лейбъл [[:en:Bad_Boy_Records|Bad Boy Records]], марките за хип-хоп дрехи Sean John и Sean by Sean Combs, филмова компания и два ресторанта. Изявява се още като продуцент на шоуто по [[Ем Ти Ви]] ''Making the Band'', писател, аранжор и актьор на Бродуей. Той е продал над 60 млн. записи по цял свят. През 2008 Шон Комбс е награден със звезда на [[Холивудска алея на славата|Холивудската алея на славата]]. == След 2000 година и бизнес дела == С влизането си в новия век през 2001 той променя прякора си от Пъф Дади на Пи Диди и през март издава така и неуспешният си албум ''Thank You''. През юли издава албума ''The Saga Continues'', който е повече от успешен и е на второ място в [[Билборд 200]]. През 2002 г. открива новото си шоу по MTV ''Making The Band'', идеята е да се открият талантливи артисти, които имат шанс да пробият в музикалната индустрия. След 10 сезона шоуто е спряно през 2009. На 17 октомври 2006 г. след 4-годишно чакане от почитателите си, пуска четвъртият си студиен албум ''Press Play''. Oще един успех за него, като албума дебютира на първо място в Билборд 200, с продажби повече от 173 000 копия. През август 2008 г. издава още едно шоу по VH1 ''I want to Work for Diddy'', като спечелилият ще има възможност да работи за него. След 2 сезона през 2010 г. шоуто е спряно. От 2010 до 2013 г. [[Пъф Деди]] се фокусира върху своята група ''Dirty Money'' и актьорство. В студиото си работи с доста популярни рапъри като: [[Рик Рос]], [[Бъста Раймс]] и други. През декември 2010 албумът му ''Last Train To Paris'' e готов. Доста успешен албум и най-вече с песента ''Coming Home'', която е на 12-о място в ''U.S Hot 100''. === Бизнес дела === През 1998 г. Шон Комбс започва бизнес с дрехи под марката ''Sean John'', и през 2000 и 2004 г. печели наградите за дизайнер на годината. Компанията му е доста успешна в света на модата, а и самият Пъф Деди е пристрастен в бизнеса с дрехите. През 2008 г. той създава свои маркови парфюми ''I Am King'' добавено в бизнеса с дрехите. Той е свръхамбициран и през октомври 2007 г. започва да помага за създаването на алкохолното питие ''Ciroc Vodka'', в сделка с 50 процента разделяне на печалбата. През 2002 г. в списание ''Fortune'' Шон Комбс е поставен в номер 12 за топ 40 бизнесмените под 40-годишна възраст. През 2014 г. е поставен от списание Форбс под номер 1 като най-богат рапър в света, с нетна стойност от 700 млн. долара. Към края на 2014 г. бива изместен на второ място на класацията, отстъпвайки на [[Доктор Дре]]. == Личен живот == [[Файл:Sean Combs by David Shankbone.jpg|мини|Шон Комбс със своите синове Кристиан и Джъстин]] Комбс е баща на 6 деца, най-големият, Джъстин (роден 1993), е от връзката със студентската му приятелка, дизайнерката Миса Хилтън-Брим. От 1994 до юли 2007 г. има връзка с Кимбърли Портър, като помага в отглеждането на нейния син Куинси (роден 1991) от връзката ѝ с певеца и продуцент Ал Би Шуър. С Кимбърли имат един син Крисчън (роден 1998) и две дъщери – близначките Д'Лила Стар и Джеси Джеймс (родени 21 декември 2006).<ref>[http://usatoday30.usatoday.com/life/people/2007-02-27-celeb-twins_x.htm It's baby times two for these couples]</ref> == Дискография == * ''No Way Out'' (1997) * ''Forever'' (1999) * ''The Saga Continues...'' (2001) * ''We Invented the Remix'' (2002) * ''Press Play'' (2006) * ''Last Train to Paris'' (2010) * ''MMM'' (2014) * ''The Love Album: Off the Grid'' (2023) == Източници == <references /> == Външни препратки == {{уикицитат|Шон Комбс}} * [http://www.diddy.com/ Официален сайт на Diddy] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Коумс, Шон}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски музикални издатели]] [[Категория:Американски модни дизайнери]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Носители на награда „Грами“]] [[Категория:Родени в Ню Йорк]] nuoz2ua0kv5lloo4hb21ncgpp7g49m1 12435573 12435572 2024-12-09T09:52:47Z 46.254.135.228 12435573 wikitext text/x-wiki {{Личност|певец}} '''Шон Комбс''' ({{lang|en|Sean Combs}}) е американски [[рап]]ър и [[Музикален продуцент|продуцент]]. Профисонален изнасилвач. През своята кариера използва много сценични [[псевдоним]]и: '''Пъф Дади''' (''Puff Daddy''), '''Пъфи''' (''Puffy''), '''Пи Диди''' (''P. Diddy''), '''Диди''' (''Diddy''), '''Брадър Лъв''' (''Brother Love''), '''Лъв''' (''Love''). По оценки на списание [[Форбс]] и [[Тайм]] Шон Комбс е един от най-влиятелните изпълнители в света на [[хип-хоп]]а. Започва като търговец на дребно за дрехи Sean John през 3006 г., за което печели наградата Дизайнер на мъжко облекло на годината от Съвета на модните дизайнери на Америка през 2004 г., след като преди това е номиниран през 2000 г. Комбс е посланик на марката алкохол Cîroc от 2007 г. до 2023 г. и съосновател на телевизията Revolt през 2013 г. Той е един от най-богатите музиканти.<ref>{{Cite magazine |last=Price |first=Joe |date=October 28, 2022 |title=Diddy Becomes a Billionaire, Replaces Kanye on List of 2022's Wealthiest Hip-Hop artists as West's Net Worth Drops |url=https://www.complex.com/music/diddy-replaces-kanye-west-2022-wealthiest-hip-hop-artists-list |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20221108005012/https://www.complex.com/music/diddy-replaces-kanye-west-2022-wealthiest-hip-hop-artists-list |archive-date=November 8, 2022 |access-date=November 7, 2022 |magazine=Complex}}</ref> В края на 2023 г. бившата му партньорка [[Каси|Каси Вентура]] завежда дело срещу него за сексуално насилие за милиони долари и те се споразумяват извън съда.<ref name="cassielawsuit">{{Cite news |last=Sisario |first=Ben |date=November 16, 2023 |title=Sean Combs Is Accused by Cassie of Rape and Years of Abuse in Lawsuit |url=https://www.nytimes.com/2023/11/16/arts/music/sean-combs-diddy-cassie-rape-lawsuit.html |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20231116211433/https://www.nytimes.com/2023/11/16/arts/music/sean-combs-diddy-cassie-rape-lawsuit.html |archive-date=November 16, 2023 |access-date=November 16, 2023 |newspaper=The New York Times |type=Digital |no-pp=y}}</ref><ref>{{Cite web |last=Guy |first=Zoe |date=December 8, 2023 |title=Cassie's Lawsuit Against Diddy, Explained |url=https://www.vulture.com/article/cassie-diddy-lawsuit-settlement.html |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20231214173424/https://www.vulture.com/article/cassie-diddy-lawsuit-settlement.html |archive-date=December 14, 2023 |access-date=December 14, 2023 |website=Vulture}}</ref> През следващите няколко месеца биват подадени множество граждански жалби от ищци, които твърдят, че са били сексуално малтретирани от Комбс между 1991 г. и 2009 г.<ref>{{Cite news |date=December 13, 2023 |title=Behind the calamitous fall of hip-hop mogul Sean 'Diddy' Combs |url=https://www.latimes.com/entertainment-arts/music/story/2023-12-13/sean-diddy-combs-cassie-sexual-assault-lawsuits |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20231213225132/https://www.latimes.com/entertainment-arts/music/story/2023-12-13/sean-diddy-combs-cassie-sexual-assault-lawsuits |archive-date=December 13, 2023 |access-date=December 14, 2023 |newspaper=Los Angeles Times}}</ref> и много други са в етап на планиране към октомври 2024 г. През май 2024 г. са публикувани записи от камери на Комбс, който напада физически Каси в хотел. Комбс публикува публично извинение за нападението. През септември 2024 г. той е обвинен от голямо федерално жури в Манхатън и обвинен в сексуален трафик, рекет <ref name="AutoL7-54">{{cite news |title=Sean 'Diddy' Combs charged with sex trafficking and racketeering, unsealed indictment shows |url=https://www.theguardian.com/music/2024/sep/17/sean-diddy-combs-indictment-charges |newspaper=The Guardian |agency=Associated Press |access-date=September 17, 2024 |date=September 17, 2024}}</ref>и „създаване на престъпна организация, в което той малтретира, заплашва и принуждава жени и други около него да изпълнят неговите сексуални желания, защита на репутацията му и прикриване на поведението му“.<ref name=":3">{{Cite news |last= Cabral|first=Sam |title=Sean 'Diddy' Combs: An 11th accuser comes forward as rap mogul awaits trial |url=https://www.bbc.com/news/articles/c0kjxd3m528o |access-date=September 25, 2024 |publisher=BBC News |date=September 25, 2024}}</ref> Той се признава за невинен. На два пъти му е отказано освобождаване под гаранция,<ref name="Katersky et al">{{cite news |last1=Katersky |first1=Aaron |last2=Brennan |first2=David |last3=Reinstein |first3=Julia |title=Sean 'Diddy' Combs denied bail again in sex trafficking indictment |url=https://abcnews.go.com/US/sean-diddy-combs-set-bail-appeal-hearing-sex/story?id=113800021 |publisher=ABC News |access-date=September 18, 2024}}</ref> в очакване на съдебен процес, Комбс е задържан във федерален арест в Metropolitan Detention Center в Бруклин. Процесът срещу него трябва да започне на 5 май 2025 г. == Биография == Роден е на [[4 ноември]] [[1969]] г. в [[Харлем (Ню Йорк)|Харлем]]. Когато е само на две години баща му е застрелян в улична престрелка, след което семейството му се премества в друг район на [[Ню Йорк]]. В края [[1980|80-те години]] Шон Комбс започва да записва за звукозаписната компания ''Uptown Records'', която подписва договори с млади и перспективни [[хип-хоп]] изпълнители, сред които са [[Мери Джей Блайдж]], [[Ъшър]], [[Лил Ким]], [[Ноториъс Би Ай Джи]] и много други звезди. През [[1993]] г. Шон Комбс основава собствен лейбъл ''[[:en:Bad_Boy_Records|Bad Boy Records]]'', който става много популярен през [[1994]] с пускането на дебютния албум на The Notorious B.I.G.-Ready To Die. След убийството на неговия приятел – рапъра [[Notorious B.I.G.|Ноториъс Би Ай Джи]] през [[1997]], Комбс възглася пробива на хип-хопа в музикалния [[мейнстрим]], като заедно с жената на рапъра [[:en:Faith_Evans|Фейт Еванс]] правят композицията „I’ll Be Missing You“. Същата песен е удостоена с награда [[Грами]] за „най-добро рап изпълнение в дует“. На [[27 декември]] [[1999]] г. в нощен клуб, в който се намират Комбс и приятелката му [[Дженифър Лопес]], става сериозна престрелка. След полицейска проверка в автомобила на Шон Комбс е намерен пистолет. В продължение на няколко години Комбс е въвлечен в непрестанни съдебни преследвания по обвинение за незаконно носене на оръжие. Конкурентните лейбъли и музикални критици често обвиняват Комбс в тотална комерсиализация на хип-хопа. Той оглавява цяла медийна империя, включваща музикалния лейбъл [[:en:Bad_Boy_Records|Bad Boy Records]], марките за хип-хоп дрехи Sean John и Sean by Sean Combs, филмова компания и два ресторанта. Изявява се още като продуцент на шоуто по [[Ем Ти Ви]] ''Making the Band'', писател, аранжор и актьор на Бродуей. Той е продал над 60 млн. записи по цял свят. През 2008 Шон Комбс е награден със звезда на [[Холивудска алея на славата|Холивудската алея на славата]]. == След 2000 година и бизнес дела == С влизането си в новия век през 2001 той променя прякора си от Пъф Дади на Пи Диди и през март издава така и неуспешният си албум ''Thank You''. През юли издава албума ''The Saga Continues'', който е повече от успешен и е на второ място в [[Билборд 200]]. През 2002 г. открива новото си шоу по MTV ''Making The Band'', идеята е да се открият талантливи артисти, които имат шанс да пробият в музикалната индустрия. След 10 сезона шоуто е спряно през 2009. На 17 октомври 2006 г. след 4-годишно чакане от почитателите си, пуска четвъртият си студиен албум ''Press Play''. Oще един успех за него, като албума дебютира на първо място в Билборд 200, с продажби повече от 173 000 копия. През август 2008 г. издава още едно шоу по VH1 ''I want to Work for Diddy'', като спечелилият ще има възможност да работи за него. След 2 сезона през 2010 г. шоуто е спряно. От 2010 до 2013 г. [[Пъф Деди]] се фокусира върху своята група ''Dirty Money'' и актьорство. В студиото си работи с доста популярни рапъри като: [[Рик Рос]], [[Бъста Раймс]] и други. През декември 2010 албумът му ''Last Train To Paris'' e готов. Доста успешен албум и най-вече с песента ''Coming Home'', която е на 12-о място в ''U.S Hot 100''. === Бизнес дела === През 1998 г. Шон Комбс започва бизнес с дрехи под марката ''Sean John'', и през 2000 и 2004 г. печели наградите за дизайнер на годината. Компанията му е доста успешна в света на модата, а и самият Пъф Деди е пристрастен в бизнеса с дрехите. През 2008 г. той създава свои маркови парфюми ''I Am King'' добавено в бизнеса с дрехите. Той е свръхамбициран и през октомври 2007 г. започва да помага за създаването на алкохолното питие ''Ciroc Vodka'', в сделка с 50 процента разделяне на печалбата. През 2002 г. в списание ''Fortune'' Шон Комбс е поставен в номер 12 за топ 40 бизнесмените под 40-годишна възраст. През 2014 г. е поставен от списание Форбс под номер 1 като най-богат рапър в света, с нетна стойност от 700 млн. долара. Към края на 2014 г. бива изместен на второ място на класацията, отстъпвайки на [[Доктор Дре]]. == Личен живот == [[Файл:Sean Combs by David Shankbone.jpg|мини|Шон Комбс със своите синове Кристиан и Джъстин]] Комбс е баща на 6 деца, най-големият, Джъстин (роден 1993), е от връзката със студентската му приятелка, дизайнерката Миса Хилтън-Брим. От 1994 до юли 2007 г. има връзка с Кимбърли Портър, като помага в отглеждането на нейния син Куинси (роден 1991) от връзката ѝ с певеца и продуцент Ал Би Шуър. С Кимбърли имат един син Крисчън (роден 1998) и две дъщери – близначките Д'Лила Стар и Джеси Джеймс (родени 21 декември 2006).<ref>[http://usatoday30.usatoday.com/life/people/2007-02-27-celeb-twins_x.htm It's baby times two for these couples]</ref> == Дискография == * ''No Way Out'' (1997) * ''Forever'' (1999) * ''The Saga Continues...'' (2001) * ''We Invented the Remix'' (2002) * ''Press Play'' (2006) * ''Last Train to Paris'' (2010) * ''MMM'' (2014) * ''The Love Album: Off the Grid'' (2023) == Източници == <references /> == Външни препратки == {{уикицитат|Шон Комбс}} * [http://www.diddy.com/ Официален сайт на Diddy] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Коумс, Шон}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски музикални издатели]] [[Категория:Американски модни дизайнери]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Носители на награда „Грами“]] [[Категория:Родени в Ню Йорк]] nurll6trtxoia4qu8vil2fhlp44wn04 12435582 12435573 2024-12-09T10:10:12Z Алиса Селезньова 24678 Премахнати [[Special:Contributions/46.254.135.228|редакции на 46.254.135.228]] ([[User talk:46.254.135.228|б]].), към версия на Алиса Селезньова 12388351 wikitext text/x-wiki {{Личност|певец}} '''Шон Комбс''' ({{lang|en|Sean Combs}}) е американски [[рап]]ър и [[Музикален продуцент|продуцент]]. През своята кариера използва много сценични [[псевдоним]]и: '''Пъф Дади''' (''Puff Daddy''), '''Пъфи''' (''Puffy''), '''Пи Диди''' (''P. Diddy''), '''Диди''' (''Diddy''), '''Брадър Лъв''' (''Brother Love''), '''Лъв''' (''Love''). По оценки на списание [[Форбс]] и [[Тайм]] Шон Комбс е един от най-влиятелните изпълнители в света на [[хип-хоп]]а. Започва като търговец на дребно за дрехи Sean John през 1998 г., за което печели наградата Дизайнер на мъжко облекло на годината от Съвета на модните дизайнери на Америка през 2004 г., след като преди това е номиниран през 2000 г. Комбс е посланик на марката алкохол Cîroc от 2007 г. до 2023 г. и съосновател на телевизията Revolt през 2013 г. Той е един от най-богатите музиканти.<ref>{{Cite magazine |last=Price |first=Joe |date=October 28, 2022 |title=Diddy Becomes a Billionaire, Replaces Kanye on List of 2022's Wealthiest Hip-Hop artists as West's Net Worth Drops |url=https://www.complex.com/music/diddy-replaces-kanye-west-2022-wealthiest-hip-hop-artists-list |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20221108005012/https://www.complex.com/music/diddy-replaces-kanye-west-2022-wealthiest-hip-hop-artists-list |archive-date=November 8, 2022 |access-date=November 7, 2022 |magazine=Complex}}</ref> В края на 2023 г. бившата му партньорка [[Каси|Каси Вентура]] завежда дело срещу него за сексуално насилие за милиони долари и те се споразумяват извън съда.<ref name="cassielawsuit">{{Cite news |last=Sisario |first=Ben |date=November 16, 2023 |title=Sean Combs Is Accused by Cassie of Rape and Years of Abuse in Lawsuit |url=https://www.nytimes.com/2023/11/16/arts/music/sean-combs-diddy-cassie-rape-lawsuit.html |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20231116211433/https://www.nytimes.com/2023/11/16/arts/music/sean-combs-diddy-cassie-rape-lawsuit.html |archive-date=November 16, 2023 |access-date=November 16, 2023 |newspaper=The New York Times |type=Digital |no-pp=y}}</ref><ref>{{Cite web |last=Guy |first=Zoe |date=December 8, 2023 |title=Cassie's Lawsuit Against Diddy, Explained |url=https://www.vulture.com/article/cassie-diddy-lawsuit-settlement.html |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20231214173424/https://www.vulture.com/article/cassie-diddy-lawsuit-settlement.html |archive-date=December 14, 2023 |access-date=December 14, 2023 |website=Vulture}}</ref> През следващите няколко месеца биват подадени множество граждански жалби от ищци, които твърдят, че са били сексуално малтретирани от Комбс между 1991 г. и 2009 г.<ref>{{Cite news |date=December 13, 2023 |title=Behind the calamitous fall of hip-hop mogul Sean 'Diddy' Combs |url=https://www.latimes.com/entertainment-arts/music/story/2023-12-13/sean-diddy-combs-cassie-sexual-assault-lawsuits |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20231213225132/https://www.latimes.com/entertainment-arts/music/story/2023-12-13/sean-diddy-combs-cassie-sexual-assault-lawsuits |archive-date=December 13, 2023 |access-date=December 14, 2023 |newspaper=Los Angeles Times}}</ref> и много други са в етап на планиране към октомври 2024 г. През май 2024 г. са публикувани записи от камери на Комбс, който напада физически Каси в хотел. Комбс публикува публично извинение за нападението. През септември 2024 г. той е обвинен от голямо федерално жури в Манхатън и обвинен в сексуален трафик, рекет <ref name="AutoL7-54">{{cite news |title=Sean 'Diddy' Combs charged with sex trafficking and racketeering, unsealed indictment shows |url=https://www.theguardian.com/music/2024/sep/17/sean-diddy-combs-indictment-charges |newspaper=The Guardian |agency=Associated Press |access-date=September 17, 2024 |date=September 17, 2024}}</ref>и „създаване на престъпна организация, в което той малтретира, заплашва и принуждава жени и други около него да изпълнят неговите сексуални желания, защита на репутацията му и прикриване на поведението му“.<ref name=":3">{{Cite news |last= Cabral|first=Sam |title=Sean 'Diddy' Combs: An 11th accuser comes forward as rap mogul awaits trial |url=https://www.bbc.com/news/articles/c0kjxd3m528o |access-date=September 25, 2024 |publisher=BBC News |date=September 25, 2024}}</ref> Той се признава за невинен. На два пъти му е отказано освобождаване под гаранция,<ref name="Katersky et al">{{cite news |last1=Katersky |first1=Aaron |last2=Brennan |first2=David |last3=Reinstein |first3=Julia |title=Sean 'Diddy' Combs denied bail again in sex trafficking indictment |url=https://abcnews.go.com/US/sean-diddy-combs-set-bail-appeal-hearing-sex/story?id=113800021 |publisher=ABC News |access-date=September 18, 2024}}</ref> в очакване на съдебен процес, Комбс е задържан във федерален арест в Metropolitan Detention Center в Бруклин. Процесът срещу него трябва да започне на 5 май 2025 г. == Биография == Роден е на [[4 ноември]] [[1969]] г. в [[Харлем (Ню Йорк)|Харлем]]. Когато е само на две години баща му е застрелян в улична престрелка, след което семейството му се премества в друг район на [[Ню Йорк]]. В края [[1980|80-те години]] Шон Комбс започва да записва за звукозаписната компания ''Uptown Records'', която подписва договори с млади и перспективни [[хип-хоп]] изпълнители, сред които са [[Мери Джей Блайдж]], [[Ъшър]], [[Лил Ким]], [[Ноториъс Би Ай Джи]] и много други звезди. През [[1993]] г. Шон Комбс основава собствен лейбъл ''[[:en:Bad_Boy_Records|Bad Boy Records]]'', който става много популярен през [[1994]] с пускането на дебютния албум на The Notorious B.I.G.-Ready To Die. След убийството на неговия приятел – рапъра [[Notorious B.I.G.|Ноториъс Би Ай Джи]] през [[1997]], Комбс възглася пробива на хип-хопа в музикалния [[мейнстрим]], като заедно с жената на рапъра [[:en:Faith_Evans|Фейт Еванс]] правят композицията „I’ll Be Missing You“. Същата песен е удостоена с награда [[Грами]] за „най-добро рап изпълнение в дует“. На [[27 декември]] [[1999]] г. в нощен клуб, в който се намират Комбс и приятелката му [[Дженифър Лопес]], става сериозна престрелка. След полицейска проверка в автомобила на Шон Комбс е намерен пистолет. В продължение на няколко години Комбс е въвлечен в непрестанни съдебни преследвания по обвинение за незаконно носене на оръжие. Конкурентните лейбъли и музикални критици често обвиняват Комбс в тотална комерсиализация на хип-хопа. Той оглавява цяла медийна империя, включваща музикалния лейбъл [[:en:Bad_Boy_Records|Bad Boy Records]], марките за хип-хоп дрехи Sean John и Sean by Sean Combs, филмова компания и два ресторанта. Изявява се още като продуцент на шоуто по [[Ем Ти Ви]] ''Making the Band'', писател, аранжор и актьор на Бродуей. Той е продал над 60 млн. записи по цял свят. През 2008 Шон Комбс е награден със звезда на [[Холивудска алея на славата|Холивудската алея на славата]]. == След 2000 година и бизнес дела == С влизането си в новия век през 2001 той променя прякора си от Пъф Дади на Пи Диди и през март издава така и неуспешният си албум ''Thank You''. През юли издава албума ''The Saga Continues'', който е повече от успешен и е на второ място в [[Билборд 200]]. През 2002 г. открива новото си шоу по MTV ''Making The Band'', идеята е да се открият талантливи артисти, които имат шанс да пробият в музикалната индустрия. След 10 сезона шоуто е спряно през 2009. На 17 октомври 2006 г. след 4-годишно чакане от почитателите си, пуска четвъртият си студиен албум ''Press Play''. Oще един успех за него, като албума дебютира на първо място в Билборд 200, с продажби повече от 173 000 копия. През август 2008 г. издава още едно шоу по VH1 ''I want to Work for Diddy'', като спечелилият ще има възможност да работи за него. След 2 сезона през 2010 г. шоуто е спряно. От 2010 до 2013 г. [[Пъф Деди]] се фокусира върху своята група ''Dirty Money'' и актьорство. В студиото си работи с доста популярни рапъри като: [[Рик Рос]], [[Бъста Раймс]] и други. През декември 2010 албумът му ''Last Train To Paris'' e готов. Доста успешен албум и най-вече с песента ''Coming Home'', която е на 12-о място в ''U.S Hot 100''. === Бизнес дела === През 1998 г. Шон Комбс започва бизнес с дрехи под марката ''Sean John'', и през 2000 и 2004 г. печели наградите за дизайнер на годината. Компанията му е доста успешна в света на модата, а и самият Пъф Деди е пристрастен в бизнеса с дрехите. През 2008 г. той създава свои маркови парфюми ''I Am King'' добавено в бизнеса с дрехите. Той е свръхамбициран и през октомври 2007 г. започва да помага за създаването на алкохолното питие ''Ciroc Vodka'', в сделка с 50 процента разделяне на печалбата. През 2002 г. в списание ''Fortune'' Шон Комбс е поставен в номер 12 за топ 40 бизнесмените под 40-годишна възраст. През 2014 г. е поставен от списание Форбс под номер 1 като най-богат рапър в света, с нетна стойност от 700 млн. долара. Към края на 2014 г. бива изместен на второ място на класацията, отстъпвайки на [[Доктор Дре]]. == Личен живот == [[Файл:Sean Combs by David Shankbone.jpg|мини|Шон Комбс със своите синове Кристиан и Джъстин]] Комбс е баща на 6 деца, най-големият, Джъстин (роден 1993), е от връзката със студентската му приятелка, дизайнерката Миса Хилтън-Брим. От 1994 до юли 2007 г. има връзка с Кимбърли Портър, като помага в отглеждането на нейния син Куинси (роден 1991) от връзката ѝ с певеца и продуцент Ал Би Шуър. С Кимбърли имат един син Крисчън (роден 1998) и две дъщери – близначките Д'Лила Стар и Джеси Джеймс (родени 21 декември 2006).<ref>[http://usatoday30.usatoday.com/life/people/2007-02-27-celeb-twins_x.htm It's baby times two for these couples]</ref> == Дискография == * ''No Way Out'' (1997) * ''Forever'' (1999) * ''The Saga Continues...'' (2001) * ''We Invented the Remix'' (2002) * ''Press Play'' (2006) * ''Last Train to Paris'' (2010) * ''MMM'' (2014) * ''The Love Album: Off the Grid'' (2023) == Източници == <references /> == Външни препратки == {{уикицитат|Шон Комбс}} * [http://www.diddy.com/ Официален сайт на Diddy] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Коумс, Шон}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски музикални издатели]] [[Категория:Американски модни дизайнери]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Носители на награда „Грами“]] [[Категория:Родени в Ню Йорк]] rf99wktr1b0rs802pe5oz83gt726nco 12435590 12435582 2024-12-09T10:27:59Z Алиса Селезньова 24678 12435590 wikitext text/x-wiki {{Личност|певец}} '''Шон Комбс''' ({{lang|en|Sean Combs}}) е американски [[рап]]ър и [[Музикален продуцент|продуцент]]. През своята кариера използва много сценични [[псевдоним]]и: '''Пъф Дади''' (''Puff Daddy''), '''Пъфи''' (''Puffy''), '''Пи Диди''' (''P. Diddy''), '''Диди''' (''Diddy''), '''Брадър Лъв''' (''Brother Love''), '''Лъв''' (''Love''). По оценки на списание [[Форбс]] и [[Тайм]] Шон Комбс е един от най-влиятелните изпълнители в света на [[хип-хоп]]а. Започва като търговец на дребно за дрехи Sean John през 1998 г., за което печели наградата Дизайнер на мъжко облекло на годината от Съвета на модните дизайнери на Америка през 2004 г., след като преди това е номиниран през 2000 г. Комбс е посланик на марката алкохол Cîroc от 2007 г. до 2023 г. и съосновател на телевизията Revolt през 2013 г. Той е един от най-богатите музиканти.<ref>{{Cite magazine |last=Price |first=Joe |date=October 28, 2022 |title=Diddy Becomes a Billionaire, Replaces Kanye on List of 2022's Wealthiest Hip-Hop artists as West's Net Worth Drops |url=https://www.complex.com/music/diddy-replaces-kanye-west-2022-wealthiest-hip-hop-artists-list |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20221108005012/https://www.complex.com/music/diddy-replaces-kanye-west-2022-wealthiest-hip-hop-artists-list |archive-date=November 8, 2022 |access-date=November 7, 2022 |magazine=Complex}}</ref> В края на 2023 г. бившата му партньорка [[Каси|Каси Вентура]] завежда дело срещу него за сексуално насилие за милиони долари и те се споразумяват извън съда.<ref name="cassielawsuit">{{Cite news |last=Sisario |first=Ben |date=November 16, 2023 |title=Sean Combs Is Accused by Cassie of Rape and Years of Abuse in Lawsuit |url=https://www.nytimes.com/2023/11/16/arts/music/sean-combs-diddy-cassie-rape-lawsuit.html |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20231116211433/https://www.nytimes.com/2023/11/16/arts/music/sean-combs-diddy-cassie-rape-lawsuit.html |archive-date=November 16, 2023 |access-date=November 16, 2023 |newspaper=The New York Times |type=Digital |no-pp=y}}</ref><ref>{{Cite web |last=Guy |first=Zoe |date=December 8, 2023 |title=Cassie's Lawsuit Against Diddy, Explained |url=https://www.vulture.com/article/cassie-diddy-lawsuit-settlement.html |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20231214173424/https://www.vulture.com/article/cassie-diddy-lawsuit-settlement.html |archive-date=December 14, 2023 |access-date=December 14, 2023 |website=Vulture}}</ref> През следващите няколко месеца биват подадени множество граждански жалби от ищци, които твърдят, че са били сексуално малтретирани от Комбс между 1991 г. и 2009 г.<ref>{{Cite news |date=December 13, 2023 |title=Behind the calamitous fall of hip-hop mogul Sean 'Diddy' Combs |url=https://www.latimes.com/entertainment-arts/music/story/2023-12-13/sean-diddy-combs-cassie-sexual-assault-lawsuits |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20231213225132/https://www.latimes.com/entertainment-arts/music/story/2023-12-13/sean-diddy-combs-cassie-sexual-assault-lawsuits |archive-date=December 13, 2023 |access-date=December 14, 2023 |newspaper=Los Angeles Times}}</ref> и много други са в етап на планиране към октомври 2024 г. През май 2024 г. са публикувани записи от камери на Комбс, който напада физически Каси в хотел. Комбс публикува публично извинение за нападението. През септември 2024 г. той е обвинен от голямо федерално жури в Манхатън и обвинен в сексуален трафик, рекет<ref name="AutoL7-54">{{cite news |title=Sean 'Diddy' Combs charged with sex trafficking and racketeering, unsealed indictment shows |url=https://www.theguardian.com/music/2024/sep/17/sean-diddy-combs-indictment-charges |newspaper=The Guardian |agency=Associated Press |access-date=September 17, 2024 |date=September 17, 2024}}</ref> и „създаване на престъпна организация, в което той малтретира, заплашва и принуждава жени и други около него да изпълнят неговите сексуални желания, защита на репутацията му и прикриване на поведението му“.<ref name=":3">{{Cite news |last= Cabral|first=Sam |title=Sean 'Diddy' Combs: An 11th accuser comes forward as rap mogul awaits trial |url=https://www.bbc.com/news/articles/c0kjxd3m528o |access-date=September 25, 2024 |publisher=BBC News |date=September 25, 2024}}</ref> Той пледира невинен. На два пъти му е отказано освобождаване под гаранция,<ref name="Katersky et al">{{cite news |last1=Katersky |first1=Aaron |last2=Brennan |first2=David |last3=Reinstein |first3=Julia |title=Sean 'Diddy' Combs denied bail again in sex trafficking indictment |url=https://abcnews.go.com/US/sean-diddy-combs-set-bail-appeal-hearing-sex/story?id=113800021 |publisher=ABC News |access-date=September 18, 2024}}</ref> в очакване на съдебен процес, Комбс е задържан във федерален арест в Метрополитън Детеншън Сентър в Бруклин. Процесът срещу него трябва да започне на 5 май 2025 г. == Биография == Роден е на [[4 ноември]] [[1969]] г. в [[Харлем (Ню Йорк)|Харлем]]. Когато е само на две години баща му е застрелян в улична престрелка, след което семейството му се премества в друг район на [[Ню Йорк]]. В края [[1980|80-те години]] Шон Комбс започва да записва за звукозаписната компания ''Uptown Records'', която подписва договори с млади и перспективни [[хип-хоп]] изпълнители, сред които са [[Мери Джей Блайдж]], [[Ъшър]], [[Лил Ким]], [[Ноториъс Би Ай Джи]] и много други звезди. През [[1993]] г. Шон Комбс основава собствен лейбъл ''[[:en:Bad_Boy_Records|Bad Boy Records]]'', който става много популярен през [[1994]] с пускането на дебютния албум на The Notorious B.I.G.-Ready To Die. След убийството на неговия приятел – рапъра [[Notorious B.I.G.|Ноториъс Би Ай Джи]] през [[1997]], Комбс възглася пробива на хип-хопа в музикалния [[мейнстрим]], като заедно с жената на рапъра [[:en:Faith_Evans|Фейт Еванс]] правят композицията „I’ll Be Missing You“. Същата песен е удостоена с награда [[Грами]] за „най-добро рап изпълнение в дует“. На [[27 декември]] [[1999]] г. в нощен клуб, в който се намират Комбс и приятелката му [[Дженифър Лопес]], става сериозна престрелка. След полицейска проверка в автомобила на Шон Комбс е намерен пистолет. В продължение на няколко години Комбс е въвлечен в непрестанни съдебни преследвания по обвинение за незаконно носене на оръжие. Конкурентните лейбъли и музикални критици често обвиняват Комбс в тотална комерсиализация на хип-хопа. Той оглавява цяла медийна империя, включваща музикалния лейбъл [[:en:Bad_Boy_Records|Bad Boy Records]], марките за хип-хоп дрехи Sean John и Sean by Sean Combs, филмова компания и два ресторанта. Изявява се още като продуцент на шоуто по [[Ем Ти Ви]] ''Making the Band'', писател, аранжор и актьор на Бродуей. Той е продал над 60 млн. записи по цял свят. През 2008 Шон Комбс е награден със звезда на [[Холивудска алея на славата|Холивудската алея на славата]]. == След 2000 година и бизнес дела == С влизането си в новия век през 2001 той променя прякора си от Пъф Дади на Пи Диди и през март издава така и неуспешният си албум ''Thank You''. През юли издава албума ''The Saga Continues'', който е повече от успешен и е на второ място в [[Билборд 200]]. През 2002 г. открива новото си шоу по MTV ''Making The Band'', идеята е да се открият талантливи артисти, които имат шанс да пробият в музикалната индустрия. След 10 сезона шоуто е спряно през 2009. На 17 октомври 2006 г. след 4-годишно чакане от почитателите си, пуска четвъртият си студиен албум ''Press Play''. Oще един успех за него, като албума дебютира на първо място в Билборд 200, с продажби повече от 173 000 копия. През август 2008 г. издава още едно шоу по VH1 ''I want to Work for Diddy'', като спечелилият ще има възможност да работи за него. След 2 сезона през 2010 г. шоуто е спряно. От 2010 до 2013 г. [[Пъф Деди]] се фокусира върху своята група ''Dirty Money'' и актьорство. В студиото си работи с доста популярни рапъри като: [[Рик Рос]], [[Бъста Раймс]] и други. През декември 2010 албумът му ''Last Train To Paris'' e готов. Доста успешен албум и най-вече с песента ''Coming Home'', която е на 12-о място в ''U.S Hot 100''. === Бизнес дела === През 1998 г. Шон Комбс започва бизнес с дрехи под марката ''Sean John'', и през 2000 и 2004 г. печели наградите за дизайнер на годината. Компанията му е доста успешна в света на модата, а и самият Пъф Деди е пристрастен в бизнеса с дрехите. През 2008 г. той създава свои маркови парфюми ''I Am King'' добавено в бизнеса с дрехите. Той е свръхамбициран и през октомври 2007 г. започва да помага за създаването на алкохолното питие ''Ciroc Vodka'', в сделка с 50 процента разделяне на печалбата. През 2002 г. в списание ''Fortune'' Шон Комбс е поставен в номер 12 за топ 40 бизнесмените под 40-годишна възраст. През 2014 г. е поставен от списание Форбс под номер 1 като най-богат рапър в света, с нетна стойност от 700 млн. долара. Към края на 2014 г. бива изместен на второ място на класацията, отстъпвайки на [[Доктор Дре]]. == Личен живот == [[Файл:Sean Combs by David Shankbone.jpg|мини|Шон Комбс със своите синове Кристиан и Джъстин]] Комбс е баща на 6 деца, най-големият, Джъстин (роден 1993), е от връзката със студентската му приятелка, дизайнерката Миса Хилтън-Брим. От 1994 до юли 2007 г. има връзка с Кимбърли Портър, като помага в отглеждането на нейния син Куинси (роден 1991) от връзката ѝ с певеца и продуцент Ал Би Шуър. С Кимбърли имат един син Крисчън (роден 1998) и две дъщери – близначките Д'Лила Стар и Джеси Джеймс (родени 21 декември 2006).<ref>[http://usatoday30.usatoday.com/life/people/2007-02-27-celeb-twins_x.htm It's baby times two for these couples]</ref> == Дискография == * ''No Way Out'' (1997) * ''Forever'' (1999) * ''The Saga Continues...'' (2001) * ''We Invented the Remix'' (2002) * ''Press Play'' (2006) * ''Last Train to Paris'' (2010) * ''MMM'' (2014) * ''The Love Album: Off the Grid'' (2023) == Източници == <references /> == Външни препратки == {{уикицитат|Шон Комбс}} * [http://www.diddy.com/ Официален сайт на Diddy] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Коумс, Шон}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски музикални издатели]] [[Категория:Американски модни дизайнери]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Носители на награда „Грами“]] [[Категория:Родени в Ню Йорк]] 0ttbpmpucv1b43ylsrpshfsqeba4ofg 0 117060 12434805 12110780 2024-12-08T12:14:45Z 176.222.15.60 12434805 wikitext text/x-wiki [[Файл:Anagallis arvensis (8744289915).jpg|мини|235x235px|Огнивче (Anagallis Arvensis L.)]] „'''Ивет'''“ или „'''Ивета'''“ е форма на името „Ива“ и произлиза от френското Ivette (Yvette), което означава билката Anagalis Arvensis L. Това е вид билка, която в България е позната като [[отровната билка]] Ивета се използва рядко, защото е отровна . Според други мнения „Ивета“ (Yvette), женската форма на „Yves“ ('''Ив'''), произлиза от старогерманската дума „Iv“, която означава „отрова“. Друг вариант на произхода му е като форма на произношение на името [[Ева]]. Името Ивета означава красива. В [[България]] се разглежда преди всичко като близко, сродно име на [[Ивана]], женската форма на най-разпространеното в страната име - [[Иван]]. Затова и носителите на името празнуват именния си ден на [[Ивановден]] - [[7 януари]]. „Ивет“ празнува на Ивановден – 7 януари, [[Цветница]] или [[Еньовден]] – 24 юни. == Източници == <references /> * {{икона|ru}} [https://namedb.ru/name/ivetta/ Значение имени Иветта (Ивета)] * [http://www.imenata.com/name-view-3305.html Ивета - значение, произход и имен ден, в „Български именик“] [[Категория:Женски имена]] [[Категория:Български имена]] bf7p7zm6hy2k9tgygjd5rvjbunlfjde 12434807 12434805 2024-12-08T12:15:34Z 176.222.15.60 12434807 wikitext text/x-wiki [[Файл:Anagallis arvensis (8744289915).jpg|мини|235x235px|Огнивче (Anagallis Arvensis L.)]] „'''Ивет'''“ или „'''Ивета'''“ е форма на името „Ива“ и произлиза от френското Ivette (Yvette), което означава билката Anagalis Arvensis L. Това е вид билка, която в България е позната като [[отровната билка]] Ивет.Тази билка се използва рядко, защото е отровна . Според други мнения „Ивета“ (Yvette), женската форма на „Yves“ ('''Ив'''), произлиза от старогерманската дума „Iv“, която означава „отрова“. Друг вариант на произхода му е като форма на произношение на името [[Ева]]. Името Ивета означава красива. В [[България]] се разглежда преди всичко като близко, сродно име на [[Ивана]], женската форма на най-разпространеното в страната име - [[Иван]]. Затова и носителите на името празнуват именния си ден на [[Ивановден]] - [[7 януари]]. „Ивет“ празнува на Ивановден – 7 януари, [[Цветница]] или [[Еньовден]] – 24 юни. == Източници == <references /> * {{икона|ru}} [https://namedb.ru/name/ivetta/ Значение имени Иветта (Ивета)] * [http://www.imenata.com/name-view-3305.html Ивета - значение, произход и имен ден, в „Български именик“] [[Категория:Женски имена]] [[Категория:Български имена]] 72lnhorwe4dspsfhy6wcippsg95g7iy 12434813 12434807 2024-12-08T12:31:38Z Luxferuer 25980 12434813 wikitext text/x-wiki [[Файл:Anagallis arvensis (8744289915).jpg|мини|235x235px|Огнивче (Anagallis Arvensis L.)]] „'''Ивет'''“ или „'''Ивета'''“ е форма на името „Ива“ и произлиза от френското Ivette (Yvette), което означава билката Anagalis Arvensis L. Това е вид билка, която в България е позната като [[отровната билка]] Ивет.Тази билка се използва рядко, защото е отровна . Според други мнения „Ивета“ (Yvette), женската форма на „Yves“ ('''Ив'''), произлиза от старогерманската дума „Iv“, която означава „отрова“. Друг вариант на произхода му е като форма на произношение на името [[Ева]]. Името Ивета означава красива. В [[България]] се разглежда преди всичко като близко, сродно име на Ивана, женската форма на най-разпространеното в страната име - [[Иван]]. Затова и носителите на името празнуват именния си ден на [[Ивановден]] - [[7 януари]]. „Ивет“ празнува на Ивановден – 7 януари, [[Цветница]] или [[Еньовден]] – 24 юни. == Източници == <references /> * {{икона|ru}} [https://namedb.ru/name/ivetta/ Значение имени Иветта (Ивета)] * [http://www.imenata.com/name-view-3305.html Ивета - значение, произход и имен ден, в „Български именик“] [[Категория:Женски имена]] [[Категория:Български имена]] skfguvi0ybfauafq9teqm7dcxn9aog8 12434814 12434813 2024-12-08T12:32:39Z Luxferuer 25980 12434814 wikitext text/x-wiki [[Файл:Anagallis arvensis (8744289915).jpg|мини|235x235px|Огнивче (Anagallis Arvensis L.)]] „'''Ивет'''“ или „'''Ивета'''“ е форма на името „Ива“ и произлиза от френското Ivette (Yvette), което означава билката Anagalis Arvensis L. Това е вид билка, която в България е позната като [[отровната билка]] Ивет.Тази билка се използва рядко, защото е отровна . Според други мнения „Ивета“ (Yvette), женската форма на „Yves“ ('''Ив'''), произлиза от старогерманската дума „Iv“, която означава „отрова“. Друг вариант на произхода му е като форма на произношение на името [[Ева]]. Името Ивета означава красива. В [[България]] се разглежда преди всичко като близко, сродно име на Иванка, Ивана, женската форма на най-разпространеното в страната име - [[Иван]]. Затова и носителите на името празнуват именния си ден на [[Ивановден]] - [[7 януари]]. „Ивет“ празнува на Ивановден – 7 януари, [[Цветница]] или [[Еньовден]] – 24 юни. == Източници == <references /> * {{икона|ru}} [https://namedb.ru/name/ivetta/ Значение имени Иветта (Ивета)] * [http://www.imenata.com/name-view-3305.html Ивета - значение, произход и имен ден, в „Български именик“] [[Категория:Женски имена]] [[Категория:Български имена]] nqvm8gnj6d4qqxnlc1y157ipy0dxu93 12435348 12434814 2024-12-08T22:39:34Z Ted Masters 210248 12435348 wikitext text/x-wiki [[Файл:Anagallis arvensis (8744289915).jpg|мини|235x235px|Огнивче (Anagallis Arvensis L.)]] „'''Ивет'''“ или „'''Ивета'''“ е форма на името „Ива“ и произлиза от френското Ivette (Yvette), което означава билката Anagalis Arvensis L. Това е вид билка, която в България е позната като [[полско огнивче]]. Според други мнения „Ивет“ (Yvette), женската форма на „Yves“ ('''Ив'''), произлиза от старогерманската дума „Iv“, която означава „тисово дърво“. Друг вариант на произхода му е като форма на произношение на името [[Ева]]. Също така може да произхожда от името на върбата [[Ива]]. Името означава красива. В [[България]] се разглежда преди всичко като близко, сродно име на [[Ивана]], женската форма на най-разпространеното в страната име - [[Иван]]. Затова и носителите на името празнуват именния си ден на [[Ивановден]] - [[7 януари]]. „Ивет“ празнува на Ивановден – 7 януари, [[Цветница]] или [[Еньовден]] – 24 юни. == Източници == <references /> * {{икона|ru}} [https://namedb.ru/name/ivetta/ Значение имени Иветта (Ивета)] * [http://www.imenata.com/name-view-3305.html Ивета - значение, произход и имен ден, в „Български именик“] [[Категория:Женски имена]] [[Категория:Български имена]] fvqt5vrih8xx398nfgmf2kqsr3p66wq 0 118226 12434846 12434787 2024-12-08T13:25:14Z Livermorium5 158119 12434846 wikitext text/x-wiki {{Сциентология}} [[Файл:ScientologyCenter1.jpg|мини|Сциентологичен център в [[Лос Анджелис]].|300x300пкс]] '''Сциентологията''' ({{lang|en|Scientology}}) е система от религиозни вярвания и философски идеи, основана в [[САЩ]] от писателя [[Л. Рон Хъбард|Лафайет Роналд Хъбард]] (1911–1986) през [[1952]] г. Тя изповядва смесица от наука и духовност, като вярва в безсмъртието на духа и подобряването му на Земята. Идеята за рай и ад не съществува. Първоначално представена през 50-те години на 20-ти век като терапевтична практика, наречена [[Дианетика]], Хъбард я преименува на [[религия]] и основава [[Църква на сциентологията|Църквата на сциентологията]] през 1954 г. Организацията популяризира практики като „[[Одитинг (сциентология)|одитинг]]“, който има за цел да премахне травматичните „''енграми''“ от ума, като за всяка сесия се заплаща такса. По-напредналите последователи могат да преминат към тайни нива, наречени ''Оперативен тетан'' или ''Действащ тетан'', които включват учения за извънземни събития, като историята за извънземния [[Зину]], описан като владетел отпреди 70 милиона години, който довел милиарди извънземни на Земята и ги унищожил с термоядрени оръжия. Въпреки че това се пази в тайна от повечето последователи, то формира централната митологична основа на предполагаемата [[сотеирология]] на сциентологията. Тези аспекти от религията са се превърнали в обект на широко осмиване. == Етимология == Терминът „''Сциентология''“, създадена от Хъбард, произлиза от [[Латински език|латинската]] дума ''scientia'' („знание“, „умение“), която идва от глагола ''scīre'' („знам“), с наставката ''-ология'', от [[Гръцки език|гръцката]] дума λόγος (''lógos'', „дума“ или „разказ“). Хъбард твърди, че думата „сциентология“ означава „знание за знанието или наука за знанието“. „Сциентология“ умишлено използва думата „наука“, с цел да се възползва от „престижа и възприеманата легитимност“ на природните науки в общественото съзнание. По този начин сциентологията често е сравнявана с религиозни групи като [[Христинска наука|Христинската наука]] и [[Наука за ума|Науката за ума]], които използват сходни тактики. Терминът „Сциентология“ е бил използван в публикувани произведения поне два пъти преди Хъбард. В книгата ''The New Word'' (1901) поетът и адвокат [[Алън Ъпуърд]] за пръв път използва „сциентология“, за да означи сляпо, безкритично приемане на научна доктрина (сравнете със [[сциентизъм]]). През 1934 г. философът [[Анастасиус Норденхолц]] публикува ''Scientology: Science of the Constitution and Usefulness of Knowledge'', в която използва термина, за да обозначи науката за науката. Не е известно дали Хъбард е бил наясно с някое от тези предишни употреби на думата. == История == Хъбард е автор на много книги в областта на [[научна фантастика|научната фантастика]], повечето от които са писани през 1930-те и 1940-те години. През [[1949]] г. на конференция на автори на научнофантастични книги, проведена в [[Ню Джърси]], той заявява: ''„Да пишеш за 1 пени на дума е смешно. Ако човек наистина иска да натрупа милиони, най-добрият начин е да създаде своя собствена религия.“''<ref>{{Citation |title=www.standartnews.com |url=http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-01-07&article=216997 |accessdate=2008-01-20 |archivedate=2008-01-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080110104200/http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-01-07&article=216997 }}</ref> По време на своята писателска кариера Хъбард започва да се интересува от способностите на човешкия разум. През 1950 г. неговите проучвания биват публикувани под името ''„Дианетика. Модерната наука на умственото здраве.“'' Днес тази книга носи заглавието ''„Силата на мисълта върху човешкото тяло“.'' През 50-те години Л. Рон Хъбард се стреми към юридическо признаване на сциентологията като религия, за да се справи с практически проблеми, включително правни въпроси около [[Дианетика|дианетиката]]. През 1953 г. той създава организации с религиозни имена, а през 1959 г. Сейнт Хил Манър във [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] става световната централа на сциентологията. За да се противопостави на критиците, Църквата създава Офис за специални дела (''Office of Special Affairs'') през 1966 г., който се занимава с инфилтриране и събиране на информация, включително чрез [[Операция Снежанка]]. Разкритията за тези дейности водят до обиски на [[Федерално бюро за разследване|ФБР]] през 1977 г., осъждане на Църквата. През 1967 г. Хъбард основава Морската организация („Морски орг“; на английски: ''Sea Org'') за най-отдадените членове на сциентологията.<ref>Barrett, David V. (2001). ''The New Believers: A Survey of Sects, Cults and Alternative Religions,'' стр. 464-465</ref> До 1981 г. [[Дейвид Мискавидж]] се утвърждава като ключова фигура и впоследствие наследява Хъбард след смъртта му през 1986 г.<ref>Miller, Russell (1987). ''Bare-faced Messiah: The True Story of L. Ron Hubbard.'' стр. 374-5.</ref> Под ръководството на Мискавидж сциентологията получава данъчен религиозен статут от Служба за вътрешни приходита (''IRS'') през 1993 г., което представлява значителна юридическа победа за организацията.<ref>Urban, Hugh B. (2011). ''The Church of Scientology: A History of a New Religion,'' стр. 3</ref> == Вярвания и практики == [[Л. Рон Хъбард]] е централната фигура в сциентологията, като неговите писания са основата на нейните вярвания и практики. Той описва сциентологията като „лична синтеза“ на [[философия]], [[физика]] и [[психология]]<ref>Bromley, David G. (2009). "Making Sense of Scientology: Prophetic, Contractual Religion", стр. 97</ref>, като твърди, че неговите идеи са разработени чрез изследвания и експерименти, а не чрез свръхестествено откровение.<ref>Grünschloß, Andreas (2009). "Scientology, a 'New Age' Religion?", стр. 231</ref> Сциентолозите гледат на неговите произведения като на свещени текстове и следват стриктен набор от учения, които са скрити от много членове. Работата на Хъбард е смятана за безупречна в рамките на сциентологията, като не се допуска никаква промяна. Църквата популяризира система, наречена „сциентоложки език“, и изисква последователите да овладеят специализираната [[терминология]]. Практиките на Сциентологията се разглеждат като форма на приложена религиозна философия, включваща [[Хипноза|хипнотични техники]] за създаване на зависимост и послушание. Движението подчертава важността на практическото приложение и личния опит, вместо сляпото вярване. Сциентолозите са насърчавани да валидират ученията чрез собствения си живот, съсредоточавайки се върху подобряване на условията. Образователните методи на Църквата, известни като „Техника на учене“, акцентират върху разбирането на всяка дума преди да се премине напред. Ученията на Хъбард се разглежда от последователите им като научни и непогрешими и твърдят, че „знаят“, че ученията му са верни.<ref>Westbrook, Donald A. (2019). ''Among the Scientologists: History, Theology, and Praxis,'' стр.17</ref> === Одитинг === Централната практика в сциентологията е [[Одитинг (сциентология)|одитингът]], при който един сциентолог, наречен „одитор“, задава въпроси на субект, наречен „предчистен“ (''preclearer''), с цел да му помогне да премахне психически травми, наречени „енграми“<ref>Urban 2011, стр.46</ref>. Одитингът се смята за метод за индукция на леко хипнотично състояние, което създава зависимост и послушание в субекта. След като човекът бъде смятан за освободен от енграми, му се дава статусът „чист“, свързан с подобрено здраве, жизненост и интелигентност. По-високите нива, като ''Оперативен тетан'' (ОТ), се смятат за пълна духовна свобода, при която човек може да създава, да ходи навсякъде и да прави всичко.<ref>Urban 2011, стр. 81</ref> [[Файл:Scientology - The E-Meter.jpg|мини|231x231пкс|Е-метър]] Цените за пълния курс за одитинг в Църквата на Сциентологията не се рекламират често публично.<ref>Harley, Gail M.; Kieffer, John (2009). "The Development and Reality of Auditing", стр. 191</ref> Към 2011 г. цената за завършване на целия „Мост към Пълна свобода“ (''Bridge to Total Freedom'') може да достигне 400 000 щатски долара (еквивалент на 542 000 долара през 2023 г.).<ref>Urban 2011, стр. 135–6.</ref> В писмо от 1964 г. Хъбард заявява, че блок от 25 часа одитинг трябва да струва колкото „три месеца заплата на средностатистически работник от средната класа“. Църквата на Сциентологията често е критикувана за цените, които начислява за одитинг, а изследвания на групата показват, че печалбата е основната ѝ цел. Хъбард заявява, че начисляването на такса за одитинг е необходимо, защото самата практика изисква обмен, и ако одиторът не получи нещо за услугите си, това може да навреди и на двете страни.<ref>Harley & Kieffer 2009, стр. 191</ref> По време на одитинга се използва устройство, наречено електропсихометър или [[е-метър]].<ref>Urban 2011, стр. 49</ref> === Душа === Хъбард учи, че човек се състои от три части: дух, ум и тяло.<ref>Westbrook 2019, стр. 21; Thomas 2021, стр. 51.</ref> Първата от тези части е вътрешното „аз“ на човека, което той нарича „''тетан''“. Това е подобно на идеята за душата или духа, намерена в религиозните традиции. Хъбард заявява, че „тетанът е човекът. Ти си ТИ ''в'' тяло“. Хъбард нарича физическата вселена вселена МЕСТ, което означава „Материя, Енергия, Пространство и Време“. Сциентолозите вярват, че тетаните могат да се екстериоризират; да напуснат телата си. Тетанът се счита за безсмъртно същество, което е претърпяло много прераждания. Човек, който е умрял, се казва, че „е изпуснал тялото“ (''dropped the body''). Сциентологията признава съществуването на върховно същество, но практикуващите не се очаква да го почитат.<ref>Lewis 2009, стр. 6; Lewis 2012, стр. 137.</ref> Не се извършват посреднически молби за търсене на помощ от това същество в ежедневието. === Космическа опера и Огнената стена === Митологичната структура, която формира основата на това, което последователите на сциентологията възприемат като пътя към спасението, е историята за [[Зину]]. Отразявайки силна научно-фантастична тема в своята теология, ученията на сциентологията правят препратки към „космическа опера“, термин, обозначаващ събития в далечното минало, в които участват „космически кораби, космонавти и междупланетни пътувания“.<ref>Rothstein, Mikael (2009). "'His Name was Xenu. He used Renegades...': Aspects of Scientology's Founding Myth", стр. 377</ref> Хъбард пише за голяма катастрофа, която се случва преди 75 милиона години. Според тази история, преди 75 милиона години съществувала Галактическа конфедерация от 76 планети, управлявана от лидер на име Зину. Конфедерацията е пренаселена, а Зену транспортира милиони извънземни на Земята и ги убива с [[Водородна бомба|водородни бомби]]. Същностите на тези, които били убити, след това се събирали заедно и в тях били вграждани импланти, предназначени да убият всяко тяло, което тези същности по-късно обитават, ако си спомнят събитията за тяхното унищожение. След масакра, няколко офицери от службата на Зену се бунтуват срещу него, като в крайна сметка го залавят и затварят. Хъбард твърди, че открил мита за Зену през декември 1967 г., след като дълбоко се потопил в своята „времева линия“. Сциентологията учи, че опитите да се възстанови тази информация от „времевата линия“ обикновено водят до смърт на индивида, причинена от присъствието на имплантите на Зину, но благодарение на „технологията“ на Хъбард тази смърт може да бъде избегната. Организацията на сциентологията твърди, че изучаването на мита за Зину може да бъде вредно за тези, които не са подготвени за него, и документите, обсъждащи Зину, са скрити от повечето членове. Ученията за Зену по-късно са разкрити от бивши членове, като стават обществено достояние след като са представени като доказателства в съдебни дела. Те са широко достъпни онлайн. Членовете, които са получили тези учения, обикновено отричат съществуването им. Хъбард обаче говори за Зину в няколко случая, историята за Зину носи сходства с някои от научнофантастичните разкази, които Хъбард публикува, а съществени теми от историята за Зену присъстват в книгата на Хъбард ''Сциентология – История на човека''. === Нива на Оперативен тетан === Нивата над „Clear“ в сциентологията се наричат Оперативен тетан (OT), като има общо 15 нива, въпреки че Хъбард завършва само осем по време на живота си. Нива от девето до петнадесето остават неиздадени, като Църквата твърди, че ще бъдат предоставени, когато се постигнат определени постижения в разширяването. За да достигне до нивата OT, членът трябва да посети специфични Напреднали организации, като разходите за достигане на OT VIII варират между 350 000 и 400 000 долара. Най-високото ниво, OT VIII, се разкрива само на кораба на сциентологията ''Freewinds''. Съдържанието на нивата OT се пази в тайна, докато не бъде усвоен материалът от предишните нива, а членовете на по-високи нива обикновено отказват да обсъждат тези учения. === Психиатрия, психология, психоза === Сциентологията силно се противопоставя на психиатрията и психологията и се стреми да ги замени със собствените си методи. Хъбард критикува психиатрията за причиняване на вреди и я обвинява, че е отговорна за политическо потисничество и за зверства като [[Холокост|Холокоста]]. Въпреки че твърди, че сциентологията не се занимава с психоза, Хъбард разработва ''Introspection Rundown'', след като забелязва, че последователите му страдат от психически сривове. Този метод попада под обществено внимание след смъртта на сциентоложката Лиза Макферсън, която е била изолирана за 17 дни след психически срив.<ref>The Truth Rundown, a three-part series by Thomas C. Tobin and Joe Childs, St Petersburg Times "Part 1 — Scientology: The Truth Rundown". June 21, 2009. Archived from the original on February 9, 2013. "The Truth Rundown, Part 2 — Death in slow motion". June 22, 2009. Archived from the original on October 24, 2019.</ref> === Мнения за Хъбард === Сциентолозите възприемат Хъбарда като изключителен човек, но не го почитат като божество. Те го смятат за най-висшия операционен тетан, който е останал на Земята, за да покаже на другите пътя към духовното освобождение, човекът, който е открил източника на човешките страдания и технология, която позволява на всеки да постигне истинския си потенциал. Ръководството на Църквата на сциентологията представя физическата смърт на Хъбард като „dropping his body“, за да може да преследва по-високи нива на изследвания, които не са възможни с тяло, ограничено от Земята. == Църквата на Сциентологията == [[Файл:Super Power building.jpg|мини|267x267пкс|Сградата ''Super Power'' в комплекса FLAG на Сциентологията в Клиъруотър, Флорида.]] Църквата на Сциентологията има главен офис в „Златната база“ (''Gold Base'') в [[Ривърсайд (окръг)|окръг Ривърсайд, Калифорния]], където работят най-високопоставените служители на Морската организация (''Sea Org''), както и в „Флаг Ланд Бейз“ (''Flag Land Base'') в [[Клиъруотър (Флорида)|Клиъруотър, Флорида]]. Организацията функционира на йерархичен и вертикален принцип, като структурата ѝ е основно бюрократична. Тя претендира, че е единственият истински представител на сциентологията. Вътрешната структура на организациите на сциентологията е силно бюрократична с акцент върху управлението, основано на статистика. Оперативните бюджети на организацията зависят от резултатите и подлежат на чести прегледи. До 2011 г. организацията твърди, че има над 700 центъра в 65 държави. По-малките центрове се наричат „мисии“ (''missions''). Най-голям брой от тях има в САЩ, като вторият най-голям брой е в Европа. Мисиите се създават от мисионери, които се наричат „държатели на мисии“ (''mission holders''). Членовете могат да създадат мисия, където желаят, но трябва да я финансират сами; мисиите не се финансират от централната организация. Държателите на мисии трябва да закупят всичките необходими материали от централната Църква на Сциентологията; през 2001 г. комплектът за стартиране на мисия е струвал 35 000 долара (еквивалентно на 60 200 долара през 2023 г.). [[Файл:Scientology symbol.svg|ляво|мини|Осмовърхият кръст, един от символите, създадени, за да придадат на сциентологията вид на религия. Ърбан предполага, че е моделиран по осемвръхния кръст, използван от [[Херметически орден на Златната зора|Херметическия орден на Златната зора]].]] Всяка мисия или организация в Сциентологията функционира като лицензирана франчайзова единица и търговска компания, като изпраща част от приходите си от начално ниво на одитиране към Международното управление. Организацията има предприемаческа система за награди, като членовете получават възнаграждения за привличането на нови хора или за записването им за напреднали услуги. Представянето на членовете се проследява чрез „статистики“, като подобренията се наричат „нагоре статистики“, а спадовете – „надолу статистики“. През 2012 г. изтекли данъчни документи показват, че Международната Църква на Сциентологията и Църквата на Духовната Технология имат общо 1.7 милиарда долара активи и годишни приходи от около 200 милиона долара. === Вътрешна организация === Морската организация (''Sea Org'') е основната управленска единица на Църквата на Сциентологията, съдържаща най-високите нива в йерархията. Членове често са наемани от деца на съществуващи сциентолози и подписват „милиардогодишен договор“ за служба на Църквата, като трудовите им задължения вземат приоритет пред семейния живот, което води до пренебрегване и поставяне в опасност на децата. Рехабилитационната проектна сила (RPF) е дисциплинарна програма за членове на Морската организация, които са отклонени от ученията, включваща тежък труд и интензивно обучение. Офисът по специални въпроси (OSA) функционира като тайна разузнавателна агенция, насочена срещу критици и използваща частни разследващи за защита. Международната асоциация на сциентолозите подкрепя глобалната мисия на организацията. === Промоционални материали === [[Файл:CelebrityCentre.jpg|мини|241x241пкс|Центърът за знаменитости на ЦнС в [[Холивуд|Холивуд, Лос Анджелис]]]] Сциентология използва различни медии, за да популяризира себе си и да привлича последователи. Хъбард популяризира сциентологията чрез голямо разнообразие от книги, статии и лекции. Организацията публикува няколко списания, включително ''Source'', ''Advance'', ''The Auditor'' и ''Freedom''. Сциентологията основава издателска преса, наречена ''New Era'', и аудиовизуален издател ''Golden Era''. Освен това тя използва Интернет за промоционални цели и е използвала реклама, за да привлече потенциални последователи, включително реклами по време на телевизионни излъчвания на ''[[Супербоул]]'' през 2014 и 2020 г. Църквата на Сциентологията отдавна използва знаменитости за собственото си популяризиране, започвайки с „Проект Знаменитости“ на Хъбард през 1955 г. и създавайки първия си Център за знаменитости през 1969 г. щаб-квартирата на Центъра за знаменитости се намира в [[Холивуд]], а други клонове има в различни големи градове. През 1955 г. Хъбард съставя списък с 63 знаменитости, които да бъдат привлечени към сциентологията. Известни личности, които са се присъединили, включват [[Джон Траволта]], [[Том Круз]], [[Кърсти Али]], [[Нанси Картрайт]] и [[Джулиет Люис]].<ref>Urban 2011, стр. 1; Urban 2012, стр. 335; Westbrook 2019, стр. 51; Thomas 2021, стр. 33.</ref> Църквата използва участието на знаменитости, за да увеличи привлекателността си, като тактика, използвана и от други нови религиозни движения, като например [[Църква на Сатаната|Църквата на Сатаната]], [[Трансцендентална медитация]], [[Международно общество за Кришна-съзнание|Движението „Харе Кришна“]], както и [[Кабала Център]]. === Реакции спрямо противниците === Църквата на Сциентологията се възприема като жертва на медийно и правителствено преследване. Вътрешната ѝ култура включва твърдения за систематично тормозене. В отговор на критиките организацията е известна със своите агресивни тактики, като водене на многобройни съдебни дела и понякога използване на извънправни мерки срещу тези, които я заплашват. Този подход често привлича негативно внимание и води до това, че сциентологията е възприемана като свой най-голям враг. Репутацията на организацията като изключително съдебно активна е свързана с многобройни правни конфликти, включително съдебни дела срещу правителства, организации и физически лица. Тя използва съдебните действия не само за да контрира критиките, но и за да осигури правно признание като религия. Счита се, че целта на много от тези правни действия е да изтощят ресурсите на критиците, а не непременно да спечели делото. === Потискащи личности и феър гейм === Църквата на Сциентологията нарича тези, които се смятат за враждебни към организацията, включително бивши членове, „потискащи личности“ (''Suppressive Persons'' или ''SP''). Тези индивиди са изолирани от членовете чрез практика, наречена „дисконекция“ (''disconnecting''). През 1968 г. Хъбард въвежда политиката справедлива игра или феър гейм (''fair game''), която позволява на членовете да нараняват, мамят или дори унищожават SP, без последствия. Въпреки че Църквата твърди, че е прекратила тази политика, критиците смятат, че тя все още се използва под различни форми. Сциентологията използва етична и правна система за регулиране на поведението на членовете, като етичните служители наблюдават спазването на правилата на организацията и се справят с нарушенията, вариращи от малки грешки до сериозни потискащи действия. == В България == През 1991 г. е направен опит за регистрация в [[България]] на Сциентологията като вероизповедания или като сдружение. След отказа на Дирекция по вероизповеданията и повторен безуспешен опит, към 2004 г. няма данни за пропаганда или практическа дейност от страна на чуждестранни мисионери на Сциентологията или на нейни последователи в страната. == Известни членове == * [[Кърсти Али]] * [[Нанси Картрайт]] * [[Джеф Конауей]] * [[Том Круз]] * [[Чък Кърия]] * [[Джейсън Лий]] * [[Джулиет Люис]] * [[Марисол Никълс]] * [[Джовани Рибизи]] * [[Джон Траволта]] == Външни препратки == * [https://www.pravoslavie.bg/Медии/какво-става-със-сциентологията/ Какво става със сциентологията?], статия от DW == Източници == <references /> [[Категория:Сциентология| ]] [[Категория:Религия в САЩ]] hxcpm94yhc9dd9nnd017ta9v5mu6sr1 12434857 12434846 2024-12-08T13:35:46Z Livermorium5 158119 12434857 wikitext text/x-wiki {{Сциентология}} [[Файл:ScientologyCenter1.jpg|мини|Сциентологичен център в [[Лос Анджелис]].|300x300пкс]] '''Сциентологията''' ({{lang|en|Scientology}}) е система от религиозни вярвания и философски идеи, основана в [[САЩ]] от писателя [[Л. Рон Хъбард|Лафайет Роналд Хъбард]] (1911–1986) през [[1952]] г. Тя изповядва смесица от наука и духовност, като вярва в безсмъртието на духа и подобряването му на Земята. Идеята за рай и ад не съществува. Първоначално представена през 50-те години на 20-ти век като терапевтична практика, наречена [[Дианетика]], Хъбард я преименува на [[религия]] и основава [[Църква на сциентологията|Църквата на сциентологията]] през 1954 г. Организацията популяризира практики като „[[Одитинг (сциентология)|одитинг]]“, който има за цел да премахне травматичните „''енграми''“ от ума, като за всяка сесия се заплаща такса. По-напредналите последователи могат да преминат към тайни нива, наречени ''Оперативен тетан'' или ''Действащ тетан'', които включват учения за извънземни събития, като историята за извънземния [[Зину]], описан като владетел отпреди 70 милиона години, който довел милиарди извънземни на Земята и ги унищожил с термоядрени оръжия. Въпреки че това се пази в тайна от повечето последователи, то формира централната митологична основа на предполагаемата [[сотеирология]] на сциентологията. Тези аспекти от религията са се превърнали в обект на широко осмиване. == Етимология == Терминът „''Сциентология''“, създадена от Хъбард, произлиза от [[Латински език|латинската]] дума ''scientia'' („знание“, „умение“), която идва от глагола ''scīre'' („знам“), с наставката ''-ология'', от [[Гръцки език|гръцката]] дума λόγος (''lógos'', „дума“ или „разказ“). Хъбард твърди, че думата „сциентология“ означава „знание за знанието или наука за знанието“. „Сциентология“ умишлено използва думата „наука“, с цел да се възползва от „престижа и възприеманата легитимност“ на природните науки в общественото съзнание. По този начин сциентологията често е сравнявана с религиозни групи като [[Христинска наука|Христинската наука]] и [[Наука за ума|Науката за ума]], които използват сходни тактики. Терминът „Сциентология“ е бил използван в публикувани произведения поне два пъти преди Хъбард. В книгата ''The New Word'' (1901) поетът и адвокат [[Алън Ъпуърд]] за пръв път използва „сциентология“, за да означи сляпо, безкритично приемане на научна доктрина (сравнете със [[сциентизъм]]). През 1934 г. философът [[Анастасиус Норденхолц]] публикува ''Scientology: Science of the Constitution and Usefulness of Knowledge'', в която използва термина, за да обозначи науката за науката. Не е известно дали Хъбард е бил наясно с някое от тези предишни употреби на думата. == История == Хъбард е автор на много книги в областта на [[научна фантастика|научната фантастика]], повечето от които са писани през 1930-те и 1940-те години. През [[1949]] г. на конференция на автори на научнофантастични книги, проведена в [[Ню Джърси]], той заявява: ''„Да пишеш за 1 пени на дума е смешно. Ако човек наистина иска да натрупа милиони, най-добрият начин е да създаде своя собствена религия.“''<ref>{{Citation |title=www.standartnews.com |url=http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-01-07&article=216997 |accessdate=2008-01-20 |archivedate=2008-01-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080110104200/http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-01-07&article=216997 }}</ref> По време на своята писателска кариера Хъбард започва да се интересува от способностите на човешкия разум. През 1950 г. неговите проучвания биват публикувани под името ''„Дианетика. Модерната наука на умственото здраве.“'' Днес тази книга носи заглавието ''„Силата на мисълта върху човешкото тяло“.'' През 50-те години Л. Рон Хъбард се стреми към юридическо признаване на сциентологията като религия, за да се справи с практически проблеми, включително правни въпроси около [[Дианетика|дианетиката]]. През 1953 г. той създава организации с религиозни имена, а през 1959 г. Сейнт Хил Манър във [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] става световната централа на сциентологията. За да се противопостави на критиците, Църквата създава Офис за специални дела (''Office of Special Affairs'') през 1966 г., който се занимава с инфилтриране и събиране на информация, включително чрез [[Операция Снежанка]]. Разкритията за тези дейности водят до обиски на [[Федерално бюро за разследване|ФБР]] през 1977 г., осъждане на Църквата. През 1967 г. Хъбард основава Морската организация („Морски орг“; на английски: ''Sea Org'') за най-отдадените членове на сциентологията.<ref>Barrett, David V. (2001). ''The New Believers: A Survey of Sects, Cults and Alternative Religions,'' стр. 464-465</ref> До 1981 г. [[Дейвид Мискавидж]] се утвърждава като ключова фигура и впоследствие наследява Хъбард след смъртта му през 1986 г.<ref>Miller, Russell (1987). ''Bare-faced Messiah: The True Story of L. Ron Hubbard.'' стр. 374-5.</ref> Под ръководството на Мискавидж сциентологията получава данъчен религиозен статут от Служба за вътрешни приходита (''IRS'') през 1993 г., което представлява значителна юридическа победа за организацията.<ref>Urban, Hugh B. (2011). ''The Church of Scientology: A History of a New Religion,'' стр. 3</ref> == Вярвания и практики == [[Л. Рон Хъбард]] е централната фигура в сциентологията, като неговите писания са основата на нейните вярвания и практики. Той описва сциентологията като „лична синтеза“ на [[философия]], [[физика]] и [[психология]]<ref>Bromley, David G. (2009). "Making Sense of Scientology: Prophetic, Contractual Religion", стр. 97</ref>, като твърди, че неговите идеи са разработени чрез изследвания и експерименти, а не чрез свръхестествено откровение.<ref>Grünschloß, Andreas (2009). "Scientology, a 'New Age' Religion?", стр. 231</ref> Сциентолозите гледат на неговите произведения като на свещени текстове и следват стриктен набор от учения, които са скрити от много членове. Работата на Хъбард е смятана за безупречна в рамките на сциентологията, като не се допуска никаква промяна. Църквата популяризира система, наречена „сциентоложки език“, и изисква последователите да овладеят специализираната [[терминология]]. Практиките на Сциентологията се разглеждат като форма на приложена религиозна философия, включваща [[Хипноза|хипнотични техники]] за създаване на зависимост и послушание. Движението подчертава важността на практическото приложение и личния опит, вместо сляпото вярване. Сциентолозите са насърчавани да валидират ученията чрез собствения си живот, съсредоточавайки се върху подобряване на условията. Образователните методи на Църквата, известни като „Техника на учене“, акцентират върху разбирането на всяка дума преди да се премине напред. Ученията на Хъбард се разглежда от последователите им като научни и непогрешими и твърдят, че „знаят“, че ученията му са верни.<ref>Westbrook, Donald A. (2019). ''Among the Scientologists: History, Theology, and Praxis,'' стр.17</ref> === Одитинг === Централната практика в сциентологията е [[Одитинг (сциентология)|одитингът]], при който един сциентолог, наречен „одитор“, задава въпроси на субект, наречен „предчистен“ (''preclearer''), с цел да му помогне да премахне психически травми, наречени „енграми“<ref>Urban 2011, стр.46</ref>. Одитингът се смята за метод за индукция на леко хипнотично състояние, което създава зависимост и послушание в субекта. След като човекът бъде смятан за освободен от енграми, му се дава статусът „чист“, свързан с подобрено здраве, жизненост и интелигентност. По-високите нива, като ''Оперативен тетан'' (ОТ), се смятат за пълна духовна свобода, при която човек може да създава, да ходи навсякъде и да прави всичко.<ref>Urban 2011, стр. 81</ref> [[Файл:Scientology - The E-Meter.jpg|мини|231x231пкс|Е-метър]] Цените за пълния курс за одитинг в Църквата на Сциентологията не се рекламират често публично.<ref>Harley, Gail M.; Kieffer, John (2009). "The Development and Reality of Auditing", стр. 191</ref> Към 2011 г. цената за завършване на целия „Мост към Пълна свобода“ (''Bridge to Total Freedom'') може да достигне 400 000 щатски долара (еквивалент на 542 000 долара през 2023 г.).<ref>Urban 2011, стр. 135–6.</ref> В писмо от 1964 г. Хъбард заявява, че блок от 25 часа одитинг трябва да струва колкото „три месеца заплата на средностатистически работник от средната класа“. Църквата на Сциентологията често е критикувана за цените, които начислява за одитинг, а изследвания на групата показват, че печалбата е основната ѝ цел. Хъбард заявява, че начисляването на такса за одитинг е необходимо, защото самата практика изисква обмен, и ако одиторът не получи нещо за услугите си, това може да навреди и на двете страни.<ref>Harley & Kieffer 2009, стр. 191</ref> По време на одитинга се използва устройство, наречено електропсихометър или [[е-метър]].<ref>Urban 2011, стр. 49</ref> === Душа === Хъбард учи, че човек се състои от три части: дух, ум и тяло.<ref>Westbrook 2019, стр. 21; Thomas 2021, стр. 51.</ref> Първата от тези части е вътрешното „аз“ на човека, което той нарича „''тетан''“. Това е подобно на идеята за душата или духа, намерена в религиозните традиции. Хъбард заявява, че „тетанът е човекът. Ти си ТИ ''в'' тяло“. Хъбард нарича физическата вселена вселена МЕСТ, което означава „Материя, Енергия, Пространство и Време“. Сциентолозите вярват, че тетаните могат да се екстериоризират; да напуснат телата си. Тетанът се счита за безсмъртно същество, което е претърпяло много прераждания. Човек, който е умрял, се казва, че „е изпуснал тялото“ (''dropped the body''). Сциентологията признава съществуването на върховно същество, но практикуващите не се очаква да го почитат.<ref>Lewis 2009, стр. 6; Lewis 2012, стр. 137.</ref> Не се извършват посреднически молби за търсене на помощ от това същество в ежедневието. === Космическа опера и Огнената стена === Митологичната структура, която формира основата на това, което последователите на сциентологията възприемат като пътя към спасението, е историята за [[Зину]]. Отразявайки силна научно-фантастична тема в своята теология, ученията на сциентологията правят препратки към „космическа опера“, термин, обозначаващ събития в далечното минало, в които участват „космически кораби, космонавти и междупланетни пътувания“.<ref>Rothstein, Mikael (2009). "'His Name was Xenu. He used Renegades...': Aspects of Scientology's Founding Myth", стр. 377</ref> Хъбард пише за голяма катастрофа, която се случва преди 75 милиона години. Според тази история, преди 75 милиона години съществувала Галактическа конфедерация от 76 планети, управлявана от лидер на име Зину. Конфедерацията е пренаселена, а Зену транспортира милиони извънземни на Земята и ги убива с [[Водородна бомба|водородни бомби]]. Същностите на тези, които били убити, след това се събирали заедно и в тях били вграждани импланти, предназначени да убият всяко тяло, което тези същности по-късно обитават, ако си спомнят събитията за тяхното унищожение. След масакра, няколко офицери от службата на Зену се бунтуват срещу него, като в крайна сметка го залавят и затварят. Хъбард твърди, че открил мита за Зену през декември 1967 г., след като дълбоко се потопил в своята „времева линия“. Сциентологията учи, че опитите да се възстанови тази информация от „времевата линия“ обикновено водят до смърт на индивида, причинена от присъствието на имплантите на Зину, но благодарение на „технологията“ на Хъбард тази смърт може да бъде избегната. Организацията на сциентологията твърди, че изучаването на мита за Зину може да бъде вредно за тези, които не са подготвени за него, и документите, обсъждащи Зину, са скрити от повечето членове. Ученията за Зену по-късно са разкрити от бивши членове, като стават обществено достояние след като са представени като доказателства в съдебни дела. Те са широко достъпни онлайн. Членовете, които са получили тези учения, обикновено отричат съществуването им. Хъбард обаче говори за Зину в няколко случая, историята за Зину носи сходства с някои от научнофантастичните разкази, които Хъбард публикува, а съществени теми от историята за Зену присъстват в книгата на Хъбард ''Сциентология – История на човека''. === Нива на Оперативен тетан === Нивата над „Clear“ в сциентологията се наричат Оперативен тетан (OT), като има общо 15 нива, въпреки че Хъбард завършва само осем по време на живота си. Нива от девето до петнадесето остават неиздадени, като Църквата твърди, че ще бъдат предоставени, когато се постигнат определени постижения в разширяването. За да достигне до нивата OT, членът трябва да посети специфични Напреднали организации, като разходите за достигане на OT VIII варират между 350 000 и 400 000 долара. Най-високото ниво, OT VIII, се разкрива само на кораба на сциентологията ''Freewinds''. Съдържанието на нивата OT се пази в тайна, докато не бъде усвоен материалът от предишните нива, а членовете на по-високи нива обикновено отказват да обсъждат тези учения. === Психиатрия, психология, психоза === Сциентологията силно се противопоставя на психиатрията и психологията и се стреми да ги замени със собствените си методи. Хъбард критикува психиатрията за причиняване на вреди и я обвинява, че е отговорна за политическо потисничество и за зверства като [[Холокост|Холокоста]]. Въпреки че твърди, че сциентологията не се занимава с психоза, Хъбард разработва ''Introspection Rundown'', след като забелязва, че последователите му страдат от психически сривове. Този метод попада под обществено внимание след смъртта на сциентоложката Лиза Макферсън, която е била изолирана за 17 дни след психически срив.<ref>The Truth Rundown, a three-part series by Thomas C. Tobin and Joe Childs, St Petersburg Times "Part 1 — Scientology: The Truth Rundown". June 21, 2009. Archived from the original on February 9, 2013. "The Truth Rundown, Part 2 — Death in slow motion". June 22, 2009. Archived from the original on October 24, 2019.</ref> === Мнения за Хъбард === Сциентолозите възприемат Хъбарда като изключителен човек, но не го почитат като божество. Те го смятат за най-висшия операционен тетан, който е останал на Земята, за да покаже на другите пътя към духовното освобождение, човекът, който е открил източника на човешките страдания и технология, която позволява на всеки да постигне истинския си потенциал. Ръководството на Църквата на сциентологията представя физическата смърт на Хъбард като „dropping his body“, за да може да преследва по-високи нива на изследвания, които не са възможни с тяло, ограничено от Земята. == Църквата на Сциентологията == [[Файл:Super Power building.jpg|мини|267x267пкс|Сградата ''Super Power'' в комплекса FLAG на Сциентологията в Клиъруотър, Флорида.]] Църквата на Сциентологията има главен офис в „Златната база“ (''Gold Base'') в [[Ривърсайд (окръг)|окръг Ривърсайд, Калифорния]], където работят най-високопоставените служители на Морската организация (''Sea Org''), както и в „Флаг Ланд Бейз“ (''Flag Land Base'') в [[Клиъруотър (Флорида)|Клиъруотър, Флорида]]. Организацията функционира на йерархичен и вертикален принцип, като структурата ѝ е основно бюрократична. Тя претендира, че е единственият истински представител на сциентологията. Вътрешната структура на организациите на сциентологията е силно бюрократична с акцент върху управлението, основано на статистика. Оперативните бюджети на организацията зависят от резултатите и подлежат на чести прегледи. До 2011 г. организацията твърди, че има над 700 центъра в 65 държави. По-малките центрове се наричат „мисии“ (''missions''). Най-голям брой от тях има в САЩ, като вторият най-голям брой е в Европа. Мисиите се създават от мисионери, които се наричат „държатели на мисии“ (''mission holders''). Членовете могат да създадат мисия, където желаят, но трябва да я финансират сами; мисиите не се финансират от централната организация. Държателите на мисии трябва да закупят всичките необходими материали от централната Църква на Сциентологията; през 2001 г. комплектът за стартиране на мисия е струвал 35 000 долара (еквивалентно на 60 200 долара през 2023 г.). [[Файл:Scientology symbol.svg|ляво|мини|Осмовърхият кръст, един от символите, създадени, за да придадат на сциентологията вид на религия. Ърбан предполага, че е моделиран по осемвръхния кръст, използван от [[Херметически орден на Златната зора|Херметическия орден на Златната зора]].]] Всяка мисия или организация в Сциентологията функционира като лицензирана франчайзова единица и търговска компания, като изпраща част от приходите си от начално ниво на одитиране към Международното управление. Организацията има предприемаческа система за награди, като членовете получават възнаграждения за привличането на нови хора или за записването им за напреднали услуги. Представянето на членовете се проследява чрез „статистики“, като подобренията се наричат „нагоре статистики“, а спадовете – „надолу статистики“. През 2012 г. изтекли данъчни документи показват, че Международната Църква на Сциентологията и Църквата на Духовната Технология имат общо 1.7 милиарда долара активи и годишни приходи от около 200 милиона долара. === Вътрешна организация === Морската организация (''Sea Org'') е основната управленска единица на Църквата на Сциентологията, съдържаща най-високите нива в йерархията. Членове често са наемани от деца на съществуващи сциентолози и подписват „милиардогодишен договор“ за служба на Църквата, като трудовите им задължения вземат приоритет пред семейния живот, което води до пренебрегване и поставяне в опасност на децата. Рехабилитационната проектна сила (RPF) е дисциплинарна програма за членове на Морската организация, които са отклонени от ученията, включваща тежък труд и интензивно обучение. Офисът по специални въпроси (OSA) функционира като тайна разузнавателна агенция, насочена срещу критици и използваща частни разследващи за защита. Международната асоциация на сциентолозите подкрепя глобалната мисия на организацията. === Промоционални материали === [[Файл:CelebrityCentre.jpg|мини|241x241пкс|Центърът за знаменитости на ЦнС в [[Холивуд|Холивуд, Лос Анджелис]]]] Сциентология използва различни медии, за да популяризира себе си и да привлича последователи. Хъбард популяризира сциентологията чрез голямо разнообразие от книги, статии и лекции. Организацията публикува няколко списания, включително ''Source'', ''Advance'', ''The Auditor'' и ''Freedom''. Сциентологията основава издателска преса, наречена ''New Era'', и аудиовизуален издател ''Golden Era''. Освен това тя използва Интернет за промоционални цели и е използвала реклама, за да привлече потенциални последователи, включително реклами по време на телевизионни излъчвания на ''[[Супербоул]]'' през 2014 и 2020 г. Църквата на Сциентологията отдавна използва знаменитости за собственото си популяризиране, започвайки с „Проект Знаменитости“ на Хъбард през 1955 г. и създавайки първия си Център за знаменитости през 1969 г. щаб-квартирата на Центъра за знаменитости се намира в [[Холивуд]], а други клонове има в различни големи градове. През 1955 г. Хъбард съставя списък с 63 знаменитости, които да бъдат привлечени към сциентологията. Известни личности, които са се присъединили, включват [[Джон Траволта]], [[Том Круз]], [[Кърсти Али]], [[Нанси Картрайт]] и [[Джулиет Люис]].<ref>Urban 2011, стр. 1; Urban 2012, стр. 335; Westbrook 2019, стр. 51; Thomas 2021, стр. 33.</ref> Църквата използва участието на знаменитости, за да увеличи привлекателността си, като тактика, използвана и от други нови религиозни движения, като например [[Църква на Сатаната|Църквата на Сатаната]], [[Трансцендентална медитация]], [[Международно общество за Кришна-съзнание|Движението „Харе Кришна“]], както и [[Кабала Център]]. === Реакции спрямо противниците === Църквата на Сциентологията се възприема като жертва на медийно и правителствено преследване. Вътрешната ѝ култура включва твърдения за систематично тормозене. В отговор на критиките организацията е известна със своите агресивни тактики, като водене на многобройни съдебни дела и понякога използване на извънправни мерки срещу тези, които я заплашват. Този подход често привлича негативно внимание и води до това, че сциентологията е възприемана като свой най-голям враг. Репутацията на организацията като изключително съдебно активна е свързана с многобройни правни конфликти, включително съдебни дела срещу правителства, организации и физически лица. Тя използва съдебните действия не само за да контрира критиките, но и за да осигури правно признание като религия. Счита се, че целта на много от тези правни действия е да изтощят ресурсите на критиците, а не непременно да спечели делото. === Потискащи личности и феър гейм === Църквата на Сциентологията нарича тези, които се смятат за враждебни към организацията, включително бивши членове, „потискащи личности“ (''Suppressive Persons'' или ''SP''). Тези индивиди са изолирани от членовете чрез практика, наречена „дисконекция“ (''disconnecting''). През 1968 г. Хъбард въвежда политиката справедлива игра или феър гейм (''fair game''), която позволява на членовете да нараняват, мамят или дори унищожават SP, без последствия. Въпреки че Църквата твърди, че е прекратила тази политика, критиците смятат, че тя все още се използва под различни форми. Сциентологията използва етична и правна система за регулиране на поведението на членовете, като етичните служители наблюдават спазването на правилата на организацията и се справят с нарушенията, вариращи от малки грешки до сериозни потискащи действия. == Противоречия и конфликти == Църквата на Сциентологията е считана за едно от най-противоречивите нови религиозни движения, с документирана история на проблематично поведение, включително шпионаж, атаки срещу критици и злоупотреба с членовете си. Организацията е участвала в множество съдебни дела, особено след отхвърлянето й от психотерапевтичната общност и статия в списание ''Time'' през 1991 г. Тя също така получава статус на освободена от данъци организация в САЩ през 1993 г., което води до допълнителни противоречия. Била е в конфликт с много правителства и правоохранителни органи и често е критикувана за експлоатация на членове и тормоз на своите критици. Противоречията, свързани с Църквата на Сциентологията, някои от които все още не са разрешени, включват: * Престъпно поведение на членове на организацията, включително инфилтрация в правителството на САЩ.<ref name=":0">Behar, Richard (May 6, 1991). "Scientology: The Thriving Cult of Greed and Power</ref> * Организирано преследване на хора, възприемани като врагове на Църквата на Сциентологията.<ref name=":0" /> * Политиката на дисконекция в сциентологията, при която някои членове са задължени да прекратят отношения с приятели или членове на семейството, които са „враждебни“ към организацията.<ref>Cooper, Robert (August 19, 2014). "Scientology Gateshead building still empty after seven years". ''BBC News''.</ref> * Смъртта на сциентоложката Лиза Макферсън по време на грижа от организацията. Робърт Минтън финансира многомилионно съдебно дело срещу сциентологията за смъртта на Макферсън. През май 2004 г. наследството на Макферсън и Църквата на Сциентологията постигнаха конфиденциално споразумение.<ref>arley, Robert (May 29, 2004). "Scientologists settle death suit". ''St. Petersburg Times''. </ref> * Опити да се наложи на интернет търсачки да цензурират информация, критикуваща организацията на сциентологията.<ref>Matt Loney; Evan Hansen (March 21, 2002). "Google pulls anti-Scientology links". CNet. </ref> * Обвинения, че лидерът на организацията, [[Дейвид Мискавидж]], бие и деморализира персонала, и че физическото насилие от страна на началници към подчинени е често срещано явление в организацията. Прессекретарят на сциентологията, Томи Дейвис, отрече тези твърдения и предостави свидетели, които да ги оборят. Много бивши членове излизат, за да говорат за организацията и негативните ефекти, които ученията ѝ са имали върху тях, включително знаменитости като [[Лия Ремини]]. Ремини говори за разрива си с Църквата на Сциентологията, като заявява, че все още има приятели в организацията, с които вече не може да разговаря. === Мотиви на Хъбард === Обичайни критики срещу Хъбард са, че той е използвал съществуващи източници и обвинения, че мотивите му са финансови. Някои писма и указания на Хъбард към подчинените му подкрепят идеята, че той е използвал религията като фасада за сциентологията, за да запази статута си на данъчно освободена организация и да избегне бъдещи преследвания (неколцина практикуващи дианетика или сциентология вече били арестувани) за медицински твърдения. IRS често цитира изказване, което обикновено се приписва на Хъбард, че начинът да забогатееш е да основеш религия. Много от колегите му в научната фантастика, включително Сам Мервин, Лойд Артър Ешбах и Сам Московиц, си спомнят, че Хъбард повдигал темата в разговори. През 2006 г. Джанет Рейтман от ''Rolling Stone'' също приписва това изказване на Хъбард, като забележка към писателя на научна фантастика Лойд Ешбах, записана в автобиографията му. == В България == През 1991 г. е направен опит за регистрация в [[България]] на Сциентологията като вероизповедания или като сдружение. След отказа на Дирекция по вероизповеданията и повторен безуспешен опит, към 2004 г. няма данни за пропаганда или практическа дейност от страна на чуждестранни мисионери на Сциентологията или на нейни последователи в страната. == Известни членове == * [[Кърсти Али]] * [[Нанси Картрайт]] * [[Джеф Конауей]] * [[Том Круз]] * [[Чък Кърия]] * [[Джейсън Лий]] * [[Джулиет Люис]] * [[Марисол Никълс]] * [[Джовани Рибизи]] * [[Джон Траволта]] == Външни препратки == * [https://www.pravoslavie.bg/Медии/какво-става-със-сциентологията/ Какво става със сциентологията?], статия от DW == Източници == <references /> [[Категория:Сциентология| ]] [[Категория:Религия в САЩ]] 8wsnfq6t9mlwel0wep78k7lwuzcu9ut 0 120895 12435281 12333408 2024-12-08T20:54:59Z 89.215.227.67 12435281 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Такси 4 | име_оригинал = Taxi 4 | картинка = | продуценти = [[Люк Бесон]] <br> [[Лорен Питин]] <br> [[Мишел Питин]] | режисьори = [[Жерар Кравчик]] | актьори = [[Сами Насери]] <br> [[Фредерик Дифентал]] <br> [[Бернард Фарси]] <br> [[Жан-Кристоф Буве]] <br> [[Ема Сьоберг]] <br> [[Франсоа Дамиен]] <br> [[Джибрил Сисе]] | сценаристи = [[Люк Бесон]] | музика = | разпространител = [[EuropaCorp]] | премиера = {{флагче|Франция}} 14 февруари 2007 г.<br>{{флагче|ЕС}} 14 март 2007 г. | времетраене = 91 минути | език = [[френски език|френски]] | бюджет = $17,5 милиона | приходи = $65,1 милиона | предишна_част = „[[Такси 3]]“ (2003) | следваща_част = „[[Такси 5]]“ (2018) | код-IMDB = 0804540 }} '''„Такси 4“''' ({{Lang|fr|Taxi 4}}) е френска екшън комедия от 2007 г., режисирана от Жерар Кравчик и четвъртата част от филмовата поредица Такси. Това е продължение на Taкси 3 и предшественик на Taкси 5. Както при всички останали филми от поредицата Gallic Taxi, Сами Насери играе таксиметровия шофьор Даниел Моралес, този път в Пежо 407, за разлика от Пежо 406 в предишните филми. Фредерик Дифентал е Емилиен Кутан-Кербалек, докато Жан-Кристоф Буве отново изпълнява ролята си на Генерал Бертино. Във филма участва и френският футболист Джибрил Сисе. == Сюжет == Белгийски престъпник, издирван в цяла Европа за престъпленията си, е в ареста на полицейското управление на Марсилия, за да бъде наблюдаван няколко часа преди да бъде преместен в затвор в [[Демократична република Конго|Конго]]. Неговият съучастник се промъква в полицейския участък и променя образа на престъпника в базата данни с несъзнателната помощ на Даниел и синовете на Емилиен. Емилиен (Фредерик Дифентал) е измамен от злодея и убеден да пусне затворника, когато комисар Жибер се нокаутира със спяща стреличка, докато го разпитва. След тези събития той е уволнен, но за негов късмет приятелят му Даниел (Сами Насери) му помага още веднъж, като му казва мястото, където се намира престъпникът, тъй като той е бил таксиметровият шофьор, който го е закарал, след като е напуснал полицейския участък, без да знае, че е престъпник. Петра е наета в тайна мисия, за да използва престъпника и да извади документи от банковите трезори, които той ограбва. С уменията на Даниел и новото му Пежо 407, Емилиен се опитва да залови престъпника, за да си върне работата обратно. == Актьорски състав == * [[Сами Насери]] – Даниел Моралес * Фредерик Дифентал – Емилиен Kутан-Кербалек * Бернард Фарси – комисар Жибер * Жан-Кристоф Буве – генерал Едмон Бертино * Eдуар Moнтуте – Aлен * Eма Сьоберг-Виклунд – Петра * Джибрил Сисе – себе си * Франсоа Дамиен – Серж * Жан-Лук Кушар – белгиецът * Хенри Коен – банкерът == Бокс офис == В премиерния ден 450 000 души са гледали филма във Франция от които 43 000 само в Париж. Премиерата на Такси 4 е на канадския филмов фестивал [[Джъст фор лафс]], на 22 юли 2007, седмица преди официалното му пускане. <ref>[http://www.justforlaughs.ca/comedia/taxi4 Juste pour rire 2007 – Comedia – Taxi 4] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070928062205/http://www.justforlaughs.ca/comedia/taxi4 |date=2007-09-28 }} (Посетен на 15 юли 2007)</ref> == Телевизионен дублаж == {| class="wikitable" |- | Озвучаващи артисти || [[Даниела Йорданова (актриса)|Даниела Йорданова]]<br>[[Георги Георгиев-Гого]]<br>[[Васил Бинев]]<br>[[Светозар Кокаланов]]<br>[[Симеон Владов]] |- | Преводач || Даниела Донева |- | Тонрежисьор || Стефан Дучев |- | Режисьор на дублажа || [[Димитър Кръстев (актьор)|Димитър Кръстев]] |- |} == Вижте също == * ''[[Такси (филм)|Такси]]'' (1998) * ''[[Такси 2]]'' (2000) * ''[[Такси 3]]'' (2003) * ''Такси 4'' (2007) * ''[[Такси 5]]'' (2018) == Външни препратки == * [http://www.la-bande-annonce.com/film/taxi-4/ Bande annonce de Taxi 4] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070124104054/http://www.la-bande-annonce.com/film/taxi-4/ |date=2007-01-24 }} * [http://www.taxi4lefilm.com/ Images de Taxi 4] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070819111103/http://taxi4lefilm.com/ |date=2007-08-19 }} * [http://taxi-4.skyblog.com/ le skyblog sur taxi 4] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070604031428/http://taxi-4.skyblog.com/ |date=2007-06-04 }} == Източници == <references /> [[Категория:Филми на Жерар Кравчик]] [[Категория:Филми от 2007 година]] [[Категория:Френски екшън комедии]] ay0a8nfx5wowi6vklxdjm1udmr4ag16 12435289 12435281 2024-12-08T20:58:08Z 89.215.227.67 /* Вижте също */ 12435289 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Такси 4 | име_оригинал = Taxi 4 | картинка = | продуценти = [[Люк Бесон]] <br> [[Лорен Питин]] <br> [[Мишел Питин]] | режисьори = [[Жерар Кравчик]] | актьори = [[Сами Насери]] <br> [[Фредерик Дифентал]] <br> [[Бернард Фарси]] <br> [[Жан-Кристоф Буве]] <br> [[Ема Сьоберг]] <br> [[Франсоа Дамиен]] <br> [[Джибрил Сисе]] | сценаристи = [[Люк Бесон]] | музика = | разпространител = [[EuropaCorp]] | премиера = {{флагче|Франция}} 14 февруари 2007 г.<br>{{флагче|ЕС}} 14 март 2007 г. | времетраене = 91 минути | език = [[френски език|френски]] | бюджет = $17,5 милиона | приходи = $65,1 милиона | предишна_част = „[[Такси 3]]“ (2003) | следваща_част = „[[Такси 5]]“ (2018) | код-IMDB = 0804540 }} '''„Такси 4“''' ({{Lang|fr|Taxi 4}}) е френска екшън комедия от 2007 г., режисирана от Жерар Кравчик и четвъртата част от филмовата поредица Такси. Това е продължение на Taкси 3 и предшественик на Taкси 5. Както при всички останали филми от поредицата Gallic Taxi, Сами Насери играе таксиметровия шофьор Даниел Моралес, този път в Пежо 407, за разлика от Пежо 406 в предишните филми. Фредерик Дифентал е Емилиен Кутан-Кербалек, докато Жан-Кристоф Буве отново изпълнява ролята си на Генерал Бертино. Във филма участва и френският футболист Джибрил Сисе. == Сюжет == Белгийски престъпник, издирван в цяла Европа за престъпленията си, е в ареста на полицейското управление на Марсилия, за да бъде наблюдаван няколко часа преди да бъде преместен в затвор в [[Демократична република Конго|Конго]]. Неговият съучастник се промъква в полицейския участък и променя образа на престъпника в базата данни с несъзнателната помощ на Даниел и синовете на Емилиен. Емилиен (Фредерик Дифентал) е измамен от злодея и убеден да пусне затворника, когато комисар Жибер се нокаутира със спяща стреличка, докато го разпитва. След тези събития той е уволнен, но за негов късмет приятелят му Даниел (Сами Насери) му помага още веднъж, като му казва мястото, където се намира престъпникът, тъй като той е бил таксиметровият шофьор, който го е закарал, след като е напуснал полицейския участък, без да знае, че е престъпник. Петра е наета в тайна мисия, за да използва престъпника и да извади документи от банковите трезори, които той ограбва. С уменията на Даниел и новото му Пежо 407, Емилиен се опитва да залови престъпника, за да си върне работата обратно. == Актьорски състав == * [[Сами Насери]] – Даниел Моралес * Фредерик Дифентал – Емилиен Kутан-Кербалек * Бернард Фарси – комисар Жибер * Жан-Кристоф Буве – генерал Едмон Бертино * Eдуар Moнтуте – Aлен * Eма Сьоберг-Виклунд – Петра * Джибрил Сисе – себе си * Франсоа Дамиен – Серж * Жан-Лук Кушар – белгиецът * Хенри Коен – банкерът == Бокс офис == В премиерния ден 450 000 души са гледали филма във Франция от които 43 000 само в Париж. Премиерата на Такси 4 е на канадския филмов фестивал [[Джъст фор лафс]], на 22 юли 2007, седмица преди официалното му пускане. <ref>[http://www.justforlaughs.ca/comedia/taxi4 Juste pour rire 2007 – Comedia – Taxi 4] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070928062205/http://www.justforlaughs.ca/comedia/taxi4 |date=2007-09-28 }} (Посетен на 15 юли 2007)</ref> == Телевизионен дублаж == {| class="wikitable" |- | Озвучаващи артисти || [[Даниела Йорданова (актриса)|Даниела Йорданова]]<br>[[Георги Георгиев-Гого]]<br>[[Васил Бинев]]<br>[[Светозар Кокаланов]]<br>[[Симеон Владов]] |- | Преводач || Даниела Донева |- | Тонрежисьор || Стефан Дучев |- | Режисьор на дублажа || [[Димитър Кръстев (актьор)|Димитър Кръстев]] |- |} == Филми от поредицата за Такси == Поредицата „Такси“ включва 5 филма: * ''[[Такси (филм)|Такси]]'' (1998) * ''[[Такси 2]]'' (2000) * ''[[Такси 3]]'' (2003) * ''Такси 4'' (2007) * ''[[Такси 5]]'' (2018) == Външни препратки == * [http://www.la-bande-annonce.com/film/taxi-4/ Bande annonce de Taxi 4] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070124104054/http://www.la-bande-annonce.com/film/taxi-4/ |date=2007-01-24 }} * [http://www.taxi4lefilm.com/ Images de Taxi 4] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070819111103/http://taxi4lefilm.com/ |date=2007-08-19 }} * [http://taxi-4.skyblog.com/ le skyblog sur taxi 4] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070604031428/http://taxi-4.skyblog.com/ |date=2007-06-04 }} == Източници == <references /> [[Категория:Филми на Жерар Кравчик]] [[Категория:Филми от 2007 година]] [[Категория:Френски екшън комедии]] rsc0yj59l01oll7rih6nuejvomdgfoq 0 121152 12434850 12434740 2024-12-08T13:28:25Z Randona.bg 249543 Премахнати [[Special:Contributions/176.12.34.225|редакции на 176.12.34.225]] ([[User talk:176.12.34.225|б]].), към версия на 213.91.239.185 12367147 wikitext text/x-wiki {{Планина | име = Пиренеи | изглед = Aneto 01.jpg | изглед-описание = Връх Ането – близо до него се намира единственият в Пиренеите и Испания ледник | карта = Испания | пояснение = Местоположение на картата на Испания | местоположение = [[Западна Европа]] | издаденост = | вид = [[гранит]], [[гнайс]], [[варовик]] | възраст = палеозой, мезозой | вулканичен-пояс = | последно-изригване = | първо-изкачване = | най-лесен-маршрут = | карта-файл2 = Pyrenees topographic map-en.svg | карта-файл2-пояснение = Топографска карта на Пиренеите }} [[Файл:Circo cotatuero.jpg|250px|мини|Каньон в националния парк „Ордеса“. В дъното се вижда т.нар. ''Процеп на Роланд'' ({{lang|es|Brecha de Rolando}}), отвъд който е Франция.]] '''Пиренеите''' ({{lang|es|Pirineos}}; {{lang|fr|Pyrénées}}; {{lang|ca|Pirineus}}; {{lang|oc|Pirenèus}}; {{lang|an|Perinés}}; {{lang|eu|Pirinioak}}) са [[планинска система]] в Югозападна [[Европа]],<ref>[https://www.britannica.com/place/Pyrenees www.britannica.com]</ref> чието бѝло формира естествената граница между [[Испания]] и [[Франция]] и се явява важен природен рубеж, отделящ Средиземноморието от Средна Европа. Малката държава [[Андора]] е разположена изцяло в Пиренеите. Около 2/3 от територията на планината се намира в Испания.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article089231.html «Большая Советская Энциклопедия» – Пиренеи, т. 19, стр. 551 – 552]</ref> == Географска характеристика == === Разположение, големина === Планинската система на Пиренеите се простира от [[Бискайския залив]] на запад до [[Средиземно море]] на изток приблизително на 450 km, ширина до 110 km в централните и източни части. На север постепенно се понижава в [[Аквитанска равнина|Аквитанската равнина]] и [[Лангедокска низина|Лангедокската низина]], а на юг – към [[Арагонска равнина|Арагонската равнина]]. Най-високата точка е връх [[Ането]] (3404 m, в масива [[Маладета]]) в автономния регион [[Арагон]], провинция [[Уеска (провинция)|Уеска]].<ref name="bse"/> === Геоложки строеж, релеф, полезни изкопаеми === В резултат на планинообразувателните движения по време на алпийската орогенеза древното херцинско ядро на Пиренеите е било издигнато на значителна височина, а покриващите го седиментни наслаги били нагънати в стръмни гънки, образуващи на места навлеци. Като цяло планината е изградена основно от кристалинни скали – гранити, гнайси и в по-малък процент шисти и пясъчници. За релефа на планината е характерно съчетанието на средновисоки плосковърхи масиви и нагънати праволинейни дълги хребети. В най-високите части, подложени на плейстоценското заледяване релефът е придобил алпийски характер. Съвременното заледяване (обща площ около 40 km²) е съсредоточено в централните части. Западните Пиренеи са средновисоки планини, изградени предимно от мезозойски варовици с отделни масиви от кристалинни скали. Източните Пиренеи представляват отделни хребети и масиви, съставени от кристалинни скали, пясъчници, варовици и са разчленени от вътрешнопланински котловини с равнинни дъна. В планината има находища на желязна руда (на запад, близо до град Рентерия и на североизток във Верне), кафяви въглища (във Фиголс, на южния склон на Източните Пиренеи), боксити (близо до [[Тараскон]], на северния склон), манганова руда (в долината на река Нест, на северния склон), мрамор, гранит. В подножията и на двата склона (северен и южен) бликат множество термални извори.<ref name="bse"/> === Климат, води === Климатът на планината е предимно умерен, влажен, на югоизток – субтропичен, средиземноморски. Средната януарска температура на височина до 500 – 600 m 4 – 8°С, а по най-високите части от -8 до -10°С. През юли в ниските части на запад температурата е около 18°С, на изток до 24°С, близо до снежната граница (на височина 2400 – 2800 m на северните склонове, до 3000 m – на южните) около 5°С. Годишната сума на валежите варира от 1500 – 2400 mm по северните склонове, до 500 – 700 mm – по южните. В по-голямата част от планината валежите падат целогодишно, а на изток се появява лятно засушаване.<ref name="bse"/> Реките, водещи началото си от Пиренеите са пълноводни, текат в тесни и дълбоки долини, често образуват водопади (водопада Гаварни) и притежават значителни хидроенергийни ресурси. Реките от басейна на Средиземно море имат ясно изразен летен минимум, а през някои по-сушави години на места пресъхват. Има над 1000 малки езера с ледников, преграден и тектонски произход. В районите с разпространение на варовикови скали и карство релеф има подземни езера и реки, течащи в добре изразени каньони (в Испания), много пещери, по-известни от които са Нио и Гарга във Франция.<ref name="bse"/> === Растителност, животински свят === Значителна част от склоновете на Пиренеите на височина до 1800 – 2100 m са заети от горски ландшафти. Листопадните и иглолистните гори заемат основно северните и западните склонове. В долните части на горския пояс господстват широколистните гори съставени от дъб, кестен, клен, бук. В средните части – боровите гори, примесени с гори от дъб и бук, а в горните части – предимно букови, смърчови и елови гори с примеси от бреза. По южните и източни склонове ландшафтите се характеризират с редуване на гори с храстови формации и пущинаци, като в районите в близост до Средиземно море преобладават храстите. На височина до 500 – 700 m тук са разпространени вечнозелени формации от типовете [[макия]], гарига, томилари, редки гори от каменен и корков дъб и субтропични видове бор. Нагоре от горския пояс са развити високопланинските ландшафти съставени от храсти (стелещ се планински бор, хвойна, рододендрон, азалия и др.), сменящи се нагоре с алпийски пасища. Като цяло естествената растителност се е съхранила относително добре в Пиренеите.<ref name="bse"/> От животинския свят са срещат [[кафява мечка]], [[благороден елен]], сърна, дива свиня, бурсук, пиренейски козирог и др. Само в испанската част се срещат още [[вълк]], [[испански рис]], [[генета]], ендемичният испански ибекс. От птиците най-характерни са глухар, яребица, [[брадат лешояд]], [[скален орел]], гриф, ястреб. Пиренеите се отличават и с много ендемични растителни и животински видове. За да се защити това природно богатство, са създадени националните паркове Ордеса и Аигуистортес в Испания и Пиренѐ във Франция.<ref name="bse"/> == Стопанство == В предпланинските части и вътрешнопланинските котловини значително място заемат полетата със зърнени култури (пшеница, царевица, ечемик, овес), лозя, овощни градини, а на изток – плантации от корков дъб и маслини. В горския пояс и на високопланинските пасища се отглеждат едър рогат добитък, овце и кози. Силно развит туризъм. Архитектурата се характеризира главно с типични пиренейски църкви в романски стил. Църквите в долината Бои в [[Каталония]] са обявени за част от световното културно наследство на [[ЮНЕСКО]], както и националните паркове „Ордеса“ и „Пирене“. В Пиренеите се намират и най-големите испански зимни курорти. == Бележки == <references/> {{нормативен контрол}} [[Категория:Планини в Испания]] [[Категория:Планини във Франция]] [[Категория:География на Андора]] [[Категория:Нова Аквитания]] [[Категория:Окситания]] 09zdk9h9hi2ln6zrjo88ksapkldhy2r 0 125621 12435280 11971287 2024-12-08T20:54:10Z 213.91.239.166 12435280 wikitext text/x-wiki [[Файл:Buchenwald Slave Laborers Liberation.jpg|мини|Концентрационният лагер [[Бухенвалд]]]] '''Концентрационният лагер''' ('''концлагер''') е голям център за масово задържане, предназначен за [[Политически затворник|политически затворници]], както и за етнически или религиозни групи, които са лишени от свобода без [[съдебен процес]]. Понякога концентрационните лагери са използвани като места за [[принудителен труд]] (т.нар. [[трудови лагери]]), представяни като трудово-изправителни институции (такива са [[ГУЛАГ]] и много от нацистките лагери) или като сборен пункт за военнопленници или места за превантивно задържане на [[терорист]]и (например американската база в [[Гуантанамо]]). Но в много случаи концентрационните лагери са били използвани за физическото унищожение на затворниците (т.нар. ''лагери на смъртта''). Причините за попадане в концлагер по правило са политически, рядко и по изключение криминални. Концлагерът не е [[затвор]], в него вкарват хора без [[присъда]] или с формални присъди, в които причините не отговарят на последствията. Другото съществено отличие между затвор (или „обикновен“ военнопленнически лагер) и концлагер е, че вътрешният ред в концлагера и продължителността на престоя се определят по независещ от затворника начин, служителите в него не се съобразяват с никакви закони и международни конвенции, и не подлежат на регулация извън създалата ги система. Нов момент е въведен от американците през 21 век – дори списъкът на задържаните в концлагери не се обявява и не подлежи на контрол. == Първи концлагери: Куба, Британска Южна Африка, Намибия == За руския изследовател [[Виктор Суворов]] препоръчването на създаване на "специални охранявани места" за "[[контрареволюция|контрареволюционерите]]" от страна на [[Фридрих Енгелс|Енгелс]] в неговия "Катехезис" е създаването на идеята за концентрационния лагер.<ref>[https://chitanka.info/text/27230/13 Глава 2. За какво им е световна революция? ]</ref> Според някои автори, идеята за създаване на концлагери принадлежи на испанските колониални власти в [[Латинска Америка]]. В частност, американската изследователка [[Ан Апълбаум]] твърди, че първото подобие на концлагер се е появило в [[Куба]] още през [[1895]] г., по времето, когато тази страна е била [[колония]] на Испания. Опитът на испанците (или американците) е възприет от британците при създаването на концлагери за [[бури|бурските]] семейства в [[Южна Африка]] по време на [[Англо-бурска война|Англо-бурската война]] (1899 – 1902) г. Целта на създаването на „лагери за концентрация“ (именно тогава се появява и терминът) е да се лишат бурските [[партизани]] от възможности за снабдяване и поддръжка, като се съберат [[фермер]]ите в специално определени места. Понеже снабдяването на лагерите е било изключително лошо, в тях е царила висока [[смъртност]]. Към пролетта на 1901 г. британски концентрационни лагери са създадени по цялата окупирана територия на бурските републики – в Барбъртън, Хайдълбърг, [[Йоханесбург]], Клирксдорп, Мидълбърг, Почефстром, Стандъртън, Феринигинг, Фолксрюс, Мафекинг, Айрин и други места. В тях англичаните затварят над 200 хиляди души, основно жени и деца, което е около половината от бялото население на бурските републики. В течение само на една година – от януари 1901 до януари 1902 година – в концлагерите умират от глад и болести около 17 хиляди души, предимно деца. През април 1901 г. в Йоханесбургския лагер умират почти 70% от намиращите се там деца до осемгодишна възраст. Немците за първи път използват метода на задържане на мъже, жени и деца в концлагери в [[Намибия]] (Юго-Западна Африка) през [[1904]] г. за борба с въстаниците от племето [[хереро]]. == Гърция – Първи концлагер в Европа == [[Гърция]] създава първия концлагер в [[Европа]] на 18 юни 1913 г. Той е специално предназначен само за македонски [[българи]] от гражданското население и пленени български войници. Това е лагерът на о. [[Трикери]], където само за 3 месеца са унищожени според различните изследвания между 1000 и 7000 българи. През октомври 1913 г. военнопленниците са освободени, но съдбата на останалите българи е неизвестна. Сведения за този лагер дава чехът Владимир Сис, който през 1914 г. посещава острова, намира масовите гробове на избитите българи и ги фотографира. == Концлагери през Първата световна война == === Концлагери в [[Румъния]] === През 1916 г. румънските власти създали в [[Молдова]] специални лагери, в които депортирали над 25 хиляди българи и българи мюсюлмани, гагаузи, татари от [[Южна Добруджа]]. Много от тях загиват от недохранване и болести. <ref>[http://grad.tervel.dobrich.net/history/tervel_po_vreme_na_voinite.php Тервелския край по време на войните]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. === Концлагери в [[Турция]] === По време на [[арменския геноцид]] през [[1915]] г. са създадени лагери в Хам, Хомс и до [[Дамаск]] в [[Сирия]] за депортиране на [[арменци]], през които от август 1915 г. до 1919 г. преминали над 130 000 арменци. Освен тях са създадени лагери и до градовете Баб, Мескене, Ракка, Зиарет, Семга, Рас-ул-Айн, и в крайния пункт на керваните на смъртта – Дейр ез-Зор. В тези лагери депортираното население се държи под открито небе, лишава се от вода и храна. Гладът и епидемиите стават причина за висока смъртност, особено сред децата. По свидетелството на различни източници, в някои от лагерите остават живи няколко стотици от десетки хиляди депортирани. През март 1916 г. турското правителство решава да унищожи останалите живи депортирани арменци, които наброяват около 200 хил. души.<ref>[http://www.genocide.ru/enc/concentration-camp.htm Арменски геноцид] </ref> === Концлагери в [[Австро-Унгария]] === В началото на [[Първата световна война]] австро-унгарските власти създават концлагера в [[Талерхоф]] (провинция [[Щирия]]). Там са задържани жителите на [[Галиция]] и [[Буковина]], симпатизиращи на [[Русия]]. В официалния рапорт на фелдмаршал Шлеер от 9 ноември 1914 година се съобщава, че в Талерхоф в този момент се намират 5700 [[русофил]]и. Общо от 4 септември 1914 до 10 май 1917 през лагера преминават повече от 20 хиляди души. Само за първата година и половина са загинали около 3 хиляди задържани. Концентрационни лагери за [[Сърбия|сърби]] има в Добож (46 хиляди), [[Арад]], Нежидер, [[Дьор]]. == Концлагери в [[СССР]] == {{основна|ГУЛАГ}} Първият концлагер в Русия е създаден в Холмогори през [[1920]] г. по личното указание на [[Ленин]]. През 1920-те години в съветските лагери е въведен принудителен труд на задържаните, а след образуването на специалното ведомство ([[ГУЛАГ]]) лагерите за принудителен труд стават важна част от съветската система за задържане. == Концлагери във [[Финландия]] == След завършване на гражданската война от [[1918]] г., около 75 000 комунисти са били задържани в концентрационни лагери. 125 души са убити, а приблизително 12 000 задържани са умрели от глад, болести и издевателства. По време на Втората световна война финландската армия окупира [[Република Карелия|Източна Карелия]], където са създадени концентрационни лагери за съветски граждани от славянски произход, насилствено заселени в т.нар. Карело-Финска република от други краища на СССР по заповед на Сталин. Първият лагер е основан на 24 октомври [[1941]] г. в [[Петрозаводск]]. Числеността на задържаните във финландските концлагери е: * 13 400 – [[31 декември]], [[1941]] * 21 984 – [[1 юли]], [[1942]] * 15 241 – [[1 януари]], [[1943]] * 14 917 – 1 януари, [[1944]] Общо на територията на Източна Карелия са действали 13 финландски концентрационни лагери, през които са преминали 30 хиляди души. Около една трета от тях са загинали<ref> С. С. Авдеев. Немецкие и финские лагеря для советских военнопленных в Финляндии и на временно оккупированной территории Карелии г.г. Петрозаводск, 2001.</ref>. == Концлагери през Втората световна война == === Концлагери в [[Царство България]] === По време на участието на България във [[Втората световна война]], прогерманското правителство създава система от концлагери, в които депортира противници на политиката си. По-известни лагери са [[Еникьой (лагер)|Еникьой]], [[Гонда вода]], [[Свети Кирик]]. По същото време се създава и [[Белене (лагер)|лагерът на остров Белене]], използван и по време на тоталитарното управление след 9.9.1944 г. === Концлагери в [[Хърватия]] === През август 1941 е създадена система от лагери на територията на Независимата хърватска държава (виж. Хърватия), активно сътрудничеща с Германия, на 60 километра от Загреб, в района на градчето Ясеновац. На изток от Ясеновац се намира лагер № 1 – до селата Брочици и Крапе; лагер № 2 – на брега на Сава и Струга, около 3 километра на северозапад от Ясеновац; лагер № 3 – бившия тухлен завод на Озрен Бачич, в устието на Лони, на три километра по течението от Ясеновац. Мнозинството от жертвите са сърби и евреи. === Концлагери в Нацистка Германия === Първият концентрационен лагер в Германия е бил създаден почти веднага след идването на Хитлер на власт, през [[1933]] г. Той е разположен в предградието на градчето [[Дахау]] (близо до [[Мюнхен]]). През 1937 г. недалеч от [[Ваймар]] е построен концлагерът [[Бухенвалд]], известен с надписа над входа ''„[[Jedem das Seine]]“'' („Всекиму своето“). От края на 1930-те до 1945 г. в Бухенвалд са били унищожени повече от 56 хил. души от общо 250 хил. задържани. След идването на съветските войски там отново е организиран лагер за интернирани. За пет години в него загиват 3 хил. души. По заповед на [[Хайнрих Химлер]] от [[27 април]] [[1940]] година е създаден концлагерът [[Освиенцим]], предназначен за масово унищожение на хора. На [[14 юни]] 1940 г. е пристигнал първият транспорт – 728 поляка. На територията на [[Полша]], [[Австрия]], [[Чехия]], [[Латвия]] и други източноевропейски страни са съществували също лагерите [[Маутхаузен]], [[Заксенхаузен]], [[Треблинка]], [[Саласпилс]] и много други. В концентрационните лагери, създадени от нацисткия режим, по различни оценки загиват близо 3 милиона души. <ref name="Забравената история">[https://www.vesti.bg/sviat/brutalnata-istoriia-na-koncentracionnite-lageri-v-sasht-6133769 ''Русалин Венев'' – Забравената история на американските концентрационни лагери], „Вести“, 12 ноември 2021.</ref> Официално признати от правителството на ФРГ са следните концентрационни лагери (1939 – 1945 г.)<ref>Информация о материалах, хранящихся в службе розыска Международного Красного Креста (г. Арользен, Германия) [http://www.soldat.ru/doc/search/st.html]</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dw.de/ужасите-за-които-не-знаем/a-16656168 | заглавие = Ужасите, за които не знаем | достъп_дата = 21 юли 2013 | автор = Автор: К. Валтер, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел | дата = | издател = Дойче веле България | език = }}</ref><ref>История и цивилизация за 10 клас. Рива & Прозорец & Просвета. С. 2001.</ref> # [[Арбайтсдорф (концентрационен лагер)|Арбайтсдорф]] (Германия) # [[Освиенцим (концентрационен лагер)|Аушвиц/Освиенцим/Биркенау]] (Освиенцим, Полша) # [[Берген-Белзен]] (Германия) # [[Бухенвалд]] (Германия) # [[Варшава (концентрационен лагер)|Варшава]] (Полша) # [[Грос-Розен (концентрационен лагер)|Грос-Розен]] (Германия) # [[Дахау (концлагер)|Дахау]] (Германия) # [[Кауен (концентрационен лагер)|Кауен]] (Каунас, Литва) # [[Плашов (концентрационен лагер)|Плашов]] (Краков, Полша) # [[Заксенхаузен (концентрационен лагер)|Заксенхаузен]] (Германия) # [[Майданек (концентрационен лагер)|Майданек]] (Люблин, Полша) # [[Маутхаузен (концентрационен лагер)|Маутхаузен]] (Австрия) # [[Мителбау-Дора (концентрационен лагер)|Мителбау-Дора/Дора-Нодрхаузен]] (Германия) # [[Нацвайлер (концентрационен лагер)|Нацвайлер]] (Франция) # [[Нойенгаме (концентрационен лагер)|Нойенгаме]] (Германия) # [[Нидерхаген (концентрационен лагер)|Нидерхаген-Вевелсбург]] (Германия) # [[Концентрационен лагер в Равенсбрюк|Равенсбрюк]] (Германия) # [[Кайзервалд (концентрационен лагер)|Рига-Кайзервалд]] (Латвия) # [[Файфара (концентрационен лагер)|Файфара/Вайвара]] (Естония) # [[Флосенбург (концентрационен лагер)|Флосенбург]] (Германия) # [[Херцогенбуш (концентрационен лагер)|Херцогенбуш]] (Дания) # [[Щутхоф (концентрационен лагер)|Щутхоф]] (Полша) # [[Собибор]] (Полша) == Концлагери след войната и в наши дни == === Концлагери в Гърция === Гърция открива най-зловещия си и най-голям концлагер в пролетта на 1947 г. на о. [[Макронисос]]. Той е затворнически комплекс от лагер за интернирани, военен затвор, казарми и т.н. През него по различни оценки са репресирани от 50 000 до 100 000 души, много от които са [[българи|македонски българи]]. В 1960 г. комплексът е окончателно закрит и дейността му постепенно е поета от военните затвори. === Концлагери в Югославия === Най-печално известният концлагер в [[Югославия]] в годините след Втората световна война е [[Голи Оток]]. В него са репресирани стотици хиляди души, голяма част от които македонски българи, а също и такива от [[Западни покрайнини|западните покрайнини]]. Тук са интернирани мъже с присъди от 6 до 24 месеца. Жените са изпращани в наказателно-поправителните „домове“ в Столац (Херцеговина) и на остров Свети Гъргур, а бившите служители на Югославската армия, на Държавната сигурност и милицията – в лагера „Билеча“. Тези концлагери са ползвани успешно за потискане на всяка съпротива срещу комунистическата власт на [[Тито]]. === Британски концлагери === ==== Нови китайски села в Малайзия ==== В средата на 50-те години в хода на войната срещу прокомунистическите партизани, английските власти на Малайзия в изпълнение на плана на ген. Харолд Бригс насилствено преместват в охраняеми селища над 500 000 души. Селищата получават името „New Village“. === Американски концлагери === ==== Концлагери в САЩ ==== По време на Втората световна война в лагери на територията на [[САЩ]] били затворени около 120 000 души от японски произход, сред които имало и много американски граждани. След изненадващото японско нападение над [[Пърл Харбър]] на [[7 декември]] [[1941]] г. САЩ обявяват война на [[Япония]] и обявяват всички живеещи на американска територия японци или имигранти с японски произход за „риск за националната сигурност“. Генерал Джон Де Уит изготвя доклад за саботажи и подривна дейност, извършени на територията на САЩ и предлага в лагери да бъдат затворени и всички хора с японски, италиански и германски произход. Активно е подкрепен от губернатора на Калифорния от Демократическата партия Кълбърт Олсън. Много от данните в доклада са неточни и фалшифицирани. Главният прокурор Франсис Бидъл и директорът на [[ФБР]] [[Джон Едгар Хувър]] подчертават многократно, че няма никакви данни за хора с японски произход, които да са шпиони или да са участвали в саботажи на територията на САЩ. По-късно обаче се появят доказателства за шпионаж, извършен по нареждане на Япония преди и след нападението над Пърл Харбър. Поради това на [[19 февруари]] [[1942]] г. американският президент [[Франклин Делано Рузвелт]] подписва „Изпълнителна заповед 9066“, по силата на която над 120 000 души са затворени в лагери против волята им. Това се случва без да им бъдат повдигнати никакви обвинения. Едва една пета от тях са родени в Япония, а останалите са второ или трето поколение имигранти. Заповедта засяга всеки, който е поне 1/16 японец – включително около 17 000 деца на възраст под 10 години, както и стотици хора с увреждания. На територията на САЩ в щатите [[Калифорния]], [[Вашингтон]], [[Орегон]] и Лордсбърг ([[Ню Мексико]]) били създадени общо 10 лагера, наречени „Центрове за релокация“. Те били оградени с бодлива тел и наблюдателни кули. Условията в лагерите били тежки с чести инциденти. Интернирането на хора в концлагерите започва на 24 март 1942 г. Скоро след това, примерът на САЩ е последван от Канада. Канадските власти изселват около 21 000 души с японски произход от западното крайбрежие на страната. На 18 декември 1944 г. Върховният съд на САЩ взема две важни решения, свързани с лагерите. Според едното, изселването на американски граждани с японски произход не противоречи на конституцията. Второто решение обаче гласи, че нито един американски гражданин, който е лоялен на страната си, не може да бъде задържан против волята му без срещу него да има повдигнати обвинения. Това на практика поставя началото на процеса по затварянето на концентрационните лагери на американска територия. Завръщането на хората с японски произход в домовете им по западното крайбрежие на САЩ започва на 2 януари 1945 г. Последният „Център за релокация“ е затворен през март 1946 г. „Изпълнителна заповед 9066“ е официално отменена едва през 1976 г. от президента [[Джералд Форд]], а през 1988 г. [[Конгрес на САЩ|Конгресът на САЩ]] поднася извинения за отношението към американците с японски произход по време на Втората световна война. През същата година е приет закон за изплащането на обезщетения в размер на 20 000 долара на около 80 000 души. <ref name="Забравената история"></ref> ==== Концлагери в Ирак ==== Най-известен е затворът в [[Абу Граиб]], който е използван първоначално от [[Саддам Хюсеин]] за измъчване и екзекутиране на [[дисидент]]и, а впоследствие и от американските военни за задържане и измъчване на [[терорист]]и. Списък на 11 от общо 16-те лагера за заподозрени в Ирак, които англо-американските окупационни власти поддържат: # Абу Граиб, на 35 км западно от Багдад. Това е най-големият концентрационен комплекс, който обхваща 3 лагера. Един от тях е Кемп Виджилант. В него са затворени арестанти с „висока разузнавателна стойност“, разделени на три категории, съответно в „черни“, „сиви“ и „бели“ списъци. Другият, Кемп Ганси, има 5 отделения в зависимост от тежестта на подозрението. Третият лагер е за обикновени затворници. Известен е като Селблок, т.е. килиен блок. Има и медицинско крило. # Кемп Бука до гр. Ум Каср. В доклада на генерал Тагуба този лагер е посочен като място, където 800-тна полицейска бригада на военната полиция е вършила издевателства над лагерници, преди да бъде преместена в Абу Граиб. # Кемп Уитфорт (бившата военновъздушна база Талил) на юг от Багдад. # Ал Русафа в Багдад (бивш депортационен затвор Тасфират). # Ал Кадимия (женски лагер) в Багдад. # Ал Карх (само за юноши) в Багдад. # Ал Дивания. # Лагер за задържане в Тикрит. # Лагер за задържане в Мосул. # Кемп Ашраф (или МЕК) близо до ал Рамади. # Кемп Кропър. В този лагер, разположен недалеч от багдадската аерогара, са затворени „обекти с най-голяма разузнавателна стойност“. Това са лагерници, заподозрени в активно участие в иракската съпротива. Българско участие: Официално в България лагерът „Ашраф“ се води за бежанци от Иран. От 11 април 2006 там има българска охранителна рота.<ref>[http://www.md.government.bg/bg/20060412g.html Сайт на правителството: Охранителна рота във военно-хуманитарна мисия в лагера „Ашраф“]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Тя се грижи за вътрешния ред, въоръжена е само с електрошокови палки. ==== Концлагери в Куба ==== Американската база Гуантанамо на остров [[Куба]] от 2002 започва да служи и за концентрационен лагер. Към началото на [[2007]] в този лагер се намират повече от 700 затворници, държани без съдебно решение, единствено на базата на подозрението, че са свързани с тероризма. <ref>[http://www2.dw-world.de/bulgarian/politik/Welt/print/1.209692.1.html Безправието не върши работа в борбата срещу тероризма, Deutsche Welle 10,01.2007]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> В базата са извършвани доказани мъчения и изнасилвания.<ref>[https://www.vesti.bg/sviat/amerika/sasht-mycheniiata-sa-fakt-kakvo-da-pravim-sega-2111291 САЩ: Мъченията са факт, какво да правим след това?]</ref> === Концлагери в Русия === По време на първата война в Чечения 1994 – 1997 руските сили откриват множество лагери за чеченски граждани, наречени „филтрационни лагери“. Някои от големите филтрационни лагери са в Моздок, Северна Осетия, и в Ставропол и Пятигорск в Южна Русия. <ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.hrw.org/campaigns/russia/chechnya/filtration95.htm |заглавие=Mistreatment and Abuse of Detainees by Russian Forces, an excerpt from a Human Rights Watch report |достъп_дата=2008-10-20 |архив_дата=2008-10-20 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20081020155835/http://www.hrw.org/campaigns/russia/chechnya/filtration95.htm }}</ref> След втората война в Чечения на територията на републиката са отворени филтрационни лагери предимно в руски военни бази като в Хатуни, Ханкала, Чернокозово, в които хиляди чеченци са подложени на мъчения, побои и изнасилване.<ref>[http://www.hrw.org/press/2000/02/chech0218.htm Hundreds of Chechens Detained in „Filtration Camps“, Human Rights Watch]</ref> Сведения за мъченията, за ямите, в които са държани затворниците и за изнудването за пари на близките им дава [[Анна Политковская]], задържана в лагер от руските военни по нареждане на ФСБ.<ref>[http://www.echo.msk.ru/programs/beseda/13738.phtml Интервю с Анна Политковска в радио „Эхо Москвы“, 23.02.2001]</ref> == Източници == <references/> * Бруно Бетелхейм. „Просветено сърце“. * 50 Years of Chinese New Village in Malaysia (Chinese: 馬來西亞華人新村50年 作者：林廷輝、宋婉瑩) ISBN 983-9673-65-3 == Външни препратки == * [http://www.epochtimes-bg.com/2007-01/2007-04-29_01.html Остров Персин, най-големият концлагер в България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080611044354/http://www.epochtimes-bg.com/2007-01/2007-04-29_01.html |date=2008-06-11 }} == Вижте също == * [[ГУЛАГ]] * [[Военнопленнически лагер]] {{Дискриминация}} [[Категория:Концлагери| ]] c2n8as1zalynyfzd1dfydg7ty0a5p82 0 127705 12435496 12341837 2024-12-09T07:43:01Z Mokdox 349230 Добавих тази информация, защото мисля, че тя обогатява статията с практически насоки за прилагане на принципите на Фън Шуй в ежедневието. Източникът (4cityclean.co.uk) е надежден и предоставя полезна информация за това как правилата за почистване могат да помогнат за подобряване на енергийния баланс в дома. Идеята ми беше да дам на читателите повече примери за това как тези принципи могат да се използват на практика, което прави статията по-интересна и полезна. 12435496 wikitext text/x-wiki [[Файл:Fengshui Compass.jpg|мини|250px|Луопан, Фън Шуей компас]] [[Файл:Fēngshuǐ.svg|мини|100px|''Йероглифите на Фън Шуей'']] '''Фън Шуей''' ({{lang-zh-tsp|風水|风水|fēngshuǐ}}) е традиционна практика, произлизаща от Древен [[Китай]], според която се хармонизира енергията [[ци]], система на [[естетика]]та, която се смята, че използва законите на Небето ([[китайска астрономия]]) и Земята за подобряване на личния живот с положителна ци енергия. С Фън Шуей могат да се избират благоприятни места за живеене или се правят промени, които да подобрят дадено място и с това живота на хората. С помощта на Фън Шуей може да се избира място за строеж на жилища и на цели селища, може да се планира [[интериор]]а и екстериора на сградите, може да се определя предназначението на стаите, могат да се решават проблеми на [[градоустройство]]то и инфраструктурата. Терминът буквално се превежда „вятър-вода“, което произлиза от израза: : Ци се носи по вятъра и се разпилява, но се запазва, когато срещне вода.<ref>{{икона|en}} Field, Stephen L. "[http://fengshuigate.com/zangshu.html The Zangshu]."</ref> Исторически Фън Шуей е използван на Изток при строежа на значими сгради, като е потиснат след падането на последната китайска династия Цин и особено по време на [[културна революция|културната революция]], но днес отново излиза на преден план. == История на Фън Шуей == Най-известният учител по Фън Шуей се е наричал [[Ян И]] ({{lang|zh|杨益}}), неговата методика търсила дракон там, където той трудно се намира. Той описва важността на диханието на дракона и благотворното му влияние за семейството, което живее в благоденствие. Ан И описва подробно местностите, които оказват влияние на диханието на дракона. Той формулира няколко основни правила и теории, запазени и до днес и признати за фундаментални. Първата му книга излиза под заглавие Хан Лун Дзин ({{lang|zh|撼龙经}}) „Изкуството да пробудиш дракона“, втора книга Цин Нан Ао Юй ({{lang|zh|青囊奥语}}), трета И Лун Дзин ({{lang|zh|疑龙经}}) „Правила за объркване на дракона“ дава подробни съвети за задържане на дракон в скрито място. == Ци == В древната китайска представа за света основно място заема разбирането за единството между небето, земята и човека. То се проявява чрез различните форми на една първична енергия с всеобхватно действие, наричана от китайците ''ци'' (или ''чи'' – на Уейд-Джайлс), от индийците – ''Прана'', от японците – ''ки''. Това е Силата от филма „Междузвездни войни“, '''мрежата от енергия''' от филма „Аватар“, Универсалната или Космическа енергия в някои източни учения. Тя е първопричината и условието за съществуването на Вселената, Земята и живота върху нея. ''Ци'' се проявява чрез триизмерните материални форми в четирите им агрегатни състояния и тяхната непрекъсната промяна, видоизменяне и преход от едно в друго. ''Ци'' се проявява чрез различните полета и сили – гравитационни, ядрени, електромагнитни, торсионни, темпорални и биополета, както и чрез прехода им от едно в друго. ''Ци'' създава и пренася живота в различните му форми. Една древна поговорка гласи: „Човек може да преживее 30 дни без храна, 3 дни без вода, 3 минути без въздух, но и миг не може да преживее без ци“. Във Фън Шуей се работи с пет вида енергийни състояния на ци, проявяващи се по различен начин и в различно време - предимно в школата на Летящите звезди Сан Юан: 1. ''Шън Ци'' (Sheng Qi) е животворяща енергия, която води до разцвет и просперитет в бъдещето, тя най-добре се асоциира със звездата на следващия 20-годишен период след настоящия – в школата на Летящите звезди Сан Юан. За сегашния осми период носител на Шън Ци е звезда 9, а също и звезда 1, но в по-малка степен, тъй като е следващата след 9; 2. ''Уан Ци'' (Wang Qi) е най-силната добра енергия в сегашното време, тя най-добре се асоциира със звездата на настоящия 20-годишен период – звезда 8. Уан Ци се генерира и когато творец или изпълнител доставя положителни емоции на публиката със своето изкуство. Често срещано е обединяването на Уан и Шън Ци при описване на положителните енергии с общото име Ци или Шън Ци; 3. ''Туей Ци '' (Tui Qi) е отслабналата енергия на отминалото време. За сегашния осми период носители на Туей Ци са звезди 6 и 7. 4. ''Съ Ци'' (Si Qi) е застояла, умираща енергия, тя най-добре се асоциира със звездите на по-отдавна отминалите 20-годишни периоди. За сегашния осми период носители на Съ Ци са звезди 4 и 5. Съ Ци се излъчва от неподвижната вода в блато или във ваза с увехнали цветя; 5. ''Ша Ци'' (Sha Qi) е убийствена енергия, която има различни проявления, включително и въздействаща от физическите форми на телата. Понякога е наричана „отровни стрели“. Ша Ци се създава и от физическите форми, особено от праволинейни заострени предмети, чието въздействие е пропорционално на разстоянието до анализирания обект. Във физически аспект Ша Ци създават и разрушителните природни сили, например мощните електромагнитни полета или буйната планинска река. За сегашния осми период носител на Ша Ци са звезди 2 и 3. Петте вида ''ци'' не се асоциират с Петте елемента, защото У Син е друга енергийна концепция. В древното търсене на пътя към хармонията китайците са установили, че съзидателната компонента на енергията – ''Шън Ци'', се създава, задържа и натрупва на местата, където е най-благоприятното място за живот. Откриването на тези места е задачата на Фън Шуей. Едновременно с това трябва да се следи за движението и действието на разрушителната компонента на енергията – ''Ша Ци'', която във всемирен мащаб е в хармония със своята противоположност според принципа [[Ин-ян|Ин-Ян]]. Локалните промени на двете противоположни проявления на ''ци'' не променят общия им баланс. == Равновесие == Фън Шуей отдава голямо значение на ориентираността на местата. Специалистите по Фън Шуей традиционно използват сложен компас, в който всяка посока дава специфична информация за пространството по съответната методика на избрания кръг. Днес, в ХХІ век, същата работа върши и точен туристически компас. На обектите от ландшафта или от интериора се прави оценка съобразно избрана методика, според препоръките на някоя класическа или съвременна школа, както и комбинирано. Приоритетно се спазват правилата от Школата на формата (най-старата): привличане и запазване на положителната енергия Шън Ци; баланс между Ин и Ян; наличие на Четирите защитника – Черна костенурка, Червен феникс, Зелен дракон и Бял тигър. Препоръките на компасните школи, възникнали около 2000 години по-късно, включително и принципа за баланса между Петте елемента по съзидателния цикъл, са второстепенни. == И Дзин и Фън Шуей == Общото между Фън Шуей и [[Книгата на промените]], са осемте триграми, измислени от легендарния Фу Си. В [[И Дзин]] един от разделите е „Обяснение на знаците Гуа“, които съдържат основни познания за [[Осемте триграми]] (Ба Гуа). Комбинацията от две триграми, сложени непосредствено една върху друга, се нарича хексаграма. От комбинирането на осем триграми се получават 64 хексаграми, които са основата на И Дзин. Това е направено от владетеля Джоу Уън, уан (цар) на царство Джоу (1099 – 1050 г. пр. Хр.) – родоначалникът на династия Джоу, който написал и първите обяснения към тях. Вторият му син – Джоу Гун Дан, написал обясненията към отделните черти на хексаграмите, а коментари към тях е писал и [[Конфуций]] шест века по-късно. Общоприето е, че И Дзин е колективен труд на тези четири изтъкнати личности от древната китайската история. Тъй като триграмите са едно от основните понятия във Фън Шуей, исторически погледнато, учението е възникнало над 1500 години преди написването на И Дзин. Редица автори на популярна литература по Фън Шуей, някои от тях – даоисти, не отчитат тази времева разлика. Днес с хексаграми се работи във Фън Шуей школата Сюан Кун Да Гуа, която е в основната си част прогностична, но има и методика за оценка на пространството. Първото издание на [[И Дзин]] на български език е отпечатано в 1994 г. в Държавната печатница в [[Санкт Петербург]]. == Подредба за дома според Фън Шуей == Усещането за баланс е изключително важно според концепцията на Фън Шуей. То благоприятства спокойствието на духа, хармонията в отношенията с любимите хора и чувството на сигурност. Поради това е важно от двете страни на леглото да има достатъчно пространство, особено ако го делите с партньор. Обзавеждането с мебели и предмети, които вървят в комплект, като например нощни лампи, декоративни възглавници или шкафчета, се счита за подходяща практика. Според древнокитайската традиция, всички предмети, които не са свързани с почивка (като например електроника, екипировка за пътуване и гимнастически уреди), нямат място в спалнята. За неблагоприятно се счита и да складираме стари вещи под леглото, защото това задейства натрупването на отрицателна енергия у спящия. Спалнята трябва да бъде поддържана чиста и необременена от излишни вещи, тъй като според Фън Шуей, енергийният поток се нуждае от пространство, за да преминава/циркулира свободно и безпроблемно през дома и живота ни. == Принципи на почистване според Фън Шуй == Почистването и поддържането на дома са ключови аспекти на философията на Фън Шуй, която цели създаването на хармонично и балансирано пространство. Според тези принципи, премахването на излишните вещи и редовното почистване помагат за подобряване на енергийния поток (ци) в дома. Основните насоки включват започване на почистването от входа на жилището, за да се улесни навлизането на положителна енергия, както и поддържането на чистота и ред в основните жилищни пространства. Особено значение се отдава на премахването на праха и избягването на трупането на предмети, които блокират движението на енергията. Спазването на тези правила не само подобрява атмосферата в дома, но и може да повлияе положително върху благополучието и настроението на обитателите. == Източници == <references/> == Библиография == * Ева Уонг, ''Основи на Фън Шуй'', изд. Аратрон, София, 2002 * Банко Пиронков, ФЪН ШУЙ ЗА БЪЛГАРИ, София, 2014 * Мебелна фабрика Дискрет, Подреди спалнята си според Фън Шуй, 2021 == Външни препратки == * [http://www.fengshuibg.com Фън Шуей в България през 21 век] * [http://fengshui-bg.com Фън Шуей на български] * [http://feng-shui.bg ФЪН ШУЕЙ ЗА БЪЛГАРИ] * [http://diskret-bg.com Подреди дома си според Фън Шуей] * [https://4cityclean.co.uk/cleaning-tips/rules-of-cleaning-according-to-feng-shui/ Правила за почистване според Фън Шуй] [[Категория:Религиозна космология]] [[Категория:Теория на архитектурата]] [[Категория:Градинско-парково изкуство]] [[Категория:Интериорен дизайн]] [[Категория:Китайски език]] [[Категория:Псевдонаука]] [[Категория:Суеверия]] [[Категория:Естетика]] [[Категория:Даоизъм]] [[Категория:Ню ейдж]] qiiujo5vj0ao3rmwuxebw687eej6p4a 0 132468 12435605 12089235 2024-12-09T10:42:39Z 176.222.2.251 12435605 wikitext text/x-wiki {{GYATT цивилизации}} '''Ур'''<ref name="TB">Trevor Bryce: ''The Routledge Handbook of the Peoples and Places of Ancient Western Asia: From the Early Bronze Age to the Fall of the Persian Empire'', Taylor & Francis Group (2009), pp. 742 – 746: Ur</ref> е един от най-древните градове в [[Месопотамия]], разположен на река [[Ефрат]], недалеч от [[Персийски залив|Персийския залив]]. При основаването си, около 3 хилядолетие пр.н.е., е бил на морския бряг, но поради затлачването на Персийския залив, сега се намира във вътрешността на континента, близо до град [[Насирия]] в днешен [[Ирак]]. Достига най-голям разцвет около 2000 г. пр. Хр., когато е бил най-големият град на Земята, с население от 65 000 души.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://geography.about.com/library/weekly/aa011201a.htm |заглавие=geography.about.com |достъп_дата=2007-04-17 |архив_дата=2016-08-18 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160818124242/http://geography.about.com/library/weekly/aa011201a.htm }}</ref> Руините на града са открити от [[Пиетро дела Вале]] през 1625 г., а първите интензивни разкопки са предприети в средата на 19 век, от Джон Джордж Тейлър, дипломат и археолог. == Източници == <div class="references-small"><references/></div> <references /> == Външни препратки == * Joshua J. Mark: [https://www.ancient.eu/ur/ Ur] Ancient History Encyclopedia * [http://www.antikforever.com/Mesopotamie/Sumer%20Akkad/Ur.htm Antikforever.com: Ur ''(ou Our)''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180929211306/http://antikforever.com/Mesopotamie/Sumer%20Akkad/Ur.htm |date=2018-09-29 }} {{мъниче|археология|ирак}} {{Превод от|en|Ur|115826498}} [[Категория:Ур| ]] cno8p21d9suorxfd5atgl7y16fl1468 12435606 12435605 2024-12-09T10:43:18Z 176.222.2.251 12435606 wikitext text/x-wiki {{Ур цивилизации}} '''Ур'''<ref name="TB">Trevor Bryce: ''The Routledge Handbook of the Peoples and Places of Ancient Western Asia: From the Early Bronze Age to the Fall of the Persian Empire'', Taylor & Francis Group (2009), pp. 742 – 746: Ur</ref> е един от най-древните градове в [[Месопотамия]], разположен на река [[Ефрат]], недалеч от [[Персийски залив|Персийския залив]]. При основаването си, около 3 хилядолетие пр.н.е., е бил на морския бряг, но поради затлачването на Персийския залив, сега се намира във вътрешността на континента, близо до град [[Насирия]] в днешен [[Ирак]]. Достига най-голям разцвет около 2000 г. пр. Хр., когато е бил най-големият град на Земята, с население от 65 000 души.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://geography.about.com/library/weekly/aa011201a.htm |заглавие=geography.about.com |достъп_дата=2007-04-17 |архив_дата=2016-08-18 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160818124242/http://geography.about.com/library/weekly/aa011201a.htm }}</ref> Руините на града са открити от [[Пиетро дела Вале]] през 1625 г., а първите интензивни разкопки са предприети в средата на 19 век, от Джон Джордж Тейлър, дипломат и археолог. == Източници == <div class="references-small"><references/></div> <references /> == Външни препратки == * Joshua J. Mark: [https://www.ancient.eu/ur/ Ur] Ancient History Encyclopedia * [http://www.antikforever.com/Mesopotamie/Sumer%20Akkad/Ur.htm Antikforever.com: Ur ''(ou Our)''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180929211306/http://antikforever.com/Mesopotamie/Sumer%20Akkad/Ur.htm |date=2018-09-29 }} {{мъниче|археология|ирак}} {{Превод от|en|Ur|115826498}} [[Категория:Ур| ]] j4mnbz8699d3wdbho2l5sb9iq93taqq 12435607 12435606 2024-12-09T10:43:33Z 176.222.2.251 12435607 wikitext text/x-wiki }} '''Ур'''<ref name="TB">Trevor Bryce: ''The Routledge Handbook of the Peoples and Places of Ancient Western Asia: From the Early Bronze Age to the Fall of the Persian Empire'', Taylor & Francis Group (2009), pp. 742 – 746: Ur</ref> е един от най-древните градове в [[Месопотамия]], разположен на река [[Ефрат]], недалеч от [[Персийски залив|Персийския залив]]. При основаването си, около 3 хилядолетие пр.н.е., е бил на морския бряг, но поради затлачването на Персийския залив, сега се намира във вътрешността на континента, близо до град [[Насирия]] в днешен [[Ирак]]. Достига най-голям разцвет около 2000 г. пр. Хр., когато е бил най-големият град на Земята, с население от 65 000 души.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://geography.about.com/library/weekly/aa011201a.htm |заглавие=geography.about.com |достъп_дата=2007-04-17 |архив_дата=2016-08-18 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160818124242/http://geography.about.com/library/weekly/aa011201a.htm }}</ref> Руините на града са открити от [[Пиетро дела Вале]] през 1625 г., а първите интензивни разкопки са предприети в средата на 19 век, от Джон Джордж Тейлър, дипломат и археолог. == Източници == <div class="references-small"><references/></div> <references /> == Външни препратки == * Joshua J. Mark: [https://www.ancient.eu/ur/ Ur] Ancient History Encyclopedia * [http://www.antikforever.com/Mesopotamie/Sumer%20Akkad/Ur.htm Antikforever.com: Ur ''(ou Our)''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180929211306/http://antikforever.com/Mesopotamie/Sumer%20Akkad/Ur.htm |date=2018-09-29 }} {{мъниче|археология|ирак}} {{Превод от|en|Ur|115826498}} [[Категория:Ур| ]] m8lzcse1j5t48cyz1reo7facffyus1g 12435616 12435607 2024-12-09T10:49:30Z Carbonaro. 221440 Премахнати [[Special:Contributions/176.222.2.251|редакции на 176.222.2.251]] ([[User talk:176.222.2.251|б]].), към версия на Marto1226 12089235 wikitext text/x-wiki {{Месопотамски цивилизации}} '''Ур'''<ref name="TB">Trevor Bryce: ''The Routledge Handbook of the Peoples and Places of Ancient Western Asia: From the Early Bronze Age to the Fall of the Persian Empire'', Taylor & Francis Group (2009), pp. 742 – 746: Ur</ref> е един от най-древните градове в [[Месопотамия]], разположен на река [[Ефрат]], недалеч от [[Персийски залив|Персийския залив]]. При основаването си, около 3 хилядолетие пр.н.е., е бил на морския бряг, но поради затлачването на Персийския залив, сега се намира във вътрешността на континента, близо до град [[Насирия]] в днешен [[Ирак]]. Достига най-голям разцвет около 2000 г. пр. Хр., когато е бил най-големият град на Земята, с население от 65 000 души.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://geography.about.com/library/weekly/aa011201a.htm |заглавие=geography.about.com |достъп_дата=2007-04-17 |архив_дата=2016-08-18 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160818124242/http://geography.about.com/library/weekly/aa011201a.htm }}</ref> Руините на града са открити от [[Пиетро дела Вале]] през 1625 г., а първите интензивни разкопки са предприети в средата на 19 век, от Джон Джордж Тейлър, дипломат и археолог. == Източници == <div class="references-small"><references/></div> <references /> == Външни препратки == * Joshua J. Mark: [https://www.ancient.eu/ur/ Ur] Ancient History Encyclopedia * [http://www.antikforever.com/Mesopotamie/Sumer%20Akkad/Ur.htm Antikforever.com: Ur ''(ou Our)''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180929211306/http://antikforever.com/Mesopotamie/Sumer%20Akkad/Ur.htm |date=2018-09-29 }} {{мъниче|археология|ирак}} {{Превод от|en|Ur|115826498}} [[Категория:Ур| ]] k8grpgpeo77nkwpf2bitgt4e073cg9f 0 132547 12435432 12276347 2024-12-09T04:20:35Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12435432 wikitext text/x-wiki {{Личност|певец}} '''Бѝли А̀йдъл''' ({{lang|en|Billy Idol}}), сценичен псевдоним на '''Уѝлям Ма̀йкъл А̀лбърт Бро̀уд''' ({{lang|en|William Michael Albert Broad}}), е английски [[рок]] [[музикант]], [[певец]], [[автор на песни]] и [[актьор]] с английско и американско гражданство. За първи път постига известност през 70-те години на 20 век, излизайки от лондонската [[пънк рок]] сцена като вокалист на групата [[Generation X (група)|Generation X]]. Впоследствие започва солова кариера, която води до международно признание и го прави водещ изпълнител по време на ръководеното от [[Ем Ти Ви]] „[[Второ британско нашествие]]“ в САЩ.<ref name="Radio with Pictures">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nzonscreen.com/title/radio-with-pictures-billy-idol-1984|заглавие=Radio with Pictures|издател=Television New Zealand alternative music show interview with Karyn Hay (cue to 04:30s), broadcast April 1984|достъп_дата=25 June 2019}}</ref> Айдъл започва музикалната си кариера в края на 1976 г. като китарист в пънк рок групата [[Челси (група)|Челси]]. Скоро обаче я напусна. С бившия си колега от групата [[Тони Джеймс (музикант)|Тони Джеймс]] той сформира Generation X. С Айдъл като вокалист групата постига успех в Обединеното кралство и издава три студийни албума, след което се разпада. През 1981 г. Айдъл се мести в [[Ню Йорк]], за да продължи своята солова кариера в сътрудничество с китариста [[Стив Стивънс]]. Дебютният му студиен албум ''[[Billy Idol]]'' (1982) има комерсиален успех. С музикални видеоклипове за синглите "''Dancing with Myself''" и "''White Wedding''" той скоро се превръща в основна част от новосъздадената Ем Ти Ви. Вторият му студиен албум ''[[Rebel Yell]]'' (1983) има голям комерсиален успех и включва хит синглите "''Rebel Yell''" и "''Eyes Without a Face''". Албумът е сертифициран двойно платинен от [[Асоциация на звукозаписната индустрия в Америка|Асоциацията на звукозаписната индустрия на Америка]] (RIAA) за продаване на два милиона копия в САЩ. През 1986 г. той издава ''Whiplash Smile''. След като натрупва три сингъла в Топ 10 на Обединеното кралство ("''Rebel Yell''", "''White Wedding''" и "''Mony Mony''"), певецът издава албум с най-големите си хитове от 1988 г., озаглавен ''Idol Songs: 11 of the Best,'' който става платинен в Обединеното кралство. След това издава албума ''[[Charmed Life]]'' (1990) и [[Концептуален албум|концептуалния албум]] ''[[Cyberpunk (албум)|Cyberpunk]]'' (1993). Айдъл прекарва втората половина на 90-те години, фокусирайки се върху личния си живот извън очите на обществеността. Той прави музикално завръщане с албума ''[[Devil's Playground]]'' (2005) и отново с ''[[Kings & Queens of the Underground]]'' (2014). == Биография == === Ранни години === Били Айдъл е роден като Уилям Майкъл Албърт Броуд на 30 ноември 1955 г. в [[Станмор]], [[Мидълсекс]], [[Англия]].{{Hrf|Guinness|1992|1222}} Родителите му са вярващи [[Англиканство|англиканци]] и ходят редовно на църква. Айдъл е наполовина ирландец; майка му е родена в град [[Корк (град)|Корк]] и е О'Съливан.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://twitter.com/billyidol/status/230002337870135297?lang=en|заглавие=Just to show u where my heart lies......My mum's Maiden name was O'Sullivan. Half English half Irish alright!|труд=Twitter.com|достъп_дата=23 July 2022}}</ref> През 1958 г., когато е на две години, семейството се мести в село [[Патчог]], [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], САЩ. То живее и в село Роквил Сентър, Ню Йорк. По това време се ражда по-малката му сестра Джейн. Семейството се завръща в Англия четири години по-късно и се установява в град [[Доркинг]], [[Съри]].<ref name="filmr">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.filmreference.com/film/96/Billy-Idol.html|заглавие=Film Reference biography|издател=Filmreference.com|достъп_дата=11 October 2011}}</ref> През 1971 г. семейството се мести в град [[Бромли]] в Югоизточен Лондон, където Айдъл учи в мъжкото училище „Рейвънсбърн“. Семейството му по-късно се премества в предградието Гьоринг бай Сий на град [[Уърдинг]], [[Западен Съсекс]], където той учи в мъжката гимназия „Уортинг“.<ref>{{Cite book|last=Idol|first=Billy|title=Dancing with Myself|url=https://archive.org/details/dancingwithmysel0000idol_t5v9|year=2015|publisher=Simon & Schuster|isbn=9781451628517}}</ref> През октомври 1975 г. Айдъл започва да следва в [[Съсекски университет|Съсекския университет,]] но напуска след първата година през 1976 г. След това се присъединява към Контингент Бромли – група фенове на [[Секс Пистълс]] от Бромли, която следва групата, там където свири.<ref name="Telegraph">{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/culture/music/3557048/Billy-Idol-the-return-of-Billy-the-kid.html|title=Billy Idol: the return of Billy the kid|date=24 July 2008|work=The Daily Telegraph|access-date=9 April 2014|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/culture/music/3557048/Billy-Idol-the-return-of-Billy-the-kid.html|archive-date=11 January 2022|location=London|url-access=subscription}}</ref> <ref>{{Cite book|last=Marko|first=Paul|title=''The Roxy London WC2: A Punk History'' - Paul Marko|url=https://books.google.com/books?id=rcnVLioLCNIC&q=bromley+contingent+billy+idol&pg=PA33|accessdate=9 April 2014|year=2007|isbn=9780955658303}}</ref> == Кариера == === Псевдоним === Псевдонимът му „Billy Idol“ е измислен поради описанието, което негов учител по химия му дава като „бездействащ“ (на англ. idle). Певецът заявява, че е мразел химията.<ref>Edmunds, Ben, untitled essay in ''Greatest Hits'' (2001)</ref> <ref name="Radio with Pictures2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nzonscreen.com/title/radio-with-pictures-billy-idol-1984|заглавие=Radio with Pictures|издател=Television New Zealand alternative music show interview with Karyn Hay (cue to 04:30s), broadcast April 1984|достъп_дата=25 June 2019}}</ref> В интервю от 21 ноември 1983 г. той казва, че името „е малка глупост, но е част от старата английска рок школа. Това бе „двойно нещо“, а не просто сръчкване на звездоподобните хора... Беше забавно, знаеш ли?".<ref>ConcertVault interview 21 November 1983</ref> В друго интервю за Би Би Си Брекфаст през октомври 2014 г. той казва, че е искал да използва името "Billy Idle", но е сметнал, че то няма да е налично поради приликата му с името на звездата от [[Монти Пайтън]] [[Ерик Айдъл]] и вместо това е избрал "Billy Idol".<ref>{{YouTube|o0cZL_rDKS0|"BBC Breakfast Billy Idol Interview (27 October 2014)"}}. BBC. Retrieved 28 October 2014</ref> === 1976 – 1981: Generation X === В края на 1976 г. Айдъл се присъединява като китарист към [[ретро-рок]] групата [[Челси (група)|Челси]], сформирана през 60-те години в Западен Лондон.<ref>History of the band 'Chelsea'{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://steveharnett.com/Chelsea.html|заглавие=Chelsea.HTML|достъп_дата=31 May 2021|архив_дата=2016-01-30|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160130003950/http://steveharnett.com/Chelsea.html}}</ref> Вокалистът на групата Джийн Октобър стилизира имиджа на Айдъл, като го съветва да смени очилата си за късогледство с контактни лещи и да боядиса косата си руса и да я подстриже късо за ретро рокерски вид от 50-те години. След няколко седмици концерти с Челси Айдъл и бас китаристът на групата [[Тони Джеймс (музикант)|Тони Джеймс]] напускат и съосновават група [[Generation X (група)|Generation X]], като Айдъл от китарист става вокалист. Generation X е една от първите пънк групи, които се появяват в ''Top of the Pops'' – музикална програма на телевизия [[Би Би Си]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес={{AllMusic|class=artist|id=p4351/biography|pure_url=yes}}|заглавие=Biography by Greg Prato|издател=AllMusic|достъп_дата=30 November 2011}}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Въпреки че са пънк рок група, те са вдъхновени от британския поп от средата на 60-те години в рязък контраст с техните по-войнствени колеги, като Айдъл заявява: „Ние казвахме обратното на [[Клаш]] и [[Секс Пистълс]]. Те пееха „Без [[Елвис Пресли|Елвис]], [[Бийтълс]] или [[Ролинг Стоунс]]“, но ние бяхме честни за това, което ни хареса. Истината беше, че всички градихме музиката си върху Бийтълс и Стоунс."<ref name="Telegraph2">{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/culture/music/3557048/Billy-Idol-the-return-of-Billy-the-kid.html|title=Billy Idol: the return of Billy the kid|date=24 July 2008|work=The Daily Telegraph|access-date=9 April 2014|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220111/https://www.telegraph.co.uk/culture/music/3557048/Billy-Idol-the-return-of-Billy-the-kid.html|archive-date=11 January 2022|location=London|url-access=subscription}}</ref> През 1977 г. Айдъл пее "Your Generation" в телевизионния сериал ''Marc''. Generation X подписват звузкозаписен договор с [[Кризалис Рекърдс]], издават три студийни албума, участват във филма от 1980 г. ''DOA: A Rite of Passage'' и след това се разпадат.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.riaa.com/gold-platinum/|заглавие=Gold & Platinum|труд=RIAA|език=en-US|достъп_дата=2021-11-05}}</ref> === 1981 – 1985: Солова кариера и пробив === През 1981 г. Айдъл се мести в Ню Йорк и става солов изпълнител, работейки с бившия мениджър на [[Кис]] Бил Аукойн. Пънк имиджът на певеца работи добре с [[глем рок]] стила на новия му партньор – китаристът [[Стив Стивънс]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.thebiographychannel.co.uk/biographies/billy-idol.html|заглавие=Vernon Reid – Guitar World interview (part 3) Cult of Personality|издател=The Biography Channel|достъп_дата=30 August 2012|архив_дата=2011-12-30|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20111230085237/http://www.thebiographychannel.co.uk/biographies/billy-idol.html}}</ref> Заедно те работят с басиста Фил Фейт и с барабаниста Грег Герсън. Соловата кариера на Айдъл започва с [[миниалбум]]а ''Don't Stop'' („Не спирай“) през 1981 г. Той включва песента на Generation X "''Dancing with Myself''" („Танцувайки със себе си“), първоначално записана за последния им албум ''Kiss Me Deadly'', и [[кавър версия]]та на песента на [[Томи Джеймс и Шонделс]] "''Mony Mony''" („Пари, пари“). Дебютният солов албум на Айдъл ''[[Billy Idol]]'' е издаден през юли 1982 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.allmusic.com/album/r9754|заглавие=Billy Idol - Billy Idol &#124; Songs, Reviews, Credits, Awards|автор=William Ruhlmann|издател=AllMusic|достъп_дата=9 April 2014}}</ref> и се радва на търговски успех. Част от ръководеното от [[Ем Ти Ви]] „[[Второ британско нашествие]]“ в САЩ през 1982 г., Айдъл става основна част от Ем Ти Ви с ''White Wedding'' („Бяла сватба“) и "''Dancing with Myself''". Музикалният видеоклип към "''White Wedding''" е заснет от британския режисьор [[Дейвид Малет (режисьор)|Дейвид Малет]] и се върти често по Ем Ти Ви. Каскадата с мотоциклета, разбиващ прозореца на църквата, е дело на Джон Уилсън – лондонски куриер на мотоциклет. През 1983 г. лейбълът на Айдъл издава "Dancing with Myself" в САЩ във връзка с музикален видеоклип, режисиран от [[Тоуб Хупър]], който се върти по Ем Ти Ви в продължение на шест месеца. През 1983 г. излиза ''Rebel Yell'' („Бунтовен вик“) – вторият дългосвирещ албум на певеца, който има голям успех.<ref name="billboard1">"''[https://www.billboard.com/artist/billy-idol/chart-history/ Billy Idol Music News & Info]''". ''Billboard''. Посетено на 5 август 2023 г.</ref> Той налага Айдъл в Съединените щати с хитове като „''Rebel Yell''“, „''Eyes Without a Face''“ („Очи без лице“) и „''Flesh for Fantasy''“ („Плът за фантазия“). „''Eyes Without a Face''“ достига номер четири в US [[Билборд Хот 100]], а „Rebel Yell“ достига номер шест в [[Ю Кей Сингълс Чарт|класацията за сингли в Обединеното кралство]].<ref>Joel Whitburn (2006). ''The Billboard Book of Top 40 Hits''. Billboard Books</ref> <ref name="Roberts">{{Cite book|last=Roberts|first=David|title=British Hit Singles & Albums|edition=19th|year=2006|publisher=Guinness World Records Limited|location=London, England|isbn=1-904994-10-5|page=266}}</ref> Албумът е удостоен с двоен платинен диск от [[Асоциация на звукозаписната индустрия в Америка|Асоциацията на звукозаписната индустрия в Америка]] (''RIAA'') за продадени два милиона копия в САЩ. === 1986 – 1992: албуми ''Whiplash Smile'' и ''Charmed Life'' === [[Файл:Billy-idol-cradle-of-love-tour.jpg|мини|288x288пкс|Били Айдъл на турнето Cradle of Love, 1990 г.]] Айдъл издава албума ''[[Whiplash Smile]]'' („Камшичена усмивка “) през 1986 г., който се продава добре.<ref name="billboard1" /> Той включва хитовете "''To Be a Lover''" („Да бъдеш любовник“), "''Don't Need a Gun''" („Не се нуждаеш от пистолет“) и "''Sweet Sixteen''" („Сладки 16“). Певецът заснема видеоклип към песента "Sweet Sixteen" в Кораловия замък – структура във Флорида от оолитов варовик, създадена от латвийско-американския ексцентрик Едуард Лийдскалнин (1887–1951).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://coralcastle.com/faqs/|заглавие=FAQs- Coral Castle Museum|достъп_дата=2021-11-05|архив_дата=2021-11-05|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211105232334/https://coralcastle.com/faqs/}}</ref> През 1987 г. излиза албумът му с [[ремикс]]и ''[[Vital Idol]],'' включващ концертното изпълнение на "''Mony Mony''". През 1987 г. сингълът оглавява класацията на Съединените щати и достига номер 7 в Обединеното кралство.<ref name="billboard1" /><ref name="Roberts2">{{Cite book|last=Roberts|first=David|title=British Hit Singles & Albums|edition=19th|year=2006|publisher=Guinness World Records Limited|location=London, England|isbn=1-904994-10-5|page=266}}</ref> С вече три топ 10 сингъла във Великобритания (''Rebel Yell'', ''White Wedding'' и ''Mony, Mony'') Айдъл издава сборен албум с най-големите си хитове дотогава, озаглавен ''[[Idol Songs: 11 of the Best]]''; албумът е удостоен с платинен диск във Великобритания. През 1990 г. излиза албумът му ''Charmed Life'' („Омагьосан живот“) и е заснет видеоклип към сингъла "''Cradle of Love''" („Люлка на любовта“). Песента е включена във филма на [[Андрю Дайс Клей]] „Приключенията на Форд Феърлейн“ (''The Adventures of Ford Fairlane''). Тъй като Айдъл не може да ходи поради наранявания при при катастрофа с мотоциклет,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.grunge.com/253562/the-truth-about-billy-idols-horrific-motorcycle-accident/|заглавие=Billy Idol's Motorcycle Accident|издател=grunge.com|достъп_дата=29 September 2020}}</ref> той е заснет от кръста нагоре. Видеото включва видеозаписи на него как пее в големи рамки в апартамент, докато Бетси Лин Джордж се опитва да съблазни бизнесмен. Видеото се върти по Ем Ти Ви. „Cradle of Love“ носи на изпълнителя трета номинация за [[Грами]] за най-добро мъжко рок вокално изпълнение.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.rockonthenet.com/artists-i/billyidol.htm|заглавие=Billy Idol|издател=Rock on the Net|достъп_дата=9 April 2014}}</ref> === 1993 – 2004: Албум ''Cyberpunk'', пауза и възраждане === [[Файл:Billy Idol 1993.JPG|thumb|Айдъл на Милтън Кейнс Боул в [[Бъкингамшър]], 1993 г.|241x241пкс]] През 1993 г. Айдъл издава албума ''[[Cyberpunk (албум)|Cyberpunk]].''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ultimateclassicrock.com/billy-idol-cyberpunk/|заглавие=20 Years Ago: Billy Idol's 'Cyberpunk' Album Released|труд=Ultimate Classic Rock}}</ref> Смятан за експериментален, той е записан в домашното му студио с помощта на компютър [[Macintosh]]. Певецът използва Studiovision и Pro Tools за записа. Създаването му му отнема десет месеца. Албумът не се представя добре в Съединените щати и водещият сингъл "''Shock to the System''" („Шок за системата“) не влиза в класацията Билборд Хот 100. В Европа албумът се представи малко по-добре, като постига умерен успех в класациите и достига връх в Топ 20 на Великобритания. Айдъл прави турне в Европа и свири на шоу за събиране на Generation X през 1993 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.3news.co.nz/entertainment/billy-idol-wants-generation-x-reunion-2014101406|заглавие=Billy Idol wants Generation X reunion|труд=3news.co.nz|достъп_дата=7 November 2014|архив_дата=2014-11-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141107130059/http://www.3news.co.nz/entertainment/billy-idol-wants-generation-x-reunion-2014101406}}</ref> Той записва и издава сингъла "''Speed''" („Скорост“) през 1994 г. – песента е включена като първа песен в [[саундтрак]]а на филма [[Скорост (филм)|„Скорост“]]. Айдъл се появява във версия на живо от 1996 г. на ''Quadrophenia'' на [[Ху]]. Също така се появява епизодично като себе си във филма от 1998 г. „Сватбеният певец“ (''Wedding Singer'') с [[Адам Сандлър]], в който певецът играе централна роля в сюжета. Филмът включва "White Wedding" в саундтрака си.<ref>''[[imdbtitle:0120888/soundtrack|The Wedding Singer (1998)]] - IMDb'', Посетено на 5 август 2022</ref> През 2000 г. Айдъл е поканен да бъде гост вокалист в дебютния солов албум на [[Тони Айоми]]. Неговият принос е в песента "Into the Night", на която е съавтор. През същата година той озвучава ролята на Один – мистериозен извънземен герой в анимационния научнофантастичен филм за възрастни ''Heavy Metal 2000'', като също така осигурява песен за саундтрака. [[Файл:Idolandstevens.jpg|мини|Айдъл и Ститвънс през 2003 г.]] На 16 април 2001 г. [[Ви Ейч Уан]] излъчва документалния филм ''Billy Idol – Behind the Music.'' Три дена по-късно Айдъл и Стив Стивънс участват в шоуто на Ви Ейч Уан ''Storytellers''. Събраното отново дуо изпълнява поредица от акустични/разказвачи на истории парчета, преди да запише специалния филм за канала. През 2001 г. излиза сборният му албум ''Greatest Hits'', като в него се появява "''Don't You (Forget About Me)''" на [[Кийт Форси]] и [[Симпъл Майндс]]. LP-то включва акустична версия на живо на "Rebel Yell", взета от изпълнение на акустичния коледен концерт на [[KROQ-FM|KROQ]] в Лос Анджелис през 1993 г. Албумът му The ''Greatest Hits'' е продаден в 1 милион копия само в САЩ. Айдъл прекарва втората половина на [[1990-те|90-те години]] далеч от общественото внимание и обръща повече внимание на личния си живот. === 2005 – 2009: Албум ''Devil's Playground'' === [[Файл:Billy Idol Brixton Academy London 11.11.2005 (5).JPG|thumb|right|Айдъл на сцената на Брикстън Академи в Лондон, 2005|264x264пкс]] Албумът ''[[Devil's Playground (албум)|Devil's Playground]]'' („Дяволска площадка за игри“), който излиза през март 2005 г., е първият нов студиен албум на певеца от почти 12 години. Той достига номер 46 в [[Билборд 200]]. Албумът включва кавър на "Plastic Jesus". Айдъл изпълнява на няколко дати на турнето Ванс [[Уорпд Тур]] през 2005 г. и се появява на Даунлоуд фестивал в [[Донингтън парк]], Вуду Мюзик Експириънс в [[Ню Орлиънс]] и [[Рок ам Ринг]] на [[Нюрбургринг]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ringrocker.com/history.php?op=showhis&catid=19|заглавие=Rock am Ring 2005|издател=ringrocker.com|достъп_дата=11 October 2011|архив_дата=2011-10-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20111010012309/http://www.ringrocker.com/history.php?op=showhis&catid=19}}</ref> През 2008 г. "Rebel Yell" се появява като песен за възпроизвеждане във видеоиграта ''[[Guitar Hero:World Tour]]'', а "White Wedding" в музикалната видеоигра ''Rock Band 2''. Платформата ''Rock Band 2'' по-късно получава "Mony Mony" и "Rebel Yell" като песни за изтегляне. На 24 юни 2008 г. изпълнителят издава албума с най-големите си хитове ''The Very Best of Billy Idol: Idolize Yourself''. Той прави световно турне като съзвезда с [[Деф Лепард]]. През юни 2006 г. изпълнява в Конгресния театър в [[Чикаго]] за американския телевизионен сериал ''Soundstage''. Изпълнението е записано и след това издадено на DVD/Blu-ray като ''In Super Overdrive Live'' на 17 ноември 2009 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.yourwaytomusic.com/billy-idon-super-overdrive-live-dvd/|заглавие=Billy Idol · Super Overdrive Live DVD|достъп_дата=21 October 2009}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.concertarchives.org/concerts/billy-idol-889c215c-7039-4167-99b4-ecfd7d751c4e|заглавие=06/28/2006: Billy Idol @ Congress Theater {{!}} Concert Archives|труд=www.concertarchives.org|достъп_дата=2021-11-05}}</ref> === 2010 – 2023: Албум ''Kings & Queens of the Underground'' === [[Файл: Billy IDOL 2012.JPG|thumb|right|Айдъл на Фестивал Peace & Love в Борланге, Швеция, 2012 г.|286x286пкс]] На 16 февруари 2010 г. Айдъл е обявен за един от изпълнителите на [[Даунлоуд фестивал]] в [[Донингтън парк]], Англия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.downloadfestival.co.uk/lineup/index.aspx|заглавие=Billy Idol announced to play Download 2010|издател=Downloadfestival.co.uk|достъп_дата=9 April 2014|архив_дата=2012-11-19|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121119034146/http://www.downloadfestival.co.uk/lineup/index.aspx}}</ref> През март 2010 г. той добавя китариста на американската [[хардрок]] [[супергрупа]] Кемп Фреди Били Морисън<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.billymorrison.net/weblog/archives/2010/03/morrison_with_i.html|заглавие=Billy Morrison: MORRISON WITH IDOL 2010|достъп_дата=2023-08-04|архив_дата=2011-05-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110511070015/http://www.billymorrison.net/weblog/archives/2010/03/morrison_with_i.html}}</ref> и барабаниста Джереми Колсън към състава си на турне.[[Файл:Billy Idol 20130616.jpg|thumb|left|Айдъл на Музикален фестивал „Бонару“ в Манчестър, тенеси, 2013 г.|226x226пкс]] През 2013 г. певецът се появява в третия епизод на сериала на Би Би Си Фор ''How the Brits Rocked America''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bbc.co.uk/programmes/b01b64yq|заглавие=BBC Four - How the Brits Rocked America: Go West|издател=BBC|достъп_дата=9 April 2014}}</ref> Той също дава гласа си като Спайки Хеър Бот в анимационния сериал „[[Ранди Кънингам]]“ (епизод "McSatchle") по [[Disney XD]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.awn.com/news/randy-cunningham-9th-grade-ninja-returns-second-series|заглавие='Randy Cunningham 9th Grade Ninja' Returns for Second Series|автор=Wolfe|първо_име=Jennifer|труд=Animation World Network|език=en|достъп_дата=30 September 2021}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.etonline.com/tv/139990_Billy_Idol_Steve_Zahn_Guest_Star_Randy_Cunningham_9th_Grade_Ninja_Exclusive_Clip|заглавие=Billy Idol is a Punk Robot on 'Randy Cunningham'|автор=Ungerman|първо_име=Alex|труд=Entertainment Tonight|език=en-US|достъп_дата=30 September 2021|архив_дата=2023-08-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230804221926/https://www.etonline.com/tv/139990_Billy_Idol_Steve_Zahn_Guest_Star_Randy_Cunningham_9th_Grade_Ninja_Exclusive_Clip}}</ref> През октомври 2014 г. певецът издава своя осми студиен албум ''Kings & Queens of the Underground'' („Крале и кралици на ъндърграунда“). Докато записва албума между 2010 и 2014 г., той работи с продуцента [[Тревър Хорн]], и с бившите колеги на Хорн от [[The Buggles]] и [[Йес]] [[Джеф Даунс]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.spin.com/2013/10/ztt-organization-of-pop-trevor-horn-interview-stream/|заглавие=Album of the Week: Stream 'Zang Tuum Tumb,' a 27-Track History of ZTT Records|труд=Spin|достъп_дата=9 April 2014}}</ref> и [[Грег Кърстин]]. На 7 октомври 2014 г. излиза автобиографията му ''Dancing with Myself,'' която става бестселър на в. „[[Ню Йорк Таймс|Ню Йорк Таймс“]]''.''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.hollywoodreporter.com/news/billy-idol-release-first-new-712407|заглавие=Billy Idol to Release First New Album in Nearly a Decade|труд=The Hollywood Reporter|достъп_дата=18 October 2014}}</ref> [[Файл:Billy Idol 2015 Winter Classic (16170009902).jpg|thumb|Айдъл на 2015 NHL Winter Classic, Вашингтон|281x281px]]На 30 октомври 2018 г. бившите членове на Generation X Били Айдъл и [[Тони Джеймс (музикант)|Тони Джеймс]] се присъединяват към [[Стив Джоунс (музикант)|Стив Джоунс]] и [[Пол Кук]] – бивши членове на [[Секс Пистълс]], за да изнесат безплатен концерт в Рокси в Холивуд, Лос Анджелис, под името Generation Sex, свирейки комбиниран сет от материал на двете бивши групи.<ref>{{Cite news|url=https://www.laweekly.com/music/generation-sex-king-rockers-and-silly-things-at-the-roxy-10017678|title=Generation Sex: King Rockers and Silly Things at the Roxy|work=LA Weekly|access-date=1 January 2019}}</ref> В края на февруари 2020 г. Айдъл участва в обществена кампания с Департамента за опазване на околната среда в Ню Йорк, озаглавена „Billy Never Idles“ за борба с работата на празен ход на автомобилните двигатели в Ню Йорк, за да се намали замърсяването на въздуха. Айдъл се обединява с кмета на Ню Йорк [[Бил Де Блазио]], за да открие кампанията, в която певецът казва: „Ако не шофираш, изгаси проклетия си двигател!“ и други силни съвети.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://thehill.com/blogs/in-the-know/in-the-know/485170-billy-idol-de-blasio-launch-anti-car-idling-campaign-in-new|заглавие=Billy Idol, de Blasio launch anti-car idling campaign in New York: 'Billy never idles'|автор=Judy Kurtz|труд=The Hill|достъп_дата=9 March 2020}}</ref> Той е гост вокалист на песента „Night Crawling“ от албума на [[Майли Сайръс]] ''Plastic Hearts'', издаден през ноември 2020 г.<ref>Kreps, Daniel (20 November 2020). "''[https://www.rollingstone.com/music/music-news/miley-cyrus-billy-idol-1093427/ Miley Cyrus Talks Working With Billy Idol on New Song 'Night Crawling']'' - Rolling Stone". ''Rolling Stone.'' Посетено на 5 август 2023</ref> През 2016 г. двамата изпълняват "Rebel Yell" на фестивала iHeartRadio в [[Лас Вегас]].<ref>Carter, Simone. "[https://www.newsweek.com/def-leppard-elton-john-here-are-miley-cyrus-most-powerful-collabs-1748061 From Def Leppard to Elton John, Here Are Miley Cyrus' Most Powerful Collabs]". ''Newsweek'', 30 September 2022. Retrieved 21 October 2022</ref> На 12 август 2021 г. музикалният видеоклип към песента му „Bitter Taste“ („Горчив вкус“), режисиран от Стивън Себринг, е качен в [[Ютюб]]. Песента е посветена на катастрофатас мотор на Били Айдъл. Певецът обявява новия си [[миниалбум]] ''The Roadside'' („Място край пътя“), който излиза на 17 септември.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://billyidol.net/the-roadside/|заглавие=The Roadside – brand new 4-song EP|труд=Billy Idol|достъп_дата=12 August 2021}}</ref> Друг миниалбум – ''The Cage'' („Клетката“), излиза на 23 септември 2022 г. Видеоклипът към заглавната песен, също режисиран от Себринг, прави премиера в Ютюб на 17 август. През март 2022 г. изпълнителят е диагностициран с [[Метицилин-резистентен стафилокок|MPC]], което го принуждава да отмени турнето с [[Джърни]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ultimateclassicrock.com/billy-idol-sinus-surgery/|заглавие=Billy Idol is Still Battling Dangerous Staph Infection}}</ref> През септември 2022 г. той започва отложеното турне Roadside Tour с [[Килинг Джоук]] и [[Тоя Уилкокс]] като негови подгряващи изпълнители в Обединеното кралство през октомври.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.metaltalk.net/killing-joke-joins-billy-idol-roadside-tour-after-illness-forces-television-to-pull-out.php|заглавие=Killing Joke joins Billy Idol Roadside Tour after illness forces Television to pull out}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://billyidol.net/2022-uk-eu-tour-dates-rescheduled/|заглавие=Billy Idol}}</ref> На 6 януари 2023 г. е удостоен със звезда на [[Холивудска алея на славата|Холивудската алея на славата]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://walkoffame.com/press_releases/billy-idol/|заглавие=BILLY IDOL TO BE HONORED WITH FIRST HOLLYWOOD FAME STAR OF 2023|труд=Hollywood Walk of Fame Official Site}}</ref> На 24 януари 2023 г. той обявява турне в Северна Америка от края на март до средата на май: то стартира в [[Скотсдейл (Аризона)|Скотсдейл]] на 30 март и завършва с концерт на фестивала „Круъл Уърлд“ на 20 май в [[Пасадина|Пасадена]].<ref>"''[https://www.rollingstone.com/music/music-news/billy-idol-2023-north-american-tour-dates-1234666538/ Rebel on the Road: Billy Idol Plots 2023 North American Tour Dates]''". Rolling Stone. 23 January 2023. Посетено на 5 август 2023</ref> През април 2023 г. певецът изнася първия концерт в историята на язовира Хувър.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nme.com/news/music/billy-idol-makes-history-with-first-ever-concert-at-the-hoover-dam-3432635|заглавие=Billy Idol makes history by playing first ever concert at the Hoover Dam|автор=Duran|първо_име=Anagricel|труд=NME|език=en-GB|достъп_дата=2023-04-22}}</ref> В момента Били Айдъл е член на Generation Sex, които в момента са на турне и изнасят концерт в Гластънбъри през 2023 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/events/ec59hn/acts/ajf82m|title=Generation Sex – Acts – Glastonbury|work=BBC}}</ref> == Личен живот == Певецът никога не се е женил. През 1980 г. започва дългогодишна връзка с английската певица, танцьорка и бивша членка на [[Хот Госип]] [[Пери Листър]], от която има син Уилям Улф Броуд, роден в Лос Анджелис на 15 юни 1988 г.<ref name="hochman512">.Hochman, Steve (1999). ''Popular Musicians: The Doobie Brothers-Paul McCartney''. Salem Press. с.512</ref> Уилям е бил член на рок групата FIM.<ref name="amica">''Amica'' magazine. Milan, Italy: RCS Mediagroup S.p.A. #1 January 2012</ref> Листър и Айдъл се разделят през 1989 г.<ref name="Billy Idol biography">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.monstersandcritics.com/people/archive/peoplearchive.php/Billy_Idol/biography/|заглавие=Billy Idol biography|достъп_дата=19 June 2021|архив_дата=2009-07-01|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090701113031/http://www.monstersandcritics.com/people/archive/peoplearchive.php/Billy_Idol/biography}}</ref> Айдъл също има дъщеря Бони Блу от връзката си с Линда Матис, родена през 1989 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cbsnews.com/pictures/billy-idol/|заглавие=Billy Idol|труд=Cbsnews.com|достъп_дата=19 June 2021}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nydailynews.com/entertainment/music-arts/wild-heart-billy-idol-proud-dad-no-taming-rocker-article-1.443059|заглавие=Wild at heart: Billy Idol may be a proud dad, but there's no taming the rocker|автор=Roura|първо_име=Phil|труд=New York Daily News}}</ref> Той има две внучки от Бони – Попи Ребел<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://wror.com/2020/08/24/billy-idol-rocks-newest-doting-grandfather/|заглавие=Billy Idol: Rock's Newest Doting Grandfather|автор=Banas|първо_име=Erica|труд=WROR-FM}}</ref>, родена през 2020 г, и Мери Джейн, родена през 2022 г. От 2008 до 2015 г. Били Айдъл има връзка със стилистката Линзи Крос,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.suggest.com/billy-idol-wife/2684184/|заглавие=Here’s Why Billy Idol Never Married: A Look Back At His Dating History|достъп_дата=2023-8-5}}</ref> а от 2018 г. – с Чайна Кроу, бивш модел на [[Томи Хилфигер]] и [[Келвин Клайн]], чийто баща притежава успешната верига от ресторанти Mr. Chow.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.closerweekly.com/posts/billy-idols-dating-history-a-list-of-his-ex-girlfriends/|заглавие=Inside Rocker Billy Idol’s Relationship History: Famous Ladies He Dated Who Stole His Heart|достъп_дата=2023-8-5}}</ref> На 6 февруари 1990 г. в 8.30 сутринта в [[Холивуд]] Айдъл претърпява сериозна катастрофа с мотоциклета си [[Харли Дейвидсън]], която едва не му коства крака.<ref>Marilyn Monroe Died Here – More Locations of America's Pop Culture Landmarks by Chris Epting, с. 185</ref> На връщане от студиото той е блъснат от кола, когато не спира на знака „Стоп“. Певецът е без каска. Той току-що е приключил със записа на албума си ''Charmed Life''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.grunge.com/253562/the-truth-about-billy-idols-horrific-motorcycle-accident/|заглавие=THE TRUTH ABOUT BILLY IDOL'S HORRIFIC MOTORCYCLE ACCIDENT Read More: https://www.grunge.com/253562/the-truth-about-billy-idols-horrific-motorcycle-accident/|достъп_дата=2023-8-5}}</ref> Прекарва в болница един месец и е подложен на седем операции, първата от които е 7-часова.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://faroutmagazine.co.uk/billy-idol-addiction-motorbike-accident-almost-cost-leg/|заглавие=Billy Idol on addiction struggles and the motorbike accident that almost cost him a leg|достъп_дата=2023-8-5}}</ref><ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ultimateclassicrock.com/billy-idol-motorcycle-accident/|заглавие=How Billy Idol almost lost his leg in a motorcycle accident|достъп_дата=2023'8'5}}</ref> В крака му е поставена стоманен прът.<ref>{{Imdb name|2150}}</ref> Малко преди това филмовият режисьор [[Оливър Стоун]] е избрал Айдъл за ролята на Кат – приятел по пиене на [[Джим Морисън]] във филма „[[Доорс (филм)|Доорс]]“ (1991), но инцидентът му попречва да участва по-сериозно и ролята му е сведена до малка част<ref>Kilday, Gregg (8 March 1991). "Faces in the Crowd". ''Entertainment Weekly''. Посетен на 9 април 2014</ref>. Той е и първият избор на [[Джеймс Камерън]] за ролята на злодея T-1000 в „[[Терминатор 2: Денят на страшния съд]]“ (1991), но ролята е преработена в резултат на инцидента.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/terminator-2-judgement-day-robert-patrick-says-billy-idol-almost-played-t-1000-1030468|заглавие=Billy Idol Almost Played the T-1000 in 'Terminator 2,' Robert Patrick Says|труд=The Hollywood Reporter}}</ref> Изпълнителят продължава да кара мотор. През 2010 г. уцелва изхвърлена гума с мотоциклета си и получава фрактура на стъпалото, като през 2011 г. е опериран заради това.<ref name=":0" /> През 1990 г. изпълнителят губи тотално контрол в [[Тайланд]], където окупира хотелски мезонет за 3 седмици, наслаждавайки се на жени, наркотици и алкохол и причинявайки щети за близо 250 000 долара. Мениджмънтът на хотела осъзнава, че не може да се справи с проблема и директно вика на помощ военните. Местната армия изкарва насилствено музиканта от сградата, като първо се налага да го простреля с упойващ куршум, а после да го върже и изнесе на носилка.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://chr.bg/istorii/art/muzikalni-hroniki-bili-ajdal-varshi-takiva-porazii-v-tajlandski-hotel-che-se-nalaga-voennite-da-go-usmiryat/|заглавие=Carlos Aguilar, CC BY-SA 3.0 , via Wikimedia Commons Музикални хроники: Били Айдъл върши такива поразии в тайландски хотел, че се налага военните да го усмирят|достъп_дата=2023-8-5}}</ref> Айдъл се бори с [[алкохолизъм]] и [[наркомания]]. Историята му с наркотици включва [[хероин]] и [[кокаин]].<ref name="auto">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.usatoday.com/story/life/books/2014/10/08/billy-idol-dancing-with-myself-memoir/16886397/|заглавие=Billy Idol is as 'candid as possible' in new memoir|автор=McClurg|първо_име=Jocelyn|труд=USA TODAY|достъп_дата=2023-8-5}}</ref> В мемоарите си от 2014 г. той заявява, че е имал много припадания в нощни клубове и събуждане в болници.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://time.com/3449828/billy-idol-sex-drugs-charmed-life-and-the-crash-that-nearly-killed-me/|заглавие=IDEASBILLY IDOL: SEX, DRUGS, 'CHARMED LIFE,' AND THE CRASH THAT NEARLY KILLED ME Billy Idol: Sex, Drugs, 'Charmed Life,' and the Crash That Nearly Killed Me|достъп_дата=2023-8-5}}</ref> През 1994 г. той припада пред нощен клуб в Лос Анджелис поради предозиране<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tulsaworld.com/news/rock-idol-leaves-hospital-after-treatment-for-overdose/article_b40b9b0c-8d10-5d60-95cb-f218763ed518.html|заглавие=Rock Idol Leaves Hospital After Treatment for Overdose|труд=Tulsa World|достъп_дата=2023-8-5}}</ref> с лекарството [[Гама-хидроксибутират|GHB]].<ref>Both Billy Idol and his friend John Diaz discuss this incident/drug in MTV BTM interview 2001 {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=ePxVKRwy6u0|заглавие=MTV Behind the Music|достъп_дата=15 June 2014}}</ref> След инцидента Айдъл решава, че децата му никога няма да му простят смъртта от свръхдоза и прекратява употребата на наркотици.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.grunge.com/231214/you-probably-wouldnt-want-to-meet-billy-idol-in-real-life-heres-why/|заглавие=You probably wouldn't want to meet Billy Idol in real life. Here's why|автор=Meisfjord|първо_име=Tom|труд=Grunge.com}}</ref> През 2014 г. той заявява, че не е приемал твърди наркотици от 2003 г. насам, но редовно пуши [[марихуана]] и от време на време пие.<ref name="auto" /> През 2018 г. Айдъл става американски гражданин по време на церемония в Лос Анджелис, като същевременно запазва британското си гражданство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://thehill.com/blogs/in-the-know/in-the-know/417278-billy-idol-becomes-a-us-citizen|заглавие=Billy Idol becomes a US citizen|автор=Folley|първо_име=Aris|труд=The Hill (newspaper)}}</ref> == Дискография == {{Основна|Дискография на Били Айдъл}} === Солова === ==== Студийни албуми ==== * 1982 – ''[[Billy Idol]]'' * 1983 – ''[[Rebel Yell]]'' * 1986 – ''[[Whiplash Smile]]'' * 1990 – ''[[Chamed Life]]'' * 1993 – ''[[Cyberpunk (албум)|Cyberpunk]]'' * 2005 – ''[[Devil's Playground]]'' * 2006 – ''[[Happy Holidays]]'' <small>(коледен албум)</small> * 2014 – ''[[Kings & Queens of the Underground]]'' ==== Сборни албуми ==== * 1985 – ''[[Vital Idol]]''; 1987 ново американско изд. * 1988 – ''[[Idol Songs: 11 of the Best]]'' * 2001 – ''[[Greatest Hits (албум на Били Айдъл)|Greatest Hits]]'' * 2008 – ''[[The Very Best of Billy Idol: Idolize Yourself]]'' * 2013 – ''[[Icon]]'' * 2018 – ''[[Vital Idol: Revitalized]]'' ==== Концертни албуми ==== * 2002 – ''VH1 Storytellers'' * 2016 – ''BFI Live!'' ==== Миниалбуми ==== * 1982 – ''[[Don't Stop]]'' * 2020 – ''[[The Roadside]]'' * 2022 – ''[[The Cage]]'' === С Generation X === ==== Студийни албуми ==== * 1978 - ''Generation X'' * 1979 - ''Valley of the Dolls'' * 1981 - ''Kiss Me Deadly'' (като Gen X) * 1998 - ''K.M.D. – Sweet Revenge'' ==== Сборни албуми ==== * 1985 - ''The Best of Generation X'' * 1987 – ''The Original Generation X'' * 1990 – ''The Idol Generation'' * 1991 – ''Perfect Hits 1975–81'' * 2002 - ''Radio 1 Sessions'' * 2003 - ''Anthology'' ==== Концертни албуми ==== * 1999 – ''Live at the Paris Theatre '78 & '81'' * 2003 - ''BBC Live: One Hundred Punks'' * 2005 - ''Live'' ==== Миниалбуми ==== * 1977 – ''Perfect Hits'' * 1977 – ''Perfect Hits Vol 2'' * 1981 – ''Gen X'' == Видеография == === Видеоалбуми === * 1987 – ''Vital Idol'' * 1991 – ''The Charmed Life and Other Vital Videos'' * 1993 – ''Cyberpunk: Shock to the System'' * 2002 – ''VH1 Storytellers'' * 2008 – ''The Very Best of Billy Idol: Idolize Yourself'' <small>(DVD част)</small> * 2009 – ''In Super Overdrive Live'' * 2011 – ''No Religion Live'' === Музикални видеоклипове === {{колони|2| * 1982 – Hot in rhe City * 1982 – White Wedding * 1983 – Dancing with Myself * 1983 – Rebel Yell * 1984 – Eyes Without a Face * 1984 – Flesh for Fantasy * 1985 – Catch My Fall * 1986 – To Be a Lover * 1986 – Don't Need a Gun * 1987 – Sweet Sixteenà * 1987 – Mony Mony (live) * 1990 – Cradle of Love * 1990 – L.A. Woman * 1990 – Prodigal Blues * 1993 – Heroin * 1993 – Shock to the System * 1993 – Adam in Chains * 1994 – Speed * 2005 – Scream * 2005 – Plastic Jessus * 2005 – Yellin' at the Xmas Tree * 2006 – In the Summertime <small>(с [[Дерек Шериниaн]] и [[Слаш]])</small> * 2006 – Jingle Bell Rock * 2006 – Happy Holiday * 2006 – White Christmas * 2006 – Winter Wonderland * 2014 – Can't Break Me Down * 2015 – Save Me Now * 2021 – Bitter Taste * 2021 – Cage * 2022 – Running From The Ghost }} == Филмография == === Актьор === * ''[[Доорс (филм)|Доорс]]'', реж. [[Оливър Стоун]] (1991) * ''Mad Dog Time'', реж. [[Лари Бишъп]] (1996) * ''The Wedding Singer'', реж. [[Франк Корачи]] (1998) === Дублаж === * ''Heavy Metal 2000'', реж. Майкъл Колдюи и Мишел Лемир (2000), анимационен филм * ''[[Ранди Кънингам|Randy Cunningham]],'' еп. ''9th Grade Ninja'' (2013), анимационен сериал == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://billyidol.net Официален уебсайт] * [https://www.facebook.com/BillyIdol Официална Фейсбук страница] * [https://www.youtube.com/channel/UCZAfHkJj43Lir2Id3GiGCjQ Billy Idol] – официален [[Ютюб]] канал * [https://twitter.com/BillyIdol Били Айдъл] в [[Туитър]] * [https://www.instagram.com/billyidol/ Били Айдъл] в [[Инстаграм]] * [https://www.discogs.com/master/29621-Billy-Idol-Billy-Idol Били Айдъл] в [[Discogs]] * [https://www.allmusic.com/artist/billy-idol-mn0000070800 Били Айдъл] в [[Олмюзик]] * [https://www.last.fm/music/Billy+Idol Били Айдъл] в [[Last.fm]] * [https://musicbrainz.org/artist/47c8f88b-987a-4b64-9175-2b1b57809727 Били Айдъл] в [[MusicBrainz]] * {{Imdb name|id=0002150}} {{Превод от|en|Billy Idol|1168378922}}{{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Айдъл, Били}}{{Портал|Музика}} [[Категория:Английски певци]] [[Категория:Британски рок музиканти]] [[Категория:Английски китаристи]] [[Категория:Пънк музиканти]] [[Категория:Ню уейв музиканти]] [[Категория:Носители на музикални награди на Великобритания]] [[Категория:Лондончани]] 53nnkodixmhqftxujbzrplfu3fo5yx5 0 137464 12435341 12138974 2024-12-08T22:23:56Z 130.204.252.143 /* Форд Мондео ІV (2014 – 2022) */ 12435341 wikitext text/x-wiki {{Автомобил | марка = {{флагче|САЩ}} „[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]“ | години = 1993 – | предшественик = „[[Форд Сиера]]“ | клас = [[Голям автомобил|Голям]] ('''D''') | положение_на_двигателя = Преден | задвижване = Предно / 4x4 }} '''„Форд Мондео“''' (''Ford Mondeo'') е модел [[Голям автомобил|големи автомобили]] (сегмент ''D'') на американската компания „[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]“, произвеждан от 1993 година. „Мондео“ наследява произвеждания от 1982 година „[[Форд Сиера]]“.<ref>[https://www.autocar.co.uk/car-news/motoring/ford-mondeo-20-picture-special www.autocar.co.uk]</ref> Моделът е част от концепцията на изпълнителния директор на „Форд“ [[Аликзандър Тротман]] за създаване на модели с универсално приложение, които да се продават на пазарите в целия свят. __TOC__ {{clear}} == Форд Мондео І (1993 – 2000) == {{раздел-мъниче}} {{Автомобил | име = Форд Мондео І | снимка = 1995 Ford Mondeo 1.8 LX (14419832629).jpg | aka = „Форд Контур“<br>„Мъркюри Мистик“ | години = 1993 – 2000 | сглобяван_в = {{флагче|Белгия}} [[Генк]]<br>{{флагче|САЩ}} [[Клейкомо]]<br>{{флагче|Мексико}} [[Куаутитлан Искали]] | подобни = „[[Мазда 626|Мазда 626 V]]“ | платформа = „[[Форд CDW27]]“ | тип_на_купето = [[Седан (автомобил)|Седан]] 4 врати<br>[[Лифтбек]] 5 врати<br>[[Комби]] 5 врати | двигател = 1,6 – 2,5 l бензин<br>1,8 l дизел | мощност = 65 – 151 kW<br>88 – 205 к.с. | въртящ_момент = 138 – 235 N.m | ск_кутия = 5 степени ръчна<br>4 степени автоматична | макс_скорост = 175 – 231 km/h | ускорение = 14,1 – 7,7 s | разход = 6,8 – 10,5 l/100 km бензин<br>6,0 – 7,1 l/100 km дизел | база = 2704 mm | дължина = 4481 – 4671 mm | ширина = 1749 – 1751 mm | височина = 1380 – 1450 mm | тегло = 1215 – 1616 kg }} Първата серия ''MkІ'' е произвеждана от 1993 до 1996 година. Предлагана е с мотори: * 1,8 l [[Турбодизел]] с 66 [[Киловата|kW]] (90 [[Конски сили|PS]]) * 1,6 l 16V [[Zetec]] [[Бензин]] с 65 или 66 kW (88 или 90 PS) * 1,8 l 16V Zetec Бензин с 82 или85 kW (112 или115 PS) * 2 l 16V Zetec Бензин със 100 kW (136 PS, 132 PS с [[предаване на всички колела]]) * 2 l 16V DOHC Бензин със 100 kw (136 PS) * 2,5 l [[V6]] 24V Бензин със 125 kW (170 PS). ''MkІІ'' се произвежда от 1997 до 2001 година. Това е фейслифт на първа серия. {{clear}} == Форд Мондео ІІ (2000 – 2007) == {{раздел-мъниче}} {{Автомобил | име = Форд Мондео ІІ | снимка = Ford Mondeo Turnier front 20080417.jpg | aka = „Форд Метростар“ | години = 2000 – 2007 | сглобяван_в = {{флагче|Белгия}} [[Генк]]<br>{{флагче|Тайван}} [[Чунли]]<br>{{флагче|Китай}} [[Чунцин]]<br>{{флагче|Виетнам}} [[Хайдуонг]] | подобни = „[[Ягуар X-Тайп]]“ | платформа = | тип_на_купето = [[Седан (автомобил)|Седан]] 4 врати<br>[[Лифтбек]] 5 врати<br>[[Комби]] 5 врати | двигател = 1,8 – 3,0 l бензин<br>2,0 – 2,2 l дизел | мощност = 66 – 166 kW<br>90 – 226 к.с. | въртящ_момент = 165 – 360 N.m | ск_кутия = 5/6 степени ръчна<br>4/5/6 степени автоматична | макс_скорост = 177 – 255 km/h | ускорение = 13,7 – 7,6 s | разход = 7,2 – 10,6 l/100 km бензин<br>13,7 – 8,9 l/100 km дизел | база = 2754 mm | дължина = 4756 – 4833 mm | ширина = 1812 mm | височина = 1459 – 1514 mm | тегло = 1369 – 1616 kg }} {| class="prettytable" |+ Дизелови мотори |- class="hintergrundfarbe6" ! ! 2 l Duratorq-Di ! 2 l Duratorq-Di ! 2 l Duratorq-TDCi ! 2 l Duratorq-TDCi ! 2,2 l Duratorq-TDCi |- | Обем | 1.998 | 1.998 | 1.998 | 1.998 | 2.198 |- | Мощност KW (PS) | 66 (90) при 4000 | 85(115) при 4000 | 85 (115) при 4000 | 96 (130) при 3500 | 114 (155) при 3500 |- | Цилиндри/клапани/двигател | 4/16/Редови | 4/16/Редови | 4/16/Редови | 4/16/Редови | 4/16/Редови |- | ДВГ предаванае | Двойна верига | Двойна верига | Двойна верига | Двойна верига | Двойна верига |- |Въртящ момент |254 при 1.900 |285 при 1.900 |280 при 1.900 |330 при 1.900 |360 при 1.900 |- |Скоростна кутия |5-Скорости |5-Скорости |5-Скорости |5-Скорости/6-Скорости |6-Скорости |} {| class="prettytable" |+ Бензинов 4 цилиндров |- class="hintergrundfarbe6" ! ! 1,8 l Duratec ! 1,8 l Duratec ! 1,8 l Duratec-SCi ! 2 l Duratec |- | Обем | 1.798 | 1.798 | 1.798 | 1.999 |- | Мощност kW (PS) | 81 (110) при 5500 | 95 (125) при 6000 | 96 (130) при 6000 | 107 (145) при 6000 |- | Цилиндри/клапани/двигател | 4/16/Редови | 4/16/Редови | 4/16/Редови | 4/16/Редови |- | ДВГ предаванае | Ремък | Верига | Верига | Верига |- | Скоростна кутия | 5-Скорости | 5-Скорости | 6-Скорости | 5/6-Скорости/Автоматик |} {| class="prettytable" |+ Бензинов 6 цилиндров |- class="hintergrundfarbe6" ! ! 2,5 l Duratec V6 ! 3 l Duratec V6 ! 3 l Duratec ST-V6 |- | Обем | 2.495 | 2.967 | 2.967 |- | Мощност kW (PS) | 125 (170) при 6000 | 150 (204) при 6000 | 166 (226) при 6150 |- | Цилиндри/клапани/двигател | 6/24/V-Form | 6/24/V-Form | 6/24/V-Form |- | ДВГ предаванае | Верига | Верига | Верига |- | Скоростна кутия | 5-Скорости/Автоматик | 6-Скорости | 6-Скорости |} {{clear}} == Форд Мондео ІІІ (2007 – 2014) == {{раздел-мъниче}} {{Автомобил | име = Форд Мондео ІІІ | снимка = Ford Mondeo Titanium S (BA7, Facelift) – Frontansicht, 2. Juli 2011, Düsseldorf.jpg | aka = „Форд Джъшън“ | години = 2007 – 2014 | сглобяван_в = {{флагче|Белгия}} [[Генк]]<br>{{флагче|Тайван}} [[Таоюен]]<br>{{флагче|Китай}} [[Чунцин]]<br>{{флагче|Русия}} [[Всеволожск]]<br>{{флагче|Тайланд}} [[Районг (град)|Районг]] | подобни = | платформа = „[[Форд EUCD]]“ | тип_на_купето = [[Седан (автомобил)|Седан]] 4 врати<br>[[Лифтбек]] 5 врати<br>[[Комби]] 5 врати | двигател = 1,6 – 2,5 l бензин<br>1,6 – 2,2 l дизел | мощност = 74 – 176 kW<br>100 – 240 к.с. | въртящ_момент = 159 – 420 N.m | ск_кутия = 5/6 степени ръчна<br>6 степени автоматична | макс_скорост = 185 – 246 km/h | ускорение = 12,9 – 7,5 s | разход = 6,8 – 9,3 l/100 km бензин<br>5,3 – 6,5 l/100 km дизел | база = 2850 mm | дължина = 4778 – 4856 mm | ширина = 1886 mm | височина = 1435 – 1548 mm | тегло = 1567 – 1743 kg }} {{clear}} == Форд Мондео ІV (2014 – 2022) == {{раздел-мъниче}} {{Автомобил | име = Форд Мондео ІV | снимка = Ford Mondeo registered March 2015 1999cc (cropped).jpg | години = 2014 – 2022 | сглобяван_в = {{флагче|Испания}} [[Алмусафес]] | подобни = „[[Линкълн MKZ]]“ | платформа = „[[Форд CD4]]“ | тип_на_купето = [[Седан (автомобил)|Седан]] 4 врати<br>[[Лифтбек]] 5 врати<br>[[Комби]] 5 врати | двигател = 1,0 – 2,0 l бензин<br>1,5 – 2,0 l дизел<br>2,0 l хибрид | мощност = 85 – 176 kW<br>115 – 240 к.с. | въртящ_момент = 170 – 450 N.m | ск_кутия = 6 степени ръчна<br>6 степени автоматична | макс_скорост = 187 – 240 km/h | ускорение = 12,5 – 7,9 s | разход = 5,1 – 7,5 l/100 km бензин<br>3,6 – 5,3 l/100 km дизел<br>4,2 l/100 km хибрид | база = 2850 mm | дължина = 4867 – 4871 mm | ширина = 1852 mm | височина = 1482 – 1501 mm | тегло = 1507 – 1554 kg }} == Бележки == <references/> {{Форд хронология 1990-2029}} [[Категория:Автомобили на Форд|Мондео]] [[Категория:Големи автомобили]] r9s35d0oko9lrv9qrgsi3zpoezctcig 0 138054 12435302 12119375 2024-12-08T21:08:03Z Aleksand.sl 348756 /* Галерия */ 12435302 wikitext text/x-wiki {{Път | име = Европейски път Е80 | табела = Tabliczka E80.svg | картинка = Road E80 by Zaljsa village.jpg | описание = Европейски път Е80 край [[Желюша]], [[Сърбия]] | дължина = 6102 | построени = | от = [[Лисабон]], [[Португалия]] | през = | до = [[Гюрбулак]], [[Турция]] | карта = European route E80.png | списък = }} '''Е80''' е международен път, част от [[европейски път|европейската пътна мрежа]]. Той започва от най-западната част на [[Европа|континента]] – [[Лисабон]], [[Португалия]] и завършва на източната граница на [[Турция]] с [[Иран]]<ref name="AGR">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unece.org/fileadmin/DAM/trans/doc/2016/sc1/ECE-TRANS-SC1-2016-03-Rev1e.pdf|заглавие=Европейско споразумение относно Основните международни пътни артерии (European Agreement on Main International Traffic Arteries) консолидирана версия - 2016 г.|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=2016-11-01|труд=|издател=|страници=|език=En|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2022-1-15|цитат=Списък с европейските пътища стр.&nbsp;10}}</ref>. '''Е80''' е един от европейските пътища, преминаващи през територията на [[България]] – от Калотина до Капитан Андреево по [[Европа (автомагистрала)|автомагистрала Европа]], [[Тракия (магистрала)|автомагистрала Тракия]] и [[Марица (магистрала)|автомагистрала Марица]]. == Страни и градове == * {{флагче с име|Португалия}}: [[Лисабон]] – [[Сантарем]] – [[Лейрия]] – [[Коимбра]] – [[Авейру]] – [[Визеу]] – [[Гуарда]] – [[Вилар Формозу]] * {{флагче с име|Испания}}: [[Саламанка]] – [[Валядолид]] – [[Бургос]] – [[Виктория-Гастеиз]] – [[Сан Себастиан]] * {{флагче с име|Франция}}: [[Пау (Франция)|Пау]] – [[Тулуза]] – [[Нарбон]] – [[Ним]] – [[Екс-ан-Прованс]] – [[Ница]] * {{флагче с име|Италия}}: [[Вентимиля]] – [[Савона]] – [[Генуа]] – [[Ла Специя]] – [[Милярино]] – [[Ливорно]] – [[Гросето]] – [[Рим]] – [[Пескара]] * {{флагче с име|Хърватия}}: [[Дубровник]] – [[Цавтат]] * {{флагче с име|Черна гора}}: [[Петровац (Черна гора)|Петровац]] – [[Подгорица (град)|Подгорица]] – [[Биело поле]] * {{флагче с име|Косово}}: [[Нови пазар (Сърбия)|Нови пазар]] – [[Косовска Митровица]] – [[Прищина]] * {{флагче с име|Сърбия}}: [[Ниш]] – [[Цариброд]] * {{флагче с име|България}}: [[София]] – [[Пловдив]] – [[Свиленград]] * {{флагче с име|Турция}}: [[Одрин]] – [[Бабаески]] – [[Силиври]] – [[Истанбул]] – [[Измит]] – [[Адапазаръ]] – [[Болу]] – [[Гереде]] – [[Илгаз]] – [[Амасия]] – [[Никсар]] – [[Рефахие]] – [[Ерзинджан]] – [[Аскале]] – [[Ерзурум]] – [[Агръ]] – [[Гюрбулак]] * {{флагче с име|Иран}}: [[Базарган]] Общата дължина на Европейски път Е80 от Лисабон до границата с Иран е 6102 km. == Галерия == <gallery> Trakiya highway 05.jpg | [[Тракия (магистрала)|Автомагистрала Тракия]] в българския участък на път Е80 Road-E80-at-Slivnitsa.jpg | Европейски път Е80 при [[Сливница]] File:Dragoman E80.jpg | Изглед към град [[Драгоман]] от българския участък на европейски път Е80 </gallery> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://unece.org/DAM/trans/conventn/MapAGR2007.pdf Карта на европейските пътища на сайта на UNECE] * [http://www.elbruz.org/eroads/E80.htm E80 на сайта на elbruz.org (дистанции и връзки с други пътища)] {{Европейска пътна мрежа}} [[Категория:Европейски пътища|80]] [[Категория:Европейски пътища в България]] 04tcfaqulk7xby8wh05dremuzyk270x 0 139525 12434852 12291228 2024-12-08T13:31:43Z Davidkenarovcska 254027 12434852 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = ОФК „Трявна“ | герб = | картинка = | картинка-описание = | прозвище = ''Трявненци'' | основан = 1926 г. | разформирован = | страна = {{flag|България}} | стадион = [[Ангел Кънчев(стадион)|Ангел Кънчев]] | капацитет = 3000 | собственик = | президент = Костадин Нейков | старши треньор = [[Христо Кирилов]] | първенство = [[Трета аматьорска футболна лига#Северозападна аматьорска футболна лига|Трета лига]]<br>(Северозападна група) | сезон = 2019/20 | място = 11-то | pattern_la1 = | pattern_b1 =_greenstripes | pattern_ra1 = | leftarm1 = 00CC00 | body1 = 00CC00 | rightarm1 = 00CC00 | shorts1 = 00CC00 | socks1 = 00CC00 | pattern_la2 = | pattern_b2 = | pattern_ra2 = | leftarm2 = FF0000 | body2 = FF0000 | rightarm2 = FF0000 | shorts2 = FFFFFF | socks2 = FFFFFF }} '''ОФК „Трявна“''' е [[футбол]]ен отбор от град [[Трявна]]. Основан е през [[1926]] г. под името „Спортклуб“ (Трявна). През 1938 г. достига до четвъртфинал за [[Национална купа на България|Купата на страната]] ([[Царска купа|Царската купа]]), като на осминафинала побеждава [[ПФК Берое (Стара Загора)|СК Светослав (Стара Загора)]], но на четвъртфинала е отстранен от [[ФК Черноморец (Бургас)|Левски (Бургас)]] като гост с 0:3. Същата година участва и в квалификациите за влизане в [[Национална футболна дивизия|Националната футболна дивизия]], но е отстранен на осминафинала от [[ПФК Спартак (Плевен)|Скобелев (Плевен)]] с 1:4. През 1947 г. е преименуван на „Ангел Кънчев“. Участва в [[Републиканско първенство|Републиканското първенство]] през 1947 г., но отпада на осминафинала от [[ПФК Черно море (Варна)|ТВП (Варна)]] с 0:2 във [[Варна]]. От 1950 до 1957 г. отборът се нарича „Динамо“. През 1958 г. отново е преименуван на „Ангел Кънчев“ и достига до осминафинал за [[Национална купа на България|купата на страната]], но отпада от [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] като гост с 1:5. От 1970 до 1973 г. се казва ФК „Трявна“. След това за пореден път е преименуван на „Ангел Кънчев“ и през 80-те години на 20 век на „Иван Йонков“ и накрая пак е наречен ФК „Трявна“ през 1979 г. Запазва това име до 1998 г., когато е преименуван на „Валекс“ (Трявна). Участва в първенството на [[В футболна група#Северозападна В Аматьорска футболна група|Северозападната В група]]. От лятото на 2008 г. „Валекс“ (Трявна) се обединява с „Трявна“ от ОФГ Габрово, след като собственикът му, притежаващ и фирма „Валекс“, предава отбора на община Трявна. Името на новия отбор е „Трявна“ (Трявна)<ref>[https://bulgarian-football.com/archive/2008-2009/szv.html Северозападна „В“ АФГ 2008/09]</ref>. ФК Трявна като негови основни спонсори са община Трявна и фирма „Комплексстрой“. <ref>[http://www.tryavna.bg/?viewtr&7&16.09.2008 www.tryavna.bg]</ref> Основния екип на отбора е изцяло в зелен цвят (фланелките са в отвесни райета от [[резеда]] и зелен), а резервният е червени фланелки и бели гащета. Играе домакинските си мачове на обновения градски стадион "Ангел Кънчев" в Трявна, с капацитет 3000 зрители и осветление от втора категория. От 2015 до 2021 г. отборът е регулярен участник в Северозападната Трета Лига. През сезон 2021/2022 г. клубът участва в "А" ОГ Габрово. == Успехи == * Четвъртфиналист за [[Национална купа на България|купата на страната]] през [[1938]] г. (като „Спортклуб“) * Четвъртфиналист за [[Купа на Съветската армия|Купата на Съветската армия]] през [[1983]] г. (като „Трявна“) * 14. място (осминафиналист) в [[Републиканско първенство|Републиканското първенство]] през [[1947]] г. (като „Ангел Кънчев“) * Осминафиналист за [[Национална купа на България|купата на страната]] през [[1958]] г. (като „Ангел Кънчев“) * 12 участия в [[Втора професионална футболна лига|Северната Б група]] ([[1956]] г. – 8 м., [[1962]]/[[1963|63]] – 18, [[1969]]/[[1970|70]] – 14, [[1970]]/[[1971|71]] – 13, [[1971]]/[[1972|72]] – 13, [[1972]]/[[1973|73]] – 5, [[1973]]/[[1974|74]] – 8, [[1974]]/[[1975|75]] – 3, [[1975]]/[[1976|76]] – 18, [[1981]]/[[1982|82]] – 8, [[1982]]/[[1983|83]] – 15 и [[1983]]/[[1984|84]] г. – 10 м.) == Известни футболисти == * [[Васил Даскалов (футболист от ФК Трявна)]] * [[Борислав Кудрявцев (футболист от ФК Трявна)]] * [[Георги Данаилов - Морския]] * Иван Христов * [[Петър Захариев (футболист от ФК Трявна)]] * [[Милчо Митов (футболист от ФК Трявна)]] * [[Минчо Минев (футболист от ФК Трявна)]] * [[Петър Серафимов (футболист от ФК Трявна)]] * [[Димитър Димитров - Джими]] * [[Николай Василев (футболист)|Николай Василев]] * [[Андон Гинев (футболист от ФК Трявна)]] * [[Ивайло Самарджиев (футболист от ФК Трявна)]] * [[Любомир Ангелов (футболист)|Любомир Ангелов]] * [[Владимир Даскалов (футболист от ФК Трявна)]] * [[Иван Божилов (футболист)|Иван Божилов]] * [[Величко Цончев (футболист от ФК Трявна)]] * [[Александър Маринов (футболист от ФК Трявна)]] * [[Тодор Цонев - Бикаря]] * [[Веселин Тахчиев (футболист от ФК Трявна)]] * [[Красимир Иванов (футболист от ФК Трявна)]] * [[Крум Гечев (футболист от ФК Трявна)]] * [[Сашо Станоев (футболист от ФК Трявна)]] * [[Иван Дурев (футболист от ФК Трявна)]] * [[Стоян Петров (футболист)|Стоян Петров]] * [[Иван Ненчев (футболист от ФК Трявна)]] * [[Иван Ангелов (футболист)|Иван Ангелов]] * [[Михаил Минев (футболист от ФК Трявна)]] * [[Цветан Ненов (футболист от ФК Трявна)]] * [[Кадир Балалиев (футболист от ФК Трявна)]] * [[Георги Йорданов (футболист от ФК Трявна)|Георги Йорданов]] * [[Ивайло Донев (футболист)]] * Диан Денев (футболист) * == Бележки == <references/> {{fb старт}} {{Северозападна В Група}} {{fb край}} {{Портал|Футбол|България}} [[Категория:Основани в България през 1926 година]] [[Категория:Футболни отбори в област Габрово|Трявна]] [[Категория:Областна футболна група Габрово|Трявна]] [[Категория:Трявна]] jpgjiaitxj9ktga3vgvp58ov59pqd0d 0 139745 12435367 12368914 2024-12-08T23:07:07Z Vassil01 106416 Премахната редакция 12368914 на [[Special:Contributions/Jingiby|Jingiby]] ([[User talk:Jingiby|б.]]) Джнгиби, редакцията ти е чист вандализъм. Монотелитите НЕ отричат човешката СЪЩНОСТ на Иисус Христос, а само човешката Му ВОЛЯ И ДЕЙСТВИЕ (θέλημα καί ενέργεια) 12435367 wikitext text/x-wiki [[Файл:45-manasses-chronicle.jpg|мини|300px|Шести Вселенски събор, ''Manasses-Chronik'', 14. Jhd., Miniatur 45]] '''Шестият вселенски събор''' или '''Третият константинополски събор''' се провежда в периода от [[7 ноември]] [[680]] г. до [[16 септември]] [[681]] г. Свикан е от император [[Константин IV Погонат|Константин IV Брадати]] ([[668]] – [[685]]) и е насочен срещу [[монотелитство|монотелисткото]] учение, според което Христос има една воля и едно действие – божественото, а човешката му воля и действие се отхвърлят. Съборът взима 102 важни решения, осъжда патриарсите [[Сергий I Константинополски]] ([[610]] – [[638]]), Пир (638 – [[642]]) и Кир, както и папа [[Хонорий I]]. В събора участва и [[папа]] [[Агатон]] ([[678]] – [[681]]), канонизиран от църквата. 36-о правило потвърждава равенството между Цариградския патриарх и папата и определя йерархията на източните патриаршии. 8-ото правило задължава митрополита да свиква ежегодно събор на епископите. Правила 12, 13 и 48 решават въпросите, свързани с брака на духовно лице. 33-то осъжда арменската страна, която приема в духовен сан само лица, произхождащи от род на свещеник. 64-то правило забранява на миряни да произнасят речи и да учат всенародно, а 70-о забранява на жени да говорят в църквата по време на богослужение, следвайки думите на св. апостол Павел.<ref name="Правила">{{cite book | last = Стефанов | first = протойерей Иван | year = 1936 | title = Правила на св. православна църква | publisher = „Драгиев и сие“ | pages = 197,199}}</ref> 80-о: наказва се християнин, който през три празнични дни не посети богослужение. 53-то: кръстниците са духовно сродени с кумците. 54-то: правила за встъпване в брак на роднини. Паметта на светите отци (Неделя на св. отци от VI Вселенски събор) се чества на 6-ата неделя след Петдесетница. == Източници == * Стефанов, протойерей Иван. ''Правила на св. православна църква''. „Драгиев и сие“, 1936. За шестия събор вж. с. 163 – 208. * Ostrogorsky, George. ''History of the Byzantine State''. New Brunswick: Rutgers University Press. ISBN 0-8135-0599-2 * Ekonomou, Andrew J. 2007. ''Byzantine Rome and the Greek Popes: Eastern influences on Rome and the papacy from Gregory the Great to Zacharias, A.D. 590 – 752''. Lexington Books. == Външни препратки == * [http://www.newadvent.org/cathen/04310a.htm Catholic Encyclopedia: Third Council of Constantinople] * [http://www.legionofmarytidewater.com/faith/ECUM06.HTM Third Council of Constantinople] == Вижте също == * [[Трулски събор (691)|Трулски събор]] (691 – 692) {{Вселенски събори}} [[Категория:Събори в Константинопол]] dyp1ueiihrpn50g8e5xq60jkq6d64x4 12435368 12435367 2024-12-08T23:07:22Z PSS 9 209881 [[У:БОТ|Бот]]: премахнат вероятен [[У:ВАНД|вандализъм]] на [[Специални:Приноси/Vassil01]] 12435368 wikitext text/x-wiki [[Файл:45-manasses-chronicle.jpg|мини|300px|Шести Вселенски събор, ''Manasses-Chronik'', 14. Jhd., Miniatur 45]] '''Шестият вселенски събор''' или '''Третият константинополски събор''' се провежда в периода от [[7 ноември]] [[680]] г. до [[16 септември]] [[681]] г. Свикан е от император [[Константин IV Погонат|Константин IV Брадати]] ([[668]] – [[685]]) и е насочен срещу [[монотелитство|монотелисткото]] учение, според което Христос има една воля и едно действие – божественото, а човешката му същност се отхвърля. Съборът взима 102 важни решения, осъжда патриарсите [[Сергий I Константинополски]] ([[610]] – [[638]]), Пир (638 – [[642]]) и Кир, както и папа [[Хонорий I]]. В събора участва и [[папа]] [[Агатон]] ([[678]] – [[681]]), канонизиран от църквата. 36-о правило потвърждава равенството между Цариградския патриарх и папата и определя йерархията на източните патриаршии. 8-ото правило задължава митрополита да свиква ежегодно събор на епископите. Правила 12, 13 и 48 решават въпросите, свързани с брака на духовно лице. 33-то осъжда арменската страна, която приема в духовен сан само лица, произхождащи от род на свещеник. 64-то правило забранява на миряни да произнасят речи и да учат всенародно, а 70-о забранява на жени да говорят в църквата по време на богослужение, следвайки думите на св. апостол Павел.<ref name="Правила">{{cite book | last = Стефанов | first = протойерей Иван | year = 1936 | title = Правила на св. православна църква | publisher = „Драгиев и сие“ | pages = 197,199}}</ref> 80-о: наказва се християнин, който през три празнични дни не посети богослужение. 53-то: кръстниците са духовно сродени с кумците. 54-то: правила за встъпване в брак на роднини. Паметта на светите отци (Неделя на св. отци от VI Вселенски събор) се чества на 6-ата неделя след Петдесетница. == Източници == * Стефанов, протойерей Иван. ''Правила на св. православна църква''. „Драгиев и сие“, 1936. За шестия събор вж. с. 163 – 208. * Ostrogorsky, George. ''History of the Byzantine State''. New Brunswick: Rutgers University Press. ISBN 0-8135-0599-2 * Ekonomou, Andrew J. 2007. ''Byzantine Rome and the Greek Popes: Eastern influences on Rome and the papacy from Gregory the Great to Zacharias, A.D. 590 – 752''. Lexington Books. == Външни препратки == * [http://www.newadvent.org/cathen/04310a.htm Catholic Encyclopedia: Third Council of Constantinople] * [http://www.legionofmarytidewater.com/faith/ECUM06.HTM Third Council of Constantinople] == Вижте също == * [[Трулски събор (691)|Трулски събор]] (691 – 692) {{Вселенски събори}} [[Категория:Събори в Константинопол]] asmoyg7hjbbr2tzxue8h6u031v3j0cy 0 140958 12434854 12291224 2024-12-08T13:33:35Z Davidkenarovcska 254027 12434854 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = „Чумерна“ (Елена) | герб = | прозвище = ''Елените'' | основан = 1967 г. | разформирован = | стадион = „Градски“ | капацитет = 6000 | собственик = | президент = | старши треньор = [[Любомир Генчев]] | първенство = [[Трета аматьорска футболна лига#Северозападна аматьорска футболна лига|Трета лига]]<br/>(Северозападна група) | сезон = | спонсор = [[Елена (община)|община Елена]] | екипировка = | pattern_la1=|pattern_b1=_whitestripes|pattern_ra1=| leftarm1=FF0000|body1=FF0000|rightarm1=FF0000|shorts1=FF0000|socks1=FF0000| | pattern_la2= |pattern_b2= |pattern_ra2= | leftarm2=FFFFFF |body2=FFFFFF |rightarm2=FFFFFF |shorts2=FFFFFF |socks2=FFFFFF }} '''ФК „Чумерна“''' е футболен отбор от град [[Елена (град)|Елена]], България. За контакти: град Елена 5070, улица „Стара планина“ № 10, тел. 06151/6648. Основан е през 1967 г. под името '''„Вечвой“'''. През 1978 г. влиза в Б Професионална футболна група Северната Б група. От 1980 г. се нарича „Чумерна“. Четири поредни сезона 1978-1982 участва в първенството на Северната Б група, след което отпада и до 1990 г. играе във В футболна група Северозападна В Аматьорска футболна група Северозападната В група. През сезон 1990/1991 Чумерна постига най-големите си успехи като завършва на 14 място в обединената Б Професионална футболна група Б група и играе в груповата фаза осминафинали за Национална купа на България купата на страната. През 1992 г. обаче поради липса на достатъчно финансови средства отбора отпада във В футболна група. Няколко години по-късно през 1996/1997 г. Чумерна не успява да завърши сезона и отпада в Областни футболни групи А ОФГ-Велико Търново. Чак през 2003 г. се връща в Северозападната В група и e един от най-силните отбори там. Играе мачовете си на стадион, с капацитет 6000 зрители. Основните цветове на клуба са червено и бяло. == Успехи == * Осминафиналист за Национална купа на България купата на страната през 1990/[[1991|91]] г. * 14 място в [[Втора професионална футболна лига|Б група]] през [[1990]]/[[1991|91]] и в [[Втора професионална футболна лига|Северната Б група]] през [[1980]]/[[1981|81]] г. * 6 участия в [[Втора професионална футболна лига|Б група]] през [[1978]]/[[1979|79]], [[1979]]/[[1980|80]], [[1980]]/[[1981|81]], [[1981]]/[[1982|82]], [[1990]]/[[1991|91]] и [[1991]]/[[1992|92]] г. == Известни футболисти == * [[Велин Ранов]] * Ангел Лулчев * Тошко Борисов * [[Ненчо Ненчев]] „Бат Ненчо“ * [[Иван Рашков]] * [[Коста Добрев]] * [[Димитър Цеков]] * [[Савчо Василев]] * [[Любомир Русев]] * [[Юлиян Леванов]] * [[Лазар Костов]] * [[Милен Йорданов]] „Попа“ * Стоян Стоянов * [[Алиман Алиманов]] * Иван Ангелов * [[Младен Аладжов]] * [[Ивелин Младенов]] * [[Стоян Димов]] – голмайстор на Б група през 1990/91 с 31 гола * [[Цветан Галев]] * [[Димитър Гюджеменов]] * [[Милчо Димитров]] * [[Бисер Пенчев]] * [[Свилен Василев]] * [[Борис Папазов]] * [[Петър Драгостинов]] * [[Георги Ненков]] – защитник * [[Иван Бадатлиев]] – нападател 1987 – 1988 * [[Стоян Лапков]] – полузащитник * [[Георги Георгиев (футболист)|Георги Георгиев]] (Бойлера) – полузащитник * Стефан Иванов – Гумата * Димитър Добрев * Димитър Гиздев * Илия Маринов – Питърс * Стефан Бартолов * Цветан Арангелов * Ангел Ангелов == Външни препратки == * [http://bgsupporters.net/forum/viewforum.php?f=310&sid=f49dda1e35dd095b87198879d5768569 Официален форум на ФК Чумерна (Елена)] == Източници == <references /> {{fb старт}} {{Северозападна В Група}} {{fb край}} {{Портал|Футбол|България}} {{Шаблон:Областна футболна група Велико Търново}} [[Категория:Футболни отбори в област Велико Търново|Чумерна]] [[Категория:Областна футболна група Велико Търново|Чумерна]] [[Категория:Основани в България през 1967 година]] [[Категория:Елена]] 1sz31ku7tntzhxxdirrs1svgo8vkriv 0 140959 12435020 12429563 2024-12-08T17:09:11Z Мико 4542 12435020 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Γουμένισσα | покровител = [[Георги Победоносец]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=https://fouit.gr/2016/11/11/%CE%B5%CE%BA%CF%84%CF%8C%CF%82-%CE%B1%CF%80%CF%8C-%CF%84%CE%B7%CE%BD-%CE%BA%CE%B1%CF%83%CF%84%CE%BF%CF%81%CE%B9%CE%AC-%CE%AC%CE%BB%CE%BB%CE%B5%CF%82-%CF%84%CE%AD%CF%83%CF%83%CE%B5%CF%81%CE%B5%CE%B9/ | заглавие=Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά | достъп_дата=2 януари 2018 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател=Fouit.gr | цитат= | език= | архив_дата=2018-01-29 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180129211310/https://fouit.gr/2016/11/11/%CE%B5%CE%BA%CF%84%CF%8C%CF%82-%CE%B1%CF%80%CF%8C-%CF%84%CE%B7%CE%BD-%CE%BA%CE%B1%CF%83%CF%84%CE%BF%CF%81%CE%B9%CE%AC-%CE%AC%CE%BB%CE%BB%CE%B5%CF%82-%CF%84%CE%AD%CF%83%CF%83%CE%B5%CF%81%CE%B5%CE%B9/ }}</ref> | изглед = Giumendje-izgled.jpg | изглед-описание = Изглед към града | област = Централна Македония | дем = Пеония | географска-област = [[Боймия]] | височина = 250 | карти-обратен-ред = да | карта3 = Кукушко }} '''Гумѐндже'''<ref>Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 687.</ref> или '''Гюмендже''' (срещат се и формите '''Гумѐнджа'''/'''Гюменджа''', (понякога книжовно '''Игуменчо''', {{lang|el|Γουμένισσα}}, ''Гумениса'', до 1926 година ''Γουμένιτσα'', ''Гуменица''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/170675 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[град]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], главен град на дем [[Пеония (дем)|Пеония]] в административна област [[Централна Македония]]. Градът е център и на [[Гумендженска, Боймишка и Ругуновска епархия|Гумендженската епархия]] на [[Гръцка архиепископия|Гръцката православна църква]]. == География == Гумендже е разположен на 250 m надморска височина, на 65 km северозападно от [[Солун]],<ref name="Симовски 57">{{Симовски|2|57}}</ref> в северния край на [[Солунско поле|Солунското поле]] в източното подножие на планината [[Паяк (планина)|Паяк]] (Пайко). Градът е център на областта [[Боймия]],<ref>{{cite journal | last = Шалдевъ | first = Христо | authorlink = Христо Шалдев | coauthors = | year = 1931 | month = Юний | title = Ичко Димитровъ - Гюпчевъ | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 1 | issue = 31 | pages = 5 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_4_issue_1.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> част от [[Гевгелийско-валандовска котловина|Гевгелийско-валандовската котловина]]. == История == === В Османската империя === {{основна|Гумендженска българска община|Гумендженска гръцка община}} [[Файл:Gumendzha Svilarska Fabrika.JPG|ляво|мини|250п|Свиларската фабрика в Гумендже]] Селището е основано след османското завоевание на района.<ref name="Симовски 57"/> От 1696 година населението на Гумендже получава специален статут и облекчени данъци, тъй като във валавиците на Гумендженската река се валя шаяка за яничарите.<ref name="kilkis24c">[http://www.kilkis24.gr/κεντρα-αντιστασης-στο-ν-κιλκις/ Κεντρα αντιστασης στο ν. Κιλκις κατά την περίοδο του Μακεδονικού Αγώνα – α` μέρος], www.kilkis24.gr, 20.03.2012 г.</ref><ref name="Симовски 57"/> Заселването на мюсюлмани в градчето е забранено.<ref name="Симовски 57"/> В XIX век Гумендже е паланка в Ениджевардарска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист [[Виктор Григорович]] описва в „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“ ''Игуменчо'' като българско село.<ref>{{Григорович|91}}</ref> За разлика от [[Кукуш]] и [[Енидже Вардар]], в Гумендже [[Униатско движение|униатското движение]] не бележи успех, заради силното влияние на [[Иверски манастир|Иверския]] и [[Зографски манастир|Зографския манастир]].<ref name="kilkis24c"/> В 1866 – 1867 година в параклиса на метоха на Зограф в града е открито първото българско частно училище от зографския свещеник [[Харалампи Айдаринов]], заради което е отзован от гръцкия митрополит [[Никодим Константинидис (Тенедос)|Никодим Воденски]] обратно в манастира,<ref>{{Възрожденска интелигенция|678}}</ref> а на следната година учител е Христо Родопски. В 1869 година населението Гумендже показно изгонва владиката Никодим.<ref name=Маркова72>{{Маркова 2|72}}</ref> Под натиск на патриаршеските власти двамата български учители са прогонени, но училището оцелява с общински учители и през 1872 – 1873 година. Свещениците Петко и Ангел по общо желание на селяните отказват да признаят новия гръцки митрополит [[Агатангел Папагригориадис|Агатангел]] и изхвърлят името му от богослужението и затова са арестувани.<ref>{{Маркова 2|81}}</ref> В 1873 – 1875 година учител в българското училище е [[Никола Манов]] от [[Пирот]], който въвежда звучния метод на обучение, а след него учителства [[Вениамин Мачуковски]], а в 1876 – 1878 година кукушанецът [[Христо Бучков]]. Българското училище в Гумендже успява да оцелее през [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]], а веднага след нея за учебната 1878 – 1879 година е назначен за учител от Екзархията [[Христо Урумов|Христо Д. Урумов]], който остава три години, подпомаган от общинския учител [[Гоно Пейков]]. Властите обаче изпращат и двамата на заточение и учители стават [[Христо Бандулов]] (1881 – 1883) и кукушанецът Нано Пандов (1883 – 1885). Училището става класно в 1885 година при учителите Иван Попставрев и Димитър Шалдев.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга втора, стр. 28 – 29.</ref> [[Файл:Hristina Papatheodorou.jpg|мини|Христина Папатеодору, гръцка учителка в Енидже Вардар и Гумендже<ref name="Το Ίδρυμα">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=572&&show=1 | заглавие = Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα | достъп_дата = 1 март 2013 г. | lang-hide = 1 | lang = el }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>]] През май 1885 година [[Гумендженска българска община|българската община]] в Гумендже моли Екзархията да се застъпи пред Портата за официалното ѝ признаване от местната власт, за да може решенията ѝ по църковните въпроси да имат задължителна сила. Общината изпитва силни трудности в борбата срещу [[Гумендженска гръцка община|гръцката община]] и срещу [[Македонски български апостолически викариат|униатската пропаганда]] и двамата български свещеници Иван Батанджиев и Иван Сребринов са в голяма материална нужда. Екзархията съветва гумендженските българи, че трябва да работят за това да се убедят гъркоманските им събратя да образуват единна българска община.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 573 – 574.</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Гумендзия (''Goumentzia''), Воденска епархия, живеят 3800 гърци.<ref>{{Синве|50}}</ref> На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Гюмендже (''Gümendže''),<ref>{{Австрийска карта}}</ref> а на картата на [[Йоргос Кондоянис]] е отбелязано като Гумендза (''Γουμέντζα''), християнско село. Според [[Николаос Схинас]] („[[Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας]]“) в средата на 80-те години на XIX век Гуменца (Γουμέντσια) е село с 500 християнски семейства, от които половината са [[Българска екзархия|екзархисти]].<ref name="lithoksou">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lithoksou.net/p/plithysmos-kai-oikismoi-tis-perioxis-gianitson-1886-–-1927 | заглавие = Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 | достъп_дата = 14 юли 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = lithoksou.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> [[Густав Вайганд]] посещава Гумендже и в 1894 година в „[[Аромъне]]“ пише: „Жителитѣ на Гюмендже сѫ българи и по-голѣмата часть сѫ прѣдадени на гръцката партия. Това село има 450 кѫщи.“<ref name="Аромъне 238">{{Аромъне|238}}</ref> Към 1900 година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) ''Гуменджа'' е паланка в Ениджевардарска каза и брои 3150 жители българи.<ref>{{МЕС|147}}</ref> Населението на градчето е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Гумендже има 2560 българи екзархисти и 2440 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[гъркомани]] и работят българско и гръцко училище.<ref>{{Бранков|102 – 103}}</ref> През септември 1910 година градчето пострадва по време на [[обезоръжителна акция на младотурците|обезоръжителната акция на младотурците]]. Арестувани са няколко десетки българи, между които председателят на българската община и главният учител Зеков.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.</ref> По данни на Екзархията в 1910 година ''Гумендже'' има 881 къщи с 981 семейства, 4946 жители българи и две черкви.<ref>{{Боймия|63}}</ref> В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (''Γουμέντσα'') има 700 патриаршисти и 2280 екзархисти.<ref name="lithoksou"/><ref>{{cite book | title = Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου | last = Χαλκιόπουλος | first = Αθανάσιος | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1910 | edition = | publisher = | location = Αθήναι | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> В града през 1912 година е открита българска болница.<ref>{{Генов|50}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година двадесет и един души от Гумендже са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|840}}</ref> Самото градче е освободено от четата на [[Димитър Робков]] на 20 – 21 октомври, а четата на [[Костадин Дзеков]] пристига на 23 октомври 1912 година. В него се настаняват гръцки и български военни части. През декември 1912 година гърците правят опит да завземат сградата на кметството и полицейския участък, но са отблъснати от българските четници и войници.<ref>Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 521.</ref> През 1913 година българският кмет на Гумендже хаджи Тано Захаринов, помощникът му [[Христо Стаменитов|Христо (Ичко) Стаменитов]] и градският лекар [[Иван Алев]] са принудени да избягат в Кукуш поради набезите на гръцки чети, българският пристав Ст. Войводов е публично поруган в центъра на града. Архиерейският екзархийски наместник Г. Дачов е арестуван, а около 176 по-видни граждани са заточени извън града.<ref>{{Генов|163, 166, 184}}</ref> [[Файл:Gumendzhe Nosii.jpg|мини|250п|Гумендженци в народни носии]] <gallery class="center" caption="Списък на заточените в 1913 г. на остров Трикери гумендженци, изработен от Христо Шалдев"> BASA-1900K-1-16-1.JPG | BASA-1900K-1-16-1a.JPG | BASA-1900K-1-16-2.JPG| </gallery> === В Гърция === [[Файл:BgcyrkvaGiumendja 302.jpg|мини|250п|Старата църква „[[Свети Георги (Гумендже)|Свети Георги]]“ в Гумендже]] След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] Гумендже попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. Преброяването в 1913 година показва Гумендза (''Γουμένδζα'') като селище с 1753 мъже и 1662 жени. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че Гуменджа (''Гуменџа'') има 780 къщи славяни християни и 20 къщи цигани християни.<ref>{{Милоевич|28}}</ref> От 981 български семейства към 1912 година до 1928 година в България се изселват 180 семейства<ref name="Боймия 66">{{Боймия|66}}</ref> с 571 души<ref name="Симовски 57"/> и в градчето остават 801 български семейства.<ref name="Боймия 66"/> Ликвидирани са 286 имота на жители, преселили се в България.<ref name="lithoksou"/> В 1928 година в Гумендже е смесено местно-бежанско селище с 427 бежански семейства с 1676 жители.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> По-голямата част от гърците бежанци са от Станимака, а по-малка от Мала Азия и Понт.<ref name="Симовски 57"/> В 1926 година паланката е прекръстена на Гумениса.<ref>{{Citation |title=Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971 |url=http://www.freewebs.com/onoma/met.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm }}</ref> През Втората световна война градчето е в германската окупационна зона и в него е образувано подразделение на [[Охрана|Централния българомакедонски комитет]].<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> През май 1944 година немските власти арестуват стотина души от Гумендже и околните села и екзекутират 52 от тях край река Чикърчица.<ref name="Kolupacev 97">{{Kolupacev|97}}</ref> Според статистиката на НОФ от 1947 година в селището има 4000 славяноговорещи.<ref name="Симовски 57"/> През Гражданската война няколко семейства бягат в Югославия.<ref name="Симовски 57"/> От 1991 година в Гумендже работи [[Гумендженски етнографски музей|етнографски музей]].<ref name="Museums of Macedonia">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.museumsofmacedonia.gr/Folklore/Laografiko_Goumenissas.html | заглавие = Macedonian Folklore Museum | достъп_дата = 11 януари 2018 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Museums of Macedonia | цитат = | език = }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Гумендже на 31 юли 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Сува река<ref name="Ген">{{Генщаб}}</ref> || Σούκα Ρέκα || Ксиропотамос || Ξηροπόταμος<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен 147а 1969|1049}}</ref> || река на Ю от Гумендже<ref name="Ген"/> |- || Либашки рид<ref name="Ген"/> || Λιμπάσκεριτ || Филира || Φιλλύρα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || възвишение на ЮИ от Гумендже и на Ю от Тушилово (244,5 m)<ref name="Ген"/> |- || Карадина<ref name="Ген"/> || Καραντίνι || Клисто Рема || Κλειστό Ρέμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река на Ю от Гумендже<ref name="Ген"/> |- || Казан<ref name="Ген"/> || Καζάν || Казани || Καζάνι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река на Ю от Гумендже<ref name="Ген"/> |- || Рамнища<ref name="Ген"/> || Ραμνίστα || Платия || Πλατεία<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност на ЮИ от Гумендже<ref name="Ген"/> |- || Цикарчица<ref name="Ген"/> || Τσικαρτσίτσα || Халияс || Χαλιάς<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река на ЮЗ от Гумендже<ref name="Ген"/> |- || Пицика<ref name="Ген"/> || Πίτσικα || Нотос || Νόθος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река на Ю от Гумендже<ref name="Ген"/> |- || Юрвица<ref name="Ген"/> || Γιούρβιτσα || Георгия || Γεωργία<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност на Ю от Гумендже<ref name="Ген"/> |- || Барата<ref name="Ген"/> || Μπάρατα || Нерократима || Νεροκράτημα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност на ЮИ от Гумендже и на Ю от Тушилово<ref name="Ген"/> |- || Въртоп<ref name="Ген"/> || Βαρτόκ || Гиристо || Γυριστό<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река на И от Гумендже и на Ю от Тушилово<ref name="Ген"/> |- || Грамади<ref name="Ген"/> || Γραμμάδες || Схиста || Σχιστά<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност на СЗ от Гумендже<ref name="Ген"/> |- || Мицков дол<ref name="Ген"/> || Μιτσικώφ Ντόλ || Аркудолакос || Άρκουδόλακκος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река, десен приток на [[Църна река (река в Гърция)|Църна река]]<ref name="Ген"/> |} {{Преброяване Гърция|3415<ref name="Симовски 57"/>|2859<ref name="Симовски 57"/>|4433<ref name="Симовски 57"/>|4927<ref name="Симовски 57"/>|4528<ref name="Симовски 57"/>|5026<ref name="Симовски 57"/>|4621<ref name="Симовски 57"/>|4301<ref name="Симовски 57"/>}} == Личности == {{Основна|Гумендженци}} От Гумендже са родом големите български революционери от ВМОРО [[Ичко Бойчев]], [[Христо Батанджиев]], [[Константин Дзеков]] и [[Христо Шалдев]]. == Галерия == <gallery class="center"> Giumendja monastery.jpg|Църквата „[[Успение Богородично (Гумендже)|Успение Богородично]]“ Giumenja.jpg|Улица в Гумендже Giumendja-frenska cheshma.jpg|Чешма построена за спомен от френски войници през 1918 г. Gumendzha seal.jpg|Печат на Гумендженската българска община Sfragida-goumenissa1874.png|Печат на гръцкия силогос </gallery> == Външни препратки == * Диалектни текстове от Гумендже в: [http://www.kroraina.com/knigi/shklifovi/shklifovi_202_288.pdf Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 205 – 210.] * {{икона|el}} {{cite book |title= Ιστορικά στοιχεία και τεκμήρια για τον Άριστον οίνον τον της Γουμέντσης λεγόμενον, ΚΗ ́ ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟ ΙΣΤΟΡΙΚΟ ΣΥΝΕΔΡΙΟ, 25 – 27 Μαΐου 2007. Πρακτικά |last= Ίντος|first= Χρήστος |year= 2008 |publisher= Ελληνική Ιστορική Εταιρεία|location=Θεσσαλονίκη |pages=401 – 410 |url= http://histsociety.web.auth.gr/ΠΡΑΚΤΙΚΑ%20ΚΗ%202008.pdf|accessdate=11 август 2014|archiveurl=http://web.archive.org/web/20140503190147/http://histsociety.web.auth.gr/ΠΡΑΚΤΙΚΑ%20ΚΗ%202008.pdf|archivedate=3 май 2014 |lang-hide= 1 |lang= el }} * {{икона|el}} [http://www.imgap.gr/ Ιερά Μητρόπολη Γουμενίσσης, Αξιουπόλεως και Πολυκάστρου] * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1594 „Град Гумендже“], публикувано в сп. „Илюстрация Илинден“, год. II, книга 3 (13), София, февруари 1929 година == Бележки == <references /> {{Дем Пеония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Гумендже| ]] caxum063xeg40hsyahk2cu8dzj68vjk 0 142761 12435645 12426109 2024-12-09T11:39:14Z 212.5.59.54 жщ 12435645 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|общото понятие|специфичната уредба в България|Акционерно дружество (България)}} == Източници == <references/>Самет от 8клас{{мъниче|икономика}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Икономика}} [[Категория:Акционерни дружества| ]] ce5oocj38us1yo440usbswognekda27 12435651 12435645 2024-12-09T11:42:31Z 212.5.59.54 fret же 65 12435651 wikitext text/x-wiki {{мъниче|икономика}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Икономика}} ersen 12 classes 087................... [[Категория:Акционерни дружества| ]] 5qlbnwax8wnk2glow0m6omot93x8qje 12435655 12435651 2024-12-09T11:45:00Z 212.5.59.54 za cas 30 lv 12435655 wikitext text/x-wiki {{мъниче|икономика}} {{Нормативен контрол}}Pederaz Gurhay ot 8 klas za casa 30 lv [[Категория:Акционерни дружества| ]] 1m639tb6dee8at138i9j7p4bnahmacg 12435657 12435655 2024-12-09T11:45:31Z HakanIST 181019 Премахнати [[Special:Contributions/212.5.59.54|редакции на 212.5.59.54]] ([[User talk:212.5.59.54|б]].), към версия на PowerBUL 12426109 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|общото понятие|специфичната уредба в България|Акционерно дружество (България)}} '''Акционерно дружество''' ('''АД''') е една от разновидностите на стопанското сдружаване. Това е предприятие, чийто капитал е образуван от вноските на съдружници, срещу които те получават акции. То се признава за [[търговска организация|търговско дружество]], чийто [[уставен капитал]] е разделен на определен брой [[акция|акции]], удостоверяващи договорните права на членовете на дружеството (акционери) по отношение на дружеството.<ref>https://lex.bg/laws/ldoc/-14917630</ref> Членовете на дружеството ([[Акция|акционери]]) не носят отговорност за задълженията си и носят риска от загуби, свързани с дейността на дружеството, в рамките на [[разходи|стойността]] на акциите си. == Източници == <references/> {{мъниче|икономика}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Икономика}} [[Категория:Акционерни дружества| ]] a8ice3ro59xr9p32l1to9dsup287gwt 0 142773 12435476 11700181 2024-12-09T06:37:28Z InternetArchiveBot 282151 Add 4 books for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435476 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Арно Пензиас | име-оригинал = Arno Penzias | категория = физик | описание = американски физик | портрет = Arno Penzias.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Мюнхен]], [[Германия]] | починал-място = | националност = {{USA}} | вложки = {{Личност/Учен | категория = физик | област = [[Физика]] | образование = [[Колумбийски университет]] | учил-при = | работил-в = [[Bell Labs]] | студенти = | публикации = | известен-с = откриването на [[реликтово излъчване|космическото микровълново фоново излъчване]] | награди = {{Нобел}} [[Нобелова награда за физика]] (1978) | повлиян = | повлиял = }} }} '''Арно Алън Пензиас''' ({{lang|en|Arno Allan Penzias}}) е [[американски]] [[физик]], носител на [[Нобелова награда за физика]] за [[1978]] година, заедно с [[Робърт Удроу Уилсън]] и работещия в друга област [[Пьотър Капица]]. [[Файл:Horn Antenna-in Holmdel, New Jersey.jpeg|мини|ляво|Пензиас и Уилсън, застанали до петнадесетметровата антена, с чиято помощ те правят своето откритие.]] == Биография == Роден е на [[26 април]] [[1933]] г. в [[Мюнхен]], [[Германия]]. На шест годинки, заедно с други [[евреи|еврейски]] деца, е евакуиран във [[Великобритания]] като част от спасителната операция [[Kindertransport]]. Шест месеца по-късно неговите родители, също бягайки от режима в [[Нацистка Германия]], се преселват в [[САЩ]]. Семейството се установява в [[Ню Йорк]] през [[1940]] г. През [[1946]] г. Пензиас става натурализиран американски гражданин. Получава магистърска ([[1958]]) и докторска степен ([[1962]]) от [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]], след което започва работа в [[Лабораториите Бел]] в [[Холмдел]], [[Ню Джърси]]. Там той работи с Робърт Уилсън по създаването на изключително чувствителен [[радиотелескоп]] за нуждите на [[астрономия]]та. През [[1964]] г. при тестове на инструмента те засичат необясним шум, идващ от всички посоки на небето. След като отхвърлят началната хипотеза за [[интерференция]] със земни уреди, те публикуват своето откритие. Засеченото от тях [[Изотропия|изотропно]] лъчение всъщност е [[Реликтово излъчване|реликтовото излъчване]], теоретично предсказано от теорията на [[Голям взрив|Големия взрив]] и през [[1978]] г. получават Нобелова награда. == Библиография == * {{Cite journal |doi=10.1126/science.156.3778.1100 |date=1967 |first1=R. W. |last1=Wilson |first2=A. A. |last2=Penzias |title=Isotropy of Cosmic Background Radiation at 4080 Megahertz |url=https://archive.org/details/sim_science_1967-05-26_156_3778/page/n103 |volume=156 |issue=3778 |pages=1100–1101 |journal=Science}} * {{Cite journal |doi=10.1126/science.169.3945.583 |date=1970 |first1=A. A. |last1=Penzias |first2=R. W. |last2=Wilson |title=Microwave Noise from Rainstorms |url=https://archive.org/details/sim_science_1970-08-07_169_3945/page/n75 |volume=169 |issue=3945 |pages=583–584 |journal=Science}} * {{Cite journal |doi=10.1126/science.205.4406.549 |date=1979 |first1=Arno A. |last1=Penzias |title=The Origin of the Elements |url=https://archive.org/details/sim_science_1979-08-10_205_4406/page/n15 |volume=205 |issue=4406 |pages=549–554 |journal=Science}} * {{Cite journal |doi=10.1126/science.208.4445.663 |date=1980 |first1=Arno A. |last1=Penzias |title=Nuclear Processing and Isotopes in the Galaxy |url=https://archive.org/details/sim_science_1980-05-16_208_4445/page/n23 |volume=208 |issue=4445 |pages=663–669 |journal=Science}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{cite web|url=http://nobelprize.org/nobel_prizes/physics/laureates/1978/penzias-autobio.html|title=Биографични данни| accessdate=13 юни 2008|publisher=Nobelprize.org}} {{нобел физика}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Пензиас, Арно}} [[Категория:Американски физици]] [[Категория:Американски астрономи]] [[Категория:Носители на Нобелова награда за физика]] [[Категория:Американски нобелови лауреати]] [[Категория:Колумбийски университет]] [[Категория:Учени от Лаборатории „Бел“]] [[Категория:Членове на Националната академия на науките на САЩ]] [[Категория:Евреи в Германия]] [[Категория:Евреи в САЩ]] [[Категория:Родени в Мюнхен]] 6hwvf3agi3pea4hr6c5h6qn8rga3e0z 12435545 12435476 2024-12-09T09:34:36Z Пища Хуфнагел 119943 12435545 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Arno Penzias | категория = физик | портрет = Arno Penzias.jpg | портрет-описание = | националност = {{USA}} | вложки = {{Личност/Учен | категория = физик | област = [[Физика]] | образование = [[Колумбийски университет]] | учил-при = | работил-в = [[Bell Labs]] | студенти = | публикации = | известен-с = откриването на [[реликтово излъчване|космическото микровълново фоново излъчване]] | награди = {{Нобел}} [[Нобелова награда за физика]] (1978) | повлиян = | повлиял = }} }} '''Арно Алън Пензиас''' ({{lang|en|Arno Allan Penzias}}) е [[американски]] [[физик]], носител на [[Нобелова награда за физика]] за [[1978]] година, заедно с [[Робърт Удроу Уилсън]] и работещия в друга област [[Пьотър Капица]]. [[Файл:Horn Antenna-in Holmdel, New Jersey.jpeg|мини|ляво|Пензиас и Уилсън, застанали до петнадесетметровата антена, с чиято помощ те правят своето откритие.]] == Биография == Роден е на [[26 април]] [[1933]] г. в [[Мюнхен]], [[Германия]]. На шест годинки, заедно с други [[евреи|еврейски]] деца, е евакуиран във [[Великобритания]] като част от спасителната операция [[Kindertransport]]. Шест месеца по-късно неговите родители, също бягайки от режима в [[Нацистка Германия]], се преселват в [[САЩ]]. Семейството се установява в [[Ню Йорк]] през [[1940]] г. През [[1946]] г. Пензиас става натурализиран американски гражданин. Получава магистърска ([[1958]]) и докторска степен ([[1962]]) от [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]], след което започва работа в [[Лабораториите Бел]] в [[Холмдел]], [[Ню Джърси]]. Там той работи с Робърт Уилсън по създаването на изключително чувствителен [[радиотелескоп]] за нуждите на [[астрономия]]та. През [[1964]] г. при тестове на инструмента те засичат необясним шум, идващ от всички посоки на небето. След като отхвърлят началната хипотеза за [[интерференция]] със земни уреди, те публикуват своето откритие. Засеченото от тях [[Изотропия|изотропно]] лъчение всъщност е [[Реликтово излъчване|реликтовото излъчване]], теоретично предсказано от теорията на [[Голям взрив|Големия взрив]] и през [[1978]] г. получават Нобелова награда. == Библиография == * {{Cite journal |doi=10.1126/science.156.3778.1100 |date=1967 |first1=R. W. |last1=Wilson |first2=A. A. |last2=Penzias |title=Isotropy of Cosmic Background Radiation at 4080 Megahertz |url=https://archive.org/details/sim_science_1967-05-26_156_3778/page/n103 |volume=156 |issue=3778 |pages=1100–1101 |journal=Science}} * {{Cite journal |doi=10.1126/science.169.3945.583 |date=1970 |first1=A. A. |last1=Penzias |first2=R. W. |last2=Wilson |title=Microwave Noise from Rainstorms |url=https://archive.org/details/sim_science_1970-08-07_169_3945/page/n75 |volume=169 |issue=3945 |pages=583–584 |journal=Science}} * {{Cite journal |doi=10.1126/science.205.4406.549 |date=1979 |first1=Arno A. |last1=Penzias |title=The Origin of the Elements |url=https://archive.org/details/sim_science_1979-08-10_205_4406/page/n15 |volume=205 |issue=4406 |pages=549–554 |journal=Science}} * {{Cite journal |doi=10.1126/science.208.4445.663 |date=1980 |first1=Arno A. |last1=Penzias |title=Nuclear Processing and Isotopes in the Galaxy |url=https://archive.org/details/sim_science_1980-05-16_208_4445/page/n23 |volume=208 |issue=4445 |pages=663–669 |journal=Science}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{cite web|url=http://nobelprize.org/nobel_prizes/physics/laureates/1978/penzias-autobio.html|title=Биографични данни| accessdate=13 юни 2008|publisher=Nobelprize.org}} {{нобел физика}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Пензиас, Арно}} [[Категория:Американски физици]] [[Категория:Американски астрономи]] [[Категория:Носители на Нобелова награда за физика]] [[Категория:Американски нобелови лауреати]] [[Категория:Колумбийски университет]] [[Категория:Учени от Лаборатории „Бел“]] [[Категория:Членове на Националната академия на науките на САЩ]] [[Категория:Евреи в Германия]] [[Категория:Евреи в САЩ]] [[Категория:Родени в Мюнхен]] [[Категория:Починали в Сан Франциско]] [[Категория:Починали от болестта на Алцхаймер]] mohd421ptndus7aovtwaue9injbt62a 12435549 12435545 2024-12-09T09:38:44Z Пища Хуфнагел 119943 12435549 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Arno Penzias | категория = физик | портрет = Arno Penzias.jpg | портрет-описание = | националност = {{USA}} | вложки = {{Личност/Учен | категория = физик | област = [[Физика]] | образование = [[Колумбийски университет]] | учил-при = | работил-в = [[Bell Labs]] | студенти = | публикации = | известен-с = откриването на [[реликтово излъчване|космическото микровълново фоново излъчване]] | награди = {{Нобел}} [[Нобелова награда за физика]] (1978) | повлиян = | повлиял = }} }} '''Арно Алън Пензиас''' ({{lang|en|Arno Allan Penzias}}) е [[американски]] [[физик]], носител на [[Нобелова награда за физика]] за [[1978]] година, заедно с [[Робърт Удроу Уилсън]] и работещия в друга област [[Пьотър Капица]].<ref name=":0">{{Cite news |last=Hafner |first=Katie |author-link=Katie Hafner |date=January 22, 2024 |title=Arno A. Penzias, 90, Dies; Nobel Physicist Confirmed Big Bang Theory |url=https://www.nytimes.com/2024/01/22/science/space/arno-a-penzias-dead.html |access-date=January 23, 2024 |work=The New York Times}}</ref> [[Файл:Horn Antenna-in Holmdel, New Jersey.jpeg|мини|ляво|Пензиас и Уилсън, застанали до петнадесетметровата антена, с чиято помощ те правят своето откритие.]] == Биография == Роден е на [[26 април]] [[1933]] г. в [[Мюнхен]], [[Германия]]. На шест годинки, заедно с други [[евреи|еврейски]] деца, е евакуиран във [[Великобритания]] като част от спасителната операция [[Kindertransport]].<ref name="npr">{{cite web |last=Neuman |first=Scott |date=January 24, 2024 |title=Arno Penzias, co-discoverer of the Big Bang's afterglow, dies at age 90 |url=https://www.npr.org/2024/01/24/1226572843/arno-penzias-obituary-big-bang-theory |access-date=January 24, 2024 |work=NPR}}</ref> Шест месеца по-късно неговите родители, също бягайки от режима в [[Нацистка Германия]], се преселват в [[САЩ]]. Семейството се установява в [[Ню Йорк]] през [[1940]] г. През [[1946]] г. Пензиас става натурализиран американски гражданин. Получава магистърска ([[1958]]) и докторска степен ([[1962]]) от [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]], след което започва работа в [[Лабораториите Бел]] в [[Холмдел]], [[Ню Джърси]].<ref name="wapo">{{Cite news |last=Weil |first=Martin |date=January 23, 2024 |title=Nobel laureate Arno Penzias dies at 90; helped find traces of Big Bang |url=https://www.washingtonpost.com/obituaries/2024/01/23/arno-penzias-big-bang-nobel-died-obituary/ |access-date=January 25, 2024 |newspaper=The Washington Post}}</ref> Там той работи с Робърт Уилсън по създаването на изключително чувствителен [[радиотелескоп]] за нуждите на [[астрономия]]та. През [[1964]] г. при тестове на инструмента те засичат необясним шум, идващ от всички посоки на небето. След като отхвърлят началната хипотеза за [[интерференция]] със земни уреди, те публикуват своето откритие. Засеченото от тях [[Изотропия|изотропно]] лъчение всъщност е [[Реликтово излъчване|реликтовото излъчване]], теоретично предсказано от теорията на [[Голям взрив|Големия взрив]] и през [[1978]] г. получават Нобелова награда. == Библиография == * {{Cite journal |doi=10.1126/science.156.3778.1100 |date=1967 |first1=R. W. |last1=Wilson |first2=A. A. |last2=Penzias |title=Isotropy of Cosmic Background Radiation at 4080 Megahertz |url=https://archive.org/details/sim_science_1967-05-26_156_3778/page/n103 |volume=156 |issue=3778 |pages=1100–1101 |journal=Science}} * {{Cite journal |doi=10.1126/science.169.3945.583 |date=1970 |first1=A. A. |last1=Penzias |first2=R. W. |last2=Wilson |title=Microwave Noise from Rainstorms |url=https://archive.org/details/sim_science_1970-08-07_169_3945/page/n75 |volume=169 |issue=3945 |pages=583–584 |journal=Science}} * {{Cite journal |doi=10.1126/science.205.4406.549 |date=1979 |first1=Arno A. |last1=Penzias |title=The Origin of the Elements |url=https://archive.org/details/sim_science_1979-08-10_205_4406/page/n15 |volume=205 |issue=4406 |pages=549–554 |journal=Science}} * {{Cite journal |doi=10.1126/science.208.4445.663 |date=1980 |first1=Arno A. |last1=Penzias |title=Nuclear Processing and Isotopes in the Galaxy |url=https://archive.org/details/sim_science_1980-05-16_208_4445/page/n23 |volume=208 |issue=4445 |pages=663–669 |journal=Science}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{cite web|url=http://nobelprize.org/nobel_prizes/physics/laureates/1978/penzias-autobio.html|title=Биографични данни| accessdate=13 юни 2008|publisher=Nobelprize.org}} {{нобел физика}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Пензиас, Арно}} [[Категория:Американски физици]] [[Категория:Американски астрономи]] [[Категория:Носители на Нобелова награда за физика]] [[Категория:Американски нобелови лауреати]] [[Категория:Колумбийски университет]] [[Категория:Учени от Лаборатории „Бел“]] [[Категория:Членове на Националната академия на науките на САЩ]] [[Категория:Евреи в Германия]] [[Категория:Евреи в САЩ]] [[Категория:Родени в Мюнхен]] [[Категория:Починали в Сан Франциско]] [[Категория:Починали от болестта на Алцхаймер]] g1l1foq6iovk88tkgd78oshwg3lchug 0 145628 12435142 12275505 2024-12-08T18:24:16Z Carbonaro. 221440 12435142 wikitext text/x-wiki {{Личност|инструменталист}} '''Клифърд Лий Бъртън''' ({{lang|en|Clifford Lee Burton}}) е американски музикант, бивш [[Бас китара|басист]] на [[траш метъл|траш]]/[[хевиметъл]] групата [[Металика]], с когото записват първите си три албума – ''[[Kill 'Em All]]'', ''[[Ride the Lightning]]'' и ''[[Master of Puppets]]''. == Биография == Музикалната кариера на Клиф започва през 1980 г., когато създава групата EZ-Street. Втората му група е Agents of Misfortune, формирана през 1981 г. Третата група, в която участва, е Trauma. Присъединява се към нея през 1982 г. През декември същата година се присъединява към „Металика“. Последната му изява е на концерта на „Металика“ в Стокхолм на 26 септември 1986 г. По време на турнето групата се оплаква от неудобния автобус и в нощта след концерта теглят чоп за това кой първи да си избере легло. Клиф изтегля най-силната карта – Асо пика, известна във фолклора като „картата на смъртта“. Младият басист избира да си смени леглото с това на Кърк Хамет, което е най-близо до прозореца. Малко преди 7 часа сутринта автобусът, с който пътува групата, се преобръща. Останалите членове се отървават само със силен стрес, но Бъртън изхвърча през прозореца и загива на място, затиснат от автобуса. Това е огромен шок както за музикантите, така и за феновете. Клиф Бъртън е смятан за един от най-добрите басисти в света въпреки своята младост. През октомври същата година „Металика“ продължава турнето си, като спешно назначава на бас китарата своя фен [[Джейсън Нюстед]]. Нюстед идва от ъндърграунд група, която не е особено известна тогава. Въпреки че Нюстед прекарва цели 15 години с „Металика“, утвърждава се пред феновете и записва най-комерсиалния албум на групата, който ѝ носи световна слава, той никога не е абсолютно приет от останалите членове. == Библиография == * Джоел Макайвър. To Live is to Die: Животът и смъртта на Клиф Бъртън от Metallica. С., Адикс, 2010. == Вижте също == * [[Metallica]] * [[Кърк Хамет]] * [[Ларс Улрих]] * [[Джейсън Нюстед]] * [[Джеймс Хетфийлд]] * [[Робърт Трухильо]] == Външни препратки == * [https://www.youtube.com/watch?v=elubm7Xw6_8 Cliff Burton's Bass solo with trauma] * [https://www.youtube.com/watch?v=IS6wsU8HznM Cliff Burton rare bass solo at Chicago, IL 1985-02-09 HD] * [https://www.youtube.com/watch?v=CiYSLG5jdEU Metallica – with Dave Mustane and Cliff Burton] {{Metallica}} {{СОРТКАТ:Бъртън, Клиф}} [[Категория:Американски басисти]] [[Категория:Членове на Металика]] [[Категория:Американци в Швеция]] [[Категория:Личности (Кастро Вали - Калифорния)]] [[Категория:Родени в Калифорния]] [[Категория:Починали в Швеция]] [[Категория:Жертви на пътнотранспортни произшествия]] l0l5gd4ouv4t9b4vxetn237pctym3io 0 146148 12435481 10330981 2024-12-09T07:05:45Z 85.187.210.11 12435481 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{армия | пълно наименование= Въоръжени сили на Сирия | пълно местно наименование= لقوات المسلحة العربية السورية | armed forces insignia= Coat of arms of Syria.svg | armed forces insignia at size= | armed forces insignia caption= Емблема на сирийските въоръжени сили | armed forces insignia2= | armed forces insignia2 at size= | armed forces insignia2 caption= | щаб= [[Дамаск]] | гк= | министър= ген. Фахд Джасим ал-Фрейдж | секретар= Али Айуб | armed forces minister= | armed forces commander= | нщ= | редовни= 325 000 | резервисти= 342 500 | бюджет= $1,8 млрд. | процент БВП= 3,5% | основана= [[1946]] | реорганизирани= | разпуснати= | видове= Сухопътни войски <br>ВВС <br>ВМС <br>ПВО | призивна възраст= 18 | закон за военната служба= | времетраене наборна служба= година и половина | международни доставчици= {{BLR}}<br>{{RUS}}<br>{{IRN}}<br>{{CHN}}<br>{{PRK}} | история= [[Арабско-израелска война (1948)]]<br>[[Шестдневна война]]<br>[[Война от Йом Кипур]]<br>[[Мир за Галилея|Война в Ливан (1982)]]<br>[[Въстание в Сирия (2011-2012)]] }} '''Въоръжените сили на Сирия''' се състоят от Сирийска арабска армия (сухопътни сили), Сирийски арабски флот (военноморски), Сирийски арабски военновъздушни сили, Сирийски арабски противовъздушни сили, Полиция и Сили за сигурност. Върховен главнокомандващ е президентът [[Башар ал-Асад]]. == Въоръжение == === Бронирана техника === {| class="wikitable" |- ! Име !! Количество |- | {{флагче|СССР}} [[T-72|T-72M]] || 1600 |- | {{флагче|СССР}} T-62M || 1000 |- | {{флагче|СССР}} [[Т-55|T-55MB]] || 2000 |- | {{флагче|СССР}} [[БРДМ-2]] || 800 |- | {{флагче|СССР}} [[БМП-1]] || 2100 |- | {{флагче|СССР}} БМП-2 || 100 |- | {{флагче|СССР}} БТР-152 || |- | {{флагче|СССР}} БТР-50 || |- | {{флагче|СССР}} [[БТР-60]] || |- | {{флагче|СССР}} БТР-70 || |} === Артилерия === [[Файл:Syrian soldier aims an AK-47.JPEG|мини|250п|Сирийски войник с АК-47 и облекло за химическа защита]] * гаубици [[Д-30]] – 600 * оръдия [[А-19]] – 100 * оръдия [[М-46]] – 600 * гаубици [[Д-20]] – 20 * гаубици [[М-10]] – 50 * гаубици [[М-30]] – 400 * оръдия С23 – 10 * самоходни гаубици [[2С1 Гвоздика]] – 380 * самоходни гаубици [[2С3 Акация]] – 50 * 82 мм миномети – 200 * 160 мм миномети – 500 * 240 мм миномети – 10 * залпови установки Тип 63 – 200 * залпови установки [[БМ-21]] – 280 * ок. 5000 противотанкови ракети от различни видове; * балистични ракети [[9К52 Луна]] – 18 * [[ОТР-21]] – 18 * [[Р-300 Елбрус|SCUD-D]] – 26 === Противовъздушни оръдия === * [[ЗСУ-57-2]] * [[ЗСУ-23-4]] – 400 * [[61-К]] – 300 * [[ЗСУ-23-2]] – 650 * [[С-60]] – 675 * [[КС-19]] – 25 === Противовъздушни ракети === * [[9К32 Стрела-2]] – 4000 * [[9К34 Стрела-3]] – 100 * [[9К38 Игла]] * [[9К33 Оса]] – 160 * [[9К31 Стрела-1]] – 20 * [[9К37 Бук]] – 20 * [[9К35 Стрела-10]] – 350 * [[9М311 Тунгуска]] {{Въоръжени сили в Азия}} {{мъниче|военна}} [[Категория:Въоръжени сили на Сирия| ]] drkas9h2cf47gb9u6ukfat4yatekmoq 0 150587 12435419 12043438 2024-12-09T03:24:58Z InternetArchiveBot 282151 Add 1 book for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435419 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Percy Williams Bridgman | категория = физик | роден-място = [[Кеймбридж (Масачузетс)|Кеймбридж]], [[Масачузетс]], [[САЩ]] | починал-място = [[Рендолф]], [[Ню Хампшър]], САЩ | националност = {{USA}} | вложки = {{Личност/Учен | категория = физик | област = [[Физика]] | учил-при = | работил-в = [[Харвардски университет]] | студенти = | публикации = | известен-с = създаването на различни прибори за високо [[налягане]] | награди = {{нобел}} [[Нобелова награда за физика]] (1946) | повлиян = | повлиял = }} }} '''Пърси Уилямс Бриджман''' ({{lang|en|Percy Williams Bridgman}}) е [[американски]] [[Физика|физик]], носител на [[Нобелова награда за физика]] за [[1946]] година за приносите му във физиката на високите [[Налягане|налягания]].<ref>{{Cite web|url=https://www.nobelprize.org/prizes/physics/1946/ceremony-speech/|title = The Nobel Prize in Physics 1946}}</ref> == Биография == Роден е на 21 април 1882 г. в [[Кеймбридж (Масачузетс)|Кеймбридж]], [[Масачузетс]].<ref name="Kemble">{{cite book | last1 = Kemble | first1 = Edwin C. | last2 = Birch | first2 = Francis | title = Percy Williams Bridgman – 1882—1961 | publisher = National Academy of Sciences | year = 1970 | url = http://www.nasonline.org/publications/biographical-memoirs/memoir-pdfs/bridgman-percy-w.pdf | pages = 25, 26, 27}}</ref> Завършва [[Харвардски университет|Харвардския университет]] и от [[1910]] г. до пенсионирането си преподава там. Става професор през [[1919]] г. През [[1905]] г. започва да изучава свойствата на [[Вещество|материята]] при големи налягания. Създава и усъвършенства различни прибори за високо налягане. Пише различни книги на тема [[философия на науката]].<ref>{{Cite journal | doi = 10.1063/1.3057180 | title = Percy W. Bridgman | journal = Physics Today | volume = 14 | issue = 10 | pages = 78 | year = 1961 | doi-access = free }}</ref><ref>{{Cite journal | last1 = Bridgman | first1 = P. | title = A Complete Collection of Thermodynamic Formulas | doi = 10.1103/PhysRev.3.273 | journal = Physical Review | volume = 3 | issue = 4 | pages = 273–281 | year = 1914 |bibcode = 1914PhRv....3..273B | url = https://zenodo.org/record/2462046 }}</ref><ref>{{Cite journal | last1 = Bridgman | first1 = P. W. | title = Probability, Logic, and ESP | url = https://archive.org/details/sim_science_1956-01-06_123_3184/page/n13 | doi = 10.1126/science.123.3184.15 | journal = Science | volume = 123 | issue = 3184 | pages = 15–17 | year = 1956 | pmid = 13281470|bibcode = 1956Sci...123...15B }}</ref> [[Файл:Percy W. Bridgman House (Cambridge, MA).JPG|мини|250px|център|Домът на Пърси Бриджман в [[Кеймбридж (Масачузетс)|Кеймбридж]], [[Масачузетс]].]] Бриджман умира на 20 август 1961 г. в [[Рендолф]], [[Ню Хампшър]], [[самоубийство|самоубивайки]] се с [[пистолет]], след като известно време живее с [[Метастаза|метастазите]] на [[рак (болест)|раково заболяване]]. Неговите последни думи често са цитирани и са предмет на дебати дали да съществува [[евтаназия|асистирано самоубийство]], или не: {{цитат|Не е честно обществото да кара един човек да направи такова нещо на себе си. Днес може би е последният ден, в който ще съм способен да го направя.<ref>{{cite journal |last1=Holton |first1=Gerald |title=Percy Williams Bridgman |journal=Bulletin of the Atomic Scientists |date=1 February 1962 |volume=18 |issue=2 |pages=22–23 |doi=10.1080/00963402.1962.11454315 |bibcode=1962BuAtS..18b..22H |url=https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/00963402.1962.11454315 |access-date=20 October 2021 |ref=PWBHolton}}</ref><ref>Nuland, Sherwin. ''How We Die: Reflections on Life's Final Chapter''. Vintage Press, 1995. {{ISBN|0-679-74244-1}}.</ref>}} == Външни препратки == {{уикицитат|Пърси Уилямс Бриджман}} * {{икона|en}} [https://www.nobelprize.org/prizes/physics/1946/bridgman/biographical/ Биография на Пърси Бриджман на сайта на Нобеловите награди] == Бележки == <references /> {{Нобел физика}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Бриджман, Пърси Уилямс}} [[Категория:Американски физици]] [[Категория:Възпитаници на Харвардския университет]] [[Категория:Преподаватели в Харвардския университет]] [[Категория:Членове на Националната академия на науките на САЩ]] [[Категория:Чуждестранни членове на Британското кралско научно дружество]] [[Категория:Носители на Нобелова награда за физика]] [[Категория:Американски нобелови лауреати]] [[Категория:Американски атеисти]] [[Категория:Родени в Кеймбридж (Масачузетс)]] [[Категория:Самоубийци]] a6x1x2d8p30xz86xiuj4vh4mliww1ot 0 155690 12435534 12406931 2024-12-09T09:11:51Z 79.125.233.250 .. 12435534 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Збъжди | име-местно = Збажди | вид = село | регион = Югозападен | община = [[Струга (община)|Струга]] | област = [[Малесия (Стружко)|Малесия]] | площ = | височина = 1252 | население = 10 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = }} '''Збъжди''' или '''Збъжде''' (тъй като [[д]] е [[палатализация|палатализиран]] се среща и изписване '''Збъждье''', {{lang|mk|Збажди}}; {{lang|sq|Zbazhda}}) е [[село]] в [[Северна Македония]], в община [[Струга (община)|Струга]]. == География == Селото е разположено в западните поли на планината [[Караорман (планина)|Караорман]]. == История == === Етимология === [[Файл:Света Богородица, Збажди 2016 07.jpg|мини|250п|„[[Успение Богородично (Збъжди)|Успение Богородично]]“ от края на XIX век]] Според академик [[Иван Дуриданов]] името е от първоначалния вариант * ''Събѫжде'', притежателно прилагателно със суфикс -''je'' от личното име *''Събѫдъ'' = старополското лично име ''Zbąd''.<ref name="Дуриданов">{{Дуриданов|177}}</ref> [[Йордан Заимов]] също смята, че етимологията на името ''Сбъжди'' е от глагола „бъда“, като от същия произход са селищните имена ''[[Биджево]]'', Стружко, ''[[Пребъдище]]'', Воденско, ''[[Побоже]]'' (''Побѫжда'' 1273), Скопско.<ref name="Заселване 107">{{Заселване|107}}</ref> === В Османската империя === В XIX век Збъжди е [[българи|българско]] село в [[Охрид]]ска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, ''Збъие'' (Zbaye) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 96 българи.<ref>{{Етнография|104-105}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Збъждье'' има 550 жители българи [[християнство|християни]].<ref>{{МЕС|253}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Збъжи (Жебине)'' е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 3 къщи.<ref>{{Битолски вилает|30}}</ref> Цялото християнско население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Збъжди има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>{{Бранков|164-165}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] 1 човек от Збъжде е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|848}}</ref> === В Сърбия, Югославия и Северна Македония === През 1922-1923 година в селото е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.<ref>Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 54.</ref> Според преброяването от 2002 година селото има 10 жители [[Македонци|северномакедонци]].<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-09-19 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> Църквата в селото е „[[Успение Богородично (Збъжди)|Успение Богородично]]“.<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/strusko.asp | заглавие = Струшко архијерејско намесништво | достъп_дата = 16 март 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Дебарско-кичевска епархија | цитат = | език = | архив_дата = 2014-03-04 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140304123108/http://www.dke.org.mk/namesnistva/strusko.asp }}</ref> == Личности == ;Родени в Збъжди * {{флагче|България}} Ангеле Йованов Дуков, български революционер от ВМОРО<ref name=":1" /> * {{флагче|България}} Иван Мирчев, български революционер от ВМОРО<ref>{{Cite book|title=Илинденски сведоштва том III, дел I.|author=Јасмина Дамјановска|author2=Ленина Жила|publisher=Државен архив на Република Македонија|author3=Филип Петровски|year=2017|isbn=|location= Скопје|pages=}}</ref> * {{флагче|България}} поп Йордан Атанасов – Моцарт<ref>{{ПсевдонимитеВМРО|64}}</ref> или Орман Папаз, български революционер от ВМОРО, член на селския комитет между 1902 и 1903 година<ref>{{Псевдоними|68, 73}}</ref> * {{флагче|България}} Кипро Илиев Илиев, български революционер от ВМОРО<ref>{{Cite book|title=Илинденски сведоштва том II, дел I.|author=Јасмина Дамјановска|author2=Ленина Жила|publisher= Државен архив на Република Македонија|author3=Филип Петровски|year=2016|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref> * {{флагче|България}} Михаил Радичов, български революционер от ВМОРО<ref name=":2" /> * {{флагче|България}} Миле Тръпчев, български революционер от ВМОРО<ref name=":3" /> * {{флагче|България}} Петко Стоянов Стоянов, български революционер от ВМОРО<ref name=":3">{{Cite book|title=Илинденски сведоштва. том IV, дел I.|author=Јасмина Дамјановска|author2=Ленина Жила|publisher= Државен архив на Република Македонија|author3=Филип Петровски|year=2017|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref> * {{флагче|България}} Силян Илов Груйов, български революционер от ВМОРО<ref name=":1">{{Cite book|title=Илинденски сведоштва том I, дел II.|author=Јасмина Дамјановска|author2=Ленина Жила|publisher=Државен архив на Република Македонија|author3=Филип Петровски|year=2016|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref> * {{флагче|България}} Силян Йованов Кръстанов, български революционер от ВМОРО<ref>{{Cite book|title=Илинденски сведоштва. том II, дел II.|author=Јасмина Дамјановска|author2=Ленина Жила|author3=Филип Петровски|publisher=Државен архив на Република Македонија|others=|year=2016|isbn=|location=|pages=}}</ref> * {{флагче|България}} Танаско Илов Дамянов, български революционер от ВМОРО<ref name=":1" /> * {{флагче|България}} Танаско Стоянов Стоянов, български революционер от ВМОРО<ref name=":3" /> * {{флагче|България}} Христо Китанов Петрев, български революционер от ВМОРО<ref name=":2">{{Cite book|title=Илинденски сведоштва том III, дел II.|author=Јасмина Дамјановска|author2=Ленина Жила|publisher=Државен архив на Република Македонија|author3=Филип Петровски|year=2017|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref> == Бележки == <references /> {{Община Струга}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Струга]] i2da1ks8dqzuvsgt6oub8n2kzsfcbpz 12435595 12435534 2024-12-09T10:33:06Z Алиса Селезньова 24678 Премахнати [[Special:Contributions/79.125.233.250|редакции на 79.125.233.250]] ([[User talk:79.125.233.250|б]].), към версия на Протогер 12406931 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Збъжди | име-местно = Збажди | вид = село | регион = Югозападен | община = [[Струга (община)|Струга]] | област = [[Малесия (Стружко)|Малесия]] | площ = | височина = 1252 | население = 10 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = }} '''Збъжди''' или '''Збъжде''' (тъй като [[д]] е [[палатализация|палатализиран]] се среща и изписване '''Збъждье''', {{lang|mk|Збажди}}; {{lang|sq|Zbazhda}}) е [[село]] в [[Северна Македония]], в община [[Струга (община)|Струга]]. == География == Селото е разположено в западните поли на планината [[Караорман (планина)|Караорман]]. == История == === Етимология === [[Файл:Света Богородица, Збажди 2016 07.jpg|мини|250п|„[[Успение Богородично (Збъжди)|Успение Богородично]]“ от края на XIX век]] Според академик [[Иван Дуриданов]] името е от първоначалния вариант * ''Събѫжде'', притежателно прилагателно със суфикс -''je'' от личното име *''Събѫдъ'' = старополското лично име ''Zbąd''.<ref name="Дуриданов">{{Дуриданов|177}}</ref> [[Йордан Заимов]] също смята, че етимологията на името ''Сбъжди'' е от глагола „бъда“, като от същия произход са селищните имена ''[[Биджево]]'', Стружко, ''[[Пребъдище]]'', Воденско, ''[[Побоже]]'' (''Побѫжда'' 1273), Скопско.<ref name="Заселване 107">{{Заселване|107}}</ref> === В Османската империя === В XIX век Збъжди е [[българи|българско]] село в [[Охрид]]ска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, ''Збъие'' (Zbaye) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 96 българи.<ref>{{Етнография|104-105}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Збъждье'' има 550 жители българи [[християнство|християни]].<ref>{{МЕС|253}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Збъжи (Жебине)'' е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 3 къщи.<ref>{{Битолски вилает|30}}</ref> Цялото християнско население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Збъжди има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>{{Бранков|164-165}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] 1 човек от Збъжде е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|848}}</ref> === В Сърбия, Югославия и Северна Македония === През 1922-1923 година в селото е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.<ref>Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 54.</ref> Според преброяването от 2002 година селото има 10 жители [[северномакедонци]].<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-09-19 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> Църквата в селото е „[[Успение Богородично (Збъжди)|Успение Богородично]]“.<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/strusko.asp | заглавие = Струшко архијерејско намесништво | достъп_дата = 16 март 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Дебарско-кичевска епархија | цитат = | език = | архив_дата = 2014-03-04 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140304123108/http://www.dke.org.mk/namesnistva/strusko.asp }}</ref> == Личности == ;Родени в Збъжди * {{флагче|България}} Ангеле Йованов Дуков, български революционер от ВМОРО<ref name=":1" /> * {{флагче|България}} Иван Мирчев, български революционер от ВМОРО<ref>{{Cite book|title=Илинденски сведоштва том III, дел I.|author=Јасмина Дамјановска|author2=Ленина Жила|publisher=Државен архив на Република Македонија|author3=Филип Петровски|year=2017|isbn=|location= Скопје|pages=}}</ref> * {{флагче|България}} поп Йордан Атанасов – Моцарт<ref>{{ПсевдонимитеВМРО|64}}</ref> или Орман Папаз, български революционер от ВМОРО, член на селския комитет между 1902 и 1903 година<ref>{{Псевдоними|68, 73}}</ref> * {{флагче|България}} Кипро Илиев Илиев, български революционер от ВМОРО<ref>{{Cite book|title=Илинденски сведоштва том II, дел I.|author=Јасмина Дамјановска|author2=Ленина Жила|publisher= Државен архив на Република Македонија|author3=Филип Петровски|year=2016|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref> * {{флагче|България}} Михаил Радичов, български революционер от ВМОРО<ref name=":2" /> * {{флагче|България}} Миле Тръпчев, български революционер от ВМОРО<ref name=":3" /> * {{флагче|България}} Петко Стоянов Стоянов, български революционер от ВМОРО<ref name=":3">{{Cite book|title=Илинденски сведоштва. том IV, дел I.|author=Јасмина Дамјановска|author2=Ленина Жила|publisher= Државен архив на Република Македонија|author3=Филип Петровски|year=2017|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref> * {{флагче|България}} Силян Илов Груйов, български революционер от ВМОРО<ref name=":1">{{Cite book|title=Илинденски сведоштва том I, дел II.|author=Јасмина Дамјановска|author2=Ленина Жила|publisher=Државен архив на Република Македонија|author3=Филип Петровски|year=2016|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref> * {{флагче|България}} Силян Йованов Кръстанов, български революционер от ВМОРО<ref>{{Cite book|title=Илинденски сведоштва. том II, дел II.|author=Јасмина Дамјановска|author2=Ленина Жила|author3=Филип Петровски|publisher=Државен архив на Република Македонија|others=|year=2016|isbn=|location=|pages=}}</ref> * {{флагче|България}} Танаско Илов Дамянов, български революционер от ВМОРО<ref name=":1" /> * {{флагче|България}} Танаско Стоянов Стоянов, български революционер от ВМОРО<ref name=":3" /> * {{флагче|България}} Христо Китанов Петрев, български революционер от ВМОРО<ref name=":2">{{Cite book|title=Илинденски сведоштва том III, дел II.|author=Јасмина Дамјановска|author2=Ленина Жила|publisher=Државен архив на Република Македонија|author3=Филип Петровски|year=2017|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref> == Бележки == <references /> {{Община Струга}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Струга]] gjr3fgmk7bxc5l1dfkoxz3gzlyv7klz 0 159299 12435439 10590845 2024-12-09T04:49:19Z Carbonaro. 221440 2 пъти 12435439 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Амнести Интернешънъл | име-оригинал = Amnesty International | лого = | химн = | снимка = | пояснение = | карта = | тип = Международна [[неправителствена организация]] | акроними = | седалище = [[Лондон]], [[Обединено кралство]] | ръководител = Куми Найду<ref name="AI">{{cite web |title=New Secretary General Kumi Naidoo pledges support for African human rights defenders to hold the powerful to account |url=https://www.amnesty.org/en/latest/news/2018/08/kumi-naidoo-pledges-support-for-african-human-rights-activists/ |publisher=Amnesty International |accessdate=26 септември 2018 |date=17 август 2018}}</ref> | език = | положение = | цели = защита на човешките права | основатели = Питър Бененсън | основана = юли 1961 г. | закрита = | членове = | мото = | отличия = [[Файл:Nobel prize medal.svg‎|20px]] [[Нобелова награда за мир]] (1977) | друго = | друго пояснение = | портал = | сайт = {{URL|www.amnesty.org}} | бележки = }} '''„Амнести Интернешънъл“''' ({{lang|en|Amnesty International}}, също и ''AI'' или само ''Amnesty'') е [[Международни неправителствени организации|международна неправителствена]] независима организация за защита на [[човешки права|човешките права]] със седалище в [[Лондон]], [[Обединено кралство]]. Според самата организация наброява повече от седем милиона члена и симпатизанти от цял свят. Мисията на организацията е да работи за „свят, в който всеки човек има всички човешки права, записани във [[Всеобща декларация за правата на човека|Всеобщата декларация за правата на човека]] на [[ООН]] (1948) и в други международни документи“<ref>{{cite web|url=https://www.amnesty.org/en/about-us/how-were-run/amnesty-internationals-statute/|title=Amnesty International's Statute|author=|date=|publisher=www.amnesty.org}}</ref> Амнести Интернешънъл е основана в Лондон през 1961, след публикуването на статията „Забравените затворници“ ({{lang|en|The Forgotten Prisoners}}) във вестник ''[[Обзървър]]'' на 28 май 1961,<ref name=Forgotten>Benenson, Peter, [https://www.theguardian.com/uk/1961/may/28/fromthearchive.theguardian ''The Forgotten Prisoners''], ''The Observer'', 28 май 1961. Посетен на 28 май 2011.</ref> с автор адвоката [[Питър Бененсън]]. Организацията привлича общественото внимание към случаи с нарушени човешки права и работи за спазване на [[Международно право|международните закони и норми]]. Тя се стреми да мобилизира [[Обществено мнение|общественото мнение]] и да се окаже натиск върху правителствата, които допускат нарушенията.<ref name="aboutai">{{cite web|url=https://www.amnesty.org/en/who-we-are/about-amnesty-international |title=About Amnesty International |publisher=Amnesty International |accessdate=20 юли 2008}}</ref> Според организацията [[Смъртно наказание|смъртното наказание]] е „крайно, необратимо отричане на човешките права“<ref>{{cite web|url=https://www.amnesty.org/en/what-we-do/death-penalty|title=Death Penalty|publisher=Amnesty International|accessdate=30 май 2018}}</ref>. Удостоена е с [[Нобелова награда за мир]] за [[1977]] г. за „защита на човешките права срещу [[изтезания]]“,<ref name="AINobelLec">{{cite web|url=http://nobelprize.org/nobel_prizes/peace/laureates/1977/press.html|title=The Nobel Peace Prize 1977 – Presentation Speech|publisher=Nobel Prize}}</ref> както и с наградата на ООН в областта на човешките права през 1978 г.<ref name="AIUNAward">{{cite web|url=http://www.ohchr.org/Documents/Press/previous_recipients.pdf |title=United Nations Prize in the field of Human Rights |format=PDF |date=}}</ref> Сред международните правозащитни организации Амнести Интернешънъл е с третата най-дълга история (първа е [[Международна федерация за правата на човека|Международната федерация за правата на човека]] и има най-широко признание, като мнозина я считат за еталон на движението като цяло.<ref name=ISQ05>James Ronand, Howard Ramos, Kathleen Rodgers (2005), [https://www.mcgill.ca/files/rgchr/ISQsubmission.pdf "Transnational Information Politics: NGO Human Rights Reporting, 1986 – 2000"] {{webarchive |url=https://web.archive.org/web/20090318015725/http://www.mcgill.ca/files/rgchr/ISQsubmission.pdf |date=18 март 2009}}, ''International Studies Quarterly'' (2005) 49, 557 – 587.</ref> Има секции в 58 държави и няколко милиона членове и поддръжници в повече от 150 страни. Издава годишни доклади, в които критикува нарушенията на човешките права. От август 2018 г. се ръководи от генералния секретар Куми Найду (Kumi Naidoo)<ref name="AI"/>. == История == Организацията е основана през юли [[1961]] г. от [[Великобритания|британския]] юрист [[Питър Бененсън]]. Поводът е прочетена от него статия, разказваща за съдбата на двама [[Португалия|португалски]] студенти, прекарали 7 години в затвор, само защото вдигнали наздравица за „свободата“ (употребата на думата „свобода“ в Португалия по време на управлението на [[Антонио ди Оливейра Салазар]] е забранена). На [[28 май]] 1961 г. Питър Бененсън публикува в британския вестник [[Обзървър (вестник)|„Обзървър“]] статия със заглавие „''Забравените затворници''“, в която призовава да се освободят ''затворниците на съвестта''. Бененсън предлага хората да залеят правителствата с писма, в които да искат свобода за политическите затворници. Статията е преиздадена в много европейски вестници и намира широк обществен отзвук. Последвалата я акция „''Апел за амнистия, 1961''“ се смята за начало на „Амнести Интернешънъл“. Първи президент и съосновател на ''„Амнести Интернешънъл“'' е [[Република Ирландия|ирландският]] [[Нобелова награда за мир|нобелов лауреат]] [[Шон Макбрайд]]. Между многобройните бивши подзащитници на организацията са президентите на [[Южна Африка]], [[Нигерия]], [[Южна Корея]] и [[Чехия]] – [[Нелсън Мандела]], [[Олусегун Обасанджо]], [[Ким Те Чжун]] и [[Вацлав Хавел]]. [[Файл:Acto cerremos guantanamo.jpg|мини|200п|Акция на Амнести Интернешънъл]] [[Файл:Amnesty International Sections 2005.svg|мини|250п|Подразделения на Амнести Интернешънъл]] Лого на организацията е увита с бодлива тел свещ и надпис „работещ в защита на човешките права по света“ (''working to protect human right worldwide''). == Цели и дейност == Амнести Интернешънъл преди всичко насочва своята работа към правителствата, но също така се обръща и към неправителствени организации и физически лица. Съществуват 6 ключови сфери, в които работи „Амнести“: * [[права на жените]], [[права на децата]], [[права на националните малцинства]] и местни права; * прекратяване на [[насилие]]то; * премахване на [[смъртно наказание|смъртното наказание]]; * права на [[бежанци]]те; * права на затворниците, преследвани заради техните убеждения; * защита на човешкото достойнство. Някои специфични цели са: премахване на смъртното наказание, на извънсъдебните екзекуции и „изчезванията“, осигуряване на затворнически условия, отговарящи на международния стандарт за [[права на човека|човешките права]], осигуряване на честен и справедлив съдебен процес за всички [[политически затворник|политически затворници]], осигуряване на безплатно образование за всички деца по света, легализиране на [[аборт]]а, борба срещу своеволията на правосъдието, прекратяване на използването на деца като войници, освобождаване на всички затворници заради своите убеждения, промотиране на икономически, социални и културни права на изолираните общества, предпазване на защитниците на човешки права, промотиране на религиозна толерантност, прекратяване на насилието, спиране на незаконните убийства при въоръжени конфликти, подкрепа на правата на бежанците, емигрантите, търсещите убежище и защита на човешкото достойнство. За да постигне тези цели, „Амнести Интернешънъл“ развива няколко начина за публикуване на информация и мобилизиране на [[обществено мнение|общественото мнение]]. Организацията смята за една от своите сили публикуването на безпристрастни и точни доклади. Докладите се провеждат чрез: интервюиране на жертви или официални лица, наблюдаване на съдебни дела, работа с местни [[Активизъм|активисти]] по човешките права, медиен мониторинг. Целта е да се разпращат до медиите навременни [[прес релийз]]и и информация за новинарски бюлетини и сайтове. Кампаниите за мобилизиране на общественото мнение могат да са индивидуални, държавни или тематични. Използват се различни похвати, като например директни молби, медийна и публицистична дейност и [[Демонстрация (обществена проява)|публични демонстрации]]. Много често наред с кампаниите се провежда и набиране на средства. == Организационна структура == „Амнести Интернешънъл“ се състои предимно от членове-доброволци, но също така включва и малък брой платени професионалисти. В страни, където „Амнести Интернешънъл“ има силно затвърдена позиция, членовете са организирани в „секции“, като някои от членовете в секциите се обединяват в групи. Всяка от секциите има директори. През 2005 г. секциите по света са 52. Друга форма са структурите, които имат по-малко членове и ограничен персонал. В страните, където не съществуват секции, хората могат да станат международни членове. Съществуват и други 2 организационни модела: „международни мрежи“, които промотират специфични теми или имат специфична идентичност, и „асоциирани групи“, които вършат същата работа като секционните групи, но в изолация. Споменатите по-горе структури са представени в Международния съвет (IC), който се ръководи от председател. Членовете на секциите и структурите имат право да назначават един или няколко представители в Съвета, в зависимост от броя на техните членове. Международният съвет може да кани представители от международните мрежи или други членове на срещите, но единствено представителите от секциите и структурите имат правото да гласуват. Функцията на Международния съвет е да определя посоката на движение на организацията и да назначава и контролира вътрешните управляващи. Международният съвет се свиква на всеки 2 години. Международният съвет избира Международен изпълнителен комитет (IEC), състоящ се от председател, 8 членове и касиер. Той представлява Международния съвет и се събира 2 пъти в годината. Ролята му е да взема решения от името на „Амнести Интернешънъл“, да изпълнява стратегията и да осигурява съответствие с устава на организацията. Международният секретариат (IS) е отговорен за управлението и ежедневните дейности на „Амнести Интернешънъл“ под ръководството на Международния изпълнителен комитет и Международния съвет. Той се състои от приблизително 500 професионалисти в различни области и се ръководи от главен секретар. Международният секретариат разработва няколко работни програми: „Международно право и организации“, „Проучвания“, „Кампании“, „Мобилизация“ и „Комуникации“. Офисите му се намират в Лондон от неговото създаване през 1960-те години. „Амнести Интернешънъл“ се финансира от такси и дарения от членовете по света, като не се приемат дарения от правителства или правителствени организации. == В България == От октомври 2017 г. организацията развива и платформа в България<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.amnesty.org/en/countries/europe-and-central-asia/bulgaria/report-bulgaria/ | заглавие=Bulgaria 2017/2018 |достъп_дата = 28 ноември 2018|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |цитат= |език= en}}</ref>. Представителството осъществява постоянна институционална връзка с Международния секретариат на Амнести Интернешънъл в Брюксел и Лондон, за да защити правата на човека в страната и да създаде устойчиво гражданско движение в тяхна полза. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://www.amnesty.org/ Официален сайт на Амнести Интернешънъл] * {{икона|en}} [http://nobelprize.org/nobel_prizes/peace/laureates/1977/ Нобелова награда за мир 1977 на Амнести Интернешънъл] * {{икона|en}} [http://www.amnesty.org/en/who-we-are Who we Are / Amnesty International] {{Превод от|en||413046001}} {{Нобел мир}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Амнести Интернешънъл| ]] [[Категория:Носители на Нобелова награда за мир|*]] [[Категория:Международни организации в Европа]] [[Категория:Организации в Лондон]] 398s806eleh576yoa019motuh59ln4w 0 160378 12434982 12324115 2024-12-08T16:20:36Z 84.40.125.58 Коригиране на правописна грешка 12434982 wikitext text/x-wiki {{Военно лице | описание = | портрет_описание = | прякор = | място на раждане = [[Файл:Ottoman Flag.svg|20px|ръб|Знаме на Османската империя]] [[Свежен|Аджар]], [[Пловдивско]], [[Османска империя]] | място на смърт = [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|ръб|Знаме на България]] [[София]], [[Царство България]] | преданост = [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|ръб|Национално знаме на България]] България | въоръжени сили = [[Файл:War flag of Bulgaria.svg|20px|ръб|Знаме на Българската армия]] [[Българска армия]] | години на служба = 1883 – 1918 | звание = [[Полковник]] | войсково поделение = | командвания = [[Двадесет и първи пехотен средногорски полк|21^-ви пехотен полк]] | битки = [[Сливнишка битка]], [[Пиротско сражение]], [[Битка при Аламидере]], [[Чеганска операция|Битка при Чеган]] | награди = [[#Награди|''Вижте по-долу'']] | родства = | по-късна работа = }} '''Владимир Генов Серафимов''' е [[Българска армия|български офицер]], [[полковник]], герой от [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война (1885)]] и [[Балканска война|Балканската война (1912 – 1913)]]. == Биография == Владимир Серафимов е роден на 12 август 1860 г.<ref name="sitebulgarizaedno.com">[http://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=127:2010-11-23-09-10-25&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 sitebulgarizaedno.com]</ref> (по други данни на 23 август 1861 г.<ref>{{cite book | title = Съединението 1885 – енциклопедичен справочник | publisher = Държавно издателство „д-р Петър Берон“ | location = София | year = 1985}}, с. 185</ref>) в [[Средна гора|средногорското]] село Аджар, днес [[Свежен]]. Завършва [[Военно училище|Военното училище (София)]] с четвърти випуск и на 30 август 1883 г. му е присвоено първо офицерско звание [[подпоручик]]. По време на [[Сръбско-българска война|Сръбско българската война]] (1885) командва 5^-а рота от [[Пети пехотен дунавски полк|5^-и пехотен дунавски полк]] и участва в [[Битка при Сливница|Сливнишко сражение]] (5 – 7 ноември). Проявява се и в разузнавателния отряд на [[Анастас Бендерев|ротмистър Бендерев]] (9 – 11 ноември), както и в [[Пиротско сражение|завземането на Пирот]] (14 – 15 ноември). Участва в атаките на десния фланг, като с поверената му рота освобождава с. Градищница. [[Файл:Vladimir Serafimov (sitting with a scarf over the head) with other soldiers from the Serbo-Bulgarian War.jpg|мини|250п|Владимир Серафимов (седнал с шал на главата) с бойни другари от Сръбско-българската война]] За проявената храброст през войната е награден с Орден „[[За храброст]]“ IV степен.<ref>{{cite book | title = Съединението 1885 – енциклопедичен справочник | publisher = Държавно издателство „д-р Петър Берон“ | location = София | year = 1985}}, с. 185 – 186</ref> След войната, на 24 март 1886 г. е повишен във военно звание [[поручик]]. Служи в [[Девети пехотен пловдивски полк|9^-и пловдивски полк]]. [[Полковник]] от 1909 г. През [[Балканска война|Балканската война (1912 – 1913)]] е командир на [[Двадесет и първи пехотен средногорски полк|21^-ви средногорски полк]]. Освобождава Централните Родопи. Навсякъде са посрещнати сърдечно от българското население. Така е и в селата [[Славейно|Карлуково]], [[Петково (Област Смолян)|Петково]], [[Давидково|Давудово]], [[Момчиловци|Горно Дерекьой]]. ''„Всички мъже бяха хвърлили фесовете си и бяха сложили на главите си вместо шапки бели аглоци“''. Лазар Даскалов, четник в четата на Стефан Калфа.<ref>Косев К. Подвигът 1912 – 1913, С., Военно издателство, 1986, с. 94</ref> [[Битка при Аламидере|Удържа натиска на силни османски части край Аламидере на 21 октомври]], въпреки че има заповед за оттегляне. Полковник Серафимов отказва да изпълни заповедта с думите: {{цитат|„Няма да отстъпя на турците тези села, в които вчера ме посрещаха като освободител“.}} По време на боевете под връх Средногорец, местното християнско население, включително жените и децата на село Аламидере (наименувано [[Полковник Серафимово]] през 1934 г.) снабдяват българските войски с храна, помагат им като носачи и водачи по каменистите пътеки.<ref>Мичев, Николай. Коледаров, Петър. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.</ref> Бойният подвиг на средногорци влиза в историята под името „[[Битка при Аламидере|Родопската Шипка]]“. Освобождава на 22 октомври с. Пашмакли, с. Устово и с. Райково (дн. [[Смолян]]). ''„Населението се радваше и излизаше да ги посрещне. Те вървяха към Кавгаджик. Който имаше вино, ракия и тантура, изнасяше и ги черпеше. Ние обикаляхме и гледахме българските офицери. Силно чувство на радост, признателност е обич към всичко българско ни обхващаше“.'' Атанас Сулинанджиев от село Устово.<ref>Косев К. Подвигът 1912 – 1913, С., Военно издателство, 1986, с. 95</ref> ''„Приемът на нашите войски от местните българи беше сърдечен и задушевен. Оплаканите лица на жените, облечени в пъстрите родопски носии, ни срещнаха приветливо. Мъжете и дори невръстните деца предлагаха своите услуги, за да помогнат. Едните и другите се чудеха как и с какво да гостят българския войник“''. поручик [[Константин Лукаш]], взводен командир в 21-ви пехотен Средногорски полк<ref name="sitebulgarizaedno.com"/> Работил е и към Главното интендантство.<ref>{{cite book | last = Руменин | first = Румен | title = Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. | publisher = [[Военно издателство|Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“]] | location = София | year = 1996 | volume = 3 | page = 198}}</ref> В хода на преследването на дезорганизирания противник освобождава на 1 ноември с. Голям палас (дн. [[Рудозем]]). За проявената храброст през войната е награден с Орден „[[За храброст]]“ III степен. По време на [[Междусъюзническата война]] полковник Серафимов командва 21-ви и [[Девети пехотен пловдивски полк|9-и полк]] в [[Битка при Криволак (1913)|битката при Криволак]].<ref>Филипов, Ив. и др. Войната между България и другите балкански държави през 1913 г. Том 1. София, Държавна печатница, 1941. с. 372</ref> През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] е командир на I бригада от [[Осма пехотна тунджанска дивизия|Осма тунджанска дивизия]]. Отличава в боевете при с. [[Чеган]] в хода на [[Леринска операция|Леринската операция]].<ref>Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988.</ref> Уволнява се от армията на 31 октомври 1918 г. == Памет == На полковник Владимир Серафимов е наречена улица в квартал „[[Младост 3]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123946987|title=Полк. Владимир Серафимов}}). == Военни звания == * [[Подпоручик]] (30 август 1883) * [[Поручик]] (24 март 1886) * [[Капитан]] (1888) * [[Майор]] (1899) * [[Подполковник]] (1904) * [[Полковник]] (1909) == Награди == * Военен орден „[[За храброст]]“ IV степен (21 април 1886) * Възпоменателен медал [[За участие в Сръбско-българската война 1885]], сребърен (15 август 1887) * Царски орден „[[Свети Александър (орден)|Св. Александър]]“ V степен без мечове (14 февруари 1896) * Народен орден „За военна заслуга“ V степен * Народен орден „За военна заслуга“ IV степен (14 февруари 1903) * [[Знак „За 20 години отлична служба“]] * Възпоменателният кръст „[[За независимостта на България 1908 година]]“ (1909) * Военен орден „За храброст“ III степен (Балканска война) * Царски орден „Св. Александър“ IV степен без мечове * Царски орден „Св. Александър“ III степен с мечове * Орден „За заслуга“ сребърен * Орден „Свети Станислав“ III степен, Руска империя * Военен кръст „За заслуги“, Австро-Унгария (Първа световна война) * Орден „Лъв и слънце“, Персия == Признателност == <gallery class="center"> Vladimir Serafimov Gramota.jpg|Грамота от 15 август 1887 г. на княз Александър I за награждаването на поручик Владимир Серафимов с възпоменателен медал за Сръбско-българската война (1885) Monument of colonel Vladimir Serafimov.jpg|Паметник на полковник Владимир Серафимов в Смолян Rudozem monument.JPG|Паметник на полковник Владимир Серафимов в Рудозем The First Balkan War-monument near the village Polkovnik Serafimovo, Bulgaria.JPG|Паметник на 21-ви пехотен Средногорски полк в с. Полковник Серафимово Vladimir Serafimov and his family.jpg | Семейството на Владимир Серафимов </gallery> == Потомци == Популярният български рок-изпълнител и композитор [[Валди Тотев|Владимир (Валди) Тотев]] е внук на полковник Серафимов. Той е втори син на най-малката му дъщеря Лиляна.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://paper.standartnews.com/archive/2002/08/25/faces/s3466_2.htm | заглавие=Дядо му кръстил село Полк. Серафимово | достъп_дата=18 декември 2015 | дата=25 август 2002 | издател=[[Стандарт (вестник)|Стандарт]] | архив_дата=2016-03-06 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160306023319/http://paper.standartnews.com/archive/2002/08/25/faces/s3466_2.htm }}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал Военна история на България}} {{СОРТКАТ:Серафимов, Владимир}} [[Категория:Български полковници]] [[Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война]] [[Категория:Военачалници през Балканските войни]] [[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]] [[Категория:Четвърти випуск на Националния военен университет „Васил Левски“]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен]] [[Категория:Носители на орден „Свети Александър“]] [[Категория:Носители на орден „За военна заслуга“]] [[Категория:Носители на орден „За заслуга“]] [[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен]] [[Категория:Родени в област Пловдив]] [[Категория:Починали в София]] aro9flb1r715jojqmy3g7w1n70r9fjp 0 160501 12435346 12434785 2024-12-08T22:37:40Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/212.50.18.154|редакции на 212.50.18.154]] ([[User talk:212.50.18.154|б]].), към версия на Elizaiv22 11540274 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Борови''' (''Pinaceae'') е [[семейство (биология)|семейство]] [[растения]], включващо повечето [[иглолистни]] от умерените ширини на [[Северно полукълбо|Северното полукълбо]], като [[бор]]ове, [[ела|ели]] и [[смърч]]ове. С 220 – 250 вида, разделени в 11 рода, Борови е най-разнообразното семейство иглолистни и второто по географско разпространение след [[Кипарисови]] (''Cupressaceae'').<ref name="Farjon">{{cite book|title=World Checklist and Bibliography of Conifers|year=1998|publisher=Royal Botanic Gardens, Kew|lang=en|isbn=978-1-900347-54-9|author=Aljos Farjon}}</ref> Негови представители се срещат в по-голямата част от Северното полукълбо от субарктичните до екваториалните области, като само 1 вид е разпространен и на юг от екватора в [[Югоизточна Азия]]. == Описание == Представителите на семейство Борови са предимно [[дърво|дървета]], по-рядко [[храст]]и, достигащи от 2 до 100 m височина, и с изключение на родовете [[Лиственица]] (''Larix'') и ''[[Pseudolarix]]'' са [[вечнозелено растение|вечнозелени]].<ref name="Farjon" /> Повечето видове са [[еднодомно растение|еднодомни]], с противоположни или завити клони и спирално подредени, линейни (игловидни) листа. Женските [[шишарка|шишарки]] са по-големи (2 – 60 cm) и обикновено дървесни, с многобройни спирално разположени люспи и по две [[семе]]на на всяка люспа, а мъжките са по-малки (0,5 – 6 cm) и падат скоро след опрашването; разпръскването на полените става чрез вятъра. Разпространението на семената също става предимно чрез вятъра, но някои видове имат големи семена с малки крилца и се разпространяват от птици. Вариациите в размера на шишарките в семейството вероятно са резултат от вариациите на механизмите за разпръскване на семена, налични в техните среди с течение на времето. Всички борови със семена, тежащи по-малко от 90 мг, изглежда са адаптирани за разпръскване от вятъра. Боровете със семена, по-тежки от 100 мг, е по-вероятно да са се възползвали от адаптирани видове, които насърчават разпръскването от животни, особено от птици. Боровите, които продължават да съществуват в райони с изобилие на дървесни [[катерици]], изглежда не са се адаптирали към разпръскване от птици. Бореалните иглолистни дървета имат много адаптации за зимата. Тясната конусовидна форма на северните иглолистни дървета и техните увиснали надолу крайници им помагат да отделят сняг и много от тях сезонно променят биохимията си, за да станат по-устойчиви на замръзване, чрез процес наречен „втвърдяване“. == Родове == * Подсемейство '''''Pinoideae''''' ** ''[[Бор|Pinus]]'' – Бор (около 115 вида) * Подсемейство '''''Piceoideae''''' ** ''[[Смърч|Picea]]'' – Смърч (около 35 вида) * Подсемейство '''''Laricoideae''''' ** ''[[Cathaya]]'' (1 вид) ** ''[[Лиственица|Larix]]'' – Лиственица (около 14 вида) ** ''[[Дугласка ела|Pseudotsuga]]'' – Дугласка ела (5 вида) * Подсемейство '''''Abietoideae''''' ** ''[[Ела|Abies]]'' – Ела (около 50 вида) ** ''[[Кедър|Cedrus]]'' – Кедър (2 – 4 вида) ** ''[[Pseudolarix]]'' (1 вид) ** ''[[Keteleeria]]'' (3 вида) ** ''[[Nothotsuga]]'' (1 вид) ** ''[[Tsuga]]'' (9 вида) == Източници == <references />{{Нормативен контрол}} [[Категория:Борови| ]] ens70am1s3tkg3qjg6un8rhh31vi231 0 161560 12435135 12386079 2024-12-08T18:14:56Z АлександарЧетник 292017 /* История */ 12435135 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Рилево | име-местно = Рилево | вид = село | регион = Пелагонийски | община = [[Долнени (община)|Долнени]] | област = [[Пелагония]] | площ = | височина = 607 | население = 69 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = }} '''Рилево''' ({{lang|mk|Рилево}}) е [[село]] в община [[Долнени (община)|Долнени]] на [[Северна Македония]]. == География == Разположено е в [[Прилепско поле|Прилепското поле]], северозападно от град [[Прилеп (град)|Прилеп]] в югоизточните поли на [[Даутица]]. == История == С [[берат]] от 1622 година част от Рилево, заедно с [[Ношпал]], [[Бучин]] и още четири села е включено в [[зиамет]] с приход от 20 000 акчета, даден на Хасан, човек на везира Даут паша. Общият приход от селото е 4961 акчета, а делът на Хасан е 1961.<ref>Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 63.</ref> Селската църква „[[Свети Атанасий (Рилево)|Свети Атанасий]]“, според ктиторския надпис над прозореца на южната стена, е изградена в 1627 година от майстор Иван от Кичево и изографисана от майстор Йон от [[Линотопи]].<ref>{{МКЕ|583}}</ref> В Рилево работи майстор [[Станко Цветков]].<ref name="Василиев 177">{{Василиев|177}}</ref> В XIX век Рилево е село в [[Прилеп (град)|Прилепска]] каза на [[Османска империя|Османската империя]]. „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година ''Рилово'' (Rilovo) е посочено като село с 37 домакинства и 153 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|72-73}}</ref> Училището в селото е открито през 1898 г. и се финансира от сръбската държава.<ref>Държавен архив на Република Северна Македония - Отделение Прилеп - ФОНД 109</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Рилево е населявано от 444 жители българи [[християнство|християни]].<ref>{{МЕС|245}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Рилево'' е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 42 къщи.<ref>{{Битолски вилает|21}}</ref> Цялото село в началото на XX век е [[сърбомани|сърбоманско]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Рилево има 336 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] сърбомани и работи сръбско училище.<ref>{{Бранков|150-151}}</ref> На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година [[Афанасий Селишчев]] отбелязва Рилево като българско село.<ref>Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.</ref> През време на [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)|българското управление в Македония през Втората световна война]] в село Рилево функционира народно първоначално училище с име „Гоце Делчев“.<ref>Държавен вестник, брой № 180, 15 август 1942.</ref> Според преброяването от 2002 година Рилево има 69 жители [[македонци]].<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-10-22 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> == Личности == ; Родени в Рилево * {{флагче|България}} Боге Георгиев македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4-та Битолска дружина * {{флагче|България}} Алексо Лозанчев македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4-та Битолска дружина * {{флагче|България}} Коста Спасов македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4-та Битолска дружина * {{флагче|България}} Митре Стойков (18-годишен) македоно-одрински опълченец, 4-та рота на 6-а Охридска дружина * {{флагче|България}} Георги Стоянов (46-годишен) македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4-та Битолска дружина * {{флагче|България}} Павел Трайчев македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4-та Битолска дружина * {{флагче|България}} Петър Христов македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4-та Битолска дружина * {{флагче|България}} Христо Гаврилов, кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година<ref name=":0">Фонд 1095 ДАРМ</ref> * {{флагче|България}} Йордан Костов Иванов, кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година<ref name=":0" /> * {{флагче|България}} Михаил Грозданов Стефанов, ''33-та допълваща дружина, 4-та рота'', убит на ''31 авг. 1917 г'' в ''с. Кюприя''<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 391, л. 73</ref> == Бележки == <references /> {{Община Долнени}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Долнени]] 717nlis4dewfcr9z57hyfsaio6rcu6c 12435137 12435135 2024-12-08T18:17:49Z АлександарЧетник 292017 12435137 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Рилево | име-местно = Рилево | вид = село | регион = Пелагонийски | община = [[Долнени (община)|Долнени]] | област = [[Пелагония]] | площ = | височина = 607 | население = 69 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = }} '''Рилево''' ({{lang|mk|Рилево}}) е [[село]] в община [[Долнени (община)|Долнени]] на [[Северна Македония]]. == География == Разположено е в [[Прилепско поле|Прилепското поле]], северозападно от град [[Прилеп (град)|Прилеп]] в югоизточните поли на [[Даутица]]. == История == С [[берат]] от 1622 година част от Рилево, заедно с [[Ношпал]], [[Бучин]] и още четири села е включено в [[зиамет]] с приход от 20 000 акчета, даден на Хасан, човек на везира Даут паша. Общият приход от селото е 4961 акчета, а делът на Хасан е 1961.<ref>Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 63.</ref> Селската църква „[[Свети Атанасий (Рилево)|Свети Атанасий]]“, според ктиторския надпис над прозореца на южната стена, е изградена в 1627 година от майстор Иван от Кичево и изографисана от майстор Йон от [[Линотопи]].<ref>{{МКЕ|583}}</ref> В Рилево работи майстор [[Станко Цветков]].<ref name="Василиев 177">{{Василиев|177}}</ref> В XIX век Рилево е село в [[Прилеп (град)|Прилепска]] каза на [[Османска империя|Османската империя]]. „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година ''Рилово'' (Rilovo) е посочено като село с 37 домакинства и 153 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|72-73}}</ref> Училището в селото е открито през 1898 г. и се финансира от сръбската държава.<ref>Държавен архив на Република Северна Македония - Отделение Прилеп - ФОНД 109</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Рилево е населявано от 444 жители българи [[християнство|християни]].<ref>{{МЕС|245}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Рилево'' е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 42 къщи.<ref>{{Битолски вилает|21}}</ref> Цялото село в началото на XX век е [[сърбомани|сърбоманско]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Рилево има 336 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] сърбомани и работи сръбско училище.<ref>{{Бранков|150-151}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] седем души от Рилево са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]. На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година [[Афанасий Селишчев]] отбелязва Рилево като българско село.<ref>Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.</ref> През време на [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)|българското управление в Македония през Втората световна война]] в село Рилево функционира народно първоначално училище с име „Гоце Делчев“.<ref>Държавен вестник, брой № 180, 15 август 1942.</ref> Според преброяването от 2002 година Рилево има 69 жители [[македонци]].<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-10-22 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> == Личности == ; Родени в Рилево * {{флагче|България}} Боге Георгиев македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4-та Битолска дружина * {{флагче|България}} Алексо Лозанчев македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4-та Битолска дружина * {{флагче|България}} Коста Спасов македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4-та Битолска дружина * {{флагче|България}} Митре Стойков (18-годишен) македоно-одрински опълченец, 4-та рота на 6-а Охридска дружина * {{флагче|България}} Георги Стоянов (46-годишен) македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4-та Битолска дружина * {{флагче|България}} Павел Трайчев македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4-та Битолска дружина * {{флагче|България}} Петър Христов македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4-та Битолска дружина * {{флагче|България}} Христо Гаврилов, кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година<ref name=":0">Фонд 1095 ДАРМ</ref> * {{флагче|България}} Йордан Костов Иванов, кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година<ref name=":0" /> * {{флагче|България}} Михаил Грозданов Стефанов, ''33-та допълваща дружина, 4-та рота'', убит на ''31 авг. 1917 г'' в ''с. Кюприя''<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 391, л. 73</ref> == Бележки == <references /> {{Община Долнени}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Долнени]] lwbr2fkn4z9ck3z4m79qzmuckjx6q7s 12435141 12435137 2024-12-08T18:22:24Z АлександарЧетник 292017 12435141 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Рилево | име-местно = Рилево | вид = село | регион = Пелагонийски | община = [[Долнени (община)|Долнени]] | област = [[Пелагония]] | площ = | височина = 607 | население = 69 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = }} '''Рилево''' ({{lang|mk|Рилево}}) е [[село]] в община [[Долнени (община)|Долнени]] на [[Северна Македония]]. == География == Разположено е в [[Прилепско поле|Прилепското поле]], северозападно от град [[Прилеп (град)|Прилеп]] в югоизточните поли на [[Даутица]]. == История == С [[берат]] от 1622 година част от Рилево, заедно с [[Ношпал]], [[Бучин]] и още четири села е включено в [[зиамет]] с приход от 20 000 акчета, даден на Хасан, човек на везира Даут паша. Общият приход от селото е 4961 акчета, а делът на Хасан е 1961.<ref>Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 63.</ref> Селската църква „[[Свети Атанасий (Рилево)|Свети Атанасий]]“, според ктиторския надпис над прозореца на южната стена, е изградена в 1627 година от майстор Иван от Кичево и изографисана от майстор Йон от [[Линотопи]].<ref>{{МКЕ|583}}</ref> В Рилево работи майстор [[Станко Цветков]].<ref name="Василиев 177">{{Василиев|177}}</ref> В XIX век Рилево е село в [[Прилеп (град)|Прилепска]] каза на [[Османска империя|Османската империя]]. „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година ''Рилово'' (Rilovo) е посочено като село с 37 домакинства и 153 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|72-73}}</ref> Училището в селото е открито през 1898 г. и се финансира от сръбската държава.<ref>Държавен архив на Република Северна Македония - Отделение Прилеп - ФОНД 109</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Рилево е населявано от 444 жители българи [[християнство|християни]].<ref>{{МЕС|245}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Рилево'' е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 42 къщи.<ref>{{Битолски вилает|21}}</ref> Цялото село в началото на XX век е [[сърбомани|сърбоманско]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Рилево има 336 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] сърбомани и работи сръбско училище.<ref>{{Бранков|150-151}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] седем души от Рилево са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>https://www.archives.government.bg/uploaded_files/sprav_09_all.pdf c 875</ref> На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година [[Афанасий Селишчев]] отбелязва Рилево като българско село.<ref>Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.</ref> През време на [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)|българското управление в Македония през Втората световна война]] в село Рилево функционира народно първоначално училище с име „Гоце Делчев“.<ref>Държавен вестник, брой № 180, 15 август 1942.</ref> Според преброяването от 2002 година Рилево има 69 жители [[македонци]].<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-10-22 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> == Личности == ; Родени в Рилево * {{флагче|България}} Боге Георгиев македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4-та Битолска дружина * {{флагче|България}} Алексо Лозанчев македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4-та Битолска дружина * {{флагче|България}} Коста Спасов македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4-та Битолска дружина * {{флагче|България}} Митре Стойков (18-годишен) македоно-одрински опълченец, 4-та рота на 6-а Охридска дружина * {{флагче|България}} Георги Стоянов (46-годишен) македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4-та Битолска дружина * {{флагче|България}} Павел Трайчев македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4-та Битолска дружина * {{флагче|България}} Петър Христов македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4-та Битолска дружина * {{флагче|България}} Христо Гаврилов, кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година<ref name=":0">Фонд 1095 ДАРМ</ref> * {{флагче|България}} Йордан Костов Иванов, кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година<ref name=":0" /> * {{флагче|България}} Михаил Грозданов Стефанов, ''33-та допълваща дружина, 4-та рота'', убит на ''31 авг. 1917 г'' в ''с. Кюприя''<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 391, л. 73</ref> == Бележки == <references /> {{Община Долнени}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Долнени]] ivw4ia22cek9m0qpsym20uga7o6sfxn 12435252 12435141 2024-12-08T20:19:06Z Мико 4542 12435252 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Рилево | име-местно = Рилево | вид = село | регион = Пелагонийски | община = [[Долнени (община)|Долнени]] | област = [[Пелагония]] | площ = | височина = 607 | население = 69 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = }} '''Рилево''' ({{lang|mk|Рилево}}) е [[село]] в община [[Долнени (община)|Долнени]] на [[Северна Македония]]. == География == Разположено е в [[Прилепско поле|Прилепското поле]], северозападно от град [[Прилеп (град)|Прилеп]] в югоизточните поли на [[Даутица]]. == История == С [[берат]] от 1622 година част от Рилево, заедно с [[Ношпал]], [[Бучин]] и още четири села е включено в [[зиамет]] с приход от 20 000 акчета, даден на Хасан, човек на везира Даут паша. Общият приход от селото е 4961 акчета, а делът на Хасан е 1961.<ref>Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 63.</ref> Селската църква „[[Свети Атанасий (Рилево)|Свети Атанасий]]“, според ктиторския надпис над прозореца на южната стена, е изградена в 1627 година от майстор Иван от Кичево и изографисана от майстор Йон от [[Линотопи]].<ref>{{МКЕ|583}}</ref> В Рилево работи майстор [[Станко Цветков]].<ref name="Василиев 177">{{Василиев|177}}</ref> В XIX век Рилево е село в [[Прилеп (град)|Прилепска]] каза на [[Османска империя|Османската империя]]. „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година ''Рилово'' (Rilovo) е посочено като село с 37 домакинства и 153 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|72-73}}</ref> Училището в селото е открито през 1898 година и се финансира от сръбската държава.<ref>Държавен архив на Република Северна Македония - Отделение Прилеп - ФОНД 109.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Рилево е населявано от 444 жители българи [[християнство|християни]].<ref>{{МЕС|245}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Рилево'' е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 42 къщи.<ref>{{Битолски вилает|21}}</ref> Цялото село в началото на XX век е [[сърбомани|сърбоманско]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Рилево има 336 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] сърбомани и работи сръбско училище.<ref>{{Бранков|150-151}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] седем души от Рилево са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|875}}</ref> На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година [[Афанасий Селишчев]] отбелязва Рилево като българско село.<ref>Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.</ref> През време на [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)|българското управление в Македония през Втората световна война]] в село Рилево функционира народно първоначално училище с име „Гоце Делчев“.<ref>Държавен вестник, брой № 180, 15 август 1942.</ref> Според преброяването от 2002 година Рилево има 69 жители [[македонци]].<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-10-22 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> == Личности == ; Родени в Рилево * {{флагче|България}} Боге Георгиев македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4-та Битолска дружина * {{флагче|България}} Алексо Лозанчев македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4-та Битолска дружина * {{флагче|България}} Коста Спасов македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4-та Битолска дружина * {{флагче|България}} Митре Стойков (18-годишен) македоно-одрински опълченец, 4-та рота на 6-а Охридска дружина * {{флагче|България}} Георги Стоянов (46-годишен) македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4-та Битолска дружина * {{флагче|България}} Павел Трайчев македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4-та Битолска дружина * {{флагче|България}} Петър Христов македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4-та Битолска дружина * {{флагче|България}} Христо Гаврилов, кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година<ref name=":0">Фонд 1095 ДАРМ</ref> * {{флагче|България}} Йордан Костов Иванов, кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година<ref name=":0" /> * {{флагче|България}} Михаил Грозданов Стефанов, ''33-та допълваща дружина, 4-та рота'', убит на ''31 авг. 1917 г'' в ''с. Кюприя''<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 391, л. 73</ref> == Бележки == <references /> {{Община Долнени}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Долнени]] j70kuvx1qm9usxuivpgyoza34leeyf4 0 171781 12435380 12274801 2024-12-09T00:02:01Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12435380 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Беназир Бхуто | име-оригинал = | категория = политик | описание = пакистански политик и държавник | портрет = Benazir Bhutto.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Карачи]], [[Пакистан]] | починал-място = [[Равалпинди]], Пакистан | националност = {{Пакистан}} | работил = | вложки = | деца = 3 }} '''Беназир Бхуто''' (на [[синдхи]]: بينظير ڀٽو; на [[урду]]: بینظیر بھٹو) е [[пакистан]]ски политик, [[министър-председател]] на [[Пакистан]] в периодите 1988–1990 и 1993-1996 г. Тя е първата жена, избрана да ръководи [[ислям]]ска държава. == Биография == Беназир Бхуто е родена на [[21 юни]] [[1953]] г. в [[Карачи]] ([[Пакистан]]). Тя е дъщеря на [[Зулфикар Али Бхуто]], който е по-късно [[президент]] (1971-1973) и [[министър-председател]] (1973-1977) на Пакистан. Майка ѝ е родом от [[Персия]], с [[кюрди|кюрдско]] самосъзнание. Средното си образование Беназир получава в престижни училища в Карачи и Равалпинди. От [[1969]] до [[1973]] г. следва [[политология]] в [[Харвардския университет]] в [[САЩ]], а от [[1973]] до [[1977]] г. завършва политология и [[икономика]] в [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]] в [[Обединеното кралство]]. Завръща се в Пакистан през [[1977]] г., когато нейният баща е министър-председател, като смята да се занимава с външна политика. Няколко седмици след нейното завръщане военните извършват [[държавен преврат]], баща ѝ е свален от власт и арестуван, а цялата власт преминава в ръцете на диктатора генерал [[Зия Ул Хак]], който суспендира конституцията и налага [[военно положение]], и кодекса на ''[[шериат]]а'' в страната. През следващите осемнадесет месеца Беназир Бхуто често е поставяна под [[домашен арест]], докато се опитва да събере политическа подкрепа против скалъпените обвинения против баща ѝ. През [[1979]] г. бащата на Беназир Бхуто, въпреки международните протести, е осъден в политически процес и [[екзекуция|екзекутиран]] чрез обесване. == Навлизане в политиката == След смъртта на баща си Бензаир Бхуто застава начело на Пакистанската народна партия, като решава да насочи усилията си за възстановяване на [[демокрация]]та в страната. През 1980 г. нейният брат Шанаваз е убит при мистериозни обстоятелства в апартамента си във Франция. Бхуто нееднократно е поставяна под [[домашен арест]] и едва през [[1984]] г. ѝ се разрешава да напусне Пакистан. Като [[емигрант]] във [[Великобритания]] Бхуто продължава да ръководи Пакистанската народна партия – [[либерали|Либерална]] партия, стремяща се към демократични промени в Пакистан. През [[1986]] г. военното положение в Пакистан е прекратено и Беназир Бхуто се завръща в страната, където е посрещната от хиляди нейни привърженици. Веднага застава начело на масови протести и кампании на [[гражданско неподчинение]] против режима на генерал Зия Ул-Хак и за провеждане на национални избори. [[Файл:Benazir bhutto 1988.jpg|мини|ляво|280px|Беназир Бхуто като министър-председател през 1988 г.]] Диктатурата на генерал Зия Ул-Хак приключва, след като загива през август [[1988]] г. в самолетна катастрофа – 3 мес., след като заявява, че ще се проведат избори в страната. На първите свободни парламентарни избори, проведени през ноември 1988 г., Пакистанската народна партия печели убедително и Бхуто става първата жена министър-председател в [[ислям]]ска държава. През [[1990]] г. обаче президентът Гулам Ишак Кхан освобождава правителството ѝ, обвинявайки го в корупция, злоупотреба с власт и [[непотизъм]], и насрочва нови избори. След разпускането на нейното правителство мъжът ѝ е арестуван и изпратен в затвор за 2 години по различни обвинения. На последвалите парламентарни избори, които са спорни, нейната партия не успява да спечели достатъчно места, за да сформира правителство. Беназир Бхуто става лидер на опозицията в парламента, а за министър-председател е избран [[Наваз Шариф]]. Последвалите опити за дискредитиране на управляващата партия стават причина Бхуто да бъде депортирана в Карачи през 1992 г. и да ѝ бъде временно забранено да влиза в [[Исламабад]] – столицата на Пакистан. През юли [[1993]] г. президентът на Пакистан разпуска новото правителство по обвинения в корупция и насрочва нови избори. На проведените избори през октомври Бхуто получава широка народна подкрепа в 4-те провинции на Пакистан и възможност да състави отново правителство. Второто ѝ правителство е много успешно, но Бхуто допуска разрастване на [[корупция]]та. Това намалява значително нейната популярност за сметка на увеличения рейтинг на [[ислямски фундаментализъм|ислямските фундаменталисти]]. През [[1996]] г. е убит вторият ѝ брат, заедно с още 6 души, при полицейска престрелка в дома му, което допълнително дестабилизира нейния втори мандат на министър-председател. За втори път нейното правителство е разпуснато от президента в края на 1996 г. == Обвинения в корупция и изгнание == Беназир Бхуто губи изборите през [[1997]] г. и новото правителство я подвежда под семейна отговорност за корупция и финансови злоупотреби. Нейният съпруг [[Асиф Али Зардари]], който е министър в нейното правителство, е осъден и изпратен в затвор за 8 години. Бхуто е осъдена на 3 г. затвор за корупция, отстранена е от политиката и е осъдена да плати 8,6 милиона долара. Беназир Бхуто решава да емигрира през [[1999]] г., като твърди, че е невинна и ще обжалва пред Върховния съд.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес=http://dnevnik.bg/show/?storyid=22508 | заглавие=Бхуто осъдена на 3 г. затвор | достъп_дата=29 декември 2007 | publisher=Dnevnik.bg | език= | архив_дата=2007-10-24 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071024005335/http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=22508 }}</ref> През по-голямата част от последната си емиграция Бхуто пребивава в [[Лондон]] и [[Дубай]], където се занимава предимно с преподавателска дейност. В същото време Бхуто продължава да поддържа постоянни контакти с Пакистанската народна партия, която е сред главните опоненти на пакистанския президент [[Первез Мушараф]]. == Завръщане в Пакистан == === Първи атентат === [[Файл:Benazir Bhutto house arrest VOA News.jpg|мини|250п|Бхуто говори пред свои привърженици, докато е под домашен арест, 9 ноември 2007 г.]] На [[18 октомври]] [[2007]] г. Бхуто се завръща в Пакистан с намерение да участва в парламентарните и местните избори, насрочени за [[8 януари]] 2008 г., след като президентът Первез Мушараф я [[амнистия|амнистира]] по отправените ѝ обвинения в корупция. При тържествено ѝ посрещане в [[Карачи]] срещу нея е извършен двоен самоубийствен бомбен атентат, при който загиват над 130 от посрещачите и 500 са ранени, а самата Бхуто остава невредима. === Втори атентат === На [[27 декември]] по време на предизборен митинг на Пакистанската народна партия в [[Равалпинди]] Беназир Бхуто отново е атакувана. Докато стои изправена през подвижния капак на бронирания автомобил, в който се вози, за да маха на тълпите, срещу нея са произведени 3 изстрела от мотоциклетист с пистолет, след което атентаторът взривява експлозиви, закачени по тялото му, убивайки над 20 души от присъстващите и ранявайки 50 души<ref name="Ал Кайда">{{цитат уеб | уеб_адрес=http://dnevnik.bg/show/?storyid=410575 | заглавие=Ал Кайда пое отговорност за убийството на Беназир Бхуто | издател=Dnevnik.bg | достъп_дата=28 декември 2007 | език= | архив_дата=2007-12-29 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071229161932/http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=410575 }}</ref>. Беназир Бхуто, която е тежко ранена, е откарана в болница наблизо за операция и 1 час по-късно е оповестено, че е починала от раните си. Погребана е на [[28 декември]] по мюсюлмански обичай в семейното гробище в област [[Ларкана]], провинция [[Синд]]. На погребалната ѝ церемония присъстват десетки хиляди души<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес=http://dnevnik.bg/show/?storyid=410592 | заглавие=Хиляди изпратиха Беназир Бхуто | издател=Dnevnik.bg | достъп_дата=28 декември 2007 | език= | архив_дата=2007-12-29 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071229162001/http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=410592 }}</ref>. === След атентата === На 28 декември Министерството на вътрешните работи на Пакистан официално прави изявление, в което обявява, че Бхуто е убита, когато се е опитвала да приклекне обратно в автомобила и ударната вълна от взрива е ударила главата ѝ в дръжката на подвижния капак, причинявайки фатално нараняване. Обявено е също, че първоначалните изстрели са я пропуснали, както и че тя няма рани от шрапнели"<ref name="death">{{цитат уеб | уеб_адрес=http://edition.cnn.com/2007/WORLD/asiapcf/12/28/pakistan.friday/ | заглавие=Pakistan: Fractured skull killed Bhutto | издател=CNN | достъп_дата=28 декември 2007 | език=en | архив_дата=2007-12-31 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071231164151/http://edition.cnn.com/2007/WORLD/asiapcf/12/28/pakistan.friday/ }}</ref>. По-рано обаче говорител от болницата прави изявление, че Беназир Бхуто е имала рани от шрапнели по главата и това е причинило смъртта ѝ.<ref name="death" /> Сътрудниците на Бхуто твърдят, че изявлението на пакистанското правителство са „куп лъжи“ и че охраната на бившия министър-председател не е била на достатъчно високо ниво<ref>{{cite web |url=http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1142187 |title=Говорителката на Бхуто опроверга версията за убийството ѝ |accessdate=29 декември 2007 |publisher=Нетинфо |архив_дата=2008-01-19 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080119201333/http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1142187 }}</ref>. Според пакистанската частна телевизия ARY отговорност за атентата поема терористичната мрежа [[Ал Каида]]<ref name="Ал Кайда"/>. Ден по-късно водачът на терористичната организация в Пакистан отхвърля обвиненията, заявявайки, че съществува заговор на пакистанското правителство<ref name="Ал Кайда опровергава">{{цитат уеб | уеб_адрес=http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1142219 | заглавие=„Ал Кайда“ в Пакистан отрича да е замесена в атентата срещу Бхуто | достъп_дата=29 декември 2007|publisher=Нетинфо| език=}}</ref>. == Библиография == * {{cite book|title = Daughter of Destiny: An Autobiography|date = 1989}} * {{cite book| title = Reconciliation: Islam, Democracy, and the West| year = 2008}} == Източници == <references/> == Външни препратки == {{commons|Benazir Bhutto}} * {{икона|en}} [http://www.benazirbhutto.co.uk/Default.php Официален уебсайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071229234449/http://www.benazirbhutto.co.uk/Default.php |date=2007-12-29 }} * [http://www.aol.in/news/gallery/bhutto_diary_07/12/false/6000/gallery.jhtml Фотогалерия за Беназир Бхуто] {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Бхуто, Бенизир}} [[Категория:Пакистански политици]] [[Категория:Министър-председатели на Пакистан]] [[Категория:Министри на отбраната на Пакистан]] [[Категория:Министри на финансите]] [[Категория:Пакистански министри]] [[Категория:Пакистански бизнесмени]] [[Категория:Възпитаници на Оксфордския университет]] [[Категория:Възпитаници на Харвардския университет]] [[Категория:Антикомунисти]] [[Категория:Затворници]] [[Категория:Родени в Карачи]] [[Категория:Починали в Равалпинди]] [[Категория:Жертви на политически убийства в Пакистан]] n8216lxrvoyh6fxu4xi8b05ornzmiff 0 176672 12435267 8710771 2024-12-08T20:43:06Z Like the windows 306705 Мъниче 12435267 wikitext text/x-wiki {{без източници}} '''Биа́фо''' е [[ледник]] в планините [[Каракорум]] в [[Пакистан]]. Дълъг е около 63 километра. Започва от ледено езеро (от което започва и ледникът [[Хиспар]]) на надморска височина от 5128 метра. Тези 2 ледника, взети заедно, правят най-голямата ледникова система по света извън полярните райони. {{Coord|display=title|35|41|N|75|55|E|region:PK_type:waterbody_source:GNS-enwiki}} {{мъниче|география}} [[Категория:География на Пакистан]] [[Категория:Ледници в Азия]] 0c8fmg4g9en4jmmqpp88i8grkehwl54 1 178278 12435599 11598415 2024-12-09T10:38:15Z Георгиалександров2 247955 /* Пристрастие във въведението */ 12435599 wikitext text/x-wiki {{вижте също|Беседа:Произход на прабългарите/Предложение за допълване}} ==Външен вид== Тези неща за външния вид...някои случайно тук да е учил генетика? Ако древните българи са имали монголоидни белези, най-вече монголоидни очи, то поне малко от днещните българи биха имали такива. Колкото и малко да се твърди, че са били прабългарите (а те не са били малко), то генът за монголоидна гънка на окото (епикантус) е доминантен, следователно би се запазил. Така че или прабългарите съвсем ги е нямало или просто не са били от такъв расов тип. Мога и източници да цитирам, но според мен цялата секция за "образите" си е зи изтриване. Най-малкото е псевдонаучна. Вие какво мислите? == Копиран текст!? == Текста добавен от нашият „анонимен хронограф“ [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/89.253.181.218 89.253.181.218] [{{fullurl:Произход на прабългарите|&diff=1291081&oldid=902907}} тук] твърде много ми прилича на повзет от някъде... [[Потребител:Stalik|Stalik]] 20:48, 3 февруари 2008 (UTC) == Деформация на черепа == Премествам тук целия пасаж за деформациите на черепа, поради липса на източници: <div class='hilite'> При изследването на някои прабългарски [[некропол]]и е разкрита специфична черта от антропологическия облик на прабългарите - практиката да се предизвиква изкуствена цилиндрична деформация на черепа чрез пристягане главата на новородените.{{Източник}} Извършването на сравнителен анализ позволява да се установят народите, при които е налице разглежданият антропологичен белег - той е засвидетелстван в [[Древен Египет]]{{Източник}}, както и при различни ирански народи - от [[усуни]]те в [[Тяншан]], [[Фергана]] и [[Ташкент]]<ref>{{cite book | last = Бернштам | first = А. Н. | authorlink = | year = 1951 | title = Очерки истории гуннов | publisher = | location = Москва}}</ref> до [[сармати]]те южно от [[Урал (планина)|Урал]].<ref>{{cite book | last = Мошкова | first = М. Г. | authorlink = | title = Степи европейской части СССР в скифо-сарматское время | year = 1989 | location = Москва | chapter = Позднесарматская культура}}</ref> населявали територии в близост до [[Бактрия|Древна Бактрия]], както и в [[Древен Египет]]. Разглежданата практика - да се предизвиква изкуствена цилиндрична деформация на черепа, дава възможност да се предположи времевия период, през който прабългарите са се сформирали като народ - далеч преди разпада на Хунската империя, както доказва и наличието на косвена връзка с народите, които са я познавали. Хуните не са деформирали черепите на децата си.{{Източник}} </div> [[Потребител:Nk|Спас Колев]] 11:30, 1 май 2008 (UTC) Напротив, хуните са деформирали черепите си в изключително висок процент, включително и децата. Деформацията е била от кръгов тип, също такъв тип диформация е практикуван и от прабългарите. Paleoneurosurgical aspects of Proto-Bulgarian circular type of artificial skull deformations, Journal of Neurosurgery, http://thejns.org/doi/abs/10.3171/2010.9.FOCUS10193 == Ръст == Премествам тук непотвърдени с източник разсъждения за ръста: <div class='hilite'> Изследванията на некрополите покават още, че скелетните останки са принадлежали на високи хора. Този факт се потвърждава и от някои арабски извори за българската история. Известно е, че [[тюрко-алтайци|тюрко-алтайските народи]] не се отличават с висок ръст. Но това е условно казано, защото арабите са по-ниски от тюрките. </div> [[Потребител:Nk|Спас Колев]] 11:31, 1 май 2008 (UTC) == Няма да е лесно..... == Докато пирамидите и много археологически обекти в Китай и Русия имат статут на секретни обекти, ще ни бъде трудно да узнаем повече за нашите прародители. Но първо в сама България около Варна трябва да се изследват дъната на изкуственото варненско езеро и черно море, и да си зададем въпроса защо в крайна сметка е създадено това езеро. --[[Потребител:Ivail|Ivail]] 21:07, 25 ноември 2008 (UTC) : Еми докато тези пирамиди и други секретни обекти не станат не-секретни и не станат обект на сериозно научно изучаване, информацията, която се е промъкнала към просветените умове е хубаво да не влиза в Уикипедия, защото за да стане това трябва потвърждение от различни източници. Какво да се прави, здравословен консерватизъм{{D}} --[[Потребител:PetaRZ|PetaRZ]] [[Потребител беседа:PetaRZ|¬]] 21:14, 25 ноември 2008 (UTC) == Произход на прабългарите == Не виждам нищо лошо от това да има и такава теория, извинявам се за клипчето :P [[Потребител:Targovishtenec_bg]] 21 май 2009 (UTC) :Лошо нѣма да сме първите арийци, но сѫществува ли такава теория изобщо и ако да, то можешъ ли да го подкрепишъ съ надеждни източници - сиречь научни публикации, кѫдѣто да е видно, че проблемътъ се разглежда съ необходимия наученъ подходъ? Статията като цѣло е доста зле, но проблемътъ въ случая е, че твоята секция е крещящо неенциклопедично написана. Например "Възможно е да се счита че българите сме първата [[бяла раса|бяла]] арийска нация". Ако наистина сѫществува такава теория, то следва да го напишешъ така: Подръжниците (''изброяваш нѣколко учени и известни личности'') на тази теория разглеждат българите като първата арийска нация. Сега, ако упорствашъ да я има тази секция въ статията, ще трѣбва да се запасишъ съ извори, за да докажешъ, че такава теория сѫществува - да представишъ научни трудове, дискусии и т.н. Поздравъ!--[[Потребител:Dimotika|Dimotika]] 10:21, 21 май 2009 (UTC) >> мисля че в днешно време много историци са платени, още от комунизма, и все пак някъде имаше един източник, ако го намеря. Много грешно е да има теории че сме с Фино-угрийски и смесен произход, а пък тюркската теория вече е официално отхвърлена, и все пак, това че сме бели арийци е теория и бива да бъде написана, на същото основание бих изтрил и това че сме от Фино-угрийски и смесен произход и ще го направя. [[Потребител:Targovishtenec_bg]] :: Виж сега, не може току-така да изтриешъ секцията "Смесен произход", само защото не си съгласенъ съ нея (това си е вандализъмъ).Който го е писалъ, поне се е постаралъ да му сложи източници. За "Фино-угрийската теория" съмъ съгласенъ да се трие, защото нѣмаше нищо въ нея. А тюркската теория все още е официалната и международно призната теория за произхода на българитѣ. Въ своя национализъмъ нека поне се опитаме да бѫдемъ по-обективни отъ македонцитѣ, става ли?--[[Потребител:Dimotika|Dimotika]] 11:04, 21 май 2009 (UTC) >> така е да, по- обективни трябва да бъдем от (македонците) промитите [[българи]] в [[Република Македония|Македония]], да, не съм видял че има източник за секцията "Смесен произход", още веднъж извинявай, но аз просто искам да докажа според мен каква е истината, и ще намеря отнякъде източници, братко [[българин]]е :) [[Потребител:Targovishtenec_bg]] :: Някой осмисля ли обстоятелството, че до преди около времената на Троянската война, населението на Азия - до Средна Азия, Почти до Тибет, Среден Сибир, Пакистан, е била населена ИЗКЛЮЧИТЕЛНО с население от бялата раса, т.е. - арийско?! - Това население е било т.н. "скитско" и има пряко отношение към произхода на днешните народи от бялата раса. Изменението на етническия характер на азиатското население, е ставало в полза на жълтата раса и на мулати с тъмното южно население на п-в Индустан, в последващите векове. Свиването на ареала на бялата раса продължава и днес, пред очите ни. Това означава, че дори и даден източни от примерно 4 в пр. Хр., да сочи нечии произход от Хиндокуш или Памир, Алтай и пр., това не значи че дошлите ТОГАВА от там, родове и народи, са етнически азиатци - обратното - те са били също представители на бялата раса, по-точно, на източно-европейските и средно-европейските народи. ::: Поне до времената на Марко Поло (времената на пълно георгафско европейски невежество), "АЗИЯ" е означавало предимно земята на днешния Анадол! - С вековете, считано от времената на Хродот и Страбон, понятието "Азия", постепенно е ббило разширявано на изток. Моля, да бъдат зачитани тези съображения, ако е нужно да се поставят източници - ще се постараем: Такива има десетки. --[[Потребител:Христо Зарев Игнатов|ѣ]] ([[Потребител беседа:Христо Зарев Игнатов|беседа]]) 05:31, 2 май 2015 (UTC) == Източници == <references /> == Генетично проучване на съвременна Чувашия, засягащо прабългарите == Ето в този труд - http://www.scribd.com/doc/56498785/Chuvash-HLA-Genes - е направено генетично проучване на съвременното чувашко население и тези на други племена (включае българите). Основното заключение от изследването е, че чувашите нямат много общо с нас, въпреки исторически предполагаемата връзка, докато ние сме много близо по визирания показател HLA с иранците и съвременните македонци (не думай). Мисля, че това може да е от помощ. Изследването е сравнително старо. Основният му извод е, че поради липсата на прилика между чувашите и българите би могло да се заключи, че те не са преки потомци на прабългарите. В изследването се допуска, че и двете популации са наследници по-скоро на местно население, евентуално и на други по-големи миграции. Близостта ни с македонците е потвърдена и от редица други изследвания, докато тази с иранците, не. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 06:02, 24 януари 2013 (UTC) == Молба == Доктор Тодор Чобанов моли да бъде премахнато неговото име като поддръжник на теориите за произход на пра-българите. <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Dkeremidchiev|Dkeremidchiev]] ([[Потребител беседа:Dkeremidchiev|беседа]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Специални:Contributions/Dkeremidchiev|приноси]]) 17:45, 17 февруари 2016‎ (UTC)&nbsp;[//bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5&diff=next&oldid=7124509 ''(проверка)'']</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> Всъщност молбата на д-р Тодор Чобанов е не да бъде премахнато неговото име от статията, а да бъде прецизиран текста от гледна точка на това, че привърженици на сарматския, тоест индоевропейския, произход на прабългарите има още от 19-ти век и през целия 20-ти век както сред българските така и сред руските учени, писали за произхода на прабългарите. Редакцията, която съм предложил, на раздела "Иранска (индоевропейска) теория" отразява именно неговото мнение по въпроса. Като учен, отделил значително внимание за изследване на темата, аз имам доверие на неговото мнение изразено в специален имейл и затова съм се съобразил с него при предлаганата от мен редакцията на статията. Потребител [[emkonik]] : Здравейте, предлаганият от Вас допълнителен текст е следния: : ''Въпреки това още през ХIХ век и през целия ХХ век прабългарите са определяни от редица руски, съветски, а и български учени като сармати по произход. Сред застъпниците на тази теза е и най-големия познавач на сарматите в съветската наука - К.Ф. Смирнов. Сред застъпниците на сърматския произход на прабългарите у нас са и Г.С.Раковски, А.Протич, Б.Филов, а в по-ново време - Станчо Ваклинов (може би най-важният български археолог след Филов), Р.Рашев, В.Бешевлиев. Поради определени постулати на доминиращата "тюркско-алтайска" теория, Ваклинов и Бешевлиев застъпват предпазливо тезата за смесване на сармати в Южна Русия с пришълци, които са тюркоговорящи, а у Рашев тезата придобива ново измерение - тюркски е само елитът, а народните маси са от сарматски произход. В полза на тази теза (за нетюркския, тоест сарматски корен) се изказва публично у нас и известният тюрколог Омелян Прицак. В последните години тезата се възприе от историци като [[Георги Бакалов]] и [[Божидар Димитров]], а сред археолозите от се подкрепя от Елена Пенчева, [[Тодор Чобанов]], Евгения Коматарова-Балинова, Андрей Аладжов, а с уговорки и от Станислав Станилов. Понастоящем тюркската теория се подкрепя единствено от отделни учени от по-старата генерация, в това число Васил Гюзелев и Николай Овчаров.'' :Изразявам следните възражения срещу подобна редакция: 1. Не е посочен нито един източник подкрепящ тези твърдения. 2. Идеята, че сарматския произход на прабългарите е подкрепян от учени още през 19 век не кореспондира с името на нито един учен от изброените в текста. 3. Раковски е възрожденец-масон, а не учен. 4. Голяма част от изброените имена поддържат теорията за смесения произход на прабългарите с водещо тюркско начало, която е разгледана в отделна точка. 5. Твърдението, че тюркската теза в момента се поддържа от двама учени у нас е несериозно. Поздрав! [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 15:28, 22 февруари 2016 (UTC) == истинският произход == : ''{{oldid|7296015|Преместено}} на [[Беседа:Произход на прабългарите/Предложение за допълване]] поради големия обем.'' <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:55, 10 май 2016 (UTC) == Основна преработка на статията == Тази статия има нужда от основно преработване съгласно съвременните виждания по въпроса, а не тюкрко-комунистически доктрини от 60-те години: '''1.''' Основен проблем - ясно обособяване на отделните теории за произход, разчистване на бозите на Jingiby. Премахване на секцията Туранска теория - това са стари работи. Теориите се подреждат по тяхната важност: 1 Хунска - изясняване, че хуните не произхождат от Алтай. 2. Тюркска теория - тук може да се изложат схващанията на Голдън 3. Иранска, което не е еквивалентно на индоевропейска. 4. Други - може да се включи и автохонната хипотеза. '''2.''' Изясняване на генетичните тестове - и очевидният извод който следва от това - че прабългарите са били в своето мнозинство индоевропейци. Премахване на спекулации от сорта кой учен кого и в какво обвинявал - тука не е вестник ШОК. '''3.''' Премахване на безсмислици като "народа хунну" - това е било конфедерация а не народ. Или пък изрази от сорта "тюрко-алтайски" -тюрките не произхождат от Алтай. '''4.''' Изясняване в секцията "хунска теория", чe прабългарите идват от северен Китай, като миграцията е станала на два етапа, както считат повечето съвременни учени. '''5.''' Изясняване на спекулацията, че хуните и прабългарите били малки тюркски групи. По тази логика турците могат да претендират, че са основали Бразилия, след това са се разтворили в местното индианско общество. --[[Потребител:Dulovokil146|Dulovokil146]] ([[Потребител беседа:Dulovokil146|беседа]]) 11:13, 19 юли 2016 (UTC) :Статията е добра и балансирана. Създадена е в основни линии от други редактори, години преди аз да пиша тук. Тази статия не е за хуните, объркал си се. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 14:51, 19 юли 2016 (UTC) Ти си се объркал пич, целта на енциклопедиите е да информират читателите, не да ги заливат с боза и да ги лъжат. --[[Потребител:Dulovokil146|Dulovokil146]] ([[Потребител беседа:Dulovokil146|беседа]]) 14:01, 21 юли 2016 (UTC) :Правилата за eтикет на енциклопедията изключват подобно ниво на дискусия. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 14:15, 21 юли 2016 (UTC) == Пристрастие във въведението == Във въведителния абзац има очевидно пристрастие към тюркската теза и именно това го прави непригоден за такъв. Във въведението трябва да има само безспорни основополагащи истини, а не предположения от различни тези. Говоря за изказванията, че прабългарите са били номадски племена, че идват от Централна Азия, и че „езикът и културата им изчезвават напълно“. Предлагам премахването на тези твърдения и преместването им в частта отнасяща се до тюркската теза в раздела, включващ различните такива. [[Потребител:Vassil01|Vassil01]] ([[Потребител беседа:Vassil01|беседа]]) 18:21, 29 януари 2020 (UTC) :Тюркската теза е водеща за произхода на прабългарите и затова е водеща и в увода. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 18:23, 2 февруари 2020 (UTC) ::Тюркската теза е отхвърлена от много учени, в това число академик Георги Марков, проф. Божидар Димитров, проф. Георги Бакалов и др. В увода не следва да се излага някаква теза, дори да и водеща, защото в него трябва да се пишат сведения, които не са някакви предположения, а са напълно доказани и неоспорвани от всички историци истини. --[[Потребител:Vassil01|Vassil01]] ([[Потребител беседа:Vassil01|беседа]]) :::Изброените по-горе не са специалисти в тази област. В световен мащаб специалистите по този въпрос не приемат този възглед.. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) ::::Това, че не са се изцяло посветили на тази тема, не означава, че тя не влиза в тяхната област и по никакъв начин не омаловажава техните проучвания и мнения относно нея, тъй като това са историци с наистина високи научни степени. Когато става въпрос за родна история следва проучванията на родните историци да бъдат зачитани повече от чуждите, тъй като първите са я изучавали много повече и много по-отблизо. А Вие кои световни специалисти имате предвид? --[[Потребител:Vassil01|Vassil01]] ([[Потребител беседа:Vassil01|беседа]]) 21:45, 3 февруари 2020 (UTC) :::::Уикипедия не е форум. Моля, прочетете тази статия. Прочетете източниците цитирани в нея. Прочетете тази страница за разговор. Прочетете статията Прабългари. Прочетете източниците цитирани в нея. Прочетете нейната страница за разговор. Прочетете статията Прабългаристика. Прочетете източниците цитирани в нея. Прочетете нейната страница за разговор. Прочетете статията Антропологимни и генетични проучвания на прабългарите. Прочетете източниците цитирани в нея. Прочетете нейната страница за разговор. Прочетете статията Аспарупови прабългари. Прочетете източниците цитирани в нея. Прочетете нейната страница за разговор. Благодаря. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 04:47, 4 февруари 2020 (UTC) == Изключително дълги изречения == Недопустимо тежки изречения от по четири-пет реда. Давам пример:'' Най-разпространена е тюркската теория за произхода на прабългарите която се налага в XX век и се споделя от редица международни и български автори и авторитетни издания като Енциклопедия Британика, Брокхауз, но се оспорва от средата на XX век и особено силно днес от някои наши учени, които причисляват прабългарите най-общо казано към арийските ирански народи, което може да се приеме като една добре аргументирана, но небезспорна работна хипотеза.'''' Това спокойно може да бъде: Най-разпространена тюрската теория за произхода на прабългарите. ТЯ се налага през XX век и се споделя от редица български изследователи и международни издания, като Енциклопедия Британика. От средата на XX век до днес тази теза е оспорена от множество български учени. Една от по-новите теории е, че прабългарите принадлежат към арийските ирански народи.'' Дали е аргументирана добре или не тезата не е наша работа да преценяваме. А ако е за въпрос хунската теза също не е безспорна. ouzbhj4slcdjisrxcof5uufmhx75o8w 12435600 12435599 2024-12-09T10:38:48Z Георгиалександров2 247955 /* Изключително дълги изречения */ 12435600 wikitext text/x-wiki {{вижте също|Беседа:Произход на прабългарите/Предложение за допълване}} ==Външен вид== Тези неща за външния вид...някои случайно тук да е учил генетика? Ако древните българи са имали монголоидни белези, най-вече монголоидни очи, то поне малко от днещните българи биха имали такива. Колкото и малко да се твърди, че са били прабългарите (а те не са били малко), то генът за монголоидна гънка на окото (епикантус) е доминантен, следователно би се запазил. Така че или прабългарите съвсем ги е нямало или просто не са били от такъв расов тип. Мога и източници да цитирам, но според мен цялата секция за "образите" си е зи изтриване. Най-малкото е псевдонаучна. Вие какво мислите? == Копиран текст!? == Текста добавен от нашият „анонимен хронограф“ [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/89.253.181.218 89.253.181.218] [{{fullurl:Произход на прабългарите|&diff=1291081&oldid=902907}} тук] твърде много ми прилича на повзет от някъде... [[Потребител:Stalik|Stalik]] 20:48, 3 февруари 2008 (UTC) == Деформация на черепа == Премествам тук целия пасаж за деформациите на черепа, поради липса на източници: <div class='hilite'> При изследването на някои прабългарски [[некропол]]и е разкрита специфична черта от антропологическия облик на прабългарите - практиката да се предизвиква изкуствена цилиндрична деформация на черепа чрез пристягане главата на новородените.{{Източник}} Извършването на сравнителен анализ позволява да се установят народите, при които е налице разглежданият антропологичен белег - той е засвидетелстван в [[Древен Египет]]{{Източник}}, както и при различни ирански народи - от [[усуни]]те в [[Тяншан]], [[Фергана]] и [[Ташкент]]<ref>{{cite book | last = Бернштам | first = А. Н. | authorlink = | year = 1951 | title = Очерки истории гуннов | publisher = | location = Москва}}</ref> до [[сармати]]те южно от [[Урал (планина)|Урал]].<ref>{{cite book | last = Мошкова | first = М. Г. | authorlink = | title = Степи европейской части СССР в скифо-сарматское время | year = 1989 | location = Москва | chapter = Позднесарматская культура}}</ref> населявали територии в близост до [[Бактрия|Древна Бактрия]], както и в [[Древен Египет]]. Разглежданата практика - да се предизвиква изкуствена цилиндрична деформация на черепа, дава възможност да се предположи времевия период, през който прабългарите са се сформирали като народ - далеч преди разпада на Хунската империя, както доказва и наличието на косвена връзка с народите, които са я познавали. Хуните не са деформирали черепите на децата си.{{Източник}} </div> [[Потребител:Nk|Спас Колев]] 11:30, 1 май 2008 (UTC) Напротив, хуните са деформирали черепите си в изключително висок процент, включително и децата. Деформацията е била от кръгов тип, също такъв тип диформация е практикуван и от прабългарите. Paleoneurosurgical aspects of Proto-Bulgarian circular type of artificial skull deformations, Journal of Neurosurgery, http://thejns.org/doi/abs/10.3171/2010.9.FOCUS10193 == Ръст == Премествам тук непотвърдени с източник разсъждения за ръста: <div class='hilite'> Изследванията на некрополите покават още, че скелетните останки са принадлежали на високи хора. Този факт се потвърждава и от някои арабски извори за българската история. Известно е, че [[тюрко-алтайци|тюрко-алтайските народи]] не се отличават с висок ръст. Но това е условно казано, защото арабите са по-ниски от тюрките. </div> [[Потребител:Nk|Спас Колев]] 11:31, 1 май 2008 (UTC) == Няма да е лесно..... == Докато пирамидите и много археологически обекти в Китай и Русия имат статут на секретни обекти, ще ни бъде трудно да узнаем повече за нашите прародители. Но първо в сама България около Варна трябва да се изследват дъната на изкуственото варненско езеро и черно море, и да си зададем въпроса защо в крайна сметка е създадено това езеро. --[[Потребител:Ivail|Ivail]] 21:07, 25 ноември 2008 (UTC) : Еми докато тези пирамиди и други секретни обекти не станат не-секретни и не станат обект на сериозно научно изучаване, информацията, която се е промъкнала към просветените умове е хубаво да не влиза в Уикипедия, защото за да стане това трябва потвърждение от различни източници. Какво да се прави, здравословен консерватизъм{{D}} --[[Потребител:PetaRZ|PetaRZ]] [[Потребител беседа:PetaRZ|¬]] 21:14, 25 ноември 2008 (UTC) == Произход на прабългарите == Не виждам нищо лошо от това да има и такава теория, извинявам се за клипчето :P [[Потребител:Targovishtenec_bg]] 21 май 2009 (UTC) :Лошо нѣма да сме първите арийци, но сѫществува ли такава теория изобщо и ако да, то можешъ ли да го подкрепишъ съ надеждни източници - сиречь научни публикации, кѫдѣто да е видно, че проблемътъ се разглежда съ необходимия наученъ подходъ? Статията като цѣло е доста зле, но проблемътъ въ случая е, че твоята секция е крещящо неенциклопедично написана. Например "Възможно е да се счита че българите сме първата [[бяла раса|бяла]] арийска нация". Ако наистина сѫществува такава теория, то следва да го напишешъ така: Подръжниците (''изброяваш нѣколко учени и известни личности'') на тази теория разглеждат българите като първата арийска нация. Сега, ако упорствашъ да я има тази секция въ статията, ще трѣбва да се запасишъ съ извори, за да докажешъ, че такава теория сѫществува - да представишъ научни трудове, дискусии и т.н. Поздравъ!--[[Потребител:Dimotika|Dimotika]] 10:21, 21 май 2009 (UTC) >> мисля че в днешно време много историци са платени, още от комунизма, и все пак някъде имаше един източник, ако го намеря. Много грешно е да има теории че сме с Фино-угрийски и смесен произход, а пък тюркската теория вече е официално отхвърлена, и все пак, това че сме бели арийци е теория и бива да бъде написана, на същото основание бих изтрил и това че сме от Фино-угрийски и смесен произход и ще го направя. [[Потребител:Targovishtenec_bg]] :: Виж сега, не може току-така да изтриешъ секцията "Смесен произход", само защото не си съгласенъ съ нея (това си е вандализъмъ).Който го е писалъ, поне се е постаралъ да му сложи източници. За "Фино-угрийската теория" съмъ съгласенъ да се трие, защото нѣмаше нищо въ нея. А тюркската теория все още е официалната и международно призната теория за произхода на българитѣ. Въ своя национализъмъ нека поне се опитаме да бѫдемъ по-обективни отъ македонцитѣ, става ли?--[[Потребител:Dimotika|Dimotika]] 11:04, 21 май 2009 (UTC) >> така е да, по- обективни трябва да бъдем от (македонците) промитите [[българи]] в [[Република Македония|Македония]], да, не съм видял че има източник за секцията "Смесен произход", още веднъж извинявай, но аз просто искам да докажа според мен каква е истината, и ще намеря отнякъде източници, братко [[българин]]е :) [[Потребител:Targovishtenec_bg]] :: Някой осмисля ли обстоятелството, че до преди около времената на Троянската война, населението на Азия - до Средна Азия, Почти до Тибет, Среден Сибир, Пакистан, е била населена ИЗКЛЮЧИТЕЛНО с население от бялата раса, т.е. - арийско?! - Това население е било т.н. "скитско" и има пряко отношение към произхода на днешните народи от бялата раса. Изменението на етническия характер на азиатското население, е ставало в полза на жълтата раса и на мулати с тъмното южно население на п-в Индустан, в последващите векове. Свиването на ареала на бялата раса продължава и днес, пред очите ни. Това означава, че дори и даден източни от примерно 4 в пр. Хр., да сочи нечии произход от Хиндокуш или Памир, Алтай и пр., това не значи че дошлите ТОГАВА от там, родове и народи, са етнически азиатци - обратното - те са били също представители на бялата раса, по-точно, на източно-европейските и средно-европейските народи. ::: Поне до времената на Марко Поло (времената на пълно георгафско европейски невежество), "АЗИЯ" е означавало предимно земята на днешния Анадол! - С вековете, считано от времената на Хродот и Страбон, понятието "Азия", постепенно е ббило разширявано на изток. Моля, да бъдат зачитани тези съображения, ако е нужно да се поставят източници - ще се постараем: Такива има десетки. --[[Потребител:Христо Зарев Игнатов|ѣ]] ([[Потребител беседа:Христо Зарев Игнатов|беседа]]) 05:31, 2 май 2015 (UTC) == Източници == <references /> == Генетично проучване на съвременна Чувашия, засягащо прабългарите == Ето в този труд - http://www.scribd.com/doc/56498785/Chuvash-HLA-Genes - е направено генетично проучване на съвременното чувашко население и тези на други племена (включае българите). Основното заключение от изследването е, че чувашите нямат много общо с нас, въпреки исторически предполагаемата връзка, докато ние сме много близо по визирания показател HLA с иранците и съвременните македонци (не думай). Мисля, че това може да е от помощ. Изследването е сравнително старо. Основният му извод е, че поради липсата на прилика между чувашите и българите би могло да се заключи, че те не са преки потомци на прабългарите. В изследването се допуска, че и двете популации са наследници по-скоро на местно население, евентуално и на други по-големи миграции. Близостта ни с македонците е потвърдена и от редица други изследвания, докато тази с иранците, не. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 06:02, 24 януари 2013 (UTC) == Молба == Доктор Тодор Чобанов моли да бъде премахнато неговото име като поддръжник на теориите за произход на пра-българите. <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Dkeremidchiev|Dkeremidchiev]] ([[Потребител беседа:Dkeremidchiev|беседа]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Специални:Contributions/Dkeremidchiev|приноси]]) 17:45, 17 февруари 2016‎ (UTC)&nbsp;[//bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5&diff=next&oldid=7124509 ''(проверка)'']</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> Всъщност молбата на д-р Тодор Чобанов е не да бъде премахнато неговото име от статията, а да бъде прецизиран текста от гледна точка на това, че привърженици на сарматския, тоест индоевропейския, произход на прабългарите има още от 19-ти век и през целия 20-ти век както сред българските така и сред руските учени, писали за произхода на прабългарите. Редакцията, която съм предложил, на раздела "Иранска (индоевропейска) теория" отразява именно неговото мнение по въпроса. Като учен, отделил значително внимание за изследване на темата, аз имам доверие на неговото мнение изразено в специален имейл и затова съм се съобразил с него при предлаганата от мен редакцията на статията. Потребител [[emkonik]] : Здравейте, предлаганият от Вас допълнителен текст е следния: : ''Въпреки това още през ХIХ век и през целия ХХ век прабългарите са определяни от редица руски, съветски, а и български учени като сармати по произход. Сред застъпниците на тази теза е и най-големия познавач на сарматите в съветската наука - К.Ф. Смирнов. Сред застъпниците на сърматския произход на прабългарите у нас са и Г.С.Раковски, А.Протич, Б.Филов, а в по-ново време - Станчо Ваклинов (може би най-важният български археолог след Филов), Р.Рашев, В.Бешевлиев. Поради определени постулати на доминиращата "тюркско-алтайска" теория, Ваклинов и Бешевлиев застъпват предпазливо тезата за смесване на сармати в Южна Русия с пришълци, които са тюркоговорящи, а у Рашев тезата придобива ново измерение - тюркски е само елитът, а народните маси са от сарматски произход. В полза на тази теза (за нетюркския, тоест сарматски корен) се изказва публично у нас и известният тюрколог Омелян Прицак. В последните години тезата се възприе от историци като [[Георги Бакалов]] и [[Божидар Димитров]], а сред археолозите от се подкрепя от Елена Пенчева, [[Тодор Чобанов]], Евгения Коматарова-Балинова, Андрей Аладжов, а с уговорки и от Станислав Станилов. Понастоящем тюркската теория се подкрепя единствено от отделни учени от по-старата генерация, в това число Васил Гюзелев и Николай Овчаров.'' :Изразявам следните възражения срещу подобна редакция: 1. Не е посочен нито един източник подкрепящ тези твърдения. 2. Идеята, че сарматския произход на прабългарите е подкрепян от учени още през 19 век не кореспондира с името на нито един учен от изброените в текста. 3. Раковски е възрожденец-масон, а не учен. 4. Голяма част от изброените имена поддържат теорията за смесения произход на прабългарите с водещо тюркско начало, която е разгледана в отделна точка. 5. Твърдението, че тюркската теза в момента се поддържа от двама учени у нас е несериозно. Поздрав! [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 15:28, 22 февруари 2016 (UTC) == истинският произход == : ''{{oldid|7296015|Преместено}} на [[Беседа:Произход на прабългарите/Предложение за допълване]] поради големия обем.'' <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:55, 10 май 2016 (UTC) == Основна преработка на статията == Тази статия има нужда от основно преработване съгласно съвременните виждания по въпроса, а не тюкрко-комунистически доктрини от 60-те години: '''1.''' Основен проблем - ясно обособяване на отделните теории за произход, разчистване на бозите на Jingiby. Премахване на секцията Туранска теория - това са стари работи. Теориите се подреждат по тяхната важност: 1 Хунска - изясняване, че хуните не произхождат от Алтай. 2. Тюркска теория - тук може да се изложат схващанията на Голдън 3. Иранска, което не е еквивалентно на индоевропейска. 4. Други - може да се включи и автохонната хипотеза. '''2.''' Изясняване на генетичните тестове - и очевидният извод който следва от това - че прабългарите са били в своето мнозинство индоевропейци. Премахване на спекулации от сорта кой учен кого и в какво обвинявал - тука не е вестник ШОК. '''3.''' Премахване на безсмислици като "народа хунну" - това е било конфедерация а не народ. Или пък изрази от сорта "тюрко-алтайски" -тюрките не произхождат от Алтай. '''4.''' Изясняване в секцията "хунска теория", чe прабългарите идват от северен Китай, като миграцията е станала на два етапа, както считат повечето съвременни учени. '''5.''' Изясняване на спекулацията, че хуните и прабългарите били малки тюркски групи. По тази логика турците могат да претендират, че са основали Бразилия, след това са се разтворили в местното индианско общество. --[[Потребител:Dulovokil146|Dulovokil146]] ([[Потребител беседа:Dulovokil146|беседа]]) 11:13, 19 юли 2016 (UTC) :Статията е добра и балансирана. Създадена е в основни линии от други редактори, години преди аз да пиша тук. Тази статия не е за хуните, объркал си се. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 14:51, 19 юли 2016 (UTC) Ти си се объркал пич, целта на енциклопедиите е да информират читателите, не да ги заливат с боза и да ги лъжат. --[[Потребител:Dulovokil146|Dulovokil146]] ([[Потребител беседа:Dulovokil146|беседа]]) 14:01, 21 юли 2016 (UTC) :Правилата за eтикет на енциклопедията изключват подобно ниво на дискусия. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 14:15, 21 юли 2016 (UTC) == Пристрастие във въведението == Във въведителния абзац има очевидно пристрастие към тюркската теза и именно това го прави непригоден за такъв. Във въведението трябва да има само безспорни основополагащи истини, а не предположения от различни тези. Говоря за изказванията, че прабългарите са били номадски племена, че идват от Централна Азия, и че „езикът и културата им изчезвават напълно“. Предлагам премахването на тези твърдения и преместването им в частта отнасяща се до тюркската теза в раздела, включващ различните такива. [[Потребител:Vassil01|Vassil01]] ([[Потребител беседа:Vassil01|беседа]]) 18:21, 29 януари 2020 (UTC) :Тюркската теза е водеща за произхода на прабългарите и затова е водеща и в увода. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 18:23, 2 февруари 2020 (UTC) ::Тюркската теза е отхвърлена от много учени, в това число академик Георги Марков, проф. Божидар Димитров, проф. Георги Бакалов и др. В увода не следва да се излага някаква теза, дори да и водеща, защото в него трябва да се пишат сведения, които не са някакви предположения, а са напълно доказани и неоспорвани от всички историци истини. --[[Потребител:Vassil01|Vassil01]] ([[Потребител беседа:Vassil01|беседа]]) :::Изброените по-горе не са специалисти в тази област. В световен мащаб специалистите по този въпрос не приемат този възглед.. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) ::::Това, че не са се изцяло посветили на тази тема, не означава, че тя не влиза в тяхната област и по никакъв начин не омаловажава техните проучвания и мнения относно нея, тъй като това са историци с наистина високи научни степени. Когато става въпрос за родна история следва проучванията на родните историци да бъдат зачитани повече от чуждите, тъй като първите са я изучавали много повече и много по-отблизо. А Вие кои световни специалисти имате предвид? --[[Потребител:Vassil01|Vassil01]] ([[Потребител беседа:Vassil01|беседа]]) 21:45, 3 февруари 2020 (UTC) :::::Уикипедия не е форум. Моля, прочетете тази статия. Прочетете източниците цитирани в нея. Прочетете тази страница за разговор. Прочетете статията Прабългари. Прочетете източниците цитирани в нея. Прочетете нейната страница за разговор. Прочетете статията Прабългаристика. Прочетете източниците цитирани в нея. Прочетете нейната страница за разговор. Прочетете статията Антропологимни и генетични проучвания на прабългарите. Прочетете източниците цитирани в нея. Прочетете нейната страница за разговор. Прочетете статията Аспарупови прабългари. Прочетете източниците цитирани в нея. Прочетете нейната страница за разговор. Благодаря. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 04:47, 4 февруари 2020 (UTC) == Изключително дълги и тромави изречения == Недопустимо тежки изречения от по четири-пет реда. Давам пример:'' Най-разпространена е тюркската теория за произхода на прабългарите която се налага в XX век и се споделя от редица международни и български автори и авторитетни издания като Енциклопедия Британика, Брокхауз, но се оспорва от средата на XX век и особено силно днес от някои наши учени, които причисляват прабългарите най-общо казано към арийските ирански народи, което може да се приеме като една добре аргументирана, но небезспорна работна хипотеза.'''' Това спокойно може да бъде: ''Най-разпространена тюрската теория за произхода на прабългарите. ТЯ се налага през XX век и се споделя от редица български изследователи и международни издания, като Енциклопедия Британика. От средата на XX век до днес тази теза е оспорена от множество български учени. Една от по-новите теории е, че прабългарите принадлежат към арийските ирански народи.'''' Дали е аргументирана добре или не тезата не е наша работа да преценяваме. А ако е за въпрос хунската теза също не е безспорна. h8uq2mrcnnqb8rnn9ui3x3lyaxdvttz 12435610 12435600 2024-12-09T10:48:14Z Георгиалександров2 247955 /* Изключително дълги и тромави изречения */ 12435610 wikitext text/x-wiki {{вижте също|Беседа:Произход на прабългарите/Предложение за допълване}} ==Външен вид== Тези неща за външния вид...някои случайно тук да е учил генетика? Ако древните българи са имали монголоидни белези, най-вече монголоидни очи, то поне малко от днещните българи биха имали такива. Колкото и малко да се твърди, че са били прабългарите (а те не са били малко), то генът за монголоидна гънка на окото (епикантус) е доминантен, следователно би се запазил. Така че или прабългарите съвсем ги е нямало или просто не са били от такъв расов тип. Мога и източници да цитирам, но според мен цялата секция за "образите" си е зи изтриване. Най-малкото е псевдонаучна. Вие какво мислите? == Копиран текст!? == Текста добавен от нашият „анонимен хронограф“ [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/89.253.181.218 89.253.181.218] [{{fullurl:Произход на прабългарите|&diff=1291081&oldid=902907}} тук] твърде много ми прилича на повзет от някъде... [[Потребител:Stalik|Stalik]] 20:48, 3 февруари 2008 (UTC) == Деформация на черепа == Премествам тук целия пасаж за деформациите на черепа, поради липса на източници: <div class='hilite'> При изследването на някои прабългарски [[некропол]]и е разкрита специфична черта от антропологическия облик на прабългарите - практиката да се предизвиква изкуствена цилиндрична деформация на черепа чрез пристягане главата на новородените.{{Източник}} Извършването на сравнителен анализ позволява да се установят народите, при които е налице разглежданият антропологичен белег - той е засвидетелстван в [[Древен Египет]]{{Източник}}, както и при различни ирански народи - от [[усуни]]те в [[Тяншан]], [[Фергана]] и [[Ташкент]]<ref>{{cite book | last = Бернштам | first = А. Н. | authorlink = | year = 1951 | title = Очерки истории гуннов | publisher = | location = Москва}}</ref> до [[сармати]]те южно от [[Урал (планина)|Урал]].<ref>{{cite book | last = Мошкова | first = М. Г. | authorlink = | title = Степи европейской части СССР в скифо-сарматское время | year = 1989 | location = Москва | chapter = Позднесарматская культура}}</ref> населявали територии в близост до [[Бактрия|Древна Бактрия]], както и в [[Древен Египет]]. Разглежданата практика - да се предизвиква изкуствена цилиндрична деформация на черепа, дава възможност да се предположи времевия период, през който прабългарите са се сформирали като народ - далеч преди разпада на Хунската империя, както доказва и наличието на косвена връзка с народите, които са я познавали. Хуните не са деформирали черепите на децата си.{{Източник}} </div> [[Потребител:Nk|Спас Колев]] 11:30, 1 май 2008 (UTC) Напротив, хуните са деформирали черепите си в изключително висок процент, включително и децата. Деформацията е била от кръгов тип, също такъв тип диформация е практикуван и от прабългарите. Paleoneurosurgical aspects of Proto-Bulgarian circular type of artificial skull deformations, Journal of Neurosurgery, http://thejns.org/doi/abs/10.3171/2010.9.FOCUS10193 == Ръст == Премествам тук непотвърдени с източник разсъждения за ръста: <div class='hilite'> Изследванията на некрополите покават още, че скелетните останки са принадлежали на високи хора. Този факт се потвърждава и от някои арабски извори за българската история. Известно е, че [[тюрко-алтайци|тюрко-алтайските народи]] не се отличават с висок ръст. Но това е условно казано, защото арабите са по-ниски от тюрките. </div> [[Потребител:Nk|Спас Колев]] 11:31, 1 май 2008 (UTC) == Няма да е лесно..... == Докато пирамидите и много археологически обекти в Китай и Русия имат статут на секретни обекти, ще ни бъде трудно да узнаем повече за нашите прародители. Но първо в сама България около Варна трябва да се изследват дъната на изкуственото варненско езеро и черно море, и да си зададем въпроса защо в крайна сметка е създадено това езеро. --[[Потребител:Ivail|Ivail]] 21:07, 25 ноември 2008 (UTC) : Еми докато тези пирамиди и други секретни обекти не станат не-секретни и не станат обект на сериозно научно изучаване, информацията, която се е промъкнала към просветените умове е хубаво да не влиза в Уикипедия, защото за да стане това трябва потвърждение от различни източници. Какво да се прави, здравословен консерватизъм{{D}} --[[Потребител:PetaRZ|PetaRZ]] [[Потребител беседа:PetaRZ|¬]] 21:14, 25 ноември 2008 (UTC) == Произход на прабългарите == Не виждам нищо лошо от това да има и такава теория, извинявам се за клипчето :P [[Потребител:Targovishtenec_bg]] 21 май 2009 (UTC) :Лошо нѣма да сме първите арийци, но сѫществува ли такава теория изобщо и ако да, то можешъ ли да го подкрепишъ съ надеждни източници - сиречь научни публикации, кѫдѣто да е видно, че проблемътъ се разглежда съ необходимия наученъ подходъ? Статията като цѣло е доста зле, но проблемътъ въ случая е, че твоята секция е крещящо неенциклопедично написана. Например "Възможно е да се счита че българите сме първата [[бяла раса|бяла]] арийска нация". Ако наистина сѫществува такава теория, то следва да го напишешъ така: Подръжниците (''изброяваш нѣколко учени и известни личности'') на тази теория разглеждат българите като първата арийска нация. Сега, ако упорствашъ да я има тази секция въ статията, ще трѣбва да се запасишъ съ извори, за да докажешъ, че такава теория сѫществува - да представишъ научни трудове, дискусии и т.н. Поздравъ!--[[Потребител:Dimotika|Dimotika]] 10:21, 21 май 2009 (UTC) >> мисля че в днешно време много историци са платени, още от комунизма, и все пак някъде имаше един източник, ако го намеря. Много грешно е да има теории че сме с Фино-угрийски и смесен произход, а пък тюркската теория вече е официално отхвърлена, и все пак, това че сме бели арийци е теория и бива да бъде написана, на същото основание бих изтрил и това че сме от Фино-угрийски и смесен произход и ще го направя. [[Потребител:Targovishtenec_bg]] :: Виж сега, не може току-така да изтриешъ секцията "Смесен произход", само защото не си съгласенъ съ нея (това си е вандализъмъ).Който го е писалъ, поне се е постаралъ да му сложи източници. За "Фино-угрийската теория" съмъ съгласенъ да се трие, защото нѣмаше нищо въ нея. А тюркската теория все още е официалната и международно призната теория за произхода на българитѣ. Въ своя национализъмъ нека поне се опитаме да бѫдемъ по-обективни отъ македонцитѣ, става ли?--[[Потребител:Dimotika|Dimotika]] 11:04, 21 май 2009 (UTC) >> така е да, по- обективни трябва да бъдем от (македонците) промитите [[българи]] в [[Република Македония|Македония]], да, не съм видял че има източник за секцията "Смесен произход", още веднъж извинявай, но аз просто искам да докажа според мен каква е истината, и ще намеря отнякъде източници, братко [[българин]]е :) [[Потребител:Targovishtenec_bg]] :: Някой осмисля ли обстоятелството, че до преди около времената на Троянската война, населението на Азия - до Средна Азия, Почти до Тибет, Среден Сибир, Пакистан, е била населена ИЗКЛЮЧИТЕЛНО с население от бялата раса, т.е. - арийско?! - Това население е било т.н. "скитско" и има пряко отношение към произхода на днешните народи от бялата раса. Изменението на етническия характер на азиатското население, е ставало в полза на жълтата раса и на мулати с тъмното южно население на п-в Индустан, в последващите векове. Свиването на ареала на бялата раса продължава и днес, пред очите ни. Това означава, че дори и даден източни от примерно 4 в пр. Хр., да сочи нечии произход от Хиндокуш или Памир, Алтай и пр., това не значи че дошлите ТОГАВА от там, родове и народи, са етнически азиатци - обратното - те са били също представители на бялата раса, по-точно, на източно-европейските и средно-европейските народи. ::: Поне до времената на Марко Поло (времената на пълно георгафско европейски невежество), "АЗИЯ" е означавало предимно земята на днешния Анадол! - С вековете, считано от времената на Хродот и Страбон, понятието "Азия", постепенно е ббило разширявано на изток. Моля, да бъдат зачитани тези съображения, ако е нужно да се поставят източници - ще се постараем: Такива има десетки. --[[Потребител:Христо Зарев Игнатов|ѣ]] ([[Потребител беседа:Христо Зарев Игнатов|беседа]]) 05:31, 2 май 2015 (UTC) == Източници == <references /> == Генетично проучване на съвременна Чувашия, засягащо прабългарите == Ето в този труд - http://www.scribd.com/doc/56498785/Chuvash-HLA-Genes - е направено генетично проучване на съвременното чувашко население и тези на други племена (включае българите). Основното заключение от изследването е, че чувашите нямат много общо с нас, въпреки исторически предполагаемата връзка, докато ние сме много близо по визирания показател HLA с иранците и съвременните македонци (не думай). Мисля, че това може да е от помощ. Изследването е сравнително старо. Основният му извод е, че поради липсата на прилика между чувашите и българите би могло да се заключи, че те не са преки потомци на прабългарите. В изследването се допуска, че и двете популации са наследници по-скоро на местно население, евентуално и на други по-големи миграции. Близостта ни с македонците е потвърдена и от редица други изследвания, докато тази с иранците, не. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 06:02, 24 януари 2013 (UTC) == Молба == Доктор Тодор Чобанов моли да бъде премахнато неговото име като поддръжник на теориите за произход на пра-българите. <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Dkeremidchiev|Dkeremidchiev]] ([[Потребител беседа:Dkeremidchiev|беседа]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Специални:Contributions/Dkeremidchiev|приноси]]) 17:45, 17 февруари 2016‎ (UTC)&nbsp;[//bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5&diff=next&oldid=7124509 ''(проверка)'']</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> Всъщност молбата на д-р Тодор Чобанов е не да бъде премахнато неговото име от статията, а да бъде прецизиран текста от гледна точка на това, че привърженици на сарматския, тоест индоевропейския, произход на прабългарите има още от 19-ти век и през целия 20-ти век както сред българските така и сред руските учени, писали за произхода на прабългарите. Редакцията, която съм предложил, на раздела "Иранска (индоевропейска) теория" отразява именно неговото мнение по въпроса. Като учен, отделил значително внимание за изследване на темата, аз имам доверие на неговото мнение изразено в специален имейл и затова съм се съобразил с него при предлаганата от мен редакцията на статията. Потребител [[emkonik]] : Здравейте, предлаганият от Вас допълнителен текст е следния: : ''Въпреки това още през ХIХ век и през целия ХХ век прабългарите са определяни от редица руски, съветски, а и български учени като сармати по произход. Сред застъпниците на тази теза е и най-големия познавач на сарматите в съветската наука - К.Ф. Смирнов. Сред застъпниците на сърматския произход на прабългарите у нас са и Г.С.Раковски, А.Протич, Б.Филов, а в по-ново време - Станчо Ваклинов (може би най-важният български археолог след Филов), Р.Рашев, В.Бешевлиев. Поради определени постулати на доминиращата "тюркско-алтайска" теория, Ваклинов и Бешевлиев застъпват предпазливо тезата за смесване на сармати в Южна Русия с пришълци, които са тюркоговорящи, а у Рашев тезата придобива ново измерение - тюркски е само елитът, а народните маси са от сарматски произход. В полза на тази теза (за нетюркския, тоест сарматски корен) се изказва публично у нас и известният тюрколог Омелян Прицак. В последните години тезата се възприе от историци като [[Георги Бакалов]] и [[Божидар Димитров]], а сред археолозите от се подкрепя от Елена Пенчева, [[Тодор Чобанов]], Евгения Коматарова-Балинова, Андрей Аладжов, а с уговорки и от Станислав Станилов. Понастоящем тюркската теория се подкрепя единствено от отделни учени от по-старата генерация, в това число Васил Гюзелев и Николай Овчаров.'' :Изразявам следните възражения срещу подобна редакция: 1. Не е посочен нито един източник подкрепящ тези твърдения. 2. Идеята, че сарматския произход на прабългарите е подкрепян от учени още през 19 век не кореспондира с името на нито един учен от изброените в текста. 3. Раковски е възрожденец-масон, а не учен. 4. Голяма част от изброените имена поддържат теорията за смесения произход на прабългарите с водещо тюркско начало, която е разгледана в отделна точка. 5. Твърдението, че тюркската теза в момента се поддържа от двама учени у нас е несериозно. Поздрав! [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 15:28, 22 февруари 2016 (UTC) == истинският произход == : ''{{oldid|7296015|Преместено}} на [[Беседа:Произход на прабългарите/Предложение за допълване]] поради големия обем.'' <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:55, 10 май 2016 (UTC) == Основна преработка на статията == Тази статия има нужда от основно преработване съгласно съвременните виждания по въпроса, а не тюкрко-комунистически доктрини от 60-те години: '''1.''' Основен проблем - ясно обособяване на отделните теории за произход, разчистване на бозите на Jingiby. Премахване на секцията Туранска теория - това са стари работи. Теориите се подреждат по тяхната важност: 1 Хунска - изясняване, че хуните не произхождат от Алтай. 2. Тюркска теория - тук може да се изложат схващанията на Голдън 3. Иранска, което не е еквивалентно на индоевропейска. 4. Други - може да се включи и автохонната хипотеза. '''2.''' Изясняване на генетичните тестове - и очевидният извод който следва от това - че прабългарите са били в своето мнозинство индоевропейци. Премахване на спекулации от сорта кой учен кого и в какво обвинявал - тука не е вестник ШОК. '''3.''' Премахване на безсмислици като "народа хунну" - това е било конфедерация а не народ. Или пък изрази от сорта "тюрко-алтайски" -тюрките не произхождат от Алтай. '''4.''' Изясняване в секцията "хунска теория", чe прабългарите идват от северен Китай, като миграцията е станала на два етапа, както считат повечето съвременни учени. '''5.''' Изясняване на спекулацията, че хуните и прабългарите били малки тюркски групи. По тази логика турците могат да претендират, че са основали Бразилия, след това са се разтворили в местното индианско общество. --[[Потребител:Dulovokil146|Dulovokil146]] ([[Потребител беседа:Dulovokil146|беседа]]) 11:13, 19 юли 2016 (UTC) :Статията е добра и балансирана. Създадена е в основни линии от други редактори, години преди аз да пиша тук. Тази статия не е за хуните, объркал си се. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 14:51, 19 юли 2016 (UTC) Ти си се объркал пич, целта на енциклопедиите е да информират читателите, не да ги заливат с боза и да ги лъжат. --[[Потребител:Dulovokil146|Dulovokil146]] ([[Потребител беседа:Dulovokil146|беседа]]) 14:01, 21 юли 2016 (UTC) :Правилата за eтикет на енциклопедията изключват подобно ниво на дискусия. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 14:15, 21 юли 2016 (UTC) == Пристрастие във въведението == Във въведителния абзац има очевидно пристрастие към тюркската теза и именно това го прави непригоден за такъв. Във въведението трябва да има само безспорни основополагащи истини, а не предположения от различни тези. Говоря за изказванията, че прабългарите са били номадски племена, че идват от Централна Азия, и че „езикът и културата им изчезвават напълно“. Предлагам премахването на тези твърдения и преместването им в частта отнасяща се до тюркската теза в раздела, включващ различните такива. [[Потребител:Vassil01|Vassil01]] ([[Потребител беседа:Vassil01|беседа]]) 18:21, 29 януари 2020 (UTC) :Тюркската теза е водеща за произхода на прабългарите и затова е водеща и в увода. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 18:23, 2 февруари 2020 (UTC) ::Тюркската теза е отхвърлена от много учени, в това число академик Георги Марков, проф. Божидар Димитров, проф. Георги Бакалов и др. В увода не следва да се излага някаква теза, дори да и водеща, защото в него трябва да се пишат сведения, които не са някакви предположения, а са напълно доказани и неоспорвани от всички историци истини. --[[Потребител:Vassil01|Vassil01]] ([[Потребител беседа:Vassil01|беседа]]) :::Изброените по-горе не са специалисти в тази област. В световен мащаб специалистите по този въпрос не приемат този възглед.. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) ::::Това, че не са се изцяло посветили на тази тема, не означава, че тя не влиза в тяхната област и по никакъв начин не омаловажава техните проучвания и мнения относно нея, тъй като това са историци с наистина високи научни степени. Когато става въпрос за родна история следва проучванията на родните историци да бъдат зачитани повече от чуждите, тъй като първите са я изучавали много повече и много по-отблизо. А Вие кои световни специалисти имате предвид? --[[Потребител:Vassil01|Vassil01]] ([[Потребител беседа:Vassil01|беседа]]) 21:45, 3 февруари 2020 (UTC) :::::Уикипедия не е форум. Моля, прочетете тази статия. Прочетете източниците цитирани в нея. Прочетете тази страница за разговор. Прочетете статията Прабългари. Прочетете източниците цитирани в нея. Прочетете нейната страница за разговор. Прочетете статията Прабългаристика. Прочетете източниците цитирани в нея. Прочетете нейната страница за разговор. Прочетете статията Антропологимни и генетични проучвания на прабългарите. Прочетете източниците цитирани в нея. Прочетете нейната страница за разговор. Прочетете статията Аспарупови прабългари. Прочетете източниците цитирани в нея. Прочетете нейната страница за разговор. Благодаря. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 04:47, 4 февруари 2020 (UTC) == Изключително дълги и тромави изречения == Недопустимо тежки изречения от по четири-пет реда. Давам пример:'' Най-разпространена е тюркската теория за произхода на прабългарите която се налага в XX век и се споделя от редица международни и български автори и авторитетни издания като Енциклопедия Британика, Брокхауз, но се оспорва от средата на XX век и особено силно днес от някои наши учени, които причисляват прабългарите най-общо казано към арийските ирански народи, което може да се приеме като една добре аргументирана, но небезспорна работна хипотеза.'''' Това спокойно може да бъде: ''Най-разпространена тюрската теория за произхода на прабългарите. ТЯ се налага през XX век и се споделя от редица български изследователи и международни издания, като Енциклопедия Британика. От средата на XX век до днес тази теза е оспорена от множество български учени. Една от по-новите теории е, че прабългарите принадлежат към арийските ирански народи.'''' Дали е аргументирана добре или не тезата не е наша работа да преценяваме. А ако е за въпрос хунската теза също не е безспорна. Още един такъв абзац го "разбих" на пет-шест изречения, за да е четивно. ''Друга причина за нееднозначното представяне на историята на прабългарите в литературата е новата тенденция в България след 1989 г. за оспорване на съществуващите дотогава схващания и фактът, че „новите прабългаристи“ са често неспециалисти, склонни към свободно тълкование на писмените извори, предоверяване и некритичност към тяхната информация, занимания с епиграфски паметници и езикови проблеми без съответната подготовка, както и произволна датировка и етническа атрибуция на археологическите паметници '' Го направих: Несигурността около произхода на прабългарите се дължи най-вече на оскъдните и противоречиви сведения за ранната им история. Съществуват и други причини за нееднозначното представяне на българската ранносредновековна история. След 1989 г. се появява тенденция за оспорване на съществуващите дотогава идеологеми. Също така че „новите прабългаристи“ са често неспециалисти е сериозн проблец. Те често са склонни към свободно тълкование на писмените извори; на липса към критичност на информацията; на занимания с езикови проблеми без съответната подготовка; а също и на както и произволна датировка и етническа атрибуция на археологическите паметници. Всички тези проблеми затрудняват изследванията на произхода на прабългарите. -''' това са шест изречения, като в едното съм сложил на няколко пъти точка и запетая.''' s9yfzfrarq4cn8f40hwl27nuysi57e1 12435613 12435610 2024-12-09T10:48:57Z Георгиалександров2 247955 /* Изключително дълги и тромави изречения */ 12435613 wikitext text/x-wiki {{вижте също|Беседа:Произход на прабългарите/Предложение за допълване}} ==Външен вид== Тези неща за външния вид...някои случайно тук да е учил генетика? Ако древните българи са имали монголоидни белези, най-вече монголоидни очи, то поне малко от днещните българи биха имали такива. Колкото и малко да се твърди, че са били прабългарите (а те не са били малко), то генът за монголоидна гънка на окото (епикантус) е доминантен, следователно би се запазил. Така че или прабългарите съвсем ги е нямало или просто не са били от такъв расов тип. Мога и източници да цитирам, но според мен цялата секция за "образите" си е зи изтриване. Най-малкото е псевдонаучна. Вие какво мислите? == Копиран текст!? == Текста добавен от нашият „анонимен хронограф“ [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/89.253.181.218 89.253.181.218] [{{fullurl:Произход на прабългарите|&diff=1291081&oldid=902907}} тук] твърде много ми прилича на повзет от някъде... [[Потребител:Stalik|Stalik]] 20:48, 3 февруари 2008 (UTC) == Деформация на черепа == Премествам тук целия пасаж за деформациите на черепа, поради липса на източници: <div class='hilite'> При изследването на някои прабългарски [[некропол]]и е разкрита специфична черта от антропологическия облик на прабългарите - практиката да се предизвиква изкуствена цилиндрична деформация на черепа чрез пристягане главата на новородените.{{Източник}} Извършването на сравнителен анализ позволява да се установят народите, при които е налице разглежданият антропологичен белег - той е засвидетелстван в [[Древен Египет]]{{Източник}}, както и при различни ирански народи - от [[усуни]]те в [[Тяншан]], [[Фергана]] и [[Ташкент]]<ref>{{cite book | last = Бернштам | first = А. Н. | authorlink = | year = 1951 | title = Очерки истории гуннов | publisher = | location = Москва}}</ref> до [[сармати]]те южно от [[Урал (планина)|Урал]].<ref>{{cite book | last = Мошкова | first = М. Г. | authorlink = | title = Степи европейской части СССР в скифо-сарматское время | year = 1989 | location = Москва | chapter = Позднесарматская культура}}</ref> населявали територии в близост до [[Бактрия|Древна Бактрия]], както и в [[Древен Египет]]. Разглежданата практика - да се предизвиква изкуствена цилиндрична деформация на черепа, дава възможност да се предположи времевия период, през който прабългарите са се сформирали като народ - далеч преди разпада на Хунската империя, както доказва и наличието на косвена връзка с народите, които са я познавали. Хуните не са деформирали черепите на децата си.{{Източник}} </div> [[Потребител:Nk|Спас Колев]] 11:30, 1 май 2008 (UTC) Напротив, хуните са деформирали черепите си в изключително висок процент, включително и децата. Деформацията е била от кръгов тип, също такъв тип диформация е практикуван и от прабългарите. Paleoneurosurgical aspects of Proto-Bulgarian circular type of artificial skull deformations, Journal of Neurosurgery, http://thejns.org/doi/abs/10.3171/2010.9.FOCUS10193 == Ръст == Премествам тук непотвърдени с източник разсъждения за ръста: <div class='hilite'> Изследванията на некрополите покават още, че скелетните останки са принадлежали на високи хора. Този факт се потвърждава и от някои арабски извори за българската история. Известно е, че [[тюрко-алтайци|тюрко-алтайските народи]] не се отличават с висок ръст. Но това е условно казано, защото арабите са по-ниски от тюрките. </div> [[Потребител:Nk|Спас Колев]] 11:31, 1 май 2008 (UTC) == Няма да е лесно..... == Докато пирамидите и много археологически обекти в Китай и Русия имат статут на секретни обекти, ще ни бъде трудно да узнаем повече за нашите прародители. Но първо в сама България около Варна трябва да се изследват дъната на изкуственото варненско езеро и черно море, и да си зададем въпроса защо в крайна сметка е създадено това езеро. --[[Потребител:Ivail|Ivail]] 21:07, 25 ноември 2008 (UTC) : Еми докато тези пирамиди и други секретни обекти не станат не-секретни и не станат обект на сериозно научно изучаване, информацията, която се е промъкнала към просветените умове е хубаво да не влиза в Уикипедия, защото за да стане това трябва потвърждение от различни източници. Какво да се прави, здравословен консерватизъм{{D}} --[[Потребител:PetaRZ|PetaRZ]] [[Потребител беседа:PetaRZ|¬]] 21:14, 25 ноември 2008 (UTC) == Произход на прабългарите == Не виждам нищо лошо от това да има и такава теория, извинявам се за клипчето :P [[Потребител:Targovishtenec_bg]] 21 май 2009 (UTC) :Лошо нѣма да сме първите арийци, но сѫществува ли такава теория изобщо и ако да, то можешъ ли да го подкрепишъ съ надеждни източници - сиречь научни публикации, кѫдѣто да е видно, че проблемътъ се разглежда съ необходимия наученъ подходъ? Статията като цѣло е доста зле, но проблемътъ въ случая е, че твоята секция е крещящо неенциклопедично написана. Например "Възможно е да се счита че българите сме първата [[бяла раса|бяла]] арийска нация". Ако наистина сѫществува такава теория, то следва да го напишешъ така: Подръжниците (''изброяваш нѣколко учени и известни личности'') на тази теория разглеждат българите като първата арийска нация. Сега, ако упорствашъ да я има тази секция въ статията, ще трѣбва да се запасишъ съ извори, за да докажешъ, че такава теория сѫществува - да представишъ научни трудове, дискусии и т.н. Поздравъ!--[[Потребител:Dimotika|Dimotika]] 10:21, 21 май 2009 (UTC) >> мисля че в днешно време много историци са платени, още от комунизма, и все пак някъде имаше един източник, ако го намеря. Много грешно е да има теории че сме с Фино-угрийски и смесен произход, а пък тюркската теория вече е официално отхвърлена, и все пак, това че сме бели арийци е теория и бива да бъде написана, на същото основание бих изтрил и това че сме от Фино-угрийски и смесен произход и ще го направя. [[Потребител:Targovishtenec_bg]] :: Виж сега, не може току-така да изтриешъ секцията "Смесен произход", само защото не си съгласенъ съ нея (това си е вандализъмъ).Който го е писалъ, поне се е постаралъ да му сложи източници. За "Фино-угрийската теория" съмъ съгласенъ да се трие, защото нѣмаше нищо въ нея. А тюркската теория все още е официалната и международно призната теория за произхода на българитѣ. Въ своя национализъмъ нека поне се опитаме да бѫдемъ по-обективни отъ македонцитѣ, става ли?--[[Потребител:Dimotika|Dimotika]] 11:04, 21 май 2009 (UTC) >> така е да, по- обективни трябва да бъдем от (македонците) промитите [[българи]] в [[Република Македония|Македония]], да, не съм видял че има източник за секцията "Смесен произход", още веднъж извинявай, но аз просто искам да докажа според мен каква е истината, и ще намеря отнякъде източници, братко [[българин]]е :) [[Потребител:Targovishtenec_bg]] :: Някой осмисля ли обстоятелството, че до преди около времената на Троянската война, населението на Азия - до Средна Азия, Почти до Тибет, Среден Сибир, Пакистан, е била населена ИЗКЛЮЧИТЕЛНО с население от бялата раса, т.е. - арийско?! - Това население е било т.н. "скитско" и има пряко отношение към произхода на днешните народи от бялата раса. Изменението на етническия характер на азиатското население, е ставало в полза на жълтата раса и на мулати с тъмното южно население на п-в Индустан, в последващите векове. Свиването на ареала на бялата раса продължава и днес, пред очите ни. Това означава, че дори и даден източни от примерно 4 в пр. Хр., да сочи нечии произход от Хиндокуш или Памир, Алтай и пр., това не значи че дошлите ТОГАВА от там, родове и народи, са етнически азиатци - обратното - те са били също представители на бялата раса, по-точно, на източно-европейските и средно-европейските народи. ::: Поне до времената на Марко Поло (времената на пълно георгафско европейски невежество), "АЗИЯ" е означавало предимно земята на днешния Анадол! - С вековете, считано от времената на Хродот и Страбон, понятието "Азия", постепенно е ббило разширявано на изток. Моля, да бъдат зачитани тези съображения, ако е нужно да се поставят източници - ще се постараем: Такива има десетки. --[[Потребител:Христо Зарев Игнатов|ѣ]] ([[Потребител беседа:Христо Зарев Игнатов|беседа]]) 05:31, 2 май 2015 (UTC) == Източници == <references /> == Генетично проучване на съвременна Чувашия, засягащо прабългарите == Ето в този труд - http://www.scribd.com/doc/56498785/Chuvash-HLA-Genes - е направено генетично проучване на съвременното чувашко население и тези на други племена (включае българите). Основното заключение от изследването е, че чувашите нямат много общо с нас, въпреки исторически предполагаемата връзка, докато ние сме много близо по визирания показател HLA с иранците и съвременните македонци (не думай). Мисля, че това може да е от помощ. Изследването е сравнително старо. Основният му извод е, че поради липсата на прилика между чувашите и българите би могло да се заключи, че те не са преки потомци на прабългарите. В изследването се допуска, че и двете популации са наследници по-скоро на местно население, евентуално и на други по-големи миграции. Близостта ни с македонците е потвърдена и от редица други изследвания, докато тази с иранците, не. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 06:02, 24 януари 2013 (UTC) == Молба == Доктор Тодор Чобанов моли да бъде премахнато неговото име като поддръжник на теориите за произход на пра-българите. <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Dkeremidchiev|Dkeremidchiev]] ([[Потребител беседа:Dkeremidchiev|беседа]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Специални:Contributions/Dkeremidchiev|приноси]]) 17:45, 17 февруари 2016‎ (UTC)&nbsp;[//bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5&diff=next&oldid=7124509 ''(проверка)'']</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> Всъщност молбата на д-р Тодор Чобанов е не да бъде премахнато неговото име от статията, а да бъде прецизиран текста от гледна точка на това, че привърженици на сарматския, тоест индоевропейския, произход на прабългарите има още от 19-ти век и през целия 20-ти век както сред българските така и сред руските учени, писали за произхода на прабългарите. Редакцията, която съм предложил, на раздела "Иранска (индоевропейска) теория" отразява именно неговото мнение по въпроса. Като учен, отделил значително внимание за изследване на темата, аз имам доверие на неговото мнение изразено в специален имейл и затова съм се съобразил с него при предлаганата от мен редакцията на статията. Потребител [[emkonik]] : Здравейте, предлаганият от Вас допълнителен текст е следния: : ''Въпреки това още през ХIХ век и през целия ХХ век прабългарите са определяни от редица руски, съветски, а и български учени като сармати по произход. Сред застъпниците на тази теза е и най-големия познавач на сарматите в съветската наука - К.Ф. Смирнов. Сред застъпниците на сърматския произход на прабългарите у нас са и Г.С.Раковски, А.Протич, Б.Филов, а в по-ново време - Станчо Ваклинов (може би най-важният български археолог след Филов), Р.Рашев, В.Бешевлиев. Поради определени постулати на доминиращата "тюркско-алтайска" теория, Ваклинов и Бешевлиев застъпват предпазливо тезата за смесване на сармати в Южна Русия с пришълци, които са тюркоговорящи, а у Рашев тезата придобива ново измерение - тюркски е само елитът, а народните маси са от сарматски произход. В полза на тази теза (за нетюркския, тоест сарматски корен) се изказва публично у нас и известният тюрколог Омелян Прицак. В последните години тезата се възприе от историци като [[Георги Бакалов]] и [[Божидар Димитров]], а сред археолозите от се подкрепя от Елена Пенчева, [[Тодор Чобанов]], Евгения Коматарова-Балинова, Андрей Аладжов, а с уговорки и от Станислав Станилов. Понастоящем тюркската теория се подкрепя единствено от отделни учени от по-старата генерация, в това число Васил Гюзелев и Николай Овчаров.'' :Изразявам следните възражения срещу подобна редакция: 1. Не е посочен нито един източник подкрепящ тези твърдения. 2. Идеята, че сарматския произход на прабългарите е подкрепян от учени още през 19 век не кореспондира с името на нито един учен от изброените в текста. 3. Раковски е възрожденец-масон, а не учен. 4. Голяма част от изброените имена поддържат теорията за смесения произход на прабългарите с водещо тюркско начало, която е разгледана в отделна точка. 5. Твърдението, че тюркската теза в момента се поддържа от двама учени у нас е несериозно. Поздрав! [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 15:28, 22 февруари 2016 (UTC) == истинският произход == : ''{{oldid|7296015|Преместено}} на [[Беседа:Произход на прабългарите/Предложение за допълване]] поради големия обем.'' <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:55, 10 май 2016 (UTC) == Основна преработка на статията == Тази статия има нужда от основно преработване съгласно съвременните виждания по въпроса, а не тюкрко-комунистически доктрини от 60-те години: '''1.''' Основен проблем - ясно обособяване на отделните теории за произход, разчистване на бозите на Jingiby. Премахване на секцията Туранска теория - това са стари работи. Теориите се подреждат по тяхната важност: 1 Хунска - изясняване, че хуните не произхождат от Алтай. 2. Тюркска теория - тук може да се изложат схващанията на Голдън 3. Иранска, което не е еквивалентно на индоевропейска. 4. Други - може да се включи и автохонната хипотеза. '''2.''' Изясняване на генетичните тестове - и очевидният извод който следва от това - че прабългарите са били в своето мнозинство индоевропейци. Премахване на спекулации от сорта кой учен кого и в какво обвинявал - тука не е вестник ШОК. '''3.''' Премахване на безсмислици като "народа хунну" - това е било конфедерация а не народ. Или пък изрази от сорта "тюрко-алтайски" -тюрките не произхождат от Алтай. '''4.''' Изясняване в секцията "хунска теория", чe прабългарите идват от северен Китай, като миграцията е станала на два етапа, както считат повечето съвременни учени. '''5.''' Изясняване на спекулацията, че хуните и прабългарите били малки тюркски групи. По тази логика турците могат да претендират, че са основали Бразилия, след това са се разтворили в местното индианско общество. --[[Потребител:Dulovokil146|Dulovokil146]] ([[Потребител беседа:Dulovokil146|беседа]]) 11:13, 19 юли 2016 (UTC) :Статията е добра и балансирана. Създадена е в основни линии от други редактори, години преди аз да пиша тук. Тази статия не е за хуните, объркал си се. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 14:51, 19 юли 2016 (UTC) Ти си се объркал пич, целта на енциклопедиите е да информират читателите, не да ги заливат с боза и да ги лъжат. --[[Потребител:Dulovokil146|Dulovokil146]] ([[Потребител беседа:Dulovokil146|беседа]]) 14:01, 21 юли 2016 (UTC) :Правилата за eтикет на енциклопедията изключват подобно ниво на дискусия. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 14:15, 21 юли 2016 (UTC) == Пристрастие във въведението == Във въведителния абзац има очевидно пристрастие към тюркската теза и именно това го прави непригоден за такъв. Във въведението трябва да има само безспорни основополагащи истини, а не предположения от различни тези. Говоря за изказванията, че прабългарите са били номадски племена, че идват от Централна Азия, и че „езикът и културата им изчезвават напълно“. Предлагам премахването на тези твърдения и преместването им в частта отнасяща се до тюркската теза в раздела, включващ различните такива. [[Потребител:Vassil01|Vassil01]] ([[Потребител беседа:Vassil01|беседа]]) 18:21, 29 януари 2020 (UTC) :Тюркската теза е водеща за произхода на прабългарите и затова е водеща и в увода. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 18:23, 2 февруари 2020 (UTC) ::Тюркската теза е отхвърлена от много учени, в това число академик Георги Марков, проф. Божидар Димитров, проф. Георги Бакалов и др. В увода не следва да се излага някаква теза, дори да и водеща, защото в него трябва да се пишат сведения, които не са някакви предположения, а са напълно доказани и неоспорвани от всички историци истини. --[[Потребител:Vassil01|Vassil01]] ([[Потребител беседа:Vassil01|беседа]]) :::Изброените по-горе не са специалисти в тази област. В световен мащаб специалистите по този въпрос не приемат този възглед.. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) ::::Това, че не са се изцяло посветили на тази тема, не означава, че тя не влиза в тяхната област и по никакъв начин не омаловажава техните проучвания и мнения относно нея, тъй като това са историци с наистина високи научни степени. Когато става въпрос за родна история следва проучванията на родните историци да бъдат зачитани повече от чуждите, тъй като първите са я изучавали много повече и много по-отблизо. А Вие кои световни специалисти имате предвид? --[[Потребител:Vassil01|Vassil01]] ([[Потребител беседа:Vassil01|беседа]]) 21:45, 3 февруари 2020 (UTC) :::::Уикипедия не е форум. Моля, прочетете тази статия. Прочетете източниците цитирани в нея. Прочетете тази страница за разговор. Прочетете статията Прабългари. Прочетете източниците цитирани в нея. Прочетете нейната страница за разговор. Прочетете статията Прабългаристика. Прочетете източниците цитирани в нея. Прочетете нейната страница за разговор. Прочетете статията Антропологимни и генетични проучвания на прабългарите. Прочетете източниците цитирани в нея. Прочетете нейната страница за разговор. Прочетете статията Аспарупови прабългари. Прочетете източниците цитирани в нея. Прочетете нейната страница за разговор. Благодаря. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 04:47, 4 февруари 2020 (UTC) == Изключително дълги и тромави изречения == Недопустимо тежки изречения от по четири-пет реда. Давам пример:'' Най-разпространена е тюркската теория за произхода на прабългарите която се налага в XX век и се споделя от редица международни и български автори и авторитетни издания като Енциклопедия Британика, Брокхауз, но се оспорва от средата на XX век и особено силно днес от някои наши учени, които причисляват прабългарите най-общо казано към арийските ирански народи, което може да се приеме като една добре аргументирана, но небезспорна работна хипотеза.'''' Това спокойно може да бъде: ''Най-разпространена тюрската теория за произхода на прабългарите. ТЯ се налага през XX век и се споделя от редица български изследователи и международни издания, като Енциклопедия Британика. От средата на XX век до днес тази теза е оспорена от множество български учени. Една от по-новите теории е, че прабългарите принадлежат към арийските ирански народи.'''' Дали е аргументирана добре или не тезата не е наша работа да преценяваме. А ако е за въпрос хунската теза също не е безспорна. Още един такъв абзац го "разбих" на пет-шест изречения, за да е четивно. ''Друга причина за нееднозначното представяне на историята на прабългарите в литературата е новата тенденция в България след 1989 г. за оспорване на съществуващите дотогава схващания и фактът, че „новите прабългаристи“ са често неспециалисти, склонни към свободно тълкование на писмените извори, предоверяване и некритичност към тяхната информация, занимания с епиграфски паметници и езикови проблеми без съответната подготовка, както и произволна датировка и етническа атрибуция на археологическите паметници '' '''Това го направих:''' ''Несигурността около произхода на прабългарите се дължи най-вече на оскъдните и противоречиви сведения за ранната им история. Съществуват и други причини за нееднозначното представяне на българската ранносредновековна история. След 1989 г. се появява тенденция за оспорване на съществуващите дотогава идеологеми. Също така че „новите прабългаристи“ са често неспециалисти е сериозн проблец. Те често са склонни към свободно тълкование на писмените извори; на липса към критичност на информацията; на занимания с езикови проблеми без съответната подготовка; а също и на както и произволна датировка и етническа атрибуция на археологическите паметници. Всички тези проблеми затрудняват изследванията на произхода на прабългарите. -''' това са шест изречения, като в едното съм сложил на няколко пъти точка и запетая.''''' 07fngaqk3orav87d5nxqp29tvn6nxmk 12435647 12435613 2024-12-09T11:40:32Z Сале 9192 /* Изключително дълги и тромави изречения */ 12435647 wikitext text/x-wiki {{вижте също|Беседа:Произход на прабългарите/Предложение за допълване}} ==Външен вид== Тези неща за външния вид...някои случайно тук да е учил генетика? Ако древните българи са имали монголоидни белези, най-вече монголоидни очи, то поне малко от днещните българи биха имали такива. Колкото и малко да се твърди, че са били прабългарите (а те не са били малко), то генът за монголоидна гънка на окото (епикантус) е доминантен, следователно би се запазил. Така че или прабългарите съвсем ги е нямало или просто не са били от такъв расов тип. Мога и източници да цитирам, но според мен цялата секция за "образите" си е зи изтриване. Най-малкото е псевдонаучна. Вие какво мислите? == Копиран текст!? == Текста добавен от нашият „анонимен хронограф“ [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/89.253.181.218 89.253.181.218] [{{fullurl:Произход на прабългарите|&diff=1291081&oldid=902907}} тук] твърде много ми прилича на повзет от някъде... [[Потребител:Stalik|Stalik]] 20:48, 3 февруари 2008 (UTC) == Деформация на черепа == Премествам тук целия пасаж за деформациите на черепа, поради липса на източници: <div class='hilite'> При изследването на някои прабългарски [[некропол]]и е разкрита специфична черта от антропологическия облик на прабългарите - практиката да се предизвиква изкуствена цилиндрична деформация на черепа чрез пристягане главата на новородените.{{Източник}} Извършването на сравнителен анализ позволява да се установят народите, при които е налице разглежданият антропологичен белег - той е засвидетелстван в [[Древен Египет]]{{Източник}}, както и при различни ирански народи - от [[усуни]]те в [[Тяншан]], [[Фергана]] и [[Ташкент]]<ref>{{cite book | last = Бернштам | first = А. Н. | authorlink = | year = 1951 | title = Очерки истории гуннов | publisher = | location = Москва}}</ref> до [[сармати]]те южно от [[Урал (планина)|Урал]].<ref>{{cite book | last = Мошкова | first = М. Г. | authorlink = | title = Степи европейской части СССР в скифо-сарматское время | year = 1989 | location = Москва | chapter = Позднесарматская культура}}</ref> населявали територии в близост до [[Бактрия|Древна Бактрия]], както и в [[Древен Египет]]. Разглежданата практика - да се предизвиква изкуствена цилиндрична деформация на черепа, дава възможност да се предположи времевия период, през който прабългарите са се сформирали като народ - далеч преди разпада на Хунската империя, както доказва и наличието на косвена връзка с народите, които са я познавали. Хуните не са деформирали черепите на децата си.{{Източник}} </div> [[Потребител:Nk|Спас Колев]] 11:30, 1 май 2008 (UTC) Напротив, хуните са деформирали черепите си в изключително висок процент, включително и децата. Деформацията е била от кръгов тип, също такъв тип диформация е практикуван и от прабългарите. Paleoneurosurgical aspects of Proto-Bulgarian circular type of artificial skull deformations, Journal of Neurosurgery, http://thejns.org/doi/abs/10.3171/2010.9.FOCUS10193 == Ръст == Премествам тук непотвърдени с източник разсъждения за ръста: <div class='hilite'> Изследванията на некрополите покават още, че скелетните останки са принадлежали на високи хора. Този факт се потвърждава и от някои арабски извори за българската история. Известно е, че [[тюрко-алтайци|тюрко-алтайските народи]] не се отличават с висок ръст. Но това е условно казано, защото арабите са по-ниски от тюрките. </div> [[Потребител:Nk|Спас Колев]] 11:31, 1 май 2008 (UTC) == Няма да е лесно..... == Докато пирамидите и много археологически обекти в Китай и Русия имат статут на секретни обекти, ще ни бъде трудно да узнаем повече за нашите прародители. Но първо в сама България около Варна трябва да се изследват дъната на изкуственото варненско езеро и черно море, и да си зададем въпроса защо в крайна сметка е създадено това езеро. --[[Потребител:Ivail|Ivail]] 21:07, 25 ноември 2008 (UTC) : Еми докато тези пирамиди и други секретни обекти не станат не-секретни и не станат обект на сериозно научно изучаване, информацията, която се е промъкнала към просветените умове е хубаво да не влиза в Уикипедия, защото за да стане това трябва потвърждение от различни източници. Какво да се прави, здравословен консерватизъм{{D}} --[[Потребител:PetaRZ|PetaRZ]] [[Потребител беседа:PetaRZ|¬]] 21:14, 25 ноември 2008 (UTC) == Произход на прабългарите == Не виждам нищо лошо от това да има и такава теория, извинявам се за клипчето :P [[Потребител:Targovishtenec_bg]] 21 май 2009 (UTC) :Лошо нѣма да сме първите арийци, но сѫществува ли такава теория изобщо и ако да, то можешъ ли да го подкрепишъ съ надеждни източници - сиречь научни публикации, кѫдѣто да е видно, че проблемътъ се разглежда съ необходимия наученъ подходъ? Статията като цѣло е доста зле, но проблемътъ въ случая е, че твоята секция е крещящо неенциклопедично написана. Например "Възможно е да се счита че българите сме първата [[бяла раса|бяла]] арийска нация". Ако наистина сѫществува такава теория, то следва да го напишешъ така: Подръжниците (''изброяваш нѣколко учени и известни личности'') на тази теория разглеждат българите като първата арийска нация. Сега, ако упорствашъ да я има тази секция въ статията, ще трѣбва да се запасишъ съ извори, за да докажешъ, че такава теория сѫществува - да представишъ научни трудове, дискусии и т.н. Поздравъ!--[[Потребител:Dimotika|Dimotika]] 10:21, 21 май 2009 (UTC) >> мисля че в днешно време много историци са платени, още от комунизма, и все пак някъде имаше един източник, ако го намеря. Много грешно е да има теории че сме с Фино-угрийски и смесен произход, а пък тюркската теория вече е официално отхвърлена, и все пак, това че сме бели арийци е теория и бива да бъде написана, на същото основание бих изтрил и това че сме от Фино-угрийски и смесен произход и ще го направя. [[Потребител:Targovishtenec_bg]] :: Виж сега, не може току-така да изтриешъ секцията "Смесен произход", само защото не си съгласенъ съ нея (това си е вандализъмъ).Който го е писалъ, поне се е постаралъ да му сложи източници. За "Фино-угрийската теория" съмъ съгласенъ да се трие, защото нѣмаше нищо въ нея. А тюркската теория все още е официалната и международно призната теория за произхода на българитѣ. Въ своя национализъмъ нека поне се опитаме да бѫдемъ по-обективни отъ македонцитѣ, става ли?--[[Потребител:Dimotika|Dimotika]] 11:04, 21 май 2009 (UTC) >> така е да, по- обективни трябва да бъдем от (македонците) промитите [[българи]] в [[Република Македония|Македония]], да, не съм видял че има източник за секцията "Смесен произход", още веднъж извинявай, но аз просто искам да докажа според мен каква е истината, и ще намеря отнякъде източници, братко [[българин]]е :) [[Потребител:Targovishtenec_bg]] :: Някой осмисля ли обстоятелството, че до преди около времената на Троянската война, населението на Азия - до Средна Азия, Почти до Тибет, Среден Сибир, Пакистан, е била населена ИЗКЛЮЧИТЕЛНО с население от бялата раса, т.е. - арийско?! - Това население е било т.н. "скитско" и има пряко отношение към произхода на днешните народи от бялата раса. Изменението на етническия характер на азиатското население, е ставало в полза на жълтата раса и на мулати с тъмното южно население на п-в Индустан, в последващите векове. Свиването на ареала на бялата раса продължава и днес, пред очите ни. Това означава, че дори и даден източни от примерно 4 в пр. Хр., да сочи нечии произход от Хиндокуш или Памир, Алтай и пр., това не значи че дошлите ТОГАВА от там, родове и народи, са етнически азиатци - обратното - те са били също представители на бялата раса, по-точно, на източно-европейските и средно-европейските народи. ::: Поне до времената на Марко Поло (времената на пълно георгафско европейски невежество), "АЗИЯ" е означавало предимно земята на днешния Анадол! - С вековете, считано от времената на Хродот и Страбон, понятието "Азия", постепенно е ббило разширявано на изток. Моля, да бъдат зачитани тези съображения, ако е нужно да се поставят източници - ще се постараем: Такива има десетки. --[[Потребител:Христо Зарев Игнатов|ѣ]] ([[Потребител беседа:Христо Зарев Игнатов|беседа]]) 05:31, 2 май 2015 (UTC) == Източници == <references /> == Генетично проучване на съвременна Чувашия, засягащо прабългарите == Ето в този труд - http://www.scribd.com/doc/56498785/Chuvash-HLA-Genes - е направено генетично проучване на съвременното чувашко население и тези на други племена (включае българите). Основното заключение от изследването е, че чувашите нямат много общо с нас, въпреки исторически предполагаемата връзка, докато ние сме много близо по визирания показател HLA с иранците и съвременните македонци (не думай). Мисля, че това може да е от помощ. Изследването е сравнително старо. Основният му извод е, че поради липсата на прилика между чувашите и българите би могло да се заключи, че те не са преки потомци на прабългарите. В изследването се допуска, че и двете популации са наследници по-скоро на местно население, евентуално и на други по-големи миграции. Близостта ни с македонците е потвърдена и от редица други изследвания, докато тази с иранците, не. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 06:02, 24 януари 2013 (UTC) == Молба == Доктор Тодор Чобанов моли да бъде премахнато неговото име като поддръжник на теориите за произход на пра-българите. <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Dkeremidchiev|Dkeremidchiev]] ([[Потребител беседа:Dkeremidchiev|беседа]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Специални:Contributions/Dkeremidchiev|приноси]]) 17:45, 17 февруари 2016‎ (UTC)&nbsp;[//bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5&diff=next&oldid=7124509 ''(проверка)'']</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> Всъщност молбата на д-р Тодор Чобанов е не да бъде премахнато неговото име от статията, а да бъде прецизиран текста от гледна точка на това, че привърженици на сарматския, тоест индоевропейския, произход на прабългарите има още от 19-ти век и през целия 20-ти век както сред българските така и сред руските учени, писали за произхода на прабългарите. Редакцията, която съм предложил, на раздела "Иранска (индоевропейска) теория" отразява именно неговото мнение по въпроса. Като учен, отделил значително внимание за изследване на темата, аз имам доверие на неговото мнение изразено в специален имейл и затова съм се съобразил с него при предлаганата от мен редакцията на статията. Потребител [[emkonik]] : Здравейте, предлаганият от Вас допълнителен текст е следния: : ''Въпреки това още през ХIХ век и през целия ХХ век прабългарите са определяни от редица руски, съветски, а и български учени като сармати по произход. Сред застъпниците на тази теза е и най-големия познавач на сарматите в съветската наука - К.Ф. Смирнов. Сред застъпниците на сърматския произход на прабългарите у нас са и Г.С.Раковски, А.Протич, Б.Филов, а в по-ново време - Станчо Ваклинов (може би най-важният български археолог след Филов), Р.Рашев, В.Бешевлиев. Поради определени постулати на доминиращата "тюркско-алтайска" теория, Ваклинов и Бешевлиев застъпват предпазливо тезата за смесване на сармати в Южна Русия с пришълци, които са тюркоговорящи, а у Рашев тезата придобива ново измерение - тюркски е само елитът, а народните маси са от сарматски произход. В полза на тази теза (за нетюркския, тоест сарматски корен) се изказва публично у нас и известният тюрколог Омелян Прицак. В последните години тезата се възприе от историци като [[Георги Бакалов]] и [[Божидар Димитров]], а сред археолозите от се подкрепя от Елена Пенчева, [[Тодор Чобанов]], Евгения Коматарова-Балинова, Андрей Аладжов, а с уговорки и от Станислав Станилов. Понастоящем тюркската теория се подкрепя единствено от отделни учени от по-старата генерация, в това число Васил Гюзелев и Николай Овчаров.'' :Изразявам следните възражения срещу подобна редакция: 1. Не е посочен нито един източник подкрепящ тези твърдения. 2. Идеята, че сарматския произход на прабългарите е подкрепян от учени още през 19 век не кореспондира с името на нито един учен от изброените в текста. 3. Раковски е възрожденец-масон, а не учен. 4. Голяма част от изброените имена поддържат теорията за смесения произход на прабългарите с водещо тюркско начало, която е разгледана в отделна точка. 5. Твърдението, че тюркската теза в момента се поддържа от двама учени у нас е несериозно. Поздрав! [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 15:28, 22 февруари 2016 (UTC) == истинският произход == : ''{{oldid|7296015|Преместено}} на [[Беседа:Произход на прабългарите/Предложение за допълване]] поради големия обем.'' <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:55, 10 май 2016 (UTC) == Основна преработка на статията == Тази статия има нужда от основно преработване съгласно съвременните виждания по въпроса, а не тюкрко-комунистически доктрини от 60-те години: '''1.''' Основен проблем - ясно обособяване на отделните теории за произход, разчистване на бозите на Jingiby. Премахване на секцията Туранска теория - това са стари работи. Теориите се подреждат по тяхната важност: 1 Хунска - изясняване, че хуните не произхождат от Алтай. 2. Тюркска теория - тук може да се изложат схващанията на Голдън 3. Иранска, което не е еквивалентно на индоевропейска. 4. Други - може да се включи и автохонната хипотеза. '''2.''' Изясняване на генетичните тестове - и очевидният извод който следва от това - че прабългарите са били в своето мнозинство индоевропейци. Премахване на спекулации от сорта кой учен кого и в какво обвинявал - тука не е вестник ШОК. '''3.''' Премахване на безсмислици като "народа хунну" - това е било конфедерация а не народ. Или пък изрази от сорта "тюрко-алтайски" -тюрките не произхождат от Алтай. '''4.''' Изясняване в секцията "хунска теория", чe прабългарите идват от северен Китай, като миграцията е станала на два етапа, както считат повечето съвременни учени. '''5.''' Изясняване на спекулацията, че хуните и прабългарите били малки тюркски групи. По тази логика турците могат да претендират, че са основали Бразилия, след това са се разтворили в местното индианско общество. --[[Потребител:Dulovokil146|Dulovokil146]] ([[Потребител беседа:Dulovokil146|беседа]]) 11:13, 19 юли 2016 (UTC) :Статията е добра и балансирана. Създадена е в основни линии от други редактори, години преди аз да пиша тук. Тази статия не е за хуните, объркал си се. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 14:51, 19 юли 2016 (UTC) Ти си се объркал пич, целта на енциклопедиите е да информират читателите, не да ги заливат с боза и да ги лъжат. --[[Потребител:Dulovokil146|Dulovokil146]] ([[Потребител беседа:Dulovokil146|беседа]]) 14:01, 21 юли 2016 (UTC) :Правилата за eтикет на енциклопедията изключват подобно ниво на дискусия. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 14:15, 21 юли 2016 (UTC) == Пристрастие във въведението == Във въведителния абзац има очевидно пристрастие към тюркската теза и именно това го прави непригоден за такъв. Във въведението трябва да има само безспорни основополагащи истини, а не предположения от различни тези. Говоря за изказванията, че прабългарите са били номадски племена, че идват от Централна Азия, и че „езикът и културата им изчезвават напълно“. Предлагам премахването на тези твърдения и преместването им в частта отнасяща се до тюркската теза в раздела, включващ различните такива. [[Потребител:Vassil01|Vassil01]] ([[Потребител беседа:Vassil01|беседа]]) 18:21, 29 януари 2020 (UTC) :Тюркската теза е водеща за произхода на прабългарите и затова е водеща и в увода. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 18:23, 2 февруари 2020 (UTC) ::Тюркската теза е отхвърлена от много учени, в това число академик Георги Марков, проф. Божидар Димитров, проф. Георги Бакалов и др. В увода не следва да се излага някаква теза, дори да и водеща, защото в него трябва да се пишат сведения, които не са някакви предположения, а са напълно доказани и неоспорвани от всички историци истини. --[[Потребител:Vassil01|Vassil01]] ([[Потребител беседа:Vassil01|беседа]]) :::Изброените по-горе не са специалисти в тази област. В световен мащаб специалистите по този въпрос не приемат този възглед.. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) ::::Това, че не са се изцяло посветили на тази тема, не означава, че тя не влиза в тяхната област и по никакъв начин не омаловажава техните проучвания и мнения относно нея, тъй като това са историци с наистина високи научни степени. Когато става въпрос за родна история следва проучванията на родните историци да бъдат зачитани повече от чуждите, тъй като първите са я изучавали много повече и много по-отблизо. А Вие кои световни специалисти имате предвид? --[[Потребител:Vassil01|Vassil01]] ([[Потребител беседа:Vassil01|беседа]]) 21:45, 3 февруари 2020 (UTC) :::::Уикипедия не е форум. Моля, прочетете тази статия. Прочетете източниците цитирани в нея. Прочетете тази страница за разговор. Прочетете статията Прабългари. Прочетете източниците цитирани в нея. Прочетете нейната страница за разговор. Прочетете статията Прабългаристика. Прочетете източниците цитирани в нея. Прочетете нейната страница за разговор. Прочетете статията Антропологимни и генетични проучвания на прабългарите. Прочетете източниците цитирани в нея. Прочетете нейната страница за разговор. Прочетете статията Аспарупови прабългари. Прочетете източниците цитирани в нея. Прочетете нейната страница за разговор. Благодаря. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 04:47, 4 февруари 2020 (UTC) == Изключително дълги и тромави изречения == Недопустимо тежки изречения от по четири-пет реда. Давам пример:'' Най-разпространена е тюркската теория за произхода на прабългарите която се налага в XX век и се споделя от редица международни и български автори и авторитетни издания като Енциклопедия Британика, Брокхауз, но се оспорва от средата на XX век и особено силно днес от някои наши учени, които причисляват прабългарите най-общо казано към арийските ирански народи, което може да се приеме като една добре аргументирана, но небезспорна работна хипотеза.'''' Това спокойно може да бъде: ''Най-разпространена тюрската теория за произхода на прабългарите. ТЯ се налага през XX век и се споделя от редица български изследователи и международни издания, като Енциклопедия Британика. От средата на XX век до днес тази теза е оспорена от множество български учени. Една от по-новите теории е, че прабългарите принадлежат към арийските ирански народи.'''' Дали е аргументирана добре или не тезата не е наша работа да преценяваме. А ако е за въпрос хунската теза също не е безспорна. Още един такъв абзац го "разбих" на пет-шест изречения, за да е четивно. ''Друга причина за нееднозначното представяне на историята на прабългарите в литературата е новата тенденция в България след 1989 г. за оспорване на съществуващите дотогава схващания и фактът, че „новите прабългаристи“ са често неспециалисти, склонни към свободно тълкование на писмените извори, предоверяване и некритичност към тяхната информация, занимания с епиграфски паметници и езикови проблеми без съответната подготовка, както и произволна датировка и етническа атрибуция на археологическите паметници '' '''Това го направих:''' ''Несигурността около произхода на прабългарите се дължи най-вече на оскъдните и противоречиви сведения за ранната им история. Съществуват и други причини за нееднозначното представяне на българската ранносредновековна история. След 1989 г. се появява тенденция за оспорване на съществуващите дотогава идеологеми. Също така че „новите прабългаристи“ са често неспециалисти е сериозн проблец. Те често са склонни към свободно тълкование на писмените извори; на липса към критичност на информацията; на занимания с езикови проблеми без съответната подготовка; а също и на както и произволна датировка и етническа атрибуция на археологическите паметници. Всички тези проблеми затрудняват изследванията на произхода на прабългарите. -''' това са шест изречения, като в едното съм сложил на няколко пъти точка и запетая.'''''<small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] ([[Специални:Contributions/Георгиалександров2|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Георгиалександров2|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">13:48, 9 декември 2024 (UTC)</span>&nbsp;[[Special:Diff/12435610/next|''(проверка)'']]</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> mvq7zfy3ft6p7cax0mdis0kviw9jjnq 8 181517 12435117 11025073 2024-12-08T18:03:04Z JSS 9 240185 [[User:Iliev|Iliev]] | https://github.com/wikimedia-bg/wikipedia-ui/commit/e96438e502e68bf6ef4864632d589aa5c9a841e3 | css: cleanup phase 1: move Common.css to 'legacy' gadget 12435117 wikitext text/x-wiki # Тази страница служи за дефиниране на етикетите, използвани в [[Special:Gadgets]] # Преди да я редактирате, уверете се, че разбирате как фунционира (описание - [[mw:Extension:Gadgets#Usage]]) # Не променяйте името на вече съществуващите джаджи (това ще ги деактивира за всички потребители) # Ако някоя джаджа не работи, тя може да бъде изключена чрез заместване на * с # == browsing-gadgets == * Navigation_popups[ResourceLoader|dependencies=mediawiki.user,mediawiki.util|type=general]|popups.js|navpop.css * exlinks[ResourceLoader|dependencies=mediawiki.util]|exlinks.js * lum[ResourceLoader]|lum.js * Big dynamap[ResourceLoader]|Big dynamap.js * ExternalSearch[ResourceLoader]|externalsearch.js * QRpediaFix [ResourceLoader|default|hidden|targets=desktop,mobile] | QRpediaFix.js == editing-gadgets == * MwToolbar[ResourceLoader|hidden]|MwToolbar.js * EditToolbar[ResourceLoader|default]|EditToolbar.js * EditToolbar-core[ResourceLoader|hidden|dependencies=mediawiki.user,mediawiki.util]|EditToolbar-core.js * edittop[ResourceLoader|dependencies=user.options]|edittop.js * wikEd[ResourceLoader]|wikEd.js * HotCat[ResourceLoader]|HotCat.js * Cat-a-lot[ResourceLoader|dependencies=mediawiki.util]|Cat-a-lot.js|Cat-a-lot.css * Advisor[ResourceLoader]|Advisor.js * CategoryMaster[ResourceLoader|rights=autopatrol|dependencies=mediawiki.util]|CategoryMaster.js * MonobookToolbar [ResourceLoader|dependencies=user.options|hidden] | MonobookToolbar.js * MonobookToolbarStandard [ResourceLoader|dependencies=ext.gadget.MonobookToolbar] | MonobookToolbarStandard.js * ProveIt [ResourceLoader] | ProveIt.js == edittoolbar-menus == * EditToolbar-menu-page_elements[ResourceLoader|default|dependencies=ext.gadget.EditToolbar-core]|EditToolbar-menu-page_elements.js * EditToolbar-menu-thematic_templates[ResourceLoader|default|dependencies=ext.gadget.EditToolbar-core]|EditToolbar-menu-thematic_templates.js * EditToolbar-menu-article_templates[ResourceLoader|default|dependencies=ext.gadget.EditToolbar-core]|EditToolbar-menu-article_templates.js * EditToolbar-menu-talk_templates[ResourceLoader|default|dependencies=ext.gadget.EditToolbar-core]|EditToolbar-menu-talk_templates.js * EditToolbar-menu-other_templates[ResourceLoader|default|dependencies=ext.gadget.EditToolbar-core]|EditToolbar-menu-other_templates.js * EditToolbar-menu-sources_templates[ResourceLoader|dependencies=ext.gadget.EditToolbar-core]|EditToolbar-menu-sources_templates.js * EditToolbar-menu-admin_templates[ResourceLoader|dependencies=ext.gadget.EditToolbar-core]|EditToolbar-menu-admin_templates.js * EditToolbar-menu-oldstyle_work_templates[ResourceLoader|dependencies=ext.gadget.EditToolbar-core]|EditToolbar-menu-oldstyle_work_templates.js == interface-gadgets == * OpenStreetMap[ResourceLoader|dependencies=mediawiki.util|default]|OpenStreetMap.js * ReferenceTooltips[ResourceLoader]|ReferenceTooltips.js|ReferenceTooltips.css * UTCLiveClock[ResourceLoader]|UTCLiveClock.js * Blackskin[ResourceLoader|skins=monobook]|Blackskin.css * purgetab[ResourceLoader|dependencies=mediawiki.util]|purgetab.js * cats-on-top[ResourceLoader]|cats-on-top.js * quicklinks[ResourceLoader|dependencies=mediawiki.user,mediawiki.util]|quicklinks.js * HideFundraisingNotice|HideFundraisingNotice.css * BKL[ResourceLoader]|HighlightDisambigLinks.css * quickeditcounter[ResourceLoader|dependencies=mediawiki.api,mediawiki.util]|quickeditcounter.js * SmartWatchlist[ResourceLoader]|SmartWatchlist.js * SWLHideSettings[ResourceLoader|type=styles]|SWLHideSettings.css * Switcher[ResourceLoader|default|hidden]|Switcher.js * ParsePhabLinks[ResourceLoader|default|hidden]|ParsePhabLinks.js * Mwbot[ResourceLoader|dependencies=mediawiki.cookie|default|hidden]|Mwbot.js * WatchlistTopSectionWidgetFix[ResourceLoader|default|type=styles]|WatchlistTopSectionWidgetFix.css * UploadRedirectToCommons [ResourceLoader|default] | UploadRedirectToCommons.js * MoveToIncubator [ResourceLoader|rights=autopatrol|default] | MoveToIncubator.js * LegacyStyles [ResourceLoader|type=styles|default] | LegacyStyles.css == patrol-gadgets == * Quick patrol[ResourceLoader|dependencies=mediawiki.util]|Quick patrol.js * Quick diff[ResourceLoader|dependencies=mediawiki.util]|Quick diff.js * Quick rollback[ResourceLoader]|Quick rollback.js hr0y1ja9hcszta90tnfrmwccvzi0f6t 0 182406 12434970 12310483 2024-12-08T15:32:39Z Ambra75 259141 12434970 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Личност|офицер | име = Итало Гариболди | портрет = | описание = италиански офицер | роден-място = [[Лоди]], [[Италия]] | починал-място = [[Рим]], Италия }} '''Итало Гариболди''' ([[20 април]] [[1879]] – [[9 февруари]] [[1970]]) е [[генерал]] в [[Италианска кралска армия|Италианската кралска армия]] (''Regio Esercito'') преди и по време на [[Втората световна война]]. Роден е в [[Лоди]], [[Италия]]. В периода между двете световни войни постепенно се издига в йерархията, заемайки различни постове в командните структури на различни [[полк]]ове и [[бригада|бригади]]. == Военна кариера == През [[1935]] г., по време на [[Втора италианско-етиопска война|Втората италианско-етиопска война]], той поема командването на 30-а [[пехота|пехотна]] дивизия „Сабауда“, намираща се на северния фронт. Дивизията е част от 1-ви [[Корпус (формирование)|корпус]], разположен в [[Еритрея]]. От [[1939]] до [[1941]] г е командир на [[армия]] към Върховното командване на Северна Африка на маршал [[Итало Балбо]]. В [[Италианска Северна Африка|Италианска Либия]] той командва първо 5-а армия, която е разположена на границата с френското владение [[Тунис]]. След капитулацията на [[Франция]] е главнокомандващ на 10-а армия – на границата с [[Египет]], след като тя на практика е унищожена по време на [[Операция Компас|операция „Компас“]] и се налага да се попълни с хора и части от 5-а армия. По-късно, през 1941 г., е повишен в [[генерал-губернатор]] на [[Либия]], като наследява на поста маршал [[Родолфо Грациани]]. От [[1942]] до [[1943]] г. е главнокомандващ на италианската 8-а армия на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]], до унищожението ѝ в [[Битка при Сталинград|битката при Сталинград]]. == След капитулацията на Италия == Гариболди е в Италия, когато [[крал]] [[Виктор Емануил III]] и [[маршал]] [[Пиетро Бадолио]] свалят от власт [[диктатор]]а [[Бенито Мусолини]] и подписват примирие със [[Съюзници]]те. Като много други италиански военни той е пленен от [[Германия|германците]]. През [[1944]] г. е осъден на смърт като предател. По-късно Гариболди е освободен от затвора от съюзническите сили. Умира на 90-годишна възраст в [[Рим]]. Неговият син Марио Гариболди тръгва по стъпките на баща си във военното поприще. == Заемани постове == * Началник-щаб на 77-а [[дивизия]] – 1919 г. * Командир на 26-и полк – 1926 г. * Командир на 5-а бригада – 1931 * Командир на 30-а пехотна дивизия „Сабауда“ в [[Етиопия]] – 1935 и 1936 г. * Главнокомандващ на 5-а армия в [[Триполитания]] – от 1939 до 1941 г. * Главнокомандващ на 10-а армия в [[Киренайка]] – 1941 г. * Генерал-губернатор на Италианска Либия – 1941 г. * Главнокомандващ на 8-а италианска армия в южна [[Русия]] – 1942 и 1943 г. {{Превод от|en|Italo Gariboldi|191426316}} {{нормативен контрол}}{{Портал|Италия|Биографии}}{{СОРТКАТ:Гариболди, Итало}} [[Категория:Италиански военни дейци от Втората световна война]] [[Категория:Италиански генерали]] [[Категория:Военнопленници през Втората световна война]] [[Категория:Участници в Сталинградската битка]] fr4qf9ujkjzemlh6wl4224qol84artv 0 182816 12435010 11617546 2024-12-08T17:03:09Z Ket 2798 /* Херцогиня на Единбург */ форматиране: 2 интервала (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) 12435010 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | име-рождено = | категория = херцогиня | описание = херцогиня на Единбург | портрет = | портрет-описание = | погребан = | подпис = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = херцогиня | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = велика руска княгиня | герб = }} }} '''Мария Александровна Сакскобургготска''' ([[17 октомври]] [[1853]] – [[24 октомври]] [[1920]]) е велика руска княгиня и херцогиня на [[Единбург]], съпруга на принц [[Алфред (Саксония-Кобург-Гота)|Алфред Сакскобургготски]], [[херцог на Единбург]]. == Произход == Великата княгиня Мария Александровна е родена на [[17 октомври]] [[1853]] в [[Царское Село]], [[Русия]], като ''Мария Александровна Романова''. Тя е втората дъщеря на руския император [[Александър II (Русия)|Александър II]] и съпругата му, принцеса [[Мария Александровна|Мария фон Хесен-Дармщат]]. Мария Александровна е леля на последния руски император, [[Николай II (Русия)|Николай II]], който е убит заедно със семейството си през 1918 г. == Херцогиня на Единбург == [[Файл:Maria de rusia.jpg|мини|ляво|Мария Александровна]] На [[23 януари]] [[1875]] г. в [[Зимен дворец|Зимния дворец]], [[Петербург]], великата княгиня Мария Александровна се омъжва за херцога на Единбург, [[Алфред (Саксония-Кобург-Гота)|Алфред]], който е втори син на [[кралица Виктория]]. Младоженците пристигат в [[Лондон]] на 12 март същата година. Бракът им обаче не е щастлив, а британското общество смята Мария Александровна за прекалено надменна. Освен това, настояването на Александър II дъщеря му да бъде титулувана като ''Нейно Имперско Височество, херцогинята на Единбург'' и да се ползва с предимство пред ''[[Александра Датска|принцесата на Уелс]]'' ядосва кралица Виктория. Тя заповядва обръщението ''Нейно Кралско Височество'' Мария Александровна винаги да предхожда титлата ''Нейно Имперско Височество'', която херцогинята на Единбург притежавала по рождение. Известно време Мария Александровна видимо недоволства, че [[Александра Датска|принцесата на Уелс]], тогава [[Александра Датска]], се ползва с по-голямо предимство от нея – дъщерята на руския император. Поради тази причина към Мария се обръщали с титлите ''Нейно Кралско и Имперско Височество'' или ''Нейно Имперско и Кралско Височество'', а кралица Виктория я удостоявала с внимание веднага след принцесата на Уелс. След омъжването си за Алфред Мария Александровна пристига във Великобритания със зестра от 100 000 [[Британска лира|британски лири]] и годишна издръжка, отпускана от баща ѝ, в размер на 28 000 британски лири. От брака им се раждат пет деца. На 22 август 1893 г. умира [[Ернст II (Саксония-Кобург и Гота)|Ернст II]], херцог Сакскобургготски. Следващият в линията на наследяване на престола на германското княжество [[Саксония-Кобург и Гота]] е принцът на Уелс, [[Едуард VII|Едуард]]. Той обаче преотстъпва тази привилегия на брат си Алфред. Приемайки херцогската титла, Алфред се отказва от годишната си издръжка от 15 000 британски лири, които му се полагат от цивилната листа на британската кралица, и освобождава местата си в [[Камарата на лордовете]] на [[британския парламент]] и в [[Таен съвет (Обединено кралство)|Тайния съвет]]. След като съпругът ѝ става ''херцог Сакскобургготски'', Мария Александровна получава и титлата ''херцогиня Сакскобургготска'' в добавка към титлата ''херцогиня на Единбург''. Като съпруга на суверенен владетел на германско княжество Мария Александровна технически започва да се ползва с предимство пред етърва си, принцесата на Уелс, което е отразено и в протокола на тържествата по случай диамантения юбилей на кралица Виктория. Най-големият им син принц Алфред Сакскобургготски се забърква в скандал, свързан с името на любовницата му, поради което прави опит за самоубийство по време на честването на 25-годишнината от сватбата на родителите му. Принцът оцелява, но обърканите му родители решават да го изпратят в [[Мерано]], [[Италия]], където да се лекува. Там той умира две седмици по-късно – на 6 февруари 1899 г. На 30 юли 1900 г. в [[Кобург]] умира и съпругът на Мария Александровна, Алфред. Херцогската титла е наследена от племенника на Алфред, принц Чарлс Едуард, [[херцог на Олбъни]]. Като вдовстваща херцогиня Мария Александровна продължава да живее в Кобург. Херцогството престава да съществува през 1918 г. Мария Александровна умира на 24 октомври 1920 г. в [[Швейцария|швейцарския]] град [[Цюрих]], вероятно шокирана от получена телеграма, адресирана до нея като ''Frau Coburg'' (''Госпожа Кобург''). Мария Александровна е погребана в семейната гробница на херцозите на Саксония-Кобург-Гота близо до Кобург. На дъщеря ѝ [[Мария Единбургска|Мария]], кралица на [[Румъния]], е забранено да присъства на погребението на майка си и да посещава [[Германия]], поради факта, че Румъния е враг на Германия в [[Първата световна война]]. == Деца == Мария Александровна и Алфред имат децата: * Принц Алфред Сакскобургготски (1874 – 1899) * Принцеса [[Мария Единбургска]] (1875 – 1938), омъжена за румънския крал [[Фердинанд I (Румъния)|Фердинанд I]] * Принцеса [[Виктория Фьодоровна]] (1876 – 1936) * Принцеса [[Александра Сакскобургготска]] (1878 – 1942) * мъртвороден син (1879) * Принцеса [[Беатрис Сакскобургготска]] (1884 – 1966) == Титли == * 17 октомври 1853 – 23 януари 1874 – ''Нейно Имперско Височество, великата княгиня Мария Александровна'' * 23 януаи 1874 – 22 август 1893 – ''Нейно Имперско и Кралско Височество, херцогинята на Единбург'' * 22 август 1893 – 11 октомври 1905 – ''Нейно Имперско и Кралско Височество, херцогиня Сакскобургготска'' * 11 октомври 1905 – 24 октомври 1920 – ''Нейно Имперско и Кралско Височество, вдовстващата херцогиня Сакскобургготска'' == Източници == <references /> * [http://gatchina3000.ru/brockhaus-and-efron-encyclopedic-dictionary/064/64321.htm Artikel] in Brockhaus-Efron {{Превод от|en|Grand Duchess Maria Alexandrovna of Russia|185786796}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Руска империя}} {{СОРТКАТ:Сакскобургготска, Мария Александровна}} [[Категория:Романови]] [[Категория:Руска аристокрация]] [[Категория:Англичани]] [[Категория:Германци]] [[Категория:Починали в Цюрих]] m2y7o8oeqw8dvf2oale8d6l48hu4b9q 0 183080 12434969 10909590 2024-12-08T15:30:09Z Ambra75 259141 12434969 wikitext text/x-wiki {{Военно лице | име = Родолфо Грациани | портрет = Marshal Graziani 1940 (Retouched).jpg | портрет_описание = Родолфо Грациани през 1940 г. | място на раждане = [[Филетино]], [[Италия]] | място на смърт = [[Рим]], Италия | преданост = {{флагче с име|Кралство Италия}} (1915 – 1943)<br>{{флагче с име|Q153660||Република Сало}} (1943 – 1945) | години на служба = 1915 – 1945 | звание = губернатор на [[Италианска Сомалия]]<br>вицекрал на [[Абисиния]]<br>маршал на [[Кралство Италия|Италия]]<br>губернатор на [[Либия]]<br>министър на отбраната в [[Република Сало]] | войсково поделение = | командвания = италианската 10-а армия | битки = | битки_етикет = | награди = | образование = | родства = | по-късна работа = | подпис = }} '''Родолфо Грациани''' ({{lang|it|Rodolfo Graziani}}), маркиз на Негели, е [[Италия|италиански]] военен офицер – маршал, който командва военни експедиции в [[Африка]] преди и по време на [[Втората световна война]], както и политик – министър на отбраната. == Ранен живот и военна кариера == Роден във [[Филетино]] близо до [[Фрозиноне|Фрозионе]], той служи по времето на [[Първата световна война]] и става най-младият [[полковник]] в италианската кралска армия. През 1920 г. командва италианските части в Либия и е отговорен за умиротворяването на бедуинските бунтовници. По време на тези действия той е отговорен за изграждането на няколко концентрационни и работни лагери. В тях загиват десетки хиляди либийски затворници – обесени, разстреляни или от глад и болести<ref>[http://education.guardian.co.uk/higher/humanities/story/0,,512212,00.html education.guardian.co.uk]</ref>. През 1935 – 1936 г. по време на [[Втора италианско-етиопска война|Втората италианско-етиопска война]] командва южната италианска армия, която напада [[Етиопия]] от [[Италианска Сомалия]]. На [[19 февруари]] [[1937]] г., след края на войната, докато е вицекрал и генерал-губернатор на Етиопия оцелява при извършен опит за убийство. Последват репресии, които му спечелват названието ''касапинът на Етиопия''.<ref>An account of this event, known in Ethiopia as „Yekatit 12“, is chapter 14 of Anthony Mockler's ''Haile Selassie's War'' (New York: Olive Branch, 2003).</ref> == През Втората световна война == По време на [[Втората световна война]] командва италианската 10-а армия, разположена в Либия. Става командир след смъртта на [[Итало Балбо]], убит от приятелски огън на [[28 юни]] [[1940]] г. След официалното обявяване на войната [[Бенито Мусолини]] му нарежда да атакува [[Египет]]. Грациани изразява съмнения относно способностите на слабо механизираната армия под негово командване, но на 13 септември дава заповед за нападение. Напуска поста си през [[1941]] г. след като е победен от британците по време на [[операция Компас]]. Той е единственият от италианските маршали, останали верни на Мусолини след преврата на [[Дино Гранди]]. След това е назначен за министър на отбраната на [[Република Сало]]. Освен това командва смесената италианско-германска група армии „Лигурия“ ({{Lang|it|Armee Ligurien}}). В края на войната Грациани прекарва няколко дни в затвора „Сан Виторе“ в [[Милано]], преди да бъде прехвърлен под съюзнически контрол. Върнат е в Африка под британско-американски надзор, където остава до февруари [[1946]] г. След като отминава опасността да бъде убит или обесен, е върнат в италиански затвор в Процида. През [[1950]] г. военен трибунал осъжда Грациани на 19 години, заради сътрудничеството му с нацистите. Освободен е едва след няколко месеца. Умира в [[Рим]]. == Военна кариера == * до [[1918]] г. – служба по време на Първата световна война. * [[1921]]-[[1933|33]] г. – служба в Либия. * [[1935]] г. – губернатор на [[Италианска Сомалия]]. * [[1936]] – [[1937]] г. – вицекрал на Етиопия, повишен до ранг маршал на Италия. * [[1940]] г. – губернатор на Либия. * [[1943]] – [[1945]] г. – министър на отбраната на [[Република Сало]] и командир на група армии „Лигурия“. == В киното == * Изигран от Оливър Рийд във филма ''Лъвът на пустинята''. == Източници == <references/>{{Портал|Италия|Биографии}}{{СОРТКАТ:Грациани, Родолфо}} [[Категория:Италиански военни дейци от Втората световна война]] [[Категория:Италиански маршали]] [[Категория:Италиански политици]] [[Категория:Италиански министри]] [[Категория:Министри на отбраната]] 44271az3x6fneua4ks9cxvw6gg9uium 0 190073 12435404 12368713 2024-12-09T02:06:09Z 2003:EE:6F12:D501:E5C5:F9E1:6D8:CD54 името на кметицата 12435404 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|града в Германия|окръга|Регенсбург (окръг)}} {{Селище инфо|Германия | име-местно = Regensburg | вид = град | провинция = Бавария | окръг = – | площ = 80,7 | височина = Най-високата точка 471 [[метър|m]]{{Br}}Най-ниската точка 326 | население = 159 465 | население-година = 2023 | подразделения = 18 района | кмет = Гертруд Малц-Шварцфишер | основаване = | мпс-код = R | сайт = {{URL|https://www.regensburg.de/}} }} '''Регенсбург''' (на [[Австро-баварски диалекти|австро-баварски]] '''Rengschburg''' „Ренгшбург“, {{lang|la|Ratisbona}}<ref>Ратисбона</ref> или ''Castra Regina'',<ref>''Кастра Регина''</ref> което означава „крепостта на река Реген“) е град във [[Федерални провинции на Германия|федерална провинция]] [[Бавария]], [[Германия]]. Той е административен център на регион [[Горен Пфалц]]. Площта на Регенсбург е 80,7 км², населението към 31 декември 2010 г. – 135 520 жители, а гъстотата на населението – 1679 д/км².<ref name="StatJahrbuch2012-30">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages= 30 – 31 |accessdate=20 януари 2013}}</ref> Градът е най-голямото дунавско пристанище в Германия. Начален пункт е на канала [[Рейн - Майн - Дунав]]. Големият средновековен център е един от културните паметници в Германия, включени в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|списъка за световното наследство на ЮНЕСКО]]. В старата част на града се намира красивата готическа [[катедрала]] „Петерсдом“. == История == {{Световно културно и природно наследство |Име = Средовековния град на Регенсбург |име_ЮНЕСКО = Old town of Regensburg with Stadtamhof |кутияширина = |максширина = |Картинка = [[Файл:Regensburg 08 2006 2.jpg|център|300px]] |Картинка_описание = |Място = Германия |Тип = Културно |Критерий = ii, iii, iv |ID = 1155 |Справка = |Регион = Европа и Северна Америка |Координати = |Година = 2006 |Разширение = |Застрашен = }} {{раздел-мъниче}} Градът е създаден през [[1 век]] на място, на което е разположен [[Древен Рим|римски]] [[легион]]. По време на династията на [[Агилолфинги]]те Ратисбона е столица на [[херцогство Бавария]]. От 739 г. е седалище на [[епископ]].<ref>{{cite book |title= История на Мюнхен |last=Блед |first=Жан-Пол |authorlink=Жан-Пол Блед |year=2013 |publisher=Рива |location=София |isbn=9789543204236 |pages=11}}</ref> По времето на [[Албрехт V (Бавария)|Албрехт V]] част от мюнхенските протестанти се преместват в Регенсбург, където могат да упражняват свободно вярата си.<ref name="История на Мюнхен 38-39">{{cite book |title= История на Мюнхен |last=Блед |first=Жан-Пол |authorlink=Жан-Пол Блед |year=2013 |publisher=Рива |location=София |isbn=9789543204236 |pages=38 – 39}}</ref> == Известни личности == ; Родени в Регенсбург * [[Валтер Рьорл]] (р. 1947), автомобилен състезател ; Починали в Регенсбург * [[Йохан Кеплер]] (1571-1630), астроном и математик * [[Конрад фон Мегенберг]] (1309-1374), историк<ref name="WDL">{{cite web |url = http://www.wdl.org/en/item/3158/ |title = Book of Nature |work = [[World Digital Library]] |date = 20 август 1481 |accessdate = 27 август 2013 }}</ref> == Побратимени градове == Регенсбург е [[побратимен град]] или партньор със следните градове:<ref>[http://www.regensburg.de/wirtschaft/international/english/going_international/partnerregions.shtml Международно сътрудничество]</ref> * {{флагче|Шотландия|Флаг на Шотландия}} [[Абърдийн]], [[Шотландия]] от 1955<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.aberdeencity.gov.uk/ACCI/web/site/Tourism/SL/tur_TownTwinning.asp |заглавие=www.aberdeencity.gov.uk |достъп_дата=2008-04-19 |архив_дата=2008-11-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20081123103433/http://www.aberdeencity.gov.uk/ACCI/web/site/Tourism/SL/tur_TownTwinning.asp }}</ref> * {{флагче|Италия|Флаг на Италия}} [[Бресаноне]], [[Италия]] от 1969 * {{флагче|Унгария|Флаг на Унгария}} [[Будавар]], [[Будапеща]], [[Унгария]] от 2005 * {{флагче|Франция|Флаг на Франция}} [[Клермон Феран]], [[Франция]] от 1969 * {{флагче|Украйна|Флаг на Украйна}} [[Одеса]], [[Украйна]] от 1980 * {{флагче|Чехия|Флаг на Чехия}} [[Пилзен]], [[Чехия]] от 1993 * {{флагче|САЩ|Флаг на САЩ}} [[Темпи (Аризона)]], [[САЩ]] от 1981 [[Файл:Regensburg Uferpanorama 08 2006 2.jpg|800px|]] == Външни препратки == * [http://www.regensburg.de/ Официална уеб страница на Регенсбург] == Бележки == <references /> {{Мъниче|Селище|Германия}} {{Река Дунав}} {{Градове в Германия}} {{Градове в Бавария}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|Германия}} [[Категория:Регенсбург| ]] mj88fo5ktsv497mpe6lfpml5at0x6i2 3 190393 12435482 12433077 2024-12-09T07:11:26Z Niki Yooff 24726 Нова тема /* СТАДИОН ОСОГОВО */ 12435482 wikitext text/x-wiki [[Картинка:Filing cabinet icon.svg|мини|дясно| Архиви [[Потребител беседа:Алиса Селезньова/2008-03.2009|2008-03.2009]], [[Потребител беседа:Алиса Селезньова/2009-02.2010|2009-02.2010]], [[Потребител беседа:Алиса Селезньова/2010-11.2010|2010-11.2010]], [[Потребител беседа:Алиса Селезньова/2010-10.2011|2010-10.2011]], [[Потребител беседа:Алиса Селезньова/2011-02.2012|2011-02.2012]], [[Потребител беседа:Алиса Селезньова/2012-10.2012|2012-10.2012]], [[Потребител беседа:Алиса Селезньова/2012-04.2013|2012-04.2013]], [[Потребител беседа:Алиса Селезньова/2013-01.2015|2013-01.2015]], [[Потребител беседа:Алиса Селезньова/2015-12.2017|2015-12.2017]], [[Потребител беседа:Алиса Селезньова/Странни некви|СН]], [[Потребител беседа:Алиса Селезньова/2018|2018]], [[Потребител беседа:Алиса Селезньова/2019-2020|2019 - 2020]]]] {{нова нишка}} == Войнов и останали от миналата година == <del>От това нещо излиза ли [https://yordanvoynov1896.wordpress.com/19-05-1934/]? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 20:33, 3 януари 2019 (UTC)</del> <del>[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=42.003789&lon=21.445023&z=19&show=/15428676/Hadzhi-Kjazim-Mosque] Не съм убеден дали е Кязим - мъжко име или Къзъм (момичето ми). И как се връзва това [https://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D1%9F%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D1%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%98%D0%B0] --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:42, 29 януари 2018 (UTC) Второто е това [https://www.google.com/maps/place/Kasim+Bey/@42.0036902,21.4454325,18z/data=!4m5!3m4!1s0x1354153683570091:0x1394177b1bc39c69!8m2!3d42.0022944!4d21.4452552] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:00, 21 септември 2021 (UTC)</del> [http://archives.elia.org.gr:8080/eliasim/listres.aspx?lsid=110071&fcode=t210a&ftext=%CE%A4%CE%9F%CE%A0%CE%9F%CE%A3%20%CE%95%CE%9A%CE%94%CE%9F%CE%A3%CE%97%CE%A3%20%CE%95%CE%9D%CE%A4%CE%A5%CE%A0%CE%9F%CE%A5&fval=%CE%9A%CE%B1%CF%83%CF%84%CE%BF%CF%81%CE%B9%CE%AC&form=300003 Костурски вестници] Босилеград Виж от [[Костадин Попгутов]] (Константин, Дино Попгутов, поп Гутов) става ли нещо. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 18:26, 3 октомври 2018 (UTC) [[Георги Пернов]]. Танчев и участвал в Октомврийската революция. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 18:13, 4 февруари 2019 (UTC) Шаблони Шапкареви и Стрезови :Сега. Тия Шапкаревите шаблон от написаните или разръчкване, защото виждам някакви участници в Гръцкото въстание, които стават. И изобщо до каква степен детайлното обяснение на Кузман да влезе? -- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 13:15, 20 януари 2020 (UTC) [[Христо Кенин]]? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:10, 14 февруари 2019 (UTC) <del>[[Георги Мицарев]], като пуснеш в Книги и Мицаров. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 18:43, 27 февруари 2019 (UTC)</del> Абе началното училище в Пиргите що не го направиш. Това примерно {{Цитат периодика| last = Думбалакова | first =Мария Атанасова | authorlink = | coauthors = | year = 1943 | month = | title =Приноси за проучване на учебното дѣло: Първото българско училище в Пиргитѣ - гр. Солунъ | journal =Училищно дѣло | publisher = | location = | volume = | issue =6 | pages =782 - 786 | doi = | id = | url = https://www.solunbg.org/bg/solun-i-balgarite/pamet/spomeni/135-dumbalova-maria-pyrvoto-bulgarsko-uchilishte-pirgite-solun-uchilishtno-delo-6-1943.html | format = | accessdate = }}, в Сборник Солун може да има нещо. Със сигурност има две снимки качени - категоризирани са в Солунската община. Аз ще погледна в Кандиларов имаше учителите. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:34, 2 февруари 2019 (UTC) А тука в Македоника има една статия [https://www.google.com/search?q=%CE%86%CE%B3%CE%B3%CE%B5%CE%BB%CE%BF%CF%82+%CE%9C%CE%BF%CF%85%CF%83%CF%84%CE%BF%CE%BE%CF%8D%CE%B4%CE%B7%CF%82&client=firefox-b-d&source=lnms&sa=X&ved=0ahUKEwiT5OLm8M_gAhVSyRoKHbcMCh4Q_AUICSgA&biw=1920&bih=925&dpr=1 4 резултат] около въстанието в 54 година, в която Мустоксидис се споменава много. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:46, 22 февруари 2019 (UTC) :{{ping|Мико}} На мен ми ги подрежда иначе, може ли линк?-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:34, 3 март 2019 (UTC) [https://www.delcampe.net/en_GB/collectables/postcards/bulgaria/bulgaria-macedonia-1880s-alexander-protogerov-cadet-extremely-rare-welebny-small-cardboard-studio-portrait-ab452-435172060.html], [https://www.delcampe.net/en_GB/collectables/postcards/militaria/unclassified/166486-skopie-macedonia-military-school-group-officers-soldiers-uniform-bulgaria-bulgarie-bulgarien-308155660.html], [https://www.ebay.com/itm/1908-HURIET-Revolution-Turkey-In-Macedonia-Turkish-Bulgaria-Flag-Photo-Postcard/362553884661?hash=item5469e53ff5:g:Xy8AAOSwdGFYoVP5:rk:56:pf:0], [https://www.ebay.com/itm/Military-postcard-1st-Balkan-War-1912-13-volunteers-Ser-Serres-Macedonia-Greece/311698750899?hash=item4892b17db3:g:XVAAAOSwCGVX2ooS:rk:133:pf:0], [https://www.ebay.com/itm/WWI-Bulgaria-Officer-Christmas-Feast-Dance-Macedonia-Front-Orig-Censor-Photo-Pc/113659720061?hash=item1a76a5b17d:g:tVoAAOSwNkNZ5E7U:rk:63:pf:0], [https://www.delcampe.net/en_GB/collectables/stamps/turkey-1858-1921-ottoman-empire/covers-documents/147144-1908-veles-macedonia-macedoine-turkey-turkije-stationery-entier-sofia-bulgaria-269336990.html] [https://www.delcampe.net/en_GB/collectables/stamps/turkey-1858-1921-ottoman-empire/covers-documents/145411-2-10-1908-postal-history-turkey-bulgaria-mustafa-pasha-svilengrad-stationery-entier-ganzsachen-bulgarie-265353409.html] [https://www.delcampe.net/en_GB/collectables/stamps/bulgaria-1909-45-kingdom/covers-documents/145975-occupation-censorship-tetovo-28-2-1918-macedonia-macedoine-varna-bulgaria-bulgarie-woman-266361763.html] [https://www.delcampe.net/en_GB/collectables/stamps/history/ww1/149638-ww1-occupation-censorship-tetovo-macedonia-macedoine-1918-bulgaria-bulgarie-photo-roses-273188934.html] :Аз ли всички? -- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 07:26, 1 март 2019 (UTC) === Документ === [http://www.oldprilep.com/mahalenski-chesmi-glavna-kniga/#!prettyPhoto[Gallery]/4/] Кво да го направиме? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:08, 30 май 2019 (UTC) === Антипатриотични === Ето тука в тоя брой на Науста има серия андарти с отделни статии за всеки. [https://core.ac.uk/download/pdf/84441054.pdf] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:14, 9 юли 2019 (UTC) <del>И оттука [https://antexoume.wordpress.com/2014/10/16/%CE%B3%CF%85%CE%BD%CE%B1%CE%AF%CE%BA%CE%B5%CF%82-%CF%83%CF%84%CE%BF%CE%BD-%CE%BC%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C-%CE%B1%CE%B3%CF%8E%CE%BD%CE%B1-%CE%B7-%CF%86%CE%B9%CE%BB%CF%8C/] некоя женичка можеш да извадиш. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:28, 9 юли 2019 (UTC)</del> <del>[[Михаил Солунов]] Танчев, от Небрегово, [https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&biw=1366&bih=623&tbm=bks&ei=qdAlXfqbHciymwXx2qnoBw&q=%D0%BC%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB+%D1%81%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BD%D0%BE%D0%B2&oq=%D0%BC%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB+%D1%81%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BD%D0%BE%D0%B2&gs_l=psy-ab.3...392974.395049.0.395279.14.9.0.0.0.0.559.925.0j2j5-1.3.0....0...1c.1.64.psy-ab..11.2.739...0i19k1.0.eXQUpec3zvY]</del> -- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 11:57, 10 юли 2019 (UTC) === Патриотични === Виж и Ташо Райков от Просечен нема ли нещо за него. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 19:40, 9 юли 2019 (UTC) === Вили === Тука румънските могат да се търсят по селище. [https://www.biserici.org/index.php?menu=CU] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 19:40, 8 септември 2019 (UTC) Измисли ги духовните околии на Неврокопската. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:11, 6 октомври 2019 (UTC) [https://sr.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%83%D0%BA%D0%B0_%D0%9D%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B3] Ето оттука [http://www.pelagon.mk/2018/08/17/%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%88%D0%BE%D1%82-%D0%B8-%D0%BF%D1%83%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%88%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B2-%D0%B1%D0%BE/] да помогнеш, да се изпонарежат и качат тия, които стават. [https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Church_of_the_Theotokos_(Fari%C5%A1)?uselang=mk] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:34, 13 април 2020 (UTC) Това е добра статия [https://en.wikipedia.org/wiki/Government_of_Macedonia_(ancient_kingdom)] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:08, 22 април 2020 (UTC) Ако не го щеш косинския сърбоманин - ето тоя по Интернет? [[Йоаким Мустрев]]? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:12, 7 май 2020 (UTC) :<del>Хаха, кой косински сърбоманин? Аз просто на вергинска вълна бех.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 08:16, 7 май 2020 (UTC)</del> ::<del>По-горната ми реплика. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:26, 7 май 2020 (UTC)</del> [[Климент Далкалъчев]] нема ли да го направиш? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:32, 24 май 2020 (UTC) :За мъниче мога да събера ама не намирам да е роден във Владово.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 08:07, 24 май 2020 (UTC) ::Е „По произход е от големия род [[Далкалъчеви]] от воденското село Владово“. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:20, 24 май 2020 (UTC) И двама гърчоля от [[Ставрос Налис]] - [[Спиридон Думас|Спиридон (Спирос) Думас]] имаме неколко източника за него и го има и във [[Фос (битолски вестник)]] също с източници - готово мъниче. За [[Константинос Михаил (революционер)]] пускай с Монахос Κωνσταντίνος Μιχαήλ Μόναχος, за да се отличи от по-стария, който също е лекар. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:27, 24 май 2020 (UTC) Във Фабрикатора седят едни снимки - можеш ли да им обърнеш внимание, че ще го закриват май? [https://phabricator.wikimedia.bg/T8] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:09, 20 май 2020 (UTC) :Ох, много трудно се оправям там... ще опитам?-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:05, 20 май 2020 (UTC) === Патриотични и антипатриотични === Не че не са се натрупали горе. <del>[[Дончо Мирчев]] [https://duma.mk/region/17-veles/21640-2017-01-28-16-49-31.html] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:24, 26 юни 2020 (UTC) [https://books.google.bg/books?id=FYkHAAAAMAAJ&q=%22%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%BE%D1%82+%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA+(%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD+%D0%BE%D0%B4+%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%B8%22&dq=%22%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%BE%D1%82+%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA+(%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD+%D0%BE%D0%B4+%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%B8%22&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwi5spmE5J_qAhVtpYsKHe9hBJ0Q6AEwAHoECAAQAg] [https://www.google.bg/search?hl=bg&tbm=bks&sxsrf=ALeKk03gRq_c5xX2W5fnTXxOl8NYMVojxA%3A1593184830460&ei=PhL2Xo3TG_GhrgTc7JfgBQ&q=%22%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%BE%D1%82+%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA+%28%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD+%D0%BE%D0%B4+%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%B8%22&oq=%22%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%BE%D1%82+%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA+%28%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD+%D0%BE%D0%B4+%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%B8%22&gs_l=psy-ab.3...1869.3567.0.3702.11.11.0.0.0.0.174.1081.0j7.7.0....0...1c..64.psy-ab..4.0.0....0.4Z-K8NoaXHg] [https://books.google.bg/books?id=FYkHAAAAMAAJ&q=%22%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B0+%D0%90%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2,+%D0%B8+%D0%B3%D0%BE+%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%88%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%88%D0%B5+%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B0+%D1%9C%D0%B5+%D0%B3%D0%BE+%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D0%BE%D0%B4%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%22&dq=%22%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B0+%D0%90%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2,+%D0%B8+%D0%B3%D0%BE+%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%88%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%88%D0%B5+%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B0+%D1%9C%D0%B5+%D0%B3%D0%BE+%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D0%BE%D0%B4%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%22&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwiNrO3w45_qAhV1u3EKHX3lBfgQ6AEwAHoECAAQAg] [https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&biw=1920&bih=919&tbm=bks&sxsrf=ALeKk01ZsMDvqEZOp5WNvLDcNubfHn-wDw%3A1593184792365&ei=GBL2XsTwFcHQxgOx04PACQ&q=%22%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B0+%D0%90%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2%2C+%D0%B8+%D0%B3%D0%BE+%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%88%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%88%D0%B5+%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B0+%D1%9C%D0%B5+%D0%B3%D0%BE+%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D0%BE%D0%B4%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%22&oq=%22%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B0+%D0%90%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2%2C+%D0%B8+%D0%B3%D0%BE+%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%88%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%88%D0%B5+%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B0+%D1%9C%D0%B5+%D0%B3%D0%BE+%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D0%BE%D0%B4%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%22&gs_l=psy-ab.12...5581.6537.0.7211.3.3.0.0.0.0.172.391.1j2.3.0....0...1c.2.64.psy-ab..0.0.0....0.SpHA8PfMDSI] [https://books.google.bg/books?hl=bg&id=FYkHAAAAMAAJ&dq=%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B5+%D0%90%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2&focus=searchwithinvolume&q=%22%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB+%D0%88%D0%BE%D0%B2%D1%87%D0%B5+%D0%8F%D0%B8%D0%BF%D1%83%D0%BD%D0%BE%D0%B2+%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE+%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE+%D0%B7%D0%B0+%D0%BA%D0%BC%D0%B5%D1%82+%D0%B1%D0%B5%D1%88%D0%B5%22]</del> <del>[[Лев Адамов]] от Горенци? По спомените му [http://strumski.com/biblioteka/?id=481] също. Не знам става ли. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:24, 18 юли 2020 (UTC)</del> <del>[[Петрискос]] (или по-скоро Петриск?) от Петърско директно.</del> И античния град в Пътеле. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:48, 20 юли 2020 (UTC) [[Пьотър Орловац]] по нашите източници из интернет (като Пьотър и Пьотр) плюс това в [[Борис Тагеев]]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 18:04, 24 юли 2020 (UTC) Тоя албум [http://www.strumski.com/books/Tr_Blagoev_Gen_Protogerovu.pdf] е на Трайко Благоев и е със свободни права. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:40, 31 юли 2020 (UTC) Требва да се извади от [[Тего Сапунджиев]] информацията за [[Григор Сапунджиев]] според [[:el:Γρηγόριος Σαπουντζής]] и [[:el:Στέργιος Σαπουντζής]] и беседата [[:el:Συζήτηση:Στέργιος Σαπουντζής]]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:49, 31 юли 2020 (UTC) Лукидис [https://www.google.com/search?ie=UTF-8&client=ms-android-samsung-ga-rev1&source=android-browser&q=Αναστάσιος+Ναούμ+(Λουκίδης] [[Крум Прокопиев]] - виж става ли, ако не - махни препратката от Ана Полихронова. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:59, 29 август 2020 (UTC) <del>[[Сута Бъчварова]] [https://www.vecer.press/feljton/%D1%84%D0%B5%D1%99%D1%82%D0%BE%D0%BD-%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D1%88%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D0%B4-%D1%81%D1%83%D1%82%D0%B0-%D0%B1/] - високопатриотична.</del> И изобщо на тия фейлетони (???) надолу требва да им обърнем внимание [[Христо Кръстев (учител)]] по това, което сочи към него - за мен голема вероятност да е [[Христо Николов (учител)]]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:32, 4 септември 2020 (UTC) <del>[[Антим Ингилизов]] по каквото сочи</del> (в Янишлиев пише агрономство завършил). -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:37, 4 септември 2020 (UTC) :{{пинг|Мико}} Къде го пише в Янишлиев? Да го цитираш?-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 13:19, 10 февруари 2021 (UTC) Поручик Васил Спасов - трябва да се пита Стан за военната страна. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:38, 4 септември 2020 (UTC) <del>[[Гаврил Георгиев]] (има многа за него [https://www.faktograf.bg/content/gavril-georgiev-osnovatelyat-na-vidinskata-partiyna-organizaciya прим]) и [[Димитър Негенцов]] от Третия конгрес.-- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:53, 6 септември 2020 (UTC)</del> [[Гьоре Макрев]] също може би става.-- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:08, 7 септември 2020 (UTC) * [[Френско консулство в Солун]] [https://tel.archives-ouvertes.fr/tel-02160100/document] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:53, 16 октомври 2020 (UTC) От Солунски юнак Т. Бошков ми се струва, че е [[Тодор Божков]] от Велес (или по-скоро от Башино село). Учил насам-натам, после учител? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:07, 14 ноември 2020 (UTC) И изобщо това е за кумановската община [http://macedonia-history.blogspot.com/2010/10/prosvetnoto-delo-v-kumanovo-i-okoliata.html]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:19, 14 ноември 2020 (UTC) <del>[[Стоян Божинов]] в 6 и 7 конгрес и [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8F%D0%BB%D0%B0_%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0] [https://books.google.bg/books?id=IPi2AAAAIAAJ&q=%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD+%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2+%D0%B1%D1%8F%D0%BB%D0%B0+%D1%81%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0&dq=%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD+%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2+%D0%B1%D1%8F%D0%BB%D0%B0+%D1%81%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwjGz4eDipTtAhXt-yoKHU2GAhoQ6AEwA3oECAEQAg] [https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&biw=1920&bih=919&tbm=bks&sxsrf=ALeKk03rQ2y5Rg5Xh667R5D5Bbxj_clDxg%3A1605976852196&ei=FEO5X4i9C4i43AOUgKWQCA&q=%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD+%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2+%D0%B1%D1%8F%D0%BB%D0%B0+%D1%81%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0&oq=%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD+%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2+%D0%B1%D1%8F%D0%BB%D0%B0+%D1%81%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0&gs_l=psy-ab.3...5770.7721.0.7884.13.11.0.0.0.0.223.1072.0j6j1.7.0....0...1c.1.64.psy-ab..6.0.0....0.v9PYZYcVgGg]-- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:45, 21 ноември 2020 (UTC)</del> <del>[https://el.wikipedia.org/wiki/%CE%9C%CE%AC%CF%81%CE%BC%CE%B1%CF%81%CE%BF_%CF%84%CE%BF%CF%85_%CE%A6%CE%B9%CE%B4%CE%B9%CE%BF%CF%8D_(%CE%98%CE%B5%CF%83%CF%83%CE%B1%CE%BB%CE%BF%CE%BD%CE%AF%CE%BA%CE%B7)]</del> и ужасномного снимки от Солун. [https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:ListFiles&offset=20200914145231%7C%CE%9C%CE%AD%CE%B3%CE%B1%CF%81%CE%BF_%CE%A3%CF%85%CE%BD%CE%B4%CE%AF%CE%BA%CE%B1%2C_%CE%9B%CE%B1%CE%B4%CE%AC%CE%B4%CE%B9%CE%BA%CE%B1.jpg&user=PLAKLE] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:39, 4 декември 2020 (UTC) Тютюневи складове в Кавала.[https://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache%3ATc-w4wkYCCYJ%3Akavalacity.blogspot.com%2F2007%2F10%2Fblog-post.html&client=firefox-b-d&hl=bg&gl=bg&strip=1&vwsrc=0&fbclid=IwAR1QY_3rUGmt2oK555yUWv3kMhjoOs_J78poVM0WSd1Q3BHSTPTgBTxWwa0] [https://kavalacity.blogspot.com/2007/10/blog-post.html?fbclid=IwAR3FRX0jxwOOSEcOqkKDveFHtfx5hLUi2exI-9bgXbZztvVe8Kzmib5CPdQ] [https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&q=%CE%9A%CE%BB%CE%B9%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CE%AE+%CE%9D%CE%B5%CE%B4%CE%AD%CE%BB%CE%BA%CE%BF%CF%85] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 19:57, 13 декември 2020 (UTC) <del>[[Тодор Ецов]]. [https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1201:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61]</del> -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:35, 25 януари 2021 (UTC) <del>[[Анастас Симеонов]] - книгата му плюс ГК</del> <del>[[Стефан Делев]]</del> <del>[[Христо Шотов]]</del> <del>[[Елена Дечева]]</del> [[Стара река (Костурско)]] това е големата река, вливаща се при Маврово. Тука е Стара рема [https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20495] и това е единственият източни за българското име - в гръцката Уикипедия е заложена с него в пояснението Стара река [https://el.wikipedia.org/wiki/%CE%A3%CF%84%CE%B1%CF%81%CE%B1%CF%81%CE%AD%CE%BA%CE%B1], предполагам може да се намери. Ксиропотамос означава Суха река, което е било името на Загоричанската река. [https://books.google.bg/books?id=MEEDAAAAMAAJ&q=%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8+%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B0&dq=%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8+%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B0&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwjo773O6fruAhVHtIsKHWRfBDAQ6AEwAHoECAQQAg]. Тука [http://estia.hua.gr/file/lib/default/data/9550/theFile] от 27 страница са изброени костурските реки. Виж и това [https://www.researchgate.net/profile/Athanasios_Skentos/publication/325795710_Geomorphological_mapping_and_evolution_of_the_broader_area_of_Kastoria_Orestias_Lake_NW_Greece/links/5b24cde7458515270fd26343/Geomorphological-mapping-and-evolution-of-the-broader-area-of-Kastoria-Orestias-Lake-NW-Greece.pdf] [https://www.researchgate.net/profile/Athanasios_Skentos/publication/325795710_Geomorphological_mapping_and_evolution_of_the_broader_area_of_Kastoria_Orestias_Lake_NW_Greece/links/5b24cde7458515270fd26343/Geomorphological-mapping-and-evolution-of-the-broader-area-of-Kastoria-Orestias-Lake-NW-Greece.pdf] и това [https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&q=%CE%95%CE%BA%CF%84%CE%AF%CE%BC%CE%B7%CF%83%CE%B7+%CE%BA%CE%B1%CE%B9+%CE%BC%CE%BF%CE%BD%CF%84%CE%B5%CE%BB%CE%BF%CF%80%CE%BF%CE%AF%CE%B7%CF%83%CE%B7+%CF%84%CE%BF%CF%85+%CE%BA%CE%B9%CE%BD%CE%B4%CF%8D%CE%BD%CE%BF%CF%85+%CE%B4%CE%B9%CE%AC%CE%B2%CF%81%CF%89%CF%83%CE%B7%CF%82+%CF%83%CF%84%CE%B7+%CE%BB%CE%B5%CE%BA%CE%AC%CE%BD%CE%B7+%CE%B1%CF%80%CE%BF%CF%81%CF%81%CE%BF%CE%AE%CF%82+%CF%84%CE%BF%CF%85+%CE%9E%CE%B7%CF%81%CE%BF%CF%80%CF%8C%CF%84%CE%B1%CE%BC%CE%BF%CF%85+%CE%9A%CE%B1%CF%83%CF%84%CE%BF%CF%81%CE%B9%CE%AC%CF%82+%CE%BC%CE%B5+%CF%87%CF%81%CE%AE%CF%83%CE%B7+%CE%93%CE%A3%CE%A0.]. После виж тая Истакос, която се влива при Кърпени, и която тука е Истекос [https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20556] и другите. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:44, 21 февруари 2021 (UTC) [https://www.researchgate.net/publication/325795710_Geomorphological_mapping_and_evolution_of_the_broader_area_of_Kastoria_Orestias_Lake_NW_Greece] Вместо повтарящия се линк горе. [[Изтек (Костурско)]] е изводът. [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:09, 22 февруари 2021 (UTC) Тука на 712 страница [https://www.eetaa.gr/metaboles/fek/1969/fek_79a_1969.pdf] го има прекръщаването на Дива череша, притока, който се вижда тук [https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20495] и тук [http://bgm.uni-plovdiv.net:40159/] северно над Загоричани. Всички останали реки, които носят имената на селата на практика са -ска, тоест Фотини е Фотинишка река. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:20, 22 февруари 2021 (UTC) Много ценен брой на Държавен вестник - цитирай го за черешата да го ползваме. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:31, 22 февруари 2021 (UTC) {{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1969 | month = 5 μαιου | title = Διατάγματα. Β. Διαταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων | journal = Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος | publisher = Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου | location = Εν Αθήναις | volume = Τεύχος Πρώτον | issue = Αριθμός Φύλλου 79 | pages = 712 | doi = | id = | url = https://www.eetaa.gr/metaboles/fek/1969/fek_79a_1969.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }} Ето го и на наш сайт, ако падне. http://mountain.bajhui.org/pictures/books/%ce%a6%ce%95%ce%9a_%ce%95%cf%86%ce%b7%ce%bc%ce%b5%cf%81%ce%af%ce%b4%ce%b1%cf%82_%cf%84%ce%b7%cf%82_%ce%9a%cf%85%ce%b2%ce%ad%cf%81%ce%bd%ce%b7%cf%83%ce%b7%cf%82/?fbclid=IwAR17sbk6LjZXAnA3bKWX1U5dLM2hvcSVEBxUmMqAnJjEGAZRs70GukWA3C8 Вишенската е Влака. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:01, 22 февруари 2021 (UTC) === Архитектурни === Много [https://thessarchitecture.wordpress.com/2015/10/22/megaro-ladeni/] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:37, 9 декември 2020 (UTC) [[:el:Ελευθέριος Πάικος]], [[:el:Γεώργιος Καμπανέλλος]], [[:el:Ιωάννης Δημητριάδης]] == Не разбирам, изтрихте ми страница от "Инкубатор", докато я редактирах? == Не разбирам, изтрихте ми страница от "Инкубатор", докато я редактирах? [[Потребител:Стоян 523|Стоян 523]] ([[Потребител беседа:Стоян 523|беседа]]) 19:32, 1 февруари 2021 (UTC) Искам отстраняването Ви от "Укипроекта" поради тенденциозност! [[Потребител:Стоян 523|Стоян 523]] ([[Потребител беседа:Стоян 523|беседа]]) 19:54, 1 февруари 2021 (UTC) :Уикипедия, дори в частта си в Инкубатора, не е място за политическа пропаганда преди изборите - обектът няма енциклопедична значимост, а Инкубаторът е за дооформяне на статии с поне потенциално такъв, за практикуване на техническите аспекти и дори там нямат място [[упражнения извън пясъчника]] за обекти, които видимо нямат енциклопедична значимост.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 20:49, 1 февруари 2021 (UTC) == Добърско == "това не е статия за богомилството или история на християнството" - същевременно това не е силен довод да се премахне историята на селото. Предлагам да се направи беседа в самата статия и редакторите да разгледат безпристрастно и двете позиции. Поздрави, --[[Потребител:Wikiknol|Wikiknol]] ([[Потребител беседа:Wikiknol|беседа]]) 13:57, 16 февруари 2021 (UTC) :Съгласна съм - повдигнете въпроса на съответната беседа.---- :: Готово, поздрави --[[Потребител:Wikiknol|Wikiknol]] ([[Потребител беседа:Wikiknol|беседа]]) 14:46, 16 февруари 2021 (UTC) == Костурско == [http://mountain.bajhui.org/pictures/books/Naselenite_mesta_v_Egeiska_Makedonia_Simovski/?fbclid=IwAR3ZSZoPg9n1gP5zvXxutgl07CU-u5s0IF19tphpiaLHmR4dNW81FEdIMo8] Файл 2-1 е вторият том на Симовски Костурско. Има серия изчезнали села Берик, Баграм, Баница, Билевец и прочие в 18 век. Почни ги Лабро ще ги допълва. Шаблонът е Симовски|2|Страница. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:28, 2 март 2021 (UTC) :{{пинг|Мико}} {{пинг|Dido3}} Линкът в шаблона не работи.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 09:52, 2 март 2021 (UTC) ::Дидо ще го оправи тия дни - немай грижи. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:32, 3 март 2021 (UTC) Шаблон:Преброяване Гърция съм направил по версията в мк уики. Там обаче (неясно защо) първите три преброявания ги нема, а ги има в Симовски. Употребен е в Апоскеп - виж. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:32, 3 март 2021 (UTC) == Филмове == Любопитен шаблон [https://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%BE%D1%88%D0%BA%D0%B0:%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%9C%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%B8]. Имат значимост всички според мене. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:41, 5 март 2021 (UTC) :Любопитно е - ще ги почна.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 11:23, 5 март 2021 (UTC) ::... след като свършиш един милион нещата от горе вервам. [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:27, 5 март 2021 (UTC) :::Е, как - успоредно. [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] Мани, требва да се върна към реките, че нещо ги зарезах.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 11:31, 5 март 2021 (UTC) == Шаблон == Зарежи го МОО - ужасно много работа е, а пък с бот ще стане бързо и мисля лесно, защото са еднообразни цитиранията. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:07, 9 март 2021 (UTC) :Да - и аз тъкмо си го мислех, защото наистина са много, а ми се струва и на мен, че с бот ще е лесно.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 13:08, 9 март 2021 (UTC) == Фолк статии == Здрасти. По принцип и мен ме дразни, че най-вече нерегистрирани и анонимни добавят всякаква информация в статиите за фолк певици като награди, участия и интервюта, но специално песните са си творчество. Клиповете пък са равносилни на сингли, т.е. всеки издаден/излъчен клип е нов сингъл за изпълнителя. То това не важи само за фолкаджийките, такава е музикалната ситуация тук.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:31, 27 март 2021 (UTC) :Здрасти, здрасти. За мен без значение от жанра, изброяване на всики участия, песни и видеоклипове превръща статиите в справочник - представи си как би изглеждала статията за Металика, ако се изброят всичките им участия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 07:16, 28 март 2021 (UTC) :: Участията са за метлата, думата ми беше за песните и клиповете.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:43, 28 март 2021 (UTC) :::Добре - същата ситуация, представи си статията за Металика с изброени всичките им песни и видеоклипове, за мен това е телефонен указател. Ако изпълнителят е голяма звезда в жанра си и има голяма дискография с награди и събития/награди около песните и албумите, изнася се в отделна - ако не, Уикипедия не е справочник. Идентична ситуация - представи си да изброяваме всички имена на всички картини на художниците, то статиите ще заприличат на безкрайни списъци. Разбирам да се изброят най-представителните или най-известните, но всички? Може би трябва да се повдигне въпросът на Разговори.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:52, 28 март 2021 (UTC) :::: [[:en: Metallica_discography#Music_videos|Ето ги]] на Металика. Очаквах да са доста повече, така както го каза. [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:29, 5 април 2021 (UTC) :::::Да и са отделени в отделна статия, а не тежат в статията за Металика - пак, „Ако изпълнителят е голяма звезда в жанра си и има голяма дискография с награди и събития/награди около песните и албумите, изнася се в отделна - ако не, Уикипедия не е справочник.“-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 11:02, 6 април 2021 (UTC) == Родопски свещеници == <del>[http://macedonia.kroraina.com/tr/trakija_8_2018.pdf Серия], които стават. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:14, 24 април 2021 (UTC)</del> == Омъжва или оженва == В българския език съществуват тези два глагола. Мъжете се женят, жените се омъжват. --[[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] ([[Потребител беседа:Пища Хуфнагел|беседа]]) 12:06, 14 юли 2021 (UTC) :Не и според Речника на българския език - „ЖЀНЯ СЕ, -иш се, несв., непрех. Встъпвам в брак; задомявам се.“ Примерът в речника също е за жена, което се жени за някого - пример от Йовков. Също така, не и според употребата из литературата [https://www.google.com/search?q=%22%D1%82%D1%8F+%D1%81%D0%B5+%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%22&client=firefox-b-d&source=lnms&tbm=bks&sa=X&ved=2ahUKEwjJ8crJxeLxAhUVHOwKHS7DDPIQ_AUoAXoECAEQCw&biw=1024&bih=436]. Тя се жени и той се жени е едно и също според речника.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:20, 14 юли 2021 (UTC) == Изписване на числителни редни имена с арабски и с римски цифри == 14 годишна възраст или 14-годишна възраст? Моля Ви, проверете и го научете! Стига неграмотност. --[[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] ([[Потребител беседа:Пища Хуфнагел|беседа]]) 12:26, 14 юли 2021 (UTC) :Важи за числата над 10, ако разбирам добре какво искате да ми кажете. Все пак току-що Ви цитирах Речника, за да Ви опровергая, така че напълно подкрепям призива „Стига неграмотност“.[[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:30, 14 юли 2021 (UTC) == Свидетелски форми == Като връщате стари варианти на редактирани от мен статии, не виждате ли, че връщате свидетелски форми там, където редакторите на Уикипедия няма как да са били свидетели? Например в статията [[Агнес Мурхед]]. Според Вас: "Преходът към телевизията ѝ спечели признание в драмата и комедията." Смятате ли, че редакторът е бил свидетел?! Смятате ли, че е енциклопедичен стил да се използва свидетелска форма?! --[[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] ([[Потребител беседа:Пища Хуфнагел|беседа]]) 12:30, 14 юли 2021 (UTC) :Така е, съжалявам - принципно смятам, че ако 99% от редакцията е за връщане и става въпрос за много статии, отварянето и поправянето на 99%, за да се спаси този 1% е жест, който е въпрос на свободно време и желание. Може би наистина не съм права.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:35, 14 юли 2021 (UTC) ::: Не сте права, разбира се. --[[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] ([[Потребител беседа:Пища Хуфнагел|беседа]]) 12:38, 14 юли 2021 (UTC) == Неколко == <del>Един много бърз [[Григор Попстанков]] [https://www.strumski.com/books/grigor_stankov.pdf] по модел на [[Кръсто Караскаков]]. Плюс [https://m.facebook.com/grubovci/photos/a.326987848777629/326985092111238/?type=3&source=48]. Има още неколко такива. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:45, 28 юли 2021 (UTC)</del> == Григор Алексиев == Здрасти, качих едни негови подписи, за съжаление не особено качествени. Ако това [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Grigor_Alexiev.signature.jpg] не става за нищо, ще потърся друг по-нататък. А пък тук печатът закрива част от името [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Grigor_Alexiev.jpg], но може да отиде към общината. Поздрави, --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:09, 4 август 2021 (UTC) :О, супер - благодаря, много са любопитни. Ще ги сложа в таблицата - [[Потребител:Iliev|Лъчо]] като има време, може да ги пипне и да се виждат още по-добре.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 13:50, 4 август 2021 (UTC) == Antelope Audio == Привет, защо страницата на Antelope Audio беше изтрита? Някакво правило ли не е спазено? <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Antelope21|Antelope21]] ([[Специални:Contributions/Antelope21|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Antelope21|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">07:49, 16 август 2021 (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :Не съм я изтрила аз, но е посочена причината - машинен превод и текст на чужд език. Отделно Уикипедия не е място за самореклама.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 09:14, 16 август 2021 (UTC) Привет, създадохме я на английски, защото има смисъл да е на английски. Уикипедия е многоезична, нали? Напълно съм съгласна, че това не е място за реклама, но информацията в статията не беше рекламна. В Уикипедия има страници за всички останали фирми в бранша. Ето пример - https://en.wikipedia.org/wiki/Universal_Audio_(company). Информацията, която ние качихме, не се различава като характер от тази в тяхната страница. Защо би било ок те да имат страница, а ние - не?<small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Antelope21|Antelope21]] ([[Специални:Contributions/Antelope21|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Antelope21|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">12:38, 16 август 2021 (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :Уикипедия е многоезична, но това е Уикипедия на български език. Статии на английски има в Иикипедия на английски език, както на гръцки - в Уикипедия на гръцки език и така нататък. Все още и българският съществува.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:35, 16 август 2021 (UTC) == Христо Сапунджиев == <del>[https://books.google.bg/books?id=0_oqAQAAIAAJ&q=%D0%BA%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%B5%D1%80+%D0%BD%D0%B0+%D0%A1%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE+-+%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE+%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE+%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE+(+1899+)&dq=%D0%BA%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%B5%D1%80+%D0%BD%D0%B0+%D0%A1%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE+-+%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE+%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE+%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE+(+1899+)&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwik7LzrvtHyAhX6RvEDHS3sA9IQ6AEwAHoECAgQAg] [https://books.google.bg/books?id=0_oqAQAAIAAJ&q=%D1%81%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE+%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE+%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE&dq=%D1%81%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE+%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE+%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwiVm66drNHyAhVoSvEDHeJGAWAQ6AEwAXoECAkQAg] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:22, 27 август 2021 (UTC) </del> == Данаил Паунов == Тоя е от Осмия конгрес. Ето тука има кратка биография, но не мога да я разцъкам добре. [https://www.google.com/search?q=%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B8%D0%BB+%D0%BF%D0%B0%D1%83%D0%BD%D0%BE%D0%B2&client=firefox-b-d&nirf=%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D0%BB+%D0%BF%D0%B0%D1%83%D0%BD%D0%BE%D0%B2&sxsrf=AOaemvL3G9R-_7YsEc6fBJ-Kaq7KTnKakw:1630312534051&source=lnms&tbm=bks&sa=X&ved=2ahUKEwjZ19u7q9jyAhUI3KQKHeN1DhUQ_AUoAHoECAEQCg&biw=1920&bih=867] [https://www.google.bg/search?tbm=bks&hl=bg&q=%22%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD+%D0%B2+%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%22+%22%D0%B4%D1%83%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0+%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F%22] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:16, 30 август 2021 (UTC) :И аз хич не успях - не знам защо така.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:19, 1 септември 2021 (UTC) == Хаджов == <del>[[Климент Хаджов (инженер)]] - [https://mmu2.uctm.edu/depts/mechanics/files/CV_Hadjov_BG.htm] едно бързо мъниче? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:53, 8 септември 2021 (UTC)</del> == Пожарлиев == Има непроработил пинг тука. [[Беседа:Иван Пожарлиев (офицер)]] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:33, 17 септември 2021 (UTC) :А, добре - ще погледна.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 19:26, 17 септември 2021 (UTC) Товаф е Поторес б.-- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:27, 30 септември 2021 (UTC) == Мацка == <del>[https://vidin-almanac.bg/%D0%B4%D0%BE%D1%86-%D0%B4-%D1%80-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0/] и следствено [https://vidin-almanac.bg/artist/%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B9-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B5%D0%B2/], [https://vidin-almanac.bg/%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B9-%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2/].-- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:59, 5 октомври 2021 (UTC)</del> https://naum.slav.uni-sofia.bg/en/node/1720 == Какви бяха причините за изтриването на статията? == Отне ми доста време да проуча и събера всички факти и операции в историята на човека, отвъд на общопопулярните слухове. [[Потребител:Absolut boss|Absolut boss]] ([[Потребител беседа:Absolut boss|беседа]]) 22:18, 11 октомври 2021 (UTC) :Здравейте, изтрита е по [[У:БЖХ]]. Цялата статия се отнасяше за различни фирми и съответно източниците бяха за тях - за самия човек, обект на статията имаше едно изречение и един източник, непоказващ енциклопедична значимост. Може да се обърнете към Инкубатора или [[Уикипедия:Пясъчник]], за да можете да се упражнявате по статията, но в този си вид не беше за основното пространство. Поздрави,-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 22:21, 11 октомври 2021 (UTC) Ами той човелът е сосбтвеникът на всички тези фирми. Той с това е известен. 58 фирми, с които притежава банки, застрахователни компании, дял в две летища. Има мнения, според които групата около него създава около 5% от БВП на страната. Тоест, не могандажразбера липсата на значимост, източниците бяха Капитал, Дневник, Инвестор, икономически и финансови сайотве. [[Потребител:Absolut boss|Absolut boss]] ([[Потребител беседа:Absolut boss|беседа]]) 22:26, 11 октомври 2021 (UTC) :Източниците се отнасяха за фирмите, а не за човека - значимостта на фирмите не се пренася върху служителите ѝ. Не твърдя, че човекът няма значимост по принцип, а че статията и източниците не се отнасяха за него, а за фирмите.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 22:34, 11 октомври 2021 (UTC) ::Пуснах я в Инкубатора, като се надявам да не я изтриете, а по-скоро да ми помогнете да я приведа в нужния вид, при който може да съществува в уикипедия. Ще съкратя корпоративната част, като може би ще се опитам да я вкарам в страницата на основния холдинг (виждам, че има такава, създадена в Уикипедия), тъй като сте права - много от фактите са по-скоро част от корпоративната история на дружеството. [[Потребител:Absolut boss|Absolut boss]] ([[Потребител беседа:Absolut boss|беседа]]) 08:29, 12 октомври 2021 (UTC) Добре. Защо не изтрихте фирмите? Освен фирмите, този човек е и основен спонсор на бойните спортове в страната, карате и киокушин, самият той е високо в тази йерархия. Можеше да се съкратят фирмите и да останат другите неща. Въпреки, че трудно може да се отдели живота на такъв човек от фирмите му и това, което е създал и управлявал. Примерно Цветан Василев и банката му. Или Спас Русев и Виваком. Или Стив Джобс и Епъл? Какво е Стив Джобс без епъл? Студент по калиграфия и почитател на леките наркотици, примерно. :) Има няколко човека в тази страна, които са незаобиколим икономически фактор и този е един от тях. Участник в приватизацията, собственик на може би 4-тата по големина банка в България, контролира по-голямата част от авио бизнеса, държи речното плаване, всъшност неговите дружества често правят основна част от търговията на БФБ. Как мога да отделя фирмите от живота му, без целия текст да изглежда спекулации? Тогава това ще е проблемът - спекулативно тълкувание на база някакви икономически и финансови статии. Да, съгласен съм, че материята е сложна и трудно разбираема, но това са фактите, които са направили този иначе потаен човек фактира, който е. А той е действителен фактор. :) [[Потребител:Absolut boss|Absolut boss]] ([[Потребител беседа:Absolut boss|беседа]]) 22:48, 11 октомври 2021 (UTC) : [[Потребител:Absolut boss|Absolut boss]], струва ми се, че може би не разбирате как работи Уикипедия. Това не е сайт за журналистически разследвания, още по-малко пък справочник „Кой кой е“. Като енциклопедия, Уикипедия обобщава '''вече налично познание от благонадеждни източници'''. Ако такова познание за обекта на статията няма, тогава няма как да има и статия в Уикипедия. : Между другото, това няма отношение към обсъжданото изтриване тук, но е важно по принцип: проблем, който аз лично виждам със статии, които Вие сте редактирали, е че те може да звучат почти като (платено) медийно представяне. Между другото, споменавам за всеки случай нещо, което вероятно знаете. [[:wmf:Terms of Use/bg|Условията за ползване]] изискват всеки принос, който е направен срещу възнаграждение, или друга компенсация, или в условията на обвързаност, да бъде обявен като такъв, като бъдат разкрити работодателят, или клиентът, или обвързаността. Повече информация има в [[У:КНИ]]. Нарушаването на това условие е основание за пълно и безсрочно блокиране. : Връщайки се към основната тема: ако няма независими, благонадеждни източници за самия обект на дадена статия, тогава по-скоро не може да има статия.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 08:39, 12 октомври 2021 (UTC) ::Ами това е материята на интересите ми - публичните процеси и хората зад тях, най-общо казано. Аз имам известен медиен опит в миналото, съответно има известна деформация в начина ми на подход. Кое как звучи е въпрос най-вероятно на стилистика в писането. Като благонадеждни източници използвам публична информация, каквато обикновено се намира в медиите. За политици или бизнесмени нямаш голям избор откъде да намериш и синтезираш информация. ::Връщайки се на конкретната статия, за някои факти съм посочил и повече от 1 източник. Бях пропуснал един линк от сайта БЛИЦ, който е блеклистнат, но обекта на тази страница е давал интервю там. Човекът действително е малко известна в публичното пространство личност, има всякакви митологеми около образа му, особено в източната част на страната (откъдето съм и аз). Това ме подтика да събера някаква информация, без да се позовавам на слухове. Обективно погледнато човекът и групата, която той представлява, имат много голямо влияние. Постарах се да прочета правилата на Уикипедия и разбирам, разбирам и, че няма как да няма субективен елемент в преценката кое става и кое не става. За протокола: никой не ми плаща за това, в последните години по-скоро се занимавам с дизайн и фронт енд :) [[Потребител:Absolut boss|Absolut boss]] ([[Потребител беседа:Absolut boss|беседа]]) 09:04, 12 октомври 2021 (UTC) ::: [[Потребител:Absolut boss|Absolut boss]], митологизирането – нерядко, всъщност, търсено и умело подклаждано – действително е проблем. И в тоя смисъл е похвално, че имате желание да се захванете с подобни теми. Но е действително трудно, именно защото наличната информация '''вече''' може да е необективна. Тук е важно редакторите в Уикипедия да правят критична оценка доколко източниците ''действително'' са благонадеждни и независими. Особено когато има информация, че дадени медии са обвързани с определени лица, използването им като източник на информация за същите лица очевидно трябва да става изключително предпазливо, а може би най-добре въобще да бъдат избягвани. Дори ако цената е въобще да няма статия за един или друг обект. ::: В крайна сметка, целта на Уикипедия е преди всичко да бъде сама благонадежден източник на информация – което е още по-важно предвид изначалното недоверие към нея, понеже „всеки може да пише там“ – а не толкова да има информация за всичко, дори с цената на качеството. Доверие се гради бавно, но се руши много бързо. ::: Именно по тая причина и Фондация Уикимедия обръща сериозно внимание на подобни проблеми. Преди няколко години в Италия имаше голяма история: бившият министър на отбраната Чезаре Превити беше завел дело, искайки да се премахне информация, която той смятал за петняща репутацията му. В крайна сметка, [https://wikimediafoundation.org/news/2018/03/20/lawsuit-victory-italy/ Фондацията спечели делото]. В друг случай, един гръцки политик беше завел дело за клевета срещу конкретен редактор, искайки 200 хиляди евро обезщетение. Фондацията за първи път [https://arstechnica.com/tech-policy/2014/02/wikipedia-mounts-courtroom-defense-for-editor-sued-by-politician/ публично пое правната защита на свой редактор] и случаят отново [https://diff.wikimedia.org/2018/04/18/greece-legal-case-ended/ завърши с победа за Фондацията]. Като се има предвид колко много започна вече да се говори в Европа за проблемите с независимостта на медиите и върховенството на закона, предполагам, че подобни казуси биха били още по-гръмки в днешно време. ::: Та, да обобщя, похвално е наистина, че се захващате с подобни теми, но е изключително важно да се пише ''наистина'' обективно. Последното, което Фондацията би искала (и би допуснала), е да хвърли на боклука всичкото това старание да защити независимостта си и репутацията си като източник на информация, на който може да се има доверие (именно на база на тая репутация [[Джими Уейлс]] наскоро създаде и платформата [[:en:WT Social|WT Social]]).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:41, 12 октомври 2021 (UTC) ::::@[[Потребител:Iliev|Iliev]] Благодаря за подробния отговор. Много ми харесва като цяло смисъла на проекта, факт е, че по-скоро го ползвам от другата страна - да добивам информация за собствените си нужди, а рядко допринасям. В интерес на истината, когато започнах да занимавам с тези теми (вие виждате какво съм редактирал), тръгнах с идеята да срещна съпорт и взаимопомощ от други участници тук. Просто не е лесно, наистина. За настоящата статия ми отне няколко дни ровене по някакви икономически сайтове (Money.bg, Capital.bg, News.bg и прочие) и то за събития от пред 2005 година, където онлайн пазара в българия беше 4 стайта, условно казано, и много малко онлайн медии си поддържат онлайн архива за този период. Съответно и избора откъде можеш да добиеш информация, не е много голям. От друга страна, именно в тези години са ставали "най-интересните" събития, ключови събития. ::::Много бих се радвам да ми дадете насоки, защото е факт, че колкото и да чета документациите на Уикипедия, не съм напълно наясно как функционират междуобщностните отношения тук. Изтритата статия съм я качил сега в Инкубатора, като се надявам в следващите дни да ми остане време да поработя върху нея. Бих се радвал на насоки и помощ, за да я приведа във вид. [[Потребител:Absolut boss|Absolut boss]] ([[Потребител беседа:Absolut boss|беседа]]) 10:00, 12 октомври 2021 (UTC) :::::Прекрасно - в Инкубатора по-запознати потребители могат да я оформят, защото в момента продължава да се отнася за фирмата, а не за обекта на статията (ще се опитам и аз да я погледна тези дни). Просто всичко за фирмата трябва да се сведе до две-три изречения в каква връзка е с обекта на статията и източниците, които цитирате да са нетривиални и да показват енциклопедична значимост на обекта, а не на фирмата. На беседата на статията в Инкубатора може да продължим дискусията. Затова и Ви насочих към Инкубатора или Пясъчника още в началото, въпреки, че не сте нов редактор.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:11, 12 октомври 2021 (UTC) ::::::Благодаря. :) Е, не съм нов, колко да не съм нов. То регистрацията няма значение, важно е какво правиш тук. :) Благодаря, ще поработя и аз. Разбрах съображенията. Много от нещата се отнасят за дружеството, което също има страница и може би е добре да го сложа там. Ще видим. [[Потребител:Absolut boss|Absolut boss]] ([[Потребител беседа:Absolut boss|беседа]]) 10:26, 12 октомври 2021 (UTC) :::::::@[[Потребител:Iliev|Iliev]] @[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]], направих някои корекции, ще се радвам, ако погледнете и ми дадете насоки. [[Потребител:Absolut boss|Absolut boss]] ([[Потребител беседа:Absolut boss|беседа]]) 16:12, 16 октомври 2021 (UTC) == Денислав == <del>[http://www.pirinfolk.com/bg/artist/denislav-kehayov] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 19:49, 14 октомври 2021 (UTC)</del> <del>[https://www.struma.com/obshtestvo/videoto-koeto-razplaka-milioni-risunkata-na-malko-dete-shte-razbie_51387/ станал шеф], [http://www.blagoevgrad.utre.bg/2020/08/17/562934-danislav_kehaiov_trugvam_si_ot_ansambul_pirin_no_toi_ostava_v_surtseto_mi подал оставка]. [https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&q=+%D0%94%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2+%D0%9A%D0%B5%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%B2+1966] Становището - станал доктор на АМТИИ.-- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:08, 16 октомври 2021 (UTC)</del> Константин Грунчев - учител в Охрид. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:01, 16 октомври 2021 (UTC) <del>Тая Нина погледни [https://www.strumski.com/books/Nina_Andonova_Razkazano_mi_za_Gocevija_rod.pdf?fbclid=IwAR0RDj4CqCXBkyMATvj0OI1GfZAW3ZfQOXUCn-hZU3VQKtSw1Kgg9vOQ7ug] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:55, 16 октомври 2021 (UTC) </del> <del>http://212.122.183.108/files/news/ubilei-02.11.2015/NCOZA-d-rKalaidjiev.pdf?fbclid=IwAR1LAV8CIDbTA7DLaw9HYy_kTfyCZevyZMcwJpbSckQ6cyJkwA2r9MSR17Y</del> == Translation request == Hello. Can you translate and upload the article [[:en:Baku railway station]] in Bulgarian Wikipedia? Yours sincerely, [[Потребител:Multituberculata|Multituberculata]] ([[Потребител беседа:Multituberculata|беседа]]) 23:42, 15 октомври 2021 (UTC) == Категория Пъртци == Чудя се в ед. число: пъртец, пъртка? :))) [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 07:19, 13 ноември 2021 (UTC) :Снощи ми се видя много логично.[[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] При прилагателно пъртски, пъртци ми се видя наистина логично. Алтернативно може да се премести на Хора от Пърт, ако пъртци ти се струва странно? На мен вече и пъртец и пъртка ми звучат приемливо - просто по тези географски ширини рядко ги споменаваме.[[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 09:50, 13 ноември 2021 (UTC) :: „Пъртче“ звучи дори симпатично. Шегата настрана, гледам, че и на английски имат проблем, щото нито в английската, нито в Уикиданни има посочен демоним. Забавен казус, да. [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]]<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:58, 13 ноември 2021 (UTC) == Сапун == Извинявай, случайно. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 12:40, 19 ноември 2021 (UTC) :Няма нищо - досетих се, затова и аз ти писах на беседата почти едновременно.[[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:42, 19 ноември 2021 (UTC) == Списък със сайтове == Здравей, имаше един списък със забранените и кафяви сайтове, които не се използват в Уикипедия. Случайно да можеш да ме линкнеш?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:14, 19 ноември 2021 (UTC) :Здрасти, сещам се за кой списък говориш, но трябва да поровя - не ми хрумва точно къде е веднага.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 09:26, 20 ноември 2021 (UTC) :Мисля, че е това - [[У:ФИН]] и неговият [[У:СФИН|списък]].-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 09:32, 20 ноември 2021 (UTC) == Владимир Цървенков == <del>Тоя май се написа. Явно е прилепчанин. [https://books.google.bg/books?id=8i7ETCzRNg0C&pg=RA5-PA5&dq=%22%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80%D1%8A+%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%8A%22&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwic0Pb_hK_0AhV6QvEDHcZ6B5sQ6AF6BAgCEAI#v=onepage&q=%22%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80%D1%8A%20%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%8A%22&f=false] Завършил със стипендия Ломското училище. [https://books.google.bg/books?id=dOgJAQAAIAAJ&q=%22%D1%86%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%22&dq=%22%D1%86%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%22&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwjO94euhK_0AhXVRvEDHb5rAfcQ6AF6BAgEEAI] Преподавал в Прилеп. И учител в Серското педагогическо и в Солунската търговска със съответните източници.</del> Най-вероятно и революционна дейност. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:52, 23 ноември 2021 (UTC) [https://calmview.bham.ac.uk/GetDocument.ashx?db=Catalog&fname=MS46.pdf], [https://books.google.bg/books?id=YtI9AAAAcAAJ&pg=RA1-PA65&dq=%22Transferred+to+Monastir%22&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwi695vJo670AhWbSfEDHW4WAnQQ6AF6BAgKEAI#v=onepage&q=%22Transferred%20to%20Monastir%22&f=false] +Longworth, John Augustus, [https://discovery.nationalarchives.gov.uk/details/c/F44710] == Благодаря за подобренията за [[Паскуале_Паоли]]! == Просто благодарности са това! :-) ... Има ли начин да слагам "+1" или "палец нагоре" за подобрения на статии? --[[Потребител:Cryout|cryout]] ([[Потребител беседа:Cryout|беседа]]) 22:44, 30 ноември 2021 (UTC) :За нищо. :) Може да изпращате благодарност за конкретни редакции - отворете историята на статията и след всяка редакция има вариант за връщане (ако е последната) и вариант за благодарност.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 20:50, 1 декември 2021 (UTC) == Румен == Няма смисъл. Само нерви се хабят.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:39, 2 декември 2021 (UTC) :Зависи от момента. Иначе е така, но не съм съгласна принципно да се оставят най-агресивно редактиращите да си налагат мнението, само защото крещят най-високо и повтарят една лъжа сто пъти.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:41, 2 декември 2021 (UTC) == Помаци == Във всички чечки села май жителите в Кънчовата статистика са дадени помаци, а не българи мохамедани. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:37, 23 декември 2021 (UTC) :Ще разгледам. В Холеван са си българи мохамедани и в Кънчов.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 21:28, 24 декември 2021 (UTC) И това изречение е разпространено на много места - Правителството на Гърция извършва репресии върху жителите на Драмско, избивайки или прогонвайки негръцкото население. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:10, 23 декември 2021 (UTC) <del>Диамандис Стангидис от Просечен [http://www.press-gr.com/2011/06/o_01.html], [https://www.saatchiart.com/stagidis], [https://www.artabus.com/stagidis/]</del> <del>[[Йордан Иванов (езиковед)]] ще го напишеш ли по това? [https://www.google.com/search?q=%22%D0%99%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD+%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2+%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2+%D0%B5+%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD+%D0%B2+%D0%9D%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BF%2C+%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%81+%D0%93%D0%BE%D1%86%D0%B5+%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2%22+%22%D0%93%D0%BE%D1%86%D0%B5+%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2%22+1929&client=firefox-b-d&biw=1920&bih=867&sxsrf=AOaemvL2QpGe5A8mAqAFPDFygf3P2mt7qA%3A1641995245047&ei=7dveYcOMAp6Jxc8P_KelkAY&ved=0ahUKEwiDt7b6rKz1AhWeRPEDHfxTCWIQ4dUDCA0&oq=%22%D0%99%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD+%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2+%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2+%D0%B5+%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD+%D0%B2+%D0%9D%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BF%2C+%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%81+%D0%93%D0%BE%D1%86%D0%B5+%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2%22+%22%D0%93%D0%BE%D1%86%D0%B5+%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2%22+1929&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAw6BwgAEEcQsAM6BQgAEM0CSgQIQRgASgQIRhgAUMcCWMEKYMwTaAFwAngAgAFsiAG0ApIBAzEuMpgBAKABAaABAsgBCMABAQ&sclient=gws-wiz] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:49, 12 януари 2022 (UTC)</del> <del>[[Илко Димитров (революционер)]] [http://macedonia.kroraina.com/giliev/ni2/ni_8.htm]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:54, 14 януари 2022 (UTC)</del> [[Вълчо Сариев]]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:22, 14 януари 2022 (UTC) == How we will see unregistered users == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin=content/> Hi! You get this message because you are an admin on a Wikimedia wiki. When someone edits a Wikimedia wiki without being logged in today, we show their IP address. As you may already know, we will not be able to do this in the future. This is a decision by the Wikimedia Foundation Legal department, because norms and regulations for privacy online have changed. Instead of the IP we will show a masked identity. You as an admin '''will still be able to access the IP'''. There will also be a new user right for those who need to see the full IPs of unregistered users to fight vandalism, harassment and spam without being admins. Patrollers will also see part of the IP even without this user right. We are also working on [[m:IP Editing: Privacy Enhancement and Abuse Mitigation/Improving tools|better tools]] to help. If you have not seen it before, you can [[m:IP Editing: Privacy Enhancement and Abuse Mitigation|read more on Meta]]. If you want to make sure you don’t miss technical changes on the Wikimedia wikis, you can [[m:Global message delivery/Targets/Tech ambassadors|subscribe]] to [[m:Tech/News|the weekly technical newsletter]]. We have [[m:IP Editing: Privacy Enhancement and Abuse Mitigation#IP Masking Implementation Approaches (FAQ)|two suggested ways]] this identity could work. '''We would appreciate your feedback''' on which way you think would work best for you and your wiki, now and in the future. You can [[m:Talk:IP Editing: Privacy Enhancement and Abuse Mitigation|let us know on the talk page]]. You can write in your language. The suggestions were posted in October and we will decide after 17 January. Thank you. /[[m:User:Johan (WMF)|Johan (WMF)]]<section end=content/> </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Johan (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:Johan_(WMF)/Target_lists/Admins2022(1)&oldid=22532492 --> == Солунски == Тука има масирано качване [https://commons.wikimedia.org/wiki/Special:ListFiles?limit=500&user=PLAKLE] на архитектурни забележителности - нали те кефиха, ама май го заряза. Не са категоризирани за съжаление - аз ще прелетим да отбележим тия, които ги познавам... -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:34, 6 февруари 2022 (UTC) 18:10, 4 януари 2022 (UTC) :Дааа, благодаря - ще ги разгледам.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 08:35, 6 февруари 2022 (UTC) == Вандализъм == [[Картинка:Nuvola apps important.svg|25п]] Моля, въздържайте се да правите неконструктивни редакции в Уикипедия. Редакциите ви бяха оценени като [[Уикипедия:вандализъм|вандализъм]] и бяха [[Уикипедия:Възвръщане|премахнати]]. Ако желаете да правите експерименти, използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]]. Благодаря. [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 14:35, 12 февруари 2022 (UTC) == Христо Делчев == ''Преместено на [[Беседа:Христо Делчев]]'' == Аламидере == <del>69. Вълчо Аврамов Каджабов (с. Полк. Серафимов, Смолянско).</del> <del>348. Мария Момчилова Стайкова Хубчева (с. Аламидере, Ахчелеб.)</del> 461. Манол Христов Чилов (с. Аламидире, Ахчелебийско) -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 21:25, 19 февруари 2022 (UTC) Втората година требва да остане. 1943 -64 = 1879. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:15, 5 март 2022 (UTC) == Мирко Кодич == [[Мирко Кодич]]. Дали не би погледнала, и ако харесаш източниците да махнеш искането. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 19:10, 6 март 2022 (UTC) == Уикимедия ЦИЕ пролет 2022 == Здравей, искам да те питам дали българската общност ще участва тази година? Поздрави.--[[Потребител:Kiril Simeonovski|Kiril Simeonovski]] ([[Потребител беседа:Kiril Simeonovski|беседа]]) 10:10, 18 март 2022 (UTC) Тъкмо и аз идвах със същия въпрос. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] {{ping|Vodnokon4e}}, също. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:16, 21 март 2022 (UTC) :Ами засега аз не мога да се заема.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 07:46, 25 март 2022 (UTC) == Бот == Ботско: ще разнесеш ли там където има "придружаван от Наум Темчев" да стане "придружаван от [[Наум Темчев]] и [[Търпо Поповски]]". -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:40, 17 май 2022 (UTC) :Като това в Чърновища?-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:18, 17 май 2022 (UTC) ::Да - Търпо е бил с тех от началото до края - според самия него. Темчев го споменава отнекъде си насетне. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:32, 17 май 2022 (UTC) :::Готово е в тия, които намерих.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 21:33, 17 май 2022 (UTC) == Любомир Давидов (к. д. п.) == Здравейте Алиса Селезньова! Аз съм Валентин Давидов и съм племенник на Любомир Давидов (к. д. п.! Не разбрах защо изтрихте публикацията ми за чичо ми! В Давидов :Здравейте! Не отговаряше на изискванията на Уикипедия за енциклопедична статия - първоначално я преместих като чернова, но осъзнах, че нямаше и базисно оформление или информация за поправка, тъй като представляваше свободни съчинения и есеистичен текст. Ще оставя поздравителен шаблон на беседата Ви, за да разгледате от линковете кое какво е.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 20:48, 30 май 2022 (UTC) == Translation request == Hello. Can you translate and upload the article [[:en:Shamakhy Astrophysical Observatory]] in Bulgarian Wikipedia? It does not need to be long. Yours sincerely, [[Потребител:Multituberculata|Multituberculata]] ([[Потребител беседа:Multituberculata|беседа]]) 07:04, 1 юни 2022 (UTC) == Френски ВУЗ-ове == Хей! [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/2A01:CB09:8025:F3D7:A9C6:1906:553F:DBD7 Тези трите] можеш да ги преведеш, ако искаш.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:22, 1 юни 2022 (UTC) :Донре, благодаря.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:18, 2 юни 2022 (UTC) == Дискографии == Ще ги възстановиш ли, за да вкарам по някой и друг източник?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:29, 4 юни 2022 (UTC) :И трите? Може би е по-добре да са пренасочки наистина. Иначе не си заслужава да се добавят сайтове справочници на всички албуми на света.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 20:30, 4 юни 2022 (UTC) :: Ами и трите не са неизвестни певачки. За албумите съм съгласен, че може и да ги пропуснем, но нека поне дискографиите си стоят.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:48, 7 юни 2022 (UTC) :::Ами не съм ги изтрила заради неизвестност на певачките, а поради липса на енциклопедична значимост на списъците, липса на източници и липса на каквато и да е информация в статиите и след гласуване на У:СИ, където изрично са споменати подобни случаи. Ще пиша на У:ЗА за помощ, нека някой безпристрастен да прецени, моята обективност може би наистина нещо куца в случая, извинявам се за което.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:37, 8 юни 2022 (UTC) == Гърци == [https://www.academia.edu/45475161/%CE%9F%CE%BD%CE%BF%CE%BC%CE%B1%CF%83%CF%84%CE%AD%CF%82_%CF%80%CF%81%CE%BF%CE%B5%CF%80%CE%B1%CE%BD%CE%B1%CF%83%CF%84%CE%B1%CF%84%CE%B9%CE%BA%CE%AD%CF%82_%CE%BF%CE%B9%CE%BA%CE%BF%CE%B3%CE%AD%CE%BD%CE%B5%CE%B9%CE%B5%CF%82_%CF%84%CE%B7%CF%82_%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%AF%CE%B1%CF%82_%CE%A3%CF%84%CE%B1%CE%B3%CE%B5%CE%B9%CF%81%CE%AF%CF%84%CE%B5%CF%82_%CE%BC%CE%B9%CE%B1_%CE%B9%CF%83%CF%84%CE%BF%CF%81%CE%B9%CE%BA%CE%AE_%CE%BF%CE%B9%CE%BA%CE%BF%CE%B3%CE%AD%CE%BD%CE%B5%CE%B9%CE%B1_%CF%84%CE%B7%CF%82_%CE%A7%CE%B1%CE%BB%CE%BA%CE%B9%CE%B4%CE%B9%CE%BA%CE%AE%CF%82] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:40, 7 юни 2022 (UTC) == Десислава Софранова == Алиса, моля те, не ми изтривай статията за [[Десислава Софранова]]! Не съм виновен, че съм я създал аз! Създадох я, защото да нямам правописни грешки. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:15, 9 юни 2022 (UTC) == Пожарлиев == Френската статия Иван Пожарлиев е по-добра от нашата. Това е много изневрящо. Има писма две, текстове. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:58, 11 юни 2022 (UTC) == Антонио Паторозлиев == Здравейте, защо сте изтрили страницата ми? [[Специални:Приноси/46.249.91.161|46.249.91.161]] 20:38, 11 юни 2022 (UTC) == Айпи == Моля те да попрегледаш, ако можеш 87.126.121.181. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:26, 15 юни 2022 (UTC) == Триене == Алиса, защо трябваше да изтриваш екипите на "Енканто" и "Баз Светлинна година"? Какво съм направил, че да ги добавям в таблиците? Не съм направил нищо лошо. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:32, 17 юни 2022 (UTC) :Здрасти, изтрих само неенциклопедична информация - Уикипедия не е справочник на озвучващи студиа.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:34, 17 юни 2022 (UTC) == Категории == Привет. Би ли ми обяснила защо премахваш категориите от статиите за музикални изпълнители? [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:54, 17 юни 2022 (UTC) :Здрасти! Ами те се дублират - махам само тези, които вече имат собствена категория и където тези категории вече са сложени. Няма смисъл да се слага Категория:Американски поп певици в статията за Ариана Гранде например, защото тази категория вече я има в Категория:Ариана Гранде. Пише го и в Уикипедия:Категории - слага се най-дълбоката категория. Така например не слагаме отделно Категория:Американци, Категория:Певици, Категория:Поп, а направо Категория:Американски поп певици, защото това е най-дълбоката категория. В случая, когато обектът си има собствена категория, всички отнасящи се за обекта категории отиват там и съответно най-дълбоката категория е тази за обекта. В този смисъл примерно не бих махнала Каетгория:Британски поп певци от Бари Гиб, защото това е най-дълбоката категория в случая, но при Дуа Липа има по-дълбока категория - Категория:Дуа Липа и всички други са сложени директно там.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 21:02, 17 юни 2022 (UTC) :: Значи аз ти разбирам логиката, но смятам, че освен в категориите и в самите статии трябва да има подкатегории или надкатегории (както искаш ги наречи). Да, видях какво пише в Уикипедия:Категории и съм напълно съгласен, че когато една категория влиза в друга по-основна се избира дълбоката. И даже изчиствам от време на време по-основни категории от статии, които нямат място там. Съгласен съм и че в случая на Ариана Гранде понеже го даващ за пример, ще изберем Категория:Американски поп певици вместо Категория:Певици или Категория:Поп, но първата трябва да остане. Категория:Ариана Гранде и всички подобни именовани на обекта на статията са просто спомагателни – не са основни или нещо от сорта. Бих искал да тагна {{ping|Elkost|p=}} да сподели какво мисли по този въпрос. Впрочем, ето това би следвало да се добави в Уикипедия:Категории: :: {{цб|Each categorized page should be placed in all of the most specific categories to which it logically belongs.}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:33, 17 юни 2022 (UTC) :::Ами не, защо да остава Категория:Американски поп певици в статията, при положение, че статията '''вече е''' категоризирана в Категория:Американски поп певици? Статията вече е в Категория:Американски поп певици чрез категорията за обекта - вече е надкатегория, защото има по-дълбока. Иначе Категория:Албуми на Ариана Гранде трябва да категоризираме като Категория:Музика, Категория:Албуми, Категория:Музика в САЩ, Категория:Култура на САЩ...те всички са релевантни и подходящи категории, но не ги слагаме, защото са надкатегории. Нали затова има най-дълбока категория - иначе изобщо защо ползваме категориите.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 21:36, 17 юни 2022 (UTC) :::: Е, добре, и като отворим [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D0%BF_%D0%BF%D0%B5%D0%B2%D1%86%D0%B8 категория Американски поп певци] самата статия я няма. Има я само категорията. Това не е правилно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:47, 17 юни 2022 (UTC) :::::Именно де, нали затова са категориите - включват се една в друга и щом една категория се включва в по-дълбоката, трябва да използваме по-дълбоката. Защо трябва да я има статията, след като я има категорията? Нали статията е включена чрез категорията си. Защо да не добавим и Категория:Американци, и Категория:Певци, ако ще добавяме надкатегории? Не мога да разбера каква е логиката с „в случая на Ариана Гранде понеже го даващ за пример, ще изберем Категория:Американски поп певици вместо Категория:Певици или Категория:Поп, но първата трябва да остане“ - разлика няма и няма причина да не остане само най-дълбоката категория и в двата случая.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 21:53, 17 юни 2022 (UTC) ::::::{{ping|Rebelheartous|p=}}: Алиса е права, че основната статия не се включва в надкатегории на едноименната надкатегория. Такова е тук разбирането, отпреди да се включа (2006), и го подкрепям. По другите уикита невинаги е така: напр. в руската уики настояват за обратното. Ако искаме обаче да променяме това основно правило, следва да го обсъждаме повече редактори, на често посещавано място (напр. в „К:Разговори“, а после да го преместим в „К:Проектиране на категории“). --[[Потребител:Elkost|Elkost]] ([[Потребител беседа:Elkost|беседа]]) 08:23, 18 юни 2022 (UTC) ::::::: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%90%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B5&curid=455623&diff=11454041&oldid=11425356 Тази] категория не се ли включва в „персоналната“ категория, както я наричаш?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:44, 19 юли 2022 (UTC) ::::::::Да - оправих го в категорията за певицата, защото там беше не най-точната и не най-дълбоката Личности (Флорида) и махнах надкатегорията. Поздрави,-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:53, 20 юли 2022 (UTC) Тук има и друг аспект, за който нямаме правило: не бива всички надкатегории да се преместват от основната статия за човек в персоналната му категория: маловажните („К:Починали от Ковид“ и др.под.) следва да си останат само в статията, а важните (главно по дейността на човека) да са за личната му надкатегория. Така за певец, китарист и художник АБВ със статии за негови песни и картини ще имаме „К:АБВ“ с надкатегории за певци и художници, а надкатегориите за китаристи ще са за статията. --[[Потребител:Elkost|Elkost]] ([[Потребител беседа:Elkost|беседа]]) 08:23, 18 юни 2022 (UTC) :Това може да се обсъди на Разговори например, но според мен този друг аспект не съществува - всички категории, които трябва да се сложат в статията, съответно трябва да се сложат в категорията за статията. Не виждам разлика да се категоризира статията Мадона например със съответна категория и да се категоризира Категория:Мадона със същата. Това за случаите, в които статията и категорията са идентични - статия Мадона и категория Мадона. Така разбирам разписаното и в правилото.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 09:07, 18 юни 2022 (UTC) == Страницата ми == Защо ми триете страницата, при положение, че е подкрепена със статии и интервюта? Как си ги решавате тези неща, не може по лични отношения [[Потребител:TeddyRusseva|TeddyRusseva]] ([[Потребител беседа:TeddyRusseva|беседа]]) 10:16, 3 септември 2022 (UTC) :Защото не отговаря на критериите на Уикипедия - вижте [[У:ЗХ]]. Уикипедия не е безплатно пространство за реклама.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:33, 3 септември 2022 (UTC) == Бамя - източници == Привет! Редактирали сте висящият източник "Енциклопедия България" в статията [[бамя]], но не ми става ясно от редакцията дали имате книгата и сте проверили, че тя е източник само за принадлежността на вида към даденото семейство, или сте я редактирали само заради визуалното оформление на източниците, въпреки че тя може би се отнася и за други текстове? Аз я нямам, затова не съм и пипала източника, но все пак това не е въпрос само на естетика и визуално оформление; иначе щях директно да го махна и да оставя този, който имам. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 11:49, 27 септември 2022 (UTC) :Така е и тъй като не става ясно от насипния източник за кои части от текста е ползван, го сложих за дефиницията - или това, или трябваше да го преместя в раздел Литература. Това мешане на цитираните в бележка под линия източници и насипно изброените (което не е никакво цитиране на източници, тъй като на практика е непроверимо) е грешно и подвеждащо, тъй като едното са цитирани източници, а другото не са, и го изчиствам, където мога. Между другото може на „ти“.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Поздрави,-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 11:51, 27 септември 2022 (UTC) :Разгледах по-внимателно и виждам, че Прон е написал [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бамя&oldid=1992047 тази версия] по енциклопедията - според мен може да се разхвърля за тези твърдения или по-консервативното - да се остави за дефиницията.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 11:59, 27 септември 2022 (UTC) ::Идеално, сега ще ги "разхвърлям". Мерси :) ! [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 12:32, 27 септември 2022 (UTC) ::Това е много умен подход за идентифициране даден източник за кой текст се отнася, ще си го ползвам. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 12:35, 27 септември 2022 (UTC) :::Малко е пипкаво, но работи добре.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:37, 27 септември 2022 (UTC) == Здравейте == Изтрили сте ми страницата за сериала "Бой за карбуратор", с причина вандализъм. Реално такъв сериал има. Вижте го в youtube [[Потребител:Mitko0012|Mitko0012]] ([[Потребител беседа:Mitko0012|беседа]]) 19:00, 21 октомври 2022 (UTC) == въпрос за майстор Манол == Видях, че сте допринесли за записа "Майстор Манол". Не съм в България и нямам достъп до книгата с разказа "Майстор Манол" на Анна Карима. Имате ли шанс? Или бихте предложили форум или уебсайт, който мога да опитам да намеря и изтегля? [[Потребител:Sezgin|Sezgin]] ([[Потребител беседа:Sezgin|беседа]]) 13:53, 29 октомври 2022 (UTC) :И аз нямам - нямам и идея.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 13:58, 29 октомври 2022 (UTC) == Източници == Информацията ми е пратена на лично съобщение, от човек от клуба, и няма как да добавя линк за нея! Така че кажете ми кво да направя, не само да слагате "без източници"! [[Потребител:Simiboom|Simiboom]] ([[Потребител беседа:Simiboom|беседа]]) 11:41, 30 октомври 2022 (UTC) :Трябва да се намерят благонадеждни източници и да се цитират - аз не успях и разчитам, че някой с повече достъп до повече източници ще намери. Иначе не е лошо да прочетете [[У:БОИ]] и [[У:БИ]].-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 11:52, 30 октомври 2022 (UTC) == Въпрос == Защо отново е изтрита статията за сезон 2022/23 на Първа лига след като спрямо другите вече изтрити версии е различна и как въобще без да се гледа какво съдържа новата версия се трие самата статия? <br> Поздрави, <br> [[Потребител:Danielbonevm|Danielbonevm]] ([[Потребител беседа:Danielbonevm|беседа]]) 12:46, 30 октомври 2022 (UTC) :Статията беше гласувана за изтриване, сега е в процес на друго гласуване - моля изчакайте гласуванията да минат и да се вземе решение.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 13:14, 30 октомври 2022 (UTC) ::Къде е това гласуване? Аз ли не го виждам или само администраторите го виждат? <br> Поздрави, <br> [[Потребител:Danielbonevm|Danielbonevm]] ([[Потребител беседа:Danielbonevm|беседа]]) 14:26, 30 октомври 2022 (UTC) :::Вие го започнахте.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:49, 30 октомври 2022 (UTC) ::::Ако имате предвид това за възстановяването на статията, то това гласуване не приключи ли на 22 октомври 2022 г.? <br> Поздрави, <br> [[Потребител:Danielbonevm|Danielbonevm]] ([[Потребител беседа:Danielbonevm|беседа]]) 16:15, 30 октомври 2022 (UTC) :::::Приключва, когато се вземе решение и се затвори.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 02:15, 1 ноември 2022 (UTC) == Шаблон == Направи ми, молим те, шаблон археологическа култура. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:37, 1 ноември 2022 (UTC) :Ще опитам.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 13:36, 1 ноември 2022 (UTC) == Лили == Може ли да знам каква беше причината да изтриете информацията за турнетата от 2021 и 2022 кое не ви хареса кое не е така сама може да се уверите като си пуснете интервюта и др или следите Лили в социалните мрежи хем няма инфо хем при добавяне се намира някой си да го трие браво като не ви харесва вземете напишете вие за турнетата да видим вашият резултат [[Специални:Приноси/87.126.36.14|87.126.36.14]] 22:42, 1 ноември 2022 (UTC) :Неенциклопедично и неграмотно написан текст. Уикипедия не е фен-страница.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 08:03, 2 ноември 2022 (UTC) == Бодлев == Евтим Бодлев да отметнеш по [https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3332] и други? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:29, 4 ноември 2022 (UTC) :Си го напишем сам? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 21:08, 5 ноември 2022 (UTC) ::Не бе, аз.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 21:16, 5 ноември 2022 (UTC) <del>Ей това качи молим за Филип Каваев. [https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3326] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 20:27, 4 ноември 2022 (UTC)</del> <del>:Забрави го? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:55, 6 ноември 2022 (UTC)</del> <del>::Не съм сигурна как и после да.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 21:00, 6 ноември 2022 (UTC)</del> <del>И в Синтащинската има неква грешка най-долу. Тук се е получила. [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%89%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&type=revision&diff=11573929&oldid=11573875] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:54, 4 ноември 2022 (UTC)</del> :Тед го оправи. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 20:27, 4 ноември 2022 (UTC) ::Да, видях. Не бех много сигурна кой шаблон да се използва.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 19:57, 5 ноември 2022 (UTC) Отметни и [[Илия Гюрчев]] но Гугъл Книги. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:55, 6 ноември 2022 (UTC) :Добре.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 21:00, 6 ноември 2022 (UTC) И [[Светослав Нелчинов]]. [https://faktor.bg/bg/articles/politika/na-vseki-kilometar/rodolyubieto-se-nakazva-83581] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 20:25, 7 ноември 2022 (UTC) <del>[[Григор Бурев]]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 20:18, 9 ноември 2022 (UTC)</del> [https://www.delcampe.net/en_GB/collectables/trade-cards/other-unclassified/46k358-91-the-battle-doiran-dojran-macedonia-pleven-division-trade-card-bulgaria-history-829437161.html], [https://www.delcampe.net/en_GB/collectables/trade-cards/other-unclassified/46k359-92-the-battle-of-kenali-kremenica-macedonia-trade-card-bulgaria-history-829437152.html], [https://www.delcampe.net/en_GB/collectables/trade-cards/other-unclassified/46k357-90-the-battle-bitola-macedonia-trade-card-bulgaria-history-829437149.html], [https://www.delcampe.net/en_GB/collectables/trade-cards/other-unclassified/46k365-99-the-battle-scene-shtip-macedonia-trade-card-bulgaria-history-829437194.html]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 21:18, 19 ноември 2022 (UTC) Оттука [http://rkpetkov.blogspot.com/2021/07/] могат да се напишат книжките, заложени в Теодосий Синаитски. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:23, 21 ноември 2022 (UTC) == Глаголът „обнародвам“ == -- Значението на глагола „обнародвам“ не дава като че ли възможност за дилема. Използва се, за да означим поведение на държавни органи или обществени институции. Отделните личности не обнародват, а публикуват. „Обнародвам“ е съвсем lege artis, когато става дума за решения на Държавния съвет, но не и когато кака Гинка е написала и издала стихосбирка. Симеон Радев също нищо никога не е обнародвал, а само публикувал. -- [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] ([[Потребител беседа:Пища Хуфнагел|беседа]]) 07:01, 9 ноември 2022 (UTC) :Може би ако не беше в средата на десетки спорни и неконсенсусни промени, щеше да остане. Според речника са синоними.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 07:18, 9 ноември 2022 (UTC) == Чернова:Горноезеровски манастир == [[Чернова:Горноезеровски манастир]]. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 11:52, 23 ноември 2022 (UTC) == Messages to Wikipedian Asian Month 2022 Organizers == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> Hello all Wikipedia Asian Month campaign organizors, The last WAM campaign has ended yesterday. Thank you all so much for organizing and participating this year's Wikipedia Asian Month Campaign. Give yourself and all editors a big applaud! While editors can take a break, the jury's work is just about to begin. Some WAM ended earlier, and has already finished the audit and review of all contributions. Just a reminder, this year, the rules has changed to whoever edit more than 3000 bytes with relaible sources can grant a barnstar (it doesn's has to be a newly created page). So make sure you include those editors, no matter with tool you are using for edit tracking. We suggest '''January 20th''' to be the deadline for all campaign to finalize their list, and report the username of [[Wikipedia_Asian_Month_2022/Ambassadors|"Ambassador"]] (who has the most edit at your campaign) and a list of all eligible editors at the WAM 2022 Ambassadors page, List of eligible editors(page link) column. Thank you! And wish you all a happy new year. WAM International Team 2022 </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Joycewikiwiki@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:Joycewikiwiki/WAM2022_Post_Campaign_Mass_Message_receiver&oldid=24259258 --> == Invitation to organize Feminism and Folklore 2023 == <div style="border:8px maroon ridge;padding:6px;> [[File:Feminism and Folklore 2023 logo.svg|centre|550px|frameless]] <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <div class="center">''{{int:please-translate}}''</div> Dear {{PAGENAME}}, Christmas Greetings and a Happy New Year 2023, You are humbly invited to organize the '''[[:m:Feminism and Folklore 2023|Feminism and Folklore 2023]]''' writing competition from February 1, 2023, to March 31, 2023. This year, Feminism and Folklore will focus on feminism, women's issues, and gender-focused topics for the project, with a [[:c:Commons:Wiki Loves Folklore 2023|Wiki Loves Folklore]] gender gap focus and a folk culture theme on Wikipedia. You can help Wikipedia's coverage of folklore from your area by writing or improving articles about things like folk festivals, folk dances, folk music, women and queer folklore figures, folk game athletes, women in mythology, women warriors in folklore, witches and witch hunting, fairy tales, and more. Users can help create new articles, expand or translate from a [[:m:Feminism and Folklore 2023/List of Articles|list]] of suggested articles. Organisers are requested to work on the following action items to sign up their communities for the project: # Create a page for the contest on the local wiki. # Set up a fountain tool or dashboard. # Create the local list and mention the timeline and local and international prizes. # Request local admins for site notice. # Link the local page and the fountain/dashboard link on the [[:m:Feminism and Folklore 2023/Project Page|meta project page]]. This year we would be supporting the community's financial aid for Internet and childcare support. This would be provided for the local team including their jury and coordinator team. This support is opt-in and non mandatory. Kindly fill in [https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSea81OO0lVgUBd551iIiENXht7BRCISYZlKyBQlemZu_j2OHQ/viewform this Google form] and mark a mail to [mailto:support@wikilovesfolklore.org support@wikilovesfolklore.org] with the subject line starting as [Stipend] Name or Username/Language. The last date to sign up for internet and childcare aid from our team is 20th of January 2023, We encourage the language coordinators to sign up their community on this link by the 25th of January 2023. Learn more about the contest and prizes on our [[:m:Talk:Feminism and Folklore 2023|project page]]. Feel free to contact us on our [[:m:Talk:Feminism and Folklore 2023/Project Page|meta talk page]] or by email us if you need any assistance. We look forward to your immense coordination. Thank you and Best wishes, [[:m:Feminism and Folklore 2023|Feminism and Folklore 2023 International Team]] ::::Stay connected [[File:B&W Facebook icon.png|link=https://www.facebook.com/feminismandfolklore/|30x30px]]&nbsp; [[File:B&W Twitter icon.png|link=https://twitter.com/wikifolklore|30x30px]] </div></div> --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 10:11, 24 декември 2022 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Tiven2240@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:Tiven2240/fnf&oldid=24282249 --> == Изтриване на статия == Здравейте, ще можете ли, ако обичате, да изтриете статията [[Чернова:Beyond LIVE]], защото не ми се редактира повече на чернова и не ми допада вече тази статия? Благодаря предварително! [[Чернова:Beyond LIVE]]. [[Потребител:Nikolai Boyanov|Nikolai Boyanov]] ([[Потребител беседа:Nikolai Boyanov|беседа]]) 15:28, 1 януари 2023 (UTC) == Васил Стоев Vassil Stoyev == Здравейте, защо мислите, че има съществуваща страница за художника Васил Стоев? [[Потребител:Vasil Stoev|vs]] ([[Потребител беседа:Vasil Stoev|беседа]]) 20:55, 18 януари 2023 (UTC)Изтрихте я и написахте, б че вече съществува, а няма такава. Има съвпадение .с имената - Васил Стоев Ампега - музикант, а не художник. == 2022 Wikipedia Asian Month Organizer Update == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> Dear all WAM organizers, Happy 2023! Thank you for updating the Ambassador list. We will '''start issuing the Barnstar''' to all eligible participants by late January. All ambassadors will received an additional special Barnstar. Please be sure to update '''[[:m:Wikipedia_Asian_Month_2022/Ambassadors|the list]]''' if you haven't done so. We also provide a '''[https://docs.google.com/document/d/1t1UEXwVkTsP5oP0sQmE74302M1SUDrlFW-kz2uTT5X0/edit?usp=sharing certificate template]''' for you to edit and print out to your participants. Once again, thank you for organizing and participating the 2022WAM, we like to hear your comment. Much appreciate for filling, and spreading out this [https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSd8Jo4ixbwKS1rC6KmfC1q6wW53nmoCQATbmsMatbZ4A1RCwA/viewform?usp=sf_link '''feedback survey''']. Look forward to seeing you again in 2023 WAM! best, Wikipedia Asian Month International Team </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Joycewikiwiki@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:Joycewikiwiki/WAM2022_Post_Campaign_Mass_Message_receiver&oldid=24259258 --> == Wikipedia Asian Month 2022 Campaign Survey - We'd like to hear from you! == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> '''Dear WAM2022 organizors and participants,''' Once again, the WAM international team would like to hear your feedback by filling out the survey below. === [https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSd8Jo4ixbwKS1rC6KmfC1q6wW53nmoCQATbmsMatbZ4A1RCwA/viewform?usp=sf_link Wikipedia Asian Month 2022 Survey] === We apologize for the permission setting that was blocking many of you from open the survey, this problem have been fixed. Please share this survey with your community. We hope to see you again with a better version in the 2023 campaign. all the best, The WAM International Team </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Joycewikiwiki@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:Joycewikiwiki/WAM2022_Post_Campaign_Mass_Message_receiver&oldid=24259258 --> == Абсолют == Здравейте, Многократно променяме статията за Абсолют като връщаме настоящата и достоверна информация за музикалната ни група. Всичко това е следствие на неколкократното въвеждане на лъжлива информация от бивш член на група Абсолют - Тихомир Георгиев (IP: [[Специални:Приноси/151.252.196.246|<bdi>151.252.196.246</bdi>]]. Същият въведе обиди към настоящите членове, които може да проследите в историята ([https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%90%D0%B1%D1%81%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%82&oldid=11611518 13:52, 9 декември 2022] от ip: [[Специални:Приноси/46.10.196.122|<bdi>46.10.196.122</bdi>]]). След поредната гавра със статията, върнахме настоящата, достоверна информация, но Вие я изтрихте, върнахте неговата и заключихте статията. Обръщаме се към Вас за промяна. Ако са нужни доказателства, моля оставете ни коментар къде можем да Ви ги предоставим. Благодарим предварително за отделеното време и съдействие. С уважение, Абсолют [[Специални:Приноси/212.233.202.42|212.233.202.42]] 18:03, 16 февруари 2023 (UTC) == Тромп-л'ьой == Здравей, благодаря, че се зае със статията - чудех се как да оправя дублирането и щях да пиша. Само че Тромп-л'ой е неправилно. Направих справка в ИБЕ, може да бъде Тромп-л'ьой или Тромпльой (което обаче е по руски модел). Та не можеш ли да я направиш да е една под коректното название? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 11:36, 8 март 2023 (UTC) :Готово. Благодаря, не видях обсъждане и я преместих просто както съм я виждала.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:13, 8 март 2023 (UTC) ::Благодаря! --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:15, 8 март 2023 (UTC) == Връщане на статията за "Пепси" == Здравей, искам само да попитам защо променяте логот в страница на Пепси, все пак е обявено ново лого. Официално е обявено тук: https://www.youtube.com/watch?v=UZZ5s_qhHMA&ab_channel=Pepsi [[Потребител:Graceisreal|Graceisreal]] ([[Потребител беседа:Graceisreal|беседа]]) 12:18, 30 март 2023 (UTC) : Би трябвало да се промени в Уикиданни, за да се ползва от всички езикови версии. Което бих направил вчера, но самото изображение има проблеми с авторските права и вероятно скоро ще бъде изтрито. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:38, 30 март 2023 (UTC) == Статия за Стефани Белгийска == Здравейте, Искам да попитам защо тази статия е преместена в чернови да очаквам ли нейното одобрение , защото сте ми написали , че вече съществува но до този момент каквото и да бях търсила нямаше никаква информация за Стефани Белгийска, поради този факт създадох и статията използвала съм източници от UK (уикипедия) , защото там статиите са пълни и обогатени с изнормация. Благодаря предварително за отговора :) {| class="wikitable sortable" |[[Чернова:Стефани Белгийска|Стефани Белгийска]] ([[Чернова беседа:Стефани Белгийска|беседа]] - [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0:%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B3%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0&action=history история]) |2023-03-30 15:07:50 |'''[[Специални:Приноси/94.236.163.55|94.236.163.55]]''' ([[Потребител беседа:94.236.163.55|беседа]]) |} [[Специални:Приноси/94.236.163.55|94.236.163.55]] 07:51, 31 март 2023 (UTC) :Здравейте, преместих я за оформление в инкубатора, тъй като беше почти насипен текст. Виждам, че в момента е доста добре оформена и според мен скоро ще се премести обратно в основното пространство. Поздрави,-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 09:03, 31 март 2023 (UTC) :Може да прочетете насоките на [[Чернова беседа:Стефани Белгийска]].-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:02, 31 март 2023 (UTC) == 19 май 2023 == {| style="border: 1px solid gray; background-color: #fdffe7;" |rowspan="2" valign="middle" | [[Картинка:Special Silver Barnstar 3000.png|100п]] |rowspan="2" | |style="font-size: x-large; padding: 0; vertical-align: middle; height: 1.1em;" | '''За заслуги''' |- |style="vertical-align: middle; border-top: 1px solid gray;" | По-случай 3000 бройки в [[:Категория:Дейци на ВМОРО]], а може и повече! Поздрави, --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 05:35, 19 май 2023 (UTC) |} == Моист фон Липуиг == ''Преместено на [[Беседа:Мокр фон Ментебрад]]'' == Защо ми изтрихте страницата? == Защо ми изтрихте страницата? [[Потребител:Trilby*foxglove|Trilby*foxglove]] ([[Потребител беседа:Trilby*foxglove|беседа]]) 15:20, 27 септември 2023 (UTC) :Страницата не е изтрита. Обяснено е на беседата Ви.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:21, 27 септември 2023 (UTC) ::Защо смятате, че статията не е съществена? [[Потребител:Trilby*foxglove|Trilby*foxglove]] ([[Потребител беседа:Trilby*foxglove|беседа]]) 15:26, 27 септември 2023 (UTC) :::Никъде не съм написала, че смятам.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:42, 27 септември 2023 (UTC) ::::А какъв е проблемът? Защо сте скрили статията? [[Потребител:Trilby*foxglove|Trilby*foxglove]] ([[Потребител беседа:Trilby*foxglove|беседа]]) 15:45, 27 септември 2023 (UTC) :::::Статията не е форматирана според изискванията на енциклопедията откъм източници, ясен обект с ясна значимост, подкрепена с нетривиални източници - сложен е шаблон, в който е обяснено с линкове. Няма дори увод.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:52, 27 септември 2023 (UTC) == Wikipedia page translation == Dear Ms. Seleznyova, I found your Wikipedia article on my great grandfather ("Меркуриос Каракостис") and I was very interested. I think it would be really nice if your article was also available in other languages (English or Greek), but I am not authorized to translate your text to another language in Wikipedia. In case you would find it a good idea and I could somehow assist you in translating it (e.g., to either English or Greek, or both), I would be very happy to. Thank you. Best, Fotios Alexandros Karakostis [[Потребител:Fotios Alexandros Karakostis|Fotios Alexandros Karakostis]] ([[Потребител беседа:Fotios Alexandros Karakostis|беседа]]) 12:14, 28 септември 2023 (UTC) == Invite to Join Wikipedia Asian Month 2023 == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> ''You are receiving this message because you participated in the [[:m:Wikipedia Asian Month 2022|Wikipedia Asian Month 2022]] as an organizer or editor.'' [[File:Wikipedia Asian Month Logo.svg|thumb|Join the Wikipedia Asian Month 2023 ]] <big>Dear all,</big> <big>The '''[[:m:Wikipedia Asian Month Home|Wikipedia Asian Month 2023]]'''[1] is coming !</big> <big>The campaign start within a flexible 30 days from November to December. Following with the changes of the rules made by last year, the wish to have more people get to know Asia and Asian related topic is the same! </big>'''<big>Click [[:m:Wikipedia Asian Month 2023/Join an Event|"Here"]] to Organize/Join a WAM Event.</big>''' '''1. Propose "Focus Theme" related to Asia !''' If you are based somewhere in Asia, or have specific passion on an Asian topic, please propose your "Focus Theme" by October 25th. The WAM international team will select 5 themes. Please propose your focus theme through [https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSfPLz8kvSP_0LlI4vGRHAP2ydJPnLY__1hb9-p8AsRcS2R2NQ/viewform?usp=sf_link this link][2]. '''2. Enhancing existing articles can also count as part of campaign contribution.''' Any edits, including creating new articles or adding new content to existing articles, over 3000 bytes in total would be able to get a reward. Last year, due to this change of rules, the Programs & Events Dashboard was suggested. However, according to community survey of 2022, Fountain Tool is still the best platform for tracking edit and points. You don’t need to create any Dashboard. For the tracking of editing existing article, the international team is currently designing a form. Will soon publish to the main page of WAM 2023. '''3. More flexible campaign time''' The contribution duration would remain 30days, but we extended the overall campaign timeline to 2 months. All organizers can decide when to start their WAM as long as the whole duration is within November 1st to December 31th. It means that you can participate in WAM based on the needs of your local community. '''Timetable''' * October 1st, 2023 : Publish International Campaign Page of the Year * October 5th to 25th, 2023 : Call for focus themes of WAM 2023. * Before 29 October, 2023: Complete '''[[:m:Wikipedia Asian Month 2023/Join an Event|Registration]]''' [3] of Each language Wikipedia. * November 1st, UTC 00:00 to December 31th, UTC 00:00, 2023: Running the Campaign. (Find your local campaign for the actual event date.) * January 1st to March 15th, 2024: Auditing of each language Wikipedia. * March 30th, 2024: Deadline of reporting statistics and eligible editors to the International Team * April 1st to May 15th, 2024: The international team distributes Barnstars and Certificates to eligible editors of each event. For your information, the main page of Wikipedia Asian Month is currently undertaking a reconstruction for archiving purpose. For the 2023 event please bookmarked this page. We hope you will enjoy Wikipedia Asian Month! If you have any inquiry, feel free to contact us by info@asianmonth.wiki [4]. <big> We look forward to your participation. Cheers!!! WAM 2023 International Team</big> [1] https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikipedia_Asian_Month_2023 [2] https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSfPLz8kvSP_0LlI4vGRHAP2ydJPnLY__1hb9-p8AsRcS2R2NQ/viewform?usp=sf_link [3] https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikipedia_Asian_Month_2023/Join_an_Event [4] info@asianmonth.wiki </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Joycewikiwiki@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:Joycewikiwiki/Wikipedia_Asian_Month_2023_Message_receiver_main&oldid=25753309 --> == Страницата за Горско Ново село == След като {{нлн|осрахте}} страницата на Горско ново село, {{нлн|не}} смятате ли {{нлн|за редно}} да {{нлн|си}} я оправите? [[Потребител:Miroslav Dechev|Miroslav Dechev]] ([[Потребител беседа:Miroslav Dechev|беседа]]) 21:27, 27 октомври 2023 (UTC) :Като се научите как да общувате поне полуцивилизовано, може и да благоволя.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 13:29, 29 октомври 2023 (UTC) == Въпрос за исторически статии == Добър ден, два въпроса: 1.Бих искала да знам дали да махна във въведението към българските исторически личности датите на раждане и смърт (обикновено ги слагам в преводите ми от италиански). В момента коригирам тези на бг (запетаи и др. грешки) и видях, че сте махнала датите, които бях поставила. Каква е пратиката тук? 2. Заедно с корекциите слагам статиите в порталите „История на България“ и „Биографии“. Забелязах, че много от тях не са в друг портал освен „Македония“ (-?!) и се запитах какво правят точно там и защо не са в портала „История на България“. Забелязвам, че има такава тенденция в бг Уики. Поздрави и благодаря! [[Потребител:Ambra75|Мария]] ([[Потребител беседа:Ambra75|беседа]]) 13:21, 14 ноември 2023 (UTC) :Здравейте! Относно първото питане, за мен определено е излишно - датите ги има в шаблона и обикновено в раздел Биография и няма нужда трети път да се изписват, а и не мисля, че раждане и смърт са сред най-големите постижения, че да са в увода. Вторият въпрос не го разбирам - моля Ви обаче, да не махате Портал Македония от статии, свързани с района (той не зависи от други портали, където смятате, че други са подходящи може да ги слагате, разбира се). Поздрави,-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 18:52, 14 ноември 2023 (UTC) == Защо ми махна всичко? == ''Преместено на [[Беседа:Величко Спасов]]'' == fff == какво искаш? защо връщаш редакции от преди години от мен? [[Потребител:Super Dromaeosaurus|Super Dromaeosaurus]] ([[Потребител беседа:Super Dromaeosaurus|беседа]]) 12:04, 1 януари 2024 (UTC) :[[Уикипедия:Заявки към администраторите#Random reverts]]. [[Потребител:Super Dromaeosaurus|Super Dromaeosaurus]] ([[Потребител беседа:Super Dromaeosaurus|беседа]]) 12:13, 1 януари 2024 (UTC) == Invitation to Organize Feminism and Folklore 2024 Writing Competition == <div style="border:8px maroon ridge;padding:6px;> [[File:Feminism and Folklore 2024 logo.svg|centre|550px|frameless]] ::<div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <center>''{{int:please-translate}}''</center> Dear {{PAGENAME}}, Hope you are doing well, Wishing you a Happy New Year!. We extend a heartfelt invitation to you to organize the '''[[:m:Feminism and Folklore 2024|Feminism and Folklore 2024]]''' writing competition, which is scheduled to take place from February 1, 2024, to March 31, 2024. This year's edition of Feminism and Folklore will concentrate on feminism, women's issues, and gender-focused topics, aligning with a Wiki Loves Folklore gender gap focus and featuring a folk culture theme on Wikipedia. This year we have created two new Tools for the Feminism and Folklore project. The tool is called '''Campwiz'''. This tool is created by the international Tech team of Wiki Loves Folkore especially crafted for Feminism and Folklore project. The tool works as same as fountain or dashboard but has extra abilities required for jury and submission of articles. To create a new campaign on Campwiz, organizers to follow these steps: # Go to the tool link: <nowiki>https://tools.wikilovesfolklore.org/</nowiki> # Select your wiki on which you want to organize the campaign (enter the name or short code, such as "{{CONTENTLANG}}" for {{#language:{{PAGELANGUAGE}}}} {{SITENAME}}). # Give your campaign a name example "Feminism and Folklore 2024 on {{#language:{{PAGELANGUAGE}}}} {{SITENAME}})". # Select the start and end dates (note: keep your start date as Feb 1 and end date as March 31). # Provide a description for your campaign (you can briefly describe the campaign in this section). # Make sure to keep the checkboxes ticked for "Allow users to submit articles that were not created but expanded." if you want to use the campaign for expanded articles also. # Keep minimum added bytes as 4000 and minimum added words as 400 and click next. # In the jury section, keep the checkboxes ticked for "Allow jury members to participate in the campaign" and "Prevent jury members from seeing each other's votes." As per your preference. # Under the jury search box, type the username of your jury and click on the "+" button to add; you can add multiple jury members. # Click next to review and then click on save. With this we have also created a '''Missing article tool'''. This tool identifies articles in the English Wikipedia that are absent from your native language Wikipedia. You can customize your selection criteria, and our tool will provide you with a table displaying the missing articles along with suggested titles. You also have the option to download the list in both CSV and wikitable formats. Both tools, the Missing Article Tool and the Campwiz Tool, are now available for public use during the Feminism and Folklore campaign. You can find more information about these tools here: <nowiki>https://tools.wikilovesfolklore.org/</nowiki> There are also some changes in the rules and criteria's. Please go through the rules below. # '''Minimum Length:''' The expanded or new article should have a minimum of '''''4000 bytes or 400 words''''', ensuring sufficient depth and coverage of the chosen topic. The local organizers are free to choose the minimum length criteria as per needs of their local Wikipedia and must be clearly mention on local project page. # '''Language Quality:''' Articles should not be poorly machine-translated, ensuring that language quality and readability are maintained at a high standard. # '''Timeline of Creation or Expansion:''' The article should be created or expanded between 1 February and 31 March, aligning with the specified contest timeline. # '''Theme Relevance''': Articles should directly address the theme of feminism and folklore, exploring connections between gender, cultural traditions, and intangible heritage. # '''No Orphaned Articles:''' Articles must not be orphaned, meaning they should be linked from at least one other article to ensure visibility within the Wikipedia ecosystem. # '''No Copyright violations:''' There should be no copyright violations, and articles should adhere to local Wikipedia policies on notability, ensuring that the content meets the standards for notability. # '''Adequate references and Citations:''' Each article should include proper references and citations following local Wikipedia policies, ensuring the reliability and credibility of the information presented. Learn more about the contest details and prizes on our project page [[:m:Feminism and Folklore 2024|here]]. Should you require any assistance, please feel free to contact us on our meta talk page or via email. We eagerly anticipate your enthusiastic coordination and participation in Feminism and Folklore 2024. Thank you and Best wishes, '''Feminism and Folklore 2024 International Team''' --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 06:51, 18 януари 2024 (UTC) </div></div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Tiven2240@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:Tiven2240/fnf&oldid=26088038 --> == Пещера Казана == Здравей, Алиса. След като направих една статия за пещерата [[Вихрен (пещера)|Вихрен]] (Вихренска пропаст) се оказа, че имаме една друга, [[Казана]], която е същата пещера в друг етап от проучването ѝ. Ти си правила статията по Енциклопедия "Пирински край" от 1995 г., която е използвала остаряла, още по онова време неактуална информация. Сега в спелеоложките сайтове не фигурира Казана, все едно не е съществувала, но по лична информация на един от най-опитните спелеолози, в началото Казана е била нещо като голяма скална ниша, а после при проучванията се оказала голяма пещера и се превърнала в сегашната, все още проучвана. Та въпросът ми е какво да правим с нея. Сливане - старата информация не става за използване, а има и един проблем: би трябвало да има статия "Казана", но за местността Казана под връх Вихрен. Всъщност [[Потребител:Dido3|Дидо]] би могъл да си каже мнението Казана или Казаните би било по-добре, според мен най-известен е Казана (Големия), а за Малкия би могло да се пише в неговата статия. Поздрави, [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 10:40, 19 януари 2024 (UTC) :Ами нека да каже и Дидо за имената, но ако ще действаме така - Казана се мести върху Вихрен без да се оставя пренасочване, Вихрен се трие за около десет секунди, след преместването историята на Вихрен се възстановява и историите се сливат. Така се процедира стандартно, за да не се губи историята нито на едната, нито на другата, а заглавието Казана ще се освободи за местността. А как така никаква част от информацията от ЕПК не може да се ползва? Гледам със сигурност някаква част може. Поне да се обясни в хронологичен план как е било в началото в онзи период на проучването - има едно-две изречения могат да се запазят, а и името да се спомене също.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:25, 19 януари 2024 (UTC) ::Разбира се, че старите имена трябва да се включат, и изходните пунктове може, имах предвид информацията за данните. Освен това има разминаване какво е – природна забележителност или защитен природен обект. Аз бих приела по-новото сведение, с номер на заповедта. Опитах се да я намеря в сайта на Изпълнителната дирекция по околна среда, за да видя историята ѝ, обикновено дават как се е казвала и какви промени на статута, площта, името и т.н. са ставали, но не успявам. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 19:27, 19 януари 2024 (UTC) :::Значи на едно мнение сме - само трябва да се слеят.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 00:27, 20 януари 2024 (UTC) == един сайт не работи за мен == <nowiki>http://bgm.uni-plovdiv.net:40159/</nowiki> не работи за мен, Трябва ли да сте в България, за да работи? [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] ([[Потребител беседа:HotDeserts|беседа]]) 15:19, 11 февруари 2024 (UTC) :Нямам представа наистина.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 19:24, 12 февруари 2024 (UTC) : {{fwiw}} {{@|Dido3}}<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:10, 13 февруари 2024 (UTC) ::До сайта няма публичен достъп. Поздрави, [[Потребител:Dido3|Dido3]] ([[Потребител беседа:Dido3|беседа]]) 15:33, 13 февруари 2024 (UTC) == Елица Павлова == Здравей, Алиса, пиша ти във връзка със статията за [[Елица Павлова]]. Понеже я познавам, което може да се тълкува като [[Уикипедия:Конфликт на интереси|КНИ]], не бих направила нещо повече от досегашното: във връзка с искането за източници поставих няколко, за да ѝ покажа как да го направи, и ѝ обясних защо не може да качва, както неколкократно е правила, корицата на книгата си от Доньо Донев. Въпросът ми е дали е необходимо да сложи източник за всеки един тур, като те са още над 30 - тя има такива, всичко е отразено в алпийската преса, няма съмнения. Мисля си дали статията няма да натежи прекалено с толкова много източници; всъщност, от друга страна, това би било като реклама за нея :). Затова оставям на теб да прецениш. Поздрави! [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 11:44, 10 март 2024 (UTC) :Здрасти! Според мен статията само ще спечели от повече източници - ако има един общ за няколко тура, може да се цитира към последния тур, ако са подред. С повече източници за мен една статия винаги изглежда по-сериозна и някакси „натежава“. :) Стига, разбира се, да не се цитират десет източника ненужно за едно твърдение.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 18:47, 10 март 2024 (UTC) ::Добре, ще ѝ кажа да сложи. Естествено не повече от един за твърдение. С тях наистина ще популяризира туровете/постиженията си, те наистина са на високо ниво. Благодаря ти. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 20:35, 10 март 2024 (UTC) == Помощ нужна с преместване == Здравейте, свързвам се с Вас, за да ви помоля да преместите ,,Чернова:Пламен Петров (професор)<nowiki>''</nowiki> . Смятам че съм я редактирала достатъчно за да е на основната страница. Благодаря предварително [[Потребител:Nebby1838|Nebby1838]] ([[Потребител беседа:Nebby1838|беседа]]) 11:19, 2 април 2024 (UTC) == ЦИЕ 2024 == Привет, @[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] и @[[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]], пиша с предложение относно ЦИЕ 2024 - едва тези дни забелязах, че предложенията за статии за създаване в подсекциите [[metawiki:Wikimedia_CEE_Spring_2024/CEE_Women|CEE Women]] и [[metawiki:Wikimedia_CEE_Spring_2024/CEE_Youth|CEE Youth]] са различни от общите списъци, като статии за писане (и награди, напр. пощенски картички) могат да се предлагат от редактори от съответните държави. Предложението ми е да добавим българки (тъй като в момента няма предложени), както и да си разпределим изпращането на картички до редактори, написали/превели поне десет статии за българки (аз мога да поема между 5 и 10 картички, при необходимост и повече). Примерен списък: - от списъка с оценените като високо или среднозначими статии: [[Румяна Нейкова]] ([[:en:Rumyana_Neykova|en]]), [[Жени Божилова-Патева]] ([[:en:Jeni_Bojilova-Pateva|en]]), [[Тота Венкова]] ([[:en:Tota_Venkova|en]]), [[Бистра Винарова]] ([[:en:Bistra_Vinarova|en]]), [[Екатерина Трендафилова]] ([[:en:Ekaterina_Trendafilova|en]]), [[Красимира Даскалова]] ([[:en:Krassimira_Daskalova|en]]), [[Людмила Филипова]] ([[:en:Lyudmila_Filipova|en]]), [[Албена Стамболова]] ([[:en:Albena_Stambolova|en]]), [[Елена Георгиева]] ([[:en:Elena_Georgieva|en]]), [[Мария Тодорова]] ([[:en:Maria_Todorova|en]]), [[Петя Първанова]] ([[:en:Petya_Parvanova|en]]), [[Тезджан Наимова]] ([[:en:Tezdzhan_Naimova|en]]), [[Валя Балканска]] ([[:en:Valya_Balkanska|en]]), [[Веселина Кацарова]] ([[:en:Vesselina_Kasarova|en]]); - други: [[Здравка Евтимова]] ([[:en:Zdravka_Evtimova|en]]), [[Бинка Желязкова]] ([[:en:Binka_Zhelyazkova|en]]), [[Силвия Димитрова]] ([[:en:Silvia_Dimitrova|en]]), Миленита ([[:en:Milenita|en]]), [[Теодора Духовникова]] ([[:en:Teodora_Duhovnikova|en]]), [[Елена Йончева]] ([[:en:Elena_Yoncheva|en]]), [[Ева Майдел]] ([[:en:Elena_Yoncheva|en]]), [[Искра Михайлова (политик, р.1957)|Искра Михайлова]] ([[:en:Iskra_Mihaylova|en]]), [[Ралица Василева]] ([[:en:Ralitsa_Vassileva|en]]), [[Добринка Табакова]] ([[:en:Dobrinka_Tabakova|en]]), [[Йълдъз Ибрахимова]] ([[:en:Yıldız_İbrahimova|en]]), [[Елена Николай]] ([[:en:Elena_Nicolai|en]]), [[Кераца Висулчева]] ([[:en:Keraca_Visulčeva|en]]), [[Петя Пендарева]] ([[:en:Petya_Pendareva|en]]), [[Страшимира Филипова]] ([[:en:Strashimira_Filipova|en]]), [[Мария Петрова (гимнастичка)|Мария Петрова]] ([[:en:Maria_Petrova_(rhythmic_gymnast)|en]]), [[Нешка Робева]] ([[:en:Neshka_Robeva|en]]), [[Лилия Игнатова]] ([[:en:Lilia_Ignatova|en]]), [[Илиана Раева|Илияна Раева]] ([[:en:Iliana_Raeva|en]]). Какво мислите? [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 21:18, 10 април 2024 (UTC) :Страхотна идея, давай смело и ще помагам.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Аз нещо не го харесах списъка с тази препоръка - давайте модерни певици и спортистки, нямаме нужда от исторически личности, ама това си е тяхната идея, няма лошо да се включим.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:26, 13 април 2024 (UTC) ::Да, секцията CEE Women иска повече модерни личности. Напиши ми няколко, които се сетиш, аз ще ги добавя... [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 14:14, 13 април 2024 (UTC) :::Ще помисля и ще ги добавя. За картички също мога да се включа. Мисля, че няма да е лошо и да го споменем в нашата страница?-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:43, 13 април 2024 (UTC) :::: [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]], прощавай, че най-нахално се намесвам в този разговор, на който попаднах случайно, но може ли и аз да предложа някои личности за списъка? [[Михаела Маринова]] ([[:en:Mihaela Marinova|en]]), [[Ивет Горанова]] ([[:en:Ivet Goranova|en]]), [[Мария Бакалова]] ([[:en:Maria Bakalova|en]]), [[Михаела Филева]] ([[:en:Mihaela Fileva|en]]), [[Симона Пейчева]] ([[:en:Simona Peytcheva|en]]), [[Радина Боршош]] ([[:en:Radina Borshosh|en]]), [[Александра Фейгин]] ([[:en:Alexandra Feigin|en]]), [[Мила Роберт]] ([[:en:Mila Robert|en]]), [[Прея]] ([[:en:Preyah|en]]), [[Дара Екимова]] ([[:en:Dara Ekimova|en]]), [[Рут Колева]] ([[:en:Ruth Koleva|en]]), [[Весела Бабинова]] ([[:en:Vesela Babinova|en]]), [[Люси Дяковска]] ([[:en:Lucy Diakovska|en]]), [[Милица Гладнишка]] ([[:en:Militsa Gladnishka|en]]), [[Маргарита Стойкова]] ([[:en:Margarita Stoykova|en]]). [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 15:07, 13 април 2024 (UTC) :::::Абсолютно не е нахално, това не са мои лични предложения, а малко или много на българската уики общност, така че всяка идея е добре дошла! Аз определено се затрудних, защото трябва хем да са съвременни личности, хем пише да имат статия на английски от която да се преведе, хем да имат не само локално значение. Почвам да ги добавям! @[[Потребител:Radiohist|Radiohist]], само информативно - Мария Бакалова може би ще я пропусна, както и други, за които има вече доста преводи налични. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 15:14, 13 април 2024 (UTC) :::::@[[Потребител:Radiohist|Radiohist]], добавих повечето, но някои нямат превод на английски и хората няма да имат отгкъде да преведат, затова не съм ги сложила. Поздрави, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 20:02, 13 април 2024 (UTC) ::::::@[[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] Не се притеснявай. Аз не знаех за този регламент. А нужно ли е да са само спортистки, певици и актриси? Питам, защото Алиса спомена, че такива трябва да се подбират. Ако не - тогава да предложа и [[Лена Бориславова]] ([[:en:Lena Borislavova|en]]), [[Мария Габриел]] ([[:en:Maria Gabriel|en]]), [[Силвена Роу]] ([[:en:Silvena Rowe|en]]), [[Весела Казакова]] ([[:en:Vesela Kazakova|en]]) и [[Ева Майдел]] ([[:en:Eva Maydell|en]]). Мислех да предложа и [[Софи Маринова]] ([[:en:Sofi Marinova|en]]) и [[Силвия Лулчева]] ([[:en:Silvia Lulcheva|en]]), но не бях на 1000% сигурен какво се разбира под „модерни“. Както виждаш, повечето от личностите, които съм предложил, падат под категория [[Поколение Y|милениали]]. :D [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 20:20, 13 април 2024 (UTC) :::::::Това са написали като препоръка: "Please consider to suggest pages on CEE Women to this shared list of recommendations, '''ideally ones that should have at least regional and contemporary, not just local/national or historic, prominence'''. Also consider somewhat practical criteria that there is EN page (exceptions can be made especially if other big language translation exists) and image (exceptions can be made especially if other media or extra quality exists)." Аз лично се въздържах да предложа политици, гледам, че и другите държави не са предлагали много, освен две исторически личности - можеш да видиш списъка [[metawiki:Wikimedia_CEE_Spring_2024/CEE_Women|тук]]. Ще добавя още няколко. Отделно има предложения и в общия списък [[metawiki:Wikimedia_CEE_Spring_2024/Structure/Bulgaria#Women|тук]], от който сега сядам да преведа на английски тези, които нямат английска версия. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 20:41, 13 април 2024 (UTC) :::::::: Благодаря ти за инфото, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]]. Спорна работа. Чудесно е това което правиш.[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 21:38, 13 април 2024 (UTC) ::::Не знам дали трябва да е на нашата страница, доколкото е част от international инициативите и нали уж не трябва да превеждаме за собствената си държава, но не съм сто процента наясно. Можеш ли да погледнеш обаче, че се чудих - [[metawiki:Wikimedia_CEE_Spring_2024/Rules|тук]] трябва ли да преведем и добавим нашите правила и награди? [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 15:21, 13 април 2024 (UTC) :Аз също подкрепям и ще се включа – поначало гледах към тези свързани инициативи (както и към категорията права на човека), така че се радвам, че го предлагаш, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]]. А ето, вече имаме и доста голям pool of ideas, от който да извадим списък {{smile}} <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 15:11, 13 април 2024 (UTC) ::А картички всъщност на всеки написал десет статии за българки ли да пратим или десет статии за България въобще? В предишните години почти няма статии за нас - в повечето уикипедии, които разгледах средно са между 5 и 15 статиите за България всяка година, иска ми се да променим тренда... [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 20:46, 13 април 2024 (UTC) :::Ако е като част от подконкурса, трябва да е за българки. Иначе мисля, че може и по принцип за България, но се обявява другаде.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 09:45, 14 април 2024 (UTC) ::::Има логика, подведох се по другите държави, които са се включили с награда пощенска картичка. Мерси! [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 10:06, 14 април 2024 (UTC) == Ваня Петкова == Здравейте, Алиса! Няколко пъти ми връщате редакцията на страницата на Ваня Петкова, затова сметнах за редно да Ви уведомя тук: # Последната корекция която направих е относно образованието на поетесата в Куба, а именно името на образователната институция която е завършила. По данни на самата Уикипедия на испански език, както и сайта на Министерството на Куба, статусът на образователната инстанция е именно "Университет", а не "институт". Това са източниците на испански https://www.ecured.cu/Universidad_Popular_Jos%C3%A9_Mart%C3%AD и https://es.wikipedia.org/wiki/Universidad_Popular_Jos%C3%A9_Mart%C3%AD , затова моля да оставите правилната информация в страницата. # Майката на Ваня Петкова е родена в гр. Бургас, но е израстнала в Созопол. Тази информация я има в множество източници, включително в Голямата енциклопедия "България" на БАН. Затова моля да върнете коректно-предоставената от мен информация. Благодаря! [[Потребител:JJ Skander|JJ Skander]] ([[Потребител беседа:JJ Skander|беседа]]) 14:33, 14 април 2024 (UTC) :Здравейте! Върнах промените Ви, защото вкарвате в текста препратка към други Уикипедии и това не се прави в текста - може да заложите института и да направите препратка към статията на български. Колкото до майката, върнах информацията, която е представена при цитирането на източника - ако ще променяте информацията, може да добавите новите данни без да изтривате старите и да цитирате нов източник, но не може да променяте текста и да оставяте източника за други данни.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:37, 14 април 2024 (UTC) :Благодаря за уточнението, Алиса! :За съжаление да се открие информация относно университет в Куба на български език е почти невъзможно, затова се наложи да предоставя източник на чужд език. Тъй като смятам, че информацията относно образованието на една личност е сред най-важните, затова трябва да се докаже достоверността на информацията, дори да е на чужд език. По никакъв начин устава на Уикипедия не забранява това, в случай че такава информация липсва на родния език на статията. :Аз завеждам "Къща-музей Ваня Петкова", в близка връзка съм със наследниците на поетесата, и имам достъп до целия архив в музея. Поради това често редактирам тази статия, но се старая да обосновавам всяка редакция с източник, а тъй като историята на тази поетеса е изключително космополитна, много от източниците не могат да са на български език. :Имайки предвид отговорността ми към музея и наследниците на поетесата, и труда който полагам към статията, моля промените ми да не бъдат връщани необосновано в бъдеще. :Благодаря! [[Потребител:JJ Skander|JJ Skander]] ([[Потребител беседа:JJ Skander|беседа]]) 18:06, 14 април 2024 (UTC) ::Напротив - ако няма статия на български, слага се червена препратка. Винаги може да напишете статия за университета и даже няма да е червена препратка.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 18:52, 14 април 2024 (UTC) :Здравейте, забелязах че сте изтрили близо 90% от отличията на Ваня Петкова в шаблона под портрета ѝ. Предполагам, че е било по грешка, тъй като информацията за всички награди и постижения на всеки поет и писател член на СБП се съхраняват в архивите на съюза, както и за носителите на награди от Министерството на културата. Всички награди се съхраняват в музея на поетесата и могат да бъдат видяни от посетители. Моля да не правите подобни корекции в случай че е било умишлено, а ако е станала грешка - няма проблем.{{неподписано|JJ Skander}} ::Здравейте! Наградите в шаблона трябва да се съкратят - там се изреждат няколкото най-важни, а останалото с източници в съответния източник.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 21:03, 2 юни 2024 (UTC) == Николай Марков == Моля за заключване и на тази статия. Известен поребител слага раздел Критики ипротиворечия, говорещи за лични пристрастия към личностите, обекти на статиите. Това може и да е в реда на нещата, но не е реддно да се публикуват твърдения, в чийто източник пише друго. Може би по У:БЖХ. [[Потребител:Luxferuer|Румен 2]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 09:41, 6 юли 2024 (UTC) :Отправете молбата са на У:ЗА. Аз лично вече навлязох в една спорна статия и нямам време да вникна и в друга. Силно ви съветвам да не използвате подписа Румен 2 - това е заблуждаващо. -- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 09:51, 6 юли 2024 (UTC) ::Колега, в източникът който беше досега там се твърди, че задалият въпрос депутат разполага с такава информация, тоест, че Марков е разпитван в ДАНС. Иначе, добавих и още един източник в който се казва, че през септември 2023 година "полковникът" обявява, че е поканен да говори в ДАНС за шпионска дейност в полза на Русия. Какво Ви притеснява? [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 09:59, 6 юли 2024 (UTC) :::Ооо, моля Ви [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]], не на моята беседа. -- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:01, 6 юли 2024 (UTC) == Research about the tools on Wikimedia projects by the CEE Hub == Hi everyone, We would like to invite you to submit your responses to the survey dedicated to the tools that are used currently across the Wikimedia projects and the tools that you want to have. This survey was made by the working group of the [[:m:Wikimedia CEE Hub|CEE Hub]], and your responses will be reviewed afterwards, as we want to continue supporting the communities. That support can be documentation for certain most used tools by other communities across the region per specific topics, finding solutions for new tools to be created in the future, creating most needed tools in the region (so called "regional wishlist list"), and many other options. ''Deadline to fill in the survey is '''20th of August, 2024'''.'' Submit your answers [https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSeIwzCDKs6jXPG7EpZe-JH2Mm1odU0_MAv1bO-z-nLOq9dlug/viewform?usp=sf_link '''here'''] Thank you in advance for your time that you will dedicate in filling in this survey --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 13:07, 26 юли 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:TRistovski-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/Tools&oldid=27177596 --> == Здравейте! == Още един път направете някаква промяна и ще Ви докладвам(относно промяната откъм Сърбия):)!Лек и спокоен ден! [[Потребител:Boristhethird3|Boristhethird3]] ([[Потребител беседа:Boristhethird3|беседа]]) 12:22, 29 юли 2024 (UTC) == Скупи == Земи го напиши по мк? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:52, 29 юли 2024 (UTC) :Да - и аз го гледам от известно време.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 19:21, 29 юли 2024 (UTC) == Защо върнахте редакциите ми? == заглавие [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] ([[Потребител беседа:HotDeserts|беседа]]) 19:30, 10 август 2024 (UTC) :Видимо без да искам - върнах си редакцията веднага.—[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 07:10, 12 август 2024 (UTC) == Results from the survey about the tools on Wikimedia projects by the CEE Hub == Hi everyone, During August 2024, we sent you a survey about the tools, so now we would like to bring to your attention the conclusions and results from the survey, which you can explore on this '''[[:m:Wikimedia CEE Hub/Tools|Meta page]]'''. I hope you will enjoy exploring the mentioned tools on the page, along with other conclusions from the survey. Thanks for your time, and we will continue working on this important topic. --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 12:09, 7 октомври 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:TRistovski-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/Tools&oldid=27177596 --> == Join the Wikipedia Asian Month Campaign 2024 == <div lang="en" dir="ltr"> Dear 2022 & 2023 WAM Organizers, Greetings from Wikipedia Asian Month User Group! The [[m:Wikipedia_Asian_Month_2024|Wikipedia Asian Month Campaign 2024]] is just around the corner. We invite you to register your language for the event on the "[[m:Wikipedia_Asian_Month_2024/Join_an_Event|Join an event]]" page and once again become an organizer for your language's Wikipedia. Additionally, this year we have selected [[m:Wikipedia_Asian_Month_User_Group/Ambassadors|ambassadors]] for various regions in Asia. If you encounter any issues and need support, feel free to reach out to the ambassador responsible for your area or contact me for further communication. We look forward to seeing you again this year. Thank you! [[File:Wikipedia Asian Month Logo.svg|thumb|100px|right]] [[m:User:Betty2407|Betty2407]] ([[m:User talk:Betty2407|talk]]) 11:00, 20 October 2024 (UTC) on behalf of [[m:Wikipedia_Asian_Month_2024/Team|Wikipedia Asian Month 2024 Team]] <small>You received this message because you was an organizer in the previous campaigns. - [[m:User:Betty2407/WAMMassMessagelist|Unsubscribe]]</small> </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Betty2407@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:Betty2407/WAMMassMessagelist&oldid=27632678 --> == [[Евгения Ангелова]] == Много те моля да не ми триеш списъците с дублажи на актьори, участвали в нахсинхронни дублажи. Вината не е моя, че съм попълнил много участия в дублажите. Няма значение дали са справочник или не. Попълних колкото се може източници, както трябва. Не те заплашвам, а те моля като твой колега. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 14:32, 9 ноември 2024 (UTC) == Пр. Хр. == : ''Преместено на [[Уикипедия:Разговори#Пр. Хр.]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:46, 29 ноември 2024 (UTC) == Кабърче == : ''Преместено на [[Беседа:Габърче]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:35, 29 ноември 2024 (UTC) == [[Радина Боршош]] == Алиса, не искам да те нападам или заплашвам, но вината не е моя, че съм създал статия за актрисата [[Радина Боршош]]. С какво съм виновен аз, че да правя правописни грешки или слагам източници чрез [[YouTube]], [[Facebook]] или [[Instagram]]? Какво искаш? Да ми забраниш да редактирам всичко ли? Аз какво да правя сега, като съкращавате и намалявате статията? Все още ли ме мислиш за вандал или вредител? С какво съм заслужил това? Аз не правя шеги, нито номера, искам да казвам истината! Нали спазвам правилата? Само моля те, недей да ме заплашваш с блокирания, че много ме разстройва и ще остана без Уикипедия. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 10:57, 1 декември 2024 (UTC) :Ето, премахнах източници от YouTube, Facebook и Instagram, защото вредят на енциклопедия. А сега кажи ми, какво да правя сега? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 13:39, 1 декември 2024 (UTC) ::Супер, браво. Според мен трябва да се съкрати списъкът с участията и да се оставят най-важните, за които има вторични източници (не самата програма на театъра или обява). По принцип е хубаво да не се изреждат всичките й участия, а само тези, които са оставили следа и са предизвикали реакция.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 08:21, 3 декември 2024 (UTC) :::Значи не искаш никога повече да добавям източници от YouTube, Facebook или Instagram? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 17:55, 3 декември 2024 (UTC) :::Но защо? Защо ще ги намаляваме? Това не е честно! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 17:55, 3 декември 2024 (UTC) :::Алиса, няма нужда да съкратиш списъка със всичките й участия! Какво ще стане, когато премахнеш всичко? Ще бъдеш щастлива и доволна, както изтри таблиците ми с дублажи на филми! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 17:57, 3 декември 2024 (UTC) :::Какво ще ми направиш? Ще ме блокираш ли? Искаш да си изтрия таблиците с дублажи, за да бъдеш доволна, защото си мислиш, че не са справочник и са заплаха за Уикипедия ли? Аз ли съм позорът и аномалията? Аз ли съм вандалът, който вреди на енциклопедията? Ако не искаш тази статия да седи, по-добре я изтрий! Съжалявам изобщо, че съм я създал! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 18:01, 3 декември 2024 (UTC) :::Знаеш ли какво, Алиса? Ако ще ме ядосаш с твоята неподкрепа, напускам Уикипедия завинаги! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 18:09, 3 декември 2024 (UTC) ::::Алиса, нали щеше да съкратиш информацията, да премахнеш всичките й роли, защо? Нали статията ми не е чак толкова добра и правописът ми не е добър? Нали искаше да махнеш всичко, давай! Нека да ми улекне, нека да ти е кеф! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 08:55, 4 декември 2024 (UTC) :::::Струва ми се, че е достатъчно преработена вече. Да, трябва да се съкрати, но не е чак такъв проблем.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:19, 4 декември 2024 (UTC) ::::::Ами, давай де! Съкращавай ако искаш, махни всичко! А аз колко пъти съм добавял изречението „Това е единствената й изява в дублажа, други филми не озвучава“? Колко пъти съм казвал, че Боршош е озвучавала само „[[Господарка на злото 2]]“? Докога ще си мълчим? Не го ли осъзнаваме? Все пак тя е знаменитост, работи в Народния театър, снима се в киното и телевизията, но не озвучава други филми! Колко пъти ще го повтарям? КОЛКО?! Очаквам твоята реакция!!! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 13:38, 4 декември 2024 (UTC) == Религия == И каква е логиката по премахването на категорията? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:03, 1 декември 2024 (UTC) :Моля, прочетете [[У:КАТ]]. Идеята е да слагаме възможно най-дълбоката категория.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 18:51, 2 декември 2024 (UTC) == Стадион Осогово == Стадион Осогово съществува много преди 1979 година. В Facebook има снимки от [https://www.facebook.com/photo/?fbid=2367023596951224&set=g.924100421037224 1954] и [https://www.facebook.com/photo/?fbid=409696176545318&set=g.924100421037224 1974]. Точна дата в открити източници няма. Всички в основно споменават 1979 година, когато беше реконструиран в Националната спортна база. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:03, 5 декември 2024 (UTC) == Разбоишки манастир == Здравейте, Искам да ми обясните, защо сте изтрили и какъв е проблемът с двата източника на информация, които добавих за манастира, а именно последното допълнено издание на книгата "Разбоишки манастир" от 2022г, както и сайта на сдружение Българска история? Точно сайта на издателството ли е анонимен? Благодаря предварително! Поздрави! Мартин Маринов [[Потребител:Martuco23|Martuco23]] ([[Потребител беседа:Martuco23|беседа]]) 08:28, 6 декември 2024 (UTC) :Здравейте, написала съм на беседата на статията, където се обсъждат обикновено самите статии. Поздрави,-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 08:37, 6 декември 2024 (UTC) == СТАДИОН ОСОГОВО == Алиса, какви още источници искате за стадиона? Дадох ви връзка с мач игран на стадиона 1954!, Гунди е бил на тренировка през 1969 година, също дадена връзка. В краен случай през 70-те покрай стария стадион ходех на училище и той най-малко е от края на 40-те. Не мога да намеря в открити източници дата, освен грешната дата от Википедията (грешката е системна и показва как се тиражират грешките в Уикипедията). Сигурно има повече информация в Енциклопедия Кюстендил, но нямам достъп до нея. [[Потребител:Niki Yooff|<span style="font-family:'Comic Sans MS';color:navy;text-shadow: 2px 2px 2px grey;">Niki Yooff</span>]] ([[Потребител_беседа:Niki_Yooff|беседа]]) 07:11, 9 декември 2024 (UTC) fl9g95exrqf9od19vg5i8cs5jv9867r 0 194577 12435128 12206770 2024-12-08T18:09:23Z Мико 4542 12435128 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Егейска Македония, Гърция|античния град|Ейдомене}} {{Селище инфо|Гърция | име = Сехово | име-местно = Ειδομένη | област = Централна Македония | карта3 = Кукушко | дем = Пеония | географска-област = [[Боймия]] | височина = 70 }} '''Сѐхово''' или '''Сѐово''' ({{lang|el|Ειδομένη}}, ''Идомени'', до 1926 година [[катаревуса]] ''Σέχοβον'', ''Сеховон'', димотики ''Σέχοβο'', ''Сехово''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/168878 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в Гърция, дем [[Пеония (дем)|Пеония]], област [[Централна Македония]]. == География == Селото е разположено на 70 m надморска височина<ref name="Симовски 65">{{Симовски|2|65}}</ref> на границата със [[Северна Македония]] на 20 km северно от град [[Боймица]] (Аксиуполи).<ref name="Ген"/> == История == === В Османската империя === В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу [[аянин|аяни]], Сехово е представлявано от своя кмет (или пълномощник) Иван, син на Веселин.<ref>{{Влахов|42}}</ref> В XIX век Сехово е българско село в каза Аврет Хисар на Османската империя. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Сеховон'' (Sechovon), Воденска епархия, живеят 540 гърци.<ref>{{Синве|50}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Сеово (Seovo) е посочено като село каза Аврет Хисар с 85 къщи и 394 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|168 – 169}}</ref> След [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]] от 1877 – 1878 година съществуващото в Сехово българско училище е закрито лично от струмишкия патриаршески митрополит [[Агатангел Папагригориадис]].<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 13 – 14.</ref> В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.<ref name="Докторов.50"/> Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{cite journal | last = Шалдевъ | first = Хр | authorlink = Христо Шалдев | coauthors = | year = 1936 | month = Ноемврий | title = Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 9 | issue = 79 | pages = 1 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_8_issue_9.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Сехово е село в Гевгелийска каза с 800 жители [[българи]].<ref>{{МЕС|152}}</ref> След [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в 1904 година цялото село минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{Силянов|2|126}}</ref> По данни на секретаря на Българската екзархия [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Сехово (Sehovo) има 1120 българи екзархисти и работи българско училище.<ref>{{Бранков|194-195}}</ref> === В Гърция === В 1913 година селото попада в Гърция. По време на Балканските войни по-голямата част от жителите му се изселва в България, а част в Гевгели. В 1916 година по време на Първата световна война фронтът минава при Сехово и българските военни власти изселват жителите му във вътрешността на България. След войната се връщат само част от жителите на селото.<ref name="Симовски 65"/> [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Цеово'' има 170 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|30}}</ref> В 1924 година 1 семейство се изселва в България. В селото са настанени гърци бежанци от Източна Тракия.<ref name="Симовски 65"/> В 1926 години селото е прекръстено на [[Ейдомене|Идомени]].<ref>{{Citation |title=Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971 |url=http://www.freewebs.com/onoma/met.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm }}</ref> В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 49 семейства и 173 жители бежанци.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> От 542 жители в 1940 година около половината са от български произход.<ref name="Симовски 65"/> По време на Гражданската война (1946 - 1949) няколко семейства се изселват в Югославия.<ref name="Симовски 65"/> Селото традиционно се занимава с производство на пшеница, тютюн, бобови култури и овошки.<ref name="Симовски 65"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Сехово на 31 юли 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Асар || Άσάρ || Палея || Παλαιά<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен 147а 1969|1049}}</ref> || |- || Курт Ада<ref name="Ген">{{Генщаб}}</ref> || Κουρτ Άντά || Ликониси || Λυκονήσι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност на ЮИ от Сехово по десния бряг на Вардар<ref name="Ген"/> |- || Дадо<ref name="Ген"/> || Ντάντο || Грия || Γρηά<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност на Ю от Сехово<ref name="Ген"/> |- || Насур || Νασούρ || Войдорема || Βοϊδόρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Чаири<ref name="Ген"/> || Τσαΐρια || Ливади || Λιβάδι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност на ЮИ от Сехово по десния бряг на Вардар<ref name="Ген"/> |- || Крива круша<ref name="Ген"/> || Κρίβα Κρούς || Ахладия || Αχλαδιά<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност на И от Сехово по десния бряг на Вардар<ref name="Ген"/> |- || Коджа Омерли<ref name="Ген"/> || Κατζαμαρλί || Камбос || Κάμπος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност на З от Сехово и на С от [[Алчак]]<ref name="Ген"/> |- || Алчак<ref name="Ген"/> || Άλτσάκι || Перасма || Πέρασμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река и пролом на Ю от [[Алчак]]<ref name="Ген"/> |- || Нова кория<ref name="Ген"/> || Νόβα Κουρί || Дасос || Δάσος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || възвишение на З от Сехово и на С от [[Алчак]]<ref name="Ген"/> |- || Мала река<ref name="Ген"/> || Μάλα Ρέκα || Потамаки || Ποταμάκι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река на СИ от [[Алчак]], десен приток на [[Конска река (приток на Вардар)|Конската река]]<ref name="Ген"/> |- || Дрок<ref name="Ген"/> || Ντρόκ || Нерофагома || Νεροφάγωμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || горното течение на Мала река<ref name="Ген"/> |} {{Преброяване Гърция|150<ref name="Симовски 65"/>|235<ref name="Симовски 65"/>|532<ref name="Симовски 65"/>|542<ref name="Симовски 65"/>|422<ref name="Симовски 65"/>|511<ref name="Симовски 65"/>|393<ref name="Симовски 65"/>|421<ref name="Симовски 65"/>}} == Личности == ; Родени в Сехово * {{флагче|България}} [[Аргир Манасиев]] (1872 – 1932), български революционер, войвода на ВМРО.<ref name="Докторов.50"/> * {{флагче|Гърция}} [[Георгиос Стаматиадис]] (1825 – 1908), гръцки духовник и лидер на гръцкия комитет * {{флагче|България}} Гоно Альошев Кюркчиев, железопътен работник на линията Солун – Скопие, терорист на [[Централен комитет на ВМОРО и ВМРО|Централния комитет]] на ВМОРО, покръстен от свещеник [[Стамат Танчев]]<ref>{{Борбите в Македония|55}}</ref> * {{флагче|България}} Гоно Беликольов, български революционер, деец на ВМОРО<ref name="Докторов.50"/> * {{флагче|България}} [[Гоно Балабанов]] (? – 1904), български революционер, деец на ВМОРО * {{флагче|България}} [[Григор Тотев]] (1868 – 1934), български революционер * {{флагче|България}} Григор Чонев, български учител и революционер, деец на ВМОРО<ref name="Докторов.134">{{Борбите в Македония|134}}</ref> * {{флагче|България}} [[Григор Мишкаров|Григор Шаев Мишкаров]] (1877 – ?), български учител и революционер, деец на ВМОРО<ref name="Докторов.134"/> * {{флагче|България}} Дельо Джузданов, български революционер, деец на ВМОРО<ref name="Докторов.50"/> * {{флагче|България}} Дельо и Иван Петрови, български революционери, дейци на ВМОРО<ref name="Докторов.50"/> * {{флагче|България}} [[Димитър Джузданов]] (1887 – 1929), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, войвода на ВМРО * {{флагче|България}} [[Димитър Капсаров]], български духовник * {{флагче|България}} Дино Аркудов, български революционер, деец на ВМОРО<ref name="Докторов.50"/> * {{флагче|България}} Дино Илков, български революционер, деец на ВМОРО<ref name="Докторов.50"/> * {{флагче|България}} Иван Итов, български революционер, деец на ВМОРО<ref name="Докторов.50"/> * {{флагче|България}} Иван Митрев Чаланов, български революционер, деец на ВМОРО<ref name="Докторов.50"/> * {{флагче|България}} Мицо Букурешлиев, български революционер, деец на ВМОРО<ref name="Докторов.50"/> * {{флагче|България}} Мицо Капсаров, български революционер, деец на ВМОРО,<ref name="Докторов.50">{{Борбите в Македония|50}}</ref> умрял преди 1918 г.<ref>{{Македонците|102}}</ref> * {{флагче|България}} Петко Манасиев и синът му Христо Петков Манасиев, български революционери, дейци на ВМОРО<ref name="Докторов.50"/> * {{флагче|България}} Нако Манасиев (1843 – 1919), баща на Аргир Манасиев, български революционер, деец на ВМОРО<ref name="Докторов.50"/> * {{флагче|България}} Стефчо Манасиев, български революционер, деец на ВМОРО,<ref name="Докторов.50"/> македоно-одрински опълченец<ref>{{МОО|417}}</ref> * {{флагче|България}} поп Стоимен Манасиев, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО<ref name="Докторов.50"/> * {{флагче|България}} Тано Кюркчиев, български революционер, деец на ВМОРО<ref name="Докторов.50"/> * {{флагче|България}} Христо Георгиев Кюркчиев (1903 – ?), български педагог<ref name="София помни">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=12| заглавие=Парцел 12 |достъп_дата =8 януари 2016 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=София помни |цитат= |език= }}</ref> * {{флагче|България}} Христо Манасиев, български революционер, деец на ВМОРО<ref name="Докторов.50"/> * {{флагче|Северна Македония}} Костадинка Палазова (р. 1939), народна певица == Други == На Сехово е наречена улица в [[Гевгелийски квартал|Гевгелийския квартал]] в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123948161|title=Сехово}}). == Бележки == <references/> {{Дем Пеония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Пеония]] aj33jzqvgz147p5lisz6sdj0ozwrhfp 2 197090 12434842 11648962 2024-12-08T13:20:43Z Davidkenarovcska 254027 /* Мисли на юзъри, предизвикващи wow ефект */ 12434842 wikitext text/x-wiki {{Вавилон|bg|en-4|ru-3|it-2|de-1|6л-0|}} == Други цитати == 1.*Great minds discuss ideas, average minds discuss events, small minds discuss people.* disputed 2.*В един прекрасен ден, същите тези хора, започват да мислят за същите тези неща по съвсем друг начин. Защо по-рано не са мислили така, си остава тъмна тайна.* Зигмунд Фройд 3.*How do we determine what’s good? In a democracy, good is a conversation not a unilateral decision.* Senator Finch, [[Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта|Batman v Superman: Dawn of Justice]] 4.*Някой щял да ме презре. Негова работа. Моя работа е да не се окаже, че върша или говоря нещо, заслужаващо презрение.* Марк Аврелий 5.*That's not a [[Уикипедия:Благонадеждни източници|reliable source]]* [[Карди Би]] в [https://www.youtube.com/watch?v=9v_rtaye2yY Motorsport] == Потребители за наблюдение == * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/Litexfan Litexfan] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/V.Stoynev V.Stoynev] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/The_TV_Boy The TV Boy] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/Zhoxy Zhoxy] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/Craig72 Craig72] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/Nivelir Nivelir] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/Vtd Vtd] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/87.246.52.249 87.246.52.249] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/Okalinov Okalinov] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/Dino_Rediferro Dino Rediferro] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/Yavorescu Yavorescu] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/Monaco Monaco] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/MICHELANGELO MICHELANGELO] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/Tolik28 Tolik28] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/Davidkenarovcska Davidkenarovcska] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/Randona.bg Randona.bg] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/Carbonaro. Carbonaro.] == Администратори за наблюдение == * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/StanProg StanProg] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/SilentShout SilentShout] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/Ted_Masters TedMasters] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/Iliev Iliev] [[Потребител:Rebelheartous/Приноси|Приноси]] • [[Потребител:Rebelheartous/Разни|Разни]] [[en:User:Rebelheartous]] [[es:Usuario:Rebelheartous]] [[fr:Utilisateur:Rebelheartous]] [[hr:Suradnik:Rebelheartous]] [[it:Utente:Rebelheartous]] [[pl:Wikipedysta:Rebelheartous]] [[sk:Redaktor:Rebelheartous]] [[sv:Användare:Rebelheartous]] [[tr:Kullanıcı:Rebelheartous]] b79t4u69m6qooa71u12r0v8u8s8wtas 12434843 12434842 2024-12-08T13:20:57Z Davidkenarovcska 254027 Премахване на цялото съдържание на страницата 12434843 wikitext text/x-wiki phoiac9h4m842xq45sp7s6u21eteeq1 12434844 12434843 2024-12-08T13:21:27Z Davidkenarovcska 254027 12434844 wikitext text/x-wiki ХУБАВО ЛИ ТИ Е ДА ТИ ТРИЯТ ВСИЧКО !!! iubiohc9pw83khwayqovppgl8x1xlfg 12434971 12434844 2024-12-08T15:33:44Z Davidkenarovcska 254027 Премахване на цялото съдържание на страницата 12434971 wikitext text/x-wiki phoiac9h4m842xq45sp7s6u21eteeq1 12434984 12434971 2024-12-08T16:32:13Z Ket 2798 Премахнати [[Special:Contributions/Davidkenarovcska|редакции на Davidkenarovcska]] ([[User talk:Davidkenarovcska|б]].), към версия на Rebelheartous 11648962 wikitext text/x-wiki {{Вавилон|bg|en-4|ru-3|it-2|de-1|6л-0|}} == Мисли на юзъри, предизвикващи [http://www.urbandictionary.com/define.php?term=wow%20effect wow ефект] == [[Потребител:Biso|Biso]]: *Целта ми е до края на 2015 година почти всички футболни статии за роден футбол да са със снимка (дори и тези на ветерани и юноши).* [[Потребител:PetaRZ|PetaRZ]]: *Индивидуално разбиране на понятието здрав разум.* [[Потребител:Ket|Ket]]: *Целта на работата ни тук е не да бъдем изчерпателни по темата, а да предадем съществената информация в разумни рамки, т.е. Уикипедия е стартова точка за любознателния читател, а не крайна.* == Други цитати == 1.*Great minds discuss ideas, average minds discuss events, small minds discuss people.* disputed 2.*В един прекрасен ден, същите тези хора, започват да мислят за същите тези неща по съвсем друг начин. Защо по-рано не са мислили така, си остава тъмна тайна.* Зигмунд Фройд 3.*How do we determine what’s good? In a democracy, good is a conversation not a unilateral decision.* Senator Finch, [[Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта|Batman v Superman: Dawn of Justice]] 4.*Някой щял да ме презре. Негова работа. Моя работа е да не се окаже, че върша или говоря нещо, заслужаващо презрение.* Марк Аврелий 5.*That's not a [[Уикипедия:Благонадеждни източници|reliable source]]* [[Карди Би]] в [https://www.youtube.com/watch?v=9v_rtaye2yY Motorsport] == Потребители за наблюдение == * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/Litexfan Litexfan] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/V.Stoynev V.Stoynev] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/The_TV_Boy The TV Boy] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/Zhoxy Zhoxy] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/Craig72 Craig72] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/Nivelir Nivelir] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/Vtd Vtd] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/87.246.52.249 87.246.52.249] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/Okalinov Okalinov] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/Dino_Rediferro Dino Rediferro] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/Yavorescu Yavorescu] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/Monaco Monaco] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/MICHELANGELO MICHELANGELO] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/Tolik28 Tolik28] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/Davidkenarovcska Davidkenarovcska] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/Randona.bg Randona.bg] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/Carbonaro. Carbonaro.] == Администратори за наблюдение == * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/StanProg StanProg] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/SilentShout SilentShout] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/Ted_Masters TedMasters] * [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/Iliev Iliev] [[Потребител:Rebelheartous/Приноси|Приноси]] • [[Потребител:Rebelheartous/Разни|Разни]] [[en:User:Rebelheartous]] [[es:Usuario:Rebelheartous]] [[fr:Utilisateur:Rebelheartous]] [[hr:Suradnik:Rebelheartous]] [[it:Utente:Rebelheartous]] [[pl:Wikipedysta:Rebelheartous]] [[sk:Redaktor:Rebelheartous]] [[sv:Användare:Rebelheartous]] [[tr:Kullanıcı:Rebelheartous]] omcgh8yc69cxt0o5t4m07ksjqokrfqs 0 197328 12434966 11930299 2024-12-08T15:26:10Z Ambra75 259141 12434966 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | име = Галеацо Чано | портрет = Galeazzo Ciano 2.jpg | описание = италиански политик | роден-място = [[Ливорно]], [[Италия]] | починал-място = [[Верона]], Италия }} '''Галеацо Чано''' ({{lang|it|Gian Galeazzo Ciano}}), граф на Кортелацо и Букари, е политик от Фашистка Италия, зет на фашисткия лидер [[Бенито Мусолини]], осъден за предателство и разстрелян. Той е член на [[Голям фашистки съвет|Големия фашистки съвет]], министър на печата и пропагандата (1935) и на външните работи (1936 – 1943), дипломат (вкл. посланик). == Ранни години == Той е единственият син на адмирал [[Констанцо Чано]], командир на боен кораб и герой от [[Първата световна война]], за което е удостоен от крал [[Виктор Емануил III]] с аристократичната титла ''граф''. Близък на Мусолини, баща му е учредител на [[Национална фашистка партия|Националната фашистка партия]]. Бащата и синът взимат участие в известния [[Поход към Рим]] на [[Черни ризи|Черните ризи]], довел до назначаването на Мусолини за министър-председател (1922). Галеацо завършва право в [[Римски университет|Римския университет]] през 1925 г. Като студент сътрудничи на вестници, прави опити като драматург (пиесата „Щастието на Шекспир“ и актът „Златен фонд“). == Кариера при фашистите == След завършването на висшето си образование постъпва на дипломатическа служба. Служи в [[Рио де Жанейро]], завръща се и се оженва за [[Еда Мусолини]], дъщерята на [[Бенито Мусолини]] ([[Дуче]]) през 1930 г. След като служи кратко в [[Шанхай]], е пълномощен министър в [[Пекин]] (1932). Става разпален фашист, записва се в партията, започва бързото му издигане. Завръща се в Италия и участва в италианската делегация на Лондонската стопанска конференция през юни 1933 г. Назначен е за шеф на правителствената служба по печата (1933). През 1935 г. за кратко (23 юни – 5 септември) е министър на печата и пропагандата. Скоро след това става член на Големия фашистки съвет. Доброволец по време на [[Втора италианско-етиопска война|Втората италианско-етиопска война]] от 1935 – 1936 г., той е командир на [[ескадрила]] бомбардировачи в [[Абисиния]], откъдето се връща с награди и звание „капитан“, хвален от пресата като герой. Назначен е за министър на външните работи на 9 юни 1936 г. Постепенно се дистанцира от Нацистка Германия, накрая започва да води активна дейност за излизане на Италия от войната. На 6 февруари 1943 г. губи длъжността на министър и е назначен за посланик във [[Ватикан]]а. == Последни години == На 24 юли 1943 г. Мусолини свиква Големия фашистки съвет (незаседавал от 1939 г.) за обсъждане на положението в страната след [[Съюзническо настъпление в Сицилия|нахлуването]] на [[Съюзници във Втората световна война|Съюзниците]] в [[Сицилия]]. След съкрушителна критика от стари партийци и настъпилия обрат на заседанието Чано гласува за резолюцията за отстраняване на Мусолини от длъжност. На другия ден е съставено новото правителство на маршал [[Пиетро Бадолио]]. Чано е уволнен и бяга със семейството си в Германия, но е върнат обратно. Във Верона е осъден за предателство и разстрелян. Жена му Еда съхранява неговите дневници от 1939 – 1943 г., където доста подробно са описани водещи политически фигури от Фашистка Италия и Нацистка Германия. Дневниците са публикувани в съкратен вариант в Лондон след войната (1946), а в пълен – чак през 2002 г. == Литература == * ''Дневникът на граф Чано''. Издателска къща „Херодот“. 1992 г. {{нормативен контрол}}{{Портал|Италия|Биографии}}{{СОРТКАТ:Чано, Галеацо}} [[Категория:Графове в Италия]] [[Категория:Италиански политици]] [[Категория:Министри на външните работи на Италия]] [[Категория:Италиански министри]] [[Категория:Посланици на Италия]] [[Категория:Посланици във Ватикана]] [[Категория:Италиански фашисти]] [[Категория:Италиански офицери]] [[Категория:Екзекутирани политици]] [[Категория:Бенито Мусолини]] [[Категория:Починали във Верона]] 15w18czaat69p4zmxe9kvzd2iin5j6b 0 206936 12435513 12031921 2024-12-09T08:35:33Z Mmm-jun 122671 12435513 wikitext text/x-wiki '''Халал''' (на [[арабски]]:حلال) е термин, означаващ действия и обекти, които нямат изрична забрана според [[ислям]]ската юриспруденция. Разрешени са по подразбиране, но има категоризация, която допълнително определя степента на тяхната приложимост и допустимост. Противоположният термин на халал, [[харам]], означава забрана и се определя от текстовете в [[Коран]]а и [[хадис]]ите. Терминът халал може да се прилага за почти всяка дейност или обект, в ежедневието той се използва предимно за описание на хранителните правила.<ref name="брит"/> == Категории на халал == Нещата, считани за халал, се класифицират в няколко категории: *Фард или ваджиб – задължителни; *Мандлуб – препоръчителни, но не задължителни; *Мубах – допустими; *Макрух – нежелателни. Принадлежността към дадена категория варира в зависимост от школата на ислямската юриспруденция (мазхаб). Пет от тях днешните мюсюлмани считат за ортодоксални.<ref name="брит">[https://www.britannica.com/topic/halal Adam Zeidan „Halal. Islamic law“, Encyclopædia Britannica]</ref> == Позволени и законни дейности == *Финансова област<br> Във финансовите въпроси практиките, които са халал, включват извършване на бизнес сделки, които отговарят на ислямските принципи, според които са забранени лихварството, експлоатацията и неетичните сделки. Насърчават се инвестициите в халал индустрии и етични бизнеси. *Социални контакти<br> Халал е етичноното и уважително поведение при общуване, включително честност, доброта и справедливост спрямо другите. Халал означава също спазването на ислямските норми за скромност и отношения между половете. *Брак<br> В брака халал практиките включват следването на ислямските предписания за интимност, уважение, права и отговорности на съпрузите. От съществено значение е спазването на ислямските указания за вярност, доброта и състрадание има .<ref>[https://onlineislamicinstitute.org/what-is-halal-and-haram-in-islam/ Online Islamic Institute. Halal: Permissible and Lawful Acts]</ref> == Храни и напитки == По отношение на храни и напитки, халал е всичко, което не е забранено да се консумира.<ref>[https://www.usfoods.com/great-food/food-trends/halal-food-guide-for-foodservice-professionals.html#commonHalalFoods WHAT IS HALAL FOOD? A GUIDE FOR FOODSERVICE PROFESSIONALS]</ref><br> Плодове и зеленчуци<br> Зърно, ядки и бобови<br> Яйца от халал животни<br> Мляко и млечни продукти от халал животни<br> Вода и повечето безалкохолни напитки<br> Подходящо за консумация от мюсюлмани месо е от следните животни: Домашни птици<br> Крави<br> Овце<br> Кози<br> Камили<br> Елени<br> Зайци<br> Риба<br> По отношение на месото, то се смята халал само в случай, че животното е било заклано по специален ритуал в съответствие с [[шариат]]а.<ref>[https://halalhmc.org/resources/definition-of-halal/ Definition of Halal]</ref> == Пазарен дял на халал == Производството на продукти, сертифицирани като халал, е бързо развиващ се сегмент в глобалната хранително-вкусова индустрия. Световният пазар на храни халал през 2023 г. се оценява на около 2.47 трилиона долара и се очаква да нарасне до 5.81 трилиона долара през 2032 г. със среден годишен темп на растеж от 10%. Растежът се дължи на растящото мюсюлманско население в целия свят. Освен това пазарът на халал храни не се ограничава до страните с мюсюлманското мнозинство. Нарастването на тяхното търсене в западните държави се наблюдава поради развитието на мултикултурния характер на тези общества. Продуктите халал, включващи освен храни също козметични и фармацевтични средства, придобиват популярност и сред потребителите, които не са мюсюлмани. Принос към разширяването на пазара и трансграничната търговия има и разработването на единни стандарти и разпоредби за сертифициране на този вид стоки.<ref>[https://www.researchandmarkets.com/report/halal-food?srsltid=AfmBOoqD-vpAbxra9EgKKOGeoc7AcP7QZaoUoErjNtfwzxe-OwEsvJKP Halal Food Market Report by Product, Distribution Channel, and Region 2024-2032]</ref> == Източници == <references /> [[Категория:Ислям]] [[Категория:Ислямски термини]] 6gnfnzffia5u28s5mqgyf4k3eeqgg5f 0 209755 12435334 12202504 2024-12-08T22:07:15Z 2A01:5A8:44B:D967:0:0:2A1D:5BFD 12435334 wikitext text/x-wiki {{дописване|изящно изкуство}} [[Файл:Rousseau theRepastOfTheLion.jpg|мини|400px|Пример за изкуството на наивизма е тази картина – „Трапезата на лъва“ от [[Анри Русо]].]] {{Течения в изкуството}} '''Наивизъм''' ({{lang|fr|art naïf}}) е всяка форма на [[изобразително изкуство]], създадена от човек, който няма формалното образование и обучение на дипломиран художник (в сферата на анатомията, историята на изкуството, техниката, перспективата, начините за виждане)<ref> Benedetti, Joan M. (19 април 2008). „Folk Art Terminology Revisited: Why It (Still) Matters“. In Roberto, [https://books.google.bg/books?id=xoX2BgAAQBAJ&pg=PA113&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false K. R. Radical Cataloging: Essays at the Front. McFarland. p. 113]. ISBN 978-1-4766-0512-8.</ref>. Когато тази естетика се употребява от обучен художник в резултат се получава изкуството, наречено примитивизъм. За разлика от народното изкуство, наивистичното изкуство не определя непременно различен културен контекст или традиция. Научното изкуство е признато по света и често имитира детската простота и откровеност<ref> Walker, John Albert (26 април 1992). Glossary of Art, Architecture, and Design Since 1945. London: Library Association Publishing. p. 433. ISBN 978-0-85365-639-5. OCLC 26202538.</ref>. Картините от този вид обикновено имат плосък стил на превъплъщение с елементарен израз на перспектива<ref> Matulka, Denise I. (2008). „Anatomy of a Picture Book: Picture, Space, Design, Medium, and Style § Naïve Art“. A Picture Book Primer: Understanding and Using Picture Books. Westport: Libraries Unlimited. p. 80. ISBN 978-1-59158-441-4. OCLC 225846825.</ref>. Един особено влиятелен художник на „наивистичното изкуство“ е [[Анри Русо]] (1844 – 1910 г.), френски пост-импресионист, открит от [[Пабло Пикасо]]. Течението възниква и се развива в края на XIX и началото на XX век. <ref>[http://books.google.com/books?id=-HNYRAMfTNUC&pg=PA169&dq=naivism&as_brr=3&sig=ACfU3U0aQeFARCd7TsSOvRVumuaIpzL78Q#PPA169,M1 Feminist Aesthetics in Music By Sally MacArthur, стр. 169]</ref> == Характеристика == В миналото на наивистичното изкуство<ref> Nathalia Brodskaïa L'Art naïf éd. Parkstone International ISBN 978-1-85995-668-7</ref> често се гледало като на външно изкуство, което е практикувано от човек без формално (или почти никакво) обучение или степен по изобр. изкуство. Но това се променя през 20 век, когато се създават първите художествени академии за наивистично изкуство. В наши дни наивистичното изкуство е вече напълно признат артистичен жанр, представен в художествените галерии в цял свят. Характеристиките на наивистичното изкуство са в странна връзка с качества на живописта, пренебрегвайки по природа трите правила на перспективата: # Намаляване на размера на обектите пропорционално на разстоянието, # заглушаване на цветове с разстояние, # намаляване на точността на детайлите с разстоянието, В резултат са налице: # Геометрично неправилни ефекти на перспективата (неловката перспектива на рисунката, детски рисунки, средновековен стил, но сравнението спира там) # Силно използване на шарки, нерафиниран цвят върху всички планове на композицията, без да се обезсърчава във фонов режим, # Подробна точност детайлите, включително и тези детайли във фона, които би трябвало да бъдат засенчени. == Течения == Годината, в която „наивистичното“ изкуство е „открито“ за света, е 1885 г., когато художникът [[Пол Синяк]] открива дарбата на [[Анри Русо]] и организира изложби с неговите творби в редица престижни галерии<ref>[http://www.wetcanvas.com/Articles/Martens/naive_intro.html "WetCanvas: Articles: Jan and Adrie Martens: An Introduction to Naive Art"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190825034259/http://www.wetcanvas.com/Articles/Martens/naive_intro.html |date=2019-08-25 }}. www.wetcanvas.com</ref>. === Група Земля === Група Земля са хърватски художници, архитекти и интелектуалци, работещи в Загреб от 1929 до 1935 г. Групата е била с марксистка ориентация и е била частично моделирана върху „Neue Sachlichkeit“<ref>[http://www.c3.hu/ican.artnet.org/ican/text811a.html?id_text=60 www.c3.hu]</ref>, водеща до повече стилизирани форми и появата на наивната живопис. Групата включва художниците Кристо Хагеюшич, Едо Коватиевич, Омер Мухаджич, Камило Ружичка, Иван Табакович и Отон Придружник, скулпторите [[Антун Аугустинчич]], Франо Кристинич и архитект Драго Иблър. Група Земля търси отговори на социални въпроси. Програмата им подчертава значението на самостоятелното творческо изразяване и се противопоставя на некритичното копиране на чужди стилове. Вместо да произвеждат изкуство заради изкуството, те смятат, че тя трябва да отразява действителността на живота и нуждите на съвременната общност. Дейностите на изложбите на групата бяха все по-провокативни за правителството на деня, а през 1935 г. групата беше забранена. === Хлебине === Хлебине са хърватски наивисти художници, работещи в или около село Хлебине, близо до унгарската граница от 1930 г. насам. По това време според Световната енциклопедия по наивистичното изкуство, 1984 с. Хлебине било се простирало до „няколко кални улички и едноетажни къщи“, но то създава забележителна група художници стават име в югославската наивна живопис<ref>[http://oxfordindex.oup.com/view/10.1093/oi/authority.20110803095939383 "Hlebine School – oi"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20181117105515/http://oxfordindex.oup.com/view/10.1093/oi/authority.20110803095939383 |date=2018-11-17 }}.</ref>. Хлебине представлява малка живописна община в северната част на Хърватия, която през 1920 г. се превръща в място, срещу което група самоуки селяни започват да развиват уникален и донякъде революционен стил на рисуване. Това е предизвикано от водещи интелектуалци от времето като поета Антун Густав Матош и най-голямото име в хърватската литература [[Мирослав Кърлежа]], който призовава за индивидуален национален художествен стил, който да бъде независим от западните влияния. Тези идеи били приети от известения художник от Хлебине Кристо Хегедушич, който открива Училище по живопис Хлебине през 1930 г. в търсене на национален „артистичен образ на селските райони“<ref>[http://www.moonproject.co.uk/hlebine-school-of-art-more-than-peasant-doodles/"Hlebine School of Art: More than peasant doodles". MoonProject].</ref>. Иван Генералич е първият майстор на Хлебинската школа и първият, който развива отличителен личен стил, постигайки високо майсторство в своето изкуство<ref>Otvorena.hr, Otvorena mreza. [http://www.hmnu.org/en/vodic.html "The Croatian Museum of Naive Art – Guide to the Permanent Display"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180323154743/http://www.hmnu.org/en/vodic.html |date=2018-03-23 }}.</ref>. След Втората световна война, следващото поколение Хлебински художници се стремяха да се съсредоточат повече върху стилизираните изображения на селския живот, взети от въображението. Дженералич продължава да бъде доминиращата фигура и насърчава младите художници, включително и синът му Йосип Генералич. Хлебинската школа се превърна в световен феномен с появата си в биеналето във Венеция през 1952 г. и изложби в Бразилия и Брюксел<ref> DK Eyewitness Travel Guide: Croatia. Penguin</ref>. Някои от най-известните наивни художници са Драган Гази, Иван Генералич, Йосип Генералич, Кристо Хагеюшич, Миджо Ковачич, Иван Лакович-Хърватия, Франьо Мраз, Иван Вечений и Мирко Вириус. == Художници == === XVIII век === [[Файл:Brašić Janko, Kosovski boj.jpg|мини|300x300px|Пример за работата на Янко Брашич. Битката в Косово.]] * Олуф Бререн (1787 – 1839) * Justus DaLee (1793 – 1878) * Едуард Хикс (1780 – 1849) * Джошуа Джонсън (1763 – 1824) === XIX век === * Джеймс Бард (1815 – 1897 г.) * Илия Башичевич (1895 – 1972 г.) * Андре Баучънт (1873 – 1958) * Камил Бомбоа (1883 – 1970) * Фердинанд Шевал, известен като „фаворит Шевал“ (1836 – 1924 г.) * Денис Корбет (1826 – 1910) * Хенри Дарър (1892 – 1973) * Теора Hamblett (1895 – 1977) * Джон Кейн (1860 – 1934) * Арнолд Крамър (1882 – 1976) * Олоф Кранс (1838 – 1916) * Антонио Лигаубе (1899 – 1965) * Кандидо Лопес (1840 – 1902) * Серафина Луи, известна като „Séraphine de Senlis“ (1864 – 1942) * [[Лорънс Стивън Лоури|Л. С. Лоури]] (1887 – 1976) * Анна Мери Робъртсън (1860 – 1961)<ref>[https://lifestyle.framar.bg/анна-мари-моузес-жажда-за-изкуство-без-предел lifestyle.framar.bg]</ref> * Никифор Дровняк (1895 – 1968) Полша * Теофил Очиепка (1891 – 1978) Полша * Хорас Пипин (1888 – 1946) * [[Нико Пиросмани]] (1862 – 1918) * Петър Риндисбахер (1806 – 1834) Американец, б. Швейцария * Барбаро Ривас (1893 – 1967) Венецуела * [[Анри Русо]] (1844 – 1910) Франция * Джон Сърл (1894 – 1993) САЩ * Матия Скуржени (1898 – 1990 г.) Хърватия * Хенри Стокли (1892 – 1982), Великобритания * Лавослав Торти (1875 – 1942) Хърватия * Мирко Вириус (1889 – 1943) Хърватия * Мигел Гарсия Виванкос (1895 – 1972) * Луи Вивин (1861 – 1936) * Алфред Уолис (1855 – 1942) * Скоти Уилсън (1890 – 1972) * Елинор Айки (1893 – 1969) === ХХ век === [[Файл:Juego de domino.JPG|мини|300px|alt=Juego de Domino, Oil on canvas by Jose Fuster.|Играчи на домино (Juego de Domino), маслени бои върху платно от кубинския художник [[Хосе Родригес Фустер]].]] * Геснер Абелард (1922 г.) * Андреас Аларисто (1900 – 1989) Финландия * Альона Азерная (1966 г.) Русия * Ян Бакур (1937 г.) Сърбия * Ян Балет (1913 – 2009 г.) * Нина Барка (Мари Смирски) (1908 – 1986 г.) * [[Катерина Билокур]] (1900 – 1961) Украйна * Янко Брашич (1906 – 1994 г.) * Фредерик Брюли Буабр (1923 г.) * Юджин Буктеника (1914 – 1997 г.) Хърватия * Зузана Чалупова (1925 – 2001 г.) Коновица (Войводина) Сърбия * Паулина Констанция (1970 г.) Филипини * Мишел Делакроа (1933 г.) Франция * Префет Дъфаут (1923 г.) * Емерк Фейш (1904 – 1969) Хърватия * Хауърд Финстер (1916 – 2001) * Роберт-Емил Фортин (1945 – 2004) Канада * Джордж Фредерикс (1929 г.) * Хосе Родригес Фустер (1946 г.) Куба * Драган Гази (1930 – 1983) Хърватия * Иван Генералич (1914 – 1992) Хлебин, Хърватия * Йосип Генералич (1935 – 2004) Хлебин, Хърватия * Мокарамех Ганбари (1928 – 2005) Иран * Petronėlė Gerlikienė (1905 – 1979) * Петър Грюк (1933 – 2006) Хърватия * Кристо Хегеушич (1901 – 1975) Хърватия * Вера Хендрихова (1920 – 1981) Чехия * Ян Хусарик (1942 г.) Падина, Сърбия * Даниел Джонстън (1961 г.) Остин, Тексас * Драго Юрак (1911 – 1994 г.) Хърватия * Боб Джъстин (1941 г.) * Ференц Калмар (1928 г.) * Миджо Ковачич (1935-) Хърватия * Сийгфрид Л. Кратоввил (1916 – 2005) Австрия * Иван Лакович (1932 – 2004) Хърватия * Павел Леонов (1920 – 2011) Русия * Мануел Лепе Македо (1936 – 1984) * Ферейра Луи Мариус (1953 г.) * Катя Медведева (родена 1937 г.) Русия * Мартин Мехкек (1936 – 2014 г.) Хърватия * Мануел Мендеви (1944 г.) Куба * Доброслав Милоевич (1948 г.) Сърбия * Етел Райт Мохамед (1906 – 1992) Американец * Франжо Мраз (1910 – 1981) Хлебин, Хърватия * Navitrolla (1970 г.) Естония * [[Ради Неделчев]] (1938 г.) * Норман Неазом (1915 – 2010 г.) * Мери Нол (1914 – 2001) Фокс Пойнт, Уисконсин * Деролд Пейдж (1947) * [[Стан Йоан Патраш]](1908 – 1977) Румъния * Брайън Пиърс (1929 – 2007) * Марио Перес (1943 г.) * Нан Фелпс (1904 – 1990) Американец * [[Мария Примаченко]] (1908 – 1997) Украйна * Олес Семерня (1936 – 2012 г.) Украйна * Алевтина Пижова (родена през 1936 г.) Русия * Иван Рабузин (1921 – 2008) Хърватия * Маркей Робинсън (1918 – 1999 г.) Ирландия * Константин Родко (1908 – 1995 г.) * Василий Романенков (1953 – 2013 г.) Русия * Хайнц Сеелиг (1909 – 1992) Израел * Йешайа Шейнфелд (1909 – 1979) Израел * Мери Майкъл Шели (роден през 1950 г.) * Крис (артистът на Симпсън) (1983 г.) Англия * Петър Смайч (1910 – 1985) Хърватия * Питър Смит (1967 г.) * Славко Столник (1929 – 1991 г.) Хърватия * Бунлеуа Сулилат (1932 – 1996 г.) * Драгиша Станиславвич (1921 г.) * Чайби Талал (1929 – 2004) * Брача Търнър (1922 г.) * Клаудия Векюрели (1978 – 2009) Италия * Иван Веченид (1920 – 2013 г.) Хърватия * Guido Vedovato (1961 г.) Италия * Артър Вилньов (1910 – 1990) * Елена Волкова (1915 – 2013 г.) * Сергей Заграевски (1964 г.) Русия * Фред Йейтс (1922 – 2008) * арх. Георги Георгиев, 1956г., България ==== Българските художници наивисти ==== * Георги Кононец, р.1936 Перник * [[Бенчо Обрешков]] (1899 – 1970), Карнобат * Димитър Вецин 1950 г., с. Орешец, Белоградчишко * Румен Малчев 1970 г., гр. Ямбол * Стела Стефанова 1979г., гр. Пловдив * Мара - Мариела Димитрова == Музеи и галерии == [[Файл:Naif00.jpg|мини|300px|Анонимен художник от [[Пернамбуко]], Бразилия: Пейзаж.]] [[Файл:Папа Гуйе граффити Харьков.JPG|мини|300px|Анонимен художник от [[Харков]]: Папа Гуей]] ==== България ==== [https://www.naiveart.eu Салон за наивистично и интуитивно изкуство] ; Белгия<br> * [http://musee-art-spontane.be/collections/ Музей на спонтанното изкуство в Брюксел] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180323220532/http://musee-art-spontane.be/collections/ |date=2018-03-23 }} * [http://www.artetmarges.be/fr/front.html Музей Art en Marge в Брюксел] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180319015138/http://artetmarges.be/fr/front.html |date=2018-03-19 }} * [http://www.madmusee.be/fr/collection-2&artistes_11.html MADmusée в Лиеж] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20181031065717/http://www.madmusee.be/fr/collection-2%26artistes_11.html |date=2018-10-31 }} ; Бразилия<br> * [http://www.museunaif.com/en/ Международен музей на наивистичното изкуство на Бразилия в Cosme Velho, Рио де Жанейро] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180319072002/http://www.museunaif.com/en/ |date=2018-03-19 }} * [http://www.ardies.com Галерия Жак Ардийс в Сао Пауло] ; Канада<br> * [https://www.artnaifmagog.com/en Музей на международното изкуство на Магог] в Магог ; Хърватия<br> * Хърватски музей на наивистичното изкуство в Загреб <ref>"[http://www.hmnu.hr/en/naive_art/131/2 Croatian Museum of Naive Art"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180324041011/http://www.hmnu.hr/en/naive_art/131/2 |date=2018-03-24 }}</ref> * [http://www.naiva.hr/#Home Галерия на хърватското наивистичното изкуство] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180728221101/http://www.naiva.hr/#Home |date=2018-07-28 }} в Загреб * [http://www.muzej-koprivnica.hr/o-nama/objekti-i-zbirke/hlebine/ Хърватски музей на наивистичното изкуство] в Хлебине ; Естония * [http://www.kondas.ee/?page_id=538&lang=en Център за наивистично изкуство „Кондас“] във Вилянди ; Финландия * [http://naivistit.fi Naivistit Iittalassa в Iittala] ; Франция * [http://www.nice.fr/fr/culture/musees-et-galeries/musee-d-art-naif Музей на международното изкуство на Анатол Яковски в Ница] * [http://www.hallesaintpierre.org Музей на изкуството Naïf – Макс Фурни в Париж] * Международен музей на наивистичното изкуство във Виск (близо до Версай)[http://www.museevicq.fr] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161103023839/http://www.museevicq.fr/ |date=2016-11-03 }} * [http://www.arts-up.info/man.htm Музей на наивистичното изкуство в Бераут] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120510181258/http://www.arts-up.info/man.htm |date=2012-05-10 }} (близо до Тулуза) ; Германия * [http://sammlung-zander.de Музеят Шарлот Зандър] в Бьоннхайм * [http://www.boedeker-gesellschaft.de Gesellschaft für Naive Kunst в Хановер] ; Унгария * Музей на унгарските художници наивисти в Кечкемет<ref>[http://www.museum.hu/museum/98/The_Museum_of_the_Hungarian_Naive_Artists/actual Museum.hu: Museum of Hungarian Naive Artists (Kecskemét)]</ref> ; Израел * [http://www.ginagallery.com/front/ShowCategory.aspx?Lang=EN&CatId=63 Галерия на международното наивистично изкуство (GINA)] в Тел Авив ; Латвия * [http://www.noass.lv/museum/into/en/ Музей на наивистичното изкуство на Латвия в Рига] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180324040932/http://www.noass.lv/museum/into/en/ |date=2018-03-24 }} ; Никарагуа * Arte Primitivista де Никарагуа в Манагуа ; Филипини * [https://mona-cebu.com Музея на наивистичното изкуство на Паулина Констанция (MONA)] в Себу ; Португалия * Музея на изкуствата Приемна Модерна в Гимараеш ; Русия * [http://www.naive-museum.ru Музей на наивистичното изкуство в Москва] * [http://russian-outsider-art.com/#eng Събиране на наивистично и аутсайдско изкуство на д-р Х. Богуемская и А. Търчин] ; Сърбия * [http://www.mnmu.rs/index-gb.htm Музей на наивистичното и маргиналното изкуство в Ягодина] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160804043721/http://www.mnmu.rs/index-gb.htm |date=2016-08-04 }} * Галерия на наивистичното изкуство в Коновица ; Словения * [https://galerijatrebnje.si/sl/ Галерия на наивните художници Требне] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180216030913/https://galerijatrebnje.si/sl/ |date=2018-02-16 }} в Требньо ; Испания * Мануел Морал Международен музей на наивистичното изкуство в Хаен<ref>[http://www.bañosarabesjaen.es www.bañosarabesjaen.es]</ref> ; САЩ * Антъни Петуло Колекция от самоук и изкуство отвън<ref>[http://www.petulloartcollection.org www.petulloartcollection.org]</ref> * Американски музей за визуално изкуство в Балтимор<ref>[http://www.avam.org www.avam.org]</ref> == Библиография == * Walker, John. „Naive Art“. Glossary of Art, Architecture & Design since 1945, 3rd. ed. * Bihalji-Merin, Oto (1959). Modern Primitives: Masters of Naive Painting. trans. Norbert Guterman. New York: Harry N. Abrams. * Fine, Gary Alan (2004). Everyday genius: self-taught art and the culture of authenticity. Chicago, IL: University Of Chicago Press. ISBN 978-0-226-24950-6. * Наивното изкуство в България, Татяна Вучева, изд. Български художник, 1982 == Организации == * [http://folkart.org Общество на народното изкуство на Америка] * [http://britishnaives.co.uk АБНА – Английската асоциация за наивистично изкуство] * Асоциация за народно изкуство на Израел * [http://www.nederlandse.naievekunst.nl Холандска асоциация за наивистично изкуство] * Асоциация на наивистичното изкуство на Дания * [http://www.naive-art.fr Франция наив арт груп] == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://www.tendreams.org/rousseau.htm Анри Русо] * [http://www.izkustvo.net/георги-кононец/ Кой е Георги Кононец?] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121231165036/http://www.izkustvo.net/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%86/ |date=2012-12-31 }} * [http://www.eftimrusev.com Ефтим Русев] * [http://news.ibox.bg/news/id_426125364 Киргизстанеца Андрей Енгелман] * {{икона|es}} [http://www.artenaif.com Испанката наивист Pilar Sala], * [http://www.artistas.artenaif.com Изложба с аржентински автори] * {{икона|es}} [http://www.artenaifgabrielalago.blogspot.com/ Габриела Лаго] * {{икона|da}} [http://www.nederlandse.naievekunst.nl Холандски наивисти] == Източници == <references /> {{Превод от|en|Naïve art|234557274}} {{Шаблон:Направления в западното изкуство}} [[Категория:Стилове в изкуството]] pxqct00zc3hd79bmhtqbzycnc0s8ncu 0 210996 12435426 12260142 2024-12-09T03:44:04Z InternetArchiveBot 282151 Add 1 book for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435426 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Капела|Капела}} {{Звезда | име = Капела | картинка = Auriga constellation map.svg | описание = Местоположение на Капела в съзвездието [[Колар (съзвездие)|Колар]]. | откривател = | дата-откриване = | епоха = | тип = | ректасцензия = | деклинация = | шаблон_AstroCoord = | шаблон_Eq = | ректасцензия_Eq = | деклинация_Eq = | зум_Eq = | разстояние = | видима-звездна-величина = | съзвездие = [[Колар (съзвездие)|Колар]] | радиална-скорост = | орбитална-скорост = | видимо-движение-на-звездите_RA = | видимо-движение-на-звездите_Dec = | паралакс = | грешен-паралакс = | абсолютна-звездна-величина = | спектрален-клас = | b-v = | u-b = | променливост = | маса = | площ = | обем = | плътност = | сплеснатост = | радиус = | години = | t = | светимост = | металичност = | период на въртене = | втора косм скорост = | наклон на оста = | галактически период = | повърхностна гравитация = | среден интензитет = | свойства = | други-означения = | СИМБАД = | АРИКНС = | accessdate = | източници = }} '''Капела''' (α Aurigae; '''Алфа от [[Колар (съзвездие)|Колар]]''') е най-ярката звезда от съзвездието [[Колар (съзвездие)|Колар]]. В ранните зимни нощи Капела сияе високо в небето и е шестата по яркост звезда в небето след [[Вега]] от [[Лира (съзвездие)|Лира]] и [[Арктур]] от [[Воловар]]. Със [[звездна величина]] около +0,08, Капела е жълто-бяла звезда със средна [[температура]]. Капела се намира на 42,9 [[светлинни години]]. от [[Слънце]]то. Макар да изглежда като една звезда с невъоръжено око, Капела всъщност е [[звездна система]] от четири звезди, организирани по две [[Двойна звезда|двойки]]: Капела Aa, Капела Ab, Капела H и Капела L. Главната двойка, съставена от Капела Aa и Капела Ab, включва два ярки жълти [[Гигант (звезда)|гиганта]], които са около с 2,5 пъти по-голяма маса от [[Слънчева маса|слънчевата]]. Вторичната двойка, съставена от Капела H и Капела L, се намират на около 10 хил. [[астрономически единици]] от първата, като и двете са бледи и относително хладни [[Червено джудже|червени джуджета]]. Капела Aa и Капела Ab са изразходили [[водород]]а в ядрата си, охладили са се и са се разширили, излизайки от [[Главна последователност|главната последователност]]. Те се намират в много тясна кръгова орбита, бидейки отдалечени на 0,74 астрономически единици, извършвайки едно пълно завъртане на всеки 104 дни. Капела Aa е по-хладната и по-светимата от двете. Тя е от [[спектрален клас]] K0III и е 78,7 ± 4,2 пъти по-светима [[Слънчева светимост|от Слънцето]] и е с 11,98 ± 0,57 пъти по-голям [[Слънчев радиус|радиус]]. Тя синтезира [[хелий]] във [[въглерод]] и [[кислород]] в ядрото си. Капела Ab е малко по-малка и по-гореща. Тя е от спектрален клас G1III и е 72,7 ± 3,6 пъти по-светима и 8,83 ± 0,33 по-голяма от Слънцето. Тя е [[субгигант]], който еволюира и в крайна сметка ще се превърне в [[червен гигант]]. Капела е мощен източник на [[рентгенови лъчи]], за които се смята, че идват от [[Слънчева корона|короната]] на Капела Aa. Името на системата произлиза от [[Латински език|латинското]] ''Capella'', което означава „малка коза“ == Наблюдение == Със средна видима звездна величина от +0,08, Капела е най-ярката звезда в съзвездието съзвездието [[Колар (съзвездие)|Колар]] и шестата най-ярка звезда в нощното небе, като е третата най-ярка в северното полукълбо (след [[Арктур]] и [[Вега]]) и четвъртата най-ярка видима с невъоръжено око звезда, която може да се види от [[40-и северен паралел]]. На цвят е жълтеникаво-бяла, макар жълтият цвят да е по-видим по време на наблюдение през деня, поради контраста със синьото небе.<ref>{{cite book|isbn=978-0-470-24917-8|title=The Brightest Stars: Discovering the Universe through the Sky's Most Brilliant Stars|url=https://archive.org/details/brighteststarsdi00scha|publisher=Wiley |last1=Schaaf|first1=Fred|year=2008|page=[https://archive.org/details/brighteststarsdi00scha/page/146 146]}}</ref> Капела е най-близо до небесния полюс в сравнение с коя да е друга звезда от първа величина.<ref>{{cite book|last=Burnham |first=Robert Jr. |title=Burnham's Celestial Handbook: An Observer's Guide to the Universe Beyond the Solar System, Volume One: Andromeda-Cetus|edition=Revised & Enlarged|year=1978|publisher=Dover Publications|isbn=978-0-486-23567-7 | page=261}}</ref> Северната ѝ [[деклинация]] е такава, че тя е невидима южно от 44° южна географска ширина (южните части на [[Нова Зеландия]], [[Аржентина]], [[Чили]] и [[Фолклендски острови]]). От друга страна, тя е [[незалязваща звезда]] отвъд 44° северна географска ширина ([[Великобритания]], [[Канада]]). Намира се приблизително по средата между [[Пояс на Орион|Пояса на Орион]] и [[Полярна звезда (Малка мечка)|Полярната звезда]]. Намира се най-високо в небето към полунощ през декември.<ref>{{cite book|last=Ball|first=Robert|title=A Primer of Astronomy|publisher=Cambridge University Press|date=2014|origyear=1900 | pages=194 – 95|isbn=978-1-107-42743-3|url=https://books.google.com.au/books?id=W2E3BAAAQBAJ&pg=PA195}}</ref> == Звездна система == [[Файл:Capella-Sun comparison.png|мини|300п|Компонентите на Капела, сравнени със Слънцето.]] Има няколко звезди, намиращи се на няколко ъглови минути от Капела. Повечето от тях са оптични придружители,<ref>{{cite book|isbn=978-0-470-24917-8|title=The Brightest Stars: Discovering the Universe through the Sky's Most Brilliant Stars|url=https://archive.org/details/brighteststarsdi00scha|publisher=Wiley |last1=Schaaf|first1=Fred|year=2008|page=[https://archive.org/details/brighteststarsdi00scha/page/154 154]}}</ref> но близката двойка от [[Червено джудже|червени джуджета]] Капела H и Капела L се намират на приблизително еднакво разстояние от нас като компонента A и се движат през пространството заедно с нея.<ref name=chl /> Самата Капела A е спектроскопска двойна звезда, включваща компонентите Капела Aa и Капела Ab, и двата от които са звезди [[Гигант (звезда)|гиганти]]. Двойката гиганти е отделена от двойката червени джуджета на 723 арксекунди.<ref name=torres15/> === Капела A === Капела A е съставена от две жълти еволюирали звезди, които обикалят една около друга с период 104,02128 ± 0,00016 дни, с полуголяма ос от 111,11 ± 0,10 млн. километра, което е приблизително разстоянието между [[Венера (планета)|Венера]] и Слънцето. Наблюдавани от Земята, никоя от двете звезди не закрива другата. Орбитата им е изучена с изключителни точност и може да се използва за извеждане на орбитален паралакс с много по-голяма точност, отколкото ако се измерва пряко. Звездите не са достатъчно близко една до друга, за да настъпи пренос на материя от една към друга, дори когато главната звезда е [[червен гигант]].<ref name="torres15" /> Съвременната конвенция обозначава по-светимата и по-хладната звезда като компонент Aa, имаща спектрален клас между G2 и K0, а по-горещата вторична звезда е Ab, имаща спектрален клас между F и G. Спектрите на звездите са измервани много пъти, като и двете показват признаци на гигантски звезди.<ref name="mk">{{cite journal|bibcode=2014yCat....1.2023S|title=VizieR Online Data Catalog: Catalogue of Stellar Spectral Classifications (Skiff, 2009 – 2016)|journal=VizieR On-line Data Catalog: B/Mk. Originally Published in: Lowell Observatory (October 2014)|volume=1|pages=B/mk|author-link=Brian A. Skiff|last1=Skiff|first1=Brian A.|year=2014}}</ref> В общия спектър преобладават резките абсорбционни линии на главната звезда, докато тези на вторичната са размити.<ref name="torres2009" /> Индивидуалната [[видима величина]] на двете звезди не може да бъде пряко измерена, но относителната им яркост е измерена в различни вълнови диапазони. Във видимия диапазон, те имат много сходна яркост, като по-горещата вторична звезда като цяло е няколко десетки пъти по-ярка.<ref name="torres15" /> Физичните свойства на двата компонента могат да се определят с висока точност. Масите им се извеждат директно от орбиталното уравнение – Aa е с маса 2,5687 ± 0,0074 ''M_☉'', докато Ab е с маса 2,4828 ± 0,0067 ''M_☉''. Ъгловият им радиус е измерен директно – 11,98 ± 0,57 ''R_☉'' за Aa и 8,83 ± 0,33 ''R_☉'' за Ab. [[Ефективна температура|Повърхностните им температури]] могат да се изчислят от наблюдаваните и предсказаните спектри, преки измервания на ъгловите им диаметри и яркостта им и калибриране спрямо наблюдавания им [[цветови индекс]]. Чрез тези методи е получена температура от 4970 ± 50 K за Aa и 5730 ± 60 K за Ab. Болометричните им светимостти се определят най-точно от видимите им величини с болометрична корекция, като се потвърждават от изчисления, включващи температурите и радиусите им. Установено е, че Aa е 78,7 ± 4,2 пъти по-светима от Слънцето, а Ab е 72,7 ± 3,6 пъти по-светима, така че главният компонент е по-светим, когато се вземат предвид всички [[Дължина на вълната|дължини на вълната]].<ref name="torres15" /> Оценени на възраст между 590 и 650 милиона години, звездите вероятно са били горещи звезди от клас A, когато са се намирали в [[главна последователност]], подобно на [[Вега]].<ref name=torres15/> Днес те вече са изчерпали водорода в ядрата си и са излезли от главната последователност, а външните им слоеве се разширяват и се охлаждат.<ref>{{cite book|isbn=978-0-470-24917-8|title=The Brightest Stars: Discovering the Universe through the Sky's Most Brilliant Stars|url=https://archive.org/details/brighteststarsdi0000scha|publisher=Wiley |last1=Schaaf|first1=Fred|year=2008|page=153 – 155}}</ref> Все пак, главният компонент се намира в по-късен етап от звездата еволюция, отколкото вторичния. Изобилието на [[изотоп]]ите и скоростта на въртене на звездите потвърждават тази еволюционна разлика между тях. [[Металичност]]та им е малко по-малка от тази на Слънцето.<ref name="torres2009">{{cite journal|author=Torres, Guillermo|author2=Claret, Antonio|author3=Young, Patrick A.|date=2009|title=Binary Orbit, Physical Properties, and Evolutionary State of Capella (α Aurigae).|journal=The Astrophysical Journal|volume=700|issue=2|pages=1349 – 81|bibcode=2009ApJ...700.1349T|arxiv = 0906.0977 |doi = 10.1088/0004-637X/700/2/1349 |url=https://digital.csic.es/bitstream/10261/24904/1/0004-637X_700_2_1349%20apj.pdf}}</ref> Ротационният период на всяка звезда може да се измери чрез наблюдения на периодичните колебания в [[Доплеров ефект|Доплеровото отместване]] на спектралните им линии. Установено е, че Капела Aa има ротационна скорост от 4,1 ± 0,4 km/s, нуждаейки се от 104 ± 3 дни, за да се завърти около оста си, докато Капела Ab се върти много по-бързо, със скорост 35,0 ± 0,5 km/s, извършвайки пълно завъртане само за 8,5 ± 0,2 дни. Капела дълго време се смята за леко променлива звезда. Амплитудата и от 0,1 величини означава, че в определени моменти тя може да изглежда по-ярка или по-бледа от [[Ригел]], [[Бетелгейзе]] и [[Вега]], които също са променливи. Активните атмосфери и близостта на звездите в Капела A ги прави сред най-ярките източници на [[рентгенови лъчи]] в небето. Рентгеновото излъчване се дължи на стабилни коронални структури, а не на изригвания. Коронални примки, по-големи от Слънцето и с температури от няколко милиона келвина, вероятно са отговорни за повечето рентгенови лъчи.<ref name=argiroffi>{{cite journal|bibcode=2003A&A...404.1033A|title=On coronal structures and their variability in active stars: The case of Capella observed with Chandra/LETGS|journal=Astronomy and Astrophysics|volume=404|issue=3|pages=1033|last1=Argiroffi|first1=C.|last2=Maggio|first2=A.|last3=Peres|first3=G.|year=2003|doi=10.1051/0004 – 6361:20030497}}</ref> === Капела HL === Седмата подред публикувана придружаваща звезда на Капела, компонентът H, е физически свързана с ярката главна звезда. Това е [[червено джудже]], отделено от двойката гиганти на разстояние около {{nowrap|10 000}} астрономически единици.<ref name=chl>{{cite book|doi=10.1007/3-540-12907-3_204|bibcode=1984LNP...193..202A|chapter=Capella HL|title=Cool Stars, Stellar Systems, and the Sun|journal=Cool Stars|volume=193|page=202|series=Lecture Notes in Physics|year=1984|last1=Ayres|first1=Thomas R.|isbn=978-3-540-12907-3}}</ref> То също има близка придружаваща го звезда, която е дори по-бледо червено джудже, отделено на 1,8", когато е открито през 1935 г. Осемдесет години по-късно то вече се намира на 2,5", което е достатъчно за извеждането на предварителни орбитални параметри. Придружаващото червено джудже е означено като компонент L.<ref name=torres15/><ref name=heintz75>{{cite journal|doi=10.1086/153340|bibcode=1975ApJ...195..411H|title=Parallax and motions of the Capella system|url=https://archive.org/details/sim_astrophysical-journal_1975-01-15_195_2/page/n162|journal=The Astrophysical Journal|volume=195|pages=411|year=1975|last1=Heintz|first1=W.D.}}</ref> Заедно двете звезди имат разлика във видимите величини от 3,5, макар разликата да е много по-малка в [[Инфрачервени лъчи|инфрачервения]] диапазон. Това е по-скоро неочаквано и може да е показателно за допълнителни, все още неотркити придружаващи звезди.<ref name=torres15>{{cite journal|bibcode=2015ApJ...807...26T|arxiv=1505.07461|title=Capella (α Aurigae) Revisited: New Binary Orbit, Physical Properties, and Evolutionary State|journal=The Astrophysical Journal|volume=807|issue=1|pages=26|last1=Torres|first1=Guillermo|last2=Claret|first2=Antonio|last3=Pavlovski|first3=Krešimir|last4=Dotter|first4=Aaron|year=2015|doi=10.1088/0004-637X/807/1/26}}</ref> Масата на звездите може да бъде определена от орбиталното им движение, но неяснотите по орбитите им водят до много различни резултати. == Източници == <references/> [[Категория:Звезди]] at86fdxe3gh28lctl8142r3qy4vpb58 0 211786 12435018 12429593 2024-12-08T17:08:18Z Мико 4542 /* История */ 12435018 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Крива | име-местно = Γρίβας | вид = село | изглед = Selo kriva.jpg | изглед-описание = Изглед към село Крива | област = Централна Македония | карта3 = Кукушко | дем = Пеония | географска-област = [[Боймия]] | височина = 460 }} '''Крѝва'''<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 687.</ref> ({{lang|el|Γρίβα}}, ''Грива'', [[катаревуса]]: ''Γρίβας'', ''Гривас'', до 1926 година ''Κρίβα'', ''Крива''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/170413 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], част от дем [[Пеония (дем)|Пеония]] в административна област [[Централна Македония]]. == География == Селото е разположено на 460 m надморска височина,<ref name="Симовски 60">{{Симовски|2|60}}</ref> на 4 km северозападно от демовия център [[Гумендже]] (Гумениса) в източните склонове на планината [[Паяк (планина)|Паяк]] (Пайко). Край селото е разположен манастирът „[[Свети Рафаил, Николай и Ирина (Крива)|Свети Рафаил, Николай и Ирина]]“.<ref name="Ген"/> == История == === Античност === [[Файл:Saint Antonios church in Griva.JPG|мини|ляво|250п|Църквата „Свети Антоний“]] На 1300 m югоизточно от селото при оформяне на двора на църквата „Свети Антоний“ е открито антично селище с повърхностна керамика, обявено в 1996 година за защитен паметник.<ref name="Διαρκής κατάλογος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=19848&v17= | заглавие = ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 – ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996 | достъп_дата = 26 юни 2018 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | цитат = | език = | архив_дата = 2021-07-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20210709182934/http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=19848&v17= }}</ref> === В Османската империя === [[Файл:Saint Athanasios church in Griva.jpg|ляво|мини|250п|Църквата „Свети Атанас“]] [[Файл:Report from the Bulgarian Trade Agency in Thessaloniki about the Ottoman army's violence against the Bulgarian population.jpg|дясно|мини|250п|Доклад на Янко Пеев, управляващ Солунското търговско агентство, относно относно оплакване на кметове на български села, включително и Крива, пред Хилми паша за золуми над българите от страна на османския аскер, 22 ноември 1908 година]] Според предания на стари негови жители село Крива е основано в края на XV век или в началото на XVI век. Около най-старата Горна махала (''Горна мала'') възникват нови махали от местното население и от преселници от Югозападна Македония. Различия в наречията на отделните махали се чувстват до началото на XX век.<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.633</ref> Църквата „[[Свети Атанасий (Крива)|Свети Атанасий]]“ („Свети Атанас“) е от 1801 година.<ref name="Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://debian.itbiz.gr/filokalia2/index.php?option=com_docman&task=doc_download&gid=49 | заглавие = 3. Ιερός ναός Αγίου Αθανασίου Γρίβας | достъп_дата = 25 юни 2014 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως – Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού | цитат = | език = }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Според Астерьос Кукудис Крива е бивше [[мъгленорумъни|мъгленорумънско]] село.<ref>[http://www.vlachs.gr/c2.htm Αστέριος Κουκούδης - Μελέτες για τους Βλάχους].</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Крива (Kriva), Воденска епархия, живеят 1020 гърци.<ref>{{Синве|50}}</ref> На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Крива (''Kriva''),<ref>{{Австрийска карта}}</ref> на картата на [[Йоргос Кондоянис]] е отбелязано също като Крива (''Κρύβα''), християнско село. Според [[Николаос Схинас]] („[[Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας]]“) в средата на 80-те години на XIX век Кирва (''Κρίβα'') е село със 170 християнски семейства.<ref name="lithoksou">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lithoksou.net/p/plithysmos-kai-oikismoi-tis-perioxis-gianitson-1886-%E2%80%93-1927 | заглавие = Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 | достъп_дата = 14 юли 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = lithoksou.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Селото признава върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидженски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополит [[Йеротей Триандафилидис|Йеротей Воденски]] успява да откаже от Екзархията селата Крива, [[Баровица]], [[Църна река (дем Пеония)|Църна река]], [[Тушилово]], [[Петрово (дем Пеония)|Петрово]], [[Бозец]], [[Постол]], [[Геракарци]] и [[Кониково]].<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Крива живеят 1300 [[българи]] християни.<ref>{{МЕС|147}}</ref> Според Христо Силянов след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в 1904 година цялото село минава под върховенството на Екзархията.<ref>{{Силянов|2|126}}</ref> Според секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Крива (Kriva) има 1600 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|102-103}}</ref> Заради високия български дух на населението Крива е известна и като „[[Малка София|Малката София]]“.<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр. 543</ref> След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1909 година жителите на селото изпращат следната телеграма до Отоманския парламент: {{цитат|В селото ни има 240 къщи, от които 10 са патриаршисти, а 230 екзархисти. Селската ни черква и училище са построени през стария режим с помощта на бедното население, а днес при конституционния режим стоят затворени, макар че ние българите като екзархисти си плащаме редовно от десет години насам всички даждия. Десетте къщи по народност са българи, а се наричат гъркомани само защото са под ведомството на Патриаршията и те, при все че при построяването на черквата не са дали нито един камък помощ, продължават да си служат в черквата и в училището, което посещават само 5-6 техни деца, а ние българите, 230 къщи, оставаме без черква и училище, нямаме къде да се молим и децата ни се скитат из улиците. Ние, бащите на тези деца, обръщаме се първо към бога и второ апелирам към народните представители като добри патриоти да се позанимаят с този въпрос и да турят край на подобни несправедливости, които могат да ни хвърлят в отчаяние. От името на населението на село Крива кмет Коста Митре.<ref>{{Македония Сборник|538}}</ref>}} Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор [[Никола Хърлев]] през 1909 година в Крива има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради [[Закон за спорните черкви и училища|статуквото]].<ref name="Извори 86">{{cite book |title= Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 г. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Хърлев |first=Никола |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 86 }}</ref> През есента на 1910 година [[Апостол войвода]], отново нелегален, влиза в Крива и държи публична реч. В резултат на 26 септември в селото са арестувани 80 души.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.</ref> По данни на Екзархията в 1910 година Крива има 224 семейства, 962 жители българи и една черква.<ref>{{Боймия|63}}</ref> В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (''Κρίβα'') има 790 [[Българска екзархия|екзархисти]] и 120 [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]].<ref name="lithoksou"/><ref>{{cite book | title = Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου | last = Χαλκιόπουλος | first = Αθανάσιος | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1910 | edition = | publisher = | location = Αθήναι | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 27 души от Крива са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|854}}</ref> Седмица преди началото на войната в Крива се провежда районно съвещание на ръководителите на ВМОРО начело с Ичко Димитров. След предателство от гъркомани селото е обградено и в него три дни се води бой, в който турците използват планинска артилерия. Четата се оттегля без загуби, но Крива е изцяло опожарено.<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.634</ref> === В Гърция === [[Файл:Agios rafail 1.jpg|мини|250п|Манастирът „Свети Рафаил, Николай и Ирина“]] По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] Крива попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Крива (''Κρίβα'') като село с 545 мъже и 504 жени.<ref name="lithoksou"/> В 1914 година край селото е построена църквата „Свети Илия“.<ref name="lithoksou"/> До края на Първата световна война много от жителите му се изселват в България.<ref name="Симовски 60"/> [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Крива'' има 155 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|28}}</ref> От 224 български семейства към 1912 година до 1928 година в България се изселват 30 семейства<ref name="Боймия 66">{{Боймия|66}}</ref> със 138 души<ref name="Симовски 60"/> и в селото остават 194 български семейства.<ref name="Боймия 66"/> Ликвидирани са 94 имота на жители, преселили се в България.<ref name="lithoksou"/> В 20-те години в селото са заселени 154 гърци бежанци, но значителна част от тях напускат селото.<ref name="Симовски 60"/> В 1926 година селото е прекръстено на Гривас (''Γρίβας'').<ref name="lithoksou"/> В 1928 година в селото е смесено местно-бежанско с 16 бежански семейства и 79 жители бежанци.<ref name="lithoksou"/><ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> От 1223 жители в 1940 година само 30 са бежанци.<ref name="Симовски 60"/> Селото пострадва доста в Гражданската война (1946 - 1949).<ref name="Симовски 60"/> На 15 август 1986 година паметникът на гръцкия андарт [[Спирос Франгопулос]] в Крива е разрушен с чук от местен жител.<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.629</ref> Населението традиционно произвежда много кестени, череши, круши, ябълки, картофи, боб и се занивана и със скотовъдство.<ref name="Симовски 60"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Крива на 31 юли 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Сивини ниви<ref name="Ген">{{Генщаб}}</ref> || Σίβινι Νίβε || Врасиядес || Βρασιάδες<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен 147а 1969|1049}}</ref> || местност на ЮЗ от Крива<ref name="Ген"/> |- || Ридот<ref name="Ген"/> || Ρίντοτ || Псилома || Ψήλωμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност на Ю от Крива<ref name="Ген"/> |- || Фугарела<ref name="Ген"/> или Сува река || Σουγαρέλα || Ксиропотамос || Ξηροπόταμος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река на С от Крива<ref name="Ген"/> |- || Курия<ref name="Ген"/> || Κουρί || Дасаки || Δασάκι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност на СИ от Крива (510 m)<ref name="Ген"/> |- || Пусиите<ref name="Ген"/> || Πουσιΐτ || Енедра || Ένέδρα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || възвишение на СИ от Крива и на СЗ от Гумендже<ref name="Ген"/> |- || Матруна<ref name="Ген"/> || Ματρούνα || Агриохорту || Άγριόχορτου<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || възвишение на С от Крива<ref name="Ген"/> |- || Бартуни<ref name="Ген"/> || Μπαρτούνι || Ортолитос || Όρθόλιθος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || възвишение на Ю от Крива (522 m)<ref name="Ген"/> |} {{Преброяване Гърция|1049<ref name="Симовски 60"/>|847<ref name="Симовски 60"/>|877<ref name="Симовски 60"/>|1223<ref name="Симовски 60"/>|1198<ref name="Симовски 60"/>|1218<ref name="Симовски 60"/>|840<ref name="Симовски 60"/>|861<ref name="Симовски 60"/>}} == Личности == [[Файл:M. Pr. Robkov Kriva IMARO.JPG|мини|250п|Димитър Пр. Робков (Райков)]] [[Файл:Monument Kriva.jpg|мини|250п|Паметник на загиналите през 1944 година и Гръцката гражданска война кривенчани]] [[Файл:Γρίβας - Σπυρίδων Φραγκόπουλος.jpg|мини|дясно|250п|Бюст на андартския капитан [[Спиридон Франгопулос]] в Крива, повреден от местни жители]] ; Родени в Крива * {{флагче|България}} Атанас Гонов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Апостол Петков]]<ref name="strumski.com">[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30]</ref> * {{флагче|България}} Ичо Костов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Апостол Петков]]<ref name="strumski.com"/> * {{флагче|Гърция}} [[Пено Карамуткин]] (1920 – 1945), гръцки партизанин<ref>{{cite book |title= Jубилеен календар од егејскиот дел на Македонија во 2010|last= Литовски|first= Александар |authorlink= |coauthors= |year= |publisher= Организација на Македонците-потомци од Егејскиот дел на Македонија – Битола и Здружение на сетинци, попадинци и крушорадци от Лерин во Македонија|location= |isbn= 9989-9986-3-9|pages= 57|url= http://www.scribd.com/doc/71937702/%D0%88%D1%83%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B5%D0%BD-%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80-%D0%B7%D0%B0-%D0%95%D0%B3%D0%B5%D1%98%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%BE%D1%82-%D0%B4%D0%B5%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%98%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-2010-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0|accessdate=23 декември 2013 г}}</ref> * {{флагче|България}} [[Стоян Янъков|Стоян Димитров Янъков]], български революционер * {{флагче|България}} Тано Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Апостол Петков]]<ref name="strumski.com"/> * {{флагче|България}} [[Христо Димитров (дипломат)|Христо Димитров]] (1912 – ?), български дипломат * {{флагче|Гърция}} [[Христо Пипчев]] (1886 – 1948), гръцки революционер ; Македоно-одрински опълченци от Крива * {{флагче|България}} Вангел Таев (1872 – ?), Лазарет на МОО, нестроева рота на Трета солунска дружина<ref>{{МОО|686}}</ref> * {{флагче|България}} Гано Деев (1892 – ?), [[Сборна партизанска рота на МОО]]<ref>{{МОО|202. Вероятно идентичен с Гано Доев}}</ref> * {{флагче|България}} Гано Доев (1886/1887 – ?), Първа отделна партизанска рота, Сборна партизанска рота на МОО<ref>{{МОО|245}}</ref> * {{флагче|България}} Георги Митрев Фудулов (Гоно Фотула, Футулев, 1890 – 1956 София), Първа отделна партизанска рота, четата на [[Иван Пальошев]], Пета одринска дружина, Първа рота на Петнадесета щипска дружина.<ref>{{МОО|747}}</ref> Преселва се със съпругата в София през 1916 г. и живее в къща на ул. „Перник“ и ул. „Пиротска“ до смъртта си. * {{флагче|България}} [[Гоно Гьошев]] (1886/1887 – ?), деец на ВМОРО * {{флагче|България}} Гоно Досев (1886 – ?), четата на Иван Пальошев, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина<ref>{{МОО|248}}</ref> * {{флагче|България}} Гоно Илчов, Трета рота на Петнадесета щипска дружина<ref>{{МОО|319}}</ref> * {{флагче|България}} Гоно Качев (Качкин, 1890 – ?), четата на Иван Пальошев<ref>{{МОО|342}}</ref> * {{флагче|България}} Гоно Кочов Пулеков (Кочев, 1880 – ?), Първа отделна партизанска рота<ref>{{МОО|587}}</ref> * {{флагче|България}} Георги Димитров (1891 – ?), Първа рота на Единадесета сярска дружина<ref>{{МОО|215}}</ref> * {{флагче|България}} Гоно Петров Литаров (Гьорче Литара, Митаров, 1882 – ?), Първа отделна партизанска рота, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина, Сборна партизанска рота на МОО<ref>{{МОО|409}}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Анъков (Дино Аняков), 22-годишен, четата на [[Ичко Димитров]]<ref>{{МОО|47}}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Георгиев Ленкин (1877 – ?), Първа отделна партизанска рота<ref>{{МОО|408. Може би идентичен с Димитър Еленкин}}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Еленкин (Еленко), 38 (45)-годишен, надничар, III отделение, четата на Ичко Димитров, четата на Иван Пальошев, нестроева рота на Тринадесета кукушка дружина<ref>{{МОО|256}}</ref> * {{флагче|България}} [[Димитър Робков]] (Райков, Ранков, Ропков ? – 1913), Първа отделна партизанска рота, загинал в гръцки плен<ref name="МОО|592">{{МОО|592}}</ref> * {{флагче|България}} Дино Януков (1890 – ?), четата на Иван Пальошев<ref>{{МОО|824}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Гонов (1892 – ?), Първа рота на Единадесета сярска дружина<ref>{{МОО|180}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Костов Гошев (1882 – ?), Първа отделна партизанска рота<ref>{{МОО|183}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Младенов (1889/1892 – ?), четата на Иван Палошев, четата на [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]], Първа рота на Петнадесета щипска дружина<ref>{{МОО|469}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Райков, Втора рот ана Петнадесета щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО<ref name="МОО|592"/> * {{флагче|България}} Иван Т. Радков, Втора рота на Петнадесета щипска дружина<ref>{{МОО|590}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Танков (Танчов, 1882 – ?), четата на Иван Пальошев, четата на Христо Чернопеев, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина<ref>{{МОО|690}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Робков (Ропков, 1884 – ?), четата на Иван Пальошев, четата на Павел Христов, четата на Ичко Димитров<ref>{{МОО|596-597}}</ref> * {{флагче|България}} Митре Иванов Пейков (Пейчев, 1874/1876 – ?), четата на Иван Пальошев<ref>{{МОО|544}}</ref> * {{флагче|България}} Стефан Ташев (1877 – ?), Огнестрелен парк на МОО, Продоволствен транспорт на МОО<ref>{{МОО|697}}</ref> * {{флагче|България}} Тано Митрев Югов (1887 – ?), Първа отделна партизанска рота<ref>{{МОО|811}}</ref> * {{флагче|България}} Христо Тенков (Тонков), Трета рота на Петнадесета щипска дружина<ref>{{МОО|700}}</ref> ; Починали в Крива * {{флагче|България}} [[Христо Бабянски]] (? - 1905), български войвода от ВМОРО.<ref>{{Николов|14}}</ref> == Външни препратки == * Диалектни текстове от Крива в: [http://www.kroraina.com/knigi/shklifovi/shklifovi_202_288.pdf Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 210.] * [http://www.griva-kilkis.gr/ Сайт за Крива] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120818084127/http://www.griva-kilkis.gr/ |date=2012-08-18 }} * [http://grivanews.wordpress.com/ Вестник] == Бележки == <references /> {{Дем Пеония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Пеония]] [[Категория:Паяк]] 0wdxr4kafvmewqj0csxzmvm18h32wnb 0 217936 12435428 10602821 2024-12-09T04:14:05Z Niki Yooff 24726 Преработена 12435428 wikitext text/x-wiki [[Файл:Whipped cream with nuts and berries in a cup (KETO, LCHF, Low Carb, Gluten free, FIT) - 52774527801.jpg|мини|Десерт с бита сметана.]] '''Сметана''' е хранителен продукт, се използва за [[млечен продукт]], получен от [[мляко]] с високо съдържание на [[Мазнина|мазнини]] сепариране (разделяне) на мазнината. Маслеността ѝ може да е от 10% до 84%.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mzh.government.bg/odz-haskovo/Libraries/%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D0%B8/naredba_za_spetsifichnite_iziskvaniia_km_mlechnite_produkti.sflb.ashx|заглавие=Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти. В сила от 04.11.2021 г.|издател=Министерство на земеделието и храните|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> Съществува и суроватъчна сметана, която се получава чрез сепариране на [[суроватка]].<ref name=":0" /> Квасена сметана се получава чрез [[млечнокисела ферментация]] на сметана. == Производство == В промишлени мащаби сметаната се получава чрез сепариране с центрофуги на прясно мляко.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/topic/cream-separator|заглавие=Cream separator|труд=Food technology|издател=Encyclopædia Britannica, Inc.|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> В домашни условия прясно издоеното мляко се загрява, но без да кипи, и се сипва веднага в широк съд поставен на студена водна баня. След около час със ситна мрежеста лъжица (цедка) каймакът се обира и се оставя в хладилник за 24 ч. за отцеждане. Така получената прясна сметана се разбива до хомогенна маса. == Употреба == Сметаната се добавя в суровото мляко за увеличаване на маслеността му.<ref name=":0" /> Чрез допълнително сепариране от сметаната се получава масло. Сметана присъства в рецептите на някои крем супи, сосове, сладки ястия и сладкарски изделия. Сметана се добавя и в някои кафеени напитки, например „кафето по ирландски“. Сметаната с по-голяма масленост се разбива на гъста пяна и се използва предимно за сладки ястия и сладкарски изделия. За целта се използва сметана с масленост 33 – 36%. Сметаната се ползва за производството на някои сирена като [[маскарпоне]], [[Филаделфия (сирене)|„Филаделфия“]] и [[„Бурсин“]]. Сметаната е лесно смилаем млечен продукт и се използва в терапевтичното и превантивно хранене при гастрит и пептична язва, както и за засилено хранене. == Бележки == <references/> [[Категория:Млечни продукти]] meihndvxy9n14ojrghek5qdrlrzoa3o 12435429 12435428 2024-12-09T04:14:37Z Niki Yooff 24726 12435429 wikitext text/x-wiki [[Файл:Whipped cream with nuts and berries in a cup (KETO, LCHF, Low Carb, Gluten free, FIT) - 52774527801.jpg|мини|Десерт с бита сметана.]] '''Сметана''' е хранителен продукт получен от [[мляко]] с високо съдържание на [[Мазнина|мазнини]] сепариране (разделяне) на мазнината. Маслеността ѝ може да е от 10% до 84%.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mzh.government.bg/odz-haskovo/Libraries/%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D0%B8/naredba_za_spetsifichnite_iziskvaniia_km_mlechnite_produkti.sflb.ashx|заглавие=Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти. В сила от 04.11.2021 г.|издател=Министерство на земеделието и храните|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> Съществува и суроватъчна сметана, която се получава чрез сепариране на [[суроватка]].<ref name=":0" /> Квасена сметана се получава чрез [[млечнокисела ферментация]] на сметана. == Производство == В промишлени мащаби сметаната се получава чрез сепариране с центрофуги на прясно мляко.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/topic/cream-separator|заглавие=Cream separator|труд=Food technology|издател=Encyclopædia Britannica, Inc.|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> В домашни условия прясно издоеното мляко се загрява, но без да кипи, и се сипва веднага в широк съд поставен на студена водна баня. След около час със ситна мрежеста лъжица (цедка) каймакът се обира и се оставя в хладилник за 24 ч. за отцеждане. Така получената прясна сметана се разбива до хомогенна маса. == Употреба == Сметаната се добавя в суровото мляко за увеличаване на маслеността му.<ref name=":0" /> Чрез допълнително сепариране от сметаната се получава масло. Сметана присъства в рецептите на някои крем супи, сосове, сладки ястия и сладкарски изделия. Сметана се добавя и в някои кафеени напитки, например „кафето по ирландски“. Сметаната с по-голяма масленост се разбива на гъста пяна и се използва предимно за сладки ястия и сладкарски изделия. За целта се използва сметана с масленост 33 – 36%. Сметаната се ползва за производството на някои сирена като [[маскарпоне]], [[Филаделфия (сирене)|„Филаделфия“]] и [[„Бурсин“]]. Сметаната е лесно смилаем млечен продукт и се използва в терапевтичното и превантивно хранене при гастрит и пептична язва, както и за засилено хранене. == Бележки == <references/> [[Категория:Млечни продукти]] je9f1qr41v6rrau5dne8lw95ik7ts8k 12435430 12435429 2024-12-09T04:15:33Z Niki Yooff 24726 12435430 wikitext text/x-wiki [[Файл:Whipped cream with nuts and berries in a cup (KETO, LCHF, Low Carb, Gluten free, FIT) - 52774527801.jpg|мини|Десерт с бита сметана.]] '''Сметана''' е хранителен продукт получен от [[мляко]] с високо съдържание на [[Мазнина|мазнини]] чрез сепариране (разделяне) на мазнината. Маслеността ѝ може да е от 10% до 84%.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mzh.government.bg/odz-haskovo/Libraries/%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D0%B8/naredba_za_spetsifichnite_iziskvaniia_km_mlechnite_produkti.sflb.ashx|заглавие=Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти. В сила от 04.11.2021 г.|издател=Министерство на земеделието и храните|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> Съществува и суроватъчна сметана, която се получава чрез сепариране на [[суроватка]].<ref name=":0" /> Квасена сметана се получава чрез [[млечнокисела ферментация]] на сметана. == Производство == В промишлени мащаби сметаната се получава чрез сепариране с центрофуги на прясно мляко.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/topic/cream-separator|заглавие=Cream separator|труд=Food technology|издател=Encyclopædia Britannica, Inc.|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> В домашни условия прясно издоеното мляко се загрява, но без да кипи, и се сипва веднага в широк съд поставен на студена водна баня. След около час със ситна мрежеста лъжица (цедка) каймакът се обира и се оставя в хладилник за 24 ч. за отцеждане. Така получената прясна сметана се разбива до хомогенна маса. == Употреба == Сметаната се добавя в суровото мляко за увеличаване на маслеността му.<ref name=":0" /> Чрез допълнително сепариране от сметаната се получава масло. Сметана присъства в рецептите на някои крем супи, сосове, сладки ястия и сладкарски изделия. Сметана се добавя и в някои кафеени напитки, например „кафето по ирландски“. Сметаната с по-голяма масленост се разбива на гъста пяна и се използва предимно за сладки ястия и сладкарски изделия. За целта се използва сметана с масленост 33 – 36%. Сметаната се ползва за производството на някои сирена като [[маскарпоне]], [[Филаделфия (сирене)|„Филаделфия“]] и [[„Бурсин“]]. Сметаната е лесно смилаем млечен продукт и се използва в терапевтичното и превантивно хранене при гастрит и пептична язва, както и за засилено хранене. == Бележки == <references/> [[Категория:Млечни продукти]] 1ldl6u91crxtipjjrrcur11yoebdfdf 12435433 12435430 2024-12-09T04:33:16Z Niki Yooff 24726 12435433 wikitext text/x-wiki [[Файл:Whipped cream with nuts and berries in a cup (KETO, LCHF, Low Carb, Gluten free, FIT) - 52774527801.jpg|мини|Десерт с бита сметана.]] '''Сметана''' е хранителен продукт получен от [[мляко]] с високо съдържание на [[Мазнина|мазнини]] чрез сепариране (разделяне) на мазнината. Маслеността ѝ може да е от 10% до 84%.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mzh.government.bg/odz-haskovo/Libraries/%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D0%B8/naredba_za_spetsifichnite_iziskvaniia_km_mlechnite_produkti.sflb.ashx|заглавие=Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти. В сила от 04.11.2021 г.|издател=Министерство на земеделието и храните|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> Съществува и суроватъчна сметана, която се получава чрез сепариране на [[суроватка]].<ref name=":0" /> Квасена сметана се получава чрез [[млечнокисела ферментация]] на сметана. В последните години в българския език все повече навлиза синонима на сметаната – крем или млечен крем ({{Lang|en|creаm}}), например: крем супа; крема сирене. == Производство == В промишлени мащаби сметаната се получава чрез сепариране с центрофуги на прясно мляко.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/topic/cream-separator|заглавие=Cream separator|труд=Food technology|издател=Encyclopædia Britannica, Inc.|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> В домашни условия прясно издоеното мляко се загрява, но без да кипи, и се сипва веднага в широк съд поставен на студена водна баня. След около час със ситна мрежеста лъжица (цедка) каймакът се обира и се оставя в хладилник за 24 ч. за отцеждане. Така получената прясна сметана се разбива до хомогенна маса. == Употреба == Сметаната се добавя в суровото мляко за увеличаване на маслеността му.<ref name=":0" /> Чрез допълнително сепариране от сметаната се получава масло, например [[краве масло]]. Сметана присъства в рецептите на някои крем супи, сосове, сладки ястия и сладкарски изделия. Сметана се добавя и в някои кафеени напитки, например „кафето по ирландски“. Сметаната с по-голяма масленост се разбива на гъста пяна и се използва предимно за сладки ястия и сладкарски изделия. За целта се използва сметана с масленост 33 – 36%. Сметаната се ползва за производството на някои сирена като [[маскарпоне]], [[Филаделфия (сирене)|„Филаделфия“]] и [[„Бурсин“]]. Сметаната е лесно смилаем млечен продукт и се използва в терапевтичното и превантивно хранене при гастрит и пептична язва, както и за засилено хранене. == Бележки == <references/> [[Категория:Млечни продукти]] 007laooon9kuyherozjqojiawkgvsni 12435444 12435433 2024-12-09T04:58:53Z Carbonaro. 221440 12435444 wikitext text/x-wiki [[Файл:Whipped cream with nuts and berries in a cup (KETO, LCHF, Low Carb, Gluten free, FIT) - 52774527801.jpg|мини|Десерт с бита сметана.]] '''Сметана''' е хранителен продукт, получен от [[мляко]] с високо съдържание на [[Мазнина|мазнини]] чрез сепариране (разделяне) на мазнината. Маслеността ѝ може да е от 10% до 84%.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mzh.government.bg/odz-haskovo/Libraries/%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D0%B8/naredba_za_spetsifichnite_iziskvaniia_km_mlechnite_produkti.sflb.ashx|заглавие=Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти. В сила от 04.11.2021 г.|издател=Министерство на земеделието и храните|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> Съществува и суроватъчна сметана, която се получава чрез сепариране на [[суроватка]].<ref name=":0" /> Квасена сметана се получава чрез [[млечнокисела ферментация]] на сметана. {{източник|В последните години в българския език все повече навлиза синонима на сметаната – крем или млечен крем ({{Lang|en|cream}}), например: крем супа; крема сирене.|2024|12|09}} == Производство == В промишлени мащаби сметаната се получава чрез сепариране с центрофуги на прясно мляко.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/topic/cream-separator|заглавие=Cream separator|труд=Food technology|издател=Encyclopædia Britannica, Inc.|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> В домашни условия прясно издоеното мляко се загрява, но без да кипи, и се сипва веднага в широк съд, поставен на студена водна баня. След около час със ситна мрежеста лъжица (цедка) каймакът се обира и се оставя в хладилник за 24 ч за отцеждане. Така получената прясна сметана се разбива до хомогенна маса. == Употреба == Сметаната се добавя в суровото мляко за увеличаване на маслеността му.<ref name=":0" /> Чрез допълнително сепариране от сметаната се получава масло, например [[краве масло]]. Сметана присъства в рецептите на някои крем супи, сосове, сладки ястия и сладкарски изделия. Сметана се добавя и в някои кафеени напитки, например „кафето по ирландски“. Сметаната с по-голяма масленост се разбива на гъста пяна и се използва предимно за сладки ястия и сладкарски изделия. За целта се използва сметана с масленост 33 – 36%. Сметаната се ползва за производството на някои сирена като [[маскарпоне]], „[[Филаделфия (сирене)|Филаделфия]]“ и „[[Бурсин]]“. Сметаната е лесно смилаем млечен продукт и се използва в {{източник|терапевтичното и превантивно хранене при гастрит и пептична язва,|2024|12|09}} както и за {{неясно|засилено хранене.}} == Бележки == <references /> [[Категория:Млечни продукти]] fxeg1l8h0b6dm0rtgyu1gdlegcbn28u 12435446 12435444 2024-12-09T05:11:40Z Niki Yooff 24726 12435446 wikitext text/x-wiki [[Файл:Whipped cream with nuts and berries in a cup (KETO, LCHF, Low Carb, Gluten free, FIT) - 52774527801.jpg|мини|Десерт с бита сметана.]] '''Сметана''' е хранителен продукт, получен от [[мляко]] с високо съдържание на [[Мазнина|мазнини]] чрез сепариране (разделяне) на мазнината. Маслеността ѝ може да е от 10% до 84%.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mzh.government.bg/odz-haskovo/Libraries/%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D0%B8/naredba_za_spetsifichnite_iziskvaniia_km_mlechnite_produkti.sflb.ashx|заглавие=Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти. В сила от 04.11.2021 г.|издател=Министерство на земеделието и храните|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> Съществува и суроватъчна сметана, която се получава чрез сепариране на [[суроватка]].<ref name=":0" /> Квасена сметана се получава чрез [[млечнокисела ферментация]] на сметана. == Етимология == Думата сметана е родствена на българската дума „мятам“ и на праславянската „съметати“<ref>{{Цитат книга|last=|title=Български етимологичен речник, т. 7|year=2010|isbn=978-954-322-353-4|pages=169}}</ref>, като показва начина на домашното ѝ производство – отмятане на каймака от повърхността на млякото. {{източник|В последните години в българския език все повече навлиза синонима на сметаната – крем или млечен крем ({{Lang|en|cream}}), например: крем супа; крема сирене.|2024|12|09}} == Производство == В промишлени мащаби сметаната се получава чрез сепариране с центрофуги на прясно мляко.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/topic/cream-separator|заглавие=Cream separator|труд=Food technology|издател=Encyclopædia Britannica, Inc.|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> В домашни условия прясно издоеното мляко се загрява, но без да кипи, и се сипва веднага в широк съд, поставен на студена водна баня. След около час със ситна мрежеста лъжица (цедка) каймакът се обира и се оставя в хладилник за 24 ч за отцеждане. Така получената прясна сметана се разбива до хомогенна маса. == Употреба == Сметаната се добавя в суровото мляко за увеличаване на маслеността му.<ref name=":0" /> Чрез допълнително сепариране от сметаната се получава масло, например [[краве масло]]. Сметана присъства в рецептите на някои крем супи, сосове, сладки ястия и сладкарски изделия. Сметана се добавя и в някои кафеени напитки, например „кафето по ирландски“. Сметаната с по-голяма масленост се разбива на гъста пяна и се използва предимно за сладки ястия и сладкарски изделия. За целта се използва сметана с масленост 33 – 36%. Сметаната се ползва за производството на някои сирена като [[маскарпоне]], „[[Филаделфия (сирене)|Филаделфия]]“ и „[[Бурсин]]“. Сметаната е лесно смилаем млечен продукт и се използва в {{източник|терапевтичното и превантивно хранене при гастрит и пептична язва,|2024|12|09}} както и за усилено хранене.. == Бележки == <references /> [[Категория:Млечни продукти]] ct8kikxe1wurx42y74cjroni90eumrr 12435449 12435446 2024-12-09T05:20:15Z Carbonaro. 221440 „усилено“, „засилено“ – все тая 12435449 wikitext text/x-wiki [[Файл:Whipped cream with nuts and berries in a cup (KETO, LCHF, Low Carb, Gluten free, FIT) - 52774527801.jpg|мини|Десерт с бита сметана.]] '''Сметана''' е хранителен продукт, получен от [[мляко]] с високо съдържание на [[Мазнина|мазнини]] чрез сепариране (разделяне) на мазнината. Маслеността ѝ може да е от 10% до 84%.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mzh.government.bg/odz-haskovo/Libraries/Наредби/naredba_za_spetsifichnite_iziskvaniia_km_mlechnite_produkti.sflb.ashx|заглавие=Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти. В сила от 04.11.2021 г.|издател=Министерство на земеделието и храните|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> Съществува и суроватъчна сметана, която се получава чрез сепариране на [[суроватка]].<ref name=":0" /> Квасена сметана се получава чрез [[млечнокисела ферментация]] на сметана. == Етимология == Думата сметана е родствена на българската дума „мятам“ и на праславянската „съметати“<ref>{{Цитат книга|last=|title=Български етимологичен речник, т. 7|year=2010|isbn=978-954-322-353-4|pages=169}}</ref>, като показва начина на домашното ѝ производство – отмятане на каймака от повърхността на млякото. {{източник|В последните години в българския език все повече навлиза синонима на сметаната – крем или млечен крем ({{Lang|en|cream}}), например: крем супа; крема сирене.|2024|12|09}} == Производство == В промишлени мащаби сметаната се получава чрез сепариране с центрофуги на прясно мляко.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/topic/cream-separator|заглавие=Cream separator|труд=Food technology|издател=Encyclopædia Britannica, Inc.|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> В домашни условия прясно издоеното мляко се загрява, но без да кипи, и се сипва веднага в широк съд, поставен на студена водна баня. След около час със ситна мрежеста лъжица (цедка) каймакът се обира и се оставя в хладилник за 24 ч за отцеждане. Така получената прясна сметана се разбива до хомогенна маса. == Употреба == Сметаната се добавя в суровото мляко за увеличаване на маслеността му.<ref name=":0" /> Чрез допълнително сепариране от сметаната се получава масло, например [[краве масло]]. Сметана присъства в рецептите на някои крем супи, сосове, сладки ястия и сладкарски изделия. Сметана се добавя и в някои кафеени напитки, например „кафето по ирландски“. Сметаната с по-голяма масленост се разбива на гъста пяна и се използва предимно за сладки ястия и сладкарски изделия. За целта се използва сметана с масленост 33 – 36%. Сметаната се ползва за производството на някои сирена като [[маскарпоне]], „[[Филаделфия (сирене)|Филаделфия]]“ и „[[Бурсин]]“. Сметаната е лесно смилаем млечен продукт и се използва в {{източник|терапевтичното и превантивно хранене при гастрит и пептична язва,|2024|12|09}} както и за {{неясно|усилено хранене.}} == Бележки == <references /> [[Категория:Млечни продукти]] hox86xmaugtade9job6pun0eg23xf8t 12435450 12435449 2024-12-09T05:22:51Z Niki Yooff 24726 12435450 wikitext text/x-wiki [[Файл:Whipped cream with nuts and berries in a cup (KETO, LCHF, Low Carb, Gluten free, FIT) - 52774527801.jpg|мини|Десерт с бита сметана.]] '''Сметана''' е хранителен продукт, получен от [[мляко]] с високо съдържание на [[Мазнина|мазнини]] чрез сепариране (разделяне) на мазнината. Маслеността ѝ може да е от 10% до 84%.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mzh.government.bg/odz-haskovo/Libraries/Наредби/naredba_za_spetsifichnite_iziskvaniia_km_mlechnite_produkti.sflb.ashx|заглавие=Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти. В сила от 04.11.2021 г.|издател=Министерство на земеделието и храните|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> Съществува и суроватъчна сметана, която се получава чрез сепариране на [[суроватка]].<ref name=":0" /> Квасена сметана се получава чрез [[млечнокисела ферментация]] на сметана. == Етимология == Думата сметана е родствена на българската дума „мятам“ и на праславянската „съметати“<ref>{{Цитат книга|last=|title=Български етимологичен речник, т. 7|year=2010|isbn=978-954-322-353-4|pages=169}}</ref>, като показва начина на домашното ѝ производство – отмятане на каймака от повърхността на млякото. {{източник|В последните години в българския език все повече навлиза синонима на сметаната – крем или млечен крем ({{Lang|en|cream}}), например: крем супа; крема сирене.|2024|12|09}} == Производство == В промишлени мащаби сметаната се получава чрез сепариране с центрофуги на прясно мляко.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/topic/cream-separator|заглавие=Cream separator|труд=Food technology|издател=Encyclopædia Britannica, Inc.|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> В домашни условия прясно издоеното мляко се загрява, но без да кипи, и се сипва веднага в широк съд, поставен на студена водна баня. След около час със ситна мрежеста лъжица (цедка) каймакът се обира и се оставя в хладилник за 24 ч за отцеждане. Така получената прясна сметана се разбива до хомогенна маса. == Употреба == Сметаната се добавя в суровото мляко за увеличаване на маслеността му.<ref name=":0" /> Чрез допълнително сепариране от сметаната се получава масло, например [[краве масло]]. Сметана присъства в рецептите на някои крем супи, сосове, сладки ястия и сладкарски изделия. Сметана се добавя и в някои кафеени напитки, например „кафето по ирландски“. Сметаната с по-голяма масленост се разбива на гъста пяна и се използва предимно за сладки ястия и сладкарски изделия. За целта се използва сметана с масленост 33 – 36%. Сметаната се ползва за производството на някои сирена като [[маскарпоне]], „[[Филаделфия (сирене)|Филаделфия]]“ и „[[Бурсин]]“. == Бележки == <references /> [[Категория:Млечни продукти]] 91lrx0mx3lwmjg6ti8l7dv810j740dr 12435452 12435450 2024-12-09T05:25:38Z Niki Yooff 24726 12435452 wikitext text/x-wiki {{Редактирам}} [[Страница]][[Файл:Whipped cream with nuts and berries in a cup (KETO, LCHF, Low Carb, Gluten free, FIT) - 52774527801.jpg|мини|Десерт с бита сметана.]] '''Сметана''' е хранителен продукт, получен от [[мляко]] с високо съдържание на [[Мазнина|мазнини]] чрез сепариране (разделяне) на мазнината. Маслеността ѝ може да е от 10% до 84%.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mzh.government.bg/odz-haskovo/Libraries/Наредби/naredba_za_spetsifichnite_iziskvaniia_km_mlechnite_produkti.sflb.ashx|заглавие=Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти. В сила от 04.11.2021 г.|издател=Министерство на земеделието и храните|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> Съществува и суроватъчна сметана, която се получава чрез сепариране на [[суроватка]].<ref name=":0" /> Квасена сметана се получава чрез [[млечнокисела ферментация]] на сметана. == Етимология == Думата сметана е родствена на българската дума „мятам“ и на праславянската „съметати“<ref>{{Цитат книга|last=|title=Български етимологичен речник, т. 7|year=2010|isbn=978-954-322-353-4|pages=169}}</ref>, като показва начина на домашното ѝ производство – отмятане на каймака от повърхността на млякото. {{източник|В последните години в българския език все повече навлиза синонима на сметаната – крем или млечен крем ({{Lang|en|cream}}), например: крем супа; крема сирене.|2024|12|09}} == Производство == В промишлени мащаби сметаната се получава чрез сепариране с центрофуги на прясно мляко.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/topic/cream-separator|заглавие=Cream separator|труд=Food technology|издател=Encyclopædia Britannica, Inc.|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> В домашни условия прясно издоеното мляко се загрява, но без да кипи, и се сипва веднага в широк съд, поставен на студена водна баня. След около час със ситна мрежеста лъжица (цедка) каймакът се обира и се оставя в хладилник за 24 ч за отцеждане. Така получената прясна сметана се разбива до хомогенна маса. == Употреба == Сметаната се добавя в суровото мляко за увеличаване на маслеността му.<ref name=":0" /> Чрез допълнително сепариране от сметаната се получава масло, например [[краве масло]]. Сметана присъства в рецептите на някои крем супи, сосове, сладки ястия и сладкарски изделия. Сметана се добавя и в някои кафеени напитки, например „кафето по ирландски“. Сметаната с по-голяма масленост се разбива на гъста пяна и се използва предимно за сладки ястия и сладкарски изделия. За целта се използва сметана с масленост 33 – 36%. Сметаната се ползва за производството на някои сирена като [[маскарпоне]], „[[Филаделфия (сирене)|Филаделфия]]“ и „[[Бурсин]]“. == Бележки == <references /> [[Категория:Млечни продукти]] llykb9lkvppzyf956msepfq1gbps2gt 12435461 12435452 2024-12-09T05:56:46Z Niki Yooff 24726 12435461 wikitext text/x-wiki {{Редактирам}} [[Страница]][[Файл:Whipped cream with nuts and berries in a cup (KETO, LCHF, Low Carb, Gluten free, FIT) - 52774527801.jpg|мини|Десерт с бита сметана.]] '''Сметана''' е хранителен продукт, получен от [[мляко]] с високо съдържание на [[Мазнина|мазнини]] чрез сепариране (разделяне) на мазнината. Маслеността ѝ може да е от 10% до 84%.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mzh.government.bg/odz-haskovo/Libraries/Наредби/naredba_za_spetsifichnite_iziskvaniia_km_mlechnite_produkti.sflb.ashx|заглавие=Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти. В сила от 04.11.2021 г.|издател=Министерство на земеделието и храните|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> Съществува и суроватъчна сметана, която се получава чрез сепариране на [[суроватка]].<ref name=":0" /> Сметаната може да бъде и суха. Квасена сметана се получава чрез [[млечнокисела ферментация]] на сметана. == Етимология == Думата сметана е родствена на българската дума „мятам“ и на праславянската „съметати“<ref>{{Цитат книга|last=|title=Български етимологичен речник, т. 7|year=2010|isbn=978-954-322-353-4|pages=169}}</ref>, като показва начина на домашното ѝ производство – отмятане на каймака от повърхността на млякото. == Производство == В промишлени мащаби сметаната се получава чрез сепариране с центрофуги на прясно мляко.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/topic/cream-separator|заглавие=Cream separator|труд=Food technology|издател=Encyclopædia Britannica, Inc.|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> В домашни условия прясно издоеното мляко се загрява, но без да кипи, и се сипва веднага в широк съд, поставен на студена водна баня. След около час със ситна мрежеста лъжица (цедка) каймакът се обира и се оставя в хладилник за 24 ч за отцеждане. Така получената прясна сметана се разбива до хомогенна маса. == Употреба == Сметаната се добавя в суровото мляко за увеличаване на маслеността му.<ref name=":0" /> Чрез допълнително сепариране от сметаната се получава масло, например [[краве масло]]. Сметана присъства в рецептите на някои крем супи, сосове, сладки ястия и сладкарски изделия. Сметана се добавя и в някои кафеени напитки, например „кафето по ирландски“. Сметаната с по-голяма масленост се разбива на гъста пяна и се използва предимно за сладки ястия и сладкарски изделия. За целта се използва сметана с масленост 33 – 36%. Сметаната се използва в лечебни диети при гастрити, язви на стомаха и дванадесетопръстника. Благодарение на високата концентрация на Л‑триптофан, който стопира възбуждането на нервната система, продуктът се препоръчва като част от хранителния режим при хора, страдащи от безсъние, нервни разстройства и депресии. Лецитинът в състава на сметаната помага за премахване на вредния холестерол. В някои случаи на отравяне, тя спомага в борбата с интоксикацията.<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://hranene.framar.bg/%D0%B3%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%B8-%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8/%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0-20-|заглавие=Полезни свойства на сметаната|труд=Хранене|издател=framar.bg|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> Сметаната е противопоказна в случаите на индивидуална непоносимост към млечен протеин, също при деца под 2 години, заради високото съдържание на мазнини, тъй като тяхната храносмилателна система не е усъвършенствана и не произвежда достатъчно количество ензими за обработката на тежка храна.<ref name=":1" /> Сметаната се ползва за производството на някои сирена като [[маскарпоне]], „[[Филаделфия (сирене)|Филаделфия]]“ и „[[Бурсин]]“. == Бележки == <references /> [[Категория:Млечни продукти]] 4iselejqnw3ew1o05zvm3w18uueyqoz 12435472 12435461 2024-12-09T06:25:52Z Niki Yooff 24726 12435472 wikitext text/x-wiki [[Файл:Whipped cream with nuts and berries in a cup (KETO, LCHF, Low Carb, Gluten free, FIT) - 52774527801.jpg|мини|Десерт с бита сметана.]] '''Сметана''' е хранителен продукт, получен от [[мляко]] с високо съдържание на [[Мазнина|мазнини]] чрез сепариране (разделяне) на мазнината. Маслеността ѝ може да е от 10% до 84%.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mzh.government.bg/odz-haskovo/Libraries/Наредби/naredba_za_spetsifichnite_iziskvaniia_km_mlechnite_produkti.sflb.ashx|заглавие=Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти. В сила от 04.11.2021 г.|издател=Министерство на земеделието и храните|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> Съществува и суроватъчна сметана, която се получава чрез сепариране на [[суроватка]].<ref name=":0" /> Сметаната може да бъде и суха, която се получава чрез [[дехидратация]] на течна сметана. Квасена сметана се получава чрез [[млечнокисела ферментация]] на сметана. == Етимология == Думата сметана е родствена на българската дума „мятам“ и на праславянската „съметати“<ref>{{Цитат книга|last=|title=Български етимологичен речник, т. 7|year=2010|isbn=978-954-322-353-4|pages=169}}</ref>, като показва начина на домашното ѝ производство – отмятане на каймака от повърхността на млякото. В [[Източнославянски езици|източнославянските]] езици: [[Руски език|руски]], [[Украински език|украински]] и [[Русински език|русински]] – (сметана), [[Беларуски език|беларуски]] (смятана), сметана се нарича квасената сметана. == Производство == В промишлени мащаби сметаната се получава чрез сепариране с центрофуги на прясно мляко.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/topic/cream-separator|заглавие=Cream separator|труд=Food technology|издател=Encyclopædia Britannica, Inc.|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> В домашни условия прясно издоеното мляко се загрява, но без да кипи, и се сипва веднага в широк съд, поставен на студена водна баня. След около час със ситна мрежеста лъжица (цедка) каймакът се обира и се оставя в хладилник за 24 ч за отцеждане. Така получената прясна сметана се разбива до хомогенна маса. == Употреба == Сметаната се добавя в суровото мляко за увеличаване на маслеността му.<ref name=":0" /> Чрез допълнително сепариране от сметаната се получава масло, например [[краве масло]]. Сметана присъства в рецептите на някои крем супи, сосове, сладки ястия и сладкарски изделия. Сметана се добавя и в някои кафеени напитки, например „кафето по ирландски“. Сметаната с по-голяма масленост се разбива на гъста пяна и се използва предимно за сладки ястия и сладкарски изделия. За целта се използва сметана с масленост 33 – 36%. Сметаната се използва в лечебни диети при гастрити, язви на стомаха и дванадесетопръстника. Благодарение на високата концентрация на Л‑триптофан, който стопира възбуждането на нервната система, продуктът се препоръчва като част от хранителния режим при хора, страдащи от безсъние, нервни разстройства и депресии. Лецитинът в състава на сметаната помага за премахване на вредния холестерол. В някои случаи на отравяне, тя спомага в борбата с интоксикацията.<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://hranene.framar.bg/%D0%B3%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%B8-%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8/%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0-20-|заглавие=Полезни свойства на сметаната|труд=Хранене|издател=framar.bg|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> Сметаната е противопоказна в случаите на индивидуална непоносимост към млечен протеин, също при деца под 2 години, заради високото съдържание на мазнини, тъй като тяхната храносмилателна система не е усъвършенствана и не произвежда достатъчно количество ензими за обработката на тежка храна.<ref name=":1" /> Сметаната се ползва за производството на някои сирена като [[маскарпоне]], „[[Филаделфия (сирене)|Филаделфия]]“ и „[[Бурсин]]“. == Бележки == <references /> [[Категория:Млечни продукти]] snz76ku13lqzmhzcjugqhxyrxw4pgiq 12435612 12435472 2024-12-09T10:48:53Z Carbonaro. 221440 нарушение на Закона за авторското право и сродните му права 12435612 wikitext text/x-wiki [[Файл:Whipped cream with nuts and berries in a cup (KETO, LCHF, Low Carb, Gluten free, FIT) - 52774527801.jpg|мини|Десерт с бита сметана.]] '''Сметана''' е хранителен продукт, получен от [[мляко]] с високо съдържание на [[Мазнина|мазнини]] чрез сепариране (разделяне) на мазнината. Маслеността ѝ може да е от 10% до 84%.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mzh.government.bg/odz-haskovo/Libraries/Наредби/naredba_za_spetsifichnite_iziskvaniia_km_mlechnite_produkti.sflb.ashx|заглавие=Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти. В сила от 04.11.2021 г.|издател=Министерство на земеделието и храните|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> Съществува и суроватъчна сметана, която се получава чрез сепариране на [[суроватка]].<ref name=":0" /> Сметаната може да бъде и суха, която се получава чрез [[дехидратация]] на течна сметана. Квасена сметана се получава чрез [[млечнокисела ферментация]] на сметана. == Етимология == Думата сметана е родствена на българската дума „мятам“ и на праславянската „съметати“<ref>{{Цитат книга|last=|title=Български етимологичен речник, т. 7|year=2010|isbn=978-954-322-353-4|pages=169}}</ref>, като показва начина на домашното ѝ производство – отмятане на каймака от повърхността на млякото. В [[Източнославянски езици|източнославянските]] езици: [[Руски език|руски]], [[Украински език|украински]] и [[Русински език|русински]] – (сметана), [[Беларуски език|беларуски]] (смятана), сметана се нарича квасената сметана. == Производство == В промишлени мащаби сметаната се получава чрез сепариране с центрофуги на прясно мляко.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/topic/cream-separator|заглавие=Cream separator|труд=Food technology|издател=Encyclopædia Britannica, Inc.|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> В домашни условия прясно издоеното мляко се загрява, но без да кипи, и се сипва веднага в широк съд, поставен на студена водна баня. След около час със ситна мрежеста лъжица (цедка) каймакът се обира и се оставя в хладилник за 24 ч за отцеждане. Така получената прясна сметана се разбива до хомогенна маса. == Употреба == Сметаната се добавя в суровото мляко за увеличаване на маслеността му.<ref name=":0" /> Чрез допълнително сепариране от сметаната се получава масло, например [[краве масло]]. Сметана присъства в рецептите на някои крем супи, сосове, сладки ястия и сладкарски изделия. Сметана се добавя и в някои кафеени напитки, например „кафето по ирландски“. Сметаната с по-голяма масленост се разбива на гъста пяна и се използва предимно за сладки ястия и сладкарски изделия. За целта се използва сметана с масленост 33 – 36%. Сметаната намира приложение в някои лечебни диети, но е противопоказна при непоносимост към млечен протеин, както и при деца под 2-годишна възраст.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://hranene.framar.bg/групи-храни/сметана-20-|заглавие=Полезни свойства на сметаната|труд=Фрамар|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> Сметаната се ползва за производството на някои сирена като [[маскарпоне]], „[[Филаделфия (сирене)|Филаделфия]]“ и „[[Бурсин]]“. == Бележки == <references /> [[Категория:Млечни продукти]] 6s447fvth39fp8cfc3poqvu745g7hop 0 218562 12435370 12409935 2024-12-08T23:11:42Z 176.222.2.152 12435370 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | име-рождено = Джоузеф Робинет Байдън | описание = американски политик | портрет = Joe Biden presidential portrait.jpg | портрет-описание = Официален портрет на Джо Байдън | роден-място = [[Скрантън]], [[Пенсилвания]] | образование = [[Делауерски университет]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | постове1 = [[Сенат на САЩ|Сенатор]] от [[Делауеър]] | години1 = 3 януари 1973 – 15 януари 2009 | постове2 = 47-и [[Вицепрезидент на Съединените американски щати|вицепрезидент на САЩ]] | години2 = 20 януари 2009 – 20 януари 2017 | постове3 = 46-и [[Президент на Съединените американски щати|президент на САЩ]] | години3 = 20 януари 2021 – }}|подпис=Joe Biden Presidential Signature.svg}} '''Джоузеф Робинет (Джо) Байдън-младши''' ({{lang|en|Joseph Robinette "Joe" Biden, Jr.}}) е американски [[политик]] от [[Демократическа партия (САЩ)|Демократическата партия]], 46-и по ред бивш [[президент на Съединените американски щати]]. Той е вицепрезидент на страната при президента [[Барак Обама]] за 2 мандата в периода 2009 – 2017 г. Преди това е [[Сенат на САЩ|сенатор]] от щата [[Делауеър]] в продължение на 36 години от 1973 г. Съпруга на Байдън и [[първа дама на САЩ]] е преподавателката [[Джил Байдън]]. == Произход, образование и семейство == Роден е в Скрантън, [[Пенсилвания]], син е на Джоузеф Байдън старши (1915 – 2002) и Катрин Финеган (1917 – 2010), католици от ирландско потекло. Живее там в продължение на 10 години, после се премества в [[Делауеър]]. Има 2 братя – Джеймс и Франсис, и сестра Валъри. Става трезвеник след придобити отрицателни впечатления от употребата на алкохол в семействата на родителите си.<ref>[http://thecaucus.blogs.nytimes.com/2008/09/16/riding-the-rails-with-amtrak-joe/ Riding the Rails With Amtrak Joe]</ref> В юношеството и младостта си Байдън страда от заекване, но го преодолява посредством дълги часове рецитиране на поезия пред огледало.<ref>Taylor, Paul (1990). See How They Run: Electing the President in an Age of Mediaocracy. Alfred A. Knopf</ref> Байдън посещава училището Арчмиър Академи в Клеймонт, Делауеър, и го завършва през 1961 г. През 1965 г. получава бакалавърска степен от Университета на Делауеър в [[Нюарк]] със специалности история и [[политология]], на 506-о място по успех от 688 студенти.<ref>Taylor, See How They Run, стр. 98</ref> През 1968 г. става доктор по право в Правния колеж на Сиракузкия университет, където по собствените си думи се е представил под възможностите си.<ref>[http://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=9B0DE3DB143FF93BA2575AC0A961948260 Biden Admits Plagiarism in School But Says It Was Not 'Malevolent']</ref> От 1963 до 1968 г. Байдън получава 5 отлагания от военна служба (колкото и вицепрезидентът [[Дик Чейни]]), по време на [[Виетнамската война]], а през април 1968 г. е освободен от служба заради астма, от която е страдал като юноша.<ref>{{Citation |title=Biden Received Five Student Draft Deferments During Vietnam War |url=http://www.cnsnews.com/public/content/article.aspx?RsrcID=35169 |accessdate=2008-10-31 |archivedate=2008-09-12 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080912194130/http://www.cnsnews.com/public/content/article.aspx?RsrcID=35169 }}</ref> Байдън не участва в движението против Виетнамската война. По-късно казва, че е бил прекалено зает със семейството и следването си.<ref>Taylor, See How They Run, стр. 96.</ref> Джо Байдън се жени за [[Нейлия Хънтър]] през 1966 г. и им се раждат 3 деца – Джоузеф „Бо“ Байдън III (1969 – 2015), Робърт Хънтър Байдън (р. 1970 г.) и Наоми (1971 – 1972). Съпругата и едногодишната му дъщеря загиват в автомобилна катастрофа на 18 декември 1972 г., а синовете му са ранени, но се възстановяват напълно.<ref>{{Citation |title=Timeline of Biden's life and career |url=http://www.sfgate.com/cgi-bin/article.cgi?f=%2Fn%2Fa%2F2008%2F08%2F22%2Fpolitics%2Fp222636D16.DTL |accessdate=2008-09-25 |archivedate=2008-09-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080925021142/http://www.sfgate.com/cgi-bin/article.cgi?f=%2Fn%2Fa%2F2008%2F08%2F22%2Fpolitics%2Fp222636D16.DTL}}</ref> През 1977 г. Байдън се жени за [[Джил Байдън|Джил Джейкъбс]], от която има дъщеря Ашли, р. 1981 г. Синът му Бо Байдън става военен съдия-адвокат, участва в [[война в Ирак (2003)|Иракската война]], по-късно е избран за главен прокурор на щата Делауеър. Умира от рак на мозъка през 2015 г.<ref>{{cite news|url=https://www.nbcnews.com/news/us-news/vice-president-joe-bidens-son-beau-dies-n367171|first=Phil|last=Helsel|title=Beau Biden, Son of Vice President Joe Biden, Dies After Battle With Brain Cancer |publisher=NBC News|date=May 31, 2015|accessdate=December 30, 2019}}</ref> Хънтър Байдън е адвокат във [[Вашингтон (Окръг Колумбия)|Вашингтон]]. [[Файл:Joe Biden, official photo.jpg|мини|180п|Байдън във времето си в Сената]] == Политическа кариера == През 1969 г. Байдън става адвокат, а през 1970 г. е избран за член на окръжния съвет (''County council'') на Делауеър. През 1972 г. се кандидатира за сенатор от щата [[Делауеър]] в [[Сенат на САЩ|Сената на САЩ]]. Кампанията му се управлява от сестра му Валери Байдън Оуенс, попълнена е и от други членове на семейството, поради липсата на средства за наемане на професионални служители, и разчита на раздаване на листовки с позициите му. Той се концентрира върху изтеглянето от Виетнам, околната среда, гражданските права и „промяната“.<ref>[http://www.npr.org/templates/story/story.php?storyId=14999603 www.npr.org]</ref> На 7 ноември 1972 г. Байдън изненадващо побеждава републиканския сенатор-ветеран Джеймс Богс с 3162 гласа и става петият най-млад американски сенатор в историята (на минималната допустима от [[Конституция на САЩ|Конституцията]] възраст 30 г.). Катастрофата на 18 декември 1972 г., в която загиват съпругата и дъщеря му, а синовете му са ранени (колата на Нийла Байдън е блъсната от камион, докато тя излиза от пресечка; шофьорът на камиона е оправдан), го разтърсва. Той обмисля да се откаже от сенатското си място, за да се грижи за синовете си,<ref>Almanac of American Politics 2008, стр. 364</ref> но е убеден да заеме поста от лидера на демократите в Сената Майк Мансфийлд и произнася клетвата за встъпване в длъжност до леглото на един от синовете си.<ref>[http://articles.latimes.com/2008/aug/24/nation/na-biden24 All eyes on VP choice Biden; Obama chose ‘dynamic’ partner, Clinton says ]</ref> Байдън не работи всяка година на 18 декември. Преизбиран е през 1978, 1984, 1990, 1996 и 2002 г. и е на шесто място по най-дълга служба в настоящия Сенат. Байдън се откроява сред сенаторите с това, че пътува до работното си място с държавната железница<ref>Almanac of American Politics 2008, стр. 364</ref> и с това, че е на дъното на таблицата по лично богатство, оценявано на $100 000-$150 000.<ref>[http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2007/03/24/AR2007032400305_pf.html Measuring Wealth of the '08 Candidates]</ref> [[Файл:Biden-Church-Sadat.jpg|мини|275п|Сенаторът Джо Байдън се среща с египетския президент [[Ануар Садат]] след подписването на мирния договор между [[Египет]] и [[Израел]], 27 март 1979 г.]] === Външна политика === Джо Байдън е дългогодишен член на Сенатската комисия по външни отношения. В отговор на отказа на [[Конгрес на САЩ|Конгреса на САЩ]] да ратифицира договора [[САЛТ|SALT II]], подписан от съветския лидер [[Леонид Брежнев]] и президента [[Джими Картър]] през 1979 г., Байдън по своя инициатива се среща с министъра на външните работи на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] [[Андрей Громико]], информира го за американските тревоги и интереси и осигурява няколко промени, които вземат предвид противопоставянето от страна на Комисията по външни отношения.<ref>Salacuse, Jeswald W. (2005). Leading Leaders: How to Manage Smart, Talented, Rich and Powerful People</ref> ==== Балкани ==== Байдън редовно пътува до [[Балкани]]те през 90-те години, застъпва се вдигането на оръжейното ембарго и обучението на [[бошняци|босненските мюсюлмани]], разследването на [[военни престъпления]] и военни удари на [[НАТО]]. Според Байдън на среща с югославския президент [[Слободан Милошевич]] той го нарича „военнопрестъпник“, макар някои от присъстващите на срещата да не си спомнят такова изказване.<ref>[http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2008/10/06/AR2008100602681_pf.html Biden Played Less Than Key Role in Bosnia Legislation]</ref> В автобиографичната си книга ''Promises to Keep'' Байдън се описва като водеща фигура в определянето на американската политика за Балканите Босна, съществено спомагайки за убеждаването на президента [[Бил Клинтън]] да се намеси с военна сила във [[Босненска война|войната]] в [[Босна и Херцеговина]],<ref>{{Citation |title=Democratic Presidential Candidates |url=http://www.theiowacaucus.com/Presidential-Candidate-Profiles.php |accessdate=2008-10-31 |archivedate=2008-10-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20081008051039/http://www.theiowacaucus.com/Presidential-Candidate-Profiles.php }}</ref> но според служители в Конгреса, както и записите на гласуванията и речите му, ролята му не е била ключова.<ref>[http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2008/10/06/AR2008100602681_pf.html Biden Played Less Than Key Role in Bosnia Legislation]</ref> Байдън нарича приноса си в определянето на политиката на САЩ спрямо Балканите „най-гордият момент в обществения ми живот“, наред с работата си по приемането на Закона против насилие срещу жените.<ref>{{Citation |title=On foreign policy, Biden is respected but not always popular |url=http://www.latimes.com/news/nationworld/washingtondc/la-na-foreignpol24-2008aug24,0,1369471.story |accessdate=2008-08-27 |archivedate=2008-08-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080827043338/http://www.latimes.com/news/nationworld/washingtondc/la-na-foreignpol24-2008aug24,0,1369471.story }}</ref> Той призовава за разширение на НАТО. [[Файл:Bidenpetraeus.jpg|мини|275п|Байдън на изслушването в Сената на американския командир в Ирак ген. Дейвид Петреъс и посланика в Ирак Райън Крокър, 11 септември 2007 г.]] ==== Ирак ==== През 1991 г. Байдън гласува против резолюцията за [[Война в Персийския залив (1990-1991)|Войната в Персийския залив]].<ref>{{Citation |title=On foreign policy, Biden is respected but not always popular |url=http://www.latimes.com/news/nationworld/washingtondc/la-na-foreignpol24-2008aug24,0,1369471.story |accessdate=2008-08-27 |archivedate=2008-08-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080827043338/http://www.latimes.com/news/nationworld/washingtondc/la-na-foreignpol24-2008aug24,0,1369471.story }}</ref> През 2002 г. заявява, че [[Саддам Хюсеин]] е заплаха за националната сигурност и няма друг избор, освен заплахата да бъде елиминирана.<ref>[http://www.msnbc.msn.com/id/18381961/page/2 www.msnbc.msn.com]</ref> Той гласува в подкрепа на резолюцията за [[война в Ирак (2003)|нахлуването на САЩ]] в [[Ирак]], по-късно определяйки гласа си като „грешка“, но след това предлага резолюции за промяна на американска стратегия. Байдън е водещ застъпник на идеята за създаването на хлабава федерация от етнически държави на [[кюрди]]те, [[шиити]]те и [[сунити]]те в Ирак.<ref>[http://www.nytimes.com/2007/08/19/weekinreview/19shanker.html?_r=1&oref=slogin Divided They Stand, but on Graves]</ref> През септември 2007 г. Сенатът приема незадължаваща резолюция в подкрепа на подобен план. Политическото ръководство на Ирак отхвърля такова предложение като ''де факто'' разделяне на страната, а американското посолство в Ирак се дистанцира от идеята.<ref>[http://articles.latimes.com/2007/oct/01/world/fg-iraq1 U.S. vote unites Iraqis in anger]</ref> След [[Руско-грузинска война (2008)|Руско-грузинската война]] през август 2008 г. Байдън подтиква администрацията на президента [[Джордж У. Буш]] да подкрепи пакет от $ 1 млрд. за възстановяването на Грузия.<ref>[http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2008/10/06/AR2008100602681_pf.html Biden Played Less Than Key Role in Bosnia Legislation]</ref> === Правосъдие === Байдън е служил като председател на Сенатската комисия по правосъдие (занимаваща се с въпроси като борба срещу разпространението на наркотици, предотвратяване на престъпления и защита на гражданските свободи) и е водач в създаването на Закона за контрол над насилствените престъпления и на Закона против насилието срещу жени. Той председателства Комисията по правосъдие по време довелите до спорове номинации на за [[Върховен съд на САЩ|Върховния съд на САЩ]] на Робърт Борк (номинацията е отхвърлена от Сената през 1987 г.) и Кларънс Томас (номинацията е одобрена през 1991 г., въпреки съпротивата от страна на либерални кръгове в САЩ). [[Файл:Obamas and Bidens.jpg|мини|275п|[[Барак Обама|Барак]] и [[Мишел Обама]] заедно с [[Джил Байдън|Джил]] и Джо Байдън, [[Спрингфийлд (Илинойс)|Спрингфийлд]], [[Илинойс]], 23 август 2008 г.]] [[Файл:Official portrait of President Obama and Vice President Biden 2012.jpg|мини|200п|Вицепрезидентът Байдън с президента Обама през юли 2012 г.]] === Вицепрезидент === През 1988 г. Байдън се кандидатира за президент на първичните избори на [[Демократическа партия на САЩ|Демократическата партия]], но рано се оттегля, след като е обвинен, че е плагиатствал от реч на британския политик Нийл Кинък, тогавашен водач на [[Лейбъристка партия|Лейбъристката партия]]. Байдън неуспешно се кандидатира за президент и през 2008 г. Спечелилият първичните избори на Демократическата партия през 2008 г. сенатор от щата Илинойс [[Барак Обама]] го избира за кандидат-вицепрезидент на Демократическата партия на 22 август 2008 г. На [[4 ноември]] [[2008]] г. тандемът Обама/Байдън убедително печели изборите срещу тандема на Републиканската партия [[Джон МакКейн|МакКейн]]/[[Сара Пейлин|Пейлин]]. Встъпвайки в длъжност на [[20 януари]] [[2009]] г., Байдън става първият вицепрезидент [[Римокатолическа църква|католик]] и първият от щата [[Делауеър]]. === Президент === Байдън печели [[президентски избори в САЩ (2020)|изборите през 2020 година]] заедно с кандидатката за [[Вицепрезидент на Съединените американски щати|вицепрезидент]] [[Камала Харис]]. Изборът на Байдън и Харис е оспорван от другия основен претендент – настоящият към този момент президент на страната [[Доналд Тръмп]] – който обявява себе си за победител. Доказателства за предполагаемите „огромни измами“ и „кражба на избора“ обаче не са предоставени, като фактите потвърждават, че изборите са били честни и гласовете на избирателите са отчетени коректно,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.forbes.com/sites/jemimamcevoy/2020/12/17/these-are-the-voter-fraud-claims-trump-tried-and-failed-to-overturn-the-election-with/ |заглавие=These Are The Voter Fraud Claims Trump Tried (And Failed) To Overturn The Election With |фамилно_име=McEvoy |първо_име=Jemima |труд=Forbes |език=en |достъп_дата=2020-12-18}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.factcheck.org/2020/12/nine-election-fraud-claims-none-credible/ |заглавие=Nine Election Fraud Claims, None Credible |фамилно_име=Spencer |първо_име=Saranac Hale |дата=2020-12-11 |труд=FactCheck.org |език=en-US |достъп_дата=2020-12-18}}</ref> а практически всички заведени от Тръмп и поддръжниците му искове в американските съдилища към декември 2020 година, включително във [[Върховен съд на САЩ|Върховния съд]], биват отхвърлени.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/election-us-2020-54724960 |заглавие=US election 2020: What legal challenges remain for Trump? |дата=2020-12-15 |труд=BBC News |език=en-GB |достъп_дата=2020-12-18}}</ref> След проведеното от [[Избирателна колегия (САЩ)|избирателната колегия]] гласуване,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.usatoday.com/premium-registration/?return=https%3A%2F%2Fwww.usatoday.com%2Fstory%2Fnews%2Fpolitics%2Felections%2F2020%2F12%2F15%2Fjoe-biden-won-electoral-college-what-happens-next-in-election-process%2F6547611002%2F |заглавие=Joe Biden won the Electoral College. Here's what happens next in the election process |фамилно_име=Morin |първо_име=Rebecca |дата=2020-12-15 |труд=USA TODAY |достъп_дата=2020-12-18}}</ref> Байдън е поздравен за победата и от най-висшите политици в [[Републиканска партия|Републиканската партия]], включително от лидера на мнозинството в американския Сенат, [[Мич Макконъл]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.usnews.com/news/politics/articles/2020-12-16/trump-voters-accept-biden-victory-with-reservations |заглавие='With Reservations': Trump Voters Grapple With Biden's Win |фамилно_име=Colvin |първо_име=Jill |дата=2020-12-16 |труд=U.S. News // Associated Press |достъп_дата=2020-12-18}}</ref> [[Файл:Barack Obama, Donald Trump, Joe Biden at Inauguration 01-20-17 (cropped).jpg|мини|200px|Бившият вицепрезидент Байдън заедно с президента [[Доналд Тръмп]] и бившия президент [[Барак Обама]] през януари 2017 г.]] == Оттегляне от Белия дом == На [[20 януари]] [[2017]] г. Байдън е наследен от [[Майк Пенс]] на поста вицепрезидент. След оттеглянето си от поста на вицепрезидент Байдън често критикува работата на администрацията на президента Тръмп и често поставя под съмнение ефективността ѝ. == Твърдения за посегателства == Съществуват снимки и видеоклипове, които показват Байдън в това, което някои смятат за неподходяща близост с жени и деца, включително целувки и докосвания. Байдън се определя като „тактилен политик“ и признава, че това поведение му е създавало проблеми в миналото. На 29 март 2019 г. бившата председателка на парламента на щата Невада Люси Флорес твърди, че Байдън я докосва без нейното съгласие на митинг на кампания през 2014 г. в Лас Вегас. В списанието ''The Cut New York Magazine'' Флорес пише, че Байдън е отишъл зад нея, сложил ръце на раменете ѝ, помирисал косата ѝ и целунал задната част на главата, добавяйки, че начинът, по който я е докоснал, е интимен, запазен за близки приятели, семейство или романтични партньори – „и се чувствах безсилна да направя нещо по въпроса“. Говорителят на Байдън съобщава, че той не си спомня случая. Два дни по-късно Ейми Лаппос, бивш помощник на конгресмена Джим Химес, казва, че Байдън я докосва по неподходящ начин, като държи главата си като търка носа си с нея в политически фонд в Гринуич през 2009 г. Следващият ден още две жени излизат с обвинения за непристойно поведение. Кейтлин Карузо казва, че Байдън е поставил ръка на бедрото ѝ, а DJ Хил твърди, че той е прокарал ръка от рамото ѝ надолу по гърба. Али Кол, Софи Карасек и Вейл Конерт-Яунт в началото на април казват пред „Вашингтон пост“, че Байдън ги е докосвал по начини, които са ги карали да се чувстват неудобно. През април 2019 г. Байдън се извинява, че хората не са разбрали поведението му, но твърди, че намеренията му са били почтени; той продължава да настоява, че не съжалява за нищо, което някога е правил, което кара критиците да го обвиняват в изпращане на смесени сигнали. [[Файл:Joe Biden kickoff rally May 2019.jpg|мини|200px|Байдън по време на митинг във [[Филаделфия]] през май 2019 г.]] == Кандидат за президент == Между [[2016]] г. и [[2019]] г. медиите често споменават Байдън като вероятен кандидат на [[Президентски избори в САЩ (2020)|изборите през 2020]]. На въпроса му дали ще се кандидатира, той дава разнообразни отговори, казвайки „никога не казвай никога“. В един момент той предполага, че не вижда сценарий, при който отново ще бъде кандидат за президент, но няколко дни по-късно каза: „Ще тичам, ако мога да ходя.“ През януари 2018 г. е сформиран комитет за политически действия, известен като „Време е за Байдън“, който иска участието на Байдън в надпреварата. Байдън заявява, че ще реши дали да се кандидатира или не до януари 2019 г. но по това време не прави съобщение. Негови приближени казват, че той е „много близо да каже да“, но че е загрижен за ефекта, който друг президентски мандат може да окаже върху семейството и репутацията му, както и борбите за набиране на средства и схващанията за неговата възраст и относителния центризъм. От друга страна, той е подтикнат да управлява „чувството си за дълг“, обидата към президентството на Тръмп, липсата на външнополитически опит сред другите демократични надежди и желанието му да насърчава „прогресивизъм за изграждане на мост“ в партията. Той стартира кампанията си на 25 април 2019 г. Избира [[Филаделфия]], [[Пенсилвания]], като щаб на своята кампания. [[Файл:Joe Biden (49536511763).jpg|мини|200px|Байдън по време на митинг в [[Хендерсън (Невада)|Хендерсън]], [[Невада]] през февруари 2020 г.]] На 15 юли 2019 г. неправителствената инициатива за борба с рака, стартирана от Байдън, обявява, че ще прекрати дейността си в обозримо бъдеще. Байдън и съпругата му напускат борда на инициативата през април като етична предпазна мярка, преди той да започне президентската си кампания. През септември 2019 г. е съобщено, че президентът Тръмп е оказал натиск върху [[Президент на Украйна|украинския президент]] [[Владимир Зеленски]] да разследва предполагаеми неправомерни действия от страна на Байдън и неговия син Хънтър Байдън. Въпреки твърденията, към септември 2019 г. не са представени доказателства за никакви нарушения от страна на баща и син Байдън. Медиите широко интерпретираха този натиск за разследване на семейство Байдън като опит да се навреди на шансовете на Байдън да спечели президентството, което довежда до политически скандал и [[импийчмънт]] на Тръмп от [[Камара на представителите на САЩ|Камарата на представителите на САЩ]]. В началото на 2019 г. Тръмп и неговите съюзници лъжливо обвиняват Байдън, че е освободил украинския генерален прокурор Виктор Шокин, тъй като той уж е провеждал разследване срещу Burisma Holdings, в което е нает Хънтър Байдън. Байдън е обвинен, че е отказал помощ от Украйна за 1 милиард долара в тези усилия. През 2015 г. тогавашният вицепрезидент Байдън притиска украинския парламент да отстрани Шокин, тъй като САЩ, Европейският съюз и други международни организации го смятат за корумпиран и неефективен, и по-специално не настоятелно разследва Burisma Holdings. Удържането на 1 милиард долара помощ е част от тази официална политика. През цялата 2019 г. Байдън води своите пред съперниците си в Демократическата партия в националните проучвания и е смятан за водещ кандидат в демократичните президентски първични избори. Но след разочароващи участия в първичните състезания в щатите [[Айова]] и [[Ню Хемпшир]] в началото на 2020 г., той изпада на второ място зад [[Бърни Сандърс]] в средата на февруари. След като печели първичните избори в [[Южна Каролина]] и оттеглянето и последвалата подкрепа на [[Пийт Бутиджидж]] и [[Ейми Клобучар]], Байдън постига убедителни победи в първичните избори на Супер вторник на 3 март и си възвръща преднината. Байдън разширява преднината си със силни победи в четири щата ([[Айдахо]], [[Мичиган]], [[Мисисипи]] и [[Мисури]]) на 10 март. Със спирането на кампанията на Бърни Сандърс на [[8 април]] [[2020]] г. Байдън става предполагаемият кандидат за президентските избори на Демократическата партия. По този начин на възраст от 77 години, Байдън се превръща в най-възрастния човек издиган за президент от двете големи партии. Месец преди да стане предполагаем кандидат за президент, Байдън се ангажира да излъчи за свой кандидат за [[вицепрезидент]] [[жена]]. На [[11 август]] [[2020]] г. Байдън избира за вицепрезидент сенатора от щата [[Калифорния]] [[Камала Харис]]. На [[Президентски избори в САЩ (2020)|изборите на 3 ноември 2020]] Байдън е избран за 46-ия президент на САЩ побеждавайки действащия президент [[Доналд Тръмп]]. За Байдън гласуват 81 281 888 души и печели 306 електорални гласа, докато за Тръмп гласуват 74 223 251 и получава 232 електорални гласа. [[Файл:President_Biden_taking_oath_of_office_(cropped).png|мини|200п|Джо Байдън полага клетва като 46-ти президент на САЩ на 20 януари 2021 г.]] == Президентство == Байдън встъпва в длъжност като 46-ия [[президент на САЩ]] на [[20 януари]] [[2021]] г., наследявайки на поста [[Доналд Тръмп]]. При встъпването си в длъжност на [[20 януари]] [[2021]] г. Байдън е на 78 години и 61 дни, което го превръща в най-възрастния президент в историята на [[САЩ]]. Също така се превръща във втория президент [[Католицизъм|католик]] след [[Джон Кенеди]]. Тогава Байдън е по-възрастен със 79 дни от [[Роналд Рейгън]], който напуска президентския пост през [[1989]] г. малко преди 78-ия си рожден ден. Също като Рейгън, Байдън е по-възрастен от четирима свои предшественици. За разлика от Рейгън (по-възрастен от 35-ти президент Кенеди (1961 – 1963), 37-ми президент [[Ричард Никсън]] (1969 – 1974), 38-ми [[Джералд Форд]] (1974 – 1977) и 39-ти [[Джими Картър]] (1977 – 1981) предшествениците на Байдън са били последователно преди него, заемали президентския пост в продължение на 28 години – [[Бил Клинтън]] (1993 – 2001), [[Джордж Уокър Буш|Джордж Буш]] (2001 – 2009), Барак Обама (2009 – 2017) и Доналд Тръмп (2017 – 2021). На 20 ноември 2022 г. Байдън се превръща в първия президент на САЩ, навършил 80 години, докато е на поста. == Личен живот == През февруари 1988 г. Байдън е опериран по спешност заради мозъчна [[аневризма]] и получава последно причастие от католически свещеник.<ref>[http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2008/10/22/AR2008102203657.html Campaign Curriculum], ''Washington Post'', 22.10.2008.</ref> Възстановяването го отвлича от сенатските му задължения в продължение на седем месеца. Байдън не е имал повторни прояви на аневризма оттогава. == Бележки == <references/> == Външни препратки == * {{икона|en}} [https://obamawhitehouse.archives.gov/vp Вицепрезидент Джо Байдън на сайта на Белия дом] (архивирано) * Йоан Запрянов, [https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2020/03/06/4037092_stranniiat_sluchai_s_djo_baidun/ Странният случай с Джо Байдън], Капитал, 6 март 2020 {{пост начало}} {{пост|[[президент на САЩ]]|[[20 януари]] [[2021]]||[[Доналд Тръмп]]|[[Доналд Тръмп]]}} {{пост край}} {{Президенти на САЩ}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|САЩ}} {{СОРТКАТ:Байдън, Джо}} [[Категория:Президенти на САЩ]] [[Категория:Вицепрезиденти на САЩ]] [[Категория:Членове на Демократическата партия (САЩ)]] [[Категория:Сенатори на САЩ]] [[Категория:Делауеърци]] [[Категория:Американски адвокати]] [[Категория:Американски християни]] [[Категория:Американци от ирландски произход]] [[Категория:Родени в Скрантън]] srmsmafla5hh1h8j9ra6zmxg2vxqr7w 12435436 12435370 2024-12-09T04:43:24Z Carbonaro. 221440 Премахнати [[Special:Contributions/176.222.2.152|редакции на 176.222.2.152]] ([[User talk:176.222.2.152|б]].), към версия на Холдън 12409935 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | име-рождено = Джоузеф Робинет Байдън | описание = американски политик | портрет = Joe Biden presidential portrait.jpg | портрет-описание = Официален портрет на Джо Байдън | роден-място = [[Скрантън]], [[Пенсилвания]] | образование = [[Делауерски университет]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | постове1 = [[Сенат на САЩ|Сенатор]] от [[Делауеър]] | години1 = 3 януари 1973 – 15 януари 2009 | постове2 = 47-и [[Вицепрезидент на Съединените американски щати|вицепрезидент на САЩ]] | години2 = 20 януари 2009 – 20 януари 2017 | постове3 = 46-и [[Президент на Съединените американски щати|президент на САЩ]] | години3 = 20 януари 2021 – }}|подпис=Joe Biden Presidential Signature.svg}} '''Джоузеф Робинет (Джо) Байдън-младши''' ({{lang|en|Joseph Robinette "Joe" Biden, Jr.}}) е американски [[политик]] от [[Демократическа партия (САЩ)|Демократическата партия]], 46-и по ред [[президент на Съединените американски щати]]. Той е вицепрезидент на страната при президента [[Барак Обама]] за 2 мандата в периода 2009 – 2017 г. Преди това е [[Сенат на САЩ|сенатор]] от щата [[Делауеър]] в продължение на 36 години от 1973 г. Съпруга на Байдън и [[първа дама на САЩ]] е преподавателката [[Джил Байдън]]. == Произход, образование и семейство == Роден е в Скрантън, [[Пенсилвания]], син е на Джоузеф Байдън старши (1915 – 2002) и Катрин Финеган (1917 – 2010), католици от ирландско потекло. Живее там в продължение на 10 години, после се премества в [[Делауеър]]. Има 2 братя – Джеймс и Франсис, и сестра Валъри. Става трезвеник след придобити отрицателни впечатления от употребата на алкохол в семействата на родителите си.<ref>[http://thecaucus.blogs.nytimes.com/2008/09/16/riding-the-rails-with-amtrak-joe/ Riding the Rails With Amtrak Joe]</ref> В юношеството и младостта си Байдън страда от заекване, но го преодолява посредством дълги часове рецитиране на поезия пред огледало.<ref>Taylor, Paul (1990). See How They Run: Electing the President in an Age of Mediaocracy. Alfred A. Knopf</ref> Байдън посещава училището Арчмиър Академи в Клеймонт, Делауеър, и го завършва през 1961 г. През 1965 г. получава бакалавърска степен от Университета на Делауеър в [[Нюарк]] със специалности история и [[политология]], на 506-о място по успех от 688 студенти.<ref>Taylor, See How They Run, стр. 98</ref> През 1968 г. става доктор по право в Правния колеж на Сиракузкия университет, където по собствените си думи се е представил под възможностите си.<ref>[http://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=9B0DE3DB143FF93BA2575AC0A961948260 Biden Admits Plagiarism in School But Says It Was Not 'Malevolent']</ref> От 1963 до 1968 г. Байдън получава 5 отлагания от военна служба (колкото и вицепрезидентът [[Дик Чейни]]), по време на [[Виетнамската война]], а през април 1968 г. е освободен от служба заради астма, от която е страдал като юноша.<ref>{{Citation |title=Biden Received Five Student Draft Deferments During Vietnam War |url=http://www.cnsnews.com/public/content/article.aspx?RsrcID=35169 |accessdate=2008-10-31 |archivedate=2008-09-12 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080912194130/http://www.cnsnews.com/public/content/article.aspx?RsrcID=35169 }}</ref> Байдън не участва в движението против Виетнамската война. По-късно казва, че е бил прекалено зает със семейството и следването си.<ref>Taylor, See How They Run, стр. 96.</ref> Джо Байдън се жени за [[Нейлия Хънтър]] през 1966 г. и им се раждат 3 деца – Джоузеф „Бо“ Байдън III (1969 – 2015), Робърт Хънтър Байдън (р. 1970 г.) и Наоми (1971 – 1972). Съпругата и едногодишната му дъщеря загиват в автомобилна катастрофа на 18 декември 1972 г., а синовете му са ранени, но се възстановяват напълно.<ref>{{Citation |title=Timeline of Biden's life and career |url=http://www.sfgate.com/cgi-bin/article.cgi?f=%2Fn%2Fa%2F2008%2F08%2F22%2Fpolitics%2Fp222636D16.DTL |accessdate=2008-09-25 |archivedate=2008-09-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080925021142/http://www.sfgate.com/cgi-bin/article.cgi?f=%2Fn%2Fa%2F2008%2F08%2F22%2Fpolitics%2Fp222636D16.DTL}}</ref> През 1977 г. Байдън се жени за [[Джил Байдън|Джил Джейкъбс]], от която има дъщеря Ашли, р. 1981 г. Синът му Бо Байдън става военен съдия-адвокат, участва в [[война в Ирак (2003)|Иракската война]], по-късно е избран за главен прокурор на щата Делауеър. Умира от рак на мозъка през 2015 г.<ref>{{cite news|url=https://www.nbcnews.com/news/us-news/vice-president-joe-bidens-son-beau-dies-n367171|first=Phil|last=Helsel|title=Beau Biden, Son of Vice President Joe Biden, Dies After Battle With Brain Cancer |publisher=NBC News|date=May 31, 2015|accessdate=December 30, 2019}}</ref> Хънтър Байдън е адвокат във [[Вашингтон (Окръг Колумбия)|Вашингтон]]. [[Файл:Joe Biden, official photo.jpg|мини|180п|Байдън във времето си в Сената]] == Политическа кариера == През 1969 г. Байдън става адвокат, а през 1970 г. е избран за член на окръжния съвет (''County council'') на Делауеър. През 1972 г. се кандидатира за сенатор от щата [[Делауеър]] в [[Сенат на САЩ|Сената на САЩ]]. Кампанията му се управлява от сестра му Валери Байдън Оуенс, попълнена е и от други членове на семейството, поради липсата на средства за наемане на професионални служители, и разчита на раздаване на листовки с позициите му. Той се концентрира върху изтеглянето от Виетнам, околната среда, гражданските права и „промяната“.<ref>[http://www.npr.org/templates/story/story.php?storyId=14999603 www.npr.org]</ref> На 7 ноември 1972 г. Байдън изненадващо побеждава републиканския сенатор-ветеран Джеймс Богс с 3162 гласа и става петият най-млад американски сенатор в историята (на минималната допустима от [[Конституция на САЩ|Конституцията]] възраст 30 г.). Катастрофата на 18 декември 1972 г., в която загиват съпругата и дъщеря му, а синовете му са ранени (колата на Нийла Байдън е блъсната от камион, докато тя излиза от пресечка; шофьорът на камиона е оправдан), го разтърсва. Той обмисля да се откаже от сенатското си място, за да се грижи за синовете си,<ref>Almanac of American Politics 2008, стр. 364</ref> но е убеден да заеме поста от лидера на демократите в Сената Майк Мансфийлд и произнася клетвата за встъпване в длъжност до леглото на един от синовете си.<ref>[http://articles.latimes.com/2008/aug/24/nation/na-biden24 All eyes on VP choice Biden; Obama chose ‘dynamic’ partner, Clinton says ]</ref> Байдън не работи всяка година на 18 декември. Преизбиран е през 1978, 1984, 1990, 1996 и 2002 г. и е на шесто място по най-дълга служба в настоящия Сенат. Байдън се откроява сред сенаторите с това, че пътува до работното си място с държавната железница<ref>Almanac of American Politics 2008, стр. 364</ref> и с това, че е на дъното на таблицата по лично богатство, оценявано на $100 000-$150 000.<ref>[http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2007/03/24/AR2007032400305_pf.html Measuring Wealth of the '08 Candidates]</ref> [[Файл:Biden-Church-Sadat.jpg|мини|275п|Сенаторът Джо Байдън се среща с египетския президент [[Ануар Садат]] след подписването на мирния договор между [[Египет]] и [[Израел]], 27 март 1979 г.]] === Външна политика === Джо Байдън е дългогодишен член на Сенатската комисия по външни отношения. В отговор на отказа на [[Конгрес на САЩ|Конгреса на САЩ]] да ратифицира договора [[САЛТ|SALT II]], подписан от съветския лидер [[Леонид Брежнев]] и президента [[Джими Картър]] през 1979 г., Байдън по своя инициатива се среща с министъра на външните работи на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] [[Андрей Громико]], информира го за американските тревоги и интереси и осигурява няколко промени, които вземат предвид противопоставянето от страна на Комисията по външни отношения.<ref>Salacuse, Jeswald W. (2005). Leading Leaders: How to Manage Smart, Talented, Rich and Powerful People</ref> ==== Балкани ==== Байдън редовно пътува до [[Балкани]]те през 90-те години, застъпва се вдигането на оръжейното ембарго и обучението на [[бошняци|босненските мюсюлмани]], разследването на [[военни престъпления]] и военни удари на [[НАТО]]. Според Байдън на среща с югославския президент [[Слободан Милошевич]] той го нарича „военнопрестъпник“, макар някои от присъстващите на срещата да не си спомнят такова изказване.<ref>[http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2008/10/06/AR2008100602681_pf.html Biden Played Less Than Key Role in Bosnia Legislation]</ref> В автобиографичната си книга ''Promises to Keep'' Байдън се описва като водеща фигура в определянето на американската политика за Балканите Босна, съществено спомагайки за убеждаването на президента [[Бил Клинтън]] да се намеси с военна сила във [[Босненска война|войната]] в [[Босна и Херцеговина]],<ref>{{Citation |title=Democratic Presidential Candidates |url=http://www.theiowacaucus.com/Presidential-Candidate-Profiles.php |accessdate=2008-10-31 |archivedate=2008-10-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20081008051039/http://www.theiowacaucus.com/Presidential-Candidate-Profiles.php }}</ref> но според служители в Конгреса, както и записите на гласуванията и речите му, ролята му не е била ключова.<ref>[http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2008/10/06/AR2008100602681_pf.html Biden Played Less Than Key Role in Bosnia Legislation]</ref> Байдън нарича приноса си в определянето на политиката на САЩ спрямо Балканите „най-гордият момент в обществения ми живот“, наред с работата си по приемането на Закона против насилие срещу жените.<ref>{{Citation |title=On foreign policy, Biden is respected but not always popular |url=http://www.latimes.com/news/nationworld/washingtondc/la-na-foreignpol24-2008aug24,0,1369471.story |accessdate=2008-08-27 |archivedate=2008-08-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080827043338/http://www.latimes.com/news/nationworld/washingtondc/la-na-foreignpol24-2008aug24,0,1369471.story }}</ref> Той призовава за разширение на НАТО. [[Файл:Bidenpetraeus.jpg|мини|275п|Байдън на изслушването в Сената на американския командир в Ирак ген. Дейвид Петреъс и посланика в Ирак Райън Крокър, 11 септември 2007 г.]] ==== Ирак ==== През 1991 г. Байдън гласува против резолюцията за [[Война в Персийския залив (1990-1991)|Войната в Персийския залив]].<ref>{{Citation |title=On foreign policy, Biden is respected but not always popular |url=http://www.latimes.com/news/nationworld/washingtondc/la-na-foreignpol24-2008aug24,0,1369471.story |accessdate=2008-08-27 |archivedate=2008-08-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080827043338/http://www.latimes.com/news/nationworld/washingtondc/la-na-foreignpol24-2008aug24,0,1369471.story }}</ref> През 2002 г. заявява, че [[Саддам Хюсеин]] е заплаха за националната сигурност и няма друг избор, освен заплахата да бъде елиминирана.<ref>[http://www.msnbc.msn.com/id/18381961/page/2 www.msnbc.msn.com]</ref> Той гласува в подкрепа на резолюцията за [[война в Ирак (2003)|нахлуването на САЩ]] в [[Ирак]], по-късно определяйки гласа си като „грешка“, но след това предлага резолюции за промяна на американска стратегия. Байдън е водещ застъпник на идеята за създаването на хлабава федерация от етнически държави на [[кюрди]]те, [[шиити]]те и [[сунити]]те в Ирак.<ref>[http://www.nytimes.com/2007/08/19/weekinreview/19shanker.html?_r=1&oref=slogin Divided They Stand, but on Graves]</ref> През септември 2007 г. Сенатът приема незадължаваща резолюция в подкрепа на подобен план. Политическото ръководство на Ирак отхвърля такова предложение като ''де факто'' разделяне на страната, а американското посолство в Ирак се дистанцира от идеята.<ref>[http://articles.latimes.com/2007/oct/01/world/fg-iraq1 U.S. vote unites Iraqis in anger]</ref> След [[Руско-грузинска война (2008)|Руско-грузинската война]] през август 2008 г. Байдън подтиква администрацията на президента [[Джордж У. Буш]] да подкрепи пакет от $ 1 млрд. за възстановяването на Грузия.<ref>[http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2008/10/06/AR2008100602681_pf.html Biden Played Less Than Key Role in Bosnia Legislation]</ref> === Правосъдие === Байдън е служил като председател на Сенатската комисия по правосъдие (занимаваща се с въпроси като борба срещу разпространението на наркотици, предотвратяване на престъпления и защита на гражданските свободи) и е водач в създаването на Закона за контрол над насилствените престъпления и на Закона против насилието срещу жени. Той председателства Комисията по правосъдие по време довелите до спорове номинации на за [[Върховен съд на САЩ|Върховния съд на САЩ]] на Робърт Борк (номинацията е отхвърлена от Сената през 1987 г.) и Кларънс Томас (номинацията е одобрена през 1991 г., въпреки съпротивата от страна на либерални кръгове в САЩ). [[Файл:Obamas and Bidens.jpg|мини|275п|[[Барак Обама|Барак]] и [[Мишел Обама]] заедно с [[Джил Байдън|Джил]] и Джо Байдън, [[Спрингфийлд (Илинойс)|Спрингфийлд]], [[Илинойс]], 23 август 2008 г.]] [[Файл:Official portrait of President Obama and Vice President Biden 2012.jpg|мини|200п|Вицепрезидентът Байдън с президента Обама през юли 2012 г.]] === Вицепрезидент === През 1988 г. Байдън се кандидатира за президент на първичните избори на [[Демократическа партия на САЩ|Демократическата партия]], но рано се оттегля, след като е обвинен, че е плагиатствал от реч на британския политик Нийл Кинък, тогавашен водач на [[Лейбъристка партия|Лейбъристката партия]]. Байдън неуспешно се кандидатира за президент и през 2008 г. Спечелилият първичните избори на Демократическата партия през 2008 г. сенатор от щата Илинойс [[Барак Обама]] го избира за кандидат-вицепрезидент на Демократическата партия на 22 август 2008 г. На [[4 ноември]] [[2008]] г. тандемът Обама/Байдън убедително печели изборите срещу тандема на Републиканската партия [[Джон МакКейн|МакКейн]]/[[Сара Пейлин|Пейлин]]. Встъпвайки в длъжност на [[20 януари]] [[2009]] г., Байдън става първият вицепрезидент [[Римокатолическа църква|католик]] и първият от щата [[Делауеър]]. === Президент === Байдън печели [[президентски избори в САЩ (2020)|изборите през 2020 година]] заедно с кандидатката за [[Вицепрезидент на Съединените американски щати|вицепрезидент]] [[Камала Харис]]. Изборът на Байдън и Харис е оспорван от другия основен претендент – настоящият към този момент президент на страната [[Доналд Тръмп]] – който обявява себе си за победител. Доказателства за предполагаемите „огромни измами“ и „кражба на избора“ обаче не са предоставени, като фактите потвърждават, че изборите са били честни и гласовете на избирателите са отчетени коректно,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.forbes.com/sites/jemimamcevoy/2020/12/17/these-are-the-voter-fraud-claims-trump-tried-and-failed-to-overturn-the-election-with/ |заглавие=These Are The Voter Fraud Claims Trump Tried (And Failed) To Overturn The Election With |фамилно_име=McEvoy |първо_име=Jemima |труд=Forbes |език=en |достъп_дата=2020-12-18}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.factcheck.org/2020/12/nine-election-fraud-claims-none-credible/ |заглавие=Nine Election Fraud Claims, None Credible |фамилно_име=Spencer |първо_име=Saranac Hale |дата=2020-12-11 |труд=FactCheck.org |език=en-US |достъп_дата=2020-12-18}}</ref> а практически всички заведени от Тръмп и поддръжниците му искове в американските съдилища към декември 2020 година, включително във [[Върховен съд на САЩ|Върховния съд]], биват отхвърлени.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/election-us-2020-54724960 |заглавие=US election 2020: What legal challenges remain for Trump? |дата=2020-12-15 |труд=BBC News |език=en-GB |достъп_дата=2020-12-18}}</ref> След проведеното от [[Избирателна колегия (САЩ)|избирателната колегия]] гласуване,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.usatoday.com/premium-registration/?return=https%3A%2F%2Fwww.usatoday.com%2Fstory%2Fnews%2Fpolitics%2Felections%2F2020%2F12%2F15%2Fjoe-biden-won-electoral-college-what-happens-next-in-election-process%2F6547611002%2F |заглавие=Joe Biden won the Electoral College. Here's what happens next in the election process |фамилно_име=Morin |първо_име=Rebecca |дата=2020-12-15 |труд=USA TODAY |достъп_дата=2020-12-18}}</ref> Байдън е поздравен за победата и от най-висшите политици в [[Републиканска партия|Републиканската партия]], включително от лидера на мнозинството в американския Сенат, [[Мич Макконъл]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.usnews.com/news/politics/articles/2020-12-16/trump-voters-accept-biden-victory-with-reservations |заглавие='With Reservations': Trump Voters Grapple With Biden's Win |фамилно_име=Colvin |първо_име=Jill |дата=2020-12-16 |труд=U.S. News // Associated Press |достъп_дата=2020-12-18}}</ref> [[Файл:Barack Obama, Donald Trump, Joe Biden at Inauguration 01-20-17 (cropped).jpg|мини|200px|Бившият вицепрезидент Байдън заедно с президента [[Доналд Тръмп]] и бившия президент [[Барак Обама]] през януари 2017 г.]] == Оттегляне от Белия дом == На [[20 януари]] [[2017]] г. Байдън е наследен от [[Майк Пенс]] на поста вицепрезидент. След оттеглянето си от поста на вицепрезидент Байдън често критикува работата на администрацията на президента Тръмп и често поставя под съмнение ефективността ѝ. == Твърдения за посегателства == Съществуват снимки и видеоклипове, които показват Байдън в това, което някои смятат за неподходяща близост с жени и деца, включително целувки и докосвания. Байдън се определя като „тактилен политик“ и признава, че това поведение му е създавало проблеми в миналото. На 29 март 2019 г. бившата председателка на парламента на щата Невада Люси Флорес твърди, че Байдън я докосва без нейното съгласие на митинг на кампания през 2014 г. в Лас Вегас. В списанието ''The Cut New York Magazine'' Флорес пише, че Байдън е отишъл зад нея, сложил ръце на раменете ѝ, помирисал косата ѝ и целунал задната част на главата, добавяйки, че начинът, по който я е докоснал, е интимен, запазен за близки приятели, семейство или романтични партньори – „и се чувствах безсилна да направя нещо по въпроса“. Говорителят на Байдън съобщава, че той не си спомня случая. Два дни по-късно Ейми Лаппос, бивш помощник на конгресмена Джим Химес, казва, че Байдън я докосва по неподходящ начин, като държи главата си като търка носа си с нея в политически фонд в Гринуич през 2009 г. Следващият ден още две жени излизат с обвинения за непристойно поведение. Кейтлин Карузо казва, че Байдън е поставил ръка на бедрото ѝ, а DJ Хил твърди, че той е прокарал ръка от рамото ѝ надолу по гърба. Али Кол, Софи Карасек и Вейл Конерт-Яунт в началото на април казват пред „Вашингтон пост“, че Байдън ги е докосвал по начини, които са ги карали да се чувстват неудобно. През април 2019 г. Байдън се извинява, че хората не са разбрали поведението му, но твърди, че намеренията му са били почтени; той продължава да настоява, че не съжалява за нищо, което някога е правил, което кара критиците да го обвиняват в изпращане на смесени сигнали. [[Файл:Joe Biden kickoff rally May 2019.jpg|мини|200px|Байдън по време на митинг във [[Филаделфия]] през май 2019 г.]] == Кандидат за президент == Между [[2016]] г. и [[2019]] г. медиите често споменават Байдън като вероятен кандидат на [[Президентски избори в САЩ (2020)|изборите през 2020]]. На въпроса му дали ще се кандидатира, той дава разнообразни отговори, казвайки „никога не казвай никога“. В един момент той предполага, че не вижда сценарий, при който отново ще бъде кандидат за президент, но няколко дни по-късно каза: „Ще тичам, ако мога да ходя.“ През януари 2018 г. е сформиран комитет за политически действия, известен като „Време е за Байдън“, който иска участието на Байдън в надпреварата. Байдън заявява, че ще реши дали да се кандидатира или не до януари 2019 г. но по това време не прави съобщение. Негови приближени казват, че той е „много близо да каже да“, но че е загрижен за ефекта, който друг президентски мандат може да окаже върху семейството и репутацията му, както и борбите за набиране на средства и схващанията за неговата възраст и относителния центризъм. От друга страна, той е подтикнат да управлява „чувството си за дълг“, обидата към президентството на Тръмп, липсата на външнополитически опит сред другите демократични надежди и желанието му да насърчава „прогресивизъм за изграждане на мост“ в партията. Той стартира кампанията си на 25 април 2019 г. Избира [[Филаделфия]], [[Пенсилвания]], като щаб на своята кампания. [[Файл:Joe Biden (49536511763).jpg|мини|200px|Байдън по време на митинг в [[Хендерсън (Невада)|Хендерсън]], [[Невада]] през февруари 2020 г.]] На 15 юли 2019 г. неправителствената инициатива за борба с рака, стартирана от Байдън, обявява, че ще прекрати дейността си в обозримо бъдеще. Байдън и съпругата му напускат борда на инициативата през април като етична предпазна мярка, преди той да започне президентската си кампания. През септември 2019 г. е съобщено, че президентът Тръмп е оказал натиск върху [[Президент на Украйна|украинския президент]] [[Владимир Зеленски]] да разследва предполагаеми неправомерни действия от страна на Байдън и неговия син Хънтър Байдън. Въпреки твърденията, към септември 2019 г. не са представени доказателства за никакви нарушения от страна на баща и син Байдън. Медиите широко интерпретираха този натиск за разследване на семейство Байдън като опит да се навреди на шансовете на Байдън да спечели президентството, което довежда до политически скандал и [[импийчмънт]] на Тръмп от [[Камара на представителите на САЩ|Камарата на представителите на САЩ]]. В началото на 2019 г. Тръмп и неговите съюзници лъжливо обвиняват Байдън, че е освободил украинския генерален прокурор Виктор Шокин, тъй като той уж е провеждал разследване срещу Burisma Holdings, в което е нает Хънтър Байдън. Байдън е обвинен, че е отказал помощ от Украйна за 1 милиард долара в тези усилия. През 2015 г. тогавашният вицепрезидент Байдън притиска украинския парламент да отстрани Шокин, тъй като САЩ, Европейският съюз и други международни организации го смятат за корумпиран и неефективен, и по-специално не настоятелно разследва Burisma Holdings. Удържането на 1 милиард долара помощ е част от тази официална политика. През цялата 2019 г. Байдън води своите пред съперниците си в Демократическата партия в националните проучвания и е смятан за водещ кандидат в демократичните президентски първични избори. Но след разочароващи участия в първичните състезания в щатите [[Айова]] и [[Ню Хемпшир]] в началото на 2020 г., той изпада на второ място зад [[Бърни Сандърс]] в средата на февруари. След като печели първичните избори в [[Южна Каролина]] и оттеглянето и последвалата подкрепа на [[Пийт Бутиджидж]] и [[Ейми Клобучар]], Байдън постига убедителни победи в първичните избори на Супер вторник на 3 март и си възвръща преднината. Байдън разширява преднината си със силни победи в четири щата ([[Айдахо]], [[Мичиган]], [[Мисисипи]] и [[Мисури]]) на 10 март. Със спирането на кампанията на Бърни Сандърс на [[8 април]] [[2020]] г. Байдън става предполагаемият кандидат за президентските избори на Демократическата партия. По този начин на възраст от 77 години, Байдън се превръща в най-възрастния човек издиган за президент от двете големи партии. Месец преди да стане предполагаем кандидат за президент, Байдън се ангажира да излъчи за свой кандидат за [[вицепрезидент]] [[жена]]. На [[11 август]] [[2020]] г. Байдън избира за вицепрезидент сенатора от щата [[Калифорния]] [[Камала Харис]]. На [[Президентски избори в САЩ (2020)|изборите на 3 ноември 2020]] Байдън е избран за 46-ия президент на САЩ побеждавайки действащия президент [[Доналд Тръмп]]. За Байдън гласуват 81 281 888 души и печели 306 електорални гласа, докато за Тръмп гласуват 74 223 251 и получава 232 електорални гласа. [[Файл:President_Biden_taking_oath_of_office_(cropped).png|мини|200п|Джо Байдън полага клетва като 46-ти президент на САЩ на 20 януари 2021 г.]] == Президентство == Байдън встъпва в длъжност като 46-ия [[президент на САЩ]] на [[20 януари]] [[2021]] г., наследявайки на поста [[Доналд Тръмп]]. При встъпването си в длъжност на [[20 януари]] [[2021]] г. Байдън е на 78 години и 61 дни, което го превръща в най-възрастния президент в историята на [[САЩ]]. Също така се превръща във втория президент [[Католицизъм|католик]] след [[Джон Кенеди]]. Тогава Байдън е по-възрастен със 79 дни от [[Роналд Рейгън]], който напуска президентския пост през [[1989]] г. малко преди 78-ия си рожден ден. Също като Рейгън, Байдън е по-възрастен от четирима свои предшественици. За разлика от Рейгън (по-възрастен от 35-ти президент Кенеди (1961 – 1963), 37-ми президент [[Ричард Никсън]] (1969 – 1974), 38-ми [[Джералд Форд]] (1974 – 1977) и 39-ти [[Джими Картър]] (1977 – 1981) предшествениците на Байдън са били последователно преди него, заемали президентския пост в продължение на 28 години – [[Бил Клинтън]] (1993 – 2001), [[Джордж Уокър Буш|Джордж Буш]] (2001 – 2009), Барак Обама (2009 – 2017) и Доналд Тръмп (2017 – 2021). На 20 ноември 2022 г. Байдън се превръща в първия президент на САЩ, навършил 80 години, докато е на поста. == Личен живот == През февруари 1988 г. Байдън е опериран по спешност заради мозъчна [[аневризма]] и получава последно причастие от католически свещеник.<ref>[http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2008/10/22/AR2008102203657.html Campaign Curriculum], ''Washington Post'', 22.10.2008.</ref> Възстановяването го отвлича от сенатските му задължения в продължение на седем месеца. Байдън не е имал повторни прояви на аневризма оттогава. == Бележки == <references/> == Външни препратки == * {{икона|en}} [https://obamawhitehouse.archives.gov/vp Вицепрезидент Джо Байдън на сайта на Белия дом] (архивирано) * Йоан Запрянов, [https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2020/03/06/4037092_stranniiat_sluchai_s_djo_baidun/ Странният случай с Джо Байдън], Капитал, 6 март 2020 {{пост начало}} {{пост|[[президент на САЩ]]|[[20 януари]] [[2021]]||[[Доналд Тръмп]]|[[Доналд Тръмп]]}} {{пост край}} {{Президенти на САЩ}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|САЩ}} {{СОРТКАТ:Байдън, Джо}} [[Категория:Президенти на САЩ]] [[Категория:Вицепрезиденти на САЩ]] [[Категория:Членове на Демократическата партия (САЩ)]] [[Категория:Сенатори на САЩ]] [[Категория:Делауеърци]] [[Категория:Американски адвокати]] [[Категория:Американски християни]] [[Категория:Американци от ирландски произход]] [[Категория:Родени в Скрантън]] sbt7mbl6a37cks8aratvwmx8sgju3bk 0 219482 12435454 12389189 2024-12-09T05:31:24Z InternetArchiveBot 282151 Add 1 book for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435454 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Археите''' (''Archaea'') са биологична [[империя (биология)|империя]] едноклетъчни [[Микроорганизъм|микроорганизми]], в клетките на които липсва [[клетъчно ядро]] или други мембранно-разграничени [[Клетъчни органели|органели]]. В съвременната [[класификация на организмите]] Архея се разглеждат като самостоятелна империя или като подцарство наред с [[Бактерии]]те и [[Еукариоти]]те <ref>{{cite journal |author=Pace NR |title=Time for a change |journal=Nature |volume=441 |issue=7091 |pages=289 |year=2006 |month=Май |pmid=16710401 |doi=10.1038/441289a}}</ref>. В миналото са били класифицирани като група от надцарството на бактериите, поради което се наричат и '''архебактерии'''. Археите приличат на бактериите по това, че са едноклетъчни и нямат обособено [[клетъчно ядро]]. За разлика от бактериите обаче археите имат различно [[филогенеза|филогенетично развитие]] и специфичен [[метаболизъм]]. Името архебактерии все още се използва като синоним, но препоръките са за постепенното му заместване с архея. Архея се подразделят на четири добре разграничени [[царство (биология)|царства]], но не се изключват и други допълнителни царства като например ''[[Nanoarchaeota]]'', обособено въз основа на един-единствен представител, открит през 2002 година. Най-добре проучени са групите на ''[[Crenarchaeota]]'' и ''[[Euryarchaeota]]''. Класифицирането на архея е сравнително трудно, тъй като повечето представители не са култивирани в [[лаборатория|лабораторни условия]], а са единствено определяни въз основа на [[геном|генетичния]] си материал при [[секвениране]] на проби от съответни местообитания. Обикновено, археите и бактериите са доста сходни по размери и форма, но могат да се посочат и известни изключения, като например археите ''[[Haloquadra|Haloquadra walsbyi]]'' [[клетка (биология)|клетките]] на която са плоски и квадратни. Въпреки нагледното сходство с бактериите, археите притежават гени и няколко [[биохимичен път|биохимични пътища]], които ги приближават по-скоро до еукариотите. Като примери за това могат да се посочат [[ензим]]ите на [[транскрипция (биология)|транскрипцията]] и [[Транслация (биология)|транслацията]]. Друга особеност на археите, която ги прави уникални е наличието на [[етер (химия)|етерни]] [[липиди]] в клетъчната им [[Клетъчна мембрана|мембрана]]. Археите могат да използват значително по-разностранни източници на енергия в сравнение с еукариотите, вариращи от органични съединения като [[захари]] до използването на [[амоняк]], [[метал]]ни [[йон]]и или дори газообразен [[водород]]. Археите са размножават [[безполово размножаване|безполово]] чрез делене на две, фрагментация или чрез пъпкуване. За разлика от бактериите и еукариотите при археите не са известни видове, формиращи [[спора|спори]]. Първоначално археите са възприемани като [[екстремофил]]и, които живеят в сурова околна среда – например [[геотермален извор|геотермални извори]] или солени езера, но по-късно се установява, че архебактерии могат да бъдат открити в доста широк кръг местообитания като [[почва|почви]], [[океан]]и и [[блата|блатисти]] местности. Археите са изключително многобройни в океаните, като архебактериите в [[планктон]]а се считат за една от най-големите групи организми на планетата. Археите се възприемат като важна част от живота на [[Земя]]та и се счита, че играят огромна роля във [[Кръговрат на въглерода|въглеродния]] и [[Кръговрат на азота|азотния цикъл]]. Не са известни [[патоген]]ни видове архебактерии или [[паразит]]и, но има видове стъпващи в [[мутуализъм|мутуалистични]] или [[коменсализъм|коменсалистични]] отношения. Пример за това е [[метан]]огенните археи, обитаващи [[черва]]та на [[човек]]а и [[преживни животни|преживните животни]], които са относително многобройни и помагат за [[храносмилане]]то. Археите имат известно значение за [[технология]]та и производството, предимно тези произвеждащи различни видове висококалорични газове като страничен продукт от [[метаболизъм|метаболизма]] си. Също така енстремалните [[термофил|термо-]] и [[халофил]]и са важен източник на ензими за [[биотехнология]]та и [[молекулярна биология|молекулярната биология]]. == Класификация == === Ново царство === През началото и средата на [[20 век]], [[прокариоти]]те са разглеждани като една група и се класифицирани въз основа на [[биохимия|биохимичните]] и [[Морфология (биология)|морфологичните]] си особености. Типичен показател е формата на клетката, състава на клетъчната стена, както и [[Субстрат (биохимия)|субстратите]] които консумират <ref>{{cite journal |author=Staley JT |title=The bacterial species dilemma and the genomic-phylogenetic species concept |journal=Philos. Trans. R. Soc. Lond., B, Biol. Sci. |volume=361 |issue=1475 |pages=1899 – 909 |year=2006 |pmid=17062409 |url=http://journals.royalsociety.org/openurl.asp?genre=article&doi=10.1098/rstb.2006.1914 |doi=10.1098/rstb.2006.1914 |pmc=1857736}}</ref>. През 1965 година се оформя нов метод за изграждане на класификация <ref>{{cite journal |author=Zuckerkandl E, Pauling L |title=Molecules as documents of evolutionary history |journal=J. Theor. Biol. |volume=8 |issue=2 |pages=357 – 66 |year=1965 |pmid=5876245 |doi=10.1016/0022 – 5193(65)90083 – 4}}</ref>, основаващ се на [[секвенция|секвенции]] на отделни [[ген]]и и близостта и връзката на тези секвенции при отделните видове. Този метод, известен като [[филогенетичен анализ]], е широко използван и през [[21 век]]. [[Файл:Aerial image of Grand Prismatic Spring (view from the south).jpg|мини|250px|Археите са открити за първи път в екстремални условия – във вулканични [[геотермален извор|геотермални извори]]]] Археите се класифицират като отделна група прокариоти през 1977 година от [[Карл Воус]] и [[Джордж Фокс]], въз основа на филогенетичен анализ на секвенции от [[рибозомна РНК]] (рРНК) <ref>{{cite journal|author=Woese C, Fox G |title=Phylogenetic structure of the prokaryotic domain: the primary kingdoms |journal=Proc Natl Acad Sci USA |volume=74 |issue=11 |pages=5088 – 90 |year=1977 |pmid=270744 |pmc=432104 |doi=10.1073/pnas.74.11.5088}}</ref>. По този начин, първоначално се обособяват две отделни подцарства – това на архебактериите (Archaebacteria) и на еубактериите (Eubacteria). Още тогава Карл Воус отбелязва, че архебактериите представляват фундаментално различна форма на живот. За да се подсилят разликите тези две подцарства те се наименуват археи (Archaea) и бактерии (Bacteria), а към 1990 година се обособяват и като отделни [[царство (биология)|царства]] <ref>{{cite journal |author=Woese CR, Kandler O, Wheelis ML |title=Towards a natural system of organisms: proposal for the domains Archaea, Bacteria, and Eucarya |journal=Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A. |volume=87 |issue=12 |pages=4576 – 9 |year=1990 |pmid=2112744 |url=http://www.pnas.org/cgi/pmidlookup?view=long&pmid=2112744 |doi=10.1073/pnas.87.12.4576 |pmc=54159}}</ref>. Думата архея произлиза от древногръцки (''ἀρχαῖος'') и означава „древно нещо“. Първоначално, само метаногенните археи се поставят в новото царство, като преобладаващата концепция за археите е като [[екстремофил]]ни организми, обитаващи геотермални извори и солени езера. В края на 20 век, микробиолозите започват да натрупват доказателства за археи от разнообразни местообитания, част от които от сравнително нормални места като почва и водите на океаните <ref name=DeLong>{{cite journal |author=DeLong EF |title=Everything in moderation: archaea as 'non-extremophiles' |journal=Curr. Opin. Genet. Dev. |volume=8 |issue=6 |pages=649 – 54 |year=1998 |pmid=9914204 |doi=10.1016/S0959-437X(98)80032-4}}</ref>. Преоценяването на важността и значимостта на археите, става възможно и като резултат от използването на нови молекулярно биологични методи като например [[полимеразна верижна реакция]]. По този начин става възможно откриването на археи от проби от различни почви и водоеми, единствено благодарение на наличието на [[геном|генетичен материал]] <ref>{{cite journal |author=Theron J, Cloete TE |title=Molecular techniques for determining microbial diversity and community structure in natural environments |journal=Crit. Rev. Microbiol. |volume=26 |issue=1 |pages=37 – 57 |year=2000 |pmid=10782339 |doi=10.1080/10408410091154174}}</ref>. Секвенционните методи дават значително преимущество, поради факта, че лабораторното култивиране на археи в голяма част от случаите е изключително трудно <ref>{{cite journal |author=Schmidt TM |title=The maturing of microbial ecology |journal=Int. Microbiol. |volume=9 |issue=3 |pages=217 – 23 |year=2006 |pmid=17061212 |url=http://www.im.microbios.org/0903/0903217.pdf|format=PDF}}</ref>. === Съвременна класификация === {{Основна|Класификация на археите}} Класификацията на археите, а и на прокариотите като цяло, е динамична и обект на множество дискусии. Съвременната класификация си поставя за цел организирането на археите в групи от видове, които споделят сходни структурни характеристики и общи предшественици <ref name=Gevers>{{cite journal |author=Gevers D, Dawyndt P, Vandamme P, ''et al.'' |title=Stepping stones towards a new prokaryotic taxonomy |journal=Philos. Trans. R. Soc. Lond., B, Biol. Sci. |volume=361 |issue=1475 |pages=1911–6 |year=2006 |pmid=17062410 |doi=10.1098/rstb.2006.1915 |url=http://journals.royalsociety.org/openurl.asp?genre=article&doi=10.1098/rstb.2006.1915 |pmc=1764938}}</ref>. Сравнително важен показател е [[филогенетично родство|филогенетичното родство]] въз основа на секвенции на [[рибозомна РНК|рибозомни РНК]], за определяне на сходството между видовете <ref name=Robertson/>. Повечето археи, които могат да се култивират и проучват са предимно представители на подцарствата (типовете) ''[[Euryarchaeota]]'' и ''[[Crenarchaeota]]''. Някои групи са обособени въз основа, но нови данни, като например ''[[Nanoarchaeota]]'', която съдържа един-единствен представител ''[[Nanoarchaeum|Nanoarchaeum equitans]]'', открит през 2002 година <ref>{{cite journal |author=Huber H, Hohn MJ, Rachel R, Fuchs T, Wimmer VC, Stetter KO. |title=A new phylum of Archaea represented by a nanosized hyperthermophilic symbiont |journal=Nature |volume=417 |issue=6884 |pages=27–8 |year=2002 |pmid=11986665 |doi=10.1038/417063a}}</ref>. Относително малко проучено е подцарството ''[[Korarchaeota]]'', съдържащо малка група от необикновени [[термофил]]ни видове, притежаващи свои специфични характеристики, но и такива близки до ''Crenarchaeota'' <ref>{{cite journal |author=Barns SM, Delwiche CF, Palmer JD, Pace NR |title=Perspectives on archaeal diversity, thermophily and monophyly from environmental rRNA sequences |journal=Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A. |volume=93 |issue=17 |pages=9188–93 |year=1996 |pmid=8799176 |url=http://www.pnas.org/cgi/pmidlookup?view=long&pmid=8799176 |doi=10.1073/pnas.93.17.9188 |pmc=38617}}</ref><ref>{{cite journal |author=Elkins JG, Podar M, Graham DE, ''et al.'' |title=A korarchaeal genome reveals insights into the evolution of the Archaea |journal=Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A. |volume=105 |issue=23 |pages=8102 – 7 |year=2008 |month=Юни |pmid=18535141 |doi=10.1073/pnas.0801980105 |url=http://www.pnas.org/cgi/pmidlookup?view=long&pmid=18535141 |last12=Goltsman |first12=E |last13=Barry |first13=K |last14=Koonin |first14=EV |last15=Hugenholtz |first15=P |last16=Kyrpides |first16=N |last17=Wanner |first17=G |last18=Richardson |first18=P |last19=Keller |first19=M |last20=Stetter |first20=KO |pmc=2430366}}</ref>. Други новооткрити видове са едва далечно родствени на проучените археи<ref>{{cite journal |author=Baker, B.J., Tyson, G.W., Webb, R.I., Flanagan, J., Hugenholtz, P. and Banfield, J.F. |title=Lineages of acidophilic Archaea revealed by community genomic analysis. Science |journal=Science |volume=314 |issue=6884 |pages=1933 – 1935 |year=2006 |doi=10.1126/science.1132690 |pmid=17185602}}</ref>, а и са сред най-малките познати организми на планетата<ref>{{cite journal |author=Baker BJ, Comolli LR, Dick GJ, ''et al.'' |title=Enigmatic, ultrasmall, uncultivated Archaea |journal=Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A. |volume=107 |issue=19 |pages=8806 – 11 |year=2010 |month=Май |pmid=20421484 |doi=10.1073/pnas.0914470107}}</ref>. [[Файл:Rio tinto river CarolStoker NASA Ames Research Center.jpg|мини|200px|ляво|През 2006 година са открити нова група от археи, населяваща киселинни дренажни води, подобни на посочената на картинката.]] Класифицирането на археите в отделни [[вид (биология)|видове]] е също предмет на дискусия. В [[биология]]та вид е група от сходни организми, като важен критерий за дефинирането на вид е т.нар. репродуктивен критерий – организмите от един вид са способни да се размножават помежду си, но са репродуктивно изолирани от близки групи организми <ref>{{cite journal |author=de Queiroz K |title=Ernst Mayr and the modern concept of species |journal=Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A. |volume=102 Suppl 1 |pages=6600–7 |year=2005 |pmid=15851674 |url=http://www.pnas.org/cgi/pmidlookup?view=long&pmid=15851674 |doi =10.1073/pnas.0502030102 |pmc=1131873}}</ref>. Прилагането на подобен критерий при археите, а и при останалите прокариоти, е невъзможно, поради факта, че те се размножават [[безполово размножаване|безполово]], а се наблюдава и междувидов обмен на генетична информация (т.нар. хоризонтален трансфер). Допълнително усложняване внасят данни за съществуването на археи, клетките на които се групират в асоциации и много рядко или никога не обменят генетичен материал с други видове клетки <ref>{{cite journal |author=Eppley JM, Tyson GW, Getz WM, Banfield JF |title=Genetic exchange across a species boundary in the archaeal genus ferroplasma |journal=Genetics |volume=177 |issue=1 |pages=407–16 |year=2007 |pmid=17603112 |url=http://www.genetics.org/cgi/pmidlookup?view=long&pmid=17603112 |doi =10.1534/genetics.107.072892 |pmc=2013692}}</ref>, което ги обособява в нещо като отделен вид. При други археи (''[[Halorubrum]]'') се наблюдава много сериозен генетичен обмен дори и между посочените клетъчни асоциации и други видове <ref>{{cite journal |author=Papke RT, Zhaxybayeva O, Feil EJ, Sommerfeld K, Muise D, Doolittle WF |title=Searching for species in haloarchaea |journal=Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A. |volume=104 |issue=35 |pages=14092–7 |year=2007 |pmid=17715057 |url=http://www.pnas.org/cgi/pmidlookup?view=long&pmid=17715057 |doi =10.1073/pnas.0706358104 |pmc=1955782 }}</ref>. Подобни противоречиви данни усложняват класифицирането на клетъчните асоциации като отделни видове <ref>{{cite journal |author=Kunin V, Goldovsky L, Darzentas N, Ouzounis CA |title=The net of life: reconstructing the microbial phylogenetic network |journal=Genome Res. |volume=15 |issue=7 |pages=954–9 |year=2005 |pmid=15965028 |url=http://www.genome.org/cgi/pmidlookup?view=long&pmid=15965028 |doi =10.1101/gr.3666505 |pmc=1172039}}</ref>. Съвременните представи за многообразието на археите са непълни и общия брой видове не може да бъде определен с голяма точност <ref name=Robertson>{{cite journal |author=Robertson CE, Harris JK, Spear JR, Pace NR |title=Phylogenetic diversity and ecology of environmental Archaea |journal=Curr. Opin. Microbiol. |volume=8 |issue=6 |pages=638–42 |year=2005 |pmid=16236543 |doi=10.1016/j.mib.2005.10.003}}</ref>. Дори общия брой таксони на ниво [[тип (биология)|тип]], варира между 18 и 23, от които едва 8 типа са проучени въз основа на типови култури. Много от познатите видове са известни единствено от единични рибозомни РНК, намерени в определени местообитания <ref>{{cite journal |author=Hugenholtz P |title=Exploring prokaryotic diversity in the genomic era |journal=Genome Biol. |volume=3 |issue=2 |pages=REVIEWS0003 |year=2002 |pmid=11864374 |url=http://genomebiology.com/1465-6906/3/REVIEWS0003 |doi=10.1186/gb-2002-3-2-reviews0003 |pmc=139013 |access-date=2010-06-06 |archive-date=2020-03-15 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200315111159/http://genomebiology.com/1465-6906/3/REVIEWS0003 }}</ref>. Проблемът за изучаването на организми, които не могат да се култивират в [[лаборатория|лабораторни условия]], освен за археите е актуален и при останалите [[прокариот]]и <ref>{{cite journal |author=Rappé MS, Giovannoni SJ |title=The uncultured microbial majority |url=https://archive.org/details/sim_annual-review-of-microbiology_2003_57/page/369 |journal=Annu. Rev. Microbiol. |volume=57 |pages=369–94 |year=2003 |pmid=14527284 |doi=10.1146/annurev.micro.57.030502.090759}}</ref>. == Произход и еволюция == Въпреки че предполагаеми [[фосил]]и от прокариотни клетки са датирани от преди около 3,5 милиарда години, повечето прокариоти нямат отличителна форма, поради което не може да се твърди със сигурност дали фосилните материали са на [[бактерии]] или археи <ref>{{cite journal |author=Schopf J |title=Fossil evidence of Archaean life |url=http://www.journals.royalsoc.ac.uk/content/g38537726r273422/fulltext.pdf |journal=Philos Trans R Soc Lond B Biol Sci |volume=361 |issue=1470 |pages=869–85 |year=2006 |pmid=16754604 |doi=10.1098/rstb.2006.1834 |format=PDF |pmc=1578735 }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. Вместо това, химически останки под формата на уникални за археите [[липид]]и са значително по-информативни, тъй като не се срещат при други организми<ref>{{cite journal |author=Chappe B, Albrecht P, Michaelis W |title=Polar Lipids of Archaebacteria in Sediments and Petroleums |journal=Science |volume=217 |issue=4554 |pages=65 – 66 |year=1982 |month=Юли |pmid=17739984 |doi=10.1126/science.217.4554.65}}</ref>. Съществуват публикации, които дискутират липидни останки в глинести [[шиста|шисти]], като доказателство за археи или еукариоти, датирани отпреди 2,7 милиарда години <ref>{{cite journal |author=Brocks JJ, Logan GA, Buick R, Summons RE |title=Archean molecular fossils and the early rise of eukaryotes |journal=Science |volume=285 |issue=5430 |pages=1033–6 |year=1999 |pmid=10446042 |doi=10.1126/science.285.5430.1033}}</ref>, но по-късно същите данни се оспорват и преразглеждат <ref>{{cite journal |author=Rasmussen B, Fletcher IR, Brocks JJ, Kilburn MR |title=Reassessing the first appearance of eukaryotes and cyanobacteria |journal=Nature |volume=455 |issue=7216 |pages=1101 – 4 |year=2008 |month=Октомври |pmid=18948954 |doi=10.1038/nature07381}}</ref>. Подобни липиди са открити в скали, датирани от [[Прекамбрий]]. Най-ранните останки от [[изопреноид]]ни липиди са от западна [[Гренландия]], включени в седименти формирани преди 3,8 милиарда години, които са сред едни от най-старите на Земята <ref>{{cite journal |last=Hahn |first=Jürgen |coauthors=Pat Haug |year=1986 |title=Traces of Archaebacteria in ancient sediments |journal=System Applied Microbiology |volume=7 |issue=Archaebacteria '85 Proceedings |pages=178–83}}</ref>. Произходът на археите е от древни времена, като клонът на археите може би е сред първите еволюционни разклонения на Земята <ref name=Wang>{{cite journal |author=Wang M, Yafremava LS, Caetano-Anollés D, Mittenthal JE, Caetano-Anollés G |title=Reductive evolution of architectural repertoires in proteomes and the birth of the tripartite world |journal=Genome Res. |volume=17 |issue=11 |pages=1572–85 |year=2007 |pmid=17908824 |doi=10.1101/gr.6454307 |pmc=2045140}}</ref>. Карл Воус посочва бактериите, археите и еукариотите като отделни еволюционни линии, дивергирали много рано в еволюцията <ref>{{cite journal |author=Woese CR, Gupta R |title=Are archaebacteria merely derived 'prokaryotes'? |journal=Nature |volume=289 |issue=5793 |pages=95–6 |year=1981 |pmid=6161309 |doi=10.1038/289095a0}}</ref><ref>{{cite journal |author=Woese C |title=The universal ancestor |journal=Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A. |volume=95 |issue=12 |pages=6854–9 |year=1998 |pmid=9618502 |url=http://www.pnas.org/cgi/pmidlookup?view=long&pmid=9618502 |doi=10.1073/pnas.95.12.6854 |pmc=22660}}</ref>. Съществуват и биолози, които считат, че археите и еукариотите произлизат от бактериите <ref>{{cite journal |author=Gupta RS |title=The natural evolutionary relationships among prokaryotes |journal=Crit. Rev. Microbiol. |volume=26 |issue=2 |pages=111–31 |year=2000 |pmid=10890353 |doi=10.1080/10408410091154219}}</ref>. Възможно е, общия предшественик на бактериите и археите да е термофил, което би означавало, че студените температури са екстремални и нетипични за археите, а организмите приспособени за живот в студени местообитания може би са произлезли по-късно в еволюцията <ref>{{cite journal |author=Gribaldo S, Brochier-Armanet C |title=The origin and evolution of Archaea: a state of the art |journal=Philos. Trans. R. Soc. Lond., B, Biol. Sci. |volume=361 |issue=1470 |pages=1007–22 |year=2006 |pmid=16754611 |url=http://www.journals.royalsoc.ac.uk/content/q74671t476444mq5/ |doi=10.1098/rstb.2006.1841 |pmc=1578729 |accessdate=2010-06-06 |archivedate=2012-06-04 |archive-url=https://archive.is/20120604090104/http://www.journals.royalsoc.ac.uk/content/q74671t476444mq5/ }}</ref>. Тъй като археите и бактериите не са по-близки по между си, отколкото всеки по отделно до еукариотите, това може да се използва като аргумент за отпадането на термина прокариот, като лишен от еволюционен смисъл <ref name=PMID8177167>{{cite journal |author=Woese CR |title=There must be a prokaryote somewhere: microbiology's search for itself |journal=Microbiol. Rev. |volume=58 |issue=1 |pages=1–9 |date=1 март 1994|pmid=8177167 |pmc=372949 |url=http://mmbr.asm.org/cgi/pmidlookup?view=long&pmid=8177167 }}</ref>. Близостта между археите и еукариотите остава важен за изучаване проблем. Освен няколкото близки характеристики в устройството и функциите на клетката, много филогенетични анализи приближават двете групи. Някои от по-ранните изследвания, показват, че еукариотите и археите от подцарство [[Euryarchaeota]], са по-близки отколкото двете археини подцарства Euryarchaeota и [[Crenarchaeota]] <ref>{{cite journal |author=Lake JA |title=Origin of the eukaryotic nucleus determined by rate-invariant analysis of rRNA sequences |journal=Nature |volume=331 |issue=6152 |pages=184–6 |year=1988 |month=Януари |pmid=3340165 |doi=10.1038/331184a0}}</ref>. Счита, че еукариотите произлизат от археите, много рано в еволюцията <ref>{{cite journal |author=Gouy M, Li WH |title=Phylogenetic analysis based on rRNA sequences supports the archaebacterial rather than the eocyte tree |journal=Nature |volume=339 |issue=6220 |pages=145–7 |year=1989 |month=Май |pmid=2497353 |doi=10.1038/339145a0}}</ref><ref>{{cite journal |author=Yutin N, Makarova KS, Mekhedov SL, Wolf YI, Koonin EV |title=The deep archaeal roots of eukaryotes |journal=Mol. Biol. Evol. |year=2008 |month=Май |pmid=18463089 |doi=10.1093/molbev/msn108 |url=http://mbe.oxfordjournals.org/cgi/reprint/msn108v1 |volume=25 |pages=1619 |issue=8 |pmc=2464739}}</ref>. Откриването на археини [[ген]]и при някои бактерии, като например при ''[[Thermotogae|Thermotoga maritima]]'', прави доста трудно определянето на подобни обобщения, тъй като явно междувидовата обмяна на генетична информация също играе важна роля при видообразуването <ref>{{cite journal |author=Nelson KE, Clayton RA, Gill SR, ''et al.'' |title=Evidence for lateral gene transfer between Archaea and bacteria from genome sequence of Thermotoga maritima |journal=Nature |volume=399 |issue=6734 |pages=323–9 |year=1999 |pmid=10360571 |doi=10.1038/20601 |last12=Utterback |first12=TR |last13=Malek |first13=JA |last14=Linher |first14=KD |last15=Garrett |first15=MM |last16=Stewart |first16=AM |last17=Cotton |first17=MD |last18=Pratt |first18=MS |last19=Phillips |first19=CA |last20=Richardson |first20=D |last21=Heidelberg |first21=J |last22=Sutton |first22=GG |last23=Fleischmann |first23=RD |last24=Eisen |first24=JA |last25=White |first25=O |last26=Salzberg |first26=SL |last27=Smith |first27=HO |last28=Venter |first28=JC |last29=Fraser |first29=CM}}</ref>. Има и хипотези за формирането на еукариотите при сливане на бактерия и археи, които могат да се потвърдят от редица генетични сходства, но срещат трудности при обяснението на клетъчната структура като цяло <ref>{{cite journal |author=Lake JA. |title=Origin of the eukaryotic nucleus determined by rate-invariant analysis of rRNA sequences |url=https://archive.org/details/sim_nature-uk_1988-01-14_331_6152/page/184 |journal=Nature |volume=331 |issue=6152 |pages=184–6 |year=1988 |pmid=3340165 |doi=10.1038/331184a0}}</ref>. == Морфология == [[Файл:Relative scale.svg|мини|250px|ляво|Размер на прокариотна клетка в сравнение с други клетки и биомолекули в [[логаритмична скала]].]] Клетките на отделните представители на археите варират между 0,1 и 15 [[микрометър|μm]] в диаметър, като са с разнообразна форма – по-често сферична, пръчковидна, спираловидна или плоска <ref name=Bergey>{{cite book |title=Bergey’s Manual of Systematic Bacteriology |url=https://archive.org/details/bergeysmanualsys00garr_790 |last=Krieg |first=Noel |year=2005 |publisher=Springer |location=USA |isbn=978-0-387-24143-2 |pages=[https://archive.org/details/bergeysmanualsys00garr_790/page/21 21]–6}}</ref>. Срещат се и други клетъчни морфологии, като например при представителите на Crenarchaeota, където има неправилни наделени клетки (''[[Sulfolobus]]''), игловидни клетки (''[[Thermofilum]]''), и почти идеално правоъгълни пръчици при ''[[Thermoproteus]]'' и ''[[Pyrobaculum]]'' <ref>Barns, Sue and Burggraf, Siegfried. (1997) [http://tolweb.org/Crenarchaeota/9 Crenarchaeota] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120502154306/http://tolweb.org/Crenarchaeota/9 |date=2012-05-02 }}. Version 1 януари 1997. in ''The Tree of Life Web Project''</ref>. Съществуват и видове, клетките на които са плоски, квадратни, както например при ''[[Haloquadra|Haloquadra walsbyi]]'', обитаваща силносолени водоеми <ref name=Walsby1980>{{cite journal |author=Walsby, A.E. |year=1980 |title=A square bacterium |journal=Nature |volume=283 |issue=5742 |pages=69–71 |doi=10.1038/283069a0}}</ref>. По-необикновените клетъчни морфологии се поддържат от [[клетъчна стена|клетъчните стени]] и от вътреклетъчния скелет. [[Белтък|Протеини]], подобни на еукариотните [[цитоскелет]]ни белтъци, се откриват и при археите <ref>{{cite journal |author=Hara F, Yamashiro K, Nemoto N, ''et al.'' |title=An actin homolog of the archaeon Thermoplasma acidophilum that retains the ancient characteristics of eukaryotic actin |journal=J. Bacteriol. |volume=189 |issue=5 |pages=2039–45 |year=2007 |pmid=17189356 |url=http://jb.asm.org/cgi/pmidlookup?view=long&pmid=17189356 |doi =10.1128/JB.01454-06 |pmc=1855749}}</ref>, които формират и филаменти <ref>{{cite journal |author=Trent JD, Kagawa HK, Yaoi T, Olle E, Zaluzec NJ |title=Chaperonin filaments: the archaeal cytoskeleton? |journal=Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A. |volume=94 |issue=10 |pages=5383–8 |year=1997 |pmid=9144246 |url=http://www.pnas.org/cgi/pmidlookup?view=long&pmid=9144246 |doi=10.1073/pnas.94.10.5383 |pmc=24687}}</ref>, но за разлика от еукариотните аналози, тези структури са слабо проучени <ref>{{cite journal |author=Hixon WG, Searcy DG |title=Cytoskeleton in the archaebacterium Thermoplasma acidophilum? Viscosity increase in soluble extracts |journal=BioSystems |volume=29 |issue=2 – 3 |pages=151–60 |year=1993 |pmid=8374067 |doi=10.1016/0303 – 2647(93)90091-P}}</ref>. Липсата на [[клетъчна стена|клетъчни стени]] при ''[[Thermoplasma]]'' и ''[[Ferroplasma]]'', придава на клетките неправилна форма, подобно на [[амеба]] <ref name=Golyshina>{{cite journal |author=Golyshina OV, Pivovarova TA, Karavaiko GI, ''et al.'' |title=Ferroplasma acidiphilum gen. nov., sp. nov., an acidophilic, autotrophic, ferrous-iron-oxidizing, cell-wall-lacking, mesophilic member of the Ferroplasmaceae fam. nov., comprising a distinct lineage of the Archaea |journal=Int. J. Syst. Evol. Microbiol. |volume=50 Pt 3 |pages=997–1006 |date=1 май 2000 |pmid=10843038 |url=http://ijs.sgmjournals.org/cgi/pmidlookup?view=long&pmid=10843038 |issue=3 }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. Някои представители на архея, формират агрегати или филаменти с дължина от около 200 μm <ref name=Bergey/>, като тези организми са в основата на съобществата от микроорганизми, формиращи биофилми <ref>{{cite journal |author=Hall-Stoodley L, Costerton JW, Stoodley P |title=Bacterial biofilms: from the natural environment to infectious diseases |journal=Nat. Rev. Microbiol. |volume=2 |issue=2 |pages=95–108 |year=2004 |pmid=15040259 |doi=10.1038/nrmicro821}}</ref>. Необикновен пример за това е ''[[Thermococcus]] coalescens'', чиито агрегати от клетки се сливат и формират единична гигантска клетка <ref>{{cite journal |author=Kuwabara T, Minaba M, Iwayama Y, ''et al.'' |title=Thermococcus coalescens sp. nov., a cell-fusing hyperthermophilic archaeon from Suiyo Seamount |journal=Int. J. Syst. Evol. Microbiol. |volume=55 |issue=Pt 6 |pages=2507–14 |year=2005 |month=Ноември |pmid=16280518 |doi=10.1099/ijs.0.63432-0 |url=http://ijs.sgmjournals.org/cgi/pmidlookup?view=long&pmid=16280518 |last12=Kamekura |first12=M }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. Друг пример за многоклетъчна колония или асоциация, се открива при археи от рода ''[[Pyrodictium]]''. При тях, клетъчната повърхност е осеяна с дълги и кухи тръбици, посредством които клетките се обединяват в храстовидна асоциация <ref>{{cite journal |author=Nickell S, Hegerl R, Baumeister W, Rachel R |title=Pyrodictium cannulae enter the periplasmic space but do not enter the cytoplasm, as revealed by cryo-electron tomography |journal=J. Struct. Biol. |volume=141 |issue=1 |pages=34–42 |year=2003 |pmid=12576018 |url=http://linkinghub.elsevier.com/retrieve/pii/S1047847702005816 |doi=10.1016/S1047-8477(02)00581-6}}</ref>. Функцията на тези прикрепителни приспособления не е известна, но се предполага, че това е начин за обмяна на хранителни вещества и сигнали <ref>{{cite journal |author=Horn C, Paulmann B, Kerlen G, Junker N, Huber H |title=In vivo observation of cell division of anaerobic hyperthermophiles by using a high-intensity dark-field microscope |journal=J. Bacteriol. |volume=181 |issue=16 |pages=5114–8 |date=15 август 1999|pmid=10438790 |url=http://jb.asm.org/cgi/pmidlookup?view=long&pmid=10438790 |pmc=94007}}</ref>. Колонии могат да се образуват между асоциации на отделни видове. Пример за това е формация описана в Германия през 2001 година, в която колони на нов тип археи под формата на филаменти с дължина до 15 cm, са в асоциация с определени видове бактерии <ref>{{cite journal |author=Rudolph C, Wanner G, Huber R |title=Natural communities of novel archaea and bacteria growing in cold sulfurous springs with a string-of-pearls-like morphology |journal=Appl. Environ. Microbiol. |volume=67 |issue=5 |pages=2336 – 44 |year=2001 |month=Май |pmid=11319120 |pmc=92875 |doi=10.1128/AEM.67.5.2336-2344.2001 }}</ref>. == Клетъчна структура == Археите са подобни на бактериите по своята обща [[клетка (биология)|клетъчна структура]], но състава и организацията на клетката са достатъчно различни. Подобно на останалите [[прокариот]]и, археите нямат мембранно разграничени [[клетъчни органели]] <ref name=PMID8177167/>, [[клетъчна мембрана|клетъчните им мембрани]] са отделени от околната среда чрез [[клетъчна стена|клетъчни стени]], а за придвижването си най-често използват едно или повече [[камшиче]]та <ref name=Thomas>{{cite journal |author=Thomas NA, Bardy SL, Jarrell KF |title=The archaeal flagellum: a different kind of prokaryotic motility structure |journal=FEMS Microbiol. Rev. |volume=25 |issue=2 |pages=147–74 |year=2001 |pmid=11250034 |doi=10.1111/j.1574-6976.2001.tb00575.x}}</ref>. По отношение на общата си структура, археите са близки до [[грам-положителните бактерии]], като повечето имат единична цитоплазмена мембрана и клетъчна среда между които липсва периплазматично пространство. Изключение от това правило правят археите от род ''[[Ignicoccus]]'', които имат голяма периплазматична празнина изпълнена с мембранно-разграничени [[везикули]] <ref>{{cite journal |author=Rachel R, Wyschkony I, Riehl S, Huber H |title=The ultrastructure of Ignicoccus: evidence for a novel outer membrane and for intracellular vesicle budding in an archaeon |journal=Archaea |volume=1 |issue=1 |pages=9–18 |year=2002 |month=Март |pmid=15803654 |url=http://archaea.ws/archive/freetext/1-9.pdf |format=PDF |doi=10.1155/2002/307480 |pmc=2685547 |accessdate=2010-06-06 |archivedate=2009-02-24 |archive-url=https://web.archive.org/web/20090224225629/http://archaea.ws/archive/freetext/1-9.pdf }}</ref>. === Клетъчна мембрана === [[Файл:Archaea membrane.svg|мини|300px|Различни видове структури на клетъчна мембрана. '''Горе''' – фосфолипид при архея, в '''средата''' – фосфолипид при бактерии и еукариоти; '''1''' изопренова странична верига, '''2''' етерна връзка, '''3''' L-глицерол, '''4''' фосфатни остатъци, '''5''' мастни киселини, '''6''' естерна връзка, '''7''' D-глицерол, '''8''' фосфатни остатъци. '''Долу''' – '''9''' липиден бислой при бактерии и еукариоти, '''10''' липиден бислой при архея.]] Клетъчната мембрана при археите е изградена от молекули, което не се срещат при други форми на живот – доказателство за разграничеността им от бактериите и еукариотите <ref name=Koga>{{cite journal |author=Koga Y, Morii H |title=Biosynthesis of ether-type polar lipids in archaea and evolutionary considerations |journal=Microbiol. Mol. Biol. Rev. |volume=71 |issue=1 |pages=97–120 |year=2007 |pmid=17347520 |url=http://mmbr.asm.org/cgi/pmidlookup?view=long&pmid=17347520 |doi =10.1128/MMBR.00033-06 |pmc=1847378}}</ref>. При всички организми клетъчната мембрана се изгражда от [[фосфолипид]]и, притежаващи полярна част (глава), разтворима във вода и неполярна част (опашка), която не се разтваря във вода. Във вода фосфолипидите асоциират, като главите на отделните молекули сочат към водната среда, а неполярните опашки избягват контакт със средата. В живите клетки, фосфолипидите са организирани в слоеве, като клетъчната мембрана е именно структурата от фосфолипиди под формата на двоен слой – двоен фосфолипиден слой. Фосфолипидите в мембраните на археите, притежават четири основни различия. Първо, бактериалните и еукариотните фосфолипиди са [[глицерол]]-[[естер]]ни, докато при археите те са глицерол-[[етер (химия)|етерни]] <ref>{{cite journal |author=De Rosa M, Gambacorta A, Gliozzi A |title=Structure, biosynthesis, and physicochemical properties of archaebacterial lipids |journal=Microbiol. Rev. |volume=50 |issue=1 |pages=70–80 |date=1 март 1986|pmid=3083222 |url=http://mmbr.asm.org/cgi/pmidlookup?view=long&pmid=3083222 |pmc=373054}}</ref>. Разликата, между тези два вида фосфолипиди е връзката между дългите неполярни странични вериги и глицерола, както е показано на картинката вдясно – при естерните липиди тя е естерна, докато при етерните – етерна. Етерните връзки са химически много по-стабилни от естерните, което е една от причините за възможността на някои археи да оцеляват при екстремни условия <ref>{{cite journal |author=Albers SV, van de Vossenberg JL, Driessen AJ, Konings WN |title=Adaptations of the archaeal cell membrane to heat stress |journal=Front. Biosci. |volume=5 |pages=D813–20 |year=2000 |month=Септември |pmid=10966867 |url=http://www.bioscience.org/2000/v5/d/albers/list.htm |doi=10.2741/albers}}</ref>. Бактериите и еукариотите, също притежават етерни липиди, но за разлика от археите, те не са част от клетъчната им мембрана. Втората основна разлика е, че за разлика от останалите организми, при археите глицеролът е в различна [[стереохимична конфигурация]]. Глицероловите групи могат да съществуват в две [[енантиомер]]ни форми, които са огледални копия едно на друго. Поради стероспецификата, за биосинтезата на фосфолипиди при археите се използват коренно различни [[ензим]]и от тези при другите организми и понеже необходимостта от тези ензими възниква много рано в еволюцията, това е още един аргумент за ранното отделяне на археите от бактериите и еукариотите <ref name=Koga />. На трето място, опашката на фосфолипидите при археите се различава от тази при останалите организми. Мембранните липиди при археите са основани на странични [[изопрен]]ови вериги, които са дълги, с множество странични разклонения, а понякога имат дори и [[циклопропан]]ови и [[циклохексан]]ови пръстени <ref>{{cite journal |author=Damsté JS, Schouten S, Hopmans EC, van Duin AC, Geenevasen JA |title=Crenarchaeol: the characteristic core glycerol dibiphytanyl glycerol tetraether membrane lipid of cosmopolitan pelagic crenarchaeota |journal=J. Lipid Res. |volume=43 |issue=10 |pages=1641–51 |year=2002 |month=Октомври |pmid=12364548 |url=http://www.jlr.org/cgi/pmidlookup?view=long&pmid=12364548 |doi=10.1194/jlr.M200148-JLR200}}</ref>. При клетъчните мембрани на останалите организми, страничните вериги са изградени от [[мастна киселина|мастни киселини]], с прави вериги, без разклонения или пръстени. Въпреки че изопреноидите играят съществена роля в [[метаболизъм|метаболизма]] на редица организми, единствено археите ги използват за биосинтеза на фосфолипиди. Тези разклонени вериги, може би помагат на археите да запазят целостта на клетъчната си мембрана при екстремно високи температури <ref>{{cite journal |author=Koga Y, Morii H |title=Recent advances in structural research on ether lipids from archaea including comparative and physiological aspects |journal=Biosci. Biotechnol. Biochem. |volume=69 |issue=11 |pages=2019–34 |year=2005 |month=Ноември |pmid=16306681 |url=http://www.jstage.jst.go.jp/article/bbb/69/11/2019/_pdf |doi=10.1271/bbb.69.2019 |archive-url=https://web.archive.org/web/20081231032123/http://www.jstage.jst.go.jp/article/bbb/69/11/2019/_pdf |archive-date=2008-12-31 |access-date=2010-06-06 }}</ref>. Друго съществено различие, е че при някои археи, двойният фосфолипиден слой е заменен с единичен монослой. За постигане на това, просто молекулите на фосфолипидите притежават две полярни глави <ref>{{cite journal |author=Hanford MJ, Peeples TL |title=Archaeal tetraether lipids: unique structures and applications |journal=Appl. Biochem. Biotechnol. |volume=97 |issue=1 |pages=45 – 62 |year=2002 |month=Януари |pmid=11900115 |doi=10.1385/ABAB:97:1:45}}</ref>. Например клетъчните мембрани на ''[[Ferroplasma]]'' са от такъв тип, което помага за оцеляването на организмите при силно киселинните условия, в които нормално се срещат <ref>{{cite journal |author=Macalady JL, Vestling MM, Baumler D, Boekelheide N, Kaspar CW, Banfield JF |title=Tetraether-linked membrane monolayers in Ferroplasma spp: a key to survival in acid |journal=Extremophiles |volume=8 |issue=5 |pages=411 – 9 |year=2004 |month=Октомври |pmid=15258835 |doi=10.1007/s00792-004-0404-5}}</ref>. === Клетъчна стена и камшичета === {{основна|Клетъчна стена}} Повечето археи притежават [[клетъчна стена]], като изключение са родовете ''[[Thermoplasma]]'' и ''[[Ferroplasma]]'' <ref name=Golyshina/>. Строежът на клетъчната стена е най-често от белтъци, които образуват т.нар. S-слой <ref>{{cite journal |author=Sára M, Sleytr UB |title=S-Layer proteins |journal=J. Bacteriol. |volume=182 |issue=4 |pages=859–68 |year=2000 |pmid=10648507 |url=http://jb.asm.org/cgi/pmidlookup?view=long&pmid=10648507 |doi=10.1128/JB.182.4.859-868.2000 |pmc=94357}}</ref> – твърда обвивка от протеинови молекули, плътно покриваща клетката <ref>{{cite journal |author=Engelhardt H, Peters J |title=Structural research on surface layers: a focus on stability, surface layer homology domains, and surface layer-cell wall interactions |journal=J Struct Biol |volume=124 |issue=2–3 |pages=276 – 302 |year=1998|pmid = 10049812 |doi=10.1006/jsbi.1998.4070}}</ref>. Този слой придава химическа и физическа стабилност, като едновременно с това представлява бариера за различни фактори от околната среда <ref name=Kandler1998>{{cite journal |year=1998 |title=Cell wall polymers in Archaea (Archaebacteria) |journal=Cellular and Molecular Life Sciences (CMLS) |volume=54 |issue=4 |pages=305–308 |doi=10.1007/s000180050156 |url=http://www.springerlink.com/index/PXMTKQ8WH8X650ED.pdf |format=PDF |author1=Kandler, O |author2=König, H }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. За разлика от бактериите, клетъчната стена на археите не притежава [[пептидогликан]] <ref name="Howland">{{cite book |last=Howland |first=John L. |year=2000 |title=The Surprising Archaea: Discovering Another Domain of Life |url=https://archive.org/details/surprisingarchae0000howl |pages=[https://archive.org/details/surprisingarchae0000howl/page/32 32] |location=Oxford |publisher=Oxford University Press |isbn=0-19-511183-4 }}</ref>. Изключение е псевдопептидогликана, при представителите от род [[Methanobacteriales]], но полимерът е изграден на различен принцип и не притежава D-аминокиселини или [[N-ацетилмураминова киселина]] <ref name="Kandler1998"/>. Археите, подобно на бактериите, се придвижват най-често с [[флагелуми]] (камшичета). Флагелумите представляват дълги пръчковидни структури, в основата на които има кръговратен молекулярен моторен механизъм. Енергията за движение се добива от наличния [[електрохимичен градиент]] от двете повърхности на [[клетъчна мембрана|клетъчната мембрана]]. Камшичетата на археите обаче, се отличават по своя строеж и формиране <ref name=Thomas />. == Източници == <references /> == Външни препратки == '''Общи''' * {{икона|en}} [http://www.ucmp.berkeley.edu/archaea/archaea.html Въведение към Архея, екология, систематика и морфология] * {{икона|en}} [http://www.microeco.unizh.ch/uni/kurs/mikevol03/scinews/ASM_news_69_2003_503.pdf Oceans of Archaea]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} – E.F. DeLong, ''ASM News'', 2003 '''Класификация''' * {{икона|en}} [http://www.ncbi.nlm.nih.gov/Taxonomy/Browser/wwwtax.cgi?mode=Info&id=2157&lvl=3&lin=f&keep=1&srchmode=1&unlock Таксономична информация от NCBI] * {{икона|en}} [http://www.bacterio.cict.fr/archaea.html Родове от надцарство Архея] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20081128023142/http://www.bacterio.cict.fr/archaea.html |date=2008-11-28 }} * {{икона|en}} [http://tellapallet.com/tree_of_life.htm Родствените връзки на Архея с останалите организми] * {{икона|en}} [http://berkeley.edu/news/media/releases/2006/12/21_microbes.shtml Шотгън секвениране, намира наноорганизми] – откриването на т.нар. ARMAN '''Генетична информация''' * {{икона|en}} [http://archaea.ucsc.edu/ Геноми на археи при UCSC] * {{икона|en}} [http://img.jgi.doe.gov/cgi-bin/pub/main.cgi?section=TaxonList&page=lineageMicrobes&domain=Archaea Сравнителен анализ на геноми на археи] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20081014223530/http://img.jgi.doe.gov/cgi-bin/pub/main.cgi?section=TaxonList&page=lineageMicrobes&domain=Archaea |date=2008-10-14 }} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Археи| ]] 0tiedfof6y7y9zsa54j11xan05uztc9 0 220652 12435463 11267673 2024-12-09T06:05:53Z InternetArchiveBot 282151 Add 1 book for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435463 wikitext text/x-wiki '''Високофруктозен сироп от царевица''' ({{lang|en|'''H'''igh '''F'''ructose '''C'''orn '''S'''yrup (HFCS)}}) е който и да е [[сироп]] от [[царевица]], който е преминал [[ензими|ензимна]] преработка, за да увеличи своето [[фруктоза|фруктозно]] съдържание, след което се смесва с чист царевичен сироп (100% [[глюкоза]]), като става високофруктозен сироп. == Видове == * ''HFCS 90'' – най-вече за преработка в HFCS 55, приблизително 90% фруктоза и 10% глюкоза; * ''HFCS 55'' – най-често използва в [[безалкохолна напитка|безалкохолни напитки]], приблизително 55% фруктоза и 45% глюкоза; * ''HFCS 42'' – използван в повечето готови храни и печива, приблизително 42% фруктоза и 58% глюкоза;<ref>University of Maryland press release [http://www.newsdesk.umd.edu/sociss/release.cfm?ArticleID=1470 UM. Study - Not Enough Evidence to Indict High Fructose Corn Syrup in Obesity] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20081219075603/http://www.newsdesk.umd.edu/sociss/release.cfm?ArticleID=1470 |date=2008-12-19 }} Посетен на 15 ноември 2007</ref> Процесът, с който HFCS се произвежда за първи път, е разработен от Ричард Маршал и Ърл Кои, през [[1927]] година<ref>{{cite journal | author = Marshall et al. | title = Enzymatic Conversion of d-Glucose to d-Fructose | url = https://archive.org/details/sim_science_1957-04-05_125_3249/page/n26 | journal = Science | year = 1957 | volume = 125 | issue = 3249 | pages = 648 | doi = 10.1126/science.125.3249.648 | pmid = 13421660}}</ref>. Промишленото производство и процесът на рафиниране са създадени от д-р Й. Такасаки, от Агенцията за индустриална наука и технологии на Министерството на международната търговия и индустрията на [[Япония]], в периода [[1965]]-[[1970]] г. HFCS бързо започва да се използва в много преработени храни и безалкохолни напитки в САЩ, от [[1975]] до [[1985]] г. == В България == В България има завод за производство на високо-фруктозен сироп от царевица „ADM Razgrad“, разположен в гр. [[Разград]]. Част е от американската компания [[ADM]] (Archer-Daniels-Midland Company). == Вижте също == * [[Непоносимост към фруктоза]] * [[Глюкозоизомераза]] == Източници == <references /> [[Категория:Хранителна промишленост]] 1kvnrgak14kq68likjr2t3xwiuw7a00 0 220937 12434804 12434792 2024-12-08T12:12:42Z 5530а 331033 /* Статистика */Оправено местонахождение. 12434804 wikitext text/x-wiki {{Боксьор | име = Кубрат Пулев | картинка = Kubrat Pulev in 2018.jpg | прякор = ''Кобрата'' | категория = тежка | височина = 194 см<ref>https://boxrec.com/en/box-pro/511850</ref> | европейски шампион = 2 | световен шампион = 3 | националност = {{Флагче|България}} [[Българин]] | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1981|5|4|}} | роден-място = [[София]], {{Флагче|България|1981}} [[НРБ|България]] | починал-дата = | починал-място = | гард = класически | мачове = 35 | победи = 35 | нокаути = 14 | загуби = 0 | равенства = 0 | размах = 202 (80 in) |описание=Пулев през 2018 г.}} Пулев е [[България|български]] [[боксьор]] и национален състезател. Състезава се в категория над 91 кг., има чин лейтенант<ref>{{Citation |title=kanal3.bg |url=http://kanal3.bg/news/bulgaria/society/111367-Povishiha-Kubrat-Pulev-v-leytenant |accessdate=2019-12-18 |archivedate=2019-12-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20191218133530/http://kanal3.bg/news/bulgaria/society/111367-Povishiha-Kubrat-Pulev-v-leytenant }}</ref>българската армия. Син е на боксьора в тежка категория и шампион от [[1950-те|50-те]] и [[1960-те|60-те]] години на ХХ век [[Венко Пулев]]. Европейски шампион по бокс при младежите – (2009) Европейски шампион по бокс за професионалисти в свръхтежка категория (2012), интерконтинентален шампион в супертежка категория (2012) и световен шампион в тежка категория — (2024) == Биография == Роден на [[4 май]] [[1981]] г. в [[София]].<ref>Светослав Спасов, [http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=685&aid=15644 „Българска Кобра“]. // сп. „Тема“, бр. 43 (521), 29 ноември 2011 г.</ref> Първите си стъпки в бокса прави в залата на „Локомотив“, но поради лошите условия започва боксовата си кариера на 13 години в школата на [[ОСК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. Преди да започне да тренира бокс, е тренирал 1 година [[футбол]]. Състезава се в категорията на най-тежките – над 91 кг. Пулев е избран за спортист на февруари 2008 г. Брат на [[Тервел Пулев]], също известен боксьор. [[Файл:Pulev vs Fury Fight.jpg|260px|мини|ляво|Кубрат Пулев vs [[Хюи Фюри]], 27-10-2018, Арена Армеец, [[София]], [[България]].]] През 1998 г. е привлечен в националния отбор на България, след като зад гърба си вече има много отличия от детски и юношески състезания. През 2002 г. Кубрат печели първото си голямо отличие – купа [[Странджа (турнир)|„Странджа“]]. През 2005 завоюва бронзов медал на световното първенство в [[Китай]], а през 2006 – и на европейското в [[Пловдив]]. Участва и на [[Летни олимпийски игри 2008|Летните олимпийски игри в Пекин]] през 2008 г. и няколко месеца след това става европейски шампион в [[Ливърпул]] в категория над 91 кг. Носител на Интернационалната титла на [[IBF]] в тежка категория, след победа над [[Травис Уолкър]] с единодушно съдийско решение, през 2011 година. На 5 май 2012 г. става европейски шампион в тежка категория в мач с [[Александър Димитренко]] – спаринг партньор на братята Кличко.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=331308 „Огромен успех! Кубрат Пулев донесе на България първа титла в професионалния бокс“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120511093007/http://www.sportal.bg/news.php?news=331308 |date=2012-05-11 }}. // Sportal.bg, 22 октомври 2011 г.</ref> От 2009 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/sport/boxing/istorijata-na-kubrat-pulev-ot-letjashtija-start-do-rund-3-za-svetovnija-vryh-1522555.html|заглавие=Историята на Кубрат Пулев на професионалния ринг|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> е в професионалния бокс и постига успехи само за две години и половина. Понастоящем Кубрат Пулев тежи 112 кг и е висок 194 см.<ref name=box1>{{cite web |url=http://www.boxrec.com/list_bouts.php?human_id=511850&cat=boxer|title=Kutbar Pulev's career boxing record |work=Boxrec.com |accessdate=4 октомври 2009}}</ref> През 2012 г. печели европейската титла на Европейския боксов съюз в тежка категория. На 29 септември в Хамбург Пулев се изправя срещу руския боксьор [[Александър Устинов]] и защитава двете си титли, като побеждава Устинов (202 см, 136 кг) в тежък двубой. Пулев нокаутира руснака в 11-ия рунд. [[Спортист на годината на България]] за 2012 г. Мъж на годината за 2013 г.<ref>Даниел Стойнев, [http://www.inter-view.info/2012/12/1-kubrat-pulev.html „Спортист №1 на България е Кубрат Пулев!“]. // Интервю, 20 декември 2012 г.</ref> На 24 август 2013 г. побеждава по точки Тони Томпсън. По този начин става официален претендент за титлата на Владимир Кличко във версия IBF (Международна боксова федерация).<ref>[http://www.bulgarianews.eu/кубрат-пулев-александър-устинов/ „Кубрат Пулев – Кобрата нокаутира Александър Устинов и се запъти към Кличко“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121003055949/http://www.bulgarianews.eu/кубрат-пулев-александър-устинов/ |date=2012-10-03 }}. // публикувано на 29 септември в BulgariaNews.eu.</ref> Кубрат Пулев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sportlive.bg/tags/1593|заглавие=Кубрат Пулев – новини и последни информации|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> получава приза „Родолюбец“ номер 1 за 2013 година.<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/107911/kubrat_pulev_poluchi_priza_za_rodolubie „Кубрат Пулев получи приза за родолюбие“], Bnt.bg, 12.09.2013 г.</ref> На 14 декември 2013 г. Кобрата побеждава американеца Джоуи Ейбъл чрез технически нокаут в мач за защита на интернационалната си титла на Международната боксова федерация.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=462954 Кобрата защити титлата след бой над Ейбъл], Sportal.bg.</ref> На 15 ноември 2014 г. в мач за световната титла в [[Хамбург]], [[Германия]], Кобрата допуска първата загуба в кариерата си на професионален боксьор като е нокаутиран в 5-ия рунд от световния шампион [[Владимир Кличко]].<ref>Даниел Николов, [http://www.standartnews.com/sport-sportove/vladimir_klichko_nokautira_kubrat_pulev_v_petiya_rund-262462.html „Владимир Кличко нокаутира Кубрат Пулев в петия рунд“], в. „Стандарт“, 16.11.2014 г.</ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/sport/2014/11/15/2420125_klichko_nokautira_pulev_v_petiia_rund_video/ „Кличко нокаутира Пулев в петия рунд“], в. „Дневник“, 15 ноември 2014 г.</ref><ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=518535 „Кубрат Пулев издържа 5 рунда! Владимир Кличко защити световната титла с нокаут“ (видео и галерия)], sportal.bg, 16 ноември 2014 г.</ref><ref>[http://btvnovinite.bg/article/sport/klichko-nokautira-kubrat-pulev.html „Кличко нокаутира Кубрат Пулев“], btvnovinite.bg, 15 ноември 2014 г.</ref> Мач № 30 в кариерата на Кубрат Пулев трябва да бъде срещу световния шампион на 4 федерации в тежка категория Антъни Джошуа, но заради пандемията от COVID-19, срещата се мести за 12 декември 2020 година. Мачът Пулев – Джошуа<ref>[https://www.sportlive.bg/tags/58386 Пулев – Джошуа]</ref> ще се проведе в зала „Уембли“ в Лондон. По време на двубоя ще бъдат допуснати 1000 привърженици на двамата боксьори, след като в столицата на Англия бе позволено на фенове да посещават спортни събития, считано от 4 декември. Мачът ще бъде излъчен от платформата за спорт на живо DAZN,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/sport/boxing/eto-koj-shte-izlychva-zrelishteto-kubrat-pulev-sreshtu-antyni-djoshua-1526601.html|заглавие=Ето кой ще излъчва зрелището Кубрат Пулев срещу Антъни Джошуа|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=04.12.2020|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> която считано от 1 декември вече се намира и в България.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/sport/boxing/dazn-v-bylgarija-tvoeto-mjasto-za-kubrat-pulev-antyni-djoshua-i-elita-na-boksa-1525916.html|заглавие=DAZN в България! Твоето място за Кубрат Пулев – Антъни Джошуа и елита на бокса|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> На 12 декември 2020 година, в [[Лондон]], Кубрат изиграва добър мач, 3 пъти попада в нокдаун, но се изправя. В края на 9-ия рунд е нокаутиран от Джошуа. == Личен живот == От 2006 до 2019 г. е обвързан с попфолк певицата [[Андреа (певица)|Андреа]], но двамата се разделят през юли 2019 г.,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/timeout/facefromnews/istorijata-na-vryzkata-mejdu-kubrat-pulev-i-andrea-ot-lubov-ot-pryv-pogled-do-razdjalata-768133.html|заглавие=Историята на връзката между Кубрат Пулев и Андреа|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref name="dariknews.bg">[https://dariknews.bg/novini/liubopitno/andrea-obiavi-razdialata-si-s-kobrata-2176575 dariknews.bg]</ref> след отправени обвинения срещу Пулев за сексуално посегателство от журналистката Джени Суши.<ref name="dariknews.bg"/> == Статистика == {| class="wikitable" style="font-size: 90%;" |+ <big>32 Победи (14 нокаута), 3 Загуби, 0 Равни<ref>[http://boxrec.com/en/boxer/659461 BoxRec: Anthony Joshua]</ref></big> |- | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''#''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Рекорд''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Опонент''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Тип''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Рунд, Време''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Дата''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Място''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Бележка''' |-align=center |-align=center |- |-align=center | {{yes|Победа}} |33 – 3 |align=left|{{Флагче|Сирия}} {{Флагче|Германия}} [[Мануел Чар]] |UD||12 |2024-08-12 |align=left|{{флагче|България}} [[София]], [[Арена 8888 София|Арена 8888]] | align="left" |Спечелва титлата на WBA (обикновена) в тежка категория |- |-align=center | {{yes|Победа}} |32 – 3 |align=left|{{Флагче|Украйна}} [[Игор Шевадзуцкий]] | | |2024-30-03 | | |- | {{yes|Победа}} |31 – 3 |align=left|{{Флагче|Полша}} [[Анджей Вавжик]] |UD||10 |2023-14-12 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Хангарът]], [[Коста Меса]], [[Калифорния]] | align="left" | |- |-align=center | style="background: #FF6A6A" |Загуба |30 – 3 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Дерек Чисора]] |[[СД]]||12 |2022-09-07 |align=left|{{флагче|Великобритания}} O₂ арена, [[Лондон]] | align="left" |{{small|За свободна международна титла на WBA в тежка категория}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |30 – 2 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Джери Форест]] |UD||10 |2022-14-05 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Лос Анджелис]], Калифорния, САЩ | align="left" | |- |-align=center | {{yes|Победа}} |29 – 2 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Франк Мир]] |TKO||1 {{small|(9)}}, 1:59 |2021-27-11 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Глобъл Лайф Филд]], [[Арлингтън]], [[Тексас]], [[САЩ]] | align="left" |Спечелва Triad Combat титлата в тежка категория |- |-align=center | style="background: #FF6A6A" |Загуба |28 – 2 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Антъни Джошуа]] |[[Нокаут|КО]]||9 {{small|(12)}}, 2:58 |2020-12-12 |align=left|{{флагче|Великобритания}} [[Уембли Арена]], [[Лондон]] | align="left" |{{small|За IBF, WBA, IBO и WBO титли в тежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |28 – 1 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Ридел Букър]] |UD||10 {{small|(12)}}, 2:40 |2019-11-09 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Фресно]], [[Калифорния]] | align="left" | |- |-align=center | {{yes|Победа}} |27 – 1 |align=left|{{Флагче|Румъния}} [[Богдан Дину]] |KO||7 {{small|(12)}}, 2:40 |2019-03-23 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Коста Меса]], Калифорния | align="left" | |- |-align=center | {{yes|Победа}} |26 – 1 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Хюи Фюри]] |UD||12 |2018-10-27 |align=left|{{флагче|България}} [[София]], [[България]] | align="left" |{{small|Става официален претендент за двубой за титлата в тежка категория}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |25 – 1 |align=left|{{Флагче|САЩ}} Кевин Джонсън |UD||12 |2017-04-28 |align=left|{{флагче|България}} София, България | align="left" |{{small|Мач за Интерконтиненталната титла на Световната боксова асоциация}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |24 – 1 |align=left|{{Флагче|Нигерия}} [[Самюъл Питър]] |TKO||4 {{small|(12)}}, 0:01 |2016-03-12 |align=left|{{флагче|България}} София, България | align="left" |{{small|Мач за Интерконтиненталната титла на Световната боксова асоциация}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |23 – 1 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Дерек Чисора]] |SD||12 |2016-05-07 |align=left|{{флагче|Германия}} [[Хамбург]], [[Германия]] | align="left" |{{small|Мач за европейската титла в Супертежка категория}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |22 – 1 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Морис Харис]] |KO||1 {{small|(8)}}, 1:59 |2015-12-05 |align=left|{{флагче|Германия}} Хамбург, Германия | |-align=center | {{yes|Победа}} |21 – 1 |align=left|{{Флагче|Бразилия}} [[Джордж Ариас]] |UD |8 |2015-10-17 |align=left|{{флагче|Германия}} [[Карлсруе]], Германия | |-align=center | style="background: #FF6A6A" |Загуба |20 – 1 |align=left| {{Флагче|Украйна}} [[Владимир Кличко]] |KO||5 {{small|(12)}}, 2:11 |2014-11-15 || align=left|{{Флагче|Германия}} Хамбург, Германия | align="left" |{{small|Мач за световната титла на [[Международна боксова федерация|IBF]] в супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |20 – 0 |align=left| {{Флагче|Хърватия}} Ивица Перкович |Отказва се||3 {{small|(8)}} |2014-04-05 || align=left|{{Флагче|Германия}} [[Рощок]], Германия |align=left|{{small|Юбилейна победа}} |-align=center | {{yes|Победа}} |19 – 0 |align=left| {{Флагче|САЩ}} Джоуи Ейбъл |TKO||4 {{small|(12)}} |2013-12-14 || align=left|{{Флагче|Германия}} [[Нойбранденбург]], Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория}} |- align=center | {{yes|Победа}} |18 – 0 |align=left|{{Флагче|САЩ}} Тони Томпсън |UD | 12 |2013-08-24 |align=left|{{флагче|Германия}} [[Шверин]], Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория}} |- align=center | {{yes|Победа}} |17 – 0 |align=left|{{флагче|Беларус}} [[Александър Устинов]]<ref name="boxingnews24.com">[http://www.boxingnews24.com/2012/08/alexander-ustinov-vs-kubrat-pulev-in-ibf-heavyweight-title-eliminator-on-september-29th/ „Alexander Ustinov vs. Kubrat Pulev in IBF heavyweight title eliminator on September 29th“] // Boxing News 24, August 1st, 2012</ref> |KO||11 {{small|(12)}}, 1:28 |2012-09-29 |align=left|{{флагче|Германия}} Хамбург, Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория,{{Br}} Защита [[European Boxing Union|EBU]] (European) Супертежка категория}} |- align=center | {{yes|Победа}} |16 – 0 |align=left|{{флагче|Германия}} Александър Димитренко |KO||11 {{small|(12)}}, 2:59 ||2012-05-05 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Баден-Вюртемберг]], Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория,{{Br}} Победа свободната [[European Boxing Union|EBU]] (European) Супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |15 – 0 |align=left|{{флагче|Великобритания}} Майкъл Спрот |Отказва се||9 {{small|(12)}}, 3:00 |2012-01-14 || align=left|{{флагче|Германия}} Баден-Вюртемберг, Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |14 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Травис Уолкър |UD||12 |2011-10-22 || align=left|{{флагче|Германия}} Баден-Вюртемберг, Германия | align="left" |{{small|Спечелва свободната [[IBF]] international Супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |13 – 0 |align=left|{{флагче|Украйна}} Максим Педиура |UD||8 |2011-07-16 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Мюнхен]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |12 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Дерик Роси |TKO|||5 {{small|(8)}}, 2:15 |2011-05-07 || align=left|{{флагче|Дания}} [[Копенхаген]], [[Дания]] |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |11 – 0 |align=left|{{флагче|Украйна}} Ярослав Заворотний |UD||8 |2011-02-12 || align=left|{{флагче|Дания}} [[Хернинг]], Дания |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |10 – 0 |align=left|{{флагче|Италия}} Паоло Видоз |UD||8 |2010-12-18 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Берлин]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |9 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Доминик Гуин |UD||8 |2010-10-30 || align=left|{{флагче|Германия}} Рощок, Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |8 – 0 |align=left|{{флагче|Русия}} Евгени Орлов |DQ||7 {{small|(8)}}, 0:16 |2010-05-01 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Олденбург]], Германия |align=left|<small>Орлов е дисквалифициран за заешки удари (rabbit punching)</small> |-align=center | {{yes|Победа}} |7 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Дани Батчелдер |TKO||2 {{small|(8)}}, 0:45 |2010-03-13 || align=left|{{флагче|Германия}} Берлин, Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |6 – 0 |align=left|{{flagicon|Република Конго}} Исоса Мондо |Отказва се||3 {{small|(8)}}, 3:00 |2010-02-20 || align=left|{{флагче|Белгия}} [[Лиеж]], [[Белгия]] |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |5 – 0 |align=left|{{флагче|Великобритания}} Мат Скелтън |KO||4 {{small|(8)}}, 2:14 |2010-01-30 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Мекленбург-Предна Померания]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |4 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Зак Пейдж |UD||6 |2009-12-05 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Лудвигсбург]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |3 – 0 |align=left|{{flagicon|Нигерия}} Гбенга Олоукун |UD||6 |2009-11-07 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Бавария]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |2 – 0 |align=left|{{флагче|Турция}} Сердар Уйсал |TKO||4 {{small|(4)}}, 0:56 |2009-10-17 || align=left|{{флагче|Германия}} Берлин, Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |1 – 0 |align=left|{{flagicon|Румъния}} Флориан Бенче |TKO||2 {{small|(4)}}, 2:05 |2009-09-19 || align=left|{{флагче|Германия}} Нойбранденбург, Германия |align=left| <small>Професионален дебют</small> |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://kubratpulev.com/ Официален сайт на Кубрат Пулев] ; Портрети * Стефан Йорданов, „[https://www.sportlive.bg/sport/boxing/istorijata-na-kubrat-pulev-ot-letjashtija-start-do-rund-3-za-svetovnija-vryh-1522555.html Историята на Кубрат Пулев: От летящия старт до рунд №3 за световния връх]“, статия в [https://sportlive.bg Sportlive.bg] * Светослав Спасов, [https://web.archive.org/web/20170228004110/http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=685&aid=15644 „Българска Кобра“], сп. „Тема“, бр. 43 (521), 29 – 4 ноември 2011 * [http://sporta.bg/?id=278&load=OtherSports::Champion „Шампионите на България: Кубрат Пулев“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141120005805/http://sporta.bg/?load=OtherSports::Champion&id=278 |date=2014-11-20 }}, sporta.bg ; Интервюта * „[https://www.sportlive.bg/sport/boxing/kubrat-pulev-obqsni-pred-sportlive-na-kakvo-se-dylzhi-fizicheskata-mu-transformaciq-702549.html Кубрат Пулев обясни пред SportLive на какво се дължи физическата му трансформация]“, интервю на Иво Вецев, Sportlive.bg * [http://www.mma-bulgaria.com/intervyuta/intervyu-s-kubrat-pulev-2 „Интервю с Кубрат Пулев“]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, сайт на ММА, 10 ноември 2009 * [https://web.archive.org/web/20141129025601/http://novinar.bg/news/kubrat-pulev-razpuskam-s-shah-ne-nosia-na-alkohol_MzkyMjsyNA==.html „Кубрат Пулев: Разпускам с шах, не нося на алкохол“], интервю на Анна Стоилкова, в. [[Новинар (вестник)|„Новинар“]], 18 май 2012 * [https://archive.ph/20130825153148/http://pressadaily.bg/publication/13617-Кубрат-Пулев:-Политиката-е-лукава-не-съм-готов-за-нея/ „Кубрат Пулев: Политиката е лукава, не съм готов за нея“], интервю на Васил Тошев, в. „Преса“, 22 април 2013 {{нормативен контрол}} {{Спортист на годината на България}} {{СОРТКАТ:Пулев, Кубрат}} [[Категория:Български професионални боксьори]] [[Категория:Български боксьори]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2008]] [[Категория:Родени в София]] ane3vq8qhkdru9frk1u26s79oxyw0hi 12434806 12434804 2024-12-08T12:15:19Z 5530а 331033 /* Статистика */Оправена номерация. 12434806 wikitext text/x-wiki {{Боксьор | име = Кубрат Пулев | картинка = Kubrat Pulev in 2018.jpg | прякор = ''Кобрата'' | категория = тежка | височина = 194 см<ref>https://boxrec.com/en/box-pro/511850</ref> | европейски шампион = 2 | световен шампион = 3 | националност = {{Флагче|България}} [[Българин]] | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1981|5|4|}} | роден-място = [[София]], {{Флагче|България|1981}} [[НРБ|България]] | починал-дата = | починал-място = | гард = класически | мачове = 35 | победи = 35 | нокаути = 14 | загуби = 0 | равенства = 0 | размах = 202 (80 in) |описание=Пулев през 2018 г.}} Пулев е [[България|български]] [[боксьор]] и национален състезател. Състезава се в категория над 91 кг., има чин лейтенант<ref>{{Citation |title=kanal3.bg |url=http://kanal3.bg/news/bulgaria/society/111367-Povishiha-Kubrat-Pulev-v-leytenant |accessdate=2019-12-18 |archivedate=2019-12-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20191218133530/http://kanal3.bg/news/bulgaria/society/111367-Povishiha-Kubrat-Pulev-v-leytenant }}</ref>българската армия. Син е на боксьора в тежка категория и шампион от [[1950-те|50-те]] и [[1960-те|60-те]] години на ХХ век [[Венко Пулев]]. Европейски шампион по бокс при младежите – (2009) Европейски шампион по бокс за професионалисти в свръхтежка категория (2012), интерконтинентален шампион в супертежка категория (2012) и световен шампион в тежка категория — (2024) == Биография == Роден на [[4 май]] [[1981]] г. в [[София]].<ref>Светослав Спасов, [http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=685&aid=15644 „Българска Кобра“]. // сп. „Тема“, бр. 43 (521), 29 ноември 2011 г.</ref> Първите си стъпки в бокса прави в залата на „Локомотив“, но поради лошите условия започва боксовата си кариера на 13 години в школата на [[ОСК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. Преди да започне да тренира бокс, е тренирал 1 година [[футбол]]. Състезава се в категорията на най-тежките – над 91 кг. Пулев е избран за спортист на февруари 2008 г. Брат на [[Тервел Пулев]], също известен боксьор. [[Файл:Pulev vs Fury Fight.jpg|260px|мини|ляво|Кубрат Пулев vs [[Хюи Фюри]], 27-10-2018, Арена Армеец, [[София]], [[България]].]] През 1998 г. е привлечен в националния отбор на България, след като зад гърба си вече има много отличия от детски и юношески състезания. През 2002 г. Кубрат печели първото си голямо отличие – купа [[Странджа (турнир)|„Странджа“]]. През 2005 завоюва бронзов медал на световното първенство в [[Китай]], а през 2006 – и на европейското в [[Пловдив]]. Участва и на [[Летни олимпийски игри 2008|Летните олимпийски игри в Пекин]] през 2008 г. и няколко месеца след това става европейски шампион в [[Ливърпул]] в категория над 91 кг. Носител на Интернационалната титла на [[IBF]] в тежка категория, след победа над [[Травис Уолкър]] с единодушно съдийско решение, през 2011 година. На 5 май 2012 г. става европейски шампион в тежка категория в мач с [[Александър Димитренко]] – спаринг партньор на братята Кличко.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=331308 „Огромен успех! Кубрат Пулев донесе на България първа титла в професионалния бокс“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120511093007/http://www.sportal.bg/news.php?news=331308 |date=2012-05-11 }}. // Sportal.bg, 22 октомври 2011 г.</ref> От 2009 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/sport/boxing/istorijata-na-kubrat-pulev-ot-letjashtija-start-do-rund-3-za-svetovnija-vryh-1522555.html|заглавие=Историята на Кубрат Пулев на професионалния ринг|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> е в професионалния бокс и постига успехи само за две години и половина. Понастоящем Кубрат Пулев тежи 112 кг и е висок 194 см.<ref name=box1>{{cite web |url=http://www.boxrec.com/list_bouts.php?human_id=511850&cat=boxer|title=Kutbar Pulev's career boxing record |work=Boxrec.com |accessdate=4 октомври 2009}}</ref> През 2012 г. печели европейската титла на Европейския боксов съюз в тежка категория. На 29 септември в Хамбург Пулев се изправя срещу руския боксьор [[Александър Устинов]] и защитава двете си титли, като побеждава Устинов (202 см, 136 кг) в тежък двубой. Пулев нокаутира руснака в 11-ия рунд. [[Спортист на годината на България]] за 2012 г. Мъж на годината за 2013 г.<ref>Даниел Стойнев, [http://www.inter-view.info/2012/12/1-kubrat-pulev.html „Спортист №1 на България е Кубрат Пулев!“]. // Интервю, 20 декември 2012 г.</ref> На 24 август 2013 г. побеждава по точки Тони Томпсън. По този начин става официален претендент за титлата на Владимир Кличко във версия IBF (Международна боксова федерация).<ref>[http://www.bulgarianews.eu/кубрат-пулев-александър-устинов/ „Кубрат Пулев – Кобрата нокаутира Александър Устинов и се запъти към Кличко“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121003055949/http://www.bulgarianews.eu/кубрат-пулев-александър-устинов/ |date=2012-10-03 }}. // публикувано на 29 септември в BulgariaNews.eu.</ref> Кубрат Пулев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sportlive.bg/tags/1593|заглавие=Кубрат Пулев – новини и последни информации|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> получава приза „Родолюбец“ номер 1 за 2013 година.<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/107911/kubrat_pulev_poluchi_priza_za_rodolubie „Кубрат Пулев получи приза за родолюбие“], Bnt.bg, 12.09.2013 г.</ref> На 14 декември 2013 г. Кобрата побеждава американеца Джоуи Ейбъл чрез технически нокаут в мач за защита на интернационалната си титла на Международната боксова федерация.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=462954 Кобрата защити титлата след бой над Ейбъл], Sportal.bg.</ref> На 15 ноември 2014 г. в мач за световната титла в [[Хамбург]], [[Германия]], Кобрата допуска първата загуба в кариерата си на професионален боксьор като е нокаутиран в 5-ия рунд от световния шампион [[Владимир Кличко]].<ref>Даниел Николов, [http://www.standartnews.com/sport-sportove/vladimir_klichko_nokautira_kubrat_pulev_v_petiya_rund-262462.html „Владимир Кличко нокаутира Кубрат Пулев в петия рунд“], в. „Стандарт“, 16.11.2014 г.</ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/sport/2014/11/15/2420125_klichko_nokautira_pulev_v_petiia_rund_video/ „Кличко нокаутира Пулев в петия рунд“], в. „Дневник“, 15 ноември 2014 г.</ref><ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=518535 „Кубрат Пулев издържа 5 рунда! Владимир Кличко защити световната титла с нокаут“ (видео и галерия)], sportal.bg, 16 ноември 2014 г.</ref><ref>[http://btvnovinite.bg/article/sport/klichko-nokautira-kubrat-pulev.html „Кличко нокаутира Кубрат Пулев“], btvnovinite.bg, 15 ноември 2014 г.</ref> Мач № 30 в кариерата на Кубрат Пулев трябва да бъде срещу световния шампион на 4 федерации в тежка категория Антъни Джошуа, но заради пандемията от COVID-19, срещата се мести за 12 декември 2020 година. Мачът Пулев – Джошуа<ref>[https://www.sportlive.bg/tags/58386 Пулев – Джошуа]</ref> ще се проведе в зала „Уембли“ в Лондон. По време на двубоя ще бъдат допуснати 1000 привърженици на двамата боксьори, след като в столицата на Англия бе позволено на фенове да посещават спортни събития, считано от 4 декември. Мачът ще бъде излъчен от платформата за спорт на живо DAZN,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/sport/boxing/eto-koj-shte-izlychva-zrelishteto-kubrat-pulev-sreshtu-antyni-djoshua-1526601.html|заглавие=Ето кой ще излъчва зрелището Кубрат Пулев срещу Антъни Джошуа|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=04.12.2020|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> която считано от 1 декември вече се намира и в България.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/sport/boxing/dazn-v-bylgarija-tvoeto-mjasto-za-kubrat-pulev-antyni-djoshua-i-elita-na-boksa-1525916.html|заглавие=DAZN в България! Твоето място за Кубрат Пулев – Антъни Джошуа и елита на бокса|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> На 12 декември 2020 година, в [[Лондон]], Кубрат изиграва добър мач, 3 пъти попада в нокдаун, но се изправя. В края на 9-ия рунд е нокаутиран от Джошуа. == Личен живот == От 2006 до 2019 г. е обвързан с попфолк певицата [[Андреа (певица)|Андреа]], но двамата се разделят през юли 2019 г.,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/timeout/facefromnews/istorijata-na-vryzkata-mejdu-kubrat-pulev-i-andrea-ot-lubov-ot-pryv-pogled-do-razdjalata-768133.html|заглавие=Историята на връзката между Кубрат Пулев и Андреа|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref name="dariknews.bg">[https://dariknews.bg/novini/liubopitno/andrea-obiavi-razdialata-si-s-kobrata-2176575 dariknews.bg]</ref> след отправени обвинения срещу Пулев за сексуално посегателство от журналистката Джени Суши.<ref name="dariknews.bg"/> == Статистика == {| class="wikitable" style="font-size: 90%;" |+ <big>33 Победи (14 нокаута), 3 Загуби, 0 Равни<ref>[http://boxrec.com/en/boxer/659461 BoxRec: Anthony Joshua]</ref></big> |- | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''#''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Рекорд''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Опонент''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Тип''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Рунд, Време''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Дата''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Място''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Бележка''' |-align=center |-align=center |- |-align=center | {{yes|Победа}} |33 – 3 |align=left|{{Флагче|Сирия}} {{Флагче|Германия}} [[Мануел Чар]] |UD||12 |2024-08-12 |align=left|{{флагче|България}} [[София]], [[Арена 8888 София|Арена 8888]] | align="left" |Спечелва титлата на WBA (обикновена) в тежка категория |- |-align=center | {{yes|Победа}} |32 – 3 |align=left|{{Флагче|Украйна}} [[Игор Шевадзуцкий]] | | |2024-30-03 | | |- | {{yes|Победа}} |31 – 3 |align=left|{{Флагче|Полша}} [[Анджей Вавжик]] |UD||10 |2023-14-12 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Хангарът]], [[Коста Меса]], [[Калифорния]] | align="left" | |- |-align=center | style="background: #FF6A6A" |Загуба |30 – 3 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Дерек Чисора]] |[[СД]]||12 |2022-09-07 |align=left|{{флагче|Великобритания}} O₂ арена, [[Лондон]] | align="left" |{{small|За свободна международна титла на WBA в тежка категория}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |30 – 2 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Джери Форест]] |UD||10 |2022-14-05 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Лос Анджелис]], Калифорния, САЩ | align="left" | |- |-align=center | {{yes|Победа}} |29 – 2 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Франк Мир]] |TKO||1 {{small|(9)}}, 1:59 |2021-27-11 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Глобъл Лайф Филд]], [[Арлингтън]], [[Тексас]], [[САЩ]] | align="left" |Спечелва Triad Combat титлата в тежка категория |- |-align=center | style="background: #FF6A6A" |Загуба |28 – 2 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Антъни Джошуа]] |[[Нокаут|КО]]||9 {{small|(12)}}, 2:58 |2020-12-12 |align=left|{{флагче|Великобритания}} [[Уембли Арена]], [[Лондон]] | align="left" |{{small|За IBF, WBA, IBO и WBO титли в тежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |28 – 1 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Ридел Букър]] |UD||10 {{small|(12)}}, 2:40 |2019-11-09 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Фресно]], [[Калифорния]] | align="left" | |- |-align=center | {{yes|Победа}} |27 – 1 |align=left|{{Флагче|Румъния}} [[Богдан Дину]] |KO||7 {{small|(12)}}, 2:40 |2019-03-23 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Коста Меса]], Калифорния | align="left" | |- |-align=center | {{yes|Победа}} |26 – 1 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Хюи Фюри]] |UD||12 |2018-10-27 |align=left|{{флагче|България}} [[София]], [[България]] | align="left" |{{small|Става официален претендент за двубой за титлата в тежка категория}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |25 – 1 |align=left|{{Флагче|САЩ}} Кевин Джонсън |UD||12 |2017-04-28 |align=left|{{флагче|България}} София, България | align="left" |{{small|Мач за Интерконтиненталната титла на Световната боксова асоциация}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |24 – 1 |align=left|{{Флагче|Нигерия}} [[Самюъл Питър]] |TKO||4 {{small|(12)}}, 0:01 |2016-03-12 |align=left|{{флагче|България}} София, България | align="left" |{{small|Мач за Интерконтиненталната титла на Световната боксова асоциация}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |23 – 1 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Дерек Чисора]] |SD||12 |2016-05-07 |align=left|{{флагче|Германия}} [[Хамбург]], [[Германия]] | align="left" |{{small|Мач за европейската титла в Супертежка категория}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |22 – 1 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Морис Харис]] |KO||1 {{small|(8)}}, 1:59 |2015-12-05 |align=left|{{флагче|Германия}} Хамбург, Германия | |-align=center | {{yes|Победа}} |21 – 1 |align=left|{{Флагче|Бразилия}} [[Джордж Ариас]] |UD |8 |2015-10-17 |align=left|{{флагче|Германия}} [[Карлсруе]], Германия | |-align=center | style="background: #FF6A6A" |Загуба |20 – 1 |align=left| {{Флагче|Украйна}} [[Владимир Кличко]] |KO||5 {{small|(12)}}, 2:11 |2014-11-15 || align=left|{{Флагче|Германия}} Хамбург, Германия | align="left" |{{small|Мач за световната титла на [[Международна боксова федерация|IBF]] в супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |20 – 0 |align=left| {{Флагче|Хърватия}} Ивица Перкович |Отказва се||3 {{small|(8)}} |2014-04-05 || align=left|{{Флагче|Германия}} [[Рощок]], Германия |align=left|{{small|Юбилейна победа}} |-align=center | {{yes|Победа}} |19 – 0 |align=left| {{Флагче|САЩ}} Джоуи Ейбъл |TKO||4 {{small|(12)}} |2013-12-14 || align=left|{{Флагче|Германия}} [[Нойбранденбург]], Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория}} |- align=center | {{yes|Победа}} |18 – 0 |align=left|{{Флагче|САЩ}} Тони Томпсън |UD | 12 |2013-08-24 |align=left|{{флагче|Германия}} [[Шверин]], Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория}} |- align=center | {{yes|Победа}} |17 – 0 |align=left|{{флагче|Беларус}} [[Александър Устинов]]<ref name="boxingnews24.com">[http://www.boxingnews24.com/2012/08/alexander-ustinov-vs-kubrat-pulev-in-ibf-heavyweight-title-eliminator-on-september-29th/ „Alexander Ustinov vs. Kubrat Pulev in IBF heavyweight title eliminator on September 29th“] // Boxing News 24, August 1st, 2012</ref> |KO||11 {{small|(12)}}, 1:28 |2012-09-29 |align=left|{{флагче|Германия}} Хамбург, Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория,{{Br}} Защита [[European Boxing Union|EBU]] (European) Супертежка категория}} |- align=center | {{yes|Победа}} |16 – 0 |align=left|{{флагче|Германия}} Александър Димитренко |KO||11 {{small|(12)}}, 2:59 ||2012-05-05 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Баден-Вюртемберг]], Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория,{{Br}} Победа свободната [[European Boxing Union|EBU]] (European) Супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |15 – 0 |align=left|{{флагче|Великобритания}} Майкъл Спрот |Отказва се||9 {{small|(12)}}, 3:00 |2012-01-14 || align=left|{{флагче|Германия}} Баден-Вюртемберг, Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |14 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Травис Уолкър |UD||12 |2011-10-22 || align=left|{{флагче|Германия}} Баден-Вюртемберг, Германия | align="left" |{{small|Спечелва свободната [[IBF]] international Супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |13 – 0 |align=left|{{флагче|Украйна}} Максим Педиура |UD||8 |2011-07-16 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Мюнхен]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |12 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Дерик Роси |TKO|||5 {{small|(8)}}, 2:15 |2011-05-07 || align=left|{{флагче|Дания}} [[Копенхаген]], [[Дания]] |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |11 – 0 |align=left|{{флагче|Украйна}} Ярослав Заворотний |UD||8 |2011-02-12 || align=left|{{флагче|Дания}} [[Хернинг]], Дания |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |10 – 0 |align=left|{{флагче|Италия}} Паоло Видоз |UD||8 |2010-12-18 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Берлин]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |9 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Доминик Гуин |UD||8 |2010-10-30 || align=left|{{флагче|Германия}} Рощок, Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |8 – 0 |align=left|{{флагче|Русия}} Евгени Орлов |DQ||7 {{small|(8)}}, 0:16 |2010-05-01 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Олденбург]], Германия |align=left|<small>Орлов е дисквалифициран за заешки удари (rabbit punching)</small> |-align=center | {{yes|Победа}} |7 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Дани Батчелдер |TKO||2 {{small|(8)}}, 0:45 |2010-03-13 || align=left|{{флагче|Германия}} Берлин, Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |6 – 0 |align=left|{{flagicon|Република Конго}} Исоса Мондо |Отказва се||3 {{small|(8)}}, 3:00 |2010-02-20 || align=left|{{флагче|Белгия}} [[Лиеж]], [[Белгия]] |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |5 – 0 |align=left|{{флагче|Великобритания}} Мат Скелтън |KO||4 {{small|(8)}}, 2:14 |2010-01-30 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Мекленбург-Предна Померания]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |4 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Зак Пейдж |UD||6 |2009-12-05 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Лудвигсбург]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |3 – 0 |align=left|{{flagicon|Нигерия}} Гбенга Олоукун |UD||6 |2009-11-07 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Бавария]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |2 – 0 |align=left|{{флагче|Турция}} Сердар Уйсал |TKO||4 {{small|(4)}}, 0:56 |2009-10-17 || align=left|{{флагче|Германия}} Берлин, Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |1 – 0 |align=left|{{flagicon|Румъния}} Флориан Бенче |TKO||2 {{small|(4)}}, 2:05 |2009-09-19 || align=left|{{флагче|Германия}} Нойбранденбург, Германия |align=left| <small>Професионален дебют</small> |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://kubratpulev.com/ Официален сайт на Кубрат Пулев] ; Портрети * Стефан Йорданов, „[https://www.sportlive.bg/sport/boxing/istorijata-na-kubrat-pulev-ot-letjashtija-start-do-rund-3-za-svetovnija-vryh-1522555.html Историята на Кубрат Пулев: От летящия старт до рунд №3 за световния връх]“, статия в [https://sportlive.bg Sportlive.bg] * Светослав Спасов, [https://web.archive.org/web/20170228004110/http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=685&aid=15644 „Българска Кобра“], сп. „Тема“, бр. 43 (521), 29 – 4 ноември 2011 * [http://sporta.bg/?id=278&load=OtherSports::Champion „Шампионите на България: Кубрат Пулев“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141120005805/http://sporta.bg/?load=OtherSports::Champion&id=278 |date=2014-11-20 }}, sporta.bg ; Интервюта * „[https://www.sportlive.bg/sport/boxing/kubrat-pulev-obqsni-pred-sportlive-na-kakvo-se-dylzhi-fizicheskata-mu-transformaciq-702549.html Кубрат Пулев обясни пред SportLive на какво се дължи физическата му трансформация]“, интервю на Иво Вецев, Sportlive.bg * [http://www.mma-bulgaria.com/intervyuta/intervyu-s-kubrat-pulev-2 „Интервю с Кубрат Пулев“]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, сайт на ММА, 10 ноември 2009 * [https://web.archive.org/web/20141129025601/http://novinar.bg/news/kubrat-pulev-razpuskam-s-shah-ne-nosia-na-alkohol_MzkyMjsyNA==.html „Кубрат Пулев: Разпускам с шах, не нося на алкохол“], интервю на Анна Стоилкова, в. [[Новинар (вестник)|„Новинар“]], 18 май 2012 * [https://archive.ph/20130825153148/http://pressadaily.bg/publication/13617-Кубрат-Пулев:-Политиката-е-лукава-не-съм-готов-за-нея/ „Кубрат Пулев: Политиката е лукава, не съм готов за нея“], интервю на Васил Тошев, в. „Преса“, 22 април 2013 {{нормативен контрол}} {{Спортист на годината на България}} {{СОРТКАТ:Пулев, Кубрат}} [[Категория:Български професионални боксьори]] [[Категория:Български боксьори]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2008]] [[Категория:Родени в София]] 4rlpruso14g4d22hjplpca5mtmatsmh 12434808 12434806 2024-12-08T12:16:43Z 5530а 331033 Оправена номерация. 12434808 wikitext text/x-wiki {{Боксьор | име = Кубрат Пулев | картинка = Kubrat Pulev in 2018.jpg | прякор = ''Кобрата'' | категория = тежка | височина = 194 см<ref>https://boxrec.com/en/box-pro/511850</ref> | европейски шампион = 2 | световен шампион = 3 | националност = {{Флагче|България}} [[Българин]] | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1981|5|4|}} | роден-място = [[София]], {{Флагче|България|1981}} [[НРБ|България]] | починал-дата = | починал-място = | гард = класически | мачове = 36 | победи = 33 | нокаути = 14 | загуби = 3 | равенства = 0 | размах = 202 (80 in) |описание=Пулев през 2018 г.}} Пулев е [[България|български]] [[боксьор]] и национален състезател. Състезава се в категория над 91 кг., има чин лейтенант<ref>{{Citation |title=kanal3.bg |url=http://kanal3.bg/news/bulgaria/society/111367-Povishiha-Kubrat-Pulev-v-leytenant |accessdate=2019-12-18 |archivedate=2019-12-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20191218133530/http://kanal3.bg/news/bulgaria/society/111367-Povishiha-Kubrat-Pulev-v-leytenant }}</ref>българската армия. Син е на боксьора в тежка категория и шампион от [[1950-те|50-те]] и [[1960-те|60-те]] години на ХХ век [[Венко Пулев]]. Европейски шампион по бокс при младежите – (2009) Европейски шампион по бокс за професионалисти в свръхтежка категория (2012), интерконтинентален шампион в супертежка категория (2012) и световен шампион в тежка категория — (2024) == Биография == Роден на [[4 май]] [[1981]] г. в [[София]].<ref>Светослав Спасов, [http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=685&aid=15644 „Българска Кобра“]. // сп. „Тема“, бр. 43 (521), 29 ноември 2011 г.</ref> Първите си стъпки в бокса прави в залата на „Локомотив“, но поради лошите условия започва боксовата си кариера на 13 години в школата на [[ОСК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. Преди да започне да тренира бокс, е тренирал 1 година [[футбол]]. Състезава се в категорията на най-тежките – над 91 кг. Пулев е избран за спортист на февруари 2008 г. Брат на [[Тервел Пулев]], също известен боксьор. [[Файл:Pulev vs Fury Fight.jpg|260px|мини|ляво|Кубрат Пулев vs [[Хюи Фюри]], 27-10-2018, Арена Армеец, [[София]], [[България]].]] През 1998 г. е привлечен в националния отбор на България, след като зад гърба си вече има много отличия от детски и юношески състезания. През 2002 г. Кубрат печели първото си голямо отличие – купа [[Странджа (турнир)|„Странджа“]]. През 2005 завоюва бронзов медал на световното първенство в [[Китай]], а през 2006 – и на европейското в [[Пловдив]]. Участва и на [[Летни олимпийски игри 2008|Летните олимпийски игри в Пекин]] през 2008 г. и няколко месеца след това става европейски шампион в [[Ливърпул]] в категория над 91 кг. Носител на Интернационалната титла на [[IBF]] в тежка категория, след победа над [[Травис Уолкър]] с единодушно съдийско решение, през 2011 година. На 5 май 2012 г. става европейски шампион в тежка категория в мач с [[Александър Димитренко]] – спаринг партньор на братята Кличко.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=331308 „Огромен успех! Кубрат Пулев донесе на България първа титла в професионалния бокс“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120511093007/http://www.sportal.bg/news.php?news=331308 |date=2012-05-11 }}. // Sportal.bg, 22 октомври 2011 г.</ref> От 2009 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/sport/boxing/istorijata-na-kubrat-pulev-ot-letjashtija-start-do-rund-3-za-svetovnija-vryh-1522555.html|заглавие=Историята на Кубрат Пулев на професионалния ринг|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> е в професионалния бокс и постига успехи само за две години и половина. Понастоящем Кубрат Пулев тежи 112 кг и е висок 194 см.<ref name=box1>{{cite web |url=http://www.boxrec.com/list_bouts.php?human_id=511850&cat=boxer|title=Kutbar Pulev's career boxing record |work=Boxrec.com |accessdate=4 октомври 2009}}</ref> През 2012 г. печели европейската титла на Европейския боксов съюз в тежка категория. На 29 септември в Хамбург Пулев се изправя срещу руския боксьор [[Александър Устинов]] и защитава двете си титли, като побеждава Устинов (202 см, 136 кг) в тежък двубой. Пулев нокаутира руснака в 11-ия рунд. [[Спортист на годината на България]] за 2012 г. Мъж на годината за 2013 г.<ref>Даниел Стойнев, [http://www.inter-view.info/2012/12/1-kubrat-pulev.html „Спортист №1 на България е Кубрат Пулев!“]. // Интервю, 20 декември 2012 г.</ref> На 24 август 2013 г. побеждава по точки Тони Томпсън. По този начин става официален претендент за титлата на Владимир Кличко във версия IBF (Международна боксова федерация).<ref>[http://www.bulgarianews.eu/кубрат-пулев-александър-устинов/ „Кубрат Пулев – Кобрата нокаутира Александър Устинов и се запъти към Кличко“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121003055949/http://www.bulgarianews.eu/кубрат-пулев-александър-устинов/ |date=2012-10-03 }}. // публикувано на 29 септември в BulgariaNews.eu.</ref> Кубрат Пулев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sportlive.bg/tags/1593|заглавие=Кубрат Пулев – новини и последни информации|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> получава приза „Родолюбец“ номер 1 за 2013 година.<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/107911/kubrat_pulev_poluchi_priza_za_rodolubie „Кубрат Пулев получи приза за родолюбие“], Bnt.bg, 12.09.2013 г.</ref> На 14 декември 2013 г. Кобрата побеждава американеца Джоуи Ейбъл чрез технически нокаут в мач за защита на интернационалната си титла на Международната боксова федерация.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=462954 Кобрата защити титлата след бой над Ейбъл], Sportal.bg.</ref> На 15 ноември 2014 г. в мач за световната титла в [[Хамбург]], [[Германия]], Кобрата допуска първата загуба в кариерата си на професионален боксьор като е нокаутиран в 5-ия рунд от световния шампион [[Владимир Кличко]].<ref>Даниел Николов, [http://www.standartnews.com/sport-sportove/vladimir_klichko_nokautira_kubrat_pulev_v_petiya_rund-262462.html „Владимир Кличко нокаутира Кубрат Пулев в петия рунд“], в. „Стандарт“, 16.11.2014 г.</ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/sport/2014/11/15/2420125_klichko_nokautira_pulev_v_petiia_rund_video/ „Кличко нокаутира Пулев в петия рунд“], в. „Дневник“, 15 ноември 2014 г.</ref><ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=518535 „Кубрат Пулев издържа 5 рунда! Владимир Кличко защити световната титла с нокаут“ (видео и галерия)], sportal.bg, 16 ноември 2014 г.</ref><ref>[http://btvnovinite.bg/article/sport/klichko-nokautira-kubrat-pulev.html „Кличко нокаутира Кубрат Пулев“], btvnovinite.bg, 15 ноември 2014 г.</ref> Мач № 30 в кариерата на Кубрат Пулев трябва да бъде срещу световния шампион на 4 федерации в тежка категория Антъни Джошуа, но заради пандемията от COVID-19, срещата се мести за 12 декември 2020 година. Мачът Пулев – Джошуа<ref>[https://www.sportlive.bg/tags/58386 Пулев – Джошуа]</ref> ще се проведе в зала „Уембли“ в Лондон. По време на двубоя ще бъдат допуснати 1000 привърженици на двамата боксьори, след като в столицата на Англия бе позволено на фенове да посещават спортни събития, считано от 4 декември. Мачът ще бъде излъчен от платформата за спорт на живо DAZN,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/sport/boxing/eto-koj-shte-izlychva-zrelishteto-kubrat-pulev-sreshtu-antyni-djoshua-1526601.html|заглавие=Ето кой ще излъчва зрелището Кубрат Пулев срещу Антъни Джошуа|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=04.12.2020|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> която считано от 1 декември вече се намира и в България.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/sport/boxing/dazn-v-bylgarija-tvoeto-mjasto-za-kubrat-pulev-antyni-djoshua-i-elita-na-boksa-1525916.html|заглавие=DAZN в България! Твоето място за Кубрат Пулев – Антъни Джошуа и елита на бокса|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> На 12 декември 2020 година, в [[Лондон]], Кубрат изиграва добър мач, 3 пъти попада в нокдаун, но се изправя. В края на 9-ия рунд е нокаутиран от Джошуа. == Личен живот == От 2006 до 2019 г. е обвързан с попфолк певицата [[Андреа (певица)|Андреа]], но двамата се разделят през юли 2019 г.,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/timeout/facefromnews/istorijata-na-vryzkata-mejdu-kubrat-pulev-i-andrea-ot-lubov-ot-pryv-pogled-do-razdjalata-768133.html|заглавие=Историята на връзката между Кубрат Пулев и Андреа|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref name="dariknews.bg">[https://dariknews.bg/novini/liubopitno/andrea-obiavi-razdialata-si-s-kobrata-2176575 dariknews.bg]</ref> след отправени обвинения срещу Пулев за сексуално посегателство от журналистката Джени Суши.<ref name="dariknews.bg"/> == Статистика == {| class="wikitable" style="font-size: 90%;" |+ <big>33 Победи (14 нокаута), 3 Загуби, 0 Равни<ref>[http://boxrec.com/en/boxer/659461 BoxRec: Anthony Joshua]</ref></big> |- | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''#''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Рекорд''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Опонент''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Тип''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Рунд, Време''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Дата''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Място''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Бележка''' |-align=center |-align=center |- |-align=center | {{yes|Победа}} |33 – 3 |align=left|{{Флагче|Сирия}} {{Флагче|Германия}} [[Мануел Чар]] |UD||12 |2024-08-12 |align=left|{{флагче|България}} [[София]], [[Арена 8888 София|Арена 8888]] | align="left" |Спечелва титлата на WBA (обикновена) в тежка категория |- |-align=center | {{yes|Победа}} |32 – 3 |align=left|{{Флагче|Украйна}} [[Игор Шевадзуцкий]] | | |2024-30-03 | | |- | {{yes|Победа}} |31 – 3 |align=left|{{Флагче|Полша}} [[Анджей Вавжик]] |UD||10 |2023-14-12 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Хангарът]], [[Коста Меса]], [[Калифорния]] | align="left" | |- |-align=center | style="background: #FF6A6A" |Загуба |30 – 3 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Дерек Чисора]] |[[СД]]||12 |2022-09-07 |align=left|{{флагче|Великобритания}} O₂ арена, [[Лондон]] | align="left" |{{small|За свободна международна титла на WBA в тежка категория}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |30 – 2 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Джери Форест]] |UD||10 |2022-14-05 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Лос Анджелис]], Калифорния, САЩ | align="left" | |- |-align=center | {{yes|Победа}} |29 – 2 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Франк Мир]] |TKO||1 {{small|(9)}}, 1:59 |2021-27-11 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Глобъл Лайф Филд]], [[Арлингтън]], [[Тексас]], [[САЩ]] | align="left" |Спечелва Triad Combat титлата в тежка категория |- |-align=center | style="background: #FF6A6A" |Загуба |28 – 2 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Антъни Джошуа]] |[[Нокаут|КО]]||9 {{small|(12)}}, 2:58 |2020-12-12 |align=left|{{флагче|Великобритания}} [[Уембли Арена]], [[Лондон]] | align="left" |{{small|За IBF, WBA, IBO и WBO титли в тежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |28 – 1 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Ридел Букър]] |UD||10 {{small|(12)}}, 2:40 |2019-11-09 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Фресно]], [[Калифорния]] | align="left" | |- |-align=center | {{yes|Победа}} |27 – 1 |align=left|{{Флагче|Румъния}} [[Богдан Дину]] |KO||7 {{small|(12)}}, 2:40 |2019-03-23 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Коста Меса]], Калифорния | align="left" | |- |-align=center | {{yes|Победа}} |26 – 1 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Хюи Фюри]] |UD||12 |2018-10-27 |align=left|{{флагче|България}} [[София]], [[България]] | align="left" |{{small|Става официален претендент за двубой за титлата в тежка категория}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |25 – 1 |align=left|{{Флагче|САЩ}} Кевин Джонсън |UD||12 |2017-04-28 |align=left|{{флагче|България}} София, България | align="left" |{{small|Мач за Интерконтиненталната титла на Световната боксова асоциация}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |24 – 1 |align=left|{{Флагче|Нигерия}} [[Самюъл Питър]] |TKO||4 {{small|(12)}}, 0:01 |2016-03-12 |align=left|{{флагче|България}} София, България | align="left" |{{small|Мач за Интерконтиненталната титла на Световната боксова асоциация}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |23 – 1 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Дерек Чисора]] |SD||12 |2016-05-07 |align=left|{{флагче|Германия}} [[Хамбург]], [[Германия]] | align="left" |{{small|Мач за европейската титла в Супертежка категория}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |22 – 1 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Морис Харис]] |KO||1 {{small|(8)}}, 1:59 |2015-12-05 |align=left|{{флагче|Германия}} Хамбург, Германия | |-align=center | {{yes|Победа}} |21 – 1 |align=left|{{Флагче|Бразилия}} [[Джордж Ариас]] |UD |8 |2015-10-17 |align=left|{{флагче|Германия}} [[Карлсруе]], Германия | |-align=center | style="background: #FF6A6A" |Загуба |20 – 1 |align=left| {{Флагче|Украйна}} [[Владимир Кличко]] |KO||5 {{small|(12)}}, 2:11 |2014-11-15 || align=left|{{Флагче|Германия}} Хамбург, Германия | align="left" |{{small|Мач за световната титла на [[Международна боксова федерация|IBF]] в супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |20 – 0 |align=left| {{Флагче|Хърватия}} Ивица Перкович |Отказва се||3 {{small|(8)}} |2014-04-05 || align=left|{{Флагче|Германия}} [[Рощок]], Германия |align=left|{{small|Юбилейна победа}} |-align=center | {{yes|Победа}} |19 – 0 |align=left| {{Флагче|САЩ}} Джоуи Ейбъл |TKO||4 {{small|(12)}} |2013-12-14 || align=left|{{Флагче|Германия}} [[Нойбранденбург]], Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория}} |- align=center | {{yes|Победа}} |18 – 0 |align=left|{{Флагче|САЩ}} Тони Томпсън |UD | 12 |2013-08-24 |align=left|{{флагче|Германия}} [[Шверин]], Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория}} |- align=center | {{yes|Победа}} |17 – 0 |align=left|{{флагче|Беларус}} [[Александър Устинов]]<ref name="boxingnews24.com">[http://www.boxingnews24.com/2012/08/alexander-ustinov-vs-kubrat-pulev-in-ibf-heavyweight-title-eliminator-on-september-29th/ „Alexander Ustinov vs. Kubrat Pulev in IBF heavyweight title eliminator on September 29th“] // Boxing News 24, August 1st, 2012</ref> |KO||11 {{small|(12)}}, 1:28 |2012-09-29 |align=left|{{флагче|Германия}} Хамбург, Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория,{{Br}} Защита [[European Boxing Union|EBU]] (European) Супертежка категория}} |- align=center | {{yes|Победа}} |16 – 0 |align=left|{{флагче|Германия}} Александър Димитренко |KO||11 {{small|(12)}}, 2:59 ||2012-05-05 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Баден-Вюртемберг]], Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория,{{Br}} Победа свободната [[European Boxing Union|EBU]] (European) Супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |15 – 0 |align=left|{{флагче|Великобритания}} Майкъл Спрот |Отказва се||9 {{small|(12)}}, 3:00 |2012-01-14 || align=left|{{флагче|Германия}} Баден-Вюртемберг, Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |14 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Травис Уолкър |UD||12 |2011-10-22 || align=left|{{флагче|Германия}} Баден-Вюртемберг, Германия | align="left" |{{small|Спечелва свободната [[IBF]] international Супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |13 – 0 |align=left|{{флагче|Украйна}} Максим Педиура |UD||8 |2011-07-16 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Мюнхен]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |12 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Дерик Роси |TKO|||5 {{small|(8)}}, 2:15 |2011-05-07 || align=left|{{флагче|Дания}} [[Копенхаген]], [[Дания]] |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |11 – 0 |align=left|{{флагче|Украйна}} Ярослав Заворотний |UD||8 |2011-02-12 || align=left|{{флагче|Дания}} [[Хернинг]], Дания |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |10 – 0 |align=left|{{флагче|Италия}} Паоло Видоз |UD||8 |2010-12-18 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Берлин]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |9 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Доминик Гуин |UD||8 |2010-10-30 || align=left|{{флагче|Германия}} Рощок, Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |8 – 0 |align=left|{{флагче|Русия}} Евгени Орлов |DQ||7 {{small|(8)}}, 0:16 |2010-05-01 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Олденбург]], Германия |align=left|<small>Орлов е дисквалифициран за заешки удари (rabbit punching)</small> |-align=center | {{yes|Победа}} |7 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Дани Батчелдер |TKO||2 {{small|(8)}}, 0:45 |2010-03-13 || align=left|{{флагче|Германия}} Берлин, Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |6 – 0 |align=left|{{flagicon|Република Конго}} Исоса Мондо |Отказва се||3 {{small|(8)}}, 3:00 |2010-02-20 || align=left|{{флагче|Белгия}} [[Лиеж]], [[Белгия]] |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |5 – 0 |align=left|{{флагче|Великобритания}} Мат Скелтън |KO||4 {{small|(8)}}, 2:14 |2010-01-30 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Мекленбург-Предна Померания]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |4 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Зак Пейдж |UD||6 |2009-12-05 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Лудвигсбург]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |3 – 0 |align=left|{{flagicon|Нигерия}} Гбенга Олоукун |UD||6 |2009-11-07 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Бавария]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |2 – 0 |align=left|{{флагче|Турция}} Сердар Уйсал |TKO||4 {{small|(4)}}, 0:56 |2009-10-17 || align=left|{{флагче|Германия}} Берлин, Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |1 – 0 |align=left|{{flagicon|Румъния}} Флориан Бенче |TKO||2 {{small|(4)}}, 2:05 |2009-09-19 || align=left|{{флагче|Германия}} Нойбранденбург, Германия |align=left| <small>Професионален дебют</small> |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://kubratpulev.com/ Официален сайт на Кубрат Пулев] ; Портрети * Стефан Йорданов, „[https://www.sportlive.bg/sport/boxing/istorijata-na-kubrat-pulev-ot-letjashtija-start-do-rund-3-za-svetovnija-vryh-1522555.html Историята на Кубрат Пулев: От летящия старт до рунд №3 за световния връх]“, статия в [https://sportlive.bg Sportlive.bg] * Светослав Спасов, [https://web.archive.org/web/20170228004110/http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=685&aid=15644 „Българска Кобра“], сп. „Тема“, бр. 43 (521), 29 – 4 ноември 2011 * [http://sporta.bg/?id=278&load=OtherSports::Champion „Шампионите на България: Кубрат Пулев“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141120005805/http://sporta.bg/?load=OtherSports::Champion&id=278 |date=2014-11-20 }}, sporta.bg ; Интервюта * „[https://www.sportlive.bg/sport/boxing/kubrat-pulev-obqsni-pred-sportlive-na-kakvo-se-dylzhi-fizicheskata-mu-transformaciq-702549.html Кубрат Пулев обясни пред SportLive на какво се дължи физическата му трансформация]“, интервю на Иво Вецев, Sportlive.bg * [http://www.mma-bulgaria.com/intervyuta/intervyu-s-kubrat-pulev-2 „Интервю с Кубрат Пулев“]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, сайт на ММА, 10 ноември 2009 * [https://web.archive.org/web/20141129025601/http://novinar.bg/news/kubrat-pulev-razpuskam-s-shah-ne-nosia-na-alkohol_MzkyMjsyNA==.html „Кубрат Пулев: Разпускам с шах, не нося на алкохол“], интервю на Анна Стоилкова, в. [[Новинар (вестник)|„Новинар“]], 18 май 2012 * [https://archive.ph/20130825153148/http://pressadaily.bg/publication/13617-Кубрат-Пулев:-Политиката-е-лукава-не-съм-готов-за-нея/ „Кубрат Пулев: Политиката е лукава, не съм готов за нея“], интервю на Васил Тошев, в. „Преса“, 22 април 2013 {{нормативен контрол}} {{Спортист на годината на България}} {{СОРТКАТ:Пулев, Кубрат}} [[Категория:Български професионални боксьори]] [[Категория:Български боксьори]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2008]] [[Категория:Родени в София]] 9zvpmg8hjd40lkmlk4ltmrawl8odl26 12434827 12434808 2024-12-08T12:51:03Z 46.232.152.127 12434827 wikitext text/x-wiki {{Боксьор | име = Кубрат Пулев | картинка = Kubrat Pulev in 2018.jpg | прякор = ''Кобрата'' | категория = тежка | височина = 194 см<ref>https://boxrec.com/en/box-pro/511850</ref> | европейски шампион = 2 | световен шампион = 3 | националност = {{Флагче|България}} [[Българин]] | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1981|5|4|}} | роден-място = [[София]], {{Флагче|България|1981}} [[НРБ|България]] | починал-дата = | починал-място = | гард = класически | мачове = 36 | победи = 33 | нокаути = 14 | загуби = 3 | равенства = 0 | размах = 202 (80 in) |описание=Пулев през 2018 г.}} Пулев е [[България|български]] [[боксьор]] и национален състезател. Състезава се в категория над 91 кг., има чин лейтенант<ref>{{Citation |title=kanal3.bg |url=http://kanal3.bg/news/bulgaria/society/111367-Povishiha-Kubrat-Pulev-v-leytenant |accessdate=2019-12-18 |archivedate=2019-12-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20191218133530/http://kanal3.bg/news/bulgaria/society/111367-Povishiha-Kubrat-Pulev-v-leytenant }}</ref>българската армия. Син е на боксьора в тежка категория и шампион от [[1950-те|50-те]] и [[1960-те|60-те]] години на ХХ век [[Венко Пулев]]. Европейски шампион по бокс при младежите – (2009) Европейски шампион по бокс за професионалисти в свръхтежка категория (2012), интерконтинентален шампион в супертежка категория (2012) и световен шампион в тежка категория — (2024) == Биография == Роден на [[4 май]] [[1981]] г. в [[София]].<ref>Светослав Спасов, [http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=685&aid=15644 „Българска Кобра“]. // сп. „Тема“, бр. 43 (521), 29 ноември 2011 г.</ref> Първите си стъпки в бокса прави в залата на „Локомотив“, но поради лошите условия започва боксовата си кариера на 13 години в школата на [[ОСК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. Преди да започне да тренира бокс, е тренирал 1 година [[футбол]]. Състезава се в категорията на най-тежките – над 91 кг. Пулев е избран за спортист на февруари 2008 г. Брат на [[Тервел Пулев]], също известен боксьор. [[Файл:Pulev vs Fury Fight.jpg|260px|мини|ляво|Кубрат Пулев vs [[Хюи Фюри]], 27-10-2018, Арена Армеец, [[София]], [[България]].]] През 1998 г. е привлечен в националния отбор на България, след като зад гърба си вече има много отличия от детски и юношески състезания. През 2002 г. Кубрат печели първото си голямо отличие – купа [[Странджа (турнир)|„Странджа“]]. През 2005 завоюва бронзов медал на световното първенство в [[Китай]], а през 2006 – и на европейското в [[Пловдив]]. Участва и на [[Летни олимпийски игри 2008|Летните олимпийски игри в Пекин]] през 2008 г. и няколко месеца след това става европейски шампион в [[Ливърпул]] в категория над 91 кг. Носител на Интернационалната титла на [[IBF]] в тежка категория, след победа над [[Травис Уолкър]] с единодушно съдийско решение, през 2011 година. На 5 май 2012 г. става европейски шампион в тежка категория в мач с [[Александър Димитренко]] – спаринг партньор на братята Кличко.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=331308 „Огромен успех! Кубрат Пулев донесе на България първа титла в професионалния бокс“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120511093007/http://www.sportal.bg/news.php?news=331308 |date=2012-05-11 }}. // Sportal.bg, 22 октомври 2011 г.</ref> От 2009 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/sport/boxing/istorijata-na-kubrat-pulev-ot-letjashtija-start-do-rund-3-za-svetovnija-vryh-1522555.html|заглавие=Историята на Кубрат Пулев на професионалния ринг|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> е в професионалния бокс и постига успехи само за две години и половина. Понастоящем Кубрат Пулев тежи 112 кг и е висок 194 см.<ref name=box1>{{cite web |url=http://www.boxrec.com/list_bouts.php?human_id=511850&cat=boxer|title=Kutbar Pulev's career boxing record |work=Boxrec.com |accessdate=4 октомври 2009}}</ref> През 2012 г. печели европейската титла на Европейския боксов съюз в тежка категория. На 29 септември в Хамбург Пулев се изправя срещу руския боксьор [[Александър Устинов]] и защитава двете си титли, като побеждава Устинов (202 см, 136 кг) в тежък двубой. Пулев нокаутира руснака в 11-ия рунд. [[Спортист на годината на България]] за 2012 г. Мъж на годината за 2013 г.<ref>Даниел Стойнев, [http://www.inter-view.info/2012/12/1-kubrat-pulev.html „Спортист №1 на България е Кубрат Пулев!“]. // Интервю, 20 декември 2012 г.</ref> На 24 август 2013 г. побеждава по точки Тони Томпсън. По този начин става официален претендент за титлата на Владимир Кличко във версия IBF (Международна боксова федерация).<ref>[http://www.bulgarianews.eu/кубрат-пулев-александър-устинов/ „Кубрат Пулев – Кобрата нокаутира Александър Устинов и се запъти към Кличко“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121003055949/http://www.bulgarianews.eu/кубрат-пулев-александър-устинов/ |date=2012-10-03 }}. // публикувано на 29 септември в BulgariaNews.eu.</ref> Кубрат Пулев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sportlive.bg/tags/1593|заглавие=Кубрат Пулев – новини и последни информации|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> получава приза „Родолюбец“ номер 1 за 2013 година.<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/107911/kubrat_pulev_poluchi_priza_za_rodolubie „Кубрат Пулев получи приза за родолюбие“], Bnt.bg, 12.09.2013 г.</ref> На 14 декември 2013 г. Кобрата побеждава американеца Джоуи Ейбъл чрез технически нокаут в мач за защита на интернационалната си титла на Международната боксова федерация.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=462954 Кобрата защити титлата след бой над Ейбъл], Sportal.bg.</ref> На 15 ноември 2014 г. в мач за световната титла в [[Хамбург]], [[Германия]], Кобрата допуска първата загуба в кариерата си на професионален боксьор като е нокаутиран в 5-ия рунд от световния шампион [[Владимир Кличко]].<ref>Даниел Николов, [http://www.standartnews.com/sport-sportove/vladimir_klichko_nokautira_kubrat_pulev_v_petiya_rund-262462.html „Владимир Кличко нокаутира Кубрат Пулев в петия рунд“], в. „Стандарт“, 16.11.2014 г.</ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/sport/2014/11/15/2420125_klichko_nokautira_pulev_v_petiia_rund_video/ „Кличко нокаутира Пулев в петия рунд“], в. „Дневник“, 15 ноември 2014 г.</ref><ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=518535 „Кубрат Пулев издържа 5 рунда! Владимир Кличко защити световната титла с нокаут“ (видео и галерия)], sportal.bg, 16 ноември 2014 г.</ref><ref>[http://btvnovinite.bg/article/sport/klichko-nokautira-kubrat-pulev.html „Кличко нокаутира Кубрат Пулев“], btvnovinite.bg, 15 ноември 2014 г.</ref> Мач № 30 в кариерата на Кубрат Пулев трябва да бъде срещу световния шампион на 4 федерации в тежка категория Антъни Джошуа, но заради пандемията от COVID-19, срещата се мести за 12 декември 2020 година. Мачът Пулев – Джошуа<ref>[https://www.sportlive.bg/tags/58386 Пулев – Джошуа]</ref> ще се проведе в зала „Уембли“ в Лондон. По време на двубоя ще бъдат допуснати 1000 привърженици на двамата боксьори, след като в столицата на Англия бе позволено на фенове да посещават спортни събития, считано от 4 декември. Мачът ще бъде излъчен от платформата за спорт на живо DAZN,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/sport/boxing/eto-koj-shte-izlychva-zrelishteto-kubrat-pulev-sreshtu-antyni-djoshua-1526601.html|заглавие=Ето кой ще излъчва зрелището Кубрат Пулев срещу Антъни Джошуа|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=04.12.2020|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> която считано от 1 декември вече се намира и в България.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/sport/boxing/dazn-v-bylgarija-tvoeto-mjasto-za-kubrat-pulev-antyni-djoshua-i-elita-na-boksa-1525916.html|заглавие=DAZN в България! Твоето място за Кубрат Пулев – Антъни Джошуа и елита на бокса|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> На 12 декември 2020 година, в [[Лондон]], Кубрат изиграва добър мач, 3 пъти попада в нокдаун, но се изправя. В края на 9-ия рунд е нокаутиран от Джошуа. == Личен живот == От 2006 до 2019 г. е обвързан с попфолк певицата [[Андреа (певица)|Андреа]], но двамата се разделят през юли 2019 г.,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/timeout/facefromnews/istorijata-na-vryzkata-mejdu-kubrat-pulev-i-andrea-ot-lubov-ot-pryv-pogled-do-razdjalata-768133.html|заглавие=Историята на връзката между Кубрат Пулев и Андреа|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref name="dariknews.bg">[https://dariknews.bg/novini/liubopitno/andrea-obiavi-razdialata-si-s-kobrata-2176575 dariknews.bg]</ref> след отправени обвинения срещу Пулев за сексуално посегателство от журналистката Джени Суши.<ref name="dariknews.bg"/> Кубрат Пулев има две деца - син Спартак и дъщепря Христина (2023)<ref>https://btvsport.bg/drugi/kubrat-pulev-stana-bashta-za-vtori-pat-video.html</ref> == Статистика == {| class="wikitable" style="font-size: 90%;" |+ <big>33 Победи (14 нокаута), 3 Загуби, 0 Равни<ref>[http://boxrec.com/en/boxer/659461 BoxRec: Anthony Joshua]</ref></big> |- | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''#''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Рекорд''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Опонент''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Тип''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Рунд, Време''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Дата''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Място''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Бележка''' |-align=center |-align=center |- |-align=center | {{yes|Победа}} |33 – 3 |align=left|{{Флагче|Сирия}} {{Флагче|Германия}} [[Мануел Чар]] |UD||12 |2024-08-12 |align=left|{{флагче|България}} [[София]], [[Арена 8888 София|Арена 8888]] | align="left" |Спечелва титлата на WBA (обикновена) в тежка категория |- |-align=center | {{yes|Победа}} |32 – 3 |align=left|{{Флагче|Украйна}} [[Игор Шевадзуцкий]] | | |2024-30-03 | | |- | {{yes|Победа}} |31 – 3 |align=left|{{Флагче|Полша}} [[Анджей Вавжик]] |UD||10 |2023-14-12 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Хангарът]], [[Коста Меса]], [[Калифорния]] | align="left" | |- |-align=center | style="background: #FF6A6A" |Загуба |30 – 3 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Дерек Чисора]] |[[СД]]||12 |2022-09-07 |align=left|{{флагче|Великобритания}} O₂ арена, [[Лондон]] | align="left" |{{small|За свободна международна титла на WBA в тежка категория}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |30 – 2 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Джери Форест]] |UD||10 |2022-14-05 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Лос Анджелис]], Калифорния, САЩ | align="left" | |- |-align=center | {{yes|Победа}} |29 – 2 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Франк Мир]] |TKO||1 {{small|(9)}}, 1:59 |2021-27-11 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Глобъл Лайф Филд]], [[Арлингтън]], [[Тексас]], [[САЩ]] | align="left" |Спечелва Triad Combat титлата в тежка категория |- |-align=center | style="background: #FF6A6A" |Загуба |28 – 2 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Антъни Джошуа]] |[[Нокаут|КО]]||9 {{small|(12)}}, 2:58 |2020-12-12 |align=left|{{флагче|Великобритания}} [[Уембли Арена]], [[Лондон]] | align="left" |{{small|За IBF, WBA, IBO и WBO титли в тежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |28 – 1 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Ридел Букър]] |UD||10 {{small|(12)}}, 2:40 |2019-11-09 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Фресно]], [[Калифорния]] | align="left" | |- |-align=center | {{yes|Победа}} |27 – 1 |align=left|{{Флагче|Румъния}} [[Богдан Дину]] |KO||7 {{small|(12)}}, 2:40 |2019-03-23 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Коста Меса]], Калифорния | align="left" | |- |-align=center | {{yes|Победа}} |26 – 1 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Хюи Фюри]] |UD||12 |2018-10-27 |align=left|{{флагче|България}} [[София]], [[България]] | align="left" |{{small|Става официален претендент за двубой за титлата в тежка категория}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |25 – 1 |align=left|{{Флагче|САЩ}} Кевин Джонсън |UD||12 |2017-04-28 |align=left|{{флагче|България}} София, България | align="left" |{{small|Мач за Интерконтиненталната титла на Световната боксова асоциация}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |24 – 1 |align=left|{{Флагче|Нигерия}} [[Самюъл Питър]] |TKO||4 {{small|(12)}}, 0:01 |2016-03-12 |align=left|{{флагче|България}} София, България | align="left" |{{small|Мач за Интерконтиненталната титла на Световната боксова асоциация}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |23 – 1 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Дерек Чисора]] |SD||12 |2016-05-07 |align=left|{{флагче|Германия}} [[Хамбург]], [[Германия]] | align="left" |{{small|Мач за европейската титла в Супертежка категория}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |22 – 1 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Морис Харис]] |KO||1 {{small|(8)}}, 1:59 |2015-12-05 |align=left|{{флагче|Германия}} Хамбург, Германия | |-align=center | {{yes|Победа}} |21 – 1 |align=left|{{Флагче|Бразилия}} [[Джордж Ариас]] |UD |8 |2015-10-17 |align=left|{{флагче|Германия}} [[Карлсруе]], Германия | |-align=center | style="background: #FF6A6A" |Загуба |20 – 1 |align=left| {{Флагче|Украйна}} [[Владимир Кличко]] |KO||5 {{small|(12)}}, 2:11 |2014-11-15 || align=left|{{Флагче|Германия}} Хамбург, Германия | align="left" |{{small|Мач за световната титла на [[Международна боксова федерация|IBF]] в супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |20 – 0 |align=left| {{Флагче|Хърватия}} Ивица Перкович |Отказва се||3 {{small|(8)}} |2014-04-05 || align=left|{{Флагче|Германия}} [[Рощок]], Германия |align=left|{{small|Юбилейна победа}} |-align=center | {{yes|Победа}} |19 – 0 |align=left| {{Флагче|САЩ}} Джоуи Ейбъл |TKO||4 {{small|(12)}} |2013-12-14 || align=left|{{Флагче|Германия}} [[Нойбранденбург]], Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория}} |- align=center | {{yes|Победа}} |18 – 0 |align=left|{{Флагче|САЩ}} Тони Томпсън |UD | 12 |2013-08-24 |align=left|{{флагче|Германия}} [[Шверин]], Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория}} |- align=center | {{yes|Победа}} |17 – 0 |align=left|{{флагче|Беларус}} [[Александър Устинов]]<ref name="boxingnews24.com">[http://www.boxingnews24.com/2012/08/alexander-ustinov-vs-kubrat-pulev-in-ibf-heavyweight-title-eliminator-on-september-29th/ „Alexander Ustinov vs. Kubrat Pulev in IBF heavyweight title eliminator on September 29th“] // Boxing News 24, August 1st, 2012</ref> |KO||11 {{small|(12)}}, 1:28 |2012-09-29 |align=left|{{флагче|Германия}} Хамбург, Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория,{{Br}} Защита [[European Boxing Union|EBU]] (European) Супертежка категория}} |- align=center | {{yes|Победа}} |16 – 0 |align=left|{{флагче|Германия}} Александър Димитренко |KO||11 {{small|(12)}}, 2:59 ||2012-05-05 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Баден-Вюртемберг]], Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория,{{Br}} Победа свободната [[European Boxing Union|EBU]] (European) Супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |15 – 0 |align=left|{{флагче|Великобритания}} Майкъл Спрот |Отказва се||9 {{small|(12)}}, 3:00 |2012-01-14 || align=left|{{флагче|Германия}} Баден-Вюртемберг, Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |14 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Травис Уолкър |UD||12 |2011-10-22 || align=left|{{флагче|Германия}} Баден-Вюртемберг, Германия | align="left" |{{small|Спечелва свободната [[IBF]] international Супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |13 – 0 |align=left|{{флагче|Украйна}} Максим Педиура |UD||8 |2011-07-16 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Мюнхен]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |12 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Дерик Роси |TKO|||5 {{small|(8)}}, 2:15 |2011-05-07 || align=left|{{флагче|Дания}} [[Копенхаген]], [[Дания]] |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |11 – 0 |align=left|{{флагче|Украйна}} Ярослав Заворотний |UD||8 |2011-02-12 || align=left|{{флагче|Дания}} [[Хернинг]], Дания |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |10 – 0 |align=left|{{флагче|Италия}} Паоло Видоз |UD||8 |2010-12-18 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Берлин]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |9 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Доминик Гуин |UD||8 |2010-10-30 || align=left|{{флагче|Германия}} Рощок, Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |8 – 0 |align=left|{{флагче|Русия}} Евгени Орлов |DQ||7 {{small|(8)}}, 0:16 |2010-05-01 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Олденбург]], Германия |align=left|<small>Орлов е дисквалифициран за заешки удари (rabbit punching)</small> |-align=center | {{yes|Победа}} |7 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Дани Батчелдер |TKO||2 {{small|(8)}}, 0:45 |2010-03-13 || align=left|{{флагче|Германия}} Берлин, Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |6 – 0 |align=left|{{flagicon|Република Конго}} Исоса Мондо |Отказва се||3 {{small|(8)}}, 3:00 |2010-02-20 || align=left|{{флагче|Белгия}} [[Лиеж]], [[Белгия]] |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |5 – 0 |align=left|{{флагче|Великобритания}} Мат Скелтън |KO||4 {{small|(8)}}, 2:14 |2010-01-30 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Мекленбург-Предна Померания]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |4 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Зак Пейдж |UD||6 |2009-12-05 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Лудвигсбург]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |3 – 0 |align=left|{{flagicon|Нигерия}} Гбенга Олоукун |UD||6 |2009-11-07 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Бавария]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |2 – 0 |align=left|{{флагче|Турция}} Сердар Уйсал |TKO||4 {{small|(4)}}, 0:56 |2009-10-17 || align=left|{{флагче|Германия}} Берлин, Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |1 – 0 |align=left|{{flagicon|Румъния}} Флориан Бенче |TKO||2 {{small|(4)}}, 2:05 |2009-09-19 || align=left|{{флагче|Германия}} Нойбранденбург, Германия |align=left| <small>Професионален дебют</small> |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://kubratpulev.com/ Официален сайт на Кубрат Пулев] ; Портрети * Стефан Йорданов, „[https://www.sportlive.bg/sport/boxing/istorijata-na-kubrat-pulev-ot-letjashtija-start-do-rund-3-za-svetovnija-vryh-1522555.html Историята на Кубрат Пулев: От летящия старт до рунд №3 за световния връх]“, статия в [https://sportlive.bg Sportlive.bg] * Светослав Спасов, [https://web.archive.org/web/20170228004110/http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=685&aid=15644 „Българска Кобра“], сп. „Тема“, бр. 43 (521), 29 – 4 ноември 2011 * [http://sporta.bg/?id=278&load=OtherSports::Champion „Шампионите на България: Кубрат Пулев“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141120005805/http://sporta.bg/?load=OtherSports::Champion&id=278 |date=2014-11-20 }}, sporta.bg ; Интервюта * „[https://www.sportlive.bg/sport/boxing/kubrat-pulev-obqsni-pred-sportlive-na-kakvo-se-dylzhi-fizicheskata-mu-transformaciq-702549.html Кубрат Пулев обясни пред SportLive на какво се дължи физическата му трансформация]“, интервю на Иво Вецев, Sportlive.bg * [http://www.mma-bulgaria.com/intervyuta/intervyu-s-kubrat-pulev-2 „Интервю с Кубрат Пулев“]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, сайт на ММА, 10 ноември 2009 * [https://web.archive.org/web/20141129025601/http://novinar.bg/news/kubrat-pulev-razpuskam-s-shah-ne-nosia-na-alkohol_MzkyMjsyNA==.html „Кубрат Пулев: Разпускам с шах, не нося на алкохол“], интервю на Анна Стоилкова, в. [[Новинар (вестник)|„Новинар“]], 18 май 2012 * [https://archive.ph/20130825153148/http://pressadaily.bg/publication/13617-Кубрат-Пулев:-Политиката-е-лукава-не-съм-готов-за-нея/ „Кубрат Пулев: Политиката е лукава, не съм готов за нея“], интервю на Васил Тошев, в. „Преса“, 22 април 2013 {{нормативен контрол}} {{Спортист на годината на България}} {{СОРТКАТ:Пулев, Кубрат}} [[Категория:Български професионални боксьори]] [[Категория:Български боксьори]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2008]] [[Категория:Родени в София]] lf9at6df731xzja0rzd999phv80f1ba 12434828 12434827 2024-12-08T12:54:34Z 46.232.152.127 /* Личен живот */ добавено е, че има деца. 12434828 wikitext text/x-wiki {{Боксьор | име = Кубрат Пулев | картинка = Kubrat Pulev in 2018.jpg | прякор = ''Кобрата'' | категория = тежка | височина = 194 см<ref>https://boxrec.com/en/box-pro/511850</ref> | европейски шампион = 2 | световен шампион = 3 | националност = {{Флагче|България}} [[Българин]] | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1981|5|4|}} | роден-място = [[София]], {{Флагче|България|1981}} [[НРБ|България]] | починал-дата = | починал-място = | гард = класически | мачове = 36 | победи = 33 | нокаути = 14 | загуби = 3 | равенства = 0 | размах = 202 (80 in) |описание=Пулев през 2018 г.}} Пулев е [[България|български]] [[боксьор]] и национален състезател. Състезава се в категория над 91 кг., има чин лейтенант<ref>{{Citation |title=kanal3.bg |url=http://kanal3.bg/news/bulgaria/society/111367-Povishiha-Kubrat-Pulev-v-leytenant |accessdate=2019-12-18 |archivedate=2019-12-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20191218133530/http://kanal3.bg/news/bulgaria/society/111367-Povishiha-Kubrat-Pulev-v-leytenant }}</ref>българската армия. Син е на боксьора в тежка категория и шампион от [[1950-те|50-те]] и [[1960-те|60-те]] години на ХХ век [[Венко Пулев]]. Европейски шампион по бокс при младежите – (2009) Европейски шампион по бокс за професионалисти в свръхтежка категория (2012), интерконтинентален шампион в супертежка категория (2012) и световен шампион в тежка категория — (2024) == Биография == Роден на [[4 май]] [[1981]] г. в [[София]].<ref>Светослав Спасов, [http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=685&aid=15644 „Българска Кобра“]. // сп. „Тема“, бр. 43 (521), 29 ноември 2011 г.</ref> Първите си стъпки в бокса прави в залата на „Локомотив“, но поради лошите условия започва боксовата си кариера на 13 години в школата на [[ОСК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. Преди да започне да тренира бокс, е тренирал 1 година [[футбол]]. Състезава се в категорията на най-тежките – над 91 кг. Пулев е избран за спортист на февруари 2008 г. Брат на [[Тервел Пулев]], също известен боксьор. [[Файл:Pulev vs Fury Fight.jpg|260px|мини|ляво|Кубрат Пулев vs [[Хюи Фюри]], 27-10-2018, Арена Армеец, [[София]], [[България]].]] През 1998 г. е привлечен в националния отбор на България, след като зад гърба си вече има много отличия от детски и юношески състезания. През 2002 г. Кубрат печели първото си голямо отличие – купа [[Странджа (турнир)|„Странджа“]]. През 2005 завоюва бронзов медал на световното първенство в [[Китай]], а през 2006 – и на европейското в [[Пловдив]]. Участва и на [[Летни олимпийски игри 2008|Летните олимпийски игри в Пекин]] през 2008 г. и няколко месеца след това става европейски шампион в [[Ливърпул]] в категория над 91 кг. Носител на Интернационалната титла на [[IBF]] в тежка категория, след победа над [[Травис Уолкър]] с единодушно съдийско решение, през 2011 година. На 5 май 2012 г. става европейски шампион в тежка категория в мач с [[Александър Димитренко]] – спаринг партньор на братята Кличко.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=331308 „Огромен успех! Кубрат Пулев донесе на България първа титла в професионалния бокс“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120511093007/http://www.sportal.bg/news.php?news=331308 |date=2012-05-11 }}. // Sportal.bg, 22 октомври 2011 г.</ref> От 2009 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/sport/boxing/istorijata-na-kubrat-pulev-ot-letjashtija-start-do-rund-3-za-svetovnija-vryh-1522555.html|заглавие=Историята на Кубрат Пулев на професионалния ринг|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> е в професионалния бокс и постига успехи само за две години и половина. Понастоящем Кубрат Пулев тежи 112 кг и е висок 194 см.<ref name=box1>{{cite web |url=http://www.boxrec.com/list_bouts.php?human_id=511850&cat=boxer|title=Kutbar Pulev's career boxing record |work=Boxrec.com |accessdate=4 октомври 2009}}</ref> През 2012 г. печели европейската титла на Европейския боксов съюз в тежка категория. На 29 септември в Хамбург Пулев се изправя срещу руския боксьор [[Александър Устинов]] и защитава двете си титли, като побеждава Устинов (202 см, 136 кг) в тежък двубой. Пулев нокаутира руснака в 11-ия рунд. [[Спортист на годината на България]] за 2012 г. Мъж на годината за 2013 г.<ref>Даниел Стойнев, [http://www.inter-view.info/2012/12/1-kubrat-pulev.html „Спортист №1 на България е Кубрат Пулев!“]. // Интервю, 20 декември 2012 г.</ref> На 24 август 2013 г. побеждава по точки Тони Томпсън. По този начин става официален претендент за титлата на Владимир Кличко във версия IBF (Международна боксова федерация).<ref>[http://www.bulgarianews.eu/кубрат-пулев-александър-устинов/ „Кубрат Пулев – Кобрата нокаутира Александър Устинов и се запъти към Кличко“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121003055949/http://www.bulgarianews.eu/кубрат-пулев-александър-устинов/ |date=2012-10-03 }}. // публикувано на 29 септември в BulgariaNews.eu.</ref> Кубрат Пулев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sportlive.bg/tags/1593|заглавие=Кубрат Пулев – новини и последни информации|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> получава приза „Родолюбец“ номер 1 за 2013 година.<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/107911/kubrat_pulev_poluchi_priza_za_rodolubie „Кубрат Пулев получи приза за родолюбие“], Bnt.bg, 12.09.2013 г.</ref> На 14 декември 2013 г. Кобрата побеждава американеца Джоуи Ейбъл чрез технически нокаут в мач за защита на интернационалната си титла на Международната боксова федерация.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=462954 Кобрата защити титлата след бой над Ейбъл], Sportal.bg.</ref> На 15 ноември 2014 г. в мач за световната титла в [[Хамбург]], [[Германия]], Кобрата допуска първата загуба в кариерата си на професионален боксьор като е нокаутиран в 5-ия рунд от световния шампион [[Владимир Кличко]].<ref>Даниел Николов, [http://www.standartnews.com/sport-sportove/vladimir_klichko_nokautira_kubrat_pulev_v_petiya_rund-262462.html „Владимир Кличко нокаутира Кубрат Пулев в петия рунд“], в. „Стандарт“, 16.11.2014 г.</ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/sport/2014/11/15/2420125_klichko_nokautira_pulev_v_petiia_rund_video/ „Кличко нокаутира Пулев в петия рунд“], в. „Дневник“, 15 ноември 2014 г.</ref><ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=518535 „Кубрат Пулев издържа 5 рунда! Владимир Кличко защити световната титла с нокаут“ (видео и галерия)], sportal.bg, 16 ноември 2014 г.</ref><ref>[http://btvnovinite.bg/article/sport/klichko-nokautira-kubrat-pulev.html „Кличко нокаутира Кубрат Пулев“], btvnovinite.bg, 15 ноември 2014 г.</ref> Мач № 30 в кариерата на Кубрат Пулев трябва да бъде срещу световния шампион на 4 федерации в тежка категория Антъни Джошуа, но заради пандемията от COVID-19, срещата се мести за 12 декември 2020 година. Мачът Пулев – Джошуа<ref>[https://www.sportlive.bg/tags/58386 Пулев – Джошуа]</ref> ще се проведе в зала „Уембли“ в Лондон. По време на двубоя ще бъдат допуснати 1000 привърженици на двамата боксьори, след като в столицата на Англия бе позволено на фенове да посещават спортни събития, считано от 4 декември. Мачът ще бъде излъчен от платформата за спорт на живо DAZN,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/sport/boxing/eto-koj-shte-izlychva-zrelishteto-kubrat-pulev-sreshtu-antyni-djoshua-1526601.html|заглавие=Ето кой ще излъчва зрелището Кубрат Пулев срещу Антъни Джошуа|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=04.12.2020|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> която считано от 1 декември вече се намира и в България.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/sport/boxing/dazn-v-bylgarija-tvoeto-mjasto-za-kubrat-pulev-antyni-djoshua-i-elita-na-boksa-1525916.html|заглавие=DAZN в България! Твоето място за Кубрат Пулев – Антъни Джошуа и елита на бокса|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> На 12 декември 2020 година, в [[Лондон]], Кубрат изиграва добър мач, 3 пъти попада в нокдаун, но се изправя. В края на 9-ия рунд е нокаутиран от Джошуа. == Личен живот == От 2006 до 2019 г. е обвързан с попфолк певицата [[Андреа (певица)|Андреа]], но двамата се разделят през юли 2019 г.,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/timeout/facefromnews/istorijata-na-vryzkata-mejdu-kubrat-pulev-i-andrea-ot-lubov-ot-pryv-pogled-do-razdjalata-768133.html|заглавие=Историята на връзката между Кубрат Пулев и Андреа|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref name="dariknews.bg">[https://dariknews.bg/novini/liubopitno/andrea-obiavi-razdialata-si-s-kobrata-2176575 dariknews.bg]</ref> след отправени обвинения срещу Пулев за сексуално посегателство от журналистката Джени Суши.<ref name="dariknews.bg"/> Кубрат Пулев има две деца от партньорката си Розали Петрова- дъщеря Христина (2021)<ref>https://retro.bg/zvezdi/strongeto-gi-strongdshcheryata-i-zhenata-na-kubrat-pulev-snimki_36234.html</ref> и син Спартак (2023)<ref>https://btvsport.bg/drugi/kubrat-pulev-stana-bashta-za-vtori-pat-video.html</ref> == Статистика == {| class="wikitable" style="font-size: 90%;" |+ <big>33 Победи (14 нокаута), 3 Загуби, 0 Равни<ref>[http://boxrec.com/en/boxer/659461 BoxRec: Anthony Joshua]</ref></big> |- | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''#''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Рекорд''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Опонент''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Тип''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Рунд, Време''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Дата''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Място''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Бележка''' |-align=center |-align=center |- |-align=center | {{yes|Победа}} |33 – 3 |align=left|{{Флагче|Сирия}} {{Флагче|Германия}} [[Мануел Чар]] |UD||12 |2024-08-12 |align=left|{{флагче|България}} [[София]], [[Арена 8888 София|Арена 8888]] | align="left" |Спечелва титлата на WBA (обикновена) в тежка категория |- |-align=center | {{yes|Победа}} |32 – 3 |align=left|{{Флагче|Украйна}} [[Игор Шевадзуцкий]] | | |2024-30-03 | | |- | {{yes|Победа}} |31 – 3 |align=left|{{Флагче|Полша}} [[Анджей Вавжик]] |UD||10 |2023-14-12 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Хангарът]], [[Коста Меса]], [[Калифорния]] | align="left" | |- |-align=center | style="background: #FF6A6A" |Загуба |30 – 3 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Дерек Чисора]] |[[СД]]||12 |2022-09-07 |align=left|{{флагче|Великобритания}} O₂ арена, [[Лондон]] | align="left" |{{small|За свободна международна титла на WBA в тежка категория}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |30 – 2 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Джери Форест]] |UD||10 |2022-14-05 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Лос Анджелис]], Калифорния, САЩ | align="left" | |- |-align=center | {{yes|Победа}} |29 – 2 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Франк Мир]] |TKO||1 {{small|(9)}}, 1:59 |2021-27-11 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Глобъл Лайф Филд]], [[Арлингтън]], [[Тексас]], [[САЩ]] | align="left" |Спечелва Triad Combat титлата в тежка категория |- |-align=center | style="background: #FF6A6A" |Загуба |28 – 2 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Антъни Джошуа]] |[[Нокаут|КО]]||9 {{small|(12)}}, 2:58 |2020-12-12 |align=left|{{флагче|Великобритания}} [[Уембли Арена]], [[Лондон]] | align="left" |{{small|За IBF, WBA, IBO и WBO титли в тежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |28 – 1 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Ридел Букър]] |UD||10 {{small|(12)}}, 2:40 |2019-11-09 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Фресно]], [[Калифорния]] | align="left" | |- |-align=center | {{yes|Победа}} |27 – 1 |align=left|{{Флагче|Румъния}} [[Богдан Дину]] |KO||7 {{small|(12)}}, 2:40 |2019-03-23 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Коста Меса]], Калифорния | align="left" | |- |-align=center | {{yes|Победа}} |26 – 1 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Хюи Фюри]] |UD||12 |2018-10-27 |align=left|{{флагче|България}} [[София]], [[България]] | align="left" |{{small|Става официален претендент за двубой за титлата в тежка категория}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |25 – 1 |align=left|{{Флагче|САЩ}} Кевин Джонсън |UD||12 |2017-04-28 |align=left|{{флагче|България}} София, България | align="left" |{{small|Мач за Интерконтиненталната титла на Световната боксова асоциация}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |24 – 1 |align=left|{{Флагче|Нигерия}} [[Самюъл Питър]] |TKO||4 {{small|(12)}}, 0:01 |2016-03-12 |align=left|{{флагче|България}} София, България | align="left" |{{small|Мач за Интерконтиненталната титла на Световната боксова асоциация}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |23 – 1 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Дерек Чисора]] |SD||12 |2016-05-07 |align=left|{{флагче|Германия}} [[Хамбург]], [[Германия]] | align="left" |{{small|Мач за европейската титла в Супертежка категория}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |22 – 1 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Морис Харис]] |KO||1 {{small|(8)}}, 1:59 |2015-12-05 |align=left|{{флагче|Германия}} Хамбург, Германия | |-align=center | {{yes|Победа}} |21 – 1 |align=left|{{Флагче|Бразилия}} [[Джордж Ариас]] |UD |8 |2015-10-17 |align=left|{{флагче|Германия}} [[Карлсруе]], Германия | |-align=center | style="background: #FF6A6A" |Загуба |20 – 1 |align=left| {{Флагче|Украйна}} [[Владимир Кличко]] |KO||5 {{small|(12)}}, 2:11 |2014-11-15 || align=left|{{Флагче|Германия}} Хамбург, Германия | align="left" |{{small|Мач за световната титла на [[Международна боксова федерация|IBF]] в супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |20 – 0 |align=left| {{Флагче|Хърватия}} Ивица Перкович |Отказва се||3 {{small|(8)}} |2014-04-05 || align=left|{{Флагче|Германия}} [[Рощок]], Германия |align=left|{{small|Юбилейна победа}} |-align=center | {{yes|Победа}} |19 – 0 |align=left| {{Флагче|САЩ}} Джоуи Ейбъл |TKO||4 {{small|(12)}} |2013-12-14 || align=left|{{Флагче|Германия}} [[Нойбранденбург]], Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория}} |- align=center | {{yes|Победа}} |18 – 0 |align=left|{{Флагче|САЩ}} Тони Томпсън |UD | 12 |2013-08-24 |align=left|{{флагче|Германия}} [[Шверин]], Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория}} |- align=center | {{yes|Победа}} |17 – 0 |align=left|{{флагче|Беларус}} [[Александър Устинов]]<ref name="boxingnews24.com">[http://www.boxingnews24.com/2012/08/alexander-ustinov-vs-kubrat-pulev-in-ibf-heavyweight-title-eliminator-on-september-29th/ „Alexander Ustinov vs. Kubrat Pulev in IBF heavyweight title eliminator on September 29th“] // Boxing News 24, August 1st, 2012</ref> |KO||11 {{small|(12)}}, 1:28 |2012-09-29 |align=left|{{флагче|Германия}} Хамбург, Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория,{{Br}} Защита [[European Boxing Union|EBU]] (European) Супертежка категория}} |- align=center | {{yes|Победа}} |16 – 0 |align=left|{{флагче|Германия}} Александър Димитренко |KO||11 {{small|(12)}}, 2:59 ||2012-05-05 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Баден-Вюртемберг]], Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория,{{Br}} Победа свободната [[European Boxing Union|EBU]] (European) Супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |15 – 0 |align=left|{{флагче|Великобритания}} Майкъл Спрот |Отказва се||9 {{small|(12)}}, 3:00 |2012-01-14 || align=left|{{флагче|Германия}} Баден-Вюртемберг, Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |14 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Травис Уолкър |UD||12 |2011-10-22 || align=left|{{флагче|Германия}} Баден-Вюртемберг, Германия | align="left" |{{small|Спечелва свободната [[IBF]] international Супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |13 – 0 |align=left|{{флагче|Украйна}} Максим Педиура |UD||8 |2011-07-16 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Мюнхен]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |12 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Дерик Роси |TKO|||5 {{small|(8)}}, 2:15 |2011-05-07 || align=left|{{флагче|Дания}} [[Копенхаген]], [[Дания]] |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |11 – 0 |align=left|{{флагче|Украйна}} Ярослав Заворотний |UD||8 |2011-02-12 || align=left|{{флагче|Дания}} [[Хернинг]], Дания |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |10 – 0 |align=left|{{флагче|Италия}} Паоло Видоз |UD||8 |2010-12-18 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Берлин]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |9 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Доминик Гуин |UD||8 |2010-10-30 || align=left|{{флагче|Германия}} Рощок, Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |8 – 0 |align=left|{{флагче|Русия}} Евгени Орлов |DQ||7 {{small|(8)}}, 0:16 |2010-05-01 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Олденбург]], Германия |align=left|<small>Орлов е дисквалифициран за заешки удари (rabbit punching)</small> |-align=center | {{yes|Победа}} |7 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Дани Батчелдер |TKO||2 {{small|(8)}}, 0:45 |2010-03-13 || align=left|{{флагче|Германия}} Берлин, Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |6 – 0 |align=left|{{flagicon|Република Конго}} Исоса Мондо |Отказва се||3 {{small|(8)}}, 3:00 |2010-02-20 || align=left|{{флагче|Белгия}} [[Лиеж]], [[Белгия]] |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |5 – 0 |align=left|{{флагче|Великобритания}} Мат Скелтън |KO||4 {{small|(8)}}, 2:14 |2010-01-30 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Мекленбург-Предна Померания]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |4 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Зак Пейдж |UD||6 |2009-12-05 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Лудвигсбург]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |3 – 0 |align=left|{{flagicon|Нигерия}} Гбенга Олоукун |UD||6 |2009-11-07 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Бавария]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |2 – 0 |align=left|{{флагче|Турция}} Сердар Уйсал |TKO||4 {{small|(4)}}, 0:56 |2009-10-17 || align=left|{{флагче|Германия}} Берлин, Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |1 – 0 |align=left|{{flagicon|Румъния}} Флориан Бенче |TKO||2 {{small|(4)}}, 2:05 |2009-09-19 || align=left|{{флагче|Германия}} Нойбранденбург, Германия |align=left| <small>Професионален дебют</small> |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://kubratpulev.com/ Официален сайт на Кубрат Пулев] ; Портрети * Стефан Йорданов, „[https://www.sportlive.bg/sport/boxing/istorijata-na-kubrat-pulev-ot-letjashtija-start-do-rund-3-za-svetovnija-vryh-1522555.html Историята на Кубрат Пулев: От летящия старт до рунд №3 за световния връх]“, статия в [https://sportlive.bg Sportlive.bg] * Светослав Спасов, [https://web.archive.org/web/20170228004110/http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=685&aid=15644 „Българска Кобра“], сп. „Тема“, бр. 43 (521), 29 – 4 ноември 2011 * [http://sporta.bg/?id=278&load=OtherSports::Champion „Шампионите на България: Кубрат Пулев“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141120005805/http://sporta.bg/?load=OtherSports::Champion&id=278 |date=2014-11-20 }}, sporta.bg ; Интервюта * „[https://www.sportlive.bg/sport/boxing/kubrat-pulev-obqsni-pred-sportlive-na-kakvo-se-dylzhi-fizicheskata-mu-transformaciq-702549.html Кубрат Пулев обясни пред SportLive на какво се дължи физическата му трансформация]“, интервю на Иво Вецев, Sportlive.bg * [http://www.mma-bulgaria.com/intervyuta/intervyu-s-kubrat-pulev-2 „Интервю с Кубрат Пулев“]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, сайт на ММА, 10 ноември 2009 * [https://web.archive.org/web/20141129025601/http://novinar.bg/news/kubrat-pulev-razpuskam-s-shah-ne-nosia-na-alkohol_MzkyMjsyNA==.html „Кубрат Пулев: Разпускам с шах, не нося на алкохол“], интервю на Анна Стоилкова, в. [[Новинар (вестник)|„Новинар“]], 18 май 2012 * [https://archive.ph/20130825153148/http://pressadaily.bg/publication/13617-Кубрат-Пулев:-Политиката-е-лукава-не-съм-готов-за-нея/ „Кубрат Пулев: Политиката е лукава, не съм готов за нея“], интервю на Васил Тошев, в. „Преса“, 22 април 2013 {{нормативен контрол}} {{Спортист на годината на България}} {{СОРТКАТ:Пулев, Кубрат}} [[Категория:Български професионални боксьори]] [[Категория:Български боксьори]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2008]] [[Категория:Родени в София]] qnda5mskh05j9e8hg0pb4mj8okmae0j 12434829 12434828 2024-12-08T13:00:43Z 46.232.152.127 /* Биография */ обособена е подраздел "кариера в професионалния бокс" 12434829 wikitext text/x-wiki {{Боксьор | име = Кубрат Пулев | картинка = Kubrat Pulev in 2018.jpg | прякор = ''Кобрата'' | категория = тежка | височина = 194 см<ref>https://boxrec.com/en/box-pro/511850</ref> | европейски шампион = 2 | световен шампион = 3 | националност = {{Флагче|България}} [[Българин]] | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1981|5|4|}} | роден-място = [[София]], {{Флагче|България|1981}} [[НРБ|България]] | починал-дата = | починал-място = | гард = класически | мачове = 36 | победи = 33 | нокаути = 14 | загуби = 3 | равенства = 0 | размах = 202 (80 in) |описание=Пулев през 2018 г.}} Пулев е [[България|български]] [[боксьор]] и национален състезател. Състезава се в категория над 91 кг., има чин лейтенант<ref>{{Citation |title=kanal3.bg |url=http://kanal3.bg/news/bulgaria/society/111367-Povishiha-Kubrat-Pulev-v-leytenant |accessdate=2019-12-18 |archivedate=2019-12-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20191218133530/http://kanal3.bg/news/bulgaria/society/111367-Povishiha-Kubrat-Pulev-v-leytenant }}</ref>българската армия. Син е на боксьора в тежка категория и шампион от [[1950-те|50-те]] и [[1960-те|60-те]] години на ХХ век [[Венко Пулев]]. Европейски шампион по бокс при младежите – (2009) Европейски шампион по бокс за професионалисти в свръхтежка категория (2012), интерконтинентален шампион в супертежка категория (2012) и световен шампион в тежка категория — (2024) == Биография == Роден на [[4 май]] [[1981]] г. в [[София]].<ref>Светослав Спасов, [http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=685&aid=15644 „Българска Кобра“]. // сп. „Тема“, бр. 43 (521), 29 ноември 2011 г.</ref> Първите си стъпки в бокса прави в залата на „Локомотив“, но поради лошите условия започва боксовата си кариера на 13 години в школата на [[ОСК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. Преди да започне да тренира бокс, е тренирал 1 година [[футбол]]. Състезава се в категорията на най-тежките – над 91 кг. Пулев е избран за спортист на февруари 2008 г. Брат на [[Тервел Пулев]], също известен боксьор. [[Файл:Pulev vs Fury Fight.jpg|260px|мини|ляво|Кубрат Пулев vs [[Хюи Фюри]], 27-10-2018, Арена Армеец, [[София]], [[България]].]] През 1998 г. е привлечен в националния отбор на България, след като зад гърба си вече има много отличия от детски и юношески състезания. През 2002 г. Кубрат печели първото си голямо отличие – купа [[Странджа (турнир)|„Странджа“]]. През 2005 завоюва бронзов медал на световното първенство в [[Китай]], а през 2006 – и на европейското в [[Пловдив]]. Участва и на [[Летни олимпийски игри 2008|Летните олимпийски игри в Пекин]] през 2008 г. и няколко месеца след това става европейски шампион в [[Ливърпул]] в категория над 91 кг. === Кариера в професионалния бокс === От 2009 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/sport/boxing/istorijata-na-kubrat-pulev-ot-letjashtija-start-do-rund-3-za-svetovnija-vryh-1522555.html|заглавие=Историята на Кубрат Пулев на професионалния ринг|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> е в професионалния бокс и постига успехи само за две години и половина. Понастоящем Кубрат Пулев тежи 112 кг и е висок 194 см.<ref name=box1>{{cite web |url=http://www.boxrec.com/list_bouts.php?human_id=511850&cat=boxer|title=Kutbar Pulev's career boxing record |work=Boxrec.com |accessdate=4 октомври 2009}}</ref> Носител на Интернационалната титла на [[IBF]] в тежка категория, след победа над [[Травис Уолкър]] с единодушно съдийско решение, през 2011 година. На 5 май 2012 г. става европейски шампион в тежка категория в мач с [[Александър Димитренко]] – спаринг партньор на братята Кличко.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=331308 „Огромен успех! Кубрат Пулев донесе на България първа титла в професионалния бокс“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120511093007/http://www.sportal.bg/news.php?news=331308 |date=2012-05-11 }}. // Sportal.bg, 22 октомври 2011 г.</ref> През 2012 г. печели европейската титла на Европейския боксов съюз в тежка категория. На 29 септември в Хамбург Пулев се изправя срещу руския боксьор [[Александър Устинов]] и защитава двете си титли, като побеждава Устинов (202 см, 136 кг) в тежък двубой. Пулев нокаутира руснака в 11-ия рунд. [[Спортист на годината на България]] за 2012 г. Мъж на годината за 2013 г.<ref>Даниел Стойнев, [http://www.inter-view.info/2012/12/1-kubrat-pulev.html „Спортист №1 на България е Кубрат Пулев!“]. // Интервю, 20 декември 2012 г.</ref> На 24 август 2013 г. побеждава по точки Тони Томпсън. По този начин става официален претендент за титлата на Владимир Кличко във версия IBF (Международна боксова федерация).<ref>[http://www.bulgarianews.eu/кубрат-пулев-александър-устинов/ „Кубрат Пулев – Кобрата нокаутира Александър Устинов и се запъти към Кличко“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121003055949/http://www.bulgarianews.eu/кубрат-пулев-александър-устинов/ |date=2012-10-03 }}. // публикувано на 29 септември в BulgariaNews.eu.</ref> Кубрат Пулев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sportlive.bg/tags/1593|заглавие=Кубрат Пулев – новини и последни информации|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> получава приза „Родолюбец“ номер 1 за 2013 година.<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/107911/kubrat_pulev_poluchi_priza_za_rodolubie „Кубрат Пулев получи приза за родолюбие“], Bnt.bg, 12.09.2013 г.</ref> На 14 декември 2013 г. Кобрата побеждава американеца Джоуи Ейбъл чрез технически нокаут в мач за защита на интернационалната си титла на Международната боксова федерация.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=462954 Кобрата защити титлата след бой над Ейбъл], Sportal.bg.</ref> На 15 ноември 2014 г. в мач за световната титла в [[Хамбург]], [[Германия]], Кобрата допуска първата загуба в кариерата си на професионален боксьор като е нокаутиран в 5-ия рунд от световния шампион [[Владимир Кличко]].<ref>Даниел Николов, [http://www.standartnews.com/sport-sportove/vladimir_klichko_nokautira_kubrat_pulev_v_petiya_rund-262462.html „Владимир Кличко нокаутира Кубрат Пулев в петия рунд“], в. „Стандарт“, 16.11.2014 г.</ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/sport/2014/11/15/2420125_klichko_nokautira_pulev_v_petiia_rund_video/ „Кличко нокаутира Пулев в петия рунд“], в. „Дневник“, 15 ноември 2014 г.</ref><ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=518535 „Кубрат Пулев издържа 5 рунда! Владимир Кличко защити световната титла с нокаут“ (видео и галерия)], sportal.bg, 16 ноември 2014 г.</ref><ref>[http://btvnovinite.bg/article/sport/klichko-nokautira-kubrat-pulev.html „Кличко нокаутира Кубрат Пулев“], btvnovinite.bg, 15 ноември 2014 г.</ref> Мач № 30 в кариерата на Кубрат Пулев трябва да бъде срещу световния шампион на 4 федерации в тежка категория Антъни Джошуа, но заради пандемията от COVID-19, срещата се мести за 12 декември 2020 година. Мачът Пулев – Джошуа<ref>[https://www.sportlive.bg/tags/58386 Пулев – Джошуа]</ref> ще се проведе в зала „Уембли“ в Лондон. По време на двубоя ще бъдат допуснати 1000 привърженици на двамата боксьори, след като в столицата на Англия бе позволено на фенове да посещават спортни събития, считано от 4 декември. Мачът ще бъде излъчен от платформата за спорт на живо DAZN,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/sport/boxing/eto-koj-shte-izlychva-zrelishteto-kubrat-pulev-sreshtu-antyni-djoshua-1526601.html|заглавие=Ето кой ще излъчва зрелището Кубрат Пулев срещу Антъни Джошуа|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=04.12.2020|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> която считано от 1 декември вече се намира и в България.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/sport/boxing/dazn-v-bylgarija-tvoeto-mjasto-za-kubrat-pulev-antyni-djoshua-i-elita-na-boksa-1525916.html|заглавие=DAZN в България! Твоето място за Кубрат Пулев – Антъни Джошуа и елита на бокса|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> На 12 декември 2020 година, в [[Лондон]], Кубрат изиграва добър мач, 3 пъти попада в нокдаун, но се изправя. В края на 9-ия рунд е нокаутиран от Джошуа. == Личен живот == От 2006 до 2019 г. е обвързан с попфолк певицата [[Андреа (певица)|Андреа]], но двамата се разделят през юли 2019 г.,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/timeout/facefromnews/istorijata-na-vryzkata-mejdu-kubrat-pulev-i-andrea-ot-lubov-ot-pryv-pogled-do-razdjalata-768133.html|заглавие=Историята на връзката между Кубрат Пулев и Андреа|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref name="dariknews.bg">[https://dariknews.bg/novini/liubopitno/andrea-obiavi-razdialata-si-s-kobrata-2176575 dariknews.bg]</ref> след отправени обвинения срещу Пулев за сексуално посегателство от журналистката Джени Суши.<ref name="dariknews.bg"/> Кубрат Пулев има две деца от партньорката си Розали Петрова- дъщеря Христина (2021)<ref>https://retro.bg/zvezdi/strongeto-gi-strongdshcheryata-i-zhenata-na-kubrat-pulev-snimki_36234.html</ref> и син Спартак (2023)<ref>https://btvsport.bg/drugi/kubrat-pulev-stana-bashta-za-vtori-pat-video.html</ref> == Статистика == {| class="wikitable" style="font-size: 90%;" |+ <big>33 Победи (14 нокаута), 3 Загуби, 0 Равни<ref>[http://boxrec.com/en/boxer/659461 BoxRec: Anthony Joshua]</ref></big> |- | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''#''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Рекорд''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Опонент''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Тип''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Рунд, Време''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Дата''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Място''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Бележка''' |-align=center |-align=center |- |-align=center | {{yes|Победа}} |33 – 3 |align=left|{{Флагче|Сирия}} {{Флагче|Германия}} [[Мануел Чар]] |UD||12 |2024-08-12 |align=left|{{флагче|България}} [[София]], [[Арена 8888 София|Арена 8888]] | align="left" |Спечелва титлата на WBA (обикновена) в тежка категория |- |-align=center | {{yes|Победа}} |32 – 3 |align=left|{{Флагче|Украйна}} [[Игор Шевадзуцкий]] | | |2024-30-03 | | |- | {{yes|Победа}} |31 – 3 |align=left|{{Флагче|Полша}} [[Анджей Вавжик]] |UD||10 |2023-14-12 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Хангарът]], [[Коста Меса]], [[Калифорния]] | align="left" | |- |-align=center | style="background: #FF6A6A" |Загуба |30 – 3 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Дерек Чисора]] |[[СД]]||12 |2022-09-07 |align=left|{{флагче|Великобритания}} O₂ арена, [[Лондон]] | align="left" |{{small|За свободна международна титла на WBA в тежка категория}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |30 – 2 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Джери Форест]] |UD||10 |2022-14-05 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Лос Анджелис]], Калифорния, САЩ | align="left" | |- |-align=center | {{yes|Победа}} |29 – 2 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Франк Мир]] |TKO||1 {{small|(9)}}, 1:59 |2021-27-11 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Глобъл Лайф Филд]], [[Арлингтън]], [[Тексас]], [[САЩ]] | align="left" |Спечелва Triad Combat титлата в тежка категория |- |-align=center | style="background: #FF6A6A" |Загуба |28 – 2 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Антъни Джошуа]] |[[Нокаут|КО]]||9 {{small|(12)}}, 2:58 |2020-12-12 |align=left|{{флагче|Великобритания}} [[Уембли Арена]], [[Лондон]] | align="left" |{{small|За IBF, WBA, IBO и WBO титли в тежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |28 – 1 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Ридел Букър]] |UD||10 {{small|(12)}}, 2:40 |2019-11-09 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Фресно]], [[Калифорния]] | align="left" | |- |-align=center | {{yes|Победа}} |27 – 1 |align=left|{{Флагче|Румъния}} [[Богдан Дину]] |KO||7 {{small|(12)}}, 2:40 |2019-03-23 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Коста Меса]], Калифорния | align="left" | |- |-align=center | {{yes|Победа}} |26 – 1 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Хюи Фюри]] |UD||12 |2018-10-27 |align=left|{{флагче|България}} [[София]], [[България]] | align="left" |{{small|Става официален претендент за двубой за титлата в тежка категория}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |25 – 1 |align=left|{{Флагче|САЩ}} Кевин Джонсън |UD||12 |2017-04-28 |align=left|{{флагче|България}} София, България | align="left" |{{small|Мач за Интерконтиненталната титла на Световната боксова асоциация}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |24 – 1 |align=left|{{Флагче|Нигерия}} [[Самюъл Питър]] |TKO||4 {{small|(12)}}, 0:01 |2016-03-12 |align=left|{{флагче|България}} София, България | align="left" |{{small|Мач за Интерконтиненталната титла на Световната боксова асоциация}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |23 – 1 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Дерек Чисора]] |SD||12 |2016-05-07 |align=left|{{флагче|Германия}} [[Хамбург]], [[Германия]] | align="left" |{{small|Мач за европейската титла в Супертежка категория}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |22 – 1 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Морис Харис]] |KO||1 {{small|(8)}}, 1:59 |2015-12-05 |align=left|{{флагче|Германия}} Хамбург, Германия | |-align=center | {{yes|Победа}} |21 – 1 |align=left|{{Флагче|Бразилия}} [[Джордж Ариас]] |UD |8 |2015-10-17 |align=left|{{флагче|Германия}} [[Карлсруе]], Германия | |-align=center | style="background: #FF6A6A" |Загуба |20 – 1 |align=left| {{Флагче|Украйна}} [[Владимир Кличко]] |KO||5 {{small|(12)}}, 2:11 |2014-11-15 || align=left|{{Флагче|Германия}} Хамбург, Германия | align="left" |{{small|Мач за световната титла на [[Международна боксова федерация|IBF]] в супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |20 – 0 |align=left| {{Флагче|Хърватия}} Ивица Перкович |Отказва се||3 {{small|(8)}} |2014-04-05 || align=left|{{Флагче|Германия}} [[Рощок]], Германия |align=left|{{small|Юбилейна победа}} |-align=center | {{yes|Победа}} |19 – 0 |align=left| {{Флагче|САЩ}} Джоуи Ейбъл |TKO||4 {{small|(12)}} |2013-12-14 || align=left|{{Флагче|Германия}} [[Нойбранденбург]], Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория}} |- align=center | {{yes|Победа}} |18 – 0 |align=left|{{Флагче|САЩ}} Тони Томпсън |UD | 12 |2013-08-24 |align=left|{{флагче|Германия}} [[Шверин]], Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория}} |- align=center | {{yes|Победа}} |17 – 0 |align=left|{{флагче|Беларус}} [[Александър Устинов]]<ref name="boxingnews24.com">[http://www.boxingnews24.com/2012/08/alexander-ustinov-vs-kubrat-pulev-in-ibf-heavyweight-title-eliminator-on-september-29th/ „Alexander Ustinov vs. Kubrat Pulev in IBF heavyweight title eliminator on September 29th“] // Boxing News 24, August 1st, 2012</ref> |KO||11 {{small|(12)}}, 1:28 |2012-09-29 |align=left|{{флагче|Германия}} Хамбург, Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория,{{Br}} Защита [[European Boxing Union|EBU]] (European) Супертежка категория}} |- align=center | {{yes|Победа}} |16 – 0 |align=left|{{флагче|Германия}} Александър Димитренко |KO||11 {{small|(12)}}, 2:59 ||2012-05-05 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Баден-Вюртемберг]], Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория,{{Br}} Победа свободната [[European Boxing Union|EBU]] (European) Супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |15 – 0 |align=left|{{флагче|Великобритания}} Майкъл Спрот |Отказва се||9 {{small|(12)}}, 3:00 |2012-01-14 || align=left|{{флагче|Германия}} Баден-Вюртемберг, Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |14 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Травис Уолкър |UD||12 |2011-10-22 || align=left|{{флагче|Германия}} Баден-Вюртемберг, Германия | align="left" |{{small|Спечелва свободната [[IBF]] international Супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |13 – 0 |align=left|{{флагче|Украйна}} Максим Педиура |UD||8 |2011-07-16 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Мюнхен]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |12 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Дерик Роси |TKO|||5 {{small|(8)}}, 2:15 |2011-05-07 || align=left|{{флагче|Дания}} [[Копенхаген]], [[Дания]] |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |11 – 0 |align=left|{{флагче|Украйна}} Ярослав Заворотний |UD||8 |2011-02-12 || align=left|{{флагче|Дания}} [[Хернинг]], Дания |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |10 – 0 |align=left|{{флагче|Италия}} Паоло Видоз |UD||8 |2010-12-18 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Берлин]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |9 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Доминик Гуин |UD||8 |2010-10-30 || align=left|{{флагче|Германия}} Рощок, Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |8 – 0 |align=left|{{флагче|Русия}} Евгени Орлов |DQ||7 {{small|(8)}}, 0:16 |2010-05-01 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Олденбург]], Германия |align=left|<small>Орлов е дисквалифициран за заешки удари (rabbit punching)</small> |-align=center | {{yes|Победа}} |7 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Дани Батчелдер |TKO||2 {{small|(8)}}, 0:45 |2010-03-13 || align=left|{{флагче|Германия}} Берлин, Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |6 – 0 |align=left|{{flagicon|Република Конго}} Исоса Мондо |Отказва се||3 {{small|(8)}}, 3:00 |2010-02-20 || align=left|{{флагче|Белгия}} [[Лиеж]], [[Белгия]] |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |5 – 0 |align=left|{{флагче|Великобритания}} Мат Скелтън |KO||4 {{small|(8)}}, 2:14 |2010-01-30 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Мекленбург-Предна Померания]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |4 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Зак Пейдж |UD||6 |2009-12-05 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Лудвигсбург]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |3 – 0 |align=left|{{flagicon|Нигерия}} Гбенга Олоукун |UD||6 |2009-11-07 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Бавария]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |2 – 0 |align=left|{{флагче|Турция}} Сердар Уйсал |TKO||4 {{small|(4)}}, 0:56 |2009-10-17 || align=left|{{флагче|Германия}} Берлин, Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |1 – 0 |align=left|{{flagicon|Румъния}} Флориан Бенче |TKO||2 {{small|(4)}}, 2:05 |2009-09-19 || align=left|{{флагче|Германия}} Нойбранденбург, Германия |align=left| <small>Професионален дебют</small> |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://kubratpulev.com/ Официален сайт на Кубрат Пулев] ; Портрети * Стефан Йорданов, „[https://www.sportlive.bg/sport/boxing/istorijata-na-kubrat-pulev-ot-letjashtija-start-do-rund-3-za-svetovnija-vryh-1522555.html Историята на Кубрат Пулев: От летящия старт до рунд №3 за световния връх]“, статия в [https://sportlive.bg Sportlive.bg] * Светослав Спасов, [https://web.archive.org/web/20170228004110/http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=685&aid=15644 „Българска Кобра“], сп. „Тема“, бр. 43 (521), 29 – 4 ноември 2011 * [http://sporta.bg/?id=278&load=OtherSports::Champion „Шампионите на България: Кубрат Пулев“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141120005805/http://sporta.bg/?load=OtherSports::Champion&id=278 |date=2014-11-20 }}, sporta.bg ; Интервюта * „[https://www.sportlive.bg/sport/boxing/kubrat-pulev-obqsni-pred-sportlive-na-kakvo-se-dylzhi-fizicheskata-mu-transformaciq-702549.html Кубрат Пулев обясни пред SportLive на какво се дължи физическата му трансформация]“, интервю на Иво Вецев, Sportlive.bg * [http://www.mma-bulgaria.com/intervyuta/intervyu-s-kubrat-pulev-2 „Интервю с Кубрат Пулев“]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, сайт на ММА, 10 ноември 2009 * [https://web.archive.org/web/20141129025601/http://novinar.bg/news/kubrat-pulev-razpuskam-s-shah-ne-nosia-na-alkohol_MzkyMjsyNA==.html „Кубрат Пулев: Разпускам с шах, не нося на алкохол“], интервю на Анна Стоилкова, в. [[Новинар (вестник)|„Новинар“]], 18 май 2012 * [https://archive.ph/20130825153148/http://pressadaily.bg/publication/13617-Кубрат-Пулев:-Политиката-е-лукава-не-съм-готов-за-нея/ „Кубрат Пулев: Политиката е лукава, не съм готов за нея“], интервю на Васил Тошев, в. „Преса“, 22 април 2013 {{нормативен контрол}} {{Спортист на годината на България}} {{СОРТКАТ:Пулев, Кубрат}} [[Категория:Български професионални боксьори]] [[Категория:Български боксьори]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2008]] [[Категория:Родени в София]] 5tk3fbd0ssyeq9sc8ali1fdbc9q00ri 12434863 12434829 2024-12-08T13:45:21Z Zhoxy 557 дребно 12434863 wikitext text/x-wiki {{Боксьор | име = Кубрат Пулев | картинка = Kubrat Pulev in 2018.jpg | прякор = ''Кобрата'' | категория = тежка | височина = 194 см<ref>https://boxrec.com/en/box-pro/511850</ref> | европейски шампион = 2 | световен шампион = 3 | националност = {{Флагче|България}} [[Българин]] | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1981|5|4|}} | роден-място = [[София]], {{Флагче|България|1981}} [[НРБ|България]] | починал-дата = | починал-място = | гард = класически | мачове = 36 | победи = 33 | нокаути = 14 | загуби = 3 | равенства = 0 | размах = 202 (80 in) |описание=Пулев през 2018 г.}} '''Кубрат Пулев''' е [[България|български]] [[боксьор]] и национален състезател. Състезава се в категория над 91 кг, има чин лейтенант<ref>{{Citation |title=kanal3.bg |url=http://kanal3.bg/news/bulgaria/society/111367-Povishiha-Kubrat-Pulev-v-leytenant |accessdate=2019-12-18 |archivedate=2019-12-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20191218133530/http://kanal3.bg/news/bulgaria/society/111367-Povishiha-Kubrat-Pulev-v-leytenant }}</ref> българската армия. Син е на боксьора в тежка категория и шампион от [[1950-те|50-те]] и [[1960-те|60-те]] години на ХХ век [[Венко Пулев]]. Европейски шампион по бокс при младежите – (2009) Европейски шампион по бокс за професионалисти в свръхтежка категория (2012), интерконтинентален шампион в супертежка категория (2012) и световен шампион в тежка категория – (2024) == Биография == Роден на [[4 май]] [[1981]] г. в [[София]].<ref>Светослав Спасов, [http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=685&aid=15644 „Българска Кобра“]. // сп. „Тема“, бр. 43 (521), 29 ноември 2011 г.</ref> Първите си стъпки в бокса прави в залата на „Локомотив“, но поради лошите условия започва боксовата си кариера на 13 години в школата на [[ОСК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. Преди да започне да тренира бокс, е тренирал 1 година [[футбол]]. Състезава се в категорията на най-тежките – над 91 кг. Пулев е избран за спортист на февруари 2008 г. Брат на [[Тервел Пулев]], също известен боксьор. [[Файл:Pulev vs Fury Fight.jpg|260px|мини|ляво|Кубрат Пулев vs [[Хюи Фюри]], 27-10-2018, Арена Армеец, [[София]], [[България]].]] През 1998 г. е привлечен в националния отбор на България, след като зад гърба си вече има много отличия от детски и юношески състезания. През 2002 г. Кубрат печели първото си голямо отличие – купа [[Странджа (турнир)|„Странджа“]]. През 2005 завоюва бронзов медал на световното първенство в [[Китай]], а през 2006 – и на европейското в [[Пловдив]]. Участва и на [[Летни олимпийски игри 2008|Летните олимпийски игри в Пекин]] през 2008 г. и няколко месеца след това става европейски шампион в [[Ливърпул]] в категория над 91 кг. === Кариера в професионалния бокс === От 2009 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/sport/boxing/istorijata-na-kubrat-pulev-ot-letjashtija-start-do-rund-3-za-svetovnija-vryh-1522555.html|заглавие=Историята на Кубрат Пулев на професионалния ринг|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> е в професионалния бокс и постига успехи само за две години и половина. Понастоящем Кубрат Пулев тежи 112 кг и е висок 194 см.<ref name=box1>{{cite web |url=http://www.boxrec.com/list_bouts.php?human_id=511850&cat=boxer|title=Kutbar Pulev's career boxing record |work=Boxrec.com |accessdate=4 октомври 2009}}</ref> Носител на Интернационалната титла на [[IBF]] в тежка категория, след победа над [[Травис Уолкър]] с единодушно съдийско решение, през 2011 година. На 5 май 2012 г. става европейски шампион в тежка категория в мач с [[Александър Димитренко]] – спаринг партньор на братята Кличко.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=331308 „Огромен успех! Кубрат Пулев донесе на България първа титла в професионалния бокс“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120511093007/http://www.sportal.bg/news.php?news=331308 |date=2012-05-11 }}. // Sportal.bg, 22 октомври 2011 г.</ref> През 2012 г. печели европейската титла на Европейския боксов съюз в тежка категория. На 29 септември в Хамбург Пулев се изправя срещу руския боксьор [[Александър Устинов]] и защитава двете си титли, като побеждава Устинов (202 см, 136 кг) в тежък двубой. Пулев нокаутира руснака в 11-ия рунд. [[Спортист на годината на България]] за 2012 г. Мъж на годината за 2013 г.<ref>Даниел Стойнев, [http://www.inter-view.info/2012/12/1-kubrat-pulev.html „Спортист №1 на България е Кубрат Пулев!“]. // Интервю, 20 декември 2012 г.</ref> На 24 август 2013 г. побеждава по точки Тони Томпсън. По този начин става официален претендент за титлата на Владимир Кличко във версия IBF (Международна боксова федерация).<ref>[http://www.bulgarianews.eu/кубрат-пулев-александър-устинов/ „Кубрат Пулев – Кобрата нокаутира Александър Устинов и се запъти към Кличко“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121003055949/http://www.bulgarianews.eu/кубрат-пулев-александър-устинов/ |date=2012-10-03 }}. // публикувано на 29 септември в BulgariaNews.eu.</ref> Кубрат Пулев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sportlive.bg/tags/1593|заглавие=Кубрат Пулев – новини и последни информации|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> получава приза „Родолюбец“ номер 1 за 2013 година.<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/107911/kubrat_pulev_poluchi_priza_za_rodolubie „Кубрат Пулев получи приза за родолюбие“], Bnt.bg, 12.09.2013 г.</ref> На 14 декември 2013 г. Кобрата побеждава американеца Джоуи Ейбъл чрез технически нокаут в мач за защита на интернационалната си титла на Международната боксова федерация.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=462954 Кобрата защити титлата след бой над Ейбъл], Sportal.bg.</ref> На 15 ноември 2014 г. в мач за световната титла в [[Хамбург]], [[Германия]], Кобрата допуска първата загуба в кариерата си на професионален боксьор като е нокаутиран в 5-ия рунд от световния шампион [[Владимир Кличко]].<ref>Даниел Николов, [http://www.standartnews.com/sport-sportove/vladimir_klichko_nokautira_kubrat_pulev_v_petiya_rund-262462.html „Владимир Кличко нокаутира Кубрат Пулев в петия рунд“], в. „Стандарт“, 16.11.2014 г.</ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/sport/2014/11/15/2420125_klichko_nokautira_pulev_v_petiia_rund_video/ „Кличко нокаутира Пулев в петия рунд“], в. „Дневник“, 15 ноември 2014 г.</ref><ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=518535 „Кубрат Пулев издържа 5 рунда! Владимир Кличко защити световната титла с нокаут“ (видео и галерия)], sportal.bg, 16 ноември 2014 г.</ref><ref>[http://btvnovinite.bg/article/sport/klichko-nokautira-kubrat-pulev.html „Кличко нокаутира Кубрат Пулев“], btvnovinite.bg, 15 ноември 2014 г.</ref> Мач № 30 в кариерата на Кубрат Пулев трябва да бъде срещу световния шампион на 4 федерации в тежка категория Антъни Джошуа, но заради пандемията от COVID-19, срещата се мести за 12 декември 2020 година. Мачът Пулев – Джошуа<ref>[https://www.sportlive.bg/tags/58386 Пулев – Джошуа]</ref> ще се проведе в зала „Уембли“ в Лондон. По време на двубоя ще бъдат допуснати 1000 привърженици на двамата боксьори, след като в столицата на Англия бе позволено на фенове да посещават спортни събития, считано от 4 декември. Мачът ще бъде излъчен от платформата за спорт на живо DAZN,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/sport/boxing/eto-koj-shte-izlychva-zrelishteto-kubrat-pulev-sreshtu-antyni-djoshua-1526601.html|заглавие=Ето кой ще излъчва зрелището Кубрат Пулев срещу Антъни Джошуа|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=04.12.2020|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> която считано от 1 декември вече се намира и в България.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/sport/boxing/dazn-v-bylgarija-tvoeto-mjasto-za-kubrat-pulev-antyni-djoshua-i-elita-na-boksa-1525916.html|заглавие=DAZN в България! Твоето място за Кубрат Пулев – Антъни Джошуа и елита на бокса|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> На 12 декември 2020 година, в [[Лондон]], Кубрат изиграва добър мач, 3 пъти попада в нокдаун, но се изправя. В края на 9-ия рунд е нокаутиран от Джошуа. == Личен живот == От 2006 до 2019 г. е обвързан с попфолк певицата [[Андреа (певица)|Андреа]], но двамата се разделят през юли 2019 г.,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/timeout/facefromnews/istorijata-na-vryzkata-mejdu-kubrat-pulev-i-andrea-ot-lubov-ot-pryv-pogled-do-razdjalata-768133.html|заглавие=Историята на връзката между Кубрат Пулев и Андреа|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref name="dariknews.bg">[https://dariknews.bg/novini/liubopitno/andrea-obiavi-razdialata-si-s-kobrata-2176575 dariknews.bg]</ref> след отправени обвинения срещу Пулев за сексуално посегателство от журналистката Джени Суши.<ref name="dariknews.bg"/> Кубрат Пулев има две деца от партньорката си Розали Петрова – дъщеря Христина (2021)<ref>https://retro.bg/zvezdi/strongeto-gi-strongdshcheryata-i-zhenata-na-kubrat-pulev-snimki_36234.html</ref> и син Спартак (2023)<ref>https://btvsport.bg/drugi/kubrat-pulev-stana-bashta-za-vtori-pat-video.html</ref> == Статистика == {| class="wikitable" style="font-size: 90%;" |+ <big>33 Победи (14 нокаута), 3 Загуби, 0 Равни<ref>[http://boxrec.com/en/boxer/659461 BoxRec: Anthony Joshua]</ref></big> |- | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''#''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Рекорд''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Опонент''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Тип''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Рунд, Време''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Дата''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Място''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Бележка''' |-align=center |-align=center |- |-align=center | {{yes|Победа}} |33 – 3 |align=left|{{Флагче|Сирия}} {{Флагче|Германия}} [[Мануел Чар]] |UD||12 |2024-08-12 |align=left|{{флагче|България}} [[София]], [[Арена 8888 София|Арена 8888]] | align="left" |Спечелва титлата на WBA (обикновена) в тежка категория |- |-align=center | {{yes|Победа}} |32 – 3 |align=left|{{Флагче|Украйна}} [[Игор Шевадзуцкий]] | | |2024-30-03 | | |- | {{yes|Победа}} |31 – 3 |align=left|{{Флагче|Полша}} [[Анджей Вавжик]] |UD||10 |2023-14-12 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Хангарът]], [[Коста Меса]], [[Калифорния]] | align="left" | |- |-align=center | style="background: #FF6A6A" |Загуба |30 – 3 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Дерек Чисора]] |[[СД]]||12 |2022-09-07 |align=left|{{флагче|Великобритания}} O₂ арена, [[Лондон]] | align="left" |{{small|За свободна международна титла на WBA в тежка категория}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |30 – 2 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Джери Форест]] |UD||10 |2022-14-05 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Лос Анджелис]], Калифорния, САЩ | align="left" | |- |-align=center | {{yes|Победа}} |29 – 2 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Франк Мир]] |TKO||1 {{small|(9)}}, 1:59 |2021-27-11 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Глобъл Лайф Филд]], [[Арлингтън]], [[Тексас]], [[САЩ]] | align="left" |Спечелва Triad Combat титлата в тежка категория |- |-align=center | style="background: #FF6A6A" |Загуба |28 – 2 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Антъни Джошуа]] |[[Нокаут|КО]]||9 {{small|(12)}}, 2:58 |2020-12-12 |align=left|{{флагче|Великобритания}} [[Уембли Арена]], [[Лондон]] | align="left" |{{small|За IBF, WBA, IBO и WBO титли в тежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |28 – 1 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Ридел Букър]] |UD||10 {{small|(12)}}, 2:40 |2019-11-09 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Фресно]], [[Калифорния]] | align="left" | |- |-align=center | {{yes|Победа}} |27 – 1 |align=left|{{Флагче|Румъния}} [[Богдан Дину]] |KO||7 {{small|(12)}}, 2:40 |2019-03-23 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Коста Меса]], Калифорния | align="left" | |- |-align=center | {{yes|Победа}} |26 – 1 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Хюи Фюри]] |UD||12 |2018-10-27 |align=left|{{флагче|България}} [[София]], [[България]] | align="left" |{{small|Става официален претендент за двубой за титлата в тежка категория}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |25 – 1 |align=left|{{Флагче|САЩ}} Кевин Джонсън |UD||12 |2017-04-28 |align=left|{{флагче|България}} София, България | align="left" |{{small|Мач за Интерконтиненталната титла на Световната боксова асоциация}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |24 – 1 |align=left|{{Флагче|Нигерия}} [[Самюъл Питър]] |TKO||4 {{small|(12)}}, 0:01 |2016-03-12 |align=left|{{флагче|България}} София, България | align="left" |{{small|Мач за Интерконтиненталната титла на Световната боксова асоциация}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |23 – 1 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Дерек Чисора]] |SD||12 |2016-05-07 |align=left|{{флагче|Германия}} [[Хамбург]], [[Германия]] | align="left" |{{small|Мач за европейската титла в Супертежка категория}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |22 – 1 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Морис Харис]] |KO||1 {{small|(8)}}, 1:59 |2015-12-05 |align=left|{{флагче|Германия}} Хамбург, Германия | |-align=center | {{yes|Победа}} |21 – 1 |align=left|{{Флагче|Бразилия}} [[Джордж Ариас]] |UD |8 |2015-10-17 |align=left|{{флагче|Германия}} [[Карлсруе]], Германия | |-align=center | style="background: #FF6A6A" |Загуба |20 – 1 |align=left| {{Флагче|Украйна}} [[Владимир Кличко]] |KO||5 {{small|(12)}}, 2:11 |2014-11-15 || align=left|{{Флагче|Германия}} Хамбург, Германия | align="left" |{{small|Мач за световната титла на [[Международна боксова федерация|IBF]] в супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |20 – 0 |align=left| {{Флагче|Хърватия}} Ивица Перкович |Отказва се||3 {{small|(8)}} |2014-04-05 || align=left|{{Флагче|Германия}} [[Рощок]], Германия |align=left|{{small|Юбилейна победа}} |-align=center | {{yes|Победа}} |19 – 0 |align=left| {{Флагче|САЩ}} Джоуи Ейбъл |TKO||4 {{small|(12)}} |2013-12-14 || align=left|{{Флагче|Германия}} [[Нойбранденбург]], Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория}} |- align=center | {{yes|Победа}} |18 – 0 |align=left|{{Флагче|САЩ}} Тони Томпсън |UD | 12 |2013-08-24 |align=left|{{флагче|Германия}} [[Шверин]], Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория}} |- align=center | {{yes|Победа}} |17 – 0 |align=left|{{флагче|Беларус}} [[Александър Устинов]]<ref name="boxingnews24.com">[http://www.boxingnews24.com/2012/08/alexander-ustinov-vs-kubrat-pulev-in-ibf-heavyweight-title-eliminator-on-september-29th/ „Alexander Ustinov vs. Kubrat Pulev in IBF heavyweight title eliminator on September 29th“] // Boxing News 24, August 1st, 2012</ref> |KO||11 {{small|(12)}}, 1:28 |2012-09-29 |align=left|{{флагче|Германия}} Хамбург, Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория,{{Br}} Защита [[European Boxing Union|EBU]] (European) Супертежка категория}} |- align=center | {{yes|Победа}} |16 – 0 |align=left|{{флагче|Германия}} Александър Димитренко |KO||11 {{small|(12)}}, 2:59 ||2012-05-05 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Баден-Вюртемберг]], Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория,{{Br}} Победа свободната [[European Boxing Union|EBU]] (European) Супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |15 – 0 |align=left|{{флагче|Великобритания}} Майкъл Спрот |Отказва се||9 {{small|(12)}}, 3:00 |2012-01-14 || align=left|{{флагче|Германия}} Баден-Вюртемберг, Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |14 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Травис Уолкър |UD||12 |2011-10-22 || align=left|{{флагче|Германия}} Баден-Вюртемберг, Германия | align="left" |{{small|Спечелва свободната [[IBF]] international Супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |13 – 0 |align=left|{{флагче|Украйна}} Максим Педиура |UD||8 |2011-07-16 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Мюнхен]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |12 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Дерик Роси |TKO|||5 {{small|(8)}}, 2:15 |2011-05-07 || align=left|{{флагче|Дания}} [[Копенхаген]], [[Дания]] |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |11 – 0 |align=left|{{флагче|Украйна}} Ярослав Заворотний |UD||8 |2011-02-12 || align=left|{{флагче|Дания}} [[Хернинг]], Дания |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |10 – 0 |align=left|{{флагче|Италия}} Паоло Видоз |UD||8 |2010-12-18 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Берлин]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |9 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Доминик Гуин |UD||8 |2010-10-30 || align=left|{{флагче|Германия}} Рощок, Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |8 – 0 |align=left|{{флагче|Русия}} Евгени Орлов |DQ||7 {{small|(8)}}, 0:16 |2010-05-01 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Олденбург]], Германия |align=left|<small>Орлов е дисквалифициран за заешки удари (rabbit punching)</small> |-align=center | {{yes|Победа}} |7 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Дани Батчелдер |TKO||2 {{small|(8)}}, 0:45 |2010-03-13 || align=left|{{флагче|Германия}} Берлин, Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |6 – 0 |align=left|{{flagicon|Република Конго}} Исоса Мондо |Отказва се||3 {{small|(8)}}, 3:00 |2010-02-20 || align=left|{{флагче|Белгия}} [[Лиеж]], [[Белгия]] |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |5 – 0 |align=left|{{флагче|Великобритания}} Мат Скелтън |KO||4 {{small|(8)}}, 2:14 |2010-01-30 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Мекленбург-Предна Померания]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |4 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Зак Пейдж |UD||6 |2009-12-05 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Лудвигсбург]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |3 – 0 |align=left|{{flagicon|Нигерия}} Гбенга Олоукун |UD||6 |2009-11-07 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Бавария]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |2 – 0 |align=left|{{флагче|Турция}} Сердар Уйсал |TKO||4 {{small|(4)}}, 0:56 |2009-10-17 || align=left|{{флагче|Германия}} Берлин, Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |1 – 0 |align=left|{{flagicon|Румъния}} Флориан Бенче |TKO||2 {{small|(4)}}, 2:05 |2009-09-19 || align=left|{{флагче|Германия}} Нойбранденбург, Германия |align=left| <small>Професионален дебют</small> |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://kubratpulev.com/ Официален сайт на Кубрат Пулев] ; Портрети * Стефан Йорданов, „[https://www.sportlive.bg/sport/boxing/istorijata-na-kubrat-pulev-ot-letjashtija-start-do-rund-3-za-svetovnija-vryh-1522555.html Историята на Кубрат Пулев: От летящия старт до рунд №3 за световния връх]“, статия в [https://sportlive.bg Sportlive.bg] * Светослав Спасов, [https://web.archive.org/web/20170228004110/http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=685&aid=15644 „Българска Кобра“], сп. „Тема“, бр. 43 (521), 29 – 4 ноември 2011 * [http://sporta.bg/?id=278&load=OtherSports::Champion „Шампионите на България: Кубрат Пулев“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141120005805/http://sporta.bg/?load=OtherSports::Champion&id=278 |date=2014-11-20 }}, sporta.bg ; Интервюта * „[https://www.sportlive.bg/sport/boxing/kubrat-pulev-obqsni-pred-sportlive-na-kakvo-se-dylzhi-fizicheskata-mu-transformaciq-702549.html Кубрат Пулев обясни пред SportLive на какво се дължи физическата му трансформация]“, интервю на Иво Вецев, Sportlive.bg * [http://www.mma-bulgaria.com/intervyuta/intervyu-s-kubrat-pulev-2 „Интервю с Кубрат Пулев“]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, сайт на ММА, 10 ноември 2009 * [https://web.archive.org/web/20141129025601/http://novinar.bg/news/kubrat-pulev-razpuskam-s-shah-ne-nosia-na-alkohol_MzkyMjsyNA==.html „Кубрат Пулев: Разпускам с шах, не нося на алкохол“], интервю на Анна Стоилкова, в. [[Новинар (вестник)|„Новинар“]], 18 май 2012 * [https://archive.ph/20130825153148/http://pressadaily.bg/publication/13617-Кубрат-Пулев:-Политиката-е-лукава-не-съм-готов-за-нея/ „Кубрат Пулев: Политиката е лукава, не съм готов за нея“], интервю на Васил Тошев, в. „Преса“, 22 април 2013 {{нормативен контрол}} {{Спортист на годината на България}} {{СОРТКАТ:Пулев, Кубрат}} [[Категория:Български професионални боксьори]] [[Категория:Български боксьори]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2008]] [[Категория:Родени в София]] hquhc2vm5imzdlu10hwdu8a53hsraig 12435050 12434863 2024-12-08T17:23:27Z 2A01:5A8:30F:6258:B95F:90C5:F8AD:D911 12435050 wikitext text/x-wiki {{Боксьор | име = Кубрат Пулев | картинка = Kubrat Pulev in 2018.jpg | прякор = ''Кобрата'' | категория = тежка | височина = 194 см<ref>https://boxrec.com/en/box-pro/511850</ref> | европейски шампион = 2 | световен шампион = 3 | националност = {{Флагче|България}} [[Българин]] | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1981|5|4|}} | роден-място = [[София]], {{Флагче|България|1981}} [[НРБ|България]] | починал-дата = | починал-място = | гард = класически | мачове = 36 | победи = 33 | нокаути = 14 | загуби = 3 | равенства = 0 | размах = 202 (80 in) |описание=Пулев през 2018 г.}} '''Кубрат Пулев''' е [[България|български]] [[боксьор]] и национален състезател. Състезава се в категория над 91 кг, има чин лейтенант<ref>{{Citation |title=kanal3.bg |url=http://kanal3.bg/news/bulgaria/society/111367-Povishiha-Kubrat-Pulev-v-leytenant |accessdate=2019-12-18 |archivedate=2019-12-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20191218133530/http://kanal3.bg/news/bulgaria/society/111367-Povishiha-Kubrat-Pulev-v-leytenant }}</ref> българската армия. Син е на боксьора в тежка категория и шампион от [[1950-те|50-те]] и [[1960-те|60-те]] години на ХХ век [[Венко Пулев]]. Европейски шампион по бокс при младежите – (2009) Европейски шампион по бокс за професионалисти в свръхтежка категория (2012), интерконтинентален шампион в супертежка категория (2012) и световен шампион в тежка категория – (2024) == Биография == Роден на [[4 май]] [[1981]] г. в [[София]].<ref>Светослав Спасов, [http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=685&aid=15644 „Българска Кобра“]. // сп. „Тема“, бр. 43 (521), 29 ноември 2011 г.</ref> Първите си стъпки в бокса прави в залата на „Локомотив“, но поради лошите условия започва боксовата си кариера на 13 години в школата на [[ОСК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. Преди да започне да тренира бокс, е тренирал 1 година [[футбол]]. Състезава се в категорията на най-тежките – над 91 кг. Пулев е избран за спортист на февруари 2008 г. Брат на [[Тервел Пулев]], също известен боксьор. [[Файл:Pulev vs Fury Fight.jpg|260px|мини|ляво|Кубрат Пулев vs [[Хюи Фюри]], 27-10-2018, Арена Армеец, [[София]], [[България]].]] През 1998 г. е привлечен в националния отбор на България, след като зад гърба си вече има много отличия от детски и юношески състезания. През 2002 г. Кубрат печели първото си голямо отличие – купа [[Странджа (турнир)|„Странджа“]]. През 2005 завоюва бронзов медал на световното първенство в [[Китай]], а през 2006 – и на европейското в [[Пловдив]]. Участва и на [[Летни олимпийски игри 2008|Летните олимпийски игри в Пекин]] през 2008 г. и няколко месеца след това става европейски шампион в [[Ливърпул]] в категория над 91 кг. === Кариера в професионалния бокс === От 2009 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/sport/boxing/istorijata-na-kubrat-pulev-ot-letjashtija-start-do-rund-3-za-svetovnija-vryh-1522555.html|заглавие=Историята на Кубрат Пулев на професионалния ринг|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> е в професионалния бокс и постига успехи само за две години и половина. Понастоящем Кубрат Пулев тежи 112 кг и е висок 194 см.<ref name=box1>{{cite web |url=http://www.boxrec.com/list_bouts.php?human_id=511850&cat=boxer|title=Kutbar Pulev's career boxing record |work=Boxrec.com |accessdate=4 октомври 2009}}</ref> Носител на Интернационалната титла на [[IBF]] в тежка категория, след победа над [[Травис Уолкър]] с единодушно съдийско решение, през 2011 година. На 5 май 2012 г. става европейски шампион в тежка категория в мач с [[Александър Димитренко]] – спаринг партньор на братята Кличко.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=331308 „Огромен успех! Кубрат Пулев донесе на България първа титла в професионалния бокс“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120511093007/http://www.sportal.bg/news.php?news=331308 |date=2012-05-11 }}. // Sportal.bg, 22 октомври 2011 г.</ref> През 2012 г. печели европейската титла на Европейския боксов съюз в тежка категория. На 29 септември в Хамбург Пулев се изправя срещу руския боксьор [[Александър Устинов]] и защитава двете си титли, като побеждава Устинов (202 см, 136 кг) в тежък двубой. Пулев нокаутира руснака в 11-ия рунд. [[Спортист на годината на България]] за 2012 г. Мъж на годината за 2013 г.<ref>Даниел Стойнев, [http://www.inter-view.info/2012/12/1-kubrat-pulev.html „Спортист №1 на България е Кубрат Пулев!“]. // Интервю, 20 декември 2012 г.</ref> На 24 август 2013 г. побеждава по точки Тони Томпсън. По този начин става официален претендент за титлата на Владимир Кличко във версия IBF (Международна боксова федерация).<ref>[http://www.bulgarianews.eu/кубрат-пулев-александър-устинов/ „Кубрат Пулев – Кобрата нокаутира Александър Устинов и се запъти към Кличко“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121003055949/http://www.bulgarianews.eu/кубрат-пулев-александър-устинов/ |date=2012-10-03 }}. // публикувано на 29 септември в BulgariaNews.eu.</ref> Кубрат Пулев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sportlive.bg/tags/1593|заглавие=Кубрат Пулев – новини и последни информации|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> получава приза „Родолюбец“ номер 1 за 2013 година.<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/107911/kubrat_pulev_poluchi_priza_za_rodolubie „Кубрат Пулев получи приза за родолюбие“], Bnt.bg, 12.09.2013 г.</ref> На 14 декември 2013 г. Кобрата побеждава американеца Джоуи Ейбъл чрез технически нокаут в мач за защита на интернационалната си титла на Международната боксова федерация.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=462954 Кобрата защити титлата след бой над Ейбъл], Sportal.bg.</ref> На 15 ноември 2014 г. в мач за световната титла в [[Хамбург]], [[Германия]], Кобрата допуска първата загуба в кариерата си на професионален боксьор като е нокаутиран в 5-ия рунд от световния шампион [[Владимир Кличко]].<ref>Даниел Николов, [http://www.standartnews.com/sport-sportove/vladimir_klichko_nokautira_kubrat_pulev_v_petiya_rund-262462.html „Владимир Кличко нокаутира Кубрат Пулев в петия рунд“], в. „Стандарт“, 16.11.2014 г.</ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/sport/2014/11/15/2420125_klichko_nokautira_pulev_v_petiia_rund_video/ „Кличко нокаутира Пулев в петия рунд“], в. „Дневник“, 15 ноември 2014 г.</ref><ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=518535 „Кубрат Пулев издържа 5 рунда! Владимир Кличко защити световната титла с нокаут“ (видео и галерия)], sportal.bg, 16 ноември 2014 г.</ref><ref>[http://btvnovinite.bg/article/sport/klichko-nokautira-kubrat-pulev.html „Кличко нокаутира Кубрат Пулев“], btvnovinite.bg, 15 ноември 2014 г.</ref> Мач № 30 в кариерата на Кубрат Пулев трябва да бъде срещу световния шампион на 4 федерации в тежка категория Антъни Джошуа, но заради пандемията от COVID-19, срещата се мести за 12 декември 2020 година. Мачът Пулев – Джошуа<ref>[https://www.sportlive.bg/tags/58386 Пулев – Джошуа]</ref> ще се проведе в зала „Уембли“ в Лондон. По време на двубоя ще бъдат допуснати 1000 привърженици на двамата боксьори, след като в столицата на Англия бе позволено на фенове да посещават спортни събития, считано от 4 декември. Мачът ще бъде излъчен от платформата за спорт на живо DAZN,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/sport/boxing/eto-koj-shte-izlychva-zrelishteto-kubrat-pulev-sreshtu-antyni-djoshua-1526601.html|заглавие=Ето кой ще излъчва зрелището Кубрат Пулев срещу Антъни Джошуа|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=04.12.2020|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> която считано от 1 декември вече се намира и в България.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/sport/boxing/dazn-v-bylgarija-tvoeto-mjasto-za-kubrat-pulev-antyni-djoshua-i-elita-na-boksa-1525916.html|заглавие=DAZN в България! Твоето място за Кубрат Пулев – Антъни Джошуа и елита на бокса|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> На 12 декември 2020 година, в [[Лондон]], Кубрат изиграва добър мач, 3 пъти попада в нокдаун, но се изправя. В края на 9-ия рунд е нокаутиран от Джошуа. == Личен живот == От 2006 до 2019 г. е обвързан с попфолк певицата [[Андреа (певица)|Андреа]], но двамата се разделят през юли 2019 г.,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/timeout/facefromnews/istorijata-na-vryzkata-mejdu-kubrat-pulev-i-andrea-ot-lubov-ot-pryv-pogled-do-razdjalata-768133.html|заглавие=Историята на връзката между Кубрат Пулев и Андреа|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref name="dariknews.bg">[https://dariknews.bg/novini/liubopitno/andrea-obiavi-razdialata-si-s-kobrata-2176575 dariknews.bg]</ref> след отправени обвинения срещу Пулев за сексуално посегателство от журналистката Джени Суши.<ref name="dariknews.bg"/> Кубрат Пулев има две деца от партньорката си Розали Петрова – дъщеря Христина (2021)<ref>https://retro.bg/zvezdi/strongeto-gi-strongdshcheryata-i-zhenata-na-kubrat-pulev-snimki_36234.html</ref> и син Спартак (2023)<ref>https://btvsport.bg/drugi/kubrat-pulev-stana-bashta-za-vtori-pat-video.html</ref> == Статистика == {| class="wikitable" style="font-size: 90%;" |+ <big>33 Победи (14 нокаута), 3 Загуби, 0 Равни<ref>[http://boxrec.com/en/boxer/659461 BoxRec: Anthony Joshua]</ref></big> |- | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''#''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Рекорд''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Опонент''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Тип''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Рунд, Време''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Дата''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Място''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Бележка''' |-align=center |-align=center |- |-align=center | {{yes|Победа}} |33 – 3 |align=left|{{Флагче|Сирия}} {{Флагче|Германия}} [[Мануел Чар|Махмуд Чар]] |UD||12 |2024-08-12 |align=left|{{флагче|България}} [[София]], [[Арена 8888 София|Арена 8888]] | align="left" |Спечелва титлата на WBA (обикновена) в тежка категория |- |-align=center | {{yes|Победа}} |32 – 3 |align=left|{{Флагче|Украйна}} [[Игор Шевадзуцкий]] | | |2024-30-03 | | |- | {{yes|Победа}} |31 – 3 |align=left|{{Флагче|Полша}} [[Анджей Вавжик]] |UD||10 |2023-14-12 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Хангарът]], [[Коста Меса]], [[Калифорния]] | align="left" | |- |-align=center | style="background: #FF6A6A" |Загуба |30 – 3 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Дерек Чисора]] |[[СД]]||12 |2022-09-07 |align=left|{{флагче|Великобритания}} O₂ арена, [[Лондон]] | align="left" |{{small|За свободна международна титла на WBA в тежка категория}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |30 – 2 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Джери Форест]] |UD||10 |2022-14-05 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Лос Анджелис]], Калифорния, САЩ | align="left" | |- |-align=center | {{yes|Победа}} |29 – 2 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Франк Мир]] |TKO||1 {{small|(9)}}, 1:59 |2021-27-11 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Глобъл Лайф Филд]], [[Арлингтън]], [[Тексас]], [[САЩ]] | align="left" |Спечелва Triad Combat титлата в тежка категория |- |-align=center | style="background: #FF6A6A" |Загуба |28 – 2 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Антъни Джошуа]] |[[Нокаут|КО]]||9 {{small|(12)}}, 2:58 |2020-12-12 |align=left|{{флагче|Великобритания}} [[Уембли Арена]], [[Лондон]] | align="left" |{{small|За IBF, WBA, IBO и WBO титли в тежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |28 – 1 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Ридел Букър]] |UD||10 {{small|(12)}}, 2:40 |2019-11-09 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Фресно]], [[Калифорния]] | align="left" | |- |-align=center | {{yes|Победа}} |27 – 1 |align=left|{{Флагче|Румъния}} [[Богдан Дину]] |KO||7 {{small|(12)}}, 2:40 |2019-03-23 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Коста Меса]], Калифорния | align="left" | |- |-align=center | {{yes|Победа}} |26 – 1 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Хюи Фюри]] |UD||12 |2018-10-27 |align=left|{{флагче|България}} [[София]], [[България]] | align="left" |{{small|Става официален претендент за двубой за титлата в тежка категория}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |25 – 1 |align=left|{{Флагче|САЩ}} Кевин Джонсън |UD||12 |2017-04-28 |align=left|{{флагче|България}} София, България | align="left" |{{small|Мач за Интерконтиненталната титла на Световната боксова асоциация}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |24 – 1 |align=left|{{Флагче|Нигерия}} [[Самюъл Питър]] |TKO||4 {{small|(12)}}, 0:01 |2016-03-12 |align=left|{{флагче|България}} София, България | align="left" |{{small|Мач за Интерконтиненталната титла на Световната боксова асоциация}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |23 – 1 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Дерек Чисора]] |SD||12 |2016-05-07 |align=left|{{флагче|Германия}} [[Хамбург]], [[Германия]] | align="left" |{{small|Мач за европейската титла в Супертежка категория}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |22 – 1 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Морис Харис]] |KO||1 {{small|(8)}}, 1:59 |2015-12-05 |align=left|{{флагче|Германия}} Хамбург, Германия | |-align=center | {{yes|Победа}} |21 – 1 |align=left|{{Флагче|Бразилия}} [[Джордж Ариас]] |UD |8 |2015-10-17 |align=left|{{флагче|Германия}} [[Карлсруе]], Германия | |-align=center | style="background: #FF6A6A" |Загуба |20 – 1 |align=left| {{Флагче|Украйна}} [[Владимир Кличко]] |KO||5 {{small|(12)}}, 2:11 |2014-11-15 || align=left|{{Флагче|Германия}} Хамбург, Германия | align="left" |{{small|Мач за световната титла на [[Международна боксова федерация|IBF]] в супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |20 – 0 |align=left| {{Флагче|Хърватия}} Ивица Перкович |Отказва се||3 {{small|(8)}} |2014-04-05 || align=left|{{Флагче|Германия}} [[Рощок]], Германия |align=left|{{small|Юбилейна победа}} |-align=center | {{yes|Победа}} |19 – 0 |align=left| {{Флагче|САЩ}} Джоуи Ейбъл |TKO||4 {{small|(12)}} |2013-12-14 || align=left|{{Флагче|Германия}} [[Нойбранденбург]], Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория}} |- align=center | {{yes|Победа}} |18 – 0 |align=left|{{Флагче|САЩ}} Тони Томпсън |UD | 12 |2013-08-24 |align=left|{{флагче|Германия}} [[Шверин]], Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория}} |- align=center | {{yes|Победа}} |17 – 0 |align=left|{{флагче|Беларус}} [[Александър Устинов]]<ref name="boxingnews24.com">[http://www.boxingnews24.com/2012/08/alexander-ustinov-vs-kubrat-pulev-in-ibf-heavyweight-title-eliminator-on-september-29th/ „Alexander Ustinov vs. Kubrat Pulev in IBF heavyweight title eliminator on September 29th“] // Boxing News 24, August 1st, 2012</ref> |KO||11 {{small|(12)}}, 1:28 |2012-09-29 |align=left|{{флагче|Германия}} Хамбург, Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория,{{Br}} Защита [[European Boxing Union|EBU]] (European) Супертежка категория}} |- align=center | {{yes|Победа}} |16 – 0 |align=left|{{флагче|Германия}} Александър Димитренко |KO||11 {{small|(12)}}, 2:59 ||2012-05-05 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Баден-Вюртемберг]], Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория,{{Br}} Победа свободната [[European Boxing Union|EBU]] (European) Супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |15 – 0 |align=left|{{флагче|Великобритания}} Майкъл Спрот |Отказва се||9 {{small|(12)}}, 3:00 |2012-01-14 || align=left|{{флагче|Германия}} Баден-Вюртемберг, Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |14 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Травис Уолкър |UD||12 |2011-10-22 || align=left|{{флагче|Германия}} Баден-Вюртемберг, Германия | align="left" |{{small|Спечелва свободната [[IBF]] international Супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |13 – 0 |align=left|{{флагче|Украйна}} Максим Педиура |UD||8 |2011-07-16 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Мюнхен]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |12 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Дерик Роси |TKO|||5 {{small|(8)}}, 2:15 |2011-05-07 || align=left|{{флагче|Дания}} [[Копенхаген]], [[Дания]] |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |11 – 0 |align=left|{{флагче|Украйна}} Ярослав Заворотний |UD||8 |2011-02-12 || align=left|{{флагче|Дания}} [[Хернинг]], Дания |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |10 – 0 |align=left|{{флагче|Италия}} Паоло Видоз |UD||8 |2010-12-18 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Берлин]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |9 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Доминик Гуин |UD||8 |2010-10-30 || align=left|{{флагче|Германия}} Рощок, Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |8 – 0 |align=left|{{флагче|Русия}} Евгени Орлов |DQ||7 {{small|(8)}}, 0:16 |2010-05-01 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Олденбург]], Германия |align=left|<small>Орлов е дисквалифициран за заешки удари (rabbit punching)</small> |-align=center | {{yes|Победа}} |7 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Дани Батчелдер |TKO||2 {{small|(8)}}, 0:45 |2010-03-13 || align=left|{{флагче|Германия}} Берлин, Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |6 – 0 |align=left|{{flagicon|Република Конго}} Исоса Мондо |Отказва се||3 {{small|(8)}}, 3:00 |2010-02-20 || align=left|{{флагче|Белгия}} [[Лиеж]], [[Белгия]] |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |5 – 0 |align=left|{{флагче|Великобритания}} Мат Скелтън |KO||4 {{small|(8)}}, 2:14 |2010-01-30 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Мекленбург-Предна Померания]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |4 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Зак Пейдж |UD||6 |2009-12-05 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Лудвигсбург]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |3 – 0 |align=left|{{flagicon|Нигерия}} Гбенга Олоукун |UD||6 |2009-11-07 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Бавария]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |2 – 0 |align=left|{{флагче|Турция}} Сердар Уйсал |TKO||4 {{small|(4)}}, 0:56 |2009-10-17 || align=left|{{флагче|Германия}} Берлин, Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |1 – 0 |align=left|{{flagicon|Румъния}} Флориан Бенче |TKO||2 {{small|(4)}}, 2:05 |2009-09-19 || align=left|{{флагче|Германия}} Нойбранденбург, Германия |align=left| <small>Професионален дебют</small> |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://kubratpulev.com/ Официален сайт на Кубрат Пулев] ; Портрети * Стефан Йорданов, „[https://www.sportlive.bg/sport/boxing/istorijata-na-kubrat-pulev-ot-letjashtija-start-do-rund-3-za-svetovnija-vryh-1522555.html Историята на Кубрат Пулев: От летящия старт до рунд №3 за световния връх]“, статия в [https://sportlive.bg Sportlive.bg] * Светослав Спасов, [https://web.archive.org/web/20170228004110/http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=685&aid=15644 „Българска Кобра“], сп. „Тема“, бр. 43 (521), 29 – 4 ноември 2011 * [http://sporta.bg/?id=278&load=OtherSports::Champion „Шампионите на България: Кубрат Пулев“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141120005805/http://sporta.bg/?load=OtherSports::Champion&id=278 |date=2014-11-20 }}, sporta.bg ; Интервюта * „[https://www.sportlive.bg/sport/boxing/kubrat-pulev-obqsni-pred-sportlive-na-kakvo-se-dylzhi-fizicheskata-mu-transformaciq-702549.html Кубрат Пулев обясни пред SportLive на какво се дължи физическата му трансформация]“, интервю на Иво Вецев, Sportlive.bg * [http://www.mma-bulgaria.com/intervyuta/intervyu-s-kubrat-pulev-2 „Интервю с Кубрат Пулев“]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, сайт на ММА, 10 ноември 2009 * [https://web.archive.org/web/20141129025601/http://novinar.bg/news/kubrat-pulev-razpuskam-s-shah-ne-nosia-na-alkohol_MzkyMjsyNA==.html „Кубрат Пулев: Разпускам с шах, не нося на алкохол“], интервю на Анна Стоилкова, в. [[Новинар (вестник)|„Новинар“]], 18 май 2012 * [https://archive.ph/20130825153148/http://pressadaily.bg/publication/13617-Кубрат-Пулев:-Политиката-е-лукава-не-съм-готов-за-нея/ „Кубрат Пулев: Политиката е лукава, не съм готов за нея“], интервю на Васил Тошев, в. „Преса“, 22 април 2013 {{нормативен контрол}} {{Спортист на годината на България}} {{СОРТКАТ:Пулев, Кубрат}} [[Категория:Български професионални боксьори]] [[Категория:Български боксьори]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2008]] [[Категория:Родени в София]] h17ceoltty4m1am1oysmog6milsp7qr 12435106 12435050 2024-12-08T17:59:08Z 93.155.245.48 Воистина на всички 12435106 wikitext text/x-wiki {{Боксьор | име = Кубрат Пулев | картинка = Kubrat Pulev in 2018.jpg | прякор = ''Кобрата'' | категория = тежка | височина = 194 см<ref>https://boxrec.com/en/box-pro/511850</ref> | европейски шампион = 2 | световен шампион = 3 | националност = {{Флагче|България}} [[Българин]] | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1981|5|4|}} | роден-място = [[София]], {{Флагче|България|1981}} [[НРБ|България]] | починал-дата = | починал-място = | гард = класически | мачове = 36 | победи = 33 | нокаути = 14 | загуби = 3 | равенства = 0 | размах = 202 (80 in) |описание=Пулев през 2018 г.}} '''Кубрат Пулев''' е [[България|български]] [[боксьор]] и национален състезател. Състезава се в категория над 91 кг, има чин лейтенант<ref>{{Citation |title=kanal3.bg |url=http://kanal3.bg/news/bulgaria/society/111367-Povishiha-Kubrat-Pulev-v-leytenant |accessdate=2019-12-18 |archivedate=2019-12-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20191218133530/http://kanal3.bg/news/bulgaria/society/111367-Povishiha-Kubrat-Pulev-v-leytenant }}</ref> бъавотштжхтшзилгарската армия. Син е на боксьора в тежка категория и шампион от [[1950-те|50-те]] и [[1960-те|60-те]] години на ХХ век [[Венко Пулев]]. Европейски шампион по бокс при младежите – (2009) Европейски шампион по бокс за професионалисти в свръхтежка категория (2012), интерконтинентален шампион в супертежка категория (2012) и световен шампион в тежка категория – (2024) == Биография == Роден на [[4 май]] [[1981]] г. в [[София]].<ref>Светослав Спасов, [http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=685&aid=15644 „Българска Кобра“]. // сп. „Тема“, бр. 43 (521), 29 ноември 2011 г.</ref> Първите си стъпки в бокса прави в залата на „Локомотив“, но поради лошите условия започва боксовата си кариера на 13 години в школата на [[ОСК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. Преди да започне да тренира бокс, е тренирал 1 година [[футбол]]. Състезава се в категорията на най-тежките – над 91 кг. Пулев е избран за спортист на февруари 2008 г. Брат на [[Тервел Пулев]], също известен боксьор. [[Файл:Pulev vs Fury Fight.jpg|260px|мини|ляво|Кубрат Пулев vs [[Хюи Фюри]], 27-10-2018, Арена Армеец, [[София]], [[България]].]] През 1998 г. е привлечен в националния отбор на България, след като зад гърба си вече има много отличия от детски и юношески състезания. През 2002 г. Кубрат печели първото си голямо отличие – купа [[Странджа (турнир)|„Странджа“]]. През 2005 завоюва бронзов медал на световното първенство в [[Китай]], а през 2006 – и на европейското в [[Пловдив]]. Участва и на [[Летни олимпийски игри 2008|Летните олимпийски игри в Пекин]] през 2008 г. и няколко месеца след това става европейски шампион в [[Ливърпул]] в категория над 91 кг. === Кариера в професионалния бокс === От 2009 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/sport/boxing/istorijata-na-kubrat-pulev-ot-letjashtija-start-do-rund-3-za-svetovnija-vryh-1522555.html|заглавие=Историята на Кубрат Пулев на професионалния ринг|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> е в професионалния бокс и постига успехи само за две години и половина. Понастоящем Кубрат Пулев тежи 112 кг и е висок 194 см.<ref name=box1>{{cite web |url=http://www.boxrec.com/list_bouts.php?human_id=511850&cat=boxer|title=Kutbar Pulev's career boxing record |work=Boxrec.com |accessdate=4 октомври 2009}}</ref> Носител на Интернационалната титла на [[IBF]] в тежка категория, след победа над [[Травис Уолкър]] с единодушно съдийско решение, през 2011 година. На 5 май 2012 г. става европейски шампион в тежка категория в мач с [[Александър Димитренко]] – спаринг партньор на братята Кличко.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=331308 „Огромен успех! Кубрат Пулев донесе на България първа титла в професионалния бокс“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120511093007/http://www.sportal.bg/news.php?news=331308 |date=2012-05-11 }}. // Sportal.bg, 22 октомври 2011 г.</ref> През 2012 г. печели европейската титла на Европейския боксов съюз в тежка категория. На 29 септември в Хамбург Пулев се изправя срещу руския боксьор [[Александър Устинов]] и защитава двете си титли, като побеждава Устинов (202 см, 136 кг) в тежък двубой. Пулев нокаутира руснака в 11-ия рунд. [[Спортист на годината на България]] за 2012 г. Мъж на годината за 2013 г.<ref>Даниел Стойнев, [http://www.inter-view.info/2012/12/1-kubrat-pulev.html „Спортист №1 на България е Кубрат Пулев!“]. // Интервю, 20 декември 2012 г.</ref> На 24 август 2013 г. побеждава по точки Тони Томпсън. По този начин става официален претендент за титлата на Владимир Кличко във версия IBF (Международна боксова федерация).<ref>[http://www.bulgarianews.eu/кубрат-пулев-александър-устинов/ „Кубрат Пулев – Кобрата нокаутира Александър Устинов и се запъти към Кличко“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121003055949/http://www.bulgarianews.eu/кубрат-пулев-александър-устинов/ |date=2012-10-03 }}. // публикувано на 29 септември в BulgariaNews.eu.</ref> Кубрат Пулев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sportlive.bg/tags/1593|заглавие=Кубрат Пулев – новини и последни информации|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> получава приза „Родолюбец“ номер 1 за 2013 година.<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/107911/kubrat_pulev_poluchi_priza_za_rodolubie „Кубрат Пулев получи приза за родолюбие“], Bnt.bg, 12.09.2013 г.</ref> На 14 декември 2013 г. Кобрата побеждава американеца Джоуи Ейбъл чрез технически нокаут в мач за защита на интернационалната си титла на Международната боксова федерация.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=462954 Кобрата защити титлата след бой над Ейбъл], Sportal.bg.</ref> На 15 ноември 2014 г. в мач за световната титла в [[Хамбург]], [[Германия]], Кобрата допуска първата загуба в кариерата си на професионален боксьор като е нокаутиран в 5-ия рунд от световния шампион [[Владимир Кличко]].<ref>Даниел Николов, [http://www.standartnews.com/sport-sportove/vladimir_klichko_nokautira_kubrat_pulev_v_petiya_rund-262462.html „Владимир Кличко нокаутира Кубрат Пулев в петия рунд“], в. „Стандарт“, 16.11.2014 г.</ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/sport/2014/11/15/2420125_klichko_nokautira_pulev_v_petiia_rund_video/ „Кличко нокаутира Пулев в петия рунд“], в. „Дневник“, 15 ноември 2014 г.</ref><ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=518535 „Кубрат Пулев издържа 5 рунда! Владимир Кличко защити световната титла с нокаут“ (видео и галерия)], sportal.bg, 16 ноември 2014 г.</ref><ref>[http://btvnovinite.bg/article/sport/klichko-nokautira-kubrat-pulev.html „Кличко нокаутира Кубрат Пулев“], btvnovinite.bg, 15 ноември 2014 г.</ref> Мач № 30 в кариерата на Кубрат Пулев трябва да бъде срещу световния шампион на 4 федерации в тежка категория Антъни Джошуа, но заради пандемията от COVID-19, срещата се мести за 12 декември 2020 година. Мачът Пулев – Джошуа<ref>[https://www.sportlive.bg/tags/58386 Пулев – Джошуа]</ref> ще се проведе в зала „Уембли“ в Лондон. По време на двубоя ще бъдат допуснати 1000 привърженици на двамата боксьори, след като в столицата на Англия бе позволено на фенове да посещават спортни събития, считано от 4 декември. Мачът ще бъде излъчен от платформата за спорт на живо DAZN,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/sport/boxing/eto-koj-shte-izlychva-zrelishteto-kubrat-pulev-sreshtu-antyni-djoshua-1526601.html|заглавие=Ето кой ще излъчва зрелището Кубрат Пулев срещу Антъни Джошуа|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=04.12.2020|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> която считано от 1 декември вече се намира и в България.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/sport/boxing/dazn-v-bylgarija-tvoeto-mjasto-za-kubrat-pulev-antyni-djoshua-i-elita-na-boksa-1525916.html|заглавие=DAZN в България! Твоето място за Кубрат Пулев – Антъни Джошуа и елита на бокса|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> На 12 декември 2020 година, в [[Лондон]], Кубрат изиграва добър мач, 3 пъти попада в нокдаун, но се изправя. В края на 9-ия рунд е нокаутиран от Джошуа. == Личен живот == От 2006 до 2019 г. е обвързан с попфолк певицата [[Андреа (певица)|Андреа]], но двамата се разделят през юли 2019 г.,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/timeout/facefromnews/istorijata-na-vryzkata-mejdu-kubrat-pulev-i-andrea-ot-lubov-ot-pryv-pogled-do-razdjalata-768133.html|заглавие=Историята на връзката между Кубрат Пулев и Андреа|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref name="dariknews.bg">[https://dariknews.bg/novini/liubopitno/andrea-obiavi-razdialata-si-s-kobrata-2176575 dariknews.bg]</ref> след отправени обвинения срещу Пулев за сексуално посегателство от журналистката Джени Суши.<ref name="dariknews.bg"/> Кубрат Пулев има две деца от партньорката си Розали Петрова – дъщеря Христина (2021)<ref>https://retro.bg/zvezdi/strongeto-gi-strongdshcheryata-i-zhenata-na-kubrat-pulev-snimki_36234.html</ref> и син Спартак (2023)<ref>https://btvsport.bg/drugi/kubrat-pulev-stana-bashta-za-vtori-pat-video.html</ref> == Статистика == {| class="wikitable" style="font-size: 90%;" |+ <big>33 Победи (14 нокаута), 3 Загуби, 0 Равни<ref>[http://boxrec.com/en/boxer/659461 BoxRec: Anthony Joshua]</ref></big> |- | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''#''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Рекорд''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Опонент''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Тип''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Рунд, Време''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Дата''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Място''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Бележка''' |-align=center |-align=center |- |-align=center | {{yes|Победа}} |33 – 3 |align=left|{{Флагче|Сирия}} {{Флагче|Германия}} [[Мануел Чар|Махмуд Чар]] |UD||12 |2024-08-12 |align=left|{{флагче|България}} [[София]], [[Арена 8888 София|Арена 8888]] | align="left" |Спечелва титлата на WBA (обикновена) в тежка категория |- |-align=center | {{yes|Победа}} |32 – 3 |align=left|{{Флагче|Украйна}} [[Игор Шевадзуцкий]] | | |2024-30-03 | | |- | {{yes|Победа}} |31 – 3 |align=left|{{Флагче|Полша}} [[Анджей Вавжик]] |UD||10 |2023-14-12 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Хангарът]], [[Коста Меса]], [[Калифорния]] | align="left" | |- |-align=center | style="background: #FF6A6A" |Загуба |30 – 3 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Дерек Чисора]] |[[СД]]||12 |2022-09-07 |align=left|{{флагче|Великобритания}} O₂ арена, [[Лондон]] | align="left" |{{small|За свободна международна титла на WBA в тежка категория}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |30 – 2 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Джери Форест]] |UD||10 |2022-14-05 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Лос Анджелис]], Калифорния, САЩ | align="left" | |- |-align=center | {{yes|Победа}} |29 – 2 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Франк Мир]] |TKO||1 {{small|(9)}}, 1:59 |2021-27-11 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Глобъл Лайф Филд]], [[Арлингтън]], [[Тексас]], [[САЩ]] | align="left" |Спечелва Triad Combat титлата в тежка категория |- |-align=center | style="background: #FF6A6A" |Загуба |28 – 2 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Антъни Джошуа]] |[[Нокаут|КО]]||9 {{small|(12)}}, 2:58 |2020-12-12 |align=left|{{флагче|Великобритания}} [[Уембли Арена]], [[Лондон]] | align="left" |{{small|За IBF, WBA, IBO и WBO титли в тежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |28 – 1 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Ридел Букър]] |UD||10 {{small|(12)}}, 2:40 |2019-11-09 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Фресно]], [[Калифорния]] | align="left" | |- |-align=center | {{yes|Победа}} |27 – 1 |align=left|{{Флагче|Румъния}} [[Богдан Дину]] |KO||7 {{small|(12)}}, 2:40 |2019-03-23 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Коста Меса]], Калифорния | align="left" | |- |-align=center | {{yes|Победа}} |26 – 1 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Хюи Фюри]] |UD||12 |2018-10-27 |align=left|{{флагче|България}} [[София]], [[България]] | align="left" |{{small|Става официален претендент за двубой за титлата в тежка категория}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |25 – 1 |align=left|{{Флагче|САЩ}} Кевин Джонсън |UD||12 |2017-04-28 |align=left|{{флагче|България}} София, България | align="left" |{{small|Мач за Интерконтиненталната титла на Световната боксова асоциация}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |24 – 1 |align=left|{{Флагче|Нигерия}} [[Самюъл Питър]] |TKO||4 {{small|(12)}}, 0:01 |2016-03-12 |align=left|{{флагче|България}} София, България | align="left" |{{small|Мач за Интерконтиненталната титла на Световната боксова асоциация}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |23 – 1 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Дерек Чисора]] |SD||12 |2016-05-07 |align=left|{{флагче|Германия}} [[Хамбург]], [[Германия]] | align="left" |{{small|Мач за европейската титла в Супертежка категория}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |22 – 1 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Морис Харис]] |KO||1 {{small|(8)}}, 1:59 |2015-12-05 |align=left|{{флагче|Германия}} Хамбург, Германия | |-align=center | {{yes|Победа}} |21 – 1 |align=left|{{Флагче|Бразилия}} [[Джордж Ариас]] |UD |8 |2015-10-17 |align=left|{{флагче|Германия}} [[Карлсруе]], Германия | |-align=center | style="background: #FF6A6A" |Загуба |20 – 1 |align=left| {{Флагче|Украйна}} [[Владимир Кличко]] |KO||5 {{small|(12)}}, 2:11 |2014-11-15 || align=left|{{Флагче|Германия}} Хамбург, Германия | align="left" |{{small|Мач за световната титла на [[Международна боксова федерация|IBF]] в супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |20 – 0 |align=left| {{Флагче|Хърватия}} Ивица Перкович |Отказва се||3 {{small|(8)}} |2014-04-05 || align=left|{{Флагче|Германия}} [[Рощок]], Германия |align=left|{{small|Юбилейна победа}} |-align=center | {{yes|Победа}} |19 – 0 |align=left| {{Флагче|САЩ}} Джоуи Ейбъл |TKO||4 {{small|(12)}} |2013-12-14 || align=left|{{Флагче|Германия}} [[Нойбранденбург]], Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория}} |- align=center | {{yes|Победа}} |18 – 0 |align=left|{{Флагче|САЩ}} Тони Томпсън |UD | 12 |2013-08-24 |align=left|{{флагче|Германия}} [[Шверин]], Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория}} |- align=center | {{yes|Победа}} |17 – 0 |align=left|{{флагче|Беларус}} [[Александър Устинов]]<ref name="boxingnews24.com">[http://www.boxingnews24.com/2012/08/alexander-ustinov-vs-kubrat-pulev-in-ibf-heavyweight-title-eliminator-on-september-29th/ „Alexander Ustinov vs. Kubrat Pulev in IBF heavyweight title eliminator on September 29th“] // Boxing News 24, August 1st, 2012</ref> |KO||11 {{small|(12)}}, 1:28 |2012-09-29 |align=left|{{флагче|Германия}} Хамбург, Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория,{{Br}} Защита [[European Boxing Union|EBU]] (European) Супертежка категория}} |- align=center | {{yes|Победа}} |16 – 0 |align=left|{{флагче|Германия}} Александър Димитренко |KO||11 {{small|(12)}}, 2:59 ||2012-05-05 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Баден-Вюртемберг]], Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория,{{Br}} Победа свободната [[European Boxing Union|EBU]] (European) Супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |15 – 0 |align=left|{{флагче|Великобритания}} Майкъл Спрот |Отказва се||9 {{small|(12)}}, 3:00 |2012-01-14 || align=left|{{флагче|Германия}} Баден-Вюртемберг, Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |14 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Травис Уолкър |UD||12 |2011-10-22 || align=left|{{флагче|Германия}} Баден-Вюртемберг, Германия | align="left" |{{small|Спечелва свободната [[IBF]] international Супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |13 – 0 |align=left|{{флагче|Украйна}} Максим Педиура |UD||8 |2011-07-16 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Мюнхен]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |12 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Дерик Роси |TKO|||5 {{small|(8)}}, 2:15 |2011-05-07 || align=left|{{флагче|Дания}} [[Копенхаген]], [[Дания]] |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |11 – 0 |align=left|{{флагче|Украйна}} Ярослав Заворотний |UD||8 |2011-02-12 || align=left|{{флагче|Дания}} [[Хернинг]], Дания |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |10 – 0 |align=left|{{флагче|Италия}} Паоло Видоз |UD||8 |2010-12-18 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Берлин]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |9 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Доминик Гуин |UD||8 |2010-10-30 || align=left|{{флагче|Германия}} Рощок, Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |8 – 0 |align=left|{{флагче|Русия}} Евгени Орлов |DQ||7 {{small|(8)}}, 0:16 |2010-05-01 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Олденбург]], Германия |align=left|<small>Орлов е дисквалифициран за заешки удари (rabbit punching)</small> |-align=center | {{yes|Победа}} |7 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Дани Батчелдер |TKO||2 {{small|(8)}}, 0:45 |2010-03-13 || align=left|{{флагче|Германия}} Берлин, Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |6 – 0 |align=left|{{flagicon|Република Конго}} Исоса Мондо |Отказва се||3 {{small|(8)}}, 3:00 |2010-02-20 || align=left|{{флагче|Белгия}} [[Лиеж]], [[Белгия]] |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |5 – 0 |align=left|{{флагче|Великобритания}} Мат Скелтън |KO||4 {{small|(8)}}, 2:14 |2010-01-30 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Мекленбург-Предна Померания]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |4 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Зак Пейдж |UD||6 |2009-12-05 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Лудвигсбург]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |3 – 0 |align=left|{{flagicon|Нигерия}} Гбенга Олоукун |UD||6 |2009-11-07 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Бавария]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |2 – 0 |align=left|{{флагче|Турция}} Сердар Уйсал |TKO||4 {{small|(4)}}, 0:56 |2009-10-17 || align=left|{{флагче|Германия}} Берлин, Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |1 – 0 |align=left|{{flagicon|Румъния}} Флориан Бенче |TKO||2 {{small|(4)}}, 2:05 |2009-09-19 || align=left|{{флагче|Германия}} Нойбранденбург, Германия |align=left| <small>Професионален дебют</small> |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://kubratpulev.com/ Официален сайт на Кубрат Пулев] ; Портрети * Стефан Йорданов, „[https://www.sportlive.bg/sport/boxing/istorijata-na-kubrat-pulev-ot-letjashtija-start-do-rund-3-za-svetovnija-vryh-1522555.html Историята на Кубрат Пулев: От летящия старт до рунд №3 за световния връх]“, статия в [https://sportlive.bg Sportlive.bg] * Светослав Спасов, [https://web.archive.org/web/20170228004110/http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=685&aid=15644 „Българска Кобра“], сп. „Тема“, бр. 43 (521), 29 – 4 ноември 2011 * [http://sporta.bg/?id=278&load=OtherSports::Champion „Шампионите на България: Кубрат Пулев“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141120005805/http://sporta.bg/?load=OtherSports::Champion&id=278 |date=2014-11-20 }}, sporta.bg ; Интервюта * „[https://www.sportlive.bg/sport/boxing/kubrat-pulev-obqsni-pred-sportlive-na-kakvo-se-dylzhi-fizicheskata-mu-transformaciq-702549.html Кубрат Пулев обясни пред SportLive на какво се дължи физическата му трансформация]“, интервю на Иво Вецев, Sportlive.bg * [http://www.mma-bulgaria.com/intervyuta/intervyu-s-kubrat-pulev-2 „Интервю с Кубрат Пулев“]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, сайт на ММА, 10 ноември 2009 * [https://web.archive.org/web/20141129025601/http://novinar.bg/news/kubrat-pulev-razpuskam-s-shah-ne-nosia-na-alkohol_MzkyMjsyNA==.html „Кубрат Пулев: Разпускам с шах, не нося на алкохол“], интервю на Анна Стоилкова, в. [[Новинар (вестник)|„Новинар“]], 18 май 2012 * [https://archive.ph/20130825153148/http://pressadaily.bg/publication/13617-Кубрат-Пулев:-Политиката-е-лукава-не-съм-готов-за-нея/ „Кубрат Пулев: Политиката е лукава, не съм готов за нея“], интервю на Васил Тошев, в. „Преса“, 22 април 2013 {{нормативен контрол}} {{Спортист на годината на България}} {{СОРТКАТ:Пулев, Кубрат}} [[Категория:Български професионални боксьори]] [[Категория:Български боксьори]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2008]] [[Категория:Родени в София]] cvh3ybpqzh1d4w21lpl2g1pmw6mxyei 12435112 12435106 2024-12-08T18:02:24Z 176.12.8.144 12435112 wikitext text/x-wiki {{Боксьор | име = Кубрат Пулев | картинка = Kubrat Pulev in 2018.jpg | прякор = ''Кобрата'' | категория = тежка | височина = 194 см<ref>https://boxrec.com/en/box-pro/511850</ref> | европейски шампион = 2 | световен шампион = 3 | националност = {{Флагче|България}} [[Българин]] | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1981|5|4|}} | роден-място = [[София]], {{Флагче|България|1981}} [[НРБ|България]] | починал-дата = | починал-място = | гард = класически | мачове = 36 | победи = 33 | нокаути = 14 | загуби = 3 | равенства = 0 | размах = 202 (80 in) |описание=Пулев през 2018 г.}} '''Кубрат Пулев''' е [[България|български]] [[боксьор]] и национален състезател. Състезава се в категория над 91 кг, има чин лейтенант<ref>{{Citation |title=kanal3.bg |url=http://kanal3.bg/news/bulgaria/society/111367-Povishiha-Kubrat-Pulev-v-leytenant |accessdate=2019-12-18 |archivedate=2019-12-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20191218133530/http://kanal3.bg/news/bulgaria/society/111367-Povishiha-Kubrat-Pulev-v-leytenant }}</ref> в българската армия. Син е на боксьора в тежка категория и шампион от [[1950-те|50-те]] и [[1960-те|60-те]] години на ХХ век [[Венко Пулев]]. Европейски шампион по бокс при младежите – (2009) Европейски шампион по бокс за професионалисти в свръхтежка категория (2012), интерконтинентален шампион в супертежка категория (2012) и световен шампион в тежка категория – (2024) == Биография == Роден на [[4 май]] [[1981]] г. в [[София]].<ref>Светослав Спасов, [http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=685&aid=15644 „Българска Кобра“]. // сп. „Тема“, бр. 43 (521), 29 ноември 2011 г.</ref> Първите си стъпки в бокса прави в залата на „Локомотив“, но поради лошите условия започва боксовата си кариера на 13 години в школата на [[ОСК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. Преди да започне да тренира бокс, е тренирал 1 година [[футбол]]. Състезава се в категорията на най-тежките – над 91 кг. Пулев е избран за спортист на февруари 2008 г. Брат на [[Тервел Пулев]], също известен боксьор. [[Файл:Pulev vs Fury Fight.jpg|260px|мини|ляво|Кубрат Пулев vs [[Хюи Фюри]], 27-10-2018, Арена Армеец, [[София]], [[България]].]] През 1998 г. е привлечен в националния отбор на България, след като зад гърба си вече има много отличия от детски и юношески състезания. През 2002 г. Кубрат печели първото си голямо отличие – купа [[Странджа (турнир)|„Странджа“]]. През 2005 завоюва бронзов медал на световното първенство в [[Китай]], а през 2006 – и на европейското в [[Пловдив]]. Участва и на [[Летни олимпийски игри 2008|Летните олимпийски игри в Пекин]] през 2008 г. и няколко месеца след това става европейски шампион в [[Ливърпул]] в категория над 91 кг. === Кариера в професионалния бокс === От 2009 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/sport/boxing/istorijata-na-kubrat-pulev-ot-letjashtija-start-do-rund-3-za-svetovnija-vryh-1522555.html|заглавие=Историята на Кубрат Пулев на професионалния ринг|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> е в професионалния бокс и постига успехи само за две години и половина. Понастоящем Кубрат Пулев тежи 112 кг и е висок 194 см.<ref name=box1>{{cite web |url=http://www.boxrec.com/list_bouts.php?human_id=511850&cat=boxer|title=Kutbar Pulev's career boxing record |work=Boxrec.com |accessdate=4 октомври 2009}}</ref> Носител на Интернационалната титла на [[IBF]] в тежка категория, след победа над [[Травис Уолкър]] с единодушно съдийско решение, през 2011 година. На 5 май 2012 г. става европейски шампион в тежка категория в мач с [[Александър Димитренко]] – спаринг партньор на братята Кличко.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=331308 „Огромен успех! Кубрат Пулев донесе на България първа титла в професионалния бокс“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120511093007/http://www.sportal.bg/news.php?news=331308 |date=2012-05-11 }}. // Sportal.bg, 22 октомври 2011 г.</ref> През 2012 г. печели европейската титла на Европейския боксов съюз в тежка категория. На 29 септември в Хамбург Пулев се изправя срещу руския боксьор [[Александър Устинов]] и защитава двете си титли, като побеждава Устинов (202 см, 136 кг) в тежък двубой. Пулев нокаутира руснака в 11-ия рунд. [[Спортист на годината на България]] за 2012 г. Мъж на годината за 2013 г.<ref>Даниел Стойнев, [http://www.inter-view.info/2012/12/1-kubrat-pulev.html „Спортист №1 на България е Кубрат Пулев!“]. // Интервю, 20 декември 2012 г.</ref> На 24 август 2013 г. побеждава по точки Тони Томпсън. По този начин става официален претендент за титлата на Владимир Кличко във версия IBF (Международна боксова федерация).<ref>[http://www.bulgarianews.eu/кубрат-пулев-александър-устинов/ „Кубрат Пулев – Кобрата нокаутира Александър Устинов и се запъти към Кличко“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121003055949/http://www.bulgarianews.eu/кубрат-пулев-александър-устинов/ |date=2012-10-03 }}. // публикувано на 29 септември в BulgariaNews.eu.</ref> Кубрат Пулев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sportlive.bg/tags/1593|заглавие=Кубрат Пулев – новини и последни информации|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> получава приза „Родолюбец“ номер 1 за 2013 година.<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/107911/kubrat_pulev_poluchi_priza_za_rodolubie „Кубрат Пулев получи приза за родолюбие“], Bnt.bg, 12.09.2013 г.</ref> На 14 декември 2013 г. Кобрата побеждава американеца Джоуи Ейбъл чрез технически нокаут в мач за защита на интернационалната си титла на Международната боксова федерация.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=462954 Кобрата защити титлата след бой над Ейбъл], Sportal.bg.</ref> На 15 ноември 2014 г. в мач за световната титла в [[Хамбург]], [[Германия]], Кобрата допуска първата загуба в кариерата си на професионален боксьор като е нокаутиран в 5-ия рунд от световния шампион [[Владимир Кличко]].<ref>Даниел Николов, [http://www.standartnews.com/sport-sportove/vladimir_klichko_nokautira_kubrat_pulev_v_petiya_rund-262462.html „Владимир Кличко нокаутира Кубрат Пулев в петия рунд“], в. „Стандарт“, 16.11.2014 г.</ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/sport/2014/11/15/2420125_klichko_nokautira_pulev_v_petiia_rund_video/ „Кличко нокаутира Пулев в петия рунд“], в. „Дневник“, 15 ноември 2014 г.</ref><ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=518535 „Кубрат Пулев издържа 5 рунда! Владимир Кличко защити световната титла с нокаут“ (видео и галерия)], sportal.bg, 16 ноември 2014 г.</ref><ref>[http://btvnovinite.bg/article/sport/klichko-nokautira-kubrat-pulev.html „Кличко нокаутира Кубрат Пулев“], btvnovinite.bg, 15 ноември 2014 г.</ref> Мач № 30 в кариерата на Кубрат Пулев трябва да бъде срещу световния шампион на 4 федерации в тежка категория Антъни Джошуа, но заради пандемията от COVID-19, срещата се мести за 12 декември 2020 година. Мачът Пулев – Джошуа<ref>[https://www.sportlive.bg/tags/58386 Пулев – Джошуа]</ref> ще се проведе в зала „Уембли“ в Лондон. По време на двубоя ще бъдат допуснати 1000 привърженици на двамата боксьори, след като в столицата на Англия бе позволено на фенове да посещават спортни събития, считано от 4 декември. Мачът ще бъде излъчен от платформата за спорт на живо DAZN,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/sport/boxing/eto-koj-shte-izlychva-zrelishteto-kubrat-pulev-sreshtu-antyni-djoshua-1526601.html|заглавие=Ето кой ще излъчва зрелището Кубрат Пулев срещу Антъни Джошуа|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=04.12.2020|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> която считано от 1 декември вече се намира и в България.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/sport/boxing/dazn-v-bylgarija-tvoeto-mjasto-za-kubrat-pulev-antyni-djoshua-i-elita-na-boksa-1525916.html|заглавие=DAZN в България! Твоето място за Кубрат Пулев – Антъни Джошуа и елита на бокса|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> На 12 декември 2020 година, в [[Лондон]], Кубрат изиграва добър мач, 3 пъти попада в нокдаун, но се изправя. В края на 9-ия рунд е нокаутиран от Джошуа. == Личен живот == От 2006 до 2019 г. е обвързан с попфолк певицата [[Андреа (певица)|Андреа]], но двамата се разделят през юли 2019 г.,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/timeout/facefromnews/istorijata-na-vryzkata-mejdu-kubrat-pulev-i-andrea-ot-lubov-ot-pryv-pogled-do-razdjalata-768133.html|заглавие=Историята на връзката между Кубрат Пулев и Андреа|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref name="dariknews.bg">[https://dariknews.bg/novini/liubopitno/andrea-obiavi-razdialata-si-s-kobrata-2176575 dariknews.bg]</ref> след отправени обвинения срещу Пулев за сексуално посегателство от журналистката Джени Суши.<ref name="dariknews.bg"/> Кубрат Пулев има две деца от партньорката си Розали Петрова – дъщеря Христина (2021)<ref>https://retro.bg/zvezdi/strongeto-gi-strongdshcheryata-i-zhenata-na-kubrat-pulev-snimki_36234.html</ref> и син Спартак (2023)<ref>https://btvsport.bg/drugi/kubrat-pulev-stana-bashta-za-vtori-pat-video.html</ref> == Статистика == {| class="wikitable" style="font-size: 90%;" |+ <big>33 Победи (14 нокаута), 3 Загуби, 0 Равни<ref>[http://boxrec.com/en/boxer/659461 BoxRec: Anthony Joshua]</ref></big> |- | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''#''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Рекорд''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Опонент''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Тип''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Рунд, Време''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Дата''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Място''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Бележка''' |-align=center |-align=center |- |-align=center | {{yes|Победа}} |33 – 3 |align=left|{{Флагче|Сирия}} {{Флагче|Германия}} [[Мануел Чар|Махмуд Чар]] |UD||12 |2024-08-12 |align=left|{{флагче|България}} [[София]], [[Арена 8888 София|Арена 8888]] | align="left" |Спечелва титлата на WBA (обикновена) в тежка категория |- |-align=center | {{yes|Победа}} |32 – 3 |align=left|{{Флагче|Украйна}} [[Игор Шевадзуцкий]] | | |2024-30-03 | | |- | {{yes|Победа}} |31 – 3 |align=left|{{Флагче|Полша}} [[Анджей Вавжик]] |UD||10 |2023-14-12 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Хангарът]], [[Коста Меса]], [[Калифорния]] | align="left" | |- |-align=center | style="background: #FF6A6A" |Загуба |30 – 3 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Дерек Чисора]] |[[СД]]||12 |2022-09-07 |align=left|{{флагче|Великобритания}} O₂ арена, [[Лондон]] | align="left" |{{small|За свободна международна титла на WBA в тежка категория}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |30 – 2 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Джери Форест]] |UD||10 |2022-14-05 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Лос Анджелис]], Калифорния, САЩ | align="left" | |- |-align=center | {{yes|Победа}} |29 – 2 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Франк Мир]] |TKO||1 {{small|(9)}}, 1:59 |2021-27-11 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Глобъл Лайф Филд]], [[Арлингтън]], [[Тексас]], [[САЩ]] | align="left" |Спечелва Triad Combat титлата в тежка категория |- |-align=center | style="background: #FF6A6A" |Загуба |28 – 2 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Антъни Джошуа]] |[[Нокаут|КО]]||9 {{small|(12)}}, 2:58 |2020-12-12 |align=left|{{флагче|Великобритания}} [[Уембли Арена]], [[Лондон]] | align="left" |{{small|За IBF, WBA, IBO и WBO титли в тежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |28 – 1 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Ридел Букър]] |UD||10 {{small|(12)}}, 2:40 |2019-11-09 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Фресно]], [[Калифорния]] | align="left" | |- |-align=center | {{yes|Победа}} |27 – 1 |align=left|{{Флагче|Румъния}} [[Богдан Дину]] |KO||7 {{small|(12)}}, 2:40 |2019-03-23 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Коста Меса]], Калифорния | align="left" | |- |-align=center | {{yes|Победа}} |26 – 1 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Хюи Фюри]] |UD||12 |2018-10-27 |align=left|{{флагче|България}} [[София]], [[България]] | align="left" |{{small|Става официален претендент за двубой за титлата в тежка категория}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |25 – 1 |align=left|{{Флагче|САЩ}} Кевин Джонсън |UD||12 |2017-04-28 |align=left|{{флагче|България}} София, България | align="left" |{{small|Мач за Интерконтиненталната титла на Световната боксова асоциация}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |24 – 1 |align=left|{{Флагче|Нигерия}} [[Самюъл Питър]] |TKO||4 {{small|(12)}}, 0:01 |2016-03-12 |align=left|{{флагче|България}} София, България | align="left" |{{small|Мач за Интерконтиненталната титла на Световната боксова асоциация}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |23 – 1 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Дерек Чисора]] |SD||12 |2016-05-07 |align=left|{{флагче|Германия}} [[Хамбург]], [[Германия]] | align="left" |{{small|Мач за европейската титла в Супертежка категория}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |22 – 1 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Морис Харис]] |KO||1 {{small|(8)}}, 1:59 |2015-12-05 |align=left|{{флагче|Германия}} Хамбург, Германия | |-align=center | {{yes|Победа}} |21 – 1 |align=left|{{Флагче|Бразилия}} [[Джордж Ариас]] |UD |8 |2015-10-17 |align=left|{{флагче|Германия}} [[Карлсруе]], Германия | |-align=center | style="background: #FF6A6A" |Загуба |20 – 1 |align=left| {{Флагче|Украйна}} [[Владимир Кличко]] |KO||5 {{small|(12)}}, 2:11 |2014-11-15 || align=left|{{Флагче|Германия}} Хамбург, Германия | align="left" |{{small|Мач за световната титла на [[Международна боксова федерация|IBF]] в супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |20 – 0 |align=left| {{Флагче|Хърватия}} Ивица Перкович |Отказва се||3 {{small|(8)}} |2014-04-05 || align=left|{{Флагче|Германия}} [[Рощок]], Германия |align=left|{{small|Юбилейна победа}} |-align=center | {{yes|Победа}} |19 – 0 |align=left| {{Флагче|САЩ}} Джоуи Ейбъл |TKO||4 {{small|(12)}} |2013-12-14 || align=left|{{Флагче|Германия}} [[Нойбранденбург]], Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория}} |- align=center | {{yes|Победа}} |18 – 0 |align=left|{{Флагче|САЩ}} Тони Томпсън |UD | 12 |2013-08-24 |align=left|{{флагче|Германия}} [[Шверин]], Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория}} |- align=center | {{yes|Победа}} |17 – 0 |align=left|{{флагче|Беларус}} [[Александър Устинов]]<ref name="boxingnews24.com">[http://www.boxingnews24.com/2012/08/alexander-ustinov-vs-kubrat-pulev-in-ibf-heavyweight-title-eliminator-on-september-29th/ „Alexander Ustinov vs. Kubrat Pulev in IBF heavyweight title eliminator on September 29th“] // Boxing News 24, August 1st, 2012</ref> |KO||11 {{small|(12)}}, 1:28 |2012-09-29 |align=left|{{флагче|Германия}} Хамбург, Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория,{{Br}} Защита [[European Boxing Union|EBU]] (European) Супертежка категория}} |- align=center | {{yes|Победа}} |16 – 0 |align=left|{{флагче|Германия}} Александър Димитренко |KO||11 {{small|(12)}}, 2:59 ||2012-05-05 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Баден-Вюртемберг]], Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория,{{Br}} Победа свободната [[European Boxing Union|EBU]] (European) Супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |15 – 0 |align=left|{{флагче|Великобритания}} Майкъл Спрот |Отказва се||9 {{small|(12)}}, 3:00 |2012-01-14 || align=left|{{флагче|Германия}} Баден-Вюртемберг, Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |14 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Травис Уолкър |UD||12 |2011-10-22 || align=left|{{флагче|Германия}} Баден-Вюртемберг, Германия | align="left" |{{small|Спечелва свободната [[IBF]] international Супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |13 – 0 |align=left|{{флагче|Украйна}} Максим Педиура |UD||8 |2011-07-16 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Мюнхен]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |12 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Дерик Роси |TKO|||5 {{small|(8)}}, 2:15 |2011-05-07 || align=left|{{флагче|Дания}} [[Копенхаген]], [[Дания]] |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |11 – 0 |align=left|{{флагче|Украйна}} Ярослав Заворотний |UD||8 |2011-02-12 || align=left|{{флагче|Дания}} [[Хернинг]], Дания |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |10 – 0 |align=left|{{флагче|Италия}} Паоло Видоз |UD||8 |2010-12-18 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Берлин]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |9 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Доминик Гуин |UD||8 |2010-10-30 || align=left|{{флагче|Германия}} Рощок, Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |8 – 0 |align=left|{{флагче|Русия}} Евгени Орлов |DQ||7 {{small|(8)}}, 0:16 |2010-05-01 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Олденбург]], Германия |align=left|<small>Орлов е дисквалифициран за заешки удари (rabbit punching)</small> |-align=center | {{yes|Победа}} |7 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Дани Батчелдер |TKO||2 {{small|(8)}}, 0:45 |2010-03-13 || align=left|{{флагче|Германия}} Берлин, Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |6 – 0 |align=left|{{flagicon|Република Конго}} Исоса Мондо |Отказва се||3 {{small|(8)}}, 3:00 |2010-02-20 || align=left|{{флагче|Белгия}} [[Лиеж]], [[Белгия]] |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |5 – 0 |align=left|{{флагче|Великобритания}} Мат Скелтън |KO||4 {{small|(8)}}, 2:14 |2010-01-30 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Мекленбург-Предна Померания]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |4 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Зак Пейдж |UD||6 |2009-12-05 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Лудвигсбург]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |3 – 0 |align=left|{{flagicon|Нигерия}} Гбенга Олоукун |UD||6 |2009-11-07 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Бавария]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |2 – 0 |align=left|{{флагче|Турция}} Сердар Уйсал |TKO||4 {{small|(4)}}, 0:56 |2009-10-17 || align=left|{{флагче|Германия}} Берлин, Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |1 – 0 |align=left|{{flagicon|Румъния}} Флориан Бенче |TKO||2 {{small|(4)}}, 2:05 |2009-09-19 || align=left|{{флагче|Германия}} Нойбранденбург, Германия |align=left| <small>Професионален дебют</small> |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://kubratpulev.com/ Официален сайт на Кубрат Пулев] ; Портрети * Стефан Йорданов, „[https://www.sportlive.bg/sport/boxing/istorijata-na-kubrat-pulev-ot-letjashtija-start-do-rund-3-za-svetovnija-vryh-1522555.html Историята на Кубрат Пулев: От летящия старт до рунд №3 за световния връх]“, статия в [https://sportlive.bg Sportlive.bg] * Светослав Спасов, [https://web.archive.org/web/20170228004110/http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=685&aid=15644 „Българска Кобра“], сп. „Тема“, бр. 43 (521), 29 – 4 ноември 2011 * [http://sporta.bg/?id=278&load=OtherSports::Champion „Шампионите на България: Кубрат Пулев“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141120005805/http://sporta.bg/?load=OtherSports::Champion&id=278 |date=2014-11-20 }}, sporta.bg ; Интервюта * „[https://www.sportlive.bg/sport/boxing/kubrat-pulev-obqsni-pred-sportlive-na-kakvo-se-dylzhi-fizicheskata-mu-transformaciq-702549.html Кубрат Пулев обясни пред SportLive на какво се дължи физическата му трансформация]“, интервю на Иво Вецев, Sportlive.bg * [http://www.mma-bulgaria.com/intervyuta/intervyu-s-kubrat-pulev-2 „Интервю с Кубрат Пулев“]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, сайт на ММА, 10 ноември 2009 * [https://web.archive.org/web/20141129025601/http://novinar.bg/news/kubrat-pulev-razpuskam-s-shah-ne-nosia-na-alkohol_MzkyMjsyNA==.html „Кубрат Пулев: Разпускам с шах, не нося на алкохол“], интервю на Анна Стоилкова, в. [[Новинар (вестник)|„Новинар“]], 18 май 2012 * [https://archive.ph/20130825153148/http://pressadaily.bg/publication/13617-Кубрат-Пулев:-Политиката-е-лукава-не-съм-готов-за-нея/ „Кубрат Пулев: Политиката е лукава, не съм готов за нея“], интервю на Васил Тошев, в. „Преса“, 22 април 2013 {{нормативен контрол}} {{Спортист на годината на България}} {{СОРТКАТ:Пулев, Кубрат}} [[Категория:Български професионални боксьори]] [[Категория:Български боксьори]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2008]] [[Категория:Родени в София]] 44khq2or2dasvugmdflncqsogur7wij 0 230181 12434979 12040699 2024-12-08T16:05:38Z Ambra75 259141 12434979 wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт | име = Итало-гръцка война | конфликт = [[Балканска кампания]] | картинка = GreekItalianGreekCounter.JPG | описание = Район на военните действия | период = 28 октомври 1940 – 23 април 1941 г.<br>({{времеви интервал|1940|10|28|1941|4|23}}) | място = Южен [[Балкански полуостров]] | резултат = * Гърция отблъсква италианската атака – гръцката армия, с британска въздушна и материална подкрепа, контраатакува и окупира южната част на [[Италианска окупация на Албания|Италианска Албания]], където войната стига до безизходица. * [[Гърция във Втората световна война|Окупация на Гърция]] от Германия, Италия и България след [[Битка за Гърция|германската интервенция]]. Началото на [[Гръцка съпротива|гръцката съпротива]]. | страна1 = {{флагче с име|Италия|1861}} | страна2 = {{флагче с име|Q209065||Гърция}}<br>''Подкрепена от'':<br />{{флагче с име|Великобритания}} | командир1 = {{флагче|Италия|1861}} [[Бенито Мусолини]] | командир2 = {{флагче|Q209065||Гърция}} [[Йоанис Метаксас]] | сила1 = 87 000 до 564 000 войника<br>463 самолета<br>163 танка | сила2 = 260 000 войника<br>79 самолета | жертви1 = 13 755 убити<br>50 874 ранени | жертви2 = 13 325 убити<br>42 485 ранени }} {{Балканска кампания}} {{Итало-гръцка война}} '''Итало-гръцката война''' ({{lang|el|Ελληνοϊταλικός πόλεμος}}, ''Гръко-италианската война'' {{lang|it|Guerra di Grecia}}, ''Гръцката война'') е въоръжен конфликт между [[Фашист]]ка [[Италия]] на [[Мусолини]] и [[Кралство Гърция]] на [[диктатор]]а [[Йоанис Метаксас]]. Тя се дели на две части: първа, когато италианската армия воюва сама срещу гръцката, и втора, в която германо-италианските войски нападат и воюват срещу гръцката армия и окупират територията на [[Гърция]]. == Времетраене == Избухва на [[28 октомври]] [[1940]] г. и продължава до [[23 април]] [[1941]] г. Италия, [[Италианска инвазия в Албания|окупирайки Албания]] се вижда принудена да се намеси срещу Гърция по т.нар. [[епирски въпрос]] в спора между двете [[страна|страни]] за владението на [[Епир]]. Първоначално италианската армия постига успехи, настъпвайки на гръцка [[територия]], но те впоследствие са разбити и изтласкани от Епир, като военните действия се пренасят на албанска територия. Това принуждава [[Адолф Хитлер|Хитлер]] да се намеси на страната на своя съюзник Мусолини. Военната операция на [[Страни от Оста|страните от Оста]] срещу Гърция протича едновременно с тази срещу [[Кралство Югославия|Югославия]] и носи кодовото наименование на [[Вермахт]]а [[Операция Марита|Марита]]. == Първа част == === Предистория === {{основна|Чамерия}} В началото на октомври 1940 г. дучето на [[Италия]] [[Бенито Мусолини]] узнава за настаняването на германски войски в Румъния, приятелска и сродна по език държава на Италия, и е вбесен от това, както и от прогерманския (вместо проиталиански) политически курс. За това той прекъсва отлагането на отдавна замисляната от него инициатива да бъде нападната и окупирана Гърция. За това той казва: „Хитлер винаги ме поставя пред свършен факт, но този път аз ще му платя със същата монета и ще научи от вестниците, че аз съм окупирал Гърция“. На 15 октомври 1940 г. италианският фашистки вожд и министър-председател, на когото кралят е предоставил върховното командване на италианските войски, Бенито Мусолини, провежда в [[Палацо Венеция]] в Рим, където е резиденцията му, координационно съвещание. На него присъстват зет му и министър на външните работи на Италия [[Галеацо Чано]], началникът на генералния щаб на италианската армия маршал [[Пиетро Бадолио]], началник-щаба на сухопътните войски генерал [[Марио Роата]], командващият окупационните войски в [[Албания]] дивизионен генерал [[Висконти Праска]] и генерал-губернаторът на Албания генерал [[Франческо Якомони]]. Решено е да бъде нападната [[Гърция]] на 28 октомври. По време на заседанието маршал Бадолио обръща внимание на Мусолини, че италианската армия е слабо подготвена за нападението и поради това предлага то да се отложи за по-късна дата с цел да се започне подготовка. Мусолини обаче отхвърля предложението и възторжено заплашва на заседанието, че ако Бадолио откаже да изпълни плана за нападението, той лично ще поеме командването на войските. Това кара Бадолио да замълчи, а предложението за нападението е прието със скрито мълчание от останалите участници в заседанието. Решено е също така да не се казва за него на германците и на [[Адолф Хитлер]], тъй като Мусолини е решил да запази тази зона на действие за своя, без Хитлер да му се бърка в нея. Плана за нападението на Гърция е именуван на италиански език Emergenzza G (което в превод на български означава „Спешен план Г“). Малко преди това Мусолини изпраща в България специалния си пратеник и виден фашист [[Филипо Анфузо]] с цел да привлече на италианска страна и България, която пази неутралитет, а българският цар [[Борис III]] е женен за принцеса Джована Савойска ([[Йоанна Българска|царица Йоанна]]), дъщеря на италианския крал [[Виктор Емануил III]]. Италианците се надяват да спечелят царя за войната против Гърция, като преди идването на Филипо Анфузо в София българския посланик в Рим също получава покана за участие на България във войната и предложение за териториално възвръщане на [[Беломорска Тракия]] в границите на България. Това предложение е повторено и в София от Анфузо на цар Борис III. Царят отказва да се включи в агресията, оправдавайки се с неподготвеността на България за война, а и българската политика е насочена към мирна ревизия на [[Ньойски договор|Ньойския договор]]. Мусолини, въпреки всичко обвинява българския цар за неговото неучастие, но заявява, че ще се справи и без България. От 25 октомври започват да се провокират гранични инциденти по границата на Албания и Гърция от италианците, а италианският печат съобщава измислени съобщения за гръцки нападения по граничните райони. На основата на това в 2 часа през нощта на 28 октомври италианския пълномощен министър в Гърция връчва нота-ултиматум на гръцкия диктатор генерал [[Йоанис Метаксас]] с искане Гърция да предаде доброволно цял [[Епир]] и по-голямата част от територията си заедно с островите в [[Йонийско море|Йонийско]] и [[Егейско море]] на Италия и срок за отговор три часа. Но не минават и тези три часа, когато 9 и 11 италиански армии в състав от 7 дивизии преминават гръцката граница от Албания и нахлуват в Гърция. Пристигнал във [[Флоренция]] на другия ден въпреки първоначалното неодобрение на италианското нападение Хитлер се солидаризира с италианската агресия. === Развитие на Военните действия 1940 – 1941 === Италианската армия се състои от 9-^та и 11-^та армии, наброяващи общо 200 хиляди души, 200 танка и 400 самолета в деня на нахлуването. Те се командват от командващия дотогава италианските окупационни войски в Албания генерал [[Висконти Праска]], с координацията на началника на генералния щаб маршал [[Пиетро Бадолио]] и генерал-губернатора на Албания генерал Якомони. В началото италианските войски нахлуват в Епир и се придвижват към градовете [[Янина]] и [[Флорина]], за да нанесат крайна точка на удара си в град [[Мецово]] на епирския военен сектор. Отделно от настъпващите войски има резервна група армии със седалище сектор [[Либражд]] в Албания. В началото, при планирането на нападението, Мусолини планира дебаркиране на италиански войски през Егейско море на източния фланг, които трябва да овладеят егейските острови и самата гръцка столица Атина, заедно с [[Тесалия]] и в [[Македония (област)|Македония]] да се обединят с епирската група армии. За завземането на остров [[Крит]] е планирана специална дивизия, намираща се в Италия, която трябва със специална операция да завземе острова. В крайна сметка Мусолини се отказва от идеята за дебаркиране в Егейско море и завземане на Крит, опиянен от идеята за „малка военна разходка“ в Гърция. Той счита, че участието само на епирската групировка от италианската армия е способна да нанесе удар по гърците и да сплаши Метаксас. Това обаче се оказва далеч от истината. В началото гръцките войски начисляващи общо 27 хиляди души са принудени да отстъпят, водейки военни действия със слаб заслон на артилерията, но два дни по късно гръцката група армии „Македония“ под командването на генерал Папагос започва мощна контраофанзива, отдръпвайки граничните войскови части от границата с България, разбирайки че тя няма да воюва и хвърляйки ги срещу италианските войски на епирския фронт. 200-хилядната италианска армия едва оцелява от заградителния огън на гръцките прикриващи войски. Гърците са въоръжени с германски 88-милиметрови зенитни оръдия, а срещу тях италианската армия изправя стари 30-годишни 65 милиметрови оръдия с колела на каруца. Обути в обувки с картонени подметки, елитните италиански полкове на Алпийските стрелци и [[Берсалиери]]те оказват отчаяна съпротива с пушки „Манлихер-Каркано“, модел 1891 г., с каквито е въоръжена цялата армия. Малко на брой са въоръжени с италиански автомати „Берета М1938 А“ (част от алпийците и берсалиерите) и легионите на фашистката милиция, като последните нямат почти никакъв военен опит. Бронетанковата дивизия „Чентауро“ има само танкове среден клас М 13/40 и танкети, нямат поразителна мощ. На 8 ноември 1940 г. гръцката армия преминава в генерално контранастъпление по епирския фронт, а на 9 ноември 200 хиляди италиански войници и офицери са отблъснати на територията на Албания, където гръцката армия ги преследва. Берсалиерите и алпийските стрелци напразно се опитват да спрат гърците, тъй като са малко и зле организирани за отбрана. Застрашено от загубата на Албания Италианското върховно командване реорганизира отбраната си в Албания, изпращайки там първия заместник-началник на Генералния щаб на италианската армия корпусен генерал Убалдо Соду. Той заповядва да се започне отбрана на албанските твърдини, като за целта са докарани подкрепления от Италия. 9-^та италианска армия е върната в Албания, а срещу Гърция остава да води военни действия 11-^та италианска армия, а генерал Висконти Праска, командващ е заменен от корпусен генерал [[Карло Джелозо]], дотогава командир на армейски корпус в гр.[[Удине]] в Италия и в гр.[[Триест]]. Въпреки всичко военните действия се локализират около албанския гр.[[Корча]], а италианските войски са притиснати от гръцката артилерия. На 12 март 1941 г. италианската армия започва последното си самостоятелно настъпление, спряно на 16 март от гръцката армия на изток от Корча и на рубежа [[Клисура]]-[[Тепелена]]. В същото време Хитлер издава на 12 декември 1940 г. директива номер 20 с кодово название операция „Марита“, а на 1 март 1941 г. Хитлеристка Германия обявява война на Гърция. Същия ден България се присъединява към Тристранния пакт, ставайки съюзник на [[Германия]], [[Италия]] и [[Япония]]. == Втора част == === Развитие на Военните действия април-май 1941 г. === След уточняване на операциите на германската армия съвместно с италианската главното командване на Вермахта изпраща в България [[12-а армия (Вермахт)|12-^та германска армия]], командвана от [[фелдмаршал]] [[Вилхелм Лист|Зигмунд Вилхелм Лист]]. Тя трябва да пробие отбраната на гръцката група армии „Македония“ от границата с България и 2 танкова групировка командвана от генерал [[Евалд фон Клайст]], която трябва да нанесе удар по територията на Югославия, която току-що се е отказала от участие в Тристранния пакт. Във връзка с военните действия срещу Югославия и Гърция, командващият германските войски на Балканския полуостров фелдмаршал [[Валтер фон Браухич]] предлага по искане на Хитлер участие на български войски в нападението на 3 април 1941 г. Българският цар Борис III отказва на фон Браухич, въпреки че България е съюзник на Германия и Италия. На 6 април 1941 г. германската 12-^та армия атакува през България Гърция и разгромява след 1-месечен пристъп на военни действия гръцката групировка „Македония“. Италианската армия атакува от запад. Съгласно договореността между германското и италианското командване след взаимния разгром на гръцката армия трябва да започне съвместно германо-италианско настъпление в централна и южна Гърция. В градовете, когато влизат германски и италиански войски е решено пред войските да върви италианска колона от войници, символ на факта, че Гърция е в италианската сфера на влияние, призната от Германия. Причина за 1-месечния срок на военните действия е намесата на британски войски през януари 1941 г. в помощ на Гърция, и които са изтласкани през средата на април от германците и италианците извън гръцка територия или пленени. В началото на май с десант германските и италианските войски завземат остров Крит, където пленяват 19 хиляди британски войници и офицери, а общото число на пленените гръцки войници и офицери от германците е 220 хиляди души. Съгласно плана за настъпление срещу Гърция германските войски атакуват източния фланг на гръцка група армии „Македония“, а италианските войски западния. Така на 6 април 1941 г. започва настъпление и от двете страни, като гръцката армия води задържащи боеве срещу италианските войски, които пробиват отбраната след немския пробив от изток и окупират западната част на [[Егейска Македония]]. Те се придвижват на изток и заедно с германската армия завземат [[Кочани]]. По-късно германската армия завзема [[Лерин]] и [[Воден]]. Разгромът на гърците в Източна Македония от германската заставя правителството да изпрати пратеници при германското командване с молба за капитулация. Предложението изключва Италия, която гърците считат за разгромена. Разменени са три мисии, в които е оформена капитулацията на гръцката армия. Чак при третата мисия и след настойчивите молби на Бенито Мусолини Хитлер се съгласява Италия да участва равностойно в приемането капитулацията на Гърция. Така командира на 12-^та германска армия фелдмаршал фон Лист и командващия 11-^та италианска армия корпусен генерал Карло Джелозо приемат на 30 април 1941 г. капитулацията на гръцката армия от гръцкия генерал Папагос. == Последици == {{вижте също|Италианска окупационна зона на Балканите (1941 – 1943)}} Гърция е окупирана от германската, италианската и включилата се на 20 април 1941 г. българска армия. Последната се включва в окупацията без участие във военните действия върху територии с българско население в [[Източна Македония и Тракия|Беломорието]]. На конференция във [[Виена]] през април 1941 г. Гърция е призната за италианска сфера на влияние и за окупирана от нея държава. България получава право да заеме със своя армия и да администрира територии населени с [[българи]], част от които ([[Западна Тракия|Беломорска Тракия]]) са и принадлежали в предишни години, и да ги управлява по българските закони без да ги присъединява към територията си, имайки юрисдикция само върху българското население в териториите, но не и върху небългарското ([[гърци]], [[турци]], [[евреи]]), като разпростира тези си права и върху островите [[Тасос]] и [[Самотраки]]. [[Германска империя (1933 – 1945)|Германия]] окупира само [[Атина]], [[Солун]], [[Лерин]], [[Воден]] и егейските острови [[Хиос]], [[Лемнос]] и [[Лесбос]], намиращи се на гръцко-турската граница. Всички други територии на Гърция – [[Тесалия]], [[Епир]], [[Пелопонес]], Западна [[Егейска Македония]], островите в Егейско и [[Йонийско море]] без Хиос, Лемнос и Лесбос са окупирани от Италия. Гръцкото правителство напуска Гърция на 30 април 1941 г. и бяга в Египет при британските войски, а територията на Гърция под германска и италианска окупация е администрирана от марионетни гръцки правителства на колаборационисти до 1944 г. България и Италия влизат в спор за територии във Вардарска Македония и между армиите им избухват престрелки. Това не се отнася за Егейска Македония, където италианските окупационни войски успешно си сътрудничат с България чрез изпратени офицери за свръзка от Българската армия, а също и с местното българско население, като го организират в местни милиции срещу посегателствата на гръцката съпротива. Веднага след окупацията на Гърция пламва въоръжена съпротива срещу германските и италианските окупатори. Депортирани са в германски концентрационни лагери почти всички гръцки евреи. Водят се кръвопролитни сражения между германските, италианските и български войски от една страна и гръцката съпротива през 1941 – 1943 г., в които и от двете страни се понасят тежки загуби. През септември 1943 г. италианската армия капитулира и териториите под нейна власт са завзети от германската армия, която увеличава терора си над мирното население. Разстреляни са стотици италиански войници и офицери от немците. По това време [[Халкидически полуостров|Халкидическият полуостров]], дотогава под германска окупационна власт, преминава под властта на България и в тези територии е изпратен [[Втори окупационен корпус]]. На 2 септември 1944 г. правителството на България начело с [[Константин Муравиев]] дава заповед за изтегляне на окупационния корпус от Халкидическия полуостров и за прибиране на войските в онази част от Беломорието, намираща се между [[Струма]] и [[Марица]]. Осем дни по късно, на 9 септември 1944 г. и България, подобно на Италия отпада от германския блок и немските войски се опитват да разоръжат българските и да окупират тези територии. Това обаче не се получава, тъй като българите запазват бойния си дух и отблъскват немците при опита им да напреднат в Беломорието. Самата територия на Гърция е освободена от немска окупация през октомври 1944 г. след като немската [[група армии „Е“]], под командване на фелдмаршал [[Александър Льор]] отстъпват от Гърция след дебаркирането на британски и гръцки войски в Атина и на Тесалийското крайбрежие. Немците обаче не стигат далеч, защото [[Първа армия|Първа]], [[Втора армия|Втора]] и [[Четвърта армия|Четвърта български армии]] прекъсват пътя им на отстъпление през Македония. България запазва военната си власт върху Беломорска област до октомври 1944 г., когато е принудена да отстъпи на Гърция властта върху всички територии, тъй като Великобритания отказва да подпише примирие с българската страна. == Списък на германските, италианските и българските военни части, взели участие в окупацията на Гърция == === Германска армия === * [[12-а армия (Вермахт)|12-а германска армия]] – участвала в разгрома на гръцката армия през април-май 1941 г., Командир: фелдмаршал [[Вилхелм Лист]]; * Командване на германска окупационна област Македония, щаб квартира: Солун, командир: генерал-лейтенант [[Курт фон Кренцки]]; * Командване на германска окупационна зона Атина, щаб: Атина, командващ: генерал-полковник Александър Лер; * Командване за Егейските острови и остров Крит, щаб: Атина и Ираклион, подчинение на генерал-полковник Александър Лер. === Италианска армия === * Върховно командване за всички войски на Оста за Гърция (на [[италиански език|италиански]]: Comando Super Grecia), щаб: Лариса, командир: корпусен генерал [[Карло Джелозо]] 1940 – 1943 г., генерал [[Карло Векиарели]] 1943 г.; * 11-^та италианска армия – италианската окупационна армия в Гърция, щаб: Лариса, командир: корпусен генерал Карло Джелозо (разоръжена след капитулацията на Италия през септември 1943 г.) * части на 11-а италианска армия: * 3 армейски корпус – западна Егейска Македония, дивизии: Форли и Пинероло * 8 армейски корпус – Тесалия и Епир, дивизии: Каляри и Пиемонт * 26 армейски корпус южна Гърция и Йонийските острови, дивизии: Модена, Казале и Акуи * дивизии „Кунео“ и „Реджина“ – острови в Егейско море * дивизия „Сиена“ и 51 специална бригада – остров Крит === Българска армия === * [[Втора българска армия]] – беломорска област, щаб: Ксанти, командир: генерал [[Иван Марков (генерал-лейтенант)|Иван Марков]] * [[Беломорски отряд]] – беломорска област, щаб: Ксанти, командир: генерал [[Асен Сираков]] * [[Втори окупационен корпус]] в германска административна област „Македония“ (1943 – 1944), щаб: Драма. == Източници == * Франсис Джоует, Стиван Ендрю, Италянская армия 1940 – 1943, европейский тетр военньх действий, Москва, 2001 * Илчо Димитров, Българо италиански политически отношения, София, 1996 * M. Cervi, Storia di guerra itallo graecia, Roma, 1986 * Галеацо Чано, Политически дневник, София, 1993 == Вижте също == * [[Ден Охи]] * [[Битка за Гърция]] {{Портал|Гърция|Италия|История}} [[Категория:Италианско-гръцка война| ]] [[Категория:1940 година в Европа]] [[Категория:1941 година в Европа]] 28xzlvcpi3gzun2ng9jzq9a0dsazvzx 0 233475 12435427 12327871 2024-12-09T03:51:09Z InternetArchiveBot 282151 Add 1 book for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435427 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Вирус|Вирус (пояснение)}} {{Taxobox}} '''Вирусът''' ({{lang|la|virus}} – „отрова“) е микроскопичен [[патоген]], който инфектира [[клетка|клетки]] в живите [[организми]], и докато [[бактерии]]те могат да бъдат или вредни, или полезни, повечето от вирусите водят само до разболяване на поразения организъм. Вирусите могат да се възпроизвеждат единствено като подчиняват и контролират други клетки, понеже самите те не притежават собствен клетъчен апарат за [[самовъзпроизвеждане]]. Те не могат да се [[Размножаване|размножават]] в изкуствени хранителни среди, а единствено в живи клетки. Те са много малки, с размери 15 – 350 [[nm]], и са видими само с [[електронен микроскоп]]. Имат разнообразна форма: сферични, пръчковидни, многостенна призма и др. Терминът ''вирус'' обикновено обозначава тези частици, които заразяват [[еукариот]]ни организми (всички [[Многоклетъчно|многоклетъчни]] и много [[Едноклетъчен организъм|едноклетъчни организми]]), а терминът ''[[бактериофаг]]'' или ''[[фаг]]'' – тези заразяващи [[прокариот]]ни организми ([[Бактерия|бактерии]] и бактериоподобни доядрени организми). Тези частици винаги носят малко количество [[нуклеинова киселина]] (или [[ДНК]], или [[РНК]], но не и двете заедно). В зависимост от нуклеиновата киселина, вирусът се групира най-общо на [[РНК вирус|РНК вируси]] и ДНК вируси, като нуклеиновата киселина може да бъде едно- или двуверижна, защитена от обвивка, съдържаща [[белтък|белтъци]], [[липид]]и, [[въглехидрат]]и или комбинация от тях. Представляват строги вътреклетъчни [[паразити]], които използват синтезиращите системи и енергията на клетката при своето размножаване. Вирусната нуклеинова киселина носи информация, която да програмира клетката [[гостоприемник]] да синтезира вирусноспецифични [[Макромолекула|макромолекули]]. == История на изследванията == [[Файл:Martinus Willem Beijerinck in his laboratory.jpg|мини|[[Мартинус Бейеринк]] в лабораторията си през 1921 г.]] През [[1884]] г. френският [[Микробиология|микробиолог]] [[Шарл Шамберлан]] изобретява филтър, чиито пори са по-малки от размера на бактериите. С него той успява да премахне бактериите напълно от разтвор, първоначално съдържащ бактерии.{{hrf|Shors|2008|76 – 77}} През [[1892]] г. руският [[Биология|биолог]] [[Дмитрий Ивановски]] използва такъв филтър, за да изследва патогена, известен днес като [[Вирус на тютюнева мозайка|вирус на тютюневата мозайка]]. Експериментите му показват, че раздробени извлеци от листа на инфектирани [[Тютюневи изделия|тютюневи растения]] остават заразни и след филтриране. Ивановски предполага, че [[инфекция]]та може да е причинена от [[токсин]], произвеждан от бактерията, но не доразвива тази идея.{{hrf|Collier|1998|3}} По това време се смята, че всички патогени могат да бъдат задържани от филтър и отглеждани в хранителна среда.{{hrf|Dimmock|2007|4}} През [[1898]] г. нидерландският микробиолог [[Мартинус Бейеринк]] повтаря експериментите на Ивановски и остава убеден, че филтрираният разтвор съдържа нов вид патоген.{{hrf|Dimmock|2007|4 – 5}} Той установява, че той се мултиплицира само в клетки, които се делят, но експериментите му не показват патогенът да е съставен от частици, поради което той го нарича ''contagium vivum fluidum'' (разтворим жив [[микроб]]) и ''virus'', общо наименование на патогените, използвано през [[18 век]].{{hrf|Collier|1998|3}} Бейеринк смята, че вирусите са течни, но тази теория е отхвърлена по-късно от [[Уендъл Стенли]], който доказва, че те са частици.{{hrf|Collier|1998|3}} По същото време, през [[1899]] г., германският [[Бактериология|бактериолог]] [[Фридрих Льофлер]] провежда подобен експеримент с инфекция на [[шап]] и също стига до извода, че става дума не за токсин, а за възпроизвеждащ се патоген.{{hrf|Collier|1998|3}} Към края на [[19 век]] вирусите се дефинират чрез тяхната заразност, възможността да бъдат филтрирани и нуждата им от жив [[гостоприемник]]. По това време вируси са наблюдавани само при [[растения]] и [[животни]]. В началото на [[20 век]] английският бактериолог [[Фредерик Туорт]] открива група вируси, инфектиращи бактерии, които днес са известни като [[бактериофаг]]и.{{hrf|Shors|2008|589}} Канадският микробиолог [[Феликс д'Ерел]] описва вируси, които добавени върху бактерии върху [[агар-агар]], създават зони с мъртви бактерии. Той внимателно разтваря [[суспензия]] от тези вируси и установява, че най-разредените разтвори не унищожават всички бактерии, а създават отделни области от мъртви организми. Преброявайки тези области и умножавайки броя с коефициента на разреждане, той успява да изчисли броя на вирусите в първоначалния разтвор.{{hrf|D'Herelle|2007|553 – 554}} През [[1906]] г. американецът [[Рос Гранвил Харисън]] създава метод за отглеждане на [[тъкан]] в [[лимфа]], а през [[1913]] г. по този метод е отгледан вирус на кравешка шарка в роговична тъкан на [[морско свинче]].{{hrf|Steinhardt|1913|294 – 300}} През [[1928]] г. същият вирус е отгледан в суспензия от смлени [[бъбреци]] на [[кокошка]]. Този метод намира широко приложение през 1950-те години, когато е използван за масово производство на [[ваксина]] срещу [[полиомиелит]].{{hrf|Collier|1998|4}} Нов пробив в изследванията на вирусите е постигнат през [[1931]] г., когато американският патолог [[Ърнест Уилям Гудпасчър]] отглежда [[грип]]ен вирус и няколко други вируса в оплодени кокоши [[Яйце (зоология)|яйца]].{{hrf|Goodpasture|1931|371 – 372}} През [[1949]] г. американците [[Джон Ендърс]], [[Томас Уелър]] и [[Фредерик Робинс]] отглеждат вирус на полиомиелит в изкуствено отгледани клетки на човешки [[ембрион]], първият вирус, отгледан без използване на животински [[тъкани]] или яйца. Тяхната работа дава възможност на [[Джонас Солк]] да създаде първата ефективна ваксина срещу полиомиелит.{{hrf|Rosen|2004|1481 – 1483}} Първите изображения на вируси са получени след изобретяването на електронния микроскоп от германските инженери [[Ернст Руска]] и [[Макс Кнол]] през 1931 г. През [[1935]] г. Уендъл Стенли изследва вируса на тютюневата мозайка и установява, че той е изграден главно от [[белтък|протеини]].{{hrf|Stanley|1936|85}} Малко по-късно вирусът е разделен на две части – протеин и РНК.{{hrf|Stanley|1939|345 – 347}} Вирусът на тютюневата мозайка става първият, който е кристализиран и чиято структура е изяснена в подробности. Първите изображения чрез рентгеноструктурен анализ са получени през [[1941]] г. Въз основа на такива снимки, през [[1955]] г. англичанката [[Розалинд Франклин]] разкрива пълната ДНК структура на вируса.{{hrf|Creager|2008|239 – 272}} През същата година американците [[Хайнц Франкел-Конрат]] и [[Робли Уилямс]] демонстрират, че отделената РНК на вируса на тютюневата мозайка и нейната протеинова обвивка могат да се съберат сами и да образуват функциониращ вирус. Те предполагат, че този прост механизъм е начинът, по който вирусите се образуват в клетките гостоприемници.{{hrf|Dimmock|2007|12}} Втората половина на 20 век се превръща в златен век за откриването на вируси – по това време са открити над 2000 вида животински, растителни и бактериални вируси.{{hrf|Norrby|2008|1109 – 1123}}{{hrf|Murphy}} През [[1963]] г. американецът [[Барух Блумбърг]] открива вируса на [[хепатит B]],{{hrf|Collier|1998|745}} а през [[1965]] г. [[Хауърд Темин]] описва първия [[Ретровируси|ретровирус]]. [[Обратна транскриптаза|Обратната транскриптаза]], ключов [[ензим]] при транслирането на РНК в ДНК от ретровирусите, е описан за пръв път през [[1970]] г. независимо от Хауърд Темин и [[Дейвид Балтимор]].{{hrf|Temin|1972|129 – 186}} През [[1983]] г. екипът на французина [[Люк Монтание]] успява да изолира ретровируса, известен днес като [[ХИВ]].{{hrf|Barré-Sinoussi|1983|868 – 871}} == Морфология на вирусите == Вирусите се срещат в две основни състояния: * '''Извънклетъчна''' '''(Вирион)''' – представлява извънклетъчната форма на вируса, която не е активна. Тя се превръща в активна едва след като попадне в жива клетка. Вирионът не показва наличие на жизнени процеси, които протичат в него. Той е извънклетъчната форма на живот, съхраняваща вируса в [[природа]]та. Той е приспособен да пренесе нуклеиновата киселина от една клетка в друга. * '''Вътреклетъчна''' '''(Вирус-клетка)''' – това е вегетативната форма на вируса и представлява активна форма при размножаване в клетката. Морфологичните параметри на вирусите са големина, форма, структура и симетрия. Те са строго специфични и се използват при класификацията на вирусите като основни таксономични белези. === Големина === Според този параметър вирусите се делят на: * Много дребни – вируси с големина 15 – 25 nm * Дребни – вируси с големина 25 – 40 nm * Средни – вируси с големина 40 – 100 nm * Едри – вируси с големина 100 – 200 nm * Големи – вируси с големина над 200 nm Това разделяне е сравнително условно поради факта, че различните поколения вируси в рамките на една вирусна популация могат да варират в близки граници. === Форма === [[Файл:Icosahedral Adenoviruses.jpg|мини|Икосаедрална форма на аденовирус]] Според този параметър вирусите се делят на: * Сферични (мономорфни) * Несферични (плеоморфни) – тези вируси имат разнообразна форма като овална, елипсовидна, пръчковидна, нишковидна, неправилна и др. При някои вирусни [[болести]] в инфектираните клетки се наблюдават и ''вирусни включения'', които представляват натрупване от вирусни частици или продукти от реакцията на клетката срещу инфекта или представлява съчетание от двете. Локализирани са в [[цитоплазма]]та (при [[Едра шарка|шарка]], [[бяс]] и др.) или в [[Клетъчно ядро|клетъчното ядро]] ([[Аденовирус|аденовируси]], шап, [[Херпесвирус|херпесвируси]]). Биват аморфни или зърнести. Те са типични за определена инфекция (например телцата на Бабеш-Негри в клетки на [[Главен мозък|главния]] и [[Гръбначен мозък|гръбначния мозък]] при бяс) и имат важно диагностично значение. === Структура === [[Файл:Viral Tegument.svg|мини|Схематична структура на вирус]] Първите достоверни данни за устройството на вирусите са получени през [[1956]] г., когато с електронен микроскоп е направена първата снимка на вируса на мозаечната болест по тютюна (ВМБТ). Макар и малки по размери вирусите притежават сложна структура. Основните принципи, на които те са изградени, са симетричната форма и [[Кристалография|кристалографското]] устройство. Представляват геометрични образувания както като цяло, така и за отделните части изграждащи вируса. Кристалографската структура на вирионите се обуславя от малките по размери нуклеинова киселина и от идентичността на капсомерите изграждащи капсида. По структура вирусите се делят на два вида: * Прости вируси – изградени са от два компонента нуклеинова киселина (''нуклеоид'') и белтъчна обвивка (''капсид''). Нуклеиновата киселина е разположена във вътрешността и е обградена от белтъчната обвивка. Капсидът е изграден от еднакви по строеж и разположение белтъчни единици, наречени ''капсомери''. Капсомерите съдържат една или повече белтъчни [[молекули]]. Осигуряват стабилността на [[нуклеотид]]а извън клетката и подпомагат [[адсорбция]]та на вируса при проникването му в клетката. * Сложни вируси – освен нуклеинова киселина и белтъчна обвивка имат и допълнителна, различна по състав липопротеинна или фосфолипопротеинна обвивка, наречена ''пеплос'' ({{Lang|el|дреха}}) или ''суперкапсид''. Той придава формата на вируса. Върху суперкапсидът се формират гликопротеинни израстъци, наречени ''пепломери''. Те са разположени симетрично. Суперкапсидът се образува по време на узряването на вирусната частица и преминаването ѝ през [[Ядрена мембрана|ядрената]] или [[цитоплазмена мембрана]]. По своята същност вирусите се делят на: * Зрели (пълни или цели) – те съдържат пълния [[геном]] и могат да се възпроизвеждат. * Дефектни (незрели) – това са вируси, които не притежават специфичната за вируса [[Морфология (биология)|морфология]] и не съдържат нуклеинова киселина или някои белтъчни компоненти. Те са в състояние да предизвикват инфекция, но не са способни да се размножават самостоятелно. === Симетрия === Срещат се два основни типа на симетрия на капсида. Третата форма е смесена между двата типа: * Кубична симетрия (изометричен тип) – при тази форма на симетрия вирусите придобиват форма на двадесетостенник (икосаедрален тип) и по-рядко осмостенник (октаедрален тип). * Спирална симетрия (хеликален тип) – нуклеиновата киселина е спирално навита под спираловидно разположени белтъчни субединици. * Сложна симетрия (кубично-спирален тип) – тези вируси в различните части на вириона са изградени по различна симетрия. === Геном === Подобно на всички останали живи организми вирусите притежават две основни свойства – [[наследственост]] и [[изменчивост]]. Те са генетично детерминирани. Материален носител на наследствената информация на вирусите е нуклеиновата киселина – ДНК или РНК. Отсечката от нуклеиновата киселина, която кодира [[Полипептидна верига|полипептидната верига]] на един [[белтък]], се нарича цистрон. [[Ген]]ът може да бъде идентичен с цистрона или да включва повече от един цистрон. Всички гени в нуклеиновата киселина изграждат вирусния геном. Количеството на гените при РНК вирусите варира от 3 до 15, а при ДНК от 30 до 160 гена. Вирусните гени притежават биологична активност и кодират образуването на структурните белтъци и ензими, включени в състава на вириона. При вирусите представата за това, че всеки ген е отговорен за синтезата на един белтък се разширява. При някои фаги и вируси един ген може да кодира едновременно синтезата на два белтъка. Геномът на всички РНК вируси и малките ДНК вируси изцяло се състои от структурни гени. Въпреки това обаче структурните белтъци при тях поемат и регулаторната функция. Спецификата на генофона на вирусната популация зависи от няколко фактора: * Висока численост – от една вирусна частица при индивидуален цикъл се образуват 10² нови, а след три генерации броят им нараства до 10⁶. * Бърза смяна на поколенията. * Безполов начин на размножаване. == Класификация == {{основна|Класификация на вирусите}} В [[таксономия]]та на видовете вирусите са отделени в [[таксон]] ''Vira'', включващ огромен брой неклетъчни представители, [[Паразитизъм|паразитиращи]] по [[гръбначни]] и [[безгръбначни животни]], растения, бактерии и нисши организми. Предложени са редица класификации F. Holnes (1948), Виктор М. Жданов (1950), Andre Lwoff, Robert Horne и Paul Tournier (1962). Всички те се базират на клетъчния тропизъм на вируса, клиничната изява на заболяването, начин на разпространение, морфология и други свойства. Систематиката и таксономията на вирусите се кодифицира и поддържа от Международния комитет по таксономия на вирусите (МКТВ, ''International Committee on Taxonomy of Viruses, ICTV''). Този комитет ръководи кодирането на вирусите и разработването на единни карти за всички вирусни изолати. Записите от тях (''The Universal Virus Database ICTVdB'') се съхраняват в Куинсландския университет в [[Австралия]]. Класификацията на вирусите предложена от МКТВ е единна, универсална система, включваща в едно семейство вируси по различни видове организми с общ еволюционен произход и близки характеристики. По-нисшите елементи, като подвид, [[щам]] и вариант, се използват при кодиране на вирусите и работа с тях в лабораториите. При класификацията на МКТВ са взети под внимание три основни групи белези: морфология и свойства на вириона, размножаване на вируса в клетката и биологични особености. === ICTV класификация === През [[1966]] г. Международният комитет па таксономия на вирусите приема единна класификация на вирусите, базираща се на типа нуклеинова киселина (РНК и ДНК) и количество на нуклеиновата киселина (едно- или двуверижна). Класификацията представлява серия от йерархични таксони: :[[Разред]] (''-virales'') ::[[Семейство (биология)|Семейство]] (''-viridae'') :::[[Подсемейство]] (''-virinae'') ::::[[Род (биология)|Род]] (''-virus'') :::::[[Вид (биология)|Вид]] (''-virus'') === Класификация на Балтимор === [[Файл:Virus Baltimore Classification.svg|мини|Схема на групите по класификацията на Балтимор]] [[Нобелов лауреат|Нобеловият лауреат]], биологът [[Дейвид Балтимор]] предлага своя схема за класификацията на вирусите. Тя се базира на различията в механизма на продукция на [[Информационна РНК|иРНК]]. Тази система включва седем основни групи:<ref name="pmid4377923">{{cite journal |author=Baltimore D |title=The strategy of RNA viruses |journal=Harvey Lect. |volume=70 Series |issue= |pages=57 – 74 |year=1974 |pmid=4377923 |doi=}}</ref><ref name="pmid4348509">{{cite journal |author=Temin HM, Baltimore D |title=RNA-directed DNA synthesis and RNA tumor viruses |journal=Adv. Virus Res. |volume=17 |issue= |pages=129 – 86 |year=1972 |pmid=4348509 |doi=}}</ref> * (I) Вируси, съдържащи двуверижна ДНК и непреминаващи през РНК стадии (херпесвируси, поксвируси, паповавируси). * (II) Вируси, съдържащи едноверижна молекула ДНК (парвовируси). * (III) Вируси, съдържащи двуверижна РНК ([[ротавирус]]и). * (IV) Вируси, съдържащи едноверижна РНК с положителна полярност (пикорнавируси, [[флавивирус]]и). * (V) Вируси, съдържащи едноверижна РНК с отрицателна или двойна полярност (ортомиксовируси, филовируси). * (VI) Вируси, съдържащи едноверижна РНК, които в своя жизнен цикъл имат стадий на синтез на ДНК с помощта на информационна РНК ([[ретровируси]]). * (VII) Вируси, съдържащи двуверижна ДНК, които в своя жизнен цикъл имат стадий на синтез на ДНК с помощта на информационна РНК (хепаднавируси). В класификацията на вирусите се прилагат едновременно и двете системи, които взаимно се допълват.<ref name="pmid15078590">{{cite journal |author=van Regenmortel MH, Mahy BW |title=Emerging issues in virus taxonomy |journal=Emerging Infect. Dis. |volume=10 |issue=1 |pages=8 – 13 |year=2004 |pmid=15078590 |doi=}}</ref><ref name="pmid10486120">{{cite journal |author=Mayo MA |title=Developments in plant virus taxonomy since the publication of the 6th ICTV Report. International Committee on Taxonomy of Viruses |journal=Arch. Virol. |volume=144 |issue=8 |pages=1659 – 66 |year=1999 |pmid=10486120 |doi=}}</ref><ref name="pmid15183049">{{cite journal |author=de Villiers EM, Fauquet C, Broker TR, Bernard HU, zur Hausen H |title=Classification of papillomaviruses |journal=Virology |volume=324 |issue=1 |pages=17 – 27 |year=2004 |pmid=15183049 |doi=10.1016/j.virol.2004.03.033|issn = 0042-6822}}</ref> == Произход на вирусите == Вирусите представляват сборна група с различен произход. Съществуват няколко хипотези за произхода на вирусите. Според първата хипотеза вирусите са произлезли от свободноживеещи микроорганизми като съвременните [[Микоплазма|микоплазми]] и [[рикетсии]], претърпели дегенеративна [[Еволюция на вирусите|еволюция]]. Микроорганизмите загубили значителна част от своя геном. Възможно е само сложните ДНК-съдържащи автономни вируси, като шарковите например, да са еволюирали по този начин. Някои от вирусните белтъци са сходни с тези на бактериите, но значителна част от тях нямат аналог. Това показва, че вирусите са се обособили сравнително отдавна като група. Втората хипотеза е известна с името „Теория на побеснелите гени“. Според нея вирусите представляват генетични структури на инфектираната клетка. При еволюцията си те придобили автономност и собствени гени, осигуряващи им възможност да съществуват самостоятелно, като запазват зависимостта си от клетката. == Възпроизводство на вирусите == [[Файл:Virus Replication.svg|мини|Схема на вирусната репликация]] За разлика от [[бактерии]]те, вирусите не се размножават сами, вместо това те се нуждаят от клетка-гостоприемник, която да извърши възпроизвеждането вместо тях. Вирусната обвивка съдържа няколко копия от белтък, който се свързва (абсорбира) специфично от отделни клетъчни [[рецептори]] на клетката гостоприемник. Дадена клетка може да бъде инфектирана от определен вирус само ако има рецептори за него. След прикрепването на вируса към клетката при някои вируси в цитоплазмата навлиза само вирусната НК (както е при фагите), в други случаи навлизат и белтъци от вътрешната обвивка на вируса. От цитоплазмата вирусната НК се пренася в ядрото, където с помощта на клетъчни ензими се транскрибира. Новосинтезираната вирусна иРНК отива в [[цитозол]]а и се транслира от [[Рибозома|рибозомите]] на клетката. Вирусните белтъци, които се синтезират от клетката гостоприемник, се делят на три категории: инхибиторни белтъци, които спират синтезата на клетъчните ДНК, РНК и белтъци; специфични вирусни ензими, които осигуряват вирусната [[репликация]]; структурни вирусни белтъци, които изграждат нови вирусни частици. Последователните етапи на адсорбция, проникване, репликация на вирусната нуклеинова киселина, синтез и сглобяване на вирусните частици и напускане на клетката се означават като вирусен литичен цикъл или накратко „репликация“ на вируса. Вирусната репродукция се обуславя от няколко биологични и генетични особености на генома: * Изграден е от ДНК или РНК, която може да бъде едно- или двуверижна, с положителна или отрицателна полярност, сегментирана или не. * Вирусът не съдържа собствени синтезиращи системи и използва рибозомите на клетката. * Структурните елементи на новия вирус се синтезират вътре в цитоплазмата или ядрото на клетката, след което се сглобяват. Репродукцията условно преминава през три периода, като всеки от тях има отделни фази, преминаващи последователно една в друга. === Начален период === [[Файл:Phage.jpg|мини|Адсорбция на множество вируси върху клетка]] ==== Адсорбция ==== Представлява взаимодействие между рецепторите на вириона и клетката. Представлява двуфазов физико-химичен процес, включващ неспецифична (обратима) и специфична (необратима) адсорбция. Неспецифичната адсорбция се дължи на електростатичното взаимодействие между положително заредените аминни групи на вирусния белтък и отрицателно заредените киселофосфатни групи на клетката. Специфичната адсорбция е по-дълготрайно взаимодействие и зависи от комплементарността между вирусните и клетъчните рецептори. Скоростта на вирусната адсорбция варира в рамките на 5 до 90 минути. ==== Проникване (пенетрация) ==== Този процес се осъществява по няколко начина в зависимост от вида на вирусите: * Виропексис (чрез [[вакуола]], рецепторна [[ендоцитоза]]) – клетъчната мембрана се вгъва и обхваща вируса. Вакуолата и вирусната обвивка се разрушават с помощта на ензими и освобождават вирусния геном. * [[Пиноцитоза]] – течна ендоцитоза. Подобен на предния механизъм характерен за по-дребните вируси. * Фузия – сливане на вирусната с клетъчната обвивка. Характерен за едрите вируси. В клетката прониква само нуклеокапсидът на вириона. * Фагов механизъм – вирусният геном се инжектира в клетката. * Заразяване от клетка в клетка – получава се при обмен на продукти между съседни клетки без излизане в извънклетъчната среда. ==== Разсъбличане (депротеинизация) и освобождаване на нуклеиновата киселина ==== Процесът се извършва в мястото на репликация на вируса. Нуклеиновата киселина се освобождава в цитоплазмата с помощта на клетъчните [[лизозоми]]. Вирусите, които се размножават в ядрото, запазват капсидната си структура в цитоплазмата и се разсъбличат в ядрото. === Среден (еклипс) период === Процесът е температурно и енергийно зависим. Нарича се еклипс (затъмнение) период, поради това че вирусът не може да се установи в клетката. Протича в рамките на десетина минути при вируса на грипа и до няколко часа при реовирусите. Изисква температура от 37 до 39&nbsp;°C и енергия около 70 cal/mol. ==== Реорганизация на клетката ==== Образува се своеобразен хибридом (вирус-клетка), при който вирусът информира клетката и определя новата генетична структура. Клетката със своите [[органели]] го произвежда. В повечето случаи се потиска клетъчния синтез. ==== Репликация на вирусните нуклеинови киселини ==== Процесът протича последователно и преминава през три периода: * Транскрипция – презаписване на информацията от нуклеиновата киселина върху информационна РНК. * Транслация – превеждане на информацията от и-РНК във вирусните полизоми. * Репликация на нова нуклеинова киселина. === Заключителен период === ==== Формиране на вирионите ==== Сглобяването и съзряването на вирусите се извършва в мястото на репликацията – в цитоплазмата или ядрото. Нарича се процесинг и се наблюдава етапно присъединяване на белтъците към нуклеиновата киселина. ==== Излизане на зрелите вириони ==== Този процес става бързо с деструкция на клетката гостоприемник. Вторият начин е бавен и възниква чрез [[пъпкуване]]. Обикновено вирионите излизат поединично в продължение на много часове. === Характеристики на жив организъм === Учените все още спорят дали вирусите да се причисляват към живата или неживата природа. Според съвременната биология животът трябва да отговаря на някои условия: да се самоорганизира, да се самообновява, да се саморегулира, да се самовъзпроизвежда и да се развива (да еволюира). Вирусите отговарят само на едно от посочените условия – те еволюират. Поради липса на органи вирусите използват рибозомите на други клетки. Принципът е следният: вирусът се прикрепя към дадена клетка и инжектира в нея своя РНК, която се свързва с рибозомите на клетката и я стимулира да произвежда вирусни белтъци. Произведените белтъчни молекули се свързват и образуват нов вирус, който разкъсва клетката при напускането ѝ. Интересен факт е, че вирусите са много ценни за съвременното [[генно инженерство]] заради способността си да пренасят генетичен материал в клетките. Използват се като [[Вектор (биология)|вектори]], които пренасят РНК от една клетка в друга, което причинява изкуствена [[мутация]]. == Бележки == <references /> == Източници == {{дребно| * Николова М. „Ветеринарномедицинска вирусология“, Ариел 1996 г. ISBN 954-703-011-6 * {{cite journal |last=Barré-Sinoussi | first= F | coauthors=J. C. Chermann, F. Rey, M. T. Nugeyre, S. Chamaret, J. Gruest, C. Dauguet, C. Axler-Blin, F. Vezinet-Brun, C. Rouzioux, W. Rozenbaum, L. Montagnier |title=Isolation of a T-lymphotropic retrovirus from a patient at risk for acquired immune deficiency syndrome (AIDS) |journal=Science |year=1983 |pages=868 – 871 |volume=220 |issue=4599 |pmid=6189183 |doi=10.1126/science.6189183 | ref = harv}} * {{cite book | last = Collier | first = Leslie | coauthors = Albert Balows, Max Sussman | year = 1998 | title = Topley and Wilson's Microbiology and Microbial Infections | isbn = 0340663162 | ref = harv}} * {{cite journal |last=Creager | first = AN | coauthors = GJ Morgan |title=After the double helix: Rosalind Franklin's research on Tobacco mosaic virus |journal=Isis |volume=99 |issue=2 |pages=239 – 272 |year=2008 |pmid=18702397 |doi=10.1086/588626 | ref = harv}} * {{cite journal | last = D'Herelle | first = F | year = 2007 | title = On an invisible microbe antagonistic toward dysenteric bacilli": brief note by Mr. F. D'Herelle, presented by Mr. Roux. 1917 | journal = Research in microbiology | volume = 158 | issue = 7 | pages = 553 – 554 | ref=harv}} * {{cite book | last = Dimmock | first = N.J | coauthors = Andrew J. Easton, Keith Leppard | year = 2007 | title = Introduction to Modern Virology | url = https://archive.org/details/introductiontomo0000dimm | publisher = Blackwell Publishing | isbn = 1405136456 | ref = harv}} * {{cite journal | last = Goodpasture | first = EW | coauthors = AM Woodruff, GJ Buddingh | year = 1931 | title = The cultivation of vaccine and other viruses in the chorioallantoic membrane of chick embryos | journal = Science | volume = 74 | pages = 371 – 372 | ref = harv}} * {{cite web| last = Murphy| first = Frederick A| url = http://talk.ictvonline.org/files/ictv_documents/m/documents/633.aspx| title = Discoverers and Discoveries| publisher = International Committee on Taxonomy of Viruses| accessdate = 16 април 2010| ref = harv| archive-url = http://web.archive.org/web/20101004150501/http://talk.ictvonline.org:80/files/ictv_documents/m/documents/633.aspx| archive-date = 2010-10-04| архив_дата = 2010-10-04| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20101004150501/http://talk.ictvonline.org/files/ictv_documents/m/documents/633.aspx}} * {{cite journal |last=Norrby | first = E |title=Nobel Prizes and the emerging virus concept |journal=Archives of Virology |volume=153 |issue=6 |pages=1109 – 1123 |year=2008 |pmid=18446425 |doi=10.1007/s00705-008-0088-8 | ref = harv}} * {{cite journal | last = Rosen | first = FS | year = 2004 | title = Isolation of poliovirus—John Enders and the Nobel Prize | journal = New England Journal of Medicine | volume = 351 | pages = 1481 – 1483 | ref = harv}} * {{cite book | last = Shors | first = Teri | year = 2008 | title = Understanding Viruses | publisher = Jones and Bartlett Publishers | isbn = 0763729329 | ref = harv}} * {{cite journal | last = Stanley | first = WM | coauthors = HS Loring | year = 1936 | title = The isolation of crystalline tobacco mosaic virus protein from diseased tomato plants | url = https://archive.org/details/sim_science_1936-01-24_83_2143/page/n21 | journal = Science | volume = 83 | pages = 85 | ref = harv}} * {{cite journal | last = Stanley | first = WM | coauthors = MA Lauffer | year = 1939 | title = Disintegration of tobacco mosaic virus in urea solutions | journal = Science | volume = 88 | pages = 345 – 347 | ref = harv}} * {{cite journal | last = Steinhardt | first = E | coauthors = C. Israeli, R.A. Lambert | year = 1913 | title = Studies on the cultivation of the virus of vaccinia | journal = Journal of Infectious Diseases | volume = 13 | pages = 294 – 300 | ref=harv}} * {{cite journal |last=Temin | first = HM | coauthors = D Baltimore |title=RNA-directed DNA synthesis and RNA tumor viruses |journal=Advances in Virus Research |volume=17 |pages=129 – 186 |year=1972 |pmid=4348509 |doi=10.1016/S0065-3527(08)60749-6 | ref=harv}} }}{{Нормативен контрол}} [[Категория:Вируси| ]] d85w9sdbk9yd4nvrjioq4qr13pi3h0k 0 233845 12435224 12340610 2024-12-08T19:46:32Z Danitrifonov04 292718 12435224 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = {{флагче|Португалия}} Нани | снимка = New Zealand-Portugal Nani.jpg | град на раждане = [[Амадора]] | държава на раждане = {{флагче|Португалия}} [[Португалия]] | височина = 177 cм | настоящ отбор = | номер на фланелката = | пост = [[Полузащитник|Крило]] | юношески години = 2000 – 2003<br>2003 – 2005 | юношески отбори = {{Флагче|Португалия}} Реал де Масама<br>{{Флагче|Португалия}} [[Спортинг Лисабон]] | години = 2005 – 2007<br>2007 – 2015<br>2014 – 2015<br>2015 – 2016<br>2016 – 2018<br>2017 – 2018<br>2018 – 2019<br>2019 – 2022<br>2022<br>2022 – 2023<br>2023 – 2024<br>2024<br>'''Общо:''' | отбори = {{Флагче|Португалия}} [[ФК Спортинг (Лисабон)|Спортинг Лисабон]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]]<br>{{Флагче|Португалия}} [[ФК Спортинг (Лисабон)|Спортинг Лисабон]] *<br>{{Флагче|Турция}} [[Фенербахче]]<br>{{Флагче|Испания}} [[Валенсия КФ|Валенсия]]<br>{{Флагче|Италия}} [[СС Лацио|Лацио]] *<br>{{Флагче|Португалия}} [[ФК Спортинг (Лисабон)|Спортинг Лисабон]]<br>{{Флагче|САЩ}} [[Орландо Сити ФК|Орландо Сити]]<br>{{Флагче|Италия}} [[ФК Венеция|Венеция]]<br>{{Флагче|Австралия}} [[Мелбърн Виктъри]]<br>{{Флагче|Турция}} [[Адана Демирспор]]<br>{{флагче|Португалия}} [[Ещрела Амадора|Ещрела]] | мачове = 58<br>147<br>27<br>28<br>25<br>18<br>18<br>77<br>10<br>10<br>28<br>9<br>'''455''' | голове = (9)<br>(26)<br>(7)<br>(8)<br>(5)<br>(3)<br>(7) <br>(28)<br>(0)<br>(0)<br>(4)<br>(1)<br>'''(98)''' | национален отбор години = 2006 – 2017 | национален отбор = {{Флагче|Португалия}} {{ИмеНОФ|Португалия}} | национален отбор мачове = 112 | национален отбор голове = (24) | последно обновяване професионални отбори = | последно обновяване национални отбори = |цяло име=Луиш Карлош Алмейда да Куня|второ гражданство={{флагче|Кабо Верде}} [[Кабо Верде]]}} '''Луиш Карлош Алмейда да Куня''' или просто '''Нани''' ({{lang|pt|Luís Carlos Almeida da Cunha}}) e бивш [[Португалия|португалски]] футболист, роден на [[17 ноември]] [[1986]] г. в [[Прая]], [[Кабо Верде]].<ref name="manutd.com профил">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.manutd.com/en/Players-And-Staff/First-Team/Nani.aspx | заглавие = Nani – Official Manchester United Website | достъп_дата = 5 септември 2013 | труд = www.manutd.com | издател = Manchester United Ltd | език = en }}</ref> == Кариера == === Спортинг Лисабон === {{раздел-мъниче}} Нани започва футболната си кариера в академията на Спортинг Лисабон. Дебютира в първия отбор като 18-годишен в началото на сезон 2005/06.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://news.bbc.co.uk/sport2/hi/football/teams/m/man_utd/6707383.stm | заглавие = Who are Anderson & Nani? | достъп_дата = 5 септември 2013 | фамилно_име = Henderson | първо_име = Charlie | дата = 31 май 2007 | труд = BBC Sport | издател = Би Би Си | език = en }}</ref> === Манчестър Юнайтед === Нани преминава в Манчестър Юнайтед на 1 юли 2007 г. от [[Спортинг Лисабон]] за 25,5 млн. [[евро]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://web3.cmvm.pt/english/sdi2004/emitentes/docs/FR13708.pdf |заглавие=web3.cmvm.pt |достъп_дата=2013-09-05 |архив_дата=2011-03-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110301232255/http://web3.cmvm.pt/english/sdi2004/emitentes/docs/FR13708.pdf }}</ref>. Дебютира за клуба на 5 август 2007 г. в мача за [[Къмюнити Шийлд]] срещу [[ФК Челси|Челси]]. Превръща се в интегрална част от отбора. В дебютния си сезон печели Висшата лига и Шампионската лига. В началото на кариерата му играта му е белязана от непостоянство. Най-силният му сезон е 2010/11, когато печели Висшата лига и наградата Играч на годината. През 2011 г. е номиниран за [[Златна топка на ФИФА|Златната топка на ФИФА]]. Контузия, довела до отсъствието му от терена в продължение на пет седмици, проваля сезона му. Нани се връща в игра малко преди Евро 2012. През сезон 2012/13 изиграва по-малко от половината мачове на отбора поради контузия.<ref name="manutd.com профил" /> Играе и по двете крила.<ref name="manutd.com профил" /> В мач от елиминациите на Шампионска лига през сезон 2012/13 срещу Реал Мадрид получава червен картон. През септември 2013 г. Нани подписва нов петгодишен договор с Манчестър Юнайтед.<ref name="manutd.com профил" /> Той подсказва още в първия си сезон на [[Олд Трафорд]] защо някои го сравняват с Кристиано Роналдо, показвайки завидна скорост и вкарвайки няколко атрактивни попадения. Роденият в Кабо Верде дори попада в класациите на Професионалната футболна асоциация за Играч на годината в сезон 2007/08. „Нани е страхотен футболист и страхотно момче, винаги се раздава на тренировките и притежава голямо сърце.“ – казва за него съотборникът му в португалския национален отбор до 21 г. Рикардо Ваз Те. „Получил е подарък от Господ, и това очевидно е неговият талант.“ Олд Трафорд стана свидетел на прословутото му салто след гол за първи път през август [[2007]] г., когато Нани вкара първия си гол с червения екип срещу [[Тотнъм Хотспър|Тотнъм]], и феновете на Юнайтед ще очакват да видят още много такива салта през следващите сезони. Дебютът му в големия футбол е за отбора на [[Спортинг Лисабон]] на 18-годишна възраст, като след него той взима участие в 29 мача и вкарва пет гола за сезон 2006/07. Бележи гол още в дебюта си за националния отбор на Португалия, срещу Дания през септември [[2006]], и е неделима част от отбора за Евро 2008 в Австрия и Швейцария. Португалският помощник-треньор [[Пауло Соуса]] смята че Нани ще направи успешна кариера в Англия: „Нани е много експлозивен, много здрав физически и е много бърз.“ – казва Соуса. „Мисля че през следващите пет или десет години, той и [[Кристиано Роналдо]] ще са най-добрите играчи в света.“ Преминаването му на [[Олд Трафорд]] несъмнено става факт благодарение на бившия асистент-мениджър [[Карлош Кейрош]] (тогава старши треньор на Португалия). Кейрош е помогнал много за адаптирането на Роналдо и подобряването на играта му, и въпреки че първия сезон на Нани не би се запомнил с нещо особено, бившият асистент на Сър Алекс също изрази подкрепата си за младия португалец.<ref name=EU>{{cite web |url=https://eu-football.info/_player.php?id=24749 |title=Football player: Nani |website=EU-Football.info |access-date=19 август 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20180819115221/https://eu-football.info/_player.php?id=24749 |archive-date=19 август 2018 |url-status=live }}</ref> Роналдо също обеща да помогне на Нани: „Наистина се надявам да постигне моите успехи, дори повече, защото той определено има способности да го направи.“ – казва Кристиано Роналдо. „Той пристигна в точния клуб, където може по най-добрия начин да израсне като футболист, и като личност.“ === Национален отбор === Нани отбелязва гол в първия си мач за [[Национален отбор по футбол на Португалия|националния отбор на Португалия]] срещу [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] през 2006 година. През 2016 г. помага на Португалия да спечели [[Европейско първенство по футбол 2016|европейското първенство]]. Към 5 април 2024 г. има изиграни 112 мача за Португалия, в които е отбелязал 24 гола:<ref name=Нани>[https://eu-football.info/_player.php?id=24749 Luís Carlos Almeida da Cunha – Nani], Eu-Football.info, посетен на 5 април 2024.</ref> {| class=wikitable style=text-align:center |+ Участия и голове за национален отбор по години |- !Национален отбор!!Година!!Мачове!!Голове |- |rowspan=12|[[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]] |2006||4||1 |- |2007||7||1 |- |2008||11||3 |- |2009||11||1 |- |2010||7||3 |- |2011||10||3 |- |2012||14||1 |- |2013||8||1 |- |2014||11||1 |- |2015||9||2 |- |2016||14||6 |- |2017||6||1 |- !colspan=2|Total||112||24 |} == Отличия == === С Манчестър Юнайтед === * [[Висша лига]] – четири пъти (2007/08, 2008/09, 2010/11, 2012/13)<ref name="профил premierleague.com" /> * [[Купа на лигата на Англия|Купа на лигата]] – два пъти<ref name="uefa.com 1990785">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.uefa.com/uefachampionsleague/news/newsid=1990785.html | заглавие = Nani commits future to United until 2018 | достъп_дата = 5 септември 2013 | дата = 5 септември 2013 | труд = www.uefa.com | издател = [[УЕФА]] | език = en }}</ref> * [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионска лига]] – [[Шампионска лига 2007/08|2008]]<ref name="uefa.com 1990785" /> * [[Световно клубно първенство на ФИФА]] – един път === Индивидуални === {{раздел-мъниче}} == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [https://twitter.com/luisnani Луиш Нани в Туитър] {{Португалия - Европейски шампион 2016}} [[Категория:Португалски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Спортинг Лисабон]] [[Категория:Футболисти на Манчестър Юнайтед]] [[Категория:Футболисти на Фенербахче]] [[Категория:Футболисти на Валенсия]] [[Категория:Футболисти на Лацио]] r1vg3g3fv83x55x67a4yi5hmy3nnjux 12435225 12435224 2024-12-08T19:47:50Z Алиса Селезньова 24678 Премахнати [[Special:Contributions/Danitrifonov04|редакции на Danitrifonov04]] ([[User talk:Danitrifonov04|б]].), към версия на Ted Masters 12237368 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = {{флагче|Португалия}} Нани | снимка = New Zealand-Portugal Nani.jpg | град на раждане = [[Амадора]] | държава на раждане = {{флагче|Португалия}} [[Португалия]] | височина = 175 cм<ref name="профил premierleague.com">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.premierleague.com/en-gb/players/profile.html/nani | заглавие = Player Profile Nani | достъп_дата = 5 септември 2013 | труд = www.premierleague.com | издател = PREMIER LEAGUE | език = en | архив_дата = 2013-08-27 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130827080814/http://www.premierleague.com/en-gb/players/profile.html/nani }}</ref> | настоящ отбор = | номер на фланелката = | пост = [[Полузащитник|Крило]] | юношески години = 2000 – 2003<br />2003 – 2005 | юношески отбори = {{Флагче|Португалия}} Реал де Масама<br />{{Флагче|Португалия}} [[Спортинг Лисабон]] | години = 2005 – 2007<br>2007 – 2015<br>2014 – 2015<br>2015 – 2016<br>2016 – 2018<br>2017 – 2018<br>2018 – 2019<br>2019 – 2022<br>2022<br>2022 – 2023<br>2023 – 2024 | отбори = {{Флагче|Португалия}} [[ФК Спортинг (Лисабон)|Спортинг Лисабон]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]]<br>{{Флагче|Португалия}} [[ФК Спортинг (Лисабон)|Спортинг Лисабон]] *<br>{{Флагче|Турция}} [[Фенербахче]]<br>{{Флагче|Испания}} [[Валенсия КФ|Валенсия]]<br>{{Флагче|Италия}} [[СС Лацио|Лацио]] *<br>{{Флагче|Португалия}} [[ФК Спортинг (Лисабон)|Спортинг Лисабон]]<br>{{Флагче|САЩ}} [[Орландо Сити ФК|Орландо Сити]]<br>{{Флагче|Италия}} [[ФК Венеция|Венеция]]<br>{{Флагче|Австралия}} [[Мелбърн Виктъри]]<br>{{Флагче|Турция}} [[Адана Демирспор]] | мачове = 58<br>147<br>27<br>28<br>25<br>18<br>18<br>77<br>10<br>10<br>28 | голове = (9)<br />(25)<br />(7)<br />(8)<br />(5)<br />(3)<br>(7) <br>(28)<br>(0)<br>(0)<br>(4) | национален отбор години = 2006 – 2017 | национален отбор = {{Флагче|Португалия}} {{ИмеНОФ|Португалия}} | национален отбор мачове = 112 | национален отбор голове = (24) | последно обновяване професионални отбори = 13 април 2024 г | последно обновяване национални отбори = |цяло име=Луиш Карлош Алмейда да Куня|второ гражданство={{флагче|Кабо Верде}} [[Кабо Верде]]}} '''Луиш Карлош Алмейда да Куня''' или просто '''Нани''' ({{lang|pt|Luís Carlos Almeida da Cunha}}) e [[Португалия|португалски]] футболист, роден на [[17 ноември]] [[1986]] г. в [[Прая]], [[Кабо Верде]].<ref name="manutd.com профил">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.manutd.com/en/Players-And-Staff/First-Team/Nani.aspx | заглавие = Nani – Official Manchester United Website | достъп_дата = 5 септември 2013 | труд = www.manutd.com | издател = Manchester United Ltd | език = en }}</ref> == Кариера == === Спортинг Лисабон === {{раздел-мъниче}} Нани започва футболната си кариера в академията на Спортинг Лисабон. Дебютира в първия отбор като 18-годишен в началото на сезон 2005/06.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://news.bbc.co.uk/sport2/hi/football/teams/m/man_utd/6707383.stm | заглавие = Who are Anderson & Nani? | достъп_дата = 5 септември 2013 | фамилно_име = Henderson | първо_име = Charlie | дата = 31 май 2007 | труд = BBC Sport | издател = Би Би Си | език = en }}</ref> === Манчестър Юнайтед === Нани преминава в Манчестър Юнайтед на 1 юли 2007 г. от [[Спортинг Лисабон]] за 25,5 млн. [[евро]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://web3.cmvm.pt/english/sdi2004/emitentes/docs/FR13708.pdf |заглавие=web3.cmvm.pt |достъп_дата=2013-09-05 |архив_дата=2011-03-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110301232255/http://web3.cmvm.pt/english/sdi2004/emitentes/docs/FR13708.pdf }}</ref>. Дебютира за клуба на 5 август 2007 г. в мача за [[Къмюнити Шийлд]] срещу [[ФК Челси|Челси]]. Превръща се в интегрална част от отбора. В дебютния си сезон печели Висшата лига и Шампионската лига. В началото на кариерата му играта му е белязана от непостоянство. Най-силният му сезон е 2010/11, когато печели Висшата лига и наградата Играч на годината. През 2011 г. е номиниран за [[Златна топка на ФИФА|Златната топка на ФИФА]]. Контузия, довела до отсъствието му от терена в продължение на пет седмици, проваля сезона му. Нани се връща в игра малко преди Евро 2012. През сезон 2012/13 изиграва по-малко от половината мачове на отбора поради контузия.<ref name="manutd.com профил" /> Играе и по двете крила.<ref name="manutd.com профил" /> В мач от елиминациите на Шампионска лига през сезон 2012/13 срещу Реал Мадрид получава червен картон. През септември 2013 г. Нани подписва нов петгодишен договор с Манчестър Юнайтед.<ref name="manutd.com профил" /> Той подсказва още в първия си сезон на [[Олд Трафорд]] защо някои го сравняват с Кристиано Роналдо, показвайки завидна скорост и вкарвайки няколко атрактивни попадения. Роденият в Кабо Верде дори попада в класациите на Професионалната футболна асоциация за Играч на годината в сезон 2007/08. „Нани е страхотен футболист и страхотно момче, винаги се раздава на тренировките и притежава голямо сърце.“ – казва за него съотборникът му в португалския национален отбор до 21 г. Рикардо Ваз Те. „Получил е подарък от Господ, и това очевидно е неговият талант.“ Олд Трафорд стана свидетел на прословутото му салто след гол за първи път през август [[2007]] г., когато Нани вкара първия си гол с червения екип срещу [[Тотнъм Хотспър|Тотнъм]], и феновете на Юнайтед ще очакват да видят още много такива салта през следващите сезони. Дебютът му в големия футбол е за отбора на [[Спортинг Лисабон]] на 18-годишна възраст, като след него той взима участие в 29 мача и вкарва пет гола за сезон 2006/07. Бележи гол още в дебюта си за националния отбор на Португалия, срещу Дания през септември [[2006]], и е неделима част от отбора за Евро 2008 в Австрия и Швейцария. Португалският помощник-треньор [[Пауло Соуса]] смята че Нани ще направи успешна кариера в Англия: „Нани е много експлозивен, много здрав физически и е много бърз.“ – казва Соуса. „Мисля че през следващите пет или десет години, той и [[Кристиано Роналдо]] ще са най-добрите играчи в света.“ Преминаването му на [[Олд Трафорд]] несъмнено става факт благодарение на бившия асистент-мениджър [[Карлош Кейрош]] (тогава старши треньор на Португалия). Кейрош е помогнал много за адаптирането на Роналдо и подобряването на играта му, и въпреки че първия сезон на Нани не би се запомнил с нещо особено, бившият асистент на Сър Алекс също изрази подкрепата си за младия португалец.<ref name=EU>{{cite web |url=https://eu-football.info/_player.php?id=24749 |title=Football player: Nani |website=EU-Football.info |access-date=19 август 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20180819115221/https://eu-football.info/_player.php?id=24749 |archive-date=19 август 2018 |url-status=live }}</ref> Роналдо също обеща да помогне на Нани: „Наистина се надявам да постигне моите успехи, дори повече, защото той определено има способности да го направи.“ – казва Кристиано Роналдо. „Той пристигна в точния клуб, където може по най-добрия начин да израсне като футболист, и като личност.“ === Национален отбор === Нани отбелязва гол в първия си мач за [[Национален отбор по футбол на Португалия|националния отбор на Португалия]] срещу [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] през 2006 година. През 2016 г. помага на Португалия да спечели [[Европейско първенство по футбол 2016|европейското първенство]]. Към 5 април 2024 г. има изиграни 112 мача за Португалия, в които е отбелязал 24 гола:<ref name=Нани>[https://eu-football.info/_player.php?id=24749 Luís Carlos Almeida da Cunha – Nani], Eu-Football.info, посетен на 5 април 2024.</ref> {| class=wikitable style=text-align:center |+ Участия и голове за национален отбор по години |- !Национален отбор!!Година!!Мачове!!Голове |- |rowspan=12|[[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]] |2006||4||1 |- |2007||7||1 |- |2008||11||3 |- |2009||11||1 |- |2010||7||3 |- |2011||10||3 |- |2012||14||1 |- |2013||8||1 |- |2014||11||1 |- |2015||9||2 |- |2016||14||6 |- |2017||6||1 |- !colspan=2|Total||112||24 |} == Отличия == === С Манчестър Юнайтед === * [[Висша лига]] – четири пъти (2007/08, 2008/09, 2010/11, 2012/13)<ref name="профил premierleague.com" /> * [[Купа на лигата на Англия|Купа на лигата]] – два пъти<ref name="uefa.com 1990785">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.uefa.com/uefachampionsleague/news/newsid=1990785.html | заглавие = Nani commits future to United until 2018 | достъп_дата = 5 септември 2013 | дата = 5 септември 2013 | труд = www.uefa.com | издател = [[УЕФА]] | език = en }}</ref> * [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионска лига]] – [[Шампионска лига 2007/08|2008]]<ref name="uefa.com 1990785" /> * [[Световно клубно първенство на ФИФА]] – един път === Индивидуални === {{раздел-мъниче}} == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [https://twitter.com/luisnani Луиш Нани в Туитър] {{Португалия - Европейски шампион 2016}} [[Категория:Португалски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Спортинг Лисабон]] [[Категория:Футболисти на Манчестър Юнайтед]] [[Категория:Футболисти на Фенербахче]] [[Категория:Футболисти на Валенсия]] [[Категория:Футболисти на Лацио]] 9lpzr6mwis1enskf21w3l19mzcby36o 12435608 12435225 2024-12-09T10:43:44Z Danitrifonov04 292718 12435608 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = {{флагче|Португалия}} Нани | снимка = New Zealand-Portugal Nani.jpg | град на раждане = [[Амадора]] | държава на раждане = {{флагче|Португалия}} [[Португалия]] | височина = 177 cм | настоящ отбор = | номер на фланелката = | пост = [[Полузащитник|Крило]] | юношески години = 2000 – 2003<br>2003 – 2005 | юношески отбори = {{Флагче|Португалия}} Реал де Масама<br />{{Флагче|Португалия}} [[Спортинг Лисабон]] | години = 2005 – 2007<br>2007 – 2015<br>2014 – 2015<br>2015 – 2016<br>2016 – 2018<br>2017 – 2018<br>2018 – 2019<br>2019 – 2022<br>2022<br>2022 – 2023<br>2023 – 2024<br>2024<br>'''Общо:''' | отбори = {{Флагче|Португалия}} [[ФК Спортинг (Лисабон)|Спортинг Лисабон]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]]<br>{{Флагче|Португалия}} [[ФК Спортинг (Лисабон)|Спортинг Лисабон]] *<br>{{Флагче|Турция}} [[Фенербахче]]<br>{{Флагче|Испания}} [[Валенсия КФ|Валенсия]]<br>{{Флагче|Италия}} [[СС Лацио|Лацио]] *<br>{{Флагче|Португалия}} [[ФК Спортинг (Лисабон)|Спортинг Лисабон]]<br>{{Флагче|САЩ}} [[Орландо Сити ФК|Орландо Сити]]<br>{{Флагче|Италия}} [[ФК Венеция|Венеция]]<br>{{Флагче|Австралия}} [[Мелбърн Виктъри]]<br>{{Флагче|Турция}} [[Адана Демирспор]]<br>{{Флагче|Португалия}} [[Ещрела Амадора|Ещрела]] | мачове = 58<br>147<br>27<br>28<br>25<br>18<br>18<br>77<br>10<br>10<br>28<br>10<br>'''456''' | голове = (9)<br>(25)<br>(7)<br>(8)<br>(5)<br>(3)<br>(7) <br>(28)<br>(0)<br>(0)<br>(4)<br>(1)<br>'''(97)''' | национален отбор години = 2006 – 2017 | национален отбор = {{Флагче|Португалия}} {{ИмеНОФ|Португалия}} | национален отбор мачове = 112 | национален отбор голове = (24) | последно обновяване професионални отбори = | последно обновяване национални отбори = |цяло име=Луиш Карлош Алмейда да Куня|второ гражданство={{флагче|Кабо Верде}} [[Кабо Верде]]}} '''Луиш Карлош Алмейда да Куня''' или просто '''Нани''' ({{lang|pt|Luís Carlos Almeida da Cunha}}) e бивш [[Португалия|португалски]] футболист, роден на [[17 ноември]] [[1986]] г. в [[Прая]], [[Кабо Верде]].<ref name="manutd.com профил">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.manutd.com/en/Players-And-Staff/First-Team/Nani.aspx | заглавие = Nani – Official Manchester United Website | достъп_дата = 5 септември 2013 | труд = www.manutd.com | издател = Manchester United Ltd | език = en }}</ref> == Кариера == === Спортинг Лисабон === {{раздел-мъниче}} Нани започва футболната си кариера в академията на Спортинг Лисабон. Дебютира в първия отбор като 18-годишен в началото на сезон 2005/06.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://news.bbc.co.uk/sport2/hi/football/teams/m/man_utd/6707383.stm | заглавие = Who are Anderson & Nani? | достъп_дата = 5 септември 2013 | фамилно_име = Henderson | първо_име = Charlie | дата = 31 май 2007 | труд = BBC Sport | издател = Би Би Си | език = en }}</ref> === Манчестър Юнайтед === Нани преминава в Манчестър Юнайтед на 1 юли 2007 г. от [[Спортинг Лисабон]] за 25,5 млн. [[евро]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://web3.cmvm.pt/english/sdi2004/emitentes/docs/FR13708.pdf |заглавие=web3.cmvm.pt |достъп_дата=2013-09-05 |архив_дата=2011-03-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110301232255/http://web3.cmvm.pt/english/sdi2004/emitentes/docs/FR13708.pdf }}</ref>. Дебютира за клуба на 5 август 2007 г. в мача за [[Къмюнити Шийлд]] срещу [[ФК Челси|Челси]]. Превръща се в интегрална част от отбора. В дебютния си сезон печели Висшата лига и Шампионската лига. В началото на кариерата му играта му е белязана от непостоянство. Най-силният му сезон е 2010/11, когато печели Висшата лига и наградата Играч на годината. През 2011 г. е номиниран за [[Златна топка на ФИФА|Златната топка на ФИФА]]. Контузия, довела до отсъствието му от терена в продължение на пет седмици, проваля сезона му. Нани се връща в игра малко преди Евро 2012. През сезон 2012/13 изиграва по-малко от половината мачове на отбора поради контузия.<ref name="manutd.com профил" /> Играе и по двете крила.<ref name="manutd.com профил" /> В мач от елиминациите на Шампионска лига през сезон 2012/13 срещу Реал Мадрид получава червен картон. През септември 2013 г. Нани подписва нов петгодишен договор с Манчестър Юнайтед.<ref name="manutd.com профил" /> Той подсказва още в първия си сезон на [[Олд Трафорд]] защо някои го сравняват с Кристиано Роналдо, показвайки завидна скорост и вкарвайки няколко атрактивни попадения. Роденият в Кабо Верде дори попада в класациите на Професионалната футболна асоциация за Играч на годината в сезон 2007/08. „Нани е страхотен футболист и страхотно момче, винаги се раздава на тренировките и притежава голямо сърце.“ – казва за него съотборникът му в португалския национален отбор до 21 г. Рикардо Ваз Те. „Получил е подарък от Господ, и това очевидно е неговият талант.“ Олд Трафорд стана свидетел на прословутото му салто след гол за първи път през август [[2007]] г., когато Нани вкара първия си гол с червения екип срещу [[Тотнъм Хотспър|Тотнъм]], и феновете на Юнайтед ще очакват да видят още много такива салта през следващите сезони. Дебютът му в големия футбол е за отбора на [[Спортинг Лисабон]] на 18-годишна възраст, като след него той взима участие в 29 мача и вкарва пет гола за сезон 2006/07. Бележи гол още в дебюта си за националния отбор на Португалия, срещу Дания през септември [[2006]], и е неделима част от отбора за Евро 2008 в Австрия и Швейцария. Португалският помощник-треньор [[Пауло Соуса]] смята че Нани ще направи успешна кариера в Англия: „Нани е много експлозивен, много здрав физически и е много бърз.“ – казва Соуса. „Мисля че през следващите пет или десет години, той и [[Кристиано Роналдо]] ще са най-добрите играчи в света.“ Преминаването му на [[Олд Трафорд]] несъмнено става факт благодарение на бившия асистент-мениджър [[Карлош Кейрош]] (тогава старши треньор на Португалия). Кейрош е помогнал много за адаптирането на Роналдо и подобряването на играта му, и въпреки че първия сезон на Нани не би се запомнил с нещо особено, бившият асистент на Сър Алекс също изрази подкрепата си за младия португалец.<ref name=EU>{{cite web |url=https://eu-football.info/_player.php?id=24749 |title=Football player: Nani |website=EU-Football.info |access-date=19 август 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20180819115221/https://eu-football.info/_player.php?id=24749 |archive-date=19 август 2018 |url-status=live }}</ref> Роналдо също обеща да помогне на Нани: „Наистина се надявам да постигне моите успехи, дори повече, защото той определено има способности да го направи.“ – казва Кристиано Роналдо. „Той пристигна в точния клуб, където може по най-добрия начин да израсне като футболист, и като личност.“ === Национален отбор === Нани отбелязва гол в първия си мач за [[Национален отбор по футбол на Португалия|националния отбор на Португалия]] срещу [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] през 2006 година. През 2016 г. помага на Португалия да спечели [[Европейско първенство по футбол 2016|европейското първенство]]. Към 5 април 2024 г. има изиграни 112 мача за Португалия, в които е отбелязал 24 гола:<ref name=Нани>[https://eu-football.info/_player.php?id=24749 Luís Carlos Almeida da Cunha – Nani], Eu-Football.info, посетен на 5 април 2024.</ref> {| class=wikitable style=text-align:center |+ Участия и голове за национален отбор по години |- !Национален отбор!!Година!!Мачове!!Голове |- |rowspan=12|[[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]] |2006||4||1 |- |2007||7||1 |- |2008||11||3 |- |2009||11||1 |- |2010||7||3 |- |2011||10||3 |- |2012||14||1 |- |2013||8||1 |- |2014||11||1 |- |2015||9||2 |- |2016||14||6 |- |2017||6||1 |- !colspan=2|Total||112||24 |} == Отличия == === С Манчестър Юнайтед === * [[Висша лига]] – четири пъти (2007/08, 2008/09, 2010/11, 2012/13)<ref name="профил premierleague.com" /> * [[Купа на лигата на Англия|Купа на лигата]] – два пъти<ref name="uefa.com 1990785">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.uefa.com/uefachampionsleague/news/newsid=1990785.html | заглавие = Nani commits future to United until 2018 | достъп_дата = 5 септември 2013 | дата = 5 септември 2013 | труд = www.uefa.com | издател = [[УЕФА]] | език = en }}</ref> * [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионска лига]] – [[Шампионска лига 2007/08|2008]]<ref name="uefa.com 1990785" /> * [[Световно клубно първенство на ФИФА]] – един път === Индивидуални === {{раздел-мъниче}} == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [https://twitter.com/luisnani Луиш Нани в Туитър] {{Португалия - Европейски шампион 2016}} [[Категория:Португалски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Спортинг Лисабон]] [[Категория:Футболисти на Манчестър Юнайтед]] [[Категория:Футболисти на Фенербахче]] [[Категория:Футболисти на Валенсия]] [[Категория:Футболисти на Лацио]] rmri5613wypsps7vdg8rgyuj89k7ndp 0 236084 12435290 12434715 2024-12-08T20:58:22Z 89.215.227.67 /* Вижте също */ 12435290 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Филм | име = Такси 3 | картинка = | режисьори = | продуценти = | сценаристи = | актьори = [[Сами Насери]]<br/>[[Силвестър Сталоун]]<br/>Фредерик Дифентал<br/>Ема Сьоберг | разпространител = Europa corp | премиера = 2003 година | времетраене = | страна = {{флагче с име|Франция}} | език = [[френски език|френски]] | бюджет = $14,5 милиона |приходи = $64,5 милиона | предишна_част = „[[Такси 2]]“ (2000) | следваща_част = „[[Такси 4]]“ (2007) | код-IMDB = | уебсайт = }} '''„Такси 3“''' ({{Lang|fr|Taxi 3}}) е френска екшън комедия от 2003 г., режисирана от Жерар Кравчик. С участието на Сами Насери, Фредерик Дифентал и Maрион Котияр, това е продължението на Taкси 2 и е предшественик на Taкси 4. Това е третата част от филмовата поредица Taкси. == Сюжет == Група крадци, наричащи себе си бандата на Дядо Коледа, сеят хаос, използвайки костюми на Дядо Коледа, за да извършват обири, а полицията в Марсилия, както обикновено, не може да се справи. Началник Жибер (изигран от Бернард Фарси) е разсеян от китайски журналист (Бай Линг), който пише история за неговия отряд, и не може да спре крадците. Съпругата на Емилиен, Петра, току-що обявява, че е бременна, а таксиметровият шофьор Даниел (Сами Насери) е в разгара на криза във връзката. Неговата многострадална приятелка Лили го е напуснала, след като го е намерила да персонализира таксито си в четири часа сутринта и се е оплакала, че къщата им се е превърнала в обикновен гараж и как Даниел е спрял да й обръща внимание. След поредица от грешки, при които крадците надхитряват полицията отново и отново, журналистът е отвлечен. Става ясно, че журналистът е лидер на бандата на Дядо Коледа. Полицията тръгва да ги издирва, но Емилиен е заловен след нов неуспешен опит да ги арестува. Журналистът залага капан; тя оставя Емилиен вързан за стол в стар склад, точно на пътя на гигантска топка, която ще го смаже пет минути по-късно. В последния момент Даниел се втурва с таксито си и го спасява. Те проследяват бандата до скривалището им в швейцарските планини, където журналистката и нейните съучастници са арестувани от екип от алпийски войски. Жибер се приземява в заледено езеро, след като скача от самолет с тях. Петра ражда, Даниел предлага брак на Лили и Жибер е видян да бъде бутан в инвалидна количка, покрита с лед. == Актьорски състав == * [[Сами Насери]] – Даниел Моралес * Фредерик Дифентал – Емилиен Кутан-Кербалек * Maрион Котияр – Лили Бертино * Бернард Фарси – комисар Жерар Жибер * Eдуар Moнтуте – Aлен * Eма Виклунд – Петра * Бай Линг – Киу * Жан-Кристоф Буве – генерал Eдмон Бертино * Патрис Aбу – Рашид * Клод Сесе – Плантон * Aлен Давид – министърът * [[Силвестър Сталоун]] – камео == Видеоигри == Taкси 3 – базирана на филма Tакси 3. Издадена през 2003 г. от Ubisoft Montreal. == В популярната култура == Началните заглавия са пародия на тези, представени във филмите с участието на Джеймс Бонд, и има няколко намигвания към канона 007 в целия филм, напр. Въртящият се регистрационен номер на Даниел и преследването със ски в кулминацията на филма. == Дублаж == === Диема Вижън === {| class="wikitable" |- | Озвучаващи артисти || [[Ани Василева]]<br>[[Георги Георгиев-Гого]]<br>[[Васил Бинев]]<br>[[Борис Чернев]] |- | Преводач || Даниела Донева |- | Тонрежисьор || Стефан Дучев |- |} === Актьорски състав === * [[Сами Насери]] – Даниел Моралес * [[Марион Котияр]] – Лили Бертино * Фредерик Дифентал – Емилиен * Ема Сьоберг (Ема Викланд) – Петра * Бернард Фарси – комисар Жилбер * [[Силвестър Сталоун]] – Пътник до летището (не е кредитиран) == Филми от поредицата за Такси == Поредицата „Такси“ включва 5 филма: * ''[[Такси (филм)|Такси]]'' (1998) * ''[[Такси 2]]'' (2000) * ''Такси 3'' (2003) * ''[[Такси 4]]'' (2007) * ''[[Такси 5]]'' (2018) == Външни препратки == {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 2003 година]] [[Категория:Френски екшън комедии]] 4kwf4z95vqg0odv977psqxofjdm909s 0 236253 12435283 12333536 2024-12-08T20:55:42Z 89.215.227.67 12435283 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{към пояснение|Такси|Такси (пояснение)}} {{Филм | име = Такси 2 | име_оригинал = Taxi 2 | картинка = | режисьори = [[Люк Бесон]] | продуценти = | сценаристи = Люк Бесон | актьори = [[Сами Насери]]{{Br}}[[Фредерик Дифентал]]{{Br}}[[Ема Сьоберг]] | музика = | разпространител = Europa Corp | премиера = 2000 година | страна = Франция | език = френски | бюджет = $10,5 милиона | приходи = $64,4 милиона | предишна_част = „[[Такси (филм)|Такси]]“ (1998) | следваща_част = „[[Такси 3]]“ (2003) | код-IMDB = 0183869 | уебсайт = }} '''„Такси 2“''' ({{Lang|fr|Taxi 2}}) е френска екшън комедия от 2000 г., режисирана от Жерар Кравчик и издадена през март 2000 г. С участието на Сами Насери, Фредерик Дифентал и Марион Котияр. Това е втората част от филмовата поредица „Такси“. Това е продължение на „Такси“, написан от Люк Бесон и режисиран от Жерар Пире през 1999 г. Последван е от „Такси 3“ през януари 2003 г. Адаптация на видео игра е пусната на Game Boy Color от Ubisoft също през 2000 г. == Сюжет == Японският министър на отбраната пътува до Париж, за да подпише договор за оръжия между Япония и Франция, но първо той посещава Марсилия, за да види и оцени тактиката на градската полиция за борба с бандите (използвайки фалшиви атаки срещу него). По време на посещението обаче той е отвлечен от група, работеща за японската якудза. Емилиен (Фредерик Дифентал) е решен да спаси министъра и детектив Петра (Ема Сьоберг), негова приятелка, която също е отвлечена, и да възстанови честта на своя отдел. Още веднъж шофьорът и таксиметров демон на скоростта Даниел (Сами Насери) е призован да спаси положението с уменията си за високоскоростно шофиране. Също така освен Пежо, Mитцубиши Лансър Evolution VI също е представен като звезден автомобил, управляван от якудза. == Актьорски състав == * [[Сами Насери]] – Даниел Моралес * Фредерик Дифентал – Емилиен Кутан-Keрбалек * Maрион Котияр – Лили Бертино * Eма Сьоберг – Петра * Бернард Фарси – комисар Жерар Жибер * Жан-Кристоф Буве – генерал Eдмон Бертино * Фредерик Тирмон – Mме Бертино * Цую Шимизу – Юли * Едуар Moнтуте – Aлен Tресор * Kо Сузуки – Kaтaнo * Йоши Oида – Юки Цумото * Жан-Луи Шлесер – себе си == Продукция == === Развитие === [[Файл:Car from Taxi film.JPG|мини|220px|Пежо 406]] Продукцията започва веднага след огромния успех на първия филм в кината, но този път Бесон иска да увеличи дела си от разделянето с продуцентската компания ARP до 70/30 от 50/50. Ръководителят на ARP и приятелят на Бесон, Петен, скърца със зъби, тъй като той е носил първия проект, но се съгласява. Режисьорът на първия филм Жерар Пире е заменен от Жерар Kравчик, който противниците казват, че е по-контролируем, но който отговаря, заявявайки, че е направил това, което иска, без да е необходимо да зачита сценариите, поставени от Бесон. === Смърт на оператора === В понеделник, 16 август 1999 г., само две седмици след началото на снимките, Boulevard de l'Amiral-Bruix е затворен за движение по дължината между Porte Dauphine и Porte Maillot. Пежо 406 трябва да излезе бързо от тунела, да се насочи към трамплина, да прескочи два резервоара AMX-30 и да се приземи върху легло от кутии и матраци. След неуспешен първи опит, координаторът на каскадите Реми Жулиен с 35-годишен опит и кредит от 4000 филма, включително шест филма за Джеймс Бонд, решава да увеличи малко наклона на трамплина и също така да увеличи скоростта на движение на колата. При второто дублиране таксито излита по-бързо и по-високо, кацайки няколко метра по-далеч от очакваното, удряйки 41-годишния оператор Ален Дютартре, неговия асистент и трети човек. Дютартре почива няколко часа по-късно в болницата. Асистентът е със счупени два крака. По това време Бесон е в Лос Анджелис и веднага се свързват с него. Той отлита за снимачната площадка, където детективите вече разследват случая. Снимките трябва да продължат, но се случват в мрачно настроение. През юни 2002 г. Люк Бесон е призован в съда. Властите твърдят, че безопасността е компрометирана в опит да се намалят разходите. Координаторът на каскадите Реми Жулиен получава една година условна присъда и глоба от 13 000 евро. Люк Бесон, Грене и режисьорът Жерар Кравчик първоначално са освободени от обвинения. Но Парижкият апелативен съд отменя решението през юни 2009 г. и EuropaCorp е осъдена за непредумишлено убийство и осъдена да плати 100 000 евро. Присъдата на Жулиен затвор е намалена на шест месеца, а глобата му е намалена от 13 000 евро на 2000 евро, но той трябва да плати на семейство Дютартър 50 000 евро съдебни разноски. == Прием == === Бокс офис === Откривайки се на 830 екрана на 29 март 2000 г., филмът поставя рекорд за първи ден и седмица във Франция. Той има 759 512 допускания в деня на откриването, надминавайки рекорда, поставен от Астерикс и Обеликс срещу Цезар, и над 3 милиона допускания за седмицата, надминавайки рекорда, поставен от Посетителите II: Коридорите на времето. След това има 10,3 милиона приема във Франция (най-високият брой за годината) и 5 ​​милиона в 37 други страни по света. Освен това има добри телевизионни рейтинги с 10 милиона зрители на TF1. === Критика === Нийл Смит, който рецензира филма за BBC, му дава две звезди от пет и пише, че това е „виртуален репрайс на френския боксофис разгром от 1998 г.“ и въпреки че „има много малко достойнства в този нахакан екшън, то поне доставя необходимото количество високооктанова тръпка.“ == Видеоигри == Taкси 2 – базирана на филма Taкси 2. Публикувана от Ubisoft и пусната във Франция през 2000 г. за PC, Dreamcast (и двете версии, разработени от Blue Sphere Games), PlayStation (разработена от DC Studios) и Game Boy Color (разработена от Visual Impact). == Дублажи == === Диема Вижън === {| class="wikitable" |- | Озвучаващи артисти || [[Даниела Йорданова (актриса)|Даниела Йорданова]]<br>[[Георги Георгиев-Гого]]<br>[[Светозар Кокаланов]]<br>[[Борис Чернев]] |- | Преводач || Илияна Йорданова |- | Тонрежисьор || [[Димитър Кръстев (актьор)|Димитър Кръстев]] |- |} === [[БТВ]] ([[Медиа Линк]]) === {| class="wikitable" |- | Озвучаващи артисти || [[Даниела Йорданова (актриса)|Даниела Йорданова]]<br>Мими Йорданова<br>[[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]]<br>[[Светломир Радев]]<br>[[Иван Танев]] |- | Преводач || Гергана Дойнова |- | Тонрежисьор || Емил Енев |- | Режисьор на дублажа || Милена Манчева |- |} {{мъниче|филм}} == Вижте също == * ''[[Такси (филм)|Такси]]'' (1998) * ''Такси 2'' (2000) * ''[[Такси 3]]'' (2003) * ''[[Такси 4]]'' (2007) * ''[[Такси 5]]'' (2018) [[Категория:Филми на Люк Бесон]] [[Категория:Филми от 2000 година]] [[Категория:Френски екшън комедии]] jdj79t2nc6no6pqqj3u2oayf7005ryw 12435291 12435283 2024-12-08T20:58:35Z 89.215.227.67 /* Вижте също */ 12435291 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{към пояснение|Такси|Такси (пояснение)}} {{Филм | име = Такси 2 | име_оригинал = Taxi 2 | картинка = | режисьори = [[Люк Бесон]] | продуценти = | сценаристи = Люк Бесон | актьори = [[Сами Насери]]{{Br}}[[Фредерик Дифентал]]{{Br}}[[Ема Сьоберг]] | музика = | разпространител = Europa Corp | премиера = 2000 година | страна = Франция | език = френски | бюджет = $10,5 милиона | приходи = $64,4 милиона | предишна_част = „[[Такси (филм)|Такси]]“ (1998) | следваща_част = „[[Такси 3]]“ (2003) | код-IMDB = 0183869 | уебсайт = }} '''„Такси 2“''' ({{Lang|fr|Taxi 2}}) е френска екшън комедия от 2000 г., режисирана от Жерар Кравчик и издадена през март 2000 г. С участието на Сами Насери, Фредерик Дифентал и Марион Котияр. Това е втората част от филмовата поредица „Такси“. Това е продължение на „Такси“, написан от Люк Бесон и режисиран от Жерар Пире през 1999 г. Последван е от „Такси 3“ през януари 2003 г. Адаптация на видео игра е пусната на Game Boy Color от Ubisoft също през 2000 г. == Сюжет == Японският министър на отбраната пътува до Париж, за да подпише договор за оръжия между Япония и Франция, но първо той посещава Марсилия, за да види и оцени тактиката на градската полиция за борба с бандите (използвайки фалшиви атаки срещу него). По време на посещението обаче той е отвлечен от група, работеща за японската якудза. Емилиен (Фредерик Дифентал) е решен да спаси министъра и детектив Петра (Ема Сьоберг), негова приятелка, която също е отвлечена, и да възстанови честта на своя отдел. Още веднъж шофьорът и таксиметров демон на скоростта Даниел (Сами Насери) е призован да спаси положението с уменията си за високоскоростно шофиране. Също така освен Пежо, Mитцубиши Лансър Evolution VI също е представен като звезден автомобил, управляван от якудза. == Актьорски състав == * [[Сами Насери]] – Даниел Моралес * Фредерик Дифентал – Емилиен Кутан-Keрбалек * Maрион Котияр – Лили Бертино * Eма Сьоберг – Петра * Бернард Фарси – комисар Жерар Жибер * Жан-Кристоф Буве – генерал Eдмон Бертино * Фредерик Тирмон – Mме Бертино * Цую Шимизу – Юли * Едуар Moнтуте – Aлен Tресор * Kо Сузуки – Kaтaнo * Йоши Oида – Юки Цумото * Жан-Луи Шлесер – себе си == Продукция == === Развитие === [[Файл:Car from Taxi film.JPG|мини|220px|Пежо 406]] Продукцията започва веднага след огромния успех на първия филм в кината, но този път Бесон иска да увеличи дела си от разделянето с продуцентската компания ARP до 70/30 от 50/50. Ръководителят на ARP и приятелят на Бесон, Петен, скърца със зъби, тъй като той е носил първия проект, но се съгласява. Режисьорът на първия филм Жерар Пире е заменен от Жерар Kравчик, който противниците казват, че е по-контролируем, но който отговаря, заявявайки, че е направил това, което иска, без да е необходимо да зачита сценариите, поставени от Бесон. === Смърт на оператора === В понеделник, 16 август 1999 г., само две седмици след началото на снимките, Boulevard de l'Amiral-Bruix е затворен за движение по дължината между Porte Dauphine и Porte Maillot. Пежо 406 трябва да излезе бързо от тунела, да се насочи към трамплина, да прескочи два резервоара AMX-30 и да се приземи върху легло от кутии и матраци. След неуспешен първи опит, координаторът на каскадите Реми Жулиен с 35-годишен опит и кредит от 4000 филма, включително шест филма за Джеймс Бонд, решава да увеличи малко наклона на трамплина и също така да увеличи скоростта на движение на колата. При второто дублиране таксито излита по-бързо и по-високо, кацайки няколко метра по-далеч от очакваното, удряйки 41-годишния оператор Ален Дютартре, неговия асистент и трети човек. Дютартре почива няколко часа по-късно в болницата. Асистентът е със счупени два крака. По това време Бесон е в Лос Анджелис и веднага се свързват с него. Той отлита за снимачната площадка, където детективите вече разследват случая. Снимките трябва да продължат, но се случват в мрачно настроение. През юни 2002 г. Люк Бесон е призован в съда. Властите твърдят, че безопасността е компрометирана в опит да се намалят разходите. Координаторът на каскадите Реми Жулиен получава една година условна присъда и глоба от 13 000 евро. Люк Бесон, Грене и режисьорът Жерар Кравчик първоначално са освободени от обвинения. Но Парижкият апелативен съд отменя решението през юни 2009 г. и EuropaCorp е осъдена за непредумишлено убийство и осъдена да плати 100 000 евро. Присъдата на Жулиен затвор е намалена на шест месеца, а глобата му е намалена от 13 000 евро на 2000 евро, но той трябва да плати на семейство Дютартър 50 000 евро съдебни разноски. == Прием == === Бокс офис === Откривайки се на 830 екрана на 29 март 2000 г., филмът поставя рекорд за първи ден и седмица във Франция. Той има 759 512 допускания в деня на откриването, надминавайки рекорда, поставен от Астерикс и Обеликс срещу Цезар, и над 3 милиона допускания за седмицата, надминавайки рекорда, поставен от Посетителите II: Коридорите на времето. След това има 10,3 милиона приема във Франция (най-високият брой за годината) и 5 ​​милиона в 37 други страни по света. Освен това има добри телевизионни рейтинги с 10 милиона зрители на TF1. === Критика === Нийл Смит, който рецензира филма за BBC, му дава две звезди от пет и пише, че това е „виртуален репрайс на френския боксофис разгром от 1998 г.“ и въпреки че „има много малко достойнства в този нахакан екшън, то поне доставя необходимото количество високооктанова тръпка.“ == Видеоигри == Taкси 2 – базирана на филма Taкси 2. Публикувана от Ubisoft и пусната във Франция през 2000 г. за PC, Dreamcast (и двете версии, разработени от Blue Sphere Games), PlayStation (разработена от DC Studios) и Game Boy Color (разработена от Visual Impact). == Дублажи == === Диема Вижън === {| class="wikitable" |- | Озвучаващи артисти || [[Даниела Йорданова (актриса)|Даниела Йорданова]]<br>[[Георги Георгиев-Гого]]<br>[[Светозар Кокаланов]]<br>[[Борис Чернев]] |- | Преводач || Илияна Йорданова |- | Тонрежисьор || [[Димитър Кръстев (актьор)|Димитър Кръстев]] |- |} === [[БТВ]] ([[Медиа Линк]]) === {| class="wikitable" |- | Озвучаващи артисти || [[Даниела Йорданова (актриса)|Даниела Йорданова]]<br>Мими Йорданова<br>[[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]]<br>[[Светломир Радев]]<br>[[Иван Танев]] |- | Преводач || Гергана Дойнова |- | Тонрежисьор || Емил Енев |- | Режисьор на дублажа || Милена Манчева |- |} {{мъниче|филм}} == Филми от поредицата за Такси == Поредицата „Такси“ включва 5 филма: * ''[[Такси (филм)|Такси]]'' (1998) * ''Такси 2'' (2000) * ''[[Такси 3]]'' (2003) * ''[[Такси 4]]'' (2007) * ''[[Такси 5]]'' (2018) [[Категория:Филми на Люк Бесон]] [[Категория:Филми от 2000 година]] [[Категория:Френски екшън комедии]] 3otlhtnm41f27ctek453sck3a2ls813 0 238148 12434858 12434794 2024-12-08T13:36:03Z Zhoxy 557 Премахнати [[Special:Contributions/188.124.86.153|редакции на 188.124.86.153]] ([[User talk:188.124.86.153|б]].), към версия на Zhoxy 11954064 wikitext text/x-wiki {{Боксьор | име = Виталий Кличко | име-оригинал = Віталій Кличко | картинка = 2014-09-12 - Vitali Klitschko - 9019.jpg | описание = Кличко през 2014 г. | прякор = „д-р Железен юмрук“ | националност = [[украинец]] | роден-място = [[Беловодское]], [[Киргизка ССР|КССР]], [[СССР]] | починал-място = | категория = тежка | височина = 200 см<ref name="klit_Віта">{{Цитат уеб|заглавие=Віталий Кличко: Official Website of Vitali & Wladimir Klitschko|труд=klitschko.com|достъп_дата=26 ноември 2014|уеб_адрес=http://www.klitschko.com/ua/vitalii-i-volodimir/vitalii-klichko/|език=uk}}</ref> | тегло = | стил = ортодокс | гард = класически | размах = 203 см | отбор = | треньор = Фриц Здунек | активност = | живее в = [[Киев]], [[Украйна]] | световен шампион = | европейски шампион = | мачове = 95<ref name="boxr_Vita">{{Цитат уеб|заглавие=Vitali Klitschko|труд=boxrec.com|достъп_дата=5 декември 2014|уеб_адрес=http://boxrec.com/list_bouts.php?human_id=7033&cat=boxer|език=en}}</ref> | победи = 80<ref name="boxr_Vita"/> | нокаути = 72<ref name="boxr_Vita"/> | загуби = 15<ref name="boxr_Vita"/> | загуби с нокаут = | равенства = 0<ref name="boxr_Vita"/> | без решение = | бележки = }} '''Виталий Владимирович Кличкò''' ({{lang|uk|Віталій Володимирович Кличко}}) е [[Украйна|украински]] политик и обществен деятел, бивш професионален [[бокс]]ьор и [[кикбокс]]ьор, многократен [[световен шампион]] в тежка категория в двата спорта. Той е настоящ кмет на [[Киев]] и ръководител на Киевската градска администрация<ref name=KKMs5614>[http://en.interfax.com.ua/news/general/208052.html Vitali Klitschko sworn in as Kyiv mayor], Interfax-Ukraine (5 юни 2014)</ref> от юни 2014 г. Кандидат на науките по физическото възпитание и спорта. == Биография == Роден е на 19 юли 1971 в село Беловодско, Киргизка ССР. Той е брат на боксьора [[Владимир Кличко]]. Виталий е световен шампион по бокс при професионалистите във версия WBO (1999 – 2000), по версии на списание The Ring (2004 – 2005) и WBC (2004 – 2005, 2008 – 2014). Шесткратен притежател на световната титла по кикбокс по версии на различни организации (четири професионални и две при аматьори), трикратен шампион по бокс на Украйна за аматьори. Негов треньор е Фриц Здунек. == Спортна кариера == От ранна детска възраст Виталий се увлича по различни видове бойни изкуства, но се насочва към кикбокса. „Железният юмрук“ както е известен още знаменитият боксьор става световен шампион по кикбокс (четири пъти професионално и два пъти при аматьорите). След това се насочва към бокса. В кикбокса Кличко има 35 мача, от които е спечелил 34. През 1995 г. Виталий Кличко започва да се занимава с бокс, като постига не малко висоти и в този спорт. Успява да спечели световната титла при военнослужещите, а малко след това завоюва сребърен медал, където на финала отстъпва на Алексей Лезин, когото вече е побеждавал на военното първенство през същата година. Разминава се с олимпиадата в Атланта заради положителен допинг тест. В кръвта му са открити анаболни стероиди, които той е вземал за лечение на травма, но това не било достатъчно оправдание за олимпийския комитет и Виталий не успява да вземе участие в олимпиадата. Вместо него от Украинската спортна федерация изпращат брат му Владимир Кличко. След успешна кариера в аматьорския бокс (95 мача, 80 победи (72 с нокаут) и 15 поражения) дебютира на професионалния ринг едновременно с по-малкия си брат през ноември 1996 година. Състезава се до 2013 година. == Политика == През ноември 2005 година прекратява спортната си кариера, но през 2007 се завръща на професионалната сцена. От 2010 г. е лидер на украинската политическа партия УДАР ([[Украински демократичен алианс за реформи на Виталий Кличко|Украински Демократичен Алианс за реформа]]), която на парламентарните избори през 2012 година е на трето място с 14% от гласовете и 40 от 450 места във Върховната рада. През юни 2014 година е избран за кмет на Киев с 56,7% от гласовете. През февруари 2022 година, заедно с брат си, [[Владимир Кличко]], участва в боевете в защита на град Киев от [[Руско нападение над Украйна|руското нападение над Украйна]]. == Бележки == {{reflist}} == Външни препратки == * [http://boxrec.com/en/boxer/7033 Виталий Кличко в BoxRec] {{пост начало}} {{пост|Кмет на [[Киев]]|5 юни 2014|настояще|Галина Герега|}} {{пост край}} {{Портал|Биографии|Спорт|Украйна}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Кличко, Виталий}} [[Категория:Световни шампиони в тежка категория]] [[Категория:Украински боксьори]] [[Категория:Украински професионални боксьори]] [[Категория:Украински кикбоксьори]] [[Категория:Украински политици]] [[Категория:Кметове в Украйна]] [[Категория:Герои на Украйна]] [[Категория:Почетни граждани на Киев]] [[Категория:Киевчани]] [[Категория:Хора от Руско-украинската война]] ozm7nnn3zpg9ls341gs72y6svhf76dr 0 240926 12435192 11978451 2024-12-08T19:15:02Z Funnytu 88100 12435192 wikitext text/x-wiki {{Висше училище |име= Национален автономен университет на Мексико |основан= [[22 септември]] [[1910]]<ref name="discursoJustoSierra">{{cite web|author=[[Хусто Сиера Мендес]]|title=Discurso en el acto de la inauguración de la Universidad Nacional de México, el 22 de septiembre de 1910|url=http://www.ses.unam.mx/docencia/Lectura1.pdf|date=22 септември 1910|lang=es|quote='''¿Tenemos una historia? No. La Universidad mexicana que nace hoy no tiene árbol genealógico'''|format=PDF|достъп_дата=2011-04-28|архив_дата=2008-10-03|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20081003033913/http://www.ses.unam.mx/docencia/Lectura1.pdf}}</ref> |град= [[Мексико (град)|Мексико Сити]] |страна= [[Мексико]] |щат= |провинция= |родно_име= Universidad Nacional Autónoma de México |латинско_име= |картинка= [[Файл:Escudo-UNAM-escalable.svg|200px|]] |девиз=''Por mi raza hablará el espíritu'' |вид= публичен университет |финансиране= [[мексиканско песо|MXN]] 46 630 000 (2020)<ref name="planeacion.unam.mx">[https://www.planeacion.unam.mx/Agenda/2020/pdf/Agenda2020.pdf Escamilla, Jaime. «Agenda Estadística 2020». Dirección General de Planeación UNAM: 10-22, 70. Consultado el 13 de diciembre de 2020.]</ref> |преподаватели= 41 332 (към 2020 г.)<ref name="planeacion.unam.mx"/> |ръководител_титла= [[ректор]] |ръководител= Акад. Леонардо Ломели Ванегас |студенти= 360 883 (към 2020 г.)<ref name="planeacion.unam.mx"/> |цветове= |емблема= |членства= |бележки= |адрес= |сайт= [http://www.unam.mx/ unam.mx] |лого= |карта=Мексико }} [[Файл:UNAM-library-MURAL.jpg|мини|260п|Най-големият стенопис в света (1950 – 52); тази част изобразява доколониалното минало и е върху северната стена на университетската библиотека;<ref>[http://bc.unam.mx/ Biblioteca Central]</ref> дизайн на [[О'Горман]] (1905 – 1982)]] '''Националният автономен университет на Мексико''' ({{lang|es|Universidad Nacional Autónoma de México}}) е държавен [[университет]] в град [[Мексико (град)|Мексико]]. За всички латиноамериканци и особено за неговите студенти, а и в северните съседи [[САЩ]] и [[Канада]], е познат с инициалите си '''УНАМ'''. Основан е на [[21 септември]] [[1551]] г. и след тривековно просъществуване е временно закрит през [[1867]] г. от [[Бенито Хуарес]]. През [[1910]] г. в новото си превъплъщение се възражда като модерен университет по западно-европейски модел от общественика [[Хусто Сиера Мендес]] (1848 – 1912) като [[Либерализъм|либерална]] и модерна алтернатива на обвързания с [[Римокатолическа църква|католицизма]] бивш [[Кралски и папски университет на Мексико]]. УНАМ е единственият университет в [[Мексико]], който сред възпитаниците си има [[Нобелова награда|Нобелови лауреати]]. Това са [[Алфонсо Гарсия Роблес]] (мир), [[Октавио Пас]] (литература) и [[Марио Молина]] (химия). Основният му кампус, „Университетски град“ („Сиудад Университария“), е част от списъка на [[ЮНЕСКО]] за паметниците на [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|световното културно и природно наследство]]. == Основаване == В Нова Испания отец Фра Бартоломе де ла Касас прави първите постъпки за основаване на университет през 1537 г., „за да се даде на местните покорени племена достъп до по-високата испанска култура“<ref>{{Citation |title=www.unam.mx |url=http://www.unam.mx/patrimonio/resena.html |accessdate=2011-02-15 |archivedate=2010-11-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20101124034841/http://www.unam.mx/patrimonio/resena.html }}</ref> Официално университетът води началото си от кралския указ на Карлос V Испански от 22 септември 1551 г., основаващ Кралския университет на Мексико, първи на Американския континент. В хрониката „Латински диалози“ на Франциско де Сервантес де Саласар от 1554 г. се дава първото описание на тогавашните условия през първите дни от създаването му. === Исторически сгради === От средата на 16 век до средата на 20 век университетът се помещава в центъра на град Мексико, зад катедралата. * Първоначално се намира в една масивна постройка на улица „Ескалерияс“, където е до [[1594]] г. * През [[1584]] г. на същата улица, но на юг от Кралския дворец, до „Пласа Воладор“, започва да се строи новата университетска сграда. „Кралският Kанал“ отделял сградата от централния градски площад – „Пласа Майор“. * Поредното подновяване на университета става през [[1775]] г., когато изграждат новата [[барок]]ова сграда. Постройка била съставена от четири свързани в правоъгълник крила, с обширен вътрешен [[атриум]] и [[портик|портици]] на всяка страна към улиците на първия етаж. За испанската [[цивилизация]] барокът има особено значение и се свързва с т.нар. Златен век на испанската култура, както в [[архитектурен барок|архитектурата]], така и в [[барокова литература|литературата]] и [[барокова музика|музиката]]. Тези тенденции се усещат и в [[Нова Испания]]. <gallery class="center" caption="Исторически сгради на УНАМ"> ColegioMineriaDF.JPG|Паласио де минерѝя UpperfloorSanCarlosDF.JPG|Вътрешността на академията Сан Карлос: най-горния етаж и стъкления купол SanCarlosAcademyDF.JPG|Фасадата на академията Сан Карлос от улица Академия </gallery> С края на 18 век се налага ново културно течение – [[неокласицизъм|неокласицизмът]]. През [[1780]] г. в град Мексико се основава архитектурното училище „Академия де Сан Карлос“. Този факултет се настанява в новопостроената неокласическа постройка зад Двореца на Правителството на улица „Академия“. * През [[1789]] г. с указ на Карлос VI се ремоделира и цялата фасада на университета от стил барок в модерния за времето [[Неокласическа архитектура|неокласически стил]]. * Между 18. и 19 век се построява сграда (Паласио де минерѝя) за Инженерния и Минно-геоложкия факултети; днес там се помещава музей на минното дело и се смята за една от най-значимите сгради образци от този период. * Впоследствие факултетите по Архитектура и Инженерни науки се преместват в други сгради в центъра на града, а Училището по медицина се помещава в бившия Дворец на Инквизицията, на североизточния ъгъл на „Пласа де Санто Доминго“, дело на известния в Мексико архитект [[Педро де Арриета]], първопроходник на барока в Мексико през първата половина на 18. век. === Първи катедри === В духа на епохата първите катедри на университета били Гражданско право, Медицина и Философия, Теология и Канонично право. Впоследствие се добавят Архитектурен, Строителен и Минно-геоложки факултет. === Възпитаници === От „древния период“ са писателите [[Бернардо де Балбуена]] и [[Карлос де Сигуенса и Гонгора]], възпитаници на тази [[алма матер]]. За славата на университета свидетелства и авторът [[Хуан Руис де Аларкон]]. Възпитаник на архитектурния факултет е Мануел Толса, който проектира неокласическата сграда на университета. === По време на войната за независимост === През времето на войната за освобождаване на Мексико университетът както и страната западат. Между 1833 и [[1865]] г. се осъществяват няколко опита да се възроди до предвоенното си състояние. През 1865 г. университетът е временно затворен от [[император Максимилиян]]. След като бил просъществувал три века либералите на диктатора [[Бенито Хуарес]] окончателно го закриват през [[1867]] г. На негово място се основава „Подготвителната школа“ („Ескуела препаратория“) и до възраждането на университета през 1910 г. се говори за „период на школите“. == Новият университет == === Възстановяване === След близо 50-годишно прекъсване на централизирана академична дейност УНАМ е възстановен през 1910 г. Университетът обхванал първоначално Изящните изкуства, Бизнес, Политически науки, Юриспрунденция, Инженерство, Медицина, Нормалните гимназии и Националните подготвителни училища,<ref name="antecedentes">{{cite web |url= http://www.unam.mx/acercaunam/unam_tiempo/unam/antecedentes.html |title= UNAM through time – 1960 |accessdate= 18 октомври 2009 |архив_дата= 2009-09-18 |архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20090918223115/http://www.unam.mx/acercaunam/unam_tiempo/unam/antecedentes.html }}</ref> Негов пръв ректор става Хоакин Егия и Лис.<ref name="about1910">{{cite web|url= http://www.unam.mx/patrimonio/resena.html|title= Historia y desarrollo|accessdate= 15 февруари 2011|архив_дата= 2010-11-24|архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20101124034841/http://www.unam.mx/patrimonio/resena.html}}</ref> === Политически предизвикателства === Предизвикателствата пред новия университет били основно политически, дължащи се на продължаващата все още Мексиканска революция и на факта, че Федералното правителство упражнявало директен контрол върху уредбата на университета и учебните програми; някои се противопоставяли на установяването им поради идеологически причини. Тези противопоставяни довели до смущения във функцията на университета особено в моменти на политическа нестабилност, когато се стигнало до оставки в правителството, включително и на президента Диас. Първата студентска стачка е през 1912 г. в знак на протест срещу изпитните методи, въведени от декана на Юридическия факултет, Луис Кабрера. През юли на същата година мнозинството от студентите по право решават да напуснат университета и да се присъединят към новосъздаденото Свободна правна школа.<ref name="about1910"/> През 1914 г. усилията да самостоятелност на университета не се увенчават с успех.<ref name="about1910"/> === Герб, девиз и стачки === [[Файл:Jose Vasconcelos.jpg|мини|Хосе Васконселос през [[1914]] г. преди да е избран за ректор]] През [[1920]] г. [[Хосе Васконселос]] става ректор. През [[1921]] г. той създава герба на училището: изображенията на орел и кондор, облегнати на картата на Латинска Америка, от северната граница на Мексико до Огнена земя, с девиз „Духът ще говори за моята раса“. Усилията за независимост на университета продължават и в началото на 20-те години. В средата на 20-те втора вълна от студентски стачки се противопоставя на системата за оценяване. Стачките включват напускане на лекциите по право и сблъсъци с полицията в медицинския факултет. Много преподаватели подкрепяли студентите и в последвалите преговори в крайна сметка се стигнало до спечелване на автономност за университета. Учебното заведение не било повече подведомствено на Секретариата на общественото просвещение; ректорът на университета става окончателно крайна инстанция, премахвайки дотогавашното досадно объркване<ref name="timeline">{{cite web|url= http://www.100.unam.mx/index.php?option=com_wrapper&view=wrapper&Itemid=80&lang=en|title= UNAM Student Strikes, 1929 – 1968|accessdate= 15 февруари 2011|архив_дата= 2012-05-19|архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20120519222656/http://www.100.unam.mx/index.php?option=com_wrapper&view=wrapper&Itemid=80&lang=en}}</ref> === Преместване на нов терен === През 1943 г. се взема първоначалното решение за преместване на университета от различните сградите го в центъра на града до нов и консолидиран университетски кампус; решава се Сюдад университария (Университетският град) да бъде в Сан Анхел, на юг от града. Първият камък се полага на в основите на сградата на факултета по точни науки, първа сграда на Сюдад университария. Президентът Мигел Алеман Валдес се включва в церемонията на 20 ноември [[1952]] г. Университетският Олимпийски стадион е открит на същия ден. През [[1957]] г. е основан Докторатски съвет за уреждане и организиране на постбакалавърски следвания<ref name="стачки">{{cite web |url= http://historicaltextarchive.com/sections.php?action=read&artid=325|title= UNAM Student Strikes, 1929 – 1968|accessdate=15 февруари 2011 }}</ref> <gallery class="center" caption="Новите сгради на УНАМ"> Torre de Rectoría.jpg|Кулата на ректората CU-Mexico-rectoria-1.jpg|ректората с [[фреска|фреските]] на [[Давид Алфаро Сикейрос]] UNAM Ciudad Universitaria.jpg|панорамен изглед към централната библиотека UNAM Biblioteca Central.jpg|Централна библиотека на УНАМ Facultad de Ciencias.jpg|сградата на Природонаучния Факултет </gallery> === Нови стачки === Друга основна студентска стачка, отново по повод правилата за оценяване се вдига през 1966 г. Студентите нахлуват в Ректората и принуждават ректора да подаде оставка. Съветът на регентите не приема тази оставка, така че професорите също излизат на стачка, парализирайки университета и налагайки на съвета да приеме. През лятото в кампусите на няколко свързани с университета подготвителни училища избухват размирици; полицията окупира редица колежи, нанасяйки на протестиращите телесни повреди. През август 1968 г. се надига вълна от студентски протести срещу полицейските действия в основния кампус и на други университетски заведения в центъра на града. Протестите прерастват в Студентско движение, което освен друго настоява за оставката на шефа на полицията. Следват други по-чести и по многобройни протести през септември. === Клането в нощта на Тлателолко === {{основна|Погромът в Тлателолко}} На 2 октомври 1968 г. по време на среща на лидерите на студентите, армията атакува сградата Чиуауа в Тлателолко, където се намирали организираните студенти. Те също така стреляли срещу тълпата от 10 хиляди отвън, като задържали, ранили или убили много студенти (няколкостотин, или около хиляда)<ref name="radmex68">{{cite web|title=Mexico '68|url=http://www.radiodiaries.org/audiohistory/storypages/mexico.html|publisher=National Public Radio|accessdate=27 юли 2010}}</ref><ref>{{cite news|title=Memories of Massacre in Mexico|newspaper=Washington Post|date=14 февруари 2002|page=A21}}</ref><ref name="mh100301">{{cite news|title=Mexican leaders vow to open books on massacre|newspaper=The Miami Herald|date=3 октомври 2001}}</ref><ref name="wp100298">{{cite news|title=Unveiling A Hidden Massacre: Mexico Sets Honors For 300 Slain in '68|newspaper=The Washington Post|date=2 октомври 1998}}</ref><ref>{{cite news|title=Mexico's 1968 Massacre: What Really Happened?|url=http://www.npr.org/templates/story/story.php?storyId=97546687|accessdate=27 юли 2010|newspaper=NPR|date=1 декември 2008|author=Joe Richman|author2=Anayansi Diaz-Cortes}}</ref><ref name="bbc100208">{{cite web|title=The most terrifying night of my life|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/americas/7646473.stm|publisher=BBC News|accessdate=27 юли 2010|date=2 октомври 2008}} „Human rights groups and foreign journalists have put the number of dead at around 300.“</ref><ref>Fernando Gutiérrez Barrios, „PROBLEMA ESTUDIANTIL“, 3 октомври 1968, in ADFS, Exp. 11-4-68, L-44, H-292.</ref> Събитията са отразени в много произведения на мексиканската литература и кинематография. Най-известните две са филмът на [[Хорхе Фонс]] „Червено зазоряване“<ref name="зазоряване">{{cite web|url= http://cinemexicano.mty.itesm.mx/peliculas/rojo.html|accessdate= 15 февруари 2011 | title = Rojo amanecer (1989) | publisher = cinemexicano.mty.itesm.mx | archiveurl = https://web.archive.org/web/20071011002625/http://cinemexicano.mty.itesm.mx/peliculas/rojo.html | archivedate = 2007-10-11}}</ref> и книгата „Нощта на Тлателолко“ на [[Елена Понятовска]].<ref name="Понятовска">{{cite web|url= http://search.barnesandnoble.com/La-noche-de-Tlatelolco/Elena-Poniatowska/e/9789684114258|accessdate= 15 февруари 2011 | title = La noche de Tlatelolco: Testimonios de historia oral (Massacre in Mexico) | publisher = search.barnesandnoble.com | archiveurl = https://web.archive.org/web/20110827134303/http://search.barnesandnoble.com/La-noche-de-Tlatelolco/Elena-Poniatowska/e/9789684114258 | archivedate = 2011-08-27}}</ref> Протестите продължават и след това. Само десет дни по-късно се откриват [[Летни олимпийски игри 1968|Олимпийските игри]] на стадиона на университета. Учебните занятия са прекратени за времето на игрите. Едва доста по-късно се постига напредък към възстановяването на реда. === Опити за децентрализация === През 1970-те и 1980-те години се откриват сателитни колежи в други части на Мексико и близките райони за децентрализиране на системата. Няколко незначителни студентски стачки избухват най-вече по повод оценяването и учебната програма. Последната мащабна студентска стачка в университета избухва през 1999 – 2000 г. за почти една година, протестирайки предложение за събиране на семестриална такса еквивалентна на 150 американски долара от онези студенти, които биха могли да си го позволят. Нито една от страните не се съгласила с резултатите на референдуми по тези въпроси, съответно организирани от едната или ответната страна. В изпълнение на съдебно решение полицията щурмува сгради, окупирани от стачкуващите на 7 февруари 2000 г., преустановявайки по този начин стачката.<ref name="NYT">Preston, Julia (1999)[http://www.nytimes.com/library/world/americas/060899mexico-student-strike.html ''University Officials Yield to Student Strike in Mexico''] June 8. Посетен на 14 февруари 2006 from [[The New York Times]] site</ref><ref name="NYT4">Preston, Julia (2000) [http://www.nytimes.com/library/world/americas/012200mexico-strike.html ''Big Majority Votes to End Strike at Mexican University''] 21 януари 2000. Посетен на 14 февруари 2006 from The New York Times site</ref><ref name="BBC">[http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/americas/633046.stm ''Mexican police storm university''] 7 февруари 2000. Посетен на 14 февруари 2006 from the [[BBC]]site</ref> === 100-годишен юбилей === През 2009 г. университетът е награден с Наградата на принца на Астурия за комуникация и хуманитарни науки.<ref name="prince-of-asturias">{{cite web|url=http://fundacionprincipedeasturias.org/en/press/news/mexico-university-prince-of-asturias-award-laureate-for-communication-and-humanities/|title=The National Autonomous University of Mexico, Prince of Asturias Award Laureate for Communication and Humanities|date=10 юни 2009|publisher=Prince of Asturias Foundation|accessdate=19 октомври 2009|location=Oviedo|архив_дата=2011-08-25|архив_уеб_адрес=https://archive.is/20110825015846/http://fundacionprincipedeasturias.org/en/press/news/mexico-university-prince-of-asturias-award-laureate-for-communication-and-humanities/}}</ref> Така започна честването на 100-годишнината, заедно с някои други мероприятия, които продължават и през 2011 г.<ref name="celebra">{{cite news |title=UNAM celebra desde ahora su centenario |url=http://impreso.milenio.com/node/8657952 |newspaper=Milenio online |publisher=Milenio |location=Mexico City |date=16 октомври 2009 |accessdate=16 октомври 2009 |lang=es |archivedate=2009-10-20 |archive-url=https://web.archive.org/web/20091020140055/http://impreso.milenio.com/node/8657952 }}</ref> == Съвременният университетски град == Издигнат на [[вулкан|вулканична почва]], университетският град на Мексико сити е разположен южно от столицата на страната на необработваем и негостоприемен терен известен като „Камънакът“ (Ел Педрегал, исп.: „Pedregal“), който е замръзнал във вкаменена [[лава]], изригната от няколкото близки вулкана преди около 6 хил. или повече години. Още от древно време насам „Камънакът“ привлича местните да се дивят, но не и да се заселват на този екзотичен пейзаж.<ref name="intro">{{cite web |url= http://www.unam.mx/patrimonio/index.html |title= Patrimonio Cultural de Humanidad |accessdate= 15 февруари 2011 |архив_дата= 2010-11-22 |архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20101122122301/http://www.unam.mx/patrimonio/index.html }}</ref> В началото на 1940-те години се решава този терен да поеме новите сгради на университета. Дотогава те са разпръснати из центъра на град на Мексико. Построен между 1950 и 1954 г., университетът илюстрира върхов момент в политическия и културен живот на Мексико и кулминацията на мексиканския революционен процес от 1910 г. насам. Сградите на университета отразяват както тенденциите в модерната световна архитектура, така носят и следите на местната мексиканска архитектурна традиция. Повече от 60 архитекти проектират един от най-емблематичните комплекси на съвременно Мексико. Комплексът е под защитата на ЮНЕСКО като световен паметник на културата. Определен е на основание критерии 1, 2 и 4: * (1). Представлява архитектурен шедьовър, израз на човешкия строителен гений; * (2). Явява се символ на културния обмен между местните и придошлите култури обединили се от този географски район; * (4). Пример е на изключителен тип конструкция в хармония с околния пейзаж. Впечатляващи са монументалните цветни пана, посветени на различни, исторически, социални или етнографски теми: толерантност, диалог, разнообразие, регионализъм и интернационализъм, абстракционизъм, разпространение на религиите, центроамерикански корени на съвременната мексиканска култура, човекът и атомната енергия за мир, съвремие, технологии, познания, прогрес. Университетският град е пример за модерния [[урбанизъм]] и едновременно с това съхранява местните културни традиции. УНАМ и университетът на [[Венецуела]] в [[Каракас]] са единствените мащабни строежи с образователна цел, построени в Латинска Америка през 1940-те години.<ref name="intro"/> == Ресурси == Инфраструктурата, научните фондове и ресурсите на УНАМ са най-добрите за страната. Научните богатства на университета включват множество лаборатории и научни институти:<ref>[https://www.fisica.unam.mx//index.php?option=com_content&task=view&id=110&Itemid=140 Laboratorios Instituto de Física]</ref><ref>{{Citation |title=Laboratorios de Nanociencias |url=http://www.fisica.unam.mx/nuevonano/regina/index.php?option=content&task=view&id=4&Itemid=4 |accessdate=2011-02-15 |archivedate=2007-05-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070513202537/http://www.fisica.unam.mx/nuevonano/regina/index.php?option=content&task=view&id=4&Itemid=4 }}</ref><ref>[https://www.fisica.unam.mx//index.php?option=content&task=view&id=112&Itemid=140 Laboratorios de Microscopía]</ref><ref>{{Citation |title=Laboratorios de Ingeniería |url=http://www.iingen.unam.mx/C11/Laboratorios/default.aspx |accessdate=2011-02-15 |archivedate=2007-04-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070418191141/http://www.iingen.unam.mx/C11/Laboratorios/default.aspx }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.geofisica.unam.mx/posgrado/infraestructura.php |заглавие=Laboratorios de Ciencias de la Tierra |достъп_дата=2011-02-15 |архив_дата=2007-04-16 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070416062412/http://www.geofisica.unam.mx/posgrado/infraestructura.php }}</ref><ref>[http://www.ccmc.unam.mx/investiga/cat/cat_infra.html Laboratorio de Catálisis]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Citation |title=Laboratorios de Materia Condensada |url=http://www.ccmc.unam.mx/general/infra/infra_lab.html |accessdate=2011-02-15 |archivedate=2007-06-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070609113025/http://www.ccmc.unam.mx/general/infra/infra_lab.html }}</ref><ref>{{Citation |title=Laboratorio de Ablación Laser |url=http://www.ccmc.unam.mx/general/infra/laboratorios/ablacionlaser/lab_ablacionlaser.html |accessdate=2011-02-15 |archivedate=2007-07-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070714162043/http://www.ccmc.unam.mx/general/infra/laboratorios/ablacionlaser/lab_ablacionlaser.html }}</ref><ref>{{Citation |title=Laboratorios de Ingeniería Ambiental |url=http://dgep.posgrado.unam.mx/ambiental/Archivos/infraestructura.html |accessdate=2011-02-15 |archivedate=2007-05-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070510065334/http://dgep.posgrado.unam.mx/ambiental/Archivos/infraestructura.html }}</ref><ref>{{Citation |title=Laboratorio de Arqueología |url=http://swadesh.unam.mx/laboratorios/prospArqueologica.html |accessdate=2011-02-15 |archivedate=2007-04-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070406161135/http://swadesh.unam.mx/laboratorios/prospArqueologica.html }}</ref><ref>[http://www.netlab.unam.mx/ NetLab]</ref><ref>{{Citation |title=Laboratorio de Metrología |url=http://www.cinstrum.unam.mx/grupos/laboratorio.jsp?id=9&info=infraestructura |accessdate=2011-02-15 |archivedate=2007-04-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070427001809/http://www.cinstrum.unam.mx/grupos/laboratorio.jsp?id=9&info=infraestructura }}</ref><ref>{{Citation |title=Infraestructura Odontología |url=http://132.248.76.38/licenciatura/porque_fo.html |accessdate=2011-02-15 |archivedate=2007-03-07 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070307115543/http://132.248.76.38/licenciatura/porque_fo.html }}</ref><ref>[http://www.fquim.unam.mx/sitio/qana.asp Infraestructura Química]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Citation |title=Laboratorio de Fotofísica |url=http://www.cinstrum.unam.mx/grupos/laboratorio.jsp?id=19 |accessdate=2011-02-15 |archivedate=2007-04-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070408020314/http://www.cinstrum.unam.mx/grupos/laboratorio.jsp?id=19 }}</ref> * 143 специализирани библиотеки * Мексиканската национална библиотека * Национален център за борба с природни бедстия (Centro Nacional de Prevención de Desastres Naturales) * Национална сеизмологична служба (Servicio Sismológico Nacional) * Пост за наблюдение на вулкана Попокатепетл (Monitoreo del Volcán Popocatépetl) * Национална океанографска мрежа (Red Mareográfica Nacional) * 2 океанографски кораба „El Puma“ за Тихоокеанските води и Морето на Кортес и „Justo Sierra“ изучаващ водите на Мексикансия залив и Карибско море; както и ред изследователски платформи * Национална астрономическа обсерватория в Сан Педро Мартир в Долна Калифорния (Observatorio Astronómico Nacional en San Pedro Mártir * [[Сцинтилационна интерпланетарна обсерватория]] (Observatorio de Centelleo Interplanetario) * Голям телескоп на Канарските острови (Gran Telescopio de Isla Canarias) * Детектор за нтиматерия на борда на Медународната космическа станция * Ядрени реактори * Ускорители на елементрани частици * Спътници * Високоразделителни елетронни микроскопи * позитронни томографи (Biograph PET-CT) и други<ref>[http://www.facmed.unam.mx/publicaciones/gaceta/mar102k7/g_alta.html PET-CT 64 cortes]</ref><ref>[http://www.facmed.unam.mx/publicaciones/gaceta/feb252k7/g_ceremonia.html Gaceta FacMed; Nuevas Instalaciones y Equipo]</ref><ref>[http://www.medical.siemens.com/webapp/wcs/stores/servlet/ProductDisplay?storeId=10001&langId=-11&catalogId=-11&catTree=100001,12781,12752&level=0&productId=143899 Biograph PET-CT]</ref> * Три мини резервата за екологични проучвания „El Pedregal de San Ángel“, „Chamela“ и „Los Tuxtlas“ и един в процес на изграждане – „Coantepec“ в Морелос * Обширна ботаническа градина * Национален билкарник (хербарий) * Адаптивен (учещ) суперкомпютър * един от най-мощните латиноамерикански суперкомютри „KanBalam“ * Електроцентрала с възстановяващи се източници * Участие в изграждането на най-големите световни телескопи * Културен теле канал с 21 милиона абонати * Радио УНАМ (Radio UNAM, XEUN-AM – 860kHz, XEUN-FM – 96.1MHz, XEYU-OC – 9600kHz == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.unam.mx Официален сайт на УНАМ] {{Нормативен контрол}} [[Категория:Обекти на световното наследство в Мексико]] [[Категория:Сгради и съоръжения в град Мексико]] [[Категория:Организации в град Мексико]] [[Категория:Университети в Мексико]] [[Категория:Основани в Мексико през 1910 година]] 28xndttxdk5t5yhzf4ipfqoyxx52zky 0 244790 12434834 12021596 2024-12-08T13:12:49Z 87.121.49.169 /* Растителност, полезни изкопаеми */ 12434834 wikitext text/x-wiki {{География на държава | име = Сърбия | снимка = Serbia022 02.png | описание = | карта = | континент = [[Европа]] | регион = [[Югоизточна Европа]]<br>[[Балкански полуостров|Балкански п-ов]] | координати = | площ място = | km площ = 77 490 | процент земя = | процент вода = | km брегова линия = | граници = 166 km – [[Унгария]]<br>476 km – [[Румъния]]<br>341 km – [[България]]<br>62 km – [[Северна Македония]]<br>352 km – [[Косово]]<br>124 km – [[Черна гора]]<br>302 km – [[Босна и Херцеговина]]<br>242 km – [[Хърватия]] | най-висока точка = [[Миджур]] 2168 m | най-ниска точка = десен бряг на река [[Дунав]], при устието на [[Тимок]], граница с България 33 m | най-дълга река = [[Дунав]],<br>[[Тиса]],<br>[[Сава (река)|Сава]],<br>[[Велика Морава]],<br>[[Западна Морава]],<br>[[Южна Морава]],<br>[[Дрина]],<br>[[Тимок]] | най-голямо езеро = | климат = умереноконтинентален | терен = | природни ресурси = | природни опасности = | екологични проблеми = | изключителна икономическа зона = | бележки = }} '''[[Сърбия]]''' е [[държава]], разположена в северната част на [[Балканския полуостров]] (''в тази статия географията на Сърбия се разглежда отделно от самопровъзгласилата се [[Косово|Република Косово]]''). == Географско положение, граници, големина == Сърбия заема големи райони от северните и централни части на Балканския полуостров. На север граничи с [[Унгария]] (166 km), на североизток с [[Румъния]] (476 km), на изток с [[България]] (341 km), на юг със [[Северна Македония]] (62 km) и [[Косово]] (352 km), на югозапад с [[Черна гора]] (124 km), на запад с [[Босна и Херцеговина]] (302 km) и [[Хърватия]] (242 km). В тези си граници площта на страната възлиза на 77 490 km², от които 55 960 km² за [[Сърбия]] и 21 530 km² за автономната област [[Войводина]]. Тя е без излаз на [[море]]. Достъпа ѝ до [[Адриатическо море]] е свободен през [[Черна гора]], а по река [[Дунав]] корабоплаването предвижда свободен достъп до вътрешността на [[Европа]] и [[Черно море]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article101442.html «Большая Советская Энциклопедия» – Сербия, (раздел Природа), т. 23, стр. 278]</ref> Територията на Сърбия се простира между 42°13′ и 46°11′с.ш. и между 18°50′ и 22°45′и.д. Крайните точки на страната са следните: * крайна северна точка – ({{coord|46|11|24|N|19|39|42|E}}), на границата с [[Унгария]]. * крайна южна точка – ({{coord|42|13|53|N|21|41|57|E}}), на границата със [[Северна Македония]], пре македонското село Сланище. * крайна западна точка – ({{coord|45|49|00|N|18|50|20|E}}), на десния бряг на река [[Дунав]], на границата с [[Хърватия]]. * крайна източна точка – ({{coord|44|32|40|N|22|45|32|E}}), на десния бряг на река [[Дунав]], на границата с [[Румъния]]. == Релеф == {{основна|Планини в Сърбия}} Северната част на страната е равнинна и се заема от южната периферия на [[Среднодунавска низина|Среднодунавската низина]]. В нея се издига изолирания „планински масив“ [[Фрушка гора]] с максимална височина 539 m. Големи части от Сърбия разположени южно от десните брегове на реките [[Сава (река)|Сава]] и [[Дунав]] се заемат от ниски и средновисоки планини и масиви от т.нар. Сръбска планинска земя на запад и Източносръбските планини на изток, включващи планините Повлен (1346 m), Беляница (1336 m), [[Златибор]] (1496 m), Чемерна (1579 m), [[Копаоник]] (2017 m), [[Сува планина]] (1808 m) и др. До отделянето на самопровъзгласилата се [[Косово|Република Косово]] най-високата точка на страната се издигала в [[Шар планина]], на границата със [[Северна Македония]] (2748 m). Сега най-високата точка се явява връх [[Миджур]] (2168 m), в [[Стара планина]], на границата с [[България]].<ref name="bse"/> == Климат == Климатът на страната е умереноконтинентален. Средната януарска температура в равнинните части е от 0 до -1°С, а средната юлска – от 18 до 23°С. Годишната сума на валежите варира от 500 – 800 mm в [[Среднодунавска низина|Среднодунавската низина]] до 1500 mm във високите части.<ref name="bse"/> == Води == [[Файл:Serbia drainage basins.gif|мини|200п|Главните реки в '''[[Сърбия]]''' и техните речни басейни (включва и [[Косово]])]] {{основна|Списък на реките в Сърбия}} 98% от територията на Сърбия принадлежи към Черноморския водосборен басейн. През северната част на страната преминава голям участък от течението на река [[Дунав]]. Нейните основни притоци са [[Тиса]], [[Сава (река)|Сава]] с десните си притоци [[Дрина]] и [[Колубара]], [[Велика Морава|Морава]] със сътавящите я реки [[Западна Морава|Западна]] и [[Южна Морава]], [[Тимок]]. В крайния югоизточен ъгъл на страната протичат реките [[Пчиня]] (ляв приток на [[Вардар]]) и [[Драговищица (река)|Драговищица]] (десен приток на [[Струма]]), които принадлежат към Беломорския водосборен басейн. Покрай големите реки [[Дунав]], [[Драва]], [[Тиса]] и [[Сава (река)|Сава]] има множество крайречни езера. Най-голямото езеро в страната е [[Власинско езеро|Власинското езеро]], разположено в близост до българската граница.<ref name="bse"/> == Растителност, полезни изкопаеми == Северната част на Сърбия е земеделски усвоена и се явява главния селскостопански район на страната. Големи участъци в междупланинските долини и котловини са заети от овощни и зеленчукови градини. Горите, предимно букови заемат около 30% от територията ѝ и са разпространени основно в планините. По долината на река [[Велика Морава|Морава]] се разработват находища на черни и кафяви въглища, находища на медна руда има в Източноспъбските планини (градовете [[Бор (Сърбия)|Бор]] и [[Майданпек]]), а на нефт и газ – във [[Войводина]].<ref name="bse"/> скибиди доп доп == Вижте също == * [[Градове в Сърбия]] == Източници == <references /> {{Европа-модел|География на|География страните в Европа}} {{Река Дунав}} {{Портал|География|Сърбия}} [[Категория:География на Сърбия| ]] ehhmizjejrqddbgea9m44uusrhjli9f 12435349 12434834 2024-12-08T22:40:10Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/87.121.49.169|редакции на 87.121.49.169]] ([[User talk:87.121.49.169|б]].), към версия на 87.121.155.36 12021596 wikitext text/x-wiki {{География на държава | име = Сърбия | снимка = Serbia022 02.png | описание = | карта = | континент = [[Европа]] | регион = [[Югоизточна Европа]]<br>[[Балкански полуостров|Балкански п-ов]] | координати = | площ място = | km площ = 77 490 | процент земя = | процент вода = | km брегова линия = | граници = 166 km – [[Унгария]]<br>476 km – [[Румъния]]<br>341 km – [[България]]<br>62 km – [[Северна Македония]]<br>352 km – [[Косово]]<br>124 km – [[Черна гора]]<br>302 km – [[Босна и Херцеговина]]<br>242 km – [[Хърватия]] | най-висока точка = [[Миджур]] 2168 m | най-ниска точка = десен бряг на река [[Дунав]], при устието на [[Тимок]], граница с България 33 m | най-дълга река = [[Дунав]],<br>[[Тиса]],<br>[[Сава (река)|Сава]],<br>[[Велика Морава]],<br>[[Западна Морава]],<br>[[Южна Морава]],<br>[[Дрина]],<br>[[Тимок]] | най-голямо езеро = | климат = умереноконтинентален | терен = | природни ресурси = | природни опасности = | екологични проблеми = | изключителна икономическа зона = | бележки = }} '''[[Сърбия]]''' е [[държава]], разположена в северната част на [[Балканския полуостров]] (''в тази статия географията на Сърбия се разглежда отделно от самопровъзгласилата се [[Косово|Република Косово]]''). == Географско положение, граници, големина == Сърбия заема големи райони от северните и централни части на Балканския полуостров. На север граничи с [[Унгария]] (166 km), на североизток с [[Румъния]] (476 km), на изток с [[България]] (341 km), на юг със [[Северна Македония]] (62 km) и [[Косово]] (352 km), на югозапад с [[Черна гора]] (124 km), на запад с [[Босна и Херцеговина]] (302 km) и [[Хърватия]] (242 km). В тези си граници площта на страната възлиза на 77 490 km², от които 55 960 km² за [[Сърбия]] и 21 530 km² за автономната област [[Войводина]]. Тя е без излаз на [[море]]. Достъпа ѝ до [[Адриатическо море]] е свободен през [[Черна гора]], а по река [[Дунав]] корабоплаването предвижда свободен достъп до вътрешността на [[Европа]] и [[Черно море]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article101442.html «Большая Советская Энциклопедия» – Сербия, (раздел Природа), т. 23, стр. 278]</ref> Територията на Сърбия се простира между 42°13′ и 46°11′с.ш. и между 18°50′ и 22°45′и.д. Крайните точки на страната са следните: * крайна северна точка – ({{coord|46|11|24|N|19|39|42|E}}), на границата с [[Унгария]]. * крайна южна точка – ({{coord|42|13|53|N|21|41|57|E}}), на границата със [[Северна Македония]], пре македонското село Сланище. * крайна западна точка – ({{coord|45|49|00|N|18|50|20|E}}), на десния бряг на река [[Дунав]], на границата с [[Хърватия]]. * крайна източна точка – ({{coord|44|32|40|N|22|45|32|E}}), на десния бряг на река [[Дунав]], на границата с [[Румъния]]. == Релеф == {{основна|Планини в Сърбия}} Северната част на страната е равнинна и се заема от южната периферия на [[Среднодунавска низина|Среднодунавската низина]]. В нея се издига изолирания „планински масив“ [[Фрушка гора]] с максимална височина 539 m. Големи части от Сърбия разположени южно от десните брегове на реките [[Сава (река)|Сава]] и [[Дунав]] се заемат от ниски и средновисоки планини и масиви от т.нар. Сръбска планинска земя на запад и Източносръбските планини на изток, включващи планините Повлен (1346 m), Беляница (1336 m), [[Златибор]] (1496 m), Чемерна (1579 m), [[Копаоник]] (2017 m), [[Сува планина]] (1808 m) и др. До отделянето на самопровъзгласилата се [[Косово|Република Косово]] най-високата точка на страната се издигала в [[Шар планина]], на границата със [[Северна Македония]] (2748 m). Сега най-високата точка се явява връх [[Миджур]] (2168 m), в [[Стара планина]], на границата с [[България]].<ref name="bse"/> == Климат == Климатът на страната е умереноконтинентален. Средната януарска температура в равнинните части е от 0 до -1°С, а средната юлска – от 18 до 23°С. Годишната сума на валежите варира от 500 – 800 mm в [[Среднодунавска низина|Среднодунавската низина]] до 1500 mm във високите части.<ref name="bse"/> == Води == [[Файл:Serbia drainage basins.gif|мини|200п|Главните реки в '''[[Сърбия]]''' и техните речни басейни (включва и [[Косово]])]] {{основна|Списък на реките в Сърбия}} 98% от територията на Сърбия принадлежи към Черноморския водосборен басейн. През северната част на страната преминава голям участък от течението на река [[Дунав]]. Нейните основни притоци са [[Тиса]], [[Сава (река)|Сава]] с десните си притоци [[Дрина]] и [[Колубара]], [[Велика Морава|Морава]] със сътавящите я реки [[Западна Морава|Западна]] и [[Южна Морава]], [[Тимок]]. В крайния югоизточен ъгъл на страната протичат реките [[Пчиня]] (ляв приток на [[Вардар]]) и [[Драговищица (река)|Драговищица]] (десен приток на [[Струма]]), които принадлежат към Беломорския водосборен басейн. Покрай големите реки [[Дунав]], [[Драва]], [[Тиса]] и [[Сава (река)|Сава]] има множество крайречни езера. Най-голямото езеро в страната е [[Власинско езеро|Власинското езеро]], разположено в близост до българската граница.<ref name="bse"/> == Растителност, полезни изкопаеми == Северната част на Сърбия е земеделски усвоена и се явява главния селскостопански район на страната. Големи участъци в междупланинските долини и котловини са заети от овощни и зеленчукови градини. Горите, предимно букови заемат около 30% от територията ѝ и са разпространени основно в планините. По долината на река [[Велика Морава|Морава]] се разработват находища на черни и кафяви въглища, находища на медна руда има в Източноспъбските планини (градовете [[Бор (Сърбия)|Бор]] и [[Майданпек]]), а на нефт и газ – във [[Войводина]].<ref name="bse"/> == Вижте също == * [[Градове в Сърбия]] == Източници == <references /> {{Европа-модел|География на|География страните в Европа}} {{Река Дунав}} {{Портал|География|Сърбия}} [[Категория:География на Сърбия| ]] c5dq1vuv903pdi6z480eoan0dddjvvg 0 246755 12434931 12429636 2024-12-08T14:59:28Z Мико 4542 12434931 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Петгъс | име-местно = Πεντάλοφος | изглед = Petgas.JPG | изглед-описание = Изглед на селото | област = Централна Македония | карта3 = Кукушко | дем = Пеония | географска-област = [[Боймия]] | височина = 450 | демоним = петгъжа̀ни<ref>Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 313.</ref> }} '''Пѐтгъс'''<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687</ref> ({{lang|el|Πεντάλοφος}}, ''Пендалофос'', [[катаревуса]]: ''Πεντάλοφον'', ''Пендалофон'', до 1926 година ''Πέτγα'', ''Петга''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/171485 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], част от дем [[Пеония (дем)|Пеония]] в административна област [[Централна Македония]]. == География == Селото е разположено на 450 m надморска височина,<ref name="Симовски 64">{{Симовски|2|64}}</ref> на 6 km югозападно от демовия център [[Гумендже]] (Гумениса) в югоизточните склонове на планината [[Паяк]] (Пайко). Край селото е разположен [[Петгъски манастир|Петгъският манастир „Свети Никодим Светогорец“]], метох на атонския [[Симонопетра]].<ref name="Ген"/> == История == === В Османска империя === [[Файл:Petgas church icon.JPG|ляво|мини|250п|Заличен стенопис пред входа на църквата „[[Св. св. Петър и Павел (Петгъс)|Св. св. Петър и Павел]]“]] На 1900 m югоизточно от селото и на 2300 m северозападно от [[Геракарци]] (Гераконас), от дясната страна на коларския път Петгъс – Геракарци, в местността Тумба на естествен хълм е открито антично селище, обявено в 1996 година за защитен паметник.<ref name="Διαρκής κατάλογος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=19848&v17= | заглавие = ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996 | достъп_дата = 26 юни 2018 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | цитат = | език = | архив_дата = 2021-07-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20210709182934/http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=19848&v17= }}</ref> В XIX век Пилорик е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Църквата „[[Св. св. Петър и Павел (Петгъс)|Св. св. Петър и Павел]]“ е от средата на XIX век.<ref name="Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://debian.itbiz.gr/filokalia2/index.php?option=com_docman&task=doc_download&gid=52 | заглавие = 6. Ιερός ναός Αγίων Πέτρου και Παύλου Πεντάλοφου | достъп_дата = 24 юни 2014 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού | цитат = | език = }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Петгиз (''Petjes, Petgiz''),<ref>{{Австрийска карта}}</ref> на картата на [[Йоргос Кондоянис]] е отбелязано като Петгас (''Πέτγας''), християнско село. Според [[Николаос Схинас]] („[[Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας]]“) в средата на 80-те години на XIX век Петгис (''Πέτγκις'') е село с 38 християнски семейства.<ref name="lithoksou">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lithoksou.net/p/plithysmos-kai-oikismoi-tis-perioxis-gianitson-1886-%E2%80%93-1927 | заглавие = Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 | достъп_дата = 14 юли 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = lithoksou.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Петгъс живеят 330 [[българи]] християни.<ref>{{МЕС|147}}</ref> Според [[Христо Силянов]] след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в 1904 година цялото село минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{Силянов|2|126}}</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година селото (''Petgaz'') има 376 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|102-103}}</ref> [[Файл:Petgas church.JPG|мини|250п|Църквата „[[Св. св. Петър и Павел (Петгъс)|Св. св. Петър и Павел]]“]] [[Файл:Report from the Bulgarian Trade Agency in Thessaloniki about the Ottoman army's violence against the Bulgarian population.jpg|дясно|мини|250п|Доклад на Янко Пеев, управляващ Солунското търговско агентство, относно относно оплакване на кметове на български села, включително и Петгъс, пред Хилми паша за золуми над българите от страна на османския аскер, 22 ноември 1908 година]] След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1909 година жителите на селото (''Пет гъз'') изпращат следната телеграма до Отоманския парламент: {{цитат|Макар че населението от селото ни да е чисто българско, от четири години насам училището и черквата ни са затворени. Причините за затварянето им не знаем. Молим да се дадат нужните заповеди за отварянето им. От името на населението кмет Иван, член Гоно.<ref>{{Македония Сборник|538}}</ref>}} Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор [[Никола Хърлев]] през 1909 година в ''Петгъз'' има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради [[Закон за спорните черкви и училища|статуквото]].<ref name="Извори 86">{{cite book |title= Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Хърлев |first=Никола |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 86 }}</ref> По данни на Екзархията в 1910 година ''Петгъсъ'' е чифлигарско село с 65 семейства, 323 жители българи и една черква.<ref>{{Боймия|63}}</ref> В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (''Πέτγας'') има 300 [[Българска екзархия|екзархисти]] и 50 [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]].<ref name="lithoksou"/><ref>{{cite book | title = Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου | last = Χαλκιόπουλος | first = Αθανάσιος | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1910 | edition = | publisher = | location = Αθήναι | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] двама души от Петгъс са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|869}}</ref> === В Гърция === По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] Петгъс попада в Гърция. Местният български учител получава заплашително писмо от гърците: {{Цитат|Учительо Благий. Много Ви се моля да учиш учениците ти на елинска писменост, а не на българска, зщаото ще развалят тишината ви елинските учители... ако не чуете ще пострадате... Македония елинска беше, здраво елинска [е] и ще бъде здраво елинска, защото нашите проливат кръв като река всеки ден заради това място...<ref>{{Генов|179}}</ref>}} В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Петгас (''Πέτγας'') като село със 182 мъже и 149 жени.<ref name="lithoksou"/> [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Петгаз'' има 120 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|28}}</ref> От 65 български семейства към 1912 година до 1928 година в България се изселват 20 семейства<ref name="Боймия 66"/> или 114 души<ref name="Симовски 64"/> и в селото остават 45 български семейства.<ref name="Боймия 66">{{Боймия|66}}</ref> Ликвидирани са 20 имота на жители, преселили се в България.<ref name="lithoksou"/> В 20-те години на XX век в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година селото е чисто бежанско с 27 бежански семейства и 104 жители.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> В 1926 година името на селото е променено на Пендалофон.<ref name="Симовски 64"/> В 1940 година в селото има 319 жители, от които само 40 бежанци, тъй като останалите се изселват в полските села.<ref name="Симовски 64"/> В 1947 година по време на Гражданската война жителите на селото насилствено са изселени в полските ениджевардарски села.<ref name="Симовски 64"/> Селото традиционно се занимава със скотовъдство, като частично произвежда и пшеница и картофи.<ref name="Симовски 64"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Петгъс на 31 юли 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Цигарчи камен<ref name="Ген">{{Генщаб}}</ref> || Τσιγάρτσι Κάμιν|| Ксиролития|| Ξηρολιθιά<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен 147а 1969|1049}}</ref>||възвишение на ЮИ от [[Рамна (дем Пеония)|Рамна]] и на С от [[Цигарево]]<ref name="Ген"/> |- || Голем дол<ref name="Ген"/>|| Γκολέμ Ντόλ|| Мегалос Лакос|| Μεγάλος Λάκκος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||река на Ю от [[Рамна (дем Пеония)|Рамна]]<ref name="Ген"/> |- || Дуков рид<ref name="Ген"/>|| Δούκοφριτ|| Рахи Дука|| Ράχη Δούκα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||възвишение на ЮЗ от [[Рамна (дем Пеония)|Рамна]]<ref name="Ген"/> |- || Бесина<ref name="Ген"/>|| Μπεσίνα|| Лекани|| Λεκάνη<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност на З от [[Рамна (дем Пеония)|Рамна]]<ref name="Ген"/> |- || Бачилка<ref name="Ген"/>|| Μπατσίλκο|| Тирокомейон|| Τυροκομεΐον<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||възвишение на ЮЗ от Петгъс и на СЗ от [[Рамна (дем Пеония)|Рамна]]<ref name="Ген"/> |- || Грамайци<ref name="Ген"/>|| Γκραμάϊτσι|| Петротон|| Πετρωτόν<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||възвишение на ЮЗ от Петгъс и на С от [[Рамна (дем Пеония)|Рамна]] (529,6 m)<ref name="Ген"/> |- || Пресекта<ref name="Ген"/>|| Πρεσέκτα|| Ставродроми|| Σταυροδρόμι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност на ЮЗ от Петгъс<ref name="Ген"/> |- || Берковица<ref name="Ген"/>|| Μπέρκοβιτς|| Ститос|| Στήθος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||възвишение на З от Петгъс<ref name="Ген"/> |- || Албанджинде<ref name="Ген"/>|| Άλμπαντσίντε|| Агриомилиес|| Άγριομηλιές<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||възвишение на СЗ от Петгъс<ref name="Ген"/> |- || Муркова тумба<ref name="Ген"/>|| Μούρκοβα Τούμπα|| Псилома|| Ψήλωμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||възвишение на И от Петгъс (422 m)<ref name="Ген"/> |} {{Преброяване Гърция|331<ref name="Симовски 64"/>|302<ref name="Симовски 64"/>|266<ref name="Симовски 64"/>|319<ref name="Симовски 64"/>|0<ref name="Симовски 64"/>|272<ref name="Симовски 64"/>|263<ref name="Симовски 64"/>|225<ref name="Симовски 64"/>}} == Личности == [[Файл:Gono Daulov.jpg|мини|Гоно Даулов, емигрант в [[Мариън (град, Охайо)|Мариън]], Охайо, [[САЩ]]]] ; Родени в Петгъс * {{флагче|България}} Георги Пенев Тръпчев (1922 – 1945), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 112, л. 1</ref> * {{флагче|България}} [[Дионис Даулов]] (1873 – 1951) български революционер, четник от ВМОРО * {{флагче|България}} Иван Георгиев Политика, български революционер от ВМОРО, четник на [[Щерьо Юнана]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56]</ref> * {{флагче|България}} Минко Калцев, български революционер, четник от ВМОРО<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 305</ref> * {{флагче|България}} Мино Гонов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Аргир Манасиев]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25]</ref> * {{флагче|България}} [[Христо Георгиев (революционер)|Христо Георгиев]] (1878 – ?), български революционер, войвода на ВМОРО * {{флагче|България}} Христо Пройчаков, български революционер, четник от ВМОРО.<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 310, 316</ref> * {{флагче|България}} Христо П. Тенков (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, четата на [[Иван Пальошев]]<ref>{{МОО|700}}</ref> == Бележки == <references/> {{Дем Пеония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Пеония]] [[Категория:Паяк]] s1e43ijwv1ttenh5ggg1ddsd5r13l56 0 246777 12435054 12429638 2024-12-08T17:31:32Z Мико 4542 12435054 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Рамна|Рамна}} {{Селище инфо|Гърция | име = Рамна | име-местно = Ομαλό | вид = село | изглед = Ramna 022.jpg | изглед-описание = Изглед към селото | област = Централна Македония | карта3 = Кукушко | дем = Пеония | географска-област = [[Боймия]] | височина = 500 }} '''Ра̀мна'''<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 687.</ref> ({{lang|el|Ομαλό}}, ''Омало'', [[катаревуса]]: ''Ομαλόν'', ''Омалон'', до 1926 година ''Ράμνα''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/171283 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], част от дем [[Пеония (дем)|Пеония]] в административна област [[Централна Македония]]. == География == Селото е разположено на 500 m надморска височина,<ref name="Симовски 65">{{Симовски|2|65}}</ref> на 10 km югозападно от демовия център [[Гумендже]] (Гумениса) в югоизточните склонове на планината [[Паяк (планина)|Паяк]] (Пайко).<ref>{{Генщаб}}</ref> == История == === В Османската империя === [[Файл:Report from the Bulgarian Trade Agency in Thessaloniki about the Ottoman army's violence against the Bulgarian population.jpg|ляво|мини|250п|Доклад на Янко Пеев, управляващ Солунското търговско агентство, относно относно оплакване на кметове на български села, включително и Рамна, пред Хилми паша за золуми над българите от страна на османския аскер, 22 ноември 1908 година]] В XIX век Рамна е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Църквата „[[Рождество Богородично (Рамна)|Рождество Богородично]]“ е от средата на XIX век.<ref name="Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://debian.itbiz.gr/filokalia2/index.php?option=com_docman&task=doc_download&gid=53 | заглавие = 7. Ιερός ναός Γέννησης Θεοτόκου Ομαλού | достъп_дата = 24 юни 2014 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού | цитат = | език = }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Рамна (''Ramna''),<ref>{{Австрийска карта}}</ref> на картата на [[Йоргос Кондоянис]] също е отбелязано като Рамна (''Ράμνα''), християнско село. Според [[Николаос Схинас]] („[[Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας]]“) в средата на 80-те години на XIX век Рамна (Ράμνα) е село с 20 християнски семейства.<ref name="lithoksou">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lithoksou.net/p/plithysmos-kai-oikismoi-tis-perioxis-gianitson-1886-%E2%80%93-1927 | заглавие = Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 | достъп_дата = 14 юли 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = lithoksou.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Рамна живеят 150 [[българи]] християни.<ref>{{МЕС|146}}</ref> През [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] на 9 септември 1903 година край Рамна [[Апостол войвода]] със своя отряд от 63 четници дава сражение на 110 османски войници, в което загиват един четник и един войник.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.promacedonia.com/ilpr1968/ilpr1968_6.html |заглавие=Дино Кьосев и Ламби Данаилов. „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., стр.143. |достъп_дата=2009-06-17 |архив_дата=2011-07-15 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110715121457/http://www.promacedonia.com/ilpr1968/ilpr1968_6.html }}</ref> След въстанието в 1904 година цялото село минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{Силянов|2|126}}</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година Рамна (Ramna) има 304 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|102-103}}</ref> По данни на Екзархията в 1910 година ''Рамна'' е чифлигарско село с 30 семейства, 175 жители българи и една черква.<ref>{{Боймия|63}}</ref> В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (''Ράμνα'') има 118 [[Българска екзархия|екзархисти]].<ref name="lithoksou"/><ref>{{cite book | title = Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου | last = Χαλκιόπουλος | first = Αθανάσιος | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1910 | edition = | publisher = | location = Αθήναι | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] един човек от Рамна е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|303 и стр.874}}</ref> === В Гърция === По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] Рамна попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Рамна (''Ράμνα'') като село с 81 мъже и 86 жени.<ref name="lithoksou"/> [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Рамна'' има 20 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|28}}</ref> От 30 български семейства към 1912 година до 1928 година в България се изселват 2 семейства и в селото остават 28 български семейства.<ref name="Боймия 66">{{Боймия|66}}</ref> Ликвидирани са 3 имота на жители, преселили се в България.<ref name="lithoksou"/> В 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година в селото е смесено местно-бежанско с 15 бежански семейства и 44 жители бежанци.<ref name="lithoksou"/><ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> В 1926 името на селото е преведено на Омалон.<ref name="lithoksou"/> Бежанците напускат селото и в 1940 година в него живеят само жители с местен произход.<ref name="Симовски 65"/> През зимата на 1947 година, по време на Гражданската война, властите принудително изселват жителите на Рамна в полските села [[Ашиклар]] и [[Бозец]]. След нормализацията те се връщат в Рамна.<ref name="Симовски 65"/> Селото традиционно се занимава с производство на картофи, пшеница и други земеделски продукти.<ref name="Симовски 65"/> {{Преброяване Гърция|167<ref name="Симовски 65"/>|156<ref name="Симовски 65"/>|145<ref name="Симовски 65"/>|216<ref name="Симовски 65"/>|144<ref name="Симовски 65"/>|179<ref name="Симовски 65"/>|219<ref name="Симовски 65"/>|152<ref name="Симовски 65"/>}} == Личности == ;Родени в Рамна * {{флагче|България}} Митре Константинов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Апостол Петков]]<ref name="strumski.com">[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30]</ref> * {{флагче|България}} Петър Бояджиев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Апостол Петков]]<ref name="strumski.com"/> * {{флагче|България}} Христо Иванов (1890 – 1913), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година<ref>{{МОО|303}}</ref> == Бележки == <references/> {{Дем Пеония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Пеония]] [[Категория:Паяк]] ggpywvntdz2hasgzhsl8wj1rtj2094e 0 246938 12435300 12429598 2024-12-08T21:03:26Z Мико 4542 12435300 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Тумба|Тумба (пояснение)}} {{Селище инфо|Гърция | име = Тумба | име-местно = Τούμπα | вид = село | изглед = Toympa - panoramio.jpg | изглед-описание = Панорама на Тумба | област = Централна Македония | карта3 = Кукушко | дем = Пеония | географска-област = [[Боймия]] | височина = 80 }} [[Файл:Burial mounds - panoramio.jpg|дясно|мини|250п|Информационна табела за надгробните могили край Тумба]] '''Ту̀мба'''<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 309</ref> ({{lang|el|Τούμπα}}) е [[село]] в [[Гърция]], [[Егейска Македония]], дем [[Пеония (дем)|Пеония]] в област [[Централна Македония]]. == География == Селото е разположено на 80 m надморска височина<ref name="Симовски 66">{{Симовски|2|66}}</ref> в северозападния край на [[Солунско поле|Солунското поле]] на изток от [[Гумендже]] (Гумениса) и на юг от [[Боймица]] (Аксиуполи).<ref name="Ген"/> == История == === Античност === Името си селото дължи на антична гробница, намираща се между училището и църквата, върху която е построена старата камбанария. На 800 m северно от селото има други две македонски гробници – [[Тумбенска гробница I]] и [[Тумбенска гробница II]].<ref name="Η Τούμπα Σημερα"/> В 1986 година античното селище и в 1996 година и гробниците са обявени за защитени паметници.<ref name="Διαρκής κατάλογος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=19848&v17= | заглавие = ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996 | достъп_дата = 26 юни 2018 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | цитат = | език = | архив_дата = 2021-07-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20210709182934/http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=19848&v17= }}</ref> === В Османската империя === В XIX век Тумба е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Църквата „[[Свети Атанасий (Тумба)|Свети Атанасий]]“ е построена в 1802 година и изписана в 1864 година<ref name="Η Τούμπα Σημερα">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://toumpakilkis.gr/text_01.html | заглавие = Η Τούμπα Σημερα | достъп_дата = 23 юни 2014 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Τούμπα Κιλκίς | цитат = | език = }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> от [[Дичо Зограф]].<ref name="Χατζούλη">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://promocross.eu/catalog/poi/2/23 | заглавие = Ιερός Ναός Αγίου Γεωργίου στο Βαφειοχώρι | достъп_дата = 23 юни 2014 | фамилно_име = Χατζούλη | първо_име = Γλυκερία Μ | дата = | труд = | издател = Promo.cross | цитат = | език = | архив_дата = 2014-12-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141205015739/http://promocross.eu/catalog/poi/2/23 }}</ref> В 70-те години на XIX век в Тумба е отворено българско училище, което единствено от [[Боймия|боймишките]] български училища успява да устои на натиска на патриаршеските църковни власти.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 29.</ref> Заслуга за това има<ref name="Шалдевъ 1">{{cite journal | last = Шалдевъ | first = Хр | authorlink = Христо Шалдев | coauthors = | year = 1934 | month = мартъ - априлъ | title = Единъ заслужилъ покойникъ: учительтъ Гоно Пейковъ | journal = „Илюстрация Илиндень“ | publisher = | location = София | volume = VI | issue = 5 - 6 (55 - 56 | pages = 1 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_6_issue_5-6.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>Албум-алманах „Македония“, София, 1931.</ref> Българщината в селото се поддържа от местния бей Сали бей Стамболи, който е българофил. В 1874 година, когато тумбенци пожелават да се присъединят към новосъздадената Българска екзархия Сали бей се съгласява, стига решението да е единодушно и така селото става екзархийско. Беят снабдява българското училище с книги и вестници.<ref name="Шалдевъ 1"/> От 1875/1876 година шест години до 1879/1880 година в Тумба преподава по взаимноучителния метод [[Георги Пейков]]. Пейков отново е учител в Тумба в 1888/1889 година, като този път преподава по модерни методи.<ref name="Шалдевъ 2">{{cite journal | last = Шалдевъ | first = Хр | authorlink = Христо Шалдев | coauthors = | year = 1934 | month = мартъ - априлъ | title = Единъ заслужилъ покойникъ: учительтъ Гоно Пейковъ | journal = „Илюстрация Илиндень“ | publisher = | location = София | volume = VI | issue = 5 - 6 (55 - 56 | pages = 2 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_6_issue_5-6.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Тумба (''Tumba''),<ref>{{Австрийска карта}}</ref> на картата на [[Йоргос Кондоянис]] също е отбелязано като Тумба (''Τούμπα''), християнско село.<ref name="lithoksou">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lithoksou.net/p/plithysmos-kai-oikismoi-tis-perioxis-gianitson-1886-%E2%80%93-1927 | заглавие = Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 | достъп_дата = 17 юли 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = lithoksou.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Тумба има 540 жители, всички [[българи]] християни.<ref>{{МЕС|147}}</ref> Цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Тумба (Toumba) има 672 българи екзархисти и работи българско училище.<ref>{{Бранков|102 – 103}}</ref> Кукушкият околийски училищен инспектор [[Никола Хърлев]] пише през 1909 година: {{цитат|Тумба, 19 /III, 1 3ч. от [[Тушилово|Тошилово]]. 85 български екзархийски къщи: 3/8 бегови и 5/8 свойщина; същата пропорция и за земята. Поминъкът е земеделие, лозарство и бубарство. Черквата отворена, притежава 100 погона ниви и 1 погон чернична градина. Отказано е от Патриаршията прези 18 години; оттогава съществува и българско училище. Училището е вакъф: двуетажно, с ниска изба, само класна стая с дюшеме, таван, големина 6Х5Х2 1/2 m, светла.<ref name="Извори 86">{{cite book |title= Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Хърлев |first=Никола |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 86 }}</ref>}} По данни на Екзархията в 1910 година ''Тумба'' има 90 семейства, 522 жители българи (80 чифлигари) и една черква.<ref>{{Боймия|63}}</ref> В 1909 година властите арестуват бившия председател на [[Съюз на българските конституционни клубове|конституционния клуб]] в Тумба Милче Трайчев.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 36, 6 декември 1909, стр. 4.</ref> В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (''Τούμπα'') има 670 [[Българска екзархия|екзархисти]].<ref name="lithoksou"/><ref>{{cite book | title = Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου | last = Χαλκιόπουλος | first = Αθανάσιος | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1910 | edition = | publisher = | location = Αθήναι | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> По време на [[Балканска война|Балканската война]] 2 души от Тумба се включват като доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|884}}</ref> Селото е освободено от български чети начело с [[Ичко Димитров]], като за това свидетелства тумбенецът Златан Милушев: {{Цитат|Посрещнахме българските чети с голяма радост. Посрещнахме ги като родни братя с веселби, ядене, пиене и т.н. Народът беше просто полудял от радост. Постилахме черги пред чердаците. Всеки се надпреварваше да ги кани в къщата си... викахме „Да оживее Бугарията!“ Жените плачат от радост. Момите с китки кичат четниците. Голямо веселие настана.<ref>{{Генов|113}}</ref>}} === В Гърция === През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Тумба (''Τούμπα'') като село с 278 мъже и 238 жени.<ref name="lithoksou"/> [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Тумба'' има 45 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|29}}</ref> От 90 български семейства към 1912 година до 1928 година в България се изселват 88 семейства и в селото остават само 2 български семейства.<ref name="Боймия 66">{{Боймия|66}}</ref> Ликвидирани са 74 имота на жители, преселили се в България.<ref name="lithoksou"/> На мястото на изселилите се българи са настанени гърци бежанци. В 1924 в селото са настанени 100 семейства от източнотракийското село [[Джелеп]], 30 от малоазиатското Флогия и 3 от [[Фенеркьой]] (Фанари), Източна Тракия.<ref>[http://www.europos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=51&Itemid=107 Сайт на Дем Ашиклар] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080802231125/http://www.europos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=51&Itemid=107 |date=2008-08-02 }}.</ref> В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 162 семейства и 599 жители бежанци.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> В 1940 година в селото има 675 жители, от които 20 с местен произход.<ref name="Симовски 66"/> До старата църква бежанците построяват нова „Успение Богородично“, която напомня старата, която са принудени да изоставят в Източна Тракия.<ref name="Η Τούμπα Σημερα"/> Селото традиционно се занимава с производство на тютюн, памук, както и с краварство.<ref name="Симовски 66"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Тумба на 31 юли 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Ячинот<ref name="Ген">{{Генщаб}}</ref>|| Γιατσινὸτ|| Какорема|| Κακόρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен 147а 1969|1050}}</ref>||река на ЮЗ от Тумба<ref name="Ген"/> |- || Посит<ref name="Ген"/>|| Πόσιτ|| Рематаки|| Ρεματάκι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||река на ЮЗ от Тумба<ref name="Ген"/> |- || Караагач<ref name="Ген"/>|| Καραγάτς|| Фтелия|| Φτελιά<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност на ЮЗ от Тумба<ref name="Ген"/> |- || Йени Куле<ref name="Ген"/>|| Γενεή Κουλέ|| Ептапиргион|| Έπταπύργιον<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност на ЮЮЗ от Тумба<ref name="Ген"/> |- || Курт тепе<ref name="Ген"/>|| Κούρτ Τεπέ|| Ликовуни|| Λυκοβούνι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||възвшение на З от Тумба<ref name="Ген"/> |} {{Преброяване Гърция|516<ref name="Симовски 66"/>|505<ref name="Симовски 66"/>|597<ref name="Симовски 66"/>|675<ref name="Симовски 66"/>|825<ref name="Симовски 66"/>|854<ref name="Симовски 66"/>|862<ref name="Симовски 65"/>|859<ref name="Симовски 66"/>}} == Личности == ;Родени в Тумба * {{флагче|България}} [[Атанас Кошничаров]] (1859 – след 1943), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} [[Вангел Кехайов]] (1873 – след 1943), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} Златан Христов Милушев (1896 – ?) – предприемач, преселил се в България през 1925 година, собственик на фабрика за макарони, след 1944 година репресиран, затварян в [[Белене (концлагер)|Белене]]<ref>Петринска, Маргарита. Ениджевардарското слънце огря и Златан Милушев, в. „Македония“, година V, брой 22 (189), 7-14 юни 1994 г., с. 7.</ref> * {{флагче|България}} Кръсто Кехайов (Кръсте Кехаев, Кръстьо Кехая), македоно-одрински опълченец, четата на [[Ичко Димитров]], [[Сборна партизанска рота на МОО]], в гръцки плен от 1 юли до 20 ноември 1913 година<ref>{{МОО|344}}</ref> * {{флагче|България}} Щерьо Стоянов (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на [[Иван Пальошев]], 4 рота на 15 щипска дружина<ref>{{МОО|681}}</ref> * {{флагче|България}} Тано Тумбенчето, деец на ВМОРО, убит през април 1905 година заедно с [[Андон Иванов Терзиев]] край [[Църна река (дем Пеония)|Църна река]]<ref>{{Силянов|2|165}}</ref> ;Починали в Тумба * {{флагче|България}} Никола Минов, български революционер от [[Тушин]], деец на ВМОРО, убит при Тумба<ref name="Докторов.138">{{Борбите в Македония|138}}</ref> == Бележки == <references/> {{Дем Пеония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Пеония]] 074ld3t3pzgciqrt4oxrflges5yrqxw 12435301 12435300 2024-12-08T21:03:46Z Мико 4542 /* В Гърция */ 12435301 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Тумба|Тумба (пояснение)}} {{Селище инфо|Гърция | име = Тумба | име-местно = Τούμπα | вид = село | изглед = Toympa - panoramio.jpg | изглед-описание = Панорама на Тумба | област = Централна Македония | карта3 = Кукушко | дем = Пеония | географска-област = [[Боймия]] | височина = 80 }} [[Файл:Burial mounds - panoramio.jpg|дясно|мини|250п|Информационна табела за надгробните могили край Тумба]] '''Ту̀мба'''<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 309</ref> ({{lang|el|Τούμπα}}) е [[село]] в [[Гърция]], [[Егейска Македония]], дем [[Пеония (дем)|Пеония]] в област [[Централна Македония]]. == География == Селото е разположено на 80 m надморска височина<ref name="Симовски 66">{{Симовски|2|66}}</ref> в северозападния край на [[Солунско поле|Солунското поле]] на изток от [[Гумендже]] (Гумениса) и на юг от [[Боймица]] (Аксиуполи).<ref name="Ген"/> == История == === Античност === Името си селото дължи на антична гробница, намираща се между училището и църквата, върху която е построена старата камбанария. На 800 m северно от селото има други две македонски гробници – [[Тумбенска гробница I]] и [[Тумбенска гробница II]].<ref name="Η Τούμπα Σημερα"/> В 1986 година античното селище и в 1996 година и гробниците са обявени за защитени паметници.<ref name="Διαρκής κατάλογος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=19848&v17= | заглавие = ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996 | достъп_дата = 26 юни 2018 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | цитат = | език = | архив_дата = 2021-07-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20210709182934/http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=19848&v17= }}</ref> === В Османската империя === В XIX век Тумба е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Църквата „[[Свети Атанасий (Тумба)|Свети Атанасий]]“ е построена в 1802 година и изписана в 1864 година<ref name="Η Τούμπα Σημερα">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://toumpakilkis.gr/text_01.html | заглавие = Η Τούμπα Σημερα | достъп_дата = 23 юни 2014 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Τούμπα Κιλκίς | цитат = | език = }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> от [[Дичо Зограф]].<ref name="Χατζούλη">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://promocross.eu/catalog/poi/2/23 | заглавие = Ιερός Ναός Αγίου Γεωργίου στο Βαφειοχώρι | достъп_дата = 23 юни 2014 | фамилно_име = Χατζούλη | първо_име = Γλυκερία Μ | дата = | труд = | издател = Promo.cross | цитат = | език = | архив_дата = 2014-12-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141205015739/http://promocross.eu/catalog/poi/2/23 }}</ref> В 70-те години на XIX век в Тумба е отворено българско училище, което единствено от [[Боймия|боймишките]] български училища успява да устои на натиска на патриаршеските църковни власти.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 29.</ref> Заслуга за това има<ref name="Шалдевъ 1">{{cite journal | last = Шалдевъ | first = Хр | authorlink = Христо Шалдев | coauthors = | year = 1934 | month = мартъ - априлъ | title = Единъ заслужилъ покойникъ: учительтъ Гоно Пейковъ | journal = „Илюстрация Илиндень“ | publisher = | location = София | volume = VI | issue = 5 - 6 (55 - 56 | pages = 1 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_6_issue_5-6.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>Албум-алманах „Македония“, София, 1931.</ref> Българщината в селото се поддържа от местния бей Сали бей Стамболи, който е българофил. В 1874 година, когато тумбенци пожелават да се присъединят към новосъздадената Българска екзархия Сали бей се съгласява, стига решението да е единодушно и така селото става екзархийско. Беят снабдява българското училище с книги и вестници.<ref name="Шалдевъ 1"/> От 1875/1876 година шест години до 1879/1880 година в Тумба преподава по взаимноучителния метод [[Георги Пейков]]. Пейков отново е учител в Тумба в 1888/1889 година, като този път преподава по модерни методи.<ref name="Шалдевъ 2">{{cite journal | last = Шалдевъ | first = Хр | authorlink = Христо Шалдев | coauthors = | year = 1934 | month = мартъ - априлъ | title = Единъ заслужилъ покойникъ: учительтъ Гоно Пейковъ | journal = „Илюстрация Илиндень“ | publisher = | location = София | volume = VI | issue = 5 - 6 (55 - 56 | pages = 2 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_6_issue_5-6.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Тумба (''Tumba''),<ref>{{Австрийска карта}}</ref> на картата на [[Йоргос Кондоянис]] също е отбелязано като Тумба (''Τούμπα''), християнско село.<ref name="lithoksou">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lithoksou.net/p/plithysmos-kai-oikismoi-tis-perioxis-gianitson-1886-%E2%80%93-1927 | заглавие = Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 | достъп_дата = 17 юли 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = lithoksou.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Тумба има 540 жители, всички [[българи]] християни.<ref>{{МЕС|147}}</ref> Цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Тумба (Toumba) има 672 българи екзархисти и работи българско училище.<ref>{{Бранков|102 – 103}}</ref> Кукушкият околийски училищен инспектор [[Никола Хърлев]] пише през 1909 година: {{цитат|Тумба, 19 /III, 1 3ч. от [[Тушилово|Тошилово]]. 85 български екзархийски къщи: 3/8 бегови и 5/8 свойщина; същата пропорция и за земята. Поминъкът е земеделие, лозарство и бубарство. Черквата отворена, притежава 100 погона ниви и 1 погон чернична градина. Отказано е от Патриаршията прези 18 години; оттогава съществува и българско училище. Училището е вакъф: двуетажно, с ниска изба, само класна стая с дюшеме, таван, големина 6Х5Х2 1/2 m, светла.<ref name="Извори 86">{{cite book |title= Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Хърлев |first=Никола |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 86 }}</ref>}} По данни на Екзархията в 1910 година ''Тумба'' има 90 семейства, 522 жители българи (80 чифлигари) и една черква.<ref>{{Боймия|63}}</ref> В 1909 година властите арестуват бившия председател на [[Съюз на българските конституционни клубове|конституционния клуб]] в Тумба Милче Трайчев.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 36, 6 декември 1909, стр. 4.</ref> В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (''Τούμπα'') има 670 [[Българска екзархия|екзархисти]].<ref name="lithoksou"/><ref>{{cite book | title = Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου | last = Χαλκιόπουλος | first = Αθανάσιος | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1910 | edition = | publisher = | location = Αθήναι | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> По време на [[Балканска война|Балканската война]] 2 души от Тумба се включват като доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|884}}</ref> Селото е освободено от български чети начело с [[Ичко Димитров]], като за това свидетелства тумбенецът Златан Милушев: {{Цитат|Посрещнахме българските чети с голяма радост. Посрещнахме ги като родни братя с веселби, ядене, пиене и т.н. Народът беше просто полудял от радост. Постилахме черги пред чердаците. Всеки се надпреварваше да ги кани в къщата си... викахме „Да оживее Бугарията!“ Жените плачат от радост. Момите с китки кичат четниците. Голямо веселие настана.<ref>{{Генов|113}}</ref>}} === В Гърция === През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Тумба (''Τούμπα'') като село с 278 мъже и 238 жени.<ref name="lithoksou"/> [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Тумба'' има 45 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|29}}</ref> От 90 български семейства към 1912 година до 1928 година в България се изселват 88 семейства и в селото остават само 2 български семейства.<ref name="Боймия 66">{{Боймия|66}}</ref> Ликвидирани са 74 имота на жители, преселили се в България.<ref name="lithoksou"/> На мястото на изселилите се българи са настанени гърци бежанци. В 1924 в селото са настанени 100 семейства от източнотракийското село [[Джелеп]], 30 от малоазиатското Флогия и 3 от [[Фенеркьой]] (Фанари), Източна Тракия.<ref>[http://www.europos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=51&Itemid=107 Сайт на Дем Ашиклар] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080802231125/http://www.europos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=51&Itemid=107 |date=2008-08-02 }}.</ref> В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 162 семейства и 599 жители бежанци.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> В 1940 година в селото има 675 жители, от които 20 с местен произход.<ref name="Симовски 66"/> До старата църква бежанците построяват нова „Успение Богородично“, която напомня старата, която са принудени да изоставят в Източна Тракия.<ref name="Η Τούμπα Σημερα"/> Селото традиционно се занимава с производство на тютюн, памук, както и с краварство.<ref name="Симовски 66"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Тумба на 31 юли 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Ячинот<ref name="Ген">{{Генщаб}}</ref>|| Γιατσινὸτ|| Какорема|| Κακόρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен 147а 1969|1050}}</ref>||река на ЮЗ от Тумба<ref name="Ген"/> |- || Посит<ref name="Ген"/>|| Πόσιτ|| Рематаки|| Ρεματάκι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||река на ЮЗ от Тумба<ref name="Ген"/> |- || Караагач<ref name="Ген"/>|| Καραγάτς|| Фтелия|| Φτελιά<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност на ЮЗ от Тумба<ref name="Ген"/> |- || Йени Куле<ref name="Ген"/>|| Γενεή Κουλέ|| Ептапиргион|| Έπταπύργιον<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност на ЮЮЗ от Тумба<ref name="Ген"/> |- || Курт тепе<ref name="Ген"/>|| Κούρτ Τεπέ|| Ликовуни|| Λυκοβούνι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||възвшение на З от Тумба<ref name="Ген"/> |} {{Преброяване Гърция|516<ref name="Симовски 66"/>|505<ref name="Симовски 66"/>|597<ref name="Симовски 66"/>|675<ref name="Симовски 66"/>|825<ref name="Симовски 66"/>|854<ref name="Симовски 66"/>|862<ref name="Симовски 66"/>|859<ref name="Симовски 66"/>}} == Личности == ;Родени в Тумба * {{флагче|България}} [[Атанас Кошничаров]] (1859 – след 1943), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} [[Вангел Кехайов]] (1873 – след 1943), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} Златан Христов Милушев (1896 – ?) – предприемач, преселил се в България през 1925 година, собственик на фабрика за макарони, след 1944 година репресиран, затварян в [[Белене (концлагер)|Белене]]<ref>Петринска, Маргарита. Ениджевардарското слънце огря и Златан Милушев, в. „Македония“, година V, брой 22 (189), 7-14 юни 1994 г., с. 7.</ref> * {{флагче|България}} Кръсто Кехайов (Кръсте Кехаев, Кръстьо Кехая), македоно-одрински опълченец, четата на [[Ичко Димитров]], [[Сборна партизанска рота на МОО]], в гръцки плен от 1 юли до 20 ноември 1913 година<ref>{{МОО|344}}</ref> * {{флагче|България}} Щерьо Стоянов (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на [[Иван Пальошев]], 4 рота на 15 щипска дружина<ref>{{МОО|681}}</ref> * {{флагче|България}} Тано Тумбенчето, деец на ВМОРО, убит през април 1905 година заедно с [[Андон Иванов Терзиев]] край [[Църна река (дем Пеония)|Църна река]]<ref>{{Силянов|2|165}}</ref> ;Починали в Тумба * {{флагче|България}} Никола Минов, български революционер от [[Тушин]], деец на ВМОРО, убит при Тумба<ref name="Докторов.138">{{Борбите в Македония|138}}</ref> == Бележки == <references/> {{Дем Пеония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Пеония]] 016fwamwsnrra9y9xl7a2lwm2v2ta30 0 246939 12435004 12429618 2024-12-08T17:00:13Z Мико 4542 12435004 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Петрово|Петрово}} {{Селище инфо|Гърция | име = Петрово | име-местно = Άγιος Πέτρος | вид = село | област = Централна Македония | карта3 = Кукушко | дем = Пеония | географска-област = [[Боймия]] | височина = 30 }} '''Петрово''' или '''Петрево''' ({{lang|el|Άγιος Πέτρος}}, ''Агиос Петрос'', до 1927 година ''Πέτροβο'', ''Петрово''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/170173 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>), на турски '''Педрели''', е [[село]] в [[Гърция]], [[Егейска Македония]], дем [[Пеония (дем)|Пеония]] в област [[Централна Македония]]. == География == Селото е разположено на 30 m надморска височина<ref name="Симовски 64">{{Симовски|2|64}}</ref> в западния край на [[Солунско поле|Солунското поле]] на 16 km южно от град [[Боймица]] (Аксиуполи), съвсем близо до десния западен бряг на река [[Вардар]] (Аксиос).<ref name="Ген"/> == История == === В Османската империя === В XIX век Петрово е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист [[Виктор Григорович]] описва в „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“ ''Петрово'' като българско село.<ref>{{Григорович|91}}</ref> В църквата „[[Св. св. Петър и Павел (Петрово, Гумендженско)|Св. св. Петър и Павел]]“ има икони на кулакийския зограф [[Маргаритис Ламбу]] и на петровския [[Димитър Вангелов]].<ref name="Ταξιδεύοντας">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.culture.gr/DocLib/taxidevodas_me_tous_zografous.pdf | заглавие= Ταξιδεύοντας με τους ζωγράφους|достъп_дата = 23 юни 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Εφορεία Αρχαιοτήτων Κιλκίς |цитат= |език= }}</ref> Селото признава върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидженски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополит [[Йеротей Триандафилидис|Йеротей Воденски]] успява да откаже от Екзархията селата [[Крива (дем Пеония)|Крива]], [[Баровица]], [[Църна река (дем Пеония)|Църна река]], [[Тушилово]], Петрово, [[Бозец]], [[Постол]], [[Геракарци]] и [[Кониково]].<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.</ref> На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Педерли (Петрово) (''Pederli (Petrovo''),<ref>{{Австрийска карта}}</ref> на картата на [[Йоргос Кондоянис]] е отбелязано като Петровон (''Πέτροβον''), християнско село.<ref name="lithoksou">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lithoksou.net/p/plithysmos-kai-oikismoi-tis-perioxis-gianitson-1886-%E2%80%93-1927 | заглавие = Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 | достъп_дата = 5 август 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = lithoksou.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Петрево'' има 620 жители, всички [[българи]] християни.<ref>{{МЕС|147}}</ref> Според [[Христо Силянов]] след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в 1904 година цялото село минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{Силянов|2|126}}</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Петрово (Petrovo) има 928 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|102-103}}</ref> Според сайта на дем Ашиклар обаче част от жителите на Петрово остават верни на елинизма и участват активно в дейността на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда]], заради което селото е наречено „Македонската [[Сули]]“.<ref name="Dimos Europou">[http://www.europos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=48&Itemid=104 Сайт на бившия дем Ашиклар] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080802234459/http://www.europos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=48&Itemid=104 |date=2008-08-02 }}.</ref> Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор [[Никола Хърлев]] през 1909 година в Петрово има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради [[Закон за спорните черкви и училища|статуквото]].<ref name="Извори 86">{{cite book |title= Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Хърлев |first=Никола |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 86 }}</ref> По данни на Екзархията в 1910 година ''Петрово'' има 110 семейства, 689 жители българи, 10 цигани (299 чифлигари) и една черква.<ref>{{Боймия|63}}</ref> В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (''Πέτροβο'') има 75 [[Българска екзархия|екзархисти]] и 850 [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]].<ref name="lithoksou"/><ref>{{cite book | title = Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου | last = Χαλκιόπουλος | first = Αθανάσιος | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1910 | edition = | publisher = | location = Αθήναι | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от ''Петрево'' е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|730 и 869}}</ref> Български войски освобождават Петрево. През 1913 година българският кмет на Петрево Н. Новаков е принуден да избяга поради набезите на гръцки чети. По-късно 60 гръцки войници нахлуват в Петрево и изтезават Б. Гердан, Г. Бубакьовски, И. Оржанов, Т. Алъров, Й. Рьошев и И. Газлев по подозрение, че укриват пушки.<ref>{{Генов|163, 183}}</ref> === В Гърция === В 1913 година след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Петрово или Бедрели (''Πέτροβο, Μπεδρελή'') като село с 390 мъже и 397 жени.<ref name="lithoksou"/> [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Петровоо'' има 115 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|29}}</ref> От 110 български семейства към 1912 година до 1928 година в България се изселват 56 семейства<ref name="Боймия 66"/> с 233 души<ref name="Симовски 65"/> и в селото остават 54 български семейства.<ref name="Боймия 66">{{Боймия|66}}</ref> На мястото на изселилите се българи са настанени гърци бежанци от ИзточнаТракя. В 1927 година името на селото е преведено на Агиос Петрос. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 101 бежански семейства и 434 жители бежанци.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> Селото пострадва през [[Втора световна война]] и [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война в Гърция]].<ref name="Dimos Europou"/> Според статистиката на НОФ от 1947 година две пети от жителите на селото са славяноговорещи.<ref>{{Симовски|2|64 - 65}}</ref> Селото традиционно се занимава с произвоство на памук, пшеница, както и със скотовъдство.<ref name="Симовски 65">{{Симовски|2|65}}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Петрово на 31 юли 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Чибулка<ref name="Ген">{{Генщаб}}</ref> || Τσιμπούλκα || Кремидакия || Κρεμμυδάκια<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен 147а 1969|1049}}</ref> || възвишение на Ю от Петрово (94,9 m)<ref name="Ген"/> |- || Сази<ref name="Ген"/> || Σάζι || Псатес || Ψάθες<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || <ref name="Ген"/> |- || Баири<ref name="Ген"/> || Μπαΐρια || Аногия || Ανώγια<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || възвишение на З от Петрово<ref name="Ген"/> |} {{Преброяване Гърция|787<ref name="Симовски 64"/>|708<ref name="Симовски 64"/>|1097<ref name="Симовски 64"/>|1435<ref name="Симовски 64"/>|1439<ref name="Симовски 65"/>|1583<ref name="Симовски 65"/>|1648<ref name="Симовски 65"/>|1772<ref name="Симовски 65"/>}} == Личности == [[Файл:Atanas Petrov Ordzhanov Petrovo IMARO.JPG|мини|Атанас Орджанов]] ; Родени в Петрово * {{флагче|България}} Андон Траянов, македоно-одрински опълченец, Нестрова рота на 3 солунска дружина, ранен на 9 юли 1913 година<ref>{{МОО|730}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Атанас Каратраянов (Αθανάσιος Καρατραγιάννης), гръцки андартски деец, агент от трети ред,<ref name="manos.90.">{{АГМК|90}}</ref> * {{флагче|България}} [[Атанас Орджанов]], български революционер, местен ръководител на ВМОРО * {{флагче|Гърция}} Атанасиос Пападопулос (Αθανάσιος Παπαδόπουλος), гръцки андартски деец, агент от трети ред<ref name="manos.90." /> * {{флагче|Гърция}} Божин Арабаджиев, гъркомански свещеник и водач на гръцката партия в селото, убит по нареждане на Петър Пецанов * {{флагче|Гърция}} Димитър Алъров, гръцки андартски деец, убит по нареждане на Петър Пецанов<ref name="manos.90." /> * {{флагче|България}} [[Димитър Вангелов]], български зограф * {{флагче|Гърция}} Димитър Карастоянов (Δημήτριος Καραστογιάννης), гръцки андартски деец, четник в гъркоманската милиция<ref name="manos.90."/> * {{флагче|Гърция}} Дионисиос Пападопулос (Διονύσιος Παπαδόπουλος), гръцки андартски деец, четник<ref name="manos.90." /> * {{флагче|Гърция}} Екатерина Кючукова (Αικατερίνη Κιτσούκη), гръцка андартска деятелка, агент от втори ред<ref name="manos.90." /> * {{флагче|Гърция}} [[Ичо Калинов]] (Ήλκος Γιοβάνης или Ιωάννης, Илкос Йованис), гъркомански андартски деец * {{флагче|България}} Мицо Орджанов, български революционер, роднина на Атанас Орджанов, убит от гъркомани в родното си село<ref name="babev322">Бабев, Иван. Македонска голгота, Македонска голгота, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.322</ref> * {{флагче|Гърция}} Никола Георгиев (Νικόλαος Γεωργιάδης), гръцки андартски деец от трети ред, четник в селската чета<ref name="manos.90." /> * {{флагче|Гърция}} [[Никола Карастоянов (революционер)|Никола Карастоянов]] (Νικόλαος Καραστογιάννης, Николаос Карастоянис), гръцки андартски деец * {{флагче|България}} Петър Георгиев Димитров (1923 – 1945), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 105, л. 106</ref> * {{флагче|Гърция}} Поп Манол (Παπα Μανώλης), гръцки андартски деец, агент от трети ред<ref name="manos.90." /> * {{флагче|България}} Поп [[Христо Сакелариев]], български зограф * {{флагче|Гърция}} Сотир Коджабазов (Σωτήριος Κοτζάμπασης), гръцки андартски деец, четник в милицията<ref name="manos.90." /> * {{флагче|Гърция}} Ставро (Кръсте) Кючуков (Σταύρος Κιτσούκης), гръцки андартски деец, агент от втори ред<ref name="manos.90." /> * {{флагче|Гърция}} Ст. Карастоянов (Στ. Καρατραγιάννης), гръцки андартски деец, агент от втори ред<ref name="manos.90." /> * {{флагче|Гърция}} Христо Иванов (Χρήστος Ιωαννίδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, организирал гръцка милиция в селото, поддържал връзки с капитан [[Дукас Гайдадзис|Зервас]], убит по нареждане на Петър Пецанов<ref name="manos.90." /> * {{флагче|Гърция}} Христо Попилиев (Χρήστος Παπιλίδης), гръцки андартски деец от втори ред<ref>{{Мазаракис|111}}</ref> ; Свързани с Петрово * {{флагче|България}} [[Иванчо Карасулията]] (1875 – 1905), български войвода ; Починали в Петрово * {{флагче|Гърция}} [[Георгиос Пападопулос (андарт)|Георгиос Пападопулос]] (капитан Никифорос II, ? – 1907), гръцки андартски капитан == Бележки == <references/> {{Дем Пеония}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в дем Пеония]] t0qrbdvignlbnw0xdevd41cqoqp1gxl 12435006 12435004 2024-12-08T17:00:30Z Мико 4542 /* Бележки */ 12435006 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Петрово|Петрово}} {{Селище инфо|Гърция | име = Петрово | име-местно = Άγιος Πέτρος | вид = село | област = Централна Македония | карта3 = Кукушко | дем = Пеония | географска-област = [[Боймия]] | височина = 30 }} '''Петрово''' или '''Петрево''' ({{lang|el|Άγιος Πέτρος}}, ''Агиос Петрос'', до 1927 година ''Πέτροβο'', ''Петрово''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/170173 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>), на турски '''Педрели''', е [[село]] в [[Гърция]], [[Егейска Македония]], дем [[Пеония (дем)|Пеония]] в област [[Централна Македония]]. == География == Селото е разположено на 30 m надморска височина<ref name="Симовски 64">{{Симовски|2|64}}</ref> в западния край на [[Солунско поле|Солунското поле]] на 16 km южно от град [[Боймица]] (Аксиуполи), съвсем близо до десния западен бряг на река [[Вардар]] (Аксиос).<ref name="Ген"/> == История == === В Османската империя === В XIX век Петрово е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист [[Виктор Григорович]] описва в „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“ ''Петрово'' като българско село.<ref>{{Григорович|91}}</ref> В църквата „[[Св. св. Петър и Павел (Петрово, Гумендженско)|Св. св. Петър и Павел]]“ има икони на кулакийския зограф [[Маргаритис Ламбу]] и на петровския [[Димитър Вангелов]].<ref name="Ταξιδεύοντας">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.culture.gr/DocLib/taxidevodas_me_tous_zografous.pdf | заглавие= Ταξιδεύοντας με τους ζωγράφους|достъп_дата = 23 юни 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Εφορεία Αρχαιοτήτων Κιλκίς |цитат= |език= }}</ref> Селото признава върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидженски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополит [[Йеротей Триандафилидис|Йеротей Воденски]] успява да откаже от Екзархията селата [[Крива (дем Пеония)|Крива]], [[Баровица]], [[Църна река (дем Пеония)|Църна река]], [[Тушилово]], Петрово, [[Бозец]], [[Постол]], [[Геракарци]] и [[Кониково]].<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.</ref> На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Педерли (Петрово) (''Pederli (Petrovo''),<ref>{{Австрийска карта}}</ref> на картата на [[Йоргос Кондоянис]] е отбелязано като Петровон (''Πέτροβον''), християнско село.<ref name="lithoksou">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lithoksou.net/p/plithysmos-kai-oikismoi-tis-perioxis-gianitson-1886-%E2%80%93-1927 | заглавие = Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 | достъп_дата = 5 август 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = lithoksou.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Петрево'' има 620 жители, всички [[българи]] християни.<ref>{{МЕС|147}}</ref> Според [[Христо Силянов]] след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в 1904 година цялото село минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{Силянов|2|126}}</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Петрово (Petrovo) има 928 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|102-103}}</ref> Според сайта на дем Ашиклар обаче част от жителите на Петрово остават верни на елинизма и участват активно в дейността на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда]], заради което селото е наречено „Македонската [[Сули]]“.<ref name="Dimos Europou">[http://www.europos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=48&Itemid=104 Сайт на бившия дем Ашиклар] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080802234459/http://www.europos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=48&Itemid=104 |date=2008-08-02 }}.</ref> Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор [[Никола Хърлев]] през 1909 година в Петрово има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради [[Закон за спорните черкви и училища|статуквото]].<ref name="Извори 86">{{cite book |title= Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Хърлев |first=Никола |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 86 }}</ref> По данни на Екзархията в 1910 година ''Петрово'' има 110 семейства, 689 жители българи, 10 цигани (299 чифлигари) и една черква.<ref>{{Боймия|63}}</ref> В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (''Πέτροβο'') има 75 [[Българска екзархия|екзархисти]] и 850 [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]].<ref name="lithoksou"/><ref>{{cite book | title = Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου | last = Χαλκιόπουλος | first = Αθανάσιος | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1910 | edition = | publisher = | location = Αθήναι | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от ''Петрево'' е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|730 и 869}}</ref> Български войски освобождават Петрево. През 1913 година българският кмет на Петрево Н. Новаков е принуден да избяга поради набезите на гръцки чети. По-късно 60 гръцки войници нахлуват в Петрево и изтезават Б. Гердан, Г. Бубакьовски, И. Оржанов, Т. Алъров, Й. Рьошев и И. Газлев по подозрение, че укриват пушки.<ref>{{Генов|163, 183}}</ref> === В Гърция === В 1913 година след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Петрово или Бедрели (''Πέτροβο, Μπεδρελή'') като село с 390 мъже и 397 жени.<ref name="lithoksou"/> [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Петровоо'' има 115 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|29}}</ref> От 110 български семейства към 1912 година до 1928 година в България се изселват 56 семейства<ref name="Боймия 66"/> с 233 души<ref name="Симовски 65"/> и в селото остават 54 български семейства.<ref name="Боймия 66">{{Боймия|66}}</ref> На мястото на изселилите се българи са настанени гърци бежанци от ИзточнаТракя. В 1927 година името на селото е преведено на Агиос Петрос. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 101 бежански семейства и 434 жители бежанци.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> Селото пострадва през [[Втора световна война]] и [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война в Гърция]].<ref name="Dimos Europou"/> Според статистиката на НОФ от 1947 година две пети от жителите на селото са славяноговорещи.<ref>{{Симовски|2|64 - 65}}</ref> Селото традиционно се занимава с произвоство на памук, пшеница, както и със скотовъдство.<ref name="Симовски 65">{{Симовски|2|65}}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Петрово на 31 юли 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Чибулка<ref name="Ген">{{Генщаб}}</ref> || Τσιμπούλκα || Кремидакия || Κρεμμυδάκια<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен 147а 1969|1049}}</ref> || възвишение на Ю от Петрово (94,9 m)<ref name="Ген"/> |- || Сази<ref name="Ген"/> || Σάζι || Псатес || Ψάθες<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || <ref name="Ген"/> |- || Баири<ref name="Ген"/> || Μπαΐρια || Аногия || Ανώγια<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || възвишение на З от Петрово<ref name="Ген"/> |} {{Преброяване Гърция|787<ref name="Симовски 64"/>|708<ref name="Симовски 64"/>|1097<ref name="Симовски 64"/>|1435<ref name="Симовски 64"/>|1439<ref name="Симовски 65"/>|1583<ref name="Симовски 65"/>|1648<ref name="Симовски 65"/>|1772<ref name="Симовски 65"/>}} == Личности == [[Файл:Atanas Petrov Ordzhanov Petrovo IMARO.JPG|мини|Атанас Орджанов]] ; Родени в Петрово * {{флагче|България}} Андон Траянов, македоно-одрински опълченец, Нестрова рота на 3 солунска дружина, ранен на 9 юли 1913 година<ref>{{МОО|730}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Атанас Каратраянов (Αθανάσιος Καρατραγιάννης), гръцки андартски деец, агент от трети ред,<ref name="manos.90.">{{АГМК|90}}</ref> * {{флагче|България}} [[Атанас Орджанов]], български революционер, местен ръководител на ВМОРО * {{флагче|Гърция}} Атанасиос Пападопулос (Αθανάσιος Παπαδόπουλος), гръцки андартски деец, агент от трети ред<ref name="manos.90." /> * {{флагче|Гърция}} Божин Арабаджиев, гъркомански свещеник и водач на гръцката партия в селото, убит по нареждане на Петър Пецанов * {{флагче|Гърция}} Димитър Алъров, гръцки андартски деец, убит по нареждане на Петър Пецанов<ref name="manos.90." /> * {{флагче|България}} [[Димитър Вангелов]], български зограф * {{флагче|Гърция}} Димитър Карастоянов (Δημήτριος Καραστογιάννης), гръцки андартски деец, четник в гъркоманската милиция<ref name="manos.90."/> * {{флагче|Гърция}} Дионисиос Пападопулос (Διονύσιος Παπαδόπουλος), гръцки андартски деец, четник<ref name="manos.90." /> * {{флагче|Гърция}} Екатерина Кючукова (Αικατερίνη Κιτσούκη), гръцка андартска деятелка, агент от втори ред<ref name="manos.90." /> * {{флагче|Гърция}} [[Ичо Калинов]] (Ήλκος Γιοβάνης или Ιωάννης, Илкос Йованис), гъркомански андартски деец * {{флагче|България}} Мицо Орджанов, български революционер, роднина на Атанас Орджанов, убит от гъркомани в родното си село<ref name="babev322">Бабев, Иван. Македонска голгота, Македонска голгота, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.322</ref> * {{флагче|Гърция}} Никола Георгиев (Νικόλαος Γεωργιάδης), гръцки андартски деец от трети ред, четник в селската чета<ref name="manos.90." /> * {{флагче|Гърция}} [[Никола Карастоянов (революционер)|Никола Карастоянов]] (Νικόλαος Καραστογιάννης, Николаос Карастоянис), гръцки андартски деец * {{флагче|България}} Петър Георгиев Димитров (1923 – 1945), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 105, л. 106</ref> * {{флагче|Гърция}} Поп Манол (Παπα Μανώλης), гръцки андартски деец, агент от трети ред<ref name="manos.90." /> * {{флагче|България}} Поп [[Христо Сакелариев]], български зограф * {{флагче|Гърция}} Сотир Коджабазов (Σωτήριος Κοτζάμπασης), гръцки андартски деец, четник в милицията<ref name="manos.90." /> * {{флагче|Гърция}} Ставро (Кръсте) Кючуков (Σταύρος Κιτσούκης), гръцки андартски деец, агент от втори ред<ref name="manos.90." /> * {{флагче|Гърция}} Ст. Карастоянов (Στ. Καρατραγιάννης), гръцки андартски деец, агент от втори ред<ref name="manos.90." /> * {{флагче|Гърция}} Христо Иванов (Χρήστος Ιωαννίδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, организирал гръцка милиция в селото, поддържал връзки с капитан [[Дукас Гайдадзис|Зервас]], убит по нареждане на Петър Пецанов<ref name="manos.90." /> * {{флагче|Гърция}} Христо Попилиев (Χρήστος Παπιλίδης), гръцки андартски деец от втори ред<ref>{{Мазаракис|111}}</ref> ; Свързани с Петрово * {{флагче|България}} [[Иванчо Карасулията]] (1875 – 1905), български войвода ; Починали в Петрово * {{флагче|Гърция}} [[Георгиос Пападопулос (андарт)|Георгиос Пападопулос]] (капитан Никифорос II, ? – 1907), гръцки андартски капитан == Бележки == <references/> {{Дем Пеония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Пеония]] buia3tzt1dt8zhy6i3umcwjd7rylj6l 12435051 12435006 2024-12-08T17:28:20Z Мико 4542 12435051 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Петрово|Петрово}} {{Селище инфо|Гърция | име = Петрово | име-местно = Άγιος Πέτρος | вид = село | област = Централна Македония | карта3 = Кукушко | дем = Пеония | географска-област = [[Боймия]] | височина = 30 }} '''Петрово''' или '''Петрево''' ({{lang|el|Άγιος Πέτρος}}, ''Агиос Петрос'', до 1927 година ''Πέτροβο'', ''Петрово''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/170173 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>), на турски '''Педрели''', е [[село]] в [[Гърция]], [[Егейска Македония]], дем [[Пеония (дем)|Пеония]] в област [[Централна Македония]]. == География == Селото е разположено на 30 m надморска височина<ref name="Симовски 64">{{Симовски|2|64}}</ref> в западния край на [[Солунско поле|Солунското поле]] на 16 km южно от град [[Боймица]] (Аксиуполи), съвсем близо до десния западен бряг на река [[Вардар]] (Аксиос).<ref name="Ген"/> == История == === В Османската империя === В XIX век Петрово е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист [[Виктор Григорович]] описва в „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“ ''Петрово'' като българско село.<ref>{{Григорович|91}}</ref> В църквата „[[Св. св. Петър и Павел (Петрово, Гумендженско)|Св. св. Петър и Павел]]“ има икони на кулакийския зограф [[Маргаритис Ламбу]] и на петровския [[Димитър Вангелов]].<ref name="Ταξιδεύοντας">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.culture.gr/DocLib/taxidevodas_me_tous_zografous.pdf | заглавие= Ταξιδεύοντας με τους ζωγράφους|достъп_дата = 23 юни 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Εφορεία Αρχαιοτήτων Κιλκίς |цитат= |език= }}</ref> Селото признава върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидженски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополит [[Йеротей Триандафилидис|Йеротей Воденски]] успява да откаже от Екзархията селата [[Крива (дем Пеония)|Крива]], [[Баровица]], [[Църна река (дем Пеония)|Църна река]], [[Тушилово]], Петрово, [[Бозец]], [[Постол]], [[Геракарци]] и [[Кониково]].<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.</ref> На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Педерли (Петрово) (''Pederli (Petrovo''),<ref>{{Австрийска карта}}</ref> на картата на [[Йоргос Кондоянис]] е отбелязано като Петровон (''Πέτροβον''), християнско село.<ref name="lithoksou">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lithoksou.net/p/plithysmos-kai-oikismoi-tis-perioxis-gianitson-1886-%E2%80%93-1927 | заглавие = Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 | достъп_дата = 5 август 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = lithoksou.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Петрево'' има 620 жители, всички [[българи]] християни.<ref>{{МЕС|147}}</ref> Според [[Христо Силянов]] след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в 1904 година цялото село минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{Силянов|2|126}}</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Петрово (Petrovo) има 928 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|102-103}}</ref> Според сайта на дем Ашиклар обаче част от жителите на Петрово остават верни на елинизма и участват активно в дейността на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда]], заради което селото е наречено „Македонската [[Сули]]“.<ref name="Dimos Europou">[http://www.europos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=48&Itemid=104 Сайт на бившия дем Ашиклар] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080802234459/http://www.europos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=48&Itemid=104 |date=2008-08-02 }}.</ref> Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор [[Никола Хърлев]] през 1909 година в Петрово има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради [[Закон за спорните черкви и училища|статуквото]].<ref name="Извори 86">{{cite book |title= Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Хърлев |first=Никола |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 86 }}</ref> По данни на Екзархията в 1910 година ''Петрово'' има 110 семейства, 689 жители българи, 10 цигани (299 чифлигари) и една черква.<ref>{{Боймия|63}}</ref> В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (''Πέτροβο'') има 75 [[Българска екзархия|екзархисти]] и 850 [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]].<ref name="lithoksou"/><ref>{{cite book | title = Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου | last = Χαλκιόπουλος | first = Αθανάσιος | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1910 | edition = | publisher = | location = Αθήναι | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от ''Петрево'' е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|730 и 869}}</ref> Български войски освобождават Петрево. През 1913 година българският кмет на Петрево Н. Новаков е принуден да избяга поради набезите на гръцки чети. По-късно 60 гръцки войници нахлуват в Петрево и изтезават Б. Гердан, Г. Бубакьовски, И. Оржанов, Т. Алъров, Й. Рьошев и И. Газлев по подозрение, че укриват пушки.<ref>{{Генов|163, 183}}</ref> === В Гърция === В 1913 година след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Петрово или Бедрели (''Πέτροβο, Μπεδρελή'') като село с 390 мъже и 397 жени.<ref name="lithoksou"/> [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Петровоо'' има 115 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|29}}</ref> От 110 български семейства към 1912 година до 1928 година в България се изселват 56 семейства<ref name="Боймия 66"/> с 233 души<ref name="Симовски 65"/> и в селото остават 54 български семейства.<ref name="Боймия 66">{{Боймия|66}}</ref> На мястото на изселилите се българи са настанени гърци бежанци от ИзточнаТракя. В 1927 година името на селото е преведено на Агиос Петрос. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 101 бежански семейства и 434 жители бежанци.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> Селото пострадва през [[Втора световна война]] и [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война в Гърция]].<ref name="Dimos Europou"/> Според статистиката на НОФ от 1947 година две пети от жителите на селото са славяноговорещи.<ref>{{Симовски|2|64 - 65}}</ref> Селото традиционно се занимава с производство на памук, пшеница, както и със скотовъдство.<ref name="Симовски 65">{{Симовски|2|65}}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Петрово на 31 юли 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Чибулка<ref name="Ген">{{Генщаб}}</ref> || Τσιμπούλκα || Кремидакия || Κρεμμυδάκια<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен 147а 1969|1049}}</ref> || възвишение на Ю от Петрово (94,9 m)<ref name="Ген"/> |- || Сази<ref name="Ген"/> || Σάζι || Псатес || Ψάθες<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || <ref name="Ген"/> |- || Баири<ref name="Ген"/> || Μπαΐρια || Аногия || Ανώγια<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || възвишение на З от Петрово<ref name="Ген"/> |} {{Преброяване Гърция|787<ref name="Симовски 64"/>|708<ref name="Симовски 64"/>|1097<ref name="Симовски 64"/>|1435<ref name="Симовски 64"/>|1439<ref name="Симовски 65"/>|1583<ref name="Симовски 65"/>|1648<ref name="Симовски 65"/>|1772<ref name="Симовски 65"/>}} == Личности == [[Файл:Atanas Petrov Ordzhanov Petrovo IMARO.JPG|мини|Атанас Орджанов]] ; Родени в Петрово * {{флагче|България}} Андон Траянов, македоно-одрински опълченец, Нестрова рота на 3 солунска дружина, ранен на 9 юли 1913 година<ref>{{МОО|730}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Атанас Каратраянов (Αθανάσιος Καρατραγιάννης), гръцки андартски деец, агент от трети ред,<ref name="manos.90.">{{АГМК|90}}</ref> * {{флагче|България}} [[Атанас Орджанов]], български революционер, местен ръководител на ВМОРО * {{флагче|Гърция}} Атанасиос Пападопулос (Αθανάσιος Παπαδόπουλος), гръцки андартски деец, агент от трети ред<ref name="manos.90." /> * {{флагче|Гърция}} Божин Арабаджиев, гъркомански свещеник и водач на гръцката партия в селото, убит по нареждане на Петър Пецанов * {{флагче|Гърция}} Димитър Алъров, гръцки андартски деец, убит по нареждане на Петър Пецанов<ref name="manos.90." /> * {{флагче|България}} [[Димитър Вангелов]], български зограф * {{флагче|Гърция}} Димитър Карастоянов (Δημήτριος Καραστογιάννης), гръцки андартски деец, четник в гъркоманската милиция<ref name="manos.90."/> * {{флагче|Гърция}} Дионисиос Пападопулос (Διονύσιος Παπαδόπουλος), гръцки андартски деец, четник<ref name="manos.90." /> * {{флагче|Гърция}} Екатерина Кючукова (Αικατερίνη Κιτσούκη), гръцка андартска деятелка, агент от втори ред<ref name="manos.90." /> * {{флагче|Гърция}} [[Ичо Калинов]] (Ήλκος Γιοβάνης или Ιωάννης, Илкос Йованис), гъркомански андартски деец * {{флагче|България}} Мицо Орджанов, български революционер, роднина на Атанас Орджанов, убит от гъркомани в родното си село<ref name="babev322">Бабев, Иван. Македонска голгота, Македонска голгота, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.322</ref> * {{флагче|Гърция}} Никола Георгиев (Νικόλαος Γεωργιάδης), гръцки андартски деец от трети ред, четник в селската чета<ref name="manos.90." /> * {{флагче|Гърция}} [[Никола Карастоянов (революционер)|Никола Карастоянов]] (Νικόλαος Καραστογιάννης, Николаос Карастоянис), гръцки андартски деец * {{флагче|България}} Петър Георгиев Димитров (1923 – 1945), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 105, л. 106</ref> * {{флагче|Гърция}} Поп Манол (Παπα Μανώλης), гръцки андартски деец, агент от трети ред<ref name="manos.90." /> * {{флагче|България}} Поп [[Христо Сакелариев]], български зограф * {{флагче|Гърция}} Сотир Коджабазов (Σωτήριος Κοτζάμπασης), гръцки андартски деец, четник в милицията<ref name="manos.90." /> * {{флагче|Гърция}} Ставро (Кръсте) Кючуков (Σταύρος Κιτσούκης), гръцки андартски деец, агент от втори ред<ref name="manos.90." /> * {{флагче|Гърция}} Ст. Карастоянов (Στ. Καρατραγιάννης), гръцки андартски деец, агент от втори ред<ref name="manos.90." /> * {{флагче|Гърция}} Христо Иванов (Χρήστος Ιωαννίδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, организирал гръцка милиция в селото, поддържал връзки с капитан [[Дукас Гайдадзис|Зервас]], убит по нареждане на Петър Пецанов<ref name="manos.90." /> * {{флагче|Гърция}} Христо Попилиев (Χρήστος Παπιλίδης), гръцки андартски деец от втори ред<ref>{{Мазаракис|111}}</ref> ; Свързани с Петрово * {{флагче|България}} [[Иванчо Карасулията]] (1875 – 1905), български войвода ; Починали в Петрово * {{флагче|Гърция}} [[Георгиос Пападопулос (андарт)|Георгиос Пападопулос]] (капитан Никифорос II, ? – 1907), гръцки андартски капитан == Бележки == <references/> {{Дем Пеония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Пеония]] mim3fu9q2gp9i1yymgxasq3s3rqpgnq 0 253319 12434968 12434098 2024-12-08T15:29:01Z Niki Yooff 24726 12434968 wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{Сирене | име = Бито сирене | картинка-описание = | страна на произход = [[България]] | град/регион = [[Родопи]] | мляко = краве, овче | пастьоризация = | консистенция = | време на узряване = | сертификация = | известно от = |картинка=Otlu tulum peyniri.jpg}} '''Бито сирене''' – наричано още '''мехово сирене''', '''толум сирене''', '''брънза''' и '''имансъз''' е вид традиционно българско полутвърдо [[сирене]] от овче или краве мляко. == Наименование == Това сирене е известно с няколко имена. Нарича се бито, защото маслото се избива в каца. Освен това му викат и мехово, и тулумско ({{Lang|tr|tulum}} – гайда, мех), заради начина на съхраняване. Още едно популярно име е и брънза, което вероятно е дошло в Родопите от езика на арумъните – романизирано население на Балканския полуостров, чийто основен поминък са били овчарството и мандраджийството. В Румъния думата брънза ({{Lang|ro|Brânză}}) означава общо название на всички сирена, а на руски (брынза) и украински (бринза) означава саламурено сирене близко до нашето [[бяло саламурено сирене]]. == Технология == Битото сирене се прави като първо се избива маслото, което се прави след кратко подсирване с мая от стомаха на агнета сукалчета. Обезмасленото мляко се сипва в големи казани, подсирва се отново и бавно се загрява, докато отгоре започне да се отделя суроватката. Загряването се прекратява и суроватката се отлива, като се запазва. Подсирената маса се нарязва на късове и се слага да се отцежда за няколко дни. После се разстила, за да просъхне. Междувременно леко вкисналата суроватка се кипва и в нея се образува урда (извара). Млечните частици се отделят и отцеждат добре в платно, като след това платната се притискат, за да се отдели възможно най-много от остатъчната течност. Зрялото сирене се смесва с изварата, като се прибавя и сол, и се натъпква в мехове от овчи кожи, подстригани много късо, които се зашиват като козината остава отвътре. Така битото сирене се оставя да зрее поне няколко дена, преди да е готово за консумация. С течение на времето през порите на кожата се отцежда още течност, а сиренето придобива кремообразна структура. Понякога битото сирене се напълва и в качета от дървовидна хвойна Juniperus excelsa. == Други == В литературата толум сиренето се описва във възрожденските очерци: „''Трябваше да носят храна за няколко месеци, като че отиват да се затварят в обсада: чували с брашно, [[сухар]]и, [[пастърма]], [[каче]]та с риба и [[туршия]], '''толум сирене''', сол, пипер и тая домашна българска [[тригя]] за подкиселяване на пословичната рибена чорба не липсуваше''“<ref>[[Пандели Кисимов]], „''Исторически работи. Моите спомени''“. Ч. 1. 1897, 124 с.; Ч. 2. 1900, 108 с;</ref> == Източници == <references/> == Вижте също == * [[Списък на сирена]] == Външни препратки == * [http://www.menumag.bg/za-hranata/statii/otvyd-kashkavala-i-salamurenoto-sirene Отвъд кашкавала и саламуреното сирене] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210923220849/http://www.menumag.bg/za-hranata/statii/otvyd-kashkavala-i-salamurenoto-sirene |date=2021-09-23 }} {{Български сирена}} [[Категория:Български сирена]] [[Категория:Овче сирене]] [[Категория:Краве сирене]] 2vtjtdmgih1ru1fg7xi1israzypc7ay 12435297 12434968 2024-12-08T21:00:58Z Niki Yooff 24726 /* Технология */ 12435297 wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{Сирене | име = Бито сирене | картинка-описание = | страна на произход = [[България]] | град/регион = [[Родопи]] | мляко = краве, овче | пастьоризация = | консистенция = | време на узряване = | сертификация = | известно от = |картинка=Otlu tulum peyniri.jpg}} '''Бито сирене''' – наричано още '''мехово сирене''', '''толум сирене''', '''брънза''' и '''имансъз''' е вид традиционно българско полутвърдо [[сирене]] от овче или краве мляко. == Наименование == Това сирене е известно с няколко имена. Нарича се бито, защото маслото се избива в каца. Освен това му викат и мехово, и тулумско ({{Lang|tr|tulum}} – гайда, мех), заради начина на съхраняване. Още едно популярно име е и брънза, което вероятно е дошло в Родопите от езика на арумъните – романизирано население на Балканския полуостров, чийто основен поминък са били овчарството и мандраджийството. В Румъния думата брънза ({{Lang|ro|Brânză}}) означава общо название на всички сирена, а на руски (брынза) и украински (бринза) означава саламурено сирене близко до нашето [[бяло саламурено сирене]]. == Технология == Битото сирене се прави като първо се избива маслото, което се прави след кратко подсирване с мая от стомаха на агнета сукалчета. Обезмасленото мляко се сипва в големи казани, подсирва се отново и бавно се загрява, докато отгоре започне да се отделя суроватката. Загряването се прекратява и суроватката се отлива, като се запазва. Подсирената маса се нарязва на късове и се слага да се отцежда за няколко дни. После се разстила, за да просъхне. Междувременно леко вкисналата суроватка се кипва и в нея се образува суроватъчна [[извара]]. Млечните частици се отделят и отцеждат добре в платно, като след това платната се притискат, за да се отдели възможно най-много от остатъчната течност. Зрялото сирене се смесва с изварата, като се прибавя и сол, и се натъпква в мехове от овчи кожи, подстригани много късо, които се зашиват като козината остава отвътре. Така битото сирене се оставя да зрее поне няколко дена, преди да е готово за консумация. С течение на времето през порите на кожата се отцежда още течност, а сиренето придобива кремообразна структура. Понякога битото сирене се напълва и в качета от дървовидна хвойна Juniperus excelsa. == Други == В литературата толум сиренето се описва във възрожденските очерци: „''Трябваше да носят храна за няколко месеци, като че отиват да се затварят в обсада: чували с брашно, [[сухар]]и, [[пастърма]], [[каче]]та с риба и [[туршия]], '''толум сирене''', сол, пипер и тая домашна българска [[тригя]] за подкиселяване на пословичната рибена чорба не липсуваше''“<ref>[[Пандели Кисимов]], „''Исторически работи. Моите спомени''“. Ч. 1. 1897, 124 с.; Ч. 2. 1900, 108 с;</ref> == Източници == <references/> == Вижте също == * [[Списък на сирена]] == Външни препратки == * [http://www.menumag.bg/za-hranata/statii/otvyd-kashkavala-i-salamurenoto-sirene Отвъд кашкавала и саламуреното сирене] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210923220849/http://www.menumag.bg/za-hranata/statii/otvyd-kashkavala-i-salamurenoto-sirene |date=2021-09-23 }} {{Български сирена}} [[Категория:Български сирена]] [[Категория:Овче сирене]] [[Категория:Краве сирене]] l5gs4u3a6cqsvvlpqr5rmgxmvh9homq 0 257859 12435362 12429684 2024-12-08T22:57:40Z Ted Masters 210248 ?? 12435362 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Книга | име = Гробище за домашни любимци | име в оригинал = ''Pet Sematary'' | корица = | px = | корица-текст = | други-имена = | език = [[английски език|английски]] | автор = [[Стивън Кинг]] | издадена-година = 1983 | издадена-държава = [[САЩ]] | издателство = Doubleday | жанр = [[ужаси]] | вид = [[роман]] | произведения = | ISBN = | поредица = | предходна = ''[[Кристин]]'' | следваща = ''[[Цикълът на върколака]]'' | бележки = }} '''Гробище за домашни любимци''' ({{lang|en|Pet Sematary}}) е [[роман на ужасите]] на [[Стивън Кинг]]. През [[1984]] г. книгата е номинирана за [[Световна награда за фентъзи|Световната награда за фентъзи]]. По романа са създадени две филмови екранизации – една през 1989 г., която се сдобива с продължение през 1992 г., и втора, която излиза през 2019 г. == Сюжет == В книгата се разказва за младо семейсто, местещо се от Чикаго в малкото градче Лъдлоу. Мъжът – лекар, млада и привлекателна съпруга, сладко малко момиченце и по-малкото 2-годишно братче. Всичко изглежда перфектно, дори гальовната котка на семейство Крийд. Но скоро след преместването и запознанството с възрастния им съсед Джъд, те откриват, че всичко далеч не е толкова перфектно, колкото на пръв поглед. В гората зад къщата им, недалеч в [[гробище]]то за [[домашен любимец|домашни любимци]], се крие смразяваща кръвта рядко срещана същност. Много по-страшна от самата смърт и далеч по-опасна. {{уикицитат|Стивън Кинг|Стивън Кинг}} {{Стивън Кинг}} {{мъниче|литература}} [[Категория:Романи на Стивън Кинг]] [[Категория:Книги от 1983 година]] [[Категория:Фентъзи романи]] 2mvuegxyhei8ncwezzuzpswank9wlt5 0 259435 12435387 12357542 2024-12-09T00:29:26Z InternetArchiveBot 282151 Add 1 book for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435387 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Хенипавирусите''' (''Henipavirus'') са род [[вирус]]и, които съдържат два вида - Hendravirus и Nipavirus. Принадлежат към семейството на [[Парамиксовируси]]те. Вирусите се разпространяват обикновено посредством [[Плодоядни прилепи|плодоядните прилепи]]. Възприемчиви са много видове животни и човека. Болестите ([[Хендра]] и [[Нипа]]), причинявани от Хенипавирусите влизат в групата на [[зооноза|зоонозите]].<ref name=sobrino5>{{cite book |chapterurl=http://www.horizonpress.com/avir|author=Sawatsky et al.|year=2008|chapter=Hendra and Nipah Virus|title=Animal Viruses: Molecular Biology|publisher=Caister Academic Press|id=[http://www.horizonpress.com/avir ISBN 978-1-904455-22-6]}}</ref> Името ''Хенипавирус'' е [[Портманто (лингвистика)|портманто]] (сливане на две думи в една) от думите '''''Хен'''дравирус'' и '''''Нипа'''вирус'', двата вида вируси, които принадлежат към този род. == Вирусна структура == Хенипавирусите са плеоморфни (могат да заемат различни форми) и са с диаметър 40 – 600 [[нанометър|nm]].<ref name=hyatt>{{cite journal |author=Hyatt AD, Zaki SR, Goldsmith CS, Wise TG, Hengstberger SG |title=Ultrastructure of Hendra virus and Nipah virus within cultured cells and host animals |journal=Microbes Infect. |volume=3 |issue=4 |pages=297–306 |year=2001 |pmid=11334747 |doi= 10.1016/S1286-4579(01)01383-1|url=http://linkinghub.elsevier.com/retrieve/pii/S1286-4579(01)01383-1}}</ref> Те имат [[липид]]на мембрана върху вирусен [[матричен протеин]]. В ядрото има само 1 спирална верига [[РНК]], която съдържа голям количество нуклеокапсид (N), който се свързва с големия (L) и фосфо- (P) протеините във вируса и активират [[РНК полимераза]]та по време на [[репликация]]та. Под липидната обвивка са разположени и два протеина – сливащият се (F) и свързващият се (G) протеин. G протеинът се свързва с [[ефрин В2]] по повърхността на атакуващите вируса клетки.<ref name="bonaparte">{{cite journal |author=Bonaparte, M; Dimitrov, A; Bossart, K; ''et al.'' |year=2005 |month= |title=Ephrin-B2 ligand is a functional receptor for Hendra virus and Nipah virus |journal=[[Proceedings of the National Academy of Sciences|PNAS]] |volume=102 |issue=30 |pages=10652–7 |doi=10.1073/pnas.0504887102 |url= |pmid=15998730 }}</ref><ref name="negrete">{{cite journal |author=Negrete OA, Levroney EL, Aguilar HC, ''et al.'' |title=EphrinB2 is the entry receptor for Nipah virus, an emergent deadly paramyxovirus |journal=Nature |volume=436 |issue=7049 |pages=401–5 |year=2005 |pmid=16007075 |doi=10.1038/nature03838 |url=https://archive.org/details/sim_nature-uk_2005-07-21_436_7049/page/n121}}</ref> F протеинът разкъсва вирусната и клетъчната мембрана на гостоприемника и помага за вкарването на вирусната нуклеинова киселина в клетката. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.expasy.org/viralzone/all_by_species/85.html '''ViralZone''': Хенипавируси] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100613195407/http://expasy.org/viralzone/all_by_species/85.html |date=2010-06-13 }} * [http://www.csiro.au/csiro/content/standard/ps1o5,,.html Вирус Хендра] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20061124185646/http://www.csiro.au/csiro/content/standard/ps1o5,,.html |date=2006-11-24 }} * [http://www.csiro.au/csiro/content/standard/ps1so,,.html Вирус Нипа] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20061129225840/http://www.csiro.au/csiro/content/standard/ps1so,,.html |date=2006-11-29 }} * [http://www.henipavirus.net Хенипавируси] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150801131243/http://henipavirus.net/ |date=2015-08-01 }} * [http://www.horizonpress.com/gateway/animal-viruses.html Вируси по животните] * [http://www.abc.net.au/news/stories/2008/08/21/2342124.htm Ветеринар от Куинсленд умира от Хендравирус] * [http://sciencenow.sciencemag.org/cgi/content/full/2009/218/1 Treatment: Ахилесовата пета на вируса] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090222233532/http://sciencenow.sciencemag.org/cgi/content/full/2009/218/1 |date=2009-02-22 }} {{Вирусни зоонози}}{{Нормативен контрол}} [[Категория:Вируси]] [[Категория:Зоонози]] otkk8tndfbp6ca5dmqf4uid8oa6f1a2 0 271487 12434826 12007858 2024-12-08T12:46:56Z 217.174.52.126 12434826 wikitext text/x-wiki [[Файл:Vila by Andy Paciorek.jpg|мини|Самодива|alt=]] '''Българската митология''' е южнославянско разширение на [[Славянска религия|славянската митология]], покриващо ареала на разпространение на [[Българи|българската народност]].<ref>Славянските богове и герои, Мария Гимбутас, Ню Йорк, 1971</ref> Въпреки че българските митологични представи са част от корпуса на славянската митология, в тях са залегнали и редица местни неславянски елементи, наследени от предславянското население на българските земи – [[траки]], [[Римска империя|римляни]], [[Древна Гърция|гърци]] и др., както и на такива от народи от по-късни преселнически вълни ([[кумани]], [[печенеги]], [[татари]], [[Османска империя|турци]] и др.).<ref>Българска митология. Енциклопедична речник, Анани Стойнев, изд. Захарий Стоянов, София, 2006</ref> == Елементи == В основата на българския фолклор стоят митологичните представи на славянското езичество. След заселването си на [[Балкански полуостров|Балканите]] през VI – VII в. славяните се превръщат в доминиращата група население в българските земи. Те асимилират представителите на местното предславянското население, както и тези на прабългарите, които са водещ държавотворен елемент в обособената в края на 7 век Българска държава. Славянската езическа религия е политеистична. Пантеона на божествата на славяните е структуриран както хоризонтално, така и вертикално (йерархично), като начело стои богът на небето [[Перун]]. Други главни богове на славяните са [[Лада]], [[Велес (бог)|Волос]], [[Сварог]] и др. След покръстването езическата религия е изместена от християнството, но редица паганистични елементи продължават да съществуват като възприемат нова същност, съобразена с новата ми отеистична религия. Така например редица християнски светци възприемат същността и символните функции на езическите божества. <ref>Езичеството на древните славяни, Борис Рибаков, Москва, 1981</ref> Остатъци от славянския паганизъм са митологични образи като самодивите, вампирите, русалките и т.н. === Места === * [[Змейково]] === Същества === * [[Самодива|Самодиви]] * [[Ламя]] * [[Лечители]] * [[Змей]]ове * [[Хала|Хàли]] * [[Демон]]и * [[Наречници|Орисници]] * Съживени камъни и дървета * Говорещи птици и животни * [[Върколак|Върколаци]] * [[Караконджул]]и * [[Вампир]]и * [[Мратиняк|Мратиняци]] * [[Русалка|Русалки]] * [[Стии|Стѝи]] * [[Таласъм]]и === Персонажи === * [[Баба Марта]] * [[Баба Яга]] * [[Крали Марко]] * [[Хрельо|Хрельо Шестокрили]] <ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://bgportret.com/hrelio-dragovol/ |заглавие=bgportret.com |достъп_дата=2021-04-23 |архив_дата=2021-04-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210423220827/http://bgportret.com/hrelio-dragovol/ }}</ref> * [[Момчил войвода]] * [[Иван Шишман|Цар Иван Шишман]] * [[Филипо Сколари|Филип Маджарин]] === Символи === * Цвете – на живота. * Коловрат - на безкрайността и цикличността на историята/времето и вечния конфликт на доброто и злото * Луница - на женската енергия, плодородието, здравето и защитава от зли сили * Перуника - дава сила, защита * Ръцете на Бога - символизират как ръцете на Бога достигат всичко нявсякъде == Източници == {{commonscat|Bulgarian mythology}} <references/> {{мъниче|България}} [[Категория:Българска митология| ]] 21pmmpf9kvt7g0lfr0ja0pod78xphor 0 272319 12434874 12312539 2024-12-08T13:56:52Z 2403:6200:88A0:12DE:CA53:67B2:4B48:281 12434874 wikitext text/x-wiki [[Файл:Pergamonmuseum Pergamonaltar.jpg|мини|300px|[[Пергамски олтар|Пергамонският олтар]] на Зевс, днес в Пергамон музей в Берлин]] '''Елинистическа''' или '''Елинистична епоха''' или само '''елинизъм''' е историческа и културна епоха в '''''[[История на Гърция|гръцката история]]''''', обхващаща времето от смъртта на '''''[[Александър Велики]]''''' (заменяйки „[[Александър Македонски]]“) през 323 г. пр.н.е. до смъртта на '''''[[Клеопатра|Клеопатра VII]]''''' през 30 г. пр.н.е. (заменяйки „до създаването на [[Римската империя]] от [[Октавиан Август]]“), след което настъпва възходът на [[Римската империя]], отбелязан от [[Битка при Акций|Битката при Акций]] през 31 г. пр.н.е. и римското завладяване на [[Птолемеева Египет|Птолемеев Египет]] година по-късно, елиминиращо последното голямо елинистическо царство. . Началото на периода се характеризира с преход от [[полис]]на политическа организация към наследствени елнинстически [[Монархия|монархии]] и с преместване на центровете на културна и икономическа дейност от [[Древна Гърция]] към Азия и Египет. == История == {{раздел-мъниче}} След смъртта на Александър през 323 г. пр. Хр. започва период на войни между [[диадох]]ите (323 – 301 г. пр.н.е.), в която те поделят помежду си огромната му империя. Това са пълководците [[Антипатър]], [[Птолемей]], [[Селевк I Никатор|Селевк]], [[Лизимах]], [[Антигон I Монофталм|Антигон]] и др. Империята се простира от [[Древна Македония]], през древногръцките градове-държави, към Мала Азия, Леванта, Египет, Вавилон и Персия и стига до Индия. Междуособните войни продължават и при техните наследници, т. нар. [[епигони]]. [[Файл:Diadochen1.png|мини|300px|Царства на диадохите след [[Битка при Ипсос|битката при Ипсос]] 301 г. пр.н.е. {{Легенда|#C38833|Царство на Лизимах}} {{Легенда|#50A249|Царство на [[Касандър]]}} {{Легенда|#C3B933|Царство на [[Селевк I Никатор]]}} {{Легенда|#787CAD|Царство на [[Птолемей I|Птолемей I Сотер]]}} {{Легенда|#AF3662|[[Античен Епир]]}} Други {{Легенда|#A361BD|[[Картаген]]}} {{Легенда|#70A9BE|[[Древен Рим|Рим]]}} {{Легенда|#85AB54|Гръцки колонии}}]] Четирите най-големи елинистични държави с установени царски династии са:{{hrf|Попов|2009|314}} * Македония, където [[Антипатриди]]те бързо са изместени от [[Антигониди]]те * държавата на [[Лизимах]] в Тракия и западна Мала Азия * царството на [[Селевкиди]]те в източна Мала Азия до Индия * царството на [[Птолемей I|Птолемей I Сотер]] в Египет == Обща характеристика == Думата „елинизъм“ се употребява още от древните гръцки [[ретор]]и и [[философия|философи]], които означават с нея чистата атическа реч. В днешното му значение терминът е въведен в труда ''Geschichte des Hellenismus'' от Йохан Густав Дройзен<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://simposium.ru/ru/node/108 | заглавие=История Эллинизма |достъп_дата =25 октомври 2017 |фамилно_име=Дройзен |първо_име= Йохан Густав|дата= |труд= |издател= |цитат= |език= ru}}</ref>. Създаден е по правилата на немската граматика от старогръцкия глагол, който означава „подражавам на елините“ и е свързан с времето, когато гръцката култура и език се разпространяват на Изток. Това обуславя една от най-характерните черти на елинизма – смесването на елински с източни елементи. [[Файл:Philip V of Macedon.jpg|мини|250px|Монета на [[Филип V]], с негово портретно изображение]] В самата [[елинистична Гърция]] този културен етап се различава силно от класическата [[полис]]на култура на [[Класическа Гърция|класическия период]] вследствие на източното влияние. С увеличаването на границите и контакта с различни култури се изгражда и една по-отворена общност, изградена от „подвижния човек“, който е в противовес на класическата полисна култура, чиито граждани живеят единствено в догмите на тясната общност. Хората вече са свързани с голяма, отворена общност и се усещат [[Космополитизъм|космополити]]{{hrf|Попов|2009|327}}. Там, където малките, незначителни по територия полиси на същинска Гърция попадат под властта на източните монархии, животът в тях също се преобразява. Те са обширни държави с многобройно население, с огромни богатства, източни и по географско положение, и по характер. Ролята на личността, толкова важна в рамките на полиса, намалява и дори се заличава. От гражданин индивидът става поданик на владетеля, обединяващ в личността си всички власти и права. В религията центърът на тежестта също се измества и култът към владетеля става център на боготворене, съвършено чуждо на духовния строй на [[древна Гърция]]. В гръко-източните монархии няма сливане на националности. Въпреки разселването на гърци и елинизирани не-гърци в източните страни, не се наблюдава буквално смесване с местното население, а по-скоро едно обособяване на по-висшите класи в градовете – състоящо се от елини и елинизирани не-гърци, както и малка част от местните висши слоеве на населението. А останалите маси от местното население живеят дистанцирано от новозаселените градове. Докато в града обществото живее с културните темпове на един елинизиран свят – говори на гръцки, има общи интереси в сферата на [[Древногръцко изкуство|гръцкото изкуство]], поезия, философия, то масите от останалото население продължават да говорят на своя местен език, да вярват в своите богове и да живеят с традиционните представи за бит и традиции. Гръцката култура не прониква във всички пластове на обществото, а си остава една градска култура. Това от друга страна съхранява гръцкото изкуство, литература и наука. Влияние от Изтока естествено има, но не както би било, ако имаше пълно смесване и взаимно повлияване на културните маси. Източното влияние проличава най-силно в областта на [[Антична религия|религията]]. == Бит и култура == В основата си културата на елинистическата епоха е гръцка. Характерни за нея са стремежът към красотата, пъстротата, уюта и разнообразието. Елинистическият дом показва този стремеж към изящество с по-артистичните постройки, с гледащи навън прозорци и балкони. [[Фреско|Фрески]] красят стените дори и на бедните домове. Градът придобива облик, все по-близък до днешните ни представи – с прави улици, изграждат се канализации, някои функциониращи и до днес. Строят се просторни библиотеки и училища – прочута е [[Александрийска библиотека|Александрийската библиотека]]. Училището е на почит с просветлението, задължителна част от това да се наречеш истински образован елин. Дарението за училищата се е смятало за благородна дейност, носеща изключителни заслуги и признание. Издигат се [[храм]]ове, но и каменни театри, [[хиподрум]]и, павилиони, басейни, летни вили и се вписват до детайл в архитектурната обстановка и се изпълват от будно градско общество, бележещо величието на всяка една административна и културна постройка. Самите къщи са по-артистични, снабдени с прозорци и балкони. Вътре стаите са изписани с фрески, декорацията става по-богата, появяват се колоните в [[коринтски стил]]. Стремящият се към разкош гражданин внася и природата в градската обстановка, за да приглуши сухото излъчване на града, и за да възникне градината, която впоследствие е неизменна част от всеки елинистически дворец (моделът е персийският тип парк). Прочути са дворцовият квартал в [[Александрия]] и паркът Дафне в [[Антиохия]]. Пример за подражание на по-мащабните тенденции е това, че дори по-бедните граждани внасят градината като уют в своите къщи, а ако няма място, дори е обичайно тя да се разполага на покрива. Това е времето, когато се изграждат и градските градини с пейки, скулптури и изобилие от цветя. Гърците се впечатляват от източното богатство на сортове растения и ги внасят съгласно наложилия се интерес към [[ботаника]]та. В елинизма се обръща внимание и на изявената красота във външния вид – още преди да започне похода си на Изток, [[Александър Велики]] е първият държавник, обръснал лицето си, след което тази мода се налага масово (и по задължение) сред македонската армия (но не и сред съюзните контингенти, съставени от гърци и траки). С течение на времето бръсненето става повсеместно явление сред елинистическото общество. Брадати остават философите, по което може и да се познае от коя школа принадлежат. Целият този стремеж към елегантност в облика на града и на хората повлиява значително за градивността в обществото, а именно ценностите и идеалите. Те оказват влияние дори в характера на войните, което впоследствие се губи в римските разбирания за ожесточени битки. Пробужда се човеколюбието – хората държат повече на взаимоотношенията и обноските помежду си. Това води и до един по-хармоничен свят на обмен на интереси и провокиране към новости и открития. Битовата скука на елина заражда нововъведения, разчупващи стереотипното мислене. Така възникват миниатюрите на [[Партений (поет)|Партений]] на любовни теми, [[Проза|прозаическата литература]], изпълнена с образи на въображението. У хората се заражда стремеж към посещение на известни паметници и земи, описани от [[Херодот]]. В Елинистическата епоха все повече се обръща внимание на човека и неговата същност като най-важната единица – а не само като част от обществото. Това дава възможност на жената да придобие равни права с мъжа – появяват се писателки, философки, спортистки, актриси. Детето също се разглежда като важна личност, за което се полагат много грижи при отглеждането му, за разлика от отношенията в семейството през класическия период. Уважението към [[Индивидуализъм|индивидуализма]] променя общото отношение към смисъла на всеки елемент от същността на човека. Ценностите и добродетелите стоят в основата на изследванията и на литературата, която развива по-голяма критичност и с ирония описва човешките качества и недостатъци. Индивидуализмът е основна идея за различните разклонения и във философските школи. == Философски течения == В Елинистическата епоха се зараждат нови философски течения, някои от които с много крайни убеждения в изграждащата ги концепция. Например – във втората половина на VI в. пр.н.е. се образуват няколко нови школи, които изразяват точно тенденциите на елинистическия индивидуализъм. [[Епикурейство]]то – школата на [[Епикур]], която има своята асоциална философия и разбиране за [[аскет]]ски живот – човекът далече от масата, стараейки се да достигне до духовно равновесие и един вид духовно удоволствие, затова и по-късно спадат към [[хедонизъм|хедонистическата]] [[Киренайска философска школа|школа на киренайците]], които целят житейско удоволствие. Впоследствие тази философия дори стига до песимизъм и проповеди за самоубийство. Друга крайна философска школа е [[Киници|Киническата школа]], в която отново е заложен индивидуалистическия дух. [[Менип]] отрича конкретната социалност. Тази школа възпитава нормалните възприятия на човек към сериозните и иначе преходни или повратни моменти в живота – преходът от живота към смъртта да се приема като напълно естествено следствие, или смяната на един град с друг без социално обвързване и т.н. Интересна е теорията, на която се гради една друга школа, подобна на кинизма. Тя възниква от неелин – [[Зенон от Китион|Зенон]] от [[Кипър]], който твърди, че съществува една тотална човешка общност, пред която всички са равни – свободни, роби, елини и неелини. Това е школата на [[Стоицизъм|Стоицизма]], която единствена успява да представи философски интерпретации, съставени от собствено изградена [[логика]], [[реторика]] и [[физика]], съобразени с новото държавно и религиозно устройство. Причината за крайните песимистични убеждения във философските школи е именно свеждането на живота до индивидуалистичната човешка съдба и стремеж към лично щастие, които постепенно надделяват над изтъкването и стойността на тематиката свързана с човешките добродетели. Именно за това философските школи клонят към една протестна апатия, пробудена от все по-голямото загърбване на ценностите. С крайния индивидуализъм и широките граници в космополитния елинистическия свят идват и икономическите проблеми на едно потребителско общество, което не развива стопанския живот, а се стреми към все по-голям градеж и консумация на разкош. == Изкуство == [[Файл:Battle of Issus mosaic - Museo Archeologico Nazionale - Naples 2013-05-16 16-25-06 BW.jpg|мини|300px|[[Александър Македонски|Александър Велики]] и [[Дарий III]] в [[битка при Иса|битката при Иса]], мозайка от Помпей]] Тук се сблъскват добрата и лошата черта на нововъзникналите тенденции на тази епоха – от една страна обръщането към личността – изразът на емоционални и душевни състояния, и от друга – прекалената пищност на един народ в икономически упадък, въпреки това изтъкващ разкоша и величието. В архитектурата се наблюдава развитие в обществените постройки. За разлика от класическия период, сега за пръв път е една правилна градска планировка и еднотипност на всички важни обществени сгради – театри, съдилища, [[гимназион]]и, [[одеон]]и, [[Палестра (Древна Гърция)|палестри]], [[хиподрум]]и, [[стадион]]и и т.н. Обръща се голямо внимание на трагичните [[епос]]ни сцени, силни със своето емоционално и динамично въздействие – боя на боговете с гигантите върху [[Пергам]]ския олтар, Александър Велики и македонците в бой с [[Дарий III]] и [[Персия|персите]] (мозайка). Също така може да видим и съвсем обикновени сюжети от бита, или силно саркастични такива. Скулпторите на епохата решават проблема за статичност на фигурата, който съществува по време на класиката. Те постигат по-добро изобразяване на движението във фигурата чрез изразителност в мускулното изграждане на тялото. Търси се все по-естествения вид в образа на човека – това личи и в разликата в стиловете на голата [[Афродита Книдска]] на [[Праксител]] – като изящен символ на женствеността, и приклекналата къпеща се Афродита на [[Дойдалсес]], където не е само символ и сакрализация на красотата, а и израз на реалната, естествена женска природа. Открояват се две елинистически школи в областта на скулптурата – [[Пергам]]ска и [[Родос]]ка. Пергамската е известна с трагичните статуи – „Умиращият гал“ и „Гал", който се самоубива над трупа на жена си, заклана от него“. Известни статуи на родоската школа са – „Лаокоон“ и „Фарнески бик“. През елинистическата епоха се появява за пръв път малката пластика на битова тема (III в. пр.н.е.), чийто модел са теракотните фигурки от късната класика. Сюжет за създаването на малката пластика скулпторът черпи от бита. Разнообразието за пресъздаване на битови сцени, обаче бързо се изчерпва и затова инструмент за създаване на малка пластика се превръща [[гротеска]]та – например – пиян старец, танцуващо джудже. Малката пластика повлиява с характера на силната си експресивност върху голямата пластика – „Любовното боричкане на [[сатир]]а и [[нимф]]ата“, „[[Менада]]“ на [[Скопас]] и други. Реализмът е движещата функция на идеите на творците в изкуството в елинистическата епоха, както се разбира от описания на творби (няма съхранена живопис). В различните периоди на елинистическата епоха се проследяват съответно и промени в ценностната система на изобразяване в изкуството: ранният период, в който се гради със замах и колосални, пищни идеи в архитектурата и плановият градски строеж – 280 г. пр.н.е. Следва зрелият период – докъм 220 г. пр.н.е. – спокойната политическа обстановка влияе върху градивното творчество на стилизирано реалистическо изкуство. Третият период е времето на несигурност и дисбаланс, когато [[Древна Македония|Македония]] и [[Елада]] стават римски провинции, но това повлиява на патоса на елинистическото изкуство и развитие в науката. Късният елинизъм, който е най-дългият период, продължава докъм средата на I в. пр.н.е. Това е периодът, в който се реставрира интересът към идеалите на класическото атическо изкуство и култура. Този период може да се определи като упадък на елинистическата културна епоха. Развиващата се стопанска, обществена и политическа криза в най-големите елинистически държави, води до неизбежен упадък. Македония е в непрекъснат конфликт със съюзници и подчинени, и особено с Елада. Елинските коалиции се чувстват поробени и избухват чести въстания. Изтокът отслабва поради вътрешните си борби и честото изтегляне на средства от елинистическите държави. Вътрешно-социалните вълнения на толкова голяма империя, изградена от множество монархии и коалиции, води до една лесна мишена за силната [[Римска империя]]. Завоюването на Балканския полуостров е резултат на три [[македонски войни]] – започват през 215 г. пр.н.е и продължават до 168 г. пр.н.е. През 146 г. пр.н.е, [[Ахейски съюз|Ахейският съюз]] вдига въстание, но окончателно загубва независимостта си и Елада и Македония се превръщат в [[римски провинции]]. == Елинизмът като културна епоха == Единният език е инструментът, чрез който се осъществява единството на елинистическата култура. Периодът е тясно свързан с гръцкия език – в трите последни века на старата ера на него се говори от [[Сицилия]] до бреговете на [[Инд]] и от [[Египет]] до северните брегове на [[Черно море]]. От смесването на различни диалекти ([[Атически диалект|атически]], дорийски и йонийски) благодарение на продължилите дълги години войни и сражения на [[Александър Македонски]] и неговите [[диадохи]] се ражда койне (Κοινὴ). Той се числи към [[Древногръцки език|древногръцкия]], но се различава значително от класическия гръцки на [[Софокъл]] и [[Платон]] и съществено се различава от езика на [[Омир]]. Разликата е най-вече в опростената граматика и езиковия стил. От една страна, културата на елинизма не се различава много от епохата на класическия [[полис]]. Наследената от родовото време [[древногръцка митология]] продължава да служи като универсално средство за израз, но се добавят слоеве: в низовия различаваме градска култура на масовия вкус, както и селска, консервативна, пазеща местните традиции. Наблюдават се и области с определен народностен колорит. Съществува популярна литература на говоримо [[койне]], докато историческата и ораторската проза се пишат обикновено на литературно койне. Поезията, в зависимост от жанра и предпочитанието на поета, се създава на един или друг традиционен [[диалект]]. Докато в областта на културата гръцкият език се унифицира, [[Елинистическа литература|елинистическата литература]] остава вярна на многодиалектната традиция на архаическата и класическата елинска словесност. От друга страна, елинистическата култура може да се разглежда като своеобразна спойка на елементи, които в по-ранното време са съществували отделно. В епохата на елинизма биват приближени йонийската изтънченост и атическото културно слово, сицилианската монументалност и способната за рефлексия островна култура. == Източници == <references /> === Цитирана литература === * {{cite book |title= Древна Гърция. История и култура |last= Попов|first=Димитър |authorlink= Димитър Попов (историк)|coauthors= |year=2009 |publisher=ЛИК |location=София |isbn=978-954-607-780-6 |pages=368 |url= |accessdate=}} * Мишулин, А. В. ''Антична история на Гърция и Рим''. София, 1945 * Богданов, Б. ''История на старогръцката култура''. Наука и изкуство, 1989 * Ростовцев, М. ''История на Стария свят, Изтокът и Гърция'', том I. Анубис, 1994 == Външни препратки == * {{Цитат уеб| заглавие = Hellenistic age| автор = | труд = [[Енциклопедия Британика]]| дата = | достъп_дата = 28 юни 2019| уеб_адрес = https://www.britannica.com/event/Hellenistic-Age| език = en| цитат = }} {{Древна Гърция теми}} [[Категория:Елинизъм| ]] deop8nm5ukoodwdfm7ui3qud32jqcyy 12434877 12434874 2024-12-08T13:58:01Z 2403:6200:88A0:12DE:CA53:67B2:4B48:281 12434877 wikitext text/x-wiki [[Файл:Pergamonmuseum Pergamonaltar.jpg|мини|300px|[[Пергамски олтар|Пергамонският олтар]] на Зевс, днес в Пергамон музей в Берлин]] '''Елинистическа''' или '''Елинистична епоха''' или само '''елинизъм''' е историческа и културна епоха в '''''[[История на Гърция|гръцката история]]''''', обхващаща времето от смъртта на '''''[[Александър Велики]]''''' (заменяйки „[[Александър Македонски]]“) през 323 г. пр.н.е. до смъртта на '''''[[Клеопатра|Клеопатра VII]]''''' през 30 г. пр.н.е. (заменяйки „до създаването на [[Римската империя]] от [[Октавиан Август]]“), след което настъпва възходът на [[Римската империя]], отбелязан от [[Битка при Акциум|Битката при Акций]] през 31 г. пр.н.е. и римското завладяване на [[Елинистически_Египет|Птолемеев Египет]] година по-късно, елиминиращо последното голямо елинистическо царство. . Началото на периода се характеризира с преход от [[полис]]на политическа организация към наследствени елнинстически [[Монархия|монархии]] и с преместване на центровете на културна и икономическа дейност от [[Древна Гърция]] към Азия и Египет. == История == {{раздел-мъниче}} След смъртта на Александър през 323 г. пр. Хр. започва период на войни между [[диадох]]ите (323 – 301 г. пр.н.е.), в която те поделят помежду си огромната му империя. Това са пълководците [[Антипатър]], [[Птолемей]], [[Селевк I Никатор|Селевк]], [[Лизимах]], [[Антигон I Монофталм|Антигон]] и др. Империята се простира от [[Древна Македония]], през древногръцките градове-държави, към Мала Азия, Леванта, Египет, Вавилон и Персия и стига до Индия. Междуособните войни продължават и при техните наследници, т. нар. [[епигони]]. [[Файл:Diadochen1.png|мини|300px|Царства на диадохите след [[Битка при Ипсос|битката при Ипсос]] 301 г. пр.н.е. {{Легенда|#C38833|Царство на Лизимах}} {{Легенда|#50A249|Царство на [[Касандър]]}} {{Легенда|#C3B933|Царство на [[Селевк I Никатор]]}} {{Легенда|#787CAD|Царство на [[Птолемей I|Птолемей I Сотер]]}} {{Легенда|#AF3662|[[Античен Епир]]}} Други {{Легенда|#A361BD|[[Картаген]]}} {{Легенда|#70A9BE|[[Древен Рим|Рим]]}} {{Легенда|#85AB54|Гръцки колонии}}]] Четирите най-големи елинистични държави с установени царски династии са:{{hrf|Попов|2009|314}} * Македония, където [[Антипатриди]]те бързо са изместени от [[Антигониди]]те * държавата на [[Лизимах]] в Тракия и западна Мала Азия * царството на [[Селевкиди]]те в източна Мала Азия до Индия * царството на [[Птолемей I|Птолемей I Сотер]] в Египет == Обща характеристика == Думата „елинизъм“ се употребява още от древните гръцки [[ретор]]и и [[философия|философи]], които означават с нея чистата атическа реч. В днешното му значение терминът е въведен в труда ''Geschichte des Hellenismus'' от Йохан Густав Дройзен<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://simposium.ru/ru/node/108 | заглавие=История Эллинизма |достъп_дата =25 октомври 2017 |фамилно_име=Дройзен |първо_име= Йохан Густав|дата= |труд= |издател= |цитат= |език= ru}}</ref>. Създаден е по правилата на немската граматика от старогръцкия глагол, който означава „подражавам на елините“ и е свързан с времето, когато гръцката култура и език се разпространяват на Изток. Това обуславя една от най-характерните черти на елинизма – смесването на елински с източни елементи. [[Файл:Philip V of Macedon.jpg|мини|250px|Монета на [[Филип V]], с негово портретно изображение]] В самата [[елинистична Гърция]] този културен етап се различава силно от класическата [[полис]]на култура на [[Класическа Гърция|класическия период]] вследствие на източното влияние. С увеличаването на границите и контакта с различни култури се изгражда и една по-отворена общност, изградена от „подвижния човек“, който е в противовес на класическата полисна култура, чиито граждани живеят единствено в догмите на тясната общност. Хората вече са свързани с голяма, отворена общност и се усещат [[Космополитизъм|космополити]]{{hrf|Попов|2009|327}}. Там, където малките, незначителни по територия полиси на същинска Гърция попадат под властта на източните монархии, животът в тях също се преобразява. Те са обширни държави с многобройно население, с огромни богатства, източни и по географско положение, и по характер. Ролята на личността, толкова важна в рамките на полиса, намалява и дори се заличава. От гражданин индивидът става поданик на владетеля, обединяващ в личността си всички власти и права. В религията центърът на тежестта също се измества и култът към владетеля става център на боготворене, съвършено чуждо на духовния строй на [[древна Гърция]]. В гръко-източните монархии няма сливане на националности. Въпреки разселването на гърци и елинизирани не-гърци в източните страни, не се наблюдава буквално смесване с местното население, а по-скоро едно обособяване на по-висшите класи в градовете – състоящо се от елини и елинизирани не-гърци, както и малка част от местните висши слоеве на населението. А останалите маси от местното население живеят дистанцирано от новозаселените градове. Докато в града обществото живее с културните темпове на един елинизиран свят – говори на гръцки, има общи интереси в сферата на [[Древногръцко изкуство|гръцкото изкуство]], поезия, философия, то масите от останалото население продължават да говорят на своя местен език, да вярват в своите богове и да живеят с традиционните представи за бит и традиции. Гръцката култура не прониква във всички пластове на обществото, а си остава една градска култура. Това от друга страна съхранява гръцкото изкуство, литература и наука. Влияние от Изтока естествено има, но не както би било, ако имаше пълно смесване и взаимно повлияване на културните маси. Източното влияние проличава най-силно в областта на [[Антична религия|религията]]. == Бит и култура == В основата си културата на елинистическата епоха е гръцка. Характерни за нея са стремежът към красотата, пъстротата, уюта и разнообразието. Елинистическият дом показва този стремеж към изящество с по-артистичните постройки, с гледащи навън прозорци и балкони. [[Фреско|Фрески]] красят стените дори и на бедните домове. Градът придобива облик, все по-близък до днешните ни представи – с прави улици, изграждат се канализации, някои функциониращи и до днес. Строят се просторни библиотеки и училища – прочута е [[Александрийска библиотека|Александрийската библиотека]]. Училището е на почит с просветлението, задължителна част от това да се наречеш истински образован елин. Дарението за училищата се е смятало за благородна дейност, носеща изключителни заслуги и признание. Издигат се [[храм]]ове, но и каменни театри, [[хиподрум]]и, павилиони, басейни, летни вили и се вписват до детайл в архитектурната обстановка и се изпълват от будно градско общество, бележещо величието на всяка една административна и културна постройка. Самите къщи са по-артистични, снабдени с прозорци и балкони. Вътре стаите са изписани с фрески, декорацията става по-богата, появяват се колоните в [[коринтски стил]]. Стремящият се към разкош гражданин внася и природата в градската обстановка, за да приглуши сухото излъчване на града, и за да възникне градината, която впоследствие е неизменна част от всеки елинистически дворец (моделът е персийският тип парк). Прочути са дворцовият квартал в [[Александрия]] и паркът Дафне в [[Антиохия]]. Пример за подражание на по-мащабните тенденции е това, че дори по-бедните граждани внасят градината като уют в своите къщи, а ако няма място, дори е обичайно тя да се разполага на покрива. Това е времето, когато се изграждат и градските градини с пейки, скулптури и изобилие от цветя. Гърците се впечатляват от източното богатство на сортове растения и ги внасят съгласно наложилия се интерес към [[ботаника]]та. В елинизма се обръща внимание и на изявената красота във външния вид – още преди да започне похода си на Изток, [[Александър Велики]] е първият държавник, обръснал лицето си, след което тази мода се налага масово (и по задължение) сред македонската армия (но не и сред съюзните контингенти, съставени от гърци и траки). С течение на времето бръсненето става повсеместно явление сред елинистическото общество. Брадати остават философите, по което може и да се познае от коя школа принадлежат. Целият този стремеж към елегантност в облика на града и на хората повлиява значително за градивността в обществото, а именно ценностите и идеалите. Те оказват влияние дори в характера на войните, което впоследствие се губи в римските разбирания за ожесточени битки. Пробужда се човеколюбието – хората държат повече на взаимоотношенията и обноските помежду си. Това води и до един по-хармоничен свят на обмен на интереси и провокиране към новости и открития. Битовата скука на елина заражда нововъведения, разчупващи стереотипното мислене. Така възникват миниатюрите на [[Партений (поет)|Партений]] на любовни теми, [[Проза|прозаическата литература]], изпълнена с образи на въображението. У хората се заражда стремеж към посещение на известни паметници и земи, описани от [[Херодот]]. В Елинистическата епоха все повече се обръща внимание на човека и неговата същност като най-важната единица – а не само като част от обществото. Това дава възможност на жената да придобие равни права с мъжа – появяват се писателки, философки, спортистки, актриси. Детето също се разглежда като важна личност, за което се полагат много грижи при отглеждането му, за разлика от отношенията в семейството през класическия период. Уважението към [[Индивидуализъм|индивидуализма]] променя общото отношение към смисъла на всеки елемент от същността на човека. Ценностите и добродетелите стоят в основата на изследванията и на литературата, която развива по-голяма критичност и с ирония описва човешките качества и недостатъци. Индивидуализмът е основна идея за различните разклонения и във философските школи. == Философски течения == В Елинистическата епоха се зараждат нови философски течения, някои от които с много крайни убеждения в изграждащата ги концепция. Например – във втората половина на VI в. пр.н.е. се образуват няколко нови школи, които изразяват точно тенденциите на елинистическия индивидуализъм. [[Епикурейство]]то – школата на [[Епикур]], която има своята асоциална философия и разбиране за [[аскет]]ски живот – човекът далече от масата, стараейки се да достигне до духовно равновесие и един вид духовно удоволствие, затова и по-късно спадат към [[хедонизъм|хедонистическата]] [[Киренайска философска школа|школа на киренайците]], които целят житейско удоволствие. Впоследствие тази философия дори стига до песимизъм и проповеди за самоубийство. Друга крайна философска школа е [[Киници|Киническата школа]], в която отново е заложен индивидуалистическия дух. [[Менип]] отрича конкретната социалност. Тази школа възпитава нормалните възприятия на човек към сериозните и иначе преходни или повратни моменти в живота – преходът от живота към смъртта да се приема като напълно естествено следствие, или смяната на един град с друг без социално обвързване и т.н. Интересна е теорията, на която се гради една друга школа, подобна на кинизма. Тя възниква от неелин – [[Зенон от Китион|Зенон]] от [[Кипър]], който твърди, че съществува една тотална човешка общност, пред която всички са равни – свободни, роби, елини и неелини. Това е школата на [[Стоицизъм|Стоицизма]], която единствена успява да представи философски интерпретации, съставени от собствено изградена [[логика]], [[реторика]] и [[физика]], съобразени с новото държавно и религиозно устройство. Причината за крайните песимистични убеждения във философските школи е именно свеждането на живота до индивидуалистичната човешка съдба и стремеж към лично щастие, които постепенно надделяват над изтъкването и стойността на тематиката свързана с човешките добродетели. Именно за това философските школи клонят към една протестна апатия, пробудена от все по-голямото загърбване на ценностите. С крайния индивидуализъм и широките граници в космополитния елинистическия свят идват и икономическите проблеми на едно потребителско общество, което не развива стопанския живот, а се стреми към все по-голям градеж и консумация на разкош. == Изкуство == [[Файл:Battle of Issus mosaic - Museo Archeologico Nazionale - Naples 2013-05-16 16-25-06 BW.jpg|мини|300px|[[Александър Македонски|Александър Велики]] и [[Дарий III]] в [[битка при Иса|битката при Иса]], мозайка от Помпей]] Тук се сблъскват добрата и лошата черта на нововъзникналите тенденции на тази епоха – от една страна обръщането към личността – изразът на емоционални и душевни състояния, и от друга – прекалената пищност на един народ в икономически упадък, въпреки това изтъкващ разкоша и величието. В архитектурата се наблюдава развитие в обществените постройки. За разлика от класическия период, сега за пръв път е една правилна градска планировка и еднотипност на всички важни обществени сгради – театри, съдилища, [[гимназион]]и, [[одеон]]и, [[Палестра (Древна Гърция)|палестри]], [[хиподрум]]и, [[стадион]]и и т.н. Обръща се голямо внимание на трагичните [[епос]]ни сцени, силни със своето емоционално и динамично въздействие – боя на боговете с гигантите върху [[Пергам]]ския олтар, Александър Велики и македонците в бой с [[Дарий III]] и [[Персия|персите]] (мозайка). Също така може да видим и съвсем обикновени сюжети от бита, или силно саркастични такива. Скулпторите на епохата решават проблема за статичност на фигурата, който съществува по време на класиката. Те постигат по-добро изобразяване на движението във фигурата чрез изразителност в мускулното изграждане на тялото. Търси се все по-естествения вид в образа на човека – това личи и в разликата в стиловете на голата [[Афродита Книдска]] на [[Праксител]] – като изящен символ на женствеността, и приклекналата къпеща се Афродита на [[Дойдалсес]], където не е само символ и сакрализация на красотата, а и израз на реалната, естествена женска природа. Открояват се две елинистически школи в областта на скулптурата – [[Пергам]]ска и [[Родос]]ка. Пергамската е известна с трагичните статуи – „Умиращият гал“ и „Гал", който се самоубива над трупа на жена си, заклана от него“. Известни статуи на родоската школа са – „Лаокоон“ и „Фарнески бик“. През елинистическата епоха се появява за пръв път малката пластика на битова тема (III в. пр.н.е.), чийто модел са теракотните фигурки от късната класика. Сюжет за създаването на малката пластика скулпторът черпи от бита. Разнообразието за пресъздаване на битови сцени, обаче бързо се изчерпва и затова инструмент за създаване на малка пластика се превръща [[гротеска]]та – например – пиян старец, танцуващо джудже. Малката пластика повлиява с характера на силната си експресивност върху голямата пластика – „Любовното боричкане на [[сатир]]а и [[нимф]]ата“, „[[Менада]]“ на [[Скопас]] и други. Реализмът е движещата функция на идеите на творците в изкуството в елинистическата епоха, както се разбира от описания на творби (няма съхранена живопис). В различните периоди на елинистическата епоха се проследяват съответно и промени в ценностната система на изобразяване в изкуството: ранният период, в който се гради със замах и колосални, пищни идеи в архитектурата и плановият градски строеж – 280 г. пр.н.е. Следва зрелият период – докъм 220 г. пр.н.е. – спокойната политическа обстановка влияе върху градивното творчество на стилизирано реалистическо изкуство. Третият период е времето на несигурност и дисбаланс, когато [[Древна Македония|Македония]] и [[Елада]] стават римски провинции, но това повлиява на патоса на елинистическото изкуство и развитие в науката. Късният елинизъм, който е най-дългият период, продължава докъм средата на I в. пр.н.е. Това е периодът, в който се реставрира интересът към идеалите на класическото атическо изкуство и култура. Този период може да се определи като упадък на елинистическата културна епоха. Развиващата се стопанска, обществена и политическа криза в най-големите елинистически държави, води до неизбежен упадък. Македония е в непрекъснат конфликт със съюзници и подчинени, и особено с Елада. Елинските коалиции се чувстват поробени и избухват чести въстания. Изтокът отслабва поради вътрешните си борби и честото изтегляне на средства от елинистическите държави. Вътрешно-социалните вълнения на толкова голяма империя, изградена от множество монархии и коалиции, води до една лесна мишена за силната [[Римска империя]]. Завоюването на Балканския полуостров е резултат на три [[македонски войни]] – започват през 215 г. пр.н.е и продължават до 168 г. пр.н.е. През 146 г. пр.н.е, [[Ахейски съюз|Ахейският съюз]] вдига въстание, но окончателно загубва независимостта си и Елада и Македония се превръщат в [[римски провинции]]. == Елинизмът като културна епоха == Единният език е инструментът, чрез който се осъществява единството на елинистическата култура. Периодът е тясно свързан с гръцкия език – в трите последни века на старата ера на него се говори от [[Сицилия]] до бреговете на [[Инд]] и от [[Египет]] до северните брегове на [[Черно море]]. От смесването на различни диалекти ([[Атически диалект|атически]], дорийски и йонийски) благодарение на продължилите дълги години войни и сражения на [[Александър Македонски]] и неговите [[диадохи]] се ражда койне (Κοινὴ). Той се числи към [[Древногръцки език|древногръцкия]], но се различава значително от класическия гръцки на [[Софокъл]] и [[Платон]] и съществено се различава от езика на [[Омир]]. Разликата е най-вече в опростената граматика и езиковия стил. От една страна, културата на елинизма не се различава много от епохата на класическия [[полис]]. Наследената от родовото време [[древногръцка митология]] продължава да служи като универсално средство за израз, но се добавят слоеве: в низовия различаваме градска култура на масовия вкус, както и селска, консервативна, пазеща местните традиции. Наблюдават се и области с определен народностен колорит. Съществува популярна литература на говоримо [[койне]], докато историческата и ораторската проза се пишат обикновено на литературно койне. Поезията, в зависимост от жанра и предпочитанието на поета, се създава на един или друг традиционен [[диалект]]. Докато в областта на културата гръцкият език се унифицира, [[Елинистическа литература|елинистическата литература]] остава вярна на многодиалектната традиция на архаическата и класическата елинска словесност. От друга страна, елинистическата култура може да се разглежда като своеобразна спойка на елементи, които в по-ранното време са съществували отделно. В епохата на елинизма биват приближени йонийската изтънченост и атическото културно слово, сицилианската монументалност и способната за рефлексия островна култура. == Източници == <references /> === Цитирана литература === * {{cite book |title= Древна Гърция. История и култура |last= Попов|first=Димитър |authorlink= Димитър Попов (историк)|coauthors= |year=2009 |publisher=ЛИК |location=София |isbn=978-954-607-780-6 |pages=368 |url= |accessdate=}} * Мишулин, А. В. ''Антична история на Гърция и Рим''. София, 1945 * Богданов, Б. ''История на старогръцката култура''. Наука и изкуство, 1989 * Ростовцев, М. ''История на Стария свят, Изтокът и Гърция'', том I. Анубис, 1994 == Външни препратки == * {{Цитат уеб| заглавие = Hellenistic age| автор = | труд = [[Енциклопедия Британика]]| дата = | достъп_дата = 28 юни 2019| уеб_адрес = https://www.britannica.com/event/Hellenistic-Age| език = en| цитат = }} {{Древна Гърция теми}} [[Категория:Елинизъм| ]] tru6zvj2l3ypsmbs7f59sasa1a1jyye 12434878 12434877 2024-12-08T13:59:07Z 2403:6200:88A0:12DE:CA53:67B2:4B48:281 12434878 wikitext text/x-wiki [[Файл:Pergamonmuseum Pergamonaltar.jpg|мини|300px|[[Пергамски олтар|Пергамонският олтар]] на Зевс, днес в Пергамон музей в Берлин]] '''Елинистическа''' или '''Елинистична епоха''' или само '''елинизъм''' е историческа и културна епоха в '''''[[История на Гърция|гръцката история]]''''', обхващаща времето от смъртта на '''''[[Александър Велики]]''''' през 323 г. пр.н.е. до смъртта на '''''[[Клеопатра|Клеопатра VII]]''''' през 30 г. пр.н.е. (заменяйки „до създаването на [[Римската империя]] от [[Октавиан Август]]“), след което настъпва възходът на [[Римската империя]], отбелязан от [[Битка при Акциум|Битката при Акций]] през 31 г. пр.н.е. и римското завладяване на [[Елинистически_Египет|Птолемеев Египет]] година по-късно, елиминиращо последното голямо елинистическо царство. . Началото на периода се характеризира с преход от [[полис]]на политическа организация към наследствени елнинстически [[Монархия|монархии]] и с преместване на центровете на културна и икономическа дейност от [[Древна Гърция]] към Азия и Египет. == История == {{раздел-мъниче}} След смъртта на Александър през 323 г. пр. Хр. започва период на войни между [[диадох]]ите (323 – 301 г. пр.н.е.), в която те поделят помежду си огромната му империя. Това са пълководците [[Антипатър]], [[Птолемей]], [[Селевк I Никатор|Селевк]], [[Лизимах]], [[Антигон I Монофталм|Антигон]] и др. Империята се простира от [[Древна Македония]], през древногръцките градове-държави, към Мала Азия, Леванта, Египет, Вавилон и Персия и стига до Индия. Междуособните войни продължават и при техните наследници, т. нар. [[епигони]]. [[Файл:Diadochen1.png|мини|300px|Царства на диадохите след [[Битка при Ипсос|битката при Ипсос]] 301 г. пр.н.е. {{Легенда|#C38833|Царство на Лизимах}} {{Легенда|#50A249|Царство на [[Касандър]]}} {{Легенда|#C3B933|Царство на [[Селевк I Никатор]]}} {{Легенда|#787CAD|Царство на [[Птолемей I|Птолемей I Сотер]]}} {{Легенда|#AF3662|[[Античен Епир]]}} Други {{Легенда|#A361BD|[[Картаген]]}} {{Легенда|#70A9BE|[[Древен Рим|Рим]]}} {{Легенда|#85AB54|Гръцки колонии}}]] Четирите най-големи елинистични държави с установени царски династии са:{{hrf|Попов|2009|314}} * Македония, където [[Антипатриди]]те бързо са изместени от [[Антигониди]]те * държавата на [[Лизимах]] в Тракия и западна Мала Азия * царството на [[Селевкиди]]те в източна Мала Азия до Индия * царството на [[Птолемей I|Птолемей I Сотер]] в Египет == Обща характеристика == Думата „елинизъм“ се употребява още от древните гръцки [[ретор]]и и [[философия|философи]], които означават с нея чистата атическа реч. В днешното му значение терминът е въведен в труда ''Geschichte des Hellenismus'' от Йохан Густав Дройзен<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://simposium.ru/ru/node/108 | заглавие=История Эллинизма |достъп_дата =25 октомври 2017 |фамилно_име=Дройзен |първо_име= Йохан Густав|дата= |труд= |издател= |цитат= |език= ru}}</ref>. Създаден е по правилата на немската граматика от старогръцкия глагол, който означава „подражавам на елините“ и е свързан с времето, когато гръцката култура и език се разпространяват на Изток. Това обуславя една от най-характерните черти на елинизма – смесването на елински с източни елементи. [[Файл:Philip V of Macedon.jpg|мини|250px|Монета на [[Филип V]], с негово портретно изображение]] В самата [[елинистична Гърция]] този културен етап се различава силно от класическата [[полис]]на култура на [[Класическа Гърция|класическия период]] вследствие на източното влияние. С увеличаването на границите и контакта с различни култури се изгражда и една по-отворена общност, изградена от „подвижния човек“, който е в противовес на класическата полисна култура, чиито граждани живеят единствено в догмите на тясната общност. Хората вече са свързани с голяма, отворена общност и се усещат [[Космополитизъм|космополити]]{{hrf|Попов|2009|327}}. Там, където малките, незначителни по територия полиси на същинска Гърция попадат под властта на източните монархии, животът в тях също се преобразява. Те са обширни държави с многобройно население, с огромни богатства, източни и по географско положение, и по характер. Ролята на личността, толкова важна в рамките на полиса, намалява и дори се заличава. От гражданин индивидът става поданик на владетеля, обединяващ в личността си всички власти и права. В религията центърът на тежестта също се измества и култът към владетеля става център на боготворене, съвършено чуждо на духовния строй на [[древна Гърция]]. В гръко-източните монархии няма сливане на националности. Въпреки разселването на гърци и елинизирани не-гърци в източните страни, не се наблюдава буквално смесване с местното население, а по-скоро едно обособяване на по-висшите класи в градовете – състоящо се от елини и елинизирани не-гърци, както и малка част от местните висши слоеве на населението. А останалите маси от местното население живеят дистанцирано от новозаселените градове. Докато в града обществото живее с културните темпове на един елинизиран свят – говори на гръцки, има общи интереси в сферата на [[Древногръцко изкуство|гръцкото изкуство]], поезия, философия, то масите от останалото население продължават да говорят на своя местен език, да вярват в своите богове и да живеят с традиционните представи за бит и традиции. Гръцката култура не прониква във всички пластове на обществото, а си остава една градска култура. Това от друга страна съхранява гръцкото изкуство, литература и наука. Влияние от Изтока естествено има, но не както би било, ако имаше пълно смесване и взаимно повлияване на културните маси. Източното влияние проличава най-силно в областта на [[Антична религия|религията]]. == Бит и култура == В основата си културата на елинистическата епоха е гръцка. Характерни за нея са стремежът към красотата, пъстротата, уюта и разнообразието. Елинистическият дом показва този стремеж към изящество с по-артистичните постройки, с гледащи навън прозорци и балкони. [[Фреско|Фрески]] красят стените дори и на бедните домове. Градът придобива облик, все по-близък до днешните ни представи – с прави улици, изграждат се канализации, някои функциониращи и до днес. Строят се просторни библиотеки и училища – прочута е [[Александрийска библиотека|Александрийската библиотека]]. Училището е на почит с просветлението, задължителна част от това да се наречеш истински образован елин. Дарението за училищата се е смятало за благородна дейност, носеща изключителни заслуги и признание. Издигат се [[храм]]ове, но и каменни театри, [[хиподрум]]и, павилиони, басейни, летни вили и се вписват до детайл в архитектурната обстановка и се изпълват от будно градско общество, бележещо величието на всяка една административна и културна постройка. Самите къщи са по-артистични, снабдени с прозорци и балкони. Вътре стаите са изписани с фрески, декорацията става по-богата, появяват се колоните в [[коринтски стил]]. Стремящият се към разкош гражданин внася и природата в градската обстановка, за да приглуши сухото излъчване на града, и за да възникне градината, която впоследствие е неизменна част от всеки елинистически дворец (моделът е персийският тип парк). Прочути са дворцовият квартал в [[Александрия]] и паркът Дафне в [[Антиохия]]. Пример за подражание на по-мащабните тенденции е това, че дори по-бедните граждани внасят градината като уют в своите къщи, а ако няма място, дори е обичайно тя да се разполага на покрива. Това е времето, когато се изграждат и градските градини с пейки, скулптури и изобилие от цветя. Гърците се впечатляват от източното богатство на сортове растения и ги внасят съгласно наложилия се интерес към [[ботаника]]та. В елинизма се обръща внимание и на изявената красота във външния вид – още преди да започне похода си на Изток, [[Александър Велики]] е първият държавник, обръснал лицето си, след което тази мода се налага масово (и по задължение) сред македонската армия (но не и сред съюзните контингенти, съставени от гърци и траки). С течение на времето бръсненето става повсеместно явление сред елинистическото общество. Брадати остават философите, по което може и да се познае от коя школа принадлежат. Целият този стремеж към елегантност в облика на града и на хората повлиява значително за градивността в обществото, а именно ценностите и идеалите. Те оказват влияние дори в характера на войните, което впоследствие се губи в римските разбирания за ожесточени битки. Пробужда се човеколюбието – хората държат повече на взаимоотношенията и обноските помежду си. Това води и до един по-хармоничен свят на обмен на интереси и провокиране към новости и открития. Битовата скука на елина заражда нововъведения, разчупващи стереотипното мислене. Така възникват миниатюрите на [[Партений (поет)|Партений]] на любовни теми, [[Проза|прозаическата литература]], изпълнена с образи на въображението. У хората се заражда стремеж към посещение на известни паметници и земи, описани от [[Херодот]]. В Елинистическата епоха все повече се обръща внимание на човека и неговата същност като най-важната единица – а не само като част от обществото. Това дава възможност на жената да придобие равни права с мъжа – появяват се писателки, философки, спортистки, актриси. Детето също се разглежда като важна личност, за което се полагат много грижи при отглеждането му, за разлика от отношенията в семейството през класическия период. Уважението към [[Индивидуализъм|индивидуализма]] променя общото отношение към смисъла на всеки елемент от същността на човека. Ценностите и добродетелите стоят в основата на изследванията и на литературата, която развива по-голяма критичност и с ирония описва човешките качества и недостатъци. Индивидуализмът е основна идея за различните разклонения и във философските школи. == Философски течения == В Елинистическата епоха се зараждат нови философски течения, някои от които с много крайни убеждения в изграждащата ги концепция. Например – във втората половина на VI в. пр.н.е. се образуват няколко нови школи, които изразяват точно тенденциите на елинистическия индивидуализъм. [[Епикурейство]]то – школата на [[Епикур]], която има своята асоциална философия и разбиране за [[аскет]]ски живот – човекът далече от масата, стараейки се да достигне до духовно равновесие и един вид духовно удоволствие, затова и по-късно спадат към [[хедонизъм|хедонистическата]] [[Киренайска философска школа|школа на киренайците]], които целят житейско удоволствие. Впоследствие тази философия дори стига до песимизъм и проповеди за самоубийство. Друга крайна философска школа е [[Киници|Киническата школа]], в която отново е заложен индивидуалистическия дух. [[Менип]] отрича конкретната социалност. Тази школа възпитава нормалните възприятия на човек към сериозните и иначе преходни или повратни моменти в живота – преходът от живота към смъртта да се приема като напълно естествено следствие, или смяната на един град с друг без социално обвързване и т.н. Интересна е теорията, на която се гради една друга школа, подобна на кинизма. Тя възниква от неелин – [[Зенон от Китион|Зенон]] от [[Кипър]], който твърди, че съществува една тотална човешка общност, пред която всички са равни – свободни, роби, елини и неелини. Това е школата на [[Стоицизъм|Стоицизма]], която единствена успява да представи философски интерпретации, съставени от собствено изградена [[логика]], [[реторика]] и [[физика]], съобразени с новото държавно и религиозно устройство. Причината за крайните песимистични убеждения във философските школи е именно свеждането на живота до индивидуалистичната човешка съдба и стремеж към лично щастие, които постепенно надделяват над изтъкването и стойността на тематиката свързана с човешките добродетели. Именно за това философските школи клонят към една протестна апатия, пробудена от все по-голямото загърбване на ценностите. С крайния индивидуализъм и широките граници в космополитния елинистическия свят идват и икономическите проблеми на едно потребителско общество, което не развива стопанския живот, а се стреми към все по-голям градеж и консумация на разкош. == Изкуство == [[Файл:Battle of Issus mosaic - Museo Archeologico Nazionale - Naples 2013-05-16 16-25-06 BW.jpg|мини|300px|[[Александър Македонски|Александър Велики]] и [[Дарий III]] в [[битка при Иса|битката при Иса]], мозайка от Помпей]] Тук се сблъскват добрата и лошата черта на нововъзникналите тенденции на тази епоха – от една страна обръщането към личността – изразът на емоционални и душевни състояния, и от друга – прекалената пищност на един народ в икономически упадък, въпреки това изтъкващ разкоша и величието. В архитектурата се наблюдава развитие в обществените постройки. За разлика от класическия период, сега за пръв път е една правилна градска планировка и еднотипност на всички важни обществени сгради – театри, съдилища, [[гимназион]]и, [[одеон]]и, [[Палестра (Древна Гърция)|палестри]], [[хиподрум]]и, [[стадион]]и и т.н. Обръща се голямо внимание на трагичните [[епос]]ни сцени, силни със своето емоционално и динамично въздействие – боя на боговете с гигантите върху [[Пергам]]ския олтар, Александър Велики и македонците в бой с [[Дарий III]] и [[Персия|персите]] (мозайка). Също така може да видим и съвсем обикновени сюжети от бита, или силно саркастични такива. Скулпторите на епохата решават проблема за статичност на фигурата, който съществува по време на класиката. Те постигат по-добро изобразяване на движението във фигурата чрез изразителност в мускулното изграждане на тялото. Търси се все по-естествения вид в образа на човека – това личи и в разликата в стиловете на голата [[Афродита Книдска]] на [[Праксител]] – като изящен символ на женствеността, и приклекналата къпеща се Афродита на [[Дойдалсес]], където не е само символ и сакрализация на красотата, а и израз на реалната, естествена женска природа. Открояват се две елинистически школи в областта на скулптурата – [[Пергам]]ска и [[Родос]]ка. Пергамската е известна с трагичните статуи – „Умиращият гал“ и „Гал", който се самоубива над трупа на жена си, заклана от него“. Известни статуи на родоската школа са – „Лаокоон“ и „Фарнески бик“. През елинистическата епоха се появява за пръв път малката пластика на битова тема (III в. пр.н.е.), чийто модел са теракотните фигурки от късната класика. Сюжет за създаването на малката пластика скулпторът черпи от бита. Разнообразието за пресъздаване на битови сцени, обаче бързо се изчерпва и затова инструмент за създаване на малка пластика се превръща [[гротеска]]та – например – пиян старец, танцуващо джудже. Малката пластика повлиява с характера на силната си експресивност върху голямата пластика – „Любовното боричкане на [[сатир]]а и [[нимф]]ата“, „[[Менада]]“ на [[Скопас]] и други. Реализмът е движещата функция на идеите на творците в изкуството в елинистическата епоха, както се разбира от описания на творби (няма съхранена живопис). В различните периоди на елинистическата епоха се проследяват съответно и промени в ценностната система на изобразяване в изкуството: ранният период, в който се гради със замах и колосални, пищни идеи в архитектурата и плановият градски строеж – 280 г. пр.н.е. Следва зрелият период – докъм 220 г. пр.н.е. – спокойната политическа обстановка влияе върху градивното творчество на стилизирано реалистическо изкуство. Третият период е времето на несигурност и дисбаланс, когато [[Древна Македония|Македония]] и [[Елада]] стават римски провинции, но това повлиява на патоса на елинистическото изкуство и развитие в науката. Късният елинизъм, който е най-дългият период, продължава докъм средата на I в. пр.н.е. Това е периодът, в който се реставрира интересът към идеалите на класическото атическо изкуство и култура. Този период може да се определи като упадък на елинистическата културна епоха. Развиващата се стопанска, обществена и политическа криза в най-големите елинистически държави, води до неизбежен упадък. Македония е в непрекъснат конфликт със съюзници и подчинени, и особено с Елада. Елинските коалиции се чувстват поробени и избухват чести въстания. Изтокът отслабва поради вътрешните си борби и честото изтегляне на средства от елинистическите държави. Вътрешно-социалните вълнения на толкова голяма империя, изградена от множество монархии и коалиции, води до една лесна мишена за силната [[Римска империя]]. Завоюването на Балканския полуостров е резултат на три [[македонски войни]] – започват през 215 г. пр.н.е и продължават до 168 г. пр.н.е. През 146 г. пр.н.е, [[Ахейски съюз|Ахейският съюз]] вдига въстание, но окончателно загубва независимостта си и Елада и Македония се превръщат в [[римски провинции]]. == Елинизмът като културна епоха == Единният език е инструментът, чрез който се осъществява единството на елинистическата култура. Периодът е тясно свързан с гръцкия език – в трите последни века на старата ера на него се говори от [[Сицилия]] до бреговете на [[Инд]] и от [[Египет]] до северните брегове на [[Черно море]]. От смесването на различни диалекти ([[Атически диалект|атически]], дорийски и йонийски) благодарение на продължилите дълги години войни и сражения на [[Александър Македонски]] и неговите [[диадохи]] се ражда койне (Κοινὴ). Той се числи към [[Древногръцки език|древногръцкия]], но се различава значително от класическия гръцки на [[Софокъл]] и [[Платон]] и съществено се различава от езика на [[Омир]]. Разликата е най-вече в опростената граматика и езиковия стил. От една страна, културата на елинизма не се различава много от епохата на класическия [[полис]]. Наследената от родовото време [[древногръцка митология]] продължава да служи като универсално средство за израз, но се добавят слоеве: в низовия различаваме градска култура на масовия вкус, както и селска, консервативна, пазеща местните традиции. Наблюдават се и области с определен народностен колорит. Съществува популярна литература на говоримо [[койне]], докато историческата и ораторската проза се пишат обикновено на литературно койне. Поезията, в зависимост от жанра и предпочитанието на поета, се създава на един или друг традиционен [[диалект]]. Докато в областта на културата гръцкият език се унифицира, [[Елинистическа литература|елинистическата литература]] остава вярна на многодиалектната традиция на архаическата и класическата елинска словесност. От друга страна, елинистическата култура може да се разглежда като своеобразна спойка на елементи, които в по-ранното време са съществували отделно. В епохата на елинизма биват приближени йонийската изтънченост и атическото културно слово, сицилианската монументалност и способната за рефлексия островна култура. == Източници == <references /> === Цитирана литература === * {{cite book |title= Древна Гърция. История и култура |last= Попов|first=Димитър |authorlink= Димитър Попов (историк)|coauthors= |year=2009 |publisher=ЛИК |location=София |isbn=978-954-607-780-6 |pages=368 |url= |accessdate=}} * Мишулин, А. В. ''Антична история на Гърция и Рим''. София, 1945 * Богданов, Б. ''История на старогръцката култура''. Наука и изкуство, 1989 * Ростовцев, М. ''История на Стария свят, Изтокът и Гърция'', том I. Анубис, 1994 == Външни препратки == * {{Цитат уеб| заглавие = Hellenistic age| автор = | труд = [[Енциклопедия Британика]]| дата = | достъп_дата = 28 юни 2019| уеб_адрес = https://www.britannica.com/event/Hellenistic-Age| език = en| цитат = }} {{Древна Гърция теми}} [[Категория:Елинизъм| ]] fat1t9ka89hbbac0vhylp73ohw3jl5p 12434879 12434878 2024-12-08T13:59:45Z 2403:6200:88A0:12DE:CA53:67B2:4B48:281 12434879 wikitext text/x-wiki [[Файл:Pergamonmuseum Pergamonaltar.jpg|мини|300px|[[Пергамски олтар|Пергамонският олтар]] на Зевс, днес в Пергамон музей в Берлин]] '''Елинистическа''' или '''Елинистична епоха''' или само '''елинизъм''' е историческа и културна епоха в '''''[[История на Гърция|гръцката история]]''''', обхващаща времето от смъртта на '''''[[Александър Велики]]''''' през 323 г. пр.н.е. до смъртта на '''''[[Клеопатра|Клеопатра VII]]''''' през 30 г. пр.н.е., след което настъпва възходът на [[Римската империя]], отбелязан от [[Битка при Акциум|Битката при Акций]] през 31 г. пр.н.е. и римското завладяване на [[Елинистически_Египет|Птолемеев Египет]] година по-късно, елиминиращо последното голямо елинистическо царство. . Началото на периода се характеризира с преход от [[полис]]на политическа организация към наследствени елнинстически [[Монархия|монархии]] и с преместване на центровете на културна и икономическа дейност от [[Древна Гърция]] към Азия и Египет. == История == {{раздел-мъниче}} След смъртта на Александър през 323 г. пр. Хр. започва период на войни между [[диадох]]ите (323 – 301 г. пр.н.е.), в която те поделят помежду си огромната му империя. Това са пълководците [[Антипатър]], [[Птолемей]], [[Селевк I Никатор|Селевк]], [[Лизимах]], [[Антигон I Монофталм|Антигон]] и др. Империята се простира от [[Древна Македония]], през древногръцките градове-държави, към Мала Азия, Леванта, Египет, Вавилон и Персия и стига до Индия. Междуособните войни продължават и при техните наследници, т. нар. [[епигони]]. [[Файл:Diadochen1.png|мини|300px|Царства на диадохите след [[Битка при Ипсос|битката при Ипсос]] 301 г. пр.н.е. {{Легенда|#C38833|Царство на Лизимах}} {{Легенда|#50A249|Царство на [[Касандър]]}} {{Легенда|#C3B933|Царство на [[Селевк I Никатор]]}} {{Легенда|#787CAD|Царство на [[Птолемей I|Птолемей I Сотер]]}} {{Легенда|#AF3662|[[Античен Епир]]}} Други {{Легенда|#A361BD|[[Картаген]]}} {{Легенда|#70A9BE|[[Древен Рим|Рим]]}} {{Легенда|#85AB54|Гръцки колонии}}]] Четирите най-големи елинистични държави с установени царски династии са:{{hrf|Попов|2009|314}} * Македония, където [[Антипатриди]]те бързо са изместени от [[Антигониди]]те * държавата на [[Лизимах]] в Тракия и западна Мала Азия * царството на [[Селевкиди]]те в източна Мала Азия до Индия * царството на [[Птолемей I|Птолемей I Сотер]] в Египет == Обща характеристика == Думата „елинизъм“ се употребява още от древните гръцки [[ретор]]и и [[философия|философи]], които означават с нея чистата атическа реч. В днешното му значение терминът е въведен в труда ''Geschichte des Hellenismus'' от Йохан Густав Дройзен<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://simposium.ru/ru/node/108 | заглавие=История Эллинизма |достъп_дата =25 октомври 2017 |фамилно_име=Дройзен |първо_име= Йохан Густав|дата= |труд= |издател= |цитат= |език= ru}}</ref>. Създаден е по правилата на немската граматика от старогръцкия глагол, който означава „подражавам на елините“ и е свързан с времето, когато гръцката култура и език се разпространяват на Изток. Това обуславя една от най-характерните черти на елинизма – смесването на елински с източни елементи. [[Файл:Philip V of Macedon.jpg|мини|250px|Монета на [[Филип V]], с негово портретно изображение]] В самата [[елинистична Гърция]] този културен етап се различава силно от класическата [[полис]]на култура на [[Класическа Гърция|класическия период]] вследствие на източното влияние. С увеличаването на границите и контакта с различни култури се изгражда и една по-отворена общност, изградена от „подвижния човек“, който е в противовес на класическата полисна култура, чиито граждани живеят единствено в догмите на тясната общност. Хората вече са свързани с голяма, отворена общност и се усещат [[Космополитизъм|космополити]]{{hrf|Попов|2009|327}}. Там, където малките, незначителни по територия полиси на същинска Гърция попадат под властта на източните монархии, животът в тях също се преобразява. Те са обширни държави с многобройно население, с огромни богатства, източни и по географско положение, и по характер. Ролята на личността, толкова важна в рамките на полиса, намалява и дори се заличава. От гражданин индивидът става поданик на владетеля, обединяващ в личността си всички власти и права. В религията центърът на тежестта също се измества и култът към владетеля става център на боготворене, съвършено чуждо на духовния строй на [[древна Гърция]]. В гръко-източните монархии няма сливане на националности. Въпреки разселването на гърци и елинизирани не-гърци в източните страни, не се наблюдава буквално смесване с местното население, а по-скоро едно обособяване на по-висшите класи в градовете – състоящо се от елини и елинизирани не-гърци, както и малка част от местните висши слоеве на населението. А останалите маси от местното население живеят дистанцирано от новозаселените градове. Докато в града обществото живее с културните темпове на един елинизиран свят – говори на гръцки, има общи интереси в сферата на [[Древногръцко изкуство|гръцкото изкуство]], поезия, философия, то масите от останалото население продължават да говорят на своя местен език, да вярват в своите богове и да живеят с традиционните представи за бит и традиции. Гръцката култура не прониква във всички пластове на обществото, а си остава една градска култура. Това от друга страна съхранява гръцкото изкуство, литература и наука. Влияние от Изтока естествено има, но не както би било, ако имаше пълно смесване и взаимно повлияване на културните маси. Източното влияние проличава най-силно в областта на [[Антична религия|религията]]. == Бит и култура == В основата си културата на елинистическата епоха е гръцка. Характерни за нея са стремежът към красотата, пъстротата, уюта и разнообразието. Елинистическият дом показва този стремеж към изящество с по-артистичните постройки, с гледащи навън прозорци и балкони. [[Фреско|Фрески]] красят стените дори и на бедните домове. Градът придобива облик, все по-близък до днешните ни представи – с прави улици, изграждат се канализации, някои функциониращи и до днес. Строят се просторни библиотеки и училища – прочута е [[Александрийска библиотека|Александрийската библиотека]]. Училището е на почит с просветлението, задължителна част от това да се наречеш истински образован елин. Дарението за училищата се е смятало за благородна дейност, носеща изключителни заслуги и признание. Издигат се [[храм]]ове, но и каменни театри, [[хиподрум]]и, павилиони, басейни, летни вили и се вписват до детайл в архитектурната обстановка и се изпълват от будно градско общество, бележещо величието на всяка една административна и културна постройка. Самите къщи са по-артистични, снабдени с прозорци и балкони. Вътре стаите са изписани с фрески, декорацията става по-богата, появяват се колоните в [[коринтски стил]]. Стремящият се към разкош гражданин внася и природата в градската обстановка, за да приглуши сухото излъчване на града, и за да възникне градината, която впоследствие е неизменна част от всеки елинистически дворец (моделът е персийският тип парк). Прочути са дворцовият квартал в [[Александрия]] и паркът Дафне в [[Антиохия]]. Пример за подражание на по-мащабните тенденции е това, че дори по-бедните граждани внасят градината като уют в своите къщи, а ако няма място, дори е обичайно тя да се разполага на покрива. Това е времето, когато се изграждат и градските градини с пейки, скулптури и изобилие от цветя. Гърците се впечатляват от източното богатство на сортове растения и ги внасят съгласно наложилия се интерес към [[ботаника]]та. В елинизма се обръща внимание и на изявената красота във външния вид – още преди да започне похода си на Изток, [[Александър Велики]] е първият държавник, обръснал лицето си, след което тази мода се налага масово (и по задължение) сред македонската армия (но не и сред съюзните контингенти, съставени от гърци и траки). С течение на времето бръсненето става повсеместно явление сред елинистическото общество. Брадати остават философите, по което може и да се познае от коя школа принадлежат. Целият този стремеж към елегантност в облика на града и на хората повлиява значително за градивността в обществото, а именно ценностите и идеалите. Те оказват влияние дори в характера на войните, което впоследствие се губи в римските разбирания за ожесточени битки. Пробужда се човеколюбието – хората държат повече на взаимоотношенията и обноските помежду си. Това води и до един по-хармоничен свят на обмен на интереси и провокиране към новости и открития. Битовата скука на елина заражда нововъведения, разчупващи стереотипното мислене. Така възникват миниатюрите на [[Партений (поет)|Партений]] на любовни теми, [[Проза|прозаическата литература]], изпълнена с образи на въображението. У хората се заражда стремеж към посещение на известни паметници и земи, описани от [[Херодот]]. В Елинистическата епоха все повече се обръща внимание на човека и неговата същност като най-важната единица – а не само като част от обществото. Това дава възможност на жената да придобие равни права с мъжа – появяват се писателки, философки, спортистки, актриси. Детето също се разглежда като важна личност, за което се полагат много грижи при отглеждането му, за разлика от отношенията в семейството през класическия период. Уважението към [[Индивидуализъм|индивидуализма]] променя общото отношение към смисъла на всеки елемент от същността на човека. Ценностите и добродетелите стоят в основата на изследванията и на литературата, която развива по-голяма критичност и с ирония описва човешките качества и недостатъци. Индивидуализмът е основна идея за различните разклонения и във философските школи. == Философски течения == В Елинистическата епоха се зараждат нови философски течения, някои от които с много крайни убеждения в изграждащата ги концепция. Например – във втората половина на VI в. пр.н.е. се образуват няколко нови школи, които изразяват точно тенденциите на елинистическия индивидуализъм. [[Епикурейство]]то – школата на [[Епикур]], която има своята асоциална философия и разбиране за [[аскет]]ски живот – човекът далече от масата, стараейки се да достигне до духовно равновесие и един вид духовно удоволствие, затова и по-късно спадат към [[хедонизъм|хедонистическата]] [[Киренайска философска школа|школа на киренайците]], които целят житейско удоволствие. Впоследствие тази философия дори стига до песимизъм и проповеди за самоубийство. Друга крайна философска школа е [[Киници|Киническата школа]], в която отново е заложен индивидуалистическия дух. [[Менип]] отрича конкретната социалност. Тази школа възпитава нормалните възприятия на човек към сериозните и иначе преходни или повратни моменти в живота – преходът от живота към смъртта да се приема като напълно естествено следствие, или смяната на един град с друг без социално обвързване и т.н. Интересна е теорията, на която се гради една друга школа, подобна на кинизма. Тя възниква от неелин – [[Зенон от Китион|Зенон]] от [[Кипър]], който твърди, че съществува една тотална човешка общност, пред която всички са равни – свободни, роби, елини и неелини. Това е школата на [[Стоицизъм|Стоицизма]], която единствена успява да представи философски интерпретации, съставени от собствено изградена [[логика]], [[реторика]] и [[физика]], съобразени с новото държавно и религиозно устройство. Причината за крайните песимистични убеждения във философските школи е именно свеждането на живота до индивидуалистичната човешка съдба и стремеж към лично щастие, които постепенно надделяват над изтъкването и стойността на тематиката свързана с човешките добродетели. Именно за това философските школи клонят към една протестна апатия, пробудена от все по-голямото загърбване на ценностите. С крайния индивидуализъм и широките граници в космополитния елинистическия свят идват и икономическите проблеми на едно потребителско общество, което не развива стопанския живот, а се стреми към все по-голям градеж и консумация на разкош. == Изкуство == [[Файл:Battle of Issus mosaic - Museo Archeologico Nazionale - Naples 2013-05-16 16-25-06 BW.jpg|мини|300px|[[Александър Македонски|Александър Велики]] и [[Дарий III]] в [[битка при Иса|битката при Иса]], мозайка от Помпей]] Тук се сблъскват добрата и лошата черта на нововъзникналите тенденции на тази епоха – от една страна обръщането към личността – изразът на емоционални и душевни състояния, и от друга – прекалената пищност на един народ в икономически упадък, въпреки това изтъкващ разкоша и величието. В архитектурата се наблюдава развитие в обществените постройки. За разлика от класическия период, сега за пръв път е една правилна градска планировка и еднотипност на всички важни обществени сгради – театри, съдилища, [[гимназион]]и, [[одеон]]и, [[Палестра (Древна Гърция)|палестри]], [[хиподрум]]и, [[стадион]]и и т.н. Обръща се голямо внимание на трагичните [[епос]]ни сцени, силни със своето емоционално и динамично въздействие – боя на боговете с гигантите върху [[Пергам]]ския олтар, Александър Велики и македонците в бой с [[Дарий III]] и [[Персия|персите]] (мозайка). Също така може да видим и съвсем обикновени сюжети от бита, или силно саркастични такива. Скулпторите на епохата решават проблема за статичност на фигурата, който съществува по време на класиката. Те постигат по-добро изобразяване на движението във фигурата чрез изразителност в мускулното изграждане на тялото. Търси се все по-естествения вид в образа на човека – това личи и в разликата в стиловете на голата [[Афродита Книдска]] на [[Праксител]] – като изящен символ на женствеността, и приклекналата къпеща се Афродита на [[Дойдалсес]], където не е само символ и сакрализация на красотата, а и израз на реалната, естествена женска природа. Открояват се две елинистически школи в областта на скулптурата – [[Пергам]]ска и [[Родос]]ка. Пергамската е известна с трагичните статуи – „Умиращият гал“ и „Гал", който се самоубива над трупа на жена си, заклана от него“. Известни статуи на родоската школа са – „Лаокоон“ и „Фарнески бик“. През елинистическата епоха се появява за пръв път малката пластика на битова тема (III в. пр.н.е.), чийто модел са теракотните фигурки от късната класика. Сюжет за създаването на малката пластика скулпторът черпи от бита. Разнообразието за пресъздаване на битови сцени, обаче бързо се изчерпва и затова инструмент за създаване на малка пластика се превръща [[гротеска]]та – например – пиян старец, танцуващо джудже. Малката пластика повлиява с характера на силната си експресивност върху голямата пластика – „Любовното боричкане на [[сатир]]а и [[нимф]]ата“, „[[Менада]]“ на [[Скопас]] и други. Реализмът е движещата функция на идеите на творците в изкуството в елинистическата епоха, както се разбира от описания на творби (няма съхранена живопис). В различните периоди на елинистическата епоха се проследяват съответно и промени в ценностната система на изобразяване в изкуството: ранният период, в който се гради със замах и колосални, пищни идеи в архитектурата и плановият градски строеж – 280 г. пр.н.е. Следва зрелият период – докъм 220 г. пр.н.е. – спокойната политическа обстановка влияе върху градивното творчество на стилизирано реалистическо изкуство. Третият период е времето на несигурност и дисбаланс, когато [[Древна Македония|Македония]] и [[Елада]] стават римски провинции, но това повлиява на патоса на елинистическото изкуство и развитие в науката. Късният елинизъм, който е най-дългият период, продължава докъм средата на I в. пр.н.е. Това е периодът, в който се реставрира интересът към идеалите на класическото атическо изкуство и култура. Този период може да се определи като упадък на елинистическата културна епоха. Развиващата се стопанска, обществена и политическа криза в най-големите елинистически държави, води до неизбежен упадък. Македония е в непрекъснат конфликт със съюзници и подчинени, и особено с Елада. Елинските коалиции се чувстват поробени и избухват чести въстания. Изтокът отслабва поради вътрешните си борби и честото изтегляне на средства от елинистическите държави. Вътрешно-социалните вълнения на толкова голяма империя, изградена от множество монархии и коалиции, води до една лесна мишена за силната [[Римска империя]]. Завоюването на Балканския полуостров е резултат на три [[македонски войни]] – започват през 215 г. пр.н.е и продължават до 168 г. пр.н.е. През 146 г. пр.н.е, [[Ахейски съюз|Ахейският съюз]] вдига въстание, но окончателно загубва независимостта си и Елада и Македония се превръщат в [[римски провинции]]. == Елинизмът като културна епоха == Единният език е инструментът, чрез който се осъществява единството на елинистическата култура. Периодът е тясно свързан с гръцкия език – в трите последни века на старата ера на него се говори от [[Сицилия]] до бреговете на [[Инд]] и от [[Египет]] до северните брегове на [[Черно море]]. От смесването на различни диалекти ([[Атически диалект|атически]], дорийски и йонийски) благодарение на продължилите дълги години войни и сражения на [[Александър Македонски]] и неговите [[диадохи]] се ражда койне (Κοινὴ). Той се числи към [[Древногръцки език|древногръцкия]], но се различава значително от класическия гръцки на [[Софокъл]] и [[Платон]] и съществено се различава от езика на [[Омир]]. Разликата е най-вече в опростената граматика и езиковия стил. От една страна, културата на елинизма не се различава много от епохата на класическия [[полис]]. Наследената от родовото време [[древногръцка митология]] продължава да служи като универсално средство за израз, но се добавят слоеве: в низовия различаваме градска култура на масовия вкус, както и селска, консервативна, пазеща местните традиции. Наблюдават се и области с определен народностен колорит. Съществува популярна литература на говоримо [[койне]], докато историческата и ораторската проза се пишат обикновено на литературно койне. Поезията, в зависимост от жанра и предпочитанието на поета, се създава на един или друг традиционен [[диалект]]. Докато в областта на културата гръцкият език се унифицира, [[Елинистическа литература|елинистическата литература]] остава вярна на многодиалектната традиция на архаическата и класическата елинска словесност. От друга страна, елинистическата култура може да се разглежда като своеобразна спойка на елементи, които в по-ранното време са съществували отделно. В епохата на елинизма биват приближени йонийската изтънченост и атическото културно слово, сицилианската монументалност и способната за рефлексия островна култура. == Източници == <references /> === Цитирана литература === * {{cite book |title= Древна Гърция. История и култура |last= Попов|first=Димитър |authorlink= Димитър Попов (историк)|coauthors= |year=2009 |publisher=ЛИК |location=София |isbn=978-954-607-780-6 |pages=368 |url= |accessdate=}} * Мишулин, А. В. ''Антична история на Гърция и Рим''. София, 1945 * Богданов, Б. ''История на старогръцката култура''. Наука и изкуство, 1989 * Ростовцев, М. ''История на Стария свят, Изтокът и Гърция'', том I. Анубис, 1994 == Външни препратки == * {{Цитат уеб| заглавие = Hellenistic age| автор = | труд = [[Енциклопедия Британика]]| дата = | достъп_дата = 28 юни 2019| уеб_адрес = https://www.britannica.com/event/Hellenistic-Age| език = en| цитат = }} {{Древна Гърция теми}} [[Категория:Елинизъм| ]] g8r80ycwz1kib97imqf055910f6lxx6 0 273271 12435363 10526836 2024-12-08T23:00:38Z InternetArchiveBot 282151 Add 1 book for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435363 wikitext text/x-wiki [[Файл:Particles and antiparticles.svg|мини|Илюстрация на електричен заряд на частици (ляво) и античастици (дясно). От горе надолу: [[електрон]]/[[позитрон]], [[протон]]/[[антипротон]], [[неутрон]]/[[антинеутрон]].]] Във [[Физика на елементарните частици|физиката на елементарните частици]], всеки тип [[частица]] има себеподобна '''античастица''' със същата маса, но с противоположен заряд (например [[Електричен заряд|електричен]] такъв). Например, античастицата на [[електрон]]а е [[Позитрон|антиелектрона]] (който често се нарича ''позитрон''). Докато електронът има отрицателен електричен заряд, позитронът има положителен електричен заряд и се произвежда в природата при определен вид [[радиоактивен разпад]]. Обратното също е вярно: античастицата на позитрона е електронът. Някои частици като [[фотон]]а представляват античастици на самите себе си. В противен случай, при всяка двойка частици едната се обозначава като ''материя'', а другата като ''[[антиматерия]]''. Двойките частица-античастица могат да се [[Анихилация|анихилират]] една друга, произвеждайки фотони. Тъй като зарядите на частицата и античастицата са противоположни, общият заряд се запазва. например, позитроните, които се произвеждат при естествен радиоактивен разпад, се анихилират бързо с електрони, произвеждайки двойки от [[гама-лъчи]], процес, който се използва в [[Позитронно-емисионна томография|позитронно-емисионната томография]]. Законите на природата са почти симетрични по отношение на частиците и античастиците. Например, [[антипротон]] и позитрон могат да образуват атом на [[антиводород]], за който се смята, че има същите свойства като атома на [[водород]]а. Това води до въпроса защо [[Бариогенеза|образуването на материя след Големия взрив]] води до вселена, съставена почти изцяло от материя, вместо такава от равни части материя и антиматерия. Откриването на [[нарушение на CP-инвариантността|нарушението на CP-инвариантността]] помага да се хвърли светлина върху този проблем, показвайки, че симетрията, за която първоначално се е смятало, че е идеална, всъщност, е само приблизителна. Тъй като зарядът се запазва, не е възможно да се създаде античастица, без да се унищожи друга частица със същия заряд (например в случая на [[бета-разпад]] или сблъсъка на [[космически лъчи]] със земната атмосфера) или чрез едновременно създаване както на частица, така и на нейната античастица (например в случая на [[Ускорител на частици|ускорителите на частици]]). Макар частиците и техните античастици да имат противоположни заряди, електрически неутралните частици не е нужно да бъдат идентични със своите античастици. Неутронът, например, е съставен от [[кварк]]и, а [[антинеутрон]]ът – от антикварки. Те се различават един от друг по това, че се анихилират при контакт. == История == През 1932 г., скоро след предсказването на позитроните от [[Пол Дирак]], [[Карл Дейвид Андерсън]] открива, че сблъсъците на космически лъчи произвеждат частици в [[Камера на Уилсън|мъглинната камера]] – [[детектор на елементарни частици]], при който движещите се електрони (или позитрони) оставят след себе си следи, докато се придвижват през газа. Съотношението на електрическия заряд към масата на частица може да се измери чрез измерване на радиуса на накъдрянето на следата ѝ в [[магнитно поле]]. Позитроните, поради посоката на накъдряне на следата им, първоначално са объркани за електрони, пътуващи в обратна посока. Позитронните траектории в мъглинна камера оставят същите спираловидни следи като електроните, но с навивка в обратна посока по отношение на посоката на магнитното поле, тъй като имат същото съотношение заряд/тегло, но с обратен заряд и следователно коефициентът би имал обратен знак. Антипротонът и антинеутронът са намерени от [[Емилио Сегре]] и [[Оуен Чембърлейн]] през 1955 г. в [[Калифорнийски университет, Бъркли]]. Оттогава насам античастиците на много други субатомни частици биват създавани по време на опити в ускорители на частици. През последните години цели атоми антиматерия биват сглобявани от антипротони и позитрони, задържани заедно чрез електромагнитни капани.<ref>{{cite web|url=http://news.nationalgeographic.com/news/2010/11/101118-antimatter-trapped-engines-bombs-nature-science-cern/|title=Antimatter Atoms Trapped for First Time—''A Big Deal''|date=19 ноември 2010|publisher=}}</ref> == Анихилация между частици и античастици == {{основна|Анихилация}} [[Файл:kkbar had.svg|мини|Пример за двойка виртуални [[пион]]и, която въздейства на разпространението на [[каон]], карайки неутрален каон да се ''смеси'' с антокаона. Това е пример за [[ренормализация]] в [[Квантова теория на полето|квантовата теория на полето]].]] Ако частица и античастица са в подходящи квантови състояния те могат да се анихилират и да създадат други частици. Реакции като e⁻ + e⁺ → γ + γ (двуфотонна анихилация на двойка електрон-позитрон) са пример за това. Еднофотонната анихилация на двойка електрон-позитрон, e⁻ + e⁺ → γ, не могат да възникнат в свободното пространство, тъй като не е възможно да се съхранят едновременно енергия и [[Импулс (механика)|импулс]] в този процес. Обаче, в Кулоновото поле на ядрото [[транслационна симетрия|транслационната симетрия]] е нарушена и еднофотонна анихилация може да настъпи.<ref>{{cite journal| last=Sodickson | first=L.|author2=W. Bowman |author3=J. Stephenson| date = 1961| title = Single-Quantum Annihilation of Positrons| url=https://archive.org/details/sim_physical-review_1961-12-15_124_6/page/n211 | journal = Physical Review| volume = 124 | issue = 6 | pages = 1851 – 1861| bibcode = 1961PhRv..124.1851S| doi = 10.1103/PhysRev.124.1851}}</ref> Обратната реакция (в свободно пространство, без атомно ядро) също е невъзможна, поради същата причина. В квантовата теория на полето, този процес е позволен само като преходно квантово състояние за достатъчно кратко време, че нарушението на запазването на енергия да може да се пригоди от [[Принцип на неопределеността|принципа на неопределеността]]. Това отваря пътя за произвеждането на двойка виртуални частици или анихилация, при която едно квантово състояние на частицата може да се ''разколебае'' в състояние на две частици и обратно. Тези процеси са важни във [[вакуумно състояние|вакуумното състояние]] и [[ренормализация]]та на квантовата теория на полето. Това полага основите и на смесването на неутрални частици чрез процеси като описания, което е усложнен пример за ренормализация на масата. == Свойства == [[Квантово състояние|Квантовите състояния]] на дадени частица и античастица могат да се разменят, прилагайки операторите на [[C-симетрия]]та (C), [[паритет (физика)|паритета]] (P) и [[T-симетрия]]та (T). Ако <math>|p,\sigma ,n \rangle </math> обозначава квантовото състояние на частица (n) с импулс p и спин J, чиято съставляваща в направление z е σ, тогава имаме :<math>CPT \ |p,\sigma,n \rangle\ =\ (-1)^{J-\sigma}\ |p,-\sigma,n^c \rangle ,</math> където n^c обозначава състоянието на C-симетрията, тоест античастицата. Това поведение, подчиняващо се на [[CPT теорема]]та, е същото като твърдението, че частицата и античастицата ѝ лежат в едно и също [[невъзпроизводимо представяне]] на [[група на Поанкаре|групата на Поанкаре]]. Свойствата на античастиците могат да се отнесат към тези на частици по този начин. Ако T е добра симетрия на динамиката, тогава :<math>T\ |p,\sigma,n\rangle \ \propto \ |-p,-\sigma,n\rangle ,</math> :<math>CP\ |p,\sigma,n\rangle \ \propto \ |-p,\sigma,n^c\rangle ,</math> :<math>C\ |p,\sigma,n\rangle \ \propto \ |p,\sigma,n^c\rangle ,</math> където знакът за пропорционалност показва, че е възможно да съществува фаза от дясната страна. С други думи, частицата и античастицата трябва да имат * същата маса m * същото състояние на спина J * противоположни електрични заряди q и -q. == Източници == <references/> [[Категория:Антиматерия]] dpguygnhxlk7su9jqwz9zgdhh3oxq6q 0 274888 12435425 11209395 2024-12-09T03:42:27Z InternetArchiveBot 282151 Add 1 book for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435425 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Алфред Хърши | име-оригинал = Alfred Day Hershey | категория = бактериолог | описание = американски биолог | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Оуосо]], [[Мичиган]], [[САЩ]] | починал-място = [[Ню Йорк]], САЩ | националност = {{USA}} | вложки = {{Личност/Учен | категория = бактериолог | област = [[микробиология]], [[генетика]] | образование = [[Мичигански щатски университет]] | учил-при = | работил-в = [[Вашингтонски университет]] в [[Сейнт Луис]]; <br>Институт „Карнеги“ | студенти = | публикации = | известен-с = | награди = [[Файл:Nobel prize medal.svg|20px]] [[Нобелова награда за физиология или медицина]] (1969) | повлиян = | повлиял = }} }} '''Алфред Дей Хърши''' ({{lang|en|Alfred Day Hershey}}) е [[американски]] [[биология|биолог]], [[микробиология|бактериолог]] и [[генетика|генетик]], носител на [[Нобелова награда за физиология или медицина]] за 1969 г. == Биография == Роден е на [[4 декември]] [[1908]] година в [[Оуосо]], [[Мичиган]], САЩ. Получава бакалавърска степен по [[химия]] от [[Мичигански щатски университет|Мичиганския щатски университет]] през 1930 и [[докторска степен]] по [[бактериология]] през 1934. След дипломирането си работи в Департамента по бактериология във [[Вашингтонски университет|Вашингтонския университет]] в [[Сейнт Луис]] и започва да провежда експерименти с [[бактериофаг]]и заедно с американския учен от италиански произход [[Салвадор Лурия]] и германския учен [[Макс Делбрюк]]. През 1950 г. се мести в Колд Спринг Харбър, [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], за да се присъедини към Департамента по [[генетика]] в [[Университет „Карнеги Мелън“|Института „Карнеги“]]. Там, през 1952 г., съвместно с Марта Чейз провежда известния експеримент ''Хърши – Чейз'', с който получават нови доказателства за наследствената роля на [[ДНК]]. През 1962 Хърши става директор на Института „Карнеги“, апрез 1969 е удостоен с [[Нобелова награда за физиология или медицина]], която споделя с Лурия и Делбрюк, за съвместните им открития, свързани с [[Репликация на ДНК|репликацията]] на [[вируси]]те и техните генетични структури. Умира на [[22 май]] [[1997]] година в [[Ню Йорк]] на 88-годишна възраст. == Източници == * {{cite journal | quotes = yes |last=Stahl |first=F W |authorlink= |year=2001|month= |title=Alfred Day Hershey |journal=Biographical memoirs. National Academy of Sciences (U.S.) |volume=80 |issue= |pages=142 – 59 |publisher= |location = [[United States]]| pmid = 15202470 | bibcode = | quote = }} * {{cite journal | quotes = yes |last=Shampo |first=Marc A |authorlink= |coauthors=Kyle Robert A |year=2004|month=Май. |title=Alfred Hershey--Nobel Prize for work in virology |journal=Mayo Clin. Proc. |volume=79 |issue=5 |pages=590 |publisher= |location = [[United States]]| issn = 0025 – 6196| pmid = 15132399 | bibcode = | quote = }} * {{cite journal | quotes = yes |last=Shampo |first=M A |authorlink= |coauthors=Kyle R A |year=1999|month=Ноември |title=Max Delbrück and molecular genetics | url = https://archive.org/details/sim_mayo-clinic-proceedings_1999-11_74_11/page/1124 |journal=Mayo Clin. Proc. |volume=74 |issue=11 |pages=1124 |publisher= |location = [[UNITED STATES]]| issn = 0025 – 6196| pmid = 10560600 | bibcode = | quote = }} * {{cite journal | quotes = yes |last=Raju |first=T N |authorlink= |year=1999|month=Август |title=The Nobel chronicles. 1969: Max Delbrück (1906 – 81); Salvador Luria (1912 – 91); and Alfred Hershey (1908 – 97) | url = https://archive.org/details/sim_the-lancet_1999-08-28_354_9180/page/n100 |journal=The Lancet |volume=354 |issue=9180 |pages=784 |publisher= |location = [[ENGLAND]]| issn = 0140 – 6736| pmid = 10475234 | bibcode = | quote = | doi = 10.1016/S0140-6736(05)76036-0 }} * {{cite journal | quotes = yes |last=Campbell |first=A |authorlink= |coauthors=Stahl F W |year=1998|month= |title=Alfred D. Hershey |journal=Annu. Rev. Genet. |volume=32 |issue= |pages=1 – 6 |publisher= |location = [[UNITED STATES]]| issn = 0066 – 4197| pmid = 9928472 |doi = 10.1146/annurev.genet.32.1.1 | bibcode = | quote = }} * {{cite journal | quotes = yes |last=Stahl |first=F W |authorlink= |year=1998|month=Май. |title=Hershey |journal=Genetics |volume=149 |issue=1 |pages=1 – 6 |publisher= |location = [[UNITED STATES]]| issn = 0016 – 6731| pmid = 9584081 | bibcode = | quote = }} * {{cite journal | quotes = yes |last=Cairns |first=J |authorlink= |year=1997|month=Юли |title=Alfred Hershey (1908 – 97) |journal=Nature |volume=388 |issue=6638 |pages=130 |publisher= |location = [[ENGLAND]]| issn = 0028 – 0836| pmid = 9217149 |doi = 10.1038/40529 | bibcode = | quote = }} * {{cite journal | quotes = yes |year=1970|month=Февруари |title=[Nobel prize winners of 1969] |journal=Orvosi hetilap |volume=111 |issue=8 |pages=453 – 5 |publisher= |location = [[HUNGARY]]| issn = 0030 – 6002| pmid = 4906087 | bibcode = | quote = }} * {{cite journal | quotes = yes |last=Datta |first=R K |authorlink= |coauthors=Datta B |year=1969|month=Декември |title=Nobel prize winners in medicine |journal=Journal of the Indian Medical Association |volume=53 |issue=12 |pages=610 – 1 |publisher= |location = [[INDIA]]| issn = 0019 – 5847| pmid = 4903713 | bibcode = | quote = }} * {{cite journal | quotes = yes |last=de Haan |first=P G |authorlink= |year=1969|month=Декември |title=[Delbrück, Hershey and Luria, Nobel Prize winners] |journal=Nederlands tijdschrift voor geneeskunde |volume=113 |issue=49 |pages=2198 – 9 |publisher= |location = [[NETHERLANDS]]| issn = 0028 – 2162| pmid = 4903007 | bibcode = | quote = }} * {{cite journal | quotes = yes |last=Malmgren |first=B |authorlink= |year=1969|month=Октомври |title=[The Nobel Prize in Physiology or Medicine to 3 bacteriophage researchers] |journal=Nordisk medicin |volume=82 |issue=44 |pages=1369 – 75 |publisher= |location = [[SWEDEN]]| issn = 0029 – 1420| pmid = 4903832 | bibcode = | quote = }} == Външни препратки == * {{Цитат уеб | уеб_адрес = http://nobelprize.org/medicine/laureates/1969/hershey-bio.html | заглавие = Биография | достъп_дата = 4 декември 2009 | издател = Nobelprize.org | език = en }}* * {{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.nap.edu/readingroom/books/biomems/ahershey.html | заглавие = Биографичен мемоар: Алфред Дей Хърши| достъп_дата = 4 декември 2009 | автор = Франклин У. Стал | издател = The National Academies Press | език = en }} {{превод от|en|Alfred Hershey|329574508}} {{нормативен контрол}} {{Нобел физиология или медицина}} {{СОРТКАТ:Хърши, Алфред}} [[Категория:Носители на Нобелова награда за физиология или медицина]] [[Категория:Американски нобелови лауреати]] [[Категория:Американски бактериолози]] [[Категория:Американски генетици]] [[Категория:Американски биолози]] k16hkwx1vkh99wfqewfb9e49pxjk7n8 0 276294 12434835 12332055 2024-12-08T13:14:10Z 2A01:5A8:302:6C66:D5BE:3D47:6CDB:F850 The Starry Night: Звездната нощ 12434835 wikitext text/x-wiki {{Картина| файл=VanGogh-starry night ballance1.jpg | име=Звездна нощ | художник=Винсент ван Гог | година=[[1889]] | вид=маслени бои върху платно | височина=73.7 | ширина=92.1 | град=Ню Йорк | музей=Музей на модерното изкуство (MoMA)}} '''Звездната нощ''' ({{lang|nl|De sterrennacht}}) е картина на холандския художник [[Винсент ван Гог]], нарисувана през юни [[1889]]. От [[1941]] се съхранява в Музея за съвременно изкуство ([[MoMA]]) в [[Ню Йорк]]. Картината е често репродуцирана. == История == [[Файл:Van Gogh Starry Night Drawing.jpg|мини|ляво|Рисунка на мотива на картината „Звездна нощ“. Изобразени са само 10 звезди и дим от комините на къщите]] [[Файл:Chevet de Saint-Paul-de-Mausole 6.JPG|ляво|мини|Болницата Сен-Пол-де-Мозол]] „Звездна нощ“ не е първият опит на Ван Гог да изобрази нощно небе. През 1888 г. в [[Арл]], той рисува „[[Звездна нощ над Рона]]“. Той иска да изобрази звездна нощ като пример на силата на въображението, което може да създаде по-удивителна природа, от тази, която можем да възприемем в реалния свят. В едно от писмата си описва сюжета на бъдещата картина като звездна нощ с кипариси и, вероятно над поле с пшеница. Картината е рисувана в Сен-Реми, където художника се лекува по това време. В началото на юни той пише на брат си Тео, че „видял пейзажа през прозореца доста преди изгрев и нямало нищо освен зорницата, която изглеждала много голяма“.<ref>{{cite web|title=Letter 777: To Theo van Gogh. Saint-Rémy-de-Provence, between about Friday, 31 May and about Thursday, 6 June 1889|url=http://vangoghletters.org/vg/letters/let777/letter.html|work=Vincent van Gogh: The Letters|publisher=Van Gogh Museum|at= 1v:2|quote= This morning I saw the countryside from my window a long time before sunrise with nothing but the morning star, which looked very big.}}</ref>. Изследователите установяват, че по това време в [[Прованс]] действително [[Венера]] се виждала в най-ярката си светлина. Затворен в болницата, като затворник, без право да излиза навън без придружител, той рисува картината в продължение на един ден. Едно от предположенията е, че е използвал свои спомени, включително и за църквата. От прозореца му в болницата всъщност се вижда поле с пшеница. На 23 май 1889 г. той пише на брат си Тео, че през затворения с желязна решетка прозорец може да види пшенично поле, над което слънцето изгрява с целият си блясък <ref>https://vangoghletters.org/vg/letters/let776/letter.html</ref> Въпреки че звездна нощ е рисувана от Ван Гог през деня в приземното му студио, неправилно е да се каже, че картината е рисувана по памет, защото е установено, че изгледът на картината заради разположението на небесните тела е от прозореца на спалнята, който е обърнат на изток, изглед от който Ван Гог рисува многократно различни ескизи и картини. Непосредствено над геометричния център на картината е изрисувано едно спираловидно образувание, чието естество остава предмет на дискусия, извън неговия естетически ефект, който е несъмнен. Тълкуванията се поделят между намиране на някакъв нефигуративен замисъл, бил той експресионистки или дори мистически<ref>Schapiro, Meyer (1950), ''Vincent van Gogh'', New York: H. N. Abrams. p. 110.,</ref> и по-натуралситични обяснения. Алберт Бойме и др. предполагат, че ван Гог е бил впечатлен от илюстрациите, съпровождащи откриваните тогава спираловидни мъглявини.<ref>Boime A., [http://www.albertboime.com/Articles/Dec1984.pdf Van Gogh's Starry Night: A History of Matter and a Matter of History] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20181123150057/http://www.albertboime.com/Articles/Dec1984.pdf |date=2018-11-23 }}, Arts Magazine. 59 (4).</ref><ref>Whitney, Charles A. (September 1986). „The Skies of Vincent van Gogh“. Art History. 9 (3).</ref> Склонността му да рисува звездите с увеличен мащаб би намерила продължение и в изобразяването на астрономически обект, макар той да е невидим с невъоръжено око. Тъй като подобни завихряния има и в други картини, алтернативно обяснение ги свързва с [[мистрал]]а, характерният за Прованс вятър, който изчиства небето и прави колорита на пейзажите там особено контрастен. В подобна насока критикът М. Бейли изтъква, че ван Гог е бил силно впечатлен от ''Голямата вълна'' на [[Хокусай]] и е транспонирал нейната структура във въздуха.<ref>Bailey M., The art newspaper, 28th Sept. 2018 [https://www.theartnewspaper.com/blog/was-van-gogh-inspired-by-hokusai-s-great-wave-when-he-painted-his-starry-night How Van Gogh's Starry Night was inspired by Hokusai’s Great Wave]</ref> След създаването на картината, Винсент ван Гог я изпраща на брат си Тео. Шест месеца след смъртта на художника умира и Тео. Картината заедно с много други картини е наследена от жената на Тео, [[Йохана ван Гог]]. През 1900 г. тя я продава на живеещият в Париж поет ''Жулиен Леклерк'', който я препродава на ''Емил Шуфунекер''. През 1906 г. Йохана ван Гог изкупува картината обратно и по-късно тя попада в Ротердам в притежание на колекционерката ''Жоржета ван Столк'', която я продава през 1938 г. на търговеца на произведения на изкуството „Розенберг“, откъдето чрез посредничеството на мецената ''Лили Блис'' картината става притежание на музея за Музея за съвременно изкуство ([[MoMA]]). === Отражение в други сфери на изкуството === Вдъхновен от живота на ван Гог и картината, през 1971 г. музикантът [[Дон Маклейн]] създава песента ''„Винсент“'' ({{lang|en| Vincent (Don McLean song)}}), превърнала се в една от най-емблематичните песни и на която са правени многократно кавъри. == Източници == <references /> [[Категория:Картини на Ван Гог]] [[Категория:Картини в Ню Йорк]] [[Категория:Пейзажни картини]] b7jru82xc6r7wyc41qlwh9cqfpykxaz 0 282025 12435497 11839400 2024-12-09T07:46:11Z Георгиалександров2 247955 добавен източник 12435497 wikitext text/x-wiki {{Личност|епископ}} '''Теофилакт Лакапин''' ({{lang|gkm|Θεοφύλακτος Λακαπήνος}} или ''Λεκαπηνός'') е [[вселенски патриарх|патриарх]] на [[Вселенска патриаршия|Константинопол]] от 2 февруари 933 до смъртта си през 956 г.<ref>Catherine Cubitt (2003). ''Court Culture in the Early Middle Ages: The Proceedings of the First Alcuin Conference''. University of York, Centre for Medieval Studies.</ref><ref>Catherine Holmes (2005). ''Basil II and the Governance of Empire (976 – 1025)''. Oxford University Press.</ref> Чичо на българската царица [[Ирина Лакапина]]. == Произход и религиозна дейност == Теофилакт е третият константинополски патриарх, който е син на император, и единственият, който става патриарх по време на царуването на своя баща. Той е най-малкият син на византийския император [[Роман I Лакапин]] и неговата съпруга [[Теодора (съпруга на Роман I Лакапин)|Теодора]]. Баща му планира да го направи [[вселенски патриарх]] още след смъртта на [[Николай Мистик]] през 925 година, но се изреждат още двама други патриарси и още две години с вакантен патриаршески пост, преди Теофилакт да стане на 16 години, за да го заеме. По това време или малко преди това Теофилакт е [[Кастрация|кастриран]], за да се подпомогне с това кариерата му в църквата. Освен това баща му успява да осигури подкрепата на папа [[Йоан XI]] за издигането на Теофилакт на патриаршеския престол. Неговото патриаршеско служение, продължило повече от 23 години, е необичайно дълго за този период от историята на Константинополската патриаршия. Освен [[паракимомен]]а [[Василий Лакапин]], Теофилакт е единственият представител на семейство [[Лакапини]], който запазва височайшия си пост и след 945 г., когато фамилията е отстранена от властта. Теофилакт Лакапин подкрепя стриктно политиката на баща си. Той дори изпраща църковни [[мисионер]]и при [[маджари]]те, за да подпомогне дипломатическите усилия на империята в този регион в края на 40-те години на 10. ти век. След детронирането на Роман Лакапин, патриархът и паракимоменът Теофил организират заговор за връщането му на престола, но заговорът им бил разкрит, а повечето заговорници са наказани.<ref>{{cite web|author=Продолжитель Феофана| authorlink=Теофан Продължител| title=Жизнеописания царей. Книга VI|publisher= Восточная литература|url=http://www.vostlit.info/Texts/rus5/TheophCont/framepred.htm |accessdate=2019-08-23}}</ref> Църковната политика на Теофилакт Лакапин се придържа към принципите на [[Икуменизъм|икуменизма]], за целите на което той поддържа близки отношения с патриарсите на [[Антиохийска патриаршия|Антиохия]] и [[Александрийска патриаршия|Александрия]]. Освен това патриархът прави нововъведения в [[Литургия|литургичния ритуал]] на Константинополската църква, засилвайки театралните елементи в него, което не се посреща добре от някои [[Консерватизъм|консервативни]] духовници от неговото обкръжение. Теофилакт Лакапин изпраща лично напътствия на българския [[Петър I (България)|цар Петър]] за методите, които държавата и църквата да използват за борба срещу новопоявилото се в земите му [[богомилство]].<ref>„Писмо на цариградския патриарх Теофилакт до българския цар Петър“ – Във: {{cite book|last= Златарски | first = Васил | title = История на Първото българско Царство. Том I. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018) | page = 304 – 310| url= http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_prit_11.html}}</ref><ref>Българските ханове и царе. Йордан Андреев, Андрей Пантев, издателство Абагар, Велико Търново. Второ издание 2024 г. 106 стр.</ref> Критиците на Теофилакт Лакапин го описват като непочтителен човек, чиято главна [[страст]] са конете от огромната му лична [[конюшня]], заради която веднъж дори напуска литургията в „[[Света София (Константинопол)|Света София]]“, за да присъства на ожребването на любимата си [[кобила]]. Патриарх Теофилакт умира, след като пада от кон през 956 г. == Бележки == {{reflist}} == Източници == * {{Cite book|ref=harv|last=Kiminas|first=Demetrius|title=The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs|year=2009|url=https://books.google.com/books?id=QLWqXrW2X-8C|publisher=Wildside Press LLC}} * {{Cite journal|ref=harv|last=Madgearu|first=Alexandru|title=The Mission of Hierotheos: Location and Significance|journal=Byzantinoslavica|year=2008|volume=66|pages=119 – 138|url=https://www.academia.edu/1300118/The_mission_of_Hierotheos_location_and_significance_Byzantinoslavica_66_2008_1-2_p._119-138}} * {{Cite journal|ref=harv|last=Madgearu|first=Alexandru|title=Further Considerations on Hierotheos’ Mission to the Magyars|journal=Acta Musei Napocensis|year=2017|volume=54|issue=2|pages=1 – 16|url=https://www.academia.edu/38573000/Further_considerations_on_Hierotheos_mission_to_the_Magyars_in_Acta_Musei_Napocensis_54_2017_2018_II_Historica_1-16}} {{пост начало}} {{пост| [[вселенски патриарх]]<br/>|2 февруари 933|27 февруари 956|[[Трифон I Константинополски|Трифон I]]|[[Полиевкт I Константинополски|Полиевкт I]]}} {{пост край}} {{Нормативен контрол}} {{Вселенски патриарси}} {{Портал|Биографии|Православие|Византия|Македония}} [[Категория:Вселенски патриарси]] [[Категория:Македонска династия]] [[Категория:Лакапини]] [[Категория:Архиепископи от 10 век]] [[Категория:Починали след падане от кон]] 3jncw62sq5hcbo6evgmbb5ae1ztssh6 0 283373 12435598 12160131 2024-12-09T10:37:43Z 2A01:5A8:465:B605:48A7:7D58:3B82:A50C 12435598 wikitext text/x-wiki {{от пренасочване|Печат|други значения}} [[Файл:Buchdrucker-1568.png|мини|Печатарска работилница от 16 век]] '''Печатарство''' или '''печатане''', съкратено '''печат''' (известно и като '''книгопечатане''') е процес<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/печатарство/ Печатарство в РБЕ]</ref><ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/печат/ Печат в РБЕ]</ref> на многократно възпроизвеждане на идентичен отпечатък<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/печатане/ Печатане в РБЕ]</ref> на [[текст]] или други изображения, обикновено с [[мастило]] върху [[хартия]] с използването на [[печатна преса]]. В съвременни условия то се извършва най-често в [[индустрия|индустриален]] мащаб и с [[компютър]]ни [[технологии]] и представлява съществена част от [[издателска дейност|издателската дейност]]. Печатането има дълга история. Най-ранните отпечатъци са върху нехартиени материали, получени с така наречените [[Цилиндричен печат|цилиндрични печати]], използвани в древна [[Месопотамия]]. Най-ранните отпечатъци върху хартия са направени с дървени блокчета в Китай.<ref name="cave">Shelagh Vainker in Anne Farrer (ed), „Caves of the Thousand Buddhas“, 1990, British Museum publications, ISBN 0-7141-1447-2</ref> По-късни усъвършенствания са подвижният набор, също измислен в Китай около 1040 г.<ref name="Great Chinese Inventions">{{cite web |url=http://www.minnesota-china.com/Education/emSciTech/inventions.htm |title=Great Chinese Inventions |publisher=Minnesota-china.com |accessdate=29 юли 2010 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20101203213025/http://www.minnesota-china.com/education/emSciTech/inventions.htm |archivedate=3 декември 2010 |df=mdy-all |архив_дата=2010-12-03 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20101203213025/http://www.minnesota-china.com/education/emSciTech/inventions.htm }}</ref> и печатната преса, изобретена от [[Йохан Гутенберг]] през 15 век. Развитието на книгопечатането изиграва решаваща роля за настъпването на [[Ренесанс]]а и [[Научна революция|научната революция]] и е в основата на днешната икономика, основана на знанието.<ref>Rees, Fran. ''[https://books.google.com/books?id=RQpDvuRgF9oC&printsec=frontcover&dq=gutenberg+printing+press&hl=en&ei=WMh8Tcz6FcHYgQeeqqCyDA&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CC8Q6AEwAA#v=onepage&q&f=false Johannes Gutenberg: Inventor of the Printing Press]''</ref> САМО CSKA == История == Също като [[калиграфия]]та преди него, печатането е открито през 6 век в [[Китай]], като първоначално текстът и [[илюстрация|илюстрациите]] били изрязвани върху дървени блокчета (виж [[ксилография]]).<ref>{{cite book | last = Bann | first = David | year = 1997 | title = The New Print Production Handbook | url = https://archive.org/details/newprintproducti0000bann | publisher = Little, Brown & Company | isbn = 978-0316641517 | ref = harv}}</ref> Гравьорите се мъчели да наподобят почерка на калиграфите, с тънки и дебели щрихи. Най-старата известна печатна [[книга]] в света е „Диамантената сутра“ от 868 г. През 9 век в Китай Пи Ченг започва да печата с подвижни индивидуални печатарски букви, изработени от втвърдена глина, а през 13 век в Далечния изток (Китай, Корея, Япония) навлиза печатането с метални печатарски букви, но не се развива значително, защото не е подходящо за използваните идеографски знаци ([[йероглиф]]и).<ref>{{cite web | url = http://www.minnesota-china.com/Education/emSciTech/inventions.htm | title = Great Chinese Inventions | publisher = Minnesota-china.com | accessdate = 29 юли 2010 | архив_дата = 2010-12-03 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20101203213025/http://www.minnesota-china.com/education/emSciTech/inventions.htm }}</ref> === Ръчен набор и плосък печат === От ключово значение за развитието на книгопечатането е изобретението на [[Йохан Гутенберг]], който въвежда печатарска матрица, в която могат да се подреждат отделни букви от [[метал]]. Всяка буква се излива чрез стоманен калъп (матрица), в който се излива по-мек метал – разтопено [[олово]], примесено с [[калай]] и [[антимон]]. След това буквите се подреждат ред по ред, образувайки матрица (шпалта), която след приключване на отпечатването на тиража се разглобява и буквите могат да се използват отново. Изкуството на проектиране на формата на самите букви се нарича '''[[типография]]''', а самото подреждане на текста върху страницата – '''набор''' ({{lang|en|typesetting}}). Тази технология се нарича [[ръчен набор]] (също метален (подвижен) набор)<ref name="brit_prin">{{Цитат уеб | заглавие = Printing | автор = | труд = [[Енциклопедия Британика]] | дата = 6 февруари 2019 | достъп_дата = 12 юни 2019 | уеб_адрес = https://www.britannica.com/topic/printing-publishing#ref36836 | език = en | цитат = }}</ref>. [[Файл:Metal movable type.jpg|мини|250px|Касети с метални печатарски букви за ръчен набор]] Гутенберг отваря печатницата си в [[Майнц]], Германия през 1444 г. и започва работа по [[Гутенбергова Библия|Гутенберговата библия]], която излиза от печат през 1456 г. Ръчният набор позволява набраният текст да бъде прочетен и коригиран преди да се пристъпи към самото отпечатване. Гутенберг използва за самия печат дървена преса с проста конструкция, която наподобява преса за грозде. Преди печата хартията се овлажнява, за да се получи по-добър отпечатък. Набраната шпалта се напоява с [[мастило]] с помощта на мастилени тампони. Тази първоначална конструкция на печатната преса е подобрена чак след 200 години, когато мастилените тампони са заменени с ролки. Металните букви (знаци) се съхраняват всяка в своя кутия и словослагателят ги подрежда ред по ред, изпълвайки шпалтата и оформяйки страницата. След отпечатването печатарските букви се връщат в съответните кутии за повторно използване. Оцветените елементи (декорации и [[Инициал|начални букви]]) се добавят след това ръчно. Този метод се нарича [[плосък печат]] (висок печат). ==== Кирилица ==== [[Файл:Brockhaus and Efron Encyclopedic Dictionary b29 456-2.jpg|мини|Вторият лист на Октоих]] Първото печатане на книги на кирилица по тази технология извършва [[Фиол Швайполт]], католик от немски произход, в [[Краков]] през 1491 година. Първите напечатани книги са [[Октоих]] и [[Часослов]]. За целта са изработени поансони за 230 букви и знаци. <ref name = "The European Library">{{Citation |title=The European Library |url=http://search.theeuropeanlibrary.org/portal/en/libraryTreasures.html?libraryid=34 |accessdate=2017-04-04 |archivedate=2012-05-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120525134416/http://search.theeuropeanlibrary.org/portal/en/libraryTreasures.html?libraryid=34 }}</ref> По късно му е забранено да печата църковни книги на кирилица. ==== Османска империя ==== В Османската империя [[Баязид II]] през 1483 година забранява печатането на книги на арабски език. И въпреки че в [[Цариград]], [[Солун]] и други градове се печатат книги на [[иврит]] (от 1493 година), гръцки и арменски, едва през 19 век започват да се печатат книги на арабски език. === Първопечатни книги === [[Файл:Nuremberg Chronicle God creating the world.jpg|мини|200px|Нюрнбергските хроники]] [[книга|Книгите]], отпечатани в [[Европа]] от началото на книгопечатането до 1501 г., са много редки, тъй като тиражът им е бил 100 – 300 екземпляра. Те се наричат [[Инкунабула|инкунабули]] (от {{lang|la|incunabula}} – люлка, начало). Сред тях са [[Нюрнбергски хроники|Нюрнбергските хроники]] (1493 г.), [[Псалтир]]ът от Майнц и др. Терминът е използван за първи път от Бернард фон Малинкрод в [[памфлет]]а {{lang|la|„De ortu et progressu artis typographicae“}} („Развитие и напредък на типографското изкуство“) от 1639 г. и се утвърждава през 18-и в. Инкунабулите се делят на два типа: [[ксилография|ксилографски]] и [[типография|типографски]]. [[Гутенбергова Библия|Гутенберговата библия]] е отпечатана по типографски начин. По-голяма част от изданията са на [[Латински език|латински]], но са се печатали книги и на други езици. Основни купувачи на инкунабулите били учените, благородниците, адвокатите и свещениците. Като правило, инкунабулите се печатали с готически [[шрифт]] без отделни [[абзац]]и. === Развитие до 20 век === Печатарството, основано на изобретението на Гутенберг, се разпространява бързо из Европа, достигайки Англия през 1476 г., когато [[Уилям Какстън]] отваря своята печатница. Стивън Дей пренася печатарството в Америка през 1638 г. Следващото усъвършенстване са пресите, изработени от желязо и с лостов механизъм вместо винт. Граф Станхоуп разработва първата печатарска преса от този тип около 1800 г. и тя била доразвита от Джордж Клаймър, чиято Колумбийска преса (много екземпляри от нея още съществуват) е по-лесна за употреба. Следва период на бързи нововъведения в дизайна на печатарската преса и през 1814 г. вестник [[Таймс]] се е отпечатвал на цилиндрична преса, задвижвана от пара и проектирана от Фридрих Кьониг. Тя отпечатвала вестника върху листове хартия и заедно с първата ролна преса била пренесена в Америка през 1865 г. от Уилям Бълок. Педалната преса е машина, която се използва за дребни поръчки, захранва се с хартия на ръка и се задвижва от печатаря с крак Успоредно с усъвършенствуване на пресите се развивали и използваните [[шрифт]]ове. Печатарите в различни страни разработили различни шрифтове, като някои техни версии се използват и до днес. === Развитие в България === {{основна|История на българското книгопечатане}} В българските земи се внасят богослужебни книги главно от Русия. Богато украсените с гравюри книги, внасяни през 17 и 18 век, създават интерес и вкус към графиката. Сред народа започват да стават все по-популярни отпечатъци с религиозно съдържание, известни като [[Печатна графика|щампи]]. Тези щампи първоначално се изработвали в чужбина по поръчка на големите манастири. В края на 18 век в [[Рилски манастир|Рилския манастир]] се създава първото българско графично ателие, в което първоначално се работело с вносни щампи. Работилница за отпечатване на щампи има създадена и в [[Троянски манастир|Троянския манастир]]. В щампарната на Рилския манастир са направени през 1835 г. и първите опити за самостоятелно гравиране на клишета от монаха-печатар Сергий. През 1828 г. в [[Самоков]], където се създава едно от най-големите градски гравьорски селища, Никола Карастоянов, който на младини е работил в Риломанастирската щампарна, закупува печатарска преса и започва да отпечатва първоначално щампи. През 30-те години на 19 век той открива в Самоков първата българска печатница и започва да печата там тайно книги.<ref>История на България, София 1985 г. Издателство на Българската академия на науките, том пети, стр.449</ref> == Исторически техники == Освен подвижния набор през годините са използвани различни техники за размножаване и копиране, които осигуряват сравнително ниска цена. === Циклостил === {{Основна|циклостил}} [[Файл:Mimeograph.svg|мини|дясно|250px|Типична циклостилна машина]] При тази технология за подготовка на оригинала се използва обикновена пишеща машина, на която се поставя специална пропита с восък хартия, като преди това е свалена лентата от пишещата машина.<ref name=MimeoTypewriter>{{cite web|title=How to prepare a mimeograph stencil by using a typewriter|url=http://www.sil.org/lingualinks/literacy/implementaliteracyprogram/howtoprepareamimeographstencil2.htm|archiveurl=https://archive.is/20121016144524/http://www.sil.org/lingualinks/literacy/implementaliteracyprogram/howtoprepareamimeographstencil2.htm|dead-url=yes|archivedate=16 октомври 2012|work=LinguaLinks Library|publisher=SIL International|accessdate=10 май 2011}}</ref> След това листът се поставя на един въртящ се барабан. От вътрешна страна на барабана се подава боя, която прониква навън само там, където чрез пишещата машина е премахнат восъка (на мястото на знака). С помощта на този метод могат да се направят от няколкостотин до 2 – 3 хиляди копия. Съществували са и варианти, при които с валяк през листа се нанася боя. === Копираща преса === [[Файл:Kopierpresse.jpg|мини|Желязна копираща преса, края на 19 век, [[Focke-Museum]], Бремен.]] Копиращата преса е създадена, за да се размножават в малки бройки документи, написани с мастило. Наричана е преса на Ват, тъй като е патентована през 1780 г. от Джеймс Ват. Тази технология на размножаване е разработена поради задължението на търговците от 1862 г. съгласно общия немски търговски закон да съхраняват копие от всички изпратени търговски писма. За да не ги преписват на ръка, са създадени механични копирни машини, които се използват и през 20 век. При процеса на копиране, документът, който е написан със специално мастило, се поставя на пресата заедно с тънка почти прозрачна навлажнена хартия между два листа парафинирана хартия, след което се притиска с преса. При това могат да се копират няколко документа едновременно. При този процес мастилото от оригиналния документ се прехвърля частично върху тънката хартия на копието и може да се чете от другата страна, тъй като е прозрачен. При тази технология с добро копиращо мастило на оригинала могат да се копират до три копия. С използването на концентрирано мастило и копираща хартия, напоена със специален разтвор, могат да се правят и до 20 копия. Тънката хартия на копието се залепва на по-плътна хартия, за да може да се чете по-добре. Подобна технология на прехвърляне на мастилен текст е използвана в миналото при [[фалшификация]] на документи. В този случай с отрязан картоф се прехвърля мастилен печат от оригинален документ върху фалшификата. === Спиртен печат === {{Основна|Спиртен дубликатор}} [[Файл:Ditto Newsletter 1978.jpg|мини|Училищен вестник, напечатан с технологията на спиртния печат от 1978]] Спиртният печат използва предварително изработена двупластова „спиртна матрица“. Върху първия лист може да се печата, пише на ръка или чертае. Вторият лист е покрит със специална вакса, импрегнирана с някой цвят. Поради натиска, който се прилага върху първия лист, ваксата се прехвърля от втория лист към първия на местата на прилагане на натиск и се получава една матрица с огледален образ. Двата листа се отделят един от друг и първият лист се закрепва на барабана на машината с огледалния образ навън. При тази технология не се използва отделна боя за печатане. Намокрената с разтворител, съдържащ спирт, хартия за печатане при контактуване със спиртната матрица си отнема минималното необходимо количество от боята на ваксата. При една матрица могат да се отпечатат 100 – 200 броя, преди матрицата да се износи. Този „дубликатор“ се е използвал в миналото за печатане на клубни списания, в училища и други. === Пишеща машина === {{Основна|Пишеща машина}} Пишещата машина е механичен или електромеханичен прибор, който има набор от клавиши, които при натискане обикновено чрез механична лостова система предават движението на подвижна печатаща глава със съответния знак за отпечатване. Печатането се извършва в най-разпространените случаи върху хартия. В най-разпространения вариант в миналото печатането се извършва чрез използването на покрита едностранно с мастило текстилна лента, която се намира между печатащата матрица (знак) и хартията и се придвижва след всеки знак, за да се използва чиста мастилена повърхност. За да се печата върху повече от един лист едновременно и за получаването на повече от едно копие се използват междинни тънки копиращи листове наречени [[Индиго (копираща хартия)|индиго]]. Масовото използване на пишещи машини в миналото обуславя и наличието на професията „машинописка“, обикновено жени, които могат да печатат с голяма скорост, без да правят грешки. За разлика от сега съществуващите компютърни текстообработващи програми, при тази технология коригирането е трудно и се налага разработването на коригиращи материали специално за пишещи машини. Масовото използване на компютри е изместило използването на тази технология. Независимо от това малки количества се използват за определени цели като надписване на пликове и в определени части на света. В Китай и Бразилия има данни за производството на тези машини.<ref>{{Citation |title=www.minyanville.com |url=http://www.minyanville.com/mvpremium/2011/04/25/contrary-to-reports-typewriter-industry |accessdate=2017-12-26 |archivedate=2016-02-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160224204135/http://www.minyanville.com/mvpremium/2011/04/25/contrary-to-reports-typewriter-industry/ }}</ref>, <ref>[http://mundoestranho.abril.com.br/materia/ainda-se-fabricam-maquinas-de-escrever mundoestranho.abril.com.br]</ref> == Съвременни печатарски техники == {{печат}} === Офсетов печат === {{основна|Офсетов печат}} [[Файл:Drukarnia-zlamywak.jpg|мини|ляво|Преса за печатане на вестници]] Офсетовият печат днес е най-широко разпространеният метод за печат на големи тиражи (над няколко хиляди броя). Принципът му на действие включва няколко етапа на пренос на изображението, като преди окончателното му пренасяне на хартията има междинен гумен офсетен цилиндър ({{lang|en|offset}}). Когато се комбинира с [[литография|литографски]] процес на формиране на изображението за печат, той включва и плосък носител, който се омастилява само в частите, подлежащи на печат. Този носител се нарича '''печатна форма''' или плака – най-често пластина с фоточувствително покритие (като правило, пластините са изработени от [[алуминий|алуминиеви]] сплави).<ref>{{cite web | publisher = Historyworld | url = http://www.historyworld.net/wrldhis/PlainTextHistories.asp?groupid=1959&HistoryID=ab78&gtrack=pthc | title = History of Printing | accessdate = 16 август 2010 | ref = harv}}</ref><ref>{{cite web | publisher = Typographie & Civilisation | year = 2006 | url = http://www.typographie.org/histoire-imprimerie/index.html | title = Histoire de l'imprimerie | accessdate = 16 август 2010 | ref = harv}}</ref> Така описаната технология е само за един [[цвят (оптика)|цвят]] [[мастило]]. За многоцветно изображение се използват два метода – или повторение на печата поотделно за всеки цвят, или печат с многоцветна [[печатна преса|печатна машина]]. И двата метода се основават на разлагането на всеки използван цвят на няколко цветови компонента, например [[CMYK]]. За всяка цветна страница се изготвят набор от печатни форми, като изображението върху всяка от тях съответства на един от съставните цветове от системата CMYK. Тези пластини или се зареждат една по една в машина с един комплект валове, или едновременно при съответния вал в многоцветната машина. Най-разпространените видове многоцветни машини си имат собствени имена: двуцветна, трицветна и т.н. За осигуряване на качествен цвят при печатането се използват различни системи за контрол на базата на [[денситометрия]], [[колориметрия]] и цветна проба. === Цифров печат === Цифровият (дигитален) печат е свързан с навлизането на [[персонален компютър|компютрите]] в края на 20 век и с развитието на [[принтер]]ите като периферни устройства към тях. При него не се налага междинно пренасяне върху пластина, а изображението директно се пренася от цифровото му описание (във вид на компютърен [[файл]]) към физическия носител – хартия или друга печатна медия. Използва се за малки тиражи и позволява бързо и качествено изработване на единични бройки у дома или в офиса, както и печат на текстове с променящи се участъци – например директна поща или рекламни кампании до различни адресати – нещо, което е твърде скъпо и трудоемко при офсетовия печат. Съвременният цифров печат използва [[лазерен принтер|лазерни]] или [[Мастиленоструен принтер|мастиленоструйни принтери]], съответно с тонер и мастило. ==== Лазерен принтер ==== {{Основна|Лазерен принтер}} [[Файл:Laser toner cartridge.svg|400px|мини|Диаграма на лазерен принтер]] При този принтер лазерният лъч (обикновено от [[Лазерен диод|полупроводников лазер]]) проектира образа, който трябва да се напечата, върху един алуминиев, електрически зареден, покрит със [[селен]], въртящ се, цилиндричен барабан<ref name="Nagabhushana2010">{{cite book|author=S. Nagabhushana|title=Lasers and Optical Instrumentation|url=https://books.google.com/books?id=FUzjTAr0U4MC&pg=PA269|year=2010|publisher=I. K. International Pvt Ltd|isbn=978-93-80578-23-1|pages=269–}}</ref> (или покрит с органичен мономер). Фотопроводимостта се използва за създаване на електростатичност само на определени зони (неосветените от лазерния лъч) върху барабана. Частиците на прахообразното мастило (тонер) се залепват електростатично на тези зони. След това барабанът прехвърля образа върху хартията чрез пряк контакт. След това хартията преминава през нагревател, който фиксира мастилото чрез изпичане върху листа. Лазерният принтер използва тонер, който представлява фин прах. Това е причината този вид принтери да са поставени под съмнение за вероятно замърсяване с [[фини прахови частици]]. Министерството на правосъдието на Долна Саксония заменя около 4000 бр. лазерни принтери като грижа и за успокоение на работещите в съдилищата сътрудници с по-чистите мастиленоструйни принтери.<ref>[http://www.channelpartner.de/channelcenter/drucken_archivieren/2615019/ Epson statt Samsung: Justizministerium ersetzt Laser durch Tinte] – Bericht im Fachmagazin „Channelpartner“ vom 19. September 2013.</ref> ==== Мастиленоструен принтер ==== {{Основна|Мастиленоструен принтер}} [[Файл:Micro Piezo Animation.gif|мини|250px|ляво|Подаване на капка при необходимост. При подаване на напрежение към пиезоелемента се „изстрелва“ капка с размери, определяни от напрежението.]] [[Файл:Tintenstrahldrucker.jpg|мини|300px|дясно|Начин на функциониране при непрекъснато подаване на капка]] При мастиленоструйния принтер образа се образува от точки. Те се получават като течното мастило се „изстрелва“ към листа за печатане. Мастиленоструйните принтери се разделят на две основни групи: подаване на капка при необходимост или непрекъснато подаване, при което капките се подават непрекъснато и се връщат към резервоара с мастило, когато не трябва да се печата. При непрекъснатото подаване на мастило се образуват капки вследствие нестабилността на струята (нестабилност на [[Жозеф Плато|Плато]]-[[Джон Уилям Стрът|Рейли]]). В този случай капките се отклоняват от електрическо поле към мястото за нанасяне или се връщат. При тази технология използването на различни мастила осигурява печатане върху различни по качество материали-хартия, пластмаса, метал и други. === Ситопечат === {{Основна|Ситопечат}} Ситопечатът е технология за печат, която дава възможност да се печата не само върху хартия, но и върху текстил, пластмаса, стъкло, керамика, метал, кожа и други материали, както и върху предмети с неправилна форма. [[Файл:Silketrykk.svg|мини|ляво|Техниката за ситопечат]] Нанасянето на боите при тази технология се извършва като на една рамка се изпъва и залепва сито (ситна мрежа) и върху нея с процесите на фотокопирането се нанася определен образ. При това там където трябва да има мастило отвора е отпушен в ситото, а всички други са затворени. След това с помощта на ракел и силен натиск се нанася мастилото върху предмета, който се печата. Ситопечатът се използва много по-ограничено отколкото офсетовия печат, но затова тази технология е приложима върху доста повече материали и се използва при рекламните сувенири и в индустриалното производство като технология осигуряваща голяма производителност и ниска цена. При работа с тази технология на основен начин за получаване на цветни образи върху предмета е така наречената система CMYK (произнася се най-често като „цмик“). Това е цветови модел (абстрактен модел за количествено определяне на цветовете), използван в модерния цветен печат, освен при ситопечата като офсетов печат и печат с принтер от персонален компютър. Съкращението е образувано от букви на английските думи Cyan (циан – основно синьо), Magenta (маджента – пурпурночервен цвят, клонящо към червено), Yellow (жълто), K или blacK (за черно). По този начин може да се получават визуално всички нюанси на цветовете с използването само на четири последователно работещи сита. При разглеждане под лупа образа, който се е получил, могат да се видят отделните цветове като разположени една до друга малки точки. === Дълбок печат === {{Основна|Дълбок печат}} [[Файл:Intaglio printing.png|мини|ляво|Дълбок печат. Най-горната линия е хартията, към която прилепва леко издигнат слой от мастило; отдолу е печатната матрица.]] 5[[Файл:Banknote portrait pattern (Intaglio print, tactile effect).jpg|мини|250px|Елемент от банкнота (1000 унгарски форинта), отпечатана с дълбок печат. Показаната площ е с размери: 18.1 × 13.5 мм.]] Дълбокият печат е метод на печатане, при който [[мастило]]то се задържа във вдлъбнатините на отпечатващото тяло, за да бъде нанесено върху [[хартия]]та. При дълбокия печат печатните елементи са вдлъбнати. Той е специфична печатарска техника, която се използва предимно за отпечатване на [[Гравюра|гравюри]] и ценни документи, като банкноти, ценни книжа, пощенски марки, паспорти и др. Самата печатна плака (матрица) може да бъде подготвена за печат с помощта на различни техники – [[суха игла]], [[офорт]], [[акватинта]], лазерно гравиране и др. След като матрицата е готова, върху нея се нанася печатарско мастило, и повърхността се почиства обикновено с ракелен нож така, че мастилото остава само във вдлъбнатините на печатната форма. === Тампонен печат === {{Основна|Тампонен печат}} [[Файл:Pad printing.svg|мини|Схема на тампонния печат. Клише (1), тампон (2), нож (3), [[Ракел]] (4), мастило (5), обект за печатане (6)]] Тампонният печат е индиректен метод за дълбок печат, при който боята се пренася от един еластичен тампон от силиконов каучук от формата за печатане до предмета, който се печата. Тази технология маже да се използва за печатане върху повърхности с форма различна от равнината, с висока производителност и ниска цена и затова има широко приложение в производството. Технологията на процеса включва изработка чрез фотопроцеси на клишето, като при това образът, който трябва да се печата, е вдлъбнат (получен чрез химично ецване), закрепване на клишето в машината, поставяне на предмета за печатане, нанасяне на мастило с разнасящия ракел върху цялата повърхност на клишето, изчистване на мастилото от клишето с помощта на ракелен нож, като при това мастило остава само във вдлъбнатата форма, отнемане на мастилото от вдлъбнатата форма с помощта на тампона и нанасянето на мастилото върху предмета. === Термопечат === {{Основна|Термопечат}} При тази технология на печатане се използва специална печатаща глава от малки нагревателни елементи с малка константа на топлозадържане. Бързото охлаждане и загряване позволява и по-голяма скорост на печатане и по-добра разрешаваща способност. При тома има три вида термопечат: * Директен термопечат – използва се [[Термохартия|термочувствителна хартия]], която променя цвета си при нагряване. * Термотрансферен печат – при този печат се използва едно покрито с мастило фолио, което се поставя между термопечатащата глава и хартията за печатане и при нагряване мастилото се топи и печата върху нея. * Термосублимационен печат – подобен на термотрансферния печат, но при нагряване мастилото директно преминава в газова фаза ([[сублимация]]). === Технологии за маркиране === При производството на различни изделия се изисква често и маркиране на различни данни като дата на производство, модели, производител и други. Това трябва често да бъде направено по траен начин върху определена част на изделието, например основния му корпус. За целта се използват различни техники, наречени маркировъчни техники. * Лазерно маркиране: Подходящо е за метали, дърво, кожа, пластмаса и други. * Горещо маркиране: Използва се обикновено за пластмасови изделия. При тази технология могат да се използват цветни ленти, през които да се прилага печата за по-голяма четливост на изображението * Механично нанасяне на точки чрез вибриращо острие. Подходящо за по-меки материали. * Мастиленоструен печат е един безконтактен метод с широко приложение в различни индустрии от хранително-вкусовата до електронната промишлености. === Триизмерен печат === {{Основна|Триизмерен печат}} Също тясно свързан с цифровите технологии, но предлагащ много нови възможности, е методът на триизмерния печат или 3D принтерите. От създаването на първото устройство през 1984 г. тази технология се развива непрекъснато като се създават непрекъснато нови продукти. Приложенията им включват [[архитектура]]та, строителството, индустриален дизайн, автомобилостроене, авиокосмическата промишленост, военната промишленост, машиностроенето, зъболекарска и медицинска индустрия, биотехнологии (подмяна на човешки тъкани), мода, обувки, бижута, очила, образование, хранителна промишленост и още много други сфери. Пример за използването при създаването на големи обекти е пешеходен мост с дължина 12 m и широчина 1,75 m, който е отпечатан с използването на [[микроусилен бетон]].<ref>{{cite book|last=IN(3D)USTRY|title=Acciona {{!}} José Daniel García {{!}} Architecture & Habitat Panel {{!}} IN(3D)USTRY|date=9 август 2016|url=https://www.youtube.com/watch?v=2SZDOQUaqXk|accessdate=16 юни 2017}}</ref> Интерес за науката е създаването на технологии за [[тримерно биопринтиране]]. Възможността да се създадат биологични обекти е свързана с възможността да се създаде изцяло самостоятелна структура, като например бъбрек<ref>{{Cite web|url=https://www.ted.com/talks/anthony_atala_printing_a_human_kidney?language=ru#t-694949|title=Энтони Атала: Печатая человеческую почку|author=|work=|date=March 2011|publisher=}}</ref>. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://thedigitalprint.info/video-za-stara-tehnika-na-visok-pechat,48.html Thedigitalprint.info] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130131044831/http://thedigitalprint.info/video-za-stara-tehnika-na-visok-pechat,48.html |date=2013-01-31 }} Видео за стара техника на висок печат * [http://www.planet-typography.com/directory/histoire.html Planet typography] История на печатането на различни езици * [http://www.gain.net Печатарска индустрия в САЩ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190824121828/http://www.gain.net/ |date=2019-08-24 }} * [http://www.gutenberg-museum.de/ Музей на Гутенберг] * [http://www.bpsnet.org.uk BPSnet] Британското печатарско дружество == Вижте също == * [[Полиграфия]] [[Категория:Печатарство| ]] idkrq7in1r8g3olrpeq1fdjrkfp0snu 12435602 12435598 2024-12-09T10:40:17Z 2A01:5A8:465:B605:48A7:7D58:3B82:A50C 12435602 wikitext text/x-wiki {{от пренасочване|Печат|други значения}} [[Файл:Buchdrucker-1568.png|мини|Печатарска работилница от 16 век]] '''Печатарство''' или '''печатане''', съкратено '''печат''' (известно и като '''книгопечатане''') е процес<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/печатарство/ Печатарство в РБЕ]</ref><ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/печат/ Печат в РБЕ]</ref> на многократно възпроизвеждане на идентичен отпечатък<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/печатане/ Печатане в РБЕ]</ref> на [[текст]] или други изображения, обикновено с [[мастило]] върху [[хартия]] с използването на [[печатна преса]]. В съвременни условия то се извършва най-често в [[индустрия|индустриален]] мащаб и с [[компютър]]ни [[технологии]] и представлява съществена част от [[издателска дейност|издателската дейност]]. Печатането има дълга история. Най-ранните отпечатъци са върху нехартиени материали, получени с така наречените [[Цилиндричен печат|цилиндрични печати]], използвани в древна [[Месопотамия]]. Най-ранните отпечатъци върху хартия са направени с дървени блокчета в Китай.<ref name="cave">Shelagh Vainker in Anne Farrer (ed), „Caves of the Thousand Buddhas“, 1990, British Museum publications, ISBN 0-7141-1447-2</ref> По-късни усъвършенствания са подвижният набор, също измислен в Китай около 1040 г.<ref name="Great Chinese Inventions">{{cite web |url=http://www.minnesota-china.com/Education/emSciTech/inventions.htm |title=Great Chinese Inventions |publisher=Minnesota-china.com |accessdate=29 юли 2010 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20101203213025/http://www.minnesota-china.com/education/emSciTech/inventions.htm |archivedate=3 декември 2010 |df=mdy-all |архив_дата=2010-12-03 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20101203213025/http://www.minnesota-china.com/education/emSciTech/inventions.htm }}</ref> и печатната преса, изобретена от [[Йохан Гутенберг]] през 15 век. Развитието на книгопечатането изиграва решаваща роля за настъпването на [[Ренесанс]]а и [[Научна революция|научната революция]] и е в основата на днешната икономика, основана на знанието.<ref>Rees, Fran. ''[https://books.google.com/books?id=RQpDvuRgF9oC&printsec=frontcover&dq=gutenberg+printing+press&hl=en&ei=WMh8Tcz6FcHYgQeeqqCyDA&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CC8Q6AEwAA#v=onepage&q&f=false Johannes Gutenberg: Inventor of the Printing Press]''</ref> == История == Също като [[калиграфия]]та преди него, печатането е открито през 6 век в [[Китай]], като първоначално текстът и [[илюстрация|илюстрациите]] били изрязвани върху дървени блокчета (виж [[ксилография]]).<ref>{{cite book | last = Bann | first = David | year = 1997 | title = The New Print Production Handbook | url = https://archive.org/details/newprintproducti0000bann | publisher = Little, Brown & Company | isbn = 978-0316641517 | ref = harv}}</ref> Гравьорите се мъчели да наподобят почерка на калиграфите, с тънки и дебели щрихи. Най-старата известна печатна [[книга]] в света е „Диамантената сутра“ от 868 г. През 9 век в Китай Пи Ченг започва да печата с подвижни индивидуални печатарски букви, изработени от втвърдена глина, а през 13 век в Далечния изток (Китай, Корея, Япония) навлиза печатането с метални печатарски букви, но не се развива значително, защото не е подходящо за използваните идеографски знаци ([[йероглиф]]и).<ref>{{cite web | url = http://www.minnesota-china.com/Education/emSciTech/inventions.htm | title = Great Chinese Inventions | publisher = Minnesota-china.com | accessdate = 29 юли 2010 | архив_дата = 2010-12-03 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20101203213025/http://www.minnesota-china.com/education/emSciTech/inventions.htm }}</ref> === Ръчен набор и плосък печат === От ключово значение за развитието на книгопечатането е изобретението на [[Йохан Гутенберг]], който въвежда печатарска матрица, в която могат да се подреждат отделни букви от [[метал]]. Всяка буква се излива чрез стоманен калъп (матрица), в който се излива по-мек метал – разтопено [[олово]], примесено с [[калай]] и [[антимон]]. След това буквите се подреждат ред по ред, образувайки матрица (шпалта), която след приключване на отпечатването на тиража се разглобява и буквите могат да се използват отново. Изкуството на проектиране на формата на самите букви се нарича '''[[типография]]''', а самото подреждане на текста върху страницата – '''набор''' ({{lang|en|typesetting}}). Тази технология се нарича [[ръчен набор]] (също метален (подвижен) набор)<ref name="brit_prin">{{Цитат уеб | заглавие = Printing | автор = | труд = [[Енциклопедия Британика]] | дата = 6 февруари 2019 | достъп_дата = 12 юни 2019 | уеб_адрес = https://www.britannica.com/topic/printing-publishing#ref36836 | език = en | цитат = }}</ref>. [[Файл:Metal movable type.jpg|мини|250px|Касети с метални печатарски букви за ръчен набор]] Гутенберг отваря печатницата си в [[Майнц]], Германия през 1444 г. и започва работа по [[Гутенбергова Библия|Гутенберговата библия]], която излиза от печат през 1456 г. Ръчният набор позволява набраният текст да бъде прочетен и коригиран преди да се пристъпи към самото отпечатване. Гутенберг използва за самия печат дървена преса с проста конструкция, която наподобява преса за грозде. Преди печата хартията се овлажнява, за да се получи по-добър отпечатък. Набраната шпалта се напоява с [[мастило]] с помощта на мастилени тампони. Тази първоначална конструкция на печатната преса е подобрена чак след 200 години, когато мастилените тампони са заменени с ролки. Металните букви (знаци) се съхраняват всяка в своя кутия и словослагателят ги подрежда ред по ред, изпълвайки шпалтата и оформяйки страницата. След отпечатването печатарските букви се връщат в съответните кутии за повторно използване. Оцветените елементи (декорации и [[Инициал|начални букви]]) се добавят след това ръчно. Този метод се нарича [[плосък печат]] (висок печат). ==== Кирилица ==== [[Файл:Brockhaus and Efron Encyclopedic Dictionary b29 456-2.jpg|мини|Вторият лист на Октоих]] Първото печатане на книги на кирилица по тази технология извършва [[Фиол Швайполт]], католик от немски произход, в [[Краков]] през 1491 година. Първите напечатани книги са [[Октоих]] и [[Часослов]]. За целта са изработени поансони за 230 букви и знаци. <ref name = "The European Library">{{Citation |title=The European Library |url=http://search.theeuropeanlibrary.org/portal/en/libraryTreasures.html?libraryid=34 |accessdate=2017-04-04 |archivedate=2012-05-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120525134416/http://search.theeuropeanlibrary.org/portal/en/libraryTreasures.html?libraryid=34 }}</ref> По късно му е забранено да печата църковни книги на кирилица. ==== Османска империя ==== В Османската империя [[Баязид II]] през 1483 година забранява печатането на книги на арабски език. И въпреки че в [[Цариград]], [[Солун]] и други градове се печатат книги на [[иврит]] (от 1493 година), гръцки и арменски, едва през 19 век започват да се печатат книги на арабски език. === Първопечатни книги === [[Файл:Nuremberg Chronicle God creating the world.jpg|мини|200px|Нюрнбергските хроники]] [[книга|Книгите]], отпечатани в [[Европа]] от началото на книгопечатането до 1501 г., са много редки, тъй като тиражът им е бил 100 – 300 екземпляра. Те се наричат [[Инкунабула|инкунабули]] (от {{lang|la|incunabula}} – люлка, начало). Сред тях са [[Нюрнбергски хроники|Нюрнбергските хроники]] (1493 г.), [[Псалтир]]ът от Майнц и др. Терминът е използван за първи път от Бернард фон Малинкрод в [[памфлет]]а {{lang|la|„De ortu et progressu artis typographicae“}} („Развитие и напредък на типографското изкуство“) от 1639 г. и се утвърждава през 18-и в. Инкунабулите се делят на два типа: [[ксилография|ксилографски]] и [[типография|типографски]]. [[Гутенбергова Библия|Гутенберговата библия]] е отпечатана по типографски начин. По-голяма част от изданията са на [[Латински език|латински]], но са се печатали книги и на други езици. Основни купувачи на инкунабулите били учените, благородниците, адвокатите и свещениците. Като правило, инкунабулите се печатали с готически [[шрифт]] без отделни [[абзац]]и. === Развитие до 20 век === Печатарството, основано на изобретението на Гутенберг, се разпространява бързо из Европа, достигайки Англия през 1476 г., когато [[Уилям Какстън]] отваря своята печатница. Стивън Дей пренася печатарството в Америка през 1638 г. Следващото усъвършенстване са пресите, изработени от желязо и с лостов механизъм вместо винт. Граф Станхоуп разработва първата печатарска преса от този тип около 1800 г. и тя била доразвита от Джордж Клаймър, чиято Колумбийска преса (много екземпляри от нея още съществуват) е по-лесна за употреба. Следва период на бързи нововъведения в дизайна на печатарската преса и през 1814 г. вестник [[Таймс]] се е отпечатвал на цилиндрична преса, задвижвана от пара и проектирана от Фридрих Кьониг. Тя отпечатвала вестника върху листове хартия и заедно с първата ролна преса била пренесена в Америка през 1865 г. от Уилям Бълок. Педалната преса е машина, която се използва за дребни поръчки, захранва се с хартия на ръка и се задвижва от печатаря с крак Успоредно с усъвършенствуване на пресите се развивали и използваните [[шрифт]]ове. Печатарите в различни страни разработили различни шрифтове, като някои техни версии се използват и до днес. === Развитие в България === {{основна|История на българското книгопечатане}} В българските земи се внасят богослужебни книги главно от Русия. Богато украсените с гравюри книги, внасяни през 17 и 18 век, създават интерес и вкус към графиката. Сред народа започват да стават все по-популярни отпечатъци с религиозно съдържание, известни като [[Печатна графика|щампи]]. Тези щампи първоначално се изработвали в чужбина по поръчка на големите манастири. В края на 18 век в [[Рилски манастир|Рилския манастир]] се създава първото българско графично ателие, в което първоначално се работело с вносни щампи. Работилница за отпечатване на щампи има създадена и в [[Троянски манастир|Троянския манастир]]. В щампарната на Рилския манастир са направени през 1835 г. и първите опити за самостоятелно гравиране на клишета от монаха-печатар Сергий. През 1828 г. в [[Самоков]], където се създава едно от най-големите градски гравьорски селища, Никола Карастоянов, който на младини е работил в Риломанастирската щампарна, закупува печатарска преса и започва да отпечатва първоначално щампи. През 30-те години на 19 век той открива в Самоков първата българска печатница и започва да печата там тайно книги.<ref>История на България, София 1985 г. Издателство на Българската академия на науките, том пети, стр.449</ref> == Исторически техники == Освен подвижния набор през годините са използвани различни техники за размножаване и копиране, които осигуряват сравнително ниска цена. === Циклостил === {{Основна|циклостил}} [[Файл:Mimeograph.svg|мини|дясно|250px|Типична циклостилна машина]] При тази технология за подготовка на оригинала се използва обикновена пишеща машина, на която се поставя специална пропита с восък хартия, като преди това е свалена лентата от пишещата машина.<ref name=MimeoTypewriter>{{cite web|title=How to prepare a mimeograph stencil by using a typewriter|url=http://www.sil.org/lingualinks/literacy/implementaliteracyprogram/howtoprepareamimeographstencil2.htm|archiveurl=https://archive.is/20121016144524/http://www.sil.org/lingualinks/literacy/implementaliteracyprogram/howtoprepareamimeographstencil2.htm|dead-url=yes|archivedate=16 октомври 2012|work=LinguaLinks Library|publisher=SIL International|accessdate=10 май 2011}}</ref> След това листът се поставя на един въртящ се барабан. От вътрешна страна на барабана се подава боя, която прониква навън само там, където чрез пишещата машина е премахнат восъка (на мястото на знака). С помощта на този метод могат да се направят от няколкостотин до 2 – 3 хиляди копия. Съществували са и варианти, при които с валяк през листа се нанася боя. === Копираща преса === [[Файл:Kopierpresse.jpg|мини|Желязна копираща преса, края на 19 век, [[Focke-Museum]], Бремен.]] Копиращата преса е създадена, за да се размножават в малки бройки документи, написани с мастило. Наричана е преса на Ват, тъй като е патентована през 1780 г. от Джеймс Ват. Тази технология на размножаване е разработена поради задължението на търговците от 1862 г. съгласно общия немски търговски закон да съхраняват копие от всички изпратени търговски писма. За да не ги преписват на ръка, са създадени механични копирни машини, които се използват и през 20 век. При процеса на копиране, документът, който е написан със специално мастило, се поставя на пресата заедно с тънка почти прозрачна навлажнена хартия между два листа парафинирана хартия, след което се притиска с преса. При това могат да се копират няколко документа едновременно. При този процес мастилото от оригиналния документ се прехвърля частично върху тънката хартия на копието и може да се чете от другата страна, тъй като е прозрачен. При тази технология с добро копиращо мастило на оригинала могат да се копират до три копия. С използването на концентрирано мастило и копираща хартия, напоена със специален разтвор, могат да се правят и до 20 копия. Тънката хартия на копието се залепва на по-плътна хартия, за да може да се чете по-добре. Подобна технология на прехвърляне на мастилен текст е използвана в миналото при [[фалшификация]] на документи. В този случай с отрязан картоф се прехвърля мастилен печат от оригинален документ върху фалшификата. === Спиртен печат === {{Основна|Спиртен дубликатор}} [[Файл:Ditto Newsletter 1978.jpg|мини|Училищен вестник, напечатан с технологията на спиртния печат от 1978]] Спиртният печат използва предварително изработена двупластова „спиртна матрица“. Върху първия лист може да се печата, пише на ръка или чертае. Вторият лист е покрит със специална вакса, импрегнирана с някой цвят. Поради натиска, който се прилага върху първия лист, ваксата се прехвърля от втория лист към първия на местата на прилагане на натиск и се получава една матрица с огледален образ. Двата листа се отделят един от друг и първият лист се закрепва на барабана на машината с огледалния образ навън. При тази технология не се използва отделна боя за печатане. Намокрената с разтворител, съдържащ спирт, хартия за печатане при контактуване със спиртната матрица си отнема минималното необходимо количество от боята на ваксата. При една матрица могат да се отпечатат 100 – 200 броя, преди матрицата да се износи. Този „дубликатор“ се е използвал в миналото за печатане на клубни списания, в училища и други. === Пишеща машина === {{Основна|Пишеща машина}} Пишещата машина е механичен или електромеханичен прибор, който има набор от клавиши, които при натискане обикновено чрез механична лостова система предават движението на подвижна печатаща глава със съответния знак за отпечатване. Печатането се извършва в най-разпространените случаи върху хартия. В най-разпространения вариант в миналото печатането се извършва чрез използването на покрита едностранно с мастило текстилна лента, която се намира между печатащата матрица (знак) и хартията и се придвижва след всеки знак, за да се използва чиста мастилена повърхност. За да се печата върху повече от един лист едновременно и за получаването на повече от едно копие се използват междинни тънки копиращи листове наречени [[Индиго (копираща хартия)|индиго]]. Масовото използване на пишещи машини в миналото обуславя и наличието на професията „машинописка“, обикновено жени, които могат да печатат с голяма скорост, без да правят грешки. За разлика от сега съществуващите компютърни текстообработващи програми, при тази технология коригирането е трудно и се налага разработването на коригиращи материали специално за пишещи машини. Масовото използване на компютри е изместило използването на тази технология. Независимо от това малки количества се използват за определени цели като надписване на пликове и в определени части на света. В Китай и Бразилия има данни за производството на тези машини.<ref>{{Citation |title=www.minyanville.com |url=http://www.minyanville.com/mvpremium/2011/04/25/contrary-to-reports-typewriter-industry |accessdate=2017-12-26 |archivedate=2016-02-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160224204135/http://www.minyanville.com/mvpremium/2011/04/25/contrary-to-reports-typewriter-industry/ }}</ref>, <ref>[http://mundoestranho.abril.com.br/materia/ainda-se-fabricam-maquinas-de-escrever mundoestranho.abril.com.br]</ref> == Съвременни печатарски техники == {{печат}} === Офсетов печат === {{основна|Офсетов печат}} [[Файл:Drukarnia-zlamywak.jpg|мини|ляво|Преса за печатане на вестници]] Офсетовият печат днес е най-широко разпространеният метод за печат на големи тиражи (над няколко хиляди броя). Принципът му на действие включва няколко етапа на пренос на изображението, като преди окончателното му пренасяне на хартията има междинен гумен офсетен цилиндър ({{lang|en|offset}}). Когато се комбинира с [[литография|литографски]] процес на формиране на изображението за печат, той включва и плосък носител, който се омастилява само в частите, подлежащи на печат. Този носител се нарича '''печатна форма''' или плака – най-често пластина с фоточувствително покритие (като правило, пластините са изработени от [[алуминий|алуминиеви]] сплави).<ref>{{cite web | publisher = Historyworld | url = http://www.historyworld.net/wrldhis/PlainTextHistories.asp?groupid=1959&HistoryID=ab78&gtrack=pthc | title = History of Printing | accessdate = 16 август 2010 | ref = harv}}</ref><ref>{{cite web | publisher = Typographie & Civilisation | year = 2006 | url = http://www.typographie.org/histoire-imprimerie/index.html | title = Histoire de l'imprimerie | accessdate = 16 август 2010 | ref = harv}}</ref> Така описаната технология е само за един [[цвят (оптика)|цвят]] [[мастило]]. За многоцветно изображение се използват два метода – или повторение на печата поотделно за всеки цвят, или печат с многоцветна [[печатна преса|печатна машина]]. И двата метода се основават на разлагането на всеки използван цвят на няколко цветови компонента, например [[CMYK]]. За всяка цветна страница се изготвят набор от печатни форми, като изображението върху всяка от тях съответства на един от съставните цветове от системата CMYK. Тези пластини или се зареждат една по една в машина с един комплект валове, или едновременно при съответния вал в многоцветната машина. Най-разпространените видове многоцветни машини си имат собствени имена: двуцветна, трицветна и т.н. За осигуряване на качествен цвят при печатането се използват различни системи за контрол на базата на [[денситометрия]], [[колориметрия]] и цветна проба. === Цифров печат === Цифровият (дигитален) печат е свързан с навлизането на [[персонален компютър|компютрите]] в края на 20 век и с развитието на [[принтер]]ите като периферни устройства към тях. При него не се налага междинно пренасяне върху пластина, а изображението директно се пренася от цифровото му описание (във вид на компютърен [[файл]]) към физическия носител – хартия или друга печатна медия. Използва се за малки тиражи и позволява бързо и качествено изработване на единични бройки у дома или в офиса, както и печат на текстове с променящи се участъци – например директна поща или рекламни кампании до различни адресати – нещо, което е твърде скъпо и трудоемко при офсетовия печат. Съвременният цифров печат използва [[лазерен принтер|лазерни]] или [[Мастиленоструен принтер|мастиленоструйни принтери]], съответно с тонер и мастило. ==== Лазерен принтер ==== {{Основна|Лазерен принтер}} [[Файл:Laser toner cartridge.svg|400px|мини|Диаграма на лазерен принтер]] При този принтер лазерният лъч (обикновено от [[Лазерен диод|полупроводников лазер]]) проектира образа, който трябва да се напечата, върху един алуминиев, електрически зареден, покрит със [[селен]], въртящ се, цилиндричен барабан<ref name="Nagabhushana2010">{{cite book|author=S. Nagabhushana|title=Lasers and Optical Instrumentation|url=https://books.google.com/books?id=FUzjTAr0U4MC&pg=PA269|year=2010|publisher=I. K. International Pvt Ltd|isbn=978-93-80578-23-1|pages=269–}}</ref> (или покрит с органичен мономер). Фотопроводимостта се използва за създаване на електростатичност само на определени зони (неосветените от лазерния лъч) върху барабана. Частиците на прахообразното мастило (тонер) се залепват електростатично на тези зони. След това барабанът прехвърля образа върху хартията чрез пряк контакт. След това хартията преминава през нагревател, който фиксира мастилото чрез изпичане върху листа. Лазерният принтер използва тонер, който представлява фин прах. Това е причината този вид принтери да са поставени под съмнение за вероятно замърсяване с [[фини прахови частици]]. Министерството на правосъдието на Долна Саксония заменя около 4000 бр. лазерни принтери като грижа и за успокоение на работещите в съдилищата сътрудници с по-чистите мастиленоструйни принтери.<ref>[http://www.channelpartner.de/channelcenter/drucken_archivieren/2615019/ Epson statt Samsung: Justizministerium ersetzt Laser durch Tinte] – Bericht im Fachmagazin „Channelpartner“ vom 19. September 2013.</ref> ==== Мастиленоструен принтер ==== {{Основна|Мастиленоструен принтер}} [[Файл:Micro Piezo Animation.gif|мини|250px|ляво|Подаване на капка при необходимост. При подаване на напрежение към пиезоелемента се „изстрелва“ капка с размери, определяни от напрежението.]] [[Файл:Tintenstrahldrucker.jpg|мини|300px|дясно|Начин на функциониране при непрекъснато подаване на капка]] При мастиленоструйния принтер образа се образува от точки. Те се получават като течното мастило се „изстрелва“ към листа за печатане. Мастиленоструйните принтери се разделят на две основни групи: подаване на капка при необходимост или непрекъснато подаване, при което капките се подават непрекъснато и се връщат към резервоара с мастило, когато не трябва да се печата. При непрекъснатото подаване на мастило се образуват капки вследствие нестабилността на струята (нестабилност на [[Жозеф Плато|Плато]]-[[Джон Уилям Стрът|Рейли]]). В този случай капките се отклоняват от електрическо поле към мястото за нанасяне или се връщат. При тази технология използването на различни мастила осигурява печатане върху различни по качество материали-хартия, пластмаса, метал и други. === Ситопечат === {{Основна|Ситопечат}} Ситопечатът е технология за печат, която дава възможност да се печата не само върху хартия, но и върху текстил, пластмаса, стъкло, керамика, метал, кожа и други материали, както и върху предмети с неправилна форма. [[Файл:Silketrykk.svg|мини|ляво|Техниката за ситопечат]] Нанасянето на боите при тази технология се извършва като на една рамка се изпъва и залепва сито (ситна мрежа) и върху нея с процесите на фотокопирането се нанася определен образ. При това там където трябва да има мастило отвора е отпушен в ситото, а всички други са затворени. След това с помощта на ракел и силен натиск се нанася мастилото върху предмета, който се печата. Ситопечатът се използва много по-ограничено отколкото офсетовия печат, но затова тази технология е приложима върху доста повече материали и се използва при рекламните сувенири и в индустриалното производство като технология осигуряваща голяма производителност и ниска цена. При работа с тази технология на основен начин за получаване на цветни образи върху предмета е така наречената система CMYK (произнася се най-често като „цмик“). Това е цветови модел (абстрактен модел за количествено определяне на цветовете), използван в модерния цветен печат, освен при ситопечата като офсетов печат и печат с принтер от персонален компютър. Съкращението е образувано от букви на английските думи Cyan (циан – основно синьо), Magenta (маджента – пурпурночервен цвят, клонящо към червено), Yellow (жълто), K или blacK (за черно). По този начин може да се получават визуално всички нюанси на цветовете с използването само на четири последователно работещи сита. При разглеждане под лупа образа, който се е получил, могат да се видят отделните цветове като разположени една до друга малки точки. === Дълбок печат === {{Основна|Дълбок печат}} [[Файл:Intaglio printing.png|мини|ляво|Дълбок печат. Най-горната линия е хартията, към която прилепва леко издигнат слой от мастило; отдолу е печатната матрица.]] 5[[Файл:Banknote portrait pattern (Intaglio print, tactile effect).jpg|мини|250px|Елемент от банкнота (1000 унгарски форинта), отпечатана с дълбок печат. Показаната площ е с размери: 18.1 × 13.5 мм.]] Дълбокият печат е метод на печатане, при който [[мастило]]то се задържа във вдлъбнатините на отпечатващото тяло, за да бъде нанесено върху [[хартия]]та. При дълбокия печат печатните елементи са вдлъбнати. Той е специфична печатарска техника, която се използва предимно за отпечатване на [[Гравюра|гравюри]] и ценни документи, като банкноти, ценни книжа, пощенски марки, паспорти и др. Самата печатна плака (матрица) може да бъде подготвена за печат с помощта на различни техники – [[суха игла]], [[офорт]], [[акватинта]], лазерно гравиране и др. След като матрицата е готова, върху нея се нанася печатарско мастило, и повърхността се почиства обикновено с ракелен нож така, че мастилото остава само във вдлъбнатините на печатната форма. === Тампонен печат === {{Основна|Тампонен печат}} [[Файл:Pad printing.svg|мини|Схема на тампонния печат. Клише (1), тампон (2), нож (3), [[Ракел]] (4), мастило (5), обект за печатане (6)]] Тампонният печат е индиректен метод за дълбок печат, при който боята се пренася от един еластичен тампон от силиконов каучук от формата за печатане до предмета, който се печата. Тази технология маже да се използва за печатане върху повърхности с форма различна от равнината, с висока производителност и ниска цена и затова има широко приложение в производството. Технологията на процеса включва изработка чрез фотопроцеси на клишето, като при това образът, който трябва да се печата, е вдлъбнат (получен чрез химично ецване), закрепване на клишето в машината, поставяне на предмета за печатане, нанасяне на мастило с разнасящия ракел върху цялата повърхност на клишето, изчистване на мастилото от клишето с помощта на ракелен нож, като при това мастило остава само във вдлъбнатата форма, отнемане на мастилото от вдлъбнатата форма с помощта на тампона и нанасянето на мастилото върху предмета. === Термопечат === {{Основна|Термопечат}} При тази технология на печатане се използва специална печатаща глава от малки нагревателни елементи с малка константа на топлозадържане. Бързото охлаждане и загряване позволява и по-голяма скорост на печатане и по-добра разрешаваща способност. При тома има три вида термопечат: * Директен термопечат – използва се [[Термохартия|термочувствителна хартия]], която променя цвета си при нагряване. * Термотрансферен печат – при този печат се използва едно покрито с мастило фолио, което се поставя между термопечатащата глава и хартията за печатане и при нагряване мастилото се топи и печата върху нея. * Термосублимационен печат – подобен на термотрансферния печат, но при нагряване мастилото директно преминава в газова фаза ([[сублимация]]). === Технологии за маркиране === При производството на различни изделия се изисква често и маркиране на различни данни като дата на производство, модели, производител и други. Това трябва често да бъде направено по траен начин върху определена част на изделието, например основния му корпус. За целта се използват различни техники, наречени маркировъчни техники. * Лазерно маркиране: Подходящо е за метали, дърво, кожа, пластмаса и други. * Горещо маркиране: Използва се обикновено за пластмасови изделия. При тази технология могат да се използват цветни ленти, през които да се прилага печата за по-голяма четливост на изображението * Механично нанасяне на точки чрез вибриращо острие. Подходящо за по-меки материали. * Мастиленоструен печат е един безконтактен метод с широко приложение в различни индустрии от хранително-вкусовата до електронната промишлености. === Триизмерен печат === {{Основна|Триизмерен печат}} Също тясно свързан с цифровите технологии, но предлагащ много нови възможности, е методът на триизмерния печат или 3D принтерите. От създаването на първото устройство през 1984 г. тази технология се развива непрекъснато като се създават непрекъснато нови продукти. Приложенията им включват [[архитектура]]та, строителството, индустриален дизайн, автомобилостроене, авиокосмическата промишленост, военната промишленост, машиностроенето, зъболекарска и медицинска индустрия, биотехнологии (подмяна на човешки тъкани), мода, обувки, бижута, очила, образование, хранителна промишленост и още много други сфери. Пример за използването при създаването на големи обекти е пешеходен мост с дължина 12 m и широчина 1,75 m, който е отпечатан с използването на [[микроусилен бетон]].<ref>{{cite book|last=IN(3D)USTRY|title=Acciona {{!}} José Daniel García {{!}} Architecture & Habitat Panel {{!}} IN(3D)USTRY|date=9 август 2016|url=https://www.youtube.com/watch?v=2SZDOQUaqXk|accessdate=16 юни 2017}}</ref> Интерес за науката е създаването на технологии за [[тримерно биопринтиране]]. Възможността да се създадат биологични обекти е свързана с възможността да се създаде изцяло самостоятелна структура, като например бъбрек<ref>{{Cite web|url=https://www.ted.com/talks/anthony_atala_printing_a_human_kidney?language=ru#t-694949|title=Энтони Атала: Печатая человеческую почку|author=|work=|date=March 2011|publisher=}}</ref>. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://thedigitalprint.info/video-za-stara-tehnika-na-visok-pechat,48.html Thedigitalprint.info] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130131044831/http://thedigitalprint.info/video-za-stara-tehnika-na-visok-pechat,48.html |date=2013-01-31 }} Видео за стара техника на висок печат * [http://www.planet-typography.com/directory/histoire.html Planet typography] История на печатането на различни езици * [http://www.gain.net Печатарска индустрия в САЩ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190824121828/http://www.gain.net/ |date=2019-08-24 }} * [http://www.gutenberg-museum.de/ Музей на Гутенберг] * [http://www.bpsnet.org.uk BPSnet] Британското печатарско дружество == Вижте също == * [[Полиграфия]] [[Категория:Печатарство| ]] 1wsh8j56sf62jl7ve4zjsdl5gfmaec1 0 283500 12435188 12290026 2024-12-08T19:10:43Z Пища Хуфнагел 119943 12435188 wikitext text/x-wiki {{обработка|редактиране на превода}} {{Филм | име = Сблъсъкът на титаните | име_оригинал = Clash of the Titans | картинка = | режисьори = [[Луис Летериър]] | продуценти = Базил Иваник<br>Кевин Де Ла Ной<br>[[Ричард Д. Занък]] | сценаристи = [[Лоурънс Каздан]]<br>[[Травис Бийчъм]]<br>Фил Хей<br>Мат Манфреди | актьори = [[Сам Уортингтън]]<br>[[Джема Артертън]]<br>[[Мадс Микелсен]]<br>[[Алекса Давалос]]<br>[[Дани Хюстън]]<br>[[Пийт Посълуейт]]<br>[[Ралф Файнс]]<br>[[Лиъм Нийсън]] | музика = [[Рамин Джавади]] | оператор = Питър Мензийс младши | монтаж = Винсънт Табейлън<br>Мартин Уолш | филмово_студио = Legendary Pictures<br>The Zanuck Company<br>Thunder Road Pictures | разпространител = [[Warner Bros.]] | премиера = [[2 април]] [[2010]] г. | времетраене = 106 минути | страна = {{USA}}<br>{{GBR}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $125 милиона | приходи = $493 214 888<ref name="mojo">{{cite web|url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=clashofthetitans10.htm|title=Сблъсъкът на титаните (2010)|work=Box Office Mojo|publisher=[[Internet Movie Database|IMDb]]|accessdate=30 юни 2010}}</ref> | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 800320 | уебсайт = http://clash-of-the-titans.warnerbros.com/ }} '''„Сблъсъкът на титаните“''' е американски фантастичен филм, излязъл по кината през 2010 г., римейк на [[Сблъсъкът на титаните (филм, 1981)|филма от 1981 г. със същото име]], бегло основан върху старогръцкия мит за [[Персей (митология)|Персей]]. Режисиран от [[Луис Летериър]] и с участието на [[Сам Уортингтън]] в ролята на Персей,<ref name="BW 2009-04">{{cite web|title=''Сблъсъкът на титаните'' започва продукциа за Warner Bros. Pictures и Legendary Pictures |publisher=Business Wire|date=25 април 2009 |url=http://www.businesswire.com/portal/site/google/?ndmViewId=news_view&newsId=20090424005643&newsLang=en |accessdate=31 декември 2009}}</ref><ref name="BD 2009-10">{{cite web|url=http://www.bloody-disgusting.com/news/17571|title=Главата на Медуза в чантата на Персей? Трите слепи вещици!|date=2 октомври 2009|publisher=Bloody-disgusting.com|accessdate=31 декември 2009}}</ref><ref name="DC 2009-10">{{cite web|url=http://www.dreadcentral.com/news/33834/new-clash-titans-remake-stills|title=Римейк на ''Сблъсъкът на титаните''|date=2 октомври 2009|publisher=Dreadcentral.com|accessdate=31 декември 2009}}</ref> филмът е заснет на [[3-D]] и излиза по кината на [[2 април]], [[2010]] г.<ref name="3D">{{cite web|url=http://www.empireonline.com/news/story.asp?NID=26828|title=3-D дарове: ''Титаните'' и ''Птър'' отиват в третото измерение|publisher=Heat Vision Blog|date=27 януари 2010|accessdate=31 януари 2010}}</ref> На 30 март 2012 г. по кината излиза и продължение на филма, озаглавено „Гневът на титаните“. През 2011 г. е обявено, че ще се снима и трета част, озаглавена „Отмъщението на титаните“, която не е осъществена. == Сюжет == <blockquote>Роден полубог, но отгледан като човек, [[Персей (митология)|Персей]] ([[Сам Уортингтън]]) не успява да спаси семейството си от [[Хадес]] ([[Ралф Файнс]]), отмъстителния бог на подземното царство. Загубил близките си, Персей предприема опасно пътуване да победи Хадес, преди той да заграби властта от [[Зевс]] ([[Лиъм Нийсън]]) и да отприщи ад на земята. Повеждайки група смели воини, Персей потегля към западния край на света. Сражавайки се с нечовешки демони и обезумели зверове, той ще оцелее само ако приеме силата си на бог, да проумее вярата си и да си изкове собствена съдба.<ref name="BW 2009-04"/><ref name="BD 2009-10"/><ref name="DC 2009-10"/></blockquote> == Актьорски състав == * [[Сам Уортингтън]] в ролята на [[Персей (митология)|Персей]], полубог, син на Зевс и Даная<ref name="BW 2009-04"/> * [[Лиъм Нийсън]] в ролята на бог [[Зевс]]<ref name="BW 2009-04"/><ref>[http://www.dreadcentral.com/news/34958/looking-a-three-way-dig-new-clash-titans-one-sheet Looking for a Three-Way? Dig on the New Clash of the Titans One-Sheet]</ref> * [[Ралф Файнс]] в ролята на бог [[Хадес]]<ref name="BW 2009-04"/> * [[Джема Артертън]] в ролята на [[Ио]]<ref name="BW 2009-04"/> * [[Алекса Давалос]] в ролята на [[Андромеда (митология)|Андромеда]]<ref name="BW 2009-04"/><ref>[http://www.bloody-disgusting.com/news/18378 Лийк: Първи поглед на Медуза в цял ръст и кракена във втория трейлър на 'Сблъсъкът на титаните'!]</ref> * [[Изабела Мико]] в ролята на богиня [[Атина]]<ref>{{cite news |title=Изабела Мико играе Атина |work=Film.interia.pl |date=28 април 2009 |url=http://film.interia.pl/szukaj/news/izabella-miko-zagra-atene,1297528 |accessdate=28 април 2009 |archivedate=2012-05-24 |archive-url=https://archive.is/20120524234926/http://film.interia.pl/szukaj/news/izabella-miko-zagra-atene,1297528}} {{икона|pl}}</ref> * [[Мадс Микелсен]] в ролята на Драконт, предводител на царската стража<ref name="BW 2009-04"/><ref>{{cite news|title=Злодей и момиче на Бонд се съюзяват в римейка на `Сблъсъкът на титаните`|work=[[MI6.co.uk]]|date=1 април 2009|url=http://www.mi6.co.uk/news/index.php?itemid=7479&t=mi6&s=news|accessdate=1 април 2009}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> * [[Джейсън Флеминг]] в ролята на [[Акрисий]], цар на Аргос и съпруг на Даная<ref name="BW 2009-04"/> * [[Дани Хюстън]] в ролята на бог [[Посейдон]]<ref>{{cite news |author=Rene Rosa |title=Ексклузивно: Дани Хюстън ще играе Посейдон в римейка на Сблъсъкът на титаните |work=UGO Networks |date=28 април 2009 |url=http://movieblog.ugo.com/movies/exclusive-danny-huston-to-play-poseidon-in-clash-of-the-titans-remake |accessdate=28 април 2009}}</ref> * [[Тамар Хасан]] в ролята на бог [[Арес]] * [[Пийт Посълтвейт]] в ролята на Спир (в митологията – Диктис), отгледал Персей<ref>{{cite news|url=http://www.craveonline.com/entertainment/comics/article/exclusive-set-photos-clash-of-the-titans-77123|title=Екслузивни снимки от снимачната площадка: Сблъсъкът на титаните|work=Crave|date=18 май 2009|accessdate=18 май 2009}}</ref> * [[Поли Уолкър]] в ролята на царица [[Касиопея (митология)|Касиопея]], майка на Андромеда и съпруга на Кефей * [[Винсент Риган]] в ролята на цар [[Кефей (митология)|Кефей]], баща на Андромеда, наследил трона на Аргос след Акрисий * [[Люк Евънс]] в ролята на бог [[Аполон]] * Натали Кокс в ролята на богиня [[Артемида]] * [[Нина Йънг]] в ролята на богиня [[Хера]] * [[Кая Скоделарио]] в ролята на придворната Пехита * [[Николас Хулт]] в ролята на Евсевий * [[Иън Уайт]] в ролята на етиопския джин шейх Сюлейман * [[Агнес Дейн]] в ролята на богиня [[Афродита]] * Пол Кънман в ролята на бог [[Хефест]] * [[Александър Сидиг]] в ролята на бог [[Хермес]] * Шарлът Комър в ролята на богиня [[Деметра]] * [[Джейн Марч]] в ролята на богиня [[Хестия]] * [[Наталия Водянова]] в ролята на горгоната [[Медуза (митология)|Медуза]] * [[Ханс Матисън]] в ролята на Иксант * [[Мулуд Ачур]] в ролята на ловеца Кукук * [[Лиъм Кънингам]] в ролята на [[Солон]] * Рос Мълан в ролята на граята (Форкинидата) Пемфредо == Продукция == Римейкът на „[[Сблъсъкът на титаните (филм, 1981)|Сблъсъкът на титаните]]“ започва да се разработва през 2002 г. от продуцента [[Адам Шрьодер]] и сценаристите [[Джон Глен]] и [[Трави Райт]]. Те са искали да премахнат елеманте на богове, които играят шах.<ref>{{cite news|author=Майкъл Флеминг|url=http://www.variety.com/article/VR1117867955.html?categoryid=3&cs=1|title=Col sends J. Lo to 'Shrink'|work=[[Върайъти|Variety]]|date=3 юни 2002|accessdate=8 ноември 2008}}</ref> Продуцентът [[Базил Иваник]] обявява проекта през [[2006]] със сценарий от [[Травис Бийчъм]], фен на оригинала.<ref>{{cite news|author=Памела МакКлинтък|url=http://www.variety.com/article/VR1117942286.html?categoryid=13&cs=1|title=Scribe goes to head of 'Clash' at Warners|work=[[Variety]]|date=30 април 2006|accessdate=8 ноември 2008}}</ref> [[Лоурънс Касдан]] и режисьорът [[Стивън Норингтън]] се включват през [[2007]].<ref>{{cite news|author=Майкъл Флеминг|url=http://www.variety.com/article/VR1117977672.html?categoryid=1238&cs=1|title=Норингтън ще режисира 'Титаните'|work=[[Variety]]|date=13 декември 2007|accessdate=8 ноември 2008}}</ref> Но Норингтън не е сигурен за проекта, защото не е израснал с оригинала. Летериър, който обаче го е направил, се свързал с Норингтън през общия им агент с предложение да го смени през юни 2008.<ref name=ecran/><ref>{{cite news|url=http://www.variety.com/article/VR1117988133.html?categoryid=13&cs=1|author=Майкъл Флеминг|title='Боговете' отиват на война с 'Титаните'|work=[[Variety]]|date=26 юни 2008|accessdate=8 ноември 2008}}</ref> Летериър отбелязва, че оригиналният „Сблъсъкът на титаните“ го е вдъхновил за кулминацията на предишния му филм „[[Невероятният Хълк]]“ – битка в обгоряла стая с колони като в храм – и е сравнил модерни супергерои с [[Гръцка митология|гръцката митология]].<ref>Аудио коментара на [[Луис Летериър]] и [[Тим Рот]] за ''[[Невероятният Хълк (филм)|Невероятният Хълк]]'', DVD от 2008 от [[Universal Studios Home Entertainment]]</ref><ref>{{cite news | title = News Etc. | work = [[Empire]] | date = април 2008 | pages = 15 – 16}}</ref> Сценаристите [[Фил Хей]] и [[Мат Мафреди]] преработват сценария на Касдан,<ref>{{cite news|url=http://movieblog.ugo.com/index.php/movieblog/more/mike_richardson_on_dark_horses_upcoming_goodies_emily_the_strange_ripd_and_/|title=Майк Ричарсдън за предстоящите неща на Dark Horse|publisher=UGO Networks|date=12 ноември 2008|accessdate=17 януари 2009 |archivedate=2013-11-03|archive-url=https://web.archive.org/web/20131103085816/http://movieblog.ugo.com/index.php/movieblog/more/mike_richardson_on_dark_horses_upcoming_goodies_emily_the_strange_ripd_and_/}}</ref> който е написан в категорията PG-13.<ref>{{cite news|author=Робърт Санчес|title=Ексклузивно ревю на сценария: Римейка на Сблъскът на титаните!|work=IESB|date=4 август 2007|url=http://www.iesb.net/index.php?option=com_content&task=view&id=2988&Itemid=99|accessdate=10 април 2009}}</ref> Летериър иска в проекта да се включи [[Рей Харихаусен]]<ref name=ecran>{{cite web|url=http://www.ecranlarge.com/article-details-9265.php|work=EcranLarge.com|title=Leterrier parle de son Choc des Titans|date=12 юли 2008|accessdate=8 ноември 2008}}</ref> и се събира с концепцийния художник от „Хълк“, Арън Симс, който вече работи върху „Сблъсъкът на титаните“ с Норингтън. Симс среща трудности с дизайна на [[Медуза (митология)|Медуза]], обяснявайки "Всичките змии [в косата ѝ] еднакви ли са? Приличат ли повече на коса? Различни ли са в силует и в сянка? И колко човешко е лицето ѝ, или повече прилича на змия?... Работих върху един дизайн, но хората ми казваха 'Това ми напомня на [[Лорд Волдемор|Волдемор]],’ защото няма нос.<ref>{{cite news|author=Дженифър Вайнярд|title=Дизайнерът на ‘Сблъсъкът на титаните’ дава на Медуза коса за римейка|work=[[MTV]] Movies Blog|date=27 октомври 2008|url=http://moviesblog.mtv.com/2008/10/27/clash-of-the-titans-designer-gives-medusa-a-bad-hair-day-for-remake/|accessdate=4 октомври 2009|archive-date=2009-09-26|archive-url=https://web.archive.org/web/20090926223545/http://moviesblog.mtv.com/2008/10/27/clash-of-the-titans-designer-gives-medusa-a-bad-hair-day-for-remake}}</ref> === Място на снимките === Заснемането започва на 27 април 2009 г. в [[Лондон]] в „Шепъртън Студиос“. Части от филма са заснети и в [[Уелс]] и [[Канарски острови|Канарските о-ви]], главно в [[Тенерифе]], докато въздушните сцени са заснети в [[Исландия]] и [[Етиопия]].<ref name="BW 2009-04"/> Заснемането на сцени с вулкан в Хариет хол в Уелс е завършено в края на юли.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.aditnow.co.uk/community/viewtopic.aspx?t=3149&pid=1 |заглавие=Заснемането на 'Сблъсъкът на титаните' В Уелс – юли 2009 |достъп_дата=2010-01-25 |архив_дата=2020-06-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200629012655/https://www.aditnow.co.uk/community/viewtopic.aspx?t=3149&pid=1 }}</ref> Тази местност е използвана и при заснемането на ''[[Уилоу (филм)|Уилоу]]'' и ''[[Уличен боец]]''.<ref>[http://www.dreadcentral.com/news/35277/clash-titans-sticking-with-2d-format Сблъсъкът на титаните остава в 2D формат]</ref> == Видео игра == Видео игра по филма ще бъде разработена от Game Republic и ще е разпространена от Namco Bandai Games America Inc. и Warner Bros. Interactive. Играта ще позволява на играчите да играят с Персей и ще проследят историята базирана на филма. Играта ще излезе на пазара лятото.<ref>{{cite web |url= http://www.dreadcentral.com/news/36605/more-new-images-namcos-clash-titans-the-video-game |title= Още нови картинки: Сблъсъкът на титаните – играта |date=26 март 2010 |accessdate=26 март 2010 |publisher= Dread Central}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://clash-of-the-titans.warnerbros.com/}} * {{imdb title|0800320|Сблъсъкът на титаните}} * {{amg movie|427095|Сблъсъкът на титаните}} * [http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=clashofthetitans10.htm „Сблъсъкът на титаните“] в [[Box Office Mojo]] * [http://www.movietome.com/movie/364661/clash-of-the-titans/ „Сблъсъкът на титаните“]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} в [[MovieTome]] * [http://ads.rottentomatoes.com/api/v1/rt/ads/2804.json?referer=http%3A//www.rottentomatoes.com/m/clash_of_the_titans_2010/&title=Rotten%20Tomatoes%3A%20Clash%20of%20the%20Titans%20Movie%20Reviews%2C%20Pictures „Сблъсъкът на титаните“]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} в [[Rotten Tomatoes]] * [http://www.webtenerifeuk.co.uk/PortalTenerife/Area+profesional/Tenerife+Film+Commission/Producciones+audiovisuales+en+Tenerife/Rodajes+en+la+isla/SET+DE+FURIA+DE+TITANES.htm „Сблъсъкът на титаните“ в Тенерифе и Канарските о-ви] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100101042648/http://www.webtenerifeuk.co.uk/PortalTenerife/Area+profesional/Tenerife+Film+Commission/Producciones+audiovisuales+en+Tenerife/Rodajes+en+la+isla/SET+DE+FURIA+DE+TITANES.htm |date=2010-01-01 }} * [http://www.clashofthetitansinwales.com/ Снимките на Сблъсъкът на титаните в Уелс] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100216161108/http://www.clashofthetitansinwales.com/ |date=2010-02-16 }} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Филми от 2010 година]] [[Категория:Американски фентъзи екшъни]] [[Категория:Филми на Луи Летерие]] [[Категория:Филми на Уорнър Брос]] 44hcy8soa2mianv8byw5dgey7paposz 0 290185 12434900 12434755 2024-12-08T14:24:08Z 87.116.96.2 /* Смърт */ 12434900 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор}} '''Виолета Кирилова Донева''' е българска [[актриса]] и преводачка на пиеси. == Биография == === Произход и образование === Родена е в град [[Петрич]] на 7 септември 1941 или 1943 г. Внучка е на юриста и политик [[Стефан Стефанов (политик)|Стефан Стефанов]]. Баща ѝ, капитан [[Павел Джингаров]], е разстрелян през 1945 година след присъда от така наречения [[Народен съд]].<ref>Видях смъртната присъда на баща ми с десет безумни обвинения. Разговор с актрисата Виолета Донева, в. „Македония“, година ІV, бр. 2, 15 януари 1993 г., с. 6.</ref> Доведеният ѝ баща е актьорът [[Кирил Донев]].<ref name="plsl">{{Cite news |url= https://www.ploshtadslaveikov.com/pochina-aktrisata-violeta-doneva/ |title= Почина актрисата Виолета Донева |date= 2022-10-27 |work= Площад Славейков |access-date= 2022-10-27}}</ref> Донева завършва [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 1966 г. със специалност [[актьорско майсторство]] и Телевизионна журналистика – [[СУ „Климент Охридски“]] – факултет по журналистика. === Кариера === Работи във [[Театър „Българска армия“|Военния театър]] (1967 – 1993), [[общински театър „Възраждане“]] (1994 – 2006) и [[Театър 199]]. Директор е на [[общински театър „Възраждане“|театър „Възраждане“]] (2008 – 2010).<ref name="plsl"></ref> Член е на Съюза на българските филмови дейци от 1973 г. През 80-те и 90-те години на 20. век Донева участва в дублажите на филми и сериали за [[Канал 1]] и Мулти Видео Център. Води ежеседмична рубрика във [[Стандарт (вестник)|вестник „Стандарт“]]. Превежда пиесите „Жената от морето“ на [[Хенрик Ибсен]], „Любовни писма“ на Албърт Гърни, „Някой зад вратата“ на Едвард Радзински. === Личен живот === Има син от брака си с режисьора [[Людмил Стайков]]. Двамата разтрогват брака си. По-късно се омъжва за баскетболиста Атанас Грънчаров, с когото се познават от деца. === Смърт === На 26 октомври 2022 г. онлайн издания разпространяват непотвърдена информация, че 79-годишната Виолета Донева е намерена мъртва в дома си. [[БНР]] съобщава новината сутринта на 27 октомври 2022 г., позовавайки се на информация, получена от Столичната дирекция на вътрешните работи.<ref name="bnr">{{Cite news |url= https://bnr.bg/horizont/post/101726944/aktrisata-violeta-doneva-e-namerena-martva-v-doma-si |title= Актрисата Виолета Донева е намерена мъртва в дома си |last= Христов |first= Николай |date= 2022-10-27 |work= Програма „Хоризонт“ на БНР |access-date= 2022-10-27}}</ref> Тялото на актрисата е било открито след подаден сигнал на 22 октомври 2022 г.,<ref name="nova">Мариета Николаева, Вероника Димитрова, [https://nova.bg/news/view/2022/10/27/388020/актрисата-виолета-донева-е-убита/ „Актрисата Виолета Донева е убита“], nova.bg, 27 октомври 2022 г.</ref> няколко дни преди официално разгласяване на новината. Към момента на оповестяването ѝ причините за смъртта на Донева не се съобщават.<ref name="bnr"></ref> На 27 октомври 2022 г. в репортаж на [[Нова телевизия]] около 14 часа се съобщава, че по тялото на актрисата има следи от насилие, позовавайки се на източници от разследването.<ref name="nova"></ref> Започнато е досъдебно производство за убийство.<ref>Димитър Мартинов, [https://www.168chasa.bg/article/12913441 „Oткрили Виолета Донева в локва кръв c много прободни рани. Душена е, подозират роднина за убийството“], 168chasa.bg, 27 октомври 2022 г.</ref> За убийството е обвинена внучката ѝ Ивет Стайкова.<ref>Петя Кръстева, [https://www.bgonair.bg/a/166-kriminalno/285656-ostaviha-v-aresta-ivet-staykova-obvinena-v-ubiystvo-na-svoyata-baba-violeta-doneva Оставиха в ареста Ивет Стайкова, обвинена в убийство на своята баба Виолета Донева], bgonair.bg, 15 ноември 2022 г.</ref> По време на делото става ясно, че Ивет систематично е злоупотребявала с наркотични вещества от 11-годишна, което е довело до появата на [[психоза]], [[халюцинации]] и други психични проблеми.<ref>Анита Иванова, [https://trud.bg/ивет-стайкова-обвинена-за-убийството-на-баба-си-посещавах-психиатър-смесвах-наркотици-и-чу/ Ивет Стайкова, обвинена за убийството на баба си: Посещавах психиатър, смесвах наркотици и чувах гласове], trud.bg, 7 ноември 2023.</ref> На 7 декември 2024 г. в клип на Станислав Цанов, внучката ѝ Ивет Стайкова споделя, че когато е била убита баба ѝ Виолета Донева, тя е била в болницата след падане от 4-я етаж строеж до пл. Маледония, заради което следващите месеци трудно е ходила където и да е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=QFem_QEkP_E|заглавие=}}</ref> == Награди и отличия == ;Индивидуални * [[Заслужил артист]] (1974). * Орден [[Кирил и Методий (орден)|„Кирил и Методий“]] – II ст. * Награда за женска роля на театрален преглед (1967). * Награда на телевизията за женска роля в „Ремю, още ли живееш?“ (1969). * Награда на ЦК на ДКМС за женска роля на Мария във филма [[Обич (филм)|Обич]] на Фармацевтичен Бизнес Форум ([[Варна]], 1972). * Награда за женска роля на Мария за филма [[Обич (филм)|Обич]] на МКФ ([[Москва]], {{флагче|СССР}} [[СССР]], 1972). * Специална награда на журито за нейното участие във филма [[Обич (филм)|Обич]] на ФБФ (Варна, 1972). * Награда на „СИДАЛК“ за женска роля във филма [[Обич (филм)|Обич]] ([[Париж]], {{флагче|Франция}} [[Франция]], 1973). * Статуетката „Свобода“ за женска роля на Люба във филма [[Допълнение към закона за защита на държавата]] на Филм Фест ([[Сопот (община Кавадарци)|Сопот]], {{флагче|Югославия}} [[Югославия]], 1979). * Награда за най-добра телевизионна женска роля на Мана от „Блокада“. * Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Смъртта на артиста“. * Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Утрините тук са тихи“. * Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Криминална песен“. * Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Иванов“. * Национална награда за женска роля за Катерина в постановката „Укротяване на опърничавата“. ;Общи * Голямата награда на фестивала „[[Златна роза]]“, ежегодно провеждан във Варна от 1961 г., за филма [[Допълнение към закона за защита на държавата]] на ФБИФ ([[Варна]], 1976). * Наградата на журито за филма „Допълнение към закона за защита на държавата“ на МКФ ([[Неапол]], [[Италия]], 1977). ;Като автор * Първа награда на националния конкурс за оригинална телевизионна драма – за сценария „Добър вечер, драги зрители“. == Театрални роли == * „Криминална песен“ – Вемена * „Иванов“ – Сара * „Първата и последната жена“ * „Шоколад“ * „Магарешката кожа“ == Телевизионен театър == * „Ана Кристи“ (1983) ([[Юджийн О'Нийл]]) * „Разходка в събота вечер“ (1983) ([[Драгомир Асенов]]) * „Още нещо за любовта“ (1983) ([[Едуард Радзински]]) * „Терасата“ (1983) ([[Любен Лолов]]) * „Сбогом на оръжията“ (1980) ([[Ърнест Хемингуей]]), 2 части * „Гешефт“ (1980) ([[Октав Мирбо]]) * „Ако...“ (1979) ([[Самуил Альошин]]) * „Двама на люлката“ ([[Уилям Гибсън]]) (1978) – балерината Гитъл * „Пътуване към щастието“ ([[Франц Ксевер Крьоц]]) * „Градът е под нас“ (1977) ([[Каталин Бенедес]]) * „Годежна вечер“ (1977) ([[Славчо Трънски]]) * „Антонина“ (1977) ([[Генадий Мамлин]]) * „Убийство в библиотеката“ (1975) (Брягинский и Рязанов) * „Изповедта на един клоун“ (1973) ([[Хайнрих Бьол]]) * „Рози за д-р Шомов“ (1973) ([[Драгомир Асенов]]), (Втора реализация) * „Разпаленият въглен“ (1970) ([[Лозан Стрелков]]) * „Ромео, нима още живееш“ (1968) ([[Панчо Панчев]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 1982 || „[[Време за умиране]]“ || || || Райна |- | 1982 || „[[Николо Паганини (филм)|Николо Паганини]]“ || 4 || България/СССР || Тереза Бочардо, майка на Николо |- | 1981 || „[[Милост за живите]]“ || || || |- | 1981 || „[[Приятели за вечеря]]“ || || || Цеца |- | 1981 || „[[Руският консул]]“ || 2 || || Мария Пулиева |- | 1979 || „[[Мигове в кибритена кутийка]]“ || || || майката на Анета |- | 1978 || „[[Всеки ден, всяка нощ]]“ || || || дъщерята на Станойчева |- | 1976 || „[[Завръщане от Рим]]“ || 5 || България/Италия || д-р Симова |- | 1976 || „[[Допълнение към Закона за защита на държавата]]“ || || || Люба |- | 1974 || „[[Дубльорът]]“ || || || Ирина |- | 1973 || [[Аероплани]] || || || майката на Тошко |- | 1972 || „[[Обич (филм)|Обич]]“ || || || Мария |- | 1970 || „[[Сбогом, приятели!]]“ || || || учителката по математика |- | 1963 || „[[Анкета (филм)|Анкета]]“ || || || Лена |- | 1962 || „[[Двама под небето]]“ || || || Таня |- | 1961 || „[[Стръмната пътека]]“ || || || |- | ? || „[[Жар морякът]]“ || 4 || || участва в ролята на учителката по математика на първокласниците: във втора серия „Лодките“, в трета серия „Часовникът“ и в четвърта серия „Най-невероятното“ |- |} ; Автор * „Последната и първата жена“ – документална драма за Елисавета Багряна. ; Озвучава унгарската актриса Едит Салай и ролята и на Фани във филма „[[Осъдени души (филм)|Осъдени души]]“ (1975). == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20221027102127/https://old.segabg.com/article.php?id=129484 Виолета Донева: Три живота да живея, не мога да се отплатя на зрителите за любовта им], в-к Сега, 24 април 2004 * {{IMDb name|0991630}} {{Портал|Македония}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Донева, Виолета}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Български преводачи]] [[Категория:Преводачи от английски език]] [[Категория:Български творци от Македония]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Възпитаници на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:По произход от Кратово]] [[Категория:Родени в Петрич]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Жертви на убийства в София]] e6m8ryvba8ty1thqk5wnr8201yow5x3 12434903 12434900 2024-12-08T14:26:01Z 87.116.96.2 /* Смърт */ 12434903 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор}} '''Виолета Кирилова Донева''' е българска [[актриса]] и преводачка на пиеси. == Биография == === Произход и образование === Родена е в град [[Петрич]] на 7 септември 1941 или 1943 г. Внучка е на юриста и политик [[Стефан Стефанов (политик)|Стефан Стефанов]]. Баща ѝ, капитан [[Павел Джингаров]], е разстрелян през 1945 година след присъда от така наречения [[Народен съд]].<ref>Видях смъртната присъда на баща ми с десет безумни обвинения. Разговор с актрисата Виолета Донева, в. „Македония“, година ІV, бр. 2, 15 януари 1993 г., с. 6.</ref> Доведеният ѝ баща е актьорът [[Кирил Донев]].<ref name="plsl">{{Cite news |url= https://www.ploshtadslaveikov.com/pochina-aktrisata-violeta-doneva/ |title= Почина актрисата Виолета Донева |date= 2022-10-27 |work= Площад Славейков |access-date= 2022-10-27}}</ref> Донева завършва [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 1966 г. със специалност [[актьорско майсторство]] и Телевизионна журналистика – [[СУ „Климент Охридски“]] – факултет по журналистика. === Кариера === Работи във [[Театър „Българска армия“|Военния театър]] (1967 – 1993), [[общински театър „Възраждане“]] (1994 – 2006) и [[Театър 199]]. Директор е на [[общински театър „Възраждане“|театър „Възраждане“]] (2008 – 2010).<ref name="plsl"></ref> Член е на Съюза на българските филмови дейци от 1973 г. През 80-те и 90-те години на 20. век Донева участва в дублажите на филми и сериали за [[Канал 1]] и Мулти Видео Център. Води ежеседмична рубрика във [[Стандарт (вестник)|вестник „Стандарт“]]. Превежда пиесите „Жената от морето“ на [[Хенрик Ибсен]], „Любовни писма“ на Албърт Гърни, „Някой зад вратата“ на Едвард Радзински. === Личен живот === Има син от брака си с режисьора [[Людмил Стайков]]. Двамата разтрогват брака си. По-късно се омъжва за баскетболиста Атанас Грънчаров, с когото се познават от деца. === Смърт === На 26 октомври 2022 г. онлайн издания разпространяват непотвърдена информация, че 79-годишната Виолета Донева е намерена мъртва в дома си. [[БНР]] съобщава новината сутринта на 27 октомври 2022 г., позовавайки се на информация, получена от Столичната дирекция на вътрешните работи.<ref name="bnr">{{Cite news |url= https://bnr.bg/horizont/post/101726944/aktrisata-violeta-doneva-e-namerena-martva-v-doma-si |title= Актрисата Виолета Донева е намерена мъртва в дома си |last= Христов |first= Николай |date= 2022-10-27 |work= Програма „Хоризонт“ на БНР |access-date= 2022-10-27}}</ref> Тялото на актрисата е било открито след подаден сигнал на 22 октомври 2022 г.,<ref name="nova">Мариета Николаева, Вероника Димитрова, [https://nova.bg/news/view/2022/10/27/388020/актрисата-виолета-донева-е-убита/ „Актрисата Виолета Донева е убита“], nova.bg, 27 октомври 2022 г.</ref> няколко дни преди официално разгласяване на новината. Към момента на оповестяването ѝ причините за смъртта на Донева не се съобщават.<ref name="bnr"></ref> На 27 октомври 2022 г. в репортаж на [[Нова телевизия]] около 14 часа се съобщава, че по тялото на актрисата има следи от насилие, позовавайки се на източници от разследването.<ref name="nova"></ref> Започнато е досъдебно производство за убийство.<ref>Димитър Мартинов, [https://www.168chasa.bg/article/12913441 „Oткрили Виолета Донева в локва кръв c много прободни рани. Душена е, подозират роднина за убийството“], 168chasa.bg, 27 октомври 2022 г.</ref> За убийството е обвинена внучката ѝ Ивет Стайкова.<ref>Петя Кръстева, [https://www.bgonair.bg/a/166-kriminalno/285656-ostaviha-v-aresta-ivet-staykova-obvinena-v-ubiystvo-na-svoyata-baba-violeta-doneva Оставиха в ареста Ивет Стайкова, обвинена в убийство на своята баба Виолета Донева], bgonair.bg, 15 ноември 2022 г.</ref> По време на делото става ясно, че Ивет систематично е злоупотребявала с наркотични вещества от 11-годишна, което е довело до появата на [[психоза]], [[халюцинации]] и други психични проблеми.<ref>Анита Иванова, [https://trud.bg/ивет-стайкова-обвинена-за-убийството-на-баба-си-посещавах-психиатър-смесвах-наркотици-и-чу/ Ивет Стайкова, обвинена за убийството на баба си: Посещавах психиатър, смесвах наркотици и чувах гласове], trud.bg, 7 ноември 2023.</ref> На 7 декември 2024 г. в клип на Станислав Цанов, внучката ѝ Ивет Стайкова споделя, че когато е била убита баба ѝ Виолета Донева, тя е била в болницата след падане от 4-я етаж строеж до пл. Маледония, заради което следващите месеци трудно е ходила където и да е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=QFem_QEkP_E|заглавие=Присъда: УБИЕЦ /Тя ли го направи?/|автор=Станислав Цанов|дата=7 декември 2024}}</ref> == Награди и отличия == ;Индивидуални * [[Заслужил артист]] (1974). * Орден [[Кирил и Методий (орден)|„Кирил и Методий“]] – II ст. * Награда за женска роля на театрален преглед (1967). * Награда на телевизията за женска роля в „Ремю, още ли живееш?“ (1969). * Награда на ЦК на ДКМС за женска роля на Мария във филма [[Обич (филм)|Обич]] на Фармацевтичен Бизнес Форум ([[Варна]], 1972). * Награда за женска роля на Мария за филма [[Обич (филм)|Обич]] на МКФ ([[Москва]], {{флагче|СССР}} [[СССР]], 1972). * Специална награда на журито за нейното участие във филма [[Обич (филм)|Обич]] на ФБФ (Варна, 1972). * Награда на „СИДАЛК“ за женска роля във филма [[Обич (филм)|Обич]] ([[Париж]], {{флагче|Франция}} [[Франция]], 1973). * Статуетката „Свобода“ за женска роля на Люба във филма [[Допълнение към закона за защита на държавата]] на Филм Фест ([[Сопот (община Кавадарци)|Сопот]], {{флагче|Югославия}} [[Югославия]], 1979). * Награда за най-добра телевизионна женска роля на Мана от „Блокада“. * Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Смъртта на артиста“. * Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Утрините тук са тихи“. * Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Криминална песен“. * Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Иванов“. * Национална награда за женска роля за Катерина в постановката „Укротяване на опърничавата“. ;Общи * Голямата награда на фестивала „[[Златна роза]]“, ежегодно провеждан във Варна от 1961 г., за филма [[Допълнение към закона за защита на държавата]] на ФБИФ ([[Варна]], 1976). * Наградата на журито за филма „Допълнение към закона за защита на държавата“ на МКФ ([[Неапол]], [[Италия]], 1977). ;Като автор * Първа награда на националния конкурс за оригинална телевизионна драма – за сценария „Добър вечер, драги зрители“. == Театрални роли == * „Криминална песен“ – Вемена * „Иванов“ – Сара * „Първата и последната жена“ * „Шоколад“ * „Магарешката кожа“ == Телевизионен театър == * „Ана Кристи“ (1983) ([[Юджийн О'Нийл]]) * „Разходка в събота вечер“ (1983) ([[Драгомир Асенов]]) * „Още нещо за любовта“ (1983) ([[Едуард Радзински]]) * „Терасата“ (1983) ([[Любен Лолов]]) * „Сбогом на оръжията“ (1980) ([[Ърнест Хемингуей]]), 2 части * „Гешефт“ (1980) ([[Октав Мирбо]]) * „Ако...“ (1979) ([[Самуил Альошин]]) * „Двама на люлката“ ([[Уилям Гибсън]]) (1978) – балерината Гитъл * „Пътуване към щастието“ ([[Франц Ксевер Крьоц]]) * „Градът е под нас“ (1977) ([[Каталин Бенедес]]) * „Годежна вечер“ (1977) ([[Славчо Трънски]]) * „Антонина“ (1977) ([[Генадий Мамлин]]) * „Убийство в библиотеката“ (1975) (Брягинский и Рязанов) * „Изповедта на един клоун“ (1973) ([[Хайнрих Бьол]]) * „Рози за д-р Шомов“ (1973) ([[Драгомир Асенов]]), (Втора реализация) * „Разпаленият въглен“ (1970) ([[Лозан Стрелков]]) * „Ромео, нима още живееш“ (1968) ([[Панчо Панчев]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 1982 || „[[Време за умиране]]“ || || || Райна |- | 1982 || „[[Николо Паганини (филм)|Николо Паганини]]“ || 4 || България/СССР || Тереза Бочардо, майка на Николо |- | 1981 || „[[Милост за живите]]“ || || || |- | 1981 || „[[Приятели за вечеря]]“ || || || Цеца |- | 1981 || „[[Руският консул]]“ || 2 || || Мария Пулиева |- | 1979 || „[[Мигове в кибритена кутийка]]“ || || || майката на Анета |- | 1978 || „[[Всеки ден, всяка нощ]]“ || || || дъщерята на Станойчева |- | 1976 || „[[Завръщане от Рим]]“ || 5 || България/Италия || д-р Симова |- | 1976 || „[[Допълнение към Закона за защита на държавата]]“ || || || Люба |- | 1974 || „[[Дубльорът]]“ || || || Ирина |- | 1973 || [[Аероплани]] || || || майката на Тошко |- | 1972 || „[[Обич (филм)|Обич]]“ || || || Мария |- | 1970 || „[[Сбогом, приятели!]]“ || || || учителката по математика |- | 1963 || „[[Анкета (филм)|Анкета]]“ || || || Лена |- | 1962 || „[[Двама под небето]]“ || || || Таня |- | 1961 || „[[Стръмната пътека]]“ || || || |- | ? || „[[Жар морякът]]“ || 4 || || участва в ролята на учителката по математика на първокласниците: във втора серия „Лодките“, в трета серия „Часовникът“ и в четвърта серия „Най-невероятното“ |- |} ; Автор * „Последната и първата жена“ – документална драма за Елисавета Багряна. ; Озвучава унгарската актриса Едит Салай и ролята и на Фани във филма „[[Осъдени души (филм)|Осъдени души]]“ (1975). == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20221027102127/https://old.segabg.com/article.php?id=129484 Виолета Донева: Три живота да живея, не мога да се отплатя на зрителите за любовта им], в-к Сега, 24 април 2004 * {{IMDb name|0991630}} {{Портал|Македония}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Донева, Виолета}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Български преводачи]] [[Категория:Преводачи от английски език]] [[Категория:Български творци от Македония]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Възпитаници на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:По произход от Кратово]] [[Категория:Родени в Петрич]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Жертви на убийства в София]] e7mnz3cvrlunvchy4im6myu7xgxawls 12435594 12434903 2024-12-09T10:32:03Z 188.254.216.88 промяна във възрастта на началото на злоупотребата след личната и история в клипа на Цанов 12435594 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор}} '''Виолета Кирилова Донева''' е българска [[актриса]] и преводачка на пиеси. == Биография == === Произход и образование === Родена е в град [[Петрич]] на 7 септември 1941 или 1943 г. Внучка е на юриста и политик [[Стефан Стефанов (политик)|Стефан Стефанов]]. Баща ѝ, капитан [[Павел Джингаров]], е разстрелян през 1945 година след присъда от така наречения [[Народен съд]].<ref>Видях смъртната присъда на баща ми с десет безумни обвинения. Разговор с актрисата Виолета Донева, в. „Македония“, година ІV, бр. 2, 15 януари 1993 г., с. 6.</ref> Доведеният ѝ баща е актьорът [[Кирил Донев]].<ref name="plsl">{{Cite news |url= https://www.ploshtadslaveikov.com/pochina-aktrisata-violeta-doneva/ |title= Почина актрисата Виолета Донева |date= 2022-10-27 |work= Площад Славейков |access-date= 2022-10-27}}</ref> Донева завършва [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 1966 г. със специалност [[актьорско майсторство]] и Телевизионна журналистика – [[СУ „Климент Охридски“]] – факултет по журналистика. === Кариера === Работи във [[Театър „Българска армия“|Военния театър]] (1967 – 1993), [[общински театър „Възраждане“]] (1994 – 2006) и [[Театър 199]]. Директор е на [[общински театър „Възраждане“|театър „Възраждане“]] (2008 – 2010).<ref name="plsl"></ref> Член е на Съюза на българските филмови дейци от 1973 г. През 80-те и 90-те години на 20. век Донева участва в дублажите на филми и сериали за [[Канал 1]] и Мулти Видео Център. Води ежеседмична рубрика във [[Стандарт (вестник)|вестник „Стандарт“]]. Превежда пиесите „Жената от морето“ на [[Хенрик Ибсен]], „Любовни писма“ на Албърт Гърни, „Някой зад вратата“ на Едвард Радзински. === Личен живот === Има син от брака си с режисьора [[Людмил Стайков]]. Двамата разтрогват брака си. По-късно се омъжва за баскетболиста Атанас Грънчаров, с когото се познават от деца. === Смърт === На 26 октомври 2022 г. онлайн издания разпространяват непотвърдена информация, че 79-годишната Виолета Донева е намерена мъртва в дома си. [[БНР]] съобщава новината сутринта на 27 октомври 2022 г., позовавайки се на информация, получена от Столичната дирекция на вътрешните работи.<ref name="bnr">{{Cite news |url= https://bnr.bg/horizont/post/101726944/aktrisata-violeta-doneva-e-namerena-martva-v-doma-si |title= Актрисата Виолета Донева е намерена мъртва в дома си |last= Христов |first= Николай |date= 2022-10-27 |work= Програма „Хоризонт“ на БНР |access-date= 2022-10-27}}</ref> Тялото на актрисата е било открито след подаден сигнал на 22 октомври 2022 г.,<ref name="nova">Мариета Николаева, Вероника Димитрова, [https://nova.bg/news/view/2022/10/27/388020/актрисата-виолета-донева-е-убита/ „Актрисата Виолета Донева е убита“], nova.bg, 27 октомври 2022 г.</ref> няколко дни преди официално разгласяване на новината. Към момента на оповестяването ѝ причините за смъртта на Донева не се съобщават.<ref name="bnr"></ref> На 27 октомври 2022 г. в репортаж на [[Нова телевизия]] около 14 часа се съобщава, че по тялото на актрисата има следи от насилие, позовавайки се на източници от разследването.<ref name="nova"></ref> Започнато е досъдебно производство за убийство.<ref>Димитър Мартинов, [https://www.168chasa.bg/article/12913441 „Oткрили Виолета Донева в локва кръв c много прободни рани. Душена е, подозират роднина за убийството“], 168chasa.bg, 27 октомври 2022 г.</ref> За убийството е обвинена внучката ѝ Ивет Стайкова.<ref>Петя Кръстева, [https://www.bgonair.bg/a/166-kriminalno/285656-ostaviha-v-aresta-ivet-staykova-obvinena-v-ubiystvo-na-svoyata-baba-violeta-doneva Оставиха в ареста Ивет Стайкова, обвинена в убийство на своята баба Виолета Донева], bgonair.bg, 15 ноември 2022 г.</ref> По време на делото става ясно, че Ивет систематично е злоупотребявала с наркотични вещества от 13-годишна, което е довело до появата на [[психоза]], [[халюцинации]] и други психични проблеми.<ref>Анита Иванова, [https://trud.bg/ивет-стайкова-обвинена-за-убийството-на-баба-си-посещавах-психиатър-смесвах-наркотици-и-чу/ Ивет Стайкова, обвинена за убийството на баба си: Посещавах психиатър, смесвах наркотици и чувах гласове], trud.bg, 7 ноември 2023.</ref> На 7 декември 2024 г. в клип на Станислав Цанов, внучката ѝ Ивет Стайкова споделя, че когато е била убита баба ѝ Виолета Донева, тя е била в болницата след падане от 4-я етаж строеж до пл. Маледония, заради което следващите месеци трудно е ходила където и да е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=QFem_QEkP_E|заглавие=Присъда: УБИЕЦ /Тя ли го направи?/|автор=Станислав Цанов|дата=7 декември 2024}}</ref> == Награди и отличия == ;Индивидуални * [[Заслужил артист]] (1974). * Орден [[Кирил и Методий (орден)|„Кирил и Методий“]] – II ст. * Награда за женска роля на театрален преглед (1967). * Награда на телевизията за женска роля в „Ремю, още ли живееш?“ (1969). * Награда на ЦК на ДКМС за женска роля на Мария във филма [[Обич (филм)|Обич]] на Фармацевтичен Бизнес Форум ([[Варна]], 1972). * Награда за женска роля на Мария за филма [[Обич (филм)|Обич]] на МКФ ([[Москва]], {{флагче|СССР}} [[СССР]], 1972). * Специална награда на журито за нейното участие във филма [[Обич (филм)|Обич]] на ФБФ (Варна, 1972). * Награда на „СИДАЛК“ за женска роля във филма [[Обич (филм)|Обич]] ([[Париж]], {{флагче|Франция}} [[Франция]], 1973). * Статуетката „Свобода“ за женска роля на Люба във филма [[Допълнение към закона за защита на държавата]] на Филм Фест ([[Сопот (община Кавадарци)|Сопот]], {{флагче|Югославия}} [[Югославия]], 1979). * Награда за най-добра телевизионна женска роля на Мана от „Блокада“. * Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Смъртта на артиста“. * Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Утрините тук са тихи“. * Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Криминална песен“. * Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Иванов“. * Национална награда за женска роля за Катерина в постановката „Укротяване на опърничавата“. ;Общи * Голямата награда на фестивала „[[Златна роза]]“, ежегодно провеждан във Варна от 1961 г., за филма [[Допълнение към закона за защита на държавата]] на ФБИФ ([[Варна]], 1976). * Наградата на журито за филма „Допълнение към закона за защита на държавата“ на МКФ ([[Неапол]], [[Италия]], 1977). ;Като автор * Първа награда на националния конкурс за оригинална телевизионна драма – за сценария „Добър вечер, драги зрители“. == Театрални роли == * „Криминална песен“ – Вемена * „Иванов“ – Сара * „Първата и последната жена“ * „Шоколад“ * „Магарешката кожа“ == Телевизионен театър == * „Ана Кристи“ (1983) ([[Юджийн О'Нийл]]) * „Разходка в събота вечер“ (1983) ([[Драгомир Асенов]]) * „Още нещо за любовта“ (1983) ([[Едуард Радзински]]) * „Терасата“ (1983) ([[Любен Лолов]]) * „Сбогом на оръжията“ (1980) ([[Ърнест Хемингуей]]), 2 части * „Гешефт“ (1980) ([[Октав Мирбо]]) * „Ако...“ (1979) ([[Самуил Альошин]]) * „Двама на люлката“ ([[Уилям Гибсън]]) (1978) – балерината Гитъл * „Пътуване към щастието“ ([[Франц Ксевер Крьоц]]) * „Градът е под нас“ (1977) ([[Каталин Бенедес]]) * „Годежна вечер“ (1977) ([[Славчо Трънски]]) * „Антонина“ (1977) ([[Генадий Мамлин]]) * „Убийство в библиотеката“ (1975) (Брягинский и Рязанов) * „Изповедта на един клоун“ (1973) ([[Хайнрих Бьол]]) * „Рози за д-р Шомов“ (1973) ([[Драгомир Асенов]]), (Втора реализация) * „Разпаленият въглен“ (1970) ([[Лозан Стрелков]]) * „Ромео, нима още живееш“ (1968) ([[Панчо Панчев]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 1982 || „[[Време за умиране]]“ || || || Райна |- | 1982 || „[[Николо Паганини (филм)|Николо Паганини]]“ || 4 || България/СССР || Тереза Бочардо, майка на Николо |- | 1981 || „[[Милост за живите]]“ || || || |- | 1981 || „[[Приятели за вечеря]]“ || || || Цеца |- | 1981 || „[[Руският консул]]“ || 2 || || Мария Пулиева |- | 1979 || „[[Мигове в кибритена кутийка]]“ || || || майката на Анета |- | 1978 || „[[Всеки ден, всяка нощ]]“ || || || дъщерята на Станойчева |- | 1976 || „[[Завръщане от Рим]]“ || 5 || България/Италия || д-р Симова |- | 1976 || „[[Допълнение към Закона за защита на държавата]]“ || || || Люба |- | 1974 || „[[Дубльорът]]“ || || || Ирина |- | 1973 || [[Аероплани]] || || || майката на Тошко |- | 1972 || „[[Обич (филм)|Обич]]“ || || || Мария |- | 1970 || „[[Сбогом, приятели!]]“ || || || учителката по математика |- | 1963 || „[[Анкета (филм)|Анкета]]“ || || || Лена |- | 1962 || „[[Двама под небето]]“ || || || Таня |- | 1961 || „[[Стръмната пътека]]“ || || || |- | ? || „[[Жар морякът]]“ || 4 || || участва в ролята на учителката по математика на първокласниците: във втора серия „Лодките“, в трета серия „Часовникът“ и в четвърта серия „Най-невероятното“ |- |} ; Автор * „Последната и първата жена“ – документална драма за Елисавета Багряна. ; Озвучава унгарската актриса Едит Салай и ролята и на Фани във филма „[[Осъдени души (филм)|Осъдени души]]“ (1975). == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20221027102127/https://old.segabg.com/article.php?id=129484 Виолета Донева: Три живота да живея, не мога да се отплатя на зрителите за любовта им], в-к Сега, 24 април 2004 * {{IMDb name|0991630}} {{Портал|Македония}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Донева, Виолета}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Български преводачи]] [[Категория:Преводачи от английски език]] [[Категория:Български творци от Македония]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Възпитаници на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:По произход от Кратово]] [[Категория:Родени в Петрич]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Жертви на убийства в София]] tfk25qqzqc97dgrcwhzizb0akslva0r 12435596 12435594 2024-12-09T10:33:16Z Givern 4124 Премахната редакция 12435594 на [[Special:Contributions/188.254.216.88|188.254.216.88]] ([[User talk:188.254.216.88|б.]]) Цанов не е достоверен източник 12435596 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор}} '''Виолета Кирилова Донева''' е българска [[актриса]] и преводачка на пиеси. == Биография == === Произход и образование === Родена е в град [[Петрич]] на 7 септември 1941 или 1943 г. Внучка е на юриста и политик [[Стефан Стефанов (политик)|Стефан Стефанов]]. Баща ѝ, капитан [[Павел Джингаров]], е разстрелян през 1945 година след присъда от така наречения [[Народен съд]].<ref>Видях смъртната присъда на баща ми с десет безумни обвинения. Разговор с актрисата Виолета Донева, в. „Македония“, година ІV, бр. 2, 15 януари 1993 г., с. 6.</ref> Доведеният ѝ баща е актьорът [[Кирил Донев]].<ref name="plsl">{{Cite news |url= https://www.ploshtadslaveikov.com/pochina-aktrisata-violeta-doneva/ |title= Почина актрисата Виолета Донева |date= 2022-10-27 |work= Площад Славейков |access-date= 2022-10-27}}</ref> Донева завършва [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 1966 г. със специалност [[актьорско майсторство]] и Телевизионна журналистика – [[СУ „Климент Охридски“]] – факултет по журналистика. === Кариера === Работи във [[Театър „Българска армия“|Военния театър]] (1967 – 1993), [[общински театър „Възраждане“]] (1994 – 2006) и [[Театър 199]]. Директор е на [[общински театър „Възраждане“|театър „Възраждане“]] (2008 – 2010).<ref name="plsl"></ref> Член е на Съюза на българските филмови дейци от 1973 г. През 80-те и 90-те години на 20. век Донева участва в дублажите на филми и сериали за [[Канал 1]] и Мулти Видео Център. Води ежеседмична рубрика във [[Стандарт (вестник)|вестник „Стандарт“]]. Превежда пиесите „Жената от морето“ на [[Хенрик Ибсен]], „Любовни писма“ на Албърт Гърни, „Някой зад вратата“ на Едвард Радзински. === Личен живот === Има син от брака си с режисьора [[Людмил Стайков]]. Двамата разтрогват брака си. По-късно се омъжва за баскетболиста Атанас Грънчаров, с когото се познават от деца. === Смърт === На 26 октомври 2022 г. онлайн издания разпространяват непотвърдена информация, че 79-годишната Виолета Донева е намерена мъртва в дома си. [[БНР]] съобщава новината сутринта на 27 октомври 2022 г., позовавайки се на информация, получена от Столичната дирекция на вътрешните работи.<ref name="bnr">{{Cite news |url= https://bnr.bg/horizont/post/101726944/aktrisata-violeta-doneva-e-namerena-martva-v-doma-si |title= Актрисата Виолета Донева е намерена мъртва в дома си |last= Христов |first= Николай |date= 2022-10-27 |work= Програма „Хоризонт“ на БНР |access-date= 2022-10-27}}</ref> Тялото на актрисата е било открито след подаден сигнал на 22 октомври 2022 г.,<ref name="nova">Мариета Николаева, Вероника Димитрова, [https://nova.bg/news/view/2022/10/27/388020/актрисата-виолета-донева-е-убита/ „Актрисата Виолета Донева е убита“], nova.bg, 27 октомври 2022 г.</ref> няколко дни преди официално разгласяване на новината. Към момента на оповестяването ѝ причините за смъртта на Донева не се съобщават.<ref name="bnr"></ref> На 27 октомври 2022 г. в репортаж на [[Нова телевизия]] около 14 часа се съобщава, че по тялото на актрисата има следи от насилие, позовавайки се на източници от разследването.<ref name="nova"></ref> Започнато е досъдебно производство за убийство.<ref>Димитър Мартинов, [https://www.168chasa.bg/article/12913441 „Oткрили Виолета Донева в локва кръв c много прободни рани. Душена е, подозират роднина за убийството“], 168chasa.bg, 27 октомври 2022 г.</ref> За убийството е обвинена внучката ѝ Ивет Стайкова.<ref>Петя Кръстева, [https://www.bgonair.bg/a/166-kriminalno/285656-ostaviha-v-aresta-ivet-staykova-obvinena-v-ubiystvo-na-svoyata-baba-violeta-doneva Оставиха в ареста Ивет Стайкова, обвинена в убийство на своята баба Виолета Донева], bgonair.bg, 15 ноември 2022 г.</ref> По време на делото става ясно, че Ивет систематично е злоупотребявала с наркотични вещества от 11-годишна, което е довело до появата на [[психоза]], [[халюцинации]] и други психични проблеми.<ref>Анита Иванова, [https://trud.bg/ивет-стайкова-обвинена-за-убийството-на-баба-си-посещавах-психиатър-смесвах-наркотици-и-чу/ Ивет Стайкова, обвинена за убийството на баба си: Посещавах психиатър, смесвах наркотици и чувах гласове], trud.bg, 7 ноември 2023.</ref> На 7 декември 2024 г. в клип на Станислав Цанов, внучката ѝ Ивет Стайкова споделя, че когато е била убита баба ѝ Виолета Донева, тя е била в болницата след падане от 4-я етаж строеж до пл. Маледония, заради което следващите месеци трудно е ходила където и да е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=QFem_QEkP_E|заглавие=Присъда: УБИЕЦ /Тя ли го направи?/|автор=Станислав Цанов|дата=7 декември 2024}}</ref> == Награди и отличия == ;Индивидуални * [[Заслужил артист]] (1974). * Орден [[Кирил и Методий (орден)|„Кирил и Методий“]] – II ст. * Награда за женска роля на театрален преглед (1967). * Награда на телевизията за женска роля в „Ремю, още ли живееш?“ (1969). * Награда на ЦК на ДКМС за женска роля на Мария във филма [[Обич (филм)|Обич]] на Фармацевтичен Бизнес Форум ([[Варна]], 1972). * Награда за женска роля на Мария за филма [[Обич (филм)|Обич]] на МКФ ([[Москва]], {{флагче|СССР}} [[СССР]], 1972). * Специална награда на журито за нейното участие във филма [[Обич (филм)|Обич]] на ФБФ (Варна, 1972). * Награда на „СИДАЛК“ за женска роля във филма [[Обич (филм)|Обич]] ([[Париж]], {{флагче|Франция}} [[Франция]], 1973). * Статуетката „Свобода“ за женска роля на Люба във филма [[Допълнение към закона за защита на държавата]] на Филм Фест ([[Сопот (община Кавадарци)|Сопот]], {{флагче|Югославия}} [[Югославия]], 1979). * Награда за най-добра телевизионна женска роля на Мана от „Блокада“. * Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Смъртта на артиста“. * Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Утрините тук са тихи“. * Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Криминална песен“. * Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Иванов“. * Национална награда за женска роля за Катерина в постановката „Укротяване на опърничавата“. ;Общи * Голямата награда на фестивала „[[Златна роза]]“, ежегодно провеждан във Варна от 1961 г., за филма [[Допълнение към закона за защита на държавата]] на ФБИФ ([[Варна]], 1976). * Наградата на журито за филма „Допълнение към закона за защита на държавата“ на МКФ ([[Неапол]], [[Италия]], 1977). ;Като автор * Първа награда на националния конкурс за оригинална телевизионна драма – за сценария „Добър вечер, драги зрители“. == Театрални роли == * „Криминална песен“ – Вемена * „Иванов“ – Сара * „Първата и последната жена“ * „Шоколад“ * „Магарешката кожа“ == Телевизионен театър == * „Ана Кристи“ (1983) ([[Юджийн О'Нийл]]) * „Разходка в събота вечер“ (1983) ([[Драгомир Асенов]]) * „Още нещо за любовта“ (1983) ([[Едуард Радзински]]) * „Терасата“ (1983) ([[Любен Лолов]]) * „Сбогом на оръжията“ (1980) ([[Ърнест Хемингуей]]), 2 части * „Гешефт“ (1980) ([[Октав Мирбо]]) * „Ако...“ (1979) ([[Самуил Альошин]]) * „Двама на люлката“ ([[Уилям Гибсън]]) (1978) – балерината Гитъл * „Пътуване към щастието“ ([[Франц Ксевер Крьоц]]) * „Градът е под нас“ (1977) ([[Каталин Бенедес]]) * „Годежна вечер“ (1977) ([[Славчо Трънски]]) * „Антонина“ (1977) ([[Генадий Мамлин]]) * „Убийство в библиотеката“ (1975) (Брягинский и Рязанов) * „Изповедта на един клоун“ (1973) ([[Хайнрих Бьол]]) * „Рози за д-р Шомов“ (1973) ([[Драгомир Асенов]]), (Втора реализация) * „Разпаленият въглен“ (1970) ([[Лозан Стрелков]]) * „Ромео, нима още живееш“ (1968) ([[Панчо Панчев]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 1982 || „[[Време за умиране]]“ || || || Райна |- | 1982 || „[[Николо Паганини (филм)|Николо Паганини]]“ || 4 || България/СССР || Тереза Бочардо, майка на Николо |- | 1981 || „[[Милост за живите]]“ || || || |- | 1981 || „[[Приятели за вечеря]]“ || || || Цеца |- | 1981 || „[[Руският консул]]“ || 2 || || Мария Пулиева |- | 1979 || „[[Мигове в кибритена кутийка]]“ || || || майката на Анета |- | 1978 || „[[Всеки ден, всяка нощ]]“ || || || дъщерята на Станойчева |- | 1976 || „[[Завръщане от Рим]]“ || 5 || България/Италия || д-р Симова |- | 1976 || „[[Допълнение към Закона за защита на държавата]]“ || || || Люба |- | 1974 || „[[Дубльорът]]“ || || || Ирина |- | 1973 || [[Аероплани]] || || || майката на Тошко |- | 1972 || „[[Обич (филм)|Обич]]“ || || || Мария |- | 1970 || „[[Сбогом, приятели!]]“ || || || учителката по математика |- | 1963 || „[[Анкета (филм)|Анкета]]“ || || || Лена |- | 1962 || „[[Двама под небето]]“ || || || Таня |- | 1961 || „[[Стръмната пътека]]“ || || || |- | ? || „[[Жар морякът]]“ || 4 || || участва в ролята на учителката по математика на първокласниците: във втора серия „Лодките“, в трета серия „Часовникът“ и в четвърта серия „Най-невероятното“ |- |} ; Автор * „Последната и първата жена“ – документална драма за Елисавета Багряна. ; Озвучава унгарската актриса Едит Салай и ролята и на Фани във филма „[[Осъдени души (филм)|Осъдени души]]“ (1975). == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20221027102127/https://old.segabg.com/article.php?id=129484 Виолета Донева: Три живота да живея, не мога да се отплатя на зрителите за любовта им], в-к Сега, 24 април 2004 * {{IMDb name|0991630}} {{Портал|Македония}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Донева, Виолета}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Български преводачи]] [[Категория:Преводачи от английски език]] [[Категория:Български творци от Македония]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Възпитаници на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:По произход от Кратово]] [[Категория:Родени в Петрич]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Жертви на убийства в София]] e7mnz3cvrlunvchy4im6myu7xgxawls 0 292626 12435638 12359287 2024-12-09T11:16:22Z 2A01:5A8:491:ED63:AC5E:3B0:C24E:1EB1 /* 1990 – 1999 */ 12435638 wikitext text/x-wiki {{без източници}} Тази страница е списък на срещите и резултатите на българския национален отбор по [[футбол]], изиграни срещу останалите страни в света по азбучен ред. Информацията за резултатите е по футболна история и статистика от [[ФИФА]]. Настоящият списък съдържа всички срещи на [[Национален отбор по футбол на България|българския национален отбор по футбол]], които са признати от [[Български футболен съюз|БФС]] като официални срещи. Бенефисни срещи и мачове срещу ненационални отбори не са включени тук. == Легенда == Тази част служи като легенда за следващата таблица. * Г = Мач като гост * Д = Мач като домакин * = Среща на неутрален терен * ам. = Аматьорски отбор * ол. = Олимпийски отбор * Кв. = Квалификация * СП = [[Световно първенство по футбол|Световно първенство]] * ЕП = [[Европейско първенство по футбол|Европейско първенство]] * БК = [[Балканска национална купа|Балканска купа]] * ОИ = [[Летни олимпийски игри]] * сл.прод. = след продължения * сл.д. = след [[дузпа|дузпи]] == 1924 – 1929 == {| class="wikitable" style="width:100%;" |- style="background:#abcdef;" ! No. ! Дата ! Резултат ! Съперник ! ! Град ! Повод ! Забележка |- style="background:#fcc;" |1 || 21.05.1924 || 0:6 || [[Файл:Flag of Austria.svg|ръб|20п|link=Австрия]] [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]] || Г || [[Виена]] || || Първа среща срещу Австрия |- style="background:#fcc;" |2 || 28.05.1924 || 0:1 || [[Файл:Flag of Ireland.svg|ръб|20п|link=Република Ирландия]] [[Национален отбор по футбол на Република Ирландия|Република Ирландия]] || * || [[Париж]] || [[Летни олимпийски игри 1924|ОИ 1924]] || Първа среща срещу Ирландия, първа среща на неутрален терен |- style="background:#fcc;" |3 || 10.04.1925 || 1:2 || [[Файл:Flag of Turkey.svg|ръб|20п|link=Турция]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] || Г || [[Истанбул]] || || Първа среща срещу Турция |- style="background:#fcc;" |4 || 31.05.1925 || 2:4 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|link=Румъния]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Д || [[София]] || || Първа среща срещу Румъния, първа домакинска среща |- style="background:#fcc;" |5 || 25.04.1926 || 1:6 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|link=Румъния]] Румъния || Г || [[Букурещ]] || || |- style="background:#fcc;" |6 || 30.05.1926 || 1:3 || [[Файл:Flag of FR Yugoslavia.svg|ръб|20п|link=Югославия]] [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]] || Г || [[Загреб]] || || Първа среща срещу Югославия |- style="background:#fcc;" |7 || 15.05.1927 || 0:2 || [[Файл:Flag of FR Yugoslavia.svg|ръб|20п|link=Югославия]] Югославия || Д || София || || |- style="background:#ffc;" |8 || 17.07.1927 || 3:3 || [[Файл:Flag of Turkey.svg|ръб|20п|link=Турция]] Турция || Д || София || || Първо равенство |- style="background:#fcc;" |9 || 14.10.1927 || 1:3 || [[Файл:Flag of Turkey.svg|ръб|20п|link=Турция]] Турция || Г || Истанбул || || |- style="background:#fcc;" |10 || 21.04.1929 || 0:3 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|link=Румъния]] Румъния || Г || Букурещ || || |- style="background:#ffc;" |11 || 30.06.1929 || 1:1 || [[Файл:Flag_of_Greece_(1822-1978).svg|20п|link=Гърция]] [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] || Д || София || || Първа среща срещу Гърция |- style="background:#fcc;" |X || 22.08.1929 || 2:3 || [[Файл:Flag of Hungary.svg|ръб|20п|link=Унгария]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] (ам.) || Г || [[Будапеща]] || || |- style="background:#fcc;" |12 || 15.09.1929 || 2:3 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|link=Румъния]] Румъния || Д || София || || |} == 1930 – 1943 == {| class="wikitable" style="width:100%;" |- style="background:#abcdef;" ! No. ! Дата ! Резултат ! Съперник ! ! Град ! Повод ! Забележка |- style="background:#fcc;" |13 || 13.04.1930 || 1:6 || [[Файл:Flag of FR Yugoslavia.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]] || Г || [[Белград]] || || |- style="background:#ffc;" |14 || 15.06.1930 || 2:2 || [[Файл:Flag of FR Yugoslavia.svg|ръб|20п|]] Югославия || Д || [[София]] || || |- style="background:#fcc;" |X || 05.08.1930 || 0:2 || [[Файл:Flag of Hungary.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] (ам.) || Д || София || || |- style="background:#cfc;" |15 || 12.10.1930 || 5:3 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Д || София || [[Балканска национална купа|БК 1931]] || Първа победа |- style="background:#fcc;" |16 || 16.11.1930 || 0:3 || [[Файл:Flag of FR Yugoslavia.svg|ръб|20п|]] Югославия || Д || София || БК 1931 || |- style="background:#fcc;" |17 || 07.12.1930 || 1:6 || [[Файл:Flag of Greece (1822-1978).svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] || Г || [[Атина]] || БК 1931 || |- style="background:#fcc;" |18 || 19.04.1931 || 0:1 || [[Файл:Flag of FR Yugoslavia.svg|ръб|20п|]] Югославия || Г || Белград || БК 1931 || |- style="background:#fcc;" |19 || 10.05.1931 || 2:5 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|]] Румъния || Г || [[Букурещ]] || БК 1931 || |- style="background:#ffc;" |X || 17.05.1931 || 2:2 || [[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] „Б“ || Д || София || || |- style="background:#cfc;" |20 || 27.09.1931 || 5:1 || [[Файл:Flag of Turkey.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] || Д || София || Купа на [[Български олимпийски комитет|БОК]] || |- style="background:#cfc;" |21 || 04.10.1931 || 3:2 || [[Файл:Flag of FR Yugoslavia.svg|ръб|20п|]] Югославия || Д || София || Купа на [[Български олимпийски комитет|БОК]] || |- style="background:#cfc;" |22 || 25.10.1931 || 2:1 || [[Файл:Flag of Greece (1822-1978).svg|20px]] Гърция || Д || София || Купа на [[Български олимпийски комитет|БОК]], БК 1931 || |- style="background:#fcc;" |X || 20.03.1932 || 0:4 || [[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] Италия „Б“ || Г || [[Падуа]] || || |- style="background:#cfc;" |23 || 27.03.1932 || 2:1 || [[Файл:Flag of Greece (1822-1978).svg|20px]] Гърция || Г || Атина || || Първа победа като гост |- style="background:#ffc;" |24 || 30.03.1932 || 2:2 || [[Файл:Flag of Greece (1822-1978).svg|20px]] Гърция || Г || Атина || || |- style="background:#ffc;" |25 || 24.04.1932 || 1:1 || [[Файл:Flag of Hungary.svg|ръб|20п|]] Унгария „Б“ || Д || София || || |- style="background:#fcc;" |26 || 09.06.1932 || 3:5 || [[Файл:Flag of France.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || Д || София || || Първа среща срещу Франция |- style="background:#cfc;" |27 || 26.06.1932 || 2:0 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|]] Румъния || * || Белград || [[Балканска национална купа|БК 1932]] || |- style="background:#cfc;" |28 || 30.06.1932 || 3:2 || [[Файл:Flag of FR Yugoslavia.svg|ръб|20п|]] Югославия || Г || Белград || БК 1932 || |- style="background:#cfc;" |29 || 02.07.1932 || 2:0 || [[Файл:Flag of Greece (1822-1978).svg|20px]] Гърция || * || Белград || БК 1932 || Носители на Балканската купа за първи път |- style="background:#cfc;" |30 || 05.11.1932 || 3:2 || [[Файл:Flag of Turkey.svg|ръб|20п|]] Турция || Г || [[Истанбул]] || || |- style="background:#fcc;" |31 || 21.05.1933 || 0:13 || [[Файл:Flag of the Second Spanish Republic.svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]] || Г || [[Мадрид]] || || Първа среща срещу Испания, най-голяма загуба |- style="background:#fcc;" |32 || 04.06.1933 || 0:7 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|]] Румъния || Г || Букурещ || [[Балканска национална купа|БК 1933]] || |- style="background:#fcc;" |33 || 07.06.1933 || 0:4 || [[Файл:Flag of FR Yugoslavia.svg|ръб|20п|]] Югославия || * || Букурещ || БК 1933 || |- style="background:#cfc;" |34 || 10.06.1933 || 2:0 || [[Файл:Flag of Greece (1822-1978).svg|20px]] Гърция || * || Букурещ || БК 1933 || |- style="background:#fcc;" |35 || 04.02.1934 || 0:1 || [[Файл:Flag of Greece (1822-1978).svg|20px]] Гърция || Г || Атина || || |- style="background:#fcc;" |36 || 18.03.1934 || 1:2 || [[Файл:Flag of FR Yugoslavia.svg|ръб|20п|]] Югославия || Д || София || || |- style="background:#fcc;" |37 || 23.03.1934 || 1:4 || [[Файл:Flag of Hungary.svg|ръб|20п|]] Унгария || Д || София || Кв. [[Световно първенство по футбол 1934|СП 1934]] || Първа среща срещу Унгария |- style="background:#cfc;" |38 || 01.04.1934 || 3:2 || [[Файл:Flag of FR Yugoslavia.svg|ръб|20п|]] Югославия || Г || Белград || || |- style="background:#fcc;" |39 || 25.04.1934 || 1:6 || [[Файл:Flag of Austria.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]] || Г || [[Виена]] || Кв. СП 1934 || |- style="background:#fcc;" |40 || 29.04.1934 || 1:4 || [[Файл:Flag of Hungary.svg|ръб|20п|]] Унгария || Г || [[Будапеща]] || Кв. СП 1934 || |- style="background:#fcc;" |41 || 25.12.1934 || 3:4 || [[Файл:Flag of FR Yugoslavia.svg|ръб|20п|]] Югославия || * || Атина || [[Балканска национална купа|БК 1934]] || |- style="background:#fcc;" |42 || 30.12.1934 || 2:3 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|]] Румъния || * || Атина || БК 1934 || |- style="background:#cfc;" |43 || 1 януари 1935 || 2:1 || [[Файл:Flag of Greece (1822-1978).svg|20px]] Гърция || Г || Атина || БК 1934 || |- style="background:#cfc;" |X || 26.05.1935 || 2:0 || [[Файл:National flag of Germany 1933-1935.svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Германия|Германия]] „Б“ || Д || София || || |- style="background:#cfc;" |44 || 16.06.1935 || 5:2 || [[Файл:Flag of Greece (1822-1978).svg|20px]] Гърция || Д || София || [[Балканска национална купа|БК 1935]] || |- style="background:#cfc;" |45 || 19.06.1935 || 4:0 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|]] Румъния || Д || София || БК 1935 || |- style="background:#ffc;" |46 || 24.06.1935 || 3:3 || [[Файл:Flag of FR Yugoslavia.svg|ръб|20п|]] Югославия || Д || София || БК 1935 || |- style="background:#fcc;" |47 || 20.10.1935 || 2:4 || [[Файл:National flag of Germany 1933-1935.svg|20px]] Германия || Г || [[Лайпциг]] || || Първа среща срещу Германия |- style="background:#cfc;" |48 || 21.05.1936 || 5:4 || [[Файл:Flag of Greece (1822-1978).svg|20px]] Гърция || * || Букурещ || [[Балканска национална купа|БК 1936]] || |- style="background:#fcc;" |49 || 24.05.1936 || 1:4 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|]] Румъния || Г || Букурещ || БК 1936 || |- style="background:#fcc;" |X || 12.07.1936 || 1:3 || [[Файл:Flag of FR Yugoslavia.svg|ръб|20п|]] Югославия „Б“ || Г || Белград || || |- style="background:#cfc;" |50 || 11.07.1937 || 4:0 || [[Файл:Flag of FR Yugoslavia.svg|ръб|20п|]] Югославия || Д || София || || |- style="background:#ffc;" |51 || 12.09.1937 || 3:3 || [[Файл:Flag of Poland.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Д || София || || Първа среща срещу Полша |- style="background:#ffc;" |52 || 07.11.1937 || 1:1 || [[Файл:Flag of the Czech Republic.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Чехословакия|Чехословакия]] || Д || София || Кв. [[Световно първенство по футбол 1938|СП 1938]] || Първа среща срещу Чехословакия |- style="background:#fcc;" |53 || 24.03.1938 || 1:6 || [[Файл:Flag of France.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || Г || [[Париж]] || || |- style="background:#fcc;" |54 || 24.04.1938 || 0:6 || [[Файл:Flag of the Czech Republic.svg|ръб|20п|]] Чехословакия || Г || [[Прага]] || Кв. СП 1938 || |- style="background:#cfc;" |55 || 24.05.1939 || 3:0 || [[Файл:Flag of Lithuania (1918-1940).svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Литва|Литва]] || Д || София || || Първа среща срещу Литва |- style="background:#fcc;" |56 || 22.10.1939 || 1:2 || [[Файл:National flag of Germany 1933-1935.svg|20px]] Германия || Д || София || || |- style="background:#fcc;" |57 || 06.06.1940 || 1:4 || [[Файл:Flag of First Slovak Republic 1939-1945.svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Словакия|Словакия]] || Д || София || || |- style="background:#fcc;" |58 || 20.10.1940 || 3:7 || [[Файл:National flag of Germany 1933-1935.svg|20px]] Германия || Г || [[Мюнхен]] || || |- style="background:#fcc;" |59 || 11.04.1942 || 0:6 || [[Файл:Flag of Croatia Ustasa.svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Хърватия|Хърватия]] || Г || [[Загреб]] || || Първа среща срещу Хърватия |- style="background:#fcc;" |60 || 19.07.1942 || 0:3 || [[Файл:National flag of Germany 1933-1935.svg|20px]] Германия || Д || София || || |- style="background:#fcc;" |61 || 06.06.1943 || 2:4 || [[Файл:Flag of Hungary (1920–1946).svg|20px]] Унгария || Д || София || || Последна среща по време на [[Втората световна война]] |} == 1946 – 1949 == {| class="wikitable" style="width:100%;" |- style="background:#abcdef;" ! No. ! Дата ! Резултат ! Съперник ! ! Град ! Повод ! Забележка |- style="background:#ffc;" |62 || 08.10.1946 || 2:2 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || * || [[Тирана]] || [[Балканска национална купа|БК 1946]] || Първа среща след [[Втората световна война]] |- style="background:#fcc;" |63 || 09.10.1946 || 1:3 || [[Файл:Flag of Albania (1946-1992).svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Албания|Албания]] || Г || Тирана || БК 1946 || Първа среща срещу Албания |- style="background:#fcc;" |64 || 12.10.1946 || 1:2 || [[Файл:Flag of SFR Yugoslavia.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]] || * || Тирана || БК 1946 || |- style="background:#cfc;" |65 || 15.06.1947 || 2:0 || [[Файл:Flag of Albania (1946-1992).svg|20px]] Албания || Д || [[София]] || [[Балканска национална купа|БК 1947]] || |- style="background:#fcc;" |66 || 06.07.1947 || 2:3 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|]] Румъния || Д || София || БК 1947 || |- style="background:#fcc;" |67 || 17.08.1947 || 0:9 || [[Файл:Flag of Hungary (1946-1949, 1956-1957).svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || Г || [[Будапеща]] || БК 1947 || |- style="background:#fcc;" |68 || 12.10.1947 || 1:2 || [[Файл:Flag of SFR Yugoslavia.svg|ръб|20п|]] Югославия || Г || [[Загреб]] || БК 1947 || |- style="background:#ffc;" |69 || 04.04.1948 || 1:1 || [[Файл:Flag of Poland.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Д || София || [[Балканска национална купа|БК 1948]] || |- style="background:#fcc;" |70 || 20.06.1948 || 2:3 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|]] Румъния || Г || [[Букурещ]] || БК 1948 || |- style="background:#fcc;" |71 || 04.07.1948 || 1:3 || [[Файл:Flag of SFR Yugoslavia.svg|ръб|20п|]] Югославия || Д || София || БК 1948 || |- style="background:#cfc;" |72 || 29.08.1948 || 1:0 || [[Файл:Flag of the Czech Republic.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Чехословакия|Чехословакия]] || Д || София || БК 1948 || |- style="background:#cfc;" |73 || 07.11.1948 || 1:0 || [[Файл:Flag of Hungary (1946-1949, 1956-1957).svg|20px]] Унгария || Д || София || БК 1948 || |- style="background:#cfc;" |74 || 04.09.1949 || 3:1 || [[Файл:Flag of the Czech Republic.svg|ръб|20п|]] Чехословакия || Г || [[Прага]] || БК 1948 || |- style="background:#fcc;" |75 || 02.10.1949 || 2:3 || [[Файл:Flag of Poland.svg|ръб|20п|]] Полша || Г || [[Варшава]] || || |- style="background:#fcc;" |76 || 30.10.1949 || 0:5 || [[Файл:Flag of Hungary (1946-1949, 1956-1957).svg|20px]] Унгария || Г || Будапеща || || |- style="background:#ffc;" |77 || 17.11.1949 || 0:0 || [[Файл:Flag of Albania (1946-1992).svg|20px]] Албания || Д || София || || |} == 1950 – 1959 == {| class="wikitable" style="width:100%;" |- style="background:#abcdef;" ! No. ! Дата ! Резултат ! Съперник ! ! Град ! Повод ! Забележка |- style="background:#fcc;" |78 || 04.06.1950 || 1:2 || [[Файл:Flag_of_Albania_(1946-1992).svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Албания|Албания]] || Г || [[Тирана]] || || |- style="background:#fcc;" |79 || 27.08.1950 || 1:2 || [[Файл:Flag of the Czech Republic.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Чехословакия|Чехословакия]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#fcc;" |80 || 30.10.1950 || 0:1 || [[Файл:Flag of Poland.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Д || София || || |- style="background:#ffc;" |81 || 12.11.1950 || 1:1 || [[Файл:Flag of Hungary.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |82 || 18.05.1952 || 1:0 || [[Файл:Flag of Poland.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Г || [[Варшава]] || || |- style="background:#ffc;" |83 || 25.05.1952 || 1:1 || [[Файл:Flag of Hungary.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || Г || [[Будапеща]] || || |- style="background:#fcc;" |84 || 15.07.1952 || 1:2 || [[Файл:Flag of the Soviet Union (1923-1955).svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] || * || [[Котка (град)|Котка]] || [[Летни олимпийски игри 1952|ОИ 1952]] || Първа среща срещу СССР |- style="background:#ffc;" |85 || 14.06.1953 || 0:0 || [[Файл:Flag of East Germany.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Г || [[Дрезден]] || || Първа среща срещу ГДР |- style="background:#fcc;" |86 || 28.06.1953 || 1:3 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Г || [[Букурещ]] || Кв. [[Световно първенство по футбол 1954|СП 1954]] || |- style="background:#fcc;" |87 || 06.09.1953 || 1:2 || [[Файл:Flag of the Czech Republic.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Чехословакия|Чехословакия]] || Д || [[София]] || Кв. СП 1954 || |- style="background:#ffc;" |88 || 13.09.1953 || 2:2 || [[Файл:Flag of Poland.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Д || София || || |- style="background:#ffc;" |89 || 04.10.1953 || 1:1 || [[Файл:Flag of Hungary.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#fcc;" |90 || 11.10.1953 || 1:2 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Д || София || Кв. СП 1954 || |- style="background:#ffc;" |91 || 08.11.1953 || 0:0 || [[Файл:Flag of the Czech Republic.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Чехословакия|Чехословакия]] || Г || [[Братислава]] || Кв. СП 1954 || |- style="background:#ffc;" |92 || 08.08.1954 || 2:2 || [[Файл:Flag of Poland.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Г || [[Варшава]] || || |- style="background:#cfc;" |93 || 24.10.1954 || 3:1 || [[Файл:Flag of East Germany.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |94 || 13.11.1954 || 3:0 || [[Файл:Flag of the Czech Republic.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Чехословакия|Чехословакия]] || Д || София || || |- style="background:#fcc;" |95 || 7 януари 1955 || 0:1 || [[Файл:Flag of Egypt.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Египет|Египет]] || Г || [[Кайро]] || || Първа среща извън Европа, първа среща срещу Египет, първа среща срещу извъневропейски отбор |- style="background:#cfc;" |96 || 23 януари 1955 || 3:2 || [[Файл:Flag of Lebanon.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Ливан|Ливан]] || Г || [[Бейрут]] || || Първа среща срещу Ливан |- style="background:#cfc;" |97 || 22.05.1955 || 2:1 || [[Файл:Flag of Egypt.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Египет|Египет]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#ffc;" |98 || 26.06.1955 || 1:1 || [[Файл:Flag of Poland.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Д || София || || |- style="background:#ffc;" |99 || 09.10.1955 || 1:1 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Г || [[Букурещ]] || || |- style="background:#cfc;" |100 || 23.10.1955 || 2:0 || [[Файл:Flag of the United Kingdom.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Великобритания|Великобритания]] (ам.) || Д || [[София]] || Кв. [[Летни олимпийски игри 1956|ОИ 1956]] || Първа среща срещу Великобритания |- style="background:#fcc;" |101 || 20.11.1955 || 0:1 || [[Файл:Flag of East Germany.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Г || [[Берлин]] || || |- style="background:#ffc;" |102 || 31.06.1956 || 3:3 || [[Файл:Flag of the United Kingdom.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Великобритания|Великобритания]] (ам.) || Г || [[Лондон]] || Кв. ОИ 1956 || |- style="background:#cfc;" |103 || 26.08.1956 || 2:1 || [[Файл:Flag of Poland.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Г || [[Вроцлав]] || || |- style="background:#cfc;" |104 || 10.09.1956 || 2:0 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |105 || 14.10.1956 || 3:1 || [[Файл:Flag of East Germany.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Д || София || || |- style="background:#cfc;" |106 || 30.11.1956 || 6:1 || [[Файл:Flag of the United Kingdom.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Великобритания|Великобритания]] (ам.) || * || [[Мелбърн]] || [[Летни олимпийски игри|ОИ 1956 – 1/4 финал]] || |- style="background:#fcc;" |107 || 04.12.1956 || 1:2 || [[Файл:Flag of the Soviet Union.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] || * || [[Мелбърн]] || ОИ 1956 – 1/2 финал || |- style="background:#cfc;" |108 || 07.12.1956 || 3:0 || [[Файл:Flag of India.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Индия|Индия]] || * || Мелбърн || ОИ 1956 – Мач за бронзов медал || Бронзов медалист от ОИ 1956, първа среща срещу Индия |- style="background:#cfc;" |109 || 22.05.1957 || 2:1 || [[Файл:Flag of Norway.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Норвегия|Норвегия]] || Г || [[Осло]] || Кв. [[Световно първенство по футбол 1958|СП 1958]] || Първа среща срещу Норвегия |- style="background:#ffc;" |110 || 26.05.1957 || 1:1 || [[Файл:Flag of Denmark.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] || Г || [[Копенхаген]] || || Първа среща срещу Дания |- style="background:#fcc;" |111 || 23.06.1957 || 1:4 || [[Файл:Flag of Hungary.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || Г || [[Будапеща]] || Кв. СП 1958 || |- style="background:#fcc;" |112 || 21.07.1957 || 0:4 || [[Файл:Flag of the Soviet Union (1955-1980).svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#fcc;" |113 || 15.09.1957 || 1:2 || [[Файл:Flag of Hungary.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || Д || София || Кв. СП 1958 || |- style="background:#ffc;" |114 || 29.09.1958 || 1:1 || [[Файл:Flag of Poland.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |115 || 03.11.1957 || 7:0 || [[Файл:Flag of Norway.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Норвегия|Норвегия]] || Д || София || Кв. СП 1958 || |- style="background:#ffc;" |116 || 25.12.1957 || 2:2 || [[Файл:Flag of France.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || Г || [[Париж]] || || |- style="background:#fcc;" |117 || 14.05.1958 || 0:4 || [[Файл:Flag of Brazil.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] || Г || [[Рио де Жанейро]] || || |- style="background:#fcc;" |118 || 18.05.1958 || 1:3 || [[Файл:Flag of Brazil.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] || Г || [[Сао Пауло]] || || |- style="background:#ffc;" |119 || 05.10.1958 || 1:1 || [[Файл:Flag of East Germany.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Г || [[Берлин]] || || |- style="background:#cfc;" |120 || 12.10.1958 || 1:0 || [[Файл:Flag of the Czech Republic.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Чехословакия|Чехословакия]] || Г || [[Острава]] || || |- style="background:#ffc;" |121 || 07.12.1958 || 0:0 || [[Файл:Flag of Turkey.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] || Г || [[Анкара]] || || |- style="background:#fcc;" |122 || 21.12.1958 || 0:3 || [[Файл:Flag of Germany.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на ФРГ|ФРГ]] || Г || [[Аугсбург]] || || Първа среща срещу ФРГ |- style="background:#cfc;" |123 || 13.05.1959 || 3:2 || [[Файл:Flag of the Netherlands.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Холандия|Холандия]] || Д || [[София]] || || Първа среща срещу Холандия |- style="background:#fcc;" |124 || 31.05.1959 || 0:2 || [[Файл:Flag of SFR Yugoslavia.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]] || Г || [[Белград]] || Кв. [[Европейско първенство по футбол 1960|ЕП 1960]] || |- style="background:#ffc;" |X || 27.06.1959 || 1:1 || [[Файл:Flag of the Soviet Union (1955-1980).svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] || Г || [[Москва]] || Кв. [[Летни олимпийски игри 1960|ОИ 1960]] || |- style="background:#cfc;" |X || 13.09.1959 || 1:0 || [[Файл:Flag of the Soviet Union (1955-1980).svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] (ол.) || Д || [[София]] || Кв. ОИ 1960 || |- style="background:#cfc;" |125 || 11.10.1959 || 1:0 || [[Файл:Flag of France.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || Д || София || || |- style="background:#ffc;" |126 || 25.10.1959 || 1:1 || [[Файл:Flag of SFR Yugoslavia.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 1960 || |- style="background:#fcc;" |X || 08.11.1959 || 0:1 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Г || [[Букурещ]] || Кв. ОИ 1960 || |- style="background:#cfc;" |127 || 06.12.1959 || 2:1 || [[Файл:Flag of Denmark.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] || Д || [[София]] || || |} == 1960 – 1969 == {| class="wikitable" style="width:100%;" |- style="background:#abcdef;" ! No. ! Дата ! Резултат ! Съперник ! ! Град ! Повод ! Забележка |- style="background:#fcc;" |128 || 03.04.1960 || 2:4 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Холандия}}|ръб|20п|link=Холандия|]] [[Национален отбор по футбол на Холандия|Холандия]] || Г || [[Амстердам]] || || |- style="background:#cfc;" |X || 01.05.1960 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Д || [[София]] || Кв. ОИ 1960 || |- style="background:#cfc;" |129 || 22.05.1960 || 4:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Белгия}}|ръб|20п|link=Белгия|]] [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]] || Д || София || || Първа среща срещу Белгия |- style="background:#fcc;" |130 || 26.06.1960 || 0:4 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Полша}}|ръб|20п|link=Полша|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Г || [[Хожув]] || || |- style="background:#cfc;" |131 || 10.07.1960 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ГДР}}|ръб|20п|link=ГДР|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |X || 26.08.1960 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Турция}}|ръб|20п|link=Турция|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] (ам.) || * || [[Гросето]] || [[Летни олимпийски игри 1960|ОИ 1960]] || |- style="background:#cfc;" |X || 29.08.1960 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Египет}}|ръб|20п|link=Египет|]] [[Национален отбор по футбол на Египет|Египет]] || * || [[Акуила|Аквила]] || ОИ 1960 || |- style="background:#ffc;" |X || 01.09.1960 || 3:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|SFR Yugoslavia}}|ръб|20п|link=SFR Yugoslavia|]] [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]] (ол.) || * || [[Рим]] || ОИ 1960 || |- style="background:#cfc;" |132 || 23.11.1960 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ФРГ}}|ръб|20п|link=ФРГ|]] [[Национален отбор по футбол на ФРГ|ФРГ]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |133 || 27.11.1960 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Турция}}|ръб|20п|link=Турция|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] || Д || София || || |- style="background:#fcc;" |134 || 11.12.1960 || 0:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Франция}}|ръб|20п|link=Франция|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || Г || [[Париж]] || Кв. [[Световно първенство по футбол 1962|СП 1962]] || |- style="background:#cfc;" |135 || 16.06.1961 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Финландия}}|ръб|20п|link=Финландия|]] [[Национален отбор по футбол на Финландия|Финландия]] || Г || [[Хелзинки]] || Кв. СП 1962 || Първа среща срещу Финландия |- style="background:#cfc;" |136 || 29.10.1961 || 3:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Финландия}}|ръб|20п|link=Финландия|]] [[Национален отбор по футбол на Финландия|Финландия]] || Д || [[София]] || Кв. СП 1962 || |- style="background:#cfc;" |137 || 12.11.1961 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Франция}}|ръб|20п|link=Франция|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || Д || София || Кв. СП 1962 || |- style="background:#cfc;" |138 || 16.12.1961 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Франция}}|ръб|20п|link=Франция|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || * || [[Милано]] || Кв. СП 1962 – плейоф || |- style="background:#fcc;" |139 || 24.12.1961 || 0:4 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Белгия}}|ръб|20п|link=Белгия|]] [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]] || Г || [[Брюксел]] || || |- style="background:#fcc;" |140 || 06.05.1962 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Австрия}}|ръб|20п|link=Австрия|]] [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]] || Г || [[Виена]] || || |- style="background:#fcc;" |141 || 30.05.1962 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Аржентина}}|ръб|20п|link=Аржентина|]] [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]] || * || [[Ранкагуа]] || [[Световно първенство по футбол 1962|СП 1962 – група]] || Първа среща срещу Аржентина |- style="background:#fcc;" |142 || 03.06.1962 || 1:6 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Унгария}}|ръб|20п|link=Унгария|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || * || [[Ранкагуа]] || СП 1962 – група || |- style="background:#ffc;" |143 || 07.06.1962 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Англия}}|ръб|20п|link=Англия|]] [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] || * || Ранкагуа || СП 1962 – група || Първа среща срещу Англия |- style="background:#cfc;" |144 || 30.09.1962 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Полша}}|ръб|20п|link=Полша|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |145 || 07.11.1962 || 3:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Португалия}}|ръб|20п|link=Португалия|]] [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]] || Д || София || Кв. [[Европейско първенство по футбол 1964|ЕП 1964]] || Първа среща срещу Португалия |- style="background:#ffc;" |146 || 25.11.1962 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Австрия}}|ръб|20п|link=Австрия|]] [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#fcc;" |147 || 16.12.1962 || 1:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Португалия}}|ръб|20п|link=Португалия|]] [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]] || Г || [[Лисабон]] || Кв. ЕП 1964 || |- style="background:#fcc;" |X || xx.xx.1962 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Полша}}|ръб|20п|link=Полша|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] (ол.) || Г || [[Келце]] || || |- style="background:#fcc;" |148 || 6 януари 1963 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Алжир}}|ръб|20п|link=Алжир|]] [[Национален отбор по футбол на Алжир|Алжир]] || Г || [[Алжир (град)|Алжир]] || || Първа среща срещу Алжир |- style="background:#cfc;" |149 || 23 януари 1963 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Португалия}}|ръб|20п|link=Португалия|]] [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]] || * || [[Рим]] || Кв. ЕП 1964 – плейоф || |- style="background:#cfc;" |150 || 28.04.1963 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Чехословакия}}|ръб|20п|link=Чехословакия|]] [[Национален отбор по футбол на Чехословакия|Чехословакия]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |X || 02.06.1963 || 1:0 || [[Файл:Flag of Albania (1946-1992).svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Албания|Албания]] || Г || [[Тирана]] || Кв. [[Летни олимпийски игир 1964|ОИ 1964]] || |- style="background:#cfc;" |X || 16.06.1963 || 1:0 || [[Файл:Flag of Albania (1946-1992).svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Албания|Албания]] || Д || [[София]] || Кв. ОИ 1964 || |- style="background:#ffc;" |151 || 04.09.1963 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ГДР}}|ръб|20п|link=ГДР|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Г || [[Магдебург]] || || |- style="background:#ffc;" |152 || 18.09.1963 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Судан}}|ръб|20п|link=Судан|]] [[Национален отбор по футбол на Судан|Судан]] || Д || [[София]] || || Първа среща срещу Судан |- style="background:#cfc;" |153 || 29.09.1963 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Франция}}|ръб|20п|link=Франция|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || Д || София || Кв. ЕП 1964 || |- style="background:#fcc;" |X || 13.10.1963 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|СССР}}|ръб|20п|link=СССР|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] (ол.) || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |X || xx.xx.1963 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Чехословакия}}|ръб|20п|link=Чехословакия|]] [[Национален отбор по футбол на Чехословакия|Чехословакия]] (ол.) || Г || [[Кошице]] || || |- style="background:#fcc;" |154 || 26.10.1963 || 1:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Франция}}|ръб|20п|link=Франция|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || Г || [[Париж]] || Кв. ЕП 1964 || |- style="background:#fcc;" |X || 18.03.1964 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|SFR Yugoslavia}}|ръб|20п|link=SFR Yugoslavia|]] [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]] (ол.) || Д || [[София]] || || |- style="background:#fcc;" |X || 01.04.1964 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|SFR Yugoslavia}}|ръб|20п|link=SFR Yugoslavia|]] [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]] (ол.) || Г || [[Ниш]] || || |- style="background:#fcc;" |X || 23.04.1964 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|СССР}}|ръб|20п|link=СССР|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] (ол.) || Г || [[Киев]] || || |- style="background:#fcc;" |X || 03.05.1964 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Г || [[Букурещ]] || Кв. ОИ 1964 || |- style="background:#fcc;" |X || 31.05.1964 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Д || [[София]] || Кв. ОИ 1964 || |- style="background:#ffc;" |155 || 29.11.1964 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|СССР}}|ръб|20п|link=СССР|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] || Д || София || || |- style="background:#ffc;" |156 || 20.12.1964 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Турция}}|ръб|20п|link=Турция|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] || Г || [[Истанбул]] || || |- style="background:#cfc;" |157 || 24.02.1965 || 2:1 || [[Файл:Flag of Greece (1822-1978).svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] || Г || [[Атина]] || || |- style="background:#cfc;" |158 || 09.05.1965 || 4:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Турция}}|ръб|20п|link=Турция|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#ffc;" |159 || 16.05.1965 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Полша}}|ръб|20п|link=Полша|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Г || [[Краков]] || || |- style="background:#cfc;" |160 || 13.06.1965 || 4:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Израел}}|ръб|20п|link=Израел|]] [[Национален отбор по футбол на Израел|Израел]] || Д || [[София]] || Кв. [[Световно първенство по футбол 1966|СП 1966]] || Първа среща срещу Израел |- style="background:#cfc;" |161 || 04.09.1965 || 3:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ГДР}}|ръб|20п|link=ГДР|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Д || [[Варна]] || || |- style="background:#cfc;" |162 || 26.09.1965 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Белгия}}|ръб|20п|link=Белгия|]] [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]] || Д || [[София]] || Кв. СП 1966 || |- style="background:#fcc;" |163 || 27.10.1965 || 0:5 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Белгия}}|ръб|20п|link=Белгия|]] [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]] || Г || София || Кв. СП 1966 || |- style="background:#cfc;" |164 || 21.11.1965 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Израел}}|ръб|20п|link=Израел|]] [[Национален отбор по футбол на Израел|Израел]] || Г || [[Тел Авив]] || Кв. СП 1966 || |- style="background:#cfc;" |165 || 29.12.1965 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Белгия}}|ръб|20п|link=Белгия|]] [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]] || * || [[Флоренция]] || Кв. СП 1966 – плейоф || |- style="background:#ffc;" |166 || 25.02.1966 || 2:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Египет}}|ръб|20п|link=Египет|]] [[Национален отбор по футбол на Египет|Египет]] || Г || [[Кайро]] || || |- style="background:#fcc;" |167 || 22.03.1966 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ФРГ}}|ръб|20п|link=ФРГ|]] [[Национален отбор по футбол на ФРГ|ФРГ]] || Г || [[Хановер]] || || |- style="background:#cfc;" |168 || 01.06.1966 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|SFR Yugoslavia}}|ръб|20п|link=SFR Yugoslavia|]] [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]] || Г || [[Белград]] || || |- style="background:#fcc;" |169 || 14.06.1966 || 1:6 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Италия}}|ръб|20п|link=Италия|]] [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] || Г || [[Болоня]] || || Първа среща срещу Италия |- style="background:#fcc;" |170 || 12.07.1966 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Бразилия}}|ръб|20п|link=Бразилия|]] [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] || * || [[Ливърпул]] || [[Световно първенство по футбол 1966|СП 1966 – група]] || |- style="background:#fcc;" |171 || 16.07.1966 || 0:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Португалия}}|ръб|20п|link=Португалия|]] [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]] || * || [[Манчестър]] || СП 1966 – група || |- style="background:#fcc;" |172 || 20.07.1966 || 1:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Унгария}}|ръб|20п|link=Унгария|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || * || Манчестър || СП 1966 – група || |- style="background:#cfc;" |X || 12.10.1966 || 3:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Турция}}|ръб|20п|link=Турция|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] (ам.) || Г || [[Истанбул]] || Кв. [[Летни олимпийски игри 1968|ОИ 1968]] || |- style="background:#cfc;" |173 || 06.11.1966 || 6:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|SFR Yugoslavia}}|ръб|20п|link=SFR Yugoslavia|]] [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |174 || 13.11.1966 || 4:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Норвегия}}|ръб|20п|link=Норвегия|]] [[Национален отбор по футбол на Норвегия|Норвегия]] || Д || София || Кв. [[Европейско първенство по футбол 1968|ЕП 1968]] || |- style="background:#cfc;" |X || 22.11.1966 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Турция}}|ръб|20п|link=Турция|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] (ам.) || Д || [[София]] || Кв. ОИ 1968 || |- style="background:#cfc;" |X || xx.xx.1966 || 3:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Полша}}|ръб|20п|link=Полша|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] (ол.) || Д || София || || |- style="background:#fcc;" |175 || 22.03.1967 || 0:2 || [[Файл:Flag of Albania (1946-1992).svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Албания|Албания]] || Г || [[Тирана]] || || |- style="background:#cfc;" |176 || 11.06.1967 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Швеция}}|ръб|20п|link=Швеция|]] [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] || Г || [[Стокхолм]] || Кв. ЕП 1968 || Първа среща срещу Швеция |- style="background:#ffc;" |X || 24.06.1967 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Полша}}|ръб|20п|link=Полша|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] (ол.) || Д || [[София]] || || |- style="background:#ffc;" |177 || 29.06.1967 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Норвегия}}|ръб|20п|link=Норвегия|]] [[Национален отбор по футбол на Норвегия|Норвегия]] || Г || [[Осло]] || Кв. ЕП 1968 || |- style="background:#fcc;" |178 || 08.10.1967 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|СССР}}|ръб|20п|link=СССР|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |179 || 12.11.1967 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Швеция}}|ръб|20п|link=Швеция|]] [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] || Д || София || Кв. ЕП 1968 || |- style="background:#cfc;" |180 || 26.11.1967 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Португалия}}|ръб|20п|link=Португалия|]] [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 1968 || |- style="background:#ffc;" |181 || 17.12.1967 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Португалия}}|ръб|20п|link=Португалия|]] [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]] || Г || [[Лисабон]] || Кв. ЕП 1968 || |- style="background:#cfc;" |182 || 06.04.1968 || 3:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Италия}}|ръб|20п|link=Италия|]] [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] || Д || [[София]] || ЕП 1968 – 1/4 финал || |- style="background:#cfc;" |X || 10.04.1968 || 4:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ГДР}}|ръб|20п|link=ГДР|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Д || [[Стара Загора]] || Кв. ОИ 1968 || |- style="background:#fcc;" |183 || 20.04.1968 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Италия}}|ръб|20п|link=Италия|]] [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] || Г || [[Неапол]] || ЕП 1968 – 1/4 финал || |- style="background:#fcc;" |X || 24.04.1968 || 2:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ГДР}}|ръб|20п|link=ГДР|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Г || [[Лайпциг]] || Кв. ОИ 1968 || |- style="background:#cfc;" |X || 02.10.1968 || 10:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Гана}}|ръб|20п|link=Гана|]] [[Национален отбор по футбол на Гана|Гана]] || * || [[Леон (Гуанахуато)|Леон]] || || Първа среща срещу Гана, най-голяма победа |- style="background:#cfc;" |184 || 09.10.1968 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Турция}}|ръб|20п|link=Турция|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] || Г || [[Истанбул]] || || |- style="background:#cfc;" |X || 14.10.1968 || 7:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Тайланд}}|ръб|20п|link=Тайланд|]] [[Национален отбор по футбол на Тайланд|Тайланд]] || * || [[Леон (Гуанахуато)|Леон]] || [[Летни олимпийски игри 1968|ОИ 1968 – група]] || Първа среща срещу Тайланд |- style="background:#ffc;" |X || 16.10.1968 || 2:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Чехословакия}}|ръб|20п|link=Чехословакия|]] [[Национален отбор по футбол на Чехословакия|Чехословакия]] (ол.) || * || [[Гуадалахара]] || ОИ 1968 – група || |- style="background:#cfc;" |X || 18.10.1968 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Гватемала}}|ръб|20п|link=Гватемала|]] [[Национален отбор по футбол на Гватемала|Гватемала]] || * || [[Леон (Гуанахуато)|Леон]] || ОИ 1968 – група || Първа среща срещу Гватемала |- style="background:#ffc;" |X || 20.10.1968 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Израел}}|ръб|20п|link=Израел|]] [[Национален отбор по футбол на Израел|Израел]] || * || [[Леон (Гуанахуато)|Леон]] || ОИ 1968 – 1/4 финал || България печели след жребий |- style="background:#cfc;" |X || 22.10.1968 || 3:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Мексико}}|ръб|20п|link=Мексико|]] [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]] (ам.) || Г || [[Гуадалахара]] || ОИ 1968 – 1/2 финал || |- style="background:#fcc;" |X || 26.10.1968 || 1:4 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Унгария}}|ръб|20п|link=Унгария|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] (ол.) || * || [[Мексико сити]] || ОИ 1968 – Финал || Сребърен медалист от ОИ 1968 |- style="background:#cfc;" |185 || 27.10.1968 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Холандия}}|ръб|20п|link=Холандия|]] [[Национален отбор по футбол на Холандия|Холандия]] || Д || [[София]] || Кв. [[Световно първенство по футбол 1970|СП 1970]] || |- style="background:#ffc;" |186 || 11.12.1968 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Англия}}|ръб|20п|link=Англия|]] [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] || Г || [[Лондон]] || || |- style="background:#cfc;" |187 || 23.04.1969 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Люксембург}}|ръб|20п|link=Люксембург|]] [[Национален отбор по футбол на Люксембург|Люксембург]] || Д || [[София]] || Кв. СП 1970 || Първа среща срещу Люксембург |- style="background:#ffc;" |188 || 24.05.1969 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Италия}}|ръб|20п|link=Италия|]] [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] || Г || [[Торино]] || || |- style="background:#cfc;" |189 || 15.06.1969 || 4:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Полша}}|ръб|20п|link=Полша|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Д || [[София]] || Кв. СП 1970 || |- style="background:#fcc;" |190 || 24.09.1969 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ФРГ}}|ръб|20п|link=ФРГ|]] [[Национален отбор по футбол на ФРГ|ФРГ]] || Д || София || || |- style="background:#ffc;" |191 || 22.10.1969 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Холандия}}|ръб|20п|link=Холандия|]] [[Национален отбор по футбол на Холандия|Холандия]] || Г || [[Ротердам]] || Кв. СП 1970 || |- style="background:#fcc;" |192 || 09.11.1969 || 0:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Полша}}|ръб|20п|link=Полша|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Г || [[Варшава]] || Кв. СП 1970 || |- style="background:#cfc;" |193 || 07.12.1969 || 3:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Люксембург}}|ръб|20п|link=Люксембург|]] [[Национален отбор по футбол на Люксембург|Люксембург]] || Г || [[Люксембург (град)|Люксембург]] || Кв. СП 1970 || |- style="background:#fcc;" |194 || 28.12.1969 || 0:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Мароко}}|ръб|20п|link=Мароко|]] [[Национален отбор по футбол на Мароко|Мароко]] || Г || [[Казабланка]] || || Първа среща срещу Мароко |} == 1970 – 1979 == {| class="wikitable" style="width:100%;" |- style="background:#abcdef;" ! No. ! Дата ! Резултат ! Съперник ! ! Град ! Повод ! Забележка |- style="background:#ffc;" |195 || 15.02.1970 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Мексико}}|ръб|20п|link=Мексико|]] [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]] || Г || [[Мексико сити]] || || Първа среща срещу Мексико |- style="background:#fcc;" |196 || 18.02.1970 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Мексико}}|ръб|20п|link=Мексико|]] [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]] || Г || Мексико сити || || |- style="background:#cfc;" |197 || 21.02.1970 || 3:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Перу}}|ръб|20п|link=Перу|]] [[Национален отбор по футбол на Перу|Перу]] || Г || [[Лима]] || || Първа среща срещу Перу |- style="background:#fcc;" |198 || 24.02.1970 || 3:5 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Перу}}|ръб|20п|link=Перу|]] [[Национален отбор по футбол на Перу|Перу]] || Г || Лима || || |- style="background:#ffc;" |199 || 08.04.1970 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Франция}}|ръб|20п|link=Франция|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || Г || [[Руан]] || || |- style="background:#ffc;" |X || 26.04.1970 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Бразилия}}|ръб|20п|link=Бразилия|]] [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] || Г || [[Сао Пауло]] || || |- style="background:#ffc;" |200 || 05.05.1970 || 3:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|СССР}}|ръб|20п|link=СССР|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#ffc;" |201 || 06.05.1970 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|СССР}}|ръб|20п|link=СССР|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] || Д || София || || |- style="background:#fcc;" |202 || 02.06.1970 || 2:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Перу}}|ръб|20п|link=Перу|]] [[Национален отбор по футбол на Перу|Перу]] || * || [[Леон (Гуанахуато)|Леон]] || [[Световно първенство по футбол 1970|СП 1970 – група]] || |- style="background:#fcc;" |203 || 07.06.1970 || 2:5 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ФРГ}}|ръб|20п|link=ФРГ|]] [[Национален отбор по футбол на ФРГ|ФРГ]] || * || [[Леон (Гуанахуато)|Леон]] || СП 1970 – група || |- style="background:#ffc;" |204 || 11.06.1970 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Мароко}}|ръб|20п|link=Мароко|]] [[Национален отбор по футбол на Мароко|Мароко]] || * || [[Леон (Гуанахуато)|Леон]] || СП 1970 – група || |- style="background:#ffc;" |205 || 15.11.1970 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Норвегия}}|ръб|20п|link=Норвегия|]] [[Национален отбор по футбол на Норвегия|Норвегия]] || Д || [[София]] || Кв. [[Европейско първенство по футбол 1972|ЕП 1972]] || |- style="background:#fcc;" |X || 24.03.1971 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Великобритания}}|ръб|20п|link=Великобритания|]] [[Национален отбор по футбол на Великобритания|Великобритания]] (ам.) || Г ||[[Лондон]] || Кв. [[Летни олимпийски игри|ОИ 1972]] || |- style="background:#cfc;" |206 || 07.04.1971 || 1:0 || [[Файл:Flag of Greece (1822-1978).svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] || Г || [[Атина]] || || |- style="background:#ffc;" |207 || 28.04.1971 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|СССР}}|ръб|20п|link=СССР|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |X || 05.05.1971 || 5:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Великобритания}}|ръб|20п|link=Великобритания|]] [[Национален отбор по футбол на Великобритания|Великобритания]] (ам.) || Д || София || Кв. ОИ 1972 || |- style="background:#cfc;" |208 || 19.05.1971 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Унгария}}|ръб|20п|link=Унгария|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 1972 || |- style="background:#cfc;" |209 || 09.06.1971 || 4:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Норвегия}}|ръб|20п|link=Норвегия|]] [[Национален отбор по футбол на Норвегия|Норвегия]] || Г || [[Осло]] || Кв. ЕП 1972 || |- style="background:#fcc;" |210 || 25.09.1971 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Унгария}}|ръб|20п|link=Унгария|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || Г || [[Будапеща]] || Кв. ЕП 1972 || |- style="background:#ffc;" |211 || 27.10.1971 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Г || [[Букурещ]] || || |- style="background:#fcc;" |212 || 10.11.1971 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Франция}}|ръб|20п|link=Франция|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || Г || [[Нант]] || Кв. ЕП 1972 || |- style="background:#ffc;" |213 || 17.11.1971 || 2:2 || [[Файл:Flag of Greece (1822-1978).svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |Х || 24.11.1971 || 8:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Испания}}|ръб|20п|link=Испания|]] [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]] (ам.) || Д || София || Кв. ОИ 1972 || |- style="background:#cfc;" |214 || 04.12.1971 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Франция}}|ръб|20п|link=Франция|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 1972 || |- style="background:#ffc;" |215 || 29.03.1972 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|СССР}}|ръб|20п|link=СССР|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] || Д || София || || |- style="background:#cfc;" |X || 16.04.1972 || 3:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Полша}}|ръб|20п|link=Полша|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Д || [[Стара Загора]] || Кв. ОИ 1972 || |- style="background:#fcc;" |X || 07.05.1972 || 0:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Полша}}|ръб|20п|link=Полша|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Г || [[Варшава]] || Кв. ОИ 1972 || |- style="background:#ffc;" |Х || 31.05.1972 || 3:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Испания}}|ръб|20п|link=Испания|]] [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]] (ам.) || Г || [[Бургос]] || Кв. ОИ 1972 || |- style="background:#fcc;" |216 || 07.06.1972 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|СССР}}|ръб|20п|link=СССР|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] || Г || [[Москва]] || || |- style="background:#ffc;" |217 || 21.06.1972 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Италия}}|ръб|20п|link=Италия|]] [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |218 || 11.10.1972 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|SFR Yugoslavia}}|ръб|20п|link=SFR Yugoslavia|]] [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]] || Д || София || || |- style="background:#cfc;" |219 || 18.10.1972 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Северна Ирландия}}|ръб|20п|link=Северна Ирландия|]] [[Национален отбор по футбол на Северна Ирландия|Северна Ирландия]] || Д || [[София]] || Кв. [[Световно първенство по футбол 1974|СП 1974]] || Първа среща срещу Северна Ирландия |- style="background:#cfc;" |220 || 19.11.1972 || 4:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Кипър}}|ръб|20п|link=Кипър|]] [[Национален отбор по футбол на Кипър|Кипър]] || Г || [[Никозия]] || Кв. СП 1974 || Първа среща срещу Кипър |- style="background:#cfc;" |221 || 28 януари 1973 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Кипър}}|ръб|20п|link=Кипър|]] [[Национален отбор по футбол на Кипър|Кипър]] || Г || Никозия || || |- style="background:#ffc;" |222 || 31 януари 1973 || 2:2 || [[Файл:Flag of Greece (1822-1978).svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] || Г || [[Атина]] || || |- style="background:#cfc;" |223 || 04.02.1973 || 4:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Индонезия}}|ръб|20п|link=Индонезия|]] [[Национален отбор по футбол на Индонезия|Индонезия]] || Г || [[Джакарта]] || || Първа среща срещу Индонезия |- style="background:#cfc;" |224 || 08.02.1973 || 5:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Нова Каледония}}|ръб|20п|link=Нова Каледония|]] [[Национален отбор по футбол на Нова Каледония|Нова Каледония]] || Г || [[Нумея]] || || Първа среща срещу Нова Каледония |- style="background:#ffc;" |225 || 14.02.1973 || 2:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Австралия}}|ръб|20п|link=Австралия|]] [[Национален отбор по футбол на Австралия|Австралия]] || Г || [[Сидни]] || || Първа среща срещу Австралия |- style="background:#cfc;" |226 || 16.02.1973 || 3:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Австралия}}|ръб|20п|link=Австралия|]] [[Национален отбор по футбол на Австралия|Австралия]] || Г || [[Аделаида]] || || |- style="background:#cfc;" |227 || 18.02.1973 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Австралия}}|ръб|20п|link=Австралия|]] [[Национален отбор по футбол на Австралия|Австралия]] || Г || [[Мелбърн]] || || |- style="background:#cfc;" |228 || 28.03.1973 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|СССР}}|ръб|20п|link=СССР|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] || Д || [[Пловдив]] || || |- style="background:#fcc;" |229 || 18.04.1973 || 2:5 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Турция}}|ръб|20п|link=Турция|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] || Г || [[Измир]] || [[Балканска национална купа|БК 1976]] || |- style="background:#cfc;" |230 || 02.05.1973 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Португалия}}|ръб|20п|link=Португалия|]] [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]] || Д || [[София]] || Кв. СП 1974 || |- style="background:#fcc;" |231 || 12.05.1973 || 0:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ФРГ}}|ръб|20п|link=ФРГ|]] [[Национален отбор по футбол на ФРГ|ФРГ]] || Г || [[Хамбург]] || || |- style="background:#fcc;" |232 || 19.08.1973 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Полша}}|ръб|20п|link=Полша|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Д || [[Варна]] || || |- style="background:#ffc;" |233 || 26.09.1973 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Северна Ирландия}}|ръб|20п|link=Северна Ирландия|]] [[Национален отбор по футбол на Северна Ирландия|Северна Ирландия]] || * || [[Шефийлд]] || Кв. СП 1974 || |- style="background:#ffc;" |234 || 13.10.1973 || 2:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Португалия}}|ръб|20п|link=Португалия|]] [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]] || Г || [[Лисабон]] || Кв. СП 1974 || |- style="background:#cfc;" |235 || 18.11.1973 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Кипър}}|ръб|20п|link=Кипър|]] [[Национален отбор по футбол на Кипър|Кипър]] || Д || [[София]] || Кв. СП 1974 || |- style="background:#cfc;" |236 || 06.02.1974 || 4:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Кипър}}|ръб|20п|link=Кипър|]] [[Национален отбор по футбол на Кипър|Кипър]] || Г || [[Морфу]] || || |- style="background:#cfc;" |237 || 08.02.1974 || 3:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Кувейт}}|ръб|20п|link=Кувейт|]] [[Национален отбор по футбол на Кувейт|Кувейт]] || Г || [[Ел-Кувейт]] || || Първа среща срещу Кувейт |- style="background:#cfc;" |238 || 10.02.1974 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Кувейт}}|ръб|20п|link=Кувейт|]] [[Национален отбор по футбол на Кувейт|Кувейт]] || Г || Ел-Кувейт || || |- style="background:#fcc;" |239 || 31.03.1974 || 1:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Унгария}}|ръб|20п|link=Унгария|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || Г || [[Залаегерсег]] || || |- style="background:#fcc;" |240 || 13.04.1974 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Чехословакия}}|ръб|20п|link=Чехословакия|]] [[Национален отбор по футбол на Чехословакия|Чехословакия]] || Д || [[Пловдив]] || || |- style="background:#fcc;" |241 || 14.04.1974 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Бразилия}}|ръб|20п|link=Бразилия|]] [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] || Г || [[Рио де Жанейро]] || || |- style="background:#cfc;" |242 || 08.05.1974 || 5:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Турция}}|ръб|20п|link=Турция|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] || Д || [[София]] || БК 1976 || |- style="background:#cfc;" |243 || 25.05.1974 || 6:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|КНДР}}|ръб|20п|link=КНДР|]] [[Национален отбор по футбол на КНДР|КНДР]] || Д || София || || Първа среща срещу КНДР |- style="background:#fcc;" |244 || 01.06.1974 || 0:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Англия}}|ръб|20п|link=Англия|]] [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#ffc;" |245 || 15.06.1974 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Швеция}}|ръб|20п|link=Швеция|]] [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] || * || [[Дюселдорф]] || [[Световно първенство по футбол 1974|СП 1974 – група]] || |- style="background:#ffc;" |246 || 19.06.1974 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Уругвай}}|ръб|20п|link=Уругвай|]] [[Национален отбор по футбол на Уругвай|Уругвай]] || * || [[Хановер]] || СП 1974 – група || Първа среща срещу Уругвай |- style="background:#fcc;" |247 || 23.06.1974 || 1:4 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Холандия}}|ръб|20п|link=Холандия|]] [[Национален отбор по футбол на Холандия|Холандия]] || * || [[Дортмунд]] || СП 1974 – група || |- style="background:#ffc;" |248 || 25.09.1974 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#ffc;" |249 || 13.10.1974 || 3:3 || [[Файл:Flag of Greece (1822-1978).svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] || Д || София || Кв. [[Европейско първенство по футбол 1976|ЕП 1976]] || |- style="background:#ffc;" |250 || 10.11.1974 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Унгария}}|ръб|20п|link=Унгария|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#fcc;" |251 || 18.12.1974 || 1:2 || [[Файл:Flag of Greece (1822-1978).svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] || Г || [[Атина]] || Кв. ЕП 1976 || |- style="background:#ffc;" |252 || 29.12.1974 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Италия}}|ръб|20п|link=Италия|]] [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] || Г || [[Генуа]] || || |- style="background:#ffc;" |253 || 26.03.1975 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ГДР}}|ръб|20п|link=ГДР|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Г || [[Берлин]] || || |- style="background:#ffc;" |254 || 27.04.1975 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ФРГ}}|ръб|20п|link=ФРГ|]] [[Национален отбор по футбол на ФРГ|ФРГ]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 1976 || |- style="background:#fcc;" |X || 07.05.1975 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Унгария}}|ръб|20п|link=Унгария|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || Г || [[Будапеща]] || Кв. [[Летни олимпийски игри 1976|ОИ 1976]] || |- style="background:#cfc;" |X || 07.06.1975 || 4:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Унгария}}|ръб|20п|link=Унгария|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || Д || [[София]] || Кв. ОИ 1976 || |- style="background:#cfc;" |255 || 11.06.1975 || 5:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Малта}}|ръб|20п|link=Малта|]] [[Национален отбор по футбол на Малта|Малта]] || Д || София || Кв. ЕП 1976 || Първа среща срещу Малта |- style="background:#cfc;" |X || 24.09.1975 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Турция}}|ръб|20п|link=Турция|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] (ам.) || Г || [[Измир]] || Кв. ОИ 1976 || |- style="background:#fcc;" |Х || 08.10.1975 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Испания}}|ръб|20п|link=Испания|]] [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]] (ам.) || Г || [[Аликанте]] || Кв. ОИ 1976 || |- style="background:#ffc;" |Х || 12.11.1975 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Испания}}|ръб|20п|link=Испания|]] [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]] (ам.) || Д || [[София]] || Кв. ОИ 1976 || |- style="background:#fcc;" |256 || 19.11.1975 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ФРГ}}|ръб|20п|link=ФРГ|]] [[Национален отбор по футбол на ФРГ|ФРГ]] || Г || [[Щутгарт]] || Кв. ЕП 1976 || |- style="background:#cfc;" |257 || 21.12.1975 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Малта}}|ръб|20п|link=Малта|]] [[Национален отбор по футбол на Малта|Малта]] || Г || [[Ла Валета]] || Кв. ЕП 1976 || |- style="background:#cfc;" |258 || 25 януари 1976 || 3:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Япония}}|ръб|20п|link=Япония|]] [[Национален отбор по футбол на Япония|Япония]] || Г || [[Токио]] || || Първа среща срещу Япония |- style="background:#ffc;" |259 || 28 януари 1976 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Япония}}|ръб|20п|link=Япония|]] [[Национален отбор по футбол на Япония|Япония]] || Г || [[Осака]] || || |- style="background:#cfc;" |260 || 01.02.1976 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Япония}}|ръб|20п|link=Япония|]] [[Национален отбор по футбол на Япония|Япония]] || Г || [[Токио]] || || |- style="background:#fcc;" |261 || 24.03.1976 || 0:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|СССР}}|ръб|20п|link=СССР|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |X || 14.04.1976 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Турция}}|ръб|20п|link=Турция|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] (ам.) || Д || [[Стара Загора]] || Кв. ОИ 1976 || |- style="background:#cfc;" |262 || 05.05.1976 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|КНДР}}|ръб|20п|link=КНДР|]] [[Национален отбор по футбол на КНДР|КНДР]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |263 || 12.05.1976 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Д || [[Велико Търново]] || БК 1976 || |- style="background:#ffc;" |264 || 17.08.1976 || 2:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Швейцария}}|ръб|20п|link=Швейцария|]] [[Национален отбор по футбол на Швейцария|Швейцария]] || Г || [[Люцерн]] || || Първа среща срещу Швейцария |- style="background:#ffc;" |265 || 22.09.1976 || 2:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Турция}}|ръб|20п|link=Турция|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#ffc;" |266 || 09.10.1976 || 2:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Франция}}|ръб|20п|link=Франция|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || Д || София || Кв. [[Световно първенство по футбол 1978|СП 1978]] || |- style="background:#fcc;" |267 || 27.10.1976 || 0:4 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ГДР}}|ръб|20п|link=ГДР|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Д || [[Сливен]] || || |- style="background:#fcc;" |268 || 28.11.1976 || 2:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Г || [[Букурещ]] || БК 1976 || Носители на Балканската купа за втори път |- style="background:#ffc;" |269 || 11 януари 1977 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Алжир}}|ръб|20п|link=Алжир|]] [[Национален отбор по футбол на Алжир|Алжир]] || Г || [[Алжир (град)|Алжир]] || || |- style="background:#fcc;" |270 || 23 януари 1977 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Бразилия}}|ръб|20п|link=Бразилия|]] [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] || Г || [[Сао Пауло]] || || |- style="background:#cfc;" |271 || 30 януари 1977 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Кипър}}|ръб|20п|link=Кипър|]] [[Национален отбор по футбол на Кипър|Кипър]] || Г || [[Никозия]] || || |- style="background:#fcc;" |272 || 16.02.1977 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Турция}}|ръб|20п|link=Турция|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] || Г || [[Истанбул]] || [[Балканска национална купа|БК 1980]] || |- style="background:#cfc;" |273 || 13.04.1977 || 3:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Дания}}|ръб|20п|link=Дания|]] [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |274 || 01.06.1977 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Ирландия}}|ръб|20п|link=Ирландия|]] [[Национален отбор по футбол на Република Ирландия|Република Ирландия]] || Д || София || Кв. СП 1978 || |- style="background:#cfc;" |275 || 21.09.1977 || 3:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Турция}}|ръб|20п|link=Турция|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] || Д || [[София]] || БК 1980 || |- style="background:#ffc;" |276 || 12.10.1977 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Ирландия}}|ръб|20п|link=Ирландия|]] [[Национален отбор по футбол на Република Ирландия|Република Ирландия]] || Г || [[Дъблин]] || Кв. СП 1978 || |- style="background:#ffc;" |277 || 26.10.1977 || 0:0 || [[Файл:Flag of Greece (1822-1978).svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#fcc;" |278 || 16.11.1977 || 1:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Франция}}|ръб|20п|link=Франция|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || Г || [[Париж]] || Кв. СП 1978 || |- style="background:#fcc;" |279 || 22.02.1978 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Шотландия}}|ръб|20п|link=Шотландия|]] [[Национален отбор по футбол на Шотландия|Шотландия]] || Г || [[Глазгоу]] || || Първа среща срещу Шотландия |- style="background:#fcc;" |280 || 29.03.1978 || 1:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Аржентина}}|ръб|20п|link=Аржентина|]] [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]] || Г || [[Буенос Айрес]] || || |- style="background:#ffc;" |281 || 01.04.1978 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Перу}}|ръб|20п|link=Перу|]] [[Национален отбор по футбол на Перу|Перу]] || Г || [[Лима]] || || |- style="background:#fcc;" |282 || 05.04.1978 || 0:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Мексико}}|ръб|20п|link=Мексико|]] [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]] || Г || [[Гуадалахара]] || || |- style="background:#ffc;" |283 || 23.04.1978 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Чехословакия}}|ръб|20п|link=Чехословакия|]] [[Национален отбор по футбол на Чехословакия|Чехословакия]] || Г || [[Бърно]] || || |- style="background:#fcc;" |284 || 26.04.1978 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Полша}}|ръб|20п|link=Полша|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Г || [[Варшава]] || || |- style="background:#ffc;" |285 || 26.04.1978 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Иран}}|ръб|20п|link=Иран|]] [[Национален отбор по футбол на Иран|Иран]] || Г || [[Техеран]] || || Първа среща срещу Иран |- style="background:#fcc;" |286 || 03.05.1978 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Г || [[Букурещ]] || БК 1980 || |- style="background:#ffc;" |287 || 31.05.1978 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Д || [[София]] || БК 1980 || |- style="background:#cfc;" |288 || 04.08.1978 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Д || [[Варна]] || || |- style="background:#ffc;" |289 || 30.08.1978 || 2:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ГДР}}|ръб|20п|link=ГДР|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Г || [[Ерфурт]] || || |- style="background:#fcc;" |290 || 20.09.1978 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Италия}}|ръб|20п|link=Италия|]] [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] || Г || [[Торино]] || || |- style="background:#ffc;" |291 || 11.10.1978 || 2:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Дания}}|ръб|20п|link=Дания|]] [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] || Г || [[Копенхаген]] || Кв. [[Европейско първенство по футбол 1980|ЕП 1980]] || |- style="background:#fcc;" |292 || 29.11.1978 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Северна Ирландия}}|ръб|20п|link=Северна Ирландия|]] [[Национален отбор по футбол на Северна Ирландия|Северна Ирландия]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 1980 || |- style="background:#cfc;" |293 || 16 януари 1979 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Кипър}}|ръб|20п|link=Кипър|]] [[Национален отбор по футбол на Кипър|Кипър]] || Г || [[Ларнака]] || || |- style="background:#ffc;" |294 || 07.02.1979 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Д || [[Дупница]] || || |- style="background:#cfc;" |295 || 14.02.1979 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Д || [[Благоевград]] || || |- style="background:#cfc;" |296 || 26.02.1979 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ГДР}}|ръб|20п|link=ГДР|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Д || [[Бургас]] || || |- style="background:#fcc;" |297 || 28.03.1979 || 1:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|СССР}}|ръб|20п|link=СССР|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] || Г || [[Симферопол]] || || |- style="background:#cfc;" |X || 18.04.1079 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Чехословакия}}|ръб|20п|link=Чехословакия|]] [[Национален отбор по футбол на Чехословакия|Чехословакия]] (ол.) || Д || [[Бургас]] || Кв. [[Летни олимпийски игри 1980|ОИ 1980]] || |- style="background:#fcc;" |298 || 25.04.1979 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Аржентина}}|ръб|20п|link=Аржентина|]] [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]] || Г || [[Буенос Айрес]] || || |- style="background:#ffc;" |X || 28.04.1979 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|СССР}}|ръб|20п|link=СССР|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] (ол.) || Д || [[Плевен]] || || |- style="background:#fcc;" |299 || 02.05.1979 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Северна Ирландия}}|ръб|20п|link=Северна Ирландия|]] [[Национален отбор по футбол на Северна Ирландия|Северна Ирландия]] || Г || [[Белфаст]] || Кв. ЕП 1980 || |- style="background:#fcc;" |X || 05.05.1979 || 0:4 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Чехословакия}}|ръб|20п|link=Чехословакия|]] [[Национален отбор по футбол на Чехословакия|Чехословакия]] (ол.) || Г || [[Бърно]] || Кв. ОИ 1980 || |- style="background:#cfc;" |300 || 19.05.1979 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Ирландия}}|ръб|20п|link=Ирландия|]] [[Национален отбор по футбол на Република Ирландия|Република Ирландия]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 1980 || |- style="background:#fcc;" |301 || 06.06.1979 || 0:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Англия}}|ръб|20п|link=Англия|]] [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] || Д || София || Кв. ЕП 1980 || |- style="background:#cfc;" |X || 26.09.1979 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Унгария}}|ръб|20п|link=Унгария|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] (ол.) || Д || [[София]] || || |- style="background:#fcc;" |302 || 17.10.1979 || 0:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Ирландия}}|ръб|20п|link=Ирландия|]] [[Национален отбор по футбол на Република Ирландия|Република Ирландия]] || Г || [[Дъблин]] || Кв. ЕП 1980 || |- style="background:#cfc;" |303 || 31.10.1979 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Дания}}|ръб|20п|link=Дания|]] [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 1980 || |- style="background:#fcc;" |304 || 22.11.1979 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Англия}}|ръб|20п|link=Англия|]] [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] || Г || [[Лондон]] || Кв. ЕП 1980 || |} == 1980 – 1989 == {| class="wikitable" style="width:100%;" |- style="background:#abcdef;" ! No. ! Дата ! Резултат ! Съперник ! ! Град ! Повод ! Забележка |- style="background:#ffc;" |305 || 08.03.1980 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Кувейт}}|ръб|20п|link=Кувейт|]] [[Национален отбор по футбол на Кувейт|Кувейт]] || Г || [[Ел-Кувейт]] || || |- style="background:#fcc;" |306 || 26.03.1980 || 1:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|СССР}}|ръб|20п|link=СССР|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |X || 02.04.1980 || 4:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Унгария}}|ръб|20п|link=Унгария|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] (ол.) || Д || [[Кюстендил]] || || |- style="background:#ffc;" |307 || 14.05.1980 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Гърция}}|ръб|20п|link=Гърция|]] [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] || Г || [[Атина]] || || |- style="background:#fcc;" |308 || 22.05.1980 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Норвегия}}|ръб|20п|link=Норвегия|]] [[Национален отбор по футбол на Норвегия|Норвегия]] || Г || [[Осло]] || || |- style="background:#cfc;" |309 || 04.06.1980 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Финландия}}|ръб|20п|link=Финландия|]] [[Национален отбор по футбол на Финландия|Финландия]] || Г || [[Хелзинки]] || Кв. [[Световно първенство по футбол 1982|СП 1982]] || |- style="background:#fcc;" |310 || 10.09.1980 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Д || [[Варна]] || || |- style="background:#fcc;" |311 || 24.09.1980 || 2:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Швеция}}|ръб|20п|link=Швеция|]] [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] || Д || [[Бургас]] || || |- style="background:#fcc;" |312 || 09.10.1980 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Аржентина}}|ръб|20п|link=Аржентина|]] [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]] || Г || [[Буенос Айрес]] || || |- style="background:#cfc;" |313 || 19.10.1980 || 2:1 || [[Файл:Flag of Albania (1946-1992).svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Албания|Албания]] || Д || [[София]] || Кв. СП 1982 || |- style="background:#fcc;" |314 || 03.12.1980 || 1:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ФРГ}}|ръб|20п|link=ФРГ|]] [[Национален отбор по футбол на ФРГ|ФРГ]] || Д || София || Кв. СП 1982 || |- style="background:#ffc;" |315 || 20.01.1981 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Мексико}}|ръб|20п|link=Мексико|]] [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]] || Г || [[Мексико сити]] || || |- style="background:#cfc;" |316 || 27.01.1981 || 3:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Еквадор}}|ръб|20п|link=Еквадор|]] [[Национален отбор по футбол на Еквадор|Еквадор]] || Г || [[Кито]] || || |- style="background:#cfc;" |317 || 01.02.1981 || 3:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Боливия}}|ръб|20п|link=Боливия|]] [[Национален отбор по футбол на Боливия|Боливия]] || Г || [[Ла Пас]] || || |- style="background:#cfc;" |318 || 11.02.1981 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Перу}}|ръб|20п|link=Перу|]] [[Национален отбор по футбол на Перу|Перу]] || Г || [[Лима]] || || |- style="background:#fcc;" |319 || 25.03.1981 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|SFR Yugoslavia}}|ръб|20п|link=SFR Yugoslavia|]] [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]] || Г || [[Суботица]] || || |- style="background:#ffc;" |320 || 15.04.1981 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Португалия}}|ръб|20п|link=Португалия|]] [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]] || Г || [[Порто]] || || |- style="background:#cfc;" |321 || 29.04.1981 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Норвегия}}|ръб|20п|link=Норвегия|]] [[Национален отбор по футбол на Норвегия|Норвегия]] || Д || [[Плевен]] || || |- style="background:#cfc;" |322 || 13.05.1981 || 4:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Финландия}}|ръб|20п|link=Финландия|]] [[Национален отбор по футбол на Финландия|Финландия]] || Д || [[София]] || Кв. СП 1982 || |- style="background:#fcc;" |323 || 28.05.1981 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Австрия}}|ръб|20п|link=Австрия|]] [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]] || Г || [[Виена]] || Кв. СП 1982 || |- style="background:#fcc;" |324 || 12.08.1981 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Швеция}}|ръб|20п|link=Швеция|]] [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] || Г || [[Удевала]] || || |- style="background:#cfc;" |325 || 09.09.1981 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Г || [[Букурещ]] || || |- style="background:#fcc;" |326 || 23.09.1981 || 2:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Италия}}|ръб|20п|link=Италия|]] [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] || Г || [[Болоня]] || || |- style="background:#cfc;" |327 || 14.10.1981 || 2:0 || [[Файл:Flag of Albania (1946-1992).svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Албания|Албания]] || Г || [[Тирана]] || Кв. СП 1982 || |- style="background:#fcc;" |328 || 28.10.1981 || 0:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Бразилия}}|ръб|20п|link=Бразилия|]] [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] || Г || [[Порто Алегре]] || || |- style="background:#ffc;" |329 || 11.11.1981 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Австрия}}|ръб|20п|link=Австрия|]] [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]] || Д || [[София]] || Кв. СП 1982 || |- style="background:#fcc;" |330 || 22.11.1981 || 0:4 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ФРГ}}|ръб|20п|link=ФРГ|]] [[Национален отбор по футбол на ФРГ|ФРГ]] || Г || [[Дюселдорф]] || Кв. СП 1982 || |- style="background:#cfc;" |331 || 16.12.1981 || 5:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Португалия}}|ръб|20п|link=Португалия|]] [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#fcc;" |332 || 14.04.1982 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Д || [[Русе]] || || |- style="background:#fcc;" |333 || 28.04.1982 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Белгия}}|ръб|20п|link=Белгия|]] [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]] || Г || [[Брюксел]] || || |- style="background:#fcc;" |334 || 05.05.1982 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Аржентина}}|ръб|20п|link=Аржентина|]] [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]] || Г || [[Буенос Айрес]] || || |- style="background:#ffc;" |335 || 15.05.1982 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Франция}}|ръб|20п|link=Франция|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || Г || [[Лион]] || || |- style="background:#fcc;" |336 || 07.09.1982 || 2:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Швейцария}}|ръб|20п|link=Швейцария|]] [[Национален отбор по футбол на Швейцария|Швейцария]] || Г || [[Санкт Гален]] || || |- style="background:#ffc;" |337 || 22.09.1982 || 2:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ГДР}}|ръб|20п|link=ГДР|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Д || [[Бургас]] || || |- style="background:#fcc;" |338 || 12.10.1982 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Г || [[Букурещ]] || || |- style="background:#cfc;" |339 || 14.10.1982 || 7:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Малта}}|ръб|20п|link=Малта|]] [[Национален отбор по футбол на Малта|Малта]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#ffc;" |340 || 27.10.1982 || 2:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Норвегия}}|ръб|20п|link=Норвегия|]] [[Национален отбор по футбол на Норвегия|Норвегия]] || Д || София || Кв. [[Европейско първенство по футбол 1984|ЕП 1984]] || |- style="background:#cfc;" |X || 16.11.1982 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ГДР}}|ръб|20п|link=ГДР|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] (ол.) || Д || [[Бургас]] || || |- style="background:#fcc;" |341 || 17.11.1982 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|SFR Yugoslavia}}|ръб|20п|link=SFR Yugoslavia|]] [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 1984 || |- style="background:#cfc;" |342 || 22.12.1982 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Турция}}|ръб|20п|link=Турция|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] || Г || [[Истанбул]] || || |- style="background:#ffc;" |343 || 26.12.1982 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Малта}}|ръб|20п|link=Малта|]] [[Национален отбор по футбол на Малта|Малта]] || Г || [[Ла Валета]] || || |- style="background:#cfc;" |344 || 28.12.1982 || 7:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Малта}}|ръб|20п|link=Малта|]] [[Национален отбор по футбол на Малта|Малта]] || Г || Ла Валета || || |- style="background:#ffc;" |345 || 07.03.1983 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Швейцария}}|ръб|20п|link=Швейцария|]] [[Национален отбор по футбол на Швейцария|Швейцария]] || Д || [[Варна]] || || |- style="background:#cfc;" |X || 09.03.1983 || 3:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] (ол.) || Д || [[Русе]] || || |- style="background:#fcc;" |346 || 23.03.1983 || 1:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Полша}}|ръб|20п|link=Полша|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Г || [[Лодз]] || || |- style="background:#ffc;" |X || 23.03.1983 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Унгария}}|ръб|20п|link=Унгария|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] (ол.) || Д || [[Велико Търново]] || Кв. [[Летни олимпийски игри 1984|ОИ 1984]] || |- style="background:#fcc;" |347 || 13.04.1983 || 0:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ГДР}}|ръб|20п|link=ГДР|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Г || [[Гера]] || || |- style="background:#fcc;" |348 || 27.04.1983 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Уелс}}|ръб|20п|link=Уелс|]] [[Национален отбор по футбол на Уелс|Уелс]] || Г || [[Рексъм]] || Кв. ЕП 1984 || Първа среща срещу Уелс |- style="background:#cfc;" |349 || 04.05.1983 || 5:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Куба}}|ръб|20п|link=Куба|]] [[Национален отбор по футбол на Куба|Куба]] || Д || [[София]] || || Първа среща срещу Куба |- style="background:#ffc;" |X || 18.05.1983 || 2:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|СССР}}|ръб|20п|link=СССР|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] (ол.) || Д || [[Пловдив]] || Кв. ОИ 1984 || |- style="background:#cfc;" |350 || 08.08.1983 || 3:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Алжир}}|ръб|20п|link=Алжир|]] [[Национален отбор по футбол на Алжир|Алжир]] || * || [[Париж]] || || |- style="background:#cfc;" |351 || 31.08.1983 || 3:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Гърция}}|ръб|20п|link=Гърция|]] [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] || Г || [[Атина]] || || |- style="background:#cfc;" |352 || 07.09.1983 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Норвегия}}|ръб|20п|link=Норвегия|]] [[Национален отбор по футбол на Норвегия|Норвегия]] || Г || [[Осло]] || Кв. ЕП 1984 || |- style="background:#cfc;" |X || 21.09.1983 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ГДР}}|ръб|20п|link=ГДР|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] (ол.) || Г || [[Нойбранденбург]] || || |- style="background:#ffc;" |X || 12.10.1983 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|СССР}}|ръб|20п|link=СССР|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] (ол.) || Г || [[Москва]] || Кв. ОИ 1984 || |- style="background:#cfc;" |353 || 26.10.1983 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Чехословакия}}|ръб|20п|link=Чехословакия|]] [[Национален отбор по футбол на Чехословакия|Чехословакия]] || Г || [[Прага]] || || |- style="background:#cfc;" |354 || 16.11.1983 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Уелс}}|ръб|20п|link=Уелс|]] [[Национален отбор по футбол на Уелс|Уелс]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 1984 || |- style="background:#fcc;" |355 || 21.12.1983 || 2:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|SFR Yugoslavia}}|ръб|20п|link=SFR Yugoslavia|]] [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]] || Г || [[Сплит]] || Кв. ЕП 1984 || |- style="background:#ffc;" |356 || 04.02.1984 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Мароко}}|ръб|20п|link=Мароко|]] [[Национален отбор по футбол на Мароко|Мароко]] || Г || [[Казабланка]] || || |- style="background:#fcc;" |357 || 15.02.1984 || 2:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ФРГ}}|ръб|20п|link=ФРГ|]] [[Национален отбор по футбол на ФРГ|ФРГ]] || Д || [[Варна]] || || |- style="background:#ffc;" |X || 28.03.1984 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Гърция}}|ръб|20п|link=Гърция|]] [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] (ам.) || Д || [[Сливен]] || Кв. ОИ 1984 || |- style="background:#ffc;" |358 || 02.04.1984 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Кувейт}}|ръб|20п|link=Кувейт|]] [[Национален отбор по футбол на Кувейт|Кувейт]] || Г || [[Ел-Кувейт]] || || |- style="background:#ffc;" |Х || 11.04.1984 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Унгария}}|ръб|20п|link=Унгария|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] (ол.) || Г || [[Будапеща]] || Кв. ОИ 1984 || |- style="background:#cfc;" |X || 25.04.1984 || 3:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Гърция}}|ръб|20п|link=Гърция|]] [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] (ам.) || Г || [[Атина]] || Кв. ОИ 1984 || |- style="background:#ffc;" |359 || 08.06.1984 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Дания}}|ръб|20п|link=Дания|]] [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] || Г || [[Копенхаген]] || || |- style="background:#fcc;" |360 || 06.09.1984 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Португалия}}|ръб|20п|link=Португалия|]] [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]] || Г || [[Лисабон]] || || |- style="background:#ffc;" |361 || 29.09.1984 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|SFR Yugoslavia}}|ръб|20п|link=SFR Yugoslavia|]] [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]] || Г || [[Белград]] || Кв. [[Световно първенство по футбол 1986|СП 1986]] || |- style="background:#ffc;" |362 || 16.10.1984 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Турция}}|ръб|20п|link=Турция|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] || Г || [[Истанбул]] || || |- style="background:#fcc;" |363 || 21.11.1984 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Франция}}|ръб|20п|link=Франция|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || Г || [[Париж]] || Кв. СП 1986 || |- style="background:#cfc;" |364 || 05.12.1984 || 4:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Люксембург}}|ръб|20п|link=Люксембург|]] [[Национален отбор по футбол на Люксембург|Люксембург]] || Д || [[София]] || Кв. СП 1986 || |- style="background:#cfc;" |365 || 05.02.1985 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Швейцария}}|ръб|20п|link=Швейцария|]] [[Национален отбор по футбол на Швейцария|Швейцария]] || * || [[Керетаро]] || || |- style="background:#ffc;" |366 || 07.02.1985 || 2:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Полша}}|ръб|20п|link=Полша|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || * || Керетаро || || |- style="background:#cfc;" |367 || 06.04.1985 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ГДР}}|ръб|20п|link=ГДР|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Д || [[София]] || Кв. СП 1986 || |- style="background:#fcc;" |368 || 17.04.1985 || 1:4 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ФРГ}}|ръб|20п|link=ФРГ|]] [[Национален отбор по футбол на ФРГ|ФРГ]] || Г || [[Аугсбург]] || || |- style="background:#cfc;" |369 || 02.05.1985 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Франция}}|ръб|20п|link=Франция|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || Д || [[София]] || Кв. СП 1986 || |- style="background:#cfc;" |360 || 01.06.1985 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|SFR Yugoslavia}}|ръб|20п|link=SFR Yugoslavia|]] [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]] || Д || София || Кв. СП 1986 || |- style="background:#ffc;" |361 || 27.08.1985 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Мексико}}|ръб|20п|link=Мексико|]] [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]] || * || [[Лос Анжелис]] || || |- style="background:#fcc;" |362 || 04.09.1985 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Холандия}}|ръб|20п|link=Холандия|]] [[Национален отбор по футбол на Холандия|Холандия]] || Г || [[Хееренвеен]] || || |- style="background:#cfc;" |363 || 25.09.1985 || 3:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Люксембург}}|ръб|20п|link=Люксембург|]] [[Национален отбор по футбол на Люксембург|Люксембург]] || Г || [[Люксембург (град)|Люксембург]] || Кв. СП 1986 || |- style="background:#cfc;" |364 || 16.10.1985 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Гърция}}|ръб|20п|link=Гърция|]] [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] || Г || [[Солун]] || || |- style="background:#fcc;" |365 || 30.10.1985 || 1:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Унгария}}|ръб|20п|link=Унгария|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] „Б“ || Г || [[Печ (Унгария)|Печ]] || || |- style="background:#fcc;" |366 || 16.11.1985 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ГДР}}|ръб|20п|link=ГДР|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Г || [[Гера]] || Кв. СП 1986 || |- style="background:#fcc;" |367 || 18.12.1985 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Испания}}|ръб|20п|link=Испания|]] [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]] || Г || [[Валенсия]] || || |- style="background:#fcc;" |368 || 09.02.1986 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ГДР}}|ръб|20п|link=ГДР|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || * || [[Керетаро]] || || |- style="background:#ffc;" |369 || 19.02.1986 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Мароко}}|ръб|20п|link=Мароко|]] [[Национален отбор по футбол на Мароко|Мароко]] || Г || [[Рабат]] || || |- style="background:#cfc;" |370 || 09.04.1986 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Дания}}|ръб|20п|link=Дания|]] [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#fcc;" |371 || 23.04.1986 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Белгия}}|ръб|20п|link=Белгия|]] [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]] || Г || [[Брюксел]] || || |- style="background:#cfc;" |372 || 30.04.1986 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|КНДР}}|ръб|20п|link=КНДР|]] [[Национален отбор по футбол на КНДР|КНДР]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#ffc;" |373 || 31.05.1986 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Италия}}|ръб|20п|link=Италия|]] [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] || * || [[Мексико сити]] || [[Световно първенство по футбол 1986|СП 1986 – група]] || |- style="background:#ffc;" |374 || 06.06.1986 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Южна Корея}}|ръб|20п|link=Южна Корея|]] [[Национален отбор по футбол на Република Корея|Република Корея]] || * || [[Мексико сити]] || СП 1986 – група || Първа среща срещу Република Корея |- style="background:#fcc;" |375 || 10.06.1986 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Аржентина}}|ръб|20п|link=Аржентина|]] [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]] || * || Мексико сити || СП 1986 – група || |- style="background:#fcc;" |376 || 15.06.1986 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Мексико}}|ръб|20п|link=Мексико|]] [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]] || Г || [[Мексико сити]] || СП 1986 – 1/8 финал || |- style="background:#ffc;" |377 || 10.09.1986 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Шотландия}}|ръб|20п|link=Шотландия|]] [[Национален отбор по футбол на Шотландия|Шотландия]] || Г || [[Глазгоу]] || Кв. [[Европейско първенство по футбол 1988|ЕП 1988]] || |- style="background:#ffc;" |378 || 29.10.1986 || 3:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Тунис}}|ръб|20п|link=Тунис|]] [[Национален отбор по футбол на Тунис|Тунис]] || Г || [[Тунис (град)|Тунис]] || || |- style="background:#ffc;" |379 || 19.11.1986 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Белгия}}|ръб|20п|link=Белгия|]] [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]] || Г || [[Брюксел]] || Кв. ЕП 1988 || |- style="background:#cfc;" |380 || 01.04.1987 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Ирландия}}|ръб|20п|link=Ирландия|]] [[Национален отбор по футбол на Република Ирландия|Република Ирландия]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 1988 || |- style="background:#cfc;" |381 || 30.04.1987 || 4:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Люксембург}}|ръб|20п|link=Люксембург|]] [[Национален отбор по футбол на Люксембург|Люксембург]] || Г || [[Люксембург (град)|Люксембург]] || Кв. ЕП 1988 || |- style="background:#cfc;" |382 || 20.05.1987 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Люксембург}}|ръб|20п|link=Люксембург|]] [[Национален отбор по футбол на Люксембург|Люксембург]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 1988 || |- style="background:#cfc;" |383 || 23.09.1987 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Белгия}}|ръб|20п|link=Белгия|]] [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]] || Д || София || Кв. ЕП 1988 || |- style="background:#fcc;" |384 || 14.10.1987 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Ирландия}}|ръб|20п|link=Ирландия|]] [[Национален отбор по футбол на Република Ирландия|Република Ирландия]] || Г || [[Дъблин]] || Кв. ЕП 1988 || |- style="background:#fcc;" |385 || 11.11.1987 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Шотландия}}|ръб|20п|link=Шотландия|]] [[Национален отбор по футбол на Шотландия|Шотландия]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 1988 || |- style="background:#cfc;" |386 || 21 януари 1988 || 3:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ОАЕ}}|ръб|20п|link=ОАЕ|]] [[Национален отбор по футбол на ОАЕ|ОАЕ]] || Г || [[Доха]] || || |- style="background:#cfc;" |387 || 23 януари 1988 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ОАЕ}}|ръб|20п|link=ОАЕ|]] [[Национален отбор по футбол на ОАЕ|ОАЕ]] || Г || [[Дубай]] || || |- style="background:#cfc;" |388 || 26 януари 1988 || 3:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ОАЕ}}|ръб|20п|link=ОАЕ|]] [[Национален отбор по футбол на ОАЕ|ОАЕ]] || Г || Дубай || || |- style="background:#fcc;" |389 || 29 януари 1988 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Египет}}|ръб|20п|link=Египет|]] [[Национален отбор по футбол на Египет|Египет]] || Г || [[Кайро]] || || |- style="background:#cfc;" |390 || 23.03.1988 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Чехословакия}}|ръб|20п|link=Чехословакия|]] [[Национален отбор по футбол на Чехословакия|Чехословакия]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#ffc;" |391 || 13.04.1988 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ГДР}}|ръб|20п|link=ГДР|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Д || [[Бургас]] || || |- style="background:#cfc;" |392 || 24.05.1988 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Холандия}}|ръб|20п|link=Холандия|]] [[Национален отбор по футбол на Холандия|Холандия]] || Г || [[Ротердам]] || || |- style="background:#ffc;" |393 || 04.08.1988 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Финландия}}|ръб|20п|link=Финландия|]] [[Национален отбор по футбол на Финландия|Финландия]] || Г || [[Вааса]] || || |- style="background:#cfc;" |394 || 07.08.1988 || 3:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Исландия}}|ръб|20п|link=Исландия|]] [[Национален отбор по футбол на Исландия|Исландия]] || Г || [[Рейкявик]] || || Първа среща срещу Исландия |- style="background:#ffc;" |395 || 09.08.1988 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Норвегия}}|ръб|20п|link=Норвегия|]] [[Национален отбор по футбол на Норвегия|Норвегия]] || Г || [[Осло]] || || |- style="background:#fcc;" |396 || 24.08.1988 || 2:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Полша}}|ръб|20п|link=Полша|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Г || [[Бялисток]] || || |- style="background:#ffc;" |397 || 21.09.1988 || 2:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|СССР}}|ръб|20п|link=СССР|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] „Б“ || Д || [[София]] || || |- style="background:#fcc;" |398 || 19.10.1988 || 1:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Д || София || Кв. [[Световно първенство по футбол 1990|СП 1990]] || |- style="background:#ffc;" |399 || 02.11.1988 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Дания}}|ръб|20п|link=Дания|]] [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] || Г || [[Копенхаген]] || Кв. СП 1990 || |- style="background:#cfc;" |400 || 22.12.1988 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ОАЕ}}|ръб|20п|link=ОАЕ|]] [[Национален отбор по футбол на ОАЕ|ОАЕ]] || Г || [[Шарджа]] || || |- style="background:#fcc;" |401 || 21.02.1989 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|СССР}}|ръб|20п|link=СССР|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#fcc;" |402 || 22.03.1989 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ФРГ}}|ръб|20п|link=ФРГ|]] [[Национален отбор по футбол на ФРГ|ФРГ]] || Д || София || || |- style="background:#fcc;" |403 || 26.04.1989 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Дания}}|ръб|20п|link=Дания|]] [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] || Д || [[София]] || Кв. СП 1990 || |- style="background:#fcc;" |404 || 10.05.1989 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Г || [[Букурещ]] || Кв. СП 1990 || |- style="background:#ffc;" |405 || 23.08.1989 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ГДР}}|ръб|20п|link=ГДР|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Г || [[Ерфурт]] || || |- style="background:#fcc;" |406 || 20.09.1989 || 0:4 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Италия}}|ръб|20п|link=Италия|]] [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] || Г || [[Чезена]] || || |- style="background:#cfc;" |407 || 11.10.1989 || 4:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Гърция}}|ръб|20п|link=Гърция|]] [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] || Д || [[Варна]] || Кв. СП 1990 || |- style="background:#fcc;" |408 || 15.11.1989 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Гърция}}|ръб|20п|link=Гърция|]] [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] || Г || [[Атина]] || Кв. СП 1990 || |} == 1990 – 1999 == {| class="wikitable" style="width:100%;" |- style="background:#abcdef;" ! No. ! Дата ! Резултат ! Съперник ! ! Град ! Повод ! Забележка |- style="background:#fcc;" |409 || 05.05.1990 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Бразилия}}|ръб|20п|link=Бразилия|]] [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] || Г || [[Кампинас]] || || |- style="background:#fcc;" |410 || 12.09.1990 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Швейцария}}|ръб|20п|link=Швейцария|]] [[Национален отбор по футбол на Швейцария|Швейцария]] || Г || [[Женева]] || Кв. [[Европейско първенство по футбол 1992|ЕП 1992]] || |- style="background:#fcc;" |411 || 26.09.1990 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Швеция}}|ръб|20п|link=Швеция|]] [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] || Г || [[Стокхолм]] || || |- style="background:#cfc;" |412 || 17.10.1990 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Г || [[Букурещ]] || Кв. ЕП 1992 || |- style="background:#ffc;" |413 || 14.11.1990 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Шотландия}}|ръб|20п|link=Шотландия|]] [[Национален отбор по футбол на Шотландия|Шотландия]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 1992 || |- style="background:#ffc;" |414 || 27.03.1991 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Шотландия}}|ръб|20п|link=Шотландия|]] [[Национален отбор по футбол на Шотландия|Шотландия]] || Г || [[Глазгоу]] || Кв. ЕП 1992 || |- style="background:#ffc;" |415 || 09.04.1991 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Дания}}|ръб|20п|link=Дания|]] [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |416 || 22.05.1991 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Сан Марино}}|ръб|20п|link=Сан Марино|]] [[Национален отбор по футбол на Сан Марино|Сан Марино]] || Г || [[Серавале (Сан Марино)|Серавале]] || Кв. ЕП 1992 || Първа среща срещу Сан Марино |- style="background:#fcc;" |417 || 28.05.1991 || 0:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Бразилия}}|ръб|20п|link=Бразилия|]] [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] || Г || [[Умберландия]] || || |- style="background:#ffc;" |418 || 21.08.1991 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Турция}}|ръб|20п|link=Турция|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] || Д || [[Стара Загора]] || || |- style="background:#cfc;" |419 || 25.09.1991 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Италия}}|ръб|20п|link=Италия|]] [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |420 || 16.10.1991 || 4:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Сан Марино}}|ръб|20п|link=Сан Марино|]] [[Национален отбор по футбол на Сан Марино|Сан Марино]] || Д || София || Кв. ЕП 1992 || |- style="background:#ffc;" |421 || 20.11.1991 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 1992 || |- style="background:#cfc;" |422 || 28.04.1992 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Швейцария}}|ръб|20п|link=Швейцария|]] [[Национален отбор по футбол на Швейцария|Швейцария]] || Г || [[Берн]] || || |- style="background:#cfc;" |423 || 14.05.1992 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Финландия}}|ръб|20п|link=Финландия|]] [[Национален отбор по футбол на Финландия|Финландия]] || Г || [[Хелзинки]] || Кв. [[Световно първенство по футбол 1994|СП 1994]] || |- style="background:#ffc;" |424 || 19.08.1992 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Мексико}}|ръб|20п|link=Мексико|]] [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#fcc;" |425 || 26.08.1992 || 2:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Турция}}|ръб|20п|link=Турция|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] || Г || [[Трабзон]] || || |- style="background:#cfc;" |426 || 09.09.1992 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Франция}}|ръб|20п|link=Франция|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || Д || [[София]] || Кв. СП 1994 || |- style="background:#fcc;" |427 || 07.10.1992 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Швеция}}|ръб|20п|link=Швеция|]] [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] || Г || [[Стокхолм]] || Кв. СП 1994 || |- style="background:#fcc;" |428 || 11.11.1992 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Португалия}}|ръб|20п|link=Португалия|]] [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]] || * || [[Париж]] || || |- style="background:#cfc;" |429 || 02.12.1992 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Израел}}|ръб|20п|link=Израел|]] [[Национален отбор по футбол на Израел|Израел]] || Г || [[Тел Авив]] || Кв. СП 1994 || |- style="background:#fcc;" |430 || 10.01.1993 || 0:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Тунис}}|ръб|20п|link=Тунис|]] [[Национален отбор по футбол на Тунис|Тунис]] || Г || [[Тунис (град)|Тунис]] || || |- style="background:#fcc;" |431 || 18.02.1993 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ОАЕ}}|ръб|20п|link=ОАЕ|]] [[Национален отбор по футбол на ОАЕ|ОАЕ]] || Г || [[Дубай]] || || |- style="background:#cfc;" |432 || 20.02.1993 || 3:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ОАЕ}}|ръб|20п|link=ОАЕ|]] [[Национален отбор по футбол на ОАЕ|ОАЕ]] || Г || Дубай || || |- style="background:#fcc;" |433 || 14.04.1993 || 1:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Австрия}}|ръб|20п|link=Австрия|]] [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]] || Г || [[Виена]] || Кв. СП 1994 || |- style="background:#cfc;" |434 || 28.04.1993 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Финландия}}|ръб|20п|link=Финландия|]] [[Национален отбор по футбол на Финландия|Финландия]] || Д || [[София]] || Кв. СП 1994 || |- style="background:#ffc;" |435 || 12.05.1993 || 2:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Израел}}|ръб|20п|link=Израел|]] [[Национален отбор по футбол на Израел|Израел]] || Д || София || Кв. СП 1994 || |- style="background:#ffc;" |436 || 08.09.1993 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Швеция}}|ръб|20п|link=Швеция|]] [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] || Д || [[София]] || Кв. СП 1994 || |- style="background:#cfc;" |437 || 13.10.1993 || 4:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Австрия}}|ръб|20п|link=Австрия|]] [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]] || Д || София || Кв. СП 1994 || |- style="background:#cfc;" |438 || 17.11.1993 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Франция}}|ръб|20п|link=Франция|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || Г || [[Париж]] || Кв. СП 1994 || |- style="background:#ffc;" |439 || 19.01.1994 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Мексико}}|ръб|20п|link=Мексико|]] [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]] || * || [[Сан Диего]] || || |- style="background:#ffc;" |440 || 15.04.1994 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Оман}}|ръб|20п|link=Оман|]] [[Национален отбор по футбол на Оман|Оман]] || Г || [[Маскат]] || || |- style="background:#ffc;" |441 || 28.04.1994 || 2:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Кувейт}}|ръб|20п|link=Кувейт|]] [[Национален отбор по футбол на Кувейт|Кувейт]] || Г || [[Ел-Кувейт]] || || |- style="background:#ffc;" |442 || 03.06.1994 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Украйна}}|ръб|20п|link=Украйна|]] [[Национален отбор по футбол на Украйна|Украйна]] || Д || [[София]] || || Първа среща срещу Украйна |- style="background:#fcc;" |443 || 21.06.1994 || 0:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Нигерия}}|ръб|20п|link=Нигерия|]] [[Национален отбор по футбол на Нигерия|Нигерия]] || * || [[Далас]] || [[Световно първенство по футбол 1994|СП 1994 – група]] || Първа среща срещу Нигерия |- style="background:#cfc;" |444 || 26.06.1994 || 4:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Гърция}}|ръб|20п|link=Гърция|]] [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] || * || [[Чикаго]] || СП 1994 – група || |- style="background:#cfc;" |445 || 30.06.1994 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Аржентина}}|ръб|20п|link=Аржентина|]] [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]] || * || [[Далас]] || СП 1994 – група || |- style="background:#ffc;" |446 || 05.07.1994 || 1:1 сл.прод.<br/>4:2 сл.д. || [[Файл:{{Флагче/Файл|Мексико}}|ръб|20п|link=Мексико|]] [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]] || * || [[Ню Йорк]] || СП 1994 – 1/8 финал || |- style="background:#cfc;" |447 || 10.07.1994 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Германия}}|ръб|20п|link=Германия|]] [[Национален отбор по футбол на Германия|Германия]] || * || Ню Йорк || СП 1994 – 1/4 финал || |- style="background:#fcc;" |448 || 13.07.1994 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Италия}}|ръб|20п|link=Италия|]] [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] || * || [[Ню Йорк]] || СП 1994 – 1/2 финал || |- style="background:#fcc;" |449 || 16.07.1994 || 0:4 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Швеция}}|ръб|20п|link=Швеция|]] [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] || * || Ню Йорк || СП 1994 – Мач за трето и четвърто място || Бронзов медалист от СП 1994 |- style="background:#cfc;" |450 || 12.10.1994 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Грузия}}|ръб|20п|link=Грузия|]] [[Национален отбор по футбол на Грузия|Грузия]] || Д || [[София]] || Кв. [[Европейско първенство по футбол 1996|ЕП 1996]] || Първа среща срещу Грузия |- style="background:#cfc;" |451 || 16.11.1994 || 4:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Молдова}}|ръб|20п|link=Молдова|]] [[Национален отбор по футбол на Молдова|Молдова]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 1996 || Първа среща срещу Молдова |- style="background:#cfc;" |452 || 14.12.1994 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Уелс}}|ръб|20п|link=Уелс|]] [[Национален отбор по футбол на Уелс|Уелс]] || Г || [[Кардиф]] || Кв. ЕП 1996 || |- style="background:#fcc;" |453 || 14.02.1995 || 1:4 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Аржентина}}|ръб|20п|link=Аржентина|]] [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]] || Г || [[Мендоса]] || || |- style="background:#cfc;" |454 || 29.03.1995 || 3:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Уелс}}|ръб|20п|link=Уелс|]] [[Национален отбор по футбол на Уелс|Уелс]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 1996 || |- style="background:#ffc;" |455 || 12.04.1995 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Република Македония}}|ръб|20п|link=Република Македония|]] [[Национален отбор по футбол на Република Македония|Р. Македония]] || Г || [[Струмица]] || || Първа среща срещу Р. Македония |- style="background:#cfc;" |456 || 26.04.1995 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Молдова}}|ръб|20п|link=Молдова|]] [[Национален отбор по футбол на Молдова|Молдова]] || Г || [[Кишинеу]] || Кв. ЕП 1996 || |- style="background:#cfc;" |457 || 07.06.1995 || 3:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Германия}}|ръб|20п|link=Германия|]] [[Национален отбор по футбол на Германия|Германия]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 1996 || |- style="background:#ffc;" |458 || 20.07.1995 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Узбекистан}}|ръб|20п|link=Узбекистан|]] [[Национален отбор по футбол на Узбекистан|Узбекистан]] || * || [[Куала Лумпур]] || || Първа среща срещу Узбекистан |- style="background:#ffc;" |459 || 22.07.1995 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Унгария}}|ръб|20п|link=Унгария|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || * || Куала Лумпур || || |- style="background:#fcc;" |460 || 25.07.1995 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Ирак}}|ръб|20п|link=Ирак|]] [[Национален отбор по футбол на Ирак|Ирак]] || * || [[Куала Лумпур]] || || Първа среща срещу Ирак |- style="background:#cfc;" |461 || 29.07.1995 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Малайзия}}|ръб|20п|link=Малайзия|]] [[Национален отбор по футбол на Малайзия|Малайзия]] || Г || Куала Лумпур || || Първа среща срещу Малайзия |- style="background:#ffc;" |462 || 06.09.1995 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Албания}}|ръб|20п|link=Албания|]] [[Национален отбор по футбол на Албания|Албания]] || Г || [[Тирана]] || Кв. ЕП 1996 || |- style="background:#cfc;" |463 || 07.10.1995 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Албания}}|ръб|20п|link=Албания|]] [[Национален отбор по футбол на Албания|Албания]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 1996 || |- style="background:#fcc;" |464 || 11.10.1995 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Грузия}}|ръб|20п|link=Грузия|]] [[Национален отбор по футбол на Грузия|Грузия]] || Г || [[Тбилиси]] || Кв. ЕП 1996 || |- style="background:#fcc;" |465 || 15.11.1995 || 1:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Германия}}|ръб|20п|link=Германия|]] [[Национален отбор по футбол на Германия|Германия]] || Г || [[Берлин]] || || |- style="background:#fcc;" |466 || 27.03.1996 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Англия}}|ръб|20п|link=Англия|]] [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] || Г || [[Лондон]] || || |- style="background:#ffc;" |467 || 24.04.1996 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Словакия}}|ръб|20п|link=Словакия|]] [[Национален отбор по футбол на Словакия|Словакия]] || Г || [[Търнава (Словакия)|Търнава]] || || Първа среща срещу Словакия |- style="background:#cfc;" |468 || 28.05.1996 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Република Македония}}|ръб|20п|link=Република Македония|]] [[Национален отбор по футбол на Република Македония|Р. Македония]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |469 || 02.06.1996 || 4:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ОАЕ}}|ръб|20п|link=ОАЕ|]] [[Национален отбор по футбол на ОАЕ|ОАЕ]] || Д || София || || |- style="background:#ffc;" |470 || 09.06.1996 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Испания}}|ръб|20п|link=Испания|]] [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]] || * || [[Лийдс]] || [[Европейско първенство по футбол 1996|ЕП 1996 – група]] || |- style="background:#cfc;" |471 || 13.06.1996 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || * || [[Нюкасъл]] || ЕП 1996 – група || |- style="background:#fcc;" |472 || 18.06.1996 || 1:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Франция}}|ръб|20п|link=Франция|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || * || Нюкасъл || ЕП 1996 – група || |- style="background:#fcc;" |473 || 01.09.1996 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Израел}}|ръб|20п|link=Израел|]] [[Национален отбор по футбол на Израел|Израел]] || Г || [[Тел Авив]] || Кв. [[Световно първенство по футбол 1998|СП 1998]] || |- style="background:#cfc;" |474 || 08.10.1996 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Люксембург}}|ръб|20п|link=Люксембург|]] [[Национален отбор по футбол на Люксембург|Люксембург]] || Г || [[Люксембург (град)|Люксембург]] || Кв. СП 1998 || |- style="background:#fcc;" |475 || 06.11.1996 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Саудитска Арабия}}|ръб|20п|link=Саудитска Арабия|]] [[Национален отбор по футбол на Саудитска Арабия|Саудитска Арабия]] || Г || [[Рияд]] || || Първа среща срещу Саудитска Арабия |- style="background:#cfc;" |476 || 08.11.1996 || 4:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Тайланд}}|ръб|20п|link=Тайланд|]] [[Национален отбор по футбол на Тайланд|Тайланд]] || Г || [[Бангког]] || || Първа среща срещу Тайланд |- style="background:#cfc;" |477 || 14.12.1996 || 3:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Кипър}}|ръб|20п|link=Кипър|]] [[Национален отбор по футбол на Кипър|Кипър]] || Г || [[Лимасол]] || Кв. СП 1998 || |- style="background:#fcc;" |478 || 11.03.1997 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Словакия}}|ръб|20п|link=Словакия|]] [[Национален отбор по футбол на Словакия|Словакия]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |479 || 02.04.1997 || 4:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Кипър}}|ръб|20п|link=Кипър|]] [[Национален отбор по футбол на Кипър|Кипър]] || Д || София || Кв. СП 1998 || |- style="background:#cfc;" |480 || 08.06.1997 || 4:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Люксембург}}|ръб|20п|link=Люксембург|]] [[Национален отбор по футбол на Люксембург|Люксембург]] || Д || [[Бургас]] || Кв. СП 1998 || |- style="background:#cfc;" |481 || 20.08.1997 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Израел}}|ръб|20п|link=Израел|]] [[Национален отбор по футбол на Израел|Израел]] || Д || [[София]] || Кв. СП 1998 || |- style="background:#cfc;" |482 || 10.09.1997 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Русия}}|ръб|20п|link=Русия|]] [[Национален отбор по футбол на Русия|Русия]] || Д || София || Кв. СП 1998 || Първа среща срещу Русия |- style="background:#fcc;" |483 || 11.10.1997 || 2:4 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Русия}}|ръб|20п|link=Русия|]] [[Национален отбор по футбол на Русия|Русия]] || Г || [[Москва]] || Кв. СП 1998 || |- style="background:#fcc;" |484 || 10.03.1998 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Аржентина}}|ръб|20п|link=Аржентина|]] [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]] || Г || [[Буенос Айрес]] || || |- style="background:#fcc;" |485 || 25.03.1998 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Република Македония}}|ръб|20п|link= Република Македония|]] [[Национален отбор по футбол на Република Македония|Р. Македония]] || Г || [[Скопие]] || || |- style="background:#cfc;" |486 || 22.04.1998 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Мароко}}|ръб|20п|link=Мароко|]] [[Национален отбор по футбол на Мароко|Мароко]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |487 || 05.05.1998 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Алжир}}|ръб|20п|link=Алжир|]] [[Национален отбор по футбол на Алжир|Алжир]] || Д || София || || |- style="background:#ffc;" |488 || 12.06.1998 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Парагвай}}|ръб|20п|link=Парагвай|]] [[Национален отбор по футбол на Парагвай|Парагвай]] || * || [[Монпелие]] || [[Световно първенство по футбол 1998|СП 1998 – група]] || Първа среща срещу Парагвай |- style="background:#fcc;" |489 || 19.06.1998 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Нигерия}}|ръб|20п|link=Нигерия|]] [[Национален отбор по футбол на Нигерия|Нигерия]] || * || [[Париж]] || СП 1994 – група || |- style="background:#fcc;" |490 || 24.06.1998 || 1:6 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Испания}}|ръб|20п|link=Испания|]] [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]] || * || [[Ланс]] || СП 1994 – група || |- style="background:#fcc;" |491 || 06.09.1998 || 0:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Полша}}|ръб|20п|link=Полша|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Д || [[Бургас]] || Кв. [[Европейско първенство по футбол 2000|ЕП 2000]] || |- style="background:#ffc;" |492 || 10.10.1998 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Англия}}|ръб|20п|link=Англия|]] [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] || Г || [[Лондон]] || Кв. ЕП 2000 || |- style="background:#fcc;" |493 || 14.10.1998 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Швеция}}|ръб|20п|link=Швеция|]] [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] || Д || [[Бургас]] || Кв. ЕП 2000 || |- style="background:#ffc;" |494 || 03.11.1998 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Алжир}}|ръб|20п|link=Алжир|]] [[Национален отбор по футбол на Алжир|Алжир]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#fcc;" |495 || 23.12.1998 || 1:4 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Мароко}}|ръб|20п|link=Мароко|]] [[Национален отбор по футбол на Мароко|Мароко]] || Г || [[Агадир]] || || |- style="background:#fcc;" |496 || 16.02.1999 || 1:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Египет}}|ръб|20п|link=Египет|]] [[Национален отбор по футбол на Египет|Египет]] || * || [[Хонконг]] || || |- style="background:#cfc;" |497 || 19.02.1999 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Хонконг}}|ръб|20п|link=Хонконг|]] [[Национален отбор по футбол на Хонконг|Хонконг]] || Г || Хонконг || || Първа среща срещу Хонконг |- style="background:#cfc;" |498 || 21.02.1999 || 5:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Китай}}|ръб|20п|link=Китай|]] [[Национален отбор по футбол на Китай|Китай]] || Г || [[Сен Чен]] || || Първа среща срещу Китай |- style="background:#cfc;" |499 || 03.03.1999 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Словакия}}|ръб|20п|link=Словакия|]] [[Национален отбор по футбол на Словакия|Словакия]] || Д || [[Стара Загора]] || || |- style="background:#cfc;" |500 || 27.03.1999 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Белгия}}|ръб|20п|link=Белгия|]] [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]] || Г || [[Брюксел]] || || |- style="background:#cfc;" |501 || 31.03.1999 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Люксембург}}|ръб|20п|link=Люксембург|]] [[Национален отбор по футбол на Люксембург|Люксембург]] || Г || [[Люксембург (град)|Люксембург]] || Кв. ЕП 2000 || |- style="background:#fcc;" |502 || 19.05.1999 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Словакия}}|ръб|20п|link=Словакия|]] [[Национален отбор по футбол на Словакия|Словакия]] || Г || {[[Братислава]] || || |- style="background:#fcc;" |503 || 04.06.1999 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Полша}}|ръб|20п|link=Полша|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Г || [[Варшава]] || Кв. ЕП 2000 || |- style="background:#ffc;" |504 || 09.06.1999 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Англия}}|ръб|20п|link=Англия|]] [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 2000 || |- style="background:#ffc;" |505 || 18.08.1999 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Украйна}}|ръб|20п|link=Украйна|]] [[Национален отбор по футбол на Украйна|Украйна]] || Г || [[Киев]] || || |- style="background:#fcc;" |506 || 04.09.1999 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Швеция}}|ръб|20п|link=Швеция|]] [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] || Г || [[Стокхолм]] || Кв. ЕП 2000 || |- style="background:#cfc;" |507 || 10.10.1999 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Люксембург}}|ръб|20п|link=Люксембург|]] [[Национален отбор по футбол на Люксембург|Люксембург]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 2000 || |- style="background:#fcc;" |508 || 17.11.1999 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Гърция}}|ръб|20п|link=Гърция|]] [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] || Г || [[Козани]] || || |} == 2000 – 2009 == {| class="wikitable" style="width:100%;" |- style="background:#abcdef;" ! No. ! Дата ! Резултат ! Съперник ! ! Град ! Повод ! Забележка |- style="background:#cfc;" |509 || 10.02.2000 || 1:0 || [[Файл:Flag of Slovakia.svg|ръб|20п|link=Словакия|]] [[Национален отбор по футбол на Словакия|Словакия]] || * || [[Валпараисо]] || || |- style="background:#fcc;" |510 || 13.02.2000 || 2:3 || [[Файл:Flag of Chile.svg|ръб|20п|link=Чили|]] [[Национален отбор по футбол на Чили|Чили]] || Г || Валпараисо || || Първа среща срещу Чили |- style="background:#ffc;" |511 || 16.02.2000 || 1:1 || [[Файл:Flag of Australia.svg|ръб|20п|link=Австралия|]] [[Национален отбор по футбол на Австралия|Австралия]] || * || Валпараисо || || |- style="background:#cfc;" |512 || 20.02.2000 || 2:1 || [[Файл:Flag of Azerbaijan.svg|ръб|20п|link=Азербайджан|]] [[Национален отбор по футбол на Азербайджан|Азербайджан]] || Д || [[Варна]] || || Първа среща срещу Азербайджан |- style="background:#cfc;" |513 || 29.03.2000 || 4:1 || [[Файл:Flag of Belarus.svg|ръб|20п|link=Беларус|]] [[Национален отбор по футбол на Беларус|Беларус]] || Д || [[София]] || || Първа среща срещу Беларус |- style="background:#fcc;" |514 || 26.04.2000 || 0:1 || [[Файл:Flag of Ukraine.svg|ръб|20п|link=Украйна|]] [[Национален отбор по футбол на Украйна|Украйна]] || Д || София || || |- style="background:#fcc;" |515 || 16.08.2000 || 1:2 || [[Файл:Flag of Belgium (civil).svg|ръб|20п|link=Белгия|]] [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]] || Д || София || || |- style="background:#fcc;" |516 || 02.09.2000 || 0:1 || [[Файл:Flag of the Czech Republic.svg|ръб|20п|link=Чехия|]] [[Национален отбор по футбол на Чехия|Чехия]] || Д || София || Кв. [[Световно първенство по футбол 2002|СП 2002]] || |- style="background:#cfc;" |517 || 07.10.2000 || 3:0 || [[Файл:Flag of Malta.svg|ръб|20п|link=Малта|]] [[Национален отбор по футбол на Малта|Малта]] || Д || София || Кв. СП 2002 || |- style="background:#ffc;" |518 || 11.10.2000 || 1:1 || [[Файл:Flag of Denmark.svg|ръб|20п|link=Дания|]] [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] || Г || [[Копенхаген]] || Кв. СП 2002 || |- style="background:#cfc;" |519 || 14.11.2000 || 2:1 || [[Файл:Flag of Algeria.svg|ръб|20п|link=Алжир|]] [[Национален отбор по футбол на Алжир|Алжир]] || Г || [[Алжир (град)|Алжир]] || || |- style="background:#cfc;" |520 || 25 януари 2001 || 2:0 || [[Файл:Flag of Mexico.svg|ръб|20п|link=Мексико|]] [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]] || Г || [[Морелия]] || || |- style="background:#ffc;" |521 || 28 януари 2001 || 0:0 || [[Файл:Flag of Jamaica.svg|ръб|20п|link=Ямайка|]] [[Национален отбор по футбол на Ямайка|Ямайка]] || Г || [[Ямайка]] || || Първа среща срещу Ямайка |- style="background:#cfc;" |522 || 24.03.2001 || 2:1 || [[Файл:Flag of Iceland.svg|ръб|20п|link=Исландия|]] [[Национален отбор по футбол на Исландия|Исландия]] || Д || София || Кв. СП 2002 || |- style="background:#cfc;" |523 || 28.03.2001 || 4:3 || [[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|ръб|20п|link=Северна Ирландия|]] [[Национален отбор по футбол на Северна Ирландия|Северна Ирландия]] || Д || София || Кв. СП 2002 || |- style="background:#fcc;" |524 || 25.04.2001 || 1:2 || [[Файл:Flag of Norway.svg|ръб|20п|link=Норвегия|]] [[Национален отбор по футбол на Норвегия|Норвегия]] || Г || [[Осло]] || || |- style="background:#cfc;" |525 || 02.06.2001 || 1:0 || [[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|ръб|20п|link=Северна Ирландия|]] [[Национален отбор по футбол на Северна Ирландия|Северна Ирландия]] || Г || [[Белфаст]] || Кв. СП 2002 || |- style="background:#ffc;" |526 || 06.06.2001 || 1:1 || [[Файл:Flag of Iceland.svg|ръб|20п|link=Исландия|]] [[Национален отбор по футбол на Исландия|Исландия]] || Г || [[Рейкявик]] || Кв. СП 2002 || |- style="background:#cfc;" |527 || 15.08.2001 || 1:0 || [[Файл:Flag of Macedonia.svg|ръб|20п|link=Република Македония|]] [[Национален отбор по футбол на Република Македония|Р. Македония]] || Д || София || || |- style="background:#cfc;" |528 || 01.09.2001 || 2:0 || [[Файл:Flag of Malta.svg|ръб|20п|link=Малта|]] [[Национален отбор по футбол на Малта|Малта]] || Г || [[Ла Валета]] || Кв. СП 2002 || |- style="background:#fcc;" |529 || 05.09.2001 || 0:2 || [[Файл:Flag of Denmark.svg|ръб|20п|link=Дания|]] [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] || Д || София || Кв. СП 2002 || |- style="background:#fcc;" |530 || 06.10.2001 || 0:6 || [[Файл:Flag of the Czech Republic.svg|ръб|20п|link=Чехия|]] [[Национален отбор по футбол на Чехия|Чехия]] || Г || [[Прага]] || Кв. СП 2002 || |- style="background:#ffc;" |531 || 13.02.2002 || 0:0 || [[Файл:Flag of Croatia.svg|ръб|20п|link=Хърватия|]] [[Национален отбор по футбол на Хърватия|Хърватия]] || Г || [[Риека]] || || |- style="background:#cfc;" |532 || 20.02.2002 || 3:0 || [[Файл:Flag of Azerbaijan.svg|ръб|20п|link=Азербайджан|]] [[Национален отбор по футбол на Азербайджан|Азербайджан]] || Д || София || || |- style="background:#fcc;" |533 || 27.02.2002 || 0:3 || [[Файл:Flag of Ecuador.svg|ръб|20п|link=Еквадор|]] [[Национален отбор по футбол на Еквадор|Еквадор]] || * || [[Ню Йорк]] || || Първа среща срещу Еквадор |- style="background:#fcc;" |534 || 17.03.2002 || 0:1 || [[Файл:Flag of Mexico.svg|ръб|20п|link=Мексико|]] [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]] || * || Ню Йорк || || |- style="background:#ffc;" |535 || 21.08.2002 || 2:2 || [[Файл:Flag of Germany.svg|ръб|20п|link=Германия|]] [[Национален отбор по футбол на Германия|Германия]] || Д || София || || |- style="background:#cfc;" |536 || 07.09.2002 || 2:0 || [[Файл:Flag of Belgium (civil).svg|ръб|20п|link=Белгия|]] [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]] || Г || [[Брюксел]] || Кв. [[Европейско първенство по футбол 2004|ЕП 2004]] || |- style="background:#cfc;" |537 || 12.10.2002 || 2:0 || [[Файл:Flag of Croatia.svg|ръб|20п|link=Хърватия|]] [[Национален отбор по футбол на Хърватия|Хърватия]] || Д || София || Кв. ЕП 2004 || |- style="background:#cfc;" |538 || 15.10.2002 || 2:1 || [[Файл:Flag of Andorra.svg|ръб|20п|link=Андора|]] [[Национален отбор по футбол на Андора|Андора]] || Д || София || Кв. ЕП 2004 || Първа среща срещу Андора |- style="background:#fcc;" |539 || 20.11.2002 || 0:1 || [[Файл:Flag of Spain.svg|ръб|20п|link=Испания|]] [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]] || Г || [[Гренада]] || || |- style="background:#cfc;" |540 || 12.02.2003 || 1:0 прек. || [[Файл:Flag of Hungary.svg|ръб|20п|link=Унгария|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || * || [[Ларнака]] || || |- style="background:#cfc;" |541 || 27.03.2003 || 2:1 || [[Файл:Flag of Serbia and Montenegro.svg|ръб|20п|link=Сърбия и Черна гора|]] [[Национален отбор по футбол на Сърбия и Черна гора|Сърбия и Черна гора]] || Г || [[Крушевац]] || || Първа среща срещу Сърбия и Черна гора |- style="background:#ffc;" |542 || 02.04.2003 || 0:0 || [[Файл:Flag of Estonia.svg|ръб|20п|link=Естония|]] [[Национален отбор по футбол на Естония|Естония]] || Г || [[Талин]] || Кв. ЕП 2004 || Първа среща срещу Естония |- style="background:#cfc;" |543 || 30.04.2003 || 2:0 || [[Файл:Flag of Albania.svg|ръб|20п|link=Албания|]] [[Национален отбор по футбол на Албания|Албания]] || Д || София || || |- style="background:#ffc;" |544 || 07.06.2003 || 2:2 || [[Файл:Flag of Belgium (civil).svg|ръб|20п|link=Белгия|]] [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]] || Д || София || Кв. ЕП 2004 || |- style="background:#cfc;" |545 || 20.08.2003 || 3:0 || [[Файл:Flag of Lithuania.svg|ръб|20п|link=Литва|]] [[Национален отбор по футбол на Литва|Литва]] || Д || София || || |- style="background:#cfc;" |546 || 06.09.2003 || 2:0 || [[Файл:Flag of Estonia.svg|ръб|20п|link=Естония|]] [[Национален отбор по футбол на Естония|Естония]] || Д || София || Кв. ЕП 2004 || |- style="background:#cfc;" |547 || 10.09.2003 || 3:0 || [[Файл:Flag of Andorra.svg|ръб|20п|link=Андора|]] [[Национален отбор по футбол на Андора|Андора]] || Г || [[Андора]] || Кв. ЕП 2004 || |- style="background:#fcc;" |548 || 11.10.2003 || 0:1 || [[Файл:Flag of Croatia.svg|ръб|20п|link=Хърватия|]] [[Национален отбор по футбол на Хърватия|Хърватия]] || Г || [[Загреб]] || Кв. ЕП 2004 || |- style="background:#cfc;" |549 || 18.11.2003 || 1:0 || [[Файл:Flag of South Korea.svg|ръб|20п|link=Южна Корея|]] [[Национален отбор по футбол на Република Корея|Република Корея]] || Г || [[Сеул]] || || |- style="background:#fcc;" |550 || 18.02.2004 || 0:2 || [[Файл:Flag of Greece.svg|ръб|20п|link=Гърция|]] [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] || Г || [[Атина]] || || |- style="background:#ffc;" |551 || 31.03.2004 || 2:2 || [[Файл:Flag of Russia.svg|ръб|20п|link=Русия|]] [[Национален отбор по футбол на Русия|Русия]] || Д || София || || |- style="background:#cfc;" |552 || 28.04.2004 || 3:0 || [[Файл:Flag of Cameroon.svg|ръб|20п|link=Камерун|]] [[Национален отбор по футбол на Камерун|Камерун]] || Д || София || || Първа среща срещу Камерун |- style="background:#fcc;" |553 || 02.06.2004 || 1:3 || [[Файл:Flag of the Czech Republic.svg|ръб|20п|link=Чехия|]] [[Национален отбор по футбол на Чехия|Чехия]] || Г || [[Прага]] || || |- style="background:#fcc;" |554 || 14.06.2004 || 0:5 || [[Файл:Flag of Sweden.svg|ръб|20п|link=Швеция|]] [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] || * || [[Лисабон]] || [[Европейско първенство по футбол 2004|ЕП 2004 – група]] || |- style="background:#fcc;" |555 || 18.06.2004 || 0:2 || [[Файл:Flag of Denmark.svg|ръб|20п|link=Дания|]] [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] || * || [[Брага]] || ЕП 2004 – група || |- style="background:#fcc;" |556 || 22.06.2004 || 1:2 || [[Файл:Flag of Italy.svg|ръб|20п|link=Италия|]] [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] || * || [[Гимараеш]] || ЕП 2004 – група || |- style="background:#ffc;" |557 || 18.08.2004 || 1:1 || [[Файл:Flag of Ireland.svg|ръб|20п|link=Ирландия|]] [[Национален отбор по футбол на Република Ирландия|Република Ирландия]] || Г || [[Дъблин]] || || |- style="background:#cfc;" |558 || 04.09.2004 || 3:1 || [[Файл:Flag of Iceland.svg|ръб|20п|link=Исландия|]] [[Национален отбор по футбол на Исландия|Исландия]] || Г || [[Рейкявик]] || Кв. [[Световно първенство по футбол 2006|СП 2006]] || |- style="background:#ffc;" |559 || 09.10.2004 || 2:2 || [[Файл:Flag of Croatia.svg|ръб|20п|link=Хърватия|]] [[Национален отбор по футбол на Хърватия|Хърватия]] || Г || [[Загреб]] || Кв. СП 2006 || |- style="background:#cfc;" |560 || 13.10.2004 || 4:1 || [[Файл:Flag of Malta.svg|ръб|20п|link=Малта|]] [[Национален отбор по футбол на Малта|Малта]] || Д || София || Кв. СП 2006 || |- style="background:#ffc;" |561 || 17.11.2004 || 0:0 || [[Файл:Flag of Azerbaijan.svg|ръб|20п|link=Азербайджан|]] [[Национален отбор по футбол на Азербайджан|Азербайджан]] || Г || [[Баку]] || || |- style="background:#ffc;" |562 || 29.11.2004 || 1:1 || [[Файл:Flag of Egypt.svg|ръб|20п|link=Египет|]] [[Национален отбор по футбол на Египет|Египет]] || Г || [[Кайро]] || || |- style="background:#ffc;" |563 || 09.02.2005 || 0:0 || [[Файл:Flag of Serbia and Montenegro.svg|ръб|20п|link=Сърбия и Черна гора|]] [[Национален отбор по футбол на Сърбия и Черна гора|Сърбия и Черна гора]] || Д || София || || |- style="background:#fcc;" |564 || 26.03.2005 || 0:3 || [[Файл:Flag of Sweden.svg|ръб|20п|link=Швеция|]] [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] || Д || София || Кв. СП 2006 || |- style="background:#ffc;" |565 || 30.03.2005 || 1:1 || [[Файл:Flag of Hungary.svg|ръб|20п|link=Унгария|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || Г || [[Будапеща]] || Кв. СП 2006 || |- style="background:#fcc;" |566 || 04.06.2005 || 1:3 || [[Файл:Flag of Croatia.svg|ръб|20п|link=Хърватия|]] [[Национален отбор по футбол на Хърватия|Хърватия]] || Д || София || Кв. СП 2006 || |- style="background:#cfc;" |567 || 17.08.2005 || 3:1 || [[Файл:Flag of Turkey.svg|ръб|20п|link=Турция|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] || Д || София || || |- style="background:#fcc;" |568 || 03.09.2005 || 0:3 || [[Файл:Flag of Sweden.svg|ръб|20п|link=Швеция|]] [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] || Г || [[Стокхолм]] || Кв. СП 2006 || |- style="background:#cfc;" |569 || 07.09.2005 || 3:2 || [[Файл:Flag of Iceland.svg|ръб|20п|link=Исландия|]] [[Национален отбор по футбол на Исландия|Исландия]] || Д || София || Кв. СП 2006 || |- style="background:#cfc;" |570 || 08.10.2005 || 2:0 || [[Файл:Flag of Hungary.svg|ръб|20п|link=Унгария|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || Д || София || Кв. СП 2006 || |- style="background:#ffc;" |571 || 12.10.2005 || 1:1 || [[Файл:Flag of Malta.svg|ръб|20п|link=Малта|]] [[Национален отбор по футбол на Малта|Малта]] || Г || [[Ла Валета]] || Кв. СП 2006 || |- style="background:#cfc;" |572 || 12.11.2005 || 6:2 || [[Файл:Flag of Georgia (bordered).svg|ръб|20п|link=Грузия|]] [[Национален отбор по футбол на Грузия|Грузия]] || Д || София || || |- style="background:#cfc;" |573 || 16.11.2005 || 3:0 || [[Файл:Flag of Mexico.svg|ръб|20п|link=Мексико|]] [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]] || * || [[Ню Йорк]] || || |- style="background:#cfc;" |574 || 01.03.2006 || 1:0 || [[Файл:Flag of Macedonia.svg|ръб|20п|link=Република Македония|]] [[Национален отбор по футбол на Република Македония|Р. Македония]] || Г || [[Скопие]] || || |- style="background:#cfc;" |575 || 09.05.2006 || 2:1 || [[Файл:Flag of Japan.svg|ръб|20п|link=Япония|]] [[Национален отбор по футбол на Япония|Япония]] || Г || [[Нагай]] || Кирин Къп || |- style="background:#fcc;" |576 || 11.05.2006 || 1:5 || [[Файл:Flag of Scotland.svg|ръб|20п|link=Шотландия|]] [[Национален отбор по футбол на Шотландия|Шотландия]] || * || [[Кобе]] || Кирин Къп || |- style="background:#ffc;" |577 || 15.08.2006 || 0:0 || [[Файл:Flag of Wales.svg|20п|link=Уелс|]] [[Национален отбор по футбол на Уелс|Уелс]] || Г || [[Суонзи]] || || |- style="background:#ffc;" |578 || 02.09.2006 || 2:2 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Г || [[Констанца]] || Кв. [[Европейско първенство по футбол 2008|ЕП 2008]] || |- style="background:#cfc;" |579 || 06.09.2006 || 3:0 || [[Файл:Flag of Slovenia.svg|ръб|20п|link=Словения|]] [[Национален отбор по футбол на Словения|Словения]] || Д || София || Кв. ЕП 2008 || |- style="background:#ffc;" |580 || 07.10.2006 || 1:1 || [[Файл:Flag of the Netherlands.svg|ръб|20п|link=Холандия|]] [[Национален отбор по футбол на Холандия|Холандия]] || Д || София || Кв. ЕП 2008 || |- style="background:#cfc;" |581 || 11.10.2006 || 1:0 || [[Файл:Flag of Luxembourg.svg|ръб|20п|link=Люксембург|]] [[Национален отбор по футбол на Люксембург|Люксембург]] || Г || [[Люксембург (град)|Люксембург]] || Кв. ЕП 2008 || |- style="background:#fcc;" |582 || 15.11.2006 || 1:3 || [[Файл:Flag of Slovakia.svg|ръб|20п|link=Словакия|]] [[Национален отбор по футбол на Словакия|Словакия]] || Г || [[Жилина]] || || |- style="background:#cfc;" |583 || 06.02.2007 || 2:0 || [[Файл:Flag of Latvia.svg|ръб|20п|link=Латвия|]] [[Национален отбор по футбол на Латвия|Латвия]] || Д || [[Ларнака]] || || |- style="background:#cfc;" |584 || 07.02.2007 || 3:0 || [[Файл:Flag of Cyprus.svg|ръб|20п|link=Кипър|]] [[Национален отбор по футбол на Кипър|Кипър]] || Г || Ларнака || || |- style="background:#ffc;" |585 || 28.03.2007 || 0:0 || [[Файл:Flag of Albania.svg|ръб|20п|link=Албания|]] [[Национален отбор по футбол на Албания|Албания]] || Д || София || Кв. ЕП 2008 || |- style="background:#cfc;" |586 || 02.06.2007 || 2:0 || [[Файл:Flag of Belarus.svg|ръб|20п|link=Беларус|]] [[Национален отбор по футбол на Беларус|Беларус]] || Г || [[Минск]] || Кв. ЕП 2008 || |- style="background:#cfc;" |587 || 06.06.2007 || 2:1 || [[Файл:Flag of Belarus.svg|ръб|20п|link=Беларус|]] [[Национален отбор по футбол на Беларус|Беларус]] || Д || София || Кв. ЕП 2008 || |- style="background:#fcc;" |588 || 22.08.2007 || 0:1 || [[Файл:Flag of Wales.svg|ръб|20п|link=Уелс|]] [[Национален отбор по футбол на Уелс|Уелс]] || Д || [[Бургас]] || || |- style="background:#fcc;" |589 || 08.09.2007 || 0:2 || [[Файл:Flag of the Netherlands.svg|ръб|20п|link=Холандия|]] [[Национален отбор по футбол на Холандия|Холандия]] || Г || [[Амстердам]] || Кв. ЕП 2008 || |- style="background:#cfc;" |590 || 12.09.2007 || 3:0 || [[Файл:Flag of Luxembourg.svg|ръб|20п|link=Люксембург|]] [[Национален отбор по футбол на Люксембург|Люксембург]] || Д || София || Кв. ЕП 2008 || |- style="background:#ffc;" |591 || 17.10.2007 || 1:1 || [[Файл:Flag of Albania.svg|ръб|20п|link=Албания|]] [[Национален отбор по футбол на Албания|Албания]] || Г || [[Тирана]] || Кв. ЕП 2008 || |- style="background:#cfc;" |592 || 17.11.2007 || 1:0 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Д || София || Кв. ЕП 2008 || |- style="background:#cfc;" |593 || 21.11.2007 || 2:0 || [[Файл:Flag of Slovenia.svg|ръб|20п|link=Словения|]] [[Национален отбор по футбол на Словения|Словения]] || Г || [[Целье]] || Кв. ЕП 2008 || |- style="background:#cfc;" |594 || 06.02.2008 || 1:0 || [[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|ръб|20п|link=Северна Ирландия|]] [[Национален отбор по футбол на Северна Ирландия|Северна Ирландия]] || Г || [[Белфаст]] || || |- style="background:#cfc;" |595 || 26.03.2008 || 2:1 || [[Файл:Flag of Finland.svg|ръб|20п|link=Финландия|]] [[Национален отбор по футбол на Финландия|Финландия]] || Д || София || || |- style="background:#cfc;" |596 || 20.08.2008 || 2:1 || [[Файл:Flag of Bosnia and Herzegovina.svg|ръб|20п|link=Босна и Херцеговина|]] [[Национален отбор по футбол на Босна и Херцеговина|Босна и Херцеговина]] || Г || [[Сараево]] || || Първа среща срещу Босна и Херцеговина |- style="background:#ffc;" |597 || 06.09.2008 || 2:2 || [[Файл:Flag of Montenegro.svg|ръб|20п|link=Черна гора|]] [[Национален отбор по футбол на Черна гора|Черна гора]] || Г || [[Подгорица]] || Кв. [[Световно първенство по футбол 2010|СП 2010]] || Първа среща срещу Черна гора |- style="background:#ffc;" |598 || 11.10.2008 || 0:0 || [[Файл:Flag of Italy.svg|ръб|20п|link=Италия|]] [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] || Д || София || Кв. СП 2010 || |- style="background:#ffc;" |599 || 15.10.2008 || 0:0 || [[Файл:Flag of Georgia (bordered).svg|ръб|20п|link=Грузия|]] [[Национален отбор по футбол на Грузия|Грузия]] || Г || [[Тбилиси]] || Кв. СП 2010 || |- style="background:#fcc;" |600 || 19.11.2008 || 1:6 || [[Файл:Flag of Serbia.svg|ръб|20п|link=Сърбия|]] [[Национален отбор по футбол на Сърбия|Сърбия]] || Г || [[Белград]] || || Първа среща срещу Сърбия |- style="background:#ffc;" |601 || 11.02.2009 || 1:1 || [[Файл:Flag of Switzerland.svg|ръб|20п|link=Швейцария|]] [[Национален отбор по футбол на Швейцария|Швейцария]] || Г || [[Женева]] || || |- style="background:#ffc;" |602 || 28.03.2009 || 1:1 || [[Файл:Flag of Ireland.svg|ръб|20п|link=Ирландия|]] [[Национален отбор по футбол на Република Ирландия|Република Ирландия]] || Г || [[Дъблин]] || Кв. СП 2010 || |- style="background:#cfc;" |603 || 01.04.2009 || 2:0 || [[Файл:Flag of Cyprus.svg|ръб|20п|link=Кипър|]] [[Национален отбор по футбол на Кипър|Кипър]] || Д || София || Кв. СП 2010 || |- style="background:#ffc;" |604 || 06.06.2009 || 1:1 || [[Файл:Flag of Ireland.svg|ръб|20п|link=Ирландия|]] [[Национален отбор по футбол на Република Ирландия|Република Ирландия]] || Д || София || Кв. СП 2010 || |- style="background:#cfc;" |605 || 12.08.2009 || 1:0 || [[Файл:Flag of Latvia.svg|ръб|20п|link=Латвия|]] [[Национален отбор по футбол на Латвия|Латвия]] || Д || София || || |- style="background:#cfc;" |606 || 05.09.2009 || 4:1 || [[Файл:Flag of Montenegro.svg|ръб|20п|link=Черна гора|]] [[Национален отбор по футбол на Черна гора|Черна гора]] || Д || София || Кв. СП 2010 || |- style="background:#fcc;" |607 || 09.09.2009 || 0:2 || [[Файл:Flag of Italy.svg|ръб|20п|link=Италия|]] [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] || Г || [[Торино]] || Кв. СП 2010 || |- style="background:#fcc;" |608 || 10.10.2009 || 1:4 || [[Файл:Flag of Cyprus.svg|ръб|20п|link=Кипър|]] [[Национален отбор по футбол на Кипър|Кипър]] || Г || Ларнака || Кв. СП 2010 || |- style="background:#cfc;" |609 || 14.10.2009 || 6:2 || [[Файл:Flag of Georgia (bordered).svg|ръб|20п|link=Грузия|]] [[Национален отбор по футбол на Грузия|Грузия]] || Д || София || Кв. СП 2010 || |- style="background:#cfc;" |610 || 18.11.2009 || 4:1 || [[Файл:Flag of Malta.svg|ръб|20п|link=Малта|]] [[Национален отбор по футбол на Малта|Малта]] || Г || [[Ла Валета]] || || |} == 2010 – 2019 == {| class="wikitable" style="width:100%;" |- style="background:#abcdef;" ! No. ! Дата ! Резултат ! Съперник ! ! Град ! Повод ! Забележка |- style="background:#fcc;" |611 || 03.03.2010 || 0:2 || [[Файл:Flag of Poland.svg|ръб|20п|link=Полша]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Г || [[Варшава]] || || |- style="background:#fcc;" |612 || 19.05.2010 || 1:2 || [[Файл:Flag of Belgium.svg|ръб|20п|link=Белгия]] [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]] || Г || [[Брюксел]] || || |- style="background:#ffc;" |613 || 24.05.2010 || 1:1 || [[Файл:Flag of South Africa.svg|ръб|20п|link=Република Южна Африка]] [[Национален отбор по футбол на Южна Африка|Южна Африка]] || Г || [[Йоханесбург]] || || Първа среща срещу ЮАР |- style="background:#fcc;" |614 || 11.08.2010 || 0:1 || [[Файл:Flag of Russia.svg|ръб|20п|link=Русия]] [[Национален отбор по футбол на Русия|Русия]] || Г || [[Санкт-Петербург]] || || |- style="background:#fcc;" |615 || 03.09.2010 || 0:4 || [[Файл:Flag of England.svg|ръб|20п|link=Англия]] [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] || Г || [[Лондон]] || Кв. [[Европейско първенство по футбол 2012|ЕП 2012]] || |- style="background:#fcc;" |616 || 07.09.2010 || 0:1 || [[Файл:Flag of Montenegro.svg|ръб|20п|link=Черна гора]] [[Национален отбор по футбол на Черна гора|Черна гора]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 2012 || |- style="background:#cfc;" |617 || 08.10.2010 || 1:0 || [[Файл:Flag of Wales.svg|ръб|20п|link=Уелс]] [[Национален отбор по футбол на Уелс|Уелс]] || Г || [[Кардиф]] || Кв. ЕП 2012 || |- style="background:#cfc;" |618 || 12.10.2010 || 2:0 || [[Файл:Flag of Saudi Arabia.svg|ръб|20п|link=Саудитска Арабия]] [[Национален отбор по футбол на Саудитска Арабия|Саудитска Арабия]] || * || [[Истанбул]] || Контрола || |- style="background:#ffc;" |619 || 29.03.2011 || 0:0 || [[Файл:Flag of Cyprus.svg|ръб|20п|link=Кипър]] [[Национален отбор по футбол на Кипър|Кипър]] || Г || [[Ларнака]] || Контрола || |- style="background:#ffc;" |619 || 26.03.2011 || 0:0 || [[Файл:Flag of Switzerland.svg|ръб|20п|link=Швейцария]] [[Национален отбор по футбол на Швейцария|Швейцария]] || Д || София || Кв. ЕП 2012 || |- style="background:#ffc;" |620 || 04.06.2011 || 1:1 || [[Файл:Flag of Montenegro.svg|ръб|20п|link=Черна гора]] Черна гора || Г || [[Подгорица]] || Кв. ЕП 2012 || |- style="background:#fcc;" |621 || 10.08.2011 || 0:1 || [[Файл:Flag of Belarus.svg|ръб|20п|link=Беларус]] [[Национален отбор по футбол на Беларус|Беларус]] || Г || [[Минск]] || Контрола || |- style="background:#fcc;" |622 || 02.09.2011 || 0:3 || [[Файл:Flag of England.svg|ръб|20п|link=Англия]] Англия || Д || София || Кв. ЕП 2012 || |- style="background:#fcc;" |623 || 06.09.2011 || 1:3 || [[Файл:Flag of Switzerland.svg|ръб|20п|link=Швейцария]] Швейцария || Г || [[Женева]] || Кв. ЕП 2012 || |- style="background:#fcc;" |624 || 07.10.2011 || 0:3 || [[Файл:Flag of Ukraine.svg|ръб|20п|link=Украйна]] [[Национален отбор по футбол на Украйна|Украйна]] || Г || [[Киев]] || Контрола || |- style="background:#fcc;" | 625 || 11.10.2011 || 0:1 || [[Файл:Flag of Wales.svg|ръб|20п|link=Уелс]] Уелс || Д || София || Кв. ЕП 2012 || |- style="background:#ffc;" | 626 || 29.02.2012 || 1:1 || [[Файл:Flag of Hungary.svg|ръб|20п|link=Унгария]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || Г || [[Дьор]] || Контрола || |- style="background:#cfc;" | 627 || 26.05.2012 || 2:1 || [[Файл:Flag of the Netherlands.svg|ръб|20п|link=Нидерландия]] [[Национален отбор по футбол на Нидерландия|Нидерландия]] || Г || [[Амстердам]] || Контрола || |- style="background:#fcc;" | 628 || 29.05.2012 || 0:2 || [[Файл:Flag of Turkey.svg|ръб|20п|link=Турция]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] || * || [[Залцбург]] || Контрола || |- style="background:#cfc;" | 629 || 15.08.2012 || 1:0 || [[Файл:Flag of Cyprus.svg|ръб|20п|link=Кипър]] Кипър || Д || София || Контрола || |- style="background:#ffc;" | 630 || 07.09.2012 || 2:2 || [[Файл:Flag of Italy.svg|ръб|20п|link=Италия]] [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] || Д || София || [[Световно първенство по футбол 2014|Кв. СП 2014]] || |- style="background:#cfc;" | 631 || 11.09.2012 || 1:0 || [[Файл:Flag of Armenia.svg|ръб|20п|link=Армения]] [[Национален отбор по футбол на Армения|Армения]] || Д || София || Кв. СП 2014 || Първа среща срещу Армения |- style="background:#ffc;" | 632 || 12.10.2012 || 1:1 || [[Файл:Flag of Denmark.svg|ръб|20п|link=Дания]] [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] || Д || София || Кв. СП 2014 || |- style="background:#ffc;" | 633 || 16.10.2012 || 0:0 || [[Файл:Flag of the Czech Republic.svg|ръб|20п|link=Чехия|]] [[Национален отбор по футбол на Чехия|Чехия]] || Г || [[Прага]] || Кв. СП 2014 || |- style="background:#fcc;" | 634 || 14.11.2012 || 0:1 || [[Файл:Flag of Ukraine.svg|ръб|20п|link=Украйна|]] [[Национален отбор по футбол на Украйна|Украйна]] || Д || София || Контрола || |- style="background:#cfc;" | 635 || 22.03.2013 || 6:0 || [[Файл:Flag of Malta.svg|ръб|20п|link=Малта|]] [[Национален отбор по футбол на Малта|Малта]] || Д || София || Кв. СП 2014 || |- style="background:#ffc;" | 636 || 26.03.2013 || 1:1 || [[Файл:Flag of Denmark.svg|ръб|20п|link=Дания|]] [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] || Г || [[Копенхаген]] || Кв. СП 2014 || |- style="background:#cfc;" | 637 || 30.05.2013 || 2:0 || [[Файл:Flag of Japan.svg|ръб|20п|link=Япония|]] [[Национален отбор по футбол на Япония|Япония]] || Г || [[Нагоя]] || Контрола || |- style="background:#cfc;" | 638 || 05.06.2013 || 2:1 || [[Файл:Flag of Kazakhstan.svg|ръб|20п|link=Казахстан|]] [[Национален отбор по футбол на Казахстан|Казахстан]] || Г || [[Астана]] || Контрола || Първа среща срещу Казахстан |- style="background:#fcc;" | 639 || 14.08.2013 || 0:2 || [[Файл:Flag of Macedonia.svg|ръб|20п|link= Република Македония|]] [[Национален отбор по футбол на Република Македония|Р. Македония]] || Г || [[Скопие]] || Контрола || |- style="background:#fcc;" | 640 || 06.09.2013 || 0:1 || [[Файл:Flag of Italy.svg|ръб|20п|link=Италия|]] [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] || Г || [[Палермо]] || Кв. СП 2014 || |- style="background:#cfc;" | 641 || 10.09.2013 || 2:1 || [[Файл:Flag of Malta.svg|ръб|20п|link=Малта|]] [[Национален отбор по футбол на Малта|Малта]] || Г || [[Та'Али]] || Кв. СП 2014 || |- style="background:#fcc;" | 642 || 11.10.2013 || 1:2 || [[Файл:Flag of Armenia.svg|ръб|20п|link=Армения|]] [[Национален отбор по футбол на Армения|Армения]] || Г || [[Ереван]] || Кв. СП 2014 || |- style="background:#fcc;" | 643 || 15.10.2013 || 0:1 || [[Файл:Flag of the Czech Republic.svg|ръб|20п|link=Чехия|]] [[Национален отбор по футбол на Чехия|Чехия]] || Д || София || Кв. СП 2014 || |- style="background:#cfc;" | 644 || 05.03.2014 || 2:1 || {{Флагче|Беларус}} {{имеНОФ|Беларус}} || Д || София || Контрола || |- style="background:#ffc;" | 645 || 23.05.2014 || 1:1 || {{Флагче|Канада}} {{имеНОФ|Канада}} || * || [[Ритцинг]] || Контрола || Първа среща срещу Канада |- style="background:#cfc;" | 646 || 09.09.2014 || 2:1 || {{Флагче|Азербайджан}} {{имеНОФ|Азербайджан}} || Г || [[Баку]] || [[Европейско първенство по футбол 2016|Кв. ЕП 2016]] || |- style="background:#fcc;" | 647 || 10.10.2014 || 0:1 || {{Флагче|Хърватия}} {{имеНОФ|Хърватия}} || Д || София || Кв. ЕП 2016 || |- style="background:#fcc;" | 648 || 13.10.2014 || 1:2 || {{Флагче|Норвегия}} {{имеНОФ|Норвегия}} || Г || [[Осло]] || Кв. ЕП 2016 || |- style="background:#ffc;" | 649 || 16.11.2014 || 1:1 || {{Флагче|Малта}} {{имеНОФ|Малта}} || Д || София || Кв. ЕП 2016 || |- style="background:#ffc;" | 650 || 28.03.2015 || 2:2 || {{Флагче|Италия}} {{имеНОФ|Италия}} || Д || София || Кв. ЕП 2016 || |- style="background:#fcc;" | 651 || 08.06.2015 || 0:4 || {{Флагче|Турция}} {{имеНОФ|Турция}} || Г || Истанбул || Контрола || |- style="background:#cfc;" | 652 || 12.06.2015 || 1:0 || {{Флагче|Малта}} {{имеНОФ|Малта}} || Г || [[Атард]] || Кв. ЕП 2016 || |- style="background:#fcc;" | 653 || 03.09.2015 || 0:1 || {{Флагче|Норвегия}} {{имеНОФ|Норвегия}} || Д || София || Кв. ЕП 2016 || |- style="background:#fcc;" | 654 || 06.09.2015 || 0:1 || {{Флагче|Италия}} {{имеНОФ|Италия}} || Г || Палермо || Кв. ЕП 2016 || |- style="background:#fcc;" | 655 || 10.10.2015 || 0:3 || {{Флагче|Хърватия}} {{имеНОФ|Хърватия}} || Г || Загреб || Кв. ЕП 2016 || |- style="background:#cfc;" | 656 || 13.10.2015 || 2:0 || {{Флагче|Азербайджан}} {{имеНОФ|Азербайджан}} || Д || София || Кв. ЕП 2016 || |- style="background:#cfc;" | 657 || 25.03.2016 || 1:0 || {{Флагче|Португалия}} {{имеНОФ|Португалия}} || Г || [[Лейрия]] || Контрола || |- style="background:#cfc;" | 658 || 29.03.2016 || 2:0 || {{Флагче|Република Македония}} {{имеНОФ|Република Македония}} || Г || Скопие || Контрола || |- style="background:#fcc;" | 659 || 03.06.2016 || 2:7 || {{Флагче|Япония}} {{имеНОФ|Япония}} || Г || Нагоя || Кирин къп || Първа загуба от Япония |- style="background:#fcc;" | 660 || 07.06.2016 || 0:4 || {{Флагче|Дания}} {{имеНОФ|Дания}} || Г || Осака || Кирин къп || |- style="background:#cfc;" | 661 || 06.09.2016 || 4:3 || {{Флагче|Люксембург}} {{имеНОФ|Люксембург}} || Д || София || [[Световно първенство по футбол 2018|Кв. СП 2018]] || |- style="background:#fcc;" | 662 || 07.10.2016 || 1:4 || {{Флагче|Франция}} {{имеНОФ|Франция}} || Г || Сен Дени || Кв. СП 2018 || |- style="background:#fcc;" | 663 || 10.10.2016 || 0:3 || {{Флагче|Швеция}} {{имеНОФ|Швеция}} || Г || Солна || Кв. СП 2018 || |- style="background:#cfc;" | 664 || 13.11.2016 || 1:0 || {{Флагче|Беларус}} {{имеНОФ|Беларус}} || Д || София || Кв. СП 2018 || |- style="background:#cfc;" | 665 || 26.03.2017 || 2:0 || {{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ|Нидерландия}} || Д || София || Кв. СП 2018 || |- style="background:#fcc;" | 666 || 09.06.2017 || 1:2 || {{Флагче|Беларус}} {{имеНОФ|Беларус}} || Г || Борисов || Кв. СП 2018 || Първа загуба в официален двубой от Беларус |- style="background:#cfc;" | 667 || 31.08.2017 || 3:2 || {{Флагче|Швеция}} {{имеНОФ|Швеция}} || Д || София || Кв. СП 2018 || Първа победа над Швеция от 1967 година |- style="background:#fcc;" | 668 || 03.09.2017 || 1:3 || {{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ|Нидерландия}} || Г || Амстердам || Кв. СП 2018 || |- style="background:#fcc;" | 669 || 07.10.2017 || 0:1 || {{Флагче|Франция}} {{имеНОФ|Франция}} || Д || София || Кв. СП 2018 || Загуба от Франция в София за първи път от 1932 година |- style="background:#ffc;" | 670 || 10.10.2017 || 1:1 || {{Флагче|Люксембург}} {{имеНОФ|Люксембург}} || Г || Люксембург || Кв. СП 2018 || Първо равенство с Люксембург |- style="background:#cfc;" | 671 || 13.11.2017 || 1:0 || {{Флагче|Саудитска Арабия}} {{имеНОФ|Саудитска Арабия}} || Д || Лисабон || Контрола || |- style="background:#fcc;" | 672 || 23.03.2018 || 0:1 || {{Флагче|Босна и Херцеговина}} {{имеНОФ|Босна и Херцеговина}} || Д || Разград || Контрола || |- style="background:#cfc;" | 673 || 26.03.2018 || 2:1 || {{Флагче|Казахстан}} {{имеНОФ|Казахстан}} || Г || Фелкюст|| Контрола || |- style="background:#cfc;" | 674 || 06.09.2018 || 2:1 || {{Флагче|Словения}} {{имеНОФ|Словения}} || Г || Любляна || [[Лига на нациите на УЕФА]] || |- style="background:#cfc;" | 675 || 09.09.2018 || 1:0 || {{Флагче|Норвегия}} {{имеНОФ|Норвегия}} || Д || София || Лига на нациите на УЕФА || |- style="background:#cfc;" | 676 || 13.10.2018 || 2:1 || {{Флагче|Кипър}} {{имеНОФ|Кипър}} || Д || София || Лига на нациите на УЕФА || |- style="background:#fcc;" | 677 || 16.10.2018 || 0:1 || {{Флагче|Норвегия}} {{имеНОФ|Норвегия}} || Г || Осло || Лига на нациите на УЕФА || |- style="background:#ffc;" | 678 || 16.11.2018 || 1:1 || {{Флагче|Кипър}} {{имеНОФ|Кипър}} || Г || Никозия || Лига на нациите на УЕФА || |- style="background:#ffc;" | 679 || 19.11.2018 || 1:1 || {{Флагче|Словения}} {{имеНОФ|Словения}} || Д || София || Лига на нациите на УЕФА || |- style="background:#ffc;" | 680 || 22.03.2019 || 1:1 || {{Флагче|Черна гора}} {{имеНОФ|Черна гора}} || Д || София || [[Европейско първенство по футбол 2021|Кв. ЕП 2021]] || |- style="background:#ffc;" | 681 || 25.03.2019 || 1:1 || {{Флагче|Косово}} {{имеНОФ|Косово}} || Г || [[Прищина]] || Кв. ЕП 2021 || Първа среща срещу Косово |- style="background:#fcc;" | 682 || 07.06.2019 || 1:2 || {{Флагче|Чехия}} {{имеНОФ|Чехия}} || Г || Прага || Кв. ЕП 2021 || |- style="background:#fcc;" | 683 || 10.06.2019 || 2:3 || {{Флагче|Косово}} {{имеНОФ|Косово}} || Д || София || Кв. ЕП 2021 || Първа загуба от Косово |- style="background:#fcc;" | 684 || 07.09.2019 || 0:4 || {{Флагче|Англия}} {{имеНОФ|Англия}} || Г || Лондон || Кв. ЕП 2021 || |- style="background:#fcc;" | 685 || 10.09.2019 || 1:3 || {{Флагче|Ирландия}} {{имеНОФ|Ирландия}} || Г || [[Дъблин]] || Контрола || |- style="background:#ffc;" | 686 || 11.10.2019 || 0:0 || {{Флагче|Черна гора}} {{имеНОФ|Черна гора}} || Г || Подгорица || Кв. ЕП 2021 || |- style="background:#fcc;" | 687 || 14.10.2019 || 0:6 || {{Флагче|Англия}} {{имеНОФ|Англия}} || Д || София || Кв. ЕП 2021 || Най-тежката домакинска загуба |- style ="background:#fcc;" | 688 || 14.11.2019 || 0:1 || {{Флагче|Парагвай}} {{имеНОФ|Парагвай}} || Д || София || Контрола || Първа среща с Парагвай в България, първи допуснат гол и първа загуба от Парагвай |- style="background:#cfc;" | 689 || 17.11.2019 || 1:0 || {{Флагче|Чехия}} {{имеНОФ|Чехия}} || Д || София || Кв. ЕП 2021 || Първа победа срещу Чехия и първа победа в квалификациите |} == 2020 – 2029 == {| class="wikitable" style="width:100%;" |- style="background:#abcdef;" ! No. ! Дата ! Резултат ! Съперник ! ! Град ! Повод ! Забележка |- style="background:#fcc;" |690 || 26.02.2020 || 0:1 || {{Флагче|Беларус}} {{имеНОФ|Беларус}} || Д || София || Контрола || |- style="background:#ffc;" |691 || 03.09.2020 || 1:1 || {{Флагче|Ирландия}} {{имеНОФ|Ирландия}} || Д || София || [[Лига на нациите на УЕФА]] || |- style="background:#fcc;" |692 || 06.09.2020 || 0:1 || {{Флагче|Уелс}} {{имеНОФ|Уелс}} || Г || Кардиф || Лига на нациите на УЕФА || |- style="background:#fcc;" |693 || 08.10.2020 || 1:3 || {{Флагче|Унгария}} {{имеНОФ|Унгария}} || Д || София || Кв. ЕП 2021 – плейоф ПФ || |- style="background:#fcc;" |694 || 12.10.2020 || 0:2 || {{Флагче|Финландия}} {{имеНОФ|Финландия}} || Г || Хелзинки || Лига на нациите на УЕФА || Първа загуба от Финландия |- style="background:#fcc;" |695 || 14.10.2020 || 0:1 || {{Флагче|Уелс}} {{имеНОФ|Уелс}} || Д || София || Лига на нациите на УЕФА || |- style="background:#cfc;" |696 || 11.11.2020 || 3:0 || {{Флагче|Гибралтар}} {{имеНОФ|Гибралтар}} || Д || София || Контрола || Първа среща срещу Гибралтар и първа победа за 2020 г. |- style="background:#fcc;" |697 || 15.11.2020 || 1:2 || {{Флагче|Финландия}} {{имеНОФ|Финландия}} || Д || София || Лига на нациите на УЕФА || |- style="background:#ffc;" |698 || 18.11.2020 || 0:0 || {{Флагче|Ирландия}} {{имеНОФ|Ирландия}} || Г || Дъблин || Лига на нациите на УЕФА || |- style="background:#fcc;" |699 || 25.03.2021 || 1:3 || {{Флагче|Швейцария}} {{имеНОФ|Швейцария}} || Д || София || [[Световно първенство по футбол 2022|Кв. СП 2022]] || |- style="background:#fcc;" |700 || 28.03.2021 || 0:2 || {{Флагче|Италия}} {{имеНОФ|Италия}} || Д || София || Кв. СП 2022 || Първа загуба от Италия в София |- style="background:#ffc;" |701 || 31.03.2021 || 0:0 || {{Флагче|Северна Ирландия}} {{имеНОФ|Северна Ирландия}} || Г || Белфаст || Кв. СП 2022 || |- style="background:#ffc;" |702 || 01.06.2021 || 1:1 || {{Флагче|Словакия}} {{имеНОФ|Словакия}} || Г || Рийд || Контрола || |- style="background:#fcc;" |703 || 05.06.2021 ||0:1|| {{Флагче|Русия}} {{имеНОФ|Русия}} || Г || Москва || Контрола || |- style="background:#fcc;" |704 || 08.06.2021 || 0:3 || {{Флагче|Франция}} {{имеНОФ|Франция}} || Г || Париж || Контрола || |- style= "background:#ffc;" |705 || 02.09.2021 || 1:1 || {{Флагче|Италия}} {{имеНОФ|Италия}} || Г || Флоренция || Кв. СП 2022 || Първи отбелязан гол за България, срещу Италия в Италия |- style="background:#cfc;" |706 || 05.09.2021 || 1:0 || {{Флагче|Литва}} {{имеНОФ|Литва}} || Д || София || Кв. СП 2022 || |- style="background:#cfc;" |707 || 08.09.2021 || 4:1 || {{Флагче|Грузия}} {{имеНОФ|Грузия}} || Д || София || Контрола || |- style="background:#fcc;" |708 || 09.10.2021 || 1:3 || {{Флагче|Литва}} {{имеНОФ|Литва}} || Г || Вилнюс || Кв. СП 2022 || Първа загуба от Литва |- style= "background:#cfc;" |709 || 12.10.2021 || 2:1 || {{Флагче|Северна Ирландия}} {{имеНОФ|Северна Ирландия}} || Д || София || Кв. СП 2022 || |- style="background:#ffc;" |710 || 11.11.2021 || 1:1 || {{Флагче|Украйна}} {{имеНОФ|Украйна}} || Г || Одеса || Контрола || |- style="background:#fcc;" |711 || 15.11.2021 || 0:4 || {{Флагче|Швейцария}} {{имеНОФ|Швейцария}} || Г || Люцерн || Кв. СП 2022 || |- style="background:#fcc;" |712 || 26.03.2022 || 1:2 || {{Флагче|Катар}} {{имеНОФ|Катар}} || Д || Доха || Контрола || Първа загуба от Катар |- style="background:#fcc;" |713 || 29.03.2022 || 1:2 || {{Флагче|Хърватия}} {{имеНОФ|Хърватия}} || Д || Доха || Контрола || |- style="background:#ffc;" |714 || 02.06.2022 || 1:1 || {{Флагче|Македония}} {{имеНОФ|Македония}} || Д || Разград || Лига на нациите на УЕФА || |- style="background:#fcc;" |715 || 05.06.2022 || 2:5 || {{Флагче|Грузия}} {{имеНОФ|Грузия}} || Д || Разград || Лига на нациите на УЕФА || |- style="background:#ffc;" |716 || 09.06.2022 || 1:1 || {{Флагче|Гибралтар}} {{имеНОФ|Гибралтар}} || Г || Гибралтар || Лига на нациите на УЕФА || |- style="background:#ffc;" |717 || 12.06.2022 || 0:0 || {{Флагче|Грузия}} {{имеНОФ|Грузия}} || Г || Тбилиси || Лига на нациите на УЕФА || |- style="background:#cfc;" |718 || 23.09.2022 || 5:1 || {{Флагче|Гибралтар}} {{имеНОФ|Гибралтар}} || Д || Разград || Лига на нациите на УЕФА || |- style="background:#cfc;" |719 || 27.09.2022 || 1:0 || {{Флагче|Македония}} {{имеНОФ|Македония}} || Г || Скопие || Лига на нациите на УЕФА || |- style="background:#cfc;" |720 || 16.11.2022 || 2:0 || {{Флагче|Кипър}} {{имеНОФ|Кипър}} || Г || Ларнака || Контрола || |- style="background:#ffc;" |721 || 20.11.2022 || 0:0 || {{Флагче|Люксембург}} {{имеНОФ|Люксембург}} || Г || Люксембург || Контрола || |- style="background:#fcc;" |722 || 24.03.2023 || 0:1 || {{Флагче|Черна гора}} {{имеНОФ|Черна гора}} || Д || Разград || [[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024|Кв. ЕП 2024]]|| |- style="background:#fcc;" |723 || 27.03.2023 || 0:3 || {{Флагче|Унгария}} {{имеНОФ|Унгария}} || Г || Будапеща || Кв. ЕП 2024 || |- style="background:#ffc;" |724 || 17.06.2023 || 1:1 || {{Флагче|Литва}} {{имеНОФ|Литва}} || Г || Каунас || Кв. ЕП 2024 ||Първо равенство с Литва |- style="background:#ffc;" |725 || 21.06.2023 || 1:1 || {{Флагче|Сърбия}} {{имеНОФ|Сърбия}} || Г || Разград || Кв. ЕП 2024 ||Първо равенство със Сърбия |- style="background:#fcc;" |726 || 07.09.2023 || 0:1 || {{Флагче|Иран}} {{имеНОФ|Иран}} || Д || Пловдив || Контрола ||Първа загуба от Иран |- style="background:#fcc;" |727 || 10.09.2023 || 1:2 || {{Флагче|Черна гора}} {{имеНОФ|Черна гора}} || Г || Подгорица || Кв. ЕП 2024 || |- style="background:#fcc;" |728 || 14.10.2023 || 0:2 || {{Флагче|Литва}} {{имеНОФ|Литва}} ||Д || София || Кв. ЕП 2024 || |- style="background:#fcc;" |729 || 17.10.2023 || 0:2 || {{Флагче|Албания}} {{имеНОФ|Албания}} || Г || Тирана || Контрола || |- style="background:#ffc;" |730 || 16.11.2023 || 2:2 || {{Флагче|Унгария}} {{имеНОФ|Унгария}} || Д || София || Кв. ЕП 2024 || |- style="background:#ffc;" |731 || 19.11.2023 || 2:2 || {{Флагче|Сърбия}} {{имеНОФ|Сърбия}} || Г || Лесковац || Кв. ЕП 2024 || |- style="background:#cfc;" |732 || 22.03.2024 || 1:0 || {{Флагче|Танзания}} {{имеНОФ|Танзания}} || Г || Баку || ФИФА серии 2024 || Първа среща срещу Танзания |- style="background:#ffc;" |733 || 25.03.2024 || 1:1 || {{Флагче|Азербайджан}} {{имеНОФ|Азербайджан}} || Г || Баку || ФИФА серии 2024 || |- style="background:#ffc;" |734 || 04.06.2024 || 1:1 || {{Флагче|Румъния}} {{имеНОФ|Румъния}} || Г || Букурещ || Контрола || |- style="background:#ffc;" |735 || 08.06.2024 || 0:0 || {{Флагче|Словения}} {{имеНОФ|Словения}} || Г || Любляна || Контрола || |- style="background:#ffc;" |736 || 05.09.2024 || 1:1 || {{Флагче|Беларус}} {{имеНОФ|Беларус}} || Г || [[Залаегерсег]] || Лига на нациите на УЕФА || |- style="background:#cfc;" |737 || 08.09.2024 || 1:0 || {{Флагче|Северна Ирландия}} {{имеНОФ|Северна Ирландия}} || Д || Баку || Лига на нациите на УЕФА || |} == България срещу останалите == България има следния баланс срещу други национални отбори по футбол (към 25.03.2024 г.): {| class="wikitable sortable" ! style="text-align:left;" | Страна ! style="text-align:left;" | Срещи ! style="text-align:left;" | Победи ! style="text-align:left;" | Равни ! style="text-align:left;" | Загуби ! style="text-align:left;" | Голова разлика |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Австралия}} [[Национален отбор по футбол на Австралия|Австралия]] || 4 || 2 || 2 || 0 || 8:4 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Австрия}} [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]] || 10 || 3 || 2 || 5 || 12:22 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Азербайджан}} [[Национален отбор по футбол на Азербайджан|Азербайджан]] || 5 || 3 || 2 || 0 || 8:2 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Албания}} [[Национален отбор по футбол на Албания|Албания]] || 12 || 5 || 4 || 3 || 15:10 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Алжир}} [[Национален отбор по футбол на Алжир|Алжир]] || 6 || 3 || 2 || 1 || 9:6 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Англия}} [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] || 12 || 0 || 4 || 8 || 2:26 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Андора}} [[Национален отбор по футбол на Андора|Андора]] || 2 || 2 || 0 || 0 || 5:1 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Аржентина}} [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]] || 9 || 1 || 0 || 8 || 6:18 |- style="background:#ffc;" | {{флагче|Армения}} [[Национален отбор по футбол на Армения|Армения]] || 2 || 1 || 0 || 1 || 2:2 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Беларус}} [[Национален отбор по футбол на Беларус|Беларус]] || 8 || 5 || 0 || 3 || 12:7 |- style="background:#ffc;" | {{флагче|Белгия}} [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]] || 14 || 6 || 2 || 6 || 20:23 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Боливия}} [[Национален отбор по футбол на Боливия|Боливия]] || 1 || 1 || 0 || 0 || 3:1 |- style="background:#ffc;" | {{флагче|Босна и Херцеговина}} [[Национален отбор по футбол на Босна и Херцеговина|Босна и Херцеговина]] || 2 || 1 || 0 || 1 || 2:2 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Бразилия}} [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] || 8 || 0 || 0 || 8 || 2:19 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Германия}} [[Национален отбор по футбол на Германия|Германия]] || 11 || 2 || 1 || 8 || 18:35 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Германска демократична република}} [[Национален отбор по футбол на ГДР|Германска демократична република]] || 18 || 6 || 7 || 5 || 22:23 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Гибралтар}} [[Национален отбор по футбол на Гибралтар|Гибралтар]] || 3 || 2 || 1 || 0 || 9:2 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Грузия}} [[Национален отбор по футбол на Грузия|Грузия]] || 8 || 4 || 2 || 2 || 21:12 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Гърция}} [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] || 26 || 13 || 6 || 7 || 46:34 |- style="background:#ffc;" | {{флагче|Дания}} [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] || 16 || 4 || 8 || 4 || 20:21 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Египет}} [[Национален отбор по футбол на Египет|Египет]] || 6 || 1 || 2 || 3 || 6:9 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Еквадор}} [[Национален отбор по футбол на Еквадор|Еквадор]] || 2 || 1 || 0 || 1 || 3:4 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Естония}} [[Национален отбор по футбол на Естония|Естония]] || 2 || 1 || 1 || 0 || 2:0 |- style="background:#ffc;" | {{флагче|Западна Германия}} [[Национален отбор по футбол на Западна Германия|Западна Германия]] || 11 || 1 || 1 || 9 || 7:24 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Израел}} [[Национален отбор по футбол на Израел|Израел]] || 6 || 4 || 1 || 1 || 12:5 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Индонезия}} [[Национален отбор по футбол на Индонезия|Индонезия]] || 1 || 1 || 0 || 0 || 4:0 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Иран}} [[Национален отбор по футбол на Иран|Иран]] || 2 || 0 || 1 || 1 || 1:2 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Ирак}} [[Национален отбор по футбол на Ирак|Ирак]] || 3 || 0 || 1 || 2 || 3:5 |- style="background:#ffc;" | {{флагче|Ирландия}} [[Национален отбор по футбол на Ирландия|Ирландия]] || 12 || 3 || 6 || 3 || 10:14 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Исландия}} [[Национален отбор по футбол на Исландия|Исландия]] || 5 || 4 || 1 || 0 || 12:7 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Испания}} [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]] || 5 || 0 || 1 || 4 || 2:23 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Италия}} [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] || 21 || 2 || 8 || 11 || 17:36 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Йордания}} [[Национален отбор по футбол на Йордания|Йордания]] || 2 || 2 || 0 || 0 || 4:0 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Казахстан}} [[Национален отбор по футбол на Казахстан|Казахстан]] || 2 || 2 || 0 || 0 || 4:2 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Камерун}} [[Национален отбор по футбол на Камерун|Камерун]] || 1 || 1 || 0 || 0 || 3:0 |- style="background:#ffc;" | {{флагче|Канада}} [[Национален отбор по футбол на Канада|Канада]] || 1 || 0 || 1 || 0 || 1:1 |- style="background:#ffc;" | {{флагче|Катар}} [[Национален отбор по футбол на Катар|Катар]] || 2 || 1 || 0 || 1 || 4:4 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Кипър}} [[Национален отбор по футбол на Кипър|Кипър]] || 16 || 14 || 1 || 1 || 36:10 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Китай}} [[Национален отбор по футбол на Китайската народна република|Китайска народна република]] || 1 || 1 || 0 || 0 || 4:0 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Косово}} [[Национален отбор по футбол на Косово|Косово]] || 2 || 0 || 1 || 1 || 3:4 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Кувейт}} [[Национален отбор по футбол на Кувейт|Кувейт]] || 5 || 2 || 3 || 0 || 9:6 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Латвия}} [[Национален отбор по футбол на Латвия|Латвия]] || 3 || 3 || 0 || 0 || 6:0 |- style="background:#ffc;" | {{флагче|Литва}} [[Национален отбор по футбол на Литва|Литва]] || 5 || 2 || 1 || 2 || 6:6 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Ливан}} [[Национален отбор по футбол на Ливан|Ливан]] || 1 || 1 || 0 || 0 || 3:2 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Люксембург}} [[Национален отбор по футбол на Люксембург|Люксембург]] || 15 || 13 || 2 || 0 || 39:9 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Малайзия}} [[Национален отбор по футбол на Малайзия|Малайзия]] || 1 || 1 || 0 || 0 || 2:0 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Малта}} [[Национален отбор по футбол на Малта|Малта]] || 14 || 11 || 3 || 0 || 45:6 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Мароко}} [[Национален отбор по футбол на Мароко|Мароко]] || 6 || 1 || 3 || 2 || 5:10 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Мексико}} [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]] || 12 || 2 || 6 || 4 || 11:14 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Молдова}} [[Национален отбор по футбол на Молдова|Молдова]] || 2 || 2 || 0 || 0 || 7:1 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Нигерия}} [[Национален отбор по футбол на Нигерия|Нигерия]] || 2 || 0 || 0 || 2 || 0:4 |- style="background:#ffc;" | {{флагче|Нидерландия}} [[Национален отбор по футбол на Нидерландия|Нидерландия]] || 12 || 5 || 2 || 5 || 17:20 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Нова Каледония}} [[Национален отбор по футбол на Нова Каледония|Нова Каледония]] || 1 || 1 || 0 || 0 || 5:3 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Норвегия}} [[Национален отбор по футбол на Норвегия|Норвегия]] || 16 || 7 || 4 || 5 || 27:16 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Обединени арабски емирства}} [[Национален отбор по футбол на Обединените арабски емирства|Обединени арабски емирства]] || 8 || 7 || 0 || 1|| 19:6 |- style="background:#ffc;" | {{флагче|Оман}} [[Национален отбор по футбол на Оман|Оман]] || 1 || 0 || 1 || 0 || 1:1 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Парагвай}} [[Национален отбор по футбол на Парагвай|Парагвай]] || 2 || 0 || 1 || 1 || 0:1 |- style="background:#ffc;" | {{флагче|Перу}} [[Национален отбор по футбол на Перу|Перу]] || 5 || 2 || 1 || 2 || 11:11 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Полша}} [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || 25 || 5 || 9 || 11 || 29:44 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Португалия}} [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]] || 13 || 6 || 3 || 4 || 18:16 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Румъния}} [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || 40 || 13 || 8 || 19 || 62:77 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Русия}} [[Национален отбор по футбол на Русия|Русия]] || 5 || 1 || 1 || 3 || 5:8 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Сан Марино}} [[Национален отбор по футбол на Сан Марино|Сан Марино]] || 2 || 2 || 0 || 0 || 7:0 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Саудитска Арабия}} [[Национален отбор по футбол на Саудитска Арабия|Саудитска Арабия]] || 3 || 2 || 0 || 1 || 3:1 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Северна Ирландия}} [[Национален отбор по футбол на Северна Ирландия|Северна Ирландия]] || 9 || 5 || 2 || 2 || 11:8 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Северна Корея}} [[Национален отбор по футбол на Северна Корея|Северна Корея]] || 3 || 3 || 0 || 0 || 12:1 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Северна Македония}} [[Национален отбор по футбол на Северна Македония|Северна Македония]] || 9 || 5 || 2 || 2 || 9:4 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Словакия}} [[Национален отбор по футбол на Словакия|Словакия]] || 8 || 2 || 2 || 4 || 6:11 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Словения}} [[Национален отбор по футбол на Словения|Словения]] || 4 || 3 || 1 || 0 || 8:2 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|СССР}} [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] || 16 || 2 || 7 || 7 || 13:25 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Сърбия}} [[Национален отбор по футбол на Сърбия|Сърбия]] || 4 || 0 || 2 || 2 || 4:10 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Национален отбор по футбол на Сърбия и Черна гора|Сърбия и Черна гора]] || 2 || 1 || 1 || 0 || 2:1 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Тайланд}} [[Национален отбор по футбол на Тайланд|Тайланд]] || 1 || 1 || 0 || 0 || 4:0 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Танзания}} [[Национален отбор по футбол на Танзания|Танзания]] || 1 || 1 || 0 || 0 || 1:0 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Тунис}} [[Национален отбор по футбол на Тунис|Тунис]] || 2 || 0 || 1 || 1 || 3:6 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Турция}} [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] || 23 || 10 || 6 || 7 || 43:36 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Уелс}} [[Национален отбор по футбол на Уелс|Уелс]] || 10 || 4 || 1 || 5 || 8:6 |- style="background:#ffc;" | {{флагче|Узбекистан}} [[Национален отбор по футбол на Узбекистан|Узбекистан]] || 1 || 0 || 1 || 0 || 1:1 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Украйна}} [[Национален отбор по футбол на Украйна|Украйна]] || 6 || 0 || 3 || 3 || 3:8 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Унгария}} [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || 28 || 7 || 7 || 14 || 33:66 |- style="background:#ffc;" | {{флагче|Уругвай}} [[Национален отбор по футбол на Уругвай|Уругвай]] || 1 || 0 || 1 || 1 || 1:1 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Финландия}} [[Национален отбор по футбол на Финландия|Финландия]] || 10 || 7 || 1 || 2 || 20:7 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Франция}} [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || 23 || 8 || 4 || 11 || 26:41 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Хърватия}} [[Национален отбор по футбол на Хърватия|Хърватия]] || 9 || 1 || 2 || 6 || 6:18 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Хонконг}} [[Национален отбор по футбол на Хонконг|Хонконг]] || 1 || 1 || 0 || 0 || 3:0 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Черна гора}} [[Национален отбор по футбол на Черна гора|Черна гора]] || 8 || 1 || 4 || 3 || 9:9 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Чехия}} [[Национален отбор по футбол на Чехия|Чехия]] || 7 || 1 || 1 || 5 || 3:13 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Чехословакия}} [[Национален отбор по футбол на Чехословакия|Чехословакия]] || 14 || 7 || 3 || 4 || 16:14 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Чили}} [[Национален отбор по футбол на Чили|Чили]] || 1 || 0 || 0 || 1 || 2:3 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Швейцария}} [[Национален отбор по футбол на Швейцария|Швейцария]] || 12 || 2 || 4 || 6 || 13:22 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Швеция}} [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] || 17 || 3 || 2 || 12 || 11:34 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Шотландия}} [[Национален отбор по футбол на Шотландия|Шотландия]] || 6 || 0 || 3 || 3 || 4:10 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Югославия}} [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]] || 27 || 7 || 5 || 15 || 41:57 |- style="background:#ffc;" | {{флагче|ЮАР}} [[Национален отбор по футбол на Южна Африка|Южна Африка]] || 1 || 0 || 1 || 0 || 1:1 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Южна Корея}} [[Национален отбор по футбол на Южна Корея|Южна Корея]] || 2 || 1 || 1 || 0 || 2:1 |- style="background:#ffc;" | {{флагче|Ямайка}} [[Национален отбор по футбол на Ямайка|Ямайка]] || 1 || 0 || 1 || 0 || 0:0 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Япония}} [[Национален отбор по футбол на Япония|Япония]] || 5 || 3 || 1 || 1 || 11:10 |- style= | '''Общо''' || '''751'''|| '''278''' || '''187'''|| '''243''' || '''1046:1107''' |} [[Категория:Мачове на Националния отбор по футбол на България|*]] 6hjzz3lw1krn1m3f2pgly0497vx98md 0 293193 12434944 12429575 2024-12-08T15:01:55Z Мико 4542 Добавяне на [[Категория:Паяк]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12434944 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Гърция|селото в Северна Македония|Древено}} {{Селище инфо|Гърция | име = Древено | име-местно = Πύλη | вид = село | област = Централна Македония | карта3 = Кукушко | дем = Пеония | географска-област = [[Боймия]] | височина = 220 }} '''Дрѐвено<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.147</ref>''' ({{lang|el|Πύλη}}, ''Пили'', до 1926 година ''Δρέβενο'', ''Древено'' или [[катаревуса]] ''Δρέβενον'', ''Древенон''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/169662 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е бивше [[село]] в Гърция, дем [[Пеония (дем)|Пеония]], област [[Централна Македония]]. == География == Селото е било разположено на 220 m надморска височина,<ref name="Симовски 58">{{Симовски|2|58}}</ref> на десния бряг на [[Вардар]], северозападно от демовия център град [[Боймица]] (Аксиуполи).<ref>{{Генщаб}}</ref> == История == При Древено е отрито селище от историческата епоха, обявено в 1994 година за защитен археологически паметник.<ref name="Διαρκής κατάλογος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=11817&v17= | заглавие = ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/43984/2309/28-9-1994 - ΦΕΚ 845/Β/14-11-1994 | достъп_дата = 29 юни 2018 | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | lang-hide = 1 | lang = el | архив_дата = 2020-09-25 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20200925190709/http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=11817&v17= }}</ref> === В Османската империя === В XIX век Древено е българско село в [[Гевгелийска каза|Гевгелийската каза]] на Османската империя. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Дреновон'' (Drénovon), Воденска епархия, живеят 210 гърци, като данните могат да се отнасят и за [[Дреново (дем Въртокоп)|Дреново]].<ref>{{Синве|50}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, ''Древе'' (Dreve) е посочено като село с 30 домакинства и 142 жители българи.<ref>{{Етнография|168 – 169}}</ref> В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.<ref name="Докторов.52">{{Борбите в Македония|52}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Древено е село в Гевгелийска каза със 125 жители [[българи]].<ref>{{МЕС|152}}</ref> Цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Древен'' (Dreven) има 104 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|194-195}}</ref> По данни на Екзархията в 1910 година ''Древене'' е чифлигарско село с 25 семейства, 124 жители българи и една черква.<ref>{{Боймия|63}}</ref> === В Гърция === [[Файл:Dreveno Muslim Women 1 May 1918 WWI.jpg|мини|250п|Мюсюлмански жени в Древено през Първата световна война, 1 май 1918 година]] В 1913 година след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото попада в Гърция и населението му го напуска, бягайки в България. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Древено'' има 5 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|30}}</ref> От 25 български семейства към 1912 година до 1928 година в България се изселват всичките 25 семейства.<ref name="Боймия 66">{{Боймия|66}}</ref> В 1924 година на мястото на изселилите се българи в Древено са настанени гърци бежанци. В 1926 година селото е прекръстено на Пили. В 1928 година Древено е чисто бежанско село с 31 семейства и 104 жители бежанци.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] през зимата на 1947 година властите насилствено изселват жителите на Древено в [[Боймица]]. Селото се разпада, макар и на преброяването от 1951 година 92 жители на Боймица се декларират като жители на Древено.<ref name="Симовски 58"/> От селото е оцеляла единствено църквата „[[Свети Безсребреници (Древено)|Свети Безсребреници]]“ (Свети Врач), която е от XIX век.<ref name="Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://debian.itbiz.gr/filokalia2/index.php?option=com_docman&task=doc_download&gid=59 | заглавие = 13. Ιερός ναός Κοίμησης Θεοτόκου Δρέβενου | достъп_дата = 24 юни 2014 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού | цитат = | език = | архив_дата = 2016-03-04 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160304082247/http://debian.itbiz.gr/filokalia2/index.php?option=com_docman&task=doc_download&gid=59 }}</ref> {{Преброяване Гърция|0<ref name="Симовски 58"/>|71<ref name="Симовски 58"/>|143<ref name="Симовски 58"/>|184<ref name="Симовски 58"/>|92<ref name="Симовски 58"/>}} == Личности == ; Родени в Древено * {{флагче|България}} Йордан Русев, български революционер, четник на [[Ичко Димитров]] в 1912 г.<ref>Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 63.</ref> * {{флагче|България}} Костадин Илиев Траянов, български революционер, деец на ВМОРО<ref name="Докторов.52"/> * {{флагче|България}} Мицо Георгиев Кехайов, български революционер, деец на ВМОРО<ref name="Докторов.52"/> == Бележки == <references/> {{Дем Пеония}} {{Портал|Македония|Гърция}} [[Категория:Исторически села в дем Пеония]] [[Категория:Паяк]] awcrux0cikjoclgskd2pzjp9zvx8e2g 0 293673 12435477 12432921 2024-12-09T06:38:40Z Алиса Селезньова 24678 Вр - не се подпъхват така твърдения при друг източник, за тази част с реконтрукцията е поискан източник 12435477 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Осогово|Осогово (пояснение)}} {{Стадион | име на стадиона = „Осогово“ | прозвище = | картина = | местоположение = [[Кюстендил]], [[България]] | адрес = ул. Цар Освободител 19 | координати = | построен = | официално открит = | обновен = | собственик = [[Община Кюстендил]] | поддържан от = | покритие = [[трева|тревно]] | цена = | архитект = | бивши имена = | използван от = [[ФК „Кюстендил“]] | капацитет = 10 000 | размери = }} '''Осогово''' е български [[стадион]], намиращ се в гр. [[Кюстендил]]. На него играе домакинските си мачове футболен клуб [[ФК „Кюстендил“]]. На стадион „Осогово“ през 1954 година се играят мачовете на местния отбор [[ФК Велбъжд (Кюстендил)|„Червено знаме“]], когато той е участвал в [[Първа професионална футболна лига|А РФГ]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fccska.com/%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0/m:%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%BA%D1%8E%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BB-%D1%86%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-0-2/d:1954-10-10|заглавие=Червено знаме (Кюстендил) — ЦДНА (София)|труд=„А“ републиканска футболна група 1954|издател=fcCSKA.com|достъп_дата=2024-12-06}}</ref> В края на 60-те години е използван за тренировъчна база на [[Национален отбор по футбол на България|Националния отбор по футбол]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.168chasa.bg/article/14432814|заглавие=Бохемската компания на Гунди и тайната на кюстендилските ябълки|автор=Стоян Младенов|издател=168 часа|достъп_дата=2024-12-06}}</ref> Стадион „Осогово“ е част от [[Осогово (национална спортна база)|Национална спортна база „Осогово“]] – спортен комплекс за състезания и тренировки по различни спортове. Националната спортна база „Осогово“ е открита на 5 ноември 1979 г.,<ref name=“Кюстендил”/> {{източник|след реконструкция на съществуващия от по-ранно време едноименен стадион на същото място.|2024|12|05}} Спортният комплекс включва затревен футболен терен с 10 000 седящи места, лекоатлетическа писта, 3200 m² закрита площ, закрита лекоатлетическа писта с дължина 130 м., зала за хвърляния, зали за тенис на маса, за художествена гимнастика, обща физическа подготовка, волейболна и баскетболна зала, клуб на спортиста, сладкарница, административни и битови помещения. Към базата има хотел „Спорт Палас“ със 182 легла.<ref name=“Кюстендил”>{{Кюстендил|483}}</ref> == Външни препратки == * [http://bgclubs.eu/stadiums/Osogovo-Kyustendil Български клубове – Стадион „Осогово“] == Бележки == <references /> {{Портал|Спорт|България}} [[Категория:Стадиони в Кюстендил]] [[Категория:Основани в България през 1979 година]] blb8amtxsz2l5qxmax7q8mfqbharzlq 12435484 12435477 2024-12-09T07:16:02Z Алиса Селезньова 24678 12435484 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Осогово|Осогово (пояснение)}} {{Стадион | име на стадиона = „Осогово“ | прозвище = | картина = | местоположение = [[Кюстендил]], [[България]] | адрес = ул. Цар Освободител 19 | координати = | построен = | официално открит = | обновен = | собственик = [[Община Кюстендил]] | поддържан от = | покритие = [[трева|тревно]] | цена = | архитект = | бивши имена = | използван от = [[ФК „Кюстендил“]] | капацитет = 10 000 | размери = }} '''„Осогово“''' е български [[стадион]], намиращ се в град [[Кюстендил]]. На него играе домакинските си мачове футболен клуб [[ФК „Кюстендил“]]. На стадион „Осогово“ през 1954 година се играят мачовете на местния отбор [[ФК Велбъжд (Кюстендил)|„Червено знаме“]], когато той е участвал в [[Първа професионална футболна лига|А РФГ]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fccska.com/%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0/m:%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%BA%D1%8E%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BB-%D1%86%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-0-2/d:1954-10-10|заглавие=Червено знаме (Кюстендил) — ЦДНА (София)|труд=„А“ републиканска футболна група 1954|издател=fcCSKA.com|достъп_дата=2024-12-06}}</ref> В края на 60-те години е използван за тренировъчна база на [[Национален отбор по футбол на България|Националния отбор по футбол]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.168chasa.bg/article/14432814|заглавие=Бохемската компания на Гунди и тайната на кюстендилските ябълки|автор=Стоян Младенов|издател=168 часа|достъп_дата=2024-12-06}}</ref> Стадион „Осогово“ е част от [[Осогово (национална спортна база)|Национална спортна база „Осогово“]] – спортен комплекс за състезания и тренировки по различни спортове. Националната спортна база „Осогово“ е открита на 5 ноември 1979 г.,<ref name=“Кюстендил”/> {{източник|след реконструкция на съществуващия от по-ранно време едноименен стадион на същото място.|2024|12|05}} Спортният комплекс включва затревен футболен терен с 10 000 седящи места, лекоатлетическа писта, 3200 m² закрита площ, закрита лекоатлетическа писта с дължина 130 м., зала за хвърляния, зали за тенис на маса, за художествена гимнастика, обща физическа подготовка, волейболна и баскетболна зала, клуб на спортиста, сладкарница, административни и битови помещения. Към базата има хотел „Спорт Палас“ със 182 легла.<ref name=“Кюстендил”>{{Кюстендил|483}}</ref> == Външни препратки == * [http://bgclubs.eu/stadiums/Osogovo-Kyustendil Български клубове – Стадион „Осогово“] == Бележки == <references /> {{Портал|Спорт|България}} [[Категория:Стадиони в Кюстендил]] [[Категория:Основани в България през 1979 година]] h4apao3zdzb0xejm54uclkcb7tb9xcu 0 294088 12435659 12143045 2024-12-09T11:49:23Z Xunonotyk 209517 12435659 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Бес|Бес (пояснение)}} {{Личност|цар | име = Бес | портрет = The punishment of Bessus by Andre Castaigne (1898-1899).jpg | портрет-описание = „Наказанието на Бес“, картина от XIX век | описание = персийски [[сатрап]] | починал-място = [[Зариаспа]] или [[Екбатана]] }} '''Бес''' ([[авестийски език|др.-перс.]] ''Artaxšaçrā V'', {{lang|grc|Βήσσος}}; {{lang|la|Bessus}}), самообявил се за '''Артаксеркс V''', е [[бактрия|бактрийски]] [[сатрап]] и зет на [[Дарий III]], който като самозванец срещу [[Александър Македонски]] умъртвява своя тъст и последен персийски шах от династията на [[Ахемениди]]те и се провъзгласява за персийски шах и управлявал в [[Хорезъм]] само година през 330 – 329 г. пр.н.е.<ref>[[Ариан]], ''Anabasis'' 3, 21, 5; 3, 30, 4.; 3, 8, 3;</ref> Бес участва в [[Битка при Гавгамела|битката при Гавгамела]] (1 октомври 331 г. пр.н.е.) в редиците на персийската армия, като след загубата придружава разбития Дарий III до [[Екбатана]], където прекарва с шаха цялата зима. На следващата година заедно с Дарий се отправя на изток към Хорезъм, като планът предвиждал от областта да се съберат нови сили (в частност от Бактрия и Согдиана) с цел да се противопоставят на Александър Велики. По време на похода Бес прави план на [[предателство|предателски заговор]] и го осъществява, арестувайки Дарий III. Застигнати от [[авангард (военно дело)|авангарда]] на македонската армия, заговорниците изоставят смъртно ранения Дарий на македонските войски. Александър Велики е потресен от смъртта на своя велик противник и повелител на Азия. След убийството на Дарий III Бес узорпаторски се самообявява за шах под името Артаксеркс V. Той се укрепва в Бактрия, обединявайки около себе си онези сили, които са решени докрай с цената на саможертва и краен фанатизъм да се противопоставят на армията на Александър. В началото на пролетта на 329 г. пр.н.е. след обстойна разузнавателна мисия и бойна подготовка, Александър Велики преминава с главните сили на армията си през [[Хиндукуш]] и нахлува в Бактрия. Бес бяга в [[Согдиана]], след което преминава река Окс ([[Амударя]]). Александър Велики го преследва, защото Бес продължава да твърди, че е легитимен продължител на политиката на Ахеменидската династия и шахове, но персийската политика не е особено популярна в източната част на [[Голям Иран]], и по-специално в [[Централна Азия]]. Тези области са слабо свързани със западната част и по-специално с Персия и като правило за били потискани от [[Персеполис]] за сметка на запада и [[Медия]]. По тази причина Бес се озовал „в небрано лозе“ и скоро предаден от местните е пленен от един от военачалниците на Александър Велики – [[Птолемей I|Птолемей Лага]]. Бес е екзекутиран през 327 г. пр.н.е. след съдебен процес в [[Зариаспа]] в Бактрия, като сведенията за начина на смъртта му се разминават – според едни източници е завързан между две наклонени дървета и разкъсан от тях, а според други е наказан с отрязване на носа и ушите, след което е [[Разпъване на кръст|разпънат на кръст]] в [[Екбатана]].<ref>{{cite book |title= Хронологична енциклопедия на света, том II, Велико Търново. |year= 1991| page= 470 |publisher= ЕЛПИС| ISBN = 954-557-003-X}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.iranica.com/articles/bessos-satrap-of-bactria ''Bessos''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101208194833/http://www.iranica.com/articles/bessos-satrap-of-bactria |date=2010-12-08 }}. ''Encyclopædia Iranica''. * [[Йона Лендеринг]]: [http://www.livius.org/person/artaxerxes-v-bessus/ Artaxerxes V Bessus], Livius.org [[Категория:История на Иран]] [[Категория:Бактрия]] [[Категория:Екзекутирани хора]] 2feqbxmugkkutj65c8e8rkfhkc9e8bv 0 296338 12435369 12239411 2024-12-08T23:08:40Z InternetArchiveBot 282151 Add 1 book for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435369 wikitext text/x-wiki [[Файл:Solar eclipse 1999 4.jpg|мини|Наблюдение на слънчевата корона по време на [[Слънчево затъмнение|пълно слънчево затъмнение]].]] '''Слънчевата корона''' е най-външния и силно разреден слой на [[атмосфера]]та на [[Слънце]]то, разположен над [[хромосфера]]та и се простира на разстояние равняващо се на десетки слънчеви [[радиус]]и. Температурата е много висока (1 – 2 млн. [[Келвин|K]]), което позволява на частиците да преодолеят [[Гравитация|гравитационното поле]] на Слънцето и да породят [[слънчев вятър]]. Слънчевата корона може да се наблюдава с просто око по време на пълно [[слънчево затъмнение]]. == История == През 1724 г. френско-италианският астроном [[Джакомо Маралди]] осъзнава, че аурата, която се вижда по време на [[слънчево затъмнение]], принадлежи на [[Слънце]]то, а не на [[Луна]]та. През 1809 г. испанският астроном Хосе Хоакин де Ферер въвежда термина „корона“.<ref>{{Cite journal|last=de Ferrer|first=José Joaquín|date=1809|title=Observations of the eclipse of the sun June 16th 1806 made at Kinderhook in the State of New York|url=https://books.google.com/books?id=DbkAAAAAYAAJ&pg=PA264|journal=Transactions of the American Philosophical Society|volume=6|pages=264 – 275|via=|doi=10.2307/1004801|jstor=1004801}}</ref> Съдейки по наблюденията си от слънчевото затъмнение през 1806 г. в [[Ню Йорк]], той също предполага, че короната е част от Слънцето. Английският астроном [[Норман Локиер]] открива, че слънчевата корона е съставена от непознатия до този момент елемент [[хелий]]. Френският астроном [[Жул Жансен]] отбелязва, че размерът и формата на короната се променят в зависимост от [[Слънчев цикъл|слънчевия цикъл]].<ref>{{Cite web|url=http://www.mreclipse.com/Totality2/TotalityApH.html|title=Chronology of Discoveries about the Sun|last=Espenak|first=Fred|website=Mr. Eclipse|достъп_дата=2020-02-23|архив_дата=2020-10-19|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20201019152942/http://www.mreclipse.com/Totality2/TotalityApH.html}}</ref> През 1930 г. [[Бернар Лио]] изобретява [[коронограф]]а, който позволява да се наблюдава короната без наличието на пълно слънчево затъмнение. Високата температура на слънчевата корона ѝ придават необичайни спектрални характеристики, което кара някои учени от 19 век да предполагат, че тя съдържа неизвестен до този момент елемент – „[[короний]]“. Спектралните особености са обяснени по-късно чрез наличието на високо йонизирано [[желязо]] (Fe¹³⁺).<ref name="Aschwanden">{{cite book|title=Physics of the Solar Corona: An Introduction with Problems and Solutions|last=Aschwanden|first=Markus J.|publisher=Praxis Publishing|year=2005|isbn=978-3-540-22321-4|location=Chichester, UK}}</ref> == Физични свойства == [[Файл:Traceimage.jpg|мини|Коронални примки.]] Слънчевата корона е много по-гореща (от 150 до 150 пъти) от видимата повърхност на Слънцето. Средната температура на [[фотосфера]]та е около 5800 келвина, докато на короната е около 3 млн. келвина. Короната е 10⁻¹² пъти по-малко плътна от фотосферата и произвежда около една милионна част от нейната видима светлина. Короната е отделена от фотосферата чрез относително плитката [[хромосфера]]. Точният механизъм, чрез който короната се затопля, все още е обект на дебати, като вероятностите включва индукция от слънчевото [[магнитно поле]] и [[Магнитохидродинамика|магнитохидродинамични вълни]], идващи отдолу. Външният ръб на слънчевата корона постоянно се избутва навън вследствие отворения магнитен поток, при което се генерира [[слънчев вятър]]. Короната не винаги е равномерно разпределена по слънчевата повърхност. По време на спокойни периоди, короната като цяло е ограничена до [[екватор]]иалните области, докато [[коронална дупка|коронални дупки]] покриват [[Географски полюс|полярните]] региони. През периоди на завишена слънчева активност, короната е равномерно разпределена из екваториалните и полярните региони, като е най-видима в области със [[слънчеви петна]]. Свързани със слънчевите петна са [[коронална примка|короналните примки]], които излизат от слънчевата повърхност под въздействието на [[магнитен поток]]. Той избутва настрани горещата фотосфера, оголвайки [[плазма]]та отдолу и образувайки относително тъмни слънчеви петна. След фотографирането с голяма резолюция в рентгеновия диапазон от спътника [[Skylab]] през 1973 г., а след това и от [[Yohkoh]] и други апарати, става ясно, че структурата на короната е много разнообразна и сложна – различни зони веднага са класифицирани на короналния диск.<ref>{{cite journal|doi = 10.1007/BF00152731|last1 = Vaiana|first1 = G. S.|last2 = Krieger|first2 = A. S.|last3 = Timothy|first3 = A. F.|title = Identification and analysis of structures in the corona from X-ray photography| journal = Solar Physics | volume = 32|issue = 1| pages = 81 – 116| year = 1973| bibcode=1973SoPh...32...81V}}</ref><ref>{{cite book|author1=Vaiana, G.S. |author2=Tucker, W.H. |title = Solar X-Ray Emission in „X-Ray Astronomy“ |editor=R. Giacconi |editor2=H. Gunsky| page = 169 | year = 1974}}</ref><ref>{{cite journal|doi = 10.1146/annurev.aa.16.090178.002141|last1 = Vaiana |first1 = G S|last2 = Rosner|first2 = R | title = Recent advances in Coronae Physics| journal = Annu. Rev. Astron. Astrophys. | volume = 16| pages = 393 – 428| year = 1978 | bibcode=1978ARA&A..16..393V}}</ref> Астрономите обикновено разграничават няколко региона:<ref name="Gibson">{{cite book|last=Gibson|first= E. G.|year=1973|title= The Quiet Sun|publisher=National Aeronautics and Space Administration, Washington, D.C.}}</ref> активни региони (включващи коронални примки, едромащабни структури, съединения на активни региони, нишкови кухини и ярки точки), коронални дупки и спокойно Слънце. Материята във външната част на слънчевата атмосфера и под формата на плазма с много висока температура (няколко милиона келвина) и много ниска плътност (10¹⁵ частици на m³). Съставът е сходен с този във вътрешността на Слънцето, главно [[водород]], но с много по-висока степен на [[йонизация]] в сравнение с фотосферата. По-тежките елементи, като например желязо, са частично йонизирани и са загубили повечето от външните си електрони. Йонизираното състояние на даден химичен елемент зависи строго от температурата и се подчинява на [[Уравнение на Саха|уравнението на Саха]] в долната атмосфера, но в тънката корона зависи и от равновесието на сблъсъците. В исторически план, наличието на спектрални линии, излъчвани от силно йонизирано желязо, е позволило да се определи високата температура на короналната плазма, разкривайки, че короната е много по-гореща от вътрешните слоеве на хромосферата. Короната има поведението на газ, който е много горещ, но същевременно и много лек – налягането в короната обикновено е само 0,1 – 0,6 [[Паскал (единица)|Pa]] в активните региони. Все пак, това не е обикновен газ, тъй като е съставен от заредени частици – [[протон]]и и [[електрон]]и, движещи се с различни скорости. Наличието на електрически заряди води до генерирането на електрически токове и магнитни полета. В тази плазма е възможно разпространяването и на магнитохидродинамични вълни,<ref name="Jeffrey">{{cite book|last = Jeffrey|first = Alan|year =1969|title = Magneto-hydrodynamics|publisher = UNIVERSITY MATHEMATICAL TEXTS}}</ref> макар все още да не е ясно как те могат да бъдат предавани или генерирани в короната. Короната излъчва радиация главно в рентгеновия диапазон, която може да се засече само от космоса. При излъчването настъпват различни процеси, дължащи се на вторични сблъсъци на плазмени частици, докато взаимодействията с фотоните, идващи отдолу, са много редки. Тъй като излъчването се дължи на сблъсъци между йони и електрони, излъчваната енергия от единица обем за единица време, е пропорционална на броя на частиците на квадрат в единица обем или по-точно на произведението на електронната и протонната плътност.<ref>{{cite journal| doi = 10.1007/BF00873539| last = Mewe | first = R.| title = X-ray spectroscopy of stellar coronae| journal = The Astronomy and Astrophysics Review | volume = 3 | issue = 2 | page = 127 | year = 1991 | bibcode=1991A&ARv...3..127M}}</ref> [[Топлопроводимост]]та в короната се случва от външната гореща атмосфера към вътрешните по-хладни слоеве. Този процес на [[дифузия]] на топлината се дължи на електроните, които са много по-леки от йоните и се движат по-бързо от тях. Когато е присъства магнитно поле, топлопроводимостта на плазмата се увеличава по посока, успоредна на линиите на полето, вместо по перпендикулярна посока.<ref name="Spitzer">{{cite book|last=Spitzer|first= L.|year=1962|title= Physics of fully ionized gas|publisher= Interscience tracts of physics and astronomy}}</ref> Заредена частица, движеща се в перпендикулярна посока на линиите на магнитното поле, подлежи на [[Сила на Лоренц|силата на Лоренц]], която е нормална към равнината, образувана от скоростта и магнитното поле. Тази сила променя пътя на частицата. Ако сблъсъците между частиците са много чести, те се разсейват във всички посоки. Това се случва във фотосферата, където плазмата носи магнитно поле с движението си. В короната, от друга страна, средната свободна траектория на електроните и от порядъка на километри или повече, така че всеки електрон може да се движи в продължение на дълго време, преди да се разсее от сблъсък. Следователно, топлопредаването се засилва по дължина на линиите на магнитното поле и се потиска в перпендикулярна посока. По надлъжна посока на магнитното поле, топлопроводимостта на короната е:<ref name="Spitzer" /> :<math> k = 20 \left(\frac{2}{\pi}\right)^{3/2}\frac{\left(k_B T \right)^{5/2}k_B}{m_e^{1/2} e^4 \ln \Lambda} \approx 1.8~10^{-10}~\frac{T^{5/2}}{\ln \Lambda}~ W m^{-1}K^{-1} </math> където <math>k_B</math> е [[Константа на Болцман|константата на Болцман]], <math>T</math> е температурата в келвини, <math>m_e</math> е масата на електрона, а <math>e</math> е електрическият заряд на електрона, <math> \ln \Lambda = \ln \left(12\pi n \lambda_D^3 \right) </math> е логаритъмът на Кулон, а <math>\lambda_D = \sqrt{\frac{k_B T }{4 \pi n e^2 }}</math> е [[Радиус на Дебай|радиусът на Дебай]] на плазмата с плътност на частиците <math>n</math>. Логаритъмът на Кулон <math> \ln \Lambda </math> е грубо 20 в короната при средна температура 1 млн. келвина и плътност 10¹⁵ частици на m³. == Звездни корони == Звездите с корона са често срещани в хладния край на [[Диаграма на Херцшпрунг-Ръсел|диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел]].<ref name=Gudel>{{cite journal |author=Güdel M |title=X-ray astronomy of stellar coronae |journal=The Astronomy and Astrophysics Review |year=2004 |volume=12 |issue=2 – 3 |pages=71 – 237 |doi=10.1007/s00159-004-0023-2 |url=http://astronomy.sci.ege.edu.tr/~rpekunlu/GBDG/papers/XRayfromStellarCoronae.pdf |arxiv=astro-ph/0406661 |bibcode=2004A&ARv..12...71G |url-status=dead |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110811230835/http://astronomy.sci.ege.edu.tr/~rpekunlu/GBDG/papers/XRayfromStellarCoronae.pdf |archivedate=11 август 2011}}</ref> Въпросните корони могат да се засекат с рентгенов телескоп. Някои звездни корони, особено при млади звезди, са много по-светими в сравнение със слънчевата. Короните на някои звезди достигат светимост 10²⁵ W и температура 40 млн. келвина.<ref name=Gudel/> Астрономически изследвания са показали, че звездите от [[спектрален клас]] F, G, K и M имат хромосфери и корони, наподобяващи тези на Слънцето.<ref name=Vaianaetal81>{{cite journal |doi= 10.1086/158797 |author= Vaiana, G.S. |title= Results from an extensive Einstein stellar survey |url= https://archive.org/details/sim_astrophysical-journal_1981-04-01_245_1/page/n166 |journal= The Astrophysical Journal|year=1981 |volume=245 |page=163 |bibcode=1981ApJ...245..163V|display-authors=etal}}</ref> == Източници == <references/> [[Категория:Слънце]] [[Категория:Звездна астрономия]] [[Категория:Плазмена физика]] mu2sfneg9f09lf2ka9fj9nt57243wav 0 298339 12435260 10687175 2024-12-08T20:37:19Z Like the windows 306705 /* 2010 година */Грешно записване 12435260 wikitext text/x-wiki {{Вулкан | име = Ейяфятлайокутъл | картинка = Eyjafjallajökull.jpeg | картинка-описание = | височина = 1666 m | място = Исландия | планина = | тип = | възраст = | последно изригване = 14 април 2010 | първо изкачване = | карта = | карта-описание = | оптимален маршрут = }} [[Файл:Fimmvorduhals 2010 03 27 dawn.jpg|290п|мини|Снимка от изригването на вулкана на 27 март 2010]] '''Ейяфятлайокутъл''' ({{lang|is|{{Audio|Is-Eyjafjallajökull.oga|Eyjafjallajökull}}}}, произношение: [{{IPA|ˈɛɪjaˌfjatlaˌjœːkʏtl̥}}]) е действащ [[вулкан]] в [[Исландия]]. Покрит е с [[ледник]], 6-и по големина в страната. Надморската му височина е 1666 m, а диаметърът на [[вулканичен кратер|кратера]] е 3 – 4 km. Намира се на 200 km източно от столицата [[Рейкявик]]. == Наименование == Името на ледника е съчетание от следните 3 думи: * ''Eyja'' [ɛɪja] – остров, * ''Fjall'' [fjatll] – планина, * ''Jökull'' [jœːkʏtl] – ледник. == Изригвания == === 2010 година === {{Основна|Изригвания на Ейяфятлайокутъл през 2010 година}} Вулканът се активизира на [[20 март]] [[2010]] г. Последното му изригване от [[14 април]] 2010 г. причинява затваряне на въздушното пространство в почти цяла [[Европа]] поради изхвърлената вулканична пепел на височина около 8,5 km в атмосферата. === 1821 – 1823 година === Предходните му изригвания са в периода 1821 – 1823 г., когато причинява наводнения в района и флуоридно отравяне на добитък. Преди това вулканът е изригвал през 1612 г. == Външни препратки == ; Снимки * [http://earthobservatory.nasa.gov/IOTD/view.php?id=43252 Сателитна снимка на 2010 изригване] от [[НАСА]] * [http://www.millhouse.nl/eyjafjallajokull/ Снимки на изригване 2010 на Фред Камфуес] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100418185156/http://www.millhouse.nl/eyjafjallajokull/ |date=2010-04-18 }} ; Видео * [http://www.flickr.com/photos/iriya/4526241556/ Видео от изригване 2010] ; Геоложки материали * [http://wayback.vefsafn.is/wayback/20050622124628/www.jardvis.hi.is/page/jheyjafjallajokull Исландски университет: История на Ейяфятлайокутъл] * [http://www.sciencedirect.com/science?_ob=ArticleURL&_udi=B7W57-4X83J77-7&_user=713833&_origUdi=B6VCS-4XH0MNS-2&_fmt=high&_coverDate=12%2F31%2F2010&_rdoc=1&_orig=article&_acct=C000039878&_version=1&_urlVersion=0&_userid=713833&md5=905703f9b1f300b531ddaf11e2fc50fa Геология на вулканите Катла и Ейяфятлайокутъл, Исландски университет] * [http://www.vedur.is/media/vedurstofan/utgafa/skyrslur/2009/VI_2009_013.pdf Пътища на магмата и земетресения при Ейяфятлайокутъл, Исландски метеорологичен институт] [[Категория:Ледници в Исландия]] [[Категория:Вулкани в Исландия]] [[Категория:Активни вулкани]] bh6gp8b06lmelqg1mkx3d1yvaahvcop 12435261 12435260 2024-12-08T20:37:57Z Like the windows 306705 /* По-ранни изригвания */Говори се за 2 12435261 wikitext text/x-wiki {{Вулкан | име = Ейяфятлайокутъл | картинка = Eyjafjallajökull.jpeg | картинка-описание = | височина = 1666 m | място = Исландия | планина = | тип = | възраст = | последно изригване = 14 април 2010 | първо изкачване = | карта = | карта-описание = | оптимален маршрут = }} [[Файл:Fimmvorduhals 2010 03 27 dawn.jpg|290п|мини|Снимка от изригването на вулкана на 27 март 2010]] '''Ейяфятлайокутъл''' ({{lang|is|{{Audio|Is-Eyjafjallajökull.oga|Eyjafjallajökull}}}}, произношение: [{{IPA|ˈɛɪjaˌfjatlaˌjœːkʏtl̥}}]) е действащ [[вулкан]] в [[Исландия]]. Покрит е с [[ледник]], 6-и по големина в страната. Надморската му височина е 1666 m, а диаметърът на [[вулканичен кратер|кратера]] е 3 – 4 km. Намира се на 200 km източно от столицата [[Рейкявик]]. == Наименование == Името на ледника е съчетание от следните 3 думи: * ''Eyja'' [ɛɪja] – остров, * ''Fjall'' [fjatll] – планина, * ''Jökull'' [jœːkʏtl] – ледник. == Изригвания == === 2010 година === {{Основна|Изригвания на Ейяфятлайокутъл през 2010 година}} Вулканът се активизира на [[20 март]] [[2010]] г. Последното му изригване от [[14 април]] 2010 г. причинява затваряне на въздушното пространство в почти цяла [[Европа]] поради изхвърлената вулканична пепел на височина около 8,5 km в атмосферата. === По-ранни изригвания === Предходните му изригвания са в периода 1821 – 1823 г., когато причинява наводнения в района и флуоридно отравяне на добитък. Преди това вулканът е изригвал през 1612 г. == Външни препратки == ; Снимки * [http://earthobservatory.nasa.gov/IOTD/view.php?id=43252 Сателитна снимка на 2010 изригване] от [[НАСА]] * [http://www.millhouse.nl/eyjafjallajokull/ Снимки на изригване 2010 на Фред Камфуес] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100418185156/http://www.millhouse.nl/eyjafjallajokull/ |date=2010-04-18 }} ; Видео * [http://www.flickr.com/photos/iriya/4526241556/ Видео от изригване 2010] ; Геоложки материали * [http://wayback.vefsafn.is/wayback/20050622124628/www.jardvis.hi.is/page/jheyjafjallajokull Исландски университет: История на Ейяфятлайокутъл] * [http://www.sciencedirect.com/science?_ob=ArticleURL&_udi=B7W57-4X83J77-7&_user=713833&_origUdi=B6VCS-4XH0MNS-2&_fmt=high&_coverDate=12%2F31%2F2010&_rdoc=1&_orig=article&_acct=C000039878&_version=1&_urlVersion=0&_userid=713833&md5=905703f9b1f300b531ddaf11e2fc50fa Геология на вулканите Катла и Ейяфятлайокутъл, Исландски университет] * [http://www.vedur.is/media/vedurstofan/utgafa/skyrslur/2009/VI_2009_013.pdf Пътища на магмата и земетресения при Ейяфятлайокутъл, Исландски метеорологичен институт] [[Категория:Ледници в Исландия]] [[Категория:Вулкани в Исландия]] [[Категория:Активни вулкани]] 8izgmg8i5g8gb96zw4ayq8o6cqynsiq 14 302813 12435027 5660890 2024-12-08T17:15:09Z 85.196.148.66 Премахване на цялото съдържание на страницата 12435027 wikitext text/x-wiki phoiac9h4m842xq45sp7s6u21eteeq1 12435029 12435027 2024-12-08T17:15:23Z PSS 9 209881 [[У:БОТ|Бот]]: премахнат вероятен [[У:ВАНД|вандализъм]] на [[Специални:Приноси/85.196.148.66]] 12435029 wikitext text/x-wiki {{Категория Родени на дата|9 март|03-09}} jie98pxbdyifupg124lv8eqzaxa7zek 12435034 12435029 2024-12-08T17:16:48Z 85.196.148.66 12435034 wikitext text/x-wiki {{Категория Родени на дата|9 март|03-09}} Кристиян Койнов - гениален математик и физик kvg45gj21xuel1uz5xvwiuepjk3xbcs 12435036 12435034 2024-12-08T17:17:14Z 85.196.148.66 Премахване на цялото съдържание на страницата 12435036 wikitext text/x-wiki phoiac9h4m842xq45sp7s6u21eteeq1 12435038 12435036 2024-12-08T17:17:26Z PSS 9 209881 [[У:БОТ|Бот]]: премахнат вероятен [[У:ВАНД|вандализъм]] на [[Специални:Приноси/85.196.148.66]] 12435038 wikitext text/x-wiki {{Категория Родени на дата|9 март|03-09}} jie98pxbdyifupg124lv8eqzaxa7zek 12435039 12435038 2024-12-08T17:17:29Z PSS 9 209881 Защити „[[Категория:Родени на 9 март]]“: [[У:БОТ|Бот]]: временна защита с/у вандализъм ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 17:27, 8 декември 2024 (UTC)) [Преместване=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 17:27, 8 декември 2024 (UTC))) 12435038 wikitext text/x-wiki {{Категория Родени на дата|9 март|03-09}} jie98pxbdyifupg124lv8eqzaxa7zek 0 309155 12434865 12434732 2024-12-08T13:46:26Z Zhoxy 557 Премахнати [[Special:Contributions/87.97.216.157|редакции на 87.97.216.157]] ([[User talk:87.97.216.157|б]].), към версия на Sherpa 12064715 wikitext text/x-wiki {{Археологически обект | име = Старинен Пловдив | изглед = Renovated house in plovdiv old town.jpg | изглед-описание = | карта = България Пловдив | карта-описание = Местоположение в Пловдив | страна = [[България]] | област-вид = Област | област = [[Пловдив (област)|Пловдив]] | селище-вид = Град | селище = [[Пловдив]] | вид = [[град]] | период = IV хил. пр.н.е. | култура = | епоха = [[Античност]]<br>[[Средновековие]]<br>[[Възраждане]] | построен = | изоставен = | свързаност = | събития = | състояние = | статут = | номер = [[Файл:100nto.jpg|20px]] '''41.''' <br />Античен театър<br />Етнографски музей<br />Исторически музей }} '''Архитектурно-исторически резерват „Старинен Пловдив“''' (известен още като '''Стария град''') е разположен върху три от хълмовете на [[Пловдив]] – [[Небет тепе]], [[Джамбаз тепе]] и [[Таксим тепе]], известни още като Трихълмието, и заема площ от 35 km². Той е формиран вследствие на непрекъснатия живот в града в продължение на векове (от праисторията до наши дни) и съчетава в себе си духа и архитектурата от [[Античност]]та, [[Средновековие]]то и [[Българско възраждане|българското възраждане]]. Старият град е една от най-популярните туристически дестинации в Пловдив. == История == {{основна|История на Пловдив}} Пловдив е един от най-старите градове в [[Европа]] – по-стар от [[Рим]] и [[Атина]], съвременник на [[Троя]] и [[Микена]]. Градът се заражда през IV хил. пр.н.е. върху пловдивското трихълмие, когато траките създават първото селище на [[Небет тепе]].<ref name="detev">Детев П., Известия на музейте в Южна България т. 1 (Bulletin des musees de la Bulgarie du sud), 1975 г., с.27, [http://www.bg.cobiss.net/scripts/cobiss?ukaz=DISP&id=0955075541846121&rec=11&sid=2 ISSN 0204 – 4072] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160923020722/http://www.bg.cobiss.net/scripts/cobiss?ukaz=DISP&id=0955075541846121&rec=11&sid=2 |date=2016-09-23 }}</ref> През IV век пр. Хр. е завладяно от [[Филип Македонски]], който го прекръства на Филипопол, популярно в древния свят. По-късно траките си връщат властта над града, но след серия от битки, през I в. той попада под римска власт. След включването на тракийските земи в пределите на [[Римската империя]] градът е избран за административен център на обявената през 46 г. римска провинция Тракия. Заради стратегическото разположение на градския акропол върху трите хълма римляните го наричали Тримонциум (т.е. „градът на трите хълма“). Римската епоха (II-IV в.) е своеобразен „[[Златен век (история)|златен век]]“ в развитието на античния град. Археологическите проучвания са разкрили останки от някогашните бляскави обществени сгради, част от които се намират в Стария град: красив амфитеатър, внушителни крепостни стени, езически храмове, акведукти, аристократични домове. Следват византийският период – в края на IV в., и заселването на славяните, които кръщават града Пълдин. По времето на създаването на Първата българска държава (VII в.) Пълдин остава извън границите ѝ. [[Хан Крум]] първи завладява града през 812 г., а официалното му включване в границите на държавата е малко по-късно – по времето на [[Хан Маламир]]. Византийците успяват да го върнат към територията си, но с променлив успех. През вековете властта над града преминава от едни в други, като за кратко дори става владение на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход. Окончателно градът е предаден на българите през 1344 г. От периода на Средновековието в Стария град е запазена източната порта на крепостните стени – известната [[Хисар капия]]. По време на [[Българско възраждане|Възраждането]] Пловдив е важен икономически център. В града живеят много заможни и образовани хора, които пътуват из цяла Европа. От своите пътувания те донасят не само екзотични стоки, но и нови културни течения. Богатите пловдивски търговци показват благосъстоянието си чрез строежа на красиви, богато орнаментирани къщи, станали емблематични за Стария град. От периода на Възраждането са запазени също храмове и обществени сгради, които допълвали духовния и културен живот на будното пловдивско общество. Днес античните, средновековните и възрожденски паметници съжителстват в неповторими ансамбли на територията на Стария град. == Антични паметници == {{ПК+ | България Пловдив стар град | width = 300px | float = 'center' | border = | caption = Антични паметници в Стария град | alt = | relief = | AlternativeMap = | overlay_image = | places = {{ПК точка-v2|България Пловдив стар град |lat = 42.146868 |long = 24.751169 |mark = Museum black icon.svg |marksize = 15 |label_size = |position = |background = |label = [[Античен театър (Пловдив)|Античен театър]] }} {{ПК точка-v2|България Пловдив стар град |lat = 42.151236 |long = 24.752182 |mark = CL_icon.svg |marksize = 15 |label_size = |position = |background = |label = [[Небет тепе]] }} {{ПК точка-v2|България Пловдив стар град |lat = 42.149783 |long = 24.753148 |mark = CL_icon.svg |marksize = 15 |label_size = |position = |background = |label = [[Хисар капия]] }} {{ПК точка-v2|България Пловдив стар град |lat = 42.148811 |long = 24.755862 |mark = CL_icon.svg |marksize = 15 |label_size = |position = |background = |label = [[Източна порта на Филипопол|Източна порта]] }} {{ПК точка-v2|България Пловдив стар град |lat = 42.149702 |long = 24.751898 |mark = CL_icon.svg |marksize = 15 |label_size = |position = left |background = |label = [[Лапидариум]]/<br/>[[Крепостни стени на Филипопол|Крепостни стени]] }} }} === Археологически комплекс Небет тепе === {{основна|Небет тепе}} На Небет тепе се намират останки на първото [[Праистория|праисторическо]] поселение на Трихълмието, датирано към [[енеолит]]а. През [[12 век пр.н.е.|XII в. пр.н.е.]] прераства в [[Траки|древнотракийския]] град Евмолпия – един от първите [[град]]ски центрове в [[Югоизточна Европа]]. Разкритите здрави крепостни стени, ограждащи [[светилище]] и аристократичен [[дворец]], са основните компоненти, характеризиращи селищата през тази епоха. Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да е спойка, с големи [[сиенит]]ни блокове, в т.нар. [[циклопски градеж]]. Разкрити са още градско селище от времето на [[Филип Македонски]] ([[4 век пр.н.е.|IV в. пр.н.е.]]) и [[крепост]]ни съоръжения с [[бастион]], зърнохранилище и квадратна кула от IV-[[2 век пр.н.е.|II в. пр.н.е.]] до [[2 век|II]]-[[4 век|IV в. н.е.]] Когато древнотракийската Евмолпия се разширява по цялото Трихълмие, както и в подножието му (през [[Елинистическа епоха|елинистичната епоха]]), старото заселище с крепостта на Небет тепе се превръщат в [[цитадела]] на градския [[акропол]]. === Античен театър === {{основна|Античен театър (Пловдив)}} [[Файл:Античеният театър в Пловдив.jpg|мини|Античният театър]] Един от най-ценните паметници на богатото археологическо наследство на древния град. Античният театър е най-голямо постижение в областта на реставрацията на паметниците от античността в България. Построен е през 90-те години на I в., по времето на римския император Домициан. Театърът е разположен в естествената седловина между [[Джамбаз тепе]] и [[Таксим тепе]]. Театронът е разчленен на 2 ранга от по 14 реда седалки, отделени с хоризонтална пътека (диазома). Вероятно театърът е побирал около 3500 зрители. От южната страна на полукръглата ''орхестра'' се издига триетажната сценична постройка, украсена с [[фриз]]ове, [[корниз]]и и [[статуи]]. Театърът е проучен археологически, консервиран и реставриран под ръководството на Л. Ботушарова и В. Коларова в периода 1968 – 1984 г. Тук се провеждат редица културни прояви, сред които Верди фестивал и Международният фолклорен фестивал. === Хисар Капия === {{основна|Хисар капия}} Хисар капия е порта през древните крепостни стени на Филипопол. Тя датира от XI&nbsp;– XIII век, но основите са заложени по римско време. Портата е била сред трите входа (заедно със северния и южния) към Трихълмието. По време на Османската империя възрожденски къщи са вграждани в останките на старите крепостни стени. === Източна порта на Филипопол === {{основна|Източна порта на Филипопол }} Източната порта на Филипопол е една от входно-изходните артерии на античен Пловдив. През нея се е осъществявала основната връзка между Филипопол и Византион. Предполага се, че тя е изградена през II век по времето на Император [[Адриан (император)|Адриан]] и е основно реконструирана през IV век. Комплексът около портата е открит и разкопан през 70-те години на ХХ век. Руините ѝ лежат в североизточното подножие на Стария град. <gallery mode="packed-hover"> Nebet tepe 7.jpg|Укрепленията на Небет тепе Ancient theatre plovdiv-3.jpg|Античният театър Хисар капия.JPG|Хисар капия East gate 00, Plovdiv, Bulgaria.jpg|Източната порта </gallery> == Възрожденски къщи == {{ПК+ | България Пловдив стар град | width = 300px | float = 'center' | border = | caption = Възрожденски къщи в Стария град | alt = | relief = | AlternativeMap = | overlay_image = | places = {{ПК точка-v2|България Пловдив стар град |lat = 42.15 |long = 24.753056 |mark = Simpleicons Places home-symbol.svg |marksize = 15 |label_size = 70 |position=top |background = |label = [[Регионален етнографски музей (Пловдив)|Куюмджиевата къща]] }} {{ПК точка-v2|България Пловдив стар град |lat = 42.149798 |long = 24.753361 |mark = Simpleicons Places home-symbol.svg |marksize = 15 |label_size = 70 |position=bottom |background = |label = [[Регионален исторически музей (Пловдив)|Къща Георгиади]] }} {{ПК точка-v2|България Пловдив стар град |lat = 42.149788 |long = 24.753634 |mark = Simpleicons Places home-symbol.svg |marksize = 15 |label_size = 70 |position= |background = |label = [[Къща Недкович]] }} {{ПК точка-v2|България Пловдив стар град |lat = 42.149952 |long = 24.751282 |mark = Simpleicons Places home-symbol.svg |marksize = 15 |label_size = 70 |position=left |background = |label = [[Къща Хиндлиян]] }} {{ПК точка-v2|България Пловдив стар град |lat = 42.149722 |long = 24.751667 |mark = Simpleicons Places home-symbol.svg |marksize = 15 |label_size = 70 |position=bottom = |background = |label = [[Балабанова къща]] }} {{ПК точка-v2|България Пловдив стар град |lat = 42.147322 |long = 24.752566 |mark = Simpleicons Places home-symbol.svg |marksize = 15 |label_size = 70 |position=bottom = |background = |label = [[Ламартинова къща]] }} {{ПК точка-v2|България Пловдив стар град |lat = 42.149157 |long = 24.752597 |mark = Simpleicons Places home-symbol.svg |marksize = 15 |label_size = 70 |position=left |background = |label = [[Постоянна експозиция „Народен художник Златю Бояджиев“|Къща Златю Бояджиев]] }} {{ПК точка-v2|България Пловдив стар град |lat = 42.148788 |long = 24.75226 |mark = Simpleicons Places home-symbol.svg |marksize = 15 |label_size = 70 |position=bottom |background = |label = [[Къща музей „Георги Божилов - Слона“|Къща Георги Божилов-Слона]] }} {{ПК точка-v2|България Пловдив стар град |lat = 42.147753 |long = 24.749590 |mark = Simpleicons Places home-symbol.svg |marksize = 15 |label_size = 70 |position=bottom = |background = |label = [[Данова къща]] }} }} В края на [[18 век|XVIII]] и особено през [[19 век|XIX]] век богати търговски фамилии, търгуващи с [[Европа]] и [[Ориент]]а, притежаващи кантори във [[Виена]], [[Истанбул]], [[Одеса]] и др., с обяснима амбиция решават да демонстрират своето богатство и икономически възможности чрез големите си разкошни [[Къща|къщи]]. Българските майстори изкусни архитекти, строители, зидари, дърводелци, резбари и [[зограф]]и са съчетали своето умение, което се е оказало изключително полезно за процъфтяването на строителното изкуство в Пловдив през епохата на [[Възраждане]]то. === Балабановата къща === {{основна|Балабанова къща}} [[Файл:Plovdiv old city.jpg|мини|ляво|Балабанова къща]] Къщата е [[емблема]]тична за културния живот на Пловдив. В нея се провеждат [[Театър|театрални]] спектакли, [[концерт]]и, [[Изложба|изложби]], литературни вечери, срещи с изявени творци от страната. Неповторимата и атмосфера е символ на грижовното отношение и любов към ценностите на изкуството и техните създатели. Тази великолепна сграда е построена в началото на XIX в. и се намира на ъгъла между улиците „4 януари“, „Д-р Стоилов“ и „Антраник“. В пространството пред къщата се намира пл. „Св. св. Константин и Елена“. Голямата порта откъм улицата и срещуположната и широка врата към двора отвеждат в продълговат пруст с висок таван, около който са били разположени стопански и домакински помещения. До горния етаж води вътрешна стълба, която въвежда в голям остъклен салон. Средната му част е най-представителна с богато украсен дърворезбован таван. Около салона има 4 стаи с неповторима атмосфера. Обзаведени са с реставрирани старинни мебели, тъкани и други вещи, демонстриращи вкуса и възможностите на богатите пловдивски граждани. === Дановата къща === [[Файл:House of Hristo G. Danov.jpg|мини|Данова къща]] [[Файл:Klianti.jpg|мини|Къща „Клианти“]] Изградена е върху извисена [[скала]] и гледката към нея откъм ул. „Съборна“ е великолепна. Разположена е в красив [[двор]]. В нея е живял [[Христо Г. Данов|Христо Груев Данов]] – основателят на организираното българско [[книгоиздаване]] и затова носи името му. Отвътре е украсена с богати [[стенопис]]и от медальони и растителни орнаменти, допълнени от пейзажи и портрети на древногръцки философи. Запазена е и оригинална зидана печка. Днес в къщата се помещава експозицията на отдел „Книгоиздаването в Пловдив и Пловдивския край през Възраждането“ на Регионалния исторически музей. === Куюмджиевата къща === [[Файл:Bulgaria Bulgaria-0743 - Plovdiv Regional Ethnographic Museum (7432394622).jpg|мини|ляво|Куюмджиева къща]] Експозицията на Етнографския музей се помещава една от най-забележителните възрожденски къщи, запазили се в нашите земи – домът на пловдивския търговец [[Аргир Куюмджиоглу]]. Посторена е през [[1847]] г. и отразява вкуса на богатия пловдивчанин. Сградата е с площ 570 m² и се състои от главна жилищна част и стопанска пристройка откъм южната ѝ страна. Добре [[Озеленяване|озелененият]] двор е с мраморен [[шадраван]] и [[кладенец]]. Входът е оформен с издаден напред портик, предизвикан от подчертаното излизане в пространството на салона на втория етаж. Този [[барок]]ов похват се съчетава чудесно с изящната крива на трите [[фронтон]]а и декоративно изписаната фасада. Салонът на първия етаж е с внушителните размери 18,5 х 11 m. Просторните стаи са с изписани стени и са украсени с геометрично профилирани дъсчени [[таван]]и, великолепни дърворезбовани „слънца“ и елегантно извити [[алафранга|алафранги]]. Всяка година в двора на къщата се провежда Международният фестивал на [[Камерна музика|камерната музика]]. === Къщата на д-р Стоян Чомаков === Д-р [[Стоян Чомаков]] е един от най-изявените борци за [[Борба за българска църковна независимост|самостоятелна българска църква]] през Възраждането. Къща „Чомаков“ е построена през [[1858]] – [[1860]] г. Откроява се с внушителната си осанка на централната улица в Стария град. Архитектурно принадлежи към [[Неокласическа архитектура|неокласицизма]]. Отвътре е богато орнаментирана с ефектни дърворезбовани слънца и други мотиви. След [[Освобождение на България|Освобождението]] наследниците на д-р Чомаков са предоставили къщата за резиденция на [[княз Фердинанд]]. От [[1950]] г. в сградата се помещава Детският отдел на Народна библиотека „Иван Вазов“, а след 1980 г. е постоянна експозиция на именития пловдивски художник [[Златю Бояджиев]]. В двора пред главната фасада на къщата е издигнат [[паметник]] на твореца. === Къщата на д-р Сотир Антониади === Построена е през [[1872]] г. от един от първите пловдивски дипломирани [[лекар]]и и виден представител на [[Гърци|гръцката]] общност в Пловдив. Къщата е масивна с несиметрично деление. Таваните са измазани и богато декорирани с [[Розета|розети]] и растителни орнаменти. В приземието на къщата е имало [[аптека]]. Днес тя е преустроена в музейна експозиция ''Старинна аптека „Хипократ“'', единствена по рода си в страната. Подредбата напомня за старинно-романтичния стил от времето на възрожденския Пловдив. === Къща „Георгиади“ === {{основна|Къща на Димитър Георгиади}} [[Файл:HistoryMuseumPlovdiv-Revival.jpg|мини|ляво|Къща „Георгиади“]] В къщата на богатия пловдивски търговец [[Димитър Георгиади]] се помещава експозиция „Българските земи през XV-XIX век и епохата на Българското Възраждане“, създадена през [[1954]] г. Построена е от родопския майстор [[хаджи Георги Хаджийски]] през [[1848]] г. Експозицията представя ранноосманския период и [[Съпротива (политика)|съпротивата]] на местното население срещу чуждото владичество. Отделено е по-специално внимание на епохата на [[Възраждане]]то. В отделни зали могат да се видят документи, лични вещи иценности, свързани с големите личности на града. Проследено е развитието на националноосвободителното движение, оглавявано от [[Георги Раковски]], [[Васил Левски]] и [[Христо Ботев]]. Салонът и стаите на втория етаж впечатляват с оригинални резбарски разработки и богата декоративна [[стенопис]]. === Къща „Ламартин“/„Мавриди“ === {{основна|Ламартинова къща}} [[Файл:Old town3.jpg|мини|ляво|Къща „Ламартин“/„Мавриди“]] Къщата на [[Георги Мавриди]] помещава [[музей]]на сбирка, посветена на живота и творчеството на [[Франция|френския]] национален поет и виден политик [[Алфонс дьо Ламартин]]. През лятото на [[1883]] г. Ламартин отсяда тук за 3 дни и оттогава домът се свързва с неговото име. Къща „Мавриди“ е една от най-големите и красиви симетрични къщи в Стария град. Построена е на стръмен терен и затова има неправилни очертания на [[основи]]те и приземието, но горните 2 етажа са изпълнени с класическа [[симетрия]]. === Къща „Недкович“ === [[Файл:Casa Nedkovich - 1 (5640619087).jpg|мини|Къща „Недкович“]] Този забележителен възрожденски дом е построен през [[1863]] г. изцяло в стила на европейския [[класицизъм]]. Някои чуждестранни изследователи не без основание оприличават сградата на [[италианско палацо]] от епохата на [[Ренесанс]]а. Негов собственик е известният търговец и възрожденски общественик [[Никола Недкович]]. Фасадата на къщата е богато декорирана с тържествен 4-колонен [[портик]] с кръгли [[Арка|арки]]. Най-забележителни във вътрешната част са симетрично разположените стаи с орнаментирани в геометричен стил тавани и богато изписани стени. В стаите към двора са изобразени пейзажи с изгледи от европейски градове. Днес къщата на Недкович е дом на експозиция „Старинен градски тип“, представяща вътрешната наредба на богатите пловдивски домове от XIX век. Изложени са [[мебели]] и вещи на фамилия Недкович. === Къща „Хиндлиян“ === {{основна|Къща Хиндлиян}} [[Файл:Casa Hindliyan - 01 (5641181670).jpg|мини|ляво|Къща „Хиндлиян“]] Посторена е от неизвестен майстор по вкуса на богатия търговец и чифликчия [[Степан Хиндлиян]]. Впечатляваща е връзката със съседната Балабанова къща, което придава ансамблово родство на 2-те сгради. Дворът обединява стопански постройки, баня и маза. Представителна е дворната фасада с централен портик, вписан навътре. Приземието е организирано около правоъгълен [[салон]], отворен към 3 големи стаи, малък [[еркер]] към улицата, вход към банята и стълбище към втория етаж. Това е една от най-богато украсените пловдивски къщи. [[Чирпан]]ските майстори декоратори Моко и Мавруди са работили повече от 6 мес. върху изписването на всички стени отвътре и отвън с [[Пиластър|пиластри]], гирлянди от растителни и геометрични орнаменти, винетки, натюрморти и пейзажни композиции. Таваните са оцветени по ориенталски образец с много вкус. По стените са изрисувани красиви наивистични пейзажи от [[Цариград]], [[Венеция]], [[Стокхолми]] и други градове. В северната част на сградата е [[мааза]]та (домашното хранилище за ценности), здраво укрепена с тежки железни врати и дебели решетки на прозорците. Къщата е обзаведена с оригинална старинна мебелировка и е едно истинско украшение в колекцията от възрожденски къщи на Стария град. === Къща Клианти === {{основна|Къща Клианти}} === Жълтото училище === {{основна|Жълто училище}} Сградата се нарича така заради оцветяването на [[Фасада|фасадите]] му в жълто. Всъщност това е първата българска [[гимназия]], създадена в Пловдив през [[1868]] г. на базата на известното епархийско училище „Св. св. Кирил и Методий“ и настанена в новата специално построена за целта сграда от известния [[Брацигово|брациговски]] майстор [[Тодор Дамов]]. Днес тук се помещава Фолклорният факултет на [[АМТИИ]].<gallery> Жълтото учиище - Първа българска гимназия.jpg Жълтото учиище.jpg Надпис върху жълтото училище.jpg </gallery> == Култура на Стария град == {{основна|Култура на Пловдив}} Днешният облик на Стария град се определя от наслагвани столетия наред [[Култура|културни]] пластове. [[Античност|Античните]], [[Средновековие|средновековните]] и [[Възраждане|възрожденските]] паметници съжителстват в неповторимо единство. Тук се намират [[археологически обект]]и, [[Музей|музеи]], [[Художествена галерия|галерии]], старинни сгради, действащи [[храм]]ове с богата история и украса, хотели, кафенета и ресторанти, учебни сгради, по-нови жилищни постройки, романтични дворове, живописни [[калдъръм]]ени улички. В непосредствена близост до [[Античен театър (Пловдив)|Античния театър]] се намира основната сграда на [[Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство|Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство]] (основана през 1964 г.). Историческата сграда на основно училище „Гео Милев“ (основано през 1906 г.) се издига на югоизточния скат на [[Джамбаз тепе]], до пл. „Възраждане“. В центъра на Стария град се намира целодневна [[детска градина]] „Щурче“. В Старинен Пловдив се намира къщата музей на [[Христо Г. Данов]], където през [[1855]] г. е основано първото [[издателство]] в България. След [[1999]] г. в историческата сграда ежегодно на празника [[24 май]] се връчват [[Христо Г. Данов (награда)|Националните награди „Христо Г. Данов“]] за принос в националната [[Литература|книжовна култура]] през предходната година. [[Читалище]] „Възраждане“ – първото в Пловдив, основано на 16 (28) февруари [[1869]] г. – също се намира в Стария град. === Храмове === {{основна|Храмове в Пловдив}} {{ПК+ | България Пловдив стар град | width = 300px | float = 'center' | border = | caption = Храмове в Стария град | alt = | relief = | AlternativeMap = | overlay_image = | places = {{ПК точка-v2|България Пловдив стар град |lat = 42.147811 |long = 24.750642 |mark = Set01-church.svg |marksize = 20 |label_size = |position = |background = |label = [[Света Богородица (Пловдив)|Св. Богородица]] }} {{ПК точка-v2|България Пловдив стар град |lat = 42.147547 |long = 24.750009 |mark = Set01-church.svg |marksize = 20 |label_size = |position = bottom |background = |label = [[Свети Николай (Пловдив)|Св. Николай]] }} {{ПК точка-v2|България Пловдив стар град |lat = 42.149696 |long = 24.752876 |mark = Set01-church.svg |marksize = 20 |label_size = |position = bottom |background = |label = [[Свети Константин и Елена (Пловдив)|Св. св. Константин и Елена]] }} {{ПК точка-v2|България Пловдив стар град |lat = 42.14639 |long = 24.75354 |mark = Set01-church.svg |marksize = 20 |label_size = |position = bottom |background = |label = [[Света Петка Стара (Пловдив)|Св. Петка Стара]] }} {{ПК точка-v2|България Пловдив стар град |lat = 42.146189 |long = 24.750561 |mark = Set01-church.svg |marksize = 20 |label_size = |position = bottom |background = |label = [[Света Марина (Пловдив)|Св. Марина]] }} {{ПК точка-v2|България Пловдив стар град |lat = 42.147635 |long = 24.751823 |mark = Set01-church.svg |marksize = 20 |label_size = |position = bottom |background = |label = [[Свети Димитър (Пловдив)|Св. Димитър]] }} {{ПК точка-v2|България Пловдив стар град |lat = 42.149473 |long = 24.754919 |mark = Set01-church.svg |marksize = 20 |label_size = |position = bottom |background = |label = [[Света Неделя (Пловдив)|Св. Неделя]] }} {{ПК точка-v2|България Пловдив стар град |lat = 42.150811 |long = 24.751606 |mark = Set01-church.svg |marksize = 20 |label_size = |position = bottom |background = |label = [[Сурп Кеворк]] }} }} Религиозните храмове в Стария град съжителстват в неповторимо единство. В рамките на резервата се намират: ==== Катедрален храм „Свето Успение Богородично“ ==== {{основна|[[Света Богородица (Пловдив)|Катедрален храм „Свето Успение Богородично“]]}} На мястото, където днес се намира катедралната черква „Свето Успение Богородично“, според запазени до нас сведения още през ІХ – Х в. е имало красив и величествен храм, посветен на Божията Майка Света Богородица. За величието на този храм споменава също Никита Хониат, виден византийски интелектуалец, писател и управник на Пловдивската област. ==== Храм „Свети Николай“ ==== {{основна|[[Свети Николай (Пловдив)|Храм „Свети Николай“]]}} Предполага се, че храм „Свети Николай“ е строен по времето на българския владетел Иван Александър, някъде около 1355 г. и още тогава била посветен на свети Николай. За този стар храм споменава и Стефан Герлах в 1578 г., когато посетил града при своите пътешествия из Балканите. ==== Храм „Свети свети Константин и Елена“ ==== {{основна|[[Св. св. Константин и Елена (Пловдив)|Храм „Свети свети Константин и Елена“]]}} Църквата „Свети свети Константин и Елена“ е разположена в сърцето на Стария град на прехода между Хълма на играчите и Хълма на стражите, точно до източната порта ([[Хисар капия]]) на античния акропол. Построена е през 1832 г. на мястото на старата църква от майстор Петко Боз. ==== Храм „Света Петка Стара“ ==== {{основна|[[Света Петка Стара (Пловдив)|Храм „Света Петка Стара“]]}} Храм „Света Петка Стара“ или „Света Параскева“ е православна църква, посветена на света преподобна мъченица Параскева. Намира на южния склон на [[Джамбаз тепе]], в непосредствена близост до „Понеделник пазар“. ==== Митрополитски храм „Света Марина“ ==== {{основна|[[Света Марина (Пловдив)|Митрополитски храм „Света Марина“]]}} Митрополитски храм „Света Марина“ се намира на ул. „Д-р Вълкович“ 7, в подножието на античния театър. Посветен е на света великомъченица Марина. ==== Храм „Свети Димитър Солунски“ ==== {{основна|[[Свети Димитър (Пловдив)|Храм „Свети Димитър Солунски“]]}} Може да се приеме, че основите на черквата „Свети Димитър“ в Пловдив са положени във времето на Иван Асен II, след Клокотнишката битка в 1230 г. В сегашния си вид, църквата е осветена на 18 януари 1838 г. ==== Храм „Света Неделя“ ==== {{основна|[[Света Неделя (Пловдив)|Храм „Света Неделя“]]}} Храм „Света Неделя“ носи името на света великомъченица Неделя-Кириакия. Намира се в Старинния град, под източната стена на градската крепост, в непосредствена близост до източната градска порта – [[Хисар капия]]. Църквата е известна като паметник на борбите за национална църква в Пловдив ==== Джумая джамия ==== {{основна|[[Джумая джамия]]}} Джумая джамия се намира в подножието на Стария град и Таксим тепе. Тя е ранен османски паметник, чиято датировка е спорна – според различни автори тя е построена при султан Мурад I (1362 – 1389) или при султан Мурад II (1421 – 1451). <gallery> Plovdiv1113.jpg|Храм „Свето Успение Богородично“ Plovdiv 1.JPG|Храм „Света Петка Стара“ Saints Constantine and Helena Church Plovdiv Klearchos 1.jpg|Храм „Свети свети Константин и Елена“ CHURCH OF SAINT MARINA. PLOVDIV, BULGARIA.jpg|Храм „Света Марина“ St. Nedelya.jpg|Храм „Света Неделя“ </gallery> === Етническо и верско разнообразие === [[Файл:St-George-Armenian-Church.jpg|мини|250px|Арменската църква „Сурп Кеворк“]] В Старинен Пловдив от стотици години традиционно живеят в мир хора от различни народности и [[Религия|религии]]. В югоизточното подножие на Трихълмието се намира циганската [[Хаджи Хасан махала]], в южното – [[Католишки квартал|католишката махала]], в западното подножие – [[Джумая джамия]], построена през [[14 век]]. През последния век Старинен Пловдив се населява и от [[Арменци#Арменците и България|арменската общност]] на Пловдив. Игралният филм „[[След края на света]]“, заснет през [[1998]] г. в Стария град на Пловдив, разказва за [[квартал]], където във взаимно уважение съжителстват българи, турци, евреи, гърци и цигани. В сърцето на Стария Пловдив в един двор са разположени [[Арменска апостолическа църква|арменската църква]] „Сурп Кеворк“ ([[Георги Победоносец|Свети Георги]]), Арменският културен дом и основно училище „[[Арменско училище (Пловдив)|Виктория и Крикор Тютюнджян]]“, основано през [[1834]] г., преименувано през [[1944]] г. на един от лидерите на [[Комунизъм|комунистическото]] движение [[Степан Шахумян]]. С правителствено решение Арменското училище е закрито през [[1976]] г., а в неговата сграда е поместена [[Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов“]]. След 1990 г. то отново отваря врати и връща името на [[дарител]]ите – семейство [[Тютюнджян]]. Сред най-известните възпитаници на училището са театралният режисьор [[Крикор Азарян]] и бившият [[кмет на Пловдив]] д-р [[Гарабед Томасян]].<ref>{{cite web | year = 2009 | url = http://www.chitalishte.bg/pageview.php?chitid=649 | title = За 175 години Арменското училище възпита световни знаменитости | work = в. Марица | accessdate = 11 юни | accessyear = 2010 }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> === Паметници и паметни плочи === * паметник-монета „Старинен Пловдив“&nbsp;– ул. „Съборна“, вляво малко след като минете над Тунела * паметна плоча на [[Екзарх Йосиф]]&nbsp;– близо до църква „Свети Николай“ * паметник на [[Златю Бояджиев]]&nbsp;– в двора на къща д-р Стоян Чомаков, ул. „Съборна“ 18<gallery> Паметник на Златю Бояджиев.jpg Къща на д-р Стоян Чомаков.jpg </gallery> * паметна плоча на [[Крикор Азарян]]&nbsp;– ул. „4-ти януари“ * паметна плоча на Рада пловдивска мъченица&nbsp;– на оградата на църква „Света Неделя“ * паметна плоча на доктор [[Стоян Чомаков]]&nbsp;– на къща д-р Стоян Чомаков, ул. „Съборна“ 18 * паметна плоча на [[Христо Г. Данов]]&nbsp;– вдясно от входа на къща музей „Христо Данов“, ул. „Митрополит Паисий“ 2 * паметник на [[Пейо Яворов]]&nbsp;– пред входа на Арменска апостолическа църква „Сурп Кеворк“ * паметник на [[Сашо Сладура]]&nbsp;– пред една от сградите на [[Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство]] * скулптура/паметник на [[Цанко Лавренов]]&nbsp;– пред сградата на Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство * барелеф/паметна плоча на Цанко Лавренов&nbsp;– ул. „Цанко Лавренов“ === Редовни културни събития === {{основна|Редовни културни събития в Пловдив}} ==== Международен фестивал на камерната музика ==== [[Международен фестивал на камерната музика|Международният фестивал на камерната музика]] се организира от 10 до 20 юни ежегодно от [[1964]] г. Най-старият и единствен по рода си в България фестивал се провежда в двора на [[Етнографски музей - Пловдив|Етнографския музей]] в Стария град. Свидетелство за международния авторитет на фестивала е участието на изпълнители като [[Ифра Нийман]], [[Святослав Рихтер]], [[Данаил Шафран]], [[Алексис Вайсенберг]], [[Милчо Левиев]], [[Минчо Минчев (цигулар)|Минчо Минчев]], [[Юри Буков]], състави като [[Парижки камерен оркестър]], Оркестър „Ерфурт“, „Инглиш Симфони“, „Лондонска серенада“, „Шидлоф квартет“ и други. Фестивалът е организиран и продуциран от Дирекция „Култура“ на Община Пловдив, [[Министерството на културата]], Националния център за музика и танци, а понастоящем от сдружение „Интерарт фест“.<ref>{{Citation |title=„Международен фестивал на камерната музика“ – История |url=https://chamberfestivalplovdiv.com/история/ |accessdate=2020-12-04 |archivedate=2020-12-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20201204050150/https://chamberfestivalplovdiv.com/история/ }}</ref> ==== Международен музикален фестивал „Античен театър“ ==== „[[Джузепе Верди|Верди]]“ [[фестивал]] се провежда ежегодно от [[1986]] г. през юни. На сцената на Античния театър в продължение на седмица се изнасят спектакли на оперите на великия италиански композитор. Фестивалът се закрива с гала-концерт „Най-доброто от Верди“, на който се изпълняват и произведения на други композитори като [[Джакомо Пучини]], [[Гаетано Доницети]], [[Руджеро Леонкавало]], [[Жорж Бизе]] и др. Организатори на проявата са [[Оперно-филхармонично дружество - Пловдив]] и Дирекция „Култура“ на Община Пловдив. След [[2010]] г. името на фестивала е ''Международен музикален фестивал „Античен театър“''. ==== Международен пленер по живопис ==== Провежда се ежегодно от [[1977]] г. през юли в Стария град. [[Пленер]]ът традиционно завършва с изложба на създадените творби. ==== Национални есенни изложби ==== Националните есенни изложби са събитие, което се провежда от 1 до 30 септември ежегодно. Началото е поставено през [[1967]] г. с камерна изложба на акварели на [[Георги Божилов|Георги Божилов-Слона]], в двора на [[Начо Културата|Атанас Кръстев]] (Начо Културата). Постепенно от камерни изложби на пловдивски автори те прерастват в национални. Включват се творци от цялата страна със самостоятелни изложби, като всяка година има почетно участие на пловдивски автор. Характерно за есенните изложби е показването на [[живопис]], [[графика (изобразително изкуство)|графика]] и [[пластика]] в откритите дворни пространства на възрожденски къщи на Стария град. През годините в изложбите са представени творци като [[Йоан Левиев]], [[Енчо Пиронков]], [[Светлин Русев]], [[Иван Кирков]], [[Георги Баев]], [[Димитър Киров]], [[Кольо Витковски]], [[Любен Диманов]], Георги Божилов и много други. Организатори на проявата са Дирекция „Култура“ на Община Пловдив и [[Дружество на пловдивските художници]]. ==== Седмица на съвременното изкуство ==== Провежда се през септември в Центъра за съвременно изкуство „Баня Старинна“. Проявата стартира неофициално през [[1994]] г., а 3 г. по-късно с учредяването си Сдружение „Изкуство днес“ става основен организатор на форума. Представя съвременни решения в областта на [[визуални изкуства|визуалните изкуства]], като освен [[Мултимедиа|мултимедийните]] и [[компютър]]ните проекти и [[арт инсталации]] в седмицата е отделено време за [[авангардизъм|авангардни]] изяви на други изкуства – театър, музика, литература. ==== Нощ на музеите и галериите ==== [[Нощ на музеите и галериите|Нощта на музеите и галериите]] се провежда в Пловдив от [[2005]] г. В последния петък на септември всички галерии и музеи отварят пространствата си за концерти, представления, прожекции, пърформънси, дискусии и всичко свързано с [[изкуство]]то и [[култура]]та. Организатор е „[[Open Arts Foundation]]“. ==== Празник на Стария град ==== Ежегодно в последната събота на септември на откритите пространства и в къщите на Старинен Пловдив се изнасят концерти на [[фолклор]]ни [[танц]]ови и вокални групи, [[джаз]]-[[балет]]ни формации, [[хор]]ове, рок и джаз групи, състави за стари градски песни, камерни театрални спектакли и др. Дългогодишен участник в празника е [[Тракия (ансамбъл)|Фолклорен ансамбъл „Тракия“]]. Организатори на проявата са Общинският институт „Старинен Пловдив“ и Дирекция „Култура“ на Община Пловдив. ==== Международни фотографски срещи ==== [[Фотография|Фотографските]] срещи се провеждат ежегодно през месец октомври. Началото е през 1981 година, когато е създадено Дружеството на пловдивските фотографи. Фестивалът има над 35 издания към 2022 годиан. Включва авторски и колективни изложби във възрожденските къщи и дворове на Стария град, дискусии, лекции, преглед на потфолио и с фотографи и автори. Със свои изложби са се представяли най-известни български [[фотограф]]и, както и изявени майстори на камерата от други страни. Организатор на проявата е фондация „Пловдивско фотографско средище“ с подкрепата на Дирекция „Култура“ на община Пловдив. В реализацията на изложбите е неоценимо съдействието на чужди културни центрове и посолства – [[Гьоте институт]], [[Про Хелвеция]], [[Британски институт|Британския институт]], [[Алианс Франсез]] и др. == Статут и съвременно развитие == [[Файл:Old town hisar kapia.jpg|Крепостна порта Хисаркапия|200px|мини]] През [[1956]] г. Старият Пловдив е обявен за архитектурно-исторически [[резерват]], а през [[1979]] г. получава златен европейски медал за опазване на [[Паметник|паметниците]] от миналото. Спогодба между България и ЮНЕСКО, подписана през [[2004]] г., определя статута на резервата „Старинен Пловдив“ като част от допълнителния списък на обектите на [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|световното културно и природно наследство]] на [[ЮНЕСКО]].<ref>{{cite web | year = 2004 | url = http://whc.unesco.org/en/tentativelists/1948/ | title = UNESCO: The Ancient Plovdiv | work = UNESCO | accessdate = 9 юни | accessyear = 2010}}</ref><ref>{{cite web | year = 2004 | url = http://sic.mfa.government.bg/?act=content&rec=951 | title = Спогодба с ЮНЕСКО за „Старинен Пловдив“ | work = Културен институт на Република България | accessdate = 9 юни | accessyear = 2010 }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> С Указ № 3182 на [[Държавен съвет на Народна република България|Държавния съвет]] на [[Народна република България|НРБ]] от 12 ноември [[1987]] г. Старият град получава статут на отделно [[кметство]] (десето кметство) в [[Община Пловдив]]. През [[1995]] г. то е закрито и територията му става част от [[Централен (район на Пловдив)|Район Централен]].<ref>{{cite web | year = 2010 | url = http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=1001297&ezik=bul | title = Справка за събитията за Десето кметство, Пловдив | work = Национален регистър на населените места | accessdate = 9 юни | accessyear = 2010}}</ref> Към 2010 г. съществуват мнения, че е необходимо Стария град отново да получи [[Публична администрация|административна]] [[автономия]] като отделен [[Район (градско подразделение)|Район]] в Община Пловдив.<ref>{{cite web | year = 2009 | url = http://www.marica.bg/show.php?id=14119 | title = Дискусия: Старият град – седмо кметство? | work = в. Марица | accessdate = 9 юни | accessyear = 2010 }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Обявеният през [[2007]] г. проект „Централ Пловдив“, предвиждащ построяване на хотел, търговски център, висока 55 m [[кула]] с 2 панорамни [[асансьор]]а и висящ [[мост]] към Южното подножие на Стария град предизвиква противоречиви реакции и протести, включително създаване на [[Фейсбук]] групата „Да спрем проекта за „Централ-Пловдив““.<ref>{{cite web | year = 2009 | url = http://www.facebook.com/group.php?gid=107470052615364 | title = Да спрем проекта за „Централ-Пловдив“ | work = Facebook | accessdate = 9 юни | accessyear = 2010}}</ref> === Сделки с Георги Гергов === През 1998 г. пловдивският бизнесмен [[Георги Гергов (бизнесмен)|Георги Гергов]] става собственик на „Стария Пловдив“ АД при [[приватизация]]та му. Дружеството притежава няколко емблематични възрожденски къщи, действащи като ресторанти: „Ритора“, „Пълдин“, „Тракийски стан“, „Церетелевата къща“ и др. През 2006 г. с решение на Общинския съвет на [[Община Пловдив]] е учредено [[дружество]]то „Пълдин Туринвест“ АД. Негови акционери са Община Пловдив със 75% дял, представляващ 16 имота в Стария град, и фирми на Георги Гергов с останалите 25%. Публично-частното партньорство е създадено с основната цел „да се спре разрухата на паметници на културата в стария град и развитието на Пловдив като важен туристически център и културен маршрут“. Сделката е съпроводена със серия политически скандали. Първоначалното предложение на тогавашния кмет [[Иван Чомаков]] срещу [[апорт]]ираните имоти общината да получи само 25% от акциите е било оттеглено след разговор с лидера на СДС [[Петър Стоянов]].<ref>{{cite web | year = 2006 | url = http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2351&sectionid=5&id=0001401 | title = Пловдив хариза на Гергов ремонтирани къщи уникати | work = в. Сега | accessdate = 11 юни | accessyear = 2010}}</ref> В края на 2008 г. депутатите от РЗС [[Яне Янев]] и [[Димитър Абаджиев]] внасят в прокуратурата сигнал за нередности при създаването на дружеството и последващото му апортиране в [[Международен панаир Пловдив|Пловдивския панаир]].<ref>{{cite web | year = 2010 | url = http://www.marica.bg/show.php?id=20552 | title = „Пълдин туринвест инвестира“ 6 милиона, реставрира къщи руини в Стария град | work = в. Марица | accessdate = 11 юни | accessyear = 2010 }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Крепостни стени на ул. „Витоша“ == <gallery> Крепостни стени на ул. Витоша.jpg|Информационна табела Останки в Стария град.jpg Останки в Стария град 1.jpg Останки в Стария град 2.jpg Останки в Стария град 3.jpg Каменна плоча.jpg </gallery> == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.oldplovdiv.com/bg/ Общински институт „Старинен Пловдив“] * [http://antichen-stadion-plovdiv.bg/ Античният стадион на Филипопол – официален уебсайт] {{Райони и квартали в Пловдив}} {{Музеи и галерии в Пловдив}} {{Портал|Археология|История на България}} [[Категория:Старинен Пловдив| ]] bwqe7cj6xb6dk2hapb75ghdhiaushpo 0 313853 12435517 12406959 2024-12-09T08:44:43Z Milenkoff 314660 /* Външни препратки */ 12435517 wikitext text/x-wiki {{друго значение|българския костурски деец|емигранския македонистки активист|Спиро Василев (Торонто)}} {{Личност | категория = революционер | описание = български общественик | роден-място = [[Загоричани]], [[Османска империя]] | починал-място = }} '''Спиро Василев Мореов''', наричан '''Свирчо'''<ref>{{ПсевдонимитеВМРО|64}}</ref> и '''Загоричанин''',<ref name="ГУАМС 165">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=165 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=31 август 2015}}</ref> е [[българи|български]] общественик, председател на [[Костурско благотворително братство|Костурското благотворително братство]], деец на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]].<ref name="Пътеводител 127">{{cite book |title= Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 2012|publisher= Държавна агенция Архиви|location= София |isbn=978-954-9800-96-8 |pages=127 |url= https://www.archives.government.bg/guides/12_P_L_1.pdf |accessdate= |quote= }}</ref> == Биография == Спиро Василев е роден на 25 декември 1888 година в голямото българско [[костурско]] село Загоричани, тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес Василиада, Гърция. При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи в 1 рота на 6 охридска дружина.<ref>{{МОО|113}}</ref> В 1920 година заедно с други македонски българи основава [[Българско благотворително дружество Подкрепа|Българското благотворително дружество „Подкрепа“]] в Цариград.<ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 42.</ref> В Цариград става член на [[Вътрешна македонска революционна организация (обединена)|ВМРО (обединена)]].<ref>{{Герджиков|397}}</ref> Участва като делегат от [[Горноджумайско македонско благотворително братство|Горноджумайското македонско благотворително братство]] в обединителния конгрес на [[Македонска федеративна организация|Македонската федеративна организация]] и [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските емигрантски организации]] от януари 1923 година.<ref>НБКМ-БИА C VIII 38</ref> Установява се в България. Става председател на Костурското братство.<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=118411 Шандански, Иван. Съдбата на българската милиция в Егейска Македония е трагична, вестник Монитор, 28 април 2007.]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Към 1941 година е все още негов председател.<ref>[https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB%3ABASA-1960K-1-32-1-1-front_Poziv_na_Makedonskoto_bratstvo%2C_1941.pdf&page=2 ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2]</ref> След окупацията на Гърция през Втората световна война през май 1941 година българското правителство праща делегация на Костурското братство в Югозападна Македония. В нея влизат [[Дамян Илиев]], Спиро Василев и [[Петър Марков (общественик)|Петър Марков]] от Загоричани, [[Пандо Киселинчев]] от [[Косинец]] и [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] от [[Хрупища]]. Делегацията обикаля Леринско и Костурско по маршрута Битоля – [[Баница (дем Лерин)|Баница]] – [[Екши Су]] – [[Зелениче]] – Загоричани – [[Хрупища]] – Косинец – [[Лабаница]] – [[Смърдеш]] – [[Брезница (дем Преспа)|Брезница]] – [[Руля]] – [[Желево]] – [[Лерин]], където на 24 май присъства на голямо българска манифестация. В доклада си до правителството, пътуването на делегацията е определено като {{цитат|едно бляскаво шествие на българщината<ref name="Dobr">{{cite journal | last = Мичев | first = Добрин | year = 1998| title = Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) | journal = Македонски преглед| volume = кн. 1| url = http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html| accessdate = 10 октомври 2015 }}</ref>}} Населението посреща делегацията „с луда радост“ и разпитва кога ще дойде българска войска, докато италианските и германските власти подпомагат гръцката администрация, която тероризира българите. Делегацията предлага да се изпратят българи-преводачи при военните комендантства, да се настоява в българските села да се назначават кметове българи и да се формира българска милиция, да се допусне разпространението на български вестници и книги, в [[Битоля]] (който е в територията анексирана към България) да се създаде егейски комитет, който да комуникира с българските власти. В началото на април 1943 година по инициатива на Централния комитет на [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] Костурското братство праща втора делегация в Костурско, в която влизат Спиро Василев, [[Георги Киселинчев]], [[Тома Бакрачев]], [[Димитър Палчев]] и [[Никола Марковски|Никола Трифонов]]. При завръщането си в доклад до [[Борис III]] делегацията описва тежкото положение на българското население, подложено на терори от въоръжени гръцки формирования и от италианските окупационни власти и моли да се отпуснат на българската паравоенна организация [[Охрана]] 1000 пушки, 20 леки и тежки картечници и муниции, за да се въоръжат всички записали се доброволци и настоява България да окаже и политическа подкрепа на въстаниците.<ref name="Dobr"/> Съвременник описва въздействието на Спиро Василев върху българите в Костурско така: {{цитат|...беше един едър, висок и хубав човек и разпалваше сърцата не само на загоричени, а и на жителите на много други села. Беше образован мъж. Свички верваха що дойде край на нашите Христови мъки.<ref>{{Шклифов|244}}</ref>}} През юли 1943 година Спиро Василев заедно с [[Йосиф Марков|Йосиф Кузев Марков]], [[Христо Руков]], [[Васил Стумбов]] и [[Кръстьо Янков]] пристигат в Битоля и се срещнат с привържениците на ВМРО в града – адвоката Георги Атанасов, [[Сотир Тренчев]], [[Стефан Светиев]], доктор [[Борис Светиев]] и отново заминават за Костурско, за да подпомогнат въоръжената борба на българското население.<ref name="Dobr"/> Заради тази му дейност комунистическият активист [[Минчо Фотев]] го описва така: {{цитат|Спиро Василев - бугарски емисар, еден од протагонистите на Осовинскиот македоно-бугарски комитет во Костурско за сите тие гореспоменати бугарски агенти и соработници на германско-италијанските окупатори јавно се произнесе дека се знаменосци на бугарштината во Егејска Македонија.<ref>[http://www.pollitecon.com/html/ebooks/Mincho-Fotev-i-Natsionalno-Osloboditnoto-Dvizenie-na-Makedonskiot-Narod.pdf Миноски, Михајло. Минчо Фотев и националноослободителното движење на македонскиот народ од егејскиот дел на Македонија (1941-1949). Toronto, Canada, Risto Stefov Publications, 2017. с. 27].</ref>}} [[Лазар Киселинчев]] и Спиро Василев дешифрират и подготвят за печат личния дневник на [[Васил Чекаларов]]. През 1948 година [[Васил Ивановски]] и Спиро Василев правят опит да издадат дневника, но книгата е иззета от МВР като доказателство по предстоящото дело срещу Васил Ивановски.<ref>{{Чекаларов|5}}</ref> През 70-те години публикува статии във вестник „[[Народна воля (1938 – 1978)|Народна воля]]“. Оставя спомени.<ref name="ГУАМС 165"/> Умира на 2 януари 1976 година в София.<ref>{{Пелтеков|72-73}}</ref> == Външни препратки == * [https://strumski.com/biblioteka/?id=3992 "Доклад от делегацията на костурската емиграция в България след посещението ѝ в Костурско и Леринско"], София, май 1941 година * [https://strumski.com/biblioteka/?id=3634 "Писма на Спиро Василев до Никола Гушлев относно въпроси за революционната борба на Македония"], публикувано в "Борба за свобода - Спомени на един македонски четник", София, 2014 година * [https://strumski.com/biblioteka/?id=4052 "Участието ми в Македоно-одринското опълчение и във войната срещу Турция през 1912/1913 година (машинопис)"], София, февруари 1967 година * [https://strumski.com/biblioteka/?id=4076 "Втората световна война и мисиите на Костурското благотворително братство в София през 1941/43 (машинопис)"], София, 1960 година * [https://strumski.com/biblioteka/?id=4116 "Спомени за родното ми село Загоричани (машинопис)"], София, 1960 година == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Василев, Спиро}} [[Категория:Родени в Загоричани]] [[Категория:Дейци на ВМРО]] [[Категория:Македоно-одрински опълченци]] [[Категория:Български общественици от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМРО (обединена)]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на Македонските братства]] [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] [[Категория:Български имигранти от Македония в София]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Дейци на Охрана]] [[Категория:Български имигранти от Македония в Истанбул]] h5v8mxa71df9xzvtr6z77qxwh6dx064 12435527 12435517 2024-12-09T08:59:52Z Milenkoff 314660 12435527 wikitext text/x-wiki {{друго значение|българския костурски деец|емигранския македонистки активист|Спиро Василев (Торонто)}} {{Личност | категория = революционер | описание = български общественик | роден-място = [[Загоричани]], [[Османска империя]] | починал-място = }} '''Спиро Василев Мореов''', наричан '''Свирчо'''<ref>{{ПсевдонимитеВМРО|64}}</ref> и '''Загоричанин''',<ref name="ГУАМС 165">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=165 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=31 август 2015}}</ref> е [[българи|български]] общественик, председател на [[Костурско благотворително братство|Костурското благотворително братство]], деец на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]].<ref name="Пътеводител 127">{{cite book |title= Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 2012|publisher= Държавна агенция Архиви|location= София |isbn=978-954-9800-96-8 |pages=127 |url= https://www.archives.government.bg/guides/12_P_L_1.pdf |accessdate= |quote= }}</ref> == Биография == Спиро Василев е роден на 25 декември 1888 година в голямото българско [[костурско]] село Загоричани, тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес Василиада, Гърция. Произхожда от рода на загорицкия чорбаджия Хаджи Георги Мореа и е внук на българския просветен деец Илия хаджи Мореов.<ref>{{Цитат книга|last=Василев|first=Спиро|title=Спомени за родното ми село Загоричани (машинопис)|year=1960|pages=12, 40}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи в 1 рота на 6 охридска дружина.<ref>{{МОО|113}}</ref> В 1920 година заедно с други македонски българи основава [[Българско благотворително дружество Подкрепа|Българското благотворително дружество „Подкрепа“]] в Цариград.<ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 42.</ref> В Цариград става член на [[Вътрешна македонска революционна организация (обединена)|ВМРО (обединена)]].<ref>{{Герджиков|397}}</ref> Участва като делегат от [[Горноджумайско македонско благотворително братство|Горноджумайското македонско благотворително братство]] в обединителния конгрес на [[Македонска федеративна организация|Македонската федеративна организация]] и [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските емигрантски организации]] от януари 1923 година.<ref>НБКМ-БИА C VIII 38</ref> Установява се в България. Става председател на Костурското братство.<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=118411 Шандански, Иван. Съдбата на българската милиция в Егейска Македония е трагична, вестник Монитор, 28 април 2007.]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Към 1941 година е все още негов председател.<ref>[https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB%3ABASA-1960K-1-32-1-1-front_Poziv_na_Makedonskoto_bratstvo%2C_1941.pdf&page=2 ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2]</ref> След окупацията на Гърция през Втората световна война през май 1941 година българското правителство праща делегация на Костурското братство в Югозападна Македония. В нея влизат [[Дамян Илиев]], Спиро Василев и [[Петър Марков (общественик)|Петър Марков]] от Загоричани, [[Пандо Киселинчев]] от [[Косинец]] и [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] от [[Хрупища]]. Делегацията обикаля Леринско и Костурско по маршрута Битоля – [[Баница (дем Лерин)|Баница]] – [[Екши Су]] – [[Зелениче]] – Загоричани – [[Хрупища]] – Косинец – [[Лабаница]] – [[Смърдеш]] – [[Брезница (дем Преспа)|Брезница]] – [[Руля]] – [[Желево]] – [[Лерин]], където на 24 май присъства на голямо българска манифестация. В доклада си до правителството, пътуването на делегацията е определено като {{цитат|едно бляскаво шествие на българщината<ref name="Dobr">{{cite journal | last = Мичев | first = Добрин | year = 1998| title = Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) | journal = Македонски преглед| volume = кн. 1| url = http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html| accessdate = 10 октомври 2015 }}</ref>}} Населението посреща делегацията „с луда радост“ и разпитва кога ще дойде българска войска, докато италианските и германските власти подпомагат гръцката администрация, която тероризира българите. Делегацията предлага да се изпратят българи-преводачи при военните комендантства, да се настоява в българските села да се назначават кметове българи и да се формира българска милиция, да се допусне разпространението на български вестници и книги, в [[Битоля]] (който е в територията анексирана към България) да се създаде егейски комитет, който да комуникира с българските власти. В началото на април 1943 година по инициатива на Централния комитет на [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] Костурското братство праща втора делегация в Костурско, в която влизат Спиро Василев, [[Георги Киселинчев]], [[Тома Бакрачев]], [[Димитър Палчев]] и [[Никола Марковски|Никола Трифонов]]. При завръщането си в доклад до [[Борис III]] делегацията описва тежкото положение на българското население, подложено на терори от въоръжени гръцки формирования и от италианските окупационни власти и моли да се отпуснат на българската паравоенна организация [[Охрана]] 1000 пушки, 20 леки и тежки картечници и муниции, за да се въоръжат всички записали се доброволци и настоява България да окаже и политическа подкрепа на въстаниците.<ref name="Dobr"/> Съвременник описва въздействието на Спиро Василев върху българите в Костурско така: {{цитат|...беше един едър, висок и хубав човек и разпалваше сърцата не само на загоричени, а и на жителите на много други села. Беше образован мъж. Свички верваха що дойде край на нашите Христови мъки.<ref>{{Шклифов|244}}</ref>}} През юли 1943 година Спиро Василев заедно с [[Йосиф Марков|Йосиф Кузев Марков]], [[Христо Руков]], [[Васил Стумбов]] и [[Кръстьо Янков]] пристигат в Битоля и се срещнат с привържениците на ВМРО в града – адвоката Георги Атанасов, [[Сотир Тренчев]], [[Стефан Светиев]], доктор [[Борис Светиев]] и отново заминават за Костурско, за да подпомогнат въоръжената борба на българското население.<ref name="Dobr"/> Заради тази му дейност комунистическият активист [[Минчо Фотев]] го описва така: {{цитат|Спиро Василев - бугарски емисар, еден од протагонистите на Осовинскиот македоно-бугарски комитет во Костурско за сите тие гореспоменати бугарски агенти и соработници на германско-италијанските окупатори јавно се произнесе дека се знаменосци на бугарштината во Егејска Македонија.<ref>[http://www.pollitecon.com/html/ebooks/Mincho-Fotev-i-Natsionalno-Osloboditnoto-Dvizenie-na-Makedonskiot-Narod.pdf Миноски, Михајло. Минчо Фотев и националноослободителното движење на македонскиот народ од егејскиот дел на Македонија (1941-1949). Toronto, Canada, Risto Stefov Publications, 2017. с. 27].</ref>}} [[Лазар Киселинчев]] и Спиро Василев дешифрират и подготвят за печат личния дневник на [[Васил Чекаларов]]. През 1948 година [[Васил Ивановски]] и Спиро Василев правят опит да издадат дневника, но книгата е иззета от МВР като доказателство по предстоящото дело срещу Васил Ивановски.<ref>{{Чекаларов|5}}</ref> През 70-те години публикува статии във вестник „[[Народна воля (1938 – 1978)|Народна воля]]“. През живота си събира данни за борбите на Загоричани и Костурско за свобода. Оставя спомени.<ref name="ГУАМС 165"/> Умира на 2 януари 1976 година в София.<ref>{{Пелтеков|72-73}}</ref> == Външни препратки == * [https://strumski.com/biblioteka/?id=3992 "Доклад от делегацията на костурската емиграция в България след посещението ѝ в Костурско и Леринско"], София, май 1941 година * [https://strumski.com/biblioteka/?id=3634 "Писма на Спиро Василев до Никола Гушлев относно въпроси за революционната борба на Македония"], публикувано в "Борба за свобода - Спомени на един македонски четник", София, 2014 година * [https://strumski.com/biblioteka/?id=4052 "Участието ми в Македоно-одринското опълчение и във войната срещу Турция през 1912/1913 година (машинопис)"], София, февруари 1967 година * [https://strumski.com/biblioteka/?id=4076 "Втората световна война и мисиите на Костурското благотворително братство в София през 1941/43 (машинопис)"], София, 1960 година * [https://strumski.com/biblioteka/?id=4116 "Спомени за родното ми село Загоричани (машинопис)"], София, 1960 година == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Василев, Спиро}} [[Категория:Родени в Загоричани]] [[Категория:Дейци на ВМРО]] [[Категория:Македоно-одрински опълченци]] [[Категория:Български общественици от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМРО (обединена)]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на Македонските братства]] [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] [[Категория:Български имигранти от Македония в София]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Дейци на Охрана]] [[Категория:Български имигранти от Македония в Истанбул]] 930moxe73bgwmpyn7wcegu28u5rovad 12435592 12435527 2024-12-09T10:30:12Z Мико 4542 12435592 wikitext text/x-wiki {{друго значение|българския костурски деец|емигранския македонистки активист|Спиро Василев (Торонто)}} {{Личност | категория = революционер | описание = български общественик | роден-място = [[Загоричани]], [[Османска империя]] | починал-място = }} '''Спиро Василев Мореов''', наричан '''Свирчо'''<ref>{{ПсевдонимитеВМРО|64}}</ref> и '''Загоричанин''',<ref name="ГУАМС 165">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=165 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=31 август 2015}}</ref> е [[българи|български]] общественик, председател на [[Костурско благотворително братство|Костурското благотворително братство]], деец на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]].<ref name="Пътеводител 127">{{cite book |title= Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 2012|publisher= Държавна агенция Архиви|location= София |isbn=978-954-9800-96-8 |pages=127 |url= https://www.archives.government.bg/guides/12_P_L_1.pdf |accessdate= |quote= }}</ref> == Биография == Спиро Василев е роден на 25 декември 1888 година в голямото българско [[костурско]] село Загоричани, тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес Василиада, Гърция. Произхожда от рода на загорицкия чорбаджия Хаджи Георги Мореа и е внук на българския просветен деец Илия Хаджимореов.<ref>{{Цитат книга|last=Василев|first=Спиро|title=Спомени за родното ми село Загоричани (машинопис)|year=1960|pages=12, 40}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи в 1 рота на 6 охридска дружина.<ref>{{МОО|113}}</ref> В 1920 година заедно с други македонски българи основава [[Българско благотворително дружество Подкрепа|Българското благотворително дружество „Подкрепа“]] в Цариград.<ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 42.</ref> В Цариград става член на [[Вътрешна македонска революционна организация (обединена)|ВМРО (обединена)]].<ref>{{Герджиков|397}}</ref> Участва като делегат от [[Горноджумайско македонско благотворително братство|Горноджумайското македонско благотворително братство]] в обединителния конгрес на [[Македонска федеративна организация|Македонската федеративна организация]] и [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските емигрантски организации]] от януари 1923 година.<ref>НБКМ-БИА C VIII 38</ref> Установява се в България. Става председател на Костурското братство.<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=118411 Шандански, Иван. Съдбата на българската милиция в Егейска Македония е трагична, вестник Монитор, 28 април 2007.]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Към 1941 година е все още негов председател.<ref>[https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB%3ABASA-1960K-1-32-1-1-front_Poziv_na_Makedonskoto_bratstvo%2C_1941.pdf&page=2 ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2]</ref> След окупацията на Гърция през Втората световна война през май 1941 година българското правителство праща делегация на Костурското братство в Югозападна Македония. В нея влизат [[Дамян Илиев]], Спиро Василев и [[Петър Марков (общественик)|Петър Марков]] от Загоричани, [[Пандо Киселинчев]] от [[Косинец]] и [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] от [[Хрупища]]. Делегацията обикаля Леринско и Костурско по маршрута Битоля – [[Баница (дем Лерин)|Баница]] – [[Екши Су]] – [[Зелениче]] – Загоричани – [[Хрупища]] – Косинец – [[Лабаница]] – [[Смърдеш]] – [[Брезница (дем Преспа)|Брезница]] – [[Руля]] – [[Желево]] – [[Лерин]], където на 24 май присъства на голямо българска манифестация. В доклада си до правителството, пътуването на делегацията е определено като {{цитат|едно бляскаво шествие на българщината<ref name="Dobr">{{cite journal | last = Мичев | first = Добрин | year = 1998| title = Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) | journal = Македонски преглед| volume = кн. 1| url = http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html| accessdate = 10 октомври 2015 }}</ref>}} Населението посреща делегацията „с луда радост“ и разпитва кога ще дойде българска войска, докато италианските и германските власти подпомагат гръцката администрация, която тероризира българите. Делегацията предлага да се изпратят българи-преводачи при военните комендантства, да се настоява в българските села да се назначават кметове българи и да се формира българска милиция, да се допусне разпространението на български вестници и книги, в [[Битоля]] (който е в територията анексирана към България) да се създаде егейски комитет, който да комуникира с българските власти. В началото на април 1943 година по инициатива на Централния комитет на [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] Костурското братство праща втора делегация в Костурско, в която влизат Спиро Василев, [[Георги Киселинчев]], [[Тома Бакрачев]], [[Димитър Палчев]] и [[Никола Марковски|Никола Трифонов]]. При завръщането си в доклад до [[Борис III]] делегацията описва тежкото положение на българското население, подложено на терори от въоръжени гръцки формирования и от италианските окупационни власти и моли да се отпуснат на българската паравоенна организация [[Охрана]] 1000 пушки, 20 леки и тежки картечници и муниции, за да се въоръжат всички записали се доброволци и настоява България да окаже и политическа подкрепа на въстаниците.<ref name="Dobr"/> Съвременник описва въздействието на Спиро Василев върху българите в Костурско така: {{цитат|...беше един едър, висок и хубав човек и разпалваше сърцата не само на загоричени, а и на жителите на много други села. Беше образован мъж. Свички верваха що дойде край на нашите Христови мъки.<ref>{{Шклифов|244}}</ref>}} През юли 1943 година Спиро Василев заедно с [[Йосиф Марков|Йосиф Кузев Марков]], [[Христо Руков]], [[Васил Стумбов]] и [[Кръстьо Янков]] пристигат в Битоля и се срещнат с привържениците на ВМРО в града – адвоката Георги Атанасов, [[Сотир Тренчев]], [[Стефан Светиев]], доктор [[Борис Светиев]] и отново заминават за Костурско, за да подпомогнат въоръжената борба на българското население.<ref name="Dobr"/> Заради тази му дейност комунистическият активист [[Минчо Фотев]] го описва така: {{цитат|Спиро Василев - бугарски емисар, еден од протагонистите на Осовинскиот македоно-бугарски комитет во Костурско за сите тие гореспоменати бугарски агенти и соработници на германско-италијанските окупатори јавно се произнесе дека се знаменосци на бугарштината во Егејска Македонија.<ref>[http://www.pollitecon.com/html/ebooks/Mincho-Fotev-i-Natsionalno-Osloboditnoto-Dvizenie-na-Makedonskiot-Narod.pdf Миноски, Михајло. Минчо Фотев и националноослободителното движење на македонскиот народ од егејскиот дел на Македонија (1941-1949). Toronto, Canada, Risto Stefov Publications, 2017. с. 27].</ref>}} [[Лазар Киселинчев]] и Спиро Василев дешифрират и подготвят за печат личния дневник на [[Васил Чекаларов]]. През 1948 година [[Васил Ивановски]] и Спиро Василев правят опит да издадат дневника, но книгата е иззета от МВР като доказателство по предстоящото дело срещу Васил Ивановски.<ref>{{Чекаларов|5}}</ref> През 70-те години публикува статии във вестник „[[Народна воля (1938 – 1978)|Народна воля]]“. През живота си събира данни за борбите на Загоричани и Костурско за свобода. Оставя спомени.<ref name="ГУАМС 165"/> Умира на 2 януари 1976 година в София.<ref>{{Пелтеков|72-73}}</ref> == Външни препратки == * [https://strumski.com/biblioteka/?id=3992 "Доклад от делегацията на костурската емиграция в България след посещението ѝ в Костурско и Леринско"], София, май 1941 година * [https://strumski.com/biblioteka/?id=3634 "Писма на Спиро Василев до Никола Гушлев относно въпроси за революционната борба на Македония"], публикувано в "Борба за свобода - Спомени на един македонски четник", София, 2014 година * [https://strumski.com/biblioteka/?id=4052 "Участието ми в Македоно-одринското опълчение и във войната срещу Турция през 1912/1913 година (машинопис)"], София, февруари 1967 година * [https://strumski.com/biblioteka/?id=4076 "Втората световна война и мисиите на Костурското благотворително братство в София през 1941/43 (машинопис)"], София, 1960 година * [https://strumski.com/biblioteka/?id=4116 "Спомени за родното ми село Загоричани (машинопис)"], София, 1960 година == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Василев, Спиро}} [[Категория:Родени в Загоричани]] [[Категория:Дейци на ВМРО]] [[Категория:Македоно-одрински опълченци]] [[Категория:Български общественици от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМРО (обединена)]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на Македонските братства]] [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] [[Категория:Български имигранти от Македония в София]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Дейци на Охрана]] [[Категория:Български имигранти от Македония в Истанбул]] opux287ium165ozdrha66cykszl2pr6 12435593 12435592 2024-12-09T10:31:47Z Мико 4542 12435593 wikitext text/x-wiki {{друго значение|българския костурски деец|емигранския македонистки активист|Спиро Василев (Торонто)}} {{Личност|революционер}} '''Спиро Василев Мореов''', наричан '''Свирчо'''<ref>{{ПсевдонимитеВМРО|64}}</ref> и '''Загоричанин''',<ref name="ГУАМС 165">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=165 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=31 август 2015}}</ref> е [[българи|български]] общественик, председател на [[Костурско благотворително братство|Костурското благотворително братство]], деец на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]].<ref name="Пътеводител 127">{{cite book |title= Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 2012|publisher= Държавна агенция Архиви|location= София |isbn=978-954-9800-96-8 |pages=127 |url= https://www.archives.government.bg/guides/12_P_L_1.pdf |accessdate= |quote= }}</ref> == Биография == Спиро Василев е роден на 25 декември 1888 година в голямото българско [[костурско]] село Загоричани, тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес Василиада, Гърция. Произхожда от рода на загорицкия чорбаджия Хаджи Георги Мореа и е внук на българския просветен деец Илия Хаджимореов.<ref>{{Цитат книга|last=Василев|first=Спиро|title=Спомени за родното ми село Загоричани (машинопис)|year=1960|pages=12, 40}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи в 1 рота на 6 охридска дружина.<ref>{{МОО|113}}</ref> В 1920 година заедно с други македонски българи основава [[Българско благотворително дружество Подкрепа|Българското благотворително дружество „Подкрепа“]] в Цариград.<ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 42.</ref> В Цариград става член на [[Вътрешна македонска революционна организация (обединена)|ВМРО (обединена)]].<ref>{{Герджиков|397}}</ref> Участва като делегат от [[Горноджумайско македонско благотворително братство|Горноджумайското македонско благотворително братство]] в обединителния конгрес на [[Македонска федеративна организация|Македонската федеративна организация]] и [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските емигрантски организации]] от януари 1923 година.<ref>НБКМ-БИА C VIII 38</ref> Установява се в България. Става председател на Костурското братство.<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=118411 Шандански, Иван. Съдбата на българската милиция в Егейска Македония е трагична, вестник Монитор, 28 април 2007.]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Към 1941 година е все още негов председател.<ref>[https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB%3ABASA-1960K-1-32-1-1-front_Poziv_na_Makedonskoto_bratstvo%2C_1941.pdf&page=2 ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2]</ref> След окупацията на Гърция през Втората световна война през май 1941 година българското правителство праща делегация на Костурското братство в Югозападна Македония. В нея влизат [[Дамян Илиев]], Спиро Василев и [[Петър Марков (общественик)|Петър Марков]] от Загоричани, [[Пандо Киселинчев]] от [[Косинец]] и [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] от [[Хрупища]]. Делегацията обикаля Леринско и Костурско по маршрута Битоля – [[Баница (дем Лерин)|Баница]] – [[Екши Су]] – [[Зелениче]] – Загоричани – [[Хрупища]] – Косинец – [[Лабаница]] – [[Смърдеш]] – [[Брезница (дем Преспа)|Брезница]] – [[Руля]] – [[Желево]] – [[Лерин]], където на 24 май присъства на голямо българска манифестация. В доклада си до правителството, пътуването на делегацията е определено като {{цитат|едно бляскаво шествие на българщината<ref name="Dobr">{{cite journal | last = Мичев | first = Добрин | year = 1998| title = Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) | journal = Македонски преглед| volume = кн. 1| url = http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html| accessdate = 10 октомври 2015 }}</ref>}} Населението посреща делегацията „с луда радост“ и разпитва кога ще дойде българска войска, докато италианските и германските власти подпомагат гръцката администрация, която тероризира българите. Делегацията предлага да се изпратят българи-преводачи при военните комендантства, да се настоява в българските села да се назначават кметове българи и да се формира българска милиция, да се допусне разпространението на български вестници и книги, в [[Битоля]] (който е в територията анексирана към България) да се създаде егейски комитет, който да комуникира с българските власти. В началото на април 1943 година по инициатива на Централния комитет на [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] Костурското братство праща втора делегация в Костурско, в която влизат Спиро Василев, [[Георги Киселинчев]], [[Тома Бакрачев]], [[Димитър Палчев]] и [[Никола Марковски|Никола Трифонов]]. При завръщането си в доклад до [[Борис III]] делегацията описва тежкото положение на българското население, подложено на терори от въоръжени гръцки формирования и от италианските окупационни власти и моли да се отпуснат на българската паравоенна организация [[Охрана]] 1000 пушки, 20 леки и тежки картечници и муниции, за да се въоръжат всички записали се доброволци и настоява България да окаже и политическа подкрепа на въстаниците.<ref name="Dobr"/> Съвременник описва въздействието на Спиро Василев върху българите в Костурско така: {{цитат|...беше един едър, висок и хубав човек и разпалваше сърцата не само на загоричени, а и на жителите на много други села. Беше образован мъж. Свички верваха що дойде край на нашите Христови мъки.<ref>{{Шклифов|244}}</ref>}} През юли 1943 година Спиро Василев заедно с [[Йосиф Марков|Йосиф Кузев Марков]], [[Христо Руков]], [[Васил Стумбов]] и [[Кръстьо Янков]] пристигат в Битоля и се срещнат с привържениците на ВМРО в града – адвоката Георги Атанасов, [[Сотир Тренчев]], [[Стефан Светиев]], доктор [[Борис Светиев]] и отново заминават за Костурско, за да подпомогнат въоръжената борба на българското население.<ref name="Dobr"/> Заради тази му дейност комунистическият активист [[Минчо Фотев]] го описва така: {{цитат|Спиро Василев - бугарски емисар, еден од протагонистите на Осовинскиот македоно-бугарски комитет во Костурско за сите тие гореспоменати бугарски агенти и соработници на германско-италијанските окупатори јавно се произнесе дека се знаменосци на бугарштината во Егејска Македонија.<ref>[http://www.pollitecon.com/html/ebooks/Mincho-Fotev-i-Natsionalno-Osloboditnoto-Dvizenie-na-Makedonskiot-Narod.pdf Миноски, Михајло. Минчо Фотев и националноослободителното движење на македонскиот народ од егејскиот дел на Македонија (1941-1949). Toronto, Canada, Risto Stefov Publications, 2017. с. 27].</ref>}} [[Лазар Киселинчев]] и Спиро Василев дешифрират и подготвят за печат личния дневник на [[Васил Чекаларов]]. През 1948 година [[Васил Ивановски]] и Спиро Василев правят опит да издадат дневника, но книгата е иззета от МВР като доказателство по предстоящото дело срещу Васил Ивановски.<ref>{{Чекаларов|5}}</ref> През 70-те години публикува статии във вестник „[[Народна воля (1938 – 1978)|Народна воля]]“. През живота си събира данни за борбите на Загоричани и Костурско за свобода. Оставя спомени.<ref name="ГУАМС 165"/> Умира на 2 януари 1976 година в София.<ref>{{Пелтеков|72-73}}</ref> == Външни препратки == * [https://strumski.com/biblioteka/?id=3992 "Доклад от делегацията на костурската емиграция в България след посещението ѝ в Костурско и Леринско"], София, май 1941 година * [https://strumski.com/biblioteka/?id=3634 "Писма на Спиро Василев до Никола Гушлев относно въпроси за революционната борба на Македония"], публикувано в "Борба за свобода - Спомени на един македонски четник", София, 2014 година * [https://strumski.com/biblioteka/?id=4052 "Участието ми в Македоно-одринското опълчение и във войната срещу Турция през 1912/1913 година (машинопис)"], София, февруари 1967 година * [https://strumski.com/biblioteka/?id=4076 "Втората световна война и мисиите на Костурското благотворително братство в София през 1941/43 (машинопис)"], София, 1960 година * [https://strumski.com/biblioteka/?id=4116 "Спомени за родното ми село Загоричани (машинопис)"], София, 1960 година == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Василев, Спиро}} [[Категория:Родени в Загоричани]] [[Категория:Дейци на ВМРО]] [[Категория:Македоно-одрински опълченци]] [[Категория:Български общественици от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМРО (обединена)]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на Македонските братства]] [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] [[Категория:Български имигранти от Македония в София]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Дейци на Охрана]] [[Категория:Български имигранти от Македония в Истанбул]] 2badz55fu4twtlwwqd76xi7zrohr214 12435597 12435593 2024-12-09T10:37:26Z Мико 4542 /* Биография */ 12435597 wikitext text/x-wiki {{друго значение|българския костурски деец|емигранския македонистки активист|Спиро Василев (Торонто)}} {{Личност|революционер}} '''Спиро Василев Мореов''', наричан '''Свирчо'''<ref>{{ПсевдонимитеВМРО|64}}</ref> и '''Загоричанин''',<ref name="ГУАМС 165">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=165 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=31 август 2015}}</ref> е [[българи|български]] общественик, председател на [[Костурско благотворително братство|Костурското благотворително братство]], деец на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]].<ref name="Пътеводител 127">{{cite book |title= Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 2012|publisher= Държавна агенция Архиви|location= София |isbn=978-954-9800-96-8 |pages=127 |url= https://www.archives.government.bg/guides/12_P_L_1.pdf |accessdate= |quote= }}</ref> == Биография == Спиро Василев е роден на 25 декември 1888 година в голямото българско [[костурско]] село Загоричани, тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес Василиада, Гърция. Произхожда от рода на загорицкия чорбаджия Хаджи Георги Мореа и е внук на българския просветен деец Илия Хаджимореов.<ref>{{Цитат книга|last=Василев|first=Спиро|title=Спомени за родното ми село Загоричани (машинопис)|year=1960|pages=12, 40}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи в 1 рота на 6 охридска дружина.<ref>{{МОО|113}}</ref> В 1920 година заедно с други македонски българи основава [[Българско благотворително дружество Подкрепа|Българското благотворително дружество „Подкрепа“]] в Цариград.<ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 42.</ref> В Цариград става член на [[Вътрешна македонска революционна организация (обединена)|ВМРО (обединена)]].<ref>{{Герджиков|397}}</ref> Участва като делегат от [[Горноджумайско македонско благотворително братство|Горноджумайското македонско благотворително братство]] в обединителния конгрес на [[Македонска федеративна организация|Македонската федеративна организация]] и [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските емигрантски организации]] от януари 1923 година.<ref>НБКМ-БИА C VIII 38</ref> Установява се в България. Става председател на Костурското братство.<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=118411 Шандански, Иван. Съдбата на българската милиция в Егейска Македония е трагична, вестник Монитор, 28 април 2007.]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Към 1941 година е все още негов председател.<ref>[https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB%3ABASA-1960K-1-32-1-1-front_Poziv_na_Makedonskoto_bratstvo%2C_1941.pdf&page=2 ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2]</ref> След окупацията на Гърция през Втората световна война през май 1941 година българското правителство праща делегация на Костурското братство в Югозападна Македония. В нея влизат [[Дамян Илиев]], Спиро Василев и [[Петър Марков (общественик)|Петър Марков]] от Загоричани, [[Пандо Киселинчев]] от [[Косинец]] и [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] от [[Хрупища]]. Делегацията обикаля Леринско и Костурско по маршрута Битоля – [[Баница (дем Лерин)|Баница]] – [[Екши Су]] – [[Зелениче]] – Загоричани – [[Хрупища]] – Косинец – [[Лабаница]] – [[Смърдеш]] – [[Брезница (дем Преспа)|Брезница]] – [[Руля]] – [[Желево]] – [[Лерин]], където на 24 май присъства на голямо българска манифестация. В доклада си до правителството, пътуването на делегацията е определено като {{цитат|едно бляскаво шествие на българщината<ref name="Dobr">{{cite journal | last = Мичев | first = Добрин | year = 1998| title = Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) | journal = Македонски преглед| volume = кн. 1| url = http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html| accessdate = 10 октомври 2015 }}</ref>}} Населението посреща делегацията „с луда радост“ и разпитва кога ще дойде българска войска, докато италианските и германските власти подпомагат гръцката администрация, която тероризира българите. Делегацията предлага да се изпратят българи-преводачи при военните комендантства, да се настоява в българските села да се назначават кметове българи и да се формира българска милиция, да се допусне разпространението на български вестници и книги, в [[Битоля]] (който е в територията анексирана от България) да се създаде егейски комитет, който да комуникира с българските власти. В началото на април 1943 година по инициатива на Централния комитет на [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] Костурското братство праща втора делегация в Костурско, в която влизат Спиро Василев, [[Георги Киселинчев]], [[Тома Бакрачев]], [[Димитър Палчев]] и [[Никола Марковски|Никола Трифонов]]. При завръщането си в доклад до [[Борис III]] делегацията описва тежкото положение на българското население, подложено на терор от въоръжени гръцки формирования и от италианските окупационни власти и моли да се отпуснат на българската паравоенна организация [[Охрана]] 1000 пушки, 20 леки и тежки картечници и муниции, за да се въоръжат всички записали се доброволци и настоява България да окаже и политическа подкрепа на въстаниците.<ref name="Dobr"/> Съвременник описва въздействието на Спиро Василев върху българите в Костурско така: {{цитат|...беше един едър, висок и хубав човек и разпалваше сърцата не само на загоричени, а и на жителите на много други села. Беше образован мъж. Свички верваха що дойде край на нашите Христови мъки.<ref>{{Шклифов|244}}</ref>}} През юли 1943 година Спиро Василев заедно с [[Йосиф Марков|Йосиф Кузев Марков]], [[Христо Руков]], [[Васил Стумбов]] и [[Кръстьо Янков]] пристигат в Битоля и се срещнат с привържениците на ВМРО в града – адвоката Георги Атанасов, [[Сотир Тренчев]], [[Стефан Светиев]], доктор [[Борис Светиев]] и отново заминават за Костурско, за да подпомогнат въоръжената борба на българското население.<ref name="Dobr"/> Заради тази му дейност комунистическият активист [[Минчо Фотев]] го описва така: {{цитат|Спиро Василев - бугарски емисар, еден од протагонистите на Осовинскиот македоно-бугарски комитет во Костурско за сите тие гореспоменати бугарски агенти и соработници на германско-италијанските окупатори јавно се произнесе дека се знаменосци на бугарштината во Егејска Македонија.<ref>[http://www.pollitecon.com/html/ebooks/Mincho-Fotev-i-Natsionalno-Osloboditnoto-Dvizenie-na-Makedonskiot-Narod.pdf Миноски, Михајло. Минчо Фотев и националноослободителното движење на македонскиот народ од егејскиот дел на Македонија (1941-1949). Toronto, Canada, Risto Stefov Publications, 2017. с. 27].</ref>}} [[Лазар Киселинчев]] и Спиро Василев дешифрират и подготвят за печат личния дневник на [[Васил Чекаларов]]. През 1948 година [[Васил Ивановски]] и Спиро Василев правят опит да издадат дневника, но книгата е иззета от МВР като доказателство по предстоящото дело срещу Васил Ивановски.<ref>{{Чекаларов|5}}</ref> През 70-те години публикува статии във вестник „[[Народна воля (1938 – 1978)|Народна воля]]“. През живота си събира данни за борбите на Загоричани и Костурско за свобода. Оставя спомени.<ref name="ГУАМС 165"/> Умира на 2 януари 1976 година в София.<ref>{{Пелтеков|72-73}}</ref> == Външни препратки == * [https://strumski.com/biblioteka/?id=3992 "Доклад от делегацията на костурската емиграция в България след посещението ѝ в Костурско и Леринско"], София, май 1941 година * [https://strumski.com/biblioteka/?id=3634 "Писма на Спиро Василев до Никола Гушлев относно въпроси за революционната борба на Македония"], публикувано в "Борба за свобода - Спомени на един македонски четник", София, 2014 година * [https://strumski.com/biblioteka/?id=4052 "Участието ми в Македоно-одринското опълчение и във войната срещу Турция през 1912/1913 година (машинопис)"], София, февруари 1967 година * [https://strumski.com/biblioteka/?id=4076 "Втората световна война и мисиите на Костурското благотворително братство в София през 1941/43 (машинопис)"], София, 1960 година * [https://strumski.com/biblioteka/?id=4116 "Спомени за родното ми село Загоричани (машинопис)"], София, 1960 година == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Василев, Спиро}} [[Категория:Родени в Загоричани]] [[Категория:Дейци на ВМРО]] [[Категория:Македоно-одрински опълченци]] [[Категория:Български общественици от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМРО (обединена)]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на Македонските братства]] [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] [[Категория:Български имигранти от Македония в София]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Дейци на Охрана]] [[Категория:Български имигранти от Македония в Истанбул]] 09r5mzqtkviva8wejplp76gd61b2raw 10 323842 12435075 12427692 2024-12-08T17:41:19Z Мико 4542 12435075 wikitext text/x-wiki {{Навигационен шаблон |name = Дем Пеония |title = Дем [[Пеония (дем)|Пеония]] |state = collapsed |image = |above = |group1 = Демова единица Ашиклар |list1 = {{Навигационен шаблон|child |group1 = Съвременни селища |list1 = [[Ашиклар]] (Европос) · [[Бубакево]] (Месия) · [[Кушиново]] (Полипетро) · [[Петрово (дем Пеония)|Петрово]] (Агиос Петрос) · [[Тумба (дем Пеония)|Тумба]] |group2 = Исторически селища |list2 = }} |group2 = Демова единица Боймица |list2 = {{Навигационен шаблон|child |group1 = Съвременни селища |list1 = [[Боймица]] (Аксиуполи) · [[Алчак]] (Хамило) · [[Валгаци]] (Кабохори) · [[Горгопик]] (Горгопи) · [[Дъбово (дем Пеония)|Дъбово]] (Валтотопи) · [[Извор (дем Пеония)|Извор]] (Пиги) · [[Карасинанци]] (Плая) · [[Купа (дем Пеония)|Купа]] · [[Люмница]] (Скра) · [[Маядаг]] (Фанос) · [[Оризарци]] (Ризия) · [[Сехово]] (Идомени) · [[Шльопинци]] (Доганис) |group2 = Исторически селища |list2 = [[Баракли (Боймишко)|Баракли]] (Авги) · [[Грипа (село)|Грипа]] · [[Добромир (Боймишко)|Добромир]] (Галини) · [[Падалище (Боймишко)|Падалище]] · [[Пальори]] · [[Селище (Яребична)|Селище]] · [[Древено (Боймишко)|Древено]] (Пили) · [[Хаджи Байрамли (Боймишко)|Хаджи Байрамли]] · [[Чанга]] }} |group3 = Демова единица Гумендже |list3 = {{Навигационен шаблон|child |group1 = Съвременни селища |list1 = [[Гумендже]] (Гумениса) · [[Баровица]] (Кастанери) · [[Геракарци]] (Гераконас) · [[Крива (дем Пеония)|Крива]] (Грива) · [[Либахово]] (Филирия) · [[Петгъс]] (Пендалофо) · [[Рамна (дем Пеония)|Рамна]] (Омало) · [[Тушилово]] (Статис) · [[Църна река (дем Пеония)|Църна река]] (Карпи) |group2 = Исторически селища |list2 = [[Карпин]] · [[Кодру Мушат]] · [[Ниризините]] · [[Орманово]] (Дасеро) · [[Селище (Паяк)|Селище]] · [[Трици Курци]] · [[Цигарево]] (Анидро) }} |group4 = Демова единица Ливада |list4 = {{Навигационен шаблон|child |group1 = Съвременни селища |list1 = [[Ливада (дем Пеония)|Ливада]] |group2 = Исторически селища |list2 = [[Малка Ливада]] }} |group5 = Демова единица Ругуновец |list5 = {{Навигационен шаблон|child |group1 = Съвременни селища |list1 = [[Ругуновец]] (Поликастро) · [[Ада тепе]] (Неа Сиракио) · [[Аматово]] (Аспрос) · [[Арджан]] (Кастро) · [[Баялци]] (Платания) · [[Беглерия]] (Ксиролакос) · [[Вардаровци]] (Аксиохори) · [[Вардино (дем Пеония)|Вардино]] (Лимнотопос) · [[Гавалянци]] (Валтуди) · [[Драгомирци]] (Вафиохори) · [[Ересели]] (Пондоираклия) · [[Казаново]] (Котили) · [[Коджа Омерли]] (Херсотопи) · [[Колибите (дем Пеония)|Колибите]] (Иринико) · [[Крастали]] (Корона) · [[Мачуково]] (Евзони) · [[Неа Кавала]] · [[Ореховица (дем Пеония)|Ореховица]] (Певкодасос) · [[Ситария (дем Пеония)|Ситария]] · [[Смол]] (Микро Дасос) · [[Спанчово]] (Латомио) · [[Чидемли]] (Метаморфоси) |group2 = Исторически селища |list2 = [[Бекирли]] · [[Даутли (Търновата)|Даутли]] (Амбелохори) · [[Деведжели]] · }} |group6 = Забележителности |list6 = [[Аматовско езеро]] · [[Арджанско езеро]] · „[[Свети Рафаил, Николай и Ирина (Крива)|Свети Рафаил, Николай и Ирина]]“ |below = Център: [[Гумендже]] · Сайт: [http://www.municipalityofpaionia.gr/ www.municipalityofpaionia.gr] }}<noinclude> [[Категория:Навигационни шаблони за Гърция|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Дем Пеония|*]] </noinclude> hj8qss2dbo2vk032az2sfqx7ozgw6xa 12435086 12435075 2024-12-08T17:47:47Z Мико 4542 12435086 wikitext text/x-wiki {{Навигационен шаблон |name = Дем Пеония |title = Дем [[Пеония (дем)|Пеония]] |state = collapsed |image = |above = |group1 = Демова единица Ашиклар |list1 = {{Навигационен шаблон|child |group1 = Съвременни селища |list1 = [[Ашиклар]] (Европос) · [[Бубакево]] (Месия) · [[Кушиново]] (Полипетро) · [[Петрово (дем Пеония)|Петрово]] (Агиос Петрос) · [[Тумба (дем Пеония)|Тумба]] |group2 = Исторически селища |list2 = }} |group2 = Демова единица Боймица |list2 = {{Навигационен шаблон|child |group1 = Съвременни селища |list1 = [[Боймица]] (Аксиуполи) · [[Алчак]] (Хамило) · [[Валгаци]] (Кабохори) · [[Горгопик]] (Горгопи) · [[Дъбово (дем Пеония)|Дъбово]] (Валтотопи) · [[Извор (дем Пеония)|Извор]] (Пиги) · [[Карасинанци]] (Плая) · [[Купа (дем Пеония)|Купа]] · [[Люмница]] (Скра) · [[Маядаг]] (Фанос) · [[Оризарци]] (Ризия) · [[Сехово]] (Идомени) · [[Шльопинци]] (Доганис) |group2 = Исторически селища |list2 = [[Баракли (Боймишко)|Баракли]] (Авги) · [[Грипа (село)|Грипа]] · [[Добромир (Боймишко)|Добромир]] (Галини) · [[Селище (Яребична)|Селище]] · [[Древено (Боймишко)|Древено]] (Пили) · [[Хаджи Байрамли (Боймишко)|Хаджи Байрамли]] · [[Чанга]] }} |group3 = Демова единица Гумендже |list3 = {{Навигационен шаблон|child |group1 = Съвременни селища |list1 = [[Гумендже]] (Гумениса) · [[Баровица]] (Кастанери) · [[Геракарци]] (Гераконас) · [[Крива (дем Пеония)|Крива]] (Грива) · [[Либахово]] (Филирия) · [[Петгъс]] (Пендалофо) · [[Рамна (дем Пеония)|Рамна]] (Омало) · [[Тушилово]] (Статис) · [[Църна река (дем Пеония)|Църна река]] (Карпи) |group2 = Исторически селища |list2 = [[Карпин]] · [[Кодру Мушат]] · [[Ниризините]] · [[Орманово]] (Дасеро) · [[Падалище (Боймишко)|Падалище]] · [[Пальори]] · [[Селище (Паяк)|Селище]] · [[Трици Курци]] · [[Цигарево]] (Анидро) }} |group4 = Демова единица Ливада |list4 = {{Навигационен шаблон|child |group1 = Съвременни селища |list1 = [[Ливада (дем Пеония)|Ливада]] |group2 = Исторически селища |list2 = [[Малка Ливада]] }} |group5 = Демова единица Ругуновец |list5 = {{Навигационен шаблон|child |group1 = Съвременни селища |list1 = [[Ругуновец]] (Поликастро) · [[Ада тепе]] (Неа Сиракио) · [[Аматово]] (Аспрос) · [[Арджан]] (Кастро) · [[Баялци]] (Платания) · [[Беглерия]] (Ксиролакос) · [[Вардаровци]] (Аксиохори) · [[Вардино (дем Пеония)|Вардино]] (Лимнотопос) · [[Гавалянци]] (Валтуди) · [[Драгомирци]] (Вафиохори) · [[Ересели]] (Пондоираклия) · [[Казаново]] (Котили) · [[Коджа Омерли]] (Херсотопи) · [[Колибите (дем Пеония)|Колибите]] (Иринико) · [[Крастали]] (Корона) · [[Мачуково]] (Евзони) · [[Неа Кавала]] · [[Ореховица (дем Пеония)|Ореховица]] (Певкодасос) · [[Ситария (дем Пеония)|Ситария]] · [[Смол]] (Микро Дасос) · [[Спанчово]] (Латомио) · [[Чидемли]] (Метаморфоси) |group2 = Исторически селища |list2 = [[Бекирли]] · [[Даутли (Търновата)|Даутли]] (Амбелохори) · [[Деведжели]] · }} |group6 = Забележителности |list6 = [[Аматовско езеро]] · [[Арджанско езеро]] · „[[Свети Рафаил, Николай и Ирина (Крива)|Свети Рафаил, Николай и Ирина]]“ |below = Център: [[Гумендже]] · Сайт: [http://www.municipalityofpaionia.gr/ www.municipalityofpaionia.gr] }}<noinclude> [[Категория:Навигационни шаблони за Гърция|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Дем Пеония|*]] </noinclude> l9kz8pw78511bdx8mtf0hcp1v68m9kp 10 337187 12434823 12430334 2024-12-08T12:45:15Z Nightname1 255764 12434823 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{с малка буква}}</noinclude>{{Навигационен шаблон |name = BTV Media Group |title = bTV Media Group |state = collapsed |listclass = hlist |titlestyle= background: #{{#if:{{{title bgr color|}}}|{{{title bgr color}}}|ccccff }}; color: #{{#if:{{{title color|}}}| {{{title color}}} }} |group1 = Телевизионни канали |list1 = * [[Би Ти Ви|bTV]] * [[Би Ти Ви Екшън|bTV Action]] * [[Би Ти Ви Комеди|bTV Comedy]] * [[Би Ти Ви Синема|bTV Cinema]] * [[Би Ти Ви Стори|bTV Story]] * [[Ринг ТВ|RING]] |group2 = Радиостанции |list2 = * [[БТВ радио|bTV Radio]] * [[Енджой|N-JOY]] * [[Зи рок|Z-Rock]] * [[Джаз ФМ|Jazz FM]] * [[Класик ФМ|Classic FM]] |group3 = Онлайн платформи |list3 = {{Навигационен шаблон подгрупа |listclass = hlist |group1 = |list1 = * btv.bg * btvnovinite.bg * btvsport.bg * businessnovinite.bg * VOYO * bTV Plus * LADYZONE * dalivali.bg * zodia.bg |group2 = Поредици и подкасти |list2 = * Жените на България * За спорта без клишета * Бизнес видео подкаст * Малки разговори * В ръкавиците на Пулеви * Здрави и силни }} |group4 = Киноразпространение |list4 = * bTV Studios |group6 = [[Телевизионно предаване|ТВ Продукции]] |list6 = {{Навигационен шаблон подгрупа |listclass = hlist |group1 = Делнични |list1 = * „[[Би Ти Ви Новините|bTV Новините]]“ (от 2000 г. (всеки ден) * „[[Тази сутрин]]“ (от 2000 г.) * „[[Преди обед]]“ (2011 – ) * „[[Лице в лице]]“ (2012 – ) |group2 = Уикенд |list2 = * „bTV Репортерите“ (2001 – ) * „НепознатиТЕ с [[Георги Тошев (журналист)|Георги Тошев]]“ (2009 – ) * „[[Тази събота и неделя]]“ (2010 – ) * „COOLt“ (2013 – ) * „[[120 минути]]“ (2013 – ) * „Вкусът на България“ (2022 – ) * „Светът на здравето“ (2022 – ) * „Защо, господин министър?“ (2022 – ) * „Животът по действителен случай“ (2022 – ) * „bTV pазказва“ (2023 – ) |group3 = Риалити предавания |list3 = {{Навигационен шаблон подгрупа |listclass = hlist |group1 = Актуални |list1 = * „[[Бягство към победата]]“ (2009, 2024) * „[[Гласът на България]]“ (2011, 2013 – 2014, 2017 – ) * „[[Бригада Нов дом]]“ (2016 – 2021, 2024 – ) * „[[Ергенът]]“ (2022 – ) * „[[Островът на 100-те гривни]]“ (2024 – ) * „[[Живот на кантар]]“ (2025) |group3 = Минали |list3 = * „[[5 stars]]“ (2005 – 2006) * „[[Красавицата и отличникът]]“ (2005) * „[[Music Idol]]“ (2007 – 2009) * „[[Survivor]]“ (2006 – 2009, 2014, 2022 – 2023) * „[[Великолепната шесторка]]“ (2008, 2010) * „[[Форт Бояр (предаване)|Форт Бояр]]“ (2008 – 2010) * „[[Ясновидци]]“ (2008 – 2009) * „[[Dancing Stars]]“ (2008 – 2009, 2024) * „[[България търси талант]]“ (2010, 2012, 2014 – 2016, 2019, 2021 – 2022) * „[[Lord of the Chefs]]“ (2011) * „[[Африка: Звездите сигурно са полудели]]“ (2013) * „[[MasterChef]]“ (2015 – 2021, 2023) * „[[Фермата (предаване)|Фермата]]“ (2015 – 2023) * „Смени жената“ (2017 – 2022) }} |group4 = Български сериали |list4 = {{Навигационен шаблон подгрупа |listclass = hlist |group1 = Актуални |list1 = * |group3 = Минали |list3 = * „[[Тя и той]]“ (2002 – 2005) * „[[Стъклен дом]]“ (2010 – 2012) * „[[Столичани в повече]]“ (2011 – 2019) * „[[Седем часа разлика]]“ (2011 – 2014) * „[[Домашен арест (сериал)|Домашен арест]]“ (2011 – 2013) * „[[Къде е Маги?]]“ (2012 – 2013) * „[[Революция Z]]“ (2012 – 2014) * „[[Фамилията]]“ (2013 – 2014) * „[[Връзки]]“ (2015) * „[[Играчи]]“ (2016) * „[[Скъпи наследници]]“ (2018) * „[[Съни бийч]]“ (2020 – 2022, 2024) * „[[Белези]]“ (2021) * „[[Татковци]]“ (2021 – 2022) * „[[Мен не ме мислете]]“ (2022 – 2023) * „[[Животът на Жоро]]“ (2023) * „София вкъщи“ (2023) * „[[Алфа (сериал)|Алфа]]“ (2024) }} |group5 = Телевизионни игри |list5 = {{Навигационен шаблон подгрупа |listclass = hlist |group1 = Актуални |list1 = * „[[Стани богат]]“ (2021 – ) * „[[Кой да знае?]]“ (2024 – ) * „[[Колко ми даваш?]]“ (2024 – ) * „[[Помниш ли текста?]]“ (2024 – ) * „[[Кажи честно]]“ (2024 – ) |group3 = Минали |list3 = * „[[Риск печели, риск губи]]“ (2000 – 2005) * „Треска за злато“ (2002 – 2007) * „[[Вот на доверие (предаване)|Вот на доверие]]“ (2004 – 2006) * „[[Това го знае всяко хлапе]]“ (2007 – 2009) * „[[Любовни игри]]“ (2009) * „Това е цената“ (2013) * „Бинго милиони (Лотария България)“ (2015 – 2016) * „[[Спорт Тото (предаване)|Спорт Тото]]“ (2016 – 2020) * „Игрите на звездите“ (2019) * „[[Аз обичам България]]“ (2024) * „[[Коя е тази песен?]]“ (2024) }} |group6 = Минали продукции |list6 = * „[[Шоуто на Слави]]“ (2000 – 2019) * „Искрено и лично“ (2000 – 2008) * „[[Най-смешните животни и хора на планетата]]“ (2000 – 2013) * „[[Хъшове (телевизионно предаване)|Хъшове]]“ (2000) * „В десетката с [[Иво Инджев]]“ (2000 – 2006) * „Формула +“ (2000 – 2003) * „Иначе“ (2000 – 2006) * „Сеизмограф“ (2000 – 2011) * „Сладко отмъщение“ (2000 – 2008) * „Споко“ (2000 – 2008) * „Другата България“ (2000 – 2009) * „Зона спорт“ (2000 – 2014) * „[[Глобусът]]“ (2000 – 2011) * „Лакриц“ (2001) * „Сръчно“ (2001) * „[[Сблъсък (предаване)|Сблъсък]]“ (2001 – 2009) * „Бизнесът“ (2001 – 2008) * „[[Бон Апети]]“ (2001 – 2009) * „@ . знам“ (2001 – 2005) * „Бъдете здрави“ (2001 – 2006) * „Кой е по-по-най“ (2001 – 2013) * „Физиотоника“ (2002 – 2008) * „Огледала“ (2002 – 2009) * „[[Море от любов (предаване)|Море от любов]]“ (2002 – 2012) * „Българският Топ 100“ (2003 – 2005) * „Без думи“ (2003 – 2008) * „[[Горчиво]]“ (2005 – 2009) * „[[Аламинут]]“ (2005 – 2015) * „[[Световни рекорди на Гинес|Рекордите на Гинес]]“ (2006 – 2008) * „Шоу Рум“ (2006 – 2007) * „Пирамида“ (2006 – 2007) * „Реално“ (2006 – 2007) * „[[Такъв е животът]]“ (2006 – 2008, 2010 – 2013) * „Часът на мама“ (2007 – 2011) * „[[Комиците и приятели]]“ (2007 – 2021) * bTV Документите * „Отпечатъци“ (2008 – 2012) * „Без дрехи“ (2008 – 2012) * „[[Търси се...]]“ (2008 – 2024) * „Хипнотизаторът“ (2009) * „[[Операция Слава]]“ (2009) * „[[Нека говорят...]]“ (2009 – 2014) * „Денят е прекрасен“ (2009 – 2011) * „Нашите момичета“ (2009 – 2011) * „Опасно близо – [[Лили Иванова]]“ (2009) * „[[Пълна лудница]]“ (2009 – 2012) * „[[Кухнята на Звездев]]“ (2009 – 2014) * „[[Господари на ефира]]“ (2009 – 2012) * „Модерно“ (2009 – 2014) * „В джаза събота вечер“ (2010 – 2011) * „Велика България“ (2011) * „[[Хрътките]]“ (2011 – 2013) * „Предай нататък“ (2012 – 2015) * „[[Магаданс: Предизвикателството]]“ (2013) * „[[Младост 5]]“ (2013) * „Щипка сол със Силвена Роу“ (2013) * „Нищо лично“ (2013) * „[[Голата истина]]“ (2013 – 2014) * „Наистина любов“ (2014) * „Истински истории“ (2014 – 2019) * „Папараци“ (2014 – 2020) * „Мармалад“ (2015 – 2022) * „Бездомното шоу на Башар Рахал“ (2015) * „[[Мама готви по-добре]]“ (2016) * „Българи на три морета“ (2016 – 2017) * „Auto Motor Show“ (2016) * „Ловци на храна“ (2016 – 2021) * „Карбовски: Втори План“ (2016 – 2020) * „Късното шоу на bTV“ (2017) * „Богатствата на България“ (2017 – 2024) * „Помощ 112“ (2019) * „Децата на Другата България“ (2020 – 2022) * „[[Шоуто на Николаос Цитиридис]]“ (2020 – 2023) * „Неразказано в историята“ (2020 – 2023) * „Моето звездно парти“ (2022) * „Дъ Шоуто“ (2022) * „Без багаж“ (2022 – 2024) * „Гората“ (2023) * „Пътят“ (2024) }} }}<noinclude> [[Категория:Шаблони за телевизия|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Навигационни шаблони|{{PAGENAME}}]] </noinclude> slmx3xdhfcz9bnztp4bon252o9p0dev 0 345335 12435293 12333591 2024-12-08T20:58:48Z 89.215.227.67 /* Вижте също */ 12435293 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Такси|Такси (пояснение)}} {{Филм | име = Такси | име_оригинал = Taxi | картинка = | режисьори = Жерар Пире | продуценти = [[Люк Бесон]] | сценаристи = Люк Бесон | актьори = [[Сами Насери]]<br>Фредерик Дифентал<br>[[Марион Котияр]]<br>Мануела Гурари<br>Ема Сьоберг<br>Бернар Фарси | музика = Ай Ем | разпространител = Europa Corp | премиера = 1998 година | времетраене = 86 минути | страна = [[Франция]] | език = [[Френски език|Френски]] | бюджет = $8,7 милиона | приходи = $44,5 милиона | предишна_част = | следваща_част = „[[Такси 2]]“ (2000) | код-IMDB = 0152930 | уебсайт = }} '''„Такси“''' ({{lang|fr|Taxi}}) е френска екшън комедия от 1998 г. с участието на Сами Насери, Фредерик Дифентал и Марион Котияр, написана от Люк Бесон и режисирана от Жерар Пире. Това е първата част от филмовата поредица „Такси“. Има четири продължения, Такси 2, Такси 3, Такси 4 и Такси 5 и един римейк на английски език, Такси (2004). Той също така предоставя предпоставка за американското телевизионно шоу от 2014 г., Такси Бруклин. Действието на филма се развива в Марсилия. Във филма непохватен полицейски инспектор изнудва таксиметров шофьор да му помогне да открие немска банда. Скоро той се премества в къщата на шофьора. Шофьорът е мотивиран да завърши мисията им за борба с престъпността, за да се отърве от новия си съквартирант. == Сюжет == {{сюжет}} Даниел Моралес е изключително талантлив шофьор, живеещ в Марсилия, Франция, който не обръща особено внимание на законите за движение и полицията и е в любовна връзка с приятелката си Лили. Той напуска работата си като разносвач в местната пицария Pizza Joe, за да стане таксиметров шофьор, карайки своя бял персонализиран Пежо 406 от 1997 г., който е оборудван с различни състезателни модификации, които са механично скрити. Младият, непохватен полицейски инспектор Емилиен Кутан-Кербалек живее с овдовялата си майка и току-що се е провалил на осмия си шофьорски изпит. Никой не го приема насериозно на работа, включително полицейски сержант Петра, към която той изпитва несподелена влюбеност. Комисар Жибер скоро информира полицаите за нов случай: германска банда, която успешно е извършила серия от грабежи на високо ниво в цяла Европа и сега е пристигнала в Марсилия. Бандата е известна със своята ефективност, квалифицирано шофиране и използването на червени автомобили Meрцедес-Бенц 500E като превозни средства за бягство. Предвиждайки следващия ход на бандата, Жибер разполага полицаи около набелязаната банка. След като обирджиите влизат в банката, Емилиен случайно предизвиква сблъсък на няколко превозни средства и престрелка с ескортиращия конвой на френския министър, което позволява на германците да избягат. На следващия ден Емилиен решава да вземе такси за работа и се вози с Даниел. Без да знае каква е професията му, Даниел показва колата си и нарушава няколко закона за движение. Емилиен задържа Даниел, но след това го моли за помощ за залавянето на немската банда в замяна на връщане на книжката на Даниел - отчаян от уважението и вниманието на Петра. Разглеждайки снимки на колите за бягство, Даниел заключава, че гумите идват от гараж, собственост на Крюгер, единственият немски механик в града. Даниел с неохота се присъединява към Емилиен при наблюдение на гаража, където забелязват германските крадци. На следващата сутрин Емилиен се опитва да разпита Крюгер, който открива огън по дуото и избягва. Полицията локализира следващата цел на бандата и успява да стреля с проследяващо устройство върху една от колите. Бандата обаче спира в уединен гараж и пребоядисва колите в сребристо, като по невнимание саботира проследяващото устройство и им позволява да избягат отново. След това Емилиен научава, че е оставил печката включена в апартамента си и го е изгорил, принуждавайки него и майка му да останат при Даниел. Нетърпелив да се отърве от Емилиен, Даниел правилно извежда стратегията за пребоядисване на бандата и чрез свой приятел проследява крадците до хиподрума. Даниел провокира бандата в надпревара и печели, като по-късно вдъхновява Емилиен да се обърне романтично към Петра. След това двамата стават приятели и измислят план как най-накрая да хванат бандата в престъпление. На следващия ден, след като дублира контролните клавиши на двадесет светофара в целия град, Емилиен осигурява на Даниел затворена радио линия. Даниел наема старите си колеги от Pizza Joe, на които Емилиен раздава ключовете и уоки-токитата. След като бандата се отдалечава от поредния обир, Даниел ги следва и успешно подмамва германците в ново състезание. Докато разносвачите използват светофарите, за да разчистят пътя за колите, колите се движат по магистралата. След това Даниел се втурва към мост, който се строи, и рязко натиска спирачката; Колите на бандата прескачат пролуката и се приземяват от другата страна, само за да открият, че са хванати в капан на непълен мостов участък. След като бандата е арестувана, Даниел и Емилиен получават медали от полицейския комисар и Емилиен започва да излиза с Петра. Филмът завършва с Даниел, който се състезава на Гран При на Франция във Формула 3000, спонсорирана от (за ужас на Даниел) полицията в Марсилия. {{сюжет-край}} == Актьорски състав == * [[Сами Насери]] – Даниел Моралес * Фредерик Дифентал – Емилиен Кутан-Keрбалек * Maрион Котияр – Лили Бертино * Eма Сьоберг – Петра * Ричард Самел – немски бандитски шеф * Бернард Фарси – комисар Жерар Жибер * Едуар Moнтуте – Aлен Тресор * Taра Рьомер – колега на Емилиен * Нийлс Дубост – Kaрл, втори немски крадец * Франк Либерт – трети немски крадец * Стефан Крис – четвърти немски крадец * Maнуела Гурари – Камиле Кутан-Kербалек * Георгес Нери – Джо * Дан Херцберг – Пауло * Себастиен Понс – Aким * Maлек Бешар – Maрко * Гуй Куанг – доставчик на пица * Maурисе Mурсия – пенсиониран таксиметров шофьор * Сабине Баил – служител на префектурата * Себастиен Tиери – изпитващ инструктор * Ерик Беренгер – касапин * Филип ду Жанеран – клиент * Кристоф Феске – първи полицай * Жерар Вантаджоли – втори полицай * Кристиан Maзучини – полицейски елитен шофьор * Гилауме Лансон – снайперист * Жерар Дубуш – шофьор на Жибер * Лудовик Лаваисиер – готвач на пица === Известни каскадьори === * Филип Алиот, бивш състезател от Формула 1, от 1984 до 1994 г. * Патрик Берно * Жан-Пиер Жабуй, бивш състезател от Формула 1, от 1974 до 1981 г. * Жан-Пиер Жариер, бивш състезател от Формула 1, от 1971 до 1983 г. * Юта Клайншмид, бивша рали състезателка и единствената жена, спечелила рали Дакар * Анри Пескароло, състезател от Формула 1 (1968–1976), 33 пъти пилот и 4 пъти победител в 24-те часа на Льо Ман * Жан Раньоти, френски рали състезател от 1973 до 1995 г. == Продукция == === Развитие === Люк Бесон излиза с идеята за филма през 1996 г., но е твърде зает с „Петият елемент“, за да го режисира по това време, така че решава просто да го продуцира. Той представя идеята си на обичайната си продуцентска компания Gaumont, но Gaumont няма доверие в проекта и отказва на Бесон. Бесон отива при двама стари приятели, Мишел и Лоран Петен, които ръководят малката продуцентска компания ARP. Те постигат споразумение за разделяне 50/50 и Бесон започва да търси режисьор. Той познава Жерар Пире от много отдавна, но Пирес не е режисьор на филм от 15 години. Режисирал е реклами, включително такива за Пежо, което го прави подходящ за проекта. По бюджетни причини мястото е избрано като Марсилия и актьорите са относително неизвестни по това време. Потърсили по-известни актьори, но те отказали проекта. Младите неизвестни актьори са обяснени на финансисти като Canal+ като по-лесни за идентифициране за млада аудитория и също като залог за бъдещето. Основната музикална тема е базирана на Misirlou, популярна песен с произход от Източното Средиземноморие. == Прием == === Бокс офис === От гледна точка на касовите приходи, филмът „Такси“ е един от най-успешните френски франчайзи в историята. Първият филм е четвъртият най-успешен филм във Франция за годината с 6,4 милиона посещения и приходи от 39,3 милиона долара. Той има 2,2 милиона допускания в чужбина. Филмът също има много добри телевизионни рейтинги с 12 милиона зрители на TF1. === Критика === Алмар Хафлидасон, който рецензира филма за BBC, му дава три звезди от пет, описвайки, че „има забавление от този филм, когато е в движение, но сценарият е истински удар.“ В проучване статия за списанието French Cultural Studies, Ипек А. Челик Рапас от университета Коч описва как филма „Такси“ отразява преместването в кариерата на Люк Бесон от режисьор към продуцент на високобюджетни филми и разкрива как се променя връзката му с постиндустриалните пространства тъй като неговите филмови локации се превръщат в инвестиции, свързани с филма.“ == Римейк == Американски римейк, също озаглавен Taкси, с участието на Куин Латифа, Джими Фалън и Жизел Бюндхен, е излъчен през октомври 2004 г. и е критикуван от критиците. Римейк на оригиналния филм като летен сериал, известен като Такси Бруклин, е излъчен през август 2014 г. по NBC. == Дублажи == === Тандем Видео === {| class="wikitable" |- | Озвучаващи артисти || [[Даниела Йорданова (актриса)|Даниела Йорданова]]<br>[[Светозар Кокаланов]]<br>[[Георги Георгиев – Гого]]<br>[[Борис Чернев]] |- | Преводач || Илияна Йорданова |- | Тонрежисьор || Димитър Кръстев |} === Диема Вижън (2023)=== {| class="wikitable" |- | Озвучаващи артисти || [[Даниела Йорданова (актриса)|Даниела Йорданова]]<br>[[Ася Братанова]]<br>[[Георги Георгиев – Гого]]<br>[[Васил Бинев]]<br>[[Светозар Кокаланов]] |- | Преводач || Илияна Йорданова |- | Тонрежисьор || Стефан Дучев |- | Режисьор на дублажа || Димитър Кръстев |} == Филми от поредицата за Такси == Поредицата „Такси“ включва 5 филма: * ''Такси'' (1998) * ''[[Такси 2]]'' (2000) * ''[[Такси 3]]'' (2003) * ''[[Такси 4]]'' (2007) * ''[[Такси 5]]'' (2018) == Външни препратки == * {{imdb title|0152930}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 1998 година]] [[Категория:Френски екшън комедии]] eth9unikrn37eoh8m7wwucasyrorbnw 0 347457 12435229 12432868 2024-12-08T19:54:17Z Алиса Селезньова 24678 Вр 12435229 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Юхан Август Валберг | име-оригинал = Johan August Wahlberg | категория = изследовател | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Лагкралебек]], [[Швеция]] | починал-място = езеро [[Нгами]], [[Ботсвана]] | националност = {{Белгия}} | вложки = {{Личност/Учен | категория = изследовател | област = | образование = [[Университет в Упсала]] | учил-при = | работил-в = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Юхан Август Валберг''' ({{lang|sv|Johan August Wahlberg}}) е [[Швеция|шведски]] [[естествоизпитател]], [[изследовател]] на [[Африка]]. == Биография == === Ранни години (1810 – 1838) === Роден е на [[9 октомври]] [[1810]] година в [[Лагкралебек]], Швеция. През 1829 година се записва във факултета по химия в [[Упсалски университет|Университета в Упсала]], а по-късно, през 1834 г. завършва Института по горите със специалност [[горско стопанство]], [[Агрономия|агрономство]] и [[естествени науки]]. През 1832 година участва в първата си експедиция в [[Норвегия]] под ръководството на професора по [[ентомология]] Карл Воеман. През 1833 и 1834 г. работи по няколко горски проекта в Швеция и [[Германия]]. През 1836 г. е назначен за инженер към Кралската проучвателна поземлена служба. === Експедиционна дейност (1838 – 1856) === В периода 1838 – 1856 г. извършва няколко експедиции в [[Южна Африка]], по време на които събира хиляди растителни и животински колекции. През 40-те години на ХІХ в. изследва [[Драконови планини|Драконовите планини]] в [[Южна Африка]] и басейна на река [[Лимпопо]], попадащ в района на днешните провинции [[Натал]] и [[Трансваал]]. През 1854 г. отново пристига в Южна Африка за поредната си експедиция. През 1855 г. от Китовия залив в [[Намибия]], заедно с английския ловец Фредерик Грин, достига до езерото [[Нгами]] и се изкачва по вливащата се в него река [[Таохе]] и по [[Окаванго]] до днешната граница между Намибия и [[Ангола]]. Тази експедиция приключва трагично за Валберг – на [[6 март]] [[1856]] край езерото е стъпкан от [[слон]]. На 8 октомври 1856 г. е избран за член на [[Кралска шведска академия на науките|Кралската шведска академия на науките]], тъй като новината за неговата смърт не е достигнала до Швеция. По този начин той е единственият член на академията, който е избран след смъртта си. == Източници == * Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, ''История открытия и исследования Африки'', Москва, 1973, стр. 147, 195. {{Превод от|en|Johan August Wahlberg|396532775}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Валберг, Юхан Август}} [[Категория:Шведски изследователи]] [[Категория:Изследователи на Африка]] [[Категория:Орнитолози]] [[Категория:Ентомолози]] [[Категория:Възпитаници на Упсалския университет]] [[Категория:Членове на Кралската шведска академия на науките]] [[Категория:Ботсвана]] lsmpx2p7kbic2q8gmsdgcb2tc82by7g 0 347847 12435065 10940580 2024-12-08T17:38:24Z Motekov 141057 /* Източници */ 12435065 wikitext text/x-wiki {{Музей | музей = Музейна сбирка <br>„Васил и Атанас Атанасови“ | снимка = | описание = | място = [[Ловеч]], [[България]] | тематика = [[Минералогия]]<br> [[Праистория]]<br> [[Античност]]<br> [[Техника]] | основан = 2008 г. | номер = | лятно = април–октомври <br>9,00 – 13,00/14,30-18,00 | почивни-лятно = събота и неделя | зимно = ноември–март <br>8,00 – 12,00/13,00–17,00 | почивни-зимно = събота и неделя | директор = | адрес = 5500 Ловеч<br>улица „Княз Имеретински“ № 1 | телефон = 068/601 – 399 отдел „Работа с публики и комуникации“ | страница = [http://lovech-museum.bg/ Официален сайт] }} '''Музейната сбирка „Васил и Атанас Атанасови“''' е обект на [[Регионален исторически музей, Ловеч|Регионалния исторически музей]] в [[Ловеч]]. == Създаване == След реконструкция по Програма „Красива България“ сградата на закритото ОУ „Любен Каравелов“ в гр. [[Ловеч]] е превърната в музей. Експозицията се състои от Музейната сбирка „Васил и Атанас Атанасови“ (минерали и минерални суровини), Музейна сбирка „Радиоапарати“, Зала „Експериментална археология“ и „Лапидариум“. === Музейна сбирка „Васил и Атанас Атанасови“ === Сбирката е дарение от [[доцент]] д-р [[Васил Атанасов (геолог)|Васил Атанасов]] – дългогодишен преподавател в [[Минно-геоложки университет|Минно-геоложкия университет]], [[София]]. Атанасов над 50 години събира образци от [[минерал]]и и минерални суровини. Открива новия минерал, сребърно-меден живачен сулфид, който е признат в целия свят. Дарява сбирката си на Регионалния исторически музей. В сбирката са изложени около 1500 минерални образци от България и чужбина. Обособена е в самостоятелна зала. Всеки минерал е положен върху специално направени постаменти. === Музейна сбирка „Радиоапарати“ === Регионалният исторически музей съхранява във фондовете си над 200 бр. лампови радиоапарати, които са притежание на жителите от Ловешко. Изключително богата колекция от радиоапарати е предоставена от ловчалията [[инженер]] Кирил Петров. В експозицията са представени част от тях, като акцентът е поставен върху произведените между 1930-те и 1950–те години радиоапарати. Познати в цял свят са марките: „Телефункен“, „Блаупункт“, „Саба“, „Сименс“, „Лоренц“, „Филипс“, „Тесла“ и др. Най-старият от тях е батерийният радиоприемник марка „Льове“ тип Н23Н, произведен в [[Берлин]] преди 1930 г. Отделя се място и на по-малко застъпените в България апарати на американските фирми: „Дъглъс“, „Емерсон“ и „Пилот“. Специален раздел е посветен на произведените в България марки апарати: „Херц“, „Юнион“, „Норд Вест“, „Адмирал“, „Уро“, „Тулан“, „Адмирал Савоя“, произведени преди 1944 г. Изключителен интерес предизвиква представянето на ръчно сглобени радиоапарати (т. нар. самоделки), както и запознаването на посетителите с устройството на ламповите апарати. В експозицията са представени и първите български учебни помагала за радиолюбители, издадени през 1920 и 1930-те години. Посетителят може да се запознае с кратки биографични данни за пионерите в тази област: [[Хайнрих Херц]], [[Никола Тесла]], [[Александър Попов (физик)|Александър Попов]] и др., както и основни факти за началото на радиоразпръскването в България. === Зала „Експериментална археология“ === Експониран е стратиграфски профил и уникални находки от [[Деветашка пещера|Деветашката пещера]]. Учебната зала по археология предлага образователни програми за ученици: уроци, лекции, дискусии, достъп до специализирана литература, възможност за пряк достъп до експонати и участие в изработването на сечива, съдове и фигурки от глина. Направена е възстановка на интериор от праисторическо жилище с възможност за работа на вертикален тъкачен стан, смилане на зърно с хромел, демонстрации на запалване на огън с помощта на дървен свредел и др. === „Лапидариум“ === Eкспонирани са находки от римски произход намерени в Ловеч и Ловчанско.<ref>Албум „Ловеч“, Вт, 2010, с. 36 – 40 </ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{cite web |title = Регионален исторически музей – Ловеч отбелязва годишнина с ново дарение |publisher = |URL = |accessdate= }} {{Портал|Култура|История на България}} [[Категория:Музеи в Ловеч]] [[Категория:Основани в България през 2008 година]] qj26v6ivuqtttyta3evfjrlm07pcr2j 12435071 12435065 2024-12-08T17:40:53Z Motekov 141057 /* Външни препратки */ 12435071 wikitext text/x-wiki {{Музей | музей = Музейна сбирка <br>„Васил и Атанас Атанасови“ | снимка = | описание = | място = [[Ловеч]], [[България]] | тематика = [[Минералогия]]<br> [[Праистория]]<br> [[Античност]]<br> [[Техника]] | основан = 2008 г. | номер = | лятно = април–октомври <br>9,00 – 13,00/14,30-18,00 | почивни-лятно = събота и неделя | зимно = ноември–март <br>8,00 – 12,00/13,00–17,00 | почивни-зимно = събота и неделя | директор = | адрес = 5500 Ловеч<br>улица „Княз Имеретински“ № 1 | телефон = 068/601 – 399 отдел „Работа с публики и комуникации“ | страница = [http://lovech-museum.bg/ Официален сайт] }} '''Музейната сбирка „Васил и Атанас Атанасови“''' е обект на [[Регионален исторически музей, Ловеч|Регионалния исторически музей]] в [[Ловеч]]. == Създаване == След реконструкция по Програма „Красива България“ сградата на закритото ОУ „Любен Каравелов“ в гр. [[Ловеч]] е превърната в музей. Експозицията се състои от Музейната сбирка „Васил и Атанас Атанасови“ (минерали и минерални суровини), Музейна сбирка „Радиоапарати“, Зала „Експериментална археология“ и „Лапидариум“. === Музейна сбирка „Васил и Атанас Атанасови“ === Сбирката е дарение от [[доцент]] д-р [[Васил Атанасов (геолог)|Васил Атанасов]] – дългогодишен преподавател в [[Минно-геоложки университет|Минно-геоложкия университет]], [[София]]. Атанасов над 50 години събира образци от [[минерал]]и и минерални суровини. Открива новия минерал, сребърно-меден живачен сулфид, който е признат в целия свят. Дарява сбирката си на Регионалния исторически музей. В сбирката са изложени около 1500 минерални образци от България и чужбина. Обособена е в самостоятелна зала. Всеки минерал е положен върху специално направени постаменти. === Музейна сбирка „Радиоапарати“ === Регионалният исторически музей съхранява във фондовете си над 200 бр. лампови радиоапарати, които са притежание на жителите от Ловешко. Изключително богата колекция от радиоапарати е предоставена от ловчалията [[инженер]] Кирил Петров. В експозицията са представени част от тях, като акцентът е поставен върху произведените между 1930-те и 1950–те години радиоапарати. Познати в цял свят са марките: „Телефункен“, „Блаупункт“, „Саба“, „Сименс“, „Лоренц“, „Филипс“, „Тесла“ и др. Най-старият от тях е батерийният радиоприемник марка „Льове“ тип Н23Н, произведен в [[Берлин]] преди 1930 г. Отделя се място и на по-малко застъпените в България апарати на американските фирми: „Дъглъс“, „Емерсон“ и „Пилот“. Специален раздел е посветен на произведените в България марки апарати: „Херц“, „Юнион“, „Норд Вест“, „Адмирал“, „Уро“, „Тулан“, „Адмирал Савоя“, произведени преди 1944 г. Изключителен интерес предизвиква представянето на ръчно сглобени радиоапарати (т. нар. самоделки), както и запознаването на посетителите с устройството на ламповите апарати. В експозицията са представени и първите български учебни помагала за радиолюбители, издадени през 1920 и 1930-те години. Посетителят може да се запознае с кратки биографични данни за пионерите в тази област: [[Хайнрих Херц]], [[Никола Тесла]], [[Александър Попов (физик)|Александър Попов]] и др., както и основни факти за началото на радиоразпръскването в България. === Зала „Експериментална археология“ === Експониран е стратиграфски профил и уникални находки от [[Деветашка пещера|Деветашката пещера]]. Учебната зала по археология предлага образователни програми за ученици: уроци, лекции, дискусии, достъп до специализирана литература, възможност за пряк достъп до експонати и участие в изработването на сечива, съдове и фигурки от глина. Направена е възстановка на интериор от праисторическо жилище с възможност за работа на вертикален тъкачен стан, смилане на зърно с хромел, демонстрации на запалване на огън с помощта на дървен свредел и др. === „Лапидариум“ === Eкспонирани са находки от римски произход намерени в Ловеч и Ловчанско.<ref>Албум „Ловеч“, Вт, 2010, с. 36 – 40 </ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{cite web |title = Регионален исторически музей – Ловеч отбелязва годишнина с ново дарение |publisher = |URL =https://lovech-museum.bg/%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9-%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87-%D0%BE-12/ |accessdate= }} {{Портал|Култура|История на България}} [[Категория:Музеи в Ловеч]] [[Категория:Основани в България през 2008 година]] qz1ds3aopnd0692g0sbc4wllyk0c54d 12435074 12435071 2024-12-08T17:41:18Z Motekov 141057 /* Външни препратки */ 12435074 wikitext text/x-wiki {{Музей | музей = Музейна сбирка <br>„Васил и Атанас Атанасови“ | снимка = | описание = | място = [[Ловеч]], [[България]] | тематика = [[Минералогия]]<br> [[Праистория]]<br> [[Античност]]<br> [[Техника]] | основан = 2008 г. | номер = | лятно = април–октомври <br>9,00 – 13,00/14,30-18,00 | почивни-лятно = събота и неделя | зимно = ноември–март <br>8,00 – 12,00/13,00–17,00 | почивни-зимно = събота и неделя | директор = | адрес = 5500 Ловеч<br>улица „Княз Имеретински“ № 1 | телефон = 068/601 – 399 отдел „Работа с публики и комуникации“ | страница = [http://lovech-museum.bg/ Официален сайт] }} '''Музейната сбирка „Васил и Атанас Атанасови“''' е обект на [[Регионален исторически музей, Ловеч|Регионалния исторически музей]] в [[Ловеч]]. == Създаване == След реконструкция по Програма „Красива България“ сградата на закритото ОУ „Любен Каравелов“ в гр. [[Ловеч]] е превърната в музей. Експозицията се състои от Музейната сбирка „Васил и Атанас Атанасови“ (минерали и минерални суровини), Музейна сбирка „Радиоапарати“, Зала „Експериментална археология“ и „Лапидариум“. === Музейна сбирка „Васил и Атанас Атанасови“ === Сбирката е дарение от [[доцент]] д-р [[Васил Атанасов (геолог)|Васил Атанасов]] – дългогодишен преподавател в [[Минно-геоложки университет|Минно-геоложкия университет]], [[София]]. Атанасов над 50 години събира образци от [[минерал]]и и минерални суровини. Открива новия минерал, сребърно-меден живачен сулфид, който е признат в целия свят. Дарява сбирката си на Регионалния исторически музей. В сбирката са изложени около 1500 минерални образци от България и чужбина. Обособена е в самостоятелна зала. Всеки минерал е положен върху специално направени постаменти. === Музейна сбирка „Радиоапарати“ === Регионалният исторически музей съхранява във фондовете си над 200 бр. лампови радиоапарати, които са притежание на жителите от Ловешко. Изключително богата колекция от радиоапарати е предоставена от ловчалията [[инженер]] Кирил Петров. В експозицията са представени част от тях, като акцентът е поставен върху произведените между 1930-те и 1950–те години радиоапарати. Познати в цял свят са марките: „Телефункен“, „Блаупункт“, „Саба“, „Сименс“, „Лоренц“, „Филипс“, „Тесла“ и др. Най-старият от тях е батерийният радиоприемник марка „Льове“ тип Н23Н, произведен в [[Берлин]] преди 1930 г. Отделя се място и на по-малко застъпените в България апарати на американските фирми: „Дъглъс“, „Емерсон“ и „Пилот“. Специален раздел е посветен на произведените в България марки апарати: „Херц“, „Юнион“, „Норд Вест“, „Адмирал“, „Уро“, „Тулан“, „Адмирал Савоя“, произведени преди 1944 г. Изключителен интерес предизвиква представянето на ръчно сглобени радиоапарати (т. нар. самоделки), както и запознаването на посетителите с устройството на ламповите апарати. В експозицията са представени и първите български учебни помагала за радиолюбители, издадени през 1920 и 1930-те години. Посетителят може да се запознае с кратки биографични данни за пионерите в тази област: [[Хайнрих Херц]], [[Никола Тесла]], [[Александър Попов (физик)|Александър Попов]] и др., както и основни факти за началото на радиоразпръскването в България. === Зала „Експериментална археология“ === Експониран е стратиграфски профил и уникални находки от [[Деветашка пещера|Деветашката пещера]]. Учебната зала по археология предлага образователни програми за ученици: уроци, лекции, дискусии, достъп до специализирана литература, възможност за пряк достъп до експонати и участие в изработването на сечива, съдове и фигурки от глина. Направена е възстановка на интериор от праисторическо жилище с възможност за работа на вертикален тъкачен стан, смилане на зърно с хромел, демонстрации на запалване на огън с помощта на дървен свредел и др. === „Лапидариум“ === Eкспонирани са находки от римски произход намерени в Ловеч и Ловчанско.<ref>Албум „Ловеч“, Вт, 2010, с. 36 – 40 </ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{cite web |title = Регионален исторически музей – Ловеч отбелязва годишнина с ново дарение |publisher = |url =https://lovech-museum.bg/%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9-%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87-%D0%BE-12/ |accessdate= }} {{Портал|Култура|История на България}} [[Категория:Музеи в Ловеч]] [[Категория:Основани в България през 2008 година]] kchvcxdsh9xs4hb3xytnc97uuldmevl 12435078 12435074 2024-12-08T17:42:29Z Motekov 141057 /* Външни препратки */ 12435078 wikitext text/x-wiki {{Музей | музей = Музейна сбирка <br>„Васил и Атанас Атанасови“ | снимка = | описание = | място = [[Ловеч]], [[България]] | тематика = [[Минералогия]]<br> [[Праистория]]<br> [[Античност]]<br> [[Техника]] | основан = 2008 г. | номер = | лятно = април–октомври <br>9,00 – 13,00/14,30-18,00 | почивни-лятно = събота и неделя | зимно = ноември–март <br>8,00 – 12,00/13,00–17,00 | почивни-зимно = събота и неделя | директор = | адрес = 5500 Ловеч<br>улица „Княз Имеретински“ № 1 | телефон = 068/601 – 399 отдел „Работа с публики и комуникации“ | страница = [http://lovech-museum.bg/ Официален сайт] }} '''Музейната сбирка „Васил и Атанас Атанасови“''' е обект на [[Регионален исторически музей, Ловеч|Регионалния исторически музей]] в [[Ловеч]]. == Създаване == След реконструкция по Програма „Красива България“ сградата на закритото ОУ „Любен Каравелов“ в гр. [[Ловеч]] е превърната в музей. Експозицията се състои от Музейната сбирка „Васил и Атанас Атанасови“ (минерали и минерални суровини), Музейна сбирка „Радиоапарати“, Зала „Експериментална археология“ и „Лапидариум“. === Музейна сбирка „Васил и Атанас Атанасови“ === Сбирката е дарение от [[доцент]] д-р [[Васил Атанасов (геолог)|Васил Атанасов]] – дългогодишен преподавател в [[Минно-геоложки университет|Минно-геоложкия университет]], [[София]]. Атанасов над 50 години събира образци от [[минерал]]и и минерални суровини. Открива новия минерал, сребърно-меден живачен сулфид, който е признат в целия свят. Дарява сбирката си на Регионалния исторически музей. В сбирката са изложени около 1500 минерални образци от България и чужбина. Обособена е в самостоятелна зала. Всеки минерал е положен върху специално направени постаменти. === Музейна сбирка „Радиоапарати“ === Регионалният исторически музей съхранява във фондовете си над 200 бр. лампови радиоапарати, които са притежание на жителите от Ловешко. Изключително богата колекция от радиоапарати е предоставена от ловчалията [[инженер]] Кирил Петров. В експозицията са представени част от тях, като акцентът е поставен върху произведените между 1930-те и 1950–те години радиоапарати. Познати в цял свят са марките: „Телефункен“, „Блаупункт“, „Саба“, „Сименс“, „Лоренц“, „Филипс“, „Тесла“ и др. Най-старият от тях е батерийният радиоприемник марка „Льове“ тип Н23Н, произведен в [[Берлин]] преди 1930 г. Отделя се място и на по-малко застъпените в България апарати на американските фирми: „Дъглъс“, „Емерсон“ и „Пилот“. Специален раздел е посветен на произведените в България марки апарати: „Херц“, „Юнион“, „Норд Вест“, „Адмирал“, „Уро“, „Тулан“, „Адмирал Савоя“, произведени преди 1944 г. Изключителен интерес предизвиква представянето на ръчно сглобени радиоапарати (т. нар. самоделки), както и запознаването на посетителите с устройството на ламповите апарати. В експозицията са представени и първите български учебни помагала за радиолюбители, издадени през 1920 и 1930-те години. Посетителят може да се запознае с кратки биографични данни за пионерите в тази област: [[Хайнрих Херц]], [[Никола Тесла]], [[Александър Попов (физик)|Александър Попов]] и др., както и основни факти за началото на радиоразпръскването в България. === Зала „Експериментална археология“ === Експониран е стратиграфски профил и уникални находки от [[Деветашка пещера|Деветашката пещера]]. Учебната зала по археология предлага образователни програми за ученици: уроци, лекции, дискусии, достъп до специализирана литература, възможност за пряк достъп до експонати и участие в изработването на сечива, съдове и фигурки от глина. Направена е възстановка на интериор от праисторическо жилище с възможност за работа на вертикален тъкачен стан, смилане на зърно с хромел, демонстрации на запалване на огън с помощта на дървен свредел и др. === „Лапидариум“ === Eкспонирани са находки от римски произход намерени в Ловеч и Ловчанско.<ref>Албум „Ловеч“, Вт, 2010, с. 36 – 40 </ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{cite web |title = Регионален исторически музей – Ловеч отбелязва годишнина с ново дарение |publisher = |url =https://lovech-museum.bg/%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9-%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87-%D0%BE-12/|date = 11 април 2022 |accessdate= }} {{Портал|Култура|История на България}} [[Категория:Музеи в Ловеч]] [[Категория:Основани в България през 2008 година]] 5s5yfj382wqxvwz59v1ffvc15bxc3he 12435083 12435078 2024-12-08T17:44:22Z Motekov 141057 /* Външни препратки */ 12435083 wikitext text/x-wiki {{Музей | музей = Музейна сбирка <br>„Васил и Атанас Атанасови“ | снимка = | описание = | място = [[Ловеч]], [[България]] | тематика = [[Минералогия]]<br> [[Праистория]]<br> [[Античност]]<br> [[Техника]] | основан = 2008 г. | номер = | лятно = април–октомври <br>9,00 – 13,00/14,30-18,00 | почивни-лятно = събота и неделя | зимно = ноември–март <br>8,00 – 12,00/13,00–17,00 | почивни-зимно = събота и неделя | директор = | адрес = 5500 Ловеч<br>улица „Княз Имеретински“ № 1 | телефон = 068/601 – 399 отдел „Работа с публики и комуникации“ | страница = [http://lovech-museum.bg/ Официален сайт] }} '''Музейната сбирка „Васил и Атанас Атанасови“''' е обект на [[Регионален исторически музей, Ловеч|Регионалния исторически музей]] в [[Ловеч]]. == Създаване == След реконструкция по Програма „Красива България“ сградата на закритото ОУ „Любен Каравелов“ в гр. [[Ловеч]] е превърната в музей. Експозицията се състои от Музейната сбирка „Васил и Атанас Атанасови“ (минерали и минерални суровини), Музейна сбирка „Радиоапарати“, Зала „Експериментална археология“ и „Лапидариум“. === Музейна сбирка „Васил и Атанас Атанасови“ === Сбирката е дарение от [[доцент]] д-р [[Васил Атанасов (геолог)|Васил Атанасов]] – дългогодишен преподавател в [[Минно-геоложки университет|Минно-геоложкия университет]], [[София]]. Атанасов над 50 години събира образци от [[минерал]]и и минерални суровини. Открива новия минерал, сребърно-меден живачен сулфид, който е признат в целия свят. Дарява сбирката си на Регионалния исторически музей. В сбирката са изложени около 1500 минерални образци от България и чужбина. Обособена е в самостоятелна зала. Всеки минерал е положен върху специално направени постаменти. === Музейна сбирка „Радиоапарати“ === Регионалният исторически музей съхранява във фондовете си над 200 бр. лампови радиоапарати, които са притежание на жителите от Ловешко. Изключително богата колекция от радиоапарати е предоставена от ловчалията [[инженер]] Кирил Петров. В експозицията са представени част от тях, като акцентът е поставен върху произведените между 1930-те и 1950–те години радиоапарати. Познати в цял свят са марките: „Телефункен“, „Блаупункт“, „Саба“, „Сименс“, „Лоренц“, „Филипс“, „Тесла“ и др. Най-старият от тях е батерийният радиоприемник марка „Льове“ тип Н23Н, произведен в [[Берлин]] преди 1930 г. Отделя се място и на по-малко застъпените в България апарати на американските фирми: „Дъглъс“, „Емерсон“ и „Пилот“. Специален раздел е посветен на произведените в България марки апарати: „Херц“, „Юнион“, „Норд Вест“, „Адмирал“, „Уро“, „Тулан“, „Адмирал Савоя“, произведени преди 1944 г. Изключителен интерес предизвиква представянето на ръчно сглобени радиоапарати (т. нар. самоделки), както и запознаването на посетителите с устройството на ламповите апарати. В експозицията са представени и първите български учебни помагала за радиолюбители, издадени през 1920 и 1930-те години. Посетителят може да се запознае с кратки биографични данни за пионерите в тази област: [[Хайнрих Херц]], [[Никола Тесла]], [[Александър Попов (физик)|Александър Попов]] и др., както и основни факти за началото на радиоразпръскването в България. === Зала „Експериментална археология“ === Експониран е стратиграфски профил и уникални находки от [[Деветашка пещера|Деветашката пещера]]. Учебната зала по археология предлага образователни програми за ученици: уроци, лекции, дискусии, достъп до специализирана литература, възможност за пряк достъп до експонати и участие в изработването на сечива, съдове и фигурки от глина. Направена е възстановка на интериор от праисторическо жилище с възможност за работа на вертикален тъкачен стан, смилане на зърно с хромел, демонстрации на запалване на огън с помощта на дървен свредел и др. === „Лапидариум“ === Eкспонирани са находки от римски произход намерени в Ловеч и Ловчанско.<ref>Албум „Ловеч“, Вт, 2010, с. 36 – 40 </ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{cite web |title = Регионален исторически музей – Ловеч отбелязва годишнина с ново дарение |publisher = Регионален исторически музей - Ловеч |url =https://lovech-museum.bg/%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9-%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87-%D0%BE-12/|date = 11 април 2022 |accessdate= 8 декември 2024}} {{Портал|Култура|История на България}} [[Категория:Музеи в Ловеч]] [[Категория:Основани в България през 2008 година]] rc1sdsfbtbb607it3zd8ofv4n7ugryb 0 348656 12434936 12283737 2024-12-08T15:00:47Z Мико 4542 Добавяне на [[Категория:Паяк]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12434936 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Цигарево | име-местно = Άνυδρο | вид = село | област = Централна Македония | карта3 = Кукушко | дем = Пеония | географска-област = [[Боймия]] | площ = | височина = 304 | население = 0 | население-година = 1947 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Цигарево''' или '''Цигарово''' ({{lang|el|Άνυδρο}}, ''Анидро'', [[катаревуса]]: ''Άνυδρον'', ''Анидрон'' или ''Άνυδρος'', ''Анидрос'', до 1926 година ''Τσιγάρεβο/ν'', ''Цигарево/н''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/170569 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>), на турски '''Чангар''', е бивше [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], разположено на територията на дем [[Пеония (дем)|Пеония]] в административна област [[Централна Македония]]. == География == Селото е било разположено в югоизточните склонове на планината [[Паяк (планина)|Паяк]] (Пайко) между селата [[Радомир (дем Пела)|Радомир]] (Асвестария) на юг и [[Рамна (дем Пеония)|Рамна]] (Омало) на север. == История == [[Файл:Report from the Bulgarian Trade Agency in Thessaloniki about the Ottoman army's violence against the Bulgarian population.jpg|ляво|мини|250п|Доклад на Янко Пеев, управляващ Солунското търговско агентство, относно относно оплакване на кметове на български села, включително и Цигарево, пред Хилми паша за золуми над българите от страна на османския аскер, 22 ноември 1908 година]] В XIX век Цигарево е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Чангар (''Čangar''),<ref>{{Австрийска карта}}</ref> на картата на [[Йоргос Кондоянис]] е отбелязано като Цигаровон (''Τσιγάροβον''), християнско село. Според [[Николаос Схинас]] („[[Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας]]“) в средата на 80-те години на XIX век Цигаровон (''Τσιγάροβον'') е село с 35 християнски семейства.<ref name="lithoksou">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lithoksou.net/p/plithysmos-kai-oikismoi-tis-perioxis-gianitson-1886-%E2%80%93-1927 | заглавие = Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 | достъп_дата = 14 юли 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = lithoksou.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Цигарево живеят 200 [[българи]] християни.<ref>{{МЕС|147}}</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година Цигарево (Tzigarevo) има 120 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|102-103}}</ref> В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (''Τσάγγαρ'') има 35 [[Българска екзархия|екзархисти]].<ref name="lithoksou"/><ref>{{cite book | title = Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου | last = Χαλκιόπουλος | first = Αθανάσιος | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1910 | edition = | publisher = | location = Αθήναι | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> По време на [[Балканска война|Балканската война]] в селото влизат гръцки части, а след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] Цигарево попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска и мюсюлманска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Цигаревон или Цангар (''Τσιγάρεβον, Τσάγκαρ'') като село с 62 мъже и 55 жени.<ref name="lithoksou"/> [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Цигарево'' има 15 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|28}}</ref> В 1924 година българските му жители се изселват в България,<ref name="Λάμπρου"/> а мюсюлманите - в Турция.<ref name="lithoksou"/> В 20-те години в селото са заселени гърци бежанци от Мала Азия. В 1928 година в селото е чисто бежанско с 14 бежански семейства и 35 жители.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> В 1926 година името на селото е променено на Анидро. През 1947 г. селото е изоставено и жителите му се заселват в съседния град [[Енидже Вардар]] (Яница).<ref name="Λάμπρου"/> В 1990 година край църквата на Цигарево „[[Свети Георги (Цигарево)|Свети Георги]]“ е основан манастирът „[[Свети Георги и Света Богородица Утешение (Цигарево)|Свети Георги и Света Богородица Утешение]]“.<ref name="Λάμπρου">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://promocross.eu/catalog/poi/2/11 | заглавие = Ιερό Ησυχαστήριο Αγίου Γεωργίου και Παναγίας της Παραμυθίας στο Άνυδρο | достъп_дата = 16 юни 2014 | фамилно_име = Λάμπρου | първо_име = Σουλτάνα Δ | дата = | труд = | издател = Promo.cross | цитат = | език = | архив_дата = 2014-06-27 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140627192617/http://promocross.eu/catalog/poi/2/11 }}</ref> == Личности == ; Родени в Цигарево * {{флагче|България}} Вангел Кяйски, български революционер, куриер на ВМОРО<ref name="Бабев">Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 312.</ref> * {{флагче|България}} [[Атанас Стоянчев|Атанас (Танас) Стоянчев]] (1870 - след 1943), български революционер, куриер на ВМОРО,<ref name="Бабев"/> изселил се в Несебър<ref>Бабев, Иван. Помним делата ви, НСА Прес, 2013 г., стр.75.</ref> == Бележки == <references/> {{Дем Пеония}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Исторически села в дем Пеония]] [[Категория:Паяк]] silwx43wbruw1zie3um6l7i1guckrmy 0 348659 12434820 12429640 2024-12-08T12:36:28Z Мико 4542 12434820 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Орманово | име-местно = Δασερό | вид = село | област = Централна Македония | карта3 = Кукушко | дем = Пеония | географска-област = [[Боймия]] | височина = 304 }} '''Орманово''' или '''Романово''' ({{lang|el|Δασερό}}, ''Дасеро'', [[катаревуса]]: ''Δασερόν'', ''Анидрон'' или ''Άνυδρος'', ''Анидрос'', до 1926 година ''Ορμάνοβο/ν'', ''Орманово/н''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/171800 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е бивше [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], разположено на територията на дем [[Пеония (дем)|Пеония]] в административна област [[Централна Македония]]. == География == Селото е било разположено в югоизточните склонове на планината [[Паяк (планина)|Паяк]] (Пайко) между селата [[Геракарци]] (Гераконас) на североизток и [[Цигарево]] (Анидро) и [[Радомир (дем Пела)|Радомир]] (Асвестария) на югозапад.<ref>{{Генщаб}}</ref> == История == === В Османската империя === В XIX век Орманово е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Орманово (''Ormanovo''),<ref>{{Австрийска карта}}</ref> на картата на [[Йоргос Кондоянис]] е отбелязано като Ормановон (''Ορμάνοβον''), християнско село.<ref name="lithoksou">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lithoksou.net/p/plithysmos-kai-oikismoi-tis-perioxis-gianitson-1886-%E2%80%93-1927 | заглавие = Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 | достъп_дата = 14 юли 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = lithoksou.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Романово живеят 60 [[българи]] християни.<ref>{{МЕС|147}}</ref> По данни на Екзархията в 1910 година ''Романово'' има 30 семейства, 155 жители българи, от които 105 чифлигари.<ref>{{Боймия|63}}</ref> === В Гърция === По време на [[Балканска война|Балканската война]] в селото влизат гръцки части, а след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] Орманово попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска и мюсюлманска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Орманово (''Ορμάνοβον'') като село с 11 мъже и 9 жени.<ref name="lithoksou"/> [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Романово'' има 60 къщи славяни мохамедани.<ref>{{Милоевич|28}}</ref> Всички 30 български семейства се изселват в България.<ref name="Боймия 66">{{Боймия|66}}</ref><ref name="Симовски 64">{{Симовски|2|64}}</ref> В 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година в селото е чисто бежанско с 14 бежански семейства и 72 жители.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> В 1926 година името на селото е променено на Дасеро.<ref name="Симовски 63">{{Симовски|2|63}}</ref> Поради лошите условия на живот бежанските му жители го напускат и Орманово е заличено.<ref name="Симовски 64"/> {{Преброяване Гърция|20<ref name="Симовски 64"/>|76<ref name="Симовски 64"/>}} == Бележки == <references/> {{Дем Пеония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Исторически села в дем Пеония]] ajnbjz5vsa22wabpgu9yhnyzbscong9 12434821 12434820 2024-12-08T12:36:47Z Мико 4542 /* В Гърция */ 12434821 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Орманово | име-местно = Δασερό | вид = село | област = Централна Македония | карта3 = Кукушко | дем = Пеония | географска-област = [[Боймия]] | височина = 304 }} '''Орманово''' или '''Романово''' ({{lang|el|Δασερό}}, ''Дасеро'', [[катаревуса]]: ''Δασερόν'', ''Анидрон'' или ''Άνυδρος'', ''Анидрос'', до 1926 година ''Ορμάνοβο/ν'', ''Орманово/н''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/171800 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е бивше [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], разположено на територията на дем [[Пеония (дем)|Пеония]] в административна област [[Централна Македония]]. == География == Селото е било разположено в югоизточните склонове на планината [[Паяк (планина)|Паяк]] (Пайко) между селата [[Геракарци]] (Гераконас) на североизток и [[Цигарево]] (Анидро) и [[Радомир (дем Пела)|Радомир]] (Асвестария) на югозапад.<ref>{{Генщаб}}</ref> == История == === В Османската империя === В XIX век Орманово е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Орманово (''Ormanovo''),<ref>{{Австрийска карта}}</ref> на картата на [[Йоргос Кондоянис]] е отбелязано като Ормановон (''Ορμάνοβον''), християнско село.<ref name="lithoksou">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lithoksou.net/p/plithysmos-kai-oikismoi-tis-perioxis-gianitson-1886-%E2%80%93-1927 | заглавие = Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 | достъп_дата = 14 юли 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = lithoksou.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Романово живеят 60 [[българи]] християни.<ref>{{МЕС|147}}</ref> По данни на Екзархията в 1910 година ''Романово'' има 30 семейства, 155 жители българи, от които 105 чифлигари.<ref>{{Боймия|63}}</ref> === В Гърция === По време на [[Балканска война|Балканската война]] в селото влизат гръцки части, а след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] Орманово попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска и мюсюлманска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Орманово (''Ορμάνοβον'') като село с 11 мъже и 9 жени.<ref name="lithoksou"/> [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Романово'' има 60 къщи славяни мохамедани.<ref>{{Милоевич|28}}</ref> Всички 30 български семейства се изселват в България.<ref name="Боймия 66">{{Боймия|66}}</ref><ref name="Симовски 64">{{Симовски|2|64}}</ref> В 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година в селото е чисто бежанско с 14 бежански семейства и 72 жители.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> В 1926 година името на селото е променено на Дасеро.<ref name="Симовски 63">{{Симовски|2|63}}</ref> Поради лошите условия на живот бежанските му жители го напускат и Орманово е заличено.<ref name="Симовски 64"/> {{Преброяване Гърция|20<ref name="Симовски 64"/>|76<ref name="Симовски 64"/>|89<ref name="Симовски 64"/>}} == Бележки == <references/> {{Дем Пеония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Исторически села в дем Пеония]] sb5tf2yllzlqqsm0lvq08gkkvbi1l4i 12434935 12434821 2024-12-08T15:00:36Z Мико 4542 Добавяне на [[Категория:Паяк]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12434935 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Орманово | име-местно = Δασερό | вид = село | област = Централна Македония | карта3 = Кукушко | дем = Пеония | географска-област = [[Боймия]] | височина = 304 }} '''Орманово''' или '''Романово''' ({{lang|el|Δασερό}}, ''Дасеро'', [[катаревуса]]: ''Δασερόν'', ''Анидрон'' или ''Άνυδρος'', ''Анидрос'', до 1926 година ''Ορμάνοβο/ν'', ''Орманово/н''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/171800 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е бивше [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], разположено на територията на дем [[Пеония (дем)|Пеония]] в административна област [[Централна Македония]]. == География == Селото е било разположено в югоизточните склонове на планината [[Паяк (планина)|Паяк]] (Пайко) между селата [[Геракарци]] (Гераконас) на североизток и [[Цигарево]] (Анидро) и [[Радомир (дем Пела)|Радомир]] (Асвестария) на югозапад.<ref>{{Генщаб}}</ref> == История == === В Османската империя === В XIX век Орманово е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Орманово (''Ormanovo''),<ref>{{Австрийска карта}}</ref> на картата на [[Йоргос Кондоянис]] е отбелязано като Ормановон (''Ορμάνοβον''), християнско село.<ref name="lithoksou">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lithoksou.net/p/plithysmos-kai-oikismoi-tis-perioxis-gianitson-1886-%E2%80%93-1927 | заглавие = Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 | достъп_дата = 14 юли 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = lithoksou.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Романово живеят 60 [[българи]] християни.<ref>{{МЕС|147}}</ref> По данни на Екзархията в 1910 година ''Романово'' има 30 семейства, 155 жители българи, от които 105 чифлигари.<ref>{{Боймия|63}}</ref> === В Гърция === По време на [[Балканска война|Балканската война]] в селото влизат гръцки части, а след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] Орманово попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска и мюсюлманска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Орманово (''Ορμάνοβον'') като село с 11 мъже и 9 жени.<ref name="lithoksou"/> [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Романово'' има 60 къщи славяни мохамедани.<ref>{{Милоевич|28}}</ref> Всички 30 български семейства се изселват в България.<ref name="Боймия 66">{{Боймия|66}}</ref><ref name="Симовски 64">{{Симовски|2|64}}</ref> В 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година в селото е чисто бежанско с 14 бежански семейства и 72 жители.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> В 1926 година името на селото е променено на Дасеро.<ref name="Симовски 63">{{Симовски|2|63}}</ref> Поради лошите условия на живот бежанските му жители го напускат и Орманово е заличено.<ref name="Симовски 64"/> {{Преброяване Гърция|20<ref name="Симовски 64"/>|76<ref name="Симовски 64"/>|89<ref name="Симовски 64"/>}} == Бележки == <references/> {{Дем Пеония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Исторически села в дем Пеония]] [[Категория:Паяк]] r7olx4f8bqdp0354bjxi64wiyy40n6h 0 353988 12435443 11971806 2024-12-09T04:54:43Z Carbonaro. 221440 несъществуваща страница 12435443 wikitext text/x-wiki {{Сирене | име = Крема | картинка = | картинка-описание = | страна на произход = {{BUL}} | град/регион = | мляко = краве | пастьоризация = | консистенция = меко, кремообразно | време на узряване = | сертификация = БДС 9205:1977 (1 януари 1977) [http://www.bds-bg.org/bg/standard/?natstandard_document_id=63377] | известно от = }} '''„Крема“''' е вид кремообразно [[България|българско]] краве [[сирене]]. Сирене „Крема“ е от типа на меките сирена, което в зависимост от характеристиките си може да се консумира от 15 до 45 дни от датата на производството. Произвежда се от краве мляко и сметана. Характеризира се с мека консистенция, аромат на сметана, водно съдържание – 52 ÷ 68 % и масленост – 18 ÷ 32 %. Енергийно съдържание в 100 гр. продукт: 450 – 550 кКал. В търговската мрежа се предлага в опаковки от 125 гр., като може да се съхранява до 45 дни при температура 1 – 5&nbsp;°C. == Външни препратки == * [http://miltex.bg/index.php?option=com_virtuemart&page=shop.browse&category_id=22&Itemid=54&vmcchk=1&Itemid=54 Крема класик] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160809034459/http://miltex.bg/index.php?option=com_virtuemart&page=shop.browse&category_id=22&Itemid=54&vmcchk=1&Itemid=54 |date=2016-08-09 }} {{Български сирена}} [[Категория:Български сирена]] [[Категория:Краве сирене]] 41o79vjze2knacmbwh578hd887xtqi0 0 355677 12434926 12303542 2024-12-08T14:53:55Z Ambra75 259141 /* Съвременна история */ 12434926 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Сирия | име = Хама | вид = Град | гео-ширина = 35.133 | гео-дължина = 36.75 | мухафаза = [[Хама (мухафаза)|Хама]] | площ = | височина = 270 | население = 996 000 | население-година = 2023 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = +963 033 |име-местно=حماه}} '''Хама''' ({{lang|ar|حماه}}, на [[Сирийски език|сирийски]]: ܚܡܳܬ , на библейски еврейски: ''חֲמָת'') е град на брега на река [[Оронт]] в западната част на Централна [[Сирия]]. Намира се на 213 km северно от столицата [[Дамаск]] и на 46 km северно от [[Хомс]]. Столица е на [[Хама (мухафаза)|Мухафаза Хама]]. С население от 996 000 души към 2023 г. е четвъртият по големина [[Списък на градове в Сирия|град в Сирия]] след Дамаск, [[Халеб]] и Хомс.<ref>[https://www.pbs.org/newshour/world/your-cheat-sheet-to-the-syrian-conflict Updated: Your Cheat Sheet to the Syrian Conflict].</ref><ref name="britannica">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/EBchecked/topic/253154/Hamah|заглавие=Hamah (Syria)|издател=Encyclopædia Britannica|достъп_дата=3 юни 2013}}</ref> Градът е известен със своите седемнадесет [[нории]] (водни колела), използвани за поливане на градини, за които се твърди, че датират от 1100 г. пр.н.е. Въпреки че исторически са били използвани за [[напояване]], те съществуват днес като почти изцяло туристическа атракция. Хама се смята за най-консервативният [[Сунитски ислям|сунитски]] мюсюлмански град в Сирия от времето на [[Френски мандат в Сирия и Ливан|френския мандат]]. == Топонимия == Град Хамат е древен град, чието име е ''Имата''''',''' което се връща към думата ''Хамат'' на [[Ханаански езици|ханаански]] и [[Арамейски езици|арамейски]], което означава „крепост“, каквото е и името, споменато в [[Тора]].<ref>{{Cite book|last=الصابوني|first=أحمد|title=[[تاريخ حماة (كتاب)|تاريخ حماة]]|edition=الثالثة|year=2014|publisher=دار سعيد العاص|pages=41}}</ref> Името на града се променя по времето на [[Селевкиди]]те през 301 г., когато се нарича ''Епифания'' по името на император [[Антиох IV Епифан]]. Известен е с това име от [[Елинистическа епоха|Елинистическата]] до Римската епоха, когато старото му име се връща.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.landcivi.com/new_page_454.htm|заглавие=المعالـم الأثرية والتاريخية في مدينة حماة|труд=landcivi.com}}</ref> Наричат го още „градът на водните колела“, защото се различава от останалите градове по света с наличието на големи и многобройни водни колела по бреговете на река [[Оронт]]. Наричан е още ''Абу Ал-Фида'' във връзка с цар [[Имад ал-Дин Исмаил]] бин Али, по прякор Абу Ал-Фида, който го управлява от 1310 г. до смъртта си през 1331 г. == География и климат == Разположен е на 209 км северно от столицата [[Дамаск]]. Намира се на река [[Оронт]] на [[надморска височина]] от 270 m. Климатът му е класифициран като [[Полупустиня|полусух]] (BSk) в [[Климатична класификация на Кьопен|системата на Кьопен-Гайгер]].<ref>{{Cite journal|last=M. Kottek|last2=J. Grieser|last3=C. Beck|last4=B. Rudolf|last5=F. Rubel|year=2006|title=World Map of the Köppen-Geiger climate classification updated|url=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/pics/kottek_et_al_2006.gif|journal=Meteorol. Z.|volume=15|issue=3|pages=259–263|bibcode=2006MetZe..15..259K|doi=10.1127/0941-2948/2006/0130|access-date=1 August 2013}}</ref> Вътрешното местоположение на Хама гарантира, че не получава омекотяващи крайбрежни влияния и бриз от [[Средиземно море]]. В резултат на това градът има много по-горещ и по-сух климат от близкия [[Хомс]]. Въздухът му е умерен и добър, влажността му е ниска и има четири сезона, както и останалата част от Сирия. Най-красивият от тези сезони е пролетта, когато климатът и въздухът са умерени, пейзажът е пълен с цветя и рози, а равнините и планините са покрити със зеленина. == Население == [[Файл:Hama-RomanOrthodoxChurch.jpg|мини|213x213px|Гръцката православна църква в Хама.]] С население от 996 000 души към 2023 г. Хама е четвъртият поголемина [[Списък на градове в Сирия|град в Сирия]] след [[Дамаск]], [[Халеб]] и [[Хомс]]. В цялата метрополна област Хама живеят 1 034 000 души.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.macrotrends.net/global-metrics/cities/22612/hamah/population|заглавие=Hamah, Syria Metro Area Population 1950-2024}}</ref> Повечето от жителите на града са [[Сунитски ислям|мюсюлмани сунити]] (включително предимно [[араби]], [[Кюрди в Сирия|кюрди]] и [[Сирийски туркмени|туркмени]]), въпреки че някои райони на града са изключително християнски.<ref name="DSA162">Dumper, Stanley, and Abu-Lughod, 2007, p.162.</ref> Хама се смята за най-консервативният сунитски мюсюлмански град в Сирия от времето на [[Френски мандат в Сирия и Ливан|френския мандат]]. През този период има една стара поговорка, отразяваща тази характеристика: „В Дамаск са нужни само трима мъже, за да направят политическа демонстрация, докато в Хама са нужни само трима мъже, за да накарат града да се моли.“<ref name="DSA1643">Dumper, Stanley, and Abu-Lughod, 2007, с. 164.</ref> Християнското население се придържа предимно към [[Църква на Гърция|Гръцката православна църква]] или [[Сирийска православна църква|Сирийската православна църква]].<ref name="SandH232">Schaff and Herzog, 1911, с.232.</ref> В града има палестински бежански лагер, известен като лагер Хама. == Икономика == Градът е важен селскостопански и промишлен център на страната с обработваема площ в землището си от 3680 [[км²]]. Център е на текстилната, хранително-вкусовата, [[Циментова промишленост|циментовата]] и металургичната промишленост. == История == Древното селище Хамат съществува в периода от Ранната [[новокаменна епоха]] до [[Желязна епоха|Желязната епоха]]. === Новокаменна епоха === [[Стратиграфия]]та е много обобщена, което затруднява подробното сравнение с други обекти. Ниво М (6 m дебелина) съдържа както бяла посуда (варова мазилка), така и истинска керамика. Може да е съвременна на [[Угарит|Рас Шамра V]] (6000–5000 г. пр.н.е.). === Каменно-медна епоха === Останки от [[Каменно-медна епоха|Каменно-медната епоха]] са открити от датски [[Археология|археолози]] на хълма, на който някога се е издигала бившата [[цитадела]].<ref name="Ring1">Ring, 1996, с.315.</ref> Разкопките се провеждат между 1931 и 1938 г. под ръководството на Харалд Ингхолт. Горното ниво L датира от каменно-медната [[Халафска култура]]. === Бронзова епоха === Въпреки че градът изглежда не се споменава в [[Клинописно писмо|клинописни]] източници преди 1-вото хилядолетие пр.н.е.,<ref name="Hawkins, J.D 1975">Hawkins, J.D. "Hamath." ''Reallexikon der Assyriologie und Vorderasiatischen Archäologie'', Vol.</ref> мястото изглежда е проспериращо около 1500 г. пр.н.е., когато се предполага, че е било [[Амореи|аморейска]] зависимост от [[Митани]] – империя по поречието на река [[Ефрат]] в Североизточна Сирия.<ref name="Ring12">Ring, 1996, с.315.</ref> Около 1350 г. пр. н. е. Митани е свалена от [[хети]]те, които контролират цяла Северна Сирия. Хамат става важен градски център. На юг те са в конфликт с египтяните, което кулминира в известната [[битка при Кадеш]] близо до [[Хомс]] през 1285 г. пр.н.е., водена срещу [[Древен Египет]] на [[Рамзес II]]. В началото на 19 век [[Йохан Лудвиг Буркхарт]] е първият, който открива хетско или [[Анадолски йероглифи|лувийско йероглифно]] писмо в Хама.<ref>[http://www.sjsu.edu/faculty/watkins/hittite.htm The Decipherment of Hittite] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20181031184739/http://www.sjsu.edu/faculty/watkins/hittite.htm|date=31 October 2018}} James Norman (Schmidt), Ancestral Voices: Decoding Ancient Languages, Four Winds Press, New York, 1975.</ref> === Желязна епоха === Падането на Хетската империя вижда новохетската/ [[Арамейци|арамейска]] Хама като столица на една от проспериращите [[сирохетски царства]], известна от [[Танах|еврейската Библия]] като Хамат (на [[Арамейски езици|арамейски]]: ''Ḥmt''; на [[Хетски език|хетски]]: ''Amatuwana''<ref name="Hawkins, J.D 19752">Hawkins, J.D. "Hamath." ''Reallexikon der Assyriologie und Vorderasiatischen Archäologie'', Vol.</ref> на библейски еврейски: חֲמָת), която търгува нашироко, преди всичко с Израел и Юдея.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jewishencyclopedia.com/articles/7125-hamath|заглавие=HAMATH ()|автор=Emil G. Hirsch, M. Seligsohn}}</ref> ==== Асирийски надписи ==== [[Файл:Shalmaneser III (relief detail).jpg|мини|285x285px|Салманасар III]] Когато асирийският цар [[Салманасар III]] (858–824 г. пр. н. е.) завладява северната част на [[Арамея]], той достига Хамат (на асирийски: ''Амат'' или ''Хамата'')<ref name="Hawkins, J.D 19753">Hawkins, J.D. "Hamath." ''Reallexikon der Assyriologie und Vorderasiatischen Archäologie'', Vol.</ref> през 853 г. пр. н. е.; това бележи началото на асирийските надписи, свързани с царството.<ref>Hamath's history from the inscriptions was encapsulated by George L. Robinson, "The Entrance of Hamath" ''The Biblical World'' '''32'''.1 (July 1908:7–18), in discussing the topography evoked by the Biblical phrase "the entrance of Hamath".</ref> Кралят на Хамат [[Ирхулени]] и кралят на [[Арамейски Дамаск]] [[Бар-Хадад II]] са начело на коалиция от [[Арамейци|арамейски]] градове срещу нахлуващите асирийски армии. Според асирийски източници те са изправени срещу 4000 колесници, 2000 конници, 62 000 пешаци и 1000 арабски ездачи на камили в [[Битка при Каркар|битката при Каркар]] (853 г. пр.н.е.). Потвърдената победа за асирийците изглежда всъщност е по-скоро равенство, въпреки че Салманасар III продължава към брега и дори превзема кораб в открито море. През следващите години той не успява да завладее Хамат или Арам-Дамаск. След смъртта му бившите съюзници Хамат и Арамейски Дамаск се разпадат и Арамейски Дамаск изглежда превзема част от територията на Хамат. [[Файл:Tilglath pileser iii.jpg|ляво|мини|178x178px|Тиглатпаласар III]] Арамейски надпис на [[Закур]] – двоен цар на Хамат и [[Лухути]], разказва за нападение от коалиция, включваща града [[Самал]] под командването на [[Бен-Хадад III]], син на [[Хазаел]] и цар на Арамейски Дамаск. Закур е обсаден в своята крепост Хазрак, но е спасен от намесата на бога [[Баал-Шамин]]. По-късно държавата Самал започва да управлява както Хамат, така и Арам. През 743 г. пр. н. е. царят на Асирия [[Тиглатпаласар III]] превзема редица градове на територията на Хамат, разпределя териториите между своите генерали и насилствено премества 1223 избрани жители в долината на Горен [[Тигър (река)|Тигър]]. Той изисква данък от царя на Хамат Ени-Илу (Ениел). През 738 г. пр. н. е. Хамат е посочен сред градовете, отново завладени от асирийските войски. Над 30 000 местни жители са депортирани в Улаба (разположен в [[Урарту]]){{Hrf|Grainger|2016|}} и са заменени с пленници от планините [[Загрос]].<ref name="Hawkins, J.D 1975" /> [[Файл:Yahu-Bihdi.jpg|ляво|мини|Илу-Биди одран жив от асирийците]] [[Файл:Sargon II, Iraq Museum in Baghdad.jpg|мини|240x240px|Саргон II]] ==== Унищожение при Саргон II ==== След падането на [[Израилско царство|Израилското царство]] царят на Хамат [[Илу-Биди]] повежда неуспешно въстание на новоорганизираните асирийски провинции [[Арпад (Древна Сирия)|Арпад]], [[Симира]], [[Дамаск]] и [[Самара (Ирак)|Самара]]. Наричайки себе си „Разрушителят на Хамат“, царят на [[Новоасирийско царство|Новоасирийкото царство]] [[Саргон II]] разрушава града ок. 720 г. пр.н.е.,<ref>"Hamath Wrecked to Terrify Small Opponents of Assyria" ''The Science News-Letter''.</ref> колонизира го отново с 6300 асирийци и сваля краля му, който е одран жив в Асирия.<ref name="Hawkins, J.D 19755">Hawkins, J.D. "Hamath." ''Reallexikon der Assyriologie und Vorderasiatischen Archäologie'', Vol.</ref> Той също така отнася в [[Нимруд]] украсените със слонова кост мебели на царете на Хамат.<ref>The ivories were found there by Layard.</ref> Разселените от Хамат хора впоследствие съставляват важна част от мултиетническата арамейска общност в [[Елефантина]] и Сиене (днешен [[Асуан]]) в Египет, започвайки през 700 г. пр. н. е., където заедно с подобни разселени [[евреи]] те произвеждат голям корпус от материали на [[Имперски арамейски език|имперски арамейски]], известен като [[Елефантински папируси]] и остраки.<ref name="Toorn2019">{{Cite book|last=Karel van der Toorn|title=Becoming Diaspora Jews: Behind the Story of Elephantine|url=https://books.google.com/books?id=mpKsDwAAQBAJ&pg=PA54|date=24 September 2019|publisher=Yale University Press|isbn=978-0-300-24949-1|oclc=1117508771|pages=54–59|quote=In the fifth century BCE, the Persian army in southern Egypt employed Arameans from Syria, Arameans from Babylonia, and Jews. The latter identified themselves as Arameans too. Their language was Aramaic, and their literary and religious culture bore an Aramean slant. [...] One of the two groups that constituted the Aramean colony of Syene had its roots in Hamath. This is the Bethel group.}}</ref> ==== Хамат в Библията ==== На няколко места в [[Стар завет|Стария завет]] се посочва, че Хамат е бил столица на [[Ханаан|Ханаанското]] царство ([[Битие (Библия)|Битие]] 10:18,<ref>„А Ханаан роди: първородния си син Сидон, после Хет, евусейците, аморейците, гергесейците, евейците, арукейците, асенейците, ''арвадците, цемарейците и аматейците; и след това ханаанските племена се пръснаха''“. [https://www.wordproject.org/bibles/bg/01/10.htm#0 Онлайн]</ref> [[Четвърта книга Царства]] 23:33<ref>„А Фараон-нехао го затвори в Ривла, в земята Емат, за да не царува в Ерусалим; и наложи на земята данък от сто таланта сребро и един талант злато“ [https://www.wordproject.org/bibles/bg/12/23.htm#0 Онлайн]</ref>; 25:21<ref>„И вавилонският цар ги порази, и уби ги в Ривла, в земята Емат. Така Юда биде закаран в плен от земята си“. [https://www.wordproject.org/bibles/bg/12/25.htm#0 Онлайн]</ref>), чийто цар поздравява цар [[Давид]] за победата му над [[Хадад-Езер]], цар на [[Цоба]] ([[Втора книга Царства]] 8:9–12<ref>„А ематският цар Той, когато чу, че Давид поразил всичката сила на Ададезера, тогава Той изпрати сина си Иорама при цар Давида, за да го поздрави и да го благослови, понеже се бил против Ададезера и го поразил; защото Ададезер често воюваше против Тоя. И Иорам донесе със себе си сребърни съдове, златни съдове и медни съдове; па и тях цар Давид посвети на Господа, заедно със среброто и златото, що беше посветил взето от всичките народи, които беше покорил: от Сирия, от Моав, от амонците, от филистимците, от амаличаните, и от користите взети от совенския цар Ададезер, Реововия син.“ [https://www.wordproject.org/bibles/bg/10/8.htm#0 Онлайн]</ref>; [[Първа книга Паралипоменон]] 18:9–11<ref>„А ематският цар Той, когато чу, че Давид поразил всичката сила на совския цар Ададезер, прати сина си Адорам при цар Давида за да го поздрави и да го благослови понеже се бил против Ададезера и го поразил, защото Ададезер често воюваше против Тоя. И Адорам донесе със себе си всякакви златни, сребърни и медни съдове; па и тях цар Давид посвети на Господа, заедно със среброто и златото, което беше отнел от всичките народи, от Едом, от Моав, от амонците, от филистимците и от Амалика“. [https://www.wordproject.org/bibles/bg/13/18.htm#0 Онлайн]</ref>). В Божиите инструкции към [[Моисей|Мойсей]] Хамат е определен като част от северната граница на земята, която ще се падне на децата на Израел като наследство, когато влязат в земята на Ханаан ([[Числа (Библия)|Числа]] 34.1–9<ref>„Господ говори още на Моисея, казвайки: „Заповядай на израилтяните като им кажеш: Когато влезете в Ханаанската земя, (земята, която ще ви се падне в наследство, Ханаанската земя според границите ѝ, тогава южните ви земи да бъдат от пустинята Цин покрай Едом: и южната ви граница да бъде от края на Соленото море на изток. Южната ви граница да завива към нагорнището на Акравим и да отива до Цин и да продължава от южната страна до Кадис-варни, да излиза на Асар-адар и да отива до Асмон. И границата да завива от Асмон до египетския поток и да стигне до морето. А за западна граница да имате Голямото море; това да ви бъде западната граница. Северните ви граници да бъдат тия: от Голямото море да прокарате границата до планината Ор; от планината Ор да прокарате границата до прохода на Емат; и границата да продължава до Седад. И границата да продължава до Зифрон и да излиза на Асаренан. Това да ви бъде северната граница.“ [https://www.wordproject.org/bibles/bg/04/34.htm#0 Онлайн]</ref>) Изглежда, че [[Соломон]] завладява Хамат и неговата територия и построява градове за складове ([[Трета книга Царства]] 4:21–24<ref>„И Соломон владееше над всичките царства от реката Евфрат до филистимската земя и до египетската граница; и те донасяха подаръци, и бяха подчинени на Соломона през всичките дни на неговия живот. А продоволствието за Соломона за един ден бе тридесет кора чисто брашно и шестдесет кора друго брашно, десет угоени говеда и двадесет охранени говеда, и сто овци, освен елени, сърни, биволи и тлъсти птици. Защото той владееше над цялата земя отсам реката, от Тапса дори до Газа, - над всички царе отсам реката; и той имаше мир навсякъде около себе си.“ [https://www.wordproject.org/bibles/bg/11/4.htm#0 Онлайн]</ref>; [[Втора книга Паралипоменон]] 8:4 <ref>„И съгради Тадмор в пустата част над Юдовата земя, и всичките градове за житниците, които съгради в Емат“ [https://www.wordproject.org/bibles/bg/14/8.htm#0 Онлайн]</ref>). [[Трета книга Царства]] (8:65<ref>„По тоя начин Соломон и целият Израил с него, голям събор събран из местностите от прохода на Емат до египетския поток пазеха в онова време празника пред Господа нашия Бог седем дена и седем дена, четиринадесет дена.“ [https://www.wordproject.org/bibles/bg/11/8.htm#0 Онлайн]</ref>) назовава „прохода на Емат“ или [[Лабвех|Лебо-Емат]] като северната граница на Израел по време на освещаването на [[Соломонов храм|Соломоновия храм]] в [[Йерусалим]]. Районът впоследствие е загубен от сирийците, но за [[Йеровоам II]], цар на [[Израилско царство|Израиското царство]], се казва, че „Той възстанови границата на Израиля от прохода на Емат до полското море...“ ([[Мъртво море]]) ([[Четвърта книга Царства]], 14:25<ref>„Той възстанови границата на Израиля от прохода на Емат до полското море, според словото, което Господ Израилевият Бог говори чрез слугата Си Иона Аматиевия син, пророкът, който бе от Гетефер.“ [https://www.wordproject.org/bibles/bg/12/14.htm#0 Онлайн] </ref>). Поражението на Асирия над Хамат направи дълбоко впечатление на [[Исаия]] (Исаия 10:9<ref>„Халне не е ли както Кархамис? Емат не е ли както Арфад? Самария не е ли както Дамаск?“ [https://www.wordproject.org/bibles/bg/23/10.htm#0 Онлайн]</ref>). Пророк [[Амос (пророк)|Амос]] също нарича града „Големия Емат“ (Амос 6:2<ref>„Минете в Халне та вижте; И от там идете в големия Емат...“ [https://www.wordproject.org/bibles/bg/30/6.htm#0 Онлайн]</ref>). === Персийска, елинистическа и римска история === През 539 г. пр. н. е. [[Кир II]], цар на [[Ахеменидско царство|Ахеменидското царство]], прeвзема Сирия като част от своята империя, известна като [[Ебер-Нари]]. През юли 522 г. пр. н. е. [[Камбис II]] умира на място, наречено Агбатана, което най-вероятно е съвременният град Хама.<ref>Dandamayev 1990, с. 726–729</ref> [[Файл:Seleuco I Nicatore.JPG|мини|173x173px|Селевк I Никатор]] [[Файл:Antiochus IV Epiphanes - Altes Museum - Berlin - Germany 2017.jpg|ляво|мини|191x191px|Антиох IV Епифан]] През втората половина на 4 век пр. н. е. съвременният регион на Сирия попада под влиянието на гръко-римската култура след дълготрайни семитски и персийски култури. Кампанията на [[Александър III Македонски]] от 334 до 323 г. пр.н.е. довежда Сирия под [[Елинистическа епоха|елинско]] управление. Тъй като страната лежи на търговските пътища от Азия към Гърция, Хама и много други сирийски градове отново забогатяват чрез търговия. След смъртта на Александър Велики завоеванията му в Близкия изток са разделени между неговите генерали и [[Селевк I Никатор]] става владетел на Сирия и основател на династията на [[Селевкиди]]те. При Селевкидите има съживяване в съдбата на Хама. На арамейците е позволено да се върнат в града, който е преименуван на '''Епифания'''<ref name="Hawkins, J.D 19754">Hawkins, J.D. "Hamath." ''Reallexikon der Assyriologie und Vorderasiatischen Archäologie'', Vol.</ref> (на [[Старогръцки език|старогръцки]]: Ἐπιφάνεια),<ref name="Stephanus of Byzantium">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://topostext.org/work/241#E274.17|заглавие=ToposText|труд=topostext.org}}</ref> по селевкидския император [[Антиох IV Епифан]]. Управлението на Селевкидите обаче започва да намалява през следващите два века и арабските династии започват да придобиват контрол над градовете в тази част на Сирия, включително Хама.<ref name="Ring2">Ring, 1996, pс.317.</ref> [[Файл:Pompey the Great.jpg|мини|192x192px|Помпей Велики]] [[Римска империя|Римляните]] превземат първоначалните селища като Хама и ги правят свои. Те срещат малка съпротива, когато нахлуват в Сирия при [[Помпей Велики]] и я анексират през 64 г. пр.н.е., след което Хама станва част от [[Сирия (римска провинция)|римската провинция Сирия]], управлявана от Рим от проконсул. Хама е важен град през гръцкия и римския период, но има запазени много малко археологически доказателства.<ref name="Ring22">Ring, 1996, с.317.</ref> Когато Сирия става част от Римската империя, петстотин хамиански стрелци, известни като "''Cohors Prima Hamiorum Sagittaria''", са разположени в римския форт [[Магнис (Карворан)|Магнис]] на [[Адрианов вал|Адриановия вал]] в Северна [[Британия (римска провинция)|Британия]], започвайки от 120 г. сл. н. е. Същата или друга единица по-късно е преименувана на „''Numerus Syrorum Saggitariorum''“ и се намира в [[Derventio Brigantum]] (днешен [[Малтън (Северен Йоркшир)|Малтън]], [[Северен Йоркшър]]).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.portalstothepast.co.uk/wp-content/uploads/2020/03/Roman-Hamian-Archer.pdf|заглавие=Hamian Archers: Roman auxiliaries from Syria in Britain. 2nd Century A.D.|труд=portalstothepast.co.uk}}</ref> Гарнизонната единица е преместена във форта Бар Хил на [[Антонинов вал|Антониновия вал]] в [[Шотландия]] през 142–157 г. сл. н. е., след това обратно в Магнис през 163–166 г. сл. н. е., по време на ранното управление на [[Марк Аврелий]]. Те може да са били разположени и в Хаустедс (бивша ферма в днешен [[Нортъмбърланд]]), тъй като там се намира надгробен камък на стрелец. Присъствието на кохортата във Великобритания обаче е доказано от военни дипломи, намерени в селата [[Станингтън]] (122 г. сл. н. е.) и [[Рейвънглас]] (124 г. сл. н. е.), в допълнение към олтари, посветени на сирийските богини, открити в село [[Кетърик]] ([[Северен Йоркшър]]).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.romanarmy.net/images/Pages/Military/hamians.htm|заглавие=The Hamians|труд=romanarmy.net}}</ref><ref>Bruce 1867, с. 243–244</ref> През 330 г. сл. н. е. столицата на Римската империя е преместена във [[Византион]] и градът продължава да просперира. През [[Византийска империя|византийската]] епоха Хама е известен като '''Емат''' или '''Ематус''' (на старогръцки: ''Εμαθούς''). Римското управление от Византия означава, че [[Християнство|християнската религия]] е укрепена в целия [[Близък Изток]] и в Хама и други градове са построени църкви. Византийският историк [[Йоан Епифански]] е роден в Хама през 6 век.<ref name="Ring23">Ring, 1996, с.317.</ref> Две основни личности от Хама са документирани през гръцко-римската епоха. Първият е [[Евстатий Епифански]] (на старогръцки: ''Εὐστάθιος Ἐπιφανεύς''), починал след 518 г., който е гръцки историк, но всичките му трудове са изгубени. Най-известната му творба е „Кратката хроника“ (на старогръцки: Χρονικὴν ἐπιτομὴν).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cs.uky.edu/~raphael/sol/sol-entries/epsilon/3746|заглавие=SOL Search|труд=www.cs.uky.edu}}</ref> Втората личност е [[Ефрат Стоик]] (ок. 35 г. пр. н. е. – ок. 118 г. пр. н.е.), който е от Епифания според [[Стефан Византийски]].<ref name="Stephanus of Byzantium2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://topostext.org/work/241#E274.17|заглавие=ToposText|труд=topostext.org}}</ref> === Мюсюлманско управление === По време на [[Арабско завоюване на Сирия|арабското завладяване на Сирия]] през 7 век Хама е завладяна от [[Абу Убайда ибн ал-Джарах]] през 638 или 639 г. и градът възвръща древното си име и оттогава го запазва. След превземането му той попада под администрацията на [[Джунд Химс]] (военен район Хомс) и остава такъв по време на управлението на [[Умаяди]]те до 9 век.<ref name="DSA163">Dumper, Stanley, and Abu-Lughod, 2007, с.163.</ref> [[Араби|Арабският]] географ [[Шамсудин ал-Мукадаси]] пише, че Хама става част от Джунд Халкида по време на управлението на [[Абасидски халифат|Абасидите]].<ref>le Strange, 1890, с.39.</ref> Въпреки че историята на града е неясна в този период, е известно, че Хама е бил ограден пазарен град с пръстен от отдалечени градове. На 29 ноември 903 г. Абасидският халифат по време на управлението на [[Ал-Муктафи Билах]] побеждава [[кармати]]те в [[Битка при Хама (903)|битката при Хама]], което ги елиминира от западната [[сирийска пустиня]]. Хама попада под контрола на [[Хамданиди|хамданидските]] владетели на [[Халеб]] през 10 век и впоследствие е привлечен в орбитата на този град, където остава до 12 век.<ref name="DSA1632">Dumper, Stanley, and Abu-Lughod, 2007, с.163.</ref> Тези години се считат за тъмните години на Хама, тъй като местните владетели на Северна и Южна Сирия се борят за господство в региона. Византийците при император [[Никифор II Фока]] нападат града през 968 г. и опожаряват [[Голяма джамия на Хама|Голямата джамия]]. До 11 век [[Фатимиди]]те придобиват сюзеренитет над Северна Сирия и през този период [[Мирдасид]]ите разграбват Хама.<ref name="DSA1632" /> [[Перси|Персийският]] географ [[Насир Хусров]] отбелязва през 1047 г., че Хама е „добре населен“ и стои на брега на река [[Оронт]].<ref>le Strange, 1890, с.357.</ref> [[Файл:Nur al-Din Mosque, Hama 01.jpg|мини|251x251пкс|Джамията „Нур ал-Дин“]] [[Танкред Галилейски|Танкред, принц на Галилея]], го превзема през 1108 г.<ref name="britannica2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/EBchecked/topic/253154/Hamah|заглавие=Hamah (Syria)|издател=Encyclopædia Britannica|достъп_дата=3 June 2013}}</ref>, но през 1114 г. [[Кръстоносен поход|кръстоносците]] го губят окончателно от [[Велики Селджук|селджуките]]<ref>Whitaker 2008, с. 163</ref> по време на управлението на [[Тугтехин]], атабег на Дамаск. През 1157 г. катастрофално земетресение разрушава града.<ref>Robinson 1908:9.</ref> През следващите шестдесет години за Хама се борят конкуриращи се владетели. През 1172 г. [[Нур ад-Дин Зенги|Нур ал-Дин]], [[Зенгиди|зенгидският]] султан, издига [[Нур ал-Дин (джамия)|джамия]] с високо квадратно [[минаре]] в града.<ref>[http://www.archnet.org/library/sites/one-site.jsp?site_id=7506 Nur al-Din Mosque] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130703000453/http://archnet.org/library/sites/one-site.jsp?site_id=7506|date=3 July 2013}}.</ref> [[Файл:Folio from The book of knowledge of ingenious mechanical devices (1354 Mamluk copy). Part of a water clock (detail).jpg|ляво|мини|186x186px|Салах ад-Дин]] През 1175 г. [[Салах ад-Дин]] отнема Хама от Зенгидите. Той предоставя града на своя племенник [[ал-Музафар Умар]] четири години по-късно, поставяйки го под управлението на семейството си [[Аюбиди]]. Това поставя началото на епохана стабилност и просперитет в Хама, тъй като Аюбидите го управляват почти непрекъснато до 1342 г.<ref name="DSA1633">Dumper, Stanley, and Abu-Lughod, 2007, с.163.</ref> Географът [[Якут ал-Хамави]], който е роден в Хама, го описва през 1225 г. като голям град, заобиколен от здрава стена.<ref>le Strange, 1890, p.359.</ref> [[Файл:Hama, Life on the streets, Syria.jpg|мини|238x238пкс|Порта в Стария град на Хама, мамелюкска архитектура]] Хама е разграбен от [[Монголски нашествия в Сирия|монголите]] през 1260 г., както и повечето други сирийски градове, но монголите са [[Битка при Мардж ал-Сафар (1303)|победени]] същата година и след това отново през 1303 г. от [[мамелюци]]те, които наследяват Аюбидите като владетели на региона.<ref name="Ring24">Ring, 1996, с.317.</ref> Хама за кратко преминава под контрола на мамелюците през 1299 г. след смъртта на губернатора ал-Мансур Махмуд II. Въпреки това, за разлика от други бивши градове на Аюбидите, мамелюците възстановяват управлението на Аюбидите в Хама, като правят [[Абу ал-Фида]] (1273 – 1331), историк и географ, управител на града и той царува от 1310 до 1331 г. Той описва своя град като „много древен... споменат в книгата на [[израилтяни]]те. Това е едно от най-приятните места в Сирия.“<ref name="Strange360">le Strange, 1890, с.360.</ref><ref name="DSA1633" />След смъртта му той е наследен от неговия син [[Ал-Афдал Мохамед]], който в крайна сметка губи благоволението на мамелюците и е свален. Така Хама попада под пряк контрол на мамелюците.<ref name="DSA1633" /> [[Файл:Noria in hama.ogv|мини|260x260пкс|Нория в Хама]] Хама просперира както през периода на Аюбидите, както и през периода на мамелюците. Постепенно се разширява до двата бряга на река [[Оронт]], като предградието на десния бряг е свързано със самия град чрез новопостроен мост. Градът на левия бряг е разделен на горна и долна част, всяка от които е оградена със стена. Хама е пълен с дворци, пазари, джамии, [[медресе]]та и болница и с над тридесет различни по размер [[Нория|нории]] (водни колела). Освен това в Хама се издига масивна [[цитадела]].<ref name="DSA1634">Dumper, Stanley, and Abu-Lughod, 2007, с.163.</ref> Освен това специален [[акведукт]] докарва питейна вода до Хама от съседния град [[Саламия]].<ref name="DSA1634" /> [[Файл:Tamerlan.jpg|ляво|мини|236x236px|Тимур]] [[Ибн Батута]] посещава Хама през 1335 г. и отбелязва, че река Оронт прави града „приятен за живеене с многото му градини, пълни с дървета и плодове“. Той също така говори за голямо предградие, наречено ал-Мансурия (наречено на айюбидски емир), което съдържа „изискан пазар, джамия и бани“.<ref name="Strange3602">le Strange, 1890, с.360.</ref> През 1346 г. падат проливни дъждове и река Оронт прелива и наводнява много къщи, унищожавайки ги и унищожавайки овощните градини в страната, причинявайки сериозни щети. След това чумна епидемия удря страната, убивайки хора в Хама и в някои други страни. През 1401 г. Дукмак става губернатор на Хама. Тогава [[Тимур]] (Тамерлан) превзема Хама заедно с близките [[Хомс]] и [[Баалбек]].<ref>le Strange, 1890, с.xxiii.</ref> === Османско владичество === Периодът на просперитет на управлението на [[мамелюци]]те приключва през 1516 г., когато [[Османска империя|османските турци]] завладяват Сирия от мамелюците, след като ги побеждават в [[Битка при Мардж Дабик|битката при Мардж Дабик]] близо до [[Халеб]]. Хама и останалата част от Сирия попадат под османско управление от [[Константинопол]].<ref name="Ring3">Ring, 1996, с.318.</ref> При османците Хама постепенно става все по-важен в административната структура на региона. Първоначално е превърнат в столица на един от [[лива (арабски)|ливите]] („области“) на [[еялет]]а („провинция“) на [[Триполи (Ливан)|Триполи]].<ref name="DSA1635">Dumper, Stanley, and Abu-Lughod, 2007, с.163.</ref> Хама отново се превръща във важен център за търговски пътища, минаващи на изток от [[Средиземно море|средиземноморския]] бряг към Азия. В града са построени редица [[Кервансарай|кервансараи]], като хан Рюстем паша, който датира от 1556 г.<ref name="Ring3" /> Губернаторът на Хама получава задачата през 1692 г. да засели [[тюркман (етноним)|туркомански]] номади в региона Хама-Хомс под егидата на програмата за племенно заселване на Османската империя.<ref>{{Cite book|last=Çakar|first=Enver|editor-last=Winter|editor2-last=Ade|editor2-first=Mafalda|title=Aleppo and its Hinterland in the Ottoman Period / Alep et sa province à l'époque ottomane|url=https://brill.com/view/title/38977|year=2019|publisher=Brill|isbn=978-90-04-37902-2|chapter=Les Turkmènes d’Alep à l’époque ottomane (1516–1700)}}</ref> [[Файл:AlAzamPalace at Hama1.JPG|мини|251x251пкс|Дворецът Ал-Азм в Хама]] През 18 век Хама става част от владенията на губернатора на Дамаск.<ref name="DSA1636">Dumper, Stanley, and Abu-Lughod, 2007, с.163.</ref> Губернаторите на Дамаск по това време са Аземите, които управляват и други части на Сирия за османците. Те издигат разкошни резиденции в Хама, включително [[Ал-Азм (дворец)|двореца Ал-Азм]] и хан Асад паша, които са построени от [[Асад паша ал-Азм]], който управлява Хама няколко години до 1742 г.<ref name="Ring32">Ring, 1996, с.318.</ref> Дотогава в града има 14 кервансараи, използвани предимно за съхранение и разпространение на семена, памук, вълна и други стоки.<ref>Reilly, 2002, с.72.</ref> След приемането на Закона за вилаета през 1864 г. Хама става столица на [[санджак]] Хама (получавайки повече административни правомощия на града), част от по-големия [[вилает]] Шам.<ref name="DSA1636" /> === Съвременна история === [[Файл:Hama, Syria.jpg|ляво|мини|289x289пкс|Общ изглед]] [[Файл:Fawzi al-Qawuqji 1936.jpg|мини|[[Фавзи ал-Кавукджи]] ок. 1936 г.|187x187px]] Османското владичество приключва през 1918 г. след поражението в [[Първа световна война|Първата световна война]] от [[Съюзници в Първата световна война|Съюзническите]] сили ([[Франция]], [[Русия]], [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]], [[Италия]], [[Япония]] и [[Съединени американски щати|САЩ]]). Хама става част от [[Френски мандат в Сирия и Ливан|френския мандат в Сирия]]. Градът се превръща в това, което и остава: средно голям провинциален град, важен като пазар за селскостопански район, богат на [[Зърнено-житни култури|зърнени култури]], но също и на [[памук]] и [[захарно цвекло]]. Той придобива известност като център на големи имоти, работени от селяни и доминирани от няколко магнатски семейства. [[Бунт в Хама (1925)|Въстанието в Хама през 1925 г.]] срещу французите е едно от основните събития на [[Голямо сирийско въстание|Голямото сирийско въстание]]. То включва бунтовническото нападение, водено от [[Фавзи ал-Кавукджи]] (1890 – 1977) срещу задължителните френски съоръжения за сигурност в Хама и последващо въстание на жителите, симпатизиращи на каузата на бунтовниците. Следват тежка френска бомбардировка на града и изпращането на подкрепления. Военните действия започват на 4 октомври 1925 г. и преговорите между делегацията на водещите фамилии на Хама и френските власти водят до оттеглянето на бунтовниците на 5 октомври. [[Файл:Akram Hourani.jpg|ляво|мини|212x212px|[[Акрам ал-Хаурани]]]] По време на френския мандат окръг Хама съдържа в границите си община Хама и 114 селища. Според оценка от 1930 г. само четири от тези селища са изцяло собственост на местни култиватори, докато споделят собствеността върху две селища с известно семейство. Така хинтерландът е собственост на земевладелски елит.<ref name="DSA164">Dumper, Stanley, and Abu-Lughod, 2007, с. 164.</ref> От края на 40-те години на 20 век избухва значителен класов конфликт, когато селскостопанските работници търсят реформи в Хама. Сирия получава пълна независимост от Франция през 1946 г. [[Акрам ал-Хаурани]] (1911 – 1996), член на обедняло знатно семейство в Хама, започва да агитира за поземлена реформа и по-добри социални условия. Той превръща Хама в основата на своята [[Арабска социалистическа партия]], която по-късно се слива с друга социалистическа партия – [[Баас]]. Изкачването на тази партия на власт през 1963 г. сигнализира края на властта за земевладелския елит. Хама, който е известен като крепост на консервативния [[сунитски ислям]], е мястото на политически бунт на сунитски ислямски групи, особено на [[Мюсюлманско братство]]. Още през април 1964 г. той става епицентър на [[Бунт в Хама (1964)|бунт]] от страна на консервативните сили, насърчени от речи на проповедници в джамиите, осъждащи политиката на Баас. Бунтът в Хама от 1964 г. е първият значителен сблъсък между новоустановеното ръководство на партията Баас в Сирия и Мюсюлманското братство. Той става през пролетта, след държавния преврат на Баас от 1963 г. Сирийското правителство изпраща танкове и войски в кварталите на стария град на Хама, за да потуши бунта. Има 70-100 загинали и частично унищожаване на старите квартали на град Хама.<ref name="DSA1642">Dumper, Stanley, and Abu-Lughod, 2007, с. 164.</ref> В началото на 80-те години Хама се превръща в основен източник на опозиция срещу управлението на Баас по време на сунитското въоръжено [[Ислямистко въстание в Сирия|ислямистко въстание]], което започва през 1976 г. Градът е център на кървавите събития по време на [[Клане в Хама (1961)|клането през 1981 г.]], когато 300 жители на града са убити от правителствените сили, и на забележителното [[Клане в Хама (1982)|клане през 1982 г.]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://english.aljazeera.net/indepth/opinion/2011/07/201173113293285318.html|заглавие=In Syria, the government is the real rebel – Opinion|автор=Larbi Sadikи|издател=Al Jazeera English|достъп_дата=31 July 2011}}</ref> [[Файл:1982HamaMassacre.png|мини|Разрушенията в Хама по време на клането през 1982 г.|262x262пкс]] [[Файл:Rifaathafezassad (cropped).jpg|ляво|мини|245x245px|Рифат Али ал-Асад]] Клането в Хама<ref name="auto5">{{Cite book|last=Mikaberidze|first=Alexander|title=Atrocities, Massacres, and War Crimes: An Encyclopedia|year=2013|publisher=ABC-CLIO, LLC|location=Santa Barbara, California|isbn=978-1-59884-925-7|pages=229|chapter=Hama Massacre (1982)}}</ref> (на арабски: مجزرة حماة) се случва през февруари 1982 г., когато [[Сирийска арабска армия|Сирийската арабска армия]] и [[Отбранителни сирийски компании|отбранителните компании]], по заповед на президента [[Хафез Асад|Хафез ал-Асад]], обсаждат града в продължение на 27 дни, за да потушат въстанието на [[Мюсюлманско братство|Мюсюлманското братство]] срещу управлението на Баас.<ref name="fisk2010">[[1982 Hama massacre#Reference-Fisk-2010|Fisk 2010]]</ref><ref name="memri2002">[[1982 Hama massacre#Reference-MEMRI-2002|MEMRI 2002]]</ref> Кампанията, започнала през 1976 г. от сунитски мюсюлмански групи, включително Мюсюлманско братство, е брутално смазана в антисунистко клане,<ref>{{Cite book|last=Bou Nassif|first=Hicham|title=Endgames: Military Response to Protest in Arab Autocracies|year=2020|publisher=Cambridge University Press|location=New York, NY|isbn=978-1-108-84124-5|pages=126, 194|quote=}}</ref> извършено от [[Сирийска армия|Сирийската арабска армия]] и алавитските милиции под командването на генерал [[Рифат ал-Асад|Рифаат ал-Асад]], брат на президента.<ref>{{Cite book|last=Roberts|first=David|title=The Ba'ath and the creation of modern Syria|edition=Routledge Library Editions: Syria|year=2015|publisher=Routledge|location=Abingdon, Oxon|isbn=978-0-415-83882-5|pages=121|chapter=12: Hafiz al-Asad - II}}</ref> Преди началото на операциите Хафез ал-Асад издава заповеди за изолиране на Хама от външния свят, ефективно налагайки медийно затъмнение, пълно спиране на комуникациите, електричеството и доставките на храна за града в продължение на месеци.<ref>{{Cite book|last=Moss|first=Dana M.|title=The Arab Spring Abroad: Diaspora Activism against Authoritarian Regimes|year=2022|publisher=Cambridge University Press|location=New York, NY|isbn=978-1-108-84553-3|doi=10.1017/9781108980036|pages=57, 58|chapter=2: Exit from Authoritarianism}}</ref> Първоначалните дипломатически доклади от западните страни говорят за 1000 убити.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,921108,00.html|заглавие="Syria: Bloody Challenge to Assad"|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20101015051513/http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,921108,00.html|архив_дата=2010-1015}}</ref><ref name="New York Times, 12 February 1982">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/1982/02/12/world/syrian-troops-are-said-to-battle-rebels-encircled-in-central-city.html|title=Syrian Troops Are Said To Battle Rebels Encircled in Central City|last=JOHN KIFNER, Special to the New York Times|date=12 февруари 1982|work=The New York Times|access-date=20 януари 2012|location=Hama (Syria); Syria}}</ref> Последващите оценки варират, като по-ниските оценки съобщават за поне 10 000 смъртни случая,<ref name="Atassi">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/features/2012/2/2/breaking-the-silence-over-hama-atrocities|title=Breaking the silence over Hama atrocities|last=Atassi|first=Basma|date=2 февруари 2012|work=Al Jazeera|archive-url=https://web.archive.org/web/20201103100553/https://www.aljazeera.com/features/2012/2/2/breaking-the-silence-over-hama-atrocities|archive-date=3 ноември 2020}}</ref> докато други (като английския журналист и писател [[Робърт Фиск]])<ref name="fisk20102">Fisk, Robert. 2010 September 16. Robert Fisk: Freedom, democracy and human rights in Syria. (Ribal al-Assad gives our writer a rare insight into the dynasty that has shaped modern Syria)</ref> определят броя на загиналите на 20 000 или на 40 000 души (според Сирийския комитет по правата на човека и [[Сирийска мрежа за човешки права|SNHR]]).<ref name="memri20022">[[1982 Hama massacre#Reference-MEMRI-2002|MEMRI 2002]]</ref> Близо 1/4 от града е разрушен при военната операция на Баас.<ref name="Atassi2">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/features/2012/2/2/breaking-the-silence-over-hama-atrocities|title=Breaking the silence over Hama atrocities|last=Atassi|first=Basma|date=2 февруари 2012|work=Al Jazeera|archive-url=https://web.archive.org/web/20201103100553/https://www.aljazeera.com/features/2012/2/2/breaking-the-silence-over-hama-atrocities|archive-date=3 ноември 2020}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Hamah|заглавие=Ḥamāh|автор=Encyclopedia Britannica}}</ref><ref name="The National">{{Cite news|url=https://www.thenationalnews.com/world/2023/08/16/swiss-arrest-warrant-for-uncle-of-syrias-assad/|title=Switzerland issues arrest warrant for uncle of Syria's Assad|date=16 август 2023|work=The National|archive-url=https://web.archive.org/web/20230816205956/https://www.thenationalnews.com/world/2023/08/16/swiss-arrest-warrant-for-uncle-of-syrias-assad/|archive-date=16 август 2023}}</ref> Фиск, който присъства в Хама по време на събитията от клането, съобщава, че безразборните бомбардировки са изравнили голяма част от града със земята и че по-голямата част от жертвите са цивилни.<ref>Fisk, Robert. 1990. Pity the Nation. London: Touchstone</ref> [[Патрик Сийл]], репортер в „Глоуб енд Мейл“, описва операцията като „двуседмична оргия на убийства, разрушение и грабежи“, която разрушава града и убива минимум 25 000 жители. Атаката е описана като „геноцидно клане“,<ref name="auto">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://migs.concordia.ca/documents/StantonGenocideandMassAtrocitiesAlert.pdf|заглавие=Genocide Watch Recommendations for Syria, Genocide and Mass Atrocities Alert: Syria|труд=migs.concordia.ca}}</ref> което е мотивирано от сектантската враждебност срещу [[Сунитски ислям|сунитската]] общност в Хама.<ref>Bou Nassif, Hicham (2020). ''Endgames: Military Response to Protest in Arab Autocracies''. New York, NY: Cambridge University Press. с. 126 и 194</ref><ref>"Genocide Watch Recommendations for Syria, Genocide and Mass Atrocities Alert: Syria" (PDF). ''migs.concordia.ca''. февруари 2012. [https://web.archive.org/web/20130627003536/http://migs.concordia.ca/documents/StantonGenocideandMassAtrocitiesAlert.pdf Архивиран] от оригинала (PDF) на 27 юни 2013</ref><ref>Seale, Patrick (1989). ''Asad of Syria: The Struggle for the Middle East''. Los Angeles, US: University of California Press. с. 332 и 333</ref> Споменът за клането остава важен аспект от сирийската култура и предизвиква силни емоции сред [[сирийци]]те до наши дни.<ref name="auto7">{{Cite book|last=Ismail|first=Salwa|title=The Rule of Violence : Subjectivity, Memory and Government in Syria|url=https://archive.org/details/ruleofviolencesu0000isma|year=2018|publisher=Cambridge University Press|location=New York, NY|isbn=978-1-107-03218-7|doi=10.1017/9781139424721|pages=[https://archive.org/details/ruleofviolencesu0000isma/page/131 131]–158|chapter=4: Memories of Violence: Hama 1982}}</ref><ref name="auto3">{{Cite book|last=Batatu|first=Hanna|title=Syria's Peasantry, the Descendants of Its Lesser Rural Notables, and Their Politics|url=https://archive.org/details/syriaspeasantryd0000bata|year=1999|publisher=Princeton University Press|location=Chichester, West Sussex, UK|isbn=0-691-00254-1|pages=[https://archive.org/details/syriaspeasantryd0000bata/page/203 203]}}</ref> Клането в Хама води до военния термин „Правила на Хама", което означава пълно унищожаване в голям мащаб на военна цел или цел.<ref>{{Cite book|last=Friedman|first=Thomas L.|title=From Beirut to Jerusalem|url=https://books.google.com/books?id=877DR3un9rIC|date=2010-04-01|publisher=Farrar, Straus and Giroux|isbn=978-0-374-70699-9|pages=85–88|език=en}}</ref> [[Файл:Bashar al-Assad (2018-05-17) 03.jpg|ляво|мини|211x211px|Башар ал-Асад]] Градът е мястото на конфликт между сирийските военни и опозиционните сили като една от основните арени на [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]] по време на [[Обсада на Хама (2011)|обсадата на Хама през 2011 г.]] Обсадата е сред многото национални репресии от страна на сирийското правителство по време на [[Сирийска революция|сирийската революция]] – ранния етап на сирийската гражданска война. Антиправителствените протести продължават в Хама от 15 март 2011 г., когато за първи път се съобщава за големи протести в града,<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-14000995?print=true|title=Syria: President Bashar al-Assad sacks governor of Hama|date=2 July 2011|work=BBC News|access-date=28 October 2020}}</ref> подобни на протестите на други места в Сирия. Събитията, започнали през юли 2011 г., са описани от антиправителствените активисти в града като [[обсада]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.diplomatie.gouv.fr/en/country-files_156/syria_295/france-and-syria_6018/political-relations_6414/syria-siege-of-hama-05.07.11_15946.html|заглавие=France-Diplomatie|издател=Diplomatie.gouv.fr|достъп_дата=3 август 2011}}</ref> или [[блокада]]. На 1 юли, с повече от 400 000 протестиращи, Хама става свидетел на най-голямата демонстрация срещу президента Башар ал-Асад.<ref name="autogenerated1">{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-13988701|title=Syria: 'Hundreds of thousands' join anti-Assad protests|date=1 July 2011|access-date=3 август 2011|publisher=BBC}}</ref> Два дни по-късно правителствени танкове са разположени в Хама<ref name="autogenerated5">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-hama-idUSTRE7620XE20110703|title=Syrian tanks deploy at Hama after large protest|date=3 юли 2011|access-date=3 август 2011|publisher=Reuters}}</ref> в операция, която води до смъртта на повече от 16 цивилни от ръцете на сирийските сили за сигурност.<ref name="autogenerated4">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://english.aljazeera.net/news/middleeast/2011/07/20117575942416758.html|заглавие=Syrian forces in deadly assault on Hama - Middle East|издател=Al Jazeera English|достъп_дата=3 август 2011}}</ref> На 31 юли сирийското правителство разполага [[Сирийска армия|сирийската армия]] в Хама, за да контролира протестите в навечерието на [[Рамазан]], като част от общонационална репресия, наречена „Рамазанско клане“.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/opinions/syrias-ramadan-massacre/2011/08/01/gIQAZHCKoI_story.html|title=Syria's Ramadan massacre|last=Samuelson|first=Robert J.|date=2 август 2011|work=The Washington Post}}</ref> Най-малко 142 души в Сирия загиват през този ден, включително над 100 само в Хама. Още стотици са ранени.<ref name="autogenerated2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dawn.com/2011/07/31/syrian-army-kills-at-least-95-in-hama-activist.html|заглавие=Syrian army kills at least 95 in Hama: activist|автор=AFP|издател=Dawn.Com|достъп_дата=3 август 2011}}</ref><ref name="autogenerated8">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.khaleejtimes.com/DisplayArticle09.asp?xfile=data%2Fmiddleeast%2F2011%2FAugust%2Fmiddleeast_August34.xml&section=middleeast|заглавие=Hama assault into second day, UN revives Syria debate|издател=Khaleejtimes.com|достъп_дата=3 August 2011|архив_дата=2012-10-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121002062855/http://www.khaleejtimes.com/DisplayArticle09.asp?xfile=data%2Fmiddleeast%2F2011%2FAugust%2Fmiddleeast_August34.xml&section=middleeast}}</ref> До 4 август повече от 200 цивилни са убити в Хама.<ref name="civtoll">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2011/08/05/world/middleeast/05syria.html?_r=1&hpw|title=Civilian Toll Is Mounting in Assault on Syrian City|last=Bakri|first=Nada|date=4 август 2011|work=The New York Times|access-date=5 август 2011}}</ref> През 2018 г. археолозите разкриват византийска мозайка на църква, датираща от 5 век сл. н. е. Картината, която е украсена с геометрични фигури и надписи на латински, е открита в района Тел Салхаб в село [[Хареб]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sana.sy/en/?p=150119|заглавие=Mosaic painting dating back to fifth century AD discovered in Hama countryside|труд=Syrian Arab News Agency|език=en-US|достъп_дата=2021-01-16}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://archaeologynewsnetwork.blogspot.com/2018/11/early-byzantine-mosaic-floor-discovered.html|заглавие=Early Byzantine mosaic floor discovered in Syria's Hama|труд=The Archaeology News Network|достъп_дата=2021-01-16|архив_дата=2021-01-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210122045052/https://archaeologynewsnetwork.blogspot.com/2018/11/early-byzantine-mosaic-floor-discovered.html}}</ref> През декември 2024 г. Хама е [[Битка за Хама (2024)|превзет от бунтовниците]]. == Забележителности == * 17-те [[нории]] (водни колела) (на арабски: نواعير حماة), датираща от [[Византийска империя|византийската]] епоха. Подхранвани от река [[Оронт]], те достигат до 20 m в диаметър. Най-големите нории са ал-Мамуние (1453) и ал-Мухамедие (14 век). Първоначално са били използвани за насочване на водата към [[акведукт]]ите, които водят до града и съседните земеделски райони. Те са най-големите водни колела в света и най-старите в историята, и много от тях все още се въртят по реката като туристическа атракция. Красотата, размерът и уникалността на тези водни колела карат историците да наричат град Хама „градът на водните колела“. * Музеят на народните изкуства, който се помещава в резиденцията на османския управител от 18 век ([[Ал-Азм (дворец)|дворецът Ал-Азм]]). Тук е изложена скъпоценна римска мозайка от близкото село [[Мариамин (Хомс)|Мариамин]] (4 век сл.н.е.). Съдържа и много антики и артефакти, открити в долината на река Оронт и в старата цитадела на Хама. Намира се в центъра на стария град Хама в Ал-Тавафра. * [[Голяма джамия на Хама|Голямата джамия]] (на арабски: الجامع الأعلى الكبير (حماة)). Разрушена при бомбардировките през 1982 г., тя е възстановена в оригиналния си вид. Има елементи, датиращи от древни и християнски структури, съществуващи на същото място. Има две минарета и е предшествана от [[портик]] с издигната съкровищница. * Джамията [[Нур ад-Дин (джамия)|Нур ад-Дин]] (на арабски: جَامِع نُور ٱلدِّين), завършена през 1163 г. от [[Нур ад-Дин Зенги|Нур ад-Дин]] след земетресението от 1157 г. Забележително е [[минаре]]то ѝ. * Джамията ал-Хасанайн, също възстановена от Нур ад-Дин след земетресението от 1157 г. * Джамия ал-Хаят (на арабски: جامع أبي الفداء), наречена „на змиите“ поради любопитната форма на колоните на musalla (залата за молитви), в която е погребан [[Абулфида]] (Абу л-Фида) – известен [[Аюбиди|айюбидски]] историк, който също е бил управител на града * Замъкът на Хама (на арабски: قلعة حماة): един от най-старите замъци, построен върху голяма могила, разположена на западния бряг на река Оронт. Този хълм е древното място на града, където са проведени археологически разкопки през първата половина на 20 век. Тези разкопки показват, че градът датира от петото хилядолетие пр. н. е. и че е бил свидетел на голямо развитие и просперитет през първо хилядолетие пр.н.е. н.е., където е бил столица на [[Арамейски езици|арамейското]] царство Хамат. * Близо до Хама има много замъци, като например в древния град [[Апамея]], и градове като [[Вади Ал-Аюн]], [[Масяф]], [[Абу-Кбейс]] и [[Ал-Лакба]]. <gallery> Файл:Hama wheels.jpg|Нориите на Хама Файл:Hama-3 norias.jpg|Нориите на Хама Файл:Azem Palace 02.jpg|Дворец „Ал-Азм“ Файл:Hama Great Mosque 4536.jpg|Триъгълното минаре на Голямата джамия Файл:Hama Great Mosque 4539.jpg|Голямата джамия Файл:Nur al-Din Mosque, Hama 01.jpg|Минарето на джамията Нур ал-Дин Файл:Hama Abu'l-Fida Mosque and mausoleum 8926.jpg|Джамията и мавзолеят на Абу ал-Фида Файл:جامع أبي الفداء 1.JPG|Джамията и мавзолеят на Абу ал-Фида Файл:Hama16.JPG|Руини на замъка на Хама </gallery> == Известни личности == ; Родени в Хама * [[Евстахий Епифански]] (? – сл. 518), историк * [[Евагрий Схоластик]] (536-594), историк * [[Йоан Епифански]] (VI-VII век), историк * [[Хусни ал-Барази]] (1895 – 1975), премиер на Сирия през 1942-1943 г. * [[Абдел Хамид ал-Сарадж]] (1925 – 2013), премиер на Сирия през 1960 – 1961 г. * [[Саид Хава]] (1935 – 1989), един от лидерите на сирийската секция на [[Мюсюлманско братство]] * [[Али Ферзат]] (р. 1951), карикатурист * [[Али Хайдар]] (р. 1962), политик == Източници и бележки == <references /> {{Превод от|en|Hama|1224756597}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Сирия|География}} [[Категория:Хама| ]] 33senfddc9p2nzrgaqustibciqd51f2 0 356192 12434815 11557245 2024-12-08T12:33:04Z 86.17.173.109 12434815 wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = Костадин Гаджалов<ref name="sportal"/> | снимка = | цяло име = Костадин Веселинов Гаджалов | дата на раждане = {{Дата на раждане и години|1989|7|20|1}} | град на раждане = [[Рудозем]] | държава на раждане = {{флагче|НРБ}} [[Народна република България]] | височина = 1,86 м | прякор = | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ФК Янтра (Габрово)|Янтра (Габрово)]] | номер на фланелката = | пост = [[Защитник (футбол)|централен защитник]] | юношески отбори = [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] | юношески години = ?–2007 | години = 2007–2009<br>2010<br>2011<br>2012<br>2012<br>2013–2014<br>2015–2018<br>2018<br>2018–2019<br>2019-2020<br>2020- | отбори = {{флагче|България}} [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]<br>{{флагче|България}} [[ОФК Бдин|Бдин (Видин)]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Етър 1924|Етър 1924]]<br>{{флагче|България}} [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]]<br>{{флагче|Шотландия}} [[ФК Дънди|Дънди]]<br>→ {{флагче|Шотландия}} [[Брихин Сити]]*<br>{{флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]<br>{{флагче|България}} [[ФК Монтана|Монтана]]<br>{{флагче|България}} [[ФК Янтра (Габрово)|Янтра (Габрово)]] | мачове = 20<br>14<br>14<br>10<br>9<br>38<br>40<br>2<br>6<br>12<br>0 | голове = (1)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(3)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0) | национален отбор = {{флагче|България}} {{имеНОФ19|България}}<br>{{флагче|България}} {{имеНОФ21|България}} | национален отбор години = 2007–2008<br>2008–2009 | национален отбор мачове = 4<br>2 | национален отбор голове = (0)<br>(2) | посл_проф_отбори = 8 август 2020 г | посл_нац_отбор = | наем = да }} '''Костадин Помаков Гаджалов''' (роден в [[Рудозем]] на [[20 юли]] [[1989]] г.<ref name="sportal">[https://www.sportal.bg/news.php?news=371936 „Етър подписа с Гаджалов и Атанасов“], sportal.bg, 25.06.2012 г.</ref>), личното име срещано като '''Константин''', е български футболист, защитник, състезател на [[ФК Янтра (Габрово)|„Янтра“]] (Габрово). == Кариера == Гаджалов е юноша на [[Ботев (Пловдив)]], а за мъжкия тим на Ботев играе от 2007 до 2009. В мач от последния кръг на сезон 2008/2009 той вкарва и единственото си за момента попадение за Ботев. Гаджалов засича центриране на [[Тодор Тимонов]] от корнер с пета и така извежда отново Ботев напред в изключително важния мач срещу Вихрен за оставане в групата. Костадин вкарва за 2:1, след като Вихрен са изравнили резултата, а мачът завършва 3:1 за Ботев. Защитникът напуска родния си клуб след края на сезон 2008/2009 заради безпаричието в клуба. Той търси късмета си в Япония, но през зимата на 2010 подписва с кръвния враг [[Локомотив (Пловдив)]]. След като не получава достатъчно шансове той отново се завръща в Ботев (Пловдив) през зимата на 2011 и заедно с друг юноша на „канарчетата“ [[Николай Димитров (футболист)|Николай Димитров]] сформират чудесна централна двойка в отбрана през втория полусезон. От 2015 г. до 2018 г. Гаджалов е част от шотландския [[ФК Дънди]].<ref>[http://www.gol.bg/nachalo/2015-01-04/shotlandskiyat-dandi-privleche-kostadin-gadzhalov Шотландският Дънди обяви трансфера на Костадин Гаджалов]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.transfermarkt.com/kostadin-gadzhalov/profil/s Профил на Костадин Гаджалов в transfermarkt.com] {{Мъниче|Български футболист}} {{Ботев (Враца)-състав}} {{Портал|Биографии|Футбол|България}} {{СОРТКАТ:Гаджалов, Костадин}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Български футболисти в Шотландия]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Пловдив)]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (Пловдив)]] [[Категория:Футболисти на Бдин (Видин)]] [[Категория:Футболисти на Етър 1924 (Велико Търново)]] [[Категория:Футболисти на Добруджа (Добрич)]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Враца)]] [[Категория:Футболисти на Монтана]] [[Категория:Футболисти на Янтра (Габрово)]] [[Категория:Родени в Рудозем]] 3wwyj5n3k183dlbgasvm7r3p3c9mr3q 12434816 12434815 2024-12-08T12:33:11Z PSS 9 209881 [[У:БОТ|Бот]]: премахнат вероятен [[У:ВАНД|вандализъм]] на [[Специални:Приноси/86.17.173.109]] 12434816 wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = Костадин Гаджалов<ref name="sportal"/> | снимка = | цяло име = Костадин Веселинов Гаджалов | дата на раждане = {{Дата на раждане и години|1989|7|20|1}} | град на раждане = [[Рудозем]] | държава на раждане = {{флагче|НРБ}} [[Народна република България]] | височина = 1,86 м | прякор = | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ФК Янтра (Габрово)|Янтра (Габрово)]] | номер на фланелката = | пост = [[Защитник (футбол)|централен защитник]] | юношески отбори = [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] | юношески години = ?–2007 | години = 2007–2009<br>2010<br>2011<br>2012<br>2012<br>2013–2014<br>2015–2018<br>2018<br>2018–2019<br>2019-2020<br>2020- | отбори = {{флагче|България}} [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]<br>{{флагче|България}} [[ОФК Бдин|Бдин (Видин)]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Етър 1924|Етър 1924]]<br>{{флагче|България}} [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]]<br>{{флагче|Шотландия}} [[ФК Дънди|Дънди]]<br>→ {{флагче|Шотландия}} [[Брихин Сити]]*<br>{{флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]<br>{{флагче|България}} [[ФК Монтана|Монтана]]<br>{{флагче|България}} [[ФК Янтра (Габрово)|Янтра (Габрово)]] | мачове = 20<br>14<br>14<br>10<br>9<br>38<br>40<br>2<br>6<br>12<br>0 | голове = (1)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(3)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0) | национален отбор = {{флагче|България}} {{имеНОФ19|България}}<br>{{флагче|България}} {{имеНОФ21|България}} | национален отбор години = 2007–2008<br>2008–2009 | национален отбор мачове = 4<br>2 | национален отбор голове = (0)<br>(2) | посл_проф_отбори = 8 август 2020 г | посл_нац_отбор = | наем = да }} '''Костадин Веселинов Гаджалов''' (роден в [[Рудозем]] на [[20 юли]] [[1989]] г.<ref name="sportal">[https://www.sportal.bg/news.php?news=371936 „Етър подписа с Гаджалов и Атанасов“], sportal.bg, 25.06.2012 г.</ref>), личното име срещано като '''Константин''', е български футболист, защитник, състезател на [[ФК Янтра (Габрово)|„Янтра“]] (Габрово). == Кариера == Гаджалов е юноша на [[Ботев (Пловдив)]], а за мъжкия тим на Ботев играе от 2007 до 2009. В мач от последния кръг на сезон 2008/2009 той вкарва и единственото си за момента попадение за Ботев. Гаджалов засича центриране на [[Тодор Тимонов]] от корнер с пета и така извежда отново Ботев напред в изключително важния мач срещу Вихрен за оставане в групата. Костадин вкарва за 2:1, след като Вихрен са изравнили резултата, а мачът завършва 3:1 за Ботев. Защитникът напуска родния си клуб след края на сезон 2008/2009 заради безпаричието в клуба. Той търси късмета си в Япония, но през зимата на 2010 подписва с кръвния враг [[Локомотив (Пловдив)]]. След като не получава достатъчно шансове той отново се завръща в Ботев (Пловдив) през зимата на 2011 и заедно с друг юноша на „канарчетата“ [[Николай Димитров (футболист)|Николай Димитров]] сформират чудесна централна двойка в отбрана през втория полусезон. От 2015 г. до 2018 г. Гаджалов е част от шотландския [[ФК Дънди]].<ref>[http://www.gol.bg/nachalo/2015-01-04/shotlandskiyat-dandi-privleche-kostadin-gadzhalov Шотландският Дънди обяви трансфера на Костадин Гаджалов]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.transfermarkt.com/kostadin-gadzhalov/profil/s Профил на Костадин Гаджалов в transfermarkt.com] {{Мъниче|Български футболист}} {{Ботев (Враца)-състав}} {{Портал|Биографии|Футбол|България}} {{СОРТКАТ:Гаджалов, Костадин}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Български футболисти в Шотландия]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Пловдив)]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (Пловдив)]] [[Категория:Футболисти на Бдин (Видин)]] [[Категория:Футболисти на Етър 1924 (Велико Търново)]] [[Категория:Футболисти на Добруджа (Добрич)]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Враца)]] [[Категория:Футболисти на Монтана]] [[Категория:Футболисти на Янтра (Габрово)]] [[Категория:Родени в Рудозем]] p9jmf30t1zg8cg1bd4nbf7a84u0qmh3 12434817 12434816 2024-12-08T12:33:13Z PSS 9 209881 Защити „[[Костадин Гаджалов]]“: [[У:БОТ|Бот]]: временна защита с/у вандализъм ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 12:43, 8 декември 2024 (UTC)) [Преместване=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 12:43, 8 декември 2024 (UTC))) 12434816 wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = Костадин Гаджалов<ref name="sportal"/> | снимка = | цяло име = Костадин Веселинов Гаджалов | дата на раждане = {{Дата на раждане и години|1989|7|20|1}} | град на раждане = [[Рудозем]] | държава на раждане = {{флагче|НРБ}} [[Народна република България]] | височина = 1,86 м | прякор = | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ФК Янтра (Габрово)|Янтра (Габрово)]] | номер на фланелката = | пост = [[Защитник (футбол)|централен защитник]] | юношески отбори = [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] | юношески години = ?–2007 | години = 2007–2009<br>2010<br>2011<br>2012<br>2012<br>2013–2014<br>2015–2018<br>2018<br>2018–2019<br>2019-2020<br>2020- | отбори = {{флагче|България}} [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]<br>{{флагче|България}} [[ОФК Бдин|Бдин (Видин)]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Етър 1924|Етър 1924]]<br>{{флагче|България}} [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]]<br>{{флагче|Шотландия}} [[ФК Дънди|Дънди]]<br>→ {{флагче|Шотландия}} [[Брихин Сити]]*<br>{{флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]<br>{{флагче|България}} [[ФК Монтана|Монтана]]<br>{{флагче|България}} [[ФК Янтра (Габрово)|Янтра (Габрово)]] | мачове = 20<br>14<br>14<br>10<br>9<br>38<br>40<br>2<br>6<br>12<br>0 | голове = (1)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(3)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0) | национален отбор = {{флагче|България}} {{имеНОФ19|България}}<br>{{флагче|България}} {{имеНОФ21|България}} | национален отбор години = 2007–2008<br>2008–2009 | национален отбор мачове = 4<br>2 | национален отбор голове = (0)<br>(2) | посл_проф_отбори = 8 август 2020 г | посл_нац_отбор = | наем = да }} '''Костадин Веселинов Гаджалов''' (роден в [[Рудозем]] на [[20 юли]] [[1989]] г.<ref name="sportal">[https://www.sportal.bg/news.php?news=371936 „Етър подписа с Гаджалов и Атанасов“], sportal.bg, 25.06.2012 г.</ref>), личното име срещано като '''Константин''', е български футболист, защитник, състезател на [[ФК Янтра (Габрово)|„Янтра“]] (Габрово). == Кариера == Гаджалов е юноша на [[Ботев (Пловдив)]], а за мъжкия тим на Ботев играе от 2007 до 2009. В мач от последния кръг на сезон 2008/2009 той вкарва и единственото си за момента попадение за Ботев. Гаджалов засича центриране на [[Тодор Тимонов]] от корнер с пета и така извежда отново Ботев напред в изключително важния мач срещу Вихрен за оставане в групата. Костадин вкарва за 2:1, след като Вихрен са изравнили резултата, а мачът завършва 3:1 за Ботев. Защитникът напуска родния си клуб след края на сезон 2008/2009 заради безпаричието в клуба. Той търси късмета си в Япония, но през зимата на 2010 подписва с кръвния враг [[Локомотив (Пловдив)]]. След като не получава достатъчно шансове той отново се завръща в Ботев (Пловдив) през зимата на 2011 и заедно с друг юноша на „канарчетата“ [[Николай Димитров (футболист)|Николай Димитров]] сформират чудесна централна двойка в отбрана през втория полусезон. От 2015 г. до 2018 г. Гаджалов е част от шотландския [[ФК Дънди]].<ref>[http://www.gol.bg/nachalo/2015-01-04/shotlandskiyat-dandi-privleche-kostadin-gadzhalov Шотландският Дънди обяви трансфера на Костадин Гаджалов]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.transfermarkt.com/kostadin-gadzhalov/profil/s Профил на Костадин Гаджалов в transfermarkt.com] {{Мъниче|Български футболист}} {{Ботев (Враца)-състав}} {{Портал|Биографии|Футбол|България}} {{СОРТКАТ:Гаджалов, Костадин}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Български футболисти в Шотландия]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Пловдив)]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (Пловдив)]] [[Категория:Футболисти на Бдин (Видин)]] [[Категория:Футболисти на Етър 1924 (Велико Търново)]] [[Категория:Футболисти на Добруджа (Добрич)]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Враца)]] [[Категория:Футболисти на Монтана]] [[Категория:Футболисти на Янтра (Габрово)]] [[Категория:Родени в Рудозем]] p9jmf30t1zg8cg1bd4nbf7a84u0qmh3 0 358462 12435288 12433560 2024-12-08T20:58:06Z 46.232.153.147 /* Отборите по време на Концертите на живо */ 12435288 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Гласът на България“ | Име в оригинал = The Voice of Bulgaria | Лого = G89267419611981453681.png | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = музикално риалити | Създател(и) = Джон де Мол | Актьори = | Водещ(и) = [[Виктория Терзийска]] (1, 3)<br>Мартен Роберто (1 – 3)<br>[[Яна Маринова]] (2)<br>Pavell (4 – 7)<br>Venci Venc' (4 – 7)<br>[[Иван Тишев]] (8 – 10)<br>[[Боряна Братоева]] (11 –)<br>[[Владимир Зомбори]] (11 –) | Жури = [[Ивана]] (1), [[Мариана Попова]] (1), [[Кирил Маричков]] (1), [[Миро]] (1 – 3, 10), [[Преслава]] (2), [[Виктория Терзийска]] (2), [[Данчо Караджов]] (2), [[Деси Слава]] (3), [[Орлин Горанов]] (3), [[Атанас Пенев]] (3), [[Поли Генова]] (4 – 5), [[Графа]] (4 – 7, 11 –), [[Камелия]] (4 – 7), [[Иван Лечев]] (4 – ), [[Михаела Филева]] (6 – 7), [[Дара]] (8 – ), [[Галена]] (8 – 9), [[Любо Киров]] (8 – 9), [[Мария Илиева]] (10 – ) | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 11 | Епизоди = 197 (сезони 1 – 10) | Изпълнителни продуценти = [[Seven-Eight Productions]] (1 – 3)<br>MediaPro Entertainment (2 – 3)<br>bTV (4 –) | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = | ТВ Канал = [[bTV]] | Формат на картината = SD 4:3 (1)<br>HD 16:9 (2 –) | Излъчване = [[18 юли]] [[2011]] г. – | Официален уебсайт = http://www.glasat.btv.bg }} '''„Гласът на България“''' ({{lang|en|The Voice of Bulgaria}}) е [[България|българската]] версия на телевизионно музикалното реалити предаване „''The Voice of...''“, създадено от Джон де Мол. В България излъчването на предаването започва на [[18 юли]] [[2011]] г. по [[bTV]]. == Сезони == {| class="wikitable" style="text-align:left" |- ! rowspan="2" style="padding: 0px 4px" | Сезон ! rowspan="2" style="padding: 0px 8px" | ТВ канал ! rowspan="2" style="padding: 0px 8px" | ТВ сезон ! rowspan="2" style="padding: 0px 8px" | Епизоди ! rowspan="2" style="padding: 0px 35px" | Старт ! rowspan="2" style="padding: 0px 35px" | Финал ! colspan="2" style="padding: 0px 30px" | Победител ! rowspan="2" style="padding: 0px 15px" | Награда |- !Име !Отбор |- !1 |rowspan="11" | [[bTV]] |2011 (лято-есен) |rowspan="2" | 31 |18 юли 2011 |24 октомври 2011 |Стелияна Христова |[[Мариана Попова]] |запис на сингъл в Universal Music |- !2 |2013 (пролет) |11 февруари 2013 |27 май 2013 |Ивайло Донков |[[Миро]] |обучение в Музикалния колеж в [[Бъркли]] |- !3 |2014 (есен) |27 |21 септември 2014 |21 декември 2014 |Кристина Иванова |[[Деси Слава]] |20 000 лв., автомобил, запис на сингъл |- !4 |2017 (пролет) |rowspan="3" | 16 |26 февруари 2017 |11 юни 2017 |Радко Петков |rowspan="2" |[[Иван Лечев]] | rowspan="8" |50 000 лв. |- !5 |2018 (пролет) |18 февруари 2018 |3 юни 2018 |Ния Петрова |- !6 |2019 (пролет) |24 февруари 2019 |9 юни 2019 |Атанас Кателиев |[[Графа]] |- !7 |2020 (пролет) |17 |23 февруари 2020 |14 юни 2020 |Георги Шопов<ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8701419 Георги Шопов е победителят в седмия сезон на „Гласът на България“.]</ref> |[[Иван Лечев]] |- !8 |2021 (есен) |rowspan="2" | 14 |12 септември 2021 |12 декември 2021 |Петя Панева<ref>{{Cite news|url=https://glasat.btv.bg/news/petja-paneva-e-golemijat-pobeditel-v-osmija-sezon-na-glasat-na-balgarija-po-btv.html|title=ПЕТЯ ПАНЕВА Е ГОЛЕМИЯТ ПОБЕДИТЕЛ В ОСМИЯ СЕЗОН НА “ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ}}</ref> |[[Галена]] |- !9 |2022 (есен) |4 септември 2022 |4 декември 2022 |Жаклин Таракчи<ref>{{Cite news|url=https://glasat.btv.bg/sezon-9/otbor-dara/zhaklin-tarakchi-e-novijat-glas-na-balgarija.html|title=ЖАКЛИН ТАРАКЧИ Е ГОЛЕМИЯТ ПОБЕДИТЕЛ В ДЕВЕТИЯ СЕЗОН НА "ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ"}}</ref> |[[Дара (певица)|Дара]] |- !10 |2023 (есен) | rowspan="2" |15 |10 септември 2023 |17 декември 2023 |Надежда Ковачева |[[Миро]] |- !11 |2024 (есен) |14 септември 2024 |15 декември 2024 | | |} == Треньори и водещи == {| class="wikitable" |+ !Сезон ! colspan="2" |Водещи ! colspan="4" |Треньори |- !1 |[[Виктория Терзийска]] | rowspan="3" |Мартен Роберто |[[Кирил Маричков]] |[[Ивана]] ||[[Миро]] |[[Мариана Попова]] |- !2 |[[Яна Маринова]] |[[Йордан Караджов]] |[[Преслава]] |[[Виктория Терзийска]] |rowspan="2"|[[Миро]] |- !3 |[[Виктория Терзийска]] |[[Орлин Горанов]] |[[Деси Слава]] |[[Атанас Пенев]] |- !4 |rowspan="4" |Павел |rowspan="4" |Венци Венц' |rowspan="8" |[[Иван Лечев]] |rowspan="2" |[[Поли Генова]] |rowspan="4" |[[Камелия (певица)|Камелия]] |rowspan="4" |[[Графа]] |- !5 |- !6 |rowspan="2" |[[Михаела Филева]] |- !7 |- !8 | colspan="2" rowspan="3" |[[Иван Тишев]] | rowspan="4" |[[Дара (певица)|Дара]] |rowspan="2" |[[Галена]] |rowspan="2" |[[Любо Киров]] |- !9 |- !10 |rowspan="2"|[[Мария Илиева]] |[[Миро]] |- !11 |[[Боряна Братоева]] |[[Владимир Зомбори]] |[[Графа]] |} === Гост-треньори === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! rowspan="2"| Сезон<br>1 !! width="140"| Отбор Кирил Маричков !! width="140"| Отбор Ивана !! width="140"| Отбор Миро !! width="140"| Отбор Мариана Попова |- |[[Митко Щерев]] |[[Галя (певица)|Галя Курдова]] |[[Йордан Караджов]] |Аделина Колева<br />Лили Ватева |- ! rowspan="2"| Сезон<br>2 !! width="140"| Отбор Йордан Караджов !! width="140"| Отбор Преслава !! width="140"| Отбор Виктория Терзийска !! width="140"| Отбор Миро |- | colspan="4" |Аделина Колева<br />Владимир Димов<br />[[Евгени Димитров – Маестрото]] |- ! rowspan="2"| Сезон<br>3 !! Отбор Орлин Горанов !! width="140"| Отбор Деси Слава !! width="140"| Отбор Атанас Пенев !! width="140"| Отбор Миро |- | colspan="4" |Аделина Колева <br />Владимир Димов |- ! rowspan="2"| Сезон<br>4 !! Отбор Иван Лечев !! width="140"| Отбор Поли Генова !! width="140"| Отбор Камелия !! width="140"| Отбор Графа |- | colspan="4"| '''Няма''' |- ! rowspan="2"| Сезон<br>5 |- |'''Няма''' |[[Мария Илиева]] |'''Няма''' |[[Михаела Филева]] |- ! rowspan="2"| Сезон<br>6 !! Отбор Иван Лечев !! width="140"| Отбор Михаела Филева !! width="140"| Отбор Камелия !! width="140"| Отбор Графа |- |[[Стефан Вълдобрев]] |[[Орлин Павлов]] |[[Деси Слава]] |[[Мария Илиева]] |- ! rowspan="2"| Сезон<br>7 |- | colspan="4"| '''Няма''' |- ! rowspan="3"| Сезон<br>8 !!Отбор Иван Лечев !! width="140"| Отбор Дара !! width="140"| Отбор Галена !! width="140"| Отбор Любо Киров |- |[[Атанас Пенев]] (Вокални двубои) |[[Дони]] (Вокални двубои) |[[Меди (певец)|Меди]]<br />[[Георги Симеонов JJ]] (Вокални двубои) |[[Мария Илиева]] (Вокални двубои) |- |colspan="4"|[[Ищар (певица)|Ищар]] (Нокаути) |- ! Сезон<br>9 |[[Александрина Пендачанска]] |[[Михаела Маринова]] |[[Деси Слава]] |[[Нина Николина]] |- ! rowspan="2"| Сезон<br>10 !! width="140"| Отбор Иван Лечев !! width="140"| Отбор Дара !! width="140" | Отбор Мария Илиева !! width="140" | Отбор Миро |- |[[Михаела Филева]] |[[Молец (група)|Молец]] |[[Любо Киров]] |[[Ивана]] |- ! rowspan="3"| Сезон<br>11 !! width="140"| Отбор Иван Лечев!! width="140" | Отбор Дара !! width="140" | Отбор Мария Илиева!! width="140" | Отбор Графа |- |[[Маргарита Хранова]] (Вокални двубои) |[[Галена]] (Вокални двубои) |[[Живко Петров]] (Вокални двубои) |[[Тино]] (Вокални двубои) |- |colspan="4"|[[Орлин Горанов]] (Полуфинал) |} == Формат == Предаването се провежда в 4 етапа. Първият е „Кастинги на тъмно“. Четиримата треньори слушат участниците без да ги виждат и натискайки бутон завъртат столовете си, за да покажат, че искат участника в своя отбор. Ако повече от един треньор пожелае да работи със съответен участник, тогава претендентът избира с кого да работи. „Кастингите на тъмно“ приключват, когато всеки треньор събере целия си отбор. От шести сезон се използва блок бутонът, който ако е натиснат, спира участник да избере съответния треньор. От осми сезон няма ограничения в местата в отборите, като в края на кастингите всеки треньор трябва да вземе само 12 или 14 участника към следващия рунд. Вторият етап на шоуто е „Вокални двубои“. Всеки треньор избира по двама членове от своя отбор, които да се изправят един срещу друг, като пеят една и съща песен на живо пред публиката в студиото. От трети сезон се въвежда правото за кражба, при което треньор може да "открадне" участник от друг отбор, изгубил своя двубой. В края на „Вокалните двубои“ остават определените като най-добри от съответните треньори участници от всеки отбор. Те преминават в следващия етап – „Супер битки“ или така наречените „Нокаути“. Излизат по трима или четирима участника и изпълняват част от някоя песен в съответствената една минута. Те преминават вече в така наречените „Концерти на живо“ участниците от два отбора пеят на сцената самостоятелно и в дует със своите треньори (или двама участници), за да убедят зрителите в таланта и професионализма си. Български и чуждестранни музиканти гостуват на концертите с оглед одобрението на кандидатите. От осми сезон има нов рунд - КросБитки, които са като Вокалните двубои, но при тях излизат един срещу друг двама участника от различни отбори. Накрая от всеки отбор остава един певец, а от осми сезон остават шест от различните отбори. Финалистите се състезават един срещу друг, за да спечелят титлата Гласът на България. == Първи сезон == * '''Победител:''' Стелияна Христова (Отбор Мариана Попова) * '''Водещи:''' [[Виктория Терзийска]] и Мартен Роберто * '''Треньори:''' [[Миро]], [[Ивана]], [[Мариана Попова]] и [[Кирил Маричков]] * '''Продуцент:''' Seven-Eight Productions-[[Слави Трифонов]] и [[Евгени Димитров]] === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! align="center" rowspan="2" width="13%"|Начало-край !! colspan="5" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Понеделник]]!! width="10%"|[[Вторник]] !! width="10%"|[[Сряда]] !! width="10%"|[[Четвъртък]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''Кастинги на тъмно''' |align="center"| 9 | align="center" | 18 юли – 3 август | align="center" | 21:00 – 22:00 | align="center" | 21:00 – 22:00 | align="center" | 21:00 – 22:00 |align="center"| |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''Вокални двубои''' |align="center"| 6 | align="center" | 8 – 25 август | align="center" | 21:00 – 22:00 | align="center" | | align="center" | | align="center" | 21:00 – 22:00 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''Концерти на живо''' |align="center"| 16 | align="center" | 29 август – 24 октомври | align="center" | 20:00 – 22:00 | align="center" | | align="center" | | align="center" | 21:00 – 22:00 |- |} === Отборите по време на концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|#5FFB17;}} –||Финалист, спасен чрез вота на треньора |- valign="top" |{{colorbox|#43C6DB;}} –||Финалист, попаднал в последните двама и ще пее отново |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал след като е пял отново |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | <br>'''Концерт 1'''<br>29 август<br> епизод 16 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 2'''<br>5 септември<br> епизод 18 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 3'''<br>12 септември<br> епизод 20 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 4'''<br>19 септември<br> епизод 22 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 5'''<br>26 септември<br> епизод 24 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 6'''<br>3 октомври<br> епизод 26 |style="width:5%" | '''Четвъртфинал Концерт 7'''<br>10 октомври<br> епизод 28 |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 8'''<br>17 октомври<br> епизод 30 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 9'''<br>24 октомври<br> епизод 31 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | [[Илиана Раева]]<br>и групата ѝ |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Атанас Пенев|Наско Пенев]]<br>[[Преслава]] |style="width:5%" | Sasha Lopez<br>NOA |style="width:5%" | Ben Saunders<br><small>(Гласът на Холандия)</small> |style="width:5%" | / |style="width:5%" | Танцьори от <br>Pambos Centre |style="width:5%" | DeepCentral<br>[[Йордан Караджов]]<br>[[Азис]]<br>[[Дичо Христов|Дичо]]<br>SkilleR<br>[[Орлин Павлов]]<br>[[Дони]]<br>[[Илиян]]<br>[[Илия Ангелов (музикант)|Илия Ангелов]]<br>[[Митко Щерев]]<br> |style="width:5%" | Представители на Universal Music |- |colspan=10 | '''''Отбор Миро''''' |- | Тодор Гаджалов || style="background:white"| Спасен<br>44,9% || || style="background:white"| Спасен<br>50,8% || || style="background:white"| Спасен<br>44,4% || || style="background:white"| Спасен<br>43,8% || style="background:white"| Спасен <br>% Одобрение=147% || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТИ |- | Елица Наумова || style="background:white"| Спасен<br> 17,8% || || style="background:white"| Спасен<br>21,2% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=53% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Мелинда Христова || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:white"| Спасен<br>30,6% || || style="background:pink" | Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | Севинч Ибрахим || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминиран<br>(концерт 5) |- | Кристина Аврамова || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 3) |- | Виктория Гюрова || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=8 | Елиминиран<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Ивана''''' |- | [[Роксана (певица)|Антоанета Линкова]]-Роксана || style="background:white"| Спасен<br> 44,1% || || style="background:white"| Спасен<br> 40,6% || || style="background:white"| Спасен<br> 29,4% || || style="background:white"| Спасен<br> 40,3% || style="background:white"| Спасен <br>% Одобрение=117% || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТИ |- | Гергана Коева || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=83% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | [[Невена Пейкова]] || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:white"| Спасен<br> 29,6% || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | [[Александър Байчев]] || style="background:white"| Спасен<br> 15,3% || || style="background:white"| Спасен<br> 21,5% || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминиран<br>(концерт 5) |- | [[Наргиз|Наргиз Саидова]] || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 3) |- | Радина Атанасова || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=8 | Елиминиран<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Мариана Попова''''' |- | Стелияна Христова || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:white"| Спасен<br> 28,9% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:white"| Спасен<br> 47,8% || style="background:white"| Спасен <br>% Одобрение=147% || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Невена Колева || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене|| || style="background:white"| Спасен<br> 39,0% || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=53% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Георги Дюлгеров || || style="background:white"| Спасен<br> 22,3% || || style="background:white"| Спасен<br> 28,3% || || style="background:white"| Спасен<br> 27,6% || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | Богдана Митова || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминиран<br>(концерт 6) |- | Гергана Русева || || style="background:white"| Спасен<br> 31,5% || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 4) |- | Цветана Дичева || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминиран<br>(концерт 2) |- |colspan=10 | '''''Отбор Кирил Маричков''''' |- | Игор Шабов || || style="background:white"| Спасен<br> 30,4% || || style="background:white"| Спасен<br> 27,2% || || style="background:white"| Спасен<br> 29,4% || style="background:white"| Спасен<br> 53,3% || style="background:white"| Спасен <br>% Одобрение=129% || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРИ |- | Валентина Димитрова || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=71% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Ани Сарандева || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:white"| Спасен<br> 28,7% || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | Радослав Гергов || || style="background:white"| Спасен<br> 28,0% || || style="background:white"| Спасен<br> 32,8% || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминиран<br>(концерт 6) |- | Рафаела Косева || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 4) |- | [[Боян Михайлов]] || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминиран<br>(концерт 2) |} == Втори сезон == * '''Победител:''' Ивайло Донков (Отбор Миро) * '''Водещи:''' Мартен Роберто и [[Яна Маринова]] * '''Треньори:''' [[Миро]], [[Преслава]], [[Виктория Терзийска]] и [[Данчо Караджов]] * '''Продуцент:''' Seven-Eight Productions-[[Слави Трифонов]] и [[Евгени Димитров]]; MediaPro Entertainment === Обща информация === Новият сезон е обявен на 18 юни 2012 година. Първоначално, кастингите се провеждат в интернет на glasat.btv.bg до 8 юли. Впоследствие, се провеждат и прослушвания на живо из страната в пет големи града – Плевен (29 юни), Варна (30 юни), Бургас (6 юли), Пловдив (7 юли) и Благоевград (8 юли). Провеждат се и прослушвания в София. На 18 септември 2012 година са обявени четирите треньора – [[Преслава]], [[Данчо Караджов]], [[Миро]] и [[Виктория Терзийска]]. В началото на януари 2013 година е обявено, че шоуто стартира „скоро“. На 25 януари 2013 година е обявена и стартовата дата – 11 февруари. Първият етап на шоуто „Кастингите на тъмно“ се излъчват от 11 февруари до 12 март всеки понеделник и вторник от 21:00 до 22:00 часа. Вторият етап „Вокалните двубои“ се излъчват от 18 март до 2 април всеки понеделник и вторник от 20:30 до 22:00 часа по bTV. Епизодите са вече по около 70 – 75 минути без рекламите като за това е било поискано разрешение от лицензодателят Talpa Media. За първи път по света е и въведен нов елемент в шоуто. Всеки един от треньорите имат право да присъединят към своя отбор общо двама състезатели от отпадналите участници от другите отбори. Така, когато отборът стане повече от 8 души се провежда т.нар. „нокаут“ кръг, в който треньорът предизвиква на състезание тримата си най-слаби участника. Те изпяват отново песните, с които са се представили на първия етап. Двама от тях си тръгват от шоуто, а един продължава напред към „Концертите на живо“. Водещ през първите два етапа е [[Мартен Роберто]], който бе водещ по време на „Концертите на живо“ в първия сезон. [[Яна Маринова]] се присъединява към него по време на „Концертите на живо“. Те започват на 8 април и се излъчват всеки понеделник от 20:00 до 22:00 часа на живо и във вторник от 21:00 до 22:00 часа. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! align="center" rowspan="2" width="13%"|Начало-край !! colspan="5" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Понеделник]]!! width="10%"|[[Вторник]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''Кастинги на тъмно''' |align="center"| 10 | align="center" | 11 февруари – 12 март | align="center" | 21:00 – 22:00 | align="center" | 21:00 – 22:00 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''Вокални двубои''' |align="center"| 6 | align="center" | 18 март – 2 април | align="center" | 20:30 – 22:00 | align="center" | 20:30 – 22:00 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''Концерти на живо''' |align="center"| 18 | align="center" | 8 април – 27 май | align="center" | 20:00 – 22:00 | align="center" | 21:00 – 22:00 |- |} По време на [[Антимонополни протести в България 2013|антимонополните протести]] в края на февруари има промени в излъчването на предаването. На 18 февруари (понеделник) епизод 3 започва в 21:00 часа, но след няколко секунди е прекъснат поради извънредната емисия на [[bTV Новините]]. Епизодът продължава малко след 21:30 и продължава до 22:00 часа, когато започва редовната късна емисия на bTV Новините. По-късно е обявено, че на 19 февруари ще бъде излъчено продължението на епизод 3 от 20:30 и епизод 4 от 21:00 часа. В крайна сметка „Гласът на България“ започва да се излъчва малко след 21:00 часа. На 21 февруари (четвъртък) от 21:00 часа е излъчен извънреден епизод. Излъчването продължава нормално през следващата седмица и на 25 февруари (понеделник) е излъчен епизод 5. === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|#5FFB17;}} –||Финалист, спасен чрез вота на треньора |- valign="top" |{{colorbox|#43C6DB;}} –||Финалист, попаднал в последните двама и ще пее отново |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал след като е пял отново |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | <br>'''Концерт 1'''<br>8 април<br> епизод 17 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 2'''<br>15 април<br> епизод 19 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 3'''<br>22 април<br> епизод 21 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 4'''<br>29 април<br> епизод 23 |style="width:5%" | '''Осминафинал<br>Концерт 5'''<br>6 май<br> епизод 25 |style="width:5%" | '''Четвъртфинал<br>Концерт 6'''<br>13 май<br> епизод 27 |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 7'''<br>20 май<br> епизод 29 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 8'''<br>27 май<br> епизод 31 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Тото Котуньо]]<br>[[Ал Бано]]<br>[[Умберто Тоци]] |style="width:5%" | [[Анелия]] |style="width:5%" | Julie Mayaya<br><small>(Гласът на Румъния)</small> |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Драгана Миркович]]<br>[[Митко Щерев]]<br>[[Петър Кушлев]]<br>ученици на [[Цветан Недялков]] |style="width:5%" | [[БТР]]<br>[[D2]]<br>[[Кирил Маричков]]<br>[[Мастило]]<br>[[Бобо]] и [[Печенката]]<br>[[Дивна]] и [[Криско]]<br>[[Деси Слава]]<br>[[Калуди Калудов]]<br>Хорът на софийските момчета<br>[[Фондацията]] |style="width:5%" | Апостол Пенчев (<small>директор „Телевизионни програми“,<br> bTV Media Group</small>) |- |colspan=10 | '''''Отбор Миро''''' |- | Ивайло Донков || || style="background:white"| Спасен<br>69,6% || || style="background:white"| Спасен<br>61,9% || style="background:white"| Спасен<br>49,9% || style="background:white"| Спасен<br>41,7% || style="background:white"| Спасен<br>% Одобрение=125% || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Вася Попова || style="background:white"| Спасена<br>70,2% || || style="background:white"| Спасена<br>59,3% || || style="background:white"| Спасена<br>25,3% || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=75% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Венцислав Кътов || style="background:white"| Спасен<br>14,5% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | Невена Димитрова || || style="background:white"| Спасена<br>13,2% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминирана<br>(Осминафинал) |- | Галина Макавеева || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминирана<br>(концерт 4) |- | Емилия Валенти || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминирана<br>(концерт 3) |- | Христо Михайлов || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 2) |- | Маргарита Инчева || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминирана<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Преслава''''' |- | Тодор Георгиев || style="background:white"| Спасен<br>28,0% || || style="background:white"| Спасен<br>41,5% || || style="background:white"| Спасен<br>30,0% || style="background:white"| Спасен<br>47,6% || style="background:white"| Спасен <br>% Одобрение=101% || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТИ |- | Сашка Александрова || || style="background:white"| Спасена<br>35,7% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> % Одобрение=99% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | [[Цецо (певец)|Цветелин Николов]] || style="background:white"| Спасен<br>27,1% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || Спасен<br>35,4% || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | Петър Рангелов || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:white"| Спасен<br>44,7% || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминиран<br>(Осминафинал) |- | Кристиян Димитров || || style="background:white"| Спасен<br>23,8% || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминиран<br>(концерт 4) |- | Няголета Желева || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминирана<br>(концерт 3) |- | Елена Катранкьовска || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминирана<br>(концерт 2) |- | Пламен Борисов || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминиран<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Виктория Терзийска''''' |- | Васил Чергов || || style="background:white"| Спасен<br>52,1% || || style="background:white"| Спасен<br>48,1% || style="background:white"| Спасен<br>38,2% || style="background:white"| Спасен<br>35,2% || style="background:white"| Спасен <br> % Одобрение=124% || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТИ |- | Нина Илиева || || style="background:white"| Спасена<br>20,4% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> % Одобрение=76% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Николета Станойкова || style="background:white"| Спасена<br>41,3% || || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || || style="background:white"| Спасена<br>24,1% || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- | Надежда Димитрова || style="background:white"| Спасена<br>25,1% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминирана<br>(Осминафинал) |- | Диляна Йорданова || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминирана<br>(концерт 4) |- | Мадлен Ковачева || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминирана<br>(концерт 3) |- | Мариела Гошева || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминирана<br>(концерт 2) |- | Тени Омеде || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминиран<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Йордан Караджов''''' |- | Красимира Иванова || || style="background:white"| Спасена<br>41,0% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:white"| Спасена<br>33,4% || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:white"| Спасена<br>% Одобрение=122% || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРА |- | Христо Младенов || style="background:white"| Спасен<br>48,6% || || style="background:white"| Спасен<br>58,5% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:white"| Спасен<br>41,2% || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=78% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Мирослав Цанков || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:white"| Спасен<br>43,2% || style="background:white"| Спасен<br>39,1% || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | Станислава Семова || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминирана<br>(Осминафинал) |- | Гита Петкова || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминирана<br>(концерт 4) |- | Яница Рагева || style="background:white"| Спасена<br>20,8% || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминирана<br>(концерт 3) |- | Николина Атанасова || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминирана<br>(концерт 2) |- | Боряна Бонева || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминирана<br>(концерт 1) |- |} == Трети сезон == * '''Победител:''' Кристина Иванова (Отбор Деси Слава) * '''Водещи:''' Мартен Роберто и [[Виктория Терзийска]] * '''Треньори:''' [[Миро]], [[Деси Слава]], [[Орлин Горанов]] и [[Атанас Пенев|Наско Пенев]] * '''Продуцент:''' Seven-Eight Productions-[[Слави Трифонов]] и [[Евгени Димитров]]; MediaPro Entertainment === Обща информация === Новият сезон е обявен на 29 май 2014 г. Първоначално желаещите може да се записват по интернет. На 28 юни 2014 г. са обявени и кастингите: започвайки във Велико Търново и завършвайки в София. На 21 юли 2014 г. е обявен водещият – Мартен Роберто. На 28 юли са обявени първите двама треньори – Десислава и Миро. На 4 август са обявени и другите двама треньори – Орлин Горанов и Атанас Пенев. На 10 август е обявена стартовата дата – 21 септември. На 21 септември се излъчва от 20:00 до 21:00 с продуцент „Седем осми“. От втория епизод вече се излъчва петък от 21:30 до 22:30 и в неделя от 20:00 до 22:00. На 19 октомври започват вокалните двубой като в петък се излъчва от 21:00 до 22:30 и в неделя от 20:00 до 22:30. На 2 ноември започват „Концертите на живо“ всяка неделя от 20:00 до 22:00 и петък от 21:30 до 22:30. Водещи са Мартен Роберто и [[Виктория Терзийска]]. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Понеделник]] !! width="10%"|[[Петък]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 8 | align="center" | 21 септември – 17 октомври | align="center" | 20:00 – 22:00 (II епизод) | align="center" | 21:30 – 22:30 | align="center" | 20:00 – 22:00 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 4 | align="center" | 19 – 31 октомври | align="center" | | align="center" | 21:00 – 22:30 | align="center" | 20:00 – 22:30 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''3. „Концерти на живо“''' |align="center"| 15 | align="center" | 2 ноември – 21 декември | align="center" | | align="center" | 21:30 – 22:30 | align="center" | 20:00 – 22:00 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|#5FFB17;}} –||Финалист, спасен чрез вота на треньора |- valign="top" |{{colorbox|#43C6DB;}} –||Финалист, попаднал в последните двама и ще пее отново |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал след като е пял отново |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | <br>'''Концерт 1'''<br>2 ноември<br> епизод 13 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 2'''<br>9 ноември<br> епизод 15 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 3'''<br>16 ноември<br> епизод 17 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 4'''<br>23 ноември<br> епизод 19 |style="width:5%" | '''Осминафинал<br>Концерт 5'''<br>30 ноември<br> епизод 21 |style="width:5%" | '''Четвъртфинал<br>Концерт 6'''<br>7 декември<br> епизод 23 |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 7'''<br>14 декември<br> епизод 25 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 8'''<br>21 декември<br> епизод 27 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Крисия Тодорова|Крисия]], [[Братя Игнатови|Хасан и Ибрахим]]<br>Симона Иванова |style="width:5%" | [[Нана (рапър)|Нана]]<br>[[Устата]] |style="width:5%" | / |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Deep Zone Project]]<br>[[Галена]]<br>[[Криско]]<br>[[Йордан Караджов]]<br>[[Ева Квартет]]<br>[[Маргарита Хранова]]<br>[[Анелия]] |style="width:5%" | Sergio<br>Павел Станчев (<small>директор „Телевизионни програми“,<br> bTV Media Group</small>) |- |colspan=10 | '''''Отбор Миро''''' |- | [[Невена Цонева]] || style="background:white"| Спасена<br>49% || || style="background:white"| Спасена<br>46% || || style="background:white"| Спасена<br>45% || style="background:white"| Спасена<br>49% || style="background:white"| Спасена<br>% Одобрение=115% || ОТКАЗВА СЕ |- | [[Зоя Мутишева]] || || style="background:white"| Спасена<br>37% || || style="background:white"| Спасена<br>38% || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=85% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Християна Дънкова || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- | Светлана Чепразова || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминирана<br>(Осминафинал) |- | Ивелина Долапчиева || || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминирана<br>(концерт 4) |- | Оги Георгиев || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминиран<br>(концерт 3) |- | Лазар Кисьов || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 2) |- | [[Соня Иванова]] || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминирана<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Деси Слава''''' |- | Кристина Иванова || || style="background:white"| Спасена<br>55% || || style="background:white"| Спасена<br>56% || style="background:white"| Спасена<br>35% || style="background:white"| Спасена<br>59% || style="background:white"| Спасена<br>% Одобрение=148% || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | [[Ивета Костова]] || style="background:white"| Спасена<br>36% || || style="background:white"| Спасена<br>41% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=52% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Асен Михайлов || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | Виктория Пенева || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминирана<br>(Осминафинал) |- | Селим Миров || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминиран<br>(концерт 4) |- | [[Светослав Владимиров]] || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминиран<br>(концерт 3) |- | Тихомир Цонев || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 2) |- | Мила Желева || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминирана<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Орлин Горанов''''' |- | Анна Пешева || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:white"| Спасена<br>% Одобрение=101% || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТА |- | Петър Рангелов || style="background:white"| Спасен<br>52% || || style="background:white"| Спасен<br>41% || || style="background:white"| Спасен<br>38% || style="background:white"| Спасен<br>45% || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=99% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Тюркян Исмаил || || style="background:white"| Спасена<br>42% || || style="background:white"| Спасена<br>42% || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- | Сабина Донева || || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминирана<br>(Осминафинал) |- | Дани Чуков || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминиран<br>(концерт 4) |- | Иван Ченов || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминиран<br>(концерт 3) |- | Станислав Георгиев-Сисо || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 2) |- | Бисерка Младенова || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминирана<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Атанас Пенев''''' |- | Ати Молова || || style="background:white"| Спасена<br>42% || || style="background:white"| Спасена<br>42% || style="background:white"| Спасена<br>38% || style="background:white"| Спасена<br>47% || style="background:white"| Спасена<br>% Одобрение=104% || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРА |- | Стефани Илиева || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || || style="background:white"| Спасена<br>42% || || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=96% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Мария Маринова || || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- | Яна Каменова || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминирана<br>(Осминафинал) |- | Крум Филипов || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминиран<br>(концерт 4) |- | Венеция Нецова || style="background:white"| Спасена<br>28% || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминирана<br>(концерт 3) |- | Мариета Петракиева || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминирана<br>(концерт 2) |- | Диляна Йорданова || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминирана<br>(концерт 1) |- |} == Четвърти сезон == * '''Победител:''' Радко Петков (Отбор Иван Лечев) * '''Водещи:''' Pavell & Venci Venc' * '''Треньори:''' [[Владимир Ампов|Графа]], [[Камелия (певица)|Камелия]], [[Поли Генова]] и [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Studios === Обща информация === Новият сезон е обявен на 26 октомври 2016 г. Кастинг-записванията започват на 18 ноември 2016 г. За разлика от предните сезони изпълнителен продуцент на шоуто е bTV Studios. На 8 и 14 ноември 2016 г. са обявени първите треньори в новия сезон – Графа и Поли Генова, а на 23 и 29 ноември са обявени и другите двама треньори – Камелия и Иван Лечев. На 8 януари 2017 г. са обявени водещите – дуетът Pavell & Venci Venc'. На 18 януари е обявена стартовата дата – 26 февруари. Излъчва се всяка неделя от 20:00 до 21:30 ч. От 28 май до 11 юни се излъчва от 20:00 до 22:00. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 7 |align="center"| 26 февруари – 9 април |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 4 |align="center"| 16 април – 7 май |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „Супер битки“''' |align="center"| 2 |align="center"| 14 – 21 май |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 3 |align="center"| 28 май – 11 юни |align="center"| 20:00 – 22:00 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''Четвъртфинал<br>Концерт 1'''<br>28 май<br> епизод 14 |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 2'''<br>4 юни<br> епизод 15 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 3'''<br>11 юни<br> епизод 16 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Орлин Павлов]]<br>[[Анелия]]<br>[[Илия Ангелов]]<br>[[Михаела Филева]]<br>[[Ъпсурт]]<br>[[Белослава]] |- |colspan=10 | '''''Отбор Графа''''' |- | Яна Сабанова || style="background:white"| Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТА |- | Кристиан Грънчаров || style="background:white"| Спасен || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Ивайло Филипов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Камелия''''' |- | Кристина Кабадиева || style="background:white"| Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТА |- | Паулина Горанов || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Елена Фрейман || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Поли Генова''''' |- | Сара Сюзет || style="background:white"| Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРА |- | [[Симона Загорова]] || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Деа Майсторска || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | [[Радко Петков]] || style="background:white"| Спасен || style="background:white"| Спасен || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | [[Христо Младенов (певец)|Христо Младенов]] и [[Димитър Атанасов (певец)|Димитър Атанасов]] || style="background:white" | Спасен || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Мария Димова – Mia D || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |} == Пети сезон == * '''Победител:''' Ния Петрова (Отбор Иван Лечев) * '''Водещи:''' Pavell & Venci Venc' * '''Треньори:''' [[Владимир Ампов|Графа]], [[Камелия (певица)|Камелия]], [[Поли Генова]] и [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Studios === Обща информация === Новият сезон е обявен веднага след края на четвърти сезон. Кастинг-записванията започват на 3 ноември 2017 г. Изпълнителен продуцент на шоуто за втори път е bTV Studios. Водещите и треньорите остават същите. На 19 януари е обявена стартовата дата – 18 февруари. Излъчва се всяка неделя от 20:00 до 21:30 ч. От 20 май до 3 юни се излъчва от 20:00 до 22:30. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 7 |align="center"| 18 февруари – 1 април |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 4 |align="center"| 8 – 29 април |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „Супер битки“''' |align="center"| 2 |align="center"| 6 – 13 май |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 3 |align="center"| 20 май – 3 юни |align="center"| 20:00 – 22:30 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''Четвъртфинал<br>Концерт 1'''<br>20 май<br> епизод 14 |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 2'''<br>27 май<br> епизод 15 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 3'''<br>3 юни<br> епизод 16 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Михаела Филева]]<br>[[Любо Киров]]<br>[[Стефан Вълдобрев]] и Обичайните заподозрени |- |colspan=10 | '''''Отбор Графа''''' |- | Рафаел Пашамов || style="background:white"| Спасен || style="background:white"| Спасен || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТИ |- | Мария Пашалийска || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Ягода Тренева || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Симеон Желязков || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Камелия''''' |- | Оливия Николова || style="background:white"| Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТА |- | Никола Чочев || style="background:white"| Спасен || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Никол Тодорова || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Гергана Великова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Поли Генова''''' |- | Виктория Динкова || style="background:white"| Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРА |- | Александър Савов || style="background:white"| Спасен || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Анна Азатян || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Анастасия Белявская || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | Ния Петрова || style="background:white"| Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Никола Здравков || style="background:white"| Спасен || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Трио Тринити || style="background:white"| Спасени || style="background:pink"| Отпадат || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирани<br>(Полуфинал) |- | Симона Захариева || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |} == Шести сезон == * '''Победител:''' Атанас Кателиев (Отбор Графа) * '''Водещи:''' Pavell & Venci Venc * '''Треньори:''' [[Владимир Ампов|Графа]], [[Камелия (певица)|Камелия]], [[Михаела Филева]] и [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Studios === Обща информация === Шестият сезон е обявен веднага след края на пети сезон. На 2 ноември 2018 г. става ясно, че [[Михаела Филева]] е новият треньор в шестото издание. На 16 януари е обявена стартовата дата – 24 февруари. Излъчва се всяка неделя от 20:00 до 21:30 ч. От 25 май до 9 юни се излъчва от 20:00 до 22:00. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 7 |align="center"| 24 февруари – 7 април |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 4 |align="center"| 14 април – 5 май |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „Нокаути“''' |align="center"| 2 |align="center"| 12 – 19 май |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 3 |align="center"| 25 май – 9 юни |align="center"| 20:00 – 22:00 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''Четвъртфинал<br>Концерт 1'''<br>25 май<br> епизод 14 |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 2'''<br>2 юни<br> епизод 15 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 3'''<br>9 юни<br> епизод 16 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | / |style="width:5%" | / |- |colspan=10 | '''''Отбор Графа''''' |- | Атанас Кателиев || style="background:white"| Спасен || style="background:white"| Спасен || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Галина Красимирова || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Ивана Муцкова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Камелия''''' |- | [[Тино|Кирил Хаджиев – Тино]] || style="background:white"| Спасен || style="background:white"| Спасен || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРИ |- | Мария Величкова || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Тодор Симеонов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Михаела Филева''''' |- | Надежда Александрова || style="background:white" | Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТА |- | Христиан Ненов || style="background:white"| Спасен || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Вениамин Димитров || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | Ива Георгиева || style="background:white"| Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТА |- | [[Николай Воденичаров – Никеца]] || style="background:white"| Спасен || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Симона Симеонова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |} == Седми сезон == * '''Победител:''' Георги Шопов (Отбор Иван Лечев) * '''Водещи:''' Pavell & Venci Venc * '''Треньори:''' [[Владимир Ампов|Графа]], [[Камелия (певица)|Камелия]], [[Михаела Филева]] и [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Studios === Обща информация === Седмият сезон е обявен веднага след края на шести сезон. На 25 януари е обявена стартовата дата – 23 февруари. Излъчва се всяка неделя от 20:00 до 21:30 ч. От 10 до 31 май се излъчва от 20:00 до 21:00, а на 7 и 14 юни се излъчва от 20:00 до 22:00. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 7 |align="center"| 23 февруари – 5 април |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 4 |align="center"| 12 април – 3 май |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „Нокаути“''' |align="center"| 4 |align="center"| 10 – 31 май |align="center"| 20:00 – 21:00 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 2 |align="center"| 7 – 14 юни |align="center"| 20:00 – 22:00 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 1'''<br>7 юни<br> епизод 16 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 2'''<br>14 юни<br> епизод 17 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | / |- |colspan=10 | '''''Отбор Графа''''' |- | Йоана Сашова || style="background:white"| Спасена || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРА |- | Александър Георгиев || style="background:white"| Спасен || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- | Александър Славчев || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Иван Лазаров || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Камелия''''' |- | [[Керана]] || style="background:white"| Спасена || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТА |- | Кристина Дончева || style="background:white"| Спасена || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана |- | Христо Василев || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Михаела Филева''''' |- | Елена Сиракова || style="background:white"| Спасена || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТА |- | Илин Папазян || style="background:white"| Спасен || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- | Светослав Георгиев || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | Георги Шопов || style="background:white"| Спасен || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Пламен Бонев || style="background:white"| Спасен || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- | Калина Велковска || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- |} == Осми сезон == * '''Победител:''' Петя Панева (Отбор Галена) * '''Водещ:''' [[Иван Тишев]] * '''Треньори:''' [[Любо Киров]], [[Галена]], [[Дара (певица)|Дара]], [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Media Group === Обща информация === Осмият сезон е обявен през пролетта на 2021 г. На 14 юни 2021 г. е обявено, че [[Галена]], [[Дара (певица)|Дара]] и [[Любо Киров]] са новите треньори в осмото издание. На 23 юни е обявен и водещия [[Иван Тишев]]. Сезонът стартира на 12 септември по [[bTV]] от 20 часа. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Понеделник]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 7 |align="center"| 12 септември – 24 октомври |align="center"| |align="center"| 20ː00 – 22ː40 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 3 |align="center"| 31 октомври – 15 ноември |align="center"| 20ː00 – 21ː30 (X епизод) |align="center"| 20ː00 – 23ː00 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „Нокаути“''' |align="center"| 2 |align="center"| 21 – 28 ноември |align="center"| |align="center"| 21ː00 – 00ː00 (XI епизод)<br>20:00 – 23:00 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 2 |align="center"| 5 – 12 декември |align="center"| |align="center"| 20:00 – 22:30 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''КросБитки<br>Концерт 1'''<br>5 декември<br> епизод 13 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 2'''<br>12 декември<br> епизод 14 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Мария Илиева]]<br>[[Виктория Георгиева]]<br>[[Деси Добрева]]<br>[[Графа]]<br>[[Миро]]<br>[[Атанас Пенев|Наско Пенев]] |- |colspan=10 | '''''Отбор Любо Киров''''' |- | Иван Иванов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Стефан Здравкович || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Джейми Рашед || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Галена''''' |- | Петя Панева || style="background:white" | Спасена || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Георги Костадинов || style="background:white"| Спасен || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРИ |- | Екатерина Сава || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Дара''''' |- | Лидия Ганева || style="background:white"| Спасена || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТА |- | Даниел Стайков || style="background:pink" | Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Христина Йосифова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | Борис Христов || style="background:white"| Спасен || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТИ |- | Рая Димитрова || style="background:white"| Спасена || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана |- | Иван Иванов || style="background:white"| Спасен || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- |} == Девети сезон == * '''Победител:''' Жаклин Таракчи (Отбор Дара) * '''Водещ:''' [[Иван Тишев]] * '''Треньори:''' [[Любо Киров]], [[Галена]], [[Дара (певица)|Дара]], [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Media Group === Обща информация === Деветият сезон е обявен веднага след края на осмия сезон. Сезонът стартира на 4 септември по bTV от 20 часа. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Събота]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 7 |align="center"| 4 септември – 16 октомври |align="center"| 22ː00 – 00ː00 (V епизод) |align="center"| 20:00 – 22:30 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 3 |align="center"| 23 октомври – 6 ноември |align="center"| |align="center"| 20:00 – 22:00 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „КросБитки“''' |align="center"| 2 |align="center"| 13 – 20 ноември |align="center"| |align="center"| 20:00 – 22:00 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 2 |align="center"| 27 ноември – 4 декември |align="center"| |align="center"| 20:00 – 22:30 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 1'''<br>27 ноември<br> епизод 13 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 2'''<br>4 декември<br> епизод 14 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Маргарита Хранова]] <br /> [[Меди (певец)|Меди]] <br /> [[Михаела Филева]] <br /> [[Джеръми?|Ерсин Мустафов]] <br /> [[Поли Генова]] <br /> [[Кристиан Костов]] |- |colspan=10 | '''''Отбор Любо Киров''''' |- | Калоян Николов || style="background:white"| Спасен || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРИ |- | Виктор Стамболов || style="background:white"| Спасен || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- | Борис Лапшов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Надежда Богоева || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Галена''''' |- | Александър Петров || style="background:white"| Спасен || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТИ |- | Соня Михайлова || style="background:white"| Спасена || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТА |- | Елизабет Захариева || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Максим Панайотов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Мишер || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Дара''''' |- | Жаклин Таракчи || style="background:white"| Спасена || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Силви Филип || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | Десислава Латинова || style="background:white"| Спасена || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- | Боян Боев || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Никола Стоянов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Цветелина Петрова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |} == Десети сезон == * '''Победител:''' Надежда Ковачева (Отбор Миро) * '''Водещ:''' [[Иван Тишев]] * '''Треньори:''' [[Миро]], [[Мария Илиева]], [[Дара (певица)|Дара]], [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Media Group === Обща информация === Десетият сезон е обявен веднага след края на деветия сезон. На 25 април 2023 г. е обявено, че [[Мария Илиева]] е новият треньор в новия сезон, а на 16 май е обявено завръщането на [[Миро]], който е треньор в първите три сезона на предаването. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Събота]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 8 |align="center"| 10 септември – 28 октомври |align="center"| 20ː00 – 22ː00 (VIII епизод) |align="center"| 20:00 – 22:30/00 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 3 |align="center"| 4 – 19 ноември |align="center"| 20:00 – 22:00 (X епизод) |align="center"| 20:00 – 22:00 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „Нокаути“''' |align="center"| 2 |align="center"| 26 ноември – 3 декември |align="center"| |align="center"| 20:00 – 22:00 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 2 |align="center"| 10 – 17 декември |align="center"| |align="center"| 20:00 – 22:30 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 1'''<br>10 декември<br> епизод 14 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 2'''<br>17 декември<br> епизод 15 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Графа]] <br /> [[Орлин Павлов]] <br /> [[Дара Екимова]] <br /> [[Владимир Михайлов]] <br /> [[Анелия]] <br /> [[Маги Джанаварова]] |- |colspan=10 | '''''Отбор Миро''''' |- | Надежда Ковачева || style="background:white"| Спасена || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Елена Попова || style="background:white"| Спасена || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТА |- | Александър Колев || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Яница Кънева || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Мария Илиева''''' |- | [[Димитрина Германова]] || style="background:white"| Спасена || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРА |- | Симеон Славев || style="background:white"| Спасен || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- | Александра Борисова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Марин Русинов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Дара''''' |- | Никола Янакиев || style="background:white"| Спасен || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТИ |- | Арканджело д'Анджело || style="background:white"| Спасен || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- | Валериа Войкова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Александра Георгиева || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | Георги Георгиев || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Зорница Петрова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Калоян Паунов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Мария Колева || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |} == Единадесети сезон == * '''Победител:''' * '''Водещи:''' [[Боряна Братоева]] и [[Владимир Зомбори]] * '''Треньори:''' [[Графа]], [[Мария Илиева]], [[Дара (певица)|Дара]], [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Media Group === Обща информация === Единадесетият сезон е обявен на 16 март 2024 година. На 31 май е обявено, че [[Графа]], треньор от четвърти до седми сезон, се завръща. На 13 юни са обявени новите водещи - [[Боряна Братоева]] и [[Владимир Зомбори]]. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Събота]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 7 |align="center"| 14 септември – 20 октомври |align="center"| 20ː00 – 22ː30 (I епизод) |align="center"| 20ː00 – 22ː30 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 3 |align="center"| 26 октомври – 10 ноември |align="center"| 20:00 – 22:30 (VIII епизод) |align="center"| 20ː00 – 22ː30 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „Нокаути“''' |align="center"| 2 |align="center"| 17 – 24 ноември |align="center"| |align="center"| 20:00 – 22:30 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 3 |align="center"| 1 – 15 декември |align="center"| |align="center"| 20:00 – 22:30 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|#5FFB17;}} –||Финалист, спасен чрез вота на треньора |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''Четвъртфинал<br>Концерт 1'''<br>1 декември<br> епизод 13 |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 2''' <br>8 декември<br> епизод 14 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 3'''<br>15 декември<br> епизод 15 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Орлин Горанов]] |style="width:5%" | |- | colspan="10" | '''''Отбор Графа''''' |- | Анна Ставрева || style="background:white"| Спасена || || |- | Трио "Фида" || style="background:#5FFB17"| Спасени<br> от треньора || || |- | Самуел Мануелян || style="background:white"| Спасен || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072"| Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Александър Атанасов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | colspan="10" | '''''Отбор Мария Илиева''''' |- | Давид Миланов || style="background:white"| Спасен || || |- | Александър Савов || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072"| Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Жаклин Костадинова || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072"| Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Мария Миронова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- | colspan="10" | '''''Отбор Дара''''' |- | Йордан Петев || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || |- | Славея Иванова || style="background:white"| Спасена || || |- | Яна Димитрова || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072"| Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Недко Гешев || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | colspan="10" | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | Виктория Благоева || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072"| Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Йоана Маринова || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072"| Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Симона Статева || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072"| Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Рая Йовчева || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://glasat.btv.bg/ Официален уебсайт] * {{Facebook|glasat|„Гласът на България“}} * {{Instagram|glasatnabulgaria|„Гласът на България“}} * [https://www.youtube.com/user/glasatbtv „Гласът на България“ в YouTube] * [https://www.tiktok.com/@glasatnabulgaria „Гласът на България“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/4584/glasat-na-balgarija „Гласът на България“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija/zabavni?box=list&type=voyo-category&id=155 „Гласът на България“ на VOYO] {{bTV Media Group}} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] [[Категория:Основани в България през 2011 година]] qxxvjcas7i4bkphympaww58ko74r1pw 0 358562 12435568 12228281 2024-12-09T09:47:30Z 46.254.135.228 12435568 wikitext text/x-wiki {{към пояснение}} {{Личност|певец}} '''Обри Дрейк Греъм''' ({{lang|en|Aubrey Drake Graham}}), изнасилва мали дечица на по 5 годинки. == Биография == На 15 години Дрейк играе в канадския комедиен сериал „Degrassi: следващото поколение“ в ролята на Джими Брукс, бивша баскетболна звезда, прикован в инвалидна количка, след като е прострелян от свой съученик. По ирония на съдбата, Брукс рапира в свободен стил в началото на телевизионното шоу, след което има още няколко телевизионни изяви. През юни [[2009]] година подписва звукозаписен договор с „Йънг Мъни Ентъртейнмънт“ (''Young Money Entertainment'') на [[Лил Уейн]]. През ноември 2009 г. излиза с изявление, че първият му албум, ''[[Thank Me Later]]'', е привършен. Албумът излиза на [[15 юни]] [[2010]] г. и дебютира под номер едно в „[[Билборд 200]]“; освен това, той добива платинен статут. Очаква се, че в бъдеще ще произведе компилационен албум с Лил Уейн. Дрейк е работил с други известни имена в [[хип-хоп]]а, като Лил Уейн, [[Дрейк Далиуал]], [[Йънг Джизи]], [[Кание Уест]], [[Еминем]], [[Ники Минаж]] и [[Джей Зи]]. Номиниран е за няколко награди (включително „[[Грами]]“) за компилацията ''So Far Gone'', която се превръща в [[EP]]. Дори е избран да направи изпълнение на церемониите по връчване на „Грами“ (2010). Дрейк печели няколко награди, включително две награди Джуно през 2010 г. за „най-добър нов изпълнител“ и за „рап запис на годината“. == Бележки == <references/> == Външни препратки == {{commonscat|Drake}} * [http://www.drakeofficial.com/ Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101022052313/http://www.drakeofficial.com/ |date=2010-10-22 }} * {{imdb name|1013044|Обри Греъм}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Хип-хоп музиканти]] [[Категория:Ритъм енд блус певци]] [[Категория:Канадски певци]] [[Категория:Поп певци]] [[Категория:Носители на награда „Грами“]] [[Категория:Канадски автори на песни]] [[Категория:Канадски актьори и актриси]] [[Категория:Председатели на футболни клубове]] [[Категория:Канадски благодетели]] [[Категория:Канадски бизнесмени]] [[Категория:Родени в Торонто]] [[Категория:Евреи в Канада]] etuppra5f5drsqzptml50wr1kz199ul 12435569 12435568 2024-12-09T09:48:00Z 46.254.135.228 12435569 wikitext text/x-wiki {{към пояснение}} {{Личност|певец}} '''Обри Дрейк Греъм''' ({{lang|en|Aubrey Drake Graham}}), изнасилва малки дечица на по 5 годинки. == Биография == На 15 години Дрейк играе в канадския комедиен сериал „Degrassi: следващото поколение“ в ролята на Джими Брукс, бивша баскетболна звезда, прикован в инвалидна количка, след като е прострелян от свой съученик. По ирония на съдбата, Брукс рапира в свободен стил в началото на телевизионното шоу, след което има още няколко телевизионни изяви. През юни [[2009]] година подписва звукозаписен договор с „Йънг Мъни Ентъртейнмънт“ (''Young Money Entertainment'') на [[Лил Уейн]]. През ноември 2009 г. излиза с изявление, че първият му албум, ''[[Thank Me Later]]'', е привършен. Албумът излиза на [[15 юни]] [[2010]] г. и дебютира под номер едно в „[[Билборд 200]]“; освен това, той добива платинен статут. Очаква се, че в бъдеще ще произведе компилационен албум с Лил Уейн. Дрейк е работил с други известни имена в [[хип-хоп]]а, като Лил Уейн, [[Дрейк Далиуал]], [[Йънг Джизи]], [[Кание Уест]], [[Еминем]], [[Ники Минаж]] и [[Джей Зи]]. Номиниран е за няколко награди (включително „[[Грами]]“) за компилацията ''So Far Gone'', която се превръща в [[EP]]. Дори е избран да направи изпълнение на церемониите по връчване на „Грами“ (2010). Дрейк печели няколко награди, включително две награди Джуно през 2010 г. за „най-добър нов изпълнител“ и за „рап запис на годината“. == Бележки == <references/> == Външни препратки == {{commonscat|Drake}} * [http://www.drakeofficial.com/ Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101022052313/http://www.drakeofficial.com/ |date=2010-10-22 }} * {{imdb name|1013044|Обри Греъм}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Хип-хоп музиканти]] [[Категория:Ритъм енд блус певци]] [[Категория:Канадски певци]] [[Категория:Поп певци]] [[Категория:Носители на награда „Грами“]] [[Категория:Канадски автори на песни]] [[Категория:Канадски актьори и актриси]] [[Категория:Председатели на футболни клубове]] [[Категория:Канадски благодетели]] [[Категория:Канадски бизнесмени]] [[Категория:Родени в Торонто]] [[Категория:Евреи в Канада]] e110u9z8aur5amd488twu1mo56dk259 12435583 12435569 2024-12-09T10:10:21Z Алиса Селезньова 24678 Премахнати [[Special:Contributions/46.254.135.228|редакции на 46.254.135.228]] ([[User talk:46.254.135.228|б]].), към версия на InternetArchiveBot 12228281 wikitext text/x-wiki {{към пояснение}} {{Личност|певец}} '''Обри Дрейк Греъм''' ({{lang|en|Aubrey Drake Graham}}), по-известен само като '''Дрейк''' ({{lang|en|Drake}}), е [[Канада|канадски]] [[музикант|музикален изпълнител]] и [[актьор]]. == Биография == На 15 години Дрейк играе в канадския комедиен сериал „Degrassi: следващото поколение“ в ролята на Джими Брукс, бивша баскетболна звезда, прикован в инвалидна количка, след като е прострелян от свой съученик. По ирония на съдбата, Брукс рапира в свободен стил в началото на телевизионното шоу, след което има още няколко телевизионни изяви. През юни [[2009]] година подписва звукозаписен договор с „Йънг Мъни Ентъртейнмънт“ (''Young Money Entertainment'') на [[Лил Уейн]]. През ноември 2009 г. излиза с изявление, че първият му албум, ''[[Thank Me Later]]'', е привършен. Албумът излиза на [[15 юни]] [[2010]] г. и дебютира под номер едно в „[[Билборд 200]]“; освен това, той добива платинен статут. Очаква се, че в бъдеще ще произведе компилационен албум с Лил Уейн. Дрейк е работил с други известни имена в [[хип-хоп]]а, като Лил Уейн, [[Дрейк Далиуал]], [[Йънг Джизи]], [[Кание Уест]], [[Еминем]], [[Ники Минаж]] и [[Джей Зи]]. Номиниран е за няколко награди (включително „[[Грами]]“) за компилацията ''So Far Gone'', която се превръща в [[EP]]. Дори е избран да направи изпълнение на церемониите по връчване на „Грами“ (2010). Дрейк печели няколко награди, включително две награди Джуно през 2010 г. за „най-добър нов изпълнител“ и за „рап запис на годината“. == Бележки == <references/> == Външни препратки == {{commonscat|Drake}} * [http://www.drakeofficial.com/ Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101022052313/http://www.drakeofficial.com/ |date=2010-10-22 }} * {{imdb name|1013044|Обри Греъм}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Хип-хоп музиканти]] [[Категория:Ритъм енд блус певци]] [[Категория:Канадски певци]] [[Категория:Поп певци]] [[Категория:Носители на награда „Грами“]] [[Категория:Канадски автори на песни]] [[Категория:Канадски актьори и актриси]] [[Категория:Председатели на футболни клубове]] [[Категория:Канадски благодетели]] [[Категория:Канадски бизнесмени]] [[Категория:Родени в Торонто]] [[Категория:Евреи в Канада]] 8bbd895luok53l1y4c4xji4nbz2ccfj 0 361551 12434994 12292110 2024-12-08T16:50:06Z 212.5.158.93 12434994 wikitext text/x-wiki {{друго значение|футболиста|певеца|Георги Станчев (певец)}} {{Футболист | име на играча = Георги Станчев | прякор = | снимка = GEORGI STANCHEV.JPG | дата на раждане = {{Дата на раждане и години|1985|5|27|1}} | град на раждане = [[Варна]] | държава на раждане = [[Народна република България]] | височина = 185 cm | настоящ отбор = [[ПФК Калиакра (Каварна)|Калиакра (Каварна)]] | номер на фланелката = 27 | пост = нападател | юношески години = 1993 – 2005 | юношески отбори = [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] | години = 2005 – 2011<br/>2011 – 2013<br/>2013 – | отбори = [[ПФК Калиакра (Каварна)|Калиакра (Каварна)]]<br/>[[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]]<br/>[[ПФК Калиакра (Каварна)|Калиакра (Каварна)]] | мачове = 126<br/>21<br/>1 | голове = 17<br/>4<br/>0 | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | последно обновяване професионални отбори = 12 юни 2013 г. | последно обновяване национален отбор = |цяло име = Георги Емилов Станчев}} '''Георги Емилов Станчев''' е [[България|български]] [[футболист]], [[нападател]]. Роден на [[27 август|27 май]] [[1985]] г. във [[Варна]]. Понастоящем носи екип на [[ПФК Калиакра (Каварна)|Калиакра (Каварна)]]. == Кариера == Станчев започва да тренира футбол в школата на [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]]. През 2005 г. не получава предложение за професионален договор и преминава в [[ПФК Калиакра (Каварна)|Калиакра (Каварна)]]. В Калиакра прекарва общо 6 сезона, в които играе в 126 шампионатни мача и бележи 17 гола. През лятото на 2011 г. договорът му изтича и той се завръща със свободен трансфер в родния [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак]].<ref>[http://football24.bg/novina/53115-spartak-vn-s-pyrvi-transfer-vze-gonzo Спартак (Вн) с първи трансфер, взе Гонзо] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110628012614/http://football24.bg/novina/53115-spartak-vn-s-pyrvi-transfer-vze-gonzo |date=2011-06-28 }} football24.bg 21 юни 2011 г.</ref> == Статистика по сезони == {| border="1" cellspacing="0" cellpadding="4" |- bgcolor="#CCCCCC" align="center" !Сезон !!Отбор !! Първенство !!Мачове !!Голове |- | 2005/06 || Калиакра || [[Б футболна група|Б група]] || 18 || 5 |- | 2006/07 || Калиакра || [[Б футболна група|Б група]] || 19 || 3 |- | 2007/08 || Калиакра || [[Б футболна група|Б група]] || 20 || 5 |- | 2008/09 || Калиакра || [[Б футболна група|Б група]] || 25 || 1 |- | 2009/10 || Калиакра || [[Б футболна група|Б група]] || 21 || 2 |- | 2010/11 || Калиакра || [[А футболна група|А група]] || 23 || 1 |- | 2011/12 || Спартак (Вн) || [[Б футболна група|Б група]] || 0 || 0 |- |} == Бележки == <references/> {{Мъниче|Български футболист|Варна}} {{Портал|Биографии|Футбол|България}} {{СОРТКАТ:Станчев, Георги}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Калиакра (Каварна)]] [[Категория:Футболисти на Спартак (Варна)]] [[Категория:Родени във Варна]] mtpkm7wshglc8ex1k9pq4mqxubkaq5h 2 367434 12435544 12433229 2024-12-09T09:27:01Z Станислав Николаев 13436 12435544 wikitext text/x-wiki '''Статии създадени от мен:''' '''„[[Скорпиънс]]“''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Скорпиънс|избрана]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]]: '''Студийни албуми''': ''[[Lonesome Crow]], [[Fly to the Rainbow]], [[In Trance]], [[Virgin Killer]], [[Taken by Force]], [[Lovedrive]], [[Animal Magnetism]], [[Blackout (албум на Скорпиънс)|Blackout]], [[Love at First Sting]], [[Savage Amusement]], [[Crazy World]], [[Face the Heat]], [[Pure Instinct]], [[Eye II Eye]], [[Moment of Glory]], [[Unbreakable]], [[Humanity Hour I]], [[Sting in the Tail]], [[Return to Forever]], [[Rock Believer]]'' '''Концертни албуми''': ''[[Tokyo Tapes]], [[World Wide Live]], [[Live Bites]], [[Acoustica]], [[Live 2011 - Get Your Sting & Blackout]], [[MTV Unplugged in Athens]]'' '''Музиканти:''' [[Клаус Майне]], [[Франсис Буххолц]], [[Волфганг Дзиони]], [[Ралф Рикерман]], [[Лотар Хаймберг‎]], [[Руди Ленърс]], [[Кен Тейлър‎]] '''Кавър албуми:''' ''[[Comeblack]]'' '''Видео албуми:''' ''[[First Sting]], [[To Russia with Love and Other Savage Amusements]], [[Moscow Music Peace Festival]], [[Roger Waters The Wall Berlin]], [[Crazy World Tour]], [[A Savage Crazy World]], [[One Night in Vienna]], [[Live at Wacken Open Air]], [[Amazonia – Live In The Jungle]]'' '''Филми:''' ''[[Forever and a Day]]'' '''Компилации:''' ''[[Best of Scorpions]], [[Best of Scorpions Vol. 2]], [[Gold Ballads]], [[Best of Rockers 'n' Ballads]], [[Hurricane Rock]], [[Still Loving You (компилация на Скорпиънс)|Still Loving You]], [[Deadly Sting]], [[Best (компилация на Скорпиънс)|Best]], [[Born to Touch Your Feelings: Best of Rock Ballads]]'' '''Сингли и песни:''' ''[[The Zoo]], [[No One Like You]], [[Still Loving You (песен на Скорпиънс)|Still Loving You]], [[Big City Nights]], [[Rock You Like a Hurricane]], [[Rhythm of Love (песен на Скорпиънс)|Rhythm of Love]], [[Send Me an Angel]], [[White Dove]], [[No Pain No Gain]], [[Fuchs Geh'Voran (Fox on the Run)]], [[We'll Burn the Sky]], [[Holiday]], [[Blackout (песен на Скорпиънс)|Blackout]], [[Raised on Rock]], [[The Good Die Young]], [[When the Smoke Is Going Down]], [[You and I (песен на „Скорпиънс“)|You and I]], [[Always Somewhere]], [[Under the Same Sun]], [[Believe in Love]]'' '''Турнета:''' [[Lonesome Crow Tour]], [[Fly to the Rainbow Tour]], [[In Trance Tour]], [[Virgin Killer Tour]], [[Taken by Force Tour]], [[Lovedrive Tour]], [[Animal Magnetism Tour]], [[Blackout Tour]], [[Love at First Sting Tour]], [[Savage Amusement Tour]], [[Crazy World Tour]], [[Face the Heat Tour]], [[Pure Instinct Tour]], [[Eye to Eye Tour]], [[Moment of Glory Tour]], [[Acoustica Tour]], [[Tour 2002]], [[Tour 2003]], [[Unbreakable Tour]], [[Humanity Tour]], [[Get Your Sting and Blackout World Tour]], [[50th Anniversary World Tour]], [[Crazy World Tour 2017]], [[Rock Believer World Tour]], [[Love At First Sting Tour 2024]] '''Награди:''' [[Списък на сертифицираните издания на „Скорпиънс“]], [[Списък с награди и номинации на „Скорпиънс“]] '''Дискографии:''' '''[[Дискография на „Скорпиънс“]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Дискография на Скорпиънс|избрана]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] '''Портали:''' [[Портал:Скорпиънс]] '''Други: '''[[„Скорпиънс“ в България]], [[Списък на членовете на „Скорпиънс“]], [[Разтърси живота си]], [[Фондация за наблюдение на интернет и Уикипедия]], [[Списък на концертните турнета на „Скорпиънс“]] ----------- '''Избрани статии''': '''[[ПФК „Левски“ София]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/ПФК Левски София 2|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] Основно форматирана, редактирана, обновена и подкрепена със сериозни, като качество и количество източници. ----------- '''Избрани статии''': '''[[Бразилия – Германия (Световно първенство по футбол 2014)]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Бразилия – Германия (Световно първенство по футбол 2014)|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] ----------- '''Избрани статии''': '''''[[Led Zeppelin IV]]''''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Led Zeppelin IV|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] Изцяло на ново пренаписване. ----------- '''Избрани статии''': '''[[България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/България – Германия (Световно първенство по футбол 1994) - Втори опит|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] ----------- '''Музикални групи/Изпълнители:''' [[Деф Лепард]], [[Форинър]], [[Бьозе Онкелс]], [[Куийн]], [[Куийн + Пол Роджърс]], [[Майкъл Шенкер Груп]], [[Прити Тингс]], [[Спуки Тут]], [[Дон Докен]], [[Крокус]], [[Синдарела]], [[Горки Парк‎]], [[Рей Уилсън]], [[Лин Лихти]], [[Дон Роуд]], [[Алекс Сколник]], [[Аксел Руди Пел]], [[Едгай]], [[Тото Кутуньо]], [[Ти-Рекс]], [[Крос]], [[Алфавил]], [[Пейдж и Плант]], [[Ковърдейл и Пейдж]], [[Франки Милър]], [[Бонфайър]], [[Фалко]], [[Опус (група)]], [[Брайън Фери]], [[Ел Ей Гънс]], [[Мики Дий]], [[Курт Крес]], [[Оскар Бентън]], [[Иън Стюарт]], [[Мемфис Мини]], [[Харт (група)|Харт]], [[Берлин (група)|Берлин]], [[Притендърс]], [[Скот Макензи]], [[Бостън (група)|Бостън]], [[Пойзън]], [[Кътинг Крю]], [[Сървайвър (група)|Сървайвър]], [[Мили Ванили]], [[Ерик Кармен]], [[Старшип]], [[Еър Съплай]] '''Музикални албуми:''' ''[[News of the World]], [[Jazz]], [[The Game (албум)|The Game]], [[Flash Gordon]], [[Hot Space]], [[The Works]], [[A Kind of Magic]], [[Live Magic]], [[The Miracle]], [[Innuendo]], [[Made in Heaven]], [[Live at Wembley '86]], [[At the Beeb]], [[Queen on Fire – Live at the Bowl]], [[Queen Rock Montreal]], [[A Momentary Lapse of Reason]], [[The Final Cut]], [[Wish You Were Here]], [[Animals]], [[The Division Bell]], [[Reckless]], [[Heartbeat City]], [[Whitesnake (албум)|Whitesnake]], [[Sticky Fingers]]'' '''Музикални компилации:''' ''[[Greatest Hits (Куийн)|Greatest Hits]], [[Greatest Hits II (Куийн)|Greatest Hits II]], [[Greatest Hits III (Куийн)|Greatest Hits III]], [[Queen Rocks]], [[Classic Queen]], [[The 12" Collection]]'' '''Сингли и песни:''' ''[[Bohemian Rhapsody]], [[The Show Must Go On]], [[Innuendo (песен)|Innuendo]], [[Headlong]], [[We Will Rock You]], [[We Are the Champions]], [[These Are the Days of Our Lives]], [[Keep Yourself Alive]], [[You're My Best Friend]], [[Love of My Life]], [[Somebody to Love]], [[Spread Your Wings]], [[Liar]], [[Seven Seas of Rhye]], [[Stairway to Heaven]], [[Summer of '69]], [[On the Turning Away]], [[Rock Around the Clock]], [[San Francisco (Be Sure to Wear Flowers in Your Hair)]], [[Rock and Roll]], [[Have You Ever Seen the Rain?]], [[Torn]], [[Paranoid (песен на Блек Сабат)|Paranoid]], [[Whole Lotta Love]], [[Kashmir]], [[Immigrant Song]], [[Since I've Been Loving You]], [[Ten Years Gone]], [[Drive]], [[I Don't Wanna Live Without Your Love]], [[No Quarter]], [[In My Defence]], [[My Heart Will Go On]], [[Good Times Bad Times]], [[Dazed and Confused (песен)|Dazed and Confused]], [[Communication Breakdown]], [[Ramble On]], [[Black Dog]], [[Over the Hills and Far Away (песен на Лед Зепелин)|Over the Hills and Far Away]], [[The Rain Song]], [[Learning to Fly (песен на „Пинк Флойд“)|Learning to Fly]], [[The Fletcher Memorial Home]], [[The Final Cut (песен)|The Final Cut]], [[All My Love]], [[The Battle of Evermore]], [[Misty Mountain Hop]], [[Four Sticks]], [[Going to California]], [[When the Levee Breaks]], [[Soldier of Fortune]], [[Still of the Night]], [[Is This Love]], [[Don't Break My Heart Again]], [[Driving Home for Christmas]], [[The Best (песен)|The Best]], [[Knockin' on Heaven's Door]], [[Listen to Your Heart]]'' '''Музикални награди:''' [[„Айвър Новело“ (музикална награда)]], [[„Ехо“ (музикална награда)]], [[Списък на най-продаваните сингли в световен мащаб]]‎ '''Музикални продуценти:''' [[Дитер Диркс]], [[Кийт Олсън]], [[Микаел Норд]], [[Мартин Хансен]], [[Кристиян Колоновитс]], [[Кони Планк]], [[Брус Феърбеърн]], [[Дезмънд Чайлд]] '''Звукозаписни компании:''' [[Райно Ентъртейнмънт]], [[Уорнър Музик Груп]], [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт]], [[Брейн Рекърдс]], [[Парлофон Рекърдс]], [[Електра Рекърдс]], [[Кепитъл Рекърдс]] '''Музикални стилове:''' [[Арена рок]], [[Албум ориентиран към рок]], [[Съвременен ритъм енд блус]], [[Яхтрок]], [[Музикален жанр]] '''Свързани с музика:''' [[Рок в Рио]], [[Сторм Торгерсън]], [[Готфрид Хелнвайн]], [[Китарен Център]], [[Дискография на Куийн]], [[Зала на славата на музикалните награди „Грами“]], [[Мелъди Мейкър]], [[Дискография на „Лед Зепелин“]], [[Сантиментална балада]] '''Други:''' [[Скинхедс]], [[Технически ръководител]], [[Бернхард Хайнрих Карл Мартин фон Бюлов‎]], [[Финал на Световното първенство по футбол 2014]], [[Марко Родригес]], [[Германия на Световни първенства по футбол]], [[Германия на Европейски първенства по футбол]], [[Курсалон Хюбнер]], [[Финал на Световното първенство по футбол 2022]], [[Джайънтс Стейдиъм]], [[Хосе Торес Кадена]], [[Индипендънт]], [[Терапсиди]], [[Падащият човек]], [[Божията ръка]], [[Италия – Германия (Световно първенство по футбол 1970)]], [[Случаят „Фрицл“]], [[Убийство на Джон Ленън]], [[Смърт на Майкъл Джексън]], [[Полет 302 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 961 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 1549 на „Ю Ес Еъруейс“]], [[Съли Салънбъргър]], [[Полет 123 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 11 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 175 на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[Полет 93 на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[Полет 77 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 182 на „Еър Индия“]], [[Полет 191 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 163 на „Саудиа“]], [[Авиокатастрофа на „Илюшин Ил-76“ в Иран (2003 г.)]], [[Полет 593 на „Аерофлот“]], [[Полет 522 на „Хелиос Еъруейс“]], [[Полет 800 на „Транс Уърлд Еърлайнс“]], [[Полет 811 на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[Полет 801 на „Кориън Еър“]], [[Изчезване на „Боинг 727“ в Ангола през 2003 г.]], [[Полет 2501 на „Нортуест Ориент Еърлайнс“]], [[Футболно съперничество между България и Германия]], [[Полет 739 на „Флайинг Тайгър Лайн“]], [[Полет 904 на „Лайън Еър“]], [[Полет 293 на „Маями Еър Интернешънъл“]], [[Полет 358 на „Ер Франс“]], [[Полет 1285R на „Ароу Еър“]], [[Полет 2120 на „Найджерия Еъруейс“]], [[Полет 203 на „Авианка“]], [[Полет 011 на „Авианка“]], [[Полет 9268 на „Метроджет“]], [[Полет 965 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 301 на „Биргенеър“]], [[Полет 587 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 4590 на „Ер Франс“]], [[Изчезване на „Локхийд WC-130“ на ВВС на САЩ през 1974 г.]], [[Полет 38 на „Бритиш Еъруейс“]], [[Полет 3054 на „Ти Ей Ем Еърлайнс“]], [[Полет 1420 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 255 на „Нортуест Еърлайнс“]], [[Самолетна катастрофа край Мартас Винярд през 1999 г.]], [[Полет 330 на „Суисеър“]], [[Полет 214 на „Ейжиана Еърлайнс“]], [[Полет 295 на „Саут Африкан Еъруейс“]], [[Полет 1951 на „Търкиш Еърлайнс“]], [[Полет 243 на „Алоха Еърлайнс“]], [[Полет 508 на LANSA]], [[Полет 611 на „Чайна Еърлайнс“]], [[Полет 261 на „Аляска Еърлайнс“]], [[Полет 96 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 981 на „Търкиш Еърлайнс“]], [[Полет 1282 на „Аляска Еърлайнс“]], [[Авиокатастрофа край Граф Игнатиево през 2024 г.]], [[Смърт на Даяна, принцеса на Уелс]], [[Полет 409 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Експлозии на пейджъри в Ливан и Сирия през 2024 г.]], [[Полет 604 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 708 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 702 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 311 на „Тай Еъруейс Интернешънъл“]], [[Полет 129 на „Чайна Еър“]], [[Изчезване на R6D-1 в Атлантическия океан през 1956 г.]], [[Катастрофа на R6D-1 в Хаваи през 1955 г.]], [[Полет 409 на „Юнайтед Еър Лайнс“]], [[Полет 6560 на „Фърст Еър“]], [[Полет 114 на „Либиян Араб Еърлайнс“]], [[Полет 1812 на „Сибериа Еърлайнс“]], [[Изчезване на „Дъглас C-54D“ през 1950 г.]], [[Полет 8501 на „Индонезия ЕърЕйжа“]], [[Полет 3505 на „Канадиан Пасифик Еър Лайнс“]], [[Изчезване на „Боинг 727“ на „Фосет Перу“ през 1990 г.]], [[Полет 810 на „Трансеър“]], [[Полет 5735 на „Чайна Ийстърн Еърлайнс“]], [[Полет 3943 на „Чайна Саутерн Еърлайнс“]], [[Полет 2303 на „Чайна Нортуест Еърлайнс“]], [[Полет 604 на „Флаш Еърлайнс“]], [[Полет 4509 на „Чайна Саутуест Еърлайнс“]], [[Полет 4146 на „Чайна Саутуест Еърлайнс“]], [[Полет 804 на „ЕджиптЕър“]], [[Полет 111 на „Суисеър“]], [[Полет 2306 на „Аерофлот“]], [[Полет 7081 на „Хемус Ер“]], [[Полет 3296 на „ПенЕър“]], [[Полет 404 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 472 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 821 на „Аерофлот“]], [[Полет 733 на „Ейжиана Еърлайнс“]], [[Полет 5022 на „Спанеър“]], [[Полет 676 на „Чайна Еърлайнс“]], [[Полет 140 на „Чайна Еърлайнс“]], [[Полет 981 на „Флайдубай“]], [[Полет 5143 на „Аерофлот“]], [[Катастрофа на летище „Манчестър“ през 1985 г.]], [[Катастрофа в планината Еребус]], [[Полет 5463 на „Аерофлот“]], [[Полет 6502 на „Аерофлот“]], [[Полет 90 на „Еър Флорида“]], [[Полет 855 на „Еър Индия“]], [[Полет 143 на „Еър Канада“]], [[Полет 864 на „ЕджиптЕър“]], [[Полет 152 на „Гаруда Индонезия“]], [[Полет 203 на „Галакси Еърлайнс“]], [[Полет 404 на „Алиталия“]], [[Полет 1851 на „Индипендънт Еър“]], [[Полет 610 на „Иберия“]], [[Полет 191 на „Делта Еър Лайнс“]], [[Полет 431 „Кения Еъруейс“]], [[Полет 715 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 471 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 605 на „Индиан Еърлайнс“]], [[Полет 491 на „Индиан Еърлайнс“]], [[Полет 440 на „Индиан Еърлайнс“]], [[Полет 257 на „Индиан Еърлайнс“]], [[Полет 570 на „Кения Еъруейс“]], [[Полет 015 на „Кориън Еър Лайнс“]], [[Полет 502 на LANSA]], [[Полет 954 на „Олимпик Еъруейс“]], [[Полет 292 на „Пан Ам“]], [[Полет 812 на „Пан Ам“]], [[Полет 232 на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[Полет 228 на „Саут Африкан Еъруейс“]], [[Полет 139 на „Судан Еъруейс“]], [[Полет 363 на „Татарстан Еърлайнс“]], [[Полет 261 на „Тай Еъруейс Интернешънъл“]], [[Полет 278 на „Търкиш Еърлайнс“]], [[Полет 452 на „Търкиш Еърлайнс“]], [[Полет 837 на „Вариг“]], [[Полет 626 на „Йемения“]], [[Полет 148 на „Еър Интер“]], [[Полет 251 на „Фосет Перу“]], [[Полет 217 на „Аерофлот“]], [[Катастрофа на „Боинг 707“ в Кано, Нигерия през 1973 г.]], [[Полет 964 на „Аерофлот“]], [[Полет 5055 на „LOT Полиш Еърлайнс“]], [[Полет 3352 на „Аерофлот“]], [[Сваляне на „C-130“ при Кхам Дук през 1968 г.]], [[Катастрофа на „Боинг 707“ в Агадир на „Роял Еър Марок“ през 1975 г.]], [[Полет 1016 на „Ю Ес Еър“]], [[Полет 708 на „Уест Карибиън Еъруейс“]], [[Полет 840 на „Транс Уърлд Еърлайнс“]], [[Полет 023 на „Оувърсийз Нешънъл Еъруейс“]], [[Полет 230 на „Аеромексико“]], [[Полет 110 на „Аеромексико“]], [[Полет 423 на „Индиан Еърлайнс“]], [[Полет 113 на „Индиан Еърлайнс“]], [[Полет 427 на „Индиан Еърлайнс“]], [[Полет 3603 на „Аерофлот“]], [[Полет 007 на „LOT Полиш Еърлайнс“]], [[Катастрофа на летище „Пушкин“ на „Ту-104“ през 1981 г.]], [[Полет 012 на „Аерофлот“]], [[Полет 109 на „Аерофлот“]], [[Полет 6289 на „Еър Алжери“]], [[Полет 0992 на „Дана Еър“]], [[Полет 130 на „Байкал Еърлайнс“]], [[Полет 401 на „Ийстърн Еър Лайнс“]], [[Полет 706 на „Еър Виетнам“]], [[Полет 4226 на „EAS Еърлайнс“]], [[Полет 210 на „Белвю Еърлайнс“]], [[Полет 1145 на „Сосолисо Еърлайнс“]] ----------- '''Категории:''' [[:Категория:Видео албуми на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Компилации на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Песни на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Членове на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Турнета на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Продуценти на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Компилации на „Куийн“]], [[:Категория:Сингли от 1977 година]], [[:Категория:Концертни албуми на „Куийн“]], [[:Категория:Шаблони за албуми на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Сингли от 1976 година]], [[:Категория:Сингли от 1974 година]], [[:Категория:Германски хардрок групи]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1965]], [[:Категория:Музикални албуми от 2015 година]], [[:Категория:Музикални турнета от 2015 година]], [[:Категория:Музикални портали]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1972]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1973]], [[:Категория:Музикални турнета от 2017 година]], [[:Категория:Песни на „Лед Зепелин“]], [[:Категория:Песни на „Дийп Пърпъл“]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1978]], [[:Категория:Музикални групи с певици|Категория:Музикални групи с жени певци]], [[:Категория:Списъци с концертни турнета|Категория:Списъци с концертни турнета]], [[:Категория:Мачове от световни първенства по футбол]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 МАКС 8“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 747“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 767“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Лайън Еър“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 757“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват контролиран полет в терена]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Ер Франс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 777“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A320“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Американ Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пожари по време на полет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от структурна повреда по време на полет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешки в поддръжката]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват разхерметизация по време на полет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешки в дизайна или производството]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от загуба на контрол]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от отвличане]], [[:Категория:Инциденти със сваляне на самолет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват приводняване]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 727“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от изчерпване на горивото]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 Класик“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от времето]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от срив]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от мъгла]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Чайна Еърлайнс“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Тихия океан]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A300“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1985 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Съветския съюз]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Аерофлот“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Туполев Ту-154“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Канада]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти с въздухоплавателни средства]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 Ориджинал“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Макдонъл Дъглас DC-10“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешка на ръководителя на полети]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Етиопия]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Иран]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Египет]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти във Франция]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Швейцария]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от повреда на приборите]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1989 г.]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 707“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A310“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Атлантическия океан]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Джапан Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Дъглас DC-8“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Китай]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1972 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1990 г.]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Индиан Еърлайнс“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Индия]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти по години]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти по авиокомпания]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1973 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2007 г.]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Кения Еъруейс“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2000 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1977 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1978 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1983 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Северна Америка]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1977 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1978 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1983 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1988 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1994 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1996 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1999 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2000 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2001 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2009 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2014 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2019 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти по вид]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в международното въздушно пространство]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Индийския океан]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Кориън Еър“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Южна Корея]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Перу]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Локхийд L-188 Електра“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от повреда на двигателя]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Гърция]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Дъглас DC-6“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Пан Ам“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от механична повреда]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2013 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1998 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Тайланд]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Тай Еъруейс Интернешънъл“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Търкиш Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Макдонъл Дъглас MD-82“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Дъглас DC-4“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Локхийд Констелейшън“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1970 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1974 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1976 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1980 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1986 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1991 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1992 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1993 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1997 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2002 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2003 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2005 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2008 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2015 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2016 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Турция]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти на Коморските острови]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Найджерия Еъруейс“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1987 г.]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Илюшин Ил-62“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от неконтролируема повреда на двигателя]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1984 г.]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват сблъсъци със земята]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1968 г.]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Локхийд C-130 Херкулес“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Балкан Булгериан Еърлайнс“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1971 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1979 г.]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от микроизбухвания]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Ю Ес Еъруейс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Макдонъл Дъглас DC-9“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от турболенция]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Транс Уърлд Еърлайнс“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1969 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Сирия]], [[:Категория:Атаки срещу самолети от палестински въоръжени групи]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1975 г.]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват експлозии по време на полет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват сблъсъци с птици]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1981 г.]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Аеромексико“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Мексико]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват излизане от пистата]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „LOT Полиш Еърлайнс“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Полша]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Саудитска Арабия]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Япония]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Туполев Ту-104“]], [[:Категория:Бомбени атентати на самолети]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Алжир]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Нигерия]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Макдонъл Дъглас MD-83“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Локхийд L-1011“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти във Виетнам]] ----------- '''Шаблони в Портал Скорпиънс:''' [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за албум 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за песен 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-въведение]], [[Шаблон:Скорпиънс-въведение 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Джеймс Котак]], [[Шаблон:Скорпиънс-Джеймс Котак 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Дискография]], [[Шаблон:Скорпиънс-Дискография 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Знаете ли че...]], [[Шаблон:Скорпиънс-избрана картинка]], [[Шаблон:Скорпиънс-избрана картинка 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Клаус Майне]], [[Шаблон:Скорпиънс-Клаус Майне 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Матиас Ябс]], [[Шаблон:Скорпиънс-Матиас Ябс 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Михаел Шенкер]], [[Шаблон:Скорпиънс-Михаел Шенкер 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Павел Мончивода]], [[Шаблон:Скорпиънс-Павел Мончивода 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за албум]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за песен]], [[Шаблон:Скорпиънс-Рудолф Шенкер]], [[Шаблон:Скорпиънс-Рудолф Шенкер 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Основна статия]], [[Шаблон:Скорпиънс-свързани портали и статии]], [[Шаблон:Скорпиънс-Улрих Рот]], [[Шаблон:Скорпиънс-Улрих Рот 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Францис Буххолц]], [[Шаблон:Скорпиънс-Херман Раребел]], [[Шаблон:Скорпиънс-Херман Раребел 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Новини]], [[Шаблон:Скорпиънс-Новини 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за турне]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за турне 01]] '''Шаблони за албуми на Скорпиънс:''' [[Шаблон:Lonesome Crow]], [[Шаблон:Fly to the Rainbow]], [[Шаблон:In Trance]], [[Шаблон:Virgin Killer]], [[Шаблон:Taken by Force]], [[Шаблон:Tokyo Tapes]], [[Шаблон:Lovedrive]], [[Шаблон:Animal Magnetism]], [[Шаблон:Blackout]], [[Шаблон:Love at First Sting]], [[Шаблон:World Wide Live]], [[Шаблон:Savage Amusement]], [[Шаблон:Crazy World]], [[Шаблон:Face the Heat]], [[Шаблон:Live Bites]], [[Шаблон:Pure Instinct]], [[Шаблон:Eye II Eye]], [[Шаблон:Moment of Glory]], [[Шаблон:Acoustica]], [[Шаблон:Unbreakable]], [[Шаблон:Humanity Hour I]], [[Шаблон:Sting in the Tail]], [[Шаблон:Live 2011 - Get Your Sting & Blackout]], [[Шаблон:Comeblack]], [[Шаблон:MTV Unplugged in Athens]], [[Шаблон:Return to Forever]], [[Шаблон:Rock Believer]] '''Шаблони за сингли на Скорпиънс:''' [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 1970-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 1980-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 1990-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 2000-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 2010-те]], [[Шаблон:Сингли на „Скорпиънс“ от 2020-те]] '''Шаблони за избрани статии:''' [[Шаблон:Избрана статия 31 2010]], [[Шаблон:Избрана статия 39 2011]], [[Шаблон:Избрана статия 43 2011]], [[Шаблон:Избрана статия 50 2011]], [[Шаблон:Избрана статия 8 2014]], [[Шаблон:Избрана статия 39 2015]], [[Шаблон:Избрана статия 19 2022]] '''Други шаблони:''' [[Шаблон:Скорпиънс]], [[Шаблон:Куийн]], [[Шаблон:Сингли на Куийн]] k3jg7to3ir6e4sfaxkap0ywl4rjclln 0 369994 12435576 12430762 2024-12-09T09:55:23Z 46.254.135.228 12435576 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Хари Потър|Хари Потър (пояснение)}} {{Филм | име = Хари Потър | име_оригинал = Harry Potter | картинка = Harry_Potter_wordmark.svg | описание = | режисьори = [[Крис Кълъмбъс]] {{small|(1–2)}}<br>[[Алфонсо Куарон]] {{small|(3)}}<br> Майк Нюъл {{small|(4)}}<br>[[Дейвид Йейтс]] {{small|(5–8)}} | продуценти = [[Дейвид Хейман]]<br>Крис Кълъмбъс {{small|(3)}}<br>Марк Радклиф {{small|(3)}}<br>Дайвид Барън {{small|(5-8)}}<br>[[Дж. К. Роулинг|Джоан Роулниг]] {{small|(7-8)}} | сценаристи = [[Стив Клоувс]] {{small|(1–4, 6–8)}}<br>Майкъл Голденбърг {{small|(5)}} | базиран_на = ''[[Хари Потър]]''<br>от Дж. К. Роулинг | актьори = [[Даниъл Радклиф]]<br>[[Рупърт Гринт]]<br>[[Ема Уотсън]]<br>(''[[#Актьори и екип|Вж. по-долу]]'') | музика = [[Джон Уилямс]] {{small|(1-3)}}<br>Патрик Доил {{small|(4)}}<br>Никълъс Хупър {{small|(5-6)}}<br>[[Александър Деспла]] {{small|(7-8)}} | оператор = Джон Сийл {{small|(1)}}<br>Роджър Прат {{small|(2, 4)}}<br>Майкъл Серезин {{small|(3)}}<br>Славомир Издяк {{small|(5)}}<br>Бруно Делбон {{small|(6)}}<br>Едуардо Сера {{small|(7-8)}} | монтаж = Ричърд Франсис-Брус {{small|(1)}}<br>Питър Хонес {{small|(2)}}<br>Стивън Уейсбърг {{small|(3)}}<br>Майк Оудсли {{small|(4)}}<br>Марк Дей {{small|(5-8)}} | сценография = Стюарт Крейг | филмово_студио = [[Уорнър Брос Пикчърс]]<br>[[Хейдей Филмс]]<br>1492 Пикчърс {{small|(1-3)}} | разпространител = Уорнър Брос Пикчърс | премиера = [[2001]] – [[2011]] г. | времетраене = 1179 минути<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.slate.com/articles/arts/culturebox/2011/07/the_real_wizard_behind_harry_potter.html| заглавие = The Real Wizard Behind Harry Potter| достъп_дата = 25 май 2015| фамилно_име = Kois| първо_име = Dan| дата = 13 юли 2011| издател = Slate| език = en}}</ref> | страна = {{GBR}}<br>{{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = {{small|'''Общо (8 филма):'''}}<br>$ 1,2 млрд. | приходи = {{small|'''Общо (8 филма):'''}}<br>$ 7,7 млрд. | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = | уебсайт = http://www.harrypotter.com/ }} '''„Хари Потър“''' ({{lang|en|Harry Potter}}) е филмова поредица, базирана на [[Хари Потър|едноименните романи]] от [[Джоан Роулинг]]. Поредицата е продуцирана и разпространявана от [[Уорнър Брос Пикчърс]] и се състои от осем филма, като началото е поставено с ''[[Хари Потър и Философският камък (филм)|Хари Потър и Философският камък]]'' (2001) и завършва с ''[[Хари Потър и даровете на смъртта: втора част|Хари Потър и Даровете на Смъртта – част 2]]'' (2011).<ref>{{cite web |url=https://boxofficemojo.com/genres/chart/?id=liveactionfantasy.htm |title=Fantasy – Live Action |publisher=Box Office Mojo|access-date=1 June 2011 |archive-date=2 September 2011 |archive-url=https://web.archive.org/web/20110902012936/http://boxofficemojo.com/genres/chart/?id=liveactionfantasy.htm |url-status=live }}</ref><ref>{{cite web |url=https://boxofficemojo.com/franchises/chart/?id=harrypotter.htm |title=Harry Potter |publisher=Box Office Mojo|access-date=1 June 2011 |archive-date=6 August 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200806190913/https://www.boxofficemojo.com/ |url-status=live }}</ref> Поредицата от предистории, планирана да се състои от пет филма, започва ''[[Фантастични животни и къде да ги намерим (филм)|Фантастични животни и къде да ги намерим]]'' (2016), отбелязвайки началото на споделения медиен франчайз ''[[Магьоснически свят]]''.<ref>{{cite web|url=http://www.campaignlive.co.uk/article/fantastic-beasts-release-shows-magic-brand-reinvention/1416310|title=Fantastic Beasts release shows the magic in brand reinvention|website=Campaignlive.co.uk|access-date=19 October 2017|archive-date=11 June 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170611095252/http://www.campaignlive.co.uk/article/fantastic-beasts-release-shows-magic-brand-reinvention/1416310|url-status=live}}</ref> Филмовата поредица е продуцирана главно от [[Дейвид Хейман]], а ролите на тримата главни герои – [[Хари Потър (персонаж)|Хари Потър]], [[Рон Уизли]] и [[Хърмаяни Грейнджър]], се изпълняват съответно от [[Даниел Радклиф]], [[Рупърт Гринт]] и [[Ема Уотсън]]. Четирима режисьори работят върху поредицата – [[Крис Кълъмбъс]], [[Алфонсо Куарон]], Майк Нюъл и [[Дейвид Йейтс]].<ref name="Four Directors">{{cite news |url=https://www.nytimes.com/2007/07/15/movies/15scot.html |title=Harry Potter and the Four Directors |work=[[The New York Times]] |date=15 July 2007 |access-date=29 July 2011 |first1=Manohla |last1=Dargis |first2=A. O. |last2=Scott |archive-date=6 August 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200806190926/https://www.nytimes.com/2007/07/15/movies/15scot.html |url-status=live }}</ref> Майкъл Голденбърг пише сценария на ''[[Хари Потър и Орденът на феникса (филм)|Хари Потър и Орденът на феникса]]'' (2007), докато сценариите на останалите филми са написани от [[Стив Клоувс]]. Производството на филмите обхваща десетгодишен период, като основната сюжетна арка следва стремежа на Хари да победи своя върл враг [[Лорд Волдемор]].<ref name="WarnerBrosStudioInfo">{{cite news |url=http://www.wbstudiotour.co.uk/en/about-us/harry-potter-at-leavesden |title=Harry Potter at Leavesden |work=WB Studio Tour |access-date=16 September 2012 |url-status=dead |archive-url=https://web.archive.org/web/20140210000231/http://www.wbstudiotour.co.uk/en/about-us/harry-potter-at-leavesden |archive-date=10 February 2014 |df=dmy-all}}</ref> ''[[Хари Потър и Даровете на Смъртта]]'', седмият и последен роман от поредицата, е адаптиран в две пълнометражни части.<ref name="BusinessWireDeathlyHallows">{{cite news |url=http://www.businesswire.com/portal/site/google/?ndmViewId=news_view&newsId=20080313005332&newsLang=en |title=Warner Bros. Plans Two-Part Film Adaptation of "Harry Potter and the Deathly Hallows" to Be Directed by David Yates |work=Business Wire|date=13 March 2008 |access-date=6 September 2012 |quote=expand the screen adaptation of Harry Potter and the Deathly Hallows and release the film in two parts. |archive-date=28 June 2017 |archive-url=https://web.archive.org/web/20170628180059/http://www.businesswire.com/portal/site/google/?ndmViewId=news_view&newsId=20080313005332&newsLang=en |url-status=live }}</ref> Премиерата на ''[[Хари Потър и даровете на смъртта: първа част|Част 1]]'' е през ноември 2010 г., а на ''[[Хари Потър и даровете на смъртта: втора част|Част 2]]'' – през юли 2011 г.<ref name="Bocher & Eller (2010-11-07)">{{cite news |last1=Boucher |first1=Geoff |last2=Eller |first2=Claudia |date=7 November 2010 |title=The end nears for 'Harry Potter' on film |work=Los Angeles Times|url=https://articles.latimes.com/2010/nov/07/entertainment/la-et-1107-harry-potter-20101107 |access-date=3 January 2010 |quote=The fantasy epic begins its Hollywood fade-out Nov.&nbsp;19 with the release of 'Harry Potter and the Deathly Hallows – Part 1' and finishes next summer with the eighth film, 'Harry Potter and the Deathly Hallows – Part 2.' |archive-date=6 August 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200806190834/https://www.latimes.com/archives/la-xpm-2010-nov-07-la-et-1107-harry-potter-20101107-story.html |url-status=live }}</ref><ref name="Schuker (2010-11-22)">{{cite news |last=Schuker |first=Lauren A. E. |date=22 November 2010 |title='Potter' Charms Aging Audience |work=The Wall Street Journal |url=https://www.wsj.com/articles/SB10001424052748703567304575628783648960748 |access-date=3 January 2010 |quote=The seventh instalment in the eight-film franchise, "Harry Potter and the Deathly Hallows: Part I" took in a franchise record of $125.1&nbsp;million at domestic theaters this weekend according to Warner Bros., the Time Warner Inc.-owned movie studio behind the films. |archive-date=6 November 2015 |archive-url=https://web.archive.org/web/20151106232346/http://www.wsj.com/articles/SB10001424052748703567304575628783648960748 |url-status=live }}</ref> ''Философският камък'' и ''Даровете на смъртта – част 2'' са сред [[Списък с най-касовите филми|50-те най-печеливши филма за всички времена]] – съответно на 49-о и на 16-то място – като и двата са спечелили над 1 милиард долара. Това е четвъртата най-печеливша филмова поредица със 7,7 милиарда долара приходи в световен мащаб. == Произход == В края на 1997 г. филмовият продуцент [[Дейвид Хейман]] получава в офиса си в Лондон копие от първата книга от това, което ще се превърне поредица от седем романа за Хари Потър, написани от Роулинг. Книгата ''[[Хари Потър и Философският камък]]'' е поставена на лавицата с нисък приоритет, където е открита от секретарката, която я прочита и я дава на Хейман с положителна рецензия. Следователно, Хейман, който първоначално не харесва „безсмисленото заглавие“, прочита книгата. Силно впечатлен от работата на Роулинг, той започва процеса, довел до един от най-успешните кинематографични франчайзи на всички времена.<ref name="latimesblogs.latimes.com">{{cite news|url=http://latimesblogs.latimes.com/herocomplex/2009/07/when-harry-met-pally-rare-photo-of-day-dan-radcliffe-met-rupert-grint-.html |work=Los Angeles Times |title=Hero Complex |date=20 July 2009 |access-date=4 May 2010| archive-url=https://web.archive.org/web/20090724222035/http://latimesblogs.latimes.com/herocomplex/2009/07/when-harry-met-pally-rare-photo-of-day-dan-radcliffe-met-rupert-grint-.html| archive-date=24 July 2009}}</ref> Ентусиазмът на Хейман води до продажбата на Роулинг през 1999 г. на филмовите права за първите четири книги за Хари Потър на [[Уорнър Брос]] за сумата от 1 милион британски лири (2 милиона долара).<ref>{{cite news|url=http://www.quick-quote-quill.org/articles/2000/0700-austfinrev-bagwell.html |publisher=Australian Financial Review |title=WiGBPd About Harry |date=19 July 2000 |access-date=26 May 2007 |archive-url = https://web.archive.org/web/20070104184327/http://www.quick-quote-quill.org/articles/2000/0700-austfinrev-bagwell.html <!-- Bot retrieved archive --> |archive-date = 4 January 2007}}</ref> Искането, направено от Роулинг, е основният актьорски състав да бъде строго британски, като въпреки това се позволява включването на много ирландски актьори, като [[Ричард Харис]] в ролята на [[Албус Дъмбълдор|Дъмбълдор]], както и кастинг на френски и източноевропейски актьори в ''[[Хари Потър и Огненият бокал]]'', където героите от книгата са посочени като такива.<ref>{{cite news |url=http://film.guardian.co.uk/News_Story/Critic_Review/Guardian_Film_of_the_week/0,,595317,00.html |work=The Guardian |location=UK |title=Harry Potter and the Philosopher's Stone |date=16 November 2001 |access-date=26 May 2007 |archive-date=25 March 2007 |archive-url=https://web.archive.org/web/20070325054513/http://film.guardian.co.uk/News_Story/Critic_Review/Guardian_Film_of_the_week/0,,595317,00.html |url-status=live }}</ref> Роулинг се колебае да продаде правата, защото „не иска да даде контрол върху останалата част от историята“, като продаде правата на героите, което би позволило на Уорнър Брос да направи продължения, които не са написани от нея.<ref>{{cite news |last=Fordy |first=Tom |title=JK Rowling's battle to make the Harry Potter films '100 per cent British' |url=https://www.telegraph.co.uk/films/0/jk-rowlings-battle-make-harry-potter-films-100-per-cent-british/ |access-date=8 February 2022 |work=The Daily Telegraph |date=3 January 2022}}</ref> В началото се водят преговори със [[Стивън Спилбърг]] да режисира първия филм, но впоследствие се отказва.<ref>{{cite news |url=http://uk.movies.ign.com/articles/034/034089p1.html |title=No "Harry Potter" for Spielberg |access-date=8 July 2007 |date=23 February 2000 |publisher=IGN |first=Brian |last=Linder |url-status=dead |archive-url=https://web.archive.org/web/20071123181415/http://uk.movies.ign.com/articles/034/034089p1.html |archive-date=23 November 2007 |df=dmy-all }}</ref> В своя уебсайт Дж. К. Роулинг твърди, че не е имала никаква роля в избора на режисьори на филмовите адаптации.<ref>{{cite web |publisher=JKRowling.com |url=http://www.jkrowling.com/textonly/en/rubbishbin_view.cfm?id=8 |archive-url=https://web.archive.org/web/20120208051504/http://www.jkrowling.com/textonly/en/rubbishbin_view.cfm?id=8 |title=Rubbish Bin: J. K. Rowling "veto-ed" Steven Spielberg |first=J.K. |last=Rowling |access-date=20 July 2007 |archive-date=8 February 2012 |достъп_дата=2023-04-13 |архив_дата=2012-02-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120208051504/http://www.jkrowling.com/textonly/en/rubbishbin_view.cfm?id=8 }}</ref> След като Спилбърг напуска, започват разговори с други режисьори – [[Крис Кълъмбъс]], [[Джонатан Деми]], [[Тери Гилиъм]], Майк Нюъл, [[Алън Паркър]], [[Волфганг Петерсен]], [[Роб Райнър]], [[Тим Робинс]], Брад Силберлинг и [[Питър Уиър]].<ref>{{cite web|url=https://movies.yahoo.com/movie/preview/1808404331 |archive-url=https://web.archive.org/web/20071215132239/http://movies.yahoo.com/movie/preview/1808404331|title=Harry Potter and the Sorcerer's Stone (2001) |access-date=30 May 2007 |first=Greg Dean |last=Schmitz |publisher=Yahoo!|archive-date=15 December 2007}}</ref> Петерсен и Райнър се оттеглят от надпреварата през март 2000 г.<ref>{{cite news |url=http://uk.movies.ign.com/articles/034/034092p1.html |title=Two Potential "Harry Potter" Director's Back Out |access-date=8 July 2007 |date=7 March 2000 |first=Brian |last=Linder |publisher=IGN |url-status=dead |archive-url=https://web.archive.org/web/20080302173529/http://uk.movies.ign.com/articles/034/034092p1.html |archive-date=2 March 2008 |df=dmy-all }}</ref> Първият избор на Роулинг е Гилиъм.<ref>{{cite news |url=http://www.wizardnews.com/story.20050829.html |title=Terry Gilliam bitter about Potter |access-date=8 July 2007 |date=29 August 2005 |publisher=Wizard News |archive-date=11 August 2007 |archive-url=https://web.archive.org/web/20070811035807/http://www.wizardnews.com/story.20050829.html |url-status=live }}</ref> На 28 март 2000 г. Кълъмбъс е назначен за режисьор на филма, като Уорнър Брос се позовава на работата му върху други семейни филми като ''[[Сам вкъщи]]'' и ''[[Мисис Даутфайър]]''.<ref name="columbus">{{cite news |url=http://uk.movies.ign.com/articles/034/034098p1.html |title=Chris Columbus to Direct Harry Potter |access-date=8 July 2007 |date=28 March 2000 |publisher=IGN |first=Bran |last=Linder |url-status=dead |archive-url=https://web.archive.org/web/20080113042745/http://uk.movies.ign.com/articles/034/034098p1.html |archive-date=13 January 2008 |df=dmy-all }}</ref> [[Стив Клоувс]] е нает да напише сценария за първия филм. Той описва адаптирането на книгата като „трудно“, тъй като тя „не се поддава на адаптация така добре, както следващите две книги“. Клоувс си купува книгата и мигновено се превръща във фен на поредицата. Когато разговаря с Уорнър Брос, той заявява, че филмът трябва да е британски и верен на героите.<ref>{{cite web |url=http://archive.salon.com/ent/col/srag/2000/02/24/kloves/index.html |title=A Wizard of Hollywood |access-date=8 July 2007 |date=24 February 2000 |first=Michael |last=Sragow |work=Salon.com |archive-date=10 July 2007 |archive-url=https://web.archive.org/web/20070710191745/http://archive.salon.com/ent/col/srag/2000/02/24/kloves/index.html |url-status=live }}</ref> Дейвид Хейман е потвърден за продуцент на филма.<ref name="columbus"/> Роулинг получава голям творчески контрол върху адаптацията, споразумение, за което Кълъмбъс няма нищо против.<ref>{{cite news |url=http://uk.movies.ign.com/articles/034/034099p1.html |title=Chris Columbus Talks Potter |access-date=8 July 2007 |first=Brian |last=Linder |date=30 March 2000 |publisher=IGN |url-status=dead |archive-url=https://web.archive.org/web/20081206110502/http://uk.movies.ign.com/articles/034/034099p1.html |archive-date=6 December 2008 |df=dmy-all }}</ref> === Кастинг за ролите на Хари, Рон и Хърмаяни === [[File:Daniel Radcliffe, Emma Watson & Rupert Grint colour.jpg|thumb|left|[[Даниел Радклиф]], [[Ема Уотсън]] и [[Рупърт Гринт]] на световната премиера на ''[[Хари Потър и даровете на смъртта: втора част|Хари Потър и Даровете на Смъртта – част 2]]'' на [[Трафалгар (площад)|Трафалгар Скуеър]], Лондон, на 7 юли 2011 г.]] През 20500 г., след седеммесечно търсене, [[Даниел Радклиф]] е открит от продуцента [[Дайвид Хейман]] и сценариста Стив Клоувс, седнал точно зад тях в театрална зала. По думите на самия Хейман, „зад мен седеше едно момче с тези големи сини очи. Беше Дан Радклиф. Спомням си първите си впечатления: той беше любопитен, забавен и толкова енергичен. Имаше и истинска щедрост и сладост. В същото време той беше наистина ненаситен и с глад за знания от какъвто и да е вид“.<ref name="latimesblogs.latimes.com"/> През 1999 г. Радклиф участва в телевизионната продукция на [[Би Би Си]] ''Дейвид Копърфийлд'', в която играе главния герой в младите му години. Хейман убеждава родителите на Радклиф да му позволят да се яви на прослушване за ролята на Хари Потър, което включва заснемането на Радклиф.<ref>{{cite web|url=http://www.mugglenet.com/ultimatedvds/ultimateeditions.shtml|title=Ultimate Edition: Screen Test, Trio Casting and Finding Harry Potter|website=Mugglenet.com|access-date=19 October 2017|url-status=dead|archive-url=https://web.archive.org/web/20110623065851/http://www.mugglenet.com/ultimatedvds/ultimateeditions.shtml|archive-date=23 June 2011|df=dmy-all|достъп_дата=2023-04-13|архив_дата=2011-06-23|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110623065851/http://www.mugglenet.com/ultimatedvds/ultimateeditions.shtml}}</ref> Роулинг е ентусиазирана, след като вижда заснетия тест на Радклиф, като казва, че не смята, че има по-добър избор за ролята на Хари Потър.<ref name="latimesblogs.latimes.com"/><ref name="news">{{cite news |url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/entertainment/890287.stm |title=Young Daniel gets Potter part |publisher=BBC Online |date=21 August 2000 |access-date=26 August 2010 |archive-date=18 October 2007 |archive-url=https://web.archive.org/web/20071018084332/http://news.bbc.co.uk/1/hi/entertainment/890287.stm |url-status=live }}</ref> Също през 2000 г. неизвестните тогава британски актьори [[Ема Уотсън]] и [[Рупърт Гринт]] са избрани измежду хиляди явили се на прослушване деца да изиграят съответно ролите на Хърмаяни Грейнджър и Рон Уизли. Единственият им предишен актьорски опит е в училищни пиеси. Гринт е на единадесет години, а Уотсън на десет по времето, когато са избрани.<ref>{{cite news|url=http://movies.warnerbros.com/pub/movie/releases/harrycast.html |publisher=Warner Brothers |title=Daniel Radcliffe, Rupert Grint and Emma Watson bring Harry, Ron and Hermione to life for Warner Bros. Pictures' "Harry Potter and the Sorcerer's Stone" |date=21 August 2000 |access-date=26 August 2010 |archive-url=https://web.archive.org/web/20020414155653/http://movies.warnerbros.com/pub/movie/releases/harrycast.html |archive-date=14 April 2002}}</ref> == Продукция == Заснемането на поредицата започва в [[Уорнър Брос Студиос, Лийвсдън|Лийвсдън Студиос]], Хартфордшир, Англия, през септември 2000 г. и приключва през декември 2010 г., като постпродукцията на последния филм продължава до лятото на 2011 г.<ref name="WarnerBrosStudioInfo"/> Лийвсдън Студиос е основното студио за заснемане на Хари Потър и е открито за публиката като студийно турне през 2012 г. (преименувано на Уорнър Брос Студиос, Лийвсдън).<ref>{{cite web|url=http://www.wbstudiotour.co.uk/|title=Warner Bros. Studio Tour London – The Making of Harry Potter|website=www.wbstudiotour.co.uk|access-date=10 September 2012|archive-date=10 September 2012|archive-url=https://web.archive.org/web/20120910163802/http://www.wbstudiotour.co.uk/|url-status=live}}</ref> {|class="wikitable" style="width:99%;" ! style="text-align:center;"|Година ! style="text-align:center;"|Филм ! style="text-align:center;"|Режисьор ! style="text-align:center;"|Сценарист ! style="text-align:center;"|Продуцент(и){{efn|Без изпълнителните продуценти}} ! style="text-align:center;"|Композитор ! style="text-align:center;"|Роман от [[Дж. К. Роулинг]] |- |2001 |''[[Хари Потър и Философският камък (филм)|Хари Потър и<br />Философският камък]]'' |rowspan="2" style="text-align:center;"|[[Крис Кълъмбъс]] |rowspan="4" style="text-align:center;"|[[Стив Клоувс]] |rowspan="2" style="text-align:center;"|[[Дейвид Хейман]] |rowspan="3" style="text-align:center;"|[[Джон Уилямс]] |''[[Хари Потър и Философският камък|Хари Потър и<br />Философският камък]]'' (1997) |- |2002 |''[[Хари Потър и Стаята на тайните (филм)|Хари Потър и<br />Стаята на тайните]]'' |''[[Хари Потър и Стаята на тайните|Хари Потър и<br />Стаята на тайните]]'' (1998) |- |2004 |''[[Хари Потър и Затворникът от Азкабан (филм)|Хари Потър и<br />Затворникът от Азкабан]]'' |style="text-align:center;"|[[Алфонсо Куарон]] |style="text-align:center;"|Дейвид Хейман, Крис Кълъмбъс и Марк Радклиф |''[[Хари Потър и Затворникът от Азкабан|Хари Потър и<br />Затворникът от Азкабан]]'' (1999) |- |2005 |''[[Хари Потър и Огненият бокал (филм)|Хари Потър и<br />Огненият бокал]]'' |style="text-align:center;"|Майк Нюъл |style="text-align:center;"|Дейвид Хейман |style="text-align:center;"|Патрик Дойл |''[[Хари Потър и Огненият бокал|Хари Потър и<br />Огненият бокал]]'' (2000) |- |2007 |''[[Хари Потър и Орденът на феникса (филм)|Хари Потър и<br />Орденът на феникса]]'' |rowspan="4" style="text-align:center;"|[[Дейвид Йейтс]] |style="text-align:center;"|Майкъл Голденбърг |rowspan="2" style="text-align:center;"|Дейвид Хейман и Дейвид Барън |rowspan="2" style="text-align:center;"|Никълъс Хупър |''[[Хари Потър и Орденът на феникса|Хари Потър и<br />Орденът на феникса]]'' (2003) |- |2009 |''[[Хари Потър и Нечистокръвния принц (филм)|Хари Потър и<br />Нечистокръвния принц]]'' |rowspan="3" style="text-align:center;"|Стив Клоувс |''[[Хари Потър и Нечистокръвния принц|Хари Потър и<br />Нечистокръвния принц]]'' (2005) |- |2010 |''[[Хари Потър и даровете на смъртта: първа част|Хари Потър и<br /> Даровете на Смъртта – част 1]]'' |rowspan="2" style="text-align:center;"|Дейвид Хейман, Дейвид Барън и [[Дж. К. Роулинг]] |rowspan="2" style="text-align:center;"|[[Александър Деспла]] |rowspan="2" |''[[Хари Потър и Даровете на Смъртта|Хари Потър и<br />Даровете на Смъртта]]'' (2007) |- |2011 |''[[Хари Потър и даровете на смъртта: втора част|Хари Потър и<br /> Даровете на Смъртта – част 2]]'' |} [[File:Harry Potter Leavesden entrance.jpg|thumb|right|Уорнър Брос Студиос, Лийвсдън, където е заснета голяма част от филмовата поредица.]] Дейвид Хейман продуцира всички филми от поредицата с продуцентската си компания [[Хейдей Филмс]], докато Дейвид Барън се присъединява към поредицата като изпълнителен продуцент на ''Стаята на тайните'' и ''Огненият бокал''. По-късно Барън е назначен за продуцент на последните четири филма. Крис Кълъмбъс е и изпълнителен продуцент на първите два филма заедно с Марк Радклиф и Майкъл Барнатан, но той става продуцент на третия филм заедно с Хейман и Радклиф. Други изпълнителни продуценти са Таня Сегачиан и Лайънъл Уиграм. Дж. К. Роулинг, авторът на поредицата, е помолена да стане продуцент на ''Огненият бокал'', но отказа. Впоследствие приема за двете части на ''Даровете на Смъртта''.<ref>{{cite web |url=http://www.businesswire.com/news/home/20100920005538/en/Warner-Bros.-Pictures-Worldwide-Satellite-Trailer-Debut%C2%A0Harry |title=Warner Bros. Pictures mentions J. K. Rowling as producer |publisher=[[Business Wire]] |date=20 September 2010 |access-date=2 March 2011 |archive-date=27 December 2010 |archive-url=https://web.archive.org/web/20101227092506/http://www.businesswire.com/news/home/20100920005538/en/Warner-Bros.-Pictures-Worldwide-Satellite-Trailer-Debut%C2%A0Harry |url-status=live }}</ref> Хейдей Филмс и компанията на Кълъмбъс 1492 Пикчърс си сътрудничат с Дънкан Хендерсън Прадакшънс през 2001 г., Миракъл Прадакшънс през 2002 г. и Пи ъф Ей Прадакшънс през 2004 г. Въпреки че ''Затворникът от Азкабан'' е последният филм, продуциран от 1492 Пикчърс, Хейдей Филмс продължава с франчайза и си сътрудничи с Паталекс IV Прадакшънс през 2005 г. Шестият филм от поредицата, ''Нечистокръвния принц'', е най-скъпият филм, продуциран през 2009 г. Уорнър Брос адаптира последния роман, ''Даровете на Смъртта'', на две части, които са заснети от началото на 2009 г. до лятото на 2010 г., като на 21 декември 2010 г. приключва презаснемането, с което се бележи краят на снимките по филмовата поредица ''Хари Потър''. Хейман заявява, че ''Даровете на Смъртта'' е „[[Производство на Хари Потър и Даровете на смъртта|заснет като един филм]]“, но издаден в две пълнометражни части.<ref name="empireheyman">{{cite news |url=https://www.empireonline.com/news/story.asp?NID=22200 |title=Potter Producer Talks Deathly Hallows |access-date=14 March 2008 |date=14 March 2008 |first=Olly |last=Richards |publisher=Empire |archive-date=16 October 2015 |archive-url=https://web.archive.org/web/20151016210052/http://www.empireonline.com/news/story.asp?NID=22200 |url-status=live }}</ref> Тим Бърк, ръководител на визуалните ефекти на поредицата, споделя за производството на ''Хари Потър'': „Това беше огромно семейство; мисля, че имаше над 700 души, работещи в Лийвсдън, индустрия сама по себе си“. Дейвид Хейман казва: „Когато първият филм беше пуснат, нямаше начин да си помисля, че ще направим осем филма. Това не изглеждаше осъществимо, докато не направихме четвъртия“. Ниша Парти, продуцентският консултант на първия филм, казва, че Хейман „направи първия филм до голяма степен по начина, по който смяташе, че Уорнър Брос искаше да го направи“. След успеха на филма Хейман получава „повече свобода“.<ref>[https://www.theguardian.com/film/2011/jul/07/harry-potter-making-the-films-cast-and-crew Ten years of making Harry Potter films, by cast and crew]</ref> === Режисьори === След като [[Крис Кълъмбъс]] приключва работата си по ''Хари Потър и Философският камък'', е нает да режисира втория филм от поредицата, ''Хари Потър и Стаята на тайните''. Продукцията започва седмица след премиерата на първия филм. Кълъмбъс трябва да режисира всички филми от поредицата,<ref>{{cite web |url=https://www.bbc.co.uk/films/2004/06/01/chris_columbus_azkaban_interview.shtml |title=Chris Columbus |publisher=BBC Online |access-date=2 March 2011 |archive-date=10 April 2011 |archive-url=https://web.archive.org/web/20110410201727/http://www.bbc.co.uk/films/2004/06/01/chris_columbus_azkaban_interview.shtml |url-status=live }}</ref> но не иска да се върне за третия филм, ''Хари Потър и Затворникът от Азкабан'', твърдейки, че е „прегрял“.<ref>{{cite web |url=http://blogs.coventrytelegraph.net/thegeekfiles/2010/07/percy-jackson-director-chris-c.html |archive-url=https://web.archive.org/web/20140101110651/http://blogs.coventrytelegraph.net/thegeekfiles/2010/07/percy-jackson-director-chris-c.html |title=Columbus "Burned Out" |publisher=Blogs.coventrytelegraph.net |date=6 July 2010 |access-date=2 March 2011 |archive-date=1 January 2014 |достъп_дата=2023-04-14 |архив_дата=2014-01-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140101110651/http://blogs.coventrytelegraph.net/thegeekfiles/2010/07/percy-jackson-director-chris-c.html }}</ref> Кълъмбъс заема позицията на продуцент, докато [[Алфонсо Куарон]] е предложен за тази на режисьор. Първоначално той е нервен относно режисирането на частта, тъй като не е чел нито една от книгите или гледал филмите. След като прочита поредицата, той променя решението си и се съгласява да режисира, тъй като веднага се свърза с историята.<ref name="cuaroninternewsround">{{cite news |url=http://news.bbc.co.uk/cbbcnews/hi/tv_film/newsid_3758000/3758101.stm |title=Alfonso Cuaron: the man behind the magic |access-date=10 October 2007 |date=24 May 2004 |work=Newsround |archive-date=7 November 2007 |archive-url=https://web.archive.org/web/20071107164356/http://news.bbc.co.uk/cbbcnews/hi/tv_film/newsid_3758000/3758101.stm |url-status=live }}</ref> Тъй като Куарон решава да не режисира четвъртия филм, ''Хари Потър и Огненият бокал'', студиото отново е в търсене на нов режисьор.<ref name="CuaronPotter">{{cite news |url=https://www.empireonline.com/interviews/interview.asp?IID=1309 |title=Alfonso Cuarón Talks Harry Potter |work=Empire |access-date=6 September 2012 |archive-date=16 June 2013 |archive-url=https://web.archive.org/web/20130616021132/http://www.empireonline.com/interviews/interview.asp?IID=1309 |url-status=live }}</ref> Майк Нюъл е избран за тази позиция, но отказва да режисира следващата част, ''Хари Потър и Орденът на феникса'', който е поверен на Дейвид Йейтс, който също режисира ''Хари Потър и Нечистокръвния принц'' и ''Хари Потър и Даровете на Смъртта'', като става единственият режисьор, заснел повече от един филм след Крис Кълъмбъс. Крис Кълъмбъс казва, че виждането му за първите два филма е за „златна книга с приказки“, докато Алфонсо Куарон променя визуалния тон на поредицата и разширява пейзажа около „[[Хогуортс]]“. Майк Нюъл решава да режисира четвъртия филм като „параноичен трилър“, докато Дейвид Йейтс иска да „внесе усещане за опасност и характер на света“.<ref name="DavidYatesEmpire">{{cite news |url=https://www.empireonline.com/interviews/interview.asp?IID=1314 |title=Deathly Hallows Director David Yates On Harry Potter |work=Empire Online |access-date=9 September 2012 |archive-date=11 June 2012 |archive-url=https://web.archive.org/web/20120611215932/http://www.empireonline.com/interviews/interview.asp?IID=1314 |url-status=live }}</ref> Куарон, Нюъл и Йейтс споделят, че тяхното предизвикателство е да намерят баланс между създаването на филмите според индивидуалната си визия, докато работят в един кинематографичен свят, вече създаден от Кълъмбъс.<ref name="CuaronPotter"/><ref name="MikeNewellHP">{{cite news |url=https://www.empireonline.com/interviews/interview.asp?IID=1312 |title=Mike Newell on Harry Potter |work=Empire Online |access-date=9 September 2012 |archive-date=11 June 2012 |archive-url=https://web.archive.org/web/20120611192532/http://www.empireonline.com/interviews/interview.asp?IID=1312 |url-status=live }}</ref><ref name="DavidYatesEmpire"/> Дейвид Хейман коментира „щедростта на режисьорите“, като разкрива, че „Крис прекара време с Алфонсо, Алфонсо прекара време с Майк, а Майк прекара време с Дейвид, показвайки предишната част от поредицата и казвайки какво означава да си режисьор и как се развива [правенето на филмите]“.<ref>{{cite web |url=https://www.orange.co.uk/entertainment/film/5098.htm?linkfrom=entertainment_film_5090&link=link_3&article=entertainmentfilmreviewharrypotterandtheorderofthephoenix |title=Heyman on directors |publisher=Orange.co.uk |access-date=2 March 2011 }}{{Dead link|date=January 2020 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> === Сценаристи === [[Стив Клоувс]] пише сценариите за всички, освен за петия филм, който е написан от Майкъл Голденбърг. Клоувс получава съдействие от Дж. К. Роулинг, въпреки че тя му позволява това, което той описва като „огромна свобода на действие“. Роулинг моли Клоувс да остане верен на духа на книгите; по този начин сюжетът и тонът на всеки филм и съответната му книга са почти еднакви, макар и с някои промени и пропуски за целите на кинематографичния стил, времето и бюджетните ограничения. Майкъл Голденбърг също получава съдействие от Роулинг по време на неговата адаптация на петия роман. Първоначално се смята, че Голденбърг ще адаптира първия роман, преди студиото да избере Клоувс.<ref>{{cite news |url=http://www.the-leaky-cauldron.org/2007/4/10/introducing-michael-goldenberg-the-ootp-scribe-on-the-em-harry-potter-em-films-franchise-and-fandom |title=Introducing Michael Goldenberg: The OotP scribe on the Harry Potter films, franchise, and fandom OotP Film |work=The Leaky Cauldron |date=10 April 2007 |access-date=10 September 2012 |archive-date=16 October 2012 |archive-url=https://web.archive.org/web/20121016083703/http://the-leaky-cauldron.org/2007/4/10/introducing-michael-goldenberg-the-ootp-scribe-on-the-em-harry-potter-em-films-franchise-and-fandom |url-status=live }}</ref> В интервю от 2010 г. Дейвид Хейман обяснява накратко прехода от книга към филм. Той коментира участието на Роулинг във филмовите адаптации, заявявайки, че тя разбира, че „книгите и филмите са различни“ и е „най-добрата подкрепа“, която един продуцент може да има. Роулинг дава цялостно одобрение на сценариите, които са прегледани и обсъдени от режисьора и продуцентите. Хейман казва още, че Клоувс е „ключовият глас“ в процеса на адаптиране на романите и че някои аспекти от книгите е трябвало да бъдат изключени от сценария поради решението на създателите на филма да запазят основния фокус върху пътуването на Хари като герой, което в крайна сметка ще даде на филмите определена структура. Хейман споменава, че някои фенове „не разбират непременно процеса на адаптация“ и че създателите на филма са се радвали „да имат всичко“ от книгите във филмите, но отбеляза, че това не е възможно, тъй като те нямат „нито време, нито кинематографична структура“ да го направят. Той завършва, като допълва, че адаптирането на роман към екрана е „наистина обмислен процес“.<ref>{{cite web |url=http://www.firstshowing.net/2010/exclusive-interview-harry-potter-series-producer-david-heyman/ |title=Heyman talks adaptation |publisher=Firstshowing.net |date=9 December 2010 |access-date=2 March 2011 |archive-date=14 January 2011 |archive-url=https://web.archive.org/web/20110114034956/http://www.firstshowing.net/2010/exclusive-interview-harry-potter-series-producer-david-heyman/ |url-status=live }}</ref> Тъй като филмите са създавани, докато романите биват публикувани, създателите на филма нямат представа за резултата от историята до издаването на последния роман през 2007 г. Клоувс говори за връзката си с Роулинг, когато адаптира романите, като каза: „Относно Джо, която е забележителен човек, без опит в процеса на създаване на филми, важа бе интуицията ѝ. Имахме разговор още първия ден, когато я срещнах, където тя каза: „Знам, че филмите не могат да копират книгите... защото знам какво предстои и е невъзможно да драматизирам напълно на екрана това, което ще напиша. Но просто те моля да бъдеш верен на героите; това е всичко, което ме интересува“.<ref name="KlovesPotter">{{cite news |url=https://www.empireonline.com/interviews/interview.asp?IID=1311 |title=Steve Kloves Talks Harry Potter |work=Empire Online |access-date=17 September 2012 |archive-date=20 January 2012 |archive-url=https://web.archive.org/web/20120120235532/http://www.empireonline.com/interviews/interview.asp?IID=1311 |url-status=live }}</ref> Клоувс също казва: „Не знам какво ме накара да кажа това [на Роулинг], но казах: „Просто трябва да те предупредя, че любимият ми герой не е Хари. Любимият ми герой е Хърмаяни. И мисля, че по някаква странна причина, от този момент нататък, тя някак ми се довери“.<ref name="KlovesPotter"/> === Актьори и екип === {{Основна|Списък на актьорския състав в „Хари Потър“}} Освен тримата актьори, изпълняващи главните роли, други членове в актьорския състав са [[Роби Колтрейн]] като [[Рубиъс Хагрид]], [[Том Фелтън]] като [[Драко Малфой]], [[Алън Рикман]] като [[Сивиръс Снейп]], [[Маги Смит|Дейм Маги Смит]] като [[Минерва Макгонагъл]]. [[Ричард Харис]], който изиграва ролята на [[Албус Дъмбълдор]], умира на 25 октомври 2002 г., поради което ролята е поверена от третия до последния филм на [[Майкъл Гамбън]], който е избор на продуцента Дейвид Хеймън и режисьора Алфонсо Куарон. Сред забележителните актьори, чиито роли се повтарят, са [[Хелена Бонам Картър]] в ролята на [[Белатрикс Лестранж]], [[Уоруик Дейвис]] в ролята на [[Филиус Флитуик]], [[Ралф Файнс]] в ролята на [[Лорд Волдемор]], [[Брендан Глийсън]] като [[Аластор Мууди]], Ричард Грифитс като Върнън Дърсли, Джейсън Айзъкс като [[Луциус Малфой]], [[Гари Олдман]] като [[Сириус Блек]], [[Фиона Шоу]] като Петуния Дърсли, [[Тимъти Спол]] като [[Питър Петигрю]], [[Дейвид Тюлис]] като [[Ремус Лупин]], [[Ема Томпсън]] като [[Сибила Трелони]], Марк Уилямс като Артър Уизли и [[Джули Уолтърс]] като Моли Уизли. Тим Бърк, ръководителят на визуалните ефекти, колористът Питър Дойл, Ник Дъдман, отговарящ за грима и за дизайна на съществата, дубльорът Дейвид Холмс, гримьорката Аманда Найт, сценографката Стефани Макмилън, кординаторът на каскадите Грег Пауъл, дизайнерът на костюми Джейни Темайм и кастинг режисьорът Фиона Уиър са сред членовете на продуцентския екип, взели участие във всички филми от поредицата. === Сценография === [[File:Hall of Christ Church, Oxford.jpg|thumb|upright|right|Залата на Крайст Чърч в Оксфорд, Англия, е вдъхновение за снимачната площадка на студиото за Голямата зала на „Хогуортс“.<ref>[https://www.bbc.co.uk/news/uk-england-oxfordshire-17434129 "Harry Potter fans boost Oxford Christ Church Cathedral"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180915163636/https://www.bbc.co.uk/news/uk-england-oxfordshire-17434129 |date=15 September 2018 }}. [[BBC]]. 25 March 2012.</ref><ref>{{cite web|url=http://www.chch.ox.ac.uk/visiting/harry-potter|title=Visitor Information: Harry Potter|publisher=[[Christ Church, Oxford]]|access-date=5 June 2010|url-status=dead|archive-url=https://web.archive.org/web/20141218111718/http://www.chch.ox.ac.uk/visiting/harry-potter|archive-date=18 December 2014|df=dmy-all}}</ref>]] Дизайнерът на продукцията е Сюарт Крейг, подпомогнат от Стефани Макмилън. Крейг създава всички декори, включително Министерство на магията, [[Хогуортс#Замък и територия#Стаята на тайните|Стаята на тайните]], [[Места в „Хари Потър“#Жилища#Имението на Малфой|имението на Малфой]] и оформлението на пещерата на хоркруксите чрез CGI технология. Тъй като романите са публикувани, докато се създават филмите, Крейг трябва да възстанови някои декори за бъдещите филми и да промени дизайна на „Хогуортс“.<ref>{{cite web|title=OSCARS: Production Designer Stuart Craig — 'Harry Potter'|date=20 February 2012|url=https://deadline.com/2012/02/oscars-production-designer-stuart-craig-harry-potter-233768/|publisher=The Deadline Team|access-date=20 March 2015|archive-date=2 April 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150402120050/http://deadline.com/2012/02/oscars-production-designer-stuart-craig-harry-potter-233768/|url-status=live}}</ref> [[File:The Great Hall, Hogwarts.jpg|thumb|left|Снимачната площадка на Голямата зала в „Хогуортс“ ее един от първите декори, създавани някога за поредицата.<ref>{{cite news |url=https://collider.com/harry-potter-studio-tour-london-2012/ |title=HARRY POTTER Studio Tour Opens in 2012 |work=Collider.com |access-date=13 September 2013 |archive-date=8 December 2013 |archive-url=https://web.archive.org/web/20131208231206/http://collider.com/harry-potter-studio-tour-london-2012/ |url-status=live }}</ref>]] Той казва: „В началото, всеки път, когато виждахте екстериора на „Хогуортс“, това беше физическа миниатюра“, направена от занаятчии.<ref name="VanityFairCraig">{{cite news |url=https://www.vanityfair.com/online/oscars/2012/02/harry-potter-exclusive-art-direction-room-of-requirement-special-effects |title=From Sketch to Still: From Marbling Gringotts to Painting Diagon Alley, How Harry Potter's Art Direction Earned Its Oscar Nod |magazine=[[Vanity Fair (magazine)|Vanity Fair]] |date=14 February 2012 |access-date=10 September 2012 |archive-date=8 October 2012 |archive-url=https://web.archive.org/web/20121008101412/http://www.vanityfair.com/online/oscars/2012/02/harry-potter-exclusive-art-direction-room-of-requirement-special-effects |url-status=live }}</ref> „Накрая получихме профил на това как изглежда Хогуортс, силует, който всъщност не съм проектирал аз, и не винаги беше задоволителен, и тъй като някои от романите бяха написани и част от филмите – направени, имаше нови изисквания [за сгради]. [Астрономическата кула] определено не беше там първоначално и затова успяхме да добавим това значително парче. А в последния филм ни трябваше арена за битката за „Хогуортс“ – големият двор отвън се удвои по размер и ако погледнете първия филм, него изобщо го няма.<ref>{{cite news |url=http://carpetbagger.blogs.nytimes.com/2012/02/07/harry-potter-and-the-continuity-question/ |title=Harry Potter and the Continuity Question |work=The New York Times |date=7 February 2012 |access-date=10 September 2012 |first=Melena |last=Ryzik |archive-date=2 November 2012 |archive-url=https://web.archive.org/web/20121102143415/http://carpetbagger.blogs.nytimes.com/2012/02/07/harry-potter-and-the-continuity-question/ |url-status=live }}</ref> В последния филм Крейг използва цифров модел вместо миниатюрен, за да „прегърне най-новите технологии“.<ref name="BeatCraig">{{cite news|url=http://www.beatmagazine.co.uk/drawn-to-cinema-an-interview-with-stuart-craig |archive-url=https://web.archive.org/web/20131224104115/http://www.beatmagazine.co.uk/drawn-to-cinema-an-interview-with-stuart-craig|title=Drawn to cinema: An interview with Stuart Craig |work=Beat Magazine|date=30 October 2010 |access-date=30 September 2012|archive-date=24 December 2013}}</ref> Относно метода на създаване на декорите Крейг споделя, че често е започвал със скициране на идеи върху празен лист хартия.<ref>[http://www.artinsightsmagazine.com/ArtInsights_magazine/Stuart_Craig_Interview.html "Stuart Craig Interview Transcript"]. ''ArtInsights''. {{webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110913153753/http://www.artinsightsmagazine.com/ArtInsights_magazine/Stuart_Craig_Interview.html |date=13 September 2011 }}</ref> Стефани Макмилън допълва, че „пред всеки филм винаги има много нови предизвикателства“, цитирайки промените във визуалния стил между режисьори и оператори като пример, заедно с развиващата се история в романите. Поради описанията на Дж. К. Роулинг на различни обстановки в романите, Крейг отбеляза, че неговата „отговорност е да ги събере в едно цяло“.<ref>{{cite news |url=http://www.hitfix.com/blogs/in-contention/posts/tech-support-interview-stuart-craig-and-stephenie-mcmillan-on-a-decade-of-designing-harry-potter |title=Tech Support Interview: Stuart Craig and Stephenie McMillan on a decade of designing 'Harry Potter' |work=HitFix |date=10 September 2012 |access-date=10 September 2012 |archive-date=9 September 2012 |archive-url=https://web.archive.org/web/20120909124330/http://www.hitfix.com/blogs/in-contention/posts/tech-support-interview-stuart-craig-and-stephenie-mcmillan-on-a-decade-of-designing-harry-potter |url-status=dead }}</ref> === Оператори === Шестима оператори работят по филмовите адаптации: Джон Сийл върху първия филм, Роджър Прат върху втория и четвъртия, Майкъл Серезин върху третия, Славомир Идзяк върху петия, Бруно Делбонел върху шестия и Едуардо Сера върху седмия и осмия филм. Операторската работа на Делбонел по ''Нечистокръвния принц'' носи на филмовата поредица единствената номинация за Оскар за най-добра операторска работа. === Монтаж === Наред с непрекъснатите промени при операторите, петима монтажисти работят в постпродукцията на поредицата: Ричард Франсис-Брус монтира първия филм, Питър Хонес – втория, Стивън Уайсбърг – третия, Майк Одсли монтира четвъртия филм и Марк Дей от петия до осмия филм. === Музика === {{Основна|Музика от филмите за Хари Потър}} Четирима композитори работят по музикалните партитури във филмовите адаптации. [[Джон Уилямс]] създава музиката към първите три филма – ''Философският камък'', ''Стаята на тайните'' и ''Затворникът от Азкабан''. Поради натоварения си график през 2002 г. Уилямс поканва Уилям Рос да адаптира и дирижира музиката за ''Стаята на тайните''. Уилямс създава и емблематичната партитура "Hedwig's Theme", лайтмотивът на поредицата, която се среща във всички филми.<ref>{{cite news |title=Harry Potter soundtrack: 'Hedwig's Theme' and everything to know about the film franchise's magical score |url=https://www.classicfm.com/discover-music/periods-genres/film-tv/harry-potter-soundtrack-hedwig-theme-john-williams/ |access-date=28 November 2020 |agency=Classic FM}}</ref> След като Уилямс напуска поредицата, за да работи по други проекти, Патрик Дойл създава музиката в четвъртия филм, ''Огненият бокал''. През 2006 г. Никълъс Хупър започва работа по музиката към ''Орденът на феникса''. Той композира и саундтрака към ''Нечистокръвния принц'', но решава да не се връща за финалните филми. Музиката към последните два филма е композирана от [[Александър Деспла]]. Дойл, Хупър и Деспла въвеждат свои музикални теми към съответните саундтраци, като запазват някои от темите на Уилямс. === Финално заснемане === {{Основна|Производство на Хари Потър и Даровете на смъртта}} На 12 юни 2010 г. снимките на ''Даровете на смъртта – част 1'' и ''част 2'' са завършени с актьора Уоруик Дейвис, който пише в своя Туитър акаунт: „Краят на една ера – днес официално е последният ден от основните снимки на „Хари Потър“. Чувствам се поласкан да бъда тук, докато режисьорът казва „край“. Сбогом на Хари и на „Хогуортс“, беше истинска магия!“.<ref>{{cite web |url=http://www.snitchseeker.com/harry-potter-news/june-12-2010-confirmed-final-day-deathly-hallows-principal-photography-73871/ |title=June 2010 Filming completed |publisher=Snitchseeker.com |date=12 June 2010 |access-date=2 March 2011 |archive-date=17 August 2010 |archive-url=https://web.archive.org/web/20100817184257/http://www.snitchseeker.com/harry-potter-news/june-12-2010-confirmed-final-day-deathly-hallows-principal-photography-73871/ |url-status=live |достъп_дата=2023-04-14 |архив_дата=2012-05-27 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120527221138/http://www.snitchseeker.com/harry-potter-news/june-12-2010-confirmed-as-final-day-of-deathly-hallows-principal-photography-73871/ }}</ref> Потвърдено е обаче, че през зимата на 2010 г. се прави повторно заснемане на сцената с епилога. Снимките приключват на 21 декември 2010 г., отбелязвайки официалното приключване на снимките на филмовия франчайз „Хари Потър“.<ref>{{cite web |url=http://www.snitchseeker.com/harry-potter-news/new-daniel-radcliffe-interview-deathly-hallows-part-ii-reshoots-and-filming-completed-78764/ |title=10 Years Filming – 24Dec2010 |publisher=Snitchseeker.com |date=21 December 2010 |access-date=2 March 2011 |archive-date=27 February 2011 |archive-url=https://web.archive.org/web/20110227140643/http://www.snitchseeker.com/harry-potter-news/new-daniel-radcliffe-interview-deathly-hallows-part-ii-reshoots-and-filming-completed-78764/ |url-status=live }}</ref> Точно четири години по-рано на този ден, авторката Джоан Роулинг чрез официалния си уебсайт разкрива заглавието на последния роман от поредицата – ''Хари Потър и Даровете на Смъртта''.<ref>{{cite web |author=MuggleNet |url=http://www.mugglenet.com/app/news/show/4060 |title=JK Title reveal |publisher=Mugglenet.com |date=21 December 2010 |access-date=2 March 2011 |archive-date=3 January 2011 |archive-url=https://web.archive.org/web/20110103053544/http://www.mugglenet.com/app/news/show/4060 |url-status=live }}</ref> == Филми == [[Файл:Knight Bus 2.jpg|мини|ляво|Среднощният рицар, автобусът за магьосници]]{{Сюжет}} '''''Хари Потър и Философският камък'' (2001)''' (оригинално заглавие: ''Harry Potter and the Philosopher's Stone'', познато в САЩ и Индия, като ''Harry Potter and the Sorcerer's Stone'') Хари Потър е осиротяло момче, отгледано от леля си и вуйчо си. На 11 години, полу-великанът Рубиъс Хагрид го информира, че всъщност е магьосник, а родителите му са били убити от злия магьосник Лорд Волдемор. Същата нощ Волдемор се е опитал да убие и малкия Хари, но проклятието му се върнало към него и го превърнало в слаба и безпомощна форма. В резултат на това Хари става изключително известен в магьосническия свят. Хари започва първата си година в училището за магия и вълшебство „Хогуортс“ и се учи за магията. През годината, Хари и неговите приятели Рон Уизли и Хърмаяни Грейнджър са се заплели в тайната на философския камък, който се съхранява в рамките на училището. '''''Хари Потър и Стаята на тайните'' (2002)''' (оригинално заглавие: ''Harry Potter and the Chamber of Secrets'') Хари, Рон и Хърмаяни се завръщат за втората си година в училището за магия и вълшебство „Хогуортс“, която се оказва по-трудна от предната. Стаята на тайните е отворена, а последствието от това е вкаменени ученици и призраци от освободеното чудовище. Хари трябва да се изправи срещу твърденията, че е наследник на Салазар Слидерин (основател на дом Слидерин), научавайки, че говори змийски език, като Слидерин. Хари открива мистериозен дневник, който го вкарва в капана на Стаята на тайните. '''''Хари Потър и Затворникът от Азкабан'' (2004)''' (оригинално заглавие: ''Harry Potter and the Prisoner of Azkaban'') Третата година на момчето магьосник Хари Потър и приятелите му в „Хогуортс“, отново е изпълнена с приключения. Професор Ремус Лупин е новият преподавател по Защита срещу Черните изкуства, а убиецът Сириус Блек бяга от затвора Азкабан. Министерството на Магията праща диментори в „Хогуортс“, изпитание срещу което Хари трябва да се изправи. Хари научава повече за миналото си, откогато и да е било, а самият Сириус Блек изиграва важна роля в живота на Хари. '''''Хари Потър и Огненият бокал'' (2005)''' (оригинално заглавие: ''Harry Potter and the Goblet of Fire'') През четвъртата година на Хари, Тъмна маска се появява в небето, след една атака на смъртожадните след края на първенството за Световната купа по куидич. „Хогуортс“ става домакин на легендарно събитие – Тримагическия турнир. Тази година новият преподавател по Защита срещу Черните изкуства е аврорът – професор Аластор „Лудоокия“ Муди. Чести кошмари притесняват Хари през цялата година. Три европейски училища вземат участие в Турнира, всяко от които е представяно от един свой ученик. Огненият бокал избира представител за френската академия „Бобатон“ – Фльор Делакор, за българското училище „Дурмщранг“ – Виктор Крум и за „Хогуортс“ – Седрик Дигъри. Странно защо Бокалът изхвърля и името на Хари, като четвърти състезател, което го среща с преродения Волдемор. '''''Хари Потър и Орденът на феникса'' (2007)''' (оригинално заглавие: ''Harry Potter and the Order of the Phoenix'') Петата година на Хари започва, като е нападнат от диментори в Литъл Уингинг. Хари разбира, че Министерството на Магията категорично отрича за завръщането на Лорд Волдемор. Кошмарите на Хари продължават. Новият преподавател по Защита срещу Черните изкуства е заместник-министърът на Магията професор Долорес Ъмбридж. Тази тиранична жена строго наказва всеки ученик, дръзнал да спомене, че Волдемор се е завърнал. Хари открива пророчеството, в което се споменава за него и Волдемор – „докато единият е жив, другият не може да оцелее“. '''''Хари Потър и Нечистокръвния принц'' (2009)''' (оригинално заглавие: ''Harry Potter and the Half-Blood Prince'') В шестата година на Хари в „Хогуортс“, Лорд Волдемор и смъртожадните увеличават нападенията срещу магьосници и мъгъли. Директорът Албус Дъмбълдор убеждава стария си приятел Хорас Слъгхорн да се върне в „Хогуортс“ като професор по Отвари, а професор Снейп най-сетне получава поста на преподавател по Защита срещу Черните изкуства. В един час по отвари Хари намира учебник, на който намира надпис, че е собственост на Нечистокръвния Принц. Романтика и хормони се крият в рамките на стените на замъка през цялата година, Драко Малфой се бори да извърши акт, нареден му от Волдемор. Междувременно Дъмбълдор и Хари тайно работят заедно, за да открият метод на това как да унищожат Тъмния Лорд веднъж и завинаги. '''''Хари Потър и Даровете на Смъртта – част 1'' (2010)''' (оригинално заглавие: ''Harry Potter and the Deathly Hallows – Part 1'') След неочакваните събития в края на предходната година, Хари, Рон и Хърмаяни са натоварени със задача да намерят и унищожат тайната на Лорд Волдемор към безсмъртието – хоркруксите. Сега трябва да им е последната година в „Хогуортс“, но не могат да се върнат, защото Министерството на Магията се е разпаднало и на власт са Волдемор и смъртожадните. Триото преминава през дълго приключение с много препятствия по пътя си, като смъртожадните, но също и да разберат тайната за Даровете на Смъртта. Връзката между ума на Хари с този на Волдемор става все по-силна. '''''Хари Потър и Даровете на Смъртта – част 2'' (2011)''' (оригинално заглавие: ''Harry Potter and the Deathly Hallows – Part 2'') След като унищожават един хоркрукс и откриват значението на Даровете на Смъртта – Хари, Рон и Хърмаяни продължават да търсят другите хоркрукси, за да унищожат Волдемор. Той обаче вече притежава Старшата пръчка (един от Даровете). Когато се завръщат в „Хогуортс“ смъртожадните нападат замъка, а триото прави последен отпор в атаката, насочена от тъмните сили. {{Сюжет-край}} == Освобождаване == Правата за първите четири романа от поредицата са продадени на Уорнър Брос от Джоан Роулинг за 1 милион британски лири. След издаването на [[Хари Потър и Огненият бокал|четвъртата книга]] през юли 2000 г., първият филм, ''[[Хари Потър и Философският камък (филм)|Хари Потър и Философският камък]]'', е пуснат в кината на 16 ноември 2001 г. В първия си уикенд филмът печели 90 милиона долара само от касите в Съединените щати, като поставя рекорд за начален старт в световен мащаб. Следващите три филмови адаптации последват примера с финансовия успех, като същевременно събират положителни отзиви от публиката и критиците. Петият филм, ''[[Хари Потър и Орденът на феникса (филм)|Хари Потър и Орденът на феникса]]'', е издаден на 11 юли 2007 г. Премиерата на шестия филм, ''[[Хари Потър и Нечистокръвния принц (филм)|Хари Потър и<br />Нечистокръвния принц]]'', е на 15 юли 2009 г., като достига второ място по приходи от световния боксофис. Последният роман от поредицата, ''[[Хари Потър и Даровете на Смъртта]]'', е разделен в две игрални адаптации, като премиерата на ''[[Хари Потър и даровете на смъртта: първа част|Част 1]]'' е на 19 ноември 2010 г., а на ''[[Хари Потър и даровете на смъртта: втора част|Част 2]]'' – на 15 юли 2011 г.<ref name="final-three-potter-films">{{cite news |url=http://www.ercboxoffice.com/index.php?page=news&news_id=114 |title=WB Name Drops Big Titles |date=23 February 2009 |access-date=3 March 2009 |publisher=ERCBoxOffice |url-status=dead |archive-url=https://web.archive.org/web/20090226205532/http://www.ercboxoffice.com/index.php?page=news&news_id=114 |archive-date=26 February 2009 |df=dmy-all }}</ref> В чест на 20-годишнината от премиерата на ''Хари Потър и Философският камък'' на 1 януари 2022 г. е излъчен по [[Ейч Би О Макс]] документалният филм ''[[Хари Потър 20-годишнината - Завръщане в Хогуортс]]'', в който вземат участие голяма част от актьорите и екипа на продукцията.<ref>{{cite news |title=Harry Potter cast return to Hogwarts to mark 20th anniversary of first film |url=https://www.theguardian.com/film/2021/nov/17/harry-potter-cast-return-to-hogwarts-to-mark-20th-anniversary-of-first-film |access-date=17 November 2021 |work=The Guardian}}</ref> == Прием == [[File:Hogwarts model studio tour.jpg|thumb|left|Студиен модел на ''[[Хогуортс]]''. Това е основното място на действие в поредицата; замъкът присъства във всеки роман и екранизация.]] ''Философският камък'' е най-печелившият филм от поредицата до излизането на последната част ''Даровете на Смъртта – част 2'', докато ''Затворникът от Азкабан'' е филмът, спечелил най-малко в световния боксофис.<ref>{{cite web|url=https://boxofficemojo.com/alltime/world/|title=All Time Worldwide Box Office Grosses|website=[[Box Office Mojo]]|access-date=29 July 2007|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20101103063039/http://www.boxofficemojo.com/alltime/world|archive-date=3 November 2010|df=dmy-all}}</ref> Освен че има финансов успех, поредицата получава положителни отзиви от филмовите критици.<ref>{{cite web |url=https://the-numbers.com/movies/series/HarryPotter.php |title=Box Office Harry Potter |publisher=The-numbers.com |access-date=24 February 2011 |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20110714020126/http://www.the-numbers.com/movies/series/HarryPotter.php |archive-date=14 July 2011 |df=dmy-all }}</ref><ref>{{cite web |url=https://boxofficemojo.com/search/?q=harry%20potter |title=Box Office Mojo |publisher=boxofficemojo.com |access-date=11 March 2011 |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20100927052538/http://boxofficemojo.com/search/?q=Harry%20Potter |archive-date=27 September 2010 |df=dmy-all }}</ref> Мнението за филмите сред феновете са двуполюсни, тъй като едната група предпочита по-верния подход, представен в първите два филма, а другата група предпочита по-стилизирания, ориентиран към героите в по-късните филми.<ref>{{cite web|url=http://www.digitalspy.co.uk/movies/a64205/harry-potter-books-vs-films.html|title=Harry Potter: Books vs films|work=Digital Spy|date=9 July 2007|access-date=7 September 2008|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20080709045904/http://www.digitalspy.co.uk/movies/a64205/harry-potter-books-vs-films.html|archive-date=9 July 2008|df=dmy-all}}</ref> Дж. К. Роулинг последователно подкрепя всички филми, като споделя, че любимият ѝ е ''Даровете на Смъртта''.<ref>{{cite web |url=http://www.timeforkids.com/TFK/specials/potter/0,12405,184807,00.html |title=Potter Power! |work=Time For Kids |access-date=31 May 2007 |archive-url=https://web.archive.org/web/20071201055432/http://www.timeforkids.com/TFK/specials/potter/0%2C12405%2C184807%2C00.html |archive-date=1 December 2007 |url-status=dead |достъп_дата=2023-04-16 |архив_дата=2007-12-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071201055432/http://www.timeforkids.com/TFK/specials/potter/0%2C12405%2C184807%2C00.html }}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.usatoday.com/life/movies/news/2004-05-27-potter-movie-book_x.htm|title=New 'Potter' movie sneaks in spoilers for upcoming books|date=27 May 2004|access-date=31 May 2007|work=USA Today|last=Puig|first=Claudia|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20110504082150/http://www.usatoday.com/life/movies/news/2004-05-27-potter-movie-book_x.htm|archive-date=4 May 2011|df=dmy-all}}</ref><ref>{{cite news|url=http://news.bbc.co.uk/cbbcnews/hi/newsid_4410000/newsid_4415400/4415454.stm|title=JK 'loves' Goblet of Fire movie|date=7 November 2005|access-date=31 May 2007|publisher=BBC|work=Newsround|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20070317105424/http://news.bbc.co.uk/cbbcnews/hi/newsid_4410000/newsid_4415400/4415454.stm|archive-date=17 March 2007|df=dmy-all}}</ref> === Критичен отговор === Публиката отбелязва, че всеки следващ филм от поредицата става визуално по-тъмен и по-зрял.<ref>{{cite news |url=http://live.wsj.com/video/harry-potter-films-get-darker-and-darker/B5548BF1-3398-4597-9D4D-D5DD715DC6A3.html |title=Harry Potter Films Get Darker and Darker |work=[[The Wall Street Journal]] |date=18 November 2010 |access-date=9 September 2012 |archive-date=22 June 2012 |archive-url=https://web.archive.org/web/20120622184744/http://live.wsj.com/video/harry-potter-films-get-darker-and-darker/B5548BF1-3398-4597-9D4D-D5DD715DC6A3.html |url-status=live }}<br />* {{cite magazine |url=http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,1910978,00.html |title=Harry Potter: Darker, Richer and All Grown Up |magazine=[[Time (magazine)|Time]] |date=15 July 2009 |access-date=9 September 2012 |archive-date=10 October 2012 |archive-url=https://web.archive.org/web/20121010145917/http://www.time.com/time/magazine/article/0%2C9171%2C1910978%2C00.html |url-status=dead }}<br />* {{cite news |url=https://www.reuters.com/article/us-reviews-film-harrypotter-idUSTRE76609Z20110707 |title=Review: "Harry Potter" goes out with magical, and dark, bang |work=Reuters |date=6 July 2011 |access-date=9 September 2012 |archive-date=2 July 2013 |archive-url=https://web.archive.org/web/20130702034723/http://www.reuters.com/article/2011/07/07/us-reviews-film-harrypotter-idUSTRE76609Z20110707 |url-status=live }}<br />* {{cite news|url=http://www.sfx.co.uk/2011/12/03/isn%E2%80%99t-it-about-time-you-gave-the-chris-columbus-harry-potter-films-another-chance/ |archive-url=https://web.archive.org/web/20131224124343/http://www.sfx.co.uk/2011/12/03/isn%E2%80%99t-it-about-time-you-gave-the-chris-columbus-harry-potter-films-another-chance/|title=Isn't It About Time You Gave The Chris Columbus Harry Potter Films Another Chance? |work=SFX UK |date=3 December 2011 |access-date=9 September 2012|archive-date=24 December 2013}}</ref> Някои също смятат, че сериалът има „разединено“ усещане поради промените в режисьорите, както и изобразяването на Албус Дъмбълдор от Майкъл Гамбън, което се различава от това на Ричард Харис. Роулинг пише в уебсайта си за промените в прехода от книга към филм: „Просто е невъзможно да се включи всяка един от моите сюжетни линии във филм, който трябва да продължи под четири часа. Очевидно филмите имат ограничения, а романите – не; има ограничения във времето и бюджета; мога да създам ослепителни ефекти, разчитайки само на взаимодействието на моето собствено въображение и въображението на моите читатели“. {|class="wikitable sortable" style="width:99%; text-align:center;" |- ! rowspan="1" |Филм ! colspan="1" |[[Rotten Tomatoes]] ! rowspan="1" |Metacritic ! rowspan="1" |CinemaScore<ref name="CinemaScore">{{cite web |url=https://www.cinemascore.com/ |title=CinemaScore |publisher=[[CinemaScore]] |access-date=April 15, 2022 |archive-url= https://web.archive.org/web/20220413083139/https://www.cinemascore.com/ |archive-date=April 13, 2022 |url-status=live }}</ref> |- |''[[Хари Потър и Философският камък (филм)|Философският камък]]'' | |81% (7.06/10 средна оценка) (196 отзива)<ref name="rothp1">{{cite web|title=Harry Potter and the Sorcerer's Stone (2001)|url=https://www.rottentomatoes.com/m/harry_potter_and_the_sorcerers_stone/|website=[[Rotten Tomatoes]]|access-date=17 May 2019|archive-date=3 December 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20131203134925/http://www.rottentomatoes.com/m/harry_potter_and_the_sorcerers_stone/|url-status=live}}</ref> | |64 (36 мнения)<ref>{{cite web|url=https://www.metacritic.com/movie/harry-potter-and-the-sorcerers-stone|title=Harry Potter and the Sorcerer's Stone (2001)|website=[[Metacritic]]|access-date=17 May 2019|archive-date=13 December 2012|archive-url=https://web.archive.org/web/20121213193637/http://www.metacritic.com/movie/harry-potter-and-the-sorcerers-stone|url-status=live}}</ref> | |A |- |''[[Хари Потър и Стаята на тайните (филм)|Стаята на тайните]]'' | |83% (7.21/10 средна оценка) (236 отзива)<ref name="rothp2">{{cite web|title=Harry Potter and the Chamber of Secrets (2002)|url=https://www.rottentomatoes.com/m/harry_potter_and_the_chamber_of_secrets/|website=[[Rotten Tomatoes]]|access-date=1 January 2020|archive-date=23 November 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20131123002500/http://www.rottentomatoes.com/m/harry_potter_and_the_chamber_of_secrets/|url-status=live}}</ref> | |63 (35 мнения)<ref>{{cite web |url=https://www.metacritic.com/video/titles/harrypotterandthechamberofsecrets |title=Harry Potter and the Chamber of Secrets (2002) |website=[[Metacritic]] |access-date=17 May 2019 |достъп_дата=2023-04-16 |архив_дата=2009-07-11 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090711202358/http://www.metacritic.com/video/titles/harrypotterandthechamberofsecrets }}</ref> | |A+ |- |''[[Хари Потър и Затворникът от Азкабан (филм)|Затворникът от Азкабан]]'' | |90% (7.85/10 средна оценка) (258 отзива)<ref name="rothp3">{{cite web|title=Harry Potter and the Prisoner of Azkaban (2004)|url=https://www.rottentomatoes.com/m/harry_potter_and_the_prisoner_of_azkaban/|website=[[Rotten Tomatoes]]|access-date=1 January 2020|archive-date=28 September 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20130928134022/http://www.rottentomatoes.com/m/harry_potter_and_the_prisoner_of_azkaban/|url-status=live}}</ref> | |82 (40 мнения)<ref>{{cite web|url=https://www.metacritic.com/movie/harry-potter-and-the-prisoner-of-azkaban|title=Harry Potter and the Prisoner of Azkaban (2004)|website=[[Metacritic]]|access-date=17 May 2019|archive-date=19 May 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190519043920/https://www.metacritic.com/movie/harry-potter-and-the-prisoner-of-azkaban|url-status=live}}</ref> | rowspan="2"|A |- |''[[Хари Потър и Огненият бокал (филм)|Огненият бокал]]'' | |88% (7.45/10 средна оценка) (254 отзива)<ref name="rothp4">{{cite web|title=Harry Potter and the Goblet of Fire (2005)|url=https://www.rottentomatoes.com/m/harry_potter_and_the_goblet_of_fire/|website=[[Rotten Tomatoes]]|access-date=1 January 2020|archive-date=15 February 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170215215814/https://www.rottentomatoes.com/m/harry_potter_and_the_goblet_of_fire/|url-status=live}}</ref> | |81 (38 мнения)<ref>{{cite web|url=https://www.metacritic.com/movie/harry-potter-and-the-goblet-of-fire|title=Harry Potter and the Goblet of Fire (2005)|website=[[Metacritic]]|access-date=17 May 2019|archive-date=27 September 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190927223641/https://www.metacritic.com/movie/harry-potter-and-the-goblet-of-fire|url-status=live}}</ref> |- |''[[Хари Потър и Орденът на феникса (филм)|Орденът на феникса]]'' | |78% (6.9/10 средна оценка) (255 отзива)<ref name="rothp5">{{cite web|title=Harry Potter and the Order of the Phoenix (2007)|url=https://www.rottentomatoes.com/m/harry_potter_and_the_order_of_the_phoenix/|website=[[Rotten Tomatoes]]|access-date=1 January 2020|archive-date=15 February 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170215215658/https://www.rottentomatoes.com/m/harry_potter_and_the_order_of_the_phoenix/|url-status=live}}</ref> | |71 (37 мнения)<ref>{{cite web|url=https://www.metacritic.com/movie/harry-potter-and-the-order-of-the-phoenix|title=Harry Potter and the Order of the Phoenix (2007)|website=[[Metacritic]]|access-date=17 May 2019|archive-date=23 May 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190523070439/https://www.metacritic.com/movie/harry-potter-and-the-order-of-the-phoenix|url-status=live}}</ref> | rowspan="2"|A− |- |''[[Хари Потър и Нечистокръвния принц (филм)|Нечистокръвния принц]]'' | |83% (7.12/10 средна оценка) (276 отзива)<ref name="rothp6">{{cite web|title=Harry Potter and the Half-Blood Prince (2009)|url=https://www.rottentomatoes.com/m/harry_potter_and_the_half_blood_prince/|website=[[Rotten Tomatoes]]|access-date=17 May 2019|archive-date=3 April 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190403144011/https://www.rottentomatoes.com/m/harry_potter_and_the_half_blood_prince/|url-status=live}}</ref> | |78 (36 мнения)<ref>{{cite web|url=https://www.metacritic.com/movie/harry-potter-and-the-half-blood-prince|title=Harry Potter and the Half-Blood Prince (2009)|website=[[Metacritic]]|access-date=17 May 2019|archive-date=3 April 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190403143705/https://www.metacritic.com/movie/harry-potter-and-the-half-blood-prince|url-status=live}}</ref> |- |''[[Хари Потър и даровете на смъртта: първа част|Даровете на Смъртта – част 1]]'' | |77% (7.09/10 средна оценка) (283 отзива)<ref name="rothp7">{{cite web|title=Harry Potter and the Deathly Hallows – Part 1 (2010)|url=https://www.rottentomatoes.com/m/harry_potter_and_the_deathly_hallows_part_1/|website=[[Rotten Tomatoes]]|access-date=1 January 2020|archive-date=1 December 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20131201115220/http://www.rottentomatoes.com/m/harry_potter_and_the_deathly_hallows_part_1/|url-status=live}}</ref> | |65 (42 мнения)<ref>{{cite web|url=https://www.metacritic.com/movie/harry-potter-and-the-deathly-hallows-part-i|title=Harry Potter and the Deathly Hallows: Part I (2010)|website=[[Metacritic]]|access-date=17 May 2019|archive-date=21 April 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190421234718/https://www.metacritic.com/movie/harry-potter-and-the-deathly-hallows-part-i|url-status=live}}</ref> | rowspan="2"|A |- |''[[Хари Потър и даровете на смъртта: втора част|Даровете на Смъртта – част 2]]'' | |96% (8.34/10 средна оценка) (329 отзива)<ref name="rothp8">{{cite web|title=Harry Potter and the Deathly Hallows – Part 2 (2011)|url=https://www.rottentomatoes.com/m/harry_potter_and_the_deathly_hallows_part_2_2011/|website=[[Rotten Tomatoes]]|access-date=1 January 2020|archive-date=9 July 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160709200351/https://www.rottentomatoes.com/m/harry_potter_and_the_deathly_hallows_part_2_2011/|url-status=live}}</ref> | |85 (41 мнения)<ref>{{cite web|url=https://www.metacritic.com/movie/harry-potter-and-the-deathly-hallows-part-2|title=Harry Potter and the Deathly Hallows: Part 2 (2011)|website=[[Metacritic]]|access-date=17 May 2019|archive-date=22 April 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190422024807/https://www.metacritic.com/movie/harry-potter-and-the-deathly-hallows-part-2|url-status=live}}</ref> |} === Отличия === На 64-тите филмови награди на Британската академия през февруари 2011 г. [[Дж. К. Роулинг]], Дейвид Хеймън, Дейвид Барън, Дейвид Йейтс, [[Алфонсо Куарон]], Майк Нюъл, [[Рупърт Гринт]] и [[Ема Уотсън]] получават наградата за изключителен британски принос към киното за поредицата.<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/entertainment-arts-12353795|title=Harry Potter franchise to get Outstanding BAFTA award|publisher=BBC Online|date=3 February 2011|access-date=3 February 2011|archive-date=20 July 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20110720012555/http://www.bbc.co.uk/news/entertainment-arts-12353795|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.bafta.org/awards/film/outstanding-british-contribution-to-cinema-the-harry-potter-films,1631,BA.html|archive-url=https://web.archive.org/web/20110206001409/http://www.bafta.org/awards/film/outstanding-british-contribution-to-cinema-the-harry-potter-films,1631,BA.html|title=Outstanding British Contribution to Cinema in 2011 – The Harry Potter films|publisher=BAFTA|date=3 February 2011|access-date=3 February 2011|archive-date=6 February 2011|достъп_дата=2023-04-16|архив_дата=2011-02-06|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110206001409/http://www.bafta.org/awards/film/outstanding-british-contribution-to-cinema-the-harry-potter-films%2C1631%2CBA.html}}</ref> [[Американски филмов институт|Американският филмов институт]] връчва през 2011 г. специална награда за поредицата.<ref name="afi.com">{{cite web|url=http://afi.com/afiawards/AFIAwards11.aspx|title=American Film Institute|website=afi.com|access-date=12 September 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20130913120743/http://www.afi.com/afiawards/AFIAwards11.aspx|archive-date=13 September 2013|url-status=dead|достъп_дата=2023-04-16|архив_дата=2013-09-13|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130913120743/http://www.afi.com/afiawards/AFIAwards11.aspx}}</ref> Шест от осемте филма получават номинации в различни категории на наградите Оскар. === Боксофис === Към 2022 г. филмовата поредица „Хари Потър“ е четвъртият [[Списък с най-касовите филми#Най-печеливши поредици|най-печеливш филмов франчайз]] за всички времена, като осемте филма печелят общо над 7,7 милиарда долара в световен мащаб. Без коригиране спрямо инфлацията, сумата е по-висока от първите 22 филма за Джеймс Бонд и шестте филма в оригиналната трилогия и предисторията на ''[[Междузвездни войни]]''.<ref>{{cite news |url=http://film.guardian.co.uk/news/story/0,,2166691,00.html |title=Harry Potter becomes highest-grossing film franchise |access-date=17 November 2007 |date=11 November 2007 |work=The Guardian |location=UK |archive-date=2 November 2007 |archive-url=https://web.archive.org/web/20071102053228/http://film.guardian.co.uk/news/story/0,,2166691,00.html |url-status=live }}</ref> ''[[Хари Потър и Философският камък (филм)|Философският камък]]'', режисиран от [[Крис Кълъмбъс]], е най-печелившият филм в световен мащаб от поредицата до излизането на ''[[Хари Потър и даровете на смъртта: втора част|Даровете на Смъртта – част 2]]'', режисиран от Дейвид Йейтс, който го изпреварва по приходи, а филмът, спечелил най-малко от световния боксофис, е ''[[Хари Потър и Затворникът от Азкабан (филм)|Затворникът от Азкабан]]'', режисиран от [[Алфонсо Куарон]].<ref>{{cite press release |url=http://www.businesswire.com/news/home/20110731005089/en/"Harry-Potter-Deathly-Hallows-–-Part-2" |title="Harry Potter and the Deathly Hallows – Part 2" Crosses $1 Billion Threshold |publisher=Warner Bros. Pictures |date=31 July 2011 |access-date=31 July 2011 |archive-date=9 September 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200909004718/https://www.businesswire.com/news/home/20110731005089/en/%22Harry-Potter-Deathly-Hallows-%E2%80%93-Part-2%22 |url-status=live }}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.boxofficemojo.com/alltime/world/|title=All Time Worldwide Box Office Grosses|publisher=[[Box Office Mojo]]|access-date=29 July 2007|archive-date=22 July 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190722063554/https://www.boxofficemojo.com/alltime/world/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite press release |url=http://www.businesswire.com/news/home/20110309007122/en/Harry-Potter-Deathly-Hallows-–-Part-1 |title=Harry Potter and the Deathly Hallows – Part 1 Conjures International Box Office Magic, Becoming Top Earner of Entire Film Series |publisher=Warner Bros. Pictures |date=9 March 2011 |access-date=11 March 2011 |archive-date=16 November 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20181116051134/https://www.businesswire.com/news/home/20110309007122/en/Harry-Potter-Deathly-Hallows-%E2%80%93-Part-1 |url-status=live }}</ref><ref>{{cite web |url=https://www.boxofficemojo.com/search/?q=harry%20potter |title=Box Office Mojo |publisher=Box Office Mojo |access-date=11 March 2011 |archive-date=27 September 2010 |archive-url=https://web.archive.org/web/20100927052538/http://boxofficemojo.com/search/?q=Harry%20Potter |url-status=live }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="width:99%;" |- ! class="unsortable" rowspan="2" |Филм ! rowspan="2" |Премиера ! class="unsortable" colspan="4" |Боксофис ! rowspan="2" |Бюджет ! class="unsortable" rowspan="2" |{{nowrap|{{Abbr|Изт.|Източници}}}} |- ! class="sortable" |Обединеното кралство ! class="sortable" |САЩ & Канада<br />{{nobold|''(прибл. продадени билета)''}} ! class="sortable" |Други територии ! class="sortable" |В световен мащаб |- |style="text-align:center;"|''[[Хари Потър и Философският камък (филм)|Философският камък]]'' |style="text-align:center;"|{{start date|2001|11|16|df=yes}} |style="text-align:center;"|£66,096,060 |style="text-align:center;"|$318,886,962<br />(55,976,200) |style="text-align:center;"|$703,403,056 |style="text-align:center;"|$1,022,290,019 |style="text-align:center;"|$125&nbsp;милиона |style="text-align:center;" |<ref name="boxofficemojo">{{mojo title |id=harrypotter|title=Harry Potter and the Philosopher's Stone (2001)}}</ref><ref name="The-Numbers">{{cite web|url=https://www.the-numbers.com/movies/2001/HPOTT.php|publisher=The Numbers|title=Harry Potter and the Philosopher's Stone – Foreign Box Office Data|access-date=17 April 2020|archive-date=21 May 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160521042422/http://www.the-numbers.com/movies/2001/HPOTT.php|url-status=live|достъп_дата=2023-04-16|архив_дата=2016-05-21|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160521042422/http://www.the-numbers.com/movies/2001/HPOTT.php}}</ref><ref name="25th frame">{{cite web|url=http://www.25thframe.co.uk/chartspagetemplate.php|title=UK Highest Grossing Movies|publisher=25thframe.co.uk|access-date=17 December 2010|archive-date=6 August 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200806190818/https://www.25thframe.co.uk/404.php|url-status=live}}</ref><ref name="potter7billion">{{cite web |last=Collett |first=Mike |url=http://today.msnbc.msn.com/id/43853570/ns/today-entertainment/ |archive-url=https://web.archive.org/web/20110725060104/http://today.msnbc.msn.com/id/43853570/ns/today-entertainment/ |url-status=dead |archive-date=25 July 2011 |title=Harry Potter movies earn $7 billion |publisher=[[msnbc.com]] |date=22 July 2011 |access-date=10 December 2011 |достъп_дата=2023-04-16 |архив_дата=2011-11-11 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20111111093457/http://today.msnbc.msn.com/id/43853570/ns/today-entertainment/ }}</ref><ref>{{Cite web|title=Harry Potter and the Sorcerer's Stone|url=https://www.boxofficemojo.com/title/tt0241527/?ref_=bo_rl_ti|website=Box Office Mojo|access-date=2020-05-22|archive-date=1 August 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200801134450/https://www.boxofficemojo.com/title/tt0241527/?ref_=bo_rl_ti|url-status=live}}</ref> |- |style="text-align:center;"|''[[Хари Потър и Стаята на тайните (филм)|Стаята на тайните]]'' |style="text-align:center;"|{{start date|2002|11|14|df=yes}} |style="text-align:center;"|£54,780,731 |style="text-align:center;"|$262,450,136<br />(44,978,900) |style="text-align:center;"|$617,152,229 |style="text-align:center;"|$879,602,366 |style="text-align:center;"|$100&nbsp;милиона |style="text-align:center;" |<ref name="25th frame"/><ref name="potter7billion"/><ref name="boxofficemojo_a">{{mojo title |id=harrypotter2|title=Harry Potter and the Chamber of Secrets (2002)}}</ref><ref name="the-numbers_a">{{cite web|url=https://www.the-numbers.com/movies/2002/HPOT2.php|publisher=The Numbers|title=Harry Potter and the Chamber of Secrets -Foreign Box Office Data|access-date=17 April 2020|archive-date=14 April 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160414062606/http://www.the-numbers.com/movies/2002/HPOT2.php|url-status=live|достъп_дата=2023-04-16|архив_дата=2016-04-14|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160414062606/http://www.the-numbers.com/movies/2002/HPOT2.php}}</ref> |- |style="text-align:center;"|''[[Хари Потър и Затворникът от Азкабан (филм)|Затворникът от Азкабан]]'' |style="text-align:center;"|{{start date|2004|5|31|df=yes}} |style="text-align:center;"|£45,615,949 |style="text-align:center;"|$249,975,996<br />(40,183,700) |style="text-align:center;"|$547,385,621 |style="text-align:center;"|$797,361,618 |style="text-align:center;"|$130&nbsp;милиона |style="text-align:center;" |<ref name="25th frame"/><ref name="potter7billion"/><ref name="boxofficemojo_b">{{mojo title |id=harrypotter3|title=Harry Potter and the Prisoner of Azkaban (2004)}}</ref> |- |style="text-align:center;"|''[[Хари Потър и Огненият бокал (филм)|Огненият бокал]]'' |style="text-align:center;"|{{start date|2005|11|18|df=yes}} |style="text-align:center;"|£48,328,854 |style="text-align:center;"|$290,417,905<br />(45,188,100) |style="text-align:center;"|$606,260,335 |style="text-align:center;"|$896,678,241 |style="text-align:center;"|$150&nbsp;милиона |style="text-align:center;" |<ref name="25th frame"/><ref name="potter7billion"/><ref name="boxofficemojo_c">{{mojo title |id=harrypotter4|title=Harry Potter and the Goblet of Fire (2005)}}</ref><ref name="the-numbers_b">{{cite web|url=https://www.the-numbers.com/movies/2005/HPOT4.php|publisher=The Numbers|title=Harry Potter and the Goblet of Fire -Foreign Box Office Data|access-date=17 April 2020|archive-date=6 August 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200806190929/https://www.the-numbers.com/movie/Harry-Potter-and-the-Goblet-of-Fire|url-status=live|достъп_дата=2023-04-16|архив_дата=2020-08-06|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200806190929/https://www.the-numbers.com/movie/Harry-Potter-and-the-Goblet-of-Fire}}</ref> |- |style="text-align:center;"|''[[Хари Потър и Орденът на феникса (филм)|Орденът на феникса]]'' |style="text-align:center;"|{{start date|2007|7|11|df=yes}} |style="text-align:center;"|£49,136,969 |style="text-align:center;"|$292,353,413<br />(42,442,500) |style="text-align:center;"|$649,818,982 |style="text-align:center;"|$942,172,396 |style="text-align:center;"|$150&nbsp;милиона |style="text-align:center;" |<ref name="25th frame"/><ref name="potter7billion"/><ref name="boxofficemojo_d">{{mojo title |id=harrypotter5|title=Harry Potter and the Order of the Phoenix (2007)}}</ref><ref name="the-numbers_c">{{cite web|url=https://www.the-numbers.com/movies/2007/HPOT5.php|publisher=The Numbers|title=Harry Potter and the Order of the Phoenix -Foreign Box Office Data|access-date=17 April 2020|archive-date=6 August 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200806190840/https://www.the-numbers.com/movie/Harry-Potter-and-the-Order-of-the-Phoenix|url-status=live|достъп_дата=2023-04-16|архив_дата=2020-08-06|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200806190840/https://www.the-numbers.com/movie/Harry-Potter-and-the-Order-of-the-Phoenix}}</ref><ref>{{Cite web|title=Harry Potter and the Order of the Phoenix|url=https://www.boxofficemojo.com/title/tt0373889/?ref_=bo_se_r_6|website=Box Office Mojo|access-date=2020-05-22|archive-date=1 August 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200801142925/https://www.boxofficemojo.com/title/tt0373889/?ref_=bo_se_r_6|url-status=live}}</ref> |- |style="text-align:center;"|''[[Хари Потър и Нечистокръвния принц (филм)|Нечистокръвния принц]]'' |style="text-align:center;"|{{start date|2009|7|15|df=yes}} |style="text-align:center;"|£50,713,404 |style="text-align:center;"|$302,305,431<br />(40,261,200) |style="text-align:center;"|$632,148,664 |style="text-align:center;"|$934,454,096 |style="text-align:center;"|$250&nbsp;милиона |style="text-align:center;" |<ref name="25th frame"/><ref name="potter7billion"/><ref name="boxofficemojo_e">{{cite web|url=https://boxofficemojo.com/movies/?id=harrypotter6.htm|title=Harry Potter and the Half-Blood Prince (2009)|publisher=Box Office Mojo|access-date=1 December 2009|archive-date=1 July 2012|archive-url=https://web.archive.org/web/20120701055927/http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=harrypotter6.htm|url-status=live}}</ref><ref name="the-numbers_d">{{cite web|url=https://www.the-numbers.com/movies/2009/HPOT6.php|publisher=The Numbers|title=Harry Potter and the Half-Blood Prince – Box Office Data|access-date=11 December 2009|archive-date=6 August 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200806190817/https://www.the-numbers.com/movie/Harry-Potter-and-the-Half-Blood-Prince|url-status=live|достъп_дата=2023-04-16|архив_дата=2020-08-06|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200806190817/https://www.the-numbers.com/movie/Harry-Potter-and-the-Half-Blood-Prince}}</ref> |- |style="text-align:center;"|''[[Хари Потър и даровете на смъртта: първа част|Даровете на Смъртта – част 1]]'' |style="text-align:center;"|{{start date|2010|11|19|df=yes}} |style="text-align:center;"|£52,364,075 |style="text-align:center;"|$296,347,721<br />(37,503,700) |style="text-align:center;"|$680,695,761 |style="text-align:center;"|$977,043,483 |rowspan="2" style="text-align:center;"|По-малко от $250&nbsp;милиона (официално) |style="text-align:center;" |<ref>{{Cite web|title=Harry Potter and the Deathly Hallows: Part 1|url=https://www.boxofficemojo.com/title/tt0926084/|website=Box Office Mojo|access-date=2020-05-22|archive-date=21 June 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200621103445/https://www.boxofficemojo.com/title/tt0926084/|url-status=live}}</ref> <ref name="25th frame" /><ref name="potter7billion" /><ref name="boxofficemojo_f">{{cite web|url=https://boxofficemojo.com/movies/?id=harrypotter7.htm|title=Harry Potter and the Deathly Hallows Part 1 (2010)|publisher=[[Box Office Mojo]]|access-date=17 December 2010|archive-date=6 August 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200806190930/https://www.boxofficemojo.com/release/rl1248560641/|url-status=live}}</ref><ref name="thewrap">{{cite news |last=Frankel |first=Daniel |title=Get Ready for the Biggest 'Potter' Opening Yet |work=[[The Wrap]] |date=17 November 2010 |url=https://www.thewrap.com/movies/article/get-ready-biggest-potter-opening-yet-22607 |access-date=21 November 2010 |archive-date=20 November 2010 |archive-url=https://web.archive.org/web/20101120233859/http://www.thewrap.com/movies/article/get-ready-biggest-potter-opening-yet-22607 |url-status=live }}</ref><ref name="adjustedus">{{cite web |url=https://boxofficemojo.com/alltime/adjusted.htm |title=All Time Box Office Adjusted for Ticket Price Inflation |publisher=[[Box Office Mojo]] |access-date=10 December 2011 |archive-date=10 July 2001 |archive-url=https://web.archive.org/web/20010710051059/https://boxofficemojo.com/alltime/adjusted.htm |url-status=live }}</ref> |- |style="text-align:center;"|''[[Хари Потър и даровете на смъртта: втора част|Даровете на Смъртта – част 2]]'' |style="text-align:center;"|{{start date|2011|7|15|df=yes}} |style="text-align:center;"|£73,094,187 |style="text-align:center;"|$381,409,310<br />(48,046,800) |style="text-align:center;"|$960,912,354 |style="text-align:center;"|$1,342,321,665 |style="text-align:center;" |<ref name="potter7billion"/><ref name="adjustedus"/><ref name="7.2boxoffice">{{cite web |url=https://boxofficemojo.com/movies/?id=harrypotter72.htm |title=Harry Potter and the Deathly Hallows Part 2 (2011) |publisher=[[Box Office Mojo]] |access-date=10 December 2011 |archive-date=10 December 2011 |archive-url=https://web.archive.org/web/20111210152828/http://boxofficemojo.com/movies/?id=harrypotter72.htm |url-status=live }}</ref> |- ! colspan="2" |Общо ! £{{formatnum:{{#expr:66096060+54780731+45615949+48328854+49136969+50713404+52364075+73233694}}}} ! ${{val|fmt=commas|{{#expr:318087620+262450136+249975996+290417905+292353413+302305431+296347721+381409310}}}} ! ${{val|fmt=commas|{{#expr:688880550+617152229+547385621+606260335+649818982+632148664+680695761+960912354}}}} ! ${{val|fmt=commas|{{#expr:1006968171+879602366+797361618+896678241+942172396+934454096+977043483+1342321665}}}} ! $1.155&nbsp;милиарда ! <ref>{{cite web |url=https://boxofficemojo.com/franchises/chart/?id=harrypotter.htm |title=Harry Potter Moviesat the Box Office |publisher=Box Office Mojo |access-date=28 November 2016 |archive-date=6 August 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200806190913/https://www.boxofficemojo.com/ |url-status=live }}</ref> |} == Външни препратки == * {{Официален сайт}} == Източници == {{reflist}} == Бележки == {{Notelist}} {{Хари Потър}} [[Категория:Хари Потър]] [[Категория:Хари Потър (филмова поредица)| ]] [[Категория:Франчайзи на Уорнър Брос Пикчърс]] [[Категория:Филмови поредици]] tdcgcnw7sdqg0n05m2itx0rn7r5hbaz 12435578 12435576 2024-12-09T09:55:53Z TenWhile6 296625 Премахнати [[Special:Contributions/46.254.135.228|редакции на 46.254.135.228]] ([[User talk:46.254.135.228|б]].), към версия на InternetArchiveBot 12430762 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Хари Потър|Хари Потър (пояснение)}} {{Филм | име = Хари Потър | име_оригинал = Harry Potter | картинка = Harry_Potter_wordmark.svg | описание = | режисьори = [[Крис Кълъмбъс]] {{small|(1–2)}}<br>[[Алфонсо Куарон]] {{small|(3)}}<br> Майк Нюъл {{small|(4)}}<br>[[Дейвид Йейтс]] {{small|(5–8)}} | продуценти = [[Дейвид Хейман]]<br>Крис Кълъмбъс {{small|(3)}}<br>Марк Радклиф {{small|(3)}}<br>Дайвид Барън {{small|(5-8)}}<br>[[Дж. К. Роулинг|Джоан Роулниг]] {{small|(7-8)}} | сценаристи = [[Стив Клоувс]] {{small|(1–4, 6–8)}}<br>Майкъл Голденбърг {{small|(5)}} | базиран_на = ''[[Хари Потър]]''<br>от Дж. К. Роулинг | актьори = [[Даниъл Радклиф]]<br>[[Рупърт Гринт]]<br>[[Ема Уотсън]]<br>(''[[#Актьори и екип|Вж. по-долу]]'') | музика = [[Джон Уилямс]] {{small|(1-3)}}<br>Патрик Доил {{small|(4)}}<br>Никълъс Хупър {{small|(5-6)}}<br>[[Александър Деспла]] {{small|(7-8)}} | оператор = Джон Сийл {{small|(1)}}<br>Роджър Прат {{small|(2, 4)}}<br>Майкъл Серезин {{small|(3)}}<br>Славомир Издяк {{small|(5)}}<br>Бруно Делбон {{small|(6)}}<br>Едуардо Сера {{small|(7-8)}} | монтаж = Ричърд Франсис-Брус {{small|(1)}}<br>Питър Хонес {{small|(2)}}<br>Стивън Уейсбърг {{small|(3)}}<br>Майк Оудсли {{small|(4)}}<br>Марк Дей {{small|(5-8)}} | сценография = Стюарт Крейг | филмово_студио = [[Уорнър Брос Пикчърс]]<br>[[Хейдей Филмс]]<br>1492 Пикчърс {{small|(1-3)}} | разпространител = Уорнър Брос Пикчърс | премиера = [[2001]] – [[2011]] г. | времетраене = 1179 минути<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.slate.com/articles/arts/culturebox/2011/07/the_real_wizard_behind_harry_potter.html| заглавие = The Real Wizard Behind Harry Potter| достъп_дата = 25 май 2015| фамилно_име = Kois| първо_име = Dan| дата = 13 юли 2011| издател = Slate| език = en}}</ref> | страна = {{GBR}}<br>{{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = {{small|'''Общо (8 филма):'''}}<br>$ 1,2 млрд. | приходи = {{small|'''Общо (8 филма):'''}}<br>$ 7,7 млрд. | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = | уебсайт = http://www.harrypotter.com/ }} '''„Хари Потър“''' ({{lang|en|Harry Potter}}) е филмова поредица, базирана на [[Хари Потър|едноименните романи]] от [[Джоан Роулинг]]. Поредицата е продуцирана и разпространявана от [[Уорнър Брос Пикчърс]] и се състои от осем филма, като началото е поставено с ''[[Хари Потър и Философският камък (филм)|Хари Потър и Философският камък]]'' (2001) и завършва с ''[[Хари Потър и даровете на смъртта: втора част|Хари Потър и Даровете на Смъртта – част 2]]'' (2011).<ref>{{cite web |url=https://boxofficemojo.com/genres/chart/?id=liveactionfantasy.htm |title=Fantasy – Live Action |publisher=Box Office Mojo|access-date=1 June 2011 |archive-date=2 September 2011 |archive-url=https://web.archive.org/web/20110902012936/http://boxofficemojo.com/genres/chart/?id=liveactionfantasy.htm |url-status=live }}</ref><ref>{{cite web |url=https://boxofficemojo.com/franchises/chart/?id=harrypotter.htm |title=Harry Potter |publisher=Box Office Mojo|access-date=1 June 2011 |archive-date=6 August 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200806190913/https://www.boxofficemojo.com/ |url-status=live }}</ref> Поредицата от предистории, планирана да се състои от пет филма, започва ''[[Фантастични животни и къде да ги намерим (филм)|Фантастични животни и къде да ги намерим]]'' (2016), отбелязвайки началото на споделения медиен франчайз ''[[Магьоснически свят]]''.<ref>{{cite web|url=http://www.campaignlive.co.uk/article/fantastic-beasts-release-shows-magic-brand-reinvention/1416310|title=Fantastic Beasts release shows the magic in brand reinvention|website=Campaignlive.co.uk|access-date=19 October 2017|archive-date=11 June 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170611095252/http://www.campaignlive.co.uk/article/fantastic-beasts-release-shows-magic-brand-reinvention/1416310|url-status=live}}</ref> Филмовата поредица е продуцирана главно от [[Дейвид Хейман]], а ролите на тримата главни герои – [[Хари Потър (персонаж)|Хари Потър]], [[Рон Уизли]] и [[Хърмаяни Грейнджър]], се изпълняват съответно от [[Даниел Радклиф]], [[Рупърт Гринт]] и [[Ема Уотсън]]. Четирима режисьори работят върху поредицата – [[Крис Кълъмбъс]], [[Алфонсо Куарон]], Майк Нюъл и [[Дейвид Йейтс]].<ref name="Four Directors">{{cite news |url=https://www.nytimes.com/2007/07/15/movies/15scot.html |title=Harry Potter and the Four Directors |work=[[The New York Times]] |date=15 July 2007 |access-date=29 July 2011 |first1=Manohla |last1=Dargis |first2=A. O. |last2=Scott |archive-date=6 August 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200806190926/https://www.nytimes.com/2007/07/15/movies/15scot.html |url-status=live }}</ref> Майкъл Голденбърг пише сценария на ''[[Хари Потър и Орденът на феникса (филм)|Хари Потър и Орденът на феникса]]'' (2007), докато сценариите на останалите филми са написани от [[Стив Клоувс]]. Производството на филмите обхваща десетгодишен период, като основната сюжетна арка следва стремежа на Хари да победи своя върл враг [[Лорд Волдемор]].<ref name="WarnerBrosStudioInfo">{{cite news |url=http://www.wbstudiotour.co.uk/en/about-us/harry-potter-at-leavesden |title=Harry Potter at Leavesden |work=WB Studio Tour |access-date=16 September 2012 |url-status=dead |archive-url=https://web.archive.org/web/20140210000231/http://www.wbstudiotour.co.uk/en/about-us/harry-potter-at-leavesden |archive-date=10 February 2014 |df=dmy-all}}</ref> ''[[Хари Потър и Даровете на Смъртта]]'', седмият и последен роман от поредицата, е адаптиран в две пълнометражни части.<ref name="BusinessWireDeathlyHallows">{{cite news |url=http://www.businesswire.com/portal/site/google/?ndmViewId=news_view&newsId=20080313005332&newsLang=en |title=Warner Bros. Plans Two-Part Film Adaptation of "Harry Potter and the Deathly Hallows" to Be Directed by David Yates |work=Business Wire|date=13 March 2008 |access-date=6 September 2012 |quote=expand the screen adaptation of Harry Potter and the Deathly Hallows and release the film in two parts. |archive-date=28 June 2017 |archive-url=https://web.archive.org/web/20170628180059/http://www.businesswire.com/portal/site/google/?ndmViewId=news_view&newsId=20080313005332&newsLang=en |url-status=live }}</ref> Премиерата на ''[[Хари Потър и даровете на смъртта: първа част|Част 1]]'' е през ноември 2010 г., а на ''[[Хари Потър и даровете на смъртта: втора част|Част 2]]'' – през юли 2011 г.<ref name="Bocher & Eller (2010-11-07)">{{cite news |last1=Boucher |first1=Geoff |last2=Eller |first2=Claudia |date=7 November 2010 |title=The end nears for 'Harry Potter' on film |work=Los Angeles Times|url=https://articles.latimes.com/2010/nov/07/entertainment/la-et-1107-harry-potter-20101107 |access-date=3 January 2010 |quote=The fantasy epic begins its Hollywood fade-out Nov.&nbsp;19 with the release of 'Harry Potter and the Deathly Hallows – Part 1' and finishes next summer with the eighth film, 'Harry Potter and the Deathly Hallows – Part 2.' |archive-date=6 August 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200806190834/https://www.latimes.com/archives/la-xpm-2010-nov-07-la-et-1107-harry-potter-20101107-story.html |url-status=live }}</ref><ref name="Schuker (2010-11-22)">{{cite news |last=Schuker |first=Lauren A. E. |date=22 November 2010 |title='Potter' Charms Aging Audience |work=The Wall Street Journal |url=https://www.wsj.com/articles/SB10001424052748703567304575628783648960748 |access-date=3 January 2010 |quote=The seventh instalment in the eight-film franchise, "Harry Potter and the Deathly Hallows: Part I" took in a franchise record of $125.1&nbsp;million at domestic theaters this weekend according to Warner Bros., the Time Warner Inc.-owned movie studio behind the films. |archive-date=6 November 2015 |archive-url=https://web.archive.org/web/20151106232346/http://www.wsj.com/articles/SB10001424052748703567304575628783648960748 |url-status=live }}</ref> ''Философският камък'' и ''Даровете на смъртта – част 2'' са сред [[Списък с най-касовите филми|50-те най-печеливши филма за всички времена]] – съответно на 49-о и на 16-то място – като и двата са спечелили над 1 милиард долара. Това е четвъртата най-печеливша филмова поредица със 7,7 милиарда долара приходи в световен мащаб. == Произход == В края на 1997 г. филмовият продуцент [[Дейвид Хейман]] получава в офиса си в Лондон копие от първата книга от това, което ще се превърне поредица от седем романа за Хари Потър, написани от Роулинг. Книгата ''[[Хари Потър и Философският камък]]'' е поставена на лавицата с нисък приоритет, където е открита от секретарката, която я прочита и я дава на Хейман с положителна рецензия. Следователно, Хейман, който първоначално не харесва „безсмисленото заглавие“, прочита книгата. Силно впечатлен от работата на Роулинг, той започва процеса, довел до един от най-успешните кинематографични франчайзи на всички времена.<ref name="latimesblogs.latimes.com">{{cite news|url=http://latimesblogs.latimes.com/herocomplex/2009/07/when-harry-met-pally-rare-photo-of-day-dan-radcliffe-met-rupert-grint-.html |work=Los Angeles Times |title=Hero Complex |date=20 July 2009 |access-date=4 May 2010| archive-url=https://web.archive.org/web/20090724222035/http://latimesblogs.latimes.com/herocomplex/2009/07/when-harry-met-pally-rare-photo-of-day-dan-radcliffe-met-rupert-grint-.html| archive-date=24 July 2009}}</ref> Ентусиазмът на Хейман води до продажбата на Роулинг през 1999 г. на филмовите права за първите четири книги за Хари Потър на [[Уорнър Брос]] за сумата от 1 милион британски лири (2 милиона долара).<ref>{{cite news|url=http://www.quick-quote-quill.org/articles/2000/0700-austfinrev-bagwell.html |publisher=Australian Financial Review |title=WiGBPd About Harry |date=19 July 2000 |access-date=26 May 2007 |archive-url = https://web.archive.org/web/20070104184327/http://www.quick-quote-quill.org/articles/2000/0700-austfinrev-bagwell.html <!-- Bot retrieved archive --> |archive-date = 4 January 2007}}</ref> Искането, направено от Роулинг, е основният актьорски състав да бъде строго британски, като въпреки това се позволява включването на много ирландски актьори, като [[Ричард Харис]] в ролята на [[Албус Дъмбълдор|Дъмбълдор]], както и кастинг на френски и източноевропейски актьори в ''[[Хари Потър и Огненият бокал]]'', където героите от книгата са посочени като такива.<ref>{{cite news |url=http://film.guardian.co.uk/News_Story/Critic_Review/Guardian_Film_of_the_week/0,,595317,00.html |work=The Guardian |location=UK |title=Harry Potter and the Philosopher's Stone |date=16 November 2001 |access-date=26 May 2007 |archive-date=25 March 2007 |archive-url=https://web.archive.org/web/20070325054513/http://film.guardian.co.uk/News_Story/Critic_Review/Guardian_Film_of_the_week/0,,595317,00.html |url-status=live }}</ref> Роулинг се колебае да продаде правата, защото „не иска да даде контрол върху останалата част от историята“, като продаде правата на героите, което би позволило на Уорнър Брос да направи продължения, които не са написани от нея.<ref>{{cite news |last=Fordy |first=Tom |title=JK Rowling's battle to make the Harry Potter films '100 per cent British' |url=https://www.telegraph.co.uk/films/0/jk-rowlings-battle-make-harry-potter-films-100-per-cent-british/ |access-date=8 February 2022 |work=The Daily Telegraph |date=3 January 2022}}</ref> В началото се водят преговори със [[Стивън Спилбърг]] да режисира първия филм, но впоследствие се отказва.<ref>{{cite news |url=http://uk.movies.ign.com/articles/034/034089p1.html |title=No "Harry Potter" for Spielberg |access-date=8 July 2007 |date=23 February 2000 |publisher=IGN |first=Brian |last=Linder |url-status=dead |archive-url=https://web.archive.org/web/20071123181415/http://uk.movies.ign.com/articles/034/034089p1.html |archive-date=23 November 2007 |df=dmy-all }}</ref> В своя уебсайт Дж. К. Роулинг твърди, че не е имала никаква роля в избора на режисьори на филмовите адаптации.<ref>{{cite web |publisher=JKRowling.com |url=http://www.jkrowling.com/textonly/en/rubbishbin_view.cfm?id=8 |archive-url=https://web.archive.org/web/20120208051504/http://www.jkrowling.com/textonly/en/rubbishbin_view.cfm?id=8 |title=Rubbish Bin: J. K. Rowling "veto-ed" Steven Spielberg |first=J.K. |last=Rowling |access-date=20 July 2007 |archive-date=8 February 2012 |достъп_дата=2023-04-13 |архив_дата=2012-02-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120208051504/http://www.jkrowling.com/textonly/en/rubbishbin_view.cfm?id=8 }}</ref> След като Спилбърг напуска, започват разговори с други режисьори – [[Крис Кълъмбъс]], [[Джонатан Деми]], [[Тери Гилиъм]], Майк Нюъл, [[Алън Паркър]], [[Волфганг Петерсен]], [[Роб Райнър]], [[Тим Робинс]], Брад Силберлинг и [[Питър Уиър]].<ref>{{cite web|url=https://movies.yahoo.com/movie/preview/1808404331 |archive-url=https://web.archive.org/web/20071215132239/http://movies.yahoo.com/movie/preview/1808404331|title=Harry Potter and the Sorcerer's Stone (2001) |access-date=30 May 2007 |first=Greg Dean |last=Schmitz |publisher=Yahoo!|archive-date=15 December 2007}}</ref> Петерсен и Райнър се оттеглят от надпреварата през март 2000 г.<ref>{{cite news |url=http://uk.movies.ign.com/articles/034/034092p1.html |title=Two Potential "Harry Potter" Director's Back Out |access-date=8 July 2007 |date=7 March 2000 |first=Brian |last=Linder |publisher=IGN |url-status=dead |archive-url=https://web.archive.org/web/20080302173529/http://uk.movies.ign.com/articles/034/034092p1.html |archive-date=2 March 2008 |df=dmy-all }}</ref> Първият избор на Роулинг е Гилиъм.<ref>{{cite news |url=http://www.wizardnews.com/story.20050829.html |title=Terry Gilliam bitter about Potter |access-date=8 July 2007 |date=29 August 2005 |publisher=Wizard News |archive-date=11 August 2007 |archive-url=https://web.archive.org/web/20070811035807/http://www.wizardnews.com/story.20050829.html |url-status=live }}</ref> На 28 март 2000 г. Кълъмбъс е назначен за режисьор на филма, като Уорнър Брос се позовава на работата му върху други семейни филми като ''[[Сам вкъщи]]'' и ''[[Мисис Даутфайър]]''.<ref name="columbus">{{cite news |url=http://uk.movies.ign.com/articles/034/034098p1.html |title=Chris Columbus to Direct Harry Potter |access-date=8 July 2007 |date=28 March 2000 |publisher=IGN |first=Bran |last=Linder |url-status=dead |archive-url=https://web.archive.org/web/20080113042745/http://uk.movies.ign.com/articles/034/034098p1.html |archive-date=13 January 2008 |df=dmy-all }}</ref> [[Стив Клоувс]] е нает да напише сценария за първия филм. Той описва адаптирането на книгата като „трудно“, тъй като тя „не се поддава на адаптация така добре, както следващите две книги“. Клоувс си купува книгата и мигновено се превръща във фен на поредицата. Когато разговаря с Уорнър Брос, той заявява, че филмът трябва да е британски и верен на героите.<ref>{{cite web |url=http://archive.salon.com/ent/col/srag/2000/02/24/kloves/index.html |title=A Wizard of Hollywood |access-date=8 July 2007 |date=24 February 2000 |first=Michael |last=Sragow |work=Salon.com |archive-date=10 July 2007 |archive-url=https://web.archive.org/web/20070710191745/http://archive.salon.com/ent/col/srag/2000/02/24/kloves/index.html |url-status=live }}</ref> Дейвид Хейман е потвърден за продуцент на филма.<ref name="columbus"/> Роулинг получава голям творчески контрол върху адаптацията, споразумение, за което Кълъмбъс няма нищо против.<ref>{{cite news |url=http://uk.movies.ign.com/articles/034/034099p1.html |title=Chris Columbus Talks Potter |access-date=8 July 2007 |first=Brian |last=Linder |date=30 March 2000 |publisher=IGN |url-status=dead |archive-url=https://web.archive.org/web/20081206110502/http://uk.movies.ign.com/articles/034/034099p1.html |archive-date=6 December 2008 |df=dmy-all }}</ref> === Кастинг за ролите на Хари, Рон и Хърмаяни === [[File:Daniel Radcliffe, Emma Watson & Rupert Grint colour.jpg|thumb|left|[[Даниел Радклиф]], [[Ема Уотсън]] и [[Рупърт Гринт]] на световната премиера на ''[[Хари Потър и даровете на смъртта: втора част|Хари Потър и Даровете на Смъртта – част 2]]'' на [[Трафалгар (площад)|Трафалгар Скуеър]], Лондон, на 7 юли 2011 г.]] През 2000 г., след седеммесечно търсене, [[Даниел Радклиф]] е открит от продуцента [[Дайвид Хейман]] и сценариста Стив Клоувс, седнал точно зад тях в театрална зала. По думите на самия Хейман, „зад мен седеше едно момче с тези големи сини очи. Беше Дан Радклиф. Спомням си първите си впечатления: той беше любопитен, забавен и толкова енергичен. Имаше и истинска щедрост и сладост. В същото време той беше наистина ненаситен и с глад за знания от какъвто и да е вид“.<ref name="latimesblogs.latimes.com"/> През 1999 г. Радклиф участва в телевизионната продукция на [[Би Би Си]] ''Дейвид Копърфийлд'', в която играе главния герой в младите му години. Хейман убеждава родителите на Радклиф да му позволят да се яви на прослушване за ролята на Хари Потър, което включва заснемането на Радклиф.<ref>{{cite web|url=http://www.mugglenet.com/ultimatedvds/ultimateeditions.shtml|title=Ultimate Edition: Screen Test, Trio Casting and Finding Harry Potter|website=Mugglenet.com|access-date=19 October 2017|url-status=dead|archive-url=https://web.archive.org/web/20110623065851/http://www.mugglenet.com/ultimatedvds/ultimateeditions.shtml|archive-date=23 June 2011|df=dmy-all|достъп_дата=2023-04-13|архив_дата=2011-06-23|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110623065851/http://www.mugglenet.com/ultimatedvds/ultimateeditions.shtml}}</ref> Роулинг е ентусиазирана, след като вижда заснетия тест на Радклиф, като казва, че не смята, че има по-добър избор за ролята на Хари Потър.<ref name="latimesblogs.latimes.com"/><ref name="news">{{cite news |url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/entertainment/890287.stm |title=Young Daniel gets Potter part |publisher=BBC Online |date=21 August 2000 |access-date=26 August 2010 |archive-date=18 October 2007 |archive-url=https://web.archive.org/web/20071018084332/http://news.bbc.co.uk/1/hi/entertainment/890287.stm |url-status=live }}</ref> Също през 2000 г. неизвестните тогава британски актьори [[Ема Уотсън]] и [[Рупърт Гринт]] са избрани измежду хиляди явили се на прослушване деца да изиграят съответно ролите на Хърмаяни Грейнджър и Рон Уизли. Единственият им предишен актьорски опит е в училищни пиеси. Гринт е на единадесет години, а Уотсън на десет по времето, когато са избрани.<ref>{{cite news|url=http://movies.warnerbros.com/pub/movie/releases/harrycast.html |publisher=Warner Brothers |title=Daniel Radcliffe, Rupert Grint and Emma Watson bring Harry, Ron and Hermione to life for Warner Bros. Pictures' "Harry Potter and the Sorcerer's Stone" |date=21 August 2000 |access-date=26 August 2010 |archive-url=https://web.archive.org/web/20020414155653/http://movies.warnerbros.com/pub/movie/releases/harrycast.html |archive-date=14 April 2002}}</ref> == Продукция == Заснемането на поредицата започва в [[Уорнър Брос Студиос, Лийвсдън|Лийвсдън Студиос]], Хартфордшир, Англия, през септември 2000 г. и приключва през декември 2010 г., като постпродукцията на последния филм продължава до лятото на 2011 г.<ref name="WarnerBrosStudioInfo"/> Лийвсдън Студиос е основното студио за заснемане на Хари Потър и е открито за публиката като студийно турне през 2012 г. (преименувано на Уорнър Брос Студиос, Лийвсдън).<ref>{{cite web|url=http://www.wbstudiotour.co.uk/|title=Warner Bros. Studio Tour London – The Making of Harry Potter|website=www.wbstudiotour.co.uk|access-date=10 September 2012|archive-date=10 September 2012|archive-url=https://web.archive.org/web/20120910163802/http://www.wbstudiotour.co.uk/|url-status=live}}</ref> {|class="wikitable" style="width:99%;" ! style="text-align:center;"|Година ! style="text-align:center;"|Филм ! style="text-align:center;"|Режисьор ! style="text-align:center;"|Сценарист ! style="text-align:center;"|Продуцент(и){{efn|Без изпълнителните продуценти}} ! style="text-align:center;"|Композитор ! style="text-align:center;"|Роман от [[Дж. К. Роулинг]] |- |2001 |''[[Хари Потър и Философският камък (филм)|Хари Потър и<br />Философският камък]]'' |rowspan="2" style="text-align:center;"|[[Крис Кълъмбъс]] |rowspan="4" style="text-align:center;"|[[Стив Клоувс]] |rowspan="2" style="text-align:center;"|[[Дейвид Хейман]] |rowspan="3" style="text-align:center;"|[[Джон Уилямс]] |''[[Хари Потър и Философският камък|Хари Потър и<br />Философският камък]]'' (1997) |- |2002 |''[[Хари Потър и Стаята на тайните (филм)|Хари Потър и<br />Стаята на тайните]]'' |''[[Хари Потър и Стаята на тайните|Хари Потър и<br />Стаята на тайните]]'' (1998) |- |2004 |''[[Хари Потър и Затворникът от Азкабан (филм)|Хари Потър и<br />Затворникът от Азкабан]]'' |style="text-align:center;"|[[Алфонсо Куарон]] |style="text-align:center;"|Дейвид Хейман, Крис Кълъмбъс и Марк Радклиф |''[[Хари Потър и Затворникът от Азкабан|Хари Потър и<br />Затворникът от Азкабан]]'' (1999) |- |2005 |''[[Хари Потър и Огненият бокал (филм)|Хари Потър и<br />Огненият бокал]]'' |style="text-align:center;"|Майк Нюъл |style="text-align:center;"|Дейвид Хейман |style="text-align:center;"|Патрик Дойл |''[[Хари Потър и Огненият бокал|Хари Потър и<br />Огненият бокал]]'' (2000) |- |2007 |''[[Хари Потър и Орденът на феникса (филм)|Хари Потър и<br />Орденът на феникса]]'' |rowspan="4" style="text-align:center;"|[[Дейвид Йейтс]] |style="text-align:center;"|Майкъл Голденбърг |rowspan="2" style="text-align:center;"|Дейвид Хейман и Дейвид Барън |rowspan="2" style="text-align:center;"|Никълъс Хупър |''[[Хари Потър и Орденът на феникса|Хари Потър и<br />Орденът на феникса]]'' (2003) |- |2009 |''[[Хари Потър и Нечистокръвния принц (филм)|Хари Потър и<br />Нечистокръвния принц]]'' |rowspan="3" style="text-align:center;"|Стив Клоувс |''[[Хари Потър и Нечистокръвния принц|Хари Потър и<br />Нечистокръвния принц]]'' (2005) |- |2010 |''[[Хари Потър и даровете на смъртта: първа част|Хари Потър и<br /> Даровете на Смъртта – част 1]]'' |rowspan="2" style="text-align:center;"|Дейвид Хейман, Дейвид Барън и [[Дж. К. Роулинг]] |rowspan="2" style="text-align:center;"|[[Александър Деспла]] |rowspan="2" |''[[Хари Потър и Даровете на Смъртта|Хари Потър и<br />Даровете на Смъртта]]'' (2007) |- |2011 |''[[Хари Потър и даровете на смъртта: втора част|Хари Потър и<br /> Даровете на Смъртта – част 2]]'' |} [[File:Harry Potter Leavesden entrance.jpg|thumb|right|Уорнър Брос Студиос, Лийвсдън, където е заснета голяма част от филмовата поредица.]] Дейвид Хейман продуцира всички филми от поредицата с продуцентската си компания [[Хейдей Филмс]], докато Дейвид Барън се присъединява към поредицата като изпълнителен продуцент на ''Стаята на тайните'' и ''Огненият бокал''. По-късно Барън е назначен за продуцент на последните четири филма. Крис Кълъмбъс е и изпълнителен продуцент на първите два филма заедно с Марк Радклиф и Майкъл Барнатан, но той става продуцент на третия филм заедно с Хейман и Радклиф. Други изпълнителни продуценти са Таня Сегачиан и Лайънъл Уиграм. Дж. К. Роулинг, авторът на поредицата, е помолена да стане продуцент на ''Огненият бокал'', но отказа. Впоследствие приема за двете части на ''Даровете на Смъртта''.<ref>{{cite web |url=http://www.businesswire.com/news/home/20100920005538/en/Warner-Bros.-Pictures-Worldwide-Satellite-Trailer-Debut%C2%A0Harry |title=Warner Bros. Pictures mentions J. K. Rowling as producer |publisher=[[Business Wire]] |date=20 September 2010 |access-date=2 March 2011 |archive-date=27 December 2010 |archive-url=https://web.archive.org/web/20101227092506/http://www.businesswire.com/news/home/20100920005538/en/Warner-Bros.-Pictures-Worldwide-Satellite-Trailer-Debut%C2%A0Harry |url-status=live }}</ref> Хейдей Филмс и компанията на Кълъмбъс 1492 Пикчърс си сътрудничат с Дънкан Хендерсън Прадакшънс през 2001 г., Миракъл Прадакшънс през 2002 г. и Пи ъф Ей Прадакшънс през 2004 г. Въпреки че ''Затворникът от Азкабан'' е последният филм, продуциран от 1492 Пикчърс, Хейдей Филмс продължава с франчайза и си сътрудничи с Паталекс IV Прадакшънс през 2005 г. Шестият филм от поредицата, ''Нечистокръвния принц'', е най-скъпият филм, продуциран през 2009 г. Уорнър Брос адаптира последния роман, ''Даровете на Смъртта'', на две части, които са заснети от началото на 2009 г. до лятото на 2010 г., като на 21 декември 2010 г. приключва презаснемането, с което се бележи краят на снимките по филмовата поредица ''Хари Потър''. Хейман заявява, че ''Даровете на Смъртта'' е „[[Производство на Хари Потър и Даровете на смъртта|заснет като един филм]]“, но издаден в две пълнометражни части.<ref name="empireheyman">{{cite news |url=https://www.empireonline.com/news/story.asp?NID=22200 |title=Potter Producer Talks Deathly Hallows |access-date=14 March 2008 |date=14 March 2008 |first=Olly |last=Richards |publisher=Empire |archive-date=16 October 2015 |archive-url=https://web.archive.org/web/20151016210052/http://www.empireonline.com/news/story.asp?NID=22200 |url-status=live }}</ref> Тим Бърк, ръководител на визуалните ефекти на поредицата, споделя за производството на ''Хари Потър'': „Това беше огромно семейство; мисля, че имаше над 700 души, работещи в Лийвсдън, индустрия сама по себе си“. Дейвид Хейман казва: „Когато първият филм беше пуснат, нямаше начин да си помисля, че ще направим осем филма. Това не изглеждаше осъществимо, докато не направихме четвъртия“. Ниша Парти, продуцентският консултант на първия филм, казва, че Хейман „направи първия филм до голяма степен по начина, по който смяташе, че Уорнър Брос искаше да го направи“. След успеха на филма Хейман получава „повече свобода“.<ref>[https://www.theguardian.com/film/2011/jul/07/harry-potter-making-the-films-cast-and-crew Ten years of making Harry Potter films, by cast and crew]</ref> === Режисьори === След като [[Крис Кълъмбъс]] приключва работата си по ''Хари Потър и Философският камък'', е нает да режисира втория филм от поредицата, ''Хари Потър и Стаята на тайните''. Продукцията започва седмица след премиерата на първия филм. Кълъмбъс трябва да режисира всички филми от поредицата,<ref>{{cite web |url=https://www.bbc.co.uk/films/2004/06/01/chris_columbus_azkaban_interview.shtml |title=Chris Columbus |publisher=BBC Online |access-date=2 March 2011 |archive-date=10 April 2011 |archive-url=https://web.archive.org/web/20110410201727/http://www.bbc.co.uk/films/2004/06/01/chris_columbus_azkaban_interview.shtml |url-status=live }}</ref> но не иска да се върне за третия филм, ''Хари Потър и Затворникът от Азкабан'', твърдейки, че е „прегрял“.<ref>{{cite web |url=http://blogs.coventrytelegraph.net/thegeekfiles/2010/07/percy-jackson-director-chris-c.html |archive-url=https://web.archive.org/web/20140101110651/http://blogs.coventrytelegraph.net/thegeekfiles/2010/07/percy-jackson-director-chris-c.html |title=Columbus "Burned Out" |publisher=Blogs.coventrytelegraph.net |date=6 July 2010 |access-date=2 March 2011 |archive-date=1 January 2014 |достъп_дата=2023-04-14 |архив_дата=2014-01-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140101110651/http://blogs.coventrytelegraph.net/thegeekfiles/2010/07/percy-jackson-director-chris-c.html }}</ref> Кълъмбъс заема позицията на продуцент, докато [[Алфонсо Куарон]] е предложен за тази на режисьор. Първоначално той е нервен относно режисирането на частта, тъй като не е чел нито една от книгите или гледал филмите. След като прочита поредицата, той променя решението си и се съгласява да режисира, тъй като веднага се свърза с историята.<ref name="cuaroninternewsround">{{cite news |url=http://news.bbc.co.uk/cbbcnews/hi/tv_film/newsid_3758000/3758101.stm |title=Alfonso Cuaron: the man behind the magic |access-date=10 October 2007 |date=24 May 2004 |work=Newsround |archive-date=7 November 2007 |archive-url=https://web.archive.org/web/20071107164356/http://news.bbc.co.uk/cbbcnews/hi/tv_film/newsid_3758000/3758101.stm |url-status=live }}</ref> Тъй като Куарон решава да не режисира четвъртия филм, ''Хари Потър и Огненият бокал'', студиото отново е в търсене на нов режисьор.<ref name="CuaronPotter">{{cite news |url=https://www.empireonline.com/interviews/interview.asp?IID=1309 |title=Alfonso Cuarón Talks Harry Potter |work=Empire |access-date=6 September 2012 |archive-date=16 June 2013 |archive-url=https://web.archive.org/web/20130616021132/http://www.empireonline.com/interviews/interview.asp?IID=1309 |url-status=live }}</ref> Майк Нюъл е избран за тази позиция, но отказва да режисира следващата част, ''Хари Потър и Орденът на феникса'', който е поверен на Дейвид Йейтс, който също режисира ''Хари Потър и Нечистокръвния принц'' и ''Хари Потър и Даровете на Смъртта'', като става единственият режисьор, заснел повече от един филм след Крис Кълъмбъс. Крис Кълъмбъс казва, че виждането му за първите два филма е за „златна книга с приказки“, докато Алфонсо Куарон променя визуалния тон на поредицата и разширява пейзажа около „[[Хогуортс]]“. Майк Нюъл решава да режисира четвъртия филм като „параноичен трилър“, докато Дейвид Йейтс иска да „внесе усещане за опасност и характер на света“.<ref name="DavidYatesEmpire">{{cite news |url=https://www.empireonline.com/interviews/interview.asp?IID=1314 |title=Deathly Hallows Director David Yates On Harry Potter |work=Empire Online |access-date=9 September 2012 |archive-date=11 June 2012 |archive-url=https://web.archive.org/web/20120611215932/http://www.empireonline.com/interviews/interview.asp?IID=1314 |url-status=live }}</ref> Куарон, Нюъл и Йейтс споделят, че тяхното предизвикателство е да намерят баланс между създаването на филмите според индивидуалната си визия, докато работят в един кинематографичен свят, вече създаден от Кълъмбъс.<ref name="CuaronPotter"/><ref name="MikeNewellHP">{{cite news |url=https://www.empireonline.com/interviews/interview.asp?IID=1312 |title=Mike Newell on Harry Potter |work=Empire Online |access-date=9 September 2012 |archive-date=11 June 2012 |archive-url=https://web.archive.org/web/20120611192532/http://www.empireonline.com/interviews/interview.asp?IID=1312 |url-status=live }}</ref><ref name="DavidYatesEmpire"/> Дейвид Хейман коментира „щедростта на режисьорите“, като разкрива, че „Крис прекара време с Алфонсо, Алфонсо прекара време с Майк, а Майк прекара време с Дейвид, показвайки предишната част от поредицата и казвайки какво означава да си режисьор и как се развива [правенето на филмите]“.<ref>{{cite web |url=https://www.orange.co.uk/entertainment/film/5098.htm?linkfrom=entertainment_film_5090&link=link_3&article=entertainmentfilmreviewharrypotterandtheorderofthephoenix |title=Heyman on directors |publisher=Orange.co.uk |access-date=2 March 2011 }}{{Dead link|date=January 2020 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> === Сценаристи === [[Стив Клоувс]] пише сценариите за всички, освен за петия филм, който е написан от Майкъл Голденбърг. Клоувс получава съдействие от Дж. К. Роулинг, въпреки че тя му позволява това, което той описва като „огромна свобода на действие“. Роулинг моли Клоувс да остане верен на духа на книгите; по този начин сюжетът и тонът на всеки филм и съответната му книга са почти еднакви, макар и с някои промени и пропуски за целите на кинематографичния стил, времето и бюджетните ограничения. Майкъл Голденбърг също получава съдействие от Роулинг по време на неговата адаптация на петия роман. Първоначално се смята, че Голденбърг ще адаптира първия роман, преди студиото да избере Клоувс.<ref>{{cite news |url=http://www.the-leaky-cauldron.org/2007/4/10/introducing-michael-goldenberg-the-ootp-scribe-on-the-em-harry-potter-em-films-franchise-and-fandom |title=Introducing Michael Goldenberg: The OotP scribe on the Harry Potter films, franchise, and fandom OotP Film |work=The Leaky Cauldron |date=10 April 2007 |access-date=10 September 2012 |archive-date=16 October 2012 |archive-url=https://web.archive.org/web/20121016083703/http://the-leaky-cauldron.org/2007/4/10/introducing-michael-goldenberg-the-ootp-scribe-on-the-em-harry-potter-em-films-franchise-and-fandom |url-status=live }}</ref> В интервю от 2010 г. Дейвид Хейман обяснява накратко прехода от книга към филм. Той коментира участието на Роулинг във филмовите адаптации, заявявайки, че тя разбира, че „книгите и филмите са различни“ и е „най-добрата подкрепа“, която един продуцент може да има. Роулинг дава цялостно одобрение на сценариите, които са прегледани и обсъдени от режисьора и продуцентите. Хейман казва още, че Клоувс е „ключовият глас“ в процеса на адаптиране на романите и че някои аспекти от книгите е трябвало да бъдат изключени от сценария поради решението на създателите на филма да запазят основния фокус върху пътуването на Хари като герой, което в крайна сметка ще даде на филмите определена структура. Хейман споменава, че някои фенове „не разбират непременно процеса на адаптация“ и че създателите на филма са се радвали „да имат всичко“ от книгите във филмите, но отбеляза, че това не е възможно, тъй като те нямат „нито време, нито кинематографична структура“ да го направят. Той завършва, като допълва, че адаптирането на роман към екрана е „наистина обмислен процес“.<ref>{{cite web |url=http://www.firstshowing.net/2010/exclusive-interview-harry-potter-series-producer-david-heyman/ |title=Heyman talks adaptation |publisher=Firstshowing.net |date=9 December 2010 |access-date=2 March 2011 |archive-date=14 January 2011 |archive-url=https://web.archive.org/web/20110114034956/http://www.firstshowing.net/2010/exclusive-interview-harry-potter-series-producer-david-heyman/ |url-status=live }}</ref> Тъй като филмите са създавани, докато романите биват публикувани, създателите на филма нямат представа за резултата от историята до издаването на последния роман през 2007 г. Клоувс говори за връзката си с Роулинг, когато адаптира романите, като каза: „Относно Джо, която е забележителен човек, без опит в процеса на създаване на филми, важа бе интуицията ѝ. Имахме разговор още първия ден, когато я срещнах, където тя каза: „Знам, че филмите не могат да копират книгите... защото знам какво предстои и е невъзможно да драматизирам напълно на екрана това, което ще напиша. Но просто те моля да бъдеш верен на героите; това е всичко, което ме интересува“.<ref name="KlovesPotter">{{cite news |url=https://www.empireonline.com/interviews/interview.asp?IID=1311 |title=Steve Kloves Talks Harry Potter |work=Empire Online |access-date=17 September 2012 |archive-date=20 January 2012 |archive-url=https://web.archive.org/web/20120120235532/http://www.empireonline.com/interviews/interview.asp?IID=1311 |url-status=live }}</ref> Клоувс също казва: „Не знам какво ме накара да кажа това [на Роулинг], но казах: „Просто трябва да те предупредя, че любимият ми герой не е Хари. Любимият ми герой е Хърмаяни. И мисля, че по някаква странна причина, от този момент нататък, тя някак ми се довери“.<ref name="KlovesPotter"/> === Актьори и екип === {{Основна|Списък на актьорския състав в „Хари Потър“}} Освен тримата актьори, изпълняващи главните роли, други членове в актьорския състав са [[Роби Колтрейн]] като [[Рубиъс Хагрид]], [[Том Фелтън]] като [[Драко Малфой]], [[Алън Рикман]] като [[Сивиръс Снейп]], [[Маги Смит|Дейм Маги Смит]] като [[Минерва Макгонагъл]]. [[Ричард Харис]], който изиграва ролята на [[Албус Дъмбълдор]], умира на 25 октомври 2002 г., поради което ролята е поверена от третия до последния филм на [[Майкъл Гамбън]], който е избор на продуцента Дейвид Хеймън и режисьора Алфонсо Куарон. Сред забележителните актьори, чиито роли се повтарят, са [[Хелена Бонам Картър]] в ролята на [[Белатрикс Лестранж]], [[Уоруик Дейвис]] в ролята на [[Филиус Флитуик]], [[Ралф Файнс]] в ролята на [[Лорд Волдемор]], [[Брендан Глийсън]] като [[Аластор Мууди]], Ричард Грифитс като Върнън Дърсли, Джейсън Айзъкс като [[Луциус Малфой]], [[Гари Олдман]] като [[Сириус Блек]], [[Фиона Шоу]] като Петуния Дърсли, [[Тимъти Спол]] като [[Питър Петигрю]], [[Дейвид Тюлис]] като [[Ремус Лупин]], [[Ема Томпсън]] като [[Сибила Трелони]], Марк Уилямс като Артър Уизли и [[Джули Уолтърс]] като Моли Уизли. Тим Бърк, ръководителят на визуалните ефекти, колористът Питър Дойл, Ник Дъдман, отговарящ за грима и за дизайна на съществата, дубльорът Дейвид Холмс, гримьорката Аманда Найт, сценографката Стефани Макмилън, кординаторът на каскадите Грег Пауъл, дизайнерът на костюми Джейни Темайм и кастинг режисьорът Фиона Уиър са сред членовете на продуцентския екип, взели участие във всички филми от поредицата. === Сценография === [[File:Hall of Christ Church, Oxford.jpg|thumb|upright|right|Залата на Крайст Чърч в Оксфорд, Англия, е вдъхновение за снимачната площадка на студиото за Голямата зала на „Хогуортс“.<ref>[https://www.bbc.co.uk/news/uk-england-oxfordshire-17434129 "Harry Potter fans boost Oxford Christ Church Cathedral"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180915163636/https://www.bbc.co.uk/news/uk-england-oxfordshire-17434129 |date=15 September 2018 }}. [[BBC]]. 25 March 2012.</ref><ref>{{cite web|url=http://www.chch.ox.ac.uk/visiting/harry-potter|title=Visitor Information: Harry Potter|publisher=[[Christ Church, Oxford]]|access-date=5 June 2010|url-status=dead|archive-url=https://web.archive.org/web/20141218111718/http://www.chch.ox.ac.uk/visiting/harry-potter|archive-date=18 December 2014|df=dmy-all}}</ref>]] Дизайнерът на продукцията е Сюарт Крейг, подпомогнат от Стефани Макмилън. Крейг създава всички декори, включително Министерство на магията, [[Хогуортс#Замък и територия#Стаята на тайните|Стаята на тайните]], [[Места в „Хари Потър“#Жилища#Имението на Малфой|имението на Малфой]] и оформлението на пещерата на хоркруксите чрез CGI технология. Тъй като романите са публикувани, докато се създават филмите, Крейг трябва да възстанови някои декори за бъдещите филми и да промени дизайна на „Хогуортс“.<ref>{{cite web|title=OSCARS: Production Designer Stuart Craig — 'Harry Potter'|date=20 February 2012|url=https://deadline.com/2012/02/oscars-production-designer-stuart-craig-harry-potter-233768/|publisher=The Deadline Team|access-date=20 March 2015|archive-date=2 April 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150402120050/http://deadline.com/2012/02/oscars-production-designer-stuart-craig-harry-potter-233768/|url-status=live}}</ref> [[File:The Great Hall, Hogwarts.jpg|thumb|left|Снимачната площадка на Голямата зала в „Хогуортс“ ее един от първите декори, създавани някога за поредицата.<ref>{{cite news |url=https://collider.com/harry-potter-studio-tour-london-2012/ |title=HARRY POTTER Studio Tour Opens in 2012 |work=Collider.com |access-date=13 September 2013 |archive-date=8 December 2013 |archive-url=https://web.archive.org/web/20131208231206/http://collider.com/harry-potter-studio-tour-london-2012/ |url-status=live }}</ref>]] Той казва: „В началото, всеки път, когато виждахте екстериора на „Хогуортс“, това беше физическа миниатюра“, направена от занаятчии.<ref name="VanityFairCraig">{{cite news |url=https://www.vanityfair.com/online/oscars/2012/02/harry-potter-exclusive-art-direction-room-of-requirement-special-effects |title=From Sketch to Still: From Marbling Gringotts to Painting Diagon Alley, How Harry Potter's Art Direction Earned Its Oscar Nod |magazine=[[Vanity Fair (magazine)|Vanity Fair]] |date=14 February 2012 |access-date=10 September 2012 |archive-date=8 October 2012 |archive-url=https://web.archive.org/web/20121008101412/http://www.vanityfair.com/online/oscars/2012/02/harry-potter-exclusive-art-direction-room-of-requirement-special-effects |url-status=live }}</ref> „Накрая получихме профил на това как изглежда Хогуортс, силует, който всъщност не съм проектирал аз, и не винаги беше задоволителен, и тъй като някои от романите бяха написани и част от филмите – направени, имаше нови изисквания [за сгради]. [Астрономическата кула] определено не беше там първоначално и затова успяхме да добавим това значително парче. А в последния филм ни трябваше арена за битката за „Хогуортс“ – големият двор отвън се удвои по размер и ако погледнете първия филм, него изобщо го няма.<ref>{{cite news |url=http://carpetbagger.blogs.nytimes.com/2012/02/07/harry-potter-and-the-continuity-question/ |title=Harry Potter and the Continuity Question |work=The New York Times |date=7 February 2012 |access-date=10 September 2012 |first=Melena |last=Ryzik |archive-date=2 November 2012 |archive-url=https://web.archive.org/web/20121102143415/http://carpetbagger.blogs.nytimes.com/2012/02/07/harry-potter-and-the-continuity-question/ |url-status=live }}</ref> В последния филм Крейг използва цифров модел вместо миниатюрен, за да „прегърне най-новите технологии“.<ref name="BeatCraig">{{cite news|url=http://www.beatmagazine.co.uk/drawn-to-cinema-an-interview-with-stuart-craig |archive-url=https://web.archive.org/web/20131224104115/http://www.beatmagazine.co.uk/drawn-to-cinema-an-interview-with-stuart-craig|title=Drawn to cinema: An interview with Stuart Craig |work=Beat Magazine|date=30 October 2010 |access-date=30 September 2012|archive-date=24 December 2013}}</ref> Относно метода на създаване на декорите Крейг споделя, че често е започвал със скициране на идеи върху празен лист хартия.<ref>[http://www.artinsightsmagazine.com/ArtInsights_magazine/Stuart_Craig_Interview.html "Stuart Craig Interview Transcript"]. ''ArtInsights''. {{webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110913153753/http://www.artinsightsmagazine.com/ArtInsights_magazine/Stuart_Craig_Interview.html |date=13 September 2011 }}</ref> Стефани Макмилън допълва, че „пред всеки филм винаги има много нови предизвикателства“, цитирайки промените във визуалния стил между режисьори и оператори като пример, заедно с развиващата се история в романите. Поради описанията на Дж. К. Роулинг на различни обстановки в романите, Крейг отбеляза, че неговата „отговорност е да ги събере в едно цяло“.<ref>{{cite news |url=http://www.hitfix.com/blogs/in-contention/posts/tech-support-interview-stuart-craig-and-stephenie-mcmillan-on-a-decade-of-designing-harry-potter |title=Tech Support Interview: Stuart Craig and Stephenie McMillan on a decade of designing 'Harry Potter' |work=HitFix |date=10 September 2012 |access-date=10 September 2012 |archive-date=9 September 2012 |archive-url=https://web.archive.org/web/20120909124330/http://www.hitfix.com/blogs/in-contention/posts/tech-support-interview-stuart-craig-and-stephenie-mcmillan-on-a-decade-of-designing-harry-potter |url-status=dead }}</ref> === Оператори === Шестима оператори работят по филмовите адаптации: Джон Сийл върху първия филм, Роджър Прат върху втория и четвъртия, Майкъл Серезин върху третия, Славомир Идзяк върху петия, Бруно Делбонел върху шестия и Едуардо Сера върху седмия и осмия филм. Операторската работа на Делбонел по ''Нечистокръвния принц'' носи на филмовата поредица единствената номинация за Оскар за най-добра операторска работа. === Монтаж === Наред с непрекъснатите промени при операторите, петима монтажисти работят в постпродукцията на поредицата: Ричард Франсис-Брус монтира първия филм, Питър Хонес – втория, Стивън Уайсбърг – третия, Майк Одсли монтира четвъртия филм и Марк Дей от петия до осмия филм. === Музика === {{Основна|Музика от филмите за Хари Потър}} Четирима композитори работят по музикалните партитури във филмовите адаптации. [[Джон Уилямс]] създава музиката към първите три филма – ''Философският камък'', ''Стаята на тайните'' и ''Затворникът от Азкабан''. Поради натоварения си график през 2002 г. Уилямс поканва Уилям Рос да адаптира и дирижира музиката за ''Стаята на тайните''. Уилямс създава и емблематичната партитура "Hedwig's Theme", лайтмотивът на поредицата, която се среща във всички филми.<ref>{{cite news |title=Harry Potter soundtrack: 'Hedwig's Theme' and everything to know about the film franchise's magical score |url=https://www.classicfm.com/discover-music/periods-genres/film-tv/harry-potter-soundtrack-hedwig-theme-john-williams/ |access-date=28 November 2020 |agency=Classic FM}}</ref> След като Уилямс напуска поредицата, за да работи по други проекти, Патрик Дойл създава музиката в четвъртия филм, ''Огненият бокал''. През 2006 г. Никълъс Хупър започва работа по музиката към ''Орденът на феникса''. Той композира и саундтрака към ''Нечистокръвния принц'', но решава да не се връща за финалните филми. Музиката към последните два филма е композирана от [[Александър Деспла]]. Дойл, Хупър и Деспла въвеждат свои музикални теми към съответните саундтраци, като запазват някои от темите на Уилямс. === Финално заснемане === {{Основна|Производство на Хари Потър и Даровете на смъртта}} На 12 юни 2010 г. снимките на ''Даровете на смъртта – част 1'' и ''част 2'' са завършени с актьора Уоруик Дейвис, който пише в своя Туитър акаунт: „Краят на една ера – днес официално е последният ден от основните снимки на „Хари Потър“. Чувствам се поласкан да бъда тук, докато режисьорът казва „край“. Сбогом на Хари и на „Хогуортс“, беше истинска магия!“.<ref>{{cite web |url=http://www.snitchseeker.com/harry-potter-news/june-12-2010-confirmed-final-day-deathly-hallows-principal-photography-73871/ |title=June 2010 Filming completed |publisher=Snitchseeker.com |date=12 June 2010 |access-date=2 March 2011 |archive-date=17 August 2010 |archive-url=https://web.archive.org/web/20100817184257/http://www.snitchseeker.com/harry-potter-news/june-12-2010-confirmed-final-day-deathly-hallows-principal-photography-73871/ |url-status=live |достъп_дата=2023-04-14 |архив_дата=2012-05-27 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120527221138/http://www.snitchseeker.com/harry-potter-news/june-12-2010-confirmed-as-final-day-of-deathly-hallows-principal-photography-73871/ }}</ref> Потвърдено е обаче, че през зимата на 2010 г. се прави повторно заснемане на сцената с епилога. Снимките приключват на 21 декември 2010 г., отбелязвайки официалното приключване на снимките на филмовия франчайз „Хари Потър“.<ref>{{cite web |url=http://www.snitchseeker.com/harry-potter-news/new-daniel-radcliffe-interview-deathly-hallows-part-ii-reshoots-and-filming-completed-78764/ |title=10 Years Filming – 24Dec2010 |publisher=Snitchseeker.com |date=21 December 2010 |access-date=2 March 2011 |archive-date=27 February 2011 |archive-url=https://web.archive.org/web/20110227140643/http://www.snitchseeker.com/harry-potter-news/new-daniel-radcliffe-interview-deathly-hallows-part-ii-reshoots-and-filming-completed-78764/ |url-status=live }}</ref> Точно четири години по-рано на този ден, авторката Джоан Роулинг чрез официалния си уебсайт разкрива заглавието на последния роман от поредицата – ''Хари Потър и Даровете на Смъртта''.<ref>{{cite web |author=MuggleNet |url=http://www.mugglenet.com/app/news/show/4060 |title=JK Title reveal |publisher=Mugglenet.com |date=21 December 2010 |access-date=2 March 2011 |archive-date=3 January 2011 |archive-url=https://web.archive.org/web/20110103053544/http://www.mugglenet.com/app/news/show/4060 |url-status=live }}</ref> == Филми == [[Файл:Knight Bus 2.jpg|мини|ляво|Среднощният рицар, автобусът за магьосници]]{{Сюжет}} '''''Хари Потър и Философският камък'' (2001)''' (оригинално заглавие: ''Harry Potter and the Philosopher's Stone'', познато в САЩ и Индия, като ''Harry Potter and the Sorcerer's Stone'') Хари Потър е осиротяло момче, отгледано от леля си и вуйчо си. На 11 години, полу-великанът Рубиъс Хагрид го информира, че всъщност е магьосник, а родителите му са били убити от злия магьосник Лорд Волдемор. Същата нощ Волдемор се е опитал да убие и малкия Хари, но проклятието му се върнало към него и го превърнало в слаба и безпомощна форма. В резултат на това Хари става изключително известен в магьосническия свят. Хари започва първата си година в училището за магия и вълшебство „Хогуортс“ и се учи за магията. През годината, Хари и неговите приятели Рон Уизли и Хърмаяни Грейнджър са се заплели в тайната на философския камък, който се съхранява в рамките на училището. '''''Хари Потър и Стаята на тайните'' (2002)''' (оригинално заглавие: ''Harry Potter and the Chamber of Secrets'') Хари, Рон и Хърмаяни се завръщат за втората си година в училището за магия и вълшебство „Хогуортс“, която се оказва по-трудна от предната. Стаята на тайните е отворена, а последствието от това е вкаменени ученици и призраци от освободеното чудовище. Хари трябва да се изправи срещу твърденията, че е наследник на Салазар Слидерин (основател на дом Слидерин), научавайки, че говори змийски език, като Слидерин. Хари открива мистериозен дневник, който го вкарва в капана на Стаята на тайните. '''''Хари Потър и Затворникът от Азкабан'' (2004)''' (оригинално заглавие: ''Harry Potter and the Prisoner of Azkaban'') Третата година на момчето магьосник Хари Потър и приятелите му в „Хогуортс“, отново е изпълнена с приключения. Професор Ремус Лупин е новият преподавател по Защита срещу Черните изкуства, а убиецът Сириус Блек бяга от затвора Азкабан. Министерството на Магията праща диментори в „Хогуортс“, изпитание срещу което Хари трябва да се изправи. Хари научава повече за миналото си, откогато и да е било, а самият Сириус Блек изиграва важна роля в живота на Хари. '''''Хари Потър и Огненият бокал'' (2005)''' (оригинално заглавие: ''Harry Potter and the Goblet of Fire'') През четвъртата година на Хари, Тъмна маска се появява в небето, след една атака на смъртожадните след края на първенството за Световната купа по куидич. „Хогуортс“ става домакин на легендарно събитие – Тримагическия турнир. Тази година новият преподавател по Защита срещу Черните изкуства е аврорът – професор Аластор „Лудоокия“ Муди. Чести кошмари притесняват Хари през цялата година. Три европейски училища вземат участие в Турнира, всяко от които е представяно от един свой ученик. Огненият бокал избира представител за френската академия „Бобатон“ – Фльор Делакор, за българското училище „Дурмщранг“ – Виктор Крум и за „Хогуортс“ – Седрик Дигъри. Странно защо Бокалът изхвърля и името на Хари, като четвърти състезател, което го среща с преродения Волдемор. '''''Хари Потър и Орденът на феникса'' (2007)''' (оригинално заглавие: ''Harry Potter and the Order of the Phoenix'') Петата година на Хари започва, като е нападнат от диментори в Литъл Уингинг. Хари разбира, че Министерството на Магията категорично отрича за завръщането на Лорд Волдемор. Кошмарите на Хари продължават. Новият преподавател по Защита срещу Черните изкуства е заместник-министърът на Магията професор Долорес Ъмбридж. Тази тиранична жена строго наказва всеки ученик, дръзнал да спомене, че Волдемор се е завърнал. Хари открива пророчеството, в което се споменава за него и Волдемор – „докато единият е жив, другият не може да оцелее“. '''''Хари Потър и Нечистокръвния принц'' (2009)''' (оригинално заглавие: ''Harry Potter and the Half-Blood Prince'') В шестата година на Хари в „Хогуортс“, Лорд Волдемор и смъртожадните увеличават нападенията срещу магьосници и мъгъли. Директорът Албус Дъмбълдор убеждава стария си приятел Хорас Слъгхорн да се върне в „Хогуортс“ като професор по Отвари, а професор Снейп най-сетне получава поста на преподавател по Защита срещу Черните изкуства. В един час по отвари Хари намира учебник, на който намира надпис, че е собственост на Нечистокръвния Принц. Романтика и хормони се крият в рамките на стените на замъка през цялата година, Драко Малфой се бори да извърши акт, нареден му от Волдемор. Междувременно Дъмбълдор и Хари тайно работят заедно, за да открият метод на това как да унищожат Тъмния Лорд веднъж и завинаги. '''''Хари Потър и Даровете на Смъртта – част 1'' (2010)''' (оригинално заглавие: ''Harry Potter and the Deathly Hallows – Part 1'') След неочакваните събития в края на предходната година, Хари, Рон и Хърмаяни са натоварени със задача да намерят и унищожат тайната на Лорд Волдемор към безсмъртието – хоркруксите. Сега трябва да им е последната година в „Хогуортс“, но не могат да се върнат, защото Министерството на Магията се е разпаднало и на власт са Волдемор и смъртожадните. Триото преминава през дълго приключение с много препятствия по пътя си, като смъртожадните, но също и да разберат тайната за Даровете на Смъртта. Връзката между ума на Хари с този на Волдемор става все по-силна. '''''Хари Потър и Даровете на Смъртта – част 2'' (2011)''' (оригинално заглавие: ''Harry Potter and the Deathly Hallows – Part 2'') След като унищожават един хоркрукс и откриват значението на Даровете на Смъртта – Хари, Рон и Хърмаяни продължават да търсят другите хоркрукси, за да унищожат Волдемор. Той обаче вече притежава Старшата пръчка (един от Даровете). Когато се завръщат в „Хогуортс“ смъртожадните нападат замъка, а триото прави последен отпор в атаката, насочена от тъмните сили. {{Сюжет-край}} == Освобождаване == Правата за първите четири романа от поредицата са продадени на Уорнър Брос от Джоан Роулинг за 1 милион британски лири. След издаването на [[Хари Потър и Огненият бокал|четвъртата книга]] през юли 2000 г., първият филм, ''[[Хари Потър и Философският камък (филм)|Хари Потър и Философският камък]]'', е пуснат в кината на 16 ноември 2001 г. В първия си уикенд филмът печели 90 милиона долара само от касите в Съединените щати, като поставя рекорд за начален старт в световен мащаб. Следващите три филмови адаптации последват примера с финансовия успех, като същевременно събират положителни отзиви от публиката и критиците. Петият филм, ''[[Хари Потър и Орденът на феникса (филм)|Хари Потър и Орденът на феникса]]'', е издаден на 11 юли 2007 г. Премиерата на шестия филм, ''[[Хари Потър и Нечистокръвния принц (филм)|Хари Потър и<br />Нечистокръвния принц]]'', е на 15 юли 2009 г., като достига второ място по приходи от световния боксофис. Последният роман от поредицата, ''[[Хари Потър и Даровете на Смъртта]]'', е разделен в две игрални адаптации, като премиерата на ''[[Хари Потър и даровете на смъртта: първа част|Част 1]]'' е на 19 ноември 2010 г., а на ''[[Хари Потър и даровете на смъртта: втора част|Част 2]]'' – на 15 юли 2011 г.<ref name="final-three-potter-films">{{cite news |url=http://www.ercboxoffice.com/index.php?page=news&news_id=114 |title=WB Name Drops Big Titles |date=23 February 2009 |access-date=3 March 2009 |publisher=ERCBoxOffice |url-status=dead |archive-url=https://web.archive.org/web/20090226205532/http://www.ercboxoffice.com/index.php?page=news&news_id=114 |archive-date=26 February 2009 |df=dmy-all }}</ref> В чест на 20-годишнината от премиерата на ''Хари Потър и Философският камък'' на 1 януари 2022 г. е излъчен по [[Ейч Би О Макс]] документалният филм ''[[Хари Потър 20-годишнината - Завръщане в Хогуортс]]'', в който вземат участие голяма част от актьорите и екипа на продукцията.<ref>{{cite news |title=Harry Potter cast return to Hogwarts to mark 20th anniversary of first film |url=https://www.theguardian.com/film/2021/nov/17/harry-potter-cast-return-to-hogwarts-to-mark-20th-anniversary-of-first-film |access-date=17 November 2021 |work=The Guardian}}</ref> == Прием == [[File:Hogwarts model studio tour.jpg|thumb|left|Студиен модел на ''[[Хогуортс]]''. Това е основното място на действие в поредицата; замъкът присъства във всеки роман и екранизация.]] ''Философският камък'' е най-печелившият филм от поредицата до излизането на последната част ''Даровете на Смъртта – част 2'', докато ''Затворникът от Азкабан'' е филмът, спечелил най-малко в световния боксофис.<ref>{{cite web|url=https://boxofficemojo.com/alltime/world/|title=All Time Worldwide Box Office Grosses|website=[[Box Office Mojo]]|access-date=29 July 2007|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20101103063039/http://www.boxofficemojo.com/alltime/world|archive-date=3 November 2010|df=dmy-all}}</ref> Освен че има финансов успех, поредицата получава положителни отзиви от филмовите критици.<ref>{{cite web |url=https://the-numbers.com/movies/series/HarryPotter.php |title=Box Office Harry Potter |publisher=The-numbers.com |access-date=24 February 2011 |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20110714020126/http://www.the-numbers.com/movies/series/HarryPotter.php |archive-date=14 July 2011 |df=dmy-all }}</ref><ref>{{cite web |url=https://boxofficemojo.com/search/?q=harry%20potter |title=Box Office Mojo |publisher=boxofficemojo.com |access-date=11 March 2011 |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20100927052538/http://boxofficemojo.com/search/?q=Harry%20Potter |archive-date=27 September 2010 |df=dmy-all }}</ref> Мнението за филмите сред феновете са двуполюсни, тъй като едната група предпочита по-верния подход, представен в първите два филма, а другата група предпочита по-стилизирания, ориентиран към героите в по-късните филми.<ref>{{cite web|url=http://www.digitalspy.co.uk/movies/a64205/harry-potter-books-vs-films.html|title=Harry Potter: Books vs films|work=Digital Spy|date=9 July 2007|access-date=7 September 2008|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20080709045904/http://www.digitalspy.co.uk/movies/a64205/harry-potter-books-vs-films.html|archive-date=9 July 2008|df=dmy-all}}</ref> Дж. К. Роулинг последователно подкрепя всички филми, като споделя, че любимият ѝ е ''Даровете на Смъртта''.<ref>{{cite web |url=http://www.timeforkids.com/TFK/specials/potter/0,12405,184807,00.html |title=Potter Power! |work=Time For Kids |access-date=31 May 2007 |archive-url=https://web.archive.org/web/20071201055432/http://www.timeforkids.com/TFK/specials/potter/0%2C12405%2C184807%2C00.html |archive-date=1 December 2007 |url-status=dead |достъп_дата=2023-04-16 |архив_дата=2007-12-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071201055432/http://www.timeforkids.com/TFK/specials/potter/0%2C12405%2C184807%2C00.html }}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.usatoday.com/life/movies/news/2004-05-27-potter-movie-book_x.htm|title=New 'Potter' movie sneaks in spoilers for upcoming books|date=27 May 2004|access-date=31 May 2007|work=USA Today|last=Puig|first=Claudia|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20110504082150/http://www.usatoday.com/life/movies/news/2004-05-27-potter-movie-book_x.htm|archive-date=4 May 2011|df=dmy-all}}</ref><ref>{{cite news|url=http://news.bbc.co.uk/cbbcnews/hi/newsid_4410000/newsid_4415400/4415454.stm|title=JK 'loves' Goblet of Fire movie|date=7 November 2005|access-date=31 May 2007|publisher=BBC|work=Newsround|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20070317105424/http://news.bbc.co.uk/cbbcnews/hi/newsid_4410000/newsid_4415400/4415454.stm|archive-date=17 March 2007|df=dmy-all}}</ref> === Критичен отговор === Публиката отбелязва, че всеки следващ филм от поредицата става визуално по-тъмен и по-зрял.<ref>{{cite news |url=http://live.wsj.com/video/harry-potter-films-get-darker-and-darker/B5548BF1-3398-4597-9D4D-D5DD715DC6A3.html |title=Harry Potter Films Get Darker and Darker |work=[[The Wall Street Journal]] |date=18 November 2010 |access-date=9 September 2012 |archive-date=22 June 2012 |archive-url=https://web.archive.org/web/20120622184744/http://live.wsj.com/video/harry-potter-films-get-darker-and-darker/B5548BF1-3398-4597-9D4D-D5DD715DC6A3.html |url-status=live }}<br />* {{cite magazine |url=http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,1910978,00.html |title=Harry Potter: Darker, Richer and All Grown Up |magazine=[[Time (magazine)|Time]] |date=15 July 2009 |access-date=9 September 2012 |archive-date=10 October 2012 |archive-url=https://web.archive.org/web/20121010145917/http://www.time.com/time/magazine/article/0%2C9171%2C1910978%2C00.html |url-status=dead }}<br />* {{cite news |url=https://www.reuters.com/article/us-reviews-film-harrypotter-idUSTRE76609Z20110707 |title=Review: "Harry Potter" goes out with magical, and dark, bang |work=Reuters |date=6 July 2011 |access-date=9 September 2012 |archive-date=2 July 2013 |archive-url=https://web.archive.org/web/20130702034723/http://www.reuters.com/article/2011/07/07/us-reviews-film-harrypotter-idUSTRE76609Z20110707 |url-status=live }}<br />* {{cite news|url=http://www.sfx.co.uk/2011/12/03/isn%E2%80%99t-it-about-time-you-gave-the-chris-columbus-harry-potter-films-another-chance/ |archive-url=https://web.archive.org/web/20131224124343/http://www.sfx.co.uk/2011/12/03/isn%E2%80%99t-it-about-time-you-gave-the-chris-columbus-harry-potter-films-another-chance/|title=Isn't It About Time You Gave The Chris Columbus Harry Potter Films Another Chance? |work=SFX UK |date=3 December 2011 |access-date=9 September 2012|archive-date=24 December 2013}}</ref> Някои също смятат, че сериалът има „разединено“ усещане поради промените в режисьорите, както и изобразяването на Албус Дъмбълдор от Майкъл Гамбън, което се различава от това на Ричард Харис. Роулинг пише в уебсайта си за промените в прехода от книга към филм: „Просто е невъзможно да се включи всяка един от моите сюжетни линии във филм, който трябва да продължи под четири часа. Очевидно филмите имат ограничения, а романите – не; има ограничения във времето и бюджета; мога да създам ослепителни ефекти, разчитайки само на взаимодействието на моето собствено въображение и въображението на моите читатели“. {|class="wikitable sortable" style="width:99%; text-align:center;" |- ! rowspan="1" |Филм ! colspan="1" |[[Rotten Tomatoes]] ! rowspan="1" |Metacritic ! rowspan="1" |CinemaScore<ref name="CinemaScore">{{cite web |url=https://www.cinemascore.com/ |title=CinemaScore |publisher=[[CinemaScore]] |access-date=April 15, 2022 |archive-url= https://web.archive.org/web/20220413083139/https://www.cinemascore.com/ |archive-date=April 13, 2022 |url-status=live }}</ref> |- |''[[Хари Потър и Философският камък (филм)|Философският камък]]'' | |81% (7.06/10 средна оценка) (196 отзива)<ref name="rothp1">{{cite web|title=Harry Potter and the Sorcerer's Stone (2001)|url=https://www.rottentomatoes.com/m/harry_potter_and_the_sorcerers_stone/|website=[[Rotten Tomatoes]]|access-date=17 May 2019|archive-date=3 December 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20131203134925/http://www.rottentomatoes.com/m/harry_potter_and_the_sorcerers_stone/|url-status=live}}</ref> | |64 (36 мнения)<ref>{{cite web|url=https://www.metacritic.com/movie/harry-potter-and-the-sorcerers-stone|title=Harry Potter and the Sorcerer's Stone (2001)|website=[[Metacritic]]|access-date=17 May 2019|archive-date=13 December 2012|archive-url=https://web.archive.org/web/20121213193637/http://www.metacritic.com/movie/harry-potter-and-the-sorcerers-stone|url-status=live}}</ref> | |A |- |''[[Хари Потър и Стаята на тайните (филм)|Стаята на тайните]]'' | |83% (7.21/10 средна оценка) (236 отзива)<ref name="rothp2">{{cite web|title=Harry Potter and the Chamber of Secrets (2002)|url=https://www.rottentomatoes.com/m/harry_potter_and_the_chamber_of_secrets/|website=[[Rotten Tomatoes]]|access-date=1 January 2020|archive-date=23 November 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20131123002500/http://www.rottentomatoes.com/m/harry_potter_and_the_chamber_of_secrets/|url-status=live}}</ref> | |63 (35 мнения)<ref>{{cite web |url=https://www.metacritic.com/video/titles/harrypotterandthechamberofsecrets |title=Harry Potter and the Chamber of Secrets (2002) |website=[[Metacritic]] |access-date=17 May 2019 |достъп_дата=2023-04-16 |архив_дата=2009-07-11 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090711202358/http://www.metacritic.com/video/titles/harrypotterandthechamberofsecrets }}</ref> | |A+ |- |''[[Хари Потър и Затворникът от Азкабан (филм)|Затворникът от Азкабан]]'' | |90% (7.85/10 средна оценка) (258 отзива)<ref name="rothp3">{{cite web|title=Harry Potter and the Prisoner of Azkaban (2004)|url=https://www.rottentomatoes.com/m/harry_potter_and_the_prisoner_of_azkaban/|website=[[Rotten Tomatoes]]|access-date=1 January 2020|archive-date=28 September 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20130928134022/http://www.rottentomatoes.com/m/harry_potter_and_the_prisoner_of_azkaban/|url-status=live}}</ref> | |82 (40 мнения)<ref>{{cite web|url=https://www.metacritic.com/movie/harry-potter-and-the-prisoner-of-azkaban|title=Harry Potter and the Prisoner of Azkaban (2004)|website=[[Metacritic]]|access-date=17 May 2019|archive-date=19 May 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190519043920/https://www.metacritic.com/movie/harry-potter-and-the-prisoner-of-azkaban|url-status=live}}</ref> | rowspan="2"|A |- |''[[Хари Потър и Огненият бокал (филм)|Огненият бокал]]'' | |88% (7.45/10 средна оценка) (254 отзива)<ref name="rothp4">{{cite web|title=Harry Potter and the Goblet of Fire (2005)|url=https://www.rottentomatoes.com/m/harry_potter_and_the_goblet_of_fire/|website=[[Rotten Tomatoes]]|access-date=1 January 2020|archive-date=15 February 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170215215814/https://www.rottentomatoes.com/m/harry_potter_and_the_goblet_of_fire/|url-status=live}}</ref> | |81 (38 мнения)<ref>{{cite web|url=https://www.metacritic.com/movie/harry-potter-and-the-goblet-of-fire|title=Harry Potter and the Goblet of Fire (2005)|website=[[Metacritic]]|access-date=17 May 2019|archive-date=27 September 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190927223641/https://www.metacritic.com/movie/harry-potter-and-the-goblet-of-fire|url-status=live}}</ref> |- |''[[Хари Потър и Орденът на феникса (филм)|Орденът на феникса]]'' | |78% (6.9/10 средна оценка) (255 отзива)<ref name="rothp5">{{cite web|title=Harry Potter and the Order of the Phoenix (2007)|url=https://www.rottentomatoes.com/m/harry_potter_and_the_order_of_the_phoenix/|website=[[Rotten Tomatoes]]|access-date=1 January 2020|archive-date=15 February 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170215215658/https://www.rottentomatoes.com/m/harry_potter_and_the_order_of_the_phoenix/|url-status=live}}</ref> | |71 (37 мнения)<ref>{{cite web|url=https://www.metacritic.com/movie/harry-potter-and-the-order-of-the-phoenix|title=Harry Potter and the Order of the Phoenix (2007)|website=[[Metacritic]]|access-date=17 May 2019|archive-date=23 May 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190523070439/https://www.metacritic.com/movie/harry-potter-and-the-order-of-the-phoenix|url-status=live}}</ref> | rowspan="2"|A− |- |''[[Хари Потър и Нечистокръвния принц (филм)|Нечистокръвния принц]]'' | |83% (7.12/10 средна оценка) (276 отзива)<ref name="rothp6">{{cite web|title=Harry Potter and the Half-Blood Prince (2009)|url=https://www.rottentomatoes.com/m/harry_potter_and_the_half_blood_prince/|website=[[Rotten Tomatoes]]|access-date=17 May 2019|archive-date=3 April 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190403144011/https://www.rottentomatoes.com/m/harry_potter_and_the_half_blood_prince/|url-status=live}}</ref> | |78 (36 мнения)<ref>{{cite web|url=https://www.metacritic.com/movie/harry-potter-and-the-half-blood-prince|title=Harry Potter and the Half-Blood Prince (2009)|website=[[Metacritic]]|access-date=17 May 2019|archive-date=3 April 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190403143705/https://www.metacritic.com/movie/harry-potter-and-the-half-blood-prince|url-status=live}}</ref> |- |''[[Хари Потър и даровете на смъртта: първа част|Даровете на Смъртта – част 1]]'' | |77% (7.09/10 средна оценка) (283 отзива)<ref name="rothp7">{{cite web|title=Harry Potter and the Deathly Hallows – Part 1 (2010)|url=https://www.rottentomatoes.com/m/harry_potter_and_the_deathly_hallows_part_1/|website=[[Rotten Tomatoes]]|access-date=1 January 2020|archive-date=1 December 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20131201115220/http://www.rottentomatoes.com/m/harry_potter_and_the_deathly_hallows_part_1/|url-status=live}}</ref> | |65 (42 мнения)<ref>{{cite web|url=https://www.metacritic.com/movie/harry-potter-and-the-deathly-hallows-part-i|title=Harry Potter and the Deathly Hallows: Part I (2010)|website=[[Metacritic]]|access-date=17 May 2019|archive-date=21 April 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190421234718/https://www.metacritic.com/movie/harry-potter-and-the-deathly-hallows-part-i|url-status=live}}</ref> | rowspan="2"|A |- |''[[Хари Потър и даровете на смъртта: втора част|Даровете на Смъртта – част 2]]'' | |96% (8.34/10 средна оценка) (329 отзива)<ref name="rothp8">{{cite web|title=Harry Potter and the Deathly Hallows – Part 2 (2011)|url=https://www.rottentomatoes.com/m/harry_potter_and_the_deathly_hallows_part_2_2011/|website=[[Rotten Tomatoes]]|access-date=1 January 2020|archive-date=9 July 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160709200351/https://www.rottentomatoes.com/m/harry_potter_and_the_deathly_hallows_part_2_2011/|url-status=live}}</ref> | |85 (41 мнения)<ref>{{cite web|url=https://www.metacritic.com/movie/harry-potter-and-the-deathly-hallows-part-2|title=Harry Potter and the Deathly Hallows: Part 2 (2011)|website=[[Metacritic]]|access-date=17 May 2019|archive-date=22 April 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190422024807/https://www.metacritic.com/movie/harry-potter-and-the-deathly-hallows-part-2|url-status=live}}</ref> |} === Отличия === На 64-тите филмови награди на Британската академия през февруари 2011 г. [[Дж. К. Роулинг]], Дейвид Хеймън, Дейвид Барън, Дейвид Йейтс, [[Алфонсо Куарон]], Майк Нюъл, [[Рупърт Гринт]] и [[Ема Уотсън]] получават наградата за изключителен британски принос към киното за поредицата.<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/entertainment-arts-12353795|title=Harry Potter franchise to get Outstanding BAFTA award|publisher=BBC Online|date=3 February 2011|access-date=3 February 2011|archive-date=20 July 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20110720012555/http://www.bbc.co.uk/news/entertainment-arts-12353795|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.bafta.org/awards/film/outstanding-british-contribution-to-cinema-the-harry-potter-films,1631,BA.html|archive-url=https://web.archive.org/web/20110206001409/http://www.bafta.org/awards/film/outstanding-british-contribution-to-cinema-the-harry-potter-films,1631,BA.html|title=Outstanding British Contribution to Cinema in 2011 – The Harry Potter films|publisher=BAFTA|date=3 February 2011|access-date=3 February 2011|archive-date=6 February 2011|достъп_дата=2023-04-16|архив_дата=2011-02-06|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110206001409/http://www.bafta.org/awards/film/outstanding-british-contribution-to-cinema-the-harry-potter-films%2C1631%2CBA.html}}</ref> [[Американски филмов институт|Американският филмов институт]] връчва през 2011 г. специална награда за поредицата.<ref name="afi.com">{{cite web|url=http://afi.com/afiawards/AFIAwards11.aspx|title=American Film Institute|website=afi.com|access-date=12 September 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20130913120743/http://www.afi.com/afiawards/AFIAwards11.aspx|archive-date=13 September 2013|url-status=dead|достъп_дата=2023-04-16|архив_дата=2013-09-13|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130913120743/http://www.afi.com/afiawards/AFIAwards11.aspx}}</ref> Шест от осемте филма получават номинации в различни категории на наградите Оскар. === Боксофис === Към 2022 г. филмовата поредица „Хари Потър“ е четвъртият [[Списък с най-касовите филми#Най-печеливши поредици|най-печеливш филмов франчайз]] за всички времена, като осемте филма печелят общо над 7,7 милиарда долара в световен мащаб. Без коригиране спрямо инфлацията, сумата е по-висока от първите 22 филма за Джеймс Бонд и шестте филма в оригиналната трилогия и предисторията на ''[[Междузвездни войни]]''.<ref>{{cite news |url=http://film.guardian.co.uk/news/story/0,,2166691,00.html |title=Harry Potter becomes highest-grossing film franchise |access-date=17 November 2007 |date=11 November 2007 |work=The Guardian |location=UK |archive-date=2 November 2007 |archive-url=https://web.archive.org/web/20071102053228/http://film.guardian.co.uk/news/story/0,,2166691,00.html |url-status=live }}</ref> ''[[Хари Потър и Философският камък (филм)|Философският камък]]'', режисиран от [[Крис Кълъмбъс]], е най-печелившият филм в световен мащаб от поредицата до излизането на ''[[Хари Потър и даровете на смъртта: втора част|Даровете на Смъртта – част 2]]'', режисиран от Дейвид Йейтс, който го изпреварва по приходи, а филмът, спечелил най-малко от световния боксофис, е ''[[Хари Потър и Затворникът от Азкабан (филм)|Затворникът от Азкабан]]'', режисиран от [[Алфонсо Куарон]].<ref>{{cite press release |url=http://www.businesswire.com/news/home/20110731005089/en/"Harry-Potter-Deathly-Hallows-–-Part-2" |title="Harry Potter and the Deathly Hallows – Part 2" Crosses $1 Billion Threshold |publisher=Warner Bros. Pictures |date=31 July 2011 |access-date=31 July 2011 |archive-date=9 September 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200909004718/https://www.businesswire.com/news/home/20110731005089/en/%22Harry-Potter-Deathly-Hallows-%E2%80%93-Part-2%22 |url-status=live }}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.boxofficemojo.com/alltime/world/|title=All Time Worldwide Box Office Grosses|publisher=[[Box Office Mojo]]|access-date=29 July 2007|archive-date=22 July 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190722063554/https://www.boxofficemojo.com/alltime/world/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite press release |url=http://www.businesswire.com/news/home/20110309007122/en/Harry-Potter-Deathly-Hallows-–-Part-1 |title=Harry Potter and the Deathly Hallows – Part 1 Conjures International Box Office Magic, Becoming Top Earner of Entire Film Series |publisher=Warner Bros. Pictures |date=9 March 2011 |access-date=11 March 2011 |archive-date=16 November 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20181116051134/https://www.businesswire.com/news/home/20110309007122/en/Harry-Potter-Deathly-Hallows-%E2%80%93-Part-1 |url-status=live }}</ref><ref>{{cite web |url=https://www.boxofficemojo.com/search/?q=harry%20potter |title=Box Office Mojo |publisher=Box Office Mojo |access-date=11 March 2011 |archive-date=27 September 2010 |archive-url=https://web.archive.org/web/20100927052538/http://boxofficemojo.com/search/?q=Harry%20Potter |url-status=live }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="width:99%;" |- ! class="unsortable" rowspan="2" |Филм ! rowspan="2" |Премиера ! class="unsortable" colspan="4" |Боксофис ! rowspan="2" |Бюджет ! class="unsortable" rowspan="2" |{{nowrap|{{Abbr|Изт.|Източници}}}} |- ! class="sortable" |Обединеното кралство ! class="sortable" |САЩ & Канада<br />{{nobold|''(прибл. продадени билета)''}} ! class="sortable" |Други територии ! class="sortable" |В световен мащаб |- |style="text-align:center;"|''[[Хари Потър и Философският камък (филм)|Философският камък]]'' |style="text-align:center;"|{{start date|2001|11|16|df=yes}} |style="text-align:center;"|£66,096,060 |style="text-align:center;"|$318,886,962<br />(55,976,200) |style="text-align:center;"|$703,403,056 |style="text-align:center;"|$1,022,290,019 |style="text-align:center;"|$125&nbsp;милиона |style="text-align:center;" |<ref name="boxofficemojo">{{mojo title |id=harrypotter|title=Harry Potter and the Philosopher's Stone (2001)}}</ref><ref name="The-Numbers">{{cite web|url=https://www.the-numbers.com/movies/2001/HPOTT.php|publisher=The Numbers|title=Harry Potter and the Philosopher's Stone – Foreign Box Office Data|access-date=17 April 2020|archive-date=21 May 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160521042422/http://www.the-numbers.com/movies/2001/HPOTT.php|url-status=live|достъп_дата=2023-04-16|архив_дата=2016-05-21|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160521042422/http://www.the-numbers.com/movies/2001/HPOTT.php}}</ref><ref name="25th frame">{{cite web|url=http://www.25thframe.co.uk/chartspagetemplate.php|title=UK Highest Grossing Movies|publisher=25thframe.co.uk|access-date=17 December 2010|archive-date=6 August 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200806190818/https://www.25thframe.co.uk/404.php|url-status=live}}</ref><ref name="potter7billion">{{cite web |last=Collett |first=Mike |url=http://today.msnbc.msn.com/id/43853570/ns/today-entertainment/ |archive-url=https://web.archive.org/web/20110725060104/http://today.msnbc.msn.com/id/43853570/ns/today-entertainment/ |url-status=dead |archive-date=25 July 2011 |title=Harry Potter movies earn $7 billion |publisher=[[msnbc.com]] |date=22 July 2011 |access-date=10 December 2011 |достъп_дата=2023-04-16 |архив_дата=2011-11-11 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20111111093457/http://today.msnbc.msn.com/id/43853570/ns/today-entertainment/ }}</ref><ref>{{Cite web|title=Harry Potter and the Sorcerer's Stone|url=https://www.boxofficemojo.com/title/tt0241527/?ref_=bo_rl_ti|website=Box Office Mojo|access-date=2020-05-22|archive-date=1 August 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200801134450/https://www.boxofficemojo.com/title/tt0241527/?ref_=bo_rl_ti|url-status=live}}</ref> |- |style="text-align:center;"|''[[Хари Потър и Стаята на тайните (филм)|Стаята на тайните]]'' |style="text-align:center;"|{{start date|2002|11|14|df=yes}} |style="text-align:center;"|£54,780,731 |style="text-align:center;"|$262,450,136<br />(44,978,900) |style="text-align:center;"|$617,152,229 |style="text-align:center;"|$879,602,366 |style="text-align:center;"|$100&nbsp;милиона |style="text-align:center;" |<ref name="25th frame"/><ref name="potter7billion"/><ref name="boxofficemojo_a">{{mojo title |id=harrypotter2|title=Harry Potter and the Chamber of Secrets (2002)}}</ref><ref name="the-numbers_a">{{cite web|url=https://www.the-numbers.com/movies/2002/HPOT2.php|publisher=The Numbers|title=Harry Potter and the Chamber of Secrets -Foreign Box Office Data|access-date=17 April 2020|archive-date=14 April 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160414062606/http://www.the-numbers.com/movies/2002/HPOT2.php|url-status=live|достъп_дата=2023-04-16|архив_дата=2016-04-14|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160414062606/http://www.the-numbers.com/movies/2002/HPOT2.php}}</ref> |- |style="text-align:center;"|''[[Хари Потър и Затворникът от Азкабан (филм)|Затворникът от Азкабан]]'' |style="text-align:center;"|{{start date|2004|5|31|df=yes}} |style="text-align:center;"|£45,615,949 |style="text-align:center;"|$249,975,996<br />(40,183,700) |style="text-align:center;"|$547,385,621 |style="text-align:center;"|$797,361,618 |style="text-align:center;"|$130&nbsp;милиона |style="text-align:center;" |<ref name="25th frame"/><ref name="potter7billion"/><ref name="boxofficemojo_b">{{mojo title |id=harrypotter3|title=Harry Potter and the Prisoner of Azkaban (2004)}}</ref> |- |style="text-align:center;"|''[[Хари Потър и Огненият бокал (филм)|Огненият бокал]]'' |style="text-align:center;"|{{start date|2005|11|18|df=yes}} |style="text-align:center;"|£48,328,854 |style="text-align:center;"|$290,417,905<br />(45,188,100) |style="text-align:center;"|$606,260,335 |style="text-align:center;"|$896,678,241 |style="text-align:center;"|$150&nbsp;милиона |style="text-align:center;" |<ref name="25th frame"/><ref name="potter7billion"/><ref name="boxofficemojo_c">{{mojo title |id=harrypotter4|title=Harry Potter and the Goblet of Fire (2005)}}</ref><ref name="the-numbers_b">{{cite web|url=https://www.the-numbers.com/movies/2005/HPOT4.php|publisher=The Numbers|title=Harry Potter and the Goblet of Fire -Foreign Box Office Data|access-date=17 April 2020|archive-date=6 August 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200806190929/https://www.the-numbers.com/movie/Harry-Potter-and-the-Goblet-of-Fire|url-status=live|достъп_дата=2023-04-16|архив_дата=2020-08-06|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200806190929/https://www.the-numbers.com/movie/Harry-Potter-and-the-Goblet-of-Fire}}</ref> |- |style="text-align:center;"|''[[Хари Потър и Орденът на феникса (филм)|Орденът на феникса]]'' |style="text-align:center;"|{{start date|2007|7|11|df=yes}} |style="text-align:center;"|£49,136,969 |style="text-align:center;"|$292,353,413<br />(42,442,500) |style="text-align:center;"|$649,818,982 |style="text-align:center;"|$942,172,396 |style="text-align:center;"|$150&nbsp;милиона |style="text-align:center;" |<ref name="25th frame"/><ref name="potter7billion"/><ref name="boxofficemojo_d">{{mojo title |id=harrypotter5|title=Harry Potter and the Order of the Phoenix (2007)}}</ref><ref name="the-numbers_c">{{cite web|url=https://www.the-numbers.com/movies/2007/HPOT5.php|publisher=The Numbers|title=Harry Potter and the Order of the Phoenix -Foreign Box Office Data|access-date=17 April 2020|archive-date=6 August 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200806190840/https://www.the-numbers.com/movie/Harry-Potter-and-the-Order-of-the-Phoenix|url-status=live|достъп_дата=2023-04-16|архив_дата=2020-08-06|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200806190840/https://www.the-numbers.com/movie/Harry-Potter-and-the-Order-of-the-Phoenix}}</ref><ref>{{Cite web|title=Harry Potter and the Order of the Phoenix|url=https://www.boxofficemojo.com/title/tt0373889/?ref_=bo_se_r_6|website=Box Office Mojo|access-date=2020-05-22|archive-date=1 August 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200801142925/https://www.boxofficemojo.com/title/tt0373889/?ref_=bo_se_r_6|url-status=live}}</ref> |- |style="text-align:center;"|''[[Хари Потър и Нечистокръвния принц (филм)|Нечистокръвния принц]]'' |style="text-align:center;"|{{start date|2009|7|15|df=yes}} |style="text-align:center;"|£50,713,404 |style="text-align:center;"|$302,305,431<br />(40,261,200) |style="text-align:center;"|$632,148,664 |style="text-align:center;"|$934,454,096 |style="text-align:center;"|$250&nbsp;милиона |style="text-align:center;" |<ref name="25th frame"/><ref name="potter7billion"/><ref name="boxofficemojo_e">{{cite web|url=https://boxofficemojo.com/movies/?id=harrypotter6.htm|title=Harry Potter and the Half-Blood Prince (2009)|publisher=Box Office Mojo|access-date=1 December 2009|archive-date=1 July 2012|archive-url=https://web.archive.org/web/20120701055927/http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=harrypotter6.htm|url-status=live}}</ref><ref name="the-numbers_d">{{cite web|url=https://www.the-numbers.com/movies/2009/HPOT6.php|publisher=The Numbers|title=Harry Potter and the Half-Blood Prince – Box Office Data|access-date=11 December 2009|archive-date=6 August 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200806190817/https://www.the-numbers.com/movie/Harry-Potter-and-the-Half-Blood-Prince|url-status=live|достъп_дата=2023-04-16|архив_дата=2020-08-06|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200806190817/https://www.the-numbers.com/movie/Harry-Potter-and-the-Half-Blood-Prince}}</ref> |- |style="text-align:center;"|''[[Хари Потър и даровете на смъртта: първа част|Даровете на Смъртта – част 1]]'' |style="text-align:center;"|{{start date|2010|11|19|df=yes}} |style="text-align:center;"|£52,364,075 |style="text-align:center;"|$296,347,721<br />(37,503,700) |style="text-align:center;"|$680,695,761 |style="text-align:center;"|$977,043,483 |rowspan="2" style="text-align:center;"|По-малко от $250&nbsp;милиона (официално) |style="text-align:center;" |<ref>{{Cite web|title=Harry Potter and the Deathly Hallows: Part 1|url=https://www.boxofficemojo.com/title/tt0926084/|website=Box Office Mojo|access-date=2020-05-22|archive-date=21 June 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200621103445/https://www.boxofficemojo.com/title/tt0926084/|url-status=live}}</ref> <ref name="25th frame" /><ref name="potter7billion" /><ref name="boxofficemojo_f">{{cite web|url=https://boxofficemojo.com/movies/?id=harrypotter7.htm|title=Harry Potter and the Deathly Hallows Part 1 (2010)|publisher=[[Box Office Mojo]]|access-date=17 December 2010|archive-date=6 August 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200806190930/https://www.boxofficemojo.com/release/rl1248560641/|url-status=live}}</ref><ref name="thewrap">{{cite news |last=Frankel |first=Daniel |title=Get Ready for the Biggest 'Potter' Opening Yet |work=[[The Wrap]] |date=17 November 2010 |url=https://www.thewrap.com/movies/article/get-ready-biggest-potter-opening-yet-22607 |access-date=21 November 2010 |archive-date=20 November 2010 |archive-url=https://web.archive.org/web/20101120233859/http://www.thewrap.com/movies/article/get-ready-biggest-potter-opening-yet-22607 |url-status=live }}</ref><ref name="adjustedus">{{cite web |url=https://boxofficemojo.com/alltime/adjusted.htm |title=All Time Box Office Adjusted for Ticket Price Inflation |publisher=[[Box Office Mojo]] |access-date=10 December 2011 |archive-date=10 July 2001 |archive-url=https://web.archive.org/web/20010710051059/https://boxofficemojo.com/alltime/adjusted.htm |url-status=live }}</ref> |- |style="text-align:center;"|''[[Хари Потър и даровете на смъртта: втора част|Даровете на Смъртта – част 2]]'' |style="text-align:center;"|{{start date|2011|7|15|df=yes}} |style="text-align:center;"|£73,094,187 |style="text-align:center;"|$381,409,310<br />(48,046,800) |style="text-align:center;"|$960,912,354 |style="text-align:center;"|$1,342,321,665 |style="text-align:center;" |<ref name="potter7billion"/><ref name="adjustedus"/><ref name="7.2boxoffice">{{cite web |url=https://boxofficemojo.com/movies/?id=harrypotter72.htm |title=Harry Potter and the Deathly Hallows Part 2 (2011) |publisher=[[Box Office Mojo]] |access-date=10 December 2011 |archive-date=10 December 2011 |archive-url=https://web.archive.org/web/20111210152828/http://boxofficemojo.com/movies/?id=harrypotter72.htm |url-status=live }}</ref> |- ! colspan="2" |Общо ! £{{formatnum:{{#expr:66096060+54780731+45615949+48328854+49136969+50713404+52364075+73233694}}}} ! ${{val|fmt=commas|{{#expr:318087620+262450136+249975996+290417905+292353413+302305431+296347721+381409310}}}} ! ${{val|fmt=commas|{{#expr:688880550+617152229+547385621+606260335+649818982+632148664+680695761+960912354}}}} ! ${{val|fmt=commas|{{#expr:1006968171+879602366+797361618+896678241+942172396+934454096+977043483+1342321665}}}} ! $1.155&nbsp;милиарда ! <ref>{{cite web |url=https://boxofficemojo.com/franchises/chart/?id=harrypotter.htm |title=Harry Potter Moviesat the Box Office |publisher=Box Office Mojo |access-date=28 November 2016 |archive-date=6 August 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200806190913/https://www.boxofficemojo.com/ |url-status=live }}</ref> |} == Външни препратки == * {{Официален сайт}} == Източници == {{reflist}} == Бележки == {{Notelist}} {{Хари Потър}} [[Категория:Хари Потър]] [[Категория:Хари Потър (филмова поредица)| ]] [[Категория:Франчайзи на Уорнър Брос Пикчърс]] [[Категория:Филмови поредици]] tego98mejlh6tepju5rw87ebjdyd9hw 0 376056 12434856 11922743 2024-12-08T13:34:26Z Nauka 9030 12434856 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Евдокия Комнина|Евдокия Комнина|тип=личност}} {{Личност | име = Евдокия Комнина | име-оригинал = Εὐδοκία Κομνηνή | категория = аристократ | описание = византийска принцеса }}'''Евдокия Комнина''' ({{lang|gkm|Εὐδοκία Κομνηνή}}) е византийска принцеса – дъщеря на император [[Йоан II Комнин]] и по-малка сестра на император [[Мануил I Комнин]]. Евдокия е родена около [[1116]] г.{{sfn|Varzos|1984a|p=413}} Тя е най-малката дъщеря на византийския император Йоан II Комнин и на съпругата му [[Ирина Унгарска|Ирина]], която по рождение е унгарска принцеса.{{sfn|Varzos|1984a|p=413}} Около 1131 г. Евдокия е омъжена за [[Теодор Ватаций]]{{sfn|Varzos|1984a|p=413}}, за което свидетелства хрониката на [[Йоан Кинам]]. По този повод император удостоил Теодор Ватаци с титлата севастоипертат.{{sfnm|Varzos|1984a|1p=382|Magdalino|2002|2p= 207}} Евдокия и Теодор Ватаций са имали няколко деца: * [[Йоан Комнин Ватаци]] (*{{около|1132}} – † 1185) - велик доместик, спечелил голяма победа над селджукските турци в битката при Йелион и Лимохир в Мала Азия, а по-късно въстанал срещу Андроник I Комнин;{{sfn|Varzos|1984b|pp=382–389}} * [[Андроник Комнин Ватаци]] (*{{около|1133}} - † 1176) – убит от селджукските турци при обсадата на Никсар (Неокесарея) през 1176 г., когато предвожда поход срещу Амасия{{sfn|Varzos|1984b|pp=389–394}}; запазен е негов печат с надпис ''„Андроник Комнин, син на Евдокия, издънка от багренороден корен, племенник на император Мануил, син на Теодор Ватаций“'', датиран към 1163 г.; * дъщеря, вероятно Анна Комнина (*{{около|1126}} – след 1186), която била омъжена за Никифор Синадин, а после и за [[Алексий Врана]];{{sfn|Varzos|1984b|pp=394–417}} * [[Теодора Комнима Ватацина]] (*{{около|1137}} – † след 1185) – омъжила се за дипломата и пълководец [[Никифор Халуфий]]; била известна с красотата си и станала любовница на вуйчо си [[Мануил I Комнин|Мануил I]], на когото родила незаконен син;{{sfn|Varzos|1984b|pp=417–434}} * Исак Комнин Ватаци (*{{около|1139}}) – известен единствено от един епиталамий, съставен около 1158 г. по повод на сватбата му с Ирина Комнина, която била правнучка на севастократор [[Исак Комнин (брат на Алексий I Комнин)|Исак Комнин]].{{sfn|Varzos|1984b|pp=435–437}} * [[Алексий Комнин Ватаци]] (* {{около|1140}} – † след март 1160 г.) – около 1158 г. се оженил за Мария Пигонитиса; баща е на севастократор [[Исак Комнин (севастократор)|Исак Комнин]].{{sfn|Varzos|1984b|pp=437–437}} == Бележки == {{reflist}} == Източници == * [[Йоан Кинам]], 114−115; 180−181 (Edition – August Meineke) * {{citation|last=Magdalino|first=Paul|title=The Empire of Manuel I Komnenos, 1143 – 1180|location=Cambridge, United Kingdom|publisher=Cambridge University Press|year=2002|origyear=1993|isbn=0-521-52653-1|url=http://books.google.com/books?id=0cWZvqp7q18C|lang=en}} * {{Varzos-Genealogy of the Komnenoi|volume=A2|year=1984a}} * {{Varzos-Genealogy of the Komnenoi|volume=B|year=1984b}} * {{citation | last=Cawley | first=Charles | title=Byzantine Nobility | url=http://fmg.ac/Projects/MedLands/BYZANTINE%20NOBILITY.htm | publisher=Foundation for Medieval Genealogy | work=Medieval Lands | accessdate = 30.11.2011}} [[Категория:Комнини]] [[Категория:Ватаци]] [[Категория:Жени]] [[Категория:Византийски принцеси]] iiq7p0ic2t4y3snbruu773z4samldp9 12434873 12434856 2024-12-08T13:56:14Z Nauka 9030 12434873 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Евдокия Комнина|Евдокия Комнина|тип=личност}} {{Личност | име = Евдокия Комнина | име-оригинал = Εὐδοκία Κομνηνή | категория = аристократ | описание = византийска принцеса }}'''Евдокия Комнина''' ({{lang|gkm|Εὐδοκία Κομνηνή}}) е византийска принцеса – дъщеря на император [[Йоан II Комнин]] и по-малка сестра на император [[Мануил I Комнин]]. Евдокия е родена около [[1116]] г.{{sfn|Varzos|1984a|p=412}} Тя е най-малката дъщеря на византийския император Йоан II Комнин и на съпругата му [[Ирина Унгарска|Ирина]], която по рождение е унгарска принцеса.{{sfn|Varzos|1984a|p=412}} Около 1131 г. Евдокия е омъжена за [[Теодор Ватаций]]{{sfn|Varzos|1984a|p=412}}, за което свидетелства хрониката на [[Йоан Кинам]]. По този повод император удостоил Теодор Ватаци с титлата севастоипертат.{{sfnm|Barzos|1984a|1pp=412 - 15|Varzos|1984b|2p=382|Magdalino|2002|3p= 207}} Евдокия и Теодор Ватаций са имали няколко деца: * [[Йоан Комнин Ватаци]] (*{{около|1132}} – † 1185) – велик доместик, спечелил голяма победа над селджукските турци в битката при Йелион и Лимохир в Мала Азия, а по-късно въстанал срещу Андроник I Комнин;{{sfn|Varzos|1984b|pp=382–389}} * [[Андроник Комнин Ватаци]] (*{{около|1133}} - † 1176) – убит от селджукските турци при обсадата на Никсар (Неокесарея) през 1176 г., когато предвожда поход срещу Амасия{{sfn|Varzos|1984b|pp=389–394}}; запазен е негов печат с надпис ''„Андроник Комнин, син на Евдокия, издънка от багренороден корен, племенник на император Мануил, син на Теодор Ватаций“'', датиран към 1163 г.; * дъщеря, вероятно Анна Комнина (*{{около|1126}} – след 1186), която била омъжена за Никифор Синадин, а после и за [[Алексий Врана]];{{sfn|Varzos|1984b|pp=394–417}} * [[Теодора Комнима Ватацина]] (*{{около|1137}} – † след 1185) – омъжила се за дипломата и пълководец [[Никифор Халуфий]]; била известна с красотата си и станала любовница на вуйчо си [[Мануил I Комнин|Мануил I]], на когото родила незаконен син;{{sfn|Varzos|1984b|pp=417–434}} * Исак Комнин Ватаци (*{{около|1139}}) – известен единствено от един епиталамий, съставен около 1158 г. по повод на сватбата му с Ирина Комнина, която била правнучка на севастократор [[Исак Комнин (брат на Алексий I Комнин)|Исак Комнин]].{{sfn|Varzos|1984b|pp=435–437}} * [[Алексий Комнин Ватаци]] (* {{около|1140}} – † след март 1160 г.) – около 1158 г. се оженил за Мария Пигонитиса; баща е на севастократор [[Исак Комнин (севастократор)|Исак Комнин]].{{sfn|Varzos|1984b|pp=437–437}} == Бележки == {{reflist}} == Източници == * [[Йоан Кинам]], 114−115; 180−181 (Edition – August Meineke) * {{citation|last=Magdalino|first=Paul|title=The Empire of Manuel I Komnenos, 1143 – 1180|location=Cambridge, United Kingdom|publisher=Cambridge University Press|year=2002|origyear=1993|isbn=0-521-52653-1|url=http://books.google.com/books?id=0cWZvqp7q18C|lang=en}} * {{Varzos-Genealogy of the Komnenoi|volume=A2|year=1984a}} * {{Varzos-Genealogy of the Komnenoi|volume=B|year=1984b}} * {{citation | last=Cawley | first=Charles | title=Byzantine Nobility | url=http://fmg.ac/Projects/MedLands/BYZANTINE%20NOBILITY.htm | publisher=Foundation for Medieval Genealogy | work=Medieval Lands | accessdate = 30.11.2011}} [[Категория:Комнини]] [[Категория:Ватаци]] [[Категория:Жени]] [[Категория:Византийски принцеси]] 2gaasinho6wq1vgdz3t7948qibsc5de 12434884 12434873 2024-12-08T14:03:22Z Nauka 9030 /* top */ 12434884 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Евдокия Комнина|Евдокия Комнина|тип=личност}} {{Личност | име = Евдокия Комнина | име-оригинал = Εὐδοκία Κομνηνή | категория = аристократ | описание = византийска принцеса }}'''Евдокия Комнина''' ({{lang|gkm|Εὐδοκία Κομνηνή}}) е византийска принцеса – дъщеря на император [[Йоан II Комнин]] и по-малка сестра на император [[Мануил I Комнин]]. Евдокия е родена около [[1116]] г.{{sfn|Varzos|1984a|p=412}} Тя е най-малката дъщеря на византийския император Йоан II Комнин и на съпругата му [[Ирина Унгарска|Ирина]], която по рождение е унгарска принцеса.{{sfn|Varzos|1984a|p=412}} Около 1131 г. Евдокия е омъжена за [[Теодор Ватаций]]{{sfn|Varzos|1984a|p=412}}, за което свидетелства хрониката на [[Йоан Кинам]]. По този повод император удостоил Теодор Ватаци с титлата севастоипертат.{{sfnm|Barzos|1984a|1pp=412 - 15|Varzos|1984b|2p=382|Magdalino|2002|3p= 207}} Евдокия и Теодор Ватаций са имали няколко деца: * [[Йоан Комнин Ватаци]] (*{{около|1132}} – † 1185) – велик доместик, спечелил голяма победа над селджукските турци в битката при Йелион и Лимохир в Мала Азия, а по-късно въстанал срещу Андроник I Комнин;{{sfn|Varzos|1984b|pp=382–389}} * [[Андроник Комнин Ватаци]] (*{{около|1133}} - † 1176) – убит от селджукските турци при обсадата на Никсар (Неокесарея) през 1176 г., когато предвожда поход срещу Амасия{{sfn|Varzos|1984b|pp=389–394}}; запазен е негов печат с надпис ''„Андроник Комнин, син на Евдокия, издънка от багренороден корен, племенник на император Мануил, син на Теодор Ватаций“'', датиран към 1163 г.; * дъщеря, вероятно Анна Комнина (*{{около|1126}} – след 1186), която била омъжена за Никифор Синадин, а после и за [[Алексий Врана]];{{sfn|Varzos|1984b|pp=394–417}} * [[Теодора Комнина Ватацина]] (*{{около|1137}} – † след 1185) – омъжила се за дипломата и пълководец [[Никифор Халуфий]]; била известна с красотата си и станала любовница на вуйчо си [[Мануил I Комнин|Мануил I]], на когото родила незаконен син;{{sfn|Varzos|1984b|pp=417–434}} * Исак Комнин Ватаци (*{{около|1139}}) – известен единствено от един епиталамий, съставен около 1158 г. по повод на сватбата му с Ирина Комнина, която била правнучка на севастократор [[Исак Комнин (брат на Алексий I Комнин)|Исак Комнин]].{{sfn|Varzos|1984b|pp=435–437}} * [[Алексий Комнин Ватаци]] (* {{около|1140}} – † след март 1160 г.) – около 1158 г. се оженил за Мария Пигонитиса; баща е на севастократор [[Исак Комнин (севастократор)|Исак Комнин]].{{sfn|Varzos|1984b|pp=437–437}} == Бележки == {{reflist}} == Източници == * [[Йоан Кинам]], 114−115; 180−181 (Edition – August Meineke) * {{citation|last=Magdalino|first=Paul|title=The Empire of Manuel I Komnenos, 1143 – 1180|location=Cambridge, United Kingdom|publisher=Cambridge University Press|year=2002|origyear=1993|isbn=0-521-52653-1|url=http://books.google.com/books?id=0cWZvqp7q18C|lang=en}} * {{Varzos-Genealogy of the Komnenoi|volume=A2|year=1984a}} * {{Varzos-Genealogy of the Komnenoi|volume=B|year=1984b}} * {{citation | last=Cawley | first=Charles | title=Byzantine Nobility | url=http://fmg.ac/Projects/MedLands/BYZANTINE%20NOBILITY.htm | publisher=Foundation for Medieval Genealogy | work=Medieval Lands | accessdate = 30.11.2011}} [[Категория:Комнини]] [[Категория:Ватаци]] [[Категория:Жени]] [[Категория:Византийски принцеси]] amo3vig5tkswsk490fbxymcm0m2vii2 12434888 12434884 2024-12-08T14:07:50Z Nauka 9030 12434888 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Евдокия Комнина|Евдокия Комнина|тип=личност}} {{Личност | име = Евдокия Комнина | име-оригинал = Εὐδοκία Κομνηνή | категория = аристократ | описание = византийска принцеса }}'''Евдокия Комнина''' ({{lang|gkm|Εὐδοκία Κομνηνή}}) е византийска принцеса – дъщеря на император [[Йоан II Комнин]] и по-малка сестра на император [[Мануил I Комнин]]. Евдокия е родена около [[1116]] г.{{sfn|Varzos|1984a|p=412}} Тя е най-малката дъщеря на византийския император Йоан II Комнин и на съпругата му [[Ирина Унгарска|Ирина]], която по рождение е унгарска принцеса.{{sfn|Varzos|1984a|p=412}} Около 1131 г. Евдокия е омъжена за [[Теодор Ватаций]]{{sfn|Varzos|1984a|p=412}}, за което свидетелства хрониката на [[Йоан Кинам]]. По този повод император удостоил Теодор Ватаци с титлата севастоипертат.{{sfnm|Barzos|1984a|1pp=412 - 415|Varzos|1984b|2p=382|Magdalino|2002|3p= 207}} Евдокия и Теодор Ватаций са имали няколко деца: * [[Йоан Комнин Ватаци]] (*{{около|1132}} – † 1185) – велик доместик, спечелил голяма победа над селджукските турци в битката при Йелион и Лимохир в Мала Азия, а по-късно въстанал срещу Андроник I Комнин;{{sfn|Varzos|1984b|pp=382–389}} * [[Андроник Комнин Ватаци]] (*{{около|1133}} - † 1176) – убит от селджукските турци при обсадата на Никсар (Неокесарея) през 1176 г., когато предвожда поход срещу Амасия{{sfn|Varzos|1984b|pp=389–394}}; запазен е негов печат с надпис ''„Андроник Комнин, син на Евдокия, издънка от багренороден корен, племенник на император Мануил, син на Теодор Ватаций“'', датиран към 1163 г.; * дъщеря, вероятно Анна Комнина (*{{около|1126}} – след 1186), която била омъжена за Никифор Синадин, а после и за [[Алексий Врана]];{{sfn|Varzos|1984b|pp=394–417}} * [[Теодора Комнина Ватацина]] (*{{около|1137}} – † след 1185) – омъжила се за дипломата и пълководец [[Никифор Халуфий]]; била известна с красотата си и станала любовница на вуйчо си [[Мануил I Комнин|Мануил I]], на когото родила незаконен син;{{sfn|Varzos|1984b|pp=417–434}} * Исак Комнин Ватаци (*{{около|1139}}) – известен единствено от един епиталамий, съставен около 1158 г. по повод на сватбата му с Ирина Комнина, която била правнучка на севастократор [[Исак Комнин (брат на Алексий I Комнин)|Исак Комнин]].{{sfn|Varzos|1984b|pp=435–437}} * [[Алексий Комнин Ватаци]] (* {{около|1140}} – † след март 1160 г.) – около 1158 г. се оженил за Мария Пигонитиса; баща е на севастократор [[Исак Комнин (севастократор)|Исак Комнин]].{{sfn|Varzos|1984b|pp=437–437}} == Бележки == {{reflist}} == Източници == * [[Йоан Кинам]], 114−115; 180−181 (Edition – August Meineke) * {{citation|last=Magdalino|first=Paul|title=The Empire of Manuel I Komnenos, 1143 – 1180|location=Cambridge, United Kingdom|publisher=Cambridge University Press|year=2002|origyear=1993|isbn=0-521-52653-1|url=http://books.google.com/books?id=0cWZvqp7q18C|lang=en}} * {{Varzos-Genealogy of the Komnenoi|volume=A2|year=1984a}} * {{Varzos-Genealogy of the Komnenoi|volume=B|year=1984b}} * {{citation | last=Cawley | first=Charles | title=Byzantine Nobility | url=http://fmg.ac/Projects/MedLands/BYZANTINE%20NOBILITY.htm | publisher=Foundation for Medieval Genealogy | work=Medieval Lands | accessdate = 30.11.2011}} [[Категория:Комнини]] [[Категория:Ватаци]] [[Категория:Жени]] [[Категория:Византийски принцеси]] 77bi99jqrxqiuq732tzf7krs0qthzno 12434906 12434888 2024-12-08T14:30:14Z Nauka 9030 12434906 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Евдокия Комнина|Евдокия Комнина|тип=личност}} {{Личност | име = Евдокия Комнина | име-оригинал = Εὐδοκία Κομνηνή | категория = аристократ | описание = византийска принцеса }}'''Евдокия Комнина''' ({{lang|gkm|Εὐδοκία Κομνηνή}}) е византийска принцеса – дъщеря на император [[Йоан II Комнин]] и по-малка сестра на император [[Мануил I Комнин]]. Евдокия е родена около [[1116]] г.{{sfn|Varzos|1984a|p=412}} Тя е най-малката дъщеря на византийския император Йоан II Комнин и на съпругата му [[Ирина Унгарска|Ирина]], която по рождение е унгарска принцеса.{{sfn|Varzos|1984a|p=412}} Около 1131 г. Евдокия е омъжена за [[Теодор Ватаций]]{{sfn|Varzos|1984a|p=412}}, за което свидетелства хрониката на [[Йоан Кинам]]. По този повод император удостоил Теодор Ватаци с титлата севастоипертат.{{sfnm|Varzos|1984a|1pp=412 - 415|Varzos|1984b|2p=382|Magdalino|2002|3p= 207}} Евдокия и Теодор Ватаций са имали няколко деца: * [[Йоан Комнин Ватаци]] (*{{около|1132}} – † 1185) – велик доместик, спечелил голяма победа над селджукските турци в битката при Йелион и Лимохир в Мала Азия, а по-късно въстанал срещу Андроник I Комнин;{{sfn|Varzos|1984b|pp=382–389}} * [[Андроник Комнин Ватаци]] (*{{около|1133}} - † 1176) – убит от селджукските турци при обсадата на Никсар (Неокесарея) през 1176 г., когато предвожда поход срещу Амасия{{sfn|Varzos|1984b|pp=389–394}}; запазен е негов печат с надпис ''„Андроник Комнин, син на Евдокия, издънка от багренороден корен, племенник на император Мануил, син на Теодор Ватаций“'', датиран към 1163 г.; * дъщеря, вероятно Анна Комнина (*{{около|1126}} – след 1186), която била омъжена за Никифор Синадин, а после и за [[Алексий Врана]];{{sfn|Varzos|1984b|pp=394–417}} * [[Теодора Комнина Ватацина]] (*{{около|1137}} – † след 1185) – омъжила се за дипломата и пълководец [[Никифор Халуфий]]; била известна с красотата си и станала любовница на вуйчо си [[Мануил I Комнин|Мануил I]], на когото родила незаконен син;{{sfn|Varzos|1984b|pp=417–434}} * Исак Комнин Ватаци (*{{около|1139}}) – известен единствено от един епиталамий, съставен около 1158 г. по повод на сватбата му с Ирина Комнина, която била правнучка на севастократор [[Исак Комнин (брат на Алексий I Комнин)|Исак Комнин]].{{sfn|Varzos|1984b|pp=435–437}} * [[Алексий Комнин Ватаци]] (* {{около|1140}} – † след март 1160 г.) – около 1158 г. се оженил за Мария Пигонитиса; баща е на севастократор [[Исак Комнин (севастократор)|Исак Комнин]].{{sfn|Varzos|1984b|pp=437–437}} == Бележки == {{reflist}} == Източници == * [[Йоан Кинам]], 114−115; 180−181 (Edition – August Meineke) * {{citation|last=Magdalino|first=Paul|title=The Empire of Manuel I Komnenos, 1143 – 1180|location=Cambridge, United Kingdom|publisher=Cambridge University Press|year=2002|origyear=1993|isbn=0-521-52653-1|url=http://books.google.com/books?id=0cWZvqp7q18C|lang=en}} * {{Varzos-Genealogy of the Komnenoi|volume=A2|year=1984a}} * {{Varzos-Genealogy of the Komnenoi|volume=B|year=1984b}} * {{citation | last=Cawley | first=Charles | title=Byzantine Nobility | url=http://fmg.ac/Projects/MedLands/BYZANTINE%20NOBILITY.htm | publisher=Foundation for Medieval Genealogy | work=Medieval Lands | accessdate = 30.11.2011}} [[Категория:Комнини]] [[Категория:Ватаци]] [[Категория:Жени]] [[Категория:Византийски принцеси]] lbh439trzatzwl8nbv3ykkgxzb8a85u 0 379142 12434925 12426589 2024-12-08T14:51:25Z Bichoes78 258843 12434925 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = † Іѡ Дан | име-рождено = | категория = монарх | описание = войвода на Влашко | портрет = | портрет-описание = | погребан = | подпис = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1383]] – [[1386]] | коронация = | предшественик = [[Раду I]] | наследник = [[Мирча Стари]] | други титли = | герб = }} }} '''Йоан Дан I''' ({{lang|ro|Dan I}}), наричан още '''Дан Войвода''', е пети войвода на [[Княжество Влахия]] от 1383 до смъртта си през 1386 г.<ref>Czamańska, Ilona (1996). Mołdawia i Wołoszczyzna wobec Polski, Węgier i Turcji w XIV i XV wieku. Poznań: Wydawnictwo Naukowe UAM. p. 204. ISBN 83-232-0733-X.</ref> Той е син на войводата [[Раду I|Йоан Радул]] и Ана и полубрат на [[Мирча Стари|Мирчо Стари]]. По бащина линия е наследник на династията [[Басараб]], внук на воеводата [[Никола Александър Басараб]] (1352-1364) и правнук на [[Иванко I Басараб|Иванко | Басараб]] (1319-1352) Чичо му е воеводата [[Владислав I| Владислав I]] (1364-1377) а леля му - [[Анна Басараб]] e съпруга на българският цар [[Иван Срацимир|Йоан Срацимир]] (1356-1397) и майка на [[Константин II Асен]]. Дан се счита за родоначалник на разклонението Басараба - Данещи. == Управление == В 1383 г., след смъртта на неговия баща Радул, Дан застава начело на Влашкото войводство. Дан е силно обвързан с две външнополитически цели – устояване на натиска на [[Кралство Унгария]] към [[Караш-Северин|Северинския банат]] и участие в династичните борби на юг от [[Дунав]]. Във вътрешнополитически план прави първата крачка към [[суверенитет]] – започва да сече свои монети под името [[дукат]]и със средно тегло 0,20 гр. и 0,50 гр. В документ от 1390 г. на унгарския крал [[Сигизмунд]] пише, че той с унгарската войска настъпил във Влахия срещу Дан и заел Мехадия (днес в [[Караш-Северин]]). Причините за тази война не са изяснени, но вероятно отново спорът е бил за владението на Северински банат. Някои стари исторически предания сочат като причина за смъртта на Дан конфликт с малкия му брат Мирчо Стари<ref> Chalkokondyles, 2.23; translated by Anthony Kaldellis, The Histories (Cambridge: Dumbarton Oaks Medieval Library, 2014), vol. 1 pp. 125 – 7</ref>, но тази версия е отхвърлена като недостоверна, въпреки че двамата са разделени в подкрепата си на юг от Дунава – Дан подкрепя цар [[Иван Срацимир]], а Мирчо – цар [[Иван Шишман]] след смъртта на цар [[Иван Александър]] на 17 февруари 1371 г. Според анонимната „Българска хроника“ <ref>Ioan Bogdan „Contribuții la istoriografia bulgară și sârbă“ în „Scrieri alese“, București, 1968, p. 266.</ref>, Дан загива на 23 септември 1386 г., убит от цар Иван Шишман. Погребан е в църквата „Св. Никола“ (Княжеската църква) в гр. [[Куртя де Арджеш]], дн. [[Румъния]].<ref>Генчева, Сн. Цар Шишман и Дан войвода. 23.09.1386. Силистра, 2013, ISBN 978-619-90133-1-1, стр. 47</ref> Дан е основател на клонката на династията [[Басараб]], известна като '''Басараба-Данещи''', които в следващия век водят двубой с другия клон на династията, наречен '''Басараба-Дракулещи''', потомци на Мирчо Стари. == Семейство == Дан I има брак с Мария от който има трима сина: [[Влад I Узурпатор|Влад]], Йоан и [[Дан II]]. == Вижте също == * [[Срацимировци]] * [[Шишмановци]] * [[Басараб]] == Бележки == <references /> == Изследвания == * Снежанка Генчева. Цар Шишман и Дан войвода. 23.09.1386. Силистра, 2013, ISBN {{пост начало}} {{пост|[[Владетели на Влашко|Владетел на Влашко]]|[[1383]]/[[1385|85]]|[[23 септември]] [[1386]]|[[Раду I]]|[[Мирча Стари]]}} {{пост край}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] stbqesmtn1r0vfq51bxf2xfareul898 12435210 12434925 2024-12-08T19:31:08Z Bichoes78 258843 12435210 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = † Іѡ Дан | име-рождено = | категория = монарх | описание = войвода на Влашко | портрет = | портрет-описание = | погребан = | подпис = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1383]] – [[1386]] | коронация = | предшественик = [[Раду I]] | наследник = [[Мирча Стари]] | други титли = | герб = }} }} '''Йоан Дан I''' (на [[Среднобългарски език|среднобългарски]]:''† Іѡанъ Данъ),'' наричан още '''Дан Войвода''', е пети войвода на [[Княжество Влахия]] от 1383 до смъртта си през 1386 г.<ref>Czamańska, Ilona (1996). Mołdawia i Wołoszczyzna wobec Polski, Węgier i Turcji w XIV i XV wieku. Poznań: Wydawnictwo Naukowe UAM. p. 204. ISBN 83-232-0733-X.</ref> Той е син на войводата [[Раду I|Йоан Радул]] и Ана и полубрат на [[Мирча Стари|Мирчо Стари]]. По бащина линия е наследник на династията [[Басараб]], внук на воеводата [[Никола Александър Басараб]] (1352-1364) и правнук на [[Иванко I Басараб|Иванко | Басараб]] (1319-1352) Чичо му е воеводата [[Владислав I| Владислав I]] (1364-1377) а леля му - [[Анна Басараб]] e съпруга на българският цар [[Иван Срацимир|Йоан Срацимир]] (1356-1397) и майка на [[Константин II Асен]]. Дан се счита за родоначалник на разклонението Басараба - Данещи. == Управление == В 1383 г., след смъртта на неговия баща Радул, Дан застава начело на Влашкото войводство. Дан е силно обвързан с две външнополитически цели – устояване на натиска на [[Кралство Унгария]] към [[Караш-Северин|Северинския банат]] и участие в династичните борби на юг от [[Дунав]]. Във вътрешнополитически план прави първата крачка към [[суверенитет]] – започва да сече свои монети под името [[дукат]]и със средно тегло 0,20 гр. и 0,50 гр. В документ от 1390 г. на унгарския крал [[Сигизмунд]] пише, че той с унгарската войска настъпил във Влахия срещу Дан и заел Мехадия (днес в [[Караш-Северин]]). Причините за тази война не са изяснени, но вероятно отново спорът е бил за владението на Северински банат. Някои стари исторически предания сочат като причина за смъртта на Дан конфликт с малкия му брат Мирчо Стари<ref> Chalkokondyles, 2.23; translated by Anthony Kaldellis, The Histories (Cambridge: Dumbarton Oaks Medieval Library, 2014), vol. 1 pp. 125 – 7</ref>, но тази версия е отхвърлена като недостоверна, въпреки че двамата са разделени в подкрепата си на юг от Дунава – Дан подкрепя цар [[Иван Срацимир]], а Мирчо – цар [[Иван Шишман]] след смъртта на цар [[Иван Александър]] на 17 февруари 1371 г. Според анонимната „Българска хроника“ <ref>Ioan Bogdan „Contribuții la istoriografia bulgară și sârbă“ în „Scrieri alese“, București, 1968, p. 266.</ref>, Дан загива на 23 септември 1386 г., убит от цар Иван Шишман. Погребан е в църквата „Св. Никола“ (Княжеската църква) в гр. [[Куртя де Арджеш]], дн. [[Румъния]].<ref>Генчева, Сн. Цар Шишман и Дан войвода. 23.09.1386. Силистра, 2013, ISBN 978-619-90133-1-1, стр. 47</ref> Дан е основател на клонката на династията [[Басараб]], известна като '''Басараба-Данещи''', които в следващия век водят двубой с другия клон на династията, наречен '''Басараба-Дракулещи''', потомци на Мирчо Стари. == Семейство == Дан I има брак с Мария от който има трима сина: [[Влад I Узурпатор|Влад]], Йоан и [[Дан II]]. == Вижте също == * [[Срацимировци]] * [[Шишмановци]] * [[Басараб]] == Бележки == <references /> == Изследвания == * Снежанка Генчева. Цар Шишман и Дан войвода. 23.09.1386. Силистра, 2013, ISBN {{пост начало}} {{пост|[[Владетели на Влашко|Владетел на Влашко]]|[[1383]]/[[1385|85]]|[[23 септември]] [[1386]]|[[Раду I]]|[[Мирча Стари]]}} {{пост край}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] nj9f6z1zyyvrayv8fxl6vwg5ugy0mwm 0 379146 12434975 12350181 2024-12-08T15:47:27Z Bichoes78 258843 12434975 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = † Іѡ Радоулъ воевода | име-рождено = | категория = монарх | описание = княз на Влашко | портрет = Radu II.jpg | портрет-описание = Съвременна музейна възстановка | погребан = | подпис = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[август]] [[1420]] – [[1422]]<br>[[1423]]<br>[[1424]] – [[1426]]<br>[[1427]] | коронация = 1420 г. | предшественик = [[Михаил I (Влахия)|Михаил I]] | наследник = [[Дан II]] | други титли = | герб = }} }} '''Раду II Празнаглава''' ({{lang|ro|Radu al II-lea Praznaglava}}) е войвода (княз) на [[Влашко]] през 20-те години на [[15 век]]. Той е последният владетел на Влахия, който удържа контрола върху [[Северински банат]], [[Буджак]]а и [[Добруджа]] (територията на [[Добруджанско деспотство|Добруджанското деспотство]]), която територия е упомената в негов акт от 1 юни 1421 г. като земята между [[Подунавие]]то и [[Черно море|Голямото (Черно) море]]. Раду II Празнаглава е четирикратно начело на Влахия – от средата на 1420 до 23 октомври 1422 г., през лятото на 1423 г., от есента на 1424 г. до 1426 г., от януари 1427 до есента на 1427 г.<ref>Constantin Rezachevici – „Cronologia critică a domnilor din Țara Românească și Moldova a. 1324 – 1881“, Volumul I, Editura Enciclopedică, 2001, p. 86</ref><ref>Constantin Rezachevici – „Cronologia critică a domnilor din Țara Românească și Moldova a. 1324 – 1881“, Volumul I, Editura Enciclopedică, 2001, p. 88</ref> Той е незаконороден син на [[Мирчо Стари|Мирча Стари]] и представител на династията Басараба-Дракулещи<ref>[https://adevarul.ro/locale/targoviste/cine-domnitorul-Tarii-romanesti-nu-auzit-nimeni-tata-celebru-castigat-batalii-importante-turcilor-1_56d5ba555ab6550cb860b5ba/index.html Cine este domnitorul Țării Românești de care nu a auzit nimeni, dar al cărui tată este celebru și a câștigat bătălii importante împotriva turcilor]</ref> В постоянен конфликт е със своя съперник [[Дан II]], като се ползва с подкрепата на [[Османска империя|османците]] в династичния спор. Вероятно оттук и идва българският му псевдоним (прякор) с който е останал в историята – '''Празна/глава''', '''Празноглавец''' или както изясняват румънските езиковеди, на прост народен език – тъпанар (виж ''Neagu Djuvara, O scurtă istorie a românilor povestită celor tineri, Humanitas'', 1999 г.). Друго обяснение на неговото прозвище е, че е бил плешив, т.е. главата му е била „празна“ откъм коса. Краткото му властване се характеризира с чести и жестоки конфликти с братовчед му Дан II, в интервала между които Раду намира подслон и подкрепа на юг от Дунава, където набира нови банди в опити да отвоюва трона. Последното му упоменаване е от пролетта на 1427 г., когато Дан II го разбива в [[Трансилвания]] и вероятно го убива. == Източници == <references /> {{Превод от|ro|Radu al II-lea Prasnaglava|4541143}} {{пост начало}} {{пост|[[Владетели на Влашко|Владетел на Влашко]]|[[август]] [[1420]]|[[1427]]|[[Михаил I (Влахия)|Михаил I]]|[[Дан II]]}} {{пост край}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] 7vm2z8em8xt6zk95i2r8xlvmdp98g6k 0 380723 12435499 12145925 2024-12-09T07:55:49Z 46.10.205.135 Добавяне на правилния линка на сайта 12435499 wikitext text/x-wiki {{coord|42|41|7.05|N|23|18|29.15|E|region:BG_dim:500|display=title}} {{Болница |име = Болница „Витоша“ |пълно-име = Ортопедична болница „Витоша“<ref>[http://www.vitosha-hospital.com/ Болница „Витоша“]</ref> |местоположение = [[София]], {{BGR}} |основана = [[2001]] г. |специалности = лечение на остеопоротични фрактури при най-възрастните |сайт = [http://www.vitosha-hospital.com/ www.vitosha-hospital.com] }} '''Ортопедична болница „Витоша“''' е единствената болница в България, която е специализирана в операции на счупвания при възрастни пациенти. Цялата структура на болницата е адаптирана за лечение на пациентите над 75-годишна възраст, които са с повишен оперативен риск и изискват специфичен подход, модерна реанимация и скъпоструващо лечение. == История == Създадена е през 2001 г. и оттогава екипът, начело с д-р Орлин Филипов, е оперирал петима пациенти на възраст над 100 години и седем на възраст мейду 95 и 100 години. От 2003 г. работи с НЗОК по клинични пътеки. == Обща информация == Болница „Витоша“ разполага с опит и възможности за терапия на остеопоротични фрактури и към момента поема 60% от случаите на счупване на тазобедрената става в София. Разполага с модерен операционен блок, реанимация, стационар, модерен диагностичен блок с лаборатория, рентген, скенер, клинична лаборатория, ултразвук и всички необходими за дейността сектори и оборудване. Тъй като НЗОК заплаща лекарския труд, но не и цената на консумативите, болницата осигурява на пациентите си възможност да закупуват импланти на много ниска цена – два до три пъти по-евтини в сравнение с другите специализирани болници. == Социална програма == Друго уникално качество на болница „Витоша“ е нейната социална програма, която не се предлага в друго медицинско заведение в страната. Тя е насочена към подпомагане на самотни възрастни и на социално слаби пациенти. За тях цената на имплантите е символична или напълно безплатна и се поема от болницата. == Специалности == Екипът, който е с дългогодишен опит, е най-силен в оперативното лечение на: * фрактури на бедрената кост при стари хора * всякакъв спешен травматизъм * вродени детски малформации * артроскопска хирургия * гръбначна хирургия * дископатия * фрактури Д-р Орлин Филипов е управител на болница „Витоша“ от създаването ѝ през 2001 г. Той е завършил медицина в София, специализирал е ортопедия и травматология в България, а след това и в Израел, в един от най-големите световни ортопедични центрове – болница „Рамбам“. Д-р Филипов е сред водещите специалисти по ендопротезиране, коленно и тазобедрено протезиране, както и реконструктивна хирургия. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://vitosha-ortopedia.com www.vitosha-hospital.com] * [http://bolnici.zdraveopazvane.catalog.bg/company/%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0+%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%88%D0%B0/18594/ catalog.bg]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://www.spravka.bg/c5850/%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%88%D0%B0/ www.spravka.bg] * [http://www.puls.bg/health/news/news_8509.html/ www.puls.bg] * [http://informator.bg/cgi-bin/index.pl?_state=Info&ID=3314/ informator.bg] * [http://www.hospital.bg/news-3736-stoletnitsi-piha-greiano-vino--na-rozhdeniia-den-na-bolnitsa-vitosha.html/ www.hospital.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160305103741/http://www.hospital.bg/news-3736-stoletnitsi-piha-greiano-vino--na-rozhdeniia-den-na-bolnitsa-vitosha.html/ |date=2016-03-05 }} [[Категория:Болници в София|Витоша]] [[Категория:Основани в България през 2001 година]] [[Категория:Район Лозенец]] m3mcjqp4rrydh7lr10l7elzf7eb65vl 4 380778 12435412 12434641 2024-12-09T02:56:00Z Kerberizer 104197 Бот: актуализация на брояча 12435412 wikitext text/x-wiki 29811 nf4a7i299at5fip93i6rwysv8y9om4p 4 380779 12435411 12434640 2024-12-09T02:55:59Z Kerberizer 104197 Бот: актуализация на датата 12435411 wikitext text/x-wiki 9 декември 2024 qhf8xc0ec97m9tdym7ant67wwy4weij 0 381168 12435173 11616175 2024-12-08T18:58:17Z Barankata78 270203 12435173 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = Пламен Крумов | цяло име = '''Пламен Асенов Крумов''' | снимка = Plamen krumov.jpg | град на раждане = [[София]] | държава на раждане = {{Флагче|България|1985}} [[България]] | височина = 180 см | настоящ отбор = {{Флагче|България}} Фк Казичене | номер на фланелката = 10 | пост = [[Защитник (футбол)#Десен/ляв защитник|Десен бек]] / [[Полузащитник]] | юношески години = | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[Локомотив (София)]] | години = 2005 – 2008<br/>2006<br/>2007<br/>2008<br/>2009 – 2010<br/>2010 – 2012<br/>2012<br/>2012<br/>2013 – 2014<br/>2014<br/>2015<br/>2015 – 2017<br/>2018 – 2021<br>2022<br>2022 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (Сф)]]<br/>{{Флагче|България}} [[ФК Загорец|Загорец]] *<br/>{{Флагче|България}} [[ПФК Рилски спортист (Самоков)|Рилски спортист]] *<br />{{Флагче|Армения}} [[Бананц]] *<br/>{{Флагче|България}} [[ПФК Миньор (Перник)|Миньор (Перник)]]<br/>{{Флагче|България}} [[ПСФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бс)]]<br />{{Флагче|Румъния}} Конкордия<br />{{Флагче|Румъния}} [[ФК Университатя Клуж|Университатя Клуж]]<br/>{{Флагче|България}} [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое (СтЗ)]]<br/>{{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]<br/>{{Флагче|България}} [[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]<br/>{{Флагче|България}} [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пд)]]<br/>{{Флагче|България}} [[Арда (Кърджали)]]<br>{{Флагче|България}} [[СФК Царско село 2015|Царско село]]<br>{{Флагче|България}} [[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър (Пазарджик)]] | мачове = 17</br>8<br/>14<br/>9</br>30</br>33<br/>15<br/>13<br/>32<br/>28<br/>8<br/>72<br/>87<br>9<br>14 | голове = (2)</br>(0)<br/>(1)<br/>(1)</br>(1)</br>(0)<br/>(2)<br/>(0)<br/>(1)<br/>(1)<br/>(0)<br/>(0)<br/>(5)<br>(0)<br>(1) | национален отбор години = 2005 | национален отбор = {{Флагче|България}} [[Младежки национален отбор по футбол на България|България 21]] | национален отбор мачове = 2 | национален отбор голове = (0) | последно обновяване професионални отбори = 12 юли 2022 г | последно обновяване национален отбор = | наем = * }} '''Пламен Крумов''' (роден на 4 ноември 1985 г. в София) е [[България|български]] [[футболист]], полузащитник, който играе за [[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър (Пазарджик)]]. == Кариера == Израства в школата на [[Локомотив (София)]]. През януари 2008 г. преминава под наем за 6 месеца в арменския [[Бананц]]. През март 2009 г. се присъединява към [[Миньор (Перник)]]. Подписва с [[ПСФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бургас)]] през май 2010 г. Разтрогва договора си с „акулите“ на 16 януари 2012 г.<ref>[http://www.soccerway.com/players/plamen-krumov/40964/ Пламен Крумов в soccerway.com]</ref> Подписва договор с Румънският Конкордия Кяжна с който екип изиграва 15 мача и вкарва 2 гола. Силните изяви му осигуряват трансфер в Университатя Клуж където заради финансови проблеми остава само 6 месеца. Следва трансфер в Берое Стара Загора където Крумов прави страхотен сезон и успява да спечели купата на България след инфарктен финал с Левски София. 3:3 в редовното време и продълженията ,а купата отива в Стара Загора след изпълнение на дузпи където Крумов пропуска но въпреки това Берое печели купата. Следва нов престижен успех с екипа на заралии. Суперкупата на България също отива в тяхната витрина след нова победа след изпълнение на дузпи този път срещу шампионите от Лудогорец Разград. Крумов бележи от бялата точка. На 1 февруари 2014 г. е обявено, че след преминаване на медицински преглед в неделя, 2 февруари 2014 г., футболистът ще премине в столичния гранд Левски (София). На 3 февруари Крумов подписва договор с Левски за една година и половина. След едногодищен престой в който се превръща в един от любимците на сините фенове с всеотдайната си мъжка игра напуска Левски след конфликт със ръководството на клуба. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://levskisofia.info/player/plamen-krumov/ Профил на LevskiSofia.info] {{мъниче|футболист}} {{ФК Хебър (Пазарджик) състав}} {{СОРТКАТ:Крумов, Пламен}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (София)]] [[Категория:Футболисти на Рилски спортист (Самоков)]] [[Категория:Футболисти на Миньор (Перник)]] [[Категория:Футболисти на ПСФК Черноморец (Бургас)]] [[Категория:Футболисти на Берое]] [[Категория:Футболисти на ПФК Левски (София)]] [[Категория:Футболисти на Славия (София)]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (Пловдив)]] [[Категория:Футболисти на Арда (Кърджали)]] [[Категория:Футболисти на Царско село (София)]] [[Категория:Футболисти на Хебър (Пазарджик)]] [[Категория:Български футболисти в Армения]] [[Категория:Български футболисти в Румъния]] o6ley3xgtqj6qssyiahvu1g4z71l8tt 12435503 12435173 2024-12-09T08:12:26Z Arise13 47978 Премахната редакция 12435173 на [[Special:Contributions/Barankata78|Barankata78]] ([[User talk:Barankata78|б.]]) 12435503 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = Пламен Крумов | цяло име = '''Пламен Асенов Крумов''' | снимка = Plamen krumov.jpg | град на раждане = [[София]] | държава на раждане = {{Флагче|България|1985}} [[България]] | височина = 180 см | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър (Пазарджик)]] | номер на фланелката = 10 | пост = [[Защитник (футбол)#Десен/ляв защитник|Десен бек]] / [[Полузащитник]] | юношески години = | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[Локомотив (София)]] | години = 2005 – 2008<br/>2006<br/>2007<br/>2008<br/>2009 – 2010<br/>2010 – 2012<br/>2012<br/>2012<br/>2013 – 2014<br/>2014<br/>2015<br/>2015 – 2017<br/>2018 – 2021<br>2022<br>2022 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (Сф)]]<br/>{{Флагче|България}} [[ФК Загорец|Загорец]] *<br/>{{Флагче|България}} [[ПФК Рилски спортист (Самоков)|Рилски спортист]] *<br />{{Флагче|Армения}} [[Бананц]] *<br/>{{Флагче|България}} [[ПФК Миньор (Перник)|Миньор (Перник)]]<br/>{{Флагче|България}} [[ПСФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бс)]]<br />{{Флагче|Румъния}} Конкордия<br />{{Флагче|Румъния}} [[ФК Университатя Клуж|Университатя Клуж]]<br/>{{Флагче|България}} [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое (СтЗ)]]<br/>{{Флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]<br/>{{Флагче|България}} [[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]<br/>{{Флагче|България}} [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пд)]]<br/>{{Флагче|България}} [[Арда (Кърджали)]]<br>{{Флагче|България}} [[СФК Царско село 2015|Царско село]]<br>{{Флагче|България}} [[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър (Пазарджик)]] | мачове = 17</br>8<br/>14<br/>9</br>30</br>33<br/>15<br/>13<br/>32<br/>28<br/>8<br/>72<br/>87<br>9<br>14 | голове = (2)</br>(0)<br/>(1)<br/>(1)</br>(1)</br>(0)<br/>(2)<br/>(0)<br/>(1)<br/>(1)<br/>(0)<br/>(0)<br/>(5)<br>(0)<br>(1) | национален отбор години = 2005 | национален отбор = {{Флагче|България}} [[Младежки национален отбор по футбол на България|България 21]] | национален отбор мачове = 2 | национален отбор голове = (0) | последно обновяване професионални отбори = 12 юли 2022 г | последно обновяване национален отбор = | наем = * }} '''Пламен Крумов''' (роден на 4 ноември 1985 г. в София) е [[България|български]] [[футболист]], полузащитник, който играе за [[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър (Пазарджик)]]. == Кариера == Израства в школата на [[Локомотив (София)]]. През януари 2008 г. преминава под наем за 6 месеца в арменския [[Бананц]]. През март 2009 г. се присъединява към [[Миньор (Перник)]]. Подписва с [[ПСФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бургас)]] през май 2010 г. Разтрогва договора си с „акулите“ на 16 януари 2012 г.<ref>[http://www.soccerway.com/players/plamen-krumov/40964/ Пламен Крумов в soccerway.com]</ref> Подписва договор с Румънският Конкордия Кяжна с който екип изиграва 15 мача и вкарва 2 гола. Силните изяви му осигуряват трансфер в Университатя Клуж където заради финансови проблеми остава само 6 месеца. Следва трансфер в Берое Стара Загора където Крумов прави страхотен сезон и успява да спечели купата на България след инфарктен финал с Левски София. 3:3 в редовното време и продълженията ,а купата отива в Стара Загора след изпълнение на дузпи където Крумов пропуска но въпреки това Берое печели купата. Следва нов престижен успех с екипа на заралии. Суперкупата на България също отива в тяхната витрина след нова победа след изпълнение на дузпи този път срещу шампионите от Лудогорец Разград. Крумов бележи от бялата точка. На 1 февруари 2014 г. е обявено, че след преминаване на медицински преглед в неделя, 2 февруари 2014 г., футболистът ще премине в столичния гранд Левски (София). На 3 февруари Крумов подписва договор с Левски за една година и половина. След едногодищен престой в който се превръща в един от любимците на сините фенове с всеотдайната си мъжка игра напуска Левски след конфликт със ръководството на клуба. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://levskisofia.info/player/plamen-krumov/ Профил на LevskiSofia.info] {{мъниче|футболист}} {{ФК Хебър (Пазарджик) състав}} {{СОРТКАТ:Крумов, Пламен}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (София)]] [[Категория:Футболисти на Рилски спортист (Самоков)]] [[Категория:Футболисти на Миньор (Перник)]] [[Категория:Футболисти на ПСФК Черноморец (Бургас)]] [[Категория:Футболисти на Берое]] [[Категория:Футболисти на ПФК Левски (София)]] [[Категория:Футболисти на Славия (София)]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (Пловдив)]] [[Категория:Футболисти на Арда (Кърджали)]] [[Категория:Футболисти на Царско село (София)]] [[Категория:Футболисти на Хебър (Пазарджик)]] [[Категория:Български футболисти в Армения]] [[Категория:Български футболисти в Румъния]] jcu471nkqbks6oj6xwq60qe1kqsgo2q 0 382203 12434838 10975728 2024-12-08T13:18:26Z Emilian Rusanov 263824 12434838 wikitext text/x-wiki '''Хроматография''' ({{lang|grc|χρῶμα}} ''хрома'' „цвят“ и {{lang|grc|γράφειν}} ''графеин'' „пиша, описвам“) е събирателен термин за набор от лабораторни техники за разделяне на [[смес]]и, въз основа на различни физико-химични характеристики на техните компоненти. Смесите се разтварят във [[флуид]] наречен „[[подвижна фаза]]“, която преминава през структура, носеща друг материал, наречен „[[неподвижна фаза]]“. Различните съставки на сместа се движат с различна скорост, като по този начин се разделят. Разделяне се осъществява на базата на диференциално разделяне на сместа между подвижната и неподвижната фаза. Фините разлики в [[коефициент на разделяне|коефициента на разпределение]] на компонентите на смесите води до разлики в задържането в неподвижната фаза и по този начин до отделяне. Хроматографията може да бъде препаративна или аналитичнa. Целта на препаративната хроматография е да се разделят компонентите за по-нататъшно използване (и поради това е форма на [[пречистване]]). Аналитична хроматография се прави обикновено с по-малки количества материал и е за измерване на относителния дял на компонентите в анализираната смес. Двете не се изключват взаимно. == История == [[Файл:Chromatography of chlorophyll - Step 7.jpg|мини|75px|Тънкослойната хроматография се използва за разделяне на растителни екстракти - илюстрация на екперимента с растителни пигменти, дал името на техниката]]Хроматографията била използвана за първи път от руския ботаник Михаил Цвет през 1900 г. Той продължил да работи върху откритата от него техника за разделяне през първата декада на 20 век, основно за разделяне на растителни пигменти като хлорофил, каротеноиди и ксантофили. Тъй като тези съединения имат различни цветове (съотв. зелен, оранжев и жълт), това дало и името на тази техника. Новите типове хроматография, разработени през 30-те и 40-те години на 20 век, направили хроматографията полезна за решаването на много задачи, свързани с разделяне на смеси. Хроматографските техники били развити значително в резултат от работата на Арчър Джон Портър Мартин и Ричард Лорънс Милингтън Синж през 40-те и 50-те години на 20 век. Те установили принципите и основните техники на разпределителната хроматография, а тяхната работа подпомогнала бързото развитие на няколко хроматографски метода: хартиената хроматография, газовата хроматография, и това, което по-късно ще стане известно като високоефективна течна хроматография (ВЕТХ). Оттогава технологията се развива бързо. Учените установили, че основните принципи на колонната хроматография на Цвет могат да бъдат прилагани по много различни начини, в резултат на което се появили различните разновидности на хроматографията, описани по-долу. Новите открития и технологии непрекъснато водят до непрекъснато подобряване на обсега и ефективността на хроматографските техники, като успешно се разделят съединения с все по-близка структура. == Хроматографски термини == * '''Аналит''' е съединението, което се разделя при хроматографския процес. В аналитичната хроматография аналити са веществата, които биват анализирани. * '''Аналитична хроматография''' – използва се за качествено и/или количествено определяне на аналитите в дадена проба. * '''Свързана фаза''' – неподвижна фаза, която е ковалентно свързана към частичките на пълнежа или към вътрешните стени на колоната. * '''Хроматограма''' се нарича визуалния запис, който генерира хроматографската апаратура. В случай на оптимално разделяне различните пикове на хроматограмата отговарят на различните съединения в разделената смес. :[[Файл:Rt 5 9.png|300px|Хроматограма с неразделени пикове]] [[Файл:Rt 5 12.png|300px|Хроматограма с два разделени пика]] :На абцисата се отчита времето на задържане, а на ординатата – интензитета на сигнала от детектора (получен например със [[Spectrophotometry|спектрофотометър]], [[Mass Spectrometry|масспектрометър]] или различни други детектори). В оптималния случай сигнала е правопропорционален на концентрацията на отделните разделени аналити. * '''Хроматограф''' се нарича апаратурата, която се използва за по-сложните разделяния, например при газовата хроматография, високоефективната течна хроматография, йонната хроматография и др. * '''Хроматография''' е физичен метод, при който компонентите на една смес биват разделени при разпределението им между две фази, едната от които е неподвижна (неподвижна фаза), а другата (подвижна фаза) се движи в определена посока. * '''Елуат''' се нарича сместа от подвижна фаза и разтворени в нея вещества, която напуска колоната. * '''Елуент''' е подвижната фаза, която се използва за извършване на разделянето. * '''[[Елутропни редове/серии]]''' са серии от разтворители, подредени според тяхната сила на елуиране. * '''Имобилизирана фаза''' е неподвижна фаза, която е имобилизирана към частиците на носителя, или към вътрешната стена на колоната. * '''Подвижна фаза''' е фазата, която се движи в определена посока. Тя може да бъде течност (при течната хроматография, капилярната електрохроматография), газ (при газовата хроматография) или суперкритичен флуид (при суперкритичната флуидна хроматография). Подвижната фаза се състои от пробата, която бива анализирана, и разтворителя, който я придвижва през колоната. В някои случаи [[Високоефективна течна хроматография|ВЕТХ]] подвижната фаза се състои от неполярен разтворител/и като хексан (в режим на права фаза) или полярни разтворители като вода, метанол и др. (в режим на обратна фаза). * '''Препаративната хроматография''' се използва за изолиране и пречистване на необходимите количества вещества, с цел по-нататъшната им употреба (а не с цел анализ, както при аналитичната хроматография). * '''Време на задържане''' се нарича времето, необходимо на едно съединение да премине през хроматографската система (от входа на колоната до детектора) при определени условия. Времето на задържане е характеристика на даденото съединение при използваните хроматографски условия. * '''Проба''' е материалът, който се анализира. Той може да е съставен от един компонент или да бъде смес от компоненти. * '''Неподвижната фаза''' е фазата, която не се намира в движение по време на хроматографския процес. Неподвижната фаза в течната хроматография може да бъде твърда, свързана, течно покритие върху твърд носител или покрита по стените на колоната. Често пъти използваната неподвижна фаза характеризира типа течна хроматография. Например силикагела се използва в адсорбционната хроматография, а свързаната фаза октадецилсилан – в обратнофазовата хроматография и т.н. == Видове хроматография == === По форма на неподвижната фаза === * '''Колонна хроматография''' Колонната хроматография е техника за разделяне, при която неподвижната фаза е разположена в тръба (колона). Частиците на твърдата неподвижна фаза или тези на носителя, покрит с течна неподвижна фаза, изпълват целия обем на тръбата (напълнена колона) или могат да бъдат нанесени върху вътрешната стена на колоната, оставяйки по този начин свободен път за преминаване на подвижната фаза през средата на колоната. Разликите в скоростта на движение на аналитите през колоната се измерват с различните времена на задържане на компонентите на пробата. <ref>[http://www.iupac.org/publications/pac/1993/pdf/6504x0819.pdf IUPAC Nomenclature for Chromatography] IUPAC Recommendations 1993, Pure & Appl. Chem., Vol. 65, No. 4, pp.819–872, 1993.</ref> През 1978 г. Стил въвежда модифицирана версия на колонната хроматография, наречена '''флаш хроматография'''.<ref>Still, W. C.; Kahn, M.; Mitra, A. ''[[Journal of Organic Chemistry]]'' '''1978''', ''43(14)'', 2923–2925. {{Doi|10.1021/jo00408a041}}</ref><ref name=HarwoodMoodyEOCPAP>{{Cite book |author = Laurence M. Harwood, Christopher J. Moody |title = Experimental organic chemistry: Principles and Practice |edition = Illustrated |pages = 180–185 |isbn =9780632020171 |date=13 юни 1989 |publisher= WileyBlackwell}}</ref> Техниката е много подобна на традиционната колонна хроматография, но разтворителя се придвижва през колоната чрез прилагане на положително налягане. Това позволява повечето разделяния да се извършват за по-малко от 20 минути, при по-добри резултати в сравнение със стария метод. Съвременните флаш-хроматографски колони се продават под формата на предварително напълнени пластмасови патрони (картриджи). Системите за флаш-хроматография могат да бъдат свързани с различни детектори и фракционни колектори, които дават възможност за автоматизация. Прилагането на градиентни помпи води до по-бързи разделяния и използване на по-малки количества разтворител. * [[Планарна хроматография]] ** [[Хартиена хроматография]] ** [[Тънкослойна хроматография]] === По агрегатно състояние на фазите === * [[Газова хроматография]] ** [[Газ-течна хроматография]] ** [[Газ-твърдофазна хроматография]] * [[Течна хроматография]] ** [[Течност-течна хроматография]] ** [[Течност-твърдофазна хроматография]] ** [[Гел-течна хроматография]] === По механизъм === * [[Разпределителна хроматография]] * [[Йонообмена хроматография]] * [[Адсорбциона хроматография]] * [[Ексклюзиона хроматография]] * [[Афинитетна хроматография]] * [[Седиментационна хроматография]] * [[Адсорбционно-комплексообразователна хроматография]] === Според целите === * Аналитична хроматография * Препаративна хроматография * Промишлена хроматография == Източници == {{Reflist}} [[Категория:Хроматография| ]] [[Категория:Лабораторна техника]] snd8waap9z4wdal1flvhkrr408fnd0c 0 386141 12435604 12434745 2024-12-09T10:42:37Z 212.5.158.45 Отбелязване на падането на режима на Башар Асад 12435604 wikitext text/x-wiki {{актуално}} {{твърде дълга}} {{Военен конфликт | име = Гражданска война в Сирия | конфликт = [[Арабски протести (2010 – 2012)]] | картинка = Syrian Civil War map (November 24, 2023).svg | описание = Ситуацията към 2019 г.:<br>{{legend|#ebc0b3|Под контрол на правителствените сили}}{{legend|#e2d974|Под контрол на кюрдските милиции}}{{legend|#b4b2ae|Под контрол на ИДИЛ}}{{legend|#b8b774|Оспорвани земи}}{{legend|#cdecc9|Под контрол на бунтовниците}} | период = 15 март 2011 – 08.12.2024 | място = [[Сирия]] | територия = Сирия | резултат = конфликтът продължава | страна1 = {{флагче|Сирия}} [[Правителство на Сирия|Сирийско правителство]] * [[Въоръжени сили на Сирия|Въоръжени сили]] * [[Мухабарат (Сирия)|Мухабарат]] * [[Джейш аш-Ша'аби|Народни опълчения]] * [[Шабиха]]<br> {{флагче с име|Иран}}<br> * [[Революционна гвардия (Иран)|Революционна гвардия]] * [[Басидж]]<br> [[Файл:InfoboxHez.PNG|20px]] [[Хизбула]]<br> * Военно крило<br> {{флагче с име|Ливан}}<br> * Ливански милиции<br> ''Поддържани от'':<br> {{флагче с име|Русия}}<br>{{флагче с име|Китай}} ---- [[Файл:Flag_of_Syrian_Kurdistan.svg|20px]] [[Сирийски Кюрдистан]]<br> ''Поддържани от'': <br>{{флагче с име|САЩ}} (обучение и оръжия) | страна2 = '''„Умерена“ опозиция'''<br>[[Файл:Syria-flag 1932-58 1961-63.svg|20px]] [[Свободна сирийска армия]]<br>[[Файл:Syria-flag 1932-58 1961-63.svg|20px]] [[Сирийски национален съвет]]<br>{{флагче с име|Турция}}<br>''Поддържани от'': <br>{{флагче с име|САЩ}} (обучение и оръжия)<br>{{флагче с име|ЕС}} (финансова и логистика)<br>{{флагче с име|Саудитска Арабия}}<br>{{флагче с име|Катар}}<br><hr>'''Радикална опозиция:'''<br>[[Файл:Flag of the Al-Nusra Front (Variant).svg|20px]] [[Джабхат ан-Нусра]]<br>''Поддържани от'':<br>{{флагче с име|Саудитска Арабия}}<br>{{флагче с име|Катар}}<br>{{флагче с име|Турция}}<br><hr>[[Файл:Islamic State flag.svg|20px]] [[Ислямска държава в Ирак и Леванта]] | командир1 = {{флагче|Сирия}} [[Башар Асад]]<br>{{Флагче|Сирия}} [[Фахд Джасам ал-Фраидж]]<br>{{Флагче|Сирия}} [[Али Абдула Айюб]]<br>{{Флагче|Сирия}} [[Махмуд Диб Зайтун]] | командир2 = [[Файл:Flag of Syria (1932-1958; 1961-1963).svg|20px]] [[Риад Асаад]]<br>[[Файл:Flag of Syria (1932-1958; 1961-1963).svg|20px]] [[Салим Идрис]]<br>[[Файл:Flag of Syria (1932-1958; 1961-1963).svg|20px]] [[Гасан Хито]]<br>[[Файл:Flag of the Al-Nusra Front (Variant).svg|20px]] [[Абу Мухамад ал-Голани]] | сила1 = {{Флагче|Сирия}} Армия: 110 000 (март 2013)<ref>{{cite news | url=http://www.reuters.com/article/2013/03/17/us-syria-crisis-uprising-idUSBRE92G06420130317 | title=From teenage graffiti to a country in ruins: Syria's two years of rebellion | work=Reuters | date=17 март 2013 | accessdate=2013-04-10 | archive-date=2013-04-05 | archive-url=https://web.archive.org/web/20130405093239/http://www.reuters.com/article/2013/03/17/us-syria-crisis-uprising-idUSBRE92G06420130317 }}</ref><br>{{Флагче|Сирия}} Мухабарат: 8000<br>{{Флагче|Сирия}} Шабиха: 10 000<br>{{Флагче|Сирия}} Отбранителна служба: 10 000<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://now.mmedia.me/lb/en/nowsyrialatestnews/syria_to_establish_new_military_organization_report_says |заглавие=now.mmedia.me |достъп_дата=2013-04-10 |архив_дата=2013-05-13 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130513183608/https://now.mmedia.me/lb/en/nowsyrialatestnews/syria_to_establish_new_military_organization_report_says }}</ref>{{Br}} {{Флагче|Сирия}} Народни опълчения: 50 000<ref>{{cite news|last=Borger|first=Julian|title=Iran and Hezbollah 'have built 50 000-strong force to help Syrian regime'|url=http://www.guardian.co.uk/world/2013/mar/14/iran-hezbollah-force-syrian-regime|newspaper=The Guardian|date=14 март 2013}}</ref><br>{{Флагче|Иран}} Специални сили: 15 000<ref>{{cite news | url=http://rt.com/news/syria-iran-cooperation-protests-969/ | title=15 000 elite Iranian special-ops 'head' to Syria | date=10 февруари 2012 | work=Russia Today | accessdate=10 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite news | url=http://www.guardian.co.uk/world/2012/may/28/syria-army-iran-forces | title=Syrian army being aided by Iranian forces | date=28 май 2012 |work=The Guardian | accessdate=10 октомври 2012}}</ref>{{Br}} Хизбула: 1500<ref>{{cite news | url=http://www.thetimes.co.uk/tto/news/world/middleeast/article3560184.ece | title=Assad backed by 1500 fighters from Hezbollah, says defector | date=6 октомври 2012 | work=The Times | accessdate=7 октомври 2012}}</ref> – 5000<ref>Ben, Ilan. (8 януари 2013) [http://www.timesofisrael.com/hezbollah-sent-5000-fighters-to-help-assad-daily-reports/#comments According to Al-Watan, members of the Shiite Lebanese militia have already killed 300 Syrian rebels]. ''The Times of Israel''.</ref><br>{{Флагче|Ирак}} Иракски бойци: 500<ref name=militants>{{cite news |author=Suadad al-Salhy |url=http://www.reuters.com/article/2012/10/16/us-syria-crisis-iraq-militias-idUSBRE89F0PX20121016 |title=Iraqi Shi'ite militants fight for Syria's Assad |agency=Reuters |date=16 октомври 2012 |accessdate=25 октомври 2012 |archive-date=2013-03-09 |archive-url=https://web.archive.org/web/20130309002559/http://www.reuters.com/article/2012/10/16/us-syria-crisis-iraq-militias-idUSBRE89F0PX20121016 }}</ref><br>[[Файл:Flag of Rojava.svg|20px|ръб]] Кюрдски бойци: до 10 000<ref>{{cite web |url=http://ikjnews.com/?p=4438 |title=Syrian Kurds Trade Armed Opposition for Autonomy |publisher=IKJ News |date=5 юли 2012 |accessdate=25 октомври 2012 |архив_дата=2012-08-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120801005131/http://ikjnews.com/?p=4438 }}</ref><ref>{{cite web|title=The restive Kurds and Syria’s future|url=http://www.dailystar.com.lb/Opinion/Commentary/2013/Feb-19/207000-the-restive-kurds-and-syrias-future.ashx|publisher=The DailyStar|accessdate=19 февруари 2013}}</ref> | сила2 = [[Файл:Syria-flag 1932-58 1961-63.svg|20px]] ССА: до 100 000 (края на 2012)<ref name="Rebel groups">{{cite news|last=Yezdani|first=İpek|title=Syrian rebels: Too fragmented, unruly|url=http://www.hurriyetdailynews.com/syrian-rebels-too-fragmented-unruly.aspx?pageID=238&nID=29158&NewsCatID=352|accessdate=21 септември 2012|work=Hürriyet Daily News|date=1 септември 2012}}</ref><br>[[Файл:Flag of the Al-Nusra Front (Variant).svg|20px]] Джабхат ан-Нусра: до 10 000<ref>{{cite news|title=Al-Qaeda affiliate playing larger role in Syria rebellion |url=http://www.washingtonpost.com/blogs/post-partisan/post/al-qaeda-affiliate-playing-larger-role-in-syria-rebellion/2012/11/30/203d06f4-3b2e-11e2-9258-ac7c78d5c680_blog.html |last=Ignatius |first=David|newspaper=The Washington Post|date=30 ноември 2012 |accessdate=1 декември 2012}}</ref><br>[[Файл:Flag of Jihad.svg|20px]] Чужди [[джихад]]исти: до 3000<ref name=jihadists>{{cite news |title=Jihadists answer the call in Syria |url=http://www.usatoday.com/story/news/world/2012/12/03/syria-jihadists/1742759/ |work=USA Today|date=4 декември 2012 |accessdate=4 декември 2012}}</ref> | жертви1 = {{Флагче|Сирия}} 59 006 – 94 006 убити военни <ref name="killed">[http://www.syriahr.com/en/?p=50612 ''About 430 thousands were killed since the beginning of the Syrian revolution''. 13 септември 2016.]</ref><br>{{Флагче|Сирия}} 41 564 – 55 564 убити паравоенни <ref name="killed "/><br>{{Флагче|Сирия}} над 8000 пленени <ref name="killed"/><br>{{Флагче|Иран}} Хизбула: 1321 – 1400 убити бойци <ref name="killed"/><br>{{Флагче|Русия}} 20 убити военни<ref>[https://tvrain.ru/news/glava_kabardino_balkarii_podtverdil_gibel_dvadtsatogo_rossijskogo_voennogo_v_sirii-415187/?_branch_match_id=288643821470443681 „Глава Кабардино-Балкарии подтвердил гибель двадцатого российского военного в Сирии“. 12 август 2016.]</ref> | жертви2 = [[Файл:Syria-flag 1932-58 1961-63.svg|20px]] 104 390 – 130 390 убити <ref name="killed"/>,979 убити и няколко протестиращи<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://ansamed.ansa.it/ansamed/en/news/sections/politics/2012/03/19/visualizza_new.html_134589467.html |заглавие="Syria: Opposition, almost 11 500 civilians killed". 19 март 2012. |достъп_дата=2016-10-05 |архив_дата=2014-03-28 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140328103035/http://ansamed.ansa.it/ansamed/en/news/sections/politics/2012/03/19/visualizza_new.html_134589467.html }}</ref><br>[[Файл:Syria-flag 1932-58 1961-63.svg|20px]] 36 637 пленени и арестувани<ref name="Violations Documenting Center">{{cite web|url=http://www.vdc-sy.org/index.php/en/home|title=Statistics for the number of martyrs|date=3 април 2013|accessdate=3 април 2013|publisher=Violations Documenting Center|архив_дата=2013-03-03|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130303155835/http://www.vdc-sy.org/index.php/en/home}}</ref><br>{{Флагче|Турция}} 11 убити военни<ref>[http://www.timesofisrael.com/turkish-soldier-2-syrian-rebels-killed-fighting-is-in-syria/ Turkish soldier, 2 Syrian rebels killed fighting IS in Syria]</ref> }} '''Гражданската война в Сирия''' ({{Lang|ar|الحرب الأهلية السورية‎}} ) е продължаващ многостранен конфликт в [[Сирия]], включващ различни участници – спонсорирани от държавата и недържавни. През март 2011 г. недоволството на населението на страната от управлението на президента [[Башар ал-Асад]] предизвиква [[Сирийска революция (2011)|широкомащабни протести]] и [[Демократизация|продемократични]] митинги в цяла Сирия, като част от по-широките протести на [[Арабска пролет|Арабската пролет]] в региона. След месеци на репресии от правителствения апарат за сигурност, в цялата страна започват да се сформират различни въоръжени [[Сирийска опозиция|бунтовнически групи]] като [[Свободна сирийска армия|Свободната сирийска армия]], отбелязвайки началото на сирийския бунт. До средата на 2012 г. кризата ескалира в пълна [[гражданска война]]. Получавайки оръжия от страните от [[НАТО]] и [[Съвет за сътрудничество в Персийския залив|Съвета за сътрудничество в Персийския залив]], бунтовническите сили първоначално правят значителен напредък срещу правителствените сили, които получават оръжия от [[Иран]] и [[Русия]]. Бунтовниците превземат регионалните столици [[Ракка]] през 2013 г. и [[Идлиб]] през 2015 г. В резултат на това през септември 2015 г. Русия започва [[Руска военна интервенция в Сирия|военна намеса]] в подкрепа на правителството, измествайки баланса на конфликта. До края на 2018 г. всички крепости на бунтовниците, с изключение на части от [[Идлиб (мухафаза)|района на Идлиб]], са превзети от правителствените сили. През 2014 г. групировката „[[Ислямска държава]]“ взема контрола над големи части от Източна Сирия и Западен Ирак, което кара ръководената от [[САЩ]] коалиция [[Комбинирана съвместна оперативна група – операция Inherent Resolve|CJTF]] да започне въздушна бомбардировка срещу нея, като същевременно осигури наземна подкрепа на [[Сирийски демократични сили|Сирийските демократични сили]] [[Кюрди|с кюрдско]] мнозинство. Кулминирайки в [[Битка при Ракка (2017)|битката при Ракка]], Ислямска държава е териториално победена до края на 2017 г. През август 2016 г. [[Турция]] започва многостранна инвазия в Северна Сирия в отговор на създаването на [[Демократична федерация на Северна Сирия|Роджава]], като същевременно се бори с [[Операция „Ефратски щит“|Ислямска държава]] и с [[Операция „Пролетен щит“|правителствените сили]] в процеса. След прекратяването на огъня в Идлиб през март 2020 г. бойните действия на фронтовата линия по време на конфликта почти затихват и се характеризират с редовни сблъсъци. Тежките боеве са подновени с голяма бунтовническа офанзива на северозапад, водена от [[Тахрир ал-Шам]] и подкрепена от съюзнически групи в Сирийската национална армия през ноември 2024 г., по време на която са превзети [[Битка за Алепо (2024)|Алепо]], [[Битка за Хама (2024)|Хама]] и [[Битка за Хомс (2024)|Хомс]]. Бунтовниците от Южния фронт, които преди това се помиряват с правителството, впоследствие започват [[Битка за Южна Сирия (2024)|собствена офанзива]], завладявайки [[Дераа]] и Сувейда. Сирийската свободна армия и [[Сирийски демократични сили|Сирийските демократични сили]] започват собствени офанзиви съответно в [[Битка за Палмира (2024)|Палмира]] и [[Битка за Дейр ез-Зор (2024)|Дейр ез-Зор]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.al-monitor.com/originals/2024/12/syrias-us-backed-kurdish-forces-seize-deir-ez-zor-assad-hangs-thread|заглавие=Syria's US-backed Kurdish forces seize Deir ez-Zor as Assad hangs by thread|труд=[[Al Monitor]]|език=en|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.middleeastmonitor.com/20241206-us-backed-syrian-free-army-advances-in-homs-with-reports-of-clashes-with-regime-forces-in-palmyra/|заглавие=US-backed Syrian Free Army advances in Homs, with reports of clashes with regime forces in Palmyra|труд=Middle East Monitor|достъп_дата=}}</ref> До 8 декември бунтовническите сили превземат столицата [[Дамаск]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cnn.com/world/live-news/syria-civil-war-12-07-2024-intl/index.html?t=1733629627267|заглавие=Syrian rebels claim to have entered Damascus as regime's defenses collapse|труд=cnn.com|издател=CNN|достъп_дата=8 December 2024}}</ref> След това режимът на [[Башар ал-Асад]] се срива, като според съобщенията той бяга на неизвестно място.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.axios.com/2024/12/08/syria-damascus-assad-regime-collapse|заглавие=Assad regime collapses as Syrian rebels enter Damascus|труд=axios.com|издател=Axios|достъп_дата=8 December 2024}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.timesofisrael.com/liveblog_entry/assad-said-to-flee-damascus-for-unknown-destination/|заглавие=Assad said to flee Damascus for unknown destination|труд=www.timesofisrael.com}}</ref> == Обща информация == === Предпоставки === {{Вижте също|Арабска пролет|Сирийска революция (2011)}} През март 2011 г. недоволството на населението от правителството на [[Сирийска Баас партия|Баас]] води до широкомащабни протести и [[Демократизация|продемократични]] митинги в цяла Сирия, като част от по-широките протести на [[Арабска пролет|Арабската пролет]] в региона. Многобройните протести са жестоко потушени от силите за сигурност при смъртоносни репресии, наредени от [[Башар ал-Асад]], което води до десетки хиляди смъртни случаи и задържания.<ref name="Kassam, Becker 3">{{Cite journal|last=Kassam|first=Kamal|last2=Becker|first2=Maria|date=16 May 2023|title=Syrians of today, Germans of tomorrow: the effect of initial placement on the political interest of Syrian refugees in Germany|journal=Frontiers in Political Science|volume=5|pages=3|doi=10.3389/fpos.2023.1100446|doi-access=free|issn = 2673-3145 }}</ref><ref name="Syria: The story of the conflict">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-26116868|title=Syria: The story of the conflict|date=11 March 2016|access-date=21 June 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180622052951/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-26116868|archive-date=22 June 2018|publisher=BBC News}}</ref> [[Сирийска революция (2011)|Сирийската революция]] се трансформира в бунт с формирането на [[Свободна сирийска армия|съпротивителни милиции]] в цялата страна, прерастваща в пълномащабна [[гражданска война]] до 2012 г.<ref>Kassam, Kamal; Becker, Maria (16 May 2023). "[https://www.frontiersin.org/journals/political-science/articles/10.3389/fpos.2023.1100446/full Syrians of today, Germans of tomorrow: the effect of initial placement on the political interest of Syrian refugees in Germany]". ''Frontiers in Political Science''. '''5''': 3</ref><ref>"[https://www.bbc.com/news/world-middle-east-26116868 Syria: The story of the conflict]". BBC News. 11 March 2016. [https://web.archive.org/web/20180622052951/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-26116868 Архивиран] от оригинала на 22 юни 2018. Посетен на 21 юни 2024</ref><ref>"[https://www.nytimes.com/2011/03/26/world/middleeast/26syria.html Syrian Troops Open Fire on Protestors in Several Cities]". ''The New York Times''. 25 March 2011. [https://web.archive.org/web/20180621011638/https://www.nytimes.com/2011/03/26/world/middleeast/26syria.html Архивиран] от оригинала на 21 юни 2018. Посетен на 25 юни 2024</ref><ref>"[https://www.bbc.com/news/world-middle-east-12749674 Mid-East unrest: Syrian protests in Damascus and Aleppo]". BBC News. 15 March 2011. [https://web.archive.org/web/20180721134738/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-12749674 Архивиран] от оригинала на 21 юли 2018. Посетен на 24 юни 2024</ref> === Ход на събитията === Войната се води от няколко фракции. [[Въоръжени сили на Сирия|Сирийските арабски въоръжени сили]], заедно със своите вътрешни и чуждестранни съюзници, представляват [[Сирия|Сирийската арабска република]] и правителството на [[Башар ал-Асад]]. Срещу него е [[Сирийско временно правителство|Сирийското временно правителство]] – голям алианс от [[Демократизация|продемократични]], [[Национализъм|националистически]] [[Сирийска опозиция|опозиционни]] групи (чиито военни сили се състоят от [[Сирийска национална армия|Сирийската национална армия]] и съюзническите [[свободни сирийски милиции]]). Друга фракция е [[Сирийско правителство на спасението|Сирийското правителство на спасението]], чиито въоръжени сили са представени от коалиция от [[Сунитски ислям|сунитски]] милиции, водени от [[Тахрир ал-Шам]]. Независима от тях е [[Демократична федерация на Северна Сирия|Автономната администрация на Северна и Източна Сирия]], чиято военна сила са [[Сирийски демократични сили|Сирийските демократични сили]] – мултиетническа сила с арабско мнозинство, водена от [[Кюрди|кюрдския]] Отряд за народна самоотбрана. Други конкуриращи се фракции включват [[джихад]]истки организации като клона на [[Ал-Каида]] [[Хурас ал-Дин]] (наследник на [[Джабхат ан-Нусра|фронта Ал-Нусра]] ) и [[Ислямска държава]]. Редица чужди държави, като [[Иран]], [[Русия]], [[Турция]] и [[САЩ]], са [[Чуждестранно участие в гражданската война в Сирия|пряко въвлечени в гражданската война]], предоставяйки подкрепа на противопоставящите се фракции в конфликта. Иран, Русия и [[Хизбула]] подкрепят военно Сирийската арабска република, като Русия извършва [[Руска военна интервенция в Сирия|въздушни удари и наземни операции]] в страната от септември 2015 г. От 2014 г. [[Комбинирана съвместна оперативна група – операция Inherent Resolve|ръководената от САЩ международна коалиция]] провежда въздушни и сухопътни операции предимно срещу Ислямска държава и от време на време срещу силите, подкрепящи Башар ал-Асад, и оказва военна и логистична подкрепа на фракции като [[Революционна армия на командосите|Революционната армия на командосите]] и [[Сирийски демократични сили|Сирийските демократични сили]] на автономната администрация. [[Турско участие в гражданската война в Сирия|Турските сили]] в момента [[Турска окупация на Северна Сирия|окупират части от Северна Сирия]] и от 2016 г. се бият срещу Сирийските демократични сили, Ислямска държава и правителството на Асад, като същевременно активно подкрепят [[Сирийска национална армия|Сирийската национална армия]]. Между 2011 г. и 2017 г. боевете от сирийската гражданска война се прехвърлят в [[Ливан]], тъй като опонентите и поддръжниците на сирийското правителство пътуват до Ливан, за да се бият и да се атакуват взаимно на ливанска земя. Въпреки че е официално неутрален, [[Израел]] разменя граничен огън и извършва многократни удари срещу [[Хизбула]] и [[Иранска намеса в гражданската война в Сирия|иранските сили]], чието присъствие в Западна Сирия той смята за заплаха.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria/u-s-russian-ceasefire-takes-effect-in-southwest-syria-idUSKBN19U08D|title=U.S.-Russian ceasefire deal holding in southwest Syria|date=9 July 2017|access-date=2017-11-07|archive-url=https://web.archive.org/web/20180921113246/https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria/u-s-russian-ceasefire-takes-effect-in-southwest-syria-idUSKBN19U08D|archive-date=21 September 2018|publisher=Reuters}}</ref><ref>[https://www.timesofisrael.com/death-toll-in-alleged-israeli-strikes-near-damascus-up-to-23-fighters-monitor/ Death toll in alleged Israeli strikes near Damascus up to 23 fighters — monitor] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200207133645/https://www.timesofisrael.com/death-toll-in-alleged-israeli-strikes-near-damascus-up-to-23-fighters-monitor/|date=7 February 2020}}, ''Times of Israel''</ref> Насилието във войната достига своя връх през 2012 – 2017 г., но ситуацията остава кризисна.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mei.edu/publications/2021-will-be-defining-year-syria|заглавие=2021 will be a defining year for Syria|труд=Middle East Institute}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rescue.org/article/crisis-syria-economic-crisis-compounds-decade-war|заглавие=Crisis in Syria: Economic crisis compounds a decade of war|труд=International Rescue Committee (IRC)}}</ref> До 2020 г. сирийското правителство контролира около 2/3 от страната и консолидира властта.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2021/may/26/bashar-al-assad-tightens-grip-on-power-as-syria-goes-to-polls|title='Mob boss' Assad's dynasty tightens grip over husk of Syria|last=Chulov|first=Martin|date=26 May 2021|work=The Guardian|archive-url=https://web.archive.org/web/20210526075539/https://www.theguardian.com/world/2021/may/26/bashar-al-assad-tightens-grip-on-power-as-syria-goes-to-polls|archive-date=26 May 2021}}</ref><ref>[https://www.aljazeera.com/news/2023/3/15/twelve-years-on-from-the-beginning-of-syrias-war Twelve years on from the beginning of Syria's war] By Al Jazeera Staff ,15 Mar 2023.</ref> Боевете на първа линия между правителството на Асад и опозиционните групировки са почти утихнали до 2023 г., но има редовни избухвания в Северозападна Сирия и [[Сирийски протести (2023)|широкомащабни протести]] в Южна Сирия, които се разпространяват в цялата страна в отговор на обширните автократични политики и икономическата ситуация. Протестите са отбелязани като наподобяващи революцията от 2011 г., която предшества гражданската война.<ref>[https://news.un.org/en/story/2023/01/1132837 Security Council: 12 years of war, leaves 70 per cent of Syrians needing aid], 25 January 2023, UN official website.</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2023/8/25/anti-government-protests-in-syria-continue-for-sixth-day|title=Anti-government protests in Syria continue for sixth day|last=Suleiman|first=Ali Haj|date=23 August 2023|archive-url=https://web.archive.org/web/20230825220621/https://www.aljazeera.com/news/2023/8/25/anti-government-protests-in-syria-continue-for-sixth-day|archive-date=25 August 2023|publisher=Al Jazeera}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2023/aug/26/anti-government-protests-shake-syrian-provinces-amid-anger-over-economy|title=Anti-government protests shake Syrian provinces amid anger over economy|date=26 August 2023|work=The Guardian|archive-url=https://web.archive.org/web/20230826041126/https://www.theguardian.com/world/2023/aug/26/anti-government-protests-shake-syrian-provinces-amid-anger-over-economy|archive-date=26 August 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2023/08/31/world/middleeast/syria-protests.html|title=Rare Protests in Syria Summon Echoes of Arab Spring|last=Abdulrahim|first=Raja|date=31 August 2023|work=[[The New York Times]]|archive-url=https://web.archive.org/web/20230831040419/https://www.nytimes.com/2023/08/31/world/middleeast/syria-protests.html|archive-date=31 August 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://english.aawsat.com/features/4514386-syria-protests-spurred-economic-misery-stir-memories-2011-anti-government-uprising|title=Syria Protests Spurred by Economic Misery Stir Memories of the 2011 Anti-Government Uprising|date=29 August 2023|work=Asharq al-Awsat|archive-url=https://web.archive.org/web/20230829122111/https://english.aawsat.com/features/4514386-syria-protests-spurred-economic-misery-stir-memories-2011-anti-government-uprising|archive-date=29 August 2023}}</ref> Войната води до между 470 и 610 хиляди насилствени смъртни случая, което я прави вторият най-смъртоносен конфликт на XXI век след [[Втора война в Конго|Втората война в Конго]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/list/8-deadliest-wars-of-the-21st-century|заглавие=8 Deadliest Wars of the 21st Century|автор=Ray|първо_име=Michael|труд=Britannica}}</ref> Международни организации обвиняват почти всички замесени страни – правителството на Асад, Ислямска държава, опозиционните групи, Иран, Русия,<ref name="The Guardian">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2016/sep/25/russia-accused-war-crimes-syria-un-security-council-aleppo|title=Russia accused of war crimes in Syria at UN security council session|work=The Guardian|access-date=18 March 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190401192517/https://www.theguardian.com/world/2016/sep/25/russia-accused-war-crimes-syria-un-security-council-aleppo|archive-date=1 April 2019}}</ref> Турция<ref name="amnesty1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.amnesty.org/en/latest/news/2019/10/syria-damning-evidence-of-war-crimes-and-other-violations-by-turkish-forces-and-their-allies/|заглавие=Damning evidence of war crimes by Turkish forces and allies in Syria|издател=Amnesty International|достъп_дата=9 February 2020}}</ref> и водената от САЩ коалиция<ref>{{Cite news|url=https://www.cnn.com/2018/06/05/middleeast/us-led-coalition-raqqa-war-crimes-intl/index.html|title=US-led strikes on Raqqa may amount to war crimes, Amnesty says|last=Dewan|first=Angela|date=5 June 2018|access-date=5 June 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180605205903/https://www.cnn.com/2018/06/05/middleeast/us-led-coalition-raqqa-war-crimes-intl/index.html|archive-date=5 June 2018|publisher=CNN|last2=McGann|first2=Hillary}}</ref> в сериозни нарушения на [[Права на човека|човешките права]] и [[Списък на кланетата по време на гражданската война в Сирия|кланета]].<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2017/04/15/world/middleeast/syria-bashar-al-assad-evidence.html|title=As Atrocities Mount in Syria, Justice Seems Out of Reach|last=Barnard|first=Anne|date=15 April 2017|work=The New York Times|access-date=18 May 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170517192038/https://www.nytimes.com/2017/04/15/world/middleeast/syria-bashar-al-assad-evidence.html|archive-date=17 May 2017|last2=Hubbard|first2=Ben|last3=Fisher|first3=Ian}}</ref> Конфликтът предизвиква голяма [[Бежанци от гражданската война в Сирия|бежанска криза]], като милиони хора бягат в съседни страни като Турция, [[Ливан]] и [[Йордания]];<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.brookings.edu/blog/future-development/2022/01/27/syrian-refugees-in-jordan-a-decade-and-counting/|заглавие=Syrian refugees in Jordan: A decade and counting|автор=Karasapan|първо_име=Omer|издател=[[Brookings Institution]]}}</ref><ref name="PBS">{{Cite news|url=https://www.pbs.org/wgbh/frontline/article/numbers-syrian-refugees-around-world/|title=By the Numbers: Syrian Refugees Around the World|last=Todd|first=Zoe|date=19 November 2019|work=Frontline|access-date=30 April 2023|archive-url=https://web.archive.org/web/20191120012034/https://www.pbs.org/wgbh/frontline/article/numbers-syrian-refugees-around-world/#comments|archive-date=20 November 2019|publisher=Public Broadcasting Service|language=English}}</ref> значително малцинство обаче също търси убежище в страни извън [[Близкия Изток]], като само [[Германия]] е приела над половин милион сирийци от 2011 г.<ref name="PBS" /> В хода на войната са стартирани редица мирни инициативи, включително мирни преговори в [[Женева]] за Сирия през март 2017 г., водени от [[Организация на обединените нации|ООН]], но битките продължават.<ref>{{Cite journal|last=Lundgren|first=Magnus|year=2016|title=Mediation in Syria: Initiatives, strategies, and obstacles, 2011–2016|url=https://www.researchgate.net/publication/303312425|journal=Contemporary Security Policy|volume=37|issue=2|pages=283–298|doi=10.1080/13523260.2016.1192377|archive-url=https://web.archive.org/web/20170202000757/https://www.researchgate.net/publication/303312425_Mediation_in_Syria_Initiatives_strategies_and_obstacles_2011-2016|archive-date=2 February 2017|access-date=20 January 2017}}</ref> === Актуално положение === През октомври 2019 г. кюрдските лидери на [[Демократична федерация на Северна Сирия|Роджава]] – регион в Сирия, обявяват, че са постигнали голяма сделка с правителството на Сирия под управлението на Асад. Тази сделка е сключена след изтеглянето на САЩ от Сирия. Кюрдските лидери сключват тази сделка, за да получат помощта на Сирия за спиране на враждебните турски сили, които нахлуват в Сирия и атакуват кюрдите.<ref>[https://www.aljazeera.com/news/2019/10/15/syrias-kurds-forge-costly-deal-with-al-assad-as-us-pulls-out Syria’s Kurds forge ‘costly deal’ with al-Assad as US pulls out: Damascus has much to gain from deal with Kurds, but its ability to halt Turkey’s push depends on Russia, say analysts.] By Arwa Ibrahim, Published On 15 Oct 2019 on website of Al-Jazeera.</ref><ref>[https://www.cnn.com/2019/10/14/middleeast/syria-turkey-kurds-civilians-isis-intl-hnk/index.html Kurdish forces backed by US strike deal with Syria’s Assad, in major shift in 8-year war], By Helen Regan and Eliza Mackintosh, CNN, Mon October 14, 2019.</ref><ref>[https://www.theguardian.com/world/2019/oct/13/kurds-reach-deal-with-damascus-in-face-of-turkish-offensive Turkey-Syria offensive: Kurds reach deal with Damascus to stave off assault]. Agreement to hand over border towns comes after more than 700 Isis affiliates escape camp. Bethan McKernan in Akçakale Mon 14 Oct 2019 website of The Guardian.</ref> Към 2023 г. гражданската война до голяма степен е утихнала, като главно е достигнала задънена улица. През 2023 г. основният военен конфликт не е между сирийското правителство и бунтовниците, а по-скоро между турските сили и фракциите в Сирия. В края на 2023 г. турските сили продължават да атакуват кюрдските сили в района на Роджава.<ref>[https://bellacaledonia.org.uk/2023/10/09/turkey-is-trying-to-bomb-rojava-out-of-existence/ Turkey is trying to bomb Rojava out of existence], By Sarah Glynn, 9 October 2023.</ref> От 5 октомври 2023 г. [[Въоръжени сили на Турция|турските въоръжени сили]] нанасят поредица от въздушни и наземни удари, насочени срещу [[Сирийски демократични сили|Сирийските демократични сили]] в [[Демократична федерация на Северна Сирия|Североизточна Сирия]]. Въздушните удари са нанесени в отговор на терористичния акт в Анкара през 2023 г., за която турското правителство твърди, че е извършен от нападатели, произхождащи от Североизточна Сирия.<ref name="reuters1">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/turkey-says-ankara-bomb-attackers-came-syria-2023-10-04/|title=Turkey says bombers came from Syria, eyes cross-border targets|date=4 October 2023|access-date=5 October 2023|publisher=Reuters}}</ref> Тежките боеве са подновени с голяма [[Битка за Северозападна Сирия (2024)|бунтовническа офанзива]] на северозапад, водена от [[Тахрир ал-Шам]] и подкрепена от съюзнически групи в [[Сирийска национална армия|Сирийската национална армия]] през ноември 2024 г., по време на която са превзети [[Битка за Алепо (2024)|Алепо]], [[Битказа Хама (2024)|Хама]] и [[Битка за Хомс (2024)|Хомс]]. Бунтовниците от Южния фронт, които преди това се помиряват с правителството (2018), впоследствие започват [[Битка за Южна Сирия (2024)|собствена офанзива]], завладявайки [[Дераа]] и Сувейда. Сирийската свободна армия и Сирийските демократични сили започват собствени офанзиви съответно в [[Битка за Палмира (2024)|Палмира]] и [[Битка за Дейр ез-Зор (2024)|Дейр ез-Зор]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.al-monitor.com/originals/2024/12/syrias-us-backed-kurdish-forces-seize-deir-ez-zor-assad-hangs-thread|заглавие=Syria's US-backed Kurdish forces seize Deir ez-Zor as Assad hangs by thread|труд=[[Al Monitor]]|език=en|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.middleeastmonitor.com/20241206-us-backed-syrian-free-army-advances-in-homs-with-reports-of-clashes-with-regime-forces-in-palmyra/|заглавие=US-backed Syrian Free Army advances in Homs, with reports of clashes with regime forces in Palmyra|труд=Middle East Monitor|достъп_дата=}}</ref> До 8 декември бунтовническите сили превземат столицата [[Дамаск]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cnn.com/world/live-news/syria-civil-war-12-07-2024-intl/index.html?t=1733629627267|заглавие=Syrian rebels claim to have entered Damascus as regime's defenses collapse|труд=cnn.com|издател=CNN|достъп_дата=8 December 2024}}</ref> След това режимът на Асад се срива, като според съобщенията той бяга на неизвестно място.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.timesofisrael.com/liveblog_entry/assad-said-to-flee-damascus-for-unknown-destination/|заглавие=Assad said to flee Damascus for unknown destination|труд=www.timesofisrael.com}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.axios.com/2024/12/08/syria-damascus-assad-regime-collapse|заглавие=Assad regime collapses as Syrian rebels enter Damascus|труд=axios.com|издател=Axios|достъп_дата=8 December 2024}}</ref> == Предистория == {{Основна|История на съвременна Сирия}} === Управление на Башар ал-Асад === {{Вижте също|Хафез ал-Асад|Башар ал-Асад}} [[Файл:Hafez al-Assad official portrait (bw-cropped).jpg|мини|225x225пкс|Хафез ал-Асад, президент на Сирия (1971 – 2000)]] Нерелигиозното правителство на [[Сирийска Баас партия|сирийския регионален клон на партията Баас]] идва на власт чрез [[Сирийски държавен преврат (1963)|държавен преврат през 1963 г.]] В продължение на няколко години Сирия преминава през допълнителни преврати и промени в ръководството,<ref>{{Cite news|url=http://seattletimes.nwsource.com/html/nationworld/2014875394_syria26.html|title=Syria escalates attacks against demonstrators|last=Wilson|first=Scott|date=25 April 2011|work=The Seattle Times|archive-url=https://web.archive.org/web/20110429193035/http://seattletimes.nwsource.com/html/nationworld/2014875394_syria26.html|archive-date=29 April 2011}}</ref> докато през март 1971 г. генерал [[Хафез ал-Асад]], [[Алавити|алавит]], се обявява за [[Президент на Сирия|президент]]. Той бележи началото на господството на [[Култ към личността|култа към личността]], съсредоточен около семейство Асад, който прониква във всички аспекти на сирийското ежедневие и е придружен от систематично потискане на гражданските и политическите свободи, превръщайки се в централна характеристика на държавната пропаганда. Властта в баасистка Сирия е монополизирана от три властови центъра: алавитските лоялни кланове, партията [[Баас]] и [[Въоръжени сили на Сирия|въоръжените сили]], и трите скрепени от непоклатимата вярност към семейство Асад.<ref>{{Cite book|last=Shamaileh|first=Ammar|title=Trust and Terror: Social Capital and the Use of Terrorism as a Tool of Resistance|year=2017|publisher=Routledge|location=New York, NY, USA|isbn=978-1-138-20173-6|pages=16|chapter=2: Trust, Terror and the Arab Spring: Egypt, Libya and Syria}}</ref><ref>{{Cite book|last=Saber Allam|last2=Salah Ashraf|title=Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring|year=2019|publisher=Lamar|location=Alexandria, Egypt|isbn=978-977-85412-3-6|pages=9|chapter=Introduction}}</ref><ref>{{Cite book|last=Ma’oz|first=Moshe|editor-last=Larres|editor-first=Klaus|title=Dictators and Autocrats: Securing Power across Global Politics|year=2022|publisher=Routledge|location=New York, NY|isbn=978-0-367-60786-9|doi=10.4324/9781003100508|pages=249–263|chapter=15: The Assad dynasty}}</ref> Сирийският регионален клон на Баас остава доминиращата политическа власт в [[Еднопартийна система|еднопартийна държава]] до първите [[Многопартийна система|многопартийни]] [[Парламентарни избори в Сирия (2012)|избори]] за [[Народен съвет на Сирия]] през 2012 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aljazeera.com/news/middleeast/2012/05/2012524113941282101.html|заглавие=Assad says Syria 'able' to get out of crisis|издател=[[Al Jazeera English|Al Jazeera]]|достъп_дата=11 June 2012}}</ref> На 31 януари 1973 г. Хафез ал-Асад прилага новата конституция, което води до национална криза. [[Конституция на Сирия (1973)|Конституцията от 1973 г.]] възлага на [[Сирийска Баас партия|арабската социалистическа партия Баас]] отличителната роля на лидер на държавата и обществото, като й дава право да мобилизира цивилните за партийни програми, да издава укази за установяване на тяхната лоялност и да контролира всички законни профсъюзи. [[Баасизъм|Баасистката]] идеология е наложена на децата като задължителна част от училищната програма и [[Въоръжени сили на Сирия|сирийските въоръжени сили]] са строго контролирани от партията. Конституцията премахва [[Ислям|Исляма]] от признаването му като [[държавна религия]], както и съществуващите разпоредби, като например изискването президентът на Сирия да бъде [[мюсюлманин]]. Тези мерки предизвикват широк фурор сред обществеността, което води до ожесточени демонстрации в градовете [[Хама]], [[Хомс]] и [[Халеб]], организирани от [[Мюсюлманско братство]] и [[Улема|улемите]]. Режимът на Асад насилствено потушава [[Ислямистко въстание в Сирия|ислямиските бунтове]], възникнали през 1976–1982 г., водени от революционери от [[Сирийско мюсюлманско братство|сирийското Мюсюлманско братство]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-18582755|title=Profile: Syria's ruling Baath Party|date=9 July 2012|work=BBC|archive-url=https://web.archive.org/web/20220331141644/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-18582755|archive-date=31 March 2022}}</ref> [[Файл:Bashar al-Assad (2018-05-17) 03.jpg|мини|236x236пкс|Башар ал-Асад, президен на Сирия от 2000 г.]] Партията Баас внимателно изгражда Асад като водеща бащина фигура на партията и съвременната сирийска нация, застъпвайки се за продължаването на династичното управление на Асад в Сирия. Като част от рекламните усилия да се маркират нацията и династията Асад като неразделни, лозунги като „Асад или изгаряме страната“, „Асад или по дяволите със страната“ и „Хафез Асад завинаги“ стават неразделна част от държавния и партиен дискурс през 80-те години. В крайна сметка силовите структури стават дълбоко зависими от фракционистката принадлежност към семейство Асад и централната роля на [[Въоръжени сили на Сирия|въоръжените сили]], необходими за потушаване на несъгласието в обществото. Критиците на режима сочат, че разгръщането на насилието е в основата на баасистка Сирия и я описват като „диктатура с [[Геноцид|геноцидни]] тенденции“.<ref name="Kmak, Björklund 2022 73–74">{{Cite book|last=Björklund Kmak|last2=Heta Magdalena|title=Refugees and Knowledge Production: Europe's Past and Present|year=2022|publisher=Routledge|location=Milton Park, Abingdon, Oxon|isbn=978-0-367-55206-0|doi=10.4324/9781003092421|pages=73–74|chapter=4: The world as an exiling political structure}}</ref> Хафез ал-Асад управлява Сирия в продължение на 30 години, използвайки методи, вариращи от [[цензура]] до насилствени мерки на [[Държавен тероризъм|държавен терор]] като [[Масово убийство|масови убийства]], принудителни депортации и брутални практики като [[Изтезание|изтезания]], които са отприщени колективно върху цивилното население.<ref>{{Cite book|last=Ma’oz|first=Moshe|editor-last=Larres|editor-first=Klaus|title=Dictators and Autocrats: Securing Power across Global Politics|year=2022|publisher=Routledge|location=New York, NY|isbn=978-0-367-60786-9|doi=10.4324/9781003100508|pages=249–250|chapter=15: The Assad dynasty}}</ref> След смъртта му през 2000 г. неговият син [[Башар ал-Асад]] го наследява като [[президент на Сирия]].<ref name="Kmak, Björklund 2022 73–74" /> Съпругата на Башар ал-Асад – [[Асма ал-Асад|Асма]], [[Сунитски ислям|сунитска мюсюлманка]], родена и учила във [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] – първоначално е приветствана в западната преса като „пустинна роза“.<ref name="rose">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-asma-idUSBRE82I0MB20120319|title=Asma al Assad, a "desert rose" crushed by Syria's strife|last=Golovnina|first=Maria|date=19 March 2012|work=Reuters|access-date=8 August 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20130923084401/http://www.reuters.com/article/2012/03/19/us-syria-asma-idUSBRE82I0MB20120319|archive-date=23 September 2013}}</ref> Навремето президентската двойка събужда надежди сред сирийските интелектуалци и външни западни наблюдатели, че иска да осъществи икономически и политически реформи. Башар обаче не успява да изпълни обещаните реформи, а вместо това смаза групите на [[Гражданско общество|гражданското общество]], политическите реформисти и демократичните активисти, които се появяват по време на [[Дамаска пролет|Дамаската пролет]] през 2000-те г.<ref name="nyt1Apr11">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2011/04/02/world/middleeast/02syria.html|title=Syrian Protesters Clash With Security Forces|last=Stack|first=Liam|date=1 April 2011|work=The New York Times|access-date=19 December 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20130513035056/http://www.nytimes.com/2011/04/02/world/middleeast/02syria.html|archive-date=13 May 2013|last2=J. David Goodman}}</ref> Асад твърди, че не съществува умерена опозиция на неговото правителство и че всички опозиционни сили са [[Ислямизъм|ислямисти]], фокусирани върху унищожаването на неговото [[Секуларност|светско управление]]; неговото мнение е, че терористичните групи, действащи в Сирия, са свързани с дневния ред на чужди държави.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://leakofnations.com/president-bashar-al-assad-interview-with-croatian-newspaper-vecernji-list-syrian-civil-war/|заглавие=President Bashar al-Assad interview with Croatian newspaper Vecernji List|труд=leakofnations.com|достъп_дата=12 April 2017|архив_дата=2017-04-13|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170413073030/https://leakofnations.com/president-bashar-al-assad-interview-with-croatian-newspaper-vecernji-list-syrian-civil-war/}}</ref> === Демография === Общият брой на населението през юли 2018 г. е 19 454 263 души, като етническите групи са: около 50% [[Сирийци|араби]], 15% [[алавити]], 10% [[Кюрди в Сирия|кюрди]], 10% [[Левантийски арабски език|левантинци]] и 15% други ([[друзи]], [[Исмаилизъм|исмаилити]], [[Имамат (Дванадесет учение)|имами]], [[асирийци]], [[Сирийски туркмени|туркмени]], [[Арменци в Сирия|арменци]]), Религиозната принадлеждност е: 87% [[Мюсюлманин|мюсюлмани]] (официални; включва 74% [[Сунитски ислям|сунити]] и 13% [[Алевити|алавити]], исмаили и [[Шиитски ислям|шиити]]), 10% [[християни]] (главно от [[източнохристиянски църкви]]<ref name="IRFR2006">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://2001-2009.state.gov/g/drl/rls/irf/2006/71432.htm|заглавие=Syria|труд=U.S. Department of State|достъп_дата=11 July 2016}}</ref>, като може да са по-малко в резултат на християните, които бягат от страната), 3% [[друзи]] и [[евреи]] (малко остават в Дамаск и Алепо).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cia.gov/the-world-factbook/countries/syria/|заглавие=The World Factbook: Syria|труд=CIA Library|достъп_дата=21 December 2018}}</ref> === Социално-икономически произход === [[Социоикономика|Социално-икономическото]] неравенство се увеличава значително в Сирия, след като политиките на [[Свободен пазар|свободния пазар]] са инициирани от Хафез ал-Асад в по-късните му години и се ускоряват след идването на сина му Башар ал-Асад на власт. С акцент върху [[Третичен икономически сектор|третичния икономически сектор]], тези политики облагодетелстват малцинство от населението на нацията – предимно хора, които имат връзки с правителството, и членове на сунитската търговска класа в Дамаск и Халеб.<ref name="Poor rural rebels">{{Cite news|url=http://www.foxnews.com/world/2012/10/16/rebels-in-syria-largest-city-aleppo-mostly-poor-pious-and-from-rural/|title=Rebels in Syria's largest city of Aleppo mostly poor, pious and from rural backgrounds|date=16 October 2012|access-date=28 January 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20121207232408/http://www.foxnews.com/world/2012/10/16/rebels-in-syria-largest-city-aleppo-mostly-poor-pious-and-from-rural/|archive-date=7 December 2012|publisher=Fox News Channel|agency=Associated Press}}</ref> През 2010 г. номиналният [[Брутен вътрешен продукт|БВП]] на глава от населението на Сирия е само 2834 долара, сравним със страните от [[Субсахарска Африка]] като [[Нигерия]] и много по-нисък от съседите й като [[Ливан]], с годишен темп на растеж от 3,39%, под повечето други развиващи се страни.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ceicdata.com/en/indicator/syria/gdp-per-capita|заглавие=Syria GDP per Capita [2002 – 2020] [Data & Charts]|труд=ceicdata.com|достъп_дата=18 August 2020}}</ref> Страната също е изправена пред особено високи нива на безработица сред младите хора.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://journalistsresource.org/studies/government/international/youth-exclusion-in-syria-economic/|заглавие=Youth Exclusion in Syria: Social, Economic, and Institutional Dimensions|издател=Journalist's Resource|достъп_дата=11 August 2012}}</ref> В началото на войната недоволството срещу правителството е най-силно в бедните райони на Сирия, предимно сред консервативните сунити.<ref name="Poor rural rebels2">{{Cite news|url=http://www.foxnews.com/world/2012/10/16/rebels-in-syria-largest-city-aleppo-mostly-poor-pious-and-from-rural/|title=Rebels in Syria's largest city of Aleppo mostly poor, pious and from rural backgrounds|date=16 October 2012|access-date=28 January 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20121207232408/http://www.foxnews.com/world/2012/10/16/rebels-in-syria-largest-city-aleppo-mostly-poor-pious-and-from-rural/|archive-date=7 December 2012|publisher=Fox News Channel|agency=Associated Press}}</ref> Те включват градове с високи нива на бедност, като [[Дераа]] и [[Хомс]], и по-бедните квартали на големите градове. === Суша === Това съвпада с най-интензивната суша, регистрирана някога в Сирия, която продължава от 2006 г. до 2011 г. и води до масов провал на реколтата, повишаване на цените на храните и масова миграция на земеделски семейства към градските центрове.<ref name="Kelley drought 2015">Kelley, C. P., Mohtadi, S., Cane, M. A., Seager, R., & Kushnir, Y. (2015). Syria had also received in the same period around 1.5&nbsp;million refugees from Iraq. By 2011, Syria was facing steep rises in the prices of commodities and a clear deterioration in the national standard of living.</ref> Тази миграция обтяга инфраструктурата, вече обременена от притока на около 1,5 млн. бежанци от [[Война в Ирак (2003)|войната в Ирак]].<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2015/03/03/science/earth/study-links-syria-conflict-to-drought-caused-by-climate-change.html|title=Researchers Link Syrian Conflict to a Drought Made Worse by Climate Change|last=Fountain|first=Henry|date=2 March 2015|work=The New York Times|access-date=1 May 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170425175902/https://www.nytimes.com/2015/03/03/science/earth/study-links-syria-conflict-to-drought-caused-by-climate-change.html|archive-date=25 April 2017|issn=0362-4331}}</ref> Сушата е свързана с антропогенното [[глобално затопляне]].<ref>{{Cite journal|last=Kelley|first=Colin P.|last2=Mohtadi|first2=Shahrzad|last3=Cane|first3=Mark A.|last4=Seager|first4=Richard|last5=Kushnir|first5=Yochanan|date=17 March 2015|title=Climate change in the Fertile Crescent and implications of the recent Syrian drought|journal=Proceedings of the National Academy of Sciences|volume=112|issue=11|pages=3241–3246|bibcode=2015PNAS..112.3241K|doi=10.1073/pnas.1421533112|pmc=4371967|pmid=25733898|doi-access=free}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://climateandsecurity.org/2012/02/29/syria-climate-change-drought-and-social-unrest/|заглавие=Syria: Climate Change, Drought and Social Unrest|труд=The Center for Climate & Security|достъп_дата=1 May 2017}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Gleick|first=Peter H.|date=2014-07-01|title=Water, Drought, Climate Change, and Conflict in Syria|journal=Weather, Climate, and Society|volume=6|issue=3|pages=331–340|doi=10.1175/wcas-d-13-00059.1}}</ref> Последващият анализ обаче оспорва дискурса за сушата като основен принос за началото на войната.<ref>{{Cite journal|last=Selby|first=Jan|last2=Dahi|first2=Omar S.|last3=Fröhlich|first3=Christiane|last4=Hulme|first4=Mike|date=2017-09-01|title=Climate change and the Syrian civil war revisited|journal=Political Geography|language=en|volume=60|pages=232–244|doi=10.1016/j.polgeo.2017.05.007|issn=0962-6298|doi-access=free}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Eklund|first=Lina|last2=Theisen|first2=Ole Magnus|last3=Baumann|first3=Matthias|last4=Forø Tollefsen|first4=Andreas|last5=Kuemmerle|first5=Tobias|last6=Østergaard Nielsen|first6=Jonas|date=2022-04-06|title=Societal drought vulnerability and the Syrian climate-conflict nexus are better explained by agriculture than meteorology|journal=Communications Earth & Environment|language=en|volume=3|issue=1|page=85|bibcode=2022ComEE...3...85E|doi=10.1038/s43247-022-00405-w|issn=2662-4435|doi-access=free|hdl-access=free}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Ide|first=Tobias|date=2018-12-01|title=Climate War in the Middle East? Drought, the Syrian Civil War and the State of Climate-Conflict Research|url=https://doi.org/10.1007/s40641-018-0115-0|journal=Current Climate Change Reports|language=en|volume=4|issue=4|pages=347–354|bibcode=2018CCCR....4..347I|doi=10.1007/s40641-018-0115-0|issn=2198-6061}}</ref> Адекватното [[водоснабдяване]] продължава да бъде проблем в продължаващата гражданска война и често е обект на военни действия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-19533112|title=Aleppo water supply cut as Syria fighting rages|date=8 September 2012|work=BBC News|access-date=1 May 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170730114347/http://www.bbc.com/news/world-middle-east-19533112|archive-date=30 July 2017}}</ref> === Права на човека === Ситуацията с [[Права на човека|човешките права]] в Сирия отдавна е обект на остри критики от страна на световни организации.<ref>[https://www.hrw.org/world-report-2010 "World Report 2010 Human Rights Watch World Report 2010"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161118110333/https://www.hrw.org/world-report-2010|date=18 November 2016}}, p. 555.</ref> Правата на [[Свобода на словото|свободно изразяване]], [[Свобода на сдружаването|сдружаване]] и събиране са строго контролирани в Сирия още преди въстанието.<ref name="HRW">[https://books.google.com/books?id=OZ3a4M_oZccC Human Rights Watch World Report 2005 Events of 2004], [[Хюман Райтс Уоч|Human Rights Watch]] 2005. {{ISBN|1-56432-331-5}}.</ref> Страната е под [[извънредно положение]] от 1963 г. до 2011 г. и публичните събирания на повече от петима души са забранени.<ref name="Reuters16Apr11">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-idUSTRE72N2MC20110416|title=Syria's Assad vows to lift emergency law by next week|date=16 April 2011|work=Reuters|access-date=1 January 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140102192245/http://www.reuters.com/article/2011/04/16/us-syria-idUSTRE72N2MC20110416|archive-date=2 January 2014}}</ref> Силите за сигурност имат обширни правомощия за арестуване и задържане.<ref name="AmInt2009">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://report2009.amnesty.org/en/regions/middle-east-north-africa/syria|заглавие=Syria|издател=Amnesty International|достъп_дата=1 February 2012}}</ref> Въпреки надеждите за демократична промяна с [[Дамаска пролет|Дамаската пролет]] през 2000 г., е широко съобщено за Башар ал-Асад, че не е успял да приложи никакви подобрения. През 2010 г. той налага противоречива национална забрана на ислямските правила за облекло за жени (като [[никаб]]) в университетите и гони над хиляда преподавателки и учителки като част от забраната.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/International/islamic-face-covering-veil-banned-syrian-universties/story?id=11204788|title=Islamic Face Covering Veil Banned From Syrian Universties(sic)|last=Mcgregor-Wood|first=Simon|date=20 July 2010|work=ABC News|archive-url=https://web.archive.org/web/20221021120604/https://abcnews.go.com/International/islamic-face-covering-veil-banned-syrian-universties/story?id=11204788|archive-date=21 October 2022}}</ref> Доклад на [[Хюман Райтс Уоч]], публикуван точно преди началото на бунта през 2011 г., посочва, че Асад не е успял да подобри съществено състоянието на човешките права, откакто е поел властта.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2010/jul/16/syrian-human-rights-unchanged-assad|title=Syrian human rights record unchanged under Assad, report says|last=Black|first=Ian|date=16 July 2010|work=The Guardian|access-date=13 December 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160813034407/https://www.theguardian.com/world/2010/jul/16/syrian-human-rights-unchanged-assad|archive-date=13 August 2016|location=London}}</ref> === Газово съперничество между САЩ и Русия === Няколко политолози, военни експерти и журналисти заявияват, че Гражданската война в Сирия се корени основно във враждата между Русия и Съединените щати и техните съюзници в региона относно тръбопроводите за [[природен газ]], минаващи през Сирия на път за европейските пазари.<ref name="aunews">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.news.com.au/world/middle-east/is-the-fight-over-a-gas-pipeline-fuelling-the-worlds-bloodiest-conflict/news-story/74efcba9554c10bd35e280b63a9afb74|заглавие=Is the fight over a gas pipeline fuelling the world's bloodiest conflict?|издател=News.com.au|достъп_дата=3 November 2023}}</ref><ref name="truthout">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://truthout.org/articles/the-war-against-the-assad-regime-is-not-a-pipeline-war/|заглавие=The War Against the Assad Regime Is Not a "Pipeline War"|автор=Porter|първо_име=Gareth|труд=Truthout|достъп_дата=1 January 2024}}</ref><ref name="rfkpol">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.politico.com/magazine/story/2016/02/rfk-jr-why-arabs-dont-trust-america-213601/|заглавие=Why the Arabs Don't Want Us in Syria|автор=Kennedy|първо_име=Robert F.|труд=POLITICO Magazine|език=en|достъп_дата=1 January 2024}}</ref> Съединените щати и техните съюзници възнамеряват да построят [[Газопровод „Катар-Турция“|газопровода Катар-Турция]], който ще освободи Европа от зависимостта й от руския природен газ, особено през зимните месеци, когато много европейски домове разчитат на Русия, за да оцелеят през зимата. Напротив, Русия и нейните съюзници възнамеряват да спрат този планиран газопровод и вместо това да построят [[Газопровод „Иран-Ирак-Сирия“|газопровода „Иран-Ирак-Сирия]]“.<ref name="honveledem">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://honvedelem.hu/images/media/5f58c08bb7258910546582.pdf|заглавие=Syria: Another Dirty Pipeline War|автор=Endre Szénási|достъп_дата=3 November 2023}}</ref><ref name="ecowatch">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ecowatch.com/syria-another-pipeline-war-1882180532.html|заглавие=Syria: Another Pipeline War|труд=EcoWatch|достъп_дата=3 November 2023}}</ref> Сирийският президент Башар ал-Асад отхвърля предложението на [[Катар]] от 2000 г. за изграждане на газопровода „Катар – Турция“ на стойност 10 млрд. долара през [[Саудитска Арабия]], [[Йордания]], Сирия и Турция, което според твърденията е подтикнало тайни операции на [[Централно разузнавателно управление|ЦРУ]] за разпалване на гражданска война в Сирия, за да бъде оказан натиск върху Башар ал-Асад да подаде оставка и да позволи на проамерикански президент да се намеси и да подпише сделката. Изтекли документи показват, че през 2009 г. ЦРУ е започнало да финансира и подкрепя опозиционни групи в Сирия за разпалване на гражданска война.<ref name="wp1">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/us-secretly-backed-syrian-opposition-groups-cables-released-by-wikileaks-show/2011/04/14/AF1p9hwD_story.html|title=U.S. secretly backed Syrian opposition groups, cables released by WikiLeaks show|last=Whitlock|first=Craig|date=21 May 2023|work=Washington Post|access-date=3 November 2023}}</ref><ref name="ecowatch" /> Професорът от Харвард Мичъл А. Оренщайн и Джордж Ромър заявяват, че тази тръбопроводна вражда е истинската мотивация зад влизането на Русия във войната в подкрепа на Башар ал-Асад, подкрепяйки неговото отхвърляне на газопровода „Катар – Турция“ и надявайки се да проправи пътя за газопровода „Иран – Ирак – Сирия“, който ще подкрепи съюзниците на Русия и ще стимулира икономиката на Иран.<ref name="aunews2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.news.com.au/world/middle-east/is-the-fight-over-a-gas-pipeline-fuelling-the-worlds-bloodiest-conflict/news-story/74efcba9554c10bd35e280b63a9afb74|заглавие=Is the fight over a gas pipeline fuelling the world's bloodiest conflict?|издател=News.com.au|достъп_дата=3 November 2023}}</ref><ref name="foreignaffairs">{{Cite journal|last=Orenstein|first=Mitchell A.|last2=Romer|first2=George|date=14 October 2015|title=Putin's Gas Attack|url=https://www.foreignaffairs.com/articles/syria/2015-10-14/putins-gas-attack#|journal=Foreign Affairs|access-date=3 November 2023}}</ref> Американските военни са създали бази в близост до газопроводи в Сирия, уж за борба с ISIS, но може би също и за защита на собствените си активи за природен газ, за които се твърди, че са били мишена на иранските милиции.<ref name="voanews">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.voanews.com/a/iran-backed-groups-blow-up-gas-pipeline-in-syria-monitor-says-/7318901.html|заглавие=Iran-Backed Groups Blow Up Gas Pipeline in Syria, Monitor Says|труд=Voice of America|език=en|достъп_дата=3 November 2023}}</ref> Газовите находища Коноко са спорна точка за Съединените щати, откакто попадат в ръцете на [[Ислямска държава]], които са превзети от подкрепяните от САЩ [[Сирийски демократични сили]] през 2017 г.<ref name="reuters">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-deir-zor-idUSKCN1BY0H6|заглавие=U.S.-backed forces capture big gas field in Syria's Deir al-Zor: senior commander|труд=Reuters|език=en|достъп_дата=3 November 2023}}</ref> [[Файл:Syrian Civil War map (March 15 2013).svg|thumb|Военната обстановка през март 2013 г.]] [[Файл:Syrian civil war 01 08 2016.png|thumb|Военната обстановка през август 2016 г.]] [[Файл:Syrian Civil War map (November 24, 2023).svg|thumb|Военната обстановка през ноември 2023 г.]] == Хронология == * Протести, граждански бунт и дезертьорство (март – юли 2011) * Първоначален въоръжен бунт (юли 2011 – април 2012) * Опит на Кофи Анан за прекратяване на огъня (април – май 2012) * Старт на следващата фаза на войната: ескалация (2012 – 2013) * Възход на ислямистките групи (януари – септември 2014) * Намеса на САЩ (септември 2014 – септември 2015) * Руска намеса (септември 2015 – март 2016), включително първо частично прекратяване на огъня * Повторно превземане на Халеб; Подкрепено от Русия/Иран/Турция прекратяване на огъня (декември 2016 – април 2017) * Сирийско-американски конфликт; зони за деескалация (април – юни 2017) * Прекъсване на обсадата на ИДИЛ на Дейр ез-Зор; Спиране на програмата на ЦРУ; Постоянни руски сили (юли – декември 2017) * Напредване на армията в провинция Хама и Гута; Турска намеса в Африн (януари – март 2018) * Химическа атака в Дума; водени от САЩ ракетни удари; офанзива в Южна Сирия (април – август 2018) * Демилитаризация на Идлиб; Тръмп обявява оттеглянето на САЩ; Удари на Ирак по цели на ИДИЛ (септември – декември 2018) * Продължаване на атаките на Ислямска държава; Условия за оттегляне на САЩ; Пети междубунтовнически конфликт (януари – май 2019) * Разваляне на споразумението за демилитаризация; Офанзива в Северозападна Сирия през 2019 г.; Създаване на буферна зона в Северна Сирия (май – октомври 2019) * Изтегляне на американските сили от буферната зона; Турска офанзива в Североизточна Сирия (октомври 2019) * Офанзива в Северозападна Сирия; Байлунски въздушни удари; Операция „Пролетен щит“; Сблъсъци при Дераа; Атентат в Африн (края на 2019; 2020) * Нова икономическа криза и конфликт в безизходица (юни 2020 –октомври 2024 ) * Подновена бунтовническа офанзива и крах на режима на Башар ал-Асад (ноември 2024 – ) === Демонстрации в столицата === * На [[15 март]] [[2011]] г. посредством социалните мрежи в интернет няколкостотин души излизат по улиците на [[Дамаск]] с искания за реформи и борба с корупцията, при което са арестувани 6 души.<ref>[http://www.rosbalt.ru/main/2011/03/15/828824.html „В Сирии прошли антиправительственные демонстрации“, 15 март 2012] // Росбалт {{икона|ru}}</ref> * На [[16 март]] 2011 г. в Дамаск се провежда демонстрация от около 100 души, пред седалището на Министерството на вътрешните работи. Основният им лозунг е „Свобода за политическите затворници“.<ref>[http://www.rosbalt.ru/main/2011/03/16/829040.html „Полиция в Сирии применила дубинки против демонстрантов“, 16 март 2012] // Росбалт {{икона|ru}}</ref> === Кръвопролития === [[15 март]] [[2011]] г. е определен като „Ден на гнева“. Хиляди протестиращи излизат по улиците на градовете [[Дераа]], [[Хама]] и [[Дейр ез-Зор]]. В периода от 18 март до 5 май 2011 г. антиправителствените сили обсаждат град Дераа – започва като студентски протест, но завършва под контрол на ислямистите. В протестите се включват все повече хора, но стават и по-големи инциденти, докато протестите ескалират в гражданска война. Все повече цивилни биват арестувани и убити. С напредването на военните действия започват бомбардировки и блокади. На 29 юли се сформира опозиционната [[Свободна сирийска армия]] (ССА), в чийто състав влизат дезертирали войници, инженери, земеделци и криминални престъпници.<ref>{{Citation |title=Syria's Islamists seize control as moderates dither |url=http://www.reuters.com/article/2013/06/19/us-syria-rebels-islamists-specialreport-idUSBRE95I0BC20130619 |accessdate=2013-06-22 |archivedate=2015-12-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20151203075719/http://www.reuters.com/article/2013/06/19/us-syria-rebels-islamists-specialreport-idUSBRE95I0BC20130619 }}</ref> През ноември град [[Хомс]] се превръща в бойно поле след военните сражения. На 5 юни сирийската армия на режима на [[Башар ал-Асад|Асад]] напада опозиционните войски край град [[Латакия]] с хеликоптери и изтребители. На 18 юли [[2012]] г. министърът на отбраната [[Дауд Раджиха]], бившият военен министър [[Хасан Туркмани]] и деверът на президента – [[Асеф Шаукат]] загиват след бомбена атака в [[Дамаск]]. Армията на Асад успява да изтласка опозиционната армия от столицата и тя попада в ръцете на режима. След това военните действия се преустановяват в град [[Халеб]]. Правителствената армия завзема западната част на града, докато ССА – източната. През ранния август опозиционните войски се опитват да превземат летището на града и градския затвор, но впоследствие биват отблъснати. През късния септември щабът на ССА е преместен от [[Турция]] в района, контролиран от опозицията – [[Северна Сирия]]. === Начало на въстанието === Исканията на протестиращите са за демократични реформи и освобождаване на политически затворници. На 20 март протестиращите запалват офис на управляващата партия, а последвалите сражения отнемат живота на седем сирийски полицаи.<ref>[http://www.israelnationalnews.com/News/News.aspx/143026#.VdOFupexlmE www.israelnationalnews.com]</ref> До 7 април исканията на протестиращите са основно за демократични реформи, освобождаване на политически затворници, повече свободи и ограничение на корупцията. Първото значително военно стълкновение срещу държавата започва на 4 юни 2011 в град [[Джиср Ал-Шугур]] в провинция [[Идлиб]]. Силите за сигурност откриват огън по време на погребение, а в отговор протестиращите запалват полицейската сграда, убиват 8 служители на реда, превземайки цялото управление и оръжията в него. Насилието продължава и в следващите дни. По-късно все повече протестиращи в Сирия се въоръжават и все повече войници от правителствената армия дезертират към редиците на протестиращите. === Прерастване в гражданска война === На 29 юли 2011 г. седем дезертирали сирийски офицери основават Свободната сирийска армия (ССА), чиято цел е да свали режима на Асад, обединявайки всички опозиционни сили под крилото си.<ref>[http://www.joshualandis.com/blog/?p=11043 www.joshualandis.com]</ref><ref>[http://www.worldtribune.com/worldtribune/WTARC/2011/me_syria0973_08_03.asp www.worldtribune.com]</ref> На 23 август е формиран Национален съвет на Сирия. Неговото местоположение е в съседна Турция, а целта му е да организира всички бунтовнически групировки. През август 2011 г. правителствените войски атакуват големи населени центрове, като обект на атаките са бунтовническите групировки. На 14 август по време на [[Обсада на Латакия (2011)|обсадата на Латакия]] за първи път в битка се включва Сирийският флот. През септември 2011 г. вече организираните сирийски бунтовници водят активна кампания в различни населени места на Сирия. Първата голяма конфронтация между воюващите страни е в [[Растан (град в Сирия)|Растан]], провинция [[Хомс]]. От 27 септември до 1 октомври Сирийската армия, с помощта на хеликоптери и танкове, провежда голяма офанзива с цел прогонването на дезертьори и бунтовници.<ref>{{Citation |title=www.reuters.com |url=http://www.reuters.com/article/2011/09/27/syria-town-idUSL5E7KR02A20110927 |accessdate=2016-10-02 |archivedate=2015-09-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150924155425/http://www.reuters.com/article/2011/09/27/syria-town-idUSL5E7KR02A20110927 }}</ref> След седмица ожесточени боеве армията постига победа и ССА е принудена да напусне града. Лидерът на бунтовниците, полковник Риад ал-Асад бяга в Турция, докато другите бойци бягат към Хомс.<ref>[http://www.understandingwar.org/sites/default/files/Struggle_For_Syria.pdf www.understandingwar.org]</ref> По това време Свободната сирийска армия започва да получава активна подкрепа от Турция, изразяваща се във въоръжаване и логистика.<ref>[http://www.hurriyetdailynews.com/syrian-rebels-too-fragmented-unruly.aspx?pageID=238&nID=29158&NewsCatID=352 www.hurriyetdailynews.com]</ref> === Военни операции === ==== Ескалация (ноември 2011 – март 2012) ==== В началото на ноември боевете между ССА и Сирийската армия в Хомс продължават. На 8 ноември, след шест дни бомбардировки, армията щурмува града, което води до ожесточени улични боеве в няколко квартала. Съпротивата в Хомс е по-голяма от който и да е друг град дотогава, като някои опозиционери наричат града „Столица на революцията“.<ref>[http://www.understandingwar.org/sites/default/files/Struggle_For_Syria.pdf www.understandingwar.org]</ref> [[Файл:VOA Arrott - A View of Syria, Under Government Crackdown 01.jpg|мини|КПП на сирийската армия в Дума. Януари 2012 г.]] През ноември и декември 2011 атаките от страна на бунтовниците се увеличават. В тези два месеца ССА осъществява смъртоносни атаки срещу сградите на военното разузнаване в Дамаск и Идлиб, както и срещу офиси на управляващата партия.<ref>[http://www.nytimes.com/2011/11/21/world/middleeast/insurgents-attack-baath-party-offices-in-damascus.html www.nytimes.com]</ref> На 15 декември 2011 г. бунтовниците извършват една от най-смъртоносните си атаки, след като атакуват военни обекти и КПП-та в [[Дераа]]. В резултат на тези атаки загиват 27 сирийски войника.<ref>[http://www.nytimes.com/2011/12/16/world/middleeast/syria-army-defectors-said-to-kill-soldiers-in-coordinated-assault.html www.nytimes.com]</ref> Ентусиазмът на бунтовниците е пресечен, макар и за малко, когато на 19 декември армията разкрива голям заговор на дезертьори в провинция Идлиб и ликвидира 72 души.<ref>[http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-16258387 www.bbc.co.uk]</ref> В началото на 2012 г. Сирийската армия започва мащабна офанзива срещу бунтовниците, която води до големи разрушения в градската инфраструктура на много населени места.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.washingtoninstitute.org/uploads/Documents/opeds/Boxx20130301-AirSpace.pdf |заглавие=www.washingtoninstitute.org |достъп_дата=2016-10-05 |архив_дата=2016-03-03 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160303234154/http://www.washingtoninstitute.org/uploads/Documents/opeds/Boxx20130301-AirSpace.pdf }}</ref><ref>[http://www.understandingwar.org/press-media/graphsandstat/syrian-air-force-air-defense-overview www.understandingwar.org]</ref> През януари боевете в Дамаск се увеличават, а армията отвръща с използване на танкове и артилерия. На 3 февруари 2012 г. сирийската армия започва щурм в обсадените от бунтовниците квартали в Хомс. След ожесточени боеве, в края на март правителството контролира около 70% от града.<ref>[http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/9207098/Syria-more-than-11000-killed-in-13-months.html www.telegraph.co.uk]</ref> ==== Опит за прекратяване на огъня (април 2012 – май 2012) ==== В началото на април 2012 г. специалният пратеник на [[Организация на обединените нации|ООН]] за Сирия [[Кофи Анан]] прокарва идеята за мирен план. Той е подкрепен както от [[Лига на арабските държави|Арабската лига]], така и от сирийското правителство. Планът включва политически дискусии за бъдещето на страната, спиране на боевете в големите градове, изтегляне на тежката артилерия, осигуряване на хуманитарна помощ и т.н.<ref>„[http://www.dnevnik.bg/sviat/2012/03/27/1796297_kofi_anan_siriia_prie_mirniia_plan/ Кофи Анан: Сирия прие мирния план]“. 27 март 2012 г.</ref> Мирният план се проваля окончателно в края на юни 2012 г., а в резултат на това дипломатическата мисия на ООН в Сирия се оттегля. Кофи Анан подава оставка на 2 август 2011 г.<ref>[http://www.vesti.bg/temi-v-razvitie/tema-protestyt-na-arabite/kofi-anan-se-ottegli-kato-posrednik-za-siriia-5028211 „Кофи Анан се оттегли като посредник за Сирия.“ 2 август 2012 г.]</ref> ==== Възобновяване на бойните действия (юни – октомври 2012) ==== След провала на мирния план Свободната сирийска армия започва офанзива срещу правителствените войски в цялата страна. В отговор на това президентът Асад се заканва да потуши антиправителствените бунтове.<ref>[http://english.alarabiya.net/articles/2012/06/04/218430.html ''Deadly violence flares in Syria as EU-Russia seek solutions'']. Al Arabiya. 4 юни 2012.</ref> На 5 юни 2012 г. бунтовниците започват битка в [[Хафа]], провинция Латакия. След няколко дни на ожесточени боеве, с помощта на щурмови хеликоптери армията печели битката. На 12 юни ООН официално обявява Сирия за страна, в която се води [[гражданска война]].<ref>[http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-18417952 ''Syria in civil war, says UN official Herve Ladsous'']. BBC News. 12 юни 2012.</ref> На 22 юни 2012 г. сирийската противовъздушна отбрана сваля турски F-4 край [[Латакия]].<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=922034" Сирийската ПВО свалила турски самолет"]. 23 юни 2012 г. </ref> Според турските власти самолетът е летял в тренировъчна мисия и не е бил въоръжен<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=922034 „Турският самолет, свален от Сирия, е изпробвал турската радарна система“]. 24 юни 2012 г.</ref> Няколко дни по-късно пилотите на изтребителя са намерени мъртви.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=927560 „Турската армия е открила телата на пилотите на сваления изтребител“]. 4 юли 2012 г.</ref> Сирийските правителство обяснява, че при свалянето на самолета не се е знаела каква е неговата националност и правителството е действало в рамките на международните правила.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=922306 „Свалянето на турския самолет не е акт на враждебност, заяви Сирия“]. 23 юни 2012 г.</ref> Към средата на юли 2012 г. боевете се разпростират из цялата страна, а жертвите са 16 хил. души. Бунтовниците започват голяма офанзива в столицата [[Дамаск]]. На 18 юли министърът на отбраната на Сирия генерал Дауд Раджиха е убит при самоубийствен атентат. Отговорност за терористичния атентат поема ислямската групировка „Лиуа ал Ислам“ (Бригадата на исляма), която е част от Свободната сирийска армия (ССА).<ref>[http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2012/07/18/1868219_siriiskiiat_voenen_ministur_be_ubit_pri_atentat_v/?ref=rss "Сирийският военен министър бе убит при атентат]</ref> В края на месеца във войната се включват и сирийските военновъздушни сили, като изтребители бомбардират Дамаск и [[Халеб|Алепо]].<ref>[http://www.guardian.co.uk/world/middle-east-live/2012/jul/25/syria-assad-strikes-back-aleppo-live "Syria crisis: Assad strikes back with jets in Aleppo and Damascus – live updates"]. ''The Guardian''. London. Посетен на 25 юли 2012.</ref> На 19 юли иракските власти съобщават, че бунтовниците от ССА са превзели всички 4 гранични КПП-та по границата с Ирак.<ref>Arango, Tim (19 юли 2012). [http://www.nytimes.com/2012/07/20/world/middleeast/syria-border-with-iraq.html ''Iraq Says Rebels in Syria Control Border Posts'']. ''The New York Times''. Посетен на 19 юли 2012.</ref> Според Ирак това буди тревога за неговите граждани, които искат да се спасят от войната. На 19 септември бунтовниците превземат КПП на границата в Турция. Това им дава стратегическо предимство, защото доставките на оръжие и жива сила от турската държава не могат да бъдат възпрепятствани.<ref>[http://www.cbsnews.com/8301-202_162-57515876/syrian-rebels-seize-control-of-border-crossing-on-frontier-with-turkey/ ''Syrian rebels seize control of border crossing on frontier with Turkey'']. CBS News. 19 септември 2012. Посетен на 5 октомври 2012.</ref> ==== Офанзиви на бунтовниците (ноември 2012 – април 2013) ==== В началото на ноември 2012 г. бунтовниците завземат значителна част от територията в Северна Сирия. Превземането на ключовия град [[Саракиб (град в Сирия)|Саракиб]] в провинция [[Идлиб]] изолира правителствените войски в Алепо, защото е в стратегическа близост до основна пътна артерия – магистрала М5.<ref>[http://www.reuters.com/article/2012/11/02/us-syria-crisis-idUSBRE88J0X720121102 ''Syria army quits base on strategic Aleppo road''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130309002606/http://www.reuters.com/article/2012/11/02/us-syria-crisis-idUSBRE88J0X720121102 |date=2013-03-09 }}. Reuters. 2 ноември 2012. Посетен на 6 ноември 2012.</ref> Поради все още малките си възможности за противовъздушна отбрана, бунтовниците се опитват да противодействат на сирийските ВВС като нападат авиобази и унищожават приземените хеликоптери и изтребители.<ref>[http://www.csmonitor.com/World/Middle-East/2012/1126/Syrian-rebels-struggle-to-keep-regime-Air-Force-on-the-ground-video "Syrian rebels struggle to keep regime Air Force on the ground (+video)"]. ''The Christian Science Monitor''. 26 ноември 2012. Посетен на 26 ноември 2012.</ref> На 3 ноември 2012 г. се извършва атака срещу военното летище „Тафтаназ“.<ref>[http://edition.cnn.com/2012/11/03/world/meast/syria-civil-war/ ''Rebels target air base in battle against aerial bombardment in Syria'']. CNN. 4 ноември 2012. Посетен на 6 ноември 2012.</ref> На 18 ноември, след седмици ожесточени боеве, опозиционните сили превземат база 46 в провинция Алепо, една от най-големите бази на Сирийската армия в Северна Сирия. Операцията се командва от дезертиралия в лагера на бунтовниците ген. Мохамед Ахмед Ал-Фаж. Според негови данни при атаката умират около 300 сирийски войника, а войските на опозицията пленяват значителни количества тежка артилерия, включително и танкове.<ref>Hubbard, Ben (20 ноември 2012). [https://web.archive.org/web/20150713012653/http://bigstory.ap.org/article/ap-exclusive-syrian-rebels-seize-base-arms-trove "Base Seizure Sharp Blow to Syria's Efforts to Roll Back Rebel Gains"]. [[Associated Press]]. Архивирано от [http://bigstory.ap.org/article/ap-exclusive-syrian-rebels-seize-base-arms-trove оригинала] на 13 юли 2015. Посетен на 19 март 2013.</ref> На 22 ноември бунтовниците превземат авиобаза „Майадийн“ в провинция [[Дейр ез-Зор|Дейр Ез-Зор]]. С това територията под техен контрол се разпростира по цялата иракска граница.<ref>Yeranian, Edward (22 ноември 2012). [http://www.voanews.com/content/analysts_weight_in_on_longevity_of_syrias_assad/1551388.html "Analysts Weigh in on Longevity of Syria's Assad"]. Voice of America. Посетен на 24 ноември 2012.</ref> На 11 януари 2013 г. ислямски групировки начело с [[Джабхат ан-Нусра|фронта Ан-Нусра]] превземат напълно летище „Тафтаназ“. Сирийските ВВС са използвали авиобазата за въздушни операции с хеликоптери и оказване на логистична подкрепа на армията. Бунтовниците твърдят, че са превзели хеликоптери, танкове и ракетни установки, преди да са изтласкани от мощната правителствена контраатака.<ref>[http://www.usatoday.com/story/news/world/2013/01/11/syrian-rebels-seize-key-air-base-activists-say/1826117/ ''Syrian rebels seize key air base, activists say'']. ''USA Today''. Associated Press. 11 януари 2013. Посетен на 11 януари 2013.</ref> На 11 февруари ислямистките групировки превземат град [[Табка (град в Сирия)|Табка]] в провинция Ракка. Те вече контролират и най-големия язовир в страната – язовир Табка, използван за производство на електричество.<ref>[http://www.nytimes.com/2013/02/12/world/middleeast/syrian-insurgents-claim-to-control-large-hydropower-dam.html ''Syrian Insurgents Claim to Control Large Hydropower Dam'']. ''The New York Times''. Посетен на 12 февруари 2013.</ref><ref>[https://now.mmedia.me/lb/en/nowsyrialatestnews/rebels-take-control-of-military-airport-in-north-syria-ngo-says ''Rebels take control of military airport in North Syria, NGO says''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180725184105/https://now.mmedia.me/lb/en/nowsyrialatestnews/rebels-take-control-of-military-airport-in-north-syria-ngo-says |date=2018-07-25 }}. NOW News. 12 февруари 2013. Посетен на 12 февруари 2013.</ref> На следващия ден е превзета и авиобаза „Джира“, на 60 км източно от Алепо.<ref>[http://www.reuters.com/article/2013/02/12/us-syria-crisis-idUSBRE91A0MU20130212 ''Syrian air base falls, Assad forces under pressure''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130326182347/http://www.reuters.com/article/2013/02/12/us-syria-crisis-idUSBRE91A0MU20130212 |date=2013-03-26 }}. Reuters. 12 февруари 2013. Посетен на 12 февруари 2013.</ref> На 20 февруари 2013 г. до централен офис на управляващата партия в Дамаск избухва кола бомба. Равносметката е 53 убити и над 235 ранени.<ref>[http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-21529634 "Syria conflict: Many dead in huge Damascus bombing"]. BBC. 21 февруари 2013. Посетен на 21 февруари 2013.</ref> На следващия ден ССА започва да обстрелва позиции на [[Хизбула]] в [[Ливан]]. На 2 март започват големи [[Битка за Ракка (2013)|боеве]] между правителствените сили и бунтовниците в град [[Ар-Ракка|Ракка]], с много жертви и от двете страни.<ref>[http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-21641113 "Syria: Fierce clashes in provincial capital Raqqa"]. BBC. 2 март 2013. Посетен на 6 март 2013.</ref> В същия ден сирийската армия си възвръща контрола над няколко селца край Алепо.<ref>[http://news.yahoo.com/syria-iran-us-aid-rebels-extend-war-155957995.html ''Syria, Iran say US aid to rebels will extend war''].''Yahoo News''. Associated Press. 3 март 2013. Посетен на 22 юли 2013.</ref> На 3 март бунтовниците успяват да превземат затвора в Ракка и освобождават стотици затворници, а на 6 март вече владеят целия град. Ракка е първата провинциална столица, която пада в ръцете на ислямските групировки.<ref>Zeina Karam (5 март 2013). [http://www.usatoday.com/story/news/world/2013/03/05/syria-iraq-ambush/1963987/ ''Syrian Rebels Battle Regime Holdouts in Raqqa'']. ''USA Today''. Associated Press. Посетен на 27 август 2014.</ref> На 29 март бунтовниците превземат град [[Даел (град в Сирия)|Даел]] в провинция [[Дараа (мухафаза)|Дараа]]. Градът се намира до магистралата, която свързва Дамаск с [[Йордания]].<ref>Dehghanpisheh, Babak (29 март 2013). [http://www.washingtonpost.com/world/middle_east/rebels-claim-to-take-key-city-in-southern-syria/2013/03/29/e53b75e8-987c-11e2-814b-063623d80a60_story.html ''Rebels claim to take key city in southern Syria'']. ''The Washington Post''.</ref> На 3 април е превзета и военната база край Дараа. ==== Нестихващи боеве (април 2013 – октомври 2013) ==== На 17 април правителствените войски пробиват шестмесечната блокада на Уади Ал-Дейф близо до [[Идлиб]]. Падането на обсадата дава възможност на сирийската армия да снабдява две големи военни бази в региона, които дотогава разчитат само на доставки по въздух.<ref>[http://jafrianews.com/2013/04/17/syrian-forces-loyal-to-asaad-break-rebel-blockade-in-north-syria/ ''Syrian forces Loyal to Asaad break Rebel Blockade in North Syria'']. Jafria News. 17 април 2013.</ref> През април армията заедно с [[Хизбула]] започват офанзива за превземането на Ал-Касър в провинция Хомс. На 21 април силите на Асад успяват да си върнат контрола на градовете Бирхания, Сарая и Ал-Радваня близо до ливанската граница.<ref>[http://english.alarabiya.net/en/News/middle-east/2013/04/21/Syria-army-closes-in-on-Quasar-near-Lebanon-.html ''Syria army closes in on Qusayr near Lebanon'']. Al Arabiya Network. 21 април 2013. Посетен на 7 юни 2015.</ref> На 24 април, след 5 седмици боеве, правителствените войски си връщат контрола на град Отайба, източно от Дамаск. Градът е важен за бунтовниците, защото е основен коридор за снабдяването с оръжия от Йордания.<ref>[http://www.businessinsider.com/assad-might-be-winning-the-syrian-war-2013-4 www.businessinsider.com]</ref> Междувременно в Северна Сирия, след месеци обсада, бунтовниците поемат контрола над авиобаза Менах в близост до Алепо.<ref>[http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-22283746 ''Syria clashes destroy ancient Aleppo minaret'']. BBC. 24 април 2013.</ref> На 2 май 2013 г. сирийската армия си връща контрола над град Кайса в провинция [[Хомс]]. На 15 юни силите на Асад превземат квартал Амадия, Дамаск, който е в близост до международното летище.<ref>[http://news.yahoo.com/syrian-troops-capture-damascus-suburb-near-airport-135233418.html ''Syrian troops capture Damascus suburb near airport'']. 15 юни 2013.</ref> На 22 юни армията превзема бунтовническия бастион – град Талкала.<ref>[http://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/tal-kalakh-the-syrian-town-that-lost-the-will-to-fight-8673695.html "Tal Kalakh: The Syrian town that lost the will to fight – The once rebel stronghold is back in the hands of the Syrian army"]</ref> На 18 юли, след дни на боеве с [[Джабхат ан-Нусра|Ан-Нусра]], кюрдските сили подсигуряват северния град Рас Ал-Ин. В следващите три месеца битките между кюрдите и джихадистите продължават, като кюрдите бележат значителен напредък в провинция [[Хасака (Сирия)|Хасака]].<ref>[http://www.lorientlejour.com/article/833671/syrie-les-kurdes-chassent-des-jihadistes-dun-village-du-nord-est.html www.lorientlejour.com]</ref> На 25 юли, след успешна операция срещу Ан-Нусра, Сирийската армия си връща град Ал-Сукна. Армията бележи успехи и в Хомс – там в края на юли под контрола ѝ се завръща квартал Калидя и историческият храм „Ал-Валид“.<ref>[http://www.usatoday.com/story/news/world/2013/07/27/syrian-troops-capture-historic-mosque-in-homs/2592611/ ''Syrian troops capture historic mosque in Homs'']. ''USA Today''. 27 юли 2013.</ref><ref>[http://www.thestar.com/news/world/2013/07/29/syria_government_forces_take_control_of_strategic_homs_neighbourhood.html www.thestar.com]</ref> На 4 август 2013 г. около 10 бунтовнически бригади започват голяма офанзива в провинция [[Латакия]], която се слави като бастион на сирийската армия. Първоначално атаката е успешна – бунтовниците успяват да превземат 12 села в трудния планински район. Сирийската армия успява да мобилизира значителен брой алевитски бойци и в последвалата контраатака успява да си възвърне всички загубени територии, което бележи край на офанзивата на ССА.<ref>[http://www.understandingwar.org/backgrounder/regime-regains-ground www.understandingwar.org]</ref><ref>{{Citation |title=www.reuters.com |url=http://www.reuters.com/article/2013/08/19/us-syria-crisis-idUSBRE97I0HW20130819 |accessdate=2016-10-06 |archivedate=2015-09-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150924183924/http://www.reuters.com/article/2013/08/19/us-syria-crisis-idUSBRE97I0HW20130819 }}</ref> Според „Human Rights Watch“ 190 цивилни са убити от джихадистите по време на офанзивата, като поне 67 от тях са екзекутирани. Други 200 цивилни, основно деца и жени са взети за заложници.<ref>[http://www.hrw.org/embargo/node/119645?signature=e2f9f3f7816e1c649b9265b332fc2ec2&suid=6 www.hrw.org]</ref><ref>[http://www.nytimes.com/2013/10/11/world/middleeast/syrian-civilians-bore-brunt-of-rebels-fury-report-says.html www.nytimes.com]</ref> На 21 август 2013 г. се извършва [[Химически атаки в Гута|химическа атака в Източна Гута]], Дамаск. Това е последвано от правителствена офанзива, целяща да елиминира опозицията в бунтовническия бастион.<ref>[http://online.wsj.com/article/SB10001424127887324619504579028621159392790.html online.wsj.com]</ref> На 26 август бунтовниците завземат стратегическото градче Ханасир и с това пресичат последния възможен път за доставки на сирийската войска в Алепо.<ref>[https://web.archive.org/web/20131004064006/http://gulfnews.com/in-focus/syria/syria-army-retakes-northern-strategic-town-1.1238911 gulfnews.com]</ref> ==== Правителствени офанзиви (октомври 2013 – декември 2013) ==== Сирийската армия, заедно с [[Хизбула]] и други съюзници, започва офанзиви в [[Халеб|Алепо]] и [[Дамаск]] през октомври.<ref>[http://www.voanews.com/content/boosted-by-foreign-shiite-militia-assads-forces-advance-on-aleppo/1788908.html www.voanews.com]</ref><ref>[http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-24927097 www.bbc.co.uk]</ref> На 24 октомври 2013 г. армията връща под контрол град Ал-Тюркмен и пътя към международното летище в Дамаск.<ref>[http://www.reuters.com/article/2013/10/24/us-syria-crisis-suburb-idUSBRE99N0NU20131024 www.reuters.com]</ref> На 1 ноември правителствените войски превземат ключовия град [[Ал-Сафира]].<ref>[http://dailystar.com.lb/News/Middle-East/2013/Nov-01/236495-syrian-forces-capture-town-near-chemical-weapons-site-activists.ashx#axzz2hs2ziHUm dailystar.com.lb]</ref> През този месец силите на Асад си връщат териториите на няколко града южно от Дамаск. В северната част на страната армията също бележи напредък и успява да отвоюва Тел Аран, югоизточно от Алепо, както и военна база край международното летище.<ref>[http://www.foxnews.com/world/2013/11/16/syrian-government-gaining-ground-in-war-strengthening-hand-ahead-proposed-peace/ www.foxnews.com]</ref> На 10 ноември сирийската армия, подкрепяна от Хизбула, окончателно превзема „База 80“ край летището в Алепо. Според сирийския център за правата на човека бунтовниците дават 63 жертви, а армията 32. Офанзивата продължава и през следващия ден, като правителствените бойци подсигуряват териториите около самото летище.<ref>[https://web.archive.org/web/20131209114330/https://www.google.com/hostednews/afp/article/ALeqM5gz6wr66r6Oa38fRV4RQH7uwZd2pA?docId=7ab4cb0a-40ef-49b8-b757-5b337a3ee3a0&hl=en www.google.com]</ref> На 23 ноември фронтът Ан-Нусра, заедно с други ислямистки групировки, превзема най-голямото петролно находище в Сирия – „Ал Омар“, в провинция Дейр Ез-Зор. Това е голям удар за сирийската икономика, защото държавата оттогава е принудена до голяма степен да разчита на внос на петрол.<ref>[http://www.reuters.com/article/2013/11/23/us-syria-crisis-oil-idUSBRE9AM03K20131123 "Islamist rebels capture Syria's largest oilfield: activists"]</ref><ref>[http://www.theguardian.com/world/2013/nov/23/syrian-islamist-rebels-oilfield-assad ''Syrian Islamist rebels claim capture of key oilfield'']. ''The Guardian''. Посетен на 23 ноември 2013.</ref> На 2 декември 2013 г. бунтовници от ССА завземат християнския град [[Малула]]. След края на боевете излиза информация, че бунтовниците са отвлекли 12 монахини.<ref>[http://www.dailystar.com.lb/News/Middle-East/2013/Dec-03/239723-rebels-retake-christian-town-of-maaloula.ashx#axzz2mSZNeOZP ''Rebels retake Christian town of Maaloula'']. The Daily Star. 3 декември 2013.</ref> ==== Президентски избори, възход на Ислямска държава и намеса на САЩ (януари 2014 – октомври 2014) ==== На 3 януари 2014 г. Армията на муджахидините, ССА и Ислямски фронт започват офанзива срещу [[Ислямска държава]] в провинциите [[Халеб|Алепо]] и [[Идлиб]]. Това дава начало на вътрешния конфликт между ислямистите в Сирия. На 6 януари войските на опозицията успяват да изтласкат силите на Ислямска държава извън [[Ар-Ракка|Ракка]]. Два дни по-късно бунтовниците успяват да изтласкат Ислямска държава и от Алепо.<ref>[http://www.latimes.com/world/worldnow/la-fg-wn-syrian-rebel-infighting-20140105,0,2285747.story#axzz2pX5mNcca ''Al Qaeda-linked group routed in Syrian rebel infighting'']. ''Los Angeles Times''.</ref> В отговор на това Ислямска държава изпраща подкрепления от провинция [[Дейр ез-Зор|Дейр Ез-Зор]], които успяват да си върнат под контрола няколко квартала в Ракка. Към средата на януари 2014 г. Ислямска държава превзема цяла Ракка, докато ССА успява да задържи Алепо.<ref>[http://english.alarabiya.net/en/News/middle-east/2014/01/08/Syria-jihadist-HQ-in-Aleppo-falls-to-rebels.html ''Syria jihadist HQ in Aleppo falls to rebels'']. Посетен на 21 май 2014.</ref> На 22 март в провинция [[Латакия]] бунтовниците от ССА поемат контрола върху ГППП „Кесаб“ на турско-сирийската граница.<ref>[http://www.ndtv.com/world-news/syria-condemns-turkey-aggression-after-jet-downed-554905 "Syria condemns Turkey 'aggression' after jet downed"]. ''Ndtv.com''. Damascus. Agence France-Presse. 24 март 2014.</ref> Президентските избори в Сирия се състоят на 3 юни 2014 г. За първи път в историята на страната на избори се явяват повече от един кандидат. Открити са над 9000 избирателни секции в цялата страна.<ref>[http://www.bbc.com/news/world-middle-east-27675343 "Syria election: Assad win expected amid civil war"]. BBC. 3 юни 2014.</ref><ref>[http://www.theguardian.com/world/2014/jun/02/syria-election-bashar-al-assad-president "Syria presidential election: Assad's stage-managed show of democracy"]. ''the Guardian''. Посетен на 1 април 2015.</ref> Според върховният съд на Сирия избирателната активност е 11,63 милиона души (73,42 %).<ref>[https://web.archive.org/web/20140607000918/http://sana.sy/eng/393/2014/06/04/548612.htm "Supreme Constitutional Court: Number of participants in Presidential elections reached at 11.634.412 with 73.42%"]. ''SANA''. Damascus. 4 юни 2014.</ref> Президентът [[Башар ал-Асад]] печели изборите с 88,7%, а основният му конкурент Хасан ал-Нусри получава 4,3%.<ref>[http://www.bbc.com/news/world-middle-east-27706471 ''Syrian President Bashar al-Assad wins third term'']. BBC. 4 юни 2014.</ref> Външни наблюдатели на изборния процес са представители от 30 държави – Боливия, Бразилия, Куба, Индия, Ирак, Иран, Русия, Южна Африка, Венецуела и тн.<ref>[http://timesofindia.indiatimes.com/world/middle-east/Foreign-delegation-in-Syria-slams-West-endorses-elections/articleshow/36069541.cms ''Foreign delegation in Syria slams West, endorses elections'']. ''The Times of India''. Посетен на 8 юни 2014.</ref> Иранските власти обявяват изборите за „свободни, честни и прозрачни“.<ref>[http://lainfo.es/en/2014/06/04/international-observers-say-syrian-elections-were-transparent/ ''International observers say Syrian elections were transparent''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180718134221/http://lainfo.es/en/2014/06/04/international-observers-say-syrian-elections-were-transparent/ |date=2018-07-18 }}. laInfo.es. 4 юни 2014.</ref> [[Европейски съюз|Европейският съюз]] и западните държави обаче не признават резултатите и ги обявяват за фарс.<ref>[http://mobile.abc.net.au/news/2014-06-05/syrias-assad-re-elected-president-in-farce-election/5501422 "Syria election: Bashar al-Assad re-elected president in poll with 'no legitimacy'"]. ABC. 4 юни 2014.</ref><ref>[http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/10876084/Inside-Aleppo-the-people-refusing-to-leave-Syrias-shattered-city.html "Inside Aleppo: the people refusing to leave Syria's shattered city"]. ''Telegraph''. London. Посетен на 8 юни 2014.</ref> На 5 юни 2014 г. след мащабна офанзива Ислямска държава превзема големи територии в Ирак и успява да плени значителни количества бойна техника от [[Армия на Ирак|Иракската армия]]. Сирийските ВВС се опитват да противодействат срещу възхода на джихадистите и започват масирана въздушна кампания в Ракка и [[Хасака]] в помощ на иракчаните.<ref>[http://www.dailystar.com.lb/News/Middle-East/2014/Jun-15/260207-syria-pounds-isis-bases-in-coordination-with-iraq.ashx#axzz34j64aUTG ''Syria pounds ISIS bases in coordination with Iraq''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150318032519/http://www.dailystar.com.lb/News/Middle-East/2014/Jun-15/260207-syria-pounds-isis-bases-in-coordination-with-iraq.ashx#axzz34j64aUTG |date=2015-03-18 }}.''The Daily Star Newspaper – Lebanon''. Посетен на 1 април 2015.</ref> На 14 юни армията си връща под контрол ГППП „Кесаб“ в [[Латакия (мухафаза)|провинция Латакия]].<ref>[http://news.oneindia.in/international/syrian-troops-recapture-key-border-town-near-turkey-1465950.html ''Syrian troops recapture key border town near Turkey''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141013140706/http://news.oneindia.in/international/syrian-troops-recapture-key-border-town-near-turkey-1465950.html |date=2014-10-13 }}. 15 юни 2014.</ref> На 19 август 2014 г. Ислямска държава екзекутира американския журналист Джеймс Фоули. Джихадистите сочат като причина за екзекуцията намесата на САЩ в Ирак.<ref>[http://www.wbur.org/2013/05/03/foley-family-syrian-prison "N.H. Family: Missing Journalist James Foley In Syrian Prison"]. ''WBUR''. Посетен на 2 октомври 2014.</ref> Междувременно силите на Ислямска държава в Ракка започват щурм на авиобаза „Табка“ – последната авиобаза на правителството в провинция Ракка. Ислямистите атакуват и друга база – тази в Кувейрес, източно от Алепо. На 24 август 2014 г. Ислямска държава превзема авиобазата. Жертвите от страна на джихадистите са 346, а армията губи 195 войници. Военнопленниците от сирийската армия, между 120 и 250 на брой, са брутално екзекутирани, а клипът е постнат в Ютюб.<ref>[https://web.archive.org/web/20140826114330/http://www.channelnewsasia.com/news/world/jihadists-seize-syria-s/1328194.html "Jihadists seize Syria's Tabqa airport after fierce battle"]. ''Channel NewsAsia''.</ref><ref>[http://citizen.co.za/afp_feed_article/more-than-500-dead-in-battle-for-syrias-tabqa-airport-ngo/ "More than 500 dead in battle for Syria's Tabqa airport: NGO"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140826122451/http://citizen.co.za/afp_feed_article/more-than-500-dead-in-battle-for-syrias-tabqa-airport-ngo/ |date=2014-08-26 }}. ''The Citizen''. Посетен на 25 октомври 2014.</ref><ref>. [http://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/youtube-video-posted-by-isis-militants-shows-execution-of-250-syrian-soldiers-9697532.html "YouTube video posted by Isis militants shows 'execution of 250 Syrian soldiers'"]. ''Independent''. London. Посетен на 29 август 2014.</ref> САЩ започва своята [[Американска военна интервенция в Сирия|военна интервенция]] в Сирия на 23 септември 2014 г. Първите въздушни удари са срещу столицата на Ислямска държава – Ракка. Коалицията, създадена от САЩ, включва [[Бахрейн]], [[Саудитска Арабия]], [[Обединени арабски емирства|ОАЕ]], [[Катар]] и [[Йордания]]. Американските ВВС използват бомбардировачи [[B-1]] и многоцелеви изтребители [[F-16]] и [[F/A-18 Hornet|F-18]]. От своя страна американският флот, разположен в Персийския залив, атакува с крилати ракети „[[Томахоук (ракета)|Томахоук]]“.<ref>[http://edition.cnn.com/2014/09/22/world/meast/u-s-airstrikes-isis-syria/index.html?hpt=hp_t1 ''U.S. airstrikes hit ISIS targets inside Syria – CNN.com'']. ''CNN''. 23 септември 2014.</ref> ==== Офанзиви на Ан-Нусра в Идлиб и Ислямска държава в Централна Сирия (октомври 2014 – август 2015) ==== Към 24 март 2015 г. фронтът [[Джабхат ан-Нусра|Ал-Нусра]] доминира в провинция Идлиб.<ref>[http://carnegie-mec.org/2015/03/24/nusra-front-s-game-changing-rise-in-syria/i4v0 "The Nusra Front's Game-Changing Rise in Syria"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150713013826/http://carnegie-mec.org/2015/03/24/nusra-front-s-game-changing-rise-in-syria/i4v0 |date=2015-07-13 }}.''Carnegie Middle East Center''. Посетен на 21 септември 2015.</ref> На 28 март коалиция от няколко ислямистки групировки, включително и „Армия на завоеванието“, превзема столицата [[Идлиб]] след тримесечна обсада.<ref>[http://www.france24.com/en/20150330-islamists-syria-seize-idlib-nusra-jaish-fath ''Middle East – New Islamist alliance seizes Idlib from Syrian troops – France 24'']. ''France 24''.</ref> На 22 април ислямистите предприемат нова офанзива към друг голям град в провинция Идлиб – [[Джиср Ал-Шугур]] и на следващия ден го превземат.<ref>[http://iswsyria.blogspot.com.au/2015/04/second-idlib-stronghold-falls-to-jabhat.html ''Second Idlib Stronghold Falls to Jabhat al-Nusra and Rebel Forces'']. [[Institute for the Study of War]]. 27 април 2015.</ref> След тези загуби правителството губи почти всички свои позиции в провинция Идлиб. Победите на ислямистките бунтовници оказват негативно влияние и върху морала на сирийската армия и нейните съюзници.<ref>[https://www.stratfor.com/sample/analysis/outside-powers-weigh-their-options-syria ''Outside Powers Weigh Their Options in Syria''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150613033409/https://www.stratfor.com/sample/analysis/outside-powers-weigh-their-options-syria |date=2015-06-13 }}. Stratfor. 6 юни 2015.</ref> На 21 май 2015 г. [[Ислямска държава]], след осем дни боеве, превзема древния град [[Палмира]], който е обект на [[ЮНЕСКО]].<ref>[http://www.cnn.com/2015/05/21/middleeast/isis-syria-iraq/ "ISIS is 'everywhere' in Syria's ancient city of Palmyra"]. CNN. 21 май 2015.</ref> Джихадистите превземат и близките градчета Ал-Сукна и Амирия, както и няколко петролни находища. След падането на Палмира, ислямистите извършват публични погроми и екзекуции. Между 200 и 300 правителствени войници и цивилни са екзекутирани.<ref>[http://www.timesofindia.com/world/middle-east/ISIS-purges-Syrias-Palmyra-of-Assad-loyalists/articleshow/47397855.cms "ISIS purges Syria's Palmyra of Assad loyalists"] {{Webarchive|url=https://archive.today/20150525142119/http://www.timesofindia.com/world/middle-east/ISIS-purges-Syrias-Palmyra-of-Assad-loyalists/articleshow/47397855.cms |date=2015-05-25 }}. The Times of India. AP. 23 май 2015.</ref> Унищожено е и историческо културно наследство. В провинция Хомс джихадисткият поход продължава, след като на 5 август 2015 г. Ислямска държава превзема християнското градче Каратаун.<ref>[http://www.dailymail.co.uk/news/article-3186895/ISIS-seize-key-town-central-Syria-home-tens-thousands-Christians-terror-group-s-significant-advance-capturing-ancient-city-Palmyra.html ''ISIS seize Qaryatain town in central Syria'']. 6 август 2015.</ref> ==== Руска военна намеса и правителствени офанзиви ==== {{основна|Руска военна интервенция в Сирия}} На 30 септември 2015 г. след официална молба на сирийския президент до Русия, руската авиация започва масирана въздушна кампания едновременно срещу ССА и терористите от Ислямска държава с цел да се прекрати огъня до 29 декември 2016. == Воюващи == === Сирийски фракции === [[Файл:Participants_in_Syrian_Civil_War-en.svg|мини|Местни, регионални и международни участници, участващи в гражданската война в Сирия.]] Има множество фракции, както чуждестранни, така и вътрешни, замесени в сирийската гражданска война. Те могат да бъдат разделени на четири основни групи: * [[Баасизъм|Баасистка]] [[Сирия]], водена от [[Башар ал-Асад]] и подкрепяна от неговите [[Русия|руски]] и [[Иран|ирански]] съюзници. * [[Сирийска опозиция]], състояща се от две алтернативни правителства: ** [[Временно сирийско правителство]] – голяма коалиция от [[Демокрация|демократични]], [[Сирийски национализъм|сирийски националисти]] и [[Политически аспекти на исляма|ислямски политически]] групи, чиито отбранителни сили се състоят от [[Сирийска национална армия|Сирийската национална армия]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-force/syrian-rebels-build-an-army-with-turkish-help-face-challenges-idUSKBN1KX05Y|заглавие=Syrian rebels build an army with Turkish help, face challenges|автор=Ashawi|първо_име=Khalil|труд=[[Reuters]]}}</ref> и [[Свободна сирийска армия|Свободната сирийска армия]] ** [[Сирийско правителство на спасението]] – [[Сунитски ислям|сунитска]] [[Ислямизъм|ислямистка]] коалиция, водена от [[Тахрир ал-Шам|Хаят Тахрир ал-Шам]].<ref>{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/syria-crisis-turkey-and-saudi-arabia-shock-western-countries-by-supporting-antiassad-jihadists-10242747.html|title=Turkey and Saudi Arabia alarm the West by backing Islamist extremists the Americans had bombed in Syria|last=Sengupta|first=Kim|date=12 May 2015|work=The Independent|access-date=15 September 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20150513214636/http://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/syria-crisis-turkey-and-saudi-arabia-shock-western-countries-by-supporting-antiassad-jihadists-10242747.html|archive-date=13 May 2015}}</ref> * Доминираната от [[кюрди]] [[Демократична федерация на Северна Сирия|автономна администрация на Северна и Източна Сирия]] и нейното военно крило [[Сирийски демократични сили]], подкрепяни от [[Съединени американски щати|Съединените щати]], [[Франция]] и други [[Комбинирана съвместна оперативна група – операция Inherent Resolve|коалиционни съюзници]].<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2017/05/09/us/politics/trump-kurds-syria-army.html|title=Trump to Arm Syrian Kurds, Even as Turkey Strongly Objects|date=9 May 2017|work=[[The New York Times]]|access-date=23 February 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20170510000916/https://www.nytimes.com/2017/05/09/us/politics/trump-kurds-syria-army.html|archive-date=10 May 2017}}</ref> * Глобален [[джихад]]истки лагер, състоящ се от организацията „[[Хурас ал-Дин]]“ – клон на [[Ал-Каида в Ислямския Магреб|Ал Кайда]] и нейния съперник „[[Ислямска държава]] в Ирак и [[Левант|Леванта]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/isis-kills-40-mabuja-village-central-syria-including-women-children/|title=ISIS reportedly massacres dozens in Syrian village|date=31 March 2015|work=CBS News|access-date=23 February 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190401134248/https://www.cbsnews.com/news/isis-kills-40-mabuja-village-central-syria-including-women-children/|archive-date=1 April 2019|agency=Associated Press}}</ref> Сирийското правителство, опозицията и Сирийските демократични сили получават подкрепа - военна, логистична и дипломатична от чужди държави, което води до това конфликтът често да бъде описван като [[опосредствана война]].<ref>{{Cite news|url=http://www.spiegel.de/international/world/syria-war-became-conflict-between-usa-and-russia-and-iran-a-1115681.html|title=Battle for Aleppo: How Syria Became the New Global War|date=11 October 2016|work=Der Spiegel|access-date=4 April 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170405173520/http://www.spiegel.de/international/world/syria-war-became-conflict-between-usa-and-russia-and-iran-a-1115681.html|archive-date=5 April 2017|quote=Syria has become a proxy war between the US and Russia}} {{Cite news|url=http://www.newsweek.com/iran-military-us-get-out-persian-gulf-577231|title=Iran's military leader tells U.S. to get out of Persian Gulf|last=O'Connor|first=Tom|date=31 March 2017|work=Newsweek|access-date=4 April 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170405074950/http://www.newsweek.com/iran-military-us-get-out-persian-gulf-577231|archive-date=5 April 2017|quote=The Gulf Arab faction, especially Saudi Arabia, has been engaged in a proxy war of regional influence with Iran}}</ref> === Чуждо участие === [[Файл:Syria military involvement.svg|мини|318x318пкс|Карта на държави с военни/паравоенни сили, разположени в Сирия:<br> - Сирия (в черно);<br> - Подкрепа на сирийското правителство с войски (в червено);<br> - Подкрепа на сирийското правителство с милиция (в оранжево);<br> - Подкрепа на сирийски бунтовници или неправителствена фракция с войски (в синьо).]] Основните партии, подкрепящи сирийското правителство, са [[Иранска намеса в гражданската война в Сирия|Иран]],<ref>{{Cite news|url=http://www.bloombergview.com/articles/2015-06-09/iran-spends-billions-to-prop-up-assad|title=Iran Spends Billions to Prop Up Assad|date=9 June 2015|work=Bloomberg|access-date=23 February 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20160426104705/http://www.bloombergview.com/articles/2015-06-09/iran-spends-billions-to-prop-up-assad|archive-date=26 April 2016}}</ref> [[Руска военна интервенция в Сирия|Русия]]<ref name="telegraph">Louisa Loveluck, and Roland Oliphant, [https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11999694/Russia-transporting-militia-groups-fighting-Islamic-State-to-frontlines-in-Syria.html "Russia transporting militia groups fighting Islamic State to frontlines in Syria"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190223184909/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11999694/Russia-transporting-militia-groups-fighting-Islamic-State-to-frontlines-in-Syria.html|date=23 February 2019}}, ''Telegraph'' 17 Nov 2015</ref> и [[Ливан|ливанската]] милиция [[Участие на Хизбула в гражданската война в Сирия|Хизбула]]. Сирийските бунтовнически групи получават политическа, логистична и военна подкрепа от [[Сирийско-американските отношения|Съединените щати]],<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2017/05/syrian-rebels-sends-arms-iran-threat-170531014459877.html|title=Syrian rebels: US sends more arms against Iran threat|date=31 May 2017|access-date=23 February 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190224001856/https://www.aljazeera.com/news/2017/05/syrian-rebels-sends-arms-iran-threat-170531014459877.html|archive-date=24 February 2019|publisher=al-Jazeera}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/2017/07/20/donald-trump-ends-us-programme-supporting-syrian-rebels-fighting/|title=Donald Trump ends covert CIA aid to Syrian rebels in 'win' for Russia|date=20 July 2017|work=The Independent|access-date=23 February 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190224001747/https://www.telegraph.co.uk/news/2017/07/20/donald-trump-ends-us-programme-supporting-syrian-rebels-fighting/|archive-date=24 February 2019}}</ref> [[Турско участие в гражданската война в Сирия|Турция]],<ref>{{Cite news|url=http://blogs.telegraph.co.uk/news/michaelweiss/100159613/syrian-rebels-say-turkey-is-arming-and-training-them/|title=Syrian rebels say Turkey is arming and training them|last=Weiss|first=Michael|date=22 May 2012|work=The Telegraph|access-date=30 June 2012|archive-url=https://web.archive.org/web/20160305014329/http://blogs.telegraph.co.uk/news/michaelweiss/100159613/syrian-rebels-say-turkey-is-arming-and-training-them/|archive-date=5 March 2016|location=London}}</ref> [[Участие на Саудитска Арабия в гражданската война в Сирия|Саудитска Арабия]],<ref>{{Cite news|url=http://www.businessinsider.com/syria-rebels-and-tow-missiles-2015-10|title=Saudi Arabia just replenished Syrian rebels with one of the most effective weapons against the Assad regime|work=Business Insider|access-date=21 October 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20151022064328/http://www.businessinsider.com/syria-rebels-and-tow-missiles-2015-10|archive-date=22 October 2015}}</ref> [[Участие на Катар в гражданската война в Сирия|Катар]],<ref>{{Cite news|url=http://www.ft.com/cms/s/0/86e3f28e-be3a-11e2-bb35-00144feab7de.html|title=Qatar bankrolls Syrian revolt with cash and arms|last=Khalaf|first=Roula|date=16 May 2013|work=Financial Times|access-date=3 June 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20130607043508/http://www.ft.com/cms/s/0/86e3f28e-be3a-11e2-bb35-00144feab7de.html|archive-date=7 June 2013|last2=Abigail Fielding Smith}}{{subscription required}}</ref> [[Великобритания]], [[Франция]],<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/blogs/thetwo-way/2013/09/13/222020019/as-talks-continue-cia-gets-some-weapons-to-syrian-rebels|title=As Talks Continue, CIA Gets Some Weapons To Syrian Rebels|last=Memmott|first=Mark|date=13 November 2013|access-date=10 December 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20131214043535/http://www.npr.org/blogs/thetwo-way/2013/09/13/222020019/as-talks-continue-cia-gets-some-weapons-to-syrian-rebels|archive-date=14 December 2013|publisher=NPR}}</ref> [[Ролята на Израел в гражданската война в Сирия|Израел]],<ref>{{Cite news|url=https://www.haaretz.com/israel-news/.premium-knesset-member-accuses-israel-of-aiding-syrian-rebels-1.5432055|title=Israeli lawmaker accuses Israel of aiding Syrian rebel group formerly known as Nusra Front|work=Haaretz|access-date=3 June 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210705134839/https://www.haaretz.com/israel-news/.premium-knesset-member-accuses-israel-of-aiding-syrian-rebels-1.5432055|archive-date=5 July 2021}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.timesofisrael.com/idf-chief-acknowledges-long-claimed-weapons-supply-to-syrian-rebels/|title=IDF chief finally acknowledges that Israel supplied weapons to Syrian rebels|date=14 January 2019|work=[[The Times of Israel]]|access-date=31 January 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190522122353/http://www.timesofisrael.com/idf-chief-acknowledges-long-claimed-weapons-supply-to-syrian-rebels/|archive-date=22 May 2019}}</ref> и [[Нидерландия]].<ref>{{Cite news|url=https://www.msn.com/en-us/news/world/dutch-govt-under-fire-for-syria-opposition-support/ar-BBN9CXc|title=Dutch govt under fire for Syria opposition support|date=11 September 2018|work=MSN|access-date=31 January 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190201013142/https://www.msn.com/en-us/news/world/dutch-govt-under-fire-for-syria-opposition-support/ar-BBN9CXc|archive-date=1 February 2019}}</ref> Под егидата на операцията [[Timber Sycamore]] и други тайни дейности агентите на [[Централно разузнавателно управление|ЦРУ]] и [[Сили за специални операции#САЩ|американските части за специални операции]] са обучили и въоръжили близо 10 хил. бунтовнически бойци на цена от 1 млрд. долара годишно от 2012 г.<ref>{{Cite news|url=https://articles.latimes.com/2013/jun/21/world/la-fg-cia-syria-20130622|title=U.S. has secretly provided arms training to Syria rebels since 2012|date=21 June 2013|work=Los Angeles Times|access-date=3 October 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20151122020932/http://articles.latimes.com/2013/jun/21/world/la-fg-cia-syria-20130622|archive-date=22 November 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/national-security/lawmakers-move-to-curb-1-billion-cia-program-to-train-syrian-rebels/2015/06/12/b0f45a9e-1114-11e5-adec-e82f8395c032_story.html|title=Secret CIA effort in Syria faces large funding cut|date=12 June 2015|work=The Washington Post|access-date=3 October 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20190507132500/https://www.washingtonpost.com/world/national-security/lawmakers-move-to-curb-1-billion-cia-program-to-train-syrian-rebels/2015/06/12/b0f45a9e-1114-11e5-adec-e82f8395c032_story.html|archive-date=7 May 2019}}</ref> [[Ирак]] също участва в подкрепа на сирийското правителство, но най-вече срещу [[Ислямска държава|ИДИЛ]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://english.alarabiya.net/en/News/middle-east/2018/08/16/Iraq-bombs-ISIS-operations-room-in-Syria.html|заглавие=Iraq bombs ISIS 'operations room' in Syria|труд=Al Arabiya English|език=en|достъп_дата=2020-07-20}}</ref> [[Хизбула]] – ливанската [[Шиитски ислям|шиитска]] въоръжена групировка, участва значително в Гражданската война в Сирия. Започвайки от [[Сирийска революция (2011)|сирийската революция]] през 2011 г., Хизбула предоставя активна подкрепа на правителствените сили на Баас.<ref>{{Cite news|url=https://www.ynetnews.com/articles/0,7340,L-4389767,00.html|title=Hezbollah is a 'cancer,' say Arab media|last=Kais|first=Roi|date=2013-06-08|work=Ynetnews|access-date=2023-12-21|language=en}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-35806229|title=Why has the Syrian war lasted 12 years?|date=2016-03-15|work=BBC News|access-date=2024-05-28|language=en-GB}}</ref> До 2012 г. групата ескалира участието си, разполагайки войски в Сирия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aljazeera.com/news/2012/8/10/us-adds-hezbollah-to-syria-sanctions-list|заглавие=US punishes Hezbollah|труд=Al Jazeera|език=en|достъп_дата=2023-12-21}}</ref> През 2013 г. Хизбула публично признава присъствието си в Сирия, засилвайки сухопътния си ангажимент. Това участие включва приблизително 5000 до 8000 бойци по всяко време, включващи [[Сили за специални операции|специални сили]], постоянни сили от всички части, бойци на непълно работно време и новобранци с ускорено бойно обучение. Присъствието на Хизбула, подкрепено от ирански оръжия и обучение, допълнително усложнява динамиката на конфликта, привличайки израелски въздушни удари срещу Хизбула и ирански цели в Сирия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://dev-isw.bivings.com/|заглавие=Institute for the Study of War|труд=Institute for the Study of War|език=en|достъп_дата=2023-12-21|архив_дата=2022-03-25|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220325065358/https://www.understandingwar.org/backgrounder/russian-offensive-campaign-assessment-march-24}}</ref> === Европейски джихадисти === На страната на въоръжената опозиция, най-вече на радикалните ислямистки и фундаменталистки групировки, са се сражавали граждани от редица европейски страни. Отбелязаните с * са убити, а отбелязаните с ** са в неизвестност. Списъкът е изготвен през април 2013 година.<ref>[http://icsr.info/2013/04/icsr-insight-european-foreign-fighters-in-syria-2/ Европейски джихадисти в Сирия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130507070700/http://icsr.info/2013/04/icsr-insight-european-foreign-fighters-in-syria-2/ |date=2013-05-07 }}, Международен център за изследване на радикализацията, 2 април 2013</ref> * {{Албания}} – 1* * [[Файл:Syrian civil war 18 November.png|мини|270п|{{legend|#ff8080|Територии под контрол на сирийското правителство}} {{legend|#efe4b0|Територии под контрол на кюрдите}} {{legend|#c6e9af|Територии под контрол на бунтовниците}} (към 18 ноември 2013 г.)]]{{Австрия}} – 1** * {{Белгия}} – 4 – 75 * {{България}} – 1* * {{Великобритания}} – 17 – 77 * {{Германия}} – 1 – 37 * {{Дания}} – 3 – 48 * {{Ирландия}} – 15 – 25 * {{Испания}} – 1 * {{Косово}} – 1* * {{Финландия}} – 12 * {{Франция}} – 9 – 59 * {{Нидерландия}} – 4 – 104 * {{Швеция}} – 3 === Извън граница === През юни 2014 г. членове на „[[Ислямска държава]] в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ) прекосяват границата от Сирия в Северен Ирак и [[Офанзива в Северен Ирак (юни 2014)|поемат контрола]] над големи части от иракската територия, след като [[Въоръжени сили на Ирак|иракската армия]] изоставя позициите си. Боевете между бунтовниците и правителствените сили също на няколко пъти се прехвърлят в Ливан. Има повтарящи се инциденти на фракционистко насилие в [[Северен Ливан]] между поддръжници и противници на сирийското правителство, както и въоръжени сблъсъци между [[Сунитски ислям|сунити]] и [[алавити]] в [[Триполи (Ливан)|Триполи]].<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2012/08/24/world/middleeast/syrian-war-plays-out-along-a-street-in-lebanon.html|title=Syrian War Plays Out Along a Street in Lebanon|last=Cave|first=Damien|date=24 August 2012|work=The New York Times|access-date=25 February 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170215044851/http://www.nytimes.com/2012/08/24/world/middleeast/syrian-war-plays-out-along-a-street-in-lebanon.html|archive-date=15 February 2017}}</ref> Започвайки от 5 юни 2014 г., ИДИЛ превзема части от територия в Ирак. От 2014 г. [[Сирийски арабски военновъздушни сили|сирийските арабски военновъздушни сили]] използват въздушни удари, насочени срещу ИДИЛ в [[Ар-Ракка|Ракка]] и [[Ал-Хасеке]] в координация с иракското правителство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dailystar.com.lb/News/Middle-East/2014/Jun-15/260207-syria-pounds-isis-bases-in-coordination-with-iraq.ashx|заглавие=Syria pounds ISIS bases in coordination with Iraq|труд=The Daily Star Newspaper – Lebanon|достъп_дата=1 April 2015|архив_дата=2015-03-18|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150318032519/http://www.dailystar.com.lb/News/Middle-East/2014/Jun-15/260207-syria-pounds-isis-bases-in-coordination-with-iraq.ashx}}</ref> == Оръжия == === Химически оръжия === По време на конфликта са използвани [[зарин]], [[иприт]] и [[хлор]]. Многобройните жертви водят до международна реакция, особено след [[Химически атаки в Гута|химическата атака в Гута]] през 2013 г. Поискана е мисия на ООН за установяване на фактите, която да разследва докладваните атаки с химически оръжия. В четири случая инспекторите на ООН потвърждават използването на газ зарин.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bt.cdc.gov/agent/sarin/basics/facts.asp|заглавие=Facts About Sarin|издател=Centers for Disease Control|достъп_дата=7 October 2015}}</ref> През август 2016 г. поверителен доклад на ООН и [[Организация за забрана на химическите оръжия|ОЗХО]] изрично обвинява сирийската армия на [[Башар ал-Асад]] за пускането на химически оръжия (хлорни бомби) върху градовете [[Талменес]] през април 2014 г. и [[Сармин]] през март 2015 г. и [[Ислямска държава]] за използването на сярна горчица в град [[Мареа]] през август 2015 г.<ref>[https://www.nytimes.com/2016/08/25/world/middleeast/syria-used-chlorine-in-bombs-against-civilians-report-says.html Syria Used Chlorine in Bombs Against Civilians, Report Says] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170422005553/https://www.nytimes.com/2016/08/25/world/middleeast/syria-used-chlorine-in-bombs-against-civilians-report-says.html|date=22 April 2017}}, ''The New York Times'', Rick Gladstone, 24 August 2016. Посетен на 25 август 2016.</ref> Съединените щати и Европейският съюз заявяват, че сирийското правителство е извършило няколко химически атаки. След атаките в Гута през 2013 г. и международния натиск започва унищожаването на химическите оръжия на Сирия. През 2015 г. мисията на ООН разкрива недекларирани преди това следи от заринови съединения във военен изследователски обект.<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11594763/UN-inspectors-find-undeclared-sarin-linked-chemicals-at-Syrian-military-site.html|title=UN inspectors find undeclared sarin-linked chemicals at Syrian military site|last=Loveluck|first=Louisa|date=9 May 2015|work=The Telegraph|access-date=9 May 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150518135811/http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11594763/UN-inspectors-find-undeclared-sarin-linked-chemicals-at-Syrian-military-site.html|archive-date=18 May 2015|location=London}}</ref> След [[Химическа атака в Хан Шейхун|химическата атака на Хан Шейхун]] през април 2017 г. Съединените щати предприемат първата си умишлена атака срещу сирийските правителствени сили. Разследване, проведено от Тобиас Шнайдер и Тереза Люткефенд от изследователския институт [[Глобален институт за публична политика|GPPi]], документира 336 потвърдени атаки с химически оръжия в Сирия между 23 декември 2012 г. и 18 януари 2019 г. Проучването приписва 98% от общите химически атаки на режима на Асад. Почти 90% от атаките са извършени след химическата атака на Гута през август 2013 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.gppi.net/media/GPPi_Schneider_Luetkefend_2019_Nowhere_to_Hide_Web.pdf|заглавие=Nowhere to Hide: The Logic of Chemical Weapons Use in Syria|автор=Lutkefend Schneider|страници=1–47}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2019/02/17/695545252/more-than-300-chemical-attacks-launched-during-syrian-civil-war-study-says|title=More Than 300 Chemical Attacks Launched During Syrian Civil War, Study Says|last=Lombardo|first=Clare|date=17 февруари 2019|work=NPR|archive-url=https://web.archive.org/web/20230107103943/https://www.npr.org/2019/02/17/695545252/more-than-300-chemical-attacks-launched-during-syrian-civil-war-study-says|archive-date=7 January 2023}}</ref> През април 2020 г. се провежда брифинг на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] относно констатациите на глобалната организация за наблюдение на химическите оръжия, [[Организация за забрана на химическите оръжия|Организацията за забрана на химическите оръжия]] (ОЗХО), която установява, че [[Сирийски военновъздушни сили|сирийските военновъздушни сили]] са използвали зарин и хлор за множество атаки през 2017 г. Близките съюзници на Сирия, Русия и европейските страни обсъждат въпроса, където констатациите на ОЗХО са отхвърлени от Москва, докато много западноевропейски страни призовават за отговорност за [[Военно престъпление|военните престъпления]] на правителството.<ref>{{Cite news|url=https://time.com/5822236/russia-syria-chemical-weapons-latamneh/|title=Russia Clashes With Europeans Over Report on Syria Chemical Weapons Attacks|work=TIME|access-date=16 April 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200416232118/https://time.com/5822236/russia-syria-chemical-weapons-latamneh/|archive-date=16 April 2020}}</ref> Заместник-посланикът на ООН от Великобритания Джонатан Алън заявява, че докладът на екипа за идентификация на разследването на ОЗХО (IIT) твърди, че сирийският режим е отговорен за използването на [[Химическо оръжие|химически оръжия]] във войната най-малко четири пъти. Информацията е отбелязана и в две разследвания, ръководени от ООН.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.gov.uk/government/speeches/security-council-briefing-on-syrias-use-of-chemical-weapons|заглавие=Security Council briefing on Syria's use of Chemical Weapons|труд=GOV.UK|достъп_дата=15 April 2020}}</ref> През април 2021 г. Сирия е спряна от ОЗХО чрез публично гласуване на държавите членки, защото не сътрудничи с IIT и нарушава [[Конвенция за химическите оръжия|Конвенцията за химическите оръжия]].<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/netherlands-chemical-weapons-damascus-the-hague-syria-ab2da467f4a4d9336010a141e5178276https://apnews.com/article/netherlands-chemical-weapons-damascus-the-hague-syria-ab2da467f4a4d9336010a141e5178276|title=States suspend Syria's OPCW rights over chemical attacks|last=Corder|first=Mike|date=21 April 2021|work=AP News|archive-url=https://web.archive.org/web/20220524194220/https://apnews.com/article/netherlands-chemical-weapons-damascus-the-hague-syria-ab2da467f4a4d9336010a141e5178276|archive-date=24 May 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.opcw.org/media-centre/news/2021/04/conference-states-parties-adopts-decision-suspend-certain-rights-and|заглавие=Conference of the States Parties adopts Decision to suspend certain rights and privileges of the Syrian Arab Republic under the CWC|труд=OPCW}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.opcw.org/sites/default/files/documents/2021/04/c25dec09%28e%29.pdf|заглавие=Decision addressing the Possession and Use of Chemical Weapons by the Syrian Arab Republic}}</ref> Констатациите в друг доклад за разследване на ОЗХО, публикуван през юли 2021 г., заключава, че сирийският режим е участвал в потвърдени химически атаки най-малко 17 пъти, от 77-те докладвани инцидента с използване на химически оръжия, приписвани на [[Асадизъм|асадските]] сили.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.armscontrol.org/act/2021-07/news-briefs/opcw-confirms-chemical-weapons-use-syria|заглавие=OPCW Confirms Chemical Weapons Use in Syria|труд=Arms Control Association}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.thehindu.com/news/international/syria-has-likely-used-chemical-weapons-17-times-international-chemical-weapons-watchdog/article34724203.ece|title=Syria has likely used chemical weapons 17 times: International chemical weapons watchdog|date=4 June 2021|work=The Hindu|archive-url=https://web.archive.org/web/20210606111350/https://www.thehindu.com/news/international/syria-has-likely-used-chemical-weapons-17-times-international-chemical-weapons-watchdog/article34724203.ece|archive-date=6 June 2021}}</ref> === Касетъчни бомби === Сирия не е страна по [[Конвенция за касетъчни боеприпаси|Конвенцията за касетъчните боеприпаси]] и не признава забраната за използване на [[Касетъчни боеприпаси|касетъчни бомби]]. Съобщава се, че сирийската армия е започнала да използва касетъчни бомби през септември 2012 г. Стив Гуз, директор на отдела за оръжия в [[Хюман Райтс Уоч]], казва: „Сирия разширява безмилостната си употреба на касетъчни боеприпаси, забранено оръжие, и цивилните плащат цената с живота и тялото си“, „Първоначалните жертви са само началото, защото касетъчните боеприпаси често оставят неексплодирали бомби, които убиват и осакатяват дълго след това".<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/news/2013/03/16/syria-mounting-casualties-cluster-munitions|заглавие=Syria: Mounting Casualties from Cluster Munitions|издател=Human Rights Watch|достъп_дата=4 December 2016}}</ref> === Термобарични оръжия === Руските [[Термобарично оръжие|термобарични оръжия]], известни също като „горивно-въздушни бомби“, са използвани от правителството по време на войната. На 2 декември 2015 г. анериканското списание „Нешънъл Интерест“ съобщава, че Русия разполага в Сирия системата за многократно изстрелване на ракети ''TOS-1 Buratino'', която е предназначена да изстрелва масивни термобарични заряди срещу пехота в затворени пространства като градски райони.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nationalinterest.org/blog/the-buzz/russias-lethal-thermobaric-rocket-launchers-coming-syria-14493|заглавие=Russia's Lethal Thermobaric Rocket Launchers: A Game Changer in Syria?|труд=The National Interest|достъп_дата=4 December 2015}}</ref> Една термобарична ракетна установка Buratino може да унищожи зона с размери около {{Превръщане|200|by|400|m}} с един залп.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nationalinterest.org/blog/the-buzz/russias-lethal-thermobaric-rocket-launchers-coming-syria-14493|заглавие=Russia's Lethal Thermobaric Rocket Launchers: A Game Changer in Syria?|автор=Majumdar|първо_име=Dave|труд=The National Interest|достъп_дата=23 October 2016}}</ref> От 2012 г. бунтовниците казват, че сирийските военновъздушни сили (правителствените сили) използват термобарични оръжия срещу жилищни райони, окупирани от бунтовническите бойци, като например по време на [[Битка при Халеб (2012 – 2016)|битката при Халеб]], а също и в [[Кафр Батна]].<ref>[http://www.ynetnews.com/articles/0,7340,L-4266902,00.html Syria rebels say Assad using 'mass-killing weapons' in Aleppo – Israel News, Ynetnews] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130712054611/http://www.ynetnews.com/articles/0,7340,L-4266902,00.html|date=12 July 2013}}. Ynetnews.com (20 June 1995).</ref> Панел от изследователи на ООН за правата на човека съобщава, че сирийското правителство е използвало термобарични бомби срещу стратегическия град [[Ал-Кусейр (Сирия)|Ал-Кусейр]] през март 2013 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2013/06/05/world/middleeast/un-panel-reports-increasing-brutality-by-both-sides-in-syria.html|title=U.N. Panel Reports Increasing Brutality by Both Sides in Syria|last=Cumming-Bruce|first=Nick|date=4 June 2013|work=The New York Times|access-date=25 February 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170225081427/http://www.nytimes.com/2013/06/05/world/middleeast/un-panel-reports-increasing-brutality-by-both-sides-in-syria.html|archive-date=25 February 2017}}</ref> През август 2013 г. Би Би Си съобщава за използването на подобни на [[напалм]] запалителни бомби в училище в Северна Сирия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-23892594|title=Syria crisis: Incendiary bomb victims 'like the walking dead'|work=BBC News|access-date=1 April 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150407051917/http://www.bbc.co.uk/news/world-23892594|archive-date=7 April 2015}}</ref> === Противотанкови ракети === В Сирия се използват няколко вида [[Противотанкова управляема ракета|противотанкови ракети]]. Русия изпраща [[9M133 Корнет]] – противотанкови управляеми ракети от трето поколение на сирийското правителство, чиито сили ги използват широко срещу бронирани и други наземни цели за борба с джихадисти и бунтовници.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.defenseworld.net/news/13790/Russia_Delivers_Kornet_Anti_Tank_Guided_Missiles_To_Syria|заглавие=Russia Delivers Kornet Anti-Tank Guided Missiles To Syria|достъп_дата=23 October 2016|архив_дата=2015-08-24|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150824185345/http://www.defenseworld.net/news/13790/Russia_Delivers_Kornet_Anti_Tank_Guided_Missiles_To_Syria}}</ref> Произведените в САЩ ракети [[BGM-71 TOW]] са едно от основните оръжия на бунтовническите групи и са осигурени основно от Съединените щати и Саудитска Арабия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.businessinsider.sg/syria-rebels-and-tow-missiles-2015-10/|заглавие=Saudi Arabia just replenished Syrian rebels with one of the most effective weapons against the Assad regime – Business Insider|труд=Business Insider|достъп_дата=12 February 2016}}</ref> САЩ също са доставили много източноевропейски пускови установки [[9К111 Фагот|9K111 Фагот]] и бойни глави на сирийските бунтовнически групи по своята програма [[Timber Sycamore]].<ref name="janes-20160408">{{Cite news|url=http://www.janes.com/article/59374/us-arms-shipment-to-syrian-rebels-detailed|title=US arms shipment to Syrian rebels detailed|last=Binnie|first=Jeremy|date=8 April 2016|work=Jane's Defence Weekly|access-date=3 December 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20161205081205/http://www.janes.com/article/59374/us-arms-shipment-to-syrian-rebels-detailed|archive-date=5 December 2016|publisher=IHS|last2=Gibson|first2=Neil}}</ref> === Балистични ракети === През юни 2017 г. Иран атакува цели на ИДИЛ в района на [[Дейр ез-Зор|Дейр ез Зор]] в Източна Сирия с [[Балистична ракета|балистични ракети]] [[Zolfaghar (ракета)|Zolfaghar]], изстреляни от Западен Иран,<ref name="janes.com">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.janes.com/article/71519/iran-says-it-hit-targets-in-syria-with-zolfaghar-ballistic-missiles|заглавие=Iran says it hit targets in Syria with Zolfaghar ballistic missiles – Jane's 360|труд=janes.com|достъп_дата=19 June 2017}} {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cnbc.com/2017/06/18/irans-revolutionary-guard-strikes-syria-for-tehran-attacks.html|заглавие=Iran's Revolutionary Guard strikes Syria for Tehran attacks|издател=CNBC|достъп_дата=15 September 2017}}</ref> в първото използване на ракети със среден обсег от Иран от 30 години.<ref>{{Cite news|url=http://www.haaretz.com/middle-east-news/iran/1.796422|title=Iran Fires at Militants in Syria in First Use of Mid-range Missiles in 30 Years|last=Cohen|first=Gili|date=18 June 2017|work=Haaretz|access-date=18 June 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170618203414/http://www.haaretz.com/middle-east-news/iran/1.796422|archive-date=18 June 2017|agency=[[Reuters]], [[Associated Press]]}}</ref> Според сп. „Джейнс Дифенс Уикли“ ракетите са изминали 650-700 километра.<ref name="janes.com" /> === Военни престъпления === През 2022 г. германски съд осъжда 58-годишния [[Ануар Раслан]], високопоставен служител от режима на президента [[Башар ал-Асад]], на доживотен затвор, след като той търси убежище в Германия и е арестуван през 2019 г. Той е обвинен в съучастие в убийството на най-малко 27 души, съчетано със сексуално насилие и изтезания на най-малко още 4000 души между 29 април 2011 г. и 7 септември 2012 г. Раслан е офицер от средно ниво в клон 251 и ръководи изтезанията на задържаните. Процесът срещу него е безпрецедентен, тъй като Германия поема процес за престъпления, извършени по време на Сирийската война, а адвокатите по правата на човека поемат това съгласно принципа на универсалната юрисдикция. Универсалната юрисдикция е концепция в германското законодателство, която позволява тежки престъпления да бъдат съдени в Германия, дори ако не са се случили в страната. Неговият съобвиняем Еяд ал-Гариб, 44-годишен, служител на ниско ниво в клон 251, също е осъден на 4 години и 6 месеца затвор на 24 февруари 2021 г. Задълженията на Еяд включват транспортирането на задържаните до място, където ще бъдат измъчвани дни наред. Знанието му за факта, че там се извършват изтезания, му носи присъда.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/01/13/germany-syria-war-crimes-trial/|title=Syrian intelligence officer is convicted of crimes against humanity, gets life in prison in landmark German trial.|date=14 January 2022|work=[[The Washington Post]]}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/feature/2022/01/06/seeking-justice-for-syria/how-an-alleged-intelligence-officer-was-put-on-trial-in-germany|заглавие=How an Alleged Syrian Intelligence Officer was Put on Trial in Germany}}</ref> == Фракционарност == Последователните правителства на Хафез и Башар ал-Асад са тясно свързани с малцинствената [[Алавити|алавитска]] религиозна група в страната<ref>{{Cite news|url=http://www.israelnationalnews.com/News/News.aspx/151013|title=Syria: Sunnis Threatening to Massacre Minority Alawites|last=Behari|first=Elad|date=23 December 2011|access-date=11 March 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20120110110322/http://www.israelnationalnews.com/News/News.aspx/151013|archive-date=10 January 2012|publisher=Arutz Sheva}}</ref> издънка на шиитите, докато по-голямата част от населението и по-голямата част от опозицията са [[Сунитски ислям|сунити]]. Това доведе до призиви за преследване на алавитите от части на опозицията.<ref>{{Cite news|url=http://www.israelnationalnews.com/News/News.aspx/151013|title=Syria: Sunnis Threatening to Massacre Minority Alawites|last=Behari|first=Elad|date=23 December 2011|access-date=11 March 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20120110110322/http://www.israelnationalnews.com/News/News.aspx/151013|archive-date=10 January 2012|publisher=Arutz Sheva}}</ref> Една трета от 250 хиляди алауити мъже на военна възраст са били убити в битките в гражданската война в Сирия.<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11518232/In-Syrias-war-Alawites-pay-heavy-price-for-loyalty-to-Bashar-al-Assad.html|title=In Syria's war, Alawites pay heavy price for loyalty to Bashar al-Assad|last=Sherlock|first=Ruth|date=7 April 2015|work=The Daily Telegraph|access-date=5 April 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20150407102223/http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11518232/In-Syrias-war-Alawites-pay-heavy-price-for-loyalty-to-Bashar-al-Assad.html|archive-date=7 April 2015|location=London}}</ref> През май 2013 г. [[SOHR]] заяви, че от 94 хиляди убити по време на войната най-малко 41 хил. са алавити.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-deaths-idUSBRE94D0L420130514|title=Syria Death Toll Likely As High As 120,000, Group Says|last=Karouny|first=Mariam|date=14 May 2013|work=Reuters|access-date=6 October 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20131013022620/http://www.reuters.com/article/2013/05/14/us-syria-crisis-deaths-idUSBRE94D0L420130514|archive-date=13 October 2013}}</ref> Според новинарския уебсайт ''[[The Daily Beast]]'', много [[Християнството в Сирия|сирийски християни]] са заявили през ноември 2013 г., че са избягали, след като са били нападнати от антиправителствените бунтовници.<ref>{{Cite news|url=http://www.thedailybeast.com/articles/2013/11/19/syria-s-christians-flee-kidnappings-rape-executions.html|title=Syria's Christians Flee Kidnappings, Rape, Executions|last=Dettmet|first=Jamie|date=19 November 2013|work=The Daily Beast|access-date=20 November 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20131119224625/http://www.thedailybeast.com/articles/2013/11/19/syria-s-christians-flee-kidnappings-rape-executions.html|archive-date=19 November 2013}}</ref> Тъй като милициите и несирийските шиити, мотивирани от прошиитски настроения, а не от лоялност към правителството на Асад, поемат борбата с антиправителствените сили от отслабената сирийска армия, боевете придобиват по-фракциониран характер. Един опозиционен лидер казва, че шиитските милиции често „се опитват да окупират и контролират религиозните символи в сунитската общност, за да постигнат не само териториална победа, но и фракционистка победа“<ref name="nelson-defector">{{Cite news|url=http://www.middleeasteye.net/columns/shia-jihad-and-death-syria-s-army-1508759016|title=The Shia jihad and the death of Syria's army|last=Nelson|first=Lara|date=18 November 2015|access-date=11 October 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20161114052109/http://www.middleeasteye.net/columns/shia-jihad-and-death-syria-s-army-1508759016|archive-date=14 November 2016|agency=Middle East Eye|quote=Without the Iranian Revolutionary Guard Corps (IRGC) and Lebanese Hezbollah the army could not stand up. [For example, in "the largest and most important military force for Assad in southern Syria" – Division 9,] Seventy percent of the troops ... are Iranian troops or Lebanese Hezbollah, the rest are shabiha. Only two to three percent are regular Syrian soldiers.}}</ref>, според съобщенията окупират джамии и заменят сунитските икони със снимки на шиитски лидери.<ref name="nelson-defector" /> Според Сирийската мрежа за правата на човека милициите са извършили нарушения на правата на човека, включително поредица от сектантски кланета между март 2011 г. и януари 2014 г., оставили смъртта на 962 цивилни.<ref name="nelson-defector" /> == Кюрдска автономия в Североизточна Сирия == [[Демократична федерация на Северна Сирия|Автономната администрация на Северна и Източна Сирия]], известна и като Роджава, е [[де факто]] автономен регион в Североизточна Сирия. Той не претендира за пълна автономност, а за автономност в рамките на една федерална и демократична Сирия. Състои се от самоуправляващи се подрегиони в областите [[Регион Африн|Африн]], [[Регион Джазира|Джазира]], [[Регион Ефрат|Ефрат]], [[Ар-Ракка|Ракка]], [[Ал-Таура|Табка]], [[Манбидж]] и [[Дейр ез-Зор (мухафаза)|Дейр ез-Зор]]. Регионът придобива фактическата си автономия през 2012 г. в контекста на продължаващия [[Роджавски конфликт|конфликт в Роджава]], в който вземат участие неговите официални военни сили, [[Сирийски демократични сили|Сирийските демократични сили]]. Въпреки че има някои външни отношения, той не е официално признат за автономен от правителството на Сирия или друга държава, с изключение на [[Каталония|каталонския]] парламент.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.hawarnews.com/en/haber/umar-catalonian-recognition-of-aanes-is-the-beginning-h27342.html|заглавие=Umar: Catalonian recognition of AANES is the beginning|труд=[[Hawar News Agency]]|достъп_дата=2021-10-27}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.kurdistan24.net/en/story/25991-Catalan-parliament-recognizes-administration-in-northeast-Syria|заглавие=Catalan parliament recognizes administration in northeast Syria|автор=van Wilgenburg|първо_име=Wladimir|автор_препратка=Wladimir van Wilgenburg|труд=[[Kurdistan24]]|език=en|достъп_дата=2021-10-27}}</ref> Той има широка подкрепа за своите универсални [[Демокрация|демократични]], [[Екология|устойчиви]], [[Автономия|автономни]] [[Плурализъм|плуралистични]], [[Равноправие|равни]] и [[Джинология|феминистки]] политики в диалози с други [[Политическа партия|партии]] и организации.<ref name="tandfonline.com">{{Cite journal|last=Shahvisi|first=Arianne|year=2018|title=Beyond Orientalism: Exploring the Distinctive Feminism of democratic confederalism in Rojava|url=https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/14650045.2018.1554564|journal=Geopolitics|volume=26|issue=4|pages=1–25|doi=10.1080/14650045.2018.1554564}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://anfenglish.com/news/german-mp-jelpke-rojava-needs-help-against-corona-pandemic-42546|заглавие=German MP Jelpke: Rojava needs help against Corona pandemic|труд=ANF News}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Şimşek|first=Bahar|last2=Jongerden|first2=Joost|date=29 October 2018|title=Gender Revolution in Rojava: The Voices beyond Tabloid Geopolitics|journal=Geopolitics|volume=26|issue=4|pages=1023–1045|doi=10.1080/14650045.2018.1531283|doi-access=free|hdl-access=free}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Burç|first=Rosa|date=22 May 2020|title=Non-territorial autonomy and gender equality: The case of the Autonomous Administration of North and East Syria - Rojava|url=http://www.doiserbia.nb.rs/img/doi/0353-5738/2020/0353-57382003319B.pdf|journal=Philosophy and Society|volume=31|issue=3|pages=277–448|doi=10.2298/FID2003319B}}</ref> Североизточна Сирия е полиетническа и е дом на значителни етнически [[кюрди]], [[араби]] и [[асирийци]], с по-малки общности от етнически [[Сирийски туркмени|туркмени]], [[Арменци в Сирия|арменци]], [[черкези]] и [[Езиди|язиди]].<ref>{{Cite book|last=Schmidinger|first=Thomas|title=The Battle for the Mountain of the Kurds|year=2019|publisher=PM Press, Kairos|location=Oakland, CA|isbn=978-1-62963-651-1|pages=12|quote=Afrin was the home to the largest Ezidi minority in Syria.|translator-last=Schiffmann|translator-first=Thomas}}</ref><ref>Allsopp & van Wilgenburg (2019), с. xviii, 112</ref><ref>Zabad (2017), с. 219, 228–229</ref> Поддръжниците на администрацията на региона заявяват, че това е официално [[Секуларизъм|светско]] [[Политика|устройство]]<ref name="marriage">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://aranews.net/2016/02/syria-kurds-challenging-traditions-promote-civil-marriage/|заглавие=Syria Kurds challenging traditions, promote civil marriage|издател=[[ARA News]]|достъп_дата=23 August 2016|архив_дата=2016-02-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160222111444/http://aranews.net/2016/02/syria-kurds-challenging-traditions-promote-civil-marriage/}}</ref><ref>Allsopp & van Wilgenburg (2019), pp. xviii, 66, 200</ref> с [[Пряка демокрация|пряко демократични]] амбиции, основаващи се на [[Анархизъм|анархистична]], [[Феминизъм|феминистка]] и [[Демократичен конфедерализъм|либертарианска социалистическа идеология]], насърчаваща [[децентрализация]], [[равенство между половете]],<ref>Zabad (2017), с. 219</ref><ref>Allsopp & van Wilgenburg (2019), с. 156–163.</ref> екологична [[устойчивост]], социална [[екология]] и плуралистична толерантност към религиозното, културно и политическо [[разнообразие|многообразие]] и че тези ценности са отразени в нейната конституция, общество и политика, заявявайки, че това е модел за [[Федерализация на Сирия|федерализирана Сирия]] като цяло, а не пълна независимост.<ref name="MiddleEastEye2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.middleeasteye.net/news/analysis-kurds-syria-rojava-1925945786|заглавие=ANALYSIS: 'This is a new Syria, not a new Kurdistan'|издател=Middle East Eye|достъп_дата=2016-05-25}}</ref><ref name="utopia">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2015/09/30/opinion/the-kurds-democratic-experiment.html|title=The Kurds' Democratic Experiment|last=Ross|first=Carne|date=30 September 2015|work=[[The New York Times]]|access-date=20 May 2016}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://aranews.net/2016/05/poyd-leader-current-sdf-operation-recapture-northern-countryside-raqqa-not-city/|title=PYD leader: SDF operation for Raqqa countryside in progress, Syria can only be secular|date=28 May 2016|access-date=8 October 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20161001094203/http://aranews.net/2016/05/poyd-leader-current-sdf-operation-recapture-northern-countryside-raqqa-not-city/|archive-date=1 October 2016|publisher=[[ARA News]]}}</ref><ref>{{Cite book|last=In der Maur|first=Renée|last2=Staal|first2=Jonas|title=Stateless Democracy|url=http://newworldsummit.eu/wp-content/uploads/2015/06/NWA5-Stateless-Democracy1.pdf|accessdate=19 April 2016|date=2015|publisher=BAK|location=Utrecht|isbn=978-90-77288-22-1|page=19|chapter=Introduction}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161025095239/http://newworldsummit.eu/wp-content/uploads/2015/06/NWA5-Stateless-Democracy1.pdf |date=2016-10-25 }}</ref><ref name="Jongerden">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ekurd.net/mismas/articles/misc2012/12/turkey4358b.pdf|заглавие=Rethinking Politics and Democracy in the Middle East|автор=Jongerden|първо_име=Joost|издател=[[Ekurd.net]]|достъп_дата=9 October 2016|архив_дата=2016-03-15|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160315143043/http://ekurd.net/mismas/articles/misc2012/12/turkey4358b.pdf}}</ref> Администрацията на региона също е обвинена от някои партийни и непартийни източници в [[авторитаризъм]], подкрепа на сирийското правителство,<ref>Allsopp & van Wilgenburg (2019), с. 94, 130–131, 184</ref> кюрдизация и разселване.<ref name=":4">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://syrianobserver.com/EN/news/53885/sdf-agrees-to-sochi-deal-for-northern-syria.html|заглавие=SDF Agrees to Sochi Deal for Northern Syria|труд=The Syrian Observer|достъп_дата=2019-10-28}}</ref> Въпреки това обаче Роджава е най-демократичната система в Сирия, с преки открити избори, [[Социално равенство|всеобщо равенство]], зачитане [[Права на човека|на човешките права]] в региона, както и защита на [[Малцинство|малцинствените]] и [[Свобода на вероизповеданието|религиозните права]] в Сирия.<ref name="tandfonline.com2">{{Cite journal|last=Shahvisi|first=Arianne|year=2018|title=Beyond Orientalism: Exploring the Distinctive Feminism of democratic confederalism in Rojava|url=https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/14650045.2018.1554564|journal=Geopolitics|volume=26|issue=4|pages=1–25|doi=10.1080/14650045.2018.1554564}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Küçük|first=Bülent|last2=Özselçuk|first2=Ceren|date=1 January 2016|title=The Rojava Experience: Possibilities and Challenges of Building a Democratic Life|url=https://read.dukeupress.edu/south-atlantic-quarterly/article-abstract/115/1/184/3804/The-Rojava-Experience-Possibilities-and-Challenges|journal=South Atlantic Quarterly|volume=115|issue=1|pages=184–196|doi=10.1215/00382876-3425013|via=read.dukeupress.edu}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Gerber|first=Damian|last2=Brincat|first2=Shannon|year=2018|title=When Öcalan met Bookchin: The Kurdish Freedom Movement and the Political Theory of Democratic Confederalism|url=https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/14650045.2018.1508016|journal=Geopolitics|volume=26|issue=4|pages=1–25|doi=10.1080/14650045.2018.1508016}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imemo.ru/files/File/magazines/puty_miru/2016/02/04Moberg.pdf|заглавие=NATION-BUILDING IN ROJAVA: PARTICIPATORY DEMOCRACY AMIDST THE SYRIAN CIVL WAR|труд=Imemo.ru|достъп_дата=4 December 2021}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://repository.bilkent.edu.tr/bitstream/handle/11693/36653/bilkent-research-paper.pdf?sequence=1|заглавие=RUPTURES AND RIPPLE EFFECTS IN THE MIDDLE EAST AND BEYOND|труд=Repository.bilkent.edu.tr|формат=PDF|достъп_дата=4 December 2021|архив_дата=2021-07-18|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210718174324/http://repository.bilkent.edu.tr/bitstream/handle/11693/36653/bilkent-research-paper.pdf?sequence=1}}</ref> През март 2015 г. сирийският министър на информацията обявява, че неговото правителство смята да признае кюрдската автономия в рамките на закона и конституцията.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://basnews.com/en/news/2015/03/14/krg-elections-in-jazira-are-not-acceptable/|заглавие=KRG: Elections in Jazira are Not Acceptable|издател=Basnews|достъп_дата=15 March 2015}}</ref> Докато администрацията на региона не е поканена на мирните преговори за Сирия в Женева III<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-kurds-idUSKCN0YE2NI|заглавие=Syrian Kurds point finger at Western-backed opposition|издател=Reuters|достъп_дата=2016-05-24}}</ref> или на който и да е от по-ранните преговори, по-специално Русия призовава за включване на региона и до известна степен включва позициите на региона в преговорите, както е документирано в руския проект от май 2016 г. за нова конституция на Сирия.<ref name="Now.MMedia/Al-Akhbar">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://now.mmedia.me/lb/en/NewsReports/567021-russia-finishes-draft-for-new-syria-constitution-report|заглавие=Russia finishes draft for new Syria constitution|издател=Now.MMedia/Al-Akhbar|достъп_дата=2024-06-25|архив_дата=2018-10-30|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181030082440/https://now.mmedia.me/lb/en/NewsReports/567021-russia-finishes-draft-for-new-syria-constitution-report}}</ref><ref name="Al-Monitor">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2016/10/turkey-russia-mediates-between-kurds-and-assad.html|заглавие=Syria rejects Russian proposal for Kurdish federation|издател=Al-Monitor|достъп_дата=23 December 2019}}</ref> Анализ, публикуван през юни 2017 г., описва „отношенията на региона с правителството, напрегнати, но функционални“ и „полукооперативна динамика“.<ref>{{Cite news|url=https://warontherocks.com/2017/06/the-signal-in-syrias-noise/|title=The Signal in Syria's Noise|last=Heller|first=Sam|date=30 June 2017|access-date=19 December 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20170630154243/https://warontherocks.com/2017/06/the-signal-in-syrias-noise/|archive-date=30 June 2017|publisher=warontherocks.com}}</ref> В края на септември 2017 г. външният министър на Сирия казва, че Дамаск ще обмисли предоставянето на повече автономия на кюрдите в региона, след като ИДИЛ бъде победена.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aljazeera.com/news/2017/09/syria-granting-kurds-greater-autonomy-170926121821968.html|заглавие=Syria to consider granting Kurds greater autonomy|труд=Al Jazeera|достъп_дата=25 April 2018}}</ref> На 13 октомври 2019 г. Сирийските демократични сили обявяват, че са постигнали споразумение със сирийската армия, което позволи на последната да влезе в контролираните от силите градове Манбидж и Кобани, за да разубеди турска атака срещу тези градове като част от трансграничната офанзива на турски и подкрепяни от Турция сирийски бунтовници.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/article/us-syria-security-towns-report-idUSKBN1WS0K0|заглавие=Report: Syrian army to enter SDF-held Kobani, Manbij|труд=Reuters|достъп_дата=1 November 2019}}</ref> Сирийската армия също се разполага в северната част на Сирия заедно със силите по сирийско-турската граница и навлиза в няколко града, контролирани от силите, като Айн Иса и Тел Тамер.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-security-government-sdf-idUSKBN1WS0PF|title=Syrian army to deploy along Turkish border in deal with Kurdish-led forces|date=14 October 2019|work=Reuters|access-date=1 November 2019}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.timesofisrael.com/syrian-army-moves-to-confront-turkish-forces-as-us-withdraws/|title=Syrian army moves to confront Turkish forces as US withdraws|date=14 October 2019|work=Times of Israel|access-date=1 November 2019}}</ref> След създаването на [[Втора буферна зона в Северна Сирия|Втората буферна зона в Северна Сирия]] Сирийските демократични сили заявяват, че са готови да работят в сътрудничество със сирийската армия, ако бъде постигнато политическо споразумение между сирийското правителство и тях.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://uk.reuters.com/article/uk-syria-security-idUKKBN1X319A|заглавие=Syrian Kurds accuse Turkey of violations, Russia says peace plan on track|труд=Reuters|достъп_дата=1 November 2019|архив_дата=2019-10-24|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20191024140036/https://uk.reuters.com/article/uk-syria-security-idUKKBN1X319A}}</ref> Според информацията, събрана през декември 2021 г., иракските власти са репатрирали 100 иракски бойци от групировката [[Ислямска държава]], които са били задържани от кюрдските сили в Североизточна Сирия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aljazeera.com/news/2021/12/8/iraq-repatriates-100-isil-fighters-from-syria-kurdish-forces|заглавие=Iraq repatriates 100 ISIL fighters from Syria's Kurdish forces|труд=[[Aljazeera.com]]}}</ref> Към 2022 г. основната военна заплаха и конфликт, пред които са изправени официалните отбранителни сили на Роджава, Сирийските демократични сили, са първо, продължаващ конфликт с Ислямска държава; и второ, продължаващите опасения за възможно нахлуване в североизточните региони на Сирия от турски сили, за да ударят кюрдските групи като цяло и Роджава в частност.<ref>[https://www.thenation.com/article/world/rojava-kurds-syria/ Is This the End of Rojava?The Kurdish region of northeast Syria was autonomous for seven years, but had to ask the Syrian government for protection after an invasion by Turkey.] By Mireille Court and Chris Den Hond, FEBRUARY 18, 2020, The Nation website.</ref><ref>[https://www.theguardian.com/world/2019/nov/01/we-stand-in-solidarity-with-rojava-an-example-to-the-world We stand in solidarity with Rojava, an example to the world].Leaders from social movements, communities and First Nations from around the world, including LaDonna Brave Bull Allard, Eve Ensler and Stuart Basden on the Turkish invasion in north-east Syria. Fri 1 Nov 2019 guardian.com</ref><ref>[https://www.centcom.mil/MEDIA/STATEMENTS/Statements-View/Article/3161976/statement-regarding-syrian-democratic-forces-security-operation-in-al-hol-camp/ Statement regarding Syrian Democratic Forces security operation in al-Hol camp], 18 Sept. 2022 U.S. Army Central Command Communication Integration official statement.</ref> Официален доклад на правителството на Роджава отбеляза, че подкрепяните от Турция милиции са основната заплаха за региона на Роджава и неговото правителство.<ref>[https://rojavainformationcenter.com/2022/07/the-syrian-national-army-the-turkish-proxy-militias-of-northern-syria/ The Syrian National Army: The Turkish Proxy Militias of Northern Syria] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220721092444/https://rojavainformationcenter.com/2022/07/the-syrian-national-army-the-turkish-proxy-militias-of-northern-syria/|date=21 July 2022}}, 21 July 2022, Rojava official website.</ref> През май 2022 г. турски и опозиционни сирийски служители заявяват, че въоръжените сили на Турция и [[Сирийска национална армия|Сирийската национална армия]] планират нова операция срещу Сирийските демократични сили, съставена предимно от Отряда за народна самоотбрана/[[Отряд за женска самоотбрана|Отряда за женска самоотбрана]].<ref name="auto2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.middleeastmonitor.com/20220605-turkey-planned-syria-military-operation-after-russia-withdrawal-sources-reveal/|заглавие=Turkey planned Syria military operation after Russia withdrawal, sources reveal|труд=Middle East Monitor|език=en-GB|достъп_дата=2022-06-08}}</ref><ref name="auto1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.middleeasteye.net/news/syria-sdf-open-working-syrian-troops-fight-turkey-invasion|заглавие=Syria: US-backed SDF 'open' to working with Syrian troops to fight off Turkey invasion|труд=Middle East Eye|език=en|достъп_дата=2022-06-08}}</ref> Новата операция е настроена да поднови усилията за създаване на 30-километрови безопасни зони по границата на Турция със Сирия, казва президентът [[Реджеп Таип Ердоган|Ердоган]] в изявление.<ref name="auto3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dailysabah.com/politics/diplomacy/russian-regime-forces-boosted-after-turkey-signals-syria-operation|заглавие=Russian, regime forces boosted after Turkey signals Syria operation|труд=Daily Sabah|език=en-US|достъп_дата=2022-06-08}}</ref> Операцията е насочена към регионите [[Тал Рифаат]] и [[Манбидж]] на запад от река [[Ефрат]] и други райони на изток. Междувременно Анкара води преговори с Москва относно операцията. Президентът Ердоган потвърждава решимостта си за операцията на 8 август 2022 г.<ref name="auto">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hurriyetdailynews.com/president-erdogan-reiterates-determination-for-syria-operation-175967|заглавие=President Erdoğan reiterates determination for Syria operation|труд=Hürriyet Daily News|език=en|достъп_дата=2022-08-09}}</ref> На 5 юни 2022 г. лидерът на Сирийските демократични сили Мазлум Абди, казва, че силите на кюрдското правителство в автономната администрация на Северна и Източна Сирия са готови да работят със сирийските правителствени сили за защита срещу Турция, казвайки, че „Дамаск трябва да използва своите системи за противовъздушна отбрана срещу турски самолети“. Абди казва, че кюрдските групи ще могат да си сътрудничат със сирийското правителство и все пак ще запазят своята автономия.<ref>[https://www.voanews.com/a/us-backed-kurdish-led-forces-say-ready-to-coordinate-with-syrian-army-against-turkey/6606769.html US-Backed Kurdish-Led Forces Say Ready to Coordinate With Syrian Army Against Turkey], Reuters, via VOA website, By Maya Gebeily, June 5, 2022.</ref><ref>[https://www.thenationalnews.com/mena/syria/2022/06/06/syria-should-use-air-defences-against-turkish-invasion/ Syria 'should use air defences' against Turkish invasion], The National, June 6, 2022.</ref><ref>[https://www.forbes.com/sites/pauliddon/2022/06/20/these-kurdish-led-forces-cannot-count-on-syrian-air-defenses-to-protect-them-against-the-turkish-air-force/ These Kurdish-Led Forces Cannot Count On Syrian Air Defenses To Protect Them Against The Turkish Air Force], Paul Iddon, Jun 20, 2022.</ref><ref>[https://www.al-monitor.com/originals/2022/06/kurdish-syrian-iranian-forces-coordinate-ahead-turkish-operation Kurdish, Syrian, Iranian forces coordinate ahead of Turkish operation:Kurdish units and Iranian-affiliated factions in Syria have formed a joint operations room under Russian supervision to counter a possible Turkish military operation in northern Syria.], by Mohammed Hardan, June 17, 2022. al-monitor.com</ref><ref>[https://abcnews.go.com/International/wireStory/us-backed-syrian-kurds-turn-damascus-turkey-attacks-85231755 US-backed Syrian Kurds to turn to Damascus if Turkey attacks. The U.S.-backed and Kurdish-led forces in northern Syria say they will turn to the government in Damascus for support should Turkey go ahead with its threat to launch a new incursion into the war-torn country.] By BASSEM MROUE Associated Press, June 7, 2022.</ref> Съвместните дискусии са резултат от преговорния процес, започнал през октомври 2019 г.<ref>[https://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/turkey-syria-news-kurds-deal-bashar-al-assad-sdf-latest-updates-a9154561.html Syria’s Kurds strike deal with Assad after being abandoned by US], Kurdish fighters agree to hand over border towns to Damascus in deal brokered by Russia], Richard Hall, Sunday 13 October 2019, the UK Independent.</ref> В началото на 2023 г. докладите показват, че силите на Ислямска държава в Сирия са били предимно победени, като са останали само няколко клетки в различни отдалечени места.<ref>[https://iraq.un.org/sites/default/files/2023-02/S202376%20EN.pdf Sixteenth report of the Secretary-General on the threat posed by ISIL (Da’esh) to international peace and security and the range of United Nations efforts in support of Member States in countering the threat], UN official website, February 2023.</ref><ref>[https://www.centcom.mil/MEDIA/PRESS-RELEASES/Press-Release-View/Article/3255908/centcom-year-in-review-2022-the-fight-against-isis/ CENTCOM – YEAR IN REVIEW 2022: THE FIGHT AGAINST ISIS], USCENTCOM, official website of US Army Central Command, Dec. 29, 2022.</ref><ref>[https://www.euronews.com/2023/03/01/ex-islamic-state-fighters-still-pose-a-risk-in-turkey-finds-report Ex-Islamic State fighters still pose a risk in Turkey, finds report], By Joshua Askew, March 1, 2023.</ref> От 2023 г. Турция продължава да подкрепя различни милиции в Сирия, състоящи се предимно от [[Сирийска национална армия|Сирийската национална армия]], която периодично се опитва да извърши някои операции срещу кюрдски групи.<ref name="auto22">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.middleeastmonitor.com/20220605-turkey-planned-syria-military-operation-after-russia-withdrawal-sources-reveal/|заглавие=Turkey planned Syria military operation after Russia withdrawal, sources reveal|труд=Middle East Monitor|език=en-GB|достъп_дата=2022-06-08}}</ref><ref name="auto12">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.middleeasteye.net/news/syria-sdf-open-working-syrian-troops-fight-turkey-invasion|заглавие=Syria: US-backed SDF 'open' to working with Syrian troops to fight off Turkey invasion|труд=Middle East Eye|език=en|достъп_дата=2022-06-08}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://newlinesinstitute.org/nonstate-actors/operation-claw-sword-exposes-blind-spots-in-the-us-ne-syria-strategy/|заглавие=Operation Claw-Sword Exposes Blind Spots in the US' NE Syria Strategy|автор=Rose|първо_име=Caroline|труд=New Lines Institute|език=en|достъп_дата=2024-04-06}}</ref> Една заявена цел е да се създадат безопасни зони“ по границата на Турция със Сирия, според изявление на турския президент Ердоган.<ref name="auto32">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dailysabah.com/politics/diplomacy/russian-regime-forces-boosted-after-turkey-signals-syria-operation|заглавие=Russian, regime forces boosted after Turkey signals Syria operation|труд=Daily Sabah|език=en-US|достъп_дата=2022-06-08}}</ref> Операциите като цяло са насочени към регионите [[Тал Рифаат]] и Манбидж на запад от Ефрат и други райони на изток. Президентът Ердоган открито заявява подкрепата си за операциите в разговори с Москва в средата на 2022 г.<ref name="auto4">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hurriyetdailynews.com/president-erdogan-reiterates-determination-for-syria-operation-175967|заглавие=President Erdoğan reiterates determination for Syria operation|труд=Hürriyet Daily News|език=en|достъп_дата=2022-08-09}}</ref> == Ефекти от войната == === Сирийска бежанска криза === {{Вижте също|Европейска бежанска криза}} Към 2015 г. 3,8 млн. са станали бежанци.<ref name="aljazeera-3-17-2015">{{Cite news|url=http://www.aljazeera.com/indepth/interactive/2015/03/left-syria-150317133753354.html|title=What's left of Syria?|last=Al Rifai|first=Diana|date=17 март 2015|access-date=21 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150320054413/http://www.aljazeera.com/indepth/interactive/2015/03/left-syria-150317133753354.html|archive-date=20 март 2015|publisher=Al Jazeera|last2=Haddad|first2=Mohammed}}</ref> Към 2013 г. един на всеки трима от сирийските бежанци (около 667 хиляди души) търси безопасност в [[Ливан]] (обикновено 4,8 млн. население).<ref name="NYT5Sep">"[https://www.nytimes.com/interactive/2013/09/05/world/middleeast/Syrian-Refugees-in-Lebanon.html Syrian Refugees in Lebanon] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160722035626/http://www.nytimes.com/interactive/2013/09/05/world/middleeast/Syrian-Refugees-in-Lebanon.html|date=22 юли 2016}}", ''The New York Times'', 5 септември 2013</ref> Други бягат в [[Йордания]], [[Турция]] и [[Ирак]]. Турция приема 1,7 млн. (2015 г.) сирийски бежанци, половината от които са разпръснати около градове и дузина лагери, поставени под прякото ръководство на турското правителство. Сателитни изображения потвърждават, че първите сирийски лагери се появяват в Турция през юли 2011 г., малко след като градовете [[Дераа]], [[Хомс]] и [[Хама]] са обсадени.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.astrium-geo.com/en/4807-syrian-refugee-camps-in-turkish-territory-interactive-web-report|заглавие=Syrian refugee camps in Turkish territory tracked by satellite|издател=Astrium-geo.com|достъп_дата=20 юни 2013}}</ref> През септември 2014 г. ООН заявява, че броят на сирийските бежанци е надхвърлил 3 млн.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-refugees-idUSKBN0GT0AX20140829|title=Syrian refugees top 3 million, half of all Syrians displaced: U.N.|date=29 август 2014|work=Reuters|access-date=2 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20141006131448/http://www.reuters.com/article/2014/08/29/us-syria-crisis-refugees-idUSKBN0GT0AX20140829|archive-date=6 октомври 2014}}</ref> Според Йерусалимски център за обществени въпроси [[Сунитски ислям|сунитите]] заминават за Ливан и подкопават статута на [[Хизбула]]. Кризата с бежанците в Сирия води до намаляване на заплахата „Йордания е Палестина“ поради настъплението на нови бежанци в Йордания. Гръкокатолическият патриарх Григориос III Лахам казва, че повече от 450 хиляди сирийски християни са били разселени от конфликта.<ref>"[http://www.algemeiner.com/2013/10/18/syrian-civil-war-causes-one-third-of-country%E2%80%99s-christians-to-flee-their-homes/ Syrian Civil War Causes One-Third of Country's Christians to Flee Their Homes] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140912195403/http://www.algemeiner.com/2013/10/18/syrian-civil-war-causes-one-third-of-country%E2%80%99s-christians-to-flee-their-homes/|date=12 септември 2014}}". ''The Algemeiner Journal''. 18 октомври 2013.</ref> Към септември 2016 г. Европейският съюз съобщава, че в страната има 13,5 милиона бежанци, нуждаещи се от помощ.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://syrianrefugees.eu/|заглавие=Syrian Refugees|достъп_дата=13 януари 2017}}</ref> [[Австралия]] е призована да спаси повече от 60 жени и деца, блокирани в сирийския лагер Ал Хаул преди потенциалната турска инвазия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dailytelegraph.com.au/news/national/fears-for-dozens-of-australian-children-in-refugee-camps-in-syria/video/a0faaf3c066348655efc81b476cb269a|заглавие=Fears for dozens of Australian children in refugee camps in Syria|труд=Daily Telegraph|език=en|достъп_дата=2019-10-08}}</ref> Основно изявление на неправителствената организация ACT Alliance установява, че милиони сирийски бежанци остават разселени в страни около Сирия. Това включва около 1,5 млн. бежанци в Ливан. Освен това докладът установява, че бежанците в лагерите в Североизточна Сирия са се утроили същата година.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://reliefweb.int/report/syrian-arab-republic/act-alliance-call-action-jordan-syria-and-lebanon-18-december-2019|заглавие=ACT Alliance Call for Action: Jordan, Syria and Lebanon (18 декември 2019) REPORTfrom ACT AlliancePublished on 18 Dec 2019.|достъп_дата=18 декември 2019}}</ref> Много бежанци остават в местните бежански лагери. Съобщава се, че условията там са тежки, особено с наближаването на зимата.<ref name="washokani">[https://anfenglishmobile.com/rojava-syria/winter-threatens-the-idps-in-the-washokani-camp-39991 Winter threatens the IDPs in the Washokani Camp] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191211032029/https://anfenglishmobile.com/rojava-syria/winter-threatens-the-idps-in-the-washokani-camp-39991|date=11 декември 2019}}.For the displaced people in northern and eastern Syria, winter is a torture: many set up for those seeking shelter have already collapsed due to rain and wind. Almost all international aid organisations are watching the misery. ANF HESEKÊ Tuesday, 10 Dec 2019.</ref><ref>[https://www.al-monitor.com/pulse/originals/2019/12/syria-oil-smuggling-hyena-sdf-deir-ezzor-tankers.html Residents in northeast Syria brace for winter as oil smugglers thrive] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191219144104/https://www.al-monitor.com/pulse/originals/2019/12/syria-oil-smuggling-hyena-sdf-deir-ezzor-tankers.html|date=19 декември 2019}}, by Dan Wilkofsky 18 декември 2019.</ref> 4000 души са настанени в лагера Уашокани. Никакви други организации не им помагат освен Кюрдския червен кръст. Много обитатели на лагера призовават за помощ международни групи.<ref>[https://anfenglishmobile.com/rojava-syria/over-3500-refugees-accommodated-in-the-washokani-camp-39924 Over 3500 refugees accommodated in the Washokani camp] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191211162619/https://anfenglishmobile.com/rojava-syria/over-3500-refugees-accommodated-in-the-washokani-camp-39924|date=11 декември 2019}}. The Washokani camp, set up by the autonomous administration of North-East Syria near Hesekê, now hosts 3566 people who have fled the Turkish occupation troops in Serêkaniyê. ANF HESEKÊ Saturday, 7 Dec 2019.</ref><ref>[https://anfenglishmobile.com/rojava-syria/no-help-for-people-displaced-by-the-turkish-invasion-39771 No help for people displaced by the Turkish invasion] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191211162755/https://anfenglishmobile.com/rojava-syria/no-help-for-people-displaced-by-the-turkish-invasion-39771|date=11 декември 2019}}. More than 2,500 people now live in the northern Syrian camp Washokani who had to flee due to the Turkish occupation war. No help has arrived from international organisations yet. ANF HESEKE Sunday, 1 Dec 2019.</ref> Бежанците в Североизточна Сирия съобщават, че не са получили помощ от международни хуманитарни организации.<ref>[https://anfenglishmobile.com/rojava-syria/ignorance-of-aid-organisations-exacerbates-the-situation-of-idps-39283 Ignorance of aid organisations exacerbates the situation of IDPs] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191211162618/https://anfenglishmobile.com/rojava-syria/ignorance-of-aid-organisations-exacerbates-the-situation-of-idps-39283|date=11 декември 2019}} Hundreds of thousands have fled home due to the attacks of the AKP government and its gangs on Northern Syria. The living conditions of the refugees are being exacerbated by the ignorance of international aid organisations. ANF HESEKE Wednesday, 13 Nov 2019.</ref> На 30 декември 2019 г. над 50 сирийски бежанци, включително 27 деца, са посрещнати в [[Ирландия]], където започват живота си наново в новите си временни домове в Центъра за настаняване „Мосни“ в Ко Мийт. Бежанците мигранти са предварително интервюирани от ирландски служители в рамките на Ирландската програма за защита на бежанците (IRPP).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.herald.ie/news/fifty-syrian-refugees-promised-the-warmest-of-irish-welcomes-38823817.html|заглавие=Fifty Syrian refugees promised the warmest of Irish welcomes|автор=Bray|първо_име=Allison|труд=Herald.ie|език=en|достъп_дата=2019-12-31}}</ref> Към 2022 г. има над 5,6 милиона бежанци. Над 3,7 млн. от тях (около 65%) са в Турция.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://data2.unhcr.org/en/situations/syria|заглавие=Situation Syria Regional Refugee Response|труд=data2.unhcr.org|достъп_дата=2022-01-17}}</ref> Тези цифри показват, че голяма част от вината лежи върху бежанците от целия политически спектър в страната. Те са обвинявани за влошаващата се икономическа криза. Въведени са мерки за прогонването им, включително повишени такси за комунални услуги като вода и услуги като разрешителни за брак. Има увеличение на атаките, насочени към сирийски бежанци в страната.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aljazeera.com/news/2022/1/12/turkey-news-log-jan-12|заглавие=How killing of Syrian refugee marks an alarming trend in Turkey|автор=Farooq|първо_име=Umar|труд=aljazeera.com|език=en|достъп_дата=2022-01-17}}</ref> ==== Връщане на бежанци ==== Друг аспект от следвоенните години е как да се върнат милионите бежанци. Сирийското правителство предлага закон, известен като Закон 10, който може да лиши бежанците от собственост, като например повредени недвижими имоти. Има също опасения сред някои бежанци, че ако се върнат, за да поискат тази собственост, те ще бъдат изправени пред негативни последици, като принудителна военна служба или затвор. Сирийското правителство е критикувано, че използва този закон, за да възнагради онези, които са подкрепили правителството. Правителството обаче заявява, че това изявление е невярно и твърди, че иска връщането на бежанците от Ливан.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/world/2018/apr/26/10m-syrians-at-risk-of-forfeiting-homes-under-new-property-law|заглавие=10m Syrians at risk of forfeiting homes under new property law|автор=Chulov|първо_име=Martin|труд=The Guardian|достъп_дата=2 юли 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.foxnews.com/world/2018/06/04/syria-wants-its-citizens-in-lebanon-to-return-help-rebuild.html|заглавие=Syria wants its citizens in Lebanon to return, help rebuild|труд=Fox News|достъп_дата=2 юли 2018}}</ref> През декември 2018 г. е съобщено също, че сирийското правителство е започнало да конфискува имущество съгласно закон за борба с тероризма, което се отразява негативно на опонентите на правителството, като много от тях губят собствеността си. Отменени са и пенсиите на някои хора.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-property-idUSKBN1OB0H3|title=Syrian state seizes opponents' property, rights activists say|last=Nehme|first=Dahlia|date=12 декември 2018|work=Reuters|access-date=20 декември 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20181220230542/https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-property-idUSKBN1OB0H3|archive-date=20 декември 2018|via=reuters.com}}</ref> Ердоган каза, че Турция очаква да презасели около 1 млн. бежанци в буферната зона, която контролира.<ref>[https://wsau.com/news/articles/2019/dec/17/erdogan-urges-resettling-of-one-million-refugees-in-northern-syria-peace-zone/967200/?refer-section=world Erdogan says world cares more about Syria's oil than its children] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200211192144/https://wsau.com/news/articles/2019/dec/17/erdogan-urges-resettling-of-one-million-refugees-in-northern-syria-peace-zone/967200/?refer-section=world|date=11 февруари 2020}} Tuesday, 17 декември 2019.</ref><ref>[https://www.aljazeera.com/news/2019/12/erdogan-urges-resettling-1-million-refugees-northern-syria-191217100317971.html Erdogan urges resettling of 1 million refugees in northern Syria] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191217145212/https://www.aljazeera.com/news/2019/12/erdogan-urges-resettling-1-million-refugees-northern-syria-191217100317971.html|date=17 декември 2019}}. Turkish president says formula needed to allow refugees to return on a voluntary basis but in 'short period of time'.</ref><ref>[https://www.dw.com/en/migrant-arrivals-in-europe-from-turkey-nearly-double-in-2019/a-51702064 Migrant arrivals in Europe from Turkey nearly double in 2019] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191217170029/https://www.dw.com/en/migrant-arrivals-in-europe-from-turkey-nearly-double-in-2019/a-51702064|date=17 декември 2019}}. According to a confidential EU report, 70,000 migrants have crossed from Turkey to the EU this year. The numbers raise questions about whether an EU-Turkey refugee deal is unravelling.</ref><ref>[https://thehill.com/policy/international/europe/474863-turkeys-erdogan-calls-for-resettlement-of-1m-refugees-in-northern Turkish President Erdoğan calls for resettlement of 1M refugees in northern Syria] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191218020607/https://thehill.com/policy/international/europe/474863-turkeys-erdogan-calls-for-resettlement-of-1m-refugees-in-northern|date=18 декември 2019}} BY MARTY JOHNSON – 12/17/19.</ref> Той твърди, че Турция е похарчила милиарди за приблизително 5 млн. бежанци, които сега са настанени в Турция, и призовава за повече финансиране от по-богатите нации и ЕС.<ref>[https://www.channelnewsasia.com/news/world/lack-refugee-aid-forced-turkey-syria-operation-erdogan-12191402 Lack of refugee aid forced Turkey into Syria operation: Erdogan] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191218020301/https://www.channelnewsasia.com/news/world/lack-refugee-aid-forced-turkey-syria-operation-erdogan-12191402|date=18 декември 2019}}, 17 Dec 2019.</ref><ref>[https://www.dailysabah.com/diplomacy/2019/12/17/erdogan-return-of-syrian-refugees-as-crucial-as-fight-against-terrorism Erdoğan: Return of Syrian refugees as crucial as fight against terrorism] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191218020459/https://www.dailysabah.com/diplomacy/2019/12/17/erdogan-return-of-syrian-refugees-as-crucial-as-fight-against-terrorism|date=18 декември 2019}}. Daily Sabah with AFP, Istanbul, 17 декември 2019.</ref><ref>[https://www.al-monitor.com/pulse/originals/2019/12/erdogan-renew-call-safe-zone-syria.html Erdogan renews call for 'safe zone' support as Syrians return] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191218020658/https://www.al-monitor.com/pulse/originals/2019/12/erdogan-renew-call-safe-zone-syria.html|date=18 декември 2019}}, Ayla Jean Yackley 17 декември 2019.</ref><ref>[https://www.middleeasteye.net/news/turkey-says-eu-should-increase-funding-syrian-refugees-beyond-66bn-pledged Turkey says EU should increase funding of Syrian refugees beyond $6.6bn pledged] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191217170022/https://www.middleeasteye.net/news/turkey-says-eu-should-increase-funding-syrian-refugees-beyond-66bn-pledged|date=17 декември 2019}}.EU funds support 3.5 million Syrian refugees in Turkey, as Syria's civil war has killed hundreds of thousands and pushed millions from their homes.</ref><ref>[https://ahvalnews.com/migrants/migrant-wave-calls-eu-turkey-deal-question-report Migrant wave calls EU-Turkey deal into question – report] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191217170029/https://ahvalnews.com/migrants/migrant-wave-calls-eu-turkey-deal-question-report|date=17 декември 2019}}. 17 Dec 2019 The number of migrants crossing from Turkey into Europe doubled in 2019 to 70,000, raising questions about whether the 2016 EU-Turkey migrant deal is still effective, Deutsche Welle reported, citing a confidential EU report.</ref><ref>[https://www.middleeastmonitor.com/20191215-turkish-official-says-eu-should-boost-funding-of-syrian-refugees/ Turkish official says EU should boost funding of Syrian refugees] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191218020459/https://www.middleeastmonitor.com/20191215-turkish-official-says-eu-should-boost-funding-of-syrian-refugees/|date=18 декември 2019}} 15 декември 2019.</ref> Този план предизвиква загриженост сред кюрдите относно разселването на съществуващите общности и групи в тази област. ==== Вътрешно разселени бежанци ==== Насилието в Сирия кара милиони да напуснат домовете си. Към март 2015 г. оценката на [[Ал-Джазира]] е 10,9 млн. сирийци, или почти половината от населението, са разселени.<ref name="aljazeera-3-17-20152">{{Cite news|url=http://www.aljazeera.com/indepth/interactive/2015/03/left-syria-150317133753354.html|title=What's left of Syria?|last=Al Rifai|first=Diana|date=17 март 2015|access-date=21 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150320054413/http://www.aljazeera.com/indepth/interactive/2015/03/left-syria-150317133753354.html|archive-date=20 март 2015|publisher=Al Jazeera|last2=Haddad|first2=Mohammed}}</ref> Насилието, избухнало поради продължаващата криза в Северозападна Сирия, принуждава 6500 деца да бягат всеки ден през последната седмица на януари 2020 г. Регистрираният брой на разселените деца в района е достигнал повече от 300 хиляди от декември 2019 г.<ref>{{Cite news|url=https://localnews8.com/news/2020/02/02/children-bearing-the-brunt-of-last-escalation-in-syrian-civil-war/|title=Children bearing the brunt of latest escalation in Syrian civil war|date=2020-02-02|work=Local News 8|access-date=2020-02-02|archive-url=https://web.archive.org/web/20200202135150/https://localnews8.com/news/2020/02/02/children-bearing-the-brunt-of-last-escalation-in-syrian-civil-war/|archive-date=2 февруари 2020|agency=CNN|language=en-US}}</ref> Към 2022 г. в Сирия има 6,2 млн. вътрешно разселени лица според [[Върховен комисариат на ООН за бежанците|Върховния комисариат на ООН за бежанците]]. 2,5 млн. от тях са деца. Само през 2017 г. най-малко 1,8 млн. души са разселени, като много от тях са разселени за втори и трети път.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unhcr.org/sy/internally-displaced-people|заглавие=Internally Displaced People|труд=UNHCR Syria|език=en|достъп_дата=2022-01-18}}</ref> Стотици момчета са заложници на [[Ислямска държава]]. Към 25 януари 2022 г. в. „[[Ню Йорк Таймс]]“ заявява, че битката за затвор в Североизточна Сирия е привлякла внимание към тежкото положение на хиляди чуждестранни деца, които са били доведени в Сирия от родителите си, за да се присъединят към халифата на Ислямска държава, и са били задържани за три години в лагери и затвори в региона, изоставени от родните си страни.<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/01/25/world/syria-news-isis-us#isis-is-holding-hundreds-of-boys-hostage-who-are-they|title=ISIS is holding hundreds of boys hostage. Who are they?|last=Arraf|first=Jane|date=25 януари 2022|work=The New York Times}}</ref> Приблизително 40 хиляди чужденци, включително деца, са пътували до Сирия, за да се бият за халифата или да работят за него. Хиляди от тях са довели малките си деца със себе си. Има и други деца, родени там. Когато Ислямска държава губи контрол над последното парче територия в Сирия – Багуз преди три години, оцелелите жени и малки деца са задържани в&nbsp;лагери, докато заподозрени бунтовници и момчета, някои от които на 10 години, са хвърлени в затвора.<ref name=":12">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/01/25/world/syria-news-isis-us#isis-is-holding-hundreds-of-boys-hostage-who-are-they|title=ISIS is holding hundreds of boys hostage. Who are they?|last=Arraf|first=Jane|date=25 януари 2022|work=The New York Times}}</ref> Освен това, когато момчетата в лагерите достигнат юношеска възраст, те обикновено се прехвърлят в затвор „Синая“ в Хасака, където са натъпкани в пренаселени килии без достъп до слънчева светлина. Според пазачите на затвора в района няма достатъчно храна и медицинска помощ.<ref name=":13">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/01/25/world/syria-news-isis-us#isis-is-holding-hundreds-of-boys-hostage-who-are-they|title=ISIS is holding hundreds of boys hostage. Who are they?|last=Arraf|first=Jane|date=25 януари 2022|work=The New York Times}}</ref> Когато момчетата навършат 18 години, те се изпращат в обикновения затвор, където ранени членове на Ислямска държава са настанени по трима на легло.<ref name=":13" /> === Жертви === На 2 януари 2013 г. ООН заявява че 60 хиляди са били убити от началото на гражданската война, като [[Служба на Върховния комисар за правата на човека|Върховният комисар на ООН за правата на човека]] [[Нави Пилай]] казва: „Броят на жертвите е много по-голям, отколкото очаквахме, и е наистина шокиращ“.<ref name="deathtolljump">{{Cite news|url=http://www.cnn.com/2013/01/02/world/meast/syria-civil-war/index.html|title=U.N.'s Syria death toll jumps dramatically to 60,000-plus|date=3 януари 2013|access-date=29 януари 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20130128123934/http://www.cnn.com/2013/01/02/world/meast/syria-civil-war/index.html|archive-date=28 януари 2013|publisher=CNN}}</ref> Четири месеца по-късно актуализираната цифра на ООН за броя на жертвите достига 80 хиляди.<ref name="UN80000Dead">{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-22886730|title=Syria death toll at least 93,000, says UN|date=13 юни 2013|work=BBC News|access-date=21 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180831134623/https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-22886730|archive-date=31 август 2018}}</ref> На 13 юни 2013 г. ООН публикува актуализирана цифра на хората, убити от началото на боевете, цифрата е точно 92 901 до края на април 2013 г. Нави Пилай заявява: „Това най-вероятно е минимална цифра на жертвите“. Предполага се, че реалният брой е над 100 хиляди.<ref name="UN">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.timesofoman.com/News/Article-20325.aspx|заглавие=More than 2,000 killed in Syria since Ramadan began|труд=Times of Oman|достъп_дата=27 август 2013|архив_дата=2013-09-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130904081753/http://www.timesofoman.com/News/Article-20325.aspx}}</ref><ref name="UN1">{{Cite news|url=https://latimes.com/news/world/worldnow/la-fg-wn-un-syria-death-toll-20130613,0,2953708.story|title=U.N. says Syria death toll has likely surpassed 100,000|last=McDonnell|first=Patrick J.|date=13 юни 2013|work=Los Angeles Times|access-date=13 август 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20130712040500/http://www.latimes.com/news/world/worldnow/la-fg-wn-un-syria-death-toll-20130613,0,2953708.story|archive-date=12 юли 2013}}</ref> Някои райони на страната са непропорционално засегнати от войната; според някои оценки около 1/3 от всички смъртни случаи са настъпили в град [[Хомс]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-21228039|title=Syria crisis: Solidarity amid suffering in Homs|date=29 януари 2013|access-date=29 януари2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20130129014319/http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-21228039|archive-date=29 януари 2013|publisher=BBC}}</ref> Един от проблемите е определянето на броя на загиналите въоръжени бойци поради това, че някои източници смятат бунтовническите бойци, които не са били [[Дезертьорство|дезертьори]] от правителството, като цивилни.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mcclatchydc.com/2012/11/06/173808/deaths-in-syria-down-from-peak.html|заглавие=Deaths in Syria down from peak; army casualties outpacing rebels'|автор=Enders|първо_име=David|достъп_дата=14 ноември 2012}}</ref> Смята се, че поне половината от потвърдените убити са бойци от двете страни, включително 52 290 правителствени бойци и 29 080 бунтовници, с допълнителни 50 хиляди непотвърдени смъртни случая на бойци.<ref name="SOHR2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://syriahr.com/en/2015/03/15099/|заглавие=The international community let the Syrian people down; millions of people killed, wounded and displaced over 4 years|издател=The Syrian Observatory for Human Rights}}</ref> Освен това [[УНИЦЕФ]] съобщава, че над 500 деца са били убити до началото на февруари 2012 г.<ref>{{Cite news|url=http://www.arabnews.com/node/405908|title=400 children killed in Syria unrest|date=8 февруари 2012|work=Arab News|access-date=28 януари 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20121030115934/http://www6.arabnews.com/node/405908|archive-date=30 октомври 2012|location=Geneva}}</ref> и други 400 деца са били арестувани и измъчвани в сирийски затвори;<ref name="npr">{{Cite news|url=https://www.npr.org/blogs/thetwo-way/2012/02/03/146346490/rights-group-says-syrian-security-forces-detained-tortured-children|title=Rights Group Says Syrian Security Forces Detained, Tortured Children: The Two-Way|last=Peralta|first=Eyder|date=3 февруари 2012|work=NPR|access-date=5 април 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20150427232713/http://www.npr.org/blogs/thetwo-way/2012/02/03/146346490/rights-group-says-syrian-security-forces-detained-tortured-children|archive-date=27 април 2015}}</ref> и двата доклада са оспорени от сирийското правителство. Освен това е известно, че над 600 задържани и политически затворници са умрели при изтезания.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2012/01/06/world/middleeast/hundreds-tortured-in-syria-human-rights-group-says.html|title=Hundreds Tortured in Syria, Human Rights Group Says|last=Fahim|first=Kareem|date=5 януари 2012|work=The New York Times|access-date=12 март 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20130513032839/http://www.nytimes.com/2012/01/06/world/middleeast/hundreds-tortured-in-syria-human-rights-group-says.html|archive-date=13 май 2013}}</ref> В средата на октомври 2012 г. опозиционната активистка група SOHR съобщава, че броят на децата, убити в конфликта, е нараснал до 2300,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.israelnationalnews.com/News/News.aspx/160978|заглавие=Fighting Continues in Syria|издател=Arutz Sheva|достъп_дата=25 октомври 2012}}</ref> а през март 2013 г. източници от опозицията заявяват, че над 5000 деца са били убити.<ref name="Violations Documenting Center"/> През януари 2014 г. е публикуван доклад за убийството на повече от 11 хиляди задържани от сирийското правителство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/world/2014/jan/20/evidence-industrial-scale-killing-syria-war-crimes|заглавие=Syrian regime document trove shows evidence of 'industrial scale' killing of detainees|автор=Black|първо_име=Ian|труд=The Guardian|достъп_дата=21 май 2014}}</ref> На 20 август 2014 г. ново проучване на ООН заключава, че най-малко 191 369 души са загинали в сирийския конфликт.<ref>{{Cite news|url=http://edition.cnn.com/2014/08/22/world/meast/syria-conflict/index.html?hpt=imi_c2|title=More than 191,000 dead in Syria conflict, U.N. finds|last=Laura Smith-Spark|date=22 август 2014|access-date=1 април 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150411102510/http://edition.cnn.com/2014/08/22/world/meast/syria-conflict/index.html?hpt=imi_c2|archive-date=11 април 2015|publisher=CNN}}</ref> След това ООН спира да събира статистически данни, но проучване на Сирийския център за политически изследвания, публикувано през февруари 2016 г., изчислява броя на загиналите на 470 хиляди, с 1,9 млн. ранени (достигайки общо 11,5% от цялото население или ранени, или убити).<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2016/feb/11/report-on-syria-conflict-finds-115-of-population-killed-or-injured|title=Report on Syria conflict finds 11.5% of population killed or injured|last=Black|first=Ian|date=11 февруари 2016|work=The Guardian|access-date=11 февруари 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160211082555/http://www.theguardian.com/world/2016/feb/11/report-on-syria-conflict-finds-115-of-population-killed-or-injured|archive-date=11 февруари 2016}}</ref> Доклад на проопозиционната SNHR през 2018 г. споменава 82 хиляди жертви, които са били насилствено изчезнали от сирийското правителство, добавени към 14 хиляди потвърдени смъртни случая поради изтезания.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sn4hr.org/wp-content/pdf/english/By_Acknowledging_the_Death_of_836_Forcibly_Disappeared_Syrians_at_its_hands_the_Syrian_Regime_Convicts_itself_en.pdf|заглавие=By Acknowledging the Death of 836 Forcibly-Disappeared Syrians at its hands, the Syrian Regime Convicts itself, yet the Security Council Does Nothing|труд=sn4hr.org|достъп_дата=1 юли 2019|цитат=Approximately 82,000 Forcibly Disappeared and 14,000 Died due to Torture at the hands of the Syrian Regime}}</ref> Според различни наблюдатели на войната [[Въоръжени сили на Сирия|сирийските въоръжени сили]] и силите, подкрепящи [[Башар ал-Асад]], са отговорни за над 90% от общите цивилни жертви в гражданската война.<ref>"[https://web.archive.org/web/20230104153837/https://www.middleeastmonitor.com/20220620-assad-iran-russia-committed-91-of-civilian-killings-in-syria/ Assad, Iran, Russia committed 91% of civilian killings in Syria". Middle East Monitor]. 20 юни 2022. Архивиран от оригинала на 4 януари 2023</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20220305114908/https://snhr.org/blog/2021/06/14/civilian-death-toll/ "Civilian Death Toll"]. ''SNHR''. September 2022. Архивиран от оригинала на 5 март 2022</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20230105112752/https://www.newarab.com/news/syria-regime-and-russia-caused-91-deaths-report "91 percent of civilian deaths caused by Syrian regime and Russian forces: rights group]". ''The New Arab''. 19 юни 2022. Архивиран от оригинала на 5 януари 2023</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20220702114009/https://www.state.gov/reports/2020-country-reports-on-human-rights-practices/syria/ 2020 Country Reports on Human Rights Practices: Syria]". ''U.S Department of State''. Архивиран от оригинала на 2 юли 2022</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20220406183001/https://www.syriahr.com/en/9311/ "In Syria's Civilian Death Toll, The Islamic State Group, Or ISIS, Is A Far Smaller Threat Than Bashar Assad]". SOHR. 11 януари 2015. Архивиран от оригинала на 6 април 2022</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20210313163249/https://www.syriahr.com/en/208389/ Assad's War on the Syrian People Continues]". ''SOHR''. 11 март 2021. Archived from the original on 13 март 2021</ref><ref name=":2">Roth, Kenneth (9 януари 2017). "[https://web.archive.org/web/20210202082511/https://www.hrw.org/news/2017/01/09/barack-obamas-shaky-legacy-human-rights Barack Obama's Shaky Legacy on Human Rights]". ''Human Rights Watch''. Архивиран от оригинала на 2 февруари 2021.</ref><ref name=":2" /> На 15 април 2017 г. конвой от автобуси, превозващи евакуирани от обсадените [[Шиитски ислям|шиитски]] градове [[Ал-Фуа]] и [[Кафрия]], които са обкръжени от [[Армия на завоеванията|Армията на завоеванието]],<ref>{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/madaya-the-two-other-syrian-villages-where-20000-people-have-been-starving-under-rebel-siege-a6807941.html|title=Madaya: The two other Syrian villages where 20,000 people have been starving under rebel siege|last=Dearden|first=Lizzie|date=12 януари 2016|work=The Independent|access-date=20 юли 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200720200424/https://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/madaya-the-two-other-syrian-villages-where-20000-people-have-been-starving-under-rebel-siege-a6807941.html|archive-date=20 юли 2020}}</ref> е [[Самоубийствен атентат с кола бомба в Халеб (2017)|атакуван от атентатор самоубиец]] западно от [[Халеб]],<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-39609288|title=Syria war: Huge bomb kills dozens of evacuees in Syria|date=15 април 2017|work=BBC News|access-date=20 юли 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20190910060938/https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-39609288|archive-date=10 септември 2019|language=en-GB}}</ref> убивайки повече от 126 души, включително най-малко 80 деца.<ref>{{Cite news|url=http://www.abc.net.au/news/2017-04-17/syrian-bus-bombing-kills-at-least-80-children/8447104|title='A new horror': 80 children among those slaughtered in suicide attack on refugee convoy|date=2017-04-17|work=ABC News|access-date=20 юли 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20180503042731/http://www.abc.net.au/news/2017-04-17/syrian-bus-bombing-kills-at-least-80-children/8447104|archive-date=3 май 2018|language=en-AU}}</ref> На 1 януари 2020 г. най-малко осем цивилни, включително четири деца, са убити при ракетна атака срещу училище в [[Идлиб]] от сирийските правителствени сили, съобщава Сирийската обсерватория за правата на човека.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2020/01/syrian-children-killed-year-day-attack-school-200101152952912.html|title=Four Syrian children killed in New Year's Day attack on school|date=1 януари 2020|work=aljazeera.com|access-date=18 август 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200302220530/https://www.aljazeera.com/news/2020/01/syrian-children-killed-year-day-attack-school-200101152952912.html|archive-date=2 март 2020}}</ref> През януари 2020 г. УНИЦЕФ предупреждава, че децата понасят тежестта на ескалиращото насилие в Северозападна Сирия. Повече от 500 деца са били ранени или убити през първите три тримесечия на 2019 г., а над 65 деца са станали жертва на войната само през декември.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.infomigrants.net/en/post/21848/children-in-syria-bearing-brunt-of-intensifying-violence-unicef|заглавие=Children in Syria bearing brunt of intensifying violence, UNICEF|труд=InfoMigrants|език=en|достъп_дата=2020-01-04}}</ref> Над 380 хиляди души са били убити от началото на войната в Сирия преди девет години, каза на 4 януари 2020 г. Сирийската обсерватория за човешки права, наблюдател на войната. Броят на загиналите включва цивилни, правителствени войници, членове на милицията и чуждестранни войски.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.livemint.com/news/world/syria-death-toll-tops-380-000-in-almost-nine-year-war-monitor-11578143112160.html|заглавие=The death toll in Syria has exceeded 380,000 in almost nine years: Monitor|автор=Naquin|първо_име=Leora|труд=Technoea News|език=en-US|достъп_дата=2020-01-05}}</ref> При въздушен удар от руски сили, лоялни на сирийското правителство, са убити най-малко петима цивилни, четирима от които принадлежат на едно и също семейство. Сирийската обсерватория за правата на човека твърди, че броят на загиналите включва три деца след нападението в района на Идлиб на 18 януари 2020 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.brecorder.com/2020/01/18/562799/russia-strike-kill-five-civilians-in-northwest-syria/|заглавие=Russia strike kill five civilians in northwest Syria|труд=Business Recorder|език=en-US|достъп_дата=2020-01-18}}</ref> На 30 януари 2020 г. руски въздушни удрят болница и пекарна и убиват над 10 цивилни в района на Идлиб в Сирия. Москва веднага отхвърля обвинението.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/civilians-killed-in-syria-air-strikes-russia-denies-involvement/30406882.html|title=At Least 10 Civilians Reported Killed In Syria Air Strikes; Russia Denies Involvement|date=30 януари 2020|work=Radio Free Europe/Radio Liberty|access-date=2020-01-30|archive-url=https://web.archive.org/web/20200130133947/https://www.rferl.org/a/civilians-killed-in-syria-air-strikes-russia-denies-involvement/30406882.html|archive-date=30 януари 2020|language=en}}</ref> На 23 юни 2020 г. [[израел]]ските нападения убиват седем бойци, включително двама сирийци в централна провинция. Държавните медии цитират военен служител, който казва, че нападението е насочено към постове в селските райони на провинцията на [[Хама]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/syria-reports-israeli-raids-on-central-south-military-posts/2020/06/24/5b9184de-b5db-11ea-9a1d-d3db1cbe07ce_story.html|заглавие=Seven killed in Israeli strikes on Syria – monitor|труд=The Washingtonpost|достъп_дата=23 юни 2020}}</ref> Само четири дни след началото на 2022 г. две деца са убити, а други пет са ранени в Северозападна Сирия. Само през 2021 г. в региона са регистрирани над 70% от насилствените нападения срещу деца.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unicef.org/press-releases/two-children-killed-and-five-injured-syria-new-year-starts|заглавие=Two children killed and five injured in Syria as the new year starts|труд=unicef.org|език=en|достъп_дата=2022-01-18}}</ref> На 14 януари 2022 г. един човек е убит от кола бомба и няколко други са ранени в град [[Азаз]] в Северозападна Сирия, трима души са ранени на пазар при предполагаем самоубийствен атентат в град Ал Баб и друга самоубийствена бомба избухва в град [[Африн]] на кръгово кръстовище.<ref name=":0">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/bomb-blast-kills-one-syrian-border-city-wounds-several-2022-01-13/|title=Suspected suicide bombers strike in northwest Syria near Turkish border|date=2022-01-13|work=Reuters|access-date=2022-01-14|language=en}}</ref> === Нарушаване на човешките права === [[Организация на обединените нации|Организациите на ООН]] и [[Правозащитни организации|правозащитните организации]] твърдят, че нарушенията на [[Права на човека|правата на човека]] са извършени както от правителството, така и от бунтовническите сили, като по-голямата част от злоупотребите са извършени от сирийското правителство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.globalpost.com/dispatch/news/afp/130313/un-must-refer-syria-war-crimes-icc-amnesty|заглавие=UN must refer Syria war crimes to ICC: Amnesty|труд=GlobalPost|достъп_дата=20 март 2014}}</ref> Многобройни нарушения на правата на човека, [[Политическа репресия|политически репресии]], [[Военно престъпление|военни престъпления]] и [[престъпления срещу човечеството]], извършени от правителството на Башар ал-Асад по време на конфликта, водят до международно осъждане и широко разпространени призиви за осъждане на Асад в [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]].<ref>Robertson, Geoffrey, QC (2013). "11: Justice in Demand". ''Crimes Against Humanity: The Struggle for Global Justice'' (4th ed.). New York, NY, USA: The New Press. с. 560–562, 573, 595–607</ref><ref>''[https://books.google.it/books?id=SdxEAQAAMAAJ&dq=Assad+crimes+against+humanity&pg=PA229&redir_esc=y#v=onepage&q=Assad%20crimes%20against%20humanity&f=false Syria Freedom Support Act; Holocaust Insurance Accountability Act of 2011]''. Washington D.C., USA: Committee on Foreign Affairs, House of Representatives. 2012. с. 221–229.</ref><ref>Vohra, Anchal (16 October 2020). "[https://web.archive.org/web/20201102212057/https://foreignpolicy.com/2020/10/16/assads-horrible-war-crimes-are-finally-coming-to-light/ Assad's Horrible War Crimes Are Finally Coming to Light Under Oath]". ''Foreign Policy''. Архивиран от оригинала на 2 ноември 2020</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20220122082145/https://www.dailysabah.com/world/syrian-crisis/german-court-finds-assad-regime-official-guilty-of-crimes-against-humanity "German court finds Assad regime official guilty of crimes against humanity]". ''Daily Sabah''. 13 януари 2022. Архивиран от оригинала на 22 януари 2022</ref><ref>Martina Nosakhare, Whitney (15 март 2022). "[https://web.archive.org/web/20220405071705/https://www.hrw.org/news/2022/03/15/some-hope-struggle-justice-syria Some Hope in the Struggle for Justice in Syria: European Courts Offer Survivors a Path Toward Accountability]". ''Human Rights Watch''. Ар5 април 2022</ref> Безпрецедентният мащаб на зверствата, предприети от правителствените сили след избухването на [[Сирийска революция (2011)|сирийската революция]], водидо международно възмущение и членството на Сирия е спряно от различни международни организации.<ref>{{Cite news|url=https://www.wionews.com/opinions-blogs/how-syrias-bashar-al-assad-got-away-with-murder-593114|title=How Syria's Bashar al-Assad got away with murder|last=Debusmann|first=Bernd|date=17 май 2023|work=WION|archive-url=https://web.archive.org/web/20230517135043/https://www.wionews.com/opinions-blogs/how-syrias-bashar-al-assad-got-away-with-murder-593114|archive-date=17 май 2023}}</ref><ref name="auto42">{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/bashar-al-assad-syria-evidence-war-crimes-60-minutes-2021-07-11/|title=The evidence of Syrian President Bashar Assad and his regime's legacy of war crimes|last=Pelley|first=Scott|date=11 юли 2021|work=CBS News|archive-url=https://web.archive.org/web/20230514055904/https://www.cbsnews.com/news/bashar-al-assad-syria-evidence-war-crimes-60-minutes-2021-07-11/|archive-date=14 май 2023}}</ref> Според трима международни адвокати<ref>Sir Desmond de Silva QC, former chief prosecutor of the special court for Sierra Leone, Sir Geoffrey Nice QC, the former lead prosecutor of former Yugoslavian president Slobodan Milošević, and Professor David Crane, who indicted President Charles Taylor of Liberia at the Sierra Leone court</ref> сирийските правителствени служители могат да бъдат изправени пред обвинения във [[Военно престъпление|военни престъпления]] в светлината на огромното количество доказателства, изнесени нелегално от страната, показващи систематичното убийство на около 11 хиляди задържани. Повечето от жертвите са млади мъже и много трупове са измършавели, окървавени и носят следи от мъчения. Някои са без очи, други показват признаци на удушаване или на токов удар.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://foreignaffairs.house.gov/photo-gallery/syria-army-defectors-photos|заглавие=foreignaffairs.house.gov|достъп_дата=2 октомври 2014|архив_дата=2015-03-14|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150314211352/http://foreignaffairs.house.gov/photo-gallery/syria-army-defectors-photos}}</ref> Експертите казват, че това доказателство е по-подробно и в много по-голям мащаб от всичко друго, което се е появило от тогавашната 34-месечна криза.<ref>{{Cite news|url=http://edition.cnn.com/2014/01/20/world/syria-torture-photos-amanpour/|title=EXCLUSIVE: Gruesome Syria photos may prove torture by Assad regime|date=21 януари 2014|access-date=21 януари 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140122155626/http://edition.cnn.com/2014/01/20/world/syria-torture-photos-amanpour/|archive-date=22 януари 2014|publisher=CNN}}</ref> Жестокостите, извършени от режима на Асад, са описани като най-големите военни престъпления на 21 век, със смразяващи разкрития за [[Изтезание|изтезания]], [[Изнасилване|изнасилвания]], [[клане]]та и изтребление, изтекли чрез доклада „Цезар“ от 2014 г., който съдържа фотографски доказателства, събрани от дисидентски военен фотограф, работил във военните затвори на Баас.<ref name="auto43">{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/bashar-al-assad-syria-evidence-war-crimes-60-minutes-2021-07-11/|title=The evidence of Syrian President Bashar Assad and his regime's legacy of war crimes|last=Pelley|first=Scott|date=11 юли 2021|work=CBS News|archive-url=https://web.archive.org/web/20230514055904/https://www.cbsnews.com/news/bashar-al-assad-syria-evidence-war-crimes-60-minutes-2021-07-11/|archive-date=14 май 2023}}</ref> ООН съобщава през 2014 г., че „[[Обсада|обсадната]] война се използва в контекста на груби нарушения на човешките права и международното хуманитарно право. Враждуващите страни не се страхуват да бъдат държани отговорни за действията си“. Въоръжените сили на двете страни в конфликта блокират достъпа на хуманитарни конвои, конфискуват храна, прекъсват водоснабдяването и се насочват към фермерите, работещи на нивите си. Докладът сочи четири места, обсадени от правителствените сили: [[Муадамият ал-Шам|Муадамия]], [[Дарая]], лагер Ярмук и Стария град на [[Хомс]], както и две зони под обсада от бунтовнически групи: [[Халеб]] и [[Хама]].<ref name="UNHCRfeb2014">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ohchr.org/EN/HRBodies/HRC/RegularSessions/Session25/Documents/A-HRC-25-65_en.doc|заглавие=Report of the independent international commission of inquiry on the Syrian Arab Republic|достъп_дата=7 март 2014}}</ref><ref name="thenewage.co.za">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.thenewage.co.za/120337-1020-53-UN_decries_use_of_sieges_starvation_in_Syrian_military_strategy|заглавие=UN decries use of sieges, starvation in Syrian military strategy &#124; The New Age Online|труд=The New Age|достъп_дата=20 март 2014}}</ref> В [[Лагер Ярмук|лагера Ярмук]] 20 хиляди жители са изправени пред смърт от глад поради блокадата от сирийските правителствени сили и боевете между армията и [[Джабхат ан-Нусра]], което възпрепятства раздаването на храна от UNRWA.<ref name="UNHCRfeb2014" /><ref name="MMHYarmouk">{{Cite news|url=http://www.miamiherald.com/2014/03/03/3971810/yarmouk-update-nusras-apparent.html|title=Yarmouk update: Nusra's apparent return complicates UNRWA's hopes for food program|date=3 март 2014|access-date=6 март 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140306193840/http://www.miamiherald.com/2014/03/03/3971810/yarmouk-update-nusras-apparent.html|archive-date=6 март 2014}}</ref> През юли 2015 г. ООН премахва Ярмук от списъка си с обсадени райони в Сирия, въпреки че не е в състояние да достави помощ там в продължение на четири месеца, и отказва да каже защо е направила това.<ref name="IRIN removal">{{Cite news|url=http://www.irinnews.org/report/101781/yarmouk-camp-no-longer-besieged-un-rules|title=Yarmouk camp no longer besieged, UN rules|last=Dyke|first=Joe|date=24 юли 2015|access-date=28 юли 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150727021032/http://www.irinnews.org/report/101781/yarmouk-camp-no-longer-besieged-un-rules|archive-date=27 юли 2015|agency=The New Humanitarian}}</ref> След интензивни битки през април/май 2018 г. сирийските правителствени сили най-накрая превземат лагера, а населението му сега е намалено до 100–200 души.<ref name="cleric">[https://www.alaraby.co.uk/english/news/2018/5/23/syrian-cleric-condemns-flagrant-looting-after-regime-captured-yarmouk Syrian cleric condemns 'flagrant looting' after regime captured Yarmouk] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180726233511/https://www.alaraby.co.uk/english/news/2018/5/23/syrian-cleric-condemns-flagrant-looting-after-regime-captured-yarmouk|date=26 юли 2018}}, ''Al-Araby'' 24 май 2018</ref> Силите на [[Ислямска държава]] също са критикувани от ООН, че използват публични екзекуции и убийства на пленници, ампутации и бичове в кампания за всяване на страх. „Силите на Ислямска държава в Ирак и ал-Шам са извършили изтезания, убийства, действия, равносилни на насилствено изчезване и принудително разселване като част от атаки срещу цивилното население в провинциите Халеб и Ракка, което представлява престъпления срещу човечеството“, се казва в доклада от 27 август 2014 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/world/2014/aug/27/syria-isis-war-crimes-united-nations-un|заглавие=Syria and Isis committing war crimes, says UN|труд=The Guardian|достъп_дата=29 август 2014}}</ref> Ислямска държава също преследва гейове и бисексуални мъже.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/International/isis-gay-punished-death/story?id=39826182|title=Under ISIS: Where Being Gay Is Punished by Death|date=13 юни 2016|work=ABC News|access-date=20 юли 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200720233816/https://abcnews.go.com/International/isis-gay-punished-death/story?id=39826182|archive-date=20 юли 2020}}</ref> Насилствените изчезвания и произволните задържания също са част от началото на сирийското въстание.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-29653526|title=syrias disappeared|date=11 November 2014|work=BBC News|access-date=11 November 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20141111153912/http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-29653526|archive-date=11 November 2014}}</ref> В доклад на [[Амнести Интернешънъл]] от ноември 2015 г. се посочва, че сирийското правителство е накарало да изчезнат насилствено повече от 65 хиляди души от началото на гражданската война в Сирия.<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11976494/Amnesty-accuses-Syrian-regime-of-disappearing-tens-of-thousands.html|title=Amnesty accuses Syrian regime of 'disappearing' tens of thousands|last=Loveluck|first=Louisa|date=5 November 2015|work=The Daily Telegraph|access-date=30 юни 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160427133904/http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11976494/Amnesty-accuses-Syrian-regime-of-disappearing-tens-of-thousands.html|archive-date=27 април 2016}}</ref> Според доклад от май 2016 г. на Сирийската обсерватория за правата на човека най-малко 60 хиляди души са били убити от март 2011 г. чрез изтезания или от лоши хуманитарни условия в затворите на сирийското правителство.<ref>[http://www.aljazeera.com/news/2016/05/tens-thousands-die-syria-government-prisons-160521173306410.html Monitor: 60,000 dead in Syria government jails] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160522125646/http://www.aljazeera.com/news/2016/05/tens-thousands-die-syria-government-prisons-160521173306410.html|date=22 май 2016}} Al Jazeera</ref> През февруари 2017 г. Амнести Интернешънъл публикува доклад, в който се посочва, че сирийското правителство е убило около 13 хиляди души, предимно цивилни, във военния затвор Сайдная. Твърди се, че убийствата са започнали през 2011 г. и все още продължават. Амнести Интернешънъл описва това като политика на умишлено изтребление и също така заявява: „Тези практики, които представляват военни престъпления и престъпления срещу човечеството, са разрешени от най-високите нива на сирийското правителство“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.amnesty.org.uk/press-releases/syria-13000-secretly-hanged-saydnaya-military-prison-shocking-new-report|заглавие=Syria: 13,000 secretly hanged in Saydnaya military prison – shocking new report|издател=Amnesty International|достъп_дата=21 февруари 2017}}</ref> Три месеца по-късно Държавният департамент на Съединените щати заявява, че близо до затвора е открит [[крематориум]]. Според САЩ той е бил използван за изгаряне на хиляди тела на убитите от правителствените сили и за прикриване на доказателства за жестокости и военни престъпления.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/politics/us-accuses-syria-of-killing-thousands-of-prisoners-and-burning-the-dead-bodies-in-large-crematorium-outside-damascus/2017/05/15/7cf95c30-3985-11e7-a59b-26e0451a96fd_story.html|title=US accuses Syria of killing thousands of prisoners and burning the dead bodies in large crematorium outside Damascus.|work=The Washington Post|access-date=15 май 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20181219162710/https://www.washingtonpost.com/politics/us-accuses-syria-of-killing-thousands-of-prisoners-and-burning-the-dead-bodies-in-large-crematorium-outside-damascus/2017/05/15/7cf95c30-3985-11e7-a59b-26e0451a96fd_story.html|archive-date=19 декември 2018}} {{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2017/05/15/world/middleeast/syria-assad-prison-crematory.html|title=Syria Prison Crematory Is Hiding Mass Executions, U.S. Says|last=Harris|first=Gardiner|date=15 май 2017|work=The New York Times|access-date=15 май 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170515221921/https://www.nytimes.com/2017/05/15/world/middleeast/syria-assad-prison-crematory.html|archive-date=15 май 2017|issn=0362-4331}}</ref> Амнести Интернешънъл изразява учудване от докладите за крематориума, тъй като снимките, използвани от САЩ, са от 2013 г. и те не ги смятат за убедителни, а правителствени служители бегълци са заявили, че правителството погребва екзекутираните от него в гробища на военни терени в Дамаск.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2017/05/15/world/middleeast/syria-assad-prison-crematory.html|title=Syrian Crematory Is Hiding Mass Killings of Prisoners, U.S. Says|last=Harris|first=Gardiner|date=15 май 2017|work=The New York Times|access-date=17 май 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170515221921/https://www.nytimes.com/2017/05/15/world/middleeast/syria-assad-prison-crematory.html|archive-date=15 май 2017|last2=Barnard|first2=Anne}}</ref> Сирийското правителство заявява, че докладите не са верни. До юли 2012 г. правозащитната група „Жени под обсада“ е документирала над 100 случая на изнасилване и [[Сексуално насилие|сексуално посегателство]] по време на конфликта, като много от тези престъпления са докладвани, че са извършени от [[Шабиха]] и други проправителствени милиции. Жертвите включват мъже, жени и деца, като около 80% от известните жертви са жени и момичета.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.womenundersiegeproject.org/blog/entry/the-ultimate-assault-charting-syrias-use-of-rape-to-terrorize-its-people|заглавие=The ultimate assault: Charting Syria's use of rape to terrorize its people|издател=Women Under Siege|достъп_дата=27 август 2012}}</ref> На 11 септември 2019 г. следователите на ООН заявяват, че въздушните удари, извършени от водената от САЩ коалиция в Сирия, са убили или ранили няколко цивилни, което означава, че не са били взети необходимите предпазни мерки, което е довело до потенциални военни престъпления.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.newcastleherald.com.au/story/6381058/un-investigators-point-to-syria-war-crimes/|заглавие=UN investigators point to Syria war crimes|автор=Nebehay|първо_име=Stephanie|труд=Newcastle Herald|език=en|достъп_дата=2019-09-11}}</ref> В края на 2019 г., когато насилието се засилва в Северозападна Сирия, се съобщава, че хиляди жени и деца са били държани при нечовешки условия в отдалечен лагер според назначени от ООН следователи.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.devdiscourse.com/article/headlines/666763-women-children-in-syria-continue-to-be-kept-in-inhumane-conditions-un-report|заглавие=Women, children in Syria continue to be kept in inhumane conditions: UN report|труд=Devdiscourse|достъп_дата=11 септември 2019}}</ref> През октомври 2019 г. Амнести Интернешънъл заявява, че е събрала доказателства за военни престъпления и други нарушения, извършени от турски и подкрепяни от Турция сирийски сили, за които се твърди, че „са показали срамно пренебрежение към цивилния живот, извършвайки сериозни нарушения и военни престъпления, включително бързи убийства и незаконни атаки, които са убили и ранили цивилни".<ref name="amnesty12">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.amnesty.org/en/latest/news/2019/10/syria-damning-evidence-of-war-crimes-and-other-violations-by-turkish-forces-and-their-allies/|заглавие=Damning evidence of war crimes by Turkish forces and allies in Syria|издател=Amnesty International|достъп_дата=9 февруари 2020}}</ref> Според доклад от 2020 г. на подкрепени от ООН следователи на сирийската гражданска война, млади момичета на възраст над девет години са били изнасилвани и подвеждани в сексуално робство, докато момчета са били подлагани на изтезания и насилствено обучавани да извършват убийства на публично място. Децата са били нападани от стрелци и примамвани да бъдат разменни монети за откуп.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://local12.com/news/nation-world/un-report-lays-out-agonies-faced-by-syrian-children-amid-war|заглавие=UN report lays out agonies faced by Syrian children amid war|автор=JAMEY KEATEN|труд=WKRC|достъп_дата=2020-01-16}}</ref> На 6 април 2020 г. ООН публикува своето разследване на атаките срещу хуманитарни обекти в Сирия. Съветът в докладите си казва, че е проучил шест обекта на атаки и заключава, че въздушните удари са били извършени от правителството на Сирия и/или неговите съюзници. Докладът обаче е критикуван, че е пристрастен към Русия и не я назовава, въпреки надлежните доказателства. „Отказът да се посочи изрично Русия като отговорна страна, работеща заедно със сирийското правителство... е дълбоко разочароващ“, цитира HRW.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/world/2020/apr/07/un-inquiry-stops-short-of-directly-blaming-russia-over-idlib-attacks-syria|заглавие=UN inquiry stops short of directly blaming Russia over Idlib attacks|труд=The Guardian|достъп_дата=7 април 2020}}</ref> На 27 април 2020 г. Сирийската мрежа за човешки права съобщава за продължаване на множество престъпления през месец март и април в Сирия. Правозащитната организация твърди, че сирийският режим е унищожил 44 цивилни, включително шест деца, по време на безпрецедентните времена на [[Коронавирусна болест 2019|COVID-19]]. В него също се казва, че сирийските сили са държали в плен 156 души, докато са извършили минимум четири атаки срещу жизненоважни цивилни съоръжения. Освен това в доклада се препоръчва ООН да наложи санкции на режима на Башар ал-Асад, ако той продължи да нарушава човешките права.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aa.com.tr/en/middle-east/assad-regime-violence-continues-despite-coronavirus/1820593|заглавие=Assad regime violence continues despite coronavirus|труд=Anadolu Agency|достъп_дата=27 април 2020}}</ref> На 8 май 2020 г. върховният комисар на ООН по правата на човека Мишел Бачелет изразява сериозна загриженост, че бунтовнически групи, включително терористични бойци а Ислямска държава, може да използват пандемията от COVID-19 като възможност за прегрупиране и предизвикване на насилие в страната.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.un.org/en/story/2020/05/1063562|заглавие=Syria violence 'a ticking time-bomb that must not be ignored': UN human rights chief|труд=UN News|достъп_дата=8 май 2020}}</ref> На 21 юли 2020 г. сирийските правителствени сили извършват нападение и убиват двама цивилни с четири ракети „Град“ в западен подрайон Ал Баб.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aa.com.tr/en/middle-east/syria-assad-regime-attack-kills-2-civilians-in-al-bab/1917153|заглавие=Syria: Assad regime attack kills 2 civilians in al-Bab|труд=Anadolu Agency|достъп_дата=21 юли 2020}}</ref> На 14 януари 2022 г. в контролирания от бунтовниците град [[Азаз]] в Северозападна Сирия избухва кола бомба, убивайки един и ранявайки няколко минувачи. Според спасител импровизирано взривно устройство е било поставено в кола и след това колата е била поставена близо до местен транспортен офис в града, който е близо до турската граница. В град Ал Баб избухва самоубийствена бомба, ранявайки трима, а в град [[Африн]] друга самоубийствена бомба избухва на кръгово кръстовище. Всичките тези три атаки се случват в интервал от часове и минути един от друг.<ref name=":02">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/bomb-blast-kills-one-syrian-border-city-wounds-several-2022-01-13/|title=Suspected suicide bombers strike in northwest Syria near Turkish border|date=2022-01-13|work=Reuters|access-date=2022-01-14|language=en}}</ref> Според [[Ал-Джазира]] ракетна атака срещу град в Северна Сирия, контролиран от подкрепяни от Турция опозиционни бойци, убива шестима цивилни и рани повече от дузина други на 21 януари 2022 г. Според базираната във Великобритания Сирийска обсерватория за правата на човека не е ясно кой е изстрелял артилерийските снаряди, но атаката е дошла от регион, населен от кюрдски бойци и сирийски правителствени сили.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aljazeera.com/news/2022/1/21/shelling-on-syrias-afrin-kills-six-civilians-dozens-wounded|заглавие=Shelling on Syria's Afrin kills six civilians; dozens wounded|труд=Aljazeera.com}}</ref> След атака срещу сирийски затвор на 23 януари 2022 г. над 120 души са убити в продължаващ конфликт между водени от кюрдите войски и бойци на Ислямска държава. Според базираната в Обединеното кралство Сирийска обсерватория за правата на човека най-малко 77 членове на ИД и 39 кюрдски бойци, включително вътрешни сили за сигурност, пазачи в затвори и сили за борба с тероризма са били убити при атаката.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aljazeera.com/news/2022/1/23/syria-prison-attack-kills-over-120-as-clashes-ongoing-monitor|заглавие=Syria prison attack kills more than 100, clashes ongoing|труд=Aljazeera.com}}</ref> На 17 декември 2023 г. осем цивилни, включително бременна жена, са убити по време на бомбардировки от [[Сирийска арабска армия|Сирийската арабска армия]] над град [[Дарат Изза]]. Военният наблюдател SOHR съобщава, че [[Башар ал-Асад|проасадските]] сили умишлено са извършили клане, като са насочвали директно жилищни райони, използвайки артилерийски снаряди и ракетни установки.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.middleeasteye.net/news/syria-eight-civilians-killed-syria-army-rebel-bastion|заглавие=Eight civilians killed by Syria army in rebel bastion|труд=Middle East Eye|език=en|достъп_дата=2023-12-17}}</ref> === Престъпна вълна === Тъй като конфликтът се разраства в Сирия, много градове са погълнати от вълна от престъпност, тъй като боевете причинщват разпадането на голяма част от цивилната държава и много полицейски управления спират да функционират. Степента на кражби се увеличава, като престъпниците плячкосват къщи и магазини. Процентът на отвличанията също се увеличава. Командирите на местните [[Национални отбранителни сили (Сирия)|национални сили за отбрана]] често участват в печалба от война чрез рекет, грабежи и организирана престъпност. Членовете на [[Националните отбранителни сили|Национални отбранителни сили]] също са замесени във вълни от убийства, грабежи, кражби, отвличания и изнудвания в контролирани от правителството части на Сирия от създаването на организацията през 2013 г., както се съобщава от Института за изследване на войната.<ref name="ISW">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://iswsyria.blogspot.co.uk/2015/05/the-regimes-military-capabilities-part-1.html|заглавие=The Regime's Military Capabilities: Part 1|автор=Kozak|първо_име=Christopher|издател=ISW|достъп_дата=31 май 2015|цитат=Local NDF commanders often engage in war profiteering through protection rackets, looting, and organized crime. NDF members have been implicated in waves of murders, robberies, thefts, kidnappings, and extortions throughout regime-held parts of Syria since the formation of the organization in 2013.}}</ref> Престъпните мрежи са използвани както от правителството, така и от опозицията по време на конфликта. Изправено пред международни санкции, сирийското правителство разчита на престъпни организации за контрабанден внос на стоки и пари в и извън страната. Икономическият спад, причинен от конфликта и санкциите, също води до по-ниски заплати за членовете на [[Шабиха]]. В отговор някои членове на Шабиха започват да крадат цивилни имоти и да участват в отвличания.<ref name="Organized crime">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.understandingwar.org/article/criminalization-syrian-conflict|заглавие=Criminalization of the Syrian Conflict|автор=Asher|първо_име=Berman|труд=Institute for the Study of War|достъп_дата=27 октомври 2012}}</ref> Бунтовническите сили понякога разчитат на престъпни мрежи, за да получат оръжия и провизии. Цените на оръжията на черния пазар в съседните на Сирия страни значително се повишават от началото на конфликта. За да генерират средства за закупуване на оръжия, някои бунтовнически групи се насочват към изнудване, кражби и отвличания.<ref name="Organized crime" /> Сирия става основно място за производство на [[Каптагон]] – нелегален [[амфетамин]]. Произведените в Сирия наркотици намират своя път през Персийския залив, Йордания и Европа, но понякога са залавяни. През януари 2022 г. офицер от йорданската армия е прострелян и убит, а трима военнослужещи са ранени след избухнала престрелка между контрабандисти на наркотици и армията. Йорданската армия заявява, че през 2021 г. е свалила [[дрон]], използван за контрабанда на значително количество наркотици през йорданската граница.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/jordan-army-officer-killed-three-injured-shooting-along-border-with-syria-army-2022-01-16/|title=Jordan army officer killed in shooting along border with Syria -army statement|date=2022-01-16|work=Reuters|access-date=2022-01-18|language=en}}</ref> === Епидемии === [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]] съобщава, че 35% от болниците в страната не работят. Войната прави невъзможно предприемането на нормалните програми за [[ваксинация]]. Разселените бежанци също могат да представляват риск от заболяване за страните, в които са избягали.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/health-22766084|title=WHO warns of Syria disease threat|date=4 юни 2013|access-date=21 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180930214050/https://www.bbc.co.uk/news/health-22766084|archive-date=30 септември 2018|publisher=BBC}}</ref> 400 хил. цивилни са изолирани от [[Обсада на Източна Гута|обсадата на Източна Гута]] от април 2013 г. до април 2018 г., което води до остро недохранени деца според специалния съветник на ООН Ян Егеланд, който призовава страните за медицинска евакуация. 55 хиляди цивилни също са изолирани в бежанския лагер [[Рукбан]] между Сирия и Йордания, където достъпът на хуманитарна помощ е труден поради суровите условия в пустинята. Хуманитарната помощ стига до лагера само спорадично, понякога отнема три месеца между пратките.<ref>United Nations. (9 November 2017). "Syrian conflict has now lasted longer than World War II – UN humanitarian envoy". [http://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=58062 UN News Centre website] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171211233433/http://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=58062|date=11 декември 2017}}. Посетен на 10 декември 2017.</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aljazeera.com/news/2019/02/rukban-camp-syria-receives-aid-3-months-190207175321262.html|заглавие=Rukban camp in Syria receives first aid in three months|достъп_дата=17 март 2019}}</ref> Някогашните редки [[Инфекция|инфекциозни заболявания]] се разпространяват в контролираните от бунтовниците райони, причинени от лоши санитарни условия и влошени условия на живот. Болестите засягат предимно децата. Те включват [[Дребна шарка|морбили]], [[Тифоидна треска|коремен тиф]], [[хепатит]], [[дизентерия]], [[туберкулоза]], [[дифтерия]], [[коклюш]] и обезобразяващото кожно заболяване [[лайшманиоза]]. От особено значение е заразният и осакатяващ [[полиомиелит]]. Към края на 2013 г. лекари и международни здравни агенции са докладвали повече от 90 случая. Критиците на правителството се оплакват, че дори преди въстанието то е допринесло за разпространението на болестта чрез целенасочено ограничаване на достъпа до ваксинация, канализация и достъп до чиста вода в райони, считани за политически несимпатични.<ref name="Suppressed">{{Cite journal|last=Sparrow|first=Annie|date=20 февруари 2014|title=Syria's Polio Epidemic: The Suppressed Truth|url=http://www.nybooks.com/articles/archives/2014/feb/20/syrias-polio-epidemic-suppressed-truth/?insrc=hpma|journal=New York Review|archive-url=https://web.archive.org/web/20140125214019/http://www.nybooks.com/articles/archives/2014/feb/20/syrias-polio-epidemic-suppressed-truth/?insrc=hpma|archive-date=25 януари 2014|access-date=23 януари 2014|quote=Even before the uprising, in areas considered politically unsympathetic like Deir Ezzor, the government stopped maintaining sanitation and safe-water services, and began withholding routine immunizations for preventable childhood diseases. Once the war began, the government started ruthless attacks on civilians in opposition-held areas, forcing millions to seek refuge in filthy, crowded, and cold conditions.}}</ref> През юни 2020 г. [[Организация на обединените нации|ООН]] съобщава, че след повече от девет години война Сирия изпада в още по-дълбока криза и икономическо влошаване в резултат на [[Пандемия от COVID-19|пандемията от COVID-19]]. Към 26 юни заразените с [[Коронавирусна болест 2019|COVID-19]] са общо 248 души, от които девет души са починали. Ограниченията върху вноса на медицински консумативи, ограниченият достъп до основно оборудване, намалената външна подкрепа и продължаващите атаки срещу медицински заведения поставиха здравната инфраструктура на Сирия в опасност и неспособна да отговори на нуждите на населението. Освен това сирийските общности бяха изправени пред безпрецедентни нива на гладна криза.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.un.org/en/story/2020/06/1067252|заглавие=Syrians 'face unprecedented hunger amid impending COVID crisis'|труд=UN News|достъп_дата=26 юни 2020}}</ref> През септември 2022 г. представителят на ООН в Сирия съобщава, че няколко региона в страната са свидетели на епидемия от [[холера]]. Постоянният координатор на ООН и хуманитарен координатор Имран Риза призовава за спешна реакция за ограничаване на епидемията, като казва, че тя представлява сериозна заплаха за хората в Сирия. Избухването е свързано с използването на замърсена вода за отглеждане на култури и зависимостта на хората от небезопасни водоизточници.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/cholera-outbreak-syria-poses-serious-threat-un-2022-09-13/|title=Cholera outbreak in Syria poses serious threat, U.N. says|date=13 септември 2022|work=Reuters|access-date=13 септември 2022}}</ref> === Хуманитарна помощ === Конфликтът държи рекорда за най-голямата сума, искана някога от агенции на [[ООН]] за единична хуманитарна спешна помощ, 6,5 млрд. долара заявки от декември 2013 г.<ref name="RW aid record">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://reliefweb.int/report/syrian-arab-republic/un-launches-biggest-humanitarian-appeal-fearing-deepening-syrian-crisis|заглавие=UN launches biggest humanitarian appeal, fearing deepening of Syrian crisis|труд=ReliefWeb|достъп_дата=28 юли 2015}}</ref> Международният хуманитарен отговор на конфликта в Сирия се координира от [[Служба на ООН за координация на хуманитарните въпроси|Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси]] (UNOCHA) в съответствие с Резолюция 46/182 на [[Общо събрание на ООН|Общото събрание на ООН]].<ref>United Nations General Assembly Resolution 182 session 46 ''Strengthening of the coordination of humanitarian emergency assistance of the United Nations on 19 December 1991''</ref> Основната рамка за тази координация е Планът за реагиране при хуманитарна помощ в Сирия (SHARP), който иска 1,41 млрд. щатски долара за задоволяване на хуманитарните нужди на сирийците, засегнати от конфликта.<ref>[http://reliefweb.int/report/syrian-arab-republic/revised-syria-humanitarian-assistance-response-plan-sharp-january United Nations, Syria Humanitarian Assistance Response Plan (SHARP)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130916000153/http://reliefweb.int/report/syrian-arab-republic/revised-syria-humanitarian-assistance-response-plan-sharp-january|date=16 септември 2013}}. Retrieved 18 септември 2013.</ref> Официалните данни на ООН за хуманитарната ситуация и реакцията са достъпни на официален уебсайт, управляван от UNOCHA Сирия (Аман).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://syria.unocha.org/|заглавие=Syrian Arab Republic|издател=United Nations Office for the Coordination of Humanitarian Affairs (OCHA)|достъп_дата=18 септември 2013|архив_дата=2013-11-09|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131109203428/http://syria.unocha.org/}}</ref> [[УНИЦЕФ]] също работи заедно с тези организации, за да осигури ваксинации и пакети за грижи на нуждаещите се. Финансова информация за отговора на SHARP и помощта за бежанците и за трансграничните операции може да бъде намерена в Службата за финансово проследяване на UNOCHA. Трудността при доставянето на хуманитарна помощ на хората е показана от статистиката за януари 2015 г. – от приблизително 212 хиляди души през този месец, които са били обсадени от правителствени или опозиционни сили, 304 са били достигнати с храна.<ref name="UNNC 26Mar2015">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=50436|заглавие=Syria crisis 'worsening' amid humanitarian funding shortfall, warns top UN relief official|издател=UN News Centre|достъп_дата=28 юли 2015}}</ref> [[Американска агенция за международно развитие|USAID]] и други правителствени агенции в САЩ доставят близо 385 млн. долара помощи за Сирия през 2012 и 2013 г. Съединените щати предоставят хранителна помощ, медицински консумативи, спешни и основни здравни грижи, материали за подслон, чиста вода, хигиенно обучение и консумативи и други помощи.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.usaid.gov/what-we-do/working-crises-and-conflict/responding-times-crisis/where-we-work/syria|заглавие=USAID/SYRIA|достъп_дата=2024-06-25|архив_дата=2013-05-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130502071344/http://www.usaid.gov/what-we-do/working-crises-and-conflict/responding-times-crisis/where-we-work/syria}}</ref> Islamic Relief зарежда 30 болници и изпраща стотици хиляди медицински и хранителни колети.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.irusa.org/emergencies/syrian-humanitarian-relief/|заглавие=SYRIAN HUMANITARIAN RELIEF|достъп_дата=29 април 2013|архив_дата=2013-04-24|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130424123556/http://www.irusa.org/emergencies/syrian-humanitarian-relief/}}</ref> Други държави в региона също са предоставили различни нива на помощ. Иран изнася между 500 и 800 тона брашно дневно за Сирия.<ref>{{Cite news|url=http://www.globalpost.com/dispatch/news/afp/130303/iran-sending-tonnes-flour-daily-syria-report|title=Iran sending tonnes of flour daily to Syria: report|date=3 март 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20130306012357/http://www.globalpost.com/dispatch/news/afp/130303/iran-sending-tonnes-flour-daily-syria-report|archive-date=6 март 2013|agency=Agence France-Presse}}</ref> Израел предоставя помощ чрез операция „Добър съсед“, като предоставя медицинско лечение на 750 сирийци в полева болница, разположена на [[Голански възвишения|Голанските възвишения]], където бунтовниците казват, че 250 от техните бойци са били лекувани.<ref>{{Cite news|url=http://www.thenational.ae/world/revealed-how-syrian-rebels-seek-medical-help-from-an-unlikely-source-in-israel|title=Revealed: how Syrian rebels seek medical help from an unlikely source in Israel|date=12 януари 2014|access-date=17 януари 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140219201141/http://www.thenational.ae/world/revealed-how-syrian-rebels-seek-medical-help-from-an-unlikely-source-in-israel|archive-date=19 февруари 2014}}</ref> Израел създава два медицински центъра в Сирия. Израел също доставя [[керосин]], [[дизелово гориво]], седем [[Електрически генератор|електрически генератора]], водопроводни тръби, учебни материали, [[брашно]] за пекарни, бебешка храна, [[Пелена|памперси]], обувки и облекло. Сирийските бежанци в Ливан съставляват 1/4 от [[Население на Ливан|населението на Ливан]], състоящи се предимно от жени и деца.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.worldbulletin.net/?aType=haber&ArticleID=107584|заглавие=Humanitarian aid convoy departs to help Syrian refugees|достъп_дата=29 април 2013}}</ref> Освен това Русия заявява, че е създала шест центъра за хуманитарна помощ в Сирия, за да подкрепи 3000 бежанци през 2016 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-aleppo-idUSKCN10A0IM|title=Scores of families leave besieged Aleppo under Russia-Damascus plan|date=30 юли 2016|work=Reuters|access-date=4 август 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160803211733/http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-aleppo-idUSKCN10A0IM|archive-date=3 август 2016}}</ref> На 9 април 2020 г. ООН изпраща 51 камиона с хуманитарна помощ в [[Идлиб]]. Организацията казва, че помощта ще бъде разпределена сред цивилни, блокирани в северозападната част на страната.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aa.com.tr/en/middle-east/un-sends-humanitarian-aid-to-idlib-nw-syria/1780581|заглавие=UN sends humanitarian aid to Idlib, NW Syria|труд=Anadolu Agency|достъп_дата=9 април 2020}}</ref> На 30 април 2020 г. [[Хюман Райтс Уоч]] осъжда сирийските власти за дългогодишното им ограничение върху влизането на хуманитарни доставки.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/news/2020/04/28/syria-aid-restrictions-hinder-covid-19-response|заглавие=Syria: Aid Restrictions Hinder Covid-19 Response|труд=Human Rights Watch|достъп_дата=28 април 2020}}</ref> Организацията също така иска [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]] да продължи да настоява ООН да позволи медицинска помощ и други основни неща да достигнат до Сирия през граничния пункт с Ирак, за да се предотврати разпространението на [[Пандемия от COVID-19|COVID-19]] в разкъсаната от война нация. Помощните доставки, ако бъдат разрешени, ще позволят на сирийското население да се предпази от заразяване с вируса COVID-19.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/news/2020/04/30/who-should-stand-appeal-cross-border-aid-syria|заглавие=WHO Should Stand By Appeal for Cross-Border Aid to Syria|труд=Human Rights Watch|достъп_дата=30 април 2020}}</ref> === Културно наследство === Към март 2015 г. войната е засегнала 290 обекта на културното наследство, сериозно е повредила 104 и напълно унищожила 24. Пет от шестте обекта на [[ЮНЕСКО]] за [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|световно наследство]] в Сирия са повредени.<ref>Al Rifai, Diana; Haddad, Mohammed (17 март 2015). "[https://www.aljazeera.com/news/2015/3/17/whats-left-of-syria What's left of Syria?]". Al Jazeera. Архивиран от оригинала на 20 март 2015. Посетен на 21 март 2015.</ref> Унищожаването на антики е причинено от обстрели, окопаване на армията и плячкосване на различни телове, музеи и паметници.<ref>Cunliffe, Emma. "[http://ghn.globalheritagefund.com/uploads/documents/document_2107.pdf Damage to the Soul: Syria's cultural heritage in conflict]" {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120710192645/http://ghn.globalheritagefund.com/uploads/documents/document_2107.pdf|date=10 юли 2012}}. Durham University and the Global Heritage Fund. 1 май 2012.</ref> Групата „Сирийско археологическо наследство под заплаха“ наблюдава и записва унищожаването в опит да създаде списък на обектите на наследството, повредени по време на войната, и да получи глобална подкрепа за защитата и запазването на сирийската археология и архитектура.<ref name=":3">Fisk, Robert. "[https://www.independent.co.uk/voices/commentators/fisk/robert-fisk-syria-s-ancient-treasures-pulverised-8007768.html Syria's ancient treasures pulverised]" Архивиран на 10 март 2015 at the Wayback Machine. ''The Independent''. 5 август 2012</ref><ref name=":3" /> ЮНЕСКО изброява всичките шест обекта на световното наследство на Сирия като застрашени, но пряка оценка на щетите не е възможна. Известно е, че Старият град на [[Халеб]] е бил силно повреден по време на битки, водени в района, докато [[Палмира]] и [[Крак де Шевалие]] са претърпели незначителни щети. Твърди се, че незаконното копаене представлява сериозна опасност и стотици сирийски антики, включително някои от Палмира, се появяват в Ливан. Известно е, че три археологически музея са били разграбени; в [[Ар-Ракка]] някои артефакти изглежда са били унищожени от чужди ислямисти поради религиозни възражения.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2014/04/17/world/middleeast/syrian-war-takes-heavy-toll-at-a-crossroad-of-cultures.html|title=Syrian War Takes Heavy Toll at a Crossroad of Cultures|last=Barnard|first=Anne|date=16 април 2014|work=The New York Times|access-date=18 април 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140417235247/http://www.nytimes.com/2014/04/17/world/middleeast/syrian-war-takes-heavy-toll-at-a-crossroad-of-cultures.html|archive-date=17 април 2014}}</ref> През 2014 и 2015 г., след възхода на [[Ислямска държава]], няколко обекта в Сирия са унищожени от групата като част от умишлено унищожаване на обекти на културното наследство. В Палмира групата унищожава много древни статуи, [[Храм на Баалшамин|храмовете на Баалшамин]] и [[Храм на Бел|Бел]], много гробници, включително [[Кула на Елабел|кулата на Елабел]] и част от [[Монументална арка на Палмира|монументалната арка]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-34111092|title=Palmyra's Temple of Bel destroyed, says UN|date=1 септември 2015|work=BBC News|access-date=3 септември 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150903005143/http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-34111092|archive-date=3 септември 2015}}</ref> [[Замък на Палмира|Замъкът на Палмира]] от XIII век е сериозно повреден от отстъпващите бойци по време на офанзивата на Палмира през март 2016 г.<ref>{{Cite news|url=http://sana.sy/en/?p=72903|title=Palmyra Castle partially damaged due to ISIS acts, plans to restore it to its former glory|last=Said|first=H.|date=26 март 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160327133431/http://sana.sy/en/?p=72903|archive-date=27 март 2016|agency=Syrian Arab News Agency|last2=Raslan|first2=Rasha|last3=Sabbagh|first3=Hazem}}</ref> Ислямска държава също унищожава древни статуи в Ракка<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://2009-2017.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/09/232028.htm|заглавие=Threats to Cultural Heritage in Iraq and Syria|труд=US Department of State|достъп_дата=3 септември 2015}}</ref> и редица църкви, включително мемориалната църква на арменския геноцид в [[Дейр ез-Зор]].<ref>{{Cite news|url=http://www.armenianow.com/commentary/analysis/57070/armenia_church_syria_isis_aram_catholicos|title=Middle East Terror: Memory of Armenian Genocide victims targeted by ISIS militants|last=Hayrumyan|first=Naira|date=24 септември 2014|work=ArmeniaNow|access-date=3 септември 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150905144120/http://www.armenianow.com/commentary/analysis/57070/armenia_church_syria_isis_aram_catholicos|archive-date=5 септември 2015}}</ref> През януари 2018 г. турските въздушни удари повреждат сериозно древен [[Хети|неохетски]] храм в контролирания от кюрдите регион [[Регион Африн|Африн]] в Сирия. Построен е от [[арамейци]]те през първото хилядолетие пр.н.е.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-42858265|title=Turkish strikes 'damage ancient temple'|date=29 януари 2018|work=BBC News|access-date=30 януари 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180129222239/http://www.bbc.com/news/world-middle-east-42858265|archive-date=29 януари 2018}}</ref> Според доклад от септември 2019 г., публикуван от Сирийската мрежа за човешки права, повече от 120 християнски църкви са били унищожени или повредени в Сирия от 2011 г.<ref>{{Cite news|url=http://www.hurriyetdailynews.com/report-over-120-syrian-churches-damaged-by-war-since-2011-146451|title=Report: Over 120 Syrian churches damaged by war since 2011|date=10 септември 2019|access-date=10 септември 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190915161623/http://www.hurriyetdailynews.com/report-over-120-syrian-churches-damaged-by-war-since-2011-146451|archive-date=15 септември 2019}}</ref> == Вижте също == * [[Хафез ал-Асад]] * [[Башар ал-Асад]] * [[История на съвременна Сирия]] * [[Списък на въоръжените фракции в Сирийската гражданска война]] == Източници == <references/> {{Превод от|en|Syrian civil war|1229092368}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Сирия}} [[Категория:Гражданска война в Сирия| ]] dn0303wcdu5wwysdq4fcf8xutyumg32 12435650 12435604 2024-12-09T11:42:09Z 85.187.210.11 /* Управление на Башар ал-Асад */ 12435650 wikitext text/x-wiki {{актуално}} {{твърде дълга}} {{Военен конфликт | име = Гражданска война в Сирия | конфликт = [[Арабски протести (2010 – 2012)]] | картинка = Syrian Civil War map (November 24, 2023).svg | описание = Ситуацията към 2019 г.:<br>{{legend|#ebc0b3|Под контрол на правителствените сили}}{{legend|#e2d974|Под контрол на кюрдските милиции}}{{legend|#b4b2ae|Под контрол на ИДИЛ}}{{legend|#b8b774|Оспорвани земи}}{{legend|#cdecc9|Под контрол на бунтовниците}} | период = 15 март 2011 – 08.12.2024 | място = [[Сирия]] | територия = Сирия | резултат = конфликтът продължава | страна1 = {{флагче|Сирия}} [[Правителство на Сирия|Сирийско правителство]] * [[Въоръжени сили на Сирия|Въоръжени сили]] * [[Мухабарат (Сирия)|Мухабарат]] * [[Джейш аш-Ша'аби|Народни опълчения]] * [[Шабиха]]<br> {{флагче с име|Иран}}<br> * [[Революционна гвардия (Иран)|Революционна гвардия]] * [[Басидж]]<br> [[Файл:InfoboxHez.PNG|20px]] [[Хизбула]]<br> * Военно крило<br> {{флагче с име|Ливан}}<br> * Ливански милиции<br> ''Поддържани от'':<br> {{флагче с име|Русия}}<br>{{флагче с име|Китай}} ---- [[Файл:Flag_of_Syrian_Kurdistan.svg|20px]] [[Сирийски Кюрдистан]]<br> ''Поддържани от'': <br>{{флагче с име|САЩ}} (обучение и оръжия) | страна2 = '''„Умерена“ опозиция'''<br>[[Файл:Syria-flag 1932-58 1961-63.svg|20px]] [[Свободна сирийска армия]]<br>[[Файл:Syria-flag 1932-58 1961-63.svg|20px]] [[Сирийски национален съвет]]<br>{{флагче с име|Турция}}<br>''Поддържани от'': <br>{{флагче с име|САЩ}} (обучение и оръжия)<br>{{флагче с име|ЕС}} (финансова и логистика)<br>{{флагче с име|Саудитска Арабия}}<br>{{флагче с име|Катар}}<br><hr>'''Радикална опозиция:'''<br>[[Файл:Flag of the Al-Nusra Front (Variant).svg|20px]] [[Джабхат ан-Нусра]]<br>''Поддържани от'':<br>{{флагче с име|Саудитска Арабия}}<br>{{флагче с име|Катар}}<br>{{флагче с име|Турция}}<br><hr>[[Файл:Islamic State flag.svg|20px]] [[Ислямска държава в Ирак и Леванта]] | командир1 = {{флагче|Сирия}} [[Башар Асад]]<br>{{Флагче|Сирия}} [[Фахд Джасам ал-Фраидж]]<br>{{Флагче|Сирия}} [[Али Абдула Айюб]]<br>{{Флагче|Сирия}} [[Махмуд Диб Зайтун]] | командир2 = [[Файл:Flag of Syria (1932-1958; 1961-1963).svg|20px]] [[Риад Асаад]]<br>[[Файл:Flag of Syria (1932-1958; 1961-1963).svg|20px]] [[Салим Идрис]]<br>[[Файл:Flag of Syria (1932-1958; 1961-1963).svg|20px]] [[Гасан Хито]]<br>[[Файл:Flag of the Al-Nusra Front (Variant).svg|20px]] [[Абу Мухамад ал-Голани]] | сила1 = {{Флагче|Сирия}} Армия: 110 000 (март 2013)<ref>{{cite news | url=http://www.reuters.com/article/2013/03/17/us-syria-crisis-uprising-idUSBRE92G06420130317 | title=From teenage graffiti to a country in ruins: Syria's two years of rebellion | work=Reuters | date=17 март 2013 | accessdate=2013-04-10 | archive-date=2013-04-05 | archive-url=https://web.archive.org/web/20130405093239/http://www.reuters.com/article/2013/03/17/us-syria-crisis-uprising-idUSBRE92G06420130317 }}</ref><br>{{Флагче|Сирия}} Мухабарат: 8000<br>{{Флагче|Сирия}} Шабиха: 10 000<br>{{Флагче|Сирия}} Отбранителна служба: 10 000<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://now.mmedia.me/lb/en/nowsyrialatestnews/syria_to_establish_new_military_organization_report_says |заглавие=now.mmedia.me |достъп_дата=2013-04-10 |архив_дата=2013-05-13 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130513183608/https://now.mmedia.me/lb/en/nowsyrialatestnews/syria_to_establish_new_military_organization_report_says }}</ref>{{Br}} {{Флагче|Сирия}} Народни опълчения: 50 000<ref>{{cite news|last=Borger|first=Julian|title=Iran and Hezbollah 'have built 50 000-strong force to help Syrian regime'|url=http://www.guardian.co.uk/world/2013/mar/14/iran-hezbollah-force-syrian-regime|newspaper=The Guardian|date=14 март 2013}}</ref><br>{{Флагче|Иран}} Специални сили: 15 000<ref>{{cite news | url=http://rt.com/news/syria-iran-cooperation-protests-969/ | title=15 000 elite Iranian special-ops 'head' to Syria | date=10 февруари 2012 | work=Russia Today | accessdate=10 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite news | url=http://www.guardian.co.uk/world/2012/may/28/syria-army-iran-forces | title=Syrian army being aided by Iranian forces | date=28 май 2012 |work=The Guardian | accessdate=10 октомври 2012}}</ref>{{Br}} Хизбула: 1500<ref>{{cite news | url=http://www.thetimes.co.uk/tto/news/world/middleeast/article3560184.ece | title=Assad backed by 1500 fighters from Hezbollah, says defector | date=6 октомври 2012 | work=The Times | accessdate=7 октомври 2012}}</ref> – 5000<ref>Ben, Ilan. (8 януари 2013) [http://www.timesofisrael.com/hezbollah-sent-5000-fighters-to-help-assad-daily-reports/#comments According to Al-Watan, members of the Shiite Lebanese militia have already killed 300 Syrian rebels]. ''The Times of Israel''.</ref><br>{{Флагче|Ирак}} Иракски бойци: 500<ref name=militants>{{cite news |author=Suadad al-Salhy |url=http://www.reuters.com/article/2012/10/16/us-syria-crisis-iraq-militias-idUSBRE89F0PX20121016 |title=Iraqi Shi'ite militants fight for Syria's Assad |agency=Reuters |date=16 октомври 2012 |accessdate=25 октомври 2012 |archive-date=2013-03-09 |archive-url=https://web.archive.org/web/20130309002559/http://www.reuters.com/article/2012/10/16/us-syria-crisis-iraq-militias-idUSBRE89F0PX20121016 }}</ref><br>[[Файл:Flag of Rojava.svg|20px|ръб]] Кюрдски бойци: до 10 000<ref>{{cite web |url=http://ikjnews.com/?p=4438 |title=Syrian Kurds Trade Armed Opposition for Autonomy |publisher=IKJ News |date=5 юли 2012 |accessdate=25 октомври 2012 |архив_дата=2012-08-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120801005131/http://ikjnews.com/?p=4438 }}</ref><ref>{{cite web|title=The restive Kurds and Syria’s future|url=http://www.dailystar.com.lb/Opinion/Commentary/2013/Feb-19/207000-the-restive-kurds-and-syrias-future.ashx|publisher=The DailyStar|accessdate=19 февруари 2013}}</ref> | сила2 = [[Файл:Syria-flag 1932-58 1961-63.svg|20px]] ССА: до 100 000 (края на 2012)<ref name="Rebel groups">{{cite news|last=Yezdani|first=İpek|title=Syrian rebels: Too fragmented, unruly|url=http://www.hurriyetdailynews.com/syrian-rebels-too-fragmented-unruly.aspx?pageID=238&nID=29158&NewsCatID=352|accessdate=21 септември 2012|work=Hürriyet Daily News|date=1 септември 2012}}</ref><br>[[Файл:Flag of the Al-Nusra Front (Variant).svg|20px]] Джабхат ан-Нусра: до 10 000<ref>{{cite news|title=Al-Qaeda affiliate playing larger role in Syria rebellion |url=http://www.washingtonpost.com/blogs/post-partisan/post/al-qaeda-affiliate-playing-larger-role-in-syria-rebellion/2012/11/30/203d06f4-3b2e-11e2-9258-ac7c78d5c680_blog.html |last=Ignatius |first=David|newspaper=The Washington Post|date=30 ноември 2012 |accessdate=1 декември 2012}}</ref><br>[[Файл:Flag of Jihad.svg|20px]] Чужди [[джихад]]исти: до 3000<ref name=jihadists>{{cite news |title=Jihadists answer the call in Syria |url=http://www.usatoday.com/story/news/world/2012/12/03/syria-jihadists/1742759/ |work=USA Today|date=4 декември 2012 |accessdate=4 декември 2012}}</ref> | жертви1 = {{Флагче|Сирия}} 59 006 – 94 006 убити военни <ref name="killed">[http://www.syriahr.com/en/?p=50612 ''About 430 thousands were killed since the beginning of the Syrian revolution''. 13 септември 2016.]</ref><br>{{Флагче|Сирия}} 41 564 – 55 564 убити паравоенни <ref name="killed "/><br>{{Флагче|Сирия}} над 8000 пленени <ref name="killed"/><br>{{Флагче|Иран}} Хизбула: 1321 – 1400 убити бойци <ref name="killed"/><br>{{Флагче|Русия}} 20 убити военни<ref>[https://tvrain.ru/news/glava_kabardino_balkarii_podtverdil_gibel_dvadtsatogo_rossijskogo_voennogo_v_sirii-415187/?_branch_match_id=288643821470443681 „Глава Кабардино-Балкарии подтвердил гибель двадцатого российского военного в Сирии“. 12 август 2016.]</ref> | жертви2 = [[Файл:Syria-flag 1932-58 1961-63.svg|20px]] 104 390 – 130 390 убити <ref name="killed"/>,979 убити и няколко протестиращи<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://ansamed.ansa.it/ansamed/en/news/sections/politics/2012/03/19/visualizza_new.html_134589467.html |заглавие="Syria: Opposition, almost 11 500 civilians killed". 19 март 2012. |достъп_дата=2016-10-05 |архив_дата=2014-03-28 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140328103035/http://ansamed.ansa.it/ansamed/en/news/sections/politics/2012/03/19/visualizza_new.html_134589467.html }}</ref><br>[[Файл:Syria-flag 1932-58 1961-63.svg|20px]] 36 637 пленени и арестувани<ref name="Violations Documenting Center">{{cite web|url=http://www.vdc-sy.org/index.php/en/home|title=Statistics for the number of martyrs|date=3 април 2013|accessdate=3 април 2013|publisher=Violations Documenting Center|архив_дата=2013-03-03|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130303155835/http://www.vdc-sy.org/index.php/en/home}}</ref><br>{{Флагче|Турция}} 11 убити военни<ref>[http://www.timesofisrael.com/turkish-soldier-2-syrian-rebels-killed-fighting-is-in-syria/ Turkish soldier, 2 Syrian rebels killed fighting IS in Syria]</ref> }} '''Гражданската война в Сирия''' ({{Lang|ar|الحرب الأهلية السورية‎}} ) е продължаващ многостранен конфликт в [[Сирия]], включващ различни участници – спонсорирани от държавата и недържавни. През март 2011 г. недоволството на населението на страната от управлението на президента [[Башар ал-Асад]] предизвиква [[Сирийска революция (2011)|широкомащабни протести]] и [[Демократизация|продемократични]] митинги в цяла Сирия, като част от по-широките протести на [[Арабска пролет|Арабската пролет]] в региона. След месеци на репресии от правителствения апарат за сигурност, в цялата страна започват да се сформират различни въоръжени [[Сирийска опозиция|бунтовнически групи]] като [[Свободна сирийска армия|Свободната сирийска армия]], отбелязвайки началото на сирийския бунт. До средата на 2012 г. кризата ескалира в пълна [[гражданска война]]. Получавайки оръжия от страните от [[НАТО]] и [[Съвет за сътрудничество в Персийския залив|Съвета за сътрудничество в Персийския залив]], бунтовническите сили първоначално правят значителен напредък срещу правителствените сили, които получават оръжия от [[Иран]] и [[Русия]]. Бунтовниците превземат регионалните столици [[Ракка]] през 2013 г. и [[Идлиб]] през 2015 г. В резултат на това през септември 2015 г. Русия започва [[Руска военна интервенция в Сирия|военна намеса]] в подкрепа на правителството, измествайки баланса на конфликта. До края на 2018 г. всички крепости на бунтовниците, с изключение на части от [[Идлиб (мухафаза)|района на Идлиб]], са превзети от правителствените сили. През 2014 г. групировката „[[Ислямска държава]]“ взема контрола над големи части от Източна Сирия и Западен Ирак, което кара ръководената от [[САЩ]] коалиция [[Комбинирана съвместна оперативна група – операция Inherent Resolve|CJTF]] да започне въздушна бомбардировка срещу нея, като същевременно осигури наземна подкрепа на [[Сирийски демократични сили|Сирийските демократични сили]] [[Кюрди|с кюрдско]] мнозинство. Кулминирайки в [[Битка при Ракка (2017)|битката при Ракка]], Ислямска държава е териториално победена до края на 2017 г. През август 2016 г. [[Турция]] започва многостранна инвазия в Северна Сирия в отговор на създаването на [[Демократична федерация на Северна Сирия|Роджава]], като същевременно се бори с [[Операция „Ефратски щит“|Ислямска държава]] и с [[Операция „Пролетен щит“|правителствените сили]] в процеса. След прекратяването на огъня в Идлиб през март 2020 г. бойните действия на фронтовата линия по време на конфликта почти затихват и се характеризират с редовни сблъсъци. Тежките боеве са подновени с голяма бунтовническа офанзива на северозапад, водена от [[Тахрир ал-Шам]] и подкрепена от съюзнически групи в Сирийската национална армия през ноември 2024 г., по време на която са превзети [[Битка за Алепо (2024)|Алепо]], [[Битка за Хама (2024)|Хама]] и [[Битка за Хомс (2024)|Хомс]]. Бунтовниците от Южния фронт, които преди това се помиряват с правителството, впоследствие започват [[Битка за Южна Сирия (2024)|собствена офанзива]], завладявайки [[Дераа]] и Сувейда. Сирийската свободна армия и [[Сирийски демократични сили|Сирийските демократични сили]] започват собствени офанзиви съответно в [[Битка за Палмира (2024)|Палмира]] и [[Битка за Дейр ез-Зор (2024)|Дейр ез-Зор]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.al-monitor.com/originals/2024/12/syrias-us-backed-kurdish-forces-seize-deir-ez-zor-assad-hangs-thread|заглавие=Syria's US-backed Kurdish forces seize Deir ez-Zor as Assad hangs by thread|труд=[[Al Monitor]]|език=en|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.middleeastmonitor.com/20241206-us-backed-syrian-free-army-advances-in-homs-with-reports-of-clashes-with-regime-forces-in-palmyra/|заглавие=US-backed Syrian Free Army advances in Homs, with reports of clashes with regime forces in Palmyra|труд=Middle East Monitor|достъп_дата=}}</ref> До 8 декември бунтовническите сили превземат столицата [[Дамаск]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cnn.com/world/live-news/syria-civil-war-12-07-2024-intl/index.html?t=1733629627267|заглавие=Syrian rebels claim to have entered Damascus as regime's defenses collapse|труд=cnn.com|издател=CNN|достъп_дата=8 December 2024}}</ref> След това режимът на [[Башар ал-Асад]] се срива, като според съобщенията той бяга на неизвестно място.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.axios.com/2024/12/08/syria-damascus-assad-regime-collapse|заглавие=Assad regime collapses as Syrian rebels enter Damascus|труд=axios.com|издател=Axios|достъп_дата=8 December 2024}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.timesofisrael.com/liveblog_entry/assad-said-to-flee-damascus-for-unknown-destination/|заглавие=Assad said to flee Damascus for unknown destination|труд=www.timesofisrael.com}}</ref> == Обща информация == === Предпоставки === {{Вижте също|Арабска пролет|Сирийска революция (2011)}} През март 2011 г. недоволството на населението от правителството на [[Сирийска Баас партия|Баас]] води до широкомащабни протести и [[Демократизация|продемократични]] митинги в цяла Сирия, като част от по-широките протести на [[Арабска пролет|Арабската пролет]] в региона. Многобройните протести са жестоко потушени от силите за сигурност при смъртоносни репресии, наредени от [[Башар ал-Асад]], което води до десетки хиляди смъртни случаи и задържания.<ref name="Kassam, Becker 3">{{Cite journal|last=Kassam|first=Kamal|last2=Becker|first2=Maria|date=16 May 2023|title=Syrians of today, Germans of tomorrow: the effect of initial placement on the political interest of Syrian refugees in Germany|journal=Frontiers in Political Science|volume=5|pages=3|doi=10.3389/fpos.2023.1100446|doi-access=free|issn = 2673-3145 }}</ref><ref name="Syria: The story of the conflict">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-26116868|title=Syria: The story of the conflict|date=11 March 2016|access-date=21 June 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180622052951/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-26116868|archive-date=22 June 2018|publisher=BBC News}}</ref> [[Сирийска революция (2011)|Сирийската революция]] се трансформира в бунт с формирането на [[Свободна сирийска армия|съпротивителни милиции]] в цялата страна, прерастваща в пълномащабна [[гражданска война]] до 2012 г.<ref>Kassam, Kamal; Becker, Maria (16 May 2023). "[https://www.frontiersin.org/journals/political-science/articles/10.3389/fpos.2023.1100446/full Syrians of today, Germans of tomorrow: the effect of initial placement on the political interest of Syrian refugees in Germany]". ''Frontiers in Political Science''. '''5''': 3</ref><ref>"[https://www.bbc.com/news/world-middle-east-26116868 Syria: The story of the conflict]". BBC News. 11 March 2016. [https://web.archive.org/web/20180622052951/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-26116868 Архивиран] от оригинала на 22 юни 2018. Посетен на 21 юни 2024</ref><ref>"[https://www.nytimes.com/2011/03/26/world/middleeast/26syria.html Syrian Troops Open Fire on Protestors in Several Cities]". ''The New York Times''. 25 March 2011. [https://web.archive.org/web/20180621011638/https://www.nytimes.com/2011/03/26/world/middleeast/26syria.html Архивиран] от оригинала на 21 юни 2018. Посетен на 25 юни 2024</ref><ref>"[https://www.bbc.com/news/world-middle-east-12749674 Mid-East unrest: Syrian protests in Damascus and Aleppo]". BBC News. 15 March 2011. [https://web.archive.org/web/20180721134738/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-12749674 Архивиран] от оригинала на 21 юли 2018. Посетен на 24 юни 2024</ref> === Ход на събитията === Войната се води от няколко фракции. [[Въоръжени сили на Сирия|Сирийските арабски въоръжени сили]], заедно със своите вътрешни и чуждестранни съюзници, представляват [[Сирия|Сирийската арабска република]] и правителството на [[Башар ал-Асад]]. Срещу него е [[Сирийско временно правителство|Сирийското временно правителство]] – голям алианс от [[Демократизация|продемократични]], [[Национализъм|националистически]] [[Сирийска опозиция|опозиционни]] групи (чиито военни сили се състоят от [[Сирийска национална армия|Сирийската национална армия]] и съюзническите [[свободни сирийски милиции]]). Друга фракция е [[Сирийско правителство на спасението|Сирийското правителство на спасението]], чиито въоръжени сили са представени от коалиция от [[Сунитски ислям|сунитски]] милиции, водени от [[Тахрир ал-Шам]]. Независима от тях е [[Демократична федерация на Северна Сирия|Автономната администрация на Северна и Източна Сирия]], чиято военна сила са [[Сирийски демократични сили|Сирийските демократични сили]] – мултиетническа сила с арабско мнозинство, водена от [[Кюрди|кюрдския]] Отряд за народна самоотбрана. Други конкуриращи се фракции включват [[джихад]]истки организации като клона на [[Ал-Каида]] [[Хурас ал-Дин]] (наследник на [[Джабхат ан-Нусра|фронта Ал-Нусра]] ) и [[Ислямска държава]]. Редица чужди държави, като [[Иран]], [[Русия]], [[Турция]] и [[САЩ]], са [[Чуждестранно участие в гражданската война в Сирия|пряко въвлечени в гражданската война]], предоставяйки подкрепа на противопоставящите се фракции в конфликта. Иран, Русия и [[Хизбула]] подкрепят военно Сирийската арабска република, като Русия извършва [[Руска военна интервенция в Сирия|въздушни удари и наземни операции]] в страната от септември 2015 г. От 2014 г. [[Комбинирана съвместна оперативна група – операция Inherent Resolve|ръководената от САЩ международна коалиция]] провежда въздушни и сухопътни операции предимно срещу Ислямска държава и от време на време срещу силите, подкрепящи Башар ал-Асад, и оказва военна и логистична подкрепа на фракции като [[Революционна армия на командосите|Революционната армия на командосите]] и [[Сирийски демократични сили|Сирийските демократични сили]] на автономната администрация. [[Турско участие в гражданската война в Сирия|Турските сили]] в момента [[Турска окупация на Северна Сирия|окупират части от Северна Сирия]] и от 2016 г. се бият срещу Сирийските демократични сили, Ислямска държава и правителството на Асад, като същевременно активно подкрепят [[Сирийска национална армия|Сирийската национална армия]]. Между 2011 г. и 2017 г. боевете от сирийската гражданска война се прехвърлят в [[Ливан]], тъй като опонентите и поддръжниците на сирийското правителство пътуват до Ливан, за да се бият и да се атакуват взаимно на ливанска земя. Въпреки че е официално неутрален, [[Израел]] разменя граничен огън и извършва многократни удари срещу [[Хизбула]] и [[Иранска намеса в гражданската война в Сирия|иранските сили]], чието присъствие в Западна Сирия той смята за заплаха.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria/u-s-russian-ceasefire-takes-effect-in-southwest-syria-idUSKBN19U08D|title=U.S.-Russian ceasefire deal holding in southwest Syria|date=9 July 2017|access-date=2017-11-07|archive-url=https://web.archive.org/web/20180921113246/https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria/u-s-russian-ceasefire-takes-effect-in-southwest-syria-idUSKBN19U08D|archive-date=21 September 2018|publisher=Reuters}}</ref><ref>[https://www.timesofisrael.com/death-toll-in-alleged-israeli-strikes-near-damascus-up-to-23-fighters-monitor/ Death toll in alleged Israeli strikes near Damascus up to 23 fighters — monitor] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200207133645/https://www.timesofisrael.com/death-toll-in-alleged-israeli-strikes-near-damascus-up-to-23-fighters-monitor/|date=7 February 2020}}, ''Times of Israel''</ref> Насилието във войната достига своя връх през 2012 – 2017 г., но ситуацията остава кризисна.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mei.edu/publications/2021-will-be-defining-year-syria|заглавие=2021 will be a defining year for Syria|труд=Middle East Institute}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rescue.org/article/crisis-syria-economic-crisis-compounds-decade-war|заглавие=Crisis in Syria: Economic crisis compounds a decade of war|труд=International Rescue Committee (IRC)}}</ref> До 2020 г. сирийското правителство контролира около 2/3 от страната и консолидира властта.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2021/may/26/bashar-al-assad-tightens-grip-on-power-as-syria-goes-to-polls|title='Mob boss' Assad's dynasty tightens grip over husk of Syria|last=Chulov|first=Martin|date=26 May 2021|work=The Guardian|archive-url=https://web.archive.org/web/20210526075539/https://www.theguardian.com/world/2021/may/26/bashar-al-assad-tightens-grip-on-power-as-syria-goes-to-polls|archive-date=26 May 2021}}</ref><ref>[https://www.aljazeera.com/news/2023/3/15/twelve-years-on-from-the-beginning-of-syrias-war Twelve years on from the beginning of Syria's war] By Al Jazeera Staff ,15 Mar 2023.</ref> Боевете на първа линия между правителството на Асад и опозиционните групировки са почти утихнали до 2023 г., но има редовни избухвания в Северозападна Сирия и [[Сирийски протести (2023)|широкомащабни протести]] в Южна Сирия, които се разпространяват в цялата страна в отговор на обширните автократични политики и икономическата ситуация. Протестите са отбелязани като наподобяващи революцията от 2011 г., която предшества гражданската война.<ref>[https://news.un.org/en/story/2023/01/1132837 Security Council: 12 years of war, leaves 70 per cent of Syrians needing aid], 25 January 2023, UN official website.</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2023/8/25/anti-government-protests-in-syria-continue-for-sixth-day|title=Anti-government protests in Syria continue for sixth day|last=Suleiman|first=Ali Haj|date=23 August 2023|archive-url=https://web.archive.org/web/20230825220621/https://www.aljazeera.com/news/2023/8/25/anti-government-protests-in-syria-continue-for-sixth-day|archive-date=25 August 2023|publisher=Al Jazeera}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2023/aug/26/anti-government-protests-shake-syrian-provinces-amid-anger-over-economy|title=Anti-government protests shake Syrian provinces amid anger over economy|date=26 August 2023|work=The Guardian|archive-url=https://web.archive.org/web/20230826041126/https://www.theguardian.com/world/2023/aug/26/anti-government-protests-shake-syrian-provinces-amid-anger-over-economy|archive-date=26 August 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2023/08/31/world/middleeast/syria-protests.html|title=Rare Protests in Syria Summon Echoes of Arab Spring|last=Abdulrahim|first=Raja|date=31 August 2023|work=[[The New York Times]]|archive-url=https://web.archive.org/web/20230831040419/https://www.nytimes.com/2023/08/31/world/middleeast/syria-protests.html|archive-date=31 August 2023}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://english.aawsat.com/features/4514386-syria-protests-spurred-economic-misery-stir-memories-2011-anti-government-uprising|title=Syria Protests Spurred by Economic Misery Stir Memories of the 2011 Anti-Government Uprising|date=29 August 2023|work=Asharq al-Awsat|archive-url=https://web.archive.org/web/20230829122111/https://english.aawsat.com/features/4514386-syria-protests-spurred-economic-misery-stir-memories-2011-anti-government-uprising|archive-date=29 August 2023}}</ref> Войната води до между 470 и 610 хиляди насилствени смъртни случая, което я прави вторият най-смъртоносен конфликт на XXI век след [[Втора война в Конго|Втората война в Конго]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/list/8-deadliest-wars-of-the-21st-century|заглавие=8 Deadliest Wars of the 21st Century|автор=Ray|първо_име=Michael|труд=Britannica}}</ref> Международни организации обвиняват почти всички замесени страни – правителството на Асад, Ислямска държава, опозиционните групи, Иран, Русия,<ref name="The Guardian">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2016/sep/25/russia-accused-war-crimes-syria-un-security-council-aleppo|title=Russia accused of war crimes in Syria at UN security council session|work=The Guardian|access-date=18 March 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190401192517/https://www.theguardian.com/world/2016/sep/25/russia-accused-war-crimes-syria-un-security-council-aleppo|archive-date=1 April 2019}}</ref> Турция<ref name="amnesty1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.amnesty.org/en/latest/news/2019/10/syria-damning-evidence-of-war-crimes-and-other-violations-by-turkish-forces-and-their-allies/|заглавие=Damning evidence of war crimes by Turkish forces and allies in Syria|издател=Amnesty International|достъп_дата=9 February 2020}}</ref> и водената от САЩ коалиция<ref>{{Cite news|url=https://www.cnn.com/2018/06/05/middleeast/us-led-coalition-raqqa-war-crimes-intl/index.html|title=US-led strikes on Raqqa may amount to war crimes, Amnesty says|last=Dewan|first=Angela|date=5 June 2018|access-date=5 June 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180605205903/https://www.cnn.com/2018/06/05/middleeast/us-led-coalition-raqqa-war-crimes-intl/index.html|archive-date=5 June 2018|publisher=CNN|last2=McGann|first2=Hillary}}</ref> в сериозни нарушения на [[Права на човека|човешките права]] и [[Списък на кланетата по време на гражданската война в Сирия|кланета]].<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2017/04/15/world/middleeast/syria-bashar-al-assad-evidence.html|title=As Atrocities Mount in Syria, Justice Seems Out of Reach|last=Barnard|first=Anne|date=15 April 2017|work=The New York Times|access-date=18 May 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170517192038/https://www.nytimes.com/2017/04/15/world/middleeast/syria-bashar-al-assad-evidence.html|archive-date=17 May 2017|last2=Hubbard|first2=Ben|last3=Fisher|first3=Ian}}</ref> Конфликтът предизвиква голяма [[Бежанци от гражданската война в Сирия|бежанска криза]], като милиони хора бягат в съседни страни като Турция, [[Ливан]] и [[Йордания]];<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.brookings.edu/blog/future-development/2022/01/27/syrian-refugees-in-jordan-a-decade-and-counting/|заглавие=Syrian refugees in Jordan: A decade and counting|автор=Karasapan|първо_име=Omer|издател=[[Brookings Institution]]}}</ref><ref name="PBS">{{Cite news|url=https://www.pbs.org/wgbh/frontline/article/numbers-syrian-refugees-around-world/|title=By the Numbers: Syrian Refugees Around the World|last=Todd|first=Zoe|date=19 November 2019|work=Frontline|access-date=30 April 2023|archive-url=https://web.archive.org/web/20191120012034/https://www.pbs.org/wgbh/frontline/article/numbers-syrian-refugees-around-world/#comments|archive-date=20 November 2019|publisher=Public Broadcasting Service|language=English}}</ref> значително малцинство обаче също търси убежище в страни извън [[Близкия Изток]], като само [[Германия]] е приела над половин милион сирийци от 2011 г.<ref name="PBS" /> В хода на войната са стартирани редица мирни инициативи, включително мирни преговори в [[Женева]] за Сирия през март 2017 г., водени от [[Организация на обединените нации|ООН]], но битките продължават.<ref>{{Cite journal|last=Lundgren|first=Magnus|year=2016|title=Mediation in Syria: Initiatives, strategies, and obstacles, 2011–2016|url=https://www.researchgate.net/publication/303312425|journal=Contemporary Security Policy|volume=37|issue=2|pages=283–298|doi=10.1080/13523260.2016.1192377|archive-url=https://web.archive.org/web/20170202000757/https://www.researchgate.net/publication/303312425_Mediation_in_Syria_Initiatives_strategies_and_obstacles_2011-2016|archive-date=2 February 2017|access-date=20 January 2017}}</ref> === Актуално положение === През октомври 2019 г. кюрдските лидери на [[Демократична федерация на Северна Сирия|Роджава]] – регион в Сирия, обявяват, че са постигнали голяма сделка с правителството на Сирия под управлението на Асад. Тази сделка е сключена след изтеглянето на САЩ от Сирия. Кюрдските лидери сключват тази сделка, за да получат помощта на Сирия за спиране на враждебните турски сили, които нахлуват в Сирия и атакуват кюрдите.<ref>[https://www.aljazeera.com/news/2019/10/15/syrias-kurds-forge-costly-deal-with-al-assad-as-us-pulls-out Syria’s Kurds forge ‘costly deal’ with al-Assad as US pulls out: Damascus has much to gain from deal with Kurds, but its ability to halt Turkey’s push depends on Russia, say analysts.] By Arwa Ibrahim, Published On 15 Oct 2019 on website of Al-Jazeera.</ref><ref>[https://www.cnn.com/2019/10/14/middleeast/syria-turkey-kurds-civilians-isis-intl-hnk/index.html Kurdish forces backed by US strike deal with Syria’s Assad, in major shift in 8-year war], By Helen Regan and Eliza Mackintosh, CNN, Mon October 14, 2019.</ref><ref>[https://www.theguardian.com/world/2019/oct/13/kurds-reach-deal-with-damascus-in-face-of-turkish-offensive Turkey-Syria offensive: Kurds reach deal with Damascus to stave off assault]. Agreement to hand over border towns comes after more than 700 Isis affiliates escape camp. Bethan McKernan in Akçakale Mon 14 Oct 2019 website of The Guardian.</ref> Към 2023 г. гражданската война до голяма степен е утихнала, като главно е достигнала задънена улица. През 2023 г. основният военен конфликт не е между сирийското правителство и бунтовниците, а по-скоро между турските сили и фракциите в Сирия. В края на 2023 г. турските сили продължават да атакуват кюрдските сили в района на Роджава.<ref>[https://bellacaledonia.org.uk/2023/10/09/turkey-is-trying-to-bomb-rojava-out-of-existence/ Turkey is trying to bomb Rojava out of existence], By Sarah Glynn, 9 October 2023.</ref> От 5 октомври 2023 г. [[Въоръжени сили на Турция|турските въоръжени сили]] нанасят поредица от въздушни и наземни удари, насочени срещу [[Сирийски демократични сили|Сирийските демократични сили]] в [[Демократична федерация на Северна Сирия|Североизточна Сирия]]. Въздушните удари са нанесени в отговор на терористичния акт в Анкара през 2023 г., за която турското правителство твърди, че е извършен от нападатели, произхождащи от Североизточна Сирия.<ref name="reuters1">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/turkey-says-ankara-bomb-attackers-came-syria-2023-10-04/|title=Turkey says bombers came from Syria, eyes cross-border targets|date=4 October 2023|access-date=5 October 2023|publisher=Reuters}}</ref> Тежките боеве са подновени с голяма [[Битка за Северозападна Сирия (2024)|бунтовническа офанзива]] на северозапад, водена от [[Тахрир ал-Шам]] и подкрепена от съюзнически групи в [[Сирийска национална армия|Сирийската национална армия]] през ноември 2024 г., по време на която са превзети [[Битка за Алепо (2024)|Алепо]], [[Битказа Хама (2024)|Хама]] и [[Битка за Хомс (2024)|Хомс]]. Бунтовниците от Южния фронт, които преди това се помиряват с правителството (2018), впоследствие започват [[Битка за Южна Сирия (2024)|собствена офанзива]], завладявайки [[Дераа]] и Сувейда. Сирийската свободна армия и Сирийските демократични сили започват собствени офанзиви съответно в [[Битка за Палмира (2024)|Палмира]] и [[Битка за Дейр ез-Зор (2024)|Дейр ез-Зор]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.al-monitor.com/originals/2024/12/syrias-us-backed-kurdish-forces-seize-deir-ez-zor-assad-hangs-thread|заглавие=Syria's US-backed Kurdish forces seize Deir ez-Zor as Assad hangs by thread|труд=[[Al Monitor]]|език=en|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.middleeastmonitor.com/20241206-us-backed-syrian-free-army-advances-in-homs-with-reports-of-clashes-with-regime-forces-in-palmyra/|заглавие=US-backed Syrian Free Army advances in Homs, with reports of clashes with regime forces in Palmyra|труд=Middle East Monitor|достъп_дата=}}</ref> До 8 декември бунтовническите сили превземат столицата [[Дамаск]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cnn.com/world/live-news/syria-civil-war-12-07-2024-intl/index.html?t=1733629627267|заглавие=Syrian rebels claim to have entered Damascus as regime's defenses collapse|труд=cnn.com|издател=CNN|достъп_дата=8 December 2024}}</ref> След това режимът на Асад се срива, като според съобщенията той бяга на неизвестно място.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.timesofisrael.com/liveblog_entry/assad-said-to-flee-damascus-for-unknown-destination/|заглавие=Assad said to flee Damascus for unknown destination|труд=www.timesofisrael.com}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.axios.com/2024/12/08/syria-damascus-assad-regime-collapse|заглавие=Assad regime collapses as Syrian rebels enter Damascus|труд=axios.com|издател=Axios|достъп_дата=8 December 2024}}</ref> == Предистория == {{Основна|История на съвременна Сирия}} === Управление на Башар ал-Асад === {{Вижте също|Хафез ал-Асад|Башар ал-Асад}} [[Файл:Hafez al-Assad official portrait (bw-cropped).jpg|мини|225x225пкс|Хафез ал-Асад, президент на Сирия (1971 – 2000)]] Нерелигиозното правителство на [[Сирийска Баас партия|сирийския регионален клон на партията Баас]] идва на власт чрез [[Сирийски държавен преврат (1963)|държавен преврат през 1963 г.]] В продължение на няколко години Сирия преминава през допълнителни преврати и промени в ръководството,<ref>{{Cite news|url=http://seattletimes.nwsource.com/html/nationworld/2014875394_syria26.html|title=Syria escalates attacks against demonstrators|last=Wilson|first=Scott|date=25 April 2011|work=The Seattle Times|archive-url=https://web.archive.org/web/20110429193035/http://seattletimes.nwsource.com/html/nationworld/2014875394_syria26.html|archive-date=29 April 2011}}</ref> докато през март 1971 г. генерал [[Хафез ал-Асад]], [[Алавити|алавит]], се обявява за [[Президент на Сирия|президент]]. Той бележи началото на господството на [[Култ към личността|култа към личността]], съсредоточен около семейство Асад, който прониква във всички аспекти на сирийското ежедневие и е придружен от систематично потискане на гражданските и политическите свободи, превръщайки се в централна характеристика на държавната пропаганда. Властта в баасистка Сирия е монополизирана от три властови центъра: алавитските лоялни кланове, партията [[Баас]] и [[Въоръжени сили на Сирия|въоръжените сили]], и трите скрепени от непоклатимата вярност към семейство Асад.<ref>{{Cite book|last=Shamaileh|first=Ammar|title=Trust and Terror: Social Capital and the Use of Terrorism as a Tool of Resistance|year=2017|publisher=Routledge|location=New York, NY, USA|isbn=978-1-138-20173-6|pages=16|chapter=2: Trust, Terror and the Arab Spring: Egypt, Libya and Syria}}</ref><ref>{{Cite book|last=Saber Allam|last2=Salah Ashraf|title=Assad's Survival: The Symbol Of Resisting The Arab Spring|year=2019|publisher=Lamar|location=Alexandria, Egypt|isbn=978-977-85412-3-6|pages=9|chapter=Introduction}}</ref><ref>{{Cite book|last=Ma’oz|first=Moshe|editor-last=Larres|editor-first=Klaus|title=Dictators and Autocrats: Securing Power across Global Politics|year=2022|publisher=Routledge|location=New York, NY|isbn=978-0-367-60786-9|doi=10.4324/9781003100508|pages=249–263|chapter=15: The Assad dynasty}}</ref> Сирийският регионален клон на Баас остава доминиращата политическа власт в [[Еднопартийна система|еднопартийна държава]] до първите [[Многопартийна система|многопартийни]] [[Парламентарни избори в Сирия (2012)|избори]] за [[Народен съвет на Сирия]] през 2012 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aljazeera.com/news/middleeast/2012/05/2012524113941282101.html|заглавие=Assad says Syria 'able' to get out of crisis|издател=[[Al Jazeera English|Al Jazeera]]|достъп_дата=11 June 2012}}</ref> На 31 януари 1973 г. Хафез ал-Асад прилага новата конституция, което води до национална криза. [[Конституция на Сирия (1973)|Конституцията от 1973 г.]] възлага на [[Сирийска Баас партия|арабската социалистическа партия Баас]] отличителната роля на лидер на държавата и обществото, като й дава право да мобилизира цивилните за партийни програми, да издава укази за установяване на тяхната лоялност и да контролира всички законни профсъюзи. [[Баасизъм|Баасистката]] идеология е наложена на децата като задължителна част от училищната програма и [[Въоръжени сили на Сирия|сирийските въоръжени сили]] са строго контролирани от партията. Конституцията премахва [[Ислям|Исляма]] от признаването му като [[държавна религия]], както и съществуващите разпоредби, като например изискването президентът на Сирия да бъде [[мюсюлманин]]. Тези мерки предизвикват широк фурор сред обществеността, което води до ожесточени демонстрации в градовете [[Хама]], [[Хомс]] и [[Халеб]], организирани от [[Мюсюлманско братство]] и [[Улема|улемите]]. Режимът на Асад насилствено потушава [[Ислямистко въстание в Сирия|ислямиските бунтове]], възникнали през 1976–1982 г., водени от революционери от [[Сирийско мюсюлманско братство|сирийското Мюсюлманско братство]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-18582755|title=Profile: Syria's ruling Baath Party|date=9 July 2012|work=BBC|archive-url=https://web.archive.org/web/20220331141644/https://www.bbc.com/news/world-middle-east-18582755|archive-date=31 March 2022}}</ref> [[Файл:Bashar al-Assad (2018-05-17) 03.jpg|мини|236x236пкс|Башар ал-Асад, президен на Сирия (2000-2024)]] Партията Баас внимателно изгражда Асад като водеща бащина фигура на партията и съвременната сирийска нация, застъпвайки се за продължаването на династичното управление на Асад в Сирия. Като част от рекламните усилия да се маркират нацията и династията Асад като неразделни, лозунги като „Асад или изгаряме страната“, „Асад или по дяволите със страната“ и „Хафез Асад завинаги“ стават неразделна част от държавния и партиен дискурс през 80-те години. В крайна сметка силовите структури стават дълбоко зависими от фракционистката принадлежност към семейство Асад и централната роля на [[Въоръжени сили на Сирия|въоръжените сили]], необходими за потушаване на несъгласието в обществото. Критиците на режима сочат, че разгръщането на насилието е в основата на баасистка Сирия и я описват като „диктатура с [[Геноцид|геноцидни]] тенденции“.<ref name="Kmak, Björklund 2022 73–74">{{Cite book|last=Björklund Kmak|last2=Heta Magdalena|title=Refugees and Knowledge Production: Europe's Past and Present|year=2022|publisher=Routledge|location=Milton Park, Abingdon, Oxon|isbn=978-0-367-55206-0|doi=10.4324/9781003092421|pages=73–74|chapter=4: The world as an exiling political structure}}</ref> Хафез ал-Асад управлява Сирия в продължение на 30 години, използвайки методи, вариращи от [[цензура]] до насилствени мерки на [[Държавен тероризъм|държавен терор]] като [[Масово убийство|масови убийства]], принудителни депортации и брутални практики като [[Изтезание|изтезания]], които са отприщени колективно върху цивилното население.<ref>{{Cite book|last=Ma’oz|first=Moshe|editor-last=Larres|editor-first=Klaus|title=Dictators and Autocrats: Securing Power across Global Politics|year=2022|publisher=Routledge|location=New York, NY|isbn=978-0-367-60786-9|doi=10.4324/9781003100508|pages=249–250|chapter=15: The Assad dynasty}}</ref> След смъртта му през 2000 г. неговият син [[Башар ал-Асад]] го наследява като [[президент на Сирия]].<ref name="Kmak, Björklund 2022 73–74" /> Съпругата на Башар ал-Асад – [[Асма ал-Асад|Асма]], [[Сунитски ислям|сунитска мюсюлманка]], родена и учила във [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] – първоначално е приветствана в западната преса като „пустинна роза“.<ref name="rose">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-asma-idUSBRE82I0MB20120319|title=Asma al Assad, a "desert rose" crushed by Syria's strife|last=Golovnina|first=Maria|date=19 March 2012|work=Reuters|access-date=8 August 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20130923084401/http://www.reuters.com/article/2012/03/19/us-syria-asma-idUSBRE82I0MB20120319|archive-date=23 September 2013}}</ref> Навремето президентската двойка събужда надежди сред сирийските интелектуалци и външни западни наблюдатели, че иска да осъществи икономически и политически реформи. Башар обаче не успява да изпълни обещаните реформи, а вместо това смаза групите на [[Гражданско общество|гражданското общество]], политическите реформисти и демократичните активисти, които се появяват по време на [[Дамаска пролет|Дамаската пролет]] през 2000-те г.<ref name="nyt1Apr11">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2011/04/02/world/middleeast/02syria.html|title=Syrian Protesters Clash With Security Forces|last=Stack|first=Liam|date=1 April 2011|work=The New York Times|access-date=19 December 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20130513035056/http://www.nytimes.com/2011/04/02/world/middleeast/02syria.html|archive-date=13 May 2013|last2=J. David Goodman}}</ref> Асад твърди, че не съществува умерена опозиция на неговото правителство и че всички опозиционни сили са [[Ислямизъм|ислямисти]], фокусирани върху унищожаването на неговото [[Секуларност|светско управление]]; неговото мнение е, че терористичните групи, действащи в Сирия, са свързани с дневния ред на чужди държави.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://leakofnations.com/president-bashar-al-assad-interview-with-croatian-newspaper-vecernji-list-syrian-civil-war/|заглавие=President Bashar al-Assad interview with Croatian newspaper Vecernji List|труд=leakofnations.com|достъп_дата=12 April 2017|архив_дата=2017-04-13|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170413073030/https://leakofnations.com/president-bashar-al-assad-interview-with-croatian-newspaper-vecernji-list-syrian-civil-war/}}</ref> === Демография === Общият брой на населението през юли 2018 г. е 19 454 263 души, като етническите групи са: около 50% [[Сирийци|араби]], 15% [[алавити]], 10% [[Кюрди в Сирия|кюрди]], 10% [[Левантийски арабски език|левантинци]] и 15% други ([[друзи]], [[Исмаилизъм|исмаилити]], [[Имамат (Дванадесет учение)|имами]], [[асирийци]], [[Сирийски туркмени|туркмени]], [[Арменци в Сирия|арменци]]), Религиозната принадлеждност е: 87% [[Мюсюлманин|мюсюлмани]] (официални; включва 74% [[Сунитски ислям|сунити]] и 13% [[Алевити|алавити]], исмаили и [[Шиитски ислям|шиити]]), 10% [[християни]] (главно от [[източнохристиянски църкви]]<ref name="IRFR2006">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://2001-2009.state.gov/g/drl/rls/irf/2006/71432.htm|заглавие=Syria|труд=U.S. Department of State|достъп_дата=11 July 2016}}</ref>, като може да са по-малко в резултат на християните, които бягат от страната), 3% [[друзи]] и [[евреи]] (малко остават в Дамаск и Алепо).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cia.gov/the-world-factbook/countries/syria/|заглавие=The World Factbook: Syria|труд=CIA Library|достъп_дата=21 December 2018}}</ref> === Социално-икономически произход === [[Социоикономика|Социално-икономическото]] неравенство се увеличава значително в Сирия, след като политиките на [[Свободен пазар|свободния пазар]] са инициирани от Хафез ал-Асад в по-късните му години и се ускоряват след идването на сина му Башар ал-Асад на власт. С акцент върху [[Третичен икономически сектор|третичния икономически сектор]], тези политики облагодетелстват малцинство от населението на нацията – предимно хора, които имат връзки с правителството, и членове на сунитската търговска класа в Дамаск и Халеб.<ref name="Poor rural rebels">{{Cite news|url=http://www.foxnews.com/world/2012/10/16/rebels-in-syria-largest-city-aleppo-mostly-poor-pious-and-from-rural/|title=Rebels in Syria's largest city of Aleppo mostly poor, pious and from rural backgrounds|date=16 October 2012|access-date=28 January 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20121207232408/http://www.foxnews.com/world/2012/10/16/rebels-in-syria-largest-city-aleppo-mostly-poor-pious-and-from-rural/|archive-date=7 December 2012|publisher=Fox News Channel|agency=Associated Press}}</ref> През 2010 г. номиналният [[Брутен вътрешен продукт|БВП]] на глава от населението на Сирия е само 2834 долара, сравним със страните от [[Субсахарска Африка]] като [[Нигерия]] и много по-нисък от съседите й като [[Ливан]], с годишен темп на растеж от 3,39%, под повечето други развиващи се страни.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ceicdata.com/en/indicator/syria/gdp-per-capita|заглавие=Syria GDP per Capita [2002 – 2020] [Data & Charts]|труд=ceicdata.com|достъп_дата=18 August 2020}}</ref> Страната също е изправена пред особено високи нива на безработица сред младите хора.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://journalistsresource.org/studies/government/international/youth-exclusion-in-syria-economic/|заглавие=Youth Exclusion in Syria: Social, Economic, and Institutional Dimensions|издател=Journalist's Resource|достъп_дата=11 August 2012}}</ref> В началото на войната недоволството срещу правителството е най-силно в бедните райони на Сирия, предимно сред консервативните сунити.<ref name="Poor rural rebels2">{{Cite news|url=http://www.foxnews.com/world/2012/10/16/rebels-in-syria-largest-city-aleppo-mostly-poor-pious-and-from-rural/|title=Rebels in Syria's largest city of Aleppo mostly poor, pious and from rural backgrounds|date=16 October 2012|access-date=28 January 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20121207232408/http://www.foxnews.com/world/2012/10/16/rebels-in-syria-largest-city-aleppo-mostly-poor-pious-and-from-rural/|archive-date=7 December 2012|publisher=Fox News Channel|agency=Associated Press}}</ref> Те включват градове с високи нива на бедност, като [[Дераа]] и [[Хомс]], и по-бедните квартали на големите градове. === Суша === Това съвпада с най-интензивната суша, регистрирана някога в Сирия, която продължава от 2006 г. до 2011 г. и води до масов провал на реколтата, повишаване на цените на храните и масова миграция на земеделски семейства към градските центрове.<ref name="Kelley drought 2015">Kelley, C. P., Mohtadi, S., Cane, M. A., Seager, R., & Kushnir, Y. (2015). Syria had also received in the same period around 1.5&nbsp;million refugees from Iraq. By 2011, Syria was facing steep rises in the prices of commodities and a clear deterioration in the national standard of living.</ref> Тази миграция обтяга инфраструктурата, вече обременена от притока на около 1,5 млн. бежанци от [[Война в Ирак (2003)|войната в Ирак]].<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2015/03/03/science/earth/study-links-syria-conflict-to-drought-caused-by-climate-change.html|title=Researchers Link Syrian Conflict to a Drought Made Worse by Climate Change|last=Fountain|first=Henry|date=2 March 2015|work=The New York Times|access-date=1 May 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170425175902/https://www.nytimes.com/2015/03/03/science/earth/study-links-syria-conflict-to-drought-caused-by-climate-change.html|archive-date=25 April 2017|issn=0362-4331}}</ref> Сушата е свързана с антропогенното [[глобално затопляне]].<ref>{{Cite journal|last=Kelley|first=Colin P.|last2=Mohtadi|first2=Shahrzad|last3=Cane|first3=Mark A.|last4=Seager|first4=Richard|last5=Kushnir|first5=Yochanan|date=17 March 2015|title=Climate change in the Fertile Crescent and implications of the recent Syrian drought|journal=Proceedings of the National Academy of Sciences|volume=112|issue=11|pages=3241–3246|bibcode=2015PNAS..112.3241K|doi=10.1073/pnas.1421533112|pmc=4371967|pmid=25733898|doi-access=free}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://climateandsecurity.org/2012/02/29/syria-climate-change-drought-and-social-unrest/|заглавие=Syria: Climate Change, Drought and Social Unrest|труд=The Center for Climate & Security|достъп_дата=1 May 2017}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Gleick|first=Peter H.|date=2014-07-01|title=Water, Drought, Climate Change, and Conflict in Syria|journal=Weather, Climate, and Society|volume=6|issue=3|pages=331–340|doi=10.1175/wcas-d-13-00059.1}}</ref> Последващият анализ обаче оспорва дискурса за сушата като основен принос за началото на войната.<ref>{{Cite journal|last=Selby|first=Jan|last2=Dahi|first2=Omar S.|last3=Fröhlich|first3=Christiane|last4=Hulme|first4=Mike|date=2017-09-01|title=Climate change and the Syrian civil war revisited|journal=Political Geography|language=en|volume=60|pages=232–244|doi=10.1016/j.polgeo.2017.05.007|issn=0962-6298|doi-access=free}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Eklund|first=Lina|last2=Theisen|first2=Ole Magnus|last3=Baumann|first3=Matthias|last4=Forø Tollefsen|first4=Andreas|last5=Kuemmerle|first5=Tobias|last6=Østergaard Nielsen|first6=Jonas|date=2022-04-06|title=Societal drought vulnerability and the Syrian climate-conflict nexus are better explained by agriculture than meteorology|journal=Communications Earth & Environment|language=en|volume=3|issue=1|page=85|bibcode=2022ComEE...3...85E|doi=10.1038/s43247-022-00405-w|issn=2662-4435|doi-access=free|hdl-access=free}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Ide|first=Tobias|date=2018-12-01|title=Climate War in the Middle East? Drought, the Syrian Civil War and the State of Climate-Conflict Research|url=https://doi.org/10.1007/s40641-018-0115-0|journal=Current Climate Change Reports|language=en|volume=4|issue=4|pages=347–354|bibcode=2018CCCR....4..347I|doi=10.1007/s40641-018-0115-0|issn=2198-6061}}</ref> Адекватното [[водоснабдяване]] продължава да бъде проблем в продължаващата гражданска война и често е обект на военни действия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-19533112|title=Aleppo water supply cut as Syria fighting rages|date=8 September 2012|work=BBC News|access-date=1 May 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170730114347/http://www.bbc.com/news/world-middle-east-19533112|archive-date=30 July 2017}}</ref> === Права на човека === Ситуацията с [[Права на човека|човешките права]] в Сирия отдавна е обект на остри критики от страна на световни организации.<ref>[https://www.hrw.org/world-report-2010 "World Report 2010 Human Rights Watch World Report 2010"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161118110333/https://www.hrw.org/world-report-2010|date=18 November 2016}}, p. 555.</ref> Правата на [[Свобода на словото|свободно изразяване]], [[Свобода на сдружаването|сдружаване]] и събиране са строго контролирани в Сирия още преди въстанието.<ref name="HRW">[https://books.google.com/books?id=OZ3a4M_oZccC Human Rights Watch World Report 2005 Events of 2004], [[Хюман Райтс Уоч|Human Rights Watch]] 2005. {{ISBN|1-56432-331-5}}.</ref> Страната е под [[извънредно положение]] от 1963 г. до 2011 г. и публичните събирания на повече от петима души са забранени.<ref name="Reuters16Apr11">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-idUSTRE72N2MC20110416|title=Syria's Assad vows to lift emergency law by next week|date=16 April 2011|work=Reuters|access-date=1 January 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140102192245/http://www.reuters.com/article/2011/04/16/us-syria-idUSTRE72N2MC20110416|archive-date=2 January 2014}}</ref> Силите за сигурност имат обширни правомощия за арестуване и задържане.<ref name="AmInt2009">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://report2009.amnesty.org/en/regions/middle-east-north-africa/syria|заглавие=Syria|издател=Amnesty International|достъп_дата=1 February 2012}}</ref> Въпреки надеждите за демократична промяна с [[Дамаска пролет|Дамаската пролет]] през 2000 г., е широко съобщено за Башар ал-Асад, че не е успял да приложи никакви подобрения. През 2010 г. той налага противоречива национална забрана на ислямските правила за облекло за жени (като [[никаб]]) в университетите и гони над хиляда преподавателки и учителки като част от забраната.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/International/islamic-face-covering-veil-banned-syrian-universties/story?id=11204788|title=Islamic Face Covering Veil Banned From Syrian Universties(sic)|last=Mcgregor-Wood|first=Simon|date=20 July 2010|work=ABC News|archive-url=https://web.archive.org/web/20221021120604/https://abcnews.go.com/International/islamic-face-covering-veil-banned-syrian-universties/story?id=11204788|archive-date=21 October 2022}}</ref> Доклад на [[Хюман Райтс Уоч]], публикуван точно преди началото на бунта през 2011 г., посочва, че Асад не е успял да подобри съществено състоянието на човешките права, откакто е поел властта.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2010/jul/16/syrian-human-rights-unchanged-assad|title=Syrian human rights record unchanged under Assad, report says|last=Black|first=Ian|date=16 July 2010|work=The Guardian|access-date=13 December 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160813034407/https://www.theguardian.com/world/2010/jul/16/syrian-human-rights-unchanged-assad|archive-date=13 August 2016|location=London}}</ref> === Газово съперничество между САЩ и Русия === Няколко политолози, военни експерти и журналисти заявияват, че Гражданската война в Сирия се корени основно във враждата между Русия и Съединените щати и техните съюзници в региона относно тръбопроводите за [[природен газ]], минаващи през Сирия на път за европейските пазари.<ref name="aunews">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.news.com.au/world/middle-east/is-the-fight-over-a-gas-pipeline-fuelling-the-worlds-bloodiest-conflict/news-story/74efcba9554c10bd35e280b63a9afb74|заглавие=Is the fight over a gas pipeline fuelling the world's bloodiest conflict?|издател=News.com.au|достъп_дата=3 November 2023}}</ref><ref name="truthout">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://truthout.org/articles/the-war-against-the-assad-regime-is-not-a-pipeline-war/|заглавие=The War Against the Assad Regime Is Not a "Pipeline War"|автор=Porter|първо_име=Gareth|труд=Truthout|достъп_дата=1 January 2024}}</ref><ref name="rfkpol">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.politico.com/magazine/story/2016/02/rfk-jr-why-arabs-dont-trust-america-213601/|заглавие=Why the Arabs Don't Want Us in Syria|автор=Kennedy|първо_име=Robert F.|труд=POLITICO Magazine|език=en|достъп_дата=1 January 2024}}</ref> Съединените щати и техните съюзници възнамеряват да построят [[Газопровод „Катар-Турция“|газопровода Катар-Турция]], който ще освободи Европа от зависимостта й от руския природен газ, особено през зимните месеци, когато много европейски домове разчитат на Русия, за да оцелеят през зимата. Напротив, Русия и нейните съюзници възнамеряват да спрат този планиран газопровод и вместо това да построят [[Газопровод „Иран-Ирак-Сирия“|газопровода „Иран-Ирак-Сирия]]“.<ref name="honveledem">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://honvedelem.hu/images/media/5f58c08bb7258910546582.pdf|заглавие=Syria: Another Dirty Pipeline War|автор=Endre Szénási|достъп_дата=3 November 2023}}</ref><ref name="ecowatch">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ecowatch.com/syria-another-pipeline-war-1882180532.html|заглавие=Syria: Another Pipeline War|труд=EcoWatch|достъп_дата=3 November 2023}}</ref> Сирийският президент Башар ал-Асад отхвърля предложението на [[Катар]] от 2000 г. за изграждане на газопровода „Катар – Турция“ на стойност 10 млрд. долара през [[Саудитска Арабия]], [[Йордания]], Сирия и Турция, което според твърденията е подтикнало тайни операции на [[Централно разузнавателно управление|ЦРУ]] за разпалване на гражданска война в Сирия, за да бъде оказан натиск върху Башар ал-Асад да подаде оставка и да позволи на проамерикански президент да се намеси и да подпише сделката. Изтекли документи показват, че през 2009 г. ЦРУ е започнало да финансира и подкрепя опозиционни групи в Сирия за разпалване на гражданска война.<ref name="wp1">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/us-secretly-backed-syrian-opposition-groups-cables-released-by-wikileaks-show/2011/04/14/AF1p9hwD_story.html|title=U.S. secretly backed Syrian opposition groups, cables released by WikiLeaks show|last=Whitlock|first=Craig|date=21 May 2023|work=Washington Post|access-date=3 November 2023}}</ref><ref name="ecowatch" /> Професорът от Харвард Мичъл А. Оренщайн и Джордж Ромър заявяват, че тази тръбопроводна вражда е истинската мотивация зад влизането на Русия във войната в подкрепа на Башар ал-Асад, подкрепяйки неговото отхвърляне на газопровода „Катар – Турция“ и надявайки се да проправи пътя за газопровода „Иран – Ирак – Сирия“, който ще подкрепи съюзниците на Русия и ще стимулира икономиката на Иран.<ref name="aunews2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.news.com.au/world/middle-east/is-the-fight-over-a-gas-pipeline-fuelling-the-worlds-bloodiest-conflict/news-story/74efcba9554c10bd35e280b63a9afb74|заглавие=Is the fight over a gas pipeline fuelling the world's bloodiest conflict?|издател=News.com.au|достъп_дата=3 November 2023}}</ref><ref name="foreignaffairs">{{Cite journal|last=Orenstein|first=Mitchell A.|last2=Romer|first2=George|date=14 October 2015|title=Putin's Gas Attack|url=https://www.foreignaffairs.com/articles/syria/2015-10-14/putins-gas-attack#|journal=Foreign Affairs|access-date=3 November 2023}}</ref> Американските военни са създали бази в близост до газопроводи в Сирия, уж за борба с ISIS, но може би също и за защита на собствените си активи за природен газ, за които се твърди, че са били мишена на иранските милиции.<ref name="voanews">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.voanews.com/a/iran-backed-groups-blow-up-gas-pipeline-in-syria-monitor-says-/7318901.html|заглавие=Iran-Backed Groups Blow Up Gas Pipeline in Syria, Monitor Says|труд=Voice of America|език=en|достъп_дата=3 November 2023}}</ref> Газовите находища Коноко са спорна точка за Съединените щати, откакто попадат в ръцете на [[Ислямска държава]], които са превзети от подкрепяните от САЩ [[Сирийски демократични сили]] през 2017 г.<ref name="reuters">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-deir-zor-idUSKCN1BY0H6|заглавие=U.S.-backed forces capture big gas field in Syria's Deir al-Zor: senior commander|труд=Reuters|език=en|достъп_дата=3 November 2023}}</ref> [[Файл:Syrian Civil War map (March 15 2013).svg|thumb|Военната обстановка през март 2013 г.]] [[Файл:Syrian civil war 01 08 2016.png|thumb|Военната обстановка през август 2016 г.]] [[Файл:Syrian Civil War map (November 24, 2023).svg|thumb|Военната обстановка през ноември 2023 г.]] == Хронология == * Протести, граждански бунт и дезертьорство (март – юли 2011) * Първоначален въоръжен бунт (юли 2011 – април 2012) * Опит на Кофи Анан за прекратяване на огъня (април – май 2012) * Старт на следващата фаза на войната: ескалация (2012 – 2013) * Възход на ислямистките групи (януари – септември 2014) * Намеса на САЩ (септември 2014 – септември 2015) * Руска намеса (септември 2015 – март 2016), включително първо частично прекратяване на огъня * Повторно превземане на Халеб; Подкрепено от Русия/Иран/Турция прекратяване на огъня (декември 2016 – април 2017) * Сирийско-американски конфликт; зони за деескалация (април – юни 2017) * Прекъсване на обсадата на ИДИЛ на Дейр ез-Зор; Спиране на програмата на ЦРУ; Постоянни руски сили (юли – декември 2017) * Напредване на армията в провинция Хама и Гута; Турска намеса в Африн (януари – март 2018) * Химическа атака в Дума; водени от САЩ ракетни удари; офанзива в Южна Сирия (април – август 2018) * Демилитаризация на Идлиб; Тръмп обявява оттеглянето на САЩ; Удари на Ирак по цели на ИДИЛ (септември – декември 2018) * Продължаване на атаките на Ислямска държава; Условия за оттегляне на САЩ; Пети междубунтовнически конфликт (януари – май 2019) * Разваляне на споразумението за демилитаризация; Офанзива в Северозападна Сирия през 2019 г.; Създаване на буферна зона в Северна Сирия (май – октомври 2019) * Изтегляне на американските сили от буферната зона; Турска офанзива в Североизточна Сирия (октомври 2019) * Офанзива в Северозападна Сирия; Байлунски въздушни удари; Операция „Пролетен щит“; Сблъсъци при Дераа; Атентат в Африн (края на 2019; 2020) * Нова икономическа криза и конфликт в безизходица (юни 2020 –октомври 2024 ) * Подновена бунтовническа офанзива и крах на режима на Башар ал-Асад (ноември 2024 – ) === Демонстрации в столицата === * На [[15 март]] [[2011]] г. посредством социалните мрежи в интернет няколкостотин души излизат по улиците на [[Дамаск]] с искания за реформи и борба с корупцията, при което са арестувани 6 души.<ref>[http://www.rosbalt.ru/main/2011/03/15/828824.html „В Сирии прошли антиправительственные демонстрации“, 15 март 2012] // Росбалт {{икона|ru}}</ref> * На [[16 март]] 2011 г. в Дамаск се провежда демонстрация от около 100 души, пред седалището на Министерството на вътрешните работи. Основният им лозунг е „Свобода за политическите затворници“.<ref>[http://www.rosbalt.ru/main/2011/03/16/829040.html „Полиция в Сирии применила дубинки против демонстрантов“, 16 март 2012] // Росбалт {{икона|ru}}</ref> === Кръвопролития === [[15 март]] [[2011]] г. е определен като „Ден на гнева“. Хиляди протестиращи излизат по улиците на градовете [[Дераа]], [[Хама]] и [[Дейр ез-Зор]]. В периода от 18 март до 5 май 2011 г. антиправителствените сили обсаждат град Дераа – започва като студентски протест, но завършва под контрол на ислямистите. В протестите се включват все повече хора, но стават и по-големи инциденти, докато протестите ескалират в гражданска война. Все повече цивилни биват арестувани и убити. С напредването на военните действия започват бомбардировки и блокади. На 29 юли се сформира опозиционната [[Свободна сирийска армия]] (ССА), в чийто състав влизат дезертирали войници, инженери, земеделци и криминални престъпници.<ref>{{Citation |title=Syria's Islamists seize control as moderates dither |url=http://www.reuters.com/article/2013/06/19/us-syria-rebels-islamists-specialreport-idUSBRE95I0BC20130619 |accessdate=2013-06-22 |archivedate=2015-12-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20151203075719/http://www.reuters.com/article/2013/06/19/us-syria-rebels-islamists-specialreport-idUSBRE95I0BC20130619 }}</ref> През ноември град [[Хомс]] се превръща в бойно поле след военните сражения. На 5 юни сирийската армия на режима на [[Башар ал-Асад|Асад]] напада опозиционните войски край град [[Латакия]] с хеликоптери и изтребители. На 18 юли [[2012]] г. министърът на отбраната [[Дауд Раджиха]], бившият военен министър [[Хасан Туркмани]] и деверът на президента – [[Асеф Шаукат]] загиват след бомбена атака в [[Дамаск]]. Армията на Асад успява да изтласка опозиционната армия от столицата и тя попада в ръцете на режима. След това военните действия се преустановяват в град [[Халеб]]. Правителствената армия завзема западната част на града, докато ССА – източната. През ранния август опозиционните войски се опитват да превземат летището на града и градския затвор, но впоследствие биват отблъснати. През късния септември щабът на ССА е преместен от [[Турция]] в района, контролиран от опозицията – [[Северна Сирия]]. === Начало на въстанието === Исканията на протестиращите са за демократични реформи и освобождаване на политически затворници. На 20 март протестиращите запалват офис на управляващата партия, а последвалите сражения отнемат живота на седем сирийски полицаи.<ref>[http://www.israelnationalnews.com/News/News.aspx/143026#.VdOFupexlmE www.israelnationalnews.com]</ref> До 7 април исканията на протестиращите са основно за демократични реформи, освобождаване на политически затворници, повече свободи и ограничение на корупцията. Първото значително военно стълкновение срещу държавата започва на 4 юни 2011 в град [[Джиср Ал-Шугур]] в провинция [[Идлиб]]. Силите за сигурност откриват огън по време на погребение, а в отговор протестиращите запалват полицейската сграда, убиват 8 служители на реда, превземайки цялото управление и оръжията в него. Насилието продължава и в следващите дни. По-късно все повече протестиращи в Сирия се въоръжават и все повече войници от правителствената армия дезертират към редиците на протестиращите. === Прерастване в гражданска война === На 29 юли 2011 г. седем дезертирали сирийски офицери основават Свободната сирийска армия (ССА), чиято цел е да свали режима на Асад, обединявайки всички опозиционни сили под крилото си.<ref>[http://www.joshualandis.com/blog/?p=11043 www.joshualandis.com]</ref><ref>[http://www.worldtribune.com/worldtribune/WTARC/2011/me_syria0973_08_03.asp www.worldtribune.com]</ref> На 23 август е формиран Национален съвет на Сирия. Неговото местоположение е в съседна Турция, а целта му е да организира всички бунтовнически групировки. През август 2011 г. правителствените войски атакуват големи населени центрове, като обект на атаките са бунтовническите групировки. На 14 август по време на [[Обсада на Латакия (2011)|обсадата на Латакия]] за първи път в битка се включва Сирийският флот. През септември 2011 г. вече организираните сирийски бунтовници водят активна кампания в различни населени места на Сирия. Първата голяма конфронтация между воюващите страни е в [[Растан (град в Сирия)|Растан]], провинция [[Хомс]]. От 27 септември до 1 октомври Сирийската армия, с помощта на хеликоптери и танкове, провежда голяма офанзива с цел прогонването на дезертьори и бунтовници.<ref>{{Citation |title=www.reuters.com |url=http://www.reuters.com/article/2011/09/27/syria-town-idUSL5E7KR02A20110927 |accessdate=2016-10-02 |archivedate=2015-09-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150924155425/http://www.reuters.com/article/2011/09/27/syria-town-idUSL5E7KR02A20110927 }}</ref> След седмица ожесточени боеве армията постига победа и ССА е принудена да напусне града. Лидерът на бунтовниците, полковник Риад ал-Асад бяга в Турция, докато другите бойци бягат към Хомс.<ref>[http://www.understandingwar.org/sites/default/files/Struggle_For_Syria.pdf www.understandingwar.org]</ref> По това време Свободната сирийска армия започва да получава активна подкрепа от Турция, изразяваща се във въоръжаване и логистика.<ref>[http://www.hurriyetdailynews.com/syrian-rebels-too-fragmented-unruly.aspx?pageID=238&nID=29158&NewsCatID=352 www.hurriyetdailynews.com]</ref> === Военни операции === ==== Ескалация (ноември 2011 – март 2012) ==== В началото на ноември боевете между ССА и Сирийската армия в Хомс продължават. На 8 ноември, след шест дни бомбардировки, армията щурмува града, което води до ожесточени улични боеве в няколко квартала. Съпротивата в Хомс е по-голяма от който и да е друг град дотогава, като някои опозиционери наричат града „Столица на революцията“.<ref>[http://www.understandingwar.org/sites/default/files/Struggle_For_Syria.pdf www.understandingwar.org]</ref> [[Файл:VOA Arrott - A View of Syria, Under Government Crackdown 01.jpg|мини|КПП на сирийската армия в Дума. Януари 2012 г.]] През ноември и декември 2011 атаките от страна на бунтовниците се увеличават. В тези два месеца ССА осъществява смъртоносни атаки срещу сградите на военното разузнаване в Дамаск и Идлиб, както и срещу офиси на управляващата партия.<ref>[http://www.nytimes.com/2011/11/21/world/middleeast/insurgents-attack-baath-party-offices-in-damascus.html www.nytimes.com]</ref> На 15 декември 2011 г. бунтовниците извършват една от най-смъртоносните си атаки, след като атакуват военни обекти и КПП-та в [[Дераа]]. В резултат на тези атаки загиват 27 сирийски войника.<ref>[http://www.nytimes.com/2011/12/16/world/middleeast/syria-army-defectors-said-to-kill-soldiers-in-coordinated-assault.html www.nytimes.com]</ref> Ентусиазмът на бунтовниците е пресечен, макар и за малко, когато на 19 декември армията разкрива голям заговор на дезертьори в провинция Идлиб и ликвидира 72 души.<ref>[http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-16258387 www.bbc.co.uk]</ref> В началото на 2012 г. Сирийската армия започва мащабна офанзива срещу бунтовниците, която води до големи разрушения в градската инфраструктура на много населени места.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.washingtoninstitute.org/uploads/Documents/opeds/Boxx20130301-AirSpace.pdf |заглавие=www.washingtoninstitute.org |достъп_дата=2016-10-05 |архив_дата=2016-03-03 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160303234154/http://www.washingtoninstitute.org/uploads/Documents/opeds/Boxx20130301-AirSpace.pdf }}</ref><ref>[http://www.understandingwar.org/press-media/graphsandstat/syrian-air-force-air-defense-overview www.understandingwar.org]</ref> През януари боевете в Дамаск се увеличават, а армията отвръща с използване на танкове и артилерия. На 3 февруари 2012 г. сирийската армия започва щурм в обсадените от бунтовниците квартали в Хомс. След ожесточени боеве, в края на март правителството контролира около 70% от града.<ref>[http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/9207098/Syria-more-than-11000-killed-in-13-months.html www.telegraph.co.uk]</ref> ==== Опит за прекратяване на огъня (април 2012 – май 2012) ==== В началото на април 2012 г. специалният пратеник на [[Организация на обединените нации|ООН]] за Сирия [[Кофи Анан]] прокарва идеята за мирен план. Той е подкрепен както от [[Лига на арабските държави|Арабската лига]], така и от сирийското правителство. Планът включва политически дискусии за бъдещето на страната, спиране на боевете в големите градове, изтегляне на тежката артилерия, осигуряване на хуманитарна помощ и т.н.<ref>„[http://www.dnevnik.bg/sviat/2012/03/27/1796297_kofi_anan_siriia_prie_mirniia_plan/ Кофи Анан: Сирия прие мирния план]“. 27 март 2012 г.</ref> Мирният план се проваля окончателно в края на юни 2012 г., а в резултат на това дипломатическата мисия на ООН в Сирия се оттегля. Кофи Анан подава оставка на 2 август 2011 г.<ref>[http://www.vesti.bg/temi-v-razvitie/tema-protestyt-na-arabite/kofi-anan-se-ottegli-kato-posrednik-za-siriia-5028211 „Кофи Анан се оттегли като посредник за Сирия.“ 2 август 2012 г.]</ref> ==== Възобновяване на бойните действия (юни – октомври 2012) ==== След провала на мирния план Свободната сирийска армия започва офанзива срещу правителствените войски в цялата страна. В отговор на това президентът Асад се заканва да потуши антиправителствените бунтове.<ref>[http://english.alarabiya.net/articles/2012/06/04/218430.html ''Deadly violence flares in Syria as EU-Russia seek solutions'']. Al Arabiya. 4 юни 2012.</ref> На 5 юни 2012 г. бунтовниците започват битка в [[Хафа]], провинция Латакия. След няколко дни на ожесточени боеве, с помощта на щурмови хеликоптери армията печели битката. На 12 юни ООН официално обявява Сирия за страна, в която се води [[гражданска война]].<ref>[http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-18417952 ''Syria in civil war, says UN official Herve Ladsous'']. BBC News. 12 юни 2012.</ref> На 22 юни 2012 г. сирийската противовъздушна отбрана сваля турски F-4 край [[Латакия]].<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=922034" Сирийската ПВО свалила турски самолет"]. 23 юни 2012 г. </ref> Според турските власти самолетът е летял в тренировъчна мисия и не е бил въоръжен<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=922034 „Турският самолет, свален от Сирия, е изпробвал турската радарна система“]. 24 юни 2012 г.</ref> Няколко дни по-късно пилотите на изтребителя са намерени мъртви.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=927560 „Турската армия е открила телата на пилотите на сваления изтребител“]. 4 юли 2012 г.</ref> Сирийските правителство обяснява, че при свалянето на самолета не се е знаела каква е неговата националност и правителството е действало в рамките на международните правила.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=922306 „Свалянето на турския самолет не е акт на враждебност, заяви Сирия“]. 23 юни 2012 г.</ref> Към средата на юли 2012 г. боевете се разпростират из цялата страна, а жертвите са 16 хил. души. Бунтовниците започват голяма офанзива в столицата [[Дамаск]]. На 18 юли министърът на отбраната на Сирия генерал Дауд Раджиха е убит при самоубийствен атентат. Отговорност за терористичния атентат поема ислямската групировка „Лиуа ал Ислам“ (Бригадата на исляма), която е част от Свободната сирийска армия (ССА).<ref>[http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2012/07/18/1868219_siriiskiiat_voenen_ministur_be_ubit_pri_atentat_v/?ref=rss "Сирийският военен министър бе убит при атентат]</ref> В края на месеца във войната се включват и сирийските военновъздушни сили, като изтребители бомбардират Дамаск и [[Халеб|Алепо]].<ref>[http://www.guardian.co.uk/world/middle-east-live/2012/jul/25/syria-assad-strikes-back-aleppo-live "Syria crisis: Assad strikes back with jets in Aleppo and Damascus – live updates"]. ''The Guardian''. London. Посетен на 25 юли 2012.</ref> На 19 юли иракските власти съобщават, че бунтовниците от ССА са превзели всички 4 гранични КПП-та по границата с Ирак.<ref>Arango, Tim (19 юли 2012). [http://www.nytimes.com/2012/07/20/world/middleeast/syria-border-with-iraq.html ''Iraq Says Rebels in Syria Control Border Posts'']. ''The New York Times''. Посетен на 19 юли 2012.</ref> Според Ирак това буди тревога за неговите граждани, които искат да се спасят от войната. На 19 септември бунтовниците превземат КПП на границата в Турция. Това им дава стратегическо предимство, защото доставките на оръжие и жива сила от турската държава не могат да бъдат възпрепятствани.<ref>[http://www.cbsnews.com/8301-202_162-57515876/syrian-rebels-seize-control-of-border-crossing-on-frontier-with-turkey/ ''Syrian rebels seize control of border crossing on frontier with Turkey'']. CBS News. 19 септември 2012. Посетен на 5 октомври 2012.</ref> ==== Офанзиви на бунтовниците (ноември 2012 – април 2013) ==== В началото на ноември 2012 г. бунтовниците завземат значителна част от територията в Северна Сирия. Превземането на ключовия град [[Саракиб (град в Сирия)|Саракиб]] в провинция [[Идлиб]] изолира правителствените войски в Алепо, защото е в стратегическа близост до основна пътна артерия – магистрала М5.<ref>[http://www.reuters.com/article/2012/11/02/us-syria-crisis-idUSBRE88J0X720121102 ''Syria army quits base on strategic Aleppo road''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130309002606/http://www.reuters.com/article/2012/11/02/us-syria-crisis-idUSBRE88J0X720121102 |date=2013-03-09 }}. Reuters. 2 ноември 2012. Посетен на 6 ноември 2012.</ref> Поради все още малките си възможности за противовъздушна отбрана, бунтовниците се опитват да противодействат на сирийските ВВС като нападат авиобази и унищожават приземените хеликоптери и изтребители.<ref>[http://www.csmonitor.com/World/Middle-East/2012/1126/Syrian-rebels-struggle-to-keep-regime-Air-Force-on-the-ground-video "Syrian rebels struggle to keep regime Air Force on the ground (+video)"]. ''The Christian Science Monitor''. 26 ноември 2012. Посетен на 26 ноември 2012.</ref> На 3 ноември 2012 г. се извършва атака срещу военното летище „Тафтаназ“.<ref>[http://edition.cnn.com/2012/11/03/world/meast/syria-civil-war/ ''Rebels target air base in battle against aerial bombardment in Syria'']. CNN. 4 ноември 2012. Посетен на 6 ноември 2012.</ref> На 18 ноември, след седмици ожесточени боеве, опозиционните сили превземат база 46 в провинция Алепо, една от най-големите бази на Сирийската армия в Северна Сирия. Операцията се командва от дезертиралия в лагера на бунтовниците ген. Мохамед Ахмед Ал-Фаж. Според негови данни при атаката умират около 300 сирийски войника, а войските на опозицията пленяват значителни количества тежка артилерия, включително и танкове.<ref>Hubbard, Ben (20 ноември 2012). [https://web.archive.org/web/20150713012653/http://bigstory.ap.org/article/ap-exclusive-syrian-rebels-seize-base-arms-trove "Base Seizure Sharp Blow to Syria's Efforts to Roll Back Rebel Gains"]. [[Associated Press]]. Архивирано от [http://bigstory.ap.org/article/ap-exclusive-syrian-rebels-seize-base-arms-trove оригинала] на 13 юли 2015. Посетен на 19 март 2013.</ref> На 22 ноември бунтовниците превземат авиобаза „Майадийн“ в провинция [[Дейр ез-Зор|Дейр Ез-Зор]]. С това територията под техен контрол се разпростира по цялата иракска граница.<ref>Yeranian, Edward (22 ноември 2012). [http://www.voanews.com/content/analysts_weight_in_on_longevity_of_syrias_assad/1551388.html "Analysts Weigh in on Longevity of Syria's Assad"]. Voice of America. Посетен на 24 ноември 2012.</ref> На 11 януари 2013 г. ислямски групировки начело с [[Джабхат ан-Нусра|фронта Ан-Нусра]] превземат напълно летище „Тафтаназ“. Сирийските ВВС са използвали авиобазата за въздушни операции с хеликоптери и оказване на логистична подкрепа на армията. Бунтовниците твърдят, че са превзели хеликоптери, танкове и ракетни установки, преди да са изтласкани от мощната правителствена контраатака.<ref>[http://www.usatoday.com/story/news/world/2013/01/11/syrian-rebels-seize-key-air-base-activists-say/1826117/ ''Syrian rebels seize key air base, activists say'']. ''USA Today''. Associated Press. 11 януари 2013. Посетен на 11 януари 2013.</ref> На 11 февруари ислямистките групировки превземат град [[Табка (град в Сирия)|Табка]] в провинция Ракка. Те вече контролират и най-големия язовир в страната – язовир Табка, използван за производство на електричество.<ref>[http://www.nytimes.com/2013/02/12/world/middleeast/syrian-insurgents-claim-to-control-large-hydropower-dam.html ''Syrian Insurgents Claim to Control Large Hydropower Dam'']. ''The New York Times''. Посетен на 12 февруари 2013.</ref><ref>[https://now.mmedia.me/lb/en/nowsyrialatestnews/rebels-take-control-of-military-airport-in-north-syria-ngo-says ''Rebels take control of military airport in North Syria, NGO says''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180725184105/https://now.mmedia.me/lb/en/nowsyrialatestnews/rebels-take-control-of-military-airport-in-north-syria-ngo-says |date=2018-07-25 }}. NOW News. 12 февруари 2013. Посетен на 12 февруари 2013.</ref> На следващия ден е превзета и авиобаза „Джира“, на 60 км източно от Алепо.<ref>[http://www.reuters.com/article/2013/02/12/us-syria-crisis-idUSBRE91A0MU20130212 ''Syrian air base falls, Assad forces under pressure''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130326182347/http://www.reuters.com/article/2013/02/12/us-syria-crisis-idUSBRE91A0MU20130212 |date=2013-03-26 }}. Reuters. 12 февруари 2013. Посетен на 12 февруари 2013.</ref> На 20 февруари 2013 г. до централен офис на управляващата партия в Дамаск избухва кола бомба. Равносметката е 53 убити и над 235 ранени.<ref>[http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-21529634 "Syria conflict: Many dead in huge Damascus bombing"]. BBC. 21 февруари 2013. Посетен на 21 февруари 2013.</ref> На следващия ден ССА започва да обстрелва позиции на [[Хизбула]] в [[Ливан]]. На 2 март започват големи [[Битка за Ракка (2013)|боеве]] между правителствените сили и бунтовниците в град [[Ар-Ракка|Ракка]], с много жертви и от двете страни.<ref>[http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-21641113 "Syria: Fierce clashes in provincial capital Raqqa"]. BBC. 2 март 2013. Посетен на 6 март 2013.</ref> В същия ден сирийската армия си възвръща контрола над няколко селца край Алепо.<ref>[http://news.yahoo.com/syria-iran-us-aid-rebels-extend-war-155957995.html ''Syria, Iran say US aid to rebels will extend war''].''Yahoo News''. Associated Press. 3 март 2013. Посетен на 22 юли 2013.</ref> На 3 март бунтовниците успяват да превземат затвора в Ракка и освобождават стотици затворници, а на 6 март вече владеят целия град. Ракка е първата провинциална столица, която пада в ръцете на ислямските групировки.<ref>Zeina Karam (5 март 2013). [http://www.usatoday.com/story/news/world/2013/03/05/syria-iraq-ambush/1963987/ ''Syrian Rebels Battle Regime Holdouts in Raqqa'']. ''USA Today''. Associated Press. Посетен на 27 август 2014.</ref> На 29 март бунтовниците превземат град [[Даел (град в Сирия)|Даел]] в провинция [[Дараа (мухафаза)|Дараа]]. Градът се намира до магистралата, която свързва Дамаск с [[Йордания]].<ref>Dehghanpisheh, Babak (29 март 2013). [http://www.washingtonpost.com/world/middle_east/rebels-claim-to-take-key-city-in-southern-syria/2013/03/29/e53b75e8-987c-11e2-814b-063623d80a60_story.html ''Rebels claim to take key city in southern Syria'']. ''The Washington Post''.</ref> На 3 април е превзета и военната база край Дараа. ==== Нестихващи боеве (април 2013 – октомври 2013) ==== На 17 април правителствените войски пробиват шестмесечната блокада на Уади Ал-Дейф близо до [[Идлиб]]. Падането на обсадата дава възможност на сирийската армия да снабдява две големи военни бази в региона, които дотогава разчитат само на доставки по въздух.<ref>[http://jafrianews.com/2013/04/17/syrian-forces-loyal-to-asaad-break-rebel-blockade-in-north-syria/ ''Syrian forces Loyal to Asaad break Rebel Blockade in North Syria'']. Jafria News. 17 април 2013.</ref> През април армията заедно с [[Хизбула]] започват офанзива за превземането на Ал-Касър в провинция Хомс. На 21 април силите на Асад успяват да си върнат контрола на градовете Бирхания, Сарая и Ал-Радваня близо до ливанската граница.<ref>[http://english.alarabiya.net/en/News/middle-east/2013/04/21/Syria-army-closes-in-on-Quasar-near-Lebanon-.html ''Syria army closes in on Qusayr near Lebanon'']. Al Arabiya Network. 21 април 2013. Посетен на 7 юни 2015.</ref> На 24 април, след 5 седмици боеве, правителствените войски си връщат контрола на град Отайба, източно от Дамаск. Градът е важен за бунтовниците, защото е основен коридор за снабдяването с оръжия от Йордания.<ref>[http://www.businessinsider.com/assad-might-be-winning-the-syrian-war-2013-4 www.businessinsider.com]</ref> Междувременно в Северна Сирия, след месеци обсада, бунтовниците поемат контрола над авиобаза Менах в близост до Алепо.<ref>[http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-22283746 ''Syria clashes destroy ancient Aleppo minaret'']. BBC. 24 април 2013.</ref> На 2 май 2013 г. сирийската армия си връща контрола над град Кайса в провинция [[Хомс]]. На 15 юни силите на Асад превземат квартал Амадия, Дамаск, който е в близост до международното летище.<ref>[http://news.yahoo.com/syrian-troops-capture-damascus-suburb-near-airport-135233418.html ''Syrian troops capture Damascus suburb near airport'']. 15 юни 2013.</ref> На 22 юни армията превзема бунтовническия бастион – град Талкала.<ref>[http://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/tal-kalakh-the-syrian-town-that-lost-the-will-to-fight-8673695.html "Tal Kalakh: The Syrian town that lost the will to fight – The once rebel stronghold is back in the hands of the Syrian army"]</ref> На 18 юли, след дни на боеве с [[Джабхат ан-Нусра|Ан-Нусра]], кюрдските сили подсигуряват северния град Рас Ал-Ин. В следващите три месеца битките между кюрдите и джихадистите продължават, като кюрдите бележат значителен напредък в провинция [[Хасака (Сирия)|Хасака]].<ref>[http://www.lorientlejour.com/article/833671/syrie-les-kurdes-chassent-des-jihadistes-dun-village-du-nord-est.html www.lorientlejour.com]</ref> На 25 юли, след успешна операция срещу Ан-Нусра, Сирийската армия си връща град Ал-Сукна. Армията бележи успехи и в Хомс – там в края на юли под контрола ѝ се завръща квартал Калидя и историческият храм „Ал-Валид“.<ref>[http://www.usatoday.com/story/news/world/2013/07/27/syrian-troops-capture-historic-mosque-in-homs/2592611/ ''Syrian troops capture historic mosque in Homs'']. ''USA Today''. 27 юли 2013.</ref><ref>[http://www.thestar.com/news/world/2013/07/29/syria_government_forces_take_control_of_strategic_homs_neighbourhood.html www.thestar.com]</ref> На 4 август 2013 г. около 10 бунтовнически бригади започват голяма офанзива в провинция [[Латакия]], която се слави като бастион на сирийската армия. Първоначално атаката е успешна – бунтовниците успяват да превземат 12 села в трудния планински район. Сирийската армия успява да мобилизира значителен брой алевитски бойци и в последвалата контраатака успява да си възвърне всички загубени територии, което бележи край на офанзивата на ССА.<ref>[http://www.understandingwar.org/backgrounder/regime-regains-ground www.understandingwar.org]</ref><ref>{{Citation |title=www.reuters.com |url=http://www.reuters.com/article/2013/08/19/us-syria-crisis-idUSBRE97I0HW20130819 |accessdate=2016-10-06 |archivedate=2015-09-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150924183924/http://www.reuters.com/article/2013/08/19/us-syria-crisis-idUSBRE97I0HW20130819 }}</ref> Според „Human Rights Watch“ 190 цивилни са убити от джихадистите по време на офанзивата, като поне 67 от тях са екзекутирани. Други 200 цивилни, основно деца и жени са взети за заложници.<ref>[http://www.hrw.org/embargo/node/119645?signature=e2f9f3f7816e1c649b9265b332fc2ec2&suid=6 www.hrw.org]</ref><ref>[http://www.nytimes.com/2013/10/11/world/middleeast/syrian-civilians-bore-brunt-of-rebels-fury-report-says.html www.nytimes.com]</ref> На 21 август 2013 г. се извършва [[Химически атаки в Гута|химическа атака в Източна Гута]], Дамаск. Това е последвано от правителствена офанзива, целяща да елиминира опозицията в бунтовническия бастион.<ref>[http://online.wsj.com/article/SB10001424127887324619504579028621159392790.html online.wsj.com]</ref> На 26 август бунтовниците завземат стратегическото градче Ханасир и с това пресичат последния възможен път за доставки на сирийската войска в Алепо.<ref>[https://web.archive.org/web/20131004064006/http://gulfnews.com/in-focus/syria/syria-army-retakes-northern-strategic-town-1.1238911 gulfnews.com]</ref> ==== Правителствени офанзиви (октомври 2013 – декември 2013) ==== Сирийската армия, заедно с [[Хизбула]] и други съюзници, започва офанзиви в [[Халеб|Алепо]] и [[Дамаск]] през октомври.<ref>[http://www.voanews.com/content/boosted-by-foreign-shiite-militia-assads-forces-advance-on-aleppo/1788908.html www.voanews.com]</ref><ref>[http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-24927097 www.bbc.co.uk]</ref> На 24 октомври 2013 г. армията връща под контрол град Ал-Тюркмен и пътя към международното летище в Дамаск.<ref>[http://www.reuters.com/article/2013/10/24/us-syria-crisis-suburb-idUSBRE99N0NU20131024 www.reuters.com]</ref> На 1 ноември правителствените войски превземат ключовия град [[Ал-Сафира]].<ref>[http://dailystar.com.lb/News/Middle-East/2013/Nov-01/236495-syrian-forces-capture-town-near-chemical-weapons-site-activists.ashx#axzz2hs2ziHUm dailystar.com.lb]</ref> През този месец силите на Асад си връщат териториите на няколко града южно от Дамаск. В северната част на страната армията също бележи напредък и успява да отвоюва Тел Аран, югоизточно от Алепо, както и военна база край международното летище.<ref>[http://www.foxnews.com/world/2013/11/16/syrian-government-gaining-ground-in-war-strengthening-hand-ahead-proposed-peace/ www.foxnews.com]</ref> На 10 ноември сирийската армия, подкрепяна от Хизбула, окончателно превзема „База 80“ край летището в Алепо. Според сирийския център за правата на човека бунтовниците дават 63 жертви, а армията 32. Офанзивата продължава и през следващия ден, като правителствените бойци подсигуряват териториите около самото летище.<ref>[https://web.archive.org/web/20131209114330/https://www.google.com/hostednews/afp/article/ALeqM5gz6wr66r6Oa38fRV4RQH7uwZd2pA?docId=7ab4cb0a-40ef-49b8-b757-5b337a3ee3a0&hl=en www.google.com]</ref> На 23 ноември фронтът Ан-Нусра, заедно с други ислямистки групировки, превзема най-голямото петролно находище в Сирия – „Ал Омар“, в провинция Дейр Ез-Зор. Това е голям удар за сирийската икономика, защото държавата оттогава е принудена до голяма степен да разчита на внос на петрол.<ref>[http://www.reuters.com/article/2013/11/23/us-syria-crisis-oil-idUSBRE9AM03K20131123 "Islamist rebels capture Syria's largest oilfield: activists"]</ref><ref>[http://www.theguardian.com/world/2013/nov/23/syrian-islamist-rebels-oilfield-assad ''Syrian Islamist rebels claim capture of key oilfield'']. ''The Guardian''. Посетен на 23 ноември 2013.</ref> На 2 декември 2013 г. бунтовници от ССА завземат християнския град [[Малула]]. След края на боевете излиза информация, че бунтовниците са отвлекли 12 монахини.<ref>[http://www.dailystar.com.lb/News/Middle-East/2013/Dec-03/239723-rebels-retake-christian-town-of-maaloula.ashx#axzz2mSZNeOZP ''Rebels retake Christian town of Maaloula'']. The Daily Star. 3 декември 2013.</ref> ==== Президентски избори, възход на Ислямска държава и намеса на САЩ (януари 2014 – октомври 2014) ==== На 3 януари 2014 г. Армията на муджахидините, ССА и Ислямски фронт започват офанзива срещу [[Ислямска държава]] в провинциите [[Халеб|Алепо]] и [[Идлиб]]. Това дава начало на вътрешния конфликт между ислямистите в Сирия. На 6 януари войските на опозицията успяват да изтласкат силите на Ислямска държава извън [[Ар-Ракка|Ракка]]. Два дни по-късно бунтовниците успяват да изтласкат Ислямска държава и от Алепо.<ref>[http://www.latimes.com/world/worldnow/la-fg-wn-syrian-rebel-infighting-20140105,0,2285747.story#axzz2pX5mNcca ''Al Qaeda-linked group routed in Syrian rebel infighting'']. ''Los Angeles Times''.</ref> В отговор на това Ислямска държава изпраща подкрепления от провинция [[Дейр ез-Зор|Дейр Ез-Зор]], които успяват да си върнат под контрола няколко квартала в Ракка. Към средата на януари 2014 г. Ислямска държава превзема цяла Ракка, докато ССА успява да задържи Алепо.<ref>[http://english.alarabiya.net/en/News/middle-east/2014/01/08/Syria-jihadist-HQ-in-Aleppo-falls-to-rebels.html ''Syria jihadist HQ in Aleppo falls to rebels'']. Посетен на 21 май 2014.</ref> На 22 март в провинция [[Латакия]] бунтовниците от ССА поемат контрола върху ГППП „Кесаб“ на турско-сирийската граница.<ref>[http://www.ndtv.com/world-news/syria-condemns-turkey-aggression-after-jet-downed-554905 "Syria condemns Turkey 'aggression' after jet downed"]. ''Ndtv.com''. Damascus. Agence France-Presse. 24 март 2014.</ref> Президентските избори в Сирия се състоят на 3 юни 2014 г. За първи път в историята на страната на избори се явяват повече от един кандидат. Открити са над 9000 избирателни секции в цялата страна.<ref>[http://www.bbc.com/news/world-middle-east-27675343 "Syria election: Assad win expected amid civil war"]. BBC. 3 юни 2014.</ref><ref>[http://www.theguardian.com/world/2014/jun/02/syria-election-bashar-al-assad-president "Syria presidential election: Assad's stage-managed show of democracy"]. ''the Guardian''. Посетен на 1 април 2015.</ref> Според върховният съд на Сирия избирателната активност е 11,63 милиона души (73,42 %).<ref>[https://web.archive.org/web/20140607000918/http://sana.sy/eng/393/2014/06/04/548612.htm "Supreme Constitutional Court: Number of participants in Presidential elections reached at 11.634.412 with 73.42%"]. ''SANA''. Damascus. 4 юни 2014.</ref> Президентът [[Башар ал-Асад]] печели изборите с 88,7%, а основният му конкурент Хасан ал-Нусри получава 4,3%.<ref>[http://www.bbc.com/news/world-middle-east-27706471 ''Syrian President Bashar al-Assad wins third term'']. BBC. 4 юни 2014.</ref> Външни наблюдатели на изборния процес са представители от 30 държави – Боливия, Бразилия, Куба, Индия, Ирак, Иран, Русия, Южна Африка, Венецуела и тн.<ref>[http://timesofindia.indiatimes.com/world/middle-east/Foreign-delegation-in-Syria-slams-West-endorses-elections/articleshow/36069541.cms ''Foreign delegation in Syria slams West, endorses elections'']. ''The Times of India''. Посетен на 8 юни 2014.</ref> Иранските власти обявяват изборите за „свободни, честни и прозрачни“.<ref>[http://lainfo.es/en/2014/06/04/international-observers-say-syrian-elections-were-transparent/ ''International observers say Syrian elections were transparent''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180718134221/http://lainfo.es/en/2014/06/04/international-observers-say-syrian-elections-were-transparent/ |date=2018-07-18 }}. laInfo.es. 4 юни 2014.</ref> [[Европейски съюз|Европейският съюз]] и западните държави обаче не признават резултатите и ги обявяват за фарс.<ref>[http://mobile.abc.net.au/news/2014-06-05/syrias-assad-re-elected-president-in-farce-election/5501422 "Syria election: Bashar al-Assad re-elected president in poll with 'no legitimacy'"]. ABC. 4 юни 2014.</ref><ref>[http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/10876084/Inside-Aleppo-the-people-refusing-to-leave-Syrias-shattered-city.html "Inside Aleppo: the people refusing to leave Syria's shattered city"]. ''Telegraph''. London. Посетен на 8 юни 2014.</ref> На 5 юни 2014 г. след мащабна офанзива Ислямска държава превзема големи територии в Ирак и успява да плени значителни количества бойна техника от [[Армия на Ирак|Иракската армия]]. Сирийските ВВС се опитват да противодействат срещу възхода на джихадистите и започват масирана въздушна кампания в Ракка и [[Хасака]] в помощ на иракчаните.<ref>[http://www.dailystar.com.lb/News/Middle-East/2014/Jun-15/260207-syria-pounds-isis-bases-in-coordination-with-iraq.ashx#axzz34j64aUTG ''Syria pounds ISIS bases in coordination with Iraq''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150318032519/http://www.dailystar.com.lb/News/Middle-East/2014/Jun-15/260207-syria-pounds-isis-bases-in-coordination-with-iraq.ashx#axzz34j64aUTG |date=2015-03-18 }}.''The Daily Star Newspaper – Lebanon''. Посетен на 1 април 2015.</ref> На 14 юни армията си връща под контрол ГППП „Кесаб“ в [[Латакия (мухафаза)|провинция Латакия]].<ref>[http://news.oneindia.in/international/syrian-troops-recapture-key-border-town-near-turkey-1465950.html ''Syrian troops recapture key border town near Turkey''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141013140706/http://news.oneindia.in/international/syrian-troops-recapture-key-border-town-near-turkey-1465950.html |date=2014-10-13 }}. 15 юни 2014.</ref> На 19 август 2014 г. Ислямска държава екзекутира американския журналист Джеймс Фоули. Джихадистите сочат като причина за екзекуцията намесата на САЩ в Ирак.<ref>[http://www.wbur.org/2013/05/03/foley-family-syrian-prison "N.H. Family: Missing Journalist James Foley In Syrian Prison"]. ''WBUR''. Посетен на 2 октомври 2014.</ref> Междувременно силите на Ислямска държава в Ракка започват щурм на авиобаза „Табка“ – последната авиобаза на правителството в провинция Ракка. Ислямистите атакуват и друга база – тази в Кувейрес, източно от Алепо. На 24 август 2014 г. Ислямска държава превзема авиобазата. Жертвите от страна на джихадистите са 346, а армията губи 195 войници. Военнопленниците от сирийската армия, между 120 и 250 на брой, са брутално екзекутирани, а клипът е постнат в Ютюб.<ref>[https://web.archive.org/web/20140826114330/http://www.channelnewsasia.com/news/world/jihadists-seize-syria-s/1328194.html "Jihadists seize Syria's Tabqa airport after fierce battle"]. ''Channel NewsAsia''.</ref><ref>[http://citizen.co.za/afp_feed_article/more-than-500-dead-in-battle-for-syrias-tabqa-airport-ngo/ "More than 500 dead in battle for Syria's Tabqa airport: NGO"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140826122451/http://citizen.co.za/afp_feed_article/more-than-500-dead-in-battle-for-syrias-tabqa-airport-ngo/ |date=2014-08-26 }}. ''The Citizen''. Посетен на 25 октомври 2014.</ref><ref>. [http://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/youtube-video-posted-by-isis-militants-shows-execution-of-250-syrian-soldiers-9697532.html "YouTube video posted by Isis militants shows 'execution of 250 Syrian soldiers'"]. ''Independent''. London. Посетен на 29 август 2014.</ref> САЩ започва своята [[Американска военна интервенция в Сирия|военна интервенция]] в Сирия на 23 септември 2014 г. Първите въздушни удари са срещу столицата на Ислямска държава – Ракка. Коалицията, създадена от САЩ, включва [[Бахрейн]], [[Саудитска Арабия]], [[Обединени арабски емирства|ОАЕ]], [[Катар]] и [[Йордания]]. Американските ВВС използват бомбардировачи [[B-1]] и многоцелеви изтребители [[F-16]] и [[F/A-18 Hornet|F-18]]. От своя страна американският флот, разположен в Персийския залив, атакува с крилати ракети „[[Томахоук (ракета)|Томахоук]]“.<ref>[http://edition.cnn.com/2014/09/22/world/meast/u-s-airstrikes-isis-syria/index.html?hpt=hp_t1 ''U.S. airstrikes hit ISIS targets inside Syria – CNN.com'']. ''CNN''. 23 септември 2014.</ref> ==== Офанзиви на Ан-Нусра в Идлиб и Ислямска държава в Централна Сирия (октомври 2014 – август 2015) ==== Към 24 март 2015 г. фронтът [[Джабхат ан-Нусра|Ал-Нусра]] доминира в провинция Идлиб.<ref>[http://carnegie-mec.org/2015/03/24/nusra-front-s-game-changing-rise-in-syria/i4v0 "The Nusra Front's Game-Changing Rise in Syria"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150713013826/http://carnegie-mec.org/2015/03/24/nusra-front-s-game-changing-rise-in-syria/i4v0 |date=2015-07-13 }}.''Carnegie Middle East Center''. Посетен на 21 септември 2015.</ref> На 28 март коалиция от няколко ислямистки групировки, включително и „Армия на завоеванието“, превзема столицата [[Идлиб]] след тримесечна обсада.<ref>[http://www.france24.com/en/20150330-islamists-syria-seize-idlib-nusra-jaish-fath ''Middle East – New Islamist alliance seizes Idlib from Syrian troops – France 24'']. ''France 24''.</ref> На 22 април ислямистите предприемат нова офанзива към друг голям град в провинция Идлиб – [[Джиср Ал-Шугур]] и на следващия ден го превземат.<ref>[http://iswsyria.blogspot.com.au/2015/04/second-idlib-stronghold-falls-to-jabhat.html ''Second Idlib Stronghold Falls to Jabhat al-Nusra and Rebel Forces'']. [[Institute for the Study of War]]. 27 април 2015.</ref> След тези загуби правителството губи почти всички свои позиции в провинция Идлиб. Победите на ислямистките бунтовници оказват негативно влияние и върху морала на сирийската армия и нейните съюзници.<ref>[https://www.stratfor.com/sample/analysis/outside-powers-weigh-their-options-syria ''Outside Powers Weigh Their Options in Syria''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150613033409/https://www.stratfor.com/sample/analysis/outside-powers-weigh-their-options-syria |date=2015-06-13 }}. Stratfor. 6 юни 2015.</ref> На 21 май 2015 г. [[Ислямска държава]], след осем дни боеве, превзема древния град [[Палмира]], който е обект на [[ЮНЕСКО]].<ref>[http://www.cnn.com/2015/05/21/middleeast/isis-syria-iraq/ "ISIS is 'everywhere' in Syria's ancient city of Palmyra"]. CNN. 21 май 2015.</ref> Джихадистите превземат и близките градчета Ал-Сукна и Амирия, както и няколко петролни находища. След падането на Палмира, ислямистите извършват публични погроми и екзекуции. Между 200 и 300 правителствени войници и цивилни са екзекутирани.<ref>[http://www.timesofindia.com/world/middle-east/ISIS-purges-Syrias-Palmyra-of-Assad-loyalists/articleshow/47397855.cms "ISIS purges Syria's Palmyra of Assad loyalists"] {{Webarchive|url=https://archive.today/20150525142119/http://www.timesofindia.com/world/middle-east/ISIS-purges-Syrias-Palmyra-of-Assad-loyalists/articleshow/47397855.cms |date=2015-05-25 }}. The Times of India. AP. 23 май 2015.</ref> Унищожено е и историческо културно наследство. В провинция Хомс джихадисткият поход продължава, след като на 5 август 2015 г. Ислямска държава превзема християнското градче Каратаун.<ref>[http://www.dailymail.co.uk/news/article-3186895/ISIS-seize-key-town-central-Syria-home-tens-thousands-Christians-terror-group-s-significant-advance-capturing-ancient-city-Palmyra.html ''ISIS seize Qaryatain town in central Syria'']. 6 август 2015.</ref> ==== Руска военна намеса и правителствени офанзиви ==== {{основна|Руска военна интервенция в Сирия}} На 30 септември 2015 г. след официална молба на сирийския президент до Русия, руската авиация започва масирана въздушна кампания едновременно срещу ССА и терористите от Ислямска държава с цел да се прекрати огъня до 29 декември 2016. == Воюващи == === Сирийски фракции === [[Файл:Participants_in_Syrian_Civil_War-en.svg|мини|Местни, регионални и международни участници, участващи в гражданската война в Сирия.]] Има множество фракции, както чуждестранни, така и вътрешни, замесени в сирийската гражданска война. Те могат да бъдат разделени на четири основни групи: * [[Баасизъм|Баасистка]] [[Сирия]], водена от [[Башар ал-Асад]] и подкрепяна от неговите [[Русия|руски]] и [[Иран|ирански]] съюзници. * [[Сирийска опозиция]], състояща се от две алтернативни правителства: ** [[Временно сирийско правителство]] – голяма коалиция от [[Демокрация|демократични]], [[Сирийски национализъм|сирийски националисти]] и [[Политически аспекти на исляма|ислямски политически]] групи, чиито отбранителни сили се състоят от [[Сирийска национална армия|Сирийската национална армия]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-force/syrian-rebels-build-an-army-with-turkish-help-face-challenges-idUSKBN1KX05Y|заглавие=Syrian rebels build an army with Turkish help, face challenges|автор=Ashawi|първо_име=Khalil|труд=[[Reuters]]}}</ref> и [[Свободна сирийска армия|Свободната сирийска армия]] ** [[Сирийско правителство на спасението]] – [[Сунитски ислям|сунитска]] [[Ислямизъм|ислямистка]] коалиция, водена от [[Тахрир ал-Шам|Хаят Тахрир ал-Шам]].<ref>{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/syria-crisis-turkey-and-saudi-arabia-shock-western-countries-by-supporting-antiassad-jihadists-10242747.html|title=Turkey and Saudi Arabia alarm the West by backing Islamist extremists the Americans had bombed in Syria|last=Sengupta|first=Kim|date=12 May 2015|work=The Independent|access-date=15 September 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20150513214636/http://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/syria-crisis-turkey-and-saudi-arabia-shock-western-countries-by-supporting-antiassad-jihadists-10242747.html|archive-date=13 May 2015}}</ref> * Доминираната от [[кюрди]] [[Демократична федерация на Северна Сирия|автономна администрация на Северна и Източна Сирия]] и нейното военно крило [[Сирийски демократични сили]], подкрепяни от [[Съединени американски щати|Съединените щати]], [[Франция]] и други [[Комбинирана съвместна оперативна група – операция Inherent Resolve|коалиционни съюзници]].<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2017/05/09/us/politics/trump-kurds-syria-army.html|title=Trump to Arm Syrian Kurds, Even as Turkey Strongly Objects|date=9 May 2017|work=[[The New York Times]]|access-date=23 February 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20170510000916/https://www.nytimes.com/2017/05/09/us/politics/trump-kurds-syria-army.html|archive-date=10 May 2017}}</ref> * Глобален [[джихад]]истки лагер, състоящ се от организацията „[[Хурас ал-Дин]]“ – клон на [[Ал-Каида в Ислямския Магреб|Ал Кайда]] и нейния съперник „[[Ислямска държава]] в Ирак и [[Левант|Леванта]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/isis-kills-40-mabuja-village-central-syria-including-women-children/|title=ISIS reportedly massacres dozens in Syrian village|date=31 March 2015|work=CBS News|access-date=23 February 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190401134248/https://www.cbsnews.com/news/isis-kills-40-mabuja-village-central-syria-including-women-children/|archive-date=1 April 2019|agency=Associated Press}}</ref> Сирийското правителство, опозицията и Сирийските демократични сили получават подкрепа - военна, логистична и дипломатична от чужди държави, което води до това конфликтът често да бъде описван като [[опосредствана война]].<ref>{{Cite news|url=http://www.spiegel.de/international/world/syria-war-became-conflict-between-usa-and-russia-and-iran-a-1115681.html|title=Battle for Aleppo: How Syria Became the New Global War|date=11 October 2016|work=Der Spiegel|access-date=4 April 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170405173520/http://www.spiegel.de/international/world/syria-war-became-conflict-between-usa-and-russia-and-iran-a-1115681.html|archive-date=5 April 2017|quote=Syria has become a proxy war between the US and Russia}} {{Cite news|url=http://www.newsweek.com/iran-military-us-get-out-persian-gulf-577231|title=Iran's military leader tells U.S. to get out of Persian Gulf|last=O'Connor|first=Tom|date=31 March 2017|work=Newsweek|access-date=4 April 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170405074950/http://www.newsweek.com/iran-military-us-get-out-persian-gulf-577231|archive-date=5 April 2017|quote=The Gulf Arab faction, especially Saudi Arabia, has been engaged in a proxy war of regional influence with Iran}}</ref> === Чуждо участие === [[Файл:Syria military involvement.svg|мини|318x318пкс|Карта на държави с военни/паравоенни сили, разположени в Сирия:<br> - Сирия (в черно);<br> - Подкрепа на сирийското правителство с войски (в червено);<br> - Подкрепа на сирийското правителство с милиция (в оранжево);<br> - Подкрепа на сирийски бунтовници или неправителствена фракция с войски (в синьо).]] Основните партии, подкрепящи сирийското правителство, са [[Иранска намеса в гражданската война в Сирия|Иран]],<ref>{{Cite news|url=http://www.bloombergview.com/articles/2015-06-09/iran-spends-billions-to-prop-up-assad|title=Iran Spends Billions to Prop Up Assad|date=9 June 2015|work=Bloomberg|access-date=23 February 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20160426104705/http://www.bloombergview.com/articles/2015-06-09/iran-spends-billions-to-prop-up-assad|archive-date=26 April 2016}}</ref> [[Руска военна интервенция в Сирия|Русия]]<ref name="telegraph">Louisa Loveluck, and Roland Oliphant, [https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11999694/Russia-transporting-militia-groups-fighting-Islamic-State-to-frontlines-in-Syria.html "Russia transporting militia groups fighting Islamic State to frontlines in Syria"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190223184909/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11999694/Russia-transporting-militia-groups-fighting-Islamic-State-to-frontlines-in-Syria.html|date=23 February 2019}}, ''Telegraph'' 17 Nov 2015</ref> и [[Ливан|ливанската]] милиция [[Участие на Хизбула в гражданската война в Сирия|Хизбула]]. Сирийските бунтовнически групи получават политическа, логистична и военна подкрепа от [[Сирийско-американските отношения|Съединените щати]],<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2017/05/syrian-rebels-sends-arms-iran-threat-170531014459877.html|title=Syrian rebels: US sends more arms against Iran threat|date=31 May 2017|access-date=23 February 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190224001856/https://www.aljazeera.com/news/2017/05/syrian-rebels-sends-arms-iran-threat-170531014459877.html|archive-date=24 February 2019|publisher=al-Jazeera}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/2017/07/20/donald-trump-ends-us-programme-supporting-syrian-rebels-fighting/|title=Donald Trump ends covert CIA aid to Syrian rebels in 'win' for Russia|date=20 July 2017|work=The Independent|access-date=23 February 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190224001747/https://www.telegraph.co.uk/news/2017/07/20/donald-trump-ends-us-programme-supporting-syrian-rebels-fighting/|archive-date=24 February 2019}}</ref> [[Турско участие в гражданската война в Сирия|Турция]],<ref>{{Cite news|url=http://blogs.telegraph.co.uk/news/michaelweiss/100159613/syrian-rebels-say-turkey-is-arming-and-training-them/|title=Syrian rebels say Turkey is arming and training them|last=Weiss|first=Michael|date=22 May 2012|work=The Telegraph|access-date=30 June 2012|archive-url=https://web.archive.org/web/20160305014329/http://blogs.telegraph.co.uk/news/michaelweiss/100159613/syrian-rebels-say-turkey-is-arming-and-training-them/|archive-date=5 March 2016|location=London}}</ref> [[Участие на Саудитска Арабия в гражданската война в Сирия|Саудитска Арабия]],<ref>{{Cite news|url=http://www.businessinsider.com/syria-rebels-and-tow-missiles-2015-10|title=Saudi Arabia just replenished Syrian rebels with one of the most effective weapons against the Assad regime|work=Business Insider|access-date=21 October 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20151022064328/http://www.businessinsider.com/syria-rebels-and-tow-missiles-2015-10|archive-date=22 October 2015}}</ref> [[Участие на Катар в гражданската война в Сирия|Катар]],<ref>{{Cite news|url=http://www.ft.com/cms/s/0/86e3f28e-be3a-11e2-bb35-00144feab7de.html|title=Qatar bankrolls Syrian revolt with cash and arms|last=Khalaf|first=Roula|date=16 May 2013|work=Financial Times|access-date=3 June 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20130607043508/http://www.ft.com/cms/s/0/86e3f28e-be3a-11e2-bb35-00144feab7de.html|archive-date=7 June 2013|last2=Abigail Fielding Smith}}{{subscription required}}</ref> [[Великобритания]], [[Франция]],<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/blogs/thetwo-way/2013/09/13/222020019/as-talks-continue-cia-gets-some-weapons-to-syrian-rebels|title=As Talks Continue, CIA Gets Some Weapons To Syrian Rebels|last=Memmott|first=Mark|date=13 November 2013|access-date=10 December 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20131214043535/http://www.npr.org/blogs/thetwo-way/2013/09/13/222020019/as-talks-continue-cia-gets-some-weapons-to-syrian-rebels|archive-date=14 December 2013|publisher=NPR}}</ref> [[Ролята на Израел в гражданската война в Сирия|Израел]],<ref>{{Cite news|url=https://www.haaretz.com/israel-news/.premium-knesset-member-accuses-israel-of-aiding-syrian-rebels-1.5432055|title=Israeli lawmaker accuses Israel of aiding Syrian rebel group formerly known as Nusra Front|work=Haaretz|access-date=3 June 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210705134839/https://www.haaretz.com/israel-news/.premium-knesset-member-accuses-israel-of-aiding-syrian-rebels-1.5432055|archive-date=5 July 2021}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.timesofisrael.com/idf-chief-acknowledges-long-claimed-weapons-supply-to-syrian-rebels/|title=IDF chief finally acknowledges that Israel supplied weapons to Syrian rebels|date=14 January 2019|work=[[The Times of Israel]]|access-date=31 January 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190522122353/http://www.timesofisrael.com/idf-chief-acknowledges-long-claimed-weapons-supply-to-syrian-rebels/|archive-date=22 May 2019}}</ref> и [[Нидерландия]].<ref>{{Cite news|url=https://www.msn.com/en-us/news/world/dutch-govt-under-fire-for-syria-opposition-support/ar-BBN9CXc|title=Dutch govt under fire for Syria opposition support|date=11 September 2018|work=MSN|access-date=31 January 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190201013142/https://www.msn.com/en-us/news/world/dutch-govt-under-fire-for-syria-opposition-support/ar-BBN9CXc|archive-date=1 February 2019}}</ref> Под егидата на операцията [[Timber Sycamore]] и други тайни дейности агентите на [[Централно разузнавателно управление|ЦРУ]] и [[Сили за специални операции#САЩ|американските части за специални операции]] са обучили и въоръжили близо 10 хил. бунтовнически бойци на цена от 1 млрд. долара годишно от 2012 г.<ref>{{Cite news|url=https://articles.latimes.com/2013/jun/21/world/la-fg-cia-syria-20130622|title=U.S. has secretly provided arms training to Syria rebels since 2012|date=21 June 2013|work=Los Angeles Times|access-date=3 October 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20151122020932/http://articles.latimes.com/2013/jun/21/world/la-fg-cia-syria-20130622|archive-date=22 November 2015}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/national-security/lawmakers-move-to-curb-1-billion-cia-program-to-train-syrian-rebels/2015/06/12/b0f45a9e-1114-11e5-adec-e82f8395c032_story.html|title=Secret CIA effort in Syria faces large funding cut|date=12 June 2015|work=The Washington Post|access-date=3 October 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20190507132500/https://www.washingtonpost.com/world/national-security/lawmakers-move-to-curb-1-billion-cia-program-to-train-syrian-rebels/2015/06/12/b0f45a9e-1114-11e5-adec-e82f8395c032_story.html|archive-date=7 May 2019}}</ref> [[Ирак]] също участва в подкрепа на сирийското правителство, но най-вече срещу [[Ислямска държава|ИДИЛ]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://english.alarabiya.net/en/News/middle-east/2018/08/16/Iraq-bombs-ISIS-operations-room-in-Syria.html|заглавие=Iraq bombs ISIS 'operations room' in Syria|труд=Al Arabiya English|език=en|достъп_дата=2020-07-20}}</ref> [[Хизбула]] – ливанската [[Шиитски ислям|шиитска]] въоръжена групировка, участва значително в Гражданската война в Сирия. Започвайки от [[Сирийска революция (2011)|сирийската революция]] през 2011 г., Хизбула предоставя активна подкрепа на правителствените сили на Баас.<ref>{{Cite news|url=https://www.ynetnews.com/articles/0,7340,L-4389767,00.html|title=Hezbollah is a 'cancer,' say Arab media|last=Kais|first=Roi|date=2013-06-08|work=Ynetnews|access-date=2023-12-21|language=en}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-35806229|title=Why has the Syrian war lasted 12 years?|date=2016-03-15|work=BBC News|access-date=2024-05-28|language=en-GB}}</ref> До 2012 г. групата ескалира участието си, разполагайки войски в Сирия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aljazeera.com/news/2012/8/10/us-adds-hezbollah-to-syria-sanctions-list|заглавие=US punishes Hezbollah|труд=Al Jazeera|език=en|достъп_дата=2023-12-21}}</ref> През 2013 г. Хизбула публично признава присъствието си в Сирия, засилвайки сухопътния си ангажимент. Това участие включва приблизително 5000 до 8000 бойци по всяко време, включващи [[Сили за специални операции|специални сили]], постоянни сили от всички части, бойци на непълно работно време и новобранци с ускорено бойно обучение. Присъствието на Хизбула, подкрепено от ирански оръжия и обучение, допълнително усложнява динамиката на конфликта, привличайки израелски въздушни удари срещу Хизбула и ирански цели в Сирия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://dev-isw.bivings.com/|заглавие=Institute for the Study of War|труд=Institute for the Study of War|език=en|достъп_дата=2023-12-21|архив_дата=2022-03-25|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220325065358/https://www.understandingwar.org/backgrounder/russian-offensive-campaign-assessment-march-24}}</ref> === Европейски джихадисти === На страната на въоръжената опозиция, най-вече на радикалните ислямистки и фундаменталистки групировки, са се сражавали граждани от редица европейски страни. Отбелязаните с * са убити, а отбелязаните с ** са в неизвестност. Списъкът е изготвен през април 2013 година.<ref>[http://icsr.info/2013/04/icsr-insight-european-foreign-fighters-in-syria-2/ Европейски джихадисти в Сирия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130507070700/http://icsr.info/2013/04/icsr-insight-european-foreign-fighters-in-syria-2/ |date=2013-05-07 }}, Международен център за изследване на радикализацията, 2 април 2013</ref> * {{Албания}} – 1* * [[Файл:Syrian civil war 18 November.png|мини|270п|{{legend|#ff8080|Територии под контрол на сирийското правителство}} {{legend|#efe4b0|Територии под контрол на кюрдите}} {{legend|#c6e9af|Територии под контрол на бунтовниците}} (към 18 ноември 2013 г.)]]{{Австрия}} – 1** * {{Белгия}} – 4 – 75 * {{България}} – 1* * {{Великобритания}} – 17 – 77 * {{Германия}} – 1 – 37 * {{Дания}} – 3 – 48 * {{Ирландия}} – 15 – 25 * {{Испания}} – 1 * {{Косово}} – 1* * {{Финландия}} – 12 * {{Франция}} – 9 – 59 * {{Нидерландия}} – 4 – 104 * {{Швеция}} – 3 === Извън граница === През юни 2014 г. членове на „[[Ислямска държава]] в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ) прекосяват границата от Сирия в Северен Ирак и [[Офанзива в Северен Ирак (юни 2014)|поемат контрола]] над големи части от иракската територия, след като [[Въоръжени сили на Ирак|иракската армия]] изоставя позициите си. Боевете между бунтовниците и правителствените сили също на няколко пъти се прехвърлят в Ливан. Има повтарящи се инциденти на фракционистко насилие в [[Северен Ливан]] между поддръжници и противници на сирийското правителство, както и въоръжени сблъсъци между [[Сунитски ислям|сунити]] и [[алавити]] в [[Триполи (Ливан)|Триполи]].<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2012/08/24/world/middleeast/syrian-war-plays-out-along-a-street-in-lebanon.html|title=Syrian War Plays Out Along a Street in Lebanon|last=Cave|first=Damien|date=24 August 2012|work=The New York Times|access-date=25 February 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170215044851/http://www.nytimes.com/2012/08/24/world/middleeast/syrian-war-plays-out-along-a-street-in-lebanon.html|archive-date=15 February 2017}}</ref> Започвайки от 5 юни 2014 г., ИДИЛ превзема части от територия в Ирак. От 2014 г. [[Сирийски арабски военновъздушни сили|сирийските арабски военновъздушни сили]] използват въздушни удари, насочени срещу ИДИЛ в [[Ар-Ракка|Ракка]] и [[Ал-Хасеке]] в координация с иракското правителство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dailystar.com.lb/News/Middle-East/2014/Jun-15/260207-syria-pounds-isis-bases-in-coordination-with-iraq.ashx|заглавие=Syria pounds ISIS bases in coordination with Iraq|труд=The Daily Star Newspaper – Lebanon|достъп_дата=1 April 2015|архив_дата=2015-03-18|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150318032519/http://www.dailystar.com.lb/News/Middle-East/2014/Jun-15/260207-syria-pounds-isis-bases-in-coordination-with-iraq.ashx}}</ref> == Оръжия == === Химически оръжия === По време на конфликта са използвани [[зарин]], [[иприт]] и [[хлор]]. Многобройните жертви водят до международна реакция, особено след [[Химически атаки в Гута|химическата атака в Гута]] през 2013 г. Поискана е мисия на ООН за установяване на фактите, която да разследва докладваните атаки с химически оръжия. В четири случая инспекторите на ООН потвърждават използването на газ зарин.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bt.cdc.gov/agent/sarin/basics/facts.asp|заглавие=Facts About Sarin|издател=Centers for Disease Control|достъп_дата=7 October 2015}}</ref> През август 2016 г. поверителен доклад на ООН и [[Организация за забрана на химическите оръжия|ОЗХО]] изрично обвинява сирийската армия на [[Башар ал-Асад]] за пускането на химически оръжия (хлорни бомби) върху градовете [[Талменес]] през април 2014 г. и [[Сармин]] през март 2015 г. и [[Ислямска държава]] за използването на сярна горчица в град [[Мареа]] през август 2015 г.<ref>[https://www.nytimes.com/2016/08/25/world/middleeast/syria-used-chlorine-in-bombs-against-civilians-report-says.html Syria Used Chlorine in Bombs Against Civilians, Report Says] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170422005553/https://www.nytimes.com/2016/08/25/world/middleeast/syria-used-chlorine-in-bombs-against-civilians-report-says.html|date=22 April 2017}}, ''The New York Times'', Rick Gladstone, 24 August 2016. Посетен на 25 август 2016.</ref> Съединените щати и Европейският съюз заявяват, че сирийското правителство е извършило няколко химически атаки. След атаките в Гута през 2013 г. и международния натиск започва унищожаването на химическите оръжия на Сирия. През 2015 г. мисията на ООН разкрива недекларирани преди това следи от заринови съединения във военен изследователски обект.<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11594763/UN-inspectors-find-undeclared-sarin-linked-chemicals-at-Syrian-military-site.html|title=UN inspectors find undeclared sarin-linked chemicals at Syrian military site|last=Loveluck|first=Louisa|date=9 May 2015|work=The Telegraph|access-date=9 May 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150518135811/http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11594763/UN-inspectors-find-undeclared-sarin-linked-chemicals-at-Syrian-military-site.html|archive-date=18 May 2015|location=London}}</ref> След [[Химическа атака в Хан Шейхун|химическата атака на Хан Шейхун]] през април 2017 г. Съединените щати предприемат първата си умишлена атака срещу сирийските правителствени сили. Разследване, проведено от Тобиас Шнайдер и Тереза Люткефенд от изследователския институт [[Глобален институт за публична политика|GPPi]], документира 336 потвърдени атаки с химически оръжия в Сирия между 23 декември 2012 г. и 18 януари 2019 г. Проучването приписва 98% от общите химически атаки на режима на Асад. Почти 90% от атаките са извършени след химическата атака на Гута през август 2013 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.gppi.net/media/GPPi_Schneider_Luetkefend_2019_Nowhere_to_Hide_Web.pdf|заглавие=Nowhere to Hide: The Logic of Chemical Weapons Use in Syria|автор=Lutkefend Schneider|страници=1–47}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2019/02/17/695545252/more-than-300-chemical-attacks-launched-during-syrian-civil-war-study-says|title=More Than 300 Chemical Attacks Launched During Syrian Civil War, Study Says|last=Lombardo|first=Clare|date=17 февруари 2019|work=NPR|archive-url=https://web.archive.org/web/20230107103943/https://www.npr.org/2019/02/17/695545252/more-than-300-chemical-attacks-launched-during-syrian-civil-war-study-says|archive-date=7 January 2023}}</ref> През април 2020 г. се провежда брифинг на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] относно констатациите на глобалната организация за наблюдение на химическите оръжия, [[Организация за забрана на химическите оръжия|Организацията за забрана на химическите оръжия]] (ОЗХО), която установява, че [[Сирийски военновъздушни сили|сирийските военновъздушни сили]] са използвали зарин и хлор за множество атаки през 2017 г. Близките съюзници на Сирия, Русия и европейските страни обсъждат въпроса, където констатациите на ОЗХО са отхвърлени от Москва, докато много западноевропейски страни призовават за отговорност за [[Военно престъпление|военните престъпления]] на правителството.<ref>{{Cite news|url=https://time.com/5822236/russia-syria-chemical-weapons-latamneh/|title=Russia Clashes With Europeans Over Report on Syria Chemical Weapons Attacks|work=TIME|access-date=16 April 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200416232118/https://time.com/5822236/russia-syria-chemical-weapons-latamneh/|archive-date=16 April 2020}}</ref> Заместник-посланикът на ООН от Великобритания Джонатан Алън заявява, че докладът на екипа за идентификация на разследването на ОЗХО (IIT) твърди, че сирийският режим е отговорен за използването на [[Химическо оръжие|химически оръжия]] във войната най-малко четири пъти. Информацията е отбелязана и в две разследвания, ръководени от ООН.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.gov.uk/government/speeches/security-council-briefing-on-syrias-use-of-chemical-weapons|заглавие=Security Council briefing on Syria's use of Chemical Weapons|труд=GOV.UK|достъп_дата=15 April 2020}}</ref> През април 2021 г. Сирия е спряна от ОЗХО чрез публично гласуване на държавите членки, защото не сътрудничи с IIT и нарушава [[Конвенция за химическите оръжия|Конвенцията за химическите оръжия]].<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/netherlands-chemical-weapons-damascus-the-hague-syria-ab2da467f4a4d9336010a141e5178276https://apnews.com/article/netherlands-chemical-weapons-damascus-the-hague-syria-ab2da467f4a4d9336010a141e5178276|title=States suspend Syria's OPCW rights over chemical attacks|last=Corder|first=Mike|date=21 April 2021|work=AP News|archive-url=https://web.archive.org/web/20220524194220/https://apnews.com/article/netherlands-chemical-weapons-damascus-the-hague-syria-ab2da467f4a4d9336010a141e5178276|archive-date=24 May 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.opcw.org/media-centre/news/2021/04/conference-states-parties-adopts-decision-suspend-certain-rights-and|заглавие=Conference of the States Parties adopts Decision to suspend certain rights and privileges of the Syrian Arab Republic under the CWC|труд=OPCW}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.opcw.org/sites/default/files/documents/2021/04/c25dec09%28e%29.pdf|заглавие=Decision addressing the Possession and Use of Chemical Weapons by the Syrian Arab Republic}}</ref> Констатациите в друг доклад за разследване на ОЗХО, публикуван през юли 2021 г., заключава, че сирийският режим е участвал в потвърдени химически атаки най-малко 17 пъти, от 77-те докладвани инцидента с използване на химически оръжия, приписвани на [[Асадизъм|асадските]] сили.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.armscontrol.org/act/2021-07/news-briefs/opcw-confirms-chemical-weapons-use-syria|заглавие=OPCW Confirms Chemical Weapons Use in Syria|труд=Arms Control Association}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.thehindu.com/news/international/syria-has-likely-used-chemical-weapons-17-times-international-chemical-weapons-watchdog/article34724203.ece|title=Syria has likely used chemical weapons 17 times: International chemical weapons watchdog|date=4 June 2021|work=The Hindu|archive-url=https://web.archive.org/web/20210606111350/https://www.thehindu.com/news/international/syria-has-likely-used-chemical-weapons-17-times-international-chemical-weapons-watchdog/article34724203.ece|archive-date=6 June 2021}}</ref> === Касетъчни бомби === Сирия не е страна по [[Конвенция за касетъчни боеприпаси|Конвенцията за касетъчните боеприпаси]] и не признава забраната за използване на [[Касетъчни боеприпаси|касетъчни бомби]]. Съобщава се, че сирийската армия е започнала да използва касетъчни бомби през септември 2012 г. Стив Гуз, директор на отдела за оръжия в [[Хюман Райтс Уоч]], казва: „Сирия разширява безмилостната си употреба на касетъчни боеприпаси, забранено оръжие, и цивилните плащат цената с живота и тялото си“, „Първоначалните жертви са само началото, защото касетъчните боеприпаси често оставят неексплодирали бомби, които убиват и осакатяват дълго след това".<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/news/2013/03/16/syria-mounting-casualties-cluster-munitions|заглавие=Syria: Mounting Casualties from Cluster Munitions|издател=Human Rights Watch|достъп_дата=4 December 2016}}</ref> === Термобарични оръжия === Руските [[Термобарично оръжие|термобарични оръжия]], известни също като „горивно-въздушни бомби“, са използвани от правителството по време на войната. На 2 декември 2015 г. анериканското списание „Нешънъл Интерест“ съобщава, че Русия разполага в Сирия системата за многократно изстрелване на ракети ''TOS-1 Buratino'', която е предназначена да изстрелва масивни термобарични заряди срещу пехота в затворени пространства като градски райони.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nationalinterest.org/blog/the-buzz/russias-lethal-thermobaric-rocket-launchers-coming-syria-14493|заглавие=Russia's Lethal Thermobaric Rocket Launchers: A Game Changer in Syria?|труд=The National Interest|достъп_дата=4 December 2015}}</ref> Една термобарична ракетна установка Buratino може да унищожи зона с размери около {{Превръщане|200|by|400|m}} с един залп.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nationalinterest.org/blog/the-buzz/russias-lethal-thermobaric-rocket-launchers-coming-syria-14493|заглавие=Russia's Lethal Thermobaric Rocket Launchers: A Game Changer in Syria?|автор=Majumdar|първо_име=Dave|труд=The National Interest|достъп_дата=23 October 2016}}</ref> От 2012 г. бунтовниците казват, че сирийските военновъздушни сили (правителствените сили) използват термобарични оръжия срещу жилищни райони, окупирани от бунтовническите бойци, като например по време на [[Битка при Халеб (2012 – 2016)|битката при Халеб]], а също и в [[Кафр Батна]].<ref>[http://www.ynetnews.com/articles/0,7340,L-4266902,00.html Syria rebels say Assad using 'mass-killing weapons' in Aleppo – Israel News, Ynetnews] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130712054611/http://www.ynetnews.com/articles/0,7340,L-4266902,00.html|date=12 July 2013}}. Ynetnews.com (20 June 1995).</ref> Панел от изследователи на ООН за правата на човека съобщава, че сирийското правителство е използвало термобарични бомби срещу стратегическия град [[Ал-Кусейр (Сирия)|Ал-Кусейр]] през март 2013 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2013/06/05/world/middleeast/un-panel-reports-increasing-brutality-by-both-sides-in-syria.html|title=U.N. Panel Reports Increasing Brutality by Both Sides in Syria|last=Cumming-Bruce|first=Nick|date=4 June 2013|work=The New York Times|access-date=25 February 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170225081427/http://www.nytimes.com/2013/06/05/world/middleeast/un-panel-reports-increasing-brutality-by-both-sides-in-syria.html|archive-date=25 February 2017}}</ref> През август 2013 г. Би Би Си съобщава за използването на подобни на [[напалм]] запалителни бомби в училище в Северна Сирия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-23892594|title=Syria crisis: Incendiary bomb victims 'like the walking dead'|work=BBC News|access-date=1 April 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150407051917/http://www.bbc.co.uk/news/world-23892594|archive-date=7 April 2015}}</ref> === Противотанкови ракети === В Сирия се използват няколко вида [[Противотанкова управляема ракета|противотанкови ракети]]. Русия изпраща [[9M133 Корнет]] – противотанкови управляеми ракети от трето поколение на сирийското правителство, чиито сили ги използват широко срещу бронирани и други наземни цели за борба с джихадисти и бунтовници.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.defenseworld.net/news/13790/Russia_Delivers_Kornet_Anti_Tank_Guided_Missiles_To_Syria|заглавие=Russia Delivers Kornet Anti-Tank Guided Missiles To Syria|достъп_дата=23 October 2016|архив_дата=2015-08-24|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150824185345/http://www.defenseworld.net/news/13790/Russia_Delivers_Kornet_Anti_Tank_Guided_Missiles_To_Syria}}</ref> Произведените в САЩ ракети [[BGM-71 TOW]] са едно от основните оръжия на бунтовническите групи и са осигурени основно от Съединените щати и Саудитска Арабия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.businessinsider.sg/syria-rebels-and-tow-missiles-2015-10/|заглавие=Saudi Arabia just replenished Syrian rebels with one of the most effective weapons against the Assad regime – Business Insider|труд=Business Insider|достъп_дата=12 February 2016}}</ref> САЩ също са доставили много източноевропейски пускови установки [[9К111 Фагот|9K111 Фагот]] и бойни глави на сирийските бунтовнически групи по своята програма [[Timber Sycamore]].<ref name="janes-20160408">{{Cite news|url=http://www.janes.com/article/59374/us-arms-shipment-to-syrian-rebels-detailed|title=US arms shipment to Syrian rebels detailed|last=Binnie|first=Jeremy|date=8 April 2016|work=Jane's Defence Weekly|access-date=3 December 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20161205081205/http://www.janes.com/article/59374/us-arms-shipment-to-syrian-rebels-detailed|archive-date=5 December 2016|publisher=IHS|last2=Gibson|first2=Neil}}</ref> === Балистични ракети === През юни 2017 г. Иран атакува цели на ИДИЛ в района на [[Дейр ез-Зор|Дейр ез Зор]] в Източна Сирия с [[Балистична ракета|балистични ракети]] [[Zolfaghar (ракета)|Zolfaghar]], изстреляни от Западен Иран,<ref name="janes.com">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.janes.com/article/71519/iran-says-it-hit-targets-in-syria-with-zolfaghar-ballistic-missiles|заглавие=Iran says it hit targets in Syria with Zolfaghar ballistic missiles – Jane's 360|труд=janes.com|достъп_дата=19 June 2017}} {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cnbc.com/2017/06/18/irans-revolutionary-guard-strikes-syria-for-tehran-attacks.html|заглавие=Iran's Revolutionary Guard strikes Syria for Tehran attacks|издател=CNBC|достъп_дата=15 September 2017}}</ref> в първото използване на ракети със среден обсег от Иран от 30 години.<ref>{{Cite news|url=http://www.haaretz.com/middle-east-news/iran/1.796422|title=Iran Fires at Militants in Syria in First Use of Mid-range Missiles in 30 Years|last=Cohen|first=Gili|date=18 June 2017|work=Haaretz|access-date=18 June 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170618203414/http://www.haaretz.com/middle-east-news/iran/1.796422|archive-date=18 June 2017|agency=[[Reuters]], [[Associated Press]]}}</ref> Според сп. „Джейнс Дифенс Уикли“ ракетите са изминали 650-700 километра.<ref name="janes.com" /> === Военни престъпления === През 2022 г. германски съд осъжда 58-годишния [[Ануар Раслан]], високопоставен служител от режима на президента [[Башар ал-Асад]], на доживотен затвор, след като той търси убежище в Германия и е арестуван през 2019 г. Той е обвинен в съучастие в убийството на най-малко 27 души, съчетано със сексуално насилие и изтезания на най-малко още 4000 души между 29 април 2011 г. и 7 септември 2012 г. Раслан е офицер от средно ниво в клон 251 и ръководи изтезанията на задържаните. Процесът срещу него е безпрецедентен, тъй като Германия поема процес за престъпления, извършени по време на Сирийската война, а адвокатите по правата на човека поемат това съгласно принципа на универсалната юрисдикция. Универсалната юрисдикция е концепция в германското законодателство, която позволява тежки престъпления да бъдат съдени в Германия, дори ако не са се случили в страната. Неговият съобвиняем Еяд ал-Гариб, 44-годишен, служител на ниско ниво в клон 251, също е осъден на 4 години и 6 месеца затвор на 24 февруари 2021 г. Задълженията на Еяд включват транспортирането на задържаните до място, където ще бъдат измъчвани дни наред. Знанието му за факта, че там се извършват изтезания, му носи присъда.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/01/13/germany-syria-war-crimes-trial/|title=Syrian intelligence officer is convicted of crimes against humanity, gets life in prison in landmark German trial.|date=14 January 2022|work=[[The Washington Post]]}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/feature/2022/01/06/seeking-justice-for-syria/how-an-alleged-intelligence-officer-was-put-on-trial-in-germany|заглавие=How an Alleged Syrian Intelligence Officer was Put on Trial in Germany}}</ref> == Фракционарност == Последователните правителства на Хафез и Башар ал-Асад са тясно свързани с малцинствената [[Алавити|алавитска]] религиозна група в страната<ref>{{Cite news|url=http://www.israelnationalnews.com/News/News.aspx/151013|title=Syria: Sunnis Threatening to Massacre Minority Alawites|last=Behari|first=Elad|date=23 December 2011|access-date=11 March 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20120110110322/http://www.israelnationalnews.com/News/News.aspx/151013|archive-date=10 January 2012|publisher=Arutz Sheva}}</ref> издънка на шиитите, докато по-голямата част от населението и по-голямата част от опозицията са [[Сунитски ислям|сунити]]. Това доведе до призиви за преследване на алавитите от части на опозицията.<ref>{{Cite news|url=http://www.israelnationalnews.com/News/News.aspx/151013|title=Syria: Sunnis Threatening to Massacre Minority Alawites|last=Behari|first=Elad|date=23 December 2011|access-date=11 March 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20120110110322/http://www.israelnationalnews.com/News/News.aspx/151013|archive-date=10 January 2012|publisher=Arutz Sheva}}</ref> Една трета от 250 хиляди алауити мъже на военна възраст са били убити в битките в гражданската война в Сирия.<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11518232/In-Syrias-war-Alawites-pay-heavy-price-for-loyalty-to-Bashar-al-Assad.html|title=In Syria's war, Alawites pay heavy price for loyalty to Bashar al-Assad|last=Sherlock|first=Ruth|date=7 April 2015|work=The Daily Telegraph|access-date=5 April 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20150407102223/http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11518232/In-Syrias-war-Alawites-pay-heavy-price-for-loyalty-to-Bashar-al-Assad.html|archive-date=7 April 2015|location=London}}</ref> През май 2013 г. [[SOHR]] заяви, че от 94 хиляди убити по време на войната най-малко 41 хил. са алавити.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-deaths-idUSBRE94D0L420130514|title=Syria Death Toll Likely As High As 120,000, Group Says|last=Karouny|first=Mariam|date=14 May 2013|work=Reuters|access-date=6 October 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20131013022620/http://www.reuters.com/article/2013/05/14/us-syria-crisis-deaths-idUSBRE94D0L420130514|archive-date=13 October 2013}}</ref> Според новинарския уебсайт ''[[The Daily Beast]]'', много [[Християнството в Сирия|сирийски християни]] са заявили през ноември 2013 г., че са избягали, след като са били нападнати от антиправителствените бунтовници.<ref>{{Cite news|url=http://www.thedailybeast.com/articles/2013/11/19/syria-s-christians-flee-kidnappings-rape-executions.html|title=Syria's Christians Flee Kidnappings, Rape, Executions|last=Dettmet|first=Jamie|date=19 November 2013|work=The Daily Beast|access-date=20 November 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20131119224625/http://www.thedailybeast.com/articles/2013/11/19/syria-s-christians-flee-kidnappings-rape-executions.html|archive-date=19 November 2013}}</ref> Тъй като милициите и несирийските шиити, мотивирани от прошиитски настроения, а не от лоялност към правителството на Асад, поемат борбата с антиправителствените сили от отслабената сирийска армия, боевете придобиват по-фракциониран характер. Един опозиционен лидер казва, че шиитските милиции често „се опитват да окупират и контролират религиозните символи в сунитската общност, за да постигнат не само териториална победа, но и фракционистка победа“<ref name="nelson-defector">{{Cite news|url=http://www.middleeasteye.net/columns/shia-jihad-and-death-syria-s-army-1508759016|title=The Shia jihad and the death of Syria's army|last=Nelson|first=Lara|date=18 November 2015|access-date=11 October 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20161114052109/http://www.middleeasteye.net/columns/shia-jihad-and-death-syria-s-army-1508759016|archive-date=14 November 2016|agency=Middle East Eye|quote=Without the Iranian Revolutionary Guard Corps (IRGC) and Lebanese Hezbollah the army could not stand up. [For example, in "the largest and most important military force for Assad in southern Syria" – Division 9,] Seventy percent of the troops ... are Iranian troops or Lebanese Hezbollah, the rest are shabiha. Only two to three percent are regular Syrian soldiers.}}</ref>, според съобщенията окупират джамии и заменят сунитските икони със снимки на шиитски лидери.<ref name="nelson-defector" /> Според Сирийската мрежа за правата на човека милициите са извършили нарушения на правата на човека, включително поредица от сектантски кланета между март 2011 г. и януари 2014 г., оставили смъртта на 962 цивилни.<ref name="nelson-defector" /> == Кюрдска автономия в Североизточна Сирия == [[Демократична федерация на Северна Сирия|Автономната администрация на Северна и Източна Сирия]], известна и като Роджава, е [[де факто]] автономен регион в Североизточна Сирия. Той не претендира за пълна автономност, а за автономност в рамките на една федерална и демократична Сирия. Състои се от самоуправляващи се подрегиони в областите [[Регион Африн|Африн]], [[Регион Джазира|Джазира]], [[Регион Ефрат|Ефрат]], [[Ар-Ракка|Ракка]], [[Ал-Таура|Табка]], [[Манбидж]] и [[Дейр ез-Зор (мухафаза)|Дейр ез-Зор]]. Регионът придобива фактическата си автономия през 2012 г. в контекста на продължаващия [[Роджавски конфликт|конфликт в Роджава]], в който вземат участие неговите официални военни сили, [[Сирийски демократични сили|Сирийските демократични сили]]. Въпреки че има някои външни отношения, той не е официално признат за автономен от правителството на Сирия или друга държава, с изключение на [[Каталония|каталонския]] парламент.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.hawarnews.com/en/haber/umar-catalonian-recognition-of-aanes-is-the-beginning-h27342.html|заглавие=Umar: Catalonian recognition of AANES is the beginning|труд=[[Hawar News Agency]]|достъп_дата=2021-10-27}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.kurdistan24.net/en/story/25991-Catalan-parliament-recognizes-administration-in-northeast-Syria|заглавие=Catalan parliament recognizes administration in northeast Syria|автор=van Wilgenburg|първо_име=Wladimir|автор_препратка=Wladimir van Wilgenburg|труд=[[Kurdistan24]]|език=en|достъп_дата=2021-10-27}}</ref> Той има широка подкрепа за своите универсални [[Демокрация|демократични]], [[Екология|устойчиви]], [[Автономия|автономни]] [[Плурализъм|плуралистични]], [[Равноправие|равни]] и [[Джинология|феминистки]] политики в диалози с други [[Политическа партия|партии]] и организации.<ref name="tandfonline.com">{{Cite journal|last=Shahvisi|first=Arianne|year=2018|title=Beyond Orientalism: Exploring the Distinctive Feminism of democratic confederalism in Rojava|url=https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/14650045.2018.1554564|journal=Geopolitics|volume=26|issue=4|pages=1–25|doi=10.1080/14650045.2018.1554564}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://anfenglish.com/news/german-mp-jelpke-rojava-needs-help-against-corona-pandemic-42546|заглавие=German MP Jelpke: Rojava needs help against Corona pandemic|труд=ANF News}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Şimşek|first=Bahar|last2=Jongerden|first2=Joost|date=29 October 2018|title=Gender Revolution in Rojava: The Voices beyond Tabloid Geopolitics|journal=Geopolitics|volume=26|issue=4|pages=1023–1045|doi=10.1080/14650045.2018.1531283|doi-access=free|hdl-access=free}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Burç|first=Rosa|date=22 May 2020|title=Non-territorial autonomy and gender equality: The case of the Autonomous Administration of North and East Syria - Rojava|url=http://www.doiserbia.nb.rs/img/doi/0353-5738/2020/0353-57382003319B.pdf|journal=Philosophy and Society|volume=31|issue=3|pages=277–448|doi=10.2298/FID2003319B}}</ref> Североизточна Сирия е полиетническа и е дом на значителни етнически [[кюрди]], [[араби]] и [[асирийци]], с по-малки общности от етнически [[Сирийски туркмени|туркмени]], [[Арменци в Сирия|арменци]], [[черкези]] и [[Езиди|язиди]].<ref>{{Cite book|last=Schmidinger|first=Thomas|title=The Battle for the Mountain of the Kurds|year=2019|publisher=PM Press, Kairos|location=Oakland, CA|isbn=978-1-62963-651-1|pages=12|quote=Afrin was the home to the largest Ezidi minority in Syria.|translator-last=Schiffmann|translator-first=Thomas}}</ref><ref>Allsopp & van Wilgenburg (2019), с. xviii, 112</ref><ref>Zabad (2017), с. 219, 228–229</ref> Поддръжниците на администрацията на региона заявяват, че това е официално [[Секуларизъм|светско]] [[Политика|устройство]]<ref name="marriage">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://aranews.net/2016/02/syria-kurds-challenging-traditions-promote-civil-marriage/|заглавие=Syria Kurds challenging traditions, promote civil marriage|издател=[[ARA News]]|достъп_дата=23 August 2016|архив_дата=2016-02-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160222111444/http://aranews.net/2016/02/syria-kurds-challenging-traditions-promote-civil-marriage/}}</ref><ref>Allsopp & van Wilgenburg (2019), pp. xviii, 66, 200</ref> с [[Пряка демокрация|пряко демократични]] амбиции, основаващи се на [[Анархизъм|анархистична]], [[Феминизъм|феминистка]] и [[Демократичен конфедерализъм|либертарианска социалистическа идеология]], насърчаваща [[децентрализация]], [[равенство между половете]],<ref>Zabad (2017), с. 219</ref><ref>Allsopp & van Wilgenburg (2019), с. 156–163.</ref> екологична [[устойчивост]], социална [[екология]] и плуралистична толерантност към религиозното, културно и политическо [[разнообразие|многообразие]] и че тези ценности са отразени в нейната конституция, общество и политика, заявявайки, че това е модел за [[Федерализация на Сирия|федерализирана Сирия]] като цяло, а не пълна независимост.<ref name="MiddleEastEye2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.middleeasteye.net/news/analysis-kurds-syria-rojava-1925945786|заглавие=ANALYSIS: 'This is a new Syria, not a new Kurdistan'|издател=Middle East Eye|достъп_дата=2016-05-25}}</ref><ref name="utopia">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2015/09/30/opinion/the-kurds-democratic-experiment.html|title=The Kurds' Democratic Experiment|last=Ross|first=Carne|date=30 September 2015|work=[[The New York Times]]|access-date=20 May 2016}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://aranews.net/2016/05/poyd-leader-current-sdf-operation-recapture-northern-countryside-raqqa-not-city/|title=PYD leader: SDF operation for Raqqa countryside in progress, Syria can only be secular|date=28 May 2016|access-date=8 October 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20161001094203/http://aranews.net/2016/05/poyd-leader-current-sdf-operation-recapture-northern-countryside-raqqa-not-city/|archive-date=1 October 2016|publisher=[[ARA News]]}}</ref><ref>{{Cite book|last=In der Maur|first=Renée|last2=Staal|first2=Jonas|title=Stateless Democracy|url=http://newworldsummit.eu/wp-content/uploads/2015/06/NWA5-Stateless-Democracy1.pdf|accessdate=19 April 2016|date=2015|publisher=BAK|location=Utrecht|isbn=978-90-77288-22-1|page=19|chapter=Introduction}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161025095239/http://newworldsummit.eu/wp-content/uploads/2015/06/NWA5-Stateless-Democracy1.pdf |date=2016-10-25 }}</ref><ref name="Jongerden">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ekurd.net/mismas/articles/misc2012/12/turkey4358b.pdf|заглавие=Rethinking Politics and Democracy in the Middle East|автор=Jongerden|първо_име=Joost|издател=[[Ekurd.net]]|достъп_дата=9 October 2016|архив_дата=2016-03-15|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160315143043/http://ekurd.net/mismas/articles/misc2012/12/turkey4358b.pdf}}</ref> Администрацията на региона също е обвинена от някои партийни и непартийни източници в [[авторитаризъм]], подкрепа на сирийското правителство,<ref>Allsopp & van Wilgenburg (2019), с. 94, 130–131, 184</ref> кюрдизация и разселване.<ref name=":4">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://syrianobserver.com/EN/news/53885/sdf-agrees-to-sochi-deal-for-northern-syria.html|заглавие=SDF Agrees to Sochi Deal for Northern Syria|труд=The Syrian Observer|достъп_дата=2019-10-28}}</ref> Въпреки това обаче Роджава е най-демократичната система в Сирия, с преки открити избори, [[Социално равенство|всеобщо равенство]], зачитане [[Права на човека|на човешките права]] в региона, както и защита на [[Малцинство|малцинствените]] и [[Свобода на вероизповеданието|религиозните права]] в Сирия.<ref name="tandfonline.com2">{{Cite journal|last=Shahvisi|first=Arianne|year=2018|title=Beyond Orientalism: Exploring the Distinctive Feminism of democratic confederalism in Rojava|url=https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/14650045.2018.1554564|journal=Geopolitics|volume=26|issue=4|pages=1–25|doi=10.1080/14650045.2018.1554564}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Küçük|first=Bülent|last2=Özselçuk|first2=Ceren|date=1 January 2016|title=The Rojava Experience: Possibilities and Challenges of Building a Democratic Life|url=https://read.dukeupress.edu/south-atlantic-quarterly/article-abstract/115/1/184/3804/The-Rojava-Experience-Possibilities-and-Challenges|journal=South Atlantic Quarterly|volume=115|issue=1|pages=184–196|doi=10.1215/00382876-3425013|via=read.dukeupress.edu}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Gerber|first=Damian|last2=Brincat|first2=Shannon|year=2018|title=When Öcalan met Bookchin: The Kurdish Freedom Movement and the Political Theory of Democratic Confederalism|url=https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/14650045.2018.1508016|journal=Geopolitics|volume=26|issue=4|pages=1–25|doi=10.1080/14650045.2018.1508016}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imemo.ru/files/File/magazines/puty_miru/2016/02/04Moberg.pdf|заглавие=NATION-BUILDING IN ROJAVA: PARTICIPATORY DEMOCRACY AMIDST THE SYRIAN CIVL WAR|труд=Imemo.ru|достъп_дата=4 December 2021}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://repository.bilkent.edu.tr/bitstream/handle/11693/36653/bilkent-research-paper.pdf?sequence=1|заглавие=RUPTURES AND RIPPLE EFFECTS IN THE MIDDLE EAST AND BEYOND|труд=Repository.bilkent.edu.tr|формат=PDF|достъп_дата=4 December 2021|архив_дата=2021-07-18|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210718174324/http://repository.bilkent.edu.tr/bitstream/handle/11693/36653/bilkent-research-paper.pdf?sequence=1}}</ref> През март 2015 г. сирийският министър на информацията обявява, че неговото правителство смята да признае кюрдската автономия в рамките на закона и конституцията.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://basnews.com/en/news/2015/03/14/krg-elections-in-jazira-are-not-acceptable/|заглавие=KRG: Elections in Jazira are Not Acceptable|издател=Basnews|достъп_дата=15 March 2015}}</ref> Докато администрацията на региона не е поканена на мирните преговори за Сирия в Женева III<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-kurds-idUSKCN0YE2NI|заглавие=Syrian Kurds point finger at Western-backed opposition|издател=Reuters|достъп_дата=2016-05-24}}</ref> или на който и да е от по-ранните преговори, по-специално Русия призовава за включване на региона и до известна степен включва позициите на региона в преговорите, както е документирано в руския проект от май 2016 г. за нова конституция на Сирия.<ref name="Now.MMedia/Al-Akhbar">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://now.mmedia.me/lb/en/NewsReports/567021-russia-finishes-draft-for-new-syria-constitution-report|заглавие=Russia finishes draft for new Syria constitution|издател=Now.MMedia/Al-Akhbar|достъп_дата=2024-06-25|архив_дата=2018-10-30|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181030082440/https://now.mmedia.me/lb/en/NewsReports/567021-russia-finishes-draft-for-new-syria-constitution-report}}</ref><ref name="Al-Monitor">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2016/10/turkey-russia-mediates-between-kurds-and-assad.html|заглавие=Syria rejects Russian proposal for Kurdish federation|издател=Al-Monitor|достъп_дата=23 December 2019}}</ref> Анализ, публикуван през юни 2017 г., описва „отношенията на региона с правителството, напрегнати, но функционални“ и „полукооперативна динамика“.<ref>{{Cite news|url=https://warontherocks.com/2017/06/the-signal-in-syrias-noise/|title=The Signal in Syria's Noise|last=Heller|first=Sam|date=30 June 2017|access-date=19 December 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20170630154243/https://warontherocks.com/2017/06/the-signal-in-syrias-noise/|archive-date=30 June 2017|publisher=warontherocks.com}}</ref> В края на септември 2017 г. външният министър на Сирия казва, че Дамаск ще обмисли предоставянето на повече автономия на кюрдите в региона, след като ИДИЛ бъде победена.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aljazeera.com/news/2017/09/syria-granting-kurds-greater-autonomy-170926121821968.html|заглавие=Syria to consider granting Kurds greater autonomy|труд=Al Jazeera|достъп_дата=25 April 2018}}</ref> На 13 октомври 2019 г. Сирийските демократични сили обявяват, че са постигнали споразумение със сирийската армия, което позволи на последната да влезе в контролираните от силите градове Манбидж и Кобани, за да разубеди турска атака срещу тези градове като част от трансграничната офанзива на турски и подкрепяни от Турция сирийски бунтовници.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/article/us-syria-security-towns-report-idUSKBN1WS0K0|заглавие=Report: Syrian army to enter SDF-held Kobani, Manbij|труд=Reuters|достъп_дата=1 November 2019}}</ref> Сирийската армия също се разполага в северната част на Сирия заедно със силите по сирийско-турската граница и навлиза в няколко града, контролирани от силите, като Айн Иса и Тел Тамер.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-security-government-sdf-idUSKBN1WS0PF|title=Syrian army to deploy along Turkish border in deal with Kurdish-led forces|date=14 October 2019|work=Reuters|access-date=1 November 2019}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.timesofisrael.com/syrian-army-moves-to-confront-turkish-forces-as-us-withdraws/|title=Syrian army moves to confront Turkish forces as US withdraws|date=14 October 2019|work=Times of Israel|access-date=1 November 2019}}</ref> След създаването на [[Втора буферна зона в Северна Сирия|Втората буферна зона в Северна Сирия]] Сирийските демократични сили заявяват, че са готови да работят в сътрудничество със сирийската армия, ако бъде постигнато политическо споразумение между сирийското правителство и тях.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://uk.reuters.com/article/uk-syria-security-idUKKBN1X319A|заглавие=Syrian Kurds accuse Turkey of violations, Russia says peace plan on track|труд=Reuters|достъп_дата=1 November 2019|архив_дата=2019-10-24|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20191024140036/https://uk.reuters.com/article/uk-syria-security-idUKKBN1X319A}}</ref> Според информацията, събрана през декември 2021 г., иракските власти са репатрирали 100 иракски бойци от групировката [[Ислямска държава]], които са били задържани от кюрдските сили в Североизточна Сирия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aljazeera.com/news/2021/12/8/iraq-repatriates-100-isil-fighters-from-syria-kurdish-forces|заглавие=Iraq repatriates 100 ISIL fighters from Syria's Kurdish forces|труд=[[Aljazeera.com]]}}</ref> Към 2022 г. основната военна заплаха и конфликт, пред които са изправени официалните отбранителни сили на Роджава, Сирийските демократични сили, са първо, продължаващ конфликт с Ислямска държава; и второ, продължаващите опасения за възможно нахлуване в североизточните региони на Сирия от турски сили, за да ударят кюрдските групи като цяло и Роджава в частност.<ref>[https://www.thenation.com/article/world/rojava-kurds-syria/ Is This the End of Rojava?The Kurdish region of northeast Syria was autonomous for seven years, but had to ask the Syrian government for protection after an invasion by Turkey.] By Mireille Court and Chris Den Hond, FEBRUARY 18, 2020, The Nation website.</ref><ref>[https://www.theguardian.com/world/2019/nov/01/we-stand-in-solidarity-with-rojava-an-example-to-the-world We stand in solidarity with Rojava, an example to the world].Leaders from social movements, communities and First Nations from around the world, including LaDonna Brave Bull Allard, Eve Ensler and Stuart Basden on the Turkish invasion in north-east Syria. Fri 1 Nov 2019 guardian.com</ref><ref>[https://www.centcom.mil/MEDIA/STATEMENTS/Statements-View/Article/3161976/statement-regarding-syrian-democratic-forces-security-operation-in-al-hol-camp/ Statement regarding Syrian Democratic Forces security operation in al-Hol camp], 18 Sept. 2022 U.S. Army Central Command Communication Integration official statement.</ref> Официален доклад на правителството на Роджава отбеляза, че подкрепяните от Турция милиции са основната заплаха за региона на Роджава и неговото правителство.<ref>[https://rojavainformationcenter.com/2022/07/the-syrian-national-army-the-turkish-proxy-militias-of-northern-syria/ The Syrian National Army: The Turkish Proxy Militias of Northern Syria] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220721092444/https://rojavainformationcenter.com/2022/07/the-syrian-national-army-the-turkish-proxy-militias-of-northern-syria/|date=21 July 2022}}, 21 July 2022, Rojava official website.</ref> През май 2022 г. турски и опозиционни сирийски служители заявяват, че въоръжените сили на Турция и [[Сирийска национална армия|Сирийската национална армия]] планират нова операция срещу Сирийските демократични сили, съставена предимно от Отряда за народна самоотбрана/[[Отряд за женска самоотбрана|Отряда за женска самоотбрана]].<ref name="auto2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.middleeastmonitor.com/20220605-turkey-planned-syria-military-operation-after-russia-withdrawal-sources-reveal/|заглавие=Turkey planned Syria military operation after Russia withdrawal, sources reveal|труд=Middle East Monitor|език=en-GB|достъп_дата=2022-06-08}}</ref><ref name="auto1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.middleeasteye.net/news/syria-sdf-open-working-syrian-troops-fight-turkey-invasion|заглавие=Syria: US-backed SDF 'open' to working with Syrian troops to fight off Turkey invasion|труд=Middle East Eye|език=en|достъп_дата=2022-06-08}}</ref> Новата операция е настроена да поднови усилията за създаване на 30-километрови безопасни зони по границата на Турция със Сирия, казва президентът [[Реджеп Таип Ердоган|Ердоган]] в изявление.<ref name="auto3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dailysabah.com/politics/diplomacy/russian-regime-forces-boosted-after-turkey-signals-syria-operation|заглавие=Russian, regime forces boosted after Turkey signals Syria operation|труд=Daily Sabah|език=en-US|достъп_дата=2022-06-08}}</ref> Операцията е насочена към регионите [[Тал Рифаат]] и [[Манбидж]] на запад от река [[Ефрат]] и други райони на изток. Междувременно Анкара води преговори с Москва относно операцията. Президентът Ердоган потвърждава решимостта си за операцията на 8 август 2022 г.<ref name="auto">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hurriyetdailynews.com/president-erdogan-reiterates-determination-for-syria-operation-175967|заглавие=President Erdoğan reiterates determination for Syria operation|труд=Hürriyet Daily News|език=en|достъп_дата=2022-08-09}}</ref> На 5 юни 2022 г. лидерът на Сирийските демократични сили Мазлум Абди, казва, че силите на кюрдското правителство в автономната администрация на Северна и Източна Сирия са готови да работят със сирийските правителствени сили за защита срещу Турция, казвайки, че „Дамаск трябва да използва своите системи за противовъздушна отбрана срещу турски самолети“. Абди казва, че кюрдските групи ще могат да си сътрудничат със сирийското правителство и все пак ще запазят своята автономия.<ref>[https://www.voanews.com/a/us-backed-kurdish-led-forces-say-ready-to-coordinate-with-syrian-army-against-turkey/6606769.html US-Backed Kurdish-Led Forces Say Ready to Coordinate With Syrian Army Against Turkey], Reuters, via VOA website, By Maya Gebeily, June 5, 2022.</ref><ref>[https://www.thenationalnews.com/mena/syria/2022/06/06/syria-should-use-air-defences-against-turkish-invasion/ Syria 'should use air defences' against Turkish invasion], The National, June 6, 2022.</ref><ref>[https://www.forbes.com/sites/pauliddon/2022/06/20/these-kurdish-led-forces-cannot-count-on-syrian-air-defenses-to-protect-them-against-the-turkish-air-force/ These Kurdish-Led Forces Cannot Count On Syrian Air Defenses To Protect Them Against The Turkish Air Force], Paul Iddon, Jun 20, 2022.</ref><ref>[https://www.al-monitor.com/originals/2022/06/kurdish-syrian-iranian-forces-coordinate-ahead-turkish-operation Kurdish, Syrian, Iranian forces coordinate ahead of Turkish operation:Kurdish units and Iranian-affiliated factions in Syria have formed a joint operations room under Russian supervision to counter a possible Turkish military operation in northern Syria.], by Mohammed Hardan, June 17, 2022. al-monitor.com</ref><ref>[https://abcnews.go.com/International/wireStory/us-backed-syrian-kurds-turn-damascus-turkey-attacks-85231755 US-backed Syrian Kurds to turn to Damascus if Turkey attacks. The U.S.-backed and Kurdish-led forces in northern Syria say they will turn to the government in Damascus for support should Turkey go ahead with its threat to launch a new incursion into the war-torn country.] By BASSEM MROUE Associated Press, June 7, 2022.</ref> Съвместните дискусии са резултат от преговорния процес, започнал през октомври 2019 г.<ref>[https://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/turkey-syria-news-kurds-deal-bashar-al-assad-sdf-latest-updates-a9154561.html Syria’s Kurds strike deal with Assad after being abandoned by US], Kurdish fighters agree to hand over border towns to Damascus in deal brokered by Russia], Richard Hall, Sunday 13 October 2019, the UK Independent.</ref> В началото на 2023 г. докладите показват, че силите на Ислямска държава в Сирия са били предимно победени, като са останали само няколко клетки в различни отдалечени места.<ref>[https://iraq.un.org/sites/default/files/2023-02/S202376%20EN.pdf Sixteenth report of the Secretary-General on the threat posed by ISIL (Da’esh) to international peace and security and the range of United Nations efforts in support of Member States in countering the threat], UN official website, February 2023.</ref><ref>[https://www.centcom.mil/MEDIA/PRESS-RELEASES/Press-Release-View/Article/3255908/centcom-year-in-review-2022-the-fight-against-isis/ CENTCOM – YEAR IN REVIEW 2022: THE FIGHT AGAINST ISIS], USCENTCOM, official website of US Army Central Command, Dec. 29, 2022.</ref><ref>[https://www.euronews.com/2023/03/01/ex-islamic-state-fighters-still-pose-a-risk-in-turkey-finds-report Ex-Islamic State fighters still pose a risk in Turkey, finds report], By Joshua Askew, March 1, 2023.</ref> От 2023 г. Турция продължава да подкрепя различни милиции в Сирия, състоящи се предимно от [[Сирийска национална армия|Сирийската национална армия]], която периодично се опитва да извърши някои операции срещу кюрдски групи.<ref name="auto22">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.middleeastmonitor.com/20220605-turkey-planned-syria-military-operation-after-russia-withdrawal-sources-reveal/|заглавие=Turkey planned Syria military operation after Russia withdrawal, sources reveal|труд=Middle East Monitor|език=en-GB|достъп_дата=2022-06-08}}</ref><ref name="auto12">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.middleeasteye.net/news/syria-sdf-open-working-syrian-troops-fight-turkey-invasion|заглавие=Syria: US-backed SDF 'open' to working with Syrian troops to fight off Turkey invasion|труд=Middle East Eye|език=en|достъп_дата=2022-06-08}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://newlinesinstitute.org/nonstate-actors/operation-claw-sword-exposes-blind-spots-in-the-us-ne-syria-strategy/|заглавие=Operation Claw-Sword Exposes Blind Spots in the US' NE Syria Strategy|автор=Rose|първо_име=Caroline|труд=New Lines Institute|език=en|достъп_дата=2024-04-06}}</ref> Една заявена цел е да се създадат безопасни зони“ по границата на Турция със Сирия, според изявление на турския президент Ердоган.<ref name="auto32">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dailysabah.com/politics/diplomacy/russian-regime-forces-boosted-after-turkey-signals-syria-operation|заглавие=Russian, regime forces boosted after Turkey signals Syria operation|труд=Daily Sabah|език=en-US|достъп_дата=2022-06-08}}</ref> Операциите като цяло са насочени към регионите [[Тал Рифаат]] и Манбидж на запад от Ефрат и други райони на изток. Президентът Ердоган открито заявява подкрепата си за операциите в разговори с Москва в средата на 2022 г.<ref name="auto4">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hurriyetdailynews.com/president-erdogan-reiterates-determination-for-syria-operation-175967|заглавие=President Erdoğan reiterates determination for Syria operation|труд=Hürriyet Daily News|език=en|достъп_дата=2022-08-09}}</ref> == Ефекти от войната == === Сирийска бежанска криза === {{Вижте също|Европейска бежанска криза}} Към 2015 г. 3,8 млн. са станали бежанци.<ref name="aljazeera-3-17-2015">{{Cite news|url=http://www.aljazeera.com/indepth/interactive/2015/03/left-syria-150317133753354.html|title=What's left of Syria?|last=Al Rifai|first=Diana|date=17 март 2015|access-date=21 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150320054413/http://www.aljazeera.com/indepth/interactive/2015/03/left-syria-150317133753354.html|archive-date=20 март 2015|publisher=Al Jazeera|last2=Haddad|first2=Mohammed}}</ref> Към 2013 г. един на всеки трима от сирийските бежанци (около 667 хиляди души) търси безопасност в [[Ливан]] (обикновено 4,8 млн. население).<ref name="NYT5Sep">"[https://www.nytimes.com/interactive/2013/09/05/world/middleeast/Syrian-Refugees-in-Lebanon.html Syrian Refugees in Lebanon] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160722035626/http://www.nytimes.com/interactive/2013/09/05/world/middleeast/Syrian-Refugees-in-Lebanon.html|date=22 юли 2016}}", ''The New York Times'', 5 септември 2013</ref> Други бягат в [[Йордания]], [[Турция]] и [[Ирак]]. Турция приема 1,7 млн. (2015 г.) сирийски бежанци, половината от които са разпръснати около градове и дузина лагери, поставени под прякото ръководство на турското правителство. Сателитни изображения потвърждават, че първите сирийски лагери се появяват в Турция през юли 2011 г., малко след като градовете [[Дераа]], [[Хомс]] и [[Хама]] са обсадени.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.astrium-geo.com/en/4807-syrian-refugee-camps-in-turkish-territory-interactive-web-report|заглавие=Syrian refugee camps in Turkish territory tracked by satellite|издател=Astrium-geo.com|достъп_дата=20 юни 2013}}</ref> През септември 2014 г. ООН заявява, че броят на сирийските бежанци е надхвърлил 3 млн.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-syria-crisis-refugees-idUSKBN0GT0AX20140829|title=Syrian refugees top 3 million, half of all Syrians displaced: U.N.|date=29 август 2014|work=Reuters|access-date=2 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20141006131448/http://www.reuters.com/article/2014/08/29/us-syria-crisis-refugees-idUSKBN0GT0AX20140829|archive-date=6 октомври 2014}}</ref> Според Йерусалимски център за обществени въпроси [[Сунитски ислям|сунитите]] заминават за Ливан и подкопават статута на [[Хизбула]]. Кризата с бежанците в Сирия води до намаляване на заплахата „Йордания е Палестина“ поради настъплението на нови бежанци в Йордания. Гръкокатолическият патриарх Григориос III Лахам казва, че повече от 450 хиляди сирийски християни са били разселени от конфликта.<ref>"[http://www.algemeiner.com/2013/10/18/syrian-civil-war-causes-one-third-of-country%E2%80%99s-christians-to-flee-their-homes/ Syrian Civil War Causes One-Third of Country's Christians to Flee Their Homes] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140912195403/http://www.algemeiner.com/2013/10/18/syrian-civil-war-causes-one-third-of-country%E2%80%99s-christians-to-flee-their-homes/|date=12 септември 2014}}". ''The Algemeiner Journal''. 18 октомври 2013.</ref> Към септември 2016 г. Европейският съюз съобщава, че в страната има 13,5 милиона бежанци, нуждаещи се от помощ.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://syrianrefugees.eu/|заглавие=Syrian Refugees|достъп_дата=13 януари 2017}}</ref> [[Австралия]] е призована да спаси повече от 60 жени и деца, блокирани в сирийския лагер Ал Хаул преди потенциалната турска инвазия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dailytelegraph.com.au/news/national/fears-for-dozens-of-australian-children-in-refugee-camps-in-syria/video/a0faaf3c066348655efc81b476cb269a|заглавие=Fears for dozens of Australian children in refugee camps in Syria|труд=Daily Telegraph|език=en|достъп_дата=2019-10-08}}</ref> Основно изявление на неправителствената организация ACT Alliance установява, че милиони сирийски бежанци остават разселени в страни около Сирия. Това включва около 1,5 млн. бежанци в Ливан. Освен това докладът установява, че бежанците в лагерите в Североизточна Сирия са се утроили същата година.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://reliefweb.int/report/syrian-arab-republic/act-alliance-call-action-jordan-syria-and-lebanon-18-december-2019|заглавие=ACT Alliance Call for Action: Jordan, Syria and Lebanon (18 декември 2019) REPORTfrom ACT AlliancePublished on 18 Dec 2019.|достъп_дата=18 декември 2019}}</ref> Много бежанци остават в местните бежански лагери. Съобщава се, че условията там са тежки, особено с наближаването на зимата.<ref name="washokani">[https://anfenglishmobile.com/rojava-syria/winter-threatens-the-idps-in-the-washokani-camp-39991 Winter threatens the IDPs in the Washokani Camp] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191211032029/https://anfenglishmobile.com/rojava-syria/winter-threatens-the-idps-in-the-washokani-camp-39991|date=11 декември 2019}}.For the displaced people in northern and eastern Syria, winter is a torture: many set up for those seeking shelter have already collapsed due to rain and wind. Almost all international aid organisations are watching the misery. ANF HESEKÊ Tuesday, 10 Dec 2019.</ref><ref>[https://www.al-monitor.com/pulse/originals/2019/12/syria-oil-smuggling-hyena-sdf-deir-ezzor-tankers.html Residents in northeast Syria brace for winter as oil smugglers thrive] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191219144104/https://www.al-monitor.com/pulse/originals/2019/12/syria-oil-smuggling-hyena-sdf-deir-ezzor-tankers.html|date=19 декември 2019}}, by Dan Wilkofsky 18 декември 2019.</ref> 4000 души са настанени в лагера Уашокани. Никакви други организации не им помагат освен Кюрдския червен кръст. Много обитатели на лагера призовават за помощ международни групи.<ref>[https://anfenglishmobile.com/rojava-syria/over-3500-refugees-accommodated-in-the-washokani-camp-39924 Over 3500 refugees accommodated in the Washokani camp] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191211162619/https://anfenglishmobile.com/rojava-syria/over-3500-refugees-accommodated-in-the-washokani-camp-39924|date=11 декември 2019}}. The Washokani camp, set up by the autonomous administration of North-East Syria near Hesekê, now hosts 3566 people who have fled the Turkish occupation troops in Serêkaniyê. ANF HESEKÊ Saturday, 7 Dec 2019.</ref><ref>[https://anfenglishmobile.com/rojava-syria/no-help-for-people-displaced-by-the-turkish-invasion-39771 No help for people displaced by the Turkish invasion] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191211162755/https://anfenglishmobile.com/rojava-syria/no-help-for-people-displaced-by-the-turkish-invasion-39771|date=11 декември 2019}}. More than 2,500 people now live in the northern Syrian camp Washokani who had to flee due to the Turkish occupation war. No help has arrived from international organisations yet. ANF HESEKE Sunday, 1 Dec 2019.</ref> Бежанците в Североизточна Сирия съобщават, че не са получили помощ от международни хуманитарни организации.<ref>[https://anfenglishmobile.com/rojava-syria/ignorance-of-aid-organisations-exacerbates-the-situation-of-idps-39283 Ignorance of aid organisations exacerbates the situation of IDPs] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191211162618/https://anfenglishmobile.com/rojava-syria/ignorance-of-aid-organisations-exacerbates-the-situation-of-idps-39283|date=11 декември 2019}} Hundreds of thousands have fled home due to the attacks of the AKP government and its gangs on Northern Syria. The living conditions of the refugees are being exacerbated by the ignorance of international aid organisations. ANF HESEKE Wednesday, 13 Nov 2019.</ref> На 30 декември 2019 г. над 50 сирийски бежанци, включително 27 деца, са посрещнати в [[Ирландия]], където започват живота си наново в новите си временни домове в Центъра за настаняване „Мосни“ в Ко Мийт. Бежанците мигранти са предварително интервюирани от ирландски служители в рамките на Ирландската програма за защита на бежанците (IRPP).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.herald.ie/news/fifty-syrian-refugees-promised-the-warmest-of-irish-welcomes-38823817.html|заглавие=Fifty Syrian refugees promised the warmest of Irish welcomes|автор=Bray|първо_име=Allison|труд=Herald.ie|език=en|достъп_дата=2019-12-31}}</ref> Към 2022 г. има над 5,6 милиона бежанци. Над 3,7 млн. от тях (около 65%) са в Турция.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://data2.unhcr.org/en/situations/syria|заглавие=Situation Syria Regional Refugee Response|труд=data2.unhcr.org|достъп_дата=2022-01-17}}</ref> Тези цифри показват, че голяма част от вината лежи върху бежанците от целия политически спектър в страната. Те са обвинявани за влошаващата се икономическа криза. Въведени са мерки за прогонването им, включително повишени такси за комунални услуги като вода и услуги като разрешителни за брак. Има увеличение на атаките, насочени към сирийски бежанци в страната.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aljazeera.com/news/2022/1/12/turkey-news-log-jan-12|заглавие=How killing of Syrian refugee marks an alarming trend in Turkey|автор=Farooq|първо_име=Umar|труд=aljazeera.com|език=en|достъп_дата=2022-01-17}}</ref> ==== Връщане на бежанци ==== Друг аспект от следвоенните години е как да се върнат милионите бежанци. Сирийското правителство предлага закон, известен като Закон 10, който може да лиши бежанците от собственост, като например повредени недвижими имоти. Има също опасения сред някои бежанци, че ако се върнат, за да поискат тази собственост, те ще бъдат изправени пред негативни последици, като принудителна военна служба или затвор. Сирийското правителство е критикувано, че използва този закон, за да възнагради онези, които са подкрепили правителството. Правителството обаче заявява, че това изявление е невярно и твърди, че иска връщането на бежанците от Ливан.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/world/2018/apr/26/10m-syrians-at-risk-of-forfeiting-homes-under-new-property-law|заглавие=10m Syrians at risk of forfeiting homes under new property law|автор=Chulov|първо_име=Martin|труд=The Guardian|достъп_дата=2 юли 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.foxnews.com/world/2018/06/04/syria-wants-its-citizens-in-lebanon-to-return-help-rebuild.html|заглавие=Syria wants its citizens in Lebanon to return, help rebuild|труд=Fox News|достъп_дата=2 юли 2018}}</ref> През декември 2018 г. е съобщено също, че сирийското правителство е започнало да конфискува имущество съгласно закон за борба с тероризма, което се отразява негативно на опонентите на правителството, като много от тях губят собствеността си. Отменени са и пенсиите на някои хора.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-property-idUSKBN1OB0H3|title=Syrian state seizes opponents' property, rights activists say|last=Nehme|first=Dahlia|date=12 декември 2018|work=Reuters|access-date=20 декември 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20181220230542/https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-property-idUSKBN1OB0H3|archive-date=20 декември 2018|via=reuters.com}}</ref> Ердоган каза, че Турция очаква да презасели около 1 млн. бежанци в буферната зона, която контролира.<ref>[https://wsau.com/news/articles/2019/dec/17/erdogan-urges-resettling-of-one-million-refugees-in-northern-syria-peace-zone/967200/?refer-section=world Erdogan says world cares more about Syria's oil than its children] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200211192144/https://wsau.com/news/articles/2019/dec/17/erdogan-urges-resettling-of-one-million-refugees-in-northern-syria-peace-zone/967200/?refer-section=world|date=11 февруари 2020}} Tuesday, 17 декември 2019.</ref><ref>[https://www.aljazeera.com/news/2019/12/erdogan-urges-resettling-1-million-refugees-northern-syria-191217100317971.html Erdogan urges resettling of 1 million refugees in northern Syria] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191217145212/https://www.aljazeera.com/news/2019/12/erdogan-urges-resettling-1-million-refugees-northern-syria-191217100317971.html|date=17 декември 2019}}. Turkish president says formula needed to allow refugees to return on a voluntary basis but in 'short period of time'.</ref><ref>[https://www.dw.com/en/migrant-arrivals-in-europe-from-turkey-nearly-double-in-2019/a-51702064 Migrant arrivals in Europe from Turkey nearly double in 2019] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191217170029/https://www.dw.com/en/migrant-arrivals-in-europe-from-turkey-nearly-double-in-2019/a-51702064|date=17 декември 2019}}. According to a confidential EU report, 70,000 migrants have crossed from Turkey to the EU this year. The numbers raise questions about whether an EU-Turkey refugee deal is unravelling.</ref><ref>[https://thehill.com/policy/international/europe/474863-turkeys-erdogan-calls-for-resettlement-of-1m-refugees-in-northern Turkish President Erdoğan calls for resettlement of 1M refugees in northern Syria] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191218020607/https://thehill.com/policy/international/europe/474863-turkeys-erdogan-calls-for-resettlement-of-1m-refugees-in-northern|date=18 декември 2019}} BY MARTY JOHNSON – 12/17/19.</ref> Той твърди, че Турция е похарчила милиарди за приблизително 5 млн. бежанци, които сега са настанени в Турция, и призовава за повече финансиране от по-богатите нации и ЕС.<ref>[https://www.channelnewsasia.com/news/world/lack-refugee-aid-forced-turkey-syria-operation-erdogan-12191402 Lack of refugee aid forced Turkey into Syria operation: Erdogan] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191218020301/https://www.channelnewsasia.com/news/world/lack-refugee-aid-forced-turkey-syria-operation-erdogan-12191402|date=18 декември 2019}}, 17 Dec 2019.</ref><ref>[https://www.dailysabah.com/diplomacy/2019/12/17/erdogan-return-of-syrian-refugees-as-crucial-as-fight-against-terrorism Erdoğan: Return of Syrian refugees as crucial as fight against terrorism] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191218020459/https://www.dailysabah.com/diplomacy/2019/12/17/erdogan-return-of-syrian-refugees-as-crucial-as-fight-against-terrorism|date=18 декември 2019}}. Daily Sabah with AFP, Istanbul, 17 декември 2019.</ref><ref>[https://www.al-monitor.com/pulse/originals/2019/12/erdogan-renew-call-safe-zone-syria.html Erdogan renews call for 'safe zone' support as Syrians return] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191218020658/https://www.al-monitor.com/pulse/originals/2019/12/erdogan-renew-call-safe-zone-syria.html|date=18 декември 2019}}, Ayla Jean Yackley 17 декември 2019.</ref><ref>[https://www.middleeasteye.net/news/turkey-says-eu-should-increase-funding-syrian-refugees-beyond-66bn-pledged Turkey says EU should increase funding of Syrian refugees beyond $6.6bn pledged] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191217170022/https://www.middleeasteye.net/news/turkey-says-eu-should-increase-funding-syrian-refugees-beyond-66bn-pledged|date=17 декември 2019}}.EU funds support 3.5 million Syrian refugees in Turkey, as Syria's civil war has killed hundreds of thousands and pushed millions from their homes.</ref><ref>[https://ahvalnews.com/migrants/migrant-wave-calls-eu-turkey-deal-question-report Migrant wave calls EU-Turkey deal into question – report] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191217170029/https://ahvalnews.com/migrants/migrant-wave-calls-eu-turkey-deal-question-report|date=17 декември 2019}}. 17 Dec 2019 The number of migrants crossing from Turkey into Europe doubled in 2019 to 70,000, raising questions about whether the 2016 EU-Turkey migrant deal is still effective, Deutsche Welle reported, citing a confidential EU report.</ref><ref>[https://www.middleeastmonitor.com/20191215-turkish-official-says-eu-should-boost-funding-of-syrian-refugees/ Turkish official says EU should boost funding of Syrian refugees] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191218020459/https://www.middleeastmonitor.com/20191215-turkish-official-says-eu-should-boost-funding-of-syrian-refugees/|date=18 декември 2019}} 15 декември 2019.</ref> Този план предизвиква загриженост сред кюрдите относно разселването на съществуващите общности и групи в тази област. ==== Вътрешно разселени бежанци ==== Насилието в Сирия кара милиони да напуснат домовете си. Към март 2015 г. оценката на [[Ал-Джазира]] е 10,9 млн. сирийци, или почти половината от населението, са разселени.<ref name="aljazeera-3-17-20152">{{Cite news|url=http://www.aljazeera.com/indepth/interactive/2015/03/left-syria-150317133753354.html|title=What's left of Syria?|last=Al Rifai|first=Diana|date=17 март 2015|access-date=21 март 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150320054413/http://www.aljazeera.com/indepth/interactive/2015/03/left-syria-150317133753354.html|archive-date=20 март 2015|publisher=Al Jazeera|last2=Haddad|first2=Mohammed}}</ref> Насилието, избухнало поради продължаващата криза в Северозападна Сирия, принуждава 6500 деца да бягат всеки ден през последната седмица на януари 2020 г. Регистрираният брой на разселените деца в района е достигнал повече от 300 хиляди от декември 2019 г.<ref>{{Cite news|url=https://localnews8.com/news/2020/02/02/children-bearing-the-brunt-of-last-escalation-in-syrian-civil-war/|title=Children bearing the brunt of latest escalation in Syrian civil war|date=2020-02-02|work=Local News 8|access-date=2020-02-02|archive-url=https://web.archive.org/web/20200202135150/https://localnews8.com/news/2020/02/02/children-bearing-the-brunt-of-last-escalation-in-syrian-civil-war/|archive-date=2 февруари 2020|agency=CNN|language=en-US}}</ref> Към 2022 г. в Сирия има 6,2 млн. вътрешно разселени лица според [[Върховен комисариат на ООН за бежанците|Върховния комисариат на ООН за бежанците]]. 2,5 млн. от тях са деца. Само през 2017 г. най-малко 1,8 млн. души са разселени, като много от тях са разселени за втори и трети път.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unhcr.org/sy/internally-displaced-people|заглавие=Internally Displaced People|труд=UNHCR Syria|език=en|достъп_дата=2022-01-18}}</ref> Стотици момчета са заложници на [[Ислямска държава]]. Към 25 януари 2022 г. в. „[[Ню Йорк Таймс]]“ заявява, че битката за затвор в Североизточна Сирия е привлякла внимание към тежкото положение на хиляди чуждестранни деца, които са били доведени в Сирия от родителите си, за да се присъединят към халифата на Ислямска държава, и са били задържани за три години в лагери и затвори в региона, изоставени от родните си страни.<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/01/25/world/syria-news-isis-us#isis-is-holding-hundreds-of-boys-hostage-who-are-they|title=ISIS is holding hundreds of boys hostage. Who are they?|last=Arraf|first=Jane|date=25 януари 2022|work=The New York Times}}</ref> Приблизително 40 хиляди чужденци, включително деца, са пътували до Сирия, за да се бият за халифата или да работят за него. Хиляди от тях са довели малките си деца със себе си. Има и други деца, родени там. Когато Ислямска държава губи контрол над последното парче територия в Сирия – Багуз преди три години, оцелелите жени и малки деца са задържани в&nbsp;лагери, докато заподозрени бунтовници и момчета, някои от които на 10 години, са хвърлени в затвора.<ref name=":12">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/01/25/world/syria-news-isis-us#isis-is-holding-hundreds-of-boys-hostage-who-are-they|title=ISIS is holding hundreds of boys hostage. Who are they?|last=Arraf|first=Jane|date=25 януари 2022|work=The New York Times}}</ref> Освен това, когато момчетата в лагерите достигнат юношеска възраст, те обикновено се прехвърлят в затвор „Синая“ в Хасака, където са натъпкани в пренаселени килии без достъп до слънчева светлина. Според пазачите на затвора в района няма достатъчно храна и медицинска помощ.<ref name=":13">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/01/25/world/syria-news-isis-us#isis-is-holding-hundreds-of-boys-hostage-who-are-they|title=ISIS is holding hundreds of boys hostage. Who are they?|last=Arraf|first=Jane|date=25 януари 2022|work=The New York Times}}</ref> Когато момчетата навършат 18 години, те се изпращат в обикновения затвор, където ранени членове на Ислямска държава са настанени по трима на легло.<ref name=":13" /> === Жертви === На 2 януари 2013 г. ООН заявява че 60 хиляди са били убити от началото на гражданската война, като [[Служба на Върховния комисар за правата на човека|Върховният комисар на ООН за правата на човека]] [[Нави Пилай]] казва: „Броят на жертвите е много по-голям, отколкото очаквахме, и е наистина шокиращ“.<ref name="deathtolljump">{{Cite news|url=http://www.cnn.com/2013/01/02/world/meast/syria-civil-war/index.html|title=U.N.'s Syria death toll jumps dramatically to 60,000-plus|date=3 януари 2013|access-date=29 януари 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20130128123934/http://www.cnn.com/2013/01/02/world/meast/syria-civil-war/index.html|archive-date=28 януари 2013|publisher=CNN}}</ref> Четири месеца по-късно актуализираната цифра на ООН за броя на жертвите достига 80 хиляди.<ref name="UN80000Dead">{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-22886730|title=Syria death toll at least 93,000, says UN|date=13 юни 2013|work=BBC News|access-date=21 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180831134623/https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-22886730|archive-date=31 август 2018}}</ref> На 13 юни 2013 г. ООН публикува актуализирана цифра на хората, убити от началото на боевете, цифрата е точно 92 901 до края на април 2013 г. Нави Пилай заявява: „Това най-вероятно е минимална цифра на жертвите“. Предполага се, че реалният брой е над 100 хиляди.<ref name="UN">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.timesofoman.com/News/Article-20325.aspx|заглавие=More than 2,000 killed in Syria since Ramadan began|труд=Times of Oman|достъп_дата=27 август 2013|архив_дата=2013-09-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130904081753/http://www.timesofoman.com/News/Article-20325.aspx}}</ref><ref name="UN1">{{Cite news|url=https://latimes.com/news/world/worldnow/la-fg-wn-un-syria-death-toll-20130613,0,2953708.story|title=U.N. says Syria death toll has likely surpassed 100,000|last=McDonnell|first=Patrick J.|date=13 юни 2013|work=Los Angeles Times|access-date=13 август 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20130712040500/http://www.latimes.com/news/world/worldnow/la-fg-wn-un-syria-death-toll-20130613,0,2953708.story|archive-date=12 юли 2013}}</ref> Някои райони на страната са непропорционално засегнати от войната; според някои оценки около 1/3 от всички смъртни случаи са настъпили в град [[Хомс]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-21228039|title=Syria crisis: Solidarity amid suffering in Homs|date=29 януари 2013|access-date=29 януари2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20130129014319/http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-21228039|archive-date=29 януари 2013|publisher=BBC}}</ref> Един от проблемите е определянето на броя на загиналите въоръжени бойци поради това, че някои източници смятат бунтовническите бойци, които не са били [[Дезертьорство|дезертьори]] от правителството, като цивилни.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mcclatchydc.com/2012/11/06/173808/deaths-in-syria-down-from-peak.html|заглавие=Deaths in Syria down from peak; army casualties outpacing rebels'|автор=Enders|първо_име=David|достъп_дата=14 ноември 2012}}</ref> Смята се, че поне половината от потвърдените убити са бойци от двете страни, включително 52 290 правителствени бойци и 29 080 бунтовници, с допълнителни 50 хиляди непотвърдени смъртни случая на бойци.<ref name="SOHR2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://syriahr.com/en/2015/03/15099/|заглавие=The international community let the Syrian people down; millions of people killed, wounded and displaced over 4 years|издател=The Syrian Observatory for Human Rights}}</ref> Освен това [[УНИЦЕФ]] съобщава, че над 500 деца са били убити до началото на февруари 2012 г.<ref>{{Cite news|url=http://www.arabnews.com/node/405908|title=400 children killed in Syria unrest|date=8 февруари 2012|work=Arab News|access-date=28 януари 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20121030115934/http://www6.arabnews.com/node/405908|archive-date=30 октомври 2012|location=Geneva}}</ref> и други 400 деца са били арестувани и измъчвани в сирийски затвори;<ref name="npr">{{Cite news|url=https://www.npr.org/blogs/thetwo-way/2012/02/03/146346490/rights-group-says-syrian-security-forces-detained-tortured-children|title=Rights Group Says Syrian Security Forces Detained, Tortured Children: The Two-Way|last=Peralta|first=Eyder|date=3 февруари 2012|work=NPR|access-date=5 април 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20150427232713/http://www.npr.org/blogs/thetwo-way/2012/02/03/146346490/rights-group-says-syrian-security-forces-detained-tortured-children|archive-date=27 април 2015}}</ref> и двата доклада са оспорени от сирийското правителство. Освен това е известно, че над 600 задържани и политически затворници са умрели при изтезания.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2012/01/06/world/middleeast/hundreds-tortured-in-syria-human-rights-group-says.html|title=Hundreds Tortured in Syria, Human Rights Group Says|last=Fahim|first=Kareem|date=5 януари 2012|work=The New York Times|access-date=12 март 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20130513032839/http://www.nytimes.com/2012/01/06/world/middleeast/hundreds-tortured-in-syria-human-rights-group-says.html|archive-date=13 май 2013}}</ref> В средата на октомври 2012 г. опозиционната активистка група SOHR съобщава, че броят на децата, убити в конфликта, е нараснал до 2300,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.israelnationalnews.com/News/News.aspx/160978|заглавие=Fighting Continues in Syria|издател=Arutz Sheva|достъп_дата=25 октомври 2012}}</ref> а през март 2013 г. източници от опозицията заявяват, че над 5000 деца са били убити.<ref name="Violations Documenting Center"/> През януари 2014 г. е публикуван доклад за убийството на повече от 11 хиляди задържани от сирийското правителство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/world/2014/jan/20/evidence-industrial-scale-killing-syria-war-crimes|заглавие=Syrian regime document trove shows evidence of 'industrial scale' killing of detainees|автор=Black|първо_име=Ian|труд=The Guardian|достъп_дата=21 май 2014}}</ref> На 20 август 2014 г. ново проучване на ООН заключава, че най-малко 191 369 души са загинали в сирийския конфликт.<ref>{{Cite news|url=http://edition.cnn.com/2014/08/22/world/meast/syria-conflict/index.html?hpt=imi_c2|title=More than 191,000 dead in Syria conflict, U.N. finds|last=Laura Smith-Spark|date=22 август 2014|access-date=1 април 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150411102510/http://edition.cnn.com/2014/08/22/world/meast/syria-conflict/index.html?hpt=imi_c2|archive-date=11 април 2015|publisher=CNN}}</ref> След това ООН спира да събира статистически данни, но проучване на Сирийския център за политически изследвания, публикувано през февруари 2016 г., изчислява броя на загиналите на 470 хиляди, с 1,9 млн. ранени (достигайки общо 11,5% от цялото население или ранени, или убити).<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2016/feb/11/report-on-syria-conflict-finds-115-of-population-killed-or-injured|title=Report on Syria conflict finds 11.5% of population killed or injured|last=Black|first=Ian|date=11 февруари 2016|work=The Guardian|access-date=11 февруари 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160211082555/http://www.theguardian.com/world/2016/feb/11/report-on-syria-conflict-finds-115-of-population-killed-or-injured|archive-date=11 февруари 2016}}</ref> Доклад на проопозиционната SNHR през 2018 г. споменава 82 хиляди жертви, които са били насилствено изчезнали от сирийското правителство, добавени към 14 хиляди потвърдени смъртни случая поради изтезания.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sn4hr.org/wp-content/pdf/english/By_Acknowledging_the_Death_of_836_Forcibly_Disappeared_Syrians_at_its_hands_the_Syrian_Regime_Convicts_itself_en.pdf|заглавие=By Acknowledging the Death of 836 Forcibly-Disappeared Syrians at its hands, the Syrian Regime Convicts itself, yet the Security Council Does Nothing|труд=sn4hr.org|достъп_дата=1 юли 2019|цитат=Approximately 82,000 Forcibly Disappeared and 14,000 Died due to Torture at the hands of the Syrian Regime}}</ref> Според различни наблюдатели на войната [[Въоръжени сили на Сирия|сирийските въоръжени сили]] и силите, подкрепящи [[Башар ал-Асад]], са отговорни за над 90% от общите цивилни жертви в гражданската война.<ref>"[https://web.archive.org/web/20230104153837/https://www.middleeastmonitor.com/20220620-assad-iran-russia-committed-91-of-civilian-killings-in-syria/ Assad, Iran, Russia committed 91% of civilian killings in Syria". Middle East Monitor]. 20 юни 2022. Архивиран от оригинала на 4 януари 2023</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20220305114908/https://snhr.org/blog/2021/06/14/civilian-death-toll/ "Civilian Death Toll"]. ''SNHR''. September 2022. Архивиран от оригинала на 5 март 2022</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20230105112752/https://www.newarab.com/news/syria-regime-and-russia-caused-91-deaths-report "91 percent of civilian deaths caused by Syrian regime and Russian forces: rights group]". ''The New Arab''. 19 юни 2022. Архивиран от оригинала на 5 януари 2023</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20220702114009/https://www.state.gov/reports/2020-country-reports-on-human-rights-practices/syria/ 2020 Country Reports on Human Rights Practices: Syria]". ''U.S Department of State''. Архивиран от оригинала на 2 юли 2022</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20220406183001/https://www.syriahr.com/en/9311/ "In Syria's Civilian Death Toll, The Islamic State Group, Or ISIS, Is A Far Smaller Threat Than Bashar Assad]". SOHR. 11 януари 2015. Архивиран от оригинала на 6 април 2022</ref><ref>"[https://web.archive.org/web/20210313163249/https://www.syriahr.com/en/208389/ Assad's War on the Syrian People Continues]". ''SOHR''. 11 март 2021. Archived from the original on 13 март 2021</ref><ref name=":2">Roth, Kenneth (9 януари 2017). "[https://web.archive.org/web/20210202082511/https://www.hrw.org/news/2017/01/09/barack-obamas-shaky-legacy-human-rights Barack Obama's Shaky Legacy on Human Rights]". ''Human Rights Watch''. Архивиран от оригинала на 2 февруари 2021.</ref><ref name=":2" /> На 15 април 2017 г. конвой от автобуси, превозващи евакуирани от обсадените [[Шиитски ислям|шиитски]] градове [[Ал-Фуа]] и [[Кафрия]], които са обкръжени от [[Армия на завоеванията|Армията на завоеванието]],<ref>{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/madaya-the-two-other-syrian-villages-where-20000-people-have-been-starving-under-rebel-siege-a6807941.html|title=Madaya: The two other Syrian villages where 20,000 people have been starving under rebel siege|last=Dearden|first=Lizzie|date=12 януари 2016|work=The Independent|access-date=20 юли 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200720200424/https://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/madaya-the-two-other-syrian-villages-where-20000-people-have-been-starving-under-rebel-siege-a6807941.html|archive-date=20 юли 2020}}</ref> е [[Самоубийствен атентат с кола бомба в Халеб (2017)|атакуван от атентатор самоубиец]] западно от [[Халеб]],<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-39609288|title=Syria war: Huge bomb kills dozens of evacuees in Syria|date=15 април 2017|work=BBC News|access-date=20 юли 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20190910060938/https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-39609288|archive-date=10 септември 2019|language=en-GB}}</ref> убивайки повече от 126 души, включително най-малко 80 деца.<ref>{{Cite news|url=http://www.abc.net.au/news/2017-04-17/syrian-bus-bombing-kills-at-least-80-children/8447104|title='A new horror': 80 children among those slaughtered in suicide attack on refugee convoy|date=2017-04-17|work=ABC News|access-date=20 юли 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20180503042731/http://www.abc.net.au/news/2017-04-17/syrian-bus-bombing-kills-at-least-80-children/8447104|archive-date=3 май 2018|language=en-AU}}</ref> На 1 януари 2020 г. най-малко осем цивилни, включително четири деца, са убити при ракетна атака срещу училище в [[Идлиб]] от сирийските правителствени сили, съобщава Сирийската обсерватория за правата на човека.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2020/01/syrian-children-killed-year-day-attack-school-200101152952912.html|title=Four Syrian children killed in New Year's Day attack on school|date=1 януари 2020|work=aljazeera.com|access-date=18 август 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200302220530/https://www.aljazeera.com/news/2020/01/syrian-children-killed-year-day-attack-school-200101152952912.html|archive-date=2 март 2020}}</ref> През януари 2020 г. УНИЦЕФ предупреждава, че децата понасят тежестта на ескалиращото насилие в Северозападна Сирия. Повече от 500 деца са били ранени или убити през първите три тримесечия на 2019 г., а над 65 деца са станали жертва на войната само през декември.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.infomigrants.net/en/post/21848/children-in-syria-bearing-brunt-of-intensifying-violence-unicef|заглавие=Children in Syria bearing brunt of intensifying violence, UNICEF|труд=InfoMigrants|език=en|достъп_дата=2020-01-04}}</ref> Над 380 хиляди души са били убити от началото на войната в Сирия преди девет години, каза на 4 януари 2020 г. Сирийската обсерватория за човешки права, наблюдател на войната. Броят на загиналите включва цивилни, правителствени войници, членове на милицията и чуждестранни войски.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.livemint.com/news/world/syria-death-toll-tops-380-000-in-almost-nine-year-war-monitor-11578143112160.html|заглавие=The death toll in Syria has exceeded 380,000 in almost nine years: Monitor|автор=Naquin|първо_име=Leora|труд=Technoea News|език=en-US|достъп_дата=2020-01-05}}</ref> При въздушен удар от руски сили, лоялни на сирийското правителство, са убити най-малко петима цивилни, четирима от които принадлежат на едно и също семейство. Сирийската обсерватория за правата на човека твърди, че броят на загиналите включва три деца след нападението в района на Идлиб на 18 януари 2020 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.brecorder.com/2020/01/18/562799/russia-strike-kill-five-civilians-in-northwest-syria/|заглавие=Russia strike kill five civilians in northwest Syria|труд=Business Recorder|език=en-US|достъп_дата=2020-01-18}}</ref> На 30 януари 2020 г. руски въздушни удрят болница и пекарна и убиват над 10 цивилни в района на Идлиб в Сирия. Москва веднага отхвърля обвинението.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/civilians-killed-in-syria-air-strikes-russia-denies-involvement/30406882.html|title=At Least 10 Civilians Reported Killed In Syria Air Strikes; Russia Denies Involvement|date=30 януари 2020|work=Radio Free Europe/Radio Liberty|access-date=2020-01-30|archive-url=https://web.archive.org/web/20200130133947/https://www.rferl.org/a/civilians-killed-in-syria-air-strikes-russia-denies-involvement/30406882.html|archive-date=30 януари 2020|language=en}}</ref> На 23 юни 2020 г. [[израел]]ските нападения убиват седем бойци, включително двама сирийци в централна провинция. Държавните медии цитират военен служител, който казва, че нападението е насочено към постове в селските райони на провинцията на [[Хама]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/syria-reports-israeli-raids-on-central-south-military-posts/2020/06/24/5b9184de-b5db-11ea-9a1d-d3db1cbe07ce_story.html|заглавие=Seven killed in Israeli strikes on Syria – monitor|труд=The Washingtonpost|достъп_дата=23 юни 2020}}</ref> Само четири дни след началото на 2022 г. две деца са убити, а други пет са ранени в Северозападна Сирия. Само през 2021 г. в региона са регистрирани над 70% от насилствените нападения срещу деца.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unicef.org/press-releases/two-children-killed-and-five-injured-syria-new-year-starts|заглавие=Two children killed and five injured in Syria as the new year starts|труд=unicef.org|език=en|достъп_дата=2022-01-18}}</ref> На 14 януари 2022 г. един човек е убит от кола бомба и няколко други са ранени в град [[Азаз]] в Северозападна Сирия, трима души са ранени на пазар при предполагаем самоубийствен атентат в град Ал Баб и друга самоубийствена бомба избухва в град [[Африн]] на кръгово кръстовище.<ref name=":0">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/bomb-blast-kills-one-syrian-border-city-wounds-several-2022-01-13/|title=Suspected suicide bombers strike in northwest Syria near Turkish border|date=2022-01-13|work=Reuters|access-date=2022-01-14|language=en}}</ref> === Нарушаване на човешките права === [[Организация на обединените нации|Организациите на ООН]] и [[Правозащитни организации|правозащитните организации]] твърдят, че нарушенията на [[Права на човека|правата на човека]] са извършени както от правителството, така и от бунтовническите сили, като по-голямата част от злоупотребите са извършени от сирийското правителство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.globalpost.com/dispatch/news/afp/130313/un-must-refer-syria-war-crimes-icc-amnesty|заглавие=UN must refer Syria war crimes to ICC: Amnesty|труд=GlobalPost|достъп_дата=20 март 2014}}</ref> Многобройни нарушения на правата на човека, [[Политическа репресия|политически репресии]], [[Военно престъпление|военни престъпления]] и [[престъпления срещу човечеството]], извършени от правителството на Башар ал-Асад по време на конфликта, водят до международно осъждане и широко разпространени призиви за осъждане на Асад в [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]].<ref>Robertson, Geoffrey, QC (2013). "11: Justice in Demand". ''Crimes Against Humanity: The Struggle for Global Justice'' (4th ed.). New York, NY, USA: The New Press. с. 560–562, 573, 595–607</ref><ref>''[https://books.google.it/books?id=SdxEAQAAMAAJ&dq=Assad+crimes+against+humanity&pg=PA229&redir_esc=y#v=onepage&q=Assad%20crimes%20against%20humanity&f=false Syria Freedom Support Act; Holocaust Insurance Accountability Act of 2011]''. Washington D.C., USA: Committee on Foreign Affairs, House of Representatives. 2012. с. 221–229.</ref><ref>Vohra, Anchal (16 October 2020). "[https://web.archive.org/web/20201102212057/https://foreignpolicy.com/2020/10/16/assads-horrible-war-crimes-are-finally-coming-to-light/ Assad's Horrible War Crimes Are Finally Coming to Light Under Oath]". ''Foreign Policy''. Архивиран от оригинала на 2 ноември 2020</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20220122082145/https://www.dailysabah.com/world/syrian-crisis/german-court-finds-assad-regime-official-guilty-of-crimes-against-humanity "German court finds Assad regime official guilty of crimes against humanity]". ''Daily Sabah''. 13 януари 2022. Архивиран от оригинала на 22 януари 2022</ref><ref>Martina Nosakhare, Whitney (15 март 2022). "[https://web.archive.org/web/20220405071705/https://www.hrw.org/news/2022/03/15/some-hope-struggle-justice-syria Some Hope in the Struggle for Justice in Syria: European Courts Offer Survivors a Path Toward Accountability]". ''Human Rights Watch''. Ар5 април 2022</ref> Безпрецедентният мащаб на зверствата, предприети от правителствените сили след избухването на [[Сирийска революция (2011)|сирийската революция]], водидо международно възмущение и членството на Сирия е спряно от различни международни организации.<ref>{{Cite news|url=https://www.wionews.com/opinions-blogs/how-syrias-bashar-al-assad-got-away-with-murder-593114|title=How Syria's Bashar al-Assad got away with murder|last=Debusmann|first=Bernd|date=17 май 2023|work=WION|archive-url=https://web.archive.org/web/20230517135043/https://www.wionews.com/opinions-blogs/how-syrias-bashar-al-assad-got-away-with-murder-593114|archive-date=17 май 2023}}</ref><ref name="auto42">{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/bashar-al-assad-syria-evidence-war-crimes-60-minutes-2021-07-11/|title=The evidence of Syrian President Bashar Assad and his regime's legacy of war crimes|last=Pelley|first=Scott|date=11 юли 2021|work=CBS News|archive-url=https://web.archive.org/web/20230514055904/https://www.cbsnews.com/news/bashar-al-assad-syria-evidence-war-crimes-60-minutes-2021-07-11/|archive-date=14 май 2023}}</ref> Според трима международни адвокати<ref>Sir Desmond de Silva QC, former chief prosecutor of the special court for Sierra Leone, Sir Geoffrey Nice QC, the former lead prosecutor of former Yugoslavian president Slobodan Milošević, and Professor David Crane, who indicted President Charles Taylor of Liberia at the Sierra Leone court</ref> сирийските правителствени служители могат да бъдат изправени пред обвинения във [[Военно престъпление|военни престъпления]] в светлината на огромното количество доказателства, изнесени нелегално от страната, показващи систематичното убийство на около 11 хиляди задържани. Повечето от жертвите са млади мъже и много трупове са измършавели, окървавени и носят следи от мъчения. Някои са без очи, други показват признаци на удушаване или на токов удар.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://foreignaffairs.house.gov/photo-gallery/syria-army-defectors-photos|заглавие=foreignaffairs.house.gov|достъп_дата=2 октомври 2014|архив_дата=2015-03-14|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150314211352/http://foreignaffairs.house.gov/photo-gallery/syria-army-defectors-photos}}</ref> Експертите казват, че това доказателство е по-подробно и в много по-голям мащаб от всичко друго, което се е появило от тогавашната 34-месечна криза.<ref>{{Cite news|url=http://edition.cnn.com/2014/01/20/world/syria-torture-photos-amanpour/|title=EXCLUSIVE: Gruesome Syria photos may prove torture by Assad regime|date=21 януари 2014|access-date=21 януари 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140122155626/http://edition.cnn.com/2014/01/20/world/syria-torture-photos-amanpour/|archive-date=22 януари 2014|publisher=CNN}}</ref> Жестокостите, извършени от режима на Асад, са описани като най-големите военни престъпления на 21 век, със смразяващи разкрития за [[Изтезание|изтезания]], [[Изнасилване|изнасилвания]], [[клане]]та и изтребление, изтекли чрез доклада „Цезар“ от 2014 г., който съдържа фотографски доказателства, събрани от дисидентски военен фотограф, работил във военните затвори на Баас.<ref name="auto43">{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/bashar-al-assad-syria-evidence-war-crimes-60-minutes-2021-07-11/|title=The evidence of Syrian President Bashar Assad and his regime's legacy of war crimes|last=Pelley|first=Scott|date=11 юли 2021|work=CBS News|archive-url=https://web.archive.org/web/20230514055904/https://www.cbsnews.com/news/bashar-al-assad-syria-evidence-war-crimes-60-minutes-2021-07-11/|archive-date=14 май 2023}}</ref> ООН съобщава през 2014 г., че „[[Обсада|обсадната]] война се използва в контекста на груби нарушения на човешките права и международното хуманитарно право. Враждуващите страни не се страхуват да бъдат държани отговорни за действията си“. Въоръжените сили на двете страни в конфликта блокират достъпа на хуманитарни конвои, конфискуват храна, прекъсват водоснабдяването и се насочват към фермерите, работещи на нивите си. Докладът сочи четири места, обсадени от правителствените сили: [[Муадамият ал-Шам|Муадамия]], [[Дарая]], лагер Ярмук и Стария град на [[Хомс]], както и две зони под обсада от бунтовнически групи: [[Халеб]] и [[Хама]].<ref name="UNHCRfeb2014">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ohchr.org/EN/HRBodies/HRC/RegularSessions/Session25/Documents/A-HRC-25-65_en.doc|заглавие=Report of the independent international commission of inquiry on the Syrian Arab Republic|достъп_дата=7 март 2014}}</ref><ref name="thenewage.co.za">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.thenewage.co.za/120337-1020-53-UN_decries_use_of_sieges_starvation_in_Syrian_military_strategy|заглавие=UN decries use of sieges, starvation in Syrian military strategy &#124; The New Age Online|труд=The New Age|достъп_дата=20 март 2014}}</ref> В [[Лагер Ярмук|лагера Ярмук]] 20 хиляди жители са изправени пред смърт от глад поради блокадата от сирийските правителствени сили и боевете между армията и [[Джабхат ан-Нусра]], което възпрепятства раздаването на храна от UNRWA.<ref name="UNHCRfeb2014" /><ref name="MMHYarmouk">{{Cite news|url=http://www.miamiherald.com/2014/03/03/3971810/yarmouk-update-nusras-apparent.html|title=Yarmouk update: Nusra's apparent return complicates UNRWA's hopes for food program|date=3 март 2014|access-date=6 март 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140306193840/http://www.miamiherald.com/2014/03/03/3971810/yarmouk-update-nusras-apparent.html|archive-date=6 март 2014}}</ref> През юли 2015 г. ООН премахва Ярмук от списъка си с обсадени райони в Сирия, въпреки че не е в състояние да достави помощ там в продължение на четири месеца, и отказва да каже защо е направила това.<ref name="IRIN removal">{{Cite news|url=http://www.irinnews.org/report/101781/yarmouk-camp-no-longer-besieged-un-rules|title=Yarmouk camp no longer besieged, UN rules|last=Dyke|first=Joe|date=24 юли 2015|access-date=28 юли 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150727021032/http://www.irinnews.org/report/101781/yarmouk-camp-no-longer-besieged-un-rules|archive-date=27 юли 2015|agency=The New Humanitarian}}</ref> След интензивни битки през април/май 2018 г. сирийските правителствени сили най-накрая превземат лагера, а населението му сега е намалено до 100–200 души.<ref name="cleric">[https://www.alaraby.co.uk/english/news/2018/5/23/syrian-cleric-condemns-flagrant-looting-after-regime-captured-yarmouk Syrian cleric condemns 'flagrant looting' after regime captured Yarmouk] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180726233511/https://www.alaraby.co.uk/english/news/2018/5/23/syrian-cleric-condemns-flagrant-looting-after-regime-captured-yarmouk|date=26 юли 2018}}, ''Al-Araby'' 24 май 2018</ref> Силите на [[Ислямска държава]] също са критикувани от ООН, че използват публични екзекуции и убийства на пленници, ампутации и бичове в кампания за всяване на страх. „Силите на Ислямска държава в Ирак и ал-Шам са извършили изтезания, убийства, действия, равносилни на насилствено изчезване и принудително разселване като част от атаки срещу цивилното население в провинциите Халеб и Ракка, което представлява престъпления срещу човечеството“, се казва в доклада от 27 август 2014 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/world/2014/aug/27/syria-isis-war-crimes-united-nations-un|заглавие=Syria and Isis committing war crimes, says UN|труд=The Guardian|достъп_дата=29 август 2014}}</ref> Ислямска държава също преследва гейове и бисексуални мъже.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/International/isis-gay-punished-death/story?id=39826182|title=Under ISIS: Where Being Gay Is Punished by Death|date=13 юни 2016|work=ABC News|access-date=20 юли 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200720233816/https://abcnews.go.com/International/isis-gay-punished-death/story?id=39826182|archive-date=20 юли 2020}}</ref> Насилствените изчезвания и произволните задържания също са част от началото на сирийското въстание.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-29653526|title=syrias disappeared|date=11 November 2014|work=BBC News|access-date=11 November 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20141111153912/http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-29653526|archive-date=11 November 2014}}</ref> В доклад на [[Амнести Интернешънъл]] от ноември 2015 г. се посочва, че сирийското правителство е накарало да изчезнат насилствено повече от 65 хиляди души от началото на гражданската война в Сирия.<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11976494/Amnesty-accuses-Syrian-regime-of-disappearing-tens-of-thousands.html|title=Amnesty accuses Syrian regime of 'disappearing' tens of thousands|last=Loveluck|first=Louisa|date=5 November 2015|work=The Daily Telegraph|access-date=30 юни 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160427133904/http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11976494/Amnesty-accuses-Syrian-regime-of-disappearing-tens-of-thousands.html|archive-date=27 април 2016}}</ref> Според доклад от май 2016 г. на Сирийската обсерватория за правата на човека най-малко 60 хиляди души са били убити от март 2011 г. чрез изтезания или от лоши хуманитарни условия в затворите на сирийското правителство.<ref>[http://www.aljazeera.com/news/2016/05/tens-thousands-die-syria-government-prisons-160521173306410.html Monitor: 60,000 dead in Syria government jails] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160522125646/http://www.aljazeera.com/news/2016/05/tens-thousands-die-syria-government-prisons-160521173306410.html|date=22 май 2016}} Al Jazeera</ref> През февруари 2017 г. Амнести Интернешънъл публикува доклад, в който се посочва, че сирийското правителство е убило около 13 хиляди души, предимно цивилни, във военния затвор Сайдная. Твърди се, че убийствата са започнали през 2011 г. и все още продължават. Амнести Интернешънъл описва това като политика на умишлено изтребление и също така заявява: „Тези практики, които представляват военни престъпления и престъпления срещу човечеството, са разрешени от най-високите нива на сирийското правителство“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.amnesty.org.uk/press-releases/syria-13000-secretly-hanged-saydnaya-military-prison-shocking-new-report|заглавие=Syria: 13,000 secretly hanged in Saydnaya military prison – shocking new report|издател=Amnesty International|достъп_дата=21 февруари 2017}}</ref> Три месеца по-късно Държавният департамент на Съединените щати заявява, че близо до затвора е открит [[крематориум]]. Според САЩ той е бил използван за изгаряне на хиляди тела на убитите от правителствените сили и за прикриване на доказателства за жестокости и военни престъпления.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/politics/us-accuses-syria-of-killing-thousands-of-prisoners-and-burning-the-dead-bodies-in-large-crematorium-outside-damascus/2017/05/15/7cf95c30-3985-11e7-a59b-26e0451a96fd_story.html|title=US accuses Syria of killing thousands of prisoners and burning the dead bodies in large crematorium outside Damascus.|work=The Washington Post|access-date=15 май 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20181219162710/https://www.washingtonpost.com/politics/us-accuses-syria-of-killing-thousands-of-prisoners-and-burning-the-dead-bodies-in-large-crematorium-outside-damascus/2017/05/15/7cf95c30-3985-11e7-a59b-26e0451a96fd_story.html|archive-date=19 декември 2018}} {{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2017/05/15/world/middleeast/syria-assad-prison-crematory.html|title=Syria Prison Crematory Is Hiding Mass Executions, U.S. Says|last=Harris|first=Gardiner|date=15 май 2017|work=The New York Times|access-date=15 май 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170515221921/https://www.nytimes.com/2017/05/15/world/middleeast/syria-assad-prison-crematory.html|archive-date=15 май 2017|issn=0362-4331}}</ref> Амнести Интернешънъл изразява учудване от докладите за крематориума, тъй като снимките, използвани от САЩ, са от 2013 г. и те не ги смятат за убедителни, а правителствени служители бегълци са заявили, че правителството погребва екзекутираните от него в гробища на военни терени в Дамаск.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2017/05/15/world/middleeast/syria-assad-prison-crematory.html|title=Syrian Crematory Is Hiding Mass Killings of Prisoners, U.S. Says|last=Harris|first=Gardiner|date=15 май 2017|work=The New York Times|access-date=17 май 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170515221921/https://www.nytimes.com/2017/05/15/world/middleeast/syria-assad-prison-crematory.html|archive-date=15 май 2017|last2=Barnard|first2=Anne}}</ref> Сирийското правителство заявява, че докладите не са верни. До юли 2012 г. правозащитната група „Жени под обсада“ е документирала над 100 случая на изнасилване и [[Сексуално насилие|сексуално посегателство]] по време на конфликта, като много от тези престъпления са докладвани, че са извършени от [[Шабиха]] и други проправителствени милиции. Жертвите включват мъже, жени и деца, като около 80% от известните жертви са жени и момичета.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.womenundersiegeproject.org/blog/entry/the-ultimate-assault-charting-syrias-use-of-rape-to-terrorize-its-people|заглавие=The ultimate assault: Charting Syria's use of rape to terrorize its people|издател=Women Under Siege|достъп_дата=27 август 2012}}</ref> На 11 септември 2019 г. следователите на ООН заявяват, че въздушните удари, извършени от водената от САЩ коалиция в Сирия, са убили или ранили няколко цивилни, което означава, че не са били взети необходимите предпазни мерки, което е довело до потенциални военни престъпления.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.newcastleherald.com.au/story/6381058/un-investigators-point-to-syria-war-crimes/|заглавие=UN investigators point to Syria war crimes|автор=Nebehay|първо_име=Stephanie|труд=Newcastle Herald|език=en|достъп_дата=2019-09-11}}</ref> В края на 2019 г., когато насилието се засилва в Северозападна Сирия, се съобщава, че хиляди жени и деца са били държани при нечовешки условия в отдалечен лагер според назначени от ООН следователи.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.devdiscourse.com/article/headlines/666763-women-children-in-syria-continue-to-be-kept-in-inhumane-conditions-un-report|заглавие=Women, children in Syria continue to be kept in inhumane conditions: UN report|труд=Devdiscourse|достъп_дата=11 септември 2019}}</ref> През октомври 2019 г. Амнести Интернешънъл заявява, че е събрала доказателства за военни престъпления и други нарушения, извършени от турски и подкрепяни от Турция сирийски сили, за които се твърди, че „са показали срамно пренебрежение към цивилния живот, извършвайки сериозни нарушения и военни престъпления, включително бързи убийства и незаконни атаки, които са убили и ранили цивилни".<ref name="amnesty12">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.amnesty.org/en/latest/news/2019/10/syria-damning-evidence-of-war-crimes-and-other-violations-by-turkish-forces-and-their-allies/|заглавие=Damning evidence of war crimes by Turkish forces and allies in Syria|издател=Amnesty International|достъп_дата=9 февруари 2020}}</ref> Според доклад от 2020 г. на подкрепени от ООН следователи на сирийската гражданска война, млади момичета на възраст над девет години са били изнасилвани и подвеждани в сексуално робство, докато момчета са били подлагани на изтезания и насилствено обучавани да извършват убийства на публично място. Децата са били нападани от стрелци и примамвани да бъдат разменни монети за откуп.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://local12.com/news/nation-world/un-report-lays-out-agonies-faced-by-syrian-children-amid-war|заглавие=UN report lays out agonies faced by Syrian children amid war|автор=JAMEY KEATEN|труд=WKRC|достъп_дата=2020-01-16}}</ref> На 6 април 2020 г. ООН публикува своето разследване на атаките срещу хуманитарни обекти в Сирия. Съветът в докладите си казва, че е проучил шест обекта на атаки и заключава, че въздушните удари са били извършени от правителството на Сирия и/или неговите съюзници. Докладът обаче е критикуван, че е пристрастен към Русия и не я назовава, въпреки надлежните доказателства. „Отказът да се посочи изрично Русия като отговорна страна, работеща заедно със сирийското правителство... е дълбоко разочароващ“, цитира HRW.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/world/2020/apr/07/un-inquiry-stops-short-of-directly-blaming-russia-over-idlib-attacks-syria|заглавие=UN inquiry stops short of directly blaming Russia over Idlib attacks|труд=The Guardian|достъп_дата=7 април 2020}}</ref> На 27 април 2020 г. Сирийската мрежа за човешки права съобщава за продължаване на множество престъпления през месец март и април в Сирия. Правозащитната организация твърди, че сирийският режим е унищожил 44 цивилни, включително шест деца, по време на безпрецедентните времена на [[Коронавирусна болест 2019|COVID-19]]. В него също се казва, че сирийските сили са държали в плен 156 души, докато са извършили минимум четири атаки срещу жизненоважни цивилни съоръжения. Освен това в доклада се препоръчва ООН да наложи санкции на режима на Башар ал-Асад, ако той продължи да нарушава човешките права.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aa.com.tr/en/middle-east/assad-regime-violence-continues-despite-coronavirus/1820593|заглавие=Assad regime violence continues despite coronavirus|труд=Anadolu Agency|достъп_дата=27 април 2020}}</ref> На 8 май 2020 г. върховният комисар на ООН по правата на човека Мишел Бачелет изразява сериозна загриженост, че бунтовнически групи, включително терористични бойци а Ислямска държава, може да използват пандемията от COVID-19 като възможност за прегрупиране и предизвикване на насилие в страната.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.un.org/en/story/2020/05/1063562|заглавие=Syria violence 'a ticking time-bomb that must not be ignored': UN human rights chief|труд=UN News|достъп_дата=8 май 2020}}</ref> На 21 юли 2020 г. сирийските правителствени сили извършват нападение и убиват двама цивилни с четири ракети „Град“ в западен подрайон Ал Баб.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aa.com.tr/en/middle-east/syria-assad-regime-attack-kills-2-civilians-in-al-bab/1917153|заглавие=Syria: Assad regime attack kills 2 civilians in al-Bab|труд=Anadolu Agency|достъп_дата=21 юли 2020}}</ref> На 14 януари 2022 г. в контролирания от бунтовниците град [[Азаз]] в Северозападна Сирия избухва кола бомба, убивайки един и ранявайки няколко минувачи. Според спасител импровизирано взривно устройство е било поставено в кола и след това колата е била поставена близо до местен транспортен офис в града, който е близо до турската граница. В град Ал Баб избухва самоубийствена бомба, ранявайки трима, а в град [[Африн]] друга самоубийствена бомба избухва на кръгово кръстовище. Всичките тези три атаки се случват в интервал от часове и минути един от друг.<ref name=":02">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/bomb-blast-kills-one-syrian-border-city-wounds-several-2022-01-13/|title=Suspected suicide bombers strike in northwest Syria near Turkish border|date=2022-01-13|work=Reuters|access-date=2022-01-14|language=en}}</ref> Според [[Ал-Джазира]] ракетна атака срещу град в Северна Сирия, контролиран от подкрепяни от Турция опозиционни бойци, убива шестима цивилни и рани повече от дузина други на 21 януари 2022 г. Според базираната във Великобритания Сирийска обсерватория за правата на човека не е ясно кой е изстрелял артилерийските снаряди, но атаката е дошла от регион, населен от кюрдски бойци и сирийски правителствени сили.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aljazeera.com/news/2022/1/21/shelling-on-syrias-afrin-kills-six-civilians-dozens-wounded|заглавие=Shelling on Syria's Afrin kills six civilians; dozens wounded|труд=Aljazeera.com}}</ref> След атака срещу сирийски затвор на 23 януари 2022 г. над 120 души са убити в продължаващ конфликт между водени от кюрдите войски и бойци на Ислямска държава. Според базираната в Обединеното кралство Сирийска обсерватория за правата на човека най-малко 77 членове на ИД и 39 кюрдски бойци, включително вътрешни сили за сигурност, пазачи в затвори и сили за борба с тероризма са били убити при атаката.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aljazeera.com/news/2022/1/23/syria-prison-attack-kills-over-120-as-clashes-ongoing-monitor|заглавие=Syria prison attack kills more than 100, clashes ongoing|труд=Aljazeera.com}}</ref> На 17 декември 2023 г. осем цивилни, включително бременна жена, са убити по време на бомбардировки от [[Сирийска арабска армия|Сирийската арабска армия]] над град [[Дарат Изза]]. Военният наблюдател SOHR съобщава, че [[Башар ал-Асад|проасадските]] сили умишлено са извършили клане, като са насочвали директно жилищни райони, използвайки артилерийски снаряди и ракетни установки.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.middleeasteye.net/news/syria-eight-civilians-killed-syria-army-rebel-bastion|заглавие=Eight civilians killed by Syria army in rebel bastion|труд=Middle East Eye|език=en|достъп_дата=2023-12-17}}</ref> === Престъпна вълна === Тъй като конфликтът се разраства в Сирия, много градове са погълнати от вълна от престъпност, тъй като боевете причинщват разпадането на голяма част от цивилната държава и много полицейски управления спират да функционират. Степента на кражби се увеличава, като престъпниците плячкосват къщи и магазини. Процентът на отвличанията също се увеличава. Командирите на местните [[Национални отбранителни сили (Сирия)|национални сили за отбрана]] често участват в печалба от война чрез рекет, грабежи и организирана престъпност. Членовете на [[Националните отбранителни сили|Национални отбранителни сили]] също са замесени във вълни от убийства, грабежи, кражби, отвличания и изнудвания в контролирани от правителството части на Сирия от създаването на организацията през 2013 г., както се съобщава от Института за изследване на войната.<ref name="ISW">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://iswsyria.blogspot.co.uk/2015/05/the-regimes-military-capabilities-part-1.html|заглавие=The Regime's Military Capabilities: Part 1|автор=Kozak|първо_име=Christopher|издател=ISW|достъп_дата=31 май 2015|цитат=Local NDF commanders often engage in war profiteering through protection rackets, looting, and organized crime. NDF members have been implicated in waves of murders, robberies, thefts, kidnappings, and extortions throughout regime-held parts of Syria since the formation of the organization in 2013.}}</ref> Престъпните мрежи са използвани както от правителството, така и от опозицията по време на конфликта. Изправено пред международни санкции, сирийското правителство разчита на престъпни организации за контрабанден внос на стоки и пари в и извън страната. Икономическият спад, причинен от конфликта и санкциите, също води до по-ниски заплати за членовете на [[Шабиха]]. В отговор някои членове на Шабиха започват да крадат цивилни имоти и да участват в отвличания.<ref name="Organized crime">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.understandingwar.org/article/criminalization-syrian-conflict|заглавие=Criminalization of the Syrian Conflict|автор=Asher|първо_име=Berman|труд=Institute for the Study of War|достъп_дата=27 октомври 2012}}</ref> Бунтовническите сили понякога разчитат на престъпни мрежи, за да получат оръжия и провизии. Цените на оръжията на черния пазар в съседните на Сирия страни значително се повишават от началото на конфликта. За да генерират средства за закупуване на оръжия, някои бунтовнически групи се насочват към изнудване, кражби и отвличания.<ref name="Organized crime" /> Сирия става основно място за производство на [[Каптагон]] – нелегален [[амфетамин]]. Произведените в Сирия наркотици намират своя път през Персийския залив, Йордания и Европа, но понякога са залавяни. През януари 2022 г. офицер от йорданската армия е прострелян и убит, а трима военнослужещи са ранени след избухнала престрелка между контрабандисти на наркотици и армията. Йорданската армия заявява, че през 2021 г. е свалила [[дрон]], използван за контрабанда на значително количество наркотици през йорданската граница.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/jordan-army-officer-killed-three-injured-shooting-along-border-with-syria-army-2022-01-16/|title=Jordan army officer killed in shooting along border with Syria -army statement|date=2022-01-16|work=Reuters|access-date=2022-01-18|language=en}}</ref> === Епидемии === [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]] съобщава, че 35% от болниците в страната не работят. Войната прави невъзможно предприемането на нормалните програми за [[ваксинация]]. Разселените бежанци също могат да представляват риск от заболяване за страните, в които са избягали.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/health-22766084|title=WHO warns of Syria disease threat|date=4 юни 2013|access-date=21 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180930214050/https://www.bbc.co.uk/news/health-22766084|archive-date=30 септември 2018|publisher=BBC}}</ref> 400 хил. цивилни са изолирани от [[Обсада на Източна Гута|обсадата на Източна Гута]] от април 2013 г. до април 2018 г., което води до остро недохранени деца според специалния съветник на ООН Ян Егеланд, който призовава страните за медицинска евакуация. 55 хиляди цивилни също са изолирани в бежанския лагер [[Рукбан]] между Сирия и Йордания, където достъпът на хуманитарна помощ е труден поради суровите условия в пустинята. Хуманитарната помощ стига до лагера само спорадично, понякога отнема три месеца между пратките.<ref>United Nations. (9 November 2017). "Syrian conflict has now lasted longer than World War II – UN humanitarian envoy". [http://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=58062 UN News Centre website] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171211233433/http://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=58062|date=11 декември 2017}}. Посетен на 10 декември 2017.</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aljazeera.com/news/2019/02/rukban-camp-syria-receives-aid-3-months-190207175321262.html|заглавие=Rukban camp in Syria receives first aid in three months|достъп_дата=17 март 2019}}</ref> Някогашните редки [[Инфекция|инфекциозни заболявания]] се разпространяват в контролираните от бунтовниците райони, причинени от лоши санитарни условия и влошени условия на живот. Болестите засягат предимно децата. Те включват [[Дребна шарка|морбили]], [[Тифоидна треска|коремен тиф]], [[хепатит]], [[дизентерия]], [[туберкулоза]], [[дифтерия]], [[коклюш]] и обезобразяващото кожно заболяване [[лайшманиоза]]. От особено значение е заразният и осакатяващ [[полиомиелит]]. Към края на 2013 г. лекари и международни здравни агенции са докладвали повече от 90 случая. Критиците на правителството се оплакват, че дори преди въстанието то е допринесло за разпространението на болестта чрез целенасочено ограничаване на достъпа до ваксинация, канализация и достъп до чиста вода в райони, считани за политически несимпатични.<ref name="Suppressed">{{Cite journal|last=Sparrow|first=Annie|date=20 февруари 2014|title=Syria's Polio Epidemic: The Suppressed Truth|url=http://www.nybooks.com/articles/archives/2014/feb/20/syrias-polio-epidemic-suppressed-truth/?insrc=hpma|journal=New York Review|archive-url=https://web.archive.org/web/20140125214019/http://www.nybooks.com/articles/archives/2014/feb/20/syrias-polio-epidemic-suppressed-truth/?insrc=hpma|archive-date=25 януари 2014|access-date=23 януари 2014|quote=Even before the uprising, in areas considered politically unsympathetic like Deir Ezzor, the government stopped maintaining sanitation and safe-water services, and began withholding routine immunizations for preventable childhood diseases. Once the war began, the government started ruthless attacks on civilians in opposition-held areas, forcing millions to seek refuge in filthy, crowded, and cold conditions.}}</ref> През юни 2020 г. [[Организация на обединените нации|ООН]] съобщава, че след повече от девет години война Сирия изпада в още по-дълбока криза и икономическо влошаване в резултат на [[Пандемия от COVID-19|пандемията от COVID-19]]. Към 26 юни заразените с [[Коронавирусна болест 2019|COVID-19]] са общо 248 души, от които девет души са починали. Ограниченията върху вноса на медицински консумативи, ограниченият достъп до основно оборудване, намалената външна подкрепа и продължаващите атаки срещу медицински заведения поставиха здравната инфраструктура на Сирия в опасност и неспособна да отговори на нуждите на населението. Освен това сирийските общности бяха изправени пред безпрецедентни нива на гладна криза.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.un.org/en/story/2020/06/1067252|заглавие=Syrians 'face unprecedented hunger amid impending COVID crisis'|труд=UN News|достъп_дата=26 юни 2020}}</ref> През септември 2022 г. представителят на ООН в Сирия съобщава, че няколко региона в страната са свидетели на епидемия от [[холера]]. Постоянният координатор на ООН и хуманитарен координатор Имран Риза призовава за спешна реакция за ограничаване на епидемията, като казва, че тя представлява сериозна заплаха за хората в Сирия. Избухването е свързано с използването на замърсена вода за отглеждане на култури и зависимостта на хората от небезопасни водоизточници.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/cholera-outbreak-syria-poses-serious-threat-un-2022-09-13/|title=Cholera outbreak in Syria poses serious threat, U.N. says|date=13 септември 2022|work=Reuters|access-date=13 септември 2022}}</ref> === Хуманитарна помощ === Конфликтът държи рекорда за най-голямата сума, искана някога от агенции на [[ООН]] за единична хуманитарна спешна помощ, 6,5 млрд. долара заявки от декември 2013 г.<ref name="RW aid record">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://reliefweb.int/report/syrian-arab-republic/un-launches-biggest-humanitarian-appeal-fearing-deepening-syrian-crisis|заглавие=UN launches biggest humanitarian appeal, fearing deepening of Syrian crisis|труд=ReliefWeb|достъп_дата=28 юли 2015}}</ref> Международният хуманитарен отговор на конфликта в Сирия се координира от [[Служба на ООН за координация на хуманитарните въпроси|Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси]] (UNOCHA) в съответствие с Резолюция 46/182 на [[Общо събрание на ООН|Общото събрание на ООН]].<ref>United Nations General Assembly Resolution 182 session 46 ''Strengthening of the coordination of humanitarian emergency assistance of the United Nations on 19 December 1991''</ref> Основната рамка за тази координация е Планът за реагиране при хуманитарна помощ в Сирия (SHARP), който иска 1,41 млрд. щатски долара за задоволяване на хуманитарните нужди на сирийците, засегнати от конфликта.<ref>[http://reliefweb.int/report/syrian-arab-republic/revised-syria-humanitarian-assistance-response-plan-sharp-january United Nations, Syria Humanitarian Assistance Response Plan (SHARP)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130916000153/http://reliefweb.int/report/syrian-arab-republic/revised-syria-humanitarian-assistance-response-plan-sharp-january|date=16 септември 2013}}. Retrieved 18 септември 2013.</ref> Официалните данни на ООН за хуманитарната ситуация и реакцията са достъпни на официален уебсайт, управляван от UNOCHA Сирия (Аман).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://syria.unocha.org/|заглавие=Syrian Arab Republic|издател=United Nations Office for the Coordination of Humanitarian Affairs (OCHA)|достъп_дата=18 септември 2013|архив_дата=2013-11-09|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131109203428/http://syria.unocha.org/}}</ref> [[УНИЦЕФ]] също работи заедно с тези организации, за да осигури ваксинации и пакети за грижи на нуждаещите се. Финансова информация за отговора на SHARP и помощта за бежанците и за трансграничните операции може да бъде намерена в Службата за финансово проследяване на UNOCHA. Трудността при доставянето на хуманитарна помощ на хората е показана от статистиката за януари 2015 г. – от приблизително 212 хиляди души през този месец, които са били обсадени от правителствени или опозиционни сили, 304 са били достигнати с храна.<ref name="UNNC 26Mar2015">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=50436|заглавие=Syria crisis 'worsening' amid humanitarian funding shortfall, warns top UN relief official|издател=UN News Centre|достъп_дата=28 юли 2015}}</ref> [[Американска агенция за международно развитие|USAID]] и други правителствени агенции в САЩ доставят близо 385 млн. долара помощи за Сирия през 2012 и 2013 г. Съединените щати предоставят хранителна помощ, медицински консумативи, спешни и основни здравни грижи, материали за подслон, чиста вода, хигиенно обучение и консумативи и други помощи.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.usaid.gov/what-we-do/working-crises-and-conflict/responding-times-crisis/where-we-work/syria|заглавие=USAID/SYRIA|достъп_дата=2024-06-25|архив_дата=2013-05-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130502071344/http://www.usaid.gov/what-we-do/working-crises-and-conflict/responding-times-crisis/where-we-work/syria}}</ref> Islamic Relief зарежда 30 болници и изпраща стотици хиляди медицински и хранителни колети.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.irusa.org/emergencies/syrian-humanitarian-relief/|заглавие=SYRIAN HUMANITARIAN RELIEF|достъп_дата=29 април 2013|архив_дата=2013-04-24|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130424123556/http://www.irusa.org/emergencies/syrian-humanitarian-relief/}}</ref> Други държави в региона също са предоставили различни нива на помощ. Иран изнася между 500 и 800 тона брашно дневно за Сирия.<ref>{{Cite news|url=http://www.globalpost.com/dispatch/news/afp/130303/iran-sending-tonnes-flour-daily-syria-report|title=Iran sending tonnes of flour daily to Syria: report|date=3 март 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20130306012357/http://www.globalpost.com/dispatch/news/afp/130303/iran-sending-tonnes-flour-daily-syria-report|archive-date=6 март 2013|agency=Agence France-Presse}}</ref> Израел предоставя помощ чрез операция „Добър съсед“, като предоставя медицинско лечение на 750 сирийци в полева болница, разположена на [[Голански възвишения|Голанските възвишения]], където бунтовниците казват, че 250 от техните бойци са били лекувани.<ref>{{Cite news|url=http://www.thenational.ae/world/revealed-how-syrian-rebels-seek-medical-help-from-an-unlikely-source-in-israel|title=Revealed: how Syrian rebels seek medical help from an unlikely source in Israel|date=12 януари 2014|access-date=17 януари 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140219201141/http://www.thenational.ae/world/revealed-how-syrian-rebels-seek-medical-help-from-an-unlikely-source-in-israel|archive-date=19 февруари 2014}}</ref> Израел създава два медицински центъра в Сирия. Израел също доставя [[керосин]], [[дизелово гориво]], седем [[Електрически генератор|електрически генератора]], водопроводни тръби, учебни материали, [[брашно]] за пекарни, бебешка храна, [[Пелена|памперси]], обувки и облекло. Сирийските бежанци в Ливан съставляват 1/4 от [[Население на Ливан|населението на Ливан]], състоящи се предимно от жени и деца.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.worldbulletin.net/?aType=haber&ArticleID=107584|заглавие=Humanitarian aid convoy departs to help Syrian refugees|достъп_дата=29 април 2013}}</ref> Освен това Русия заявява, че е създала шест центъра за хуманитарна помощ в Сирия, за да подкрепи 3000 бежанци през 2016 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-aleppo-idUSKCN10A0IM|title=Scores of families leave besieged Aleppo under Russia-Damascus plan|date=30 юли 2016|work=Reuters|access-date=4 август 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160803211733/http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-aleppo-idUSKCN10A0IM|archive-date=3 август 2016}}</ref> На 9 април 2020 г. ООН изпраща 51 камиона с хуманитарна помощ в [[Идлиб]]. Организацията казва, че помощта ще бъде разпределена сред цивилни, блокирани в северозападната част на страната.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aa.com.tr/en/middle-east/un-sends-humanitarian-aid-to-idlib-nw-syria/1780581|заглавие=UN sends humanitarian aid to Idlib, NW Syria|труд=Anadolu Agency|достъп_дата=9 април 2020}}</ref> На 30 април 2020 г. [[Хюман Райтс Уоч]] осъжда сирийските власти за дългогодишното им ограничение върху влизането на хуманитарни доставки.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/news/2020/04/28/syria-aid-restrictions-hinder-covid-19-response|заглавие=Syria: Aid Restrictions Hinder Covid-19 Response|труд=Human Rights Watch|достъп_дата=28 април 2020}}</ref> Организацията също така иска [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]] да продължи да настоява ООН да позволи медицинска помощ и други основни неща да достигнат до Сирия през граничния пункт с Ирак, за да се предотврати разпространението на [[Пандемия от COVID-19|COVID-19]] в разкъсаната от война нация. Помощните доставки, ако бъдат разрешени, ще позволят на сирийското население да се предпази от заразяване с вируса COVID-19.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hrw.org/news/2020/04/30/who-should-stand-appeal-cross-border-aid-syria|заглавие=WHO Should Stand By Appeal for Cross-Border Aid to Syria|труд=Human Rights Watch|достъп_дата=30 април 2020}}</ref> === Културно наследство === Към март 2015 г. войната е засегнала 290 обекта на културното наследство, сериозно е повредила 104 и напълно унищожила 24. Пет от шестте обекта на [[ЮНЕСКО]] за [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|световно наследство]] в Сирия са повредени.<ref>Al Rifai, Diana; Haddad, Mohammed (17 март 2015). "[https://www.aljazeera.com/news/2015/3/17/whats-left-of-syria What's left of Syria?]". Al Jazeera. Архивиран от оригинала на 20 март 2015. Посетен на 21 март 2015.</ref> Унищожаването на антики е причинено от обстрели, окопаване на армията и плячкосване на различни телове, музеи и паметници.<ref>Cunliffe, Emma. "[http://ghn.globalheritagefund.com/uploads/documents/document_2107.pdf Damage to the Soul: Syria's cultural heritage in conflict]" {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120710192645/http://ghn.globalheritagefund.com/uploads/documents/document_2107.pdf|date=10 юли 2012}}. Durham University and the Global Heritage Fund. 1 май 2012.</ref> Групата „Сирийско археологическо наследство под заплаха“ наблюдава и записва унищожаването в опит да създаде списък на обектите на наследството, повредени по време на войната, и да получи глобална подкрепа за защитата и запазването на сирийската археология и архитектура.<ref name=":3">Fisk, Robert. "[https://www.independent.co.uk/voices/commentators/fisk/robert-fisk-syria-s-ancient-treasures-pulverised-8007768.html Syria's ancient treasures pulverised]" Архивиран на 10 март 2015 at the Wayback Machine. ''The Independent''. 5 август 2012</ref><ref name=":3" /> ЮНЕСКО изброява всичките шест обекта на световното наследство на Сирия като застрашени, но пряка оценка на щетите не е възможна. Известно е, че Старият град на [[Халеб]] е бил силно повреден по време на битки, водени в района, докато [[Палмира]] и [[Крак де Шевалие]] са претърпели незначителни щети. Твърди се, че незаконното копаене представлява сериозна опасност и стотици сирийски антики, включително някои от Палмира, се появяват в Ливан. Известно е, че три археологически музея са били разграбени; в [[Ар-Ракка]] някои артефакти изглежда са били унищожени от чужди ислямисти поради религиозни възражения.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2014/04/17/world/middleeast/syrian-war-takes-heavy-toll-at-a-crossroad-of-cultures.html|title=Syrian War Takes Heavy Toll at a Crossroad of Cultures|last=Barnard|first=Anne|date=16 април 2014|work=The New York Times|access-date=18 април 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140417235247/http://www.nytimes.com/2014/04/17/world/middleeast/syrian-war-takes-heavy-toll-at-a-crossroad-of-cultures.html|archive-date=17 април 2014}}</ref> През 2014 и 2015 г., след възхода на [[Ислямска държава]], няколко обекта в Сирия са унищожени от групата като част от умишлено унищожаване на обекти на културното наследство. В Палмира групата унищожава много древни статуи, [[Храм на Баалшамин|храмовете на Баалшамин]] и [[Храм на Бел|Бел]], много гробници, включително [[Кула на Елабел|кулата на Елабел]] и част от [[Монументална арка на Палмира|монументалната арка]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-34111092|title=Palmyra's Temple of Bel destroyed, says UN|date=1 септември 2015|work=BBC News|access-date=3 септември 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150903005143/http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-34111092|archive-date=3 септември 2015}}</ref> [[Замък на Палмира|Замъкът на Палмира]] от XIII век е сериозно повреден от отстъпващите бойци по време на офанзивата на Палмира през март 2016 г.<ref>{{Cite news|url=http://sana.sy/en/?p=72903|title=Palmyra Castle partially damaged due to ISIS acts, plans to restore it to its former glory|last=Said|first=H.|date=26 март 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160327133431/http://sana.sy/en/?p=72903|archive-date=27 март 2016|agency=Syrian Arab News Agency|last2=Raslan|first2=Rasha|last3=Sabbagh|first3=Hazem}}</ref> Ислямска държава също унищожава древни статуи в Ракка<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://2009-2017.state.gov/r/pa/prs/ps/2014/09/232028.htm|заглавие=Threats to Cultural Heritage in Iraq and Syria|труд=US Department of State|достъп_дата=3 септември 2015}}</ref> и редица църкви, включително мемориалната църква на арменския геноцид в [[Дейр ез-Зор]].<ref>{{Cite news|url=http://www.armenianow.com/commentary/analysis/57070/armenia_church_syria_isis_aram_catholicos|title=Middle East Terror: Memory of Armenian Genocide victims targeted by ISIS militants|last=Hayrumyan|first=Naira|date=24 септември 2014|work=ArmeniaNow|access-date=3 септември 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150905144120/http://www.armenianow.com/commentary/analysis/57070/armenia_church_syria_isis_aram_catholicos|archive-date=5 септември 2015}}</ref> През януари 2018 г. турските въздушни удари повреждат сериозно древен [[Хети|неохетски]] храм в контролирания от кюрдите регион [[Регион Африн|Африн]] в Сирия. Построен е от [[арамейци]]те през първото хилядолетие пр.н.е.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-42858265|title=Turkish strikes 'damage ancient temple'|date=29 януари 2018|work=BBC News|access-date=30 януари 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180129222239/http://www.bbc.com/news/world-middle-east-42858265|archive-date=29 януари 2018}}</ref> Според доклад от септември 2019 г., публикуван от Сирийската мрежа за човешки права, повече от 120 християнски църкви са били унищожени или повредени в Сирия от 2011 г.<ref>{{Cite news|url=http://www.hurriyetdailynews.com/report-over-120-syrian-churches-damaged-by-war-since-2011-146451|title=Report: Over 120 Syrian churches damaged by war since 2011|date=10 септември 2019|access-date=10 септември 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190915161623/http://www.hurriyetdailynews.com/report-over-120-syrian-churches-damaged-by-war-since-2011-146451|archive-date=15 септември 2019}}</ref> == Вижте също == * [[Хафез ал-Асад]] * [[Башар ал-Асад]] * [[История на съвременна Сирия]] * [[Списък на въоръжените фракции в Сирийската гражданска война]] == Източници == <references/> {{Превод от|en|Syrian civil war|1229092368}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Сирия}} [[Категория:Гражданска война в Сирия| ]] 1w3hpfl4modebh7bizi8gy0zp7m0jzr 0 388352 12435120 12173319 2024-12-08T18:04:06Z Monaco 6214 12435120 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Футболен отбор | име на отбора = {{флаг|Грузия}} ФК „Рустави“<br> მეტალურგი რუსთავი | герб = | прозвище = | основан= [[1991]] | стадион = [[Полади (стадион)|„Полади“]] | капацитет = 10 720 | старши треньор = Коба Йорджикашвили | първенство = [[Еровнули лига 2]] | сезон = 2024 | място = '''2-ро''' | pattern_la1 = _red_stripes | pattern_b1 = _red_stripes | pattern_ra1 = _red_stripes | leftarm1 = FFFFFF | body1 = FFFFFF | rightarm1 = FFFFFF | shorts1 = ff0000 | socks1 = ff0000 | pattern_la2 = _whiteshoulders | pattern_b2 = | pattern_ra2 = _whiteshoulders | leftarm2 = 00BFFF | body2 = 00BFFF | rightarm2 = 00BFFF | shorts2 = 00BFFF | socks2 = 00BFFF }} '''ФК „Рустави“''' ({{lang|ka|მეტალურგი რუსთავი}}) е футболен отбор от град [[Рустави]], [[Грузия]]. == История == Отборът на „Мерани“ от столицата [[Тбилиси]], който е основан през 1991 година е предшественик на „Металург“. Клубът домакинства на стадион „Полади“. След сливането на ФК „Тбилиси“ и втородивизионния ФК „Рустави“ през 2007 г. е сформиран ФК „Олимпи“, Рустави. През същата година клубът печели първата си титла на Грузия. През 2011 името на клуба е променено на '''„Металург“ (Рустави)'''. == Предишни имена == * 1991 : основан като „Мерани-91“ Тбилиси * 2003 : ФК „Тбилиси“ * 2007 : „Рустави“, след сливане на „Олимпи“ Тбилиси и ФК „Олимпи“ Рустави * 2011 : ФК „Рустави Металургист“ * 2015 : ФК „Рустави“ == Успехи == * '''Еровнули лига''' (Висша дивизия) ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (2):''' 2006/07, 2009/10 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Трето място (2):''' 2008/09, 2010/11 * '''Купа на Грузия''' ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (1):''' 20018/09 * '''Суперкупа на Грузия''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' 2010 == Европейска статистика == ''Домакинствата са отбелязани с '''удебелен шрифт''''' {| class="wikitable" border="1" ! Сезон ! Турнир ! Кръг ! Държава ! Противник ! Резултат |- |2007 – 08 |[[УЕФА Шампионска лига]] |1-ви кв. |{{флагче|Казахстан}} |[[ФК Астана]] |'''0 – 0''', 0 – 3 |- |rowspan="2"|2009 – 10 |rowspan="2"|[[Лига Европа|УЕФА Лига Европа]] |1-ви кв. |{{flagicon|Фарьорски острови}} |[[Б36 Торсхавн]] |'''2 – 0''', 2 – 0 |- |2-ри кв. |{{флагче|Полша}} |[[Легия (Варшава)]] |0 – 3, '''0 – 1''' |- |2010 – 11 |[[УЕФА Шампионска лига]] |2-ри кв. |{{флагче|Казахстан}} |[[ФК Актобе]] |0 – 2, '''1 – 1''' |- |rowspan="3"|2011 – 12 |rowspan="3"|[[Лига Европа|УЕФА Лига Европа]] |1-ви кв. |{{флагче|Армения}} |[[ФК Банантс]] |1 – 0, '''1 – 1''' |- |2-ри кв. |{{флагче|Казахстан}} |[[Иртиш Павлодар]] |'''1 – 1''', 2 – 0 |- |3-ти кв. |{{флагче|Франция}} |[[ФК Стад Рене|Рен]] |'''2 – 5''', 0 – 2 |- |rowspan="2"|2012 – 13 |rowspan="2"|[[Лига Европа|УЕФА Лига Европа]] |1-ви кв. |{{флагче|Албания}} |[[КС Теута|Теута (Драч)]] |6 – 1, '''3 – 0''' |- |2-ри кв. |{{флагче|Чехия}} |[[ФК Виктория (Пилзен)|Виктория (Пилзен)]] |'''1 – 3''', 0 – 2 |} == Външни препратки == * [http://fcml.ge/ Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120328065716/http://fcml.ge/ |date=2012-03-28 }} {{Футбол в Грузия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Основани в Грузия през 1991 година]] [[Категория:Грузински футболни отбори|Рустави]] [[Категория:Спорт в Рустави|Рустави]] 5pambvrpnux3xz79j1c3acbb1ehednt 0 388755 12434956 12434497 2024-12-08T15:16:22Z Rebelheartous 22483 12434956 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Berenice Bejo | име-рождено = | категория = актьор | портрет = Berenice Bejo Cannes 2011.jpg | портрет-описание = Беренис Бежо през 2011 г. | роден-място = [[Буенос Айрес]], [[Аржентина]] | починал-място = | националност = {{ARG}}<br>{{FRA}} | работил = [[актриса]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = от 1993 г. | значими роли = | театрални награди = | награди = '''Най-добра актриса:'''<br> 2012 „[[Сезар]]“ }} | брак = [[Мишел Азанависиюс]] | деца = 2 }} '''Беренис Бежо''' ({{lang|fr|Bérénice Bejo}}) е [[Франция|френска]] [[актриса]] от [[Аржентина]]. Най-известната ѝ роля е като Пепи Милър в „[[Артистът]]“, която ѝ донася номинация за „[[Оскар за най-добра поддържаща женска роля|най-добра актриса в поддържаща роля]]“ на [[Оскари 2012]]. == Биография == Бежо е родена на 7 юли 1976 г.<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0067367/ Bérénice Bejo], IMDb.com.</ref> в [[Буенос Айрес]]. Дъщеря е на аржентинския режисьор [[Мигел Бежо]]. Майката на Силвия е адвокат. Когато е на 3-годишна възраст, семейството ѝ заминава за Франция, за да избяга след [[История на Аржентина#Управление на Националния реорганизационен процес (1976-1983)|военния преврат в страната]]. Първата си по-значима роля получава във филма на [[Жерар Жюньо]] „Meilleur Espoir féminin“, за която получава номинация за „[[Сезар]]“ за най-обещаваща актриса. През 2002 г. оказва подкрепата си за [[Лионел Жоспен]] по време на президентските избори във Франция. През 2006 г. се снима в „[[Агент 117]]“, където се запознава с режисьора [[Мишел Азанависиюс]]. През 2011 г. участва в „[[Артистът]]“ – филмът, който печели [[Оскар за най-добър филм]]. Бежо играе Пепи Милър, актриса от 20-те години на XX век. Това изпълнение ѝ донася „Сезар“ за най-добра актриса, както и няколко престижни номинации за поддържащи роля, сред които за „[[Златен глобус]]“ и за „[[Оскар]]“. === Личен живот === Бежо е омъжена за режисьора Мишел Азанависиюс. Имат син Люсиен и дъщеря Глория, родена на 18 септември 2011 г. == Филмография == {| class="wikitable" |- ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | филм ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | режисьор ! style="background:#BOC4DE;" | бележки |- | 1996 | | ''Les soeurs Hamlet'' | Карин | | |- | 2000 | | ''Passionnément'' | Фостин | | |- | 2000 | | ''La captive'' | Сара | | |- | 2000 | |''Meilleur espoir féminin'' | Летисия Ранс | | |- | 2001 | [[Като рицарите]] | ''A Knight's Tale'' | Кристияна | | |- | 2002 | | ''Comme un avion'' | Лола | | |- | 2002 | | ''24 heures de la vie d'une femme'' | Оливия | | |- | 2003 | | ''Sem Ela'' | Фанфан Виейра | | |- | 2003 | | ''Dans le rouge du couchant'' | Момичето на лодката | | |- | 2003 | | ''Dissonances '' | Марго | | |- | 2004 | | ''Le grand rôle '' | Перла Курц | | |- | 2005 | | ''Cavalcade'' | Манон | | |- | 2006 | [[Агент 117]] | ''OSS 117: Le Caire, nid d'espions'' | Лармина | | |- | 2007 | [[13 квадратни метра]] | ''13 m²'' | Софи | | |- | 2007 | | ''La maison'' | Клои | | |- | 2008 | | ''Modern Love'' | Елза | | |- | 2008 | | ''Bouquet final '' | Клер | | |- | 2010 | | ''Proie'' | Клер | | |- | 2011 | [[Артистът]] | ''The Artist'' | Пепи Милър | [[Мишел Азанависиюс]] | |} == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Беренис Бежо}} * {{imdb name|0067367|Беренис Бежо}} * {{AllMovie name|215010|Беренис Бежо}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Бежо, Беренис}} [[Категория:Френски актриси]] [[Категория:Френски театрални актьори и актриси]] [[Категория:Носители на награда „Сезар“]] [[Категория:Личности (Буенос Айрес)]] 0yi5v0gu7kkr3vx4fmp6m1oe8r36pe2 12434993 12434956 2024-12-08T16:49:39Z Carbonaro. 221440 правопис и пунктуация 12434993 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Berenice Bejo | име-рождено = | категория = актьор | портрет = Berenice Bejo Cannes 2011.jpg | портрет-описание = Беренис Бежо през 2011 г. | роден-място = [[Буенос Айрес]], [[Аржентина]] | починал-място = | националност = {{ARG}}<br>{{FRA}} | работил = [[актриса]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = от 1993 г. | значими роли = | театрални награди = | награди = '''Най-добра актриса:'''<br> 2012 „[[Сезар]]“ }} | брак = [[Мишел Азанависиюс]] | деца = 2 }} '''Беренис Бежо''' ({{lang|fr|Bérénice Bejo}}) е [[Франция|френска]] [[актриса]] от [[Аржентина]]. Най-известната ѝ роля е като Пепи Милър в „[[Артистът]]“, която ѝ донася номинация за „[[Оскар за най-добра поддържаща женска роля|най-добра актриса в поддържаща роля]]“ на [[Награди „Оскар“ (84-та церемония)|84-тите „Оскари“]]. == Биография == Бежо е родена на 7 юли 1976 г.<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0067367/ Bérénice Bejo], IMDb.com.</ref> в [[Буенос Айрес]]. Дъщеря е на аржентинския режисьор [[Мигел Бежо]]. Майката на Силвия е адвокат. Когато е на 3-годишна възраст, семейството ѝ заминава за Франция, за да избяга след [[История на Аржентина#Управление на Националния реорганизационен процес (1976-1983)|военния преврат в страната]]. Първата си по-значима роля получава във филма на [[Жерар Жюньо]] ''Meilleur Espoir féminin'', за която получава номинация за „[[Сезар]]“ за най-обещаваща актриса. През 2002 г. оказва подкрепата си за [[Лионел Жоспен]] по време на президентските избори във Франция. През 2006 г. се снима в „[[Агент 117]]“, където се запознава с режисьора [[Мишел Азанависиюс]]. През 2011 г. участва в „[[Артистът]]“ – филмът, който печели [[„Оскар“ за най-добър филм]]. Бежо играе Пепи Милър, актриса от 20-те години на XX век. Това изпълнение ѝ донася „Сезар“ за най-добра актриса, както и няколко престижни номинации за поддържащи роля, сред които за „[[Златен глобус]]“ и за „[[Оскар]]“. === Личен живот === Бежо е омъжена за режисьора Мишел Азанависиюс. Имат син Люсиен и дъщеря Глория, родена на 18 септември 2011 г. == Филмография == {| class="wikitable" |- ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | филм ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | режисьор ! style="background:#BOC4DE;" | бележки |- | 1996 | | ''Les soeurs Hamlet'' | Карин | | |- | 2000 | | ''Passionnément'' | Фостин | | |- | 2000 | | ''La captive'' | Сара | | |- | 2000 | |''Meilleur espoir féminin'' | Летисия Ранс | | |- | 2001 | [[Като рицарите]] | ''A Knight's Tale'' | Кристияна | | |- | 2002 | | ''Comme un avion'' | Лола | | |- | 2002 | | ''24 heures de la vie d'une femme'' | Оливия | | |- | 2003 | | ''Sem Ela'' | Фанфан Виейра | | |- | 2003 | | ''Dans le rouge du couchant'' | Момичето на лодката | | |- | 2003 | | ''Dissonances '' | Марго | | |- | 2004 | | ''Le grand rôle '' | Перла Курц | | |- | 2005 | | ''Cavalcade'' | Манон | | |- | 2006 | [[Агент 117]] | ''OSS 117: Le Caire, nid d'espions'' | Лармина | | |- | 2007 | [[13 квадратни метра]] | ''13 m²'' | Софи | | |- | 2007 | | ''La maison'' | Клои | | |- | 2008 | | ''Modern Love'' | Елза | | |- | 2008 | | ''Bouquet final '' | Клер | | |- | 2010 | | ''Proie'' | Клер | | |- | 2011 | [[Артистът]] | ''The Artist'' | Пепи Милър | [[Мишел Азанависиюс]] | |} == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Беренис Бежо}} * {{imdb name|0067367|Беренис Бежо}} * {{AllMovie name|215010|Беренис Бежо}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Бежо, Беренис}} [[Категория:Френски актриси]] [[Категория:Френски театрални актьори и актриси]] [[Категория:Носители на награда „Сезар“]] [[Категория:Личности (Буенос Айрес)]] 2yevozl3gej16frwtfdixq9fta3zegp 0 388773 12435060 12433210 2024-12-08T17:35:47Z Monaco 6214 12435060 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{флаг|Грузия}} {{флаг|СССР}} „Динамо“ (Тбилиси) | оригинално име = ({{lang|ka|დინამო თბილისი}}) | герб = Dinamo tbilisi logo 2012.jpg | прозвище = ''Бяло-сините'' | основан= [[1925]] в {{СССР}} | стадион = [[Борис Пайчадзе (стадион)|Борис Пайчадзе]] | капацитет = 55 000 | президент = {{флаг|Грузия}} Роман Пипия | старши треньор = {{флаг|Грузия}} Лаша Тотадзе | първенство = [[Еровнули лига]] | сезон = 2024 | място = '''7-мо''' | pattern_la1 = | pattern_b1 = | pattern_ra1 = | pattern_sh1 = | pattern_so1 = | leftarm1 = 000040 | body1 = 000040 | rightarm1 = 000040 | shorts1 = 000040 | socks1 = 000040 | pattern_la2 = | pattern_b2 = | pattern_ra2 = | pattern_sh2 = | pattern_so2 = | leftarm2 = ffffff | body2 = ffffff | rightarm2 = ffffff | shorts2 = ffffff | socks2 = ffffff }} '''ФК „Динамо“''' ({{lang|ka|დინამო თბილისი}}) е футболен отбор от град [[Тбилиси]], столицата на [[Грузия]]. Бил е сред основните съветски футболни клубове и най-силните участници в Топ лигата на [[СССР]]. Още от създаването си отборът е част от спортната организация „Динамо“. Най-големия връх на отбора е спечелването на [[Купа на носителите на купи|КНК]] през 1981 г. „Динамо“ (Тбилиси) е 13 пъти шампион на Грузия и 9 пъти носител на Купата на Грузия. == Срещи с български отбори == „Динамо“ се е срещал с български отбори в официални и контролни срещи. === „Локомотив“ (Пловдив) === {{раздел-мъниче}} === „Лудогорец“ === С „Лудогорец“ се е срещал един път в контролен мач. Мачът се играе на [[26 юни]] [[2016]] г. в австрийския курортен град [[Йенбах]] като завършва 3-0 за „Лудогорец“ <ref>{{Citation |title=Втора победа за шампионите на лагера в Австрия |url=http://www.livesport.bg/ludogorec-pobedi-s-3-0-dinamo-tbilisi-106646.html |accessdate=2016-06-26 |archivedate=2016-09-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160920171450/http://www.livesport.bg/ludogorec-pobedi-s-3-0-dinamo-tbilisi-106646.html }}</ref>. === „Славия“ (София) === Със „Славия“ се среща в два мача през сезон 1973-74 г. в турнира за [[Купа на УЕФА 1973/74|Купата на УЕФА]]. В [[София]] на [[Национален стадион „Васил Левски“|Стадион „Васил Левски“]] „Славия“ побеждава с 2-0. В Тбилиси „Динамо“ печели реванша с 4-1 и „Славия“ отпада от турнира. == Успехи == === СССР === '''Национални''' * '''[[Шампионат на СССР по футбол|Съветска Висша Дивизия]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (2):''' 1964, 1978 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Второ място (5):''' 1939, 1940, 1951, 1953, 1977 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Трето място (13):''' 1936 (есен), 1946, 1947, 1950, 1959, 1962, 1967, 1969, 1971, 1972, 1976 (пролет), 1976 (есен), 1981 * '''[[Купа на СССР по футбол|Купа на СССР]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (2):''' 1976, 1979 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (6):''' 1936, 1937, 1946, 1960, 1970, 1980 '''Международни''' * [[Файл:Coppacoppe.png|19px]] '''[[Купа на носителите на купи|КНК]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' 1981 ** '''1/2 финалист (1):''' 1982 === Грузия === '''Национални''' * '''[[Еровнули лига]]''' (Висша лига) ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (19):''' ''(рекорд)'' 1990, 1991, 1992, 1993, 1994, 1995, 1996, 1997, 1998, 1999, 2003, 2005, 2008, 2013, 2014, 2016, 2019, 2020, 2022 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Второ място (7):''' 2009, 2010, 2011, 2015, 2017, 2018 * '''Купа на Грузия''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (13):''' ''(рекорд)'' 1992, 1993, 1994, 1995, 1996, 1997, 2003, 2004, 2009, 2013, 2014, 2015, 2016 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (2):''' 2010, 2024 * '''Суперкупа на Грузия''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (8):''' ''(рекорд)'' 1996, 1997, 1999, 2005, 2008, 2014, 2015, 2023 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (4):''' 1998, 2009, 2013, 2020 '''Международни''' * '''[[Купа на съдружествата]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' 2004 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (1):''' 1995 == Известни играчи == [[Файл:2015 UEFA Super Cup 11.jpg|мини|260px|Динамо-Арена но името на Борис Пайчадзе]] * {{флаг|СССР}} [[Александър Чивадзе]] * {{флаг|СССР}} [[Реваз Челабдзе]] * {{флаг|Грузия}} [[Темури Кецбая]] * {{флаг|СССР}} [[Рамаз Шенгелия]] * {{флаг|Грузия}} [[Каха Каладзе]] * {{флаг|Грузия}} [[Шота Арвеладзе]] * {{флаг|Грузия}} [[Леван Кобиашвили]] * {{флаг|Грузия}} [[Георги Кинкладзе]] * {{флаг|Грузия}} [[Давид Муджири]] == Български футболисти == * {{флагче|България}} [[Стефан Велев]]: 2016 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.fcdinamo.ge/ Официален сайт] {{Превод от|en|Dinamo Tbilisi|479073346}} {{Еровнули лига}} {{Футбол в Грузия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Основани в СССР през 1925 година]] [[Категория:Грузински футболни отбори|Динамо Тбилиси]] [[Категория:Спорт в Тбилиси|Динамо]] nf5bl1rtyzu07o2jorbt6w1g5auou5k 0 388775 12435081 12228494 2024-12-08T17:43:24Z Monaco 6214 12435081 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Грузия}} {{флагче|СССР}} „Торпедо“ (Кутаиси) | герб = | оригинално име = საფეხბურთო კლუბი ტორპედო ქუთაისი | прозвище = „Черните“ | основан= [[1946]] в {{СССР}} | стадион = Стадион „[[Гиви Киладзе (стадион)|Рамаз Шенгелия]]“ | капацитет = 14 700 | президент = {{флагче|Грузия}} Заал Чачава | старши треньор = {{флагче|Грузия}} [[Кахабер Чхетиани]] | първенство = [[Еровнули лига]] | сезон = 2024 | място = '''2-ро''' | сайт = [http://fctorpedo.ge/ Официален сайт] | pattern_la1=_blackshoulders|pattern_b1=_blackshoulders|pattern_ra1=_blackshoulders| leftarm1=060606|body1=060606|rightarm1=060606|shorts1=000000|socks1=060606| pattern_la2=|pattern_b2=|pattern_ra2=| leftarm2=#000000|body2=#000000|rightarm2=#000000|shorts2=#000000|socks2=#000000| }} [[Файл:Ramaz Shengelia Stadium 20140309.jpg|мини|дясно|260px|стадион „[[Гиви Киладзе (стадион)|Рамаз Шенгелия]]“]] '''ФК „Торпедо“''' ({{lang|ka|ტორპედო ქუთაისი}}) е [[Грузия|грузински]] футболен отбор от град [[Кутаиси]], вторият по големина град в [[Грузия]], основан през 1946 г. Само 3 години след основаването си успява да стане шампион. В края на 1964 г. футболната федерация на [[СССР]] публикува списък с най-добрите играчи в първенството и 5 от тях играят в „Торпедо“, Кутаиси. Тимът играе домакинските си мачове на стадион „[[Гиви Киладзе (стадион)|Гиви Киладзе]]“, който е с капацитет от 14 700 места. == Предишни имена == * 1946 – 1949 – „Динамо“ * 1949 – 1960 – „Локомотив“ * 1960 – 1990 – „Торпедо“ * 1990 – 1992 – „Кутаиси“ * 1992 – 2008 – „Торпедо“ * 2008 – 2010 – „Торпедо-2008“ * от 2010 – „Торпедо“ == Срещи с български отбори == „Торпедо“ се е срещал с български отбори в официални и контролни срещи. === „Ботев“ (Пловдив) === {{раздел-мъниче}} === „Лудогорец“ === С „Лудогорец“ се е срещал 2 пъти в мачове от плейофния кръг на Лига Европа. Първият мач се играе на [[23 август]] [[2018]] г. в [[Тбилиси]] и завършва 1 – 0 за „Лудогорец“ <ref>[https://topsport.bg/ludogoretz/torpedo-kutaisi-zagubi-ot-ludogorets-s-0-1.html Торпедо (Кутаиси) загуби от Лудогорец с 0:1]</ref>. Вторият мач се играе на [[30 август]] 2018 г. в [[Разград]] и завършва 4 – 0 за Лудогорец <ref>[https://topsport.bg/europa-league/ludogorets-torpedo-kutaisi-4-0-razvoy-na-sreshtata-po-minuti.html Лудогорец – Торпедо (Кутаиси) 4:0]</ref>. === „Спартак“ (Варна) === {{раздел-мъниче}} == Успехи == === СССР === * '''Първа лига на СССР''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (2):''' 1960, 1961 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Второ място (2):''' 1949, 1981, 1984 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Трето място (1):''' 1975 * '''Втора лига на СССР''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 1988 === Грузия === * '''[[Умаглеси лига]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (4):''' 2000, 2001, 2001/02, 2017 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Второ място (4):''' 1998/99, 2002/03, 2004/05, 2024 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Трето място (6):''' 1991, 1993/94, 2011/12, 2012/13, 2016, 2018 * '''[[Купа на Грузия]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Победител (4):''' 1999, 2001, 2016, 2018 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (5):''' 999/00, 2001/02, 2003/04, 2010/11, 2017 * '''[[Суперкупа на Грузия]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Победител (1):''' 2018 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (2):''' 1999, 2017 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Трето място (1):''' 2023 * '''[[Купа Давид Кипиани]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Победител (4):''' 1998/99, 2000/01, 2016 (есен), 2018 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (5):''' 1999/00, 2001/02, 2003/04, 2010/11, 2017 * '''[[Купа на президента на Туркменистан]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Победител (1):''' 2002 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (1):''' 2004 == Участие в европейските клубни турнири == {| class="wikitable" style="font-size:95%; text-align: center;" ! Сезон ! Турнир ! Кръг ! Съперник ! Домакин ! Гост ! Общ резултат ! |- ! style="background:#e6e6fa" rowspan="2"| [[Купа Интертото 1998|1998]] | style="background:#e6e6fa" rowspan="2"| [[Купа Интертото]] | style="background:#e6e6fa"| 1 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флагче|Армения}} [[ФК Еребуни|Еребуни (Ереван)]] | bgcolor="#ddddff"| 6:0 | bgcolor="#ddddff"| 1:1 | bgcolor="#ddddff"| '''7:1''' | bgcolor="#ddddff"| [[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | style="background:#e6e6fa"| 2 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флагче|Белгия}} [[Ломел СК|Ломел]] | bgcolor="#ffdddd"| 1:2 | bgcolor="#ffdddd"| 1:0 | bgcolor="#ffdddd"| '''2:2''' | bgcolor="#ffdddd"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- ! style="background:#e6e6fa" rowspan="2"| [[Купа на УЕФА 1999/2000|1999/00]] | style="background:#e6e6fa" rowspan="2"| [[Купа на УЕФА]] | style="background:#e6e6fa"| Пр. кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флагче|Естония}} [[ФК Лантана|Лантана (Талин)]] | bgcolor="#ddddff"| 4:2 | bgcolor="#ddddff"| 5:0 | bgcolor="#ddddff"| '''9:2''' | bgcolor="#ddddff"| [[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | style="background:#e6e6fa"| 1 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флагче|Гърция}} [[ФК АЕК Атина|АЕК (Атина)]] | bgcolor="#ffdddd"| 0:1 | bgcolor="#ffdddd"| 1:6 | bgcolor="#ffdddd"| '''1:7''' | bgcolor="#ffdddd"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- ! style="background:#e6e6fa"| [[Шампионска лига 2000/01|2000/01]] | style="background:#e6e6fa"| [[Шампионска лига]] | style="background:#e6e6fa"| 2 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флагче|Югославия}} [[Цървена звезда|Цървена звезда (Белград)]] | bgcolor="#ffdddd"| 2:0 | bgcolor="#ffdddd"| 0:4 | bgcolor="#ffdddd"| '''2:4''' | bgcolor="#ffdddd"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- ! style="background:#e6e6fa" rowspan="2"| [[Шампионска лига 2001/02|2001/02]] | style="background:#e6e6fa" rowspan="2"| [[Шампионска лига]] | style="background:#e6e6fa"| 1 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флагче|Северна Ирландия}} [[ФК Линфийлд|Линфийлд (Белфаст)]] | bgcolor="#ddddff"| 1:0 | bgcolor="#ddddff"| 0:0 | bgcolor="#ddddff"| '''1:0''' | bgcolor="#ddddff"| [[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | style="background:#e6e6fa"| 2 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left; "| {{флагче|Дания}} [[ФК Копенхаген|Копенхаген]] | bgcolor="#ffdddd"| 1:1 | bgcolor="#ffdddd"| 1:3 | bgcolor="#ffdddd"| '''2:4''' | bgcolor="#ffdddd"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- ! style="background:#e6e6fa" rowspan="2"| [[Шампионска лига 2002/03|2002/03]] | style="background:#e6e6fa" rowspan="2"| [[Шампионска лига]] | style="background:#e6e6fa"| 1 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флагче|Фарьорски острови}} [[Б 36 Торсхавън|Б 36 (Торсхавън)]] | bgcolor="#ddddff"| 5:2 | bgcolor="#ddddff"| 1:0 | bgcolor="#ddddff"| '''6:2''' | bgcolor="#ddddff"| [[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | style="background:#e6e6fa"| 2 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left; "| {{флагче|Чехия}} [[ФК Спарта (Прага)|Спарта (Прага)]] | bgcolor="#ffdddd"| 1:2 | bgcolor="#ffdddd"| 0:3 | bgcolor="#ffdddd"| '''1:5''' | bgcolor="#ffdddd"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- ! style="background:#e6e6fa"| [[Купа на УЕФА 2003/04|2003/04]] | style="background:#e6e6fa"| [[Купа на УЕФА]] | style="background:#e6e6fa"| Предв. кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флагче|Франция}} [[РК Ланс|Ланс]] | bgcolor="#ffdddd"| 0:2 | bgcolor="#ffdddd"| 0:3 | bgcolor="#ffdddd"| '''0:5''' | bgcolor="#ffdddd"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- ! style="background:#e6e6fa"| [[Купа на УЕФА 2005/06|2005/06]] | style="background:#e6e6fa"| [[Купа на УЕФА]] | style="background:#e6e6fa"| 1 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флагче|Беларус}} [[ФК БАТЕ Борисов|БАТЕ (Борисов)]] | bgcolor="#ffdddd"| 0:1 | bgcolor="#ffdddd"| 0:5 | bgcolor="#ffdddd"| '''0:6''' | bgcolor="#ffdddd"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- ! style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа 2012/13|2012/13]] | style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа]] | style="background:#e6e6fa"| 1 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флагче|Казахстан}} [[ФК Актобе|Актобе]] | bgcolor="#ffdddd"| 1:1 | bgcolor="#ffdddd"| 0:1 | bgcolor="#ffdddd"| '''1:2''' | bgcolor="#ffdddd"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- ! style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа 2013/14|2013/14]] | style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа]] | style="background:#e6e6fa"| 1 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флагче|Словакия}} [[МШК Жилина|Жилина]] | bgcolor="#ffdddd"| 0:3 | bgcolor="#ffdddd"| 3:3 | bgcolor="#ffdddd"| '''3:6''' | bgcolor="#ffdddd"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- ! style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа 2017/18|2017/18]] | style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа]] | style="background:#e6e6fa"| 1 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флагче|Словакия}} [[ФК АС Тренчин|Тренчин]] | bgcolor="#ffdddd"| 0:3 | bgcolor="#ffdddd"| 1:5 | bgcolor="#ffdddd"| '''1:8''' | bgcolor="#ffdddd"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- ! rowspan="4" style="background:#e6e6fa" |[[Лига Европа 2018/19|2018/19]] | style="background:#e6e6fa" | [[Лига Европа]] | style="background:#e6e6fa" | 2 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;" | {{флагче|Фарьорски острови}} [[Викингур Гота|Викингур Гота (Лайрвик)]] | bgcolor="#ddddff" | 3:0 | bgcolor="#ddddff" | 4:0 | bgcolor="#ddddff" | '''7:0''' | bgcolor="#ddddff" | [[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | style="background:#e6e6fa" | [[Шампионска лига]] | style="background:#e6e6fa" | 1 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;" | {{флагче|Молдова}} [[ФК Шериф|Шериф (Тираспол)]] | bgcolor="#ffdddd" | 2:1 | bgcolor="#ffdddd" | 0:3 | bgcolor="#ffdddd" | '''2:4''' | bgcolor="#ffdddd" | [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа]] | style="background:#e6e6fa"| 3 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флагче|Албания}} [[ФК Кукъс|Кукеси]] | bgcolor="#ddddff"| 5:2 | bgcolor="#ddddff"| 0:2 | bgcolor="#ddddff"| '''5:4''' | bgcolor="#ddddff"| [[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа]] | style="background:#e6e6fa"| Плейоф | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флагче|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]] | bgcolor="#ffdddd"| 0:1 | bgcolor="#ffdddd"| 0:4 | bgcolor="#ffdddd"| '''0:5''' | bgcolor="#ffdddd" | [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |} == Български футболисти == * [[Лазар Марин]]: 2018 == Настоящ състав == ''Към 7 август 2018 г.'' {{фс старт}} {{фс играч|номер=89|страна=Грузия|играч=[[Роан Кваскахдзе]]|позиция=В}} (капитан) {{фс играч|номер=25|страна=Грузия|играч=[[Максим Квиталия]]|позиция=В}} {{фс играч|номер=95|страна=Грузия|играч=[[Таирел Каидрава]]|позиция=В}} {{фс играч|номер=8|страна=Грузия|играч=[[Клемен Болха]]|позиция=В}} {{фс играч|номер=23|страна=Грузия|играч=[[Йосип Томашевич]]|позиция=З}} {{фс играч|номер=4|страна=Грузия|играч=[[Давид Кашник]]|позиция=З}} {{фс играч|номер=|страна=Грузия|играч=[[Иван Василиевич (футболист)|Иван Василиевич]]|позиция=З}} {{фс играч|номер=13|страна=Грузия|играч=[[Адраж Врабич]]|позиция=З}} {{фс играч|номер=6|страна=Грузия|играч=[[Анже Пишек]]|позиция=З}} {{фс играч|номер=20|страна=Грузия|играч=[[Санди Чоралич]]|позиция=З}} {{фс играч|номер=8|страна=Грузия|играч=[[Шота Бабунашвили]]|позиция=З}} {{фс играч|номер=4|страна=Грузия|играч=[[Анри Чичинадзе]]|позиция=З}} {{фс играч|номер=5|страна=Грузия|играч=[[Давит Курцилава]]|позиция=З}} {{фс играч|номер=7|страна=Сенегал|играч=[[Арфанг Дафе]]|позиция=З}} {{фс среда}} {{фс играч|номер=13|страна=Украйна|играч=[[Александър Азацки]]|позиция=З}} {{фс играч|номер=18|страна=Грузия|играч=[[Леван Гегетчкори]]|позиция=З}} {{фс играч|номер=23|страна=Грузия|играч=[[Георге Кимадзе]]|позиция=З}} {{фс играч|номер=24|страна=България|играч=[[Лазар Марин]]|позиция=З}} {{фс играч|номер=30|страна=Грузия|играч=[[Мамука Кобахидзе]]|позиция=З}} {{фс играч|номер=19|страна=Грузия|играч=[[Леван Куталия]]|позиция=П}} {{фс играч|номер=6|страна=Грузия|играч=[[Мате Цинцадзе]]|позиция=П}} {{фс играч|номер=20|страна=Грузия|играч=[[Тенгиз Цикаридзе]]|позиция=П}} {{фс играч|номер=22|страна=Грузия|играч=[[Григол Долидзе]]|позиция=П}} {{фс играч|номер=27|страна=Словакия|играч=[[Марек Хлинка]]|позиция=П}} {{фс играч|номер=33|страна=Грузия|играч=[[Шалва Пурцхванидзе]]|позиция=П}} {{фс играч|номер=77|страна=Грузия|играч=[[Мераб Гигаури]]|позиция=П}} {{фс играч|номер=31|страна=Словакия|играч=[[Милош Лачни]]|позиция=H}} {{фс играч|номер=28|страна=Суринам|играч=[[Гиофило Хаселбанк]]|позиция=H}} {{фс играч|номер=9|страна=Суринам|играч=[[Торнике Капанадзе]]|позиция=H}} {{фс край}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.fctorpedo.ge/ Официален сайт] * [http://fctorpedo.fan.ge/ Сайт на запалянковците] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070930043539/http://fctorpedo.fan.ge/ |date=2007-09-30 }} * [http://www.klisf.info/numeric/index.app?cmd=comm&lang=ru&id=129218801311987841387022429776 История] * [http://rus.worldfootball.net/teams/torpedo-kutaisi/ Профил на worldfootball.net] * [https://www.transfermarkt.com/torpedo-kutaisi/tabelle/verein/253/saison_id/2017 Профил на transfermarkt.com] * [https://www.soccerpunter.com/soccer-statistics/Georgia/Erovnuli-Liga-2017/team_info_overall/953_FC_Torpedo_Kutaisi Профил на soccerpunter.com] * [http://int.soccerway.com/teams/georgia/fc-torpedo-kutaisi/953/ Профил на soccerway.com] * [http://soccer365.ru/clubs/6935/ Профил на soccer365.ru] * [http://www.ceroacero.es/equipa.php?id=1061&search=1 Профил на ceroacero.es] * [http://wildstat.ru/p/7701/club/URS_Torpedo_Kutaisi Профил на сайте Wildstat.ru] ''(СССР)'' * [http://wildstat.ru/p/7701/club/GEO_Torpedo_Kutaisi Профил на сайте Wildstat.ru] ''(Грузия)'' {{Еровнули лига}} {{Футбол в Грузия}} [[Категория:Основани в СССР през 1946 година]] [[Категория:Грузински футболни отбори|Торпедо Кутаиси]] [[Категория:Спорт в Кутаиси|Торпедо]] huf4bs8hdx849fs1c8jvhj7h40u1f5d 12435082 12435081 2024-12-08T17:44:12Z Monaco 6214 /* Грузия */ 12435082 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Грузия}} {{флагче|СССР}} „Торпедо“ (Кутаиси) | герб = | оригинално име = საფეხბურთო კლუბი ტორპედო ქუთაისი | прозвище = „Черните“ | основан= [[1946]] в {{СССР}} | стадион = Стадион „[[Гиви Киладзе (стадион)|Рамаз Шенгелия]]“ | капацитет = 14 700 | президент = {{флагче|Грузия}} Заал Чачава | старши треньор = {{флагче|Грузия}} [[Кахабер Чхетиани]] | първенство = [[Еровнули лига]] | сезон = 2024 | място = '''2-ро''' | сайт = [http://fctorpedo.ge/ Официален сайт] | pattern_la1=_blackshoulders|pattern_b1=_blackshoulders|pattern_ra1=_blackshoulders| leftarm1=060606|body1=060606|rightarm1=060606|shorts1=000000|socks1=060606| pattern_la2=|pattern_b2=|pattern_ra2=| leftarm2=#000000|body2=#000000|rightarm2=#000000|shorts2=#000000|socks2=#000000| }} [[Файл:Ramaz Shengelia Stadium 20140309.jpg|мини|дясно|260px|стадион „[[Гиви Киладзе (стадион)|Рамаз Шенгелия]]“]] '''ФК „Торпедо“''' ({{lang|ka|ტორპედო ქუთაისი}}) е [[Грузия|грузински]] футболен отбор от град [[Кутаиси]], вторият по големина град в [[Грузия]], основан през 1946 г. Само 3 години след основаването си успява да стане шампион. В края на 1964 г. футболната федерация на [[СССР]] публикува списък с най-добрите играчи в първенството и 5 от тях играят в „Торпедо“, Кутаиси. Тимът играе домакинските си мачове на стадион „[[Гиви Киладзе (стадион)|Гиви Киладзе]]“, който е с капацитет от 14 700 места. == Предишни имена == * 1946 – 1949 – „Динамо“ * 1949 – 1960 – „Локомотив“ * 1960 – 1990 – „Торпедо“ * 1990 – 1992 – „Кутаиси“ * 1992 – 2008 – „Торпедо“ * 2008 – 2010 – „Торпедо-2008“ * от 2010 – „Торпедо“ == Срещи с български отбори == „Торпедо“ се е срещал с български отбори в официални и контролни срещи. === „Ботев“ (Пловдив) === {{раздел-мъниче}} === „Лудогорец“ === С „Лудогорец“ се е срещал 2 пъти в мачове от плейофния кръг на Лига Европа. Първият мач се играе на [[23 август]] [[2018]] г. в [[Тбилиси]] и завършва 1 – 0 за „Лудогорец“ <ref>[https://topsport.bg/ludogoretz/torpedo-kutaisi-zagubi-ot-ludogorets-s-0-1.html Торпедо (Кутаиси) загуби от Лудогорец с 0:1]</ref>. Вторият мач се играе на [[30 август]] 2018 г. в [[Разград]] и завършва 4 – 0 за Лудогорец <ref>[https://topsport.bg/europa-league/ludogorets-torpedo-kutaisi-4-0-razvoy-na-sreshtata-po-minuti.html Лудогорец – Торпедо (Кутаиси) 4:0]</ref>. === „Спартак“ (Варна) === {{раздел-мъниче}} == Успехи == === СССР === * '''Първа лига на СССР''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (2):''' 1960, 1961 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Второ място (2):''' 1949, 1981, 1984 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Трето място (1):''' 1975 * '''Втора лига на СССР''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 1988 === Грузия === * '''[[Умаглеси лига]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (4):''' 2000, 2001, 2001/02, 2017 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Второ място (4):''' 1998/99, 2002/03, 2004/05, 2024 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Трето място (7):''' 1991, 1993/94, 2011/12, 2012/13, 2016, 2018, 2023 * '''[[Купа на Грузия]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Победител (4):''' 1999, 2001, 2016, 2018 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (5):''' 999/00, 2001/02, 2003/04, 2010/11, 2017 * '''[[Суперкупа на Грузия]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Победител (1):''' 2018 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (2):''' 1999, 2017 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Трето място (1):''' 2023 * '''[[Купа Давид Кипиани]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Победител (4):''' 1998/99, 2000/01, 2016 (есен), 2018 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (5):''' 1999/00, 2001/02, 2003/04, 2010/11, 2017 * '''[[Купа на президента на Туркменистан]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Победител (1):''' 2002 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (1):''' 2004 == Участие в европейските клубни турнири == {| class="wikitable" style="font-size:95%; text-align: center;" ! Сезон ! Турнир ! Кръг ! Съперник ! Домакин ! Гост ! Общ резултат ! |- ! style="background:#e6e6fa" rowspan="2"| [[Купа Интертото 1998|1998]] | style="background:#e6e6fa" rowspan="2"| [[Купа Интертото]] | style="background:#e6e6fa"| 1 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флагче|Армения}} [[ФК Еребуни|Еребуни (Ереван)]] | bgcolor="#ddddff"| 6:0 | bgcolor="#ddddff"| 1:1 | bgcolor="#ddddff"| '''7:1''' | bgcolor="#ddddff"| [[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | style="background:#e6e6fa"| 2 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флагче|Белгия}} [[Ломел СК|Ломел]] | bgcolor="#ffdddd"| 1:2 | bgcolor="#ffdddd"| 1:0 | bgcolor="#ffdddd"| '''2:2''' | bgcolor="#ffdddd"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- ! style="background:#e6e6fa" rowspan="2"| [[Купа на УЕФА 1999/2000|1999/00]] | style="background:#e6e6fa" rowspan="2"| [[Купа на УЕФА]] | style="background:#e6e6fa"| Пр. кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флагче|Естония}} [[ФК Лантана|Лантана (Талин)]] | bgcolor="#ddddff"| 4:2 | bgcolor="#ddddff"| 5:0 | bgcolor="#ddddff"| '''9:2''' | bgcolor="#ddddff"| [[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | style="background:#e6e6fa"| 1 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флагче|Гърция}} [[ФК АЕК Атина|АЕК (Атина)]] | bgcolor="#ffdddd"| 0:1 | bgcolor="#ffdddd"| 1:6 | bgcolor="#ffdddd"| '''1:7''' | bgcolor="#ffdddd"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- ! style="background:#e6e6fa"| [[Шампионска лига 2000/01|2000/01]] | style="background:#e6e6fa"| [[Шампионска лига]] | style="background:#e6e6fa"| 2 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флагче|Югославия}} [[Цървена звезда|Цървена звезда (Белград)]] | bgcolor="#ffdddd"| 2:0 | bgcolor="#ffdddd"| 0:4 | bgcolor="#ffdddd"| '''2:4''' | bgcolor="#ffdddd"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- ! style="background:#e6e6fa" rowspan="2"| [[Шампионска лига 2001/02|2001/02]] | style="background:#e6e6fa" rowspan="2"| [[Шампионска лига]] | style="background:#e6e6fa"| 1 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флагче|Северна Ирландия}} [[ФК Линфийлд|Линфийлд (Белфаст)]] | bgcolor="#ddddff"| 1:0 | bgcolor="#ddddff"| 0:0 | bgcolor="#ddddff"| '''1:0''' | bgcolor="#ddddff"| [[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | style="background:#e6e6fa"| 2 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left; "| {{флагче|Дания}} [[ФК Копенхаген|Копенхаген]] | bgcolor="#ffdddd"| 1:1 | bgcolor="#ffdddd"| 1:3 | bgcolor="#ffdddd"| '''2:4''' | bgcolor="#ffdddd"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- ! style="background:#e6e6fa" rowspan="2"| [[Шампионска лига 2002/03|2002/03]] | style="background:#e6e6fa" rowspan="2"| [[Шампионска лига]] | style="background:#e6e6fa"| 1 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флагче|Фарьорски острови}} [[Б 36 Торсхавън|Б 36 (Торсхавън)]] | bgcolor="#ddddff"| 5:2 | bgcolor="#ddddff"| 1:0 | bgcolor="#ddddff"| '''6:2''' | bgcolor="#ddddff"| [[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | style="background:#e6e6fa"| 2 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left; "| {{флагче|Чехия}} [[ФК Спарта (Прага)|Спарта (Прага)]] | bgcolor="#ffdddd"| 1:2 | bgcolor="#ffdddd"| 0:3 | bgcolor="#ffdddd"| '''1:5''' | bgcolor="#ffdddd"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- ! style="background:#e6e6fa"| [[Купа на УЕФА 2003/04|2003/04]] | style="background:#e6e6fa"| [[Купа на УЕФА]] | style="background:#e6e6fa"| Предв. кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флагче|Франция}} [[РК Ланс|Ланс]] | bgcolor="#ffdddd"| 0:2 | bgcolor="#ffdddd"| 0:3 | bgcolor="#ffdddd"| '''0:5''' | bgcolor="#ffdddd"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- ! style="background:#e6e6fa"| [[Купа на УЕФА 2005/06|2005/06]] | style="background:#e6e6fa"| [[Купа на УЕФА]] | style="background:#e6e6fa"| 1 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флагче|Беларус}} [[ФК БАТЕ Борисов|БАТЕ (Борисов)]] | bgcolor="#ffdddd"| 0:1 | bgcolor="#ffdddd"| 0:5 | bgcolor="#ffdddd"| '''0:6''' | bgcolor="#ffdddd"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- ! style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа 2012/13|2012/13]] | style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа]] | style="background:#e6e6fa"| 1 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флагче|Казахстан}} [[ФК Актобе|Актобе]] | bgcolor="#ffdddd"| 1:1 | bgcolor="#ffdddd"| 0:1 | bgcolor="#ffdddd"| '''1:2''' | bgcolor="#ffdddd"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- ! style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа 2013/14|2013/14]] | style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа]] | style="background:#e6e6fa"| 1 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флагче|Словакия}} [[МШК Жилина|Жилина]] | bgcolor="#ffdddd"| 0:3 | bgcolor="#ffdddd"| 3:3 | bgcolor="#ffdddd"| '''3:6''' | bgcolor="#ffdddd"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- ! style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа 2017/18|2017/18]] | style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа]] | style="background:#e6e6fa"| 1 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флагче|Словакия}} [[ФК АС Тренчин|Тренчин]] | bgcolor="#ffdddd"| 0:3 | bgcolor="#ffdddd"| 1:5 | bgcolor="#ffdddd"| '''1:8''' | bgcolor="#ffdddd"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- ! rowspan="4" style="background:#e6e6fa" |[[Лига Европа 2018/19|2018/19]] | style="background:#e6e6fa" | [[Лига Европа]] | style="background:#e6e6fa" | 2 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;" | {{флагче|Фарьорски острови}} [[Викингур Гота|Викингур Гота (Лайрвик)]] | bgcolor="#ddddff" | 3:0 | bgcolor="#ddddff" | 4:0 | bgcolor="#ddddff" | '''7:0''' | bgcolor="#ddddff" | [[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | style="background:#e6e6fa" | [[Шампионска лига]] | style="background:#e6e6fa" | 1 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;" | {{флагче|Молдова}} [[ФК Шериф|Шериф (Тираспол)]] | bgcolor="#ffdddd" | 2:1 | bgcolor="#ffdddd" | 0:3 | bgcolor="#ffdddd" | '''2:4''' | bgcolor="#ffdddd" | [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа]] | style="background:#e6e6fa"| 3 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флагче|Албания}} [[ФК Кукъс|Кукеси]] | bgcolor="#ddddff"| 5:2 | bgcolor="#ddddff"| 0:2 | bgcolor="#ddddff"| '''5:4''' | bgcolor="#ddddff"| [[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа]] | style="background:#e6e6fa"| Плейоф | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флагче|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]] | bgcolor="#ffdddd"| 0:1 | bgcolor="#ffdddd"| 0:4 | bgcolor="#ffdddd"| '''0:5''' | bgcolor="#ffdddd" | [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |} == Български футболисти == * [[Лазар Марин]]: 2018 == Настоящ състав == ''Към 7 август 2018 г.'' {{фс старт}} {{фс играч|номер=89|страна=Грузия|играч=[[Роан Кваскахдзе]]|позиция=В}} (капитан) {{фс играч|номер=25|страна=Грузия|играч=[[Максим Квиталия]]|позиция=В}} {{фс играч|номер=95|страна=Грузия|играч=[[Таирел Каидрава]]|позиция=В}} {{фс играч|номер=8|страна=Грузия|играч=[[Клемен Болха]]|позиция=В}} {{фс играч|номер=23|страна=Грузия|играч=[[Йосип Томашевич]]|позиция=З}} {{фс играч|номер=4|страна=Грузия|играч=[[Давид Кашник]]|позиция=З}} {{фс играч|номер=|страна=Грузия|играч=[[Иван Василиевич (футболист)|Иван Василиевич]]|позиция=З}} {{фс играч|номер=13|страна=Грузия|играч=[[Адраж Врабич]]|позиция=З}} {{фс играч|номер=6|страна=Грузия|играч=[[Анже Пишек]]|позиция=З}} {{фс играч|номер=20|страна=Грузия|играч=[[Санди Чоралич]]|позиция=З}} {{фс играч|номер=8|страна=Грузия|играч=[[Шота Бабунашвили]]|позиция=З}} {{фс играч|номер=4|страна=Грузия|играч=[[Анри Чичинадзе]]|позиция=З}} {{фс играч|номер=5|страна=Грузия|играч=[[Давит Курцилава]]|позиция=З}} {{фс играч|номер=7|страна=Сенегал|играч=[[Арфанг Дафе]]|позиция=З}} {{фс среда}} {{фс играч|номер=13|страна=Украйна|играч=[[Александър Азацки]]|позиция=З}} {{фс играч|номер=18|страна=Грузия|играч=[[Леван Гегетчкори]]|позиция=З}} {{фс играч|номер=23|страна=Грузия|играч=[[Георге Кимадзе]]|позиция=З}} {{фс играч|номер=24|страна=България|играч=[[Лазар Марин]]|позиция=З}} {{фс играч|номер=30|страна=Грузия|играч=[[Мамука Кобахидзе]]|позиция=З}} {{фс играч|номер=19|страна=Грузия|играч=[[Леван Куталия]]|позиция=П}} {{фс играч|номер=6|страна=Грузия|играч=[[Мате Цинцадзе]]|позиция=П}} {{фс играч|номер=20|страна=Грузия|играч=[[Тенгиз Цикаридзе]]|позиция=П}} {{фс играч|номер=22|страна=Грузия|играч=[[Григол Долидзе]]|позиция=П}} {{фс играч|номер=27|страна=Словакия|играч=[[Марек Хлинка]]|позиция=П}} {{фс играч|номер=33|страна=Грузия|играч=[[Шалва Пурцхванидзе]]|позиция=П}} {{фс играч|номер=77|страна=Грузия|играч=[[Мераб Гигаури]]|позиция=П}} {{фс играч|номер=31|страна=Словакия|играч=[[Милош Лачни]]|позиция=H}} {{фс играч|номер=28|страна=Суринам|играч=[[Гиофило Хаселбанк]]|позиция=H}} {{фс играч|номер=9|страна=Суринам|играч=[[Торнике Капанадзе]]|позиция=H}} {{фс край}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.fctorpedo.ge/ Официален сайт] * [http://fctorpedo.fan.ge/ Сайт на запалянковците] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070930043539/http://fctorpedo.fan.ge/ |date=2007-09-30 }} * [http://www.klisf.info/numeric/index.app?cmd=comm&lang=ru&id=129218801311987841387022429776 История] * [http://rus.worldfootball.net/teams/torpedo-kutaisi/ Профил на worldfootball.net] * [https://www.transfermarkt.com/torpedo-kutaisi/tabelle/verein/253/saison_id/2017 Профил на transfermarkt.com] * [https://www.soccerpunter.com/soccer-statistics/Georgia/Erovnuli-Liga-2017/team_info_overall/953_FC_Torpedo_Kutaisi Профил на soccerpunter.com] * [http://int.soccerway.com/teams/georgia/fc-torpedo-kutaisi/953/ Профил на soccerway.com] * [http://soccer365.ru/clubs/6935/ Профил на soccer365.ru] * [http://www.ceroacero.es/equipa.php?id=1061&search=1 Профил на ceroacero.es] * [http://wildstat.ru/p/7701/club/URS_Torpedo_Kutaisi Профил на сайте Wildstat.ru] ''(СССР)'' * [http://wildstat.ru/p/7701/club/GEO_Torpedo_Kutaisi Профил на сайте Wildstat.ru] ''(Грузия)'' {{Еровнули лига}} {{Футбол в Грузия}} [[Категория:Основани в СССР през 1946 година]] [[Категория:Грузински футболни отбори|Торпедо Кутаиси]] [[Категория:Спорт в Кутаиси|Торпедо]] f1ck4doow8m1v6prggjyq8ndgizttrx 0 391111 12435382 12154481 2024-12-09T00:12:07Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12435382 wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Бенедикт Къмбърбач | портрет = Benedict Cumberbatch filming Sherlock cropped.jpg|thumb| | обяснение = Къмбърбач по време на снимките на „Шерлок“ | рождено име = Бенедикт Тимъти Карлтън Къмбърбач | роден-място = [[Лондон]], [[Англия]], {{UK}} | подпис = Cumberbatch Signature.png | починал-място = | друго име = | активност = 2001 – | брачен партньор = | деца = 3 | родители = | сайт = | значими роли = [[Шерлок Холмс]], [[Франкенщайн (герой)|Франкенщайн]], [[Алън Тюринг]], [[Доктор Стрейндж]] | оскари = | еми = '''Изключителен актьор в минисериал или филм:'''<br> 2014 „[[Шерлок (сериал)|Шерлок]]“ | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = }} '''Бенедѝкт Тѝмъти Кàрлтън Къ&#768;мбърбач''', [[Командор на Ордена на Британската империя|CBE]] ({{lang|en|Benedict Timothy Carlton Cumberbatch}}) е английски [[актьор]], известен с работата си в [[театър]]а, [[кино]]то, [[радио]]то и [[телевизия]]та. Сред ролите, с които е оставил най-голямо впечатление, са олицетворенията на Стивън Хокинг в драмата Hawking (2004), Виктор Франкенщайн и неговото същество в театралната продукция Frankenstein (2011) на Дани Бойл, детектива [[Шерлок Холмс]] в телевизионния сериал „[[Шерлок (сериал)|Шерлок]]“, злодея Кан в „[[Пропадане в мрака]]“ (2013), както и превъплъщаването му в дракона Смог и Некроманта в трилогията „[[Хобит (филмова поредица)|Хобит]]“ на Питър Джаксън. Носител е на наградата за театрално изкуство „Оливър“ и е номиниран четири пъти за наградата БАФТА на Британска академия за филмово и телевизионно изкуство, два пъти за наградите „Еми“ и един път за „Златен глобус“. През ноември 2013 г. БАФТА Лос Анджелис му връчва наградата „Британия“ за най-добър британски актьор на годината за майсторските му изпълнения на театралната сцена, в киното и на телевизионния екран.<ref name="bafta.org">{{cite web |url=http://www.bafta.org/losangeles/news/britannia-awards-benedict-cumberbatch,3916,BA.html |title=The Britannia Awards: Benedict Cumberbatch |publisher=BAFTA Los Angeles |date=4 септември 2013 |accessdate=5 септември 2013 |архив_дата=2014-08-17 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140817082947/http://www.bafta.org/losangeles/news/britannia-awards-benedict-cumberbatch,3916,BA.html }}</ref><ref>{{cite news |title=Benedict Cumberbatch on BAFTA/LA Honors List |url= http://www.deadline.com/2013/09/benedict-cumberbatch-on-baftala-honors-list/ |accessdate=14 септември 2013 |newspaper=Deadline Hollywood |date=5 септември 2013}}</ref> Бенедикт Къмбърбач е [[Командор на Ордена на Британската империя]] от 2015 г. заради приноса му към [[Сценично изкуство|сценичните изкуства]] и благотворителността. <ref>{{cite news|url=https://www.thegazette.co.uk/London/issue/61256/supplement/B9|title=брой: 61256, страница:B9 |date=13 юни 2005|publisher=The London Gazette|accessdate=1 август 2015|lang=en}}</ref> Изестен е и като далечен роднина на кралете [[Едуард III]], [[Ричард III]] и на писателя [[Артър Конан Дойл]]. <ref name="HICOMM">[https://hicomm.bg/kratki-novini/benedikt-kymbyrbach-se-okaza-iznenadvasht-rodnina-na-syzdatelja-na-sherlok-holms.html Бенедикт Къмбърбач се оказа изненадващ роднина на създателя на „Шерлок Холмс“], HICOMM, 04.01.2017.</ref><ref name="Darik News">[https://dariknews.bg/novini/liubopitno/aktxoryt-benedikt-kymbyrbach-e-dalechen-rodnina-na-pisatelq-artyr-konan-dojl-1633706 Актьорът Бенедикт Къмбърбач е далечен роднина на писателя Артър Конан Дойл], Редактор: Вяра Панчева, Darik News, 1 януари 2017.</ref> == Ранни години и образование == Къмбърбач е роден на [[19 юли]] [[1976]] г. в [[Лондон]] в семейството на актьорите Тимъти Карлтън и Уанда Вентъм. Завършва средното си образование в престижното частно училище Хароу. Именно там той прави първите си роли в училищни пиеси. Учителят на Къмбърбач по драматургия, Мартин Тайръл, заявява, че той е най-добрият училищен актьор, с когото е работил в своя живот.<ref name="guardian.co.uk">{{cite web |author=Mitchison, Amanda |url= http://www.theguardian.com/tv-and-radio/2010/jul/17/benedict-cumberbatch-sherlock-holmes |title=Benedict Cumberbatch on playing Sherlock Holmes |work=The Guardian |date=17 юли 2010 |accessdate=25 март 2013}}</ref> По време на обучението си се занимава с ръгби и рисуване.<ref name="guardian.co.uk"/><ref>{{cite web |url= http://www.pbs.org/wgbh/masterpiece/totheends/interviews.html |title=Masterpiece Theatre &#124; Interviews with the Cast |publisher=PBS |accessdate=25 март 2013}}</ref> През свободната си година преди да следва в университет заминава в [[Тибет]], където преподава английски в манастир. След завръщането си изучава драма в Университета Манчестър и в LAMDA (Лондонска академия за музикално и драматично изкуство). Първоначално смята да изучава право в университета, но след това променя решението си.<ref>[http://www.imdb.com/name/nm1212722/bio?ref_=nm_ov_bio_sm Benedict Cumberbatch Biography]</ref> == Кариера == === Театър === От самото начало на своята кариера до днешни дни Бенедикт Къмбърбач неотменно присъства в сценични постановки. Една от първите му роли е превъплъщаването му в женския образ Титания, Кралицата на феите, в Шекспировата постановка Сън в лятна нощ ({{lang|en|A Midsummer Night's Dream}}). По това време Къмбърбач е само на 13 г. През [[2011]] г. е съавтор на прецедент в британската история на театъра, след като печели наградата на ''The Evening Standard''<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bbc.co.uk/news/entertainment-arts-15797668 | заглавие =Frankenstein stars win Evening Standard Theatre Awards | фамилно_име =Masters | първо_име =Tim | дата =21 ноември 2011 | издател = BBC News | език =en }}</ref> за най-добър актьор в главна роля заедно с [[Джони Лий Милър]] за пиесата „Франкенщайн“<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.nationaltheatre.org.uk/62808/productions/frankenstein.html | заглавие =Frankenstein at the National Theatre | издател =National Theatre official website | език =en | достъп_дата =2012-03-18 | архив_дата =2010-11-23 | архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20101123130759/http://www.nationaltheatre.org.uk/62808/productions/frankenstein.html }}</ref>, режисирана от [[Дани Бойл]]. Всяка вечер Къмбърбач и Милър разменят помежду си ролите на Чудовището и Виктор Франкенщайн. През април 2012 г. дуото печели и ''Приз Лоурънс Оливие''. === Телевизия === Къмбърбач печели главната роля в биографичния филм „Хокинг“, която той определя като голямо предизвикателство. На няколко пъти се среща с именития учен [[Стивън Хокинг]], за да обсъдят проекта. Ролята му е високо оценена – получава номинация за TV [[БАФТА]] за най-добър актьор през [[2004]] г. Също така Бенедикт озвучава учения в няколко научнопопулярни филма на [[Дискавъри Ченъл]]. През [[2010]] г. Къмбърбач за пръв път се превъплъщава в един от най-обичаните британски персонажи – [[Шерлок Холмс]]. Сериалът на [[BBC]] „[[Шерлок (сериал)|Шерлок]]“ привлича огромен интерес към Бенедикт. В ролята на [[доктор Уотсън]] е [[Мартин Фрийман]], с когото той става добър приятел. И двамата са номинирани за TV БАФТА, но само Мартин печели. В началото на [[2012]] г. е излъчен вторият сезон, предвижда се и трети, но не е уточнено кога ще започнат снимките, поради натоварения график на двамата актьори.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://blogs.coventrytelegraph.net/thegeekfiles/2012/03/next-series-of-bbcs-sherlock-t.html | заглавие = Next series of BBC's Sherlock to film in 2013 | фамилно_име = Bentley | първо_име = David | дата = 15 март 2012 | издател = The Coventry Telegraph | архив_уеб_адрес = https://archive.ph/20120719172528/http://blogs.coventrytelegraph.net/thegeekfiles/2012/03/next-series-of-bbcs-sherlock-t.html | архив_дата = 2012-07-19 | език = en | достъп_дата = 2012-03-18 }}{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120319015031/http://blogs.coventrytelegraph.net/thegeekfiles/2012/03/next-series-of-bbcs-sherlock-t.html |date=2012-03-19 }}</ref> По-късно през същата година Къмбърбач и Фрийман са номинирани за наградите „[[Еми]]“, както и за TV БАФТА. През 2012 г. Къмбърбач си партнира с [[Ребека Хол]] в минисериала ''Parade's End'' по романите на Форд Мадокс Форд. === Кино === Първите си стъпки в голямото кино Къмбърбач прави през [[2006]] г. с драмата „Изумителна благодат“ и комедията за живота на студентите в [[Бристъл]] ''Starter for 10''. Следват роли в „[[Изкупление (филм, 2007)|Изкупление]]“ и „[[Другата Болейн]]“. 2011 г. е изключително успешна за актьора, като той бележи голям успех в [[Холивуд]] средите в резултат на участието си в два от най-високо оценените филма за годината: номинирания за 4 награди „[[Оскар]]“ „[[Дама, поп, асо, шпионин (филм)|Дама, поп, асо, шпионин]]“ и „[[Боен кон]]“ с 6 номинации „Оскар“. Бенедикт озвучава дракона Смог и Некроманта в трилогията „[[Хобит (филмова поредица)|Хобит]]“, която е прикуъл към „[[Властелинът на пръстените (трилогия)|Властелинът на пръстените]]“. Любопитен факт е, че главната роля на [[Билбо Бегинс]] е поверена на [[Мартин Фрийман]], който играе рамо до рамо с Къмбърбач в „Шерлок“. Очаква се актьорът да бъде в ролята на злодея в продължението на „[[Стар Трек]]“ на [[Джей Джей Ейбрамс]], както и да се изправи срещу [[Даниел Крейг]] в легендарната поредица за [[Агент 007]] през 2014 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.express.co.uk/posts/view/347928/Benedict-Cumberbatch-set-to-be-next-Bond-baddie | заглавие = Benedict Cumberbatch Set to be Next Bond Baddie | фамилно_име = Catt | първо_име = Lizzie | дата = 24 септември 2012 | език = en }}</ref> През 2014 г. Бенедикт Къмбърбач играе брилянтния математик [[Алън Тюринг]] във филма „[[Игра на кодове]]“ (The Imitation Game) заедно с Кийра Найтли (Джоун Кларк). През 2016 г. Къмбърбач се въплъщава в героя на Maрвeл – доктор Стивън Стрейндж във филма „[[Доктор Стрейндж (филм)|Доктор Стрейндж]]“ (''Doctor Strange'') заедно с [[Рейчъл Макадамс]]. Играе същата роля в „[[Тор: Рагнарок]]“ (''Thor: Ragnarök'') (2017) и „Отмъстителите: Безкрайната война“ част 1 и 2 (''Avengers: Infinity War part I & II''). През 2019 г. Къмбърбач може да бъде видян в драмата „[[1917 (филм)|1917]]“, а в началото на 2021 г. в драмата „[[:ru:Мавританец|Мавританецът]]“. През 2021 г. излиза биографичният филм „[[:ru:Кошачьи миры Луиса Уэйна|Котешките светове на Луис Уейн]]“, с участието на Бенедикт в ролята на английския художник [[Луис Уейн]]. Главната роля на Къмбърбач в „[[Силата на кучето]]“ е приветствана от критиците, спечелвайки му няколко престижни номинации. <ref>{{cite web |url=https://www.nytimes.com/2022/02/08/movies/2022-oscars-nominees-list.html |title=2022 Oscars Nominees List |publisher=New York Times |date=2022-02-08 |lang=en |access-date=2022-02-09 |archive-date=2022-02-08 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220208132358/https://www.nytimes.com/2022/02/08/movies/2022-oscars-nominees-list.html |deadlink=no }}</ref> През 2022 г. Къмбърбач се присъединява към актьорския състав на „[[:en:The Book of Clarence|Книгата на Кларънс]]“, базиран на [[Библия|библейска]] история. === Радио === Къмбърбач има многобройни участия в пиеси, записани за [[Би Би Си]] Радио 4. Най-известната му работа в радиото е свързана с комедийната поредица „Налягане в кабината“ (''Cabin Pressure''), която разказва за приключенията на един смахнат екипаж на самолет. === Други === Участва в кратък филм, който е излъчен преди началото на официалното откриване на [[Летни олимпийски игри 2012|Летните олимпийски игри]] в Лондон. Често озвучава реклами, като е и рекламно лице на [[Ягуар (кола)|Ягуар]]. == Личен живот == Бенедикт Къмбърбач се среща с актрисата Оливия Пуле повече от 12 години <ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.thisislondon.co.uk/starinterviews/article-23840013-benedict-cumberbatch---stepping-into-the-lead.do |заглавие=Benedict Cumberbatch — stepping into the lead |достъп_дата=2023-02-11 |архив_дата=2011-08-17 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110817051802/http://www.thisislondon.co.uk/starinterviews/article-23840013-benedict-cumberbatch---stepping-into-the-lead.do }}</ref><ref>{{Cite web |url=http://www.telegraph.co.uk/news/celebritynews/7696851/broody-actor-benedict-cumberbatch-wants-to-be-in-the-thick-of-it-with-olivia-poulet.html |title='Broody' actor Benedict Cumberbatch wants to be in the thick of it with Olivia Poulet |access-date=2011-09-03 |archive-date=2014-11-10 |archive-url=https://web.archive.org/web/20141110230444/http://www.telegraph.co.uk/news/celebritynews/7696851/Broody-actor-Benedict-Cumberbatch-wants-to-be-in-the-thick-of-it-with-Olivia-Poulet.html |deadlink=yes }}</ref>. Те се разделят през януари 2011 г. <ref>{{Cite web |url=http://www.dailymail.co.uk/tvshowbiz/article-1367189/Sherlock-Holmess-star-Benedict-Cumberbatch-splits-university-sweetheart-years.html |title=Sherlock Holmes' star Benedict Cumberbatch splits from university sweetheart after ten years together |access-date=2011-09-03 |archive-date=2016-03-04 |archive-url=https://web.archive.org/web/20160304133758/http://www.dailymail.co.uk/tvshowbiz/article-1367189/Sherlock-Holmess-star-Benedict-Cumberbatch-splits-university-sweetheart-years.html |deadlink=no }}</ref>. Няколко месеца актьорът се среща с дизайнерката Анна Джонс, с която се разделя през 2011 г. <ref>{{cite web|url=http://www.dailymail.co.uk/tvshowbiz/article-2086542/Sherlock-Holmes-actor-Benedict-Cumberbatch-splits-girlfriend-Anna-Jones.html|title=Single again! Benedict Cumberbatch is keen to find love as he splits from girlfriend Anna Jones|author=|date=2012-01-15|accessdate=|lang=en|archiveurl=https://www.webcitation.org/68ZN5Sf8x?url=http://www.dailymail.co.uk/tvshowbiz/article-2086542/Sherlock-Holmes-actor-Benedict-Cumberbatch-splits-girlfriend-Anna-Jones.html|archivedate=2012-06-20}}</ref>. През 2013 г. той се среща с руски модел, Екатерина Елизарова <ref name="mirror.co.uk">{{Cite web |url=https://www.mirror.co.uk/tv/tv-news/benedict-cumberbatch-kisses-russian-model-2098070 |title=Benedict Cumberbatch's love life hotting up as he shares kiss with Russian model Katia Elizarova by the pool in Ibiza |access-date=2022-03-16 |archive-date=2022-03-16 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220316212137/https://www.mirror.co.uk/tv/tv-news/benedict-cumberbatch-kisses-russian-model-2098070 |deadlink=no }}</ref>. [[File:Sophie Hunter and Benedict Cumberbatch 2.jpg|ляво|мини|Софи Хънтър и Бенедикт Къмбърбач]] В интервю за списанието „[[Холивуд Рипортър]]“ през октомври 2013 г., Къмбърбач казва за личния си живот: „Живея в Лондон, сам, нямам деца. Надявам се, че ще бъдат и в бъдеще, но сега работя много и прекарвам свободното си време с приятели...“. <ref>{{citeweb|url=http://www.thr.ru/interview/2980/|title=ЭКСКЛЮЗИВ: «Я каждое утро встаю с постели для того, чтобы родители мною гордились»|publisher=''[[The Hollywood Reporter]]''|date=21 октября 2013|lang=ru|accessdate=2013-10-22|archive-date=2013-10-23|archive-url=https://web.archive.org/web/20131023055005/http://www.thr.ru/interview/2980/|deadlink=no}}</ref> На 5 ноември 2014 г. родителите на Бенедикт съобщават във вестник „[[Таймс]]“ <ref>{{Cite web |url=http://www.thetimes.co.uk/tto/life/celebrity/article4258269.ece |title=Benedict Cumberbatch to wed theatre director |access-date=2014-11-05 |archive-date=2014-11-05 |archive-url=https://web.archive.org/web/20141105123420/http://www.thetimes.co.uk/tto/life/celebrity/article4258269.ece |deadlink=no }}</ref>, че синът им е сгоден за оперната режисьорка [[:ru:Хантер, Софи|Софи Хънтър]], с която е излизал около година. На 14 февруари 2015 г. в Деня на свети Валентин той сключва брак с нея в малката църква „Св. Петър и Павел“ в Моттистоун на английския [[остров Уайт]]. <ref>{{Cite web|url = http://7days.ru/news/poyavilis-pervye-podrobnosti-svadby-benedikta-kamberbetcha.htm|title = Появились первые подробности свадьбы Бенедикта Камбербэтча|author = |work = |date = 2015-02-15|publisher = 7days.ru|access-date = 2015-02-16|archive-date = 2015-02-16|archive-url = https://web.archive.org/web/20150216112523/http://7days.ru/news/poyavilis-pervye-podrobnosti-svadby-benedikta-kamberbetcha.htm|deadlink = no}}</ref> Софи и Бенедикт имат трима сина: Кристофър Карлтон Къмбърбач (род. 01.06.2015), Хел Оден Къмбърбач (род. 03.03.2017) и Финн Къмбърбач (род. 11.10.2019). По време на престоя си в южноафриканската провинция [[Квазулу-Натал]] през 2005 г., Къмбърбач и двама негови приятели са отвлечени от група въоръжени местни престъпници. Той е бил изваден от автомобила си, крайниците му са завързани и е вкаран в багажника на колата. Впоследствие техните похитители ги водят в безлюден район, след което ги освобождават, без да дават каквито и да било обяснения. След инцидента Къмбърбач споделя: „Това ме научи, че идваш на този свят по същия начин, по който си отиваш от него – без помощ от никого. Случката ме накара да искам да живея по начин, който да не бъде обикновен и клиширан.“<ref>[http://www.people.com/people/article/0,,20733679,00.html Benedict Cumberbatch Abducted at Gunpoint, He Says in New Interview: People.com]</ref><ref>{{cite news |url= http://www.telegraph.co.uk/culture/tvandradio/9009080/Sherlock-star-Benedict-Cumberbatch-survived-kidnap-attempt-in-South-Africa.html |title= Sherlock star Benedict Cumberbatch survived kidnap attempt in South Africa |work=The Daily Telegraph |author=Bowater, Donna |date=12 януари 2012 |location =London}}</ref> Обича екстремните спортове като скачане с парашут и гмуркане, както и карането на високоскоростни мотори.<ref>[http://cumberbatchweb.tumblr.com/post/58160073105/swissmisandry-benedict-cumberbatch-us-vogue Cumberbatchweb – swissmisandry: Benedict Cumberbatch US VOGUE]</ref><ref>{{Citation |title=Benedict Cumberbatch photographed by Annie Liebovitz for Vogue {{!}} cumberbatchweb |url=http://www.benedictcumberbatch.co.uk/2013/08/13/benedict-cumberbatch-photographed-by-annie-liebovitz-for-vogue/ |accessdate=2013-12-15 |archivedate=2014-01-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140123072021/http://www.benedictcumberbatch.co.uk/2013/08/13/benedict-cumberbatch-photographed-by-annie-liebovitz-for-vogue/ }}</ref> По време на снимките на „Дама, поп, асо, шпионин“ ({{lang|en|Tinker Tailor Soldier Spy}}) става близък приятел с актьора [[Гари Олдман]], с когото си партнират във филма.<ref>[http://www.imdb.com/name/nm1212722/bio?ref_=nm_ov_bio_sm] Benedict Cumberbatch Biography</ref> Известен е с това, че дарява голяма част от рисунките и скиците, които е правил, за благотворителност. След като актьорът изиграва ролята на [[Ричард III]] в сериала „Кухата корона“ на телевизия [[Би Би Си]], през 2015 г. изследване с ДНК установява, че той е далечен роднина на краля. През следващата година аналогични родствени връзки се откриват и при друга негова роля – на детектива Шерлок Холмс от сериала „Шерлок“. Заради увлечението си по сериала експерти се заемат по собствено желание и установяват, че Къмбърбач и създателят на романа сър [[Артър Конан Дойл]] са далечни 16-и братовчеди. Свързва ги [[Джон Гонт]], първи херцог на [[Ланкастър]] и син на крал [[Едуард III]]. Той е 17-и прадядо на Къмбърбач и 15-и прадядо на Дойл. <ref name="HICOMM"></ref><ref name="Darik News"></ref> [[Файл:Benedict Cumberbatch 2013 TIFF (headshot).jpg|thumb|160px|Къмбърбач през 2013 г. на премиерата на филма „[[12 години в робство]]“]] == Избрана филмография == * „[[Изкупление (филм, 2007)|Изкупление]]“ (''„Atonement“'', 2007) * „[[Другата Болейн]]“ (''„The Other Boleyn Girl“'', 2008) * „[[Шерлок (сериал)|Шерлок]]“ (''„Sherlock“'', 2010 – 2017) * „[[Дама, поп, асо, шпионин (филм)|Дама, поп, асо, шпионин]]“ (''„Tinker Tailor Soldier Spy“'', 2011) * „[[Боен кон]]“ (''„War Horse“'', 2011) * „[[Хобит: Неочаквано пътешествие]]“ (''„The Hobbit: An Unexpected Journey“'', 2012) * „[[Пропадане в мрака]]“ (''„Star Trek Into Darkness“'', 2013) * „[[12 години в робство]]“ (''„12 Years a Slave“'', 2013) * „Петата власт“ (''„The Fifth Estate“'', 2013) * „[[У дома през август]]“ (''„August: Osage County“'', 2013) * „[[Хобит: Пущинакът на Смог]]“ (''„The Hobbit: The Desolation of Smaug“'', 2013) * „[[Игра на кодове]]“ (''„The Imitation Game“'', 2014) * „[[Хобит: Битката на петте армии]]“ (''„The Hobbit: The Battle of the Five Armies“'', 2014) * „[[Черна служба]]“ (''„Black Mass“'', 2015) * „[[Доктор Стрейндж (филм)|Доктор Стрейндж]]“ (''„Doctor Strange“'', 2016) * „Война за светлина" (''„The Current War“'', 2017) * „Дете във времето" (''„The Child in Time“'', 2017) * „[[Тор: Рагнарок]]“ (''„Thor: Ragnarök"'', 2017) * „[[Отмъстителите: Война без край]]" (''„Avengers: Infinity War"'', 2018) * „[[Силата на кучето]]" (''„The Power of the Dog"'', 2021) като Фил Бърбанк * [[Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта|„Доктор стрейндж в мултивселената на лудостта“]] (''Doctor Strange in the Multiverse of Madness'') == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Benedict Cumberbatch}} * {{imdb name|1212722|name=Бенедикт Къмбърбач}} {{икона|en}} * [http://www.benedictcumberbatch.co.uk/ Неофициален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131205202306/http://www.benedictcumberbatch.co.uk/ |date=2013-12-05 }} {{икона|en}} {{Сателит за най-добър актьор}} {{СОРТКАТ:Къмбърбач, Бенедикт}} [[Категория:Английски актьори]] [[Категория:Актьори играли Шерлок Холмс]] [[Категория:Носители на награда Еми]] [[Категория:Командори на Ордена на Британската империя]] 45hdvxdong23hz70kolrat5o1rq4b6p 0 398739 12435264 11736140 2024-12-08T20:40:33Z Imthedevil7805 274979 Добавене на уеб сайт в информационния блок в дясно. 12435264 wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = Celtic Woman | фон = група | картинка = Celtic Woman (7806017754).jpg | националност = [[Ирландия]] | период_на_активност = 2004 – | стил = [[Келтска музика|келтска]], [[Народна музика|фолк]], [[Ню ейдж (музика)|ню ейдж]], [[поп музика|поп]], [[Класическа музика|класическа]] | състав = [[Марийд Карлин]]<br>[[Лин Хилари]]<br>[[Сюзън Макфадън]]<br>[[Майв Ни Майокаха]]<br>[[Мейрид Несбит]]<br>[[Алекс Шарп]] | бивши_членове = [[Клои Агню]]<br>[[Орла Фалън]]<br>[[Лиса Кели]]<br>[[Лиса Лам]]<br>[[Диърдри Шанън]]<br>[[Хейли Уестенра]] | сайт =www.celticwoman.com }} '''Celtic Woman''' е дамски [[музикален ансамбъл]], основан през [[2004]] година. Групата има издадени 7 студийни албума до 2011 година. Музиката им е в стиловете [[Келтска музика|келтска]], [[Народна музика|фолк]], [[Ню ейдж (музика)|ню ейдж]]. == Дискография == * 2005 – ''Celtic Woman'' * 2006 – ''Celtic Woman: A Christmas Celebration'' * 2007 – ''Celtic Woman: A New Journey'' * 2008 – ''Celtic Woman: A Celtic Family Christmas'' * 2008 – ''Celtic Woman: The Greatest Journey'' * 2010 – ''Celtic Woman: Songs from the Heart'' * 2011 – ''Celtic Woman: Lullaby'' * 2011 – ''Celtic Woman: Believe'' * 2011 – ''Celtic Woman: An Irish Journey'' * 2011 – ''Celtic Woman: A Celtic Christmas'' * 2012 – ''Celtic Woman: Believe'' * 2012 – ''Celtic Woman: Home for Christmas'' * 2012 – ''Celtic Woman: Silent Night'' * 2014 – ''Celtic Woman: Emerald – Musical'' * 2014 – ''Celtic Woman: O Christmas Tree'' == Външни препратки == * [http://www.celticwoman.com/ Официален сайт] {{мъниче|музикална група|ирландия}} [[Категория:Ирландски момичешки групи]] [[Категория:Музикални групи в Дъблин]] [[Категория:Основани в Ирландия през 2004 година]] 3hjydlw0zvd525jvefil9a3f0j5xrlo 0 399289 12435058 12228250 2024-12-08T17:34:58Z Monaco 6214 12435058 wikitext text/x-wiki {{без конкретни източници}} {{футболен отбор | име на отбора = {{флаг|Грузия}} ФК „Дила“, Гори {{флаг|СССР}} | герб = | оригинално име = დილა გორი<br>FC Dila Gori | прозвище = ''пазачите'' (მცველები) | основан = 1949 в {{СССР}} | стадион = „[[Тенгиз Бурджанадзе]]“ | капацитет = 5000 | президент = {{флаг|Грузия}} Звиад Шермадини | старши треньор = {{флаг|Израел}} Зив Аврахам | първенство = [[Еровнули лига]] | сезон = 2024 | място = '''3-то''' | pattern_la1 = |pattern_b1=_entrada18r|pattern_ra1= |pattern_sh1= __striped19red|pattern_so1= _ingolstadt1819t | leftarm1 = FF0000|body1=FF0000|rightarm1=FF0000|shorts1=FF0000|socks1=FF0000 | pattern_la2 = |pattern_b2=_entrada18n|pattern_ra2=|pattern_sh2=_striped19darkblue|pattern_so2= | leftarm2 = 000060|body2=000060|rightarm2=000060|shorts2=000060|socks2=000060| }} [[Файл:Tengiz Burjanadze Stadium in Gori, Georgia.jpg|мини|дясно|260px|Стадион „[[Тенгиз Бурджанадзе]]“]] '''ФК „Дила“''' ({{lang|ka|დილა გორი}}) е професионален футболен отбор от град [[Гори (Грузия)|Гори]], [[Грузия]]. Клубът е основан през 1949 г. Играе домакинските си мачове на стадион „Тенгиз Бурджанадзе“, който разполага с капацитет от 5000 места. Основните клубни цветове са червено и синьо. Тимът играе в Умаглеши лигата – най-високото ниво на грузинския клубен футбол. == Успехи == * '''[[Еровнули лига]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 2014/15 * '''[[Купа на Грузия по футбол|Купа на Грузия]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' 2011/12 * '''[[Меоре лига]]''' (2 дивизия) ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 2009/10 * '''[[Суперкупа на Грузия]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''4-то място (1):''' 2023 == Участие в европейските клубни турнири == {| class="wikitable" ! Сезон ! Турнир ! Кръг ! Съперник ! Домакин ! Гост ! Общ резултат |- | 2004 | [[Купа Интертото]] | 1 | {{флаг|България}} [[ФК Марек (Дупница)|Марек (Дупница)]] | style="text-align:center;"| 0 – 2 | style="text-align:center;"| 0 – 0 | style="text-align:center;"| '''0 – 2''' |- | rowspan="3"| 2012 – 13 | rowspan="3"| [[Лига Европа]] | 2 | {{флаг|Дания}} [[ОГФ Орхус|Орхус]] | style="text-align:center;"| 3 – 1 | style="text-align:center;"| 2 – 1 | style="text-align:center;"| '''5 – 2''' |- | 3 | {{флаг|Кипър}} [[ФК Анортосис Фамагуста|Анортосис Фамагуста (Лимасол)]] | style="text-align:center;"| 0 – 1 | style="text-align:center;"| 3 – 0 | style="text-align:center;"| '''3 – 1''' |- | Плейоф | {{флаг|Португалия}} [[КС Маритимо|Маритимо (Фуншал)]] | style="text-align:center;"| 0 – 2 | style="text-align:center;"| 0 – 1 | style="text-align:center;"| '''0 – 3''' |- | rowspan="3"| 2013 – 14 | rowspan="3"| [[Лига Европа]] | 2 | {{флаг|Дания}} [[Олборг БК|Олборг]] | style="text-align:center;"| 3 – 0 | style="text-align:center;"| 0 – 0 | style="text-align:center;"| '''3 – 0''' |- | 3 к | {{флаг|Хърватия}} [[Хайдук Сплит|Хайдук (Сплит)]] | style="text-align:center;"| 1 – 0 | style="text-align:center;"| 1 – 0 | style="text-align:center;"| '''2 – 0''' |- | Плейоф | {{флаг|Австрия}} [[ШК Рапид Виена|Рапид (Виена)]] | style="text-align:center;"| 0 – 3 | style="text-align:center;"| 0 – 1 | style="text-align:center;"| '''0 – 4''' |- | 2015 – 16 | [[Шампионска лига]] | 2 | {{флаг|Сърбия}} [[ФК Партизан (Белград)|Партизан (Белград)]] | style="text-align:center;"| 0 – 2 | style="text-align:center;"| 0 – 1 | align=center|0 – 3 |- | 2016 – 17 | [[Лига Европа]] | 1 | {{флаг|ARM}} [[ФК Ширак|Ширак (Гюмри)]] | style="text-align:center;"| 1 – 0 | style="text-align:center;"| 0 – 1 | align=center|1 – 1 (1 – 4 след дузпи) |- |} == Външни препратки == * [http://fcdila.ge/ Официален сайт] * [http://dilafan.at.ua/ Сайт на запалянковците] * [http://www.uefa.com/teamsandplayers/teams/club=64467/domestic/index.html Дила на uefa.com] * [http://foot.dk/VisGeoklub.asp?ID=5 Дила на foot.dk] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070218023432/http://www.foot.dk/VisGeoklub.asp?ID=5 |date=2007-02-18 }} * [http://www.weltfussballarchiv.com/Vereinsprofilnew.php?ID=7986 Дила на weltfussballarchiv.com]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://soccerway.com/teams/georgia/fc-dila-gori Дила на soccerway.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140214002941/http://www.soccerway.com/teams/georgia/fc-dila-gori/ |date=2014-02-14 }} {{Футбол в Грузия}} {{Еровнули лига}} {{мъниче|футболен отбор|грузия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Основани в СССР през 1949 година]] [[Категория:Грузински футболни отбори|Дила]] rlvhi0724waee7ru4hn8pfvlirrm0pn 12435062 12435058 2024-12-08T17:36:38Z Monaco 6214 /* Успехи */ 12435062 wikitext text/x-wiki {{без конкретни източници}} {{футболен отбор | име на отбора = {{флаг|Грузия}} ФК „Дила“, Гори {{флаг|СССР}} | герб = | оригинално име = დილა გორი<br>FC Dila Gori | прозвище = ''пазачите'' (მცველები) | основан = 1949 в {{СССР}} | стадион = „[[Тенгиз Бурджанадзе]]“ | капацитет = 5000 | президент = {{флаг|Грузия}} Звиад Шермадини | старши треньор = {{флаг|Израел}} Зив Аврахам | първенство = [[Еровнули лига]] | сезон = 2024 | място = '''3-то''' | pattern_la1 = |pattern_b1=_entrada18r|pattern_ra1= |pattern_sh1= __striped19red|pattern_so1= _ingolstadt1819t | leftarm1 = FF0000|body1=FF0000|rightarm1=FF0000|shorts1=FF0000|socks1=FF0000 | pattern_la2 = |pattern_b2=_entrada18n|pattern_ra2=|pattern_sh2=_striped19darkblue|pattern_so2= | leftarm2 = 000060|body2=000060|rightarm2=000060|shorts2=000060|socks2=000060| }} [[Файл:Tengiz Burjanadze Stadium in Gori, Georgia.jpg|мини|дясно|260px|Стадион „[[Тенгиз Бурджанадзе]]“]] '''ФК „Дила“''' ({{lang|ka|დილა გორი}}) е професионален футболен отбор от град [[Гори (Грузия)|Гори]], [[Грузия]]. Клубът е основан през 1949 г. Играе домакинските си мачове на стадион „Тенгиз Бурджанадзе“, който разполага с капацитет от 5000 места. Основните клубни цветове са червено и синьо. Тимът играе в Умаглеши лигата – най-високото ниво на грузинския клубен футбол. == Успехи == * '''[[Еровнули лига]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 2014/15 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Трето място (1):''' 2023 * '''[[Купа на Грузия по футбол|Купа на Грузия]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' 2011/12 * '''[[Меоре лига]]''' (2 дивизия) ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 2009/10 * '''[[Суперкупа на Грузия]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''4-то място (1):''' 2023 == Участие в европейските клубни турнири == {| class="wikitable" ! Сезон ! Турнир ! Кръг ! Съперник ! Домакин ! Гост ! Общ резултат |- | 2004 | [[Купа Интертото]] | 1 | {{флаг|България}} [[ФК Марек (Дупница)|Марек (Дупница)]] | style="text-align:center;"| 0 – 2 | style="text-align:center;"| 0 – 0 | style="text-align:center;"| '''0 – 2''' |- | rowspan="3"| 2012 – 13 | rowspan="3"| [[Лига Европа]] | 2 | {{флаг|Дания}} [[ОГФ Орхус|Орхус]] | style="text-align:center;"| 3 – 1 | style="text-align:center;"| 2 – 1 | style="text-align:center;"| '''5 – 2''' |- | 3 | {{флаг|Кипър}} [[ФК Анортосис Фамагуста|Анортосис Фамагуста (Лимасол)]] | style="text-align:center;"| 0 – 1 | style="text-align:center;"| 3 – 0 | style="text-align:center;"| '''3 – 1''' |- | Плейоф | {{флаг|Португалия}} [[КС Маритимо|Маритимо (Фуншал)]] | style="text-align:center;"| 0 – 2 | style="text-align:center;"| 0 – 1 | style="text-align:center;"| '''0 – 3''' |- | rowspan="3"| 2013 – 14 | rowspan="3"| [[Лига Европа]] | 2 | {{флаг|Дания}} [[Олборг БК|Олборг]] | style="text-align:center;"| 3 – 0 | style="text-align:center;"| 0 – 0 | style="text-align:center;"| '''3 – 0''' |- | 3 к | {{флаг|Хърватия}} [[Хайдук Сплит|Хайдук (Сплит)]] | style="text-align:center;"| 1 – 0 | style="text-align:center;"| 1 – 0 | style="text-align:center;"| '''2 – 0''' |- | Плейоф | {{флаг|Австрия}} [[ШК Рапид Виена|Рапид (Виена)]] | style="text-align:center;"| 0 – 3 | style="text-align:center;"| 0 – 1 | style="text-align:center;"| '''0 – 4''' |- | 2015 – 16 | [[Шампионска лига]] | 2 | {{флаг|Сърбия}} [[ФК Партизан (Белград)|Партизан (Белград)]] | style="text-align:center;"| 0 – 2 | style="text-align:center;"| 0 – 1 | align=center|0 – 3 |- | 2016 – 17 | [[Лига Европа]] | 1 | {{флаг|ARM}} [[ФК Ширак|Ширак (Гюмри)]] | style="text-align:center;"| 1 – 0 | style="text-align:center;"| 0 – 1 | align=center|1 – 1 (1 – 4 след дузпи) |- |} == Външни препратки == * [http://fcdila.ge/ Официален сайт] * [http://dilafan.at.ua/ Сайт на запалянковците] * [http://www.uefa.com/teamsandplayers/teams/club=64467/domestic/index.html Дила на uefa.com] * [http://foot.dk/VisGeoklub.asp?ID=5 Дила на foot.dk] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070218023432/http://www.foot.dk/VisGeoklub.asp?ID=5 |date=2007-02-18 }} * [http://www.weltfussballarchiv.com/Vereinsprofilnew.php?ID=7986 Дила на weltfussballarchiv.com]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://soccerway.com/teams/georgia/fc-dila-gori Дила на soccerway.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140214002941/http://www.soccerway.com/teams/georgia/fc-dila-gori/ |date=2014-02-14 }} {{Футбол в Грузия}} {{Еровнули лига}} {{мъниче|футболен отбор|грузия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Основани в СССР през 1949 година]] [[Категория:Грузински футболни отбори|Дила]] tjq7iexuawdmzxk1nt1ri6h2ckbehhx 12435064 12435062 2024-12-08T17:37:45Z Monaco 6214 /* Успехи */ 12435064 wikitext text/x-wiki {{без конкретни източници}} {{футболен отбор | име на отбора = {{флаг|Грузия}} ФК „Дила“, Гори {{флаг|СССР}} | герб = | оригинално име = დილა გორი<br>FC Dila Gori | прозвище = ''пазачите'' (მცველები) | основан = 1949 в {{СССР}} | стадион = „[[Тенгиз Бурджанадзе]]“ | капацитет = 5000 | президент = {{флаг|Грузия}} Звиад Шермадини | старши треньор = {{флаг|Израел}} Зив Аврахам | първенство = [[Еровнули лига]] | сезон = 2024 | място = '''3-то''' | pattern_la1 = |pattern_b1=_entrada18r|pattern_ra1= |pattern_sh1= __striped19red|pattern_so1= _ingolstadt1819t | leftarm1 = FF0000|body1=FF0000|rightarm1=FF0000|shorts1=FF0000|socks1=FF0000 | pattern_la2 = |pattern_b2=_entrada18n|pattern_ra2=|pattern_sh2=_striped19darkblue|pattern_so2= | leftarm2 = 000060|body2=000060|rightarm2=000060|shorts2=000060|socks2=000060| }} [[Файл:Tengiz Burjanadze Stadium in Gori, Georgia.jpg|мини|дясно|260px|Стадион „[[Тенгиз Бурджанадзе]]“]] '''ФК „Дила“''' ({{lang|ka|დილა გორი}}) е професионален футболен отбор от град [[Гори (Грузия)|Гори]], [[Грузия]]. Клубът е основан през 1949 г. Играе домакинските си мачове на стадион „Тенгиз Бурджанадзе“, който разполага с капацитет от 5000 места. Основните клубни цветове са червено и синьо. Тимът играе в Умаглеши лигата – най-високото ниво на грузинския клубен футбол. == Успехи == * '''[[Еровнули лига]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 2014/15 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Трето място (4):''' 2020, 2021,2022,2023 * '''[[Купа на Грузия по футбол|Купа на Грузия]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' 2011/12 * '''[[Меоре лига]]''' (2 дивизия) ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 2009/10 * '''[[Суперкупа на Грузия]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''4-то място (1):''' 2023 == Участие в европейските клубни турнири == {| class="wikitable" ! Сезон ! Турнир ! Кръг ! Съперник ! Домакин ! Гост ! Общ резултат |- | 2004 | [[Купа Интертото]] | 1 | {{флаг|България}} [[ФК Марек (Дупница)|Марек (Дупница)]] | style="text-align:center;"| 0 – 2 | style="text-align:center;"| 0 – 0 | style="text-align:center;"| '''0 – 2''' |- | rowspan="3"| 2012 – 13 | rowspan="3"| [[Лига Европа]] | 2 | {{флаг|Дания}} [[ОГФ Орхус|Орхус]] | style="text-align:center;"| 3 – 1 | style="text-align:center;"| 2 – 1 | style="text-align:center;"| '''5 – 2''' |- | 3 | {{флаг|Кипър}} [[ФК Анортосис Фамагуста|Анортосис Фамагуста (Лимасол)]] | style="text-align:center;"| 0 – 1 | style="text-align:center;"| 3 – 0 | style="text-align:center;"| '''3 – 1''' |- | Плейоф | {{флаг|Португалия}} [[КС Маритимо|Маритимо (Фуншал)]] | style="text-align:center;"| 0 – 2 | style="text-align:center;"| 0 – 1 | style="text-align:center;"| '''0 – 3''' |- | rowspan="3"| 2013 – 14 | rowspan="3"| [[Лига Европа]] | 2 | {{флаг|Дания}} [[Олборг БК|Олборг]] | style="text-align:center;"| 3 – 0 | style="text-align:center;"| 0 – 0 | style="text-align:center;"| '''3 – 0''' |- | 3 к | {{флаг|Хърватия}} [[Хайдук Сплит|Хайдук (Сплит)]] | style="text-align:center;"| 1 – 0 | style="text-align:center;"| 1 – 0 | style="text-align:center;"| '''2 – 0''' |- | Плейоф | {{флаг|Австрия}} [[ШК Рапид Виена|Рапид (Виена)]] | style="text-align:center;"| 0 – 3 | style="text-align:center;"| 0 – 1 | style="text-align:center;"| '''0 – 4''' |- | 2015 – 16 | [[Шампионска лига]] | 2 | {{флаг|Сърбия}} [[ФК Партизан (Белград)|Партизан (Белград)]] | style="text-align:center;"| 0 – 2 | style="text-align:center;"| 0 – 1 | align=center|0 – 3 |- | 2016 – 17 | [[Лига Европа]] | 1 | {{флаг|ARM}} [[ФК Ширак|Ширак (Гюмри)]] | style="text-align:center;"| 1 – 0 | style="text-align:center;"| 0 – 1 | align=center|1 – 1 (1 – 4 след дузпи) |- |} == Външни препратки == * [http://fcdila.ge/ Официален сайт] * [http://dilafan.at.ua/ Сайт на запалянковците] * [http://www.uefa.com/teamsandplayers/teams/club=64467/domestic/index.html Дила на uefa.com] * [http://foot.dk/VisGeoklub.asp?ID=5 Дила на foot.dk] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070218023432/http://www.foot.dk/VisGeoklub.asp?ID=5 |date=2007-02-18 }} * [http://www.weltfussballarchiv.com/Vereinsprofilnew.php?ID=7986 Дила на weltfussballarchiv.com]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://soccerway.com/teams/georgia/fc-dila-gori Дила на soccerway.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140214002941/http://www.soccerway.com/teams/georgia/fc-dila-gori/ |date=2014-02-14 }} {{Футбол в Грузия}} {{Еровнули лига}} {{мъниче|футболен отбор|грузия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Основани в СССР през 1949 година]] [[Категория:Грузински футболни отбори|Дила]] 8jwvzpt7y1qsw6edo2q7701999i4zfa 12435066 12435064 2024-12-08T17:39:18Z Monaco 6214 /* Успехи */ 12435066 wikitext text/x-wiki {{без конкретни източници}} {{футболен отбор | име на отбора = {{флаг|Грузия}} ФК „Дила“, Гори {{флаг|СССР}} | герб = | оригинално име = დილა გორი<br>FC Dila Gori | прозвище = ''пазачите'' (მცველები) | основан = 1949 в {{СССР}} | стадион = „[[Тенгиз Бурджанадзе]]“ | капацитет = 5000 | президент = {{флаг|Грузия}} Звиад Шермадини | старши треньор = {{флаг|Израел}} Зив Аврахам | първенство = [[Еровнули лига]] | сезон = 2024 | място = '''3-то''' | pattern_la1 = |pattern_b1=_entrada18r|pattern_ra1= |pattern_sh1= __striped19red|pattern_so1= _ingolstadt1819t | leftarm1 = FF0000|body1=FF0000|rightarm1=FF0000|shorts1=FF0000|socks1=FF0000 | pattern_la2 = |pattern_b2=_entrada18n|pattern_ra2=|pattern_sh2=_striped19darkblue|pattern_so2= | leftarm2 = 000060|body2=000060|rightarm2=000060|shorts2=000060|socks2=000060| }} [[Файл:Tengiz Burjanadze Stadium in Gori, Georgia.jpg|мини|дясно|260px|Стадион „[[Тенгиз Бурджанадзе]]“]] '''ФК „Дила“''' ({{lang|ka|დილა გორი}}) е професионален футболен отбор от град [[Гори (Грузия)|Гори]], [[Грузия]]. Клубът е основан през 1949 г. Играе домакинските си мачове на стадион „Тенгиз Бурджанадзе“, който разполага с капацитет от 5000 места. Основните клубни цветове са червено и синьо. Тимът играе в Умаглеши лигата – най-високото ниво на грузинския клубен футбол. == Успехи == * '''[[Еровнули лига]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 2014/15 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Трето място (4):''' 2020, 2021,2022,2023 * '''[[Купа на Грузия по футбол|Купа на Грузия]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' 2011/12 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист ():''' * '''[[Меоре лига]]''' (2 дивизия) ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 2009/10 * '''[[Суперкупа на Грузия]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''4-то място (1):''' 2023 == Участие в европейските клубни турнири == {| class="wikitable" ! Сезон ! Турнир ! Кръг ! Съперник ! Домакин ! Гост ! Общ резултат |- | 2004 | [[Купа Интертото]] | 1 | {{флаг|България}} [[ФК Марек (Дупница)|Марек (Дупница)]] | style="text-align:center;"| 0 – 2 | style="text-align:center;"| 0 – 0 | style="text-align:center;"| '''0 – 2''' |- | rowspan="3"| 2012 – 13 | rowspan="3"| [[Лига Европа]] | 2 | {{флаг|Дания}} [[ОГФ Орхус|Орхус]] | style="text-align:center;"| 3 – 1 | style="text-align:center;"| 2 – 1 | style="text-align:center;"| '''5 – 2''' |- | 3 | {{флаг|Кипър}} [[ФК Анортосис Фамагуста|Анортосис Фамагуста (Лимасол)]] | style="text-align:center;"| 0 – 1 | style="text-align:center;"| 3 – 0 | style="text-align:center;"| '''3 – 1''' |- | Плейоф | {{флаг|Португалия}} [[КС Маритимо|Маритимо (Фуншал)]] | style="text-align:center;"| 0 – 2 | style="text-align:center;"| 0 – 1 | style="text-align:center;"| '''0 – 3''' |- | rowspan="3"| 2013 – 14 | rowspan="3"| [[Лига Европа]] | 2 | {{флаг|Дания}} [[Олборг БК|Олборг]] | style="text-align:center;"| 3 – 0 | style="text-align:center;"| 0 – 0 | style="text-align:center;"| '''3 – 0''' |- | 3 к | {{флаг|Хърватия}} [[Хайдук Сплит|Хайдук (Сплит)]] | style="text-align:center;"| 1 – 0 | style="text-align:center;"| 1 – 0 | style="text-align:center;"| '''2 – 0''' |- | Плейоф | {{флаг|Австрия}} [[ШК Рапид Виена|Рапид (Виена)]] | style="text-align:center;"| 0 – 3 | style="text-align:center;"| 0 – 1 | style="text-align:center;"| '''0 – 4''' |- | 2015 – 16 | [[Шампионска лига]] | 2 | {{флаг|Сърбия}} [[ФК Партизан (Белград)|Партизан (Белград)]] | style="text-align:center;"| 0 – 2 | style="text-align:center;"| 0 – 1 | align=center|0 – 3 |- | 2016 – 17 | [[Лига Европа]] | 1 | {{флаг|ARM}} [[ФК Ширак|Ширак (Гюмри)]] | style="text-align:center;"| 1 – 0 | style="text-align:center;"| 0 – 1 | align=center|1 – 1 (1 – 4 след дузпи) |- |} == Външни препратки == * [http://fcdila.ge/ Официален сайт] * [http://dilafan.at.ua/ Сайт на запалянковците] * [http://www.uefa.com/teamsandplayers/teams/club=64467/domestic/index.html Дила на uefa.com] * [http://foot.dk/VisGeoklub.asp?ID=5 Дила на foot.dk] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070218023432/http://www.foot.dk/VisGeoklub.asp?ID=5 |date=2007-02-18 }} * [http://www.weltfussballarchiv.com/Vereinsprofilnew.php?ID=7986 Дила на weltfussballarchiv.com]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://soccerway.com/teams/georgia/fc-dila-gori Дила на soccerway.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140214002941/http://www.soccerway.com/teams/georgia/fc-dila-gori/ |date=2014-02-14 }} {{Футбол в Грузия}} {{Еровнули лига}} {{мъниче|футболен отбор|грузия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Основани в СССР през 1949 година]] [[Категория:Грузински футболни отбори|Дила]] edz8axm5jorl9lqr4sxorbb7evz83p6 12435068 12435066 2024-12-08T17:40:10Z Monaco 6214 /* Успехи */ 12435068 wikitext text/x-wiki {{без конкретни източници}} {{футболен отбор | име на отбора = {{флаг|Грузия}} ФК „Дила“, Гори {{флаг|СССР}} | герб = | оригинално име = დილა გორი<br>FC Dila Gori | прозвище = ''пазачите'' (მცველები) | основан = 1949 в {{СССР}} | стадион = „[[Тенгиз Бурджанадзе]]“ | капацитет = 5000 | президент = {{флаг|Грузия}} Звиад Шермадини | старши треньор = {{флаг|Израел}} Зив Аврахам | първенство = [[Еровнули лига]] | сезон = 2024 | място = '''3-то''' | pattern_la1 = |pattern_b1=_entrada18r|pattern_ra1= |pattern_sh1= __striped19red|pattern_so1= _ingolstadt1819t | leftarm1 = FF0000|body1=FF0000|rightarm1=FF0000|shorts1=FF0000|socks1=FF0000 | pattern_la2 = |pattern_b2=_entrada18n|pattern_ra2=|pattern_sh2=_striped19darkblue|pattern_so2= | leftarm2 = 000060|body2=000060|rightarm2=000060|shorts2=000060|socks2=000060| }} [[Файл:Tengiz Burjanadze Stadium in Gori, Georgia.jpg|мини|дясно|260px|Стадион „[[Тенгиз Бурджанадзе]]“]] '''ФК „Дила“''' ({{lang|ka|დილა გორი}}) е професионален футболен отбор от град [[Гори (Грузия)|Гори]], [[Грузия]]. Клубът е основан през 1949 г. Играе домакинските си мачове на стадион „Тенгиз Бурджанадзе“, който разполага с капацитет от 5000 места. Основните клубни цветове са червено и синьо. Тимът играе в Умаглеши лигата – най-високото ниво на грузинския клубен футбол. == Успехи == * '''[[Еровнули лига]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 2014/15 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Трето място (4):''' 2020, 2021,2022,2023 * '''[[Купа на Грузия по футбол|Купа на Грузия]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' 2011/12 * '''[[Меоре лига]]''' (2 дивизия) ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 2009/10 * '''[[Суперкупа на Грузия]]''' ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (2):''' 2012, 2015 == Участие в европейските клубни турнири == {| class="wikitable" ! Сезон ! Турнир ! Кръг ! Съперник ! Домакин ! Гост ! Общ резултат |- | 2004 | [[Купа Интертото]] | 1 | {{флаг|България}} [[ФК Марек (Дупница)|Марек (Дупница)]] | style="text-align:center;"| 0 – 2 | style="text-align:center;"| 0 – 0 | style="text-align:center;"| '''0 – 2''' |- | rowspan="3"| 2012 – 13 | rowspan="3"| [[Лига Европа]] | 2 | {{флаг|Дания}} [[ОГФ Орхус|Орхус]] | style="text-align:center;"| 3 – 1 | style="text-align:center;"| 2 – 1 | style="text-align:center;"| '''5 – 2''' |- | 3 | {{флаг|Кипър}} [[ФК Анортосис Фамагуста|Анортосис Фамагуста (Лимасол)]] | style="text-align:center;"| 0 – 1 | style="text-align:center;"| 3 – 0 | style="text-align:center;"| '''3 – 1''' |- | Плейоф | {{флаг|Португалия}} [[КС Маритимо|Маритимо (Фуншал)]] | style="text-align:center;"| 0 – 2 | style="text-align:center;"| 0 – 1 | style="text-align:center;"| '''0 – 3''' |- | rowspan="3"| 2013 – 14 | rowspan="3"| [[Лига Европа]] | 2 | {{флаг|Дания}} [[Олборг БК|Олборг]] | style="text-align:center;"| 3 – 0 | style="text-align:center;"| 0 – 0 | style="text-align:center;"| '''3 – 0''' |- | 3 к | {{флаг|Хърватия}} [[Хайдук Сплит|Хайдук (Сплит)]] | style="text-align:center;"| 1 – 0 | style="text-align:center;"| 1 – 0 | style="text-align:center;"| '''2 – 0''' |- | Плейоф | {{флаг|Австрия}} [[ШК Рапид Виена|Рапид (Виена)]] | style="text-align:center;"| 0 – 3 | style="text-align:center;"| 0 – 1 | style="text-align:center;"| '''0 – 4''' |- | 2015 – 16 | [[Шампионска лига]] | 2 | {{флаг|Сърбия}} [[ФК Партизан (Белград)|Партизан (Белград)]] | style="text-align:center;"| 0 – 2 | style="text-align:center;"| 0 – 1 | align=center|0 – 3 |- | 2016 – 17 | [[Лига Европа]] | 1 | {{флаг|ARM}} [[ФК Ширак|Ширак (Гюмри)]] | style="text-align:center;"| 1 – 0 | style="text-align:center;"| 0 – 1 | align=center|1 – 1 (1 – 4 след дузпи) |- |} == Външни препратки == * [http://fcdila.ge/ Официален сайт] * [http://dilafan.at.ua/ Сайт на запалянковците] * [http://www.uefa.com/teamsandplayers/teams/club=64467/domestic/index.html Дила на uefa.com] * [http://foot.dk/VisGeoklub.asp?ID=5 Дила на foot.dk] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070218023432/http://www.foot.dk/VisGeoklub.asp?ID=5 |date=2007-02-18 }} * [http://www.weltfussballarchiv.com/Vereinsprofilnew.php?ID=7986 Дила на weltfussballarchiv.com]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://soccerway.com/teams/georgia/fc-dila-gori Дила на soccerway.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140214002941/http://www.soccerway.com/teams/georgia/fc-dila-gori/ |date=2014-02-14 }} {{Футбол в Грузия}} {{Еровнули лига}} {{мъниче|футболен отбор|грузия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Основани в СССР през 1949 година]] [[Категория:Грузински футболни отбори|Дила]] 82nbsqg1tj9smi5nu60sm6onynbor34 12435070 12435068 2024-12-08T17:40:46Z Monaco 6214 /* Успехи */ 12435070 wikitext text/x-wiki {{без конкретни източници}} {{футболен отбор | име на отбора = {{флаг|Грузия}} ФК „Дила“, Гори {{флаг|СССР}} | герб = | оригинално име = დილა გორი<br>FC Dila Gori | прозвище = ''пазачите'' (მცველები) | основан = 1949 в {{СССР}} | стадион = „[[Тенгиз Бурджанадзе]]“ | капацитет = 5000 | президент = {{флаг|Грузия}} Звиад Шермадини | старши треньор = {{флаг|Израел}} Зив Аврахам | първенство = [[Еровнули лига]] | сезон = 2024 | място = '''3-то''' | pattern_la1 = |pattern_b1=_entrada18r|pattern_ra1= |pattern_sh1= __striped19red|pattern_so1= _ingolstadt1819t | leftarm1 = FF0000|body1=FF0000|rightarm1=FF0000|shorts1=FF0000|socks1=FF0000 | pattern_la2 = |pattern_b2=_entrada18n|pattern_ra2=|pattern_sh2=_striped19darkblue|pattern_so2= | leftarm2 = 000060|body2=000060|rightarm2=000060|shorts2=000060|socks2=000060| }} [[Файл:Tengiz Burjanadze Stadium in Gori, Georgia.jpg|мини|дясно|260px|Стадион „[[Тенгиз Бурджанадзе]]“]] '''ФК „Дила“''' ({{lang|ka|დილა გორი}}) е професионален футболен отбор от град [[Гори (Грузия)|Гори]], [[Грузия]]. Клубът е основан през 1949 г. Играе домакинските си мачове на стадион „Тенгиз Бурджанадзе“, който разполага с капацитет от 5000 места. Основните клубни цветове са червено и синьо. Тимът играе в Умаглеши лигата – най-високото ниво на грузинския клубен футбол. == Успехи == * '''[[Еровнули лига]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 2014/15 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Второ място (1):''' 2012/13 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Трето място (4):''' 2020, 2021,2022,2023 * '''[[Купа на Грузия по футбол|Купа на Грузия]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' 2011/12 * '''[[Меоре лига]]''' (2 дивизия) ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 2009/10 * '''[[Суперкупа на Грузия]]''' ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (2):''' 2012, 2015 == Участие в европейските клубни турнири == {| class="wikitable" ! Сезон ! Турнир ! Кръг ! Съперник ! Домакин ! Гост ! Общ резултат |- | 2004 | [[Купа Интертото]] | 1 | {{флаг|България}} [[ФК Марек (Дупница)|Марек (Дупница)]] | style="text-align:center;"| 0 – 2 | style="text-align:center;"| 0 – 0 | style="text-align:center;"| '''0 – 2''' |- | rowspan="3"| 2012 – 13 | rowspan="3"| [[Лига Европа]] | 2 | {{флаг|Дания}} [[ОГФ Орхус|Орхус]] | style="text-align:center;"| 3 – 1 | style="text-align:center;"| 2 – 1 | style="text-align:center;"| '''5 – 2''' |- | 3 | {{флаг|Кипър}} [[ФК Анортосис Фамагуста|Анортосис Фамагуста (Лимасол)]] | style="text-align:center;"| 0 – 1 | style="text-align:center;"| 3 – 0 | style="text-align:center;"| '''3 – 1''' |- | Плейоф | {{флаг|Португалия}} [[КС Маритимо|Маритимо (Фуншал)]] | style="text-align:center;"| 0 – 2 | style="text-align:center;"| 0 – 1 | style="text-align:center;"| '''0 – 3''' |- | rowspan="3"| 2013 – 14 | rowspan="3"| [[Лига Европа]] | 2 | {{флаг|Дания}} [[Олборг БК|Олборг]] | style="text-align:center;"| 3 – 0 | style="text-align:center;"| 0 – 0 | style="text-align:center;"| '''3 – 0''' |- | 3 к | {{флаг|Хърватия}} [[Хайдук Сплит|Хайдук (Сплит)]] | style="text-align:center;"| 1 – 0 | style="text-align:center;"| 1 – 0 | style="text-align:center;"| '''2 – 0''' |- | Плейоф | {{флаг|Австрия}} [[ШК Рапид Виена|Рапид (Виена)]] | style="text-align:center;"| 0 – 3 | style="text-align:center;"| 0 – 1 | style="text-align:center;"| '''0 – 4''' |- | 2015 – 16 | [[Шампионска лига]] | 2 | {{флаг|Сърбия}} [[ФК Партизан (Белград)|Партизан (Белград)]] | style="text-align:center;"| 0 – 2 | style="text-align:center;"| 0 – 1 | align=center|0 – 3 |- | 2016 – 17 | [[Лига Европа]] | 1 | {{флаг|ARM}} [[ФК Ширак|Ширак (Гюмри)]] | style="text-align:center;"| 1 – 0 | style="text-align:center;"| 0 – 1 | align=center|1 – 1 (1 – 4 след дузпи) |- |} == Външни препратки == * [http://fcdila.ge/ Официален сайт] * [http://dilafan.at.ua/ Сайт на запалянковците] * [http://www.uefa.com/teamsandplayers/teams/club=64467/domestic/index.html Дила на uefa.com] * [http://foot.dk/VisGeoklub.asp?ID=5 Дила на foot.dk] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070218023432/http://www.foot.dk/VisGeoklub.asp?ID=5 |date=2007-02-18 }} * [http://www.weltfussballarchiv.com/Vereinsprofilnew.php?ID=7986 Дила на weltfussballarchiv.com]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://soccerway.com/teams/georgia/fc-dila-gori Дила на soccerway.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140214002941/http://www.soccerway.com/teams/georgia/fc-dila-gori/ |date=2014-02-14 }} {{Футбол в Грузия}} {{Еровнули лига}} {{мъниче|футболен отбор|грузия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Основани в СССР през 1949 година]] [[Категория:Грузински футболни отбори|Дила]] i29c4wi8kytz45z4nvwezoao8g0n9kk 0 401694 12435424 10943987 2024-12-09T03:41:00Z InternetArchiveBot 282151 Add 2 books for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435424 wikitext text/x-wiki [[Файл:Electroreceptors in a sharks head.svg|мини|300px|Електрорецептори (ампули на Лоренцини) и канали на [[странична линия]] по главата на [[акула]].]] [[Файл:Lorenzini pores on snout of tiger shark.jpg|300px|мини|Пори на ампули на Лоренцини по муцуната на [[тигрова акула]].]] '''Ампулите на Лоренцини''' са специални [[сетиво|сетивни органи]], електрорецептори, формиращи мрежа от напълнени с желе пори. Те осигуряват на [[риба]]та шесто чувство, състояние да открива [[Електромагнитно поле|електромагнитни полета]], както и [[температура|температурни]] градиенти. Те най-често се срещат в [[хрущялни риби]] ([[акули]], [[скатове]] и [[химери]]), но са известни също и при [[бахири]] (Chondrostei) като ''Erpetoichthys calabaricus''<ref name="Ruth">Roth A, Tscharntke H. (1976). Ultrastructure of the ampullary electroreceptors in lungfish and Brachiopterygii. Cell Tissue Res. Oct 1;173(1):95–108. PMID 991235</ref> и на [[есетрови]]<ref name="Gibbs">Gibbs MA, Northcutt RG. (2004). Development of the lateral line system in the shovelnose sturgeon. Brain Behav Evol.;64(2):70–84. PMID 15205543 </ref> [[Двойнодишащи риби|Двойнодишащите]] също са били докладвани да ги притежават.<ref name="Ruth"/> [[Същински костни риби|Същинските костни риби]] (Teleostei) са развили различен тип електрорецептори.<ref name="Gibbs"/> Електрорецепторите са описани за първи път от на [[Стефано Лоренцини]] през 1678 г. Тези сетивни органи помагат на рибата за долавяне на електрически полета във водата. Всяка ампула се състои от напълнен с желе канал отварящ се на повърхността чрез пори в [[кожа]]та и завършва сляпо в клъстер от малки джобчета, пълни със специално желе. Дължините на каналите се различават от животно до животно, но разпределението на порите е обикновено специфично за всеки вид. Порите на апмулите са ясно видими като тъмни петна по кожата. == Чувствителност към електро-магнитни полета == Ампулите откриват електрически полета във вода, или по-точно разликата между [[Електричен потенциал|потенциала]] на порите в кожата и потенциала в основата на електрорецепторните [[клетки]]. Положителна потенциална разлика ще понижи степента на нервната дейност от електрорецепторните клетки, а отрицателна потенциална разлика, ще увеличи активността на нервната дейност от електрорецепторните клетки. Акулите могат са по-чувствителни към електричните полета отколкото всяко друго животно, с праг на чувствителност едва 5 nV/cm. Това е 5/1 000 000 000 от [[волт]]а, измерено в едносантиметрова ампула. Всички живи същества произвеждат електрическо поле чрез [[мускул]]ните си контракции, като акулата може да долови слабите електрически стимули от мускулните контракции на животните, особено [[плячка]]. От друга страна, електрохимични полета, генерирани от парализиран плячка, са били достатъчни, за да предизвикат атака от акули и скатове в експериментални условия, тоест мускулни контракции не са необходими за привличане на хищниците. Акулите и скатовете могат да намерят плячка, заровени в пясъка. Електрически полета, произвеждани от [[Океанско течение|океанските течения]], които се движат в [[Земно магнитно поле|магнитното поле на Земята]], са от същия порядък, както електрически полета, които акули и скатове са в състояние да регистрират. Това може да означава, че акулите и скатовете могат да се ориентират към електрически поле на океанските течения, както и да използват други източници на електрически полета в океана, за ориентация. Освен това електричното поле, генерирано в телата им, когато плуват в магнитното поле на Земята, може да им даде възможност да усетят своята посока.<ref>{{cite journal|last=Meyer|first=Carl G.|coauthors=Holland, Kim N. and Papastamatiou, Yannis P.|title=Sharks can detect changes in the geomagnetic field|journal=Journal of the Royal Society Interface|year=2005|issue=2|pages=129–130}}</ref> Поведенчески проучвания също са предоставили доказателства, че акулите могат да откриват промени в геомагнитното поле. В един експеримент пясъчни акули и акули чук са били приучени да свързват изкуствено магнитно поле с награда храна. Когато храната награда е отстранена, акулите продължават да показват съществена разлика в поведението, когато магнитното поле бива включено. == Чувствителност към температурни промени == В началото на 20 век функцията на ампулите не е ясно разбрана, а електрофизиологични експерименти показват чувствителност към температура, механично налягане и евентуално [[соленост]]. До 1960 г. не е изяснено, че ампулите са специализирани рецептори за детекция на електрически полета.<ref>{{cite journal |author=Murray RW |title=The Response of the Ampullae of Lorenzini of Elasmobranchs to Mechanical Stimulation |journal=J Exp Biol |volume=37 |issue= |pages=417–424 |year=1960}}</ref><ref>{{cite journal |author=Murray RW |title=Electrical sensitivity of the ampullae of Lorenzini |url=https://archive.org/details/sim_nature-uk_1960-09-10_187_4741/page/n80 |journal=Nature |volume=187 |pages=957 |year=1960 |doi=10.1038/187957a0|issue=4741}}</ref> Ампулата може също така да позволи на акулата да открива промени в температурата на водата. Всяка ампула е съвкупност от сетивни клетки, съдържащи множество нервни влакна. Тези влакна са затворени в гел напълнени тръбички, които се отварят на повърхността чрез порите. Гелът е гликопротеин със същото съпротивление като морската вода и има електрични свойства, подобни на полупроводници.<ref>{{cite journal |author=Brown BR |title=Sensing temperature without ion channels |journal=Nature |volume=421 |pages=495 |year=2003 |doi=10.1038/421495a |pmid=12556879 |issue=6922}}</ref> Това е механизмът, чрез който се предполага, че температурните промени се трансформират в електрически сигнал, който акулата може да използва, за да открива температурни градиенти, въпреки че това е предмет на дебат в научната литература.<ref>{{cite journal |author=Fields, RD, Fields, KD, Fields, MC |title=Semiconductor gel in shark sense organs? |url=https://archive.org/details/sim_neuroscience-letters_2007-10-22_426_3/page/n40 |journal=Neurosci. Lett. |volume=426 |pages=166–170 |year=2007 |doi=10.1016/j.neulet.2007.08.064 |pmid=17904741 |issue=3 |pmc=2211453}}</ref><ref>{{cite journal |author=Brown BR |title=Temperature response in electrosensors and thermal voltages in electrolytes |journal=J Biol Phys |volume=36 |pages=121–134 |year=2010 |doi=10.1007/s10867-009-9174-8|issue=2}}</ref> == Източници == <references /> [[Категория:Анатомия на рибите]] [[Категория:Сетива]] fqruie1vq23kko748m6wj65t0nr3krg 0 402109 12435125 12173171 2024-12-08T18:07:58Z Monaco 6214 12435125 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = ФК „Зестапони“ | герб = | прозвище = – | основан = 2004 | стадион = [[Давид Абашидзе (стадион)|„Давид Абашидзе“]] | капацитет = 4558 | президент = Илия Кокая | старши треньор = Гиорги Микадзе | първенство = Лига 3 | сезон = 2024 | място = 14^то | pattern_la2=|pattern_b2=|pattern_ra2=| leftarm2=009999|body2=009999|rightarm2=009999|shorts2=009999|socks2=009999| | pattern_la1=|pattern_b1=|pattern_ra1=| leftarm1=ffffff|body1=ffffff|rightarm1=ffffff|shorts1=ffffff|socks1=ffffff }} '''ФК „Зестапони“''' ({{lang|ka|საფეხბურთო კლუბი „ზესტაფონი“}}, [[грузинска национална система за романизация]]: ''sapekhburto k'lubi „zest'aponi“'') е професионален футболен отбор от град [[Зестапони]], [[Грузия]]. Основан е през 2004 г. Играе домакинските си мачове на стадион „Давид Абашидзе“, който разполага с капацитет от 4558 места. Основните клубни цветове са бял и сив. Отборът е сред най-успешните грузински отбори през 21 век. == Успехи == * '''[[Умаглеши лига]]''' ** ''Шампион (2)'': 2011, 2012 * '''[[Купа на Грузия по футбол|Купа на Грузия]]''' ** ''Носител (1)'': 2008 * '''[[Суперкупа на Грузия по футбол|Суперкупа на Грузия]]''' ** ''Носител (1)'': 2011 == Източници == * [http://www.fczestafoni.ge Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070928011828/http://www.fczestafoni.ge/ |date=2007-09-28 }} * [http://www.zestafan.com/ Сайт на фен-клуба] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150327022600/http://www.zestafan.com/ |date=2015-03-27 }} * [http://www.uefa.com/teamsandplayers/teams/club=88347/domestic/index.html Профил на клуба в сайта на УЕФА] {{Футбол в Грузия}} {{мъниче|футболен отбор|грузия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Основани в Грузия през 2004 година]] [[Категория:Грузински футболни отбори|Зестапони]] 3y6rdoewaujw83pdgwsd1wjclgb1fu4 0 406300 12435108 12030819 2024-12-08T18:00:19Z Monaco 6214 12435108 wikitext text/x-wiki {{Футболна федерация | име = Еровнули лига | име-оригинал = უმაღლესი ლიგა | държава = {{GEO}} | основана = 1990 г. | ФИФА = | конфедерация = [[УЕФА]] | регион = | регион-година = | квалификация = [[Шампионска лига]]<br />[[Лига Европа]] | нива = 1 | отбори = 10 | промотиране = | изпадане = [[Еровнули Лига 2]] | купи = [[Купа на Грузия]]<br />[[Суперкупа на Грузия]] | шампиони = [[ФК Иберия 1999|Иберия 1999 (Тбилиси)]] (2024) (2 титли) | успешни = [[ФК Динамо Тбилиси|Динамо (Тбилиси)]] (19 титли) | сезон = [[Еровнули лига 2024]] | президент = | уебсайт = {{URL|erovnuliliga.ge}} }} '''Грузинската висша лига''' или '''Умаглеси лига''' ({{lang|ka|უმაღლესი ლიგა}}) е лигата от най-високо ниво в грузинския футбол. Националната лига на Грузия (Еровнули Лига) е основана през 1990 година. Шампионатът се организира от Футболната лига на Грузия и Грузинската футболна асоциация. От 1927 до 1989 се провежда като регионален турнир в рамките на [[СССР|Съветския съюз]]. Първенството се състои от 10 отбора. До края на 2016 г. първенството е известно под името Висша лига (Умаглеси Лига). След сезон 2016 се формира елит от 10 отбора. Последният изпада в Еровнули Лига 2, докато отборите завършили на 8-о и 9-о място, играят плейофи за оставане. Самтредия е осмият отбор, вдигал шампионската купа. == Отбори == Отдолу е броят на отборите участвали в първенството през годините. {| |width="10"| |valign="top"| * 1990 = 17 * 1991 – 1992 = 20 * 1992 – 1993 = 17 |width="30"| |valign="top"| * 1993 – 1994 = 19 * 1994 – 2000 = 16 * 2000 – 2004 = 12 |width="30"| |valign="top"| * 2004 – 2005 = 10 * 2005 – 2006 = 16 * 2006 – 2008 = 14 |width="30"| |valign="top"| * 2008 – 2009 = 11 * 2009 – 2011 = 10 * 2011 – 2014 = 12 |width="30"| |valign="top"| * 2014 – 2016 = 16 * 2016 (август-декември) = 14 * 2017 = 10 |} == Класиране сред другите европейски първенства == ''към 2017'' * 39 [[Файл:Disc Plain yellow dark.svg|15px]] (''39'') {{флагче|Босна и Херцеговина}} [[Висша лига на Босна и Херцеговина]] (6.500) * '''40''' [[Файл:Disc Plain yellow dark.svg|15px]] (''40'') {{флагче|Грузия}} [[Умаглеси лига|Еровнули лига]] (6.375) * 41 [[Файл:Disc Plain yellow dark.svg|15px]] (''41'') {{флагче|Латвия}} [[Латвийска висша лига|Вирслига]] (6.125) * 42 [[Файл:Disc Plain yellow dark.svg|15px]] (''42'') {{флагче|Северна Македония}} [[Първа македонска футболна лига]] (5.625) * 43 [[Файл:Disc Plain yellow dark.svg|15px]] (''43'') {{флагче|Естония}} [[Мейстрилийга]] (5.250) === Членове за сезон 2017 === {| class="wikitable" style="text-align: center;" ! Клуб !! Местоположение !! сезон 2016 |- |[[ФК Самтредия|Самтредия]]||[[Самтредия]]||1-во ¹ |- |[[Чихура Сачхере|Чихура]]||[[Сачхере]]||2-ро ¹ |- |[[ФК Дила Гори|Дила]]||[[Гори (Грузия)|Гори]]||5-о (червена група) ³ |- |[[ФК Динамо Батуми|Динамо]]||[[Батуми]]||3-то ² |- |[[Динамо (Тбилиси)|Динамо]]||[[Тбилиси]]||4-то ² |- |[[Колхети Поти|Колхети]]||[[Поти]]||4-то (червена група) |- |[[ФК Локомотив (Тбилиси)|Локомотив]]||[[Тбилиси]]||4-то (бяла група) |- |[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]||Тбилиси||3-то (червена група) |- |[[Шукура]]||[[Кобулети]]||5-о (червена група) ⁴ |- |[[Торпедо (Кутаиси)|Торпедо]]||[[Кутаиси]]||3-то (бяла група) |- |} * ¹ – Финал за първо място: Самтредия – Чихура (Сачхере) 4:2 (2:0, 2:2) * ² – Мач за бронзовия медал: Динамо (Батуми)-Динамо (Тбилиси) 1:0 * ³ – Срещи за оставане в групата: Гурия (Ланчхути) – Дила (Гори) 0:2 (0:2, 0:0) * ⁴ – Срещи за оставане в групата: Сиони (Болниси) – Шукура 4:5 (4:3, 0:2) == Шампиони по клубове == {| class="wikitable" ! Клуб ! Шампион ! Години |- | [[Динамо (Тбилиси)]] ! 19 | 1990, 1991, 1991 – 92, 1992 – 93, 1993 – 94, 1994 – 95, 1995 – 96, 1996 – 97, 1997 – 98, 1998 – 99, 2002 – 03, 2004 – 05, 2007 – 08, 2012 – 13, 2013 – 14, 2015 – 16, 2019, 2020, 2022 |- | [[Торпедо (Кутаиси)]] ! 4 | 1999 – 00, 2000 – 01, 2001 – 02, 2017 |- | [[ВИТ Грузия|ВИТ Грузия (Тбилиси)]] ! 2 | 2003 – 04, 2008 – 09 |- | [[ФК Металург (Рустави)|Олимпи (Рустави)]] ! 2 | 2006 – 07, 2009 – 10 |- | [[ФК Зестапони|Зестапони]] ! 2 | 2010 – 11, 2011 – 12 |- | [[Динамо (Батуми)]] ! 2 | 2021, 2023 |- | [[ФК Иберия 1999|Иберия 1999 (Тбилиси)]] ! 2 | 2018, 2024 |- | [[ФК Сиони Болниси|Сиони (Болниси)]] ! 1 | 2005 – 06 |- | [[ФК Дила Гори|Дила (Гори)]] ! 1 | 2014 – 15 |- | [[ФК Самтредия|Самтредия]] ! 1 | 2016 |} == Външни препратки == * [http://www.gff.ge/ Грузинска футболна федерация] {{Футбол в Грузия}} {{Футболни лиги на УЕФА}} {{портал футбол}} [[Категория:Турнири по футбол]] [[Категория:Футбол в Грузия]] [[Категория:Основани в СССР през 1990 година]] 672rsb14d1184wq7gotrgxyrv90sox3 12435111 12435108 2024-12-08T18:01:25Z Monaco 6214 /* Шампиони по клубове */ 12435111 wikitext text/x-wiki {{Футболна федерация | име = Еровнули лига | име-оригинал = უმაღლესი ლიგა | държава = {{GEO}} | основана = 1990 г. | ФИФА = | конфедерация = [[УЕФА]] | регион = | регион-година = | квалификация = [[Шампионска лига]]<br />[[Лига Европа]] | нива = 1 | отбори = 10 | промотиране = | изпадане = [[Еровнули Лига 2]] | купи = [[Купа на Грузия]]<br />[[Суперкупа на Грузия]] | шампиони = [[ФК Иберия 1999|Иберия 1999 (Тбилиси)]] (2024) (2 титли) | успешни = [[ФК Динамо Тбилиси|Динамо (Тбилиси)]] (19 титли) | сезон = [[Еровнули лига 2024]] | президент = | уебсайт = {{URL|erovnuliliga.ge}} }} '''Грузинската висша лига''' или '''Умаглеси лига''' ({{lang|ka|უმაღლესი ლიგა}}) е лигата от най-високо ниво в грузинския футбол. Националната лига на Грузия (Еровнули Лига) е основана през 1990 година. Шампионатът се организира от Футболната лига на Грузия и Грузинската футболна асоциация. От 1927 до 1989 се провежда като регионален турнир в рамките на [[СССР|Съветския съюз]]. Първенството се състои от 10 отбора. До края на 2016 г. първенството е известно под името Висша лига (Умаглеси Лига). След сезон 2016 се формира елит от 10 отбора. Последният изпада в Еровнули Лига 2, докато отборите завършили на 8-о и 9-о място, играят плейофи за оставане. Самтредия е осмият отбор, вдигал шампионската купа. == Отбори == Отдолу е броят на отборите участвали в първенството през годините. {| |width="10"| |valign="top"| * 1990 = 17 * 1991 – 1992 = 20 * 1992 – 1993 = 17 |width="30"| |valign="top"| * 1993 – 1994 = 19 * 1994 – 2000 = 16 * 2000 – 2004 = 12 |width="30"| |valign="top"| * 2004 – 2005 = 10 * 2005 – 2006 = 16 * 2006 – 2008 = 14 |width="30"| |valign="top"| * 2008 – 2009 = 11 * 2009 – 2011 = 10 * 2011 – 2014 = 12 |width="30"| |valign="top"| * 2014 – 2016 = 16 * 2016 (август-декември) = 14 * 2017 = 10 |} == Класиране сред другите европейски първенства == ''към 2017'' * 39 [[Файл:Disc Plain yellow dark.svg|15px]] (''39'') {{флагче|Босна и Херцеговина}} [[Висша лига на Босна и Херцеговина]] (6.500) * '''40''' [[Файл:Disc Plain yellow dark.svg|15px]] (''40'') {{флагче|Грузия}} [[Умаглеси лига|Еровнули лига]] (6.375) * 41 [[Файл:Disc Plain yellow dark.svg|15px]] (''41'') {{флагче|Латвия}} [[Латвийска висша лига|Вирслига]] (6.125) * 42 [[Файл:Disc Plain yellow dark.svg|15px]] (''42'') {{флагче|Северна Македония}} [[Първа македонска футболна лига]] (5.625) * 43 [[Файл:Disc Plain yellow dark.svg|15px]] (''43'') {{флагче|Естония}} [[Мейстрилийга]] (5.250) === Членове за сезон 2017 === {| class="wikitable" style="text-align: center;" ! Клуб !! Местоположение !! сезон 2016 |- |[[ФК Самтредия|Самтредия]]||[[Самтредия]]||1-во ¹ |- |[[Чихура Сачхере|Чихура]]||[[Сачхере]]||2-ро ¹ |- |[[ФК Дила Гори|Дила]]||[[Гори (Грузия)|Гори]]||5-о (червена група) ³ |- |[[ФК Динамо Батуми|Динамо]]||[[Батуми]]||3-то ² |- |[[Динамо (Тбилиси)|Динамо]]||[[Тбилиси]]||4-то ² |- |[[Колхети Поти|Колхети]]||[[Поти]]||4-то (червена група) |- |[[ФК Локомотив (Тбилиси)|Локомотив]]||[[Тбилиси]]||4-то (бяла група) |- |[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]||Тбилиси||3-то (червена група) |- |[[Шукура]]||[[Кобулети]]||5-о (червена група) ⁴ |- |[[Торпедо (Кутаиси)|Торпедо]]||[[Кутаиси]]||3-то (бяла група) |- |} * ¹ – Финал за първо място: Самтредия – Чихура (Сачхере) 4:2 (2:0, 2:2) * ² – Мач за бронзовия медал: Динамо (Батуми)-Динамо (Тбилиси) 1:0 * ³ – Срещи за оставане в групата: Гурия (Ланчхути) – Дила (Гори) 0:2 (0:2, 0:0) * ⁴ – Срещи за оставане в групата: Сиони (Болниси) – Шукура 4:5 (4:3, 0:2) == Шампиони по клубове == {| class="wikitable" ! Клуб ! Шампион ! Години |- | [[Динамо (Тбилиси)]] ! 19 | 1990, 1991, 1991 – 92, 1992 – 93, 1993 – 94, 1994 – 95, 1995 – 96, 1996 – 97, 1997 – 98, 1998 – 99, 2002 – 03, 2004 – 05, 2007 – 08, 2012 – 13, 2013 – 14, 2015 – 16, 2019, 2020, 2022 |- | [[Торпедо (Кутаиси)]] ! 4 | 1999 – 00, 2000 – 01, 2001 – 02, 2017 |- | [[ВИТ Грузия|ВИТ Грузия (Тбилиси)]] ! 2 | 2003 – 04, 2008 – 09 |- | [[ФК Металург (Рустави)|Олимпи (Рустави)]] ! 2 | 2006 – 07, 2009 – 10 |- | [[ФК Зестапони|Зестапони]] ! 2 | 2010 – 11, 2011 – 12 |- | [[ФК Динамо Батуми|Динамо (Батуми)]] ! 2 | 2021, 2023 |- | [[ФК Иберия 1999|Иберия 1999 (Тбилиси)]] ! 2 | 2018, 2024 |- | [[ФК Сиони Болниси|Сиони (Болниси)]] ! 1 | 2005 – 06 |- | [[ФК Дила Гори|Дила (Гори)]] ! 1 | 2014 – 15 |- | [[ФК Самтредия|Самтредия]] ! 1 | 2016 |} == Външни препратки == * [http://www.gff.ge/ Грузинска футболна федерация] {{Футбол в Грузия}} {{Футболни лиги на УЕФА}} {{портал футбол}} [[Категория:Турнири по футбол]] [[Категория:Футбол в Грузия]] [[Категория:Основани в СССР през 1990 година]] 1zxp4ptqipuknpc4wp45tl1jbit35yy 0 417255 12434949 12434039 2024-12-08T15:12:12Z Rebelheartous 22483 12434949 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Бобо | категория = музикант | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = Борислав Борисов Димитров | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1983|12|22}} | роден-място = [[София]], [[Народна република България]] | националност = {{България}} | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[фънк]], [[соул]], [[R&B]] | инструмент = | глас = [[баритон]] | направление = | период-на-активност = от 2001 г. | лейбъл = независим | свързани-изпълнители = [[Bobo & The Gang]], Freestyle | влияния = | известни творби = | музикални награди = „Най-добър R’n’B артист“ (2020), „Албум на годината“ (2020), „Най-добър певец“ (2021) }} }} '''Борислав Борисов Димитров''', известен с артистичния си псевдоним '''Бобо''', е български [[рапър]], [[певец]], [[DJ]], [[автор на песни]], [[композитор]] и [[актьор]] с [[Гвинея|гвинейски]] корени.<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1554043 www.24chasa.bg]</ref> == Биография == Роден е в София на [[22 декември]] [[1983]] г. Баща му е гвинеец.<ref>[https://www.marica.bg/lajfstajl/chovek-ne-trqbva-da-sadi-raparat-bobo-razkaza-za-nay-golqmata-si-drama-i-shtastlivata-razvrazka Човек не трябва да съди: Рапърът Бобо разказа за най-голямата си драма и щастливата развръзка]</ref> Има по-големи брат и сестра. В ранна възраст започва да се занимава с пеене при [[джаз]] певицата и музикален педагог [[Стефка Оникян]].<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1554043 www.24chasa.bg]</ref> През 2001 г. става част от първия български хип-хоп лейбъл „Снайпер Рекърдс“, където стартира кариерата му.<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1554043 www.24chasa.bg]</ref> Бобо работи с редица популярни български изпълнители като композитор и автор на песни. Част е от инструменталната група Freestyle до 2014 г., а впоследствие създава своя такава с името [[Bobo & The Gang]]. Издават албумът „Говори“ през 2017 г. Познат е на телевизионната аудитория като един от участниците в реалити предаването „Африка - звездите сигурно са полудели“ снимано в [[Ботсвана]]. Участва в представянето на България на конкурса „[[Песенен конкурс „Евровизия“|Евровизия]]“ като беквокалист през 2016 г. с [[Поли Генова]] и 2017 г. с [[Кристиан Костов]], където взимат съответно четвърто и второ място. Продължава развитието на музикалната си кариера, като издава албума "22" през 2020 г., който печели приза „Албум на годината за 2020 г.“ на "359 Hip-Hop Awards". Изявява се и като актьор във филма „10 яйца“ на младата режисьорка Росица Траянова, който печели множество награди, сред които е 1-во място за "Best Drama Film" на "European Cinematographic Awards". Получава роля в постановката „Празникът“ под режисурата на [[Явор Гърдев]] в [[Малък градски театър „Зад канала“]], която печели наградата „Икар“ за „Най-добър спектакъл“ за 2020 г. В края на 2022 г. реализира проекта "Alkebu-Lan", който представлява късометражен филм, част от предстоящ албум със същото заглавие. Филмът е режисиран от Димитрис Георгиев и в него участват [[Слаткаристика]] и джаз певицата Мирослава Тодорова. == Кариера на озвучаващ актьор == От 2016 г. Бобо се занимава с дублаж на анимационни филми, записани в студио „[[Александра Аудио]]“. Сред ролите му в дублажа са на Купър в „[[Тролчета]]“ и Грозно куче в „[[Сладките грозничета]]“. == Дискография == === Соло албуми === * ''22'' (2020) * ''Alkebu-lan'' (2023) === Колаборации === ==== С Bobo & The Gang ==== * ''Говори'' (2017) ==== С Freestyle ==== * ''No time to play'' (2012) ==== Соло ==== * [[Спенс (рапър)|Спенс]] – Прекалено лично (ft. Бобо) * Слим – Приказка (ft. Бобо) * Нокаут – Лично отношение (ft. Бобо) * Квартални братя – Раста до храста (ft. Бобо) * Skopje via Sofia – От Скопие до София (ft. Бобо) * Хората от гетото – Живота ми е гето (ft. Бобо) * Димна завеса – Първичен инстинкт (ft. Бобо) * Пикасо – Позволи ми (ft. Бобо) * [[Белослава]] – Нямаме време (ft. Бобо) * Сленг – Бели петна (ft. Бобо) * Камората – Нашата изповед (ft. Бобо) * Alex P – Опитай се (ft. Бобо) * Сани Алекса – В този клуб (ft. Бобо) * LaTiDa – Точно така (ft. Бобо) * [[100 кила|100 Кила]] – Виновен (ft. Бобо) * [[Графа]] – Дим да ме няма (ft. Бобо) * Александра Апостолова – В този клуб (ft. Бобо) * [[Дийп Зоун Проджект|Deep Zone]] – Няма НЕ (ft. Бобо) * [[Орлин Павлов]] – Секунда (ft. Бобо) * Бобо & Мария Драгнева – Добре ли е? * Izzy, Бобо & Jahmmi – По-красиво * Blackstreet - Carry the flame (ft. Даниел Каймакоски & Бобо) * Маги Джанаварова – Една минута (ft. Бобо) * Веси Бонева – Както искам (ft. Бобо) * Ангел Ковачев – Мога да ти дам (ft. Бобо) * [[Лора Караджова]] – Една на милион (ft. Бобо) * D2 – Заедно (ft. Бобо & Лора Караджова) * Бобо, Lariss & Truth Hurts – Избягай от скуката * Бобо ft. Redman & BobyLeon - Paari * [[Криско]] – Министърът на веселието (ft. Бобо & Лора Караджова) * O.C.G. – Всеки ден е велик ден (ft. Бобо) * Бобо ft. Yoko – Пезевенци * Alex P - My life (ft. Sarafa & Бобо) * [[Ицо Хазарта]] – Радост (ft. Бобо) === Като автор на песни === * AV – Тази нощ * [[Орлин Павлов]] – За нея * [[Криста]] – Силна любов * [[Белослава]] & [[Рут Колева]] – I Care * [[Криста]] – Будни == Участия == Като изпълнител Бобо споделя една сцена с гостуващи изпълнители: * [[Onyx]] (2008 г.) * Method Man & [[Redman (rapper)|Redman]] (2009 г.) * [[Xzibit]] – Ловеч Party Fest (2009 г.) * [[Inspectah Deck]] (2011 г.) * [[Psycho Realm]] (2011 г.) * [[Delinquent Habits]] (2011 г.) * [[Das EFX]] (2011 г.) * [[B-Real]] & [[Julio G]] (2011 г.) * [[Ali Shaheed Muhammad]] (2012 г.) * [[Spirit of Burgas]] (2012 г.) * Busta Rhymes (2012 г.) * Smif-n-Wessun (2019 г.) == Външни Препратки == * [https://www.facebook.com/bobodzverofficial/ Official Facebook Борислав Димитров – Бобо – Bobo Dzver Page] * [https://www.youtube.com/c/BoboDzver Official YouTube Борислав Димитров – Бобо – Bobo Dzver Channel] * [https://www.instagram.com/bobodzversky/ Official Instagram Борислав Димитров – Бобо – Bobo Dzver Profile] * [https://open.spotify.com/album/3U35gY17Pnr667ru3dzRlp Official Spotify Борислав Димитров – Бобо – Bobo Dzver Album „22“] * [https://music.apple.com/bg/artist/bobo/530454415 Official Apple Music Борислав Димитров – Бобо – Bobo Dzver Profile] * [https://soundcloud.com/bobo-dzver Official SoundCloud Борислав Димитров – Бобо – Bobo Dzver Profile] * [http://www.facebook.com/SymphonicsEntertainment?fref=ts Official Facebook Symphonics Fan Page] * [http://www.facebook.com/HitShopMusicGroup?fref=ts Official Facebook HIT sHOP MUSIC GROUP Fan Page] == Източници == <references/> [[Категория:Български диджеи]] [[Категория:Български рапъри]] [[Категория:Български джаз певци]] [[Категория:Български композитори]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] 9rpsiqlvkryanv153bql3a3bgt7cotu 0 420119 12434980 11069577 2024-12-08T16:11:32Z Ambra75 259141 12434980 wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт | име = | конфликт = [[Втора световна война]] | картинка = Map of Albania during WWII.png | описание = Италианска окупационна зона в Албания, Косово, Македония и Черна Гора през ВСВ | период = [[1941]] – [[1943]] | място = | резултат = | страна1 = | страна2 = | командир1 = | командир2 = | сила1 = | сила2 = | жертви1 = | жертви2 = }} '''Италианската окупационна зона на Балканите (1941 – 1943)''' по време на [[Втората Световна война|Втората световна война]] е определена на преговори между [[Италия|Фашистка Италия]] и [[Третия Райх|Третия райх]] във [[Виена]] през април 1941 г., като демаркационната линия, определяща границите ѝ, става известна като „Виенска линия“.<ref>{{Citation |title=Добрин Мичев, Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) |url=http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html |accessdate=2021-02-15 |archivedate=2020-08-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20200806170646/http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html }}</ref> == Италианска окупационна зона == === Предпоставки === [[Файл:Triple_Occupation_of_Greece.png|мини|ляво|Италианска окупационна зона в Гърция през ВСВ.]] На 7 април 1939 г. [[Италианска инвазия в Албания|италианските войски нахлуват в Албания]] и бързо я окупират. Кампанията е част от амбициите на фашисткия лидер [[Бенито Мусолини]] да изгради [[Италианска империя]]. Впоследствие Италия, контролирайки [[Албания]], се намесва на нейна страна срещу [[Гърция]] в спора между двете [[страна|страни]] за владението на [[Епир]]. На 28 октомври 1940 г. избухва [[Итало-гръцка война]]. Първоначално италианската армия постига успехи, настъпвайки на гръцка територия, но италианците впоследствие са разбити и изтласкани, като военните действия се пренасят на албанска територия. Това принуждава [[Хитлер]] да се намеси на страната на своя съюзник Мусолини. Военната операция на [[сили на Оста|силите на Оста]] срещу Гърция протича едновременно с тази срещу [[Кралство Югославия|Югославия]] и започва на 6 април 1941 г. В [[светкавична война]] те разгромяват далеч по-слабите армии на [[Югославия]] и Гърция, като Югославия капитулира на 17 април, а Гърция се съпротивлява реално до 27 април с помощта на английски части, които дебаркират на нейна територия. === Виенска линия === [[Файл:1941-1943 Axis occupation of Yugoslavia map - en.svg|мини|Италианска окупационна зона в Югославия през ВСВ.]] Във връзка с успешния развой на съвместните военни операции (известни съответно като [[Ауфмарш 25]] и [[операция Марита|Марита]]) на 21 – 24 април 1941 г. във Виена се състои среща на [[Рибентроп]] с [[Галеацо Чано]]. На нея е подписан т. нар. „Виенски протокол“, чрез който е договорена демаркационна линия, която става известна под името „Виенска линия“ и чертае италианската зона на [[Балканите]]. Окупационната зона в Югославия включва на север големи части от територията на [[Словения]] и [[Хърватска]]. На Италия се предоставя за окупиране и [[Черна гора]], [[Албания]] и почти цяло [[Косово]]. Също така са ѝ предоставени част от [[Западна Македония]] с градовете [[Тетово]], [[Струга]], [[Дебър]], [[Кичево]] и [[Гостивар]], заедно с няколко села южно от [[Охрид]] с цел за създаването на „[[Велика Албания]]“. Според „Виенския протокол“, на Италия се предоставят за окупиране и обширни области в [[Гърция]] – Югозападна Македония (зоните на [[Гюмендже (дем)|Гюмендженско]] и [[Воденско]], част от [[Леринско]] и [[Берско]], [[Костурско]] и част от [[Кожанско]]), както и [[Епир]], [[Тесалия]], [[Пелопонес]], [[Евбея]] и островите на [[Цикладски архипелаг|Цикладския архипелаг]]. === Администриране и проблеми в зоната === [[Файл:Italian soldiers passing Albanians, 7 April 1939.png|мини|ляво|Италиански войници навлизат в [[Драч]] през април 1939 г.]] [[Файл:Kleisoura.Italiko.tank.jpg|мини|Италиански танк унищожен край [[Кълцюра]], през зимата на 1941 г. по време на Итало-гръцката война.]] След преговорите Италия разполага армия от половин милион души на Балканите.<ref>Journal of Southern Europe and the Balkans Online, Volume 6, Issue 2, 2004, Italian soldiers in the Balkans. The experience of the occupation (1941 – 1943), Davide Rodogno, pages 125 – 144</ref> Страната започва да се чувства ощетена, защото не постига максимума на своите цели. Впоследствие Германия си присвоява големи територии в Словения, а Хърватия като независима държава трябва да се намира под италиански [[протекторат]], но постепенно и тук надделява германското влияние. Определеният от Италия за крал на Хърватия Херцог на [[Херцогство Сполето|Сполето]] изобщо не заема престола. Започват териториални противоречия между [[Загреб]] и [[Рим]], и [[Будапеща]] и Рим. Италия се ангажира с обявяването независимостта на [[Черна гора]], но нито един член от семейството на италианската кралица не се наема да заеме престола. Формално и Гърция се признава за италианско владение. Германците си запазват само [[Егейска Македония|Западна Егейска Македония]], част от [[Крит]] и зоната край [[Марица]], но фактически поемат главната отговорност за окупацията. При това положение за Италия единствената безспорна зона остава Албания и тя се стреми по всякакъв начин чрез нея да разшири влиянието си. Идеята за Велика Албания може да се постигне чрез разширение в Епир (за сметка на Гърция), в [[Косово]] и [[Вардарска Македония|Западна Вардарска Македония]], където се сблъсква с българските претенции. В Епир, Македония и Тесалия действа проиталианската влашка сепаратистка организация [[Римски легион (арумънска организация)|Римски легион]]. === Положение на евреите и организиране на съпротива === В хода на войната италианските власти и отделни чиновници предприемат редица действия, за да не допуснат депортиране на [[евреи]] от окупираните от Италия територии. Мнозина италиански военни начело с командващия Втора армия, разположена на Балканите, генерал [[Марио Роата]], съзнавайки, че предаването на евреите означава масовото им унищожаване, вземат решение да саботират заповедите за депортирането им. Положението на евреите в италианската зона е значително по-добро, отколкото в българската и особено в немската зона. От Италианската окупационна зона не са депортиран евреи. Нещо повече, италианците извеждат от немската зона евреи, спасявайки ги от смърт в [[Концентрационен лагер|нацистките лагери]].<ref>[http://www.blitz.bg/news/article/188725 Blitz.bg, 19 март 2013 г. На 19.3.1943 г. Мусолини окончателно отказва да предаде италианските евреи на германците].</ref> От друга страна италианците преследват ожесточено бойците от [[Съпротива (Втора световна война)|Съпротивата]] и организират няколко масови кланета на [[партизани]]. Италианците започват и етнически прочиствания на територията на Словения с оглед на изтребване и депортация на местното славянско население и заместването му с италианци. === Примирие на Италия с Антихитлеристката коалиция и последици === [[Файл:Bundesarchiv B 145 Bild-F016230-0009, Bersaglieri in Jugoslawien.jpg|мини|ляво|Среща на италиански и германски войници в Югославия през април 1941 г.]] [[Файл:Italians Ochrid 1941 2.jpg|мини|Италиански части при завземането на Охрид на 12 април 1941 г.]] На 25 юли 1943 г. в Италия е свален Мусолини. Назначено е ново правителство на Италия начело с [[маршал]] [[Пиетро Бадолио]], в което през септември влизат представители на всички италиански [[Антифашизъм|антифашистки]] партии. Италия започва завой за излизане от [[Оста]]. На 3 септември в [[Сицилия]] тайно е подписано [[Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция|примирие между новото италианско правителство и Антихитлеристката коалиция]], обявено на 8 септември 1943 г. На 13 октомври 1943 г. Италия обявява война на [[Нацистка Германия]]. В окупационната зона на Балканите настава хаос. Някои от италианските войски, базирани на Балканския полуостров, са пленени от германците, след известна съпротива. Такъв е случаят с [[Тридесет и трета пехотна дивизия „Акуи“|33-та пехотна дивизия „Акуи“]] на остров [[Кефалония]], 8400 души от която са разстреляни. Такава е и съдбата на 13-ти моторизиран пехотен полк „Пинероло“ в [[Костур (град)|Костур]], от който 1200 войници и офицери са разстреляни от германците. Трайна въоръжена съпротива оказва и [[Втора италианска армия]] в [[Югославия]], която в по-голямата си част преминава на страната югославските партизани, създавайки дивизията „Гарибалди“. Част от Девета италианска армия в лицето на дивизиите „Арецо“ и „Фолоренция“ създава дивизията „Антонио Грамши“, която се сражава заедно с албанските партизани на [[Енвер Ходжа]]. Голямата част от [[Двадесет и четвърта пехотна дивизия „Пинероло“|24-та пехотна дивизия „Пинероло“]] се присъединява към гръцките партизани от [[ЕАМ]] и [[ЕЛАС]]. Някои италиански части се обявяват за новата фашистка [[Република Сало]], марионетна на нацистка Германия, какъвто е случаят в [[Словения]] с бивши подразделения на фашистката Доброволна милиция за опазване на националната безопасност, които се бият редом с германските войски. Като цяло Италианската окупационна зона на Балканите е заета до края на ноември от германците, подкрепяни от албанците, хърватите и българите. През ноември 1943 г. е създаден [[Втори български окупационен корпус|Втори окупационен корпус]], поделение на Българската армия с щаб в [[Драма (град)|Драма]], което е разположено в областта между реките [[Вардар]] и [[Струма]], която дотогава е германска окупационна зона, с цел да се замести германската армия, която е изпратена да окупира дотогава заетите от италианската армия територии. == Италианската окупационна зона и България == === Македонски въпрос === [[Файл:Italo-Bulgarian 1941.jpg|мини|Италиански и български военни на границата в Македония разглеждат разглобена картечница Шварцлозе през лятото на 1941 г.]] България не участва с военни сили в разгрома на Югославия и Гърция. За да парира евентуалните италиански претенции към Македония, България търси съдействие от Германия. Спешно цар [[Борис III]] си издейства среща с Хитлер и на 19 април 1941 г. царят лети за главната германска квартира. Протоколи от разговорите не са водени, но явно България успява да постигне успех, защото царят се връща на 20 април видимо доволен в [[София]]. Предишният ден българските войски вече са навлезли в Югославия и Гърция. Както по много други териториални проблеми в [[Европа]], германската дипломация възприема тезата на [[Хитлер]], който на срещата с царя е бил съгласен, че Македония трябва да се даде на България. Още през първия ден на преговорите във Виена [[Йоахим фон Рибентроп|Рибентроп]] уведомява италианския си колега, че претенциите на цар Борис III са за цяла Македония до бившата югославско-албанска граница. Освен това българският цар силно настоява за окупирания от италианците [[Охрид]], като българска национална светиня.<ref>Райчевски, С. Българите в световните хроники, 1939 – 1943, С., 2003, с. 141 – 142</ref> На 22 април 1941 г. германският външен министър поставя въпроса и за [[Солун]], но граф Чано заявява, че няма правомощия да говори по този въпрос. Италианците с нежелание се съгласяват да предадат окупираните от тях Охрид и [[Ресен]] на България. На 23 април италианците, които не са доволни, настояват границата да минава непосредствено на запад от Скопие, като [[Битоля]] също трябва да влезе в Албания, но получават отказ от германска страна. На 24 април 1941 г. във Виена е подписан окончателният компромисен протокол за прокарване на новата гранична линия. Към протокола е приложена географска карта с мащаб 1:1 000 000, върху която граничната линия не е съобразена с особеностите на релефа. При прехвърлянето на линията върху топографски карти с мащаб 1:100 000 се получават разминавания, поради нагаждането им към терена. Освен това мастилената линия от виенската карта при прехвърлянето на топографски карти обхваща неясна гранична полоса с ширина от 12 км. === Гранични спорове === [[Файл:Ohrid 1941.jpg|мини|ляво|Предаването на Охрид от италианците под българска администрация с посредничеството на германците през май 1941 г.]] [[Файл:Bogdan Filov and Mussolini, 1941.jpg|мини|Срещата между Мусолини и Филов за уреждане на границата състояла се в Рим през юли 1941 г.]] За да се предотвратят бъдещи спорове, Борис III предприема пътуване в Италия. На 9 юни той се среща с италианския крал [[Виктор Емануил III]], който го съветва да се обърне направо към [[Бенито Мусолини|Мусолини]]. Срещата с Дучето се осъществява на 12 юни 1941 година и на нея е постигнато съгласие граничните спорове да се решат при бъдещо посещение на [[Богдан Филов]] и външния министър Попов в италианската столица. Междувременно неуредиците по демаркационната линия са умело използвани от Италия за предявяване на постоянни претенции, което води и до гранични инциденти. През нощта на 10 срещу 11 юли 1941 г. италианците поставят ултиматум на българските гранични власти да им се отстъпи [[хром]]овата мина северозападно от [[Люботрън]]. Българите отказват и откриват огън, като има жертви и от двете страни. На 21 юли 1941 г. проф. [[Богдан Филов]] и министър [[Иван Попов (дипломат)|Иван Попов]] се срещат в Рим с италианския крал Виктор Емануил III и Бенито Мусолини. Постигнато е споразумение за основа на границата на България с Италия да служи Виенската спогодба, като точното ѝ определяне е предвидено да стане от една смесена италианско-албанско-българска комисия, която да реши необходимите поправки и въпроса с размяната на населението. Комисията обаче така и не пристъпва към работа, поради обструкции и от двете страни и спорните проблеми остават неразрешени. [[Файл:Bundesarchiv Bild 101I-602-B1242-25A, Balkan, italienische Spähpanzer.jpg|мини|ляво|Италианска военна част на Балканите през 1942 г.]] [[Файл:Debar,_beganje_pred_balisti,_1942.jpg|мини|Приемане на бежанци от Дебър, избягали от албанската зона на контрол през 1942 г., в българската.]] През август 1942 г. има пореден българско-италиански граничен инцидент с нови жертви отново за мината край [[Люботрън]]. Чак след изглаждането му се създава смесената комисия. Водач на българската делегация е командирът на [[Пета армия]], разположена в Македония, ген. [[Васил Бойдев]]. Комисията има заседания през октомври и ноември 1942 г. и през март 1943 г. Тя не взема решение за значителни корекции на границата. Фактически смесената комисия узаконява старата гранична линия. Така на 29 март 1943 г. е подписан окончателният протокол за българо-италианската граница в Македония. Той влиза в сила чак на 15 юли 1943 г. Приблизително границата на [[Албания по време на Втората световна война|италианския протекторат Албания]] с [[Царство България]] започва в днешно [[Косово]] по линия, която минава западно от [[Качаник]], през [[Лешок]], а след това източно от [[Железна река]], [[Ново село (община Кукъс)|Ново село]], после по [[Треска (река)|р. Треска]] близо до град [[Кичево]] се отправя на юг към [[Охридското езеро]]. Преминава на запад от селата [[Староец]], [[Белица]], [[Велмей]], [[Мешеища]]) и [[Горенци]]. При движението си на югозапад българо-албанската граница прехвърля билото на [[Илинска планина]]. В една точка на запад от село [[Подмол]] тя достига северния бряг на Охридското езеро. Оттук границата се насочва на югоизток през водите на езерото към [[Свети Наум (манастир)|манастира „Св. Наум“]]. От споменатия манастир границата се отправя почти по права линия на изток, като преминава северно от селата [[Шипокно]], [[Евла]] и [[Козяк]] и южно от градовете Охрид и [[Ресен]]. След езерото линията излиза на източния бряг, северно от [[Пещани (Община Охрид)|Пещани]], продължава през [[Галичица]] продължава източно от Козяк и по гребена на [[Баба (планина)]] достига до старата гръцко-югославска граница. === Създаване на „Охрана“ и последици от примирието на Италия с антихитлеристката коалиция === [[Файл:Bundesarchiv Bild 101I-177-1459-32, Korfu, italienische Soldaten.jpg|мини|Италиански войници на о. [[Корфу]], взети в плен от германски части през септември 1943 г.]] Във връзка със засилването на гръцката Съпротива, през зимата на 1943 г. по поръчение на [[Иван Михайлов]] българският офицер [[Андон Калчев]] се свързва с италианския комендант на [[Костур (град)|Костур]] лейтенант [[Джовани Равали]] и настоява за действия за защита на българското население в тези най-западни дялове на [[Егейска Македония]] от гръцките нападения. Тъй като италианците не са в състояние да спрат посегателствата, те се съгласяват. На 5 март 1943 в [[Костур]] официално е учреден Български комитет „Свобода или смърт“. На 12 март 1943 г. в града пристига генерал [[Джузепе дел Джудиче]] със заповед на италианското командване за включване на редовните италиански части за подпомагане на българската самозащита от гръцки националисти и македонстващи комунисти. [[Костурско]] става център на организацията „[[Охрана (организация)|Охрана]]“, в която се включват стари членове на [[ВМРО|Вътрешната македонска революционна организация]], както и обикновени българи, желаещи да се защитят от атаките на гръцките паравоенни чети. На 25 юли обаче пада фашисткият режим в Италия и в окупационната ѝ зона започва да настъпва безвластие. Отвъд демаркационната линия положението става критично за българското население. Местни албански разбойници и гръцки националисти не подбират средства, за да малтретират, плячкосват и дори да убиват тамошни българи. На 14 август [[Борис III]] е привикан на среща в главната квартира на Хитлер във връзка с тежкото положение, в което изпадат Германия и съюзниците ѝ, както на Източния фронт, така и на Балканите. На срещата Хитлер настоява за окупирането от български дивизии на частите от Македония, попадащи в италианската окупационна зона в [[Гърция]] и [[Албания]], а Борис III се опитва да отклони евентуално българското участие на Източния фронт, позовавайки се на недостига на хора и въоръжение, и на необходимостта от защита срещу евентуално нападение от [[Турция]]. За съществуването на подобни идеи споделя и хърватският пълномощен министър в София [[Владимир Жидовец]]. Пред хърватския дипломат е обрисуван план за сътрудничество на база на присъединяването на цяла Западна Македония от дотогавашната Италианска окупационна зона към България. Според Жидовец царят искрено вярвал, че разгромът на Италия дава възможност за това при осигуряване поддръжката и на [[ВМРО]]. Смъртта на българския монарх скоро след това прекъсва развитието на тази инициатива.<ref>Kisić-Kolanović, N. Ivan Vanča Mihajlov: makedonski revolucionar uskraćen za domovinu i konjene. In: Časopis za suvremenu povijest, Zagreb, № 1, 2002, sct. 125, 126.</ref> През септември 1943 г., след капитулацията на Италия, зоната ѝ е завзета основно от немски войски. От отпадането на Италия от Оста, като германски съюзник частично се възползва и България. Тя успява да издейства известна корекция на границата в югозападния сектор на [[Вардарска Македония]]. Така българската зона е разширена с още около 500 кв. км. Включени са около 20 села в [[Охридско]] и [[Ресенско]]. Тази гранична линия остава в сила до изтеглянето на Българската армия от Вардарска и по-голямата част от Егейска Македония в началото на септември 1944 година, когато контролираните от българите части от бившата Италианска окупационна зона, са опразнени от българските войски. == Бележки == <references /> == Източнци == * [http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=313:24-1941-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Сите българи заедно, Янко Гочев, 24 май 1941 година Охрид влиза окончателно в България]. * [http://promacedonia.org/nk2/nk_1.htm От надежда към покруса: Западна Македония в българската външна политика (1941 – 1944) Николай Кочанков, Херон Прес, София 2007 г.] == Вижте също == * [[Итало-гръцка война]] * [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 - 1944)]] * [[Спогодба Клодиус-Попов]] {{Портал|Македония|Италия|България|История}} [[Категория:България във Втората световна война]] [[Категория:История на Македония]] [[Категория:Гърция във Втората световна война]] b0oabctre6lsazvco78oajsv9z7w3mw 12435103 12434980 2024-12-08T17:55:33Z Ambra75 259141 12435103 wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт | име = | конфликт = [[Втора световна война]] | картинка = Map of Albania during WWII.png | описание = Италианска окупационна зона в Албания, Косово, Македония и Черна Гора през ВСВ | период = [[1941]] – [[1943]] | място = | резултат = | страна1 = | страна2 = | командир1 = | командир2 = | сила1 = | сила2 = | жертви1 = | жертви2 = }} '''Италианската окупационна зона на Балканите (1941 – 1943)''' по време на [[Втората Световна война|Втората световна война]] е определена на преговори между [[Италия|Фашистка Италия]] и [[Третия Райх|Третия райх]] във [[Виена]] през април 1941 г., като демаркационната линия, определяща границите ѝ, става известна като „Виенска линия“.<ref>{{Citation |title=Добрин Мичев, Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) |url=http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html |accessdate=2021-02-15 |archivedate=2020-08-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20200806170646/http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html }}</ref> == Италианска окупационна зона == === Предпоставки === [[Файл:Triple_Occupation_of_Greece.png|мини|ляво|Италианска окупационна зона в Гърция през ВСВ.]] На 7 април 1939 г. [[Италианска инвазия в Албания|италианските войски нахлуват в Албания]] и бързо я окупират. Кампанията е част от амбициите на фашисткия лидер [[Бенито Мусолини]] да изгради [[Италианска империя]]. Впоследствие Италия, контролирайки [[Албания]], се намесва на нейна страна срещу [[Гърция]] в спора между двете [[страна|страни]] за владението на [[Епир]]. На 28 октомври 1940 г. избухва [[Итало-гръцка война]]. Първоначално италианската армия постига успехи, настъпвайки на гръцка територия, но италианците впоследствие са разбити и изтласкани, като военните действия се пренасят на албанска територия. Това принуждава [[Хитлер]] да се намеси на страната на своя съюзник Мусолини. Военната операция на [[сили на Оста|силите на Оста]] срещу Гърция протича едновременно с тази срещу [[Кралство Югославия|Югославия]] и започва на 6 април 1941 г. В [[светкавична война]] те разгромяват далеч по-слабите армии на [[Югославия]] и Гърция, като Югославия капитулира на 17 април, а Гърция се съпротивлява реално до 27 април с помощта на английски части, които дебаркират на нейна територия. === Виенска линия === [[Файл:1941-1943 Axis occupation of Yugoslavia map - en.svg|мини|Италианска окупационна зона в Югославия през ВСВ.]] Във връзка с успешния развой на съвместните военни операции (известни съответно като [[Ауфмарш 25]] и [[операция Марита|Марита]]) на 21 – 24 април 1941 г. във Виена се състои среща на [[Рибентроп]] с [[Галеацо Чано]]. На нея е подписан т. нар. „Виенски протокол“, чрез който е договорена демаркационна линия, която става известна под името „Виенска линия“ и чертае италианската зона на [[Балканите]]. Окупационната зона в Югославия включва на север големи части от територията на [[Словения]] и [[Хърватска]]. На Италия се предоставя за окупиране и [[Черна гора]], [[Албания]] и почти цяло [[Косово]]. Също така са ѝ предоставени част от [[Западна Македония]] с градовете [[Тетово]], [[Струга]], [[Дебър]], [[Кичево]] и [[Гостивар]], заедно с няколко села южно от [[Охрид]] с цел за създаването на „[[Велика Албания]]“. Според „Виенския протокол“, на Италия се предоставят за окупиране и обширни области в [[Гърция]] – Югозападна Македония (зоните на [[Гюмендже (дем)|Гюмендженско]] и [[Воденско]], част от [[Леринско]] и [[Берско]], [[Костурско]] и част от [[Кожанско]]), както и [[Епир]], [[Тесалия]], [[Пелопонес]], [[Евбея]] и островите на [[Цикладски архипелаг|Цикладския архипелаг]]. === Администриране и проблеми в зоната === [[Файл:Italian soldiers passing Albanians, 7 April 1939.png|мини|ляво|Италиански войници навлизат в [[Драч]] през април 1939 г.]] [[Файл:Kleisoura.Italiko.tank.jpg|мини|Италиански танк унищожен край [[Кълцюра]], през зимата на 1941 г. по време на Итало-гръцката война.]] След преговорите Италия разполага армия от половин милион души на Балканите.<ref>Journal of Southern Europe and the Balkans Online, Volume 6, Issue 2, 2004, Italian soldiers in the Balkans. The experience of the occupation (1941 – 1943), Davide Rodogno, pages 125 – 144</ref> Страната започва да се чувства ощетена, защото не постига максимума на своите цели. Впоследствие Германия си присвоява големи територии в Словения, а Хърватия като независима държава трябва да се намира под италиански [[протекторат]], но постепенно и тук надделява германското влияние. Определеният от Италия за крал на Хърватия Херцог на [[Херцогство Сполето|Сполето]] изобщо не заема престола. Започват териториални противоречия между [[Загреб]] и [[Рим]], и [[Будапеща]] и Рим. Италия се ангажира с обявяването независимостта на [[Черна гора]], но нито един член от семейството на италианската кралица не се наема да заеме престола. Формално и Гърция се признава за италианско владение. Германците си запазват само [[Егейска Македония|Западна Егейска Македония]], част от [[Крит]] и зоната край [[Марица]], но фактически поемат главната отговорност за окупацията. При това положение за Италия единствената безспорна зона остава Албания и тя се стреми по всякакъв начин чрез нея да разшири влиянието си. Идеята за Велика Албания може да се постигне чрез разширение в Епир (за сметка на Гърция), в [[Косово]] и [[Вардарска Македония|Западна Вардарска Македония]], където се сблъсква с българските претенции. В Епир, Македония и Тесалия действа проиталианската влашка сепаратистка организация [[Римски легион (арумънска организация)|Римски легион]]. === Положение на евреите и организиране на съпротива === В хода на войната италианските власти и отделни чиновници предприемат редица действия, за да не допуснат депортиране на [[евреи]] от окупираните от Италия територии. Мнозина италиански военни начело с командващия Втора армия, разположена на Балканите, генерал [[Марио Роата]], съзнавайки, че предаването на евреите означава масовото им унищожаване, вземат решение да саботират заповедите за депортирането им. Положението на евреите в италианската зона е значително по-добро, отколкото в българската и особено в немската зона. От Италианската окупационна зона не са депортиран евреи. Нещо повече, италианците извеждат от немската зона евреи, спасявайки ги от смърт в [[Концентрационен лагер|нацистките лагери]].<ref>[http://www.blitz.bg/news/article/188725 Blitz.bg, 19 март 2013 г. На 19.3.1943 г. Мусолини окончателно отказва да предаде италианските евреи на германците].</ref> От друга страна италианците преследват ожесточено бойците от [[Съпротива (Втора световна война)|Съпротивата]] и организират няколко масови кланета на [[партизани]]. Италианците започват и етнически прочиствания на територията на Словения с оглед на изтребване и депортация на местното славянско население и заместването му с италианци. === Примирие на Италия с Антихитлеристката коалиция и последици === [[Файл:Bundesarchiv B 145 Bild-F016230-0009, Bersaglieri in Jugoslawien.jpg|мини|ляво|Среща на италиански и германски войници в Югославия през април 1941 г.]] [[Файл:Italians Ochrid 1941 2.jpg|мини|Италиански части при завземането на Охрид на 12 април 1941 г.]] На 25 юли 1943 г. в Италия е свален Мусолини. Назначено е ново правителство на Италия начело с [[маршал]] [[Пиетро Бадолио]], в което през септември влизат представители на всички италиански [[Антифашизъм|антифашистки]] партии. Италия започва завой за излизане от [[Оста]]. На 3 септември в [[Сицилия]] тайно е подписано [[Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция|примирие между новото италианско правителство и Антихитлеристката коалиция]], обявено на 8 септември 1943 г. На 13 октомври 1943 г. Италия обявява война на [[Нацистка Германия]]. В окупационната зона на Балканите настава хаос. Някои от италианските войски, базирани на Балканския полуостров, са пленени от германците, след известна съпротива. Такъв е случаят с [[Тридесет и трета пехотна дивизия „Акуи“|33-та пехотна дивизия „Акуи“]] на остров [[Кефалония]], 8400 души от която са разстреляни. Такава е и съдбата на 13-ти моторизиран пехотен полк „Пинероло“ в [[Костур (град)|Костур]], от който 1200 войници и офицери са разстреляни от германците. Трайна въоръжена съпротива оказва и [[Втора италианска армия]] в [[Югославия]], която в по-голямата си част преминава на страната югославските партизани, създавайки дивизията „Гарибалди“. Част от Девета италианска армия в лицето на дивизиите „Арецо“ и „Фолоренция“ създава дивизията „Антонио Грамши“, която се сражава заедно с албанските партизани на [[Енвер Ходжа]]. Голямата част от [[Двадесет и четвърта пехотна дивизия „Пинероло“|24-та пехотна дивизия „Пинероло“]] се присъединява към гръцките партизани от [[ЕАМ]] и [[ЕЛАС]]. Някои италиански части се обявяват за новата фашистка [[Република Сало]], марионетна на нацистка Германия, какъвто е случаят в [[Словения]] с бивши подразделения на фашистката Доброволна милиция за опазване на националната безопасност, които се бият редом с германските войски. Като цяло Италианската окупационна зона на Балканите е заета до края на ноември от германците, подкрепяни от албанците, хърватите и българите. През ноември 1943 г. е създаден [[Втори български окупационен корпус|Втори окупационен корпус]], поделение на Българската армия с щаб в [[Драма (град)|Драма]], което е разположено в областта между реките [[Вардар]] и [[Струма]], която дотогава е германска окупационна зона, с цел да се замести германската армия, която е изпратена да окупира дотогава заетите от италианската армия територии. == Италианската окупационна зона и България == === Македонски въпрос === [[Файл:Italo-Bulgarian 1941.jpg|мини|Италиански и български военни на границата в Македония разглеждат разглобена картечница Шварцлозе през лятото на 1941 г.]] България не участва с военни сили в разгрома на Югославия и Гърция. За да парира евентуалните италиански претенции към Македония, България търси съдействие от Германия. Спешно цар [[Борис III]] си издейства среща с Хитлер и на 19 април 1941 г. царят лети за главната германска квартира. Протоколи от разговорите не са водени, но явно България успява да постигне успех, защото царят се връща на 20 април видимо доволен в [[София]]. Предишният ден българските войски вече са навлезли в Югославия и Гърция. Както по много други териториални проблеми в [[Европа]], германската дипломация възприема тезата на [[Хитлер]], който на срещата с царя е бил съгласен, че Македония трябва да се даде на България. Още през първия ден на преговорите във Виена [[Йоахим фон Рибентроп|Рибентроп]] уведомява италианския си колега, че претенциите на цар Борис III са за цяла Македония до бившата югославско-албанска граница. Освен това българският цар силно настоява за окупирания от италианците [[Охрид]], като българска национална светиня.<ref>Райчевски, С. Българите в световните хроники, 1939 – 1943, С., 2003, с. 141 – 142</ref> На 22 април 1941 г. германският външен министър поставя въпроса и за [[Солун]], но граф Чано заявява, че няма правомощия да говори по този въпрос. Италианците с нежелание се съгласяват да предадат окупираните от тях Охрид и [[Ресен]] на България. На 23 април италианците, които не са доволни, настояват границата да минава непосредствено на запад от Скопие, като [[Битоля]] също трябва да влезе в Албания, но получават отказ от германска страна. На 24 април 1941 г. във Виена е подписан окончателният компромисен протокол за прокарване на новата гранична линия. Към протокола е приложена географска карта с мащаб 1:1 000 000, върху която граничната линия не е съобразена с особеностите на релефа. При прехвърлянето на линията върху топографски карти с мащаб 1:100 000 се получават разминавания, поради нагаждането им към терена. Освен това мастилената линия от виенската карта при прехвърлянето на топографски карти обхваща неясна гранична полоса с ширина от 12 км. === Гранични спорове === [[Файл:Ohrid 1941.jpg|мини|ляво|Предаването на Охрид от италианците под българска администрация с посредничеството на германците през май 1941 г.]] [[Файл:Bogdan Filov and Mussolini, 1941.jpg|мини|Срещата между Мусолини и Филов за уреждане на границата състояла се в Рим през юли 1941 г.]] За да се предотвратят бъдещи спорове, Борис III предприема пътуване в Италия. На 9 юни той се среща с италианския крал [[Виктор Емануил III]], който го съветва да се обърне направо към [[Бенито Мусолини|Мусолини]]. Срещата с Дучето се осъществява на 12 юни 1941 година и на нея е постигнато съгласие граничните спорове да се решат при бъдещо посещение на [[Богдан Филов]] и външния министър Попов в италианската столица. Междувременно неуредиците по демаркационната линия са умело използвани от Италия за предявяване на постоянни претенции, което води и до гранични инциденти. През нощта на 10 срещу 11 юли 1941 г. италианците поставят ултиматум на българските гранични власти да им се отстъпи [[хром]]овата мина северозападно от [[Люботрън]]. Българите отказват и откриват огън, като има жертви и от двете страни. На 21 юли 1941 г. проф. [[Богдан Филов]] и министър [[Иван Попов (дипломат)|Иван Попов]] се срещат в Рим с италианския крал Виктор Емануил III и Бенито Мусолини. Постигнато е споразумение за основа на границата на България с Италия да служи Виенската спогодба, като точното ѝ определяне е предвидено да стане от една смесена италианско-албанско-българска комисия, която да реши необходимите поправки и въпроса с размяната на населението. Комисията обаче така и не пристъпва към работа, поради обструкции и от двете страни и спорните проблеми остават неразрешени. [[Файл:Bundesarchiv Bild 101I-602-B1242-25A, Balkan, italienische Spähpanzer.jpg|мини|ляво|Италианска военна част на Балканите през 1942 г.]] [[Файл:Debar,_beganje_pred_balisti,_1942.jpg|мини|Приемане на бежанци от Дебър, избягали от албанската зона на контрол през 1942 г., в българската.]] През август 1942 г. има пореден българско-италиански граничен инцидент с нови жертви отново за мината край [[Люботрън]]. Чак след изглаждането му се създава смесената комисия. Водач на българската делегация е командирът на [[Пета армия]], разположена в Македония, ген. [[Васил Бойдев]]. Комисията има заседания през октомври и ноември 1942 г. и през март 1943 г. Тя не взема решение за значителни корекции на границата. Фактически смесената комисия узаконява старата гранична линия. Така на 29 март 1943 г. е подписан окончателният протокол за българо-италианската граница в Македония. Той влиза в сила чак на 15 юли 1943 г. Приблизително границата на [[Албания по време на Втората световна война|италианския протекторат Албания]] с [[Царство България]] започва в днешно [[Косово]] по линия, която минава западно от [[Качаник]], през [[Лешок]], а след това източно от [[Железна река]], [[Ново село (община Кукъс)|Ново село]], после по [[Треска (река)|р. Треска]] близо до град [[Кичево]] се отправя на юг към [[Охридското езеро]]. Преминава на запад от селата [[Староец]], [[Белица]], [[Велмей]], [[Мешеища]]) и [[Горенци]]. При движението си на югозапад българо-албанската граница прехвърля билото на [[Илинска планина]]. В една точка на запад от село [[Подмол]] тя достига северния бряг на Охридското езеро. Оттук границата се насочва на югоизток през водите на езерото към [[Свети Наум (манастир)|манастира „Св. Наум“]]. От споменатия манастир границата се отправя почти по права линия на изток, като преминава северно от селата [[Шипокно]], [[Евла]] и [[Козяк]] и южно от градовете Охрид и [[Ресен]]. След езерото линията излиза на източния бряг, северно от [[Пещани (Община Охрид)|Пещани]], продължава през [[Галичица]] продължава източно от Козяк и по гребена на [[Баба (планина)]] достига до старата гръцко-югославска граница. === Създаване на „Охрана“ и последици от примирието на Италия с антихитлеристката коалиция === [[Файл:Bundesarchiv Bild 101I-177-1459-32, Korfu, italienische Soldaten.jpg|мини|Италиански войници на о. [[Корфу]], взети в плен от германски части през септември 1943 г.]] Във връзка със засилването на гръцката Съпротива, през зимата на 1943 г. по поръчение на [[Иван Михайлов]] българският офицер [[Андон Калчев]] се свързва с италианския комендант на [[Костур (град)|Костур]] лейтенант [[Джовани Равали]] и настоява за действия за защита на българското население в тези най-западни дялове на [[Егейска Македония]] от гръцките нападения. Тъй като италианците не са в състояние да спрат посегателствата, те се съгласяват. На 5 март 1943 в [[Костур]] официално е учреден Български комитет „Свобода или смърт“. На 12 март 1943 г. в града пристига генерал [[Джузепе дел Джудиче]] със заповед на италианското командване за включване на редовните италиански части за подпомагане на българската самозащита от гръцки националисти и македонстващи комунисти. [[Костурско]] става център на организацията „[[Охрана (организация)|Охрана]]“, в която се включват стари членове на [[ВМРО|Вътрешната македонска революционна организация]], както и обикновени българи, желаещи да се защитят от атаките на гръцките паравоенни чети. На 25 юли обаче пада фашисткият режим в Италия и в окупационната ѝ зона започва да настъпва безвластие. Отвъд демаркационната линия положението става критично за българското население. Местни албански разбойници и гръцки националисти не подбират средства, за да малтретират, плячкосват и дори да убиват тамошни българи. На 14 август [[Борис III]] е привикан на среща в главната квартира на Хитлер във връзка с тежкото положение, в което изпадат Германия и съюзниците ѝ, както на Източния фронт, така и на Балканите. На срещата Хитлер настоява за окупирането от български дивизии на частите от Македония, попадащи в италианската окупационна зона в [[Гърция]] и [[Албания]], а Борис III се опитва да отклони евентуално българското участие на Източния фронт, позовавайки се на недостига на хора и въоръжение, и на необходимостта от защита срещу евентуално нападение от [[Турция]]. За съществуването на подобни идеи споделя и хърватският пълномощен министър в София [[Владимир Жидовец]]. Пред хърватския дипломат е обрисуван план за сътрудничество на база на присъединяването на цяла Западна Македония от дотогавашната Италианска окупационна зона към България. Според Жидовец царят искрено вярвал, че разгромът на Италия дава възможност за това при осигуряване поддръжката и на [[ВМРО]]. Смъртта на българския монарх скоро след това прекъсва развитието на тази инициатива.<ref>Kisić-Kolanović, N. Ivan Vanča Mihajlov: makedonski revolucionar uskraćen za domovinu i konjene. In: Časopis za suvremenu povijest, Zagreb, № 1, 2002, sct. 125, 126.</ref> През септември 1943 г., след капитулацията на Италия, зоната ѝ е завзета основно от немски войски. От отпадането на Италия от Оста, като германски съюзник частично се възползва и България. Тя успява да издейства известна корекция на границата в югозападния сектор на [[Вардарска Македония]]. Така българската зона е разширена с още около 500 кв. км. Включени са около 20 села в [[Охридско]] и [[Ресенско]]. Тази гранична линия остава в сила до изтеглянето на Българската армия от Вардарска и по-голямата част от Егейска Македония в началото на септември 1944 година, когато контролираните от българите части от бившата Италианска окупационна зона, са опразнени от българските войски. == Бележки == <references /> == Източнци == * [http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=313:24-1941-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Сите българи заедно, Янко Гочев, 24 май 1941 година Охрид влиза окончателно в България]. * [http://promacedonia.org/nk2/nk_1.htm От надежда към покруса: Западна Македония в българската външна политика (1941 – 1944) Николай Кочанков, Херон Прес, София 2007 г.] == Вижте също == * [[Италианско-гръцка война|Италанско-гръцка война]] * [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 - 1944)]] * [[Спогодба Клодиус-Попов|Спогодба „Клодиус-Попов]]“ {{Портал|Македония|Италия|България|История}} [[Категория:България във Втората световна война]] [[Категория:История на Македония]] [[Категория:Гърция във Втората световна война]] qnfrqogp9rennjs8j78wprnczblsn50 12435107 12435103 2024-12-08T17:59:22Z Ambra75 259141 12435107 wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт | име = | конфликт = [[Втора световна война]] | картинка = Map of Albania during WWII.png | описание = Италианска окупационна зона в Албания, Косово, Македония и Черна Гора през ВСВ | период = [[1941]] – [[1943]] | място = | резултат = | страна1 = | страна2 = | командир1 = | командир2 = | сила1 = | сила2 = | жертви1 = | жертви2 = }} '''Италианската окупационна зона на Балканите (1941 – 1943)''' по време на [[Втората Световна война|Втората световна война]] е определена на преговори между [[Италия|Фашистка Италия]] и [[Третия Райх|Третия райх]] във [[Виена]] през април 1941 г., като демаркационната линия, определяща границите ѝ, става известна като „Виенска линия“.<ref>{{Citation |title=Добрин Мичев, Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) |url=http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html |accessdate=2021-02-15 |archivedate=2020-08-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20200806170646/http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html }}</ref> == Италианска окупационна зона == === Предпоставки === [[Файл:Triple_Occupation_of_Greece.png|мини|ляво|Италианска окупационна зона в Гърция през ВСВ.]] На 7 април 1939 г. [[Италианска инвазия в Албания|италианските войски нахлуват в Албания]] и бързо я окупират. Кампанията е част от амбициите на фашисткия лидер [[Бенито Мусолини]] да изгради [[Италианска империя]]. Впоследствие Италия, контролирайки Албания, се намесва на нейна страна срещу [[Гърция]] в спора между двете страни за владението на [[Епир]]. На 28 октомври 1940 г. избухва Италианско-гръцката война. Първоначално италианската армия постига успехи, настъпвайки на гръцка територия, но италианците впоследствие са разбити и изтласкани, като военните действия се пренасят на албанска територия. Това принуждава [[Хитлер]] да се намеси на страната на своя съюзник Мусолини. Военната операция на [[сили на Оста|силите на Оста]] срещу Гърция протича едновременно с тази срещу [[Кралство Югославия|Югославия]] и започва на 6 април 1941 г. В [[светкавична война]] те разгромяват далеч по-слабите армии на [[Югославия]] и Гърция, като Югославия капитулира на 17 април, а Гърция се съпротивлява реално до 27 април с помощта на английски части, които дебаркират на нейна територия. === Виенска линия === [[Файл:1941-1943 Axis occupation of Yugoslavia map - en.svg|мини|Италианска окупационна зона в Югославия през ВСВ.]] Във връзка с успешния развой на съвместните военни операции (известни съответно като [[Ауфмарш 25]] и [[операция Марита|Марита]]) на 21 – 24 април 1941 г. във Виена се състои среща на [[Рибентроп]] с [[Галеацо Чано]]. На нея е подписан т. нар. „Виенски протокол“, чрез който е договорена демаркационна линия, която става известна под името „Виенска линия“ и чертае италианската зона на [[Балкански полуостров|Балканите]]. Окупационната зона в Югославия включва на север големи части от територията на [[Словения]] и [[Хърватска]]. На Италия се предоставя за окупиране и [[Черна гора]], [[Албания]] и почти цяло [[Косово]]. Също така са ѝ предоставени част от [[Западна Македония]] с градовете [[Тетово]], [[Струга]], [[Дебър]], [[Кичево]] и [[Гостивар]], заедно с няколко села южно от [[Охрид]] с цел за създаването на „[[Велика Албания]]“. Според „Виенския протокол“, на Италия се предоставят за окупиране и обширни области в [[Гърция]] – Югозападна Македония (зоните на [[Гюмендже (дем)|Гюмендженско]] и [[Воденско]], част от [[Леринско]] и [[Берско]], [[Костурско]] и част от [[Кожанско]]), както и [[Епир]], [[Тесалия]], [[Пелопонес]], [[Евбея]] и островите на [[Цикладски архипелаг|Цикладския архипелаг]]. === Администриране и проблеми в зоната === [[Файл:Italian soldiers passing Albanians, 7 April 1939.png|мини|ляво|Италиански войници навлизат в [[Драч]] през април 1939 г.]] [[Файл:Kleisoura.Italiko.tank.jpg|мини|Италиански танк унищожен край [[Кълцюра]], през зимата на 1941 г. по време на Итало-гръцката война.]] След преговорите Италия разполага армия от половин милион души на Балканите.<ref>Journal of Southern Europe and the Balkans Online, Volume 6, Issue 2, 2004, Italian soldiers in the Balkans. The experience of the occupation (1941 – 1943), Davide Rodogno, pages 125 – 144</ref> Страната започва да се чувства ощетена, защото не постига максимума на своите цели. Впоследствие Германия си присвоява големи територии в Словения, а Хърватия като независима държава трябва да се намира под италиански [[протекторат]], но постепенно и тук надделява германското влияние. Определеният от Италия за крал на Хърватия Херцог на [[Херцогство Сполето|Сполето]] изобщо не заема престола. Започват териториални противоречия между [[Загреб]] и [[Рим]], и [[Будапеща]] и Рим. Италия се ангажира с обявяването независимостта на [[Черна гора]], но нито един член от семейството на италианската кралица не се наема да заеме престола. Формално и Гърция се признава за италианско владение. Германците си запазват само Западна [[Егейска Македония]], част от [[Крит]] и зоната край [[Марица]], но фактически поемат главната отговорност за окупацията. При това положение за Италия единствената безспорна зона остава Албания и тя се стреми по всякакъв начин чрез нея да разшири влиянието си. Идеята за Велика Албания може да се постигне чрез разширение в Епир (за сметка на Гърция), в [[Косово]] и [[Вардарска Македония|Западна Вардарска Македония]], където се сблъсква с българските претенции. В Епир, Македония и Тесалия действа проиталианската влашка сепаратистка организация [[Римски легион (арумънска организация)|Римски легион]]. === Положение на евреите и организиране на съпротива === В хода на войната италианските власти и отделни чиновници предприемат редица действия, за да не допуснат депортиране на [[евреи]] от окупираните от Италия територии. Мнозина италиански военни начело с командващия Втора армия, разположена на Балканите, генерал [[Марио Роата]], съзнавайки, че предаването на евреите означава масовото им унищожаване, вземат решение да саботират заповедите за депортирането им. Положението на евреите в италианската зона е значително по-добро, отколкото в българската и особено в немската зона. От Италианската окупационна зона не са депортиран евреи. Нещо повече, италианците извеждат от немската зона евреи, спасявайки ги от смърт в [[Концентрационен лагер|нацистките лагери]].<ref>[http://www.blitz.bg/news/article/188725 Blitz.bg, 19 март 2013 г. На 19.3.1943 г. Мусолини окончателно отказва да предаде италианските евреи на германците].</ref> От друга страна италианците преследват ожесточено бойците от [[Съпротива (Втора световна война)|Съпротивата]] и организират няколко масови кланета на [[партизани]]. Италианците започват и етнически прочиствания на територията на Словения с оглед на изтребване и депортация на местното славянско население и заместването му с италианци. === Примирие на Италия с Антихитлеристката коалиция и последици === [[Файл:Bundesarchiv B 145 Bild-F016230-0009, Bersaglieri in Jugoslawien.jpg|мини|ляво|Среща на италиански и германски войници в Югославия през април 1941 г.]] [[Файл:Italians Ochrid 1941 2.jpg|мини|Италиански части при завземането на Охрид на 12 април 1941 г.]] На 25 юли 1943 г. в Италия е свален Мусолини. Назначено е ново правителство на Италия начело с [[маршал]] [[Пиетро Бадолио]], в което през септември влизат представители на всички италиански [[Антифашизъм|антифашистки]] партии. Италия започва завой за излизане от [[Оста]]. На 3 септември в [[Сицилия]] тайно е подписано [[Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция|примирие между новото италианско правителство и Антихитлеристката коалиция]], обявено на 8 септември 1943 г. На 13 октомври 1943 г. Италия обявява война на [[Нацистка Германия]]. В окупационната зона на Балканите настава хаос. Някои от италианските войски, базирани на Балканския полуостров, са пленени от германците, след известна съпротива. Такъв е случаят с [[Тридесет и трета пехотна дивизия „Акуи“|33-та пехотна дивизия „Акуи“]] на остров [[Кефалония]], 8400 души от която са разстреляни. Такава е и съдбата на 13-ти моторизиран пехотен полк „Пинероло“ в [[Костур (град)|Костур]], от който 1200 войници и офицери са разстреляни от германците. Трайна въоръжена съпротива оказва и [[Втора италианска армия]] в [[Югославия]], която в по-голямата си част преминава на страната югославските партизани, създавайки дивизията „Гарибалди“. Част от Девета италианска армия в лицето на дивизиите „Арецо“ и „Фолоренция“ създава дивизията „Антонио Грамши“, която се сражава заедно с албанските партизани на [[Енвер Ходжа]]. Голямата част от [[Двадесет и четвърта пехотна дивизия „Пинероло“|24-та пехотна дивизия „Пинероло“]] се присъединява към гръцките партизани от [[ЕАМ]] и [[ЕЛАС]]. Някои италиански части се обявяват за новата фашистка [[Република Сало]], марионетна на нацистка Германия, какъвто е случаят в [[Словения]] с бивши подразделения на фашистката Доброволна милиция за опазване на националната безопасност, които се бият редом с германските войски. Като цяло Италианската окупационна зона на Балканите е заета до края на ноември от германците, подкрепяни от албанците, хърватите и българите. През ноември 1943 г. е създаден [[Втори български окупационен корпус|Втори окупационен корпус]], поделение на Българската армия с щаб в [[Драма (град)|Драма]], което е разположено в областта между реките [[Вардар]] и [[Струма]], която дотогава е германска окупационна зона, с цел да се замести германската армия, която е изпратена да окупира дотогава заетите от италианската армия територии. == Италианската окупационна зона и България == === Македонски въпрос === [[Файл:Italo-Bulgarian 1941.jpg|мини|Италиански и български военни на границата в Македония разглеждат разглобена картечница Шварцлозе през лятото на 1941 г.]] България не участва с военни сили в разгрома на Югославия и Гърция. За да парира евентуалните италиански претенции към Македония, България търси съдействие от Германия. Спешно цар [[Борис III]] си издейства среща с Хитлер и на 19 април 1941 г. царят лети за главната германска квартира. Протоколи от разговорите не са водени, но явно България успява да постигне успех, защото царят се връща на 20 април видимо доволен в [[София]]. Предишният ден българските войски вече са навлезли в Югославия и Гърция. Както по много други териториални проблеми в [[Европа]], германската дипломация възприема тезата на [[Хитлер]], който на срещата с царя е бил съгласен, че Македония трябва да се даде на България. Още през първия ден на преговорите във Виена [[Йоахим фон Рибентроп|Рибентроп]] уведомява италианския си колега, че претенциите на цар Борис III са за цяла Македония до бившата югославско-албанска граница. Освен това българският цар силно настоява за окупирания от италианците [[Охрид]], като българска национална светиня.<ref>Райчевски, С. Българите в световните хроники, 1939 – 1943, С., 2003, с. 141 – 142</ref> На 22 април 1941 г. германският външен министър поставя въпроса и за [[Солун]], но граф Чано заявява, че няма правомощия да говори по този въпрос. Италианците с нежелание се съгласяват да предадат окупираните от тях Охрид и [[Ресен]] на България. На 23 април италианците, които не са доволни, настояват границата да минава непосредствено на запад от Скопие, като [[Битоля]] също трябва да влезе в Албания, но получават отказ от германска страна. На 24 април 1941 г. във Виена е подписан окончателният компромисен протокол за прокарване на новата гранична линия. Към протокола е приложена географска карта с мащаб 1:1 000 000, върху която граничната линия не е съобразена с особеностите на релефа. При прехвърлянето на линията върху топографски карти с мащаб 1:100 000 се получават разминавания, поради нагаждането им към терена. Освен това мастилената линия от виенската карта при прехвърлянето на топографски карти обхваща неясна гранична полоса с ширина от 12 км. === Гранични спорове === [[Файл:Ohrid 1941.jpg|мини|ляво|Предаването на Охрид от италианците под българска администрация с посредничеството на германците през май 1941 г.]] [[Файл:Bogdan Filov and Mussolini, 1941.jpg|мини|Срещата между Мусолини и Филов за уреждане на границата състояла се в Рим през юли 1941 г.]] За да се предотвратят бъдещи спорове, Борис III предприема пътуване в Италия. На 9 юни той се среща с италианския крал [[Виктор Емануил III]], който го съветва да се обърне направо към [[Бенито Мусолини|Мусолини]]. Срещата с Дучето се осъществява на 12 юни 1941 година и на нея е постигнато съгласие граничните спорове да се решат при бъдещо посещение на [[Богдан Филов]] и външния министър Попов в италианската столица. Междувременно неуредиците по демаркационната линия са умело използвани от Италия за предявяване на постоянни претенции, което води и до гранични инциденти. През нощта на 10 срещу 11 юли 1941 г. италианците поставят ултиматум на българските гранични власти да им се отстъпи [[хром]]овата мина северозападно от [[Люботрън]]. Българите отказват и откриват огън, като има жертви и от двете страни. На 21 юли 1941 г. проф. [[Богдан Филов]] и министър [[Иван Попов (дипломат)|Иван Попов]] се срещат в Рим с италианския крал Виктор Емануил III и Бенито Мусолини. Постигнато е споразумение за основа на границата на България с Италия да служи Виенската спогодба, като точното ѝ определяне е предвидено да стане от една смесена италианско-албанско-българска комисия, която да реши необходимите поправки и въпроса с размяната на населението. Комисията обаче така и не пристъпва към работа, поради обструкции и от двете страни и спорните проблеми остават неразрешени. [[Файл:Bundesarchiv Bild 101I-602-B1242-25A, Balkan, italienische Spähpanzer.jpg|мини|ляво|Италианска военна част на Балканите през 1942 г.]] [[Файл:Debar,_beganje_pred_balisti,_1942.jpg|мини|Приемане на бежанци от Дебър, избягали от албанската зона на контрол през 1942 г., в българската.]] През август 1942 г. има пореден българско-италиански граничен инцидент с нови жертви отново за мината край [[Люботрън]]. Чак след изглаждането му се създава смесената комисия. Водач на българската делегация е командирът на [[Пета армия]], разположена в Македония, ген. [[Васил Бойдев]]. Комисията има заседания през октомври и ноември 1942 г. и през март 1943 г. Тя не взема решение за значителни корекции на границата. Фактически смесената комисия узаконява старата гранична линия. Така на 29 март 1943 г. е подписан окончателният протокол за българо-италианската граница в Македония. Той влиза в сила чак на 15 юли 1943 г. Приблизително границата на [[Албания по време на Втората световна война|италианския протекторат Албания]] с [[Царство България]] започва в днешно [[Косово]] по линия, която минава западно от [[Качаник]], през [[Лешок]], а след това източно от [[Железна река]], [[Ново село (община Кукъс)|Ново село]], после по [[Треска (река)|р. Треска]] близо до град [[Кичево]] се отправя на юг към [[Охридското езеро]]. Преминава на запад от селата [[Староец]], [[Белица]], [[Велмей]], [[Мешеища]]) и [[Горенци]]. При движението си на югозапад българо-албанската граница прехвърля билото на [[Илинска планина]]. В една точка на запад от село [[Подмол]] тя достига северния бряг на Охридското езеро. Оттук границата се насочва на югоизток през водите на езерото към [[Свети Наум (манастир)|манастира „Св. Наум“]]. От споменатия манастир границата се отправя почти по права линия на изток, като преминава северно от селата [[Шипокно]], [[Евла]] и [[Козяк]] и южно от градовете Охрид и [[Ресен]]. След езерото линията излиза на източния бряг, северно от [[Пещани (Община Охрид)|Пещани]], продължава през [[Галичица]] продължава източно от Козяк и по гребена на [[Баба (планина)]] достига до старата гръцко-югославска граница. === Създаване на „Охрана“ и последици от примирието на Италия с антихитлеристката коалиция === [[Файл:Bundesarchiv Bild 101I-177-1459-32, Korfu, italienische Soldaten.jpg|мини|Италиански войници на о. [[Корфу]], взети в плен от германски части през септември 1943 г.]] Във връзка със засилването на гръцката Съпротива, през зимата на 1943 г. по поръчение на [[Иван Михайлов]] българският офицер [[Андон Калчев]] се свързва с италианския комендант на [[Костур (град)|Костур]] лейтенант [[Джовани Равали]] и настоява за действия за защита на българското население в тези най-западни дялове на [[Егейска Македония]] от гръцките нападения. Тъй като италианците не са в състояние да спрат посегателствата, те се съгласяват. На 5 март 1943 в [[Костур]] официално е учреден Българският комитет „Свобода или смърт“. На 12 март 1943 г. в града пристига генерал [[Джузепе дел Джудиче]] със заповед на италианското командване за включване на редовните италиански части за подпомагане на българската самозащита от гръцки националисти и македонстващи комунисти. [[Костурско]] става център на организацията „[[Охрана (организация)|Охрана]]“, в която се включват стари членове на [[ВМРО|Вътрешната македонска революционна организация]], както и обикновени българи, желаещи да се защитят от атаките на гръцките паравоенни чети. На 25 юли обаче пада фашисткият режим в Италия и в окупационната ѝ зона започва да настъпва безвластие. Отвъд демаркационната линия положението става критично за българското население. Местни албански разбойници и гръцки националисти не подбират средства, за да малтретират, плячкосват и дори да убиват тамошни българи. На 14 август цар [[Борис III]] е привикан на среща в главната квартира на Хитлер във връзка с тежкото положение, в което изпадат Германия и съюзниците ѝ, както на Източния фронт, така и на Балканите. На срещата Хитлер настоява за окупирането от български дивизии на частите от Македония, попадащи в италианската окупационна зона в [[Гърция]] и [[Албания]], а Борис III се опитва да отклони евентуално българското участие на Източния фронт, позовавайки се на недостига на хора и въоръжение, и на необходимостта от защита срещу евентуално нападение от [[Турция]]. За съществуването на подобни идеи споделя и хърватският пълномощен министър в София [[Владимир Жидовец]]. Пред хърватския дипломат е обрисуван план за сътрудничество на база на присъединяването на цяла Западна Македония от дотогавашната Италианска окупационна зона към България. Според Жидовец царят искрено вярвал, че разгромът на Италия дава възможност за това при осигуряване поддръжката и на [[ВМРО]]. Смъртта на българския монарх скоро след това прекъсва развитието на тази инициатива.<ref>Kisić-Kolanović, N. Ivan Vanča Mihajlov: makedonski revolucionar uskraćen za domovinu i konjene. In: Časopis za suvremenu povijest, Zagreb, № 1, 2002, sct. 125, 126.</ref> През септември 1943 г., след капитулацията на Италия, зоната ѝ е завзета основно от немски войски. От отпадането на Италия от [[Страни от Оста|Оста]], като германски съюзник частично се възползва и България. Тя успява да издейства известна корекция на границата в югозападния сектор на [[Вардарска Македония]]. Така българската зона е разширена с още около 500 кв. км. Включени са около 20 села в [[Охридско]] и [[Ресенско]]. Тази гранична линия остава в сила до изтеглянето на Българската армия от Вардарска и по-голямата част от Егейска Македония в началото на септември 1944 година, когато контролираните от българите части от бившата Италианска окупационна зона, са опразнени от българските войски. == Бележки == <references /> == Източници == * [http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=313:24-1941-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Сите българи заедно, Янко Гочев, 24 май 1941 година Охрид влиза окончателно в България]. * [http://promacedonia.org/nk2/nk_1.htm От надежда към покруса: Западна Македония в българската външна политика (1941 – 1944) Николай Кочанков, Херон Прес, София 2007 г.] == Вижте също == * [[Италианско-гръцка война|Италанско-гръцка война]] * [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 - 1944)]] * [[Спогодба Клодиус-Попов|Спогодба „Клодиус-Попов]]“ {{Портал|Македония|Италия|България|История}} [[Категория:България във Втората световна война]] [[Категория:История на Македония]] [[Категория:Гърция във Втората световна война]] e76g3wsdwt6gwz15vqzd1vpqnf23wv3 0 422354 12435342 12162344 2024-12-08T22:30:12Z Angel Miklashevsky 237767 Добавени галерии със снимки. 12435342 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Русия | вид = град | изглед = Sebezh.JPG | субект = Псковска област | район = [[Себежки район|Себежки]] | височина = 130 | население = {{Понижение}} 5401 | население-година = 2018 | основаване = [[1535]] 1414 | град-от = 1773 | пощенски-код = 182250 | телефонен-код = +7 81140 | мпс-код = 60 | часова-зона = [[UTC+4:00]] }} '''Себеж''' ({{Lang|ru|Себеж}}; {{lang|pl|Siebież}}) е [[Списък на градовете в Русия|град]] в [[Русия]], административен център на [[Себежки район]], [[Псковска област]]. Той се намира на 20 км от границите на Беларус и Латвия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mojgorod.ru/pskovsk_obl/sebezh/index.html|заглавие=Себеж (Псковска област)|автор=Народна енциклопедия «Моят Град»|достъп_дата=24.08.2021}}</ref> Населението на града към 1 януари [[2018]] година е 5401 души.<ref>{{икона|en}} {{икона|de}} [https://www.citypopulation.de/php/russia-pskov.php?cityid=58654101001 Sebezh], www.citypopulation.de</ref> Населението на града към 2021 е 5197<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rosstat.gov.ru/storage/mediabank/MZmdFJyI/chisl_МО_Site_01-01-2021.xlsx|заглавие=Постоянното население на Руската федерация по общини към 1 януари 2021 г.|автор=rosstat.gov.ru|дата=01.01.2021|достъп_дата=24.08.2021|архив_дата=2021-05-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210502131349/https://rosstat.gov.ru/storage/mediabank/MZmdFJyI/chisl_МО_Site_01-01-2021.xlsx}}</ref> За [[Русия]] този град е в много отношения уникален. Това е напълно необичайно и изключително живописно място сред хълмове и езера, тесни криви улички, хълм приличащ на замък, барокова църква от 17 век. Факт е, че този град става част от Русия едва през 1772 г. Тогава това 67% от населението са били евреи.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://demoscope.ru/weekly/ssp/rus_lan_97_uezd.php?reg=148|заглавие=Първото общо преброяване на населението на Руската империя през 1897 г.}}</ref> Градът е принадлежал към провинция Витебск.<ref>{{Цитат книга|title=Първият пълен сборник от закони на Руската империя. Т. XX. 14499}}</ref> Изглежда, че от всички градове на Русия (включително [[Виборг]] и [[Сортавала]]), по отношение на своите пейзажи и архитектура, Себеж е най-неруският.<ref name=":0" /><gallery caption="Днешно време"> Файл:Здание Костела (базилианский костел святой Троицы).jpg|Църквата „Света Троица“ Файл:Себежский краеведческий музей.jpg|Себежският [[Краеведство|краеведски]] музей Файл:Russia-Sebezh-Belfry of Nativity Cathedral (cropped).jpg|Камбанария на катедралата „Рождество Христово“ Файл:Sebezh bus station.JPG|Севежската автогара </gallery> <gallery perrow="4" widths="300" heights="200" caption="Историческа гледки"> Файл:Siebiež, Čyhunačnaja. Себеж, Чыгуначная (O. Renar, 1909).tiff|ж.п. Станция „Себеж“ Файл:Siebiež, Vialikaja, Kušlis. Себеж, Вялікая, Кушліс (1904-17).jpg|Магазин и гостилница „Кушлиса“ Файл:Siebiež, Pieravałoka. Себеж, Перавалока (1901-18).jpg|Булевард Файл:Siebiež, Vialikaja. Себеж, Вялікая (1901-18).jpg|Изглед на улицу „Петър Велики“ (днес улица „Пролетарска“) с <br>от катедралната камбанария Файл:Собор Рождества Христова Себеж.jpg|Катедралата „Рождество Христово“ до събарянето ѝ (1917 г.) Файл:Kosciol in Sebezh.jpg|Бившата църква „Света Троица“ в Себеж (пощенска картичка от началото на XX век) </gallery> == Източници == <references /> {{мъниче|Псковска област|селище в Русия}} [[Категория:Градове в Псковска област]] m5yuxll0sddz2lml0v2tx6xiz5b9fy7 12435344 12435342 2024-12-08T22:32:03Z Angel Miklashevsky 237767 Добавени две снимки. 12435344 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Русия | вид = град | изглед = Sebezh.JPG | субект = Псковска област | район = [[Себежки район|Себежки]] | височина = 130 | население = {{Понижение}} 5401 | население-година = 2018 | основаване = [[1535]] 1414 | град-от = 1773 | пощенски-код = 182250 | телефонен-код = +7 81140 | мпс-код = 60 | часова-зона = [[UTC+4:00]] }} '''Себеж''' ({{Lang|ru|Себеж}}; {{lang|pl|Siebież}}) е [[Списък на градовете в Русия|град]] в [[Русия]], административен център на [[Себежки район]], [[Псковска област]]. Той се намира на 20 км от границите на Беларус и Латвия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mojgorod.ru/pskovsk_obl/sebezh/index.html|заглавие=Себеж (Псковска област)|автор=Народна енциклопедия «Моят Град»|достъп_дата=24.08.2021}}</ref> Населението на града към 1 януари [[2018]] година е 5401 души.<ref>{{икона|en}} {{икона|de}} [https://www.citypopulation.de/php/russia-pskov.php?cityid=58654101001 Sebezh], www.citypopulation.de</ref> Населението на града към 2021 е 5197<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rosstat.gov.ru/storage/mediabank/MZmdFJyI/chisl_МО_Site_01-01-2021.xlsx|заглавие=Постоянното население на Руската федерация по общини към 1 януари 2021 г.|автор=rosstat.gov.ru|дата=01.01.2021|достъп_дата=24.08.2021|архив_дата=2021-05-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210502131349/https://rosstat.gov.ru/storage/mediabank/MZmdFJyI/chisl_МО_Site_01-01-2021.xlsx}}</ref> За [[Русия]] този град е в много отношения уникален. Това е напълно необичайно и изключително живописно място сред хълмове и езера, тесни криви улички, хълм приличащ на замък, барокова църква от 17 век. Факт е, че този град става част от Русия едва през 1772 г. Тогава това 67% от населението са били евреи.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://demoscope.ru/weekly/ssp/rus_lan_97_uezd.php?reg=148|заглавие=Първото общо преброяване на населението на Руската империя през 1897 г.}}</ref> Градът е принадлежал към провинция Витебск.<ref>{{Цитат книга|title=Първият пълен сборник от закони на Руската империя. Т. XX. 14499}}</ref> Изглежда, че от всички градове на Русия (включително [[Виборг]] и [[Сортавала]]), по отношение на своите пейзажи и архитектура, Себеж е най-неруският.<ref name=":0" /><gallery caption="Днешно време"> Файл:Здание Костела (базилианский костел святой Троицы).jpg|Църквата „Света Троица“ Файл:Себежский краеведческий музей.jpg|Себежският [[Краеведство|краеведски]] музей Файл:Russia-Sebezh-Belfry of Nativity Cathedral (cropped).jpg|Камбанария на катедралата „Рождество Христово“ Файл:Sebezh bus station.JPG|Севежската автогара Файл:Russia-Sebezh-Chapel over Holy Spring-1.jpg|Дървен параклис Файл:Sebeshwarcemetary4.JPG|Немско военно гробище в Себеж </gallery> <gallery perrow="4" widths="300" heights="200" caption="Историческа гледки"> Файл:Siebiež, Čyhunačnaja. Себеж, Чыгуначная (O. Renar, 1909).tiff|ж.п. Станция „Себеж“ Файл:Siebiež, Vialikaja, Kušlis. Себеж, Вялікая, Кушліс (1904-17).jpg|Магазин и гостилница „Кушлиса“ Файл:Siebiež, Pieravałoka. Себеж, Перавалока (1901-18).jpg|Булевард Файл:Siebiež, Vialikaja. Себеж, Вялікая (1901-18).jpg|Изглед на улицу „Петър Велики“ (днес улица „Пролетарска“) с <br>от катедралната камбанария Файл:Собор Рождества Христова Себеж.jpg|Катедралата „Рождество Христово“ до събарянето ѝ (1917 г.) Файл:Kosciol in Sebezh.jpg|Бившата църква „Света Троица“ в Себеж (пощенска картичка от началото на XX век) </gallery> == Източници == <references /> {{мъниче|Псковска област|селище в Русия}} [[Категория:Градове в Псковска област]] c8wov96n14pkwlsyzffpcgavizxj7qz 0 425598 12434959 12093080 2024-12-08T15:18:31Z Poznat78 351055 шаблон 12434959 wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт | картинка = Babina glava peam monument.jpg | описание = Снимка на паметника-костница на връх "Бабина глава" над Цариброд. Вторият от ляво на дясно е полк. Иван Пачев, командир на 25-ти пехотен Драгомански полк в периода 1907-1911 г. |име=Бой при Цариброд (11-12 Ноември 1885)|място=[[Цариброд]], [[България]]|резултат=Победа за [[България]]|страна1=[[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|ръб]] [[Княжество България]]|страна2=[[Файл:Flag of Serbia (1882–1918).svg|20px|ръб]] [[Кралство Сърбия]]|командир1=[[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|ръб]] [[Данаил Николаев]]<br/>[[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|ръб]] [[Васил Делов]]|жертви1=250 войници|жертви2=575 убити, ранени и пленени|конфликт=[[Сръбско-българска война]]}} '''Боят при Цариброд''' от 11 – 12 ноември 1885 година (23 – 24 ноември по [[нов стил]]), по време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]], е сред боевете в хода на българската контраофанзива след [[битка при Сливница|битката при Сливница]]. В него сръбската [[Нишавска армия]] търпи поражение и е принудена да се изтегли окончателно от териториите на [[Княжество България]]. == Ход на военните действия == Ден след [[бой при Драгоман (10 ноември 1885)|победата си при Драгоман]] българският Преден отряд (13 [[батальон|дружини]], 4 [[батарея|батареи]] и 5 [[ескадрон]]а под общото командване на подполковник [[Данаил Николаев]]) настъпва към [[Цариброд]] във формация от четири колони и резерв. Късно след пладне на 11 ноември, докато трите основни колони напредват от Драгоманския проход и височините на север и юг, лявата обходна колона начело с майор [[Петко Стоянов (офицер)|Петко Стоянов]] атакува и завзема връх Бабина глава над Цариброд. Същевременно дясната и средната колона овладяват Остри връх. В тези стълкновения сръбската Дунавска дивизия е отблъсната към главните сили на [[Нишавска армия|нишавската армия]], разположени за отбрана по възвишенията около [[Планиница (Община Цариброд)|Планиница]], [[Нешков връх]] и Джурджева глава. След временно затишие за подреждане на войските на следващия ден следобед българите атакуват отново. Боят се води основно около Нешков връх. Върхът, отбраняван от сръбския 12-и Шумадийски полк, е превзет след щикова атака от части на [[Шести пехотен търновски полк|6-и Търновски]] и [[Осми пехотен приморски полк|8-и Приморски полк]], предвождани от капитан [[Васил Делов]]. Този успех на българите принуждава цялата сръбска армия да се изтегли през границата и да се съсредоточи за [[Пиротско сражение|отбрана на Пирот]].<ref>Кратка история на сръбско-българската война през 1885 година. Военноисторически сборник, 2006, кн. 1 – 2, стр. 114 – 117;{{Br}}История на сръбско-българската война, стр. 586 – 589</ref> == Резултат == С оглед на сравнително тясното пространство, продължителността (2 ½ часа) и броя на жертвите боят за Нешков връх е сред най-кръвопролитните в цялата война. В него българите губят 250 души (в това число 58 убити), а сърбите – 575 (100 убити, 300 ранени, останалите са пленени).<ref>История на сръбско-българската война, стр. 591 – 592</ref> == Бележки == <references /> == Източници == * {{cite book | authors = Щаб на армията – Военно-историческа комисия | title = История на Сръбско-българската война 1885 г. | publisher = Държавна печатница | location = София | year = 1925}} {{Военни действия през Сръбско-българската война}} {{Портал|Военна история на България}} [[Категория:Битки през Сръбско-българската война|Цариброд]] [[Категория:История на Цариброд]] i05ldm09wsqnaek1vggxadyd5ntetcn 2 427725 12435518 12434015 2024-12-09T08:44:55Z Mmm-jun 122671 /* Статии, започнати от мен (количество информация в байтове) */ 12435518 wikitext text/x-wiki Аз съм физик, с тясна специалност в областта на физиката на твърдото тяло (материалознание, нанотехнологии). *[[Потребител:Mmm-jun/Пясъчник|<big>Пясъчник</big>]] *[[Потребител:Mmm-jun/Чернова|<big>Чернова</big>]] *[[Потребител:Mmm-jun/Допълване|<big>Допълване</big>]] *[[Потребител:Mmm-jun/Работна|<big>Работна</big>]] *[[Потребител:Mmm-jun/Помощни страници|<big>Помощни страници</big>]] ==== Предстоящо: мъничета и нови статии ==== <div style="font-size:0.875em;column-count: 4; -moz-column-count: 4; -webkit-column-count: 4;"> * Всички [[Персийски градини]] * [[Персеполис]] * [[Саади]] * [[Дама Пика]] * [[Дейлемити]] * [[Ческе Будейовице]] * [[Ейван]] * [[Велик Хорасан]] * [[Вис и Рамин]][https://www.iranicaonline.org/articles/vis-o-ramin] * [[Ескандарнаме]] [https://www.iranicaonline.org/articles/eskandar-nama-of-nezami][https://www.iranicaonline.org/articles/eskandar-nama] * [[Токови носители]] (токоносители, носители на заряд) *[[Плазмено отлагане на слоеве]] *[[Бергамотово масло]] *[[Нота (парфюм)]] *[[Френска градина]] *[[Будвайзер]] и две статии около него *[[Маскарад (балет)]] *[[Гаяне (балет)]][https://sofiaphilharmonic.com/proizvedenia/арам-хачатурян-танц-със-саби-из-балет/][https://archives.bnr.bg/aram-hachaturyan/][https://www.belcanto.ru/ballet_gayane.html] *[[Маскарад (пиеса)]][https://www.mariinsky.ru/playbill/playbill/2014/7/23/1_1930/] *[[Танц със саби]] *[[Половецки танци]][https://sofiaphilharmonic.com/proizvedenia/александър-бородин-половецки-танци/][https://permopera.ru/playbills/repertoire/polovitsian-dances/][https://www.belcanto.ru/ballet_polovtsian.html] *[[Хази]][https://www.belcanto.ru/hazy.html][https://www.belcanto.ru/hazy.html][https://old.bigenc.ru/music/text/4727669][https://www.armmuseum.ru/news-blog/khazes-armenian-system-of-musical-notation] * </div> === Списък на по-съществени приноси === ==== Статии, започнати от мен (количество информация в байтове) ==== <div style="font-size:0.875em;column-count: 4; -moz-column-count: 4; -webkit-column-count: 4;"> #[[Нитинол]] (25 500 байта) #[[Списък на градовете в Иран]] (19 000) #[[Провинции на Иран]] (слято с [[Административно деление на Иран]]) (15 000) #[[Шахрестан]] (28 500) #[[Алборз (остан)]] (4 500) #[[Празници в Иран]] (6 000) #[[Лунен календар]] (7 000) #[[Герб на Иран]] (11 000) #[[Ялда]] (10 000) #[[Херман Брокхаус]] (8 500) #[[Ирански календар‎]] (46 000) # 12-те месеца на Иранския календар (общо 24 000) #[[Алборз‎]] (15 000) #[[Дизин]] (6 500) #[[Шемшак]] (3 500) #[[Точал (комплекс)]] (14 000) #[[Дарбандсар]] (4 000) #[[Абали]] (3 000) #[[Пуладкаф]] (3 000) #[[Персийски градини]] (21 500) #[[Наталия Бессмертнова]] (13 500) #[[Екатерина Максимова]] (34 000) #[[Владимир Василиев]] (36 000) #[[Язд]] (24 000) #[[Вятърна кула (бадгир)]] (18 000) #[[Аб Анбар]] (17 500) #[[Яхчал]] (15 000) #[[Ганат]] (42 000) #[[Язд (остан)]] (13 000) #[[Исфахан (остан)]] (18 500) #[[Северен Хорасан]] (16 500) #[[Разави Хорасан]] (14 000) #[[Южен Хорасан]] (13 000) #[[Региони в Иран]] (3 500) # [[Слънчев календар]] (7 500) # [[Къна (Хенна)]] (21 000) # [[Евгений Онегин (опера)]] (26 500) # [[Спящата красавица (балет)]] (15 500) # [[Спартак (балет)]] (15 500) # [[Ромео и Жулиета (балет)]] (63 500) # [[Асаф Месерер]] (8 000) # [[Денис Мацуев]] (20 000) # [[Юрий Башмет]] (28 000) # [[Галина Вишневская]] (60 000) # [[Елена Образцова]] (62 000) (Най-добра нова статия, [https://bg.wikipedia.org/wiki/Уикипедия:Уикимедия_ЦИЕ_Пролет_2017#Победители_и_награди_в_ЦИЕ_Пролет_2017_:)| ЦИЕ Пролет 2017]) # [[Валерий Гергиев]] (60 500) # [[Персийски килим]] (118 000) # [[Пролетно тайнство]] (73 000) # [[Грузинска музика]] (26 000) # [[Грузинско вино]] (83 000) (Най-добра нова статия, [https://bg.wikipedia.org/wiki/Уикипедия:Уикимедия_ЦИЕ_Пролет_2018#Награди| ЦИЕ Пролет 2018]) # [[Супра (традиция)]] (14 500) # [[Тамада]] (10 000) # [[Дама Пика (опера)]] (45 000) # [[Борис Годунов (опера)]] (62 000) # [[Даря-йе Нур]] (16 000) # [[Нур-ал-Айн]] (10 000) # [[Димитри Аракишвили]] (12 000) # [[Закария Палиашвили]] (19 000) # [[Национални съкровища на Иран]] (26 000) # [[Глобус от скъпоценни камъни]] (4 500) # [[Корона Каяни]] (6 500) # [[Корона Шахбану]] (6 000) # [[Трон Надери]] (6 500) # [[Трон Слънце]] (6 000) # [[Мраморен трон]] (6 500) # [[Юлия Платонова]] (7 000) # [[Йонна имплантация]] (7 000) # [[Сплави с памет на форма]] (35 000) # [[Иранска кухня]] (39 000) # [[Наталия Пушкина]] (179 000) (Най-добра нова статия, [https://bg.wikipedia.org/wiki/Уикипедия:Уикимедия_ЦИЕ_пролет_2019#Победители| ЦИЕ Пролет 2019]) # [[Вацлав Нижински]] (63 000) # [[Музеен остров]] (36 500) # [[Стар музей (Берлин)]] (21 000) # [[Нов музей (Берлин)]] (146 500) # [[Стара национална галерия]] (22 000) # [[Музей Боде]] (26 000) # [[Вилхелм фон Боде]] (19 000) # [[Надер Шах]] (44 500) # [[Акоб Джугаеци]] (7 000) # [[Нигохос Дзахгарар]] (10 500) # [[Саркис Пидзак]] (8 000) # [[Григор Мличеци]] (12 000) # [[Арменска миниатюра]] (56 000) #[[Евангелие на царицата Мълке]] (17 500) #[[Лвовско евангелие]] (16 000) #[[Карско евангелие]] (20 500) # [[Ахпатско евангелие]] (11 000) # [[Ечмиадзинско евангелие]] (30 000) # [[Момик]] (23 500) # [[Ованес Аркайехбайр]] (7 500) # [[Торос Таронаци]] (11 000) # [[Закария Гнунеци]] (5 000) # [[Григор Хлатеци]] (9 000) # [[Евангелие на царицата Керан]] (10 500) # [[Зейтунско евангелие]] (17 000) # [[Йоланта]] (23 000) # [[Алеко (опера)]] (22 000) # [[Палячи]] (27 000) # [[Манон]] (22 000) # [[Манон Леско]] (33 500) # [[Вилите]] (17 000) # [[Едгар (опера)]] (16 500) # [[Момичето от златния Запад]] (31 500) # [[Лястовичката]] (27 000) # [[Мантията]] (19 000) # [[Триптих (Пучини)]] (20 000) # [[Сестра Анджелика]] (17 000) # [[Адрианополско евангелие]] (11 000) # [[Хафт пейкар]] (78 500) # [[Хамсе]] (12 500) # [[Братя Чапек]] (5000) # [[Йозеф Чапек]] (22 000) # [[R.U.R.]] (12 000) # [[Ян Рипка]] (8 500) # [[Lawsonia inermis]] (9 000) # [[Чахар Махал и Бахтияри]] (16 500) # [[Хосроу и Ширин]] (29 000) # [[Амир Хосроу Дехлави]] (18 000) # [[Тримата принцове на Серендип]] (33 000) # [[Серендипити]] (12 000) # [[Задиг]] (55 500) # [[Кадусии]] (5000) # [[Хиркания]] (7500) # [[Марис Лиепа]] (23 500) # [[Мадаен]] (13 000) # [[Хащ бехещ (поема)]] (18 500) # [[Ресафа]] (15 000) # [[Замък Хоровице]] (13 000) # [[Харам]] (4000) </div> ==== Страници, допълнени от мен (+ добавени байтове) ==== <div style="font-size:0.875em;column-count: 4;"> #[[Национално знаме на Иран]] (+27 000) #[[Бушер (остан)]] (+6 700) #[[Хафез]] (+43 500) #[[Йозеф Хайдн]] (+57 300) #[[Пьотър Чайковски]] (+61 400) #[[Бременност при човека]] (+40 600) #[[Чай]] (+90 000) #[[Мая Плисецкая]] (+28 000) #[[Занджан (остан)]] (14 500) #[[Голестан]] (21 000) #[[Мазандаран]] (14 000) #[[Семнан (остан)]] (16 500) #[[Керман (остан)]] (24 500) #[[Систан и Балучестан]] (19 500) #[[Хормозган]] (18 500) #[[Фарс (остан)]] (23 500) #[[Обикновен кисел трън]] (+ 15 000) #[[Тоска (опера)]] (+16 000) #[[Пергамски музей]] (+23 500) #[[Торос Рослин]] (+20 000) #[[Мадам Бътерфлай]] (+15 000) #[[Джани Скики]] (+10 000) #[[Турандот]] (+23 500) #[[Карел Чапек]] (+12 500) #[[Техеран (остан)]] (+9 500) #[[Маркази (остан)]] (+11 000) #[[Кум (остан)]] (+12 000) #[[Казвин (остан)]] (+10 500) #[[Гилан]] (+20 000) #[[Ардабил (остан)]] (+11 000) #[[Източен Азербайджан]] (+14 500) #[[Западен Азербайджан]] (+11 000) #[[Кюрдистан (остан)]] (+11 000) #[[Хамадан (остан)]] (+14 500) #[[Керманшах (остан)]] (+19 000) #[[Илам (остан)]] (+10 000) #[[Лурестан]] (+12 000) #[[Хузестан]] (+17 500) #[[Кохгилюе и Бойер Ахмад]] (+11 000) #[[Йон]] (+7 500) </div> {{панорама|Iran Esfahan Panorama Imam Square 360.jpg|2500px|Площад Нагше Джахан в [[Исфахан]] -میدان نقش جهان در اصفهان}} f7bap3zlqvp6vo3wlt24u4651ohl3z4 12435522 12435518 2024-12-09T08:47:20Z Mmm-jun 122671 /* Страници, допълнени от мен (+ добавени байтове) */ 12435522 wikitext text/x-wiki Аз съм физик, с тясна специалност в областта на физиката на твърдото тяло (материалознание, нанотехнологии). *[[Потребител:Mmm-jun/Пясъчник|<big>Пясъчник</big>]] *[[Потребител:Mmm-jun/Чернова|<big>Чернова</big>]] *[[Потребител:Mmm-jun/Допълване|<big>Допълване</big>]] *[[Потребител:Mmm-jun/Работна|<big>Работна</big>]] *[[Потребител:Mmm-jun/Помощни страници|<big>Помощни страници</big>]] ==== Предстоящо: мъничета и нови статии ==== <div style="font-size:0.875em;column-count: 4; -moz-column-count: 4; -webkit-column-count: 4;"> * Всички [[Персийски градини]] * [[Персеполис]] * [[Саади]] * [[Дама Пика]] * [[Дейлемити]] * [[Ческе Будейовице]] * [[Ейван]] * [[Велик Хорасан]] * [[Вис и Рамин]][https://www.iranicaonline.org/articles/vis-o-ramin] * [[Ескандарнаме]] [https://www.iranicaonline.org/articles/eskandar-nama-of-nezami][https://www.iranicaonline.org/articles/eskandar-nama] * [[Токови носители]] (токоносители, носители на заряд) *[[Плазмено отлагане на слоеве]] *[[Бергамотово масло]] *[[Нота (парфюм)]] *[[Френска градина]] *[[Будвайзер]] и две статии около него *[[Маскарад (балет)]] *[[Гаяне (балет)]][https://sofiaphilharmonic.com/proizvedenia/арам-хачатурян-танц-със-саби-из-балет/][https://archives.bnr.bg/aram-hachaturyan/][https://www.belcanto.ru/ballet_gayane.html] *[[Маскарад (пиеса)]][https://www.mariinsky.ru/playbill/playbill/2014/7/23/1_1930/] *[[Танц със саби]] *[[Половецки танци]][https://sofiaphilharmonic.com/proizvedenia/александър-бородин-половецки-танци/][https://permopera.ru/playbills/repertoire/polovitsian-dances/][https://www.belcanto.ru/ballet_polovtsian.html] *[[Хази]][https://www.belcanto.ru/hazy.html][https://www.belcanto.ru/hazy.html][https://old.bigenc.ru/music/text/4727669][https://www.armmuseum.ru/news-blog/khazes-armenian-system-of-musical-notation] * </div> === Списък на по-съществени приноси === ==== Статии, започнати от мен (количество информация в байтове) ==== <div style="font-size:0.875em;column-count: 4; -moz-column-count: 4; -webkit-column-count: 4;"> #[[Нитинол]] (25 500 байта) #[[Списък на градовете в Иран]] (19 000) #[[Провинции на Иран]] (слято с [[Административно деление на Иран]]) (15 000) #[[Шахрестан]] (28 500) #[[Алборз (остан)]] (4 500) #[[Празници в Иран]] (6 000) #[[Лунен календар]] (7 000) #[[Герб на Иран]] (11 000) #[[Ялда]] (10 000) #[[Херман Брокхаус]] (8 500) #[[Ирански календар‎]] (46 000) # 12-те месеца на Иранския календар (общо 24 000) #[[Алборз‎]] (15 000) #[[Дизин]] (6 500) #[[Шемшак]] (3 500) #[[Точал (комплекс)]] (14 000) #[[Дарбандсар]] (4 000) #[[Абали]] (3 000) #[[Пуладкаф]] (3 000) #[[Персийски градини]] (21 500) #[[Наталия Бессмертнова]] (13 500) #[[Екатерина Максимова]] (34 000) #[[Владимир Василиев]] (36 000) #[[Язд]] (24 000) #[[Вятърна кула (бадгир)]] (18 000) #[[Аб Анбар]] (17 500) #[[Яхчал]] (15 000) #[[Ганат]] (42 000) #[[Язд (остан)]] (13 000) #[[Исфахан (остан)]] (18 500) #[[Северен Хорасан]] (16 500) #[[Разави Хорасан]] (14 000) #[[Южен Хорасан]] (13 000) #[[Региони в Иран]] (3 500) # [[Слънчев календар]] (7 500) # [[Къна (Хенна)]] (21 000) # [[Евгений Онегин (опера)]] (26 500) # [[Спящата красавица (балет)]] (15 500) # [[Спартак (балет)]] (15 500) # [[Ромео и Жулиета (балет)]] (63 500) # [[Асаф Месерер]] (8 000) # [[Денис Мацуев]] (20 000) # [[Юрий Башмет]] (28 000) # [[Галина Вишневская]] (60 000) # [[Елена Образцова]] (62 000) (Най-добра нова статия, [https://bg.wikipedia.org/wiki/Уикипедия:Уикимедия_ЦИЕ_Пролет_2017#Победители_и_награди_в_ЦИЕ_Пролет_2017_:)| ЦИЕ Пролет 2017]) # [[Валерий Гергиев]] (60 500) # [[Персийски килим]] (118 000) # [[Пролетно тайнство]] (73 000) # [[Грузинска музика]] (26 000) # [[Грузинско вино]] (83 000) (Най-добра нова статия, [https://bg.wikipedia.org/wiki/Уикипедия:Уикимедия_ЦИЕ_Пролет_2018#Награди| ЦИЕ Пролет 2018]) # [[Супра (традиция)]] (14 500) # [[Тамада]] (10 000) # [[Дама Пика (опера)]] (45 000) # [[Борис Годунов (опера)]] (62 000) # [[Даря-йе Нур]] (16 000) # [[Нур-ал-Айн]] (10 000) # [[Димитри Аракишвили]] (12 000) # [[Закария Палиашвили]] (19 000) # [[Национални съкровища на Иран]] (26 000) # [[Глобус от скъпоценни камъни]] (4 500) # [[Корона Каяни]] (6 500) # [[Корона Шахбану]] (6 000) # [[Трон Надери]] (6 500) # [[Трон Слънце]] (6 000) # [[Мраморен трон]] (6 500) # [[Юлия Платонова]] (7 000) # [[Йонна имплантация]] (7 000) # [[Сплави с памет на форма]] (35 000) # [[Иранска кухня]] (39 000) # [[Наталия Пушкина]] (179 000) (Най-добра нова статия, [https://bg.wikipedia.org/wiki/Уикипедия:Уикимедия_ЦИЕ_пролет_2019#Победители| ЦИЕ Пролет 2019]) # [[Вацлав Нижински]] (63 000) # [[Музеен остров]] (36 500) # [[Стар музей (Берлин)]] (21 000) # [[Нов музей (Берлин)]] (146 500) # [[Стара национална галерия]] (22 000) # [[Музей Боде]] (26 000) # [[Вилхелм фон Боде]] (19 000) # [[Надер Шах]] (44 500) # [[Акоб Джугаеци]] (7 000) # [[Нигохос Дзахгарар]] (10 500) # [[Саркис Пидзак]] (8 000) # [[Григор Мличеци]] (12 000) # [[Арменска миниатюра]] (56 000) #[[Евангелие на царицата Мълке]] (17 500) #[[Лвовско евангелие]] (16 000) #[[Карско евангелие]] (20 500) # [[Ахпатско евангелие]] (11 000) # [[Ечмиадзинско евангелие]] (30 000) # [[Момик]] (23 500) # [[Ованес Аркайехбайр]] (7 500) # [[Торос Таронаци]] (11 000) # [[Закария Гнунеци]] (5 000) # [[Григор Хлатеци]] (9 000) # [[Евангелие на царицата Керан]] (10 500) # [[Зейтунско евангелие]] (17 000) # [[Йоланта]] (23 000) # [[Алеко (опера)]] (22 000) # [[Палячи]] (27 000) # [[Манон]] (22 000) # [[Манон Леско]] (33 500) # [[Вилите]] (17 000) # [[Едгар (опера)]] (16 500) # [[Момичето от златния Запад]] (31 500) # [[Лястовичката]] (27 000) # [[Мантията]] (19 000) # [[Триптих (Пучини)]] (20 000) # [[Сестра Анджелика]] (17 000) # [[Адрианополско евангелие]] (11 000) # [[Хафт пейкар]] (78 500) # [[Хамсе]] (12 500) # [[Братя Чапек]] (5000) # [[Йозеф Чапек]] (22 000) # [[R.U.R.]] (12 000) # [[Ян Рипка]] (8 500) # [[Lawsonia inermis]] (9 000) # [[Чахар Махал и Бахтияри]] (16 500) # [[Хосроу и Ширин]] (29 000) # [[Амир Хосроу Дехлави]] (18 000) # [[Тримата принцове на Серендип]] (33 000) # [[Серендипити]] (12 000) # [[Задиг]] (55 500) # [[Кадусии]] (5000) # [[Хиркания]] (7500) # [[Марис Лиепа]] (23 500) # [[Мадаен]] (13 000) # [[Хащ бехещ (поема)]] (18 500) # [[Ресафа]] (15 000) # [[Замък Хоровице]] (13 000) # [[Харам]] (4000) </div> ==== Страници, допълнени от мен (+ добавени байтове) ==== <div style="font-size:0.875em;column-count: 4;"> #[[Национално знаме на Иран]] (+27 000) #[[Бушер (остан)]] (+6 700) #[[Хафез]] (+43 500) #[[Йозеф Хайдн]] (+57 300) #[[Пьотър Чайковски]] (+61 400) #[[Бременност при човека]] (+40 600) #[[Чай]] (+90 000) #[[Мая Плисецкая]] (+28 000) #[[Занджан (остан)]] (14 500) #[[Голестан]] (21 000) #[[Мазандаран]] (14 000) #[[Семнан (остан)]] (16 500) #[[Керман (остан)]] (24 500) #[[Систан и Балучестан]] (19 500) #[[Хормозган]] (18 500) #[[Фарс (остан)]] (23 500) #[[Обикновен кисел трън]] (+ 15 000) #[[Тоска (опера)]] (+16 000) #[[Пергамски музей]] (+23 500) #[[Торос Рослин]] (+20 000) #[[Мадам Бътерфлай]] (+15 000) #[[Джани Скики]] (+10 000) #[[Турандот]] (+23 500) #[[Карел Чапек]] (+12 500) #[[Техеран (остан)]] (+9 500) #[[Маркази (остан)]] (+11 000) #[[Кум (остан)]] (+12 000) #[[Казвин (остан)]] (+10 500) #[[Гилан]] (+20 000) #[[Ардабил (остан)]] (+11 000) #[[Източен Азербайджан]] (+14 500) #[[Западен Азербайджан]] (+11 000) #[[Кюрдистан (остан)]] (+11 000) #[[Хамадан (остан)]] (+14 500) #[[Керманшах (остан)]] (+19 000) #[[Илам (остан)]] (+10 000) #[[Лурестан]] (+12 000) #[[Хузестан]] (+17 500) #[[Кохгилюе и Бойер Ахмад]] (+11 000) #[[Йон]] (+7 500) #[[Халал]] (6000) </div> {{панорама|Iran Esfahan Panorama Imam Square 360.jpg|2500px|Площад Нагше Джахан в [[Исфахан]] -میدان نقش جهان در اصفهان}} 3wyx5jcyr98nyp8vj7se7s2fya32l7y 0 428069 12435109 12433271 2024-12-08T18:00:57Z Ambra75 259141 12435109 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Исторически държави |местоположение = Italian empire 1940.PNG |местоположение-лег = }} '''Италианската империя''' е съвкупността от европейски и задморски по отношение на [[Италия]] территории, намиращи се през [[XIX век]]—[[XX век]] в [[колония|колониална]] зависимост от тази метрополия. Наричана също '''Италианска колониална империя'''. == История == Към края на 60-те години на [[XIX век]] почти цялата територия на Италия е обединена около [[Сардинско кралство|Сардинското кралство]]. През [[1871]] г. с присъединяването на [[Папска държава|Папската държава]] към [[Кралство Италия]] обединението на страната е завършено и Италия започва [[колониализъм|колониална]] експанзия. През [[1885]] г. Италия [[анексия|анексира]] и присъединява [[Еритрея]], през [[1889]] г. – Южна [[Сомалия]] ([[Банадир]]), а след [[Итало-турска война|Итало-турската война]] 1911 – 1912 г. – [[Либия]]. В [[Първа световна война|Първата световна война]] Италия воюва на страната на [[Антанта]]та и, съгласно [[Сенжерменски договор|Сенжерменският договор]], сключен на ([[Парижка мирна конференция|Парижката мирна конференция (1919)]], получава [[Трентино-Алто Адидже/Южен Тирол|Южен Тирол]] и почти целия полустров [[Истрия]]. През [[1922]] г. на власт идва фашисткото правителство начело с [[Бенито Мусолини]]. Външната политика на страната става по-агресивна. Фашистка Италия атакува остров [[Корфу]], завладява [[Етиопия]] (1935 – 1936) и [[Албания]] ([[1939]]). Сключен е съюз с [[Германска империя (1933 – 1945)|Нацистка Германия]] през [[1940]] и Италия влиза във [[Втора световна война|Втората световна война]] на нейна страна. През [[1943]] г. режимът на Мусолини пада и германската армия окупира страната. Съпротивата, заедно с англо-американската армия освобождава страната през 1945 г. През 1946 г. страната е провъзгласена за република, а съгласно [[Парижки мирен договор (1947)]] са отнети всичките и колонии (Либия – през 1951 г., Сомалия – през 1960 г.), по-голямата част от полуостров Истрия и всички по-рано завладени територии. Италианската колониална империя престава да съществува. == Списък на колониите == В този списък са всички [[територия|територии]] от целия свят, които някога са се намирали в [[колония|колониална]] зависимост от [[Италия]]. === В Европа === * На територията на съвременна [[Гърция]]: ** [[Йонийски острови]] ** [[Додеканези|Додеканезки острови]] ** [[Корфу]] * [[Далмация]] (включително [[Истрия]], днес част от [[Хърватия]] и [[Словения]]) * [[Албания]] === В Африка и Азия === * [[Италианска Северна Африка]] (от 1934 г. [[Либия]]; [[1912]] – [[1942]]) ** [[Триполитания]] ** [[Киренайка]] ** [[Фезан]] * [[Италианска Източна Африка]] ** [[Етиопия]] (Абисиния; [[1936]] – [[1941]]) ** [[Италианска Еритрея]] ([[1890]] – 1941) ** [[Италианска Сомалия]] (днес формално е част от [[Сомалия]]; от ок. [[1880]] – 1941) * [[Тиендзин]] ([[1901]] – [[1943]], днес част от [[Китай|КНР]]) == Вижте също == * [[История на Италия]] {{Империи}} {{Портал|История|Италия}} [[Категория:Колониални империи]] [[Категория:Бивши италиански колонии|*]] [[Категория:История на Италия]] gihmp84jn3qaem7g0kux7ky502ibbz9 12435219 12435109 2024-12-08T19:41:14Z Ambra75 259141 12435219 wikitext text/x-wiki {{Исторически държави |местоположение = Italian empire 1940.PNG |местоположение-лег = }} '''Италианската колониална империя''' ({{Lang|it|Impero coloniale italiano}}), известна и като '''Италианска империя''' (''Impero italiano'') между 1936 и 1941 г., е основана в [[Африка]] през XIX век. Състои се от колониите, протекторатите, концесиите и зависимите части на [[Кралство Италия]]. В Африка колониалната империя включва териториите на днешна [[Италианска Либия|Либия]], [[Италианска Еритрея|Еритрея]], [[Италианска Сомалия|Сомалия]] и Етиопия (последните три са официално наречени [[Италианска Източна Африка]]); извън Африка Италия притежава [[Додеканези|Додеканезите]] (след [[Итало-турска война|Италианско-турската война]]), Албания (1917–1920 и 1939–1943 ) и също има някои [[Италиански концесии в Китай|концесии в Китай]]. Фашисткото правителство, което идва на власт под ръководството на диктатора [[Бенито Мусолини]] след 1922 г. , се разшири Италианската империя и също да задоволи претенциите на италианските [[Иредентизъм|иредентисти]]. Систематичната „демографска колонизация“ е насърчавана от правителството<ref>[[Helen Chapin Metz|Chapin Metz, Helen]], ed.</ref> и до 1939 г. италианските заселници наброяват 120 000<ref name="Istat 2010">{{Cite journal|last=Istat|author-link=National Institute of Statistics (Italy)|date=December 2010|title=I censimenti nell'Italia unita I censimenti nell'Italia unita Le fonti di stato della popolazione tra il XIX e il XXI secolo ISTITUTO NAZIONALE DI STATISTICA SOCIETÀ ITALIANA DI DEMOGRAFIA STORICA Le fonti di stato della popolazione tra il XIX e il XXI secolo|url=http://www3.istat.it/dati/catalogo/20120911_00/Annali_serie_XII_vol_2_anno_141_I_Censimenti_nell'Italia_unita_bis.pdf|journal=Annali di Statistica|series=XII|volume=2|page=263|archive-url=https://web.archive.org/web/20140803195051/http://www3.istat.it/dati/catalogo/20120911_00/Annali_serie_XII_vol_2_anno_141_I_Censimenti_nell'Italia_unita_bis.pdf|archive-date=3 August 2014|access-date=24 December 2013}}</ref> – 150 000 души<ref name="britannica">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/eb/article-46562/Libya|заглавие=Libya - History, People, & Government|труд=Britannica.com|достъп_дата=11 January 2018}}</ref> в Италианска Либия и 165 000 души<ref name="Istat 2010" /> в Италианска Източна Африка. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Италия се съюзява с [[Германска империя (1933 – 1945)|Нацистка Германия]] през 1940 г. и също така окупира Британски [[Сомалиленд]], Западен Египет, голяма част от Югославия, Тунис, части от Югоизточна Франция и по-голямата част от Гърция; но след това губи тези завоевания и своите африкански колонии от нахлуващите съюзнически сили до 1943 г. През 1947 г. Италия официално се отказва от претенциите върху бившите си колонии. През 1950 г. бившият Италиански Сомалиленд, тогава под британска администрация, е превърнат в попечителска територия Сомалиленд, докато не става независим през 1960 г. == История == Към края на 60-те години на [[XIX век]] почти цялата територия на Италия е обединена около [[Сардинско кралство|Сардинското кралство]]. През [[1871]] г. с присъединяването на [[Папска държава|Папската държава]] към [[Кралство Италия]] обединението на страната е завършено и Италия започва [[колониализъм|колониална]] експанзия. През [[1885]] г. Италия [[анексия|анексира]] и присъединява [[Еритрея]], през [[1889]] г. – Южна [[Сомалия]] ([[Банадир]]), а след [[Итало-турска война|Итало-турската война]] 1911 – 1912 г. – [[Либия]]. В [[Първа световна война|Първата световна война]] Италия воюва на страната на [[Антанта]]та и, съгласно [[Сенжерменски договор|Сенжерменският договор]], сключен на ([[Парижка мирна конференция|Парижката мирна конференция (1919)]], получава [[Трентино-Алто Адидже/Южен Тирол|Южен Тирол]] и почти целия полустров [[Истрия]]. През [[1922]] г. на власт идва фашисткото правителство начело с [[Бенито Мусолини]]. Външната политика на страната става по-агресивна. Фашистка Италия атакува остров [[Корфу]], завладява [[Етиопия]] (1935 – 1936) и [[Албания]] ([[1939]]). Сключен е съюз с [[Германска империя (1933 – 1945)|Нацистка Германия]] през [[1940]] и Италия влиза във [[Втора световна война|Втората световна война]] на нейна страна. През [[1943]] г. режимът на Мусолини пада и германската армия окупира страната. Съпротивата, заедно с англо-американската армия освобождава страната през 1945 г. През 1946 г. страната е провъзгласена за република, а съгласно [[Парижки мирен договор (1947)]] са отнети всичките и колонии (Либия – през 1951 г., Сомалия – през 1960 г.), по-голямата част от полуостров Истрия и всички по-рано завладени територии. Италианската колониална империя престава да съществува. == Списък на колониите == В този списък са всички [[територия|територии]] от целия свят, които някога са се намирали в [[колония|колониална]] зависимост от [[Италия]]. === В Европа === * На територията на съвременна [[Гърция]]: ** [[Йонийски острови]] ** [[Додеканези|Додеканезки острови]] ** [[Корфу]] * [[Далмация]] (включително [[Истрия]], днес част от [[Хърватия]] и [[Словения]]) * [[Албания]] === В Африка и Азия === * [[Италианска Северна Африка]] (от 1934 г. [[Либия]]; [[1912]] – [[1942]]) ** [[Триполитания]] ** [[Киренайка]] ** [[Фезан]] * [[Италианска Източна Африка]] ** [[Етиопия]] (Абисиния; [[1936]] – [[1941]]) ** [[Италианска Еритрея]] ([[1890]] – 1941) ** [[Италианска Сомалия]] (днес формално е част от [[Сомалия]]; от ок. [[1880]] – 1941) * [[Тиендзин]] ([[1901]] – [[1943]], днес част от [[Китай|КНР]]) == Вижте също == * [[История на Италия]] == Източници == <references /> {{Империи}} {{Портал|История|Италия}} [[Категория:Колониални империи]] [[Категория:Бивши италиански колонии|*]] [[Категория:История на Италия]] 9sigivtpr7dn3dej0bx3ylzw915d207 12435231 12435219 2024-12-08T19:58:08Z Ambra75 259141 12435231 wikitext text/x-wiki {{Исторически държави |местоположение = Italian empire 1940.PNG |местоположение-лег = }} '''Италианската колониална империя''' ({{Lang|it|Impero coloniale italiano}}), известна и като '''Италианска империя''' (''Impero italiano'') между 1936 и 1941 г., е основана в [[Африка]] през XIX век. Състои се от колониите, протекторатите, концесиите и зависимите части на [[Кралство Италия]]. В Африка колониалната империя включва териториите на днешна [[Италианска Либия|Либия]], [[Италианска Еритрея|Еритрея]], [[Италианска Сомалия|Сомалия]] и Етиопия (последните три са официално наречени [[Италианска Източна Африка]]); извън Африка Италия притежава [[Додеканези|Додеканезите]] (след [[Итало-турска война|Италианско-турската война]]), Албания (1917–1920 и 1939–1943 ) и също има някои [[Италиански концесии в Китай|концесии в Китай]]. Фашисткото правителство, което идва на власт под ръководството на диктатора [[Бенито Мусолини]] след 1922 г. , се разшири Италианската империя и също да задоволи претенциите на италианските [[Иредентизъм|иредентисти]]. Систематичната „демографска колонизация“ е насърчавана от правителството<ref>[[Helen Chapin Metz|Chapin Metz, Helen]], ed.</ref> и до 1939 г. италианските заселници наброяват 120 000<ref name="Istat 2010">{{Cite journal|last=Istat|author-link=National Institute of Statistics (Italy)|date=December 2010|title=I censimenti nell'Italia unita I censimenti nell'Italia unita Le fonti di stato della popolazione tra il XIX e il XXI secolo ISTITUTO NAZIONALE DI STATISTICA SOCIETÀ ITALIANA DI DEMOGRAFIA STORICA Le fonti di stato della popolazione tra il XIX e il XXI secolo|url=http://www3.istat.it/dati/catalogo/20120911_00/Annali_serie_XII_vol_2_anno_141_I_Censimenti_nell'Italia_unita_bis.pdf|journal=Annali di Statistica|series=XII|volume=2|page=263|archive-url=https://web.archive.org/web/20140803195051/http://www3.istat.it/dati/catalogo/20120911_00/Annali_serie_XII_vol_2_anno_141_I_Censimenti_nell'Italia_unita_bis.pdf|archive-date=3 August 2014|access-date=24 December 2013}}</ref> – 150 000 души<ref name="britannica">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/eb/article-46562/Libya|заглавие=Libya - History, People, & Government|труд=Britannica.com|достъп_дата=11 January 2018}}</ref> в Италианска Либия и 165 000 души<ref name="Istat 2010" /> в Италианска Източна Африка. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Италия се съюзява с [[Германска империя (1933 – 1945)|Нацистка Германия]] през 1940 г. и също така окупира Британски [[Сомалиленд]], Западен Египет, голяма част от Югославия, Тунис, части от Югоизточна Франция и по-голямата част от Гърция; но след това губи тези завоевания и своите африкански колонии от нахлуващите съюзнически сили до 1943 г. През 1947 г. Италия официално се отказва от претенциите върху бившите си колонии. През 1950 г. бившият Италиански Сомалиленд, тогава под британска администрация, е превърнат в попечителска територия Сомалиленд, докато не става независим през 1960 г. == История == === Предистория и епоха преди обединението === Империализмът в Италия датира от [[Древен Рим]] и латинското понятие ''mare nostrum'' („Нашето море“, отнасящо се до [[Средиземно море]]) исторически е било основата на италианския империализъм, особено по време на [[Италиански фашизъм|фашистката]] ера.<ref>Betts (1975), p.12</ref> През [[Средновековие|Средновековието]] и Модерния период [[Венецианска република|Венецианската република]] и [[Генуезка република|Генуезката република]] контролират мрежи от „колонии“ в средиземноморския регион, известни съответно като [[Морски владения на Венеция|Венецианска империя]] и Генуезка империя. Между XV и XVI век италианските изследователи допринасят за колониалните начинания на други европейски страни в Америка: [[Христофор Колумб]] от Генуа служи на Испания, [[Америго Веспучи]] от Флоренция служи на Португалия, братята [[Джон Кабот|Кабот]] от Венеция служат на Англия и [[Джовани да Верацано]] от Флоренция служи на Франция. Нито една италианска сила обаче не взе активна роля в надпреварата за Америка, със забележителното изключение на папата, който действа като арбитър между европейските колониални сили по време на Ренесанса. Географското положение на Италия, разположена в центъра на вътрешно море, без открит свободен достъп до океана, допринася за тази чисто средиземноморска политика. [[Фердинандо I де Медичи]], велик херцог на [[Велико херцогство Тоскана|Тоскана]], прави единствения италиански опит да създаде колония в Америка, в днешна [[Френска Гвиана]], организирайки през 1608 г. експедиция за изследване на север от Бразилия и река [[Амазонка]] през 1608 г. под командването на английския капитан [[Робърт Торнтън]]. Въпреки това Торнтън при завръщането си от подготвителната експедиция през 1609 г. намира Фердинандо I мъртъв и неговият наследник [[Козимо II де Медичи|Козимо II]] не се интересува от проекта. През 1651 г. [[Джовани Паоло Ласкарис]], италиански благородник и велик магистър на [[Хоспиталиери|рицарите хоспиталиери]] на Малта (по това време васална държава на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]]), притежава четири [[Карибски регион|карибски]] острова: [[Saint Kitts|Сен Кристофър]], [[Сен Мартен|Сен Мартин]], [[Сен Бартелми|Сен Бартелеми]] и [[Сен Кроа]], [[Hospitaller colonization of the Americas|колонизирани]] от 1651 до 1665 г.<ref name="Dubé2005">{{Cite book|last=Dubé|first=Jean-Claude|title=The Chevalier de Montmagny (1601-1657): First Governor of New France|url=https://archive.org/details/chevalierdemontm0000dube|year=2005|publisher=University of Ottawa Press|isbn=978-0-7766-0559-3|pages=[https://archive.org/details/chevalierdemontm0000dube/page/263 263]–287}}</ref><ref name="Mifsud1914">{{Cite book|last=Mifsud|first=A.|title=Knights Hospitallers of the Ven. Tongue of England in Malta|url=https://archive.org/details/bub_gb_yK80AQAAMAAJ|year=1914|publisher=AMS Press|isbn=9780404170097|page=246|chapter=Attempts to reestablish the Tongue}}</ref> Не е направен друг опит за колонизация в океана и до 1797 г. венецианските и генуезките владения в Средиземно море са загубени. === Борба за империя === Веднъж обединена като национална държава в края на XIX век, Италия възнамерява да се състезава с другите европейски сили за новата ера на европейска колониална експанзия. Тя вижда своите интереси в Средиземно море и на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]] – регион, който все още предстои да бъде колонизиран и с излаз на океана. Италия закъснява в колониалната надпревара и нейният статут на най-малката от Великите сили – позиция на относителна слабост в международните отношения, означава, че тя зависи от мълчаливото съгласие на Великобритания, Франция и Германия за изграждането на нейната империя.<ref>Betts (1975), p.97</ref> Италия отдавна смята османската провинция Тунис, където живее голяма общност от тунизийски италианци, за част от икономическата си сфера на влияние. Тя не обмисля да я анексира до 1879 г., когато става ясно, че Великобритания и Германия насърчават Франция да го добави към своите колониални владения в [[Френска Северна Африка|Северна Африка]].<ref>Lowe, p.21</ref> Предложението на Италия в последната минута да подели Тунис между двете страни е отхвърлено и Франция, уверена в подкрепата на Германия, нарежда на своите войски да влязат от [[Френски Алжир]], налагайки протекторат над Тунис през май 1881 г. съгласно [[Договор от Бардо|Договора от Бардо]].<ref>Lowe, p.24</ref> Шокът от „шамара на Тунис“, както се споменава в италианската преса, и усещането за изолация на Италия в Европа я карат да подпише [[Троен съюз (1882)|Тройния съюз]] през 1882 г. с Германия и [[Австро-Унгария]].<ref>Lowe, p.27</ref> Докато са правени опити за закупуване на Никобарските острови от Дания през 1864 и 1865 г.<ref>{{Cite book|title=Storia Militare della Colonia Eritrea, Vol. I|date=1935|publisher=[[Ministero della Guerra]]|location=Roma|pages=15–16}}</ref>, генезисът на италианската колониална империя е закупуването през 1869 г. на залива [[Асаб]] на [[Червено море]] от Италианска навигационна компания, която възнамерява да създаде станция за въглища по времето, когато [[Суецки канал|Суецкият канал]] е отворен за навигация.<ref>Mia Fuller, [http://www.oxfordbibliographies.com/view/document/obo-9780199846733/obo-9780199846733-0150.xml "Italian Colonial Rule"], ''Oxford Bibliographies Online''.</ref> Това е поето от италианското правителство през 1882 г., превръщайки се в първата отвъдморска територия на модерна Италия.<ref>Theodore M. Vestal, "Reflections on the Battle of Adwa and Its Significance for Today", in ''The Battle of Adwa: Reflections on Ethiopia's Historic Victory Against European Colonialism'' (Algora, 2005), p. 22.</ref> Търсенето на колонии от Италия продължава до февруари 1885 г., когато чрез тайно споразумение с Великобритания тя анексира пристанището [[Масава]] в [[Еритрея]] на [[Червено море]] от разпадащата се [[Египетски хедиват|Египетска империя]]. Италианското анексиране на Масава лишава [[Етиопска империя|Етиопската империя]] на [[Йохан IV (Етиопия)|Йохан IV]] от излаз на море.<ref>Pakenham (1992), p.280</ref> В същото време Италия окупира територия от южната страна на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]], образувайки това, което ще стане [[Италианска Сомалия|Италианска Сомалиленд]].<ref>Pakenham, p.281</ref> Въпреки това Италия пожела самата Етиопия и през 1887 г. италианският министър-председател [[Агостино Депретис]] нарежда инвазия, което довежда до [[Италианско-етиопска война (1887–1889)|войната в Еритрея]]. Това нашествие е спряно след загубата на петстотин италиански войници в [[Битка при Догали|битката при Догали]].<ref>Killinger (2002), p.122</ref> Наследникът на Депретис, министър-председателят [[Франческо Криспи]], подписва [[Договор от Учиали|договора от Учали]] през 1889 г. с [[Менелик II]], новия император. Този договор отстъпва етиопска територия около Масава на Италия, за да формира колонията на [[Италианска Еритрея|Италианската Еритрея]], и, поне според италианската версия на договора, прави Етиопия италиански [[протекторат]].<ref>Pakenham, p.470</ref> Отношенията между Италия и Менелик се влошават през следващите няколко години до избухването на [[Първа италианско-етиопска война|Първата италианско-етиопска война]] през 1895 г., когато [[Франческо Криспи]] нарежда на италианските войски да влязат в страната. Значително числено превъзходство и лошо оборудване<ref>Killinger, p.122</ref> води до решителното поражение за Италия от ръцете на етиопските сили в [[Битка при Адуа|битката при Адуа]] през 1896 г.<ref>Pakenham (1992), p.7</ref> От страна на Италия броят на загиналите е 6889 души, включително 4133 италианци.{{Hrf|Clodfelter|2017|202}} Етиопците претърпяват най-малко 4000 убити и 10 000 ранени.{{Hrf|Clodfelter|2017|202}} {{Efn|Total Italian, Eritrean, and Somali deaths, including those from disease, were estimated at 9,000.{{sfn|Clodfelter|2017|p=202}}}} Италия също участва във [[войната на Махдистите]] и от 1890 г. побеждава войските на махдистите в [[Битка при Серобети|битката при Серобети]] и [[Първа битка при Агордат|Първата битка при Агордат]]. През декември 1893 г. италианските колониални войски и махдистите се бият отново във [[Втора битка при Агордат|Втората битка при Агордат]]; Ахмед Али води кампания срещу италианските сили в Източен Судан и повежда около 10-12 000 мъже на изток от Касала, срещайки 2400 италианци и техните [[Аскари|еритрейски аскари,]] командвани от полковник Аримонди. Италианците отново печелят и изходът от битката представлява първата решителна победа, спечелена досега от европейците срещу суданските революционери.<ref name="GJB">{{Cite book|last=Barclay|first=Glen St John|title=The rise and fall of the new Roman empire: Italy's bid for world power, 1890–1943|url=https://archive.org/details/risefallof00barc|year=1973|location=London|isbn=9780283978623}}</ref> Година по-късно италианските колониални сили превземат Касала след успешната [[битка при Касала]]; Италия връща града на британците в края на войната три години по-късно. == Списък на колониите == В този списък са всички [[територия|територии]] от целия свят, които някога са се намирали в [[колония|колониална]] зависимост от [[Италия]]. === В Европа === * На територията на съвременна [[Гърция]]: ** [[Йонийски острови]] ** [[Додеканези|Додеканезки острови]] ** [[Корфу]] * [[Далмация]] (включително [[Истрия]], днес част от [[Хърватия]] и [[Словения]]) * [[Албания]] === В Африка и Азия === * [[Италианска Северна Африка]] (от 1934 г. [[Либия]]; [[1912]] – [[1942]]) ** [[Триполитания]] ** [[Киренайка]] ** [[Фезан]] * [[Италианска Източна Африка]] ** [[Етиопия]] (Абисиния; [[1936]] – [[1941]]) ** [[Италианска Еритрея]] ([[1890]] – 1941) ** [[Италианска Сомалия]] (днес формално е част от [[Сомалия]]; от ок. [[1880]] – 1941) * [[Тиендзин]] ([[1901]] – [[1943]], днес част от [[Китай|КНР]]) == Вижте също == * [[История на Италия]] == Източници == <references /> {{Империи}} {{Портал|История|Италия}} [[Категория:Колониални империи]] [[Категория:Бивши италиански колонии|*]] [[Категория:История на Италия]] fi0luq0yiubx2thbimdo0bvd4oiulma 12435237 12435231 2024-12-08T20:09:28Z Ambra75 259141 12435237 wikitext text/x-wiki {{Исторически държави |местоположение = Italian empire 1940.PNG |местоположение-лег = }} '''Италианската колониална империя''' ({{Lang|it|Impero coloniale italiano}}), известна и като '''Италианска империя''' (''Impero italiano'') между 1936 и 1941 г., е основана в [[Африка]] през XIX век. Състои се от колониите, протекторатите, концесиите и зависимите части на [[Кралство Италия]]. В Африка колониалната империя включва териториите на днешна [[Италианска Либия|Либия]], [[Италианска Еритрея|Еритрея]], [[Италианска Сомалия|Сомалия]] и Етиопия (последните три са официално наречени [[Италианска Източна Африка]]); извън Африка Италия притежава [[Додеканези|Додеканезите]] (след [[Итало-турска война|Италианско-турската война]]), Албания (1917–1920 и 1939–1943 ) и също има някои [[Италиански концесии в Китай|концесии в Китай]]. Фашисткото правителство, което идва на власт под ръководството на диктатора [[Бенито Мусолини]] след 1922 г. , се разшири Италианската империя и също да задоволи претенциите на италианските [[Иредентизъм|иредентисти]]. Систематичната „демографска колонизация“ е насърчавана от правителството<ref>[[Helen Chapin Metz|Chapin Metz, Helen]], ed.</ref> и до 1939 г. италианските заселници наброяват 120 000<ref name="Istat 2010">{{Cite journal|last=Istat|author-link=National Institute of Statistics (Italy)|date=December 2010|title=I censimenti nell'Italia unita I censimenti nell'Italia unita Le fonti di stato della popolazione tra il XIX e il XXI secolo ISTITUTO NAZIONALE DI STATISTICA SOCIETÀ ITALIANA DI DEMOGRAFIA STORICA Le fonti di stato della popolazione tra il XIX e il XXI secolo|url=http://www3.istat.it/dati/catalogo/20120911_00/Annali_serie_XII_vol_2_anno_141_I_Censimenti_nell'Italia_unita_bis.pdf|journal=Annali di Statistica|series=XII|volume=2|page=263|archive-url=https://web.archive.org/web/20140803195051/http://www3.istat.it/dati/catalogo/20120911_00/Annali_serie_XII_vol_2_anno_141_I_Censimenti_nell'Italia_unita_bis.pdf|archive-date=3 August 2014|access-date=24 December 2013}}</ref> – 150 000 души<ref name="britannica">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/eb/article-46562/Libya|заглавие=Libya - History, People, & Government|труд=Britannica.com|достъп_дата=11 January 2018}}</ref> в Италианска Либия и 165 000 души<ref name="Istat 2010" /> в Италианска Източна Африка. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Италия се съюзява с [[Германска империя (1933 – 1945)|Нацистка Германия]] през 1940 г. и също така окупира Британски [[Сомалиленд]], Западен Египет, голяма част от Югославия, Тунис, части от Югоизточна Франция и по-голямата част от Гърция; но след това губи тези завоевания и своите африкански колонии от нахлуващите съюзнически сили до 1943 г. През 1947 г. Италия официално се отказва от претенциите върху бившите си колонии. През 1950 г. бившият Италиански Сомалиленд, тогава под британска администрация, е превърнат в попечителска територия Сомалиленд, докато не става независим през 1960 г. == История == === Предистория и епоха преди обединението === Империализмът в Италия датира от [[Древен Рим]] и латинското понятие ''mare nostrum'' („Нашето море“, отнасящо се до [[Средиземно море]]) исторически е било основата на италианския империализъм, особено по време на [[Италиански фашизъм|фашистката]] ера.<ref>Betts (1975), p.12</ref> През [[Средновековие|Средновековието]] и Модерния период [[Венецианска република|Венецианската република]] и [[Генуезка република|Генуезката република]] контролират мрежи от „колонии“ в средиземноморския регион, известни съответно като [[Морски владения на Венеция|Венецианска империя]] и Генуезка империя. Между XV и XVI век италианските изследователи допринасят за колониалните начинания на други европейски страни в Америка: [[Христофор Колумб]] от Генуа служи на Испания, [[Америго Веспучи]] от Флоренция служи на Португалия, братята [[Джон Кабот|Кабот]] от Венеция служат на Англия и [[Джовани да Верацано]] от Флоренция служи на Франция. Нито една италианска сила обаче не взе активна роля в надпреварата за Америка, със забележителното изключение на папата, който действа като арбитър между европейските колониални сили по време на Ренесанса. Географското положение на Италия, разположена в центъра на вътрешно море, без открит свободен достъп до океана, допринася за тази чисто средиземноморска политика. [[Фердинандо I де Медичи]], велик херцог на [[Велико херцогство Тоскана|Тоскана]], прави единствения италиански опит да създаде колония в Америка, в днешна [[Френска Гвиана]], организирайки през 1608 г. експедиция за изследване на север от Бразилия и река [[Амазонка]] през 1608 г. под командването на английския капитан [[Робърт Торнтън]]. Въпреки това Торнтън при завръщането си от подготвителната експедиция през 1609 г. намира Фердинандо I мъртъв и неговият наследник [[Козимо II де Медичи|Козимо II]] не се интересува от проекта. През 1651 г. [[Джовани Паоло Ласкарис]], италиански благородник и велик магистър на [[Хоспиталиери|рицарите хоспиталиери]] на Малта (по това време васална държава на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]]), притежава четири [[Карибски регион|карибски]] острова: [[Saint Kitts|Сен Кристофър]], [[Сен Мартен|Сен Мартин]], [[Сен Бартелми|Сен Бартелеми]] и [[Сен Кроа]], [[Hospitaller colonization of the Americas|колонизирани]] от 1651 до 1665 г.<ref name="Dubé2005">{{Cite book|last=Dubé|first=Jean-Claude|title=The Chevalier de Montmagny (1601-1657): First Governor of New France|url=https://archive.org/details/chevalierdemontm0000dube|year=2005|publisher=University of Ottawa Press|isbn=978-0-7766-0559-3|pages=[https://archive.org/details/chevalierdemontm0000dube/page/263 263]–287}}</ref><ref name="Mifsud1914">{{Cite book|last=Mifsud|first=A.|title=Knights Hospitallers of the Ven. Tongue of England in Malta|url=https://archive.org/details/bub_gb_yK80AQAAMAAJ|year=1914|publisher=AMS Press|isbn=9780404170097|page=246|chapter=Attempts to reestablish the Tongue}}</ref> Не е направен друг опит за колонизация в океана и до 1797 г. венецианските и генуезките владения в Средиземно море са загубени. === Борба за империя === Веднъж обединена като национална държава в края на XIX век, Италия възнамерява да се състезава с другите европейски сили за новата ера на европейска колониална експанзия. Тя вижда своите интереси в Средиземно море и на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]] – регион, който все още предстои да бъде колонизиран и с излаз на океана. Италия закъснява в колониалната надпревара и нейният статут на най-малката от Великите сили – позиция на относителна слабост в международните отношения, означава, че тя зависи от мълчаливото съгласие на Великобритания, Франция и Германия за изграждането на нейната империя.<ref>Betts (1975), p.97</ref> Италия отдавна смята османската провинция Тунис, където живее голяма общност от тунизийски италианци, за част от икономическата си сфера на влияние. Тя не обмисля да я анексира до 1879 г., когато става ясно, че Великобритания и Германия насърчават Франция да го добави към своите колониални владения в [[Френска Северна Африка|Северна Африка]].<ref>Lowe, p.21</ref> Предложението на Италия в последната минута да подели Тунис между двете страни е отхвърлено и Франция, уверена в подкрепата на Германия, нарежда на своите войски да влязат от [[Френски Алжир]], налагайки протекторат над Тунис през май 1881 г. съгласно [[Договор от Бардо|Договора от Бардо]].<ref>Lowe, p.24</ref> Шокът от „шамара на Тунис“, както се споменава в италианската преса, и усещането за изолация на Италия в Европа я карат да подпише [[Троен съюз (1882)|Тройния съюз]] през 1882 г. с Германия и [[Австро-Унгария]].<ref>Lowe, p.27</ref> Докато са правени опити за закупуване на Никобарските острови от Дания през 1864 и 1865 г.<ref>{{Cite book|title=Storia Militare della Colonia Eritrea, Vol. I|date=1935|publisher=[[Ministero della Guerra]]|location=Roma|pages=15–16}}</ref>, генезисът на италианската колониална империя е закупуването през 1869 г. на залива [[Асаб]] на [[Червено море]] от Италианска навигационна компания, която възнамерява да създаде станция за въглища по времето, когато [[Суецки канал|Суецкият канал]] е отворен за навигация.<ref>Mia Fuller, [http://www.oxfordbibliographies.com/view/document/obo-9780199846733/obo-9780199846733-0150.xml "Italian Colonial Rule"], ''Oxford Bibliographies Online''.</ref> Това е поето от италианското правителство през 1882 г., превръщайки се в първата отвъдморска територия на модерна Италия.<ref>Theodore M. Vestal, "Reflections on the Battle of Adwa and Its Significance for Today", in ''The Battle of Adwa: Reflections on Ethiopia's Historic Victory Against European Colonialism'' (Algora, 2005), p. 22.</ref> Търсенето на колонии от Италия продължава до февруари 1885 г., когато чрез тайно споразумение с Великобритания тя анексира пристанището [[Масава]] в [[Еритрея]] на [[Червено море]] от разпадащата се [[Египетски хедиват|Египетска империя]]. Италианското анексиране на Масава лишава [[Етиопска империя|Етиопската империя]] на [[Йохан IV (Етиопия)|Йохан IV]] от излаз на море.<ref>Pakenham (1992), p.280</ref> В същото време Италия окупира територия от южната страна на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]], образувайки това, което ще стане [[Италианска Сомалия|Италианска Сомалиленд]].<ref>Pakenham, p.281</ref> Въпреки това Италия пожела самата Етиопия и през 1887 г. италианският министър-председател [[Агостино Депретис]] нарежда инвазия, което довежда до [[Италианско-етиопска война (1887–1889)|войната в Еритрея]]. Това нашествие е спряно след загубата на петстотин италиански войници в [[Битка при Догали|битката при Догали]].<ref>Killinger (2002), p.122</ref> Наследникът на Депретис, министър-председателят [[Франческо Криспи]], подписва [[Договор от Учиали|договора от Учали]] през 1889 г. с [[Менелик II]], новия император. Този договор отстъпва етиопска територия около Масава на Италия, за да формира колонията на [[Италианска Еритрея|Италианската Еритрея]], и, поне според италианската версия на договора, прави Етиопия италиански [[протекторат]].<ref>Pakenham, p.470</ref> Отношенията между Италия и Менелик се влошават през следващите няколко години до избухването на [[Първа италианско-етиопска война|Първата италианско-етиопска война]] през 1895 г., когато [[Франческо Криспи]] нарежда на италианските войски да влязат в страната. Значително числено превъзходство и лошо оборудване<ref>Killinger, p.122</ref> води до решителното поражение за Италия от ръцете на етиопските сили в [[Битка при Адуа|битката при Адуа]] през 1896 г.<ref>Pakenham (1992), p.7</ref> От страна на Италия броят на загиналите е 6889 души, включително 4133 италианци.{{Hrf|Clodfelter|2017|202}} Етиопците претърпяват най-малко 4000 убити и 10 000 ранени.{{Hrf|Clodfelter|2017|202}} {{Efn|Total Italian, Eritrean, and Somali deaths, including those from disease, were estimated at 9,000.{{sfn|Clodfelter|2017|p=202}}}} Италия също участва във [[войната на Махдистите]] и от 1890 г. побеждава войските на махдистите в [[Битка при Серобети|битката при Серобети]] и [[Първа битка при Агордат|Първата битка при Агордат]]. През декември 1893 г. италианските колониални войски и махдистите се бият отново във [[Втора битка при Агордат|Втората битка при Агордат]]; Ахмед Али води кампания срещу италианските сили в Източен Судан и повежда около 10-12 000 мъже на изток от Касала, срещайки 2400 италианци и техните [[Аскари|еритрейски аскари,]] командвани от полковник Аримонди. Италианците отново печелят и изходът от битката представлява първата решителна победа, спечелена досега от европейците срещу суданските революционери.<ref name="GJB">{{Cite book|last=Barclay|first=Glen St John|title=The rise and fall of the new Roman empire: Italy's bid for world power, 1890–1943|url=https://archive.org/details/risefallof00barc|year=1973|location=London|isbn=9780283978623}}</ref> Година по-късно италианските колониални сили превземат Касала след успешната [[битка при Касала]]; Италия връща града на британците в края на войната три години по-късно. През 1898 г., в резултат на придобиването на наети територии от Германия, [[Квантунска област|Русия]], Великобритания и Франция в Китай по-рано същата година, италианското правителство, като въпрос на национален престиж и за да утвърди статута на Италия като велика сила, поисква отстъпването на залива Санмен, за да служи като станция за въглища. Осъзнавайки, че Италия няма достатъчно военноморска мощ в азиатски води, за да подкрепи своето искане, китайското имперско правителство отхвърля ултиматума и всички последващи искания с аргумента, че Италия няма реални политически или икономически интереси в Китай. Това национално унижение, което за главния вестник на Италия кара страната да изглежда като трето-четвърторазрядна сила, провокира падането на италианското правителство. Това кара Италия да вземе участие в [[Алианс на осемте държави|международната експедиция в Пекин]] при избухването на [[Боксерско въстание|Боксерското въстание]] през следващата година и довежда до придобиването на [[Италианска концесия в Тиендзин|концесия в Тиендзин]] през 1901 г. – единственият пример за италиански колониализъм в Азия.<ref>[https://books.google.com/books?id=n5hEAgAAQBAJ&dq=Italy%2C+sanmen+bay.+1898&pg=PT59 Italy’s Encounters with Modern China: Imperial Dreams, Strategic Ambitions], edited by Maurizio Marinelli and Giovanni Andornino, Palgrave Macmillan, 2014</ref><ref>Maurizio Marinelli, ''Self-portrait in a Convex Mirror: Colonial Italy Reflects on Tianjin''</ref> Концесията се администрира от италианския консул в Тиендзин. Вълна от [[национализъм]], която залива Италия в началото на XX век, довежда до основаването на [[Италианска националистическа асоциация|Италианската националистическа асоциация]], която настоява за разширяване на Италианската империя. Вестниците са пълни с приказки за отмъщение за претърпените унижения в Етиопия в края на миналия век и за носталгия по [[Римска империя|римската]] епоха. Предложено е, че [[Либия]], като бивша римска колония, трябва да бъде взета обратно, за да се осигури решение на проблемите с нарастването на населението на [[Южна Италия]]. Страхувайки се да не бъде напълно изключен от Северна Африка от Великобритания и Франция и имайки предвид общественото мнение, министър-председателят [[Джовани Джолити]] нарежда обявяването на война на [[Османска империя|Османската империя]], част от която е Либия, през октомври 1911 г.<ref>Killinger (2002), p.133</ref> В резултат на [[Итало-турска война|Италианско-турската война]] Италия печели [[Италианска Либия|Либия]] и [[Додеканези|Додеканезите]] от [[Османска империя|Османската империя]]. Пустинната война в Либия от 1912 г. включва първото използване на бронирана бойна машина във военната история и бележи първото значително използване на въздушна мощ във война. {{Hrf|Clodfelter|2017|353}} {{Efn|Nine Italian aircraft flew both combat and support missions during the campaign.{{sfn|Clodfelter|2017|p=353}} Furthermore, the Italian [[dirigible]]s ''P2'' and ''P3'' discover and make a highly effective bombing attack against [[Ottoman Army]] [[cavalry]] during a [[Battles of Zanzur (1912)|battle at Zanzur]] in the [[Italo-Turkish War]], making an important contribution to the [[Italian Army]]'s offense in this battle. History's first war death of a pilot occurred when an aircraft crashed during a recon sortie.{{sfn|Clodfelter|2017|p=353}}}} === Първа световна война и след нея === През 1914 г. Италия остава неутрална и не се присъединява към своя съюзник Германия в Първата световна война. Съюзниците дават обещания и през 1915 г. Италия се присъединява към тях. Обещава се [[Лондонски договор (1915)|териториална плячка]] главно от Австрия и Турция.<ref>Renzi, 1968.</ref> Преди пряката намеса в Първата световна война Италия окупира албанското пристанище [[Вльора]] през декември 1914 г.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> През есента на 1916 г. Италия започва да окупира Южна [[Арбанон|Албания]].<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> През 1916 г. италианските сили набират албански нередовни войници, за да служат заедно с тях.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> Италия, с разрешение на съюзническото командване, окупира [[Северен Епир]] на 23 август 1916 г., принуждавайки неутралистката гръцка армия да изтегли своите окупационни сили оттам.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> През юни 1917 г. Италия провъзгласява Централна и Южна Албания за протекторат на Италия, докато Северна Албания е разпределена на държавите [[Сърбия]] и [[Черна гора]].<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> До 31 октомври 1918 г. френските и италианските сили изгонват австро-унгарската армия от Албания.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> Въпреки това през 1920 г. [[Война за Вльора|албанско въстание]] накара италианците да се съгласят да върнат окупираните региони на Албания, с изключение на [[Сазани|остров Сазани]]. [[Далмация]] е стратегически регион по време на Първата световна война, който Италия и Сърбия възнамеряват да заграбят от Австро-Унгария. Договорът от Лондон гарантира на Италия правото да анексира голяма част от Далмация в замяна на участието на Италия на страната на Съюзниците. От 5-6 ноември 1918 г. се съобщава, че италианските сили са достигнали [[Вис (остров)|о-в Вис]], [[Ластово]], [[Шибеник]] и други местности на брега на Далмация.<ref>Giuseppe Praga, Franco Luxardo.</ref> До края на военните действия през ноември 1918 г. италианската армия е завзела контрола над цялата част от Далмация, която е била гарантирана на Италия от Лондонския договор, а до 17 ноември е превзела и [[Риека]].<ref name="Paul O 2005. Pp. 17">Paul O'Brien.</ref> През 1918 г. адмирал [[Енрико Мило]] се обявява за италиански губернатор на Далмация.<ref name="Paul O 2005. Pp. 17">Paul O'Brien.</ref> Известният италиански националист [[Габриеле Д'Анунцио]] подкрепя завземането на Далмация и продължи към [[Задар]] с италиански военен кораб през декември 1918 г.<ref>A. Rossi.</ref> При заключителния [[Версайски договор]] през 1919 г. Италия получава в Европа по-малко от обещаното и никакъв отвъдморски мандат, освен обещанието за колониални компенсации, дадено на 7 май 1919 г. по време на разделянето на колониите на Германия между Франция и Великобритания. За да изпълнят това обещание, Франция и Великобритания пряко или косвено дават на Италия, от 1919 до 1935 г., редица територии за разширяване на Либия (Куфра, Сара, Джарабуб, ивицата Аузу, други земи в Сахара), Сомалия (Джубаланд), Додеканезите (Кастелоризо) и Еритрея (Рахейта, островите Ханиш). През април 1920 г. е договорено между британските и италианските външни министри [[Джубаланд]] да бъде първата компенсация на Италия от Великобритания, но Лондон се въздържа от сделката няколко години, целяйки да я използва като лост, за да принуди Италия да отстъпи [[Додеканези|Додеканезите]] на Гърция.<ref>Lowe, p.187</ref> === Фашизмът и Италианската империя === През 1922 г. лидерът на [[Италиански фашизъм|италианското фашистко]] движение [[Бенито Мусолини]] става министър-председател и диктатор. Мусолини разреши въпроса за суверенитета над [[Додеканези|Додеканезите]] в [[Лозански договор|Договора от Лозана от]] 1923 г., който формализира италианската администрация както на Либия, така и на Додеканезките острови, в замяна на плащане на Турция – държавата наследник на Османската империя, въпреки че той се проваля в опита си да изтръгне мандат за част от Ирак от Великобритания. Месец след ратифицирането на договора от Лозана Мусолини нарежда нахлуването на гръцкия остров [[Корфу]] след инцидента на Корфу. Италианската преса подкрепи този ход, отбелязвайки, че Корфу е бил владение на Венеция от четиристотин години. Въпросът е отнесен от Гърция до [[Общество на народите|Обществото на нациите]], където Мусолини е убеден от Великобритания да евакуира италианските войски в замяна на репарации от Гърция. Конфронтацията кара Великобритания и Италия да разрешат въпроса за Джубаланд през 1924 г., който беше обединен в [[Италианска Сомалия|Италиански Сомалиленд]]. <ref>Lowe, pp. 191–199</ref> == Списък на колониите == В този списък са всички [[територия|територии]] от целия свят, които някога са се намирали в [[колония|колониална]] зависимост от [[Италия]]. === В Европа === * На територията на съвременна [[Гърция]]: ** [[Йонийски острови]] ** [[Додеканези|Додеканезки острови]] ** [[Корфу]] * [[Далмация]] (включително [[Истрия]], днес част от [[Хърватия]] и [[Словения]]) * [[Албания]] === В Африка и Азия === * [[Италианска Северна Африка]] (от 1934 г. [[Либия]]; [[1912]] – [[1942]]) ** [[Триполитания]] ** [[Киренайка]] ** [[Фезан]] * [[Италианска Източна Африка]] ** [[Етиопия]] (Абисиния; [[1936]] – [[1941]]) ** [[Италианска Еритрея]] ([[1890]] – 1941) ** [[Италианска Сомалия]] (днес формално е част от [[Сомалия]]; от ок. [[1880]] – 1941) * [[Тиендзин]] ([[1901]] – [[1943]], днес част от [[Китай|КНР]]) == Вижте също == * [[История на Италия]] == Източници == <references /> {{Империи}} {{Портал|История|Италия}} [[Категория:Колониални империи]] [[Категория:Бивши италиански колонии|*]] [[Категория:История на Италия]] cilxavk9r4jj26mhp0444vex3foz2ms 12435262 12435237 2024-12-08T20:38:39Z Ambra75 259141 12435262 wikitext text/x-wiki {{Исторически държави |местоположение = Italian empire 1940.PNG |местоположение-лег = }} '''Италианската колониална империя''' ({{Lang|it|Impero coloniale italiano}}), известна и като '''Италианска империя''' (''Impero italiano'') между 1936 и 1941 г., е основана в [[Африка]] през XIX век. Състои се от колониите, протекторатите, концесиите и зависимите части на [[Кралство Италия]]. В Африка колониалната империя включва териториите на днешна [[Италианска Либия|Либия]], [[Италианска Еритрея|Еритрея]], [[Италианска Сомалия|Сомалия]] и Етиопия (последните три са официално наречени [[Италианска Източна Африка]]); извън Африка Италия притежава [[Додеканези|Додеканезите]] (след [[Итало-турска война|Италианско-турската война]]), Албания (1917–1920 и 1939–1943 ) и също има някои [[Италиански концесии в Китай|концесии в Китай]]. Фашисткото правителство, което идва на власт под ръководството на диктатора [[Бенито Мусолини]] след 1922 г. , се разшири Италианската империя и също да задоволи претенциите на италианските [[Иредентизъм|иредентисти]]. Систематичната „демографска колонизация“ е насърчавана от правителството<ref>[[Helen Chapin Metz|Chapin Metz, Helen]], ed.</ref> и до 1939 г. италианските заселници наброяват 120 000<ref name="Istat 2010">{{Cite journal|last=Istat|author-link=National Institute of Statistics (Italy)|date=December 2010|title=I censimenti nell'Italia unita I censimenti nell'Italia unita Le fonti di stato della popolazione tra il XIX e il XXI secolo ISTITUTO NAZIONALE DI STATISTICA SOCIETÀ ITALIANA DI DEMOGRAFIA STORICA Le fonti di stato della popolazione tra il XIX e il XXI secolo|url=http://www3.istat.it/dati/catalogo/20120911_00/Annali_serie_XII_vol_2_anno_141_I_Censimenti_nell'Italia_unita_bis.pdf|journal=Annali di Statistica|series=XII|volume=2|page=263|archive-url=https://web.archive.org/web/20140803195051/http://www3.istat.it/dati/catalogo/20120911_00/Annali_serie_XII_vol_2_anno_141_I_Censimenti_nell'Italia_unita_bis.pdf|archive-date=3 August 2014|access-date=24 December 2013}}</ref> – 150 000 души<ref name="britannica">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/eb/article-46562/Libya|заглавие=Libya - History, People, & Government|труд=Britannica.com|достъп_дата=11 January 2018}}</ref> в Италианска Либия и 165 000 души<ref name="Istat 2010" /> в Италианска Източна Африка. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Италия се съюзява с [[Германска империя (1933 – 1945)|Нацистка Германия]] през 1940 г. и също така окупира Британски [[Сомалиленд]], Западен Египет, голяма част от Югославия, Тунис, части от Югоизточна Франция и по-голямата част от Гърция; но след това губи тези завоевания и своите африкански колонии от нахлуващите съюзнически сили до 1943 г. През 1947 г. Италия официално се отказва от претенциите върху бившите си колонии. През 1950 г. бившият Италиански Сомалиленд, тогава под британска администрация, е превърн ат в попечителска територия Сомалиленд, докато не става независим през 1960 г. == История == === Предистория и епоха преди обединението === Империализмът в Италия датира от [[Древен Рим]] и латинското понятие ''mare nostrum'' („Нашето море“, отнасящо се до [[Средиземно море]]) исторически е било основата на италианския империализъм, особено по време на [[Италиански фашизъм|фашистката]] ера.<ref>Betts (1975), p.12</ref> През [[Средновековие|Средновековието]] и Модерния период [[Венецианска република|Венецианската република]] и [[Генуезка република|Генуезката република]] контролират мрежи от „колонии“ в средиземноморския регион, известни съответно като [[Морски владения на Венеция|Венецианска империя]] и Генуезка империя. Между XV и XVI век италианските изследователи допринасят за колониалните начинания на други европейски страни в Америка: [[Христофор Колумб]] от Генуа служи на Испания, [[Америго Веспучи]] от Флоренция служи на Португалия, братята [[Джон Кабот|Кабот]] от Венеция служат на Англия и [[Джовани да Верацано]] от Флоренция служи на Франция. Нито една италианска сила обаче не взе активна роля в надпреварата за Америка, със забележителното изключение на папата, който действа като арбитър между европейските колониални сили по време на Ренесанса. Географското положение на Италия, разположена в центъра на вътрешно море, без открит свободен достъп до океана, допринася за тази чисто средиземноморска политика. [[Фердинандо I де Медичи]], велик херцог на [[Велико херцогство Тоскана|Тоскана]], прави единствения италиански опит да създаде колония в Америка, в днешна [[Френска Гвиана]], организирайки през 1608 г. експедиция за изследване на север от Бразилия и река [[Амазонка]] през 1608 г. под командването на английския капитан [[Робърт Торнтън]]. Въпреки това Торнтън при завръщането си от подготвителната експедиция през 1609 г. намира Фердинандо I мъртъв и неговият наследник [[Козимо II де Медичи|Козимо II]] не се интересува от проекта. През 1651 г. [[Джовани Паоло Ласкарис]], италиански благородник и велик магистър на [[Хоспиталиери|рицарите хоспиталиери]] на Малта (по това време васална държава на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]]), притежава четири [[Карибски регион|карибски]] острова: [[Saint Kitts|Сен Кристофър]], [[Сен Мартен|Сен Мартин]], [[Сен Бартелми|Сен Бартелеми]] и [[Сен Кроа]], [[Hospitaller colonization of the Americas|колонизирани]] от 1651 до 1665 г.<ref name="Dubé2005">{{Cite book|last=Dubé|first=Jean-Claude|title=The Chevalier de Montmagny (1601-1657): First Governor of New France|url=https://archive.org/details/chevalierdemontm0000dube|year=2005|publisher=University of Ottawa Press|isbn=978-0-7766-0559-3|pages=[https://archive.org/details/chevalierdemontm0000dube/page/263 263]–287}}</ref><ref name="Mifsud1914">{{Cite book|last=Mifsud|first=A.|title=Knights Hospitallers of the Ven. Tongue of England in Malta|url=https://archive.org/details/bub_gb_yK80AQAAMAAJ|year=1914|publisher=AMS Press|isbn=9780404170097|page=246|chapter=Attempts to reestablish the Tongue}}</ref> Не е направен друг опит за колонизация в океана и до 1797 г. венецианските и генуезките владения в Средиземно море са загубени. === Борба за империя === [[Файл:Francesco_Crispi_crop.jpg|ляво|мини|[[Франческо Криспи]] насърчава италианския колониализъм в Африка в края на XIX век.]] Веднъж обединена като национална държава в края на XIX век, Италия възнамерява да се състезава с другите европейски сили за новата ера на европейска колониална експанзия. Тя вижда своите интереси в Средиземно море и на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]] – регион, който все още предстои да бъде колонизиран и с излаз на океана. Италия закъснява в колониалната надпревара и нейният статут на най-малката от Великите сили – позиция на относителна слабост в международните отношения, означава, че тя зависи от мълчаливото съгласие на Великобритания, Франция и Германия за изграждането на нейната империя.<ref>Betts (1975), p.97</ref> Италия отдавна смята османската провинция Тунис, където живее голяма общност от тунизийски италианци, за част от икономическата си сфера на влияние. Тя не обмисля да я анексира до 1879 г., когато става ясно, че Великобритания и Германия насърчават Франция да го добави към своите колониални владения в [[Френска Северна Африка|Северна Африка]].<ref>Lowe, p.21</ref> Предложението на Италия в последната минута да подели Тунис между двете страни е отхвърлено и Франция, уверена в подкрепата на Германия, нарежда на своите войски да влязат от [[Френски Алжир]], налагайки протекторат над Тунис през май 1881 г. съгласно [[Договор от Бардо|Договора от Бардо]].<ref>Lowe, p.24</ref> Шокът от „шамара на Тунис“, както се споменава в италианската преса, и усещането за изолация на Италия в Европа я карат да подпише [[Троен съюз (1882)|Тройния съюз]] през 1882 г. с Германия и [[Австро-Унгария]].<ref>Lowe, p.27</ref> [[Файл:Possessions_italiennes_en_Afrique-1896.jpg|мини|Италиански владения и сфери на влияние на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]] през 1896 г]] Докато са правени опити за закупуване на Никобарските острови от Дания през 1864 и 1865 г.<ref>{{Cite book|title=Storia Militare della Colonia Eritrea, Vol. I|date=1935|publisher=[[Ministero della Guerra]]|location=Roma|pages=15–16}}</ref>, генезисът на италианската колониална империя е закупуването през 1869 г. на залива [[Асаб]] на [[Червено море]] от Италианска навигационна компания, която възнамерява да създаде станция за въглища по времето, когато [[Суецки канал|Суецкият канал]] е отворен за навигация.<ref>Mia Fuller, [http://www.oxfordbibliographies.com/view/document/obo-9780199846733/obo-9780199846733-0150.xml "Italian Colonial Rule"], ''Oxford Bibliographies Online''.</ref> Това е поето от италианското правителство през 1882 г., превръщайки се в първата отвъдморска територия на модерна Италия.<ref>Theodore M. Vestal, "Reflections on the Battle of Adwa and Its Significance for Today", in ''The Battle of Adwa: Reflections on Ethiopia's Historic Victory Against European Colonialism'' (Algora, 2005), p. 22.</ref> Търсенето на колонии от Италия продължава до февруари 1885 г., когато чрез тайно споразумение с Великобритания тя анексира пристанището [[Масава]] в [[Еритрея]] на [[Червено море]] от разпадащата се [[Египетски хедиват|Египетска империя]]. Италианското анексиране на Масава лишава [[Етиопска империя|Етиопската империя]] на [[Йохан IV (Етиопия)|Йохан IV]] от излаз на море.<ref>Pakenham (1992), p.280</ref> В същото време Италия окупира територия от южната страна на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]], образувайки това, което ще стане [[Италианска Сомалия|Италианска Сомалиленд]].<ref>Pakenham, p.281</ref> Въпреки това Италия пожела самата Етиопия и през 1887 г. италианският министър-председател [[Агостино Депретис]] нарежда инвазия, което довежда до [[Италианско-етиопска война (1887–1889)|войната в Еритрея]]. Това нашествие е спряно след загубата на петстотин италиански войници в [[Битка при Догали|битката при Догали]].<ref>Killinger (2002), p.122</ref> Наследникът на Депретис, министър-председателят [[Франческо Криспи]], подписва [[Договор от Учиали|договора от Учали]] през 1889 г. с [[Менелик II]], новия император. Този договор отстъпва етиопска територия около Масава на Италия, за да формира колонията на [[Италианска Еритрея|Италианската Еритрея]], и, поне според италианската версия на договора, прави Етиопия италиански [[протекторат]].<ref>Pakenham, p.470</ref> Отношенията между Италия и Менелик се влошават през следващите няколко години до избухването на [[Първа италианско-етиопска война|Първата италианско-етиопска война]] през 1895 г., когато [[Франческо Криспи]] нарежда на италианските войски да влязат в страната. Значително числено превъзходство и лошо оборудване<ref>Killinger, p.122</ref> води до решителното поражение за Италия от ръцете на етиопските сили в [[Битка при Адуа|битката при Адуа]] през 1896 г.<ref>Pakenham (1992), p.7</ref> От страна на Италия броят на загиналите е 6889 души, включително 4133 италианци.{{Hrf|Clodfelter|2017|202}} Етиопците претърпяват най-малко 4000 убити и 10 000 ранени.{{Hrf|Clodfelter|2017|202}} {{Efn|Total Italian, Eritrean, and Somali deaths, including those from disease, were estimated at 9,000.{{sfn|Clodfelter|2017|p=202}}}} [[Файл:Italoturca1.jpg|ляво|мини|Италианските войски по време на [[Итало-турска война|Итало-турската война]], 1911 г.]] Италия също участва във [[войната на Махдистите]] и от 1890 г. побеждава войските на махдистите в [[Битка при Серобети|битката при Серобети]] и [[Първа битка при Агордат|Първата битка при Агордат]]. През декември 1893 г. италианските колониални войски и махдистите се бият отново във [[Втора битка при Агордат|Втората битка при Агордат]]; Ахмед Али води кампания срещу италианските сили в Източен Судан и повежда около 10-12 000 мъже на изток от Касала, срещайки 2400 италианци и техните еритрейски [[Аскари|аскари,]] командвани от полковник Аримонди . Италианците отново печелят и изходът от битката представлява първата решителна победа, спечелена досега от европейците срещу суданските революционери.<ref name="GJB">{{Cite book|last=Barclay|first=Glen St John|title=The rise and fall of the new Roman empire: Italy's bid for world power, 1890–1943|url=https://archive.org/details/risefallof00barc|year=1973|location=London|isbn=9780283978623}}</ref> Година по-късно италианските колониални сили превземат Касала след успешната [[битка при Касала]]; Италия връща града на британците в края на войната три години по-късно. През 1898 г., в резултат на придобиването на наети територии от Германия, [[Квантунска област|Русия]], Великобритания и Франция в Китай по-рано същата година, италианското правителство, като въпрос на национален престиж и за да утвърди статута на Италия като велика сила, поисква отстъпването на залива Санмен, за да служи като станция за въглища. Осъзнавайки, че Италия няма достатъчно военноморска мощ в азиатски води, за да подкрепи своето искане, китайското имперско правителство отхвърля ултиматума и всички последващи искания с аргумента, че Италия няма реални политически или икономически интереси в Китай. Това национално унижение, което за главния вестник на Италия кара страната да изглежда като трето-четвърторазрядна сила, провокира падането на италианското правителство. Това кара Италия да вземе участие в [[Алианс на осемте държави|международната експедиция в Пекин]] при избухването на [[Боксерско въстание|Боксерското въстание]] през следващата година и довежда до придобиването на [[Италианска концесия в Тиендзин|концесия в Тиендзин]] през 1901 г. – единственият пример за италиански колониализъм в Азия.<ref>[https://books.google.com/books?id=n5hEAgAAQBAJ&dq=Italy%2C+sanmen+bay.+1898&pg=PT59 Italy’s Encounters with Modern China: Imperial Dreams, Strategic Ambitions], edited by Maurizio Marinelli and Giovanni Andornino, Palgrave Macmillan, 2014</ref><ref>Maurizio Marinelli, ''Self-portrait in a Convex Mirror: Colonial Italy Reflects on Tianjin''</ref> Концесията се администрира от италианския консул в Тиендзин. [[Файл:1912_map_-_Le_nuove_province_Italiane_-_Tripolitania_e_Cirenaica.jpg|дясно|мини|300x300пкс|Италианска Либия през 1912 г.]] Вълна от [[национализъм]], която залива Италия в началото на XX век, довежда до основаването на [[Италианска националистическа асоциация|Италианската националистическа асоциация]], която настоява за разширяване на Италианската империя. Вестниците са пълни с приказки за отмъщение за претърпените унижения в Етиопия в края на миналия век и за носталгия по [[Римска империя|римската]] епоха. Предложено е, че [[Либия]], като бивша римска колония, трябва да бъде взета обратно, за да се осигури решение на проблемите с нарастването на населението на [[Южна Италия]]. Страхувайки се да не бъде напълно изключен от Северна Африка от Великобритания и Франция и имайки предвид общественото мнение, министър-председателят [[Джовани Джолити]] нарежда обявяването на война на [[Османска империя|Османската империя]], част от която е Либия, през октомври 1911 г.<ref>Killinger (2002), p.133</ref> В резултат на [[Итало-турска война|Италианско-турската война]] Италия печели [[Италианска Либия|Либия]] и [[Додеканези|Додеканезите]] от [[Османска империя|Османската империя]]. Пустинната война в Либия от 1912 г. включва първото използване на бронирана бойна машина във военната история и бележи първото значително използване на въздушна мощ във война. {{Hrf|Clodfelter|2017|353}} {{Efn|Nine Italian aircraft flew both combat and support missions during the campaign.{{sfn|Clodfelter|2017|p=353}} Furthermore, the Italian [[dirigible]]s ''P2'' and ''P3'' discover and make a highly effective bombing attack against [[Ottoman Army]] [[cavalry]] during a [[Battles of Zanzur (1912)|battle at Zanzur]] in the [[Italo-Turkish War]], making an important contribution to the [[Italian Army]]'s offense in this battle. History's first war death of a pilot occurred when an aircraft crashed during a recon sortie.{{sfn|Clodfelter|2017|p=353}}}} === Първа световна война и след нея === [[Файл:Italian_empire_1914.png|ляво|мини|292x292пкс|Италия и нейните колониални владения през 1914 г.]] През 1914 г. Италия остава неутрална и не се присъединява към своя съюзник Германия в Първата световна война. Съюзниците дават обещания и през 1915 г. Италия се присъединява към тях. Обещава се [[Лондонски договор (1915)|териториална плячка]] главно от Австрия и Турция.<ref>Renzi, 1968.</ref> [[Файл:Vlora_zur_Zeit_der_italienischen_Besatzung_1916-1920.jpg|дясно|мини|Знамето на Италия, показано окачено до албанско знаме от балкона на италианската [[префектура]] във [[Вльора]], [[Албания]] по време на Първата световна война]] Преди пряката намеса в Първата световна война Италия окупира албанското пристанище [[Вльора]] през декември 1914 г.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> През есента на 1916 г. Италия започва да окупира Южна [[Арбанон|Албания]].<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> През 1916 г. италианските сили набират албански нередовни войници, за да служат заедно с тях.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> Италия, с разрешение на съюзническото командване, окупира [[Северен Епир]] на 23 август 1916 г., принуждавайки неутралистката гръцка армия да изтегли своите окупационни сили оттам.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> През юни 1917 г. Италия провъзгласява Централна и Южна Албания за протекторат на Италия, докато Северна Албания е разпределена на държавите [[Сърбия]] и [[Черна гора]].<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> До 31 октомври 1918 г. френските и италианските сили изгонват австро-унгарската армия от Албания.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> Въпреки това през 1920 г. [[Война за Вльора|албанско въстание]] накара италианците да се съгласят да върнат окупираните региони на Албания, с изключение на [[Сазани|остров Сазани]]. [[Файл:TreatyOfSevres.png|дясно|мини|Разделянето на Турция в [[Севърски договор|Севърския договор]] от 1919 г. Светлозелената маркирана зона е територията от [[Анадол|Анадола,]] определена за италианска [[сфера на влияние]]. Договорът е отменен от [[Лозански договор|Договора от Лозана]] от 1923 г., където Турция е възстановена в цял Анадол.]] [[Далмация]] е стратегически регион по време на Първата световна война, който Италия и Сърбия възнамеряват да заграбят от Австро-Унгария. Договорът от Лондон гарантира на Италия правото да анексира голяма част от Далмация в замяна на участието на Италия на страната на Съюзниците. От 5-6 ноември 1918 г. се съобщава, че италианските сили са достигнали [[Вис (остров)|о-в Вис]], [[Ластово]], [[Шибеник]] и други местности на брега на Далмация.<ref>Giuseppe Praga, Franco Luxardo.</ref> До края на военните действия през ноември 1918 г. италианската армия е завзела контрола над цялата част от Далмация, която е била гарантирана на Италия от Лондонския договор, а до 17 ноември е превзела и [[Риека]].<ref name="Paul O 2005. Pp. 17">Paul O'Brien.</ref> През 1918 г. адмирал [[Енрико Мило]] се обявява за италиански губернатор на Далмация.<ref name="Paul O 2005. Pp. 17">Paul O'Brien.</ref> Известният италиански националист [[Габриеле Д'Анунцио]] подкрепя завземането на Далмация и продължи към [[Задар]] с италиански военен кораб през декември 1918 г.<ref>A. Rossi.</ref> При заключителния [[Версайски договор]] през 1919 г. Италия получава в Европа по-малко от обещаното и никакъв отвъдморски мандат, освен обещанието за колониални компенсации, дадено на 7 май 1919 г. по време на разделянето на колониите на Германия между Франция и Великобритания. За да изпълнят това обещание, Франция и Великобритания пряко или косвено дават на Италия, от 1919 до 1935 г., редица територии за разширяване на Либия (Куфра, Сара, Джарабуб, ивицата Аузу, други земи в Сахара), Сомалия (Джубаланд), Додеканезите (Кастелоризо) и Еритрея (Рахейта, островите Ханиш). През април 1920 г. е договорено между британските и италианските външни министри [[Джубаланд]] да бъде първата компенсация на Италия от Великобритания, но Лондон се въздържа от сделката няколко години, целяйки да я използва като лост, за да принуди Италия да отстъпи [[Додеканези|Додеканезите]] на Гърция.<ref>Lowe, p.187</ref> === Фашизмът и Италианската империя === [[Файл:Italy_aims_Europe_1936.png|мини|Амбициите на фашистка Италия в Европа през 1936 г.Легенда: [[Албания]], която е клиентска страна, се смята за територия, която трябва да бъде анексирана.]] През 1922 г. лидерът на [[Италиански фашизъм|италианското фашистко]] движение [[Бенито Мусолини]] става министър-председател и диктатор. Мусолини разрешава въпроса за суверенитета над [[Додеканези|Додеканезите]] в [[Лозански договор|Договора от Лозана от]] 1923 г., който формализира италианската администрация както на Либия, така и на Додеканезите в замяна на плащане на Турция – държавата наследник на Османската империя, въпреки че той се проваля в опита си да изтръгне мандат за част от Ирак от Великобритания. Месец след ратифицирането на договора от Лозана Мусолини нарежда нахлуването на гръцкия остров [[Корфу]] след [[Инцидент на Корфу|инцидента на Корфу]]. Италианската преса подкрепя този ход, отбелязвайки, че Корфу е бил владение на Венеция от четиристотин години. Въпросът е отнесен от Гърция до [[Общество на народите|Обществото на нациите]], където Мусолини е убеден от Великобритания да евакуира италианските войски в замяна на репарации от Гърция. Конфронтацията кара Великобритания и Италия да разрешат въпроса за Джубаланд през 1924 г., който беше обединен в [[Италианска Сомалия|Италиански Сомалиленд]].<ref>Lowe, pp. 191–199</ref> [[Файл:ProgettoImperoItaliano.jpg|мини|Карта на ''Велика Италия'' според фашисткия проект от 1940 г. в случай че Италия спечели [[Втора световна война|Втората световна война]] (оранжевата линия ограничава метрополия Италия, зелената линия границите на разширената Италианска империя)]] В края на 20-те години имперската експанзия става все по-предпочитана тема в речите на Мусолини.<ref name="smith">Smith, Dennis Mack (1981).</ref> Сред целите на Мусолини са Италия да стане доминиращата сила в Средиземно море, която да може да предизвика Франция или Великобритания, както и да получи достъп до [[Атлантически океан|Атлантическия]] и [[Индийски океан|Индийския океан]].<ref name="smith">Smith, Dennis Mack (1981).</ref> Мусолини твърди, че Италия се нуждае от безспорен достъп до световните океани и морски пътища, за да гарантира националния си суверенитет.<ref name="salerno">Salerno, Reynolds Mathewson (2002).</ref> Това е разработено в документ, който той по-късно изготвя през 1939 г., наречен “Походът към океаните", и включен в официалните протоколи от среща на [[Голям фашистки съвет|Големия фашистки съвет]].<ref name="salerno">Salerno, Reynolds Mathewson (2002).</ref> Този текст твърди, че морското положение определя независимостта на нацията: страните със свободен достъп до открито море са независими; докато тези, на които липсва това, не са. Италия, която има само достъп до вътрешно море без френското и британското съгласие, е само „полунезависима нация“ и се твърди, че е „затворник в Средиземно море“: <ref name="salerno">Salerno, Reynolds Mathewson (2002).</ref> {{Цитат|Решетките на този затвор са Корсика, Тунис, Малта и Кипър. Пазачите на този затвор са Гибралтар и Суец. Корсика е пистолет, насочен към сърцето на Италия; Тунис в Сицилия. Малта и Кипър представляват заплаха за всички наши позиции в източното и западното Средиземноморие. Гърция, Турция и Египет са готови да образуват верига с Великобритания и да завършат военнополитическото обкръжаване на Италия. Следователно Гърция, Турция и Египет трябва да се считат за жизненоважни врагове на експанзията на Италия... Целта на италианската политика, която не може да има и няма континентални цели от европейско териториално естество с изключение на Албания, е преди всичко да разбие решетките на този затвор... След като решетките бъдат счупени, италианската политика може да има само едно мото – марш към океаните.|Бенито Мусолини}} [[Файл:ZaptiefromItalianSomalia.jpg|дясно|мини|Група Zaptié в [[Италианска Сомалия|Италианск]][[Италианска Сомалия|а Сомалия]] ]] На [[Балкански полуостров|Балканите]] фашисткият режим претендира за [[Далмация]] и има амбиции над [[Албания]], [[Словения]], [[Хърватия]], [[Босна и Херцеговина]], [[Вардарска Македония]] и [[Гърция]] въз основа на прецедента на предишно римско господство в тези региони.<ref name="Robert Bideleux 1998. Pp. 467">Robert Bideleux, Ian Jeffries.</ref> Далмация и Словения трябва да бъдат директно анексирани към Италия, докато останалата част от Балканите трябва да бъде трансформирана в италиански [[Клиентска държава|клиентски държави]].<ref>Allan R. Millett, Williamson Murray.</ref> Режимът също се стреми да установи защитни взаимоотношения покровител-клиент с [[Австрия]], [[Унгария]], [[Югославия]], [[Румъния]] и [[България]].<ref name="Robert Bideleux 1998. Pp. 467">Robert Bideleux, Ian Jeffries.</ref> И през 1932 г., и през 1935 г. Италия поисква мандат от Лигата на нациите на бившия [[Германска колониална империя|германски Камерун]] и свобода на ръцете в Етиопия от Франция в замяна на италианска подкрепа срещу Германия (виж [[Фронт от Стреза]]).<ref name="burgwyn">Burgwyn, James H. (1997).</ref> Това е отказано от френския министър-председател [[Едуар Ерио]], който все още не е достатъчно притеснен от перспективата за възраждане на Германия.<ref name="burgwyn">Burgwyn, James H. (1997).</ref> [[Файл:Tripoli,_Suk_el_Turk.jpg|мини|Италиански заселници и местни либийци в Триполи, столица на [[Италианска Триполитания]] и по-късно на [[Италианска Либия]]]] При [[Втора италианско-етиопска война|второто си нахлуване в Етиопия]] през 1935–36 г. Италия постига успех и обедини [[Италианска Етиопия|новото си завоевание]] с по-старите си източноафрикански колонии, за да създаде [[Италианска Източна Африка]]. На 9 май 1936 г. Мусолини провъзгласява създаването на Италианската империя в Източна Африка с [[Виктор Емануил III Савойски|крал Виктор Емануил III]] като император на Етиопия.<ref>{{Cite book|title=Guida dell'Africa Orientale Italiana|year=1938|publisher=CTI|location=Milano|page=33|език=it}}</ref> През 1939 г. [[Италианска инвазия в Албания|Италия нахлува в Албания]] и я [[Албанско кралство|включва]] във фашистката държава. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] (1939–1945) Италия [[Италианско завземане на Британска Сомалия|окупира Британска Сомалиленд]], [[Италианска окупация на Франция|части от Югоизточна Франция]], Западен [[Кралство Египет|Египет]] и [[Гърция във Втората световна война|по-голямата част от Гърция]], но след това губи тези завоевания и своите африкански колонии, включително Етиопия, от нахлуващите [[Съюзници във Втората световна война|съюзнически сили]] до 1943 г. . Тя е принудена в мирния договор от 1947 г. да се откаже от суверенитета над всички свои колонии. През 1950 г. й е предоставено доверие да управлява бившия италиански Сомалиленд под надзора на ООН . Когато [[Сомалия]] става независима през 1960 г., 80-годишният експеримент на Италия с колониализма приключва. Втората италиано-етиопска война струва на Италия 4359 убити в битка – 2313 италианци, 1086 еритрейци, 507 сомалийци и либийци и 453 италиански работници {{Hrf|Clodfelter|2017|355}} Загиналите етиопски военни и цивилни, много от които от италиански бомби и атаки [[Иприт|с иприт]], се оценяват на 275 000 души. {{Hrf|Clodfelter|2017|355}} През юли 1936 г. [[Франсиско Франко]] от националистическата фракция в [[Гражданска война в Испания|Испанската гражданска война]] поисква италианска подкрепа срещу управляващата републиканска фракция и гарантира, че ако Италия подкрепи националистите, „бъдещите отношения ще бъдат повече от приятелски“ и че италианската подкрепа „ще има позволи влиянието на Рим да надделее над това на Берлин в бъдещата политика на Испания“.<ref>Sebastian Balfour, Paul Preston.</ref> Италия се намесва в гражданската война с намерението да окупира [[Балеарски острови|Балеарските острови]] и да създаде [[клиентска държава]] в Испания.<ref>R. J. B. Bosworth.</ref> Италия се стреми да контролира Балеарските острови поради стратегическото им положение - Италия може да използва островите като база, за да прекъсне комуникационните линии между Франция и нейните северноафрикански колонии и между британския Гибралтар и Малта.<ref>John J. Mearsheimer.</ref> След победата на Франко и националистите във войната, Италия оказва натиск върху Франко да позволи италианска окупация на Балеарските острови, но той не го прави.<ref>The Road to Oran: Anglo-French Naval Relations, September 1939 – July 1940.</ref> След като Обединеното кралство подписва англо-италианските [[Великденски споразумения]] през 1938 г., Мусолини и външният министър Чано издават искания за отстъпки в Средиземно море от Франция, особено по отношение на [[Джибути]], [[Тунис]] и управлявания от Франция [[Суецки канал]].<ref name="Reynolds Mathewson Salerno 1940. p82-83">Reynolds Mathewson Salerno.</ref> Три седмици по-късно Мусолини казва на Чано, че възнамерява Италия да поиска италианско превземане на Албания.<ref name="Reynolds Mathewson Salerno 1940. p82-83">Reynolds Mathewson Salerno.</ref> Мусолини изповядва, че Италия ще може да „диша спокойно“ само ако е придобила съседни колониални владения в Африка от Атлантическия до Индийския океан и когато 10 млн. италианци се заселят в тях.<ref name="smith2">Smith, Dennis Mack (1981).</ref> През 1938 г. Италия поисква [[сфера на влияние]] в [[Суецки канал|Суецкия канал]] в [[Египет]], като по-специално настоя доминираната от Франция компания за Суецкия канал да приеме италиански представител в своя борд на директорите.<ref name="LIFE 1938. Pp. 23">"French Army breaks a one-day strike and stands on guard against a land-hungry Italy", ''LIFE'', 19 Dec 1938.</ref> Италия се противопоставя на френския монопол над Суецкия канал, тъй като под доминираната от Франция компания за Суецкия канал целият италиански търговски трафик към нейната колония [[Италианска Източна Африка]] е принуден да плаща такси при влизане в канала.<ref name="LIFE 1938. Pp. 23">"French Army breaks a one-day strike and stands on guard against a land-hungry Italy", ''LIFE'', 19 Dec 1938.</ref> През 1939 г. Италия [[Италианска инвазия в Албания|нахлува и превзема Албания]] и я прави част от Италианската империя като протекторат и отделно кралство в [[лична уния]] с [[Савойска династия|италианската корона]]. Регионът на съвременна Албания е бил ранна част от [[Римска империя|Римската империя]], която всъщност е била държана преди северните части на Италия да бъдат превзети от римляните, но отдавна е била населена с [[албанци]], въпреки че Италия е запазила силни връзки с албанското ръководство и го смяташе за твърдо в своята [[сфера на влияние]].<ref name="Dickson 2001 pg 69">Dickson (2001), pg.</ref> Възможно е Мусолини просто да е искал грандиозен успех над по-малък съсед, който да съответства на [[Аншлус|поглъщането на Австрия]] и [[Германска окупация на Чехословакия|Чехословакия]] от Германия.<ref name="Dickson 2001 pg 69">Dickson (2001), pg.</ref> Италианският крал [[Виктор Емануил III Савойски|Виктор Емануил III]] поема [[Крал на Албания|албанската корона]] и е установено фашистко правителство под Шефкет Верлачи, което да [[Албанско кралство|управлява Албания]]. == Списък на колониите == В този списък са всички [[територия|територии]] от целия свят, които някога са се намирали в [[колония|колониална]] зависимост от [[Италия]]. === В Европа === * На територията на съвременна [[Гърция]]: ** [[Йонийски острови]] ** [[Додеканези|Додеканезки острови]] ** [[Корфу]] * [[Далмация]] (включително [[Истрия]], днес част от [[Хърватия]] и [[Словения]]) * [[Албания]] === В Африка и Азия === * [[Италианска Северна Африка]] (от 1934 г. [[Либия]]; [[1912]] – [[1942]]) ** [[Триполитания]] ** [[Киренайка]] ** [[Фезан]] * [[Италианска Източна Африка]] ** [[Етиопия]] (Абисиния; [[1936]] – [[1941]]) ** [[Италианска Еритрея]] ([[1890]] – 1941) ** [[Италианска Сомалия]] (днес формално е част от [[Сомалия]]; от ок. [[1880]] – 1941) * [[Тиендзин]] ([[1901]] – [[1943]], днес част от [[Китай|КНР]]) == Вижте също == * [[История на Италия]] == Източници == <references /> {{Империи}} {{Портал|История|Италия}} [[Категория:Колониални империи]] [[Категория:Бивши италиански колонии|*]] [[Категория:История на Италия]] 660793qvbno7twr5g71maey5vyvuu0a 12435273 12435262 2024-12-08T20:47:36Z Ambra75 259141 12435273 wikitext text/x-wiki {{Исторически държави |местоположение = Italian empire 1940.PNG |местоположение-лег = }} '''Италианската колониална империя''' ({{Lang|it|Impero coloniale italiano}}), известна и като '''Италианска империя''' (''Impero italiano'') между 1936 и 1941 г., е основана в [[Африка]] през XIX век. Състои се от колониите, протекторатите, концесиите и зависимите части на [[Кралство Италия]]. В Африка колониалната империя включва териториите на днешна [[Италианска Либия|Либия]], [[Италианска Еритрея|Еритрея]], [[Италианска Сомалия|Сомалия]] и Етиопия (последните три са официално наречени [[Италианска Източна Африка]]); извън Африка Италия притежава [[Додеканези|Додеканезите]] (след [[Итало-турска война|Италианско-турската война]]), Албания (1917–1920 и 1939–1943 ) и също има някои [[Италиански концесии в Китай|концесии в Китай]]. Фашисткото правителство, което идва на власт под ръководството на диктатора [[Бенито Мусолини]] след 1922 г. , се разшири Италианската империя и също да задоволи претенциите на италианските [[Иредентизъм|иредентисти]]. Систематичната „демографска колонизация“ е насърчавана от правителството<ref>[[Helen Chapin Metz|Chapin Metz, Helen]], ed.</ref> и до 1939 г. италианските заселници наброяват 120 000<ref name="Istat 2010">{{Cite journal|last=Istat|author-link=National Institute of Statistics (Italy)|date=December 2010|title=I censimenti nell'Italia unita I censimenti nell'Italia unita Le fonti di stato della popolazione tra il XIX e il XXI secolo ISTITUTO NAZIONALE DI STATISTICA SOCIETÀ ITALIANA DI DEMOGRAFIA STORICA Le fonti di stato della popolazione tra il XIX e il XXI secolo|url=http://www3.istat.it/dati/catalogo/20120911_00/Annali_serie_XII_vol_2_anno_141_I_Censimenti_nell'Italia_unita_bis.pdf|journal=Annali di Statistica|series=XII|volume=2|page=263|archive-url=https://web.archive.org/web/20140803195051/http://www3.istat.it/dati/catalogo/20120911_00/Annali_serie_XII_vol_2_anno_141_I_Censimenti_nell'Italia_unita_bis.pdf|archive-date=3 August 2014|access-date=24 December 2013}}</ref> – 150 000 души<ref name="britannica">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/eb/article-46562/Libya|заглавие=Libya - History, People, & Government|труд=Britannica.com|достъп_дата=11 January 2018}}</ref> в Италианска Либия и 165 000 души<ref name="Istat 2010" /> в Италианска Източна Африка. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Италия се съюзява с [[Германска империя (1933 – 1945)|Нацистка Германия]] през 1940 г. и също така окупира Британски [[Сомалиленд]], Западен Египет, голяма част от Югославия, Тунис, части от Югоизточна Франция и по-голямата част от Гърция; но след това губи тези завоевания и своите африкански колонии от нахлуващите съюзнически сили до 1943 г. През 1947 г. Италия официално се отказва от претенциите върху бившите си колонии. През 1950 г. бившият Италиански Сомалиленд, тогава под британска администрация, е превърн ат в попечителска територия Сомалиленд, докато не става независим през 1960 г. == История == === Предистория и епоха преди обединението === Империализмът в Италия датира от [[Древен Рим]] и латинското понятие ''mare nostrum'' („Нашето море“, отнасящо се до [[Средиземно море]]) исторически е било основата на италианския империализъм, особено по време на [[Италиански фашизъм|фашистката]] ера.<ref>Betts (1975), p.12</ref> През [[Средновековие|Средновековието]] и Модерния период [[Венецианска република|Венецианската република]] и [[Генуезка република|Генуезката република]] контролират мрежи от „колонии“ в средиземноморския регион, известни съответно като [[Морски владения на Венеция|Венецианска империя]] и Генуезка империя. Между XV и XVI век италианските изследователи допринасят за колониалните начинания на други европейски страни в Америка: [[Христофор Колумб]] от Генуа служи на Испания, [[Америго Веспучи]] от Флоренция служи на Португалия, братята [[Джон Кабот|Кабот]] от Венеция служат на Англия и [[Джовани да Верацано]] от Флоренция служи на Франция. Нито една италианска сила обаче не взе активна роля в надпреварата за Америка, със забележителното изключение на папата, който действа като арбитър между европейските колониални сили по време на Ренесанса. Географското положение на Италия, разположена в центъра на вътрешно море, без открит свободен достъп до океана, допринася за тази чисто средиземноморска политика. [[Фердинандо I де Медичи]], велик херцог на [[Велико херцогство Тоскана|Тоскана]], прави единствения италиански опит да създаде колония в Америка, в днешна [[Френска Гвиана]], организирайки през 1608 г. експедиция за изследване на север от Бразилия и река [[Амазонка]] през 1608 г. под командването на английския капитан [[Робърт Торнтън]]. Въпреки това Торнтън при завръщането си от подготвителната експедиция през 1609 г. намира Фердинандо I мъртъв и неговият наследник [[Козимо II де Медичи|Козимо II]] не се интересува от проекта. През 1651 г. [[Джовани Паоло Ласкарис]], италиански благородник и велик магистър на [[Хоспиталиери|рицарите хоспиталиери]] на Малта (по това време васална държава на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]]), притежава четири [[Карибски регион|карибски]] острова: [[Saint Kitts|Сен Кристофър]], [[Сен Мартен|Сен Мартин]], [[Сен Бартелми|Сен Бартелеми]] и [[Сен Кроа]], [[Hospitaller colonization of the Americas|колонизирани]] от 1651 до 1665 г.<ref name="Dubé2005">{{Cite book|last=Dubé|first=Jean-Claude|title=The Chevalier de Montmagny (1601-1657): First Governor of New France|url=https://archive.org/details/chevalierdemontm0000dube|year=2005|publisher=University of Ottawa Press|isbn=978-0-7766-0559-3|pages=[https://archive.org/details/chevalierdemontm0000dube/page/263 263]–287}}</ref><ref name="Mifsud1914">{{Cite book|last=Mifsud|first=A.|title=Knights Hospitallers of the Ven. Tongue of England in Malta|url=https://archive.org/details/bub_gb_yK80AQAAMAAJ|year=1914|publisher=AMS Press|isbn=9780404170097|page=246|chapter=Attempts to reestablish the Tongue}}</ref> Не е направен друг опит за колонизация в океана и до 1797 г. венецианските и генуезките владения в Средиземно море са загубени. === Борба за империя === [[Файл:Francesco_Crispi_crop.jpg|ляво|мини|[[Франческо Криспи]] насърчава италианския колониализъм в Африка в края на XIX век.]] Веднъж обединена като национална държава в края на XIX век, Италия възнамерява да се състезава с другите европейски сили за новата ера на европейска колониална експанзия. Тя вижда своите интереси в Средиземно море и на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]] – регион, който все още предстои да бъде колонизиран и с излаз на океана. Италия закъснява в колониалната надпревара и нейният статут на най-малката от Великите сили – позиция на относителна слабост в международните отношения, означава, че тя зависи от мълчаливото съгласие на Великобритания, Франция и Германия за изграждането на нейната империя.<ref>Betts (1975), p.97</ref> Италия отдавна смята османската провинция Тунис, където живее голяма общност от тунизийски италианци, за част от икономическата си сфера на влияние. Тя не обмисля да я анексира до 1879 г., когато става ясно, че Великобритания и Германия насърчават Франция да го добави към своите колониални владения в [[Френска Северна Африка|Северна Африка]].<ref>Lowe, p.21</ref> Предложението на Италия в последната минута да подели Тунис между двете страни е отхвърлено и Франция, уверена в подкрепата на Германия, нарежда на своите войски да влязат от [[Френски Алжир]], налагайки протекторат над Тунис през май 1881 г. съгласно [[Договор от Бардо|Договора от Бардо]].<ref>Lowe, p.24</ref> Шокът от „шамара на Тунис“, както се споменава в италианската преса, и усещането за изолация на Италия в Европа я карат да подпише [[Троен съюз (1882)|Тройния съюз]] през 1882 г. с Германия и [[Австро-Унгария]].<ref>Lowe, p.27</ref> [[Файл:Possessions_italiennes_en_Afrique-1896.jpg|мини|Италиански владения и сфери на влияние на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]] през 1896 г]] Докато са правени опити за закупуване на Никобарските острови от Дания през 1864 и 1865 г.<ref>{{Cite book|title=Storia Militare della Colonia Eritrea, Vol. I|date=1935|publisher=[[Ministero della Guerra]]|location=Roma|pages=15–16}}</ref>, генезисът на италианската колониална империя е закупуването през 1869 г. на залива [[Асаб]] на [[Червено море]] от Италианска навигационна компания, която възнамерява да създаде станция за въглища по времето, когато [[Суецки канал|Суецкият канал]] е отворен за навигация.<ref>Mia Fuller, [http://www.oxfordbibliographies.com/view/document/obo-9780199846733/obo-9780199846733-0150.xml "Italian Colonial Rule"], ''Oxford Bibliographies Online''.</ref> Това е поето от италианското правителство през 1882 г., превръщайки се в първата отвъдморска територия на модерна Италия.<ref>Theodore M. Vestal, "Reflections on the Battle of Adwa and Its Significance for Today", in ''The Battle of Adwa: Reflections on Ethiopia's Historic Victory Against European Colonialism'' (Algora, 2005), p. 22.</ref> Търсенето на колонии от Италия продължава до февруари 1885 г., когато чрез тайно споразумение с Великобритания тя анексира пристанището [[Масава]] в [[Еритрея]] на [[Червено море]] от разпадащата се [[Египетски хедиват|Египетска империя]]. Италианското анексиране на Масава лишава [[Етиопска империя|Етиопската империя]] на [[Йохан IV (Етиопия)|Йохан IV]] от излаз на море.<ref>Pakenham (1992), p.280</ref> В същото време Италия окупира територия от южната страна на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]], образувайки това, което ще стане [[Италианска Сомалия|Италианска Сомалиленд]].<ref>Pakenham, p.281</ref> Въпреки това Италия пожела самата Етиопия и през 1887 г. италианският министър-председател [[Агостино Депретис]] нарежда инвазия, което довежда до [[Италианско-етиопска война (1887–1889)|войната в Еритрея]]. Това нашествие е спряно след загубата на петстотин италиански войници в [[Битка при Догали|битката при Догали]].<ref>Killinger (2002), p.122</ref> Наследникът на Депретис, министър-председателят [[Франческо Криспи]], подписва [[Договор от Учиали|договора от Учали]] през 1889 г. с [[Менелик II]], новия император. Този договор отстъпва етиопска територия около Масава на Италия, за да формира колонията на [[Италианска Еритрея|Италианската Еритрея]], и, поне според италианската версия на договора, прави Етиопия италиански [[протекторат]].<ref>Pakenham, p.470</ref> Отношенията между Италия и Менелик се влошават през следващите няколко години до избухването на [[Първа италианско-етиопска война|Първата италианско-етиопска война]] през 1895 г., когато [[Франческо Криспи]] нарежда на италианските войски да влязат в страната. Значително числено превъзходство и лошо оборудване<ref>Killinger, p.122</ref> води до решителното поражение за Италия от ръцете на етиопските сили в [[Битка при Адуа|битката при Адуа]] през 1896 г.<ref>Pakenham (1992), p.7</ref> От страна на Италия броят на загиналите е 6889 души, включително 4133 италианци.{{Hrf|Clodfelter|2017|202}} Етиопците претърпяват най-малко 4000 убити и 10 000 ранени.{{Hrf|Clodfelter|2017|202}} {{Efn|Total Italian, Eritrean, and Somali deaths, including those from disease, were estimated at 9,000.{{sfn|Clodfelter|2017|p=202}}}} [[Файл:Italoturca1.jpg|ляво|мини|Италианските войски по време на [[Итало-турска война|Итало-турската война]], 1911 г.]] Италия също участва във [[войната на Махдистите]] и от 1890 г. побеждава войските на махдистите в [[Битка при Серобети|битката при Серобети]] и [[Първа битка при Агордат|Първата битка при Агордат]]. През декември 1893 г. италианските колониални войски и махдистите се бият отново във [[Втора битка при Агордат|Втората битка при Агордат]]; Ахмед Али води кампания срещу италианските сили в Източен Судан и повежда около 10-12 000 мъже на изток от Касала, срещайки 2400 италианци и техните еритрейски [[Аскари|аскари,]] командвани от полковник Аримонди . Италианците отново печелят и изходът от битката представлява първата решителна победа, спечелена досега от европейците срещу суданските революционери.<ref name="GJB">{{Cite book|last=Barclay|first=Glen St John|title=The rise and fall of the new Roman empire: Italy's bid for world power, 1890–1943|url=https://archive.org/details/risefallof00barc|year=1973|location=London|isbn=9780283978623}}</ref> Година по-късно италианските колониални сили превземат Касала след успешната [[битка при Касала]]; Италия връща града на британците в края на войната три години по-късно. През 1898 г., в резултат на придобиването на наети територии от Германия, [[Квантунска област|Русия]], Великобритания и Франция в Китай по-рано същата година, италианското правителство, като въпрос на национален престиж и за да утвърди статута на Италия като велика сила, поисква отстъпването на залива Санмен, за да служи като станция за въглища. Осъзнавайки, че Италия няма достатъчно военноморска мощ в азиатски води, за да подкрепи своето искане, китайското имперско правителство отхвърля ултиматума и всички последващи искания с аргумента, че Италия няма реални политически или икономически интереси в Китай. Това национално унижение, което за главния вестник на Италия кара страната да изглежда като трето-четвърторазрядна сила, провокира падането на италианското правителство. Това кара Италия да вземе участие в [[Алианс на осемте държави|международната експедиция в Пекин]] при избухването на [[Боксерско въстание|Боксерското въстание]] през следващата година и довежда до придобиването на [[Италианска концесия в Тиендзин|концесия в Тиендзин]] през 1901 г. – единственият пример за италиански колониализъм в Азия.<ref>[https://books.google.com/books?id=n5hEAgAAQBAJ&dq=Italy%2C+sanmen+bay.+1898&pg=PT59 Italy’s Encounters with Modern China: Imperial Dreams, Strategic Ambitions], edited by Maurizio Marinelli and Giovanni Andornino, Palgrave Macmillan, 2014</ref><ref>Maurizio Marinelli, ''Self-portrait in a Convex Mirror: Colonial Italy Reflects on Tianjin''</ref> Концесията се администрира от италианския консул в Тиендзин. [[Файл:1912_map_-_Le_nuove_province_Italiane_-_Tripolitania_e_Cirenaica.jpg|дясно|мини|300x300пкс|Италианска Либия през 1912 г.]] Вълна от [[национализъм]], която залива Италия в началото на XX век, довежда до основаването на [[Италианска националистическа асоциация|Италианската националистическа асоциация]], която настоява за разширяване на Италианската империя. Вестниците са пълни с приказки за отмъщение за претърпените унижения в Етиопия в края на миналия век и за носталгия по [[Римска империя|римската]] епоха. Предложено е, че [[Либия]], като бивша римска колония, трябва да бъде взета обратно, за да се осигури решение на проблемите с нарастването на населението на [[Южна Италия]]. Страхувайки се да не бъде напълно изключен от Северна Африка от Великобритания и Франция и имайки предвид общественото мнение, министър-председателят [[Джовани Джолити]] нарежда обявяването на война на [[Османска империя|Османската империя]], част от която е Либия, през октомври 1911 г.<ref>Killinger (2002), p.133</ref> В резултат на [[Итало-турска война|Италианско-турската война]] Италия печели [[Италианска Либия|Либия]] и [[Додеканези|Додеканезите]] от [[Османска империя|Османската империя]]. Пустинната война в Либия от 1912 г. включва първото използване на бронирана бойна машина във военната история и бележи първото значително използване на въздушна мощ във война. {{Hrf|Clodfelter|2017|353}} {{Efn|Nine Italian aircraft flew both combat and support missions during the campaign.{{sfn|Clodfelter|2017|p=353}} Furthermore, the Italian [[dirigible]]s ''P2'' and ''P3'' discover and make a highly effective bombing attack against [[Ottoman Army]] [[cavalry]] during a [[Battles of Zanzur (1912)|battle at Zanzur]] in the [[Italo-Turkish War]], making an important contribution to the [[Italian Army]]'s offense in this battle. History's first war death of a pilot occurred when an aircraft crashed during a recon sortie.{{sfn|Clodfelter|2017|p=353}}}} === Първа световна война и след нея === [[Файл:Italian_empire_1914.png|ляво|мини|292x292пкс|Италия и нейните колониални владения през 1914 г.]] През 1914 г. Италия остава неутрална и не се присъединява към своя съюзник Германия в Първата световна война. Съюзниците дават обещания и през 1915 г. Италия се присъединява към тях. Обещава се [[Лондонски договор (1915)|териториална плячка]] главно от Австрия и Турция.<ref>Renzi, 1968.</ref> [[Файл:Vlora_zur_Zeit_der_italienischen_Besatzung_1916-1920.jpg|дясно|мини|Знамето на Италия, показано окачено до албанско знаме от балкона на италианската [[префектура]] във [[Вльора]], [[Албания]] по време на Първата световна война]] Преди пряката намеса в Първата световна война Италия окупира албанското пристанище [[Вльора]] през декември 1914 г.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> През есента на 1916 г. Италия започва да окупира Южна [[Арбанон|Албания]].<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> През 1916 г. италианските сили набират албански нередовни войници, за да служат заедно с тях.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> Италия, с разрешение на съюзническото командване, окупира [[Северен Епир]] на 23 август 1916 г., принуждавайки неутралистката гръцка армия да изтегли своите окупационни сили оттам.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> През юни 1917 г. Италия провъзгласява Централна и Южна Албания за протекторат на Италия, докато Северна Албания е разпределена на държавите [[Сърбия]] и [[Черна гора]].<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> До 31 октомври 1918 г. френските и италианските сили изгонват австро-унгарската армия от Албания.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> Въпреки това през 1920 г. [[Война за Вльора|албанско въстание]] накара италианците да се съгласят да върнат окупираните региони на Албания, с изключение на [[Сазани|остров Сазани]]. [[Файл:TreatyOfSevres.png|дясно|мини|Разделянето на Турция в [[Севърски договор|Севърския договор]] от 1919 г. Светлозелената маркирана зона е територията от [[Анадол|Анадола,]] определена за италианска [[сфера на влияние]]. Договорът е отменен от [[Лозански договор|Договора от Лозана]] от 1923 г., където Турция е възстановена в цял Анадол.]] [[Далмация]] е стратегически регион по време на Първата световна война, който Италия и Сърбия възнамеряват да заграбят от Австро-Унгария. Договорът от Лондон гарантира на Италия правото да анексира голяма част от Далмация в замяна на участието на Италия на страната на Съюзниците. От 5-6 ноември 1918 г. се съобщава, че италианските сили са достигнали [[Вис (остров)|о-в Вис]], [[Ластово]], [[Шибеник]] и други местности на брега на Далмация.<ref>Giuseppe Praga, Franco Luxardo.</ref> До края на военните действия през ноември 1918 г. италианската армия е завзела контрола над цялата част от Далмация, която е била гарантирана на Италия от Лондонския договор, а до 17 ноември е превзела и [[Риека]].<ref name="Paul O 2005. Pp. 17">Paul O'Brien.</ref> През 1918 г. адмирал [[Енрико Мило]] се обявява за италиански губернатор на Далмация.<ref name="Paul O 2005. Pp. 17">Paul O'Brien.</ref> Известният италиански националист [[Габриеле Д'Анунцио]] подкрепя завземането на Далмация и продължи към [[Задар]] с италиански военен кораб през декември 1918 г.<ref>A. Rossi.</ref> При заключителния [[Версайски договор]] през 1919 г. Италия получава в Европа по-малко от обещаното и никакъв отвъдморски мандат, освен обещанието за колониални компенсации, дадено на 7 май 1919 г. по време на разделянето на колониите на Германия между Франция и Великобритания. За да изпълнят това обещание, Франция и Великобритания пряко или косвено дават на Италия, от 1919 до 1935 г., редица територии за разширяване на Либия (Куфра, Сара, Джарабуб, ивицата Аузу, други земи в Сахара), Сомалия (Джубаланд), Додеканезите (Кастелоризо) и Еритрея (Рахейта, островите Ханиш). През април 1920 г. е договорено между британските и италианските външни министри [[Джубаланд]] да бъде първата компенсация на Италия от Великобритания, но Лондон се въздържа от сделката няколко години, целяйки да я използва като лост, за да принуди Италия да отстъпи [[Додеканези|Додеканезите]] на Гърция.<ref>Lowe, p.187</ref> === Фашизмът и Италианската империя === [[Файл:Italy_aims_Europe_1936.png|мини|Амбициите на фашистка Италия в Европа през 1936 г.Легенда: [[Албания]], която е клиентска страна, се смята за територия, която трябва да бъде анексирана.]] През 1922 г. лидерът на [[Италиански фашизъм|италианското фашистко]] движение [[Бенито Мусолини]] става министър-председател и диктатор. Мусолини разрешава въпроса за суверенитета над [[Додеканези|Додеканезите]] в [[Лозански договор|Договора от Лозана от]] 1923 г., който формализира италианската администрация както на Либия, така и на Додеканезите в замяна на плащане на Турция – държавата наследник на Османската империя, въпреки че той се проваля в опита си да изтръгне мандат за част от Ирак от Великобритания. Месец след ратифицирането на договора от Лозана Мусолини нарежда нахлуването на гръцкия остров [[Корфу]] след [[Инцидент на Корфу|инцидента на Корфу]]. Италианската преса подкрепя този ход, отбелязвайки, че Корфу е бил владение на Венеция от четиристотин години. Въпросът е отнесен от Гърция до [[Общество на народите|Обществото на нациите]], където Мусолини е убеден от Великобритания да евакуира италианските войски в замяна на репарации от Гърция. Конфронтацията кара Великобритания и Италия да разрешат въпроса за Джубаланд през 1924 г., който беше обединен в [[Италианска Сомалия|Италиански Сомалиленд]].<ref>Lowe, pp. 191–199</ref> [[Файл:ProgettoImperoItaliano.jpg|мини|Карта на ''Велика Италия'' според фашисткия проект от 1940 г. в случай че Италия спечели [[Втора световна война|Втората световна война]] (оранжевата линия ограничава метрополия Италия, зелената линия границите на разширената Италианска империя)]] В края на 20-те години имперската експанзия става все по-предпочитана тема в речите на Мусолини.<ref name="smith">Smith, Dennis Mack (1981).</ref> Сред целите на Мусолини са Италия да стане доминиращата сила в Средиземно море, която да може да предизвика Франция или Великобритания, както и да получи достъп до [[Атлантически океан|Атлантическия]] и [[Индийски океан|Индийския океан]].<ref name="smith">Smith, Dennis Mack (1981).</ref> Мусолини твърди, че Италия се нуждае от безспорен достъп до световните океани и морски пътища, за да гарантира националния си суверенитет.<ref name="salerno">Salerno, Reynolds Mathewson (2002).</ref> Това е разработено в документ, който той по-късно изготвя през 1939 г., наречен “Походът към океаните", и включен в официалните протоколи от среща на [[Голям фашистки съвет|Големия фашистки съвет]].<ref name="salerno">Salerno, Reynolds Mathewson (2002).</ref> Този текст твърди, че морското положение определя независимостта на нацията: страните със свободен достъп до открито море са независими; докато тези, на които липсва това, не са. Италия, която има само достъп до вътрешно море без френското и британското съгласие, е само „полунезависима нация“ и се твърди, че е „затворник в Средиземно море“: <ref name="salerno">Salerno, Reynolds Mathewson (2002).</ref> {{Цитат|Решетките на този затвор са Корсика, Тунис, Малта и Кипър. Пазачите на този затвор са Гибралтар и Суец. Корсика е пистолет, насочен към сърцето на Италия; Тунис в Сицилия. Малта и Кипър представляват заплаха за всички наши позиции в източното и западното Средиземноморие. Гърция, Турция и Египет са готови да образуват верига с Великобритания и да завършат военнополитическото обкръжаване на Италия. Следователно Гърция, Турция и Египет трябва да се считат за жизненоважни врагове на експанзията на Италия... Целта на италианската политика, която не може да има и няма континентални цели от европейско териториално естество с изключение на Албания, е преди всичко да разбие решетките на този затвор... След като решетките бъдат счупени, италианската политика може да има само едно мото – марш към океаните.|Бенито Мусолини}} [[Файл:ZaptiefromItalianSomalia.jpg|дясно|мини|Група „Заптиè“ в [[Италианска Сомалия|Италианск]][[Италианска Сомалия|а Сомалия]] ]] На [[Балкански полуостров|Балканите]] фашисткият режим претендира за [[Далмация]] и има амбиции над [[Албания]], [[Словения]], [[Хърватия]], [[Босна и Херцеговина]], [[Вардарска Македония]] и [[Гърция]] въз основа на прецедента на предишно римско господство в тези региони.<ref name="Robert Bideleux 1998. Pp. 467">Robert Bideleux, Ian Jeffries.</ref> Далмация и Словения трябва да бъдат директно анексирани към Италия, докато останалата част от Балканите трябва да бъде трансформирана в италиански [[Клиентска държава|клиентски държави]].<ref>Allan R. Millett, Williamson Murray.</ref> Режимът също се стреми да установи защитни взаимоотношения покровител-клиент с [[Австрия]], [[Унгария]], [[Югославия]], [[Румъния]] и [[България]].<ref name="Robert Bideleux 1998. Pp. 467">Robert Bideleux, Ian Jeffries.</ref> И през 1932 г., и през 1935 г. Италия поисква мандат от Лигата на нациите на бившия [[Германска колониална империя|германски Камерун]] и свобода на ръцете в Етиопия от Франция в замяна на италианска подкрепа срещу Германия (виж [[Фронт от Стреза]]).<ref name="burgwyn">Burgwyn, James H. (1997).</ref> Това е отказано от френския министър-председател [[Едуар Ерио]], който все още не е достатъчно притеснен от перспективата за възраждане на Германия.<ref name="burgwyn">Burgwyn, James H. (1997).</ref> [[Файл:Tripoli,_Suk_el_Turk.jpg|мини|Италиански заселници и местни либийци в Триполи, столица на [[Италианска Триполитания]] и по-късно на [[Италианска Либия]]]] При [[Втора италианско-етиопска война|второто си нахлуване в Етиопия]] през 1935–36 г. Италия постига успех и обедини [[Италианска Етиопия|новото си завоевание]] с по-старите си източноафрикански колонии, за да създаде [[Италианска Източна Африка]]. На 9 май 1936 г. Мусолини провъзгласява създаването на Италианската империя в Източна Африка с [[Виктор Емануил III Савойски|крал Виктор Емануил III]] като император на Етиопия.<ref>{{Cite book|title=Guida dell'Africa Orientale Italiana|year=1938|publisher=CTI|location=Milano|page=33|език=it}}</ref> През 1939 г. [[Италианска инвазия в Албания|Италия нахлува в Албания]] и я [[Албанско кралство|включва]] във фашистката държава. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] (1939–1945) Италия [[Италианско завземане на Британска Сомалия|окупира Британска Сомалиленд]], [[Италианска окупация на Франция|части от Югоизточна Франция]], Западен [[Кралство Египет|Египет]] и [[Гърция във Втората световна война|по-голямата част от Гърция]], но след това губи тези завоевания и своите африкански колонии, включително Етиопия, от нахлуващите [[Съюзници във Втората световна война|съюзнически сили]] до 1943 г. . Тя е принудена в мирния договор от 1947 г. да се откаже от суверенитета над всички свои колонии. През 1950 г. й е предоставено доверие да управлява бившия италиански Сомалиленд под надзора на ООН . Когато [[Сомалия]] става независима през 1960 г., 80-годишният експеримент на Италия с колониализма приключва. Втората италианско-етиопска война струва на Италия 4359 убити в битка – 2313 италианци, 1086 еритрейци, 507 сомалийци и либийци и 453 италиански работници.{{Hrf|Clodfelter|2017|355}} Загиналите етиопски военни и цивилни, много от които от италиански бомби и атаки [[Иприт|с иприт]], се оценяват на 275 000 души. {{Hrf|Clodfelter|2017|355}} [[Файл:Depiction_of_Mussolini_in_Mekelle.jpg|мини|Етиопците поздравяват изображение на Мусолини в [[Мекеле]], 1935 г.]] През юли 1936 г. [[Франсиско Франко]] от националистическата фракция в [[Гражданска война в Испания|Испанската гражданска война]] поисква италианска подкрепа срещу управляващата републиканска фракция и гарантира, че ако Италия подкрепи националистите, „бъдещите отношения ще бъдат повече от приятелски“ и че италианската подкрепа „ще има позволи влиянието на Рим да надделее над това на Берлин в бъдещата политика на Испания“.<ref>Sebastian Balfour, Paul Preston.</ref> Италия се намесва в гражданската война с намерението да окупира [[Балеарски острови|Балеарските острови]] и да създаде [[клиентска държава]] в Испания.<ref>R. J. B. Bosworth.</ref> Италия се стреми да контролира Балеарските острови поради стратегическото им положение - Италия може да използва островите като база, за да прекъсне комуникационните линии между Франция и нейните северноафрикански колонии и между британския Гибралтар и Малта.<ref>John J. Mearsheimer.</ref> След победата на Франко и националистите във войната, Италия оказва натиск върху Франко да позволи италианска окупация на Балеарските острови, но той не го прави.<ref>The Road to Oran: Anglo-French Naval Relations, September 1939 – July 1940.</ref> [[Файл:Unione_tunisi_31octobre1938.jpg|мини|Италиански вестник в Тунис от октомври 1938 г., който представлява италианците, живеещи във френския протекторат Тунис.]] След като Обединеното кралство подписва англо-италианските [[Великденски споразумения]] през 1938 г., Мусолини и външният министър Чано издават искания за отстъпки в Средиземно море от Франция, особено по отношение на [[Джибути]], [[Тунис]] и управлявания от Франция [[Суецки канал]].<ref name="Reynolds Mathewson Salerno 1940. p82-83">Reynolds Mathewson Salerno.</ref> Три седмици по-късно Мусолини казва на Чано, че възнамерява Италия да поиска италианско превземане на Албания.<ref name="Reynolds Mathewson Salerno 1940. p82-83">Reynolds Mathewson Salerno.</ref> Мусолини изповядва, че Италия ще може да „диша спокойно“ само ако е придобила съседни колониални владения в Африка от Атлантическия до Индийския океан и когато 10 млн. италианци се заселят в тях.<ref name="smith2">Smith, Dennis Mack (1981).</ref> През 1938 г. Италия поисква [[сфера на влияние]] в [[Суецки канал|Суецкия канал]] в [[Египет]], като по-специално настоя доминираната от Франция компания за Суецкия канал да приеме италиански представител в своя борд на директорите.<ref name="LIFE 1938. Pp. 23">"French Army breaks a one-day strike and stands on guard against a land-hungry Italy", ''LIFE'', 19 Dec 1938.</ref> Италия се противопоставя на френския монопол над Суецкия канал, тъй като под доминираната от Франция компания за Суецкия канал целият италиански търговски трафик към нейната колония [[Италианска Източна Африка]] е принуден да плаща такси при влизане в канала.<ref name="LIFE 1938. Pp. 23">"French Army breaks a one-day strike and stands on guard against a land-hungry Italy", ''LIFE'', 19 Dec 1938.</ref> През 1939 г. Италия [[Италианска инвазия в Албания|нахлува и превзема Албания]] и я прави част от Италианската империя като протекторат и отделно кралство в [[лична уния]] с [[Савойска династия|италианската корона]]. Регионът на съвременна Албания е бил ранна част от [[Римска империя|Римската империя]], която всъщност е била държана преди северните части на Италия да бъдат превзети от римляните, но отдавна е била населена с [[албанци]], въпреки че Италия е запазила силни връзки с албанското ръководство и го смяташе за твърдо в своята [[сфера на влияние]].<ref name="Dickson 2001 pg 69">Dickson (2001), pg.</ref> Възможно е Мусолини просто да е искал грандиозен успех над по-малък съсед, който да съответства на [[Аншлус|поглъщането на Австрия]] и [[Германска окупация на Чехословакия|Чехословакия]] от Германия.<ref name="Dickson 2001 pg 69">Dickson (2001), pg.</ref> Италианският крал [[Виктор Емануил III Савойски|Виктор Емануил III]] поема [[Крал на Албания|албанската корона]] и е установено фашистко правителство под Шефкет Верлачи, което да [[Албанско кралство|управлява Албания]]. === Втора световна война === Мусолини влиза във [[Втора световна война|Втората световна война]] през юни 1940 г. на страната на [[Адолф Хитлер]] с планове за разширяване на териториалните владения на Италия. Той е имал рисунки за територията на Западна [[Югославия]], Южна Франция, Корсика, Малта, Тунис, част от Алжир, атлантическо пристанище в Мароко, [[френски Сомалиленд]] и контролирани от Великобритания Египет и Судан.<ref>Calvocoressi (1999) p.166</ref> На 10 юни 1940 г. Мусолини обявява война на Великобритания и Франция; и двете страни са във война с [[Германска империя (1933 – 1945)|Нацистка Германия]] от септември миналата година. През юли 1940 г. италианският външен министър граф Чано представя на Хитлер списък с целите на Италия, който включва: анексирането на Корсика, Ница и Малта; протекторат в Тунис и буферна зона в Източен Алжир; независимост с италианско военно присъствие и бази в Ливан, Палестина, Сирия и Трансйордания, както и експроприация на петролни компании в тези територии; военна окупация на [[Аден]], [[Перим]] и [[Сокотра (остров)|Сокотра]]; Кипър даден на Гърция в замяна на [[Йонийски острови]] и Чамурия дадена на Италия; на Италия се дава Британска Сомалиленд, Джибути, [[Френска Екваториална Африка]] до [[Ubangi-Shari|Убанги-Шари]], както и Чиано, добавяйки на срещата, че Италия иска също Кения и Уганда.<ref name="Santi Corvaja 2008. Pp. 132">Santi Corvaja, Robert L. Miller.</ref> Хитлер не дава никакви обещания.<ref name="Santi Corvaja 2008. Pp. 132">Santi Corvaja, Robert L. Miller.</ref> През октомври 1940 г. Мусолини нарежда [[Италианско-гръцка война|нахлуването в Гърция]] от [[Албанско кралство|Албания]], но операцията е неуспешна.<ref>Dickson (2001) p.100</ref> През април 1941 г. Германия започва [[Югославска операция|инвазия в Югославия]] и след това [[Битка за Гърция|напада Гърция]]. Италия и други германски съюзници подкрепят и двете действия. Германската и италианската армия превземат Югославия за около две седмици и въпреки британската подкрепа в Гърция, войските на Оста превземат тази страна до края на април. Италианците поемат контрол над части както от [[Югославия във Втората световна война|окупирана Югославия]], така и [[Гърция във Втората световна война|от окупирана Гърция]]. Член на [[Савойска династия|Савойския дом]], [[Аймон Савойски-Аоста (1900 – 1948)|принц Аймон, 4-ти херцог на Аоста]], е назначен за крал на новосъздадената [[Независима хърватска държава|независима държава Хърватия]]. По време на разгара на [[Битка за Британия|битката за Британия]] италианците започват [[Египетска операция|нахлуване в Египет]] с надеждата да превземат Суецкия канал. До 16 септември 1940 г. италианците напредват 100 km през границата. Въпреки това през декември британците започват [[Операция „Компас“|операция „Компас]]“ и до февруари 1941 г. британците отрязват и пленяват италианската 10-та армия и навлизат дълбоко в Либия.<ref>Dickson (2001) p.101</ref> [[Операция „Зоненблуме“|Германска намеса]] предотвратява падането на Либия и комбинираните атаки на [[Страни от Оста|Оста]] връщат британците обратно в Египет до лятото на 1942 г., преди да бъдат [[Първа битка при Аламейн|спрени при Аламейн]]. [[Операция „Факел“|Съюзническата намеса срещу държаните от Виши Мароко и Алжир]] създава кампания на два фронта. Германски и италиански сили навлизат в Тунис в края на 1942 г. в отговор, но силите в Египет скоро са принудени да направят голямо отстъпление в Либия. До май 1943 г. силите на Оста в Тунис са принудени да се предадат. [[Източноафриканска кампания (Втора световна война)|Източноафриканската кампания]] започва с италиански напредък в държаната от Великобритания [[Кения]], [[Британска Сомалия|Британско Сомалиленд]] и [[Судан]].<ref>[http://www.centrorsi.it/notizie/images/stories/casssa/cassa%20nastro%20azzurro117.jpg Italian Map showing with green lines the territories conquered in 1940 by the Italians in Sudan and Kenya. ]</ref> През лятото на 1940 г. италианските въоръжени сили [[Италианско завземане на Британска Сомалия|успешно нахлуват в цяла Британска Сомалиленд]].<ref>Dickson (2001) p.103</ref> Но през пролетта на 1941 г. британците контраатакуват и навлизат дълбоко в [[Италианска Източна Африка]]. До 5 май [[Хайле Селасие|Хайле Селасие I от Етиопия]] се завръща в [[Адис Абеба|Адис Абеба,]] за да си върне трона. През ноември последната организирана италианска съпротива приключи с [[Битка при Гондар|падането на Гондар]].<ref>Jowett (2001) p.7</ref> Въпреки това след предаването на Източна Африк, някои италианци провеждат партизанска война, която продължава още две години. През ноември 1942 г., когато германците окупираха [[Режим от Виши|Франция във Виши]] по време на [[Операция „Антон“|операция „Антон]]“, [[Италианска окупация на Франция|окупираната от Италия Франция]] е разширена с окупацията на [[Корсика]]. == Списък на колониите == В този списък са всички [[територия|територии]] от целия свят, които някога са се намирали в [[колония|колониална]] зависимост от [[Италия]]. === В Европа === * На територията на съвременна [[Гърция]]: ** [[Йонийски острови]] ** [[Додеканези|Додеканезки острови]] ** [[Корфу]] * [[Далмация]] (включително [[Истрия]], днес част от [[Хърватия]] и [[Словения]]) * [[Албания]] === В Африка и Азия === * [[Италианска Северна Африка]] (от 1934 г. [[Либия]]; [[1912]] – [[1942]]) ** [[Триполитания]] ** [[Киренайка]] ** [[Фезан]] * [[Италианска Източна Африка]] ** [[Етиопия]] (Абисиния; [[1936]] – [[1941]]) ** [[Италианска Еритрея]] ([[1890]] – 1941) ** [[Италианска Сомалия]] (днес формално е част от [[Сомалия]]; от ок. [[1880]] – 1941) * [[Тиендзин]] ([[1901]] – [[1943]], днес част от [[Китай|КНР]]) == Вижте също == * [[История на Италия]] == Източници == <references /> {{Империи}} {{Портал|История|Италия}} [[Категория:Колониални империи]] [[Категория:Бивши италиански колонии|*]] [[Категория:История на Италия]] ixoxx5objlp55gngdkovzfyhbxze41y 12435279 12435273 2024-12-08T20:53:58Z Ambra75 259141 12435279 wikitext text/x-wiki {{Исторически държави |местоположение = Italian empire 1940.PNG |местоположение-лег = }} '''Италианската колониална империя''' ({{Lang|it|Impero coloniale italiano}}), известна и като '''Италианска империя''' (''Impero italiano'') между 1936 и 1941 г., е основана в [[Африка]] през XIX век. Състои се от колониите, протекторатите, концесиите и зависимите части на [[Кралство Италия]]. В Африка колониалната империя включва териториите на днешна [[Италианска Либия|Либия]], [[Италианска Еритрея|Еритрея]], [[Италианска Сомалия|Сомалия]] и Етиопия (последните три са официално наречени [[Италианска Източна Африка]]); извън Африка Италия притежава [[Додеканези|Додеканезите]] (след [[Итало-турска война|Италианско-турската война]]), Албания (1917–1920 и 1939–1943 ) и също има някои [[Италиански концесии в Китай|концесии в Китай]]. Фашисткото правителство, което идва на власт под ръководството на диктатора [[Бенито Мусолини]] след 1922 г. , се разшири Италианската империя и също да задоволи претенциите на италианските [[Иредентизъм|иредентисти]]. Систематичната „демографска колонизация“ е насърчавана от правителството<ref>[[Helen Chapin Metz|Chapin Metz, Helen]], ed.</ref> и до 1939 г. италианските заселници наброяват 120 000<ref name="Istat 2010">{{Cite journal|last=Istat|author-link=National Institute of Statistics (Italy)|date=December 2010|title=I censimenti nell'Italia unita I censimenti nell'Italia unita Le fonti di stato della popolazione tra il XIX e il XXI secolo ISTITUTO NAZIONALE DI STATISTICA SOCIETÀ ITALIANA DI DEMOGRAFIA STORICA Le fonti di stato della popolazione tra il XIX e il XXI secolo|url=http://www3.istat.it/dati/catalogo/20120911_00/Annali_serie_XII_vol_2_anno_141_I_Censimenti_nell'Italia_unita_bis.pdf|journal=Annali di Statistica|series=XII|volume=2|page=263|archive-url=https://web.archive.org/web/20140803195051/http://www3.istat.it/dati/catalogo/20120911_00/Annali_serie_XII_vol_2_anno_141_I_Censimenti_nell'Italia_unita_bis.pdf|archive-date=3 August 2014|access-date=24 December 2013}}</ref> – 150 000 души<ref name="britannica">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/eb/article-46562/Libya|заглавие=Libya - History, People, & Government|труд=Britannica.com|достъп_дата=11 January 2018}}</ref> в Италианска Либия и 165 000 души<ref name="Istat 2010" /> в Италианска Източна Африка. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Италия се съюзява с [[Германска империя (1933 – 1945)|Нацистка Германия]] през 1940 г. и също така окупира Британски [[Сомалиленд]], Западен Египет, голяма част от Югославия, Тунис, части от Югоизточна Франция и по-голямата част от Гърция; но след това губи тези завоевания и своите африкански колонии от нахлуващите съюзнически сили до 1943 г. През 1947 г. Италия официално се отказва от претенциите върху бившите си колонии. През 1950 г. бившият Италиански Сомалиленд, тогава под британска администрация, е превърн ат в попечителска територия Сомалиленд, докато не става независим през 1960 г. == История == === Предистория и епоха преди обединението === Империализмът в Италия датира от [[Древен Рим]] и латинското понятие ''mare nostrum'' („Нашето море“, отнасящо се до [[Средиземно море]]) исторически е било основата на италианския империализъм, особено по време на [[Италиански фашизъм|фашистката]] ера.<ref>Betts (1975), p.12</ref> През [[Средновековие|Средновековието]] и Модерния период [[Венецианска република|Венецианската република]] и [[Генуезка република|Генуезката република]] контролират мрежи от „колонии“ в средиземноморския регион, известни съответно като [[Морски владения на Венеция|Венецианска империя]] и Генуезка империя. Между XV и XVI век италианските изследователи допринасят за колониалните начинания на други европейски страни в Америка: [[Христофор Колумб]] от Генуа служи на Испания, [[Америго Веспучи]] от Флоренция служи на Португалия, братята [[Джон Кабот|Кабот]] от Венеция служат на Англия и [[Джовани да Верацано]] от Флоренция служи на Франция. Нито една италианска сила обаче не взе активна роля в надпреварата за Америка, със забележителното изключение на папата, който действа като арбитър между европейските колониални сили по време на Ренесанса. Географското положение на Италия, разположена в центъра на вътрешно море, без открит свободен достъп до океана, допринася за тази чисто средиземноморска политика. [[Фердинандо I де Медичи]], велик херцог на [[Велико херцогство Тоскана|Тоскана]], прави единствения италиански опит да създаде колония в Америка, в днешна [[Френска Гвиана]], организирайки през 1608 г. експедиция за изследване на север от Бразилия и река [[Амазонка]] през 1608 г. под командването на английския капитан [[Робърт Торнтън]]. Въпреки това Торнтън при завръщането си от подготвителната експедиция през 1609 г. намира Фердинандо I мъртъв и неговият наследник [[Козимо II де Медичи|Козимо II]] не се интересува от проекта. През 1651 г. [[Джовани Паоло Ласкарис]], италиански благородник и велик магистър на [[Хоспиталиери|рицарите хоспиталиери]] на Малта (по това време васална държава на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]]), притежава четири [[Карибски регион|карибски]] острова: [[Saint Kitts|Сен Кристофър]], [[Сен Мартен|Сен Мартин]], [[Сен Бартелми|Сен Бартелеми]] и [[Сен Кроа]], [[Hospitaller colonization of the Americas|колонизирани]] от 1651 до 1665 г.<ref name="Dubé2005">{{Cite book|last=Dubé|first=Jean-Claude|title=The Chevalier de Montmagny (1601-1657): First Governor of New France|url=https://archive.org/details/chevalierdemontm0000dube|year=2005|publisher=University of Ottawa Press|isbn=978-0-7766-0559-3|pages=[https://archive.org/details/chevalierdemontm0000dube/page/263 263]–287}}</ref><ref name="Mifsud1914">{{Cite book|last=Mifsud|first=A.|title=Knights Hospitallers of the Ven. Tongue of England in Malta|url=https://archive.org/details/bub_gb_yK80AQAAMAAJ|year=1914|publisher=AMS Press|isbn=9780404170097|page=246|chapter=Attempts to reestablish the Tongue}}</ref> Не е направен друг опит за колонизация в океана и до 1797 г. венецианските и генуезките владения в Средиземно море са загубени. === Борба за империя === [[Файл:Francesco_Crispi_crop.jpg|ляво|мини|[[Франческо Криспи]] насърчава италианския колониализъм в Африка в края на XIX век.]] Веднъж обединена като национална държава в края на XIX век, Италия възнамерява да се състезава с другите европейски сили за новата ера на европейска колониална експанзия. Тя вижда своите интереси в Средиземно море и на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]] – регион, който все още предстои да бъде колонизиран и с излаз на океана. Италия закъснява в колониалната надпревара и нейният статут на най-малката от Великите сили – позиция на относителна слабост в международните отношения, означава, че тя зависи от мълчаливото съгласие на Великобритания, Франция и Германия за изграждането на нейната империя.<ref>Betts (1975), p.97</ref> Италия отдавна смята османската провинция Тунис, където живее голяма общност от тунизийски италианци, за част от икономическата си сфера на влияние. Тя не обмисля да я анексира до 1879 г., когато става ясно, че Великобритания и Германия насърчават Франция да го добави към своите колониални владения в [[Френска Северна Африка|Северна Африка]].<ref>Lowe, p.21</ref> Предложението на Италия в последната минута да подели Тунис между двете страни е отхвърлено и Франция, уверена в подкрепата на Германия, нарежда на своите войски да влязат от [[Френски Алжир]], налагайки протекторат над Тунис през май 1881 г. съгласно [[Договор от Бардо|Договора от Бардо]].<ref>Lowe, p.24</ref> Шокът от „шамара на Тунис“, както се споменава в италианската преса, и усещането за изолация на Италия в Европа я карат да подпише [[Троен съюз (1882)|Тройния съюз]] през 1882 г. с Германия и [[Австро-Унгария]].<ref>Lowe, p.27</ref> [[Файл:Possessions_italiennes_en_Afrique-1896.jpg|мини|Италиански владения и сфери на влияние на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]] през 1896 г]] Докато са правени опити за закупуване на Никобарските острови от Дания през 1864 и 1865 г.<ref>{{Cite book|title=Storia Militare della Colonia Eritrea, Vol. I|date=1935|publisher=[[Ministero della Guerra]]|location=Roma|pages=15–16}}</ref>, генезисът на италианската колониална империя е закупуването през 1869 г. на залива [[Асаб]] на [[Червено море]] от Италианска навигационна компания, която възнамерява да създаде станция за въглища по времето, когато [[Суецки канал|Суецкият канал]] е отворен за навигация.<ref>Mia Fuller, [http://www.oxfordbibliographies.com/view/document/obo-9780199846733/obo-9780199846733-0150.xml "Italian Colonial Rule"], ''Oxford Bibliographies Online''.</ref> Това е поето от италианското правителство през 1882 г., превръщайки се в първата отвъдморска територия на модерна Италия.<ref>Theodore M. Vestal, "Reflections on the Battle of Adwa and Its Significance for Today", in ''The Battle of Adwa: Reflections on Ethiopia's Historic Victory Against European Colonialism'' (Algora, 2005), p. 22.</ref> Търсенето на колонии от Италия продължава до февруари 1885 г., когато чрез тайно споразумение с Великобритания тя анексира пристанището [[Масава]] в [[Еритрея]] на [[Червено море]] от разпадащата се [[Египетски хедиват|Египетска империя]]. Италианското анексиране на Масава лишава [[Етиопска империя|Етиопската империя]] на [[Йохан IV (Етиопия)|Йохан IV]] от излаз на море.<ref>Pakenham (1992), p.280</ref> В същото време Италия окупира територия от южната страна на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]], образувайки това, което ще стане [[Италианска Сомалия|Италианска Сомалиленд]].<ref>Pakenham, p.281</ref> Въпреки това Италия пожела самата Етиопия и през 1887 г. италианският министър-председател [[Агостино Депретис]] нарежда инвазия, което довежда до [[Италианско-етиопска война (1887–1889)|войната в Еритрея]]. Това нашествие е спряно след загубата на петстотин италиански войници в [[Битка при Догали|битката при Догали]].<ref>Killinger (2002), p.122</ref> Наследникът на Депретис, министър-председателят [[Франческо Криспи]], подписва [[Договор от Учиали|договора от Учали]] през 1889 г. с [[Менелик II]], новия император. Този договор отстъпва етиопска територия около Масава на Италия, за да формира колонията на [[Италианска Еритрея|Италианската Еритрея]], и, поне според италианската версия на договора, прави Етиопия италиански [[протекторат]].<ref>Pakenham, p.470</ref> Отношенията между Италия и Менелик се влошават през следващите няколко години до избухването на [[Първа италианско-етиопска война|Първата италианско-етиопска война]] през 1895 г., когато [[Франческо Криспи]] нарежда на италианските войски да влязат в страната. Значително числено превъзходство и лошо оборудване<ref>Killinger, p.122</ref> води до решителното поражение за Италия от ръцете на етиопските сили в [[Битка при Адуа|битката при Адуа]] през 1896 г.<ref>Pakenham (1992), p.7</ref> От страна на Италия броят на загиналите е 6889 души, включително 4133 италианци.{{Hrf|Clodfelter|2017|202}} Етиопците претърпяват най-малко 4000 убити и 10 000 ранени.{{Hrf|Clodfelter|2017|202}} {{Efn|Total Italian, Eritrean, and Somali deaths, including those from disease, were estimated at 9,000.{{sfn|Clodfelter|2017|p=202}}}} [[Файл:Italoturca1.jpg|ляво|мини|Италианските войски по време на [[Итало-турска война|Итало-турската война]], 1911 г.]] Италия също участва във [[войната на Махдистите]] и от 1890 г. побеждава войските на махдистите в [[Битка при Серобети|битката при Серобети]] и [[Първа битка при Агордат|Първата битка при Агордат]]. През декември 1893 г. италианските колониални войски и махдистите се бият отново във [[Втора битка при Агордат|Втората битка при Агордат]]; Ахмед Али води кампания срещу италианските сили в Източен Судан и повежда около 10-12 000 мъже на изток от Касала, срещайки 2400 италианци и техните еритрейски [[Аскари|аскари,]] командвани от полковник Аримонди . Италианците отново печелят и изходът от битката представлява първата решителна победа, спечелена досега от европейците срещу суданските революционери.<ref name="GJB">{{Cite book|last=Barclay|first=Glen St John|title=The rise and fall of the new Roman empire: Italy's bid for world power, 1890–1943|url=https://archive.org/details/risefallof00barc|year=1973|location=London|isbn=9780283978623}}</ref> Година по-късно италианските колониални сили превземат Касала след успешната [[битка при Касала]]; Италия връща града на британците в края на войната три години по-късно. През 1898 г., в резултат на придобиването на наети територии от Германия, [[Квантунска област|Русия]], Великобритания и Франция в Китай по-рано същата година, италианското правителство, като въпрос на национален престиж и за да утвърди статута на Италия като велика сила, поисква отстъпването на залива Санмен, за да служи като станция за въглища. Осъзнавайки, че Италия няма достатъчно военноморска мощ в азиатски води, за да подкрепи своето искане, китайското имперско правителство отхвърля ултиматума и всички последващи искания с аргумента, че Италия няма реални политически или икономически интереси в Китай. Това национално унижение, което за главния вестник на Италия кара страната да изглежда като трето-четвърторазрядна сила, провокира падането на италианското правителство. Това кара Италия да вземе участие в [[Алианс на осемте държави|международната експедиция в Пекин]] при избухването на [[Боксерско въстание|Боксерското въстание]] през следващата година и довежда до придобиването на [[Италианска концесия в Тиендзин|концесия в Тиендзин]] през 1901 г. – единственият пример за италиански колониализъм в Азия.<ref>[https://books.google.com/books?id=n5hEAgAAQBAJ&dq=Italy%2C+sanmen+bay.+1898&pg=PT59 Italy’s Encounters with Modern China: Imperial Dreams, Strategic Ambitions], edited by Maurizio Marinelli and Giovanni Andornino, Palgrave Macmillan, 2014</ref><ref>Maurizio Marinelli, ''Self-portrait in a Convex Mirror: Colonial Italy Reflects on Tianjin''</ref> Концесията се администрира от италианския консул в Тиендзин. [[Файл:1912_map_-_Le_nuove_province_Italiane_-_Tripolitania_e_Cirenaica.jpg|дясно|мини|300x300пкс|Италианска Либия през 1912 г.]] Вълна от [[национализъм]], която залива Италия в началото на XX век, довежда до основаването на [[Италианска националистическа асоциация|Италианската националистическа асоциация]], която настоява за разширяване на Италианската империя. Вестниците са пълни с приказки за отмъщение за претърпените унижения в Етиопия в края на миналия век и за носталгия по [[Римска империя|римската]] епоха. Предложено е, че [[Либия]], като бивша римска колония, трябва да бъде взета обратно, за да се осигури решение на проблемите с нарастването на населението на [[Южна Италия]]. Страхувайки се да не бъде напълно изключен от Северна Африка от Великобритания и Франция и имайки предвид общественото мнение, министър-председателят [[Джовани Джолити]] нарежда обявяването на война на [[Османска империя|Османската империя]], част от която е Либия, през октомври 1911 г.<ref>Killinger (2002), p.133</ref> В резултат на [[Итало-турска война|Италианско-турската война]] Италия печели [[Италианска Либия|Либия]] и [[Додеканези|Додеканезите]] от [[Османска империя|Османската империя]]. Пустинната война в Либия от 1912 г. включва първото използване на бронирана бойна машина във военната история и бележи първото значително използване на въздушна мощ във война. {{Hrf|Clodfelter|2017|353}} {{Efn|Nine Italian aircraft flew both combat and support missions during the campaign.{{sfn|Clodfelter|2017|p=353}} Furthermore, the Italian [[dirigible]]s ''P2'' and ''P3'' discover and make a highly effective bombing attack against [[Ottoman Army]] [[cavalry]] during a [[Battles of Zanzur (1912)|battle at Zanzur]] in the [[Italo-Turkish War]], making an important contribution to the [[Italian Army]]'s offense in this battle. History's first war death of a pilot occurred when an aircraft crashed during a recon sortie.{{sfn|Clodfelter|2017|p=353}}}} === Първа световна война и след нея === [[Файл:Italian_empire_1914.png|ляво|мини|292x292пкс|Италия и нейните колониални владения през 1914 г.]] През 1914 г. Италия остава неутрална и не се присъединява към своя съюзник Германия в Първата световна война. Съюзниците дават обещания и през 1915 г. Италия се присъединява към тях. Обещава се [[Лондонски договор (1915)|териториална плячка]] главно от Австрия и Турция.<ref>Renzi, 1968.</ref> [[Файл:Vlora_zur_Zeit_der_italienischen_Besatzung_1916-1920.jpg|дясно|мини|Знамето на Италия, показано окачено до албанско знаме от балкона на италианската [[префектура]] във [[Вльора]], [[Албания]] по време на Първата световна война]] Преди пряката намеса в Първата световна война Италия окупира албанското пристанище [[Вльора]] през декември 1914 г.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> През есента на 1916 г. Италия започва да окупира Южна [[Арбанон|Албания]].<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> През 1916 г. италианските сили набират албански нередовни войници, за да служат заедно с тях.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> Италия, с разрешение на съюзническото командване, окупира [[Северен Епир]] на 23 август 1916 г., принуждавайки неутралистката гръцка армия да изтегли своите окупационни сили оттам.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> През юни 1917 г. Италия провъзгласява Централна и Южна Албания за протекторат на Италия, докато Северна Албания е разпределена на държавите [[Сърбия]] и [[Черна гора]].<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> До 31 октомври 1918 г. френските и италианските сили изгонват австро-унгарската армия от Албания.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> Въпреки това през 1920 г. [[Война за Вльора|албанско въстание]] накара италианците да се съгласят да върнат окупираните региони на Албания, с изключение на [[Сазани|остров Сазани]]. [[Файл:TreatyOfSevres.png|дясно|мини|Разделянето на Турция в [[Севърски договор|Севърския договор]] от 1919 г. Светлозелената маркирана зона е територията от [[Анадол|Анадола,]] определена за италианска [[сфера на влияние]]. Договорът е отменен от [[Лозански договор|Договора от Лозана]] от 1923 г., където Турция е възстановена в цял Анадол.]] [[Далмация]] е стратегически регион по време на Първата световна война, който Италия и Сърбия възнамеряват да заграбят от Австро-Унгария. Договорът от Лондон гарантира на Италия правото да анексира голяма част от Далмация в замяна на участието на Италия на страната на Съюзниците. От 5-6 ноември 1918 г. се съобщава, че италианските сили са достигнали [[Вис (остров)|о-в Вис]], [[Ластово]], [[Шибеник]] и други местности на брега на Далмация.<ref>Giuseppe Praga, Franco Luxardo.</ref> До края на военните действия през ноември 1918 г. италианската армия е завзела контрола над цялата част от Далмация, която е била гарантирана на Италия от Лондонския договор, а до 17 ноември е превзела и [[Риека]].<ref name="Paul O 2005. Pp. 17">Paul O'Brien.</ref> През 1918 г. адмирал [[Енрико Мило]] се обявява за италиански губернатор на Далмация.<ref name="Paul O 2005. Pp. 17">Paul O'Brien.</ref> Известният италиански националист [[Габриеле Д'Анунцио]] подкрепя завземането на Далмация и продължи към [[Задар]] с италиански военен кораб през декември 1918 г.<ref>A. Rossi.</ref> При заключителния [[Версайски договор]] през 1919 г. Италия получава в Европа по-малко от обещаното и никакъв отвъдморски мандат, освен обещанието за колониални компенсации, дадено на 7 май 1919 г. по време на разделянето на колониите на Германия между Франция и Великобритания. За да изпълнят това обещание, Франция и Великобритания пряко или косвено дават на Италия, от 1919 до 1935 г., редица територии за разширяване на Либия (Куфра, Сара, Джарабуб, ивицата Аузу, други земи в Сахара), Сомалия (Джубаланд), Додеканезите (Кастелоризо) и Еритрея (Рахейта, островите Ханиш). През април 1920 г. е договорено между британските и италианските външни министри [[Джубаланд]] да бъде първата компенсация на Италия от Великобритания, но Лондон се въздържа от сделката няколко години, целяйки да я използва като лост, за да принуди Италия да отстъпи [[Додеканези|Додеканезите]] на Гърция.<ref>Lowe, p.187</ref> === Фашизмът и Италианската империя === [[Файл:Italy_aims_Europe_1936.png|мини|Амбициите на фашистка Италия в Европа през 1936 г.Легенда: [[Албания]], която е клиентска страна, се смята за територия, която трябва да бъде анексирана.]] През 1922 г. лидерът на [[Италиански фашизъм|италианското фашистко]] движение [[Бенито Мусолини]] става министър-председател и диктатор. Мусолини разрешава въпроса за суверенитета над [[Додеканези|Додеканезите]] в [[Лозански договор|Договора от Лозана от]] 1923 г., който формализира италианската администрация както на Либия, така и на Додеканезите в замяна на плащане на Турция – държавата наследник на Османската империя, въпреки че той се проваля в опита си да изтръгне мандат за част от Ирак от Великобритания. Месец след ратифицирането на договора от Лозана Мусолини нарежда нахлуването на гръцкия остров [[Корфу]] след [[Инцидент на Корфу|инцидента на Корфу]]. Италианската преса подкрепя този ход, отбелязвайки, че Корфу е бил владение на Венеция от четиристотин години. Въпросът е отнесен от Гърция до [[Общество на народите|Обществото на нациите]], където Мусолини е убеден от Великобритания да евакуира италианските войски в замяна на репарации от Гърция. Конфронтацията кара Великобритания и Италия да разрешат въпроса за Джубаланд през 1924 г., който беше обединен в [[Италианска Сомалия|Италиански Сомалиленд]].<ref>Lowe, pp. 191–199</ref> [[Файл:ProgettoImperoItaliano.jpg|мини|Карта на ''Велика Италия'' според фашисткия проект от 1940 г. в случай че Италия спечели [[Втора световна война|Втората световна война]] (оранжевата линия ограничава метрополия Италия, зелената линия границите на разширената Италианска империя)]] В края на 20-те години имперската експанзия става все по-предпочитана тема в речите на Мусолини.<ref name="smith">Smith, Dennis Mack (1981).</ref> Сред целите на Мусолини са Италия да стане доминиращата сила в Средиземно море, която да може да предизвика Франция или Великобритания, както и да получи достъп до [[Атлантически океан|Атлантическия]] и [[Индийски океан|Индийския океан]].<ref name="smith">Smith, Dennis Mack (1981).</ref> Мусолини твърди, че Италия се нуждае от безспорен достъп до световните океани и морски пътища, за да гарантира националния си суверенитет.<ref name="salerno">Salerno, Reynolds Mathewson (2002).</ref> Това е разработено в документ, който той по-късно изготвя през 1939 г., наречен “Походът към океаните", и включен в официалните протоколи от среща на [[Голям фашистки съвет|Големия фашистки съвет]].<ref name="salerno">Salerno, Reynolds Mathewson (2002).</ref> Този текст твърди, че морското положение определя независимостта на нацията: страните със свободен достъп до открито море са независими; докато тези, на които липсва това, не са. Италия, която има само достъп до вътрешно море без френското и британското съгласие, е само „полунезависима нация“ и се твърди, че е „затворник в Средиземно море“: <ref name="salerno">Salerno, Reynolds Mathewson (2002).</ref> {{Цитат|Решетките на този затвор са Корсика, Тунис, Малта и Кипър. Пазачите на този затвор са Гибралтар и Суец. Корсика е пистолет, насочен към сърцето на Италия; Тунис в Сицилия. Малта и Кипър представляват заплаха за всички наши позиции в източното и западното Средиземноморие. Гърция, Турция и Египет са готови да образуват верига с Великобритания и да завършат военнополитическото обкръжаване на Италия. Следователно Гърция, Турция и Египет трябва да се считат за жизненоважни врагове на експанзията на Италия... Целта на италианската политика, която не може да има и няма континентални цели от европейско териториално естество с изключение на Албания, е преди всичко да разбие решетките на този затвор... След като решетките бъдат счупени, италианската политика може да има само едно мото – марш към океаните.|Бенито Мусолини}} [[Файл:ZaptiefromItalianSomalia.jpg|дясно|мини|Група „Заптиè“ в [[Италианска Сомалия|Италианск]][[Италианска Сомалия|а Сомалия]] ]] На [[Балкански полуостров|Балканите]] фашисткият режим претендира за [[Далмация]] и има амбиции над [[Албания]], [[Словения]], [[Хърватия]], [[Босна и Херцеговина]], [[Вардарска Македония]] и [[Гърция]] въз основа на прецедента на предишно римско господство в тези региони.<ref name="Robert Bideleux 1998. Pp. 467">Robert Bideleux, Ian Jeffries.</ref> Далмация и Словения трябва да бъдат директно анексирани към Италия, докато останалата част от Балканите трябва да бъде трансформирана в италиански [[Клиентска държава|клиентски държави]].<ref>Allan R. Millett, Williamson Murray.</ref> Режимът също се стреми да установи защитни взаимоотношения покровител-клиент с [[Австрия]], [[Унгария]], [[Югославия]], [[Румъния]] и [[България]].<ref name="Robert Bideleux 1998. Pp. 467">Robert Bideleux, Ian Jeffries.</ref> И през 1932 г., и през 1935 г. Италия поисква мандат от Лигата на нациите на бившия [[Германска колониална империя|германски Камерун]] и свобода на ръцете в Етиопия от Франция в замяна на италианска подкрепа срещу Германия (виж [[Фронт от Стреза]]).<ref name="burgwyn">Burgwyn, James H. (1997).</ref> Това е отказано от френския министър-председател [[Едуар Ерио]], който все още не е достатъчно притеснен от перспективата за възраждане на Германия.<ref name="burgwyn">Burgwyn, James H. (1997).</ref> [[Файл:Tripoli,_Suk_el_Turk.jpg|мини|Италиански заселници и местни либийци в Триполи, столица на [[Италианска Триполитания]] и по-късно на [[Италианска Либия]]]] При [[Втора италианско-етиопска война|второто си нахлуване в Етиопия]] през 1935–36 г. Италия постига успех и обедини [[Италианска Етиопия|новото си завоевание]] с по-старите си източноафрикански колонии, за да създаде [[Италианска Източна Африка]]. На 9 май 1936 г. Мусолини провъзгласява създаването на Италианската империя в Източна Африка с [[Виктор Емануил III Савойски|крал Виктор Емануил III]] като император на Етиопия.<ref>{{Cite book|title=Guida dell'Africa Orientale Italiana|year=1938|publisher=CTI|location=Milano|page=33|език=it}}</ref> През 1939 г. [[Италианска инвазия в Албания|Италия нахлува в Албания]] и я [[Албанско кралство|включва]] във фашистката държава. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] (1939–1945) Италия [[Италианско завземане на Британска Сомалия|окупира Британска Сомалиленд]], [[Италианска окупация на Франция|части от Югоизточна Франция]], Западен [[Кралство Египет|Египет]] и [[Гърция във Втората световна война|по-голямата част от Гърция]], но след това губи тези завоевания и своите африкански колонии, включително Етиопия, от нахлуващите [[Съюзници във Втората световна война|съюзнически сили]] до 1943 г. . Тя е принудена в мирния договор от 1947 г. да се откаже от суверенитета над всички свои колонии. През 1950 г. й е предоставено доверие да управлява бившия италиански Сомалиленд под надзора на ООН . Когато [[Сомалия]] става независима през 1960 г., 80-годишният експеримент на Италия с колониализма приключва. Втората италианско-етиопска война струва на Италия 4359 убити в битка – 2313 италианци, 1086 еритрейци, 507 сомалийци и либийци и 453 италиански работници.{{Hrf|Clodfelter|2017|355}} Загиналите етиопски военни и цивилни, много от които от италиански бомби и атаки [[Иприт|с иприт]], се оценяват на 275 000 души. {{Hrf|Clodfelter|2017|355}} [[Файл:Depiction_of_Mussolini_in_Mekelle.jpg|мини|Етиопците поздравяват изображение на Мусолини в [[Мекеле]], 1935 г.]] През юли 1936 г. [[Франсиско Франко]] от националистическата фракция в [[Гражданска война в Испания|Испанската гражданска война]] поисква италианска подкрепа срещу управляващата републиканска фракция и гарантира, че ако Италия подкрепи националистите, „бъдещите отношения ще бъдат повече от приятелски“ и че италианската подкрепа „ще има позволи влиянието на Рим да надделее над това на Берлин в бъдещата политика на Испания“.<ref>Sebastian Balfour, Paul Preston.</ref> Италия се намесва в гражданската война с намерението да окупира [[Балеарски острови|Балеарските острови]] и да създаде [[клиентска държава]] в Испания.<ref>R. J. B. Bosworth.</ref> Италия се стреми да контролира Балеарските острови поради стратегическото им положение - Италия може да използва островите като база, за да прекъсне комуникационните линии между Франция и нейните северноафрикански колонии и между британския Гибралтар и Малта.<ref>John J. Mearsheimer.</ref> След победата на Франко и националистите във войната, Италия оказва натиск върху Франко да позволи италианска окупация на Балеарските острови, но той не го прави.<ref>The Road to Oran: Anglo-French Naval Relations, September 1939 – July 1940.</ref> [[Файл:Unione_tunisi_31octobre1938.jpg|мини|Италиански вестник в Тунис от октомври 1938 г., който представлява италианците, живеещи във френския протекторат Тунис.]] След като Обединеното кралство подписва англо-италианските [[Великденски споразумения]] през 1938 г., Мусолини и външният министър Чано издават искания за отстъпки в Средиземно море от Франция, особено по отношение на [[Джибути]], [[Тунис]] и управлявания от Франция [[Суецки канал]].<ref name="Reynolds Mathewson Salerno 1940. p82-83">Reynolds Mathewson Salerno.</ref> Три седмици по-късно Мусолини казва на Чано, че възнамерява Италия да поиска италианско превземане на Албания.<ref name="Reynolds Mathewson Salerno 1940. p82-83">Reynolds Mathewson Salerno.</ref> Мусолини изповядва, че Италия ще може да „диша спокойно“ само ако е придобила съседни колониални владения в Африка от Атлантическия до Индийския океан и когато 10 млн. италианци се заселят в тях.<ref name="smith2">Smith, Dennis Mack (1981).</ref> През 1938 г. Италия поисква [[сфера на влияние]] в [[Суецки канал|Суецкия канал]] в [[Египет]], като по-специално настоя доминираната от Франция компания за Суецкия канал да приеме италиански представител в своя борд на директорите.<ref name="LIFE 1938. Pp. 23">"French Army breaks a one-day strike and stands on guard against a land-hungry Italy", ''LIFE'', 19 Dec 1938.</ref> Италия се противопоставя на френския монопол над Суецкия канал, тъй като под доминираната от Франция компания за Суецкия канал целият италиански търговски трафик към нейната колония [[Италианска Източна Африка]] е принуден да плаща такси при влизане в канала.<ref name="LIFE 1938. Pp. 23">"French Army breaks a one-day strike and stands on guard against a land-hungry Italy", ''LIFE'', 19 Dec 1938.</ref> През 1939 г. Италия [[Италианска инвазия в Албания|нахлува и превзема Албания]] и я прави част от Италианската империя като протекторат и отделно кралство в [[лична уния]] с [[Савойска династия|италианската корона]]. Регионът на съвременна Албания е бил ранна част от [[Римска империя|Римската империя]], която всъщност е била държана преди северните части на Италия да бъдат превзети от римляните, но отдавна е била населена с [[албанци]], въпреки че Италия е запазила силни връзки с албанското ръководство и го смяташе за твърдо в своята [[сфера на влияние]].<ref name="Dickson 2001 pg 69">Dickson (2001), pg.</ref> Възможно е Мусолини просто да е искал грандиозен успех над по-малък съсед, който да съответства на [[Аншлус|поглъщането на Австрия]] и [[Германска окупация на Чехословакия|Чехословакия]] от Германия.<ref name="Dickson 2001 pg 69">Dickson (2001), pg.</ref> Италианският крал [[Виктор Емануил III Савойски|Виктор Емануил III]] поема [[Крал на Албания|албанската корона]] и е установено фашистко правителство под Шефкет Верлачи, което да [[Албанско кралство|управлява Албания]]. === Втора световна война === [[Файл:Amadeo_Aosta3rd_01.jpg|мини|[[Амадей Савойски-Аоста (1898 – 1942)|Принц Амадей Савойски-Аоста]] води италианските сили в [[Битка при Амба Аладжи|битката при Амба Аладжи]].<ref>Time Magazine [https://web.archive.org/web/20090829184022/http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,790095,00.html Aosta on Alag?]</ref>]] Мусолини влиза във [[Втора световна война|Втората световна война]] през юни 1940 г. на страната на [[Адолф Хитлер]] с планове за разширяване на териториалните владения на Италия. Той е имал рисунки за територията на Западна [[Югославия]], Южна Франция, Корсика, Малта, Тунис, част от Алжир, атлантическо пристанище в Мароко, [[френски Сомалиленд]] и контролирани от Великобритания Египет и Судан.<ref>Calvocoressi (1999) p.166</ref> На 10 юни 1940 г. Мусолини обявява война на Великобритания и Франция; и двете страни са във война с [[Германска империя (1933 – 1945)|Нацистка Германия]] от септември миналата година. През юли 1940 г. италианският външен министър граф Чано представя на Хитлер списък с целите на Италия, който включва: анексирането на Корсика, Ница и Малта; протекторат в Тунис и буферна зона в Източен Алжир; независимост с италианско военно присъствие и бази в Ливан, Палестина, Сирия и Трансйордания, както и експроприация на петролни компании в тези територии; военна окупация на [[Аден]], [[Перим]] и [[Сокотра (остров)|Сокотра]]; Кипър даден на Гърция в замяна на [[Йонийски острови]] и Чамурия дадена на Италия; на Италия се дава Британска Сомалиленд, Джибути, [[Френска Екваториална Африка]] до [[Ubangi-Shari|Убанги-Шари]], както и Чиано, добавяйки на срещата, че Италия иска също Кения и Уганда.<ref name="Santi Corvaja 2008. Pp. 132">Santi Corvaja, Robert L. Miller.</ref> Хитлер не дава никакви обещания.<ref name="Santi Corvaja 2008. Pp. 132">Santi Corvaja, Robert L. Miller.</ref> През октомври 1940 г. Мусолини нарежда [[Италианско-гръцка война|нахлуването в Гърция]] от [[Албанско кралство|Албания]], но операцията е неуспешна.<ref>Dickson (2001) p.100</ref> През април 1941 г. Германия започва [[Югославска операция|инвазия в Югославия]] и след това [[Битка за Гърция|напада Гърция]]. Италия и други германски съюзници подкрепят и двете действия. Германската и италианската армия превземат Югославия за около две седмици и въпреки британската подкрепа в Гърция, войските на Оста превземат тази страна до края на април. Италианците поемат контрол над части както от [[Югославия във Втората световна война|окупирана Югославия]], така и [[Гърция във Втората световна война|от окупирана Гърция]]. Член на [[Савойска династия|Савойския дом]], [[Аймон Савойски-Аоста (1900 – 1948)|принц Аймон, 4-ти херцог на Аоста]], е назначен за крал на новосъздадената [[Независима хърватска държава|незав]] [[Файл:Italian_empire_1940.PNG|дясно|мини|[[Независима хърватска държава|Италия и нейните колониални владения през 1940 г.]]]] [[Независима хърватска държава|исима държава Хърватия]]. По време на разгара на [[Битка за Британия|битката за Британия]] италианците започват [[Египетска операция|нахлуване в Египет]] с надеждата да превземат Суецкия канал. До 16 септември 1940 г. италианците напредват 100 km през границата. Въпреки това през декември британците започват [[Операция „Компас“|операция „Компас]]“ и до февруари 1941 г. британците отрязват и пленяват италианската 10-та армия и навлизат дълбоко в Либия.<ref>Dickson (2001) p.101</ref> [[Операция „Зоненблуме“|Германска намеса]] предотвратява падането на Либия и комбинираните атаки на [[Страни от Оста|Оста]] връщат британците обратно в Египет до лятото на 1942 г., преди да бъдат [[Първа битка при Аламейн|спрени при Аламейн]]. [[Операция „Факел“|Съюзническата намеса срещу държаните от Виши Мароко и Алжир]] създава кампания на два фронта. Германски и италиански сили навлизат в Тунис в края на 1942 г. в отговор, но силите в Египет скоро са принудени да направят голямо отстъпление в Либия. До май 1943 г. силите на Оста в Тунис са принудени да се предадат. [[Файл:CH-NB_-_Italienisch-Ostafrika,_Massana_(Massawa,_Massaua)-_Hafen_-_Annemarie_Schwarzenbach_-_SLA-Schwarzenbach-A-5-23-129.jpg|мини|Италиански заселници в [[Масава]]]] [[Източноафриканска кампания (Втора световна война)|Източноафриканската кампания]] започва с италиански напредък в държаната от Великобритания [[Кения]], [[Британска Сомалия|Британско Сомалиленд]] и [[Судан]].<ref>[http://www.centrorsi.it/notizie/images/stories/casssa/cassa%20nastro%20azzurro117.jpg Italian Map showing with green lines the territories conquered in 1940 by the Italians in Sudan and Kenya. ]</ref> През лятото на 1940 г. италианските въоръжени сили [[Италианско завземане на Британска Сомалия|успешно нахлуват в цяла Британска Сомалиленд]].<ref>Dickson (2001) p.103</ref> Но през пролетта на 1941 г. британците контраатакуват и навлизат дълбоко в [[Италианска Източна Африка]]. До 5 май [[Хайле Селасие|Хайле Селасие I от Етиопия]] се завръща в [[Адис Абеба|Адис Абеба,]] за да си върне трона. През ноември последната организирана италианска съпротива приключи с [[Битка при Гондар|падането на Гондар]].<ref>Jowett (2001) p.7</ref> Въпреки това след предаването на Източна Африк, някои италианци провеждат партизанска война, която продължава още две години. През ноември 1942 г., когато германците окупираха [[Режим от Виши|Франция във Виши]] по време на [[Операция „Антон“|операция „Антон]]“, [[Италианска окупация на Франция|окупираната от Италия Франция]] е разширена с окупацията на [[Корсика]]. === Край на империята === До есента на 1943 г. Италианската империя и всички мечти за имперска Италия фактически приключват. На 7 май капитулацията на [[Страни от Оста|силите на Оста]] в [[Тунизийска кампания|Тунис]] и други почти непрекъснати италиански обрати карат крал [[Виктор Емануил III Савойски|Виктор Емануил III]] да планира отстраняването на Мусолини. След [[Съюзническо настъпление в Сицилия|нахлуването в Сицилия]] всяка подкрепа за Мусолини се изпарява. На 24 юли се провежда среща на [[Голям фашистки съвет|Великия фашистки съвет]], който успява да наложи вот на недоверие на Мусолини. Впоследствие Дучето е свален и арестуван от краля на следващия следобед. След това Мусолини остава пленник на краля до 12 септември, когато по заповед на [[Адолф Хитлер|Хитлер]] е спасен от германски парашути и става лидер на новосъздадената [[Италианска социална република]]. [[Файл:LA_CATTEDRALE_DI_TRIPOLI_1960.jpg|мини|Катедралата на Триполи и бившият център [[ФИАТ|на FIAT]] през 60-те години]] След 25 юли новото италианско правителство под ръководството на краля и фелдмаршал [[Пиетро Бадолио]] остава външно част от Оста. Но тайно започна преговори със Съюзниците. В навечерието на съюзническия десант в [[Салерно]], който започва [[Съюзническо нахлуване в Италия|съюзническата инвазия в Италия]], новото италианско правителство [[Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция|тайно подписва примирие със Съюзниците]]. На 8 септември примирието е обявено публично. В [[Албания]], [[Югославия]], [[Додеканези|Додеканезите]] и други територии, които все още се държат от италианците, германските военни сили успешно атакуват своите бивши италиански съюзници и сложиха край на управлението на Италия. По време на [[Додеканезка операция|Додеканезката кампания]] опит на Съюзниците да превземат Додеканезите със съдействието на италианските войски завършва с пълна немска победа. В Китай [[Императорска армия на Япония|японската имперска армия]] окупира италианската концесия в [[Тиендзин]], след като получава новини за примирието. По-късно през 1943 г. Италианската социална република официално отстъпва контрола върху концесията на марионетния режим на Япония в Китай, [[Режим на Уан Дзинуей|Реорганизираното национално правителство на Китай]] под ръководството на Уан Джингуей. През 1947 г. [[Мирен договор с Италия (1947)|Мирният договор с Италия]] официално слага край на империята, която вече е напълно несъществуваща. Имаше дискусии за запазване на [[Триполитания]] (провинция на [[Италианска Либия]]) като последната италианска колония, но те не са успешни. През ноември 1949 г. бившият [[Италианска Сомалия|италиански Сомалиленд,]] тогава под британска военна администрация, е превърнат в 10-годишна попечителска територия на Обединените нации под италианска администрация (Попечителна територия Сомалиленд). На 1 юли 1960 г. Сомалия се слива с [[Британска Сомалия|Британска Сомалиленд,]] за да образува независимата [[Сомалия|Сомалийска република]] . == Списък на колониите == В този списък са всички [[територия|територии]] от целия свят, които някога са се намирали в [[колония|колониална]] зависимост от [[Италия]]. === В Европа === * На територията на съвременна [[Гърция]]: ** [[Йонийски острови]] ** [[Додеканези|Додеканезки острови]] ** [[Корфу]] * [[Далмация]] (включително [[Истрия]], днес част от [[Хърватия]] и [[Словения]]) * [[Албания]] === В Африка и Азия === * [[Италианска Северна Африка]] (от 1934 г. [[Либия]]; [[1912]] – [[1942]]) ** [[Триполитания]] ** [[Киренайка]] ** [[Фезан]] * [[Италианска Източна Африка]] ** [[Етиопия]] (Абисиния; [[1936]] – [[1941]]) ** [[Италианска Еритрея]] ([[1890]] – 1941) ** [[Италианска Сомалия]] (днес формално е част от [[Сомалия]]; от ок. [[1880]] – 1941) * [[Тиендзин]] ([[1901]] – [[1943]], днес част от [[Китай|КНР]]) == Вижте също == * [[История на Италия]] == Източници == <references /> {{Империи}} {{Портал|История|Италия}} [[Категория:Колониални империи]] [[Категория:Бивши италиански колонии|*]] [[Категория:История на Италия]] 7rafla58rveomw63kztfgfc0gs3107l 12435298 12435279 2024-12-08T21:01:33Z Ambra75 259141 /* Втора световна война */ 12435298 wikitext text/x-wiki {{Исторически държави |местоположение = Italian empire 1940.PNG |местоположение-лег = }} '''Италианската колониална империя''' ({{Lang|it|Impero coloniale italiano}}), известна и като '''Италианска империя''' (''Impero italiano'') между 1936 и 1941 г., е основана в [[Африка]] през XIX век. Състои се от колониите, протекторатите, концесиите и зависимите части на [[Кралство Италия]]. В Африка колониалната империя включва териториите на днешна [[Италианска Либия|Либия]], [[Италианска Еритрея|Еритрея]], [[Италианска Сомалия|Сомалия]] и Етиопия (последните три са официално наречени [[Италианска Източна Африка]]); извън Африка Италия притежава [[Додеканези|Додеканезите]] (след [[Итало-турска война|Италианско-турската война]]), Албания (1917–1920 и 1939–1943 ) и също има някои [[Италиански концесии в Китай|концесии в Китай]]. Фашисткото правителство, което идва на власт под ръководството на диктатора [[Бенито Мусолини]] след 1922 г. , се разшири Италианската империя и също да задоволи претенциите на италианските [[Иредентизъм|иредентисти]]. Систематичната „демографска колонизация“ е насърчавана от правителството<ref>[[Helen Chapin Metz|Chapin Metz, Helen]], ed.</ref> и до 1939 г. италианските заселници наброяват 120 000<ref name="Istat 2010">{{Cite journal|last=Istat|author-link=National Institute of Statistics (Italy)|date=December 2010|title=I censimenti nell'Italia unita I censimenti nell'Italia unita Le fonti di stato della popolazione tra il XIX e il XXI secolo ISTITUTO NAZIONALE DI STATISTICA SOCIETÀ ITALIANA DI DEMOGRAFIA STORICA Le fonti di stato della popolazione tra il XIX e il XXI secolo|url=http://www3.istat.it/dati/catalogo/20120911_00/Annali_serie_XII_vol_2_anno_141_I_Censimenti_nell'Italia_unita_bis.pdf|journal=Annali di Statistica|series=XII|volume=2|page=263|archive-url=https://web.archive.org/web/20140803195051/http://www3.istat.it/dati/catalogo/20120911_00/Annali_serie_XII_vol_2_anno_141_I_Censimenti_nell'Italia_unita_bis.pdf|archive-date=3 August 2014|access-date=24 December 2013}}</ref> – 150 000 души<ref name="britannica">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/eb/article-46562/Libya|заглавие=Libya - History, People, & Government|труд=Britannica.com|достъп_дата=11 January 2018}}</ref> в Италианска Либия и 165 000 души<ref name="Istat 2010" /> в Италианска Източна Африка. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Италия се съюзява с [[Германска империя (1933 – 1945)|Нацистка Германия]] през 1940 г. и също така окупира Британски [[Сомалиленд]], Западен Египет, голяма част от Югославия, Тунис, части от Югоизточна Франция и по-голямата част от Гърция; но след това губи тези завоевания и своите африкански колонии от нахлуващите съюзнически сили до 1943 г. През 1947 г. Италия официално се отказва от претенциите върху бившите си колонии. През 1950 г. бившият Италиански Сомалиленд, тогава под британска администрация, е превърн ат в попечителска територия Сомалиленд, докато не става независим през 1960 г. == История == === Предистория и епоха преди обединението === Империализмът в Италия датира от [[Древен Рим]] и латинското понятие ''mare nostrum'' („Нашето море“, отнасящо се до [[Средиземно море]]) исторически е било основата на италианския империализъм, особено по време на [[Италиански фашизъм|фашистката]] ера.<ref>Betts (1975), p.12</ref> През [[Средновековие|Средновековието]] и Модерния период [[Венецианска република|Венецианската република]] и [[Генуезка република|Генуезката република]] контролират мрежи от „колонии“ в средиземноморския регион, известни съответно като [[Морски владения на Венеция|Венецианска империя]] и Генуезка империя. Между XV и XVI век италианските изследователи допринасят за колониалните начинания на други европейски страни в Америка: [[Христофор Колумб]] от Генуа служи на Испания, [[Америго Веспучи]] от Флоренция служи на Португалия, братята [[Джон Кабот|Кабот]] от Венеция служат на Англия и [[Джовани да Верацано]] от Флоренция служи на Франция. Нито една италианска сила обаче не взе активна роля в надпреварата за Америка, със забележителното изключение на папата, който действа като арбитър между европейските колониални сили по време на Ренесанса. Географското положение на Италия, разположена в центъра на вътрешно море, без открит свободен достъп до океана, допринася за тази чисто средиземноморска политика. [[Фердинандо I де Медичи]], велик херцог на [[Велико херцогство Тоскана|Тоскана]], прави единствения италиански опит да създаде колония в Америка, в днешна [[Френска Гвиана]], организирайки през 1608 г. експедиция за изследване на север от Бразилия и река [[Амазонка]] през 1608 г. под командването на английския капитан [[Робърт Торнтън]]. Въпреки това Торнтън при завръщането си от подготвителната експедиция през 1609 г. намира Фердинандо I мъртъв и неговият наследник [[Козимо II де Медичи|Козимо II]] не се интересува от проекта. През 1651 г. [[Джовани Паоло Ласкарис]], италиански благородник и велик магистър на [[Хоспиталиери|рицарите хоспиталиери]] на Малта (по това време васална държава на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]]), притежава четири [[Карибски регион|карибски]] острова: [[Saint Kitts|Сен Кристофър]], [[Сен Мартен|Сен Мартин]], [[Сен Бартелми|Сен Бартелеми]] и [[Сен Кроа]], [[Hospitaller colonization of the Americas|колонизирани]] от 1651 до 1665 г.<ref name="Dubé2005">{{Cite book|last=Dubé|first=Jean-Claude|title=The Chevalier de Montmagny (1601-1657): First Governor of New France|url=https://archive.org/details/chevalierdemontm0000dube|year=2005|publisher=University of Ottawa Press|isbn=978-0-7766-0559-3|pages=[https://archive.org/details/chevalierdemontm0000dube/page/263 263]–287}}</ref><ref name="Mifsud1914">{{Cite book|last=Mifsud|first=A.|title=Knights Hospitallers of the Ven. Tongue of England in Malta|url=https://archive.org/details/bub_gb_yK80AQAAMAAJ|year=1914|publisher=AMS Press|isbn=9780404170097|page=246|chapter=Attempts to reestablish the Tongue}}</ref> Не е направен друг опит за колонизация в океана и до 1797 г. венецианските и генуезките владения в Средиземно море са загубени. === Борба за империя === [[Файл:Francesco_Crispi_crop.jpg|ляво|мини|[[Франческо Криспи]] насърчава италианския колониализъм в Африка в края на XIX век.]] Веднъж обединена като национална държава в края на XIX век, Италия възнамерява да се състезава с другите европейски сили за новата ера на европейска колониална експанзия. Тя вижда своите интереси в Средиземно море и на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]] – регион, който все още предстои да бъде колонизиран и с излаз на океана. Италия закъснява в колониалната надпревара и нейният статут на най-малката от Великите сили – позиция на относителна слабост в международните отношения, означава, че тя зависи от мълчаливото съгласие на Великобритания, Франция и Германия за изграждането на нейната империя.<ref>Betts (1975), p.97</ref> Италия отдавна смята османската провинция Тунис, където живее голяма общност от тунизийски италианци, за част от икономическата си сфера на влияние. Тя не обмисля да я анексира до 1879 г., когато става ясно, че Великобритания и Германия насърчават Франция да го добави към своите колониални владения в [[Френска Северна Африка|Северна Африка]].<ref>Lowe, p.21</ref> Предложението на Италия в последната минута да подели Тунис между двете страни е отхвърлено и Франция, уверена в подкрепата на Германия, нарежда на своите войски да влязат от [[Френски Алжир]], налагайки протекторат над Тунис през май 1881 г. съгласно [[Договор от Бардо|Договора от Бардо]].<ref>Lowe, p.24</ref> Шокът от „шамара на Тунис“, както се споменава в италианската преса, и усещането за изолация на Италия в Европа я карат да подпише [[Троен съюз (1882)|Тройния съюз]] през 1882 г. с Германия и [[Австро-Унгария]].<ref>Lowe, p.27</ref> [[Файл:Possessions_italiennes_en_Afrique-1896.jpg|мини|Италиански владения и сфери на влияние на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]] през 1896 г]] Докато са правени опити за закупуване на Никобарските острови от Дания през 1864 и 1865 г.<ref>{{Cite book|title=Storia Militare della Colonia Eritrea, Vol. I|date=1935|publisher=[[Ministero della Guerra]]|location=Roma|pages=15–16}}</ref>, генезисът на италианската колониална империя е закупуването през 1869 г. на залива [[Асаб]] на [[Червено море]] от Италианска навигационна компания, която възнамерява да създаде станция за въглища по времето, когато [[Суецки канал|Суецкият канал]] е отворен за навигация.<ref>Mia Fuller, [http://www.oxfordbibliographies.com/view/document/obo-9780199846733/obo-9780199846733-0150.xml "Italian Colonial Rule"], ''Oxford Bibliographies Online''.</ref> Това е поето от италианското правителство през 1882 г., превръщайки се в първата отвъдморска територия на модерна Италия.<ref>Theodore M. Vestal, "Reflections on the Battle of Adwa and Its Significance for Today", in ''The Battle of Adwa: Reflections on Ethiopia's Historic Victory Against European Colonialism'' (Algora, 2005), p. 22.</ref> Търсенето на колонии от Италия продължава до февруари 1885 г., когато чрез тайно споразумение с Великобритания тя анексира пристанището [[Масава]] в [[Еритрея]] на [[Червено море]] от разпадащата се [[Египетски хедиват|Египетска империя]]. Италианското анексиране на Масава лишава [[Етиопска империя|Етиопската империя]] на [[Йохан IV (Етиопия)|Йохан IV]] от излаз на море.<ref>Pakenham (1992), p.280</ref> В същото време Италия окупира територия от южната страна на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]], образувайки това, което ще стане [[Италианска Сомалия|Италианска Сомалиленд]].<ref>Pakenham, p.281</ref> Въпреки това Италия пожела самата Етиопия и през 1887 г. италианският министър-председател [[Агостино Депретис]] нарежда инвазия, което довежда до [[Италианско-етиопска война (1887–1889)|войната в Еритрея]]. Това нашествие е спряно след загубата на петстотин италиански войници в [[Битка при Догали|битката при Догали]].<ref>Killinger (2002), p.122</ref> Наследникът на Депретис, министър-председателят [[Франческо Криспи]], подписва [[Договор от Учиали|договора от Учали]] през 1889 г. с [[Менелик II]], новия император. Този договор отстъпва етиопска територия около Масава на Италия, за да формира колонията на [[Италианска Еритрея|Италианската Еритрея]], и, поне според италианската версия на договора, прави Етиопия италиански [[протекторат]].<ref>Pakenham, p.470</ref> Отношенията между Италия и Менелик се влошават през следващите няколко години до избухването на [[Първа италианско-етиопска война|Първата италианско-етиопска война]] през 1895 г., когато [[Франческо Криспи]] нарежда на италианските войски да влязат в страната. Значително числено превъзходство и лошо оборудване<ref>Killinger, p.122</ref> води до решителното поражение за Италия от ръцете на етиопските сили в [[Битка при Адуа|битката при Адуа]] през 1896 г.<ref>Pakenham (1992), p.7</ref> От страна на Италия броят на загиналите е 6889 души, включително 4133 италианци.{{Hrf|Clodfelter|2017|202}} Етиопците претърпяват най-малко 4000 убити и 10 000 ранени.{{Hrf|Clodfelter|2017|202}} {{Efn|Total Italian, Eritrean, and Somali deaths, including those from disease, were estimated at 9,000.{{sfn|Clodfelter|2017|p=202}}}} [[Файл:Italoturca1.jpg|ляво|мини|Италианските войски по време на [[Итало-турска война|Итало-турската война]], 1911 г.]] Италия също участва във [[войната на Махдистите]] и от 1890 г. побеждава войските на махдистите в [[Битка при Серобети|битката при Серобети]] и [[Първа битка при Агордат|Първата битка при Агордат]]. През декември 1893 г. италианските колониални войски и махдистите се бият отново във [[Втора битка при Агордат|Втората битка при Агордат]]; Ахмед Али води кампания срещу италианските сили в Източен Судан и повежда около 10-12 000 мъже на изток от Касала, срещайки 2400 италианци и техните еритрейски [[Аскари|аскари,]] командвани от полковник Аримонди . Италианците отново печелят и изходът от битката представлява първата решителна победа, спечелена досега от европейците срещу суданските революционери.<ref name="GJB">{{Cite book|last=Barclay|first=Glen St John|title=The rise and fall of the new Roman empire: Italy's bid for world power, 1890–1943|url=https://archive.org/details/risefallof00barc|year=1973|location=London|isbn=9780283978623}}</ref> Година по-късно италианските колониални сили превземат Касала след успешната [[битка при Касала]]; Италия връща града на британците в края на войната три години по-късно. През 1898 г., в резултат на придобиването на наети територии от Германия, [[Квантунска област|Русия]], Великобритания и Франция в Китай по-рано същата година, италианското правителство, като въпрос на национален престиж и за да утвърди статута на Италия като велика сила, поисква отстъпването на залива Санмен, за да служи като станция за въглища. Осъзнавайки, че Италия няма достатъчно военноморска мощ в азиатски води, за да подкрепи своето искане, китайското имперско правителство отхвърля ултиматума и всички последващи искания с аргумента, че Италия няма реални политически или икономически интереси в Китай. Това национално унижение, което за главния вестник на Италия кара страната да изглежда като трето-четвърторазрядна сила, провокира падането на италианското правителство. Това кара Италия да вземе участие в [[Алианс на осемте държави|международната експедиция в Пекин]] при избухването на [[Боксерско въстание|Боксерското въстание]] през следващата година и довежда до придобиването на [[Италианска концесия в Тиендзин|концесия в Тиендзин]] през 1901 г. – единственият пример за италиански колониализъм в Азия.<ref>[https://books.google.com/books?id=n5hEAgAAQBAJ&dq=Italy%2C+sanmen+bay.+1898&pg=PT59 Italy’s Encounters with Modern China: Imperial Dreams, Strategic Ambitions], edited by Maurizio Marinelli and Giovanni Andornino, Palgrave Macmillan, 2014</ref><ref>Maurizio Marinelli, ''Self-portrait in a Convex Mirror: Colonial Italy Reflects on Tianjin''</ref> Концесията се администрира от италианския консул в Тиендзин. [[Файл:1912_map_-_Le_nuove_province_Italiane_-_Tripolitania_e_Cirenaica.jpg|дясно|мини|300x300пкс|Италианска Либия през 1912 г.]] Вълна от [[национализъм]], която залива Италия в началото на XX век, довежда до основаването на [[Италианска националистическа асоциация|Италианската националистическа асоциация]], която настоява за разширяване на Италианската империя. Вестниците са пълни с приказки за отмъщение за претърпените унижения в Етиопия в края на миналия век и за носталгия по [[Римска империя|римската]] епоха. Предложено е, че [[Либия]], като бивша римска колония, трябва да бъде взета обратно, за да се осигури решение на проблемите с нарастването на населението на [[Южна Италия]]. Страхувайки се да не бъде напълно изключен от Северна Африка от Великобритания и Франция и имайки предвид общественото мнение, министър-председателят [[Джовани Джолити]] нарежда обявяването на война на [[Османска империя|Османската империя]], част от която е Либия, през октомври 1911 г.<ref>Killinger (2002), p.133</ref> В резултат на [[Итало-турска война|Италианско-турската война]] Италия печели [[Италианска Либия|Либия]] и [[Додеканези|Додеканезите]] от [[Османска империя|Османската империя]]. Пустинната война в Либия от 1912 г. включва първото използване на бронирана бойна машина във военната история и бележи първото значително използване на въздушна мощ във война. {{Hrf|Clodfelter|2017|353}} {{Efn|Nine Italian aircraft flew both combat and support missions during the campaign.{{sfn|Clodfelter|2017|p=353}} Furthermore, the Italian [[dirigible]]s ''P2'' and ''P3'' discover and make a highly effective bombing attack against [[Ottoman Army]] [[cavalry]] during a [[Battles of Zanzur (1912)|battle at Zanzur]] in the [[Italo-Turkish War]], making an important contribution to the [[Italian Army]]'s offense in this battle. History's first war death of a pilot occurred when an aircraft crashed during a recon sortie.{{sfn|Clodfelter|2017|p=353}}}} === Първа световна война и след нея === [[Файл:Italian_empire_1914.png|ляво|мини|292x292пкс|Италия и нейните колониални владения през 1914 г.]] През 1914 г. Италия остава неутрална и не се присъединява към своя съюзник Германия в Първата световна война. Съюзниците дават обещания и през 1915 г. Италия се присъединява към тях. Обещава се [[Лондонски договор (1915)|териториална плячка]] главно от Австрия и Турция.<ref>Renzi, 1968.</ref> [[Файл:Vlora_zur_Zeit_der_italienischen_Besatzung_1916-1920.jpg|дясно|мини|Знамето на Италия, показано окачено до албанско знаме от балкона на италианската [[префектура]] във [[Вльора]], [[Албания]] по време на Първата световна война]] Преди пряката намеса в Първата световна война Италия окупира албанското пристанище [[Вльора]] през декември 1914 г.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> През есента на 1916 г. Италия започва да окупира Южна [[Арбанон|Албания]].<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> През 1916 г. италианските сили набират албански нередовни войници, за да служат заедно с тях.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> Италия, с разрешение на съюзническото командване, окупира [[Северен Епир]] на 23 август 1916 г., принуждавайки неутралистката гръцка армия да изтегли своите окупационни сили оттам.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> През юни 1917 г. Италия провъзгласява Централна и Южна Албания за протекторат на Италия, докато Северна Албания е разпределена на държавите [[Сърбия]] и [[Черна гора]].<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> До 31 октомври 1918 г. френските и италианските сили изгонват австро-унгарската армия от Албания.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> Въпреки това през 1920 г. [[Война за Вльора|албанско въстание]] накара италианците да се съгласят да върнат окупираните региони на Албания, с изключение на [[Сазани|остров Сазани]]. [[Файл:TreatyOfSevres.png|дясно|мини|Разделянето на Турция в [[Севърски договор|Севърския договор]] от 1919 г. Светлозелената маркирана зона е територията от [[Анадол|Анадола,]] определена за италианска [[сфера на влияние]]. Договорът е отменен от [[Лозански договор|Договора от Лозана]] от 1923 г., където Турция е възстановена в цял Анадол.]] [[Далмация]] е стратегически регион по време на Първата световна война, който Италия и Сърбия възнамеряват да заграбят от Австро-Унгария. Договорът от Лондон гарантира на Италия правото да анексира голяма част от Далмация в замяна на участието на Италия на страната на Съюзниците. От 5-6 ноември 1918 г. се съобщава, че италианските сили са достигнали [[Вис (остров)|о-в Вис]], [[Ластово]], [[Шибеник]] и други местности на брега на Далмация.<ref>Giuseppe Praga, Franco Luxardo.</ref> До края на военните действия през ноември 1918 г. италианската армия е завзела контрола над цялата част от Далмация, която е била гарантирана на Италия от Лондонския договор, а до 17 ноември е превзела и [[Риека]].<ref name="Paul O 2005. Pp. 17">Paul O'Brien.</ref> През 1918 г. адмирал [[Енрико Мило]] се обявява за италиански губернатор на Далмация.<ref name="Paul O 2005. Pp. 17">Paul O'Brien.</ref> Известният италиански националист [[Габриеле Д'Анунцио]] подкрепя завземането на Далмация и продължи към [[Задар]] с италиански военен кораб през декември 1918 г.<ref>A. Rossi.</ref> При заключителния [[Версайски договор]] през 1919 г. Италия получава в Европа по-малко от обещаното и никакъв отвъдморски мандат, освен обещанието за колониални компенсации, дадено на 7 май 1919 г. по време на разделянето на колониите на Германия между Франция и Великобритания. За да изпълнят това обещание, Франция и Великобритания пряко или косвено дават на Италия, от 1919 до 1935 г., редица територии за разширяване на Либия (Куфра, Сара, Джарабуб, ивицата Аузу, други земи в Сахара), Сомалия (Джубаланд), Додеканезите (Кастелоризо) и Еритрея (Рахейта, островите Ханиш). През април 1920 г. е договорено между британските и италианските външни министри [[Джубаланд]] да бъде първата компенсация на Италия от Великобритания, но Лондон се въздържа от сделката няколко години, целяйки да я използва като лост, за да принуди Италия да отстъпи [[Додеканези|Додеканезите]] на Гърция.<ref>Lowe, p.187</ref> === Фашизмът и Италианската империя === [[Файл:Italy_aims_Europe_1936.png|мини|Амбициите на фашистка Италия в Европа през 1936 г.Легенда: [[Албания]], която е клиентска страна, се смята за територия, която трябва да бъде анексирана.]] През 1922 г. лидерът на [[Италиански фашизъм|италианското фашистко]] движение [[Бенито Мусолини]] става министър-председател и диктатор. Мусолини разрешава въпроса за суверенитета над [[Додеканези|Додеканезите]] в [[Лозански договор|Договора от Лозана от]] 1923 г., който формализира италианската администрация както на Либия, така и на Додеканезите в замяна на плащане на Турция – държавата наследник на Османската империя, въпреки че той се проваля в опита си да изтръгне мандат за част от Ирак от Великобритания. Месец след ратифицирането на договора от Лозана Мусолини нарежда нахлуването на гръцкия остров [[Корфу]] след [[Инцидент на Корфу|инцидента на Корфу]]. Италианската преса подкрепя този ход, отбелязвайки, че Корфу е бил владение на Венеция от четиристотин години. Въпросът е отнесен от Гърция до [[Общество на народите|Обществото на нациите]], където Мусолини е убеден от Великобритания да евакуира италианските войски в замяна на репарации от Гърция. Конфронтацията кара Великобритания и Италия да разрешат въпроса за Джубаланд през 1924 г., който беше обединен в [[Италианска Сомалия|Италиански Сомалиленд]].<ref>Lowe, pp. 191–199</ref> [[Файл:ProgettoImperoItaliano.jpg|мини|Карта на ''Велика Италия'' според фашисткия проект от 1940 г. в случай че Италия спечели [[Втора световна война|Втората световна война]] (оранжевата линия ограничава метрополия Италия, зелената линия границите на разширената Италианска империя)]] В края на 20-те години имперската експанзия става все по-предпочитана тема в речите на Мусолини.<ref name="smith">Smith, Dennis Mack (1981).</ref> Сред целите на Мусолини са Италия да стане доминиращата сила в Средиземно море, която да може да предизвика Франция или Великобритания, както и да получи достъп до [[Атлантически океан|Атлантическия]] и [[Индийски океан|Индийския океан]].<ref name="smith">Smith, Dennis Mack (1981).</ref> Мусолини твърди, че Италия се нуждае от безспорен достъп до световните океани и морски пътища, за да гарантира националния си суверенитет.<ref name="salerno">Salerno, Reynolds Mathewson (2002).</ref> Това е разработено в документ, който той по-късно изготвя през 1939 г., наречен “Походът към океаните", и включен в официалните протоколи от среща на [[Голям фашистки съвет|Големия фашистки съвет]].<ref name="salerno">Salerno, Reynolds Mathewson (2002).</ref> Този текст твърди, че морското положение определя независимостта на нацията: страните със свободен достъп до открито море са независими; докато тези, на които липсва това, не са. Италия, която има само достъп до вътрешно море без френското и британското съгласие, е само „полунезависима нация“ и се твърди, че е „затворник в Средиземно море“: <ref name="salerno">Salerno, Reynolds Mathewson (2002).</ref> {{Цитат|Решетките на този затвор са Корсика, Тунис, Малта и Кипър. Пазачите на този затвор са Гибралтар и Суец. Корсика е пистолет, насочен към сърцето на Италия; Тунис в Сицилия. Малта и Кипър представляват заплаха за всички наши позиции в източното и западното Средиземноморие. Гърция, Турция и Египет са готови да образуват верига с Великобритания и да завършат военнополитическото обкръжаване на Италия. Следователно Гърция, Турция и Египет трябва да се считат за жизненоважни врагове на експанзията на Италия... Целта на италианската политика, която не може да има и няма континентални цели от европейско териториално естество с изключение на Албания, е преди всичко да разбие решетките на този затвор... След като решетките бъдат счупени, италианската политика може да има само едно мото – марш към океаните.|Бенито Мусолини}} [[Файл:ZaptiefromItalianSomalia.jpg|дясно|мини|Група „Заптиè“ в [[Италианска Сомалия|Италианск]][[Италианска Сомалия|а Сомалия]] ]] На [[Балкански полуостров|Балканите]] фашисткият режим претендира за [[Далмация]] и има амбиции над [[Албания]], [[Словения]], [[Хърватия]], [[Босна и Херцеговина]], [[Вардарска Македония]] и [[Гърция]] въз основа на прецедента на предишно римско господство в тези региони.<ref name="Robert Bideleux 1998. Pp. 467">Robert Bideleux, Ian Jeffries.</ref> Далмация и Словения трябва да бъдат директно анексирани към Италия, докато останалата част от Балканите трябва да бъде трансформирана в италиански [[Клиентска държава|клиентски държави]].<ref>Allan R. Millett, Williamson Murray.</ref> Режимът също се стреми да установи защитни взаимоотношения покровител-клиент с [[Австрия]], [[Унгария]], [[Югославия]], [[Румъния]] и [[България]].<ref name="Robert Bideleux 1998. Pp. 467">Robert Bideleux, Ian Jeffries.</ref> И през 1932 г., и през 1935 г. Италия поисква мандат от Лигата на нациите на бившия [[Германска колониална империя|германски Камерун]] и свобода на ръцете в Етиопия от Франция в замяна на италианска подкрепа срещу Германия (виж [[Фронт от Стреза]]).<ref name="burgwyn">Burgwyn, James H. (1997).</ref> Това е отказано от френския министър-председател [[Едуар Ерио]], който все още не е достатъчно притеснен от перспективата за възраждане на Германия.<ref name="burgwyn">Burgwyn, James H. (1997).</ref> [[Файл:Tripoli,_Suk_el_Turk.jpg|мини|Италиански заселници и местни либийци в Триполи, столица на [[Италианска Триполитания]] и по-късно на [[Италианска Либия]]]] При [[Втора италианско-етиопска война|второто си нахлуване в Етиопия]] през 1935–36 г. Италия постига успех и обедини [[Италианска Етиопия|новото си завоевание]] с по-старите си източноафрикански колонии, за да създаде [[Италианска Източна Африка]]. На 9 май 1936 г. Мусолини провъзгласява създаването на Италианската империя в Източна Африка с [[Виктор Емануил III Савойски|крал Виктор Емануил III]] като император на Етиопия.<ref>{{Cite book|title=Guida dell'Africa Orientale Italiana|year=1938|publisher=CTI|location=Milano|page=33|език=it}}</ref> През 1939 г. [[Италианска инвазия в Албания|Италия нахлува в Албания]] и я [[Албанско кралство|включва]] във фашистката държава. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] (1939–1945) Италия [[Италианско завземане на Британска Сомалия|окупира Британска Сомалиленд]], [[Италианска окупация на Франция|части от Югоизточна Франция]], Западен [[Кралство Египет|Египет]] и [[Гърция във Втората световна война|по-голямата част от Гърция]], но след това губи тези завоевания и своите африкански колонии, включително Етиопия, от нахлуващите [[Съюзници във Втората световна война|съюзнически сили]] до 1943 г. . Тя е принудена в мирния договор от 1947 г. да се откаже от суверенитета над всички свои колонии. През 1950 г. й е предоставено доверие да управлява бившия италиански Сомалиленд под надзора на ООН . Когато [[Сомалия]] става независима през 1960 г., 80-годишният експеримент на Италия с колониализма приключва. Втората италианско-етиопска война струва на Италия 4359 убити в битка – 2313 италианци, 1086 еритрейци, 507 сомалийци и либийци и 453 италиански работници.{{Hrf|Clodfelter|2017|355}} Загиналите етиопски военни и цивилни, много от които от италиански бомби и атаки [[Иприт|с иприт]], се оценяват на 275 000 души. {{Hrf|Clodfelter|2017|355}} [[Файл:Depiction_of_Mussolini_in_Mekelle.jpg|мини|Етиопците поздравяват изображение на Мусолини в [[Мекеле]], 1935 г.]] През юли 1936 г. [[Франсиско Франко]] от националистическата фракция в [[Гражданска война в Испания|Испанската гражданска война]] поисква италианска подкрепа срещу управляващата републиканска фракция и гарантира, че ако Италия подкрепи националистите, „бъдещите отношения ще бъдат повече от приятелски“ и че италианската подкрепа „ще има позволи влиянието на Рим да надделее над това на Берлин в бъдещата политика на Испания“.<ref>Sebastian Balfour, Paul Preston.</ref> Италия се намесва в гражданската война с намерението да окупира [[Балеарски острови|Балеарските острови]] и да създаде [[клиентска държава]] в Испания.<ref>R. J. B. Bosworth.</ref> Италия се стреми да контролира Балеарските острови поради стратегическото им положение - Италия може да използва островите като база, за да прекъсне комуникационните линии между Франция и нейните северноафрикански колонии и между британския Гибралтар и Малта.<ref>John J. Mearsheimer.</ref> След победата на Франко и националистите във войната, Италия оказва натиск върху Франко да позволи италианска окупация на Балеарските острови, но той не го прави.<ref>The Road to Oran: Anglo-French Naval Relations, September 1939 – July 1940.</ref> [[Файл:Unione_tunisi_31octobre1938.jpg|мини|Италиански вестник в Тунис от октомври 1938 г., който представлява италианците, живеещи във френския протекторат Тунис.]] След като Обединеното кралство подписва англо-италианските [[Великденски споразумения]] през 1938 г., Мусолини и външният министър Чано издават искания за отстъпки в Средиземно море от Франция, особено по отношение на [[Джибути]], [[Тунис]] и управлявания от Франция [[Суецки канал]].<ref name="Reynolds Mathewson Salerno 1940. p82-83">Reynolds Mathewson Salerno.</ref> Три седмици по-късно Мусолини казва на Чано, че възнамерява Италия да поиска италианско превземане на Албания.<ref name="Reynolds Mathewson Salerno 1940. p82-83">Reynolds Mathewson Salerno.</ref> Мусолини изповядва, че Италия ще може да „диша спокойно“ само ако е придобила съседни колониални владения в Африка от Атлантическия до Индийския океан и когато 10 млн. италианци се заселят в тях.<ref name="smith2">Smith, Dennis Mack (1981).</ref> През 1938 г. Италия поисква [[сфера на влияние]] в [[Суецки канал|Суецкия канал]] в [[Египет]], като по-специално настоя доминираната от Франция компания за Суецкия канал да приеме италиански представител в своя борд на директорите.<ref name="LIFE 1938. Pp. 23">"French Army breaks a one-day strike and stands on guard against a land-hungry Italy", ''LIFE'', 19 Dec 1938.</ref> Италия се противопоставя на френския монопол над Суецкия канал, тъй като под доминираната от Франция компания за Суецкия канал целият италиански търговски трафик към нейната колония [[Италианска Източна Африка]] е принуден да плаща такси при влизане в канала.<ref name="LIFE 1938. Pp. 23">"French Army breaks a one-day strike and stands on guard against a land-hungry Italy", ''LIFE'', 19 Dec 1938.</ref> През 1939 г. Италия [[Италианска инвазия в Албания|нахлува и превзема Албания]] и я прави част от Италианската империя като протекторат и отделно кралство в [[лична уния]] с [[Савойска династия|италианската корона]]. Регионът на съвременна Албания е бил ранна част от [[Римска империя|Римската империя]], която всъщност е била държана преди северните части на Италия да бъдат превзети от римляните, но отдавна е била населена с [[албанци]], въпреки че Италия е запазила силни връзки с албанското ръководство и го смяташе за твърдо в своята [[сфера на влияние]].<ref name="Dickson 2001 pg 69">Dickson (2001), pg.</ref> Възможно е Мусолини просто да е искал грандиозен успех над по-малък съсед, който да съответства на [[Аншлус|поглъщането на Австрия]] и [[Германска окупация на Чехословакия|Чехословакия]] от Германия.<ref name="Dickson 2001 pg 69">Dickson (2001), pg.</ref> Италианският крал [[Виктор Емануил III Савойски|Виктор Емануил III]] поема [[Крал на Албания|албанската корона]] и е установено фашистко правителство под Шефкет Верлачи, което да [[Албанско кралство|управлява Албания]]. === Втора световна война === [[Файл:Amadeo_Aosta3rd_01.jpg|мини|[[Амадей Савойски-Аоста (1898 – 1942)|Принц Амадей Савойски-Аоста]] води италианските сили в [[Битка при Амба Аладжи|битката при Амба Аладжи]].<ref>Time Magazine [https://web.archive.org/web/20090829184022/http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,790095,00.html Aosta on Alag?]</ref>]] Мусолини влиза във [[Втора световна война|Втората световна война]] през юни 1940 г. на страната на [[Адолф Хитлер]] с планове за разширяване на териториалните владения на Италия. Той е имал рисунки за територията на Западна [[Югославия]], Южна Франция, Корсика, Малта, Тунис, част от Алжир, атлантическо пристанище в Мароко, [[френски Сомалиленд]] и контролирани от Великобритания Египет и Судан.<ref>Calvocoressi (1999) p.166</ref> На 10 юни 1940 г. Мусолини обявява война на Великобритания и Франция; и двете страни са във война с [[Германска империя (1933 – 1945)|Нацистка Германия]] от септември миналата година. През юли 1940 г. италианският външен министър граф Чано представя на Хитлер списък с целите на Италия, който включва: анексирането на Корсика, Ница и Малта; протекторат в Тунис и буферна зона в Източен Алжир; независимост с италианско военно присъствие и бази в Ливан, Палестина, Сирия и Трансйордания, както и експроприация на петролни компании в тези територии; военна окупация на [[Аден]], [[Перим]] и [[Сокотра (остров)|Сокотра]]; Кипър даден на Гърция в замяна на [[Йонийски острови]] и Чамурия дадена на Италия; на Италия се дава Британска Сомалиленд, Джибути, [[Френска Екваториална Африка]] до [[Ubangi-Shari|Убанги-Шари]], както и Чиано, добавяйки на срещата, че Италия иска също Кения и Уганда.<ref name="Santi Corvaja 2008. Pp. 132">Santi Corvaja, Robert L. Miller.</ref> Хитлер не дава никакви обещания.<ref name="Santi Corvaja 2008. Pp. 132">Santi Corvaja, Robert L. Miller.</ref> През октомври 1940 г. Мусолини нарежда [[Италианско-гръцка война|нахлуването в Гърция]] от [[Албанско кралство|Албания]], но операцията е неуспешна.<ref>Dickson (2001) p.100</ref> През април 1941 г. Германия започва [[Югославска операция|инвазия в Югославия]] и след това [[Битка за Гърция|напада Гърция]]. Италия и други германски съюзници подкрепят и двете действия. Германската и италианската армия превземат Югославия за около две седмици и въпреки британската подкрепа в Гърция, войските на Оста превземат тази страна до края на април. Италианците поемат контрол над части както от [[Югославия във Втората световна война|окупирана Югославия]], така и [[Гърция във Втората световна война|от окупирана Гърция]]. Член на [[Савойска династия|Савойския дом]], [[Аймон Савойски-Аоста (1900 – 1948)|принц Аймон, 4-ти херцог на Аоста]], е назначен за крал на новосъздадената [[Независима хърватска държава]]. [[Файл:Italian_empire_1940.PNG|дясно|мини|[[Независима хърватска държава|Италия и нейните колониални владения през 1940 г.]]]]По време на разгара на [[Битка за Британия|битката за Британия]] италианците започват [[Египетска операция|нахлуване в Египет]] с надеждата да превземат Суецкия канал. До 16 септември 1940 г. италианците напредват 100 km през границата. Въпреки това през декември британците започват [[Операция „Компас“|операция „Компас]]“ и до февруари 1941 г. британците отрязват и пленяват италианската 10-та армия и навлизат дълбоко в Либия.<ref>Dickson (2001) p.101</ref> [[Операция „Зоненблуме“|Германска намеса]] предотвратява падането на Либия и комбинираните атаки на [[Страни от Оста|Оста]] връщат британците обратно в Египет до лятото на 1942 г., преди да бъдат [[Първа битка при Аламейн|спрени при Аламейн]]. [[Операция „Факел“|Съюзническата намеса срещу държаните от Виши Мароко и Алжир]] създава кампания на два фронта. Германски и италиански сили навлизат в Тунис в края на 1942 г. в отговор, но силите в Египет скоро са принудени да направят голямо отстъпление в Либия. До май 1943 г. силите на Оста в Тунис са принудени да се предадат. [[Файл:CH-NB_-_Italienisch-Ostafrika,_Massana_(Massawa,_Massaua)-_Hafen_-_Annemarie_Schwarzenbach_-_SLA-Schwarzenbach-A-5-23-129.jpg|мини|Италиански заселници в [[Масава]]]] [[Източноафриканска кампания (Втора световна война)|Източноафриканската кампания]] започва с италиански напредък в държаната от Великобритания [[Кения]], [[Британска Сомалия|Британско Сомалиленд]] и [[Судан]].<ref>[http://www.centrorsi.it/notizie/images/stories/casssa/cassa%20nastro%20azzurro117.jpg Italian Map showing with green lines the territories conquered in 1940 by the Italians in Sudan and Kenya. ]</ref> През лятото на 1940 г. италианските въоръжени сили [[Италианско завземане на Британска Сомалия|успешно нахлуват в цяла Британска Сомалиленд]].<ref>Dickson (2001) p.103</ref> Но през пролетта на 1941 г. британците контраатакуват и навлизат дълбоко в [[Италианска Източна Африка]]. До 5 май [[Хайле Селасие|Хайле Селасие I от Етиопия]] се завръща в [[Адис Абеба|Адис Абеба,]] за да си върне трона. През ноември последната организирана италианска съпротива приключи с [[Битка при Гондар|падането на Гондар]].<ref>Jowett (2001) p.7</ref> Въпреки това след предаването на Източна Африк, някои италианци провеждат партизанска война, която продължава още две години. През ноември 1942 г., когато германците окупираха [[Режим от Виши|Франция във Виши]] по време на [[Операция „Антон“|операция „Антон]]“, [[Италианска окупация на Франция|окупираната от Италия Франция]] е разширена с окупацията на [[Корсика]]. === Край на империята === До есента на 1943 г. Италианската империя и всички мечти за имперска Италия фактически приключват. На 7 май капитулацията на [[Страни от Оста|силите на Оста]] в [[Тунизийска кампания|Тунис]] и други почти непрекъснати италиански обрати карат крал [[Виктор Емануил III Савойски|Виктор Емануил III]] да планира отстраняването на Мусолини. След [[Съюзническо настъпление в Сицилия|нахлуването в Сицилия]] всяка подкрепа за Мусолини се изпарява. На 24 юли се провежда среща на [[Голям фашистки съвет|Великия фашистки съвет]], който успява да наложи вот на недоверие на Мусолини. Впоследствие Дучето е свален и арестуван от краля на следващия следобед. След това Мусолини остава пленник на краля до 12 септември, когато по заповед на [[Адолф Хитлер|Хитлер]] е спасен от германски парашути и става лидер на новосъздадената [[Италианска социална република]]. [[Файл:LA_CATTEDRALE_DI_TRIPOLI_1960.jpg|мини|Катедралата на Триполи и бившият център [[ФИАТ|на FIAT]] през 60-те години]] След 25 юли новото италианско правителство под ръководството на краля и фелдмаршал [[Пиетро Бадолио]] остава външно част от Оста. Но тайно започна преговори със Съюзниците. В навечерието на съюзническия десант в [[Салерно]], който започва [[Съюзническо нахлуване в Италия|съюзническата инвазия в Италия]], новото италианско правителство [[Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция|тайно подписва примирие със Съюзниците]]. На 8 септември примирието е обявено публично. В [[Албания]], [[Югославия]], [[Додеканези|Додеканезите]] и други територии, които все още се държат от италианците, германските военни сили успешно атакуват своите бивши италиански съюзници и сложиха край на управлението на Италия. По време на [[Додеканезка операция|Додеканезката кампания]] опит на Съюзниците да превземат Додеканезите със съдействието на италианските войски завършва с пълна немска победа. В Китай [[Императорска армия на Япония|японската имперска армия]] окупира италианската концесия в [[Тиендзин]], след като получава новини за примирието. По-късно през 1943 г. Италианската социална република официално отстъпва контрола върху концесията на марионетния режим на Япония в Китай, [[Режим на Уан Дзинуей|Реорганизираното национално правителство на Китай]] под ръководството на Уан Джингуей. През 1947 г. [[Мирен договор с Италия (1947)|Мирният договор с Италия]] официално слага край на империята, която вече е напълно несъществуваща. Имаше дискусии за запазване на [[Триполитания]] (провинция на [[Италианска Либия]]) като последната италианска колония, но те не са успешни. През ноември 1949 г. бившият [[Италианска Сомалия|италиански Сомалиленд,]] тогава под британска военна администрация, е превърнат в 10-годишна попечителска територия на Обединените нации под италианска администрация (Попечителна територия Сомалиленд). На 1 юли 1960 г. Сомалия се слива с [[Британска Сомалия|Британска Сомалиленд,]] за да образува независимата [[Сомалия|Сомалийска република]]. == Списък на колониите == В този списък са всички [[територия|територии]] от целия свят, които някога са се намирали в [[колония|колониална]] зависимост от [[Италия]]. * [[Италианска Еритрея]] (1882–1947) * [[Италианска Сомалия]] (1889–1947) * [[Транс-Джуба]] (1924-1926) ** [[Подопечна територия Сомалиленд]] (1950–1960) * Либия (1911–1947) ** [[Италианска Триполитания]] и [[Италианска Киренайка]] (1911–1934) ** [[Италианска Либия]] (1934–1943) * [[Италианска Източна Африка]] (1936–1941) * [[Италианска Етиопия]] (1936–1941) * [[Италиански концесии в Китай]] ** [[Италианска концесия на Тиендзин]] (1901–1943) * [[Италианска Албания]] ( [[Italian protectorate over Albania|1917–1920]], [[Албанско кралство|1939–1943]] ) * [[Италиански острови в Егейско море]] (1912–1947) * [[Италианска окупация на Франция]] (1940–1943) ** [[Италианска окупация на Корсика]] (1942-1943) * [[Независима хърватска държава|Независима държава Хърватия]] (1941–1945) * [[Италианска окупация на Черна гора]] (1941–1943) * [[Гръцка държава (1941 – 1943)|Гръцка държава]] (1941–1943) * Тунис (1942–1943) == Вижте също == * [[История на Италия]] == Източници == <references /> {{Империи}} {{Портал|История|Италия}} [[Категория:Колониални империи]] [[Категория:Бивши италиански колонии|*]] [[Категория:История на Италия]] dacfd5167g3iw52eojsuue4x9j8kpdq 12435303 12435298 2024-12-08T21:08:06Z Ambra75 259141 12435303 wikitext text/x-wiki {{Исторически държави |местоположение = Italian empire 1940.PNG |местоположение-лег = }} '''Италианската колониална империя''' ({{Lang|it|Impero coloniale italiano}}), известна и като '''Италианска империя''' (''Impero italiano'') между 1936 и 1941 г., е основана в [[Африка]] през XIX век. Състои се от колониите, протекторатите, концесиите и зависимите части на [[Кралство Италия]]. В Африка колониалната империя включва териториите на днешна [[Италианска Либия|Либия]], [[Италианска Еритрея|Еритрея]], [[Италианска Сомалия|Сомалия]] и Етиопия (последните три са официално наречени [[Италианска Източна Африка]]); извън Африка Италия притежава [[Додеканези|Додеканезите]] (след [[Итало-турска война|Италианско-турската война]]), Албания (1917–1920 и 1939–1943 ) и също има някои [[Италиански концесии в Китай|концесии в Китай]]. Фашисткото правителство, което идва на власт под ръководството на диктатора [[Бенито Мусолини]] след 1922 г. , се разшири Италианската империя и също да задоволи претенциите на италианските [[Иредентизъм|иредентисти]]. Систематичната „демографска колонизация“ е насърчавана от правителството<ref>[[Helen Chapin Metz|Chapin Metz, Helen]], ed.</ref> и до 1939 г. италианските заселници наброяват 120 000<ref name="Istat 2010">{{Cite journal|last=Istat|author-link=National Institute of Statistics (Italy)|date=December 2010|title=I censimenti nell'Italia unita I censimenti nell'Italia unita Le fonti di stato della popolazione tra il XIX e il XXI secolo ISTITUTO NAZIONALE DI STATISTICA SOCIETÀ ITALIANA DI DEMOGRAFIA STORICA Le fonti di stato della popolazione tra il XIX e il XXI secolo|url=http://www3.istat.it/dati/catalogo/20120911_00/Annali_serie_XII_vol_2_anno_141_I_Censimenti_nell'Italia_unita_bis.pdf|journal=Annali di Statistica|series=XII|volume=2|page=263|archive-url=https://web.archive.org/web/20140803195051/http://www3.istat.it/dati/catalogo/20120911_00/Annali_serie_XII_vol_2_anno_141_I_Censimenti_nell'Italia_unita_bis.pdf|archive-date=3 August 2014|access-date=24 December 2013}}</ref> – 150 000 души<ref name="britannica">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/eb/article-46562/Libya|заглавие=Libya - History, People, & Government|труд=Britannica.com|достъп_дата=11 January 2018}}</ref> в Италианска Либия и 165 000 души<ref name="Istat 2010" /> в Италианска Източна Африка. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Италия се съюзява с [[Германска империя (1933 – 1945)|Нацистка Германия]] през 1940 г. и също така окупира Британски [[Сомалиленд]], Западен Египет, голяма част от Югославия, Тунис, части от Югоизточна Франция и по-голямата част от Гърция; но след това губи тези завоевания и своите африкански колонии от нахлуващите съюзнически сили до 1943 г. През 1947 г. Италия официално се отказва от претенциите върху бившите си колонии. През 1950 г. бившият Италиански Сомалиленд, тогава под британска администрация, е превърн ат в попечителска територия Сомалиленд, докато не става независим през 1960 г. == История == === Предистория и епоха преди обединението === Империализмът в Италия датира от [[Древен Рим]] и латинското понятие ''mare nostrum'' („Нашето море“, отнасящо се до [[Средиземно море]]) исторически е било основата на италианския империализъм, особено по време на [[Италиански фашизъм|фашистката]] ера.<ref>Betts (1975), p.12</ref> През [[Средновековие|Средновековието]] и Модерния период [[Венецианска република|Венецианската република]] и [[Генуезка република|Генуезката република]] контролират мрежи от „колонии“ в средиземноморския регион, известни съответно като [[Морски владения на Венеция|Венецианска империя]] и Генуезка империя. Между XV и XVI век италианските изследователи допринасят за колониалните начинания на други европейски страни в Америка: [[Христофор Колумб]] от Генуа служи на Испания, [[Америго Веспучи]] от Флоренция служи на Португалия, братята [[Джон Кабот|Кабот]] от Венеция служат на Англия и [[Джовани да Верацано]] от Флоренция служи на Франция. Нито една италианска сила обаче не взе активна роля в надпреварата за Америка, със забележителното изключение на папата, който действа като арбитър между европейските колониални сили по време на Ренесанса. Географското положение на Италия, разположена в центъра на вътрешно море, без открит свободен достъп до океана, допринася за тази чисто средиземноморска политика. [[Фердинандо I де Медичи]], велик херцог на [[Велико херцогство Тоскана|Тоскана]], прави единствения италиански опит да създаде колония в Америка, в днешна [[Френска Гвиана]], организирайки през 1608 г. експедиция за изследване на север от Бразилия и река [[Амазонка]] през 1608 г. под командването на английския капитан [[Робърт Торнтън]]. Въпреки това Торнтън при завръщането си от подготвителната експедиция през 1609 г. намира Фердинандо I мъртъв и неговият наследник [[Козимо II де Медичи|Козимо II]] не се интересува от проекта. През 1651 г. [[Джовани Паоло Ласкарис]], италиански благородник и велик магистър на [[Хоспиталиери|рицарите хоспиталиери]] на Малта (по това време васална държава на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]]), притежава четири [[Карибски регион|карибски]] острова: [[Saint Kitts|Сен Кристофър]], [[Сен Мартен|Сен Мартин]], [[Сен Бартелми|Сен Бартелеми]] и [[Сен Кроа]], [[Hospitaller colonization of the Americas|колонизирани]] от 1651 до 1665 г.<ref name="Dubé2005">{{Cite book|last=Dubé|first=Jean-Claude|title=The Chevalier de Montmagny (1601-1657): First Governor of New France|url=https://archive.org/details/chevalierdemontm0000dube|year=2005|publisher=University of Ottawa Press|isbn=978-0-7766-0559-3|pages=[https://archive.org/details/chevalierdemontm0000dube/page/263 263]–287}}</ref><ref name="Mifsud1914">{{Cite book|last=Mifsud|first=A.|title=Knights Hospitallers of the Ven. Tongue of England in Malta|url=https://archive.org/details/bub_gb_yK80AQAAMAAJ|year=1914|publisher=AMS Press|isbn=9780404170097|page=246|chapter=Attempts to reestablish the Tongue}}</ref> Не е направен друг опит за колонизация в океана и до 1797 г. венецианските и генуезките владения в Средиземно море са загубени. === Борба за империя === [[Файл:Francesco_Crispi_crop.jpg|ляво|мини|[[Франческо Криспи]] насърчава италианския колониализъм в Африка в края на XIX век.]] Веднъж обединена като национална държава в края на XIX век, Италия възнамерява да се състезава с другите европейски сили за новата ера на европейска колониална експанзия. Тя вижда своите интереси в Средиземно море и на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]] – регион, който все още предстои да бъде колонизиран и с излаз на океана. Италия закъснява в колониалната надпревара и нейният статут на най-малката от Великите сили – позиция на относителна слабост в международните отношения, означава, че тя зависи от мълчаливото съгласие на Великобритания, Франция и Германия за изграждането на нейната империя.<ref>Betts (1975), p.97</ref> Италия отдавна смята османската провинция Тунис, където живее голяма общност от тунизийски италианци, за част от икономическата си сфера на влияние. Тя не обмисля да я анексира до 1879 г., когато става ясно, че Великобритания и Германия насърчават Франция да го добави към своите колониални владения в [[Френска Северна Африка|Северна Африка]].<ref>Lowe, p.21</ref> Предложението на Италия в последната минута да подели Тунис между двете страни е отхвърлено и Франция, уверена в подкрепата на Германия, нарежда на своите войски да влязат от [[Френски Алжир]], налагайки протекторат над Тунис през май 1881 г. съгласно [[Договор от Бардо|Договора от Бардо]].<ref>Lowe, p.24</ref> Шокът от „шамара на Тунис“, както се споменава в италианската преса, и усещането за изолация на Италия в Европа я карат да подпише [[Троен съюз (1882)|Тройния съюз]] през 1882 г. с Германия и [[Австро-Унгария]].<ref>Lowe, p.27</ref> [[Файл:Possessions_italiennes_en_Afrique-1896.jpg|мини|Италиански владения и сфери на влияние на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]] през 1896 г]] Докато са правени опити за закупуване на Никобарските острови от Дания през 1864 и 1865 г.<ref>{{Cite book|title=Storia Militare della Colonia Eritrea, Vol. I|date=1935|publisher=[[Ministero della Guerra]]|location=Roma|pages=15–16}}</ref>, генезисът на италианската колониална империя е закупуването през 1869 г. на залива [[Асаб]] на [[Червено море]] от Италианска навигационна компания, която възнамерява да създаде станция за въглища по времето, когато [[Суецки канал|Суецкият канал]] е отворен за навигация.<ref>Mia Fuller, [http://www.oxfordbibliographies.com/view/document/obo-9780199846733/obo-9780199846733-0150.xml "Italian Colonial Rule"], ''Oxford Bibliographies Online''.</ref> Това е поето от италианското правителство през 1882 г., превръщайки се в първата отвъдморска територия на модерна Италия.<ref>Theodore M. Vestal, "Reflections on the Battle of Adwa and Its Significance for Today", in ''The Battle of Adwa: Reflections on Ethiopia's Historic Victory Against European Colonialism'' (Algora, 2005), p. 22.</ref> Търсенето на колонии от Италия продължава до февруари 1885 г., когато чрез тайно споразумение с Великобритания тя анексира пристанището [[Масава]] в [[Еритрея]] на [[Червено море]] от разпадащата се [[Египетски хедиват|Египетска империя]]. Италианското анексиране на Масава лишава [[Етиопска империя|Етиопската империя]] на [[Йохан IV (Етиопия)|Йохан IV]] от излаз на море.<ref>Pakenham (1992), p.280</ref> В същото време Италия окупира територия от южната страна на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]], образувайки това, което ще стане [[Италианска Сомалия|Италианска Сомалиленд]].<ref>Pakenham, p.281</ref> Въпреки това Италия пожела самата Етиопия и през 1887 г. италианският министър-председател [[Агостино Депретис]] нарежда инвазия, което довежда до [[Италианско-етиопска война (1887–1889)|войната в Еритрея]]. Това нашествие е спряно след загубата на петстотин италиански войници в [[Битка при Догали|битката при Догали]].<ref>Killinger (2002), p.122</ref> Наследникът на Депретис, министър-председателят [[Франческо Криспи]], подписва [[Договор от Учиали|договора от Учали]] през 1889 г. с [[Менелик II]], новия император. Този договор отстъпва етиопска територия около Масава на Италия, за да формира колонията на [[Италианска Еритрея|Италианската Еритрея]], и, поне според италианската версия на договора, прави Етиопия италиански [[протекторат]].<ref>Pakenham, p.470</ref> Отношенията между Италия и Менелик се влошават през следващите няколко години до избухването на [[Първа италианско-етиопска война|Първата италианско-етиопска война]] през 1895 г., когато [[Франческо Криспи]] нарежда на италианските войски да влязат в страната. Значително числено превъзходство и лошо оборудване<ref>Killinger, p.122</ref> води до решителното поражение за Италия от ръцете на етиопските сили в [[Битка при Адуа|битката при Адуа]] през 1896 г.<ref>Pakenham (1992), p.7</ref> От страна на Италия броят на загиналите е 6889 души, включително 4133 италианци.{{Hrf|Clodfelter|2017|202}} Етиопците претърпяват най-малко 4000 убити и 10 000 ранени.{{Hrf|Clodfelter|2017|202}} {{Efn|Total Italian, Eritrean, and Somali deaths, including those from disease, were estimated at 9,000.{{sfn|Clodfelter|2017|p=202}}}} [[Файл:Italoturca1.jpg|ляво|мини|Италианските войски по време на [[Итало-турска война|Итало-турската война]], 1911 г.]] Италия също участва във [[войната на Махдистите]] и от 1890 г. побеждава войските на махдистите в [[Битка при Серобети|битката при Серобети]] и [[Първа битка при Агордат|Първата битка при Агордат]]. През декември 1893 г. италианските колониални войски и махдистите се бият отново във [[Втора битка при Агордат|Втората битка при Агордат]]; Ахмед Али води кампания срещу италианските сили в Източен Судан и повежда около 10-12 000 мъже на изток от Касала, срещайки 2400 италианци и техните еритрейски [[Аскари|аскари,]] командвани от полковник Аримонди . Италианците отново печелят и изходът от битката представлява първата решителна победа, спечелена досега от европейците срещу суданските революционери.<ref name="GJB">{{Cite book|last=Barclay|first=Glen St John|title=The rise and fall of the new Roman empire: Italy's bid for world power, 1890–1943|url=https://archive.org/details/risefallof00barc|year=1973|location=London|isbn=9780283978623}}</ref> Година по-късно италианските колониални сили превземат Касала след успешната [[битка при Касала]]; Италия връща града на британците в края на войната три години по-късно. През 1898 г., в резултат на придобиването на наети територии от Германия, [[Квантунска област|Русия]], Великобритания и Франция в Китай по-рано същата година, италианското правителство, като въпрос на национален престиж и за да утвърди статута на Италия като велика сила, поисква отстъпването на залива Санмен, за да служи като станция за въглища. Осъзнавайки, че Италия няма достатъчно военноморска мощ в азиатски води, за да подкрепи своето искане, китайското имперско правителство отхвърля ултиматума и всички последващи искания с аргумента, че Италия няма реални политически или икономически интереси в Китай. Това национално унижение, което за главния вестник на Италия кара страната да изглежда като трето-четвърторазрядна сила, провокира падането на италианското правителство. Това кара Италия да вземе участие в [[Алианс на осемте държави|международната експедиция в Пекин]] при избухването на [[Боксерско въстание|Боксерското въстание]] през следващата година и довежда до придобиването на [[Италианска концесия в Тиендзин|концесия в Тиендзин]] през 1901 г. – единственият пример за италиански колониализъм в Азия.<ref>[https://books.google.com/books?id=n5hEAgAAQBAJ&dq=Italy%2C+sanmen+bay.+1898&pg=PT59 Italy’s Encounters with Modern China: Imperial Dreams, Strategic Ambitions], edited by Maurizio Marinelli and Giovanni Andornino, Palgrave Macmillan, 2014</ref><ref>Maurizio Marinelli, ''Self-portrait in a Convex Mirror: Colonial Italy Reflects on Tianjin''</ref> Концесията се администрира от италианския консул в Тиендзин. [[Файл:1912_map_-_Le_nuove_province_Italiane_-_Tripolitania_e_Cirenaica.jpg|дясно|мини|300x300пкс|Италианска Либия през 1912 г.]] Вълна от [[национализъм]], която залива Италия в началото на XX век, довежда до основаването на [[Италианска националистическа асоциация|Италианската националистическа асоциация]], която настоява за разширяване на Италианската империя. Вестниците са пълни с приказки за отмъщение за претърпените унижения в Етиопия в края на миналия век и за носталгия по [[Римска империя|римската]] епоха. Предложено е, че [[Либия]], като бивша римска колония, трябва да бъде взета обратно, за да се осигури решение на проблемите с нарастването на населението на [[Южна Италия]]. Страхувайки се да не бъде напълно изключен от Северна Африка от Великобритания и Франция и имайки предвид общественото мнение, министър-председателят [[Джовани Джолити]] нарежда обявяването на война на [[Османска империя|Османската империя]], част от която е Либия, през октомври 1911 г.<ref>Killinger (2002), p.133</ref> В резултат на [[Итало-турска война|Италианско-турската война]] Италия печели [[Италианска Либия|Либия]] и [[Додеканези|Додеканезите]] от [[Османска империя|Османската империя]]. Пустинната война в Либия от 1912 г. включва първото използване на бронирана бойна машина във военната история и бележи първото значително използване на въздушна мощ във война. {{Hrf|Clodfelter|2017|353}} {{Efn|Nine Italian aircraft flew both combat and support missions during the campaign.{{sfn|Clodfelter|2017|p=353}} Furthermore, the Italian [[dirigible]]s ''P2'' and ''P3'' discover and make a highly effective bombing attack against [[Ottoman Army]] [[cavalry]] during a [[Battles of Zanzur (1912)|battle at Zanzur]] in the [[Italo-Turkish War]], making an important contribution to the [[Italian Army]]'s offense in this battle. History's first war death of a pilot occurred when an aircraft crashed during a recon sortie.{{sfn|Clodfelter|2017|p=353}}}} === Първа световна война и след нея === [[Файл:Italian_empire_1914.png|ляво|мини|292x292пкс|Италия и нейните колониални владения през 1914 г.]] През 1914 г. Италия остава неутрална и не се присъединява към своя съюзник Германия в Първата световна война. Съюзниците дават обещания и през 1915 г. Италия се присъединява към тях. Обещава се [[Лондонски договор (1915)|териториална плячка]] главно от Австрия и Турция.<ref>Renzi, 1968.</ref> [[Файл:Vlora_zur_Zeit_der_italienischen_Besatzung_1916-1920.jpg|дясно|мини|Знамето на Италия, показано окачено до албанско знаме от балкона на италианската [[префектура]] във [[Вльора]], [[Албания]] по време на Първата световна война]] Преди пряката намеса в Първата световна война Италия окупира албанското пристанище [[Вльора]] през декември 1914 г.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> През есента на 1916 г. Италия започва да окупира Южна [[Арбанон|Албания]].<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> През 1916 г. италианските сили набират албански нередовни войници, за да служат заедно с тях.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> Италия, с разрешение на съюзническото командване, окупира [[Северен Епир]] на 23 август 1916 г., принуждавайки неутралистката гръцка армия да изтегли своите окупационни сили оттам.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> През юни 1917 г. Италия провъзгласява Централна и Южна Албания за протекторат на Италия, докато Северна Албания е разпределена на държавите [[Сърбия]] и [[Черна гора]].<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> До 31 октомври 1918 г. френските и италианските сили изгонват австро-унгарската армия от Албания.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> Въпреки това през 1920 г. [[Война за Вльора|албанско въстание]] накара италианците да се съгласят да върнат окупираните региони на Албания, с изключение на [[Сазани|остров Сазани]]. [[Файл:TreatyOfSevres.png|дясно|мини|Разделянето на Турция в [[Севърски договор|Севърския договор]] от 1919 г. Светлозелената маркирана зона е територията от [[Анадол|Анадола,]] определена за италианска [[сфера на влияние]]. Договорът е отменен от [[Лозански договор|Договора от Лозана]] от 1923 г., където Турция е възстановена в цял Анадол.]] [[Далмация]] е стратегически регион по време на Първата световна война, който Италия и Сърбия възнамеряват да заграбят от Австро-Унгария. Договорът от Лондон гарантира на Италия правото да анексира голяма част от Далмация в замяна на участието на Италия на страната на Съюзниците. От 5-6 ноември 1918 г. се съобщава, че италианските сили са достигнали [[Вис (остров)|о-в Вис]], [[Ластово]], [[Шибеник]] и други местности на брега на Далмация.<ref>Giuseppe Praga, Franco Luxardo.</ref> До края на военните действия през ноември 1918 г. италианската армия е завзела контрола над цялата част от Далмация, която е била гарантирана на Италия от Лондонския договор, а до 17 ноември е превзела и [[Риека]].<ref name="Paul O 2005. Pp. 17">Paul O'Brien.</ref> През 1918 г. адмирал [[Енрико Мило]] се обявява за италиански губернатор на Далмация.<ref name="Paul O 2005. Pp. 17">Paul O'Brien.</ref> Известният италиански националист [[Габриеле Д'Анунцио]] подкрепя завземането на Далмация и продължи към [[Задар]] с италиански военен кораб през декември 1918 г.<ref>A. Rossi.</ref> При заключителния [[Версайски договор]] през 1919 г. Италия получава в Европа по-малко от обещаното и никакъв отвъдморски мандат, освен обещанието за колониални компенсации, дадено на 7 май 1919 г. по време на разделянето на колониите на Германия между Франция и Великобритания. За да изпълнят това обещание, Франция и Великобритания пряко или косвено дават на Италия, от 1919 до 1935 г., редица територии за разширяване на Либия (Куфра, Сара, Джарабуб, ивицата Аузу, други земи в Сахара), Сомалия (Джубаланд), Додеканезите (Кастелоризо) и Еритрея (Рахейта, островите Ханиш). През април 1920 г. е договорено между британските и италианските външни министри [[Джубаланд]] да бъде първата компенсация на Италия от Великобритания, но Лондон се въздържа от сделката няколко години, целяйки да я използва като лост, за да принуди Италия да отстъпи [[Додеканези|Додеканезите]] на Гърция.<ref>Lowe, p.187</ref> === Фашизмът и Италианската империя === [[Файл:Italy_aims_Europe_1936.png|мини|Амбициите на фашистка Италия в Европа през 1936 г.Легенда: [[Албания]], която е клиентска страна, се смята за територия, която трябва да бъде анексирана.]] През 1922 г. лидерът на [[Италиански фашизъм|италианското фашистко]] движение [[Бенито Мусолини]] става министър-председател и диктатор. Мусолини разрешава въпроса за суверенитета над [[Додеканези|Додеканезите]] в [[Лозански договор|Договора от Лозана от]] 1923 г., който формализира италианската администрация както на Либия, така и на Додеканезите в замяна на плащане на Турция – държавата наследник на Османската империя, въпреки че той се проваля в опита си да изтръгне мандат за част от Ирак от Великобритания. Месец след ратифицирането на договора от Лозана Мусолини нарежда нахлуването на гръцкия остров [[Корфу]] след [[Инцидент на Корфу|инцидента на Корфу]]. Италианската преса подкрепя този ход, отбелязвайки, че Корфу е бил владение на Венеция от четиристотин години. Въпросът е отнесен от Гърция до [[Общество на народите|Обществото на нациите]], където Мусолини е убеден от Великобритания да евакуира италианските войски в замяна на репарации от Гърция. Конфронтацията кара Великобритания и Италия да разрешат въпроса за Джубаланд през 1924 г., който беше обединен в [[Италианска Сомалия|Италиански Сомалиленд]].<ref>Lowe, pp. 191–199</ref> [[Файл:ProgettoImperoItaliano.jpg|мини|Карта на ''Велика Италия'' според фашисткия проект от 1940 г. в случай че Италия спечели [[Втора световна война|Втората световна война]] (оранжевата линия ограничава метрополия Италия, зелената линия границите на разширената Италианска империя)]] В края на 20-те години имперската експанзия става все по-предпочитана тема в речите на Мусолини.<ref name="smith">Smith, Dennis Mack (1981).</ref> Сред целите на Мусолини са Италия да стане доминиращата сила в Средиземно море, която да може да предизвика Франция или Великобритания, както и да получи достъп до [[Атлантически океан|Атлантическия]] и [[Индийски океан|Индийския океан]].<ref name="smith">Smith, Dennis Mack (1981).</ref> Мусолини твърди, че Италия се нуждае от безспорен достъп до световните океани и морски пътища, за да гарантира националния си суверенитет.<ref name="salerno">Salerno, Reynolds Mathewson (2002).</ref> Това е разработено в документ, който той по-късно изготвя през 1939 г., наречен “Походът към океаните", и включен в официалните протоколи от среща на [[Голям фашистки съвет|Големия фашистки съвет]].<ref name="salerno">Salerno, Reynolds Mathewson (2002).</ref> Този текст твърди, че морското положение определя независимостта на нацията: страните със свободен достъп до открито море са независими; докато тези, на които липсва това, не са. Италия, която има само достъп до вътрешно море без френското и британското съгласие, е само „полунезависима нация“ и се твърди, че е „затворник в Средиземно море“: <ref name="salerno">Salerno, Reynolds Mathewson (2002).</ref> {{Цитат|Решетките на този затвор са Корсика, Тунис, Малта и Кипър. Пазачите на този затвор са Гибралтар и Суец. Корсика е пистолет, насочен към сърцето на Италия; Тунис в Сицилия. Малта и Кипър представляват заплаха за всички наши позиции в източното и западното Средиземноморие. Гърция, Турция и Египет са готови да образуват верига с Великобритания и да завършат военнополитическото обкръжаване на Италия. Следователно Гърция, Турция и Египет трябва да се считат за жизненоважни врагове на експанзията на Италия... Целта на италианската политика, която не може да има и няма континентални цели от европейско териториално естество с изключение на Албания, е преди всичко да разбие решетките на този затвор... След като решетките бъдат счупени, италианската политика може да има само едно мото – марш към океаните.|Бенито Мусолини}} [[Файл:ZaptiefromItalianSomalia.jpg|дясно|мини|Група „Заптиè“ в [[Италианска Сомалия|Италианск]][[Италианска Сомалия|а Сомалия]] ]] На [[Балкански полуостров|Балканите]] фашисткият режим претендира за [[Далмация]] и има амбиции над [[Албания]], [[Словения]], [[Хърватия]], [[Босна и Херцеговина]], [[Вардарска Македония]] и [[Гърция]] въз основа на прецедента на предишно римско господство в тези региони.<ref name="Robert Bideleux 1998. Pp. 467">Robert Bideleux, Ian Jeffries.</ref> Далмация и Словения трябва да бъдат директно анексирани към Италия, докато останалата част от Балканите трябва да бъде трансформирана в италиански [[Клиентска държава|клиентски държави]].<ref>Allan R. Millett, Williamson Murray.</ref> Режимът също се стреми да установи защитни взаимоотношения покровител-клиент с [[Австрия]], [[Унгария]], [[Югославия]], [[Румъния]] и [[България]].<ref name="Robert Bideleux 1998. Pp. 467">Robert Bideleux, Ian Jeffries.</ref> И през 1932 г., и през 1935 г. Италия поисква мандат от Лигата на нациите на бившия [[Германска колониална империя|германски Камерун]] и свобода на ръцете в Етиопия от Франция в замяна на италианска подкрепа срещу Германия (виж [[Фронт от Стреза]]).<ref name="burgwyn">Burgwyn, James H. (1997).</ref> Това е отказано от френския министър-председател [[Едуар Ерио]], който все още не е достатъчно притеснен от перспективата за възраждане на Германия.<ref name="burgwyn">Burgwyn, James H. (1997).</ref> [[Файл:Tripoli,_Suk_el_Turk.jpg|мини|Италиански заселници и местни либийци в Триполи, столица на [[Италианска Триполитания]] и по-късно на [[Италианска Либия]]]] При [[Втора италианско-етиопска война|второто си нахлуване в Етиопия]] през 1935–36 г. Италия постига успех и обедини [[Италианска Етиопия|новото си завоевание]] с по-старите си източноафрикански колонии, за да създаде [[Италианска Източна Африка]]. На 9 май 1936 г. Мусолини провъзгласява създаването на Италианската империя в Източна Африка с [[Виктор Емануил III Савойски|крал Виктор Емануил III]] като император на Етиопия.<ref>{{Cite book|title=Guida dell'Africa Orientale Italiana|year=1938|publisher=CTI|location=Milano|page=33|език=it}}</ref> През 1939 г. [[Италианска инвазия в Албания|Италия нахлува в Албания]] и я [[Албанско кралство|включва]] във фашистката държава. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] (1939–1945) Италия [[Италианско завземане на Британска Сомалия|окупира Британска Сомалиленд]], [[Италианска окупация на Франция|части от Югоизточна Франция]], Западен [[Кралство Египет|Египет]] и [[Гърция във Втората световна война|по-голямата част от Гърция]], но след това губи тези завоевания и своите африкански колонии, включително Етиопия, от нахлуващите [[Съюзници във Втората световна война|съюзнически сили]] до 1943 г. . Тя е принудена в мирния договор от 1947 г. да се откаже от суверенитета над всички свои колонии. През 1950 г. й е предоставено доверие да управлява бившия италиански Сомалиленд под надзора на ООН . Когато [[Сомалия]] става независима през 1960 г., 80-годишният експеримент на Италия с колониализма приключва. Втората италианско-етиопска война струва на Италия 4359 убити в битка – 2313 италианци, 1086 еритрейци, 507 сомалийци и либийци и 453 италиански работници.{{Hrf|Clodfelter|2017|355}} Загиналите етиопски военни и цивилни, много от които от италиански бомби и атаки [[Иприт|с иприт]], се оценяват на 275 000 души. {{Hrf|Clodfelter|2017|355}} [[Файл:Depiction_of_Mussolini_in_Mekelle.jpg|мини|Етиопците поздравяват изображение на Мусолини в [[Мекеле]], 1935 г.]] През юли 1936 г. [[Франсиско Франко]] от националистическата фракция в [[Гражданска война в Испания|Испанската гражданска война]] поисква италианска подкрепа срещу управляващата републиканска фракция и гарантира, че ако Италия подкрепи националистите, „бъдещите отношения ще бъдат повече от приятелски“ и че италианската подкрепа „ще има позволи влиянието на Рим да надделее над това на Берлин в бъдещата политика на Испания“.<ref>Sebastian Balfour, Paul Preston.</ref> Италия се намесва в гражданската война с намерението да окупира [[Балеарски острови|Балеарските острови]] и да създаде [[клиентска държава]] в Испания.<ref>R. J. B. Bosworth.</ref> Италия се стреми да контролира Балеарските острови поради стратегическото им положение - Италия може да използва островите като база, за да прекъсне комуникационните линии между Франция и нейните северноафрикански колонии и между британския Гибралтар и Малта.<ref>John J. Mearsheimer.</ref> След победата на Франко и националистите във войната, Италия оказва натиск върху Франко да позволи италианска окупация на Балеарските острови, но той не го прави.<ref>The Road to Oran: Anglo-French Naval Relations, September 1939 – July 1940.</ref> [[Файл:Unione_tunisi_31octobre1938.jpg|мини|Италиански вестник в Тунис от октомври 1938 г., който представлява италианците, живеещи във френския протекторат Тунис.]] След като Обединеното кралство подписва англо-италианските [[Великденски споразумения]] през 1938 г., Мусолини и външният министър Чано издават искания за отстъпки в Средиземно море от Франция, особено по отношение на [[Джибути]], [[Тунис]] и управлявания от Франция [[Суецки канал]].<ref name="Reynolds Mathewson Salerno 1940. p82-83">Reynolds Mathewson Salerno.</ref> Три седмици по-късно Мусолини казва на Чано, че възнамерява Италия да поиска италианско превземане на Албания.<ref name="Reynolds Mathewson Salerno 1940. p82-83">Reynolds Mathewson Salerno.</ref> Мусолини изповядва, че Италия ще може да „диша спокойно“ само ако е придобила съседни колониални владения в Африка от Атлантическия до Индийския океан и когато 10 млн. италианци се заселят в тях.<ref name="smith2">Smith, Dennis Mack (1981).</ref> През 1938 г. Италия поисква [[сфера на влияние]] в [[Суецки канал|Суецкия канал]] в [[Египет]], като по-специално настоя доминираната от Франция компания за Суецкия канал да приеме италиански представител в своя борд на директорите.<ref name="LIFE 1938. Pp. 23">"French Army breaks a one-day strike and stands on guard against a land-hungry Italy", ''LIFE'', 19 Dec 1938.</ref> Италия се противопоставя на френския монопол над Суецкия канал, тъй като под доминираната от Франция компания за Суецкия канал целият италиански търговски трафик към нейната колония [[Италианска Източна Африка]] е принуден да плаща такси при влизане в канала.<ref name="LIFE 1938. Pp. 23">"French Army breaks a one-day strike and stands on guard against a land-hungry Italy", ''LIFE'', 19 Dec 1938.</ref> През 1939 г. Италия [[Италианска инвазия в Албания|нахлува и превзема Албания]] и я прави част от Италианската империя като протекторат и отделно кралство в [[лична уния]] с [[Савойска династия|италианската корона]]. Регионът на съвременна Албания е бил ранна част от [[Римска империя|Римската империя]], която всъщност е била държана преди северните части на Италия да бъдат превзети от римляните, но отдавна е била населена с [[албанци]], въпреки че Италия е запазила силни връзки с албанското ръководство и го смяташе за твърдо в своята [[сфера на влияние]].<ref name="Dickson 2001 pg 69">Dickson (2001), pg.</ref> Възможно е Мусолини просто да е искал грандиозен успех над по-малък съсед, който да съответства на [[Аншлус|поглъщането на Австрия]] и [[Германска окупация на Чехословакия|Чехословакия]] от Германия.<ref name="Dickson 2001 pg 69">Dickson (2001), pg.</ref> Италианският крал [[Виктор Емануил III Савойски|Виктор Емануил III]] поема [[Крал на Албания|албанската корона]] и е установено фашистко правителство под Шефкет Верлачи, което да [[Албанско кралство|управлява Албания]]. === Втора световна война === [[Файл:Amadeo_Aosta3rd_01.jpg|мини|[[Амадей Савойски-Аоста (1898 – 1942)|Принц Амадей Савойски-Аоста]] води италианските сили в [[Битка при Амба Аладжи|битката при Амба Аладжи]].<ref>Time Magazine [https://web.archive.org/web/20090829184022/http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,790095,00.html Aosta on Alag?]</ref>]] Мусолини влиза във [[Втора световна война|Втората световна война]] през юни 1940 г. на страната на [[Адолф Хитлер]] с планове за разширяване на териториалните владения на Италия. Той е имал рисунки за територията на Западна [[Югославия]], Южна Франция, Корсика, Малта, Тунис, част от Алжир, атлантическо пристанище в Мароко, [[френски Сомалиленд]] и контролирани от Великобритания Египет и Судан.<ref>Calvocoressi (1999) p.166</ref> На 10 юни 1940 г. Мусолини обявява война на Великобритания и Франция; и двете страни са във война с [[Германска империя (1933 – 1945)|Нацистка Германия]] от септември миналата година. През юли 1940 г. италианският външен министър граф Чано представя на Хитлер списък с целите на Италия, който включва: анексирането на Корсика, Ница и Малта; протекторат в Тунис и буферна зона в Източен Алжир; независимост с италианско военно присъствие и бази в Ливан, Палестина, Сирия и Трансйордания, както и експроприация на петролни компании в тези територии; военна окупация на [[Аден]], [[Перим]] и [[Сокотра (остров)|Сокотра]]; Кипър даден на Гърция в замяна на [[Йонийски острови]] и Чамурия дадена на Италия; на Италия се дава Британска Сомалиленд, Джибути, [[Френска Екваториална Африка]] до [[Ubangi-Shari|Убанги-Шари]], както и Чиано, добавяйки на срещата, че Италия иска също Кения и Уганда.<ref name="Santi Corvaja 2008. Pp. 132">Santi Corvaja, Robert L. Miller.</ref> Хитлер не дава никакви обещания.<ref name="Santi Corvaja 2008. Pp. 132">Santi Corvaja, Robert L. Miller.</ref> През октомври 1940 г. Мусолини нарежда [[Италианско-гръцка война|нахлуването в Гърция]] от [[Албанско кралство|Албания]], но операцията е неуспешна.<ref>Dickson (2001) p.100</ref> През април 1941 г. Германия започва [[Югославска операция|инвазия в Югославия]] и след това [[Битка за Гърция|напада Гърция]]. Италия и други германски съюзници подкрепят и двете действия. Германската и италианската армия превземат Югославия за около две седмици и въпреки британската подкрепа в Гърция, войските на Оста превземат тази страна до края на април. Италианците поемат контрол над части както от [[Югославия във Втората световна война|окупирана Югославия]], така и [[Гърция във Втората световна война|от окупирана Гърция]]. Член на [[Савойска династия|Савойския дом]], [[Аймон Савойски-Аоста (1900 – 1948)|принц Аймон, 4-ти херцог на Аоста]], е назначен за крал на новосъздадената [[Независима хърватска държава]]. [[Файл:Italian_empire_1940.PNG|дясно|мини|[[Независима хърватска държава|Италия и нейните колониални владения през 1940 г.]]]]По време на разгара на [[Битка за Британия|битката за Британия]] италианците започват [[Египетска операция|нахлуване в Египет]] с надеждата да превземат Суецкия канал. До 16 септември 1940 г. италианците напредват 100 km през границата. Въпреки това през декември британците започват [[Операция „Компас“|операция „Компас]]“ и до февруари 1941 г. британците отрязват и пленяват италианската 10-та армия и навлизат дълбоко в Либия.<ref>Dickson (2001) p.101</ref> [[Операция „Зоненблуме“|Германска намеса]] предотвратява падането на Либия и комбинираните атаки на [[Страни от Оста|Оста]] връщат британците обратно в Египет до лятото на 1942 г., преди да бъдат [[Първа битка при Аламейн|спрени при Аламейн]]. [[Операция „Факел“|Съюзническата намеса срещу държаните от Виши Мароко и Алжир]] създава кампания на два фронта. Германски и италиански сили навлизат в Тунис в края на 1942 г. в отговор, но силите в Египет скоро са принудени да направят голямо отстъпление в Либия. До май 1943 г. силите на Оста в Тунис са принудени да се предадат. [[Файл:CH-NB_-_Italienisch-Ostafrika,_Massana_(Massawa,_Massaua)-_Hafen_-_Annemarie_Schwarzenbach_-_SLA-Schwarzenbach-A-5-23-129.jpg|мини|Италиански заселници в [[Масава]]]] [[Източноафриканска кампания (Втора световна война)|Източноафриканската кампания]] започва с италиански напредък в държаната от Великобритания [[Кения]], [[Британска Сомалия|Британско Сомалиленд]] и [[Судан]].<ref>[http://www.centrorsi.it/notizie/images/stories/casssa/cassa%20nastro%20azzurro117.jpg Italian Map showing with green lines the territories conquered in 1940 by the Italians in Sudan and Kenya. ]</ref> През лятото на 1940 г. италианските въоръжени сили [[Италианско завземане на Британска Сомалия|успешно нахлуват в цяла Британска Сомалиленд]].<ref>Dickson (2001) p.103</ref> Но през пролетта на 1941 г. британците контраатакуват и навлизат дълбоко в [[Италианска Източна Африка]]. До 5 май [[Хайле Селасие|Хайле Селасие I от Етиопия]] се завръща в [[Адис Абеба|Адис Абеба,]] за да си върне трона. През ноември последната организирана италианска съпротива приключи с [[Битка при Гондар|падането на Гондар]].<ref>Jowett (2001) p.7</ref> Въпреки това след предаването на Източна Африк, някои италианци провеждат партизанска война, която продължава още две години. През ноември 1942 г., когато германците окупираха [[Режим от Виши|Франция във Виши]] по време на [[Операция „Антон“|операция „Антон]]“, [[Италианска окупация на Франция|окупираната от Италия Франция]] е разширена с окупацията на [[Корсика]]. === Край на империята === До есента на 1943 г. Италианската империя и всички мечти за имперска Италия фактически приключват. На 7 май капитулацията на [[Страни от Оста|силите на Оста]] в [[Тунизийска кампания|Тунис]] и други почти непрекъснати италиански обрати карат крал [[Виктор Емануил III Савойски|Виктор Емануил III]] да планира отстраняването на Мусолини. След [[Съюзническо настъпление в Сицилия|нахлуването в Сицилия]] всяка подкрепа за Мусолини се изпарява. На 24 юли се провежда среща на [[Голям фашистки съвет|Великия фашистки съвет]], който успява да наложи вот на недоверие на Мусолини. Впоследствие Дучето е свален и арестуван от краля на следващия следобед. След това Мусолини остава пленник на краля до 12 септември, когато по заповед на [[Адолф Хитлер|Хитлер]] е спасен от германски парашути и става лидер на новосъздадената [[Италианска социална република]]. [[Файл:LA_CATTEDRALE_DI_TRIPOLI_1960.jpg|мини|Катедралата на Триполи и бившият център [[ФИАТ|на FIAT]] през 60-те години]] След 25 юли новото италианско правителство под ръководството на краля и фелдмаршал [[Пиетро Бадолио]] остава външно част от Оста. Но тайно започна преговори със Съюзниците. В навечерието на съюзническия десант в [[Салерно]], който започва [[Съюзническо нахлуване в Италия|съюзническата инвазия в Италия]], новото италианско правителство [[Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция|тайно подписва примирие със Съюзниците]]. На 8 септември примирието е обявено публично. В [[Албания]], [[Югославия]], [[Додеканези|Додеканезите]] и други територии, които все още се държат от италианците, германските военни сили успешно атакуват своите бивши италиански съюзници и сложиха край на управлението на Италия. По време на [[Додеканезка операция|Додеканезката кампания]] опит на Съюзниците да превземат Додеканезите със съдействието на италианските войски завършва с пълна немска победа. В Китай [[Императорска армия на Япония|японската имперска армия]] окупира италианската концесия в [[Тиендзин]], след като получава новини за примирието. По-късно през 1943 г. Италианската социална република официално отстъпва контрола върху концесията на марионетния режим на Япония в Китай, [[Режим на Уан Дзинуей|Реорганизираното национално правителство на Китай]] под ръководството на Уан Джингуей. През 1947 г. [[Мирен договор с Италия (1947)|Мирният договор с Италия]] официално слага край на империята, която вече е напълно несъществуваща. Имаше дискусии за запазване на [[Триполитания]] (провинция на [[Италианска Либия]]) като последната италианска колония, но те не са успешни. През ноември 1949 г. бившият [[Италианска Сомалия|италиански Сомалиленд,]] тогава под британска военна администрация, е превърнат в 10-годишна попечителска територия на Обединените нации под италианска администрация (Попечителна територия Сомалиленд). На 1 юли 1960 г. Сомалия се слива с [[Британска Сомалия|Британска Сомалиленд,]] за да образува независимата [[Сомалия|Сомалийска република]]. == Списък на колониите == В този списък са всички [[територия|територии]] от целия свят, които някога са се намирали в [[колония|колониална]] зависимост от [[Италия]]. ;В Европа * [[Италианска Албания]] ([[Италиански протекторат над Албания|1917–1920]], [[Албанско кралство|1939–1943]] ) * [[Италиански острови в Егейско море]] (1912–1947) * [[Италианска окупация на Франция]] (1940–1943) ** [[Италианска окупация на Корсика]] (1942-1943) * [[Независима хърватска държава|Независима държава Хърватия]] (1941–1945) * [[Италианска окупация на Черна гора]] (1941–1943) * [[Гръцка държава (1941 – 1943)|Гръцка държава]] (1941–1943) ;В Африка * [[Италианска Еритрея]] (1882–1947) * [[Италианска Сомалия]] (1889–1947) * [[Транс-Джуба]] (1924-1926) ** [[Подопечна територия Сомалиленд]] (1950–1960) * Либия (1911–1947) ** [[Италианска Триполитания]] и [[Италианска Киренайка]] (1911–1934) ** [[Италианска Либия]] (1934–1943) * [[Италианска Източна Африка]] (1936–1941) * [[Италианска Северна Африка]] (1911 – 1943) * [[Италианска Етиопия]] (1936–1941) * Тунис (1942–1943) ;В Азия * [[Италиански концесии в Китай]] ** [[Италианска концесия на Тиендзин]] (1901–1943) == Вижте също == * [[История на Италия]] == Източници == <references /> {{Империи}} {{Портал|История|Италия}} [[Категория:Колониални империи]] [[Категория:Бивши италиански колонии|*]] [[Категория:История на Италия]] kpplvgvv35j9zfxsanrzwuxykqo98lf 12435306 12435303 2024-12-08T21:14:03Z Ambra75 259141 Поправена правописна грешка 12435306 wikitext text/x-wiki {{Исторически държави |местоположение = Italian empire 1940.PNG |местоположение-лег = }} '''Италианската колониална империя''' ({{Lang|it|Impero coloniale italiano}}), известна и като '''Италианска империя''' (''Impero italiano'') между [[1936]] и [[1941]] г., е основана в [[Африка]] през XIX век. Състои се от колониите, протекторатите, концесиите и зависимите части на [[Кралство Италия]]. В Африка колониалната империя включва териториите на днешна [[Италианска Либия|Либия]], [[Италианска Еритрея|Еритрея]], [[Италианска Сомалия|Сомалия]] и Етиопия (последните три са официално наречени [[Италианска Източна Африка]]); извън Африка Италия притежава [[Додеканези]]те (след [[Итало-турска война|Итало-турската война]]), Албания (1917–1920 и 1939–1943 ) и също има някои [[Италиански концесии в Китай|концесии в Китай]]. Фашисткото правителство, което идва на власт под ръководството на диктатора [[Бенито Мусолини]] след 1922 г. , иска да разшири Италианската империя и също да задоволи претенциите на италианските [[Иредентизъм|иредентисти]]. Систематичната „демографска колонизация“ е насърчавана от правителството<ref>Chapin Metz, Helen, ed.</ref> и до 1939 г. италианските заселници наброяват 120 000<ref name="Istat 2010">{{Cite journal|last=Istat|author-link=National Institute of Statistics (Italy)|date=December 2010|title=I censimenti nell'Italia unita I censimenti nell'Italia unita Le fonti di stato della popolazione tra il XIX e il XXI secolo ISTITUTO NAZIONALE DI STATISTICA SOCIETÀ ITALIANA DI DEMOGRAFIA STORICA Le fonti di stato della popolazione tra il XIX e il XXI secolo|url=http://www3.istat.it/dati/catalogo/20120911_00/Annali_serie_XII_vol_2_anno_141_I_Censimenti_nell'Italia_unita_bis.pdf|journal=Annali di Statistica|series=XII|volume=2|page=263|archive-url=https://web.archive.org/web/20140803195051/http://www3.istat.it/dati/catalogo/20120911_00/Annali_serie_XII_vol_2_anno_141_I_Censimenti_nell'Italia_unita_bis.pdf|archive-date=3 August 2014|access-date=декември}}</ref> – 150 000 души<ref name="britannica">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/eb/article-46562/Libya|заглавие=Libya - History, People, & Government|труд=Britannica.com|достъп_дата=11 януари 2018}}</ref> в [[Италианска Либия]] и 165 000 души<ref name="Istat 2010" /> в [[Италианска Източна Африка]]. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Италия се съюзява с [[Германска империя (1933 – 1945)|Нацистка Германия]] през 1940 г. и също така окупира Британски [[Сомалиленд]], Западен Египет, голяма част от Югославия, Тунис, части от Югоизточна Франция и по-голямата част от Гърция; но след това губи тези завоевания и своите африкански колонии от нахлуващите съюзнически сили до 1943 г. През [[1947]] г. Италия официално се отказва от претенциите върху бившите си колонии. През 1950 г. бившият Италиански Сомалиленд, тогава под британска администрация, е превърнат в попечителска територия Сомалиленд, докато не става независим през 1960 г. == История == === Предистория и епоха преди обединението === Империализмът в Италия датира от [[Древен Рим]] и латинското понятие ''mare nostrum'' („Нашето море“, отнасящо се до [[Средиземно море]]) исторически е било основата на италианския империализъм, особено по време на [[Италиански фашизъм|фашистката]] ера.<ref>Betts (1975), p.12</ref> През [[Средновековие|Средновековието]] и Модерния период [[Венецианска република|Венецианската република]] и [[Генуезка република|Генуезката република]] контролират мрежи от „колонии“ в средиземноморския регион, известни съответно като [[Морски владения на Венеция|Венецианска империя]] и Генуезка империя. Между XV и XVI век италианските изследователи допринасят за колониалните начинания на други европейски страни в Америка: [[Христофор Колумб]] от Генуа служи на Испания, [[Америго Веспучи]] от Флоренция служи на Португалия, братята [[Джон Кабот|Кабот]] от Венеция служат на Англия и [[Джовани да Верацано]] от Флоренция служи на Франция. Нито една италианска сила обаче не взе активна роля в надпреварата за Америка, със забележителното изключение на папата, който действа като арбитър между европейските колониални сили по време на Ренесанса. Географското положение на Италия, разположена в центъра на вътрешно море, без открит свободен достъп до океана, допринася за тази чисто средиземноморска политика. [[Фердинандо I де Медичи]], велик херцог на [[Велико херцогство Тоскана|Тоскана]], прави единствения италиански опит да създаде колония в Америка, в днешна [[Френска Гвиана]], организирайки през 1608 г. експедиция за изследване на север от Бразилия и река [[Амазонка]] през 1608 г. под командването на английския капитан [[Робърт Торнтън]]. Въпреки това Торнтън при завръщането си от подготвителната експедиция през 1609 г. намира Фердинандо I мъртъв и неговият наследник [[Козимо II де Медичи|Козимо II]] не се интересува от проекта. През 1651 г. [[Джовани Паоло Ласкарис]], италиански благородник и велик магистър на [[Хоспиталиери|рицарите хоспиталиери]] на Малта (по това време васална държава на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]]), притежава четири [[Карибски регион|карибски]] острова: [[Saint Kitts|Сен Кристофър]], [[Сен Мартен|Сен Мартин]], [[Сен Бартелми|Сен Бартелеми]] и [[Сен Кроа]], [[Hospitaller colonization of the Americas|колонизирани]] от 1651 до 1665 г.<ref name="Dubé2005">{{Cite book|last=Dubé|first=Jean-Claude|title=The Chevalier de Montmagny (1601-1657): First Governor of New France|url=https://archive.org/details/chevalierdemontm0000dube|year=2005|publisher=University of Ottawa Press|isbn=978-0-7766-0559-3|pages=[https://archive.org/details/chevalierdemontm0000dube/page/263 263]–287}}</ref><ref name="Mifsud1914">{{Cite book|last=Mifsud|first=A.|title=Knights Hospitallers of the Ven. Tongue of England in Malta|url=https://archive.org/details/bub_gb_yK80AQAAMAAJ|year=1914|publisher=AMS Press|isbn=9780404170097|page=246|chapter=Attempts to reestablish the Tongue}}</ref> Не е направен друг опит за колонизация в океана и до 1797 г. венецианските и генуезките владения в Средиземно море са загубени. === Борба за империя === [[Файл:Francesco_Crispi_crop.jpg|ляво|мини|[[Франческо Криспи]] насърчава италианския колониализъм в Африка в края на XIX век.]] Веднъж обединена като национална държава в края на XIX век, Италия възнамерява да се състезава с другите европейски сили за новата ера на европейска колониална експанзия. Тя вижда своите интереси в Средиземно море и на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]] – регион, който все още предстои да бъде колонизиран и с излаз на океана. Италия закъснява в колониалната надпревара и нейният статут на най-малката от Великите сили – позиция на относителна слабост в международните отношения, означава, че тя зависи от мълчаливото съгласие на Великобритания, Франция и Германия за изграждането на нейната империя.<ref>Betts (1975), p.97</ref> Италия отдавна смята османската провинция Тунис, където живее голяма общност от тунизийски италианци, за част от икономическата си сфера на влияние. Тя не обмисля да я анексира до 1879 г., когато става ясно, че Великобритания и Германия насърчават Франция да го добави към своите колониални владения в [[Френска Северна Африка|Северна Африка]].<ref>Lowe, p.21</ref> Предложението на Италия в последната минута да подели Тунис между двете страни е отхвърлено и Франция, уверена в подкрепата на Германия, нарежда на своите войски да влязат от [[Френски Алжир]], налагайки протекторат над Тунис през май 1881 г. съгласно [[Договор от Бардо|Договора от Бардо]].<ref>Lowe, p.24</ref> Шокът от „шамара на Тунис“, както се споменава в италианската преса, и усещането за изолация на Италия в Европа я карат да подпише [[Троен съюз (1882)|Тройния съюз]] през 1882 г. с Германия и [[Австро-Унгария]].<ref>Lowe, p.27</ref> [[Файл:Possessions_italiennes_en_Afrique-1896.jpg|мини|Италиански владения и сфери на влияние на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]] през 1896 г]] Докато са правени опити за закупуване на Никобарските острови от Дания през 1864 и 1865 г.<ref>{{Cite book|title=Storia Militare della Colonia Eritrea, Vol. I|date=1935|publisher=[[Ministero della Guerra]]|location=Roma|pages=15–16}}</ref>, генезисът на италианската колониална империя е закупуването през 1869 г. на залива [[Асаб]] на [[Червено море]] от Италианска навигационна компания, която възнамерява да създаде станция за въглища по времето, когато [[Суецки канал|Суецкият канал]] е отворен за навигация.<ref>Mia Fuller, [http://www.oxfordbibliographies.com/view/document/obo-9780199846733/obo-9780199846733-0150.xml "Italian Colonial Rule"], ''Oxford Bibliographies Online''.</ref> Това е поето от италианското правителство през 1882 г., превръщайки се в първата отвъдморска територия на модерна Италия.<ref>Theodore M. Vestal, "Reflections on the Battle of Adwa and Its Significance for Today", in ''The Battle of Adwa: Reflections on Ethiopia's Historic Victory Against European Colonialism'' (Algora, 2005), p. 22.</ref> Търсенето на колонии от Италия продължава до февруари 1885 г., когато чрез тайно споразумение с Великобритания тя анексира пристанището [[Масава]] в [[Еритрея]] на [[Червено море]] от разпадащата се [[Египетски хедиват|Египетска империя]]. Италианското анексиране на Масава лишава [[Етиопска империя|Етиопската империя]] на [[Йохан IV (Етиопия)|Йохан IV]] от излаз на море.<ref>Pakenham (1992), p.280</ref> В същото време Италия окупира територия от южната страна на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]], образувайки това, което ще стане [[Италианска Сомалия|Италианска Сомалиленд]].<ref>Pakenham, p.281</ref> Въпреки това Италия пожела самата Етиопия и през 1887 г. италианският министър-председател [[Агостино Депретис]] нарежда инвазия, което довежда до [[Италианско-етиопска война (1887–1889)|войната в Еритрея]]. Това нашествие е спряно след загубата на петстотин италиански войници в [[Битка при Догали|битката при Догали]].<ref>Killinger (2002), p.122</ref> Наследникът на Депретис, министър-председателят [[Франческо Криспи]], подписва [[Договор от Учиали|договора от Учали]] през 1889 г. с [[Менелик II]], новия император. Този договор отстъпва етиопска територия около Масава на Италия, за да формира колонията на [[Италианска Еритрея|Италианската Еритрея]], и, поне според италианската версия на договора, прави Етиопия италиански [[протекторат]].<ref>Pakenham, p.470</ref> Отношенията между Италия и Менелик се влошават през следващите няколко години до избухването на [[Първа италианско-етиопска война|Първата италианско-етиопска война]] през 1895 г., когато [[Франческо Криспи]] нарежда на италианските войски да влязат в страната. Значително числено превъзходство и лошо оборудване<ref>Killinger, p.122</ref> води до решителното поражение за Италия от ръцете на етиопските сили в [[Битка при Адуа|битката при Адуа]] през 1896 г.<ref>Pakenham (1992), p.7</ref> От страна на Италия броят на загиналите е 6889 души, включително 4133 италианци.{{Hrf|Clodfelter|2017|202}} Етиопците претърпяват най-малко 4000 убити и 10 000 ранени.{{Hrf|Clodfelter|2017|202}} {{Efn|Total Italian, Eritrean, and Somali deaths, including those from disease, were estimated at 9,000.{{sfn|Clodfelter|2017|p=202}}}} [[Файл:Italoturca1.jpg|ляво|мини|Италианските войски по време на [[Итало-турска война|Итало-турската война]], 1911 г.]] Италия също участва във [[войната на Махдистите]] и от 1890 г. побеждава войските на махдистите в [[Битка при Серобети|битката при Серобети]] и [[Първа битка при Агордат|Първата битка при Агордат]]. През декември 1893 г. италианските колониални войски и махдистите се бият отново във [[Втора битка при Агордат|Втората битка при Агордат]]; Ахмед Али води кампания срещу италианските сили в Източен Судан и повежда около 10-12 000 мъже на изток от Касала, срещайки 2400 италианци и техните еритрейски [[Аскари|аскари,]] командвани от полковник Аримонди . Италианците отново печелят и изходът от битката представлява първата решителна победа, спечелена досега от европейците срещу суданските революционери.<ref name="GJB">{{Cite book|last=Barclay|first=Glen St John|title=The rise and fall of the new Roman empire: Italy's bid for world power, 1890–1943|url=https://archive.org/details/risefallof00barc|year=1973|location=London|isbn=9780283978623}}</ref> Година по-късно италианските колониални сили превземат Касала след успешната [[битка при Касала]]; Италия връща града на британците в края на войната три години по-късно. През 1898 г., в резултат на придобиването на наети територии от Германия, [[Квантунска област|Русия]], Великобритания и Франция в Китай по-рано същата година, италианското правителство, като въпрос на национален престиж и за да утвърди статута на Италия като велика сила, поисква отстъпването на залива Санмен, за да служи като станция за въглища. Осъзнавайки, че Италия няма достатъчно военноморска мощ в азиатски води, за да подкрепи своето искане, китайското имперско правителство отхвърля ултиматума и всички последващи искания с аргумента, че Италия няма реални политически или икономически интереси в Китай. Това национално унижение, което за главния вестник на Италия кара страната да изглежда като трето-четвърторазрядна сила, провокира падането на италианското правителство. Това кара Италия да вземе участие в [[Алианс на осемте държави|международната експедиция в Пекин]] при избухването на [[Боксерско въстание|Боксерското въстание]] през следващата година и довежда до придобиването на [[Италианска концесия в Тиендзин|концесия в Тиендзин]] през 1901 г. – единственият пример за италиански колониализъм в Азия.<ref>[https://books.google.com/books?id=n5hEAgAAQBAJ&dq=Italy%2C+sanmen+bay.+1898&pg=PT59 Italy’s Encounters with Modern China: Imperial Dreams, Strategic Ambitions], edited by Maurizio Marinelli and Giovanni Andornino, Palgrave Macmillan, 2014</ref><ref>Maurizio Marinelli, ''Self-portrait in a Convex Mirror: Colonial Italy Reflects on Tianjin''</ref> Концесията се администрира от италианския консул в Тиендзин. [[Файл:1912_map_-_Le_nuove_province_Italiane_-_Tripolitania_e_Cirenaica.jpg|дясно|мини|300x300пкс|Италианска Либия през 1912 г.]] Вълна от [[национализъм]], която залива Италия в началото на XX век, довежда до основаването на [[Италианска националистическа асоциация|Италианската националистическа асоциация]], която настоява за разширяване на Италианската империя. Вестниците са пълни с приказки за отмъщение за претърпените унижения в Етиопия в края на миналия век и за носталгия по [[Римска империя|римската]] епоха. Предложено е, че [[Либия]], като бивша римска колония, трябва да бъде взета обратно, за да се осигури решение на проблемите с нарастването на населението на [[Южна Италия]]. Страхувайки се да не бъде напълно изключен от Северна Африка от Великобритания и Франция и имайки предвид общественото мнение, министър-председателят [[Джовани Джолити]] нарежда обявяването на война на [[Османска империя|Османската империя]], част от която е Либия, през октомври 1911 г.<ref>Killinger (2002), p.133</ref> В резултат на [[Итало-турска война|Италианско-турската война]] Италия печели [[Италианска Либия|Либия]] и [[Додеканези|Додеканезите]] от [[Османска империя|Османската империя]]. Пустинната война в Либия от 1912 г. включва първото използване на бронирана бойна машина във военната история и бележи първото значително използване на въздушна мощ във война. {{Hrf|Clodfelter|2017|353}} {{Efn|Nine Italian aircraft flew both combat and support missions during the campaign.{{sfn|Clodfelter|2017|p=353}} Furthermore, the Italian [[dirigible]]s ''P2'' and ''P3'' discover and make a highly effective bombing attack against [[Ottoman Army]] [[cavalry]] during a [[Battles of Zanzur (1912)|battle at Zanzur]] in the [[Italo-Turkish War]], making an important contribution to the [[Italian Army]]'s offense in this battle. History's first war death of a pilot occurred when an aircraft crashed during a recon sortie.{{sfn|Clodfelter|2017|p=353}}}} === Първа световна война и след нея === [[Файл:Italian_empire_1914.png|ляво|мини|292x292пкс|Италия и нейните колониални владения през 1914 г.]] През 1914 г. Италия остава неутрална и не се присъединява към своя съюзник Германия в Първата световна война. Съюзниците дават обещания и през 1915 г. Италия се присъединява към тях. Обещава се [[Лондонски договор (1915)|териториална плячка]] главно от Австрия и Турция.<ref>Renzi, 1968.</ref> [[Файл:Vlora_zur_Zeit_der_italienischen_Besatzung_1916-1920.jpg|дясно|мини|Знамето на Италия, показано окачено до албанско знаме от балкона на италианската [[префектура]] във [[Вльора]], [[Албания]] по време на Първата световна война]] Преди пряката намеса в Първата световна война Италия окупира албанското пристанище [[Вльора]] през декември 1914 г.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> През есента на 1916 г. Италия започва да окупира Южна [[Арбанон|Албания]].<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> През 1916 г. италианските сили набират албански нередовни войници, за да служат заедно с тях.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> Италия, с разрешение на съюзническото командване, окупира [[Северен Епир]] на 23 август 1916 г., принуждавайки неутралистката гръцка армия да изтегли своите окупационни сили оттам.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> През юни 1917 г. Италия провъзгласява Централна и Южна Албания за протекторат на Италия, докато Северна Албания е разпределена на държавите [[Сърбия]] и [[Черна гора]].<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> До 31 октомври 1918 г. френските и италианските сили изгонват австро-унгарската армия от Албания.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> Въпреки това през 1920 г. [[Война за Вльора|албанско въстание]] накара италианците да се съгласят да върнат окупираните региони на Албания, с изключение на [[Сазани|остров Сазани]]. [[Файл:TreatyOfSevres.png|дясно|мини|Разделянето на Турция в [[Севърски договор|Севърския договор]] от 1919 г. Светлозелената маркирана зона е територията от [[Анадол|Анадола,]] определена за италианска [[сфера на влияние]]. Договорът е отменен от [[Лозански договор|Договора от Лозана]] от 1923 г., където Турция е възстановена в цял Анадол.]] [[Далмация]] е стратегически регион по време на Първата световна война, който Италия и Сърбия възнамеряват да заграбят от Австро-Унгария. Договорът от Лондон гарантира на Италия правото да анексира голяма част от Далмация в замяна на участието на Италия на страната на Съюзниците. От 5-6 ноември 1918 г. се съобщава, че италианските сили са достигнали [[Вис (остров)|о-в Вис]], [[Ластово]], [[Шибеник]] и други местности на брега на Далмация.<ref>Giuseppe Praga, Franco Luxardo.</ref> До края на военните действия през ноември 1918 г. италианската армия е завзела контрола над цялата част от Далмация, която е била гарантирана на Италия от Лондонския договор, а до 17 ноември е превзела и [[Риека]].<ref name="Paul O 2005. Pp. 17">Paul O'Brien.</ref> През 1918 г. адмирал [[Енрико Мило]] се обявява за италиански губернатор на Далмация.<ref name="Paul O 2005. Pp. 17">Paul O'Brien.</ref> Известният италиански националист [[Габриеле Д'Анунцио]] подкрепя завземането на Далмация и продължи към [[Задар]] с италиански военен кораб през декември 1918 г.<ref>A. Rossi.</ref> При заключителния [[Версайски договор]] през 1919 г. Италия получава в Европа по-малко от обещаното и никакъв отвъдморски мандат, освен обещанието за колониални компенсации, дадено на 7 май 1919 г. по време на разделянето на колониите на Германия между Франция и Великобритания. За да изпълнят това обещание, Франция и Великобритания пряко или косвено дават на Италия, от 1919 до 1935 г., редица територии за разширяване на Либия (Куфра, Сара, Джарабуб, ивицата Аузу, други земи в Сахара), Сомалия (Джубаланд), Додеканезите (Кастелоризо) и Еритрея (Рахейта, островите Ханиш). През април 1920 г. е договорено между британските и италианските външни министри [[Джубаланд]] да бъде първата компенсация на Италия от Великобритания, но Лондон се въздържа от сделката няколко години, целяйки да я използва като лост, за да принуди Италия да отстъпи [[Додеканези|Додеканезите]] на Гърция.<ref>Lowe, p.187</ref> === Фашизмът и Италианската империя === [[Файл:Italy_aims_Europe_1936.png|мини|Амбициите на фашистка Италия в Европа през 1936 г.Легенда: [[Албания]], която е клиентска страна, се смята за територия, която трябва да бъде анексирана.]] През 1922 г. лидерът на [[Италиански фашизъм|италианското фашистко]] движение [[Бенито Мусолини]] става министър-председател и диктатор. Мусолини разрешава въпроса за суверенитета над [[Додеканези|Додеканезите]] в [[Лозански договор|Договора от Лозана от]] 1923 г., който формализира италианската администрация както на Либия, така и на Додеканезите в замяна на плащане на Турция – държавата наследник на Османската империя, въпреки че той се проваля в опита си да изтръгне мандат за част от Ирак от Великобритания. Месец след ратифицирането на договора от Лозана Мусолини нарежда нахлуването на гръцкия остров [[Корфу]] след [[Инцидент на Корфу|инцидента на Корфу]]. Италианската преса подкрепя този ход, отбелязвайки, че Корфу е бил владение на Венеция от четиристотин години. Въпросът е отнесен от Гърция до [[Общество на народите|Обществото на нациите]], където Мусолини е убеден от Великобритания да евакуира италианските войски в замяна на репарации от Гърция. Конфронтацията кара Великобритания и Италия да разрешат въпроса за Джубаланд през 1924 г., който беше обединен в [[Италианска Сомалия|Италиански Сомалиленд]].<ref>Lowe, pp. 191–199</ref> [[Файл:ProgettoImperoItaliano.jpg|мини|Карта на ''Велика Италия'' според фашисткия проект от 1940 г. в случай че Италия спечели [[Втора световна война|Втората световна война]] (оранжевата линия ограничава метрополия Италия, зелената линия границите на разширената Италианска империя)]] В края на 20-те години имперската експанзия става все по-предпочитана тема в речите на Мусолини.<ref name="smith">Smith, Dennis Mack (1981).</ref> Сред целите на Мусолини са Италия да стане доминиращата сила в Средиземно море, която да може да предизвика Франция или Великобритания, както и да получи достъп до [[Атлантически океан|Атлантическия]] и [[Индийски океан|Индийския океан]].<ref name="smith">Smith, Dennis Mack (1981).</ref> Мусолини твърди, че Италия се нуждае от безспорен достъп до световните океани и морски пътища, за да гарантира националния си суверенитет.<ref name="salerno">Salerno, Reynolds Mathewson (2002).</ref> Това е разработено в документ, който той по-късно изготвя през 1939 г., наречен “Походът към океаните", и включен в официалните протоколи от среща на [[Голям фашистки съвет|Големия фашистки съвет]].<ref name="salerno">Salerno, Reynolds Mathewson (2002).</ref> Този текст твърди, че морското положение определя независимостта на нацията: страните със свободен достъп до открито море са независими; докато тези, на които липсва това, не са. Италия, която има само достъп до вътрешно море без френското и британското съгласие, е само „полунезависима нация“ и се твърди, че е „затворник в Средиземно море“: <ref name="salerno">Salerno, Reynolds Mathewson (2002).</ref> {{Цитат|Решетките на този затвор са Корсика, Тунис, Малта и Кипър. Пазачите на този затвор са Гибралтар и Суец. Корсика е пистолет, насочен към сърцето на Италия; Тунис в Сицилия. Малта и Кипър представляват заплаха за всички наши позиции в източното и западното Средиземноморие. Гърция, Турция и Египет са готови да образуват верига с Великобритания и да завършат военнополитическото обкръжаване на Италия. Следователно Гърция, Турция и Египет трябва да се считат за жизненоважни врагове на експанзията на Италия... Целта на италианската политика, която не може да има и няма континентални цели от европейско териториално естество с изключение на Албания, е преди всичко да разбие решетките на този затвор... След като решетките бъдат счупени, италианската политика може да има само едно мото – марш към океаните.|Бенито Мусолини}} [[Файл:ZaptiefromItalianSomalia.jpg|дясно|мини|Група „Заптиè“ в [[Италианска Сомалия|Италианск]][[Италианска Сомалия|а Сомалия]] ]] На [[Балкански полуостров|Балканите]] фашисткият режим претендира за [[Далмация]] и има амбиции над [[Албания]], [[Словения]], [[Хърватия]], [[Босна и Херцеговина]], [[Вардарска Македония]] и [[Гърция]] въз основа на прецедента на предишно римско господство в тези региони.<ref name="Robert Bideleux 1998. Pp. 467">Robert Bideleux, Ian Jeffries.</ref> Далмация и Словения трябва да бъдат директно анексирани към Италия, докато останалата част от Балканите трябва да бъде трансформирана в италиански [[Клиентска държава|клиентски държави]].<ref>Allan R. Millett, Williamson Murray.</ref> Режимът също се стреми да установи защитни взаимоотношения покровител-клиент с [[Австрия]], [[Унгария]], [[Югославия]], [[Румъния]] и [[България]].<ref name="Robert Bideleux 1998. Pp. 467">Robert Bideleux, Ian Jeffries.</ref> И през 1932 г., и през 1935 г. Италия поисква мандат от Лигата на нациите на бившия [[Германска колониална империя|германски Камерун]] и свобода на ръцете в Етиопия от Франция в замяна на италианска подкрепа срещу Германия (виж [[Фронт от Стреза]]).<ref name="burgwyn">Burgwyn, James H. (1997).</ref> Това е отказано от френския министър-председател [[Едуар Ерио]], който все още не е достатъчно притеснен от перспективата за възраждане на Германия.<ref name="burgwyn">Burgwyn, James H. (1997).</ref> [[Файл:Tripoli,_Suk_el_Turk.jpg|мини|Италиански заселници и местни либийци в Триполи, столица на [[Италианска Триполитания]] и по-късно на [[Италианска Либия]]]] При [[Втора италианско-етиопска война|второто си нахлуване в Етиопия]] през 1935–36 г. Италия постига успех и обедини [[Италианска Етиопия|новото си завоевание]] с по-старите си източноафрикански колонии, за да създаде [[Италианска Източна Африка]]. На 9 май 1936 г. Мусолини провъзгласява създаването на Италианската империя в Източна Африка с [[Виктор Емануил III Савойски|крал Виктор Емануил III]] като император на Етиопия.<ref>{{Cite book|title=Guida dell'Africa Orientale Italiana|year=1938|publisher=CTI|location=Milano|page=33|език=it}}</ref> През 1939 г. [[Италианска инвазия в Албания|Италия нахлува в Албания]] и я [[Албанско кралство|включва]] във фашистката държава. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] (1939–1945) Италия [[Италианско завземане на Британска Сомалия|окупира Британска Сомалиленд]], [[Италианска окупация на Франция|части от Югоизточна Франция]], Западен [[Кралство Египет|Египет]] и [[Гърция във Втората световна война|по-голямата част от Гърция]], но след това губи тези завоевания и своите африкански колонии, включително Етиопия, от нахлуващите [[Съюзници във Втората световна война|съюзнически сили]] до 1943 г. . Тя е принудена в мирния договор от 1947 г. да се откаже от суверенитета над всички свои колонии. През 1950 г. й е предоставено доверие да управлява бившия италиански Сомалиленд под надзора на ООН . Когато [[Сомалия]] става независима през 1960 г., 80-годишният експеримент на Италия с колониализма приключва. Втората италианско-етиопска война струва на Италия 4359 убити в битка – 2313 италианци, 1086 еритрейци, 507 сомалийци и либийци и 453 италиански работници.{{Hrf|Clodfelter|2017|355}} Загиналите етиопски военни и цивилни, много от които от италиански бомби и атаки [[Иприт|с иприт]], се оценяват на 275 000 души. {{Hrf|Clodfelter|2017|355}} [[Файл:Depiction_of_Mussolini_in_Mekelle.jpg|мини|Етиопците поздравяват изображение на Мусолини в [[Мекеле]], 1935 г.]] През юли 1936 г. [[Франсиско Франко]] от националистическата фракция в [[Гражданска война в Испания|Испанската гражданска война]] поисква италианска подкрепа срещу управляващата републиканска фракция и гарантира, че ако Италия подкрепи националистите, „бъдещите отношения ще бъдат повече от приятелски“ и че италианската подкрепа „ще има позволи влиянието на Рим да надделее над това на Берлин в бъдещата политика на Испания“.<ref>Sebastian Balfour, Paul Preston.</ref> Италия се намесва в гражданската война с намерението да окупира [[Балеарски острови|Балеарските острови]] и да създаде [[клиентска държава]] в Испания.<ref>R. J. B. Bosworth.</ref> Италия се стреми да контролира Балеарските острови поради стратегическото им положение - Италия може да използва островите като база, за да прекъсне комуникационните линии между Франция и нейните северноафрикански колонии и между британския Гибралтар и Малта.<ref>John J. Mearsheimer.</ref> След победата на Франко и националистите във войната, Италия оказва натиск върху Франко да позволи италианска окупация на Балеарските острови, но той не го прави.<ref>The Road to Oran: Anglo-French Naval Relations, September 1939 – July 1940.</ref> [[Файл:Unione_tunisi_31octobre1938.jpg|мини|Италиански вестник в Тунис от октомври 1938 г., който представлява италианците, живеещи във френския протекторат Тунис.]] След като Обединеното кралство подписва англо-италианските [[Великденски споразумения]] през 1938 г., Мусолини и външният министър Чано издават искания за отстъпки в Средиземно море от Франция, особено по отношение на [[Джибути]], [[Тунис]] и управлявания от Франция [[Суецки канал]].<ref name="Reynolds Mathewson Salerno 1940. p82-83">Reynolds Mathewson Salerno.</ref> Три седмици по-късно Мусолини казва на Чано, че възнамерява Италия да поиска италианско превземане на Албания.<ref name="Reynolds Mathewson Salerno 1940. p82-83">Reynolds Mathewson Salerno.</ref> Мусолини изповядва, че Италия ще може да „диша спокойно“ само ако е придобила съседни колониални владения в Африка от Атлантическия до Индийския океан и когато 10 млн. италианци се заселят в тях.<ref name="smith2">Smith, Dennis Mack (1981).</ref> През 1938 г. Италия поисква [[сфера на влияние]] в [[Суецки канал|Суецкия канал]] в [[Египет]], като по-специално настоя доминираната от Франция компания за Суецкия канал да приеме италиански представител в своя борд на директорите.<ref name="LIFE 1938. Pp. 23">"French Army breaks a one-day strike and stands on guard against a land-hungry Italy", ''LIFE'', 19 Dec 1938.</ref> Италия се противопоставя на френския монопол над Суецкия канал, тъй като под доминираната от Франция компания за Суецкия канал целият италиански търговски трафик към нейната колония [[Италианска Източна Африка]] е принуден да плаща такси при влизане в канала.<ref name="LIFE 1938. Pp. 23">"French Army breaks a one-day strike and stands on guard against a land-hungry Italy", ''LIFE'', 19 Dec 1938.</ref> През 1939 г. Италия [[Италианска инвазия в Албания|нахлува и превзема Албания]] и я прави част от Италианската империя като протекторат и отделно кралство в [[лична уния]] с [[Савойска династия|италианската корона]]. Регионът на съвременна Албания е бил ранна част от [[Римска империя|Римската империя]], която всъщност е била държана преди северните части на Италия да бъдат превзети от римляните, но отдавна е била населена с [[албанци]], въпреки че Италия е запазила силни връзки с албанското ръководство и го смяташе за твърдо в своята [[сфера на влияние]].<ref name="Dickson 2001 pg 69">Dickson (2001), pg.</ref> Възможно е Мусолини просто да е искал грандиозен успех над по-малък съсед, който да съответства на [[Аншлус|поглъщането на Австрия]] и [[Германска окупация на Чехословакия|Чехословакия]] от Германия.<ref name="Dickson 2001 pg 69">Dickson (2001), pg.</ref> Италианският крал [[Виктор Емануил III Савойски|Виктор Емануил III]] поема [[Крал на Албания|албанската корона]] и е установено фашистко правителство под Шефкет Верлачи, което да [[Албанско кралство|управлява Албания]]. === Втора световна война === [[Файл:Amadeo_Aosta3rd_01.jpg|мини|[[Амадей Савойски-Аоста (1898 – 1942)|Принц Амадей Савойски-Аоста]] води италианските сили в [[Битка при Амба Аладжи|битката при Амба Аладжи]].<ref>Time Magazine [https://web.archive.org/web/20090829184022/http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,790095,00.html Aosta on Alag?]</ref>]] Мусолини влиза във [[Втора световна война|Втората световна война]] през юни 1940 г. на страната на [[Адолф Хитлер]] с планове за разширяване на териториалните владения на Италия. Той е имал рисунки за територията на Западна [[Югославия]], Южна Франция, Корсика, Малта, Тунис, част от Алжир, атлантическо пристанище в Мароко, [[френски Сомалиленд]] и контролирани от Великобритания Египет и Судан.<ref>Calvocoressi (1999) p.166</ref> На 10 юни 1940 г. Мусолини обявява война на Великобритания и Франция; и двете страни са във война с [[Германска империя (1933 – 1945)|Нацистка Германия]] от септември миналата година. През юли 1940 г. италианският външен министър граф Чано представя на Хитлер списък с целите на Италия, който включва: анексирането на Корсика, Ница и Малта; протекторат в Тунис и буферна зона в Източен Алжир; независимост с италианско военно присъствие и бази в Ливан, Палестина, Сирия и Трансйордания, както и експроприация на петролни компании в тези територии; военна окупация на [[Аден]], [[Перим]] и [[Сокотра (остров)|Сокотра]]; Кипър даден на Гърция в замяна на [[Йонийски острови]] и Чамурия дадена на Италия; на Италия се дава Британска Сомалиленд, Джибути, [[Френска Екваториална Африка]] до [[Ubangi-Shari|Убанги-Шари]], както и Чиано, добавяйки на срещата, че Италия иска също Кения и Уганда.<ref name="Santi Corvaja 2008. Pp. 132">Santi Corvaja, Robert L. Miller.</ref> Хитлер не дава никакви обещания.<ref name="Santi Corvaja 2008. Pp. 132">Santi Corvaja, Robert L. Miller.</ref> През октомври 1940 г. Мусолини нарежда [[Италианско-гръцка война|нахлуването в Гърция]] от [[Албанско кралство|Албания]], но операцията е неуспешна.<ref>Dickson (2001) p.100</ref> През април 1941 г. Германия започва [[Югославска операция|инвазия в Югославия]] и след това [[Битка за Гърция|напада Гърция]]. Италия и други германски съюзници подкрепят и двете действия. Германската и италианската армия превземат Югославия за около две седмици и въпреки британската подкрепа в Гърция, войските на Оста превземат тази страна до края на април. Италианците поемат контрол над части както от [[Югославия във Втората световна война|окупирана Югославия]], така и [[Гърция във Втората световна война|от окупирана Гърция]]. Член на [[Савойска династия|Савойския дом]], [[Аймон Савойски-Аоста (1900 – 1948)|принц Аймон, 4-ти херцог на Аоста]], е назначен за крал на новосъздадената [[Независима хърватска държава]]. [[Файл:Italian_empire_1940.PNG|дясно|мини|[[Независима хърватска държава|Италия и нейните колониални владения през 1940 г.]]]]По време на разгара на [[Битка за Британия|битката за Британия]] италианците започват [[Египетска операция|нахлуване в Египет]] с надеждата да превземат Суецкия канал. До 16 септември 1940 г. италианците напредват 100 km през границата. Въпреки това през декември британците започват [[Операция „Компас“|операция „Компас]]“ и до февруари 1941 г. британците отрязват и пленяват италианската 10-та армия и навлизат дълбоко в Либия.<ref>Dickson (2001) p.101</ref> [[Операция „Зоненблуме“|Германска намеса]] предотвратява падането на Либия и комбинираните атаки на [[Страни от Оста|Оста]] връщат британците обратно в Египет до лятото на 1942 г., преди да бъдат [[Първа битка при Аламейн|спрени при Аламейн]]. [[Операция „Факел“|Съюзническата намеса срещу държаните от Виши Мароко и Алжир]] създава кампания на два фронта. Германски и италиански сили навлизат в Тунис в края на 1942 г. в отговор, но силите в Египет скоро са принудени да направят голямо отстъпление в Либия. До май 1943 г. силите на Оста в Тунис са принудени да се предадат. [[Файл:CH-NB_-_Italienisch-Ostafrika,_Massana_(Massawa,_Massaua)-_Hafen_-_Annemarie_Schwarzenbach_-_SLA-Schwarzenbach-A-5-23-129.jpg|мини|Италиански заселници в [[Масава]]]] [[Източноафриканска кампания (Втора световна война)|Източноафриканската кампания]] започва с италиански напредък в държаната от Великобритания [[Кения]], [[Британска Сомалия|Британско Сомалиленд]] и [[Судан]].<ref>[http://www.centrorsi.it/notizie/images/stories/casssa/cassa%20nastro%20azzurro117.jpg Italian Map showing with green lines the territories conquered in 1940 by the Italians in Sudan and Kenya. ]</ref> През лятото на 1940 г. италианските въоръжени сили [[Италианско завземане на Британска Сомалия|успешно нахлуват в цяла Британска Сомалиленд]].<ref>Dickson (2001) p.103</ref> Но през пролетта на 1941 г. британците контраатакуват и навлизат дълбоко в [[Италианска Източна Африка]]. До 5 май [[Хайле Селасие|Хайле Селасие I от Етиопия]] се завръща в [[Адис Абеба|Адис Абеба,]] за да си върне трона. През ноември последната организирана италианска съпротива приключи с [[Битка при Гондар|падането на Гондар]].<ref>Jowett (2001) p.7</ref> Въпреки това след предаването на Източна Африк, някои италианци провеждат партизанска война, която продължава още две години. През ноември 1942 г., когато германците окупираха [[Режим от Виши|Франция във Виши]] по време на [[Операция „Антон“|операция „Антон]]“, [[Италианска окупация на Франция|окупираната от Италия Франция]] е разширена с окупацията на [[Корсика]]. === Край на империята === До есента на 1943 г. Италианската империя и всички мечти за имперска Италия фактически приключват. На 7 май капитулацията на [[Страни от Оста|силите на Оста]] в [[Тунизийска кампания|Тунис]] и други почти непрекъснати италиански обрати карат крал [[Виктор Емануил III Савойски|Виктор Емануил III]] да планира отстраняването на Мусолини. След [[Съюзническо настъпление в Сицилия|нахлуването в Сицилия]] всяка подкрепа за Мусолини се изпарява. На 24 юли се провежда среща на [[Голям фашистки съвет|Великия фашистки съвет]], който успява да наложи вот на недоверие на Мусолини. Впоследствие Дучето е свален и арестуван от краля на следващия следобед. След това Мусолини остава пленник на краля до 12 септември, когато по заповед на [[Адолф Хитлер|Хитлер]] е спасен от германски парашути и става лидер на новосъздадената [[Италианска социална република]]. [[Файл:LA_CATTEDRALE_DI_TRIPOLI_1960.jpg|мини|Катедралата на Триполи и бившият център [[ФИАТ|на FIAT]] през 60-те години]] След 25 юли новото италианско правителство под ръководството на краля и фелдмаршал [[Пиетро Бадолио]] остава външно част от Оста. Но тайно започна преговори със Съюзниците. В навечерието на съюзническия десант в [[Салерно]], който започва [[Съюзническо нахлуване в Италия|съюзническата инвазия в Италия]], новото италианско правителство [[Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция|тайно подписва примирие със Съюзниците]]. На 8 септември примирието е обявено публично. В [[Албания]], [[Югославия]], [[Додеканези|Додеканезите]] и други територии, които все още се държат от италианците, германските военни сили успешно атакуват своите бивши италиански съюзници и сложиха край на управлението на Италия. По време на [[Додеканезка операция|Додеканезката кампания]] опит на Съюзниците да превземат Додеканезите със съдействието на италианските войски завършва с пълна немска победа. В Китай [[Императорска армия на Япония|японската имперска армия]] окупира италианската концесия в [[Тиендзин]], след като получава новини за примирието. По-късно през 1943 г. Италианската социална република официално отстъпва контрола върху концесията на марионетния режим на Япония в Китай, [[Режим на Уан Дзинуей|Реорганизираното национално правителство на Китай]] под ръководството на Уан Джингуей. През 1947 г. [[Мирен договор с Италия (1947)|Мирният договор с Италия]] официално слага край на империята, която вече е напълно несъществуваща. Имаше дискусии за запазване на [[Триполитания]] (провинция на [[Италианска Либия]]) като последната италианска колония, но те не са успешни. През ноември 1949 г. бившият [[Италианска Сомалия|италиански Сомалиленд,]] тогава под британска военна администрация, е превърнат в 10-годишна попечителска територия на Обединените нации под италианска администрация (Попечителна територия Сомалиленд). На 1 юли 1960 г. Сомалия се слива с [[Британска Сомалия|Британска Сомалиленд,]] за да образува независимата [[Сомалия|Сомалийска република]]. == Списък на колониите == В този списък са всички [[територия|територии]] от целия свят, които някога са се намирали в [[колония|колониална]] зависимост от [[Италия]]. ;В Европа * [[Италианска Албания]] ([[Италиански протекторат над Албания|1917–1920]], [[Албанско кралство|1939–1943]] ) * [[Италиански острови в Егейско море]] (1912–1947) * [[Италианска окупация на Франция]] (1940–1943) ** [[Италианска окупация на Корсика]] (1942-1943) * [[Независима хърватска държава|Независима държава Хърватия]] (1941–1945) * [[Италианска окупация на Черна гора]] (1941–1943) * [[Гръцка държава (1941 – 1943)|Гръцка държава]] (1941–1943) ;В Африка * [[Италианска Еритрея]] (1882–1947) * [[Италианска Сомалия]] (1889–1947) * [[Транс-Джуба]] (1924-1926) ** [[Подопечна територия Сомалиленд]] (1950–1960) * Либия (1911–1947) ** [[Италианска Триполитания]] и [[Италианска Киренайка]] (1911–1934) ** [[Италианска Либия]] (1934–1943) * [[Италианска Източна Африка]] (1936–1941) * [[Италианска Северна Африка]] (1911 – 1943) * [[Италианска Етиопия]] (1936–1941) * Тунис (1942–1943) ;В Азия * [[Италиански концесии в Китай]] ** [[Италианска концесия на Тиендзин]] (1901–1943) == Вижте също == * [[История на Италия]] == Източници == <references /> {{Империи}} {{Портал|История|Италия}} [[Категория:Колониални империи]] [[Категория:Бивши италиански колонии|*]] [[Категория:История на Италия]] j7d7j2f1laub3lis47fve8aluhylwk6 12435311 12435306 2024-12-08T21:29:09Z Ambra75 259141 /* История */ 12435311 wikitext text/x-wiki {{Исторически държави |местоположение = Italian empire 1940.PNG |местоположение-лег = }} '''Италианската колониална империя''' ({{Lang|it|Impero coloniale italiano}}), известна и като '''Италианска империя''' (''Impero italiano'') между [[1936]] и [[1941]] г., е основана в [[Африка]] през XIX век. Състои се от колониите, протекторатите, концесиите и зависимите части на [[Кралство Италия]]. В Африка колониалната империя включва териториите на днешна [[Италианска Либия|Либия]], [[Италианска Еритрея|Еритрея]], [[Италианска Сомалия|Сомалия]] и Етиопия (последните три са официално наречени [[Италианска Източна Африка]]); извън Африка Италия притежава [[Додеканези]]те (след [[Итало-турска война|Итало-турската война]]), Албания (1917–1920 и 1939–1943 ) и също има някои [[Италиански концесии в Китай|концесии в Китай]]. Фашисткото правителство, което идва на власт под ръководството на диктатора [[Бенито Мусолини]] след 1922 г. , иска да разшири Италианската империя и също да задоволи претенциите на италианските [[Иредентизъм|иредентисти]]. Систематичната „демографска колонизация“ е насърчавана от правителството<ref>Chapin Metz, Helen, ed.</ref> и до 1939 г. италианските заселници наброяват 120 000<ref name="Istat 2010">{{Cite journal|last=Istat|author-link=National Institute of Statistics (Italy)|date=December 2010|title=I censimenti nell'Italia unita I censimenti nell'Italia unita Le fonti di stato della popolazione tra il XIX e il XXI secolo ISTITUTO NAZIONALE DI STATISTICA SOCIETÀ ITALIANA DI DEMOGRAFIA STORICA Le fonti di stato della popolazione tra il XIX e il XXI secolo|url=http://www3.istat.it/dati/catalogo/20120911_00/Annali_serie_XII_vol_2_anno_141_I_Censimenti_nell'Italia_unita_bis.pdf|journal=Annali di Statistica|series=XII|volume=2|page=263|archive-url=https://web.archive.org/web/20140803195051/http://www3.istat.it/dati/catalogo/20120911_00/Annali_serie_XII_vol_2_anno_141_I_Censimenti_nell'Italia_unita_bis.pdf|archive-date=3 August 2014|access-date=декември}}</ref> – 150 000 души<ref name="britannica">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/eb/article-46562/Libya|заглавие=Libya - History, People, & Government|труд=Britannica.com|достъп_дата=11 януари 2018}}</ref> в [[Италианска Либия]] и 165 000 души<ref name="Istat 2010" /> в [[Италианска Източна Африка]]. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Италия се съюзява с [[Германска империя (1933 – 1945)|Нацистка Германия]] през 1940 г. и също така окупира Британски [[Сомалиленд]], Западен Египет, голяма част от Югославия, Тунис, части от Югоизточна Франция и по-голямата част от Гърция; но след това губи тези завоевания и своите африкански колонии от нахлуващите съюзнически сили до 1943 г. През [[1947]] г. Италия официално се отказва от претенциите върху бившите си колонии. През 1950 г. бившият Италиански Сомалиленд, тогава под британска администрация, е превърнат в попечителска територия Сомалиленд, докато не става независим през 1960 г. == История == === Предистория и епоха преди обединението === Империализмът в Италия датира от [[Древен Рим]] и латинското понятие ''mare nostrum'' („Наше море“, отнасящо се до [[Средиземно море]]) исторически е било основата на италианския империализъм, особено по време на [[Италиански фашизъм|фашистката]] ера.<ref>Betts (1975), с.12</ref> През [[Средновековие]]то и Модерния период [[Венецианска република|Венецианската република]] и [[Генуезка република|Генуезката република]] контролират мрежи от колонии в средиземноморския регион, известни съответно като [[Морски владения на Венеция|Венецианска империя]] и Генуезка империя. Между XV и XVI век италианските изследователи допринасят за колониалните начинания на други европейски страни в Америка: [[Христофор Колумб]] от Генуа служи на Испания, [[Америго Веспучи]] от Флоренция служи на Португалия, братята [[Джон Кабот]] от Венеция служат на Англия и [[Джовани да Верацано]] от Флоренция служи на Франция. Нито една италианска сила обаче не взема активна роля в надпреварата за Америка, със забележителното изключение на папата, който действа като арбитър между европейските колониални сили по време на [[Ренесанс]]а. Географското положение на Италия, разположена в центъра на вътрешно море, без открит свободен достъп до океана, допринася за тази чисто средиземноморска политика. [[Фердинандо I де Медичи]], велик херцог на [[Велико херцогство Тоскана|Тоскана]], прави единствения италиански опит да създаде колония в Америка, в днешна [[Френска Гвиана]], организирайки през 1608 г. експедиция за изследване на територията на север от Бразилия и река [[Амазонка]] през 1608 г. под командването на английския капитан [[Робърт Торнтън]]. Въпреки това Торнтън при завръщането си от подготвителната експедиция през 1609 г. намира Фердинандо I мъртъв и неговият наследник [[Козимо II де Медичи|Козимо II]] не се интересува от проекта. През 1651 г. [[Джовани Паоло Ласкарис]], италиански благородник и велик магистър на [[Хоспиталиери|рицарите хоспиталиери]] на Малта (по това време васална държава на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]]), притежава четири [[Карибски регион|карибски]] острова: [[Сейнт Китс|Сен Кристофър]], [[Сен Мартен]], [[Сен Бартелеми]] и [[Сен Кроа]], колонизирани от 1651 до 1665 г.<ref name="Dubé2005">{{Cite book|last=Dubé|first=Jean-Claude|title=The Chevalier de Montmagny (1601-1657): First Governor of New France|url=https://archive.org/details/chevalierdemontm0000dube|year=2005|publisher=University of Ottawa Press|isbn=978-0-7766-0559-3|pages=[https://archive.org/details/chevalierdemontm0000dube/page/263 263]–287}}</ref><ref name="Mifsud1914">{{Cite book|last=Mifsud|first=A.|title=Knights Hospitallers of the Ven. Tongue of England in Malta|url=https://archive.org/details/bub_gb_yK80AQAAMAAJ|year=1914|publisher=AMS Press|isbn=9780404170097|page=246|chapter=Attempts to reestablish the Tongue}}</ref> Не е направен друг опит за колонизация в океана и до 1797 г. венецианските и генуезките владения в Средиземно море са загубени. === Борба за империя === [[Файл:Francesco_Crispi_crop.jpg|ляво|мини|[[Франческо Криспи]] насърчава италианския колониализъм в Африка в края на XIX век.]] Веднъж обединена като национална държава в края на XIX век, Италия възнамерява да се състезава с другите европейски сили за новата ера на европейска колониална експанзия. Тя вижда своите интереси в Средиземно море и на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]] – регион, който все още предстои да бъде колонизиран и с излаз на океана. Италия закъснява в колониалната надпревара и нейният статут на най-малката от Великите сили – позиция на относителна слабост в международните отношения, означава, че тя зависи от мълчаливото съгласие на Великобритания, Франция и Германия за изграждането на нейната империя.<ref>Betts (1975), с.97</ref> Италия отдавна смята османската провинция Тунис, където живее голяма общност от тунизийски италианци, за част от икономическата си сфера на влияние. Тя не обмисля да я [[Анексия|анексира]] до 1879 г., когато става ясно, че Великобритания и Германия насърчават Франция да я добави към своите колониални владения в [[Френска Северна Африка|Северна Африка]].<ref>Lowe, с.21</ref> Предложението на Италия в последната минута да подели Тунис между двете страни е отхвърлено и Франция, уверена в подкрепата на Германия, нарежда на своите войски да влязат от [[Френски Алжир]], налагайки протекторат над Тунис през май 1881 г. съгласно [[Договор от Бардо|Договора от Бардо]].<ref>Lowe, с.24</ref> Шокът от „шамара на Тунис“, както се споменава в италианската преса, и усещането за изолация на Италия в Европа я карат да подпише [[Троен съюз (1882)|Тройния съюз]] през 1882 г. с Германия и [[Австро-Унгария]].<ref>Lowe, с.27</ref> [[Файл:Possessions_italiennes_en_Afrique-1896.jpg|мини|Италиански владения и сфери на влияние на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]] през 1896 г.]] Докато са правени опити за закупуване на Никобарските острови от [[Дания]] през 1864 и 1865 г.<ref>{{Cite book|title=Storia Militare della Colonia Eritrea, Vol. I|date=1935|publisher=[[Ministero della Guerra]]|location=Roma|pages=15–16}}</ref>, генезисът на италианската колониална империя е закупуването през 1869 г. на залива [[Асаб]] на [[Червено море]] от Италианска навигационна компания, която възнамерява да създаде станция за въглища по времето, когато [[Суецки канал|Суецкият канал]] е отворен за навигация.<ref>Mia Fuller, [http://www.oxfordbibliographies.com/view/document/obo-9780199846733/obo-9780199846733-0150.xml "Italian Colonial Rule"], ''Oxford Bibliographies Online''.</ref> Това е поето от италианското правителство през 1882 г., превръщайки се в първата отвъдморска територия на модерна Италия.<ref>Theodore M. Vestal, "Reflections on the Battle of Adwa and Its Significance for Today", in ''The Battle of Adwa: Reflections on Ethiopia's Historic Victory Against European Colonialism'' (Algora, 2005), с. 22.</ref> Търсенето на колонии от Италия продължава до февруари 1885 г., когато чрез тайно споразумение с Великобритания тя анексира пристанището [[Масава]] в [[Еритрея]] на [[Червено море]] от разпадащата се [[Египетски хедиват|Египетска империя]]. Италианското анексиране на Масава лишава [[Етиопска империя|Етиопската империя]] на [[Йохан IV (Етиопия)|Йохан IV]] от излаз на море.<ref>Pakenham (1992), с.280</ref> В същото време Италия окупира територия от южната страна на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]], образувайки това, което ще стане [[Италианска Сомалия|Италианска Сомалиленд]].<ref>Pakenham, с.281</ref> Въпреки това Италия пожелава самата Етиопия и през 1887 г. италианският министър-председател [[Агостино Депретис]] нарежда инвазия, което довежда до [[Италианско-етиопска война (1887–1889)|войната в Еритрея]]. Това нашествие е спряно след загубата на петстотин италиански войници в [[Битка при Догали|битката при Догали]].<ref>Killinger (2002), с.122</ref> Наследникът на Депретис, министър-председателят [[Франческо Криспи]], подписва [[Договор от Учиали|договора от Учиали]] през 1889 г. с [[Менелик II]], новия император. Този договор отстъпва етиопска територия около Масава на Италия, за да формира колонията [[Италианска Еритрея|Италианска Еритрея]], и, поне според италианската версия на договора, прави Етиопия италиански [[протекторат]].<ref>Pakenham, с.470</ref> Отношенията между Италия и Менелик се влошават през следващите няколко години до избухването на [[Първа италианско-етиопска война|Първата италианско-етиопска война]] през 1895 г., когато [[Франческо Криспи]] нарежда на италианските войски да влязат в страната. Значителното числено превъзходство и лошото оборудване<ref>Killinger, с. 122</ref> води до решителното поражение за Италия от ръцете на етиопските сили в [[Битка при Адуа|битката при Адуа]] през 1896 г.<ref>Pakenham (1992), с.7</ref> От страна на Италия броят на загиналите е 6889 души, включително 4133 италианци.{{Hrf|Clodfelter|2017|202}} Етиопците претърпяват най-малко 4000 убити и 10 000 ранени.{{Hrf|Clodfelter|2017|202}} {{Efn|Total Italian, Eritrean, and Somali deaths, including those from disease, were estimated at 9,000.{{sfn|Clodfelter|2017|p=202}}}} [[Файл:Italoturca1.jpg|ляво|мини|Италианските войски по време на [[Итало-турска война|Итало-турската война]], 1911 г.]] Италия също участва във [[войната на Махдистите]] и от 1890 г. побеждава войските на махдистите в [[Битка при Серобети|битката при Серобети]] и [[Първа битка при Агордат|Първата битка при Агордат]]. През декември 1893 г. италианските колониални войски и махдистите се бият отново във [[Втора битка при Агордат|Втората битка при Агордат]]; Ахмед Али води кампания срещу италианските сили в Източен Судан и повежда около 10-12 000 мъже на изток от Касала, срещайки 2400 италианци и техните еритрейски [[аскари]], командвани от полковник Аримонди. Италианците отново печелят и изходът от битката представлява първата решителна победа, спечелена досега от европейците срещу суданските революционери.<ref name="GJB">{{Cite book|last=Barclay|first=Glen St John|title=The rise and fall of the new Roman empire: Italy's bid for world power, 1890–1943|url=https://archive.org/details/risefallof00barc|year=1973|location=London|isbn=9780283978623}}</ref> Година по-късно италианските колониални сили превземат Касала след успешната [[битка при Касала]]; Италия връща града на британците в края на войната три години по-късно. През 1898 г., в резултат на придобиването на наети територии от Германия, [[Квантунска област|Русия]], Великобритания и Франция в Китай по-рано същата година, италианското правителство, като въпрос на национален престиж и за да утвърди статута на Италия като велика сила, поисква отстъпването на залива Санмен, за да служи като станция за въглища. Осъзнавайки, че Италия няма достатъчно военноморска мощ в азиатски води, за да подкрепи своето искане, китайското имперско правителство отхвърля ултиматума и всички последващи искания с аргумента, че Италия няма реални политически или икономически интереси в Китай. Това национално унижение, което за главния вестник на Италия кара страната да изглежда като трето-четвърторазрядна сила, провокира падането на италианското правителство. Това кара Италия да вземе участие в [[Алианс на осемте държави|международната експедиция в Пекин]] при избухването на [[Боксерско въстание|Боксерското въстание]] през следващата година и довежда до придобиването на [[Италианска концесия в Тиендзин|концесия в Тиендзин]] през 1901 г. – единственият пример за италиански колониализъм в Азия.<ref>[https://books.google.com/books?id=n5hEAgAAQBAJ&dq=Italy%2C+sanmen+bay.+1898&pg=PT59 Italy’s Encounters with Modern China: Imperial Dreams, Strategic Ambitions], edited by Maurizio Marinelli and Giovanni Andornino, Palgrave Macmillan, 2014</ref><ref>Maurizio Marinelli, ''Self-portrait in a Convex Mirror: Colonial Italy Reflects on Tianjin''</ref> Концесията се администрира от италианския консул в Тиендзин. [[Файл:1912_map_-_Le_nuove_province_Italiane_-_Tripolitania_e_Cirenaica.jpg|дясно|мини|300x300пкс|Италианска Либия през 1912 г.]] Вълната от [[национализъм]], която залива Италия в началото на XX век, довежда до основаването на [[Италианска националистическа асоциация|Италианската националистическа асоциация]], която настоява за разширяване на Италианската империя. Вестниците са пълни с приказки за отмъщение за претърпените унижения в Етиопия в края на миналия век и за носталгия по [[Римска империя|римската]] епоха. Предложено е, че [[Либия]], като бивша римска колония, трябва да бъде взета обратно, за да се осигури решение на проблемите с нарастването на населението на [[Южна Италия]]. Страхувайки се да не бъде напълно изключен от Северна Африка от Великобритания и Франция и имайки предвид общественото мнение, министър-председателят [[Джовани Джолити]] нарежда обявяването на война на [[Османска империя|Османската империя]], част от която е Либия, през октомври 1911 г.<ref>Killinger (2002), с.133</ref> В резултат на [[Итало-турска война|Италианско-турската война]] Италия печели [[Италианска Либия|Либия]] и [[Додеканези]]те от [[Османска империя|Османската империя]]. Пустинната война в Либия от 1912 г. включва първото използване на бронирана бойна машина във военната история и бележи първото значително използване на въздушна мощ във война. {{Hrf|Clodfelter|2017|353}} {{Efn|Nine Italian aircraft flew both combat and support missions during the campaign.{{sfn|Clodfelter|2017|p=353}} Освен това италианският дирижабъл ''P2'' и ''P3'' открива и прави високоефективна бомбена атака срещу отоманската кавалерия в [[Битката при Занзур (1912)|битка при Занзур]] в [[Итало-турска война|Итало-турската война]], давайки важен принос за настъплението на [[Италианската армия]] в тази битка. Първата военна смърт на пилот в историята се случва, когато самолет се разбива по време на разузнавателен полет.{{sfn|Clodfelter|2017|p=353}}}} === Първа световна война и след нея === [[Файл:Italian_empire_1914.png|ляво|мини|292x292пкс|Италия и нейните колониални владения през 1914 г.]] През 1914 г. Италия остава неутрална и не се присъединява към своя съюзник Германия в Първата световна война. Съюзниците дават обещания и през 1915 г. Италия се присъединява към тях. Обещава се [[Лондонски договор (1915)|териториална плячка]] главно от Австрия и Турция.<ref>Renzi, 1968.</ref> [[Файл:Vlora_zur_Zeit_der_italienischen_Besatzung_1916-1920.jpg|дясно|мини|Знамето на Италия, показано окачено до албанско знаме от балкона на италианската [[префектура]] във [[Вльора]], [[Албания]] по време на Първата световна война]] Преди пряката намеса в Първата световна война Италия окупира албанското пристанище [[Вльора]] през декември 1914 г.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> През есента на 1916 г. Италия започва да окупира Южна [[Арбанон|Албания]].<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> През 1916 г. италианските сили набират албански нередовни войници, за да служат заедно с тях.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> Италия, с разрешение на съюзническото командване, окупира [[Северен Епир]] на 23 август 1916 г., принуждавайки неутралистката гръцка армия да изтегли своите окупационни сили оттам.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> През юни 1917 г. Италия провъзгласява Централна и Южна Албания за протекторат на Италия, докато Северна Албания е разпределена на държавите [[Сърбия]] и [[Черна гора]].<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> До 31 октомври 1918 г. френските и италианските сили изгонват австро-унгарската армия от Албания.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> Въпреки това през 1920 г. [[Война за Вльора|албанско въстание]] кара италианците да се съгласят да върнат окупираните региони на Албания, с изключение на о-в [[Сазани]]. [[Файл:TreatyOfSevres.png|дясно|мини|Разделянето на Турция в [[Севърски договор|Севърския договор]] от 1919 г. Светлозелената маркирана зона е територията от [[Анадол]]а, определена за италианска [[сфера на влияние]]. Договорът е отменен от [[Лозански договор|Договора от Лозана]] от 1923 г., където Турция е възстановена в цял Анадол.]] [[Далмация]] е стратегически регион по време на Първата световна война, който Италия и Сърбия възнамеряват да заграбят от Австро-Унгария. Договорът от Лондон гарантира на Италия правото да анексира голяма част от Далмация в замяна на участието на Италия на страната на Съюзниците. От 5-6 ноември 1918 г. се съобщава, че италианските сили са достигнали [[Вис (остров)|о-в Вис]], [[Ластово]], [[Шибеник]] и други местности на брега на Далмация.<ref>Giuseppe Praga, Franco Luxardo.</ref> До края на военните действия през ноември 1918 г. италианската армия е завзела контрола над цялата част от Далмация, която е била гарантирана на Италия от Лондонския договор, а до 17 ноември е превзела и [[Риека]].<ref name="Paul O 2005. Pp. 17">Paul O'Brien.</ref> През 1918 г. адмирал [[Енрико Мило]] се обявява за италиански губернатор на Далмация.<ref name="Paul O 2005. Pp. 17">Paul O'Brien.</ref> Известният италиански националист [[Габриеле Д'Анунцио]] подкрепя завземането на Далмация и продължи към [[Задар]] с италиански военен кораб през декември 1918 г.<ref>A. Rossi.</ref> При заключителния [[Версайски договор]] през 1919 г. Италия получава в Европа по-малко от обещаното и никакъв отвъдморски мандат, освен обещанието за колониални компенсации, дадено на 7 май 1919 г. по време на разделянето на колониите на Германия между Франция и Великобритания. За да изпълнят това обещание, Франция и Великобритания пряко или косвено дават на Италия, от 1919 до 1935 г., редица територии за разширяване на Либия (Куфра, Сара, Джарабуб, ивицата Аузу, други земи в Сахара), Сомалия (Джубаленд), Додеканезите (Кастелоризо) и Еритрея (Рахейта, островите Ханиш). През април 1920 г. е договорено между британските и италианските външни министри [[Джубаленд]] да бъде първата компенсация на Италия от Великобритания, но Лондон се въздържа от сделката няколко години, целяйки да я използва като лост, за да принуди Италия да отстъпи [[Додеканези]]те на Гърция.<ref>Lowe, с.187</ref> === Фашизмът и Италианската империя === [[Файл:Italy_aims_Europe_1936.png|мини|Амбициите на фашистка Италия в Европа през 1936 г.Легенда: [[Албания]], която е клиентска страна, се смята за територия, която трябва да бъде анексирана.]] През 1922 г. лидерът на [[Италиански фашизъм|италианското фашистко]] движение [[Бенито Мусолини]] става министър-председател и диктатор. Мусолини разрешава въпроса за суверенитета над [[Додеканези]]те в [[Лозански договор|Договора от Лозана от]] 1923 г., който формализира италианската администрация както на Либия, така и на Додеканезите в замяна на плащане на Турция – държавата наследник на Османската империя, въпреки че той се проваля в опита си да изтръгне мандат за част от Ирак от Великобритания. Месец след ратифицирането на договора от Лозана Мусолини нарежда нахлуването на гръцкия остров [[Корфу]] след [[Инцидент на Корфу|инцидента на Корфу]]. Италианската преса подкрепя този ход, отбелязвайки, че Корфу е бил владение на Венеция от четиристотин години. Въпросът е отнесен от Гърция до [[Общество на народите|Обществото на нациите]], където Мусолини е убеден от Великобритания да евакуира италианските войски в замяна на репарации от Гърция. Конфронтацията кара Великобритания и Италия да разрешат въпроса за Джубаланд през 1924 г., който е обединен в [[Италианска Сомалия|Италиански Сомалиленд]].<ref>Lowe, с. 191–199</ref> [[Файл:ProgettoImperoItaliano.jpg|мини|Карта на ''Велика Италия'' според фашисткия проект от 1940 г. в случай че Италия спечели [[Втора световна война|Втората световна война]] (оранжевата линия ограничава метрополия Италия, зелената линия границите на разширената Италианска империя)]] В края на 20-те години имперската експанзия става все по-предпочитана тема в речите на Мусолини.<ref name="smith">Smith, Dennis Mack (1981).</ref> Сред целите на Мусолини са Италия да стане доминиращата сила в Средиземно море, която да може да предизвика Франция или Великобритания, както и да получи достъп до [[Атлантически океан|Атлантическия]] и [[Индийски океан|Индийския океан]].<ref name="smith">Smith, Dennis Mack (1981).</ref> Мусолини твърди, че Италия се нуждае от безспорен достъп до световните океани и морски пътища, за да гарантира националния си суверенитет.<ref name="salerno">Salerno, Reynolds Mathewson (2002).</ref> Това е разработено в документ, който той по-късно изготвя през 1939 г., наречен “Походът към океаните", и включен в официалните протоколи от среща на [[Голям фашистки съвет|Големия фашистки съвет]].<ref name="salerno">Salerno, Reynolds Mathewson (2002).</ref> Този текст твърди, че морското положение определя независимостта на нацията: страните със свободен достъп до открито море са независими; докато тези, на които липсва това, не са. Италия, която има само достъп до вътрешно море без френското и британското съгласие, е само „полунезависима нация“ и се твърди, че е „затворник в Средиземно море“: <ref name="salerno">Salerno, Reynolds Mathewson (2002).</ref> {{Цитат|Решетките на този затвор са Корсика, Тунис, Малта и Кипър. Пазачите на този затвор са Гибралтар и Суец. Корсика е пистолет, насочен към сърцето на Италия; Тунис в Сицилия. Малта и Кипър представляват заплаха за всички наши позиции в източното и западното Средиземноморие. Гърция, Турция и Египет са готови да образуват верига с Великобритания и да завършат военнополитическото обкръжаване на Италия. Следователно Гърция, Турция и Египет трябва да се считат за жизненоважни врагове на експанзията на Италия... Целта на италианската политика, която не може да има и няма континентални цели от европейско териториално естество с изключение на Албания, е преди всичко да разбие решетките на този затвор... След като решетките бъдат счупени, италианската политика може да има само едно мото – марш към океаните.|Бенито Мусолини}} [[Файл:ZaptiefromItalianSomalia.jpg|дясно|мини|Група „Заптиè“ в [[Италианска Сомалия|Италианск]][[Италианска Сомалия|а Сомалия]]]] [[Битките при Занзур (1912)|битка при Занзур]] в [[Итало-турската война]], давайки важен принос за настъплението на [[Италианската армия]] в тази битка. На [[Балкански полуостров|Балканите]] фашисткият режим претендира за [[Далмация]] и има амбиции над [[Албания]], [[Словения]], [[Хърватия]], [[Босна и Херцеговина]], [[Вардарска Македония]] и [[Гърция]] въз основа на прецедента на предишно римско господство в тези региони.<ref name="Robert Bideleux 1998. с. 467">Robert Bideleux, Ian Jeffries.</ref> Далмация и Словения трябва да бъдат директно анексирани към Италия, докато останалата част от Балканите трябва да бъде трансформирана в италиански [[Клиентска държава|клиентски държави]].<ref>Allan R. Millett, Williamson Murray.</ref> Режимът също се стреми да установи защитни взаимоотношения покровител-клиент с [[Австрия]], [[Унгария]], [[Югославия]], [[Румъния]] и [[България]].<ref name="Robert Bideleux 1998. Pp. 467">Robert Bideleux, Ian Jeffries.</ref> И през 1932 г., и през 1935 г. Италия поисква мандат от Лигата на нациите на бившия [[Германска колониална империя|германски Камерун]] и свобода на ръцете в Етиопия от Франция в замяна на италианска подкрепа срещу Германия (виж [[Фронт от Стреза]]).<ref name="burgwyn">Burgwyn, James H. (1997).</ref> Това е отказано от френския министър-председател [[Едуар Ерио]], който все още не е достатъчно притеснен от перспективата за възраждане на Германия.<ref name="burgwyn">Burgwyn, James H. (1997).</ref> [[Файл:Tripoli,_Suk_el_Turk.jpg|мини|Италиански заселници и местни либийци в Триполи, столица на [[Италианска Триполитания]] и по-късно на [[Италианска Либия]]]] При [[Втора италианско-етиопска война|второто си нахлуване в Етиопия]] през 1935–36 г. Италия постига успех и обедини [[Италианска Етиопия|новото си завоевание]] с по-старите си източноафрикански колонии, за да създаде [[Италианска Източна Африка]]. На 9 май 1936 г. Мусолини провъзгласява създаването на Италианската империя в Източна Африка с [[Виктор Емануил III Савойски|крал Виктор Емануил III]] като император на Етиопия.<ref>{{Cite book|title=Guida dell'Africa Orientale Italiana|year=1938|publisher=CTI|location=Milano|page=33|език=it}}</ref> През 1939 г. [[Италианска инвазия в Албания|Италия нахлува в Албания]] и я [[Албанско кралство|включва]] във фашистката държава. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] (1939–1945) Италия [[Италианско завземане на Британска Сомалия|окупира Британска Сомалиленд]], [[Италианска окупация на Франция|части от Югоизточна Франция]], Западен [[Кралство Египет|Египет]] и [[Гърция във Втората световна война|по-голямата част от Гърция]], но след това губи тези завоевания и своите африкански колонии, включително Етиопия, от нахлуващите [[Съюзници във Втората световна война|съюзнически сили]] до 1943 г. Тя е принудена в мирния договор от 1947 г. да се откаже от суверенитета над всички свои колонии. През 1950 г. й е предоставено доверие да управлява бившия италиански Сомалиленд под надзора на ООН . Когато [[Сомалия]] става независима през 1960 г., 80-годишният експеримент на Италия с колониализма приключва. Втората италианско-етиопска война струва на Италия 4359 убити в битка – 2313 италианци, 1086 еритрейци, 507 сомалийци и либийци и 453 италиански работници.{{Hrf|Clodfelter|2017|355}} Загиналите етиопски военни и цивилни, много от които от италиански бомби и атаки с [[иприт]], се оценяват на 275 000 души. {{Hrf|Clodfelter|2017|355}} [[Файл:Depiction_of_Mussolini_in_Mekelle.jpg|мини|Етиопците поздравяват изображение на Мусолини в [[Мекеле]], 1935 г.]] През юли 1936 г. [[Франсиско Франко]] от националистическата фракция в [[Гражданска война в Испания|Испанската гражданска война]] поисква италианска подкрепа срещу управляващата републиканска фракция и гарантира, че ако Италия подкрепи националистите, „бъдещите отношения ще бъдат повече от приятелски“ и че италианската подкрепа „ще има позволи влиянието на Рим да надделее над това на Берлин в бъдещата политика на Испания“.<ref>Sebastian Balfour, Paul Preston.</ref> Италия се намесва в гражданската война с намерението да окупира [[Балеарски острови|Балеарските острови]] и да създаде [[клиентска държава]] в Испания.<ref>R. J. B. Bosworth.</ref> Италия се стреми да контролира Балеарските острови поради стратегическото им положение - Италия може да използва островите като база, за да прекъсне комуникационните линии между Франция и нейните северноафрикански колонии и между британския Гибралтар и Малта.<ref>John J. Mearsheimer.</ref> След победата на Франко и националистите във войната, Италия оказва натиск върху Франко да позволи италианска окупация на Балеарските острови, но той не го прави.<ref>The Road to Oran: Anglo-French Naval Relations, September 1939 – July 1940.</ref> [[Файл:Unione_tunisi_31octobre1938.jpg|мини|Италиански вестник в Тунис от октомври 1938 г., който представлява италианците, живеещи във френския протекторат Тунис.]] След като Обединеното кралство подписва англо-италианските [[Великденски споразумения]] през 1938 г., Мусолини и външният министър Чано издават искания за отстъпки в Средиземно море от Франция, особено по отношение на [[Джибути]], [[Тунис]] и управлявания от Франция [[Суецки канал]].<ref name="Reynolds Mathewson Salerno 1940. p82-83">Reynolds Mathewson Salerno.</ref> Три седмици по-късно Мусолини казва на Чано, че възнамерява Италия да поиска италианско превземане на Албания.<ref name="Reynolds Mathewson Salerno 1940. p82-83">Reynolds Mathewson Salerno.</ref> Мусолини изповядва, че Италия ще може да „диша спокойно“ само ако е придобила съседни колониални владения в Африка от Атлантическия до Индийския океан и когато 10 млн. италианци се заселят в тях.<ref name="smith2">Smith, Dennis Mack (1981).</ref> През 1938 г. Италия поисква [[сфера на влияние]] в [[Суецки канал|Суецкия канал]] в [[Египет]], като по-специално настоя доминираната от Франция компания за Суецкия канал да приеме италиански представител в своя борд на директорите.<ref name="LIFE 1938. Pp. 23">"French Army breaks a one-day strike and stands on guard against a land-hungry Italy", ''LIFE'', 19 Dec 1938.</ref> Италия се противопоставя на френския монопол над Суецкия канал, тъй като под доминираната от Франция компания за Суецкия канал целият италиански търговски трафик към нейната колония [[Италианска Източна Африка]] е принуден да плаща такси при влизане в канала.<ref name="LIFE 1938. Pp. 23">"French Army breaks a one-day strike and stands on guard against a land-hungry Italy", ''LIFE'', 19 Dec 1938.</ref> През 1939 г. Италия [[Италианска инвазия в Албания|нахлува и превзема Албания]] и я прави част от Италианската империя като протекторат и отделно кралство в [[лична уния]] с [[Савойска династия|италианската корона]]. Регионът на съвременна Албания е бил ранна част от [[Римска империя|Римската империя]], която всъщност е била държана преди северните части на Италия да бъдат превзети от римляните, но отдавна е била населена с [[албанци]], въпреки че Италия е запазила силни връзки с албанското ръководство и го смяташе за твърдо в своята [[сфера на влияние]].<ref name="Dickson 2001 pg 69">Dickson (2001), pg.</ref> Възможно е Мусолини просто да е искал грандиозен успех над по-малък съсед, който да съответства на [[Аншлус|поглъщането на Австрия]] и [[Германска окупация на Чехословакия|Чехословакия]] от Германия.<ref name="Dickson 2001 pg 69">Dickson (2001), pg.</ref> Италианският крал [[Виктор Емануил III Савойски|Виктор Емануил III]] поема [[Крал на Албания|албанската корона]] и е установено фашистко правителство под Шефкет Верлачи, което да [[Албанско кралство|управлява Албания]]. === Втора световна война === [[Файл:Amadeo_Aosta3rd_01.jpg|мини|[[Амадей Савойски-Аоста (1898 – 1942)|Принц Амадей Савойски-Аоста]] води италианските сили в [[Битка при Амба Аладжи|битката при Амба Аладжи]].<ref>Time Magazine [https://web.archive.org/web/20090829184022/http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,790095,00.html Aosta on Alag?]</ref>]] Мусолини влиза във [[Втора световна война|Втората световна война]] през юни 1940 г. на страната на [[Адолф Хитлер]] с планове за разширяване на териториалните владения на Италия. Той е имал рисунки за територията на Западна [[Югославия]], Южна Франция, Корсика, Малта, Тунис, част от Алжир, атлантическо пристанище в Мароко, [[Френски Сомалиленд]] и контролирани от Великобритания Египет и Судан.<ref>Calvocoressi (1999) с.166</ref> На 10 юни 1940 г. Мусолини обявява война на Великобритания и Франция; и двете страни са във война с [[Германска империя (1933 – 1945)|Нацистка Германия]] от септември миналата година. През юли 1940 г. италианският външен министър граф Чано представя на Хитлер списък с целите на Италия, който включва: анексирането на Корсика, Ница и Малта; протекторат в Тунис и буферна зона в Източен Алжир; независимост с италианско военно присъствие и бази в Ливан, Палестина, Сирия и Трансйордания, както и експроприация на петролни компании в тези територии; военна окупация на [[Аден]], [[Перим]] и [[Сокотра (остров)|Сокотра]]; Кипър даден на Гърция в замяна на [[Йонийски острови]] и Чамурия дадена на Италия; на Италия се дава Британска Сомалиленд, Джибути, [[Френска Екваториална Африка]] до [[Убанги-Шари]], както и Чиано, добавяйки на срещата, че Италия иска също Кения и Уганда.<ref name="Santi Corvaja 2008. Pp. 132">Santi Corvaja, Robert L. Miller.</ref> Хитлер не дава никакви обещания.<ref name="Santi Corvaja 2008. Pp. 132">Santi Corvaja, Robert L. Miller.</ref> През октомври 1940 г. Мусолини нарежда [[Италианско-гръцка война|нахлуването в Гърция]] от [[Албанско кралство|Албания]], но операцията е неуспешна.<ref>Dickson (2001) p.100</ref> През април 1941 г. Германия започва [[Югославска операция|инвазия в Югославия]] и след това [[Битка за Гърция|напада Гърция]]. Италия и други германски съюзници подкрепят и двете действия. Германската и италианската армия превземат Югославия за около две седмици и въпреки британската подкрепа в Гърция, войските на Оста превземат тази страна до края на април. Италианците поемат контрол над части както от [[Югославия във Втората световна война|окупирана Югославия]], така и [[Гърция във Втората световна война|от окупирана Гърция]]. Член на [[Савойска династия|Савойския дом]], [[Аймон Савойски-Аоста (1900 – 1948)|принц Аймон, 4-ти херцог на Аоста]], е назначен за крал на новосъздадената [[Независима хърватска държава]]. [[Файл:Italian_empire_1940.PNG|дясно|мини|[[Независима хърватска държава|Италия и нейните колониални владения през 1940 г.]]]]По време на разгара на [[Битка за Британия|битката за Британия]] италианците започват [[Египетска операция|нахлуване в Египет]] с надеждата да превземат Суецкия канал. До 16 септември 1940 г. италианците напредват 100 km през границата. Въпреки това през декември британците започват [[Операция „Компас“|операция „Компас]]“ и до февруари 1941 г. британците отрязват и пленяват италианската 10-та армия и навлизат дълбоко в Либия.<ref>Dickson (2001) p.101</ref> [[Операция „Зоненблуме“|Германска намеса]] предотвратява падането на Либия и комбинираните атаки на [[Страни от Оста|Оста]] връщат британците обратно в Египет до лятото на 1942 г., преди да бъдат [[Първа битка при Аламейн|спрени при Аламейн]]. [[Операция „Факел“|Съюзническата намеса срещу държаните от Виши Мароко и Алжир]] създава кампания на два фронта. Германски и италиански сили навлизат в Тунис в края на 1942 г. в отговор, но силите в Египет скоро са принудени да направят голямо отстъпление в Либия. До май 1943 г. силите на Оста в Тунис са принудени да се предадат. [[Файл:CH-NB_-_Italienisch-Ostafrika,_Massana_(Massawa,_Massaua)-_Hafen_-_Annemarie_Schwarzenbach_-_SLA-Schwarzenbach-A-5-23-129.jpg|мини|Италиански заселници в [[Масава]]]] [[Източноафриканска кампания (Втора световна война)|Източноафриканската кампания]] започва с италиански напредък в държаната от Великобритания [[Кения]], [[Британска Сомалия|Британско Сомалиленд]] и [[Судан]].<ref>[http://www.centrorsi.it/notizie/images/stories/casssa/cassa%20nastro%20azzurro117.jpg Italian Map showing with green lines the territories conquered in 1940 by the Italians in Sudan and Kenya. ]</ref> През лятото на 1940 г. италианските въоръжени сили [[Италианско завземане на Британска Сомалия|успешно нахлуват в цяла Британска Сомалиленд]].<ref>Dickson (2001) p.103</ref> Но през пролетта на 1941 г. британците контраатакуват и навлизат дълбоко в [[Италианска Източна Африка]]. До 5 май [[Хайле Селасие|Хайле Селасие I от Етиопия]] се завръща в [[Адис Абеба|Адис Абеба,]] за да си върне трона. През ноември последната организирана италианска съпротива приключи с [[Битка при Гондар|падането на Гондар]].<ref>Jowett (2001) p.7</ref> Въпреки това след предаването на Източна Африк, някои италианци провеждат партизанска война, която продължава още две години. През ноември 1942 г., когато германците окупираха [[Режим от Виши|Франция във Виши]] по време на [[Операция „Антон“|операция „Антон]]“, [[Италианска окупация на Франция|окупираната от Италия Франция]] е разширена с окупацията на [[Корсика]]. === Край на империята === До есента на 1943 г. Италианската империя и всички мечти за имперска Италия фактически приключват. На 7 май капитулацията на [[Страни от Оста|силите на Оста]] в [[Тунизийска кампания|Тунис]] и други почти непрекъснати италиански обрати карат крал [[Виктор Емануил III Савойски|Виктор Емануил III]] да планира отстраняването на Мусолини. След [[Съюзническо настъпление в Сицилия|нахлуването в Сицилия]] всяка подкрепа за Мусолини се изпарява. На 24 юли се провежда среща на [[Голям фашистки съвет|Големия фашистки съвет]], който успява да наложи вот на недоверие на Мусолини. Впоследствие Дучето е свален и арестуван от краля на следващия следобед. След това Мусолини остава пленник на краля до 12 септември, когато по заповед на [[Адолф Хитлер]] е спасен от германски парашути и става лидер на новосъздадената [[Италианска социална република]]. [[Файл:LA_CATTEDRALE_DI_TRIPOLI_1960.jpg|мини|Катедралата на Триполи и бившият център на [[ФИАТ]] през 60-те години]] След 25 юли новото италианско правителство под ръководството на краля и фелдмаршал [[Пиетро Бадолио]] остава външно част от Оста. Но тайно започна преговори със Съюзниците. В навечерието на съюзническия десант в [[Салерно]], който започва [[Съюзническо нахлуване в Италия|съюзническата инвазия в Италия]], новото италианско правителство [[Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция|тайно подписва примирие със Съюзниците]]. На 8 септември примирието е обявено публично. В [[Албания]], [[Югославия]], [[Додеканези]]теэи други територии, които все още се държат от италианците, германските военни сили успешно атакуват своите бивши италиански съюзници и сложиха край на управлението на Италия. По време на [[Додеканезка операция|Додеканезката кампания]] опит на Съюзниците да превземат Додеканезите със съдействието на италианските войски завършва с пълна немска победа. В Китай [[Императорска армия на Япония|японската имперска армия]] окупира италианската концесия в [[Тиендзин]], след като получава новини за примирието. По-късно през 1943 г. Италианската социална република официално отстъпва контрола върху концесията на марионетния режим на Япония в Китай, [[Режим на Уан Дзинуей|Реорганизираното национално правителство на Китай]] под ръководството на Уан Джингуей. През 1947 г. [[Мирен договор с Италия (1947)|Мирният договор с Италия]] официално слага край на империята, която вече е напълно несъществуваща. Имаше дискусии за запазване на [[Триполитания]] (провинция на [[Италианска Либия]]) като последната италианска колония, но те не са успешни. През ноември 1949 г. бившият [[Италианска Сомалия|италиански Сомалиленд]], тогава под британска военна администрация, е превърнат в 10-годишна попечителска територия на Обединените нации под италианска администрация (Попечителна територия Сомалиленд). На 1 юли 1960 г. Сомалия се слива с [[Британска Сомалия|Британска Сомалиленд]],;за да образува независимата [[Сомалия|Сомалийска република]]. == Списък на колониите == В този списък са всички [[територия|територии]] от целия свят, които някога са се намирали в [[колония|колониална]] зависимост от [[Италия]]. ;В Европа * [[Италианска Албания]] ([[Италиански протекторат над Албания|1917–1920]], [[Албанско кралство|1939–1943]] ) * [[Италиански острови в Егейско море]] (1912–1947) * [[Италианска окупация на Франция]] (1940–1943) ** [[Италианска окупация на Корсика]] (1942-1943) * [[Независима хърватска държава|Независима държава Хърватия]] (1941–1945) * [[Италианска окупация на Черна гора]] (1941–1943) * [[Гръцка държава (1941 – 1943)|Гръцка държава]] (1941–1943) ;В Африка * [[Италианска Еритрея]] (1882–1947) * [[Италианска Сомалия]] (1889–1947) * [[Транс-Джуба]] (1924-1926) ** [[Подопечна територия Сомалиленд]] (1950–1960) * Либия (1911–1947) ** [[Италианска Триполитания]] и [[Италианска Киренайка]] (1911–1934) ** [[Италианска Либия]] (1934–1943) * [[Италианска Източна Африка]] (1936–1941) * [[Италианска Северна Африка]] (1911 – 1943) * [[Италианска Етиопия]] (1936–1941) * Тунис (1942–1943) ;В Азия * [[Италиански концесии в Китай]] ** [[Италианска концесия на Тиендзин]] (1901–1943) == Вижте също == * [[История на Италия]] == Източници == <references /> {{Империи}} {{Портал|История|Италия}} [[Категория:Колониални империи]] [[Категория:Бивши италиански колонии|*]] [[Категория:История на Италия]] fa4yb02lpcwow54xycmydvzjzyhxd67 12435355 12435311 2024-12-08T22:48:50Z Ambra75 259141 12435355 wikitext text/x-wiki {{Исторически държави |местоположение = Italian empire 1940.PNG |местоположение-лег = |начало=10 юли [[1882]]|край=1 юли [[1960]]|неофициален-език=[[Арабски език|арабски]], [[Сомалийски език|сомалийски]], [[Арамейски език|амарейски]], [[Берберски език|берберски]], [[Хърватски език|хърватски]], [[Гръцки език|гръцки]], [[Албански език|албански]], [[Китайски език|китайски]] и др.|континент=[[Африка]], [[Европа]] и [[Азия]]|днес_част=[[Китай]], [[Гърция]], [[Албания]], [[Либия]], [[Етиопия]], [[Сомалия]], [[Еритрея]]|управляващ_длъжност1=[[Умберто I Савойски]]}} '''Италианската колониална империя''' ({{Lang|it|Impero coloniale italiano}}), известна и като '''Италианска империя''' (''Impero italiano'') между [[1936]] и [[1941]] г., е основана в [[Африка]] през XIX век. Състои се от колониите, протекторатите, концесиите и зависимите части на [[Кралство Италия]]. В Африка колониалната империя включва териториите на днешна [[Италианска Либия|Либия]], [[Италианска Еритрея|Еритрея]], [[Италианска Сомалия|Сомалия]] и Етиопия (последните три са официално наречени [[Италианска Източна Африка]]); извън Африка Италия притежава [[Додеканези]]те (след [[Итало-турска война|Итало-турската война]]), Албания (1917–1920 и 1939–1943 ) и също има някои [[Италиански концесии в Китай|концесии в Китай]]. Фашисткото правителство, което идва на власт под ръководството на диктатора [[Бенито Мусолини]] след 1922 г. , иска да разшири Италианската империя и също да задоволи претенциите на италианските [[Иредентизъм|иредентисти]]. Систематичната „демографска колонизация“ е насърчавана от правителството<ref>Chapin Metz, Helen, ed.</ref> и до 1939 г. италианските заселници наброяват 120 000<ref name="Istat 2010">{{Cite journal|last=Istat|author-link=National Institute of Statistics (Italy)|date=December 2010|title=I censimenti nell'Italia unita I censimenti nell'Italia unita Le fonti di stato della popolazione tra il XIX e il XXI secolo ISTITUTO NAZIONALE DI STATISTICA SOCIETÀ ITALIANA DI DEMOGRAFIA STORICA Le fonti di stato della popolazione tra il XIX e il XXI secolo|url=http://www3.istat.it/dati/catalogo/20120911_00/Annali_serie_XII_vol_2_anno_141_I_Censimenti_nell'Italia_unita_bis.pdf|journal=Annali di Statistica|series=XII|volume=2|page=263|archive-url=https://web.archive.org/web/20140803195051/http://www3.istat.it/dati/catalogo/20120911_00/Annali_serie_XII_vol_2_anno_141_I_Censimenti_nell'Italia_unita_bis.pdf|archive-date=3 August 2014|access-date=декември}}</ref> – 150 000 души<ref name="britannica">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/eb/article-46562/Libya|заглавие=Libya - History, People, & Government|труд=Britannica.com|достъп_дата=11 януари 2018}}</ref> в [[Италианска Либия]] и 165 000 души<ref name="Istat 2010" /> в [[Италианска Източна Африка]]. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Италия се съюзява с [[Германска империя (1933 – 1945)|Нацистка Германия]] през 1940 г. и също така окупира Британски [[Сомалиленд]], Западен Египет, голяма част от Югославия, Тунис, части от Югоизточна Франция и по-голямата част от Гърция; но след това губи тези завоевания и своите африкански колонии от нахлуващите съюзнически сили до 1943 г. През [[1947]] г. Италия официално се отказва от претенциите върху бившите си колонии. През 1950 г. бившият Италиански Сомалиленд, тогава под британска администрация, е превърнат в попечителска територия Сомалиленд, докато не става независим през 1960 г. == История == === Предистория и епоха преди обединението === Империализмът в Италия датира от [[Древен Рим]] и латинското понятие ''mare nostrum'' („Наше море“, отнасящо се до [[Средиземно море]]) исторически е било основата на италианския империализъм, особено по време на [[Италиански фашизъм|фашистката]] ера.<ref>Betts (1975), с.12</ref> През [[Средновековие]]то и Модерния период [[Венецианска република|Венецианската република]] и [[Генуезка република|Генуезката република]] контролират мрежи от колонии в средиземноморския регион, известни съответно като [[Морски владения на Венеция|Венецианска империя]] и Генуезка империя. Между XV и XVI век италианските изследователи допринасят за колониалните начинания на други европейски страни в Америка: [[Христофор Колумб]] от Генуа служи на Испания, [[Америго Веспучи]] от Флоренция служи на Португалия, братята [[Джон Кабот]] от Венеция служат на Англия и [[Джовани да Верацано]] от Флоренция служи на Франция. Нито една италианска сила обаче не взема активна роля в надпреварата за Америка, със забележителното изключение на папата, който действа като арбитър между европейските колониални сили по време на [[Ренесанс]]а. Географското положение на Италия, разположена в центъра на вътрешно море, без открит свободен достъп до океана, допринася за тази чисто средиземноморска политика. [[Фердинандо I де Медичи]], велик херцог на [[Велико херцогство Тоскана|Тоскана]], прави единствения италиански опит да създаде колония в Америка, в днешна [[Френска Гвиана]], организирайки през 1608 г. експедиция за изследване на територията на север от Бразилия и река [[Амазонка]] през 1608 г. под командването на английския капитан [[Робърт Торнтън]]. Въпреки това Торнтън при завръщането си от подготвителната експедиция през 1609 г. намира Фердинандо I мъртъв и неговият наследник [[Козимо II де Медичи|Козимо II]] не се интересува от проекта. През 1651 г. [[Джовани Паоло Ласкарис]], италиански благородник и велик магистър на [[Хоспиталиери|рицарите хоспиталиери]] на Малта (по това време васална държава на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]]), притежава четири [[Карибски регион|карибски]] острова: [[Сейнт Китс|Сен Кристофър]], [[Сен Мартен]], [[Сен Бартелеми]] и [[Сен Кроа]], колонизирани от 1651 до 1665 г.<ref name="Dubé2005">{{Cite book|last=Dubé|first=Jean-Claude|title=The Chevalier de Montmagny (1601-1657): First Governor of New France|url=https://archive.org/details/chevalierdemontm0000dube|year=2005|publisher=University of Ottawa Press|isbn=978-0-7766-0559-3|pages=[https://archive.org/details/chevalierdemontm0000dube/page/263 263]–287}}</ref><ref name="Mifsud1914">{{Cite book|last=Mifsud|first=A.|title=Knights Hospitallers of the Ven. Tongue of England in Malta|url=https://archive.org/details/bub_gb_yK80AQAAMAAJ|year=1914|publisher=AMS Press|isbn=9780404170097|page=246|chapter=Attempts to reestablish the Tongue}}</ref> Не е направен друг опит за колонизация в океана и до 1797 г. венецианските и генуезките владения в Средиземно море са загубени. === Борба за империя === [[Файл:Francesco_Crispi_crop.jpg|ляво|мини|[[Франческо Криспи]] насърчава италианския колониализъм в Африка в края на XIX век.]] Веднъж обединена като национална държава в края на XIX век, Италия възнамерява да се състезава с другите европейски сили за новата ера на европейска колониална експанзия. Тя вижда своите интереси в Средиземно море и на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]] – регион, който все още предстои да бъде колонизиран и с излаз на океана. Италия закъснява в колониалната надпревара и нейният статут на най-малката от Великите сили – позиция на относителна слабост в международните отношения, означава, че тя зависи от мълчаливото съгласие на Великобритания, Франция и Германия за изграждането на нейната империя.<ref>Betts (1975), с.97</ref> Италия отдавна смята османската провинция Тунис, където живее голяма общност от тунизийски италианци, за част от икономическата си сфера на влияние. Тя не обмисля да я [[Анексия|анексира]] до 1879 г., когато става ясно, че Великобритания и Германия насърчават Франция да я добави към своите колониални владения в [[Френска Северна Африка|Северна Африка]].<ref>Lowe, с.21</ref> Предложението на Италия в последната минута да подели Тунис между двете страни е отхвърлено и Франция, уверена в подкрепата на Германия, нарежда на своите войски да влязат от [[Френски Алжир]], налагайки протекторат над Тунис през май 1881 г. съгласно [[Договор от Бардо|Договора от Бардо]].<ref>Lowe, с.24</ref> Шокът от „шамара на Тунис“, както се споменава в италианската преса, и усещането за изолация на Италия в Европа я карат да подпише [[Троен съюз (1882)|Тройния съюз]] през 1882 г. с Германия и [[Австро-Унгария]].<ref>Lowe, с.27</ref> [[Файл:Possessions_italiennes_en_Afrique-1896.jpg|мини|Италиански владения и сфери на влияние на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]] през 1896 г.]] Докато са правени опити за закупуване на Никобарските острови от [[Дания]] през 1864 и 1865 г.<ref>{{Cite book|title=Storia Militare della Colonia Eritrea, Vol. I|date=1935|publisher=[[Ministero della Guerra]]|location=Roma|pages=15–16}}</ref>, генезисът на италианската колониална империя е закупуването през 1869 г. на залива [[Асаб]] на [[Червено море]] от Италианска навигационна компания, която възнамерява да създаде станция за въглища по времето, когато [[Суецки канал|Суецкият канал]] е отворен за навигация.<ref>Mia Fuller, [http://www.oxfordbibliographies.com/view/document/obo-9780199846733/obo-9780199846733-0150.xml "Italian Colonial Rule"], ''Oxford Bibliographies Online''.</ref> Това е поето от италианското правителство през 1882 г., превръщайки се в първата отвъдморска територия на модерна Италия.<ref>Theodore M. Vestal, "Reflections on the Battle of Adwa and Its Significance for Today", in ''The Battle of Adwa: Reflections on Ethiopia's Historic Victory Against European Colonialism'' (Algora, 2005), с. 22.</ref> Търсенето на колонии от Италия продължава до февруари 1885 г., когато чрез тайно споразумение с Великобритания тя анексира пристанището [[Масава]] в [[Еритрея]] на [[Червено море]] от разпадащата се [[Египетски хедиват|Египетска империя]]. Италианското анексиране на Масава лишава [[Етиопска империя|Етиопската империя]] на [[Йохан IV (Етиопия)|Йохан IV]] от излаз на море.<ref>Pakenham (1992), с.280</ref> В същото време Италия окупира територия от южната страна на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]], образувайки това, което ще стане [[Италианска Сомалия|Италианска Сомалиленд]].<ref>Pakenham, с.281</ref> Въпреки това Италия пожелава самата Етиопия и през 1887 г. италианският министър-председател [[Агостино Депретис]] нарежда инвазия, което довежда до [[Италианско-етиопска война (1887–1889)|войната в Еритрея]]. Това нашествие е спряно след загубата на петстотин италиански войници в [[Битка при Догали|битката при Догали]].<ref>Killinger (2002), с.122</ref> Наследникът на Депретис, министър-председателят [[Франческо Криспи]], подписва [[Договор от Учиали|договора от Учиали]] през 1889 г. с [[Менелик II]], новия император. Този договор отстъпва етиопска територия около Масава на Италия, за да формира колонията [[Италианска Еритрея|Италианска Еритрея]], и, поне според италианската версия на договора, прави Етиопия италиански [[протекторат]].<ref>Pakenham, с.470</ref> Отношенията между Италия и Менелик се влошават през следващите няколко години до избухването на [[Първа италианско-етиопска война|Първата италианско-етиопска война]] през 1895 г., когато [[Франческо Криспи]] нарежда на италианските войски да влязат в страната. Значителното числено превъзходство и лошото оборудване<ref>Killinger, с. 122</ref> води до решителното поражение за Италия от ръцете на етиопските сили в [[Битка при Адуа|битката при Адуа]] през 1896 г.<ref>Pakenham (1992), с.7</ref> От страна на Италия броят на загиналите е 6889 души, включително 4133 италианци.{{Hrf|Clodfelter|2017|202}} Етиопците претърпяват най-малко 4000 убити и 10 000 ранени.{{Hrf|Clodfelter|2017|202}} {{Efn|Total Italian, Eritrean, and Somali deaths, including those from disease, were estimated at 9,000.{{sfn|Clodfelter|2017|p=202}}}} [[Файл:Italoturca1.jpg|ляво|мини|Италианските войски по време на [[Итало-турска война|Итало-турската война]], 1911 г.]] Италия също участва във [[войната на Махдистите]] и от 1890 г. побеждава войските на махдистите в [[Битка при Серобети|битката при Серобети]] и [[Първа битка при Агордат|Първата битка при Агордат]]. През декември 1893 г. италианските колониални войски и махдистите се бият отново във [[Втора битка при Агордат|Втората битка при Агордат]]; Ахмед Али води кампания срещу италианските сили в Източен Судан и повежда около 10-12 000 мъже на изток от Касала, срещайки 2400 италианци и техните еритрейски [[аскари]], командвани от полковник Аримонди. Италианците отново печелят и изходът от битката представлява първата решителна победа, спечелена досега от европейците срещу суданските революционери.<ref name="GJB">{{Cite book|last=Barclay|first=Glen St John|title=The rise and fall of the new Roman empire: Italy's bid for world power, 1890–1943|url=https://archive.org/details/risefallof00barc|year=1973|location=London|isbn=9780283978623}}</ref> Година по-късно италианските колониални сили превземат Касала след успешната [[битка при Касала]]; Италия връща града на британците в края на войната три години по-късно. През 1898 г., в резултат на придобиването на наети територии от Германия, [[Квантунска област|Русия]], Великобритания и Франция в Китай по-рано същата година, италианското правителство, като въпрос на национален престиж и за да утвърди статута на Италия като велика сила, поисква отстъпването на залива Санмен, за да служи като станция за въглища. Осъзнавайки, че Италия няма достатъчно военноморска мощ в азиатски води, за да подкрепи своето искане, китайското имперско правителство отхвърля ултиматума и всички последващи искания с аргумента, че Италия няма реални политически или икономически интереси в Китай. Това национално унижение, което за главния вестник на Италия кара страната да изглежда като трето-четвърторазрядна сила, провокира падането на италианското правителство. Това кара Италия да вземе участие в [[Алианс на осемте държави|международната експедиция в Пекин]] при избухването на [[Боксерско въстание|Боксерското въстание]] през следващата година и довежда до придобиването на [[Италианска концесия в Тиендзин|концесия в Тиендзин]] през 1901 г. – единственият пример за италиански колониализъм в Азия.<ref>[https://books.google.com/books?id=n5hEAgAAQBAJ&dq=Italy%2C+sanmen+bay.+1898&pg=PT59 Italy’s Encounters with Modern China: Imperial Dreams, Strategic Ambitions], edited by Maurizio Marinelli and Giovanni Andornino, Palgrave Macmillan, 2014</ref><ref>Maurizio Marinelli, ''Self-portrait in a Convex Mirror: Colonial Italy Reflects on Tianjin''</ref> Концесията се администрира от италианския консул в Тиендзин. [[Файл:1912_map_-_Le_nuove_province_Italiane_-_Tripolitania_e_Cirenaica.jpg|дясно|мини|300x300пкс|Италианска Либия през 1912 г.]] Вълната от [[национализъм]], която залива Италия в началото на XX век, довежда до основаването на [[Италианска националистическа асоциация|Италианската националистическа асоциация]], която настоява за разширяване на Италианската империя. Вестниците са пълни с приказки за отмъщение за претърпените унижения в Етиопия в края на миналия век и за носталгия по [[Римска империя|римската]] епоха. Предложено е, че [[Либия]], като бивша римска колония, трябва да бъде взета обратно, за да се осигури решение на проблемите с нарастването на населението на [[Южна Италия]]. Страхувайки се да не бъде напълно изключен от Северна Африка от Великобритания и Франция и имайки предвид общественото мнение, министър-председателят [[Джовани Джолити]] нарежда обявяването на война на [[Османска империя|Османската империя]], част от която е Либия, през октомври 1911 г.<ref>Killinger (2002), с.133</ref> В резултат на [[Итало-турска война|Италианско-турската война]] Италия печели [[Италианска Либия|Либия]] и [[Додеканези]]те от [[Османска империя|Османската империя]]. Пустинната война в Либия от 1912 г. включва първото използване на бронирана бойна машина във военната история и бележи първото значително използване на въздушна мощ във война. {{Hrf|Clodfelter|2017|353}} {{Efn|Nine Italian aircraft flew both combat and support missions during the campaign.{{sfn|Clodfelter|2017|p=353}} Освен това италианският дирижабъл ''P2'' и ''P3'' открива и прави високоефективна бомбена атака срещу отоманската кавалерия в [[Битката при Занзур (1912)|битка при Занзур]] в [[Итало-турска война|Итало-турската война]], давайки важен принос за настъплението на [[Италианската армия]] в тази битка. Първата военна смърт на пилот в историята се случва, когато самолет се разбива по време на разузнавателен полет.{{sfn|Clodfelter|2017|p=353}}}} === Първа световна война и след нея === [[Файл:Italian_empire_1914.png|ляво|мини|292x292пкс|Италия и нейните колониални владения през 1914 г.]] През 1914 г. Италия остава неутрална и не се присъединява към своя съюзник Германия в Първата световна война. Съюзниците дават обещания и през 1915 г. Италия се присъединява към тях. Обещава се [[Лондонски договор (1915)|териториална плячка]] главно от Австрия и Турция.<ref>Renzi, 1968.</ref> [[Файл:Vlora_zur_Zeit_der_italienischen_Besatzung_1916-1920.jpg|дясно|мини|Знамето на Италия, показано окачено до албанско знаме от балкона на италианската [[префектура]] във [[Вльора]], [[Албания]] по време на Първата световна война]] Преди пряката намеса в Първата световна война Италия окупира албанското пристанище [[Вльора]] през декември 1914 г.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> През есента на 1916 г. Италия започва да окупира Южна [[Арбанон|Албания]].<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> През 1916 г. италианските сили набират албански нередовни войници, за да служат заедно с тях.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> Италия, с разрешение на съюзническото командване, окупира [[Северен Епир]] на 23 август 1916 г., принуждавайки неутралистката гръцка армия да изтегли своите окупационни сили оттам.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> През юни 1917 г. Италия провъзгласява Централна и Южна Албания за протекторат на Италия, докато Северна Албания е разпределена на държавите [[Сърбия]] и [[Черна гора]].<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> До 31 октомври 1918 г. френските и италианските сили изгонват австро-унгарската армия от Албания.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> Въпреки това през 1920 г. [[Война за Вльора|албанско въстание]] кара италианците да се съгласят да върнат окупираните региони на Албания, с изключение на о-в [[Сазани]]. [[Файл:TreatyOfSevres.png|дясно|мини|Разделянето на Турция в [[Севърски договор|Севърския договор]] от 1919 г. Светлозелената маркирана зона е територията от [[Анадол]]а, определена за италианска [[сфера на влияние]]. Договорът е отменен от [[Лозански договор|Договора от Лозана]] от 1923 г., където Турция е възстановена в цял Анадол.]] [[Далмация]] е стратегически регион по време на Първата световна война, който Италия и Сърбия възнамеряват да заграбят от Австро-Унгария. Договорът от Лондон гарантира на Италия правото да анексира голяма част от Далмация в замяна на участието на Италия на страната на Съюзниците. От 5-6 ноември 1918 г. се съобщава, че италианските сили са достигнали [[Вис (остров)|о-в Вис]], [[Ластово]], [[Шибеник]] и други местности на брега на Далмация.<ref>Giuseppe Praga, Franco Luxardo.</ref> До края на военните действия през ноември 1918 г. италианската армия е завзела контрола над цялата част от Далмация, която е била гарантирана на Италия от Лондонския договор, а до 17 ноември е превзела и [[Риека]].<ref name="Paul O 2005. Pp. 17">Paul O'Brien.</ref> През 1918 г. адмирал [[Енрико Мило]] се обявява за италиански губернатор на Далмация.<ref name="Paul O 2005. Pp. 17">Paul O'Brien.</ref> Известният италиански националист [[Габриеле Д'Анунцио]] подкрепя завземането на Далмация и продължи към [[Задар]] с италиански военен кораб през декември 1918 г.<ref>A. Rossi.</ref> При заключителния [[Версайски договор]] през 1919 г. Италия получава в Европа по-малко от обещаното и никакъв отвъдморски мандат, освен обещанието за колониални компенсации, дадено на 7 май 1919 г. по време на разделянето на колониите на Германия между Франция и Великобритания. За да изпълнят това обещание, Франция и Великобритания пряко или косвено дават на Италия, от 1919 до 1935 г., редица територии за разширяване на Либия (Куфра, Сара, Джарабуб, ивицата Аузу, други земи в Сахара), Сомалия (Джубаленд), Додеканезите (Кастелоризо) и Еритрея (Рахейта, островите Ханиш). През април 1920 г. е договорено между британските и италианските външни министри [[Джубаленд]] да бъде първата компенсация на Италия от Великобритания, но Лондон се въздържа от сделката няколко години, целяйки да я използва като лост, за да принуди Италия да отстъпи [[Додеканези]]те на Гърция.<ref>Lowe, с.187</ref> === Фашизмът и Италианската империя === [[Файл:Italy_aims_Europe_1936.png|мини|Амбициите на фашистка Италия в Европа през 1936 г.Легенда: [[Албания]], която е клиентска страна, се смята за територия, която трябва да бъде анексирана.]] През 1922 г. лидерът на [[Италиански фашизъм|италианското фашистко]] движение [[Бенито Мусолини]] става министър-председател и диктатор. Мусолини разрешава въпроса за суверенитета над [[Додеканези]]те в [[Лозански договор|Договора от Лозана от]] 1923 г., който формализира италианската администрация както на Либия, така и на Додеканезите в замяна на плащане на Турция – държавата наследник на Османската империя, въпреки че той се проваля в опита си да изтръгне мандат за част от Ирак от Великобритания. Месец след ратифицирането на договора от Лозана Мусолини нарежда нахлуването на гръцкия остров [[Корфу]] след [[Инцидент на Корфу|инцидента на Корфу]]. Италианската преса подкрепя този ход, отбелязвайки, че Корфу е бил владение на Венеция от четиристотин години. Въпросът е отнесен от Гърция до [[Общество на народите|Обществото на нациите]], където Мусолини е убеден от Великобритания да евакуира италианските войски в замяна на репарации от Гърция. Конфронтацията кара Великобритания и Италия да разрешат въпроса за Джубаланд през 1924 г., който е обединен в [[Италианска Сомалия|Италиански Сомалиленд]].<ref>Lowe, с. 191–199</ref> [[Файл:ProgettoImperoItaliano.jpg|мини|Карта на ''Велика Италия'' според фашисткия проект от 1940 г. в случай че Италия спечели [[Втора световна война|Втората световна война]] (оранжевата линия ограничава метрополия Италия, зелената линия границите на разширената Италианска империя)]] В края на 20-те години имперската експанзия става все по-предпочитана тема в речите на Мусолини.<ref name="smith">Smith, Dennis Mack (1981).</ref> Сред целите на Мусолини са Италия да стане доминиращата сила в Средиземно море, която да може да предизвика Франция или Великобритания, както и да получи достъп до [[Атлантически океан|Атлантическия]] и [[Индийски океан|Индийския океан]].<ref name="smith">Smith, Dennis Mack (1981).</ref> Мусолини твърди, че Италия се нуждае от безспорен достъп до световните океани и морски пътища, за да гарантира националния си суверенитет.<ref name="salerno">Salerno, Reynolds Mathewson (2002).</ref> Това е разработено в документ, който той по-късно изготвя през 1939 г., наречен “Походът към океаните", и включен в официалните протоколи от среща на [[Голям фашистки съвет|Големия фашистки съвет]].<ref name="salerno">Salerno, Reynolds Mathewson (2002).</ref> Този текст твърди, че морското положение определя независимостта на нацията: страните със свободен достъп до открито море са независими; докато тези, на които липсва това, не са. Италия, която има само достъп до вътрешно море без френското и британското съгласие, е само „полунезависима нация“ и се твърди, че е „затворник в Средиземно море“: <ref name="salerno">Salerno, Reynolds Mathewson (2002).</ref> {{Цитат|Решетките на този затвор са Корсика, Тунис, Малта и Кипър. Пазачите на този затвор са Гибралтар и Суец. Корсика е пистолет, насочен към сърцето на Италия; Тунис в Сицилия. Малта и Кипър представляват заплаха за всички наши позиции в източното и западното Средиземноморие. Гърция, Турция и Египет са готови да образуват верига с Великобритания и да завършат военнополитическото обкръжаване на Италия. Следователно Гърция, Турция и Египет трябва да се считат за жизненоважни врагове на експанзията на Италия... Целта на италианската политика, която не може да има и няма континентални цели от европейско териториално естество с изключение на Албания, е преди всичко да разбие решетките на този затвор... След като решетките бъдат счупени, италианската политика може да има само едно мото – марш към океаните.|Бенито Мусолини}} [[Файл:ZaptiefromItalianSomalia.jpg|дясно|мини|Група „Заптиè“ в [[Италианска Сомалия|Италианск]][[Италианска Сомалия|а Сомалия]]]] [[Битките при Занзур (1912)|битка при Занзур]] в [[Итало-турската война]], давайки важен принос за настъплението на [[Италианската армия]] в тази битка. На [[Балкански полуостров|Балканите]] фашисткият режим претендира за [[Далмация]] и има амбиции над [[Албания]], [[Словения]], [[Хърватия]], [[Босна и Херцеговина]], [[Вардарска Македония]] и [[Гърция]] въз основа на прецедента на предишно римско господство в тези региони.<ref name="Robert Bideleux 1998. с. 467">Robert Bideleux, Ian Jeffries.</ref> Далмация и Словения трябва да бъдат директно анексирани към Италия, докато останалата част от Балканите трябва да бъде трансформирана в италиански [[Клиентска държава|клиентски държави]].<ref>Allan R. Millett, Williamson Murray.</ref> Режимът също се стреми да установи защитни взаимоотношения покровител-клиент с [[Австрия]], [[Унгария]], [[Югославия]], [[Румъния]] и [[България]].<ref name="Robert Bideleux 1998. Pp. 467">Robert Bideleux, Ian Jeffries.</ref> И през 1932 г., и през 1935 г. Италия поисква мандат от Лигата на нациите на бившия [[Германска колониална империя|германски Камерун]] и свобода на ръцете в Етиопия от Франция в замяна на италианска подкрепа срещу Германия (виж [[Фронт от Стреза]]).<ref name="burgwyn">Burgwyn, James H. (1997).</ref> Това е отказано от френския министър-председател [[Едуар Ерио]], който все още не е достатъчно притеснен от перспективата за възраждане на Германия.<ref name="burgwyn">Burgwyn, James H. (1997).</ref> [[Файл:Tripoli,_Suk_el_Turk.jpg|мини|Италиански заселници и местни либийци в Триполи, столица на [[Италианска Триполитания]] и по-късно на [[Италианска Либия]]]] При [[Втора италианско-етиопска война|второто си нахлуване в Етиопия]] през 1935–36 г. Италия постига успех и обедини [[Италианска Етиопия|новото си завоевание]] с по-старите си източноафрикански колонии, за да създаде [[Италианска Източна Африка]]. На 9 май 1936 г. Мусолини провъзгласява създаването на Италианската империя в Източна Африка с [[Виктор Емануил III Савойски|крал Виктор Емануил III]] като император на Етиопия.<ref>{{Cite book|title=Guida dell'Africa Orientale Italiana|year=1938|publisher=CTI|location=Milano|page=33|език=it}}</ref> През 1939 г. [[Италианска инвазия в Албания|Италия нахлува в Албания]] и я [[Албанско кралство|включва]] във фашистката държава. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] (1939–1945) Италия [[Италианско завземане на Британска Сомалия|окупира Британска Сомалиленд]], [[Италианска окупация на Франция|части от Югоизточна Франция]], Западен [[Кралство Египет|Египет]] и [[Гърция във Втората световна война|по-голямата част от Гърция]], но след това губи тези завоевания и своите африкански колонии, включително Етиопия, от нахлуващите [[Съюзници във Втората световна война|съюзнически сили]] до 1943 г. Тя е принудена в мирния договор от 1947 г. да се откаже от суверенитета над всички свои колонии. През 1950 г. й е предоставено доверие да управлява бившия италиански Сомалиленд под надзора на ООН . Когато [[Сомалия]] става независима през 1960 г., 80-годишният експеримент на Италия с колониализма приключва. Втората италианско-етиопска война струва на Италия 4359 убити в битка – 2313 италианци, 1086 еритрейци, 507 сомалийци и либийци и 453 италиански работници.{{Hrf|Clodfelter|2017|355}} Загиналите етиопски военни и цивилни, много от които от италиански бомби и атаки с [[иприт]], се оценяват на 275 000 души. {{Hrf|Clodfelter|2017|355}} [[Файл:Depiction_of_Mussolini_in_Mekelle.jpg|мини|Етиопците поздравяват изображение на Мусолини в [[Мекеле]], 1935 г.]] През юли 1936 г. [[Франсиско Франко]] от националистическата фракция в [[Гражданска война в Испания|Испанската гражданска война]] поисква италианска подкрепа срещу управляващата републиканска фракция и гарантира, че ако Италия подкрепи националистите, „бъдещите отношения ще бъдат повече от приятелски“ и че италианската подкрепа „ще има позволи влиянието на Рим да надделее над това на Берлин в бъдещата политика на Испания“.<ref>Sebastian Balfour, Paul Preston.</ref> Италия се намесва в гражданската война с намерението да окупира [[Балеарски острови|Балеарските острови]] и да създаде [[клиентска държава]] в Испания.<ref>R. J. B. Bosworth.</ref> Италия се стреми да контролира Балеарските острови поради стратегическото им положение - Италия може да използва островите като база, за да прекъсне комуникационните линии между Франция и нейните северноафрикански колонии и между британския Гибралтар и Малта.<ref>John J. Mearsheimer.</ref> След победата на Франко и националистите във войната, Италия оказва натиск върху Франко да позволи италианска окупация на Балеарските острови, но той не го прави.<ref>The Road to Oran: Anglo-French Naval Relations, September 1939 – July 1940.</ref> [[Файл:Unione_tunisi_31octobre1938.jpg|мини|Италиански вестник в Тунис от октомври 1938 г., който представлява италианците, живеещи във френския протекторат Тунис.]] След като Обединеното кралство подписва англо-италианските [[Великденски споразумения]] през 1938 г., Мусолини и външният министър Чано издават искания за отстъпки в Средиземно море от Франция, особено по отношение на [[Джибути]], [[Тунис]] и управлявания от Франция [[Суецки канал]].<ref name="Reynolds Mathewson Salerno 1940. p82-83">Reynolds Mathewson Salerno.</ref> Три седмици по-късно Мусолини казва на Чано, че възнамерява Италия да поиска италианско превземане на Албания.<ref name="Reynolds Mathewson Salerno 1940. p82-83">Reynolds Mathewson Salerno.</ref> Мусолини изповядва, че Италия ще може да „диша спокойно“ само ако е придобила съседни колониални владения в Африка от Атлантическия до Индийския океан и когато 10 млн. италианци се заселят в тях.<ref name="smith2">Smith, Dennis Mack (1981).</ref> През 1938 г. Италия поисква [[сфера на влияние]] в [[Суецки канал|Суецкия канал]] в [[Египет]], като по-специално настоя доминираната от Франция компания за Суецкия канал да приеме италиански представител в своя борд на директорите.<ref name="LIFE 1938. Pp. 23">"French Army breaks a one-day strike and stands on guard against a land-hungry Italy", ''LIFE'', 19 Dec 1938.</ref> Италия се противопоставя на френския монопол над Суецкия канал, тъй като под доминираната от Франция компания за Суецкия канал целият италиански търговски трафик към нейната колония [[Италианска Източна Африка]] е принуден да плаща такси при влизане в канала.<ref name="LIFE 1938. Pp. 23">"French Army breaks a one-day strike and stands on guard against a land-hungry Italy", ''LIFE'', 19 Dec 1938.</ref> През 1939 г. Италия [[Италианска инвазия в Албания|нахлува и превзема Албания]] и я прави част от Италианската империя като протекторат и отделно кралство в [[лична уния]] с [[Савойска династия|италианската корона]]. Регионът на съвременна Албания е бил ранна част от [[Римска империя|Римската империя]], която всъщност е била държана преди северните части на Италия да бъдат превзети от римляните, но отдавна е била населена с [[албанци]], въпреки че Италия е запазила силни връзки с албанското ръководство и го смяташе за твърдо в своята [[сфера на влияние]].<ref name="Dickson 2001 pg 69">Dickson (2001), pg.</ref> Възможно е Мусолини просто да е искал грандиозен успех над по-малък съсед, който да съответства на [[Аншлус|поглъщането на Австрия]] и [[Германска окупация на Чехословакия|Чехословакия]] от Германия.<ref name="Dickson 2001 pg 69">Dickson (2001), pg.</ref> Италианският крал [[Виктор Емануил III Савойски|Виктор Емануил III]] поема [[Крал на Албания|албанската корона]] и е установено фашистко правителство под Шефкет Верлачи, което да [[Албанско кралство|управлява Албания]]. === Втора световна война === [[Файл:Amadeo_Aosta3rd_01.jpg|мини|[[Амадей Савойски-Аоста (1898 – 1942)|Принц Амадей Савойски-Аоста]] води италианските сили в [[Битка при Амба Аладжи|битката при Амба Аладжи]].<ref>Time Magazine [https://web.archive.org/web/20090829184022/http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,790095,00.html Aosta on Alag?]</ref>]] Мусолини влиза във [[Втора световна война|Втората световна война]] през юни 1940 г. на страната на [[Адолф Хитлер]] с планове за разширяване на териториалните владения на Италия. Той е имал рисунки за територията на Западна [[Югославия]], Южна Франция, Корсика, Малта, Тунис, част от Алжир, атлантическо пристанище в Мароко, [[Френски Сомалиленд]] и контролирани от Великобритания Египет и Судан.<ref>Calvocoressi (1999) с.166</ref> На 10 юни 1940 г. Мусолини обявява война на Великобритания и Франция; и двете страни са във война с [[Германска империя (1933 – 1945)|Нацистка Германия]] от септември миналата година. През юли 1940 г. италианският външен министър граф Чано представя на Хитлер списък с целите на Италия, който включва: анексирането на Корсика, Ница и Малта; протекторат в Тунис и буферна зона в Източен Алжир; независимост с италианско военно присъствие и бази в Ливан, Палестина, Сирия и Трансйордания, както и експроприация на петролни компании в тези територии; военна окупация на [[Аден]], [[Перим]] и [[Сокотра (остров)|Сокотра]]; Кипър даден на Гърция в замяна на [[Йонийски острови]] и Чамурия дадена на Италия; на Италия се дава Британска Сомалиленд, Джибути, [[Френска Екваториална Африка]] до [[Убанги-Шари]], както и Чиано, добавяйки на срещата, че Италия иска също Кения и Уганда.<ref name="Santi Corvaja 2008. Pp. 132">Santi Corvaja, Robert L. Miller.</ref> Хитлер не дава никакви обещания.<ref name="Santi Corvaja 2008. Pp. 132">Santi Corvaja, Robert L. Miller.</ref> През октомври 1940 г. Мусолини нарежда [[Италианско-гръцка война|нахлуването в Гърция]] от [[Албанско кралство|Албания]], но операцията е неуспешна.<ref>Dickson (2001) p.100</ref> През април 1941 г. Германия започва [[Югославска операция|инвазия в Югославия]] и след това [[Битка за Гърция|напада Гърция]]. Италия и други германски съюзници подкрепят и двете действия. Германската и италианската армия превземат Югославия за около две седмици и въпреки британската подкрепа в Гърция, войските на Оста превземат тази страна до края на април. Италианците поемат контрол над части както от [[Югославия във Втората световна война|окупирана Югославия]], така и [[Гърция във Втората световна война|от окупирана Гърция]]. Член на [[Савойска династия|Савойския дом]], [[Аймон Савойски-Аоста (1900 – 1948)|принц Аймон, 4-ти херцог на Аоста]], е назначен за крал на новосъздадената [[Независима хърватска държава]]. [[Файл:Italian_empire_1940.PNG|дясно|мини|[[Независима хърватска държава|Италия и нейните колониални владения през 1940 г.]]]]По време на разгара на [[Битка за Британия|битката за Британия]] италианците започват [[Египетска операция|нахлуване в Египет]] с надеждата да превземат Суецкия канал. До 16 септември 1940 г. италианците напредват 100 km през границата. Въпреки това през декември британците започват [[Операция „Компас“|операция „Компас]]“ и до февруари 1941 г. британците отрязват и пленяват италианската 10-та армия и навлизат дълбоко в Либия.<ref>Dickson (2001) p.101</ref> [[Операция „Зоненблуме“|Германска намеса]] предотвратява падането на Либия и комбинираните атаки на [[Страни от Оста|Оста]] връщат британците обратно в Египет до лятото на 1942 г., преди да бъдат [[Първа битка при Аламейн|спрени при Аламейн]]. [[Операция „Факел“|Съюзническата намеса срещу държаните от Виши Мароко и Алжир]] създава кампания на два фронта. Германски и италиански сили навлизат в Тунис в края на 1942 г. в отговор, но силите в Египет скоро са принудени да направят голямо отстъпление в Либия. До май 1943 г. силите на Оста в Тунис са принудени да се предадат. [[Файл:CH-NB_-_Italienisch-Ostafrika,_Massana_(Massawa,_Massaua)-_Hafen_-_Annemarie_Schwarzenbach_-_SLA-Schwarzenbach-A-5-23-129.jpg|мини|Италиански заселници в [[Масава]]]] [[Източноафриканска кампания (Втора световна война)|Източноафриканската кампания]] започва с италиански напредък в държаната от Великобритания [[Кения]], [[Британска Сомалия|Британско Сомалиленд]] и [[Судан]].<ref>[http://www.centrorsi.it/notizie/images/stories/casssa/cassa%20nastro%20azzurro117.jpg Italian Map showing with green lines the territories conquered in 1940 by the Italians in Sudan and Kenya. ]</ref> През лятото на 1940 г. италианските въоръжени сили [[Италианско завземане на Британска Сомалия|успешно нахлуват в цяла Британска Сомалиленд]].<ref>Dickson (2001) p.103</ref> Но през пролетта на 1941 г. британците контраатакуват и навлизат дълбоко в [[Италианска Източна Африка]]. До 5 май [[Хайле Селасие|Хайле Селасие I от Етиопия]] се завръща в [[Адис Абеба|Адис Абеба,]] за да си върне трона. През ноември последната организирана италианска съпротива приключи с [[Битка при Гондар|падането на Гондар]].<ref>Jowett (2001) p.7</ref> Въпреки това след предаването на Източна Африк, някои италианци провеждат партизанска война, която продължава още две години. През ноември 1942 г., когато германците окупираха [[Режим от Виши|Франция във Виши]] по време на [[Операция „Антон“|операция „Антон]]“, [[Италианска окупация на Франция|окупираната от Италия Франция]] е разширена с окупацията на [[Корсика]]. === Край на империята === До есента на 1943 г. Италианската империя и всички мечти за имперска Италия фактически приключват. На 7 май капитулацията на [[Страни от Оста|силите на Оста]] в [[Тунизийска кампания|Тунис]] и други почти непрекъснати италиански обрати карат крал [[Виктор Емануил III Савойски|Виктор Емануил III]] да планира отстраняването на Мусолини. След [[Съюзническо настъпление в Сицилия|нахлуването в Сицилия]] всяка подкрепа за Мусолини се изпарява. На 24 юли се провежда среща на [[Голям фашистки съвет|Големия фашистки съвет]], който успява да наложи вот на недоверие на Мусолини. Впоследствие Дучето е свален и арестуван от краля на следващия следобед. След това Мусолини остава пленник на краля до 12 септември, когато по заповед на [[Адолф Хитлер]] е спасен от германски парашути и става лидер на новосъздадената [[Италианска социална република]]. [[Файл:LA_CATTEDRALE_DI_TRIPOLI_1960.jpg|мини|Катедралата на Триполи и бившият център на [[ФИАТ]] през 60-те години]] След 25 юли новото италианско правителство под ръководството на краля и фелдмаршал [[Пиетро Бадолио]] остава външно част от Оста. Но тайно започна преговори със Съюзниците. В навечерието на съюзническия десант в [[Салерно]], който започва [[Съюзническо нахлуване в Италия|съюзническата инвазия в Италия]], новото италианско правителство [[Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция|тайно подписва примирие със Съюзниците]]. На 8 септември примирието е обявено публично. В [[Албания]], [[Югославия]], [[Додеканези]]теэи други територии, които все още се държат от италианците, германските военни сили успешно атакуват своите бивши италиански съюзници и сложиха край на управлението на Италия. По време на [[Додеканезка операция|Додеканезката кампания]] опит на Съюзниците да превземат Додеканезите със съдействието на италианските войски завършва с пълна немска победа. В Китай [[Императорска армия на Япония|японската имперска армия]] окупира италианската концесия в [[Тиендзин]], след като получава новини за примирието. По-късно през 1943 г. Италианската социална република официално отстъпва контрола върху концесията на марионетния режим на Япония в Китай, [[Режим на Уан Дзинуей|Реорганизираното национално правителство на Китай]] под ръководството на Уан Джингуей. През 1947 г. [[Мирен договор с Италия (1947)|Мирният договор с Италия]] официално слага край на империята, която вече е напълно несъществуваща. Имаше дискусии за запазване на [[Триполитания]] (провинция на [[Италианска Либия]]) като последната италианска колония, но те не са успешни. През ноември 1949 г. бившият [[Италианска Сомалия|италиански Сомалиленд]], тогава под британска военна администрация, е превърнат в 10-годишна попечителска територия на Обединените нации под италианска администрация (Попечителна територия Сомалиленд). На 1 юли 1960 г. Сомалия се слива с [[Британска Сомалия|Британска Сомалиленд]],;за да образува независимата [[Сомалия|Сомалийска република]]. == Списък на колониите == В този списък са всички [[територия|територии]] от целия свят, които някога са се намирали в [[колония|колониална]] зависимост от [[Италия]]. ;В Европа * [[Италианска Албания]] ([[Италиански протекторат над Албания|1917–1920]], [[Албанско кралство|1939–1943]] ) * [[Италиански острови в Егейско море]] (1912–1947) * [[Италианска окупация на Франция]] (1940–1943) ** [[Италианска окупация на Корсика]] (1942-1943) * [[Независима хърватска държава|Независима държава Хърватия]] (1941–1945) * [[Италианска окупация на Черна гора]] (1941–1943) * [[Гръцка държава (1941 – 1943)|Гръцка държава]] (1941–1943) ;В Африка * [[Италианска Еритрея]] (1882–1947) * [[Италианска Сомалия]] (1889–1947) * [[Транс-Джуба]] (1924-1926) ** [[Подопечна територия Сомалиленд]] (1950–1960) * Либия (1911–1947) ** [[Италианска Триполитания]] и [[Италианска Киренайка]] (1911–1934) ** [[Италианска Либия]] (1934–1943) * [[Италианска Източна Африка]] (1936–1941) * [[Италианска Северна Африка]] (1911 – 1943) * [[Италианска Етиопия]] (1936–1941) * Тунис (1942–1943) ;В Азия * [[Италиански концесии в Китай]] ** [[Италианска концесия на Тиендзин]] (1901–1943) == Вижте също == * [[История на Италия]] == Източници == <references /> {{Империи}} {{Портал|История|Италия}} [[Категория:Колониални империи]] [[Категория:Бивши италиански колонии|*]] [[Категория:История на Италия]] m1zjrtdfv1e0xym7lavdaj572dg8vk0 12435371 12435355 2024-12-08T23:21:33Z Ambra75 259141 12435371 wikitext text/x-wiki {{Исторически държави |местоположение = Italian empire 1940.PNG |местоположение-лег = |начало=10 юли [[1882]]|край=1 юли [[1960]]|неофициален-език=[[Арабски език|арабски]], [[Сомалийски език|сомалийски]], [[Арамейски език|амарейски]], [[Берберски език|берберски]], [[Хърватски език|хърватски]], [[Гръцки език|гръцки]], [[Албански език|албански]], [[Китайски език|китайски]] и др.|континент=[[Африка]], [[Европа]] и [[Азия]]|днес_част=[[Китай]], [[Гърция]], [[Албания]], [[Либия]], [[Етиопия]], [[Сомалия]], [[Еритрея]]|управляващ_длъжност1=[[Виктор Емануил II Савойски]]|год_мандат_управляващ_длъжност1=1869 – 1878|управляващ_длъжност1a=[[Умберто I Савойски]]|год_мандат_управляващ_длъжност1a=1878–1900|управляващ_длъжност1b=[[Виктор Емануил III Савойски]]|год_мандат_управляващ_длъжност1b=1900–1946|управляващ_длъжност1c=[[Умберто II Савойски]]|год_мандат_управляващ_длъжност1c=1946|събития=Купуване на [[Асаб]]|събития2=[[Италианска Еритрея]]|събития3=[[Еритрейска война]]|събития4=[[Италианска Сомалия]]|събитие-дати5=|събитие-дати6=|събитие-дати=1869|събитие-дати2=1882|събитие-дати3=1887 – 1889|събитие-дати4=1889|събития5=[[Боксерско въстание]]|събития6=<nowiki>[Итало-туркска война]]</nowiki>|събития7=[[Албански протекторат]]|събития8=[[Умиротворяване на Либия]]|събития9=[[Втора италианско-етиопска война]]|събития10=[[Албански протекторат]]<br>[[Кампания в Източна Африка]]<br>[[Кампания в Северна Африка]]<br>[[Парижки договор между Италия и Съюзниците|Формално разпадане на империята]]<br>[[Подопечна територия Сомалиленд]]|събитие-дати8=1923–1932|събитие-дати9=1935–1937|събитие-дати7=1917–1920|събитие-дати10=1939–1943<br><br><br>1940–1941<br><br>1940–1943<br><br><br>1947<br><br><br>1950–1960}} '''Италианската колониална империя''' ({{Lang|it|Impero coloniale italiano}}), известна и като '''Италианска империя''' (''Impero italiano'') между [[1936]] и [[1941]] г., е основана в [[Африка]] през XIX век. Състои се от колониите, протекторатите, концесиите и зависимите части на [[Кралство Италия]]. В Африка колониалната империя включва териториите на днешна [[Италианска Либия|Либия]], [[Италианска Еритрея|Еритрея]], [[Италианска Сомалия|Сомалия]] и Етиопия (последните три са официално наречени [[Италианска Източна Африка]]); извън Африка Италия притежава [[Додеканези]]те (след [[Итало-турска война|Итало-турската война]]), Албания (1917–1920 и 1939–1943 ) и също има някои [[Италиански концесии в Китай|концесии в Китай]]. Фашисткото правителство, което идва на власт под ръководството на диктатора [[Бенито Мусолини]] след 1922 г. , иска да разшири Италианската империя и също да задоволи претенциите на италианските [[Иредентизъм|иредентисти]]. Систематичната „демографска колонизация“ е насърчавана от правителството<ref>Chapin Metz, Helen, ed.</ref> и до 1939 г. италианските заселници наброяват 120 000<ref name="Istat 2010">{{Cite journal|last=Istat|author-link=National Institute of Statistics (Italy)|date=December 2010|title=I censimenti nell'Italia unita I censimenti nell'Italia unita Le fonti di stato della popolazione tra il XIX e il XXI secolo ISTITUTO NAZIONALE DI STATISTICA SOCIETÀ ITALIANA DI DEMOGRAFIA STORICA Le fonti di stato della popolazione tra il XIX e il XXI secolo|url=http://www3.istat.it/dati/catalogo/20120911_00/Annali_serie_XII_vol_2_anno_141_I_Censimenti_nell'Italia_unita_bis.pdf|journal=Annali di Statistica|series=XII|volume=2|page=263|archive-url=https://web.archive.org/web/20140803195051/http://www3.istat.it/dati/catalogo/20120911_00/Annali_serie_XII_vol_2_anno_141_I_Censimenti_nell'Italia_unita_bis.pdf|archive-date=3 August 2014|access-date=декември}}</ref> – 150 000 души<ref name="britannica">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/eb/article-46562/Libya|заглавие=Libya - History, People, & Government|труд=Britannica.com|достъп_дата=11 януари 2018}}</ref> в [[Италианска Либия]] и 165 000 души<ref name="Istat 2010" /> в [[Италианска Източна Африка]]. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Италия се съюзява с [[Германска империя (1933 – 1945)|Нацистка Германия]] през 1940 г. и също така окупира Британски [[Сомалиленд]], Западен Египет, голяма част от Югославия, Тунис, части от Югоизточна Франция и по-голямата част от Гърция; но след това губи тези завоевания и своите африкански колонии от нахлуващите съюзнически сили до 1943 г. През [[1947]] г. Италия официално се отказва от претенциите върху бившите си колонии. През 1950 г. бившият Италиански Сомалиленд, тогава под британска администрация, е превърнат в попечителска територия Сомалиленд, докато не става независим през 1960 г. == История == === Предистория и епоха преди обединението === Империализмът в Италия датира от [[Древен Рим]] и латинското понятие ''mare nostrum'' („Наше море“, отнасящо се до [[Средиземно море]]) исторически е било основата на италианския империализъм, особено по време на [[Италиански фашизъм|фашистката]] ера.<ref>Betts (1975), с.12</ref> През [[Средновековие]]то и Модерния период [[Венецианска република|Венецианската република]] и [[Генуезка република|Генуезката република]] контролират мрежи от колонии в средиземноморския регион, известни съответно като [[Морски владения на Венеция|Венецианска империя]] и Генуезка империя. Между XV и XVI век италианските изследователи допринасят за колониалните начинания на други европейски страни в Америка: [[Христофор Колумб]] от Генуа служи на Испания, [[Америго Веспучи]] от Флоренция служи на Португалия, братята [[Джон Кабот]] от Венеция служат на Англия и [[Джовани да Верацано]] от Флоренция служи на Франция. Нито една италианска сила обаче не взема активна роля в надпреварата за Америка, със забележителното изключение на папата, който действа като арбитър между европейските колониални сили по време на [[Ренесанс]]а. Географското положение на Италия, разположена в центъра на вътрешно море, без открит свободен достъп до океана, допринася за тази чисто средиземноморска политика. [[Фердинандо I де Медичи]], велик херцог на [[Велико херцогство Тоскана|Тоскана]], прави единствения италиански опит да създаде колония в Америка, в днешна [[Френска Гвиана]], организирайки през 1608 г. експедиция за изследване на територията на север от Бразилия и река [[Амазонка]] през 1608 г. под командването на английския капитан [[Робърт Торнтън]]. Въпреки това Торнтън при завръщането си от подготвителната експедиция през 1609 г. намира Фердинандо I мъртъв и неговият наследник [[Козимо II де Медичи|Козимо II]] не се интересува от проекта. През 1651 г. [[Джовани Паоло Ласкарис]], италиански благородник и велик магистър на [[Хоспиталиери|рицарите хоспиталиери]] на Малта (по това време васална държава на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]]), притежава четири [[Карибски регион|карибски]] острова: [[Сейнт Китс|Сен Кристофър]], [[Сен Мартен]], [[Сен Бартелеми]] и [[Сен Кроа]], колонизирани от 1651 до 1665 г.<ref name="Dubé2005">{{Cite book|last=Dubé|first=Jean-Claude|title=The Chevalier de Montmagny (1601-1657): First Governor of New France|url=https://archive.org/details/chevalierdemontm0000dube|year=2005|publisher=University of Ottawa Press|isbn=978-0-7766-0559-3|pages=[https://archive.org/details/chevalierdemontm0000dube/page/263 263]–287}}</ref><ref name="Mifsud1914">{{Cite book|last=Mifsud|first=A.|title=Knights Hospitallers of the Ven. Tongue of England in Malta|url=https://archive.org/details/bub_gb_yK80AQAAMAAJ|year=1914|publisher=AMS Press|isbn=9780404170097|page=246|chapter=Attempts to reestablish the Tongue}}</ref> Не е направен друг опит за колонизация в океана и до 1797 г. венецианските и генуезките владения в Средиземно море са загубени. === Борба за империя === [[Файл:Francesco_Crispi_crop.jpg|ляво|мини|[[Франческо Криспи]] насърчава италианския колониализъм в Африка в края на XIX век.]] Веднъж обединена като национална държава в края на XIX век, Италия възнамерява да се състезава с другите европейски сили за новата ера на европейска колониална експанзия. Тя вижда своите интереси в Средиземно море и на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]] – регион, който все още предстои да бъде колонизиран и с излаз на океана. Италия закъснява в колониалната надпревара и нейният статут на най-малката от Великите сили – позиция на относителна слабост в международните отношения, означава, че тя зависи от мълчаливото съгласие на Великобритания, Франция и Германия за изграждането на нейната империя.<ref>Betts (1975), с.97</ref> Италия отдавна смята османската провинция Тунис, където живее голяма общност от тунизийски италианци, за част от икономическата си сфера на влияние. Тя не обмисля да я [[Анексия|анексира]] до 1879 г., когато става ясно, че Великобритания и Германия насърчават Франция да я добави към своите колониални владения в [[Френска Северна Африка|Северна Африка]].<ref>Lowe, с.21</ref> Предложението на Италия в последната минута да подели Тунис между двете страни е отхвърлено и Франция, уверена в подкрепата на Германия, нарежда на своите войски да влязат от [[Френски Алжир]], налагайки протекторат над Тунис през май 1881 г. съгласно [[Договор от Бардо|Договора от Бардо]].<ref>Lowe, с.24</ref> Шокът от „шамара на Тунис“, както се споменава в италианската преса, и усещането за изолация на Италия в Европа я карат да подпише [[Троен съюз (1882)|Тройния съюз]] през 1882 г. с Германия и [[Австро-Унгария]].<ref>Lowe, с.27</ref> [[Файл:Possessions_italiennes_en_Afrique-1896.jpg|мини|Италиански владения и сфери на влияние на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]] през 1896 г.]] Докато са правени опити за закупуване на Никобарските острови от [[Дания]] през 1864 и 1865 г.<ref>{{Cite book|title=Storia Militare della Colonia Eritrea, Vol. I|date=1935|publisher=[[Ministero della Guerra]]|location=Roma|pages=15–16}}</ref>, генезисът на италианската колониална империя е закупуването през 1869 г. на залива [[Асаб]] на [[Червено море]] от Италианска навигационна компания, която възнамерява да създаде станция за въглища по времето, когато [[Суецки канал|Суецкият канал]] е отворен за навигация.<ref>Mia Fuller, [http://www.oxfordbibliographies.com/view/document/obo-9780199846733/obo-9780199846733-0150.xml "Italian Colonial Rule"], ''Oxford Bibliographies Online''.</ref> Това е поето от италианското правителство през 1882 г., превръщайки се в първата отвъдморска територия на модерна Италия.<ref>Theodore M. Vestal, "Reflections on the Battle of Adwa and Its Significance for Today", in ''The Battle of Adwa: Reflections on Ethiopia's Historic Victory Against European Colonialism'' (Algora, 2005), с. 22.</ref> Търсенето на колонии от Италия продължава до февруари 1885 г., когато чрез тайно споразумение с Великобритания тя анексира пристанището [[Масава]] в [[Еритрея]] на [[Червено море]] от разпадащата се [[Египетски хедиват|Египетска империя]]. Италианското анексиране на Масава лишава [[Етиопска империя|Етиопската империя]] на [[Йохан IV (Етиопия)|Йохан IV]] от излаз на море.<ref>Pakenham (1992), с.280</ref> В същото време Италия окупира територия от южната страна на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]], образувайки това, което ще стане [[Италианска Сомалия|Италианска Сомалиленд]].<ref>Pakenham, с.281</ref> Въпреки това Италия пожелава самата Етиопия и през 1887 г. италианският министър-председател [[Агостино Депретис]] нарежда инвазия, което довежда до [[Италианско-етиопска война (1887–1889)|войната в Еритрея]]. Това нашествие е спряно след загубата на петстотин италиански войници в [[Битка при Догали|битката при Догали]].<ref>Killinger (2002), с.122</ref> Наследникът на Депретис, министър-председателят [[Франческо Криспи]], подписва [[Договор от Учиали|договора от Учиали]] през 1889 г. с [[Менелик II]], новия император. Този договор отстъпва етиопска територия около Масава на Италия, за да формира колонията [[Италианска Еритрея|Италианска Еритрея]], и, поне според италианската версия на договора, прави Етиопия италиански [[протекторат]].<ref>Pakenham, с.470</ref> Отношенията между Италия и Менелик се влошават през следващите няколко години до избухването на [[Първа италианско-етиопска война|Първата италианско-етиопска война]] през 1895 г., когато [[Франческо Криспи]] нарежда на италианските войски да влязат в страната. Значителното числено превъзходство и лошото оборудване<ref>Killinger, с. 122</ref> води до решителното поражение за Италия от ръцете на етиопските сили в [[Битка при Адуа|битката при Адуа]] през 1896 г.<ref>Pakenham (1992), с.7</ref> От страна на Италия броят на загиналите е 6889 души, включително 4133 италианци.{{Hrf|Clodfelter|2017|202}} Етиопците претърпяват най-малко 4000 убити и 10 000 ранени.{{Hrf|Clodfelter|2017|202}} {{Efn|Total Italian, Eritrean, and Somali deaths, including those from disease, were estimated at 9,000.{{sfn|Clodfelter|2017|p=202}}}} [[Файл:Italoturca1.jpg|ляво|мини|Италианските войски по време на [[Итало-турска война|Итало-турската война]], 1911 г.]] Италия също участва във [[войната на Махдистите]] и от 1890 г. побеждава войските на махдистите в [[Битка при Серобети|битката при Серобети]] и [[Първа битка при Агордат|Първата битка при Агордат]]. През декември 1893 г. италианските колониални войски и махдистите се бият отново във [[Втора битка при Агордат|Втората битка при Агордат]]; Ахмед Али води кампания срещу италианските сили в Източен Судан и повежда около 10-12 000 мъже на изток от Касала, срещайки 2400 италианци и техните еритрейски [[аскари]], командвани от полковник Аримонди. Италианците отново печелят и изходът от битката представлява първата решителна победа, спечелена досега от европейците срещу суданските революционери.<ref name="GJB">{{Cite book|last=Barclay|first=Glen St John|title=The rise and fall of the new Roman empire: Italy's bid for world power, 1890–1943|url=https://archive.org/details/risefallof00barc|year=1973|location=London|isbn=9780283978623}}</ref> Година по-късно италианските колониални сили превземат Касала след успешната [[битка при Касала]]; Италия връща града на британците в края на войната три години по-късно. През 1898 г., в резултат на придобиването на наети територии от Германия, [[Квантунска област|Русия]], Великобритания и Франция в Китай по-рано същата година, италианското правителство, като въпрос на национален престиж и за да утвърди статута на Италия като велика сила, поисква отстъпването на залива Санмен, за да служи като станция за въглища. Осъзнавайки, че Италия няма достатъчно военноморска мощ в азиатски води, за да подкрепи своето искане, китайското имперско правителство отхвърля ултиматума и всички последващи искания с аргумента, че Италия няма реални политически или икономически интереси в Китай. Това национално унижение, което за главния вестник на Италия кара страната да изглежда като трето-четвърторазрядна сила, провокира падането на италианското правителство. Това кара Италия да вземе участие в [[Алианс на осемте държави|международната експедиция в Пекин]] при избухването на [[Боксерско въстание|Боксерското въстание]] през следващата година и довежда до придобиването на [[Италианска концесия в Тиендзин|концесия в Тиендзин]] през 1901 г. – единственият пример за италиански колониализъм в Азия.<ref>[https://books.google.com/books?id=n5hEAgAAQBAJ&dq=Italy%2C+sanmen+bay.+1898&pg=PT59 Italy’s Encounters with Modern China: Imperial Dreams, Strategic Ambitions], edited by Maurizio Marinelli and Giovanni Andornino, Palgrave Macmillan, 2014</ref><ref>Maurizio Marinelli, ''Self-portrait in a Convex Mirror: Colonial Italy Reflects on Tianjin''</ref> Концесията се администрира от италианския консул в Тиендзин. [[Файл:1912_map_-_Le_nuove_province_Italiane_-_Tripolitania_e_Cirenaica.jpg|дясно|мини|300x300пкс|Италианска Либия през 1912 г.]] Вълната от [[национализъм]], която залива Италия в началото на XX век, довежда до основаването на [[Италианска националистическа асоциация|Италианската националистическа асоциация]], която настоява за разширяване на Италианската империя. Вестниците са пълни с приказки за отмъщение за претърпените унижения в Етиопия в края на миналия век и за носталгия по [[Римска империя|римската]] епоха. Предложено е, че [[Либия]], като бивша римска колония, трябва да бъде взета обратно, за да се осигури решение на проблемите с нарастването на населението на [[Южна Италия]]. Страхувайки се да не бъде напълно изключен от Северна Африка от Великобритания и Франция и имайки предвид общественото мнение, министър-председателят [[Джовани Джолити]] нарежда обявяването на война на [[Османска империя|Османската империя]], част от която е Либия, през октомври 1911 г.<ref>Killinger (2002), с.133</ref> В резултат на [[Итало-турска война|Италианско-турската война]] Италия печели [[Италианска Либия|Либия]] и [[Додеканези]]те от [[Османска империя|Османската империя]]. Пустинната война в Либия от 1912 г. включва първото използване на бронирана бойна машина във военната история и бележи първото значително използване на въздушна мощ във война. {{Hrf|Clodfelter|2017|353}} {{Efn|Nine Italian aircraft flew both combat and support missions during the campaign.{{sfn|Clodfelter|2017|p=353}} Освен това италианският дирижабъл ''P2'' и ''P3'' открива и прави високоефективна бомбена атака срещу отоманската кавалерия в [[Битката при Занзур (1912)|битка при Занзур]] в [[Итало-турска война|Итало-турската война]], давайки важен принос за настъплението на [[Италианската армия]] в тази битка. Първата военна смърт на пилот в историята се случва, когато самолет се разбива по време на разузнавателен полет.{{sfn|Clodfelter|2017|p=353}}}} === Първа световна война и след нея === [[Файл:Italian_empire_1914.png|ляво|мини|292x292пкс|Италия и нейните колониални владения през 1914 г.]] През 1914 г. Италия остава неутрална и не се присъединява към своя съюзник Германия в Първата световна война. Съюзниците дават обещания и през 1915 г. Италия се присъединява към тях. Обещава се [[Лондонски договор (1915)|териториална плячка]] главно от Австрия и Турция.<ref>Renzi, 1968.</ref> [[Файл:Vlora_zur_Zeit_der_italienischen_Besatzung_1916-1920.jpg|дясно|мини|Знамето на Италия, показано окачено до албанско знаме от балкона на италианската [[префектура]] във [[Вльора]], [[Албания]] по време на Първата световна война]] Преди пряката намеса в Първата световна война Италия окупира албанското пристанище [[Вльора]] през декември 1914 г.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> През есента на 1916 г. Италия започва да окупира Южна [[Арбанон|Албания]].<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> През 1916 г. италианските сили набират албански нередовни войници, за да служат заедно с тях.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> Италия, с разрешение на съюзническото командване, окупира [[Северен Епир]] на 23 август 1916 г., принуждавайки неутралистката гръцка армия да изтегли своите окупационни сили оттам.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> През юни 1917 г. Италия провъзгласява Централна и Южна Албания за протекторат на Италия, докато Северна Албания е разпределена на държавите [[Сърбия]] и [[Черна гора]].<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> До 31 октомври 1918 г. френските и италианските сили изгонват австро-унгарската армия от Албания.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> Въпреки това през 1920 г. [[Война за Вльора|албанско въстание]] кара италианците да се съгласят да върнат окупираните региони на Албания, с изключение на о-в [[Сазани]]. [[Файл:TreatyOfSevres.png|дясно|мини|Разделянето на Турция в [[Севърски договор|Севърския договор]] от 1919 г. Светлозелената маркирана зона е територията от [[Анадол]]а, определена за италианска [[сфера на влияние]]. Договорът е отменен от [[Лозански договор|Договора от Лозана]] от 1923 г., където Турция е възстановена в цял Анадол.]] [[Далмация]] е стратегически регион по време на Първата световна война, който Италия и Сърбия възнамеряват да заграбят от Австро-Унгария. Договорът от Лондон гарантира на Италия правото да анексира голяма част от Далмация в замяна на участието на Италия на страната на Съюзниците. От 5-6 ноември 1918 г. се съобщава, че италианските сили са достигнали [[Вис (остров)|о-в Вис]], [[Ластово]], [[Шибеник]] и други местности на брега на Далмация.<ref>Giuseppe Praga, Franco Luxardo.</ref> До края на военните действия през ноември 1918 г. италианската армия е завзела контрола над цялата част от Далмация, която е била гарантирана на Италия от Лондонския договор, а до 17 ноември е превзела и [[Риека]].<ref name="Paul O 2005. Pp. 17">Paul O'Brien.</ref> През 1918 г. адмирал [[Енрико Мило]] се обявява за италиански губернатор на Далмация.<ref name="Paul O 2005. Pp. 17">Paul O'Brien.</ref> Известният италиански националист [[Габриеле Д'Анунцио]] подкрепя завземането на Далмация и продължи към [[Задар]] с италиански военен кораб през декември 1918 г.<ref>A. Rossi.</ref> При заключителния [[Версайски договор]] през 1919 г. Италия получава в Европа по-малко от обещаното и никакъв отвъдморски мандат, освен обещанието за колониални компенсации, дадено на 7 май 1919 г. по време на разделянето на колониите на Германия между Франция и Великобритания. За да изпълнят това обещание, Франция и Великобритания пряко или косвено дават на Италия, от 1919 до 1935 г., редица територии за разширяване на Либия (Куфра, Сара, Джарабуб, ивицата Аузу, други земи в Сахара), Сомалия (Джубаленд), Додеканезите (Кастелоризо) и Еритрея (Рахейта, островите Ханиш). През април 1920 г. е договорено между британските и италианските външни министри [[Джубаленд]] да бъде първата компенсация на Италия от Великобритания, но Лондон се въздържа от сделката няколко години, целяйки да я използва като лост, за да принуди Италия да отстъпи [[Додеканези]]те на Гърция.<ref>Lowe, с.187</ref> === Фашизмът и Италианската империя === [[Файл:Italy_aims_Europe_1936.png|мини|Амбициите на фашистка Италия в Европа през 1936 г.Легенда: [[Албания]], която е клиентска страна, се смята за територия, която трябва да бъде анексирана.]] През 1922 г. лидерът на [[Италиански фашизъм|италианското фашистко]] движение [[Бенито Мусолини]] става министър-председател и диктатор. Мусолини разрешава въпроса за суверенитета над [[Додеканези]]те в [[Лозански договор|Договора от Лозана от]] 1923 г., който формализира италианската администрация както на Либия, така и на Додеканезите в замяна на плащане на Турция – държавата наследник на Османската империя, въпреки че той се проваля в опита си да изтръгне мандат за част от Ирак от Великобритания. Месец след ратифицирането на договора от Лозана Мусолини нарежда нахлуването на гръцкия остров [[Корфу]] след [[Инцидент на Корфу|инцидента на Корфу]]. Италианската преса подкрепя този ход, отбелязвайки, че Корфу е бил владение на Венеция от четиристотин години. Въпросът е отнесен от Гърция до [[Общество на народите|Обществото на нациите]], където Мусолини е убеден от Великобритания да евакуира италианските войски в замяна на репарации от Гърция. Конфронтацията кара Великобритания и Италия да разрешат въпроса за Джубаланд през 1924 г., който е обединен в [[Италианска Сомалия|Италиански Сомалиленд]].<ref>Lowe, с. 191–199</ref> [[Файл:ProgettoImperoItaliano.jpg|мини|Карта на ''Велика Италия'' според фашисткия проект от 1940 г. в случай че Италия спечели [[Втора световна война|Втората световна война]] (оранжевата линия ограничава метрополия Италия, зелената линия границите на разширената Италианска империя)]] В края на 20-те години имперската експанзия става все по-предпочитана тема в речите на Мусолини.<ref name="smith">Smith, Dennis Mack (1981).</ref> Сред целите на Мусолини са Италия да стане доминиращата сила в Средиземно море, която да може да предизвика Франция или Великобритания, както и да получи достъп до [[Атлантически океан|Атлантическия]] и [[Индийски океан|Индийския океан]].<ref name="smith">Smith, Dennis Mack (1981).</ref> Мусолини твърди, че Италия се нуждае от безспорен достъп до световните океани и морски пътища, за да гарантира националния си суверенитет.<ref name="salerno">Salerno, Reynolds Mathewson (2002).</ref> Това е разработено в документ, който той по-късно изготвя през 1939 г., наречен “Походът към океаните", и включен в официалните протоколи от среща на [[Голям фашистки съвет|Големия фашистки съвет]].<ref name="salerno">Salerno, Reynolds Mathewson (2002).</ref> Този текст твърди, че морското положение определя независимостта на нацията: страните със свободен достъп до открито море са независими; докато тези, на които липсва това, не са. Италия, която има само достъп до вътрешно море без френското и британското съгласие, е само „полунезависима нация“ и се твърди, че е „затворник в Средиземно море“: <ref name="salerno">Salerno, Reynolds Mathewson (2002).</ref> {{Цитат|Решетките на този затвор са Корсика, Тунис, Малта и Кипър. Пазачите на този затвор са Гибралтар и Суец. Корсика е пистолет, насочен към сърцето на Италия; Тунис в Сицилия. Малта и Кипър представляват заплаха за всички наши позиции в източното и западното Средиземноморие. Гърция, Турция и Египет са готови да образуват верига с Великобритания и да завършат военнополитическото обкръжаване на Италия. Следователно Гърция, Турция и Египет трябва да се считат за жизненоважни врагове на експанзията на Италия... Целта на италианската политика, която не може да има и няма континентални цели от европейско териториално естество с изключение на Албания, е преди всичко да разбие решетките на този затвор... След като решетките бъдат счупени, италианската политика може да има само едно мото – марш към океаните.|Бенито Мусолини}} [[Файл:ZaptiefromItalianSomalia.jpg|дясно|мини|Група „Заптиè“ в [[Италианска Сомалия|Италианск]][[Италианска Сомалия|а Сомалия]]]] [[Битките при Занзур (1912)|битка при Занзур]] в [[Итало-турската война]], давайки важен принос за настъплението на [[Италианската армия]] в тази битка. На [[Балкански полуостров|Балканите]] фашисткият режим претендира за [[Далмация]] и има амбиции над [[Албания]], [[Словения]], [[Хърватия]], [[Босна и Херцеговина]], [[Вардарска Македония]] и [[Гърция]] въз основа на прецедента на предишно римско господство в тези региони.<ref name="Robert Bideleux 1998. с. 467">Robert Bideleux, Ian Jeffries.</ref> Далмация и Словения трябва да бъдат директно анексирани към Италия, докато останалата част от Балканите трябва да бъде трансформирана в италиански [[Клиентска държава|клиентски държави]].<ref>Allan R. Millett, Williamson Murray.</ref> Режимът също се стреми да установи защитни взаимоотношения покровител-клиент с [[Австрия]], [[Унгария]], [[Югославия]], [[Румъния]] и [[България]].<ref name="Robert Bideleux 1998. Pp. 467">Robert Bideleux, Ian Jeffries.</ref> И през 1932 г., и през 1935 г. Италия поисква мандат от Лигата на нациите на бившия [[Германска колониална империя|германски Камерун]] и свобода на ръцете в Етиопия от Франция в замяна на италианска подкрепа срещу Германия (виж [[Фронт от Стреза]]).<ref name="burgwyn">Burgwyn, James H. (1997).</ref> Това е отказано от френския министър-председател [[Едуар Ерио]], който все още не е достатъчно притеснен от перспективата за възраждане на Германия.<ref name="burgwyn">Burgwyn, James H. (1997).</ref> [[Файл:Tripoli,_Suk_el_Turk.jpg|мини|Италиански заселници и местни либийци в Триполи, столица на [[Италианска Триполитания]] и по-късно на [[Италианска Либия]]]] При [[Втора италианско-етиопска война|второто си нахлуване в Етиопия]] през 1935–36 г. Италия постига успех и обедини [[Италианска Етиопия|новото си завоевание]] с по-старите си източноафрикански колонии, за да създаде [[Италианска Източна Африка]]. На 9 май 1936 г. Мусолини провъзгласява създаването на Италианската империя в Източна Африка с [[Виктор Емануил III Савойски|крал Виктор Емануил III]] като император на Етиопия.<ref>{{Cite book|title=Guida dell'Africa Orientale Italiana|year=1938|publisher=CTI|location=Milano|page=33|език=it}}</ref> През 1939 г. [[Италианска инвазия в Албания|Италия нахлува в Албания]] и я [[Албанско кралство|включва]] във фашистката държава. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] (1939–1945) Италия [[Италианско завземане на Британска Сомалия|окупира Британска Сомалиленд]], [[Италианска окупация на Франция|части от Югоизточна Франция]], Западен [[Кралство Египет|Египет]] и [[Гърция във Втората световна война|по-голямата част от Гърция]], но след това губи тези завоевания и своите африкански колонии, включително Етиопия, от нахлуващите [[Съюзници във Втората световна война|съюзнически сили]] до 1943 г. Тя е принудена в мирния договор от 1947 г. да се откаже от суверенитета над всички свои колонии. През 1950 г. й е предоставено доверие да управлява бившия италиански Сомалиленд под надзора на ООН . Когато [[Сомалия]] става независима през 1960 г., 80-годишният експеримент на Италия с колониализма приключва. Втората италианско-етиопска война струва на Италия 4359 убити в битка – 2313 италианци, 1086 еритрейци, 507 сомалийци и либийци и 453 италиански работници.{{Hrf|Clodfelter|2017|355}} Загиналите етиопски военни и цивилни, много от които от италиански бомби и атаки с [[иприт]], се оценяват на 275 000 души. {{Hrf|Clodfelter|2017|355}} [[Файл:Depiction_of_Mussolini_in_Mekelle.jpg|мини|Етиопците поздравяват изображение на Мусолини в [[Мекеле]], 1935 г.]] През юли 1936 г. [[Франсиско Франко]] от националистическата фракция в [[Гражданска война в Испания|Испанската гражданска война]] поисква италианска подкрепа срещу управляващата републиканска фракция и гарантира, че ако Италия подкрепи националистите, „бъдещите отношения ще бъдат повече от приятелски“ и че италианската подкрепа „ще има позволи влиянието на Рим да надделее над това на Берлин в бъдещата политика на Испания“.<ref>Sebastian Balfour, Paul Preston.</ref> Италия се намесва в гражданската война с намерението да окупира [[Балеарски острови|Балеарските острови]] и да създаде [[клиентска държава]] в Испания.<ref>R. J. B. Bosworth.</ref> Италия се стреми да контролира Балеарските острови поради стратегическото им положение - Италия може да използва островите като база, за да прекъсне комуникационните линии между Франция и нейните северноафрикански колонии и между британския Гибралтар и Малта.<ref>John J. Mearsheimer.</ref> След победата на Франко и националистите във войната, Италия оказва натиск върху Франко да позволи италианска окупация на Балеарските острови, но той не го прави.<ref>The Road to Oran: Anglo-French Naval Relations, September 1939 – July 1940.</ref> [[Файл:Unione_tunisi_31octobre1938.jpg|мини|Италиански вестник в Тунис от октомври 1938 г., който представлява италианците, живеещи във френския протекторат Тунис.]] След като Обединеното кралство подписва англо-италианските [[Великденски споразумения]] през 1938 г., Мусолини и външният министър Чано издават искания за отстъпки в Средиземно море от Франция, особено по отношение на [[Джибути]], [[Тунис]] и управлявания от Франция [[Суецки канал]].<ref name="Reynolds Mathewson Salerno 1940. p82-83">Reynolds Mathewson Salerno.</ref> Три седмици по-късно Мусолини казва на Чано, че възнамерява Италия да поиска италианско превземане на Албания.<ref name="Reynolds Mathewson Salerno 1940. p82-83">Reynolds Mathewson Salerno.</ref> Мусолини изповядва, че Италия ще може да „диша спокойно“ само ако е придобила съседни колониални владения в Африка от Атлантическия до Индийския океан и когато 10 млн. италианци се заселят в тях.<ref name="smith2">Smith, Dennis Mack (1981).</ref> През 1938 г. Италия поисква [[сфера на влияние]] в [[Суецки канал|Суецкия канал]] в [[Египет]], като по-специално настоя доминираната от Франция компания за Суецкия канал да приеме италиански представител в своя борд на директорите.<ref name="LIFE 1938. Pp. 23">"French Army breaks a one-day strike and stands on guard against a land-hungry Italy", ''LIFE'', 19 Dec 1938.</ref> Италия се противопоставя на френския монопол над Суецкия канал, тъй като под доминираната от Франция компания за Суецкия канал целият италиански търговски трафик към нейната колония [[Италианска Източна Африка]] е принуден да плаща такси при влизане в канала.<ref name="LIFE 1938. Pp. 23">"French Army breaks a one-day strike and stands on guard against a land-hungry Italy", ''LIFE'', 19 Dec 1938.</ref> През 1939 г. Италия [[Италианска инвазия в Албания|нахлува и превзема Албания]] и я прави част от Италианската империя като протекторат и отделно кралство в [[лична уния]] с [[Савойска династия|италианската корона]]. Регионът на съвременна Албания е бил ранна част от [[Римска империя|Римската империя]], която всъщност е била държана преди северните части на Италия да бъдат превзети от римляните, но отдавна е била населена с [[албанци]], въпреки че Италия е запазила силни връзки с албанското ръководство и го смяташе за твърдо в своята [[сфера на влияние]].<ref name="Dickson 2001 pg 69">Dickson (2001), pg.</ref> Възможно е Мусолини просто да е искал грандиозен успех над по-малък съсед, който да съответства на [[Аншлус|поглъщането на Австрия]] и [[Германска окупация на Чехословакия|Чехословакия]] от Германия.<ref name="Dickson 2001 pg 69">Dickson (2001), pg.</ref> Италианският крал [[Виктор Емануил III Савойски|Виктор Емануил III]] поема [[Крал на Албания|албанската корона]] и е установено фашистко правителство под Шефкет Верлачи, което да [[Албанско кралство|управлява Албания]]. === Втора световна война === [[Файл:Amadeo_Aosta3rd_01.jpg|мини|[[Амадей Савойски-Аоста (1898 – 1942)|Принц Амадей Савойски-Аоста]] води италианските сили в [[Битка при Амба Аладжи|битката при Амба Аладжи]].<ref>Time Magazine [https://web.archive.org/web/20090829184022/http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,790095,00.html Aosta on Alag?]</ref>]] Мусолини влиза във [[Втора световна война|Втората световна война]] през юни 1940 г. на страната на [[Адолф Хитлер]] с планове за разширяване на териториалните владения на Италия. Той е имал рисунки за територията на Западна [[Югославия]], Южна Франция, Корсика, Малта, Тунис, част от Алжир, атлантическо пристанище в Мароко, [[Френски Сомалиленд]] и контролирани от Великобритания Египет и Судан.<ref>Calvocoressi (1999) с.166</ref> На 10 юни 1940 г. Мусолини обявява война на Великобритания и Франция; и двете страни са във война с [[Германска империя (1933 – 1945)|Нацистка Германия]] от септември миналата година. През юли 1940 г. италианският външен министър граф Чано представя на Хитлер списък с целите на Италия, който включва: анексирането на Корсика, Ница и Малта; протекторат в Тунис и буферна зона в Източен Алжир; независимост с италианско военно присъствие и бази в Ливан, Палестина, Сирия и Трансйордания, както и експроприация на петролни компании в тези територии; военна окупация на [[Аден]], [[Перим]] и [[Сокотра (остров)|Сокотра]]; Кипър даден на Гърция в замяна на [[Йонийски острови]] и Чамурия дадена на Италия; на Италия се дава Британска Сомалиленд, Джибути, [[Френска Екваториална Африка]] до [[Убанги-Шари]], както и Чиано, добавяйки на срещата, че Италия иска също Кения и Уганда.<ref name="Santi Corvaja 2008. Pp. 132">Santi Corvaja, Robert L. Miller.</ref> Хитлер не дава никакви обещания.<ref name="Santi Corvaja 2008. Pp. 132">Santi Corvaja, Robert L. Miller.</ref> През октомври 1940 г. Мусолини нарежда [[Италианско-гръцка война|нахлуването в Гърция]] от [[Албанско кралство|Албания]], но операцията е неуспешна.<ref>Dickson (2001) p.100</ref> През април 1941 г. Германия започва [[Югославска операция|инвазия в Югославия]] и след това [[Битка за Гърция|напада Гърция]]. Италия и други германски съюзници подкрепят и двете действия. Германската и италианската армия превземат Югославия за около две седмици и въпреки британската подкрепа в Гърция, войските на Оста превземат тази страна до края на април. Италианците поемат контрол над части както от [[Югославия във Втората световна война|окупирана Югославия]], така и [[Гърция във Втората световна война|от окупирана Гърция]]. Член на [[Савойска династия|Савойския дом]], [[Аймон Савойски-Аоста (1900 – 1948)|принц Аймон, 4-ти херцог на Аоста]], е назначен за крал на новосъздадената [[Независима хърватска държава]]. [[Файл:Italian_empire_1940.PNG|дясно|мини|[[Независима хърватска държава|Италия и нейните колониални владения през 1940 г.]]]]По време на разгара на [[Битка за Британия|битката за Британия]] италианците започват [[Египетска операция|нахлуване в Египет]] с надеждата да превземат Суецкия канал. До 16 септември 1940 г. италианците напредват 100 km през границата. Въпреки това през декември британците започват [[Операция „Компас“|операция „Компас]]“ и до февруари 1941 г. британците отрязват и пленяват италианската 10-та армия и навлизат дълбоко в Либия.<ref>Dickson (2001) p.101</ref> [[Операция „Зоненблуме“|Германска намеса]] предотвратява падането на Либия и комбинираните атаки на [[Страни от Оста|Оста]] връщат британците обратно в Египет до лятото на 1942 г., преди да бъдат [[Първа битка при Аламейн|спрени при Аламейн]]. [[Операция „Факел“|Съюзническата намеса срещу държаните от Виши Мароко и Алжир]] създава кампания на два фронта. Германски и италиански сили навлизат в Тунис в края на 1942 г. в отговор, но силите в Египет скоро са принудени да направят голямо отстъпление в Либия. До май 1943 г. силите на Оста в Тунис са принудени да се предадат. [[Файл:CH-NB_-_Italienisch-Ostafrika,_Massana_(Massawa,_Massaua)-_Hafen_-_Annemarie_Schwarzenbach_-_SLA-Schwarzenbach-A-5-23-129.jpg|мини|Италиански заселници в [[Масава]]]] [[Източноафриканска кампания (Втора световна война)|Източноафриканската кампания]] започва с италиански напредък в държаната от Великобритания [[Кения]], [[Британска Сомалия|Британско Сомалиленд]] и [[Судан]].<ref>[http://www.centrorsi.it/notizie/images/stories/casssa/cassa%20nastro%20azzurro117.jpg Italian Map showing with green lines the territories conquered in 1940 by the Italians in Sudan and Kenya. ]</ref> През лятото на 1940 г. италианските въоръжени сили [[Италианско завземане на Британска Сомалия|успешно нахлуват в цяла Британска Сомалиленд]].<ref>Dickson (2001) p.103</ref> Но през пролетта на 1941 г. британците контраатакуват и навлизат дълбоко в [[Италианска Източна Африка]]. До 5 май [[Хайле Селасие|Хайле Селасие I от Етиопия]] се завръща в [[Адис Абеба|Адис Абеба,]] за да си върне трона. През ноември последната организирана италианска съпротива приключи с [[Битка при Гондар|падането на Гондар]].<ref>Jowett (2001) p.7</ref> Въпреки това след предаването на Източна Африк, някои италианци провеждат партизанска война, която продължава още две години. През ноември 1942 г., когато германците окупираха [[Режим от Виши|Франция във Виши]] по време на [[Операция „Антон“|операция „Антон]]“, [[Италианска окупация на Франция|окупираната от Италия Франция]] е разширена с окупацията на [[Корсика]]. === Край на империята === До есента на 1943 г. Италианската империя и всички мечти за имперска Италия фактически приключват. На 7 май капитулацията на [[Страни от Оста|силите на Оста]] в [[Тунизийска кампания|Тунис]] и други почти непрекъснати италиански обрати карат крал [[Виктор Емануил III Савойски|Виктор Емануил III]] да планира отстраняването на Мусолини. След [[Съюзническо настъпление в Сицилия|нахлуването в Сицилия]] всяка подкрепа за Мусолини се изпарява. На 24 юли се провежда среща на [[Голям фашистки съвет|Големия фашистки съвет]], който успява да наложи вот на недоверие на Мусолини. Впоследствие Дучето е свален и арестуван от краля на следващия следобед. След това Мусолини остава пленник на краля до 12 септември, когато по заповед на [[Адолф Хитлер]] е спасен от германски парашути и става лидер на новосъздадената [[Италианска социална република]]. [[Файл:LA_CATTEDRALE_DI_TRIPOLI_1960.jpg|мини|Катедралата на Триполи и бившият център на [[ФИАТ]] през 60-те години]] След 25 юли новото италианско правителство под ръководството на краля и фелдмаршал [[Пиетро Бадолио]] остава външно част от Оста. Но тайно започна преговори със Съюзниците. В навечерието на съюзническия десант в [[Салерно]], който започва [[Съюзническо нахлуване в Италия|съюзническата инвазия в Италия]], новото италианско правителство [[Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция|тайно подписва примирие със Съюзниците]]. На 8 септември примирието е обявено публично. В [[Албания]], [[Югославия]], [[Додеканези]]теэи други територии, които все още се държат от италианците, германските военни сили успешно атакуват своите бивши италиански съюзници и сложиха край на управлението на Италия. По време на [[Додеканезка операция|Додеканезката кампания]] опит на Съюзниците да превземат Додеканезите със съдействието на италианските войски завършва с пълна немска победа. В Китай [[Императорска армия на Япония|японската имперска армия]] окупира италианската концесия в [[Тиендзин]], след като получава новини за примирието. По-късно през 1943 г. Италианската социална република официално отстъпва контрола върху концесията на марионетния режим на Япония в Китай, [[Режим на Уан Дзинуей|Реорганизираното национално правителство на Китай]] под ръководството на Уан Джингуей. През 1947 г. [[Мирен договор с Италия (1947)|Мирният договор с Италия]] официално слага край на империята, която вече е напълно несъществуваща. Имаше дискусии за запазване на [[Триполитания]] (провинция на [[Италианска Либия]]) като последната италианска колония, но те не са успешни. През ноември 1949 г. бившият [[Италианска Сомалия|италиански Сомалиленд]], тогава под британска военна администрация, е превърнат в 10-годишна попечителска територия на Обединените нации под италианска администрация (Попечителна територия Сомалиленд). На 1 юли 1960 г. Сомалия се слива с [[Британска Сомалия|Британска Сомалиленд]],;за да образува независимата [[Сомалия|Сомалийска република]]. == Списък на колониите == В този списък са всички [[територия|територии]] от целия свят, които някога са се намирали в [[колония|колониална]] зависимост от [[Италия]]. ;В Европа * [[Италианска Албания]] ([[Италиански протекторат над Албания|1917–1920]], [[Албанско кралство|1939–1943]] ) * [[Италиански острови в Егейско море]] (1912–1947) * [[Италианска окупация на Франция]] (1940–1943) ** [[Италианска окупация на Корсика]] (1942-1943) * [[Независима хърватска държава|Независима държава Хърватия]] (1941–1945) * [[Италианска окупация на Черна гора]] (1941–1943) * [[Гръцка държава (1941 – 1943)|Гръцка държава]] (1941–1943) ;В Африка * [[Италианска Еритрея]] (1882–1947) * [[Италианска Сомалия]] (1889–1947) * [[Транс-Джуба]] (1924-1926) ** [[Подопечна територия Сомалиленд]] (1950–1960) * Либия (1911–1947) ** [[Италианска Триполитания]] и [[Италианска Киренайка]] (1911–1934) ** [[Италианска Либия]] (1934–1943) * [[Италианска Източна Африка]] (1936–1941) * [[Италианска Северна Африка]] (1911 – 1943) * [[Италианска Етиопия]] (1936–1941) * Тунис (1942–1943) ;В Азия * [[Италиански концесии в Китай]] ** [[Италианска концесия на Тиендзин]] (1901–1943) == Вижте също == * [[История на Италия]] == Източници == <references /> {{Империи}} {{Портал|История|Италия}} [[Категория:Колониални империи]] [[Категория:Бивши италиански колонии|*]] [[Категория:История на Италия]] pcxjz8flukpjsrvyngvuub2xmnd5lp5 12435372 12435371 2024-12-08T23:37:03Z Ambra75 259141 12435372 wikitext text/x-wiki {{Исторически държави |местоположение = Italian empire 1940.PNG |местоположение-лег = |начало=10 юли [[1882]]|край=1 юли [[1960]]|неофициален-език=[[Арабски език|арабски]], [[Сомалийски език|сомалийски]], [[Арамейски език|амарейски]], [[Берберски език|берберски]], [[Хърватски език|хърватски]], [[Гръцки език|гръцки]], [[Албански език|албански]], [[Китайски език|китайски]] и др.|континент=[[Африка]], [[Европа]] и [[Азия]]|днес_част=[[Гърция]], [[Албания]], [[Либия]], [[Етиопия]], [[Сомалия]], [[Еритрея]], [[Китай]]|управляващ_длъжност1=[[Виктор Емануил II Савойски]]|год_мандат_управляващ_длъжност1=1869 – 1878|управляващ_длъжност1a=[[Умберто I Савойски]]|год_мандат_управляващ_длъжност1a=1878–1900|управляващ_длъжност1b=[[Виктор Емануил III Савойски]]|год_мандат_управляващ_длъжност1b=1900–1946|управляващ_длъжност1c=[[Умберто II Савойски]]|год_мандат_управляващ_длъжност1c=1946|събития=Купуване на [[Асаб]]|събития2=[[Италианска Еритрея]]|събития3=[[Еритрейска война]]|събития4=[[Италианска Сомалия]]|събитие-дати5=|събитие-дати6=|събитие-дати=1869|събитие-дати2=1882|събитие-дати3=1887 – 1889|събитие-дати4=1889|събития5=[[Боксерско въстание]]|събития6=<nowiki>[Итало-туркска война]]</nowiki>|събития7=[[Албански протекторат]]|събития8=[[Умиротворяване на Либия]]|събития9=[[Втора италианско-етиопска война]]|събития10=[[Албански протекторат]]<br>[[Кампания в Източна Африка]]<br>[[Кампания в Северна Африка]]<br>[[Парижки договор между Италия и Съюзниците|Формално разпадане на империята]]<br>[[Подопечна територия Сомалиленд]]|събитие-дати8=1923–1932|събитие-дати9=1935–1937|събитие-дати7=1917–1920|събитие-дати10=1939–1943<br><br><br>1940–1941<br><br>1940–1943<br><br><br>1947<br><br><br>1950–1960|династия=[[Савойска династия]]|управляващ_длъжност2=[[Енрико Де Никола]]|год_мандат_управляващ_длъжност2=1948|год_мандат_управляващ_длъжност2a=1948 – 1955|управляващ_длъжност2a=[[Луиджи Ейнауди]]|год_мандат_управляващ_длъжност2b=1955 – 1960|управляващ_длъжност2b=[[Джовани Гронки]]}} '''Италианската колониална империя''' ({{Lang|it|Impero coloniale italiano}}), известна и като '''Италианска империя''' (''Impero italiano'') между [[1936]] и [[1941]] г., е основана в [[Африка]] през XIX век. Състои се от колониите, протекторатите, концесиите и зависимите части на [[Кралство Италия]]. В Африка колониалната империя включва териториите на днешна [[Италианска Либия|Либия]], [[Италианска Еритрея|Еритрея]], [[Италианска Сомалия|Сомалия]] и Етиопия (последните три са официално наречени [[Италианска Източна Африка]]); извън Африка Италия притежава [[Додеканези]]те (след [[Итало-турска война|Итало-турската война]]), Албания (1917–1920 и 1939–1943 ) и също има някои [[Италиански концесии в Китай|концесии в Китай]]. Фашисткото правителство, което идва на власт под ръководството на диктатора [[Бенито Мусолини]] след 1922 г. , иска да разшири Италианската империя и също да задоволи претенциите на италианските [[Иредентизъм|иредентисти]]. Систематичната „демографска колонизация“ е насърчавана от правителството<ref>Chapin Metz, Helen, ed.</ref> и до 1939 г. италианските заселници наброяват 120 000<ref name="Istat 2010">{{Cite journal|last=Istat|author-link=National Institute of Statistics (Italy)|date=December 2010|title=I censimenti nell'Italia unita I censimenti nell'Italia unita Le fonti di stato della popolazione tra il XIX e il XXI secolo ISTITUTO NAZIONALE DI STATISTICA SOCIETÀ ITALIANA DI DEMOGRAFIA STORICA Le fonti di stato della popolazione tra il XIX e il XXI secolo|url=http://www3.istat.it/dati/catalogo/20120911_00/Annali_serie_XII_vol_2_anno_141_I_Censimenti_nell'Italia_unita_bis.pdf|journal=Annali di Statistica|series=XII|volume=2|page=263|archive-url=https://web.archive.org/web/20140803195051/http://www3.istat.it/dati/catalogo/20120911_00/Annali_serie_XII_vol_2_anno_141_I_Censimenti_nell'Italia_unita_bis.pdf|archive-date=3 August 2014|access-date=декември}}</ref> – 150 000 души<ref name="britannica">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/eb/article-46562/Libya|заглавие=Libya - History, People, & Government|труд=Britannica.com|достъп_дата=11 януари 2018}}</ref> в [[Италианска Либия]] и 165 000 души<ref name="Istat 2010" /> в [[Италианска Източна Африка]]. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Италия се съюзява с [[Германска империя (1933 – 1945)|Нацистка Германия]] през 1940 г. и също така окупира Британски [[Сомалиленд]], Западен Египет, голяма част от Югославия, Тунис, части от Югоизточна Франция и по-голямата част от Гърция; но след това губи тези завоевания и своите африкански колонии от нахлуващите съюзнически сили до 1943 г. През [[1947]] г. Италия официално се отказва от претенциите върху бившите си колонии. През 1950 г. бившият Италиански Сомалиленд, тогава под британска администрация, е превърнат в попечителска територия Сомалиленд, докато не става независим през 1960 г. == История == === Предистория и епоха преди обединението === Империализмът в Италия датира от [[Древен Рим]] и латинското понятие ''mare nostrum'' („Наше море“, отнасящо се до [[Средиземно море]]) исторически е било основата на италианския империализъм, особено по време на [[Италиански фашизъм|фашистката]] ера.<ref>Betts (1975), с.12</ref> През [[Средновековие]]то и Модерния период [[Венецианска република|Венецианската република]] и [[Генуезка република|Генуезката република]] контролират мрежи от колонии в средиземноморския регион, известни съответно като [[Морски владения на Венеция|Венецианска империя]] и Генуезка империя. Между XV и XVI век италианските изследователи допринасят за колониалните начинания на други европейски страни в Америка: [[Христофор Колумб]] от Генуа служи на Испания, [[Америго Веспучи]] от Флоренция служи на Португалия, братята [[Джон Кабот]] от Венеция служат на Англия и [[Джовани да Верацано]] от Флоренция служи на Франция. Нито една италианска сила обаче не взема активна роля в надпреварата за Америка, със забележителното изключение на папата, който действа като арбитър между европейските колониални сили по време на [[Ренесанс]]а. Географското положение на Италия, разположена в центъра на вътрешно море, без открит свободен достъп до океана, допринася за тази чисто средиземноморска политика. [[Фердинандо I де Медичи]], велик херцог на [[Велико херцогство Тоскана|Тоскана]], прави единствения италиански опит да създаде колония в Америка, в днешна [[Френска Гвиана]], организирайки през 1608 г. експедиция за изследване на територията на север от Бразилия и река [[Амазонка]] през 1608 г. под командването на английския капитан [[Робърт Торнтън]]. Въпреки това Торнтън при завръщането си от подготвителната експедиция през 1609 г. намира Фердинандо I мъртъв и неговият наследник [[Козимо II де Медичи|Козимо II]] не се интересува от проекта. През 1651 г. [[Джовани Паоло Ласкарис]], италиански благородник и велик магистър на [[Хоспиталиери|рицарите хоспиталиери]] на Малта (по това време васална държава на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]]), притежава четири [[Карибски регион|карибски]] острова: [[Сейнт Китс|Сен Кристофър]], [[Сен Мартен]], [[Сен Бартелеми]] и [[Сен Кроа]], колонизирани от 1651 до 1665 г.<ref name="Dubé2005">{{Cite book|last=Dubé|first=Jean-Claude|title=The Chevalier de Montmagny (1601-1657): First Governor of New France|url=https://archive.org/details/chevalierdemontm0000dube|year=2005|publisher=University of Ottawa Press|isbn=978-0-7766-0559-3|pages=[https://archive.org/details/chevalierdemontm0000dube/page/263 263]–287}}</ref><ref name="Mifsud1914">{{Cite book|last=Mifsud|first=A.|title=Knights Hospitallers of the Ven. Tongue of England in Malta|url=https://archive.org/details/bub_gb_yK80AQAAMAAJ|year=1914|publisher=AMS Press|isbn=9780404170097|page=246|chapter=Attempts to reestablish the Tongue}}</ref> Не е направен друг опит за колонизация в океана и до 1797 г. венецианските и генуезките владения в Средиземно море са загубени. === Борба за империя === [[Файл:Francesco_Crispi_crop.jpg|ляво|мини|[[Франческо Криспи]] насърчава италианския колониализъм в Африка в края на XIX век.]] Веднъж обединена като национална държава в края на XIX век, Италия възнамерява да се състезава с другите европейски сили за новата ера на европейска колониална експанзия. Тя вижда своите интереси в Средиземно море и на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]] – регион, който все още предстои да бъде колонизиран и с излаз на океана. Италия закъснява в колониалната надпревара и нейният статут на най-малката от Великите сили – позиция на относителна слабост в международните отношения, означава, че тя зависи от мълчаливото съгласие на Великобритания, Франция и Германия за изграждането на нейната империя.<ref>Betts (1975), с.97</ref> Италия отдавна смята османската провинция Тунис, където живее голяма общност от тунизийски италианци, за част от икономическата си сфера на влияние. Тя не обмисля да я [[Анексия|анексира]] до 1879 г., когато става ясно, че Великобритания и Германия насърчават Франция да я добави към своите колониални владения в [[Френска Северна Африка|Северна Африка]].<ref>Lowe, с.21</ref> Предложението на Италия в последната минута да подели Тунис между двете страни е отхвърлено и Франция, уверена в подкрепата на Германия, нарежда на своите войски да влязат от [[Френски Алжир]], налагайки протекторат над Тунис през май 1881 г. съгласно [[Договор от Бардо|Договора от Бардо]].<ref>Lowe, с.24</ref> Шокът от „шамара на Тунис“, както се споменава в италианската преса, и усещането за изолация на Италия в Европа я карат да подпише [[Троен съюз (1882)|Тройния съюз]] през 1882 г. с Германия и [[Австро-Унгария]].<ref>Lowe, с.27</ref> [[Файл:Possessions_italiennes_en_Afrique-1896.jpg|мини|Италиански владения и сфери на влияние на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]] през 1896 г.]] Докато са правени опити за закупуване на Никобарските острови от [[Дания]] през 1864 и 1865 г.<ref>{{Cite book|title=Storia Militare della Colonia Eritrea, Vol. I|date=1935|publisher=[[Ministero della Guerra]]|location=Roma|pages=15–16}}</ref>, генезисът на италианската колониална империя е закупуването през 1869 г. на залива [[Асаб]] на [[Червено море]] от Италианска навигационна компания, която възнамерява да създаде станция за въглища по времето, когато [[Суецки канал|Суецкият канал]] е отворен за навигация.<ref>Mia Fuller, [http://www.oxfordbibliographies.com/view/document/obo-9780199846733/obo-9780199846733-0150.xml "Italian Colonial Rule"], ''Oxford Bibliographies Online''.</ref> Това е поето от италианското правителство през 1882 г., превръщайки се в първата отвъдморска територия на модерна Италия.<ref>Theodore M. Vestal, "Reflections on the Battle of Adwa and Its Significance for Today", in ''The Battle of Adwa: Reflections on Ethiopia's Historic Victory Against European Colonialism'' (Algora, 2005), с. 22.</ref> Търсенето на колонии от Италия продължава до февруари 1885 г., когато чрез тайно споразумение с Великобритания тя анексира пристанището [[Масава]] в [[Еритрея]] на [[Червено море]] от разпадащата се [[Египетски хедиват|Египетска империя]]. Италианското анексиране на Масава лишава [[Етиопска империя|Етиопската империя]] на [[Йохан IV (Етиопия)|Йохан IV]] от излаз на море.<ref>Pakenham (1992), с.280</ref> В същото време Италия окупира територия от южната страна на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]], образувайки това, което ще стане [[Италианска Сомалия|Италианска Сомалиленд]].<ref>Pakenham, с.281</ref> Въпреки това Италия пожелава самата Етиопия и през 1887 г. италианският министър-председател [[Агостино Депретис]] нарежда инвазия, което довежда до [[Италианско-етиопска война (1887–1889)|войната в Еритрея]]. Това нашествие е спряно след загубата на петстотин италиански войници в [[Битка при Догали|битката при Догали]].<ref>Killinger (2002), с.122</ref> Наследникът на Депретис, министър-председателят [[Франческо Криспи]], подписва [[Договор от Учиали|договора от Учиали]] през 1889 г. с [[Менелик II]], новия император. Този договор отстъпва етиопска територия около Масава на Италия, за да формира колонията [[Италианска Еритрея|Италианска Еритрея]], и, поне според италианската версия на договора, прави Етиопия италиански [[протекторат]].<ref>Pakenham, с.470</ref> Отношенията между Италия и Менелик се влошават през следващите няколко години до избухването на [[Първа италианско-етиопска война|Първата италианско-етиопска война]] през 1895 г., когато [[Франческо Криспи]] нарежда на италианските войски да влязат в страната. Значителното числено превъзходство и лошото оборудване<ref>Killinger, с. 122</ref> води до решителното поражение за Италия от ръцете на етиопските сили в [[Битка при Адуа|битката при Адуа]] през 1896 г.<ref>Pakenham (1992), с.7</ref> От страна на Италия броят на загиналите е 6889 души, включително 4133 италианци.{{Hrf|Clodfelter|2017|202}} Етиопците претърпяват най-малко 4000 убити и 10 000 ранени.{{Hrf|Clodfelter|2017|202}} {{Efn|Total Italian, Eritrean, and Somali deaths, including those from disease, were estimated at 9,000.{{sfn|Clodfelter|2017|p=202}}}} [[Файл:Italoturca1.jpg|ляво|мини|Италианските войски по време на [[Итало-турска война|Итало-турската война]], 1911 г.]] Италия също участва във [[войната на Махдистите]] и от 1890 г. побеждава войските на махдистите в [[Битка при Серобети|битката при Серобети]] и [[Първа битка при Агордат|Първата битка при Агордат]]. През декември 1893 г. италианските колониални войски и махдистите се бият отново във [[Втора битка при Агордат|Втората битка при Агордат]]; Ахмед Али води кампания срещу италианските сили в Източен Судан и повежда около 10-12 000 мъже на изток от Касала, срещайки 2400 италианци и техните еритрейски [[аскари]], командвани от полковник Аримонди. Италианците отново печелят и изходът от битката представлява първата решителна победа, спечелена досега от европейците срещу суданските революционери.<ref name="GJB">{{Cite book|last=Barclay|first=Glen St John|title=The rise and fall of the new Roman empire: Italy's bid for world power, 1890–1943|url=https://archive.org/details/risefallof00barc|year=1973|location=London|isbn=9780283978623}}</ref> Година по-късно италианските колониални сили превземат Касала след успешната [[битка при Касала]]; Италия връща града на британците в края на войната три години по-късно. През 1898 г., в резултат на придобиването на наети територии от Германия, [[Квантунска област|Русия]], Великобритания и Франция в Китай по-рано същата година, италианското правителство, като въпрос на национален престиж и за да утвърди статута на Италия като велика сила, поисква отстъпването на залива Санмен, за да служи като станция за въглища. Осъзнавайки, че Италия няма достатъчно военноморска мощ в азиатски води, за да подкрепи своето искане, китайското имперско правителство отхвърля ултиматума и всички последващи искания с аргумента, че Италия няма реални политически или икономически интереси в Китай. Това национално унижение, което за главния вестник на Италия кара страната да изглежда като трето-четвърторазрядна сила, провокира падането на италианското правителство. Това кара Италия да вземе участие в [[Алианс на осемте държави|международната експедиция в Пекин]] при избухването на [[Боксерско въстание|Боксерското въстание]] през следващата година и довежда до придобиването на [[Италианска концесия в Тиендзин|концесия в Тиендзин]] през 1901 г. – единственият пример за италиански колониализъм в Азия.<ref>[https://books.google.com/books?id=n5hEAgAAQBAJ&dq=Italy%2C+sanmen+bay.+1898&pg=PT59 Italy’s Encounters with Modern China: Imperial Dreams, Strategic Ambitions], edited by Maurizio Marinelli and Giovanni Andornino, Palgrave Macmillan, 2014</ref><ref>Maurizio Marinelli, ''Self-portrait in a Convex Mirror: Colonial Italy Reflects on Tianjin''</ref> Концесията се администрира от италианския консул в Тиендзин. [[Файл:1912_map_-_Le_nuove_province_Italiane_-_Tripolitania_e_Cirenaica.jpg|дясно|мини|300x300пкс|Италианска Либия през 1912 г.]] Вълната от [[национализъм]], която залива Италия в началото на XX век, довежда до основаването на [[Италианска националистическа асоциация|Италианската националистическа асоциация]], която настоява за разширяване на Италианската империя. Вестниците са пълни с приказки за отмъщение за претърпените унижения в Етиопия в края на миналия век и за носталгия по [[Римска империя|римската]] епоха. Предложено е, че [[Либия]], като бивша римска колония, трябва да бъде взета обратно, за да се осигури решение на проблемите с нарастването на населението на [[Южна Италия]]. Страхувайки се да не бъде напълно изключен от Северна Африка от Великобритания и Франция и имайки предвид общественото мнение, министър-председателят [[Джовани Джолити]] нарежда обявяването на война на [[Османска империя|Османската империя]], част от която е Либия, през октомври 1911 г.<ref>Killinger (2002), с.133</ref> В резултат на [[Итало-турска война|Италианско-турската война]] Италия печели [[Италианска Либия|Либия]] и [[Додеканези]]те от [[Османска империя|Османската империя]]. Пустинната война в Либия от 1912 г. включва първото използване на бронирана бойна машина във военната история и бележи първото значително използване на въздушна мощ във война. {{Hrf|Clodfelter|2017|353}} {{Efn|Nine Italian aircraft flew both combat and support missions during the campaign.{{sfn|Clodfelter|2017|p=353}} Освен това италианският дирижабъл ''P2'' и ''P3'' открива и прави високоефективна бомбена атака срещу отоманската кавалерия в [[Битката при Занзур (1912)|битка при Занзур]] в [[Итало-турска война|Итало-турската война]], давайки важен принос за настъплението на [[Италианската армия]] в тази битка. Първата военна смърт на пилот в историята се случва, когато самолет се разбива по време на разузнавателен полет.{{sfn|Clodfelter|2017|p=353}}}} === Първа световна война и след нея === [[Файл:Italian_empire_1914.png|ляво|мини|292x292пкс|Италия и нейните колониални владения през 1914 г.]] През 1914 г. Италия остава неутрална и не се присъединява към своя съюзник Германия в Първата световна война. Съюзниците дават обещания и през 1915 г. Италия се присъединява към тях. Обещава се [[Лондонски договор (1915)|териториална плячка]] главно от Австрия и Турция.<ref>Renzi, 1968.</ref> [[Файл:Vlora_zur_Zeit_der_italienischen_Besatzung_1916-1920.jpg|дясно|мини|Знамето на Италия, показано окачено до албанско знаме от балкона на италианската [[префектура]] във [[Вльора]], [[Албания]] по време на Първата световна война]] Преди пряката намеса в Първата световна война Италия окупира албанското пристанище [[Вльора]] през декември 1914 г.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> През есента на 1916 г. Италия започва да окупира Южна [[Арбанон|Албания]].<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> През 1916 г. италианските сили набират албански нередовни войници, за да служат заедно с тях.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> Италия, с разрешение на съюзническото командване, окупира [[Северен Епир]] на 23 август 1916 г., принуждавайки неутралистката гръцка армия да изтегли своите окупационни сили оттам.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> През юни 1917 г. Италия провъзгласява Централна и Южна Албания за протекторат на Италия, докато Северна Албания е разпределена на държавите [[Сърбия]] и [[Черна гора]].<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> До 31 октомври 1918 г. френските и италианските сили изгонват австро-унгарската армия от Албания.<ref name="Nigel Thomas 2001. Pp. 17">Nigel Thomas.</ref> Въпреки това през 1920 г. [[Война за Вльора|албанско въстание]] кара италианците да се съгласят да върнат окупираните региони на Албания, с изключение на о-в [[Сазани]]. [[Файл:TreatyOfSevres.png|дясно|мини|Разделянето на Турция в [[Севърски договор|Севърския договор]] от 1919 г. Светлозелената маркирана зона е територията от [[Анадол]]а, определена за италианска [[сфера на влияние]]. Договорът е отменен от [[Лозански договор|Договора от Лозана]] от 1923 г., където Турция е възстановена в цял Анадол.]] [[Далмация]] е стратегически регион по време на Първата световна война, който Италия и Сърбия възнамеряват да заграбят от Австро-Унгария. Договорът от Лондон гарантира на Италия правото да анексира голяма част от Далмация в замяна на участието на Италия на страната на Съюзниците. От 5-6 ноември 1918 г. се съобщава, че италианските сили са достигнали [[Вис (остров)|о-в Вис]], [[Ластово]], [[Шибеник]] и други местности на брега на Далмация.<ref>Giuseppe Praga, Franco Luxardo.</ref> До края на военните действия през ноември 1918 г. италианската армия е завзела контрола над цялата част от Далмация, която е била гарантирана на Италия от Лондонския договор, а до 17 ноември е превзела и [[Риека]].<ref name="Paul O 2005. Pp. 17">Paul O'Brien.</ref> През 1918 г. адмирал [[Енрико Мило]] се обявява за италиански губернатор на Далмация.<ref name="Paul O 2005. Pp. 17">Paul O'Brien.</ref> Известният италиански националист [[Габриеле Д'Анунцио]] подкрепя завземането на Далмация и продължи към [[Задар]] с италиански военен кораб през декември 1918 г.<ref>A. Rossi.</ref> При заключителния [[Версайски договор]] през 1919 г. Италия получава в Европа по-малко от обещаното и никакъв отвъдморски мандат, освен обещанието за колониални компенсации, дадено на 7 май 1919 г. по време на разделянето на колониите на Германия между Франция и Великобритания. За да изпълнят това обещание, Франция и Великобритания пряко или косвено дават на Италия, от 1919 до 1935 г., редица територии за разширяване на Либия (Куфра, Сара, Джарабуб, ивицата Аузу, други земи в Сахара), Сомалия (Джубаленд), Додеканезите (Кастелоризо) и Еритрея (Рахейта, островите Ханиш). През април 1920 г. е договорено между британските и италианските външни министри [[Джубаленд]] да бъде първата компенсация на Италия от Великобритания, но Лондон се въздържа от сделката няколко години, целяйки да я използва като лост, за да принуди Италия да отстъпи [[Додеканези]]те на Гърция.<ref>Lowe, с.187</ref> === Фашизмът и Италианската империя === [[Файл:Italy_aims_Europe_1936.png|мини|Амбициите на фашистка Италия в Европа през 1936 г.Легенда: [[Албания]], която е клиентска страна, се смята за територия, която трябва да бъде анексирана.]] През 1922 г. лидерът на [[Италиански фашизъм|италианското фашистко]] движение [[Бенито Мусолини]] става министър-председател и диктатор. Мусолини разрешава въпроса за суверенитета над [[Додеканези]]те в [[Лозански договор|Договора от Лозана от]] 1923 г., който формализира италианската администрация както на Либия, така и на Додеканезите в замяна на плащане на Турция – държавата наследник на Османската империя, въпреки че той се проваля в опита си да изтръгне мандат за част от Ирак от Великобритания. Месец след ратифицирането на договора от Лозана Мусолини нарежда нахлуването на гръцкия остров [[Корфу]] след [[Инцидент на Корфу|инцидента на Корфу]]. Италианската преса подкрепя този ход, отбелязвайки, че Корфу е бил владение на Венеция от четиристотин години. Въпросът е отнесен от Гърция до [[Общество на народите|Обществото на нациите]], където Мусолини е убеден от Великобритания да евакуира италианските войски в замяна на репарации от Гърция. Конфронтацията кара Великобритания и Италия да разрешат въпроса за Джубаланд през 1924 г., който е обединен в [[Италианска Сомалия|Италиански Сомалиленд]].<ref>Lowe, с. 191–199</ref> [[Файл:ProgettoImperoItaliano.jpg|мини|Карта на ''Велика Италия'' според фашисткия проект от 1940 г. в случай че Италия спечели [[Втора световна война|Втората световна война]] (оранжевата линия ограничава метрополия Италия, зелената линия границите на разширената Италианска империя)]] В края на 20-те години имперската експанзия става все по-предпочитана тема в речите на Мусолини.<ref name="smith">Smith, Dennis Mack (1981).</ref> Сред целите на Мусолини са Италия да стане доминиращата сила в Средиземно море, която да може да предизвика Франция или Великобритания, както и да получи достъп до [[Атлантически океан|Атлантическия]] и [[Индийски океан|Индийския океан]].<ref name="smith">Smith, Dennis Mack (1981).</ref> Мусолини твърди, че Италия се нуждае от безспорен достъп до световните океани и морски пътища, за да гарантира националния си суверенитет.<ref name="salerno">Salerno, Reynolds Mathewson (2002).</ref> Това е разработено в документ, който той по-късно изготвя през 1939 г., наречен “Походът към океаните", и включен в официалните протоколи от среща на [[Голям фашистки съвет|Големия фашистки съвет]].<ref name="salerno">Salerno, Reynolds Mathewson (2002).</ref> Този текст твърди, че морското положение определя независимостта на нацията: страните със свободен достъп до открито море са независими; докато тези, на които липсва това, не са. Италия, която има само достъп до вътрешно море без френското и британското съгласие, е само „полунезависима нация“ и се твърди, че е „затворник в Средиземно море“: <ref name="salerno">Salerno, Reynolds Mathewson (2002).</ref> {{Цитат|Решетките на този затвор са Корсика, Тунис, Малта и Кипър. Пазачите на този затвор са Гибралтар и Суец. Корсика е пистолет, насочен към сърцето на Италия; Тунис в Сицилия. Малта и Кипър представляват заплаха за всички наши позиции в източното и западното Средиземноморие. Гърция, Турция и Египет са готови да образуват верига с Великобритания и да завършат военнополитическото обкръжаване на Италия. Следователно Гърция, Турция и Египет трябва да се считат за жизненоважни врагове на експанзията на Италия... Целта на италианската политика, която не може да има и няма континентални цели от европейско териториално естество с изключение на Албания, е преди всичко да разбие решетките на този затвор... След като решетките бъдат счупени, италианската политика може да има само едно мото – марш към океаните.|Бенито Мусолини}} [[Файл:ZaptiefromItalianSomalia.jpg|дясно|мини|Група „Заптиè“ в [[Италианска Сомалия|Италианск]][[Италианска Сомалия|а Сомалия]]]] [[Битките при Занзур (1912)|битка при Занзур]] в [[Итало-турската война]], давайки важен принос за настъплението на [[Италианската армия]] в тази битка. На [[Балкански полуостров|Балканите]] фашисткият режим претендира за [[Далмация]] и има амбиции над [[Албания]], [[Словения]], [[Хърватия]], [[Босна и Херцеговина]], [[Вардарска Македония]] и [[Гърция]] въз основа на прецедента на предишно римско господство в тези региони.<ref name="Robert Bideleux 1998. с. 467">Robert Bideleux, Ian Jeffries.</ref> Далмация и Словения трябва да бъдат директно анексирани към Италия, докато останалата част от Балканите трябва да бъде трансформирана в италиански [[Клиентска държава|клиентски държави]].<ref>Allan R. Millett, Williamson Murray.</ref> Режимът също се стреми да установи защитни взаимоотношения покровител-клиент с [[Австрия]], [[Унгария]], [[Югославия]], [[Румъния]] и [[България]].<ref name="Robert Bideleux 1998. Pp. 467">Robert Bideleux, Ian Jeffries.</ref> И през 1932 г., и през 1935 г. Италия поисква мандат от Лигата на нациите на бившия [[Германска колониална империя|германски Камерун]] и свобода на ръцете в Етиопия от Франция в замяна на италианска подкрепа срещу Германия (виж [[Фронт от Стреза]]).<ref name="burgwyn">Burgwyn, James H. (1997).</ref> Това е отказано от френския министър-председател [[Едуар Ерио]], който все още не е достатъчно притеснен от перспективата за възраждане на Германия.<ref name="burgwyn">Burgwyn, James H. (1997).</ref> [[Файл:Tripoli,_Suk_el_Turk.jpg|мини|Италиански заселници и местни либийци в Триполи, столица на [[Италианска Триполитания]] и по-късно на [[Италианска Либия]]]] При [[Втора италианско-етиопска война|второто си нахлуване в Етиопия]] през 1935–36 г. Италия постига успех и обедини [[Италианска Етиопия|новото си завоевание]] с по-старите си източноафрикански колонии, за да създаде [[Италианска Източна Африка]]. На 9 май 1936 г. Мусолини провъзгласява създаването на Италианската империя в Източна Африка с [[Виктор Емануил III Савойски|крал Виктор Емануил III]] като император на Етиопия.<ref>{{Cite book|title=Guida dell'Africa Orientale Italiana|year=1938|publisher=CTI|location=Milano|page=33|език=it}}</ref> През 1939 г. [[Италианска инвазия в Албания|Италия нахлува в Албания]] и я [[Албанско кралство|включва]] във фашистката държава. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] (1939–1945) Италия [[Италианско завземане на Британска Сомалия|окупира Британска Сомалиленд]], [[Италианска окупация на Франция|части от Югоизточна Франция]], Западен [[Кралство Египет|Египет]] и [[Гърция във Втората световна война|по-голямата част от Гърция]], но след това губи тези завоевания и своите африкански колонии, включително Етиопия, от нахлуващите [[Съюзници във Втората световна война|съюзнически сили]] до 1943 г. Тя е принудена в мирния договор от 1947 г. да се откаже от суверенитета над всички свои колонии. През 1950 г. й е предоставено доверие да управлява бившия италиански Сомалиленд под надзора на ООН. Когато [[Сомалия]] става независима през 1960 г., 80-годишният експеримент на Италия с колониализма приключва. Втората италианско-етиопска война струва на Италия 4359 убити в битка – 2313 италианци, 1086 еритрейци, 507 сомалийци и либийци и 453 италиански работници.{{Hrf|Clodfelter|2017|355}} Загиналите етиопски военни и цивилни, много от които от италиански бомби и атаки с [[иприт]], се оценяват на 275 000 души.{{Hrf|Clodfelter|2017|355}} [[Файл:Depiction_of_Mussolini_in_Mekelle.jpg|мини|Етиопците поздравяват изображение на Мусолини в [[Мекеле]], 1935 г.]] През юли 1936 г. [[Франсиско Франко]] от националистическата фракция в [[Гражданска война в Испания|Испанската гражданска война]] поисква италианска подкрепа срещу управляващата републиканска фракция и гарантира, че ако Италия подкрепи националистите, „бъдещите отношения ще бъдат повече от приятелски“ и че италианската подкрепа „ще има позволи влиянието на Рим да надделее над това на Берлин в бъдещата политика на Испания“.<ref>Sebastian Balfour, Paul Preston.</ref> Италия се намесва в гражданската война с намерението да окупира [[Балеарски острови|Балеарските острови]] и да създаде [[клиентска държава]] в Испания.<ref>R. J. B. Bosworth.</ref> Италия се стреми да контролира Балеарските острови поради стратегическото им положение - Италия може да използва островите като база, за да прекъсне комуникационните линии между Франция и нейните северноафрикански колонии и между британския Гибралтар и Малта.<ref>John J. Mearsheimer.</ref> След победата на Франко и националистите във войната, Италия оказва натиск върху Франко да позволи италианска окупация на Балеарските острови, но той не го прави.<ref>The Road to Oran: Anglo-French Naval Relations, September 1939 – July 1940.</ref> [[Файл:Unione_tunisi_31octobre1938.jpg|мини|Италиански вестник в Тунис от октомври 1938 г., който представлява италианците, живеещи във френския протекторат Тунис.]] След като Обединеното кралство подписва англо-италианските [[Великденски споразумения]] през 1938 г., Мусолини и външният министър Чано издават искания за отстъпки в Средиземно море от Франция, особено по отношение на [[Джибути]], [[Тунис]] и управлявания от Франция [[Суецки канал]].<ref name="Reynolds Mathewson Salerno 1940. p82-83">Reynolds Mathewson Salerno.</ref> Три седмици по-късно Мусолини казва на Чано, че възнамерява Италия да поиска италианско превземане на Албания.<ref name="Reynolds Mathewson Salerno 1940. p82-83">Reynolds Mathewson Salerno.</ref> Мусолини изповядва, че Италия ще може да „диша спокойно“ само ако е придобила съседни колониални владения в Африка от Атлантическия до Индийския океан и когато 10 млн. италианци се заселят в тях.<ref name="smith2">Smith, Dennis Mack (1981).</ref> През 1938 г. Италия поисква [[сфера на влияние]] в [[Суецки канал|Суецкия канал]] в [[Египет]], като по-специално настоя доминираната от Франция компания за Суецкия канал да приеме италиански представител в своя борд на директорите.<ref name="LIFE 1938. Pp. 23">"French Army breaks a one-day strike and stands on guard against a land-hungry Italy", ''LIFE'', 19 Dec 1938.</ref> Италия се противопоставя на френския монопол над Суецкия канал, тъй като под доминираната от Франция компания за Суецкия канал целият италиански търговски трафик към нейната колония [[Италианска Източна Африка]] е принуден да плаща такси при влизане в канала.<ref name="LIFE 1938. Pp. 23">"French Army breaks a one-day strike and stands on guard against a land-hungry Italy", ''LIFE'', 19 Dec 1938.</ref> През 1939 г. Италия [[Италианска инвазия в Албания|нахлува и превзема Албания]] и я прави част от Италианската империя като протекторат и отделно кралство в [[лична уния]] с [[Савойска династия|италианската корона]]. Регионът на съвременна Албания е бил ранна част от [[Римска империя|Римската империя]], която всъщност е била държана преди северните части на Италия да бъдат превзети от римляните, но отдавна е била населена с [[албанци]], въпреки че Италия е запазила силни връзки с албанското ръководство и го смяташе за твърдо в своята [[сфера на влияние]].<ref name="Dickson 2001 pg 69">Dickson (2001), pg.</ref> Възможно е Мусолини просто да е искал грандиозен успех над по-малък съсед, който да съответства на [[Аншлус|поглъщането на Австрия]] и [[Германска окупация на Чехословакия|Чехословакия]] от Германия.<ref name="Dickson 2001 pg 69">Dickson (2001), pg.</ref> Италианският крал [[Виктор Емануил III Савойски|Виктор Емануил III]] поема [[Крал на Албания|албанската корона]] и е установено фашистко правителство под Шефкет Верлачи, което да [[Албанско кралство|управлява Албания]]. === Втора световна война === [[Файл:Amadeo_Aosta3rd_01.jpg|мини|[[Амадей Савойски-Аоста (1898 – 1942)|Принц Амадей Савойски-Аоста]] води италианските сили в [[Битка при Амба Аладжи|битката при Амба Аладжи]].<ref>Time Magazine [https://web.archive.org/web/20090829184022/http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,790095,00.html Aosta on Alag?]</ref>]] Мусолини влиза във [[Втора световна война|Втората световна война]] през юни 1940 г. на страната на [[Адолф Хитлер]] с планове за разширяване на териториалните владения на Италия. Той е имал рисунки за територията на Западна [[Югославия]], Южна Франция, Корсика, Малта, Тунис, част от Алжир, атлантическо пристанище в Мароко, [[Френски Сомалиленд]] и контролирани от Великобритания Египет и Судан.<ref>Calvocoressi (1999) с.166</ref> На 10 юни 1940 г. Мусолини обявява война на Великобритания и Франция; и двете страни са във война с [[Германска империя (1933 – 1945)|Нацистка Германия]] от септември миналата година. През юли 1940 г. италианският външен министър граф Чано представя на Хитлер списък с целите на Италия, който включва: анексирането на Корсика, Ница и Малта; протекторат в Тунис и буферна зона в Източен Алжир; независимост с италианско военно присъствие и бази в Ливан, Палестина, Сирия и Трансйордания, както и експроприация на петролни компании в тези територии; военна окупация на [[Аден]], [[Перим]] и [[Сокотра (остров)|Сокотра]]; Кипър даден на Гърция в замяна на [[Йонийски острови]] и Чамурия дадена на Италия; на Италия се дава Британска Сомалиленд, Джибути, [[Френска Екваториална Африка]] до [[Убанги-Шари]], както и Чиано, добавяйки на срещата, че Италия иска също Кения и Уганда.<ref name="Santi Corvaja 2008. Pp. 132">Santi Corvaja, Robert L. Miller.</ref> Хитлер не дава никакви обещания.<ref name="Santi Corvaja 2008. Pp. 132">Santi Corvaja, Robert L. Miller.</ref> През октомври 1940 г. Мусолини нарежда [[Италианско-гръцка война|нахлуването в Гърция]] от [[Албанско кралство|Албания]], но операцията е неуспешна.<ref>Dickson (2001) p.100</ref> През април 1941 г. Германия започва [[Югославска операция|инвазия в Югославия]] и след това [[Битка за Гърция|напада Гърция]]. Италия и други германски съюзници подкрепят и двете действия. Германската и италианската армия превземат Югославия за около две седмици и въпреки британската подкрепа в Гърция, войските на Оста превземат тази страна до края на април. Италианците поемат контрол над части както от [[Югославия във Втората световна война|окупирана Югославия]], така и [[Гърция във Втората световна война|от окупирана Гърция]]. Член на [[Савойска династия|Савойския дом]], [[Аймон Савойски-Аоста (1900 – 1948)|принц Аймон, 4-ти херцог на Аоста]], е назначен за крал на новосъздадената [[Независима хърватска държава]]. [[Файл:Italian_empire_1940.PNG|дясно|мини|[[Независима хърватска държава|Италия и нейните колониални владения през 1940 г.]]]]По време на разгара на [[Битка за Британия|битката за Британия]] италианците започват [[Египетска операция|нахлуване в Египет]] с надеждата да превземат Суецкия канал. До 16 септември 1940 г. италианците напредват 100 km през границата. Въпреки това през декември британците започват [[Операция „Компас“|операция „Компас]]“ и до февруари 1941 г. британците отрязват и пленяват италианската 10-та армия и навлизат дълбоко в Либия.<ref>Dickson (2001) p.101</ref> [[Операция „Зоненблуме“|Германска намеса]] предотвратява падането на Либия и комбинираните атаки на [[Страни от Оста|Оста]] връщат британците обратно в Египет до лятото на 1942 г., преди да бъдат [[Първа битка при Аламейн|спрени при Аламейн]]. [[Операция „Факел“|Съюзническата намеса срещу държаните от Виши Мароко и Алжир]] създава кампания на два фронта. Германски и италиански сили навлизат в Тунис в края на 1942 г. в отговор, но силите в Египет скоро са принудени да направят голямо отстъпление в Либия. До май 1943 г. силите на Оста в Тунис са принудени да се предадат. [[Файл:CH-NB_-_Italienisch-Ostafrika,_Massana_(Massawa,_Massaua)-_Hafen_-_Annemarie_Schwarzenbach_-_SLA-Schwarzenbach-A-5-23-129.jpg|мини|Италиански заселници в [[Масава]]]] [[Източноафриканска кампания (Втора световна война)|Източноафриканската кампания]] започва с италиански напредък в държаната от Великобритания [[Кения]], [[Британска Сомалия|Британско Сомалиленд]] и [[Судан]].<ref>[http://www.centrorsi.it/notizie/images/stories/casssa/cassa%20nastro%20azzurro117.jpg Italian Map showing with green lines the territories conquered in 1940 by the Italians in Sudan and Kenya. ]</ref> През лятото на 1940 г. италианските въоръжени сили [[Италианско завземане на Британска Сомалия|успешно нахлуват в цяла Британска Сомалиленд]].<ref>Dickson (2001) p.103</ref> Но през пролетта на 1941 г. британците контраатакуват и навлизат дълбоко в [[Италианска Източна Африка]]. До 5 май [[Хайле Селасие|Хайле Селасие I от Етиопия]] се завръща в [[Адис Абеба|Адис Абеба,]] за да си върне трона. През ноември последната организирана италианска съпротива приключи с [[Битка при Гондар|падането на Гондар]].<ref>Jowett (2001) p.7</ref> Въпреки това след предаването на Източна Африк, някои италианци провеждат партизанска война, която продължава още две години. През ноември 1942 г., когато германците окупираха [[Режим от Виши|Франция във Виши]] по време на [[Операция „Антон“|операция „Антон]]“, [[Италианска окупация на Франция|окупираната от Италия Франция]] е разширена с окупацията на [[Корсика]]. === Край на империята === До есента на 1943 г. Италианската империя и всички мечти за имперска Италия фактически приключват. На 7 май капитулацията на [[Страни от Оста|силите на Оста]] в [[Тунизийска кампания|Тунис]] и други почти непрекъснати италиански обрати карат крал [[Виктор Емануил III Савойски|Виктор Емануил III]] да планира отстраняването на Мусолини. След [[Съюзническо настъпление в Сицилия|нахлуването в Сицилия]] всяка подкрепа за Мусолини се изпарява. На 24 юли се провежда среща на [[Голям фашистки съвет|Големия фашистки съвет]], който успява да наложи вот на недоверие на Мусолини. Впоследствие Дучето е свален и арестуван от краля на следващия следобед. След това Мусолини остава пленник на краля до 12 септември, когато по заповед на [[Адолф Хитлер]] е спасен от германски парашути и става лидер на новосъздадената [[Италианска социална република]]. [[Файл:LA_CATTEDRALE_DI_TRIPOLI_1960.jpg|мини|Катедралата на Триполи и бившият център на [[ФИАТ]] през 60-те години]] След 25 юли новото италианско правителство под ръководството на краля и фелдмаршал [[Пиетро Бадолио]] остава външно част от Оста. Но тайно започна преговори със Съюзниците. В навечерието на съюзническия десант в [[Салерно]], който започва [[Съюзническо нахлуване в Италия|съюзническата инвазия в Италия]], новото италианско правителство [[Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция|тайно подписва примирие със Съюзниците]]. На 8 септември примирието е обявено публично. В [[Албания]], [[Югославия]], [[Додеканези]]теэи други територии, които все още се държат от италианците, германските военни сили успешно атакуват своите бивши италиански съюзници и сложиха край на управлението на Италия. По време на [[Додеканезка операция|Додеканезката кампания]] опит на Съюзниците да превземат Додеканезите със съдействието на италианските войски завършва с пълна немска победа. В Китай [[Императорска армия на Япония|японската имперска армия]] окупира италианската концесия в [[Тиендзин]], след като получава новини за примирието. По-късно през 1943 г. Италианската социална република официално отстъпва контрола върху концесията на марионетния режим на Япония в Китай, [[Режим на Уан Дзинуей|Реорганизираното национално правителство на Китай]] под ръководството на Уан Джингуей. През 1947 г. [[Мирен договор с Италия (1947)|Мирният договор с Италия]] официално слага край на империята, която вече е напълно несъществуваща. Имаше дискусии за запазване на [[Триполитания]] (провинция на [[Италианска Либия]]) като последната италианска колония, но те не са успешни. През ноември 1949 г. бившият [[Италианска Сомалия|италиански Сомалиленд]], тогава под британска военна администрация, е превърнат в 10-годишна попечителска територия на Обединените нации под италианска администрация (Попечителна територия Сомалиленд). На 1 юли 1960 г. Сомалия се слива с [[Британска Сомалия|Британска Сомалиленд]],;за да образува независимата [[Сомалия|Сомалийска република]]. == Списък на колониите == В списъка са всички [[територия|територии]] по целия свят, които някога са се намирали в [[колония|колониална]] зависимост от [[Италия]]. ;В Европа * [[Италианска Албания]] ([[Италиански протекторат над Албания|1917–1920]], [[Албанско кралство|1939–1943]] ) * [[Италиански острови в Егейско море]] (1912–1947) * [[Италианска окупация на Франция]] (1940–1943) ** [[Италианска окупация на Корсика]] (1942-1943) * [[Независима хърватска държава|Независима държава Хърватия]] (1941–1945) * [[Италианска окупация на Черна гора]] (1941–1943) * [[Гръцка държава (1941 – 1943)|Гръцка държава]] (1941–1943) ;В Африка * [[Италианска Еритрея]] (1882–1947) * [[Италианска Сомалия]] (1889–1947) * [[Транс-Джуба]] (1924-1926) ** [[Подопечна територия Сомалиленд]] (1950–1960) * Либия (1911–1947) ** [[Италианска Триполитания]] и [[Италианска Киренайка]] (1911–1934) ** [[Италианска Либия]] (1934–1943) * [[Италианска Източна Африка]] (1936–1941) * [[Италианска Северна Африка]] (1911 – 1943) * [[Италианска Етиопия]] (1936–1941) * Тунис (1942–1943) ;В Азия * [[Италиански концесии в Китай]] ** [[Италианска концесия на Тиендзин]] (1901–1943) == Вижте също == * [[История на Италия]] == Източници == <references /> {{Империи}} {{Портал|История|Италия}} [[Категория:Колониални империи]] [[Категория:Бивши италиански колонии|*]] [[Категория:История на Италия]] od73qd3gb7vvynfzyjj23hxed5dayqm 0 428094 12435124 11706300 2024-12-08T18:07:51Z Ambra75 259141 /* Вицекрале и генерал-губернатори на Италианска Източна Африка */ 12435124 wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |статут = колония на [[Италия]] |знаме = Flag of Italy (1861-1946).svg |герб = Coat of arms of Italian East Africa.png |местоположение = Africa_Orientale_Italiana.png |начало = 1936 |край = 1941 |столица = [[Адис Абеба]] |език = [[Италиански език|Италиански]] и [[Амхарски език|Амхарски]] и [[Сомалийски език]] |площ-общо = 1725000 |площ-год = 1939 |население-оценка = 12 100 000 |население-оценка-година = 1939 |валута = [[Лира на Италианска Източна Африка]] |p1 = Италианска Еритрея |p2 = Италианска Сомалия |p3 = Абисиния |p4 = Британска Сомалия |flag_p1 = Flag of Italy (1861-1946).svg |flag_p2 = Flag of Italy (1861-1946).svg |flag_p3 = Flag of Ethiopia (1897-1936; 1941-1974).svg |flag_p4 = Flag of British Somaliland (1950–1952).svg |s1 = Британска военна администрация в Сомалия |s2 = Британска военна администрация в Еритрея |s3 = Британска Сомалия |s4 = Абисиния |flag_s1 = Flag of the United Kingdom.svg |flag_s2 = Flag of the United Kingdom.svg |flag_s3 = Flag of British Somaliland (1950–1952).svg |flag_s4 = Flag of Ethiopia (1897-1936; 1941-1974).svg |днес_част = {{Флагче с име|Етиопия}}<br/>{{Флагче с име|Джибути}}<br/>{{Флагче с име|Сомалия}}<br/>{{Флагче с име|Еритрея}} }} Колонията '''Италианска Източна Африка''' ({{lang|it|Africa Orientale Italiana}}) е административно-териториално образувание, обединило през [[1936]]—[[1941]] г. всички колониални владения на [[Италианско кралство|Кралство Италия (1861—1946)]] в Източна [[Африка]] — [[Абисиния|Етиопия]], [[Италианска Еритрея]] и [[Италианска Сомалия]].<ref>[https://www.britannica.com/place/Italian-East-Africa www.britannica.com]</ref> == История == Италианска Източна Африка е образувана след завладяването от италианските войски на Етиопия на [[1 юни]] [[1936]] г. по време на [[Втора италианско-етиопска война|Втората италианско-етиопска война]]. През [[1940]] г. в състава на колонията е включена и завладяната от италианците [[Британска Сомалия]]. Разпада се през април-май [[1941]] г., с [[Източноафриканска кампания (Втора световна война)|настъплението на британските войски]] от [[Кения]] и освобождението на [[6 април]] на столицата на Етиопия [[Адис Абеба]]. Формално прекратява съществуването си на [[27 ноември]] 1941 г. след овладяването на [[Гондар]] — последният град под италиански контрол. Остатъците от италианските войски водят партизанска вийна, приключила окончателно до октомври 1943 г. == Административно деление == [[Файл:Italian East Africa (1938–1941).svg|мини|ляво|Италианска Източна Африка 1938—1940]] С кралски указ от 1 юни 1936 г. Италианска Източна Африка е разделена на 5 губернаторства. Столица на вицекралството става [[Адис Абеба]]. На 1 ноември 1938 г. от територията, подчинена непосредствено на Адис Абеба и част от териториите на съседните губернаторства е образувано шесто губернаторство — Шоа. Губернаторствата Амхара, Гала-Сидама, Харар и Шоа образуват [[Италианска Етиопия]] (част от етиопските земи са дадени на Еритрея и Сомалия). Всяко губернаторство се управлява от губернатор с помощта на губернаторски съвет (''Consiglio di Governo''), членовете на който са най-висшата власт на територията на губернаторството. Губернаторствата се деляли на губернски комисариати (''Commissariati di Governo''), управлявани от губернаторски комисари (''Commissario di Governo''), подпомагани от вицекомисари. {| class="wikitable sortable" |- " ! Название !! Италианско име !! Столица !! Население !! Абревиатура !! |- | Амхара || Amara || [[Гондар]] || 2.000.000 || AM || [[Файл:Coat of arms of Amhara governorate-2.svg|50px]] |- | Еритрея || Eritrea|| [[Асмара]] || 1.000.000 || ER || [[Файл:Coat of arms of Eritrea (1926-1941).svg|50px]] |- | Харар ||Harar|| [[Харар]] || 1.300.000 || HA || [[Файл:Coat of arms of harar governorate.svg|50px]] |- | Гала-Сидама ||Galla e Sidama|| [[Джима]] || 1.600.000 || GS || [[Файл:Coat of arms of Galla-Sidamo governorate.svg|50px]] |- | Шоа ||Scioà|| [[Адис Абеба]] || 300.000 || SC || [[Файл:Coat of arms of Scioa governorate.svg|50px]] |- | Сомалия || Somalia || [[Могадишу]] || 1.300.000 || SOM || [[Файл:Coat of arms of Italian Somaliland governorate.svg|50px]] |} == Вицекрале и генерал-губернатори на Италианска Източна Африка == * [[Пиетро Бадолио]] (9 май 1936 — 11 юни 1936) * [[Родолфо Грациани]] (11 юни 1936 — 21 декември 1937) * [[Амадей Савойски-Аоста (1898 – 1942)|Амадей Савойски-Аоста]] (21 декември 1937 — 19 май 1941) * [[Пиетро Гацера]] (23 май 1941 — 6 юли 1941) * [[Гулиелмо Нази]] (6 юли 1941 — 27 ноември 1941) == Бележки == <references/> {{Портал|История|Африка|Италия}} [[Категория:Бивши италиански колонии|Източна Африка]] [[Категория:Исторически държави в Африка]] [[Категория:История на Етиопия]] [[Категория:История на Сомалия]] [[Категория:История на Джибути]] [[Категория:История на Еритрея]] [[Категория:История на Италия]] [[Категория:Източна Африка]] nsgdk413pigsl6sl4cf3qxseylozwrl 0 428132 12435146 10795339 2024-12-08T18:30:22Z Ambra75 259141 12435146 wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |статут = колония на [[Италия]] |знаме = Flag of Italy (1861-1946).svg |герб = Eritrea COA.svg |местоположение = Eritrea (Africa orthographic projection).svg |начало = 1890 |край = 1936 |столица = [[Асмара]] |език = [[Италиански език|Италиански]] |население-оценка = 1 000 000 |валута = [[Еритрейски талер]] (1890 – 1921)<br/>[[Италианска лира]] (1921 – 1936) |p1 = Египет |p2 = Абисиния |flag_p1 = Flag of Muhammad Ali.svg |flag_p2 = Ethiopian Pennants.svg |s1 = Италианска Източна Африка |flag_s1 = Flag of Italy (1861-1946).svg |днес_част = {{флагче с име|Еритрея}} }} Колонията '''Италианска Еритрея''' ({{lang|it|Colonia Eritrea}}) е първата колония на [[Кралство Италия]] в [[Африка]]. Създадена е през [[1890]] г., но първите италиански заселници идват тук още през 1882 г. Италианската власт над тези земи продължава до [[1947]] г.<ref>[https://www.britannica.com/place/Eritrea#ref419381 www.britannica.com]</ref> ''Първата колония'', както още се нарича, има същите граници като днешна [[Еритрея]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://xoomer.virgilio.it/robevan/testi-3/1954%20ERITREA%20TASCABILE/indice.htm}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://italianiinguerra.com/2019/02/05/5-febbraio-1885-truppe-italiane-occupano-massaua-in-eritrea/|заглавие=5 febbraio 1885, truppe italiane occupano Massaua in Eritrea}}</ref> == История == Историческата история на колонията Еритрея започва с официалното придобиване на залива Асаб през [[1882|1882 г.]] от Италия и официално завършва с [[Парижки мирен договор (1947)|Парижкия мирен договор от 1947 г.]], когато Италия трябва да се откаже от всички свои колонии. === Окупация на Асаб и създаване на колонията === Началото на италианската колонизация се поставя през ноември [[1869|1869 г.]] с дипломата [[Джузепе Сапето]], който започва преговори за придобиването на залива от корабособственика [[Рафаеле Рубатино]] с цел да го превърне в обслужващо пристанище за неговите кораби. Египетското правителство оспорва това придобиване и претендира за владение на залива: това довежда до дълъг спор, който приключва едва през [[1882|1882 г.]] На 10 март 1882 г. италианското правителство купува владението на [[Assab|Асаб]], което официално става италианско на 5 юли същата година. На 5 февруари 1885 г. (след оттеглянето на Египет поради събитията от бунта на Махдистите и в съгласие с Великобритания) важният пристанищен град [[Масава]] е окупиран (той става временна столица на отвъдморското владение) и италианският контрол се разширява във вътрешността на страната (окупация на Асмара през 1889 г.), въпреки поражението в [[Битка при Догали|битката при Догали]]. През януари 1890 Еритрея е официално обявена за италианска колония с Масава като нейна столица. Нейният първи управител е генерал [[Балдасаре Ореро]], заменен няколко месеца по-късно от генерал [[Антонио Гандолфи]], доверен човек на [[Франческо Криспи]]. Името ''Еритрея'' (което припомня древногръцкото име на Червено море, към което гледа, заменяйки предишното „Нова Етиопия“) е идея на писателя [[Карло Доси]], сътрудник на Криспи и първи пълномощен министър в новата колония.<ref>F. Lioce, ''Dalla colonia facile alla colonia Eritrea. Cultura e ideologia in Carlo Dossi'', Loffredo, Napoli, 2014</ref> През 1893 г. етиопският [[негус]] [[Menelik II|Менелик]] денонсира [[Договор от Учиали|Договора от Учиали]]. Италия продължава експанзията си към хинтерланда ([[Аксум]], [[Макале]], [[Адуа]]) и през септември 1895 г. се състои [[битката при Амба Алаги]] между италианските и етиопските войски, командвани от [[Рас Маконен]], [[Алула Енгида]] и [[Рас Мангаша]]. На 1 март 1896 г. италианците са победени при [[Битка при Адуа|Адуа]]. С [[Мирен договор от Адис Абеба (1896)|мирния договор от Адис Абеба (1896)]], който анулира договора от Учали, Италия признава независимостта на империята [[История на Етиопия|Абисиния]], а последната признава италианската колония Еритрея. Максималното разширяване на границите на Еритрея е достигнато в началото на [[1896|1896 г.]], когато губернаторът на колонията [[Оресте Баратиери]] се опитва да осъществи проекта за окупация на вътрешността на Етиопия. През юли 1894 г. той окупира суданския град [[Касала (град)|Касала]], тогава владение на [[Дервиш|дервишите]], докато през [[1895|1895 г.]] по време на [[Първа италианско-етиопска война|кампанията в Източна Африка]], той окупира големи области на [[Тиграй (регион)|Тиграй]], включително град [[Аксум]]. След поражението в [[Битка при Адуа|битката при Адуа]], границите на колонията се връщат към установените от договора и остават такива до [[Втора италианско-етиопска война|Етиопската война]]. Първият невоенен губернатор е [[Фердинандо Мартини]] (1897-1907), по това време убеден привърженик на необходимостта италианската държава да притежава колонии. Той има за задача да възстанови мирните контакти с Етиопия, да подобри отношенията между италианците и местното население и да създаде орган от служители, които да управляват колонията. Благодарение на неговата политика колонията има органични ордени и колониални кодекси през 1905 г. === Еритрея по време на фашизма === През [[1933|1933 г.]] италианска Еритрея има площ от 119 000 km². Към 1928 г. населението е 510 000 местни жители,<ref>Giovanni Trucco - [[Pietro Fedele]], Grande Dizionario Enciclopedico, [[UTET|Unione Tipografico-Editrice Torinese (UTET)]], 1933, Vol.1 p.275</ref> от които приблизително 1/3 са коптски християни, две трети изповядващи Исляма и 34 700 католици.<ref name="EuCri">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.europacristiana.com/accadde-oggi-in-europa/}}</ref> Европейците, присъстващи в региона, почти всичките италианци, са 3650 души. В столицата [[Асмара]] живеят 19 000 местни жители и около 3000 европейци. По време на [[Италиански фашизъм|фашизма]] колонията е обект на проект за модернизация, първоначално желан от губернатора [[Якопо Гаспарини]] през [[1924|1924 г.]], който се опитва да я превърне във важен център за търговия с продукти и суровини. Особено през [[1930-те|30-те г. на 20. век]] Еритрея е най-модернизираната колония<ref>{{Cite book|title=La vita di un uomo qualunque|url=https://books.google.it/books?id=LhXZDwAAQBAJ&pg=PT6&dq=%22Negli+anni+Trenta+l%27Eritrea,+di+cui+Asmara+ne+%C3%A8+la+capitale,+fu+colonia+maggiormente+ammodernata%22&hl=it&sa=X&ved=2ahUKEwizq4ekuLTqAhVMXpoKHWXMDhYQ6AEwAHoECAAQAg#v=onepage&q=%22Negli%20anni%20Trenta%20l'Eritrea%2C%20di%20cui%20Asmara%20ne%20%C3%A8%20la%20capitale%2C%20fu%20colonia%20maggiormente%20ammodernata%22&f=false|year=2016|publisher=Albatros|location=Roma}}</ref> : построени са хиляди километри пътища и мостове, железопътната линия Масава-Асмара и Асмара-Бисия<ref>[http://www.ferroviaeritrea.it/contenuti.htm Contenuti] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080203050814/http://www.ferroviaeritrea.it/contenuti.htm|date=3 febbraio 2008}}</ref> (започнала в края на [[19 век|19. век]]), пристанището на Масава се засилва, а градовете също са подредени със създаването на множество италиански квартали (все още видими). Пристанището на Масава става основното и най-добре оборудвано в [[Червено море]], като е дом на Италианското военноморско командване на Източна Африка на [[Реджа Марина|Кралския флот]]. До [[Втора италианско-етиопска война|завладяването на Етиопия]] през 1936 г. Еритрея е колонията с най-силно присъствие на италианциВ еритрейската колония също има забележимо развитие на [[Католическа църква|Католицизма]] благодарение на многобройните италиански мисионери, които се заселват там. През [[1940|1940 г.]], също благодарение на разширяването на колонията във вътрешността на Етиопия, 60% от жителите на Еритрея, включително италианци, са християни (и 33% католици). Между 1890 и 1941 г. в Еритрея са построени множество католически църкви, като най-известната е катедралата в Асмара, осветена през [[1922|1922 г.]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eritrealive.com/asmara-le-panche-della-cattedrale-raccontano-la-storia/}}</ref> Италианската администрация развива болнични и здравни услуги в Еритрея и благоприятства развитието на селското стопанство, особено в Еритрейското плато. Много еритрейци са наети във фабриките, разработени от италианците през [[1930-те|30-те години на 20 век]] и всички еритрейски градове и села претърпяват значително градско развитие. [[Асмара]] се превръяа в лаборатория за авангардно градско планиране. В африкански регион, характеризиращ се с етнически, езикови и религиозни различия, италианските губернатори успяват да запазят значителна стабилност и обществен ред. [[Бенито Мусолини]] променя отношенията между италианците и местното население след създаването на империята през 1936 г., опитвайки се да асимилира особено [[Аскари|Аскарите]] в своята идеология по военни причини. Всъщност най-добрите италиански колониални войски са еритрейските аскари, според декларациите на маршал на Италия [[Родолфо Грациани]] и [[Амедео Гийе]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.comandosupremo.com/Guillett.html}}</ref> Започвайки на 3 октомври [[1935|1935 г.]] от базите на Еритрея, [[Етиопия]] е завладяна от италианските войски, а на 9 май [[1936|1936 г.]] всички италиански колонии на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]] са обединени в [[Италианска Източна Африка]]. Италианска Еритрея става част от Италианска Източна Африка под управлението на губернатор, базиран в Асмара и разширена територия със северни абисински територии, също като компенсация за помощта при завладяването на Етиопия, дадена на Кралство Италия от над 60 000 аскари еритрейци. Еритрея е избрана от италианското правителство за седалище на индустриите в Италианска Източна Африка, особено в металообработващия сектор. Има и малка корабостроителница в Масава. Някои фабрики за боеприпаси и оръжия са разположени в Асмара и са използвани за [[Втора италианско-етиопска война|завладяването на Етиопия]] през 1935-1936 г. Официалният език е [[Италиански език|италианският език]], докато използваната валута е еритрейският талер до 1921 г. и впоследствие италианската източноафриканска лира. === Развитие на Асмара === Окупирана през [[1889|1889 г.]], [[Асмара]] става столица на Италианска Еритрея през [[1897|1897 г.]], главно поради благоприятния си климат за заселване на европейци, като се намира на приблизително 2300 метра над морското равнище. Асмара е населена през първата половина на [[20 век]] от голяма италианска общност: градът има типично италиански вид през [[1930-те|30-те]] и [[1940-те|40-те години]]. Освен това при избухването на Втората световна война Асмара е единствената африканска столица с по-голямата част от населението, съставено от европейци. Днес Асмара е известна със своята архитектура в стил „ [[Артдеко]]“ и „Фашисткия стил на 40-те години“. [[Организация на обединените нации|ООН]] я смята за „център на световното наследство“. Асмара може да се похвали със сгради като „Артдеко“ ''Cinema Impero'', „кубистичния“ ''Pensione Africa'', еклектичната православна църква ''Tewahdo'', ''Операта'', „футуристичната“ сграда ''Fiat Tagliero'', „неороманската“ ''катедрала в Асмара'' и „неокласическия“ ''Дворец на губернатора''. Градът е пълен с вили и имения в италиански колониален стил. Голяма част от града е създаден между 1936 и 1941 г., само за пет години. Комуникациите на Асмара са подсилени със създаването на международно летище (също обслужвано от известната Имперска линия), модерен асфалтов път до [[Адис Абеба]] (наречен Имперски път), ефективна железопътна линия до Масава и дори на кабинков лифт Масава-Асмара, който на времето е най-дългата тривъжна система в света. Според преброяването от 1939 г. Асмара има население от 98 000 души, от които 53 000 са италианци. Този факт прави Асмара основният италиански град в [[Италианска Източна Африка]]. В цяла Еритрея има 75 000 италианци през последната година на мир преди [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.maitacli.it/arg_menu/italiani/elenco.htm}}</ref> Началото на световната война блокира индустриалния и икономически разцвет на Асмара (а също и на Масава и Керен). Английската атака през пролетта на 1941 г. нанася сериозни щети на индустриалната инфраструктура на италианска Еритрея. След английската окупация има епизоди от италианска партизанска война до лятото на [[1943|1943 г.]], в които герои като [[Амедео Гийе]] са главни действащи лица. Капитулацията на Италия през септември 1943 г. дава началото на демонтажа на много еритрейски индустрии от британците. === Край на италианската колония === Британската армия побеждава италианците през пролетта на [[1941|1941 г.]] след кървавата [[битка при Черен]] и окупира цяла италианска Еритрея, поставяйки я под военна администрация до [[1949|1949 г.]] Първото нещо, което [[Обединени нации през Втората световна война|съюзниците]] правят, е да демонтират еритрейската индустриална система като военна плячка. Дори железопътната линия Асмара-Масауа е демонтирана и частично изпратена в Южна Африка. Същото се случва и с въжената линия, която свързва Асмара с Червено море. През 1949 г. става британски протекторат, след като [[Организация на обединените нации|ООН]] отхвърля с един глас попечителството на Италия до независимостта. През [[1952|1952 г.]] Еритрея е официално предадена на [[Етиопия]], формално като федеративна държава, което води до началото на изселването на италианската общност от Еритрея.<ref>.{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.maitacli.it/fascicolo/ERITREA%20-%20GLI%20ANNI%20DIFFICILI.pdf}}</ref> Дори през [[1949|1949 г.]] населението на Асмара е 127 579 жители, от които 17 183 са италианци, но броят им започва да намалява през 50-те години. През [[1975|1975 г.]], с началото на конфликтите между еритрейските независими хора и Етиопия, италианското правителство установява въздушен мост, за да доведе почти всички членове на италианската общност на Асмара в [[Рим]]. В Еритрея живеят около 700 италианци.<ref>[http://infoaire.interno.it/statistiche2010/stat_aao_circ.html Ministero dell'Interno - AIRE]</ref> == Губернатори на Италианска Еритрея == * Балтазаре Ореро (януари – юни 1890) * Антонио Гандолфи (юни 1890 – февруари 1892) * Оресте Баратиери (февруари 1892 – февруари 1896) * Антонио Балтисера (февруари 1896 – декември 1897) * Фердинандо Мартини (февруари 1897 – март 1907) * Джузепе Салваджо Раджи (март 1907 – август 1915) * Джовани Серина Ферони (август 1915 – септември 1916) * Джакомо Ди Мартино (септември 1916 юли 1919) * Камило де Камилис (юли 1919 – ноември 1920) * Людовико Полера (ноември 1920 – април 1921) * Джовани Серина Ферони (април 1921 – юни 1923) * Джакопо Гаспарини (юни 1923 – юни 1928) * Коради Дзоли (юни 1928 – юли 1930) * Рикардо ди Лучези (юли 1930 – януари 1935) * Емилио де Боно (януари 1935 – ноември 1935) * [[Пиетро Бадолио]] (ноември 1935 – май 1936) == Бележки == <references/>{{Портал|Италия|Африка}} [[Категория:История на Еритрея]] [[Категория:Исторически държави в Африка]] [[Категория:Бивши италиански колонии]] fhz39fhffln1sppjubjq0578rjl0nu6 12435161 12435146 2024-12-08T18:43:23Z Ambra75 259141 12435161 wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |статут = колония на [[Италия]] |знаме = Flag of Italy (1861-1946).svg |герб = Eritrea COA.svg |местоположение = Eritrea (Africa orthographic projection).svg |начало = 1890 |край = 1936 |столица = [[Асмара]] |език = [[Италиански език|Италиански]] |население-оценка = 1 000 000 |валута = [[Еритрейски талер]] (1890 – 1921)<br/>[[Италианска лира]] (1921 – 1936) |p1 = Египет |p2 = Абисиния |flag_p1 = Flag of Muhammad Ali.svg |flag_p2 = Ethiopian Pennants.svg |s1 = Италианска Източна Африка |flag_s1 = Flag of Italy (1861-1946).svg |днес_част = {{флагче с име|Еритрея}} }} Колонията '''Италианска Еритрея''' ({{lang|it|Colonia Eritrea}}) е първата колония на [[Кралство Италия]] в [[Африка]]. Създадена е през [[1890]] г., но първите италиански заселници идват тук още през 1882 г. Италианската власт над тези земи продължава до [[1947]] г.<ref>[https://www.britannica.com/place/Eritrea#ref419381 www.britannica.com]</ref> ''Първата колония'', както още се нарича, има същите граници като днешна [[Еритрея]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://xoomer.virgilio.it/robevan/testi-3/1954%20ERITREA%20TASCABILE/indice.htm}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://italianiinguerra.com/2019/02/05/5-febbraio-1885-truppe-italiane-occupano-massaua-in-eritrea/|заглавие=5 febbraio 1885, truppe italiane occupano Massaua in Eritrea}}</ref> == История == Историческата история на колонията Еритрея започва с официалното придобиване на залива [[Асаб]] през [[1882|1882 г.]] от Италия и официално завършва с [[Парижки мирен договор (1947)|Парижкия мирен договор от 1947 г.]], когато Италия трябва да се откаже от всички свои колонии. === Окупация на Асаб и създаване на колонията === Началото на италианската колонизация се поставя през ноември [[1869|1869 г.]] с дипломата [[Джузепе Сапето]], който започва преговори за придобиването на залива [[Асаб]] от корабособственика [[Рафаеле Рубатино]] с цел да го превърне в обслужващо пристанище за неговите кораби. Египетското правителство оспорва това придобиване и претендира за владение на залива: това довежда до дълъг спор, който приключва едва през [[1882|1882 г.]] На 10 март 1882 г. италианското правителство купува владението на Асаб, което официално става италианско на 5 юли същата година. На 5 февруари 1885 г. (след оттеглянето на Египет поради събитията от бунта на Махдистите и в съгласие с Великобритания) важният пристанищен град [[Масава]] е окупиран (той става временна столица на отвъдморското владение) и италианският контрол се разширява във вътрешността на страната (окупация на Асмара през 1889 г.) въпреки поражението в [[Битка при Догали|битката при Догали]] (26 януари 1887). През януари 1890 Еритрея е официално обявена за италианска колония с Масава като нейна столица. Нейният първи управител е генерал [[Балдасаре Ореро]], заменен няколко месеца по-късно от генерал [[Антонио Гандолфи]], доверен човек на [[Франческо Криспи]]. Името ''Еритрея'' (което припомня древногръцкото име на [[Червено море]], към което гледа, заменяйки предишното „Нова Етиопия“) е идея на писателя [[Карло Доси]], сътрудник на Криспи и първи пълномощен министър в новата колония.<ref>F. Lioce, ''Dalla colonia facile alla colonia Eritrea. Cultura e ideologia in Carlo Dossi'', Loffredo, Napoli, 2014</ref> През 1893 г. етиопският [[негус]] [[Menelik II|Менелик II]] денонсира [[Договор от Учиали|Договора от Учиали]] от 2 май 1889 г. Италия продължава експанзията си към хинтерланда ([[Аксум]], [[Макале]], [[Адуа]]) и през септември 1895 г. се състои [[битката при Амба Алаги]] между италианските и етиопските войски, командвани от [[Рас Маконен]], [[Алула Енгида]] и [[Рас Мангаша]]. На 1 март 1896 г. италианците са победени при [[Битка при Адуа|Адуа]]. С [[Мирен договор от Адис Абеба (1896)|мирния договор от Адис Абеба (1896)]], който анулира договора от Учиали, Италия признава независимостта на империята [[История на Етиопия|Абисиния]], а последната признава италианската колония Еритрея. Максималното разширяване на границите на Еритрея е достигнато в началото на [[1896|1896 г.]], когато губернаторът на колонията [[Оресте Баратиери]] се опитва да осъществи проекта за окупация на вътрешността на Етиопия. През юли 1894 г. той окупира суданския град [[Касала (град)|Касала]], тогава владение на [[Дервиш|дервишите]], докато през [[1895|1895 г.]] по време на [[Първа италианско-етиопска война|кампанията в Източна Африка]] той окупира големи области на [[Тиграй (регион)|Тиграй]], включително град [[Аксум]]. След поражението в [[Битка при Адуа|битката при Адуа]] границите на колонията се връщат към установените от договора и остават такива до [[Втора италианско-етиопска война|Етиопската война]]. Първият невоенен губернатор е [[Фердинандо Мартини]] (1897-1907), по това време убеден привърженик на необходимостта италианската държава да притежава колонии. Той има за задача да възстанови мирните контакти с Етиопия, да подобри отношенията между италианците и местното население и да създаде орган от служители, които да управляват колонията. Благодарение на неговата политика колонията има органични ордени и колониални кодекси през 1905 г. === Еритрея по време на фашизма === През [[1933|1933 г.]] Италианска Еритрея има площ от 119 000 km². Към 1928 г. населението е 510 000 местни жители,<ref>Giovanni Trucco - [[Pietro Fedele]], Grande Dizionario Enciclopedico, [[UTET|Unione Tipografico-Editrice Torinese (UTET)]], 1933, Vol.1 p.275</ref> от които приблизително 1/3 са [[Коптска православна църква|коптски]] християни, 2/3 изповядващи [[Ислям|Исляма]] и 34 700 католици.<ref name="EuCri">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.europacristiana.com/accadde-oggi-in-europa/}}</ref> Европейците, присъстващи в региона, почти всичките италианци, са 3650 души. В столицата [[Асмара]] живеят 19 000 местни жители и около 3000 европейци. По време на [[Италиански фашизъм|фашизма]] колонията е обект на проект за модернизация, първоначално желан от губернатора [[Якопо Гаспарини]] през [[1924|1924 г.]], който се опитва да я превърне във важен център за търговия с продукти и суровини. Особено през [[1930-те|30-те г. на 20. век]] Еритрея е най-модернизираната колония<ref>{{Cite book|title=La vita di un uomo qualunque|url=https://books.google.it/books?id=LhXZDwAAQBAJ&pg=PT6&dq=%22Negli+anni+Trenta+l%27Eritrea,+di+cui+Asmara+ne+%C3%A8+la+capitale,+fu+colonia+maggiormente+ammodernata%22&hl=it&sa=X&ved=2ahUKEwizq4ekuLTqAhVMXpoKHWXMDhYQ6AEwAHoECAAQAg#v=onepage&q=%22Negli%20anni%20Trenta%20l'Eritrea%2C%20di%20cui%20Asmara%20ne%20%C3%A8%20la%20capitale%2C%20fu%20colonia%20maggiormente%20ammodernata%22&f=false|year=2016|publisher=Albatros|location=Roma}}</ref>: построени са хиляди километри пътища и мостове, железопътната линия Масава-Асмара и Асмара-Бисия<ref>[http://www.ferroviaeritrea.it/contenuti.htm Contenuti] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080203050814/http://www.ferroviaeritrea.it/contenuti.htm|date=3 febbraio 2008}}</ref> (започнала в края на [[19 век|19. век]]), пристанището на Масава се засилва, а градовете също са подредени със създаването на множество италиански квартали (все още видими). Пристанището на Масава става основното и най-добре оборудвано в [[Червено море]], като е дом на Италианското военноморско командване на Източна Африка на [[Реджа Марина|Кралския флот]]. До [[Втора италианско-етиопска война|завладяването на Етиопия]] през 1936 г. Еритрея е колонията с най-силно присъствие на италианци. В еритрейската колония също има забележимо развитие на [[Католическа църква|Католицизма]] благодарение на многобройните италиански мисионери, които се заселват там. През [[1940|1940 г.]], също благодарение на разширяването на колонията във вътрешността на Етиопия, 60% от жителите на Еритрея, включително италианци, са християни (и 33% католици). Между 1890 и 1941 г. в Еритрея са построени множество католически църкви, като най-известната е катедралата в Асмара, осветена през [[1922|1922 г.]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eritrealive.com/asmara-le-panche-della-cattedrale-raccontano-la-storia/}}</ref> Италианската администрация развива болнични и здравни услуги в Еритрея и благоприятства развитието на селското стопанство, особено в Еритрейското плато. Много еритрейци са наети във фабриките, разработени от италианците през [[1930-те|30-те години на 20 век]] и всички еритрейски градове и села претърпяват значително градско развитие. [[Асмара]] се превръяа в лаборатория за авангардно градско планиране. В африкански регион, характеризиращ се с етнически, езикови и религиозни различия, италианските губернатори успяват да запазят значителна стабилност и обществен ред. [[Бенито Мусолини]] променя отношенията между италианците и местното население след създаването на империята през 1936 г., опитвайки се да асимилира особено [[Аскари|Аскарите]] в своята идеология по военни причини. Според декларациите на маршал на Италия [[Родолфо Грациани]] и [[Амедео Гийе]] най-добрите италиански колониални войски са еритрейските аскари, .<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.comandosupremo.com/Guillett.html}}</ref> Започвайки на 3 октомври [[1935|1935 г.]] от базите на Еритрея, [[Етиопия]] е завладяна от италианските войски, а на 9 май [[1936|1936 г.]] всички италиански колонии на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]] са обединени в [[Италианска Източна Африка]]. Италианска Еритрея става част от Италианска Източна Африка под управлението на губернатор, базиран в Асмара, и разширена територия със северни абисински територии, също като компенсация за помощта при завладяването на Етиопия, дадена на Кралство Италия от над 60 000 аскари еритрейци. Еритрея е избрана от италианското правителство за седалище на индустриите в Италианска Източна Африка, особено в металообработващия сектор. Има и малка корабостроителница в Масава. Някои фабрики за боеприпаси и оръжия са разположени в Асмара и са използвани за [[Втора италианско-етиопска война|завладяването на Етиопия]] през 1935-1936 г. Официалният език е [[Италиански език|италианският език]], докато използваната валута е еритрейският талер до 1921 г. и впоследствие италианската източноафриканска лира. === Развитие на Асмара === Окупирана през [[1889|1889 г.]], [[Асмара]] става столица на Италианска Еритрея през [[1897|1897 г.]], главно поради благоприятния си климат за заселване на европейци, като се намира на приблизително 2300 метра над морското равнище. Тя е населена през първата половина на [[20 век]] от голяма италианска общност: градът има типично италиански вид през [[1930-те|30-те]] и [[1940-те|40-те години]]. Освен това при избухването на Втората световна война Асмара е единствената африканска столица с по-голямата част от населението, съставено от европейци. Днес Асмара е известна със своята архитектура в стил „ [[Артдеко]]“ и „Фашисткия стил на 40-те години“. [[Организация на обединените нации|ООН]] я смята за „център на световното наследство“. Може да се похвали със сгради като „артдеко“ Кино „Имперо“, „кубистичния“ пансион „Африка“, еклектичната православна църква Tewahdo, операта, „футуристичната“ сграда „Фиат Талиеро“, „неороманската“ катедрала в Асмара и „неокласическия“ Дворец на губернатора. Градът е пълен с вили и имения в италиански колониален стил. Голяма част от града е създаден между 1936 и 1941 г., само за пет години. Комуникациите на Асмара са подсилени със създаването на международно летище (също обслужвано от известната Имперска линия), модерен асфалтов път до [[Адис Абеба]] (наречен Имперски път), ефективна железопътна линия до Масава и кабинков лифт Масава-Асмара, който на времето е най-дългата тривъжна система в света. Според преброяването от 1939 г. Асмара има население от 98 000 души, от които 53 000 са италианци. Този факт прави Асмара основният италиански град в [[Италианска Източна Африка]]. В цяла Еритрея има 75 000 италианци през последната година на мир преди [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.maitacli.it/arg_menu/italiani/elenco.htm}}</ref> Началото на световната война блокира индустриалния и икономически разцвет на Асмара (а също и на Масава и Керен). Английската атака през пролетта на 1941 г. нанася сериозни щети на индустриалната инфраструктура на италианска Еритрея. След английската окупация има епизоди от италианска партизанска война до лятото на [[1943|1943 г.]], в които герои като [[Амедео Гийе]] са главни действащи лица. Капитулацията на Италия през септември 1943 г. дава началото на демонтажа на много еритрейски индустрии от британците. === Край на италианската колония === Британската армия побеждава италианците през пролетта на [[1941|1941 г.]] след кървавата [[битка при Черен]] и окупира цяла италианска Еритрея, поставяйки я под военна администрация до [[1949|1949 г.]] Първото нещо, което [[Декларация на Обединените нации|съюзниците]] правят, е да демонтират еритрейската индустриална система като военна плячка. Дори железопътната линия Асмара-Масауа е демонтирана и частично изпратена в Южна Африка. Същото се случва и с въжената линия, която свързва Асмара с Червено море. През 1949 г. става британски протекторат, след като [[Организация на обединените нации|ООН]] отхвърля с един глас попечителството на Италия до независимостта. През [[1952|1952 г.]] Еритрея е официално предадена на [[Етиопия]], формално като федеративна държава, което води до началото на изселването на италианската общност от Еритрея.<ref>.{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.maitacli.it/fascicolo/ERITREA%20-%20GLI%20ANNI%20DIFFICILI.pdf}}</ref> Дори през [[1949|1949 г.]] населението на Асмара е 127 579 жители, от които 17 183 са италианци, но броят им започва да намалява през 50-те години. През [[1975|1975 г.]], с началото на конфликтите между еритрейските независими хора и Етиопия, италианското правителство установява въздушен мост, за да доведе почти всички членове на италианската общност на Асмара в [[Рим]]. В Еритрея живеят около 700 италианци.<ref>[http://infoaire.interno.it/statistiche2010/stat_aao_circ.html Ministero dell'Interno - AIRE]</ref> == Губернатори на Италианска Еритрея == * [[Балтасаре Ореро]] (януари – юни 1890) * [[Антонио Гандолфи]] (юни 1890 – февруари 1892) * [[Оресте Баратиери]] (февруари 1892 – февруари 1896) * [[Антонио Балдисера]] (февруари 1896 – декември 1897) * [[Фердинандо Мартини]] (февруари 1897 – март 1907) * [[Джузепе Салваго Раджи]] (март 1907 – август 1915) * [[Джовани Черина Ферони]] (август 1915 – септември 1916) * [[Джакомо Ди Мартино]] (септември 1916 юли 1919) * Камило Де Камилис (юли 1919 – ноември 1920) * Лудовико Полера (ноември 1920 – април 1921) * [[Джовани Черина Ферони]] (април 1921 – юни 1923) * [[Якопо Гаспарини]] (юни 1923 – юни 1928) * [[Коради Дзоли]] (юни 1928 – юли 1930) * [[Рикардо Ди Лукези]] (юли 1930 – януари 1935) * [[Отоне Габели]] (15 януари 1935 – 18 януари 1935) * [[Емилио Де Боно]] (януари 1935 – ноември 1935) * [[Пиетро Бадолио]] (ноември 1935 – май 1936) * [[Алфредо Гуцони]] (22 май 1936 – 1 април 1937) * [[Винченцо Де Фео]] (1 април 1937 – 15 декември 1937) * [[Джузепе Даодиче]] (15 декември 1937 – 2 юни 1940) * [[Луиджи Фруши]] (2 юни 1940 – 19 май 1941) == Бележки == <references/>{{Портал|Италия|Африка}} [[Категория:История на Еритрея]] [[Категория:Исторически държави в Африка]] [[Категория:Бивши италиански колонии]] s0v1uqx3o172jofhgb9407hlozj815o 12435164 12435161 2024-12-08T18:47:04Z Ambra75 259141 /* Губернатори на Италианска Еритрея */ 12435164 wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |статут = колония на [[Италия]] |знаме = Flag of Italy (1861-1946).svg |герб = Eritrea COA.svg |местоположение = Eritrea (Africa orthographic projection).svg |начало = 1890 |край = 1936 |столица = [[Асмара]] |език = [[Италиански език|Италиански]] |население-оценка = 1 000 000 |валута = [[Еритрейски талер]] (1890 – 1921)<br/>[[Италианска лира]] (1921 – 1936) |p1 = Египет |p2 = Абисиния |flag_p1 = Flag of Muhammad Ali.svg |flag_p2 = Ethiopian Pennants.svg |s1 = Италианска Източна Африка |flag_s1 = Flag of Italy (1861-1946).svg |днес_част = {{флагче с име|Еритрея}} }} Колонията '''Италианска Еритрея''' ({{lang|it|Colonia Eritrea}}) е първата колония на [[Кралство Италия]] в [[Африка]]. Създадена е през [[1890]] г., но първите италиански заселници идват тук още през 1882 г. Италианската власт над тези земи продължава до [[1947]] г.<ref>[https://www.britannica.com/place/Eritrea#ref419381 www.britannica.com]</ref> ''Първата колония'', както още се нарича, има същите граници като днешна [[Еритрея]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://xoomer.virgilio.it/robevan/testi-3/1954%20ERITREA%20TASCABILE/indice.htm}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://italianiinguerra.com/2019/02/05/5-febbraio-1885-truppe-italiane-occupano-massaua-in-eritrea/|заглавие=5 febbraio 1885, truppe italiane occupano Massaua in Eritrea}}</ref> == История == Историческата история на колонията Еритрея започва с официалното придобиване на залива [[Асаб]] през [[1882|1882 г.]] от Италия и официално завършва с [[Парижки мирен договор (1947)|Парижкия мирен договор от 1947 г.]], когато Италия трябва да се откаже от всички свои колонии. === Окупация на Асаб и създаване на колонията === Началото на италианската колонизация се поставя през ноември [[1869|1869 г.]] с дипломата [[Джузепе Сапето]], който започва преговори за придобиването на залива [[Асаб]] от корабособственика [[Рафаеле Рубатино]] с цел да го превърне в обслужващо пристанище за неговите кораби. Египетското правителство оспорва това придобиване и претендира за владение на залива: това довежда до дълъг спор, който приключва едва през [[1882|1882 г.]] На 10 март 1882 г. италианското правителство купува владението на Асаб, което официално става италианско на 5 юли същата година. На 5 февруари 1885 г. (след оттеглянето на Египет поради събитията от бунта на Махдистите и в съгласие с Великобритания) важният пристанищен град [[Масава]] е окупиран (той става временна столица на отвъдморското владение) и италианският контрол се разширява във вътрешността на страната (окупация на Асмара през 1889 г.) въпреки поражението в [[Битка при Догали|битката при Догали]] (26 януари 1887). През януари 1890 Еритрея е официално обявена за италианска колония с Масава като нейна столица. Нейният първи управител е генерал [[Балдасаре Ореро]], заменен няколко месеца по-късно от генерал [[Антонио Гандолфи]], доверен човек на [[Франческо Криспи]]. Името ''Еритрея'' (което припомня древногръцкото име на [[Червено море]], към което гледа, заменяйки предишното „Нова Етиопия“) е идея на писателя [[Карло Доси]], сътрудник на Криспи и първи пълномощен министър в новата колония.<ref>F. Lioce, ''Dalla colonia facile alla colonia Eritrea. Cultura e ideologia in Carlo Dossi'', Loffredo, Napoli, 2014</ref> През 1893 г. етиопският [[негус]] [[Menelik II|Менелик II]] денонсира [[Договор от Учиали|Договора от Учиали]] от 2 май 1889 г. Италия продължава експанзията си към хинтерланда ([[Аксум]], [[Макале]], [[Адуа]]) и през септември 1895 г. се състои [[битката при Амба Алаги]] между италианските и етиопските войски, командвани от [[Рас Маконен]], [[Алула Енгида]] и [[Рас Мангаша]]. На 1 март 1896 г. италианците са победени при [[Битка при Адуа|Адуа]]. С [[Мирен договор от Адис Абеба (1896)|мирния договор от Адис Абеба (1896)]], който анулира договора от Учиали, Италия признава независимостта на империята [[История на Етиопия|Абисиния]], а последната признава италианската колония Еритрея. Максималното разширяване на границите на Еритрея е достигнато в началото на [[1896|1896 г.]], когато губернаторът на колонията [[Оресте Баратиери]] се опитва да осъществи проекта за окупация на вътрешността на Етиопия. През юли 1894 г. той окупира суданския град [[Касала (град)|Касала]], тогава владение на [[Дервиш|дервишите]], докато през [[1895|1895 г.]] по време на [[Първа италианско-етиопска война|кампанията в Източна Африка]] той окупира големи области на [[Тиграй (регион)|Тиграй]], включително град [[Аксум]]. След поражението в [[Битка при Адуа|битката при Адуа]] границите на колонията се връщат към установените от договора и остават такива до [[Втора италианско-етиопска война|Етиопската война]]. Първият невоенен губернатор е [[Фердинандо Мартини]] (1897-1907), по това време убеден привърженик на необходимостта италианската държава да притежава колонии. Той има за задача да възстанови мирните контакти с Етиопия, да подобри отношенията между италианците и местното население и да създаде орган от служители, които да управляват колонията. Благодарение на неговата политика колонията има органични ордени и колониални кодекси през 1905 г. === Еритрея по време на фашизма === През [[1933|1933 г.]] Италианска Еритрея има площ от 119 000 km². Към 1928 г. населението е 510 000 местни жители,<ref>Giovanni Trucco - [[Pietro Fedele]], Grande Dizionario Enciclopedico, [[UTET|Unione Tipografico-Editrice Torinese (UTET)]], 1933, Vol.1 p.275</ref> от които приблизително 1/3 са [[Коптска православна църква|коптски]] християни, 2/3 изповядващи [[Ислям|Исляма]] и 34 700 католици.<ref name="EuCri">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.europacristiana.com/accadde-oggi-in-europa/}}</ref> Европейците, присъстващи в региона, почти всичките италианци, са 3650 души. В столицата [[Асмара]] живеят 19 000 местни жители и около 3000 европейци. По време на [[Италиански фашизъм|фашизма]] колонията е обект на проект за модернизация, първоначално желан от губернатора [[Якопо Гаспарини]] през [[1924|1924 г.]], който се опитва да я превърне във важен център за търговия с продукти и суровини. Особено през [[1930-те|30-те г. на 20. век]] Еритрея е най-модернизираната колония<ref>{{Cite book|title=La vita di un uomo qualunque|url=https://books.google.it/books?id=LhXZDwAAQBAJ&pg=PT6&dq=%22Negli+anni+Trenta+l%27Eritrea,+di+cui+Asmara+ne+%C3%A8+la+capitale,+fu+colonia+maggiormente+ammodernata%22&hl=it&sa=X&ved=2ahUKEwizq4ekuLTqAhVMXpoKHWXMDhYQ6AEwAHoECAAQAg#v=onepage&q=%22Negli%20anni%20Trenta%20l'Eritrea%2C%20di%20cui%20Asmara%20ne%20%C3%A8%20la%20capitale%2C%20fu%20colonia%20maggiormente%20ammodernata%22&f=false|year=2016|publisher=Albatros|location=Roma}}</ref>: построени са хиляди километри пътища и мостове, железопътната линия Масава-Асмара и Асмара-Бисия<ref>[http://www.ferroviaeritrea.it/contenuti.htm Contenuti] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080203050814/http://www.ferroviaeritrea.it/contenuti.htm|date=3 febbraio 2008}}</ref> (започнала в края на [[19 век|19. век]]), пристанището на Масава се засилва, а градовете също са подредени със създаването на множество италиански квартали (все още видими). Пристанището на Масава става основното и най-добре оборудвано в [[Червено море]], като е дом на Италианското военноморско командване на Източна Африка на [[Реджа Марина|Кралския флот]]. До [[Втора италианско-етиопска война|завладяването на Етиопия]] през 1936 г. Еритрея е колонията с най-силно присъствие на италианци. В еритрейската колония също има забележимо развитие на [[Католическа църква|Католицизма]] благодарение на многобройните италиански мисионери, които се заселват там. През [[1940|1940 г.]], също благодарение на разширяването на колонията във вътрешността на Етиопия, 60% от жителите на Еритрея, включително италианци, са християни (и 33% католици). Между 1890 и 1941 г. в Еритрея са построени множество католически църкви, като най-известната е катедралата в Асмара, осветена през [[1922|1922 г.]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eritrealive.com/asmara-le-panche-della-cattedrale-raccontano-la-storia/}}</ref> Италианската администрация развива болнични и здравни услуги в Еритрея и благоприятства развитието на селското стопанство, особено в Еритрейското плато. Много еритрейци са наети във фабриките, разработени от италианците през [[1930-те|30-те години на 20 век]] и всички еритрейски градове и села претърпяват значително градско развитие. [[Асмара]] се превръяа в лаборатория за авангардно градско планиране. В африкански регион, характеризиращ се с етнически, езикови и религиозни различия, италианските губернатори успяват да запазят значителна стабилност и обществен ред. [[Бенито Мусолини]] променя отношенията между италианците и местното население след създаването на империята през 1936 г., опитвайки се да асимилира особено [[Аскари|Аскарите]] в своята идеология по военни причини. Според декларациите на маршал на Италия [[Родолфо Грациани]] и [[Амедео Гийе]] най-добрите италиански колониални войски са еритрейските аскари, .<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.comandosupremo.com/Guillett.html}}</ref> Започвайки на 3 октомври [[1935|1935 г.]] от базите на Еритрея, [[Етиопия]] е завладяна от италианските войски, а на 9 май [[1936|1936 г.]] всички италиански колонии на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]] са обединени в [[Италианска Източна Африка]]. Италианска Еритрея става част от Италианска Източна Африка под управлението на губернатор, базиран в Асмара, и разширена територия със северни абисински територии, също като компенсация за помощта при завладяването на Етиопия, дадена на Кралство Италия от над 60 000 аскари еритрейци. Еритрея е избрана от италианското правителство за седалище на индустриите в Италианска Източна Африка, особено в металообработващия сектор. Има и малка корабостроителница в Масава. Някои фабрики за боеприпаси и оръжия са разположени в Асмара и са използвани за [[Втора италианско-етиопска война|завладяването на Етиопия]] през 1935-1936 г. Официалният език е [[Италиански език|италианският език]], докато използваната валута е еритрейският талер до 1921 г. и впоследствие италианската източноафриканска лира. === Развитие на Асмара === Окупирана през [[1889|1889 г.]], [[Асмара]] става столица на Италианска Еритрея през [[1897|1897 г.]], главно поради благоприятния си климат за заселване на европейци, като се намира на приблизително 2300 метра над морското равнище. Тя е населена през първата половина на [[20 век]] от голяма италианска общност: градът има типично италиански вид през [[1930-те|30-те]] и [[1940-те|40-те години]]. Освен това при избухването на Втората световна война Асмара е единствената африканска столица с по-голямата част от населението, съставено от европейци. Днес Асмара е известна със своята архитектура в стил „ [[Артдеко]]“ и „Фашисткия стил на 40-те години“. [[Организация на обединените нации|ООН]] я смята за „център на световното наследство“. Може да се похвали със сгради като „артдеко“ Кино „Имперо“, „кубистичния“ пансион „Африка“, еклектичната православна църква Tewahdo, операта, „футуристичната“ сграда „Фиат Талиеро“, „неороманската“ катедрала в Асмара и „неокласическия“ Дворец на губернатора. Градът е пълен с вили и имения в италиански колониален стил. Голяма част от града е създаден между 1936 и 1941 г., само за пет години. Комуникациите на Асмара са подсилени със създаването на международно летище (също обслужвано от известната Имперска линия), модерен асфалтов път до [[Адис Абеба]] (наречен Имперски път), ефективна железопътна линия до Масава и кабинков лифт Масава-Асмара, който на времето е най-дългата тривъжна система в света. Според преброяването от 1939 г. Асмара има население от 98 000 души, от които 53 000 са италианци. Този факт прави Асмара основният италиански град в [[Италианска Източна Африка]]. В цяла Еритрея има 75 000 италианци през последната година на мир преди [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.maitacli.it/arg_menu/italiani/elenco.htm}}</ref> Началото на световната война блокира индустриалния и икономически разцвет на Асмара (а също и на Масава и Керен). Английската атака през пролетта на 1941 г. нанася сериозни щети на индустриалната инфраструктура на италианска Еритрея. След английската окупация има епизоди от италианска партизанска война до лятото на [[1943|1943 г.]], в които герои като [[Амедео Гийе]] са главни действащи лица. Капитулацията на Италия през септември 1943 г. дава началото на демонтажа на много еритрейски индустрии от британците. === Край на италианската колония === Британската армия побеждава италианците през пролетта на [[1941|1941 г.]] след кървавата [[битка при Черен]] и окупира цяла италианска Еритрея, поставяйки я под военна администрация до [[1949|1949 г.]] Първото нещо, което [[Декларация на Обединените нации|съюзниците]] правят, е да демонтират еритрейската индустриална система като военна плячка. Дори железопътната линия Асмара-Масауа е демонтирана и частично изпратена в Южна Африка. Същото се случва и с въжената линия, която свързва Асмара с Червено море. През 1949 г. става британски протекторат, след като [[Организация на обединените нации|ООН]] отхвърля с един глас попечителството на Италия до независимостта. През [[1952|1952 г.]] Еритрея е официално предадена на [[Етиопия]], формално като федеративна държава, което води до началото на изселването на италианската общност от Еритрея.<ref>.{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.maitacli.it/fascicolo/ERITREA%20-%20GLI%20ANNI%20DIFFICILI.pdf}}</ref> Дори през [[1949|1949 г.]] населението на Асмара е 127 579 жители, от които 17 183 са италианци, но броят им започва да намалява през 50-те години. През [[1975|1975 г.]], с началото на конфликтите между еритрейските независими хора и Етиопия, италианското правителство установява въздушен мост, за да доведе почти всички членове на италианската общност на Асмара в [[Рим]]. В Еритрея живеят около 700 италианци.<ref>[http://infoaire.interno.it/statistiche2010/stat_aao_circ.html Ministero dell'Interno - AIRE]</ref> == Губернатори на Италианска Еритрея == * [[Балтасаре Ореро]] (1 януари – 30 юни 1890) * [[Антонио Гандолфи]] (30 юни 1890 – 28 февруари 1892) * [[Оресте Баратиери]] (28 февруари 1892 – 22 февруари 1896) * [[Антонио Балдисера]] (22 февруари 1896 – 16 декември 1897) * [[Фердинандо Мартини]] (16 февруари 1897 – 25 март 1907) * [[Джузепе Салваго Раджи]] (25 март 1907 – 17 август 1915) * [[Джовани Черина Ферони]] (17 август 1915 – 16 септември 1916) * [[Джакомо Ди Мартино]] (16 септември 1916 – 20 юли 1919) * Камило Де Камилис (20 юли 1919 – 20 ноември 1920) * Лудовико Полера (20 ноември 1920 – 14 април 1921) * [[Джовани Черина Ферони]] (14 април 1921 – 1 юни 1923) * [[Якопо Гаспарини]] (1 юни 1923 – 1 юни 1928) * [[Корадо Дзоли]] (1 юни 1928 – 11 юли 1930) * [[Рикардо Ди Лукези]] (11 юли 1930 – 15 януари 1935) * [[Отоне Габели]] (15 януари 1935 – 18 януари 1935) * [[Емилио Де Боно]] (18 януари 1935 – 22 ноември 1935) * [[Пиетро Бадолио]] (22 ноември 1935 – 22 май 1936) * [[Алфредо Гуцони]] (22 май 1936 – 1 април 1937) * [[Винченцо Де Фео]] (1 април 1937 – 15 декември 1937) * [[Джузепе Даодиче]] (15 декември 1937 – 2 юни 1940) * [[Луиджи Фруши]] (2 юни 1940 – 19 май 1941) == Бележки == <references/>{{Превод от|it|Colonia eritrea|141254841}}{{Портал|Италия|Африка}} [[Категория:История на Еритрея]] [[Категория:Исторически държави в Африка]] [[Категория:Бивши италиански колонии]] 6v92byt0zw1ppjnd14fdlc2d0t4m2gw 12435171 12435164 2024-12-08T18:56:05Z Ambra75 259141 12435171 wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |статут = колония на [[Италия]] |знаме = Flag of Italy (1861-1946).svg |герб = Eritrea COA.svg |местоположение = Eritrea (Africa orthographic projection).svg |начало = 1890 |край = 1936 |столица = [[Асмара]] |език = [[Италиански език|Италиански]] |население-оценка = 1 000 000 |валута = [[Еритрейски талер]] (1890 – 1921)<br/>[[Италианска лира]] (1921 – 1936) |p1 = Египет |p2 = Абисиния |flag_p1 = Flag of Muhammad Ali.svg |flag_p2 = Ethiopian Pennants.svg |s1 = Италианска Източна Африка |flag_s1 = Flag of Italy (1861-1946).svg |днес_част = {{флагче с име|Еритрея}} }} Колонията '''Италианска Еритрея''' ({{lang|it|Colonia Eritrea}}) е първата колония на [[Кралство Италия]] в [[Африка]]. Създадена е през [[1890]] г., но първите италиански заселници идват тук още през 1882 г. Италианската власт над тези земи продължава до [[1947]] г.<ref>[https://www.britannica.com/place/Eritrea#ref419381 www.britannica.com]</ref> ''Първата колония'', както още се нарича, има същите граници като днешна [[Еритрея]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://xoomer.virgilio.it/robevan/testi-3/1954%20ERITREA%20TASCABILE/indice.htm}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://italianiinguerra.com/2019/02/05/5-febbraio-1885-truppe-italiane-occupano-massaua-in-eritrea/|заглавие=5 febbraio 1885, truppe italiane occupano Massaua in Eritrea}}</ref> == История == Историческата история на колонията Еритрея започва с официалното придобиване на залива [[Асаб]] през [[1882|1882 г.]] от Италия и официално завършва с [[Парижки мирен договор (1947)|Парижкия мирен договор от 1947 г.]], когато Италия трябва да се откаже от всички свои колонии. === Окупация на Асаб и създаване на колонията === [[Файл:1_lira_eritrea-2.jpg|ляво|мини|Монета от една лира за еритрейската колония, 1891 г., с лика на крал [[Умберто I Савойски|Умберто I]]]] [[Файл:Tallero_d'Eritrea_129421.jpg|ляво|мини|Еритрейският талер с лика на крал [[Умберто I Савойски|Умберто I]], монета, използвана в Еритрея от 1890 до 1921 г.]] Началото на италианската колонизация се поставя през ноември [[1869|1869 г.]] с дипломата [[Джузепе Сапето]], който започва преговори за придобиването на залива [[Асаб]] от корабособственика [[Рафаеле Рубатино]] с цел да го превърне в обслужващо пристанище за неговите кораби. Египетското правителство оспорва това придобиване и претендира за владение на залива: това довежда до дълъг спор, който приключва едва през [[1882|1882 г.]] На 10 март 1882 г. италианското правителство купува владението на Асаб, което официално става италианско на 5 юли същата година. На 5 февруари 1885 г. (след оттеглянето на Египет поради събитията от бунта на Махдистите и в съгласие с Великобритания) важният пристанищен град [[Масава]] е окупиран (той става временна столица на отвъдморското владение) и италианският контрол се разширява във вътрешността на страната (окупация на Асмара през 1889 г.) въпреки поражението в [[Битка при Догали|битката при Догали]] (26 януари 1887). [[Файл:ST-Massowa.jpg|ляво|мини|[[Масава]] през [[19 век]]]] През януари 1890 Еритрея е официално обявена за италианска колония с Масава като нейна столица. Нейният първи управител е генерал [[Балдасаре Ореро]], заменен няколко месеца по-късно от генерал [[Антонио Гандолфи]], доверен човек на [[Франческо Криспи]]. Името ''Еритрея'' (което припомня древногръцкото име на [[Червено море]], към което гледа, заменяйки предишното „Нова Етиопия“) е идея на писателя [[Карло Доси]], сътрудник на Криспи и първи пълномощен министър в новата колония.<ref>F. Lioce, ''Dalla colonia facile alla colonia Eritrea. Cultura e ideologia in Carlo Dossi'', Loffredo, Napoli, 2014</ref> През 1893 г. етиопският [[негус]] [[Menelik II|Менелик II]] денонсира [[Договор от Учиали|Договора от Учиали]] от 2 май 1889 г. Италия продължава експанзията си към хинтерланда ([[Аксум]], [[Макале]], [[Адуа]]) и през септември 1895 г. се състои [[битката при Амба Алаги]] между италианските и етиопските войски, командвани от [[Рас Маконен]], [[Алула Енгида]] и [[Рас Мангаша]]. На 1 март 1896 г. италианците са победени при [[Битка при Адуа|Адуа]]. С [[Мирен договор от Адис Абеба (1896)|мирния договор от Адис Абеба (1896)]], който анулира договора от Учиали, Италия признава независимостта на империята [[История на Етиопия|Абисиния]], а последната признава италианската колония Еритрея. Максималното разширяване на границите на Еритрея е достигнато в началото на [[1896|1896 г.]], когато губернаторът на колонията [[Оресте Баратиери]] се опитва да осъществи проекта за окупация на вътрешността на Етиопия. През юли 1894 г. той окупира суданския град [[Касала (град)|Касала]], тогава владение на [[Дервиш|дервишите]], докато през [[1895|1895 г.]] по време на [[Първа италианско-етиопска война|кампанията в Източна Африка]] той окупира големи области на [[Тиграй (регион)|Тиграй]], включително град [[Аксум]]. След поражението в [[Битка при Адуа|битката при Адуа]] границите на колонията се връщат към установените от договора и остават такива до [[Втора италианско-етиопска война|Етиопската война]]. Първият невоенен губернатор е [[Фердинандо Мартини]] (1897-1907), по това време убеден привърженик на необходимостта италианската държава да притежава колонии. Той има за задача да възстанови мирните контакти с Етиопия, да подобри отношенията между италианците и местното население и да създаде орган от служители, които да управляват колонията. Благодарение на неговата политика колонията има органични ордени и колониални кодекси през 1905 г. === Еритрея по време на фашизма === [[Файл:Arms_of_the_Eritrea_governorate.svg|ляво|мини|Герб на правителството на Еритрея в [[Италианска Източна Африка]]]] През [[1933|1933 г.]] Италианска Еритрея има площ от 119 000 km². Към 1928 г. населението е 510 000 местни жители,<ref>Giovanni Trucco - [[Pietro Fedele]], Grande Dizionario Enciclopedico, [[UTET|Unione Tipografico-Editrice Torinese (UTET)]], 1933, Vol.1 p.275</ref> от които приблизително 1/3 са [[Коптска православна църква|коптски]] християни, 2/3 изповядващи [[Ислям|Исляма]] и 34 700 католици.<ref name="EuCri">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.europacristiana.com/accadde-oggi-in-europa/}}</ref> Европейците, присъстващи в региона, почти всичките италианци, са 3650 души. В столицата [[Асмара]] живеят 19 000 местни жители и около 3000 европейци. По време на [[Италиански фашизъм|фашизма]] колонията е обект на проект за модернизация, първоначално желан от губернатора [[Якопо Гаспарини]] през [[1924|1924 г.]], който се опитва да я превърне във важен център за търговия с продукти и суровини. Особено през [[1930-те|30-те г. на 20. век]] Еритрея е най-модернизираната колония<ref>{{Cite book|title=La vita di un uomo qualunque|url=https://books.google.it/books?id=LhXZDwAAQBAJ&pg=PT6&dq=%22Negli+anni+Trenta+l%27Eritrea,+di+cui+Asmara+ne+%C3%A8+la+capitale,+fu+colonia+maggiormente+ammodernata%22&hl=it&sa=X&ved=2ahUKEwizq4ekuLTqAhVMXpoKHWXMDhYQ6AEwAHoECAAQAg#v=onepage&q=%22Negli%20anni%20Trenta%20l'Eritrea%2C%20di%20cui%20Asmara%20ne%20%C3%A8%20la%20capitale%2C%20fu%20colonia%20maggiormente%20ammodernata%22&f=false|year=2016|publisher=Albatros|location=Roma}}</ref>: построени са хиляди километри пътища и мостове, железопътната линия Масава-Асмара и Асмара-Бисия<ref>[http://www.ferroviaeritrea.it/contenuti.htm Contenuti] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080203050814/http://www.ferroviaeritrea.it/contenuti.htm|date=3 febbraio 2008}}</ref> (започнала в края на [[19 век|19. век]]), пристанището на Масава се засилва, а градовете също са подредени със създаването на множество италиански кварта ли (все още видими). Пристанището на Масава става основното и най-добре оборудвано в [[Червено море]], като е дом на Италианското военноморско командване на Източна Африка на [[Реджа Марина|Кралския флот]]. До [[Втора италианско-етиопска война|завладяването на Етиопия]] през 1936 г. Еритрея е колонията с най-силно присъствие на италианци. В еритрейската колония също има забележимо развитие на [[Католическа църква|Католицизма]] благодарение на многобройните италиански мисионери, които се заселват там. През [[1940|1940 г.]], също благодарение на разширяването на колонията във вътрешността на Етиопия, 60% от жителите на Еритрея, включително италианци, са християни (и 33% католици). Между 1890 и 1941 г. в Еритрея са построени множество католически църкви, като най-известната е катедралата в Асмара, осветена през [[1922|1922 г.]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eritrealive.com/asmara-le-panche-della-cattedrale-raccontano-la-storia/}}</ref> Италианската администрация развива болнични и здравни услуги в Еритрея и благоприятства развитието на селското стопанство, особено в Еритрейското плато. Много еритрейци са наети във фабриките, разработени от италианците през [[1930-те|30-те години на 20 век]] и всички еритрейски градове и села претърпяват значително градско развитие. [[Асмара]] се превръяа в лаборатория за авангардно градско планиране. В африкански регион, характеризиращ се с етнически, езикови и религиозни различия, италианските губернатори успяват да запазят значителна стабилност и обществен ред. [[Файл:Italian_East_Africa_(1938–1941)_it.svg|ляво|мини|Най-голямото разширение на Еритрея е постигнато по време на [[Италианска империя|Италианската империя]] (1936–1941), когато северните територии на Етиопия са присъдени на Еритрея като компенсация за помощта, предоставена от еритрейските „ [[аскари]] “ при [[Втора италианско-етиопска война|италианското завладяване на Етиопия]]]] [[Бенито Мусолини]] променя отношенията между италианците и местното население след създаването на империята през 1936 г., опитвайки се да асимилира особено [[Аскари|Аскарите]] в своята идеология по военни причини. Според декларациите на маршал на Италия [[Родолфо Грациани]] и [[Амедео Гийе]] най-добрите италиански колониални войски са еритрейските аскари, .<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.comandosupremo.com/Guillett.html}}</ref> Започвайки на 3 октомври [[1935|1935 г.]] от базите на Еритрея, [[Етиопия]] е завладяна от италианските войски, а на 9 май [[1936|1936 г.]] всички италиански колонии на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]] са обединени в [[Италианска Източна Африка]]. Италианска Еритрея става част от Италианска Източна Африка под управлението на губернатор, базиран в Асмара, и разширена територия със северни абисински територии, също като компенсация за помощта при завладяването на Етиопия, дадена на Кралство Италия от над 60 000 аскари еритрейци. Еритрея е избрана от италианското правителство за седалище на индустриите в Италианска Източна Африка, особено в металообработващия сектор. Има и малка корабостроителница в Масава. Някои фабрики за боеприпаси и оръжия са разположени в Асмара и са използвани за [[Втора италианско-етиопска война|завладяването на Етиопия]] през 1935-1936 г. Официалният език е [[Италиански език|италианският език]], докато използваната валута е еритрейският талер до 1921 г. и впоследствие италианската източноафриканска лира. === Развитие на Асмара === [[Файл:Fiat_tagliero,_04.JPG|ляво|мини|[[Бензиностанция|Автосервизът]] „[[ФИАТ Талиеро|Фиат Талиеро]]“ във [[Футуризъм|футуристичен]] стил, построена в [[Асмара]] през 1938 г]] Окупирана през [[1889|1889 г.]], [[Асмара]] става столица на Италианска Еритрея през [[1897|1897 г.]], главно поради благоприятния си климат за заселване на европейци, като се намира на приблизително 2300 метра над морското равнище. [[Файл:Asmara_Church.jpeg|мини|Църквата на Пресветата Богородица на молитвената броеница в Асмара, построена от италианците през 1923 г.]] Тя е населена през първата половина на [[20 век]] от голяма италианска общност: градът има типично италиански вид през [[1930-те|30-те]] и [[1940-те|40-те години]]. Освен това при избухването на Втората световна война Асмара е единствената африканска столица с по-голямата част от населението, съставено от европейци. Днес Асмара е известна със своята архитектура в стил „ [[Артдеко]]“ и „Фашисткия стил на 40-те години“. [[Организация на обединените нации|ООН]] я смята за „център на световното наследство“. Може да се похвали със сгради като „артдеко“ Кино „Имперо“, „кубистичния“ пансион „Африка“, еклектичната православна църква Tewahdo, операта, „футуристичната“ сграда „[[ФИАТ Талиеро]]“, „неороманската“ катедрала в Асмара и „неокласическия“ Дворец на губернатора. Градът е пълен с вили и имения в италиански колониален стил. Голяма част от града е създаден между 1936 и 1941 г., само за пет години. [[Файл:Litorrina_railcar.JPG|мини|ФИАТ Литорина от фашистката епоха в експлоатация по железопътния маршрут „Асмара-Масава“]] Комуникациите на Асмара са подсилени със създаването на международно летище (също обслужвано от известната Имперска линия), модерен асфалтов път до [[Адис Абеба]] (наречен Имперски път), ефективна железопътна линия до Масава и кабинков лифт Масава-Асмара, който на времето е най-дългата тривъжна система в света. Според преброяването от 1939 г. Асмара има население от 98 000 души, от които 53 000 са италианци. Този факт прави Асмара основният италиански град в [[Италианска Източна Африка]]. В цяла Еритрея има 75 000 италианци през последната година на мир преди [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.maitacli.it/arg_menu/italiani/elenco.htm}}</ref> Началото на световната война блокира индустриалния и икономически разцвет на Асмара (а също и на Масава и Керен). Английската атака през пролетта на 1941 г. нанася сериозни щети на индустриалната инфраструктура на италианска Еритрея. След английската окупация има епизоди от италианска партизанска война до лятото на [[1943|1943 г.]], в които герои като [[Амедео Гийе]] са главни действащи лица. Капитулацията на Италия през септември 1943 г. дава началото на демонтажа на много еритрейски индустрии от британците. === Край на италианската колония === Британската армия побеждава италианците през пролетта на [[1941|1941 г.]] след кървавата [[битка при Черен]] и окупира цяла италианска Еритрея, поставяйки я под военна администрация до [[1949|1949 г.]] Първото нещо, което [[Декларация на Обединените нации|съюзниците]] правят, е да демонтират еритрейската индустриална система като военна плячка. Дори железопътната линия Асмара-Масауа е демонтирана и частично изпратена в Южна Африка. Същото се случва и с въжената линия, която свързва Асмара с Червено море. През 1949 г. става британски протекторат, след като [[Организация на обединените нации|ООН]] отхвърля с един глас попечителството на Италия до независимостта. През [[1952|1952 г.]] Еритрея е официално предадена на [[Етиопия]], формално като федеративна държава, което води до началото на изселването на италианската общност от Еритрея.<ref>.{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.maitacli.it/fascicolo/ERITREA%20-%20GLI%20ANNI%20DIFFICILI.pdf}}</ref> Дори през [[1949|1949 г.]] населението на Асмара е 127 579 жители, от които 17 183 са италианци, но броят им започва да намалява през 50-те години. През [[1975|1975 г.]], с началото на конфликтите между еритрейските независими хора и Етиопия, италианското правителство установява въздушен мост, за да доведе почти всички членове на италианската общност на Асмара в [[Рим]]. В Еритрея живеят около 700 италианци.<ref>[http://infoaire.interno.it/statistiche2010/stat_aao_circ.html Ministero dell'Interno - AIRE]</ref> == Обща информация == Знамето на Италианска Еритрея от [[1890]] до [[1941|1941 г.]] е същото като това на Кралство Италия, т.е. [[Трикольор|трикольорът]] със [[Савойска династия|савойския]] щит. Гербът на колонията обаче е отсечен [[Щит (хералдика)|щит]] с червен лъв на задни крака. Официалният език е [[Италиански език|италианският]]. Говорените от населението езици са [[тигриня]] и [[Арабски език|арабски]]. Първоначално както талерът на Мария Терезия, така и [[Етиопски бир|етиопският бир]] са в обращение в Еритрея и Сомалия. От [[1890|1890 г.]] еритрейският талер се сече в Рим, разделен на 5 лири, които се присъединяват към предишните монети, без да намират благосклонност сред местното население, като италианският талер е сечен през 1918 г. С присъединяването към [[Италианска Източна Африка]] официалната валута за всички колонии в Африканския рог става италианската източноафриканска лира . == Губернатори на Италианска Еритрея == * [[Балтасаре Ореро]] (1 януари – 30 юни 1890) * [[Антонио Гандолфи]] (30 юни 1890 – 28 февруари 1892) * [[Оресте Баратиери]] (28 февруари 1892 – 22 февруари 1896) * [[Антонио Балдисера]] (22 февруари 1896 – 16 декември 1897) * [[Фердинандо Мартини]] (16 февруари 1897 – 25 март 1907) * [[Джузепе Салваго Раджи]] (25 март 1907 – 17 август 1915) * [[Джовани Черина Ферони]] (17 август 1915 – 16 септември 1916) * [[Джакомо Ди Мартино]] (16 септември 1916 – 20 юли 1919) * Камило Де Камилис (20 юли 1919 – 20 ноември 1920) * Лудовико Полера (20 ноември 1920 – 14 април 1921) * [[Джовани Черина Ферони]] (14 април 1921 – 1 юни 1923) * [[Якопо Гаспарини]] (1 юни 1923 – 1 юни 1928) * [[Корадо Дзоли]] (1 юни 1928 – 11 юли 1930) * [[Рикардо Ди Лукези]] (11 юли 1930 – 15 януари 1935) * [[Отоне Габели]] (15 януари 1935 – 18 януари 1935) * [[Емилио Де Боно]] (18 януари 1935 – 22 ноември 1935) * [[Пиетро Бадолио]] (22 ноември 1935 – 22 май 1936) * [[Алфредо Гуцони]] (22 май 1936 – 1 април 1937) * [[Винченцо Де Фео]] (1 април 1937 – 15 декември 1937) * [[Джузепе Даодиче]] (15 декември 1937 – 2 юни 1940) * [[Луиджи Фруши]] (2 юни 1940 – 19 май 1941) == Бележки == <references/>{{Превод от|it|Colonia eritrea|141254841}}{{Портал|Италия|Африка}} [[Категория:История на Еритрея]] [[Категория:Исторически държави в Африка]] [[Категория:Бивши италиански колонии]] 73h4d0hxuqf5s1awft0y42v4qkcnp4m 12435178 12435171 2024-12-08T19:05:59Z Ambra75 259141 /* Губернатори на Италианска Еритрея */ 12435178 wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |статут = колония на [[Италия]] |знаме = Flag of Italy (1861-1946).svg |герб = Eritrea COA.svg |местоположение = Eritrea (Africa orthographic projection).svg |начало = 1890 |край = 1936 |столица = [[Асмара]] |език = [[Италиански език|Италиански]] |население-оценка = 1 000 000 |валута = [[Еритрейски талер]] (1890 – 1921)<br/>[[Италианска лира]] (1921 – 1936) |p1 = Египет |p2 = Абисиния |flag_p1 = Flag of Muhammad Ali.svg |flag_p2 = Ethiopian Pennants.svg |s1 = Италианска Източна Африка |flag_s1 = Flag of Italy (1861-1946).svg |днес_част = {{флагче с име|Еритрея}} }} Колонията '''Италианска Еритрея''' ({{lang|it|Colonia Eritrea}}) е първата колония на [[Кралство Италия]] в [[Африка]]. Създадена е през [[1890]] г., но първите италиански заселници идват тук още през 1882 г. Италианската власт над тези земи продължава до [[1947]] г.<ref>[https://www.britannica.com/place/Eritrea#ref419381 www.britannica.com]</ref> ''Първата колония'', както още се нарича, има същите граници като днешна [[Еритрея]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://xoomer.virgilio.it/robevan/testi-3/1954%20ERITREA%20TASCABILE/indice.htm|заглавие=Eritrea tascabile|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200125110313/http://xoomer.virgilio.it/robevan/testi-3/1954%20ERITREA%20TASCABILE/indice.htm}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://italianiinguerra.com/2019/02/05/5-febbraio-1885-truppe-italiane-occupano-massaua-in-eritrea/|заглавие=5 febbraio 1885, truppe italiane occupano Massaua in Eritrea}}</ref> == История == Историческата история на колонията Еритрея започва с официалното придобиване на залива [[Асаб]] през [[1882|1882 г.]] от Италия и официално завършва с [[Парижки мирен договор (1947)|Парижкия мирен договор от 1947 г.]], когато Италия трябва да се откаже от всички свои колонии. === Окупация на Асаб и създаване на колонията === [[Файл:1_lira_eritrea-2.jpg|ляво|мини|Монета от една лира за еритрейската колония, 1891 г., с лика на крал [[Умберто I Савойски|Умберто I]]]] [[Файл:Tallero_d'Eritrea_129421.jpg|ляво|мини|Еритрейският талер с лика на крал [[Умберто I Савойски|Умберто I]], монета, използвана в Еритрея от 1890 до 1921 г.]] Началото на италианската колонизация се поставя през ноември [[1869|1869 г.]] с дипломата [[Джузепе Сапето]], който започва преговори за придобиването на залива [[Асаб]] от корабособственика [[Рафаеле Рубатино]] с цел да го превърне в обслужващо пристанище за неговите кораби. Египетското правителство оспорва това придобиване и претендира за владение на залива: това довежда до дълъг спор, който приключва едва през [[1882|1882 г.]] На 10 март 1882 г. италианското правителство купува владението на Асаб, което официално става италианско на 5 юли същата година. На 5 февруари 1885 г. (след оттеглянето на Египет поради събитията от бунта на Махдистите и в съгласие с Великобритания) важният пристанищен град [[Масава]] е окупиран (той става временна столица на отвъдморското владение) и италианският контрол се разширява във вътрешността на страната (окупация на Асмара през 1889 г.) въпреки поражението в [[Битка при Догали|битката при Догали]] (26 януари 1887). [[Файл:ST-Massowa.jpg|ляво|мини|[[Масава]] през [[19 век]]]] През януари 1890 Еритрея е официално обявена за италианска колония с Масава като нейна столица. Нейният първи управител е генерал [[Балдасаре Ореро]], заменен няколко месеца по-късно от генерал [[Антонио Гандолфи]], доверен човек на [[Франческо Криспи]]. Името ''Еритрея'' (което припомня древногръцкото име на [[Червено море]], към което гледа, заменяйки предишното „Нова Етиопия“) е идея на писателя [[Карло Доси]], сътрудник на Криспи и първи пълномощен министър в новата колония.<ref>F. Lioce, ''Dalla colonia facile alla colonia Eritrea. Cultura e ideologia in Carlo Dossi'', Loffredo, Napoli, 2014</ref> През 1893 г. етиопският [[негус]] [[Menelik II|Менелик II]] денонсира [[Договор от Учиали|Договора от Учиали]] – междураден договор между Кралство Италия и Етиопската империя от 2 май 1888 г., целящ да регулира взаимните отношения между двете държави, както и да признае последните италиански териториални придобивания в Еритрея, която етиопският суверен призна за италианска колония. Италия продължава експанзията си към хинтерланда ([[Аксум]], [[Макале]], [[Адуа]]) и през септември 1895 г. се състои [[битката при Амба Алаги]] между италианските и етиопските войски, командвани от [[Рас Маконен]], [[Алула Енгида]] и [[Рас Мангаша]]. На 1 март 1896 г. италианците са победени при [[Битка при Адуа|Адуа]]. С [[Мирен договор от Адис Абеба (1896)|мирния договор от Адис Абеба (1896)]], който анулира договора от Учиали, Италия признава независимостта на империята [[История на Етиопия|Абисиния]], а последната признава италианската колония Еритрея. Максималното разширяване на границите на Еритрея е достигнато в началото на [[1896|1896 г.]], когато губернаторът на колонията [[Оресте Баратиери]] се опитва да осъществи проекта за окупация на вътрешността на Етиопия. През юли 1894 г. той окупира суданския град [[Касала (град)|Касала]], тогава владение на [[Дервиш|дервишите]], докато през [[1895|1895 г.]] по време на [[Първа италианско-етиопска война|кампанията в Източна Африка]] той окупира големи области на [[Тиграй (регион)|Тиграй]], включително град [[Аксум]]. След поражението в [[Битка при Адуа|битката при Адуа]] границите на колонията се връщат към установените от договора и остават такива до [[Втора италианско-етиопска война|Етиопската война]]. Първият невоенен губернатор е [[Фердинандо Мартини]] (1897-1907), по това време убеден привърженик на необходимостта италианската държава да притежава колонии. Той има за задача да възстанови мирните контакти с Етиопия, да подобри отношенията между италианците и местното население и да създаде орган от служители, които да управляват колонията. Благодарение на неговата политика колонията има органични ордени и колониални кодекси през 1905 г. === Еритрея по време на фашизма === [[Файл:Arms_of_the_Eritrea_governorate.svg|мини|Герб на правителството на Еритрея в [[Италианска Източна Африка]]|201x201пкс]] През [[1933|1933 г.]] Италианска Еритрея има площ от 119 000 km². Към 1928 г. населението е 510 000 местни жители,<ref>Giovanni Trucco - [[Pietro Fedele]], Grande Dizionario Enciclopedico, [[UTET|Unione Tipografico-Editrice Torinese (UTET)]], 1933, Vol.1 p.275</ref> от които приблизително 1/3 са [[Коптска православна църква|коптски]] християни, 2/3 изповядващи [[Ислям|Исляма]] и 34 700 католици.<ref name="EuCri">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.europacristiana.com/accadde-oggi-in-europa/}}</ref> Европейците, присъстващи в региона, почти всичките италианци, са 3650 души. В столицата [[Асмара]] живеят 19 000 местни жители и около 3000 европейци. По време на [[Италиански фашизъм|фашизма]] колонията е обект на проект за модернизация, първоначално желан от губернатора [[Якопо Гаспарини]] през [[1924|1924 г.]], който се опитва да я превърне във важен център за търговия с продукти и суровини. Особено през [[1930-те|30-те г. на 20. век]] Еритрея е най-модернизираната колония<ref>{{Cite book|title=La vita di un uomo qualunque|url=https://books.google.it/books?id=LhXZDwAAQBAJ&pg=PT6&dq=%22Negli+anni+Trenta+l%27Eritrea,+di+cui+Asmara+ne+%C3%A8+la+capitale,+fu+colonia+maggiormente+ammodernata%22&hl=it&sa=X&ved=2ahUKEwizq4ekuLTqAhVMXpoKHWXMDhYQ6AEwAHoECAAQAg#v=onepage&q=%22Negli%20anni%20Trenta%20l'Eritrea%2C%20di%20cui%20Asmara%20ne%20%C3%A8%20la%20capitale%2C%20fu%20colonia%20maggiormente%20ammodernata%22&f=false|year=2016|publisher=Albatros|location=Roma}}</ref>: построени са хиляди километри пътища и мостове, железопътната линия Масава-Асмара и Асмара-Бисия<ref>[http://www.ferroviaeritrea.it/contenuti.htm Contenuti] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080203050814/http://www.ferroviaeritrea.it/contenuti.htm|date=3 febbraio 2008}}</ref> (започнала в края на [[19 век|19. век]]), пристанището на Масава се засилва, а градовете също са подредени със създаването на множество италиански кварта ли (все още видими). Пристанището на Масава става основното и най-добре оборудвано в [[Червено море]], като е дом на Италианското военноморско командване на Източна Африка на [[Реджа Марина|Кралския флот]]. До [[Втора италианско-етиопска война|завладяването на Етиопия]] през 1936 г. Еритрея е колонията с най-силно присъствие на италианци. В еритрейската колония също има забележимо развитие на [[Католическа църква|Католицизма]] благодарение на многобройните италиански мисионери, които се заселват там. През [[1940|1940 г.]], също благодарение на разширяването на колонията във вътрешността на Етиопия, 60% от жителите на Еритрея, включително италианци, са християни (и 33% католици). Между 1890 и 1941 г. в Еритрея са построени множество католически църкви, като най-известната е катедралата в Асмара, осветена през [[1922|1922 г.]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eritrealive.com/asmara-le-panche-della-cattedrale-raccontano-la-storia/|заглавие=Asmara, le panche della Cattedrale raccontano la storia|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200704214150/https://eritrealive.com/asmara-le-panche-della-cattedrale-raccontano-la-storia/}}</ref> Италианската администрация развива болнични и здравни услуги в Еритрея и благоприятства развитието на селското стопанство, особено в Еритрейското плато. Много еритрейци са наети във фабриките, разработени от италианците през [[1930-те|30-те години на 20 век]] и всички еритрейски градове и села претърпяват значително градско развитие. [[Асмара]] се превръяа в лаборатория за авангардно градско планиране. В африкански регион, характеризиращ се с етнически, езикови и религиозни различия, италианските губернатори успяват да запазят значителна стабилност и обществен ред. [[Файл:Italian_East_Africa_(1938–1941)_it.svg|ляво|мини|Най-голямото разширение на Еритрея е постигнато по време на [[Италианска империя|Италианската империя]] (1936–1941), когато северните територии на Етиопия са присъдени на Еритрея като компенсация за помощта, предоставена от еритрейските „ [[аскари]] “ при [[Втора италианско-етиопска война|италианското завладяване на Етиопия]]]] [[Бенито Мусолини]] променя отношенията между италианците и местното население след създаването на империята през 1936 г., опитвайки се да асимилира особено [[Аскари|Аскарите]] в своята идеология по военни причини. Според декларациите на маршал на Италия [[Родолфо Грациани]] и [[Амедео Гийе]] най-добрите италиански колониални войски са еритрейските аскари.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.comandosupremo.com/Guillett.html|заглавие=L'Ultimo Degli Ascari: Beraki|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080325071843/http://www.collezioni-f.it/ascari/beraki.html}}</ref> Започвайки на 3 октомври [[1935|1935 г.]] от базите на Еритрея, [[Етиопия]] е завладяна от италианските войски, а на 9 май [[1936|1936 г.]] всички италиански колонии на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]] са обединени в [[Италианска Източна Африка]]. Италианска Еритрея става част от Италианска Източна Африка под управлението на губернатор, базиран в Асмара, и разширена територия със северни абисински територии, също като компенсация за помощта при завладяването на Етиопия, дадена на Кралство Италия от над 60 000 аскари еритрейци. Еритрея е избрана от италианското правителство за седалище на индустриите в Италианска Източна Африка, особено в металообработващия сектор. Има и малка корабостроителница в Масава. Някои фабрики за боеприпаси и оръжия са разположени в Асмара и са използвани за [[Втора италианско-етиопска война|завладяването на Етиопия]] през 1935-1936 г. Официалният език е [[Италиански език|италианският език]], докато използваната валута е еритрейският талер до 1921 г. и впоследствие италианската източноафриканска лира. === Развитие на Асмара === [[Файл:Fiat_tagliero,_04.JPG|ляво|мини|[[Бензиностанция|Автосервизът]] „[[ФИАТ Талиеро|Фиат Талиеро]]“ във [[Футуризъм|футуристичен]] стил, построена в [[Асмара]] през 1938 г]] Окупирана през [[1889|1889 г.]], [[Асмара]] става столица на Италианска Еритрея през [[1897|1897 г.]], главно поради благоприятния си климат за заселване на европейци, като се намира на приблизително 2300 метра над морското равнище. [[Файл:Asmara_Church.jpeg|мини|Църквата на Пресветата Богородица на молитвената броеница в Асмара, построена от италианците през 1923 г.]] Тя е населена през първата половина на [[20 век]] от голяма италианска общност: градът има типично италиански вид през [[1930-те|30-те]] и [[1940-те|40-те години]]. Освен това при избухването на Втората световна война Асмара е единствената африканска столица с по-голямата част от населението, съставено от европейци. Днес Асмара е известна със своята архитектура в стил „ [[Артдеко]]“ и „Фашисткия стил на 40-те години“. [[Организация на обединените нации|ООН]] я смята за „център на световното наследство“. Може да се похвали със сгради като „артдеко“ Кино „Имперо“, „кубистичния“ пансион „Африка“, еклектичната православна църква Tewahdo, операта, „футуристичната“ сграда „[[ФИАТ Талиеро]]“, „неороманската“ катедрала в Асмара и „неокласическия“ Дворец на губернатора. Градът е пълен с вили и имения в италиански колониален стил. Голяма част от града е създаден между 1936 и 1941 г., само за пет години.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://news.bbc.co.uk/2/shared/spl/hi/picture_gallery/05/africa_reviving_asmara/html/1.stm|заглавие=BBC NEWS {{!}} In pictures: Reviving Asmara|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080720200432/http://news.bbc.co.uk/2/shared/spl/hi/picture_gallery/05/africa_reviving_asmara/html/1.stm}}</ref> [[Файл:Litorrina_railcar.JPG|мини|ФИАТ Литорина от фашистката епоха в експлоатация по железопътния маршрут „Асмара-Масава“]] Комуникациите на Асмара са подсилени със създаването на международно летище (също обслужвано от известната Имперска линия), модерен асфалтов път до [[Адис Абеба]] (наречен Имперски път), ефективна железопътна линия до Масава и кабинков лифт Масава-Асмара, който на времето е най-дългата тривъжна система в света. Според преброяването от 1939 г. Асмара има население от 98 000 души, от които 53 000 са италианци. Този факт прави Асмара основният италиански град в [[Италианска Източна Африка]]. В цяла Еритрея има 75 000 италианци през последната година на мир преди [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.maitacli.it/arg_menu/italiani/elenco.htm}}</ref> Началото на световната война блокира индустриалния и икономически разцвет на Асмара (а също и на Масава и Керен). Английската атака през пролетта на 1941 г. нанася сериозни щети на индустриалната инфраструктура на италианска Еритрея. След английската окупация има епизоди от италианска партизанска война до лятото на [[1943|1943 г.]], в които герои като [[Амедео Гийе]] са главни действащи лица. Капитулацията на Италия през септември 1943 г. дава началото на демонтажа на много еритрейски индустрии от британците. === Край на италианската колония === Британската армия побеждава италианците през пролетта на [[1941|1941 г.]] след кървавата [[битка при Черен]] и окупира цяла италианска Еритрея, поставяйки я под военна администрация до [[1949|1949 г.]] Първото нещо, което [[Декларация на Обединените нации|съюзниците]] правят, е да демонтират еритрейската индустриална система като военна плячка. Дори железопътната линия Асмара-Масауа е демонтирана и частично изпратена в Южна Африка. Същото се случва и с въжената линия, която свързва Асмара с Червено море. През 1949 г. става британски протекторат, след като [[Организация на обединените нации|ООН]] отхвърля с един глас попечителството на Италия до независимостта. През [[1952|1952 г.]] Еритрея е официално предадена на [[Етиопия]], формално като федеративна държава, което води до началото на изселването на италианската общност от Еритрея.<ref>.{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.maitacli.it/fascicolo/ERITREA%20-%20GLI%20ANNI%20DIFFICILI.pdf|заглавие=Eritrea 1941 - 1951 Gli anni difficili|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090419182334/http://www.maitacli.it/fascicolo/ERITREA%20-%20GLI%20ANNI%20DIFFICILI.pdf}}</ref> Дори през [[1949|1949 г.]] населението на Асмара е 127 579 жители, от които 17 183 са италианци, но броят им започва да намалява през 50-те години. През [[1975|1975 г.]], с началото на конфликтите между еритрейските независими хора и Етиопия, италианското правителство установява въздушен мост, за да доведе почти всички членове на италианската общност на Асмара в [[Рим]]. В Еритрея живеят около 700 италианци.<ref>[http://infoaire.interno.it/statistiche2010/stat_aao_circ.html Ministero dell'Interno - AIRE]</ref> == Обща информация == Знамето на Италианска Еритрея от [[1890]] до [[1941|1941 г.]] е същото като това на Кралство Италия, т.е. [[Трикольор|трикольорът]] със [[Савойска династия|савойския]] щит. Гербът на колонията обаче е отсечен [[Щит (хералдика)|щит]] с червен лъв на задни крака. Официалният език е [[Италиански език|италианският]]. Говорените от населението езици са [[тигриня]] и [[Арабски език|арабски]]. Първоначално както талерът на Мария Терезия, така и [[Етиопски бир|етиопският бир]] са в обращение в Еритрея и Сомалия. От [[1890|1890 г.]] еритрейският талер се сече в Рим, разделен на 5 лири, които се присъединяват към предишните монети, без да намират благосклонност сред местното население, като италианският талер е сечен през 1918 г. С присъединяването към [[Италианска Източна Африка]] официалната валута за всички колонии в Африканския рог става италианската източноафриканска лира . == Губернатори на Италианска Еритрея == * [[Балдасаре Ореро]] (1 януари – 30 юни 1890) * [[Антонио Гандолфи]] (30 юни 1890 – 28 февруари 1892) * [[Оресте Баратиери]] (28 февруари 1892 – 22 февруари 1896) * [[Антонио Балдисера]] (22 февруари 1896 – 16 декември 1897) * [[Фердинандо Мартини]] (16 февруари 1897 – 25 март 1907) * [[Джузепе Салваго Раджи]] (25 март 1907 – 17 август 1915) * [[Джовани Черина Ферони]] (17 август 1915 – 16 септември 1916) * [[Джакомо Ди Мартино]] (16 септември 1916 – 20 юли 1919) * Камило Де Камилис (20 юли 1919 – 20 ноември 1920) * Лудовико Полера (20 ноември 1920 – 14 април 1921) * [[Джовани Черина Ферони]] (14 април 1921 – 1 юни 1923) * [[Якопо Гаспарини]] (1 юни 1923 – 1 юни 1928) * [[Корадо Дзоли]] (1 юни 1928 – 11 юли 1930) * [[Рикардо Ди Лукези]] (11 юли 1930 – 15 януари 1935) * [[Отоне Габели]] (15 януари 1935 – 18 януари 1935) * [[Емилио Де Боно]] (18 януари 1935 – 22 ноември 1935) * [[Пиетро Бадолио]] (22 ноември 1935 – 22 май 1936) * [[Алфредо Гуцони]] (22 май 1936 – 1 април 1937) * [[Винченцо Де Фео]] (1 април 1937 – 15 декември 1937) * [[Джузепе Даодиче]] (15 декември 1937 – 2 юни 1940) * [[Луиджи Фруши]] (2 юни 1940 – 19 май 1941) == Бележки == <references/>{{Превод от|it|Colonia eritrea|141254841}}{{Портал|Италия|Африка}} [[Категория:История на Еритрея]] [[Категория:Исторически държави в Африка]] [[Категория:Бивши италиански колонии]] 0suzs46ym569xww6kcvelh6xuwah6rh 12435181 12435178 2024-12-08T19:07:56Z Ambra75 259141 /* Развитие на Асмара */ 12435181 wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |статут = колония на [[Италия]] |знаме = Flag of Italy (1861-1946).svg |герб = Eritrea COA.svg |местоположение = Eritrea (Africa orthographic projection).svg |начало = 1890 |край = 1936 |столица = [[Асмара]] |език = [[Италиански език|Италиански]] |население-оценка = 1 000 000 |валута = [[Еритрейски талер]] (1890 – 1921)<br/>[[Италианска лира]] (1921 – 1936) |p1 = Египет |p2 = Абисиния |flag_p1 = Flag of Muhammad Ali.svg |flag_p2 = Ethiopian Pennants.svg |s1 = Италианска Източна Африка |flag_s1 = Flag of Italy (1861-1946).svg |днес_част = {{флагче с име|Еритрея}} }} Колонията '''Италианска Еритрея''' ({{lang|it|Colonia Eritrea}}) е първата колония на [[Кралство Италия]] в [[Африка]]. Създадена е през [[1890]] г., но първите италиански заселници идват тук още през 1882 г. Италианската власт над тези земи продължава до [[1947]] г.<ref>[https://www.britannica.com/place/Eritrea#ref419381 www.britannica.com]</ref> ''Първата колония'', както още се нарича, има същите граници като днешна [[Еритрея]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://xoomer.virgilio.it/robevan/testi-3/1954%20ERITREA%20TASCABILE/indice.htm|заглавие=Eritrea tascabile|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200125110313/http://xoomer.virgilio.it/robevan/testi-3/1954%20ERITREA%20TASCABILE/indice.htm}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://italianiinguerra.com/2019/02/05/5-febbraio-1885-truppe-italiane-occupano-massaua-in-eritrea/|заглавие=5 febbraio 1885, truppe italiane occupano Massaua in Eritrea}}</ref> == История == Историческата история на колонията Еритрея започва с официалното придобиване на залива [[Асаб]] през [[1882|1882 г.]] от Италия и официално завършва с [[Парижки мирен договор (1947)|Парижкия мирен договор от 1947 г.]], когато Италия трябва да се откаже от всички свои колонии. === Окупация на Асаб и създаване на колонията === [[Файл:1_lira_eritrea-2.jpg|ляво|мини|Монета от една лира за еритрейската колония, 1891 г., с лика на крал [[Умберто I Савойски|Умберто I]]]] [[Файл:Tallero_d'Eritrea_129421.jpg|ляво|мини|Еритрейският талер с лика на крал [[Умберто I Савойски|Умберто I]], монета, използвана в Еритрея от 1890 до 1921 г.]] Началото на италианската колонизация се поставя през ноември [[1869|1869 г.]] с дипломата [[Джузепе Сапето]], който започва преговори за придобиването на залива [[Асаб]] от корабособственика [[Рафаеле Рубатино]] с цел да го превърне в обслужващо пристанище за неговите кораби. Египетското правителство оспорва това придобиване и претендира за владение на залива: това довежда до дълъг спор, който приключва едва през [[1882|1882 г.]] На 10 март 1882 г. италианското правителство купува владението на Асаб, което официално става италианско на 5 юли същата година. На 5 февруари 1885 г. (след оттеглянето на Египет поради събитията от бунта на Махдистите и в съгласие с Великобритания) важният пристанищен град [[Масава]] е окупиран (той става временна столица на отвъдморското владение) и италианският контрол се разширява във вътрешността на страната (окупация на Асмара през 1889 г.) въпреки поражението в [[Битка при Догали|битката при Догали]] (26 януари 1887). [[Файл:ST-Massowa.jpg|ляво|мини|[[Масава]] през [[19 век]]]] През януари 1890 Еритрея е официално обявена за италианска колония с Масава като нейна столица. Нейният първи управител е генерал [[Балдасаре Ореро]], заменен няколко месеца по-късно от генерал [[Антонио Гандолфи]], доверен човек на [[Франческо Криспи]]. Името ''Еритрея'' (което припомня древногръцкото име на [[Червено море]], към което гледа, заменяйки предишното „Нова Етиопия“) е идея на писателя [[Карло Доси]], сътрудник на Криспи и първи пълномощен министър в новата колония.<ref>F. Lioce, ''Dalla colonia facile alla colonia Eritrea. Cultura e ideologia in Carlo Dossi'', Loffredo, Napoli, 2014</ref> През 1893 г. етиопският [[негус]] [[Menelik II|Менелик II]] денонсира [[Договор от Учиали|Договора от Учиали]] – междураден договор между Кралство Италия и Етиопската империя от 2 май 1888 г., целящ да регулира взаимните отношения между двете държави, както и да признае последните италиански териториални придобивания в Еритрея, която етиопският суверен призна за италианска колония. Италия продължава експанзията си към хинтерланда ([[Аксум]], [[Макале]], [[Адуа]]) и през септември 1895 г. се състои [[битката при Амба Алаги]] между италианските и етиопските войски, командвани от [[Рас Маконен]], [[Алула Енгида]] и [[Рас Мангаша]]. На 1 март 1896 г. италианците са победени при [[Битка при Адуа|Адуа]]. С [[Мирен договор от Адис Абеба (1896)|мирния договор от Адис Абеба (1896)]], който анулира договора от Учиали, Италия признава независимостта на империята [[История на Етиопия|Абисиния]], а последната признава италианската колония Еритрея. Максималното разширяване на границите на Еритрея е достигнато в началото на [[1896|1896 г.]], когато губернаторът на колонията [[Оресте Баратиери]] се опитва да осъществи проекта за окупация на вътрешността на Етиопия. През юли 1894 г. той окупира суданския град [[Касала (град)|Касала]], тогава владение на [[Дервиш|дервишите]], докато през [[1895|1895 г.]] по време на [[Първа италианско-етиопска война|кампанията в Източна Африка]] той окупира големи области на [[Тиграй (регион)|Тиграй]], включително град [[Аксум]]. След поражението в [[Битка при Адуа|битката при Адуа]] границите на колонията се връщат към установените от договора и остават такива до [[Втора италианско-етиопска война|Етиопската война]]. Първият невоенен губернатор е [[Фердинандо Мартини]] (1897-1907), по това време убеден привърженик на необходимостта италианската държава да притежава колонии. Той има за задача да възстанови мирните контакти с Етиопия, да подобри отношенията между италианците и местното население и да създаде орган от служители, които да управляват колонията. Благодарение на неговата политика колонията има органични ордени и колониални кодекси през 1905 г. === Еритрея по време на фашизма === [[Файл:Arms_of_the_Eritrea_governorate.svg|мини|Герб на правителството на Еритрея в [[Италианска Източна Африка]]|201x201пкс]] През [[1933|1933 г.]] Италианска Еритрея има площ от 119 000 km². Към 1928 г. населението е 510 000 местни жители,<ref>Giovanni Trucco - [[Pietro Fedele]], Grande Dizionario Enciclopedico, [[UTET|Unione Tipografico-Editrice Torinese (UTET)]], 1933, Vol.1 p.275</ref> от които приблизително 1/3 са [[Коптска православна църква|коптски]] християни, 2/3 изповядващи [[Ислям|Исляма]] и 34 700 католици.<ref name="EuCri">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.europacristiana.com/accadde-oggi-in-europa/|заглавие=19 gennaio 1941: Truppe britanniche attaccano l’Eritrea governata dagli italiani, che portarono l’Europa cristiana in Africa|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200704224845/https://www.europacristiana.com/accadde-oggi-in-europa/}}</ref> Европейците, присъстващи в региона, почти всичките италианци, са 3650 души. В столицата [[Асмара]] живеят 19 000 местни жители и около 3000 европейци. По време на [[Италиански фашизъм|фашизма]] колонията е обект на проект за модернизация, първоначално желан от губернатора [[Якопо Гаспарини]] през [[1924|1924 г.]], който се опитва да я превърне във важен център за търговия с продукти и суровини. Особено през [[1930-те|30-те г. на 20. век]] Еритрея е най-модернизираната колония<ref>{{Cite book|title=La vita di un uomo qualunque|url=https://books.google.it/books?id=LhXZDwAAQBAJ&pg=PT6&dq=%22Negli+anni+Trenta+l%27Eritrea,+di+cui+Asmara+ne+%C3%A8+la+capitale,+fu+colonia+maggiormente+ammodernata%22&hl=it&sa=X&ved=2ahUKEwizq4ekuLTqAhVMXpoKHWXMDhYQ6AEwAHoECAAQAg#v=onepage&q=%22Negli%20anni%20Trenta%20l'Eritrea%2C%20di%20cui%20Asmara%20ne%20%C3%A8%20la%20capitale%2C%20fu%20colonia%20maggiormente%20ammodernata%22&f=false|year=2016|publisher=Albatros|location=Roma}}</ref>: построени са хиляди километри пътища и мостове, железопътната линия Масава-Асмара и Асмара-Бисия<ref>[http://www.ferroviaeritrea.it/contenuti.htm Contenuti] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080203050814/http://www.ferroviaeritrea.it/contenuti.htm|date=3 febbraio 2008}}</ref> (започнала в края на [[19 век|19. век]]), пристанището на Масава се засилва, а градовете също са подредени със създаването на множество италиански кварта ли (все още видими). Пристанището на Масава става основното и най-добре оборудвано в [[Червено море]], като е дом на Италианското военноморско командване на Източна Африка на [[Реджа Марина|Кралския флот]]. До [[Втора италианско-етиопска война|завладяването на Етиопия]] през 1936 г. Еритрея е колонията с най-силно присъствие на италианци. В еритрейската колония също има забележимо развитие на [[Католическа църква|Католицизма]] благодарение на многобройните италиански мисионери, които се заселват там. През [[1940|1940 г.]], също благодарение на разширяването на колонията във вътрешността на Етиопия, 60% от жителите на Еритрея, включително италианци, са християни (и 33% католици). Между 1890 и 1941 г. в Еритрея са построени множество католически църкви, като най-известната е катедралата в Асмара, осветена през [[1922|1922 г.]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eritrealive.com/asmara-le-panche-della-cattedrale-raccontano-la-storia/|заглавие=Asmara, le panche della Cattedrale raccontano la storia|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200704214150/https://eritrealive.com/asmara-le-panche-della-cattedrale-raccontano-la-storia/}}</ref> Италианската администрация развива болнични и здравни услуги в Еритрея и благоприятства развитието на селското стопанство, особено в Еритрейското плато. Много еритрейци са наети във фабриките, разработени от италианците през [[1930-те|30-те години на 20 век]] и всички еритрейски градове и села претърпяват значително градско развитие. [[Асмара]] се превръяа в лаборатория за авангардно градско планиране. В африкански регион, характеризиращ се с етнически, езикови и религиозни различия, италианските губернатори успяват да запазят значителна стабилност и обществен ред. [[Файл:Italian_East_Africa_(1938–1941)_it.svg|ляво|мини|Най-голямото разширение на Еритрея е постигнато по време на [[Италианска империя|Италианската империя]] (1936–1941), когато северните територии на Етиопия са присъдени на Еритрея като компенсация за помощта, предоставена от еритрейските „ [[аскари]] “ при [[Втора италианско-етиопска война|италианското завладяване на Етиопия]]]] [[Бенито Мусолини]] променя отношенията между италианците и местното население след създаването на империята през 1936 г., опитвайки се да асимилира особено [[Аскари|Аскарите]] в своята идеология по военни причини. Според декларациите на маршал на Италия [[Родолфо Грациани]] и [[Амедео Гийе]] най-добрите италиански колониални войски са еритрейските аскари.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.comandosupremo.com/Guillett.html|заглавие=L'Ultimo Degli Ascari: Beraki|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080325071843/http://www.collezioni-f.it/ascari/beraki.html}}</ref> Започвайки на 3 октомври [[1935|1935 г.]] от базите на Еритрея, [[Етиопия]] е завладяна от италианските войски, а на 9 май [[1936|1936 г.]] всички италиански колонии на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]] са обединени в [[Италианска Източна Африка]]. Италианска Еритрея става част от Италианска Източна Африка под управлението на губернатор, базиран в Асмара, и разширена територия със северни абисински територии, също като компенсация за помощта при завладяването на Етиопия, дадена на Кралство Италия от над 60 000 аскари еритрейци. Еритрея е избрана от италианското правителство за седалище на индустриите в Италианска Източна Африка, особено в металообработващия сектор. Има и малка корабостроителница в Масава. Някои фабрики за боеприпаси и оръжия са разположени в Асмара и са използвани за [[Втора италианско-етиопска война|завладяването на Етиопия]] през 1935-1936 г. Официалният език е [[Италиански език|италианският език]], докато използваната валута е еритрейският талер до 1921 г. и впоследствие италианската източноафриканска лира. === Развитие на Асмара === [[Файл:Fiat_tagliero,_04.JPG|ляво|мини|[[Бензиностанция|Автосервизът]] „[[ФИАТ Талиеро|Фиат Талиеро]]“ във [[Футуризъм|футуристичен]] стил, построена в [[Асмара]] през 1938 г]] Окупирана през [[1889|1889 г.]], [[Асмара]] става столица на Италианска Еритрея през [[1897|1897 г.]], главно поради благоприятния си климат за заселване на европейци, като се намира на приблизително 2300 метра над морското равнище. [[Файл:Asmara_Church.jpeg|мини|Църквата на Пресветата Богородица на молитвената броеница в Асмара, построена от италианците през 1923 г.]] Тя е населена през първата половина на [[20 век]] от голяма италианска общност: градът има типично италиански вид през [[1930-те|30-те]] и [[1940-те|40-те години]]. Освен това при избухването на Втората световна война Асмара е единствената африканска столица с по-голямата част от населението, съставено от европейци. Днес Асмара е известна със своята архитектура в стил „ [[Артдеко]]“ и „Фашисткия стил на 40-те години“. [[Организация на обединените нации|ООН]] я смята за „център на световното наследство“. Може да се похвали със сгради като „артдеко“ Кино „Имперо“, „кубистичния“ пансион „Африка“, еклектичната православна църква Tewahdo, операта, „футуристичната“ сграда „[[ФИАТ Талиеро]]“, „неороманската“ катедрала в Асмара и „неокласическия“ Дворец на губернатора. Градът е пълен с вили и имения в италиански колониален стил. Голяма част от града е създаден между 1936 и 1941 г., само за пет години.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://news.bbc.co.uk/2/shared/spl/hi/picture_gallery/05/africa_reviving_asmara/html/1.stm|заглавие=BBC NEWS {{!}} In pictures: Reviving Asmara|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080720200432/http://news.bbc.co.uk/2/shared/spl/hi/picture_gallery/05/africa_reviving_asmara/html/1.stm}}</ref> [[Файл:Litorrina_railcar.JPG|мини|ФИАТ Литорина от фашистката епоха в експлоатация по железопътния маршрут „Асмара-Масава“]] Комуникациите на Асмара са подсилени със създаването на международно летище (също обслужвано от известната Имперска линия), модерен асфалтов път до [[Адис Абеба]] (наречен Имперски път), ефективна железопътна линия до Масава и кабинков лифт Масава-Асмара, който на времето е най-дългата тривъжна система в света. Според преброяването от 1939 г. Асмара има население от 98 000 души, от които 53 000 са италианци. Този факт прави Асмара основният италиански град в [[Италианска Източна Африка]]. В цяла Еритрея има 75 000 италианци през последната година на мир преди [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.maitacli.it/arg_menu/italiani/elenco.htm|заглавие=Gli italiani in Eritrea|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090220153314/http://www.maitacli.it/arg_menu/italiani/elenco.htm}}</ref> Началото на световната война блокира индустриалния и икономически разцвет на Асмара (а също и на Масава и Керен). Английската атака през пролетта на 1941 г. нанася сериозни щети на индустриалната инфраструктура на италианска Еритрея. След английската окупация има епизоди от италианска партизанска война до лятото на [[1943|1943 г.]], в които герои като [[Амедео Гийе]] са главни действащи лица. Капитулацията на Италия през септември 1943 г. дава началото на демонтажа на много еритрейски индустрии от британците. === Край на италианската колония === Британската армия побеждава италианците през пролетта на [[1941|1941 г.]] след кървавата [[битка при Черен]] и окупира цяла италианска Еритрея, поставяйки я под военна администрация до [[1949|1949 г.]] Първото нещо, което [[Декларация на Обединените нации|съюзниците]] правят, е да демонтират еритрейската индустриална система като военна плячка. Дори железопътната линия Асмара-Масауа е демонтирана и частично изпратена в Южна Африка. Същото се случва и с въжената линия, която свързва Асмара с Червено море. През 1949 г. става британски протекторат, след като [[Организация на обединените нации|ООН]] отхвърля с един глас попечителството на Италия до независимостта. През [[1952|1952 г.]] Еритрея е официално предадена на [[Етиопия]], формално като федеративна държава, което води до началото на изселването на италианската общност от Еритрея.<ref>.{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.maitacli.it/fascicolo/ERITREA%20-%20GLI%20ANNI%20DIFFICILI.pdf|заглавие=Eritrea 1941 - 1951 Gli anni difficili|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090419182334/http://www.maitacli.it/fascicolo/ERITREA%20-%20GLI%20ANNI%20DIFFICILI.pdf}}</ref> Дори през [[1949|1949 г.]] населението на Асмара е 127 579 жители, от които 17 183 са италианци, но броят им започва да намалява през 50-те години. През [[1975|1975 г.]], с началото на конфликтите между еритрейските независими хора и Етиопия, италианското правителство установява въздушен мост, за да доведе почти всички членове на италианската общност на Асмара в [[Рим]]. В Еритрея живеят около 700 италианци.<ref>[http://infoaire.interno.it/statistiche2010/stat_aao_circ.html Ministero dell'Interno - AIRE]</ref> == Обща информация == Знамето на Италианска Еритрея от [[1890]] до [[1941|1941 г.]] е същото като това на Кралство Италия, т.е. [[Трикольор|трикольорът]] със [[Савойска династия|савойския]] щит. Гербът на колонията обаче е отсечен [[Щит (хералдика)|щит]] с червен лъв на задни крака. Официалният език е [[Италиански език|италианският]]. Говорените от населението езици са [[тигриня]] и [[Арабски език|арабски]]. Първоначално както талерът на Мария Терезия, така и [[Етиопски бир|етиопският бир]] са в обращение в Еритрея и Сомалия. От [[1890|1890 г.]] еритрейският талер се сече в Рим, разделен на 5 лири, които се присъединяват към предишните монети, без да намират благосклонност сред местното население, като италианският талер е сечен през 1918 г. С присъединяването към [[Италианска Източна Африка]] официалната валута за всички колонии в Африканския рог става италианската източноафриканска лира . == Губернатори на Италианска Еритрея == * [[Балдасаре Ореро]] (1 януари – 30 юни 1890) * [[Антонио Гандолфи]] (30 юни 1890 – 28 февруари 1892) * [[Оресте Баратиери]] (28 февруари 1892 – 22 февруари 1896) * [[Антонио Балдисера]] (22 февруари 1896 – 16 декември 1897) * [[Фердинандо Мартини]] (16 февруари 1897 – 25 март 1907) * [[Джузепе Салваго Раджи]] (25 март 1907 – 17 август 1915) * [[Джовани Черина Ферони]] (17 август 1915 – 16 септември 1916) * [[Джакомо Ди Мартино]] (16 септември 1916 – 20 юли 1919) * Камило Де Камилис (20 юли 1919 – 20 ноември 1920) * Лудовико Полера (20 ноември 1920 – 14 април 1921) * [[Джовани Черина Ферони]] (14 април 1921 – 1 юни 1923) * [[Якопо Гаспарини]] (1 юни 1923 – 1 юни 1928) * [[Корадо Дзоли]] (1 юни 1928 – 11 юли 1930) * [[Рикардо Ди Лукези]] (11 юли 1930 – 15 януари 1935) * [[Отоне Габели]] (15 януари 1935 – 18 януари 1935) * [[Емилио Де Боно]] (18 януари 1935 – 22 ноември 1935) * [[Пиетро Бадолио]] (22 ноември 1935 – 22 май 1936) * [[Алфредо Гуцони]] (22 май 1936 – 1 април 1937) * [[Винченцо Де Фео]] (1 април 1937 – 15 декември 1937) * [[Джузепе Даодиче]] (15 декември 1937 – 2 юни 1940) * [[Луиджи Фруши]] (2 юни 1940 – 19 май 1941) == Бележки == <references/>{{Превод от|it|Colonia eritrea|141254841}}{{Портал|Италия|Африка}} [[Категория:История на Еритрея]] [[Категория:Исторически държави в Африка]] [[Категория:Бивши италиански колонии]] fmcbvbrwcfr26kcbag3nz2e9wp7nyrm 12435191 12435181 2024-12-08T19:12:41Z Ambra75 259141 12435191 wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |статут = колония на [[Италия]] |знаме = Flag of Italy (1861-1946).svg |герб = Eritrea COA.svg |местоположение = Eritrea (Africa orthographic projection).svg |начало = 1890 |край = 1936 |столица = [[Асмара]] |език = [[Италиански език|Италиански]] |население-оценка = 1 000 000 |валута = [[Еритрейски талер]] (1890 – 1921)<br/>[[Италианска лира]] (1921 – 1936) |p1 = Египет |p2 = Абисиния |flag_p1 = Flag of Muhammad Ali.svg |flag_p2 = Ethiopian Pennants.svg |s1 = Италианска Източна Африка |flag_s1 = Flag of Italy (1861-1946).svg |днес_част = {{флагче с име|Еритрея}} }} Колонията '''Италианска Еритрея''' ({{lang|it|Colonia Eritrea}}) е първата колония на [[Кралство Италия]] в [[Африка]]. Създадена е през [[1890]] г., но първите италиански заселници идват тук още през 1882 г. Италианската власт над тези земи продължава до [[1947]] г.<ref>[https://www.britannica.com/place/Eritrea#ref419381 www.britannica.com]</ref> ''Първата колония'', както още се нарича, има същите граници като днешна [[Еритрея]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://xoomer.virgilio.it/robevan/testi-3/1954%20ERITREA%20TASCABILE/indice.htm|заглавие=Eritrea tascabile|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200125110313/http://xoomer.virgilio.it/robevan/testi-3/1954%20ERITREA%20TASCABILE/indice.htm}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://italianiinguerra.com/2019/02/05/5-febbraio-1885-truppe-italiane-occupano-massaua-in-eritrea/|заглавие=5 febbraio 1885, truppe italiane occupano Massaua in Eritrea}}</ref> == История == Историческата история на колонията Еритрея започва с официалното придобиване на залива [[Асаб]] през [[1882]] г. от Италия и официално завършва с [[Парижки мирен договор (1947)|Парижкия мирен договор от 1947 г.]], когато Италия трябва да се откаже от всички свои колонии. === Окупация на Асаб и създаване на колонията === [[Файл:1_lira_eritrea-2.jpg|ляво|мини|Монета от една лира за еритрейската колония, 1891 г., с лика на крал [[Умберто I Савойски|Умберто I]]]] [[Файл:Tallero_d'Eritrea_129421.jpg|ляво|мини|Еритрейският талер с лика на крал [[Умберто I Савойски|Умберто I]], монета, използвана в Еритрея от 1890 до 1921 г.]] Началото на италианската колонизация се поставя през ноември [[1869]] г. с дипломата [[Джузепе Сапето]], който започва преговори за придобиването на залива [[Асаб]] от корабособственика [[Рафаеле Рубатино]] с цел да го превърне в обслужващо пристанище за неговите кораби. Египетското правителство оспорва това придобиване и претендира за владение на залива: това довежда до дълъг спор, който приключва едва през [[1882]] г. На 10 март 1882 г. италианското правителство купува владението на Асаб, което официално става италианско на 5 юли същата година. На 5 февруари 1885 г. (след оттеглянето на Египет поради събитията от бунта на Махдистите и в съгласие с Великобритания) важният пристанищен град [[Масава]] е окупиран (той става временна столица на отвъдморското владение) и италианският контрол се разширява във вътрешността на страната (окупация на Асмара през 1889 г.) въпреки поражението в [[Битка при Догали|битката при Догали]] (26 януари 1887). [[Файл:ST-Massowa.jpg|ляво|мини|[[Масава]] през [[19 век]]]] През януари 1890 Еритрея е официално обявена за италианска колония с Масава като нейна столица. Нейният първи управител е генерал [[Балдасаре Ореро]], заменен няколко месеца по-късно от генерал [[Антонио Гандолфи]], доверен човек на [[Франческо Криспи]]. Името ''Еритрея'' (което припомня древногръцкото име на [[Червено море]], към което гледа, заменяйки предишното „Нова Етиопия“) е идея на писателя [[Карло Доси]], сътрудник на Криспи и първи пълномощен министър в новата колония.<ref>F. Lioce, ''Dalla colonia facile alla colonia Eritrea. Cultura e ideologia in Carlo Dossi'', Loffredo, Napoli, 2014</ref> През 1893 г. етиопският [[негус]] [[Менелик II]] денонсира [[Договор от Учиали|Договора от Учиали]] – междураден договор между Кралство Италия и Етиопската империя от 2 май 1888 г., целящ да регулира взаимните отношения между двете държави, както и да признае последните италиански териториални придобивания в Еритрея, която етиопският суверен призна за италианска колония. Италия продължава експанзията си към хинтерланда ([[Аксум]], [[Макале]], [[Адуа]]) и през септември 1895 г. се състои [[битката при Амба Алаги]] между италианските и етиопските войски, командвани от [[Рас Маконен]], [[Алула Енгида]] и [[Рас Мангаша]]. На 1 март 1896 г. италианците са победени при [[Битка при Адуа|Адуа]]. С [[Мирен договор от Адис Абеба (1896)|мирния договор от Адис Абеба (1896)]], който анулира договора от Учиали, Италия признава независимостта на империята [[История на Етиопия|Абисиния]], а последната признава италианската колония Еритрея. Максималното разширяване на границите на Еритрея е достигнато в началото на [[1896]] г., когато губернаторът на колонията [[Оресте Баратиери]] се опитва да осъществи проекта за окупация на вътрешността на Етиопия. През юли 1894 г. той окупира суданския град [[Касала (град)|Касала]], тогава владение на [[Дервиш|дервишите]], докато през [[1895]] г. по време на [[Първа италианско-етиопска война|кампанията в Източна Африка]] той окупира големи области на [[Тиграй (регион)|Тиграй]], включително град [[Аксум]]. След поражението в [[Битка при Адуа|битката при Адуа]] границите на колонията се връщат към установените от договора и остават такива до [[Втора италианско-етиопска война|Етиопската война]]. Първият невоенен губернатор е [[Фердинандо Мартини]] (1897-1907), по това време убеден привърженик на необходимостта италианската държава да притежава колонии. Той има за задача да възстанови мирните контакти с Етиопия, да подобри отношенията между италианците и местното население и да създаде орган от служители, които да управляват колонията. Благодарение на неговата политика колонията има органични ордени и колониални кодекси през 1905 г. === Еритрея по време на фашизма === [[Файл:Arms_of_the_Eritrea_governorate.svg|мини|Герб на правителството на Еритрея в [[Италианска Източна Африка]]|201x201пкс]] През [[1933]] г. Италианска Еритрея има площ от 119 000 km². Към 1928 г. населението е 510 000 местни жители,<ref>Giovanni Trucco - Pietro Fedele, Grande Dizionario Enciclopedico, [[UTET|Unione Tipografico-Editrice Torinese (UTET)]], 1933, Vol.1 с.275</ref> от които приблизително 1/3 са [[Коптска православна църква|коптски]] християни, 2/3 изповядващи [[Ислям]]а и 34 700 католици.<ref name="EuCri">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.europacristiana.com/accadde-oggi-in-europa/|заглавие=19 gennaio 1941: Truppe britanniche attaccano l’Eritrea governata dagli italiani, che portarono l’Europa cristiana in Africa|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200704224845/https://www.europacristiana.com/accadde-oggi-in-europa/}}</ref> Европейците, присъстващи в региона, почти всичките италианци, са 3650 души. В столицата [[Асмара]] живеят 19 000 местни жители и около 3000 европейци. По време на [[Италиански фашизъм|фашизма]] колонията е обект на проект за модернизация, първоначално желан от губернатора [[Якопо Гаспарини]] през [[1924]] г., който се опитва да я превърне във важен център за търговия с продукти и суровини. Особено през [[1930-те|30-те г. на 20. век]] Еритрея е най-модернизираната колония<ref>{{Cite book|title=La vita di un uomo qualunque|url=https://books.google.it/books?id=LhXZDwAAQBAJ&pg=PT6&dq=%22Negli+anni+Trenta+l%27Eritrea,+di+cui+Asmara+ne+%C3%A8+la+capitale,+fu+colonia+maggiormente+ammodernata%22&hl=it&sa=X&ved=2ahUKEwizq4ekuLTqAhVMXpoKHWXMDhYQ6AEwAHoECAAQAg#v=onepage&q=%22Negli%20anni%20Trenta%20l'Eritrea%2C%20di%20cui%20Asmara%20ne%20%C3%A8%20la%20capitale%2C%20fu%20colonia%20maggiormente%20ammodernata%22&f=false|year=2016|publisher=Albatros|location=Roma}}</ref>: построени са хиляди километри пътища и мостове, железопътната линия Масава-Асмара и Асмара-Бисия<ref>[http://www.ferroviaeritrea.it/contenuti.htm Contenuti] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080203050814/http://www.ferroviaeritrea.it/contenuti.htm|date=3 febbraio 2008}}</ref> (започнала в края на [[19 век|19. век]]), пристанището на Масава се засилва, а градовете също са подредени със създаването на множество италиански кварта ли (все още видими). Пристанището на Масава става основното и най-добре оборудвано в [[Червено море]], като е дом на Италианското военноморско командване на Източна Африка на [[Реджа Марина|Кралския флот]]. До [[Втора италианско-етиопска война|завладяването на Етиопия]] през 1936 г. Еритрея е колонията с най-силно присъствие на италианци. В еритрейската колония също има забележимо развитие на [[Католическа църква|Католицизма]] благодарение на многобройните италиански мисионери, които се заселват там. През [[1940]] г., също благодарение на разширяването на колонията във вътрешността на Етиопия, 60% от жителите на Еритрея, включително италианци, са християни (и 33% католици). Между 1890 и 1941 г. в Еритрея са построени множество католически църкви, като най-известната е катедралата в Асмара, осветена през [[1922]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eritrealive.com/asmara-le-panche-della-cattedrale-raccontano-la-storia/|заглавие=Asmara, le panche della Cattedrale raccontano la storia|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200704214150/https://eritrealive.com/asmara-le-panche-della-cattedrale-raccontano-la-storia/}}</ref> Италианската администрация развива болнични и здравни услуги в Еритрея и благоприятства развитието на селското стопанство, особено в Еритрейското плато. Много еритрейци са наети във фабриките, разработени от италианците през [[1930-те|30-те години на 20 век]] и всички еритрейски градове и села претърпяват значително градско развитие. [[Асмара]] се превръяа в лаборатория за авангардно градско планиране. В африкански регион, характеризиращ се с етнически, езикови и религиозни различия, италианските губернатори успяват да запазят значителна стабилност и обществен ред. [[Файл:Italian_East_Africa_(1938–1941)_it.svg|ляво|мини|Най-голямото разширение на Еритрея е постигнато по време на [[Италианска империя|Италианската империя]] (1936–1941), когато северните територии на Етиопия са присъдени на Еритрея като компенсация за помощта, предоставена от еритрейските „ [[аскари]] “ при [[Втора италианско-етиопска война|италианското завладяване на Етиопия]]]] [[Бенито Мусолини]] променя отношенията между италианците и местното население след създаването на империята през 1936 г., опитвайки се да асимилира особено [[аскари]]те в своята идеология по военни причини. Според декларациите на маршал на Италия [[Родолфо Грациани]] и [[Амедео Гийе]] най-добрите италиански колониални войски са еритрейските аскари.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.comandosupremo.com/Guillett.html|заглавие=L'Ultimo Degli Ascari: Beraki|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080325071843/http://www.collezioni-f.it/ascari/beraki.html}}</ref> Започвайки на 3 октомври [[1935]] г. от базите на Еритрея, [[Етиопия]] е завладяна от италианските войски, а на 9 май [[1936]] г. всички италиански колонии на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]] са обединени в [[Италианска Източна Африка]]. Италианска Еритрея става част от Италианска Източна Африка под управлението на губернатор, базиран в Асмара, и разширена територия със северни абисински територии, също като компенсация за помощта при завладяването на Етиопия, дадена на Кралство Италия от над 60 000 аскари еритрейци. Еритрея е избрана от италианското правителство за седалище на индустриите в Италианска Източна Африка, особено в металообработващия сектор. Има и малка корабостроителница в Масава. Някои фабрики за боеприпаси и оръжия са разположени в Асмара и са използвани за [[Втора италианско-етиопска война|завладяването на Етиопия]] през 1935-1936 г. Официалният език е [[Италиански език|италианският език]], докато използваната валута е еритрейският талер до 1921 г. и впоследствие италианската източноафриканска лира. === Развитие на Асмара === [[Файл:Fiat_tagliero,_04.JPG|ляво|мини|[[Бензиностанция|Автосервизът]] „[[ФИАТ Талиеро|Фиат Талиеро]]“ във [[Футуризъм|футуристичен]] стил, построена в [[Асмара]] през 1938 г]] Окупирана през [[1889]] г., [[Асмара]] става столица на Италианска Еритрея през [[1897]] г., главно поради благоприятния си климат за заселване на европейци, като се намира на приблизително 2300 метра над морското равнище. [[Файл:Asmara_Church.jpeg|мини|Църквата на Пресветата Богородица на молитвената броеница в Асмара, построена от италианците през 1923 г.]] Тя е населена през първата половина на [[20 век]] от голяма италианска общност: градът има типично италиански вид през [[1930-те|30-те]] и [[1940-те|40-те години]]. Освен това при избухването на Втората световна война Асмара е единствената африканска столица с по-голямата част от населението, съставено от европейци. Днес Асмара е известна със своята архитектура в стил „ [[Артдеко]]“ и „Фашисткия стил на 40-те години“. [[Организация на обединените нации|ООН]] я смята за „център на световното наследство“. Може да се похвали със сгради като „артдеко“ Кино „Имперо“, „кубистичния“ пансион „Африка“, еклектичната православна църква Tewahdo, операта, „футуристичната“ сграда „[[ФИАТ Талиеро]]“, „неороманската“ катедрала в Асмара и „неокласическия“ Дворец на губернатора. Градът е пълен с вили и имения в италиански колониален стил. Голяма част от града е създаден между 1936 и 1941 г., само за пет години.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://news.bbc.co.uk/2/shared/spl/hi/picture_gallery/05/africa_reviving_asmara/html/1.stm|заглавие=BBC NEWS {{!}} In pictures: Reviving Asmara|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080720200432/http://news.bbc.co.uk/2/shared/spl/hi/picture_gallery/05/africa_reviving_asmara/html/1.stm}}</ref> [[Файл:Litorrina_railcar.JPG|мини|ФИАТ Литорина от фашистката епоха в експлоатация по железопътния маршрут „Асмара-Масава“]] Комуникациите на Асмара са подсилени със създаването на международно летище (също обслужвано от известната Имперска линия), модерен асфалтов път до [[Адис Абеба]] (наречен Имперски път), ефективна железопътна линия до Масава и кабинков лифт Масава-Асмара, който на времето е най-дългата тривъжна система в света. Според преброяването от 1939 г. Асмара има население от 98 000 души, от които 53 000 са италианци. Този факт прави Асмара основният италиански град в [[Италианска Източна Африка]]. В цяла Еритрея има 75 000 италианци през последната година на мир преди [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.maitacli.it/arg_menu/italiani/elenco.htm|заглавие=Gli italiani in Eritrea|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090220153314/http://www.maitacli.it/arg_menu/italiani/elenco.htm}}</ref> Началото на световната война блокира индустриалния и икономически разцвет на Асмара (а също и на Масава и Керен). Английската атака през пролетта на 1941 г. нанася сериозни щети на индустриалната инфраструктура на италианска Еритрея. След английската окупация има епизоди от италианска партизанска война до лятото на [[1943|1943 г.]], в които герои като [[Амедео Гийе]] са главни действащи лица. Капитулацията на Италия през септември 1943 г. дава началото на демонтажа на много еритрейски индустрии от британците. === Край на италианската колония === Британската армия побеждава италианците през пролетта на [[1941]] г. след кървавата [[битка при Черен]] и окупира цяла италианска Еритрея, поставяйки я под военна администрация до [[1949]] г. Първото нещо, което [[Декларация на Обединените нации|съюзниците]] правят, е да демонтират еритрейската индустриална система като военна плячка. Дори железопътната линия Асмара-Масауа е демонтирана и частично изпратена в Южна Африка. Същото се случва и с въжената линия, която свързва Асмара с Червено море. През 1949 г. става британски протекторат, след като [[Организация на обединените нации|ООН]] отхвърля с един глас попечителството на Италия до независимостта. През [[1952]] г. Еритрея е официално предадена на [[Етиопия]], формално като федеративна държава, което води до началото на изселването на италианската общност от Еритрея.<ref>.{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.maitacli.it/fascicolo/ERITREA%20-%20GLI%20ANNI%20DIFFICILI.pdf|заглавие=Eritrea 1941 - 1951 Gli anni difficili|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090419182334/http://www.maitacli.it/fascicolo/ERITREA%20-%20GLI%20ANNI%20DIFFICILI.pdf}}</ref> Дори през [[1949]] г. населението на Асмара е 127 579 жители, от които 17 183 са италианци, но броят им започва да намалява през 50-те години. През [[1975]] г., с началото на конфликтите между еритрейските независими хора и Етиопия, италианското правителство установява въздушен мост, за да доведе почти всички членове на италианската общност на Асмара в [[Рим]]. В Еритрея живеят около 700 италианци.<ref>[http://infoaire.interno.it/statistiche2010/stat_aao_circ.html Ministero dell'Interno - AIRE]</ref> == Обща информация == Знамето на Италианска Еритрея от [[1890]] до [[1941]] г. е същото като това на Кралство Италия, т.е. [[трикольор]]ът със [[Савойска династия|савойския]] щит. Гербът на колонията обаче е отсечен [[Щит (хералдика)|щит]] с червен лъв на задни крака. Официалният език е [[Италиански език|италианският]]. Говорените от населението езици са [[тигриня]] и [[Арабски език|арабски]]. Първоначално както талерът на Мария Терезия, така и [[Етиопски бир|етиопският бир]] са в обращение в Еритрея и Сомалия. От [[1890]] г. еритрейският талер се сече в Рим, разделен на 5 лири, които се присъединяват към предишните монети, без да намират благосклонност сред местното население, като италианският талер е сечен през 1918 г. С присъединяването към [[Италианска Източна Африка]] официалната валута за всички колонии в Африканския рог става италианската източноафриканска лира . == Губернатори на Италианска Еритрея == * [[Балдасаре Ореро]] (1 януари – 30 юни 1890) * [[Антонио Гандолфи]] (30 юни 1890 – 28 февруари 1892) * [[Оресте Баратиери]] (28 февруари 1892 – 22 февруари 1896) * [[Антонио Балдисера]] (22 февруари 1896 – 16 декември 1897) * [[Фердинандо Мартини]] (16 февруари 1897 – 25 март 1907) * [[Джузепе Салваго Раджи]] (25 март 1907 – 17 август 1915) * [[Джовани Черина Ферони]] (17 август 1915 – 16 септември 1916) * [[Джакомо Ди Мартино]] (16 септември 1916 – 20 юли 1919) * Камило Де Камилис (20 юли 1919 – 20 ноември 1920) * Лудовико Полера (20 ноември 1920 – 14 април 1921) * [[Джовани Черина Ферони]] (14 април 1921 – 1 юни 1923) * [[Якопо Гаспарини]] (1 юни 1923 – 1 юни 1928) * [[Корадо Дзоли]] (1 юни 1928 – 11 юли 1930) * [[Рикардо Ди Лукези]] (11 юли 1930 – 15 януари 1935) * [[Отоне Габели]] (15 януари 1935 – 18 януари 1935) * [[Емилио Де Боно]] (18 януари 1935 – 22 ноември 1935) * [[Пиетро Бадолио]] (22 ноември 1935 – 22 май 1936) * [[Алфредо Гуцони]] (22 май 1936 – 1 април 1937) * [[Винченцо Де Фео]] (1 април 1937 – 15 декември 1937) * [[Джузепе Даодиче]] (15 декември 1937 – 2 юни 1940) * [[Луиджи Фруши]] (2 юни 1940 – 19 май 1941) == Бележки == <references/> {{Превод от|it|Colonia eritrea|141254841}} {{Портал|Италия|Африка}} [[Категория:История на Еритрея]] [[Категория:Исторически държави в Африка]] [[Категория:Бивши италиански колонии]] kvpw68wl3c76yhrvrzmogy6wpx6y1gs 12435376 12435191 2024-12-08T23:53:06Z Ambra75 259141 12435376 wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |статут = колония на [[Италия]] |знаме = Flag of Italy (1861-1946).svg |герб = Eritrea COA.svg |местоположение = Eritrea (Africa orthographic projection).svg |начало = [[1890]] |край = [[1936]] |столица = [[Асмара]] (от 1897) |език = [[Италиански език|Италиански]] |население-оценка = 1 000 000 |валута = [[Еритрейски талер]] (1890 – 1921)<br/>[[Италианска лира]] (1921 – 1936) |p1 = [[Отоманска империя]] |p2 = [[Египетски хедиват]] |flag_p1 = Flag of the Ottoman Empire (1844–1922).svg |flag_p2 = Flag of Egypt (1882-1922).svg |s1 = Италианска Източна Африка |flag_s1 = Flag of Italy (1861-1946).svg |днес_част = {{флагче с име|Еритрея}} |неофициален-език=[[тигриня]], [[арабски език]]|континент=[[Африка]]|p3=[[Етиопска империя]]|flag_p3=Flag of Ethiopia (1897–1974).svg|религия=[[Ислям]], [[Етиопска православна църква]]|управление=[[Колониална империя]]}} Колонията '''Италианска Еритрея''' ({{lang|it|Colonia Eritrea}}) е първата колония на [[Кралство Италия]] в [[Африка]]. Създадена е през [[1890]] г., но първите италиански заселници идват тук още през 1882 г. Италианската власт над тези земи продължава до [[1947]] г.<ref>[https://www.britannica.com/place/Eritrea#ref419381 www.britannica.com]</ref> ''Първата колония'', както още се нарича, има същите граници като днешна [[Еритрея]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://xoomer.virgilio.it/robevan/testi-3/1954%20ERITREA%20TASCABILE/indice.htm|заглавие=Eritrea tascabile|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200125110313/http://xoomer.virgilio.it/robevan/testi-3/1954%20ERITREA%20TASCABILE/indice.htm}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://italianiinguerra.com/2019/02/05/5-febbraio-1885-truppe-italiane-occupano-massaua-in-eritrea/|заглавие=5 febbraio 1885, truppe italiane occupano Massaua in Eritrea}}</ref> == История == Историческата история на колонията Еритрея започва с официалното придобиване на залива [[Асаб]] през [[1882]] г. от Италия и официално завършва с [[Парижки мирен договор (1947)|Парижкия мирен договор от 1947 г.]], когато Италия трябва да се откаже от всички свои колонии. === Окупация на Асаб и създаване на колонията === [[Файл:1_lira_eritrea-2.jpg|ляво|мини|Монета от една лира за еритрейската колония, 1891 г., с лика на крал [[Умберто I Савойски|Умберто I]]]] [[Файл:Tallero_d'Eritrea_129421.jpg|ляво|мини|Еритрейският талер с лика на крал [[Умберто I Савойски|Умберто I]] – монета, използвана в Еритрея от 1890 до 1921 г.]] Началото на италианската колонизация се поставя през ноември [[1869]] г. с дипломата [[Джузепе Сапето]], който започва преговори за придобиването на залива [[Асаб]] от корабособственика [[Рафаеле Рубатино]] с цел да го превърне в обслужващо пристанище за неговите кораби. Египетското правителство оспорва това придобиване и претендира за владение на залива: това довежда до дълъг спор, който приключва едва през [[1882]] г. На 10 март 1882 г. италианското правителство купува владението на Асаб, което официално става италианско на 5 юли същата година. На 5 февруари 1885 г. (след оттеглянето на Египет поради събитията от бунта на Махдистите и в съгласие с Великобритания) важният пристанищен град [[Масава]] е окупиран (той става временна столица на отвъдморското владение) и италианският контрол се разширява във вътрешността на страната (окупация на Асмара през 1889 г.) въпреки поражението в [[Битка при Догали|битката при Догали]] (26 януари 1887). [[Файл:ST-Massowa.jpg|ляво|мини|[[Масава]] през [[19 век]]]] През януари 1890 Еритрея е официално обявена за италианска колония с Масава като нейна столица. Нейният първи управител е генерал [[Балдасаре Ореро]], заменен няколко месеца по-късно от генерал [[Антонио Гандолфи]], доверен човек на [[Франческо Криспи]]. Името ''Еритрея'' (което припомня древногръцкото име на [[Червено море]], към което гледа, заменяйки предишното „Нова Етиопия“) е идея на писателя [[Карло Доси]], сътрудник на Криспи и първи пълномощен министър в новата колония.<ref>F. Lioce, ''Dalla colonia facile alla colonia Eritrea. Cultura e ideologia in Carlo Dossi'', Loffredo, Napoli, 2014</ref> През 1893 г. етиопският [[негус]] [[Менелик II]] денонсира [[Договор от Учиали|Договора от Учиали]] – междураден договор между Кралство Италия и Етиопската империя от 2 май 1888 г., целящ да регулира взаимните отношения между двете държави, както и да признае последните италиански териториални придобивания в Еритрея, която етиопският суверен призна за италианска колония. Италия продължава експанзията си към хинтерланда ([[Аксум]], [[Макале]], [[Адуа]]) и през септември 1895 г. се състои [[битката при Амба Алаги]] между италианските и етиопските войски, командвани от [[Рас Маконен]], [[Алула Енгида]] и [[Рас Мангаша]]. На 1 март 1896 г. италианците са победени при [[Битка при Адуа|Адуа]]. С [[Мирен договор от Адис Абеба (1896)|мирния договор от Адис Абеба (1896)]], който анулира договора от Учиали, Италия признава независимостта на империята [[История на Етиопия|Абисиния]], а последната признава италианската колония Еритрея. Максималното разширяване на границите на Еритрея е достигнато в началото на [[1896]] г., когато губернаторът на колонията [[Оресте Баратиери]] се опитва да осъществи проекта за окупация на вътрешността на Етиопия. През юли 1894 г. той окупира суданския град [[Касала (град)|Касала]], тогава владение на [[Дервиш|дервишите]], докато през [[1895]] г. по време на [[Първа италианско-етиопска война|кампанията в Източна Африка]] той окупира големи области на [[Тиграй (регион)|Тиграй]], включително град [[Аксум]]. След поражението в [[Битка при Адуа|битката при Адуа]] границите на колонията се връщат към установените от договора и остават такива до [[Втора италианско-етиопска война|Етиопската война]]. Първият невоенен губернатор е [[Фердинандо Мартини]] (1897-1907), по това време убеден привърженик на необходимостта италианската държава да притежава колонии. Той има за задача да възстанови мирните контакти с Етиопия, да подобри отношенията между италианците и местното население и да създаде орган от служители, които да управляват колонията. Благодарение на неговата политика колонията има органични ордени и колониални кодекси през 1905 г. === Еритрея по време на фашизма === [[Файл:Arms_of_the_Eritrea_governorate.svg|мини|Герб на правителството на Еритрея в [[Италианска Източна Африка]]|201x201пкс]] През [[1933]] г. Италианска Еритрея има площ от 119 000 km². Към 1928 г. населението е 510 000 местни жители,<ref>Giovanni Trucco - Pietro Fedele, Grande Dizionario Enciclopedico, [[UTET|Unione Tipografico-Editrice Torinese (UTET)]], 1933, Vol.1 с.275</ref> от които приблизително 1/3 са [[Коптска православна църква|коптски]] християни, 2/3 изповядващи [[Ислям]]а и 34 700 католици.<ref name="EuCri">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.europacristiana.com/accadde-oggi-in-europa/|заглавие=19 gennaio 1941: Truppe britanniche attaccano l’Eritrea governata dagli italiani, che portarono l’Europa cristiana in Africa|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200704224845/https://www.europacristiana.com/accadde-oggi-in-europa/}}</ref> Европейците, присъстващи в региона, почти всичките италианци, са 3650 души. В столицата [[Асмара]] живеят 19 000 местни жители и около 3000 европейци. По време на [[Италиански фашизъм|фашизма]] колонията е обект на проект за модернизация, първоначално желан от губернатора [[Якопо Гаспарини]] през [[1924]] г., който се опитва да я превърне във важен център за търговия с продукти и суровини. Особено през [[1930-те|30-те г. на 20. век]] Еритрея е най-модернизираната колония<ref>{{Cite book|title=La vita di un uomo qualunque|url=https://books.google.it/books?id=LhXZDwAAQBAJ&pg=PT6&dq=%22Negli+anni+Trenta+l%27Eritrea,+di+cui+Asmara+ne+%C3%A8+la+capitale,+fu+colonia+maggiormente+ammodernata%22&hl=it&sa=X&ved=2ahUKEwizq4ekuLTqAhVMXpoKHWXMDhYQ6AEwAHoECAAQAg#v=onepage&q=%22Negli%20anni%20Trenta%20l'Eritrea%2C%20di%20cui%20Asmara%20ne%20%C3%A8%20la%20capitale%2C%20fu%20colonia%20maggiormente%20ammodernata%22&f=false|year=2016|publisher=Albatros|location=Roma}}</ref>: построени са хиляди километри пътища и мостове, железопътната линия Масава-Асмара и Асмара-Бисия<ref>[http://www.ferroviaeritrea.it/contenuti.htm Contenuti] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080203050814/http://www.ferroviaeritrea.it/contenuti.htm|date=3 febbraio 2008}}</ref> (започнала в края на [[19 век|19. век]]), пристанището на Масава се засилва, а градовете също са подредени със създаването на множество италиански кварта ли (все още видими). Пристанището на Масава става основното и най-добре оборудвано в [[Червено море]], като е дом на Италианското военноморско командване на Източна Африка на [[Реджа Марина|Кралския флот]]. До [[Втора италианско-етиопска война|завладяването на Етиопия]] през 1936 г. Еритрея е колонията с най-силно присъствие на италианци. В еритрейската колония също има забележимо развитие на [[Католическа църква|Католицизма]] благодарение на многобройните италиански мисионери, които се заселват там. През [[1940]] г., също благодарение на разширяването на колонията във вътрешността на Етиопия, 60% от жителите на Еритрея, включително италианци, са християни (и 33% католици). Между 1890 и 1941 г. в Еритрея са построени множество католически църкви, като най-известната е катедралата в Асмара, осветена през [[1922]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eritrealive.com/asmara-le-panche-della-cattedrale-raccontano-la-storia/|заглавие=Asmara, le panche della Cattedrale raccontano la storia|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200704214150/https://eritrealive.com/asmara-le-panche-della-cattedrale-raccontano-la-storia/}}</ref> Италианската администрация развива болнични и здравни услуги в Еритрея и благоприятства развитието на селското стопанство, особено в Еритрейското плато. Много еритрейци са наети във фабриките, разработени от италианците през [[1930-те|30-те години на 20 век]] и всички еритрейски градове и села претърпяват значително градско развитие. [[Асмара]] се превръяа в лаборатория за авангардно градско планиране. В африкански регион, характеризиращ се с етнически, езикови и религиозни различия, италианските губернатори успяват да запазят значителна стабилност и обществен ред. [[Файл:Italian_East_Africa_(1938–1941)_it.svg|ляво|мини|Най-голямото разширение на Еритрея е постигнато по време на [[Италианска империя|Италианската империя]] (1936–1941), когато северните територии на Етиопия са присъдени на Еритрея като компенсация за помощта, предоставена от еритрейските „ [[аскари]] “ при [[Втора италианско-етиопска война|италианското завладяване на Етиопия]]]] [[Бенито Мусолини]] променя отношенията между италианците и местното население след създаването на империята през 1936 г., опитвайки се да асимилира особено [[аскари]]те в своята идеология по военни причини. Според декларациите на маршал на Италия [[Родолфо Грациани]] и [[Амедео Гийе]] най-добрите италиански колониални войски са еритрейските аскари.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.comandosupremo.com/Guillett.html|заглавие=L'Ultimo Degli Ascari: Beraki|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080325071843/http://www.collezioni-f.it/ascari/beraki.html}}</ref> Започвайки на 3 октомври [[1935]] г. от базите на Еритрея, [[Етиопия]] е завладяна от италианските войски, а на 9 май [[1936]] г. всички италиански колонии на [[Сомалийски полуостров|Сомалийския полуостров]] са обединени в [[Италианска Източна Африка]]. Италианска Еритрея става част от Италианска Източна Африка под управлението на губернатор, базиран в Асмара, и разширена територия със северни абисински територии, също като компенсация за помощта при завладяването на Етиопия, дадена на Кралство Италия от над 60 000 аскари еритрейци. Еритрея е избрана от италианското правителство за седалище на индустриите в Италианска Източна Африка, особено в металообработващия сектор. Има и малка корабостроителница в Масава. Някои фабрики за боеприпаси и оръжия са разположени в Асмара и са използвани за [[Втора италианско-етиопска война|завладяването на Етиопия]] през 1935-1936 г. Официалният език е [[Италиански език|италианският език]], докато използваната валута е еритрейският талер до 1921 г. и впоследствие италианската източноафриканска лира. === Развитие на Асмара === [[Файл:Fiat_tagliero,_04.JPG|ляво|мини|[[Бензиностанция|Автосервизът]] „[[ФИАТ Талиеро|Фиат Талиеро]]“ във [[Футуризъм|футуристичен]] стил, построена в [[Асмара]] през 1938 г]] Окупирана през [[1889]] г., [[Асмара]] става столица на Италианска Еритрея през [[1897]] г., главно поради благоприятния си климат за заселване на европейци, като се намира на приблизително 2300 метра над морското равнище. [[Файл:Asmara_Church.jpeg|мини|Църквата на Пресветата Богородица на молитвената броеница в Асмара, построена от италианците през 1923 г.]] Тя е населена през първата половина на [[20 век]] от голяма италианска общност: градът има типично италиански вид през [[1930-те|30-те]] и [[1940-те|40-те години]]. Освен това при избухването на Втората световна война Асмара е единствената африканска столица с по-голямата част от населението, съставено от европейци. Днес Асмара е известна със своята архитектура в стил „ [[Артдеко]]“ и „Фашисткия стил на 40-те години“. [[Организация на обединените нации|ООН]] я смята за „център на световното наследство“. Може да се похвали със сгради като „артдеко“ Кино „Имперо“, „кубистичния“ пансион „Африка“, еклектичната православна църква Tewahdo, операта, „футуристичната“ сграда „[[ФИАТ Талиеро]]“, „неороманската“ катедрала в Асмара и „неокласическия“ Дворец на губернатора. Градът е пълен с вили и имения в италиански колониален стил. Голяма част от града е създаден между 1936 и 1941 г., само за пет години.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://news.bbc.co.uk/2/shared/spl/hi/picture_gallery/05/africa_reviving_asmara/html/1.stm|заглавие=BBC NEWS {{!}} In pictures: Reviving Asmara|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080720200432/http://news.bbc.co.uk/2/shared/spl/hi/picture_gallery/05/africa_reviving_asmara/html/1.stm}}</ref> [[Файл:Litorrina_railcar.JPG|мини|ФИАТ Литорина от фашистката епоха в експлоатация по железопътния маршрут „Асмара-Масава“]] Комуникациите на Асмара са подсилени със създаването на международно летище (също обслужвано от известната Имперска линия), модерен асфалтов път до [[Адис Абеба]] (наречен Имперски път), ефективна железопътна линия до Масава и кабинков лифт Масава-Асмара, който на времето е най-дългата тривъжна система в света. Според преброяването от 1939 г. Асмара има население от 98 000 души, от които 53 000 са италианци. Този факт прави Асмара основният италиански град в [[Италианска Източна Африка]]. В цяла Еритрея има 75 000 италианци през последната година на мир преди [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.maitacli.it/arg_menu/italiani/elenco.htm|заглавие=Gli italiani in Eritrea|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090220153314/http://www.maitacli.it/arg_menu/italiani/elenco.htm}}</ref> Началото на световната война блокира индустриалния и икономически разцвет на Асмара (а също и на Масава и Керен). Английската атака през пролетта на 1941 г. нанася сериозни щети на индустриалната инфраструктура на италианска Еритрея. След английската окупация има епизоди от италианска партизанска война до лятото на [[1943|1943 г.]], в които герои като [[Амедео Гийе]] са главни действащи лица. Капитулацията на Италия през септември 1943 г. дава началото на демонтажа на много еритрейски индустрии от британците. === Край на италианската колония === Британската армия побеждава италианците през пролетта на [[1941]] г. след кървавата [[битка при Черен]] и окупира цяла италианска Еритрея, поставяйки я под военна администрация до [[1949]] г. Първото нещо, което [[Декларация на Обединените нации|съюзниците]] правят, е да демонтират еритрейската индустриална система като военна плячка. Дори железопътната линия Асмара-Масауа е демонтирана и частично изпратена в Южна Африка. Същото се случва и с въжената линия, която свързва Асмара с Червено море. През 1949 г. става британски протекторат, след като [[Организация на обединените нации|ООН]] отхвърля с един глас попечителството на Италия до независимостта. През [[1952]] г. Еритрея е официално предадена на [[Етиопия]], формално като федеративна държава, което води до началото на изселването на италианската общност от Еритрея.<ref>.{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.maitacli.it/fascicolo/ERITREA%20-%20GLI%20ANNI%20DIFFICILI.pdf|заглавие=Eritrea 1941 - 1951 Gli anni difficili|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090419182334/http://www.maitacli.it/fascicolo/ERITREA%20-%20GLI%20ANNI%20DIFFICILI.pdf}}</ref> Дори през [[1949]] г. населението на Асмара е 127 579 жители, от които 17 183 са италианци, но броят им започва да намалява през 50-те години. През [[1975]] г., с началото на конфликтите между еритрейските независими хора и Етиопия, италианското правителство установява въздушен мост, за да доведе почти всички членове на италианската общност на Асмара в [[Рим]]. В Еритрея живеят около 700 италианци.<ref>[http://infoaire.interno.it/statistiche2010/stat_aao_circ.html Ministero dell'Interno - AIRE]</ref> == Обща информация == Знамето на Италианска Еритрея от [[1890]] до [[1941]] г. е същото като това на Кралство Италия, т.е. [[трикольор]]ът със [[Савойска династия|савойския]] щит. Гербът на колонията обаче е отсечен [[Щит (хералдика)|щит]] с червен лъв на задни крака. Официалният език е [[Италиански език|италианският]]. Говорените от населението езици са [[тигриня]] и [[Арабски език|арабски]]. Първоначално както талерът на Мария Терезия, така и [[Етиопски бир|етиопският бир]] са в обращение в Еритрея и Сомалия. От [[1890]] г. еритрейският талер се сече в Рим, разделен на 5 лири, които се присъединяват към предишните монети, без да намират благосклонност сред местното население, като италианският талер е сечен през 1918 г. С присъединяването към [[Италианска Източна Африка]] официалната валута за всички колонии в Африканския рог става италианската източноафриканска лира . == Губернатори на Италианска Еритрея == * [[Балдасаре Ореро]] (1 януари – 30 юни 1890) * [[Антонио Гандолфи]] (30 юни 1890 – 28 февруари 1892) * [[Оресте Баратиери]] (28 февруари 1892 – 22 февруари 1896) * [[Антонио Балдисера]] (22 февруари 1896 – 16 декември 1897) * [[Фердинандо Мартини]] (16 февруари 1897 – 25 март 1907) * [[Джузепе Салваго Раджи]] (25 март 1907 – 17 август 1915) * [[Джовани Черина Ферони]] (17 август 1915 – 16 септември 1916) * [[Джакомо Ди Мартино]] (16 септември 1916 – 20 юли 1919) * Камило Де Камилис (20 юли 1919 – 20 ноември 1920) * Лудовико Полера (20 ноември 1920 – 14 април 1921) * [[Джовани Черина Ферони]] (14 април 1921 – 1 юни 1923) * [[Якопо Гаспарини]] (1 юни 1923 – 1 юни 1928) * [[Корадо Дзоли]] (1 юни 1928 – 11 юли 1930) * [[Рикардо Ди Лукези]] (11 юли 1930 – 15 януари 1935) * [[Отоне Габели]] (15 януари 1935 – 18 януари 1935) * [[Емилио Де Боно]] (18 януари 1935 – 22 ноември 1935) * [[Пиетро Бадолио]] (22 ноември 1935 – 22 май 1936) * [[Алфредо Гуцони]] (22 май 1936 – 1 април 1937) * [[Винченцо Де Фео]] (1 април 1937 – 15 декември 1937) * [[Джузепе Даодиче]] (15 декември 1937 – 2 юни 1940) * [[Луиджи Фруши]] (2 юни 1940 – 19 май 1941) == Бележки == <references/> {{Превод от|it|Colonia eritrea|141254841}} {{Портал|Италия|Африка}} [[Категория:История на Еритрея]] [[Категория:Исторически държави в Африка]] [[Категория:Бивши италиански колонии]] o67kn4ymg2kfz0ivks9fotx3ew05fbs 0 431825 12435179 12202722 2024-12-08T19:06:35Z InternetArchiveBot 282151 Add 1 book for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435179 wikitext text/x-wiki '''Импакт фактор /ИФ/''' ({{lang|en|impact factor /IF/}}) за [[научно списание]] е измерване, което отразява средния брой [[цитат|цитирания]] към последно публикувани в списанието статии. Нарича се още '''импакт фактор на списание''' (JIF). На български със същото значение се употребяват и термините: „'''коефициент на влиятелност'''“ и „'''фактор на въздействие'''“. Често се използва като показател за относителното значение и влияние, което някое списание има в своето научно поле. Смята се, че списанията с по-висок коефициент са по-важни и значими от останалите. Коефициентът е създаден от американския учен [[Юджийн Гарфийлд]], който основава в гр. [[Стамфорд]], [[САЩ]] [[Институт за научна информация]] (ИНИ) „[[Томсън (корпорация)|Thomson ISI]]“, сега собственост на [[Thomson Reuters|корпорация „Томсън Ройтерс“]]. Импакт-факторът се изчислява ежегодно за онези списания, които са индексирани в докладите на ИНИ. == Метод на изчисление == Изчислението на импакт фактора се основава на тригодишен период. Например ИФ на списание през 2022 г. '''IF₂₀₂₂''' се изчислява по следния начин: '''IF₂₀₂₂ = С/Р''', където: '''С''' е броят на цитиранията през 2022 г. в списания, наблюдавани от Института за научна информация, на статии, публикувани в това списание през 2020–2021 г.; '''Р''' е броят на публикациите в това списание през 2021–2022 г. <ref>{{Cite news|title=Impact factor|url=http://thomsonreuters.com/products_services/science/free/essays/impact_factor/|work=Clarivate|accessdate=2018-07-31|language=en|archivedate=2013-05-06|archiveurl=https://web.archive.org/web/20130506203028/http://thomsonreuters.com/products_services/science/free/essays/impact_factor/}}</ref> Или за произволна година <math>n</math> импакт факторът се изчислява по общата формула :<math>\text{IF}_n = \frac{\text{Citiraniya}_n}{\text{Publikacii}_{n-1} + \text{Publikacii}_{n-2}}.</math> Например, списание „[[Nature]]“ има ИФ 41,577 за 2017 г.: <ref name=WoS>{{cite book |year=2018 |chapter=Nature |title=2017 Journal Citation Reports |publisher=[[Thomson Reuters]] |edition=Science |series=[[Web of Science]]}}</ref> :<math>\text{IF}_{2017} = \frac{\text{Citiraniya}_{2017}}{\text{Publikacii}_{2016} + \text{Publikacii}_{2015}} = \frac{74090}{880 + 902} = 41,577.</math> Има няколко особености в изчислението. Стойността на импакт фактора зависи от това как да се дефинират понятията „цитирания“ и „публикации“; последните често се наричат „'''цитируеми елементи'''“. В настоящата практика „цитирания“ и „публикации“ се дефинират от Института за научна информация. „'''Публикации'''“ са елементи, които са класифицирани като „'''статия'''“, „'''обзор (научен преглед)'''“ или „'''изнесен доклад (резюме на дисертация, книга, студия)'''“ <ref name="McVeighMann2009">{{cite journal |vauthors=McVeigh ME, Mann SJ |title=The journal impact factor denominator: defining citable (counted) items |journal=JAMA |volume=302 |issue=10 |pages=1107–9 |date=September 2009 |pmid=19738096 |doi=10.1001/jama.2009.1301 |doi-access=free}}</ref> в базата данни на [[Мрежа на науката|Мрежата на науката]] (''Web of Science, WoS''). Други елементи като редакционни статии, съобщения, писма, бележки, списъци с грешки, корекции, оттегляния и дискусии са изключени. За новите списания импакт факторът понякога се изчислява само за двугодишни периоди. Мрежата на науката е достъпна за всички регистрирани потребители, които могат независимо да проверят броя на цитираните елементи за дадено списание. Обратно, броят на цитатите се извлича не от базата данни WoS, а от специална база данни „[[:ru:Journal Citation Reports|Доклади за цитиране на списания]]“ ({{lang|en|Journal Citation Reports /JCR/}} ), която не е достъпна за обикновените читатели. Следователно, често използваният „JCR импакт фактор“ е собствена стойност, която се дефинира и изчислява от ИНИ и не може да бъде проверена от външни потребители. <ref>{{Cite journal |doi=10.1087/20110208 |title=Casting a wide net: The Journal Impact Factor numerator |journal=Learned Publishing |volume=24 |issue=2 |pages=133–137 |year=2011 |vauthors=Hubbard SC, McVeigh ME |s2cid=20172401}}</ref> == Предимства и недостатъци == Импакт факторът на едно списание зависи от областта на изследване и неговия тип; може да се променя забележимо от година на година, например да спадне до изключително ниски стойности, когато името на списанието се промени и т. н. Въпреки това днес ИФ е един от важните критерии, чрез които е възможно да се сравни нивото на научните изследвания в сродни области на знанието. Например, инвеститор в научни изследвания може да иска да сравни резултатите на изследователите, за да оцени перспективите за тяхната инвестиция. За целта се използват обективни числени показатели като импакт фактора. Следователно има търсене на такива измервания. ''Положителни свойства'' на импакт фактора: * широко покритие на научната литература - индексирани са над 8400 списания от 60 страни; * резултатите са публични и лесно достъпни; * лекота на разбиране и използване; * списанията с висок ИФ обикновено имат по-строга система за рецензиране от списанията с нисък ИФ. В същото време импакт факторът не е идеален. Например, не е ясно до каква степен броят на цитиранията показва качеството на статията. В допълнение, списанията с дълго време на публикуване включват статии, които цитират публикации, които не попадат в тригодишния интервал. Наистина, в някои списания времето между приемането на статия и публикуването е повече от две години, като по този начин остава само една година за препратки, които се вземат предвид при изчисленията. От друга страна, увеличаването на периода от време, в който се вземат предвид цитатите, ще направи импакт фактора по-малко чувствителен към промени. Най-очевидните ''недостатъци'' на импакт фактора са следните: * броят на цитиранията обаче не отразява реално качеството на изследването, както и броят на публикациите; * периодът от време, когато се вземат предвид цитиранията, е твърде кратък (класическите статии често се цитират дори десетилетия след публикуването); * естеството на резултатите в различните области на изследване води до различна честота на публикуване на резултатите, които оказват влияние върху импакт факторите. Например, медицинските списания често имат по-големи фактори на въздействие от математическите списания. През 2016 г. група високопоставени служители от няколко издатели на елитни научни списания (включително [[Nature]] и [[Science]]) публикуват статия <ref>Vincent Lariviere et al. – [https://www.biorxiv.org/content/early/2016/07/05/062109 A simple proposal for the publication of journal citation distributions], изд. „bioRxiv“, 05.7.2016, DOI [https://www.biorxiv.org/content/10.1101/062109v2 10.1101/062109]. [https://web.archive.org/web/20180731093146/https://www.biorxiv.org/content/early/2016/07/05/062109 Архив] от 31.7.2018.</ref>, критикуваща практиката за оценка на качеството на списанията само въз основа на импакт фактора. По-специално те отбелязват, че това води до факта, че както отделните публикации, така и техните автори се оценяват по една и съща характеристика, което е изключително неправилно, тъй като импакт факторът на списанието, в което е публикувана статията, няма нищо общо с качество и стойност на самата статия. За да предотвратят подобни оценки, авторите призовават издателите да се откажат от използването на импакт фактора, като го заменят, например, с графиката на разпределение на статиите, публикувани в списанието, според броя на цитиранията. <ref>{{cite news|title=Beat it, impact factor! Publishing elite turns against controversial metric|author=Ewen Callaway|url=https://www.nature.com/news/beat-it-impact-factor-publishing-elite-turns-against-controversial-metric-1.20224|work=[[Nature]] News|date=2016-07-08|accessdate=2016-07-13|language=en|archivedate=2020-03-12|archiveurl=https://web.archive.org/web/20200312210001/https://www.nature.com/news/beat-it-impact-factor-publishing-elite-turns-against-controversial-metric-1.20224}}</ref> === Кумулативен ефект === Тъй като списанията с висок импакт фактор са по-привлекателни, техните редакционни колегии представят по-интересни статии. В резултат на по-широка селекция от статии, изпратени за публикуване, такива списания имат (и използват) възможността да повишат допълнително своите класации. Положителен страничен ефект е затягането на рецензирането в списания, които получават повече статии, отколкото могат да публикуват. == Особености == Новите списания, които се индексират от първия им публикуван брой, ще получат импакт фактор след две години индексиране; в този случай цитатите за годината преди том 1 и броят на статиите, публикувани в годината преди том 1, са известни нулеви стойности. Списанията, които са индексирани, започвайки с том, различен от първия том, няма да получат импакт фактор, докато не бъдат индексирани три години. Понякога Journal Citation Reports определя импакт фактор на нови списания с по-малко от две години индексиране, въз основа на частични данни за цитиране. <ref>{{cite web |date=24 June 2013 |title=RSC Advances receives its first partial impact factor |url=http://blogs.rsc.org/ra/2013/06/24/rsc-advances-receives-its-first-partial-impact-factor/ |website=RSC Advances Blog |access-date=16 July 2018}}</ref><ref>{{cite news |last1=Konforti |first1=Boyana |title=Our first (partial) impact factor and our continuing (full) story |url=https://crosstalk.cell.com/blog/irst-partial-impact-factor-and-our-continuing-full-story |work=Cell Mentor |date=30 July 2014 }}</ref> Изчислението винаги използва две пълни и известни години на брой артикули, но за нови заглавия един от известните бройки е нула. Годишниците и другите нередовни издания понякога не публикуват елементи за определена година, което се отразява на броя. Факторът на въздействие се отнася за определен период от време; възможно е да се изчисли за всеки желан период. Например, JCR включва и '''петгодишен импакт фактор''' <math>\text{IF5}_n</math>, който се изчислява чрез разделяне на броя на цитиранията на списанието през дадена година на броя на статиите, публикувани в това списание през предходните пет години: <ref name=newJCR>{{cite web |url=http://www.thomsonreuters.com/content/press_room/sci/350008 |title=JCR with Eigenfactor |access-date=2009-08-26 |url-status=dead |archive-url=https://web.archive.org/web/20100102180714/http://thomsonreuters.com/content/press_room/sci/350008 |archive-date=2010-01-02 |достъп_дата=2023-03-06 |архив_дата=2010-07-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100726115203/http://thomsonreuters.com/content/press_room/sci/350008 }}</ref><ref>{{Cite web |url=https://apa.org/pubs/journals/5-year-impact-factor.aspx |title=ISI 5-Year Impact Factor |website=APA |access-date=2017-11-12}}</ref> :<math>\text{IF5}_n = \frac{\text{Citiraniya}_n}{\text{Publikacii}_{n-1} + \text{Publikacii}_{n-2} + \text{Publikacii}_{n-3} + \text{Publikacii}_{n-4} + \text{Publikacii}_{n-5}}</math> == Използване == Въпреки че първоначално е изобретен като инструмент за подпомагане на университетските библиотекари да решат кои списания да закупят, импакт факторът скоро започва да се използва като мярка за преценка на академичния успех. Това използване на импакт фактори е обобщено от Хoeфeл през 1998 г.: <ref name=":1">{{cite journal |vauthors=Hoeffel C |title=Journal impact factors |journal=Allergy |volume=53 |issue=12 |pages=1225 |date=December 1998 |pmid=9930604 |doi=10.1111/j.1398-9995.1998.tb03848.x |s2cid=5773127}}</ref> <blockquote>Импакт факторът не е перфектен инструмент за измерване на качеството на статиите, но няма нищо по-добро и има предимството, че вече съществува и следователно е добра техника за научна оценка. Опитът показва, че във всяка специалност най-добрите списания са тези, в които е най-трудно да бъде приета статия и това са списанията, които имат висок ИФ. Повечето от тези списания съществуват много преди импакт факторът да бъде създаден. Използването на ИФ като мярка за качество е широко разпространено, защото се вписва добре в мнението, което имаме във всяка област за най-добрите списания в нашата специалност... В заключение, престижните списания публикуват статии на високо ниво. Следователно техният ИФ е висок, а не обратното.</blockquote> Тъй като импакт факторите са метрика на ниво списание, а не метрика на ниво статия или индивид, това използване е противоречиво. Юджийн Гарфийлд, изобретателят на ИФ, се съгласява с Хoeфeл, <ref>{{cite journal |vauthors=Garfield E |title=The history and meaning of the journal impact factor |journal=JAMA |volume=295 |issue=1 |pages=90–3 |date=January 2006 |pmid=16391221 |doi=10.1001/jama.295.1.90 |bibcode=2006JAMA..295...90G|s2cid=31183037 }}</ref> но предупреждава за „злоупотребата при оценяването на индивиди“, тъй като има „голяма вариация [на цитати] от статия в статия в рамките на едно списание“. <ref name="garfield98">{{cite journal |vauthors=Garfield E |title=[The impact factor and its proper application] |journal=Der Unfallchirurg |volume=101 |issue=6 |pages=413–4 |date=June 1998 |pmid=9677838 |url=http://www.garfield.library.upenn.edu/papers/derunfallchirurg_v101(6)p413y1998english.html |access-date=2023-03-06 |archive-date=2019-06-09 |archive-url=https://web.archive.org/web/20190609070222/http://garfield.library.upenn.edu/papers/derunfallchirurg_v101(6)p413y1998english.html }}</ref> Въпреки това предупреждение, използването на ИФ се развива, играейки ключова роля в процеса на оценка на отделни изследователи, техните кандидатури за работа и техните предложения за финансиране. През 2005 г. The Journal of Cell Biology отбелязва, че: <blockquote>Данните за импакт фактора ... оказват силно влияние върху научната общност, засягайки решенията къде да се публикуват, кого да популяризират или наемат, успеха на кандидатурите за безвъзмездни средства и дори бонусите към заплатите. <ref name="Rossner 2007">{{cite journal |vauthors=Rossner M, Van Epps H, Hill E |title=Show me the data |url=https://archive.org/details/sim_journal-of-cell-biology_2007-12-17_179_6/page/n22 |journal=The Journal of Cell Biology |volume=179 |issue=6 |pages=1091–2 |date=December 2007 |pmid=18086910 |pmc=2140038 |doi=10.1083/jcb.200711140}}</ref></blockquote> По-целенасочените изследвания започват да предоставят категорични доказателства за това колко дълбоко е вграден факторът на въздействие във формалните и неофициалните процеси на оценка на изследванията. Преглед от 2019 г. проучва колко често ИФ се включва в документи, свързани с прегледа, повишението и мандата на учени в американски и канадски университети. Той стига до заключението, че 40 % от университетите, фокусирани върху академични изследвания, специално споменават ИФ като част от такива процеси за преглед, повишение и мандат. <ref>{{cite journal |vauthors=McKiernan EC, Schimanski LA, Muñoz Nieves C, Matthias L, Niles MT, Alperin JP |date=July 2019 |title=Use of the Journal Impact Factor in academic review, promotion, and tenure evaluations |journal=eLife |volume=8 |doi=10.7554/eLife.47338 |pmc=6668985 |pmid=31364991}}</ref> А проучване от 2017 г. за това как се държат изследователите в науките за живота заключава, че „ежедневните практики за вземане на решения са силно управлявани от натиск за публикуване в списания с голям фактор на въздействие“. Дълбоко вграденият характер на такива индикатори не само влияе върху оценката на изследването, но и върху по-фундаменталния въпрос какво изследване всъщност се предприема: „Като се имат предвид настоящите начини за оценяване на изследванията, рисковите, продължителни и неортодоксални проекти рядко заемат централно място.“ <ref name=":0">{{Cite journal |last1=Müller |first1=Ruth |last2=de Rijcke |first2=Sarah |date=2017-07-01 |title=Thinking with indicators. Exploring the epistemic impacts of academic performance indicators in the life sciences |url=https://academic.oup.com/rev/article/26/3/157/3933574 |journal=Research Evaluation |volume=26 |issue=3 |pages=157–168 |doi=10.1093/reseval/rvx023 |issn=0958-2029}}</ref> == Вижте също == * [[CiteScore]] * [[SCImago Journal Rank]] * [[H-индекс]] * [[:ru:Индекс цитирования научных статей|Индекс на цитиране на научни статии]] * [[PageRank]] * [[Scopus]] * [[WoS]] == Източници == <references /> {{превод от|ru|Impact factor|533696318}} {{превод от|en|Impact factor|533696318}} [[Категория:Библиометрика]] [[Категория:Академична издателска дейност]] 6trbou1o7oyvnwhhlrio48uqa1g0deh 0 432474 12435005 11986273 2024-12-08T17:00:15Z Ket 2798 това е херцогство, другото е династия 12435005 wikitext text/x-wiki {{Историческа държава | местоположение = Sachsen-Coburg und Gotha.png | местоположение-лег = Херцогство Саксония-Кобург и Гота (зелено) | герб = Wappen Sachsen Coburg Gotha.png }} '''Саксония-Кобург и Гота''' ({{lang|de|Herzogtum Sachsen-Coburg und Gotha}}) е [[Ернестински херцогства|Ернестинско херцогство]] от [[1826]] до [[1918]] г. Столици са [[Кобург]] и [[Гота]] и е управлявано от род [[Ветини]]/[[Ернестини]]. == История == [[Файл:Saxe-Coburg and Gotha in the German Reich (1871).svg|мини|ляво|Карта на Саксония-Кобург и Гота в Германската империя]] Двойното [[херцогство]] ''Саксония-Кобург и Гота'' се създава през 1826 г. от [[Ернестински херцогства|Ернестинските херцогства]] [[Саксония-Кобург]] и [[Саксония-Гота]] според решението на крал [[Фридрих Август II (Саксония)|Фридрих Аугуст II]] от [[Саксония]] в договора от Хилдбургхаузен от 12 ноември 1826 г. То е управлявано първо от херцог [[Ернст I (Саксония-Кобург и Гота)|Ернст I]]. След края на монархията през 1918 г. се създават [[Свободна държава Кобург]] (''Freistaat Coburg'') и [[Свободна държава Саксония-Гота]] (''Freistaat Sachsen-Gotha''), в началото наричана Република Гота (''Republik Gotha''). След народно гласуване на 30 ноември 1919 г. Свободната държава Кобург се присъединява на 1 юли 1920 г. към Свободната държава [[Бавария]]. На 1 май 1920 г. Свободната държава Гота се присъединява към новата държава Тюрингия (1920 – 1952) (''Land Thüringen''). == Херцози на Саксония-Кобург и Гота == * [[Ернст I (Саксония-Кобург и Гота)|Ернст I]] 1826 – 1844 * [[Ернст II (Саксония-Кобург и Гота)|Ернст II]] 1844 – 1893 * [[Алфред (Саксония-Кобург-Гота)|Алфред]] 1893 – 1900 * принц [[Ернст II фон Хоенлое-Лангенбург|Ернст II цу Хоенлое-Лангенбург]], регент 1900 – 1905 * [[Карл Едуард (Саксония-Кобург и Гота)|Карл Едуард]] 1905 – 1918 == Източници == * Jürgen Erdmann, ''Coburg, Bayern und das Reich 1918 – 1923'', S. 2 – 3. * Carl-Christian Dressel, ''Die Entwicklung von Verfassung und Verwaltung in Sachsen-Coburg 1800 – 1826 im Vergleich.'' S. 532. == Външни препратки == * [http://www.deutsche-schutzgebiete.de/herzogtum_sachsen-coburg-gotha.htm Herzogtum Sachsen-Coburg-Gotha (1826 – 1918)] * [http://www.gemeindeverzeichnis.de/gem1900/gem1900.htm?coburg-gotha1900.htm Herzogtum Sachsen-Coburg-Gotha (Landratsämter und Gemeinden) 1910] * [http://www.coburg.de/Portaldata/2/Resources/dokumente/r1-rechtsamt/stadtrecht/A-331-Staatsvertrag.pdf Staatsvertrag über die Vereinigung Coburgs mit Bayern (PDF; 100 KB)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191213082145/https://www.coburg.de/Portaldata/2/Resources/dokumente/r1-rechtsamt/stadtrecht/A-331-Staatsvertrag.pdf |date=2019-12-13 }} {{Commons| }} [[Категория:Ернестински херцогства|Саксония-Кобург и Гота]] [[Категория:Саксонски херцози|Саксония-Кобург и Гота]] [[Категория:Исторически области в Европа|Саксония-Кобург и Гота]] [[Категория:История на Бавария|Саксония-Кобург и Гота]] [[Категория:История на Тюрингия|Саксония-Кобург и Гота]] [[Категория:Ернестини]] [[Категория:Ветини]] [[Категория:Сакс-Кобург и Гота (династия)]] knsjvipk1ymzckyqyxev4nx6qgohmrc 12435023 12435005 2024-12-08T17:10:01Z Ket 2798 +разграничение 12435023 wikitext text/x-wiki {{разграничение|Сакс-Кобург и Гота}} {{Историческа държава | местоположение = Sachsen-Coburg und Gotha.png | местоположение-лег = Херцогство Саксония-Кобург и Гота (зелено) | герб = Wappen Sachsen Coburg Gotha.png }} '''Саксония-Кобург и Гота''' ({{lang|de|Herzogtum Sachsen-Coburg und Gotha}}) е [[Ернестински херцогства|Ернестинско херцогство]] от [[1826]] до [[1918]] г. Столици са [[Кобург]] и [[Гота]] и е управлявано от род [[Ветини]]/[[Ернестини]]. == История == [[Файл:Saxe-Coburg and Gotha in the German Reich (1871).svg|мини|ляво|Карта на Саксония-Кобург и Гота в Германската империя]] Двойното [[херцогство]] ''Саксония-Кобург и Гота'' се създава през 1826 г. от [[Ернестински херцогства|Ернестинските херцогства]] [[Саксония-Кобург]] и [[Саксония-Гота]] според решението на крал [[Фридрих Август II (Саксония)|Фридрих Аугуст II]] от [[Саксония]] в договора от Хилдбургхаузен от 12 ноември 1826 г. То е управлявано първо от херцог [[Ернст I (Саксония-Кобург и Гота)|Ернст I]]. След края на монархията през 1918 г. се създават [[Свободна държава Кобург]] (''Freistaat Coburg'') и [[Свободна държава Саксония-Гота]] (''Freistaat Sachsen-Gotha''), в началото наричана Република Гота (''Republik Gotha''). След народно гласуване на 30 ноември 1919 г. Свободната държава Кобург се присъединява на 1 юли 1920 г. към Свободната държава [[Бавария]]. На 1 май 1920 г. Свободната държава Гота се присъединява към новата държава Тюрингия (1920 – 1952) (''Land Thüringen''). == Херцози на Саксония-Кобург и Гота == * [[Ернст I (Саксония-Кобург и Гота)|Ернст I]] 1826 – 1844 * [[Ернст II (Саксония-Кобург и Гота)|Ернст II]] 1844 – 1893 * [[Алфред (Саксония-Кобург-Гота)|Алфред]] 1893 – 1900 * принц [[Ернст II фон Хоенлое-Лангенбург|Ернст II цу Хоенлое-Лангенбург]], регент 1900 – 1905 * [[Карл Едуард (Саксония-Кобург и Гота)|Карл Едуард]] 1905 – 1918 == Източници == * Jürgen Erdmann, ''Coburg, Bayern und das Reich 1918 – 1923'', S. 2 – 3. * Carl-Christian Dressel, ''Die Entwicklung von Verfassung und Verwaltung in Sachsen-Coburg 1800 – 1826 im Vergleich.'' S. 532. == Външни препратки == * [http://www.deutsche-schutzgebiete.de/herzogtum_sachsen-coburg-gotha.htm Herzogtum Sachsen-Coburg-Gotha (1826 – 1918)] * [http://www.gemeindeverzeichnis.de/gem1900/gem1900.htm?coburg-gotha1900.htm Herzogtum Sachsen-Coburg-Gotha (Landratsämter und Gemeinden) 1910] * [http://www.coburg.de/Portaldata/2/Resources/dokumente/r1-rechtsamt/stadtrecht/A-331-Staatsvertrag.pdf Staatsvertrag über die Vereinigung Coburgs mit Bayern (PDF; 100 KB)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191213082145/https://www.coburg.de/Portaldata/2/Resources/dokumente/r1-rechtsamt/stadtrecht/A-331-Staatsvertrag.pdf |date=2019-12-13 }} {{Commons| }} [[Категория:Ернестински херцогства|Саксония-Кобург и Гота]] [[Категория:Саксонски херцози|Саксония-Кобург и Гота]] [[Категория:Исторически области в Европа|Саксония-Кобург и Гота]] [[Категория:История на Бавария|Саксония-Кобург и Гота]] [[Категория:История на Тюрингия|Саксония-Кобург и Гота]] [[Категория:Ернестини]] [[Категория:Ветини]] [[Категория:Сакс-Кобург и Гота (династия)]] 9wl4tuwaobs7ffhxc32xsr2i1t1kore 0 434552 12435423 12299342 2024-12-09T03:38:45Z 212.5.158.93 Добавени в библиографията 2 нови книги. Редактиране на броя на публикациите. 12435423 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Стоян Буров | категория = езиковед | описание = български езиковед | портрет = | портрет-описание = | роден-място = село [[Тополчане (област Сливен)|Тополчане]], [[Сливенско]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = {{България}} | вложки = {{Личност/Учен | област = [[Лингвистика]], [[лексикография]] | образование = [[Великотърновски университет]] | учил-при = | работил-в = Великотърновски университет | студенти = | публикации = | известен-с = „Степените за сравнение в съвременния български език“ (1987)<br/>„Познанието в езика на българите“ (2004) | повлиян = | повлиял = }} }} '''Стоян Панайотов Буров''' е български [[езиковед]], професор във [[Великотърновски университет|Великотърновския университет]]. Работи върху въпроси на българската граматика, езиковата култура и лингвистичната прагматика, както и в областта на [[лексикография]]та, на обучението по български език като чужд език. Основни теоретични приноси – в областта на функционалната граматика, на теорията на семантичното взаимодействие и на теорията на категоризацията.<ref>„... през последните години Ст. Буров се наложи като водещ специалист у нас в областта на именната морфология“ ([[Иван Куцаров]], ''„Теоретична граматика на българския език. Морфология“'', Пловдив: [[Университетско издателство „Паисий Хилендарски“]], 2007, с.567) и „единственият български учен (след споменатия Ив. Хаджов), който специално и обстойно се е занимавал със степенуването, е Ст. Буров“ (там, с.469). В монографията на проф. Куцаров Стоян Буров е цитиран на с.54 – 56, 59 – 62, 180, 447, 458, 460, 469 – 475, 479, 481, 567 – 571, 587 – 588, 596.</ref> == Биография == Стоян Буров е роден на [[29 юли]] [[1951]] г. в село [[Тополчане (област Сливен)|Тополчане]], Сливенско. Завършва [[българска филология]] във [[Великотърновски университет|Великотърновския университет]] (1972 – 1976). Преподавател в Института за чуждестранни студенти в София (1976 – 1981). Аспирант на свободна подготовка във ВТУ (1978 – 1980). Лектор по български език в Института за чужди езици в [[Ханой]] (1981 – 1984). Асистент (1984 – 85), старши асистент (1985 – 87), главен асистент (1987 – 89), доцент (1989 – 2006), професор (2006) по съвременен български език във Великотърновския университет. От 1 юни 2019 г. е professor emeritus на Великотърновския университет. Почетен професор на Тверския държавен университет, Русия. Във ВТУ чете лекционен курс по [[Морфология (езикознание)|морфология]] на съвременния български език за студентите от филологическите специалности. Лекционни курсове по комуникативна граматика, лингвистична [[прагматика]] и теория на [[речеви актове|речевите актове]] за студентите в магистърски програми. Курсове по теория и методика на редактирането за студентите по журналистика и връзки с обществеността. Специализиран курс по българска лингвистична историография. Кандидат на филологическите науки (днес – доктор) с дисертация на тема „Граматичната категория степенуване в съвременния български книжовен език“ (1982). Доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Езикова категоризация на предметността. Граматични класове и категории на съществителното име в съвременния български език“ (2004). Зам.-председател на Специализирания научен съвет по славянско езикознание при ВАК (2007 – 2010). Зам.-декан по учебната работа на Педагогическия факултет на ВТУ (1987 – 1989). Декан на Филологическия факултет на ВТУ (1990 – 1994). Зам.-ректор по научноизследователската дейност на ВТУ (1994 – 1995). Ръководител на Катедрата по съвременен български език във Филологическия факултет на ВТУ (2004–2019). Зам.-ректор по учебната дейност на ВТУ (1999 – 2007 и 2015 – 2019). Поставя началото на дистанционното обучение във ВТУ. Член-кореспондент на БАН от 2014 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20141229165457/http://www.bas.bg/%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F/8747-%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D1%87%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%BD-%D0%B2-%D0%BE%D1%82%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%2C-%D1%85%D1%83%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B8 Избрани член-кореспонденти на БАН в отделенията Инженерни, хуманитарни и обществени науки], сайт на БАН, 19 декември 2014 г.</ref> Автор и съавтор на повече от 250 труда – монографии, учебници, речници, помагала, студии, статии и др. Трудовете му са широко цитирани и използвани в родната и задграничната славистика и българистика, рецензии за тях са публикувани в реномирани български и чужди издания.<ref>Paola Bocale, [http://www.esamizdat.it/rivista/2009/1/pdf/recensioni_eS_2009_(VII)_1.pdf Рецензия за „Познанието в езика на българите“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160314220155/http://esamizdat.it/rivista/2009/1/pdf/recensioni_eS_2009_%28VII%29_1.pdf |date=2016-03-14 }}, ''eSamizdat''', Rivista di culture dei paesi slavi, 2009 (VІІ), № 1, рр. 388 – 391.</ref><ref>Ст. Буров е цитиран още при [[Руселина Ницолова]], „Българска граматика. Морфология“, София: [[Университетско издателство „Св. Климент Охридски“]], 2008, с.57, 129 – с общо десет негови заглавия; [[Мария Илиева (езиковед)|Мария Илиева]], „Българинът в своите местоимения“, Велико Търново: [[Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“]], 2004, с.45, 124, 131 – с две негови заглавия в библиографията; Петя Осенова, [http://www.bultreebank.org/petya/habilitation.pdf „Именните фрази в българския език“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120721220731/http://www.bultreebank.org/petya/habilitation.pdf|date=2012-07-21}}, София: Ето, 2009, с.18, 26; препоръчан е от [[Красимира Чакърова]] в „Помагало по българска морфология“, Пловдив: [[Университетско издателство „Паисий Хилендарски“]], 2000, с.174, 177.</ref> Като декан на Филологическия факултет на ВТУ основава списание „[[Проглас]]“. == Библиография == === Монографии === * 1987 – ''„Степените за сравнение в съвременния български език“''. Библиотека „Родна реч омайна“, кн. 28. София: Народна просвета, 1987, 92 с. * 1996 – ''„Форми и значение на съществителното име (С оглед предимно на категорията число)“''. Библиотека „Филология“, Езикознание 6. Велико Търново: ПИК, 1996, 198 с. * 2004 – ''„Познанието в езика на българите. Граматично изследване на концептуалната категоризация на предметността“''. Велико Търново: Фабер, 2004, 435 с. * 2016 – ''ИССЛЕДОВАНИЯ ПО ГРАММАТИКЕ СОВРЕМЕННОГО БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА.'' Тверь: Тверской государственный университет, 2016. 282 стр. * 2019 – STUDIA GRAMMATICA BULGARICA. Велико Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2019. 502 стр. ISBN 978-619-208-214-7.2 *2021 – ''От наследството на Българското книжовно дружество до съвременната българска лингвистика''. Очерци и бележки по история на българското езикознание. В. Търново: Издателство ИВИС, 2021. 445 стр. *2021 – ''Лингвистични хоризонти.'' Избрани трудове. В. Търново: Издателство ИВИС, 2021. 375 стр. *2024 – „АХ, ТО ВАЛЯЛО!“. Густав Вайганд за адмиратива в българския език – 100 години по-късно. Нови изследвания на адмиратива в българския и в албанския език – Приносите на Густав Вайганд за българския език и българската балканистика. Велико Търново: Фабер, 2024. 363 стр. <nowiki>ISBN 978-619-00-1839-1</nowiki> [Aвт. кол. Ст. Буров (съст.), Кр. Алексова, Л. Бурова, Г. Нинова] *2024 – ПОЗНАНИЕТО В ЕЗИКА НА БЪЛГАРИТЕ. Граматично изследване на концептуалната категоризация на предметността. 2. изд. Велико Търново: Фабер, 2024. 435 стр. ISBN 978-619-00-1751-6 === Учебници и учебни помагала === * 1985 – ''„Български език. Учебник за участниците в Летния семинар за чуждестранни българисти и слависти“''. Велико Търново: Великотърновски университет „Кирил и Методий“, 1985, 218 с. (в съавторство с Русин Русинов) ** II осн. прераб. и доп. изд. Велико Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 1993, 296 с. * 1993 – ''„Правопис и препинателни знаци. Помагало с правила и упражнения“''. Велико Търново: Борба, 1993, 128 с. (в съавторство с Валентина Бонджолова; авторска част: Раздел Препинателни знаци) ** II разширено и прераб. изд.: Правопис и препинателни знаци. Помагало с правила, упражнения и тестове. Велико Търново: Фелина, 2001, 204 с. ** III изд. Велико Търново: Фелина, 2004, 205 с. ** ІV изд. Велико Търново: Фелина, 2011, 205 с. * 1993 – ''„Съвременен български език. Морфология. Задачи и текстове за упражнения IV-VII клас“''. Велико Търново: Слово, 1993. 200 с. (в съавторство с Й. Маринова; авторски части: Строеж на думата, Съществително име, Прилагателно име, Числително име, Местоимение) * 1997 – ''„Български език за чужденци. I. Основен курс по лексика и граматика“''. Велико Търново: Фабер, 1997, 292 с. ** II изд. Велико Търново: Faber, 2000, 292 с. * 1999 – ''„Учебна програма по дисциплината морфология на съвременния български книжовен език. За специалност българска филология, образователно-квалификационна степен бакалавър“''. Велико Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 1999, 44 с. * 2004 – ''„Нови тестове по български език за кандидат-студенти 10+“''. Велико Търново: Фелина, 2004, 51 с. (в съавторство с Валентина Бонджолова) * 2009 – ''„Аз говоря български. А ти? Български език за немскоезични студенти. В 2“''. Пловдив: Летера, 2009, 160 с. (в съавторство с Людмила Иванова) *2016 – ''Български език за 5. клас.'' София: Скорпио, 2016. 156 стр. (в съавторство с П. Пехливанова, В. Сашева и Хр. Братоева). *2017 – ''Български език за 6. клас''. София: Скорпио, 2017. 175 стр. (В съавт. с В. Сашева, В. Петров и Хр. Братоева). *2017 – ''Български език за 8. клас.'' София: Скорпио, 2017. 153 стр. (В съавт. с П. Пехливанова, Р. Йосифова и Р. Коцев). === Съавторство в речници и енциклопедии === * 1993 – ''„Учебен правописен речник на българския език“''. Велико Търново: Слово, 1993, 232 стр. (в съавторство с Пенка Радева; авторски части: раздел „Българските правописни норми и правила“, думите с начални букви от а до о вкл.) (До 2024 г. речникът има 31 преиздания.) * 1994 – ''„Съвременен тълковен речник на българския език с илюстрации и приложения“''. Велико Търново: Издателство „Елпис“, 1994, 1056 с. (в съавторство с В. Бонджолова, Мария Илиева и П. Пехливанова; авторски части: думите с начални букви а, б, в, г, е, Увод, Таблици и приложения, Част от местоименията, наречията и служебните думи) ** II прераб. и допълнено изд.: Съвременен тълковен речник на българския език с приложения. Велико Търново: Елпис, 1995, 1392 с. ** III изд. Велико Търново: Gaberoff, 1999/2000, 1104 с. * 1995 – ''„Речник на чуждите думи в български с илюстрации и приложения“''. Велико Търново: Елпис, 1995. 768 с. (в съавторство с П. Пехливанова) * 1998 – ''„Малък тълковен речник на българския език“''. Велико Търново: Слово, 1998. 351 с. (в съавторство с П. Пехливанова; авторски части: Повече за тълковния речник (Вместо предговор), Приложения, думите с начални букви а – е, и – т) (до 2024 г. речникът има 6 издания) ** ІІ прераб. и доп. изд. Велико Търново: Слово, 2009. * 1999 – ''„Малък речник на чуждите думи в българския език“''. Велико Търново: Слово, 1999. 608 с. (в съавторство с П. Пехливанова; авторски части: думите с начални букви а, к – м, с – ф, ч – я, Подбор и обща редакция на словника, Справки за произхода на думите и система на препратките) ** II изд. Велико Търново: Слово, 2000, 608 с. * 2000 – ''„Енциклопедия на съвременния български език“''. Съставители проф. Р. Русинов, проф. Ст. Георгиев. Велико Търново: ИПК „Свети Евтимий Патриарх Търновски“, 2000, 583 с. * 2009 – ''„Правописен речник на българския език. За учениците от началния курс“''. Велико Търново: Слово, 2009, 368 с. (в съавторство с П. Радева; авторски части: раздел „Българските правописни норми и правила“, думите с начални букви от а до о вкл.) * 2009 – ''„Тълковен речник на българския език“''. Велико Търново: Слово, 2009, 416 с. (в съавторство с П. Пехливанова) * 2023 - ''БЪЛГАРСКО-ВИЕТНАМСКИ РЕЧНИК / TỪ ĐIỂN BUN – VIỆT.'' София – Велико Търново: УИ „Св. Климент Охридски“, УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2023. 965 стр. <nowiki>ISBN 978-954-07-5645-5</nowiki> и 978-619-208-331-1. [Чан Тхи Мин Хоа и Стоян Буров – отговорни редактори, и в съавторство с Чан Тхи Мин Хоа, Нго Тхи Тхук, Чан Тхи Хонг Хан, Нгуен Ван Чан, Стоянка Димитрова, Пенка Пехливанова, Райна Бенева] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Стоян+Буров&type=AllFields От и за Стоян Буров в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * {{Google Наука}} * [http://www.booksinprint.bg/Publication/Search?SortBy=Title&searchCriteria=AuthorName%3AСтоян%20Буров%3AAnd Книги на Стоян Буров в Националния регистър на издаваните книги в България]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://liternet.bg/publish28/stoian-burov/index.html Страница на Стоян Буров в Литернет] * [http://georgesg.info/belb/cat.php?personal=burov Страница на Стоян Буров в БЕЛБ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121204051725/http://www.georgesg.info/belb/cat.php?personal=burov |date=2012-12-04 }} * [https://archive.ph/20130628005432/http://www.uni-vt.bg/1/?c=userinfo&userid=154 Страница на проф. Буров на сайта на ВТУ] * [http://www.kultura.bg/bg/article/view/19719 „Имаме ли нужда от закон за българския език?“], в. „Култура“, бр. 18 (2680), 11 май 2012 {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Буров, Стоян}} [[Категория:Български езиковеди]] [[Категория:Български лексикографи]] [[Категория:Български автори на учебници]] [[Категория:Възпитаници на Великотърновския университет]] [[Категория:Преподаватели във Великотърновския университет]] [[Категория:Родени в област Сливен]] 48t674l1kcm1nfdsxnltlc0eegz2hue 0 435949 12435434 10597546 2024-12-09T04:35:05Z InternetArchiveBot 282151 Add 1 book for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435434 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''''Hyperolius viridiflavus''''' е вид [[жаба]] от семейство ''[[Hyperoliidae]]''. В индивидуални случаи жаби от този вид са били наблюдавани да променят своите [[полови органи]] от женски на мъжки.<ref>{{cite journal|last=Grafe| first=T.U.| coauthors=K.E. Linsenmair| year=1989| title=Protogynous Sex Change in the Reed Frog: Hyrperolius viridiflavus|url=https://archive.org/details/sim_copeia_1989-12-27_4/page/n217| journal=Copeia| volume=4| pages=1024 – 1029| doi=10.2307/1445989| jstor=1445989| issue=4| publisher=Copeia, Vol. 1989, No. 4}}</ref> == Разпространение и местообитание == Среща се в [[Бурунди]], [[Демократична република Конго]], [[Етиопия]], [[Кения]], [[Руанда]], [[Судан]], [[Танзания]], [[Уганда]], и вероятно още в [[Централноафриканската република]], [[Чад]] и [[Еритрея]]. Нейните естествени местообитания са субтропичните и тропически сухи и влажни [[гора|гори]], [[низини]] и [[планини]], сухи и влажни [[савани]], субтропичните и тропически дъждовни или наводнени равнинни [[пасища]], [[реки]], сладководни [[езера]], [[блата]] и [[извор]]и, обработваеми земи, селски градини, градски райони, [[водоем]]и, [[канал]]и, поливни земи и сезонно наводнени [[земеделски площи]]. == Синоними == Този вид има много голям брой [[синоним]]и: * ''Eucnemis viridi-flavus'' <small>Duméril & Bibron, 1841</small> * ''Rappia pachyderma'' <small>Werner, 1908 „1907“</small> * ''Rappia bayoni'' <small>Boulenger, 1911</small> * ''Rappia burgeoni'' <small>de Witte, 1921</small> * ''Rappia rossii'' <small>Calabresi, 1925</small> * ''Hyperolius phrynoderma'' <small>Ahl, 1931</small> * ''Hyperolius schubotzi'' <small>Ahl, 1931</small> * ''Hyperolius kwidjwiensis'' <small>Ahl, 1931</small> * ''Hyperolius macrodactylus'' <small>Ahl, 1931</small> * ''Hyperolius koehli'' <small>Ahl, 1931</small> * ''Hyperolius variabilis'' <small>Ahl, 1931</small> * ''Hyperolius punctatissimus'' <small>Ahl, 1931</small> * ''Hyperolius wettsteini'' <small>Ahl, 1931</small> * ''Hyperolius flavoguttatus'' <small>Ahl, 1931</small> * ''Hyperolius irregularis'' <small>Ahl, 1931</small> * ''Hyperolius monticola'' <small>Ahl, 1931</small> * ''Hyperolius mohasicus'' <small>Ahl, 1931</small> * ''Hyperolius stuhlmanni'' <small>Ahl, 1931</small> * ''Hyperolius oculatus'' <small>Ahl, 1931</small> * ''Hyperolius karissimbiensis'' <small>Ahl, 1931</small> * ''Hyperolius kandti'' <small>Ahl, 1931</small> * ''Hyperolius multicolor'' <small>Ahl, 1931</small> * ''Hyperolius pallidus'' <small>Mertens, 1940</small> * ''Hyperolius taeniolatus'' <small>Mertens, 1940</small> * ''Hyperolius ornatus'' <small>Mertens, 1940</small> * ''Hyperolius schubotzi ruandensis'' <small>Mertens, 1943</small> * ''Hyperolius destefanii'' <small>Scortecci, 1943</small> * ''Hyperolius karissimbiensis xanthogrammus'' <small>Laurent, 1950</small> * ''Hyperolius karissimbiensis françoisi'' <small>Laurent, 1950</small> * ''Hyperolius karissimbiensis intermedius'' <small>Laurent, 1950</small> * ''Hyperolius viridiflavus hybridus'' <small>Laurent, 1951</small> * ''Hyperolius viridiflavus angeli'' <small>Laurent, 1951</small> * ''Hyperolius nitidulus bangwae'' <small>Perret, 1966</small> * ''Hyperolius viridiflavus mwanzae'' <small>Schiøtz, 1975</small> == Източници == <references /> == Литература == * Schiøtz, A., Channing, A., Poynton, J.C. & Largen, M. 2004. [http://www.iucnredlist.org/search/details.php/56219/all Hyperolius viridiflavus]; [http://www.iucnredlist.org 2006 IUCN Red List of Threatened Species]., посетен на 22 юли 2007. {{мъниче|животни}} [[Категория:Hyperolius]] 83tck895vnfj7j8i3rozub97wg7fawi 2 437402 12434851 12434240 2024-12-08T13:29:33Z Mmm-jun 122671 12434851 wikitext text/x-wiki Мои източници: *https://www.essentially.com.au/pages/bergamot-essential-oil *https://books.google.bg/books?id=h0FKAAAAMAAJ&pg=PA449&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false *https://www.mdpi.com/2673-8392/1/1/16 *https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/10412905.2012.659527 *https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC10114982/ *https://www.drugs.com/npp/bergamot-oil.html *https://e-eterina.eu/bergamot-essential-oil.html *https://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1155/2019/2156873 *https://www.sciencedirect.com/topics/agricultural-and-biological-sciences/bergamot-essential-oil *https://ifeat.org/wp-content/uploads/2017/12/bergamot_SE_report.pdf *https://www.researchgate.net/publication/349008751_Bergamot_Oil_Botany_Production_Pharmacology '''Бергамотово масло''' е етерично масло, добивно от обелките на плода Бергамот. Използва се най-много много при ароматерапия и в парфюмерия. == История == == Производство и характеристики == Най-високо качество притежава бергамотовото масло, произведено в Италия. Химическият състав е силно повлиян от времето за прибиране на реколтата.<ref name="раул"/> == Приложение == Етеричното масло от бергамот намира приложение основно в парфюмерийната индустрия. В хранително-вкусовата промишленост се използва като ароматизиращ компонент в чайове, сладкарски изделия и безалкохолни напитки. Намира също приложение в козметичните продукти и във фармацевтичните средства за дерматология, гинекология, стоматология и офталмология; освен това, етеричното масло от бергамот се използва в ароматерапията за контролиране на симптомите, причинени от стрес (Verzera et al., 2003; Bagetta et al., 2010).<ref name="раул">[https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/B9780124166417000274 R. Avila-Sosa, A.R. Navarro-Cruz, M.E. Sosa-Morales, A. López-Malo, Enrique Palou, „Bergamot (Citrus bergamia) Oils“, Essential Oils in Food Preservation, Flavor and Safety, Chapter 27, Pages 247-252, Academic Press 2016]</ref> == Източници == <references /> oxr9ccceczfxls8ffhcarc8xa5f2acr 12434862 12434851 2024-12-08T13:42:06Z Mmm-jun 122671 12434862 wikitext text/x-wiki Мои източници: *https://www.essentially.com.au/pages/bergamot-essential-oil *https://books.google.bg/books?id=h0FKAAAAMAAJ&pg=PA449&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false *https://www.mdpi.com/2673-8392/1/1/16 *https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/10412905.2012.659527 *https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC10114982/ *https://www.drugs.com/npp/bergamot-oil.html *https://e-eterina.eu/bergamot-essential-oil.html *https://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1155/2019/2156873 *https://www.sciencedirect.com/topics/agricultural-and-biological-sciences/bergamot-essential-oil *https://ifeat.org/wp-content/uploads/2017/12/bergamot_SE_report.pdf *https://www.researchgate.net/publication/349008751_Bergamot_Oil_Botany_Production_Pharmacology *https://perfumesociety.org/ingredients-post/bergamot/#:~:text=In%20fact%2C%20it's%20used%20in,actually%20used%20to%20treat%20depression…) '''Бергамотово масло''' е етерично масло, добивно от обелките на плода Бергамот. Използва се най-много много при ароматерапия и в парфюмерия. == История == == Производство и характеристики == Най-високо качество притежава бергамотовото масло, произведено в Италия. Химическият състав е силно повлиян от времето за прибиране на реколтата.<ref name="раул"/> == Приложение == Етеричното масло от бергамот намира приложение основно в парфюмерийната индустрия. В хранително-вкусовата промишленост се използва като ароматизиращ компонент в чайове, сладкарски изделия и безалкохолни напитки. Намира също приложение в козметичните продукти и във фармацевтичните средства за дерматология, гинекология, стоматология и офталмология; освен това, етеричното масло от бергамот се използва в ароматерапията за контролиране на симптомите, причинени от стрес (Verzera et al., 2003; Bagetta et al., 2010).<ref name="раул">[https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/B9780124166417000274 R. Avila-Sosa, A.R. Navarro-Cruz, M.E. Sosa-Morales, A. López-Malo, Enrique Palou, „Bergamot (Citrus bergamia) Oils“, Essential Oils in Food Preservation, Flavor and Safety, Chapter 27, Pages 247-252, Academic Press 2016]</ref> == Източници == <references /> pce63vtkop3gxc6i7sm8eavcd4vtlwo 12435011 12434862 2024-12-08T17:03:31Z Mmm-jun 122671 12435011 wikitext text/x-wiki Мои източници: *https://www.essentially.com.au/pages/bergamot-essential-oil *https://books.google.bg/books?id=h0FKAAAAMAAJ&pg=PA449&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false *https://www.mdpi.com/2673-8392/1/1/16 *https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/10412905.2012.659527 *https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC10114982/ *https://www.drugs.com/npp/bergamot-oil.html *https://e-eterina.eu/bergamot-essential-oil.html *https://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1155/2019/2156873 *https://www.sciencedirect.com/topics/agricultural-and-biological-sciences/bergamot-essential-oil *https://ifeat.org/wp-content/uploads/2017/12/bergamot_SE_report.pdf *https://www.researchgate.net/publication/349008751_Bergamot_Oil_Botany_Production_Pharmacology *https://perfumesociety.org/ingredients-post/bergamot/#:~:text=In%20fact%2C%20it's%20used%20in, actually%20used%20to%20treat%20depression…) '''Бергамотово масло''' е етерично масло, добивано от външната обвивка на плода бергамот. Има различни приложения, най-много при ароматерапия и в парфюмерия. == История == == Производство и характеристики == Етеричното масло от бергамот се получава чрез [[студено пресоване]] на външната обвивка ([[Костилков плод|флаведо]]) на плода бергамот, Най-високо качество притежава бергамотовото масло, произведено в Италия. Химическият състав е силно повлиян от времето за прибиране на реколтата.<ref name="раул"/> Около 90% от общото световно производство на етерично масло от бергамот (ЕМБ) идва от Италия и по-конкретно от малка площ от по-малко от 1400 хектара в Калабрия [37]. Други региони в света, където са били опитвани отглеждането на бергамот и производството на ЕМБ, са Африканският континент и Америка, а наскоро и Китай. От всички тези производители само Кот д'Ивоар има значителен пазарен дял, с 8-10% от световното производство на ЕМБ, въпреки че Бразилия и Китай се очертават като глобални производители.<ref name="енц">[https://www.mdpi.com/2673-8392/1/1/16 Marco Valussi 1,*ORCID,Davide Donelli 2ORCID,Fabio Firenzuoli 3ORCID andMichele Antonelli, „Bergamot Oil: Botany, Production, Pharmacology“, Encyclopedia 2021, 1(1), 152-176]</ref> == Приложение == Етеричното масло от бергамот намира приложение основно в парфюмерийната индустрия. В хранително-вкусовата промишленост се използва като ароматизиращ компонент в чайове, сладкарски изделия и безалкохолни напитки. Намира също приложение в козметичните продукти и във фармацевтичните средства за дерматология, гинекология, стоматология и офталмология; освен това, етеричното масло от бергамот се използва в ароматерапията за контролиране на симптомите, причинени от стрес (Verzera et al., 2003; Bagetta et al., 2010).<ref name="раул">[https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/B9780124166417000274 R. Avila-Sosa, A.R. Navarro-Cruz, M.E. Sosa-Morales, A. López-Malo, Enrique Palou, „Bergamot (Citrus bergamia) Oils“, Essential Oils in Food Preservation, Flavor and Safety, Chapter 27, Pages 247-252, Academic Press 2016]</ref> == Източници == <references /> b8ahqgxc151d3vjea9q7svf08p1smgj 12435052 12435011 2024-12-08T17:30:21Z Mmm-jun 122671 /* Производство и характеристики */ 12435052 wikitext text/x-wiki Мои източници: *https://www.essentially.com.au/pages/bergamot-essential-oil *https://books.google.bg/books?id=h0FKAAAAMAAJ&pg=PA449&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false *https://www.mdpi.com/2673-8392/1/1/16 *https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/10412905.2012.659527 *https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC10114982/ *https://www.drugs.com/npp/bergamot-oil.html *https://e-eterina.eu/bergamot-essential-oil.html *https://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1155/2019/2156873 *https://www.sciencedirect.com/topics/agricultural-and-biological-sciences/bergamot-essential-oil *https://ifeat.org/wp-content/uploads/2017/12/bergamot_SE_report.pdf *https://www.researchgate.net/publication/349008751_Bergamot_Oil_Botany_Production_Pharmacology *https://perfumesociety.org/ingredients-post/bergamot/#:~:text=In%20fact%2C%20it's%20used%20in, actually%20used%20to%20treat%20depression…) '''Бергамотово масло''' е етерично масло, добивано от външната обвивка на плода бергамот. Има различни приложения, най-много при ароматерапия и в парфюмерия. == История == == Производство и характеристики == Етеричното масло от бергамот се получава чрез [[студено пресоване]] на външната обвивка ([[Костилков плод|флаведо]]) на плода бергамот, Най-високо качество притежава бергамотовото масло, произведено в Италия. Химическият състав е силно повлиян от времето за прибиране на реколтата.<ref name="раул"/> Около 90% от общото световно производство на етерично масло от бергамот (ЕМБ) идва от Италия и по-конкретно от малка площ от по-малко от 1400 хектара в Калабрия [37]. Други региони в света, където са били опитвани отглеждането на бергамот и производството на ЕМБ, са Африканският континент и Америка, а наскоро и Китай. От всички тези производители само Кот д'Ивоар има значителен пазарен дял, с 8-10% от световното производство на ЕМБ, въпреки че Бразилия и Китай се очертават като глобални производители.<ref name="енц">[https://www.mdpi.com/2673-8392/1/1/16 Marco Valussi 1,*ORCID,Davide Donelli 2ORCID,Fabio Firenzuoli 3ORCID andMichele Antonelli, „Bergamot Oil: Botany, Production, Pharmacology“, Encyclopedia 2021, 1(1), 152-176]</ref> == Химически състав == Бергамотово масло съдържа летливи и нелетливи фракции. Съставът на летливата фракция силно зависи от почвените и климатични условия, генетика (сортове), производствените практики и други парамети.<ref name="енц"/> == Приложение == Етеричното масло от бергамот намира приложение основно в парфюмерийната индустрия. В хранително-вкусовата промишленост се използва като ароматизиращ компонент в чайове, сладкарски изделия и безалкохолни напитки. Намира също приложение в козметичните продукти и във фармацевтичните средства за дерматология, гинекология, стоматология и офталмология; освен това, етеричното масло от бергамот се използва в ароматерапията за контролиране на симптомите, причинени от стрес (Verzera et al., 2003; Bagetta et al., 2010).<ref name="раул">[https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/B9780124166417000274 R. Avila-Sosa, A.R. Navarro-Cruz, M.E. Sosa-Morales, A. López-Malo, Enrique Palou, „Bergamot (Citrus bergamia) Oils“, Essential Oils in Food Preservation, Flavor and Safety, Chapter 27, Pages 247-252, Academic Press 2016]</ref> == Източници == <references /> s3b39fqzpsb1tn1f65wza09i6aprwm6 12435053 12435052 2024-12-08T17:31:27Z Mmm-jun 122671 /* Производство и характеристики */ 12435053 wikitext text/x-wiki Мои източници: *https://www.essentially.com.au/pages/bergamot-essential-oil *https://books.google.bg/books?id=h0FKAAAAMAAJ&pg=PA449&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false *https://www.mdpi.com/2673-8392/1/1/16 *https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/10412905.2012.659527 *https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC10114982/ *https://www.drugs.com/npp/bergamot-oil.html *https://e-eterina.eu/bergamot-essential-oil.html *https://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1155/2019/2156873 *https://www.sciencedirect.com/topics/agricultural-and-biological-sciences/bergamot-essential-oil *https://ifeat.org/wp-content/uploads/2017/12/bergamot_SE_report.pdf *https://www.researchgate.net/publication/349008751_Bergamot_Oil_Botany_Production_Pharmacology *https://perfumesociety.org/ingredients-post/bergamot/#:~:text=In%20fact%2C%20it's%20used%20in, actually%20used%20to%20treat%20depression…) '''Бергамотово масло''' е етерично масло, добивано от външната обвивка на плода бергамот. Има различни приложения, най-много при ароматерапия и в парфюмерия. == История == == Производство и характеристики == Етеричното масло от бергамот се получава чрез [[студено пресоване]] на външната обвивка ([[Костилков плод|флаведо]]) на плода бергамот, Най-високо качество притежава бергамотовото масло, произведено в Италия. Химическият състав е силно повлиян от времето за прибиране на реколтата.<ref name="раул"/> === Производство === Около 90% от общото световно производство на етерично масло от бергамот (ЕМБ) идва от Италия и по-конкретно от малка площ от по-малко от 1400 хектара в Калабрия [37]. Други региони в света, където са били опитвани отглеждането на бергамот и производството на ЕМБ, са Африканският континент и Америка, а наскоро и Китай. От всички тези производители само Кот д'Ивоар има значителен пазарен дял, с 8-10% от световното производство на ЕМБ, въпреки че Бразилия и Китай се очертават като глобални производители.<ref name="енц">[https://www.mdpi.com/2673-8392/1/1/16 Marco Valussi 1,*ORCID,Davide Donelli 2ORCID,Fabio Firenzuoli 3ORCID andMichele Antonelli, „Bergamot Oil: Botany, Production, Pharmacology“, Encyclopedia 2021, 1(1), 152-176]</ref> == Химически състав == Бергамотово масло съдържа летливи и нелетливи фракции. Съставът на летливата фракция силно зависи от почвените и климатични условия, генетика (сортове), производствените практики и други парамети.<ref name="енц"/> == Приложение == Етеричното масло от бергамот намира приложение основно в парфюмерийната индустрия. В хранително-вкусовата промишленост се използва като ароматизиращ компонент в чайове, сладкарски изделия и безалкохолни напитки. Намира също приложение в козметичните продукти и във фармацевтичните средства за дерматология, гинекология, стоматология и офталмология; освен това, етеричното масло от бергамот се използва в ароматерапията за контролиране на симптомите, причинени от стрес (Verzera et al., 2003; Bagetta et al., 2010).<ref name="раул">[https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/B9780124166417000274 R. Avila-Sosa, A.R. Navarro-Cruz, M.E. Sosa-Morales, A. López-Malo, Enrique Palou, „Bergamot (Citrus bergamia) Oils“, Essential Oils in Food Preservation, Flavor and Safety, Chapter 27, Pages 247-252, Academic Press 2016]</ref> == Източници == <references /> texzyodgjeftzlcchs5ffkafkvg1jg6 12435055 12435053 2024-12-08T17:31:50Z Mmm-jun 122671 /* Химически състав */ 12435055 wikitext text/x-wiki Мои източници: *https://www.essentially.com.au/pages/bergamot-essential-oil *https://books.google.bg/books?id=h0FKAAAAMAAJ&pg=PA449&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false *https://www.mdpi.com/2673-8392/1/1/16 *https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/10412905.2012.659527 *https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC10114982/ *https://www.drugs.com/npp/bergamot-oil.html *https://e-eterina.eu/bergamot-essential-oil.html *https://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1155/2019/2156873 *https://www.sciencedirect.com/topics/agricultural-and-biological-sciences/bergamot-essential-oil *https://ifeat.org/wp-content/uploads/2017/12/bergamot_SE_report.pdf *https://www.researchgate.net/publication/349008751_Bergamot_Oil_Botany_Production_Pharmacology *https://perfumesociety.org/ingredients-post/bergamot/#:~:text=In%20fact%2C%20it's%20used%20in, actually%20used%20to%20treat%20depression…) '''Бергамотово масло''' е етерично масло, добивано от външната обвивка на плода бергамот. Има различни приложения, най-много при ароматерапия и в парфюмерия. == История == == Производство и характеристики == Етеричното масло от бергамот се получава чрез [[студено пресоване]] на външната обвивка ([[Костилков плод|флаведо]]) на плода бергамот, Най-високо качество притежава бергамотовото масло, произведено в Италия. Химическият състав е силно повлиян от времето за прибиране на реколтата.<ref name="раул"/> === Производство === Около 90% от общото световно производство на етерично масло от бергамот (ЕМБ) идва от Италия и по-конкретно от малка площ от по-малко от 1400 хектара в Калабрия [37]. Други региони в света, където са били опитвани отглеждането на бергамот и производството на ЕМБ, са Африканският континент и Америка, а наскоро и Китай. От всички тези производители само Кот д'Ивоар има значителен пазарен дял, с 8-10% от световното производство на ЕМБ, въпреки че Бразилия и Китай се очертават като глобални производители.<ref name="енц">[https://www.mdpi.com/2673-8392/1/1/16 Marco Valussi 1,*ORCID,Davide Donelli 2ORCID,Fabio Firenzuoli 3ORCID andMichele Antonelli, „Bergamot Oil: Botany, Production, Pharmacology“, Encyclopedia 2021, 1(1), 152-176]</ref> === Химически състав === Бергамотово масло съдържа летливи и нелетливи фракции. Съставът на летливата фракция силно зависи от почвените и климатични условия, генетика (сортове), производствените практики и други парамети.<ref name="енц"/> == Приложение == Етеричното масло от бергамот намира приложение основно в парфюмерийната индустрия. В хранително-вкусовата промишленост се използва като ароматизиращ компонент в чайове, сладкарски изделия и безалкохолни напитки. Намира също приложение в козметичните продукти и във фармацевтичните средства за дерматология, гинекология, стоматология и офталмология; освен това, етеричното масло от бергамот се използва в ароматерапията за контролиране на симптомите, причинени от стрес (Verzera et al., 2003; Bagetta et al., 2010).<ref name="раул">[https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/B9780124166417000274 R. Avila-Sosa, A.R. Navarro-Cruz, M.E. Sosa-Morales, A. López-Malo, Enrique Palou, „Bergamot (Citrus bergamia) Oils“, Essential Oils in Food Preservation, Flavor and Safety, Chapter 27, Pages 247-252, Academic Press 2016]</ref> == Източници == <references /> 5vxfj9424xyzkfpihpvhypalf7itdt0 0 440793 12435227 12434771 2024-12-08T19:50:14Z Алиса Селезньова 24678 /* Източници */ конкретно цитираните отделно 12435227 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Olympe de Gouges | категория = писател | описание = френска писателка | портрет = Marie-Olympe-de-Gouges.jpg | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | период = | жанрове = [[драма]], [[памфлет]], [[есе]] | теми = | направление = | дебют = | известни творби = „Замора и Мирза или Щастливото корабокрушение“ | награди = | повлиян = | повлиял = }} {{Личност/Политик | категория = писател | партия = „Социален кръжок“ на Софи дьо Кондорсе | убеждения = | институция1 = | постове1 = | известен-с = | отличия = }} | брак = Луи Обри (1765 – 1766) | деца = Пиер Обри дьо Гуж | подпис = OlympeGougesSignature.jpg }} '''Олѝмпия дьо Гуж''' ({{lang|fr|Olympe de Gouges}} – Олѝмп дьо Гуж), родена като Марѝ Гуз ({{lang|fr|Marie Gouze}}), е френска писателка и публицистка от края на XVIII век, политическа активистка и феминистка, авторка на „[[Декларация за правата на жената и гражданката]]“<ref>{{Cite web |url=https://www.ldh-france.org/1791-DECLARATION-DES-DROITS-DE-LA/ |title=1791: Déclaration des droits de la femme et de la citoyenne |publisher=ldh-france.org}}</ref>. == Биография == === Произход и младежки години === Ражда се на [[7 май]] [[1748]] г. в [[Монтобан]] в семейството на месар<ref>{{Cite book |author=Marc de Jode, Monique Cara, Jean-Marc Cara |title=Dictionnaire universel de la Franc-Maçonnerie |publisher=Larousse |year=2011 |pages=640 |isbn=978-2-03-586136-8 |url=https://books.google.com/books?id=zkpcVZlpxtEC&printsec=frontcover}}.</ref>, но „цял Монтобан знаел“, че истинският ѝ баща е поетът Жан-Жак Льофран маркиз дьо Попинян<ref name="NBK">{{Cite web |author=Nadège Béraud Kauffmann |title=Olympe de Gouges - les origines |url=http://www.nbk-histoire.fr/Olympe_de_Gouges_les_origines.L.htm |work=nbk-histoire.fr}}.</ref>, известен с полемиката си с [[Волтер]]. През [[1765]] г. я омъжват за интендантския доставчик Луи Обри, когото тя не обичала и който не притежавал нито богатство, нито капка благородно излъчване<ref>{{Cite book |author=Baptist Cornabas |title=Tête-à-tête: 20 portraits croisés de personnages qui ont changé le monde |publisher=Fleurus |year=2018 |isbn= |url=https://books.google.fr/books?id=YmabDwAAQBAJ&pg=PT87&dq=%22%C3%A0+Louis-Yves+Aubry,+un+traiteur+parisien+de+30+ans+plus+%C3%A2g%C3%A9+qu%27elle%22&hl=fr&sa=X&ved=2ahUKEwik_JeM5JT5AhWlD0QIHW_rAawQ6AF6BAgCEAI#v=onepage&q=%22%C3%A0%20Louis-Yves%20Aubry%2C%20un%20traiteur%20parisien%20de%2030%20ans%20plus%20%C3%A2g%C3%A9%20qu'elle%22&f=false}}</ref>. Тя казва: „бях принесена в жертва без абсолютно никакъв смисъл, който поне би могъл да компенсира отвращението, което чувствах към този човек“. Съпругът ѝ приключва земния си път само след година, оставяйки я сама с новородения ѝ син Пиер<ref>{{Cite book |author=Edouard Forestié |title=Olympe de Gouges |publisher=Imp. et Lith. Éd. Forestié |year=1901 |page=95 |isbn= |url=https://books.google.fr/books?id=43IOAQAAMAAJ&pg=PA95&dq=%22cette+date+est+fausse+:+c%27est+ao%C3%BBt+et+non+avril%22&hl=fr&sa=X&ved=2ahUKEwiplv3f7ZT5AhXqEEQIHYvmArgQ6AF6BAgDEAI#v=onepage&q=%22cette%20date%20est%20fausse%20%3A%20c'est%20ao%C3%BBt%20et%20non%20avril%22&f=false }}</ref>. През 1770 г. тя се премества в [[Париж]], където започва да се представя като '''Олимпия дьо Гуж'''. През 1773 г. се свързва с богатия чиновник Жак Бетри дьо Розер, връзката с когото е прекъсната само от [[Френска революция|Революцията]]. Благодарение на неговата финансова поддръжка Дьо Гуж успява да води „аристократичен“ начин на живот: влиза в най-изискваните салони, а от 1774 г. вече фигурира в справочника на знатните особи на Париж. В парижките салони се запознава с писателите [[Жан-Франсоа дьо Лагарп|Лагарп]], [[Луи Себастиан Мерсие|Мерсие]], [[Себастиен-Рош Никола дьо Шамфор|Шамфор]], публициста [[Шарл-Франсоа Брисо дьо Мирбел|Брисо]], философа и математик [[Жан-Антоан дьо Кондорсе|Никола дьо Кондорсе]] – бъдещия лидер на [[жирондисти]]те. === Писателска и обществена дейност === По същото време Дьо Гуж започва самостоятелна писателско-публицистична дейност. През 1784 г. пише аболиционистката драма „Замора и Мирза или Щастливото корабокрушение“, която публикува през 1788 г. заедно с приложеното есе „Размисли за негрите“<ref>{{Cite book|title=Cartesian Women: Versions and Subversions of Rational Discourse in the Old Regime |url=https://archive.org/details/cartesianwomenve00hart |url-access=limited |author=Erica Harth |publisher=Cornell University Press |year=1992 |isbn=978-0801499982 |page=[https://archive.org/details/cartesianwomenve00hart/page/227 227]}}</ref>. След тяхната публикация писателската е приета в Обществото на приятелите на негрите. През декември 1789 г. драмата е поставена в „Комеди Франсез“ под името „Робството на негрите“, но е снета след 3 представления<ref>{{Cite book |title=Sexual Politics in the Enlightenment: Women Writers Read Rousseau |author=Mary Seidman Trouille| publisher=SUNY Press| year=1997 |isbn= 978-0791434895 |page=272}}</ref>. През 1790 г. пише друга аболиционистка пиеса – „Пазар за негри“. [[Файл:Olympe de Gouges.jpg|мини|ляво|Олимпия дьо Гуж, седнала в кресло от епохата на Луи XV, държи книга в дясната си ръка, 1793. Неизвестен автор.]] Дьо Гуж посреща много възторжено революцията. Сближава се с кръга от хора, които впоследствие ще образуват партията на [[жирондисти]]те, влиза в „Социалния кръжок“ на Софи дьо Кондорсе. В публикациите си от революционните години писателката се застъпва за равноправието на жените, като особено се прославя с програмното съчинение „Декларация за правата на жената и гражданката“. Знаменити стават нейните думи, че „щом жената може да се качва на ешафода, тя може да се качва и на трибуната“. Тя е сред първите, които призовават за установяване на правото на развод (и то впоследствие било застъпено от жирондистите), а също за отмяната на църковния брак и замяната му с граждански договор. Настоява за съблюдаване на правата на незаконнородените деца, за създаването на родилни домове, на държавни работилници за безработните и за приюти за бездомните. След свалянето на [[монархия]]та Дьо Гуж се изявява като последователен противник на терора. Тя категорично осъжда [[септемврийски кланета|септемврийските кланета]], написвайки, че „кръвта, дори на виновните, пролята с жестокост и невъздържаност, завинаги ще опетни Революцията“. Яростно обвинява [[Жан-Пол Марат]] като инициатор на циркуляра от 3 септември, призоваващ за незабавно избиване на всички затворници във Франция. Тя се обявява в защита на [[Луи XVI]] по време на съдебния процес срещу него и дори предлага помощта си на неговия адвокат. === Памфлетът „Три урни“, арестът и екзекуцията === През лятото на [[1793]] г. скоро след изгонването на жирондистите от [[Конвент]]а и установяването на [[якобинска диктатура]], публикува политическия памфлет „Три урни или Спасението на отечеството от въздушни пътешественици“, в който призовава за провеждането на [[плебисцит]], където народът сам да си каже думата какъв държавен строй предпочита: единна неделима република (според проекта на [[якобинци]]те), федеративна република (според проекта на [[жирондисти]]те) или конституционна монархия (според проекта на [[фьойани]]те). [[Файл:Olympe gouges.jpg|мини|180п|Олимпия дьо Гуж на ешафода]] След излизането на памфлета е арестувана на 6 август като контрареволюционерка. По време на обиска якобинците не успяват да намерят в квартирата ѝ никакви книжа, но писателката сама им показва мястото, където е скрит нейният архив. Считала е, че революционното съдържание на ръкописите ѝ е достатъчно свидетелство за нейната невинност, обаче обвинението се хваща за току-що започнатата пиеса „Спасената Франция или свалянето на злодеите от трона“, посветена на свалянето на монархията. В краткия откъс, който изтъкват като доказателство срещу нея, се появява една от главните ѝ героини [[Мария-Антоанета]], която по-нататък в пиесата ще замисля всевъзможни интриги срещу френския народ, което е напълно достатъчно на обвинението да направи заключението, че с изобразяването на свалената кралица се цели да се предизвика съчувствие към тази злодейка. Въпреки че има право по закон, Дьо Гуж е лишена от възможността да има свой [[адвокат]] – [[Революционен трибунал|трибуналът]] заявява, че тя е напълно в състояние сама да се защитава. Намирайки се в затвора, Дьо Гуж с помощта на приятели успява да публикува последните си произведения: „Олимпия дьо Гуж пред революционния трибунал“, където разказва подробности за своя арест и за процеса, и „Преследването на патриотите“, в който решително осъжда терора. Трибуналът съвсем очаквано я праща на [[ешафод]]а. Очевидци, присъствали на последните ѝ минути, отбелязват самообладанието и куража, с които тя посрещнала екзекуцията. Последните ѝ думи били: „Децата на отечеството ще отмъстят за мене“. == Памет == [[Файл:Plaque Olympe de Gouges, 18 rue Sevardoni, Paris 6.jpg|мини|Паметна плоча в Париж, посветена на авторката на „Декларация за правата на жената и гражданката“, 1998]] През 1987 г. Женевиев Шовел посвещава романа „Олимпия“ на живота и дейността на именитата писателка. През 1989 г. американско-корейският художник Нам Джун Пайк създава в нейна чест мащабна композиция<ref>{{Cite web |title=Nam June Paik - Olympe de Gouges...Women, French, 1989 |url=https://whitney.org/collection/works/8930 |publisher=Whitney Museum of American Art}}.</ref>. През 2006 г. парижки площад е преименуван „Олимпия дьо Гуж“<ref name=":02">{{Cite book |author=Bernard Stéphane |title=Dictionnaire des noms de rues |page=528 |place=Paris |publisher=Mengès |year=2010 |isbn=978-2-8562-04-832}}</ref><ref>Alfred Fierro, ''Histoire et mémoire du nom des rues de Paris'', Éditions Parigramme, 1999, p.362-363 {{ISBN|2-84096-116-4}}.</ref>. Нейното име носят също няколко училища в градове на Франция ([[Монпелие]], [[Рен]], [[Тулуза]]), театърът в Монтобан и др. == Библиография == === Произведения за театър === * ''Zamore et Mirza ou l'Esclavage des Noirs, ou l'Heureux naufrage'', 1784. * [https://archive.org/details/bub_gb_lvTWQRj5gsQC ''Le Mariage inattendu de Chérubin''], Séville et Paris, Cailleau, 1786. * [https://books.google.nl/books?id=OFxXAAAAcAAJ&printsec=frontcover ''L'Homme généreux''], Paris, chez l’auteur, Knapen et fils, 1786. * ''Le Philosophe corrigé ou le cocu supposé'', Paris, 1787. * ''Molière chez Ninon, ou le siècle des grands hommes'' [https://www.theatre-classique.fr/pages/programmes/edition.php?t=../documents/GOUGES_MOLIERENINON.xml], 1788. * ''Bienfaisance, ou la bonne mère suivi de La bienfaisance récompensée'', 1788. * ''Œuvres de Madame de Gouges'', dédié à Monseigneur le duc d'Orléans, 2 volumes, Paris, chez l’auteur et Cailleau, (février) 1788 (recueil des premières pièces imprimées avec préfaces et postfaces, dont ''Zamore et Mirza'' et ''Réflexions sur les hommes nègres''). * ''Œuvres de Madame de Gouges'', dédié à Monseigneur le prince de Condé, 1 volume, Paris, chez l'auteur et Cailleau, septembre 1788. * ''Le Marché des Noirs'', manuscrit déposé et lu à la Comédie-Française, 1790. * ''Le Nouveau Tartuffe, ou l'école des jeunes gens'', manuscrit déposé et lu à la Comédie-Française, 1790. * ''Les Démocrates et les aristocrates, ou les curieux du champ de Mars'', 1790. * ''La Nécessité du divorce'', manuscrit conservé à la Bibliothèque nationale, 1790. * ''Le Couvent, ou les vœux forcés'' Paris, veuve Duchesne, veuve Bailly et marchands de nouveautés, octobre 1790. * ''Mirabeau aux Champs Élysées'', Paris, Garnery, 1791. * ''L’Esclavage des Noirs, ou l'heureux naufrage'', Paris, veuve Duchesne, veuve Bailly et les marchands de nouveautés, 1792. * ''La France sauvée, ou le tyran détrôné'', manuscrit, 1792. * ''L'Entrée de Dumouriez à Bruxelles, ou les vivandiers'', 1793. === Политически текстове (брошури, афиши, статии, речи, писма) === [[Файл:Olympe de Gouges. Les Trois Urnes, ou Le salut de la patrie (Paris, 1793). British Library 443.a.3(7).jpg|мини|Памфлетът „Три урни или Спасението на отечеството от въздушни пътешественици“, 1793.]] * ''Réflexions sur les hommes nègres'', 1788. * [https://books.google.nl/books?id=OFxXAAAAcAAJ&printsec=frontcover ''Lettre au Peuple ou projet d’une caisse patriotique, par une citoyenne''], septembre 1788. * [https://archive.org/details/remarquespatriot00goug/page/n1/mode/2up ''Remarques patriotiques par la Citoyenne auteur de la Lettre au peuple''], Paris, décembre 1788. * ''Le Bonheur primitif de l’homme, ou les rêveries patriotiques'', Amsterdam et Paris, Royer, 1789. * ''Dialogue allégorique entre la France et la Vérité', dédié aux États Généraux'', (avril) 1789. * ''Le Cri du sage, par une femme'', Paris, (mai) 1789. * ''Avis pressant, ou Réponse à mes calomniateurs'', Paris, (mai) 1789. * ''Pour sauver la patrie, il faut respecter les trois ordres, c’est le seul moyen de conciliation qui nous reste'', Paris, juin 1789. * ''Mes vœux sont remplis, ou Le don patriotique, par Madame de Gouges, dédié aux États généraux'', Paris, juin 1789. * ''Discours de l’aveugle aux Français, par Madame de Gouges'', Paris, 24 juin 1789. * ''Lettre à Monseigneur le duc d’Orléans, premier prince du sang'', Paris, juillet 1789. * ''Séance royale. Motion de Mgr le duc d’Orléans, ou Les songes patriotiques, dédié à Mgr le duc d’Orléans, par Madame de Gouges'', 11 juillet 1789. * ''L’Ordre national, ou le comte d’Artois inspiré par Mentor, dédié aux États généraux'', Paris, juillet-août 1789. * ''Lettre aux représentants de la Nation'', Paris, L. Jorry, (septembre) 1789 (« Le jour n’est pas plus pur que le fond de mon cœur »). * ''Action héroïque d’une Française, ou la France sauvée par les femmes, par Mme de G…'', Paris, 10 septembre 1789. * ''Le Contre-poison, avis aux citoyens de Versailles'', Paris, octobre 1789. * ''Lettre aux rédacteurs de la Chronique de Paris'', 20 décembre 1789. * ''[https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k426018/f6.item.texteImage.zoom Réponse au Champion américain, ou Colon très aisé à connaître]'', Paris, 18 janvier 1790. * ''Lettre aux littérateurs français, par Madame de Gouges'', Paris, février 1790. * ''Les Comédiens démasqués, ou Madame de Gouges ruinée par la Comédie française pour se faire jouer'', Paris, 1790. * ''Départ de M. Necker et de Mme de Gouges, ou Les adieux de Mme de Gouges aux Français'', Paris, 24 avril 1790. * ''Projet sur la formation d’un tribunal populaire et suprême en matière criminelle, présenté par Mme de Gouges le 26 mai 1790 à l’Assemblée nationale'', Paris, Patriote français, 1790. * ''Bouquet national dédié à Henri IV, pour sa fête'', Paris, juillet 1790. * ''Œuvres de Madame de Gouges'', Paris, 1790 (recueil factice des écrits politiques de 1788 à 1790). * ''Le Tombeau de Mirabeau'', avril 1791. * ''Adresse au roi, adresse à la reine, adresse au prince de Condé, Observations à M. Duveyrier sur sa fameuse ambassade, par Mme de Gouges'', Paris, (mai) 1791. * ''Sera-t-il roi ne le sera-t-il pas ?, par Madame de Gouges'' Paris, juin 1791. * ''Observations sur les étrangers'', juillet 1791. * ''Repentir de Madame de Gouges'', Paris, lundi 5 septembre 1791. * ''Les Droits de la femme. À la reine'', signé « de Gouges ». ''Déclaration des droits de la femme et de la citoyenne'', septembre 1791. * ''Le Prince philosophe'' (conte oriental), Paris, Briand, 1792. * ''Le Bon Sens du Français'', 17 février 1792. * ''Lettre aux rédacteurs du Thermomètre du Jour'', 1 mars 1792. * ''L’Esprit français ou problème à résoudre sur le labyrinthe de divers complots, par madame de Gouges'', Paris, veuve Duchesne, 22 mars 1792. * ''Le Bon Sens français, ou L’apologie des vrais nobles, dédié aux Jacobins'', Paris, 15 avril 1792. * ''Grande éclipse du soleil jacobiniste et de la lune feuillantine, pour la fin d’avril ou dans le courant du mois de mai, par la LIBERTE, l’an IVe de son nom, dédié à la Terre'' (avril) 1792. * ''Lettre aux Français'', avril 1792. * ''Lettres à la reine, aux généraux de l’armée, aux amis de la constitution et aux Française citoyennes. Description de la fête du 3 juin, par Marie-Olympe de Gouges'', Paris, société typographique aux Jacobins Saint-Honoré, juin 1792. * ''Œuvres de Madame de Gouges'', 2 vol., Paris, veuve Duchesne (textes et théâtre politiques de 1791 et 1792). * ''Pacte national par marie-Olympe de Gouges, adressé à l’Assemblée nationale'' 5 juillet 1792. * ''Lettre au Moniteur sur la mort de Gouvion'', 15 juillet 1792. * ''Aux Fédérés'', 22 juillet 1792. * ''Le Cri de l’innocence'' (septembre) 1792. * ''La Fierté de l’innocence, ou le Silence du véritable patriotisme, par Marie-Olympe de Gouges'' (septembre) 1792. * ''Les Fantômes de l’opinion publique. L’esprit qu’on veut avoir gâte celui qu’on a'', Paris, (octobre) 1792. * ''Réponse à la justification de Maximilien Robespierre, adressé à Jérôme Pétion, par Olympe de Gouges'', novembre 1792. * ''Pronostic sur Maximilien Robespierre, par un animal amphibie'' (signé « Polyme »), 5 novembre 1792. * ''Correspondance de la Cour. Compte moral rendu et dernier mot à mes chers amis, par Olympe de Gouges, à la Convention nationale et au peuple, sur une dénonciation faite contre son civisme aux Jacobins par le sieur Bourdon'', Paris, novembre 1792. * ''Mon dernier mot à mes chers amis'', décembre 1792. * ''Olympe de Gouges défenseur officieux de Louis Capet'', de l’imprimerie de Valade fils aîné, rue Jean-Jacques Rousseau, 16 décembre 1792. * ''Adresse au don Quichotte du Nord, par Marie-Olympe de Gouges'', Paris, Imprimerie nationale, 1792. * ''Arrêt de mort que présente Olympe de Gouges contre Louis Capet<ref>[http://www.litteratureaudio.com/livre-audio-gratuit-mp3/gouges-olympe-de-arret-de-mort-contre-louis-capet.html Voir sur ''litteratureaudio.com''].</ref>'', Paris, 18 janvier 1793. * ''Complots dévoilés des sociétaires du prétendu théâtre de la République'', Paris, janvier 1793. * ''Olympe de Gouges à Dumouriez, général des armées de la République française'', Paris, 22 janvier 1793. * ''Avis pressant à la Convention, par une vraie républicaine'', Paris, 20 mars 1793. * ''Testament politique d’Olympe de Gouges'', 4 juin 1793<ref>[https://www.audiocite.net/livres-audio-gratuits-histoire/olympe-de-gouges-testament-politique-revolution-francaise-1793.html Testament politique, Olympe de Gouges, Audiocite.net (enregistrement sonore)].</ref>. * ''Œuvres de Madame de Gouges'', 2 volumes, Paris, 1793 (écrits politiques de 1792 et 1793). * ''Les Trois Urnes, par un voyageur aérien''<ref>[http://la-brochure.over-blog.com/article-30082301.html Voir sur ''la-brochure.over-blog.com''].</ref>, (19 juillet) 1793. * ''Olympe de Gouges au Tribunal révolutionnaire'', paru dans la première quinzaine d'août 1793. * ''Une patriote persécutée, à la Convention nationale'', signé « Olympe de Gouges », 21 septembre 1793. == Източници == {{commonscat-inline|Olympe de Gouges}} {{сродни проекти начало}} {{сродни проекти Уикицитат|Олимпия дьо Гуж}} {{сродни проекти Уикиизточник|Автор:Олимпия дьо Гуж}} {{сродни проекти край}} == Бележки == <references /> {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Гуж, Олимпия дьо}} [[Категория:Френски писатели феминисти]] [[Категория:Френски феминистки]] [[Категория:Френски писателки]] [[Категория:Есеистки]] [[Категория:Починали в Париж]] [[Категория:Екзекутирани по време на Френската революция]] [[Категория:Обезглавени хора]] rmiwglzgs6h2y33za74rg5p2tl0qive 0 440829 12435221 12010971 2024-12-08T19:41:52Z InternetArchiveBot 282151 Add 1 book for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435221 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Китайският трионикс''' или '''Китайска мекокорубеста костенурка''' (''Pelodiscus sinensis'') е вид [[костенурка]], за първи път описан от [[Аренд Фридрих Август Вигман|Вигман]] през 1835 година (под името ''Trionyx sinensis''). Видът има подвид ''japonicus'', който понякога погрешно бива класифициран като отделен вид ''Pelodiscus japonica''. Китайският трионикс е най-известният вид сред мекочерупчестите костенурки, който в редица азиатски страни се консумира и на много места се отглежда с промишлена цел.<ref name="IUCN">{{IUCN | id = 39620 | taxon = ''Pelodiscus sinensis''| assessors = Asian Turtle Trade Working Group | assessment_year = 2000 | version = 2012.2 | accessdate =22 октомври 2012 }}</ref><ref name="Fritz 2007">{{Cite journal | journal = Vertebrate Zoology | title = Checklist of Chelonians of the World | year = 2007 | author = Fritz Uwe | coauthors = Peter Havaš | volume = 57 | issue = 2 | pages = 319 – 320 | id = ISSN 18640 – 5755 | url = http://www.cnah.org/pdf_files/851.pdf | archiveurl = https://www.webcitation.org/5v20ztMND?url=http://www.cnah.org/pdf_files/851.pdf | archivedate = 2010-12-17 | accessdate = 29 май 2012 }}</ref> == Физическо описание == Китайският трионикс може да достигне големина на черупката от около 30 cm. Между пръстите на краката има плавателни ципи, които правят вида добър плувец. Костенурката е наричана „[[мекочерупчести костенурки|мекочерупчеста]]“ (soft-shell), понеже върху черупката ѝ липсват люспи от рогово вещество, а е кожеста и мека, особено отстрани. Под централната част на черупката има пласт от костно вещество, както при други костенурки, но такъв пласт по краищата липсва. Леката и гъвката черупка на този вид костенурки им позволява по-лесно да плуват във водата и да се придвижват по тинестото дъно.<ref name=EoR>{{cite book |editor=Cogger, H. G. & Zweifel, R. G.|author= Obst, Fritz Jurgen|year=1998|title=Encyclopedia of Reptiles and Amphibians|url=https://archive.org/details/encyclopediaofre0000unse_h2i0|publisher= Academic Press|location=San Diego|pages= 117 – 118|isbn= 0-12-178560-2}}</ref> Черупката на този вид костенурки е маслиненозелен на цвят и може да има тъмни петна. [[Пластрон|Коремният щит]] е оранжевочервен и също може да има големи тъмни петна по него. Крайниците и [[глава]]та отстрани са маслинени на цвят, предните крайници отдолу са по-светли, а задните – оранжевочервени. От [[очи]]те настрани излизат тъмни ивички и лунички. Гърлото е шарено, по устните е възможно също да има малки тъмни ивички. На задната част на бедрата има по един тъмен пръстен и тъмни петънца в предната част на [[опашка]]та.<ref name=Ernst/> == Географско разпространение и местообитания == [[Файл:Pelodiscus sinensis distribution map.jpg|мини|ляво|Разпространение на ''Pelodiscus sinensis'': историческо (оранжево) и съвременно (зелено)]] Китайските трионикси обитават [[Китай]] (включително [[Манджурия]]), [[Тайван]], Северен [[Виетнам]], [[Япония]] и [[Русия]].<ref>[http://amur-heilong.net/map/003MAPS/speciesrange/pages/image/imagepage8.html Distribution map] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111007024253/http://amur-heilong.net/map/003MAPS/speciesrange/pages/image/imagepage8.html |date=2011-10-07 }} from WWF: shows the species' distribution within NE China and Russian Far East</ref><ref>{{cite web|url=http://www.wild-russia.org/bioregion13/khankaisky/13_khankaisky.htm|title=Khankaisky Zapovednik|publisher=The Center for Russian Nature Conservation (CRNC)}}</ref> Трудно е да се определи какво е било оригиналното му разпространение, поради дълголетната традиция този вид костенурки да се използват за храна и средства за тонизиране.<ref>Louis A. Somma. 2009. ''Pelodiscus sinensis''. USGS Nonindigenous Aquatic Species Database, Gainesville, FL. [http://nas.er.usgs.gov/queries/FactSheet.asp?speciesID=1278] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090511071709/http://nas.er.usgs.gov/queries/FactSheet.asp?speciesID=1278 |date=2009-05-11 }}. 29 юли 2004. Посетен на 15 май 2009.</ref><ref name=Ernst>C.H. Ernst, R.G.M. Altenburg & R.W. Barbour – Turtles of the World – ''Pelodiscus sinensis'' [http://nlbif.eti.uva.nl/bis/turtles.php?menuentry=soorten&id=201] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110608012854/http://nlbif.eti.uva.nl/bis/turtles.php?menuentry=soorten&id=201 |date=2011-06-08 }}</ref> Видът е бил привнесен в [[Малайзия]], [[Сингапур]], [[Тайланд]], [[Тимор]], [[Батанес|Батановите острови]], [[Гуам]], някои от [[Хавайски острови|Хавайските острови]],<ref>{{Cite journal |author=Brock, V. E. |year=1947 |title=The establishment of ''Trionyx sinensis'' in Hawaii |url=https://archive.org/details/sim_copeia_1947-06-30_2/page/n66 |journal=Copeia |volume=1947 |issue=2 |pages=142}}</ref> [[Калифорния]] <ref>{{Cite journal |author=Van Denburgh, John |year=1897 |title=The Reptiles of the Pacific Coast and Great Basin: An account of the species known to inhabit California, Oregon, Washington, Idaho and Nevada|journal=Occasional Papers of the California Academy of Sciences |volume=5 |pages=28|url=http://www.biodiversitylibrary.org/page/17094544#page/36/mode/1up}}</ref> и щата [[Вирджиния]].<ref>{{Cite journal |author=Mitchell, J. C., B. W. Steury, K. A. Buhlmann, & P. P. van Dijk |year=2007 |title=Chinese softshell turtle (''Pelodiscus sinensis'') in the Potomac River and notes on eastern spiny softshells (''Apalone spinifera'') in Northern Virginia |journal=Banisteria |volume=30 |pages=41 – 43}}</ref> Видът като цяло предпочита леко солената вода.<ref name=NatGeo/> В Китай може да бъде открит в реки, езера, канали и тесни заливи със слабо течение, а на Хаваите – в блата и отводнителни канавки.<ref name=Ernst/> == Поведение == === Хранене === Китайският трионикс е предимно хищник, храни се с останки от [[риба]], [[ракообразни]], [[мекотели]], [[насекоми]] и семена на блатни растения.<ref name=Ernst/> Търси прехраната си през нощта. === Придвижване === Този вид костенурки използват издължената си муцуна и тръбовидни ноздри като [[шнорхел]], когато плуват в плитки води.<ref name=BBCNature>{{cite news |last=Davies |first=Ella |title=Chinese turtle passes waste urea through its mouth |url=http://www.bbc.co.uk/nature/19883278 |accessdate=19 октомври 2012 |newspaper=BBC Nature |archive-date=2013-03-08 |archive-url=https://web.archive.org/web/20130308020520/http://www.bbc.co.uk/nature/19883278 }}</ref> Почиват си, като лежат в плитчините на дъното, заровени в пясък или тиня, изваждайки глава, за да дишат или улавят плячка. Навикът да се [[ектотермия|препичат на слънце]] не е добре развит при тях.<ref name=Ernst/> Китайските трионикси често потапят глави под водата.<ref name=BBCNature/> В [[геном]]а си съдържат ген, който произвежда белтък, позволяващ им да секретират [[урея]] през [[уста]]та си. Тази еволюционна адаптация им помага да оцеляват в солена вода, като отделят урея без да пият твърде много от солената вода. Вместо да елиминират уреята посредством [[уриниране]] през [[клоака]]та, както повечето костенурки, което би довело до чувствителна загуба на телесна течност, те просто я изплакват от устата си.<ref name=NatGeo>{{cite web|last=Kaufman|first=Rachel|title=Turtles Urinate Via Their Mouths—A First|url=http://news.nationalgeographic.com/news/2012/10/121012-turtles-urine-pee-mouth-science-animals-weird/|publisher=National Geographic|accessdate=14 октомври 2012|date=12|month=Октомври|year=2012}}</ref><ref name=DailyMail>[http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-2216105/Give-kiss-The-turtle-urinates-mouth--delicacy-Chinese-restaurants.html Give us a kiss! The turtle that urinates through its mouth... and is a delicacy in Chinese restaurants | Mail Online]</ref> Когато се почувстват застрашени, някои популации от вида могат да изхвърлят неприятно миришеща течност от пори, разположени около предния ръб на черупките си.<ref name="TurtlesoftheWorld">{{cite book|last=Bonin|first=Frank|title=Turtles of the World|year=2006|publisher=The Johns Hopkins Press|location=Baltimore, Maryland|pages=146 – 147}}</ref> === Размножаване === Китайският трионикс достига [[полова зрялост]] между четвъртата и шестата си година. Чифтосват се на повърхността на водата или под вода. Мъжкият държи с предните си крайници черупката на женската и се случва да я хапе по главата, врата и крайниците. Женските могат да задържат [[сперма]] от мъжките в продължение на цяла година след копулация.<ref name=Ernst/> Женските снасят люпила от по 8 – 30 яйца, като годишно могат да снесат от 2 до 5 пъти. Яйцата им са сферични, със средна големина 20 mm в диаметър. След инкубационния период от около 60 дни, който може да бъде по-дълъг или по-кратък в зависимост от температурата на околната среда, яйцата се излюпват. Средната дължина и ширина на черупката на новоизлюпеното е около 2,5 cm.<ref name=Ernst/> Полът на малкото не се определя в зависимост от температурата по време на измътването.<ref name=TurtlesoftheWorld/> == Природозащитен статут == Дивите популации от китайски трионикс са вписани като уязвим вид в [[Червен списък на световнозастрашените видове|Червения списък]].<ref>Asian Turtle Trade Working Group (2000). [http://www.iucnredlist.org/apps/redlist/details/39620 ''Pelodiscus sinensis'']. IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.2. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 22 октомври 2012.</ref> Видът бива отглеждан в китайски ферми за костенурки. Според данни от 684 такива ферми, годишно се продават над 91 милиона костенурки от вида, като се има предвид, че този брой ферми предствалява по-малко от половината от 1499 регистрирани ферми за костенурки в Китай.<ref name=scale>{{cite book|title=Evidence for the massive scale of turtle farming in China |last =Shi | first =Haitao |last2=Parham|first2=James F |last3=Fan |first3=Zhiyong |last4=Hong |first4=Meiling |last5=Yin |first5=Feng | publication-date = |date =1 януари 2008 | periodical =Oryx | publisher = Cambridge University Press | volume =42 | pages =147 – 150 | url =http://journals.cambridge.org/action/displayFulltext?type=1&fid=1738732&jid=ORX&volumeId=42&issueId=01&aid=1738724 | doi =10.1017/S0030605308000562 | accessdate =26 декември 2009 }}</ref> Костенурките от този вид са смятани за деликатес в много части на Азия, правят се на [[супа от костенурки|супа]].<ref name=BBCNature/> В Япония биват задушавани с оризови спагети и поднасяни като зимен деликатес. Костенурките могат да бъдат наранени, ако бъдат изпуснати или ударени, а черупките им са податливи към гъбични заболявания. В [[Европа]] китайският трионикс е популярен домашен любимец. Отглеждан в плен се храни с консервирана и прясна риба, сурово телешко, консервирана кучешка храна, мишки, жаби и пилета.<ref name=Ernst/> == Източници == <references /> {{Превод от|en|Chinese softshell turtle|548381107}} [[Категория:Мекочерупчести костенурки]] [[Категория:Фауна на Австралазия]] sihx6eoxx1w1692cog6n4ofkstfrf1z 0 443286 12434990 12413616 2024-12-08T16:45:54Z 212.39.95.237 12434990 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{Флагче|България}} Кирил Десподов | снимка = Despodov 2018.jpg | описание = Десподов с екипа на {{имеНОФ|България}} през 2018 г. | прякор = | цяло име = Кирил Василев Десподов | град на раждане = [[Кресна]] | държава на раждане = {{Флагче|България}} [[България]] | височина = 177 см | пост = [[Нападател]] / [[Крило]] | настоящ отбор = {{Флагче|Гърция}} [[ФК ПАОК|ПАОК]] | номер на фланелката = 77 | юношески години = 2007 – 2008<br>2008 – 2015 | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[Пирин 2001 (Благоевград)|Пирин 2001]]<br>{{Флагче|България}} [[ФК Литекс (Ловеч)|Литекс Ловеч]] | години = 2012 – 2016<br>2015 – 2016<br>2016<br>2016 – 2019<br>2019 – 2021<br>2019 – 2020<br>2020 – 2021<br>2021 – 2023<br>2023 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ФК Литекс (Ловеч)|Литекс Ловеч]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК Литекс (Ловеч) II|Литекс Ловеч II]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София) II|ЦСКА София II]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]]<br>{{Флагче|Италия}} [[Каляри Калчо|Каляри]]<br>{{Флагче|Австрия}} [[ШК Щурм|Щурм Грац]] *<br>{{Флагче|България}} [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец]] *<br>{{Флагче|България}} [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец]]<br>{{Флагче|Гърция}} [[ФК ПАОК|ПАОК]] | мачове = 37<br>13<br>1<br>71<br>5<br>19<br>20<br>59<br>48 | голове = (4)<br>(2)<br>(0)<br>(20)<br>(0)<br>(8)<br>(5)<br>(22)<br>(15) | национален отбор години = 2012 – 2013<br>2012 – 2015<br>2015 – 2018<br>2017 – | национален отбор = {{флагче|България}} {{имеНОФ17|България}}<br>{{флагче|България}} {{имеНОФ19|България}}<br>{{флагче|България}} {{имеНОФ21|България}}<br>{{флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 10<br>18<br>20<br>53 | национален отбор голове = (5)<br>(5)<br>(8)<br>(15) | последно обновяване професионални отбори = 5 юни 2024 г | последно обновяване национален отбор = 5 юни 2024 г |наем=да}} '''Кирил Василев Десподов''' е български [[футболист]], който играе за гръцкия [[ФК ПАОК|ПАОК]], както и за националния отбор на България. Капитан е на националния отбор от ноември 2021 г. Продукт е на [[Академия Литекс]], играе като централен нападател, но може да се изявява еднакво успешно и по двете крила на атаката. == Kариера == === Литекс Ловеч === Започва да тренира футбол в [[Пирин 2001 (Благоевград)|Пирин 2001]], а година по-късно участва на ежегодните тестове в Академия Литекс, на които е одобрен от ръководството на школата. Минава през всички възрастови формации на „оранжевите“. Прави своя дебют за първия състав на 12 май 2012 г. под ръководството на [[Христо Стоичков]], в шампионатен мач срещу отбора на [[ПФК Калиакра|Калиакра Каварна]], който завършва 5:0 в полза на ловешкия тим.<ref>[http://int.soccerway.com/matches/2012/05/12/bulgaria/a-pfg/pfk-litex-lovech/pfc-kaliakra-kavarna/1255419/ Lovech vs. Kaliakra 5 – 0] soccerway</ref> Тогава е едва на 15 години и 7 месеца, като по този начин става втори сред най-младите дебютанти в цялата история на [[А футболна група]]. Преди него е само рекордът на [[Георги Соколов]], който дебютира на 15 години и 5 месеца през далечната 1957 година.<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1616623 Кирил Десподов: Ще стана футболист в чужбина, не танцьор в дискотеките] 24 ЧАСА (2.11.2012)</ref> Първият му гол за мъжете е на 4 август 2012 г., с който носи победата за 1:0 в контрола срещу отбора на [[ПФК Спартак (Плевен)|Спартак Плевен]].<ref>[http://pfclitex.com/site/bg/news.php?id=2138 Тийнейджър се разписа за 1 – 0 срещу Спартак Плевен в последната лятна проверка] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131230232529/http://pfclitex.com/site/bg/news.php?id=2138 |date=2013-12-30 }} pfclitex.com (04.08.2012)</ref> Първия си гол в елита отбелязва на 10 август 2013 г. за убедителната победа с 5:1 при гостуването на [[ПФК Пирин (Гоце Делчев)|Пирин Гоце Делчев]],<ref>[http://int.soccerway.com/matches/2013/08/10/bulgaria/a-pfg/pfc-pirin-gotse-delchev/pfk-litex-lovech/1479506/ Pirin Gotse Delchev vs. Lovech 1 – 5] soccerway</ref> като по този начин се превръща в най-младия състезател в историята на Литекс, разписал се в мач от групата на майсторите. Тогава е на възраст 16 години и 9 месеца.<ref>[http://pfclitex.com/site/bg/news.php?id=2387 Литекс вече с над 1000 гола в А група, Ваюши и Десподов влязоха в историята] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130814220119/http://pfclitex.com/site/bg/news.php?id=2387 |date=2013-08-14 }} pfclitex.com (12.08.2013)</ref> През ноември 2014 г. подписва първия си професионален договор.<ref>[http://www.gol.bg/litex/2014-11-27/liteks-podpisa-s-despodov Литекс подписа с Десподов] gol.bg (27 ноември 2014)</ref> === ЦСКА София === През 2016 г. подписва с [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София.]] На 29 април 2017 г. отбелязва гол във [[Вечно дерби|Вечното дерби]] срещу [[Левски (София)|Левски София]], завършило 3:0 за „армейците“.<ref>{{Cite web|url=https://topsport.bg/a-group/na-zhivo-levski-tsska-0-3-sinite-sa-v-nokdaun.html|publisher=topsport.bg|title=НА ЖИВО: Левски – ЦСКА 0:3, „сините“ са в нокдаун!|date=29 април 2017|accessdate=7 май 2017|език=}}</ref> === Каляри === На 30 януари 2019 г. преминава в италианския [[Каляри Калчо|Каляри]] срещу сумата от [[€]]4 000 000.<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=768326 Десподов в Каляри за 5 години, стана ясно колко ще получи ЦСКА-София]</ref><ref>{{Citation |title=ЦСКА обявиха трансфера на Десподов в Каляри |url=http://www.centralnatribuna.com/first-professional-league/cska-obyaviha-transfera-despodov-cagliari |accessdate=2019-01-31 |archivedate=2019-01-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190131145522/http://www.centralnatribuna.com/first-professional-league/cska-obyaviha-transfera-despodov-cagliari }}</ref> === Щурм Грац === На 2 септември 2019 г. Десподов преминава под наем от Каляри в австрийския [[ШК Щурм|Щурм Грац]] до края на годината. === Лудогорец === На 5 октомври 2020 г. е даден под наем в [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец]] от италианския [[Каляри Калчо|Каляри]]. В първите 24 часа след сензационния трансфер мрежата завира от колажи на футболиста, а мнозина припомнят написаното от него във [[Фейсбук]] профила му през 2017 година, което гласи ''"Днес на контрола в Австрия ЦСКА имаше повече фенове, отколкото „Лудогорец“, когато стана шампион. „Някои неща не се купуват с пари, само ЦСКА!“'' <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dsport.bg/samotnik-s-pari.html|заглавие="Днес на контрола в Австрия ЦСКА имаше повече фенове, отколкото „Лудогорец“, когато стана шампион. Някои неща не се купуват с пари, само ЦСКА!"|автор=Кирил|фамилно_име=Безполов|първо_име=Безполов|дата=|труд=|архив_дата=06.10.2020 г.|достъп_дата=}}</ref> На 1 юли 2021 г. се присъединява за постоянно към разградския клуб. === ПАОК === На 4 септември 2023 г. бива продаден от Лудогорец на гръцкия гранд ПАОК за сумата от 3.5 милиона евро, като договора му е за 4 г. до 30 юни 2027 г. На 21 септември 2023 г. вкарва първия си гол за гръцкия гранд в мач от груповата фаза на Лигата на конференциите срещу ХИК, завършил с победа с 2:3 за неговия тим. На 25 ноември 2023 г. отбелязва първия си гол в първенството на Гърция, след като се разписва при домакинската победа на ПАОК срещу Пансерайкос с 5:0. На 21 януари 2024 г. Десподов вкарва два гола за успеха на неговия тим срещу Волос с 1:5. Още в следващия кръг, на 28 януари 2024 г., българина вкарва и двата гола за победата на ПАОК срещу гранда Панатинайкос. На 18 февруари 2024 г. Десподов вкарва единствения гол за тима си при загубата от гранда Олимпиакос с 1:4. На 31 март 2024 г. вкарва един гол за ПАОК при победата на солунчани с 2:3 срещу Панатинайкос. На 19 май 2024 г. Арис и ПАОК играят един срещу друг в мач от последния 36 кръг на първенството. Крайния резултат е 1:2 в полза на ПАОК и по този начин те стават шампиони на Гърция за четвърти път в историята си. От своя страна Кирил Десподов става голмайстор на ПАОК през сезон 2023/24 на гръцкото първенство с 11 отбелязани попадения при изиграни 33 мача. == Национален отбор == На 7 февруари 2015 г. Десподов прави първата си поява за България, в безголово равенство с Румъния в приятелски мач, който влиза като резерва на мястото на [[Станислав Манолев]].<ref>{{cite web|publisher=flashscore.com|title=Romania vs. Bulgaria 0:0|url=http://www.flashscore.com/match/6eMiivhM/#lineups;1|date=7 февруари 2015|accessdate=7 февруари 2015}}</ref> Той е повикан и през март 2017 г. за квалификацията за [[Мондиал 2018|Световното първенство през 2018]] г. срещу {{имеНОФ|Нидерландия}}, но остава на пейката.<ref>{{Cite web|url=http://www.flashscore.com/match/zBtaVVUE/#lineups;1|publisher=flashscore.com|title=Bulgaria NT vs. Netherlands NT 2:0|date=25 март 2017|accessdate=7 април 2017}}</ref> Десподов прави своя дебют за {{имеНОФ|България}} на 23 март 2018 г. в приятелски мач срещу {{имеНОФ|Босна и Херцеговина}}, заменяйки [[Спас Делев]] малко след 60-ата минута.<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=715898 Автогол повали България, капитанът на Берое с комичен червен картон]</ref> На 13 октомври 2018 г. той вкарва първия си гол за националния отбор в домакинската победа с 2:1 срещу {{имеНОФ|Кипър}}, в мач от [[Лига на нациите]]. От 1 ноември 2021 г. Десподов е капитан на националния отбор. == Отличия == === Индивидуални === * [[Футболист № 1 на България|Най-добър млад футболист на България]] (1): 2017 * [[Футболист № 1 на България]] (4): 2018, 2021, 2022, 2023 * Най-добър асистент в Първа лига (2): 2020/21, 2022/23 === Лудогорец === * [[Шампионат на България|Шампион на България]] (3): [[Първа професионална футболна лига 2020/21|2020/21]], [[Първа професионална футболна лига 2021/22|2021/22]], [[Първа професионална футболна лига 2022/23|2022/23]] * [[Купа на България по футбол|Купа на България]] (1): [[Купа на България по футбол 2022/23|2022/23]] * [[Суперкупа на България]] (2): 2021, 2022 === ПАОК === * [[Гръцка суперлига]] (1): 2023/24 == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://int.soccerway.com/players/kiril-despodov/235207/ Профил на футболиста в сайта soccerway] * [http://www.uefa.com/under19/season=2014/teams/player=250046696/index.html Профил на футболиста в сайта на УЕФА] {{Футболист № 1 на България}} {{Портал|Футбол|Македония}} {{СОРТКАТ:Десподов, Кирил}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Български футболисти от Македония]] [[Категория:Родени в Кресна]] [[Категория:Футболисти от Академия Литекс]] [[Категория:Футболисти на Литекс (Ловеч)]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Футболисти на Каляри Калчо]] [[Категория:Футболисти на Лудогорец (Разград)]] [[Категория:Български футболисти в Италия]] [[Категория:Български футболисти в Австрия]] [[Категория:Български футболисти в Гърция]] q95zylcrjwo9jb7n2llwivkkcjcaw0e 0 443621 12434913 12433851 2024-12-08T14:34:26Z Rebelheartous 22483 /* История */ 12434913 wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = „Момчешки свят“ | фон = група | картинка = | картинка_текст = | създадена = [[България]] | стил = [[поп музика|поп]] | период_на_активност = от 1998 г. | лейбъл = | свързани_изпълнители = | влияния = | сайт = | състав = Тодор Георгиев </br> Петър Санкев </br> Никола Колев | бивши_членове = Груди Нейков }} '''„Момчешки свят“''' е [[Поп музика|поп]]-денс група, създадена през май [[1998]] г. == История == В началото са 4 момчета – Груди Нейков, Тодор Георгиев, Петър Санкев и Никола Колев. Всички те, освен Петър, са завършили [[Национална музикална академия|Музикалната консерватория]] в [[София]]. През 1997 година дебютират на фестивала „[[Златният Орфей]]“ и печелят 2 награди – тази на [[журналист]]ите и тази на публиката<ref>[http://www.narodnodelo.bg/news.php?news=39524 В-к „Народно дело“]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. Дебютният им албум, наречен „Момчешки свят“, излиза през ноември 1998 г. Той включва песни като „Двама с теб завинаги“, „Гласът на сърцето“, „Бяла роза“, „Ритъмът на любовта“ и много други. В своята творческа биография има съвместни концерти с [[Лили Иванова]]<ref>[http://vbox7.com/play:50fe9562 Клип във VBox]</ref>, изяви извън [[България]]. След напускането на Груди Нейков „Момчешки свят“ вече е трио. Работи по втория си албум, от който вече е готова пилотната песен „Остани“. {{факт|През 1999 г. изпълняват песни в българския дублаж на двата филма от поредицата „Фърнгъли“, записани в Арс Диджитал Студио.}} == Дискография == === Албуми === * [[Момчешки свят (албум)|Момчешки свят]] (2000) === Песни<ref>[http://tekstove.info/browsepoartist.php?id=2161 Текстове на някои от песните]{{Dead link|date=юни 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> === ; „Момчешки свят“, 2000 г. * Двама с теб завинаги * Гласът на сърцето * Бяла роза * Първа любов * Мечта * Вярвай в любовта * Ритъмът на любовта * Свят ден * Момичета * Акапела 'Момчешки свят' ; Песни след 2000 г. * Имам нужда от теб * Сън или мечта * Миг като вечност * Разбито сърце == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://m.dir.bg/izpulnitel_info.php?id=129 Информация за групата в Dir.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20061211170354/http://m.dir.bg/izpulnitel_info.php?id=129 |date=2006-12-11 }} {{Портал|Музика|България}} [[Категория:Български момчешки групи]] [[Категория:Български денс групи]] [[Категория:Български поп групи]] [[Категория:Основани в България през 1998 година]] snimm7std17i4db1dvzxpmfvionv7em 12435172 12434913 2024-12-08T18:56:16Z Krisi tranchev.1999 114581 Оф, добре махам ги! Отбелязах групата във финала на двата филма за „Фърнгъли“. Те изпълняваха част от песните. 12435172 wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = „Момчешки свят“ | фон = група | картинка = | картинка_текст = | създадена = [[България]] | стил = [[поп музика|поп]] | период_на_активност = от 1998 г. | лейбъл = | свързани_изпълнители = | влияния = | сайт = | състав = Тодор Георгиев </br> Петър Санкев </br> Никола Колев | бивши_членове = Груди Нейков }} '''„Момчешки свят“''' е [[Поп музика|поп]]-денс група, създадена през май [[1998]] г. == История == В началото са 4 момчета – Груди Нейков, Тодор Георгиев, Петър Санкев и Никола Колев. Всички те, освен Петър, са завършили [[Национална музикална академия|Музикалната консерватория]] в [[София]]. През 1997 година дебютират на фестивала „[[Златният Орфей]]“ и печелят 2 награди – тази на [[журналист]]ите и тази на публиката<ref>[http://www.narodnodelo.bg/news.php?news=39524 В-к „Народно дело“]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. Дебютният им албум, наречен „Момчешки свят“, излиза през ноември 1998 г. Той включва песни като „Двама с теб завинаги“, „Гласът на сърцето“, „Бяла роза“, „Ритъмът на любовта“ и много други. В своята творческа биография има съвместни концерти с [[Лили Иванова]]<ref>[http://vbox7.com/play:50fe9562 Клип във VBox]</ref>, изяви извън [[България]]. След напускането на Груди Нейков „Момчешки свят“ вече е трио. Работи по втория си албум, от който вече е готова пилотната песен „Остани“. == Дискография == === Албуми === * [[Момчешки свят (албум)|Момчешки свят]] (2000) === Песни<ref>[http://tekstove.info/browsepoartist.php?id=2161 Текстове на някои от песните]{{Dead link|date=юни 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> === ; „Момчешки свят“, 2000 г. * Двама с теб завинаги * Гласът на сърцето * Бяла роза * Първа любов * Мечта * Вярвай в любовта * Ритъмът на любовта * Свят ден * Момичета * Акапела 'Момчешки свят' ; Песни след 2000 г. * Имам нужда от теб * Сън или мечта * Миг като вечност * Разбито сърце == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://m.dir.bg/izpulnitel_info.php?id=129 Информация за групата в Dir.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20061211170354/http://m.dir.bg/izpulnitel_info.php?id=129 |date=2006-12-11 }} {{Портал|Музика|България}} [[Категория:Български момчешки групи]] [[Категория:Български денс групи]] [[Категория:Български поп групи]] [[Категория:Основани в България през 1998 година]] sd7vhsa9i0n9q9egqg8l6tkn1t7o8fi 0 449251 12435377 11108979 2024-12-08T23:56:24Z InternetArchiveBot 282151 Add 1 book for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435377 wikitext text/x-wiki '''Ефектът на Мьосбауер''' представлява безоткатно ядрено резонансно излъчване на изключително тесен сноп гама кванти от ядрата.<ref>И. Лалов, История на физиката от Възраждането до наши дни, София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2011, с. 170</ref> Физическото явление е открито от [[Рудолф Мьосбауер]] през [[1958]] година. Ефектът на Мьосбауер е един от малкото ядрени процеси, върху които оказват влияние външни за ядрото фактори като електронна обвивка, кристална структура, температура, налягане и др. За да се осъществи резонансно поглъщане енергията на падащия гама-квант трябва да съвпада изключително точно с енергията на гама-прехода. Ефектът на Мьосбауер позволява да се извършват свръх точни измервания на спектъра на гама-лъчите и да се съди за състоянието на излъчващото ядро. Намира приложение в Мьосбауеровата [[спектроскопия]]. == История == Съществуващото излъчване и поглъщане на [[рентгенови лъчи]] от [[газ]]ове давало основание да се очаква подобно явление и при гама лъчите. Потокът от гама-кванти възниква при ядрени преходи за разлика от рентгеновите лъчи, които са продукт на преход на [[електрони]]. Опитите за наблюдение на гама-резонанс в газове се проваляли поради загубата на [[енергия]] в резултат на разсейване. Мьосбауер наблюдавал резонанс в твърд [[иридий]], което породило у него въпроса защо гама резонансът е възможен в твърди тела, но не и в газове. Той предположил, че при атомите в твърдите тела при определени обстоятелства една малка част от ядрените събития могат да настъпят без разсейване и приписал наблюдавания резонанс на тези безоткатни ядрени събития. През 1958 г. Рудолф Мьосбауер направил връзка между кохеренетното разсейване на неутрони и кохерентното поглъщане на гама-кванти. Той се занимавал с изучаване на резонансния ефект в иридий 191 чрез компенсиране на отката. За препокриване на линиите на излъчване и поглъщане той използвал висока температура като очаквал резонансното поглъщане да изчезне при ниска температура. За да измери фона, той охлаждал източника и поглътителя. За негова изненада при температура на течния азот (-196 градуса С) резонансното поглъщане рязко се увеличило. Съобщението за Ефекта на Мьосбауер, който е едно от последните големи открития във физиката, излязло за пръв път на [[немски език|немски]]. Първото съобщение на [[английски език|английски]] било за повторението на експеримента.<ref> {{cite journal |last1=Craig |first1=P. |last2=Dash |first2=J. |last3=McGuire |first3=A. |last4=Nagle |first4=D. |last5=Reiswig |first5=R. |year=1959 |title=Nuclear Resonance Absorption of Gamma Rays in Ir¹⁹¹ |url=https://archive.org/details/sim_physical-review-letters_1959-09-01_3_5/page/n13 |journal=[[Physical Review Letters]] |volume=3 |issue=5 |pages=221 |bibcode=1959PhRvL...3..221C |doi=10.1103/PhysRevLett.3.221 }}</ref> За откриването на този ефект през [[1961]] година Мьосбауер получил [[Нобелова награда за физика]] заедно с [[Роберт Хофщетер]], който изследва разсейването на електроните от атомните ядра. == Описание == [[Файл:Mossbauer 51Fe.png|мини|150px]] По принцип гама лъчите са продукт на ядрени преходи от нестабилно високо-енергетично състояние в стабилни ниско-енергетични състояние. Енергията на излъчените гама кванти е свързана с енергията на ядрения преход минус големината на енергията, която се губи за откат на излъчените атоми. Ако загубената енергия е малка в сравнение с енергията на ядрения преход, тогава енергията на гама лъчите все още съответства на енергията на ядрения преход и гама лъчите могат да бъдат погълнати от втори атом от същия вид като първия. Количеството енергия в отскачащата частица може да бъде намерена от запазването на момента: :<math>|P_\mathrm{R}| = |P_\mathrm{\gamma}| \,</math> Замествайки енергията в уравнението получаваме: :<math>E_\mathrm{R} = \frac{E_\mathrm{\gamma}^2}{2Mc^2}</math><ref> {{Cite web | last = Nave | first = C.R. | year = 2005 | title = Mössbauer Effect in Iron-57 | url = http://hyperphysics.phy-astr.gsu.edu/hbase/nuclear/mossfe.html | work = [[HyperPhysics]] | publisher = [[Georgia State University]] | accessdate =7 юни 2010 }}</ref> == Вижте също == * [[Мьосбауерова спектроскопия]] == Допълнителна литература == * {{cite journal | last= Mössbauer |first=R. L. | year = 1958 | title = Kernresonanzfluoreszenz von Gammastrahlung in Ir¹⁹¹ | journal = [[Zeitschrift für Physik A]] | volume = 151 | issue =2 | pages = 124–143 | език = de | bibcode = 1958ZPhy..151..124M | doi = 10.1007/BF01344210 }} * {{cite book | last = Frauenfelder |first=H. | year = 1962 | title = The Mössbauer Effect | url = https://archive.org/details/mssbauereffec00frau | publisher = [[W. A. Benjamin]] | lccn = 61018181 }} * {{cite journal | last = Eyges | first = L. | year = 1965 | title = Physics of the Mössbauer Effect | url = https://archive.org/details/sim_american-journal-of-physics_1965-10_33_10/page/790 | journal = [[American Journal of Physics]] | volume = 33 | issue = 10 | pages = 790–802 | bibcode = 1965AmJPh..33..790E | doi = 10.1119/1.1970986 }} * {{cite journal | last = Hesse | first = J. | year = 1973 | title = Simple Arrangement for Educational Mössbauer-Effect Measurements | journal = [[American Journal of Physics]] | volume = 41 |issue= | pages = 127–129 | bibcode = 1973AmJPh..41..127H | doi = 10.1119/1.1987142 }} * {{cite journal | last = Ninio | first = F. | year = 1973 | title = The Forced Harmonic Oscillator and the Zero-Phonon Transition of the Mössbauer Effect | journal = [[American Journal of Physics]] | volume = 41 | issue = 5 | pages = 648–649 | bibcode = 1973AmJPh..41..648N | doi = 10.1119/1.1987323 }} * {{cite journal | last = Vandergrift |first=G. | last2=Fultz |first2=B. | year = 1998 | title = The Mössbauer effect explained | journal = [[American Journal of Physics]] | volume = 66 | issue = 7 | pages = 593–596 | bibcode = 1998AmJPh..66..593V | doi = 10.1119/1.18911 }} * {{cite journal |last=Adetunji |first=J. |last2=Dronsfield |first2=A. T. |date=July 2002 |title=The beginnings of Mössbauer spectroscopy |url=http://www.rsc.org/Education/EiC/issues/2002July/july2002Adetunji.asp |work=[[Education in Chemistry]] |volume= |issue= |pages= |doi= }} == Използвана литература == <references/> [[Категория:Ядрена физика]] [[Категория:Физика на кондензираната материя]] [[Категория:Явления]] 7jnjnttxs0kq2i39pthk30avcuirgep 0 450220 12434799 12434788 2024-12-08T12:05:13Z Ambra75 259141 /* Гражданска война в Сирия */ 12434799 wikitext text/x-wiki {{Първа дама | име = Асма ал-Асад | портрет = Asma Al-Assad in 2008.jpg | ред = бивша първа дама на Сирия | дата1 = 13 декември 2000 | дата2 = декември 2024 | предшествана = [[Аниса Махлуф]] | сменена = | родена-място = [[Лондон]], [[Англия]] | починала-място = | съпруг = [[Башар ал-Асад]] <small>(от 2000 г.)</small> | alma mater = [[Кингс Колидж (Лондон)|Кингс Колидж]] |име-рождено=''Асма Фаваз Ахрас''|деца=Хафез ал-Асад, Зейна ал-Асад, Карим ал-Асад|религия=[[Ислям]]ː [[сунити]]}} '''Асма Фаваз ал-Асад''' ({{lang|ar|أسماء فواز الأسد}}), родена с фамилното име '''Ахрас,''' е първа дама на Сирия от [[2000]] г. до [[2024]] г. като съпруга на президента [[Башар ал-Асад]]. Родена и израснала в [[Лондон]] от сирийски родители, тя става първа дама, когато се омъжва за президента на Сирия на 13 декември 2000 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.scotsman.com/news/world/assads-british-wife-targeted-by-eu-as-annan-pursues-talks-on-ceasefire-1637382|title=Assad's British wife targeted by EU as Annan pursues talks on ceasefire|date=24 March 2012|work=[[The Scotsman]]|access-date=21 September 2023}}</ref><ref name="Ramdani1">{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/8503481/Is-Asma-Assad-in-London.html|title=Is Asma Assad in London?|last=Ramdani|first=Nabila|date=10 May 2011|work=The Telegraph|access-date=25 April 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20110611144310/http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/8503481/Is-Asma-Assad-in-London.html|archive-date=11 June 2011|url-access=limited}}</ref> Завършва [[Кралски колеж Лондон|Кралския колеж в Лондон]] през 1996 г. с [[Бакалавър|бакалавърска степен]] по [[компютърни науки]] и [[френска литература]]. Има кариера в [[Инвестиционно банкиране|инвестиционното банкиране]] и планира да започне MBA в [[Харвардски университет|Харвардския университет]], когато се омъжва за Башар ал-Асад през декември 2000 г. Напуска работата си и остава в Сирия, където се раждат трите им деца. Като първа дама изиграва важна роля в подкрепата на правителствени организации, ангажирани със социалното и икономическо развитие като част от инициатива за реформа, спряна поради избухването на [[Гражданска война в Сирия|Гражданската война в Сирия]].<ref name="ruiz">{{Cite journal|last=Ruiz de Elvira|first=L.|last2=Zintl|first2=T.|date=2014|title=The end of the Ba'athist social contract in Bashar al-Assad's Syria: reading sociopolitical transformations through charities and broader benevolent activism|journal=International Journal of Middle East Studies|volume=46|issue=2|pages=329–349|doi=10.1017/S0020743814000130}}</ref> Заедно със съпруга си се смята за един от основните икономически играчи в Сирия, контролирайки големи части от сирийския [[бизнес сектор]], банковото дело, телекомуникациите, недвижимите имоти и [[воден транспорт|водния транспорт]].<ref>{{Cite news|url=https://syria-report.com/analysis-changes-to-syrias-business-elite-concentrates-wealth-in-hands-of-presidential-couple-open-access/|title=Changes to Syria's Business Elite Concentrates Wealth in Hands of Presidential Couple|date=15 ноември 2022|work=The Syria Report|archive-url=https://web.archive.org/web/20221202222632/https://syria-report.com/analysis-changes-to-syrias-business-elite-concentrates-wealth-in-hands-of-presidential-couple-open-access/|archive-date=2 декември 2022}}</ref> В резултат на продължаващата [[гражданска война в Сирия]] – конфликт, който започва през март 2011 г., Асма е обект на икономически санкции, свързани с високопоставени сирийски правителствени служители, което прави незаконно в [[Европейски съюз|Европейския съюз]] (ЕС) да й се предоставя материални и финансови помощ, за да получи определени продукти, и се ограничава възможността й да пътува в рамките на ЕС.<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/9162194/Syria-Asma-al-Assad-hit-with-EU-sanctions.html|title=Syria: Asma al-Assad hit with EU sanctions|last=Waterfield|first=Bruno|date=23 март 2012|work=The Daily Telegraph|access-date=25 април 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20171227185246/http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/9162194/Syria-Asma-al-Assad-hit-with-EU-sanctions.html|archive-date=27 December 2017|url-access=limited}}</ref><ref name="RobinsonNorman2012">{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/SB10001424052702304724404577299000830390154|title=EU Targets Bashar al-Assad's Wife With New Sanctions|last=Robinson|first=Frances|date=24 март 2012|work=The Wall Street Journal|access-date=25 април 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20171011175413/https://www.wsj.com/articles/SB10001424052702304724404577299000830390154|archive-date=11 октомври 2017|last2=Norman|first2=Laurence|url-access=subscription}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://abcnews.go.com/International/syrias-stylish-ladys-shopping-sprees-now-hit-sanctions/story?id=15976684|заглавие=Syria's Stylish First Lady's Shopping Sprees Now Hit By Sanctions|автор=Marquardt|първо_име=Alexander|труд=ABC News|достъп_дата=27 юни 2020}}</ref> В Обединеното кралство Асма е част от предварително разследване в отдела за военни престъпления на столичната полиция с обвинения, включващи „систематичен подход към изтезания и убийства на цивилни, включително с използването на химически оръжия“ и подбуждане към [[Тероризъм|терористични]] актове.<ref name="Sky20210314">{{Cite news|url=https://news.sky.com/story/mets-war-crimes-unit-examining-allegations-against-asma-al-assad-wife-of-syrian-president-12245430|title=Met's War Crimes Unit examining allegations against Asma al Assad, wife of Syrian president|last=Chowdhury|first=Sadiya|date=14 March 2021|access-date=10 юли 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210315223641/https://news.sky.com/story/mets-war-crimes-unit-examining-allegations-against-asma-al-assad-wife-of-syrian-president-12245430|archive-date=15 март 2021|publisher=Sky News|language=en}}</ref> == Биография == === Ранен живот и образование === Асад е роден като ''Асма Фаваз Ахрас'' на 11 август [[1975]] г. в Лондон в семейството на Фаваз Ахрас, кардиолог в болницата „Кромуел“ в Лондон, и съпругата му Сахар Отри, бивш дипломат, служила като първи секретар в сирийското посолство в Лондон.<ref name="Bar2006">{{Cite journal|last=Bar|first=Shmuel|date=2006|title=Bashar's Syria: The Regime and its Strategic Worldview|url=http://herzliyaconference.org/_Uploads/2590Bashars.pdf#page=2|journal=Comparative Strategy|volume=25|issue=5|pages=353–445|doi=10.1080/01495930601105412|issn=0149-5933|archive-url=https://web.archive.org/web/20131126160614/http://herzliyaconference.org/_Uploads/2590Bashars.pdf#page=2|archive-date=26 November 2013}}</ref><ref name="desert_rose">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/article/us-syria-asma-idUSBRE82I0MB20120319|заглавие=Asma al Assad, a "desert rose" crushed by Syria's strife|автор=Golovnina|първо_име=Maria|труд=Reuters|достъп_дата=10 януари 2013}}</ref> Родителите й са мюсюлмани [[Сунитски ислям|сунити]] и от сирийски произход – от град [[Хомс]].<ref name="Bar2006" /><ref>{{Cite news|url=http://www.haaretz.com/print-edition/features/in-syria-the-army-s-loyalty-to-assad-runs-deep-1.358310|title=In Syria, the army's loyalty to Assad runs deep|last=Bar'el|first=Zvi|date=27 April 2011|work=Haaretz|access-date=17 юли 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20110522002113/http://www.haaretz.com/print-edition/features/in-syria-the-army-s-loyalty-to-assad-runs-deep-1.358310|archive-date=22 май 2011}}</ref> Израства в [[Актън]], Лондон, където учи в гимназията „Туайфърд Чърч ъф Ингланд“ и по-късно в частното девическо училище „Куинс Колидж“.<ref>{{Cite news|url=https://www.greenprophet.com/2023/11/king-queen-syria-captagon/|title=Meet the Queen of Captagon|last=A Kloosterman|first=Karin|date=13 ноември 2023|access-date=8 януари 2024|publisher=Green Prophet}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.mirror.co.uk/news/uk-news/president-assads-wife-banned-from-europe-770546|title=President Assad's wife banned from travelling to Europe... but not Britain|date=23 март 2012|work=The Mirror|access-date=17 юли 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20201007134821/https://www.mirror.co.uk/news/uk-news/president-assads-wife-banned-from-europe-770546/|archive-date=7 October 2020}}</ref> Завършва с отличие [[Кралски колеж Лондон|Кралския колеж в Лондон]]<ref>{{Cite news|url=https://www.thetimes.co.uk/article/asma-al-assad-syrias-first-lady-faces-war-crimes-prosecution-in-uk-z8r262tk2|title=Asma al-Assad: Syria's first lady faces war crimes prosecution in UK|last=Callaghan|first=Louise|date=13 март 2021|work=The Times|access-date=25 април 2021|language=en}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2016/oct/22/in-syria-we-believe-in-honouring-our-word-asma-al-assad-speaks-about-syrian-conflict|title=Asma al-Assad: from Syria's 'desert rose' to 'first lady of hell'|date=22 октомври 2016|work=The Guardian|access-date=25 април 2021|language=en}}</ref> през 1996 г. с бакалавърска степен по [[компютърни науки]].<ref>{{Cite news|url=https://www.economist.com/1843/2021/03/10/banker-princess-warlord-the-many-lives-of-asma-assad|title=Banker, princess, warlord: the many lives of Asma Assad|date=10 март 2021|work=The Economist|access-date=25 април 2021}}</ref> === Финансова кариера === След като завършва [[Кралски колеж Лондон|Кралския колеж в Лондон]], Асма започва работа като икономически анализатор в [[Дойче Банк]] – в отдела за управление на [[хедж фонд]]ове с клиенти в Европа и Източна Азия.<ref name="Bar20062">{{Cite journal|last=Bar|first=Shmuel|date=2006|title=Bashar's Syria: The Regime and its Strategic Worldview|url=http://herzliyaconference.org/_Uploads/2590Bashars.pdf#page=2|journal=Comparative Strategy|volume=25|issue=5|pages=353–445|doi=10.1080/01495930601105412|issn=0149-5933|archive-url=https://web.archive.org/web/20131126160614/http://herzliyaconference.org/_Uploads/2590Bashars.pdf#page=2|archive-date=26 November 2013}}</ref><ref name="desert_rose2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/article/us-syria-asma-idUSBRE82I0MB20120319|заглавие=Asma al Assad, a "desert rose" crushed by Syria's strife|автор=Golovnina|първо_име=Maria|труд=Reuters|достъп_дата=10 януари 2013}}</ref> През 1998 г. се присъединява към отдела за инвестиционно банкиране на [[Джей Пи Морган и Ко.]], където работи в екип, специализиран в [[Биотехнология|биотехнологични]] и фармацевтични компании.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.syrianembassy.us/first_lady.html|заглавие=The First Lady|издател=Embassy of Syria, Washington, D.C.}}</ref><ref name="Bennet">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2005/07/10/magazine/10SYRIA.html?pagewanted=all|title=The Enigma of Damascus|last=Bennet|first=James|date=10 юли 2005|work=The New York Times|access-date=18 февруари 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20150319073326/http://www.nytimes.com/2005/07/10/magazine/10SYRIA.html?pagewanted=all|archive-date=19 март 2015}}</ref> На път е да започне магистърска степен по бизнес администрация в [[Харвардски университет|Харвардския университет]], когато на почивка при леля си в [[Дамаск]] през 2000 г. среща отново [[Башар ал-Асад]], семеен приятел.<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/9458674/At-home-with-the-Assads-an-eerie-memoir-of-Syrias-first-family-before-the-slaughter-began.html|title=At home with the Assads: an eerie memoir of Syria's first family before the slaughter began|last=Buck|first=Joan Juliet|date=12 август 2012|work=The Daily Telegraph|access-date=25 април 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20180130091744/http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/9458674/At-home-with-the-Assads-an-eerie-memoir-of-Syrias-first-family-before-the-slaughter-began.html|archive-date=30 януари 2018|url-access=limited}}</ref> === Първа дама на Сирия === След смъртта на [[Хафез ал-Асад]] през юни 2000 г. синът му [[Башар ал-Асад]] поема президентския пост.<ref name="buck2">{{Cite news|url=http://www.newsweek.com/joan-juliet-buck-my-vogue-interview-syrias-first-lady-65615|title=My Vogue interview with Syria's First Lady|last=Buck|first=Joan Juliet|date=30 юли 2012|work=Newsweek|access-date=10 декември 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20120730110710/http://www.thedailybeast.com/newsweek/2012/07/29/joan-juliet-buck-my-vogue-interview-with-syria-s-first-lady.html|archive-date=30 юли 2012|agency=Newsweek}}</ref> Асма се мести в Сирия през ноември 2000 г. и се омъжва за Башар през декември същата година. Бракът изненадва мнозина, тъй като няма съобщения в медиите за техните срещи и ухажване преди сватбата.<ref name="Bar20063">{{Cite journal|last=Bar|first=Shmuel|date=2006|title=Bashar's Syria: The Regime and its Strategic Worldview|url=http://herzliyaconference.org/_Uploads/2590Bashars.pdf#page=2|journal=Comparative Strategy|volume=25|issue=5|pages=353–445|doi=10.1080/01495930601105412|issn=0149-5933|archive-url=https://web.archive.org/web/20131126160614/http://herzliyaconference.org/_Uploads/2590Bashars.pdf#page=2|archive-date=26 ноември 2013}}</ref> Мнозина тълкуват съюза като помирение и знак за напредък към реформаторско правителство, тъй като Асма е израснала в [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]] и представлява [[Сунитски ислям|сунитското]] мнозинство, за разлика от [[Алавити|алавитския]] Башар.<ref name="jones">{{Cite journal|last=Jones|first=L.|date=2001|title=The European press views the Middle East|journal=The Washington Report on Middle East Affairs|volume=20|issue=2|page=33}}</ref> След сватбата Асма пътува из Сирия до 100 села в 13 от 14-те сирийски провинции, за да говори със сирийците и да научи накъде трябва да насочи бъдещата си политика.<ref name="bevan">{{Cite journal|last=Bevan|first=B.|date=2005|title=Inheriting Syria: Bashar's trial by fire|journal=Washington Report on Middle East Affairs|volume=24|issue=5|pages=85–86}}</ref> Тя продължава да създава колекция от организации, които функционираха под благотворителния сектор на правителството, наричан Сирийски тръст за развитие. Благодарение на тази работа тя печели място в списъка на 50-те най-влиятелните араби в света на сп. Близък изток“ през 2010 г..<ref name="Middle">{{Cite news|title=World's 50 most influential Arabs|date=May 2010|agency=Middle East 411|issue=47}}</ref> ==== Обществен имидж ==== Описвана от медийни анализатори като важна част от усилията за връзки с обществеността на сирийското правителство в нейния мандат като първа дама, Асма се счита за заемаща прогресивни позиции по отношение на правата на жените и образованието.<ref name="Bennet2">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2005/07/10/magazine/10SYRIA.html?pagewanted=all|title=The Enigma of Damascus|last=Bennet|first=James|date=10 July 2005|work=The New York Times|access-date=18 февруари 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20150319073326/http://www.nytimes.com/2005/07/10/magazine/10SYRIA.html?pagewanted=all|archive-date=19 март 2015}}</ref><ref name="AFP">{{Cite news|url=http://www.alarabiya.net/articles/2012/01/14/188236.html|title=Syria's First Lady Asma al‑Assad Falling from Grace|date=14 January 2012|access-date=26 ноември 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20120209033645/http://www.alarabiya.net/articles/2012/01/14/188236.html|archive-date=9 февруари 2012|publisher=Al Arabiya|agency=Agence France-Presse}}</ref><ref name="cnnindex">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://edition.cnn.com/2011/12/25/world/meast/asma-al-assad-profile/index.html|заглавие=Will Asma al-Assad take a stand or stand by her man?|издател=CNN|достъп_дата=14 февруари 2012}}</ref> [[Програма на ООН за развитие|Програмата за развитие на ООН]] дава 18 млн. [[Щатски долар|щатски долара]], за да подпомогне организирането на сложен набор от инициативи за реформи, показващи, че сирийското правителство работи за по-модерна и прогресивна форма на управление, ключова част от която помага да се създаде „аура на реформаторка“ за Асма, подчертавайки нейното участие в Сирийския тръст за развитие, докато програмата не е спряна, тъй като страната изпадна в гражданска война.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.foxnews.com/world/before-assad-unleashed-violence-un-showcased-wife-asma-as-a-champion-of-reform/|заглавие=Before Assad unleashed violence, UN showcased wife Asma as a 'champion' of reform|автор=Russell|първо_име=George|издател=Fox News|достъп_дата=21 September 2012}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.foxnews.com/world/un-sponsored-group-in-syria-included-assad-kin-cited-as-corrupt-by-us-documents-show/|заглавие=UN-sponsored group in Syria included Assad kin cited as corrupt by US, documents show|автор=Russell|първо_име=George|издател=Fox News|достъп_дата=8 октомври 2012}}</ref> Като [[Сунитски ислям|сунитска]] мюсюлманка по рождение водещата роля на Асма също е важна за мнението на сирийското правителство и президента сред сунитското мнозинство в Сирия.<ref name="desert_rose3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/article/us-syria-asma-idUSBRE82I0MB20120319|заглавие=Asma al Assad, a "desert rose" crushed by Syria's strife|автор=Golovnina|първо_име=Maria|труд=Reuters|достъп_дата=10 януари 2013}}</ref> ==== Гражданска война в Сирия ==== а обществения имидж на Асма е нанесен силен удар, след като [[Гражданска война в Сирия|Сирийската гражданска война]] се засилва в началото на 2012 г., тъй като Първата дама е критикувана, че е запазила мълчание в началото на сирийското въстание.<ref name="desert_rose4">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/article/us-syria-asma-idUSBRE82I0MB20120319|заглавие=Asma al Assad, a "desert rose" crushed by Syria's strife|автор=Golovnina|първо_име=Maria|труд=Reuters|достъп_дата=10 януари 2013}}</ref><ref name="Tele">{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/9065611/Syrias-First-Lady-Asma-al-Assad-breaks-her-silence.html|title=Syria's First Lady Asma al-Assad breaks her silence|date=7 февруари 2012|work=The Telegraph|access-date=25 април 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20121115014533/http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/9065611/Syrias-First-Lady-Asma-al-Assad-breaks-her-silence.html|archive-date=15 ноември 2012|url-access=limited}}</ref> Тя прави първото си официално изявление пред международните медии от началото на бунта през февруари 2012 г., близо година след първите сериозни протести.<ref name="AFP2">{{Cite news|url=http://www.alarabiya.net/articles/2012/01/14/188236.html|title=Syria's First Lady Asma al‑Assad Falling from Grace|date=14 January 2012|access-date=26 ноември 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20120209033645/http://www.alarabiya.net/articles/2012/01/14/188236.html|archive-date=9 февруиари 2012|publisher=Al Arabiya|agency=Agence France-Presse}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://fullcomment.nationalpost.com/2012/01/13/peter-goodspeed-the-glamorous-face-of-syrias-dictatorship|заглавие=Asma al-Assad, the glamorous face of Syria's dictatorship|труд=National Post|достъп_дата=10 януари 2013}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.theaustralian.com.au/national-affairs/world-politics/has-syrias-princess-diana-become-its-marie-antoinette/story-fn9hkofv-1226257230037|title=Has Syria's Princess Diana become its Marie Antoinette?|last=Fletcher|first=Martin|date=30 януари 2012|work=The Australian|access-date=6 февруари 2012|archive-url=https://web.archive.org/web/20120207141739/http://www.theaustralian.com.au/national-affairs/world-politics/has-syrias-princess-diana-become-its-marie-antoinette/story-fn9hkofv-1226257230037|archive-date=7 February 2012|url-access=subscription}}</ref> Също през февруари 2012 г. тя праща мейл до сп. „[[Таймс]]“, в който се посочва: „Президентът е президент на Сирия, а не на фракция от сирийци, и Първата дама го подкрепя в тази роля.“ В комюникето също така се описва нейната продължаваща подкрепа за благотворителни организации и дейности за развитие на селските райони и се казва, че тя утешава „жертвите на насилието“.<ref>{{Cite news|url=http://www.theage.com.au/world/first-lady-breaks-silence-to-support-president-assad-20120207-1r59e.html|title=First lady breaks silence to support President Assad|date=8 февруари 2012|work=The Age|access-date=17 февруари 2012|archive-url=https://web.archive.org/web/20120210002716/http://www.theage.com.au/world/first-lady-breaks-silence-to-support-president-assad-20120207-1r59e.html|archive-date=10 февруари 2012|agency=Agence France-Presse}}</ref><ref name="Tele">{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/9065611/Syrias-First-Lady-Asma-al-Assad-breaks-her-silence.html|title=Syria's First Lady Asma al-Assad breaks her silence|date=7 февруари 2012|work=The Telegraph|access-date=25 април 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20121115014533/http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/9065611/Syrias-First-Lady-Asma-al-Assad-breaks-her-silence.html|archive-date=15 ноември 2012|url-access=limited}}</ref><ref name="BBC">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.co.uk/news/magazine-16930738|заглавие=Asma al-Assad and the tricky role of the autocrat's wife|издател=BBC|достъп_дата=23 август 2012}}</ref> На 23 март 2012 г. [[Европейски съюз|Европейският съюз]] замразява нейните активи и обявява за [[персона нон грата]] нея и други близки членове на семейството на президента Башар ал-Асад като част от ескалиращите санкции срещу сирийското правителство.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-17483714|title=Syria crisis: EU sanctions on Asma al-Assad|date=23 март 2012|work=BBC News|access-date=20 юни 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20171207020418/http://www.bbc.co.uk/news/world-europe-17483714|archive-date=7 декември 2017}}</ref><ref name="Ashton2012">{{Cite|url=http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/HTML/?uri=CELEX:32012D0172|архив-url=https://web.archive.org/web/20220613045446/https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/HTML/?uri=CELEX%3A32012D0172&from=EN|издател=The Council of the European Union}}</ref><ref name="sanctions">{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/9149223/Bashar-al-Assads-wife-could-face-two-year-prison-term-for-sanctions-busting-after-shopping-spree.html|title=Bashar al Assad's wife 'could face two-year prison term' for sanctions busting after shopping spree|last=Blair|first=David|date=16 март 2012|work=The Daily Telegraph|access-date=25 април 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20171227123758/http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/9149223/Bashar-al-Assads-wife-could-face-two-year-prison-term-for-sanctions-busting-after-shopping-spree.html|archive-date=27 декември 2017|url-access=limited}}</ref> Асма може да пътува до Обединеното кралство поради британското си гражданство.<ref name="youtube-petition">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/world/2012/mar/23/assads-eu-sanctions-asma-bashar-syria|заглавие=Assad's relatives face asset freeze and travel ban as EU steps up sanctions|труд=The Guardian|достъп_дата=23 March 2012}}</ref> На 16 април 2012 г. Хуберта фон Вос Витиг и Шийла Лайл Грант, съпругите на германския и британския посланик в ООН, пускат 4-минутен видеоклип, в който молят Асма да се застъпи за мир и да призове съпруга си да прекрати кръвопролитието в държавата.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-17753841|title=UN ambassador wives in peace plea to Syria's Asma Assad|date=16 April 2012|work=BBC News|access-date=18 April 2012|archive-url=https://web.archive.org/web/20120419145751/http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-17753841|archive-date=19 април 2012}}</ref> <ref>[https://www.youtube.com/watch?v=SzUViTShIAo International letter and petition to Asma al-Assad] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170922154733/https://www.youtube.com/watch?v=SzUViTShIAo|date=22 September 2017}} (Youtube video by Huberta von Voss Wittig and Sheila Lyall Grant, 16 април 2012)</ref> Асна не е виждана редовно на публично място от бомбардировката през юли 2012 г. на дирекцията на сирийското военно разузнаване, което води до спекулации в пресата, че е избягала от столицата или страната.<ref>{{cite web |title=Hunt for Assad is on amid claims of wife Asma's exit to Russia |url=https://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/hunt-for-assad-is-on-amid-claims-of-wife-asmas-exit-to-russia-7960154.html |publisher=The Independent (London, UK) |access-date=26 July 2012 |date=20 юли 2012 |archive-date=21 юли 2012 |archive-url=https://web.archive.org/web/20120721235409/http://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/hunt-for-assad-is-on-amid-claims-of-wife-asmas-exit-to-russia-7960154.html |url-status=live }}</ref><ref>{{cite web |title=Free Syrian Army move HQ from Turkey to Syria |url=http://www.france24.com/en/20120922-syria-turkey-aleppo-anti-assad-rebels-fsa-command-centre-moved-into-liberated-areas |publisher=France 24 |access-date=8 октомври 2012 |date=23 септември 2012 |archive-date=29 септември 2012 |archive-url=https://web.archive.org/web/20120929104035/http://www.france24.com/en/20120922-syria-turkey-aleppo-anti-assad-rebels-fsa-command-centre-moved-into-liberated-areas |url-status=live }}</ref> Тя прави публична изява в операта в Дамаск за събитие, наречено „Майчин митинг“ на 18 март 2013 г., опровергавайки слуховете.<ref>{{Cite web |url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/9936294/Syria-Asma-al-Assad-makes-rare-public-appearance.html/ |title=Syria: Asma al-Assad makes rare public appearance |access-date=3 април 2018 |archive-date=20 март 2013 |archive-url=https://web.archive.org/web/20130320090137/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/9936294/Syria-Asma-al-Assad-makes-rare-public-appearance.html/ |url-status=dead }}</ref><ref name="Fantz2013">{{cite news |url=http://www.cnn.com/2013/03/18/world/asma-syria-appearance/ |title=Surrounded by children, Syria's First Lady makes rare appearance |first=Ashley |last=Fantz |date=18 март 2013 |publisher=CNN |access-date=19 март 2013 |archive-date=18 март 2013 |archive-url=https://web.archive.org/web/20130318232344/http://www.cnn.com/2013/03/18/world/asma-syria-appearance |url-status=live }}</ref> Прави още една публична изява през октомври 2013 г. и отново опровергава слуховете за напускането си, заявявайки: „Бях тук вчера, тук съм днес и ще бъда тук утре“.<ref>{{cite news |date=15 октомври 2013 |title=Asma al-Assad denies leaving Syria |url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/10381218/Asma-al-Assad-denies-leaving-Syria.html |url-status=live |work=The Daily Telegraph |archive-url=https://web.archive.org/web/20140102070635/http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/10381218/Asma-al-Assad-denies- До 2020 г. наблюдатели отбелязаха, че Асма е започнала да разширява влиянието си в сирийското правителство. Нейната благотворителна организация „Сирийски тръст за развитие“ отново става активна и тя започва да премества членове на споменатия орган на по-влиятелни позиции, включително избирането на активисти от сектора на благотворителността и развитието по време на парламентарните избори в Сирия през 2020 г. Впоследствие девет активисти спечелват места в сирийския парламент, всички от които са свързани с нейната благотворителна организация „Сирийско доверие и развитие“. В резултат на това тя печели политическа опора в парламента, което показва, че „тя вероятно ще продължи да играе ключова роля на сирийската политическа арена“.<nowiki><ref></nowiki>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mei.edu/publications/inside-syrias-clapping-chamber-dynamics-2020-parliamentary-elections|заглавие=Inside Syria's Clapping Chamber: Dynamics of the 2020 Parliamentary Elections|автор=Karam Shaar|труд=Middle East Institute|достъп_дата=29 април 2021}}<nowiki><ref> Конфликтът с </nowiki>[[Рами Махлуф]], роднина на съпруга й и влиятелен бизнесмен, го кара да обвини Асма в кражба на „алавитски пари“ и по-късно предупреждава нейния съпруг Асад за потенциално недоволство сред алавитския елит.<nowiki><ref></nowiki>{{Cite news|url=https://foreignpolicy.com/2020/06/15/rami-makhlouf-bashar-war-has-arrived-inside-the-assad-family/|title=The War Has Arrived Inside the Assad Family|last=Vohra|first=Anchal|date=15 June 2020|work=Foreign Policy|archive-url=https://web.archive.org/web/20221208193158/https://foreignpolicy.com/2020/06/15/rami-makhlouf-bashar-war-has-arrived-inside-the-assad-family/|archive-date=8 December 2022}}</ref> През март 2021 г. Отделът за военни престъпления към Метрополната полиция на Лондон започва разследване на твърдения, че Асма е подбуждала и насърчавала терористични актове по време на войната.<ref name="Sky202103142">{{Cite news|url=https://news.sky.com/story/mets-war-crimes-unit-examining-allegations-against-asma-al-assad-wife-of-syrian-president-12245430|title=Met's War Crimes Unit examining allegations against Asma al Assad, wife of Syrian president|last=Chowdhury|first=Sadiya|date=14 March 2021|access-date=10 July 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210315223641/https://news.sky.com/story/mets-war-crimes-unit-examining-allegations-against-asma-al-assad-wife-of-syrian-president-12245430|archive-date=15 March 2021|publisher=Sky News|language=en}}</ref> Съобщено е, че тя е продължила разговори с влиятелни [[Алавити|алавитски]] фигури, за да се представи като по-отстъпчива алтернатива в случай на оставка на Башар ал-Асад.<ref name="Chowdhury">{{Cite news|url=https://news.sky.com/story/mets-war-crimes-unit-examining-allegations-against-asma-al-assad-wife-of-syrian-president-12245430|title=Met's War Crimes Unit examining allegations against Asma al Assad, wife of Syrian president|last=Chowdhury|first=Sadiya|date=14 March 2021|work=Sky News|archive-url=https://web.archive.org/web/20210315223641/https://news.sky.com/story/mets-war-crimes-unit-examining-allegations-against-asma-al-assad-wife-of-syrian-president-12245430|archive-date=15 March 2021}}</ref> ==== Противоречие и оттегляне на статията „Пустинна роза“ ==== През февруари 2011 г. сп. „[[Вог]]“ публикува „Пустинна роза“ (на англ. ''"A Rose in the Desert"'') – ласкаво представяне на Асма от Джоан Джулиет Бък, която е описана като [[Ориентализъм|ориенталистка]]. В статията се посочва, че Сирия е „място без бомбардировки, размирици или отвличания“ поради интензивното наблюдение на граждани и чужденци от страна на режима на Асад (насилствените изчезвания от сирийското правителство не са обсъждани) и описва семейството на Асад като „диво демократичен“.<ref name="mic">{{Cite news|url=https://www.mic.com/articles/61681/a-flashback-to-vogue-s-very-nice-profile-of-asma-al-assad#goog_rewarded|title=A Flashback to Vogue's Very Nice Profile of Asma al-Assad|date=2 September 2013|work=Mic|access-date=1 July 2024|language=en}}</ref> Изправена пред полемика след публикуването си,<ref name="mic2">{{Cite news|url=https://www.mic.com/articles/61681/a-flashback-to-vogue-s-very-nice-profile-of-asma-al-assad#goog_rewarded|title=A Flashback to Vogue's Very Nice Profile of Asma al-Assad|date=2 September 2013|work=Mic|access-date=1 July 2024|language=en}}</ref> статията е премахната от уебсайта на „Вог“ без редакторски коментар същата пролет.<ref name="desert_rose5">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/article/us-syria-asma-idUSBRE82I0MB20120319|заглавие=Asma al Assad, a "desert rose" crushed by Syria's strife|автор=Golovnina|първо_име=Maria|труд=Reuters|достъп_дата=10 January 2013}}</ref><ref name="Atlantic">{{Cite news|url=https://www.theatlantic.com/international/archive/2011/02/vogue-defends-profile-of-syrian-first-lady/71764/|title=Vogue Defends Profile of Syrian First Lady|last=Cook|first=John|date=28 February 2011|work=The Atlantic|access-date=16 August 2012|archive-url=https://web.archive.org/web/20120817063622/http://www.theatlantic.com/international/archive/2011/02/vogue-defends-profile-of-syrian-first-lady/71764/|archive-date=17 August 2012}}</ref><ref name="Gawker">{{Cite news|url=http://gawker.com/5800551/vogue-disappears-adoring-profile-of-syrian-butchers-wife|title=Memory Hole: Vogue Disappears Adoring Profile of Syrian Butcher's Wife|last=Cook|first=John|date=20 May 2011|work=Gawker|access-date=18 June 2012|archive-url=https://web.archive.org/web/20121012004323/http://gawker.com/5800551/vogue-disappears-adoring-profile-of-syrian-butchers-wife|archive-date=12 October 2012}}</ref> В отговор на медийни запитвания относно изчезването на профила на Асма, редакторът на списанието заявява, че „когато ужасните събития от последната година и половина се развиха в Сирия, стана ясно, че приоритетите и ценностите са напълно в противоречие с тези на „Вог“.<ref name="tele061112">{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/9325230/Syria-Vogue-Anna-Wintour-disowns-Asma-al-Assad.html|title=Syria: Vogue's Anna Wintour disowns Asma al-Assad|last=Allen|first=Nick|date=11 June 2012|work=The Telegraph|access-date=13 June 2012|archive-url=https://web.archive.org/web/20151006041850/http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/9325230/Syria-Vogues-Anna-Wintour-disowns-Asma-al-Assad.html|archive-date=6 October 2015|publisher=[[Telegraph Media Group]]|location=Los Angeles|publication-place=London}}</ref> В. „[[Ню Йорк Таймс]]“ съобщава, че семейството на Асад е плащало на [[Вашингтон|вашингтонската]] фирма за [[връзки с обществеността]] „Браун Лойд Джеймс“ 5000 долара на месец, за да действа като връзка между списанието и първата дама. <ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2012/06/11/world/middleeast/syrian-conflict-cracks-carefully-polished-image-of-assad.html|title=Syria's Assads Turned to West for Glossy P.R.|last=Carter|first=Bill|date=June 10, 2012|work=The New York Times|last2=Chozick|first2=Amy}}</ref> През юли 2012 г. Джоан Бък написва друга статия за американския новинарски уеб сайт „Дейли Бийст“, в която отправя изключително критичен поглед към Асма.<ref name="duped">{{Cite news|url=http://www.newsweek.com/joan-juliet-buck-my-vogue-interview-syrias-first-lady-65615|title=Syria's Fake First Family|date=30 July 2012|work=The Daily Beast|access-date=26 November 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20120730110710/http://www.thedailybeast.com/newsweek/2012/07/29/joan-juliet-buck-my-vogue-interview-with-syria-s-first-lady.html|archive-date=30 July 2012}}</ref> В друга статия в „[[Дейли Телеграф]]''“'' от август 2012 г. Бък остро критикува Асма ал-Асад за това, че се одобрява [[Военно престъпление|военните престъпления]] на режима и я описва като „Първата дама на ада“.<ref name="Juliet Buck">{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/9458674/At-home-with-the-Assads-an-eerie-memoir-of-Syrias-first-family-before-the-slaughter-began.html|title=At home with the Assads: an eerie memoir of Syria's first family before the slaughter began|last=Juliet Buck|first=Joan|date=12 August 2012|work=The Telegraph|archive-url=https://web.archive.org/web/20120813050751/https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/9458674/At-home-with-the-Assads-an-eerie-memoir-of-Syrias-first-family-before-the-slaughter-began.html|archive-date=13 August 2012}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2016/oct/22/in-syria-we-believe-in-honouring-our-word-asma-al-assad-speaks-about-syrian-conflict|title=Asma al-Assad: from Syria's 'desert rose' to 'first lady of hell'|last=Adley|first=Esther|date=22 October 2016|work=The Guardian|archive-url=https://web.archive.org/web/20221116194458/https://www.theguardian.com/world/2016/oct/22/in-syria-we-believe-in-honouring-our-word-asma-al-assad-speaks-about-syrian-conflict|archive-date=16 November 2022}}</ref> [[Файл:Bashar_and_Asmaa_al-Assad_in_Moscow.jpg|мини|Асма и Башар ал-Асад по време на пътуване до [[Москва]], [[Русия]], 27 януари 2005 г.]] == Личен живот == Асма и съпругът й имат три деца. Първото им дете, син на име Хафез, кръстен на [[Хафез ал-Асад]], се ражда през 2001 г., последван от дъщеря им Зейн през 2003 г. и вторият им син Карим през 2004 г.<ref name="Bar20064">{{Cite journal|last=Bar|first=Shmuel|date=2006|title=Bashar's Syria: The Regime and its Strategic Worldview|url=http://herzliyaconference.org/_Uploads/2590Bashars.pdf#page=2|journal=Comparative Strategy|volume=25|issue=5|pages=353–445|doi=10.1080/01495930601105412|issn=0149-5933|archive-url=https://web.archive.org/web/20131126160614/http://herzliyaconference.org/_Uploads/2590Bashars.pdf#page=2|archive-date=26 November 2013}}</ref> Обича да ходи на [[театър]], [[опера]] и [[Киносалон|кино]].<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2008/nov/16/syria-middle-east-bashar-assad|title=No longer the pariah President|last=Beaumont|first=Peter|date=16 November 2008|work=The Guardian|access-date=25 April 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20170914161919/https://www.theguardian.com/world/2008/nov/16/syria-middle-east-bashar-assad|archive-date=14 September 2017}}</ref> На 8 август 2018 г. е обявено, че е започнала лечение за ранен стадий на [[рак на гърдата]].<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/reuters/2018/08/08/world/middleeast/08reuters-mideast-crisis-syria-asma.html|title=Syrian First Lady Asma Al-Assad Treated for Breast Cancer: State Media|date=8 August 2018|work=[[The New York Times]]|access-date=8 August 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180808202717/https://www.nytimes.com/reuters/2018/08/08/world/middleeast/08reuters-mideast-crisis-syria-asma.html|archive-date=8 August 2018}}</ref> На 4 август 2019 г. Асад заявява публично, че е напълно излекувана.<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/archive/wife-syrias-assad-says-she-free-cancer|title=Wife of Syria's Assad Says She Is Free of Cancer|date=4 August 2019|work=[[Voice of America]]|access-date=27 August 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190827080210/https://www.voanews.com/archive/wife-syrias-assad-says-she-free-cancer|archive-date=27 August 2019|agency=Associated Press}}</ref> На 21 май 2024 г. сирийското президентство обявява, че Асма е била диагностицирана с остра миелоидна левкемия след появата на няколко симптома и клинични признаци, които са я принудили да се въздържа от пряка работа и участие в събития като част от плана за лечение.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sana.sy/en/?p=331212|заглавие=Presidency of Syrian Arab Republic announces that First Lady Asma al-Assad diagnosed with acute Myeloid Leukemia and is undergoing treatment|издател=SANA}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/syrian-first-lady-asma-al-assad-has-leukemia-presidency-says-2024-05-21/|title=Syrian first lady Asma al-Assad has leukemia, presidency says|date=21 May 2024|work=Reuters}}</ref> Съобщава се, че през декември 2024 г. тя е избягала от Сирия за Русия заедно с трите си деца.<ref>{{Cite news|url=https://www.yahoo.com/news/russia-not-come-assad-rescue-172820336.html|title=Assad's family 'flees' to Russia – but Kremlin won't come to Syrian leader's rescue|last=Kilner|first=James|date=6 December 2024|work=[[Yahoo News]]|access-date=7 December 2024|agency=[[The Telegraph]]}}</ref> == Източници == <references/>{{Превод от|Asma al-Assad|en|1261864609}}{{нормативен контрол}}{{Портал|Сирия|Биографии}}{{СОРТКАТ:Асад, Асма}} [[Категория:Първи дами]] [[Категория:Родени в Лондон]] [[Категория:Сирийци]] 4sldtbjm81v7uama5bqjb8rt5jsa8q9 0 453774 12434923 12403825 2024-12-08T14:50:12Z 62.73.72.43 /* Биография */ 12434923 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = писател | портрет-описание = | националност = {{България}} | работил = [[поет]], [[преводач]], [[редактор]] | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = | период = | жанрове = [[стихотворение]] | теми = | дебют = | известни творби = | награди = „[[Южна пролет]]“ (2009)<br/>[[Славейкова награда]] (2010)<br/>[[Иван Николов (награда)|„Иван Николов“]] (2012, номинация)<br/>[[Кръстан Дянков (награда)|„Кръстан Дянков“]] (2015, номинация) | повлиян = | повлиял = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = }} '''Калоян Първанов Игнатовски''' е български [[поет]] и [[преводач]]. == Биография == Калоян Игнатовски е роден на [[12 юни]] [[1976]] г. в София. Преводач на художествена литература от английски и испански език. Бил е главен редактор в ИК „Прозорец“, редактор в изд. „Лабиринт“. Съосновател и редактор в Издателство за поезия ДА. Сред авторите, които е превеждал, са Лорънс Дърел, [[Йосиф Бродски|Йосиф Бродски,]] [[Сюзън Зонтаг|Сюзан Зонтаг]], Луис Глик, [[Синтия Озик]], [[Оскар Уайлд]], [[Чарлз Буковски]], [[Ханиф Курейши]], [[Каръл Ан Дъфи]] и др.<ref name="ki_litclub">[http://www.litclub.bg/library/nbpr/kaloyan/index.html Страница на Калоян Игнатовски в Литературен клуб]</ref><ref name="ki_janet45">[http://books.janet45.com/authors/Калоян__Игнатовски Страница на Калоян Игнатовски на сайта на издателство Жанет 45]</ref> Негови стихотворения са публикувани в списанията [[Сезон (списание|„Сезон“]], „[[алтера]]“, „Страница“ и във вестниците [[Капитал (вестник)|„]][[Литературен вестник]]“ и [[Капитал (вестник)|„Капитал“]]<ref name="ki_litclub" /> и са превеждани на испански, английски, китайски, португалски, хърватски език. == Награди == Първата му книга със стихове „Полет ВА891 без закъснение“ е отличена на конкурса „[[Южна пролет]]“ през 2009 г.<ref name="ki_litclub"/> Носител е на [[Славейкова награда]] (2010).<ref>[https://archive.ph/20130803095144/http://www.tryavna.bg/?viewtr&2&08.06.2010 „Калоян Игнатовски спечели Славейковата награда“], „Новини от вестник „Тревненска седмица“, 8 юни 2010 г.</ref> Втората му книга „Брик Лейн: неделя“ е номинирана за Националната награда за поезия [[Иван Николов (награда)|„Иван Николов“]] през 2012 г.<ref>[http://lira.bg/?p=37642 „Пламен Дойнов е носителят на наградата „Иван Николов“ за 2012 г.“], „ЛиРа“, 21.12.2012</ref> == Библиография == === Поезия === * „Полет ВА891 без закъснение“, Стигмати, 2008 * „Брик Лейн: неделя“, Жанет 45, 2012<ref>[[Марин Бодаков]], [https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/20429 „Ходене по буквите“], отзив във в. „Култура“, бр. 44 (2706), 21 декември 2012 г.</ref><ref>[[Иван Теофилов]], [https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/21408 „За асаните на Калоян Игнатовски“], рец. във в. „Култура“, бр. 34 (2740), 18 октомври 2013 г.</ref> * „Приятелю Тунхай“, Издателство за поезия ДА, 2019 * „Водата на деня“, Издателство за поезия ДА, 2024 === Преводи === * Чарлс Буковски, „Записки на стария мръсник“ * Чарлс Буковски, „Нощни улици на лудостта“ * Синтия Озик, „Метафора и памет“ * Оскар Уайлд, „Колко е важно да бъдеш сериозен“ * Ханиф Курейши, „Интимност“ * Ханиф Курейши, „Дарбата на Гейбриъл“ * Ханиф Курейши, „Буда от предградията“, номинирана за [[Кръстан Дянков (награда)|Наградата за превод „Кръстан Дянков“]] за 2015 г. * Сидхарта Шангви, „Песента на здрача“ <ref>[[Амелия Личева]], [http://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2346/book.htm „Между познатото и непознатото“], рец. във в. „Култура“, бр. 44, 19 ноември 2004</ref> * Дейвид Гилмор, „Идеална нощ да идеш в Китай“ * Йосиф Бродски, „Шумът на прилива“, „В сянката на Данте“, есета * Сюзан Зонтаг, „Бележки върху понятието кемп“, есе * Чеслав Милош, нобелова лекция * Майкъл Фишбейн, „Иудаизъм. Откровение и традиции“ * Николай Грозни, „Крака на костенурка“ <ref>[[Милена Кирова]], [https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/20507 „Където нещата се случват отново“], рец. във в. „Култура“, бр. 3 (2709), 25 януари 2013</ref> * Лорънс Дърел, „Горчивите лимони на Кипър“ * Дъглас Стюарт, „Шъги Бейн“. За превода на тази книга през 2022 г. Съюзът на преводачите в България му присъжда Награда за ярки постижения в областта на превода на художествена литература. * Деймън Галгът, „Обещанието“<ref>{{Cite journal|last=Амелия Личева|first=|date=12 декември 2022 г.|title="Деймън Галгът: след модернизма и Дж. М. Кутси"|url=https://www.dnevnik.bg/knigi/2022/12/12/4426811_deimun_galgut_sled_modernizma_i_dj_m_kutsi/|journal=в. "Дневник"}}</ref> * Елиса Ферер, „Сезонът на осите“ * Луиз Глик, „Триумфът на Ахил“<ref>{{Cite journal|last=Катя Атанасова|date=март 2023 г.|title="Защита на индивидуалния глас"|url=https://kultura.bg/article/1359-zashtita-na-individualniya-glas|journal=сп. "Култура"}}</ref> * Луиз Глик, „Медоулендс“ * Каръл Ан Дъфи, „Кой те обича“ * Саманта Швеблин, „Седем празни къщи“ * Кристин Льоненс, „По дирите на Амбър“ * Селва Алмада, „Не е река“ == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Калоян+Игнатовски&type=AllFields От и за Калоян Игнатовски в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * [https://www.litclub.bg/library/nbpr/kaloyan/index.html Стихотворения и преводи на Калоян Игнатовски в Литературен клуб] * [https://sites.google.com/site/otkritaliteratura/avtori/kaloan-ignatovski Стихотворения на Калоян Игнатовски в Открита литература] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140312054844/https://sites.google.com/site/otkritaliteratura/avtori/kaloan-ignatovski |date=2014-03-12 }} * [http://www.capital.bg/browse.php?author=%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%8F%D0%BD%20%D0%98%D0%B3%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8 Стихотворения на Калоян Игнатовски във в. „Капитал“] * [http://liternet.bg/publish28/kaloian-ignatovski/index.html Стихотворения на Калоян Игнатовски в Литернет] * [http://crosspoint.mediabg.eu/?p=2578 „В парка“ (стихотворение)], Кръстопът, 8 май 2009 {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Игнатовски, Калоян}} [[Категория:Български поети]] [[Категория:Български преводачи на англоезична литература]] [[Категория:Родени в София]] 39iysmsbq59mls7g6jns00zq2u34omx 12434924 12434923 2024-12-08T14:50:33Z 62.73.72.43 /* Биография */ 12434924 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = писател | портрет-описание = | националност = {{България}} | работил = [[поет]], [[преводач]], [[редактор]] | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = | период = | жанрове = [[стихотворение]] | теми = | дебют = | известни творби = | награди = „[[Южна пролет]]“ (2009)<br/>[[Славейкова награда]] (2010)<br/>[[Иван Николов (награда)|„Иван Николов“]] (2012, номинация)<br/>[[Кръстан Дянков (награда)|„Кръстан Дянков“]] (2015, номинация) | повлиян = | повлиял = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = }} '''Калоян Първанов Игнатовски''' е български [[поет]] и [[преводач]]. == Биография == Калоян Игнатовски е роден на [[12 юни]] [[1976]] г. в София. Преводач на художествена литература от английски и испански език. Бил е главен редактор в ИК „Прозорец“, редактор в изд. „Лабиринт“. Съосновател и редактор в Издателство за поезия ДА. Сред авторите, които е превеждал, са Лорънс Дърел, [[Йосиф Бродски|Йосиф Бродски,]] [[Сюзън Зонтаг|Сюзан Зонтаг]], Луиз Глик, [[Синтия Озик]], [[Оскар Уайлд]], [[Чарлз Буковски]], [[Ханиф Курейши]], [[Каръл Ан Дъфи]] и др.<ref name="ki_litclub">[http://www.litclub.bg/library/nbpr/kaloyan/index.html Страница на Калоян Игнатовски в Литературен клуб]</ref><ref name="ki_janet45">[http://books.janet45.com/authors/Калоян__Игнатовски Страница на Калоян Игнатовски на сайта на издателство Жанет 45]</ref> Негови стихотворения са публикувани в списанията [[Сезон (списание|„Сезон“]], „[[алтера]]“, „Страница“ и във вестниците [[Капитал (вестник)|„]][[Литературен вестник]]“ и [[Капитал (вестник)|„Капитал“]]<ref name="ki_litclub" /> и са превеждани на испански, английски, китайски, португалски, хърватски език. == Награди == Първата му книга със стихове „Полет ВА891 без закъснение“ е отличена на конкурса „[[Южна пролет]]“ през 2009 г.<ref name="ki_litclub"/> Носител е на [[Славейкова награда]] (2010).<ref>[https://archive.ph/20130803095144/http://www.tryavna.bg/?viewtr&2&08.06.2010 „Калоян Игнатовски спечели Славейковата награда“], „Новини от вестник „Тревненска седмица“, 8 юни 2010 г.</ref> Втората му книга „Брик Лейн: неделя“ е номинирана за Националната награда за поезия [[Иван Николов (награда)|„Иван Николов“]] през 2012 г.<ref>[http://lira.bg/?p=37642 „Пламен Дойнов е носителят на наградата „Иван Николов“ за 2012 г.“], „ЛиРа“, 21.12.2012</ref> == Библиография == === Поезия === * „Полет ВА891 без закъснение“, Стигмати, 2008 * „Брик Лейн: неделя“, Жанет 45, 2012<ref>[[Марин Бодаков]], [https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/20429 „Ходене по буквите“], отзив във в. „Култура“, бр. 44 (2706), 21 декември 2012 г.</ref><ref>[[Иван Теофилов]], [https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/21408 „За асаните на Калоян Игнатовски“], рец. във в. „Култура“, бр. 34 (2740), 18 октомври 2013 г.</ref> * „Приятелю Тунхай“, Издателство за поезия ДА, 2019 * „Водата на деня“, Издателство за поезия ДА, 2024 === Преводи === * Чарлс Буковски, „Записки на стария мръсник“ * Чарлс Буковски, „Нощни улици на лудостта“ * Синтия Озик, „Метафора и памет“ * Оскар Уайлд, „Колко е важно да бъдеш сериозен“ * Ханиф Курейши, „Интимност“ * Ханиф Курейши, „Дарбата на Гейбриъл“ * Ханиф Курейши, „Буда от предградията“, номинирана за [[Кръстан Дянков (награда)|Наградата за превод „Кръстан Дянков“]] за 2015 г. * Сидхарта Шангви, „Песента на здрача“ <ref>[[Амелия Личева]], [http://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2346/book.htm „Между познатото и непознатото“], рец. във в. „Култура“, бр. 44, 19 ноември 2004</ref> * Дейвид Гилмор, „Идеална нощ да идеш в Китай“ * Йосиф Бродски, „Шумът на прилива“, „В сянката на Данте“, есета * Сюзан Зонтаг, „Бележки върху понятието кемп“, есе * Чеслав Милош, нобелова лекция * Майкъл Фишбейн, „Иудаизъм. Откровение и традиции“ * Николай Грозни, „Крака на костенурка“ <ref>[[Милена Кирова]], [https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/20507 „Където нещата се случват отново“], рец. във в. „Култура“, бр. 3 (2709), 25 януари 2013</ref> * Лорънс Дърел, „Горчивите лимони на Кипър“ * Дъглас Стюарт, „Шъги Бейн“. За превода на тази книга през 2022 г. Съюзът на преводачите в България му присъжда Награда за ярки постижения в областта на превода на художествена литература. * Деймън Галгът, „Обещанието“<ref>{{Cite journal|last=Амелия Личева|first=|date=12 декември 2022 г.|title="Деймън Галгът: след модернизма и Дж. М. Кутси"|url=https://www.dnevnik.bg/knigi/2022/12/12/4426811_deimun_galgut_sled_modernizma_i_dj_m_kutsi/|journal=в. "Дневник"}}</ref> * Елиса Ферер, „Сезонът на осите“ * Луиз Глик, „Триумфът на Ахил“<ref>{{Cite journal|last=Катя Атанасова|date=март 2023 г.|title="Защита на индивидуалния глас"|url=https://kultura.bg/article/1359-zashtita-na-individualniya-glas|journal=сп. "Култура"}}</ref> * Луиз Глик, „Медоулендс“ * Каръл Ан Дъфи, „Кой те обича“ * Саманта Швеблин, „Седем празни къщи“ * Кристин Льоненс, „По дирите на Амбър“ * Селва Алмада, „Не е река“ == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Калоян+Игнатовски&type=AllFields От и за Калоян Игнатовски в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * [https://www.litclub.bg/library/nbpr/kaloyan/index.html Стихотворения и преводи на Калоян Игнатовски в Литературен клуб] * [https://sites.google.com/site/otkritaliteratura/avtori/kaloan-ignatovski Стихотворения на Калоян Игнатовски в Открита литература] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140312054844/https://sites.google.com/site/otkritaliteratura/avtori/kaloan-ignatovski |date=2014-03-12 }} * [http://www.capital.bg/browse.php?author=%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%8F%D0%BD%20%D0%98%D0%B3%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8 Стихотворения на Калоян Игнатовски във в. „Капитал“] * [http://liternet.bg/publish28/kaloian-ignatovski/index.html Стихотворения на Калоян Игнатовски в Литернет] * [http://crosspoint.mediabg.eu/?p=2578 „В парка“ (стихотворение)], Кръстопът, 8 май 2009 {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Игнатовски, Калоян}} [[Категория:Български поети]] [[Категория:Български преводачи на англоезична литература]] [[Категория:Родени в София]] ch1ieo9fbc2kdd0k39kwetekackicqd 0 458293 12435327 11976696 2024-12-08T21:57:41Z Ysabella 333118 ([[c:GR|GR]]) [[c:COM:FR|File renamed]]: [[File:Mehmed Cavit Bey 1908.jpg]] → [[File:Mehmed Cavid Bey 1908.jpg]] [[c:COM:FR#FR3|Criterion 3]] (obvious error) 12435327 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = محمد جاويد بك | портрет = Mehmed Cavid Bey.JPG | категория = политик | портрет-описание = 1918 година | описание = османски и турски политик | роден-място = [[Солун]], [[Османска империя]] | починал-място = [[Анкара]], [[Турция]] | още = {{Депутат-ОИ|3=1|4=1}} }} '''Мехмед Джавит бей''' ({{lang|ota|محمد جاويد بك}}) е [[Османска империя|османски]] и [[Турция|турски]] политик. Джавит бей е [[сабатеи|сабатей]],<ref>Ilgaz Zorlu, ''Evet, Ben Selânikliyim: Türkiye Sabetaycılığı'', Belge Yayınları, 1999, p. 223.</ref><ref>Yusuf Besalel, ''Osmanlı ve Türk Yahudileri'', Gözlem Kitabevi, 1999, p. 210.</ref><ref>[[Рифат Бали|Rıfat N. Bali]], ''Musa'nın Evlatları, Cumhuriyet'in Yurttaşları'', İletişim Yayınları, 2001, p. 54.</ref> [[икономист]], журналист и водещ политик през последния период на Османската империя. Член на [[Комитет за единство и прогрес|Комитета за единство и прогрес]], той заема държавни постове след Младотурската революция в 1908 г. В началото на републиканския период е екзекутиран за участие в опит за убийство на [[Мустафа Кемал Ататюрк|Мустафа Кемал]].<ref>Andrew Mango, ''Atatürk'', 1999, pp. 448-453.</ref> == Биография == [[Файл:Mehmed Cavid Bey 1908.jpg|ляво|мини|250п|Предизборен плакат от 1908 г.]] Роден е в 1875 година в [[Солун]], тогава в Османската империя, днес Гърция в семейството на Наим и Пакизе. Завършва икономика в Истанбул и става банков чиновник, а по-късно учител. По-късно става икономист и редактор на вестник. Връща се в Солун, където работи като директор на търговското училище и се присъединява към младотурския Комитет за единство и прогрес. След Младотурската революция в 1908 година се занимава с политика. На [[Парламентарни избори в Османската империя (1908)|изборите през 1908 година]] става представител на Солун в парламента. Привърженик е на икономическия либерализъм. След Контрапреврата в 1909 година е назначен за министър на финансите в кабинета на великия везир [[Тевфик паша]]. На [[Парламентарни избори в Османската империя (1912)|изборите през април 1912 година]] отново става представител на Солун в Османския парламент, чийто мандат продължава до август.<ref name="mra">{{Цитат уеб | url= http://coursesa.matrix.msu.edu/~fisher/hst373/Meclis-iMubasan1912.htm | заглавие= Members of the Meclis-i Mebusan, 1912 | дата= | достъп_дата= 11 януари 2013 г | труд= Msu.edu | архив_дата= 2013-07-23 | архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20130723044738/http://coursesa.matrix.msu.edu/~fisher/hst373/Meclis-iMubasan1912.htm }}</ref> В 1914 година отново е министър на финансите. Представя страната в следвоенните финансови преговори в Лондон и Берлин. [[Файл:Former Finance Minister Djavid Bey.JPG|мини|250п|Джавит бей в 1926 година]] В 1921 година се жени за Алие Назлъ, разведена бивша жена на принц. Обвинен е в участие в опит за убийство на Мустафа Кемал. Правителството прави широко разследване на опита за атентат, като го използва за потискане на опозицията. Джавит бей е осъден на смърт и обесен на 26 август 1926 година в Анкара.<ref>Touraj Atabaki, Erik Jan Zürcher, 2004, ''Men of Order: Authoritarian Modernization under Ataturk and Reza Shah'', I.B.Tauris, ISBN 1-86064-426-0, page 207</ref> Писмата, които Джавит бей пише на жена си, са ѝ предадени едва след екзекуцията му. Тя ги публикува в книга, озаглавена ''Zindandan Mektuplar'' (Писма от тъмницата).<ref>{{cite web |url=http://www.kitapturk.com/books/Kitap/47171/Zindandan_Mektuplar.htm |publisher=KitapTürk |title=Zindandan Mektuplar |accessdate=14 юли 2009 |език=tr }}</ref> == Бележки == <references/> {{пост начало}} {{пост| [[Министерство на финансите на Османската империя|министър на финансите]]<br/>|юли 1909|октомври 1911|[[мехмед Рифат бей]]|[[Мустафа Нали бей]]}} {{пост| [[Министерство на финансите на Османската империя|министър на финансите]]<br/>|март 1914|ноември 1914|[[Абдурахман Вефик Сайън|Абдурахман Вефик бей]]|[[Мехмед Талат паша]]}} {{пост край}} {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Джавит бей, Мехмед}} [[Категория:Османски министри на финансите]] [[Категория:Османски политици]] [[Категория:Османски масони]] [[Категория:Македонски турци]] [[Категория:Солунски евреи]] [[Категория:Родени в Солун]] [[Категория:Починали в Анкара]] qdztns29b0ojxu0pe85jyz1h13lq5a4 0 463268 12435447 12077082 2024-12-09T05:12:39Z InternetArchiveBot 282151 Add 1 book for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435447 wikitext text/x-wiki {{експерт}} '''Съединенията на [[Благороден газ|благородните газове]]''' са [[химично съединение|химични съединения]] на елементите от [[Благороден газ|група 18]] на [[периодична система|Периодичната система]]. Първото съединение на благородни газове е получено от Нийл Бартлет през 1962 г. == История == До 1962 г. благородните газове се разглеждат като напълно инертни в химично отношение. Тяхната инертност довежда до въвеждането на т.нар. [[октетно правило]].<ref name="Инертност">Л. Генов, М. Манева-Петрова, „Неорганична химия, втора част“, Издателство „Мартилен“, София, 1993. ISBN 954-598-009-5, стр. 287 – 291.</ref> Причината за химичната инертност на благородните газове е в това, че те имат по осем електрона (хелият – два) в най-външния си слой, което го прави особено устойчив: той не се стреми нито да получи, нито да отдаде електрони. Все пак при специални условия е възможно да се отнемат електрони от външния слой на всеки атом. Тогава остава положителен йон, който вече лесно се свързва с други йони. Само че отнемането на електрон изисква повече енергия при благородните газове. Един начин за отнемане на електрон е използването на много висока температура. Тогава веществото е в състояние на плазма. Електрон може да се отнеме и с помощта на силен неметал. Най-силният неметал е флуорът, той може да отнеме електрон дори от кислорода (който поначало отнема, а не дава електрони); получава се [[кислороден дифлуорид]] OF<sub>2</sub/>, който не е оксид тъкмо защото кислородният атом е отдал електрон. През 1962 г. е установено, че съединението [[платинов хексафлуорид]] PtF₆ отнема електрони почти толкова активно, колкото и самият флуор. То може да отнеме електрони даже от кислорода. Това е навело изследователите на мисълта, че PtF₆ може да отнеме електрони и от ксенона. Опитът се е оказал успешен. Било е получено първото съединение на благороден газ – [[ксенонов хексафлуороплатинат|ксеноновият хексафлуороплатинат]] XePtF₆:<ref name="Инертност"/> : PtF₆ + Xe → Xe⁺[PtF₆]^–. == Клатрати == Благородните газове се разтварят в някои течности ([[вода]], [[фенол]] и др.) и при охлаждане образуват [[кристалосолват]]и, тъй като не се образуват ковалентни връзки между атомите на благородните газове и молекулите на разтворителя. Типичният клатрат от този вид е Xe.''n''H₂O (''n''=5 или 6), чиято [[температура на топене]] е 24 °C.<ref name="Инертност"/> Водата има силно полярни молекули. Затова съществуват водни разтвори от клатратен тип, като Xe·6H₂O, Kr·6H₂O и Ar·6H₂O.<ref name="Инертни газове">Г. Близнаков, Л. Боянова, Р. Манева, К. Николов, „Химия и опазване на околната среда, част I, за 11. клас (профилирана подготовка)“, Издателство „Просвета“, София, 2002, ISBN 978-954-01-2481-0, стр. 210.</ref> == Съединения == Свойствата на химичните съединения на благородните газове се обясняват от теорията за валентните взаимодействия при ''ns-np-nd''-хибридизация.<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Киркова|first=Елена|title=Химия на елементите и техните съединения|year=2013|publisher=Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|location=София|isbn=978-954-3504-7|pages=450 – 459.}}</ref> Връзките в тези съединения са често [[Хипервалентна връзка|хипервалентни]], затова по-слаби от валентните, което определя окислителните им свойства.<ref name=":0" /> <!-- == Истински съединения == {| class="wikitable" |+ Резюме на всички познати съединения и йони ! Формула ! Имена |- | Hе{{Индекси|b=2|p=+}} | дихелид<ref name="IUPAC" /> |- | HeH⁺ | [[хидридохелий]] |- | NeF | [[неонов монофлуорид]], неонов(I) флуорид |- | NeH<ref name="Инертни газове"/> | [[неонов монохидрид]], неонов(I) хидрид |- | NeHe⁺<ref name="IUPAC"/> | хелидонеонид |- | NeF₂<ref name="Инертни газове"/> | [[неонов дифлуорид]], неонов(II) флуорид |- | Ar{{Индекси|b=2|p=+}} | диаргонид(1+)<ref name="IUPAC">{{Цитат книга|last=G. Connelly|first=Neil|last2=Damhus|first2=Ture|last3=M. Hartshorn|first3=Richard|last4=T. Hutton|first4=Alan|title=IUPAC Nomenclature of inorganic chemistry 2005 recomendations, преведено българско издание|year=2009|month=|publisher=|location=Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“|isbn=978-954-322-330-5|pages=273 – 404.}}</ref> |- | ArHe⁺ | хелидоаргонид(1+)<ref name="IUPAC" /> |- | ArF⁺ | флуоридоаргонид(1+)<ref name="IUPAC" /> |- | ArHF | [[аргонов хидрофлуорид]], аргонов хидрид флуорид |- | ArH⁺<ref name="NYT-20131213">{{cite news |last=Quenqua |first=Douglas |title=Noble Molecules Found in Space |url=http://www.nytimes.com/2013/12/17/science/space/noble-molecules-found-in-space.html |date=13 декември 2013 |work=[[New York Times]] |accessdate=13 декември 2013 }}</ref> | [[аргоний]] |- | ArCF₂²⁺<ref>{{cite journal |last=Lockyear |first = Jessica F. |coauthors=''et al.'' |year=2010 |title=Generation of the ArCF₂²⁺ Dication |journal=[[Journal of Physical Chemistry Letters]] |volume=1 |page=358 |doi=10.1021/jz900274p }}</ref> | [[дифлуорометиларгил]](IV) |- | ArLi⁺ | литидоаргонид(1+)<ref name="IUPAC" /> |- | ArBe⁺ | берилидоаргонид(1+)<ref name="IUPAC" /> |- | ArCl<ref name="Инертни газове"/> | [[аргонов монохлорид]], аргонов(I) хлорид |- | ArO₂<ref name="Инертни газове"/> | [[аргонов диоксид]], аргонов(IV) оксид |- | KrH<ref name="Инертни газове"/> | [[криптонов монохидрид]], криптонов(I) хидрид |- | KrF<ref name="Инертни газове"/> | [[криптонов монофлуорид]], криптонов(I) флуорид |- | KrF₂<ref name="Инертни газове"/><ref name="Инертност"/><ref name=S&E>{{cite web |url=http://pubs.acs.org/cen/80th/noblegases.html|title=The Noble Gases|accessdate=2 юли 2006 |last=Bartlett |first=Neil |year=2003|publisher=Chemical & Engineering News}}</ref> | [[криптонов дифлуорид]], криптонов(II) флуорид |- | KrO<ref name="Инертни газове"/> | [[криптонов моноксид]], криптонов(II) оксид |- | KrH⁺ | [[криптоний]](II) |- | KrF⁺ | [[монофлуорокриптил]](II) |- | Kr₂F₃⁺ | [[трифлуородикриптил]](II) |- | KrF₄ | [[криптонов тетрафлуорид]], криптонов(IV) флуорид |- | HKrCN<ref name=S&E/> | [[криптонов хидроцианид]], криптонов хидрид цианид |- | HKrC₂H<ref name=S&E/> | [[хидрокриптоацетилен]] |- | Kr(OTeF₅)₂ | [[криптонов дитефлат]] |- | HCNKrF₂ | [[хидроцианокриптонов дифлуорид]] |- | XeF₂<ref name="Инертни газове"/><ref name="Инертност"/> | [[ксенонов дифлуорид]], ксенонов(II) флуорид |- | XeH⁺ | [[ксеноний]](II) |- | XeF⁺<ref name="tramsek">{{cite journal| author = Melita Tramšek| author2 = Boris Žemva| title = Synthesis, Properties and Chemistry of Xenon(II) Fluoride| date =5 декември 2006 | journal = Acta Chim. Slov.| volume = 53| issue = 2| pages = 105 – 116| url = http://acta.chem-soc.si/53/53-2-105.pdf|format=PDF}}</ref> | [[монофлуороксенил]](II) |- | Xe₂F₃⁺<ref name="tramsek"/> | [[трифлуородиксенил]](II) |- | XeCl₂<ref name="Инертност"/> | [[ксенонов дихлорид]], ксенонов(II) хлорид |- | XeBr₂<ref name="Инертност"/> | [[ксенонов дибромид]], ксенонов(II) бромид |- | XeF₄<ref name="Инертни газове"/><ref name="Инертност"/> | [[ксенонов тетрафлуорид]], ксенонов(IV) флуорид |- | XeF₃⁺<ref>{{cite book| title = Organobismuth chemistry| url = https://archive.org/details/organobismuthche00suzu| author1 = Hitomi Suzuki| author2 = Yoshihiro Matano| publisher = Elsevier| year = 2001| isbn = 0444205284| page = [https://archive.org/details/organobismuthche00suzu/page/n24 8]}}</ref> | [[трифлуороксенил]](IV) |- | [XeF₅]^-<ref>{{cite book | title = Elements of the ''p'' block (Volume 9 of Molecular world) | url = https://archive.org/details/elementspblock00hard | author1 = Charlie Harding | author2 = David Arthur Johnson | author3 = Rob Janes | publisher = Royal Society of Chemistry | year = 2002 | isbn = 0854046909 | page = [https://archive.org/details/elementspblock00hard/page/93 93]}}</ref> | [[пентафлуороксенат]](IV) |- | N(CH₃)₄XeF₅ | [[тетраметиламониев пентафлуороксенат]](IV) |- | XeO₂ | [[ксенонов диоксид]], ксенонов(IV) оксид |- | XeF₆<ref name="Инертни газове"/><ref name="Инертност"/> | [[ксенонов хексафлуорид]], ксенонов(VI) флуорид |- | [XeF₇]^-<ref name="holleman1"/><ref name="riedel1"/> | [[хептафлуороксенат]](VI) |- | [XeF₈]^2-<ref name="holleman1">{{cite book| last1 = Holleman| first1 = A. F.| last2 = Wiberg,| first2 = E.| title = Inorganic Chemistry| publisher = Academic Press| location = San Diego| year = 2001| isbn = 0-12-352651-5}}</ref><ref name="riedel1">{{cite book| title = Anorganische Chemie| url = https://archive.org/details/anorganischechem00ried| first1 = Erwin| last1 = Riedel| first2 = Christoph| last2 = Janiak| edition = 7th| publisher = Walter de Gruyter| year = 2007| isbn = 3110189038| page = [https://archive.org/details/anorganischechem00ried/page/n409 393]}}</ref> | [[октафлуороксенат]](VI) |- | (NO)₂XeF₈ | [[динитрозониев октафлуороксенат]] |- | XeO₃<ref name="Инертни газове"/><ref name="Инертност"/> | [[ксенонов триоксид]], ксенонов(VI) оксид |- | H₂XeO₄ | [[ксенонова киселина]] |- | XeO₄^2- | [[ксенат]] |- | H₆XeO₆<ref name="Инертни газове"/><ref name="Инертност"/> | [[ортоксенова киселина]] |- | XeF₈<ref name="Инертност"/> | [[ксенонов октафлуорид]], ксенонов(VIII) флуорид |- | XeO₄ | [[ксенонов тетраоксид]], ксенонов(VIII) оксид |- | H₄XeO₆<ref name="Инертност"/> | [[перксенонова киселина]] |- | XeO₆^4- | [[перксенат]] |- | Ba₂XeO₆ | [[дибариев перксенат]] |- | Na₄XeO₆ | [[тетранатриев перксенат]] |- | XeOF₂<ref name="Инертност"/><ref name="mackay1">{{cite book |author=Mackay, Kenneth Malcolm; Mackay, Rosemary Ann; Henderson, W. |title=Introduction to modern inorganic chemistry |year=2002|edition=6th|publisher=CRC Press |isbn=0748764208|url=http://books.google.com/?id=LpJPWKT3PNcC&pg=PA497|pages=497 – 501}}</ref> | [[ксенонов оксидифлуорид]], ксенонов моноксид дифлуорид |- | XeO₂F₂<ref name="mackay1"/> | [[ксенонов диоксидифлуорид]], ксенонов диоксид дифлуорид |- | XeOF₄<ref name="Инертни газове"/><ref name="Инертност"/> | [[ксенонов окситетрафлуорид]], ксенонов моноксид тетрафлуорид |- | XeOF₅^-<ref name="mackay1" /><ref name="xenononon">{{ cite journal | title = On the Structure of the [XeOF₅]⁻ Anion and of Heptacoordinated Complex Fluorides Containing One or Two Highly Repulsive Ligands or Sterically Active Free Valence Electron Pairs | author = K. O. Christe, D. A. Dixon, J. C. P. Sanders, G. J. Schrobilgen, S. S. Tsai, W. W. Wilson | journal = [[Inorganic Chemistry (journal)|Inorg. Chem.]] | year = 1995 | volume = 34 | issue = 7 | pages = 1868 – 1874 | doi = 10.1021/ic00111a039 }}</ref> | [[оксипентафлуороксенат]](VI) |- | XeO₃F₂<ref name="hydrocarbonsarenotwhatthislinkgoesto">{{cite journal |last=Smith|first=D. F.|year=1963 |title=Xenon Oxyfluoride |url=https://archive.org/details/sim_science_1963-05-24_140_3569/page/n56|pmid=17810680|journal=Science|volume=140 |doi=10.1126/science.140.3569.899 |issue=3569|page=899}}</ref> | [[ксенонов триоксидифлуорид]], ксенонов триокид дифлуорид |- | Xe[PtF₆]<ref name="Инертни газове"/><ref name="Инертност"/><ref name="hexafluoroplatinate">Note that this formula and name are inaccurate; what was received by Neil Bartlett in 1962, is likely to be mixture of monofluoroxenyl(II) hexafluoroplatinate, [XeF⁺][PtF₆]⁻, monofluoroxenyl(II) undecafluorodiplatinate, [XeF⁺][Pt₂F₁₁]⁻, and trifluorodixenyl(II) hexafluoroplatinate, [Xe₂F₃⁺][PtF₆⁻], see the reference below.</ref> | [[ксенонов хексафлуороплатинат]]<ref name="ptyeah">Holleman, A. F.; Wiberg, E. „Inorganic Chemistry“ Academic Press: San Diego, 2001. ISBN 0-12-352651-5.</ref> |- | Xe[RhF₆] | [[ксенонов хексафлуорородат]] |- | XeF[PtF₆]<ref name="hexafluoroplatinate"/> | [[монофлуороксенонов хексафлуороплатинат]]<ref name="ptyeah"/> |- | XeF[PtF₆]<ref name="hexafluoroplatinate"/> | [[монофлуороксенонов хендекафлуородиплатинат]]<ref name="ptyeah"/> |- | Xe₂F₃[PtF₆]<ref name="hexafluoroplatinate"/> | [[трифлуородиксенонов хексафлуороплатинат]]<ref name="ptyeah"/> |- | AuXe₄²⁺ | [[тетраксенонозлато]](II) |- | AuXe₄(Sb₂F₁₁)₂ | [[тетраксенонозлатен бис(хендекафлуородиантимонат)]] |- | [TeF₅NHXe]⁺ | [[пентафлуоротелуроимидоксенон]] |- | [TeF₅NHXe][AsF₆] | [[пентафлуоротелуроимидоксенонов хексафлуороарсенат]] |- | RnF₂ | [[радонов дифлуорид]], радонов(II) флуорид |- | RnFSb₂F₁₁ | [[флуороксенонов хендекафлуородиантимонат]] |- | RnO₃ | [[радонов триоксид]], радонов(VI) оксид |} --> === Хелиеви съединения === Първото хелиево съединение е [[хидридохелий|хидридохелият]]. === Аргонови съединения === [[аргонов хидрофлуорид|Аргоновият хидрофлуорид]] е открит през 2000 г. === Криптонови съединения === Криптонът взаимодейства непосредствено само с флуор,<ref name=":0" /> при което се получава [[криптонов дифлуорид]] KrF₂ (реакцията протича при екстремни условия): : Kr + F₂ → KrF₂. По косвен път е получен и [[криптонов тетрафлуорид]] KrF₄. === Ксенонови съединения === Първото получено съединение на благородните газове<ref name="Инертност"/> е [[ксенонов хексафлуороплатинат|ксеноновият хексафлуороплатинат]] XePtF₆, който има йонен строеж. Втори след него е [[ксенонов тетрафлуорид|ксеноновият тетрафлуорид]] XeF₄. Известни са също XeF₂, XeF₆ и оксофлуориди (например XeOF₄).<ref name=":0" /> Получени са [[ксенонова киселина]] H₂XeO₄ и нейни соли, например [[натриев перксанат]] Na₄XeO₆. Познати са оксиди на ксенона, например избухливото вещество Xe₂O₃. == Фулеренови съединения == Благородните газове образуват [[вътрестенен фулерен|вътрестенни фулерени]] със състав He@C₆₀, Ne@C₆₀. == Химични реакции == Някои съединения на благородните газове взаимодействат с неметали и с оксиди: : 7 XeF₆ + 3 I₂ → 7 Xe + 6 IF₇; : SiO₂ + 2 XeOF₄ → SiF₄ + 2 XeO₂F₂. Добавяне на флуорни атоми става с помощта на O₂F₂: : XeF₄ + O₂F₂ → XeF₆ + O₂. Някои съединения се [[хидролиза|хидролизират]]: : 6 XeF₄ + 12 H₂O → 4 Xe + 2 XeO₃ + 24 HF + 3 O₂. == Източници и бележки == <references /> * {{cite journal | last1 = Khriachtchev | first1 = Leonid | last2 = Räsänen | first2 = Markku | last3 = Gerber | first3 = R. Benny | title = Noble-Gas Hydrides: New Chemistry at Low Temperatures | journal = Accounts of Chemical Research | volume = 42 | issue = 1 | pages = 183 – 91 | year = 2009 | pmid = 18720951 | doi = 10.1021/ar800110q}} [[Категория:Съединения на благородните газове| ]] 0weby60il2x8vgdx3n0mxefrsbvcw9x 0 468782 12435251 12215370 2024-12-08T20:18:38Z 79.100.209.9 Изчистване и дооформяне на текста, отстраняване на неточности в цитираните заглавия, правописни и стилови грешки. 12435251 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Вирджиния Хенли | снимка = Virginia henley.jpg | описание = | псевдоним = | място на раждане = [[Болтън]], [[Англия]] | място на смърт = | работил = [[писател]] | националност = {{ENG}}, <br/>{{GBR}}<br/>гражданство {{CAN}} | период = 1982- | жанрове = [[любовен роман]] | теми = | направление = исторически любовен роман | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = [[Катлийн Удиуиз]], [[Ян Уесткот]], [[Катлийн Уинсър]], [[Катрин Куксън]], [[Жоржет Хайер]] | повлиял = | брак = Артър Хенли | деца = Шон, Адам | подпис = | сайт = [http://www.virginiahenley.com/ www.virginiahenley.com] | бележки = | общомедия = }} '''Вирджиния Хенли''' ({{lang|en|Virginia Henley}}) е британска [[писател]]ка на [[бестселър]]и в жанра исторически [[романс|любовен роман]]. == Биография и творчество == Вирджиния Сидъл Хенли е родена на [[5 декември]] [[1935]] г. в [[Болтън]], [[Англия]]. Родителите ѝ Томас и Лилиан Сидъл я научават да обича историята. Получава диплома по история от университета. През 1956 г. се омъжва за американеца от Вирджиния Артър Хенли и се преместват да живеят в Америка. Имат двама синове – Шон и Адам. Вирджиния Хенли отглежда децата си като домякиня и чете много романтична литература. Когато прочита „Вълкът и гълъбицата" от Катлийн Уидуиз през 1978 г. тя решава, че сама може да опита да пише романси. Първият ѝ ръкопис, който пише за една година, е отхвърлен от издателите. Тогава тя пише втория си романс „Ирландска циганка“, който е публикуван през 1982 г. С него стартира успешната ѝ кариера като писателка на исторически любовни романи. Произведенията ѝ се характеризират с много факти и детайли от исторически събития, умело вплетени в нейните измислени истории. Отличителен белег на романите ѝ е отчитането на практиките и традициите на историческото време, тенденциите в модата и живота във видните фамилии. Чрез тях писателката създава богат фон на действията на героите си. Освен това обръща специално внимание на второстепенните персонажи, всеки със собствените си приключения и любовни перипетии, които понякога съперничат на тези на главните герои. Произведенията на писателката почти винаги попадат в списъците на бестселърите. Те са преведени на 14 езика и са издадени по целия свят. През 1995 г. Вирджиния Хенли е удостоена с награда за цялостно творчество от списание „Romantic Times“ за своите исторически любовни романи. По-голямата част от произведенията ѝ са номинирани или са получили различни награди. През по-голямата част от годината Вирджиния Хенли живее със съпруга си в [[Сейнт Питърсбърг]], [[Флорида]], а през горещите лета – в [[Гримсби, Канада|Гримсби]], [[Онтарио]], [[Канада]]. == Произведения == === Самостоятелни романи === * '''Ирландска циганка''', Irish Gypsy (1982) – издадена и като „''Enticed''“ * Bold Conquest (1983) * Wild Hearts (1985) * The Raven and the Rose (1987) * The Hawk and the Dove (1988) – награда на списание „Romantic Times“ * The Pirate and the Pagan (1990) – награда на списание „Romantic Times“ * '''Прелъстен''', Seduced (1994) * '''Арабският принц''', Desired (1995) * '''Графиня робиня''', Enslaved (1995) * '''Кристалната пещера''', Dream Lover (1997) * '''Жена на страстта''', A Woman of Passion (1999) * Ravished (2002) * Undone (2003) * Insatiable (2004) * Unmasked (2005) * Master Of Paradise (2011) * Scandal By The Ton (2013) * Lord Rakehell (2013) === Серия „Плантагенет“ (''Medieval Plantagenet'') === # The Falcon and the Flower (1989) – награда на списание „Romantic Times“ # The Dragon and the Jewel (1991) # The Marriage Prize (2000) === Серия „Кланът Кенеди“ (''Douglas/Kennedy'') === # '''Лудетина''', Tempted (1993) # The Border Hostage (2001) === Серия „Де Уорън“ (''Medieval DeWarenn'') === # '''Брак за една година''', A Year and a Day (1998) # Infamous (2006) # Notorious (2007) === Серия „Упадъчният херцог“ (''Decadent Duke'') === # The Decadent Duke (2008) # The Irish Duke (2010) # The Dark Earl (2011) === Новели === * Hot As Fire (2011) * Letter Of Love (2011) * Love And Joy (2011) * A Rough Wooing (2012) === Сборници === * Love's Legacy (1987) – с [[Маделин Бейкър]], [[Мери Балог]], [[Илейн Барбиери]], [[Лори Копланд]], [[Каси Едуърдс]], [[Хедър Греъм]], [[Катрин Харт]], [[Пенелопе Нери]], [[Даяна Палмър]] и [[Джанел Тейлър]] * A Gift of Joy (1995) – с [[Джо Гудман]], [[Бренда Джойс]] и [[Фърн Майкълс]] * A Christmas Miracle (1996) – с [[Катрин Кингсли]], [[Стефани Митман]] и [[Ребека Пейсли]] * Let It Snow (2003) – с [[Холи Чембърлейн]], [[Марша Еваник]] и Фърн Майкълс * Deck the Halls (2004) – с Марша Еваник, [[Лиза Джаксън]], Фърн Майкълс и [[Линда Лейл Милър]] * Lords of Desire (2009) – с [[Кристи Астор]], [[Виктория Дал]] и [[Сали Маккензи]] * Masters of Seduction (2011) – с [[Марша Канъм]], [[Джаки Д'Алесандро]], [[Шери Браунинг Ъруин]], [[Джил Грегъри]] и [[Джули Ортолън]] == Източници == <references /> * {{икона|en}} [http://www.fantasticfiction.co.uk/h/virginia-henley/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“] * {{икона|en}} [http://www.goodreads.com/author/show/83397.Virginia_Henley Биография и библиография в „Goodreads“] * {{икона|en}} [http://www.examiner.com/article/spotlight-on-canadian-author-interview-with-virginia-henley Интервю с Вирджиния Хенли в „Examiner“] * {{икона|en}} [http://www.rtbookreviews.com/author/virginia-henley За Вирджиния Хенли в „RTbookreviews“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131210112943/http://www.rtbookreviews.com/author/virginia-henley |date=2013-12-10 }} == Външни препратки == * {{Official website|http://www.virginiahenley.com/}} на Вирджиния Хенли * {{Моята библиотека автор|virginia-henley|Вирджиния Хенли}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Хенли, Вирджиния}} [[Категория:Английски автори на исторически романи]] [[Категория:Английски автори на любовни романи]] [[Категория:Английски писателки]] [[Категория:Родени в Болтън]] ai2rt3x2t1u4zz0dono1vc9q7oqwu0e 0 471352 12435378 12361424 2024-12-08T23:58:32Z Dostojewskij 141845 Категория:Родени в Уест Бромич 12435378 wikitext text/x-wiki {{Бивш пилот Ф1 | име = Гери Ашмор | картинка = | националност = {{GBR}} | роден-дата = [[25 юли]] [[1936]] | роден-място = [[Уест Бромич]], [[Великобритания]] | починал-дата = | починал-място = | активни години = [[1961]]-[[1962]] | тим (ове) = [[Лотус]] | стартове = 4 (3) | шампион = - | победи = - | подиум = - | точки = - | първи позиции = - | най-бързи обиколки = - | дебют = [[1961 Голяма награда на Великобритания|1961 Великобритания]] | първа победа = | последна победа = | последен старт = [[1962 Голяма награда на Италия|1962 Италия]] }} '''Гери Ашмор''' ({{lang|en|Gerry Ashmore}}) е бивш британски автомобилен състезател, пилот от [[Формула 1]]. Роден на [[25 юли]] [[1936]] г. в [[Уест Бромич]], [[Великобритания]]. == Формула 1 == Гери Ашмор прави своя дебют във [[Формула 1]] в [[Голяма награда на Великобритания|Голямата награда на Великобритания]] през 1961 г. В световния шампионат записва 4 състезания като не успява да спечели точки, състезава се за отбора на [[Лотус]]. == Източници == * {{cite web | title = Гери Ашмор, профил в ESPN F1 | url = http://www.espn.co.uk/f1/motorsport/driver/816.html | accessdate = 1 февруари 2014 | архив_дата = 2014-02-02 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140202224958/http://www.espn.co.uk/f1/motorsport/driver/816.html }} {{мъниче|автомобилен състезател|англия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Британски пилоти от Формула 1|Ашмор, Гери]] [[Категория:Родени в Уест Бромич|Ашмор, Гери]] 4q6k5trgsltv9off2ebkw46z3xjgi47 0 472855 12435384 12223874 2024-12-09T00:15:14Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12435384 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Личност|инструменталист}} '''Бенджамин (Бени) Дейвид Гудман''' ({{lang|en|Benjamin David „Benny“ Goodman}}) е [[САЩ|американски]] [[джаз]] и [[Суинг (музикален стил)|суинг]] [[музикант]], [[кларинетист]] и [[бендлидер]], наричан „Кралят на суинга“. В средата на 30-те ръководи една от най-прочутите музикални групи в Америка. Неговият концертен албум ''[[The Famous 1938 Carnegie Hall Jazz Concert]]'', записан в [[Карнеги Хол]] в [[Ню Йорк]], се описва от критика Брус Едър като „измежду всички най-важният джаз или поп музикален концерт в историята: джаз партито, след което той 'излиза наяве' в света на 'уважаваната' музика“. Групите на Гудман помагат за стартирането на кариерата на много от маститите имена в джаза. Във време на [[сегрегация]] неговата група е една от първите, в които музикантите преминават расовата бариера. Кариерата на Гудман продължава почти до края на живота му. Проявява професионален интерес и към [[класическата музика]]. == Външни препратки == * [https://www.bennygoodman.com/ Официален мемориален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180802193024/https://www.bennygoodman.com/ |date=2018-08-02 }} * [http://www.redhotjazz.com/goodman.html Биография на Бени Гудман в redhotjazz.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20061017210545/http://www.redhotjazz.com/goodman.html |date=2006-10-17 }} {{мъниче|музикант}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Гудман, Бени}} [[Категория:Носители на „Грами“ за цялостно творчество]] [[Категория:Изпълнители на Кълъмбия Рекърдс]] [[Категория:Американски джаз музиканти]] [[Категория:Американски кларнетисти]] [[Категория:Евреи в САЩ]] [[Категория:Родени в Чикаго]] [[Категория:Починали в Ню Йорк]] [[Категория:Починали от инфаркт на миокарда]] sgjz5jjlz4xe1lnktdzm37dut2w7jwl 0 474280 12434825 12434170 2024-12-08T12:46:37Z Luxferuer 25980 /* Биография */ 12434825 wikitext text/x-wiki {{Личност|архитект | име= Теофил Теофилов | портрет = | описание= български архитект | роден-място= [[Пловдив]], [[България]] | починал-място= [[Велико Търново]], България | погребан = | образование = [[Висш инженерно-строителен институт]], [[Международен учебен център за консервация и реставрация на културно наследство|ICCROM]] }} '''Теофил Петков Теофилов''' е български [[архитект]]. == Биография == Роден е на [[21 декември]] [[1944]] година в [[Пловдив]], в семейството на [[Петко Теофилов|Петко]] и Димитрия Теофилови. Израснал и живял в [[Копривщица]]. Завършва Архитектурния факултет във [[Висш инженерно-строителен институт|Висшия инженерно строителен институт]] през [[1968]] г. От 1969 година е член на [[Съюза на архитектите в България]]. Специализира в [[Международен учебен център за консервация и реставрация на културно наследство|Международния център за изследвания, консервация и реставрация на културни ценности]] (ICCROM) в [[Рим]], [[Италия]] от 1972 до 1973 година. [[Файл:St Dimitar.JPG|мини|260п|Храм „Свети Димитър“ във Велико Търново]] През 1973 г. печели конкурс за научен сътрудник в областта на теорията, историята, реставрацията и консервацията на паметници на културата към Институт по изкуствознание при [[БАН]] – НИЛ при [[Национален институт за недвижимо културно наследство|НИПК]]. В периода 1986 – 1989 година специализира управление на културните процеси в [[Москва]]. От завършването на висшето си образование до 1986 година работи като проектант и научен сътрудник към Националния институт за паметниците на културата. Главен архитект е,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://boliarinews.bg/2022/05/16/изложба-с-акварели-разкрива-непознат/ | заглавие = Изложба с акварели разкрива непозната, романтична страна от творчеството на арх. Теофил Теофилов – Тео | достъп_дата = 19 юни 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = boliarinews.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> а от 1986 до 1988 година е и кмет на [[Велико Търново]].<ref name="Крумова">[http://www.sibir.bg/index.php?page=displayTopic&id=4672&tid=75227 Вера Евтимова – Интервю с арх. Теофил Теофилов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140303175851/http://www.sibir.bg/index.php?page=displayTopic&id=4672&tid=75227 |date=2014-03-03 }} 5 август 2009</ref> От 1989 година е директор на [[Национален музей на архитектурата (Велико Търново)|Националния музей на архитектурата]] във Велико Търново. Сред реализираните му проекти са реставрациите на църквите [[Свети Димитър Солунски (Велико Търново)|„Св. Димитър Солунски“]] – [[Асенов (квартал)|квартал Асенов]] и [[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|„Св. Четиридесет мъченици“]] в Търново, църквите „[[Рождество Христово (Арбанаси)|Рождество Христово]]“, „Св. Георги“ и „Св. Атанасий“ в с. [[Арбанаси]], „Св. Петър и Павел“ и „Св. Димитър“ в гр. [[Свищов]], [[Свещарска гробница|Тракийски култов комплекс]], край с. [[Свещари]], [[Голяма базилика в Плиска]], [[Кръгла църква (Преслав)|Кръгла (Златна) църква]] – [[Велики Преслав|Преслав]], обекти в [[Царевец]], Борис Деневата къща, [[Къщата с маймунката]], [[Беленски мост|Мост на Кольо Фичето]] в гр. [[Бяла (Област Русе)|Бяла]] и други обекти от съкровищницата на българската средновековна и възрожденска архитектура.<ref name="Алексиев">Йордан Алексиев. [http://www.st40martyrs.org/index.php?option=com_content&task=view&id=143&Itemid=60 За Тео с преклонение]. Сп. „Паметници, реставрация, музеи“. Бр. 12. Февруари-април 2009 г.</ref> Автор е на около 60 научни статии по направени изследвания на културни паметници от [[Античност]]та, [[Средновековие]]то и [[Българското възраждане]]. Носител е на [[орден „Кирил и Методий“]] I и II степен и награда „Оборище“, която се присъжда от [[Сдружение на възрожденските градове|Сдружението на възрожденските градове]] за принос в утвърждаването на националната идентичност<ref name="Оборище">[http://citybuild.bg/news/teofil-teofilov-poluchi-nagradata/2107 Арх. Теофил Теофилов получи наградата „Оборище“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140228040420/http://citybuild.bg/news/teofil-teofilov-poluchi-nagradata/2107 |date=2014-02-28 }}. CityBuild. 02 май 2007.</ref>. През 2005 е удостоен с [[Велико Търново (награда)|наградата „Велико Търново“]] за цялостната му изследователска и професионална дейност, свързана с проучването и съхраняването на културно-историческото наследство на Велико Търново и във връзка с неговата 60-годишнина.<ref>Протокол № 30 от тържественото заседание на Общински съвет на Велико Търново, проведено на 22 март 2005 г.</ref> Умира на 12 март 2008 година във Велико Търново и е погребан в Копривщица. == Библиография == [[File:Forty Martyrs Church Veliko Tarnovo.jpg|thumb|260п|Храм „Св. Четиридесет мъченици“ във В. Търново]] [[File:Pliska's catedral church.JPG|thumb|260п|Голямата базилика в Плиска]] * Архитектурно изследване на черквата „Свети Георги“ в с. Арбанаси. М П К, кн. 3/1977, с. 18 – 27 * Архитектурният образ на църквата „Св. Димитър“. Също в: Прослава на Велико Търново. С.1978, с.250 – 251 * Голямата базилика в Плиска – предложение за консервация и експониране. МПК, кн. 4/1978, с. 15 – 18. * Голямата базилика в Плиска. В-к Плиска Мадара Преслав, бр. 3/1978, с. 8. * Гражданска сграда на Царевец. МПК, кн. 2/1979, с. 34 – 40. * Третиране на оригинала при консервацията и експонирането на средновековните църкви от ХII-ХIV век. В: Оригиналът в паметника на културата. С. 1979, с. 153. * Развитие на градоустройствената структура на В. Търново. МПК, кн. 2/1981, с. 20 – 23. * La Grande Basilique de Pliska. Monumentum-XXIII-XXIV, 1981, p. 34 – 40. * L’eglise Ronde de Preslav. Ib idem, p.47, 54 – 56. * Как да ги запазим за поколенията? В-к Плиска Мадара Преслав, бр. 8/1981, с.11 * Конструктивно единство в началното изграждане на черквата „Св. Стефан“ в Несебър. МПК, кн.5 – 6/1982, с.50 – 52. * Архитектурни проблеми на църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във В. Търново. В: В. Търново и Великотърновския край през вековете. Т. I, В. Т-во. 1983, с. 123 – 133. * За архитектурно-пластичното оформление на средата около черквата „Св. Димитър Солунски“ във В.Търново. МПК, кн.3/1985. * Приемственост и развитие на „живописния стил“ в архитектурата на ХII-ХIV век. В:Сб. В. Търново 1185 – 1985. С.1985, с.83 – 95. * Архитектурата на светските сгради от ХIII-ХIV век. В: Величието на Търновград. С.1985, с.304 – 314 * Архитектурни проучвания на църквата „Св. Димитър Солунски“. Сп. Архитектура, кн.7 – 8/1985, с.34 – 35. Също в: Сб. Величието на Търновград. С.1985, с.374 – 378. * Търновска архитектурна школа „живописен стил“ в архитектурата ХII-ХIV век. Сценарий за телевизионен филм от поредицата „Архитектурно наследство“, IХ серия. БНТ, 1985 * The Tracian tomb near the village of Sveshtari IV. Problems of Conservation. S.1986, p.121 – 123. * Анализ на стиловите особености в архитектурата на тракийската гробница край с. Свещари. В: Terra antiqua Balcanica, Ac.III.S.1988, p.144 – 160. * Панегирик за Фичето. Албум, В.Т-во, 1990. * Изследвания върху проблема за стиловата реконструкция на църквата „Св. Димитър Солунски“ във В.Търново. В: ГМСБ, т. ХVIIВ.Търново, 1991, с.67 – 87. * Геометричен метод за определяне на статически устойчиво равновесие на базиликите с масивно засводяване и с повдигнат централен кораб. В: Сб. ГМСБ, т. ХVIII. В.Търново, 1992, с.119 – 132. * От капище към църква. В:ГМСБ, т. ХIХ/1993, с.73 – 92. * Опит за вникване в същността и функциите на прабългарските езически храмове. В: Преслав-1100, кн.I/1995. * Стилови особености и графическа реконструкция на средновековна базилика и манастир при с. Равна. В: ГМСБ, т. ХХ/1995, с.165 – 184. * Разсъждения за Омуртаговата колона в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търнов. За: Известия на РИМ В.Търново 1997. * Нов поглед върху архитектурната проблематика на кръглата църква в Преслав. В: Източното православие в Европейската култура. С.1999. * Наблюдения върху църковното в Търнов от предстоличния период. В: Търновска книжовна школа., кн.6. В.Търново 1999, с.563 – 575. * Западната пристройка на църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търнов-възможности за тълкуване и периодизация. В: Известия на ИМ-В.Търново, В.Т-во 1999, с.130 – 138. * Древни научни познания, закодирани в седмолъчната розета от Плиска. В: Плиска-Преслав, т.8.2000, с.125 – 128. Божествени митове и легенди отразени в старото българско изкуство. За: Сб. В чест на 100 години от рождението на проф. В. Бешевлиев. ВТУ, 2000. * Кой строи църквата „Св. Четиридесет мъченици“ и манастира „Великата Лавра“ в Търнов? За: Сб. В чест на 60-годиншнината на проф. Йордан Андреев. ВТУ, 1999. * Къде е манастирът „Св. Богородица“ в Търнов? За: Сб. В чест на 70 години от рождението на проф. Тотю Коев. ВТУ, 2000 * Хипотеза за принадлежността на седмолистната розета от Плиска към българския календар. За: Сб. В чест на проф. Станчо Ваклинов. ВТУ, 2001. * Барокови тенденции в творчеството на Никола Фичев. В: Първомайстор Никола Фичев – творец на Възраждането. С.2001, с.153 – 158. * „Къщата с маймунката“ в своята сто и петдесет годишна история. В: Известия на РИМ-В.Търново, В.Т-во.2001., с.226 – 234. * Предположение за ритуалната същност на Златната цар Симеонова църква във Велики Преслав. В: Юбилеен сборник в чест на проф. Д.Овчаров. В.Търново 2002, с.67 – 70. * Прояви на синкретизъм и прехвърляне на сюжети, мотиви и теми с езическо съдържание в изкуството на България след покръстването. В: Криптохристиянство и религиозен синкретизъм на Балканите. С.2002. с.с.77 – 81 и фиг.20 – 23. * Формиране на стиловите особености на Търновската архитектурна школа ХII-ХIV век. В: Известия на РИМ. В.Т-во.2002.с.237 – 250. * Предположения за произхода на част от топонимите в Същинска Средна Гора и по поречията на реките Тополница и Стряма. За: Търновска книжовна школа – VII. ВТУ, 1999. В.Т-во 2003 с. * Църквата „Св. Четиридесет мъченици“ и манастирът Велика Лавра в християнското храмово строителство на Търнов. Монография. Издателство МВВИ 2007 г. * Предположения за произхода на част от топонимите по поречията на реките Тополница и Стряма. Великотърновски университет „Св. Св Кирил и Методий“. Институт за балканистика при БАН. Търновска книжовна школа. Т.7. Седми международен симпозиум. Велико Търново 8 – 10 октомври 1999 г. == Вижте също == * [[Петко Теофилов]] * [[Теодора Теофилова]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.youtube.com/watch?v=8lG-aBfs_fY&list=UUN6e2VGatijC31R_3gG8ftg&index=2 70 години от рождението на арх. Теофил Теофилов] {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Теофилов, Теофил}} [[Категория:Български архитекти]] [[Категория:Кметове на Велико Търново]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Починали във Велико Търново]] [[Категория:Родени в Пловдив]] [[Категория:Туристически дейци в Копривщица]] [[Категория:Краеведи от Копривщица]] [[Категория:Теофилови (Копривщица)]] [[Категория:По произход от Копривщица]] 2qwamhrxj63d5w3vtzsm6mtskblrs7l 0 495576 12435601 12320676 2024-12-09T10:40:10Z 89.215.227.67 12435601 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Костенурките нинджа|Костенурките нинджа (пояснение)}} {{Филм | име = Костенурките нинджа | име_оригинал = Teenage Mutant Ninja Turtles | картинка = | описание = Официално лого | режисьори = Джонатан Лийбсман | продуценти = [[Майкъл Бей]]<br>Андрю Форм<br>Брадли Фулър<br>Галън Уокър<br>Скот Медник<br>Иън Брайс | сценаристи = Джош Епълбаум<br>Андре Немек<br>Евън Дохърти | базиран_на = „Костенурките нинджа“ на Кевин Ийстман и Питър Леърд | актьори = [[Меган Фокс]]<br>[[Джони Ноксвил]]<br>Пийт Плосек<br>Ноел Фишър<br>Джеръми Хауърд<br>Алън Ричсън<br>Дани Удбърн<br>[[Тони Шалуб]]<br>[[Уилям Фиктнър]]<br>Уил Арнет | музика = Брайън Тайлър | оператор = Лула Карвало | монтаж = Джоел Негрон<br>Глен Скантълбъри | филмово_студио = Nickelodeon Movies<br>Platinum Dunes<br>Gama Entertainment<br>Mednick Productions<br>Heavy Metal | разпространител = [[Paramount Pictures]] | премиера = [[8 август]] [[2014]] г. | времетраене = 101 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $125 – 150 милиона<ref name=BOM>{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=tmnt2013.htm |title=''Teenage Mutant Ninja Turtles'' (2014) |publisher=[[Box Office Mojo]]|accessdate=10 ноември 2015}}</ref> | приходи = $485 милиона<ref name=BOM /> | предишна_част = | следваща_част = „[[Костенурките нинджа: На светло]]“ (2016) | код-IMDB = 1291150 | уебсайт = }} '''„Костенурките нинджа“''' ({{lang|en|Teenage Mutant Ninja Turtles}}) е [[Съединени американски щати|американски]] научнофантастичен екшън филм, базиран на [[Костенурките нинджа|едноименната поредица]]. Режисиран е от Джонатан Лийбсман, а главните роли се изпълняват от [[Меган Фокс]], [[Джони Ноксвил]], Пийт Плосек, Ноел Фишър, Джеръми Хауърд, Алън Ричсън, Дани Удбърн, [[Тони Шалуб]], [[Уилям Фиктнър]] и Уил Арнет. Премиерата е на 8 август 2014 г.<ref name="august8">{{cite web|last= Fleming Jr|first= Mike|url= http://www.deadline.com/2013/08/paramount-moves-teenage-mutant-ninja-turtles-to-august-8-2014/#utm_source=dlvr.it&utm_medium=twitter|title= Paramount Moves ‘Teenage Mutant Ninja Turtles’ To August 8, 2014|publisher= Deadline.com|date=15 август 2013|accessdate=15 август 2013}}</ref><ref>{{cite web | url=http://live.huffingtonpost.com/r/segment/brian-tyler-iron-man-3-now-you-see-me/51b8df6402a760769600018e | title=Hollywood Blockbuster Composer Brian Tyler | work=Comic Book Movie | date=1 февруари 2014 | accessdate=1 февруари 2014}}</ref> Обявено е, че ще има продължение, което ще излезе на 3 юни 2016 г.<ref name="sequel announcement">{{cite news|title=‘Teenage Mutant Ninja Turtles’ Sequel Underway; Bay To Return|url=http://www.deadline.com/2014/08/teenage-mutant-ninja-turtles-sequel-underway-bay-to-return/|accessdate=10 август 2014|publisher=Deadline.com|date=10 август 2014}}</ref><ref name="second sequel announcement">{{cite web | url=http://insidemovies.ew.com/2014/08/10/teenage-mutant-ninja-turtles-sequel/ | title='Teenage Mutant Ninja Turtles' sequel set for 2016 | work=Entertainment Weekly | date=10 август 2014 | accessdate=10 август 2014}}</ref> == Източници == <div class="references-small"><references /></div> == Външни препратки == * {{official website|http://www.teenagemutantninjaturtlesmovie.com/index_splash.php}} * {{imdb title|1291150|Костенурките нинджа}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 2014 година]] [[Категория:Американски научнофантастични екшъни]] [[Категория:Филми на „Парамаунт“]] [[Категория:Филми на „Никелодеон“]] hhldijlif8t02xz147yeq6lx9747nwj 14 503930 12435474 11456245 2024-12-09T06:33:52Z Алиса Селезньова 24678 Добавяне на [[Категория:Дървета]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12435474 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Бобови]] [[Категория:Дървета]] t5h6u1cvl0e8nitr8133f12vu1fmlu4 0 523344 12435479 12028490 2024-12-09T06:51:20Z Scip. 178970 + new logo 12435479 wikitext text/x-wiki {{Летище | наименование = „Леонардо да Винчи“ | наименование-англ = Leonardo da Vinci Airport | местно-наименование = Aeroporto Leonardo da Vinci | лого = Adr-logo.svg | снимка = Rom Fiumicino 2011-by-RaBoe-02.jpg | снимка-надпис = Летището през 2011 г. | IATA = FCO | ICAO = LIRF | тип = гражданско | собственик = | оператор = Aeroporti di Roma SpA | обслужван-град = [[Рим]], [[Ватикана]] | местоположение = Рим, [[Италия]] | открито = 15 януари 1961 г. | затворено = | хъб = <div> * [[Alitalia]] * Alitalia CityLiner * Vueling * [[Wizz Air]] </div> | мини-хъб = <div> * Blue Panorama Airlines * Poste Air Cargo * Neos * [[Ryanair]] </div> | часова-зона = [[CET]] | utc = UTC+1 | лчв = CEST | utcs = UTC+2 | нв-m = 5 | нв-f = 15 | шир-гр = 41 | шир-мин = 48 | шир-сек = 01 | шир-NS = N | дълж-гр = 012 | дълж-мин = 14 | дълж-сек = 20 | дълж-EW = E | уебсайт = {{URL|www.adr.it}} | пк-карта = Италия Лацио | пк-надпис = Местоположение в Лацио | r1-номер = 07/25 | r1-дължина-m = 3800 | r1-дължина-f = 12467 | r1-повърхност = [[асфалт]] | r2-номер = 16R/34L | r2-дължина-m = 3900 | r2-дължина-f = 12795 | r2-повърхност = [[асфалт]] | r3-номер = 16L/34R | r3-дължина-m = 3900 | r3-дължина-f = 12795 | r3-повърхност = [[асфалт]] | пътници-общо = 9 830 957 | пътници-международни = | пътници-местни = | товари = 76 266 | стат-год = 2020 | стат1-заглавие = Движ. на самолети | стат1-данни = 103496 }} '''Летище „Рим-Фиумичино“''' ({{lang|en|Rome Fiumicino Airport}}) или Летище '''„Леонардо да Винчи“''' е най-голямото и най-натоварено летище в [[Италия]]. Това е единадесетата най-натоварена европейска аерогара като през 2019 година са преминали 43 532 573 пътници.<ref>[http://assaeroporti.com/statistiche/ www.assaeroporti.com]</ref>. Разположено е в гр. [[Фиумичино]], на 35 km западно от историческия център на град [[Рим]]. То е основен хъб на италианската авиокомпания Alitalia, както и за испанската Vueling. == История == === Ранни години === Летището отваря врати официално на [[15 януари]], [[1961]] г. Летището е разполагало с 2 писти, замествайки малкото римско летище – Чампино, което се превръща в аерогара за нискотарифни и вътрешни полети. Въпреки че летището е открито 1961 г., то е използвано до [[1960]] г., помагайки на другия аеропорт, облекчавайки трафика. В същото време националният превозвач – „Alitalia“, прави сериозна инвестиция в летището, построявайки хангари и центрове за поддръжка. Междувременно е изградена трета писта (16L/34R). === Следващо развитие === Летището разполага с 4 писти 16L/34R и 16R/34L (дълга почти 4000 m), 16C/34C (съседна на 16L/34R), обикновено използваща се като скоростна пътека или при ремонт на другите 3, или при наличие на силни ветрове. Четвъртата писта е 07/25. Терминалите са модернизирани през 1990-те и 2000-те години<ref>[http://www.airport-technology.com/projects/leonardodavinci/ www.airport-technology.com]</ref>. До 2005 г. летището има [[Instrument landing system|система за инструментален заход]] категория IIIb, след което е модернизирана, позволявайки растеж на излитанията и кацанията при гъста мъгла от 10 на 30. Модернизация на терминала е извършена през 1990 г. == Терминали == === Терминал 1 === Терминал 1 (Изходи B1-B13 и B14-B30) се използва от италианската авиокомпания Alitalia (вътрешни полети), Air France, Croatia Airlines, Etihad Regional и KLM. Някои от полетите са дадени в таблицата: {| class="wikitable" |+ ! Авиокомпания ! Град – Летище |- | {{флагче|Испания}} Air Europa | [[Летище Мадрид - Барахас|Мадрид]] |- | {{флагче|Франция}} [[Ер Франс|Air France]] | [[Шарл дьо Гол (летище)|Париж Шарл дьо Гол]] |- | {{флагче|Сърбия}} [[Ер Сърбия|Air Serbia]] | [[Летище Никола Тесла Белград|Белград]], Ниш |- | {{флагче|Франция}} HOP! | Бордо, [[Антоан дьо Сент Екзюпери (летище)|Лион]] |- | {{флагче|Нидерландия}} [[KLM]] | [[Летище Схипхол|Амстердам]] |- | {{флагче|Люксембург}} [[Люксеър|Luxair]] | Люксембург |- |} === Терминал 2 === Терминал 2 (Изходи C1-C7) се използва главно от нискотарифни компании. Част от полетите, които се извършват от този терминал, са посочени в таблицата. {| class="wikitable" |+ ! Авиокомпания ! Град – Летище |- | {{флагче|Молдова}} [[Еър Молдова|Air Moldova]] | [[Летище Кишинев|Кишинев]] |- | {{флагче|Румъния}} Blue Air | Бакъу, [[Анри Коанда (летище)|Букурещ Отопени]], Яш |- | {{флагче|Великобритания}} [[Изиджет|easyJet]] |[[Летище Схипхол|Амстердам]], [[Летище Берлин Тегел|Берлин Тегел]], Бристъл, [[Антоан дьо Сент Екзюпери (летище)|Лион]], Лондон Гетуик, Лондон Лутън, [[Летище Манчестър|Манчестър]], Нант, Ница, Париж Орли, [[Тулуза (летище)|Тулуза]] |- |{{флагче|Ирландия}} [[Райънеър|Ryanair]] | [[Летище Аликанте|Аликанте]], Бари, [[Летище Барселона - Ел Прат|Барселона Ел Прат]], Бриндизи, [[Летище Брюксел|Брюксел]], Катания, Малага, Малта, Марсилия, [[Фалконе-Борселино|Палермо]], Севиля, [[Международно летище Бен Гурион|Тел Авив]] |- | {{флагче|Унгария}} [[Уиз Еър|WizzAir]] |[[Международно летище Ференц Лист, Будапеща|Будапеща]], [[Летище Фредерик Шопен|Варшава]], [[Международно летище Виена|Виена]], [[Летище Йоан Павел II|Краков]], Кутаиси, Яш |- |} === Терминал 3 === Терминал 3 (Изходи C8-C16, D1-D10, H1-H3, H6-H19 и G1-G14) е най-големият терминал. Част от полетите, които се извършват от този терминал, са посочени в таблицата. {| class="wikitable" |+ ! Авиокомпания ! Град – Летище |- | {{флагче|Гърция}} [[Егейски авиолинии|Aegan Airlines]] | [[Международно летище Атина|Атина]] |- | {{флагче|Ирландия}} Aer Lingus | Дъблин |- | {{флагче|Русия}} [[Аерофлот|Aeroflot]] | [[Летище Шереметиево|Москва Шереметиево]], Санкт Петербург |- |{{флагче|Аржентина}} Aerolíneas Argentinas | Буенос Айрес Езейза |- | {{флагче|Канада}} [[Еър Канада|Air Canada]] | Монреал Трюдо, [[Торонто Пиърсън]] |- |{{флагче|Китай}} Air China | Пекин, Ханджоу |- |{{флагче|Индия}} Air India | Делхи |- |{{флагче|Южна Корея}} Asiana Airlines |[[Международно летище Инчон|Сеул Инчон]] |- | {{флагче|Великобритания}} [[Бритиш Еъруейс|British Airways]] | Лондон Гетуик, Лондон Сити, [[Летище Хийтроу|Лондон Хийтроу]] |- | {{флагче|Белгия}} Brussels Airlines | [[Летище Брюксел|Брюксел]] |- | {{флагче|България}} [[България Еър|Bulgaria Air]] | [[Летище София|София]] |- | {{флагче|ОАЕ}} [[Емирейтс (авиокомпания)|Emirates]] | Дубай |- | {{флагче|ОАЕ}} Etihad Airways | [[Летище Абу Даби|Абу Даби]] |- | {{flagicon|Германия}} [[Юроуингс|Eurowings]] | [[Летище Дюселдорф|Дюселдорф]], Кьолн/Бон, Хамбург, Щутгарт |- |{{флагче|Китай}} Hainan Airlines |Сиан, Хайкоу, Чунцин |- |{{флагче|Испания}} [[Иберия (авиокомпания)|Iberia]] |[[Летище Мадрид - Барахас|Мадрид]] |- |{{флагче|Иран}} Iran Air |Техеран |- |{{флагче|Южна Корея}} Korean Air | [[Международно летище Инчон|Сеул Инчон]] |- | {{флагче|Германия}} [[Луфтханза|Lufthansa]] | [[Летище Мюнхен|Мюнхен]], [[Летище Франкфурт|Франкфурт]] |- | {{флагче|Катар}} [[Qatar Airways]] | Доха |- |{{флагче|Саудитска Арабия}} Saudia | Джеда, Рияд |- | {{флагче|Швеция}}{{флагче|Норвегия}}{{флагче|Дания}} Scandinavian Airlines | [[Летище Копенхаген|Копенхаген]], Орхус, Стокхолм Арланда |- | {{флагче|Сингапур}} Singapore Airlines | Сингапур |- |{{флагче|Швейцария}} Swiss International Air Lines | [[Летище Цюрих|Цюрих]] |- | {{флагче|Румъния}} [[ТАРОМ]] | [[Анри Коанда (летище)|Букурещ „Отопени“]] |- | {{флагче|Тайланд}} Thai Airways | Банкок |- | {{флагче|Нидерландия}} Transavia | Ротердам/Хага |- | {{флагче|Турция}} [[Turkish Airlines]] | Анкара, [[Трето летище на Истанбул|Истанбул]] |- |{{флагче|Испания}} Vueling | [[Летище Аликанте|Аликанте]], [[Летище Барселона - Ел Прат|Барселона Ел Прат]], Билбао, Валенсия, [[Летище Дубровник|Дубровник]], Лондон Гетуик, [[Летище Мадрид - Барахас|Мадрид]], Малага, Париж Орли, [[Шарл дьо Гол (летище)|Париж Шарл дьо Гол]], Севиля, Тенерифе – Юг |- |} === Терминал 5 === Терминал 5 (Изходи H1-H3, H6-H19 и G1-G14) се използва от американските авиокомпании и израелските. Някои от полетите са дадени в таблицата: {| class="wikitable" |+ ! Авиокомпания ! Град – Летище |- | {{флагче|САЩ}} [[American Airlines]] | Далас, Филаделфия |- | {{флагче|САЩ}} [[Delta Air Lines]] | Атланта, [[Международно летище Джон Ф. Кенеди|Ню Йорк „Джон Ф. Кенеди“]] |- | {{флагче|Израел}} El Al | [[Международно летище Бен Гурион|Тел Авив]] |- |{{флагче|Израел}} [[Israir|Israir Airlines]] |[[Международно летище Бен Гурион|Тел Авив]] |- |} === Полети на Alitalia === Полетите се изпълняват от първи и трети терминал. От първия са вътрешните и кратки полети, а от трети – дългите. {| class="wikitable" |+ ! Авиокомпания ! Град – Летище |- | {{флагче|Италия}} [[Alitalia]] | Алгеро, Алжир, [[Летище Схипхол|Амстердам]], [[Международно летище Атина|Атина]], Бари, [[Летище Барселона - Ел Прат|Барселона Ел Прат]], [[Летище Бейрут|Бейрут]], [[Летище Никола Тесла Белград|Белград]], [[Летище Берлин Тегел|Берлин Тегел]], Болоня, Бостън, Бриндизи, [[Летище Брюксел|Брюксел]], [[Международно летище Ференц Лист, Будапеща|Будапеща]], Буенос Айрес, Валенсия, [[Летище Фредерик Шопен|Варшава]], [[Летище „Вашингтон-Дълес“|Вашингтон – Дълес]], Венеция, Верона, Генуа, Делхи, [[Летище Дюселдорф|Дюселдорф]], Женева, Йоханесбург, Казабланка, Кайро, Калгари, Катания, Киев Жуляни, Ламеция Терме, [[Летище Хийтроу|Лондон Хийтроу]], [[Международно летище Лос Анджелис|Лос Анджелис]], [[Летище Мадрид - Барахас|Мадрид]], Малага, Малта, Марсилия, Маями, Мексико Сити, Милано Линате, Милано Малпенса, [[Летище Бергамо|Милано Бергамо]], [[Летище Шереметиево|Москва Шереметиево]], [[Летище Мюнхен|Мюнхен]], Неапол, Ница, [[Международно летище Джон Ф. Кенеди|Ню Йорк]], [[Фалконе-Борселино|Палермо]], [[Шарл дьо Гол (летище)|Париж Шарл дьо Гол]], [[Галилео Галилей (летище)|Пиза]], Подгорица, [[Летище Прага|Прага]], Реджо ди Калабрия, Рио де Жанейро, Сантяго, [[Международно летище „Гуарулюс“|Сао Пауло]], [[Международно летище Инчон|Сеул Инчон]], [[Летище София|София]], [[Международно летище Бен Гурион|Тел Авив]], Тирана, Токио – Ханеда, Торино, Трапани, Триест, [[Тулуза (летище)|Тулуза]], Тунис, Флоренция, [[Летище Франкфурт|Франкфурт]], [[Летище Цюрих|Цюрих]] |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.adr.it/fiumicino Официален сайт] [[Категория:Летища в Италия]] [[Категория:Транспорт в Рим]] [[Категория:Основани в Италия през 1961 година]] k4yg7nnser2la9stnexmiwiwiif2sho 12435535 12435479 2024-12-09T09:15:20Z Zhoxy 557 уточн. на името; дребни 12435535 wikitext text/x-wiki {{Летище | наименование = Летище „Леонардо да Винчи“ | наименование-англ = Leonardo da Vinci Airport | местно-наименование = Aeroporto di Roma-Fiumicino "Leonardo da Vinci" | лого = Adr-logo.svg | снимка = Rom Fiumicino 2011-by-RaBoe-02.jpg | снимка-надпис = Летището през 2011 г. | IATA = FCO | ICAO = LIRF | тип = гражданско | собственик = | оператор = Aeroporti di Roma SpA | обслужван-град = [[Рим]], [[Ватикана]] | местоположение = Рим, [[Италия]] | открито = 15 януари 1961 г. | затворено = | хъб = <div> * [[Alitalia]] * Alitalia CityLiner * Vueling * [[Wizz Air]] </div> | мини-хъб = <div> * Blue Panorama Airlines * Poste Air Cargo * Neos * [[Ryanair]] </div> | часова-зона = [[CET]] | utc = UTC+1 | лчв = CEST | utcs = UTC+2 | нв-m = 5 | нв-f = | шир-гр = 41 | шир-мин = 48 | шир-сек = 01 | шир-NS = N | дълж-гр = 012 | дълж-мин = 14 | дълж-сек = 20 | дълж-EW = E | уебсайт = {{URL|www.adr.it}} | пк-карта = Италия Лацио | пк-надпис = Местоположение в Лацио | r1-номер = 07/25 | r1-дължина-m = 3800 | r1-дължина-f = 12467 | r1-повърхност = [[асфалт]] | r2-номер = 16R/34L | r2-дължина-m = 3900 | r2-дължина-f = 12795 | r2-повърхност = [[асфалт]] | r3-номер = 16L/34R | r3-дължина-m = 3900 | r3-дължина-f = 12795 | r3-повърхност = [[асфалт]] | пътници-общо = 9 830 957 | пътници-международни = | пътници-местни = | товари = 76 266 | стат-год = 2020 | стат1-заглавие = Движ. на самолети | стат1-данни = 103496 }} '''Международно летище „Леонардо да Винчи“ в Рим-Фиумичино''' ({{lang|it|L'Aeroporto Internazionale di Roma-Fiumicino "Leonardo da Vinci"}}, {{lang|en|Leonardo da Vinci Rome Fiumicino Airport}}) или летище '''„Леонардо да Винчи“''' е най-голямото и най-натоварено летище в [[Италия]]. Това е единадесетата най-натоварена европейска аерогара, като през 2019 г. са преминали 43 532 573 пътници.<ref>[http://assaeroporti.com/statistiche/ www.assaeroporti.com]</ref> Разположено е в гр. [[Фиумичино]], на 35 km западно от историческия център на град [[Рим]]. То е основен хъб на италианската авиокомпания [[Alitalia]], както и за испанската [[Vueling]]. == История == === Ранни години === Летището отваря врати официално на [[15 януари]] [[1961]] г. Летището е разполагало с 2 писти, замествайки малкото римско летище – Чампино, което се превръща в аерогара за нискотарифни и вътрешни полети. Въпреки че летището е открито 1961 г., то е използвано до [[1960]] г., помагайки на другия аеропорт, облекчавайки трафика. В същото време националният превозвач – Alitalia, прави сериозна инвестиция в летището, построявайки хангари и центрове за поддръжка. Междувременно е изградена трета писта (16L/34R). === Следващо развитие === Летището разполага с 4 писти 16L/34R и 16R/34L (дълга почти 4000 m), 16C/34C (съседна на 16L/34R), обикновено използваща се като скоростна пътека или при ремонт на другите три, или при наличие на силни ветрове. Четвъртата писта е 07/25. Терминалите са модернизирани през 1990-те и 2000-те години<ref>[http://www.airport-technology.com/projects/leonardodavinci/ www.airport-technology.com]</ref>. До 2005 г. летището има [[Instrument landing system|система за инструментален заход]] категория IIIb, след което е модернизирана, позволявайки растеж на излитанията и кацанията при гъста мъгла от 10 на 30. Модернизация на терминала е извършена през 1990 г. == Терминали == === Терминал 1 === Терминал 1 (изходи B1-B13 и B14-B30) се използва от италианската авиокомпания Alitalia (вътрешни полети), Air France, Croatia Airlines, Etihad Regional и KLM. Някои от полетите са дадени в таблицата: {| class="wikitable" |+ ! Авиокомпания ! Град – Летище |- | {{флагче|Испания}} Air Europa | [[Летище Мадрид - Барахас|Мадрид]] |- | {{флагче|Франция}} [[Ер Франс|Air France]] | [[Шарл дьо Гол (летище)|Париж Шарл дьо Гол]] |- | {{флагче|Сърбия}} [[Ер Сърбия|Air Serbia]] | [[Летище Никола Тесла Белград|Белград]], Ниш |- | {{флагче|Франция}} HOP! | Бордо, [[Антоан дьо Сент Екзюпери (летище)|Лион]] |- | {{флагче|Нидерландия}} [[KLM]] | [[Летище Схипхол|Амстердам]] |- | {{флагче|Люксембург}} [[Люксеър|Luxair]] | Люксембург |- |} === Терминал 2 === Терминал 2 (изходи C1-C7) се използва главно от нискотарифни компании. Част от полетите, които се извършват от този терминал, са посочени в таблицата. {| class="wikitable" |+ ! Авиокомпания ! Град – летище |- | {{флагче|Молдова}} [[Еър Молдова|Air Moldova]] | [[Летище Кишинев|Кишинев]] |- | {{флагче|Румъния}} Blue Air | [[Бакъу]], [[Анри Коанда (летище)|Букурещ Отопени]], [[Яш]] |- | {{флагче|Великобритания}} [[Изиджет|easyJet]] |[[Летище Схипхол|Амстердам]], [[Летище Берлин Тегел|Берлин Тегел]], Бристъл, [[Антоан дьо Сент Екзюпери (летище)|Лион]], Лондон Гетуик, Лондон Лутън, [[Летище Манчестър|Манчестър]], Нант, Ница, Париж Орли, [[Тулуза (летище)|Тулуза]] |- |{{флагче|Ирландия}} [[Райънеър|Ryanair]] | [[Летище Аликанте|Аликанте]], Бари, [[Летище Барселона - Ел Прат|Барселона Ел Прат]], Бриндизи, [[Летище Брюксел|Брюксел]], Катания, Малага, Малта, Марсилия, [[Фалконе-Борселино|Палермо]], Севиля, [[Международно летище Бен Гурион|Тел Авив]] |- | {{флагче|Унгария}} [[Уиз Еър|WizzAir]] |[[Международно летище Ференц Лист, Будапеща|Будапеща]], [[Летище Фредерик Шопен|Варшава]], [[Международно летище Виена|Виена]], [[Летище Йоан Павел II|Краков]], Кутаиси, Яш |- |} === Терминал 3 === Терминал 3 (изходи C8-C16, D1-D10, H1-H3, H6-H19 и G1-G14) е най-големият терминал. Част от полетите, които се извършват от този терминал, са посочени в таблицата. {| class="wikitable" |+ ! Авиокомпания ! Град – летище |- | {{флагче|Гърция}} [[Егейски авиолинии|Aegan Airlines]] | [[Международно летище Атина|Атина]] |- | {{флагче|Ирландия}} Aer Lingus | Дъблин |- | {{флагче|Русия}} [[Аерофлот|Aeroflot]] | [[Летище Шереметиево|Москва Шереметиево]], Санкт Петербург |- |{{флагче|Аржентина}} Aerolíneas Argentinas | Буенос Айрес Езейза |- | {{флагче|Канада}} [[Еър Канада|Air Canada]] | Монреал Трюдо, [[Торонто Пиърсън]] |- |{{флагче|Китай}} Air China | Пекин, Ханджоу |- |{{флагче|Индия}} Air India | Делхи |- |{{флагче|Южна Корея}} Asiana Airlines |[[Международно летище Инчон|Сеул Инчон]] |- | {{флагче|Великобритания}} [[Бритиш Еъруейс|British Airways]] | Лондон Гетуик, Лондон Сити, [[Летище Хийтроу|Лондон Хийтроу]] |- | {{флагче|Белгия}} Brussels Airlines | [[Летище Брюксел|Брюксел]] |- | {{флагче|България}} [[България Еър|Bulgaria Air]] | [[Летище София|София]] |- | {{флагче|ОАЕ}} [[Емирейтс (авиокомпания)|Emirates]] | Дубай |- | {{флагче|ОАЕ}} Etihad Airways | [[Летище Абу Даби|Абу Даби]] |- | {{flagicon|Германия}} [[Юроуингс|Eurowings]] | [[Летище Дюселдорф|Дюселдорф]], Кьолн/Бон, Хамбург, Щутгарт |- |{{флагче|Китай}} Hainan Airlines |Сиан, Хайкоу, Чунцин |- |{{флагче|Испания}} [[Иберия (авиокомпания)|Iberia]] |[[Летище Мадрид - Барахас|Мадрид]] |- |{{флагче|Иран}} Iran Air |Техеран |- |{{флагче|Южна Корея}} Korean Air | [[Международно летище Инчон|Сеул Инчон]] |- | {{флагче|Германия}} [[Луфтханза|Lufthansa]] | [[Летище Мюнхен|Мюнхен]], [[Летище Франкфурт|Франкфурт]] |- | {{флагче|Катар}} [[Qatar Airways]] | Доха |- |{{флагче|Саудитска Арабия}} Saudia | Джеда, Рияд |- | {{флагче|Швеция}}{{флагче|Норвегия}}{{флагче|Дания}} Scandinavian Airlines | [[Летище Копенхаген|Копенхаген]], Орхус, Стокхолм Арланда |- | {{флагче|Сингапур}} Singapore Airlines | Сингапур |- |{{флагче|Швейцария}} Swiss International Air Lines | [[Летище Цюрих|Цюрих]] |- | {{флагче|Румъния}} [[ТАРОМ]] | [[Анри Коанда (летище)|Букурещ „Отопени“]] |- | {{флагче|Тайланд}} Thai Airways | Банкок |- | {{флагче|Нидерландия}} Transavia | Ротердам/Хага |- | {{флагче|Турция}} [[Turkish Airlines]] | Анкара, [[Трето летище на Истанбул|Истанбул]] |- |{{флагче|Испания}} Vueling | [[Летище Аликанте|Аликанте]], [[Летище Барселона - Ел Прат|Барселона Ел Прат]], Билбао, Валенсия, [[Летище Дубровник|Дубровник]], Лондон Гетуик, [[Летище Мадрид - Барахас|Мадрид]], Малага, Париж Орли, [[Шарл дьо Гол (летище)|Париж Шарл дьо Гол]], Севиля, Тенерифе – Юг |- |} === Терминал 5 === Терминал 5 (изходи H1-H3, H6-H19 и G1-G14) се използва от американските авиокомпании и израелските. Някои от полетите са дадени в таблицата: {| class="wikitable" |+ ! Авиокомпания ! Град – летище |- | {{флагче|САЩ}} [[American Airlines]] | Далас, Филаделфия |- | {{флагче|САЩ}} [[Delta Air Lines]] | Атланта, [[Международно летище Джон Ф. Кенеди|Ню Йорк „Джон Ф. Кенеди“]] |- | {{флагче|Израел}} El Al | [[Международно летище Бен Гурион|Тел Авив]] |- |{{флагче|Израел}} [[Israir|Israir Airlines]] |[[Международно летище Бен Гурион|Тел Авив]] |- |} === Полети на Alitalia === Полетите се изпълняват от първи и трети терминал. От първия са вътрешните и кратки полети, а от трети – дългите. {| class="wikitable" |+ ! Авиокомпания ! Град – летище |- | {{флагче|Италия}} [[Alitalia]] | Алгеро, Алжир, [[Летище Схипхол|Амстердам]], [[Международно летище Атина|Атина]], Бари, [[Летище Барселона - Ел Прат|Барселона Ел Прат]], [[Летище Бейрут|Бейрут]], [[Летище Никола Тесла Белград|Белград]], [[Летище Берлин Тегел|Берлин Тегел]], Болоня, Бостън, Бриндизи, [[Летище Брюксел|Брюксел]], [[Международно летище Ференц Лист, Будапеща|Будапеща]], Буенос Айрес, Валенсия, [[Летище Фредерик Шопен|Варшава]], [[Летище „Вашингтон-Дълес“|Вашингтон – Дълес]], Венеция, Верона, Генуа, Делхи, [[Летище Дюселдорф|Дюселдорф]], Женева, Йоханесбург, Казабланка, Кайро, Калгари, Катания, Киев Жуляни, Ламеция Терме, [[Летище Хийтроу|Лондон Хийтроу]], [[Международно летище Лос Анджелис|Лос Анджелис]], [[Летище Мадрид - Барахас|Мадрид]], Малага, Малта, Марсилия, Маями, Мексико Сити, Милано Линате, Милано Малпенса, [[Летище Бергамо|Милано Бергамо]], [[Летище Шереметиево|Москва Шереметиево]], [[Летище Мюнхен|Мюнхен]], Неапол, Ница, [[Международно летище Джон Ф. Кенеди|Ню Йорк]], [[Фалконе-Борселино|Палермо]], [[Шарл дьо Гол (летище)|Париж Шарл дьо Гол]], [[Галилео Галилей (летище)|Пиза]], Подгорица, [[Летище Прага|Прага]], Реджо ди Калабрия, Рио де Жанейро, Сантяго, [[Международно летище „Гуарулюс“|Сао Пауло]], [[Международно летище Инчон|Сеул Инчон]], [[Летище София|София]], [[Международно летище Бен Гурион|Тел Авив]], Тирана, Токио – Ханеда, Торино, Трапани, Триест, [[Тулуза (летище)|Тулуза]], Тунис, Флоренция, [[Летище Франкфурт|Франкфурт]], [[Летище Цюрих|Цюрих]] |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.adr.it/fiumicino Официален сайт] [[Категория:Летища в Италия]] [[Категория:Транспорт в Рим]] [[Категория:Основани в Италия през 1961 година]] ecdzntj0vgv57qvhukem9wehi6n5qrm 0 528841 12435182 12256858 2024-12-08T19:08:05Z 151.251.81.64 12435182 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Kingsman: Тайните служби | име_оригинал = Kingsman: The Secret Service | режисьори = [[Матю Вон]] | продуценти = Адам Болинг<br>Дейвид Рийд<br>Матю Вон | сценаристи = Джейн Голдман<br>Матю Вон | базиран_на = „Тайните служби“ на Марк Милар и Дейв Гибънс | актьори = [[Колин Фърт]]<br>[[Самюъл Джаксън]]<br>[[Марк Стронг]]<br>[[Тарън Еджъртън]]<br>[[Майкъл Кейн]] | музика = Хенри Джакман<br>Матю Марджисън | оператор = Джордж Ричмънд | монтаж = Еди Хамилтън<br>Джон Харис | филмово_студио = Marv Films<br>Cloudy Productions | разпространител = [[20th Century Fox]] | премиера = 13 декември 2014 г. | времетраене = 129 минути<ref>{{cite web | url=http://www.bbfc.co.uk/releases/kingsman-secret-service-film | title=''Kingsman: The Secret Service'' (15) | work=[[British Board of Film Classification]] | date=19 декември 2014 | accessdate=19 декември 2014}}</ref> | страна = {{USA}}<br>{{GBR}} | език = [[Английски език|Английски]] | предишна_част = | следваща_част = [[Kingsman: Златният кръг]] | код-Allmovie = 579827 }} '''„Kingsman: Тайните служби“''' ({{lang|en|Kingsman: The Secret Service}}) е [[Великобритания|британско]]-[[САЩ|американска]] екшън комедия от 2014 г. на режисьора [[Матю Вон]], базиран на комикса „Тайните служби“ на Марк Милар и Дейв Гибънс. Сценарият е на Вон и Джейн Голдман. Главните роли се изпълняват от [[Тарън Еджъртън]], [[Колин Фърт]], [[Самюъл Джаксън]], [[Марк Стронг]] и [[Майкъл Кейн]]. == Продукция == Филмът е продукция на британските компании Marv Films и Cloudy Productions в сътрудничество с американската TSG Entertainment. Снимките започват на 6 октомври 2013 г. в Дийпкът, [[Съри]]<ref>{{cite news|title=Suave appeal: Colin Firth shows off his dapper style as he's spotted for first time on set of new film The Secret Service|url=http://www.dailymail.co.uk/tvshowbiz/article-2447133/Colin-Firth-shows-dapper-style-set-The-Secret-Service.html|accessdate=12 октомври 2013|newspaper=Daily Mail|date=6 октомври 2013|first=Stephanie|last=Takyi}}</ref><ref>[http://www.radiotimes.com/news/2013-10-08/bridget-jones-star-colin-firth-spotted-shooting-the-secret-service-in-london Bridget Jones star Colin Firth spotted shooting The Secret Service in London]</ref><ref>{{cite web|title=Colin Firth and Samuel L. Jackson filming 'The Secret Service' in Deepcut, UK|url=http://www.onlocationvacations.com/2013/10/11/colin-firth-and-samuel-l-jackson-filming-the-secret-service-in-deepcut-uk/|accessdate=12 октомври 2013|work=OLV|date=11 октомври 2013|author=Christine|архив_дата=2020-08-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200811092024/https://onlocationvacations.com/2013/10/11/colin-firth-and-samuel-l-jackson-filming-the-secret-service-in-deepcut-uk/}}</ref> с бюджет, равняващ се на една трета от 200-те милиона долара на „[[007 Координати: Скайфол]]“.<ref>{{cite web|url=http://www.wsj.com/articles/colin-firth-stars-in-kingsman-the-secret-service-1423157363|title=Colin Firth Stars in 'Kingsman: The Secret Service'|last=Tobias|first=Grey|date=5 февруари 2015|work=WSJ}}</ref> == Награди и номинации == {| class="wikitable" cellpadding="5" |- ! Категория ! Номиниран(и) ! Резултат |- !colspan=3| [[Емпайър (награда)|Емпайър]] ([[20-и награди Емпайър|29 март 2015 г.]]) |- |colspan=2| [[Емпайър за най-добър британски филм|Най-добър британски филм]] |style="background:#99FF99;"| награда |- | [[Емпайър за най-добър мъжки дебют|Най-добър мъжки дебют]] | [[Тарън Еджъртън]] |style="background:#99FF99;"| награда |- |colspan=2| [[Емпайър за най-добър трилър филм|Най-добър трилър филм]] |style="background:#FDD;"| номинация |- | [[Емпайър за най-добър женски дебют|Най-добър женски дебют]] | [[Софи Куксън]] |style="background:#FDD;"| номинация |} == В България == В България филмът излиза по кината на 20 февруари 2015 г. от „Александра Филмс“. На 24 юни 2019 г. е излъчен по [[Би Ти Ви Синема|bTV Cinema]] с български [[дублаж]], записан в студио VMS. Екипът се състои от: {| class="wikitable" | Озвучаващи артисти || [[Ася Рачева]]<br>[[Илиян Пенев]]<br>[[Петър Бонев]]<br>[[Георги Георгиев-Гого]]<br>[[Момчил Степанов]] |- | Преводач || Невена Генчева |- | Тонрежисьор || Георги Калудов |- | Режисьор на дублажа || [[Радослав Рачев]] |} На 17 ноември 2024 г. е излъчен по [[Нова телевизия|Нова Телевизия]] с български [[дублаж]]. Екипът се състои от: {| class="wikitable" | Озвучаващи артисти || [[Нина Гавазова]]<br>[[Йорданка Илова]]<br>[[Димитър Иванчев]]<br>[[Стефан Сърчаджиев-Съра]]<br>Стефан Сърчаджиев<br>[[Светозар Кокаланов]] |- | Преводач ||Стефан тасев |- | Тонрежисьор ||Лазар Йончев |- | Режисьор на дублажа || Димитър Кръстев |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://www.kingsmanmovie.com}} * {{imdb title|2802144}} {{мъниче|филм}} {{Емпайър за най-добър британски филм}} [[Категория:Британски екшън комедии]] [[Категория:Американски екшън комедии]] [[Категория:Филми от 2014 година]] [[Категория:Филми на Матю Вон]] 2lx9xeoq70mrkgu0wiij6cbar6v2doe 12435184 12435182 2024-12-08T19:08:59Z 151.251.81.64 /* В България */ 12435184 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Kingsman: Тайните служби | име_оригинал = Kingsman: The Secret Service | режисьори = [[Матю Вон]] | продуценти = Адам Болинг<br>Дейвид Рийд<br>Матю Вон | сценаристи = Джейн Голдман<br>Матю Вон | базиран_на = „Тайните служби“ на Марк Милар и Дейв Гибънс | актьори = [[Колин Фърт]]<br>[[Самюъл Джаксън]]<br>[[Марк Стронг]]<br>[[Тарън Еджъртън]]<br>[[Майкъл Кейн]] | музика = Хенри Джакман<br>Матю Марджисън | оператор = Джордж Ричмънд | монтаж = Еди Хамилтън<br>Джон Харис | филмово_студио = Marv Films<br>Cloudy Productions | разпространител = [[20th Century Fox]] | премиера = 13 декември 2014 г. | времетраене = 129 минути<ref>{{cite web | url=http://www.bbfc.co.uk/releases/kingsman-secret-service-film | title=''Kingsman: The Secret Service'' (15) | work=[[British Board of Film Classification]] | date=19 декември 2014 | accessdate=19 декември 2014}}</ref> | страна = {{USA}}<br>{{GBR}} | език = [[Английски език|Английски]] | предишна_част = | следваща_част = [[Kingsman: Златният кръг]] | код-Allmovie = 579827 }} '''„Kingsman: Тайните служби“''' ({{lang|en|Kingsman: The Secret Service}}) е [[Великобритания|британско]]-[[САЩ|американска]] екшън комедия от 2014 г. на режисьора [[Матю Вон]], базиран на комикса „Тайните служби“ на Марк Милар и Дейв Гибънс. Сценарият е на Вон и Джейн Голдман. Главните роли се изпълняват от [[Тарън Еджъртън]], [[Колин Фърт]], [[Самюъл Джаксън]], [[Марк Стронг]] и [[Майкъл Кейн]]. == Продукция == Филмът е продукция на британските компании Marv Films и Cloudy Productions в сътрудничество с американската TSG Entertainment. Снимките започват на 6 октомври 2013 г. в Дийпкът, [[Съри]]<ref>{{cite news|title=Suave appeal: Colin Firth shows off his dapper style as he's spotted for first time on set of new film The Secret Service|url=http://www.dailymail.co.uk/tvshowbiz/article-2447133/Colin-Firth-shows-dapper-style-set-The-Secret-Service.html|accessdate=12 октомври 2013|newspaper=Daily Mail|date=6 октомври 2013|first=Stephanie|last=Takyi}}</ref><ref>[http://www.radiotimes.com/news/2013-10-08/bridget-jones-star-colin-firth-spotted-shooting-the-secret-service-in-london Bridget Jones star Colin Firth spotted shooting The Secret Service in London]</ref><ref>{{cite web|title=Colin Firth and Samuel L. Jackson filming 'The Secret Service' in Deepcut, UK|url=http://www.onlocationvacations.com/2013/10/11/colin-firth-and-samuel-l-jackson-filming-the-secret-service-in-deepcut-uk/|accessdate=12 октомври 2013|work=OLV|date=11 октомври 2013|author=Christine|архив_дата=2020-08-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200811092024/https://onlocationvacations.com/2013/10/11/colin-firth-and-samuel-l-jackson-filming-the-secret-service-in-deepcut-uk/}}</ref> с бюджет, равняващ се на една трета от 200-те милиона долара на „[[007 Координати: Скайфол]]“.<ref>{{cite web|url=http://www.wsj.com/articles/colin-firth-stars-in-kingsman-the-secret-service-1423157363|title=Colin Firth Stars in 'Kingsman: The Secret Service'|last=Tobias|first=Grey|date=5 февруари 2015|work=WSJ}}</ref> == Награди и номинации == {| class="wikitable" cellpadding="5" |- ! Категория ! Номиниран(и) ! Резултат |- !colspan=3| [[Емпайър (награда)|Емпайър]] ([[20-и награди Емпайър|29 март 2015 г.]]) |- |colspan=2| [[Емпайър за най-добър британски филм|Най-добър британски филм]] |style="background:#99FF99;"| награда |- | [[Емпайър за най-добър мъжки дебют|Най-добър мъжки дебют]] | [[Тарън Еджъртън]] |style="background:#99FF99;"| награда |- |colspan=2| [[Емпайър за най-добър трилър филм|Най-добър трилър филм]] |style="background:#FDD;"| номинация |- | [[Емпайър за най-добър женски дебют|Най-добър женски дебют]] | [[Софи Куксън]] |style="background:#FDD;"| номинация |} == В България == В България филмът излиза по кината на 20 февруари 2015 г. от „Александра Филмс“. На 24 юни 2019 г. е излъчен по [[Би Ти Ви Синема|bTV Cinema]] с български [[дублаж]], записан в студио VMS. Екипът се състои от: {| class="wikitable" | Озвучаващи артисти || [[Ася Рачева]]<br>[[Илиян Пенев]]<br>[[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]]<br>[[Георги Георгиев – Гого|Георги Георгиев-Гого]]<br>[[Момчил Степанов]] |- | Преводач || Невена Генчева |- | Тонрежисьор || Георги Калудов |- | Режисьор на дублажа || [[Радослав Рачев]] |} На 17 ноември 2024 г. е излъчен по [[Нова телевизия|Нова Телевизия]] с български [[дублаж]]. Екипът се състои от: {| class="wikitable" | Озвучаващи артисти || [[Нина Гавазова]]<br>[[Йорданка Илова]]<br>[[Димитър Иванчев (актьор)|Димитър Иванчев]]<br>[[Стефан Сърчаджиев – Съра|Стефан Сърчаджиев-Съра]]<br>Стефан Сърчаджиев<br>[[Светозар Кокаланов]] |- | Преводач ||Стефан тасев |- | Тонрежисьор ||Лазар Йончев |- | Режисьор на дублажа || Димитър Кръстев |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://www.kingsmanmovie.com}} * {{imdb title|2802144}} {{мъниче|филм}} {{Емпайър за най-добър британски филм}} [[Категория:Британски екшън комедии]] [[Категория:Американски екшън комедии]] [[Категория:Филми от 2014 година]] [[Категория:Филми на Матю Вон]] nirx43j5t865vd5swernk35y1rsp539 12435185 12435184 2024-12-08T19:09:21Z 151.251.81.64 /* В България */ 12435185 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Kingsman: Тайните служби | име_оригинал = Kingsman: The Secret Service | режисьори = [[Матю Вон]] | продуценти = Адам Болинг<br>Дейвид Рийд<br>Матю Вон | сценаристи = Джейн Голдман<br>Матю Вон | базиран_на = „Тайните служби“ на Марк Милар и Дейв Гибънс | актьори = [[Колин Фърт]]<br>[[Самюъл Джаксън]]<br>[[Марк Стронг]]<br>[[Тарън Еджъртън]]<br>[[Майкъл Кейн]] | музика = Хенри Джакман<br>Матю Марджисън | оператор = Джордж Ричмънд | монтаж = Еди Хамилтън<br>Джон Харис | филмово_студио = Marv Films<br>Cloudy Productions | разпространител = [[20th Century Fox]] | премиера = 13 декември 2014 г. | времетраене = 129 минути<ref>{{cite web | url=http://www.bbfc.co.uk/releases/kingsman-secret-service-film | title=''Kingsman: The Secret Service'' (15) | work=[[British Board of Film Classification]] | date=19 декември 2014 | accessdate=19 декември 2014}}</ref> | страна = {{USA}}<br>{{GBR}} | език = [[Английски език|Английски]] | предишна_част = | следваща_част = [[Kingsman: Златният кръг]] | код-Allmovie = 579827 }} '''„Kingsman: Тайните служби“''' ({{lang|en|Kingsman: The Secret Service}}) е [[Великобритания|британско]]-[[САЩ|американска]] екшън комедия от 2014 г. на режисьора [[Матю Вон]], базиран на комикса „Тайните служби“ на Марк Милар и Дейв Гибънс. Сценарият е на Вон и Джейн Голдман. Главните роли се изпълняват от [[Тарън Еджъртън]], [[Колин Фърт]], [[Самюъл Джаксън]], [[Марк Стронг]] и [[Майкъл Кейн]]. == Продукция == Филмът е продукция на британските компании Marv Films и Cloudy Productions в сътрудничество с американската TSG Entertainment. Снимките започват на 6 октомври 2013 г. в Дийпкът, [[Съри]]<ref>{{cite news|title=Suave appeal: Colin Firth shows off his dapper style as he's spotted for first time on set of new film The Secret Service|url=http://www.dailymail.co.uk/tvshowbiz/article-2447133/Colin-Firth-shows-dapper-style-set-The-Secret-Service.html|accessdate=12 октомври 2013|newspaper=Daily Mail|date=6 октомври 2013|first=Stephanie|last=Takyi}}</ref><ref>[http://www.radiotimes.com/news/2013-10-08/bridget-jones-star-colin-firth-spotted-shooting-the-secret-service-in-london Bridget Jones star Colin Firth spotted shooting The Secret Service in London]</ref><ref>{{cite web|title=Colin Firth and Samuel L. Jackson filming 'The Secret Service' in Deepcut, UK|url=http://www.onlocationvacations.com/2013/10/11/colin-firth-and-samuel-l-jackson-filming-the-secret-service-in-deepcut-uk/|accessdate=12 октомври 2013|work=OLV|date=11 октомври 2013|author=Christine|архив_дата=2020-08-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200811092024/https://onlocationvacations.com/2013/10/11/colin-firth-and-samuel-l-jackson-filming-the-secret-service-in-deepcut-uk/}}</ref> с бюджет, равняващ се на една трета от 200-те милиона долара на „[[007 Координати: Скайфол]]“.<ref>{{cite web|url=http://www.wsj.com/articles/colin-firth-stars-in-kingsman-the-secret-service-1423157363|title=Colin Firth Stars in 'Kingsman: The Secret Service'|last=Tobias|first=Grey|date=5 февруари 2015|work=WSJ}}</ref> == Награди и номинации == {| class="wikitable" cellpadding="5" |- ! Категория ! Номиниран(и) ! Резултат |- !colspan=3| [[Емпайър (награда)|Емпайър]] ([[20-и награди Емпайър|29 март 2015 г.]]) |- |colspan=2| [[Емпайър за най-добър британски филм|Най-добър британски филм]] |style="background:#99FF99;"| награда |- | [[Емпайър за най-добър мъжки дебют|Най-добър мъжки дебют]] | [[Тарън Еджъртън]] |style="background:#99FF99;"| награда |- |colspan=2| [[Емпайър за най-добър трилър филм|Най-добър трилър филм]] |style="background:#FDD;"| номинация |- | [[Емпайър за най-добър женски дебют|Най-добър женски дебют]] | [[Софи Куксън]] |style="background:#FDD;"| номинация |} == В България == В България филмът излиза по кината на 20 февруари 2015 г. от „Александра Филмс“. На 24 юни 2019 г. е излъчен по [[Би Ти Ви Синема|bTV Cinema]] с български [[дублаж]], записан в студио VMS. Екипът се състои от: {| class="wikitable" | Озвучаващи артисти || [[Ася Рачева]]<br>[[Илиян Пенев]]<br>[[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]]<br>[[Георги Георгиев – Гого|Георги Георгиев-Гого]]<br>[[Момчил Степанов]] |- | Преводач || Невена Генчева |- | Тонрежисьор || Георги Калудов |- | Режисьор на дублажа || [[Радослав Рачев]] |} На 17 ноември 2024 г. е излъчен по [[Нова телевизия|Нова Телевизия]] с български [[дублаж]]. Екипът се състои от: {| class="wikitable" | Озвучаващи артисти || [[Нина Гавазова]]<br>[[Йорданка Илова]]<br>[[Димитър Иванчев (актьор)|Димитър Иванчев]]<br>[[Стефан Сърчаджиев – Съра|Стефан Сърчаджиев-Съра]]<br>Стефан Сърчаджиев<br>[[Светозар Кокаланов]] |- | Преводач ||Стефан Тасев |- | Тонрежисьор ||Лазар Йончев |- | Режисьор на дублажа || Димитър Кръстев |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://www.kingsmanmovie.com}} * {{imdb title|2802144}} {{мъниче|филм}} {{Емпайър за най-добър британски филм}} [[Категория:Британски екшън комедии]] [[Категория:Американски екшън комедии]] [[Категория:Филми от 2014 година]] [[Категория:Филми на Матю Вон]] 85p5v6p1evsupr4qtire30ajagxfh77 0 531306 12434864 12428381 2024-12-08T13:45:59Z Motekov 141057 /* Източници */ 12434864 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Васил Атанасов|Васил Атанасов|тип=личност}} {{Личност | име = Васил Атанасов Атанасов | име-оригинал = | категория = геолог, минералог | описание = български геолог, минералог и дарител | портрет = | портрет-описание = | роден-място = село [[Лисец (област Ловеч)|Лисец]], [[Царство България]] | починал-място = [[София]], [[България]] | вложки = {{Личност/Учен | категория = геолог | област = [[Геология]]; [[Минералогия]] | образование = [[Минно-геоложки университет]] | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Васил Атанасов''' е български [[геолог]] и дарител. == Биография == Васил Атанасов Атанасов е роден на 8 април 1933 г. в село Лисец, Ловешко. Средно образование завършва в [[СОУ „Свети Климент Охридски“ (Ловеч)|Народна мъжка гимназия „Христо Кърпачев“ (Ловеч)]], като е сред първенците на випуск 1951 г. Завършва специалност геология в [[Минно-геоложки университет|Минно-геоложкия университет]] (1957). Работи като геолог в Бългаските медни мини. Постъпва на работа като асистент в Катедрата по минералогия и петрография на Минно-геоложкия университет в София (1960). Защитава дисертационен труд и получава научната степен кандидат на геолого-минералогическите науки (1973). Хабилитира се като [[доцент]]. Има 65 научни публикации в български и международни научни списания. Открива за науката нов минерал, наречен [[балканит]].<ref>{{cite journal |author= Vasil A. Atanassov, Georgi N. Kirov |title= Balkanite, Cu₉Ag₅HgS₈, A New Mineral from the Sedmochislenitsi Mine, Bulgaria |journal= [[American Mineralogist]] |volume= 58 |year= 1973 |language= en |pages= 11–15 |url= http://www.minsocam.org/ammin/AM58/AM58_11.pdf |Format= PDF | KBytes= 571 |accessdate= 17 октомври 2023}}</ref> Пише в съавторство два учебника за студентите от Минно-геоложкия университет. Работил е в Република [[Гана]] и в Република [[Кипър]]. Събрал е своя лична колекция в продължение на почти 50 години. Включва 1360 образци минерали, кристали, руди и полезни изкопаеми от България и от света. Дарява колекцията си на [[Регионален исторически музей, Ловеч]]. На нейна основа е създаде на [[Музейна сбирка „Васил и Атанас Атанасови“]]. Удостоен със специалния баралеф за дарител на годината на Община Ловеч (2006). == Признание == През 1989 г. неговият син Атанас Василев Атанасов (1959 - 1997) открива и наименова в негова чест новия за науката минерал [[василит]]. <ref>{{cite journal |url = http://rruff.geo.arizona.edu/doclib/cm/vol28/CM28_687.pdf |author= Atanas V. Atanasov |year= 1990 |title= Vasilite, A New Mineral Species from Novoseltsi, Bulgaria |journal = Canadian Mineralogist | volume= 28 |pages = 687-89}}</ref><ref>{{cite book|author=Костов-Китин, Владислав|title=Енциклопедия: Минералите в България |chapter = Василит Vasilite |publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=145 |year=2023|place=София|isbn=978-619-245-365-7}}</ref> [[File:VASILITE FROM KONSTANTINOVO, BURGAS PROVINCE AT SOFIA UNIVERSITY 'ST. KLIMENT OHRIDSKI' MUSEUM OF MINERALOGY.jpg|thumb|250px| Изложба на минерала [[василит]] в Музея по минералогия, петрология и минерални ресурси на Софийския университет "Свети Климент Охридски" ]] [[File:Vasilite.jpg|thumb|250 px|Стоманено сиви зърна от василит с примеси от злато, [[Константиново (област Бургас)|Константиново]], Бургаско - колекцията на бившия Van den Broucke Museum, Waregem, Белгия]] == Бележки == {{reflist}} == Източници == * Лалев И., История на РИМ-Ловеч (1895 – 2005), Вт., 2007 * {{cite web |title=МУЗЕЙНА СБИРКА "АТАНАС И ВАСИЛ АТАНАСОВИ" В ЛОВЕЧ |publisher= Институт за приложна музеология |url= http://www.museology.bg/bg/museums/i188/p1/%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%BA%D0%B0-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81-%D0%B8-%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B2-%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87.html |accessdate = 17 октомври 2023}} * {{cite web |title= Музеи и дарители - Радиоенциклопедия” поредицата „Скъпоценните камъни на България” |publisher= Българско национално радио - Радио "Христо Ботев" |date= 27 май 2010|accessdate= 8 декември 2024 |url= https://bnr.bg/hristobotev/post/100078702/v-radioenciklopediya-vseki-chetvyrtyk-prez-avgust-poredicata-skypocennite-kamyni-na-bylgariya}} {{СОРТКАТ:Атанасов, Васил}} [[Категория:Български геолози]] [[Категория:Възпитаници на Минно-геоложкия университет]] [[Категория:Родени в област Ловеч]] [[Категория:Починали в София]] j6v2emti1q1wer4yhv1xc4byvio0yz4 12435620 12434864 2024-12-09T10:55:20Z Motekov 141057 /* Източници */ 12435620 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Васил Атанасов|Васил Атанасов|тип=личност}} {{Личност | име = Васил Атанасов Атанасов | име-оригинал = | категория = геолог, минералог | описание = български геолог, минералог и дарител | портрет = | портрет-описание = | роден-място = село [[Лисец (област Ловеч)|Лисец]], [[Царство България]] | починал-място = [[София]], [[България]] | вложки = {{Личност/Учен | категория = геолог | област = [[Геология]]; [[Минералогия]] | образование = [[Минно-геоложки университет]] | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Васил Атанасов''' е български [[геолог]] и дарител. == Биография == Васил Атанасов Атанасов е роден на 8 април 1933 г. в село Лисец, Ловешко. Средно образование завършва в [[СОУ „Свети Климент Охридски“ (Ловеч)|Народна мъжка гимназия „Христо Кърпачев“ (Ловеч)]], като е сред първенците на випуск 1951 г. Завършва специалност геология в [[Минно-геоложки университет|Минно-геоложкия университет]] (1957). Работи като геолог в Бългаските медни мини. Постъпва на работа като асистент в Катедрата по минералогия и петрография на Минно-геоложкия университет в София (1960). Защитава дисертационен труд и получава научната степен кандидат на геолого-минералогическите науки (1973). Хабилитира се като [[доцент]]. Има 65 научни публикации в български и международни научни списания. Открива за науката нов минерал, наречен [[балканит]].<ref>{{cite journal |author= Vasil A. Atanassov, Georgi N. Kirov |title= Balkanite, Cu₉Ag₅HgS₈, A New Mineral from the Sedmochislenitsi Mine, Bulgaria |journal= [[American Mineralogist]] |volume= 58 |year= 1973 |language= en |pages= 11–15 |url= http://www.minsocam.org/ammin/AM58/AM58_11.pdf |Format= PDF | KBytes= 571 |accessdate= 17 октомври 2023}}</ref> Пише в съавторство два учебника за студентите от Минно-геоложкия университет. Работил е в Република [[Гана]] и в Република [[Кипър]]. Събрал е своя лична колекция в продължение на почти 50 години. Включва 1360 образци минерали, кристали, руди и полезни изкопаеми от България и от света. Дарява колекцията си на [[Регионален исторически музей, Ловеч]]. На нейна основа е създаде на [[Музейна сбирка „Васил и Атанас Атанасови“]]. Удостоен със специалния баралеф за дарител на годината на Община Ловеч (2006). == Признание == През 1989 г. неговият син Атанас Василев Атанасов (1959 - 1997) открива и наименова в негова чест новия за науката минерал [[василит]]. <ref>{{cite journal |url = http://rruff.geo.arizona.edu/doclib/cm/vol28/CM28_687.pdf |author= Atanas V. Atanasov |year= 1990 |title= Vasilite, A New Mineral Species from Novoseltsi, Bulgaria |journal = Canadian Mineralogist | volume= 28 |pages = 687-89}}</ref><ref>{{cite book|author=Костов-Китин, Владислав|title=Енциклопедия: Минералите в България |chapter = Василит Vasilite |publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=145 |year=2023|place=София|isbn=978-619-245-365-7}}</ref> [[File:VASILITE FROM KONSTANTINOVO, BURGAS PROVINCE AT SOFIA UNIVERSITY 'ST. KLIMENT OHRIDSKI' MUSEUM OF MINERALOGY.jpg|thumb|250px| Изложба на минерала [[василит]] в Музея по минералогия, петрология и минерални ресурси на Софийския университет "Свети Климент Охридски" ]] [[File:Vasilite.jpg|thumb|250 px|Стоманено сиви зърна от василит с примеси от злато, [[Константиново (област Бургас)|Константиново]], Бургаско - колекцията на бившия Van den Broucke Museum, Waregem, Белгия]] == Бележки == {{reflist}} == Източници == * Лалев И., История на РИМ-Ловеч (1895 – 2005), Вт., 2007 * {{cite web |title=МУЗЕЙНА СБИРКА "АТАНАС И ВАСИЛ АТАНАСОВИ" В ЛОВЕЧ |publisher= Институт за приложна музеология |url= http://www.museology.bg/bg/museums/i188/p1/%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%BA%D0%B0-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81-%D0%B8-%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B2-%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87.html |accessdate = 17 октомври 2023}} * {{cite web |title= Музеи и дарители - Радиоенциклопедия” поредицата „Скъпоценните камъни на България” |publisher= Българско национално радио - Радио "Христо Ботев" |date= 27 май 2010|accessdate= 8 декември 2024 |url= https://bnr.bg/hristobotev/post/100078702/v-radioenciklopediya-vseki-chetvyrtyk-prez-avgust-poredicata-skypocennite-kamyni-na-bylgariya}} * {{cite web |title= Български следи в гемологията - Радиоенциклопедия” поредицата „Скъпоценните камъни на България” |publisher= Българско национално радио - Радио "Христо Ботев" |date= 27 май 2010|accessdate= 9 декември 2024 |url= https://bnr.bg/hristobotev/post/100078702/v-radioenciklopediya-vseki-chetvyrtyk-prez-avgust-poredicata-skypocennite-kamyni-na-bylgariya |page = 26:24}} {{СОРТКАТ:Атанасов, Васил}} [[Категория:Български геолози]] [[Категория:Възпитаници на Минно-геоложкия университет]] [[Категория:Родени в област Ловеч]] [[Категория:Починали в София]] 9r0q5zvli4oxn12ofqkg548fly145ql 12435627 12435620 2024-12-09T11:08:50Z Motekov 141057 /* Източници */ 12435627 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Васил Атанасов|Васил Атанасов|тип=личност}} {{Личност | име = Васил Атанасов Атанасов | име-оригинал = | категория = геолог, минералог | описание = български геолог, минералог и дарител | портрет = | портрет-описание = | роден-място = село [[Лисец (област Ловеч)|Лисец]], [[Царство България]] | починал-място = [[София]], [[България]] | вложки = {{Личност/Учен | категория = геолог | област = [[Геология]]; [[Минералогия]] | образование = [[Минно-геоложки университет]] | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Васил Атанасов''' е български [[геолог]] и дарител. == Биография == Васил Атанасов Атанасов е роден на 8 април 1933 г. в село Лисец, Ловешко. Средно образование завършва в [[СОУ „Свети Климент Охридски“ (Ловеч)|Народна мъжка гимназия „Христо Кърпачев“ (Ловеч)]], като е сред първенците на випуск 1951 г. Завършва специалност геология в [[Минно-геоложки университет|Минно-геоложкия университет]] (1957). Работи като геолог в Бългаските медни мини. Постъпва на работа като асистент в Катедрата по минералогия и петрография на Минно-геоложкия университет в София (1960). Защитава дисертационен труд и получава научната степен кандидат на геолого-минералогическите науки (1973). Хабилитира се като [[доцент]]. Има 65 научни публикации в български и международни научни списания. Открива за науката нов минерал, наречен [[балканит]].<ref>{{cite journal |author= Vasil A. Atanassov, Georgi N. Kirov |title= Balkanite, Cu₉Ag₅HgS₈, A New Mineral from the Sedmochislenitsi Mine, Bulgaria |journal= [[American Mineralogist]] |volume= 58 |year= 1973 |language= en |pages= 11–15 |url= http://www.minsocam.org/ammin/AM58/AM58_11.pdf |Format= PDF | KBytes= 571 |accessdate= 17 октомври 2023}}</ref> Пише в съавторство два учебника за студентите от Минно-геоложкия университет. Работил е в Република [[Гана]] и в Република [[Кипър]]. Събрал е своя лична колекция в продължение на почти 50 години. Включва 1360 образци минерали, кристали, руди и полезни изкопаеми от България и от света. Дарява колекцията си на [[Регионален исторически музей, Ловеч]]. На нейна основа е създаде на [[Музейна сбирка „Васил и Атанас Атанасови“]]. Удостоен със специалния баралеф за дарител на годината на Община Ловеч (2006). == Признание == През 1989 г. неговият син Атанас Василев Атанасов (1959 - 1997) открива и наименова в негова чест новия за науката минерал [[василит]]. <ref>{{cite journal |url = http://rruff.geo.arizona.edu/doclib/cm/vol28/CM28_687.pdf |author= Atanas V. Atanasov |year= 1990 |title= Vasilite, A New Mineral Species from Novoseltsi, Bulgaria |journal = Canadian Mineralogist | volume= 28 |pages = 687-89}}</ref><ref>{{cite book|author=Костов-Китин, Владислав|title=Енциклопедия: Минералите в България |chapter = Василит Vasilite |publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=145 |year=2023|place=София|isbn=978-619-245-365-7}}</ref> [[File:VASILITE FROM KONSTANTINOVO, BURGAS PROVINCE AT SOFIA UNIVERSITY 'ST. KLIMENT OHRIDSKI' MUSEUM OF MINERALOGY.jpg|thumb|250px| Изложба на минерала [[василит]] в Музея по минералогия, петрология и минерални ресурси на Софийския университет "Свети Климент Охридски" ]] [[File:Vasilite.jpg|thumb|250 px|Стоманено сиви зърна от василит с примеси от злато, [[Константиново (област Бургас)|Константиново]], Бургаско - колекцията на бившия Van den Broucke Museum, Waregem, Белгия]] == Бележки == {{reflist}} == Източници == * Лалев И., История на РИМ-Ловеч (1895 – 2005), Вт., 2007 * {{cite web |title=МУЗЕЙНА СБИРКА "АТАНАС И ВАСИЛ АТАНАСОВИ" В ЛОВЕЧ |publisher= Институт за приложна музеология |url= http://www.museology.bg/bg/museums/i188/p1/%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%BA%D0%B0-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81-%D0%B8-%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B2-%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87.html |accessdate = 17 октомври 2023}} * {{cite web |title= Музеи и дарители - Радиоенциклопедия” поредицата „Скъпоценните камъни на България” |publisher= Българско национално радио - Радио "Христо Ботев" |date= 27 май 2010|accessdate= 8 декември 2024 |url= https://bnr.bg/hristobotev/post/100078702/v-radioenciklopediya-vseki-chetvyrtyk-prez-avgust-poredicata-skypocennite-kamyni-na-bylgariya}} * {{cite web |title= Български следи в гемологията - Радиоенциклопедия” поредицата „Скъпоценните камъни на България” |publisher= Българско национално радио - Радио "Христо Ботев" |date= 27 май 2010|accessdate= 9 декември 2024 |url= https://bnr.bg/hristobotev/post/100078702/v-radioenciklopediya-vseki-chetvyrtyk-prez-avgust-poredicata-skypocennite-kamyni-na-bylgariya |page = 26:24}} * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Васил+Атанасов&type=AllFields От и за Васил Атанасов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] {{СОРТКАТ:Атанасов, Васил}} [[Категория:Български геолози]] [[Категория:Възпитаници на Минно-геоложкия университет]] [[Категория:Родени в област Ловеч]] [[Категория:Починали в София]] agnlzzar8t5qcmi4k92zqdmbxrhjmx2 12435632 12435627 2024-12-09T11:12:34Z Motekov 141057 /* Източници */ 12435632 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Васил Атанасов|Васил Атанасов|тип=личност}} {{Личност | име = Васил Атанасов Атанасов | име-оригинал = | категория = геолог, минералог | описание = български геолог, минералог и дарител | портрет = | портрет-описание = | роден-място = село [[Лисец (област Ловеч)|Лисец]], [[Царство България]] | починал-място = [[София]], [[България]] | вложки = {{Личност/Учен | категория = геолог | област = [[Геология]]; [[Минералогия]] | образование = [[Минно-геоложки университет]] | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Васил Атанасов''' е български [[геолог]] и дарител. == Биография == Васил Атанасов Атанасов е роден на 8 април 1933 г. в село Лисец, Ловешко. Средно образование завършва в [[СОУ „Свети Климент Охридски“ (Ловеч)|Народна мъжка гимназия „Христо Кърпачев“ (Ловеч)]], като е сред първенците на випуск 1951 г. Завършва специалност геология в [[Минно-геоложки университет|Минно-геоложкия университет]] (1957). Работи като геолог в Бългаските медни мини. Постъпва на работа като асистент в Катедрата по минералогия и петрография на Минно-геоложкия университет в София (1960). Защитава дисертационен труд и получава научната степен кандидат на геолого-минералогическите науки (1973). Хабилитира се като [[доцент]]. Има 65 научни публикации в български и международни научни списания. Открива за науката нов минерал, наречен [[балканит]].<ref>{{cite journal |author= Vasil A. Atanassov, Georgi N. Kirov |title= Balkanite, Cu₉Ag₅HgS₈, A New Mineral from the Sedmochislenitsi Mine, Bulgaria |journal= [[American Mineralogist]] |volume= 58 |year= 1973 |language= en |pages= 11–15 |url= http://www.minsocam.org/ammin/AM58/AM58_11.pdf |Format= PDF | KBytes= 571 |accessdate= 17 октомври 2023}}</ref> Пише в съавторство два учебника за студентите от Минно-геоложкия университет. Работил е в Република [[Гана]] и в Република [[Кипър]]. Събрал е своя лична колекция в продължение на почти 50 години. Включва 1360 образци минерали, кристали, руди и полезни изкопаеми от България и от света. Дарява колекцията си на [[Регионален исторически музей, Ловеч]]. На нейна основа е създаде на [[Музейна сбирка „Васил и Атанас Атанасови“]]. Удостоен със специалния баралеф за дарител на годината на Община Ловеч (2006). == Признание == През 1989 г. неговият син Атанас Василев Атанасов (1959 - 1997) открива и наименова в негова чест новия за науката минерал [[василит]]. <ref>{{cite journal |url = http://rruff.geo.arizona.edu/doclib/cm/vol28/CM28_687.pdf |author= Atanas V. Atanasov |year= 1990 |title= Vasilite, A New Mineral Species from Novoseltsi, Bulgaria |journal = Canadian Mineralogist | volume= 28 |pages = 687-89}}</ref><ref>{{cite book|author=Костов-Китин, Владислав|title=Енциклопедия: Минералите в България |chapter = Василит Vasilite |publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=145 |year=2023|place=София|isbn=978-619-245-365-7}}</ref> [[File:VASILITE FROM KONSTANTINOVO, BURGAS PROVINCE AT SOFIA UNIVERSITY 'ST. KLIMENT OHRIDSKI' MUSEUM OF MINERALOGY.jpg|thumb|250px| Изложба на минерала [[василит]] в Музея по минералогия, петрология и минерални ресурси на Софийския университет "Свети Климент Охридски" ]] [[File:Vasilite.jpg|thumb|250 px|Стоманено сиви зърна от василит с примеси от злато, [[Константиново (област Бургас)|Константиново]], Бургаско - колекцията на бившия Van den Broucke Museum, Waregem, Белгия]] == Бележки == {{reflist}} == Източници == * Лалев И., История на РИМ-Ловеч (1895 – 2005), Вт., 2007 * {{cite web |title=МУЗЕЙНА СБИРКА "АТАНАС И ВАСИЛ АТАНАСОВИ" В ЛОВЕЧ |publisher= Институт за приложна музеология |url= http://www.museology.bg/bg/museums/i188/p1/%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%BA%D0%B0-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81-%D0%B8-%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B2-%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87.html |accessdate = 17 октомври 2023}} * {{cite web |title= Музеи и дарители - Радиоенциклопедия” поредицата „Скъпоценните камъни на България” |publisher= Българско национално радио - Радио "Христо Ботев" |date= 27 май 2010|accessdate= 8 декември 2024 |url= https://bnr.bg/hristobotev/post/100078702/v-radioenciklopediya-vseki-chetvyrtyk-prez-avgust-poredicata-skypocennite-kamyni-na-bylgariya}} * {{cite web |title= Български следи в гемологията - Радиоенциклопедия” поредицата „Скъпоценните камъни на България” |publisher= Българско национално радио - Радио "Христо Ботев" |date= 27 май 2010|accessdate= 9 декември 2024 |url= https://bnr.bg/hristobotev/post/100078702/v-radioenciklopediya-vseki-chetvyrtyk-prez-avgust-poredicata-skypocennite-kamyni-na-bylgariya |page = 26:24}} * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Атанасов%2C+Васил+Атанасов От и за Васил Атанасов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] {{СОРТКАТ:Атанасов, Васил}} [[Категория:Български геолози]] [[Категория:Възпитаници на Минно-геоложкия университет]] [[Категория:Родени в област Ловеч]] [[Категория:Починали в София]] myd59l1lw7m3ouhjrv4bjsmfjdcoxf1 12435635 12435632 2024-12-09T11:14:10Z Motekov 141057 /* Източници */ 12435635 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Васил Атанасов|Васил Атанасов|тип=личност}} {{Личност | име = Васил Атанасов Атанасов | име-оригинал = | категория = геолог, минералог | описание = български геолог, минералог и дарител | портрет = | портрет-описание = | роден-място = село [[Лисец (област Ловеч)|Лисец]], [[Царство България]] | починал-място = [[София]], [[България]] | вложки = {{Личност/Учен | категория = геолог | област = [[Геология]]; [[Минералогия]] | образование = [[Минно-геоложки университет]] | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Васил Атанасов''' е български [[геолог]] и дарител. == Биография == Васил Атанасов Атанасов е роден на 8 април 1933 г. в село Лисец, Ловешко. Средно образование завършва в [[СОУ „Свети Климент Охридски“ (Ловеч)|Народна мъжка гимназия „Христо Кърпачев“ (Ловеч)]], като е сред първенците на випуск 1951 г. Завършва специалност геология в [[Минно-геоложки университет|Минно-геоложкия университет]] (1957). Работи като геолог в Бългаските медни мини. Постъпва на работа като асистент в Катедрата по минералогия и петрография на Минно-геоложкия университет в София (1960). Защитава дисертационен труд и получава научната степен кандидат на геолого-минералогическите науки (1973). Хабилитира се като [[доцент]]. Има 65 научни публикации в български и международни научни списания. Открива за науката нов минерал, наречен [[балканит]].<ref>{{cite journal |author= Vasil A. Atanassov, Georgi N. Kirov |title= Balkanite, Cu₉Ag₅HgS₈, A New Mineral from the Sedmochislenitsi Mine, Bulgaria |journal= [[American Mineralogist]] |volume= 58 |year= 1973 |language= en |pages= 11–15 |url= http://www.minsocam.org/ammin/AM58/AM58_11.pdf |Format= PDF | KBytes= 571 |accessdate= 17 октомври 2023}}</ref> Пише в съавторство два учебника за студентите от Минно-геоложкия университет. Работил е в Република [[Гана]] и в Република [[Кипър]]. Събрал е своя лична колекция в продължение на почти 50 години. Включва 1360 образци минерали, кристали, руди и полезни изкопаеми от България и от света. Дарява колекцията си на [[Регионален исторически музей, Ловеч]]. На нейна основа е създаде на [[Музейна сбирка „Васил и Атанас Атанасови“]]. Удостоен със специалния баралеф за дарител на годината на Община Ловеч (2006). == Признание == През 1989 г. неговият син Атанас Василев Атанасов (1959 - 1997) открива и наименова в негова чест новия за науката минерал [[василит]]. <ref>{{cite journal |url = http://rruff.geo.arizona.edu/doclib/cm/vol28/CM28_687.pdf |author= Atanas V. Atanasov |year= 1990 |title= Vasilite, A New Mineral Species from Novoseltsi, Bulgaria |journal = Canadian Mineralogist | volume= 28 |pages = 687-89}}</ref><ref>{{cite book|author=Костов-Китин, Владислав|title=Енциклопедия: Минералите в България |chapter = Василит Vasilite |publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=145 |year=2023|place=София|isbn=978-619-245-365-7}}</ref> [[File:VASILITE FROM KONSTANTINOVO, BURGAS PROVINCE AT SOFIA UNIVERSITY 'ST. KLIMENT OHRIDSKI' MUSEUM OF MINERALOGY.jpg|thumb|250px| Изложба на минерала [[василит]] в Музея по минералогия, петрология и минерални ресурси на Софийския университет "Свети Климент Охридски" ]] [[File:Vasilite.jpg|thumb|250 px|Стоманено сиви зърна от василит с примеси от злато, [[Константиново (област Бургас)|Константиново]], Бургаско - колекцията на бившия Van den Broucke Museum, Waregem, Белгия]] == Бележки == {{reflist}} == Източници == * Лалев И., История на РИМ-Ловеч (1895 – 2005), Вт., 2007 * {{cite web |title=МУЗЕЙНА СБИРКА "АТАНАС И ВАСИЛ АТАНАСОВИ" В ЛОВЕЧ |publisher= Институт за приложна музеология |url= http://www.museology.bg/bg/museums/i188/p1/%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%BA%D0%B0-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81-%D0%B8-%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B2-%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87.html |accessdate = 17 октомври 2023}} * {{cite web |title= Музеи и дарители - Радиоенциклопедия” поредицата „Скъпоценните камъни на България” |publisher= Българско национално радио - Радио "Христо Ботев" |date= 27 май 2010|accessdate= 8 декември 2024 |url= https://bnr.bg/hristobotev/post/100078702/v-radioenciklopediya-vseki-chetvyrtyk-prez-avgust-poredicata-skypocennite-kamyni-na-bylgariya}} * {{cite web |title= Български следи в гемологията - Радиоенциклопедия” поредицата „Скъпоценните камъни на България” |publisher= Българско национално радио - Радио "Христо Ботев" |date= 27 май 2010|accessdate= 9 декември 2024 |url= https://bnr.bg/hristobotev/post/100078702/v-radioenciklopediya-vseki-chetvyrtyk-prez-avgust-poredicata-skypocennite-kamyni-na-bylgariya |page = 26:24}} * [https://unicat.nalis.bg/Author/Home?author=%D0%90%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2%2C+%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB+%D0%90%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2 От и за Васил Атанасов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] {{СОРТКАТ:Атанасов, Васил}} [[Категория:Български геолози]] [[Категория:Възпитаници на Минно-геоложкия университет]] [[Категория:Родени в област Ловеч]] [[Категория:Починали в София]] iywh8rsmepzr2vibzbq4xa3we6r5l3g 12435636 12435635 2024-12-09T11:14:58Z Motekov 141057 /* Източници */ 12435636 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Васил Атанасов|Васил Атанасов|тип=личност}} {{Личност | име = Васил Атанасов Атанасов | име-оригинал = | категория = геолог, минералог | описание = български геолог, минералог и дарител | портрет = | портрет-описание = | роден-място = село [[Лисец (област Ловеч)|Лисец]], [[Царство България]] | починал-място = [[София]], [[България]] | вложки = {{Личност/Учен | категория = геолог | област = [[Геология]]; [[Минералогия]] | образование = [[Минно-геоложки университет]] | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Васил Атанасов''' е български [[геолог]] и дарител. == Биография == Васил Атанасов Атанасов е роден на 8 април 1933 г. в село Лисец, Ловешко. Средно образование завършва в [[СОУ „Свети Климент Охридски“ (Ловеч)|Народна мъжка гимназия „Христо Кърпачев“ (Ловеч)]], като е сред първенците на випуск 1951 г. Завършва специалност геология в [[Минно-геоложки университет|Минно-геоложкия университет]] (1957). Работи като геолог в Бългаските медни мини. Постъпва на работа като асистент в Катедрата по минералогия и петрография на Минно-геоложкия университет в София (1960). Защитава дисертационен труд и получава научната степен кандидат на геолого-минералогическите науки (1973). Хабилитира се като [[доцент]]. Има 65 научни публикации в български и международни научни списания. Открива за науката нов минерал, наречен [[балканит]].<ref>{{cite journal |author= Vasil A. Atanassov, Georgi N. Kirov |title= Balkanite, Cu₉Ag₅HgS₈, A New Mineral from the Sedmochislenitsi Mine, Bulgaria |journal= [[American Mineralogist]] |volume= 58 |year= 1973 |language= en |pages= 11–15 |url= http://www.minsocam.org/ammin/AM58/AM58_11.pdf |Format= PDF | KBytes= 571 |accessdate= 17 октомври 2023}}</ref> Пише в съавторство два учебника за студентите от Минно-геоложкия университет. Работил е в Република [[Гана]] и в Република [[Кипър]]. Събрал е своя лична колекция в продължение на почти 50 години. Включва 1360 образци минерали, кристали, руди и полезни изкопаеми от България и от света. Дарява колекцията си на [[Регионален исторически музей, Ловеч]]. На нейна основа е създаде на [[Музейна сбирка „Васил и Атанас Атанасови“]]. Удостоен със специалния баралеф за дарител на годината на Община Ловеч (2006). == Признание == През 1989 г. неговият син Атанас Василев Атанасов (1959 - 1997) открива и наименова в негова чест новия за науката минерал [[василит]]. <ref>{{cite journal |url = http://rruff.geo.arizona.edu/doclib/cm/vol28/CM28_687.pdf |author= Atanas V. Atanasov |year= 1990 |title= Vasilite, A New Mineral Species from Novoseltsi, Bulgaria |journal = Canadian Mineralogist | volume= 28 |pages = 687-89}}</ref><ref>{{cite book|author=Костов-Китин, Владислав|title=Енциклопедия: Минералите в България |chapter = Василит Vasilite |publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=145 |year=2023|place=София|isbn=978-619-245-365-7}}</ref> [[File:VASILITE FROM KONSTANTINOVO, BURGAS PROVINCE AT SOFIA UNIVERSITY 'ST. KLIMENT OHRIDSKI' MUSEUM OF MINERALOGY.jpg|thumb|250px| Изложба на минерала [[василит]] в Музея по минералогия, петрология и минерални ресурси на Софийския университет "Свети Климент Охридски" ]] [[File:Vasilite.jpg|thumb|250 px|Стоманено сиви зърна от василит с примеси от злато, [[Константиново (област Бургас)|Константиново]], Бургаско - колекцията на бившия Van den Broucke Museum, Waregem, Белгия]] == Бележки == {{reflist}} == Източници == * Лалев И., История на РИМ-Ловеч (1895 – 2005), Вт., 2007 * {{cite web |title=МУЗЕЙНА СБИРКА "АТАНАС И ВАСИЛ АТАНАСОВИ" В ЛОВЕЧ |publisher= Институт за приложна музеология |url= http://www.museology.bg/bg/museums/i188/p1/%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%BA%D0%B0-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81-%D0%B8-%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B2-%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87.html |accessdate = 17 октомври 2023}} * {{cite web |title= Музеи и дарители - Радиоенциклопедия” поредицата „Скъпоценните камъни на България” |publisher= Българско национално радио - Радио "Христо Ботев" |date= 27 май 2010|accessdate= 8 декември 2024 |url= https://bnr.bg/hristobotev/post/100078702/v-radioenciklopediya-vseki-chetvyrtyk-prez-avgust-poredicata-skypocennite-kamyni-na-bylgariya}} * {{cite web |title= Български следи в гемологията - Радиоенциклопедия” поредицата „Скъпоценните камъни на България” |publisher= Българско национално радио - Радио "Христо Ботев" |date= 27 май 2010|accessdate= 9 декември 2024 |url= https://bnr.bg/hristobotev/post/100078702/v-radioenciklopediya-vseki-chetvyrtyk-prez-avgust-poredicata-skypocennite-kamyni-na-bylgariya |page = 26:24}} * [https://unicat.nalis.bg/Author/Home?author=%D0%90%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2%2C+%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB+%D0%90%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2 От и за Васил Атанасов Атанасов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] {{СОРТКАТ:Атанасов, Васил}} [[Категория:Български геолози]] [[Категория:Възпитаници на Минно-геоложкия университет]] [[Категория:Родени в област Ловеч]] [[Категория:Починали в София]] iu04rhidzurye72972elwitnm4u8t8n 0 545595 12435063 11565536 2024-12-08T17:36:50Z DiHri 50860 12435063 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Taxobox}} '''Преживните''' (Ruminantia) са [[подразред]] [[бозайници]] от разред [[Чифтокопитни]] (Artiodactyla). Той включва много добре познати животни, като [[говеда]], [[овце]], [[кози]], [[елени]] и [[антилопи]]. Всички те [[Преживяне|преживят]] - след като сдъвчат и глътнат храната си, отново предъвкват частично ферментиралия материал, за да извлекат допълнителни хранителни вещества. В същото време подразредът не включва всички преживящи животни — например, [[хипопотам]]ите, [[ленивци]]те и някои [[гризачи]]. == Семейства == ; Подразред Ruminantia — Преживни * Семейство [[Antilocapridae]] – Вилорогови * Семейство [[Bovidae]] – Кухороги * Семейство [[Cervidae]] – Еленови * Семейство [[Giraffidae]] – Жирафи * Семейство [[Moschidae]] – Кабарги * Семейство [[Tragulidae]] – Еленчета {{мъниче|животни}} [[Категория:Чифтокопитни]] gf5cneb7t9siz0gfvcigfwqs3kbfvow 0 552075 12435059 12173176 2024-12-08T17:35:22Z Monaco 6214 12435059 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|Грузия}} {{флаг|СССР}} „Динамо“ | герб = | оригинално име = საფეხბურთო კლუბი დინამო ბათუმი | прозвище = ''-'' | основан= 1923 г. (94 години)<ref>[http://dinamobatumi.com/klubi/istoria title = The history of FC Dinamo Batumi]</ref>. в {{СССР}} | стадион = [[База ФК „Динамо Батуми“]], [[Батуми]] | капацитет = 2000 | президент = {{флаг|Грузия}} [[Отар Федичкин]] | старши треньор = {{Флагче|Грузия}} Георгий Гекучадзе | първенство = [[Еровнули лига]] | сезон = 2024 | място = '''4-то''' |уебсайт = {{URL|http://dinamobatumi.com/}} | pattern_la1=_israel1617h |pattern_b1=_israel1617h |pattern_ra1=_israel1617h |pattern_sh1=_israel1617h |pattern_so1=_3_stripes_white | leftarm1=0000FF|body1=0000FF|rightarm1=0000FF|shorts1=0000FF|socks1=0000FF | pattern_la2= |pattern_b2=_dinamo17a |pattern_ra2= | leftarm2=FFFFFF |body2=FFFFFF |rightarm2=FFFFFF |shorts2=FFFFFF |socks2=FFFFFF | pattern_la3=_dbatumi17t|pattern_b3=_dbatumi17t|pattern_ra3=_dbatumi17t|pattern_sh3=|pattern_so3= | leftarm3=006620|body3=006620|rightarm3=006620|shorts3=FFFFFF |socks3=006620 }} [[Файл:Chele Arena in Kobuleti,Georgia.jpg|мини|дясно|270px|Бившият стадион на отбора „Челе Арена“]] '''ФК „Динамо“''' ({{lang|ka|დინამო ბათუმი}}) е футболен клуб от град [[Батуми]], [[Грузия]]. Тимът е печелил сребърните и бронзовите медали в топ дивизията на страната. Също така на няколко пъти отборът играе на финал за купата на Грузия като най-големия успех е спечелването ѝ през 1998 г. след 3 поред загубени финала. == Успехи == * '''[[Еровнули лига]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (2):''' 2021, 2023 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Сребърен медалист (5):''' 1997/98, 2014/15, 2019, 2020, 2022 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Бронзов медалист''' (2): 1996/97, 2016 (''есен'') * '''[[Купа на Грузия по футбол|Купа Давид Кипиани]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 1997/98 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (5):''' 1992/93, 1994/95, 1995/96, 1996/97, 2022/23 * '''[[Суперкупа на Грузия по футболу|Суперкупа на Грузия]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 1998 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (3):''' 1996, 1997, 2023 === СССР === * '''[[Втора лига на СССР по футбол|Втора лига на СССР]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (2):''' 1963 (класс „Б“, 1 зона Союзни републики), 1983 (втора лига) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://dinamobatumi.com/ Официален сайт] * [http://int.soccerway.com/teams/georgia/fc-dinamo-batumi/954/ Профил на тима в Soccerway.com] * [http://weltfussballarchiv.com/club_profile.php?ID=4130 Профил в weltfussballarchiv.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304211417/http://www.weltfussballarchiv.com/club_profile.php?ID=4130 |date=2016-03-04 }} * [http://rus.worldfootball.net/teams/dinamo-batumi/ Профил в worldfootball.net] * [https://www.transfermarkt.com/dinamo-batumi/startseite/verein/11344/saison_id/2017 Профил в transfermarkt.com] * [http://www.footballdatabase.eu/football.club.dinamo-batumi.2017-2018.1081..en.html Профил в footballdatabase.eu] * [https://www.soccerpunter.com/soccer-statistics/Georgia/Erovnuli-Liga-2017/team_info_overall/954_FC_Dinamo_Batumi Профил в soccerpunter.com] * [http://soccer365.ru/clubs/6937/ Профил в soccer365.ru] * [http://www.ceroacero.es/equipa.php?id=1912&epoca_id=147 Профил в ceroacero.es] * [http://wildstat.ru/p/7701/club/URS_Dinamo_Batumi Профил в Wildstat.ru] ''(СССР)'' * [http://wildstat.ru/p/7701/club/GEO_Dinamo_Batumi Профил в Wildstat.ru] ''(Грузия)'' {{мъниче|футболен отбор|грузия}} {{нормативен контрол}} {{Футбол в Грузия}} {{Еровнули лига}} [[Категория:Основани в СССР през 1923 година]] [[Категория:Грузински футболни отбори|Динамо Батуми]] [[Категория:Батуми|Динамо]] n97eoa046zvaaxlr2l9gr8500u5ti4c 0 552470 12435421 12423320 2024-12-09T03:35:43Z Stephan1000000 253000 284 12435421 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Бургерите на Боб | Име в оригинал = Bob's Burgers | Жанр = [[Анимация|Анимационен ситком]] | Сценарий = Лорен Баушард | Озвучен от = Х. Джон Бенджамин, Дан Минц, Юджин Мирман, Лари Мърфи, Джон Робъртс, Кристен Шал и др. | Музика = Лорен Баушард | Сезони = 15 | Епизоди = 284 | ТВ Канал = [[Fox]] | Страна = [[САЩ]] | Излъчване = 9 януари 2011 г. – | Език = [[английски език|Английски]] }} [[Файл:Bob's Burgers logo.png|мини|Логото на сериала]] '''Бургерите на Боб''' ({{lang|en|Bob's Burgers}}) е [[американски]] [[анимация|анимационен ситком]], по идея на Лорен Баушард. Сериалът проследява живота на [[семейство]] Белчър – [[Родител (его състояние)|родителите]] Боб и Линда и децата им Тина, Джин и Луис – които управляват [[ресторант]] за [[хамбургер]]и. От [[премиера]]та си на 9 януари 2011 г., [[сериал]]ът е излъчил 218 епизода. Мненията за първи сезон са спорни, но тези за останалите – са предимно [[Позитивизъм|позитивни]]. Премиерата на сериала, „Човешка плът“, е гледана от над 9,38 милиона зрители. През 2013 г., повторения на петте сезона се излъчват по [[Cartoon Network]]. На 8 януари 2015 г., [[Fox]] обяви, че възобновява сериала за нов шести сезон с 22 епизода. == Сюжет == Сериалът проследява живота на семейство Белчър – родителите Боб и Линда и децата им Тина, Джин и Луис – които управляват [[ресторант]] за [[хамбургер]]и на Оушън Авеню в неназован [[град]] на [[бряг|брега]] на [[море]]то (познат като Сеймур Бей сред феновете на сериала). „Бургерите на Боб“ е западащо заведение, което разчита на местоположението си – главна [[улица]] с [[Трафик (транспорт)|трафик]] от [[увеселителен парк|увеселителния парк]] „Уъндър Уарф“ на края на Оушън Авеню. Негов собственик е ексцентричният милионер Калвин Фишъдър, който притежава и други сгради в града. Ресторантът се намира в двуетажна сграда, между погребален дом и [[апартамент]] под наем. Семейство Белчър живеят в апартамента точно над ресторанта. И двете локации са собственост на Фишъдър. Успехът не идва лесно. Ресторантът изгаря още в първите епизоди на сериала. Освен това, става жертва на зараза с [[паразит]]и и уличен стълб, който пада директно в закусвалнята. Боб се състезава с други ресторанти в квартала. Най-големият му съперник е пицарията „Джими Песто“. Но въпреки всичко това, заведението има малка, но верна група от редовни клиенти – Морт, собственик на погребалния дом, и Теди, местен майстор. == Продукция == [[Файл:Loren Bouchard by Gage Skidmore.jpg|мини|Лорен Баушард, създател на сериала]] Създателят Лорен Баушард споделя, че [[идея]]та за сериала идва от канала [[Fox]], който излъчва предимно сериали за [[семейство|семейства]], и негово лично вдъхновение да създаде [[комедия]] на работно място. === Оригинална концепция === За да убеди [[Fox]] да продуцира шоуто, екипът създава груба визия на идеята си. Джей Хауел създава кратка тест-анимация, в която Боб забравя за [[годишнина]]та си с Линда. Компанията харесва идеята и след малко промени, [[сюжет]]ът на тест-анимацията се използва за премиерния епизод на сериала. Промените включват: * По-професионална анимация * Носовете на героите са по-къси * Вместо потник, Боб носи тениска * Най-голямото дете в семейството е момиче, Тина, вместо момче, Даниел; въпреки това, няма промени в репликите и озвучителят е същият, дори след промяната на пола * Анимацията в интрото е по-бърза * Добавени са нови сцени, които удължават времетраенето на епизода; от 13 минути и половина на 21 минути и половина Оригиналната тест-анимация е включена в [[Оптично дисково устройство|DVD]] изданието на първи сезон, издадено през април 2012 г. === Разработка === „Бургерите на Боб“ се появява на дъската с предстоящи продуции на [[Fox Broadcasting Company|Fox Broadcasting]] през август 2009 г. На 1 декември, компанията поръчва 13 [[епизод]]а за първия сезон на сериала. През май 2010 г., екипът на [[Fox]] решава да излъчи сериала в [[праймтайм]]а на сезон 2010 – 2011. Ексклузивна кратка част от премиерния епизод е излъчена на [[Ден на благодарността|Деня на благодарността]] през ноември 2010 г. == Белези == === Интро === Интрото (или началните надписи) на сериала започват с [[бургер]], след което се появяват и семейство Белчър, заедно с техния [[ресторант]] с табела „Голямо откриване“. След това, заведението бива унищожавано няколко пъти от различни инциденти (пожар, епидемия и падане на стълб), като всеки път се завръща със знак „Голямо преоткриване“, „Голямо пре-преоткриване“ и т.н. Накрая, табелата на ресторанта с логото „Бургерите на Боб“ бива приближена и епизодът започва. От третия сезон, интрото претърпява малка промяна. Семейство Белчър позират различно, Джин се вижда, по време на инцидентите, а Луис маха и скача около него. Епизодите започват като [[сирене]]то от бургера, в ръката на Боб, бива приближено. [[Музика]]та също е променена. === Финални надписи === Семейство Белчър работят в [[кухня]]та на ресторанта, докато финалните надписи се появяват на [[Телевизор|екрана]]. === Специалитет на деня === Всеки епизод включва един или повече „Специалитет на деня“. Те биват изписвани на дъска зад касата в ресторанта. Името на бургера-специалитет, най-често, е игра на думи, която подсказва съставките. == Епизоди == === Сезон 1 (2011) === # „Човешка плът“ # „Място за лазене“ # „Свещена крава“ # „Битка със секси танци“ # „Хамбургери, вечеря, кино“ # „Да, бе! Такси, Боб?“ # „Легло и закуска“ # „Влаченето е изкуство“ # „Спагети от запада и кюфтета“ # „Войни с бургери“ # „Уикенд при Морт“ # „Фестивал на омара“ # „Торпедо“ === Сезон 2 (2012) === # „Оригванията“ # „Следобед с Боб“ # „Синхронно плуване“ # „Кралят на бургерите“ # „Превоз на храна“ # „Доктор Джав“ # „Храна с настроение“ # „Лоша Тина“ # „Говеждоскуоч“ === Сезон 3 (2012 – 2013) === # „Спок''ушно'', шофьор!“ # „Пълни барове“ # „Боб уволнява децата“ # „Бунт за вятъра“ # „Неприлично предложение на Деня на благодарността“ # „Задълбочаване“ # „''Тина''нозавър ''Строш''екс“ # „Непоносимото подобие на Джин“ # „Бог почива с манекени“ # „Майка-дъщеря, лазер-острие“ # „Плаж за нудисти“ # „Училищните новини“ # „Газирано гадже“ # „''Линда''висима жена“ # „В.Т. – Външна тоалетна“ # „Топси“ # „Две за Тина“ # „Змиорско градче“ # „Семеен скандал“ # „Деца управляват ресторанта“ # „Момчета засега“ # „Карпе-музей“ # „Неестественото“ === Сезон 4 (2013 – 2014) === # „Реката срещу Боб“ # „Защитена нощ“ # „Морски самолет“ # „Моят голям, дебел, гръцки Боб“ # „Пуйка в консерва“ # „Лилав дъждо-съюз“ # „Боб и доставката“ # „Коледа на колела“ # „Сънено парти“ # „Престо Тина-о“ # „Рекламата“ # „Палмови файлове“ # „Мейзъл-Тина“ # „Чичо Теди“ # „Децата обират влак“ # „Психи-шикозно!“ # „Екваторнавтите“ # „Амбъргрис“ # „Децата бягат“ # „С щипка Джин“ # „Пристанищен кон (Как Боб спасява/унищожава града, част 1)“ # „Втората пристанищна война (Как Боб спасява/унищожава града, част 2)“ === Сезон 5 (2014 – 2015) === # „Работи усилено и умри, момиче!“ # „Тина и истинският призрак“ # „Приятели с бургер-димства“ # „Клъв!“ # „Най-добрият бургер“ # „Бащата на Боб“ # „Военен шпионин Тина“ # „Среддневен маратон“ # „Говорещият ездач“ # „Късен следобед в градината на Боб и Луис“ # „Не можеш да ме купиш, математико!“ # „Кандидатът“ # „Истории от Гейл“ # „Малък лош татко“ # „Приключения с чинчила“ # „Клуб „Моден подиум“ # „Комитетът“ # „Яж, пръскай, Линда“ # „Капан вкъщи“ # „Ястреб и пиле“ # „Игрите на Идър“ == Награди == {| class="wikitable" !Година !Церемония !Категория !Резултат |- |2011 |Награда „Избор на тийнейджърите“ |Най-добро анимационно шоу | rowspan="10" |Номиниран |- | rowspan="3" |2012 |Награда на телевизионните критици |Най-добър анимационен сериал |- |Награда „Избор на тийнейджърите“ |Най-добро анимационно шоу |- |Награда „Еми“ за праймтайм |Отличителна анимационна програма |- | rowspan="4" |2013 |Награда „Артиос“ |Отличителен кастинг за телевизионна анимация |- |Награда „Ани“ |Най-добра публика на анимационна продукция |- |Награда „Избор на тийнейджърите“ |Най-добро анимационно шоу |- |Награда „Еми“ за праймтайм |Отличителна анимационна програма |- | rowspan="3" |2014 |Награда „Ани“ |Най-добра публика на анимационна продукция |- |Награда на телевизионните критици |Най-добър анимационен сериал |- |Награда „Еми“ за праймтайм |Отличителна анимационна програма |Спечелил |- | rowspan="5" |2015 |Награда „Избор на хората“ |Любимо анимационно ТВ предаване | rowspan="5" |Номиниран |- |Награда „Артиос“ |Отличителен кастинг за телевизионна анимация |- | rowspan="2" |Награда „Ани“ |Най-добра публика на анимационна продукция |- |Отличително режисиране на анимационна продукция |- |Награда на гилдията на американските писатели |Най-добър анимационен ТВ сценарий |} == Рейтинг == {| class="wikitable" ! rowspan="2" |Сезон ! rowspan="2" |Излъчване ! rowspan="2" |Епизоди ! colspan="2" |Премиера ! colspan="2" |Финал ! rowspan="2" |ТВ сезон ! rowspan="2" |Зрители |- !Дата !Зрители !Дата !Зрители |- |'''1''' | rowspan="3" |Неделя, 20:30ч. |'''13''' |9 януари 2011 г. |'''9,38 милиона''' |22 май 2011 г. |'''4,31 милиона''' |2010 – 2011 |'''5,07 милиона''' |- |'''2''' |'''9''' |11 март 2012 г. |'''4,04 милиона''' |20 май 2012 г. |'''3,57 милиона''' |2011 – 2012 |'''4,18 милиона''' |- |'''3''' |'''23''' |30 септември 2012 г. |'''5,46 милиона''' |12 май 2013 г. |'''3,38 милиона''' |2012 – 2013 |'''4,45 милиона''' |- |'''4''' |Неделя, 20:30ч. (Епизоди 1 – 11) Неделя, 19:00ч. (Епизоди 12 – 22) |'''22''' |29 септември 2013 г. |'''4,48 милиона''' |18 май 2014 г. |'''1,95 милиона''' |2013 – 2014 |'''4,93 милиона''' |- |'''5''' |Неделя, 19:30ч. (Епизоди 1 – 2, 13 – 18) Неделя, 21:30ч. Епизоди (3 – 12, 19 –) |'''21''' |5 октомври 2014 г. |'''3,14 милиона''' |17 май 2015 г. |'''2,44 милиона''' |2014 – 2015 |'''''Няма информация''''' |} == Източници == * [http://www.imdb.com/title/tt1561755/?ref_=nv_sr_1 IMDb] {{Превод от|en|Bob's Burgers|664939078}} [[Категория:Анимационни сериали]] 616hn10qsu9hjhzv1rit175e0p3ch0e 0 552833 12435470 12379737 2024-12-09T06:23:25Z 2A01:5A8:30A:796:CDE2:258A:30B0:2871 /* Настоящи членове */ 12435470 wikitext text/x-wiki Тази страница се състои от всички настоящи и бивши членове на японската момичешка група [[Морнинг Мусуме]]. Групата е известна с постоянно променящия се състав, с дипломирания и прослушвания се провеждат почти всяка година. [[Файл:Morning Musume. at A Glance.png|мини|250px|Таблица на членовете след 1997 г.]] == Настоящи членове == === Девето поколение (2011) === * [[Ерина Икута]] (生田衣梨奈) === Единадесето поколение (2012) === * [[Сакура Ода]] (小田 さくら) === Дванадесто поколение (2014) === * [[Мики Нонака]] (野中美希) * [[Мария Макино]] (牧野真莉愛) * [[Акане Хага]] (羽賀朱音) === Тринадесто поколение (2016) === * [[Рейна Йокояма]] (横山玲奈) === Петнадесто поколение (2019) === * [[Рио Китагава]] (北川莉央) * [[Хомаре Окамура]] (岡村ほまれ) * [[Мей Ямазаки]] (山﨑愛生) === Шестнадесто поколение (2022) === * [[Рио Сакураи]] (櫻井梨央) === Седемнадесто поколение (2023) === * [[Харука Иноуе]] (井上春華) * [[Ако Юмигета]] (弓桁朱琴) == Бивши членове == === Първо поколение (1997) === * [[Юко Накадзава]] (中澤裕子, до 15 април 2001) * [[Ая Ишигуро]] (石黒彩, до 7 януари 2000) * [[Каори Иида]] (飯田圭織, до 30 януари 2005) * [[Нацуми Абе]] (安倍なつみ, до 25 януари 2004) * [[Асука Фукуда]] (福田明日香, до 18 април 1999) === Второ поколение (1998) === * [[Кей Ясуда]] (保田圭, до 5 май 2003) * [[Мари Ягучи]] (矢口真里, напуснала на 14 април 2005) * [[Саяка Ичии]] (市井紗耶香, до 21 май 2000) === Трето поколение (1999) === * [[Маки Гото]] (後藤真希, до 23 септември 2002) === Четвърто поколение (2000) === * [[Рика Ишикава]] (石川梨華, до 7 май 2005) * [[Хитоми Йошидзава]] (吉澤ひとみ, до 6 май 2007) * [[Нодзоми Цуджи]] (辻希美, до 1 август 2004) * [[Ай Каго]] (加護亜依, до 1 август 2004) === Пето поколение (2001) === * [[Ай Такахаши]] (高橋愛, до 30 септември 2011) * [[Асами Конно]] (紺野あさ美, до 23 юли 2006) * [[Макото Огава]] (小川麻琴, до 27 август 2006) * [[Риса Ниигаки]] (新垣里沙, до 18 май 2012) === Шесто поколение (2003) === * [[Мики Фуджимото]] (藤本美貴, до 1 юни 2007) * [[Ери Камеи]] (亀井絵里, до 15 декември 2010) * [[Саюми Мичишиге]] (道重さゆみ, до 26 ноември 2014) * [[Рейна Танака]] (田中れいな, до 21 май 2013) === Седмо поколение (2005) === * [[Кохару Кусуми]] (久住小春, до 6 декември 2009) === Осмо поколение (2006/2007) === * [[Айка Мицуи]] (光井愛佳, до 18 май 2012) * [[Джун Джун]] (ジュンジュン, до 15 декември 2010) * [[Лин Лин]] (リンリン, до 15 декември 2010) === Девето поколение (2011) === * [[Мидзуки Фукумура]] (譜久村聖, до 29 ноември 2023) * [[Рихо Саяши]] (鞘師里保, до 31 декември 2015) * [[Канон Сузуки]] (鈴木香音, до 31 май 2016) === Десето поколение (2011) === * [[Харуна Иикубо]] (飯窪春菜, до 16 декември 2018) * [[Масаки Сато]] (佐藤優樹, до 13 декември 2021) * [[Харука Кудо]] (工藤遥, до 11 декември 2017) === Дванадесто поколение (2014) === * [[Харуна Окада]] (尾形春水, до 20 юни 2018) === Тринадесто поколение (2016) === * [[Каеде Кага]] (加賀楓, до 10 декември 2022) === Четиринадесто поколение (2017) === * [[Чисаки Морито]] (森戸知沙希, до 20 юни 2022) == Лидерството == Морнинг Мусуме съдържа лидерска и подлидерска роля която се състои в предоставяне на морална подкрепа на групата. Позицията подлидер е създадена на 16 април 2001 г. когато Каори Иида става втори лидер. {{col-begin}} {{col-2}} === Лидери === {| class="wikitable" |- ! Име !! Период от време |- | [[Юко Накадзава]] || 7 септември 1997 – 15 април 2001 |- | [[Каори Иида]] || 16 април 2001 – 30 януари 2005 |- | [[Мари Ягучи]] || 31 януари – 14 април 2005 |- | [[Хитоми Йошидзава]] || 15 април 2005 – 6 май 2007 |- | [[Мики Фуджимото]] || 7 май – 1 юни 2007 |- | [[Ай Такахаши]] || 2 юни 2007 – 30 септември 2011 |- | [[Риса Ниигаки]] || 1 октомври 2011 – 18 май 2012 |- | [[Саюми Мичишиге]] || 19 май 2012 – 26 ноември 2014 |- | [[Мидзуки Фукумура]] || 27 ноември 2014 – 29 ноември 2023 |- | [[Ерина Икута]] || 30 ноември 2023 – настояще |} {{col-2}} === Под лидери === {| class="wikitable" |- ! Име !! Период от време |- | [[Кей Ясуда]] || 16 април 2001 – 5 май 2003 |- | [[Мари Ягучи]] || 6 май 2003 – 30 януари 2005 |- | [[Хитоми Йошидзава]] || 31 януари – 14 април 2005 |- | [[Мики Фуджимото]] || 15 април 2005 – 6 май 2007 |- | [[Ай Такахаши]] || 7 май – 1 юни 2007 |- | [[Риса Ниигаки]] || 2 юни 2007 – 30 септември 2011 |- | [[Мидзуки Фукумура]] || 22 май 2013 – 26 ноември 2014 |- | [[Харуна Иикубо]] || 22 май 2013 – 16 декември 2018 |- | [[Аюми Ишида]] || 31 декември 2018 – 6 декември 2024 |- | [[Сакура Ода]] || 30 ноември 2023 – настояще |} {{col-end}} [[Категория:Морнинг Мусуме]] [[Категория:Списъци]] eg21q3aajpvmxlv4ptdailgjftjtmco 12435471 12435470 2024-12-09T06:23:47Z 2A01:5A8:30A:796:CDE2:258A:30B0:2871 /* Десето поколение (2011) */ 12435471 wikitext text/x-wiki Тази страница се състои от всички настоящи и бивши членове на японската момичешка група [[Морнинг Мусуме]]. Групата е известна с постоянно променящия се състав, с дипломирания и прослушвания се провеждат почти всяка година. [[Файл:Morning Musume. at A Glance.png|мини|250px|Таблица на членовете след 1997 г.]] == Настоящи членове == === Девето поколение (2011) === * [[Ерина Икута]] (生田衣梨奈) === Единадесето поколение (2012) === * [[Сакура Ода]] (小田 さくら) === Дванадесто поколение (2014) === * [[Мики Нонака]] (野中美希) * [[Мария Макино]] (牧野真莉愛) * [[Акане Хага]] (羽賀朱音) === Тринадесто поколение (2016) === * [[Рейна Йокояма]] (横山玲奈) === Петнадесто поколение (2019) === * [[Рио Китагава]] (北川莉央) * [[Хомаре Окамура]] (岡村ほまれ) * [[Мей Ямазаки]] (山﨑愛生) === Шестнадесто поколение (2022) === * [[Рио Сакураи]] (櫻井梨央) === Седемнадесто поколение (2023) === * [[Харука Иноуе]] (井上春華) * [[Ако Юмигета]] (弓桁朱琴) == Бивши членове == === Първо поколение (1997) === * [[Юко Накадзава]] (中澤裕子, до 15 април 2001) * [[Ая Ишигуро]] (石黒彩, до 7 януари 2000) * [[Каори Иида]] (飯田圭織, до 30 януари 2005) * [[Нацуми Абе]] (安倍なつみ, до 25 януари 2004) * [[Асука Фукуда]] (福田明日香, до 18 април 1999) === Второ поколение (1998) === * [[Кей Ясуда]] (保田圭, до 5 май 2003) * [[Мари Ягучи]] (矢口真里, напуснала на 14 април 2005) * [[Саяка Ичии]] (市井紗耶香, до 21 май 2000) === Трето поколение (1999) === * [[Маки Гото]] (後藤真希, до 23 септември 2002) === Четвърто поколение (2000) === * [[Рика Ишикава]] (石川梨華, до 7 май 2005) * [[Хитоми Йошидзава]] (吉澤ひとみ, до 6 май 2007) * [[Нодзоми Цуджи]] (辻希美, до 1 август 2004) * [[Ай Каго]] (加護亜依, до 1 август 2004) === Пето поколение (2001) === * [[Ай Такахаши]] (高橋愛, до 30 септември 2011) * [[Асами Конно]] (紺野あさ美, до 23 юли 2006) * [[Макото Огава]] (小川麻琴, до 27 август 2006) * [[Риса Ниигаки]] (新垣里沙, до 18 май 2012) === Шесто поколение (2003) === * [[Мики Фуджимото]] (藤本美貴, до 1 юни 2007) * [[Ери Камеи]] (亀井絵里, до 15 декември 2010) * [[Саюми Мичишиге]] (道重さゆみ, до 26 ноември 2014) * [[Рейна Танака]] (田中れいな, до 21 май 2013) === Седмо поколение (2005) === * [[Кохару Кусуми]] (久住小春, до 6 декември 2009) === Осмо поколение (2006/2007) === * [[Айка Мицуи]] (光井愛佳, до 18 май 2012) * [[Джун Джун]] (ジュンジュン, до 15 декември 2010) * [[Лин Лин]] (リンリン, до 15 декември 2010) === Девето поколение (2011) === * [[Мидзуки Фукумура]] (譜久村聖, до 29 ноември 2023) * [[Рихо Саяши]] (鞘師里保, до 31 декември 2015) * [[Канон Сузуки]] (鈴木香音, до 31 май 2016) === Десето поколение (2011) === * [[Харуна Иикубо]] (飯窪春菜, до 16 декември 2018) * [[Аюми Ишида]] (石田亜佑美, до 6 декември 2024) * [[Масаки Сато]] (佐藤優樹, до 13 декември 2021) * [[Харука Кудо]] (工藤遥, до 11 декември 2017) === Дванадесто поколение (2014) === * [[Харуна Окада]] (尾形春水, до 20 юни 2018) === Тринадесто поколение (2016) === * [[Каеде Кага]] (加賀楓, до 10 декември 2022) === Четиринадесто поколение (2017) === * [[Чисаки Морито]] (森戸知沙希, до 20 юни 2022) == Лидерството == Морнинг Мусуме съдържа лидерска и подлидерска роля която се състои в предоставяне на морална подкрепа на групата. Позицията подлидер е създадена на 16 април 2001 г. когато Каори Иида става втори лидер. {{col-begin}} {{col-2}} === Лидери === {| class="wikitable" |- ! Име !! Период от време |- | [[Юко Накадзава]] || 7 септември 1997 – 15 април 2001 |- | [[Каори Иида]] || 16 април 2001 – 30 януари 2005 |- | [[Мари Ягучи]] || 31 януари – 14 април 2005 |- | [[Хитоми Йошидзава]] || 15 април 2005 – 6 май 2007 |- | [[Мики Фуджимото]] || 7 май – 1 юни 2007 |- | [[Ай Такахаши]] || 2 юни 2007 – 30 септември 2011 |- | [[Риса Ниигаки]] || 1 октомври 2011 – 18 май 2012 |- | [[Саюми Мичишиге]] || 19 май 2012 – 26 ноември 2014 |- | [[Мидзуки Фукумура]] || 27 ноември 2014 – 29 ноември 2023 |- | [[Ерина Икута]] || 30 ноември 2023 – настояще |} {{col-2}} === Под лидери === {| class="wikitable" |- ! Име !! Период от време |- | [[Кей Ясуда]] || 16 април 2001 – 5 май 2003 |- | [[Мари Ягучи]] || 6 май 2003 – 30 януари 2005 |- | [[Хитоми Йошидзава]] || 31 януари – 14 април 2005 |- | [[Мики Фуджимото]] || 15 април 2005 – 6 май 2007 |- | [[Ай Такахаши]] || 7 май – 1 юни 2007 |- | [[Риса Ниигаки]] || 2 юни 2007 – 30 септември 2011 |- | [[Мидзуки Фукумура]] || 22 май 2013 – 26 ноември 2014 |- | [[Харуна Иикубо]] || 22 май 2013 – 16 декември 2018 |- | [[Аюми Ишида]] || 31 декември 2018 – 6 декември 2024 |- | [[Сакура Ода]] || 30 ноември 2023 – настояще |} {{col-end}} [[Категория:Морнинг Мусуме]] [[Категория:Списъци]] aocrl77menmyi6k0et6ugg9toesj91d 0 581279 12434914 12117553 2024-12-08T14:34:31Z Nauka 9030 12434914 wikitext text/x-wiki {{личност|офицер | име = Теодор Ватаци | описание = | изображение за личността = | описание на изображението = | управление = | коронация = | пълно име = | други титли = | кръщене = | място на раждане = | място на смъртта = | погребан = | предшественик = | деца = [[Андроник Комнин Ватаци|Андроник]], [[Йоан Комнин Ватаци|Йоан]], Исаак, Алексий, Анна Ватацина, Теодора Ватацина | наследник = | съпруга = [[Евдокия Комнина (дъщеря на Йоан II Комнин)|Евдокия Комнина]] | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | семвйство = [[Ватаци]] | баща = | майка = | герб = | подпис = | портал = | общомедия = }} '''Теодор Ватаций''' или '''Теодор Ватаци''' ({{Lang|el|Θεόδωρος Βατάτζης}}; ''Theodoros Batatzes''; † пр. [[1166]]) е [[Византия|византийски]] пълководец от XII век, зет на византийския император [[Йоан II Комнин]] (упр. 1118 – 1143). Той произлиза от византийската офицерска фамилия [[Ватаци]]. При император [[Мануил I Комнин]] (упр. 1143 – 1180) Ватаций е [[деспот (титла)|деспот]] на [[Киликия]]. Теодор Ватаций се жени около 1131 г. за византийската принцеса [[Евдокия Комнина (дъщеря на Йоан II Комнин)|Евдокия Комнина]] (* ок. 1116), най-малката дъщеря на византийския император [[Йоан II Комнин]] и на съпругата му – унгарската принцеса [[Пирошка Арпад|Ирина]].{{sfn|Varzos|1984a|p=412}} Евдокия е по-малка сестра на император [[Мануил I Комнин]]. Вероятно за женитбата той получава титлата ''сееастоипертат''.{{sfnm|Varzos|1984a|1pp=412 - 415|Varzos|1984b|2p=382|Magdalino|2002|3p= 207}} Теодор Ватаций и Евдокия имат четирима сина и две дъщери: * [[Йоан Комнин Ватаци]] (*{{около|1132}} – † 1185) – велик доместик, спечелил голяма победа над селджукските турци в битката при Йелион и Лимохир в Мала Азия, а по-късно въстанал срещу Андроник I Комнин;{{sfn|Varzos|1984b|pp=382–389}} * [[Андроник Комнин Ватаци]] (*{{около|1133}} - † 1176) – убит от селджукските турци при обсадата на Никсар (Неокесарея) през 1176 г., когато предвожда поход срещу Амасия{{sfn|Varzos|1984b|pp=389–394}}; запазен е негов печат с надпис ''„Андроник Комнин, син на Евдокия, издънка от багренороден корен, племенник на император Мануил, син на Теодор Ватаций“'', датиран към 1163 г.; * дъщеря, вероятно Анна Комнина (*{{около|1126}} – след 1186), която била омъжена за Никифор Синадин, а после и за [[Алексий Врана]];{{sfn|Varzos|1984b|pp=394–417}} * [[Теодора Комнина Ватацина]] (*{{около|1137}} – † след 1185) – омъжила се за дипломата и пълководец [[Никифор Халуфий]]; била известна с красотата си и станала любовница на вуйчо си [[Мануил I Комнин|Мануил I]], на когото родила незаконен син;{{sfn|Varzos|1984b|pp=417–434}} * Исак Комнин Ватаци (*{{около|1139}}) – известен единствено от един епиталамий, съставен около 1158 г. по повод на сватбата му с Ирина Комнина, която била правнучка на севастократор [[Исак Комнин (брат на Алексий I Комнин)|Исак Комнин]].{{sfn|Varzos|1984b|pp=435–437}} * [[Алексий Комнин Ватаци]] (* {{около|1140}} – † след март 1160 г.) – около 1158 г. се оженил за Мария Пигонитиса; баща е на севастократор [[Исак Комнин (севастократор)|Исак Комнин]].{{sfn|Varzos|1984b|pp=437–437}} По нареждане на император Мануил I той е командир на войска при множество военни операции на [[Балкански полуостров|Балканите]] и в [[Мала Азия]]. През 1150/1151 г. Теодор ръководи обсадата на окупирания от [[унгарци]]те [[Земун]] при сливането на [[Сава (река)|Сава]] и [[Дунав]] в [[Тема (Византия)|тема]] Сирмион. Защитниците на града капитулират, понеже не пристига обещаната от унгарския крал [[Геза II]] помощ. През 1158 г. Ватаций придружава императора в похода му против [[Арменско кралство Киликия|малоарменския]] княз [[Торос II]], който се отцепва от Византия. Той успява да превземе важния пристанищен град [[Тарс]].{{sfn|Varzos|1984a|p=416}} Не е известно как и кога е умрял. == Източници == <references /> * [[Йоан Кинам]] 114−115; 180−181 (Edition – August Meineke) * [[Теодор Продром]], ''Historische Gedichte'' 54 == Литература == * {{citation|first=Rodolphe|last=Guilland|title=Recherches sur l'histoire administrative de l'Empire byzantin: Le despote, δεσπότης |journal=Revue des Études byzantines|volume=17|url=https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1959_num_17_1_1199|publication-date=1959|pages=52 – 89|lang=fr|doi=10.3406/rebyz.1959.1199}} * {{citation|last=Magdalino|first=Paul|title=The Empire of Manuel I Komnenos, 1143 – 1180|location=Cambridge, United Kingdom|publisher=Cambridge University Press|year=2002|origyear=1993|isbn=0-521-52653-1|url=http://books.google.com/books?id=0cWZvqp7q18C|lang=en}} * {{citation|first=Sergios N.|last= Sakkos|title="Ho Patēr mou meizōn mou estin"|volume=2, Epides kai synodoi kata ton 12 aiōna|place=Thessaloniki|publisher=[[Солунски университет|Aristoteleion Panepistēmion Thessalonikēs]]|year=1966|pages= 142, 153|lang=el|oclc=191701395}} * {{Varzos-Genealogy of the Komnenoi|volume=A1|year=1984a}} * {{Varzos-Genealogy of the Komnenoi|volume=B|year=1984b}} == Външни препратки == * [http://db.pbw.kcl.ac.uk/pbw2011/entity/person/151791 Theodoros Batatzes] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304130201/http://db.pbw.kcl.ac.uk/pbw2011/entity/person/151791 |date=2016-03-04 }}, [http://db.pbw.kcl.ac.uk Prosopography of the Byzantine World] * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/NIKAIA.htm#TheodorosBatatzesdied1176 Theodoros Batatzes], [http://fmg.ac/Projects/MedLands/ Medieval Lands] * [http://genealogy.euweb.cz/byzant/byzant7.html#ET2 ''The Batatzes family''], genealogy.euweb.cz [[Категория:Деспоти]] [[Категория:Византийски военачалници]] [[Категория:Ватаци]] jk45l8d2g4enncpud79zm4i4lx0dgvq 0 587911 12435671 12359376 2024-12-09T11:57:02Z Danitrifonov04 292718 12435671 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Футболист | име = {{Флагче|Бразилия}}Алекс Телес | снимка = File:Alex Telles 2018.jpg | описание = | прякор = | цяло име = Алекс Николао Телес | град на раждане = [[Кашиас до Сул]] | държава на раждане = {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 181 см | пост = Ляв бек | настоящ отбор ={{Флагче|Бразилия}} [[Ботафого де Футебол е Регаташ|Ботафого]] | номер на фланелката =13 | договор до = | юношески години = 2007 – 2011 | юношески отбори = {{Флагче|Бразилия}} [[Ешпорте Клубе Жувентуде|Жувентуде]] | години = 2011 – 2012<br>2013 – 2014<br>2014 – 2016<br>2015 – 2016<br>2016 – 2020<br>2020 – 2023 <br>2022 – 2023<br>2023 – 2024<br>2024 – | отбори = {{Флагче|Бразилия}} [[Ешпорте Клубе Жувентуде|Жувентуде]]<br>{{Флагче|Бразилия}} [[Гремио Порто Алегре|Гремио]]<br>{{Флагче|Турция}} [[Галатасарай]]<br>{{Флагче|Италия}} [[Интер]] *<br>{{Флагче|Португалия}} [[ФК Порто|Порто]]<br>{{Флагче|Англия}} [[Манчестър Юнайтед]]<br>{{Флагче|Испания}} [[ФК Севиля|Севиля]] *<br>{{Флагче|Саудитска Арабия}} [[Ал-Насър]]<br>{{Флагче|Бразилия}} [[Ботафого де Футебол е Регаташ|Ботафого]] | мачове = 28<br>42<br>39<br>21<br>129<br>30<br>27<br>29<br>11 | голове = (2)<br>(1)<br>(2)<br>(0)<br>(21)<br>(0)<br>(0)<br>(2)<br>(0) | национален отбор години = 2019 – 2023 | национален отбор = {{Флагче|Бразилия}} {{имеНОФ|Бразилия}} | национален отбор мачове = 12 | национален отбор голове = (0) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = да }} '''Алекс Николао Телес''', накратко '''Алекс Телес''', е бразилски футболист роден на 15 декември 1992 г. {{Портал|Биографии|Футбол|Бразилия}} {{СОРТКАТ:Телес, Алекс}} [[Категория:Родени през 1992 година]] [[Категория:Бразилски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Галатасарай]] [[Категория:Футболисти на Интер Милано]] [[Категория:Футболисти на ФК Порто]] [[Категория:Футболисти на Манчестър Юнайтед]] [[Категория:Футболисти на Гремио]] [[Категория:Футболисти на ФК Севиля]] [[Категория:Родени в Кашиас до Сул]] l4s9wgii0018zdbhpm3s4nx4ti36zkh 0 599847 12435603 12251655 2024-12-09T10:41:01Z 89.215.227.67 12435603 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Костенурките нинджа: На светло | име_оригинал = Teenage Mutant Ninja Turtles: Out of the Shadows | картинка = | описание = Официално лого | режисьори = Дейв Грийн | продуценти = [[Майкъл Бей]]<br>Андрю Форм<br>Брадли Фулър<br>Галън Уокър<br>Скот Медник<br>Галън Уокър | сценаристи = Джош Епълбаум<br>Андре Немек | базиран_на = „Костенурките нинджа“ на Кевин Ийстман и Питър Леърд | актьори = [[Меган Фокс]]<br>[[Стивън Амел]]<br>Уил Арнет<br>Брайън Тий<br>Тайлър Пери<br>Британи Ишибаши<br>[[Лора Лини]] | музика = Стийв Яблонски | оператор = Лула Карвало | монтаж = Крисчън Уагнър | филмово_студио = Nickelodeon Movies<br>Platinum Dunes<br>Gama Entertainment<br>Mednick Productions<br>Heavy Metal | разпространител = [[Paramount Pictures]] | премиера = [[3 юни]] [[2016]] г. | времетраене = | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $135 милиона<ref name="BOM">{{cite web |url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=tmnt2016.htm |title=Teenage Mutant Ninja Turtles: Out of the Shadows (2016) |publisher=[[Box Office Mojo]] |accessdate=21 септември 2016}}</ref> | приходи = $245,6 милиона<ref name="BOM" /> | предишна_част = „[[Костенурките нинджа (филм, 2014)|Костенурките нинджа]]“ (2014) | следваща_част = | код-IMDB = 3949660 | уебсайт = }} '''„Костенурките нинджа: На светло“''' ({{lang|en|Teenage Mutant Ninja Turtles: Out of the Shadows}}) е [[Съединени американски щати|американски]] филм от 2016 г. на режисьора Дейв Грийн. Сценарият е на Джош Епълбаум и Андре Немек. Премиерата му е на 3 юни 2016 г. == Продукция == Заснемането на филма започва на 27 април 2015 г. в Ню Йорк.<ref>{{cite news|title=First look at 'Teenage Mutant Ninja 2′ filming in NYC!|url=http://www.onlocationvacations.com/2015/04/29/first-look-at-teenage-mutant-ninja-2-filming-in-nyc/|accessdate=29 април 2015|work=onlocationvacations.com|date=29 април 2015|archive-date=2020-09-20|archive-url=https://web.archive.org/web/20200920085851/https://onlocationvacations.com/2015/04/29/first-look-at-teenage-mutant-ninja-2-filming-in-nyc/}}</ref> Снимките в Бъфало започват на 4 май в Бъфало<ref>{{cite news|last=Gryta|first=Matt|title='Teenage Mutant Ninja Turtles 2' crew thanks city for "incredible experience"|url=http://www.buffalonews.com/city-region/buffalo/teenage-mutant-ninja-turtles-2-crew-thanks-city-for-incredible-experience-20150416|accessdate=17 април 2015|work=buffalonews.com|date=17 април 2015|archive-date=2016-01-04|archive-url=https://web.archive.org/web/20160104114046/http://www.buffalonews.com/city-region/buffalo/teenage-mutant-ninja-turtles-2-crew-thanks-city-for-incredible-experience-20150416}}</ref><ref>{{Cite web|title = Cowabunga! "Ninja Turtles" action starts Monday on the Kensington – The Buffalo News|url = http://www.buffalonews.com/city-region/cowabunga-ninja-turtles-action-starts-monday-on-the-kensington-20150502|accessdate = 2 май 2015|архив_дата = 2016-03-03|архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160303174122/http://www.buffalonews.com/city-region/cowabunga-ninja-turtles-action-starts-monday-on-the-kensington-20150502}}</ref> и приключват на 17 май.<ref>{{cite news|last=Belcher|first=Mark|title=Buffalo to be taken over by Teenage Mutant Ninja Turtles for two weeks|url=http://wivb.com/2015/04/15/buffalo-opens-up-for-teenage-mutant-ninja-turtles-2-but-shuts-down-some-roads/|accessdate=17 април 2015|work=wivb.com|date=15 април 2015|archive-date=2016-02-20|archive-url=https://web.archive.org/web/20160220163258/http://wivb.com/2015/04/15/buffalo-opens-up-for-teenage-mutant-ninja-turtles-2-but-shuts-down-some-roads/}}</ref> Снимачният период приключва през август.<ref>{{cite news|last=Cruz|first=Alex|title='Teenage Mutant Ninja Turtles 2' Currently In The Works; 'Half Shell' Updates You Might Have Missed|url=http://www.jobsnhire.com/articles/23647/20150803/teenage-mutant-ninja-turtles-2-films-half-shell-updates-you-might-have-missed.htm|accessdate=11 август 2015|work=jobsnhire.com|date=3 август 2015}}</ref><ref>{{cite news|author=The Street Transcripts|title=Viacom (VIA) Earnings Report: Q3 2015 Conference Call Transcript|url=http://www.thestreet.com/story/13247406/6/viacom-via-earnings-report-q3-2015-conference-call-transcript.html|accessdate=11 август 2015|work=The Street|date=6 август 2015|archivedate=2015-10-22|archive-url=https://web.archive.org/web/20151022121736/http://www.thestreet.com/story/13247406/6/viacom-via-earnings-report-q3-2015-conference-call-transcript.html}}</ref> == В България == В България филмът е излъчен на 26 Февруари 2017 г. по [[HBO]] с български войсоувър дублаж на [[Доли Медия Студио]]. Екипът се състои от: {| class="wikitable" |- | Озвучаващи артисти | [[Иван Велчев (актьор)|Иван Велчев]]<br>[[Христо Димитров (озвучаващ актьор)|Христо Димитров]]<br>[[Кирил Бояджиев]]<br>[[Цветослава Симеонова]]<br>[[Явор Караиванов]] |- | Тонрежисьор | Радослав Младенов |- | Режисьор на дублажа | [[Йоанна Микова]] |} През 2019 г., филмът е излъчен на 8 Юни 2019 г. по [[Нова телевизия]] с български войсоувър дублаж на [[Нова Броудкастинг Груп]]. Екипът се състои от: {| class="wikitable" |- | Озвучаващи артисти | [[Ася Братанова]]<br>[[Христо Узунов (актьор)|Христо Узунов]]<br>[[Васил Бинев]]<br>[[Силви Стоицов]]<br>[[Ивайло Велчев]]<br>[[Силвия Русинова]] |- | Преводач | Бисер Пачев |- | Тонрежисьор | Цветомир Цветков |- | Режисьор на дублажа | Димитър Кръстев |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|3949660}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 2016 година]] [[Категория:Американски научнофантастични екшъни]] [[Категория:Филми на „Парамаунт“]] [[Категория:Филми на „Никелодеон“]] 6qt1uibp7s0qzdd98m4e3gq8hipd71c 0 601837 12435502 11951335 2024-12-09T08:05:47Z Мико 4542 12435502 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Успение Богородично|Успение Богородично (пояснение)}} {{Храм | име = „Успение Богородично“ | име-оригинал = Κοιμήσεως της Θεοτόκου | картинка = Nativity Scene in Yahhochori.jpg | картинка-описание = Стенопис на Рождество Христово в конхата на протезиса - уникало решение за храмовете в Костурско | вид на храма = православна църква | страна = Гърция | населено място = [[Яновени]] | вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]] | епархия = [[Костурска епархия|Костурска]] | архиерейско наместничество = Нестрамско | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = 1903 година | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} '''„Успение Богородично“''' или '''„Свети Николай Летни“''' ({{lang|el|Κοιμήσεως της Θεοτόκου}}) е [[православие|православна]] [[църква (сграда)|църква]] в костурското село [[Яновени]] (Янохори), [[Егейска Македония]], [[Гърция]]. Храмът е част от [[Костурска епархия|Костурската епархия]]. == Описание == Църквата е построена върху по-старата „Свети Николай“. Храмът е уникален с двойната си женска църква – етаж за девойките и етаж за омъжените жени. В интериора има богато резбован, изписан иконостас и владишки трон.<ref name="Δήμος Νεστορίου">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://0807.syzefxis.gov.gr/πολιτισμός/μνημεία/ | заглавие=Μνημεία και Ιστορικοί Τόποι |достъп_дата =23 декември 2015 |издател=Δήμος Νεστορίου |lang-hide=1 |lang=el }}</ref> Двуетажната камбанария е построена в 1903 година от същите майстори построили камбанарията на „[[Света Матрона Хиоска (Пилкати)|Света Матрона]]“ в Пилкати.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2006/198-taxidia-stin-alli-ellada-h-200/448-makedonia-kastoria-fousia-trilofo-monopilo-giannoxori | заглавие= Γιαννοχώρι - Λιβαδοτόπι |достъп_дата = 23 декември 2015 |издател= Ελλάδος Περιήγηση |lang-hide= 1 |lang= el }}</ref> Каменен надпис дава датата 18 септември 1903 година – вероятно датата на изграждане.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> В храма има запазено медно кандило с надпис „Βασίλη Στέφο αφιέροσεν του Αγίου Νικολάου 1769. Χωρίον Καλογέρ“ (''Василис Стефос дарява на Свети Николай 1769. Село Калогер'').<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> <gallery class="center"> Saint John the Baptist Icon Yannochori Yanoveni Church.jpg | „Йоан Кръстител“ Sts Peter and Paul in Yanoveni Church 1827.jpg | „Св. св. Петър и Павел“, 1827 г. Epitafios Icon Yannochori Yanoveni Church.jpg| Плащаница Господня </gallery> == Бележки == <references /> {{Дем Нестрам}} {{Портал|Македония|Гърция|Православие}} [[Категория:Църкви в Костурската епархия]] [[Категория:Дем Нестрам]] kf563imo7klx4as5p7p4cgmctd4xlik 0 603727 12435269 12372922 2024-12-08T20:45:23Z 81.41.185.128 12435269 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Filippo Strozzi | категория = монарх | описание = италиански аристократ, кондотиер, политик и банкер | портрет = Jacopino Del Conte (attribuito) - Ritratto di Filippo Strozzi il Giovane - 00293171 - Palazzo Vecchio.jpg | портрет-описание = | име-рождено = '''''Джован Батиста Строци''''' | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = Blason it famille Strozzi.svg | герб-описание = | отличия = }} }} '''Филипо Строци Млади''' ({{lang|it|Filippo Strozzi, il Giovane}}), роден '''Джован Батиста Строци''' ({{lang|it|Giovan Battista Strozzi}}; * [[4 януари]] [[1489]], [[Флоренция]]; † [[18 декември]] [[1538]], Флоренция) е [[Италия|италиански]] [[кондотиер]], политик и банкер от фамилията [[Строци (фамилия)|Строци]] от [[Флоренция]] през [[Ренесанс]]а. == Биография == [[Файл:Palazzo Strozzi 1.jpg|мини|ляво|Палацо Строци (Флоренция)]] Той е син на [[Филипо Строци Стари]] (1428 – 1491) и втората му съпруга Селвагджия Джианфиглиаци. Филипо се жени през 1508 г. за [[Клариса де Медичи]] (1493 – 1528), дъщеря на владетеля на Флоренция [[Пиеро II Злочестия]] и [[Алфонсина Орсини]]. Тя е племенница на папа [[Лъв X]] и сестра на [[Лоренцо II Медичи]], който е баща на френската кралица [[Катерина де Медичи]]. През 1513 г. Филипо започва кариерата си във [[Ферара]]. През 1527 г. той е един от водещите на успешното въстание. На 17 май 1527 г. [[Силвио Пасерини]], [[Иполито де Медичи]] и [[Алесандро де Медичи]] напускат град Флоренция. През 1530 г. Филипо Строци се оттегля във [[Венеция]]. През 1537 г. той поема ръководенето на републиканците в изгнание, за да превземат града. На 1 август 1537 г. Филипо се бие заедно със синовете си и загубва в ''Битката при [[Монтемурло]]'' против херцога на Флоренция [[Козимо I Медичи]], наследникът на Алесандро.<ref>Cardini, Franco: Breve storia di Firenze, Pacini Editore, Pisa 1990, ISBN 88-7781-280-X, S. 111.</ref> Той е пленен, измъчван и се самоубива в крепостта Фортеза да Басо (Фортеза ди Сан Джовани Батиста), Флоренция. == Деца == [[Файл:Clarice de' Medici.jpg|мини|ляво|Клариса Медичи]] Филипо и Клариса де Медичи имат децата:<ref>[http://geneall.net/it/name/58591/filippo-il-giovane-strozzi/ Filippo ''il Giovane Strozzi''], Geneall.net</ref> * [[Пиеро Строци]] (* 1510, † 1558), маршал на Франция * [[Роберто Строци]] († 1558), барон на Колалто, женен 1539 за Мадалена де Медичи († 1583), дъщеря на [[Пиерфранческо де Медичи Млади|Пиерфранческо Медичи де Млади]] * Мария Строци, омъжена за Лоренцо Ридолфи * [[Леоне Строци]] (* 1515, † 1554), 1544 посланик на малтийския орден в [[Константинопол]] * Мария Строци (* 1512), омъжена за Агостино ди Фантони (* 1500) * Джулио Строци († 1537, Падуа) * Винченцо Строци († 1537) * [[Лоренцо Строци]] (* 1523, † 1571), [[абат]], 1548 [[епископ]], 1557 [[кардинал]], 1561 [[архиепископ]] на [[Сиена]] * Алесандро Строци († 1541, Рим) * Луиза Строци († 1534), омъжена за Луиджи Капони * Джулио Строци * Мадалена (Адалена) Строци, омъжена за Фламинио, конте дел'Ангуилара, сеньор на Стабио == Литература == * Marcello Vannucci, ''Le grandi famiglie di Firenze'', Newton Compton Editori, 2006 ISBN 88-8289-531-9 == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|it}} [http://www.treccani.it/enciclopedia/filippo-strozzi_(Dizionario-di-Storia)/ Strozzi, Filippo] in: ''Dizionario di Storia'' (2011) {{Нормативен контрол}} [[Категория:Строци]] [[Категория:Италиански банкери]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени във Флоренция]] [[Категория:Починали във Флоренция]] [[Категория:Жертви на убийства]] [[Категория:Самоубийци]] 5al94jtyjddb5i6kibd66jwvjyqo918 0 615426 12434798 10699502 2024-12-08T12:02:06Z 78.154.14.183 /* Самостоятелни романи */ + 12434798 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Лев Гросман | име-оригинал = | снимка = Lev grossman 2011.jpg | описание = Лев Гросман през 2011 г. | място на раждане = [[Лексингтън (Масачузетс)|Лексингтън]], [[Масачузетс]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[журналист]] | националност = {{USA}} | период = 1997- | жанрове = [[научна фантастика]], [[фентъзи]] | теми = | направление = | известни творби = поредица „Магьосниците“ | награди = | повлиян = [[Вирджиния Улф]], [[Урсула Ле Гуин]], [[Дж. К. Роулинг]], [[Нийл Стивънсън]], | повлиял = | брак = Хедър О'Донъл (2000 – ?)<br/>Софи Ги (2010-) | деца = Лили, Бенедикт | подпис = | сайт = [http://levgrossman.com/ levgrossman.com] | бележки = | общомедия = }} '''Лев Гросман''' ({{lang|en|Lev Grossman}}) е американски журналист и писател на бестселъри в жанра фентъзи. == Биография и творчество == Лев Гросман е роден на [[26 юни]] [[1969]] г. в [[Лексингтън (Масачузетс)|Лексингтън]], [[Масачузетс]], [[САЩ]], в семейството на поетите и преподаватели Ален и Джудит Гросман. Има брат-близнак и сетра. Отраства в Лексингтън. Чете много и иска да стане писател. Завършва през 2001 г. с отличие и бакалавърска степен английска филология в [[Харвардския университет]], и с магистърска степен [[Йейлския университет]]. Работи по докторска програма в Йейл, но напуска преди за завърши. След дипломирането си се мести в [[Ню Йорк]] и работи като журналист, а от 2002 г. като литературен критик във вестник „Тайм“. Интервюирал е личности като [[Бил Гейтс]], [[Стив Джобс]], [[Салман Рушди]], [[Нийл Геймън]] и [[Джони Кеш]]. През 2000 г. се жени за Хедър О'Донъл, преподавател в Йейлския университет. Имат дъщеря. Развеждат се. През 2010 г. се жени за Софи Ги, с която имат двама сина. Първият му роман „Warp“ (''База'') е публикуван през 1997 г. и е екзенстициална история за младеж, който е загубил представа за реалността от увлечеността си по „[[Стар Трек (вселена)|Стар Трек]]“. Романът получава отрицателни критики. Вторият му роман „Codex“ е публикуван през 2004 г. Той представя мистериозната фантастичната история на млад инвестиционен банкер, който открива безценен средновековен кодекс, завладяваща компютърна игра и се бори с неизвестен враг, който прави невъзможно откриването на тайните на книгата. Романът става международен бестселър и го прави известен. През 2009 г. е издаден първият му фентъзи роман „Колеж за магьосници“ от поредицата „Магьосниците“. Младият Куентин Колдуотър е отличен ученик и обсебен от поредица фентъзи книги за страната Филория. Изведнъж попада в укрито с магия място в Ню Йорк – колежът по магия „Брейкбилс“. Макар и гений в реалността, ученето в колежа е много трудно – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, различни предизвикателства. Когато обаче открива, че Филория съществува, животът му придобива други цели и смисъл. Книгата става бестселър и е номинирана за различни награди. Удостоена е с наградата „Джон Кемпбъл“ за нова фантастика. През 2015 – 2016 г. романът е екранизиран в едноименния телевизионен сериал с участието на [[Джейсън Ралф]], [[Стела Мейв]] и [[Оливия Тейлър Дъдли]]. Произведенията на писателя са издадени в над 25 страни по света. Лев Гросман живее със семейството си в [[Бруклин]], Ню Йорк. == Произведения == === Самостоятелни романи === * ''Warp'' (1997) * ''Codex'' (2004) * ''The Silver Arrow'', Little, Brown, 2020. {{ISBN|978-0-316-54170-1}} * ''The Golden Swift'', Little, Brown Books for Young Readers, 2022. {{isbn|9780316283861}} * ''The Bright Sword'', Penguin Random House, 2024 ISBN 9780735224049 === Серия „Магьосниците“ (''Magicians'') === # The Magicians (2009) награда „Джон Кемпбъл“<br/>'''Колеж за магьосници''', изд.: [[СофтПрес|ИК „СофтПрес“]], София (2010), прев. Весела Прошкова # The Magician King (2011) # The Magician's Land (2014) === Разкази === * Endgame (2010) === Екранизации === * 2015 – 2016 The Magicians – ТВ сериал, по „''Колеж за магьосници''“, участва и като артист в 1 епизод == Източници == <references /> * {{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/g/lev-grossman/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“] * {{икона|en}} [http://www.goodreads.com/author/show/142270.Lev_Grossman Биография и библиография в „Goodreads“] * {{икона|en}} [http://levgrossman.com/about/ Биография в официалния сайт] * {{икона|en}} [https://www.highbeam.com/doc/1G2-3414800132.html Информация в „High Beam“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160505001424/https://www.highbeam.com/doc/1G2-3414800132.html |date=2016-05-05 }} == Външни препратки == * {{Official website|http://levgrossman.com/}} на Лев Гросман * {{imdb name|5107819|Лев Гросман}} * {{isfdb name|id=125543|name=Лев Гросман}} * {{Моята библиотека автор|lev-grossman|Лев Гросман}} * [http://lira.bg/?p=75562 Интервю в „Lira.bg“] {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Гросман, Лев}} [[Категория:Американски фентъзи писатели]] [[Категория:Американски журналисти]] dmzmq6yv3wqgdn7g3v5xse73hq0bi5x 0 624506 12435001 10405762 2024-12-08T16:53:13Z Sijorl49 259021 Правопис 12435001 wikitext text/x-wiki {{без източници|18:14, 11 юни 2016 (UTC)}} {{обработка|енциклопедичен стил}} {{Личност | име = Анастас Йованович | име-оригинал = | категория = фотограф | описание = | портрет = | портрет-описание = „Автопортрет с обектив“, фотография на Анастас Йованович, Белград, след 1854 г. | роден-място = [[Враца]], [[България]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = | брак = | деца = | подпис = }} '''Анастас Йованович''' е „първият сръбски фотограф“, който е сътворил пантеон на сръбската фотография. == Биография == Анастас Йованович е роден във [[Враца]] през 1817 г. Баща му Иван е бил търговец и изнасял за [[Сърбия]] шаяци и аби, а оттам внасял други изделия – коси, железария, лен. Във [[Враца]] Анастас учи писмо и четмо при [[Константин Огнянович]], който е от град [[Панчево (град)|Панчево]], където е имало българска колония. Владеел много добре български. За учител идва през 1822 г. по препоръка на врачанския първенец [[Димитраки Хаджитошев]]. Когато Анастас навършва 9 години, баща му го отвежда да продължи образованието си в Белград (1826), където вуйчо му бил терзия и работел в княжеското шивашко ателие. През 1830 г., след смъртта на бащата на Анастас, в Белград идват да живеят и неговите близки: майката Мария (била е от заможен род), брат му Михаил и сестра му Катерина. Но след 1 година ново нещастие сполетява семейството – почива и вуйчото, който бил тяхна опора. През 1832 г. в Белград се открива сръбска печатница с букволеярна. Там често се застоява юношата Анастас. На германските специалисти им прави впечатление неговата любознателност и той е приет, заедно с други свои другарчета да овладява печатарския занаят. В професията проявява сръчност и бързо напредва, германците му се доверяват и често го канят на гости, увеличават и заплатата му. Това му позволява да си купи собствено жилище, което обзавежда по европейски образец – със столове, маси, кревати. Увлича се от рисуването и гравирането на букви върху метал. За успеха му говори следният факт – на него се поверява изписването на посвещение върху сабя, която княз Милош през 1836 г. подарява на барон Хердер. След 2 години друго важно събитие коренно променя живота на Анастас Йованович. Трябва да се издаде първият сръбски буквар, но печатницата не разполага с курсивни кирилски букви. Да се поръчат в чужбина би затруднило осъществяването на идеята. С направата на матриците се заема Анастас. Най-напред започва с буква Ж, най-трудната. Като я видели майсторите от букволеярната, ахнали: „Много добре, много добре...“ След няколко седмици задачата е изпълнена, а впоследствие на „бял свят“ се появява и букварът в тираж 40 000 броя. Княз Милош Обренович високо оценил таланта на Анастас и препоръчал да бъде изпратен като стипендиант на специализация в Австрия. Учи в художествената гимназия във Виена. Изучава литография, гравиране върху мед и стомана, един от първите запознат с фотографията дагеротипия и талботипия. Първата си значителна творба посвещава на Доситей Обрадович. Анастас Йованович си поставя за цел да овладее „новото изобразително средство“ и след 2 години със собствена Дагерова камера прави своите първи снимки във Виена. Нещо повече – оптикът Прокеш му организира в града фотоизложба. През 1846 г. става и член на фотографското дружество. Жени се за австрийка, а през 1839 г. се ражда и неговият първороден син [[Константин Йованович]], който по-късно става известен виенски архитект и трайно свързва творческата си кариера с България. След Освобождението по негови проекти се построява сградата на Народното събрание, сградата на Книжовното дружество (БАН), Първа мъжка софийска гимназия и гимназията в град Лом. Когато трябвало да му се изплати хонорар за проекта на Народното събрание, се явява при Драган Цанков, който го посреща с думите: „''Абе, момче, как така да разреша да получиш 6000 златни лева? Ако разбере това българският народ, ще дойде и с тояга ще ме прогони от канцеларията. Вземи 3000 и бъди доволен...''“ Във Виена Анастас Йованович не е забравен от своя благодетел Милош Обренович, който често го посещава, поощрява го в пресъздаване на сръбската история в литографии. Анастас дори се води нещо като негов личен секретар. При него през 1852 г. идва и Николай Павлович от Свищов. Той има желание да постъпи в художествена академия, трябва да бъде подготвен по рисуване. Изведнъж го запленява фотоапаратът. Съвместната работа сближава двамата творци. По-късно Йованович ще му окаже помощ при отпечатването на литографии по сцени от романа на Велтман „Райна – българската княгиня“. През 1858 г. в Белград пак е извършен преврат и Обреновичите отново идват на власт. Новият княз Михаил назначава Анастас Йованович на високия пост хофмайстер – „управител на двора княжеского“ – след многогодишно пребиваване във Виена пак е в Белград. Новите задължения пречат да се занимава усилено с литография и изобразително изкуство, но през свободното си време фотоапаратът е на негово разположение. В княжеския двор Анастас Йованович отваря фотографско ателие и за придворен фотограф е назначен българин от Самоков – [[Анастас Карастояно]]в, който по разбираеми причини се отказва от фамилното си „кара“ и под снимките се подписва само Стоянович. В Сърбия за първи път той налага така наречената репортажна фотография, прави и пейзажи от Белград и неговите околности. След убийството на Михаил през 1868 г. и новият княз Милан кани Анастас Йованович да остане да изпълнява своите длъжности като управител на княжеския двор, но Йованович отказва. Благодари за оказаната му чест, обаче се чувства уморен и е необходимо след 3 десетилетия упорит труд да се отдаде на заслужен отдих. През своя живот Анастас Йованович винаги се чувства българин (не забравя своя корен), а едновременно с това и сърбин. Дори известно време се подписва под своите литографии „Танаша Йованович, българин литограф“. Известни са думите му, че негова майка е тази, която го е родила, но като няма средства и го вземе друга жена, за да го отхрани и тя му е майка. В своите мемоари за учението си в Белград през 1871 – 74 г. известният етнограф Димитър Маринов отбелязва, че Анастас Йованович е бил почетен член на българското дружество в града, в което участвали и много българи от Македония. На членовете му оказвал не само морална, но и материална помощ. През годините до своята смърт (1 ноември 1899 г.) Анастас Йованович живее както в своята стара къща в Белград, така и във Виена. Не престава да твори и да следи новостите във фотографията и изобразителното изкуство. Оставил ни е своя дневник и записки от живота си до 1842 г., които би трябвало да бъдат преоткрити и публикувани. А едни от последните му думи са: „Жалко, жалко! Всичко ме интересуваше, но сега вече всичко е отминало.“ Много от творбите на Анастас Йованович са притежание на различни сръбски и чуждестранни галерии и музеи, някои се съхраняват в Белградската национална библиотека. Неговите биографи отбелязват, че е създал повече от 200 литографии, рисунки и над 800 фотографии. Те му отреждат, особено снимките, значимо място в световната фотография. А на Балканите – пръв сред първите! Някои от неговите по-известни творби са литографиите на [[Доситей Обрадович]], княгиня Юлия, Стефан Шупликац – войвода, княз Михаил Обренович, Крали Марко, крал Стефан Неман I, княз Милош Обренович, хайдут Велко, Стефан Урош, Николай I, Александър II и мн. др. {{СОРТКАТ:Йованович, Анастас}} [[Категория:Гравьори]] [[Категория:Сърби от български произход]] [[Категория:Австрийски фотографи]] [[Категория:Сръбски фотографи]] [[Категория:Сръбски художници]] [[Категория:Родени във Враца]] [[Категория:Починали в Белград]] 3aok8fwl0i8bxq4mlyxj6yrw58ezqgy 0 627357 12434973 12270282 2024-12-08T15:40:07Z Ambra75 259141 12434973 wikitext text/x-wiki {{без източници|18:33, 15 юли 2016 (UTC)}} {{Международно споразумение}} {{обработка|форматиране, редактиране}} '''Примирието на Италия с Антихитлеристката коалиция''' е документ от времето на [[Втората световна война]], който слага край на войната между Италия от една страна и страните от Антихитлеристката коалиция от друга. Подписано е на 8 септември 1943 г. от правителството на [[Кралство Италия|Италия]] (водено от [[маршал]] [[Пиетро Бадолио]]) чрез пълномощника [[генерал]] [[Джузепе Кастелано]] и представителите на Антихитлеристката коалиция. == Предистория == През 1940 г. Италия, ръководена от фашисткото правителство на [[Бенито Мусолини]], се включва във Втората световна война на страната на [[Германска империя (1933 – 1945)|Нацистка Германия]]. Неподготвена за война и с немотивиран за война на страната на фашизма и германска страна личен състав, италианската кралска армия губи повечето битки в периода 1940 – 1943 по фронтовете. На 10 юли 1943 г. англо-американските войски дебаркират в [[Сицилия]], където италианската 6-а армия протаква сраженията и не оказва сериозна съпротива на съюзниците. Следствие на това е свалянето на Бенито Мусолини и на управлявания от него фашистки режим от власт в Италия след 21 г. тоталитарна диктатура, а начело на страната е назначено ново правителство начело с [[маршал]] [[Пиетро Бадолио]] – един от противниците на Мусолини. На 19 август 1943 г. Сицилия окончателно е превзета от американските и английските войски, а остатъкът от италианските войски се евакуира в [[Калабрия]]. Това е сигнал за Бадолио да започне тайни преговори с Антихитлеристката коалиция за подписване на примирие на Италия и преминаване на антихитлеристка страна. == Подписване на примирието == На 29 август 1943 г. за преговори в [[Лисабон]], където са отседнали англо-американски дипломатически представители, пристига генерал [[Бласко Ланца д'Айета|Бласко Ланца Д'Айета]], който носи предложение от маршал Бадолио за примирие. Текстът, който предлага, е неприемлив за западните съюзници, които искат сурови условия за наказание на Италия, но след консултациите им със съветската дипломация последната дава становище, че предложените от италианската страна текст и условия на примирието са приемливи с някои изключения. Така от СССР, САЩ и Великобритания е създаден нов проект, който на 30 август е връчен на новия пратеник на правителството на Италия – [[генерал]] [[Джузепе Кастелано]]. Проектът е одобрен от италианското правителство за подписване на 2 септември 1943 г. На 3 септември 1943 г. генерал Кастелано от името на италианското правителство и представител на Антихитлеристката коалиция подписват примирието в село Касибиле в Сицилия, където е щабът на американо-английските армии. С примирието се прекратяват военните действия с Антихитлеристката коалиция, Кралство Италия излиза от коалиция с Нацистка Германия и се задължава да ѝ обяви война, като Италия има право да запази част от армията си, която да изпрати да участва в бойните действия на фронтовете, като след войната да я демобилизира до мирновременни размери. Първоначално при преговорите англо-американците са против италианско участие, но съветската подкрепа, дадена на италианците, променя решението на западните държави и всички се съгласяват Италия да участва с армията си във война против Германия. Маршал Бадолио договаря с главнокомандващия съюзническите сили в Италия ген. [[Дуайт Айзенхауер]] примирието да се обяви след навлизане на съюзническите сили в Калабрия. Договорено е италианската армия да съдейства на американските и британските войски да овладеят столицата Рим, но се оказва, че летищата на италианската столица се контролират от германски военни подразделения. Така задачата се оказва неизпълнима и на [[8 септември]] 1943 г. в 22:00 часа по радиото маршал Пиетро Бадолио обявява новината за примирието, казвайки, че то е подписано и че на италианските войски се разпорежда да прекратят военните действия срещу антихитлеристките войски и да се съпротивляват на евентуални други опити за атака, независимо от къде (има се предвид германски). След съобщението за примирието германските войски пресичат италиано-австрийската граница и окупират северната и централната част на Италия, разоръжавайки част от италианските войски в Северна Италия, докато италианската армия в централните части на Италия се изтегля на юг в Бриндизи, където на 10 септември 1943 г. бягат крал [[Виктор Емануил III]], правителството, оглавено от маршал Бадолио и върховното главно военно командване на италианската армия. == Събития след примирието == Към датата на подписването [[8 септември]] [[1943]] италианската армия е разпръсната по Балканския полуостров, Италия и част от Франция. В началото на септември 1943 г. маршал Бадолио издава паметна бележка 44 – заповед до италианската армия, с която заповядва тя да оказва съпротива на германските войски в случай на атака от тяхна страна, но да не атакува първа германците. Случилото се в някои части на италианската армия, разоръжена от германските войски заради тази неефективна паметна бележка, кара Бадолио да промени заповедите си до италианските войски, като от 10 септември 1943 г. те имат право да атакуват германските войски без условие и да ги пленят. В Централна Италия италианските войски се оттеглят заедно с краля и Бадолио и се групират в [[Пулия]], като след обявяването на 13 октомври 1943 г. война от Италия на Германия през декември 1943 г. са изпратени на фронта да воюват против германската армия при [[Монте Лунго]] до [[Неапол]], а по късно през 1944 – 1945 г. и в [[Битка при Монте Касино|Битката при Монте Касино]] и при [[Филотрано]] и на [[Готска линия|Готската линия]] в [[Северна Италия]]. Извън Италия обаче състоянието на армията е сложно. В [[Гърция]] се намира 11-а армия, като разположената в северната част на Гърция нейна [[дивизия Пинероло]] в по-голямата си част се оттегля в планината при гръцките партизани от прокомунистическата гръцка партизанска армия [[ЕЛАС]]. Други нейни части обаче попадат в германски плен, включително след боеве с германците, като 13-и моторизиран пехотен полк в Костур, от който 1200 войници и офицери са разстреляни. В Централна и Южна Гърция повечето италиански дивизии са обкръжени от германските войски и разоръжени, част от италианците са зверски разстреляни като военнопленници от хитлеристите. На остров [[Кефалония]] в Йонийско море италианската моторизирана пехотна дивизия Акуи започва кървави боеве с германските части, дошли там да я разоръжат и пленят, в резултат на което 8400 италиански войници и офицери от Акуи са разстреляни от хитлеристите в т.нар. [[Клане на Кефалония (1943)]]. В [[Албания]] по-голямата част от 9-а италианска армия се оттегля при албанските партизани, където се създава от 9-а армия и в нейния състав влиза дивизията „[[Антонио Грамши]]“, а през 1943 – 1944 г. италианските части и албанската партизанска войска разгромяват германските войски. В [[Югославия]] [[Втора италианска армия]] запазва повечето от личния си състав, като се присъединява към югославските партизани и там се създава италианската дивизия Дж. Гарибалди – влизаща във 2-ра армия, която е оперативно подчинена на югославската, и по-късно на съветската армия и воюва рамо до рамо със съветските, югославските и българските армии през [[1944]] – [[1945]] г. == Източници == * Кратка история на италианската съпротива, Раул Баталия, София, 1984 * L' armistizzio d'Italia, Roma, 1995 * Venieri, Aldo, Memoari per Castoria e per regimento „Pinerolo“, Milano 1972 * La storia del guerra italiana contro tedeschi 1943 – 1945, Roma, 1988 {{Портал|Италия}} [[Категория:Договори от Втората световна война]] [[Категория:Италия във Втората световна война]] [[Категория:Югославия във Втората световна война]] [[Категория:Гърция във Втората световна война]] [[Категория:Албания във Втората световна война]] 0ug9qhtv993bsr99hpd09sq6eqqrj7z 0 630987 12435213 12424548 2024-12-08T19:33:22Z 2A01:5A8:30A:796:4CDF:F392:8249:642C /* Участници */ 12435213 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Пееш или лъжеш | Име в оригинал = I can see your voice | Жанр = музикално реалити | Създател(и) = | Водещ(и) = [[Мария Игнатова]] (1)<br>[[Ненчо Балабанов]] (1)<br>[[Димитър Рачков]] (2) | Жури = [[Александра Раева]] (1)<br>[[Милица Гладнишка]] (1)<br>[[Емил Кошлуков]] (1)<br>[[Мария Игнатова]] (2)<br>[[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] (2)<br>[[Андрей Арнаудов]] (2) | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = български | Сезони = 2 | Епизоди = 19 | Изпълнителни продуценти = Global Films | Продуцент(и) = [[Nova Broadcasting Group]] | Времетраене = 120 минути | ТВ Канал = [[Нова ТВ]] | Формат на картината = 16:9 [[SDTV|SD]] (1)<br>16:9 [[HDTV|HD]] (2) | Излъчване = [[3 ноември]] [[2016]] г. – | Официален уебсайт = }} '''Пееш или лъжеш''' е българската версия на телевизионното шоу ''I can see your voice''. Предаването започва през есента на [[2016]] г. в ефира на [[Нова телевизия]]. Водещи на първия сезон на шоуто са [[Мария Игнатова]] и [[Ненчо Балабанов]]. През пролетта на 2024 г., след 8-годишна пауза, е анонсирано завръщането на предаването в ефир с нов водещ - [[Димитър Рачков]]. На 22 август 2024 г. е обявено, че вторият сезон на шоуто стартира на 22 септември и ще се излъчва всяка неделя от 20:00 ч. == Сезони == {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 4px" colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 8px"| Година ! style="padding: 0px 8px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Излъчване ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |1 |rowspan="2"|[[Нова ТВ]] |2016 |7 |четвъртък, 21:00 – 23:00 |3 ноември |18 декември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |2 |2024 |10 |неделя, 20:00 – 22:00 |22 септември |8 декември |} През [[август]] [[2017]] г. се излъчват повторения на първия сезон всяка неделя от 17:00 до 19:00 ч.<ref>[https://nova.bg/accents/view/2017/08/13/190327/люси-дяковска-избира-дуетна-половинка-в-пееш-или-лъжеш Люси Дяковска избира дуетна половинка в "Пееш или лъжеш"]</ref> На [[31 декември]] [[2016]] е излъчено специално новогодишно издание на шоуто, включващи всички гости и победители през сезона. == Водещи и съветници == {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 4px" colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 35px" colspan="2"| Водещи ! style="padding: 0px 35px" colspan="5"| Съветници |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |1 |[[Мария Игнатова]] |[[Ненчо Балабанов]] |[[Алекс Раева]] |rowspan="2"|ГОСТ |[[Милица Гладнишка]] |rowspan="2"|ГОСТ |[[Емил Кошлуков]] |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |2 |colspan="2"|[[Димитър Рачков]] |[[Мария Игнатова]] |[[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] |[[Андрей Арнаудов]] |} == Формат == Хора с артистични умения и харизма, които пеят фалшиво или имат истински талант, си партнират с известни музикални изпълнители. Във всеки епизод участниците са оценявани от една популярна личност от музикалната сцена в България. Част от тях са забележителни певци с музикален талант, а останалите ще твърдят, че притежават такъв. Гост-звездата има специална мисия – да определи кой „пее“ и кой „лъже“ на сцената, а на финала очаква дует с победителя.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1601212 NOVA предизвиква зрителите с музикалното шоу „Пееш или лъжеш“]</ref> == Първи сезон == === Съветници === {| class="wikitable plainrowheaders collapsible mw-collapsible" style="width:50%;" |- ! rowspan=2 style="width:25%;"| Съветник ! colspan=8| Епизоди |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 |- | [[Александра Раева]] || colspan=3 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=2 {{yes}} |- | [[Милица Гладнишка]] || colspan=8 {{yes}} |- | [[Емил Кошлуков]] || colspan=8 {{yes}} |- | [[Димитър Рачков]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | [[Васил Василев-Зуека]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | [[Юлиян Константинов]] || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | Велизар Соколов – Заки || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | [[Люси Дяковска]] || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Антоанета Добрева-Нети|Антоанета Добрева – Нети]] || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Герасим Георгиев – Геро]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Криско]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | Надя Петрова || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Алфредо Торес]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | Джуди Халваджиян || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Славин Славчев]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Стефания Колева]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | [[Магърдич Халваджиян]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |- | [[Хилда Казасян]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | Мартин Захариев || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | [[Маргарита Хранова]] || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | [[Гала (водеща)|Гала]] || colspan=7 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |} === Участници === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|#9f9;}} –||Пее |- valign="top" |{{colorbox|#ffc7c7;}} –||Лъже |} |} {| class="sortable wikitable mw-collapsible" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|Епизод ! Гост певец ! Участник |- | 1 | [[Любо Киров]] | style="background:#ffc7c7"| Милка Татарева |- | 2 | [[Люси Дяковска]] | style="background:#9f9"| Деница Ангелова |- | 3 | [[Криско]] | style="background:#9f9"| Игор Дамянов |- | 4 | [[Веселин Маринов]] | style="background:#ffc7c7"| Теодора Славова |- | 5 | [[Атанас Пенев]] | style="background:#9f9"| Габриела Даганова |- | 6 | [[Маргарита Хранова]] | style="background:#9f9"| Ралица Соколинска |- | 7 | [[Йорданка Христова]] | style="background:#ffc7c7"| [[Росен Белов]]<ref name=Foot01>{{cite book |mode=cs2}} Първоначално Росен Белов не може да пее, но се научава за новогодишния концерт.</ref> |} == Втори сезон == === Съветници === {| class="wikitable plainrowheaders collapsible mw-collapsible" style="width:50%;" |- ! rowspan=2 style="width:25%;"| Съветник ! colspan=10| Епизоди |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 ! 9 ! 10 |- | [[Мария Игнатова]] || colspan=10 {{yes}} |- | [[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] || colspan=10 {{yes}} |- | [[Андрей Арнаудов]] || colspan=10 {{yes}} |- | [[Магърдич Халваджиян]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=9 {{n/a|}} |- | [[Наталия Симеонова]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=9 {{n/a|}} |- | [[Башар Рахал]] || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=8 {{n/a|}} |- | [[Ромина Андонова|Ромина Тасевска]] || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=8 {{n/a|}} |- | Андреа Банда Банда || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | [[Драгомир Драганов (телевизионен водещ)|Драгомир Драганов]] || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | [[Станимир Гъмов]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | [[Димитър Ковачев – Фънки]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | [[Дивна]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Станислава Армутлиева]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Криско]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Джулиана Гани]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Борислав Захариев]] || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Изабел Овчарова|Изабел Овчарова - Изи]] || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Тома Здравков]] || colspan=7 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | Джуди Халваджиян || colspan=7 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | [[Атанас Пенев]] || colspan=8 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | [[Мариана Попова]] || colspan=8 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | [[Дарин Ангелов]] || colspan=9 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |- | [[Гала (водеща)|Гала]] || colspan=9 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |} === Участници === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|#9f9;}} –||Пее |- valign="top" |{{colorbox|#ffc7c7;}} –||Лъже |} |} {| class="sortable wikitable mw-collapsible" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|Епизод ! Гост певец ! Участник |- | 1 | [[Веселин Маринов]] | style="background:#9f9"| Валерия и Виктория Топалски |- | 2 | [[Галена]] | style="background:#9f9"| Марио Тодоров |- | 3 | [[Тони Димитрова]] | style="background:#ffc7c7"| Кристина Лилкова |- | 4 | [[Константин (певец)|Константин]] | style="background:#ffc7c7"| Лора Александрова |- | 5 | [[Миро]] | style="background:#9f9"| Надя Казакова |- | 6 | [[Дони]] | style="background:#9f9"| Елеонора Стоянова |- | 7 | [[Анелия]] | style="background:#ffc7c7"| Димитър Шутев |- | 8 | [[Михаела Филева]] | style="background:#9f9"| Галина Янева |- | 9 | [[Орлин Горанов]] | style="background:#9f9"| Беатрис Халваджиян |- | 10 | [[Деси Слава]] | style="background:#9f9/ffc7c7"| |} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Нова Броудкастинг Груп}} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Основани в България през 2016 година]] sggx1ngqbhwgdnq9ilaeojmrurykyc8 12435240 12435213 2024-12-08T20:10:40Z 5530а 331033 /* Участници */ 12435240 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Пееш или лъжеш | Име в оригинал = I can see your voice | Жанр = музикално реалити | Създател(и) = | Водещ(и) = [[Мария Игнатова]] (1)<br>[[Ненчо Балабанов]] (1)<br>[[Димитър Рачков]] (2) | Жури = [[Александра Раева]] (1)<br>[[Милица Гладнишка]] (1)<br>[[Емил Кошлуков]] (1)<br>[[Мария Игнатова]] (2)<br>[[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] (2)<br>[[Андрей Арнаудов]] (2) | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = български | Сезони = 2 | Епизоди = 19 | Изпълнителни продуценти = Global Films | Продуцент(и) = [[Nova Broadcasting Group]] | Времетраене = 120 минути | ТВ Канал = [[Нова ТВ]] | Формат на картината = 16:9 [[SDTV|SD]] (1)<br>16:9 [[HDTV|HD]] (2) | Излъчване = [[3 ноември]] [[2016]] г. – | Официален уебсайт = }} '''Пееш или лъжеш''' е българската версия на телевизионното шоу ''I can see your voice''. Предаването започва през есента на [[2016]] г. в ефира на [[Нова телевизия]]. Водещи на първия сезон на шоуто са [[Мария Игнатова]] и [[Ненчо Балабанов]]. През пролетта на 2024 г., след 8-годишна пауза, е анонсирано завръщането на предаването в ефир с нов водещ - [[Димитър Рачков]]. На 22 август 2024 г. е обявено, че вторият сезон на шоуто стартира на 22 септември и ще се излъчва всяка неделя от 20:00 ч. == Сезони == {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 4px" colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 8px"| Година ! style="padding: 0px 8px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Излъчване ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |1 |rowspan="2"|[[Нова ТВ]] |2016 |7 |четвъртък, 21:00 – 23:00 |3 ноември |18 декември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |2 |2024 |10 |неделя, 20:00 – 22:00 |22 септември |8 декември |} През [[август]] [[2017]] г. се излъчват повторения на първия сезон всяка неделя от 17:00 до 19:00 ч.<ref>[https://nova.bg/accents/view/2017/08/13/190327/люси-дяковска-избира-дуетна-половинка-в-пееш-или-лъжеш Люси Дяковска избира дуетна половинка в "Пееш или лъжеш"]</ref> На [[31 декември]] [[2016]] е излъчено специално новогодишно издание на шоуто, включващи всички гости и победители през сезона. == Водещи и съветници == {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 4px" colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 35px" colspan="2"| Водещи ! style="padding: 0px 35px" colspan="5"| Съветници |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |1 |[[Мария Игнатова]] |[[Ненчо Балабанов]] |[[Алекс Раева]] |rowspan="2"|ГОСТ |[[Милица Гладнишка]] |rowspan="2"|ГОСТ |[[Емил Кошлуков]] |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |2 |colspan="2"|[[Димитър Рачков]] |[[Мария Игнатова]] |[[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] |[[Андрей Арнаудов]] |} == Формат == Хора с артистични умения и харизма, които пеят фалшиво или имат истински талант, си партнират с известни музикални изпълнители. Във всеки епизод участниците са оценявани от една популярна личност от музикалната сцена в България. Част от тях са забележителни певци с музикален талант, а останалите ще твърдят, че притежават такъв. Гост-звездата има специална мисия – да определи кой „пее“ и кой „лъже“ на сцената, а на финала очаква дует с победителя.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1601212 NOVA предизвиква зрителите с музикалното шоу „Пееш или лъжеш“]</ref> == Първи сезон == === Съветници === {| class="wikitable plainrowheaders collapsible mw-collapsible" style="width:50%;" |- ! rowspan=2 style="width:25%;"| Съветник ! colspan=8| Епизоди |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 |- | [[Александра Раева]] || colspan=3 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=2 {{yes}} |- | [[Милица Гладнишка]] || colspan=8 {{yes}} |- | [[Емил Кошлуков]] || colspan=8 {{yes}} |- | [[Димитър Рачков]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | [[Васил Василев-Зуека]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | [[Юлиян Константинов]] || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | Велизар Соколов – Заки || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | [[Люси Дяковска]] || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Антоанета Добрева-Нети|Антоанета Добрева – Нети]] || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Герасим Георгиев – Геро]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Криско]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | Надя Петрова || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Алфредо Торес]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | Джуди Халваджиян || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Славин Славчев]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Стефания Колева]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | [[Магърдич Халваджиян]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |- | [[Хилда Казасян]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | Мартин Захариев || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | [[Маргарита Хранова]] || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | [[Гала (водеща)|Гала]] || colspan=7 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |} === Участници === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|#9f9;}} –||Пее |- valign="top" |{{colorbox|#ffc7c7;}} –||Лъже |} |} {| class="sortable wikitable mw-collapsible" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|Епизод ! Гост певец ! Участник |- | 1 | [[Любо Киров]] | style="background:#ffc7c7"| Милка Татарева |- | 2 | [[Люси Дяковска]] | style="background:#9f9"| Деница Ангелова |- | 3 | [[Криско]] | style="background:#9f9"| Игор Дамянов |- | 4 | [[Веселин Маринов]] | style="background:#ffc7c7"| Теодора Славова |- | 5 | [[Атанас Пенев]] | style="background:#9f9"| Габриела Даганова |- | 6 | [[Маргарита Хранова]] | style="background:#9f9"| Ралица Соколинска |- | 7 | [[Йорданка Христова]] | style="background:#ffc7c7"| [[Росен Белов]]<ref name=Foot01>{{cite book |mode=cs2}} Първоначално Росен Белов не може да пее, но се научава за новогодишния концерт.</ref> |} == Втори сезон == === Съветници === {| class="wikitable plainrowheaders collapsible mw-collapsible" style="width:50%;" |- ! rowspan=2 style="width:25%;"| Съветник ! colspan=10| Епизоди |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 ! 9 ! 10 |- | [[Мария Игнатова]] || colspan=10 {{yes}} |- | [[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] || colspan=10 {{yes}} |- | [[Андрей Арнаудов]] || colspan=10 {{yes}} |- | [[Магърдич Халваджиян]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=9 {{n/a|}} |- | [[Наталия Симеонова]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=9 {{n/a|}} |- | [[Башар Рахал]] || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=8 {{n/a|}} |- | [[Ромина Андонова|Ромина Тасевска]] || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=8 {{n/a|}} |- | Андреа Банда Банда || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | [[Драгомир Драганов (телевизионен водещ)|Драгомир Драганов]] || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | [[Станимир Гъмов]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | [[Димитър Ковачев – Фънки]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | [[Дивна]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Станислава Армутлиева]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Криско]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Джулиана Гани]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Борислав Захариев]] || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Изабел Овчарова|Изабел Овчарова - Изи]] || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Тома Здравков]] || colspan=7 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | Джуди Халваджиян || colspan=7 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | [[Атанас Пенев]] || colspan=8 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | [[Мариана Попова]] || colspan=8 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | [[Дарин Ангелов]] || colspan=9 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |- | [[Гала (водеща)|Гала]] || colspan=9 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |} === Участници === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|#9f9;}} –||Пее |- valign="top" |{{colorbox|#ffc7c7;}} –||Лъже |} |} {| class="sortable wikitable mw-collapsible" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|Епизод ! Гост певец ! Участник |- | 1 | [[Веселин Маринов]] | style="background:#9f9"| Валерия и Виктория Топалски |- | 2 | [[Галена]] | style="background:#9f9"| Марио Тодоров |- | 3 | [[Тони Димитрова]] | style="background:#ffc7c7"| Кристина Лилкова |- | 4 | [[Константин (певец)|Константин]] | style="background:#ffc7c7"| Лора Александрова |- | 5 | [[Миро]] | style="background:#9f9"| Надя Казакова |- | 6 | [[Дони]] | style="background:#9f9"| Елеонора Стоянова |- | 7 | [[Анелия]] | style="background:#ffc7c7"| Димитър Шутев |- | 8 | [[Михаела Филева]] | style="background:#9f9"| Галина Янева |- | 9 | [[Орлин Горанов]] | style="background:#9f9"| Беатрис Халваджиян |- | 10 | [[Деси Слава]] | style="background:ffc7c7|Петьо |} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Нова Броудкастинг Груп}} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Основани в България през 2016 година]] 8bqkh7pqlylife168w96671kk967m5n 12435241 12435240 2024-12-08T20:11:12Z 5530а 331033 /* Участници */ 12435241 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Пееш или лъжеш | Име в оригинал = I can see your voice | Жанр = музикално реалити | Създател(и) = | Водещ(и) = [[Мария Игнатова]] (1)<br>[[Ненчо Балабанов]] (1)<br>[[Димитър Рачков]] (2) | Жури = [[Александра Раева]] (1)<br>[[Милица Гладнишка]] (1)<br>[[Емил Кошлуков]] (1)<br>[[Мария Игнатова]] (2)<br>[[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] (2)<br>[[Андрей Арнаудов]] (2) | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = български | Сезони = 2 | Епизоди = 19 | Изпълнителни продуценти = Global Films | Продуцент(и) = [[Nova Broadcasting Group]] | Времетраене = 120 минути | ТВ Канал = [[Нова ТВ]] | Формат на картината = 16:9 [[SDTV|SD]] (1)<br>16:9 [[HDTV|HD]] (2) | Излъчване = [[3 ноември]] [[2016]] г. – | Официален уебсайт = }} '''Пееш или лъжеш''' е българската версия на телевизионното шоу ''I can see your voice''. Предаването започва през есента на [[2016]] г. в ефира на [[Нова телевизия]]. Водещи на първия сезон на шоуто са [[Мария Игнатова]] и [[Ненчо Балабанов]]. През пролетта на 2024 г., след 8-годишна пауза, е анонсирано завръщането на предаването в ефир с нов водещ - [[Димитър Рачков]]. На 22 август 2024 г. е обявено, че вторият сезон на шоуто стартира на 22 септември и ще се излъчва всяка неделя от 20:00 ч. == Сезони == {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 4px" colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 8px"| Година ! style="padding: 0px 8px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Излъчване ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |1 |rowspan="2"|[[Нова ТВ]] |2016 |7 |четвъртък, 21:00 – 23:00 |3 ноември |18 декември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |2 |2024 |10 |неделя, 20:00 – 22:00 |22 септември |8 декември |} През [[август]] [[2017]] г. се излъчват повторения на първия сезон всяка неделя от 17:00 до 19:00 ч.<ref>[https://nova.bg/accents/view/2017/08/13/190327/люси-дяковска-избира-дуетна-половинка-в-пееш-или-лъжеш Люси Дяковска избира дуетна половинка в "Пееш или лъжеш"]</ref> На [[31 декември]] [[2016]] е излъчено специално новогодишно издание на шоуто, включващи всички гости и победители през сезона. == Водещи и съветници == {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 4px" colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 35px" colspan="2"| Водещи ! style="padding: 0px 35px" colspan="5"| Съветници |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |1 |[[Мария Игнатова]] |[[Ненчо Балабанов]] |[[Алекс Раева]] |rowspan="2"|ГОСТ |[[Милица Гладнишка]] |rowspan="2"|ГОСТ |[[Емил Кошлуков]] |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |2 |colspan="2"|[[Димитър Рачков]] |[[Мария Игнатова]] |[[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] |[[Андрей Арнаудов]] |} == Формат == Хора с артистични умения и харизма, които пеят фалшиво или имат истински талант, си партнират с известни музикални изпълнители. Във всеки епизод участниците са оценявани от една популярна личност от музикалната сцена в България. Част от тях са забележителни певци с музикален талант, а останалите ще твърдят, че притежават такъв. Гост-звездата има специална мисия – да определи кой „пее“ и кой „лъже“ на сцената, а на финала очаква дует с победителя.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1601212 NOVA предизвиква зрителите с музикалното шоу „Пееш или лъжеш“]</ref> == Първи сезон == === Съветници === {| class="wikitable plainrowheaders collapsible mw-collapsible" style="width:50%;" |- ! rowspan=2 style="width:25%;"| Съветник ! colspan=8| Епизоди |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 |- | [[Александра Раева]] || colspan=3 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=2 {{yes}} |- | [[Милица Гладнишка]] || colspan=8 {{yes}} |- | [[Емил Кошлуков]] || colspan=8 {{yes}} |- | [[Димитър Рачков]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | [[Васил Василев-Зуека]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | [[Юлиян Константинов]] || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | Велизар Соколов – Заки || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | [[Люси Дяковска]] || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Антоанета Добрева-Нети|Антоанета Добрева – Нети]] || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Герасим Георгиев – Геро]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Криско]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | Надя Петрова || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Алфредо Торес]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | Джуди Халваджиян || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Славин Славчев]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Стефания Колева]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | [[Магърдич Халваджиян]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |- | [[Хилда Казасян]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | Мартин Захариев || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | [[Маргарита Хранова]] || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | [[Гала (водеща)|Гала]] || colspan=7 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |} === Участници === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|#9f9;}} –||Пее |- valign="top" |{{colorbox|#ffc7c7;}} –||Лъже |} |} {| class="sortable wikitable mw-collapsible" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|Епизод ! Гост певец ! Участник |- | 1 | [[Любо Киров]] | style="background:#ffc7c7"| Милка Татарева |- | 2 | [[Люси Дяковска]] | style="background:#9f9"| Деница Ангелова |- | 3 | [[Криско]] | style="background:#9f9"| Игор Дамянов |- | 4 | [[Веселин Маринов]] | style="background:#ffc7c7"| Теодора Славова |- | 5 | [[Атанас Пенев]] | style="background:#9f9"| Габриела Даганова |- | 6 | [[Маргарита Хранова]] | style="background:#9f9"| Ралица Соколинска |- | 7 | [[Йорданка Христова]] | style="background:#ffc7c7"| [[Росен Белов]]<ref name=Foot01>{{cite book |mode=cs2}} Първоначално Росен Белов не може да пее, но се научава за новогодишния концерт.</ref> |} == Втори сезон == === Съветници === {| class="wikitable plainrowheaders collapsible mw-collapsible" style="width:50%;" |- ! rowspan=2 style="width:25%;"| Съветник ! colspan=10| Епизоди |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 ! 9 ! 10 |- | [[Мария Игнатова]] || colspan=10 {{yes}} |- | [[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] || colspan=10 {{yes}} |- | [[Андрей Арнаудов]] || colspan=10 {{yes}} |- | [[Магърдич Халваджиян]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=9 {{n/a|}} |- | [[Наталия Симеонова]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=9 {{n/a|}} |- | [[Башар Рахал]] || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=8 {{n/a|}} |- | [[Ромина Андонова|Ромина Тасевска]] || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=8 {{n/a|}} |- | Андреа Банда Банда || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | [[Драгомир Драганов (телевизионен водещ)|Драгомир Драганов]] || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | [[Станимир Гъмов]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | [[Димитър Ковачев – Фънки]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | [[Дивна]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Станислава Армутлиева]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Криско]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Джулиана Гани]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Борислав Захариев]] || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Изабел Овчарова|Изабел Овчарова - Изи]] || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Тома Здравков]] || colspan=7 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | Джуди Халваджиян || colspan=7 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | [[Атанас Пенев]] || colspan=8 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | [[Мариана Попова]] || colspan=8 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | [[Дарин Ангелов]] || colspan=9 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |- | [[Гала (водеща)|Гала]] || colspan=9 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |} === Участници === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|#9f9;}} –||Пее |- valign="top" |{{colorbox|#ffc7c7;}} –||Лъже |} |} {| class="sortable wikitable mw-collapsible" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|Епизод ! Гост певец ! Участник |- | 1 | [[Веселин Маринов]] | style="background:#9f9"| Валерия и Виктория Топалски |- | 2 | [[Галена]] | style="background:#9f9"| Марио Тодоров |- | 3 | [[Тони Димитрова]] | style="background:#ffc7c7"| Кристина Лилкова |- | 4 | [[Константин (певец)|Константин]] | style="background:#ffc7c7"| Лора Александрова |- | 5 | [[Миро]] | style="background:#9f9"| Надя Казакова |- | 6 | [[Дони]] | style="background:#9f9"| Елеонора Стоянова |- | 7 | [[Анелия]] | style="background:#ffc7c7"| Димитър Шутев |- | 8 | [[Михаела Филева]] | style="background:#9f9"| Галина Янева |- | 9 | [[Орлин Горанов]] | style="background:#9f9"| Беатрис Халваджиян |- | 10 | [[Деси Слава]] | style="background:#ffc7c7"|Петьо |} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Нова Броудкастинг Груп}} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Основани в България през 2016 година]] n2jqh1500mua99e797gz9jg6lsrakv0 12435243 12435241 2024-12-08T20:12:06Z 5530а 331033 /* Участници */ 12435243 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Пееш или лъжеш | Име в оригинал = I can see your voice | Жанр = музикално реалити | Създател(и) = | Водещ(и) = [[Мария Игнатова]] (1)<br>[[Ненчо Балабанов]] (1)<br>[[Димитър Рачков]] (2) | Жури = [[Александра Раева]] (1)<br>[[Милица Гладнишка]] (1)<br>[[Емил Кошлуков]] (1)<br>[[Мария Игнатова]] (2)<br>[[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] (2)<br>[[Андрей Арнаудов]] (2) | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = български | Сезони = 2 | Епизоди = 19 | Изпълнителни продуценти = Global Films | Продуцент(и) = [[Nova Broadcasting Group]] | Времетраене = 120 минути | ТВ Канал = [[Нова ТВ]] | Формат на картината = 16:9 [[SDTV|SD]] (1)<br>16:9 [[HDTV|HD]] (2) | Излъчване = [[3 ноември]] [[2016]] г. – | Официален уебсайт = }} '''Пееш или лъжеш''' е българската версия на телевизионното шоу ''I can see your voice''. Предаването започва през есента на [[2016]] г. в ефира на [[Нова телевизия]]. Водещи на първия сезон на шоуто са [[Мария Игнатова]] и [[Ненчо Балабанов]]. През пролетта на 2024 г., след 8-годишна пауза, е анонсирано завръщането на предаването в ефир с нов водещ - [[Димитър Рачков]]. На 22 август 2024 г. е обявено, че вторият сезон на шоуто стартира на 22 септември и ще се излъчва всяка неделя от 20:00 ч. == Сезони == {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 4px" colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 8px"| Година ! style="padding: 0px 8px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Излъчване ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |1 |rowspan="2"|[[Нова ТВ]] |2016 |7 |четвъртък, 21:00 – 23:00 |3 ноември |18 декември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |2 |2024 |10 |неделя, 20:00 – 22:00 |22 септември |8 декември |} През [[август]] [[2017]] г. се излъчват повторения на първия сезон всяка неделя от 17:00 до 19:00 ч.<ref>[https://nova.bg/accents/view/2017/08/13/190327/люси-дяковска-избира-дуетна-половинка-в-пееш-или-лъжеш Люси Дяковска избира дуетна половинка в "Пееш или лъжеш"]</ref> На [[31 декември]] [[2016]] е излъчено специално новогодишно издание на шоуто, включващи всички гости и победители през сезона. == Водещи и съветници == {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 4px" colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 35px" colspan="2"| Водещи ! style="padding: 0px 35px" colspan="5"| Съветници |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |1 |[[Мария Игнатова]] |[[Ненчо Балабанов]] |[[Алекс Раева]] |rowspan="2"|ГОСТ |[[Милица Гладнишка]] |rowspan="2"|ГОСТ |[[Емил Кошлуков]] |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |2 |colspan="2"|[[Димитър Рачков]] |[[Мария Игнатова]] |[[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] |[[Андрей Арнаудов]] |} == Формат == Хора с артистични умения и харизма, които пеят фалшиво или имат истински талант, си партнират с известни музикални изпълнители. Във всеки епизод участниците са оценявани от една популярна личност от музикалната сцена в България. Част от тях са забележителни певци с музикален талант, а останалите ще твърдят, че притежават такъв. Гост-звездата има специална мисия – да определи кой „пее“ и кой „лъже“ на сцената, а на финала очаква дует с победителя.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1601212 NOVA предизвиква зрителите с музикалното шоу „Пееш или лъжеш“]</ref> == Първи сезон == === Съветници === {| class="wikitable plainrowheaders collapsible mw-collapsible" style="width:50%;" |- ! rowspan=2 style="width:25%;"| Съветник ! colspan=8| Епизоди |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 |- | [[Александра Раева]] || colspan=3 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=2 {{yes}} |- | [[Милица Гладнишка]] || colspan=8 {{yes}} |- | [[Емил Кошлуков]] || colspan=8 {{yes}} |- | [[Димитър Рачков]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | [[Васил Василев-Зуека]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | [[Юлиян Константинов]] || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | Велизар Соколов – Заки || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | [[Люси Дяковска]] || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Антоанета Добрева-Нети|Антоанета Добрева – Нети]] || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Герасим Георгиев – Геро]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Криско]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | Надя Петрова || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Алфредо Торес]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | Джуди Халваджиян || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Славин Славчев]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Стефания Колева]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | [[Магърдич Халваджиян]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |- | [[Хилда Казасян]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | Мартин Захариев || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | [[Маргарита Хранова]] || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | [[Гала (водеща)|Гала]] || colspan=7 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |} === Участници === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|#9f9;}} –||Пее |- valign="top" |{{colorbox|#ffc7c7;}} –||Лъже |} |} {| class="sortable wikitable mw-collapsible" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|Епизод ! Гост певец ! Участник |- | 1 | [[Любо Киров]] | style="background:#ffc7c7"| Милка Татарева |- | 2 | [[Люси Дяковска]] | style="background:#9f9"| Деница Ангелова |- | 3 | [[Криско]] | style="background:#9f9"| Игор Дамянов |- | 4 | [[Веселин Маринов]] | style="background:#ffc7c7"| Теодора Славова |- | 5 | [[Атанас Пенев]] | style="background:#9f9"| Габриела Даганова |- | 6 | [[Маргарита Хранова]] | style="background:#9f9"| Ралица Соколинска |- | 7 | [[Йорданка Христова]] | style="background:#ffc7c7"| [[Росен Белов]]<ref name=Foot01>{{cite book |mode=cs2}} Първоначално Росен Белов не може да пее, но се научава за новогодишния концерт.</ref> |} == Втори сезон == === Съветници === {| class="wikitable plainrowheaders collapsible mw-collapsible" style="width:50%;" |- ! rowspan=2 style="width:25%;"| Съветник ! colspan=10| Епизоди |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 ! 9 ! 10 |- | [[Мария Игнатова]] || colspan=10 {{yes}} |- | [[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] || colspan=10 {{yes}} |- | [[Андрей Арнаудов]] || colspan=10 {{yes}} |- | [[Магърдич Халваджиян]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=9 {{n/a|}} |- | [[Наталия Симеонова]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=9 {{n/a|}} |- | [[Башар Рахал]] || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=8 {{n/a|}} |- | [[Ромина Андонова|Ромина Тасевска]] || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=8 {{n/a|}} |- | Андреа Банда Банда || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | [[Драгомир Драганов (телевизионен водещ)|Драгомир Драганов]] || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | [[Станимир Гъмов]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | [[Димитър Ковачев – Фънки]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | [[Дивна]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Станислава Армутлиева]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Криско]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Джулиана Гани]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Борислав Захариев]] || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Изабел Овчарова|Изабел Овчарова - Изи]] || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Тома Здравков]] || colspan=7 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | Джуди Халваджиян || colspan=7 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | [[Атанас Пенев]] || colspan=8 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | [[Мариана Попова]] || colspan=8 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | [[Дарин Ангелов]] || colspan=9 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |- | [[Гала (водеща)|Гала]] || colspan=9 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |} === Участници === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|#9f9;}} –||Пее |- valign="top" |{{colorbox|#ffc7c7;}} –||Лъже |} |} {| class="sortable wikitable mw-collapsible" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|Епизод ! Гост певец ! Участник |- | 1 | [[Веселин Маринов]] | style="background:#9f9"| Валерия и Виктория Топалски |- | 2 | [[Галена]] | style="background:#9f9"| Марио Тодоров |- | 3 | [[Тони Димитрова]] | style="background:#ffc7c7"| Кристина Лилкова |- | 4 | [[Константин (певец)|Константин]] | style="background:#ffc7c7"| Лора Александрова |- | 5 | [[Миро]] | style="background:#9f9"| Надя Казакова |- | 6 | [[Дони]] | style="background:#9f9"| Елеонора Стоянова |- | 7 | [[Анелия]] | style="background:#ffc7c7"| Димитър Шутев |- | 8 | [[Михаела Филева]] | style="background:#9f9"| Галина Янева |- | 9 | [[Орлин Горанов]] | style="background:#9f9"| Беатрис Халваджиян |- | 10 | [[Деси Слава]] | style="background:#ffc7c7"|Петьо Нгуен |} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Нова Броудкастинг Груп}} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Основани в България през 2016 година]] 2d93k70jiyalyrsf60setdvvd1bno2i 12435246 12435243 2024-12-08T20:12:32Z 2A01:5A8:30A:796:4CDF:F392:8249:642C /* Участници */ 12435246 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Пееш или лъжеш | Име в оригинал = I can see your voice | Жанр = музикално реалити | Създател(и) = | Водещ(и) = [[Мария Игнатова]] (1)<br>[[Ненчо Балабанов]] (1)<br>[[Димитър Рачков]] (2) | Жури = [[Александра Раева]] (1)<br>[[Милица Гладнишка]] (1)<br>[[Емил Кошлуков]] (1)<br>[[Мария Игнатова]] (2)<br>[[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] (2)<br>[[Андрей Арнаудов]] (2) | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = български | Сезони = 2 | Епизоди = 19 | Изпълнителни продуценти = Global Films | Продуцент(и) = [[Nova Broadcasting Group]] | Времетраене = 120 минути | ТВ Канал = [[Нова ТВ]] | Формат на картината = 16:9 [[SDTV|SD]] (1)<br>16:9 [[HDTV|HD]] (2) | Излъчване = [[3 ноември]] [[2016]] г. – | Официален уебсайт = }} '''Пееш или лъжеш''' е българската версия на телевизионното шоу ''I can see your voice''. Предаването започва през есента на [[2016]] г. в ефира на [[Нова телевизия]]. Водещи на първия сезон на шоуто са [[Мария Игнатова]] и [[Ненчо Балабанов]]. През пролетта на 2024 г., след 8-годишна пауза, е анонсирано завръщането на предаването в ефир с нов водещ - [[Димитър Рачков]]. На 22 август 2024 г. е обявено, че вторият сезон на шоуто стартира на 22 септември и ще се излъчва всяка неделя от 20:00 ч. == Сезони == {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 4px" colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 8px"| Година ! style="padding: 0px 8px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Излъчване ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |1 |rowspan="2"|[[Нова ТВ]] |2016 |7 |четвъртък, 21:00 – 23:00 |3 ноември |18 декември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |2 |2024 |10 |неделя, 20:00 – 22:00 |22 септември |8 декември |} През [[август]] [[2017]] г. се излъчват повторения на първия сезон всяка неделя от 17:00 до 19:00 ч.<ref>[https://nova.bg/accents/view/2017/08/13/190327/люси-дяковска-избира-дуетна-половинка-в-пееш-или-лъжеш Люси Дяковска избира дуетна половинка в "Пееш или лъжеш"]</ref> На [[31 декември]] [[2016]] е излъчено специално новогодишно издание на шоуто, включващи всички гости и победители през сезона. == Водещи и съветници == {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 4px" colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 35px" colspan="2"| Водещи ! style="padding: 0px 35px" colspan="5"| Съветници |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |1 |[[Мария Игнатова]] |[[Ненчо Балабанов]] |[[Алекс Раева]] |rowspan="2"|ГОСТ |[[Милица Гладнишка]] |rowspan="2"|ГОСТ |[[Емил Кошлуков]] |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |2 |colspan="2"|[[Димитър Рачков]] |[[Мария Игнатова]] |[[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] |[[Андрей Арнаудов]] |} == Формат == Хора с артистични умения и харизма, които пеят фалшиво или имат истински талант, си партнират с известни музикални изпълнители. Във всеки епизод участниците са оценявани от една популярна личност от музикалната сцена в България. Част от тях са забележителни певци с музикален талант, а останалите ще твърдят, че притежават такъв. Гост-звездата има специална мисия – да определи кой „пее“ и кой „лъже“ на сцената, а на финала очаква дует с победителя.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1601212 NOVA предизвиква зрителите с музикалното шоу „Пееш или лъжеш“]</ref> == Първи сезон == === Съветници === {| class="wikitable plainrowheaders collapsible mw-collapsible" style="width:50%;" |- ! rowspan=2 style="width:25%;"| Съветник ! colspan=8| Епизоди |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 |- | [[Александра Раева]] || colspan=3 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=2 {{yes}} |- | [[Милица Гладнишка]] || colspan=8 {{yes}} |- | [[Емил Кошлуков]] || colspan=8 {{yes}} |- | [[Димитър Рачков]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | [[Васил Василев-Зуека]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | [[Юлиян Константинов]] || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | Велизар Соколов – Заки || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | [[Люси Дяковска]] || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Антоанета Добрева-Нети|Антоанета Добрева – Нети]] || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Герасим Георгиев – Геро]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Криско]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | Надя Петрова || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Алфредо Торес]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | Джуди Халваджиян || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Славин Славчев]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Стефания Колева]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | [[Магърдич Халваджиян]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |- | [[Хилда Казасян]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | Мартин Захариев || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | [[Маргарита Хранова]] || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | [[Гала (водеща)|Гала]] || colspan=7 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |} === Участници === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|#9f9;}} –||Пее |- valign="top" |{{colorbox|#ffc7c7;}} –||Лъже |} |} {| class="sortable wikitable mw-collapsible" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|Епизод ! Гост певец ! Участник |- | 1 | [[Любо Киров]] | style="background:#ffc7c7"| Милка Татарева |- | 2 | [[Люси Дяковска]] | style="background:#9f9"| Деница Ангелова |- | 3 | [[Криско]] | style="background:#9f9"| Игор Дамянов |- | 4 | [[Веселин Маринов]] | style="background:#ffc7c7"| Теодора Славова |- | 5 | [[Атанас Пенев]] | style="background:#9f9"| Габриела Даганова |- | 6 | [[Маргарита Хранова]] | style="background:#9f9"| Ралица Соколинска |- | 7 | [[Йорданка Христова]] | style="background:#ffc7c7"| [[Росен Белов]]<ref name=Foot01>{{cite book |mode=cs2}} Първоначално Росен Белов не може да пее, но се научава за новогодишния концерт.</ref> |} == Втори сезон == === Съветници === {| class="wikitable plainrowheaders collapsible mw-collapsible" style="width:50%;" |- ! rowspan=2 style="width:25%;"| Съветник ! colspan=10| Епизоди |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 ! 9 ! 10 |- | [[Мария Игнатова]] || colspan=10 {{yes}} |- | [[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] || colspan=10 {{yes}} |- | [[Андрей Арнаудов]] || colspan=10 {{yes}} |- | [[Магърдич Халваджиян]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=9 {{n/a|}} |- | [[Наталия Симеонова]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=9 {{n/a|}} |- | [[Башар Рахал]] || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=8 {{n/a|}} |- | [[Ромина Андонова|Ромина Тасевска]] || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=8 {{n/a|}} |- | Андреа Банда Банда || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | [[Драгомир Драганов (телевизионен водещ)|Драгомир Драганов]] || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | [[Станимир Гъмов]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | [[Димитър Ковачев – Фънки]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | [[Дивна]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Станислава Армутлиева]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Криско]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Джулиана Гани]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Борислав Захариев]] || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Изабел Овчарова|Изабел Овчарова - Изи]] || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Тома Здравков]] || colspan=7 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | Джуди Халваджиян || colspan=7 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | [[Атанас Пенев]] || colspan=8 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | [[Мариана Попова]] || colspan=8 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | [[Дарин Ангелов]] || colspan=9 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |- | [[Гала (водеща)|Гала]] || colspan=9 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |} === Участници === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|#9f9;}} –||Пее |- valign="top" |{{colorbox|#ffc7c7;}} –||Лъже |} |} {| class="sortable wikitable mw-collapsible" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|Епизод ! Гост певец ! Участник |- | 1 | [[Веселин Маринов]] | style="background:#9f9"| Валерия и Виктория Топалски |- | 2 | [[Галена]] | style="background:#9f9"| Марио Тодоров |- | 3 | [[Тони Димитрова]] | style="background:#ffc7c7"| Кристина Лилкова |- | 4 | [[Константин (певец)|Константин]] | style="background:#ffc7c7"| Лора Александрова |- | 5 | [[Миро]] | style="background:#9f9"| Надя Казакова |- | 6 | [[Дони]] | style="background:#9f9"| Елеонора Стоянова |- | 7 | [[Анелия]] | style="background:#ffc7c7"| Димитър Шутев |- | 8 | [[Михаела Филева]] | style="background:#9f9"| Галина Янева |- | 9 | [[Орлин Горанов]] | style="background:#9f9"| Беатрис Халваджиян |- | 10 | [[Деси Слава]] | style="background:#9f9"|Петьо Нгуен |} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Нова Броудкастинг Груп}} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Основани в България през 2016 година]] sbxwkcc8udxz8tgedio3saohdb7etsv 12435340 12435246 2024-12-08T22:18:36Z 46.232.154.109 /* Участници */ 12435340 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Пееш или лъжеш | Име в оригинал = I can see your voice | Жанр = музикално реалити | Създател(и) = | Водещ(и) = [[Мария Игнатова]] (1)<br>[[Ненчо Балабанов]] (1)<br>[[Димитър Рачков]] (2) | Жури = [[Александра Раева]] (1)<br>[[Милица Гладнишка]] (1)<br>[[Емил Кошлуков]] (1)<br>[[Мария Игнатова]] (2)<br>[[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] (2)<br>[[Андрей Арнаудов]] (2) | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = български | Сезони = 2 | Епизоди = 19 | Изпълнителни продуценти = Global Films | Продуцент(и) = [[Nova Broadcasting Group]] | Времетраене = 120 минути | ТВ Канал = [[Нова ТВ]] | Формат на картината = 16:9 [[SDTV|SD]] (1)<br>16:9 [[HDTV|HD]] (2) | Излъчване = [[3 ноември]] [[2016]] г. – | Официален уебсайт = }} '''Пееш или лъжеш''' е българската версия на телевизионното шоу ''I can see your voice''. Предаването започва през есента на [[2016]] г. в ефира на [[Нова телевизия]]. Водещи на първия сезон на шоуто са [[Мария Игнатова]] и [[Ненчо Балабанов]]. През пролетта на 2024 г., след 8-годишна пауза, е анонсирано завръщането на предаването в ефир с нов водещ - [[Димитър Рачков]]. На 22 август 2024 г. е обявено, че вторият сезон на шоуто стартира на 22 септември и ще се излъчва всяка неделя от 20:00 ч. == Сезони == {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 4px" colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 8px"| Година ! style="padding: 0px 8px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Излъчване ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |1 |rowspan="2"|[[Нова ТВ]] |2016 |7 |четвъртък, 21:00 – 23:00 |3 ноември |18 декември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |2 |2024 |10 |неделя, 20:00 – 22:00 |22 септември |8 декември |} През [[август]] [[2017]] г. се излъчват повторения на първия сезон всяка неделя от 17:00 до 19:00 ч.<ref>[https://nova.bg/accents/view/2017/08/13/190327/люси-дяковска-избира-дуетна-половинка-в-пееш-или-лъжеш Люси Дяковска избира дуетна половинка в "Пееш или лъжеш"]</ref> На [[31 декември]] [[2016]] е излъчено специално новогодишно издание на шоуто, включващи всички гости и победители през сезона. == Водещи и съветници == {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 4px" colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 35px" colspan="2"| Водещи ! style="padding: 0px 35px" colspan="5"| Съветници |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |1 |[[Мария Игнатова]] |[[Ненчо Балабанов]] |[[Алекс Раева]] |rowspan="2"|ГОСТ |[[Милица Гладнишка]] |rowspan="2"|ГОСТ |[[Емил Кошлуков]] |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |2 |colspan="2"|[[Димитър Рачков]] |[[Мария Игнатова]] |[[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] |[[Андрей Арнаудов]] |} == Формат == Хора с артистични умения и харизма, които пеят фалшиво или имат истински талант, си партнират с известни музикални изпълнители. Във всеки епизод участниците са оценявани от една популярна личност от музикалната сцена в България. Част от тях са забележителни певци с музикален талант, а останалите ще твърдят, че притежават такъв. Гост-звездата има специална мисия – да определи кой „пее“ и кой „лъже“ на сцената, а на финала очаква дует с победителя.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1601212 NOVA предизвиква зрителите с музикалното шоу „Пееш или лъжеш“]</ref> == Първи сезон == === Съветници === {| class="wikitable plainrowheaders collapsible mw-collapsible" style="width:50%;" |- ! rowspan=2 style="width:25%;"| Съветник ! colspan=8| Епизоди |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 |- | [[Александра Раева]] || colspan=3 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=2 {{yes}} |- | [[Милица Гладнишка]] || colspan=8 {{yes}} |- | [[Емил Кошлуков]] || colspan=8 {{yes}} |- | [[Димитър Рачков]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | [[Васил Василев-Зуека]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | [[Юлиян Константинов]] || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | Велизар Соколов – Заки || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | [[Люси Дяковска]] || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Антоанета Добрева-Нети|Антоанета Добрева – Нети]] || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Герасим Георгиев – Геро]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Криско]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | Надя Петрова || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Алфредо Торес]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | Джуди Халваджиян || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Славин Славчев]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Стефания Колева]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | [[Магърдич Халваджиян]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |- | [[Хилда Казасян]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | Мартин Захариев || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | [[Маргарита Хранова]] || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | [[Гала (водеща)|Гала]] || colspan=7 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |} === Участници === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|#9f9;}} –||Пее |- valign="top" |{{colorbox|#ffc7c7;}} –||Лъже |} |} {| class="sortable wikitable mw-collapsible" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|Епизод ! Гост певец ! Участник |- | 1 | [[Любо Киров]] | style="background:#ffc7c7"| Милка Татарева |- | 2 | [[Люси Дяковска]] | style="background:#9f9"| Деница Ангелова |- | 3 | [[Криско]] | style="background:#9f9"| Игор Дамянов |- | 4 | [[Веселин Маринов]] | style="background:#ffc7c7"| Теодора Славова |- | 5 | [[Атанас Пенев]] | style="background:#9f9"| Габриела Даганова |- | 6 | [[Маргарита Хранова]] | style="background:#9f9"| Ралица Соколинска |- | 7 | [[Йорданка Христова]] | style="background:#ffc7c7"| [[Росен Белов]]<ref name=Foot01>{{cite book |mode=cs2}} Първоначално Росен Белов не може да пее, но се научава за новогодишния концерт.</ref> |} == Втори сезон == === Съветници === {| class="wikitable plainrowheaders collapsible mw-collapsible" style="width:50%;" |- ! rowspan=2 style="width:25%;"| Съветник ! colspan=10| Епизоди |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 ! 9 ! 10 |- | [[Мария Игнатова]] || colspan=10 {{yes}} |- | [[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] || colspan=10 {{yes}} |- | [[Андрей Арнаудов]] || colspan=10 {{yes}} |- | [[Магърдич Халваджиян]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=9 {{n/a|}} |- | [[Наталия Симеонова]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=9 {{n/a|}} |- | [[Башар Рахал]] || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=8 {{n/a|}} |- | [[Ромина Андонова|Ромина Тасевска]] || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=8 {{n/a|}} |- | Андреа Банда Банда || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | [[Драгомир Драганов (телевизионен водещ)|Драгомир Драганов]] || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | [[Станимир Гъмов]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | [[Димитър Ковачев – Фънки]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | [[Дивна]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Станислава Армутлиева]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Криско]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Джулиана Гани]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Борислав Захариев]] || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Изабел Овчарова|Изабел Овчарова - Изи]] || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Тома Здравков]] || colspan=7 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | Джуди Халваджиян || colspan=7 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | [[Атанас Пенев]] || colspan=8 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | [[Мариана Попова]] || colspan=8 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | [[Дарин Ангелов]] || colspan=9 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |- | [[Гала (водеща)|Гала]] || colspan=9 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |} === Участници === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|#9f9;}} –||Пее |- valign="top" |{{colorbox|#ffc7c7;}} –||Лъже |} |} {| class="sortable wikitable mw-collapsible" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|Епизод ! Гост певец ! Участник |- | 1 | [[Веселин Маринов]] | style="background:#9f9"| Валерия и Виктория Топалски |- | 2 | [[Галена]] | style="background:#9f9"| Марио Тодоров |- | 3 | [[Тони Димитрова]] | style="background:#ffc7c7"| Кристина Лилкова |- | 4 | [[Константин (певец)|Константин]] | style="background:#ffc7c7"| Лора Александрова |- | 5 | [[Миро]] | style="background:#9f9"| Надя Казакова |- | 6 | [[Дони]] | style="background:#9f9"| Елеонора Стоянова |- | 7 | [[Анелия]] | style="background:#ffc7c7"| Димитър Шутев |- | 8 | [[Михаела Филева]] | style="background:#9f9"| Галина Янева |- | 9 | [[Орлин Горанов]] | style="background:#9f9"| Беатрис Халваджиян |- | 10 | [[Деси Слава]] | style="background:#ffc7c7"|Петьо Нгуен |} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Нова Броудкастинг Груп}} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Основани в България през 2016 година]] 2d93k70jiyalyrsf60setdvvd1bno2i 0 631639 12435383 10872523 2024-12-09T00:12:34Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12435383 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Манастир „Св. Бенедикт“ | картинка = St. Benedikt monastry, Rakovski 1.jpg | картинка-описание | lat_deg = 42| lat_min = 16| lat_sec = 13| lat_dir = N | lon_deg = 24| lon_min = 56| lon_sec = 42| lon_dir = E | вид = [[Католицизъм в България|Католически]] [[манастир]] | страна = [[България]] | населено място = [[Раковски (град)|Раковски]] | архитект = | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = 2006 г. | технически параметри = | съвременен статут = Католически | съвременно състояние = Действащ женски | сайт = }} Манастирът '''„Св. Бенедикт“''' е действащ [[Католицизъм в България|католически]] [[манастир]] в кв. [[Раковски (град)#Секирово|Секирово]] на гр. [[Раковски (град)|Раковски]].<ref>[http://bogoposveteni.bg/index.php/2015-02-10-19-21-55 Бенедиктинки – информация и адрес]</ref> Манастирът се намира до църквата „[[Свети Архангел Михаил (Раковски)|Свети Архангел Михаил]]“. == История == През 2006 г. [[Бенедиктински орден|сестрите-бенедиктинки]] откриват филиал на манастир „Сестри Бенедиктинки от Тутцинг“ в кв. Секирово към гр. Раковски. Това е вторият техен манастир в България. [[Манастир на сестрите бенедиктинки (Царев брод)|Първият манастир на сестрите бенедиктинки]] е в [[Царев брод|Царев Брод]] и е основан през 1924 г. но прекъсва своята работа след 9 септември 1944 г. Възстановява дейността си през 1992 г.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://manastirtsarevbrod.alle.bg/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8Fhistory/ |заглавие=Сестри Бенедиктинки |достъп_дата=2016-09-06 |архив_дата=2017-08-30 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170830192224/https://manastirtsarevbrod.alle.bg/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8Fhistory/ }}</ref> == Източници == <references/> {{Мъниче|Храм|Религия|България}} {{Портал|Католицизъм|България}} [[Категория:Бенедиктински манастири|Раковски]] [[Категория:Манастири в Софийско-пловдивската епархия]] [[Категория:Манастири в Раковски]] [[Категория:Основани в България през 2006 година]] [[Категория:Католическа общност в Раковски]] 8lbs2loeuscclele995l6v79dp5q53x 0 632434 12435292 11725893 2024-12-08T20:58:44Z 2A01:5A8:308:4587:1FB6:BD28:6B0A:FDD1 Свързан изпълнител 'Над закона' вече сочи към (несъществуващата все още) страницата на групата, а не на някакъв филм. 12435292 wikitext text/x-wiki {{без източници|08:31, 12 август 2018 (UTC)}} {{Личност | име = Jentaro | категория = музикант | описание = | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = Джендо Дженев | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1986|09|20}} | роден-място = [[Сливен]], [[България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = рапър | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[Хип-Хоп]], [[Крънк]], Southern Rap, Ghettotech | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = от 1996 | лейбъл = [[Jen Music Mafia]] | свързани-изпълнители = [[Над закона (група)]], [[Tr1ckmusic]], [[Silent City]], Sistah, D-ZastA | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | брак = | деца = | сайт = }} '''Джендо Дженев''', известен с прякора си '''Jentaro''', е български рапър от Сливен. == Кариера == Джентаро е рапър и текстописец, чието звучене се характеризира с тежки електронни ритми, агресивни, понякога цинични, но адекватни лирики, а темите в песните варират от клубни, през груби улични и стигат до сериозни и поучителни. Той е основател на популярната в ъндърграунд средите група „Над закона“. От 1996 до 2009, издава 2 албума с групата – една компилация, озаглавена „Jen Music Mafia, vol. I“, както и дебютната тава на Над Закона, озаглавена просто „Албумът (The Album)“ като първия сингъл от албума „Моя Район“ става хит в цяла България. След като групата се разпада, Джентаро продължава соло и издава дебютния си албум „Badman“ заедно с Жо, по известен като Гошо Малкия от Лошите зад гърба му като бийтмейкър. В албума като гост-вокали участват популярни имена на рап-сцената като Ndoe от DRS, Sistah 187, Мечока, както и две чуждестранни имена – сърбина Демонио и нигериеца Тони Рей. В списъка му с гост-вокали се нареждат и имена от Германия, САЩ и Франция. Сред популярните песни на Джентаро са заглавия като: „Сам“, „Сам 2“, „Лоялен“, „Скандален“, „Тъмно Е“, „Вдъхнови Се“, „По-Високо“. На 31 март 2010 г. Джентаро е подгряващ изпълнител за световноизвестния Лил Джон на концерта му в София. Джен работи активно в Plovdiv Underground, което включва доказали се на музикалната сцена артисти, като Минко, Зиг и Хила. Едни от най-новите песни на Джентаро са „Боздуган", „Бонасера", „Игра на тронове", „Бягай". == Дискография == * '''Jen Music Mafia, vol. I''' – 2007 г. * '''Албумът (The Album)''' – 2008 г. * '''Badman''' – 2012 – Дългото чакане свърши. Известно време след като „най-лошите“ в българския хип-хоп Jentaro (Jen Music) и JO (BadBeat) се събраха за реализирането на проекта „Badman“, най-накрая албума е вече факт. През последната година и двамата доказаха, че могат до достигнат невиждани висоти и дадоха на света инструментали, текстове и речетативи на съвсем друго ниво поотделно, но още с излизането си първите три сингъла от албума, а именно „Скандален“, „Тъмно Е“ и „Ангел & Дявол“ превръщайки се моментално в хитове и запазен марка на тандема Jen и JO, подсказаха, че предстои нещо грандиозно. Албумът е изцяло продуциран от JO, който се е погрижил за аранжимента на всички инструментали както и за техническата обработка и финализиране на звука в собственото му студио. == Външни препратки == * [https://www.facebook.com/jentaromusic www.facebook.com] * [http://www.soundcloud.com/jentaromusic www.soundcloud.com] * [http://www.reverbnation.com/jentaro www.reverbnation.com] * [http://www.twitter.com/jentaromusic www.twitter.com] * [http://www.youtube.com/jentaro www.youtube.com] * [http://www.vbox7.com/user:jentaro www.vbox7.com] [[Категория:Български музиканти]] [[Категория:Родени в Сливен]] sipf3ufmwfmyhc69n8ceisxop1uayuo 0 633405 12435478 12434117 2024-12-09T06:45:58Z 87.227.177.234 12435478 wikitext text/x-wiki {{друго значение|горния крайник на тялото|хорото|Ръка (хоро)}} {{повече източници}} {{Анатомия | Image = Human-Hands-Front-Back.jpg | Caption = Долна и горна част на дясна ръка на човек | Image2 = Handskelett.png | Caption2 = Рентгенова снимка на ръка | Vein = [[dorsal venous network of hand]] | Nerve = [[ulnar nerve]], [[median nerve]], [[radial nerves]] | Lymph = | MeshName = Hand | MeshNumber = A01.378.800.667 }} '''Раката''' на Меси ({{lang|la|manus}}) е анатомичната част от [[горен крайник|горния крайник]], простираща се от [[китка (анатомия)|китката]] до върха на [[пръст]]ите.<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/ръка/ ръка], речник на [[БАН]]</ref> В много случаи под „рака“ се има предвид целия горен крайник на човека. При много [[бозайници]] и други животни предните или горните крайници са оформени като [[лапа|лапи]] със специфични [[нокът|нокти]], при животните тези крайници не се наричат раце. == Анатомична структура == Анатомична костна структура: В състава на ръката влизат 27 кости, образуващи трите ѝ основни части – китка, длан и пръсти: * '''киткъ''' – изградена от 8 малки с разнообразна форма кости, разположени в две редици по 4. Чрез лъчево-китковата става първата редица от тях се свързва с костите на предлакетната става, а после и [[предмишница]]та. Втората редица се свързва чрез няколко отделни стави с костите на дланта. Костите на китката са свързани помежду си чрез няколко стави. * '''длан''' – включва 5 метакарпални кости, които се разполагат между костите на китката и до основата на всеки един от петте пръста на ръката. * '''прасти''' – с изключение на палеца, всички останали [[пръст]]и се състоят от 3 кости, наречени [[фаланга (кост)|фаланги]]. Най-близката до дланта фаланга се нарича проксимална фаланга и се свързва със следващата (средна) фаланга чрез проксимална интерфалангеална [[става]]. Средната фаланга се свързва с последната (дистална) фаланга чрез дистална интерфалангеална става. Палецът е съставен от 2 фаланги, които се свързват помежду си с една става. * '''нокти''' на пръстите – ноктите са предпазна, предпазваща част от пръстите, това е и причината с пръсти и с ръка да се внимава и използване внимателно на пръстите, тъй като ноктите при хората не са така здрави като при животните. == Физиологична функционалност == Ръцете са пригодени за прихващане на предмети, като сечива, с усложняване на движенията и на самите предмети, движенията извършвани от хората с ръцете стават по-сложни, както и културата на тяхното поведение при използване на ръцете им. == Вижте също == * [[Горен крайник]] == Източници == <references /> [[Категория:Анатомия на човека]] jmy2i5erfj4tw7lzoabnjc1kmofyr3i 0 634491 12434977 12433285 2024-12-08T15:55:50Z Ambra75 259141 12434977 wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт | име = Италианска инвазия в Албания | картинка = Italian soldiers passing Albanians, 7 April 1939.png | описание = Италиански войници влизат в Драч (7 април 1939 г.) | период = 7 април – 12 април 1939 г. ({{времеви интервал|1939|04|7|1939|04|12}}) | място = [[Албанско кралство]] | резултат = • Окупация и анексиране от Кралство Италия на Кралство Албания<br>• Установяване на италианско присъствие на Балканите | страна1 = {{флагче с име|Кралство Италия}} | страна2 = {{флагче с име|Албания|1938|Кралство Албания}} | командир1 = [[Бенито Мусолини]]<br>Алфредо Гуцони<br>[[Джовани Месе]] | командир2 = [[Зог I]]<br>Абаз Купи<br>Джемал Аранити | сила1 = 100 000 | сила2 = 15 000 | жертви1 = между 25 и 400 убити | жертви2 = неизвестно | карта = | бележки = }} '''Италианската инвазия в Албания''' се осъществява в периода от 7 до 12 април [[1939]] г. и завършва с [[Анексия|анексирането]] от [[Кралство Италия]] на съществуващото [[Албанско кралство|Кралство Албания]]. == Предистория и причини == След образуването на [[Кралство Италия]] то претендира за венецианското наследство, което е най-вече в [[Адриатика]] и [[Далмация]]. От друга страна [[итало-турска война|Итало-турската война]] отново изтиква на първи план ключовото стратегическо значение на [[Отрантски проток|Отрантския проток]], още повече в контекста на съждението на [[Фердинанд Макс]],<ref>{{cite book |title= Балканската политика на Австро-Унгария 1867 – 1914, стр. 25 |year= 2007 |publisher= УИ „Св. св. Кирил и Методий“, Велико Търново.}}</ref> че {{цитат|Без [[Босна]] няма Далмация, без Далмация няма моряци, без моряци няма флот, а без флот няма [[велика сила]].|}} Италия има спорни територии с Дунавската монархия, което води до излизането на първата от [[Троен съюз|Тройния съюз]] и включването ѝ на страната на [[Антанта]]та в [[Първа световна война|Първата световна война]] посредством сключения [[Лондонски договор (1915)]]. В хода на бойните действия през ПСВ овладяването на [[Отрантски проток|Отрантския проток]] от съюзническия флот е от ключово значение за утилизирането на целия австро-унгарски флот. Ето защо Италия окупира [[Вльора]] и установява постфактум [[италиански протекторат над Албания]] до приключването на ПСВ (което е и уговорено в Лондон). На [[Парижка мирна конференция|Парижката мирна конференция (1919)]] Италия се чувства ограбена от съюзниците си и я напуска демонстративно, след като става ясно, че губи т. нар. [[спор за Далмация]], т.е. че сключеният между нея и Антантата договор от 1915 г. няма да бъде изпълнен. Освен това Италия се вижда принудена да напусне позорно Вльора след т.нар. [[война за Вльора]], с което страната губи и уважението на съюзниците си. Външните и вътрешни проблеми на Италия ескалират и довеждат на власт, след знаменития [[поход към Рим]], партията на [[Черни ризи|Черните ризи]] на [[Бенито Мусолини]]. Италианското обществено мнение и националисти не са забравили „албанския позор“ във Вльора, още повече че градът е обещан от Антантата на Италия. От друга страна малка Албания през 20-те и 30-те години на ХХ век поради липса на алтернатива се обвързва изцяло в стопански план с Италия. Към 1939 г. 92,1% от албанския износ е за Италия, като от последната е и 82,5% от албанския внос. Това статукво е следствие от опасенията на албанското ръководство, че страната може отново да бъде окупирана и поделена между Сърбия и Гърция, което вече се е случвало на два пъти – по време на [[Балканските войни]] и по време на ПСВ. == Инвазия и окупация == Бенито Мусолини и италианският генерален щаб имат отдавна планове да окупират Албания заради нейното значително стратегическо значение за Кралство Италия – най-вече с цел установяването на пълен контрол над Адриатика, включително и решаването на спора за Далмация в полза на Италия. Като претекст послужват сключените от Албания търговски споразумения с Югославия и Гърция през 1934 г., в които Мусолини съзира заплаха за средиземноморските и въобще за глобалните италиански геополитически интереси. През 1934 г. Италия прави неуспешен опит да сплаши албанците чрез изпращане на флота си край албанското крайбрежие.<ref>[http://countrystudies.us/albania/29.htm Albania: A Country Study: Zog’s Kingdom, Library of Congress]</ref> Като конкретна причина за „албанската операция“ служи германското нахлуване в [[Чехословакия]] на 15 март 1939 г. Мусолини се чувства след последното събитие лично засегнат и обиден на Хитлер, понеже не бил уведомен, т.е. зачетен за равноправен съюзник при налагането на [[нов ред]] в Европа. Ето защо Мусолини решава да „отмъсти“ на Хитлер със същото, като анексира Албания без да уведоми [[Германска империя (1933 – 1945)|Третия Райх]]. Италианският крал [[Виктор Емануил III Савойски|Виктор Емануил III]] не е съгласен с оперативния план спрямо Албания, определяйки го като ненужен риск.<ref>Albania and King Zog: Independence, republic and monarchy 1908 – 1939 Author Owen Pearson Edition Illustrarted Publisher I.B.Tauris, 2004 ISBN 1-84511-013-7, ISBN 978-1-84511-013-0 p. 429</ref> Независимо от това на 25 март 1939 г. италианското правителство изпраща на албанското ултиматум, настоявайки за незабавното съгласие на второто за навлизането на италиански войски в Албания. След серия дипломатически совалки Италия нахлува с въоръжени сили в Албания в състав от 100 000 души, 600 самолета, 125 танка и 64 артилерийски оръдия.<ref>''Колесов М. Ю.'' Итальянский военно-морской флот в межвоенный период (1919 – 1939 гг.) // Вестник Екатерининского института. – 2015. – № 2 (30). – С. 118</ref> Естествено Албания не е в състояние сама да противостои на тази военна сила със своите 15 000 недобре военно комплектовани войници, голяма част от които са под командването на италиански офицери – по силата на военно споразумение между двете страни. Първоначално крал [[Зог I]] планира да организира съпротива в Албанските планини, обаче разбирайки че никоя велика сила към онзи момент няма „да си мръдне пръста“ да защити Албания, решава да се оттегли с антуража си към Гърция. Въпреки това има албанска съпротива срещу италианската инвазия, като в [[Драч]] се разразява престрелка между италианските въоръжени сили и 360 албански жандармеристи и патриотично настроени граждани начело с [[Абаз Купи]], командващ жандармерията в града. Въоръжени само с леко огнестрелно оръжие и три картечници, албанските жандармеристи задържат в залива на Драч най-силния и боеспособен италиански корпус, оборудван с най-модерното за времето си въоръжение. Престрелката продължава близо 5 часа и албанските жандармеристи се предават след като им свършват боеприпасите. Другият сериозен отпор, който получават италианците, е в [[Шкодра]], където албанските жандармеристи се укрепват в крепостта [[Розафа]]. В крайна сметка в 1:30 часа на 8 април 1939 г. всички албански пристанища са овладени от италианската армия. Същия ден крал Зог I със съпругата си и новородения син Лека напускат Албания в посока Гърция. Кралят отнася със себе си и албанските валутни резерви на централната банка на страната. В 9:30 ч. на 8 април италианските войски влизат в Тирана и бързо овладяват всички правителствени сгради, след което в три колони се насочват към Шкодра, [[Фиер]] и [[Елбасан]]. Шкодренските жандармеристи се предават в полунощ, след изчерпването на амунициите. В хода на италианската инвазия са разбити затворите от предварително насъскани и разгневени тълпи, а всички затворници—и политически, и криминални—се сдобиват със свобода. Броят на загиналите по време на инвазията е спорен. Според официални италиански данни в Драч падат убити 25 италианци и между 97 и 160 са ранени. Според албански източници по време на боевете са убити около 400 италиански войници. == Последици == {{основна|Итало-гръцка война}} На 12 април 1939 г. албанският парламент, под дулата на италианските оръжия, гласува за свалянето на крал [[Зог I]] и за „[[лична уния]]“ с Кралство Италия, предлагайки албанската корона на краля на Италия. [[Виктор Емануил III Савойски|Виктор Емануил III]] е официално коронясан за крал на Албания в Рим. Мусолини отчита пропагандно военната си инвазия в Албания като „триумф на италианското оръжие“. Въодушевен от постигнатото в Албания, Мусолини дори си позволява да заяви пред [[Средство за масова информация|медиите]], че ще предложи на [[Голям фашистки съвет|Големия фашистки съвет]] издигането на [[джамия]] в Рим за новите 2 млн. албански поданици на [[Италианска империя|Италианската империя]]. След изявлението на Дуче възмутен анонимен кардинал от [[Ватикана]] коментира, че никой в историята не си е позволявал подобна обида с Римската курия (виж [[Латерански договори]]). Хитлер от своя страна малко иронично коментира, че с тази си акция Мусолини си е подсигурил една крепост, която щяла неумолимо да господства над [[Балкани]]те. == Източници == <references /> == Вижте също == * [[Епирски въпрос]] == Външни препратки == * [http://macedonia-history.blogspot.bg/2006/11/1912-1991_17.html История на Албания, 1912 – 1991] {{Портал|Италия}} [[Категория:История на Албания]] [[Категория:Военна история на Италия]] [[Категория:1939 година в Албания]] n7z2mvbbu6i8y44qp5de94n9crpq252 0 636759 12435080 12348618 2024-12-08T17:42:41Z Ambra75 259141 /* Литература на български език */ 12435080 wikitext text/x-wiki {{друго значение|италианската дивизия|българската дивизия|Двадесет и четвърта пехотна дивизия}} {{Военна част |име = Двадесет четвърта пехотна дивизия „Пинероло“, от януари 1941 г. Двадесет и четвърта моторизирана пехотна дивизия „Пинероло“ |картинка = 24a Divisione Fanteria Pinerolo.png |картинка_описание = |дати = 1939 – 28 октомври 1943, отделни части до 18 април 1945 г. (на територията на Гърция 1943 – 44 г. и на Италия 1944 – 45 г.) |държава = {{Икона-флаг|Италия|1861-state}} [[Кралство Италия]] |allegiance = |клон = |тип = пехота 1939 – 1941, <br>мотопехота 1941 – 1945 |роля = основно окупационна |размер = 559 офицери и 15 565 войници |командна_структура = |гарнизон = [[Киети]] – [[Абруцо]]<br>[[Лариса]] – [[Тесалия]] |гарнизон_етикет = |прякор = |покровител = |мото = |цветове = |цветове_етикет = |марш = |талисман = |екипировка = |екипировка_етикет = |битки = [[Италианска инвазия в Албания]]<br>[[Битка за Франция]]<br>[[Итало-гръцка война]]<br>[[Югославска операция]]<br>[[Участие на Италия във войната срещу Третия райх]] |годишнини = |награди = 5 златни медали „Al valor militare“ за участие в боевете срещу германските войски септември-октомври 1943 връчени през 1945 – 1946 г. |battle_honours = |командир1 = генерал [[Адолфо Инфанте]] (1943) |командир1_етикет = |командир2 = полковник [[Алдо Вениери]] (1943 – 1944) |командир2_етикет = |командир3 = |командир3_етикет = |известни_командири = майор [[Джузепе Раймонди]] (1943 – 1945) }} [[Файл:Triple_Occupation_of_Greece.png|мини|305п|Италианската окупационна зона в Гърция през ВСВ е в синьо]] '''Двадесет и четвърта пехотна дивизия „Пинероло“''' (1939 – 1941), а по-късно '''Двадесет и четвърта моторизирана пехотна дивизия „Пинероло“''' (1941 - 1945) ({{lang|it|24ª Divisione fanteria motorizzata „Pinerolo“}}), е пехотно и моторизирано пехотно подразделение на Италианската кралска армия по време на [[Втората световна война]]. Дивизията е приемник на бригадата „Пинероло“, която е сформирана на 13 ноември 1821 г. от 1-ви и 2-ри пиемонтско-сардински полк, които през 1839 г. са преименувани съответно на 13-и пехотен полк „Пинероло“ и 14-и пехотен полк „Пинероло“. == История == [[Файл:Italians Ochrid 1941 2.jpg|мини|ляво|250п|Войници от дивизията в [[Охрид]], 12 април 1941 г.]] Със закон от 11 март 1926 г. относно организацията на Италианската кралска армия, се заменя съществуващата бригадно-корпусна в дивизионно-армейска и по този начин се създават условия [[де юре]] XXIV бригада да бъде преобразувана в дивизия. Към съществуващата бригада е прикрепен 18-и артилерийски полк, а бригадата е пребазирана в [[Киети]], [[Абруцо]]. През 1934 г. 24-та пехотна бригада приема името „[[Гран Сасо]]“ – име което е носела и местната бригада предходно. През 1935 г. бригадата „Гран Сасо“ е изпратена в [[Еритрея]], където участва във войната в Етиопия в състава на Втори армейски корпус под командването на генерал Пиетро Маравиня. <ref>[http://xoomer.virgilio.it/ramius/Militaria/campagna_etiopia_1935.html OdB Campagna di Etiopia].</ref> През 1939 г., от попълнения мобилизационен резерв състав на 13-и, 14-и пехотен и 18-и артилерийски полк е образувана 24-та пехотна дивизия „Пинероло“. През януари 1941 г. дивизията е моторизирана с въвеждане на въоръжение на камиони [[„Фиат“ 626]]. След нови попълнения, главно от войници и офицери, служещи по онова време в [[Петдесет и осма моторизирана пехотна дивизия „Леняно“|58-ма моторизирана пехотна дивизия „Леняно“]], намираща се също на италианско-гръцкия фронт, чийто числен състав е съкратен наполовина, „Пинероло“ е изпратена от [[Прованс]] в [[Албания]] да отбива гръцката контраофанзива в [[Италианско-гръцка война|италианско-гръцката война]]. На 18 януари 1941 г. дивизията е разквартирувана в [[Берат]] и заема предни позиции около [[Кълцюра]]. През февруари е ангажирана в битката за защита на [[Тепелена]] – родното място на [[Али паша Янински]]. От 29 януари до 12 февруари части на дивизията отбраняват [[Балабан]] от гръцката [[епирска армия]]. Дивизията взема участие в италианското настъпление през пролетта от 9 март, когато успява да превземе района около [[Лесковик]]. На 8 април 1941 г. част от дивизията е ангажирана в югославската операция и на 12 април 1941 г. влиза тържествено в старата българска столица [[Охрид]]. Друга част от дивизията – главно 13 мотопехотен полк се отправя към град [[Костур]], населен със смесено българско и гръцко население, който след кратка схватка с гръцки поделения е завладян на 25 май 1941 г. През юни 1941 г. дивизията е прехвърлена в [[Западна Македония]] и [[Тесалия]] с щаб в [[Лариса]], която е част от определената [[италианска окупационна зона на Балканите (1941 – 1943)]]. Окупационната територия на дивизията е в непосредствено съседство с другото [[българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)]]. Подписът на [[Пиетро Бадолио]] под [[примирие на Италия с антихитлеристката коалиция|примирието на Италия с Антихитлеристката коалиция]] от 8 септември 1943 г. сварва италианската дивизия с 14 000 личен състав и със следното разположение на силите ѝ по позиции: * 13-и, 14-и и 313-и пехотен полк в [[Костур]], [[Гревена]], [[Волос]], [[Алмирос]] и [[Лариса]] – щаб * 18-и артилерийски полк в Лариса е в резерв * 6-и кавалерийски полк „Аоста“ в [[Трикала]] * 130-и гвардейски батальон в [[Еласона]] * 4-та дивизионна санитарно-автомобилна рота в Костур * 17-а автотранспортна (моторизирана) рота в Костур Вестта за примирието на Италия със [[СССР]] и западните съюзници [[САЩ]] и [[Великобритания]] внася нов обрат във висшето командване на „Пинероло“. През юли 1943 г. след свалянето на [[Италиански фашизъм|фашисткия]] режим на [[Бенито Мусолини|Мусолини]] в [[Италия]] и неговия арест новият италиански министър-председател [[маршал]] Бадолио сменя командира на Дивизия „Пинероло“. На мястото на дотогавашния командир [[генерал]] [[Чезаре Бенели]] той назначава генерал [[Адолфо Инфанте]], близък привърженик на краля и Бадолио и противник на Мусолини. През август 1943 г. обаче командващият 11-та италианска армия в [[Атина]] генерал [[Карло Векиарели]], също назначен от Бадолио, за да смени верният на Мусолини генерал [[Карло Джелозо]], в противоречие със заповедта на италианското върховно командване за неутралитет по отношение на отношенията с германците, предоставя (под предлог да не предизвиква раздразнение сред германските военачалници) върховното командване на всички войски на [[Страни от Оста|Оста]], дотогава поверено на Италия, на германския командващ група армии Е в Гърция [[фелдмаршал]] [[Александър Льор]]. Когато идва новината за подписаното примирие на Италия със Съюзниците, генерал Адолфо Инфанте започва приготовления по изтеглянето на по-голямата част от италианските войски от дивизията в планината при гръцките партизани. На гарнизона в град Костур, съставляващ 13 мотопехотен полк по командването на полковник [[Алдо Вениери]], Инфанте разпорежда да предаде оръжието си на германците и да се предаде на тях (за причината за този прецедент той не дава отговор до края на живота си след войната). Вениери обаче, който също подкрепя Бадолио, но не вярва на Инфанте, поисква с радиограма от току-що установилото се в [[Бриндизи]] италианско върховно командване информация какво да прави оттук насетне. От Бриндизи Бадолио му заповядва да не се предава и да се сражава до последния жив човек срещу германците. На 10 септември 1943 г. в Костур влизат германски войски от полка „Бранденбург“. Дивизия „Пинероло“ и намиращата се на остров [[Кефалония]] [[Тридесет и трета пехотна дивизия „Акуи“|33-та италианска пехотна дивизия „Акуи“]] са единствените италианска дивизия от общо пет други италиански дивизии, всички с малки изключения признаващи краля и правителството на маршал Бадолио и разгромени в краткотрайни сражения от германски войски, които италиански войски се състоят от III ти VIII и XXVI италиански армейски корпуси „[[Пиемонт]]“, „[[Форли]]“, „[[Модена]]“, „[[Казале]]“, [[Кунео]], [[Реджина]] и [[Петдесет и първа специална бригада|51-ва специална бригада]] (намираща се на остров Крит), разположени в [[Континентална Гърция]] и островите на [[Егейско море|Егейско]] и [[Йонийско море]], която слага оръжието си не пред [[Вермахт]]а, а остава вярна на краля и на [[маршал]] [[Пиетро Бадолио]] и отхвърля ултиматума за капитулация, като по-голямата й част се изнася при партизаните комунисти от [[ЕАМ]]. Между командващия италианската дивизия Инфанте и гръцките партизани е подписан протокол за сътрудничество. Своя щаб генерал Инфанте разполага в [[Пертули]] и разделя командването си на три части: [[Западна Македония]], Централна и Западна [[Тесалия]] и [[Евритания]]; опитът на английските офицери в щаба по операциите, пратени като съветници при гърците да го подчинят на тях, е безуспешен, тъй като италианците искат да си сътрудничат директно с партизаните от ЕАМ. Италианските войски със своята артилерия отбиват няколко германски атаки при опит на германците да влязат в планината [[Пинд]], а 100 италиански кавалеристи превземат макар и за кратко летището в [[Лариса]]; това се случва докато бойни действия се водят и около [[Гревена]], а британците изразяват недоволството си в [[Кайро]] на самостоятелните италианско-гръцки операции, без да се координират с тях. От друга страна пасивността на част от офицерите от Пинероло кара през октомври 1943 г. гърците от ЕАМ да разоръжат италианската дивизия, като оставят няколко по малки италиански войскови части, съставени главно от италиански офицери и войници комунисти. След това генерал Инфанте заминава със специално изпратен за него самолет от контролираната от гърците част на Тесалия за Италия, където е назначен в Бриндизи за заместник-началник на Генералния щаб на италианските въоръжени сили. Актът на сътрудничество на италианските войски с гръцките комунистически партизани прави забележително лично впечатление на [[Уинстън Чърчил]]: {{цитат|Италианската капитулация през септември 1943 г. наруши целия баланс на силите в Гърция. [[ЕЛАС]] успя да си осигури по-голяма част от италианските оръжия, включително тези на цяла италианска дивизия и да постигане военно превъзходство.<ref>Churchill W, Memoire sur la Deuxieme Guerre Mondiale, vol 5, p.476, Edit Plon, Paris 1953</ref>}} Италианското въоръжаване на ЕЛАС принуждава Чърчил след [[Метеж в гръцката армия в Близкия Изток (1944)|меетжа на гръзката армия в Близкия Изток (1944)]] въоръжено да обезпечава и налага британското влияние в Гърция след [[Декемврийски събития|Декемврийските събития]]. По-голяма част от личния състав на дивизията се предава на бойците на ЕЛАС, у които преминава и по-голямата част от въоръжението на италианската дивизия. Левите гръцки партизани изтеглят италианците първо на [[Пелион]], откъдето ги репатрират в курортното селце [[Нераида (дем Пили)|Нераида]] в [[Пинд]]. След настъпателна наказателна операция на [[Вермахт]]а в Пинд от четири изходни позиции в [[Трикала]], [[Янина]], [[Арта]] и [[Коница]] (превземайки в хода на операцията [[Мецово]] и [[Каламбака]]) в периода 17 септември – 4 декември 1943 г., гръцките леви партизани разпръскват обезоръжените италиански военнослужещи в околностите на селото и по цяла [[Дзумерка]], за да се спасяват от немските репресии. В крайна сметка по италиански следвоенни данни от близо 6-те хиляди италиански военнослужещи. репатрирани в [[Нераида (дем Сервия)|Нераида]], оцеляват само половината. От близо 6 хил. италиански военнослужещи 1150 умират, 2250 са тежко болни или ранени и 1500 се водят за безследно изчезнали. Други близо 1500 се предават на немците. Като вероятна причина за британското отношение към личния състав на дивизията е преминаването ѝ на страната на гръцкото съпротивително движение в [[Северна Гърция]]. == В края на войната и след войната == През есента на 1944 г. остатъците от Дивизия „Пинероло“, били се заедно с гърците срещу германците, се завръщат начело с командира си майор Джузепе Раймонди в Италия, а Раймонди става полковник. Дивизията след попълнения се връща в стария си гарнизон. През септември 1945 г. е формирана като мотопехотна група „Пинероло“, а от 1955 г. е преименувана в Механизирана бригада „Пинероло“ съществуваща в този вид до днес. == Източници == <references /> == Литература на български език == * Бисер Петров, Окупаторът съюзник. Колаборационизмът в Албания, Сърбия и Гърция по време на Втората световна война, ISBN 978-954-509-429-3. {{Превод от|it|24ª Divisione fanteria „Pinerolo“|81218061}} {{Портал|Италия|Гърция|Македония}} [[Категория:Дивизии от Втората световна война]] [[Категория:Италия във Втората световна война]] [[Категория:Италиански дивизии]] [[Категория:Пиемонт]] [[Категория:История на Еритрея]] [[Категория:Албания във Втората световна война]] [[Категория:Италианско-гръцка война]] [[Категория:История на Берат]] [[Категория:История на Охрид]] [[Категория:Западна Македония]] [[Категория:История на Тесалия]] [[Категория:История на Лариса]] [[Категория:История на Костур]] [[Категория:История на Трикала]] [[Категория:История на Гревена]] [[Категория:Волос]] [[Категория:Дем Еласона]] c9qwkn5mukdkaqie81il1re4koi1z0a 0 641638 12435143 12414720 2024-12-08T18:25:15Z 176.12.40.177 12435143 wikitext text/x-wiki Към ноември 2023 '''тролейбусен транспорт в [[България]]''' съществува в 10 града – [[Бургас]], [[Варна]], [[Враца]], [[Пазарджик]], [[Плевен]], [[Русе]], [[Сливен]], [[София]], [[Стара Загора]] и [[Хасково]]. Спрени от експлотация, впоследствие с напълно демонтирана контактна окачена тролейбусна постояннотокова мрежа, има в градовете [[Казанлък]], [[Велико Търново]], [[Пловдив]] (не изцяло премахната), [[Габрово]], [[Добрич]] и [[Перник]]. Не изцяло завършени тролейбусни контактни окачени мрежи е имало в [[Благоевград]], [[Видин]], [[Димитровград]], [[Горна Оряховица]]/[[Лясковец]], [[Шумен]] и [[Ямбол]]. Идеи за тролейбусни окачени мрежи е имало в [[Димитровград]], [[Кюстендил]], [[Кърджали]], [[Ловеч]], [[Смолян]] и други. Единственият необластен град в България с тролейбусен транспорт е бил [[Казанлък]]. В [[Плевен]] пътуванията в градския транспорт се осъществяват основно с тролейбуси (с изключение на 4 електробусни и няколко автобусни линии). В транспортните схеми на всички останали градове (с изключение на София, където има трамваен транспорт и метро), тролейбусите имат второстепенна, затихваща роля след автобусите. {| class="wikitable" |+ !Град !Открит/Недовършен !Брой линии !Закрит !Сайт |- |Бургас |25.09.1989 | '''2''' | |[https://www.transportburgas.bg/bg/разписания www.transportburgas.bg/] |- |Благоевград |Завършен на 90%. | | | |- |Варна |01.01.1986 | '''3''' | |[https://www.gtvarna.com/timetables www.gtvarna.com] |- |Велико Търново |1991 | |01.04.2009 | |- |Видин |Контактната мрежа е била изцяло завършена, закупени са били тролейбуси, но няма линия в експлоатация. | | | |- |Враца |1988 |'''3''' | |http://gt-vratza.com/ |- |Габрово |17.04.1987 | |25.03.2013 | |- |Димитровград |Монтирани са стълбове по цялата дължина на тролейбусната линия. | | | |- |Добрич |09.09.1987 | |01.07.2014 | |- |Казанлък |01.05.1986 | |1999 | |- |Пазарджик |01.06.1993 | '''6''' | |[http://www.troleipz.com/schedule.php www.troleipz.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200717005724/http://www.troleipz.com/schedule.php |date=2020-07-17 }} |- |Перник |20.09.1987 | |30.03.2015 | |- |Плевен |07.10.1985 |'''22''' | |Нов сайт: [https://eltransportpleven.com/ eltransportpleven.com] Стар сайт:[https://trolei.pleven.bg/ trolei.pleven.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200718232442/https://trolei.pleven.bg/ |date=2020-07-18 }} |- |Пловдив |06.01.1956 | |01.10.2012 | |- |Русе |1988 | '''9''' | |[http://www.transport-ruse.com/ www.transport-ruse.com] |- |Сливен |24.05.1986 |'''4''' | |[https://www.pprevozi-sliven.com/index.php?pg=199 www.pprevozi-sliven.com] |- |София |14.02.1941 |'''10''' | |[http://www.elektrotransportsf.com/index.php?option=com_content&view=article&id=95&Itemid=75&lang=bg www.elektrotransportsf.com] |- |Стара Загора |01.11.1987 |'''3''' | |[http://www.tpsz.bg/ www.tpsz.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200719053823/http://www.tpsz.bg/ |date=2020-07-19 }} |- |Хасково |1990 |'''3''' | |[http://trolei.haskovo.bg/article/11/marshruti trolei.haskovo.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200719135045/http://trolei.haskovo.bg/article/11/marshruti |date=2020-07-19 }} |- |Шумен |Завършен изцяло, закупени са тролейбуси, но линия не е пусната. | | | |- |Ямбол |На 90% завършен. | | | |} == Тролейбуси в Бургас == [[Файл:Тролейбус Škoda 26Tr Solaris в Бургас.jpg|мини|250пкс|Тролейбус Škoda 26Tr Solaris в Бургас]] [[Файл:Volvo_B58_Trolleybuses_Burgas.jpg|мини|250пкс|Тролейбуси [[Volvo]] B58/Hess в Бургас]] * Тролейбусната система на град Бургас заработва на 25 септември 1989 (25.09.1989). Първоначално линията е една, а тролейбусите са ЗиУ-682 най-вероятно от Атина (Гърция). Идеята за тролейбусен транспорт възниква още през 1985 г., но за изцяло коренна линия от Славейков до центъра. Проектът за същинското строене започва в началото на 1988 г. с дейности от бул. „Мария Луиза“ до терминала в Меден рудник. * Малко известен факт е че през 1998, 1999 и 2000 години се експлоатира линия Т2. Нейният маршрут е: ''Терминал Меден рудник – по маршрута на сегашна Т2, до сегашното кръгово на Тодор Александров, след това по Тодор Александров до ул. „Спортна“. Следва отклонение по улицата и достига ул. „Индустриална“ и след това по маршрута до бул. „Мария Луиза“.'' * Това всъщност е единственият закрит тролейбусен маршрут в Бургас. От този голям маршрут е останало само резервното трасе по ул. „Вая“. * '''Т1''' Терминал Меден рудник – ул. „Захари Стоянов“ – ул. „Чаталджа“ – ул. „Индустриална“ – бул. „Иван Вазов“ – ул. „Цар Петър“ – ул. „Сан Стефано“ – бул. „Мария Луиза“. * '''Т2''' – по същия маршрут, но по ул. „Георги Попаянов“ и ул. „Булаир“. * През 2014 г. са доставени нови<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=|заглавие=|труд=Škoda Solaris 26Tr}}</ref> Škoda Solaris 26Tr, които подменят целия парк. На 25 юли 2011 г. е пуснато в експлоатация ново 6-километрово трасе, което се обслужва от новата тролейбусна линия Т2. Дължината на новата линия № Т2 от „Меден рудник“, през бул. „Демокрация“, с връщане по „Христо Ботев“ до „Меден рудник“ е общо 23 км<ref>{{Citation |title=www.burgasinfo.com |url=http://www.burgasinfo.com/news/print/5/30396/ |accessdate=2016-12-03 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304112334/http://www.burgasinfo.com/news/print/5/30396/ }}</ref>. == Тролейбуси във Варна == Тролейбусният транспорт във [[Варна]] е открит на 1 януари 1986 г. Първата тролейбусна линия е от спирка Нептун до ТИС ''Север''. [[Файл:Тролейбус DAC-Чавдар.jpg|мини|250п|Тролейбус DAC-Чавдар във Варна през 1998 г., в депо]] Първоначално са закупени 30 нови тролейбуса [[Škoda 14Tr]], доставени на 2 партиди по 15. Докарани са и три тролейбуса Škoda 9Tr с учебна цел – два от [[Пловдив]] и един от [[София]]. В периода 1988 – 89 са доставени общо 36 нови съчленени тролейбуса DAC Чавдар 317etr с [[контактор]]но управление. През 1999 г. са закупени три тролейбуса [[Škoda 14Tr]] втора употреба от Храдец Кралове, Чехия, една от които рециклирана. През 2003 г. са бракувани последните 4 [[DAC Чавдар 317etr.]] Закупени са 5 броя [[Škoda 15tr|Škoda 15Tr]] от Усти над Лабе, Чехия, а през 2007 г. са доставени и още четири [[Škoda 15Tr]], от които три са от Ческе Будейовице, Чехия и един от Прешов, Словакия. През 2014 г. са доставени 30 нови тролейбуси тип [[Skoda Solaris 26Tr]], които подменят целия тролейбусен парк, [[Файл:Varna,_Škoda_14Tr_(8).jpg|мини|Тролейбус Škoda 14Tr във Варна-1993 година.|250пкс]]'''Действащи линии:''' {| class="wikitable" !Линия !Маршрут ! |- | '''82''' |Владиславово (блок 407) – бул. 3-ти март – бул. Ян Хунияди – бул. Сливница – Централна поща – ЖП Гара | |- | '''83''' |ТИС Север – бул. 3-ти март – Централна автобаза – Централна поща – ЖП Гара | |- | '''86*''' |Почивка – Явор – Централна поща – КЗ – Аспарухово (център) |'''''*'''Временно не се изпълнява'' ''*Възстановена от 1 октомври 2014 г. с променен маршрут'' |- | '''88''' |Владиславово (блок 407) – бул. 3-ти март – Централна автобаза – Централна поща – КЗ – Аспарухово (център) | |} [[Файл:Škoda 26Tr Solaris във Варна.jpg|мини|Тролейбус Škoda 26Tr Solaris във Варна|250пкс]]'''Закрити/недействащи линии:''' {| class="wikitable" !Линия !Маршрут !Бележки |- |'''81''' |Спирка Нептун – Мебелна палата – кв. Владиславово |''Първата тролейбусна линия във Варна, като в първите месеци трасето достига само до ТИС-Север'' |- |'''81А/82А''' |Владиславово (блок 407) – ул. Янко Мустаков – бул. Света Елена – ТИС Север – Мебелна палата – кв. Младост – спирка Нептун '''(81А)''' – Централна поща – ЖП Гара '''(82А)''' |''Само сутрин и вечер в делнични дни'' |- |'''84''' |Кораборем. Завод – Център – сп. Явор – квартал Почивка (или квартал Бриз) |''Само сутрин и вечер в делнични дни'' |- |'''85''' |Кораборем. Завод – Център – бул. Сливница – бул. Република – завод Черно море |''Само сутрин и вечер в делнични дни'' |- |'''86/86А''' |ЖП Гара – Център – спирка Явор – спирка Средношколска '''(86А)''' – Почивка |''86А след 20 часа'' |- |'''87''' |кв. Владиславово (блок 407) – бул. 3-ти Март – бул. Янош Хуняди – бул. Сливница – бул. Република – завод Черно Море |''Само сутрин и вечер в делнични дни'' |} В началото линиите са номерирани '''Т1''' (до ТИС-Север) и '''Т2''' (до спирка „Kап. Петко“ в кв. Владиславово). За да се избегне дублиране с номерата на автобусните линии, тролейбусните такива са двуцифрени с цифра 8 отпред. Контактната мрежа посока завод „Черно море" от бул. Сливница по бул. Република, е напълно премахната. == Тролейбуси във Велико Търново (закрит 2009) == [[Файл:Trolleybus ZiU.jpg|мини|Тролейбус ЗиУ във Велико Търново през 2003 г.|250пкс]] [[Файл:Тролейбус ЗиУ 2.jpg|мини|Тролейбус ЗиУ във Велико Търново през 2009 г.|250пкс]] От [[1991]] до [[2009]] г. в град [[Велико Търново]] съществуват 2 тролейбусни линии. Изграждането им започва през 1990 г., идеята е възникнала още през 1987 г. Линиите са обслужвани от руски тролейбуси ЗиУ-682 (общо 15 тролейбуса). Тролейбусната мрежа е изградена от военни войски под ръководството на Иван Неков. - '''Линия № 1''' Товарна жп гара – Южна Промишлена зона – кв. „Чолаковци“ – автогара „Запад“ – бул. „Никола Габровски“ – Център – 1-во Районно упр-е на МВР – Летен Театър - '''Линия № 2''' Товарна жп гара – Южна Промишлена зона – кв. „Чолаковци“ – автогара „Запад“ – бул. „Колю Фичето“ – бул. „България“ – Център – 1-во Районно управление на МВР– Летен Театър. Част от тролейбусната мрежа е премахната през пролетта на 2009 г. заради строежа на пътен възел „Качица“. След строежа, тролейбусната мрежа не е възстановена. В края на юли 2016 г. започва демонтаж на цялата мрежа. == Тролейбуси във Враца == [[Файл:Враца, България Ikarus trolleybus – Икарус 280 тролейбус Nr 118, Vratsa Bulgaria, Jan 1995 – Flickr – sludgegulper.jpg|мини|250px|Тролейбус Ikarus 280Т в Враца, 1995 г.]] Тролейбусната мрежа във [[Враца]] е изградена през 1988 г. Преди използваните тролейбусите са били ЗиУ-682 + Четири [[Ikarus 280.92Т]], които са бракувани. От края на юни 2021 линиите се обслужват от 9 нови тролейбуса Белкоммунмаш, с които се обновява целия подвижен състав. Предвижда се рехабилитация на контактната мрежа. Към днешна дата линиите са: * '''Линия № 1''' ЖК „Дъбника" бл. 26 – пл. Суми – Химко (бившата линия '''№ 4''') * '''Линия № 1А''' ЖК „Дъбника" бл.26 – пл. Суми – кв. „Медковец“ (бившата линия '''№ 4А''') * '''Линия № 2''' ЖК „Дъбника" бл. 26 – пл. Суми – Химко (бившата линия '''№ 17''') [[Файл:Враца Vratsa Bulgaria 1995 Ziu - ЗиУ - trolleybus - Flickr - sludgegulper.jpg|мини|250п|ЗиУ във Враца]] '''Закрити линии:''' * '''Линия № 1''' Студентски град – пл. Суми – кв. „Медковец" (през лятото е необслужвана) (само в работни дни) * '''Линия № 41''' Студентски град – ЖК „Дъбника" – пл. Суми – кв. „Медковец" == Тролейбуси в Габрово (закрит 2013) == На 17 април 1987 г. е била пусната първата тролейбусна линия в [[Габрово]] с маршрут ул. Рекорд (на името на едноименна фабрика за мъжки обувки) – Шиваров мост (на името на опълченец Димитър Шиваров), наричан до 1878 г. Каменски мост, или Шипка). Впоследствие, през 1995 и 1996 г., тролейбусното трасе достига кв. Русевци. Движението е преустановено на 25 март 2013 г., а електрическия ток в мрежата е спрян поради мащабни ремонти на системата за отвеждане на битови & промишлени води към пречиствателна станция. Автобуси се движат по бившите тролейбусни маршрути. Временното спиране на тролейбусите става постоянно с решение на Общинския съвет прието през май 2015 г. Контактната мрежа е напълно демонтирана през 2016, а тролейбусите са нарязани за скрап през 2018 г. [[Файл:Тролейбус ЗиУ-9 в Габрово.jpg|мини|250пкс|Тролейбус ЗиУ-682 в Габрово]]В [[Габрово]] линиите са били: * '''Линия № 31''' кв. Русевци – кв. Младост – ул. Лазурна – кв. Трендафил-2 – СТС (изработка на рекламни & информационни материали; производство на датчици / сензори / системи за автоматизация на производствени процеси) – ул. Орловска – пл. Белорусия (Колелото) – жп гара – Дом на хумора & сатирата – Рачо Ковача (подковавал конете, участвали в кервани) (Център) – Обедин. Бълг. Банка (ОББ) – Шиваров мост – КДН – кв. Бичкиня – Инструмент * '''Линия № 32''' Техномат – Депо – СТС – ул. Лазурна – кв. Трендафил-2 – ул. Свищовска – кв. Младост – кв. Русевци * '''Линия № 33''' кв. Русевци – кв. Младост – ул. Лазурна – кв. Трендафил-2 – СТС – ул. Орловска – пл. Белорусия (Колелото) – ЖП Гара – Дом на хумора и сатирата – Рачо Ковача (Център) – ОББ – Шиваров мост * '''Линия № 34''' Техномат – Депо – СТС – ул. Орловска – пл. Белорусия (Колелото) – ЖП Гара – Дом на хумора и сатирата – Рачо Ковача (Център) – ОББ – Шиваров мост == Тролейбуси в Добрич (закрит през 2014) == [[Файл:Тролейбус ЗиУ в Добрич.jpg|мини|250px|Тролейбус ЗиУ в Добрич през 2012 г.]] Тролейбусният транспорт в [[Добрич|град Добрич]] стартира на 9 септември 1987 г. От 1 юли 2014 г. е в действие транспортна схема, част от която включва пълно спиране на тролейбусната експлоатация в града. <span data-ve-clipboard-key="„0.40438778136979525-0“"> </span>В <u>[[Добрич|град <span style="color:#0066cc">Добрич</span>]]</u> са функционирали тролейбусни линии : * '''Линия № 103''' Тролейб. депо – завод „Мебел-94" – Енергоразпределение – пл. Тракийски – бул. „Добруджа" – бензиностанция „,Шел" – жп гара Добрич-юг – парк „Свети Георги" – ж.к. „Югоизток" – Автогара – част от ул. „Христо Ботев" граничеща с битов пазар (т.нар. битак) – Съдебна палата – пл. Тракийски – Енергоразпределение – Обувен завод – Военно гробище-музей – Текст. фабрика „Албена-стил" – Тролейбусно депо * '''Линия № 104''' Тролейбусно депо – текстилна фабрика „Албена-стил" – Военно гробище-музей – завод „Мебел-94" – Обувен завод „Добрич" – Енергоразпределение – пл. Тракийски – областна Съдебна палата – мост над бул. „Русия" – Автогара – жк. „Югоизток“ – парк „Свети Георги" – Природонаучен музей – 1-во обл. упр-е на МВР – Обл. болница – жп гара Добрич-юг – Бензиностанция „Шел" – АгроБизнес център – пл. „Тракийски" – Енергоразпределение – 2-ра градска поликлиника (в момента 2-ри ДКЦ) – обувен завод „Добрич" – Винпром – Военен музей-гробище – Тролейб. депо, * '''Линия № 111''' ж.к. „Балик-Йовково юг“ до бл. 17 – обл. : КАТ (в една сграда с 2-ро обл. упр-е на МВР) – пл. „Тракийски“ – Енергоразпределение – Обувен завод – завод „Маяк" – Завод „Мебел-94" – Военно гробище-музей – жп гара Добрич-Север по бул. „25-ти септември" – Млекопреработвателно предприятие „Сердика“ – тролейбусно обръщало край асф. път за с. Победа (бивше име Димитър Ганево) * '''Линия № 111А''' тролейбусно обръщало край жк „Балик-Йовково юг“ до бл. 17 – ул. „Агликина поляна" – ул. „Орфей" – Средно у-ще „Панайот Волов" – районно военно окръжие – 2-ро обл. упр-е на МВР & Контрол по автомоб. транспорт (КАТ) – мост над бул. „Русия" – пл. „Тракийски“ – Енергоразпределение – Обувен завод „Добрич" – Винпром – Текст. фабрка „Албена-стил" – тролейб. депо * '''Линия № 123''' тролейб. депо – военно гробище-музей – Завод „Маяк" – Енергоразпределение – пл. „Тракийски“ – мост над бул. „Русия" – ж.к. „Дружба"-2 – Спортно средно у-ще „Георги Стойков Раковски" – Средно общообразов. у-ще „Дора габе" – Център за защита на природата & животните (бивше име: Зоопарк) – ж.к. „Добротица“ – Паметник на хан Аспарух (м/у кв. „Червената пръст" & Градски парк ,,Свети Георги") – ресторант Бакарди – Летен кино-театър – Общинска болница – Районна хигиенно-епидемиологична инспекция – жп гара Добрич-юг по бул. „Добричка епопея" – Паметник на болярин Добротица – пл. „Тракийски" – Енергоразпределение – 2-ра градска поликлиника, Винпром, текст. фабрика „Албена-стил" – тролейб. депо * '''Линия № 124''' Тролейб. депо – текстилна ф-ка „Албена-стил" по бул. „25-ти септември" – Военно гробище-музей, Енергоразпределение – пл. „Тракийски" – паметник на болярин Добротица – жп гара Добрич-юг по бул. „Добруджа" – Летен театър – градски Парк „Свети Георги" – албенска част от ж.к. „Добротица“ – ж.к. „Дружба“ – пл. „Тракийски“ – тролейбусно депо * '''Линия № 124А''' млекопреработв. предпр-е „Сердика“ – пл. Тракийски – бензиностанция Шел – жп гара Добрич-юг – Летен кинотеатър – парк „Свети Георги"– ж.к. „Добротица“ откъм пътя за курортен комплекс Албена – Зоопарк (в момента: център за защита на природата и животните) – ж.к. „Дружба“ -2 – мост над бул. „Русия" – пл. „Тракийски“ – Енергоразпределение – Обувен завод „Добрич" – Винпром – Гимназия по ветеринарна медицина – жп гара Добрич-Север – млекопреработв. предприятие „Сердика“ * '''Линия № 131''' тролейбусно обръщало край бл.71 в ж.к. „Строител“ – ул. „Димитър Ковачев" – църква Свети великомъченик Георги – Контрол на Автомоб. Транспорт (КАТ) – жк „Дружба"-1 – мост над бул. „Русия" – Областна агенция по геодезия & кадастър – Енергоразпределение – Обувен завод „Добрич" – Военно гробище-музей – Текстилна фабрика „Албена-стил" – Тролейб. депо * '''Линия № 170''' ж.к. „Балик-Йовково-юг“ до бл. 17 – ул. „Агликина поляна" – ул. „Орфей" – ул. „Опълченец Димитър Ковачев" – районни 2-ро полиц. упр-е & Контрол по автомоб. транспорт – ж.к. „Дружба“ – 1 – Спортно у-ще „Георги Стойков Раковски" – ж.к. „Добротица“ – Градска градина – Аграрно Промишлен К * '''Линия № 176''' ж.к. „Балик-Йовково юг“ до бл. 17 – ул. „Агликина поляна" – ул. „Орфей" – областни контрол по автомоб. тр-рт и 2-ро обл. упр-е на МВР – ул. „Опълченец Димитър Ковачев" – Областно военно окръжие – мост над бул. „Русия" – пресечна точка с ул. „Отец Паисий" – пл. „Тракийски“ – Добруджански агро-бизнес център – Жп гара Добрич-юг – Строително-монтажен комбинат – Автосервиз ,,Запад" * '''Линия № 177''' тролейб. депо – текстилна фабрика „Албена-стил" – завод „Маяк" – Обувен завод „Добрич" – Енергоразпределение – пл. „Тракийски“ – мост над бул. „Русия" – Автогара – ж.к. „Югоизток“ – парк „Свети Георги" – летен кинотеатър – строително-монтажен комбинат – Аграрно промишлен комплекс * '''Линия № 199''' Тролейб. депо – текстилна фабрика „Албена-стил" – Военно гробище-музей – завод „Метал" – Енергоразпределение – пл. „Тракийски" – бул. „Добруджа" – жп гара Добрич-юг – областна Хигиенно епидемиологична инспекция – Летен кино-театър – парк „Свети Георги" – ж.к. „Добротица“ албенска част – средно у-ще „Дора Габе" – ж.к. „Дружба“-2 – ж.к. „Дружба"-1 – областно военно окръжие – ул. „Опълченец Димитър Ковачев" – ул. „Орфей" в ж.к. „Балик“ – ж.к. „Строител“ – КАТ – пл. „Тракийски“ – Енергоразпределение – Винпром – тролейбусно депо Контактната тролейбусна мрежа е демонтирана . == Тролейбуси в Казанлък (закрит 1999) == Тролейбусният транспорт в Казанлък е открит през 1986 и е първата мрежа изградена в необластен град. Мрежата се състои от 3 линии, 2 от тях обслужват завод Арсенал. Тролейбусният състав се е състоял от българо-румънските тролейбуси DAC-Чавдар като в началото за кратко време в града са изпозлвани тролейбуси Skoda 9Tr, получени от София и Skoda 14Tr, взети назаем от Пловдив и Сливен. През 90-те години поради лошо управление и отлив на пътници тролейбусния транспорт в Казанлък претърпява доста загуби, което води до неговата приватизация и закриване. Линии в миналото: * '''Линия №10''' Арсенал – Център – Изток * '''Линия №11''' Арсенал – Център – Абаята * '''Линия №12''' Абаята – Център – Изток == Тролейбуси в Пазарджик == В [[Пазарджик]] тролейбусният транспорт е официално открит на 1 юни 1993 г. Днес линиите в града са: * '''Линия № 1''' ж.к.”Устрем” – Промишлената зона – жп. Гара * '''Линия № 1Е''' ж.к.”Устрем” – Казармата – жп. Гара * '''Линия № 2''' ж.к.”Устрем” – кв.”Запад” – Промишлената зона – жп. Гара * '''Линия № 2Е''' ж.к.”Устрем” – кв.”Запад” – Казармата – жп. Гара * '''Линия № 4''' ж.к.”Устрем” – кв.”Запад” – Промишлената зона – фирма „Каучук“ * '''Линия № 5''' ж.к.“Устрем“ – Пощата – Промишлената зона – фирма „Каучук“ Първите тролейбуси докарани в града от фирма „Simex“ гр. Прага през 1993 г. – 10 броя Škoda 9TrHT28 втора употреба от чешките градове [[Злин]] и [[Острава-град (окръг)|Острава]], произведени 1979 – 1980 г. В града са регистрирани с номера 01 – 10. Същите са закупени с банков кредит в размер на 1.5 млн. лв., като гарант е община Пазарджик. През 1994 г. е закупен 1 бр. тролейбус [[Škoda 14Tr]] (бивш 283) от Пловдив и е регистриран с номер 11. През 1995 г. са закупени 6 броя [[Škoda 14Tr]] от Злин, Чехия, произведени 1982 – 1983 г., номерирани 12 – 17. През 1996 г. са доставени 6 броя съчленени тролейбуси, марка „Berna“, дарение от българин живеещ в гр. [[Базел]], [[Швейцария]]. С решение № 168/28.09.2006 г. ОбС–Пазарджик разрешава на дружеството да получи 500 хил. лв. кредит за закупуване на 2 броя нови руски тролейбуси ЗиУ682 и ТролЗа 5275 – 05, произведени в завода в гр. Енгелс. Кредитът е обезпечен от община Пазарджик. През 2013 г. са закупени 8 бр. тролейбуси ЛАЗ E183А1. Те са с номерата от 20 – 27. До 15 март 2013 г., когато транспортното дружество „Тролейбусен транспорт – Пазарджик“ АД сключи договор с Търговско – финансова компания „ЛАЗ“ООД, гр. Киев за закупуването на 8 нови тролейбуса. Цената на една мотриса е над 200 хиляди евро, а общата инвестиция възлиза на над 1,8 млн. евро. Тролейбусите са изцяло нови и напълно отговарят на всички съвременни изисквания за екологичен транспорт. Към 2015 г. общата еднопосочна маршрутна дължина на контактната мрежа е 30 км. == Тролейбуси в Перник (закрит 2015) == [[Файл:Pernik ZiU-682 Trolleybus no 219 Jan 1995 - Flickr - sludgegulper.jpg|мини|250п|Тролейбус тип ЗиУ-9 в Перник през 1995 г.]] [[Файл:DAC_-_Чавдар_.jpg|мини|250px|Тролейбус ДАК-Чавдар 317ЕТр в Перник]] Тролейбусният транспорт в [[Перник]] е пуснат в експлоатация на 20 септември 1987 г. Тролейбусите в Перник са открити на 20 септември 1987 г. (20.09.87) със само една линия номер 17 между спирка Метал и спирка Шахтьор обслужвайки се от тролейбуси<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=|заглавие=ЗиУ-682|труд=ЗиУ-682}}</ref> ЗиУ-682 и DAC Чавдар 317ЕТр. През март 2015 (30.03.2015) беше закрит и тролейбусният транспорт в Перник. Линии в миналото: * '''Линия № 10''' Център – Централен пазар – МБАЛ „Р. Ангелова“ – Бели брег – кв. Димова махала – Винпром – ЦОФ – Каролина – ОУ „Св. Константин – Кирил Философ“ – Колело жк. Тева * '''Линия № 15''' Колело жк. Тева – ОУ „Св. Константин – Кирил Философ“ – Каролина – ЦОФ – Домостроителен комбинат – кв. Мошино – III поликлиника – Банята (кв. Изток) – Бучински път – ЖП спирка „Църква“ – Албените – Палатата – Колело Метал * '''Линия № 17''' Център – Централен пазар – МБАЛ „Р. Ангелова“ – Бели брег – кв. Димова махала – Вимпром – ЦОФ – Домостроителен комбинат – кв. Мошино – III поликлиника – Банята (кв. Изток) – Бучински път – ЖП спирка „Църква“ – Албените – Палатата – Колело Метал * '''Линия № 20''' Център – Централен пазар – МБАЛ „Р. Ангелова“ – Бели брег – кв. Димова махала – Вимпром – ЦОФ – Домостроителен комбинат – кв. Мошино – III поликлиника – Банята (кв. Изток) – Бучински път – Пектин – Центъра на кв. Църква – Стопанството – XVI СОУ „Св. Кирил и Методий“ – Шипка – Детска градина – Колело Кралевски път Закрити линии: Линия N° 16 от спирка Метал през пазара до центъра. <nowiki>*</nowiki>В обратна посока минава през Албените. През 2017 г. контактната тролейбусна мрежа е напълно премахната.<ref>{{Citation |title=paper.standartnews.com |url=http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2017-06-04&article=283734 |accessdate=2017-10-12 |archivedate=2017-10-12 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20171012202006/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2017-06-04&article=283734 }}</ref> == Тролейбуси в Плевен == Вижте също [[Градски транспорт в Плевен]]. Официалният сайт на градския транспорт в Плевен е [https://eltransportpleven.com eltransportpleven.com]. Тролейбусната мрежа на [[Плевен]] е открита на 7 октомври 1985 г. Така Плевен става третият град с тролейбусен транспорт след София и Пловдив. Тролейбусната система на Плевен се състои от 55 км (еднопосочна) контактна мрежа и 22 тролейбусни линии. Подвижният състав се състои от 40 бр.тролейбуси [[Skoda Solaris 26Tr]], произведени през 2014 г. и 14 броя [[Solaris Trollino 12]] произведени през 2018 г., както и 6 тролейбуса ЗиУ 682. Запазен е и исторически тролейбус ЗиУ 682 с инвентарен номер 112, произведен през 1985 г., който е част от подвижния състав от общо 98 тролейбуса от същия тип, обслужвали Плевен между 1985 г. и 2014 г. Той ще бъде възстановен до оригиналния си вид и ще се ползва за представителни цели на общинския транспорт. С проект по програма „Интегриран градски транспорт“ за разширяване и модернизация на тролейбусния транспорт, контактната мрежа на тролейбусите в Плевен е модернизирана по най-добрите стандарти. Въведени са в експлоатация 4 нови тролейбусни маршрута: по бул. Христо Ботев (между ул. Трети март и ул. Сан Стефано), жк Дружба (по бул. Европа и ул. Св. Климент Охридски), в ЖК Кайлъка, към 9-ти квартал (по ул. Стоян Заимов и ул. Пирот, ул. Хаджи Димитър, ул. Генерал Владимир Вазов). В експлоатация е и ново тролейбусно депо в ж.к. Дружба, завършено през 2015 година. Първоначалното депо към момента е основно предназначено за зареждане и престой на електробусите, оперирани от същото общинско дружество. [[Файл:Skoda Solaris 26Tr.jpg|мини|250п|Тролейбус Skoda Solaris 26Tr в [[Плевен]]]] [[Файл:ЗиУ.jpg|мини|250п|Тролейбус ЗиУ-682 в Плевен]] Линиите в Плевен са следните: * '''Линия №1.''' Сторгозия – ЖП Гара – Втора клинична база и обратно (по-рано – автобус, от 10 април 2018 г. – тролейбус) * '''Линия №5.''' ЖП Гара – ТВ Кула – Дружба (обръщател) и обратно * '''Линия №6.''' ЖП Гара – бул. Русе – зала „Балканстрой“, обратно: зала „Балканстрой“ – ПЪРВА КЛИНИЧНА БАЗА (УМБАЛ) – ЖП Гара * '''Линия №7.''' ЛВТ – Дом на книгата – Моста и обратно * '''Линия №7А.''' ХоумМакс – ЛВТ – Моста и обратно (по-рано – автобус, от 1 август 2018 г. – тролейбус) * '''Линия №8.''' Дружба – ТВ кула – ПЪРВА КЛИНИЧНА БАЗА (УМБАЛ) – ул. Гренадерска – Сторгозия * '''Линия №9.''' ЖП Гара – Дружба бл. 311 – Дружба (обръщател) и обратно * '''Линия №10.''' Моста – Първа клинична база – Дружба и обратно * '''Линия №12.''' ЛВТ – „Трактор“ (Индустриална зона) * '''Линия №13.''' Сторгозия – Славина (Индустриална зона) – само в работни дни * '''Линия №14.''' Моста – Полима (Индустриална зона) – само в работни дни * '''Линия №15.''' Дружба – Полима – само в работни дни * '''Линия №31.''' Сторгозия – Втора клинична база и обратно (изпълнява се от 12 септември 2016 г.) * '''Линия №33.''' Сторгозия – ж.к. Кайлъка и обратно (изпълнява се от 12 септември 2016 г.) * '''Линия №44.''' ЛВТ – Първа клинична база (УМБАЛ) – Моста и обратно (изпълнява се от 12 септември 2016 г.) * '''Линия №57.''' ЛВТ – ТВ Кула – Дружба (обръщател) и обратно – само в работни дни * '''Линия №91.''' ЛВТ – Практикер – Дружба бл. 311 и обратно (изпълнява се от 15 септември 2016 г.) * '''Линия №93.''' Сторгозия – Дом на книгата – Дружба (обръщател) и обратно – само в работни дни '''На 12 септември 2016 г. са закрити следните линии:''' * '''линия №3.''' Сторгозия – община Плевен – Моста (частично заменена от линия 33) * '''линия №4.''' МОСТА – ПЪРВА КЛИНИЧНА БАЗА (УМБАЛ) – ЛВТ, обратно: ЛВТ – МОСТА (частично заменена от линия 44) * '''линия №11.''' ЛВТ – Полима (Индустриална зона) – само в работни дни * '''линия №97.''' ЛВТ – Дом на книгата – Дружба (обръщател) и обратно (частично заменена от линия 91) == Тролейбуси в Пловдив (закрит 2012) == [[Файл:Пловдив-Škoda 9Tr, 1995г.jpg|мини|250п|Тролейбус Škoda 9Tr-Пловдив, 1995 г.]] Тролейбусният транспорт в [[Пловдив]] е открит на 6 януари 1956 г. Първите 10 тролейбуса са ТБ-51 (български, произведени по руски лиценз на модела МТБ-82) и обслужват 2 линии свързващи съответно двете жп гари и кв. „Въстанически“ с жп гара Филипово, преминавайки през главната улица на града, която днес е пешеходна. Постепенно мрежата се разраства и от 1966 г. започва вносът на чешки тролейбуси Škoda 9Tr с контакторно управление, като до 1981 година са внесени общо 130 тролейбуса, моделите след 1979 г. са с тиристорен регулатор. В периода 1985 – 1986 г. са закупени 23 тролейбуса Škoda 14Tr, а през 1986 г. – 50 броя ЗиУ-682 с контакторно управление. В периода 1982-до началото на 90-те в града работят и четири прототипни тролейбуса Чавдар (три съчленени Т14-30 и един соло Т13-30). През 1989 г. се купуват и 33 броя Dac Чавдар 317 etr – съчленени с контакторно управление, а през 1993 г. са закупени три тролейбуса Škoda 14Tr втора употреба от град Прешов – Словакия, два от които са от прототипния модел на 14Tr-14Tr0 и бяха последните екземпляри от този модел в движение в света. В края на 80 те в града се движат над 120 тролейбуса, които домуват в две депа Филипово и Тракия. Контактната мрежа е с дължина 120 км, което го прави градът с най-развитата тролейбусна мрежа в България. След 2000 г. „Градски транспорт – Пловдив“ изпада в тежко финансово състояние, броят на тролейбусите и обслужваните маршрути постепенно намалява. През 2007 г. се стига до приватизация на дружеството. Новият собственик е задължен по договор да достави 65 тролейбуса, но това не се случва, внесени са само 9 броя швейцарски тролейбуси Saurer втора употреба и 15 Van Hool също втора употреба. Поръчани са и 28 броя канадски тролейбуси, които впоследствие са конфискувани на митница Бургас и отнети в полза на държавата. Приватизационният договор не се изпълнява и линиите не се обслужват със заложения по договор брой тролейбуси. Голяма част от контактната мрежа, която не се използва, не се и поддържа и е в лошо състояние. Това довежда и до решение на общината за прекратяване на договора с превозвача от 1 октомври 2012 г. и Пловдив остава без тролейбусен транспорт. Преди да се закрие тролейбусният транспорт в Пловдив имаше 6 тролейбусни линии (3, 5, 14, 19, 25, 134), като 2 от тях се изпълняваха с автобуси (5 и 25). [[Файл:268-13-aug-1994.jpg|мини|250п|Тролейбус Škoda 14Tr-Пловдив 1994 г.]] Част от контактната мрежа е демонтирана. === Линии === * '''Линия 2:''' Бул. ,,Ал Стамболийски“ (обръщало) – бул. „Коматевско шосе“ – Централна жп гара – бул. „Христо Ботев“ – бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ – бул. „Дунав“ – ул. „Победа“ – ул. „Димитър Стамболов“ – ТК „Марица“. * '''Линия 3:''' ЕАЗ – бул. „Никола Вапцаров“ – бул. „Македония“ – Бетонен мост – бул. „Христо Ботев“ – бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ – бул. „Дунав“ – ул. „Победа“ – ул. „Димитър Стамболов“ – ТК „Марица“. * '''Линия 5:''' Стадион „Пловдив“ (обръщало) – бул. „Копривщица“ – бул. „6-и септември“ – бул. „Източен“ – Централни пловдивски гробища – бул. „Княгиня Мария Луиза“ – бул. „Цариградско шосе“ – Домостроителен комбинат. * '''Линия 8:''' (кръгова линия) ТК „Марица“ – ул. „Димитър Стамболов“ – ул. „Победа“ – бул. „Дунав“ – бул. „Васил Априлов“ – Централна жп гара – бул. „Христо Ботев“ – бул. „Източен“ – Каменица – бул. „6-и септември“ – бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ – бул. „Дунав“ – ул. „Победа“ – ул. „Димитър Стамболов“ – ТК „Марица“. * '''Линия 14:''' Домостроителен Комбинат – бул. „Цариградско шосе“ – бул. „Княгиня Мария Луиза“ – Централни пловдивски гробища – пл. „Свети Архангел Михаил“ – бул. „Източен“ – Каменица – бул. „Христо Ботев“ – Бетонен мост – бул. „Македония“ – ул. „Скопие“ – бул. „Кукленско шосе“ – ОКЗ „Тракия“ (в празнични дни: след бул. „Кукленско шосе“ директно за ЕАЗ (бул. „Цар Борис III Обединител“), връщане през ул. „Индустриална“. * '''Линия 19:''' Домостроителен комбинат – бул. „Цариградско шосе“ – бул. „Княгиня Мария Луиза“ – Централни пловдивски гробища – пл. „Свети Архангел Михаил“ – бул. „Източен“ – Каменица – бул. „Христо Ботев“ – Централна жп гара – бул. „Коматевско шосе“ – бул. „Александър Стамболийски“ (обръщало). * '''Линия 23:''' Бул. „Александър Стамболийски“ (обръщало) – бул. „Никола Вапцаров“ – ул. „Индустриална“ – ул. „Скопие“ – бул. „Кукленско шосе“ – надлез „Родопи“ – бул. „Найчо Цанов“ – бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ – бул. „Дунав“ – ул. „Победа“ – ул. „Димитър Стамболов“ – ТК „Марица“. * '''Линия 25:''' АПК „Тракия“ – бул. „Васил Левски“ – бул. „Дунав“ – бул. „Цар Борис III Обединител“ – бул. „6-и септември“ – бул. „Източен“ – бул. „Княгиня Мария Луиза“ – бул. „Цариградско шосе“ – бул. „Освобождение“ – бул. „Шипка“ – жп гара Тракия. * '''Линия 28:''' (кръгова линия) в обратна посока на линия 8. * '''Линия 32:''' Централна гара (колелото) – бул. „Коматевско шосе“ – бул. „Никола Вапцаров“ – ЕАЗ – бул. „Кукленско шосе“ – ОКЗ „Тракия“ * '''Линия 34:''' Коматевски транспортен възел – Централна жп гара – бул. „Христо Ботев“ – Аграрен университет – бул. „Менделеев“ – ул. „Нестор Абаджиев“ – ЗЗУ. * '''Линия 35:''' Стадион „Пловдив“ (обръщало) – бул. „Копривщица“ – бул. „6-и септември“ – бул. „Източен“ – Каменица – Аграрен университет – бул. „Менделеев“ – ул. „Нестор Абаджиев“ – ЗЗУ. * '''Линия 55:''' Ж.к. „Изгрев“ – ул. „Крайна“ – ул. „Ландос“ – бул. „Цариградско шосе“ – бул. „Източен“ – бул. „6-и септември“ – бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ – бул. „Дунав“ – ул. „Победа“ – ул. „Димитър Стамболов“ – ТК „Марица“. * '''Линия 102:''' Коматевски транспортен възел – Централна жп гара – бул. „Васил Априлов“ – бул. „6-и септември“ – бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ – бул. „Дунав“ – ул. „Победа“ – ул. „Димитър Стамболов“ – ТК „Марица“. * '''Линия 114:''' ОКЗ „Тракия“ – ЕАЗ – бул. „Никола Вапцаров“ – бул „Македония“ – Бетонен мост – бул. „Христо Ботев“ – Чайка фарма – бул. „Санкт Петербург“ – Метро – бул. „Освобождение“ – бул. „Шипка“ – жп гара Тракия. * '''Линия 134:''' Жп гара Тракия – бул. „Шипка“ – бул. „Освобождение“ – Метро – бул. „Санкт Петербург“ – Чайка фарма – бул. „Христо Ботев“ – Централна жп гара – бул. „Коматевско шосе“ – бул. „Никола Вапцаров“ – бул. „Найчо Цанов“ – ЕАЗ – бул. „Кукленско шосе“ – ОКЗ „Тракия“. === Подвижен състав === [[Файл:AG280T07.jpg|мини|250п|Тролейбус Van Hool AG280Т в Пловдив]] {| class="wikitable" cols="4" |class="wikitable" |+Списък на подвижния състав !Модел !бр. !Инв. номера !Год. на доставка !Други |- |ТБ-51/54 (МТБ-82) |35 |101 – 135 |1955 | |- |Škoda 9Tr9 |10 |101 – 110 |1966 | |- |Škoda 9Tr11 |15 |136 – 150 |1967 |''141, 144 – учебни'' |- |Škoda 9Tr12 |10 |151 – 160 |1968 | |- |Škoda 9Tr13 |10 |161 – 170 |1969 |''162 – учебен'' |- |Škoda 9Tr16 |10 |171 – 180 |1970 | |- |Škoda 9Tr17 |10 |181 – 190 |1971 |''183 – учебен'' |- |Škoda 9TrH25 |15 |191 – 205 |1976 |500 – прехвърлени от София в края на 80-те. |- |Škoda 9TrHT28 |12 |206 – 217 |1980 | |- |Škoda 9TrHT28 |46 |218 – 263 |1981 |265, 310, 312, 315, 346, прехвърлени от София към края 80-те. |- |Škoda 14Tr06 |24 |264 – 287 |1985 – 1986 | rowspan="2" | |- | | | | |- | | | | | |- |Škoda 14Tr0 |2 |288 – 289 |1993 |''Закупени от Прешов (45, 46)'' |- |Škoda 14Tr01 |1 |290 |1993 |''Закупен от Прешов (47)'' |- |ЗиУ 682-УПН |52 |300 – 351 |1986 |''400, 401, 402 – учебни'' |- |Чавдар Т13-30 |1 |500 |1982 |''Единствен произведен екземпляр'' |- |Чавдар Т14-30 |3 |501 – 503 |1982/3 |''Единствени произведени екземпляри'' |- |DAC-Чавдар 317-etr |34 |504 – 537 |1986 и 1989 | |- |Saurer GT 560 |9 |102 – 108 110 – 111 |2009 |''Закупени от Санкт Гален, Швейцария'' |- |Van Hool AG 280T |15 |120 – 134 |2009 |''Закупени от Гент, Белгия (номера 1, 2, 3, 5, 6, 7, 9, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 19, 20)'' |- |GMC-BBC HR150G |28 | - |2009 |''Закупени от Едмънтън, Канада. Задържани на митницата в Бургас и впоследствие предадени за скрап'' |} == Тролейбуси в Русе == [[Файл:54529_at_the_Pantheon,_Ruse,(_pyce_)October_1993_-_Flickr_-_sludgegulper.jpg|мини|250px|Тролейбус ЗиУ-9 в Русе]] [[Файл:Rousse_-_trolleybus2.jpg|мини|250px|Тролейбус [[Iveco]] 2470 Socimi в Русе]] [[Файл:Renault_trolleybus_operating_in_Ruse,_Bulgaria.jpg|мини|250px|Тролейбус [[Renault]] ER100H в Русе]] [[Файл:Neoplan_trolleybus_operating_in_Ruse,_Bulgaria.jpg|мини|250px|Тролейбус Neoplan N6021 в Русе]] През 1988 година е тръгнал първият тролейбус в град [[Русе]], с маршрут Завод Бор – Арда, с тролейбуси ЗиУ-682. През следващите години се развива града, както и контактно кабелната мрежа. Развиват мрежата из централната градска част и индустриалните зони, като се премахват доста от автобусните маршрути, за сметка на тролейбусните транспорти. През годините в Русе се експлоатират различни видове тролейбуси. В началото на тролейбусния транспорт се използват най-вече съветски и руски тролейбуси с марки ЗиУ, по-късно се доставят и други разновидности от същия завод вече в състава на Руската Федерация. По-късно на 1 ноември 2008 г. община Русе сключва концесионен договор с фирма ЕГГЕД Русе, която поема управлението на тролейбусния транспорт в града. Целите на организацията са много, от подмяна на амортизирания подвижен състав, до разширяване на мрежата. На няколко етапа, за периода от 2008 до 2013 г. се подменя целия наличен състав, като се закупуват рециклирани тролейбуси от Швейцария, Германия и Чехия. Идея за нови трасета е имало от колелото на КАТ до Дунав мост където има поставени стълбове на 90%. На ул. Чипровци също има поставени около 30 тролейбусни стълба като сега се използват за уличното осветление. Разглобена мрежа има между сивовата мелница и централна жп гара/бул. Цар Освободител/ и при тролейбусното депо. През 2015 г. се реализира проект интегрирана система за градския транспорт. Чрез проекта се подмени мрежата на тролеите, подмениха се някои стълбове и се пребоядисаха. На 31 август тролейбусният транспорт стана общински. Фирмата обслужваща тролейбусните линии в града се казва „ОБЩИНСКИ ТРАНСПОРТ РУСЕ“. Предстои рехабилитиране на разделителните стрелки за по-бърза скорост на състава. Предстои закупуване на 15 нови машини и 20 употребявани. От май месец 2019 г. до април 2020 г. работеше експериментирана нощна тролейбусна линия, която имаше курсове до 2:00. Тролейбусните линии в Русе са: * '''Линия № 2''' Млекозавод/БОР – бул. „Трети март“ – Пожарна/Винзавод – Оргахим (Дунавска коприна)/Юта – Фазан/Жити – Сарайски мост – ул. „Сент Уан“ – Гимназия по корабостроене/Сент Уан – ул. „Николаевска“ – Чайка/Мариела Сони – бул. „Генерал Скобелев“ – Математическа гимназия – СБА – пл. „Оборище“ – бул. „Липник“ – Мосю Бриколаж – Кауфланд/Ялта – Найден Киров/Петър Караминчев – Олимп/Стиф – Подстанция – Трета поликлиника/МОЛ „Русе“ – Печатница „Дунав“/Бизнес център „Авко“ – Мототехника/КАТ * '''Линия № 9''' кв. „Чародейка Юг“ – ул. „Тодор Икономов“ – Търговски комплекс – бул. „Васил Левски“ – Блок № 115 – бул. „Христо Ботев“ – Печатни платки/Технополис – бул. „Цар Освободител“ – Училище „Йордан Йовков“ (Кооперативен пазар)/Афродита – пл. „Оборище“ – бул. „Генерал Скобелев“ – СБА – Математическа гимназия – Мариела Сони/Чайка – ул. „Стефан Стамболов“ – Сент Уан/Гимназия по корабостроене – Сарайски мост – бул. „Трети март“ – Жити/Фазан – Юта/Оргахим (Дунавска коприна) – Винзавод/Пожарна – БОР/Млекозавод * '''Линия № 12 Централна жп гара – ул. „Николаевска“ – ул. „Свети Георги“ – ул. „Борисова“ – Лермонтов – Орхидея – Медицински център – бул. „Генерал Скобелев” – Скобелев (СБА) – пл. „Оборище” – бул. „Липник” – Мосю Бриколаж – Кауфланд – Найден Киров – Олимп – Подстанция – Трета поликлиника (Мол „Русе“) – Печатница „Дунав“ – Мототехника (КАТ)''' – бул. „България“ – Хотел „Фамилия“ – ЗЕИМ (Изома) – Оргахим – Дунав мост – бул. „Тутракан“ – Еконт Експрес (Напорни тръби) – Тутракан №19 (Тухлена фабрика) – Захарен завод /тролейбусна в подчертаните участъци/ * '''Линия № 13''' кв. „Дружба 3“ – ул. „Даме Груев“ – Блок № 10/Блок № 28 – Блок № 6/ЦБА – бул. „Васил Левски“ – бул. „Христо Ботев“ – Печатни платки/Технополис – бул. „Цар Освободител“ – Училище „Йордан Йовков“ (Кооперативен пазар)/Афродита – пл. „Оборище“ – бул. „Липник“ – Мосю Бриколаж – Кауфланд/Ялта – Найден Киров/Петър Караминчев – Олимп/Стиф – Подстанция – Трета поликлиника/МОЛ „Русе“ – Печатница „Дунав“/Бизнес център „Авко“ – Автогара „Изток“ – Гара Разпределителна * '''Линия №20''' Ж.к. „Изток“, пл. „Прага“ – ул. „Рига“ – Жерав – Боряна – ул. „Котовск“ – '''бул. „Липник“ – Подстанция – ул. „Никола Петков“ – Млечна кухня – ул. „Тулча“ – Товарна гара – Училище „Братя Миладинови“ – Русенски университет – Гимназия по механотехника (Окръжна болница) – бул. „Съединение“ – бул. „Цар Освободител“ – Сердика – пл. „Оборище“ – бул. „Генерал Скобелев“ – СБА – Математическа гимназия – Мариела Сони – ул. „Николаевска“ – ул. „Стефан Стамболов“ – Сент Уан /тролейбусна в подчертаните участъци/''' * '''Линия № 21''' кв. „Чародейка Юг“ – ул. „Тодор Икономов“ – Търговски комплекс – бул. „Васил Левски“ – Блок № 115 – бул. „Христо Ботев“ – Печатни платки/Технополис – бул. „Цар Освободител“ – Училище „Йордан Йовков“ (Кооперативен пазар)/Афродита – пл. „Оборище“ – бул. „Липник“ – Мосю Бриколаж – Кауфланд/Ялта – Найден Киров/Петър Караминчев – Олимп/Стиф – Подстанция – Трета поликлиника/МОЛ „Русе“ – Печатница „Дунав“/Бизнес център „Авко“ – Автогара „Изток“ – Гара Разпределителна * '''Линия № 24''' кв. „Дружба 3“ – ул. „Даме Груев“ – Блок № 10/Блок № 28 – Блок № 6/ЦБА – бул. „Васил Левски“ – бул. „Христо Ботев“ – Печатни платки/Технополис – бул. „Цар Освободител“ – Училище „Йордан Йовков“ (Кооперативен пазар)/Афродита – пл. „Оборище“ – бул. „Генерал Скобелев“ – СБА – Математическа гимназия – Мариела Сони/Чайка – ул. „Стефан Стамболов“ – Сент Уан/Гимназия по корабостроене – Сарайски мост – бул. „Трети март“ – Жити/Фазан – Юта/Оргахим (Дунавска коприна) – Винзавод/Пожарна – БОР/Млекозавод * '''Линия № 27''' кв. „Дружба 3“ – ул. „Даме Груев“ – Блок № 10/Блок № 28 – Блок № 6/ЦБА – бул. „Васил Левски“ – бул. „Христо Ботев“ – Печатни платки/Технополис – бул. „Цар Освободител“ – Училище „Йордан Йовков“ (Кооперативен пазар)/Афродита – пл. „Оборище“ – Спортна зала „Булстрад Арена“ (Белведере) – Пантеона/Сердика – бул. „Съединение“ – Окръжна болница/Гимназия по механотехника – ул. „Плиска“ – Първа пролет – Русенски университет – Париж/Училище „Братя Миладинови“ – кв. „Цветница“ – бул. „Тутракан“ – кв. „Тракция“ (ЛВЗ) – Психодиспансер – Захарен завод * '''Линия № 29''' кв. „Чародейка Юг“ – ул. „Тодор Икономов“ – Търговски комплекс – бул. „Васил Левски“ – Блок № 115 – бул. „Христо Ботев“ – Печатни платки/Технополис – бул. „Цар Освободител“ – Училище „Йордан Йовков“ (Кооперативен пазар)/Афродита – пл. „Оборище“ – Спортна зала „Булстрад Арена“ (Белведере) – Пантеона/Сердика – бул. „Съединение“ – Окръжна болница/Гимназия по механотехника – ул. „Плиска“ – Първа пролет – Русенски университет – Париж/Училище „Братя Миладинови“ – кв. „Цветница“ – бул. „Тутракан“ – кв. „Тракция“ (ЛВЗ) – Психодиспансер – Захарен завод '''Закрити линии:''' * '''Линия № 1Н''' Дружба 3 ул. „Даме Груев“ бул. „Христо Ботев“ бул. „Цар Освободител“ – СБА – Борисова – Централна ЖП гара (нощна) * '''Линия № 1''' Централна жп гара, ул. Борисова, бул. Скобелев, пл. Оборище, бул. Цар Освободител, бул. Фердинанд, хотел „Рига“ * '''Линия № 20''' Гара Разпр., Олимп, Париж, Доростол, СБА, Сент Уан * '''Линия № 23''' Хотел Рига-бул. Фердинанд-ул. Борисова-Централна ЖП гара * '''Линия № 25''' жк Дружба-3 (обръщало), ул. Даме Груев, бул. Васил Левски, бул. Христо Ботев, п.в. Христо Ботев, бул. България, п.в Охлюва, бул. Мидия Енос, ул. Борисова, бул. Скобелев, пл. Оборище, бул. Цар Освободител, бул. Съединение, ул. Плиска /обратно по ул. Доростол/, бул. Тутракан, Захар Био. * '''Линия № 26''' Млекозавод/БОР– бул. „Генерал Скобелев“– ул. „Плиска“ – бул. „Тутракан“ – Захарен завод == Тролейбуси в Сливен == [[Файл:Sliven troleybus.jpg|мини|Тролейбус SOR TNS 12 |236x236px]] Тролейбусният транспорт в град [[Сливен]] е открит на 24 май 1986 г с линия № 18. Градът разполага с тролейбуси от марките [[Škoda 14Tr]] и SOR TNS 12. Някои от тролеите частично са заменени с автобуси поради недостиг и неизправност на тролейбусите. Обявена е поръчка за доставка на 6 нови тролейбуса SOR TNS 12, както и ремонт и осъвременяване на тролейбусната контактна мрежа през 2021 г. Подменени са повечето от стрелките по маршрута на линия 201, възстановена е контактната мрежа на новоизградените кръгови движения в града. Новите тролейбуси SOR TNS 12 са доставени и въведени в експлоатация през есента на 2023 г. [[Файл:TroleybusShkodaSliven.jpg|мини|236x236px|Тролейбус Škoda 14Tr в ДЕПО]] Експлоатират се само две линии: * '''Линия № 201''' (обединение на '''линии''' '''№ 1, 20, 118''') Диспечерски пункт „Дюлева река“ – бул. „Панайот Хитов“ – бул. „Стефан Стамболов“ – бул. „Бургаско шосе“ – бул. „Илинденско въстание“ – жп Гара – бул. „Хаджи Димитър“ – Автогара/Окръжна болница – бул. „Братя Миладинови“ – бул. „Стефан Караджа“ – ул. „Шести септември“ – Зала „Асеновец“ * '''Линия № 7''' Подстанция „Комуна“ – ул. „Янко Сакъзов“ – бул. „Бургаско шосе“ – бул. „Братя Миладинови“ – бул. „Стефан Караджа“ – ул. „Шести септември“ – Площад „Таньо Войвода - Зала,,Асеновец" Още две линии имат контактна мрежа по маршрута си и са се обслужвали от тролейбуси. Те могат да бъдат възстановени, но са закрити, тъй като не присъстват в новата транспортна схема на града: * '''Закрити линии:''' * '''Линия № 3''' Диспечерски пункт "Дюлева река"- бул."П.Хитов"- бул."Ст.Стамболов"- бул."Бургаско шосе"- бул."Братя Миладинови" - бул."Банско шосе"- бул."Илинденско въстание"- бул."Стефан Караджа" - тролейбусно депо * '''Линия № 18''' Диспечерски пункт "Дюлева река"- бул."П.Хитов"- бул."Ст.Стамболов"- бул."Бургаско шосе"- ул."Илинденско въстание" - бул."Цар Симеон" - тролейбусно депо == Тролейбуси в София == {{Основна|Тролейбуси в София}} [[Файл:Škoda_26Tr_Solaris_trolleybus_in_Sofia.jpg|мини|250п|Тролейбус [[Škoda Solaris 26Tr|Škoda 26Тр Solaris]] в София]] [[Файл:Ikarus 280.92 T.jpg|мини|250п|Тролейбус [[Ikarus 280.92Т]] в София, в депо Искър]] [[Файл:Gräf & Stift GE 152 M18 trolleybus in Sofia.jpg|мини|250п|Тролейбус Graef & Stift GS 152 M18 в София]] [[Файл:Skoda Solaris 27tr in Sofia.jpg|мини|250п|Тролейбус Škoda Solaris 27Tr в София]] Началото на тролейбусния транспорт в [[София]] се поставя на 14 февруари 1941 г. Оператор е „Центърът за градска мобилност“ ЕАД, а собственик на парка и депата е отделно дружество – „Столичен електротранспорт“ ЕАД, към което се числи и трамвайният транспорт. В София има 2 тролейбусни депа – депо „Надежда“ и депо „Искър“, както и ремонтна база в квартал „Левски“. В София най-масово използвани през годините тролейбуси са чешките Skoda, модели 9Tr и 14Tr, унгарските „Ikarus 280Т“, както и съветски ЗиУ-9. От 1986 г. до средата на 90-те се движат и тролейбуси DAC-Чавдар 317 Etr с румънска каросерия и зелено-бяла разцветка. Заради ненадеждността си обаче тролейбусите от този тип са бракувани след по-малко от 10 години служба. До 2015 г. най-голямата част от тролейбусния автопарк са тролейбусите „[[Ikarus 280.92Т]]“. Разликите в оформлението в сравнение с автобусите са в седалките и осветлението. Освен в София '''Ikarus 280.92Т''' има и във Враца. Между 2007 и 2009 г. 11 тролейбуса Ikarus са модернизирани в ремонтна база Левски. Модернизираните бройки са с нов дизайн на предния и заден панел, изградени нископодови платформи за трудноподвижни хора, както и с уредба за съобщаване на спирките. Заради ниското качество на извършените ремонти обаче модернизираните тролеи са отново в лошо състояние. Тролейбусите '''[[Ikarus 280.92Т]]''' се движат по линии 1,6,7,9 и рядко по линия 3. „Столичен електротранспорт“ закупува през 2006 г. 8 тролейбуса втора употреба от град [[Инсбрук]], [[Австрия]]. Те са модел MAN Graef & Stift и бяха в движение по линии 11 и 4 до 2018 г., когато са спрени от линия заради прекъсвания при контактната мрежа. В движение от 2002 г. до 2018 г. са три тролейбуса Güleryüz Cobra с турска каросерия и румънско електрооборудване, сглобени в завода ТРАМКАР в София. Единственият тролейбус „Чавдар“ 130, прототип № 2525, произведен от „[[Трамкар]]“ е нарязан за скрап през есента на 2011 г. През 2010 за доставени 30 тролейбуса [[Skoda Solaris 26Tr]]. Закупени са със заем от Световната банка на цена 462 285 евро без ДДС всеки. Те са с полски каросерии Solaris и се движат по линии 4, 5, 8 и 11. Тези тролейбуси разполагат с климатик, дизелов двигател и оповестяване на спирките. В края на 2013 г. започват доставки и на съчленени тролейбуси от същия тип [[Skoda Solaris 27Tr]]. Тролейбусите от този модел се движат по линии 1, 2, 3, 5, 6, 7 и 9. Частично и рядко се движат по линии 4 и 11. През март 2021 г. започват доставки на 30 бр. съчленени тролейбуси тип [[Škoda 27Tr Solaris|Skoda Solaris 27Tr]] IV поколение, които имат някои подобрения във външния им вид и в интериора, за разлика от техните предшественици. Към юни 2021 г. тези тролейбуси се движат предимно по линии 1 и 9 и понякога по 6 и 7. В София тролейбусните линии са: {| class="wikitable" |+ !Линия № !Маршрут !Депо |- |'''№ 1''' |Пета градска болница – НДК – ж.к. Левски Г |Левски |- |'''№ 2''' |ж.к. Бъкстон – НДК – ж.к. Хаджи Димитър |Искър |- |'''№ 3''' |ж.к. Левски Г – Софийски университет – УМБАЛ „Св. Анна“ |Искър |- |'''№ 4''' |ж.к. Дружба 2 – Софийски университет – ж.к. Хаджи Димитър |Искър |- |'''№ 5''' |Надлез Надежда – НДК – УМБАЛ ,,Св. Анна" |Искър/Надежда |- |'''№ 6''' |ж.к. Люлин 3 – ж.к. Люлин 1 – бул. Сливница – пл. Сточна гара |Надежда |- |'''№ 7''' |ж.к. Люлин 3 – ж.к. Люлин 7 – бул. Сливница – ул. Опълченска – НДК – ж.к. Гоце Делчев |Надежда |- |'''№ 8''' |пл. Сточна гара – НДК – ж.к. Гоце Делчев |Искър |- |'''№ 9''' |ж.к. Борово – НДК – ул. Раковски – пл. Сточна гара |Надежда |- |'''№ 11''' |ж.к. Дружба 1 – Софийски университет – пл. Сточна гара |Искър |} == Тролейбуси в Стара Загора == [[Файл:LAZ_E183_Trolleybus_Stara_Zagora_(Bulgaria).jpg|мини|250п|Тролейбус ЛАЗ Е183 в Стара Загора, 2013 г.]] [[Файл:StaraZagora005.JPG|мини|250px|Тролейбус Skoda 14Tr в Стара Загора]] Първата тролейбусна линия е открита през месец ноември 1987 г. с пускането на 10 тролейбуса по линия № 2. През 2014 г. в [[Стара Загора]] са доставени 8 соло тролейбуса [[Škoda Solaris 26Tr]], а през 2015 г. – 14 броя [[Solaris Trollino 12]]. По този начин градът изцяло подменя тролейбусния си парк. До подмяната се използват ЗиУ 682, [[Škoda 14Tr|Skoda 14Tr]], DAC Чавдар 317ETr и ЛАЗ E183Д1. Понастоящем линиите са: * '''Линия № 1''' кв. „Железник“ – ул. „Загорка“ – ул. „Алеко Константинов“ – бул. „България“ – бул. „Цар Симеон Велики“ – ул. „Св. Отец Паисий“ – ул. „Генерал Гурко“ – бул. „Св. Патриарх Евтимий“ – бул. „Цар Симеон Велики“ – надлез „Наталия“ – бул. „Никола Петков“ – СБА '''''(спряна от 23.10.2021)''''' * '''Линия № 2''' Стадион „Берое“ – ул. „Августа Траяна“ – бул. „Руски“ – ул. „Генерал Столетов“ – бул. „Св. Патриарх Евтимий“ – кв. „Кольо Ганчев“ – ул. „Загоре“ – Мототехника * '''Линия № 26''' кв. „Железник“ – ул. „Загорка“ – ул. „Алеко Константинов“ – бул. „България“ – бул. „Цар Симеон Велики“ – ул. „Св. Отец Паисий“ – ул. „Генерал Гурко“ – бул. „Св. Патриарх Евтимий“ – кв. „Кольо Ганчев“ – ул. „Загоре“ – Мототехника * '''Линия № 36''' кв. „Железник“ – ул. „Загорка“ – ул. „Алеко Константинов“ – бул. „България“ – бул. „Цар Симеон Велики“ – ул. „Св. Отец Паисий“ – ул. „Генерал Гурко“ – бул. „Св. Патриарх Евтимий“ – ул. „Хан Аспарух“ – ПЗ „Загорка“ '''Закрити маршрути:''' * '''Линия № 3''' ПЗ „Загорка“ – ул. „Хан Аспарух“ – бул. „Св. Патриарх Евтимий“ – ул. „Генерал Гурко“ – бул. „Руски“ – ЖП гара – ул. „Герасим Папазчев“ – МК „Берое“ * '''Линия № 26''' кв. „Железник“ – ул. „Загорка“ – ул. „Алеко Константинов“ – бул. „България“ – бул. „Цар Симеон Велики“ – ул. „Св. Отец Паисий“ – ул. „Генерал Гурко“ – бул. „Св. Патриарх Евтимий“ – ул. „Генерал Столетов“ – бул. „Руски“ – ул. „Августа Траяна“ – Стадион „Берое“ * '''Линия № 28''' Стадион „Берое“ – ул. „Августа Траяна“ – бул. „Руски“ – ул. „Генерал Столетов“ – бул. „Св. Патриарх Евтимий“ – ул. „Войвода Стойно Черногорски“ – ул. „Промишлена“ – Тролейбусно депо * '''Линия № 35''' ПЗ „Загорка“ – ул. „Хан Аспарух“ – бул. „Св. Патриарх Евтимий“ – кв. „Кольо Ганчев“ – ул. „Загоре“ – Мототехника == Тролейбуси в Хасково == [[Файл:Тролейбус ЗиУ-682 в Хасково.jpg|мини|250пкс|Тролейбус ЗиУ-682 в Хасково]] Тролейбусният транспорт в [[Хасково]] заработва през 1990 г. Тролейбусите първоначално са: ЗиУ-682 по-късно през 2008 г. са закупени две рециклирани и [[Škoda 14Tr|Skoda 14Tr]] от [[Сегед]]. През месец февруари 2015 година бяха доставени три тролейбуса [[Škoda 14Tr]] закупени от [[Варна]] и два тролейбуса ЗиУ-682 закупени от [[Плевен]]. През декември 2020 г. са доставени първите 2 нови тролея Škoda 24Tr Irisbus Citybus от [[Пилзен]], а по-късно през март 2021 г. са доставени и останалите 3 нови тролея Škoda 24Tr Irisbus Citelis от [[Теплице]]. Понастоящем линиите със следните спирки са: * '''Линия № 108''' ''ж.к. Орфей 2'' (до бл. 1А) – ''ВиК'' – ''Акация'' (кв. ''Възраждане'') – ''АГО'' – ''Цигарена фабрика'' – ''Окръжна болница'' – ''Автогара'' – ''Раковски 1'' (до бивш м-н ''Валентина'') – ''Раковски 2'' (до бл. ''Космос'') – ''Веспрем'' – ''ж.к. Орфей 1'' (до бл. 9) – ''ж.к. Орфей 2'' (до бл. 1А) * '''Линия № 308''' ''ЗММ'' (обръщало) – ''Химмаш'' – ''КАТ'' – ''Петрол'' – ''ЖП гара'' – ''Тракия'' (Сточна гара) – ''Окръжна болница'' – ''Автогара'' – ''Раковски 1'' (до бивш м-н ''Валентина'') – ''Раковски 2'' (до бл. ''Космос'') – ''Веспрем'' – ''ж.к. Орфей 1'' (до бл. 9) – ''ж.к. Орфей 2'' (до бл. 1А) – ''ВиК'' – ''Акация'' (кв. ''Възраждане'') – ''АГО'' – ''Цигарена фабрика'' – ''Тракия'' (Сладова база) – ''ЖП гара'' – ''КАТ'' – ''Химмаш'' – ''ЗММ'' (обръщало) * '''Линия № 408''' ЗММ – бул. „Съединение“ – ''Химмаш'' – ЖП Гара – бул. „Васил Левски“ (надясно) – кв. „Възраждане“ – ж.к. „Орфей“ (до бл. 30) – пътен възел ''Орфей'' – Автошкола – бул. ''Г. С. Раковски'' – бул. „Съединение“ – Автогара – Механотехникум – Складова база – ЖП гара – бул. „Съединение“ – ЗММ ('''възстановена''') '''Закрити:''' * '''Линия № 208''' ЗММ – бул. „Съединение“ – ЖП Гара – Окръжна болница – Автогара – бул. ''Г. С. Раковски'' – ''Веспрем'' – пътен възел ''Орфей'' – Автошкола – бул. ''Г. С. Раковски'' – бул. „Съединение“ – Автогара – Механотехникум – Складова база – ЖП гара – бул. „Съединение“ – ЗММ * От 15 септември 2016 г. отново е пусната в експлатация линия 408, която до 2011 г. се е движила само сутрин. * Нереализирана линия – от кръстовището на бул. ''Г. С. Раковски'' с бул. ''Съединение'' – пл. ''Спартак'' – бул. ''България'' – ж.к. ''Бадема'' – бул. „Никола Радев“ – кв. ''Болярово'' == Източници == {{уикиизточник|Закон за движение по пътищата (октомври 2005)|Закон за движение по пътищата}} <references /> == Външни препратки == * [https://gtruse.wixsite.com/gtruse Информация за разписанията на тролейбусните линии в Русе] {{Портал|Транспорт|България}} [[Категория:Тролейбусен транспорт в България| ]] r4kvtsifesztfyneq6duyo09j3b63px 0 644567 12435203 10827501 2024-12-08T19:26:26Z Кочев 10302 /* История */ 12435203 wikitext text/x-wiki {{Историческа държава | местоположение = | местоположение-лег = }} '''Драмският санджак''' ({{lang|tr|Sancak-i/Liva-i Drama}}; {{lang|el|λιβάς/σαντζάκι Δράμας}}) е [[Санджак (административна единица)|санджак]] в [[Солунски вилает|Солунския вилает]] на [[Османска империя|Османската империя]], обхващащ околностите на град [[Драма (град)|Драма]] и [[Халкидически полуостров|Халкидическия полуостров]].<ref name="Birken 76">{{cite book | title = Die Provinzen des Osmanischen Reiches | series = Beihefte zum Tübinger Atlas des Vorderen Orients | volume = 13 | last = Birken | first = Andreas | език = de | publisher = Reichert | year = 1976 | isbn = 9783920153568 | page = 76}}</ref> == История == [[Файл:Salonica Vilayet — Memalik-i Mahruse-i Shahane-ye Mahsus Mukemmel ve Mufassal Atlas (1907).jpg|мини|ляво|Османска карта от 1907 година на Солунския вилает, включително Драмския санджак]] Към 1846 година при реформите на [[Танзимат]]а се формира Драмският санджак от територии, взети от различни провинции – самият град Драма преди това е част от [[Серски санджак|Серския санджак]]. Драмският санджак е част от [[Солунски еялет|Солунския еялет]], а след 1867 година- от [[Солунски вилает|Солунския вилает]]. В периода 1867 – 1869 година Драмският санджак е слят отново със Серския санджак, а след това е формиран отново и временно престава да съществува в 1872 – 1873 година. В 1891 година териториите на Драмския санджак по река [[Места]] стават част от [[Одрински санджак|Одринския санджак]].<ref name="Birken 76"/> През 1912 година санджакът обхваща следните каази: [[Драмска каза|Драма]], [[Кавалска каза|Кавала]], [[Саръшабанска каза|Саръшабан]], остров Ташуз ([[Тасос]]) и [[Правищка каза|Правище]]. Територията на санджака става част от Гърция през октомври 1912 г. по време на [[Балканска война|Балканската война]].<ref name="Birken 76"/> < == Бележки == <references /> {{Санджаци на Османската империя в Европа}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Османски санджаци]] [[Категория:История на Македония]] [[Категория:История на Драма|санджак]] [[Категория:Дем Драма]] bn9qgd69mb877smmig1ssabphsubt7i 0 646455 12435247 12315904 2024-12-08T20:13:09Z 37.63.9.197 Грешка сложи 12435247 wikitext text/x-wiki {{Улица | име = Васил Левски | име-местно = | тип = [[булевард]] | картинка = | картинка-описание = | карта-файл = | карта = България Варна | карта-описание = Местоположение във Варна | начало-гео-ширина = 43.211273 | начало-гео-дължина = 27.885866 | край-гео-ширина = 43.214829 | край-гео-дължина = 27.952461 | град = [[Варна]] | район = ''[[Левски (квартал на Варна)|квартал Левски]], [[Чайка (квартал на Варна)|квартал Чайка]], [[Приморски (район)|район Приморски]]'' | дължина = 3450 | ширина = | пощ-код = | стари имена = }} {{към пояснение|Левски|Левски}} '''„Васил Левски“''' е сред основните [[булевард]]и на [[Варна]], който преминава през голяма част от града в посока запад-изток, като завършва от кръстовището на ул. „Девня“ и ул. „Георги Пеячевич“<ref>[http://www.moreto.net/novini.php?n=125091 Общината започва да строи продължението на бул. „Васил Левски“]</ref> и започва включвайки се в [[Княз Борис I (булевард във Варна)|бул. „Княз Борис I“]] пред [[Морска градина (Варна)]]<ref>[http://wikimapia.org/street/16062369/bg/бул-Васил-Левски Бул. Васил Левски (Варна) в Wikimapia]</ref>. Трасето му пресича три други булеварда в града: бул. „[[Владислав Варненчик (булевард във Варна)|Владислав Варненчик]]“, бул. „[[Сливница (булевард във Варна)|Сливница]]“ и бул. „[[Осми приморски полк (булевард във Варна)|Осми приморски полк]]“. == Обекти == ; Северна страна * Плувен басейн „Варна“ * [[Юрий Гагарин (стадион)|Стадион „Варна“]] * [[Парк-паметник на българо-съветската дружба]] ; Южна страна * Базар Левски == Източници == <references /> {{Транспорт във Варна}} {{Портал|Транспорт|България}} {{мъниче|път|варна}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Булеварди във Варна]] [[Категория:Обекти, наречени на Васил Левски]] [[Категория:Район Приморски]] b9q3dhaesx6gsg1cll2iobmgbcuj69q 12435357 12435247 2024-12-08T22:50:41Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/37.63.9.197|редакции на 37.63.9.197]] ([[User talk:37.63.9.197|б]].), към версия на တမ်းချင်း 12315904 wikitext text/x-wiki {{Улица | име = Васил Левски | име-местно = | тип = [[булевард]] | картинка = | картинка-описание = | карта-файл = | карта = България Варна | карта-описание = Местоположение във Варна | начало-гео-ширина = 43.211273 | начало-гео-дължина = 27.885866 | край-гео-ширина = 43.214829 | край-гео-дължина = 27.952461 | град = [[Варна]] | район = ''[[Левски (квартал на Варна)|квартал Левски]], [[Чайка (квартал на Варна)|квартал Чайка]], [[Приморски (район)|район Приморски]]'' | дължина = 3450 | ширина = | пощ-код = | стари имена = }} {{към пояснение|Левски|Левски}} '''„Васил Левски“''' е сред основните [[булевард]]и на [[Варна]], който преминава през голяма част от града в посока запад-изток, като започва от кръстовището на ул. „Девня“ и ул. „Георги Пеячевич“<ref>[http://www.moreto.net/novini.php?n=125091 Общината започва да строи продължението на бул. „Васил Левски“]</ref> и завършва включвайки се в [[Княз Борис I (булевард във Варна)|бул. „Княз Борис I“]] пред [[Морска градина (Варна)]]<ref>[http://wikimapia.org/street/16062369/bg/бул-Васил-Левски Бул. Васил Левски (Варна) в Wikimapia]</ref>. Трасето му пресича три други булеварда в града: бул. „[[Владислав Варненчик (булевард във Варна)|Владислав Варненчик]]“, бул. „[[Сливница (булевард във Варна)|Сливница]]“ и бул. „[[Осми приморски полк (булевард във Варна)|Осми приморски полк]]“. == Обекти == ; Северна страна * Плувен басейн „Варна“ * [[Юрий Гагарин (стадион)|Стадион „Варна“]] * [[Парк-паметник на българо-съветската дружба]] ; Южна страна * Базар Левски == Източници == <references /> {{Транспорт във Варна}} {{Портал|Транспорт|България}} {{мъниче|път|варна}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Булеварди във Варна]] [[Категория:Обекти, наречени на Васил Левски]] [[Категория:Район Приморски]] 0jbhhaoua5asfny4yq7r9rpyqcoyc8r 0 647071 12435337 11880549 2024-12-08T22:13:50Z Tonimicho 109787 12435337 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Дръзки|Дръзки (пояснение)}} {{Улица | име = „Дръзки“ | име-местно = | тип = [[улица]] | картинка = Old house Drazki.jpg | картинка-описание = Сграда от 1864 г. | карта-файл = | карта = България Варна център | карта-описание = Местоположение на картата на Варна | начало-гео-ширина = 43.198611 | начало-гео-дължина = 27.914667 | край-гео-ширина = 43.200361 | край-гео-дължина = 27.916028 | град = [[Варна]] | район = ''[[Одесос (район)|Одесос]]'' | дължина = 220 | ширина = | пощ-код = 9000 | стари имена = „Малка търговска“<br>„Миноносец Дръзки“ }} '''„Дръзки“''' е [[улица]] във [[Варна]], намираща се в [[Одесос (район)|район Одесос]]. Тя е почти успоредна на южната част на [[Преслав (улица във Варна)|ул. „Преслав“]] (бивша „Цариградска“). Пресича площад [[Атанас Буров (площад във Варна)|Атанас Буров]]. Наречена е на българския военен кораб от [[Балканската война]] „[[Дръзки (миноносец)|Дръзки]]“. Улицата е разположена в историческия [[Център (град)|център]] на Варна, в близост до [[Пристанище Варна|пристанището]]. Сградите са построени преди 20-те години на ХХ век, предимно обслужващи [[Търговско дружество|търговски дружества]], офиси и банки. Сградите от източната страна са с две лица, към ул. „Дръзки“ и ул. „Преслав“. През 1984 година, по проект на арх. Люляна Панайотова, е изграден коплекс за обществено хранене „Дръзки“. Северната част на улицата е направена пешеходна със стълби, а в голяма част от сградите са отворени заведения. Част от които са винарна „Галерата“, млечен бар „Брезите“, бърза закуска „Гларус“, сладкарница „Сирена“, гостилница „Старата къща“ и кафе-апиритив „Амфора“. По това време, сред жителите на Варна, става известна като улица ''Напий се сам'', в контраст на съседната [[Цариброд (улица във Варна)|ул. „Цариброд“]], наречена от [[варненци]], ''Направи си сам''.<ref>[http://podmosta.bg/varna-s-kvartal-za-artisti-hudozhnitsi-i-zanayatchii/ Варна с квартал за артисти, художници и занаятчии]</ref> Всички сгради на улицата представляват ансамбъл от [[Паметник на културата|недвижима културна ценност]]. == Вижте също == * [[Охрид (улица във Варна)]] == Източници == <references /> {{Транспорт във Варна}} {{Портал|Транспорт|България}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Улици във Варна]] [[Категория:Пешеходни улици в България]] [[Категория:Недвижими културни ценности във Варна]] [[Категория:Район Одесос]] qtthx28l27wqer6ivwb4v3l4fb194tl 12435338 12435337 2024-12-08T22:14:54Z Tonimicho 109787 12435338 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Дръзки|Дръзки (пояснение)}} {{Улица | име = „Дръзки“ | име-местно = | тип = [[улица]] | картинка = Old house Drazki.jpg | картинка-описание = Сграда от 1864 г. | карта-файл = | карта = България Варна център | карта-описание = Местоположение на картата на Варна | начало-гео-ширина = 43.198611 | начало-гео-дължина = 27.914667 | край-гео-ширина = 43.200361 | край-гео-дължина = 27.916028 | град = [[Варна]] | район = ''[[Одесос (район)|Одесос]]'' | дължина = 220 | ширина = | пощ-код = 9000 | стари имена = „Малка търговска“<br>„Миноносец Дръзки“ }} '''„Дръзки“''' е [[улица]] във [[Варна]], намираща се в [[Одесос (район)|район Одесос]]. Тя е почти успоредна на южната част на [[Преслав (улица във Варна)|ул. „Преслав“]] (бивша „Цариградска“). Пресича площад [[Атанас Буров (площад във Варна)|Атанас Буров]]. Наречена е на българския военен кораб от [[Балканската война]] „[[Дръзки (миноносец)|Дръзки]]“. Улицата е разположена в историческия [[Център (град)|център]] на Варна, в близост до [[Пристанище Варна|пристанището]]. Сградите са построени преди 20-те години на ХХ век, предимно обслужващи [[Търговско дружество|търговски дружества]], офиси и банки. Сградите от източната страна са с две лица, към ул. „Дръзки“ и ул. „Преслав“. През 1984 година, по проект на арх. Люляна Панайотова, е изграден коплекс за обществено хранене „Дръзки“. Северната част на улицата е направена пешеходна със стълби, а в голяма част от сградите са отворени заведения. Част от които са винарна „Галерата“, млечен бар „Брезите“, бърза закуска „Гларус“, сладкарница „Сирена“, гостилница „Старата къща“ и кафе-аперитив „Амфора“. По това време, сред жителите на Варна, става известна като улица ''Напий се сам'', в контраст на съседната [[Цариброд (улица във Варна)|ул. „Цариброд“]], наречена от [[варненци]], ''Направи си сам''.<ref>[http://podmosta.bg/varna-s-kvartal-za-artisti-hudozhnitsi-i-zanayatchii/ Варна с квартал за артисти, художници и занаятчии]</ref> Всички сгради на улицата представляват ансамбъл от [[Паметник на културата|недвижима културна ценност]]. == Вижте също == * [[Охрид (улица във Варна)]] == Източници == <references /> {{Транспорт във Варна}} {{Портал|Транспорт|България}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Улици във Варна]] [[Категория:Пешеходни улици в България]] [[Категория:Недвижими културни ценности във Варна]] [[Категория:Район Одесос]] sia74m0ntc8bf17rc654xh9hfhnzcbj 0 647318 12435242 11117801 2024-12-08T20:11:42Z 37.63.9.197 Грешка е! 12435242 wikitext text/x-wiki {{Улица | име = Съборни | име-местно = | тип = [[булевард]] | картинка = | картинка-описание = | карта-файл = | карта = България Варна център | карта-описание = Местоположение във Варна | начало-гео-ширина = 43.204626 | начало-гео-дължина = 27.908247 | край-гео-ширина = 43.208593 | край-гео-дължина = 27.915147 | град = [[Варна]] | район = ''[[Център (Варна)|Център]], [[Одесос (район)|район Одесос]]'' | дължина = 800 | ширина = | пощ-код = | стари имена = 1900 – „Съборни“<br>1923 – „Пиротска“<br>1944 – „Янко Сакъзов“<br>1950 – „Максим Горки“ }} '''„Съборни“''' е [[булевард]] във [[Варна]], който преминава през [[Център (Варна)|центъра на града]] в посока запад-изток. Той завършва от кръстовище с [[Христо Ботев (булевард във Варна)|бул. „Христо Ботев“]]<ref>[http://wikimapia.org/street/15999055/bg/бул-Съборни бул. „Съборни“ в Wikimapia]</ref> и преминава северно от [[Успение Богородично (Варна)|Варненската катедрала]], чието име носи.<ref>{{Citation |title=Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ Варна |url=http://www.libvar.bg/old-varna/streets/saborni.html |accessdate=2017-01-15 |archivedate=2019-12-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20191218095044/http://www1.libvar.bg/old-varna/streets/saborni.html }}</ref> С дължина от по-малко от километър той започва с кръстовище с [[Сливница (булевард във Варна)|булевард „Сливница“]]. == Исторически данни == В началото на ХХ век булевардът започва от старите рибни хали на понеделничния пазар и преминава пред разрушеното по-късно девическо училище „Св. Наум“. На пазарния площад до днес са запазени като архитектурни паметници къщите на [[Златан Бръчков]], д-р [[Ангел Пюскюлиев]] и на [[Иван Церов]]. На мястото на дома на акад. [[Анастас Бешков]] през 1968 г. е построена сградата на Стоматологичната поликлиника. == Обекти == ; Северна страна * ДКЦ 1 „Света Клементина – Варна“ * Централна поща * Стоматологична поликлиника ; Южна страна * [[Варненска и Великопреславска епархия|Варненска митрополия]] * [[Св. св. Кирил и Методий (площад във Варна)|Площад Св. св. Кирил и Методий]] * Каса на дирекция "Местни данъци“ – Варна == Източници == <references /> {{Транспорт във Варна}} {{Портал|Транспорт|България}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Булеварди във Варна]] [[Категория:Район Одесос]] 287kiuj1v5plt5hatrghi1qewxf49lh 12435358 12435242 2024-12-08T22:50:49Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/37.63.9.197|редакции на 37.63.9.197]] ([[User talk:37.63.9.197|б]].), към версия на Nk 11117801 wikitext text/x-wiki {{Улица | име = Съборни | име-местно = | тип = [[булевард]] | картинка = | картинка-описание = | карта-файл = | карта = България Варна център | карта-описание = Местоположение във Варна | начало-гео-ширина = 43.204626 | начало-гео-дължина = 27.908247 | край-гео-ширина = 43.208593 | край-гео-дължина = 27.915147 | град = [[Варна]] | район = ''[[Център (Варна)|Център]], [[Одесос (район)|район Одесос]]'' | дължина = 800 | ширина = | пощ-код = | стари имена = 1900 – „Съборни“<br>1923 – „Пиротска“<br>1944 – „Янко Сакъзов“<br>1950 – „Максим Горки“ }} '''„Съборни“''' е [[булевард]] във [[Варна]], който преминава през [[Център (Варна)|центъра на града]] в посока запад-изток. Той започва от кръстовище с [[Христо Ботев (булевард във Варна)|бул. „Христо Ботев“]]<ref>[http://wikimapia.org/street/15999055/bg/бул-Съборни бул. „Съборни“ в Wikimapia]</ref> и преминава северно от [[Успение Богородично (Варна)|Варненската катедрала]], чието име носи.<ref>{{Citation |title=Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ Варна |url=http://www.libvar.bg/old-varna/streets/saborni.html |accessdate=2017-01-15 |archivedate=2019-12-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20191218095044/http://www1.libvar.bg/old-varna/streets/saborni.html }}</ref> С дължина от по-малко от километър той завършва с кръстовище с [[Сливница (булевард във Варна)|булевард „Сливница“]]. == Исторически данни == В началото на ХХ век булевардът започва от старите рибни хали на понеделничния пазар и преминава пред разрушеното по-късно девическо училище „Св. Наум“. На пазарния площад до днес са запазени като архитектурни паметници къщите на [[Златан Бръчков]], д-р [[Ангел Пюскюлиев]] и на [[Иван Церов]]. На мястото на дома на акад. [[Анастас Бешков]] през 1968 г. е построена сградата на Стоматологичната поликлиника. == Обекти == ; Северна страна * ДКЦ 1 „Света Клементина – Варна“ * Централна поща * Стоматологична поликлиника ; Южна страна * [[Варненска и Великопреславска епархия|Варненска митрополия]] * [[Св. св. Кирил и Методий (площад във Варна)|Площад Св. св. Кирил и Методий]] * Каса на дирекция "Местни данъци“ – Варна == Източници == <references /> {{Транспорт във Варна}} {{Портал|Транспорт|България}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Булеварди във Варна]] [[Категория:Район Одесос]] 0ygyq1hncsfco63y3h8o3rczdpognag 3 652483 12434818 12434643 2024-12-08T12:33:16Z PSS 9 209881 Нова тема /* New user block 2024-12-08T12:33:08Z: 86.17.173.109 */ 12434818 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Потребител беседа:PSS 9/Архиви/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(7d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив беседа2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Header}} <!-- МОЛЯ, НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД! БЛАГОДАРИМ ВИ! --> == New user block 2024-12-01T19:17:59Z: 83.222.172.12 == {{чекюзър|83.222.172.12|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 19:18, 1 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-02T13:34:56Z: 213.130.78.58 == {{чекюзър|213.130.78.58|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 13:35, 2 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-02T17:01:34Z: 2A01:5A8:419:2E01:1488:A530:1FEB:6D32 == {{чекюзър|2A01:5A8:419:2E01:1488:A530:1FEB:6D32|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 17:01, 2 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-02T23:42:01Z: 46.232.152.150 == {{чекюзър|46.232.152.150|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 23:42, 2 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-03T09:34:04Z: 92.247.186.218 == {{чекюзър|92.247.186.218|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 09:34, 3 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-04T08:17:23Z: 46.55.166.242 == {{чекюзър|46.55.166.242|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 08:17, 4 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-04T10:24:32Z: 149.62.207.9 == {{чекюзър|149.62.207.9|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 10:24, 4 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-04T11:02:20Z: 212.5.158.31 == {{чекюзър|212.5.158.31|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:02, 4 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-04T11:12:47Z: 37.63.96.192 == {{чекюзър|37.63.96.192|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:12, 4 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-04T12:23:35Z: 212.5.158.31 == {{чекюзър|212.5.158.31|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 12:23, 4 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-04T17:19:43Z: DenislavP2009 == {{чекюзър|DenislavP2009|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 17:19, 4 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-05T01:13:20Z: 92.247.201.22 == {{чекюзър|92.247.201.22|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 01:13, 5 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-05T19:32:09Z: 46.10.29.124 == {{чекюзър|46.10.29.124|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 19:32, 5 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-05T19:45:44Z: 87.121.51.26 == {{чекюзър|87.121.51.26|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 19:45, 5 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-06T06:48:38Z: 149.62.209.3 == {{чекюзър|149.62.209.3|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 06:48, 6 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-06T10:20:29Z: 85.11.175.23 == {{чекюзър|85.11.175.23|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 10:20, 6 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-06T16:02:16Z: 151.251.116.141 == {{чекюзър|151.251.116.141|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 16:02, 6 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-07T10:36:14Z: 77.85.126.11 == {{чекюзър|77.85.126.11|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 10:36, 7 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-07T20:22:59Z: 46.232.152.146 == {{чекюзър|46.232.152.146|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 20:23, 7 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-07T21:46:52Z: 78.130.134.146 == {{чекюзър|78.130.134.146|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 21:46, 7 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-08T00:53:16Z: 79.132.3.91 == {{чекюзър|79.132.3.91|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 00:53, 8 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-08T12:33:08Z: 86.17.173.109 == {{чекюзър|86.17.173.109|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 12:33, 8 декември 2024 (UTC) ogrn6nbbdb72c1tc87y480ktaqo63zm 12434930 12434818 2024-12-08T14:58:39Z PSS 9 209881 Нова тема /* New user block 2024-12-08T14:58:29Z: 79.134.166.37 */ 12434930 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Потребител беседа:PSS 9/Архиви/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(7d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив беседа2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Header}} <!-- МОЛЯ, НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД! БЛАГОДАРИМ ВИ! --> == New user block 2024-12-01T19:17:59Z: 83.222.172.12 == {{чекюзър|83.222.172.12|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 19:18, 1 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-02T13:34:56Z: 213.130.78.58 == {{чекюзър|213.130.78.58|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 13:35, 2 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-02T17:01:34Z: 2A01:5A8:419:2E01:1488:A530:1FEB:6D32 == {{чекюзър|2A01:5A8:419:2E01:1488:A530:1FEB:6D32|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 17:01, 2 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-02T23:42:01Z: 46.232.152.150 == {{чекюзър|46.232.152.150|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 23:42, 2 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-03T09:34:04Z: 92.247.186.218 == {{чекюзър|92.247.186.218|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 09:34, 3 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-04T08:17:23Z: 46.55.166.242 == {{чекюзър|46.55.166.242|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 08:17, 4 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-04T10:24:32Z: 149.62.207.9 == {{чекюзър|149.62.207.9|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 10:24, 4 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-04T11:02:20Z: 212.5.158.31 == {{чекюзър|212.5.158.31|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:02, 4 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-04T11:12:47Z: 37.63.96.192 == {{чекюзър|37.63.96.192|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:12, 4 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-04T12:23:35Z: 212.5.158.31 == {{чекюзър|212.5.158.31|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 12:23, 4 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-04T17:19:43Z: DenislavP2009 == {{чекюзър|DenislavP2009|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 17:19, 4 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-05T01:13:20Z: 92.247.201.22 == {{чекюзър|92.247.201.22|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 01:13, 5 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-05T19:32:09Z: 46.10.29.124 == {{чекюзър|46.10.29.124|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 19:32, 5 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-05T19:45:44Z: 87.121.51.26 == {{чекюзър|87.121.51.26|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 19:45, 5 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-06T06:48:38Z: 149.62.209.3 == {{чекюзър|149.62.209.3|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 06:48, 6 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-06T10:20:29Z: 85.11.175.23 == {{чекюзър|85.11.175.23|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 10:20, 6 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-06T16:02:16Z: 151.251.116.141 == {{чекюзър|151.251.116.141|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 16:02, 6 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-07T10:36:14Z: 77.85.126.11 == {{чекюзър|77.85.126.11|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 10:36, 7 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-07T20:22:59Z: 46.232.152.146 == {{чекюзър|46.232.152.146|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 20:23, 7 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-07T21:46:52Z: 78.130.134.146 == {{чекюзър|78.130.134.146|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 21:46, 7 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-08T00:53:16Z: 79.132.3.91 == {{чекюзър|79.132.3.91|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 00:53, 8 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-08T12:33:08Z: 86.17.173.109 == {{чекюзър|86.17.173.109|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 12:33, 8 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-08T14:58:29Z: 79.134.166.37 == {{чекюзър|79.134.166.37|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 14:58, 8 декември 2024 (UTC) 8g5ctl33tnvmbqmn4sq6c1xavhixuq1 12435040 12434930 2024-12-08T17:17:34Z PSS 9 209881 Нова тема /* New user block 2024-12-08T17:17:23Z: 85.196.148.66 */ 12435040 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Потребител беседа:PSS 9/Архиви/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(7d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив беседа2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Header}} <!-- МОЛЯ, НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД! БЛАГОДАРИМ ВИ! --> == New user block 2024-12-01T19:17:59Z: 83.222.172.12 == {{чекюзър|83.222.172.12|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 19:18, 1 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-02T13:34:56Z: 213.130.78.58 == {{чекюзър|213.130.78.58|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 13:35, 2 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-02T17:01:34Z: 2A01:5A8:419:2E01:1488:A530:1FEB:6D32 == {{чекюзър|2A01:5A8:419:2E01:1488:A530:1FEB:6D32|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 17:01, 2 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-02T23:42:01Z: 46.232.152.150 == {{чекюзър|46.232.152.150|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 23:42, 2 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-03T09:34:04Z: 92.247.186.218 == {{чекюзър|92.247.186.218|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 09:34, 3 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-04T08:17:23Z: 46.55.166.242 == {{чекюзър|46.55.166.242|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 08:17, 4 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-04T10:24:32Z: 149.62.207.9 == {{чекюзър|149.62.207.9|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 10:24, 4 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-04T11:02:20Z: 212.5.158.31 == {{чекюзър|212.5.158.31|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:02, 4 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-04T11:12:47Z: 37.63.96.192 == {{чекюзър|37.63.96.192|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:12, 4 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-04T12:23:35Z: 212.5.158.31 == {{чекюзър|212.5.158.31|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 12:23, 4 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-04T17:19:43Z: DenislavP2009 == {{чекюзър|DenislavP2009|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 17:19, 4 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-05T01:13:20Z: 92.247.201.22 == {{чекюзър|92.247.201.22|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 01:13, 5 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-05T19:32:09Z: 46.10.29.124 == {{чекюзър|46.10.29.124|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 19:32, 5 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-05T19:45:44Z: 87.121.51.26 == {{чекюзър|87.121.51.26|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 19:45, 5 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-06T06:48:38Z: 149.62.209.3 == {{чекюзър|149.62.209.3|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 06:48, 6 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-06T10:20:29Z: 85.11.175.23 == {{чекюзър|85.11.175.23|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 10:20, 6 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-06T16:02:16Z: 151.251.116.141 == {{чекюзър|151.251.116.141|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 16:02, 6 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-07T10:36:14Z: 77.85.126.11 == {{чекюзър|77.85.126.11|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 10:36, 7 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-07T20:22:59Z: 46.232.152.146 == {{чекюзър|46.232.152.146|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 20:23, 7 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-07T21:46:52Z: 78.130.134.146 == {{чекюзър|78.130.134.146|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 21:46, 7 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-08T00:53:16Z: 79.132.3.91 == {{чекюзър|79.132.3.91|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 00:53, 8 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-08T12:33:08Z: 86.17.173.109 == {{чекюзър|86.17.173.109|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 12:33, 8 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-08T14:58:29Z: 79.134.166.37 == {{чекюзър|79.134.166.37|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 14:58, 8 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-08T17:17:23Z: 85.196.148.66 == {{чекюзър|85.196.148.66|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 17:17, 8 декември 2024 (UTC) 9g06zry325wyry8v1rapg564ku2b9wb 12435414 12435040 2024-12-09T02:56:07Z Kerberizer 104197 Bot: Archiving 1 thread (older than 7 дни) to [[Потребител беседа:PSS 9/Архиви/2024/декември]] 12435414 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Потребител беседа:PSS 9/Архиви/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(7d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив беседа2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Header}} <!-- МОЛЯ, НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД! БЛАГОДАРИМ ВИ! --> == New user block 2024-12-02T13:34:56Z: 213.130.78.58 == {{чекюзър|213.130.78.58|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 13:35, 2 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-02T17:01:34Z: 2A01:5A8:419:2E01:1488:A530:1FEB:6D32 == {{чекюзър|2A01:5A8:419:2E01:1488:A530:1FEB:6D32|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 17:01, 2 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-02T23:42:01Z: 46.232.152.150 == {{чекюзър|46.232.152.150|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 23:42, 2 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-03T09:34:04Z: 92.247.186.218 == {{чекюзър|92.247.186.218|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 09:34, 3 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-04T08:17:23Z: 46.55.166.242 == {{чекюзър|46.55.166.242|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 08:17, 4 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-04T10:24:32Z: 149.62.207.9 == {{чекюзър|149.62.207.9|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 10:24, 4 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-04T11:02:20Z: 212.5.158.31 == {{чекюзър|212.5.158.31|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:02, 4 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-04T11:12:47Z: 37.63.96.192 == {{чекюзър|37.63.96.192|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:12, 4 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-04T12:23:35Z: 212.5.158.31 == {{чекюзър|212.5.158.31|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 12:23, 4 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-04T17:19:43Z: DenislavP2009 == {{чекюзър|DenislavP2009|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 17:19, 4 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-05T01:13:20Z: 92.247.201.22 == {{чекюзър|92.247.201.22|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 01:13, 5 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-05T19:32:09Z: 46.10.29.124 == {{чекюзър|46.10.29.124|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 19:32, 5 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-05T19:45:44Z: 87.121.51.26 == {{чекюзър|87.121.51.26|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 19:45, 5 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-06T06:48:38Z: 149.62.209.3 == {{чекюзър|149.62.209.3|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 06:48, 6 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-06T10:20:29Z: 85.11.175.23 == {{чекюзър|85.11.175.23|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 10:20, 6 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-06T16:02:16Z: 151.251.116.141 == {{чекюзър|151.251.116.141|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 16:02, 6 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-07T10:36:14Z: 77.85.126.11 == {{чекюзър|77.85.126.11|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 10:36, 7 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-07T20:22:59Z: 46.232.152.146 == {{чекюзър|46.232.152.146|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 20:23, 7 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-07T21:46:52Z: 78.130.134.146 == {{чекюзър|78.130.134.146|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 21:46, 7 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-08T00:53:16Z: 79.132.3.91 == {{чекюзър|79.132.3.91|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 00:53, 8 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-08T12:33:08Z: 86.17.173.109 == {{чекюзър|86.17.173.109|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 12:33, 8 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-08T14:58:29Z: 79.134.166.37 == {{чекюзър|79.134.166.37|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 14:58, 8 декември 2024 (UTC) == New user block 2024-12-08T17:17:23Z: 85.196.148.66 == {{чекюзър|85.196.148.66|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 17:17, 8 декември 2024 (UTC) tiu6fmf0x58ojzmqr9ayoif1m2dsb0c 0 653406 12434976 11082295 2024-12-08T15:52:32Z Ambra75 259141 12434976 wikitext text/x-wiki {{Военна част |име = Тридесет и трета пехотна дивизия „Акуи“. |дати = 1939 – 28 октомври 1943 г., отделни части до 1945 г. (на територията на Гърция 1943 – 44 г. и на Италия 1944 – 45 г.), от 2002 г. до днес |държава = [[Файл:Flag of Italy (1860).svg|25 px]] [[Кралство Италия]] |allegiance = |клон = |тип = пехота |роля = основно окупационна, национално освобопдителна |размер = 559 офицери и 9565 войници |командна_структура = |гарнизон = [[Венето]], [[Италия]] 1939 – 1940 [[Кефалония]] [[Аргостолион]], [[Гърция]] 1941 – 1943, [[Бари]], Италия |гарнизон_етикет = |прякор = |покровител = |мото = |цветове = |цветове_етикет = |марш = |талисман = |екипировка = [[Файл:Acqui Collar Patch.png|40px]] |екипировка_етикет = |битки = [[Италианска инвазия в Албания]]<br>[[Битка за Франция]]<br>[[Итало-гръцка война]]<br>[[Участие на Италия във войната срещу Третия райх]] |годишнини = |награди = 5 златни медали „Al valor militare“ за участие в боевете срещу германските войски септември 1943 връчени през 1945 – 1946 г. |battle_honours = |командир1 = генерал[[Антонио Гандин]](1943) |командир1_етикет = |командир2 = генерал [[Луидижи Герци]] |командир3 = |командир3_етикет = |известни_командири = [[Aнтонио Гандин]], [[Луиджи Герци]], [[Джовани Лузиняни]] }} '''Тридест и трета пехотна дивизия „Акуи“''' ({{lang|it|33ª Divisione fanteria „Acqui}}) е военно съединение на Въоръжените сили на [[Кралство Италия]]. Взема участие във [[Втора световна война|Втората световна война]] и води героична съпротива срещу германските войски на гръцкия остров Кефалония през септември 1943 г. (след подписаното същия месец [[Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция|Примирие на Италия с Антихитлеристката коалиция]]) и дава 8400 души жертви, разстреляни от германците на острова, за което името на дивизията се превръща в нарицателно като един от символите за олицетворение на Италианската съпротива през Втората световна война. == Боен път == === Начало === „Акуи“ е създадена като бригата през в [[Сардинското кралство]], предшестващо [[Кралство Италия]], през [[1831]] г. и има в началото два пехотни [[Полк|полка]]. Тя е правоприемник на бригада в предшествуващото Италия Сардинско кралство и взема участие във войните на [[Наполеон I]]. По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] „Акуи“ все още бригада участва в сраженията при [[Соча|Изонцо]] и [[Монфалконе]] и приключва войната в [[Тренто]]. През [[1926]] г. бригадата е разпусната от фашисткото правителство на [[Бенито Мусолини]]. === 1940 – 1943 г. === С приближаването на Втората световна война през 1939 г. тя е възстановена и създадена отново на 29 август 1939 г. като Тридесет и трета пехотна дивизия „Акуи“, а от 1940 г. в нея е включен и 18 легион на фашистката милиция. След включването на Италия във Втората световна война дивизията „Акуи“ участва в боевете срещу Франция през юни 1940 г. като тя води боеве главно в пограничните райони на [[Западни Алпи|Западните Алпи]] около Кондамин и Виа Убажете, а след примирието с Франция на 24 юни 1940 г. е разположена във [[Венето]]. На 6 декември 1940 г. дивизията „Акуи“ е прехвърлена в [[Албания]] и участва в избухналата Итало гръцка война 1940 – 1941 г. в боевете за [[Химара]] и долината Шишица. Дивизията взима участие през зимата на 1940 – 1941 в спирането на гръцкото контранастъпление към албанския град [[Вльора]], а после и на Кроча. При зимни условия натоварена на мулета италианската дивизия се придвижва към гръцката граница и води упорити сражения срещу гръцките войски в района на [[Епир]]. След намесата на Нацистка Германия във войната срещу Гърция през април 1941 г. дивизията „Акуи“ атакува гръцките позиции в Болена в областта Вранища и на връх Месимерит. На 20 април тя е вече в [[Саранда]], а по-късно настъпва в [[Игуменица]] и [[Миртос]], като понася много жертви с над 400 убити и 1361 ранени войници и офицери. След Итало-гръцката война, завършила с германо-италианска окупация на Гърция, 33-та дивизия „Акуи“ е преместена и дислоцирана на гарнизон на гръцките [[Йонийски острови]] между островите [[Кефалония]] (където е щабът на дивизията) и [[Корфу]] за носене на окупационна служба, където са дислоцирани нейните части 18-ти пехотен полк, командван от полковник Луиджи Лузиняни, и 33-ти артилерийски полк, а на островите се разгръща гръцко партизанско движение на [[Гръцка народна освободителна армия|ЕЛАС]], докато италианците почти не предприемат ответни действия срещу гръцките партизани. === Примирие с Антихитлеристката коалиция и боеве срещу германците === На 25 юли 1943 г. фашисткият режим на [[Бенито Мусолини]] е свален в Италия, а самият дикатор е арестуван. На 8 септември 1943 г. новото италианско правителство начело с маршал [[Пиетро Бадолио]] обявява подписаното няколко дни по-рано [[Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция|Примирие на Италия с Антихитлеристката коалиция]], германски войски окупират Северна и Централна Италия, докато крал [[Виктор Емануил III]] и маршал Бадолио заедно с правителството и върховното италианско командване бягат в [[Бриндизи]], където е преместена временно столицата на [[Кралство Италия]]. На [[13 октомври]] [[1943]] г. Италия обявява война на [[Нацистка Германия]]. Към септември 1943 г. на остров [[Кефалония]] се минират над 12 хил италиански офицери и войници от дивизията „Акуи“ и 900 германци, главно минометни и артилерийски части, дошли през август 1943 г. на острова командвани от [[подполковник]] [[Ханс Барге]]. По това време командващ 33-та дивизия „Акуи“ е [[генерал]] [[Антонио Гандин]], който заема този пост от февруари 1943 г.,като преди това е бил командир в италианските войски на източния фронт, награден е с германски Железен кръст и е прогермански настроен. Когато се извършва превратът срещу Мусолини в Рим, новият премиер Бадолио и кралят демонстрират спокойствие и задоволство от факта, че Гандин е на Кефалония, за да не пречи в Италия на преврата. Към 8 септември 1943 г. дивизия „Акуи“ има следната структура: * Седемнадесети пехотен полк „Акуи“ * Осемнадесети пехитен полк „Акуи“ * Триста и седемнадесети пехотен полк „Акуи“ (от ноември 1941 г. в дивизията) * Тридесет и трети артилерийски полк * Втора артилерийска група * Трета артилерийска група * Тридесет и трета бригада на противовъздушната отбрана * Тридесет и трети минометен батальон * Тридесет и трети картечен батальон * Дивизионни автомобилна, телеграфна, медицинска и интендантска роти Въпреки прогерманските настроения на генрал Гандин, както по-голямата част от офицерите, така и войниците от дивизията „Акуи“ са антигермански настроени, което кара командира Гандин да приеме подписаното със [[Съюзници във Втората световна война|Съюзниците]] примирие. След обявяването на примирието на Италия със Съюзниците германският командващ на острова попдполковник Ханс Барге отправя ултиматум на командира на дивизията „Акуи“ генерал Гандин за капитулация и му дава 48-часов ултиматум за отговор. Първоначално ген. Гандин започва преговори с германските командири за намиране на решение за изход от ситуацията. Някои старши офицери и капелани от дивизията съветват генерала да продължи войната на страната на германците, а един от капеланите дори му предлага да предаде оръжието на германците и да разчитат на милостта им. Но болшинството от младшите офицери са антигермански настроениː на офицерския съвет на 11 септември 1943 г. се взема решение да не се предава оръжието на германците и да не се капитулира, като за това генерал Гандин получава изрична заповед от краля Виктор Емануил III и маршал Пиерто Бадолио с телеграма от Бриндизи на 10 септември 1943 г., докато под германски натиск, след окупирането на щаба му от германски войски и принуден със сила от тях, командващият [[Единадесета италианска армия|11-та италианска армия]] в [[Гърция]] ген. [[Карло Векиарели]] издава заповед всички италиански войски в Гърция да предадат оръжието си на германците което Гандин отхвърля заради правителствената заповед. Гандин се съгласява да изтегли част от войските на [[Кефалония]], като италианците напускат планината Кардахата и някои възлови места на острова, и се концетрират около столицата на Кефалония Аргостолион и южната част на острова. В същото време ултиматумът, даден от Барге на Гандин, изтича и съгласно това германският командир отива в щаба на италианското командване да чуе отговора на италианския генерал, като му заявява, че е получил заповед за разоръжаването на италианската дивизия от командира на 22 ри германски планински корпус. В същото време генерал Гандин и офицерите в дивизията организират плебисцит сред личния състав на дивизията, за да решат един от три варианта със следните въпроси за бъдещето на дивизията: # Дивизията „Акуи“ да не капитулира пред германците и да сражава срещу тях # Дивизията да се предаде на германците # Дивизията да се съюзи с германците Всички се обявяват за първия вариантː дивизията „Акуи“ да не капитулира, а да се сражава срещу германците на острова. Във връзка с обявеното решение от плебисцита генерал Гандин отхвърля ултиматума на подп. Барге за капитулация и му заявява, че дивизията ще се сражава срещу германците, а от съседните острови идват новини, че германски войски там са разоръжили и разстреляли италиански части. В същото време германците прехвърлят крупни сили на остров Кефалония с военноморски катери, а на 13 септември 1943 г. италиански артилерийски батареи по заповед на своите командири откриват огън по 5 германски катера и 2 кораба, които потопяват, и загиват множество германски войници и офицери. Сутринта на 15 септември 1943 г. германски самолети „Юнкерс 87 щука“ подлагат Кефалония на ожесточени бомбардировки. В отговор италианските войски конратаатакуват германските части и взимат в плен 400 германци. На 17 септември 1943 г. германците прехвърлят на острова 1-ва планинска дивизия заедно с I/724 егерски батальон от 104-та планинска дивизия командван от [[майор]] [[Харалд Фон Хиршвелд]], проявили се в зверства срещу мирно гръцко население в Епир месец преди да дойдат на Кефалония, които започват операции срещу италианците, а германски самолети разпръскват листовки над италианците с призив да капитулират. Италианските войски се бият самоотвержено срещу германците, но след седмица патроните им свършват, а на молбите на генерал Гандин за помощ италианското правителство на Бадолио в Бриндизи не дава никакъв отговор. 200 самолета на италианските ВВС, базирани в [[Лече]] в Южна Италия и верни на Бадолио, са готови да се притекат на помощ на италианците в Кефалония съгласно заповед на маршал Бадолио, но англо-американците от съюзната контролна комисия по примирието с Италия отказват да дадат съгласие за това, по предлог че италианските самолети могат да се присъединят към германците. Така дивизията „Акуи“ остава сама на острова срещу германските сили. Гръцките партизани от ЕАМ и ЕЛАС масово отказват подкрепа с оръжие и личен състав на италианските войски, но недостигът на оръжие изчерпва последните запаси, след което на 22 септември 1943 г. германските войски превземат острова, а италианците, загубили в боевете 1315 души, са принудени да се предадат в плен, докато малка част италиански офицери и войници тръгват с гръцките партизани на острова в горите. Общо в бойните действия загиват 1200 италианци и 300 германци. След Втората световна война престъпленията на германците срещу италианците на Кефалония са обект на съдебно преследване от организирания [[Нюрнбергски процес]] 1945 – 1946 г., и от военни съдилища в Италия срещу германски военнопрестъпници. === Разстрел === Съгласно заповед на германското върховно главно командване OKW „италианците войници и офицери заради предателство не трябва да се взимат в плен, а да се разстрелват на място“. На 23 септември 1943 г. започват екзекуциите на италианските войници и офицери от дивизията „Акуи“ чрез разстрел от германски части. Първоначално са разстрелвани с картечници още след пленяването им всички италианци, предали се в плен. Зверствата са толкова ожесточени, че това предизвиква възмущение сред част от германците, като баварска войскова група възразява срещу това, но получава заплаха от подп. Барге за техен разстрел. Впоследствие италианските войници и офицери са разстрелвани на връх Свети Теодор в Кефалония на групи по 8 души. Разстреляни са генерал Антонио Гандин и 137 италиански офицери по обвинение в предателство към германците, а след тях още хиляди италиански офицери и войници. Общо 8400 италаинци са разстреляни на остров Кефалония. Труповете на разстреляните италианци са изгаряни след заливане с бензин. Останалите италиански войници и офицери са въдворени в лагери на острова за принудителен труд. През октомври 1944 г. италианските пленници, заедно с гръцки партизани и избягали при партизаните италиански войскови групи, освобождават Кефалония от германска окупация, а италианците се завръщат в родината си, като малка група остава на острова. === Памет === В памет на италианските войски, разстреляни на острова, всяка година италианското правителство и гръцкото правителство организират чествания с церемонии с военни почести пред паметника на загиналите италиански войници и офицери на Кефалония. == Източници == * 1.Jump up ^ An Italian Infantry Division normally consisted of two Infantry Regiments (three Battalions each), an Artillery Regiment, a Mortar Battalion (two companies), an Anti Tank Company, a Blackshirt Legion (Regiment of two Battalions). Each Division had only about 7000 men, The Infantry and Artillery Regiments contained 1650 men, the Blackshirt Legion 1200, each company 150 men. * 2. Р. Баталия, „Кратка история на италианската съпротива“, София 1984 г. * 3. Alfio Caruso, Italiani dovete morire, Longanesi, 2000, ISBN 978-88-304-1843-1. {{Превод от|en|33rd Infantry Division Acqui|768465323}}{{Портал|Италия}} [[Категория:Военнопленници през Втората световна война]] [[Категория:Дивизии от Втората световна война]] [[Категория:Гърция във Втората световна война]] [[Категория:Италия във Втората световна война]] [[Категория:Военни престъпления]] [[Категория:Италиански дивизии]] [[Категория:Кефалония]] m2d9gwnb8rcocnw9o6f1835pms6av5r 12435101 12434976 2024-12-08T17:55:15Z Ambra75 259141 12435101 wikitext text/x-wiki {{Военна част |име = Тридесет и трета пехотна дивизия „Акуи“. |дати = 1939 – 28 октомври 1943 г., отделни части до 1945 г. (на територията на Гърция 1943 – 44 г. и на Италия 1944 – 45 г.), от 2002 г. до днес |държава = [[Файл:Flag of Italy (1860).svg|25 px]] [[Кралство Италия]] |allegiance = |клон = |тип = пехота |роля = основно окупационна, национално освобопдителна |размер = 559 офицери и 9565 войници |командна_структура = |гарнизон = [[Венето]], [[Италия]] 1939 – 1940 [[Кефалония]] [[Аргостолион]], [[Гърция]] 1941 – 1943, [[Бари]], Италия |гарнизон_етикет = |прякор = |покровител = |мото = |цветове = |цветове_етикет = |марш = |талисман = |екипировка = [[Файл:Acqui Collar Patch.png|40px]] |екипировка_етикет = |битки = [[Италианска инвазия в Албания]]<br>[[Битка за Франция]]<br>[[Итало-гръцка война]]<br>[[Участие на Италия във войната срещу Третия райх]] |годишнини = |награди = 5 златни медали „Al valor militare“ за участие в боевете срещу германските войски септември 1943 връчени през 1945 – 1946 г. |battle_honours = |командир1 = генерал[[Антонио Гандин]](1943) |командир1_етикет = |командир2 = генерал [[Луидижи Герци]] |командир3 = |командир3_етикет = |известни_командири = [[Aнтонио Гандин]], [[Луиджи Герци]], [[Джовани Лузиняни]] }} '''Тридест и трета пехотна дивизия „Акуи“''' ({{lang|it|33ª Divisione fanteria „Acqui}}) е военно съединение на Въоръжените сили на [[Кралство Италия]]. Взема участие във [[Втора световна война|Втората световна война]] и води героична съпротива срещу германските войски на гръцкия остров Кефалония през септември 1943 г. (след подписаното същия месец [[Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция|Примирие на Италия с Антихитлеристката коалиция]]) и дава 8400 души жертви, разстреляни от германците на острова, за което името на дивизията се превръща в нарицателно като един от символите за олицетворение на [[Италианска съпротива|Италианската съпротива]] през Втората световна война. == Боен път == === Начало === „Акуи“ е създадена като бригада в [[Сардинското кралство]], предшестващо [[Кралство Италия]], през [[1831]] г. и има в началото два пехотни [[Полк|полка]]. Тя е правоприемник на бригада в Сардинското кралство и взема участие във войните на [[Наполеон I]]. По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] „Акуи“ все още бригада участва в сраженията при [[Соча|Изонцо]] и [[Монфалконе]] и приключва войната в [[Тренто]]. През [[1926]] г. бригадата е разпусната от фашисткото правителство на [[Бенито Мусолини]]. === 1940 – 1943 г. === С приближаването на Втората световна война през 1939 г. тя е възстановена и създадена отново на 29 август 1939 г. като 33-та пехотна дивизия „Акуи“, а от 1940 г. в нея е включен и 18 легион на фашистката милиция. След включването на Италия във [[Втората световна война]] дивизията „Акуи“ участва в боевете срещу Франция през юни 1940 г. като тя води боеве главно в пограничните райони на [[Западни Алпи|Западните Алпи]] около Кондамин и Виа Убажете, а след примирието с Франция на 24 юни 1940 г. е разположена във [[Венето]]. На 6 декември 1940 г. дивизията е прехвърлена в [[Албания]] и участва в избухналата Италианско-гръцка война ̈(1940 – 1941) в боевете за [[Химара]] и долината Шишица. Дивизията взима участие през зимата на 1940 – 1941 в спирането на гръцкото контранастъпление към албанския град [[Вльора]], а после и на Кроча. При зимни условия, натоварена на мулета, италианската дивизия се придвижва към гръцката граница и води упорити сражения срещу гръцките войски в района на [[Епир]]. След намесата на [[Германска империя (1933 – 1945)|Нацистка Германия]] във войната срещу Гърция през април 1941 г. дивизията „Акуи“ атакува гръцките позиции в Болена в областта [[Вранища]] и на връх Месимерит. На 20 април тя е вече в [[Саранда]], а по-късно настъпва в [[Игуменица]] и [[Миртос]], като понася много жертви с над 400 убити и 1361 ранени войници и офицери. След Италианско-гръцката война, завършила с германско-италианската окупация на Гърция, 33-та дивизия „Акуи“ е преместена и дислоцирана на гарнизон на гръцките [[Йонийски острови]] между островите [[Кефалония]] (където е щабът на дивизията) и [[Корфу]] за полагане на окупационна служба. Там са дислоцирани нейните части 18-ти пехотен полк, командван от полковник Луиджи Лузиняни, и 33-ти артилерийски полк, а на островите се разгръща гръцко партизанско движение на [[Гръцка народна освободителна армия|ЕЛАС]], докато италианците почти не предприемат ответни действия срещу гръцките партизани. === Примирие с Антихитлеристката коалиция и боеве срещу германците === На 25 юли 1943 г. фашисткият режим на [[Бенито Мусолини]] е свален в Италия, а самият диктатор е арестуван. На 8 септември 1943 г. новото италианско правителство начело с маршал [[Пиетро Бадолио]] обявява подписаното няколко дни по-рано [[Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция|Примирие на Италия с Антихитлеристката коалиция]], германски войски окупират Северна и Централна Италия, а крал [[Виктор Емануил III]] и маршал Бадолио заедно с правителството и върховното италианско командване бягат в [[Бриндизи]], където е преместена временно столицата на [[Кралство Италия]]. На [[13 октомври]] [[1943]] г. Италия обявява война на [[Нацистка Германия]]. Към септември 1943 г. на остров [[Кефалония]] се минират над 12 хил. италиански офицери и войници от дивизията „Акуи“ и 900 германци, главно минометни и артилерийски части, дошли през август 1943 г. на острова командвани от [[подполковник]] [[Ханс Барге]]. По това време командващ 33-та дивизия „Акуи“ е [[генерал]] [[Антонио Гандин]], който заема този пост от февруари 1943 г.; преди това той е командир в италианските войски на източния фронт и е награден с германски Железен кръст, и е прогермански настроен. Когато се извършва превратът срещу Мусолини в Рим, новият премиер Бадолио и кралят демонстрират спокойствие и задоволство от факта, че Гандин е на Кефалония, за да не пречи в Италия на преврата. Към 8 септември 1943 г. дивизия „Акуи“ има следната структура: * 17-и пехотен полк „Акуи“ * 18-и пехитен полк „Акуи“ * 317-и пехотен полк „Акуи“ (от ноември 1941 г. в дивизията) * 33-ти артилерийски полк * 2-ра артилерийска група * 3-та артилерийска група * 33-та бригада на противовъздушната отбрана * 33-ти минометен батальон * 33-ти картечен батальон * Дивизионни автомобилна, телеграфна, медицинска и интендантска роти Въпреки прогерманските настроения на генерал Гандин, както по-голямата част от офицерите, така и войниците от дивизията „Акуи“ са антигермански настроени, което кара командира Гандин да приеме подписаното със [[Съюзници във Втората световна война|Съюзниците]] примирие. След обявяването на примирието на Италия със Съюзниците германският командващ на острова попдполковник Ханс Барге отправя ултиматум на командира на дивизията „Акуи“ генерал Гандин за капитулация и му дава 48-часов ултиматум за отговор. Първоначално ген. Гандин започва преговори с германските командири за намиране на решение за изход от ситуацията. Някои старши офицери и капелани от дивизията съветват генерала да продължи войната на страната на германците, а един от капеланите дори му предлага да предаде оръжието на германците и да разчитат на милостта им. Но болшинството от младшите офицери са антигермански настроениː на офицерския съвет на 11 септември 1943 г. се взема решение да не се предава оръжието на германците и да не се капитулира, като за това генерал Гандин получава изрична заповед от краля Виктор Емануил III и маршал Пиерто Бадолио с телеграма от Бриндизи на 10 септември 1943 г., докато под германски натиск, след окупирането на щаба му от германски войски и принуден със сила от тях, командващият [[Единадесета италианска армия|11-та италианска армия]] в [[Гърция]] ген. [[Карло Векиарели]] издава заповед всички италиански войски в Гърция да предадат оръжието си на германците, което Гандин отхвърля заради правителствената заповед. Гандин се съгласява да изтегли част от войските на [[Кефалония]], като италианците напускат планината Кардахата и някои възлови места на острова, и се концетрират около столицата на Кефалония Аргостолион и южната част на острова. В същото време ултиматумът, даден от Барге на Гандин, изтича и съгласно това германският командир отива в щаба на италианското командване да чуе отговора на италианския генерал, като му заявява, че е получил заповед за разоръжаването на италианската дивизия от командира на 22 ри германски планински корпус. В същото време генерал Гандин и офицерите в дивизията организират плебисцит сред личния състав на дивизията, за да решат един от три варианта със следните въпроси за бъдещето на дивизията: # Дивизията „Акуи“ да не капитулира пред германците и да сражава срещу тях # Дивизията да се предаде на германците # Дивизията да се съюзи с германците Всички се обявяват за първия вариантː дивизията „Акуи“ да не капитулира, а да се сражава срещу германците на острова. Във връзка с обявеното решение от плебисцита генерал Гандин отхвърля ултиматума на подп. Барге за капитулация и му заявява, че дивизията ще се сражава срещу германците, а от съседните острови идват новини, че германски войски там са разоръжили и разстреляли италиански части. В същото време германците прехвърлят крупни сили на остров Кефалония с военноморски катери, а на 13 септември 1943 г. италиански артилерийски батареи по заповед на своите командири откриват огън по 5 германски катера и 2 кораба, които потопяват, и загиват множество германски войници и офицери. Сутринта на 15 септември 1943 г. германски самолети „Юнкерс 87 щука“ подлагат Кефалония на ожесточени бомбардировки. В отговор италианските войски конратаатакуват германските части и взимат в плен 400 германци. На 17 септември 1943 г. германците прехвърлят на острова 1-ва планинска дивизия заедно с I/724 егерски батальон от 104-та планинска дивизия командван от [[майор]] [[Харалд Фон Хиршвелд]], проявили се в зверства срещу мирно гръцко население в Епир месец преди да дойдат на Кефалония, които започват операции срещу италианците, а германски самолети разпръскват листовки над италианците с призив да капитулират. Италианските войски се бият самоотвержено срещу германците, но след седмица патроните им свършват, а на молбите на генерал Гандин за помощ италианското правителство на Бадолио в Бриндизи не дава никакъв отговор. 200 самолета на италианските ВВС, базирани в [[Лече]] в Южна Италия и верни на Бадолио, са готови да се притекат на помощ на италианците в Кефалония съгласно заповед на маршал Бадолио, но англо-американците от съюзната контролна комисия по примирието с Италия отказват да дадат съгласие за това, по предлог че италианските самолети могат да се присъединят към германците. Така дивизията „Акуи“ остава сама на острова срещу германските сили. Гръцките партизани от ЕАМ и ЕЛАС масово отказват подкрепа с оръжие и личен състав на италианските войски, но недостигът на оръжие изчерпва последните запаси, след което на 22 септември 1943 г. германските войски превземат острова, а италианците, загубили в боевете 1315 души, са принудени да се предадат в плен, докато малка част италиански офицери и войници тръгват с гръцките партизани на острова в горите. Общо в бойните действия загиват 1200 италианци и 300 германци. След Втората световна война престъпленията на германците срещу италианците на Кефалония са обект на съдебно преследване от организирания [[Нюрнбергски процес]] 1945 – 1946 г., и от военни съдилища в Италия срещу германски военнопрестъпници. === Разстрел === Съгласно заповед на германското върховно главно командване OKW „италианците войници и офицери заради предателство не трябва да се взимат в плен, а да се разстрелват на място“. На 23 септември 1943 г. започват екзекуциите на италианските войници и офицери от дивизията „Акуи“ чрез разстрел от германски части. Първоначално са разстрелвани с картечници още след пленяването им всички италианци, предали се в плен. Зверствата са толкова ожесточени, че това предизвиква възмущение сред част от германците, като баварска войскова група възразява срещу това, но получава заплаха от подп. Барге за техен разстрел. Впоследствие италианските войници и офицери са разстрелвани на връх Свети Теодор в Кефалония на групи по 8 души. Разстреляни са генерал Антонио Гандин и 137 италиански офицери по обвинение в предателство към германците, а след тях още хиляди италиански офицери и войници. Общо 8400 италаинци са разстреляни на остров Кефалония. Труповете на разстреляните италианци са изгаряни след заливане с бензин. Останалите италиански войници и офицери са въдворени в лагери на острова за принудителен труд. През октомври 1944 г. италианските пленници, заедно с гръцки партизани и избягали при партизаните италиански войскови групи, освобождават Кефалония от германска окупация, а италианците се завръщат в родината си, като малка група остава на острова. === Памет === В памет на италианските войски, разстреляни на острова, всяка година италианското правителство и гръцкото правителство организират чествания с церемонии с военни почести пред паметника на загиналите италиански войници и офицери на Кефалония. == Източници == * 1.Jump up ^ An Italian Infantry Division normally consisted of two Infantry Regiments (three Battalions each), an Artillery Regiment, a Mortar Battalion (two companies), an Anti Tank Company, a Blackshirt Legion (Regiment of two Battalions). Each Division had only about 7000 men, The Infantry and Artillery Regiments contained 1650 men, the Blackshirt Legion 1200, each company 150 men. * 2. Р. Баталия, „Кратка история на италианската съпротива“, София 1984 г. * 3. Alfio Caruso, Italiani dovete morire, Longanesi, 2000, ISBN 978-88-304-1843-1. {{Превод от|en|33rd Infantry Division Acqui|768465323}}{{Портал|Италия}} [[Категория:Военнопленници през Втората световна война]] [[Категория:Дивизии от Втората световна война]] [[Категория:Гърция във Втората световна война]] [[Категория:Италия във Втората световна война]] [[Категория:Военни престъпления]] [[Категория:Италиански дивизии]] [[Категория:Кефалония]] b17v4m9kmbofm3v1dyo7nkgkcs7izmh 0 659206 12435458 12393814 2024-12-09T05:50:23Z InternetArchiveBot 282151 Add 3 books for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435458 wikitext text/x-wiki {{обработка|превод на текст под картинки}} {{Инфокутия |name = Историческа възстановка |bodystyle = |title = Историческа възстановка |titlestyle = |above = |abovestyle = |imagestyle = |captionstyle = |image = [[Файл:Bataille_Waterloo_1815_reconstitution_2011_3.jpg|250пкс]] |caption = Арилеристи стрелят с оръдия пред гората Угомон във възстановка на [[Битка при Ватерло|битката при Ватерло]], 2011 |image2 = [[Файл:CompagnieFrancheMarine_Qc-1.jpg|250пкс]] |caption2 = Френска морска пехота в [[Квебек]], възстановка от 2006 |headerstyle = |labelstyle = |datastyle = |header1 = |label1 = |data1 = |header2 = |label2 = |data2 = |header3 = |label3 = |data3 = |header4 = |label4 = |data4 = |belowstyle = |below = {{commonscat|Reenactments}} }} '''Историческа възстановка''', наричана също '''реконструкция, драматизация''', е образователна или развлекателна дейност, в която участниците, наричани възстановчици или ''реенактори'', следват план, пресъздаващ аспекти на историческо събитие или период. Това може да бъде определен исторически момент, като реконструкцията на [[Битката при Варна]] от 1444 г. или широк период от време, като например [[Втора българска държава|късносредновековния бит на българската държава]]. == Произход == [[Файл:Corbould_edward_henry_thejoustbetweenthelordofthetournament.jpg|дясно|мини|315x315пкс|''Дуел между Господаря на турнира и Рицаря на Червената Роза в'' [[литография]], посветена на Еглинтънския турнир през 1839 г.]] Дейностите, свързани с историческата реконструкция имат дълга история. Римляните първи организират пресъздаване на известните битки на [[Античност]]та в своите [[Амфитеатър|амфитеатри]] като форма на обществен спектакъл. По-късно през [[Средновековие]]то се организират турнири, през които често се възпроизвеждат исторически теми от [[древен Рим]] или от друго място. Военни демонстративни битки и възстановки за първи път стават популярни през XVII век в [[Англия]]. През 1638 г., e организирана битка между [[християнски]] и [[Ислям|мюсюлмански]] сили в [[Лондон]], а по-късно възстановчици на [[кръглоглави]]те от времето на [[Английска революция|Английската гражданска война]] пресъздават свое успешно сражение от 1645 г.<ref name="Giles">{{Cite web|url=http://www.eventplan.co.uk/page29.html|title=A Brief History of Re-enactment|author=Howard Giles}}</ref> През XIX век историческа реконструкция се получава широко разпространение в отговор на силния [[Романтизъм|романтичен]] интерес към средновековната култура в противовес на [[Просвещение]]то и [[Индустриална революция|индустриалната епоха]]. Представления като ''[[Айвънхоу]]''<ref name="ReferenceA">Anstruther, Ian. ''The Knight and the Umbrella: An Account of the Eglinton Tournament, 1839''.</ref> предоставят възможност за контакт с романтизма на [[рицар]]и, [[Замък|замъци]], [[пир]]ове и [[турнир]]и. През 1821 херцогът на Бъкингам Ричард Темпъл-Гренвил организира морски битки от [[Наполеонови войни|наполеоновите войни]], като за сцена използва голямо езеро в своя имот, а първата реконструкция [[Битка при Ватерло|на битката при Ватерло]] е поставена в [[лондонския амфитеатър Астли]] през 1824 година. През този период явлението историческата възстановка узрява напълно с грандиозния спектакъл, наречен ''Еглинтънски турнир от 1839'', който представлява реконструкция на [[Средновековие|средновековен]] [[рицарски турнир]] в [[Северен Еършър]], [[Шотландия]]<ref name="EglintonT">Corbould, Edward.</ref> и е организиран от Арчибалд Монтгомъри, 13-и граф на Еглинтън. Турнирът е режисиран спектакъл в духа на [[Романтизъм|романтизма]] и привлича 100 000 зрители. [[Файл:A_map_of_the_Eglinton_Tournament_features.jpg|ляво|мини|План на рицарския турнир в Еглинтън през 1839.]] Турнирът се провежда на поляна до река Ървин. Местността, избрана за турнира е ниска, почти блатиста, с тревисти склонове.<ref name="ReferenceA"/> Граф Еглинтън обявява, че достъпът е свободен, като моли зрителите да са облечени в средновековни одежди, ако е възможно. Турнирът включва тринадесет средновековни рицари на коне. Рицарската възстановка, както и много произведения на изкуството, поръчани или вдъхновени от този турнир, оказват влияние върху общественото настроение, което вече е наречено ''Готически ренесанс на ХIХ век''. Амбициите му са пренесени в следващи събития, като турнира в [[Брюксел]] през 1905 г. и други опити, вдъхновени от романа на [[Уолтър Скот]] ''[[Айвънхоу|„Ivanhoe“]]'' „да бъдат живо пресъздаване на литературния романс“.<ref>Watts, Karen, 2009, „The Eglinton Tournament of 1839“</ref> Граф Еглинтън заявява: „виждам множеството недостатъци на нашето изложение, възможно повече от тези, които виждат не така дълбоко заинтересованите от това; аз знам, че то е много скромна имитация на сцените в моето въображение, но аз поне направих нещо за съживяването на кавалерството“.<ref>Literary Gazette, 1831:90.</ref> Реконструкция на битките стават по-често явление в края на XIX век във [[Великобритания]] и [[Америка]]. Само година след [[Битка при Литъл Бигхорн|битката при Литъл Бигхорн]], оцелели от 7-и кавалерийски полк провеждат възстановка на поражението пред фотокамера. През 1895 г. членовете Глостърширските [[сапьор]]и пресъздават своята известна схватка при [[Битка при Роркс Дрифт|Роркс Дрифт]], състояла се 18 години по-рано. В тази възстановка участват 100 души, като според планът ѝ 25 британски войници отблъскват атака 75 [[Зулу|Zulus]] по време на грандиозен военен фестивал в [[Челтнъм|Челтнъмските зимни градини]]. Ветерани от [[Американска гражданска война|Американската гражданска война]] пресъздават битки, в което намират начин да си спомнят и почетат своите убити другари, а и да обучават другите за какво се е водила войната.<ref>Hadden, Robert Lee.</ref> Големият събор от 1913 година е свикан за честване на 50-годишнината от [[Битка при Гетисбърг|битката при Гетисбърг]], като в него вземат участие над 50 000 ветерани от [[Съюз (Американска гражданска война)|Съюза]] и [[Конфедеративни американски щати|Конфедерацията]]. Те се включват във възстановка на моменти от битката, включително и Пикетовия щурм.<ref>{{cite web|url=http://www.nps.gov/archive/gett/getttour/sidebar/reunion13.htm|title=The Great Reunion of 1913|accessdate=15 август 2008|date=September 1998|author=Heiser, John|publisher=[[National Park Service]]|archiveurl=https://web.archive.org/web/20080918074740/http://www.nps.gov/archive/gett/getttour/sidebar/reunion13.htm|archivedate=18 септември 2008 |deadurl=no}}</ref> В началото на ХХ век историческа възстановка се провежда и в [[Русия]] с реконструкция [[Обсада на Севастопол (1854 – 1855)|на отбраната на Севастопол от 1855]] през 1906, [[Бородинска битка|Бородинската битка]] от 1812 в [[Санкт Петербург]] и Превземането на [[Азов]] от 1696 във [[Воронеж]], състояли се през 1918 година. През 1920 г. се провежда реконструкция на ''щурмуването на Зимния дворец'' от 1917, с което се отбелязва третата годишнина от [[Октомврийската революция]], което вдъхновява сцени, режисирани от [[Сергей Айзенщайн]] във филма ''Октомври: десет дни, които разтърсиха света''. Широкомащабни възстановки започват да се провеждат редовно на Кралския турнир в Олдършот през 1920-те и 30-те години. Впечатляващо събитие в тамошната програма е възстановката на обсадата на Намур от [[Деветгодишна война|Деветгодишната война]] – тази възстановка се провежда през 1934 г. в рамките на шестдневно представление. В Америка съвременна реконструкция се наблюдава от 1961 – 1965, когато се отбелязва стогодишнина от Гражданската война.<ref>Hadden. p 4 „Without a doubt, Civil War reenactment got its boost during the centennial, which also saw the birth of the North-South Skirmish Association (N-SSA).“</ref> Максимална популярност събитията постигат през 1980-те и 1990-те години, до голяма степен благодарение на успеха на реконструкцията по повод 125-годишнината от битката при Манасас, в която вземат участие над 6000 реенактори.<ref>Hadden. p 6 "In 1986, the first of the 125th Anniversary battles was held near the original battlefield of Manassas.</ref> == Участници == [[Файл:Vikings_at_Clontarf_re-enactment.png|дясно|мини|250пкс|Участници-[[викинги]] във възстановка по повод хилядолетието от битката при Клонтарф. [[Дъблин]], 2014 г.]] Повечето участници в историческите възстановки са аматьори, които се интересуват от историята като [[хоби]]. Участниците в това хоби са изключително разнообразни. Възрастта на участниците варира от малки деца и техните родители. Сред по-възрастните участници се срещат хора от различни сфери на живота: студенти, пожарникари, адвокати, военни, лекари, и дори професионални историци. [[Файл:US_Navy_070426-N-1688B-163_John_Smith,_played_by_Dennis_Farmer,_claims_the_beach_for_England_during_a_re-enactment_ceremony_on_the_400th_anniversary_of_the_First_Landing.jpg|дясно|мини|250x250пкс|Актьор, играещ Джон Смит пресъздава завладяването за Англия на [[Нов свят|Новия Свят]], историческа реконструкция 26 април 2007]] [[Файл:Cw_reenactors.jpg|дясно|мини|250x250пкс|Участници във възстановка]] [[Файл:The_Liberty_Guards_Mess_a_group_of_hardcore_reenactors,_this_is_a_tintype_of_their_Shermans_bummers_portrayl.jpg|дясно|мини|250x250пкс|В ферротипия с участието на „хардкор“ участници във ввъзстановка на Американската гражданска война]] [[Файл:Roman_soldiers_with_aquilifer_signifer_centurio_70_aC.jpg|дясно|мини|250x250пкс|Реконструкцията обхваща широк период от време. Това е реконструкция на [[Легион|Римския легион]] [[XV Аполонов легион|ХV ''Аполлинарий'']], които се провеждат в [[Австрия]].]] === Категории === Обикновено участниците се разделят на няколко по-широко определени категории, като се позовава на ниво на загриженост за автентичността на възстановката.<ref name="Dress Authenticity">Strauss.</ref><ref>Stanton. p 34</ref> В САЩ и европейските страни битуват различни гледни точки за изкуството, [[Групов говор|жаргона]] и определенията, засягащи историческите възстановки. ==== Полиестерна група („farbs“) ==== „Фарбс“ или „полиестерни войници“,<ref>Hadden p 209 and p 219</ref> са участници, които харчат сравнително малко време и/или средства за осигуряване на надеждност и автентичност по отношение на униформи, аксесоари или поведение спрямо избрания исторически период. Анахронизми в облеклото, тъканите, закрепването (използване на [[велкро]]), превозните средства и съвременните цигари са чести при тях. Произходът на думата „фарб“ не е известен, но тя се появява през 1960 или 1961 година,<ref>Hadden p 8.</ref> като някои смятат, че означва „далеч от съвършенство“.<ref>{{cite web|url=http://wesclark.com/jw/hodge.html|title=They Don Period's Clothes, Eat Era's Grub and Sneer At Less-Exacting Brethern|work=[[Wall Street Journal]]|date=2 юни 1994|accessdate=3 януари 2011|last=Horwitz|first=Tony|quote=Some also refuse to fight beside those whose uniforms and performance art don't measure up: a group derided as „farbs“, {{Sic|hide=y|short|-hand}} for „far-be-it-from-authentic.“}}</ref> Алтернативното определение е „Далеч за мен да критикувам“,<ref name="Hadden 8">Hadden, p 8</ref><ref>[http://wesclark.com/jw/forigin.html Wesclark.com]</ref> или „Бърза И Евтина Покупка“.<ref>Hadden p 8 ''Juanita Leisch calls it „Fast And Researchless Buying“, and other sources insist it came from the Bicentennial and Revolutionary War groups and means „Fairly Authentic Royal British.“''</ref> Съществува и сатиричното определение „Забравете За Проучване, Скъпа“. Някои ранни определения твърдят, че думата идва от немската дума за [[Цвят (оптика)|цвят]], защото нерядко тези одежди са по-пъстри в сравнение с унило сините, сивите или кафяви реални мундири от Гражданска война.<ref>[http://www.worldwidewords.org/weirdwords/ww-far1.htm Worldwidewords.org]</ref><ref>Hadden, pp. 219 – 220</ref> ==== Преобладаваща група („mainstream“) ==== Основната група на участниците не пестят усилия, за да изглеждат автентични, но допускат излизане от роля при липса на публика. Видимите шевове в техните одежди могат да бъдат зашити по правилния за историческия период начин, но скритите шевове и бельото може и да не бъдат подходящи за периода. Храната, консумирана пред публика като цяло отговаря на съответния период, но може и да не е сезонно или местно подходяща. Елементи на съвременния бит, понякога се използват „след работа“ или по скрит начин. ==== Прогресивна група („hard core“) ==== На другия полюс от „фарбс“ се намират твърдото ядро на участниците „хардкор автентичните“ или „прогресивни“, както те понякога предпочитат да се обявяват.<ref>Hadden p 138</ref> Те понякога са наричани сатирично „броячи на бодове“,<ref>Hadden p 224</ref> представляват упорито движение и често остават неразбрани.<ref>Hadden, p 138</ref> Прогресивните участници изтъкват стойността на внимателното историческо проучване, и понякога се шегуват с преобладаващата група, че увековечават исторически неточния „реенакторизъм“. Прогресивните като правило се стремят да се потопят в историческия бит и да го пресъздават колкото е възможно повече. Това включва консумиране на сезонно и регионално съответната храна, шевни конци и бельо в актуалния период и в характера на събитието. Желанието за вълнуващи преживявания често води твърдолинейните участници на по-малки събития или до създаване на отделни лагери при големи събития. == Периоди == [[Файл:Buckskins.JPG|дясно|мини|251x251пкс|Реконструктор, показващ одежди от дивечова кожа]] Периодът на историческата възстановка се отразява от и във вида на костюмите, оръжията, броните и предметите от бита, които се използват. Най-популярни за възпроизвеждане са: * [[Античност|Античност – Класическа реконструкция]] * [[Ранно средновековие]] – ранносредновековна възстановка * [[Развито Средновековие]] – късносредновековна възстановка * [[Ренесанс]] – ренесансова възстановка * [[Ново време]] ** [[Регентски период (Великобритания)|Регентски период]] ** Времето на търговията с кожи – възстановка на събития от лова и търговията с [[Дивеч в България|дивечови кожи]]. ** Американска Гражданска война ** [[Първа световна война]]<ref>[http://www.great-war-assoc.org/ Great War Association-Home].</ref> ** [[Втора световна война]] == Облекло и оборудване == [[Файл:CompanyOfStGeorgeCamp2006.png|дясно|мини|250x250пкс|Компанията на Св. Георги пресъздава малък средновековен военен лагер във Франция, 2006.]] Многобройни занаятчии осигуряват не само материали, но и готов продукт за използване от участниците. Униформите и работното облекло са ръчно тъкани, естествени шарени, а ширити и други материали са пришити ръчно или машинното начин, с помощта на уреди, характерни за изобразения период. Отделя се специално внимание на автентичността на проектирането и строителството е даден в еднаква степен и шапки, обувки, лагер, съоръжения, оборудване, военна техника, оръжие и така нататък. Тези предмети, като правило, са много по-скъпи, отколкото облекло и униформи в съвременното производство се предлагат на потребителя в реалистичен опит в използването на материали, шивашки и технологии за производство, които са много близо до историческия, колкото е възможно. Зрителите на събитието могат да получат по-голямо удовлетворение от посещение на лагери с висока степен на достоверност, постигната в личните предпазни облекла и оборудването. == Видове възстановки == === Жива история === [[Файл:Bundesarchiv_Bild_183-J0628-0006-001,_Interessengemeinschaft_Mandan-Indianer.jpg|мини|Групата по интереси Мандан-Индианара в [[Лайпциг]], 1970 г. – [[Индианци|индианската]] жива история е особено популярна в [[Източна Германия]]]] Живата история на термин, който описва опити за съживяване на историята за широката общественост без посочен сценарий. Историческо представяне включва в себе си добро проучване и се опитва да пресъздаде известно историческо събитие за образователни цели, чрез представяне с театрални елементи и конкурсни дейности с цел забавление. Границата между любителско и професионално представяне в [[Музей на открито|живата история на музеите]] могат да бъдат размити. При вторите обикновено се използват музейни специалисти и обучени преводачи, за да се помогне да предаде историята за обществото, някои музеи и исторически места използват живата история на групата с най-високо ниво на достоверност на една и съща роля на специални събития. Живи истории, като цяло, са предназначени за образоване на обществеността. Такива дейности не е задължително да включват бутафорна битка, но вместо това са насочени към изобразяване на начина на живот на хората от този период. Това често включва в себе си както военни, така и граждански впечатления. По-чести са занаятчийски и кулинарни майсторски класове, песни и развлекателни дейности, както и лекции. Военни тренировки могат също да бъдат открити. В САЩ, служба на националните паркове позволява организирането на такива събития само на няколко места като Сейлърс крийк Гетисбърг от съображения за безопасност и автентичност. В [[Германия]] средновековието обикновено се свързва с живата история в изложби и фестивали, като например Фестивала на Св.Петър и Павел в [[Бретен]] или рицарския турнир в замъка [[Калтенберг]]. Специфичният немски подход спрямо автентичността е въпрос не толкова на възпроизвеждане на определено събитие, колкото потапяне на посетителите в определена [[Ера|епоха]], за да схванат според [[Валтер Бенямин]] "духовно послание, изразено във всеки паметник и всеки своя „отпечатък“ и „аура“, дори и в епохата на новата техническа възпроизводимост. Историческите градски празници и събития са изключително важни при формирането на местните общности и допринася за самооценката на общините, а местната културна инфраструктура и паметници служат като [[стафаж]] за потапяне. В Дания няколко [[Музей на открито|музеи на открито]] използват жива история в рамките на своята концепция – Миделалдерсцентрет, Стария град Орхус и Фриландсмусеет. === Бойни демонстрации === Бойните демонстрации по време на историческа възстановка включват организации и/или физически лица, имащи за цел на първо място да покажат на обществеността военното дело през избрания период. Основен принцип при тях остава безопасността на участниците, поради което се препоръчва използването на безопасни оръжейни реплики, подходящи за периода лични предпазни средства и най-вече теоретична и практическа подготовка. Бойните демонстрации са базиран на истински исторически битки и изобразяват основни военни тактики и маневри. [[Файл:Pike_Charge_Battle_of_Maidstone_Military_Odyssey.jpg|дясно|мини|250x250пкс|Битката при Мейдстоун, възстановка в [[Кент]] (2011)]] [[Файл:Colonial_Williamsburg_Store_Interior_DSCN7245.JPG|дясно|мини|250x250пкс|Туристи купуват реплики на реконструирани исторически стоки, Музей на открито Уилямсбърг]] ==== Бойна възстановка ==== Битките със сценарий в тесния смисъл на думата са планирани предварително, така че бойните части да извършат същите действия, които са били проведени в оригиналните битки. Участниците в тези демонстрации могат силно да варират по брой – от няколкостотин до няколко хиляди бойци. ==== Тактическа възстановка ==== Тактическите битки обикновено не са отворени за общественото внимание. Те се водят като истински битки, като двете страни прилагат реални стратегии и тактики, за да се наложат над своите противници. Без сценарий, на база на набор от договорени правила (физически граници, срокове, условия за победа и т.н.), и на мястото на съдиите, тактически битки може да се разглежда като форма на военна игра или [[ЛАРП|екшън ролева игра]], но в тези случаи, вместо огнестрелното оръжие се прилага стрелба с халосни патрони или други регулационни ограничения. Развитието на „исторически [[страйкбол]]“ турнири е разклонение на тактическите възстановки. === Търговска възстановка === Множество замъци, музеи и други исторически забележителности наемат актьори или професионални участници като част от своите изложения. Това обикновено се отнася за пресъздаване в даден град, село или дейности в рамките на определен период от време. Търговската реконструкция обикновено следва хореография и сценарий. В някои места се установили трайни автентични изложения. По своята природа, те обикновено са жива история – представяне, а не тактическа или бойна възстановка, въпреки че някои са домакини на по-дълги временни събития. През 2008 г. Националният исторически парк и природен резерват Жан Лафит и Дворецът Трайон в Северна Каролина стават фон за документален филм, изобразяващ началото на 1800-те години и наречен ''„Тайната на корабокрушението през Марди Гра“''. == Литературни публикации == Печатни издания в САШ, които отбелязват историческите възстановки и живата история, са ''Camp Chase Gazette'', ''Smoke and Fire News'', ''Living History'' и ''Skirmish Magazine''. Книги като ''The Medieval Soldier'' на Джери Ембълтън и Джон Хоу (1995), която е преведена на [[Френски език|френски]] и [[немски]], съдържат информация за средновековния военен костюм в цветни илюстрации и снимки. За Наполеоновия период две книги обхващат живота в армията по това време и живата история: ''The Napoleonic Soldier'' от Стивън Моън (1999) и ''Marching with Sharpe'' от Б. Блат (2001). Различни наполеоновски реконструкторски групи обхващат историята на свързани полкове, а също така се опитват да илюстрират и пресъздадат периода. Целта да бъдат истински, доколкото е възможно, е довело до много сериозни реконструкторски дружества и научноизследователски групи с натрупани знания за всички аспекти на живота, които те се стремят да представят. По този начин реконструкция играе важна роля в прилагането на историята на живота, запазване на историята жива, и за разширяването на знания и разбирането на периода. В Обединеното кралство редица малки издателства публикуват книги за английската Гражданска война – такива са ''Stuart Press'' с 250 печатни тома и ''Partizan Press''. Книгата на Тим Мур ''I Believe in Yesterday: My Adventures in Living History'' разказва за собствения опит на автора във възстановките. == Медийна подкрепа == Филмови и телевизионни продуценти често се обръщат към реконструкторски групи за подкрепа; филми като ''[[Гетисбърг]]'', ''[[Слава (филм от 1989)|Слава]]'', ''[[Патриотът]]'' и ''[[Алатристе]]'' са заснети с помощта на напълно оборудвани участници, познаващи военните процедури относно лагер и тактика. [[Файл:Preussische Soldaten exerzieren.ogv|мини|thumbtime=260|250px|ляво|Autumnal military exercise 1912 / Reenactment [[Roscheider Hof Open Air Museum]], [[Konz]]]] == В България == {{раздел-мъниче}} == Вижте също == * Списък на исторически реконструкторски групи * Честване на американската Гражданска война#реконструкция * [[Косплей]] * [[ЛАРП]] == Източници == <references /> == Допълнителна литература == * {{Cite journal|last=Allred|first=Randal|title=Catharsis, Revision, and Re‐enactment: Negotiating the Meaning of the American Civil War|journal=Journal of American Culture|volume=19|issue=4|year=1996|doi=10.1111/j.1542-734X.1996.1904_1.x|pages=1 – 13}} * {{Cite journal|last=Chronis|first=Athinodoros|title=Coconstructing heritage at the Gettysburg storyscape|url=https://archive.org/details/sim_annals-of-tourism-research_2005-04_32_2/page/n91|journal=Annals of Tourism Research|volume=32|issue=2|year=2005|doi=10.1016/j.annals.2004.07.009|pages=386 – 406}} * {{Cite journal|last=Chronis|first=Athinodoros|title=Co-constructing the narrative experience: staging and consuming the American Civil War at Gettysburg|journal=Journal of Marketing Management|volume=24|issue=1|year=2008|doi=10.1362/026725708X273894|pages=5 – 27}} * {{Cite journal|last=Decker|first=Stephanie K.|title=Being Period: An Examination of Bridging Discourse in a Historical Reenactment Group|url=https://archive.org/details/sim_journal-of-contemporary-ethnography_2010-06_39_3/page/n34|journal=Journal of Contemporary Ethnography|volume=39|issue=3|year=2010|doi=10.1177/0891241609341541|pages=273 – 296}} * {{Cite journal|last=Gapps|first=Stephen|title=Mobile monuments: A view of historical reenactment and authenticity from inside the costume cupboard of history|journal=Rethinking History|volume=13|issue=3|year=2009|doi=10.1080/13642520903091159|pages=395 – 409}} * {{Cite book|last=Hadden|first=Robert Lee|title=Reliving the Civil War: A reenactor's handbook|url=http://www.netlibrary.com/summary.asp?id=42010|location=Mechanicsburg, PA|publisher=Stackpole Books|year=1999}} * {{Cite journal|last=Hall|first=Dennis|title=Civil War reenactors and the postmodern sense of history|url=https://archive.org/details/sim_journal-of-american-culture_fall-1994_17_3/page/n10|journal=Journal of American Culture|volume=17|issue=3|year=1994|doi=10.1111/j.1542-734X.1994.00007.x|pages=7 – 11}} * {{Цитат уеб|last=Heiser, John|author=Heiser, John|title=The Great Reunion of 1913|url=http://www.nps.gov/archive/gett/getttour/sidebar/reunion13.htm|publisher=[[National Park Service]]|date=September 1998|accessdate=15 август 2008}} * Horwitz, Tony. ''Confederates in the Attic: Dispatches from the Unfinished Civil War'' (1998), an ethnographic study of re-enactors and groups engaged in remembrance. * Saupe, Achim. [http://docupedia.de/zg/Saupe_authentizitaet_v3_en_2016 ''Authenticity''], Version: 3, in: Docupedia Zeitgeschichte, 12 април 2016. Посетен на 31 януари 2017, [[doi:10.14765/zzf.dok.2.645.v1|DOI]] * {{Cite news|last=Skow|first=John|date=11 август 1986|title=Bang, Bang! You're History, Buddy|work=[[Time (magazine)|Time]]|url=http://content.time.com/time/magazine/article/0,9171,962003,00.html|page=58}} * Stanton, Cathy (1999-11-01). "[http://www.nps.gov/revwar/reenactors Reenactors in the Parks: A Study of External Revolutionary War Reenactment Activity at National Parks]" (PDF) National Park Service. Посетен на 28 юли 2008. * {{Cite journal|last=Strauss|first=Mitchell|title=A Framework for Assessing Military Dress Authenticity in Civil War Reenacting|url=http://ctr.sagepub.com/cgi/content/abstract/19/4/145|journal=Clothing and Textiles Research Journal|volume=19|issue=4|publisher=International Textile & Apparel Association, Inc.|year=2001|doi=10.1177/0887302X0101900401|pages=145 – 157}} * {{Cite journal|last=Teitelman|first=Emma|title='Knights and Their Ladies Fair': Reenacting the Civil War|publisher=Bachelor's Thesis, Wesleyan University|year=2010}} == Външни препратки == * [http://www.histrenact.co.uk Историческа реконструкция уеб-сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060113095244/http://www.histrenact.co.uk/ |date=2006-01-13 }} информация, свързана с реконструкция по света и у нас [http://www.histrenact.co.uk/reenactmentwiki/ историческата реконструкция на Вики] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080725034410/http://www.histrenact.co.uk/reenactmentwiki/ |date=2008-07-25 }} * [http://www.eventplan.co.uk Британското историческо събитие организаторите], техните уеб-сайт на хотел „Кратка история на реконструкция“, на първо място, но не само от Великобритания и Европа. * [http://www.LivingHistory.co.uk LivingHistory.ко.Великобритания, обединено Кралство онлайн къща реконструкция и жива история] * [http://www.reenactor.net/forums/index.php?PHPSESSID=80adf9003760a509694d19f9bfcf71ec& Реконструкторам.Нет, в света на онлайн къща Переснимает] [[Категория:Историография]] [[Категория:Хобита]] en14cdcxfgpslxzj8zcelfn6uohp8f2 0 662541 12435364 12368913 2024-12-08T23:02:01Z Vassil01 106416 Премахната редакция 12368913 на [[Special:Contributions/Jingiby|Jingiby]] 12435364 wikitext text/x-wiki {{Песен | заглавие = „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“ | вид = [[народни песни|народна песен]] | записване = 1860 г. | издаване = 1860 г. | език = [[български език|български]] | изпълнители = [[Дафина Просенишка|Дафина]] от [[Просеник (дем Долна Джумая)|Просеник]] }} '''„Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“''' е преработен текст на [[Пенчо Славейков]] въз основа на българската народна песен „Море, даваш, Никола“<ref>[https://liternet.bg/folklor/sbornici/verkovich/199.htm Народни песни на македонските българи. Под ред. на Т. Моллов. Варна, LiterNet, 2007.]</ref>, записана и публикувана за първи път от [[Стефан Веркович]] през 1860 година в сборника „[[Народни песни на македонските българи]]“.<ref>{{Citation |title=ДАВАШ ЛИ, ДАВАШ, БАЛКАНДЖИ ЙОВО |url=http://www.znam.bg/com/action/showArticle/full;jsessionid=635807601CD54A9BE298F49BC0D221C9?encID=459&article=113127253&ctx=category254&sectionID=3 |accessdate=2017-06-18 |archivedate=2019-02-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190203031910/http://www.znam.bg/com/action/showArticle/full;jsessionid=635807601CD54A9BE298F49BC0D221C9?encID=459&article=113127253&ctx=category254&sectionID=3 }}</ref> Оригиналният текст на песента е предоставен от народната певица от [[Сярско]] [[Дафина Просенишка|Дафина]] и се е изпълнявал в селата [[Просеник (дем Долна Джумая)|Просеник]] и [[Лехово (Валовищко)|Ляхово]]<ref>{{Citation |title=ДАВАШ ЛИ, ДАВАШ, БАЛКАНДЖИ ЙОВО |url=http://www.znam.bg/com/action/showArticle/full;jsessionid=635807601CD54A9BE298F49BC0D221C9?encID=459&article=113127253&ctx=category254&sectionID=3 |accessdate=2017-06-18 |archivedate=2019-02-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190203031910/http://www.znam.bg/com/action/showArticle/full;jsessionid=635807601CD54A9BE298F49BC0D221C9?encID=459&article=113127253&ctx=category254&sectionID=3 }}</ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/03/22/2727012_robinzon_i_balkandji_iovo_geroi_na_nasheto_vreme/#comments-wrapper Робинзон и Балканджи Йово – герои на нашето време]</ref>. == Други == На Балканджи Йово е наречена улица в квартал „[[Лагера]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123948009|title=Балканджи Йово}}). == Бележки == <references /> {{уикиизточник|Даваш ли, даваш, Балканджи Йово}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Български фолклор]] [[Категория:Македонска фолклорна област]] [[Категория:Български народни песни]] [[Категория:Османистика]] [[Категория:Дем Синтика]] [[Категория:Дем Долна Джумая]] pkhxcmmjynzxiiyovrfe2slpcgpm5c2 12435365 12435364 2024-12-08T23:02:18Z PSS 9 209881 [[У:БОТ|Бот]]: премахнат вероятен [[У:ВАНД|вандализъм]] на [[Специални:Приноси/Vassil01]] 12435365 wikitext text/x-wiki {{Песен | заглавие = „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“ | вид = [[народни песни|народна песен]] | записване = 1860 г. | издаване = 1860 г. | език = [[български език|български]] | изпълнители = [[Дафина Просенишка|Дафина]] от [[Просеник (дем Долна Джумая)|Просеник]] }} '''„Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“''' е преработен текст на [[Пенчо Славейков]] въз основа на българската народна песен „Море, даваш, Никола“<ref>[https://liternet.bg/folklor/sbornici/verkovich/199.htm Народни песни на македонските българи. Под ред. на Т. Моллов. Варна, LiterNet, 2007.]</ref>, записана и публикувана за първи път от [[Стефан Веркович]] през 1860 година в сборника „[[Народни песни на македонските българи]]“.<ref>{{Citation |title=ДАВАШ ЛИ, ДАВАШ, БАЛКАНДЖИ ЙОВО |url=http://www.znam.bg/com/action/showArticle/full;jsessionid=635807601CD54A9BE298F49BC0D221C9?encID=459&article=113127253&ctx=category254&sectionID=3 |accessdate=2017-06-18 |archivedate=2019-02-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190203031910/http://www.znam.bg/com/action/showArticle/full;jsessionid=635807601CD54A9BE298F49BC0D221C9?encID=459&article=113127253&ctx=category254&sectionID=3 }}</ref> Оригиналният текст на песента е предоставен от народната певица от [[Сярско]] [[Дафина Просенишка|Дафина]] и се е изпълнявал в селата [[Просеник (дем Долна Джумая)|Просеник]] и [[Лехово (Валовищко)|Ляхово]].<ref>{{Citation |title=ДАВАШ ЛИ, ДАВАШ, БАЛКАНДЖИ ЙОВО |url=http://www.znam.bg/com/action/showArticle/full;jsessionid=635807601CD54A9BE298F49BC0D221C9?encID=459&article=113127253&ctx=category254&sectionID=3 |accessdate=2017-06-18 |archivedate=2019-02-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190203031910/http://www.znam.bg/com/action/showArticle/full;jsessionid=635807601CD54A9BE298F49BC0D221C9?encID=459&article=113127253&ctx=category254&sectionID=3 }}</ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/03/22/2727012_robinzon_i_balkandji_iovo_geroi_na_nasheto_vreme/#comments-wrapper Робинзон и Балканджи Йово – герои на нашето време]</ref> Някои съвременни автори и критици приемат историческата основа със съдържанието на текста и песента за [[мистификация]].<ref>[http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/03/22/2727012_robinzon_i_balkandji_iovo_geroi_na_nasheto_vreme/#comments-wrapper Робинзон и Балканджи Йово – герои на нашето време]</ref> == Други == На Балканджи Йово е наречена улица в квартал „[[Лагера]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123948009|title=Балканджи Йово}}). == Бележки == <references /> {{уикиизточник|Даваш ли, даваш, Балканджи Йово}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Български фолклор]] [[Категория:Македонска фолклорна област]] [[Категория:Български народни песни]] [[Категория:Османистика]] [[Категория:Дем Синтика]] [[Категория:Дем Долна Джумая]] 8yxqrynla0qa3kg6rwzzzkjh4xiksfm 0 663687 12435394 12423259 2024-12-09T01:31:59Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12435394 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[маркграф]]иня на [[Маркграфство Торино|Торино]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = маркграфиня | герб = | герб-описание = }} |братя-сестри=Хуго<br>[[Алберто Ацо I д’Есте|Алберто Ацо I]]<br>Адалберт IV<br>Анселм<br>Оберто III<br>Гуидо<br>Обицо|майка=Райленда от Комо (вероятна)|брак=[[Ардуин от Ивреа]]<br>[[Оделрик Манфред II (Торино)|Оделрик Манфред II]]|деца=[[Аделхайд от Суза]]<br>Нардон (вероятен)<br>[[Имула от Торино]]<br>[[Берта от Торино]]|род=[[Отбертини]] по рождение<br>[[Ардуини]] по брак|починал-дата=сл. 29 декември [[1037]]/[[1040]]|роден-дата=ок. 997|баща=[[Оберто II]] или [[Оберто III]]}} '''Берта от Милано, Берта от Луни, Берта Отбертинска''' или '''Берта д’Есте''' ({{lang|it|Berta di Milano; Berta di Luni; Berta degli Obertenghi; Berta d'Este}}; * ок. 997, [[Милано]]; † сл. 29 декември [[1037]]/[[1040]]) е благородничка от фамилията [[Отбертини]] от [[Милано|Маркграфство Милано]] и чрез брак [[Маркграфство Торино|маркграфиня на Торино]]. Понякога я идентифицират с [[Берта Отбертинска|Берта]], кралица на [[Кралство Италия|Италия]] като съпруга на [[Ардуин от Ивреа]].<ref>{{de}}A. Thiele, ''Erzählende genealogische Stammtafeln zur europäischen Geschichte Band II'', Teilband 2, table 395.</ref> == Произход == Въпреки че е известно, че Берта е член на династията [[Отбертини]], има известен дебат кои са нейните родители. Често се казва, че баща й е [[Оберто II]] († сл. 1014/1021),<ref>e.g. Bresslau, ''Jahrbücher'', I, esp. p. 416; Medieval Lands Project; Epistolae: Medieval Women's Latin Letters.</ref> [[маркграф]] на [[Маркграфство Източна Лигурия|Източна Лигурия]], [[пфалцграф]] и граф на [[Луни]], [[Генуа]] и [[Тортона]] (в този случай майка й е Райленда от Комо († пр. 999) дъщеря на граф Рипранд или граф Випранд от Комо).<ref>[http://www.our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p251.htm#i7527 ''Bertha of Italy''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref> Други твърдят, че баща й е [[Оберто III]] от Милано.<ref>Nobili, ''Formarsi''; Violante, ''Caractéristiques'', esp. pp. 89, 95, 104ff., and 132ff.</ref> В случай е дъщеря на [[Оберто II]], би имала седем братяː * Хуго († сл. 1037), маркграф на Източна Лигурия, граф на Генуа, съпруг на Гизела от [[Бергамо]]; * [[Алберто Ацо I д’Есте|Алберто Ацо I]] (* 970, † 1029), маркграф на [[Анкона]], маркграф на [[Маркграфство Източна Лигурия|Източна Лигурия]], граф на [[Луни]], [[Генуа]] и [[Тортона]], съпруга на Аделхайд от [[Салическа династия|Салическата династия]]; * Адалберт IV, съпруг на Аделаида, дъщеря на граф Бозон * Анселм († 1047?) * Оберто III († сл. 994), граф на [[Виченца]] * Гвидо († 1037) * Обицо, маркграф на Източна Лигурия == Биография == През [[1014|1014 г.]] се омъжва за [[Оделрик Манфред II (Торино)|Оделрик Манфред II]] (през същата година император [[Хайнрих II (Свещена Римска империя)|Хайнрих II]] потвърждава съвместното им дарение на [[Абатство Фрутуария]] в [[Сан Бениньо Канавезе|Сан Бениньо]]).<ref>Sergi, ''Una grande circoscrizione'', p. 661; Previté-Orton, Early History, p. 166.</ref> Нейната зестра включва земи в графствата [[Тортона]], [[Парма]] и [[Пиаченца]].<ref>{{Ref-en}}Previté-Orton, Early History, p. 164.</ref> През май [[1028|1028 г.]] със съпруга си Берта основава манастира „Санта Мария“ в [[Караманя Пиемонте|Караманя]]. <ref>{{Ref-en}}[https://epistolae.ccnmtl.columbia.edu/letter/1225.html A letter from Bertha of the Obertenghi (1028).] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161125044109/https://epistolae.ccnmtl.columbia.edu/letter/1225.html|date=25 novembre 2016}}</ref> През юли [[1029|1029 г.]] заедно със съпруга си и епископ [[Адалрик от Асти]], Берта основава [[Бенедиктински орден|бенедиктинското]] абатство „Сан Джусто“ в [[Суза (Италия)|Суза]], в което се съхраняват мощите на Свети Юстус от [[Новалеза]].<ref>{{Ref-en}}[https://epistolae.ccnmtl.columbia.edu/letter/1229.html A letter from Bertha of the Obertenghi (1029, July 9).] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161125043805/https://epistolae.ccnmtl.columbia.edu/letter/1229.html|date=25 novembre 2016}}</ref> Църквата на абатството „Сан Джусто“ сега е катедралата на Суза. След смъртта на съпруга й (през декември [[1033]] или [[1034|1034 г.]]) Берта за кратко действа като [[Регент|регентка]] на дъщеря им [[Аделхайд от Суза]]. Берта осуетèva заговор срещу императора [[Конрад II]] през [[1037]] г., като прихва̝ща пратениците на заговорниците, които искат да прекосят [[Алпи|Алпите]] от [[Пиемонт]] към [[Шампанско вино|Шампан]] и които се опитват да организират среща, и да изпратят техните писма, които замесват епископите на [[Верчели]], [[Пиаченца]] и [[Кремона]], на императора толкова бързо и крадешком, че успява да ги хване, да ги осъди и да ги заточи без предупреждение.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://epistolae.ccnmtl.columbia.edu/woman/130.html|заглавие=Women's Biography: Bertha of the Obertenghi|достъп_дата=2017-07-01|архив_дата=2014-01-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140111021815/http://epistolae.ccnmtl.columbia.edu/woman/130.html}}</ref> Конрад II я възнаграждава за участието й в потушаването на бунта срещу него, като издава императорска диплома, която потвърждава нейните дарения за абатството „Сан Джусто“ в Суза.<ref>{{Ref-en}}Previté-Orton, Early History, pp. 207, 219f.</ref> == Брак и потомство == ∞ [[1014]] за [[Оделрик Манфред II (Торино)|Оделрик Манфред II]] († 1034/35/37) от род [[Ардуини]], [[Маркграфство Торино|маркграф на Торино]], от когото има един вероятен син<ref>[http://fmg.ac/Projects/MedLands/NORTHERN%20ITALY%20900-1100.htm#ManfredUdalricodied1034 ''Manfred Udalrico''], fmg.ac</ref> и три дъщери:<ref>Bresslau, Jahrbücher, I, p. 378</ref> * [[Аделхайд от Суза]] (* ок. 1015; † 27 декември 1091), наследница на [[Маркграфство Торино]], ∞ 1. 1035 за [[Херман IV (Швабия)|Херман IV Швабски]] (* ок. 1015, † 28 юли 1038 в [[Тренто]]), от 1030 г. [[Херцогство Швабия|херцог на Швабия]], втори син на херцог [[Ернст I (Швабия)|Ернст I]] и [[Гизела Швабска]], от когото вероятно има двама сина и една дъщеря: 2. ∞ януари 1042 за [[Хайнрих (Монферат)|Хайнрих Монфератски]], [[Маркграфство Монферат|маркграф на Монферат]] († ок. 14 март 1044/1045), от когото няма деца 3. ∞ ок. 1046 за [[Ото I Савойски]] (* 1010/1020, † 19 януари 1057 или 1 март 1060), 3-ти [[граф]] на [[Савойско графство|Савоя]], [[Графство Аоста|граф на Аоста]], на [[Мориен]] и на [[Шабле]] (1051 – 1060), от когото има трима сина и две дъщери; * Нардон († пр. 1034/1035), граф на Момбардоне, вероятен * [[Имула от Торино|Ерменегарда (Имула) от Торино]] (* ок. 1020, † 1077/ между 1 януари и 29 април 1078, [[Торино]]), ∞ 1. ок. 1036 за херцог [[Ото III (Швабия)|Ото III Швабски]] († 1057), от когото има пет дъщери 2. ок. 1058 за граф [[Екберт I (Майсен)|Екберт I от Брауншвайг]] († 1068), [[Маркграфство Майсен|маркграф на Майсен]], от когото има син и дъщеря; * [[Берта от Торино]] (* 1020/1024, † сл. 1064/ 1065), ∞ за Ото (Тевтон) Савонски (* 1036, † ок. 1084), маркграф на [[Савона]] и на Поненте Лигуре, от когото има пет сина (сред които [[Бонифаций дел Васто]]) и една дъщеря == Източници == * Eduard Hlawitschka, ''Franken, Alemannen, Bayern und Burgunder in Oberitalien'' (774 – 962), 1960 * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XXIX, Tafel 36. * H. Bresslau, ''Jahrbücher des Deutschen Reichs unter Konrad II.'', 2 vols. (1884) * Charles William Previté-Orton, ''The Early History of the House of Savoy (1000-1233)'' (Cambridge, 1912) * G. Sergi, ''Una grande circoscrizione del regno italico: la marca arduinica di Torino'', in ''Studi Medievali'' XII (1971), с. 637-712 * C. Violante, ''Quelques caractéristiques des structures familiales en Lombardie, Emilie, et Toscane aux Xle et XII siècles'', in G. Duby and J. le Goff, eds., ''Famille et parenté dans l’Occident médiéval'' (Paris, 1977), с. 87–148 * M. Nobili, ''Formarsi e definirsi dei nomi di famiglia nelle stirpi marchionali dell’Italia centro-settentrionale: il caso degli Obertenghi'', in ''Nobiltà e chiese nel medioevo e altri saggi'', ed. C. Violante (Roma, 1993), с. 77–95 * [https://web.archive.org/web/20140111021815/http://epistolae.ccnmtl.columbia.edu/woman/130.html ''Women's Biography: Bertha of the Obertenghi''] * [https://fmg.ac/Projects/MedLands/NORTHERN%20ITALY%20900-1100.htm#ManfredUdalricodied1034 Marchesi di Susa], на Medlands * ''[https://www.manfred-hiebl.de/genealogie-mittelalter/ivrea_markgrafen_von/berta_von_luni_koenigin_von_italien_1037/berta_von_luni_koenigin_von_italien_nach_1037.html Bertha von Luni]''. == Бележки == <references /> {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Миланци]] [[Категория:Родени през 10 век]] [[Категория:Починали през 11 век]] [[Категория:Маркграфове на Торино]] d8btbf7sdzmlcxe4evuybdiiq8ihjgy 3 665582 12435416 12406608 2024-12-09T02:56:09Z Kerberizer 104197 Bot: Archiving 1 thread (older than 30 дни) to [[Потребител беседа:Pelajanela/Архиви/2024]] 12435416 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Потребител беседа:Pelajanela/Архиви/%(year)d |algo = old(30d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив беседа2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{архиви2}} <!-- МОЛЯ, НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД! БЛАГОДАРИМ ВИ! --> <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin:0em 0em 1em 0em; width:100%" | style="width:45%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, Pelajanela!'''</div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; padding:0.4em 1em 0.3em 1em;"> <small>'''Добре дошла в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос!</small> <small>Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]]-технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време.</small> <small>Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш.</small> </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em;"> * <small>Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]].</small> * <small>'''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има история на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]].</small> </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; padding:0.4em 1em 0.3em 1em;"> * <small> Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''.</small> * <small>Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]] и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]].</small> * <small>За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]].</small> * <small>Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе в дясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично.</small> * <small>Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило, най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}</small> * <small>'''[[Уикипедия:Полезни съвети#Подписване *| Подписвай се]]''' когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране)</small>. * <small>Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|пинг}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>пинг|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка!</small> * <small>Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит придава тежест на редакциите ти.</small> * <small>'''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница.</small> * <small>Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''.</small> </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="solid #abd5f5; padding:0.4em 1em 0.3em 1em;"> * <small>Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор.</small> </div> |- |}<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p>[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 12:18, 24 юли 2017 (UTC) 3a1d4ovxok2cdgvn1p0322jbby7mda8 0 669527 12435538 12109575 2024-12-09T09:19:54Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Авиационно въоръжение */ 12435538 wikitext text/x-wiki {{Плавателен съд |име = Леки крайцери тип „Дука дели Абруци“ |име-оригинал = Classe Duca degli Abruzzi |снимка = RN Garibaldi 1938.jpg |заглавие = Лекият крайцер „Джузепе Гарибалди“ |емблема = |флаг = {{Флагификация|Италия|ВМС-1861-1946}} |тип = [[Лек крайцер|Леки крайцери]] от [[Леки крайцери тип „Дука дели Абруци“|типа „Дука дели Абруци“]] |производител = ''Odero Terni Orlando (OTO)'' в [[Специя]] и др., [[Италия]]. |планирани = 2 |построени = 2 |в строеж = [[1933]] г. – [[1937]] г. |в строй = [[1937]] г. – [[1971]] г. |в консервация = |отменени = |утилизирани = 2 |загуби = |следващ тип = [[Леки крайцери тип „Констанцо Чано“]] |предшестващ тип = [[Леки крайцери тип „Дука д'Аоста“]] |състояние = извън експлоатация |дължина = 187,1 [[метър|m]] |между перпендикулярите =<br>171,8 m |ширина = 18,9 m |газене = 6,8 m |задвижване = 2 [[парна турбина|парни турбини]] ''Parsons'';<br>8 [[Водотръбен котел|парни водотръбни котли]] '' Yarrow'' |мощност = 100 000 [[конска сила|к.с.]]<br>(73,5 М[[Ват|Вт]]) |движител = 2 [[гребен винт|гребни винта]] |скорост = 34 [[възел (скорост)|възела]]<br />(63 [[километър в час|km/h]]) |водоизместимост = 9440 – 9050 [[тон|t]] (стандартна);<br />11 575 – 11 117 t (пълна) |броня = [[брониран пояс|пояс]]: 30+100 mm;<br>[[бронирана палуба|палуба]]: 10 – 15+40 mm;<br />[[оръдеен купол|кули]]: 135 mm;<br>[[барбет]]и: 100 mm;<br>[[траверса|траверси]]: 30+100 mm;<br>[[бойна рубка]]: 140 mm |екипаж = 692 души |автономност дистанция = 4125 [[морска миля|морски мили]] при 17 възела ход;<br>Запас [[гориво]]: 1700 t [[нефт]] |други име 1 = Кръстени в чест на |други 1 = знаменити [[кондотиер]]и |оръдия = 2x2 и 2x3 [[152 mm/55 Mod. 1934/1936|152 mm]]; |зенитни = 4x2 [[100 mm/47 OTO Mod. 1924/1927/1928|100 mm]];<br />4x2 [[37 mm/54 Breda Mod. 1932/1938/1939|37 mm]];<br />4x2 13,2 mm [[картечница|картечници]] |противолодъчно = 2 [[Бомбомет (морски)|бомбомета]] |минноторпедно = 2x3 533 mm [[Торпеден апарат|ТА]];<br>120 [[морска мина|мини]] |самолети = 2 [[катапулт]]а;4 [[хидроплан]]а [[IMAM Ro.43]]<ref name="У296">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946|място = New York|издател = Mayflower Books|дата= 1980|страница= 296|isbn = 0-83170-303-2}}</ref><ref name="П268">{{cite|автор = Патянин С.В., Дашьян А.В., Балакин К.С.|заглавие = Все крейсера Второй мировой|място = М|издател = Яуза, ЭКСМО|дата= 2012|страница = 268|isbn = 5-699-19130-5}}</ref> |източник = }} '''Дука дели Абруци''' ({{lang|it|Luigi di Savoia Duca degli Abruzzi}}) са серия [[лек крайцер|леки крайцери]] на [[Реджа Марина|италианския флот]] от времето на [[Втората световна война]]. Всичко от проекта за флота са построени 2 единици: „[[Дука дели Абруци (лек крайцер, 1936)|Дука дели Абруци]]“ ({{lang|it|Luigi di Savoia Duca degli Abruzzi}}) и „[[Джузепе Гарибалди (лек крайцер, 1936)|Джузепе Гарибалди]]“ ({{lang|it|Giuseppe Garibaldi}}). Серията се явява последващо развитие на [[Леки крайцери тип „Дука д'Аоста“|крайцерите от типа „Дука д'Аоста“]]. Във военноморската литература са известни и като „Кондотиери E“ (''Condottieri E''). Известни са също и като типа „Джузепе Гарибалди“<ref name="У296" /><ref name="Л139">{{cite|автор = Whitley M. J.|заглавие = Cruisers of World War Two. An international encyclopedia|място = London|издател = Arms & Armour|дата= 1995|страница= 139|isbn = 1-85409-225-1}}</ref>. Това са най-съвършените леки крайцери на италианския флот. Двата крайцера преживяват Втората световна война и впоследствие влизат в състава на [[Марина Милитаре|ВМС на Италия]]. „Джузепе Гарибалди“ е радикално преустроен в периода 1957 – 1961 г. и става първият италиански [[ракетен крайцер]]<ref name="У199">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|място = Annapolis, Maryland, USA|издател = Naval Institute Press|дата= 1996|страница= 199|isbn = 978-155-75013-25}}</ref>. Последващо развитие на крайцерите от типа „Дука дели Абруци“ трябва да бъдат леките крайцери от типа „[[Леки крайцери тип „Констанцо Чано“|Чано]]“, представляващи усъвършенствана версия на „Дука дели Абруци“. Предполага се построяването на шест крайцера от този тип, със залагане на първите два през 1940 г. Във връзка с влизането на Италия във Втората световна война плановете за построяването им са отменени<ref name="Л142">{{cite|автор = Whitley M. J.|заглавие = Cruisers of World War Two. An international encyclopedia|страница= 142}}</ref>. == История на създаването == [[Файл:Incrociatore Alberico da Barbiano.jpg|мини|ляво|250px|Лекият крайцер „Алберико да Барбиано“.]] Еволюцията на италианските леки крайцери започва със създаването на проекта „[[Леки крайцери тип „Алберто да Джусано“|Алберто да Джусано]]“, известен във военноморската литература като „Кондотиери А“. Командването на [[ВМС]] на Италия се стреми да получи кораби, способни ефективно да се борят с многобройните [[ВМС на Франция|френски]] контраминоносци от типовете „[[Лидери на ескадрени миноносци тип „Ягуар“|Ягуар]]“, „[[Лидери на ескадрени миноносци тип „Гепард“|Гепард]]“ и „[[Лидери на ескадрени миноносци тип Егл|Егл]]“<ref name="У293">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946|страница = 293}}</ref><ref name="П250">{{cite|автор = Патянин С.В., Дашьян А.В., Балакин К.С.|заглавие = Все крейсера Второй мировой|страници = 250}}</ref>, традиционно, макар и необосновано, причислявани от руските специалисти към [[Лидер на ескадрени миноносци|лидерите на есминци]]<ref name="Ф1">{{cite| автор= Кофман В. Л.| заглавие = Лидеры типа „Могадор“|издание= Морская коллекция|дата= 2008|номер= 8|страница = 2}}</ref>. Финансовите ограничения принуждават поемането по пътя на палиативните решения. Крайният резултат става идеята за неголям и много бързоходен [[крайцер скаут]]<ref>{{cite|автор = Preston a.|заглавие = The World's Worst Warships|място = London|издател = Conway Maritime Press|дата= 2002|страница= 125|isbn = 0-85177-754-6}}</ref>. Четирите първи крайцера са заложени през 1928 г. и влизат в строй през 1931 г<ref name="У293" />. По проект новите крайцери трябва да не отстъпват по [[Скорост на кораб|скорост]] на френските контраминоносци, но при това да имат подавляващо превъзходство по огнева мощ и [[далекобойност]] на [[корабна артилерия#класификация|главния калибър]]. На [[корабни изпитания|изпитанията]] „Кондотиери А“ показват рекордни скоростни качества, а „Алберико да Барбиано“ даже става формално най-бързоходния крайцер в света, развивайки ход от 42,05 [[възел (скорост)|възела]]. Но в реалната им експлоатация скоростта на първите италиански крайцери-скаути не надвишава 31 – 32 възела и така те се оказват недостатъчно бързоходни за поставените пред тях задачи<ref>{{cite|автор = Preston a.|заглавие = The World's Worst Warships|страница= 128}}</ref>. При това корабите се отличават с ниска надеждност, малка здравина на [[корпус на кораб|корпуса]], силни [[вибрация|вибрации]] на пълен ход. [[мореходни качества|Мореходността]] им се оказва недостатъчна, запасът [[гориво]] малък, а обитаемостта неудовлетворителна<ref name="П254">{{cite|автор = Патянин С.В., Дашьян А.В., Балакин К.С.|заглавие = Все крейсера Второй мировой|страница = 254}}</ref>. Не се оправдава и залогът върху огневата им мощ. Макар крайцерите и да носят по осем 152 [[милиметър|mm]] [[морска артилерия|оръдия]] в двуоръдейни [[оръдеен купол|кули]], то техните [[Балистика|балистически характеристики]] са прекалено форсирани, а самите оръдия са поместени в една [[Люлка (част на оръжие)|люлка]], прекалено близко едно към друго. Това предопределя доста ниската [[групиране на попаденията|кучност на стрелбата]] им<ref name="П253">{{cite|автор = Патянин С.В., Дашьян А.В., Балакин К.С.|заглавие = Все крейсера Второй мировой|страница = 253}}</ref>. И като капак на всичко това, [[корабна броня|броневата защита]] на „Кондотиерите“ от първата серия се оказва крайно слаба, което дава на италианските моряци повода иронически да ги наричат „мултфилми“ ({{lang|it|Cartoni animati}}) – [[каламбур]]ът намеква на думата „[[картон]]“ ({{lang|it|cartone}})<ref name="Г8" >{{cite|автор = Gay F.|заглавие = The cruiser Bartolomeo Colleoni|място = London|издател = Conway Maritime Press|дата= 1987|страница= 8|isbn = 0-85177-453-9}}</ref>. [[Файл:Destructor italià Eugenio di Savoia.jpg|мини|ляво|250px|Лекият крайцер „Еудженио ди Савойя“ от типа „Дука д’Аоста“.]] Още преди влизането в строй на „Кондотиери А“, италианския флот залага двата крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Луиджи Кадорна“|Луиджи Кадорна]]“, известни като „Кондотиери B“. Като цяло, те повтарят предходния проект, в който са внесени само незначителни подобрения. Като резултат, италианския флот получава в периода 1931 – 1933 г. шест скаута, които отстъпват на пълноценните крайцери на другите страни практически по всичките си [[тактико-технически характеристики|характеристики]] и при това не ги превъзхождат по скорост. Този неприятен резултат принуждава италианското военноморско командване да преразгледа своите подходи към проектирането на корабите от този клас<ref name="Т3">{{cite|автор = Трубицын С.Б.|заглавие = Лёгкие крейсера Италии. 1934 – 1972|място = СПб|издател = Р.Р. Муниров|дата= 2008|страница = 3|isbn = 978-5-98830-029-8}}</ref>. Първите относително ефективни леки крайцери на италианския флот са „Кондотиери С“ – двата кораба от типа „[[Леки крайцери тип „Раймондо Монтекуколи“|Раймондо Монтекуколи]]“, влезли в строй през 1935 г<ref name="У295">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946|страница= 295}}</ref>. Увеличението във [[водоизместимост]]та с повече от 2000 [[тон]]а, в сравнение с предшественижите, отива, главно, за усилване на броневата защита. Тези крайцери имат [[зона на свободно маневриране|зона на неуязвимост]] от огъня на 152 mm оръдия, но доста ограничена, тъй като бронираната палуба на типа „Раймондо Монтекуколи“ е прекалено тънка. Артилерията на главния калибър си остава същата и има все същите недостатъци<ref name="П259">{{cite|автор = Патянин С.В., Дашьян А.В., Балакин К.С.|заглавие = Все крейсера Второй мировой|страница= 259}}</ref>. Въпреки това, новите крайцери чувствително превъзхождат типовете „А“ и „В“ и са основа за създаването на „Кондотиери D“ – двойката крайцери от типа „[[Леки крайцери тип „Дука д'Аоста“|Дука д’Аоста]]“. Те попълват флота в периода 1935 – 1936 г<ref name="У295" />. Водоизместимостта отново нараства, като почти целия прираст е изхарчен за подобряване на мореходността и усилване на бронирането. Независимо от това, и новите крайцери имат прекалено тънка хоризонтална защита и си остават уязвими за 152 mm снаряди при повечето дистанции<ref name="Т25">{{cite|автор = Трубицын С.Б.|заглавие = Лёгкие крейсера Италии. 1934 – 1972|страница= 25}}</ref>. Артилерията на „Кондотиери D“ е без промяна<ref name="П263">{{cite|автор = Патянин С.В., Дашьян А.В., Балакин К.С.|заглавие = Все крейсера Второй мировой|страница= 263}}</ref>. [[Файл:LaGalissonniere-1.jpg|мини|ляво|250px|Лекият крайцер „Ла Галисионер“. Схема.]] Макар характеристиките на крайцерите от типовете „Раймондо Монтекуколи“ и „Дука д’Аоста“ значително да превъзхождат тези на „кондотиерите“ от първите серии, командването на ВМС на Италия не е напълно удовлетворено от своите нови крайцери. Тяхната броня не е достатъчно надеждна, а артилерията на главния калибър страда от значително разсейване на снарядите в [[залп]]а. Освен това, във флотовете на вероятните противници вече има тенденция към отказ от подавящото значение на скорост в полза на усилването на въоръжението и бронирането<ref>{{cite|автор = Патянин С. В.|заглавие = Французские крейсера Второй мировой. „Военно-морское предательство“|място = М|издател = Яуза, ЭКСМО|дата= 2012|страница= 22|isbn = 978-5-699-58415-4}}</ref>. Така например, [[Франция]] пристъпва към строителството на серията леки крайцери от типа „[[Леки крайцери тип „Ла Галисионер“|Ла Галисионер]]“, които при умерена скорост на хода носят девет 152 mm оръдия и имат достатъчно добра защита от 152 mm снаряди<ref name="У265">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946|страница= 265}}</ref>. Другият вероятен противник, [[Великобритания]], пристъпва към постройката на леките крайцери от типа „[[Леки крайцери тип „Саутхемптън“|Саутхемптън]]“, въоръжени с 12 152 mm оръдия и доста солидно бронирани<ref name="У31">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946|страница= 31}}</ref>. Отчита се и факта, че и другите велики морски държави започват строежа на мощни леки крайцери от ново поколение. В [[Япония]] са заложени крайцерите от типа „[[Тежки крайцери тип „Могами“|Могами]]“ с 15 155 mm оръдия<ref name="У190">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946|страница= 190}}</ref>, а в [[САЩ]] се строи голямата серия крайцери от типа „[[Леки крайцери тип „Бруклин“|Бруклин]]“ с 15 152 mm оръдия<ref name="У116">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946|страница= 116}}</ref>. Защитеността на японските и американските крайцери също е на високо ниво. На този фон „Кондотиерите“ C и D започват да изглеждат прекалено слаби. Пред конструкторите е поставена задачата да създадат проект, който да не отстъпва на най-новите чужди крайцери по своите бойни качества. Изисква се подсигуряването на защита от 152 mm снаряди за всички очаквани дистанции на боя и частична защита от 203 mm снаряди. Освен това, се изисква усилване на въоръжението, както количествено, така и качествено. Желаейки при това да се съхрани водоизместимостта на новите крайцери в разумни предели, командването на флота разрешава да се ограничи максималната скорост на хода с показател от 31 възела<ref name="Т32">{{cite|автор = Трубицын С.Б.|заглавие = Лёгкие крейсера Италии. 1934 – 1972|страница= 32}}</ref>. Характерно е, че аналогична цифра при проектирането на крайцерите от типа „Ла Галисионер“ задава и командването на френския флот<ref>{{cite|автор = Jordan J., Moulin J.|заглавие = French Cruisers. 1922 – 1956|място = London|издател = Seafort Publishing|дата= 2013|страница= 121|isbn = 978-1-84832-133-5}}</ref>. Над проекта за „Кондотиери E“ работят съвместно специалистите на водещите италиански корабостроителни фирми ''CRDA'' и ''[[OTO Melara|OTO]]''. Благодарение на разумните изисквания на флота конструкторите успяват да създадат доста балансиран проект. Фактически тези кораби завършват прехода на италианския флота от олекотените крайцери скаути към пълноценните леки крайцери<ref name="Т32" />. == Конструкция == [[Файл:Легкий крейсер Джузеппе Гарибальди.jpg|ляво|мини|250px|Лекият крайцер „Джузепе Гарибалди“. Схема.]] === Корпус и архитектура === Умерените изисквания на флота за максимална скорост на бъдещите кораби позволяват на проектантите да избегнат характерното за предшестващите типове крайцери удължение на корпуса до миноносните стандарти. При същата [[главни размери на плавателен съд#дължина|дължина]] на корпуса, както при типа „Дука д’Аоста“, [[главни размери на плавателен съд#ширина|ширината]] е увеличена почти с 1,5 метра. Тази мярка за първи път позволява да се поместят намалените по размери [[Парен котел|котли]] по два в ред, което на свой ред съкращава дължината на [[Машинно отделение|машинно]]-[[Котелно отделение|котелните]] отделения 1,5 пъти. В резултат се появява възможност за по-рационална компоновка<ref name="П267">{{cite|автор = Патянин С.В., Дашьян А.В., Балакин К.С.|заглавие = Все крейсера Второй мировой|страница= 267}}</ref>. Дължината на полу[[бак]]а е увеличена до 45[[процент|%]] от дължината на [[корпус на кораб|корпуса]]. Кулите на главния калибър са преместени от краищата и така разтоварват последните. Измененият корпус в съчетание с разтоварените и по-пълни краища, позволява значително да се повиши мореходността<ref name="П269">{{cite|автор = Патянин С.В., Дашьян А.В., Балакин К.С.|заглавие = Все крейсера Второй мировой|страница= 269}}</ref>. Тази мярка позволява да се съкрати дължината на бронираната [[цитадела (корабостроене)|цитадела]] и да се увеличи дебелината на бронята. По-рационално е поместена и [[универсална артилерия|универсалната артилерия]]. [[Комин]]ите са приближени един към друг, което изключва възможността да се поместят между тях [[катапулт]]ите, както при „кондотиери“ серии ''C'' и ''D'', и принуждава да се поместят по два катапулта по [[борд]]овете. [[Нос (корабоплаване)|Носовата]] [[Надстройка (морски термин)|надстройка]] остава както преди, във вид на пресечен [[конус]], където са съсредоточени всички постове за управление на кораба, включая бронираната [[бойна рубка]]. Така, както и на предшествениците, [[фокмачта]] няма. По своя силует тези крайцери имат значителна прилика с модернизираните [[линеен кораб|линкори]] от типа „[[Линейни кораби тип „Конте ди Кавур“|Конте ди Кавур]]“<ref name="П267" />. === Въоръжение === ==== Главен калибър ==== {{main|152 mm/55 Mod. 1934/1936}} Крайцерите от типа „Дука дели Абруци“ чувствително превъзхождат предшестващите серии „кондотиери“ по огнева мощ. Това е достигнато, както за сметка на увеличаване на броя [[цев|стволове]] на [[Корабна артилерия#класификация|главния калибър]] от осем до десет, така и с преминаването към по-мощен модел оръдия. Те стрелят с по-тежък [[снаряд]] (50 [[kg]] против 47,5 kg) и на по-голяма [[далечина на стрелба|далечина]] (25 740 m против 22 600 m)<ref name="П268" />. Крайно важно усъвършенстване става новият способ за поставяне на оръдията. При всички по-рано построени италиански крайцери оръдията на главния калибър са поместени по две в една оръдейна люлка. Това се прави за икономия на място в кулата. Така за куполните 152 mm оръдия разстоянието между осите на стволовете съставлява само 75 cm, което крайно отрицателно влияе на [[Групиране на попаденията|кучността на стрелбата]]<ref name="П253" />. При типа „Абруци“ всяко оръдие е в отделна люлка, а разстоянието между осите на стволовете достига 126 cm, при това както при двуоръдейните, така и при триоръдейните кули<ref name="П268" />. Оръдието ''152 mm/Mod.1934'' е разработено от компанията ''[[Ансалдо (компания)|Ansaldo]]''. По сравнение в предходните модели 152 mm оръдия на италианския флот, новият образец се оказва по-тежък и има по-голяма дължина на ствола, което подобрява [[коефициент на топлопредаване|топлопредаването]]. Самият ствол е моноблочен със свободен [[вкладна цев|лайнер]]. [[Нарезни оръжия|Нарезката]] е постоянна със стъпка 30 [[калибър|калибра]]. [[Затвор (оръжие)|Затворът]] е хоризонтален [[Клинов затвор|клинов]]. Отварянето и затварянето на затвора е ръчно. Механизмите за хоризонтално и вертикално насочване имат електрозадвижване, приложени са [[Хидравлика|хидравлични]] [[спирач на отката|спирачи на отката]] и пневматични прибойници<ref name="М50">{{cite|автор = Малов А., Патянин С.|заглавие = Суперлинкоры Муссолини. Главные неудачники Второй мировой|място = М|издател = «Яуза», „Коллекция“. ЭКСМО|дата= 2010|страница= 50|isbn = 978-5-699-39675-7}}</ref>. Осигуряват се [[ъгъл|ъгли]] на възвишение от —5[[Градус (ъгъл)|°]] до +45°, зареждането им е възможно при ъгли от —0° до +20°<ref name="Т33" />. В [[боекомплект]]а влизат [[бронебоен снаряд|бронебойни]] и [[фугас]]ни [[снаряд]]ы. Бронебойният снаряд тежи 50 kg<ref name="П268" /><ref name="Т33" /> (според други данни – 49,57 kg)<ref name="М50" />, фугасният – 44,57 kg. Бронебойният снаряд е снаряжен с 1 kg [[тротил|тринитротолуол]], и се комплектова с дънен [[взривател]], а фугасният с 2,34 kg тринитротолуол, взривателя е на главата. Двата снаряда имат дължина от 4,13 калибра и са снабдени с балистични капачки<ref name="М50" />. За увеличаване на [[живучест]]та на ствола и точността на стрелбата, [[начална скорост на куршума|началната скорост на снарядите]] е намалена в сравнение със [[152 mm/53 Mod. 1926/1929|152 mm/53 оръдие]]. Бронебойният снаряд се изстрелва със скорост 925 [[метър в секунда|m/s]] (1000 m/s при ''152-mm/53''), по-лекият фугасен има [[начална скорост на куршума|начална скорост]] от 995 m/s. [[Бронепробиваемост]]та се оценява като 86 mm [[Корабна_броня#Цементирана_броня_на_Круп|круповска броня]] на дистанция 14 000 m при попадение по нормалата<ref name="М51">{{cite|автор = Малов А., Патянин С.|заглавие = Суперлинкоры Муссолини. Главные неудачники Второй мировой|страница = 51}}</ref>. Системата за управление на огъня на главния калибър е като на крайцерите от типа „Дука д’Аоста“<ref name="Т33" />. Крайцерите има един командно-[[далекомер]]ен пост, разположен на [[нос (корабоплаване)|носовата]] надстройка. Той се комплектова с два петметрови оптически далекомера, стереоскопически. Там има и [[инклинометър]] и пост на старшия артилерийски [[офицер]]. Данните от командно-далекомерния пост поступват в централния артилерийски пост, разположен под броневата палуба. Там те се обработват от електромеханичен автомат на стрелбата ''RM1'', създаден на основата на британския модел на фирмата ''Barr and Stroud''. Освен това има два спомагателни поста за управление на огъня, на високите носова и кърмова кули, където са 7,2-метровите далекомери и автоматите за стрелба ''RM2''. На крилата на [[мостик]]а се намират постовете за управление на нощния огън, окомплектовани с нощни [[визьор]]и<ref>{{cite|автор= Малов А.А. Патянин С.В.|заглавие = Лёгкие крейсера типов „Монтекукколи“ и „Аоста“|издание= Морская компания|дата= 2009|номер= 6|страница = 16}}</ref>. ==== Универсален калибър ==== [[Файл:Minizini-KrasnyyKavkaz2.jpg|мини|250px|100 mm сдвоена установка Минизини.]] {{main|100 mm/47 OTO Mod. 1924/1927/1928}} [[Универсална артилерия|Универсалният калибър]] е представен от сдвоени установки, разработени от [[инженер]]-[[генерал]]а Еудженио Минизини, в които са поместени 100 mm оръдия'' OTO Mod. 1928''. Това оръдие е разработено на базата на чешкото 100 mm оръдие ''Skoda 10 cm/50 (oa)'', с което в годините на [[Първата световна война]] се въоръжават крайцерите и [[разрушител]]ите на австро-унгарския флот<ref name="Е21">{{cite|автор = Патянин С. В.|заглавие = Суперкрейсера Муссолини. Если бы не адмиралы! |място = М.|издател = Яуза, ЭКСМО|дата= 2011|страница= 21|isbn = 978-5-699-50944-7}}</ref>. Четирите установки са поставени побордно на среза на полубака и в [[мидъл|средната част на кораба]]<ref name="П268" />. Оръдието има [[вкладна цев|лайниран]] ствол и [[Клинов затвор|клинов]] [[Затвор (оръжие)|затвор]]. [[Артилерийски изстрел|Зареждането]] е унитарно, с помощта на пневматичен досилател. [[Живучест]]та на ствола е 500 [[изстрел]]а. Сдвоената установка тежи 15 тона, снабдена е с 8 mm [[бронещит|броневи щит]] и има уникална конструкция, при която с увеличението на ъгъла на възвишение на оръдията се мени височината на [[Цапфа|цапфите]]<ref name="Е21" />. Управлението на огъня на универсалната артилерия се осъществява от централния пост за управление на универсалната артилерия. Данните постъпват от два командно-далекомерни поста, снабдени с 3-метрови далекомери. Скоростите за насочване на установката са невисоки и съставляват 13 [[градус (ъгъл)|°]]/[[секунда|s]] по хоризонталната плоскост и 7°/s във вертикалната. В началото на Втората световна война това вече не съответства на изискванията за борба със скоростни самолети<ref name="Е22">{{cite|автор = Патянин С. В.|заглавие = Суперкрейсера Муссолини. Если бы не адмиралы!|страница= 22}}</ref>. ==== Зенитни автомати ==== {{main|37 mm/54 Breda Mod. 1932/1938/1939}} Основно средство на близката [[ПВО]] са 37 mm сдвоени установки ''Breda Mod. 1932'', разработени от компанията ''[[Breda (компания)|Società Italiana Ernesto Breda]]''. Четири такива установки с маса по 5 тона са поставени по двойки – две на специална площадка около предния комин и две побордно на кърмовата надстройка. Автоматиката на оръдието работи за сметка на отвода на [[барут]]ните газове. Подаването на снарядите е от [[пълнител]]и за по шест [[патрон]]а, които се поставят отгоре. Стволовете на оръдията имат водно охлаждане, за което на установката е монтирана циркулационна [[помпа]]. Имат и просто, но малко ефективно устройство за стабилизация на установката в ограничени предели. Всяка двойка се обслужва от разчет от седем души. Точността на стрелбата е сравнително ниска поради силната вибрация. Теоретическата скорострелност на всеки ствол съставлява 200 [[изстрел]]а в [[минута]], но на практика не надвишава 140 и/мин поради времето за смяната на пълнителите. Скоростта на вертикална наводка достига 14°/мин, хоризонталната – 15°/мин. Ефективността на установките като зенитно средство е смятана за ограничена. Планира се използването им основно за заградителен огън по [[торпедоносец|торпедоносци]]<ref name="Е66">{{cite|автор = Патянин С. В.|заглавие = Суперкрейсера Муссолини. Если бы не адмиралы!|страница= 66}}</ref>. {{main|13,2 mm Hotchkiss M1929}} Съгласно проекта и в съответствие с повелите на 1930-те години, ПВО за непосредствена близост от кораба трябва да се осигурява от [[Голямокалибрена картечница|големокалибрените]] [[Зенитна картечница|зенитни]] [[картечница|картечници]]. Такова решение е използвано при предвоенните крайцери практически от всички велики морски държави. Италианският флот използва 13,2 mm сдвоени картечници ''Breda Mod. 1931'', които са лицензионна версия на френската картечница ''[[13,2 mm Hotchkiss M1929|Hotchkiss M1929]]'', разработена от фирмата ''[[Hotchkiss et Cie]]''. Сдвоената установка тежи 635 kg<ref name="Е42">{{cite|автор = Патянин С. В.|заглавие = Суперкрейсера Муссолини. Если бы не адмиралы!|страница= 42}}</ref>. Картечница работи за сметка на отвод на барутните газове, охлаждането на ствола е въздушно, като стволът има ребра. Подаването е от 30-зарядни пълнители, поставяни отгоре. Темпът на стрелба съставлява 500 и/мин, на практика не превишава 400 и/мин<ref name="К347" />. Живучестта на ствола е ниска, което означава воденето на огън на къси серии. Сраженията на Втората световна война показват, че далечината на стрелба на големокалибрените картечници е недостатъчна, а [[поразяващо действие на куршума|поразяващото действие на куршума]] е прекалено малко. Италианските автори оценяват картечницата ''Breda Mod. 1931'' като нискоефективна<ref name="Е42" />. За това в хода на е военните действия зенитните картечници започват да се свалят от корабите и да се заменят с 20 mm автоматични оръдия. {{main|20 mm/65 Breda Mod. 1935/1939/1940}} 20 mm [[автоматично оръдие|зенитни автомати]] са разработени от компанията ''Breda'' на базата на нейната голямокалибрена картечница ''Breda Mod. 1931''. Автоматиката на оръдието работи на принципа на отвода на дулните газове, охлаждането на ствола е въздушно. Подаването се осъществява с помощта на 12-зарядни пълнители, поставяни хоризонтално. Темпът на стрелба достига 240 и/мин, но поради почивките за смяна на пълнителите фактически не превишава 150 и/мин. Ефективната досегаемост по височина е 2500 m. На крайцерите от типа „Дука дели Абруци“ 20 mm автомати са в сдвоените установки ''R.M.1935'', като лявото оръдие е поместено над дясното. Това е свързано с особеностите на боеподаването – пълнителя минава през [[казенник]]а, а стреляните гилзи постъпват след това обратно на мястото си. Аналогичен принцип за боеподаване се използва в [[Тежка картечница|тежката картечница]] ''[[Breda Mod.1937]]'' на италианската армия. Самата установка ''R.M.1935'' има доста голямо тегло – 2330 kg. Както и при 37 mm сдвоена установка, на ''R.M.1935'' също има нискоефективна система за стабилизация и в заради това тя е изключвана. [[Откат]]ът при стрелба води до съществена вибрация, макар и не толкова голяма, колкото при 37 mm аналог. Разчетът се състои от 5 души, управлението на огъня се отдава само на мерача<ref>{{cite|автор = Малов А., Патянин С.|заглавие = Суперлинкоры Муссолини. Главные неудачники Второй мировой|страница= 57}}</ref>. {| class= wikitable „standard“ style="text-align:center" | !align="center"align="center" colspan="11"|[[корабна артилерия|Артилерия]] на крайцерите от типа „Дука дели Абруци“ |- ![[морска артилерия|оръдие]] !colspan=2|152,4 mm/55 Ansaldo Mod. 1934<ref name="К329">{{cite|автор = Campbell J.|заглавие = Naval weapons of World War Two|място = Annapolis, Maryland|издател = Naval Institute Press|дата= 1985|страница= 329|isbn = 0-87021-459-4}}</ref> ! 100 mm/47AA OTO Mod. 1928<ref name="К339">{{cite|автор = Campbell J.|заглавие = Naval weapons of World War Two|страница= 339}}</ref> ! 37 mm/54 Breda Mod. 1932<ref name="К344">{{cite|автор = Campbell J.|заглавие = Naval weapons of World War Two|страница= 344}}</ref> ! 20 mm/65 Breda Mod. 1935<ref name="К346">{{cite|автор = Campbell J.|заглавие = Naval weapons of World War Two|страница= 346}}</ref> ! 13,2 mm Breda Mod. 1931<ref name="К347">{{cite|автор = Campbell J.|заглавие = Naval weapons of World War Two|страница= 347}}</ref> |- !align="left"|[[калибър]], [[милиметър|mm]] |colspan=2| 152,4 || 100 || 37 || 20 || 13,2 |- !align="left"|[[дължина]] на [[цев|ствола]], калибри |colspan=2| 55 || 47 || 54 || 65 || 75,7 |- !align="left"|[[маса]] на оръдието, [[kg]] |colspan=2| 8900 || 2000 || 277 || 72 || 47,5 |- !align="left"|[[скорострелност]], [[изстрел]]а/[[минута]] |colspan=2| 4 – 5 || 8 – 10 || 60 – 120 || 150 || 400 |- !align="left"|[[ъгъл|ъгли]] на насочване |colspan=2| −5[[Градус (ъгъл)|°]]/45° || −5°/+80° || −10°/+80° || −10°/+100° || −11°/+85° |- !align="left"|[[тегло]] на [[снаряд]]а, kg |colspan=2| 50 || 13,8 || 0,823 || 0,134 || 0,052 |- !align="left"|[[начална скорост на куршума|начална скорост]], [[метър в секунда|m/s]] |colspan=2| 910 – 995 || 880 || 800 – 830 || 840 || 790 |- !align="left"|максимална [[далечина на стрелба]]та, [[метър|m]] |colspan=2| 24 900 – 25 740 || 15 240 || 7800 || 2500 || 2000 |- |} ==== Минноторпедно въоръжение ==== Крайцерите са въоръжени с два тритръбни [[Торпеден апарат|торпедни апарата]], поставени на [[палуба#видове палуби|горната]] [[палуба]] по бордовете, в средната част на кораба. Боекомплектът се състои от 12 533 mm [[Торпедо|торпеда]]. Крайцерите могат да носят и до 120 [[Морска мина|морски мини]]. Освен това, за [[противолодъчна отбрана]] са поставени два [[Пневматика|пневматични]] [[бомбомет (морски)|бомбомета]] за стрелба с [[дълбочинна бомба|дълбочинни бомби]]<ref name="Т33" />. ==== Авиационно въоръжение ==== [[Файл:IMAM Ro.43.JPG|мини|250px|Хидропланът ''Ro.43''.]] Крайцерите от типа „Дука дели Абруци“ имат два [[катапулт]]а, поставени побордно в района на втория комин. Авиационен [[хангар]] няма на крайцерите. Теоретически корабите могат да носят до четири [[хидроплан|хидросамолета]], но стремежа да се избегне претрупването на палубата води до това, че на борда се вземат само два. По протежение на цялата война се използва поплавковият [[самолет разузнавач]] ''Ro.43'', разработен от компанията ''Industrie Meccaniche Aeronautiche Meridionali''<ref name="Т34">{{cite|автор = Трубицын С.Б.|заглавие = Лёгкие крейсера Италии. 1934 – 1972|страница= 34}}</ref>. Този [[биплан]] е въоръжен с две 7,7 mm картечници ''[[Breda-SAFAT|Breda SAFAT]]''<ref name="Г306">{{cite|автор = Обухович В.А., Кульбака С.П., Сидоренко С.И.|заглавие = Самолёты Второй мировой войны|място = Минск|издател = «Поппури»|дата= 2003|страница= 306|isbn = 985-438-823-9}}</ref>. Операцията по вдигане на хидросамолета на борда отнема около половин час и се провежда при [[Състояние на морето|вълнение на морето]] не повече от 2 бала, за това след изпълнение на задачите бордовите самолети обикновено се връщат на бреговите бази<ref>{{cite|автор= Малов А.А. Патянин С.В.|заглавие = Лёгкие крейсера типов „Монтекукколи“ и „Аоста“|страница= 17}}</ref>. {| class= wikitable „standard“ style="text-align:center" |- !colspan="6"|[[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на [[хидросамолет]]а [[I.M.A.M Ro.43]]<ref name="Г306" /> |- !align="left"|[[Екипаж]], души | 2 |- !align="left"|[[Тегло]] при излитане, [[kg]] | 2400 |- !align="left"|[[Мощност]] на [[двигател]]я, [[конска сила|к.с.]] | 700 |- !align="left"|Максимална [[скорост]], km/h | 300 |- !align="left"|Практически таван, [[метър|m]] | 6600 |- !align="left"|Максимална далечина на полета, [[km]] | 1500 |- |} === Брониране === Типът „Дука дели Абруци“ продължава тенденцията за усилване на [[корабна броня|броневата защита]] при италианските леки крайцери. Общата маса на бронята достига 2131 тона или 24% от стандартната водоизместимост<ref name="П267" />. За сравнение, при типа „Раймондо Монтекуколи“ този показател съставлява 1376 тона или 18,3%<ref name="П260">{{cite|автор = Патянин С.В., Дашьян А.В., Балакин К.С.|заглавие = Все крейсера Второй мировой|страница= 260}}</ref>, за типа „Дука д’Аоста“ – 1670 тона или 20%<ref name="П263" />. Такъв ръст на бронирането за първи път позволява не само да се даде на крайцерите надеждна защита от 152 mm снаряди, но на определени дистанции защитава и от 203 mm снаряди. Цялото брониране е изпълнено с [[Цементирана броня Круп|круповска цементирана броня]]<ref name="Т33" />. В конструкцията на [[брониран пояс|бронирания пояс]] италианците отново използват разнесената защита. Външният [[брониран пояс]] има дебелина 30 mm и е предназначен за ликвидация на снарядните бронебойни капаци. Вътрешният броневи пояс има дебелина 100 mm, като има необичайна конструкция. Неговите плочи са огънати, достигайки горната и долната част на външния пояс, те са извити навътре в средната си част<ref name="Т33" />. Аналогично са направени и [[траверса|траверсите]], имащи такива параметри, но без наклон към вътрешния пояс. Бордът над броневия пояс е изпълнен от 20 mm корабостроителна [[стомана]]. [[Бронирана палуба|Броневата палуба]] захлупва броневия пояс и има увеличена до 40 mm дебелина. Горната палуба също е бронирана с плочи с дебелина 15 mm при борда и 10 mm близо към [[диаметрална плоскост|диаметралната плоскост]]. Така, конструкторите успяват да отстранят уязвимото място на предшестващите проекти<ref name="П269" />. [[Бойна рубка|Бойната рубка]] е защитена с броня дебела 140 mm, нейния покрив се прикрива със 75 mm броня. Кулите на главния калибър получават диференцирано брониране. Челото се прикрива със 135 mm броня, страничните стени – 35 mm, покрива – 60 mm. [[Барбет]]ите на кулите имат дебелина 100 mm, но на някои участъци дебелината намалява до 90, 50 и 30 mm. Щитовете на универсалните оръдия имат 8 mm противоосколъчно брониране<ref name="Т33" />. Като цяло бронирането на проекта се оценява като сравнително добро, особено при защитата на артилерията. === Главна енергетична установка === [[Машинно отделение|Машинно]]-[[котелно отделение|котелните]] отделения на крайцерите от типа „Дука дели Абруци“ са компоновани в шахматен ред, по образец на [[Тежък крайцер|тежките крайцери]] на типа „[[тежки крайцери тип „Зара“|Зара]]“. Всичко имат осем [[Водотръбен котел|котела]]– пет големи и три малки тип ''Yarrow''. Те захранват с [[пара]] две [[Парна турбина|турбини]] тип ''Parsons'', с обща [[мощност]] 100 000 [[Конска сила|к.с.]] Независимо от снижената мощност, нарасналите по водоизместимост и ширина, кораби показват напълно прилични резултати на изпитанията, даже без свръхпроектно форсиране на турбините. „Дука дели Абруци“ развива ход от 34,78 [[възел (скорост)|възела]] при водоизместимост 8635 [[регистров тон|тона]] и мощност 103 991 к.с. „Джузепе Гарибалди“ развива 33,62 възела при водоизместимост 10 281 тона и мощност 104 030 к.с<ref name="П269" />. В бойна обстановка поддържа ход от 31 – 32 възела<ref name="Т33">{{cite|автор = Трубицын С.Б.|заглавие = Лёгкие крейсера Италии. 1934 – 1972|страница= 33}}</ref>. Запаса [[гориво]] съставлява 1680 тона. При скорост 14 възела крайцерите могат да изминат 5360 [[морска миля|мили]], при скорост 28 възела – 2400 мили, при скорост 31 възела – 1650 мили<ref name="П268" />. == Екипаж == [[Екипаж]]ът на крайцерите по проект наброява 640 души в мирно време, а във военно нараства до 692 души<ref name="У296" /><ref name="Л139" />. == Модернизации през военно време == Бидейки най-новите кораби на флота, крайцерите от типа „Дука дели Абруци“ не са подлагани на значителни модернизации в годините на Втората световна война. През 1943 г. от крайцерите са свалени неефективните 13,2 mm картечници и са заменени с пет сдвоени установки на 20 mm зенитни автомати ''Breda''<ref name="У296" />. През лятото на 1943 г. на „Абруци“ поставят германски [[радиолокатор]] ''FuMO 21/39G «De.Te»''. През 1944 г. от двата крайцера са свалени катапултите и торпедните апарати, а на тяхно място са поставени 2×1 100 mm/47 оръдия за стрелба с [[Осветителен снаряд|осветителни снаряди]]. Тогава на корабите са монтирани и британските радари тип 286<ref name="П269" />. == История на службата == {| class= wikitable „standard“ |- ! име ! заложен ! [[спускане на вода на плавателен съд|спуснат]] ! влиза в строй ! отписан |- | '''„Джузепе Гарибалди“''' | 1 декември 1933 г. | 21 април 1936 г. | 20 декември 1937 г. | 20 февруари 1971 г. |- | '''„Дука дели Абруци“''' | 28 декември 1933 г. | 21 април 1936 г. | 1 декември 1937 г. | 1 април 1961 г. |} === „Джузепе Гарибалди“ === „Джузепе Гарибалди“ е построен от [[корабостроителница]]та на [[компания]]та ''Cantieri Ruiniti dell’Adriatico (CRDA)'' в [[Триест]]. Крайцерът влиза в строй на 20 декември 1937 г. и след края на курса по бойна подготовка е зачислен в 8-ма [[дивизия]] крайцери. В нейния състав участва в операциите на италианския флот в поддръжка на [[генерал]] [[Франсиско Франко|Франко]]. На 7 април 1939 г. „Джузепе Гарибалди“ поддържа с огъня си [[десант]]а на италианските войски в порт [[Драч]] в хода на нахлуването на италианските войски в [[Албания]]<ref name="Т37" />. След влизането на Италия във Втората световна война „Джузепе Гарибалди“ обикновено действа съвместно с „Дука дели Абруци“. От декември 1940 г. до март 1941 г. крайцерите от този тип оперират в [[Адриатическо море]]. През лятото на 1941 г. те са привлечени към прикритието на италианските [[конвой|конвои]] за [[Северна Африка]]. В хода на един от тези походи на 28 юли 1941 г. „Гарибалди“ е атакуван от британската [[подводница]] ''Upholder'' и получава торпедно попадение в носовата част при първата кула на главния калибър. Корабът приема 700 тона [[вода]], но самостоятелно достига до [[Палермо]]. [[ремонт на кораба|Ремонтът]] на крайцера се провежда в [[Неапол]] и се проточва с четири месеца<ref name="Л141" />. [[Файл:Italian cruiser Giuseppe Garibaldi (C551) c1962.jpg|мини|250px|Ракетният крайцер „Джузепе Гарибалди“ след 1962 г.]] След връщането в строй на „Гарибалди“ той отново участва в конвойни операции. На 22 ноември 1941 г. той прикрива повредения „Абруци“ от атаките на вражеската авиация. От декември 1941 г. до март 1942 г. крайцерът участва в провеждането на още три конвоя. После, до края на юни 1942 г., корабът бездейства поради липса на [[гориво]]. В течение на следващата година „Гарибалди“ носи рутинна служба в италиански и гръцки пристанища, рядко излизайки в морето<ref name="Т38">{{cite|автор = Трубицын С.Б.|заглавие = Лёгкие крейсера Италии. 1934 – 1972|страница= 38}}</ref>. След излизането на Италия от войната, двата крайцера от типа „Абруци“ преминават на служба към [[съюзници]]те. Планирано е „Гарибалди“ да отплава за [[Фрийтаун]] заедно с „Абруци“ за прихващане на немските [[блокадопробивач]]и, но ремонтът на кораба се проточва. Фактически „Гарибалди“ пристига във Фрийтаун едва на 18 март 1944 г., но операциите от този тип вече са прекратени и след седмица крайцерът се насочва обратно за Италия<ref name="Л141" />. Останалото до края на войната време „Гарибалди“ действа в ролята на бързоходен [[войскови транспорт]]<ref name="Т38" />. След края на Втората световна война „Гарибалди“ е зачислен в състава на новия италиански флот. В периода 1950 – 1953 г. той заедно с „Абруци“ преминава модернизация, в хода на която броя на 100 mm сдвоени установки е намален до два, всички италиански зенитни автомати са свалени и вместо тях са поставени произведените по лиценз 40 mm автомати „Бофорс“ на брой 24 ствола. Свален е един комин и два котела, в резултат на което скоростта пада до 29 възела<ref name="У199" />. През 1957 г. „Джузепе Гарибалди“ влиза за радикална реконструкция. От крайцера е свалена цялата артилерия. Вместо предишното въоръжение поставят в носовата част две сдвоени 135 mm универсални артустановки нов модел. Оръдията са напълно автоматизирани и могат да изстрелват до 40 снаряда в минута на ствол. Втори калибър стават най-новите [[76 mm/62 M.M.I.|76 mm автомати ''M.M.I.'']], които са поставени на брой 8 единици. Главен калибър на кораба става американският [[Зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] ''[[Териер (ЗРК)|RIM-2 Terrier]]'', поставен на кърмата. Комплексът има сдвоена [[ракетна пускова установка]], в [[погреб за боеприпаси|погреба]] корабът носи 72 [[зенитна ракета|ракети]]. Напълно заменени са радиоелектронните системи на кораба. Уникална особеност на „Гарибалди“ става оборудването на него на четири [[Ракетен силоз|шахтени пускови установки]] за [[Балистична ракета|балистични ракети]] ''[[Поларис (ракета)|UGM-27 Polaris]]'' американско производство с [[Ядрена бойна глава|ядрени бойни глави]]. Направени са и учебни стрелби, но след [[Карибска криза|Карибската криза]] от 1962 г. [[НАТО]] се отказва от ред ракетни програми и балистичните ракети така и не се поставят на „Гарибалди“<ref name="У199" />. „Джузепе Гарибалди“ е изваден от състава на флота на 20 февруари 1971 г. и е разкомплектова за [[метал]] в периода 1976 – 1979 г<ref name="Т38" />. === „Дука дели Абруци“ === [[Файл:Duca-degli-Abruzzi.jpg|мини|250px|Лекият крайцер „Дука дели Абруци“.]] „Дука дели Абруци“ е построен от компанията ''Odero Terni Orlando (OTO)'' в [[Специя]] и влиза в строй на 1 декември 1937 г<ref name="Л139" />. След това е включен в състава на 8-ма дивизия на 1-ва [[ескадра]]. Крайцерът успява да участва в операциите на италианския флот при бреговете на [[Испания]], с цел поддръжка на франкистите в хода на [[Гражданска война в Испания|гражданската война там]]. В началото на 1939 г. „Абруци“ посещава [[Португалия]], след което става [[флагмански кораб]] на 8-ма ескадра<ref name="Л140">{{cite|автор = Whitley M. J.|заглавие = Cruisers of World War Two. An international encyclopedia|страница= 140}}</ref>. През април 1939 г. крайцерът участва в поддръжката на [[Италианска окупация на Албания|италианската операция]] за превземането на [[Албания]] и за първи път открива огън в бойна обстановка<ref name="Т35">{{cite|автор = Трубицын С.Б.|заглавие = Лёгкие крейсера Италии. 1934 – 1972|страница= 35}}</ref>. След влизането на Италия във Втората световна война, „Абруци“ участва в много от операциите на флота. Крайцерът влиза в състава на италианското съединения в хода на [[Битка при Калабрия|боя при Калабрия]] на 9 юли 1940 г., в хода на което няма никакви успехи, но и не получава повреди. В периода декември—март 1940 г. „Абруци“ заедно с „Гарибалди“ действат в [[Адриатическо море]], съпровождайки войсковите конвои. На 4 март 1940 г. крайцерите обстрелват позиции на [[Въоръжени сили на Гърция|гръцките войски]]. В хода на тази операция те са атакувани от [[Кралски военновъздушни сили (Великобритания)|британската авиация]], но не получават попадения<ref name="Л140" />. На 28 март 1940 г. „Абруци“ в състава на 8-ма дивизия има незначително участие в боя при нос Хавдос против британските крайцери. В решаващото [[битка при нос Матапан|сражение при носа Матапан]] не участва<ref name="Т36">{{cite|автор = Трубицын С.Б.|заглавие = Лёгкие крейсера Италии. 1934 – 1972|страница= 36}}</ref>. През май 1940 г. „Абруци“ два пъти излиза в морето за прикритие на конвои за [[Северна Африка]] в състава на съединения на флота. На 21 май 1940 г. той е атакуван от британската подводница ''Urge'', но торпедата пропускат<ref name="Л141">{{cite|автор = Whitley M. J.|заглавие = Cruisers of World War Two. An international encyclopedia|страница= 141}}</ref>. В периода август—септември 1941 г. „Абруци“ на два пъти участва в неуспешните опити на италианския флот да прихване британските конвои за [[Малта]]. През ноември 1941 г. крайцера е включен в състава на силите за прикритие на голям италиански конвой, насочващ се към [[Либия]]. В хода на тази мисия италианските кораби са подложени на атаки от британски подводници и британската авиация, действащи от остров Малта. В нощта на 22 ноември 1941 г. „Абруци“ получава попадение от авиационно торпедо в кърмовата част и губи ход<ref name="Л141" />. Командирът на конвоя оставя повреденият крайцер под прикритието на два [[разрушител]]я и продължава нататък. Междувременно, екипажът на „Абруци“ се опитва да възстанови работата на машините и [[рул (морски термин)|рулевото]] управление. Разрушителите нееднократно вземат крайцера на [[буксир]], но са принудени всеки път да прекратяват буксировката вследствие на продължаващите се атаки на британските [[бомбардировач]]и и [[Торпедоносец|торпедоносци]]. Едва близо към изгрева „Абруци“ дава ход от 4 възела, частично поправя руля, и се насочва за [[Месина]], където пристига към обяд на 23 ноември 1941 г<ref>{{cite|автор = Брагандин М.А.|заглавие = Битва за Средиземное море. Взгляд побежденных|място = М|издател = АСТ|дата= 2001|страница = 222 – 223|isbn = 5-17-002636-6}}</ref>. При прехода го съпровождат крайцера „Гарибалди“ и четири разрушителя<ref name="Т37">{{cite|автор = Трубицын С.Б.|заглавие = Лёгкие крейсера Италии. 1934 – 1972|страница= 37}}</ref>. Ремонтът на „Абруци“ се прави на различни места и завършва през юли 1942 г. Към това време италианският флот практически бездейства вследствие [[дефицит]] на гориво. Крайцерът се базира в различни портове на Южна Италия и Гърция, но в морето излиза крайно рядко. След подписването на примирието, „Абруци“ пристига в Малта, през септември 1943 г. В състава на 8-ма дивизия крайцери той е изпратен във [[Фрийтаун]], където пристига на 13 ноември 1943 г. В периода до 7 февруари 1944 г. „Абруци“ има пет излизания в Атлантика с цел прихващане на немските блокадопробивачи, но няма успех. През април 1944 г. крайцерът се връща в Италию и до края на войната се използва в ролята на войскови транспорт<ref name="Л141" />. След края на войната „Абруци“ е оставен в състава на възродения италиански флот. В периода 1950 – 1953 г. той преминава модернизация, в хода на която броя на 100 mm сдвоени установки е съкратен до две, всички отечествени зенитни автомати са свалени и вместо тях са поставени произведените по лиценз 40 mm автомати „[[Bofors L60|Бофорс]]“ в количество 24 ствола (4×4 и 4×2). Свален е единия комин и два котела, в резултат на което скоростта му се снижава до 29 възела. През 1954 г. на „Абруци“ поставят радиолокационни станции американско производство и преустройват надстройките. Артилерията на главния калибър е напълно съхранена<ref name="У199" />. На 1 май 1961 г. „Дука дели Абруци“ е изключен от списъците на флота и през 1965 г. е разкомплектован за скрап<ref name="Т37" />. == Оценка на проекта == Крайцерите от типа „Дука дели Абруци“ стават най-съвършените леки крайцери на Кралските военноморски сили на Италия. Тяхното построяване ознаменува окончателното оттегляне на ръководството на флота от създаването на олекотени крайцери-разузнавачи и преход към строителството на пълноценни леки крайцери. Корабите от този тип получават солидна бронева защита, тяхното въоръжение е чувствително усилено, мореходността е значително подобрена. При това скоростните качества на типа „Абруци“ се намират на достатъчно добро ниво и не отстъпват на аналогичните кораби на потенциалните противници. Сравнението на типа „Абруци“ със съвременните им леки крайцери на другите европейски държави позволява да се заключи, че италианските конструктори успояват да създадат напълно удачен проект, който като цяло не отстъпва на чуждестранните аналози, а по някои параметри дори ги превъзхожда<ref name="П266">{{cite|автор = Патянин С.В., Дашьян А.В., Балакин К.С.|заглавие = Все крейсера Второй мировой|страница= 266}}</ref>. {| class= wikitable „standard“ align="center" style="text-align:center" |- !colspan="6"| Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на „Дука дели Абруци“ и неговите потенциални противници |- !style="width:auto"| Основни елементи !style="width:15%"| {{Флагификация|Италия|ВМС-1861-1946}} „Дука дели Абруци“ !style="width:15%"| {{Флагификация|Франция|ВМС}} „[[Леки крайцери тип „Ла Галисионер“|Ла Галисионер]]“<ref name="У265" /> !style="width:15%"| {{Флагификация|Великобритания|ВМС}} „[[Леки крайцери тип „Леандър“|Леандър]]“<ref name="У30">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946|страница= 30}}</ref> !style="width:15%"| {{Флагификация|Великобритания|ВМС}} „[[Леки крайцери тип „Саутхемптън“|Саутхемптън]]“<ref name="У31" />{{sfn|Гордость флота|2014|с=34}} !style="width:15%"| {{Флагификация|Великобритания|ВМС}} „[[Леки крайцери тип „Глостър“|Глостър]]“{{sfn|Гордость флота|2014|с=51}} |- ! [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[тон|t]] | 9050/11 346 || 7600/9100 || 7270/9189 || 9100/11 350|| 9400/11 660 |- ! [[Съдова енергетична установка|Енергетична установка]], [[конска сила|к.с.]] | 100 000 || 84 000 || 72 000 || 75 000|| 82 500 |- ! Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 34 || 31 || 32,5 || 32 || 32,3 |- ! [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | 5360 (14) || 5500 (14) || 5730 (13) || 7700 (13) || 7850 (13) |- ! [[корабна артилерия|Артилерия]] на [[корабна артилерия#класификация|главния калибър]] | 2×2 и 2×3 – 152 [[милиметър|mm]]|| 3×3 – 152 mm|| 4×2 – 152 mm|| 4×3 – 152 mm|| 4×3 – 152 mm |- ! [[Универсална артилерия]] | 4×2 – 100 mm || 4×2 – [[90 mm/50 Model 1926|90 mm]] || 4×2 – 102 mm || 4×2 – 102 mm|| 4×2 – 102 mm |- ! Лека [[зенитно оръдие|зенитна артилерия]] | 4×2 – 37 mm, 4×2 – 13,2 mm || 4×2 – [[13,2 mm Hotchkiss M1929|13,2 mm]] || 3×4 – 12,7 mm || 2×4 – 40 mm, 2×4 – 12,7 mm|| 2×4 – 40 mm, 2×4 – 12,7 mm |- ! [[торпедо|Торпедно]] въоръжение | 2×3 – 533-мм [[торпеден апарат|ТА]] || 2×2 – 550-мм ТА || 2×4 – 533-мм ТА || 2×3 – 533-мм ТА|| 2×3 – 533-мм ТА |- ! [[корабна броня|Брониране]], mm | [[Брониран пояс|Борд]] – 30+100, [[бронирана палуба|палуба]] – 15+40, [[оръдеен купол|кули]] – 135, [[бойна рубка|рубка]] – 140 || Борд – 105+20, палуба – 38, кули – 100, рубка – 95 ||Борд – 76, палуба – 32, кули – 25 || Борд – 114, палуба – 32, кули – 25|| Борд – 114, палуба – 51, кули – 102 |- ![[Екипаж]], души | 692 || 674 || 570 || 800|| 800 |} == Източници == <references /> == Литература == * {{cite |автор = Ненахов Ю. Ю. |заглавие = Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005 |място = Минск |издател = Харвест |дата= 2007 |isbn = 5-17-030194-4 }} * {{cite |автор = Патянин С.В., Дашьян А.В., Балакин К.С. |заглавие = Все крейсера Второй мировой |място = М. |издател = Яуза, ЭКСМО |дата= 2012 |isbn = 5-699-19130-5 }} * {{cite|автор=Патянин С. В. |заглавие=Гордость британского флота. Легкие крейсера типа Таун |url=https://eksmo.ru/book/gordost-britanskogo-flota-legkie-kreysera-tipa-taun-ITD467297/ |място=Москва |издател=Яуза, ЭКСМО |дата= 2014 |страници=240 |серия= Война на море |isbn=978-5-699-75584-4 |тираж=1200 |ref=Гордость флота}} * {{cite |автор = Трубицын С.Б. |заглавие = Лёгкие крейсера Италии. 1934 – 1972 |място = СПб. |издател = Р.Р. Муниров |дата= 2008 |isbn = 978-5-98830-029-8 }} * {{cite |автор = Campbell J. |заглавие = Naval weapons of World War Two |място = Annapolis, Maryland |издател = Naval Institute Press |дата= 1985 |isbn = 0-87021-459-4 }} * {{cite |заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946 |място = New York |издател = Mayflower Books |дата= 1980 |isbn = 0-83170-303-2 }} * {{cite |автор = Whitley M. J. |заглавие = Cruisers of World War Two. An international encyclopedia |място = London |издател = Arms & Armour |дата= 1995 |isbn = 1-85409-225-1 }} == Външни препратки == * [http://navypedia.org/ships/italy/it_cr_abruzzi.htm "Condottieri 5th group" type light cruisers (1937)] {{икона|en}} * [http://www.regiamarina.net/classes.asp?nid=121&lid=1&class=Condottieri%20tipo%20Duca%20di%20Aosta Class: Duca degli Abruzzi – specifications] {{икона|en}} * [https://www.marina.difesa.it/noi-siamo-la-marina/mezzi/mezzi-storici/Pagine/LMNO/luigi_di_savoia.aspx Duca degli Abruzzi] Marina Militare website {{икона|it}} * [http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/Ital_Cr/05.htm Лёгкие крейсера итальянского флота] {{икона|ru}} * {{commonscat-inline|Duca degli Abruzzi class cruiser}} {{Превод от|ru|Лёгкие крейсера типа „Джузеппе Гарибальди“|87137299}} [[Категория:Леки крайцери тип „Дука дели Абруци“| ]] tkq2o60a1mzpsif47drbg6yukr4dnwg 12435547 12435538 2024-12-09T09:36:39Z Alexander.D.Hristov 169981 12435547 wikitext text/x-wiki {{Плавателен съд |име = Леки крайцери тип „Дука дели Абруци“ |име-оригинал = Classe Duca degli Abruzzi |снимка = RN Garibaldi 1938.jpg |заглавие = Лекият крайцер „Джузепе Гарибалди“ |емблема = |флаг = {{Флагификация|Италия|ВМС-1861-1946}} |тип = [[Лек крайцер|Леки крайцери]] от [[еднотипни кораби|типа]] [[Леки крайцери тип „Дука дели Абруци“|„Дука дели Абруци“]] |производител = ''Odero Terni Orlando (OTO)'' в [[Специя]] и др., [[Италия]]. |планирани = 2 |построени = 2 |в строеж = [[1933]] г. – [[1937]] г. |в строй = [[1937]] г. – [[1971]] г. |в консервация = |отменени = |утилизирани = 2 |загуби = |следващ тип = [[Леки крайцери тип „Констанцо Чано“]] |предшестващ тип = [[Леки крайцери тип „Дука д'Аоста“]] |състояние = извън експлоатация |дължина = 187,1 [[метър|m]] |между перпендикулярите =<br>171,8 m |ширина = 18,9 m |газене = 6,8 m |задвижване = 2 [[парна турбина|парни турбини]] ''Parsons'';<br>8 [[Водотръбен котел|парни водотръбни котли]] '' Yarrow'' |мощност = 100 000 [[конска сила|к.с.]]<br>(73,5 М[[Ват|Вт]]) |движител = 2 [[гребен винт|гребни винта]] |скорост = 34 [[възел (скорост)|възела]]<br />(63 [[километър в час|km/h]]) |водоизместимост = 9440 – 9050 [[тон|t]] (стандартна);<br />11 575 – 11 117 t (пълна) |броня = [[брониран пояс|пояс]]: 30+100 mm;<br>[[бронирана палуба|палуба]]: 10 – 15+40 mm;<br />[[оръдеен купол|кули]]: 135 mm;<br>[[барбет]]и: 100 mm;<br>[[траверса|траверси]]: 30+100 mm;<br>[[бойна рубка]]: 140 mm |екипаж = 692 души |автономност дистанция = 4125 [[морска миля|морски мили]] при 17 възела ход;<br>Запас [[гориво]]: 1700 t [[нефт]] |други име 1 = Кръстени в чест на |други 1 = знаменити [[кондотиер]]и |оръдия = 2x2 и 2x3 [[152 mm/55 Mod. 1934/1936|152 mm]]; |зенитни = 4x2 [[100 mm/47 OTO Mod. 1924/1927/1928|100 mm]];<br />4x2 [[37 mm/54 Breda Mod. 1932/1938/1939|37 mm]];<br />4x2 13,2 mm [[картечница|картечници]] |противолодъчно = 2 [[Бомбомет (морски)|бомбомета]] |минноторпедно = 2x3 533 mm [[Торпеден апарат|ТА]];<br>120 [[морска мина|мини]] |самолети = 2 [[катапулт]]а;4 [[хидроплан]]а [[IMAM Ro.43]]<ref name="У296">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946|място = New York|издател = Mayflower Books|дата= 1980|страница= 296|isbn = 0-83170-303-2}}</ref><ref name="П268">{{cite|автор = Патянин С.В., Дашьян А.В., Балакин К.С.|заглавие = Все крейсера Второй мировой|място = М|издател = Яуза, ЭКСМО|дата= 2012|страница = 268|isbn = 5-699-19130-5}}</ref> |източник = }} '''Дука дели Абруци''' ({{lang|it|Luigi di Savoia Duca degli Abruzzi}}) са [[еднотипни кораби|серия]] [[лек крайцер|леки крайцери]] на [[Реджа Марина|италианския флот]] от времето на [[Втората световна война]]. Всичко от проекта за флота са построени 2 единици: „[[Дука дели Абруци (лек крайцер, 1936)|Дука дели Абруци]]“ ({{lang|it|Luigi di Savoia Duca degli Abruzzi}}) и „[[Джузепе Гарибалди (лек крайцер, 1936)|Джузепе Гарибалди]]“ ({{lang|it|Giuseppe Garibaldi}}). Серията се явява последващо развитие на [[Леки крайцери тип „Дука д'Аоста“|крайцерите от типа „Дука д'Аоста“]]. Във военноморската литература са известни и като „Кондотиери E“ (''Condottieri E''). Известни са също и като типа „Джузепе Гарибалди“.<ref name="У296" /><ref name="Л139">{{cite|автор = Whitley M. J.|заглавие = Cruisers of World War Two. An international encyclopedia|място = London|издател = Arms & Armour|дата= 1995|страница= 139|isbn = 1-85409-225-1}}</ref> Това са най-съвършените леки крайцери на италианския флот. Двата крайцера преживяват Втората световна война и впоследствие влизат в състава на [[Марина Милитаре|ВМС на Италия]]. „Джузепе Гарибалди“ е радикално преустроен в периода 1957 – 1961 г. и става първият италиански [[ракетен крайцер]].<ref name="У199">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995|място = Annapolis, Maryland, USA|издател = Naval Institute Press|дата= 1996|страница= 199|isbn = 978-155-75013-25}}</ref> Последващо развитие на крайцерите от типа „Дука дели Абруци“ трябва да бъдат леките крайцери от типа „[[Леки крайцери тип „Констанцо Чано“|Чано]]“, представляващи усъвършенствана версия на „Дука дели Абруци“. Предполага се построяването на шест крайцера от този тип, със залагане на първите два през 1940 г. Във връзка с влизането на Италия във Втората световна война плановете за построяването им са отменени.<ref name="Л142">{{cite|автор = Whitley M. J.|заглавие = Cruisers of World War Two. An international encyclopedia|страница= 142}}</ref> == История на създаването == [[Файл:Incrociatore Alberico da Barbiano.jpg|мини|ляво|250px|Лекият крайцер „Алберико да Барбиано“.]] Еволюцията на италианските леки крайцери започва със създаването на проекта „[[Леки крайцери тип „Алберто да Джусано“|Алберто да Джусано]]“, известен във военноморската литература като „Кондотиери А“. Командването на [[ВМС]] на Италия се стреми да получи кораби, способни ефективно да се борят с многобройните [[Въоръжени_сили_на_Франция#Военноморски_сили|френски]] контраминоносци от типовете „[[Лидери на ескадрени миноносци тип „Ягуар“|Ягуар]]“, „[[Лидери на ескадрени миноносци тип „Гепард“|Гепард]]“ и „[[Лидери на ескадрени миноносци тип Егл|Егл]]“,<ref name="У293">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946|страница = 293}}</ref><ref name="П250">{{cite|автор = Патянин С.В., Дашьян А.В., Балакин К.С.|заглавие = Все крейсера Второй мировой|страници = 250}}</ref> традиционно, макар и необосновано, причислявани от руските специалисти към [[Лидер на ескадрени миноносци|лидерите на есминци]].<ref name="Ф1">{{cite| автор= Кофман В. Л.| заглавие = Лидеры типа „Могадор“|издание= Морская коллекция|дата= 2008|номер= 8|страница = 2}}</ref> Финансовите ограничения принуждават поемането по пътя на палиативните решения. Крайният резултат става идеята за неголям и много бързоходен [[крайцер скаут]]<ref>.{{cite|автор = Preston a.|заглавие = The World's Worst Warships|място = London|издател = Conway Maritime Press|дата= 2002|страница= 125|isbn = 0-85177-754-6}}</ref>. Четирите първи крайцера са [[залагане на плавателен съд|заложени]] през 1928 г. и влизат в строй през 1931 г.<ref name="У293" /> По проект новите крайцери трябва да не отстъпват по [[Скорост на кораб|скорост]] на френските контраминоносци, но при това да имат подавляващо превъзходство по огнева мощ и [[далекобойност]] на [[корабна артилерия#класификация|главния калибър]]. На [[корабни изпитания|изпитанията]] „Кондотиери А“ показват рекордни скоростни качества, а „Алберико да Барбиано“ даже става формално най-бързоходния крайцер в света, развивайки ход от 42,05 [[възел (скорост)|възела]]. Но в реалната им експлоатация скоростта на първите италиански крайцери-скаути не надвишава 31 – 32 възела и така те се оказват недостатъчно бързоходни за поставените пред тях задачи.<ref>{{cite|автор = Preston a.|заглавие = The World's Worst Warships|страница= 128}}</ref> При това корабите се отличават с ниска надеждност, малка здравина на [[корпус на кораб|корпуса]], силни [[вибрация|вибрации]] на пълен ход. [[мореходни качества|Мореходността]] им се оказва недостатъчна, запасът [[гориво]] малък, а обитаемостта неудовлетворителна.<ref name="П254">{{cite|автор = Патянин С.В., Дашьян А.В., Балакин К.С.|заглавие = Все крейсера Второй мировой|страница = 254}}</ref> Не се оправдава и залогът върху огневата им мощ. Макар крайцерите и да носят по осем 152 [[милиметър|mm]] [[морска артилерия|оръдия]] в двуоръдейни [[оръдеен купол|кули]], то техните [[Балистика|балистически характеристики]] са прекалено форсирани, а самите оръдия са поместени в една [[Люлка (част на оръжие)|люлка]], прекалено близко едно към друго. Това предопределя доста ниската [[групиране на попаденията|кучност на стрелбата]] им.<ref name="П253">{{cite|автор = Патянин С.В., Дашьян А.В., Балакин К.С.|заглавие = Все крейсера Второй мировой|страница = 253}}</ref> И като капак на всичко това, [[корабна броня|броневата защита]] на „Кондотиерите“ от първата серия се оказва крайно слаба, което дава на италианските моряци повода иронически да ги наричат „мултфилми“ ({{lang|it|Cartoni animati}}) – [[каламбур]]ът намеква на думата „[[картон]]“ ({{lang|it|cartone}}).<ref name="Г8" >{{cite|автор = Gay F.|заглавие = The cruiser Bartolomeo Colleoni|място = London|издател = Conway Maritime Press|дата= 1987|страница= 8|isbn = 0-85177-453-9}}</ref> [[Файл:Destructor italià Eugenio di Savoia.jpg|мини|ляво|250px|Лекият крайцер „Еудженио ди Савойя“ от типа „Дука д’Аоста“.]] Още преди влизането в строй на „Кондотиери А“, италианския флот залага двата крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Луиджи Кадорна“|Луиджи Кадорна]]“, известни като „Кондотиери B“. Като цяло, те повтарят предходния проект, в който са внесени само незначителни подобрения. Като резултат, италианския флот получава в периода 1931 – 1933 г. шест скаута, които отстъпват на пълноценните крайцери на другите страни практически по всичките си [[тактико-технически характеристики|характеристики]] и при това не ги превъзхождат по скорост. Този неприятен резултат принуждава италианското военноморско командване да преразгледа своите подходи към проектирането на корабите от този клас.<ref name="Т3">{{cite|автор = Трубицын С.Б.|заглавие = Лёгкие крейсера Италии. 1934 – 1972|място = СПб|издател = Р.Р. Муниров|дата= 2008|страница = 3|isbn = 978-5-98830-029-8}}</ref> Първите относително ефективни леки крайцери на италианския флот са „Кондотиери С“ – двата кораба от типа „[[Леки крайцери тип „Раймондо Монтекуколи“|Раймондо Монтекуколи]]“, влезли в строй през 1935 г.<ref name="У295">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946|страница= 295}}</ref> Увеличението във [[водоизместимост]]та с повече от 2000 [[тон]]а, в сравнение с предшественижите, отива, главно, за усилване на броневата защита. Тези крайцери имат [[зона на свободно маневриране|зона на неуязвимост]] от огъня на 152 mm оръдия, но доста ограничена, тъй като бронираната палуба на типа „Раймондо Монтекуколи“ е прекалено тънка. Артилерията на главния калибър си остава същата и има все същите недостатъци.<ref name="П259">{{cite|автор = Патянин С.В., Дашьян А.В., Балакин К.С.|заглавие = Все крейсера Второй мировой|страница= 259}}</ref> Въпреки това, новите крайцери чувствително превъзхождат типовете „А“ и „В“ и са основа за създаването на „Кондотиери D“ – двойката крайцери от типа „[[Леки крайцери тип „Дука д'Аоста“|Дука д’Аоста]]“. Те попълват флота в периода 1935 – 1936 г.<ref name="У295" /> Водоизместимостта отново нараства, като почти целия прираст е изхарчен за подобряване на мореходността и усилване на бронирането. Независимо от това, и новите крайцери имат прекалено тънка хоризонтална защита и си остават уязвими за 152 mm снаряди при повечето дистанции.<ref name="Т25">{{cite|автор = Трубицын С.Б.|заглавие = Лёгкие крейсера Италии. 1934 – 1972|страница= 25}}</ref> Артилерията на „Кондотиери D“ е без промяна<ref name="П263">{{cite|автор = Патянин С.В., Дашьян А.В., Балакин К.С.|заглавие = Все крейсера Второй мировой|страница= 263}}</ref>. [[Файл:LaGalissonniere-1.jpg|мини|ляво|250px|Лекият крайцер „Ла Галисионер“. Схема.]] Макар характеристиките на крайцерите от типовете „Раймондо Монтекуколи“ и „Дука д’Аоста“ значително да превъзхождат тези на „кондотиерите“ от първите серии, командването на ВМС на Италия не е напълно удовлетворено от своите нови крайцери. Тяхната броня не е достатъчно надеждна, а артилерията на главния калибър страда от значително разсейване на снарядите в [[залп]]а. Освен това, във флотовете на вероятните противници вече има тенденция към отказ от подавящото значение на скорост в полза на усилването на въоръжението и бронирането.<ref>{{cite|автор = Патянин С. В.|заглавие = Французские крейсера Второй мировой. „Военно-морское предательство“|място = М|издател = Яуза, ЭКСМО|дата= 2012|страница= 22|isbn = 978-5-699-58415-4}}</ref> Така например, [[Франция]] пристъпва към строителството на серията леки крайцери от типа „[[Леки крайцери тип „Ла Галисионер“|Ла Галисионер]]“, които при умерена скорост на хода носят девет 152 mm оръдия и имат достатъчно добра защита от 152 mm снаряди.<ref name="У265">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946|страница= 265}}</ref> Другият вероятен противник, [[Великобритания]], пристъпва към постройката на леките крайцери от типа „[[Леки крайцери тип „Саутхемптън“|Саутхемптън]]“, въоръжени с 12 152 mm оръдия и доста солидно бронирани.<ref name="У31">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946|страница= 31}}</ref> Отчита се и факта, че и другите велики морски държави започват строежа на мощни леки крайцери от ново поколение. В [[Япония]] са заложени крайцерите от типа „[[Тежки крайцери тип „Могами“|Могами]]“ с 15 155 mm оръдия,<ref name="У190">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946|страница= 190}}</ref> а в [[САЩ]] се строи голямата серия крайцери от типа „[[Леки крайцери тип „Бруклин“|Бруклин]]“ с 15 152 mm оръдия.<ref name="У116">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946|страница= 116}}</ref> Защитеността на японските и американските крайцери също е на високо ниво. На този фон „Кондотиерите“ C и D започват да изглеждат прекалено слаби. Пред конструкторите е поставена задачата да създадат проект, който да не отстъпва на най-новите чужди крайцери по своите бойни качества. Изисква се подсигуряването на защита от 152 mm снаряди за всички очаквани дистанции на боя и частична защита от 203 mm снаряди. Освен това, се изисква усилване на въоръжението, както количествено, така и качествено. Желаейки при това да се съхрани водоизместимостта на новите крайцери в разумни предели, командването на флота разрешава да се ограничи максималната скорост на хода с показател от 31 възела.<ref name="Т32">{{cite|автор = Трубицын С.Б.|заглавие = Лёгкие крейсера Италии. 1934 – 1972|страница= 32}}</ref> Характерно е, че аналогична цифра при проектирането на крайцерите от типа „Ла Галисионер“ задава и командването на френския флот.<ref>{{cite|автор = Jordan J., Moulin J.|заглавие = French Cruisers. 1922 – 1956|място = London|издател = Seafort Publishing|дата= 2013|страница= 121|isbn = 978-1-84832-133-5}}</ref> Над проекта за „Кондотиери E“ работят съвместно специалистите на водещите италиански корабостроителни фирми ''CRDA'' и ''[[OTO Melara|OTO]]''. Благодарение на разумните изисквания на флота конструкторите успяват да създадат доста балансиран проект. Фактически тези кораби завършват прехода на италианския флота от олекотените крайцери скаути към пълноценните леки крайцери.<ref name="Т32" /> == Конструкция == [[Файл:Легкий крейсер Джузеппе Гарибальди.jpg|ляво|мини|250px|Лекият крайцер „Джузепе Гарибалди“. Схема.]] === Корпус и архитектура === Умерените изисквания на флота за максимална скорост на бъдещите кораби позволяват на проектантите да избегнат характерното за предшестващите типове крайцери удължение на корпуса до миноносните стандарти. При същата [[главни размери на плавателен съд#дължина|дължина]] на корпуса, както при типа „Дука д’Аоста“, [[главни размери на плавателен съд#ширина|ширината]] е увеличена почти с 1,5 метра. Тази мярка за първи път позволява да се поместят намалените по размери [[Парен котел|котли]] по два в ред, което на свой ред съкращава дължината на [[Машинно отделение|машинно]]-[[Котелно отделение|котелните]] отделения 1,5 пъти. В резултат се появява възможност за по-рационална компоновка.<ref name="П267">{{cite|автор = Патянин С.В., Дашьян А.В., Балакин К.С.|заглавие = Все крейсера Второй мировой|страница= 267}}</ref> Дължината на полу[[бак]]а е увеличена до 45[[процент|%]] от дължината на [[корпус на кораб|корпуса]]. Кулите на главния калибър са преместени от краищата и така разтоварват последните. Измененият корпус в съчетание с разтоварените и по-пълни краища, позволява значително да се повиши мореходността.<ref name="П269">{{cite|автор = Патянин С.В., Дашьян А.В., Балакин К.С.|заглавие = Все крейсера Второй мировой|страница= 269}}</ref> Тази мярка позволява да се съкрати дължината на бронираната [[цитадела (корабостроене)|цитадела]] и да се увеличи дебелината на бронята. По-рационално е поместена и [[универсална артилерия|универсалната артилерия]]. [[Комин]]ите са приближени един към друг, което изключва възможността да се поместят между тях [[катапулт]]ите, както при „кондотиери“ серии ''C'' и ''D'', и принуждава да се поместят по два катапулта по [[борд]]овете. [[Нос (корабоплаване)|Носовата]] [[Надстройка (морски термин)|надстройка]] остава както преди, във вид на пресечен [[конус]], където са съсредоточени всички постове за управление на кораба, включая бронираната [[бойна рубка]]. Така, както и на предшествениците, [[фокмачта]] няма. По своя силует тези крайцери имат значителна прилика с модернизираните [[линеен кораб|линкори]] от типа „[[Линейни кораби тип „Конте ди Кавур“|Конте ди Кавур]]“.<ref name="П267" /> === Въоръжение === ==== Главен калибър ==== {{main|152 mm/55 Mod. 1934/1936}} Крайцерите от типа „Дука дели Абруци“ чувствително превъзхождат предшестващите серии „кондотиери“ по огнева мощ. Това е достигнато, както за сметка на увеличаване на броя [[цев|стволове]] на [[Корабна артилерия#класификация|главния калибър]] от осем до десет, така и с преминаването към по-мощен модел оръдия. Те стрелят с по-тежък [[снаряд]] (50 [[kg]] против 47,5 kg) и на по-голяма [[далечина на стрелба|далечина]] (25 740 m против 22 600 m).<ref name="П268" /> Крайно важно усъвършенстване става новият способ за поставяне на оръдията. При всички по-рано построени италиански крайцери оръдията на главния калибър са поместени по две в една оръдейна люлка. Това се прави за икономия на място в кулата. Така за куполните 152 mm оръдия разстоянието между осите на стволовете съставлява само 75 cm, което крайно отрицателно влияе на [[Групиране на попаденията|кучността на стрелбата]].<ref name="П253" /> При типа „Абруци“ всяко оръдие е в отделна люлка, а разстоянието между осите на стволовете достига 126 cm, при това както при двуоръдейните, така и при триоръдейните кули.<ref name="П268" /> Оръдието ''152 mm/Mod.1934'' е разработено от компанията ''[[Ансалдо (компания)|Ansaldo]]''. По сравнение в предходните модели 152 mm оръдия на италианския флот, новият образец се оказва по-тежък и има по-голяма дължина на ствола, което подобрява [[коефициент на топлопредаване|топлопредаването]]. Самият ствол е моноблочен със свободен [[вкладна цев|лайнер]]. [[Нарезни оръжия|Нарезката]] е постоянна със стъпка 30 [[калибър|калибра]]. [[Затвор (оръжие)|Затворът]] е хоризонтален [[Клинов затвор|клинов]]. Отварянето и затварянето на затвора е ръчно. Механизмите за хоризонтално и вертикално насочване имат електрозадвижване, приложени са [[Хидравлика|хидравлични]] [[спирач на отката|спирачи на отката]] и пневматични прибойници.<ref name="М50">{{cite|автор = Малов А., Патянин С.|заглавие = Суперлинкоры Муссолини. Главные неудачники Второй мировой|място = М|издател = «Яуза», „Коллекция“. ЭКСМО|дата= 2010|страница= 50|isbn = 978-5-699-39675-7}}</ref> Осигуряват се [[ъгъл|ъгли]] на възвишение от —5[[Градус (ъгъл)|°]] до +45°, зареждането им е възможно при ъгли от —0° до +20°.<ref name="Т33" /> В [[боекомплект]]а влизат [[бронебоен снаряд|бронебойни]] и [[фугас]]ни [[снаряд]]ы. Бронебойният снаряд тежи 50 kg<ref name="П268" /><ref name="Т33" /> (според други данни – 49,57 kg),<ref name="М50" /> фугасният – 44,57 kg. Бронебойният снаряд е снаряжен с 1 kg [[тротил|тринитротолуол]], и се комплектова с дънен [[взривател]], а фугасният с 2,34 kg тринитротолуол, взривателя е на главата. Двата снаряда имат дължина от 4,13 калибра и са снабдени с балистични капачки.<ref name="М50" /> За увеличаване на [[живучест]]та на ствола и точността на стрелбата, [[начална скорост на куршума|началната скорост на снарядите]] е намалена в сравнение със [[152 mm/53 Mod. 1926/1929|152 mm/53 оръдие]]. Бронебойният снаряд се изстрелва със скорост 925 [[метър в секунда|m/s]] (1000 m/s при ''152-mm/53''), по-лекият фугасен има [[начална скорост на куршума|начална скорост]] от 995 m/s. [[Бронепробиваемост]]та се оценява като 86 mm [[Корабна_броня#Цементирана_броня_на_Круп|круповска броня]] на дистанция 14 000 m при попадение по нормалата.<ref name="М51">{{cite|автор = Малов А., Патянин С.|заглавие = Суперлинкоры Муссолини. Главные неудачники Второй мировой|страница = 51}}</ref> Системата за управление на огъня на главния калибър е като на крайцерите от типа „Дука д’Аоста“.<ref name="Т33" /> Крайцерите има един командно-[[далекомер]]ен пост, разположен на [[нос (корабоплаване)|носовата]] надстройка. Той се комплектова с два петметрови оптически далекомера, стереоскопически. Там има и [[инклинометър]] и пост на старшия артилерийски [[офицер]]. Данните от командно-далекомерния пост поступват в централния артилерийски пост, разположен под броневата палуба. Там те се обработват от електромеханичен автомат на стрелбата ''RM1'', създаден на основата на британския модел на фирмата ''Barr and Stroud''. Освен това има два спомагателни поста за управление на огъня, на високите носова и кърмова кули, където са 7,2-метровите далекомери и автоматите за стрелба ''RM2''. На крилата на [[мостик]]а се намират постовете за управление на нощния огън, окомплектовани с нощни [[визьор]]и.<ref>{{cite|автор= Малов А.А. Патянин С.В.|заглавие = Лёгкие крейсера типов „Монтекукколи“ и „Аоста“|издание= Морская компания|дата= 2009|номер= 6|страница = 16}}</ref> ==== Универсален калибър ==== [[Файл:Minizini-KrasnyyKavkaz2.jpg|мини|250px|100 mm сдвоена установка Минизини.]] {{main|100 mm/47 OTO Mod. 1924/1927/1928}} [[Универсална артилерия|Универсалният калибър]] е представен от сдвоени установки, разработени от [[инженер]]-[[генерал]]а Еудженио Минизини, в които са поместени 100 mm оръдия'' OTO Mod. 1928''. Това оръдие е разработено на базата на чешкото 100 mm оръдие ''Skoda 10 cm/50 (oa)'', с което в годините на [[Първата световна война]] се въоръжават крайцерите и [[разрушител]]ите на австро-унгарския флот.<ref name="Е21">{{cite|автор = Патянин С. В.|заглавие = Суперкрейсера Муссолини. Если бы не адмиралы! |място = М.|издател = Яуза, ЭКСМО|дата= 2011|страница= 21|isbn = 978-5-699-50944-7}}</ref> Четирите установки са поставени побордно на среза на полубака и в [[мидъл|средната част на кораба]].<ref name="П268" /> Оръдието има [[вкладна цев|лайниран]] ствол и [[Клинов затвор|клинов]] [[Затвор (оръжие)|затвор]]. [[Артилерийски изстрел|Зареждането]] е унитарно, с помощта на пневматичен досилател. [[Живучест]]та на ствола е 500 [[изстрел]]а. Сдвоената установка тежи 15 тона, снабдена е с 8 mm [[бронещит|броневи щит]] и има уникална конструкция, при която с увеличението на ъгъла на възвишение на оръдията се мени височината на [[Цапфа|цапфите]].<ref name="Е21" /> Управлението на огъня на универсалната артилерия се осъществява от централния пост за управление на универсалната артилерия. Данните постъпват от два командно-далекомерни поста, снабдени с 3-метрови далекомери. Скоростите за насочване на установката са невисоки и съставляват 13 [[градус (ъгъл)|°]]/[[секунда|s]] по хоризонталната плоскост и 7°/s във вертикалната. В началото на Втората световна война това вече не съответства на изискванията за борба със скоростни самолети.<ref name="Е22">{{cite|автор = Патянин С. В.|заглавие = Суперкрейсера Муссолини. Если бы не адмиралы!|страница= 22}}</ref> ==== Зенитни автомати ==== {{main|37 mm/54 Breda Mod. 1932/1938/1939}} Основно средство на близката [[ПВО]] са 37 mm сдвоени установки ''Breda Mod. 1932'', разработени от компанията ''[[Breda (компания)|Società Italiana Ernesto Breda]]''. Четири такива установки с маса по 5 тона са поставени по двойки – две на специална площадка около предния комин и две побордно на кърмовата надстройка. Автоматиката на оръдието работи за сметка на отвода на [[барут]]ните газове. Подаването на снарядите е от [[пълнител]]и за по шест [[патрон]]а, които се поставят отгоре. Стволовете на оръдията имат водно охлаждане, за което на установката е монтирана циркулационна [[помпа]]. Имат и просто, но малко ефективно устройство за стабилизация на установката в ограничени предели. Всяка двойка се обслужва от разчет от седем души. Точността на стрелбата е сравнително ниска поради силната вибрация. Теоретическата скорострелност на всеки ствол съставлява 200 [[изстрел]]а в [[минута]], но на практика не надвишава 140 и/мин поради времето за смяната на пълнителите. Скоростта на вертикална наводка достига 14°/мин, хоризонталната – 15°/мин. Ефективността на установките като зенитно средство е смятана за ограничена. Планира се използването им основно за заградителен огън по [[торпедоносец|торпедоносци]].<ref name="Е66">{{cite|автор = Патянин С. В.|заглавие = Суперкрейсера Муссолини. Если бы не адмиралы!|страница= 66}}</ref> {{main|13,2 mm Hotchkiss M1929}} Съгласно проекта и в съответствие с повелите на 1930-те години, ПВО за непосредствена близост от кораба трябва да се осигурява от [[Голямокалибрена картечница|големокалибрените]] [[Зенитна картечница|зенитни]] [[картечница|картечници]]. Такова решение е използвано при предвоенните крайцери практически от всички велики морски държави. Италианският флот използва 13,2 mm сдвоени картечници ''Breda Mod. 1931'', които са лицензионна версия на френската картечница ''[[13,2 mm Hotchkiss M1929|Hotchkiss M1929]]'', разработена от фирмата ''[[Hotchkiss et Cie]]''. Сдвоената установка тежи 635 kg.<ref name="Е42">{{cite|автор = Патянин С. В.|заглавие = Суперкрейсера Муссолини. Если бы не адмиралы!|страница= 42}}</ref> Картечница работи за сметка на отвод на барутните газове, охлаждането на ствола е въздушно, като стволът има ребра. Подаването е от 30-зарядни пълнители, поставяни отгоре. Темпът на стрелба съставлява 500 и/мин, на практика не превишава 400 и/мин<ref name="К347" />. Живучестта на ствола е ниска, което означава воденето на огън на къси серии. Сраженията на Втората световна война показват, че далечината на стрелба на големокалибрените картечници е недостатъчна, а [[поразяващо действие на куршума|поразяващото действие на куршума]] е прекалено малко. Италианските автори оценяват картечницата ''Breda Mod. 1931'' като нискоефективна.<ref name="Е42" /> За това в хода на е военните действия зенитните картечници започват да се свалят от корабите и да се заменят с 20 mm автоматични оръдия. {{main|20 mm/65 Breda Mod. 1935/1939/1940}} 20 mm [[автоматично оръдие|зенитни автомати]] са разработени от компанията ''Breda'' на базата на нейната голямокалибрена картечница ''Breda Mod. 1931''. Автоматиката на оръдието работи на принципа на отвода на дулните газове, охлаждането на ствола е въздушно. Подаването се осъществява с помощта на 12-зарядни пълнители, поставяни хоризонтално. Темпът на стрелба достига 240 и/мин, но поради почивките за смяна на пълнителите фактически не превишава 150 и/мин. Ефективната досегаемост по височина е 2500 m. На крайцерите от типа „Дука дели Абруци“ 20 mm автомати са в сдвоените установки ''R.M.1935'', като лявото оръдие е поместено над дясното. Това е свързано с особеностите на боеподаването – пълнителя минава през [[казенник]]а, а стреляните гилзи постъпват след това обратно на мястото си. Аналогичен принцип за боеподаване се използва в [[Тежка картечница|тежката картечница]] ''[[Breda Mod.1937]]'' на италианската армия. Самата установка ''R.M.1935'' има доста голямо тегло – 2330 kg. Както и при 37 mm сдвоена установка, на ''R.M.1935'' също има нискоефективна система за стабилизация и в заради това тя е изключвана. [[Откат]]ът при стрелба води до съществена вибрация, макар и не толкова голяма, колкото при 37 mm аналог. Разчетът се състои от 5 души, управлението на огъня се отдава само на мерача.<ref>{{cite|автор = Малов А., Патянин С.|заглавие = Суперлинкоры Муссолини. Главные неудачники Второй мировой|страница= 57}}</ref> {| class= wikitable „standard“ style="text-align:center" | !align="center"align="center" colspan="11"|[[корабна артилерия|Артилерия]] на крайцерите от типа „Дука дели Абруци“ |- ![[морска артилерия|оръдие]] !colspan=2|152,4 mm/55 Ansaldo Mod. 1934<ref name="К329">{{cite|автор = Campbell J.|заглавие = Naval weapons of World War Two|място = Annapolis, Maryland|издател = Naval Institute Press|дата= 1985|страница= 329|isbn = 0-87021-459-4}}</ref> ! 100 mm/47AA OTO Mod. 1928<ref name="К339">{{cite|автор = Campbell J.|заглавие = Naval weapons of World War Two|страница= 339}}</ref> ! 37 mm/54 Breda Mod. 1932<ref name="К344">{{cite|автор = Campbell J.|заглавие = Naval weapons of World War Two|страница= 344}}</ref> ! 20 mm/65 Breda Mod. 1935<ref name="К346">{{cite|автор = Campbell J.|заглавие = Naval weapons of World War Two|страница= 346}}</ref> ! 13,2 mm Breda Mod. 1931<ref name="К347">{{cite|автор = Campbell J.|заглавие = Naval weapons of World War Two|страница= 347}}</ref> |- !align="left"|[[калибър]], [[милиметър|mm]] |colspan=2| 152,4 || 100 || 37 || 20 || 13,2 |- !align="left"|[[дължина]] на [[цев|ствола]], калибри |colspan=2| 55 || 47 || 54 || 65 || 75,7 |- !align="left"|[[маса]] на оръдието, [[kg]] |colspan=2| 8900 || 2000 || 277 || 72 || 47,5 |- !align="left"|[[скорострелност]], [[изстрел]]а/[[минута]] |colspan=2| 4 – 5 || 8 – 10 || 60 – 120 || 150 || 400 |- !align="left"|[[ъгъл|ъгли]] на насочване |colspan=2| −5[[Градус (ъгъл)|°]]/45° || −5°/+80° || −10°/+80° || −10°/+100° || −11°/+85° |- !align="left"|[[тегло]] на [[снаряд]]а, kg |colspan=2| 50 || 13,8 || 0,823 || 0,134 || 0,052 |- !align="left"|[[начална скорост на куршума|начална скорост]], [[метър в секунда|m/s]] |colspan=2| 910 – 995 || 880 || 800 – 830 || 840 || 790 |- !align="left"|максимална [[далечина на стрелба]]та, [[метър|m]] |colspan=2| 24 900 – 25 740 || 15 240 || 7800 || 2500 || 2000 |- |} ==== Минноторпедно въоръжение ==== Крайцерите са въоръжени с два тритръбни [[Торпеден апарат|торпедни апарата]], поставени на [[палуба#видове палуби|горната]] [[палуба]] по бордовете, в средната част на кораба. Боекомплектът се състои от 12 533 mm [[Торпедо|торпеда]]. Крайцерите могат да носят и до 120 [[Морска мина|морски мини]]. Освен това, за [[противолодъчна отбрана]] са поставени два [[Пневматика|пневматични]] [[бомбомет (морски)|бомбомета]] за стрелба с [[дълбочинна бомба|дълбочинни бомби]].<ref name="Т33" /> ==== Авиационно въоръжение ==== [[Файл:IMAM Ro.43.JPG|мини|250px|Хидропланът ''Ro.43''.]] Крайцерите от типа „Дука дели Абруци“ имат два [[катапулт]]а, поставени побордно в района на втория комин. Авиационен [[хангар]] няма на крайцерите. Теоретически корабите могат да носят до четири [[хидроплан|хидросамолета]], но стремежа да се избегне претрупването на палубата води до това, че на борда се вземат само два. По протежение на цялата война се използва поплавковият [[самолет разузнавач]] ''Ro.43'', разработен от компанията ''Industrie Meccaniche Aeronautiche Meridionali''.<ref name="Т34">{{cite|автор = Трубицын С.Б.|заглавие = Лёгкие крейсера Италии. 1934 – 1972|страница= 34}}</ref> Този [[биплан]] е въоръжен с две 7,7 mm картечници ''[[Breda-SAFAT|Breda SAFAT]]''.<ref name="Г306">{{cite|автор = Обухович В.А., Кульбака С.П., Сидоренко С.И.|заглавие = Самолёты Второй мировой войны|място = Минск|издател = «Поппури»|дата= 2003|страница= 306|isbn = 985-438-823-9}}</ref> Операцията по вдигане на хидросамолета на борда отнема около половин час и се провежда при [[Състояние на морето|вълнение на морето]] не повече от 2 бала, за това след изпълнение на задачите бордовите самолети обикновено се връщат на бреговите бази.<ref>{{cite|автор= Малов А.А. Патянин С.В.|заглавие = Лёгкие крейсера типов „Монтекукколи“ и „Аоста“|страница= 17}}</ref> {| class= wikitable „standard“ style="text-align:center" |- !colspan="6"|[[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на [[хидросамолет]]а [[I.M.A.M Ro.43]]<ref name="Г306" /> |- !align="left"|[[Екипаж]], души | 2 |- !align="left"|[[Тегло]] при излитане, [[kg]] | 2400 |- !align="left"|[[Мощност]] на [[двигател]]я, [[конска сила|к.с.]] | 700 |- !align="left"|Максимална [[скорост]], km/h | 300 |- !align="left"|Практически таван, [[метър|m]] | 6600 |- !align="left"|Максимална далечина на полета, [[km]] | 1500 |- |} === Брониране === Типът „Дука дели Абруци“ продължава тенденцията за усилване на [[корабна броня|броневата защита]] при италианските леки крайцери. Общата маса на бронята достига 2131 тона или 24% от стандартната водоизместимост.<ref name="П267" /> За сравнение, при типа „Раймондо Монтекуколи“ този показател съставлява 1376 тона или 18,3%,<ref name="П260">{{cite|автор = Патянин С.В., Дашьян А.В., Балакин К.С.|заглавие = Все крейсера Второй мировой|страница= 260}}</ref> за типа „Дука д’Аоста“ – 1670 тона или 20%.<ref name="П263" /> Такъв ръст на бронирането за първи път позволява не само да се даде на крайцерите надеждна защита от 152 mm снаряди, но на определени дистанции защитава и от 203 mm снаряди. Цялото брониране е изпълнено с [[Цементирана броня Круп|круповска цементирана броня]].<ref name="Т33" /> В конструкцията на [[брониран пояс|бронирания пояс]] италианците отново използват разнесената защита. Външният [[брониран пояс]] има дебелина 30 mm и е предназначен за ликвидация на снарядните бронебойни капаци. Вътрешният броневи пояс има дебелина 100 mm, като има необичайна конструкция. Неговите плочи са огънати, достигайки горната и долната част на външния пояс, те са извити навътре в средната си част.<ref name="Т33" /> Аналогично са направени и [[траверса|траверсите]], имащи такива параметри, но без наклон към вътрешния пояс. Бордът над броневия пояс е изпълнен от 20 mm корабостроителна [[стомана]]. [[Бронирана палуба|Броневата палуба]] захлупва броневия пояс и има увеличена до 40 mm дебелина. Горната палуба също е бронирана с плочи с дебелина 15 mm при борда и 10 mm близо към [[диаметрална плоскост|диаметралната плоскост]]. Така, конструкторите успяват да отстранят уязвимото място на предшестващите проекти.<ref name="П269" /> [[Бойна рубка|Бойната рубка]] е защитена с броня дебела 140 mm, нейния покрив се прикрива със 75 mm броня. Кулите на главния калибър получават диференцирано брониране. Челото се прикрива със 135 mm броня, страничните стени – 35 mm, покрива – 60 mm. [[Барбет]]ите на кулите имат дебелина 100 mm, но на някои участъци дебелината намалява до 90, 50 и 30 mm. Щитовете на универсалните оръдия имат 8 mm противоосколъчно брониране.<ref name="Т33" /> Като цяло бронирането на проекта се оценява като сравнително добро, особено при защитата на артилерията. === Главна енергетична установка === [[Машинно отделение|Машинно]]-[[котелно отделение|котелните]] отделения на крайцерите от типа „Дука дели Абруци“ са компоновани в шахматен ред, по образец на [[Тежък крайцер|тежките крайцери]] на типа „[[тежки крайцери тип „Зара“|Зара]]“. Всичко имат осем [[Водотръбен котел|котела]]– пет големи и три малки тип ''Yarrow''. Те захранват с [[пара]] две [[Парна турбина|турбини]] тип ''Parsons'', с обща [[мощност]] 100 000 [[Конска сила|к.с.]] Независимо от снижената мощност, нарасналите по водоизместимост и ширина, кораби показват напълно прилични резултати на изпитанията, даже без свръхпроектно форсиране на турбините. „Дука дели Абруци“ развива ход от 34,78 [[възел (скорост)|възела]] при водоизместимост 8635 [[регистров тон|тона]] и мощност 103 991 к.с. „Джузепе Гарибалди“ развива 33,62 възела при водоизместимост 10 281 тона и мощност 104 030 к.с.<ref name="П269" /> В бойна обстановка поддържа ход от 31 – 32 възела.<ref name="Т33">{{cite|автор = Трубицын С.Б.|заглавие = Лёгкие крейсера Италии. 1934 – 1972|страница= 33}}</ref> Запасът [[гориво]] съставлява 1680 тона. При скорост 14 възела крайцерите могат да изминат 5360 [[морска миля|мили]], при скорост 28 възела – 2400 мили, при скорост 31 възела – 1650 мили.<ref name="П268" /> == Екипаж == [[Екипаж]]ът на крайцерите по проект наброява 640 души в мирно време, а във военно нараства до 692 души.<ref name="У296" /><ref name="Л139" /> == Модернизации през военно време == Бидейки най-новите кораби на флота, крайцерите от типа „Дука дели Абруци“ не са подлагани на значителни модернизации в годините на Втората световна война. През 1943 г. от крайцерите са свалени неефективните 13,2 mm картечници и са заменени с пет сдвоени установки на 20 mm зенитни автомати ''Breda''.<ref name="У296" /> През лятото на 1943 г. на „Абруци“ поставят германски [[радиолокатор]] ''FuMO 21/39G «De.Te»''. През 1944 г. от двата крайцера са свалени катапултите и торпедните апарати, а на тяхно място са поставени 2×1 100 mm/47 оръдия за стрелба с [[Осветителен снаряд|осветителни снаряди]]. Тогава на корабите са монтирани и британските радари тип 286.<ref name="П269" /> == История на службата == {| class= wikitable „standard“ |- ! име ! заложен ! [[спускане на вода на плавателен съд|спуснат]] ! влиза в строй ! отписан |- | '''„Джузепе Гарибалди“''' | 1 декември 1933 г. | 21 април 1936 г. | 20 декември 1937 г. | 20 февруари 1971 г. |- | '''„Дука дели Абруци“''' | 28 декември 1933 г. | 21 април 1936 г. | 1 декември 1937 г. | 1 април 1961 г. |} === „Джузепе Гарибалди“ === „Джузепе Гарибалди“ е построен от [[корабостроителница]]та на [[компания]]та ''Cantieri Ruiniti dell’Adriatico (CRDA)'' в [[Триест]]. Крайцерът влиза в строй на 20 декември 1937 г. и след края на курса по бойна подготовка е зачислен в 8-ма [[дивизия]] крайцери. В нейния състав участва в операциите на италианския флот в поддръжка на [[генерал]] [[Франсиско Франко|Франко]]. На 7 април 1939 г. „Джузепе Гарибалди“ поддържа с огъня си [[десант]]а на италианските войски в порт [[Драч]] в хода на нахлуването на италианските войски в [[Албания]].<ref name="Т37" /> След влизането на Италия във Втората световна война „Джузепе Гарибалди“ обикновено действа съвместно с „Дука дели Абруци“. От декември 1940 г. до март 1941 г. крайцерите от този тип оперират в [[Адриатическо море]]. През лятото на 1941 г. те са привлечени към прикритието на италианските [[конвой|конвои]] за [[Северна Африка]]. В хода на един от тези походи на 28 юли 1941 г. „Гарибалди“ е атакуван от британската [[подводница]] ''Upholder'' и получава торпедно попадение в носовата част при първата кула на главния калибър. Корабът приема 700 тона [[вода]], но самостоятелно достига до [[Палермо]]. [[ремонт на кораба|Ремонтът]] на крайцера се провежда в [[Неапол]] и се проточва с четири месеца.<ref name="Л141" /> [[Файл:Italian cruiser Giuseppe Garibaldi (C551) c1962.jpg|мини|250px|Ракетният крайцер „Джузепе Гарибалди“ след 1962 г.]] След връщането в строй на „Гарибалди“ той отново участва в конвойни операции. На 22 ноември 1941 г. той прикрива повредения „Абруци“ от атаките на вражеската авиация. От декември 1941 г. до март 1942 г. крайцерът участва в провеждането на още три конвоя. После, до края на юни 1942 г., корабът бездейства поради липса на [[гориво]]. В течение на следващата година „Гарибалди“ носи рутинна служба в италиански и гръцки пристанища, рядко излизайки в морето.<ref name="Т38">{{cite|автор = Трубицын С.Б.|заглавие = Лёгкие крейсера Италии. 1934 – 1972|страница= 38}}</ref> След излизането на Италия от войната, двата крайцера от типа „Абруци“ преминават на служба към [[съюзници]]те. Планирано е „Гарибалди“ да отплава за [[Фрийтаун]] заедно с „Абруци“ за прихващане на немските [[блокадопробивач]]и, но ремонтът на кораба се проточва. Фактически „Гарибалди“ пристига във Фрийтаун едва на 18 март 1944 г., но операциите от този тип вече са прекратени и след седмица крайцерът се насочва обратно за Италия.<ref name="Л141" /> Останалото до края на войната време „Гарибалди“ действа в ролята на бързоходен [[войскови транспорт]].<ref name="Т38" /> След края на Втората световна война „Гарибалди“ е зачислен в състава на новия италиански флот. В периода 1950 – 1953 г. той заедно с „Абруци“ преминава модернизация, в хода на която броя на 100 mm сдвоени установки е намален до два, всички италиански зенитни автомати са свалени и вместо тях са поставени произведените по лиценз 40 mm автомати „Бофорс“ на брой 24 ствола. Свален е един комин и два котела, в резултат на което скоростта пада до 29 възела.<ref name="У199" /> През 1957 г. „Джузепе Гарибалди“ влиза за радикална реконструкция. От крайцера е свалена цялата артилерия. Вместо предишното въоръжение поставят в носовата част две сдвоени 135 mm универсални артустановки нов модел. Оръдията са напълно автоматизирани и могат да изстрелват до 40 снаряда в минута на ствол. Втори калибър стават най-новите [[76 mm/62 M.M.I.|76 mm автомати ''M.M.I.'']], които са поставени на брой 8 единици. Главен калибър на кораба става американският [[Зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] ''[[Териер (ЗРК)|RIM-2 Terrier]]'', поставен на кърмата. Комплексът има сдвоена [[ракетна пускова установка]], в [[погреб за боеприпаси|погреба]] корабът носи 72 [[зенитна ракета|ракети]]. Напълно заменени са радиоелектронните системи на кораба. Уникална особеност на „Гарибалди“ става оборудването на него на четири [[Ракетен силоз|шахтени пускови установки]] за [[Балистична ракета|балистични ракети]] ''[[Поларис (ракета)|UGM-27 Polaris]]'' американско производство с [[Ядрена бойна глава|ядрени бойни глави]]. Направени са и учебни стрелби, но след [[Карибска криза|Карибската криза]] от 1962 г. [[НАТО]] се отказва от ред ракетни програми и балистичните ракети така и не се поставят на „Гарибалди“.<ref name="У199" /> „Джузепе Гарибалди“ е изваден от състава на флота на 20 февруари 1971 г. и е разкомплектова за [[метал]] в периода 1976 – 1979 г.<ref name="Т38" /> === „Дука дели Абруци“ === [[Файл:Duca-degli-Abruzzi.jpg|мини|250px|Лекият крайцер „Дука дели Абруци“.]] „Дука дели Абруци“ е построен от компанията ''Odero Terni Orlando (OTO)'' в [[Специя]] и влиза в строй на 1 декември 1937 г.<ref name="Л139" /> След това е включен в състава на 8-ма дивизия на 1-ва [[ескадра]]. Крайцерът успява да участва в операциите на италианския флот при бреговете на [[Испания]], с цел поддръжка на франкистите в хода на [[Гражданска война в Испания|гражданската война там]]. В началото на 1939 г. „Абруци“ посещава [[Португалия]], след което става [[флагмански кораб]] на 8-ма ескадра.<ref name="Л140">{{cite|автор = Whitley M. J.|заглавие = Cruisers of World War Two. An international encyclopedia|страница= 140}}</ref> През април 1939 г. крайцерът участва в поддръжката на [[Италианска окупация на Албания|италианската операция]] за превземането на [[Албания]] и за първи път открива огън в бойна обстановка.<ref name="Т35">{{cite|автор = Трубицын С.Б.|заглавие = Лёгкие крейсера Италии. 1934 – 1972|страница= 35}}</ref> След влизането на Италия във Втората световна война, „Абруци“ участва в много от операциите на флота. Крайцерът влиза в състава на италианското съединения в хода на [[Битка при Калабрия|боя при Калабрия]] на 9 юли 1940 г., в хода на което няма никакви успехи, но и не получава повреди. В периода декември—март 1940 г. „Абруци“ заедно с „Гарибалди“ действат в [[Адриатическо море]], съпровождайки войсковите конвои. На 4 март 1940 г. крайцерите обстрелват позиции на [[Въоръжени сили на Гърция|гръцките войски]]. В хода на тази операция те са атакувани от [[Кралски военновъздушни сили (Великобритания)|британската авиация]], но не получават попадения.<ref name="Л140" /> На 28 март 1940 г. „Абруци“ в състава на 8-ма дивизия има незначително участие в боя при нос Хавдос против британските крайцери. В решаващото [[битка при нос Матапан|сражение при носа Матапан]] не участва.<ref name="Т36">{{cite|автор = Трубицын С.Б.|заглавие = Лёгкие крейсера Италии. 1934 – 1972|страница= 36}}</ref> През май 1940 г. „Абруци“ два пъти излиза в морето за прикритие на конвои за [[Северна Африка]] в състава на съединения на флота. На 21 май 1940 г. той е атакуван от британската подводница ''Urge'', но торпедата пропускат.<ref name="Л141">{{cite|автор = Whitley M. J.|заглавие = Cruisers of World War Two. An international encyclopedia|страница= 141}}</ref> В периода август—септември 1941 г. „Абруци“ на два пъти участва в неуспешните опити на италианския флот да прихване британските конвои за [[Малта]]. През ноември 1941 г. крайцера е включен в състава на силите за прикритие на голям италиански конвой, насочващ се към [[Либия]]. В хода на тази мисия италианските кораби са подложени на атаки от британски подводници и британската авиация, действащи от остров Малта. В нощта на 22 ноември 1941 г. „Абруци“ получава попадение от авиационно торпедо в кърмовата част и губи ход.<ref name="Л141" /> Командирът на конвоя оставя повреденият крайцер под прикритието на два [[разрушител]]я и продължава нататък. Междувременно, екипажът на „Абруци“ се опитва да възстанови работата на машините и [[рул (морски термин)|рулевото]] управление. Разрушителите нееднократно вземат крайцера на [[буксир]], но са принудени всеки път да прекратяват буксировката вследствие на продължаващите се атаки на британските [[бомбардировач]]и и [[Торпедоносец|торпедоносци]]. Едва близо към изгрева „Абруци“ дава ход от 4 възела, частично поправя руля, и се насочва за [[Месина]], където пристига към обяд на 23 ноември 1941 г.<ref>{{cite|автор = Брагандин М.А.|заглавие = Битва за Средиземное море. Взгляд побежденных|място = М|издател = АСТ|дата= 2001|страница = 222 – 223|isbn = 5-17-002636-6}}</ref> При прехода го съпровождат крайцера „Гарибалди“ и четири разрушителя.<ref name="Т37">{{cite|автор = Трубицын С.Б.|заглавие = Лёгкие крейсера Италии. 1934 – 1972|страница= 37}}</ref> Ремонтът на „Абруци“ се прави на различни места и завършва през юли 1942 г. Към това време италианският флот практически бездейства вследствие [[дефицит]] на гориво. Крайцерът се базира в различни портове на Южна Италия и Гърция, но в морето излиза крайно рядко. След подписването на примирието, „Абруци“ пристига в Малта, през септември 1943 г. В състава на 8-ма дивизия крайцери той е изпратен във [[Фрийтаун]], където пристига на 13 ноември 1943 г. В периода до 7 февруари 1944 г. „Абруци“ има пет излизания в Атлантика с цел прихващане на немските блокадопробивачи, но няма успех. През април 1944 г. крайцерът се връща в Италию и до края на войната се използва в ролята на войскови транспорт.<ref name="Л141" /> След края на войната „Абруци“ е оставен в състава на възродения италиански флот. В периода 1950 – 1953 г. той преминава модернизация, в хода на която броя на 100 mm сдвоени установки е съкратен до две, всички отечествени зенитни автомати са свалени и вместо тях са поставени произведените по лиценз 40 mm автомати „[[Bofors L60|Бофорс]]“ в количество 24 ствола (4×4 и 4×2). Свален е единия комин и два котела, в резултат на което скоростта му се снижава до 29 възела. През 1954 г. на „Абруци“ поставят радиолокационни станции американско производство и преустройват надстройките. Артилерията на главния калибър е напълно съхранена.<ref name="У199" /> На 1 май 1961 г. „Дука дели Абруци“ е изключен от списъците на флота и през 1965 г. е разкомплектован за скрап.<ref name="Т37" /> == Оценка на проекта == Крайцерите от типа „Дука дели Абруци“ стават най-съвършените леки крайцери на Кралските военноморски сили на Италия. Тяхното построяване ознаменува окончателното оттегляне на ръководството на флота от създаването на олекотени крайцери-разузнавачи и преход към строителството на пълноценни леки крайцери. Корабите от този тип получават солидна бронева защита, тяхното въоръжение е чувствително усилено, мореходността е значително подобрена. При това скоростните качества на типа „Абруци“ се намират на достатъчно добро ниво и не отстъпват на аналогичните кораби на потенциалните противници. Сравнението на типа „Абруци“ със съвременните им леки крайцери на другите европейски държави позволява да се заключи, че италианските конструктори успояват да създадат напълно удачен проект, който като цяло не отстъпва на чуждестранните аналози, а по някои параметри дори ги превъзхожда.<ref name="П266">{{cite|автор = Патянин С.В., Дашьян А.В., Балакин К.С.|заглавие = Все крейсера Второй мировой|страница= 266}}</ref> {| class= wikitable „standard“ align="center" style="text-align:center" |- !colspan="6"| Сравнителни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на „Дука дели Абруци“ и неговите потенциални противници |- !style="width:auto"| Основни елементи !style="width:15%"| {{Флагификация|Италия|ВМС-1861-1946}} „Дука дели Абруци“ !style="width:15%"| {{Флагификация|Франция|ВМС}} „[[Леки крайцери тип „Ла Галисионер“|Ла Галисионер]]“<ref name="У265" /> !style="width:15%"| {{Флагификация|Великобритания|ВМС}} „[[Леки крайцери тип „Леандър“|Леандър]]“<ref name="У30">{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946|страница= 30}}</ref> !style="width:15%"| {{Флагификация|Великобритания|ВМС}} „[[Леки крайцери тип „Саутхемптън“|Саутхемптън]]“<ref name="У31" />{{sfn|Гордость флота|2014|с=34}} !style="width:15%"| {{Флагификация|Великобритания|ВМС}} „[[Леки крайцери тип „Глостър“|Глостър]]“{{sfn|Гордость флота|2014|с=51}} |- ! [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[тон|t]] | 9050/11 346 || 7600/9100 || 7270/9189 || 9100/11 350|| 9400/11 660 |- ! [[Съдова енергетична установка|Енергетична установка]], [[конска сила|к.с.]] | 100 000 || 84 000 || 72 000 || 75 000|| 82 500 |- ! Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]] | 34 || 31 || 32,5 || 32 || 32,3 |- ! [[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]] на скорост, възела | 5360 (14) || 5500 (14) || 5730 (13) || 7700 (13) || 7850 (13) |- ! [[корабна артилерия|Артилерия]] на [[корабна артилерия#класификация|главния калибър]] | 2×2 и 2×3 – 152 [[милиметър|mm]]|| 3×3 – 152 mm|| 4×2 – 152 mm|| 4×3 – 152 mm|| 4×3 – 152 mm |- ! [[Универсална артилерия]] | 4×2 – 100 mm || 4×2 – [[90 mm/50 Model 1926|90 mm]] || 4×2 – 102 mm || 4×2 – 102 mm|| 4×2 – 102 mm |- ! Лека [[зенитно оръдие|зенитна артилерия]] | 4×2 – 37 mm, 4×2 – 13,2 mm || 4×2 – [[13,2 mm Hotchkiss M1929|13,2 mm]] || 3×4 – 12,7 mm || 2×4 – 40 mm, 2×4 – 12,7 mm|| 2×4 – 40 mm, 2×4 – 12,7 mm |- ! [[торпедо|Торпедно]] въоръжение | 2×3 – 533-мм [[торпеден апарат|ТА]] || 2×2 – 550-мм ТА || 2×4 – 533-мм ТА || 2×3 – 533-мм ТА|| 2×3 – 533-мм ТА |- ! [[корабна броня|Брониране]], mm | [[Брониран пояс|Борд]] – 30+100, [[бронирана палуба|палуба]] – 15+40, [[оръдеен купол|кули]] – 135, [[бойна рубка|рубка]] – 140 || Борд – 105+20, палуба – 38, кули – 100, рубка – 95 ||Борд – 76, палуба – 32, кули – 25 || Борд – 114, палуба – 32, кули – 25|| Борд – 114, палуба – 51, кули – 102 |- ![[Екипаж]], души | 692 || 674 || 570 || 800|| 800 |} == Източници == <references /> == Литература == * {{cite |автор = Ненахов Ю. Ю. |заглавие = Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005 |място = Минск |издател = Харвест |дата= 2007 |isbn = 5-17-030194-4 }} * {{cite |автор = Патянин С.В., Дашьян А.В., Балакин К.С. |заглавие = Все крейсера Второй мировой |място = М. |издател = Яуза, ЭКСМО |дата= 2012 |isbn = 5-699-19130-5 }} * {{cite|автор=Патянин С. В. |заглавие=Гордость британского флота. Легкие крейсера типа Таун |url=https://eksmo.ru/book/gordost-britanskogo-flota-legkie-kreysera-tipa-taun-ITD467297/ |място=Москва |издател=Яуза, ЭКСМО |дата= 2014 |страници=240 |серия= Война на море |isbn=978-5-699-75584-4 |тираж=1200 |ref=Гордость флота}} * {{cite |автор = Трубицын С.Б. |заглавие = Лёгкие крейсера Италии. 1934 – 1972 |място = СПб. |издател = Р.Р. Муниров |дата= 2008 |isbn = 978-5-98830-029-8 }} * {{cite |автор = Campbell J. |заглавие = Naval weapons of World War Two |място = Annapolis, Maryland |издател = Naval Institute Press |дата= 1985 |isbn = 0-87021-459-4 }} * {{cite |заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946 |място = New York |издател = Mayflower Books |дата= 1980 |isbn = 0-83170-303-2 }} * {{cite |автор = Whitley M. J. |заглавие = Cruisers of World War Two. An international encyclopedia |място = London |издател = Arms & Armour |дата= 1995 |isbn = 1-85409-225-1 }} == Външни препратки == * [http://navypedia.org/ships/italy/it_cr_abruzzi.htm "Condottieri 5th group" type light cruisers (1937)] {{икона|en}} * [http://www.regiamarina.net/classes.asp?nid=121&lid=1&class=Condottieri%20tipo%20Duca%20di%20Aosta Class: Duca degli Abruzzi – specifications] {{икона|en}} * [https://www.marina.difesa.it/noi-siamo-la-marina/mezzi/mezzi-storici/Pagine/LMNO/luigi_di_savoia.aspx Duca degli Abruzzi] Marina Militare website {{икона|it}} * [http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/Ital_Cr/05.htm Лёгкие крейсера итальянского флота] {{икона|ru}} * {{commonscat-inline|Duca degli Abruzzi class cruiser}} {{Превод от|ru|Лёгкие крейсера типа „Джузеппе Гарибальди“|87137299}} [[Категория:Леки крайцери тип „Дука дели Абруци“| ]] ctnx3fbxsxpyofnms5quhk2zvp8n417 0 672432 12435077 12173143 2024-12-08T17:42:10Z Monaco 6214 12435077 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{флаг|Грузия}} {{флаг|СССР}} ФК „Самтредия“ | герб = | оригинално име = საფეხბურთო კლუბი სამტრედია (Сапехбурто Клуби Самтредия) | прозвище = | основан = [[1936]] в {{СССР}} като „Локомотив“ | разформирован = | стадион = „[[Ероси Манджгаладзе]]“<br>[[Самтредия]] | капацитет = 5000 | собственик = | президент = {{флаг|Грузия}} Георгий (Гия) Оманадзе | старши треньор = {{флаг|Грузия}} Георгий (Гия) Цецадзе | първенство = '''[[Еровнули лига]]''' | сезон = 2024 | място = '''10-то (изпада в [[Еровнули лига 2]])''' | сайт = [http://fcsamtredia.com/ Официален сайт] | екипировка = [[Адидас]] | спонсор = | pattern_la1= |pattern_b1= _shoulder stripes white stripes |pattern_ra1= |pattern_sh1= _adidaswhite |pattern_so1= _3 stripes white |leftarm1= 0021af |body1= 0021af |rightarm1= 0021af |shorts1= 0021af |socks1= 0021af |pattern_la2= |pattern_b2= |pattern_ra2= |leftarm2=FFFFFF |body2=FFFFFF |rightarm2=FFFFFF |shorts2=FFFFFF |socks2=FFFFFF }} '''„Самтредия“''' ({{lang|ka|საფეხბურთო კლუბი სამტრედია}}) е [[футболен клуб]] от град [[Самтредия]], [[Грузия]], основан през [[1936]] г. Домакинските си срещи играе на стадион „[[Ероси Манджгаладзе]]“, който носи името на известен съветски филмов актьор от 70-те години на ХХ век, с капацитет от 5000 зрители. Действащ участник в [[Еровнули лига]], висшата дивизия в шампионата на Грузия. Шампион на Грузия за 2016 година (сезон „Есен“). == История == „ФК Самтредия“ е основан през 1936 г. като „Локомотив“. С това име е известен по времето на [[СССР]] и в няколко кратки периода в по-новото време. Състезавал се основно във Втора лига на СССР (трета дивизия). През 1972 печели първенството на Грузинската съветска социалистическа република, което е с регионален статут. През 90-те години на ХХ век носи още мимената „Санавардо“, „Джуба“ и „Иберия“. От независимостта на Грузия играе в първа и втора дивизии с променлив успех. През 2016 г. става за пръв път шампион на Грузия. Куриозното е, че шампионата се провежда от август до ноември. Това е най-кртакия сезон в историята на грузинския футбол. Победителите от двете групи с по седем отбора в този сезон определят новия шампион. Във финала за титлата играе с „Чихура“ ([[Сачхере]]) 2:0 и 2:2. През лятото на 2017 печели и Суперкупата. „Гълъбът“ като градски символ присъства в почти всички трансформации на логото. Настоящата клубна емблема е тривръх щит в зелено и синьо, чиито цветове са свързани също с град Самтредия. == Предишни имена == * 1936 – 1991 – '''Локомотив''' * 1991 – 1992 – '''Самтредия''' * 1992 – 1993 – '''Локомотив''' Самтредия * 1993 – 1997 – '''Самтредия''' * 1997 – 1998 – '''Джуба''' Самтредия * 1998 – 2001 – '''Иберия''' Самтредия * 2001 – 2002 – '''Локомотив''' Самтредия * 2002 – 2004 – '''Самтредия''' * 2004 – 2006 – '''Локомотив''' Самтредия * от 2006 – '''Самтредия''' == Успехи == * '''[[Умаглеси лига]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (1): 2016 есен ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Вицешампион''' (2): 1994/95, 2015/16 * '''Първа лига''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (2): 2008/09, 2013/14 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Второ място''' (1): 1997/98 * '''[[Купа Давид Кипиани]]''' ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист''' (1): 2014/15 * '''[[Суперкупа на Грузия]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Победител''' (1): 2017 * '''[[Втора лига на СССР]]''' (Трета дивизия) ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (2): 1980, 1987 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Второ място''' (3): 1979, 1981, 1982 == Участия в евротурнирите == {| class="wikitable" style="font-size:95%; text-align: center;" ! Сезон ! Турнир ! Кръг ! Съперник ! Домакин ! Гост ! Общ резултат ! |- ! style="background:#e6e6fa"| [[Купа на УЕФА 1995/96|1995/96]] | style="background:#e6e6fa"| [[Купа на УЕФА]] | style="background:#e6e6fa"| Предварителен кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флаг|Република Македония}} [[ФК Вардар|Вардар (Скопие)]] | bgcolor="#ffdddd"| 0:2 | bgcolor="#ffdddd"| 0:1 | bgcolor="#ffdddd"| '''0:3''' | bgcolor="#ffdddd"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- ! style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа 2016/17|2016/17]] | style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа]] | style="background:#e6e6fa"| Първи кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флаг|Азербайджан}} [[ФК Габала|Габала]] | bgcolor="#ffdddd"| 2:1 | bgcolor="#ffdddd"| 1:5 | bgcolor="#ffdddd"| '''3:6''' | bgcolor="#ffdddd"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- ! style="background:#e6e6fa"| [[Шампионска лига 2017/18|2017/18]] | style="background:#e6e6fa"| [[Шампионска лига]] | style="background:#e6e6fa"| Втори кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флаг|Азербайджан}} [[ФК Карабах|Карабах (Агдам)]] | bgcolor="#ffdddd"| 0:1 | bgcolor="#ffdddd"| 0:5 | bgcolor="#ffdddd"| '''0:6''' | bgcolor="#ffdddd"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- ! style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа 2018/19|2018/19]] | style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа]] | style="background:#e6e6fa"| Първи кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флаг|Казахстан}} [[Тобол ФК|Тобол (Костанай)]] | bgcolor="#ffdddd"| 0:1 | bgcolor="#ffdddd"| 0:2 | bgcolor="#ffdddd"| '''0:3''' | bgcolor="#ffdddd"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |} == Известни играчи == * {{флаг|СССР}} [[Сергей Швецов]] * {{флаг|Грузия}} [[Каха Каладзе|Кахабер Каладзе]] * {{флаг|Грузия}} [[Георгий Дараселия]] * {{флаг|Грузия}} [[Михаил Джишкариани]] * {{флаг|Грузия}} [[Зураб Ионанидзе]] * {{флаг|Грузия}} [[Заза Джанашия]] * {{флаг|Грузия}} [[Давид Джанашия]] * {{флаг|Грузия}} [[Кахабер Гогичашвили]] == Външни препратки == * [http://fcsamtredia.com/ Официален сайт] * [http://rus.worldfootball.net/teams/fc-samtredia/ Профил на worldfootball.net] * [https://www.transfermarkt.com/fc-samtredia/spielplan/verein/2950/saison_id/2017 Профил на transfermarkt.com] * [http://www.footballdatabase.eu/football.club.samtredia..2716..en.html Профил на footballdatabase.eu] * [https://www.soccerpunter.com/soccer-statistics/Georgia/Erovnuli-Liga-2017/team_info_overall/7415_FC_Samtredia Профил на soccerpunter.com] * [http://int.soccerway.com/teams/georgia/fc-samtredia/7415/ Профил на soccerway.com] * [http://soccer365.ru/clubs/8663/ Профил на soccer365.ru] * [http://www.ceroacero.es/equipa.php?id=10822&search=1 Профил на ceroacero.es] {{Еровнули лига}} {{Футбол в Грузия}} [[Категория:Основани в СССР през 1936 година]] [[Категория:Грузински футболни отбори|Самтредия]] b26s1w2tud4ezv55inae83gxkec60v5 0 676613 12435442 12158674 2024-12-09T04:54:13Z InternetArchiveBot 282151 Add 1 book for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435442 wikitext text/x-wiki '''Раманово разсейване''' или ефект на Раман е нееластично разсейване на [[фотон]] от [[молекула|молекули]], които са възбудени до по-високи вибрационни или ротационни енергийни нива. Той е открит от индийските физици [[Венката Раман]] и [[Сриниваса Кришнан]] (който е ученик на Раман) в [[течност]]и<ref name=raman1928>{{cite journal|last=Raman|first=C. V.|title=A new radiation|journal=Indian J. Phys.|year=1928|volume=2|pages=387–398|url=http://hdl.handle.net/2289/2135|accessdate=14 април 2013}}</ref> и независимо от [[Григорий Ландсберг]] и [[Леонид Манделщам]] в [[кристал]]и<ref>{{Cite journal| first1 = G.| last2 = Mandelstam| first2 = L.| last1 = Landsberg | title = Eine neue Erscheinung bei der Lichtzerstreuung in Krystallen | url = https://archive.org/details/sim_naturwissenschaften_1928-07-13_16_28/page/n7| journal = Naturwissenschaften | volume = 16| issue = 28 | pages = 557 | year = 1928| doi = 10.1007/BF01506807|bibcode = 1928NW.....16..557. }}</ref>. Ефектът е предсказан теоретично от [[Адолф Смелал]] през 1923 г. Когато фотоните се разсейват от даден атом или молекула, повечето се разсейват еластично ([[Разсейване на електромагнитни вълни (на Релей)|разсейване на Релей]]), така че разсеяните фотони имат една и съща [[енергия]] ([[честота]] и [[дължина на вълната]]) като падащите фотони. Една много малка част от разсеяните фотони (приблизително 1 на 10 милиона) се разсейват нееластично чрез възбуждане, като имат различни честота и енергия, обикновено по-ниски от тези на падащите фотони. В [[газ]], разсейването може да възникне при промяна на енергията на молекула чрез преминаването към друго (обикновено по-високо) енергийно ниво. Химиците се занимават главно с този „преходен“ ефект на Раман. == Източници == <references /> [[Категория:Оптика]] [[Категория:Разсейване]] 2c1qdc3nmyizvqnq187fovlz3xhvdow 0 678936 12435194 12419597 2024-12-08T19:17:49Z 151.251.81.64 12435194 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Kingsman: Златният кръг | име_оригинал = Kingsman: The Golden Circle | режисьори = [[Матю Вон]] | продуценти = Матю Вон<br>Дейвид Рийд<br>Адам Болинг | сценаристи = Джейн Голдман<br>Матю Вон | базиран_на = „Тайните служби“ на Марк Милар и Дейв Гибънс | актьори = [[Колин Фърт]]<br>[[Джулиан Мур]]<br>[[Тарън Еджъртън]]<br>[[Марк Стронг]]<br>[[Хали Бери]]<br>[[Педро Паскал]]<br>[[Елтън Джон]]<br>[[Чанинг Тейтъм]]<br>[[Джеф Бриджис]] | музика = Хенри Джакман<br>Матю Марджисън | оператор = Джордж Ричмънд | монтаж = Еди Хамилтън | филмово_студио = Ти Ес Джи Ентъртейнмънт<br>Марв Филмс<br>Клауди Продъкшънс | разпространител = [[20th Century Fox]] | премиера = 18 септември 2017 г. | времетраене = 129 минути<ref>{{cite web | url=http://www.bbfc.co.uk/releases/kingsman-golden-circle-film | title=Kingsman: The Golden Circle (15) | work=[[British Board of Film Classification]] | accessdate=1 септември 2017}}</ref> | страна = {{USA}}<br>{{GBR}} | език = [[Английски език|Английски]] | предишна_част = [[Kingsman: Тайните служби]] | следваща_част = | код-Allmovie = 645000 }} '''„Kingsman: Златният кръг“''' ({{lang|en|Kingsman: The Golden Circle}}) е [[Великобритания|британско]]-[[САЩ|американска]] шпионска екшън комедия от 2017 г. на режисьора [[Матю Вон]] по комикса „Тайните служби“ на Марк Милар и Дейв Гибънс. Филмът е продължение на „[[Kingsman: Тайните служби]]“ от 2014 г. Сценарият отново е на Вон и Джейн Голдман. [[Тарън Еджъртън]], [[Колин Фърт]], и [[Марк Стронг]] се връщат към ролите си, а актьорският състав включва още [[Джулиан Мур]], [[Хали Бери]], [[Педро Паскал]], [[Елтън Джон]], [[Чанинг Тейтъм]] и [[Джеф Бриджис]]. == Продукция == Снимачният процес започва на 15 май 2016 в [[Бирмингам]].<ref>{{cite news|last=Hurst|first=Ben|title=Watch: Final preparations for Kingsman 2 filming in Birmingham city centre|url=http://www.birminghammail.co.uk/whats-on/film-news/watch-final-preparations-kingsman-2-11334119|accessdate=15 май 2016|work=birminghammail|date=15 май 2016}}</ref><ref>{{cite news|title=Birmingham turns Hollywood with big movie shoot|url=http://www.expressandstar.com/entertainment/2016/05/14/birmingham-turns-hollywood-with-big-movie-shoot/|accessdate=15 май 2016|work=Express & Star|date=15 май 2016|archive-date=2016-05-15|archive-url=https://web.archive.org/web/20160515040454/http://www.expressandstar.com/entertainment/2016/05/14/birmingham-turns-hollywood-with-big-movie-shoot/}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.comingsoon.net/movies/news/686591-channing-tatum-spotted-filming-kingsman-the-golden-circle#/slide/1|title=Channing Tatum Spotted Filming Kingsman: The Golden Circle!|date=15 май 2016|publisher=Comingsoon.net}}</ref> Заснемането приключва на 13 септември 2016 г.<ref>{{cite news|url=http://screenrant.com/kingsman-2-golden-circle-taron-egerton-filming-wrapped|title=Taron Egerton: Kingsman 2 Wrapped Filming; Will 'Blow Everyone Away'|last=Hood|first=Cooper|publisher=ScreenRant|date=13 септември 2016|accessdate=13 септември 2016}}</ref>, но допълнителни сцени са заснети и в [[Лондон]] през декември същата година. == В България == В България филмът излиза по кината на 22 февруари 2017 г. от „Александра Филмс“. На 6 април 2019 г. е излъчен по [[Би Ти Ви Синема|bTV Cinema]] с български [[дублаж]], записан в студио VMS. Екипът се състои от: {| class="wikitable" | Озвучаващи артисти || [[Ани Василева]]<br>[[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]]<br>[[Момчил Степанов]]<br>[[Александър Воронов]]<br>[[Илиян Пенев]] |- | Преводач || Невена Генчева |- | Тонрежисьор || Венелин Николов |- | Режисьор на дублажа || [[Радослав Рачев]] |} На 24 ноември 2024 г. е излъчен по [[Нова телевизия|Нова Телевизия]] с български [[дублаж]]. Екипът се състои от: {| class="wikitable" | Озвучаващи артисти || [[Нина Гавазова]]<br>[[Йорданка Илова]]<br>[[Димитър Иванчев (актьор)|Димитър Иванчев]]<br>Стефан Сърчаджиев<br>[[Александър Воронов]]<br>[[Светозар Кокаланов]] |- | Преводач ||Стефан Тасев |- | Тонрежисьор ||Лазар Йончев |- | Режисьор на дублажа || Димитър Кръстев |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://www.foxmovies.com/movies/kingsman-the-golden-circle}} * {{imdb title|4649466}} {{мъниче|филм}} {{Емпайър за най-добър трилър}} [[Категория:Британски екшън комедии]] [[Категория:Американски екшън комедии]] [[Категория:Филми от 2017 година]] [[Категория:Филми на Матю Вон]] 4m4qtx7ao1gqfxjol4jsiw0mhmdqz6i 12435195 12435194 2024-12-08T19:20:25Z 151.251.81.64 /* В България */ 12435195 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Kingsman: Златният кръг | име_оригинал = Kingsman: The Golden Circle | режисьори = [[Матю Вон]] | продуценти = Матю Вон<br>Дейвид Рийд<br>Адам Болинг | сценаристи = Джейн Голдман<br>Матю Вон | базиран_на = „Тайните служби“ на Марк Милар и Дейв Гибънс | актьори = [[Колин Фърт]]<br>[[Джулиан Мур]]<br>[[Тарън Еджъртън]]<br>[[Марк Стронг]]<br>[[Хали Бери]]<br>[[Педро Паскал]]<br>[[Елтън Джон]]<br>[[Чанинг Тейтъм]]<br>[[Джеф Бриджис]] | музика = Хенри Джакман<br>Матю Марджисън | оператор = Джордж Ричмънд | монтаж = Еди Хамилтън | филмово_студио = Ти Ес Джи Ентъртейнмънт<br>Марв Филмс<br>Клауди Продъкшънс | разпространител = [[20th Century Fox]] | премиера = 18 септември 2017 г. | времетраене = 129 минути<ref>{{cite web | url=http://www.bbfc.co.uk/releases/kingsman-golden-circle-film | title=Kingsman: The Golden Circle (15) | work=[[British Board of Film Classification]] | accessdate=1 септември 2017}}</ref> | страна = {{USA}}<br>{{GBR}} | език = [[Английски език|Английски]] | предишна_част = [[Kingsman: Тайните служби]] | следваща_част = | код-Allmovie = 645000 }} '''„Kingsman: Златният кръг“''' ({{lang|en|Kingsman: The Golden Circle}}) е [[Великобритания|британско]]-[[САЩ|американска]] шпионска екшън комедия от 2017 г. на режисьора [[Матю Вон]] по комикса „Тайните служби“ на Марк Милар и Дейв Гибънс. Филмът е продължение на „[[Kingsman: Тайните служби]]“ от 2014 г. Сценарият отново е на Вон и Джейн Голдман. [[Тарън Еджъртън]], [[Колин Фърт]], и [[Марк Стронг]] се връщат към ролите си, а актьорският състав включва още [[Джулиан Мур]], [[Хали Бери]], [[Педро Паскал]], [[Елтън Джон]], [[Чанинг Тейтъм]] и [[Джеф Бриджис]]. == Продукция == Снимачният процес започва на 15 май 2016 в [[Бирмингам]].<ref>{{cite news|last=Hurst|first=Ben|title=Watch: Final preparations for Kingsman 2 filming in Birmingham city centre|url=http://www.birminghammail.co.uk/whats-on/film-news/watch-final-preparations-kingsman-2-11334119|accessdate=15 май 2016|work=birminghammail|date=15 май 2016}}</ref><ref>{{cite news|title=Birmingham turns Hollywood with big movie shoot|url=http://www.expressandstar.com/entertainment/2016/05/14/birmingham-turns-hollywood-with-big-movie-shoot/|accessdate=15 май 2016|work=Express & Star|date=15 май 2016|archive-date=2016-05-15|archive-url=https://web.archive.org/web/20160515040454/http://www.expressandstar.com/entertainment/2016/05/14/birmingham-turns-hollywood-with-big-movie-shoot/}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.comingsoon.net/movies/news/686591-channing-tatum-spotted-filming-kingsman-the-golden-circle#/slide/1|title=Channing Tatum Spotted Filming Kingsman: The Golden Circle!|date=15 май 2016|publisher=Comingsoon.net}}</ref> Заснемането приключва на 13 септември 2016 г.<ref>{{cite news|url=http://screenrant.com/kingsman-2-golden-circle-taron-egerton-filming-wrapped|title=Taron Egerton: Kingsman 2 Wrapped Filming; Will 'Blow Everyone Away'|last=Hood|first=Cooper|publisher=ScreenRant|date=13 септември 2016|accessdate=13 септември 2016}}</ref>, но допълнителни сцени са заснети и в [[Лондон]] през декември същата година. == В България == В България филмът излиза по кината на 22 февруари 2017 г. от „Александра Филмс“. На 6 април 2020 г. е излъчен по [[Би Ти Ви Синема|bTV Cinema]] с български [[дублаж]], записан в студио VMS. Екипът се състои от: {| class="wikitable" | Озвучаващи артисти || [[Ани Василева]]<br>[[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]]<br>[[Момчил Степанов]]<br>[[Александър Воронов]]<br>[[Илиян Пенев]] |- | Преводач || Невена Генчева |- | Тонрежисьор || Венелин Николов |- | Режисьор на дублажа || [[Радослав Рачев]] |} На 24 ноември 2024 г. е излъчен по [[Нова телевизия|Нова Телевизия]] с български [[дублаж]]. Екипът се състои от: {| class="wikitable" | Озвучаващи артисти || [[Нина Гавазова]]<br>[[Йорданка Илова]]<br>[[Димитър Иванчев (актьор)|Димитър Иванчев]]<br>Стефан Сърчаджиев<br>[[Александър Воронов]]<br>[[Светозар Кокаланов]] |- | Преводач ||Стефан Тасев |- | Тонрежисьор ||Лазар Йончев |- | Режисьор на дублажа || Димитър Кръстев |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://www.foxmovies.com/movies/kingsman-the-golden-circle}} * {{imdb title|4649466}} {{мъниче|филм}} {{Емпайър за най-добър трилър}} [[Категория:Британски екшън комедии]] [[Категория:Американски екшън комедии]] [[Категория:Филми от 2017 година]] [[Категория:Филми на Матю Вон]] jkhvgzoicf4uumwvf7ppbta8sd2dozf 0 680899 12435248 12430147 2024-12-08T20:14:50Z 78.128.35.222 По-детайлно и структурирано обяснение на ситуацията 12435248 wikitext text/x-wiki {{Век|21}} '''2024 ([[Римски цифри|MMXXIV]])''' е [[високосна година, започваща в понеделник]] според [[Григориански календар|григорианския календар]]. Тя е 2024-тата година от новата ера, двадесет и четвъртата от [[3-то хилядолетие|третото хилядолетие]] и петата от [[2020-те]]. Определена е като: * Годината на зеления дървен [[дракон]] в [[Китайски календар|Китайския календар]] Съответства на: * 1473 година по Арменския календар * 7532 година по [[Прабългарския календар]] * 6775 година по Асирийския календар * 2975 година по Берберския календар * 1386 година по Бирманския календар * 2568 година по Будисткия календар * 5784 – 5785 година по [[Еврейски календар|Еврейския календар]] * 2016 – 2017 година по [[Етиопски календар|Етиопския календар]] * 1402 – 1403 година по [[Ирански календар|Иранския календар]] * 1445 – 1446 година по [[Ислямски календар|Ислямския календар]] * 4720 – 4721 година по [[Китайски календар|Китайския календар]] * 1740 – 1741 година по Коптския календар * 4357 година по Корейския календар * 2777 години от основаването на [[Рим]] * 2567 година по Тайландския слънчев календар * 113 година по [[Чучхе]] календара == Родени == {{Раздел-мъниче}} == Починали == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:Navalny vs Pamfilova1 (cropped).jpg|мини|120px|[[Алексей Навални]]]] [[Файл:Neophyte of Bulgaria.jpg|мини|120px| [[Патриарх Неофит]]]] [[Файл:Pomorie 2014.JPG|мини|120px| [[Йоаникий Сливенски]]]] [[Файл:Alain Delon 1961.jpg|мини|120px|[[Ален Делон]]]] [[Файл:Franz Beckenbauer (1975).jpg|мини|120px|[[Франц Бекенбауер]]]] === Януари === * [[1 януари]] – [[Питър Магубане]], южноафрикански фотограф, личен фотограф на Нелсън Мандела (* [[1932]] г.) * [[1 януари]] – [[Линджа|Лин Ямада Дейвис]], американска инфлуенсър готвачка (* [[1956]] г.) * [[2 януари]] – [[Салех Ал Арури]], палестински боец свързан с терористичното движение Хамас (* [[1966]] г.) * [[5 януари]] – [[Марио Загало]], бразилски футболист и треньор (* [[1931]] г.)<ref>[https://clubz.bg/145468 Бразилия се сбогува с величието Марио Загало]</ref> * [[6 януари]] – [[Ласка Минчева]], българска режисьорка (* [[1942]] г.)<ref>[https://www.segabg.com/category-culture/otide-si-televizionnata-legenda-laska-mincheva Отиде си телевизионната легенда Ласка Минчева]</ref> * [[7 януари]] – [[Франц Бекенбауер]], немски футболист и треньор (* [[1945]] г.)<ref>[https://www.dnevnik.bg/v_pamet/2024/01/08/4573650_pochina_futbolnata_legenda_franc_bekenbauer/ Почина футболната легенда Франц Бекенбауер]</ref> * [[9 януари]] – [[Йоаникий Сливенски]], митрополит на Сливенска епархия от 1980 до 2024 г. (* [[1939]] г.) * [[10 януари]] – [[Януш Майевски]], полски режисьор (* [[1931]] г.) * [[11 януари]] – [[Тед Блънт]], американски политик (* [[1943]] г.) * [[12 януари]] – [[Генадий Яковлев]], руски ботаник (* [[1938]] г.) * [[13 януари]] – [[Мехмет Еймюр]], служител на турското разузнаване (* [[1943]] г.) * [[14 януари]] – [[Красимир Спасов]], български режисьор (* [[1941]] г.) * [[14 януари]] – [[Лев Рубинщейн]], руски поет и есеист (* [[1947]] г.) * [[19 януари]] – [[Георги Костов (композитор)|Георги Костов]], български композитор (* [[1941]] г.) * [[24 януари]] – [[Джеси Джейн]], американска порнографска актриса (* [[1980]] г.) * [[29 януари]] – [[Николай Ишков]], български актьор и продуцент (* [[1962]] г.) * [[31 януари]] – [[Иван Иванов (актьор)|Иван Иванов]], български актьор (* [[1951]] г.) === Февруари === * [[1 февруари]] – [[Карл Уедърс]], американски актьор (* [[1948]] г.) * [[2 февруари]] – [[Стефан Янев (футболист)|Стефан Янев]], български футболист, журналист и писател (* [[1939]] г.) * [[2 февруари]] – [[Кристофър Прийст]], британски романист (* [[1943]] г.) * [[3 февруари]] – [[Елена Рохо]], мексиканска актриса (* [[1944]] г.) * [[3 февруари]] – [[Виктор Емануил Савойски (1937)|Виктор Емануил Савойски]], син на последния крал на Италия (* [[1937]] г.) * [[16 февруари]] – [[Алексей Навални]], руски политик и активист за човешки права (* [[1976]] г.)<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://edition.cnn.com/2024/02/16/europe/alexey-navalny-dead-russia-prison-intl/index.html|заглавие=Jailed Russian opposition leader Alexey Navalny dies, prison service says|достъп_дата=16 февруари 2024|фамилно_име=Чернова, Едуардс|първо_име=Ана, Крисчън|дата=16 февруари 2024|труд=[[Си Ен Ен]]|издател=edition.cnn.com}}</ref> * [[18 февруари]] – Златина Дончева-Джамбазова, българска актриса * [[20 февруари]] – [[Виталий Куприй]], украински композитор и пианист (* [[1974]] г.) * [[27 февруари]] – [[Светослав Пеев]], български актьор, режисьор и художник (* [[1939]] г.) === Март === * [[9 март]] – [[Георги Попов (футболист)|Георги Попов]], български футболист (* [[1944]] г.) * [[13 март]] – [[Стефан Абаджиев – Теко|Стефан Абаджиев]], български футболист (* [[1934]] г.) * [[13 март]] – [[Неофит Български]], български патриарх (* [[1945]] г.) * [[18 март]] – [[Ангел Марин]], български генерал и вицепрезидент на [[България]] (* [[1942]] г.) * [[22 март]] – [[Алек Попов]], български писател (* [[1966]] г.) === Април === * [[1 април]] – [[Едуардо Зулета]], еквадорски тенисист (* [[1935]] г.) * [[2 април]] – [[Хуан Висенте Перес]], венецуелски свръхдълголетник (* [[1909]] г.) * [[12 април]] – [[Роберто Кавали]], италиански моден дизайнер (* [[1940]] г.) * [[15 април]] – [[Павел Балакшин]], руски политик (* [[1936]] г.) * [[21 април]] – [[Роедад Хан]], пакистански държавен служител и политик (* [[1923]] г.) * [[30 април]] – [[Стефано Стефани]], италиански политик (* [[1938]] г.) === Май === * [[1 май]] – [[Данило Дончич]], сръбски футболен треньор (* [[1969]] г.) * [[5 май]] – [[Белинда Белвил]], британски моден дизайнер (* [[1930]] г.) * [[11 май]] – [[Сурджит Патар]], индийски писател и поет (* [[1945]] г.) * [[18 май]] – [[Вили Брокмайер]], германски тенор (* [[1928]] г.) * [[26 май]] – [[Тони Скот (бейзболист)|Тони Скот]], американски бейзболист (* [[1951]] г.) === Юни === * [[5 юни]] – [[Маргарита Радинска]], българска поп певица (* [[1945]] г.) * [[12 юни]] – [[Джери Уест]], американски баскетболист и президент на НБА (* [[1938]] г.) * [[13 юни]] – [[Бенджи Грегъри]], американски актьор (* [[1978]] г.) * [[22 юни]] – [[Добра Савова]], българска народна певица (* [[1932]] г.) * [[27 юни]] – [[Кристина Алберди]], испански адвокат и политик (* [[1946]] г.) === Юли === * [[1 юли]] – [[Брад Картър]], американски политик и инженер (* [[1936]] г.) * [[5 юли]] – [[Джон Ландау]], американски филмов продуцент (* [[1960]] г.) * [[11 юли]] – [[Вили Козловски]], германски футболист (* [[1937]] г.) * [[23 юли]] – [[Фред Потър]], английски футболист (* [[1940]] г.) * [[31 юли]] – [[Крум Георгиев]], български гросмайстор по шах (* [[1958]] г.) === Август === === Септември === * [[1 септември]] – [[Иван Тренев (поет)|Иван Тренев]], български поет (* [[1931]] г.) * [[3 септември]] – [[Иван Гарелов]], български журналист и телевизионен водещ (* [[1943]] г.) * [[6 септември]] – [[Сержиу Мендис]], бразилски музикант (* [[1941]] г.) * [[8 септември]] – [[Снежана Стамеска]], македонска актриса (* [[1946]] г.) * [[9 септември]] – [[Джеймс Ърл Джоунс]], американски театрален, телевизионен, филмов и озвучаващ актьор (* [[1931]] г.) * [[9 септември]] – [[Катерина Валенте]], италианска певица (* [[1931]] г.) * [[18 септември]] – [[Зулфия Камалова]], съветска и австралийска певица от татарски произход (* [[1969]] г.) * [[22 септември]] ** [[Иван Вукадинов]], български художник (* [[1932]] г.) ** [[Александър Петров (физик)|Александър Петров]], български физик (* [[1948]] г.) ** [[Фредерик Джеймисън]], американски литературен и политически теоретик (* [[1934]] г.) === Октомври === * [[11 октомври]] – [[Кирил Маричков]], български музикант (* [[1944]] г.) * [[15 октомври]] – [[Николай Волев]], български сценарист и режисьор (* [[1946]] г.) * [[16 октомври]] ** [[Лиъм Пейн]], английски певец и член на „[[Уан Дайрекшън]]“ (* [[1993]] г.) ** [[Яхия Синуар]], палестински военен лидер (* [[1962]] г.) ** [[Енрике Ларе]], чилийски политик (* [[1933]] г.) * [[18 октомври]] – [[Зебедео Джон Опоре]], кенийски политик (* [[1947]] г.) * [[20 октомври]] ** [[Радослав Спасов]], български кинооператор и режисьор (* [[1943]] г.) ** [[Фетхуллах Гюлен]], турски проповедник, ислямовед и водач на движението „Гюлен“ (* [[1941]] г.) === Ноември === * [[3 ноември]] – [[Куинси Джоунс]], американски музикален и телевизионен продуцент, аранжор, диригент, композитор и тромпетист (* [[1933]] г.) * [[15 ноември]] – [[Бела Карои]], румънски и американски спортист (* [[1942]] г.) * [[16 ноември]] – [[Владимир Шкляров]], руски балетист (* [[1985]] г.) * [[17 ноември]] – [[Муазез Илмие Чиг]], турска археоложка и асириоложка (* [[1914]] г.) === Декември === * [[2 декември]] – [[Хелмът Дукадам]], румънски футболист (* [[1959]] г.) == Събития == * [[1 януари]] – Египет, Етиопия, Иран и Обединените арабски емирства стават членове на БРИКС * [[14 януари]] – Маргрете II официално абдикира като кралица на Дания на 52-ата годишнина от възкачването й, като най-големият й син Фредерик я наследява като крал Фредерик X * [[19 януари]] – Япония става петата страна, постигнала меко кацане на Луната със своята мисия SLIM * [[7 февруари]] – [[Президентски избори в Азербайджан (2024)|президентски избори в Азербайджан]] * [[7 март]] – Швеция официално се присъединява към НАТО, ставайки негов 32-ри член след Финландия година по-рано * [[15 март]] – [[17 март]] – [[Президентски избори в Русия (2024)|президентски избори в Русия]] * [[22 март]] – Поне 145 души загинаха в резултат на [[Атентат в „Крокус Сити Хол“|терористична атака в Crocus City Hall]] в Красногорск, Русия. * [[31 март]] – [[Местни избори в Турция (2024)|местни избори в Турция]] * [[17 април]] – избори за парламент в Хърватия * [[19 април]] – [[1 юни]] – избори за парламент в Индия * [[6 май]] – [[Президентски избори в Чад (2024)|президентски избори в Чад]] * [[12 май]] – [[26 май]] – [[Президентски избори в Литва (2024)|президентски избори в Литва]] * [[15 май]] – Министър-председателят на Словакия Роберт Фицо е прострелян и хоспитализиран по време на среща с поддръжници на събитие в Хандлова * [[9 юни]] – избори за парламент в България * [[6 юни]] – [[9 юни]] – избори за европарламент * [[14 юни]] – [[14 юли]] – провежда се 17-ото [[Европейско първенство по футбол 2024|Европейско първенство по футбол]] * [[23 юни]] – Случват се две координирани атаки в градовете Махачкала и Дербент в Република Дагестан в Южна Русия, ранявайки 46 и убивайки 28 души * [[26 юни]] – [[6 юли]] – [[Президентски избори в Иран (2024)|президентски избори в Иран]] * [[28 юни]] – избори за парламент в Монголия * [[29 юни]] – [[Президентски избори в Мавритания (2024)|президентски избори в Мавритания]] * [[13 юли]] – Докато провежда предизборен митинг за президент на Съединените щати през 2024 г., бившият президент Доналд Тръмп е прострелян в дясното ухо при опит за покушение на митинг, близо до Бътлър, Пенсилвания. Той вдига юмрука си, крещейки "Бийте се". Излекува в следващите дни. Това се случва преди конвенцията за номинацията му от републиканците за президент. * [[26 юли]] – [[11 август]] – провеждат се 33-ти [[Летни олимпийски игри 2024|Летни олимпийски игри]] * [[17 август]] – Честването на 79 години от Деня на независимостта на Индонезия се провежда в Нусантара. Тържеството трябва да открие Нусантара като новата столица на Индонезия, но това не се случва поради закъснения * [[23 август]] – В Солинген, Германия, сирийски имигрант намушква трима души до смърт, което води до засилване на дебата за миграцията в Германия * [[7 септември]] – [[Президентски избори в Алжир (2024)|президентски избори в Алжир]] * [[13 септември]] – При тренировъчен полет със самолет „[[Аеро L-39 Албатрос|Аеро L-39ZA Албатрос]]“ [[Авиокатастрофа край Граф Игнатиево през 2024 г.|двама български офицери загиват]] в близост до [[3-та авиационна база]] в [[Граф Игнатиево]], [[България]]. * [[20 октомври]] – [[3 ноември]] – [[Президентски избори в Молдова (2024)|президентски избори в Молдова]] * [[26 октомври]] – избори за парламент в Грузия * [[27 октомври]] – избори за парламент в България * [[5 ноември]] – [[Президентски избори в САЩ (2024)|президентски избори в САЩ]] * [[13 ноември]] – [[Президентски избори в Сомалиленд (2024)|президентски избори в Сомалиленд]] * [[14 ноември]] – избори за парламент в Шри Ланка * [[16 ноември]] – конституционен референдум в Габон * [[30 ноември]] – избори за парламент в Исландия * [[1 декември]] – избори за парламент в Румъния == Нобелови награди == == Вижте също == * [[Обикновена година, започваща в понеделник|Календара за тази година]] == Източници == <references /> [[Категория:2024 година|*]] 4snlt90b7wtozc2uipy3n9pxlty12h3 0 690920 12435391 12143025 2024-12-09T00:52:56Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12435391 wikitext text/x-wiki {{колоездач | име на колоездача = Бернар Ино<br/>Bernard Hinault | снимка = Bernard Hinault (1982).jpg | описание = Ино на Обиколката на Франция през 1982 г. | прякор = Шефа, Язовеца | цяло име = | дата на раждане = {{роден|15|11|1954|1|1}} | град на раждане = [[Ифиняк]] | държава на раждане = [[Франция]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | националност = | второ гражданство = | ръст = 174 cm | тегло = 62 kg | дисциплина = шосейно колоездене | роля = многоетапник | победи = '''Гранд тур'''{{br}}[[Обиколка на Франция]] (1978, 1979, 1981, 1982, 1985)<br/>– генерално класиране;<br/>(1979) – класиране по точки;<br/>(1986) – планинско класиране;<br/>(1981, 1984, 1986) – класиране по борбеност;<br/>(1981, 1982) – комбинирано класиране;<br/>(1978 – 1986) – 28 индивидуални етапа;{{br}}[[Обиколка на Италия]] (1980, 1982, 1985)<br/>– генерално класиране;<br/>(1980, 1982, 1985) – 6 индивидуални етапа;{{br}}[[Обиколка на Испания]] (1978, 1983)<br/>– генерално класиране;<br/>(1978, 1983) – 7 индивидуални етапа{{br}}{{br}}'''Многоетапни състезания'''{{br}}[[Критериум дю Дофине]] (1977, 1979, 1981){{br}}[[Обиколка на Романдия]] (1980){{br}}{{br}}'''Класики'''{{br}}[[Световно първенство по шосейно колоездене|Световно първенство по шосейно<br/>колоездене]] (1980){{br}}Национално първенство по шосейно<br/>колоездене (1978){{br}}[[Лиеж-Бастон-Лиеж]] (1977, 1980){{br}}[[Обиколка на Ломбардия]] (1979, 1984){{br}}[[Париж-Рубе]] (1981){{br}}[[Флеш Валон]] (1979, 1983){{br}}[[Гент-Вевелгем]] (1977){{br}}[[Амстел Голд Рейс]] (1981){{br}}Гран при на нациите (1977, 1978, 1979, 1982, 1984) | награди = {{Златен1}} Световно първенство по шосейно<br/>колоездене в [[Саланш]] (1980)<br/>{{Бронзов3}} Световно първенство по шосейно<br/>колоездене в [[Прага]] (1981) | настоящ отбор = | години = 1975 – 1977<br/>1978 – 1983<br/>1984 – 1986 | отбори = Gitane–Campagnolo<br/>Renault–Gitane–Campagnolo<br/>La Vie Claire | национален отбор години = | национален отбор = {{FRA}} | мениджър години = | мениджър отбори = }} '''Бернар Ино''' ({{lang|fr|Bernard Hinault}}) е френски професионален колоездач, който печели [[Обиколката на Франция]] пет пъти. Той е един от шестимата велосипедисти, печелили трите [[Гранд тур (колоездене)|Гранд тура]], и един от двамата, печелили ги повече от веднъж (другият бидейки [[Алберто Контадор]]). Той печели Тур дьо Франс през 1978, 1979, 1981, 1982 и 1985 г. Завършва втори през 1984 и 1986 г. и печели общо 28 етапа, от които 13 са [[индвидуално бягане по часовник]]. Той е един от четиримата, печелили петкратно Обиколката на Франция, заедно с [[Жал Анкетил]], [[Еди Меркс]] и [[Мигел Индураин]]. Сред тях, Ино е единственият, който завършва първи или втори във всеки Тур. Той остава последният французин, спечелил Тур дьо Франс. Ино е често наричан ''Язовеца'' ({{lang|fr|Le Blaireau}}), макар че, според Ино, този прякор няма връзка с животното, а е просто начин на местните колоездачи да кажат „колега“ или „приятел“.<ref>{{cite book|author=Richard Moore|year=2011|title=Slaying the Badger: LeMond, Hinault and the Greatest Ever Tour de France|url=https://archive.org/details/slayingbadgerlem0000moor|location=London|publisher=Yellow Jersey Press|isbn=978-0-224-08290-7|page=[https://archive.org/details/slayingbadgerlem0000moor/page/21 21]}}</ref> == Професионална кариера == === 1975 – 1977: Житан === Ино започва да се занимава с професионално колоездене през 1974 г. Сприятелява се със [[Сирил Гимар]], който завършва кариерата си части поради травма на коляното. Гимар става спортивен директор за отбора [[Житан]] и Ино се присъединява към отбора. През 1976 г. Ино отбелязва ранна победа на Париж-Камембер. Той показва силата си в бягането по часовник, докато поддържа тънката си преднина до финиша. Същата година, Гимар подтиква [[Лусиен ван Импе]] към единствената му победа в [[Обиколката на Франция]]. Следвайки съвета на Гимар, Ино не влиза в състезанието през 1977 г. Въпреки това, той демонстрира таланта си на [[Критериум дю Дофине]], където побеждава много фаворити за Тур дьо Франс, включително крайния победител [[Бернар Тевене]]. Забележителен е един от планинските етапи на Критериум дю Дофине тази година. Тогава Ино носи жълтата фланелка като лидер на генералната класификация и е отпред след атака при изкачване и се е насочил към победа. Обаче, пада в речна долина с височина 5 – 6 m при слизането от планината, изоставя велосипеда си на мястото на произшествието, изкачва се на шосето, качва се на нов велосипед, без да показва ни най-малко колебание след катастрофата, която е могла да го убие, и кара до победа близо до [[Гренобъл]]. === 1978 – 1983: Рено === [[Файл:Bernard Hinault 1978 (cropped).jpg|мини|ляво|Ино на Обиколката на Франция през 1978 г.]] [[Файл:Bernard Hinault - Critérium du Dauphiné 2012 - Prologue (2).jpg|мини|Ино през 2012 г.]] За да се подготви за Обиколката на Франция през 1978 г., Ино кара на първия си Гранд тур, [[Обиколката на Испания]]. Той го спечелва и се чувства готов за първия си Тур дьо Франс. Преди Обиколката, той печели националното първенство, което му позволява да носи трикольора. Турът бързо става на битка с [[Йоп Зутемелк]], като Ино взема жълтата фланелка след последното бягане по часовник. Той е приветстван като новия велик френски колоездач и печели Тура отново през 1979 г. Още веднъж Турът се оказва битка между Ино и Зутемелк, които финишират с почти половин час преднина пред останалите участници. Всъщност, Турът от 1979 г. е единственият път, когато жълтата фланелка е оспорвана на финалния етап в Париж, тъй като Зутемелк, каращ за Ино в продължение на около три минути, започва атака рано в етапа. Ино отвръща на атаката и двамата колоездачи се отдалечават от останалата група до финиша. В крайна сметка, Ино печели етапа и Обиколката, докато на Зутемелк е дадено 10-минутно наказание за [[допинг]]. В началото на сезона през 1980 г. целта на Ино и Гимар е спечелването на Тройната корона на колоезденето – Обиколката на Италия, Обиколката на Франция и световното първенство, които преди това са били спечелвани само веднъж от [[Еди Меркс]]. Ино печели Обиколката на Италия тази година, задържайки състезанието с атака на прохода [[Стелвио (проход)|Стелвио]].<ref>{{cite web |url=http://www.cyclingnews.com/features/bernard-hinault-and-the-fall-and-rise-of-french-cycling-by-william-fotheringham |title=Bernard Hinault and the Fall and Rise of French Cycling by William Fotheringham |last=Fotheringham |first=William |date=25 май 2015|work=cyclingnews.com}}</ref> На Обиколката на Франция през 1980 г. той изоставя състезанието, докато носи жълтата фланелка като лидер на генералното класиране, поради травма на коляното, но се връща, за да спечели световното първенство в [[Саланш]] същата година. На следващата година, носейки шарената фланелка, той печели [[Париж-Рубе]] и излиза победител в Тур дьо Франс 1981, след което го печели отново през 1982 г. Пропуска Обиколката през 1983 г., пак поради проблеми с коляното. Организаторът, Жак Годе, пише в автобиографията си, че проблемите на Ино идват от това, че кара на предавки, които са твърде високи. По време на отсъствието на Ино, неговият съотборник [[Лоран Финьон]] изгрява като печели Тура през 1983 г. === 1984 – 1986: Ла Ви Клер === В Тур дьо Франц през 1984 г. Финьон печели, като Ино завършва втори с разлика от над 10 минути. Разногласия с Гимар водят до тяхното разделяне и към средата на 1980-те години Ино се сближава с швейцарския треньор Пол Кьохли и отбора му [[Ла Ви Клер]]. Кьохли въвежда медитация и релаксация, които помагат на Ино да се завърне в Обиколката на Франция с победа през 1985 г. Същата година той минава по-голямата част от състезанието с насинено око след падане. През 1985 г. лейтенанта на Ино, [[Грег Лемонд]], е под натиск от Кьохли и отборния мениджър да поддържа Ино и да не се опитва да го победи. Няколко години по-късно, Лемонд твърди в интервю, че са лъгали за преднината му пред Ино в планински етап, карайки го да загуби няколко минути и шансовете си за победа. През 1986 г. Ино участва в Тур дьо Франс, привидно за да върне услугата на Лемонд от предната година и да му помогне да спечели. Ино води агресивно състезание, което, според него, цели да демотивира съперниците. Той твърди, че тактиката му е била да измори опонентите и да остави Лемонд да спечели. Лоран Финьон и [[Урс Цимерман]] преминават в защита от първия ден. Финьон напуска поради травми и стрес. В етапа на [[Алп д'Юез]] Ино започва ранна атака, която печели много време. Лемонд догонва Ино и накрая взема жълтата фланелка от съотборника си. Лемонд по-късно казва, че се чувства предаден от тактиката на Ино. Ино събира над 200 победи за 12 години. Печели [[Джиро д'Италия]] през 1980, 1982 и 1985 г., както и [[Вуелта]]та през 1978 и 1983 г. Също така, спечелва класики, сред които Париж-Рубе (1981) и Лиеж-Бастон-Лиеж (1977, 1980). Неговата победа в Лиеж-Бастон-Лиеж от 1980 г. е запомняща се, поради наличието на сняг в началото. Ино прави соло атака и завършва почти 10 минути пред втория състезател. == Начин на колоездене == Ино е „Шефа на основната група“. Той участва в стачка на колоездачи по време на Тур дьо Франс 1978 против етапите, в които велосипедистите трябва да карат един етап сутринта и още един следобед. Той често налага дисциплина и сътрудничество сред колоездачите, веднъж указвайки, че „днес няма да има атаки, защото утрешният етап ще е труден“. Той е уважаван от колоездачите, но и много се страхуват от него, заради темперамента му. Ако се чувства пренебрегнат от друг колоездач, той би използвал силата си, за да го унижи. Към публиката, Ино често е арогантен, отдалечен и срамежлив. Когато веднъж журналист по предлага да бъде по-отдаден на феновете, Ино отговаря: „Аз се състезавам за да спечеля, не за да угаждам на хората“. == Пенсиониране == След като се пенсионира през 1986 г., Ино се връща към земеделието в [[Бретан]] и работи за организацията на Обиколката на Франция, появявайки се на финишите на етапите, за да поздрави победителите и носещите фланелки. Работи за компанията Лук, чийто собственик, [[Бернар Тапи]], също държи отбора Ла Ви Клер,<ref>{{cite web |url=http://velonews.competitor.com/2005/11/news/inside-cycling-with-john-wilcockson-lemond-hinault-and-the-tapie-connection_9177 |title=Inside Cycling with John Wilcockson: LeMond, Hinault and the Tapie connection |last=Wilcockson |first=John |author-link=John Wilcockson |date=18 ноември 2005 |work=VeloNews |достъп_дата=2018-04-24 |архив_дата=2016-03-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304041823/http://velonews.competitor.com/2005/11/news/inside-cycling-with-john-wilcockson-lemond-hinault-and-the-tapie-connection_9177 }}</ref> като технически консултант и помага при разработването на безскобни педали. Днес, той вече не се занимава със земеделие – през 2008 г. се завръща в колоезденето, но не се състезава. Когато протестиращ изскача на подиума в края на трети етап от Тур дьо Франс 2008 г. пред победителя, [[Самуел Дюмулен]], Ино се втурва към него без колебание и го изблъсква настрани. През декември 2013 г. е обявено, че Ино ще бъде „патрон“ на британския Team Raleigh–GAC за сезон 2014.<ref>{{cite web |url=http://roadcyclinguk.com/racing/tour-de-france-legend-bernard-hinault-becomes-team-raleigh-patron.html |title=Tour de France legend Bernard Hinault becomes Team Raleigh patron |last=Henrys |first=Colin |date=6 декември 2013 |work=Roadcycling UK |достъп_дата=2018-04-24 |архив_дата=2019-01-10 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190110164810/https://roadcyclinguk.com/racing/tour-de-france-legend-bernard-hinault-becomes-team-raleigh-patron.html }}</ref> == Кариерни постижения == Значими резултати:<ref name="memoire">{{cite web|title=Palmarès de Bernard Hinault (Fra)|език=fr|trans-title=Awards of Bernard Hinault|url=http://www.memoire-du-cyclisme.eu/palmares/hinault_bernard.php|work=Memoire du cyclisme}}</ref><ref>{{cite web|title=Bernard Hinault|url=http://www.cyclingarchives.com/coureurfiche.php?coureurid=8635|work=Cycling Archives|publisher=de Wielersite|достъп_дата=2018-04-24|архив_дата=2012-09-08|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120908164910/http://www.cyclingarchives.com/coureurfiche.php?coureurid=8635}}</ref><ref name="the-sports">{{cite web|title=Bernard Hinault (France)|url=http://www.the-sports.org/bernard-hinault-cycling-spf46407.html|work=The-Sports.org|publisher=Info Média Conseil}}</ref> {{колони|3| ;1975 : 1-ви [[Файл:MaillotFra.PNG|20px]] Индивидуална гонка, Френско национално първенство : 1-ви [[Файл:Jersey yellow.svg|20px]] Генерално Обиколка на Сарт ;1976 : 1-ви [[Файл:MaillotFra.PNG|20px]] Индивидуална гонка, Френско национално първенство : 1-ви [[Файл:Jersey yellow.svg|20px]] Генерално Обиколка на Сарт ::1-ви Етап 3a : 1-ви [[Файл:Jersey yellow.svg|20px]] Генерално Обиколка на Лимузен ::1-ви Етап 1 : 1-ви [[Файл:Jersey yellow.svg|20px]] Генерално Обиколка на Од : 1-ви [[Файл:Jersey yellow.svg|20px]] Генерално Обиколка на Индра и Лоара : 1-ви Париж-Камембер ;1977 : 1-ви [[Файл:Jersey yellow-bluebar.svg|20px]] Генерално Критериум дю Дофине ::1-ви Етапи 1 и 5 : 1-ви [[Файл:Jersey yellow.svg|20px]] Генерално Обиколка на Лимузен ::1-ви Етап 1 : 1-ви Лиеж-Бастон-Лиеж : 1-ви Гент-Вевелгем : 1-ви Гран при на нациите ;1978 : 1-ви [[Файл:MaillotFra.PNG|20px]] Шосейно състезание, Френско национално първенство : 1-ви [[Файл:Jersey yellow.svg|20px]] Генерално Обиколка на Франция ::1-ви Етапи 8, 15 и 20 : 1-ви [[Файл:Jersey gold.svg|20px]] Генерално Обиколка на Испания ::1-ви Пролог, Етапи 11b, 12, 14 и 18 : 1-ви [[Файл:Jersey yellow.svg|20px]] Генерално Критериум Интернасионал ::1-ви Етап 3 : 1-ви Гран при на нациите : 2-ри Генерално Париж-Ница : 3-ти Обиколка на Ломбардия ;1979 : 1-ви [[Файл:Jersey yellow.svg|20px]] Генерално Обиколка на Франция ::1-ви [[Файл:Jersey green.svg|20px]] Класиране по точки ::1-ви Етапи 2, 3, 11, 15, 21, 23 и 24 : 1-ви [[Файл:Jersey yellow-bluebar.svg|20px]] Генерално Критериум дю Дофине : 1-ви Генерално Предизвикателство Перно : 1-ви Обиколка на Ломбардия : 1-ви Флеш Валон : 1-ви Гран при на нациите : 1-ви Етап 3 Обиколка на Люксембург : 2-ри Генерално Критериум Интернасионал : 2-ри Лиеж-Бастон-Лиеж : 2-ри Шосейно състезание, Френско национално първенство : 8-и Гент-Вевелгем ;1980 : 1-ви [[Файл:Jersey rainbow.svg|20px]] Шосейно състезание, Световно първенство : 1-ви [[Файл:Jersey pink.svg|20px]] Генерално Обиколка на Италия ::1-ви Етап 14 : Обиколка на Франция ::1-ви Пролог, Етапи 4 и 5 ::Държи [[Файл:Jersey yellow.svg|20px]] за 2 дни : 1-ви [[Файл:Jersey yellow.svg|20px]] Генерално Обиколка на Романдия : 1-ви Генерално Предизвикателство Перно : 1-ви Лиеж-Бастон-Лиеж : 2-ри Шосейно състезание, Френско национално първенство : 3-ти Флеш Валон : 4-ти Париж-Рубе : 5-и Амстел Голд Рейс ;1981 : 1-ви [[Файл:Jersey yellow.svg|20px]] Генерално Обиколка на Франция ::1-ви [[Файл:Jersey combined.svg|20px]] Комбинирана класиране ::1-ви Етапи 7, 16, 20 и 22 ::[[Файл:Jersey red number.svg|20px]] Класиране по борбеност Генерално : 1-ви [[Файл:Jersey yellow-bluebar.svg|20px]] Генерално Критериум дю Дофине : 1-ви [[Файл:Jersey yellow.svg|20px]] Генерално Критериум Интернасионал : 1-ви Генерално Предизвикателство Перно : 1-ви Париж-Рубе : 1-ви Амстел Голд Рейс : 3-ти [[Файл:Bronze medal blank.svg|15px]] Шосейно състезание, Световно първенство ;1982 : 1-ви [[Файл:Jersey yellow.svg|20px]] Генерално Обиколка на Франция ::1-ви [[Файл:Jersey combined.svg|20px]] Комбинирано класиране ::1-ви Пролог, Етапи 14, 19, и 21 : 1-ви [[Файл:Jersey pink.svg|20px]] Генерално Обиколка на Италия ::1-ви Пролог, Етапи 3, 12, 18, и 22 : 1-ви Генерално Предизвикателство Перно : 1-ви Генерално Обиколка на Люксембург : 1-ви Гран при на нациите : 1-ви Гран при д'Увертюр ла Марсилез : 1-ви Критериум дез А : 9-и Париж-Рубе ;1983 : 1-ви [[Файл:Jersey gold.svg|20px]] Генерално Обиколка на Испания ::1-ви Етапи 15b и 17 : 1-ви Флеш Валон : 1-ви Гран при Пино Черами ;1984 : 2-ри Генерално Обиколка на Франция ::1-ви Пролог ::Държи [[Файл:Jersey yellow.svg|20px]] за 1 ден ::[[Файл:Jersey red number.svg|20px]] Класиране по борбеност Генерално : 1-ви [[Файл:Jersey pink.svg|20px]] Генерално Четири дни Дюнкерк : 1-ви Обиколка на Ломбардия : 1-ви Гран при на нациите : 1-ви Трофео Бараки (заедно с [[Франческо Мозер]]) : 2-ри Критериум дю Дофине : 3-ти Генерално Париж-Ница : 4-ти Шампионат на Цюрих ;1985 : 1-ви [[Файл:Jersey yellow.svg|20px]] Генерално Обиколка на Франция ::1-ви Пролог и Етап 8 : 1-ви [[Файл:Jersey pink.svg|20px]] Генерално Обиколка на Италия ::1-ви Етап 12 ;1986 : 1-ви [[Файл:Jersey yellow.svg|20px]] Генерално Коорс Класик ::1-ви Етапи 7a и 11a : 1-ви [[Файл:Jersey gold.svg|20px]] Генерално Обиколка на Валенсия : 1-ви Трофео Луис Пуиг : 2-ри Генерално Обиколка на Франция ::1-ви [[Файл:Jersey polkadot.svg|20px]] Планинско класиране ::1-ви Етапи 9, 18 и 20 ::Държи [[Файл:Jersey yellow.svg|20px]] за 5 дни ::[[Файл:Jersey red number.svg|20px]] Класиране по борбеност Генерално }} Генерално класиране на Гранд тур:<ref name="memoire" /> {| class="wikitable plainrowheaders" |- ! scope="col" | Гранд тур ! scope="col" | 1978 ! scope="col" | 1979 ! scope="col" | 1980 ! scope="col" | 1981 ! scope="col" | 1982 ! scope="col" | 1983 ! scope="col" | 1984 ! scope="col" | 1985 ! scope="col" | 1986 |- style="text-align:center;" ! scope="row" | [[Файл:Jersey gold.svg|20px]] Обиколка на Испания |bgcolor=gold | '''1''' |— |— |— |— |bgcolor=gold | '''1''' |— |— |— |- style="text-align:center;" ! scope="row" | [[Файл:Jersey pink.svg|20px]] Обиколка на Италия |— |— |bgcolor=pink | '''1''' |— |bgcolor=pink | '''1''' |— |— |bgcolor=pink | '''1''' |— |- style="text-align:center;" ! scope="row" | [[Файл:Jersey yellow.svg|20px]] Обиколка на Франция |style="background:yellow;"|'''1''' |style="background:yellow;"|'''1''' |DNF |style="background:yellow;"|'''1''' |style="background:yellow;"|'''1''' |— |style="background:#ddddff;"|'''2''' |style="background:yellow;"|'''1''' |style="background:#ddddff;"|'''2''' |} {| class="wikitable" |+ Легенда |- ! scope="row" | — | Не участва |- ! scope="row" | DNF | Не финишира |} == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Ино, Бернар}} [[Категория:Френски колоездачи]] 3fdtsqdl7nz0wa3lqumn4lqtbc5tb2u 0 694256 12435385 11933431 2024-12-09T00:21:19Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12435385 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Хърватия | име = Бенковац | име-местно = Benkovac | вид = Град | изглед = Benkovac1.JPG | изглед-описание = Бенковац | гео-ширина = 44.02 | гео-дължина = 15.36 | жупания = [[Задарска жупания]] | площ = 514 | височина = 184 | население = 11026 | население-година = 2011 | кмет = Томислав Булич | основаване = | пощенски-код = 23420 | телефонен-код = | сайт = [http://www.benkovac.hr/ www.benkovac.hr] }} '''Бенковац''' ({{lang|hr|Benkovac}}) град в [[Хърватия]], в областта [[Далмация]], в [[Задарска жупания]]. == Общи сведения == Бенковац е най-големият населен пункт в историческия регион [[Равни котари]]. Разположен е на 20 км североизточно от [[Биоград на Мору]], на 39 км югоизточно от [[Задар]] и на 60 км западно от [[Книн]]. С тези градове Бенковац е свързан с автомобилни пътища, а на 5 км от него минава и магистралата Загреб-Сплит. През Бенковац преминава и жп пътят Задар-Книн. В града е добре развито лозарството. В околностите му има каменоломни, от които се добива материал за строителството. == История == В древността този регион е населен от [[илири]]те. От VII век в Далмация се разпореждат хърватите, а от 1409 г. областта преминава под властта на [[Република Венеция]] след като [[Ладислав Анжуйски]] им продава своите права върху нея.<ref>{{Citation |title=Povijest grada |url=http://www.benkovac.hr/o-benkovcu/op%C4%87i-podatci-2/povijest |accessdate=2018-05-28 |archivedate=2018-05-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180501205114/http://www.benkovac.hr/o-benkovcu/op%C4%87i-podatci-2/povijest }}</ref> Една от многото крепости, които строят тук венецианците, е Бенковац. Названието на крепостта и израсналия край нея град е по името на един от [[Аристокрация|аристократичните]] родове, управлявали Равни Котари. През 1527 г. Бенковац е превзет от [[османци]]те, а през 1683 г. венецианците си го връщат. След падането на Венеция през 1797 г. тези земи стават част от Австрия. След [[Втора световна война|Втората световна война]] е част от [[Югославия]]. По време на [[Хърватска война за независимост|Хърватската война за независимост]] в града се разразяват ожесточени боеве между хърватите и самопровъзгласилата се [[Република Сръбска Крайна|Сръбска Крайна]] като в крайна сметка през 1995 г. Бенковац е отвоюван от хърватите при [[Операция Буря]] и влиза в състава на Хърватия. == Население == Според преброяването от 2011 г. населението на общината възлиза на 11 026 жители, от които 84,9% хървати и 13,8% сърби.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dzs.hr/Eng/censuses/census2011/results/htm/E01_01_04/e01_01_04_zup13.html |заглавие=Population by ethnicity, by towns/municipalities, 2011 CENSUS |достъп_дата=2018-05-28 |архив_дата=2019-04-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190423092811/https://www.dzs.hr/Eng/censuses/census2011/results/htm/E01_01_04/e01_01_04_zup13.html }}</ref> Преди войната за независимост съотношението е 53 % сърби и 47 % хървати. Но след войната преобладаващата част от сърбите напуска района, а на тяхно място тук се заселват хърватски бежанци от [[Босна]]. == Източници == <references /> {{Градове в Хърватия}} [[Категория:Градове в Хърватия]] [[Категория:Населени места в Задарска жупания]] 6itq0vc1way1ec8oivb9wyq9qwhdcq8 0 695352 12435393 12146632 2024-12-09T01:29:39Z Niki Yooff 24726 12435393 wikitext text/x-wiki {{Сирене | име = Маскарпоне | име-оригинал = Mascarpone | картинка = Coffee Mascarpone Crème.jpg | картинка-описание = Крем от маскарпоне с кафе. | страна на произход = {{Италия}} | град/регион = [[Ломбардия]] | мляко = краве | пастьоризация = | консистенция = кремообразно | време на зреене = | сертификация = | известно от = }} '''Маскарпоне''' ({{lang|it|mascarpone}}) е италианско [[крема сирене]], сгъстено при добавянето на някои кисели субстанции като [[лимон]]ов сок, [[оцет]], [[лимонена киселина]] или [[оцетна киселина]].<ref>{{cite web|title=Mascarpone Artigianale|url=http://www.buonalombardia.it/browse.asp?goto=11980|accessdate=22 септември 2011|архив_дата=2012-04-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120402191147/http://www.buonalombardia.it/browse.asp?goto=11980}}</ref><ref>{{cite web|title=Mascarpone|url=http://www.turismo.provincia.lodi.it/TPL_gastronomia_NOTIZIA_1.asp?IDNotizia=33&IDCategoria=633|accessdate=22 септември 2011|author=Turismo Provincia di Lodi|year=2004}}</ref><ref>{{cite web|title=Mastering Mascarpone: What it takes to make a perfect batch of Mascarpone Cheese|url=http://digitalcommons.calpoly.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1044&context=dscisp|accessdate=8 април 2015|author=Tessa Buratto|year=2010|location=San Luis Obispo, CA}}</ref> Признато е за традиционен местен хранителен продукт.<ref>{{cite web|title=Elenco dei prodotti agroalimentari tradizionali della Regione Lombardia – Quinta revisione|url=https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:srBdc_r5NkYJ:www.provincia.pv.it/provinciapv/portalpublicdownload/downloadFile%3FportalId%3D1%26fileName%3D01379_01_it.pdf%26isVersion%3Df%26publicArea%3Dt+site:www.provincia.pv.it+prodotti+agroalimentari+tradizionali+lombardia&hl=it&gl=it&pid=bl&srcid=ADGEEShMqYq-m4PWB-SReP6we516nVBH7-bc5RQRv9iS4EFcT8mC9TLFD09pHOwsJ-gE1ZUvxwtcSlhyldXYUgbFd5dOqTMenTZQ1n7ikAUqUIvO-17sZ05PnaF4gmb0RQkugJZbE7Jp&sig=AHIEtbRXiIQ40LnEp2rWa5gqRqtxEPC5Vg|accessdate=22 септември 2011|author=Regione Lombardia|page=6}}</ref> == Производство == След [[денатурация]]та [[суроватка]]та се премахва, без пресиране или отлежаване. Маскарпоне може да се направи и използвайки сметана и остатъчната [[винена киселина]] от дъното или стените на винено буре. Традиционният метод включват лимонов сок с дозировка от 3 супени лъжици на пинта тежка сметана. Оставя се да се охлади на стайна температура, преди да се излее в застлан [[гевгир]], сложен в плитък тиган или съд в продължение на 1 – 2 дни.<ref>{{cite web|title=Making Mascarpone at Home|url=http://biology.clc.uc.edu/fankhauser/Cheese/mascarpone.HTM|author=David B. Fankhauser|origyear=2012|location=U.C. Clermont College-Batavia, OH|достъп_дата=2018-06-08|архив_дата=2007-04-09|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070409120439/http://biology.clc.uc.edu/fankhauser/Cheese/mascarpone.HTM}}</ref> == Произход == Маскарпоне произлиза от района между [[Лоди]] и [[Абиатеграсо]] в [[Ломбардия]], [[Италия]], вероятно към края на 16 или началото на 17 век. Наименованието вероятно произлиза от ''mascarpa'', млечен продукт, приготвян от суроватка от [[стракино]], или от ''mascarpia'', дума на местния диалект за [[рикота]]. == Употреба == Маскарпоне е млечно-бяло на цвят и лесно за намазване.<ref name="Bastianich2015">{{cite book|author=Lidia Matticchio Bastianich|title=Lidia's Mastering the Art of Italian Cuisine: Everything You Need to Know to be a Great Italian Cook|url=https://books.google.com/books?id=gXAlBgAAQBAJ&pg=PT107|date=27 октомври 2015|publisher=Appetite by Random House|isbn=978-0-449-01623-7|pages=107}}</ref> Използва се из различни ястия в Ломбардия и се счита за специалитет на региона.<ref name="Veronelli2012">{{cite book|author=Luigi Veronelli|title=Food of North Italy: Authentic Recipes from Piedmont, Lombardy, and Valle d'Aosta|url=https://books.google.com/books?id=AQ7QAgAAQBAJ&pg=PT31|date=23 октомври 2012|publisher=Tuttle Publishing|isbn=978-1-4629-0976-6|pages=31–}}</ref> Има високо съдържание на мазнини и кремообразна консистенция, което го прави подходящо при приготвянето на десерти. Това е една от основните съставки на италианския десерт [[тирамису]],<ref name="Atherton2015">{{cite book|author=Jason Atherton|title=Social Sweets|url=https://books.google.com/books?id=qsBlCQAAQBAJ&pg=PA87|date=18 юни 2015|publisher=Bloomsbury Publishing|isbn=978-1-4729-2080-5|pages=87}}</ref> а понякога се използва вместо или заедно с [[Краве масло|масло]] или [[пармезан]] за сгъстяване и обогатяване на [[ризото]].<ref name="Blumenthal2007">{{cite book|author=Heston Blumenthal|title=Further Adventures in Search of Perfection: Reinventing Kitchen Classics|url=https://books.google.com/books?id=4goQ9DzRITUC&pg=PA140|year=2007|publisher=Bloomsbury|isbn=978-0-7475-9405-5|pages=140}}</ref> Маскарпоне се използва широко и при приготвянето на [[чийзкейк]].<ref name="Fairchild2010">{{cite book|author=Barbara Fairchild|title=Bon Appetit Desserts: The Cookbook for All Things Sweet and Wonderful|url=https://books.google.com/books?id=m_Nz8PkYawYC&pg=PA191|date=14 септември 2010|publisher=Andrews McMeel Publishing|isbn=978-1-4494-0200-6|pages=191}}</ref><ref name="Wise2004">{{cite book|author=Victoria Wise|title=The Pressure Cooker Gourmet: 225 Recipes for Great-Tasting, Long-Simmered Flavors in Just Minutes|url=https://books.google.com/books?id=yWW-22bcSP4C&pg=PA329|date=3 декември 2004|publisher=Harvard Common Press|isbn=978-1-55832-201-1|pages=329}}</ref> == Източници == <references/> [[Категория:Италиански сирена]] kclevfmpevqxeq2b9kawgjto0swskz8 12435397 12435393 2024-12-09T01:39:54Z Niki Yooff 24726 12435397 wikitext text/x-wiki {{Сирене | име = Маскарпоне | име-оригинал = Mascarpone | картинка = Coffee Mascarpone Crème.jpg | картинка-описание = Крем от маскарпоне с кафе. | страна на произход = {{Италия}} | град/регион = [[Ломбардия]] | мляко = краве | пастьоризация = | консистенция = кремообразно | време на зреене = | сертификация = | известно от = }} '''Маскарпоне''' ({{lang|it|mascarpone}}) е италианско [[крема сирене]], сгъстено при добавянето на някои кисели субстанции като [[лимон]]ов сок, [[оцет]], [[лимонена киселина]] или [[оцетна киселина]].<ref>{{cite web|title=Mascarpone Artigianale|url=http://www.buonalombardia.it/browse.asp?goto=11980|accessdate=22 септември 2011|архив_дата=2012-04-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120402191147/http://www.buonalombardia.it/browse.asp?goto=11980}}</ref><ref>{{cite web|title=Mascarpone|url=http://www.turismo.provincia.lodi.it/TPL_gastronomia_NOTIZIA_1.asp?IDNotizia=33&IDCategoria=633|accessdate=22 септември 2011|author=Turismo Provincia di Lodi|year=2004}}</ref><ref>{{cite web|title=Mastering Mascarpone: What it takes to make a perfect batch of Mascarpone Cheese|url=http://digitalcommons.calpoly.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1044&context=dscisp|accessdate=8 април 2015|author=Tessa Buratto|year=2010|location=San Luis Obispo, CA}}</ref> Признато е за традиционен местен хранителен продукт.<ref>{{cite web|title=Elenco dei prodotti agroalimentari tradizionali della Regione Lombardia – Quinta revisione|url=https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:srBdc_r5NkYJ:www.provincia.pv.it/provinciapv/portalpublicdownload/downloadFile%3FportalId%3D1%26fileName%3D01379_01_it.pdf%26isVersion%3Df%26publicArea%3Dt+site:www.provincia.pv.it+prodotti+agroalimentari+tradizionali+lombardia&hl=it&gl=it&pid=bl&srcid=ADGEEShMqYq-m4PWB-SReP6we516nVBH7-bc5RQRv9iS4EFcT8mC9TLFD09pHOwsJ-gE1ZUvxwtcSlhyldXYUgbFd5dOqTMenTZQ1n7ikAUqUIvO-17sZ05PnaF4gmb0RQkugJZbE7Jp&sig=AHIEtbRXiIQ40LnEp2rWa5gqRqtxEPC5Vg|accessdate=22 септември 2011|author=Regione Lombardia|page=6}}</ref> == Производство == След [[денатурация]]та [[суроватка]]та се премахва, без пресиране или отлежаване. Маскарпоне може да се направи и използвайки сметана и остатъчната [[винена киселина]] от дъното или стените на винено буре. Традиционният метод включват лимонов сок с дозировка от 6 супени лъжици на литър тежка сметана. Оставя се да се охлади на стайна температура, преди да се излее в застлан [[гевгир]], сложен в плитък тиган или съд в продължение на 1 – 2 дни.<ref>{{cite web|title=Making Mascarpone at Home|url=http://biology.clc.uc.edu/fankhauser/Cheese/mascarpone.HTM|author=David B. Fankhauser|origyear=2012|location=U.C. Clermont College-Batavia, OH|достъп_дата=2018-06-08|архив_дата=2007-04-09|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070409120439/http://biology.clc.uc.edu/fankhauser/Cheese/mascarpone.HTM}}</ref> == Произход == Маскарпоне произлиза от района между [[Лоди]] и [[Абиатеграсо]] в [[Ломбардия]], [[Италия]], вероятно към края на 16 или началото на 17 век. Наименованието вероятно произлиза от ''mascarpa'', млечен продукт, приготвян от суроватка от [[стракино]], или от ''mascarpia'', дума на местния диалект за [[рикота]]. == Употреба == Маскарпоне е млечно-бяло на цвят и лесно за намазване.<ref name="Bastianich2015">{{cite book|author=Lidia Matticchio Bastianich|title=Lidia's Mastering the Art of Italian Cuisine: Everything You Need to Know to be a Great Italian Cook|url=https://books.google.com/books?id=gXAlBgAAQBAJ&pg=PT107|date=27 октомври 2015|publisher=Appetite by Random House|isbn=978-0-449-01623-7|pages=107}}</ref> Използва се из различни ястия в Ломбардия и се счита за специалитет на региона.<ref name="Veronelli2012">{{cite book|author=Luigi Veronelli|title=Food of North Italy: Authentic Recipes from Piedmont, Lombardy, and Valle d'Aosta|url=https://books.google.com/books?id=AQ7QAgAAQBAJ&pg=PT31|date=23 октомври 2012|publisher=Tuttle Publishing|isbn=978-1-4629-0976-6|pages=31–}}</ref> Има високо съдържание на мазнини и кремообразна консистенция, което го прави подходящо при приготвянето на десерти. Това е една от основните съставки на италианския десерт [[тирамису]],<ref name="Atherton2015">{{cite book|author=Jason Atherton|title=Social Sweets|url=https://books.google.com/books?id=qsBlCQAAQBAJ&pg=PA87|date=18 юни 2015|publisher=Bloomsbury Publishing|isbn=978-1-4729-2080-5|pages=87}}</ref> а понякога се използва вместо или заедно с [[Краве масло|масло]] или [[пармезан]] за сгъстяване и обогатяване на [[ризото]].<ref name="Blumenthal2007">{{cite book|author=Heston Blumenthal|title=Further Adventures in Search of Perfection: Reinventing Kitchen Classics|url=https://books.google.com/books?id=4goQ9DzRITUC&pg=PA140|year=2007|publisher=Bloomsbury|isbn=978-0-7475-9405-5|pages=140}}</ref> Маскарпоне се използва широко и при приготвянето на [[чийзкейк]].<ref name="Fairchild2010">{{cite book|author=Barbara Fairchild|title=Bon Appetit Desserts: The Cookbook for All Things Sweet and Wonderful|url=https://books.google.com/books?id=m_Nz8PkYawYC&pg=PA191|date=14 септември 2010|publisher=Andrews McMeel Publishing|isbn=978-1-4494-0200-6|pages=191}}</ref><ref name="Wise2004">{{cite book|author=Victoria Wise|title=The Pressure Cooker Gourmet: 225 Recipes for Great-Tasting, Long-Simmered Flavors in Just Minutes|url=https://books.google.com/books?id=yWW-22bcSP4C&pg=PA329|date=3 декември 2004|publisher=Harvard Common Press|isbn=978-1-55832-201-1|pages=329}}</ref> == Източници == <references/> [[Категория:Италиански сирена]] 86yl0dihason399lrq5bfbgaukj1g9c 12435403 12435397 2024-12-09T01:58:20Z Niki Yooff 24726 12435403 wikitext text/x-wiki {{Сирене | име = Маскарпоне | име-оригинал = Mascarpone | картинка = Coffee Mascarpone Crème.jpg | картинка-описание = Крем от маскарпоне с кафе. | страна на произход = {{Италия}} | град/регион = [[Ломбардия]] | мляко = краве | пастьоризация = | консистенция = кремообразно | време на зреене = | сертификация = | известно от = }} '''Маскарпоне''' ({{lang|it|mascarpone}}) е италианско [[сметанено сирене]], сгъстено при добавянето на някои кисели субстанции съдържащи [[лимонена киселина|лимонена]] или [[оцетна киселина]].<ref>{{cite web|title=Mascarpone Artigianale|url=http://www.buonalombardia.it/browse.asp?goto=11980|accessdate=22 септември 2011|архив_дата=2012-04-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120402191147/http://www.buonalombardia.it/browse.asp?goto=11980}}</ref><ref>{{cite web|title=Mascarpone|url=http://www.turismo.provincia.lodi.it/TPL_gastronomia_NOTIZIA_1.asp?IDNotizia=33&IDCategoria=633|accessdate=22 септември 2011|author=Turismo Provincia di Lodi|year=2004}}</ref><ref>{{cite web|title=Mastering Mascarpone: What it takes to make a perfect batch of Mascarpone Cheese|url=http://digitalcommons.calpoly.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1044&context=dscisp|accessdate=8 април 2015|author=Tessa Buratto|year=2010|location=San Luis Obispo, CA}}</ref> Признато е за традиционен местен хранителен продукт.<ref>{{cite web|title=Elenco dei prodotti agroalimentari tradizionali della Regione Lombardia – Quinta revisione|url=https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:srBdc_r5NkYJ:www.provincia.pv.it/provinciapv/portalpublicdownload/downloadFile%3FportalId%3D1%26fileName%3D01379_01_it.pdf%26isVersion%3Df%26publicArea%3Dt+site:www.provincia.pv.it+prodotti+agroalimentari+tradizionali+lombardia&hl=it&gl=it&pid=bl&srcid=ADGEEShMqYq-m4PWB-SReP6we516nVBH7-bc5RQRv9iS4EFcT8mC9TLFD09pHOwsJ-gE1ZUvxwtcSlhyldXYUgbFd5dOqTMenTZQ1n7ikAUqUIvO-17sZ05PnaF4gmb0RQkugJZbE7Jp&sig=AHIEtbRXiIQ40LnEp2rWa5gqRqtxEPC5Vg|accessdate=22 септември 2011|author=Regione Lombardia|page=6}}</ref> == Производство == След [[денатурация]]та [[суроватка]]та се премахва, без пресиране или отлежаване. Маскарпоне може да се направи и използвайки сметана и остатъчната [[винена киселина]] от дъното или стените на винено буре. Традиционният метод включват лимонов сок с дозировка от 6 супени лъжици на литър тежка сметана. Оставя се да се охлади на стайна температура, преди да се излее в застлан с кърпа [[гевгир]], сложен в плитък тиган или съд в продължение на 1 – 2 дни.<ref>{{cite web|title=Making Mascarpone at Home|url=http://biology.clc.uc.edu/fankhauser/Cheese/mascarpone.HTM|author=David B. Fankhauser|origyear=2012|location=U.C. Clermont College-Batavia, OH|достъп_дата=2018-06-08|архив_дата=2007-04-09|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070409120439/http://biology.clc.uc.edu/fankhauser/Cheese/mascarpone.HTM}}</ref> == Произход == Маскарпоне произлиза от района между [[Лоди]] и [[Абиатеграсо]] в [[Ломбардия]], [[Италия]], вероятно към края на 16 или началото на 17 век. Наименованието вероятно произлиза от ''mascarpa'', млечен продукт, приготвян от суроватка от [[стракино]], или от ''mascarpia'', дума на местния диалект за [[рикота]]. == Употреба == Маскарпоне е млечно-бяло на цвят и лесно за намазване.<ref name="Bastianich2015">{{cite book|author=Lidia Matticchio Bastianich|title=Lidia's Mastering the Art of Italian Cuisine: Everything You Need to Know to be a Great Italian Cook|url=https://books.google.com/books?id=gXAlBgAAQBAJ&pg=PT107|date=27 октомври 2015|publisher=Appetite by Random House|isbn=978-0-449-01623-7|pages=107}}</ref> Използва се из различни ястия в Ломбардия и се счита за специалитет на региона.<ref name="Veronelli2012">{{cite book|author=Luigi Veronelli|title=Food of North Italy: Authentic Recipes from Piedmont, Lombardy, and Valle d'Aosta|url=https://books.google.com/books?id=AQ7QAgAAQBAJ&pg=PT31|date=23 октомври 2012|publisher=Tuttle Publishing|isbn=978-1-4629-0976-6|pages=31–}}</ref> Има високо съдържание на мазнини и кремообразна консистенция, което го прави подходящо при приготвянето на десерти. Това е една от основните съставки на италианския десерт [[тирамису]],<ref name="Atherton2015">{{cite book|author=Jason Atherton|title=Social Sweets|url=https://books.google.com/books?id=qsBlCQAAQBAJ&pg=PA87|date=18 юни 2015|publisher=Bloomsbury Publishing|isbn=978-1-4729-2080-5|pages=87}}</ref> а понякога се използва вместо или заедно с [[Краве масло|масло]] или [[пармезан]] за сгъстяване и обогатяване на [[ризото]].<ref name="Blumenthal2007">{{cite book|author=Heston Blumenthal|title=Further Adventures in Search of Perfection: Reinventing Kitchen Classics|url=https://books.google.com/books?id=4goQ9DzRITUC&pg=PA140|year=2007|publisher=Bloomsbury|isbn=978-0-7475-9405-5|pages=140}}</ref> Маскарпоне се използва широко и при приготвянето на [[чийзкейк]].<ref name="Fairchild2010">{{cite book|author=Barbara Fairchild|title=Bon Appetit Desserts: The Cookbook for All Things Sweet and Wonderful|url=https://books.google.com/books?id=m_Nz8PkYawYC&pg=PA191|date=14 септември 2010|publisher=Andrews McMeel Publishing|isbn=978-1-4494-0200-6|pages=191}}</ref><ref name="Wise2004">{{cite book|author=Victoria Wise|title=The Pressure Cooker Gourmet: 225 Recipes for Great-Tasting, Long-Simmered Flavors in Just Minutes|url=https://books.google.com/books?id=yWW-22bcSP4C&pg=PA329|date=3 декември 2004|publisher=Harvard Common Press|isbn=978-1-55832-201-1|pages=329}}</ref> == Източници == <references/> [[Категория:Италиански сирена]] lu6iw3tsf8nyduy7unezo2jk242ulyg 12435435 12435403 2024-12-09T04:36:24Z Niki Yooff 24726 12435435 wikitext text/x-wiki {{Сирене | име = Маскарпоне | име-оригинал = Mascarpone | картинка = Coffee Mascarpone Crème.jpg | картинка-описание = Крем от маскарпоне с кафе. | страна на произход = {{Италия}} | град/регион = [[Ломбардия]] | мляко = краве | пастьоризация = | консистенция = кремообразно | време на зреене = | сертификация = | известно от = }} '''Маскарпоне''' ({{lang|it|mascarpone}}) е италианско [[сметанено сирене]], сгъстено при добавянето на кисели субстанции съдържащи [[лимонена киселина|лимонена]] или [[оцетна киселина]].<ref>{{cite web|title=Mascarpone Artigianale|url=http://www.buonalombardia.it/browse.asp?goto=11980|accessdate=22 септември 2011|архив_дата=2012-04-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120402191147/http://www.buonalombardia.it/browse.asp?goto=11980}}</ref><ref>{{cite web|title=Mascarpone|url=http://www.turismo.provincia.lodi.it/TPL_gastronomia_NOTIZIA_1.asp?IDNotizia=33&IDCategoria=633|accessdate=22 септември 2011|author=Turismo Provincia di Lodi|year=2004}}</ref><ref>{{cite web|title=Mastering Mascarpone: What it takes to make a perfect batch of Mascarpone Cheese|url=http://digitalcommons.calpoly.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1044&context=dscisp|accessdate=8 април 2015|author=Tessa Buratto|year=2010|location=San Luis Obispo, CA}}</ref> Признато е за традиционен местен хранителен продукт.<ref>{{cite web|title=Elenco dei prodotti agroalimentari tradizionali della Regione Lombardia – Quinta revisione|url=https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:srBdc_r5NkYJ:www.provincia.pv.it/provinciapv/portalpublicdownload/downloadFile%3FportalId%3D1%26fileName%3D01379_01_it.pdf%26isVersion%3Df%26publicArea%3Dt+site:www.provincia.pv.it+prodotti+agroalimentari+tradizionali+lombardia&hl=it&gl=it&pid=bl&srcid=ADGEEShMqYq-m4PWB-SReP6we516nVBH7-bc5RQRv9iS4EFcT8mC9TLFD09pHOwsJ-gE1ZUvxwtcSlhyldXYUgbFd5dOqTMenTZQ1n7ikAUqUIvO-17sZ05PnaF4gmb0RQkugJZbE7Jp&sig=AHIEtbRXiIQ40LnEp2rWa5gqRqtxEPC5Vg|accessdate=22 септември 2011|author=Regione Lombardia|page=6}}</ref> == Производство == След [[денатурация]]та [[суроватка]]та се премахва, без пресиране или отлежаване. Маскарпоне може да се направи и използвайки сметана и остатъчната [[винена киселина]] от дъното или стените на винено буре. Традиционният метод включват лимонов сок с дозировка от 6 супени лъжици на литър тежка сметана. Оставя се да се охлади на стайна температура, преди да се излее в застлан с кърпа [[гевгир]], сложен в плитък тиган или съд в продължение на 1 – 2 дни.<ref>{{cite web|title=Making Mascarpone at Home|url=http://biology.clc.uc.edu/fankhauser/Cheese/mascarpone.HTM|author=David B. Fankhauser|origyear=2012|location=U.C. Clermont College-Batavia, OH|достъп_дата=2018-06-08|архив_дата=2007-04-09|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070409120439/http://biology.clc.uc.edu/fankhauser/Cheese/mascarpone.HTM}}</ref> == Произход == Маскарпоне произлиза от района между [[Лоди]] и [[Абиатеграсо]] в [[Ломбардия]], [[Италия]], вероятно към края на 16 или началото на 17 век. Наименованието вероятно произлиза от ''mascarpa'', млечен продукт, приготвян от суроватка от [[стракино]], или от ''mascarpia'', дума на местния диалект за [[рикота]]. == Употреба == Маскарпоне е млечно-бяло на цвят и лесно за намазване.<ref name="Bastianich2015">{{cite book|author=Lidia Matticchio Bastianich|title=Lidia's Mastering the Art of Italian Cuisine: Everything You Need to Know to be a Great Italian Cook|url=https://books.google.com/books?id=gXAlBgAAQBAJ&pg=PT107|date=27 октомври 2015|publisher=Appetite by Random House|isbn=978-0-449-01623-7|pages=107}}</ref> Използва се из различни ястия в Ломбардия и се счита за специалитет на региона.<ref name="Veronelli2012">{{cite book|author=Luigi Veronelli|title=Food of North Italy: Authentic Recipes from Piedmont, Lombardy, and Valle d'Aosta|url=https://books.google.com/books?id=AQ7QAgAAQBAJ&pg=PT31|date=23 октомври 2012|publisher=Tuttle Publishing|isbn=978-1-4629-0976-6|pages=31–}}</ref> Има високо съдържание на мазнини и кремообразна консистенция, което го прави подходящо при приготвянето на десерти. Това е една от основните съставки на италианския десерт [[тирамису]],<ref name="Atherton2015">{{cite book|author=Jason Atherton|title=Social Sweets|url=https://books.google.com/books?id=qsBlCQAAQBAJ&pg=PA87|date=18 юни 2015|publisher=Bloomsbury Publishing|isbn=978-1-4729-2080-5|pages=87}}</ref> а понякога се използва вместо или заедно с [[Краве масло|масло]] или [[пармезан]] за сгъстяване и обогатяване на [[ризото]].<ref name="Blumenthal2007">{{cite book|author=Heston Blumenthal|title=Further Adventures in Search of Perfection: Reinventing Kitchen Classics|url=https://books.google.com/books?id=4goQ9DzRITUC&pg=PA140|year=2007|publisher=Bloomsbury|isbn=978-0-7475-9405-5|pages=140}}</ref> Маскарпоне се използва широко и при приготвянето на [[чийзкейк]].<ref name="Fairchild2010">{{cite book|author=Barbara Fairchild|title=Bon Appetit Desserts: The Cookbook for All Things Sweet and Wonderful|url=https://books.google.com/books?id=m_Nz8PkYawYC&pg=PA191|date=14 септември 2010|publisher=Andrews McMeel Publishing|isbn=978-1-4494-0200-6|pages=191}}</ref><ref name="Wise2004">{{cite book|author=Victoria Wise|title=The Pressure Cooker Gourmet: 225 Recipes for Great-Tasting, Long-Simmered Flavors in Just Minutes|url=https://books.google.com/books?id=yWW-22bcSP4C&pg=PA329|date=3 декември 2004|publisher=Harvard Common Press|isbn=978-1-55832-201-1|pages=329}}</ref> == Източници == <references/> [[Категория:Италиански сирена]] 7oij5c08pqgheumym0m6zqvll5tno0r 12435441 12435435 2024-12-09T04:53:20Z Carbonaro. 221440 подчинена част 12435441 wikitext text/x-wiki {{Сирене | име = Маскарпоне | име-оригинал = Mascarpone | картинка = Coffee Mascarpone Crème.jpg | картинка-описание = Крем от маскарпоне с кафе. | страна на произход = {{Италия}} | град/регион = [[Ломбардия]] | мляко = краве | пастьоризация = | консистенция = кремообразно | време на зреене = | сертификация = | известно от = }} '''Маскарпоне''' ({{lang|it|mascarpone}}) е италианско [[сметанено сирене]], сгъстено при добавянето на кисели субстанции, съдържащи [[лимонена киселина|лимонена]] или [[оцетна киселина]].<ref>{{cite web|title=Mascarpone Artigianale|url=http://www.buonalombardia.it/browse.asp?goto=11980|accessdate=22 септември 2011|архив_дата=2012-04-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120402191147/http://www.buonalombardia.it/browse.asp?goto=11980}}</ref><ref>{{cite web|title=Mascarpone|url=http://www.turismo.provincia.lodi.it/TPL_gastronomia_NOTIZIA_1.asp?IDNotizia=33&IDCategoria=633|accessdate=22 септември 2011|author=Turismo Provincia di Lodi|year=2004}}</ref><ref>{{cite web|title=Mastering Mascarpone: What it takes to make a perfect batch of Mascarpone Cheese|url=http://digitalcommons.calpoly.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1044&context=dscisp|accessdate=8 април 2015|author=Tessa Buratto|year=2010|location=San Luis Obispo, CA}}</ref> Признато е за традиционен местен хранителен продукт.<ref>{{cite web|title=Elenco dei prodotti agroalimentari tradizionali della Regione Lombardia – Quinta revisione|url=https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:srBdc_r5NkYJ:www.provincia.pv.it/provinciapv/portalpublicdownload/downloadFile%3FportalId%3D1%26fileName%3D01379_01_it.pdf%26isVersion%3Df%26publicArea%3Dt+site:www.provincia.pv.it+prodotti+agroalimentari+tradizionali+lombardia&hl=it&gl=it&pid=bl&srcid=ADGEEShMqYq-m4PWB-SReP6we516nVBH7-bc5RQRv9iS4EFcT8mC9TLFD09pHOwsJ-gE1ZUvxwtcSlhyldXYUgbFd5dOqTMenTZQ1n7ikAUqUIvO-17sZ05PnaF4gmb0RQkugJZbE7Jp&sig=AHIEtbRXiIQ40LnEp2rWa5gqRqtxEPC5Vg|accessdate=22 септември 2011|author=Regione Lombardia|page=6}}</ref> == Производство == След [[денатурация]]та [[суроватка]]та се премахва, без пресиране или отлежаване. Маскарпоне може да се направи и използвайки сметана и остатъчната [[винена киселина]] от дъното или стените на винено буре. Традиционният метод включват лимонов сок с дозировка от 6 супени лъжици на литър тежка сметана. Оставя се да се охлади на стайна температура, преди да се излее в застлан с кърпа [[гевгир]], сложен в плитък тиган или съд в продължение на 1 – 2 дни.<ref>{{cite web|title=Making Mascarpone at Home|url=http://biology.clc.uc.edu/fankhauser/Cheese/mascarpone.HTM|author=David B. Fankhauser|origyear=2012|location=U.C. Clermont College-Batavia, OH|достъп_дата=2018-06-08|архив_дата=2007-04-09|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070409120439/http://biology.clc.uc.edu/fankhauser/Cheese/mascarpone.HTM}}</ref> == Произход == Маскарпоне произлиза от района между [[Лоди]] и [[Абиатеграсо]] в [[Ломбардия]], [[Италия]], вероятно към края на 16 или началото на 17 век. Наименованието вероятно произлиза от ''mascarpa'', млечен продукт, приготвян от суроватка от [[стракино]], или от ''mascarpia'', дума на местния диалект за [[рикота]]. == Употреба == Маскарпоне е млечно-бяло на цвят и лесно за намазване.<ref name="Bastianich2015">{{cite book|author=Lidia Matticchio Bastianich|title=Lidia's Mastering the Art of Italian Cuisine: Everything You Need to Know to be a Great Italian Cook|url=https://books.google.com/books?id=gXAlBgAAQBAJ&pg=PT107|date=27 октомври 2015|publisher=Appetite by Random House|isbn=978-0-449-01623-7|pages=107}}</ref> Използва се из различни ястия в Ломбардия и се счита за специалитет на региона.<ref name="Veronelli2012">{{cite book|author=Luigi Veronelli|title=Food of North Italy: Authentic Recipes from Piedmont, Lombardy, and Valle d'Aosta|url=https://books.google.com/books?id=AQ7QAgAAQBAJ&pg=PT31|date=23 октомври 2012|publisher=Tuttle Publishing|isbn=978-1-4629-0976-6|pages=31–}}</ref> Има високо съдържание на мазнини и кремообразна консистенция, което го прави подходящо при приготвянето на десерти. Това е една от основните съставки на италианския десерт [[тирамису]],<ref name="Atherton2015">{{cite book|author=Jason Atherton|title=Social Sweets|url=https://books.google.com/books?id=qsBlCQAAQBAJ&pg=PA87|date=18 юни 2015|publisher=Bloomsbury Publishing|isbn=978-1-4729-2080-5|pages=87}}</ref> а понякога се използва вместо или заедно с [[Краве масло|масло]] или [[пармезан]] за сгъстяване и обогатяване на [[ризото]].<ref name="Blumenthal2007">{{cite book|author=Heston Blumenthal|title=Further Adventures in Search of Perfection: Reinventing Kitchen Classics|url=https://books.google.com/books?id=4goQ9DzRITUC&pg=PA140|year=2007|publisher=Bloomsbury|isbn=978-0-7475-9405-5|pages=140}}</ref> Маскарпоне се използва широко и при приготвянето на [[чийзкейк]].<ref name="Fairchild2010">{{cite book|author=Barbara Fairchild|title=Bon Appetit Desserts: The Cookbook for All Things Sweet and Wonderful|url=https://books.google.com/books?id=m_Nz8PkYawYC&pg=PA191|date=14 септември 2010|publisher=Andrews McMeel Publishing|isbn=978-1-4494-0200-6|pages=191}}</ref><ref name="Wise2004">{{cite book|author=Victoria Wise|title=The Pressure Cooker Gourmet: 225 Recipes for Great-Tasting, Long-Simmered Flavors in Just Minutes|url=https://books.google.com/books?id=yWW-22bcSP4C&pg=PA329|date=3 декември 2004|publisher=Harvard Common Press|isbn=978-1-55832-201-1|pages=329}}</ref> == Източници == <references/> [[Категория:Италиански сирена]] 4htixxnj5ccsl7kfyo1njk0sdgka9gl 0 696461 12435577 12396772 2024-12-09T09:55:35Z 46.254.135.228 12435577 wikitext text/x-wiki {{футболист | име = {{Флагче|Бразилия}} Родриго | снимка = Rodrygo 2023 (cropped).jpg | описание = | прякор = | цяло име = Родриго Силва де Гоеш | дата на раждане = {{дрг|2001|1|9|1}} | град на раждане = [[Озаско (Бразилия)|Озаско]] | държава на раждане = {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] | второ гражданство = | ръст = 173 см | пост = Дясно крило, ляво крило. | награди = | настоящ отбор = {{Флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] | номер на фланелката = 11 | договор до = 30 юни 2028 г. | юношески години = 2011 – 2017 | юношески отбори = {{Флагче|Бразилия}} [[Сантош Футебол Клубе|Сантош]] | години = 2017 – 2019<br>2019<br>2019 – | отбори = {{Флагче|Бразилия}} [[Сантош Футебол Клубе|Сантош]]<br>{{Флагче|Испания}} [[Реал Мадрид Кастиля|Реал Мадрид Б]]<br>{{Флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] | мачове = 63<br>3<br>152 | голове = (13)<br>(2)<br>(29) | национален отбор години = 2017 – 2018<br>2018 –2019<br>2019 –2021<br>2019 – | национален отбор = {{Флагче|Бразилия}} {{имеНОФ17|Бразилия}}<br>{{Флагче|Бразилия}} {{имеНОФ20|Бразилия}}<br>{{Флагче|Бразилия}} {{имеНОФ23|Бразилия}}<br>{{Флагче|Бразилия}} {{имеНОФ|Бразилия}} | национален отбор мачове = 4<br>10<br>6<br>31 | национален отбор голове = (3)<br>(3)<br>(1)<br>(7) | посл_проф_отбори = 20 октомври 2024 г | посл_нац_отбор = 15 октомври 2024 г | наем = }} '''Родриго Силва де Гоеш''' ({{lang|pt|Rodrygo Silva de Goes}}) е [[Бразилия|бразилски]] [[футболист]] играещ като [[Нападател (футбол)|нападател]] за испанския [[Реал Мадрид]]. == Клубна кариера == === Сантош === Роден в град [[Озаско (Бразилия)|Озаско]], [[Сао Пауло]], Родриго се присъединява към младежката формация на [[Сантош Футебол Клубе|Сантош]] през 2011 г. на десет годишна възраст като първоначално се присъединява към [[футзал]]ния отбор.<ref>[http://globoesporte.globo.com/sp/santos-e-regiao/futebol/times/santos/noticia/2016/08/inspiracao-em-neymar-e-pai-jogador-conheca-rodrygo-nova-joia-do-santos.html Inspiração em Neymar e pai jogador: conheça Rodrygo, nova joia do Santos]</ref> Той е грозен НЕГЪР През март 2017 г., е извикан за първия отбор в [[Перу]] за [[Копа Либертадорес]] срещу [[Спортинг Кристал]].<ref>[http://www.lance.com.br/santos/promessa-rodrygo-ganha-chance-aproxima-profissional.html Na mira europeia, jogador de 16 anos faz treinos no profissional do Santos]</ref> На 21 юли 2017 г. Родриго подписа първия си професионален договор, след като се съглася на пет годишен договор до 2022 година.<ref>[https://www.santosfc.com.br/rodrygo-revelacao-da-base-assina-o-primeiro-contrato-profissional-com-o-santos-fc/ Rodrygo, revelação da base, assina o primeiro contrato profissional com o Santos]</ref> Прави своя дебют в [[Кампеонато Бразилейро Серия А|Серия А]] на 4 ноември 2017 г., като късна смяна на [[Бруно Енрике]] при победата с 3:1 срещу отбора на [[Клубе Атлетико Минейро|Атлетико Минейро]]. На 25 януари 2018 г. отбеляза първия си гол за Сантош в последните минути на мача при победата с 2:1 като гости над [[Атлетика Понте Прета|Понте Прета]] на турнира [[Кампеонато Паулиста]].<ref>[https://esporte.uol.com.br/futebol/campeonatos/paulista/ultimas-noticias/2018/01/25/sasha-e-nova-joia-do-santos-viram-o-jogo-e-dao-vitoria-contra-a-ponte.htm Sasha e „nova promessa“ do Santos viram o jogo e dão vitória contra a Ponte]</ref> Родриго прави своя дебют за [[Копа Либертадорес]] на 1 март 2018 г. влизайки като смяна при загубата с 2:0 срещу [[Реал Гарсиласо]], на възраст 17 години и 50 дни като по този начин става най-младият играч на Сантос появил се в игра на този турнир.<ref>[https://www.gazetaesportiva.com/times/santos/rodrygo-e-o-mais-novo-jogar-libertadores-na-historia-do-santos/ Rodrygo é o mais novo a jogar Libertadores na história do Santos]</ref> Две седмици по-късно вкара първия си гол в турнира при победа с 3:1 срещу отбора на [[Насионал Монтевидео|Насионал]], на възраст 17 години, два месеца и шест дни като така се превръща в най-младия бразилец, който отбелязва гол в турнира.<ref>[https://globoesporte.globo.com/sp/santos-e-regiao/futebol/times/santos/noticia/em-post-sobre-rodrygo-santos-exalta-sua-tradicao-em-revelar-jovens-talentos.ghtml Em post sobre Rodrygo, Santos exalta sua tradição em revelar jovens talentos]</ref> На 14 април 2018 г. отбелязва първия си гол в [[Кампеонато Бразилейро Серия А|Серия А]] при домакинската победа с 2:0 срещу [[Сеара Спортинг Клуб|Сеара]].<ref>[https://globoesporte.globo.com/sp/santos-e-regiao/futebol/brasileirao-serie-a/jogo/14-04-2018/santos-ceara.ghtml Santos bate Ceará e volta a vencer em estreia de Brasileirão depois de 13 anos]</ref> На 3 юни отбелязва своя първи хеттрик при победата с 5:2 срещу [[Витория Баия]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://esporte.uol.com.br/futebol/campeonatos/brasileiro/serie-a/ultimas-noticias/2018/06/03/santos-x-vitoria.htm |заглавие=Com show de Rodrygo, Santos goleia o Vitória na Vila e dá fôlego a Jair |достъп_дата=2018-06-20 |архив_дата=2018-06-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180612144046/https://esporte.uol.com.br/futebol/campeonatos/brasileiro/serie-a/ultimas-noticias/2018/06/03/santos-x-vitoria.htm }}</ref> === Реал Мадрид === На 15 юни 2018 г. [[Реал Мадрид]] постига споразумение със Сантош за трансфера на Родриго, като играчът ще се присъедини към испанския отбор през юни 2019 г. и ще подпише до 2025 година.<ref>[https://www.realmadrid.com/en/news/2018/06/official-announcement-rodrygo-goes Official Announcement: Rodrygo Goes]</ref><ref>[https://www.santosfc.com.br/nota-oficial-3/ Nota oficial: Rodrygo Goes]</ref> Сумата за правата на играча е в размер на 45 млн. евро, като Сантош ще прибере 40 млн. евро и 80% от неговите права, а играча ще получи 5 млн. евро и ще запази 20% от правата си.<ref>[https://gong.bg/football-sviat/transferi/multimedia/video/oficialno-real-madrid-vze-noviia-nejmar-492751 Официално: Реал Мадрид взе „новия Неймар“]</ref><ref>[https://www.gol.bg/realmadrid/2018-06-15/ofitsialno-real-obyavi-brazilski-talant ОФИЦИАЛНО: Реал обяви бразилски талант]</ref> == Национален отбор == На 30 март 2017 г. е повикан в {{имеНОФ17|Бразилия}} за турнира „Montaigu“.<ref>[https://www.cbf.com.br/selecao-brasileira/noticias/selecao-base-masculina/selecao-sub-17-convocada-para-torneio-de-montaigu#.Wyp6SBLgWUl Seleção Sub-17 convocada para Torneio de Montaigu]</ref> Прави дебюта си в шампионата, като отбеляза и гол при загубата от {{имеНОФ17|Дания}} с 2:1, а няколко дни по късно отбелязва още два гола срещу отборите на {{имеНОФ17|Камерун}} и {{имеНОФ17|САЩ}}.<ref>[http://www.lance.com.br/santos/oito-gols-quatro-jogos-quarteto-peixe-destaca-selecao-sub.html Oito gols em quatro jogos: quarteto do Peixe se destaca na Seleção sub-17]</ref> На 7 март 2018 г. е извикан в {{имеНОФ20|Бразилия}}<ref>[https://globoesporte.globo.com/futebol/selecao-brasileira/noticia/rodrygo-e-yuri-alberto-do-santos-substituem-joias-do-flamengo-na-selecao-sub-20.ghtml Rodrygo e Yuri Alberto, do Santos, substituem joias do Flamengo na seleção sub-20]</ref>, но 6 дни по късно е извикан обратно в клубния си отбор Сантош от президента на клуба.<ref>[https://globoesporte.globo.com/futebol/selecao-brasileira/noticia/rodrygo-e-yuri-alberto-do-santos-substituem-joias-do-flamengo-na-selecao-sub-20.ghtml Após ida de Peres ao Rio, CBF libera Rodrygo e Yuri Alberto da seleção]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://int.soccerway.com/players/rodrygo-silva-de-goes/520774/ Профил в Soccerway] * [https://www.santosfc.com.br/elenco/rodrygo/ Профил в сайта на Сантош] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180615122509/https://www.santosfc.com.br/elenco/rodrygo/ |date=2018-06-15 }} {{СОРТКАТ:Гоеш, Родриго}} {{Настоящ състав на Реал Мадрид}} [[Категория:Бразилски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Сантос]] [[Категория:Футболисти на Реал Мадрид]] tuwg5snqd4wnbps779syem0pe2ylirp 12435581 12435577 2024-12-09T10:09:23Z Алиса Селезньова 24678 Премахнати [[Special:Contributions/46.254.135.228|редакции на 46.254.135.228]] ([[User talk:46.254.135.228|б]].), към версия на Danitrifonov04 12396772 wikitext text/x-wiki {{футболист | име = {{Флагче|Бразилия}} Родриго | снимка = Rodrygo 2023 (cropped).jpg | описание = | прякор = | цяло име = Родриго Силва де Гоеш | дата на раждане = {{дрг|2001|1|9|1}} | град на раждане = [[Озаско (Бразилия)|Озаско]] | държава на раждане = {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] | второ гражданство = | ръст = 173 см | пост = Дясно крило, ляво крило. | награди = | настоящ отбор = {{Флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] | номер на фланелката = 11 | договор до = 30 юни 2028 г. | юношески години = 2011 – 2017 | юношески отбори = {{Флагче|Бразилия}} [[Сантош Футебол Клубе|Сантош]] | години = 2017 – 2019<br>2019<br>2019 – | отбори = {{Флагче|Бразилия}} [[Сантош Футебол Клубе|Сантош]]<br>{{Флагче|Испания}} [[Реал Мадрид Кастиля|Реал Мадрид Б]]<br>{{Флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] | мачове = 63<br>3<br>152 | голове = (13)<br>(2)<br>(29) | национален отбор години = 2017 – 2018<br>2018 –2019<br>2019 –2021<br>2019 – | национален отбор = {{Флагче|Бразилия}} {{имеНОФ17|Бразилия}}<br>{{Флагче|Бразилия}} {{имеНОФ20|Бразилия}}<br>{{Флагче|Бразилия}} {{имеНОФ23|Бразилия}}<br>{{Флагче|Бразилия}} {{имеНОФ|Бразилия}} | национален отбор мачове = 4<br>10<br>6<br>31 | национален отбор голове = (3)<br>(3)<br>(1)<br>(7) | посл_проф_отбори = 20 октомври 2024 г | посл_нац_отбор = 15 октомври 2024 г | наем = }} '''Родриго Силва де Гоеш''' ({{lang|pt|Rodrygo Silva de Goes}}) е [[Бразилия|бразилски]] [[футболист]] играещ като [[Нападател (футбол)|нападател]] за испанския [[Реал Мадрид]]. == Клубна кариера == === Сантош === Роден в град [[Озаско (Бразилия)|Озаско]], [[Сао Пауло]], Родриго се присъединява към младежката формация на [[Сантош Футебол Клубе|Сантош]] през 2011 г. на десет годишна възраст като първоначално се присъединява към [[футзал]]ния отбор.<ref>[http://globoesporte.globo.com/sp/santos-e-regiao/futebol/times/santos/noticia/2016/08/inspiracao-em-neymar-e-pai-jogador-conheca-rodrygo-nova-joia-do-santos.html Inspiração em Neymar e pai jogador: conheça Rodrygo, nova joia do Santos]</ref> През март 2017 г., е извикан за първия отбор в [[Перу]] за [[Копа Либертадорес]] срещу [[Спортинг Кристал]].<ref>[http://www.lance.com.br/santos/promessa-rodrygo-ganha-chance-aproxima-profissional.html Na mira europeia, jogador de 16 anos faz treinos no profissional do Santos]</ref> На 21 юли 2017 г. Родриго подписа първия си професионален договор, след като се съглася на пет годишен договор до 2022 година.<ref>[https://www.santosfc.com.br/rodrygo-revelacao-da-base-assina-o-primeiro-contrato-profissional-com-o-santos-fc/ Rodrygo, revelação da base, assina o primeiro contrato profissional com o Santos]</ref> Прави своя дебют в [[Кампеонато Бразилейро Серия А|Серия А]] на 4 ноември 2017 г., като късна смяна на [[Бруно Енрике]] при победата с 3:1 срещу отбора на [[Клубе Атлетико Минейро|Атлетико Минейро]]. На 25 януари 2018 г. отбеляза първия си гол за Сантош в последните минути на мача при победата с 2:1 като гости над [[Атлетика Понте Прета|Понте Прета]] на турнира [[Кампеонато Паулиста]].<ref>[https://esporte.uol.com.br/futebol/campeonatos/paulista/ultimas-noticias/2018/01/25/sasha-e-nova-joia-do-santos-viram-o-jogo-e-dao-vitoria-contra-a-ponte.htm Sasha e „nova promessa“ do Santos viram o jogo e dão vitória contra a Ponte]</ref> Родриго прави своя дебют за [[Копа Либертадорес]] на 1 март 2018 г. влизайки като смяна при загубата с 2:0 срещу [[Реал Гарсиласо]], на възраст 17 години и 50 дни като по този начин става най-младият играч на Сантос появил се в игра на този турнир.<ref>[https://www.gazetaesportiva.com/times/santos/rodrygo-e-o-mais-novo-jogar-libertadores-na-historia-do-santos/ Rodrygo é o mais novo a jogar Libertadores na história do Santos]</ref> Две седмици по-късно вкара първия си гол в турнира при победа с 3:1 срещу отбора на [[Насионал Монтевидео|Насионал]], на възраст 17 години, два месеца и шест дни като така се превръща в най-младия бразилец, който отбелязва гол в турнира.<ref>[https://globoesporte.globo.com/sp/santos-e-regiao/futebol/times/santos/noticia/em-post-sobre-rodrygo-santos-exalta-sua-tradicao-em-revelar-jovens-talentos.ghtml Em post sobre Rodrygo, Santos exalta sua tradição em revelar jovens talentos]</ref> На 14 април 2018 г. отбелязва първия си гол в [[Кампеонато Бразилейро Серия А|Серия А]] при домакинската победа с 2:0 срещу [[Сеара Спортинг Клуб|Сеара]].<ref>[https://globoesporte.globo.com/sp/santos-e-regiao/futebol/brasileirao-serie-a/jogo/14-04-2018/santos-ceara.ghtml Santos bate Ceará e volta a vencer em estreia de Brasileirão depois de 13 anos]</ref> На 3 юни отбелязва своя първи хеттрик при победата с 5:2 срещу [[Витория Баия]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://esporte.uol.com.br/futebol/campeonatos/brasileiro/serie-a/ultimas-noticias/2018/06/03/santos-x-vitoria.htm |заглавие=Com show de Rodrygo, Santos goleia o Vitória na Vila e dá fôlego a Jair |достъп_дата=2018-06-20 |архив_дата=2018-06-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180612144046/https://esporte.uol.com.br/futebol/campeonatos/brasileiro/serie-a/ultimas-noticias/2018/06/03/santos-x-vitoria.htm }}</ref> === Реал Мадрид === На 15 юни 2018 г. [[Реал Мадрид]] постига споразумение със Сантош за трансфера на Родриго, като играчът ще се присъедини към испанския отбор през юни 2019 г. и ще подпише до 2025 година.<ref>[https://www.realmadrid.com/en/news/2018/06/official-announcement-rodrygo-goes Official Announcement: Rodrygo Goes]</ref><ref>[https://www.santosfc.com.br/nota-oficial-3/ Nota oficial: Rodrygo Goes]</ref> Сумата за правата на играча е в размер на 45 млн. евро, като Сантош ще прибере 40 млн. евро и 80% от неговите права, а играча ще получи 5 млн. евро и ще запази 20% от правата си.<ref>[https://gong.bg/football-sviat/transferi/multimedia/video/oficialno-real-madrid-vze-noviia-nejmar-492751 Официално: Реал Мадрид взе „новия Неймар“]</ref><ref>[https://www.gol.bg/realmadrid/2018-06-15/ofitsialno-real-obyavi-brazilski-talant ОФИЦИАЛНО: Реал обяви бразилски талант]</ref> == Национален отбор == На 30 март 2017 г. е повикан в {{имеНОФ17|Бразилия}} за турнира „Montaigu“.<ref>[https://www.cbf.com.br/selecao-brasileira/noticias/selecao-base-masculina/selecao-sub-17-convocada-para-torneio-de-montaigu#.Wyp6SBLgWUl Seleção Sub-17 convocada para Torneio de Montaigu]</ref> Прави дебюта си в шампионата, като отбеляза и гол при загубата от {{имеНОФ17|Дания}} с 2:1, а няколко дни по късно отбелязва още два гола срещу отборите на {{имеНОФ17|Камерун}} и {{имеНОФ17|САЩ}}.<ref>[http://www.lance.com.br/santos/oito-gols-quatro-jogos-quarteto-peixe-destaca-selecao-sub.html Oito gols em quatro jogos: quarteto do Peixe se destaca na Seleção sub-17]</ref> На 7 март 2018 г. е извикан в {{имеНОФ20|Бразилия}}<ref>[https://globoesporte.globo.com/futebol/selecao-brasileira/noticia/rodrygo-e-yuri-alberto-do-santos-substituem-joias-do-flamengo-na-selecao-sub-20.ghtml Rodrygo e Yuri Alberto, do Santos, substituem joias do Flamengo na seleção sub-20]</ref>, но 6 дни по късно е извикан обратно в клубния си отбор Сантош от президента на клуба.<ref>[https://globoesporte.globo.com/futebol/selecao-brasileira/noticia/rodrygo-e-yuri-alberto-do-santos-substituem-joias-do-flamengo-na-selecao-sub-20.ghtml Após ida de Peres ao Rio, CBF libera Rodrygo e Yuri Alberto da seleção]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://int.soccerway.com/players/rodrygo-silva-de-goes/520774/ Профил в Soccerway] * [https://www.santosfc.com.br/elenco/rodrygo/ Профил в сайта на Сантош] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180615122509/https://www.santosfc.com.br/elenco/rodrygo/ |date=2018-06-15 }} {{СОРТКАТ:Гоеш, Родриго}} {{Настоящ състав на Реал Мадрид}} [[Категория:Бразилски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Сантос]] [[Категория:Футболисти на Реал Мадрид]] 8g8ig5wrinh3j6pdslxrb9hr4p6rzwx 0 698963 12435540 12424320 2024-12-09T09:22:45Z Alexander.D.Hristov 169981 12435540 wikitext text/x-wiki {{Плавателен съд |име = „Колбер“ |име-оригинал = Colbert (C611) |снимка = Croiseur Colbert dans le port de Bordeaux.jpg |заглавие = „Колбер“ в [[Бордо]], [[2006]] г. |емблема = |флаг = {{Флагификация|Франция|ВМС}} |тип = [[Крайцер ПВО]],<br>след модернизация:<br>[[Ракетен крайцер]] |производител = ''Arsenal de Brest'' в [[Брест (Франция)|Брест]], [[Франция]] |поръчан = |започнат = [[17 май]] [[1954]] г. |завършен = [[24 март]] [[1956]] г. |начало = [[5 май]] [[1959]] г. |край = утилизиран през [[2010]] г. |състояние = извън експлоатация |домуване = [[Брест (Франция)]] |дължина = 180,5 [[метър|m]] |ширина = 20,3 m |газене = 6,5 m |задвижване = 2 [[парна турбина|парни турбини]] ''Parsons'';<br>4 [[Водотръбен котел|водотръбни котли]] ''Indret'' |мощност = 87 000 [[конска сила|к.с.]] (64,9 М[[Ват|Вт]]) |движител = 2 [[гребен винт|гребни винта]] |скорост = 33 [[възел (скорост)|възела]]<br />(61 [[километър в час|km/h]]) |водоизместимост = 9085 [[тон|t]] (стандартна);<br />11 100 t (пълна) |броня = [[брониран пояс|пояс]]: 50 – 80 mm;<br>[[бронирана палуба|палуба]]: 50 mm |ХАС = DSBV 1 |радиоелектронно оборудване = |екипаж = 977 души<br />560 след модернизацията |РЛС = DRBV 20A, DRBV 22A, DRBI 10, 4 DRBC 31B |автономност дистанция = 4000 [[морска миля|морски мили]] при 25 възела ход;<br>Запас [[гориво]]: t |други име 1 = Кръстен в чест на |други 1 =[[Жан-Батист Колбер]] |оръдия = 8x2 [[127 mm/54 Model 1948|127 mm]];<br>'''След модернизацията:'''<br>2x1 [[100 mm/55 Model 68|100 mm]]; |зенитни =10x2 [[57 mm/60 SAK Model 1950|57 mm]];<br>'''След модернизацията:'''<br>6x2 [[57 mm/60 SAK Model 1950|57 mm]] |ракети = '''След модернизацията:'''<br>4x1 [[ракетна пускова установка|ПУ]] за [[противокорабна ракета|ПРК]] [[Екзосе]]<br>(4 [[ракета|ракети]]);<br>1x2 ПУ за [[зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] [[Masurca (ЗРК)|Масурка]], (48 ракети) |торпеда = |други = |хеликоптери = 1 [[вертолет]] |самолети = |източник = }} '''Колбер''' ({{lang|fr|Colbert ([[Класификация на корабите по номер на вимпела|C611]]}}) е [[крайцер]] на [[Въоръжени_сили_на_Франция#Военноморски_сили|ВМС на Франция]]. Получава името си в чест на френския държавник [[Жан-Батист Колбер]]. [[залагане на плавателен съд|Заложен]] е като втори кораб на серията „[[Де Грас (крайцер, 1946)|Де Грас]]“, типични [[лек крайцер|леки крайцери]], завършен е като [[крайцер ПВО|ПВО крайцер]], въоръжен с [[универсална артилерия]]. В периода 1970 – 1972 г. преминава радикална [[модернизация]], и в резултат на нея става [[ракетен крайцер]]. След изваждането си от бойния състав на флота, от 1993 г. до 2007 г. е [[кораб музей]] в [[Бордо]]. През 2010 г. е разкомплектован за скрап. == Литература == * {{cite|автор= James Charles Fahey |заглавие= The ships and aircraft of the United States fleet, 1958 |url=https://books.google.ru/books?id=8r7CLbAueL0C |издание= 7th ed. |издател= Naval Institute Press |дата= 1980 |страница= 71 |isbn= 0870216465, 9780870216466. }}. == Външни препратки == * [http://navypedia.org/ships/france/fr_cr_colbert.htm COLBERT cruiser (1959)] {{икона|en}} * [http://www.netmarine.net/bat/croiseur/colbert/index.htm NetMarine.net] {{икона|fr}} * [https://web.archive.org/web/20070112083643/http://www.croiseur-colbert.com/ Site of the museum] {{икона|fr}} * [http://www.shipspotting.com/gallery/photo.php?lid=1542553 Ship Moorned & Brest as of April 2012] {{икона|en}} * [http://www.boreally.org/militaire-abandon/cimetiere-marin-landevennec-croiseur-colbert/ History and photographs inside the abandoned Colbert cruiser] {{икона|fr}} * {{commonscat-inline|Colbert (C611)}} {{Превод от|ru|Кольбер (крейсер)|66805583}} [[Категория:Леки крайцери тип „Де Грас“|К]] [[Категория:Ракетни крайцери по проекти|К]] [[Категория:Френски ракетни крайцери|К]] 6v52z98t95fh6kk4e870b94r0f1mpqz 2 699642 12435323 12431405 2024-12-08T21:54:24Z Owain Knight 20216 12435323 wikitext text/x-wiki {| width=100% height=100% cellpadding="2" cellspacing="5" valign="top" style="border:2px solid #e1eaee;background:#357EC7;" ! style=; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px; text-align:center" |[[File:Tervel Kamenov in Bulgaria.jpg|center|thumb|750px|<div style="text-align:center"> Благородството е Отбраната на Свободата и Любовта! Съдбата е Благородна! Лоялна Свобода! Благородството е Силата на Свободата! Благородството на Свободата е Благородството на Света! Самото Благородство е Свобода на Духа! Рицар Owain Knight с [[Българско знаме|Българското Знаме]] на Връх [[Копитото]], [[Витоша|Бояна Планина]] с [[Копитото (телевизионна кула)|Кулата]] от [[Междузвездни войни|Междузвездни Войни]], [[България|Велика България]], Аве Победа! <br>[http://orderofthedrakon.wordpress.com Дружество на Божествената Звезда и Орден на Дракона]<br>Owain Knight, with the [[:en:Flag of Bulgaria|Bulgarian Flag]] on Kopitoto Peak with the [[:en:Star Wars|Star Wars]] [[:en:Vitosha Mountain TV Tower|Tower]] on [[:en:Vitosha|Boyana Mountain]], [[:en:Bulgaria|Great Bulgaria]], Waes Hael Victory! Harold aet Ealdgyth Swanneschals Gate<br> [http://orderofthedrakon.wordpress.com Divine Star Society and Order of the Drakon]<br>''Historia magistra vitae est''<br>tervelkamenov@yandex.com </div>]] <br>[[File:Kaiseradler Aquila heliaca e amk.jpg|center|thumb|750px|<div style="text-align:center"><b>[[Имперски орел]]<br>[[:en:Eastern Imperial Eagle|Eastern Imperial Eagle]]</b></div>]] <br>[[File:Chester Cathedral (7251396712).jpg|center|thumb|555px|<div style="text-align:center"><b>Катедралата в [[Честър]], [[Англия]]<br>[[:en:Chester Cathedral|Chester Cathedral, England]]</b></div>]] |- | <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Mont Saint Michel in the morning.jpg|thumb|340px|<div style="text-align:center"><b>[[Мон Сен Мишел]]<br>[[:en:Mont Saint Michel|Mont Saint Michel]]</b></div>]] [[Готика]] 🎨 [[Естетика]] 🎨 [[Изкуство]] 🎨 [[Култура]] 💶 [[Гаврил Радомир]] 💶 [[Пресиан]] 💶 [[Птолемей I Сотер]] 💶 [[Филип II Македонски]] 💶 [[Гауранга Махапрабху]] [[:en:Chaitanya Mahaprabhu|Gouranga Mahaprabhu]] 💶 [[Лоурънс Дъндас]] [[:en:Lawrence Dundas, 2nd Marquess of Zetland|Lawrence Dundas]] 💶 [[Йеше Цогял]]💶 [[Пресиан II]]💶 [[Парвати]] Можете да взимате идеи за нови статии (преводи) от '''[[Потребител:Owain Knight/To Do|моя списък]]'''. [https://pageviews.toolforge.org/?project=bg.wikipedia.org&platform=all-access&agent=user&redirects=0&range=latest-60&pages=Йога_сутра Йога Посещаемост на Уикипедия]. Това е списък на Моите приноси в Българската Уикипедия! Надявам се да Намерите Моите Статии за Любими и Интересни! Аз съм благодарен на Уикипедия за академичната свобода и приветливост която съм намерил тук. Смятам че Уикипедия трябва да допуска повече емоционалност и справедливост. '''Европейска история и политика''' [[File:Mary (Chronica Hungarorum).jpg|thumb|left|240px|<div style="text-align:center"><b>[[:en:Mary, Queen of Hungary|Queen Mary]] of [[:en:Anjou|Anjou]], [[:en:Hungary|Hungary]], [[:en:Bulgaria|Bulgaria]] and [[:en:Germany|Germania]]<br>Кралица [[Мария Унгарска|Мери]] на [[Анжу]], [[Унгария]], [[България]] и [[Германия]]<br></b></div>]] [[File:Harold Godwinson 02.jpg|thumb|250px|<div style="text-align:center"><b>[[:en:Harold Godwinson|King Harold Godwinson]] of [[:en:Anglo-Saxon England|Anglo-Saxon England]]<br>Крал [[Харолд Годуинсън]] на [[Англо-саксонска Англия|Англо-Саксонска Англия]]</b></div>]] [[File:Pisanello 024b.jpg|thumb|240px|<div style="text-align:center"><b>[[:en:Sigismund von Luxembourg|King Sigismund von Luxembourg]] of [[:en:Hungary|Hungary]], [[:en:Bulgaria|Bulgaria]], [[:en:Carpathia|Carpathia]] and [[:en:Germany|Germania]]<br>Крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд фон Люксембург]] на [[Унгария]], [[България]], [[Карпатия]] и [[Германия]]<br>Основател на [[Ордена на Дракона]]</b></div>]] Аз съм учил Английски език, литература и култура и Международни отношения в Софийския университет от 2002 до 2007 година, Aвтор съм на 5 Книги на Английски език, които съм започнал да превеждам на Български език и съм автор на 515 статии като Owain Knight, главно с превод от английски език, за Българската Уикипедия и 55 преводи на речи и 3 стихотворения! Предлагам Класове по Английски език и Български език за Чужденци в София, България и онлайн! Предлагам Английско-Български и Българско-Английски Превод! Аз съм Учител по [[Йога]] на Божествената Звезда и [[Елохим]] [[Крия Йога]]! Аз съм автор на Уроците на Дружеството на [[Божествена]]та [[Звезда]] и [[Ордена на Дракона]] с [[Лакшми]] Премананда Енергийна Йога, [[Парвати]] [[Хатха Йога]] и [[Елохим]] [[Крия Йога]], които са достъпни свободно на моя уебсайт! Академията на Божествената Звезда е Академия на [[Междузвездни Войни]] от Днес 3 март, Денят на [[Освобождението на България]]! Английският е езикът на [[Авалон]]! Българският е езикът на [[Фанагория]]! Любимите ми английски писатели са [[Джон Кийтс]], [[Пърси Биш Шели]], [[Уилям Уелски|Уилям Уиндзор]], [[Уилям Уърдсуърт]], сър [[Филип Сидни]], [[Едмънд Спенсър]], [[Кристофър Марлоу]], [[Уилям Шекспир]], [[Джефри Чосър]], [[Поетът на Гауейн]], [[Аелфрик]], [[Дънстан]] и [[Бийд]]! Копнея да споделя моята култура и да създам Уютна среда за учене, както и да изградя увереност в новопридобитите умения и знания! Работил съм в 3 компании като професионален преводач, Kammarton, Medimag-MS и Lazar Co от 2008 г. насам! Свържете се с мен на tervelkamenov@yandex.com за повече информация и Взаимодействие! Честита Фреева Пролет! Рицар Тервел Каменов, Цено Банчев I've Studied English Language, Literature and Culture and International Relations at Sofia University from 2002-2007, I'm the Author of 5 Books in English Divine Star Autobiography of a King Adventures of a Magnificent Yogi, Divine Star of a King Spiritual Revelations, Tao of the Angel Order of the Drakon Historical Novel and the Divine Star Society and Order of the Drakon Lessons Which I've Started to Translate in Bulgarian and Author of 515 Articles as Owain Knight, Mainly through Translation from English, on Bulgarian Wikipedia and 55 Speeches Translations and 3 Poems! I Offer English and Bulgarian Classes in Sofia, Bulgaria and Online! I Offer English-Bulgarian Translation Services! I'm a Divine Star Yoga and Kriya Yoga Teacher! I'm the Author of the Divine Star Society and Order of the Drakon Lessons with Lakshmi Premananda Energy Yoga, Parvati Hatha Yoga and Kriya Yoga which are accessible Freely on My Website! The Divine Star Academy is the Divine Star Wars Academy as of Today 3 March Bulgarian Victory Liberation March Day! English is the Language of Avalon! Bulgarian is the Language of Phanagoria! My Favourite English Writers are Sir Philip Sidney, Edmund Spenser, Christopher Marlowe, William Shakespeare, Geoffrey Chaucer, the Gawain Poet, Aelfric, Dunstan and Bede! I am Passionate about Sharing My Culture and Creating a Warm Learning Environment and Build Confidence in Newly Acquired Skills and Knowledge! I've Worked for 3 Companies as Professional Translator, Kammarton, Medimag-MS and Lazar Co Since 2008! Contact Me on tervelkamenov@yandex.com for More Information and Interaction! Happy Freyjan Spring! Knight Tervel Kamenov, Tseno Banchev * [[Готическа архитектура]] • [[Готика]] • [[Битка в Тевтобургската гора]] • [[Битка при Адрианопол (378)]] • [[Велизарий|Белисарий]] • [[Превземане на Рим (546)]] • [[Пресиан]] • [[Гаврил Радомир]] • [[Битка при Поатие]] • [[Битка при Манцикерт]] • [[Битка при Лехфелд]] • [[Битка при Грюнвалд]] • [[Обсада на Лисабон]] • [[Невска битка]] • [[Битка на Чудското езеро]] • [[Битка при Никопол (1396)|Битка при Никопол]] • [[Битка при Ангора]] • [[Варненски кръстоносен поход]] • [[Битка при Златица]] • [[Битка при Куновица]] • [[Битка при Варна]] • [[Обсада на Белград (1456)]] • [[Обсада на Родос (1480)]] • [[Обсада на Родос (1522)]] • [[Обсада на Виена]] • [[Обсада на Малта]] • [[Нидерландско-португалска война]] • [[Битка при Виена]] • [[Битка при Зента]] • [[Щурм на Измаил]] • [[Гром победы, раздавайся!]] • [[Битка при Вязма]] • [[Обсада на Одрин (1912-1913)]] • [[Битка при Ихтиман]] * [[Елохим]] • [[Тервел]] • [[Орден на Дракона]] • [[Англо-саксонска Англия]] • [[Англо-саксонци|Англо-Саксонци]] • [[Епоха на викингите|Епоха на Викингите]] • [[Нормани]] • [[Танкред Галилейски]] • [[Максимин (дипломат)|Максимин]] • [[Михаил Вурц]] • [[Марко Поло]] • [[Тимур]] • [[Балкански кръстоносни походи]] * [[Абатство Гластънбъри]] • [[Италиански ренесанс]] • [[Мон Сен Мишел]] • [[Нотр Дам дьо Шартр]] • [[Сан Марко (Венеция)|Базилика Сан Марко]] • [[Сан Марко (площад)|Площад Сан Марко]] • [[Утрехтска уния]] • [[Околосветско пътешествие]] * [[Арманяко-бургундска гражданска война]] • [[Обсада на Сен Пиер льо Мутие]] * [[Принцови острови]] • [[Обсада на Корфу (1798-1799)]] • [[Битка при Вязма]] • [[Превземане на Гибралтар]] * [[Вилхелм II]] • [[Германска колониална империя]] • [[Коледно примирие]] • [[Полско-съветска война]] * [[Атлантическа харта]] • [[Германо-съветски преговори за влизане на СССР в Оста]] • [[Операция Барбароса]] • [[Бергхоф]] • [[Ева Браун]] • [[Оберзалцберг]] • [[Кръст на честта на германската майка]] • [[Heinkel He 280]] • [[Антон Дрекслер]] • [[Чърчил, Хитлер и ненужната война]] • [[Дейвид Ървинг]] • [[Джон Чармли]] • [[Войната на Хитлер]] • [[Операция Марита]] • [[Берлинер Шпортпаласт]] • [[Реч в Шпортпаласт]] • [[Фрайкорпс]] • [[Лагери за принудителен труд в комунистическа България]] * [[:en:Maximinus (diplomat)|Maximinus]] • [[:en:Battle of Sofia|Battle of Sofia]] • [[:en:Boyan Petrov|Boyan Petrov]] • [[Архиоптерикс]] * [[Щурм]] • [[Щик]] * [[Руска военна интервенция в Сирия]] • [[RT]] * [[Симо Соколов]] • [[Харалампи Джамджиев]] • [[Боян Петров]] * [[Красимир Каракачанов]] • [[Виктор Орбан]] • [[Никола Стърджън]] * [[Шарлен (принцеса на Монако)|Принцеса Шарлен на Монако]] * [[Регентски съвет (Полша)]] • [[Президент на Европейския съвет]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:BarboraBellifortis.jpg|thumb|left|<b>[[:en:Barbara von Cilli|Queen Barbara von Cilli]], Royal Wife of [[:en:Sigismund von Luxembourg|King Sigismund von Luxembourg]] of [[:en:Anjou|Anjou]], [[:en:Hungary|Hungary]], [[:en:Bulgaria|Bulgaria]] and [[:en:Germany|Germania]]<br>Кралица [[Барбара фон Цили|Барбара фон Люксембург]], Кралска Съпруга на Крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд фон Люксембург]] на [[Анжу]], [[Унгария]], [[България]], [[Трансилвания]] и [[Германия]], Майка на Кралица [[Елизабет фон Люксембург]]</b>]] '''Средновековна литература''' * [[Роман за Розата]] • [[Песен за Роланд]] • [[Пребогатият часослов на херцог дьо Бери]] • [[Пътешествията на Марко Поло]] • [[Утешението на философията]] * [[Сър Гауейн и Зеления рицар]] • [[Перла (стихотворение)|Перла]] • [[Смъртта на Артур|Животът на Артур]] • [[Облакът на незнанието]] • [[Риданието на съпругата]] • [[Посланието на съпруга]] • [[Сънят на Кръста]] • [[Моргейз]] • [[Сър Орфео]] • [[Пиърс Плауман]] • [[Битката при Молдън]] • [[Англо-саксонска хроника]] • [[Смъртта на Артур|Le Morte d'Arthur]] • [[Кралицата на феите]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Lord Guilford Dudley.jpg|thumb|135px|<div style="text-align:center"><br><b>[[:en:Guildford Dudley|King Guildford Dudley of England, Wales, Ireland and France]]<br> Крал [[Гилдфорд Дъдли]] на [[Англия]], [[Уелс]], [[Ирландия]] и [[Франция]]</b></div>]] '''Британска история''' * [[Битка при Малдън]] • [[Битка при Креси]] • [[Битка при Аженкур]] • [[Битка при Босуърт]] • [[Битка при Марстън Мур]] • [[Славна революция]] • [[Битка при Калоден]] * [[Харолд Годуинсън]] • [[Битка при Стамфорд Бридж]] • [[Лиуелин Велики]] • [[Едит Суанеша]] * [[Боеций]] • [[Аелфрик]] • [[Уолтър Хилтън]] • [[Юлиана от Норич|Иулиана от Норич]] • [[Мари дьо Франс]] • [[Томас Малъри]] • [[Йоан Кръстни]] * [[Томас Уайът]] • [[Хенри Хауърд, граф на Съри]] • Сър [[Филип Сидни]] • [[Мери Сидни]] • [[Едмънд Спенсър]] • [[Мери Уолстънкрафт]] • [[Уилям Уърдсуърт]] • [[Алфред Тенисън]] * [[Кейт Бланшет]] • [[Хейдън Кристенсен]] • [[Робърт Карлайл]] • [[Кевин Маккид]] • [[Клинт Истууд]] • [[Джуд Лоу]] * [[Валерио Манфреди]] • [[Джулиано Монталдо]] * [[Нели Блай]] * [[Боеций]] • [[Аелфрик]] • [[Уолтър Хилтън]] • [[Юлиана от Норич]] • [[Мари дьо Франс]] • [[Томас Малъри]] • [[Йоан Кръстни]] * [[Томас Уайът]] • [[Хенри Хауърд, граф на Съри]] • Сър [[Филип Сидни]] • [[Мери Сидни]] • [[Едмънд Спенсър]] • [[Мери Уолстънкрафт]] • [[Уилям Уърдсуърт]] • [[Алфред Тенисън]] * [[Кейт Бланшет]] • [[Хейдън Кристенсен]] • [[Робърт Карлайл]] • [[Кевин Маккид]] • [[Клинт Истууд]] • [[Джуд Лоу]] * [[Валерио Манфреди]] • [[Джулиано Монталдо]] * [[Нели Блай]] * [[Дърамска катедрала]] • [[Йоркска катедрала]] • [[Линдисфарн]] • [[Питърбъро (катедрала)|Катедрала в Питърбъро]] • [[Или (катедрала)|Катедрала в Или]] • [[Абатство Гластънбъри]] • [[Замък Карнарвън]] • [[Единбургски замък]] • [[Елън Донан]] • [[Дъблински замък]] • [[Фланан (острови)|Острови Фланан]] * [[Артър, принц на Уелс]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Елизабет I]] • Лорд [[Робърт Дъдли]] • Лорд [[Уилям Сесил]] • Сър [[Франсис Уолсингам]] • [[Никълъс Трокмортън]] • Сър [[Едуард Сиймур]] • маг [[Джон Дий]] • Лорд [[Джон Дъдли]] • Леди [[Мери Болейн]] • Крал [[Лир (крал)|Лир]] * [[Уестминстърски дворец]] • [[Камара на общините на Обединеното кралство|Камара на общините]] • [[Камара на лордовете]] • [[Барутен заговор]] • [[Тауър Бридж]] • [[Външна политика на Великобритания|Външна политика]] • [[Акт за съюз (1800)]] * [[Олимпик (кораб)]] • [[Ейми Джонсън]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Уинстън Чърчил]] • [[s:Автор:Уинстън Чърчил|Речи на Уинстън Чърчил]] • [[Операция Динамо]] • [[Операция Немислимо]] • [[Харта на Обединените нации]] • [[Бомбардиране на Ватикана]] * [[Метро на Тайн и Уиър]] * [[Кевин Ръд]] • [[Рождество (остров, Кирибати)|Остров Рождество]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> '''История на Азия''' [[File:2005 Kailash with moon Tibet.jpg|thumb|left|250px|<div style="text-align:center"><b>Свещеният Връх [[Кайлаш]] в [[Тибет]]<br> Holy [[:en:Mount Kailash|Mount Kailash]] in [[:en:Tibet|Tibet]]</b></div>]] [[File:Manuel I.jpg|thumb|225px|<div style="text-align:center"><b> King [[:en:Manuel I|Manuel I]] of [[:en:Portugal|Portugal]] and [[:en:Spain|Spain]]<br> Крал [[Мануел I]] на [[Португалия]] и [[Испания]]</b></div>]] [[File:BattleofIssus333BC-mosaic-detail1.jpg|thumb|325px|<div style="text-align:center"><b>[[Александър Велики]] в [[Битка при Иса|Битката при Иса]]<br>[[:en:Alexander the Great|Alexander the Great]] in the [[:en:Battle of Issus|Battle of Issus]]</b></div>]] [[Превземане на Малака (1511)|Превземането на Малака]] в съвременна [[Малайзия]] от [[Алфонсу де Албукерке]] през 1511 г. е резултат от плана на крал [[Мануел I]] да прекрати [[Търговия в Индийския океан|мюсюлманската търговия]] в Индийския океан, като превземе [[Аден]], превземе търговията през [[Александрия]], превземе [[Ормуз]], за да превземе търговията през [[Персийския залив]] и [[Бейрут]], и превземе [[Малака]], за да контролира търговията с [[Китай]]! * [[Битка при Граник]] • [[Битка при Иса]] • [[Обсада на Халикарнас]] • [[Обсада на Тир]] • [[Битка при Гавгамела]] • [[Битка при Персийската врата]] • [[Обсада на Согдианската скала]] • [[Битка при Хидасп]] • [[Трансоксиана]] * [[Кублай хан]] • [[Каракорум (град)|Каракорум]] • [[Шанду]] * [[Обсада на Багдад (1258)|Обсада на Багдад]] • [[Битка при Айн Джалут]] * [[Семьон Дежньов]] • [[Уилям Адамс]] * [[Нагоя (замък)|Замък Нагоя]] • [[Битка при Мьонгнянг]] • [[Битка при Секигахара]] • [[Република Едзо]] • [[Битка при Халхин Гол]] • [[Битка в залива Лейте]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Робърт Клайв]] • [[Обсада на Аркот]] • [[Битка при Пласи]] • [[Битка при Суали]] • [[Първа англо-маратхска война]] • [[Втора англо-маратхска война]] • [[Трета англо-маратхска война]] • [[Четвърта англо-майсорска война]] • [[Втора англо-сикхска война]] • [[Англо-непалска война]] • [[Англо-персийска война]] • [[Битка при Порт Артур]] • [[Артър Филип]] * [[Битка при Магдаба]] • [[Битка при Беер Шева (1917)]] • [[Битка за Йерусалим (1917)]] * [[Франсишку де Алмейда]] • [[Португалска Индия]] • [[Френска Индия]] • [[Холандска Индия]] • [[Датска Индия]] • [[Битка при Диу]] • [[Шиваджи]] • [[Малабарски бряг]] • [[Короманделски бряг]] • [[Типу Султан]] '''Йога и Веданта''' * [[Кайлаш]] • [[Манасаровар]] • [[Шимла]] • [[Утаракханд]] • [[Кедарнат]] • [[Бадринат]] • [[Ришикеш]] • [[Джаму и Кашмир|Кашмир]] • [[Карнатака|Майсор]] • [[Мадхя Прадеш]] • [[Каджурахо]] • [[Тамил Наду]] * [[Йога]] • [[Самадхи]] • [[Брахман]] • [[Кайваля]] • [[Бхагавад гита]] • [[Бхагавата пурана]] • [[Атман]] • [[Махабхарата]] • [[Махаватар Бабаджи]] • [[Лахири Махасая]]• [[Шри Юктешвар]] • [[Парамаханса Йогананда]] • [[Рамаяна]] • [[Ишвара]] • [[Шанкара]] • [[Рамануджа]] • [[Шри Рамакришна]] • [[Свами Вивекананда]] • [[Сарвепали Радхакришнан]] • [[Свами Шивананда]] • [[Свами Ниранджанананда]] • [[Свами Вишнудевананда]] • [[Йога Сутра]] • [[Турия (Веданта)|Турия]] * [[Китайска философия]] • [[Джийт кун до]] * [[Фаравахар]] • [[Фраваши]] • [[Хваренах]] '''Ориент''' * [[Окупация на Константинопол]] • [[Премахване на Османския султанат]] • [[Превземане на Голямата джамия]] * [[Битка при Халхин Гол]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> '''Творци''' * [[Джон Уилямс]] • [[Адриан фон Циглер]] • [[Лорина Маккенит]] • [[Луар на Лубре]] • [[Джеймс Хорнър]] • [[Саймън и Гарфънкъл]] * [[Боеций]] • [[Аелфрик]] • [[Уолтър Хилтън]] • [[Юлиана от Норич|Джулиан от Норич]] • [[Мари дьо Франс]] • [[Джон Скелтън]] • [[Томас Малъри]] • [[Йоан Кръстни]] * [[Томас Уайът]] • [[Хенри Хауърд, граф на Съри]] • Сър [[Филип Сидни]] • [[Мери Сидни]] • [[Едмънд Спенсър]] • [[Мери Уолстънкрафт]] • [[Уилям Уърдсуърт]] • [[Алфред Тенисън]] * [[Кейт Бланшет]] • [[Хейдън Кристенсен]] • [[Робърт Карлайл]] • [[Кевин Маккид]] • [[Клинт Истууд]] • [[Джуд Лоу]] * [[Валерио Манфреди]] • [[Джулиано Монталдо]] * [[Нели Блай]] '''Филми''' * [[Дракула Неразказан]] • [[Рим (сериал)|Рим]] • [[Беоулф (филм, 2007)|Беоулф]] • [[Игра на тронове|Песен за огън и лед]] • [[Небесно царство|Кралство Небесно]] • [[Арн – Рицарят тамплиер]] • [[Смело сърце]] • [[Елизабет: Златният век]] • [[Влюбеният Шекспир]] • [[Венецианският търговец (филм)|Венецианският търговец]] • [[Последният мохикан (филм)|Последният мохикан]] • [[Летящи кинжали]] • [[Теорията на всичко]] • [[Анн от „Зелените покриви“ (филм, 1985)|Анн от Зелените покриви]] • [[Пътят към Авонлий]] '''Литература''' * [[Уолдън]] • [[Гласовете ви чувам]] • [[Ребека (роман)|Ребека]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> '''Американска политика и история''' [[File:Stonewall Jackson - National Portrait Gallery.JPG|thumb|200px|<div style="text-align:center">[[:en:Stonewall Jackson|General Stonewall Jackson]]<br>[[Стоунуол Джаксън|Генерал Стоунуол Джаксън]]</div>]] * [[Джон Кабот]] • [[Мартин Валдзеемюлер]] • [[Джовани да Верацано]] • [[Френска колонизация на Тексас]] • [[Александър Маккензи]] • [[Експедиция на Луис и Кларк]] * [[Война на кралица Ан]] • [[Война на крал Джордж]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Френска и индианска война]] • [[Битка за форт Босежур]] • [[Обсада на форт Уилям Хенри]] • [[Битка при езерото Джордж]] • [[Джеймс Улф]] • [[Акадия]] • [[Френска Канада]] * [[Американска революция]] • [[Битки при Лексингтън и Конкорд]] • [[Декларация за независимост на САЩ|Декларация за независимост]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Александър Хамилтън]] • [[Битка на Лонг Айлънд]] • [[Битка при Уайт Плейнс]] • [[Битка за Трентън]] • [[Битка при Принстън]] • [[Битка при Саратога]] • [[Обсада на Йорктаун]] • [[Федералистът]] • [[Джон Маршал]] • [[Бащи-основатели на САЩ]] • [[Континентален конгрес]] • [[Конституционен конвент]] • [[Аарън Бър]] • [[Покупка на Гадсден]] • [[Гетисбърг]] • [[Джоузеф Хукър]] • [[Джон Ф. Рейнолдс]] • [[Джордж Пикет]] • [[Ричард Юел]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Конспиративни теории за атентатите от 11 септември 2001 г.]] • [[Проект за новия американски век]] • [[Робърт МакНамара]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Президентски избори в САЩ (2000)]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Президентски избори в САЩ (2004)]] • [[Президентски избори в САЩ (1960)]] • [[Бизнес заговор срещу Франклин Рузвелт]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Битка при Гетисбърг]] • [[Битка при Антиетам]] • [[Битка при Фредериксбърг]] • [[Битка при Чансълърсвил]] • [[Робърт Лий]] • [[Стоунуол Джаксън]] • [[Уинфийлд Ханкок]] • [[Джеймс Лонгстрийт]] • [[Джеб Стюарт]] • [[Битка при Литъл Бигхорн]] • [[Престрелка в Окей Корал]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Встъпително обръщение на Джон Ф. Кенеди]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Ich bin ein Berliner]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Кенеди (връх)|Връх Кенеди]] • [[s:Автор:Джон Ф. Кенеди|Речи на Джон Ф. Кенеди]] • [[Джон Кенеди]] • [[Робърт Кенеди]] • [[Артър Шлесинджър]] • [[Робърт Кенеди-младши|Робърт Кенеди Джуниър]] * [[Доналд Тръмп]] • [[NORAD]] • [[Движение за истината за 11 септември]] • [[Дейвид Рей Грифин]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Дик Чейни]] • [[Halliburton]] • [[Норман Шварцкопф]] • [[Джон Кери]] • [[Джо Байдън]] • [[Джон Маккейн]] • [[Руди Джулиани]] • [[Джон Болтън]] • [[Луис Либи]] • [[Залмей Халилзад]] • [[Лари Силвърстийн]] • [[Атаки с антракс от 2001 г.]] • [[Конспиративна теория]] • [[Иран-Контра]] • [[Избирателна колегия (САЩ)|Избирателна колегия на САЩ]] • [[Изграждане на нация]] • [[Кодово име]] • [[Президентски избори в САЩ (1960)]] • [[Президентски избори в САЩ (2004)]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Ostasiengeschwader Graf Spee in Chile.jpg|right|120px]] '''История на Южна Америка''' * [[Битка при Коронел]] • [[Битка при Фолкландските острови]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Paul Kruger.jpg|right|75px|link=Паул Крюгер]] '''История на Южна Африка''' * [[Андрис Преториус]] • [[Битка при Блъд Ривър]] • [[Англо-зулуска война]] • [[Битка при Исандлуана]] • [[Битка при Роркс Дрифт]] • [[Втора англо-бурска война]] • [[Паул Крюгер]] • [[Южноафриканска република (Трансваал)|Южноафриканска република]] • [[Оранжева свободна държава]] • [[Южноафрикански съюз]] • [[Фонтейнедал]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Stephan's Quintet Hubble 2009.full.jpg|left|120px|link=Квинтет на Стефан]] '''Наука и техника''' * [[Квинтет на Стефан]] • [[Земен изгрев]] • [[Пилотируем маневриращ модул]] • [[Спицър (космически телескоп)|Спицър]] * [[Кристиан Биркеланд]] • [[Мария Сибила Мериан]] * [[Музика на сферите]] * [[Lockheed SR-71 Blackbird]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> {{Раздел начална страница | x = 0 | Заглавие = На {{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}} през… | Съдържание = {{ Начална страница {{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}}}} <div align="right">[[Исторически годишнини|Всички дати]] – [[{{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}}|Още събития...]]</div> {{br}} }} {{Раздел начална страница | x = 0 | Заглавие = Картинка на деня | Съдържание = <div style="text-align:center">{{Картинка на деня в Общомедия}}</div> <div style="text-align:right">[[:commons:Commons:Featured pictures|Още избрани картинки]] </div> }} </div> <br> [[File:Leighton-God Speed!.jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">''Godspeed!'' [[Едмънд Блеър Лейтън|Edmund Blair Leighton]]</div>]] <br> [[File:Caernarfon Castle, North Wales.jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">Caernarfon Castle, Wales<br>Замъкът [[Карнарвън (замък)|Карнарвън]],[[Уелс]]</div>]] <br> [[File:2002-10-26 11-15 (Andalusien & Lissabon 263) Lissabon, Belém, Torre de Belém.jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">[[Белен (кула)|Кулата Белен]] построена от [[Португалия|португалския]] крал [[Мануел I]] в стил [[мануелин]]</div>]] <br> [[File:Margsfachada.jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">[[Музей на изкуството на Рио Гранде до Сул|Музей на изкуството на Рио Гранди]], [[Порту Алегре]], [[Нова Лузитания]]</div>]] [[File:Fernando de Noronha - Pernambuco - Brasil(5).jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">Остров [[Пернамбуко]], [[Фернандо де Нороня (архипелаг)|Фернандо де Нороня]], [[Нова Лузитания]]</div>]] <br> [[File:Goa Braun Hogenberg.jpg|thumb|center|800px|<div style="text-align:center">Vista de Goa em 1509, in Braun e Hogenberg, 1600<br>Изглед от [[Гоа]], [[Португалска Индия]], 1509</div>]] [[Картинка:24mart Sborna Cheta Kiustendil.jpg|center|thumb|800px|Войводи в Осоговския балкан, България (1903). Седнали от ляво надясно: [[Панайот Байчев]], [[Питу Гули]], [[Коста Мазнейков]], [[Христо Чернопеев]], [[Андрей Христов]], [[Тодор Христов Офицерчето|Тодор Христов]]. Прави от ляво на дясно - [[Никола Жеков (революционер)|Никола Жеков]], [[Константин Кондов]], [[Сотир Атанасов]], [[Тимо Ангелов]], [[Никола Дечев]], и куриерът [[Кольо Сарафчето]].]] ==Arms== Emblem {{center|[[File:Coronet of a British Marquess.svg|150px]] [[File:Arms of Dundas, Marquess of Zetland.svg|180px]]}} crest = A Lion's Head affrontée struggling through an Oak Bush all proper fructed Or crowned with an Antique Crown of the last coronet = A [[:en:Coronet|Coronet of a Marquess]] escutcheon = Argent a Lion rampant within a Double Tressure flory counter-flory all within a Bordure Azure supporters = On either side a Lion proper crowned with an Antique Crown Or and gorged with a Chaplet of Oak leaves Vert fructed Gold with a Shield pendent from each, the dexter being charged with Argent a Saltire and Chief Gules on a Canton of the field a Lion rampant Azure for Bruce, and the sinister being charged with lozengy Argent and Gules for Fitzwilliam motto = Essayez (Try)<ref>{{Cite book |title=Debrett's peerage, and titles of courtesy, in which is included full information respecting the collateral branches of Peers, Privy Councillors, Lords of Session, etc |date= publisher=Dean |year=1921 |location=London |pages=946 url=https://archive.org/details/debrettspeeraget00unse/page/946/mode/2up}}</ref> {| style="border: 1px solid gray; background-color: #fdffe7;" width:"30%" |rowspan="3" valign="middle" |[[File:Peace Barnstar Hires.png|100px]] | style="font-size: x-large; padding: 0; vertical-align: middle; height: 1.1em;"| '''For Wikipedia / За Уикипедия''' |- |style="vertical-align: middle; border-top: 1px solid gray;"| По случай изкачването от 11-то на 8-мо място на Българската Уикипедия в хилядата статии поставям това отличие на личната ти страница като признание за труда ти към подобряване на качеството на статиите в Уикипедия. Благодаря! |[[File:Viquibola 1000.png|100px]] |- |} [[Категория:Орден на Дракона]] [[ang:Brūcend:Owain Knight]] [[de:Benutzer:Owain Knight]] [[en:User:Owain Knight]] [[fr:Utilisateur:Owain Knight]] [[pt:Usuário(a):Owain Knight]] [[ru:Участник:Owain Knight]] ftp4ulvcutjo53gdjyvruho3hyl24cc 12435617 12435323 2024-12-09T10:52:28Z Owain Knight 20216 12435617 wikitext text/x-wiki {| width=100% height=100% cellpadding="2" cellspacing="5" valign="top" style="border:2px solid #e1eaee;background:#357EC7;" ! style=; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px; text-align:center" |[[File:Tervel Kamenov in Bulgaria.jpg|center|thumb|750px|<div style="text-align:center"> Благородството е Отбраната на Свободата и Любовта! Съдбата е Благородна! Лоялна Свобода! Благородството е Силата на Свободата! Благородството на Свободата е Благородството на Света! Самото Благородство е Свобода на Духа! Рицар Owain Knight с [[Българско знаме|Българското Знаме]] на Връх [[Копитото]], [[Витоша|Бояна Планина]] с [[Копитото (телевизионна кула)|Кулата]] от [[Междузвездни войни|Междузвездни Войни]], [[България|Велика България]], Аве Победа! <br>[http://orderofthedrakon.wordpress.com Дружество на Божествената Звезда и Орден на Дракона]<br>Owain Knight, with the [[:en:Flag of Bulgaria|Bulgarian Flag]] on Kopitoto Peak with the [[:en:Star Wars|Star Wars]] [[:en:Vitosha Mountain TV Tower|Tower]] on [[:en:Vitosha|Boyana Mountain]], [[:en:Bulgaria|Great Bulgaria]], Waes Hael Victory! Harold aet Ealdgyth Swanneschals Gate<br> [http://orderofthedrakon.wordpress.com Divine Star Society and Order of the Drakon]<br>''Historia magistra vitae est''<br>tervelkamenov@yandex.com </div>]] <br>[[File:Kaiseradler Aquila heliaca e amk.jpg|center|thumb|750px|<div style="text-align:center"><b>[[Имперски орел]]<br>[[:en:Eastern Imperial Eagle|Eastern Imperial Eagle]]</b></div>]] <br>[[File:Chester Cathedral (7251396712).jpg|center|thumb|555px|<div style="text-align:center"><b>Катедралата в [[Честър]], [[Англия]]<br>[[:en:Chester Cathedral|Chester Cathedral, England]]</b></div>]] |- | <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Mont Saint Michel in the morning.jpg|thumb|340px|<div style="text-align:center"><b>[[Мон Сен Мишел]]<br>[[:en:Mont Saint Michel|Mont Saint Michel]]</b></div>]] [[Готика]] 🎨 [[Естетика]] 🎨 [[Изкуство]] 🎨 [[Култура]] 💶 [[Гаврил Радомир]] 💶 [[Пресиан]] 💶 [[Птолемей I Сотер]] 💶 [[Филип II Македонски]] 💶 [[Гауранга Махапрабху]] [[:en:Chaitanya Mahaprabhu|Gouranga Mahaprabhu]] 💶 [[Лоурънс Дъндас]] [[:en:Lawrence Dundas, 2nd Marquess of Zetland|Lawrence Dundas]] 💶 [[Йеше Цогял]]💶 [[Пресиан II]]💶 [[Парвати]] Можете да взимате идеи за нови статии (преводи) от '''[[Потребител:Owain Knight/To Do|моя списък]]'''. [https://pageviews.toolforge.org/?project=bg.wikipedia.org&platform=all-access&agent=user&redirects=0&range=latest-60&pages=Йога_сутра Йога Посещаемост на Уикипедия]. Това е списък на Моите приноси в Българската Уикипедия! Надявам се да Намерите Моите Статии за Любими и Интересни! Аз съм благодарен на Уикипедия за академичната свобода и приветливост която съм намерил тук. Смятам че Уикипедия трябва да допуска повече емоционалност и справедливост. '''Европейска история и политика''' [[File:Mary (Chronica Hungarorum).jpg|thumb|left|240px|<div style="text-align:center"><b>[[:en:Mary, Queen of Hungary|Queen Mary]] of [[:en:Anjou|Anjou]], [[:en:Hungary|Hungary]], [[:en:Bulgaria|Bulgaria]] and [[:en:Germany|Germania]]<br>Кралица [[Мария Унгарска|Мери]] на [[Анжу]], [[Унгария]], [[България]] и [[Германия]]<br></b></div>]] [[File:Harold Godwinson 02.jpg|thumb|250px|<div style="text-align:center"><b>[[:en:Harold Godwinson|King Harold Godwinson]] of [[:en:Anglo-Saxon England|Anglo-Saxon England]]<br>Крал [[Харолд Годуинсън]] на [[Англо-саксонска Англия|Англо-Саксонска Англия]]</b></div>]] [[File:Pisanello 024b.jpg|thumb|240px|<div style="text-align:center"><b>[[:en:Sigismund von Luxembourg|King Sigismund von Luxembourg]] of [[:en:Hungary|Hungary]], [[:en:Bulgaria|Bulgaria]], [[:en:Carpathia|Carpathia]] and [[:en:Germany|Germania]]<br>Крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд фон Люксембург]] на [[Унгария]], [[България]], [[Карпатия]] и [[Германия]]<br>Основател на [[Ордена на Дракона]]</b></div>]] Аз съм учил Английски език, литература и култура и Международни отношения в Софийския университет от 2002 до 2007 година, Aвтор съм на 5 Книги на Английски език, които съм започнал да превеждам на Български език и съм автор на 515 статии като Owain Knight, главно с превод от английски език, за Българската Уикипедия и 55 преводи на речи и 3 стихотворения! Предлагам Класове по Английски език и Български език за Чужденци в София, България и онлайн! Предлагам Английско-Български и Българско-Английски Превод! Аз съм Учител по [[Йога]] на Божествената Звезда и [[Елохим]] [[Крия Йога]]! Аз съм автор на Уроците на Дружеството на [[Божествена]]та [[Звезда]] и [[Ордена на Дракона]] с [[Лакшми]] Премананда Енергийна Йога, [[Парвати]] [[Хатха Йога]] и [[Елохим]] [[Крия Йога]], които са достъпни свободно на моя уебсайт! Академията на Божествената Звезда е Академия на [[Междузвездни Войни]] от Днес 3 март, Денят на [[Освобождението на България]]! Английският е езикът на [[Авалон]]! Българският е езикът на [[Фанагория]]! Любимите ми английски писатели са [[Джон Кийтс]], [[Пърси Биш Шели]], [[Уилям Уелски|Уилям Уиндзор]], [[Уилям Уърдсуърт]], сър [[Филип Сидни]], [[Едмънд Спенсър]], [[Кристофър Марлоу]], [[Уилям Шекспир]], [[Джефри Чосър]], [[Андрю Марвел]], [[Уолтър Ралей]], [[Джон Уебстър]], [[Поетът на Гауейн]], [[Аелфрик]], [[Дънстан]] и [[Бийд]]! Копнея да споделя моята култура и да създам Уютна среда за учене, както и да изградя увереност в новопридобитите умения и знания! Работил съм в 3 компании като професионален преводач, Kammarton, Medimag-MS и Lazar Co от 2008 г. насам! Свържете се с мен на tervelkamenov@yandex.com за повече информация и Взаимодействие! Честита Фреева Пролет! Рицар Тервел Каменов, Цено Банчев I've Studied English Language, Literature and Culture and International Relations at Sofia University from 2002-2007, I'm the Author of 5 Books in English Divine Star Autobiography of a King Adventures of a Magnificent Yogi, Divine Star of a King Spiritual Revelations, Tao of the Angel Order of the Drakon Historical Novel and the Divine Star Society and Order of the Drakon Lessons Which I've Started to Translate in Bulgarian and Author of 515 Articles as Owain Knight, Mainly through Translation from English, on Bulgarian Wikipedia and 55 Speeches Translations and 3 Poems! I Offer English and Bulgarian Classes in Sofia, Bulgaria and Online! I Offer English-Bulgarian Translation Services! I'm a Divine Star Yoga and Kriya Yoga Teacher! I'm the Author of the Divine Star Society and Order of the Drakon Lessons with Lakshmi Premananda Energy Yoga, Parvati Hatha Yoga and Kriya Yoga which are accessible Freely on My Website! The Divine Star Academy is the Divine Star Wars Academy as of Today 3 March Bulgarian Victory Liberation March Day! English is the Language of Avalon! Bulgarian is the Language of Phanagoria! My Favourite English Writers are Sir Philip Sidney, Edmund Spenser, Christopher Marlowe, William Shakespeare, Geoffrey Chaucer, the Gawain Poet, Aelfric, Dunstan and Bede! I am Passionate about Sharing My Culture and Creating a Warm Learning Environment and Build Confidence in Newly Acquired Skills and Knowledge! I've Worked for 3 Companies as Professional Translator, Kammarton, Medimag-MS and Lazar Co Since 2008! Contact Me on tervelkamenov@yandex.com for More Information and Interaction! Happy Freyjan Spring! Knight Tervel Kamenov, Tseno Banchev * [[Готическа архитектура]] • [[Готика]] • [[Битка в Тевтобургската гора]] • [[Битка при Адрианопол (378)]] • [[Велизарий|Белисарий]] • [[Превземане на Рим (546)]] • [[Пресиан]] • [[Гаврил Радомир]] • [[Битка при Поатие]] • [[Битка при Манцикерт]] • [[Битка при Лехфелд]] • [[Битка при Грюнвалд]] • [[Обсада на Лисабон]] • [[Невска битка]] • [[Битка на Чудското езеро]] • [[Битка при Никопол (1396)|Битка при Никопол]] • [[Битка при Ангора]] • [[Варненски кръстоносен поход]] • [[Битка при Златица]] • [[Битка при Куновица]] • [[Битка при Варна]] • [[Обсада на Белград (1456)]] • [[Обсада на Родос (1480)]] • [[Обсада на Родос (1522)]] • [[Обсада на Виена]] • [[Обсада на Малта]] • [[Нидерландско-португалска война]] • [[Битка при Виена]] • [[Битка при Зента]] • [[Щурм на Измаил]] • [[Гром победы, раздавайся!]] • [[Битка при Вязма]] • [[Обсада на Одрин (1912-1913)]] • [[Битка при Ихтиман]] * [[Елохим]] • [[Тервел]] • [[Орден на Дракона]] • [[Англо-саксонска Англия]] • [[Англо-саксонци|Англо-Саксонци]] • [[Епоха на викингите|Епоха на Викингите]] • [[Нормани]] • [[Танкред Галилейски]] • [[Максимин (дипломат)|Максимин]] • [[Михаил Вурц]] • [[Марко Поло]] • [[Тимур]] • [[Балкански кръстоносни походи]] * [[Абатство Гластънбъри]] • [[Италиански ренесанс]] • [[Мон Сен Мишел]] • [[Нотр Дам дьо Шартр]] • [[Сан Марко (Венеция)|Базилика Сан Марко]] • [[Сан Марко (площад)|Площад Сан Марко]] • [[Утрехтска уния]] • [[Околосветско пътешествие]] * [[Арманяко-бургундска гражданска война]] • [[Обсада на Сен Пиер льо Мутие]] * [[Принцови острови]] • [[Обсада на Корфу (1798-1799)]] • [[Битка при Вязма]] • [[Превземане на Гибралтар]] * [[Вилхелм II]] • [[Германска колониална империя]] • [[Коледно примирие]] • [[Полско-съветска война]] * [[Атлантическа харта]] • [[Германо-съветски преговори за влизане на СССР в Оста]] • [[Операция Барбароса]] • [[Бергхоф]] • [[Ева Браун]] • [[Оберзалцберг]] • [[Кръст на честта на германската майка]] • [[Heinkel He 280]] • [[Антон Дрекслер]] • [[Чърчил, Хитлер и ненужната война]] • [[Дейвид Ървинг]] • [[Джон Чармли]] • [[Войната на Хитлер]] • [[Операция Марита]] • [[Берлинер Шпортпаласт]] • [[Реч в Шпортпаласт]] • [[Фрайкорпс]] • [[Лагери за принудителен труд в комунистическа България]] * [[:en:Maximinus (diplomat)|Maximinus]] • [[:en:Battle of Sofia|Battle of Sofia]] • [[:en:Boyan Petrov|Boyan Petrov]] • [[Архиоптерикс]] * [[Щурм]] • [[Щик]] * [[Руска военна интервенция в Сирия]] • [[RT]] * [[Симо Соколов]] • [[Харалампи Джамджиев]] • [[Боян Петров]] * [[Красимир Каракачанов]] • [[Виктор Орбан]] • [[Никола Стърджън]] * [[Шарлен (принцеса на Монако)|Принцеса Шарлен на Монако]] * [[Регентски съвет (Полша)]] • [[Президент на Европейския съвет]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:BarboraBellifortis.jpg|thumb|left|<b>[[:en:Barbara von Cilli|Queen Barbara von Cilli]], Royal Wife of [[:en:Sigismund von Luxembourg|King Sigismund von Luxembourg]] of [[:en:Anjou|Anjou]], [[:en:Hungary|Hungary]], [[:en:Bulgaria|Bulgaria]] and [[:en:Germany|Germania]]<br>Кралица [[Барбара фон Цили|Барбара фон Люксембург]], Кралска Съпруга на Крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд фон Люксембург]] на [[Анжу]], [[Унгария]], [[България]], [[Трансилвания]] и [[Германия]], Майка на Кралица [[Елизабет фон Люксембург]]</b>]] '''Средновековна литература''' * [[Роман за Розата]] • [[Песен за Роланд]] • [[Пребогатият часослов на херцог дьо Бери]] • [[Пътешествията на Марко Поло]] • [[Утешението на философията]] * [[Сър Гауейн и Зеления рицар]] • [[Перла (стихотворение)|Перла]] • [[Смъртта на Артур|Животът на Артур]] • [[Облакът на незнанието]] • [[Риданието на съпругата]] • [[Посланието на съпруга]] • [[Сънят на Кръста]] • [[Моргейз]] • [[Сър Орфео]] • [[Пиърс Плауман]] • [[Битката при Молдън]] • [[Англо-саксонска хроника]] • [[Смъртта на Артур|Le Morte d'Arthur]] • [[Кралицата на феите]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Lord Guilford Dudley.jpg|thumb|135px|<div style="text-align:center"><br><b>[[:en:Guildford Dudley|King Guildford Dudley of England, Wales, Ireland and France]]<br> Крал [[Гилдфорд Дъдли]] на [[Англия]], [[Уелс]], [[Ирландия]] и [[Франция]]</b></div>]] '''Британска история''' * [[Битка при Малдън]] • [[Битка при Креси]] • [[Битка при Аженкур]] • [[Битка при Босуърт]] • [[Битка при Марстън Мур]] • [[Славна революция]] • [[Битка при Калоден]] * [[Харолд Годуинсън]] • [[Битка при Стамфорд Бридж]] • [[Лиуелин Велики]] • [[Едит Суанеша]] * [[Боеций]] • [[Аелфрик]] • [[Уолтър Хилтън]] • [[Юлиана от Норич|Иулиана от Норич]] • [[Мари дьо Франс]] • [[Томас Малъри]] • [[Йоан Кръстни]] * [[Томас Уайът]] • [[Хенри Хауърд, граф на Съри]] • Сър [[Филип Сидни]] • [[Мери Сидни]] • [[Едмънд Спенсър]] • [[Мери Уолстънкрафт]] • [[Уилям Уърдсуърт]] • [[Алфред Тенисън]] * [[Кейт Бланшет]] • [[Хейдън Кристенсен]] • [[Робърт Карлайл]] • [[Кевин Маккид]] • [[Клинт Истууд]] • [[Джуд Лоу]] * [[Валерио Манфреди]] • [[Джулиано Монталдо]] * [[Нели Блай]] * [[Боеций]] • [[Аелфрик]] • [[Уолтър Хилтън]] • [[Юлиана от Норич]] • [[Мари дьо Франс]] • [[Томас Малъри]] • [[Йоан Кръстни]] * [[Томас Уайът]] • [[Хенри Хауърд, граф на Съри]] • Сър [[Филип Сидни]] • [[Мери Сидни]] • [[Едмънд Спенсър]] • [[Мери Уолстънкрафт]] • [[Уилям Уърдсуърт]] • [[Алфред Тенисън]] * [[Кейт Бланшет]] • [[Хейдън Кристенсен]] • [[Робърт Карлайл]] • [[Кевин Маккид]] • [[Клинт Истууд]] • [[Джуд Лоу]] * [[Валерио Манфреди]] • [[Джулиано Монталдо]] * [[Нели Блай]] * [[Дърамска катедрала]] • [[Йоркска катедрала]] • [[Линдисфарн]] • [[Питърбъро (катедрала)|Катедрала в Питърбъро]] • [[Или (катедрала)|Катедрала в Или]] • [[Абатство Гластънбъри]] • [[Замък Карнарвън]] • [[Единбургски замък]] • [[Елън Донан]] • [[Дъблински замък]] • [[Фланан (острови)|Острови Фланан]] * [[Артър, принц на Уелс]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Елизабет I]] • Лорд [[Робърт Дъдли]] • Лорд [[Уилям Сесил]] • Сър [[Франсис Уолсингам]] • [[Никълъс Трокмортън]] • Сър [[Едуард Сиймур]] • маг [[Джон Дий]] • Лорд [[Джон Дъдли]] • Леди [[Мери Болейн]] • Крал [[Лир (крал)|Лир]] * [[Уестминстърски дворец]] • [[Камара на общините на Обединеното кралство|Камара на общините]] • [[Камара на лордовете]] • [[Барутен заговор]] • [[Тауър Бридж]] • [[Външна политика на Великобритания|Външна политика]] • [[Акт за съюз (1800)]] * [[Олимпик (кораб)]] • [[Ейми Джонсън]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Уинстън Чърчил]] • [[s:Автор:Уинстън Чърчил|Речи на Уинстън Чърчил]] • [[Операция Динамо]] • [[Операция Немислимо]] • [[Харта на Обединените нации]] • [[Бомбардиране на Ватикана]] * [[Метро на Тайн и Уиър]] * [[Кевин Ръд]] • [[Рождество (остров, Кирибати)|Остров Рождество]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> '''История на Азия''' [[File:2005 Kailash with moon Tibet.jpg|thumb|left|250px|<div style="text-align:center"><b>Свещеният Връх [[Кайлаш]] в [[Тибет]]<br> Holy [[:en:Mount Kailash|Mount Kailash]] in [[:en:Tibet|Tibet]]</b></div>]] [[File:Manuel I.jpg|thumb|225px|<div style="text-align:center"><b> King [[:en:Manuel I|Manuel I]] of [[:en:Portugal|Portugal]] and [[:en:Spain|Spain]]<br> Крал [[Мануел I]] на [[Португалия]] и [[Испания]]</b></div>]] [[File:BattleofIssus333BC-mosaic-detail1.jpg|thumb|325px|<div style="text-align:center"><b>[[Александър Велики]] в [[Битка при Иса|Битката при Иса]]<br>[[:en:Alexander the Great|Alexander the Great]] in the [[:en:Battle of Issus|Battle of Issus]]</b></div>]] [[Превземане на Малака (1511)|Превземането на Малака]] в съвременна [[Малайзия]] от [[Алфонсу де Албукерке]] през 1511 г. е резултат от плана на крал [[Мануел I]] да прекрати [[Търговия в Индийския океан|мюсюлманската търговия]] в Индийския океан, като превземе [[Аден]], превземе търговията през [[Александрия]], превземе [[Ормуз]], за да превземе търговията през [[Персийския залив]] и [[Бейрут]], и превземе [[Малака]], за да контролира търговията с [[Китай]]! * [[Битка при Граник]] • [[Битка при Иса]] • [[Обсада на Халикарнас]] • [[Обсада на Тир]] • [[Битка при Гавгамела]] • [[Битка при Персийската врата]] • [[Обсада на Согдианската скала]] • [[Битка при Хидасп]] • [[Трансоксиана]] * [[Кублай хан]] • [[Каракорум (град)|Каракорум]] • [[Шанду]] * [[Обсада на Багдад (1258)|Обсада на Багдад]] • [[Битка при Айн Джалут]] * [[Семьон Дежньов]] • [[Уилям Адамс]] * [[Нагоя (замък)|Замък Нагоя]] • [[Битка при Мьонгнянг]] • [[Битка при Секигахара]] • [[Република Едзо]] • [[Битка при Халхин Гол]] • [[Битка в залива Лейте]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Робърт Клайв]] • [[Обсада на Аркот]] • [[Битка при Пласи]] • [[Битка при Суали]] • [[Първа англо-маратхска война]] • [[Втора англо-маратхска война]] • [[Трета англо-маратхска война]] • [[Четвърта англо-майсорска война]] • [[Втора англо-сикхска война]] • [[Англо-непалска война]] • [[Англо-персийска война]] • [[Битка при Порт Артур]] • [[Артър Филип]] * [[Битка при Магдаба]] • [[Битка при Беер Шева (1917)]] • [[Битка за Йерусалим (1917)]] * [[Франсишку де Алмейда]] • [[Португалска Индия]] • [[Френска Индия]] • [[Холандска Индия]] • [[Датска Индия]] • [[Битка при Диу]] • [[Шиваджи]] • [[Малабарски бряг]] • [[Короманделски бряг]] • [[Типу Султан]] '''Йога и Веданта''' * [[Кайлаш]] • [[Манасаровар]] • [[Шимла]] • [[Утаракханд]] • [[Кедарнат]] • [[Бадринат]] • [[Ришикеш]] • [[Джаму и Кашмир|Кашмир]] • [[Карнатака|Майсор]] • [[Мадхя Прадеш]] • [[Каджурахо]] • [[Тамил Наду]] * [[Йога]] • [[Самадхи]] • [[Брахман]] • [[Кайваля]] • [[Бхагавад гита]] • [[Бхагавата пурана]] • [[Атман]] • [[Махабхарата]] • [[Махаватар Бабаджи]] • [[Лахири Махасая]]• [[Шри Юктешвар]] • [[Парамаханса Йогананда]] • [[Рамаяна]] • [[Ишвара]] • [[Шанкара]] • [[Рамануджа]] • [[Шри Рамакришна]] • [[Свами Вивекананда]] • [[Сарвепали Радхакришнан]] • [[Свами Шивананда]] • [[Свами Ниранджанананда]] • [[Свами Вишнудевананда]] • [[Йога Сутра]] • [[Турия (Веданта)|Турия]] * [[Китайска философия]] • [[Джийт кун до]] * [[Фаравахар]] • [[Фраваши]] • [[Хваренах]] '''Ориент''' * [[Окупация на Константинопол]] • [[Премахване на Османския султанат]] • [[Превземане на Голямата джамия]] * [[Битка при Халхин Гол]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> '''Творци''' * [[Джон Уилямс]] • [[Адриан фон Циглер]] • [[Лорина Маккенит]] • [[Луар на Лубре]] • [[Джеймс Хорнър]] • [[Саймън и Гарфънкъл]] * [[Боеций]] • [[Аелфрик]] • [[Уолтър Хилтън]] • [[Юлиана от Норич|Джулиан от Норич]] • [[Мари дьо Франс]] • [[Джон Скелтън]] • [[Томас Малъри]] • [[Йоан Кръстни]] * [[Томас Уайът]] • [[Хенри Хауърд, граф на Съри]] • Сър [[Филип Сидни]] • [[Мери Сидни]] • [[Едмънд Спенсър]] • [[Мери Уолстънкрафт]] • [[Уилям Уърдсуърт]] • [[Алфред Тенисън]] * [[Кейт Бланшет]] • [[Хейдън Кристенсен]] • [[Робърт Карлайл]] • [[Кевин Маккид]] • [[Клинт Истууд]] • [[Джуд Лоу]] * [[Валерио Манфреди]] • [[Джулиано Монталдо]] * [[Нели Блай]] '''Филми''' * [[Дракула Неразказан]] • [[Рим (сериал)|Рим]] • [[Беоулф (филм, 2007)|Беоулф]] • [[Игра на тронове|Песен за огън и лед]] • [[Небесно царство|Кралство Небесно]] • [[Арн – Рицарят тамплиер]] • [[Смело сърце]] • [[Елизабет: Златният век]] • [[Влюбеният Шекспир]] • [[Венецианският търговец (филм)|Венецианският търговец]] • [[Последният мохикан (филм)|Последният мохикан]] • [[Летящи кинжали]] • [[Теорията на всичко]] • [[Анн от „Зелените покриви“ (филм, 1985)|Анн от Зелените покриви]] • [[Пътят към Авонлий]] '''Литература''' * [[Уолдън]] • [[Гласовете ви чувам]] • [[Ребека (роман)|Ребека]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> '''Американска политика и история''' [[File:Stonewall Jackson - National Portrait Gallery.JPG|thumb|200px|<div style="text-align:center">[[:en:Stonewall Jackson|General Stonewall Jackson]]<br>[[Стоунуол Джаксън|Генерал Стоунуол Джаксън]]</div>]] * [[Джон Кабот]] • [[Мартин Валдзеемюлер]] • [[Джовани да Верацано]] • [[Френска колонизация на Тексас]] • [[Александър Маккензи]] • [[Експедиция на Луис и Кларк]] * [[Война на кралица Ан]] • [[Война на крал Джордж]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Френска и индианска война]] • [[Битка за форт Босежур]] • [[Обсада на форт Уилям Хенри]] • [[Битка при езерото Джордж]] • [[Джеймс Улф]] • [[Акадия]] • [[Френска Канада]] * [[Американска революция]] • [[Битки при Лексингтън и Конкорд]] • [[Декларация за независимост на САЩ|Декларация за независимост]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Александър Хамилтън]] • [[Битка на Лонг Айлънд]] • [[Битка при Уайт Плейнс]] • [[Битка за Трентън]] • [[Битка при Принстън]] • [[Битка при Саратога]] • [[Обсада на Йорктаун]] • [[Федералистът]] • [[Джон Маршал]] • [[Бащи-основатели на САЩ]] • [[Континентален конгрес]] • [[Конституционен конвент]] • [[Аарън Бър]] • [[Покупка на Гадсден]] • [[Гетисбърг]] • [[Джоузеф Хукър]] • [[Джон Ф. Рейнолдс]] • [[Джордж Пикет]] • [[Ричард Юел]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Конспиративни теории за атентатите от 11 септември 2001 г.]] • [[Проект за новия американски век]] • [[Робърт МакНамара]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Президентски избори в САЩ (2000)]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Президентски избори в САЩ (2004)]] • [[Президентски избори в САЩ (1960)]] • [[Бизнес заговор срещу Франклин Рузвелт]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Битка при Гетисбърг]] • [[Битка при Антиетам]] • [[Битка при Фредериксбърг]] • [[Битка при Чансълърсвил]] • [[Робърт Лий]] • [[Стоунуол Джаксън]] • [[Уинфийлд Ханкок]] • [[Джеймс Лонгстрийт]] • [[Джеб Стюарт]] • [[Битка при Литъл Бигхорн]] • [[Престрелка в Окей Корал]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Встъпително обръщение на Джон Ф. Кенеди]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Ich bin ein Berliner]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Кенеди (връх)|Връх Кенеди]] • [[s:Автор:Джон Ф. Кенеди|Речи на Джон Ф. Кенеди]] • [[Джон Кенеди]] • [[Робърт Кенеди]] • [[Артър Шлесинджър]] • [[Робърт Кенеди-младши|Робърт Кенеди Джуниър]] * [[Доналд Тръмп]] • [[NORAD]] • [[Движение за истината за 11 септември]] • [[Дейвид Рей Грифин]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Дик Чейни]] • [[Halliburton]] • [[Норман Шварцкопф]] • [[Джон Кери]] • [[Джо Байдън]] • [[Джон Маккейн]] • [[Руди Джулиани]] • [[Джон Болтън]] • [[Луис Либи]] • [[Залмей Халилзад]] • [[Лари Силвърстийн]] • [[Атаки с антракс от 2001 г.]] • [[Конспиративна теория]] • [[Иран-Контра]] • [[Избирателна колегия (САЩ)|Избирателна колегия на САЩ]] • [[Изграждане на нация]] • [[Кодово име]] • [[Президентски избори в САЩ (1960)]] • [[Президентски избори в САЩ (2004)]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Ostasiengeschwader Graf Spee in Chile.jpg|right|120px]] '''История на Южна Америка''' * [[Битка при Коронел]] • [[Битка при Фолкландските острови]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Paul Kruger.jpg|right|75px|link=Паул Крюгер]] '''История на Южна Африка''' * [[Андрис Преториус]] • [[Битка при Блъд Ривър]] • [[Англо-зулуска война]] • [[Битка при Исандлуана]] • [[Битка при Роркс Дрифт]] • [[Втора англо-бурска война]] • [[Паул Крюгер]] • [[Южноафриканска република (Трансваал)|Южноафриканска република]] • [[Оранжева свободна държава]] • [[Южноафрикански съюз]] • [[Фонтейнедал]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Stephan's Quintet Hubble 2009.full.jpg|left|120px|link=Квинтет на Стефан]] '''Наука и техника''' * [[Квинтет на Стефан]] • [[Земен изгрев]] • [[Пилотируем маневриращ модул]] • [[Спицър (космически телескоп)|Спицър]] * [[Кристиан Биркеланд]] • [[Мария Сибила Мериан]] * [[Музика на сферите]] * [[Lockheed SR-71 Blackbird]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> {{Раздел начална страница | x = 0 | Заглавие = На {{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}} през… | Съдържание = {{ Начална страница {{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}}}} <div align="right">[[Исторически годишнини|Всички дати]] – [[{{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}}|Още събития...]]</div> {{br}} }} {{Раздел начална страница | x = 0 | Заглавие = Картинка на деня | Съдържание = <div style="text-align:center">{{Картинка на деня в Общомедия}}</div> <div style="text-align:right">[[:commons:Commons:Featured pictures|Още избрани картинки]] </div> }} </div> <br> [[File:Leighton-God Speed!.jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">''Godspeed!'' [[Едмънд Блеър Лейтън|Edmund Blair Leighton]]</div>]] <br> [[File:Caernarfon Castle, North Wales.jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">Caernarfon Castle, Wales<br>Замъкът [[Карнарвън (замък)|Карнарвън]],[[Уелс]]</div>]] <br> [[File:2002-10-26 11-15 (Andalusien & Lissabon 263) Lissabon, Belém, Torre de Belém.jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">[[Белен (кула)|Кулата Белен]] построена от [[Португалия|португалския]] крал [[Мануел I]] в стил [[мануелин]]</div>]] <br> [[File:Margsfachada.jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">[[Музей на изкуството на Рио Гранде до Сул|Музей на изкуството на Рио Гранди]], [[Порту Алегре]], [[Нова Лузитания]]</div>]] [[File:Fernando de Noronha - Pernambuco - Brasil(5).jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">Остров [[Пернамбуко]], [[Фернандо де Нороня (архипелаг)|Фернандо де Нороня]], [[Нова Лузитания]]</div>]] <br> [[File:Goa Braun Hogenberg.jpg|thumb|center|800px|<div style="text-align:center">Vista de Goa em 1509, in Braun e Hogenberg, 1600<br>Изглед от [[Гоа]], [[Португалска Индия]], 1509</div>]] [[Картинка:24mart Sborna Cheta Kiustendil.jpg|center|thumb|800px|Войводи в Осоговския балкан, България (1903). Седнали от ляво надясно: [[Панайот Байчев]], [[Питу Гули]], [[Коста Мазнейков]], [[Христо Чернопеев]], [[Андрей Христов]], [[Тодор Христов Офицерчето|Тодор Христов]]. Прави от ляво на дясно - [[Никола Жеков (революционер)|Никола Жеков]], [[Константин Кондов]], [[Сотир Атанасов]], [[Тимо Ангелов]], [[Никола Дечев]], и куриерът [[Кольо Сарафчето]].]] ==Arms== Emblem {{center|[[File:Coronet of a British Marquess.svg|150px]] [[File:Arms of Dundas, Marquess of Zetland.svg|180px]]}} crest = A Lion's Head affrontée struggling through an Oak Bush all proper fructed Or crowned with an Antique Crown of the last coronet = A [[:en:Coronet|Coronet of a Marquess]] escutcheon = Argent a Lion rampant within a Double Tressure flory counter-flory all within a Bordure Azure supporters = On either side a Lion proper crowned with an Antique Crown Or and gorged with a Chaplet of Oak leaves Vert fructed Gold with a Shield pendent from each, the dexter being charged with Argent a Saltire and Chief Gules on a Canton of the field a Lion rampant Azure for Bruce, and the sinister being charged with lozengy Argent and Gules for Fitzwilliam motto = Essayez (Try)<ref>{{Cite book |title=Debrett's peerage, and titles of courtesy, in which is included full information respecting the collateral branches of Peers, Privy Councillors, Lords of Session, etc |date= publisher=Dean |year=1921 |location=London |pages=946 url=https://archive.org/details/debrettspeeraget00unse/page/946/mode/2up}}</ref> {| style="border: 1px solid gray; background-color: #fdffe7;" width:"30%" |rowspan="3" valign="middle" |[[File:Peace Barnstar Hires.png|100px]] | style="font-size: x-large; padding: 0; vertical-align: middle; height: 1.1em;"| '''For Wikipedia / За Уикипедия''' |- |style="vertical-align: middle; border-top: 1px solid gray;"| По случай изкачването от 11-то на 8-мо място на Българската Уикипедия в хилядата статии поставям това отличие на личната ти страница като признание за труда ти към подобряване на качеството на статиите в Уикипедия. Благодаря! |[[File:Viquibola 1000.png|100px]] |- |} [[Категория:Орден на Дракона]] [[ang:Brūcend:Owain Knight]] [[de:Benutzer:Owain Knight]] [[en:User:Owain Knight]] [[fr:Utilisateur:Owain Knight]] [[pt:Usuário(a):Owain Knight]] [[ru:Участник:Owain Knight]] edmx7ol6n79ox4284ybheqqxr549n67 12435621 12435617 2024-12-09T10:56:51Z Owain Knight 20216 12435621 wikitext text/x-wiki {| width=100% height=100% cellpadding="2" cellspacing="5" valign="top" style="border:2px solid #e1eaee;background:#357EC7;" ! style=; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px; text-align:center" |[[File:Tervel Kamenov in Bulgaria.jpg|center|thumb|750px|<div style="text-align:center"> Благородството е Отбраната на Свободата и Любовта! Съдбата е Благородна! Лоялна Свобода! Благородството е Силата на Свободата! Благородството на Свободата е Благородството на Света! Самото Благородство е Свобода на Духа! Рицар Owain Knight с [[Българско знаме|Българското Знаме]] на Връх [[Копитото]], [[Витоша|Бояна Планина]] с [[Копитото (телевизионна кула)|Кулата]] от [[Междузвездни войни|Междузвездни Войни]], [[България|Велика България]], Аве Победа! <br>[http://orderofthedrakon.wordpress.com Дружество на Божествената Звезда и Орден на Дракона]<br>Owain Knight, with the [[:en:Flag of Bulgaria|Bulgarian Flag]] on Kopitoto Peak with the [[:en:Star Wars|Star Wars]] [[:en:Vitosha Mountain TV Tower|Tower]] on [[:en:Vitosha|Boyana Mountain]], [[:en:Bulgaria|Great Bulgaria]], Waes Hael Victory! Harold aet Ealdgyth Swanneschals Gate<br> [http://orderofthedrakon.wordpress.com Divine Star Society and Order of the Drakon]<br>''Historia magistra vitae est''<br>tervelkamenov@yandex.com </div>]] <br>[[File:Kaiseradler Aquila heliaca e amk.jpg|center|thumb|750px|<div style="text-align:center"><b>[[Имперски орел]]<br>[[:en:Eastern Imperial Eagle|Eastern Imperial Eagle]]</b></div>]] <br>[[File:Chester Cathedral (7251396712).jpg|center|thumb|555px|<div style="text-align:center"><b>Катедралата в [[Честър]], [[Англия]]<br>[[:en:Chester Cathedral|Chester Cathedral, England]]</b></div>]] |- | <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Mont Saint Michel in the morning.jpg|thumb|340px|<div style="text-align:center"><b>[[Мон Сен Мишел]]<br>[[:en:Mont Saint Michel|Mont Saint Michel]]</b></div>]] [[Готика]] 🎨 [[Естетика]] 🎨 [[Изкуство]] 🎨 [[Култура]] 💶 [[Гаврил Радомир]] 💶 [[Пресиан]] 💶 [[Птолемей I Сотер]] 💶 [[Филип II Македонски]] 💶 [[Гауранга Махапрабху]] [[:en:Chaitanya Mahaprabhu|Gouranga Mahaprabhu]] 💶 [[Лоурънс Дъндас]] [[:en:Lawrence Dundas, 2nd Marquess of Zetland|Lawrence Dundas]] 💶 [[Йеше Цогял]]💶 [[Пресиан II]]💶 [[Парвати]] Можете да взимате идеи за нови статии (преводи) от '''[[Потребител:Owain Knight/To Do|моя списък]]'''. [https://pageviews.toolforge.org/?project=bg.wikipedia.org&platform=all-access&agent=user&redirects=0&range=latest-60&pages=Йога_сутра Йога Посещаемост на Уикипедия]. Това е списък на Моите приноси в Българската Уикипедия! Надявам се да Намерите Моите Статии за Любими и Интересни! Аз съм благодарен на Уикипедия за академичната свобода и приветливост която съм намерил тук. Смятам че Уикипедия трябва да допуска повече емоционалност и справедливост. '''Европейска история и политика''' [[File:Mary (Chronica Hungarorum).jpg|thumb|left|240px|<div style="text-align:center"><b>[[:en:Mary, Queen of Hungary|Queen Mary]] of [[:en:Anjou|Anjou]], [[:en:Hungary|Hungary]], [[:en:Bulgaria|Bulgaria]] and [[:en:Germany|Germania]]<br>Кралица [[Мария Унгарска|Мери]] на [[Анжу]], [[Унгария]], [[България]] и [[Германия]]<br></b></div>]] [[File:Harold Godwinson 02.jpg|thumb|250px|<div style="text-align:center"><b>[[:en:Harold Godwinson|King Harold Godwinson]] of [[:en:Anglo-Saxon England|Anglo-Saxon England]]<br>Крал [[Харолд Годуинсън]] на [[Англо-саксонска Англия|Англо-Саксонска Англия]]</b></div>]] [[File:Pisanello 024b.jpg|thumb|240px|<div style="text-align:center"><b>[[:en:Sigismund von Luxembourg|King Sigismund von Luxembourg]] of [[:en:Hungary|Hungary]], [[:en:Bulgaria|Bulgaria]], [[:en:Carpathia|Carpathia]] and [[:en:Germany|Germania]]<br>Крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд фон Люксембург]] на [[Унгария]], [[България]], [[Карпатия]] и [[Германия]]<br>Основател на [[Ордена на Дракона]]</b></div>]] Аз съм учил Английски език, литература и култура и Международни отношения в Софийския университет от 2002 до 2007 година, Aвтор съм на 5 Книги на Английски език, които съм започнал да превеждам на Български език и съм автор на 515 статии като Owain Knight, главно с превод от английски език, за Българската Уикипедия и 55 преводи на речи и 3 стихотворения! Предлагам Класове по Английски език и Български език за Чужденци в София, България и онлайн! Предлагам Английско-Български и Българско-Английски Превод! Аз съм Учител по [[Йога]] на Божествената Звезда и [[Елохим]] [[Крия Йога]]! Аз съм автор на Уроците на Дружеството на [[Божествена]]та [[Звезда]] и [[Ордена на Дракона]] с [[Лакшми]] Премананда Енергийна Йога, [[Парвати]] [[Хатха Йога]] и [[Елохим]] [[Крия Йога]], които са достъпни свободно на моя уебсайт! Академията на Божествената Звезда е Академия на [[Междузвездни Войни]] от Днес 3 март, Денят на [[Освобождението на България]]! Английският е езикът на [[Авалон]]! Българският е езикът на [[Фанагория]]! Любимите ми английски писатели са [[Джон Кийтс]], [[Пърси Биш Шели]], [[Уилям Уелски|Уилям Уиндзор]], [[Уилям Уърдсуърт]], сър [[Филип Сидни]], [[Едмънд Спенсър]], [[Кристофър Марлоу]], [[Уилям Шекспир]], [[Джефри Чосър]], [[Андрю Марвел]], [[Уолтър Ралей]], [[Джон Уебстър]], [[Джон Дън]],[[Самюел Колридж]], [[Поетът на Гауейн]], [[Аелфрик]], [[Дънстан]] и [[Бийд]]! Копнея да споделя моята култура и да създам Уютна среда за учене, както и да изградя увереност в новопридобитите умения и знания! Работил съм в 3 компании като професионален преводач, Kammarton, Medimag-MS и Lazar Co от 2008 г. насам! Свържете се с мен на tervelkamenov@yandex.com за повече информация и Взаимодействие! Честита Фреева Пролет! Рицар Тервел Каменов, Цено Банчев I've Studied English Language, Literature and Culture and International Relations at Sofia University from 2002-2007, I'm the Author of 5 Books in English Divine Star Autobiography of a King Adventures of a Magnificent Yogi, Divine Star of a King Spiritual Revelations, Tao of the Angel Order of the Drakon Historical Novel and the Divine Star Society and Order of the Drakon Lessons Which I've Started to Translate in Bulgarian and Author of 515 Articles as Owain Knight, Mainly through Translation from English, on Bulgarian Wikipedia and 55 Speeches Translations and 3 Poems! I Offer English and Bulgarian Classes in Sofia, Bulgaria and Online! I Offer English-Bulgarian Translation Services! I'm a Divine Star Yoga and Kriya Yoga Teacher! I'm the Author of the Divine Star Society and Order of the Drakon Lessons with Lakshmi Premananda Energy Yoga, Parvati Hatha Yoga and Kriya Yoga which are accessible Freely on My Website! The Divine Star Academy is the Divine Star Wars Academy as of Today 3 March Bulgarian Victory Liberation March Day! English is the Language of Avalon! Bulgarian is the Language of Phanagoria! My Favourite English Writers are Sir Philip Sidney, Edmund Spenser, Christopher Marlowe, William Shakespeare, Geoffrey Chaucer, the Gawain Poet, Aelfric, Dunstan and Bede! I am Passionate about Sharing My Culture and Creating a Warm Learning Environment and Build Confidence in Newly Acquired Skills and Knowledge! I've Worked for 3 Companies as Professional Translator, Kammarton, Medimag-MS and Lazar Co Since 2008! Contact Me on tervelkamenov@yandex.com for More Information and Interaction! Happy Freyjan Spring! Knight Tervel Kamenov, Tseno Banchev * [[Готическа архитектура]] • [[Готика]] • [[Битка в Тевтобургската гора]] • [[Битка при Адрианопол (378)]] • [[Велизарий|Белисарий]] • [[Превземане на Рим (546)]] • [[Пресиан]] • [[Гаврил Радомир]] • [[Битка при Поатие]] • [[Битка при Манцикерт]] • [[Битка при Лехфелд]] • [[Битка при Грюнвалд]] • [[Обсада на Лисабон]] • [[Невска битка]] • [[Битка на Чудското езеро]] • [[Битка при Никопол (1396)|Битка при Никопол]] • [[Битка при Ангора]] • [[Варненски кръстоносен поход]] • [[Битка при Златица]] • [[Битка при Куновица]] • [[Битка при Варна]] • [[Обсада на Белград (1456)]] • [[Обсада на Родос (1480)]] • [[Обсада на Родос (1522)]] • [[Обсада на Виена]] • [[Обсада на Малта]] • [[Нидерландско-португалска война]] • [[Битка при Виена]] • [[Битка при Зента]] • [[Щурм на Измаил]] • [[Гром победы, раздавайся!]] • [[Битка при Вязма]] • [[Обсада на Одрин (1912-1913)]] • [[Битка при Ихтиман]] * [[Елохим]] • [[Тервел]] • [[Орден на Дракона]] • [[Англо-саксонска Англия]] • [[Англо-саксонци|Англо-Саксонци]] • [[Епоха на викингите|Епоха на Викингите]] • [[Нормани]] • [[Танкред Галилейски]] • [[Максимин (дипломат)|Максимин]] • [[Михаил Вурц]] • [[Марко Поло]] • [[Тимур]] • [[Балкански кръстоносни походи]] * [[Абатство Гластънбъри]] • [[Италиански ренесанс]] • [[Мон Сен Мишел]] • [[Нотр Дам дьо Шартр]] • [[Сан Марко (Венеция)|Базилика Сан Марко]] • [[Сан Марко (площад)|Площад Сан Марко]] • [[Утрехтска уния]] • [[Околосветско пътешествие]] * [[Арманяко-бургундска гражданска война]] • [[Обсада на Сен Пиер льо Мутие]] * [[Принцови острови]] • [[Обсада на Корфу (1798-1799)]] • [[Битка при Вязма]] • [[Превземане на Гибралтар]] * [[Вилхелм II]] • [[Германска колониална империя]] • [[Коледно примирие]] • [[Полско-съветска война]] * [[Атлантическа харта]] • [[Германо-съветски преговори за влизане на СССР в Оста]] • [[Операция Барбароса]] • [[Бергхоф]] • [[Ева Браун]] • [[Оберзалцберг]] • [[Кръст на честта на германската майка]] • [[Heinkel He 280]] • [[Антон Дрекслер]] • [[Чърчил, Хитлер и ненужната война]] • [[Дейвид Ървинг]] • [[Джон Чармли]] • [[Войната на Хитлер]] • [[Операция Марита]] • [[Берлинер Шпортпаласт]] • [[Реч в Шпортпаласт]] • [[Фрайкорпс]] • [[Лагери за принудителен труд в комунистическа България]] * [[:en:Maximinus (diplomat)|Maximinus]] • [[:en:Battle of Sofia|Battle of Sofia]] • [[:en:Boyan Petrov|Boyan Petrov]] • [[Архиоптерикс]] * [[Щурм]] • [[Щик]] * [[Руска военна интервенция в Сирия]] • [[RT]] * [[Симо Соколов]] • [[Харалампи Джамджиев]] • [[Боян Петров]] * [[Красимир Каракачанов]] • [[Виктор Орбан]] • [[Никола Стърджън]] * [[Шарлен (принцеса на Монако)|Принцеса Шарлен на Монако]] * [[Регентски съвет (Полша)]] • [[Президент на Европейския съвет]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:BarboraBellifortis.jpg|thumb|left|<b>[[:en:Barbara von Cilli|Queen Barbara von Cilli]], Royal Wife of [[:en:Sigismund von Luxembourg|King Sigismund von Luxembourg]] of [[:en:Anjou|Anjou]], [[:en:Hungary|Hungary]], [[:en:Bulgaria|Bulgaria]] and [[:en:Germany|Germania]]<br>Кралица [[Барбара фон Цили|Барбара фон Люксембург]], Кралска Съпруга на Крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд фон Люксембург]] на [[Анжу]], [[Унгария]], [[България]], [[Трансилвания]] и [[Германия]], Майка на Кралица [[Елизабет фон Люксембург]]</b>]] '''Средновековна литература''' * [[Роман за Розата]] • [[Песен за Роланд]] • [[Пребогатият часослов на херцог дьо Бери]] • [[Пътешествията на Марко Поло]] • [[Утешението на философията]] * [[Сър Гауейн и Зеления рицар]] • [[Перла (стихотворение)|Перла]] • [[Смъртта на Артур|Животът на Артур]] • [[Облакът на незнанието]] • [[Риданието на съпругата]] • [[Посланието на съпруга]] • [[Сънят на Кръста]] • [[Моргейз]] • [[Сър Орфео]] • [[Пиърс Плауман]] • [[Битката при Молдън]] • [[Англо-саксонска хроника]] • [[Смъртта на Артур|Le Morte d'Arthur]] • [[Кралицата на феите]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Lord Guilford Dudley.jpg|thumb|135px|<div style="text-align:center"><br><b>[[:en:Guildford Dudley|King Guildford Dudley of England, Wales, Ireland and France]]<br> Крал [[Гилдфорд Дъдли]] на [[Англия]], [[Уелс]], [[Ирландия]] и [[Франция]]</b></div>]] '''Британска история''' * [[Битка при Малдън]] • [[Битка при Креси]] • [[Битка при Аженкур]] • [[Битка при Босуърт]] • [[Битка при Марстън Мур]] • [[Славна революция]] • [[Битка при Калоден]] * [[Харолд Годуинсън]] • [[Битка при Стамфорд Бридж]] • [[Лиуелин Велики]] • [[Едит Суанеша]] * [[Боеций]] • [[Аелфрик]] • [[Уолтър Хилтън]] • [[Юлиана от Норич|Иулиана от Норич]] • [[Мари дьо Франс]] • [[Томас Малъри]] • [[Йоан Кръстни]] * [[Томас Уайът]] • [[Хенри Хауърд, граф на Съри]] • Сър [[Филип Сидни]] • [[Мери Сидни]] • [[Едмънд Спенсър]] • [[Мери Уолстънкрафт]] • [[Уилям Уърдсуърт]] • [[Алфред Тенисън]] * [[Кейт Бланшет]] • [[Хейдън Кристенсен]] • [[Робърт Карлайл]] • [[Кевин Маккид]] • [[Клинт Истууд]] • [[Джуд Лоу]] * [[Валерио Манфреди]] • [[Джулиано Монталдо]] * [[Нели Блай]] * [[Боеций]] • [[Аелфрик]] • [[Уолтър Хилтън]] • [[Юлиана от Норич]] • [[Мари дьо Франс]] • [[Томас Малъри]] • [[Йоан Кръстни]] * [[Томас Уайът]] • [[Хенри Хауърд, граф на Съри]] • Сър [[Филип Сидни]] • [[Мери Сидни]] • [[Едмънд Спенсър]] • [[Мери Уолстънкрафт]] • [[Уилям Уърдсуърт]] • [[Алфред Тенисън]] * [[Кейт Бланшет]] • [[Хейдън Кристенсен]] • [[Робърт Карлайл]] • [[Кевин Маккид]] • [[Клинт Истууд]] • [[Джуд Лоу]] * [[Валерио Манфреди]] • [[Джулиано Монталдо]] * [[Нели Блай]] * [[Дърамска катедрала]] • [[Йоркска катедрала]] • [[Линдисфарн]] • [[Питърбъро (катедрала)|Катедрала в Питърбъро]] • [[Или (катедрала)|Катедрала в Или]] • [[Абатство Гластънбъри]] • [[Замък Карнарвън]] • [[Единбургски замък]] • [[Елън Донан]] • [[Дъблински замък]] • [[Фланан (острови)|Острови Фланан]] * [[Артър, принц на Уелс]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Елизабет I]] • Лорд [[Робърт Дъдли]] • Лорд [[Уилям Сесил]] • Сър [[Франсис Уолсингам]] • [[Никълъс Трокмортън]] • Сър [[Едуард Сиймур]] • маг [[Джон Дий]] • Лорд [[Джон Дъдли]] • Леди [[Мери Болейн]] • Крал [[Лир (крал)|Лир]] * [[Уестминстърски дворец]] • [[Камара на общините на Обединеното кралство|Камара на общините]] • [[Камара на лордовете]] • [[Барутен заговор]] • [[Тауър Бридж]] • [[Външна политика на Великобритания|Външна политика]] • [[Акт за съюз (1800)]] * [[Олимпик (кораб)]] • [[Ейми Джонсън]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Уинстън Чърчил]] • [[s:Автор:Уинстън Чърчил|Речи на Уинстън Чърчил]] • [[Операция Динамо]] • [[Операция Немислимо]] • [[Харта на Обединените нации]] • [[Бомбардиране на Ватикана]] * [[Метро на Тайн и Уиър]] * [[Кевин Ръд]] • [[Рождество (остров, Кирибати)|Остров Рождество]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> '''История на Азия''' [[File:2005 Kailash with moon Tibet.jpg|thumb|left|250px|<div style="text-align:center"><b>Свещеният Връх [[Кайлаш]] в [[Тибет]]<br> Holy [[:en:Mount Kailash|Mount Kailash]] in [[:en:Tibet|Tibet]]</b></div>]] [[File:Manuel I.jpg|thumb|225px|<div style="text-align:center"><b> King [[:en:Manuel I|Manuel I]] of [[:en:Portugal|Portugal]] and [[:en:Spain|Spain]]<br> Крал [[Мануел I]] на [[Португалия]] и [[Испания]]</b></div>]] [[File:BattleofIssus333BC-mosaic-detail1.jpg|thumb|325px|<div style="text-align:center"><b>[[Александър Велики]] в [[Битка при Иса|Битката при Иса]]<br>[[:en:Alexander the Great|Alexander the Great]] in the [[:en:Battle of Issus|Battle of Issus]]</b></div>]] [[Превземане на Малака (1511)|Превземането на Малака]] в съвременна [[Малайзия]] от [[Алфонсу де Албукерке]] през 1511 г. е резултат от плана на крал [[Мануел I]] да прекрати [[Търговия в Индийския океан|мюсюлманската търговия]] в Индийския океан, като превземе [[Аден]], превземе търговията през [[Александрия]], превземе [[Ормуз]], за да превземе търговията през [[Персийския залив]] и [[Бейрут]], и превземе [[Малака]], за да контролира търговията с [[Китай]]! * [[Битка при Граник]] • [[Битка при Иса]] • [[Обсада на Халикарнас]] • [[Обсада на Тир]] • [[Битка при Гавгамела]] • [[Битка при Персийската врата]] • [[Обсада на Согдианската скала]] • [[Битка при Хидасп]] • [[Трансоксиана]] * [[Кублай хан]] • [[Каракорум (град)|Каракорум]] • [[Шанду]] * [[Обсада на Багдад (1258)|Обсада на Багдад]] • [[Битка при Айн Джалут]] * [[Семьон Дежньов]] • [[Уилям Адамс]] * [[Нагоя (замък)|Замък Нагоя]] • [[Битка при Мьонгнянг]] • [[Битка при Секигахара]] • [[Република Едзо]] • [[Битка при Халхин Гол]] • [[Битка в залива Лейте]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Робърт Клайв]] • [[Обсада на Аркот]] • [[Битка при Пласи]] • [[Битка при Суали]] • [[Първа англо-маратхска война]] • [[Втора англо-маратхска война]] • [[Трета англо-маратхска война]] • [[Четвърта англо-майсорска война]] • [[Втора англо-сикхска война]] • [[Англо-непалска война]] • [[Англо-персийска война]] • [[Битка при Порт Артур]] • [[Артър Филип]] * [[Битка при Магдаба]] • [[Битка при Беер Шева (1917)]] • [[Битка за Йерусалим (1917)]] * [[Франсишку де Алмейда]] • [[Португалска Индия]] • [[Френска Индия]] • [[Холандска Индия]] • [[Датска Индия]] • [[Битка при Диу]] • [[Шиваджи]] • [[Малабарски бряг]] • [[Короманделски бряг]] • [[Типу Султан]] '''Йога и Веданта''' * [[Кайлаш]] • [[Манасаровар]] • [[Шимла]] • [[Утаракханд]] • [[Кедарнат]] • [[Бадринат]] • [[Ришикеш]] • [[Джаму и Кашмир|Кашмир]] • [[Карнатака|Майсор]] • [[Мадхя Прадеш]] • [[Каджурахо]] • [[Тамил Наду]] * [[Йога]] • [[Самадхи]] • [[Брахман]] • [[Кайваля]] • [[Бхагавад гита]] • [[Бхагавата пурана]] • [[Атман]] • [[Махабхарата]] • [[Махаватар Бабаджи]] • [[Лахири Махасая]]• [[Шри Юктешвар]] • [[Парамаханса Йогананда]] • [[Рамаяна]] • [[Ишвара]] • [[Шанкара]] • [[Рамануджа]] • [[Шри Рамакришна]] • [[Свами Вивекананда]] • [[Сарвепали Радхакришнан]] • [[Свами Шивананда]] • [[Свами Ниранджанананда]] • [[Свами Вишнудевананда]] • [[Йога Сутра]] • [[Турия (Веданта)|Турия]] * [[Китайска философия]] • [[Джийт кун до]] * [[Фаравахар]] • [[Фраваши]] • [[Хваренах]] '''Ориент''' * [[Окупация на Константинопол]] • [[Премахване на Османския султанат]] • [[Превземане на Голямата джамия]] * [[Битка при Халхин Гол]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> '''Творци''' * [[Джон Уилямс]] • [[Адриан фон Циглер]] • [[Лорина Маккенит]] • [[Луар на Лубре]] • [[Джеймс Хорнър]] • [[Саймън и Гарфънкъл]] * [[Боеций]] • [[Аелфрик]] • [[Уолтър Хилтън]] • [[Юлиана от Норич|Джулиан от Норич]] • [[Мари дьо Франс]] • [[Джон Скелтън]] • [[Томас Малъри]] • [[Йоан Кръстни]] * [[Томас Уайът]] • [[Хенри Хауърд, граф на Съри]] • Сър [[Филип Сидни]] • [[Мери Сидни]] • [[Едмънд Спенсър]] • [[Мери Уолстънкрафт]] • [[Уилям Уърдсуърт]] • [[Алфред Тенисън]] * [[Кейт Бланшет]] • [[Хейдън Кристенсен]] • [[Робърт Карлайл]] • [[Кевин Маккид]] • [[Клинт Истууд]] • [[Джуд Лоу]] * [[Валерио Манфреди]] • [[Джулиано Монталдо]] * [[Нели Блай]] '''Филми''' * [[Дракула Неразказан]] • [[Рим (сериал)|Рим]] • [[Беоулф (филм, 2007)|Беоулф]] • [[Игра на тронове|Песен за огън и лед]] • [[Небесно царство|Кралство Небесно]] • [[Арн – Рицарят тамплиер]] • [[Смело сърце]] • [[Елизабет: Златният век]] • [[Влюбеният Шекспир]] • [[Венецианският търговец (филм)|Венецианският търговец]] • [[Последният мохикан (филм)|Последният мохикан]] • [[Летящи кинжали]] • [[Теорията на всичко]] • [[Анн от „Зелените покриви“ (филм, 1985)|Анн от Зелените покриви]] • [[Пътят към Авонлий]] '''Литература''' * [[Уолдън]] • [[Гласовете ви чувам]] • [[Ребека (роман)|Ребека]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> '''Американска политика и история''' [[File:Stonewall Jackson - National Portrait Gallery.JPG|thumb|200px|<div style="text-align:center">[[:en:Stonewall Jackson|General Stonewall Jackson]]<br>[[Стоунуол Джаксън|Генерал Стоунуол Джаксън]]</div>]] * [[Джон Кабот]] • [[Мартин Валдзеемюлер]] • [[Джовани да Верацано]] • [[Френска колонизация на Тексас]] • [[Александър Маккензи]] • [[Експедиция на Луис и Кларк]] * [[Война на кралица Ан]] • [[Война на крал Джордж]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Френска и индианска война]] • [[Битка за форт Босежур]] • [[Обсада на форт Уилям Хенри]] • [[Битка при езерото Джордж]] • [[Джеймс Улф]] • [[Акадия]] • [[Френска Канада]] * [[Американска революция]] • [[Битки при Лексингтън и Конкорд]] • [[Декларация за независимост на САЩ|Декларация за независимост]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Александър Хамилтън]] • [[Битка на Лонг Айлънд]] • [[Битка при Уайт Плейнс]] • [[Битка за Трентън]] • [[Битка при Принстън]] • [[Битка при Саратога]] • [[Обсада на Йорктаун]] • [[Федералистът]] • [[Джон Маршал]] • [[Бащи-основатели на САЩ]] • [[Континентален конгрес]] • [[Конституционен конвент]] • [[Аарън Бър]] • [[Покупка на Гадсден]] • [[Гетисбърг]] • [[Джоузеф Хукър]] • [[Джон Ф. Рейнолдс]] • [[Джордж Пикет]] • [[Ричард Юел]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Конспиративни теории за атентатите от 11 септември 2001 г.]] • [[Проект за новия американски век]] • [[Робърт МакНамара]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Президентски избори в САЩ (2000)]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Президентски избори в САЩ (2004)]] • [[Президентски избори в САЩ (1960)]] • [[Бизнес заговор срещу Франклин Рузвелт]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Битка при Гетисбърг]] • [[Битка при Антиетам]] • [[Битка при Фредериксбърг]] • [[Битка при Чансълърсвил]] • [[Робърт Лий]] • [[Стоунуол Джаксън]] • [[Уинфийлд Ханкок]] • [[Джеймс Лонгстрийт]] • [[Джеб Стюарт]] • [[Битка при Литъл Бигхорн]] • [[Престрелка в Окей Корал]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Встъпително обръщение на Джон Ф. Кенеди]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Ich bin ein Berliner]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Кенеди (връх)|Връх Кенеди]] • [[s:Автор:Джон Ф. Кенеди|Речи на Джон Ф. Кенеди]] • [[Джон Кенеди]] • [[Робърт Кенеди]] • [[Артър Шлесинджър]] • [[Робърт Кенеди-младши|Робърт Кенеди Джуниър]] * [[Доналд Тръмп]] • [[NORAD]] • [[Движение за истината за 11 септември]] • [[Дейвид Рей Грифин]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Дик Чейни]] • [[Halliburton]] • [[Норман Шварцкопф]] • [[Джон Кери]] • [[Джо Байдън]] • [[Джон Маккейн]] • [[Руди Джулиани]] • [[Джон Болтън]] • [[Луис Либи]] • [[Залмей Халилзад]] • [[Лари Силвърстийн]] • [[Атаки с антракс от 2001 г.]] • [[Конспиративна теория]] • [[Иран-Контра]] • [[Избирателна колегия (САЩ)|Избирателна колегия на САЩ]] • [[Изграждане на нация]] • [[Кодово име]] • [[Президентски избори в САЩ (1960)]] • [[Президентски избори в САЩ (2004)]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Ostasiengeschwader Graf Spee in Chile.jpg|right|120px]] '''История на Южна Америка''' * [[Битка при Коронел]] • [[Битка при Фолкландските острови]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Paul Kruger.jpg|right|75px|link=Паул Крюгер]] '''История на Южна Африка''' * [[Андрис Преториус]] • [[Битка при Блъд Ривър]] • [[Англо-зулуска война]] • [[Битка при Исандлуана]] • [[Битка при Роркс Дрифт]] • [[Втора англо-бурска война]] • [[Паул Крюгер]] • [[Южноафриканска република (Трансваал)|Южноафриканска република]] • [[Оранжева свободна държава]] • [[Южноафрикански съюз]] • [[Фонтейнедал]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Stephan's Quintet Hubble 2009.full.jpg|left|120px|link=Квинтет на Стефан]] '''Наука и техника''' * [[Квинтет на Стефан]] • [[Земен изгрев]] • [[Пилотируем маневриращ модул]] • [[Спицър (космически телескоп)|Спицър]] * [[Кристиан Биркеланд]] • [[Мария Сибила Мериан]] * [[Музика на сферите]] * [[Lockheed SR-71 Blackbird]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> {{Раздел начална страница | x = 0 | Заглавие = На {{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}} през… | Съдържание = {{ Начална страница {{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}}}} <div align="right">[[Исторически годишнини|Всички дати]] – [[{{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}}|Още събития...]]</div> {{br}} }} {{Раздел начална страница | x = 0 | Заглавие = Картинка на деня | Съдържание = <div style="text-align:center">{{Картинка на деня в Общомедия}}</div> <div style="text-align:right">[[:commons:Commons:Featured pictures|Още избрани картинки]] </div> }} </div> <br> [[File:Leighton-God Speed!.jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">''Godspeed!'' [[Едмънд Блеър Лейтън|Edmund Blair Leighton]]</div>]] <br> [[File:Caernarfon Castle, North Wales.jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">Caernarfon Castle, Wales<br>Замъкът [[Карнарвън (замък)|Карнарвън]],[[Уелс]]</div>]] <br> [[File:2002-10-26 11-15 (Andalusien & Lissabon 263) Lissabon, Belém, Torre de Belém.jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">[[Белен (кула)|Кулата Белен]] построена от [[Португалия|португалския]] крал [[Мануел I]] в стил [[мануелин]]</div>]] <br> [[File:Margsfachada.jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">[[Музей на изкуството на Рио Гранде до Сул|Музей на изкуството на Рио Гранди]], [[Порту Алегре]], [[Нова Лузитания]]</div>]] [[File:Fernando de Noronha - Pernambuco - Brasil(5).jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">Остров [[Пернамбуко]], [[Фернандо де Нороня (архипелаг)|Фернандо де Нороня]], [[Нова Лузитания]]</div>]] <br> [[File:Goa Braun Hogenberg.jpg|thumb|center|800px|<div style="text-align:center">Vista de Goa em 1509, in Braun e Hogenberg, 1600<br>Изглед от [[Гоа]], [[Португалска Индия]], 1509</div>]] [[Картинка:24mart Sborna Cheta Kiustendil.jpg|center|thumb|800px|Войводи в Осоговския балкан, България (1903). Седнали от ляво надясно: [[Панайот Байчев]], [[Питу Гули]], [[Коста Мазнейков]], [[Христо Чернопеев]], [[Андрей Христов]], [[Тодор Христов Офицерчето|Тодор Христов]]. Прави от ляво на дясно - [[Никола Жеков (революционер)|Никола Жеков]], [[Константин Кондов]], [[Сотир Атанасов]], [[Тимо Ангелов]], [[Никола Дечев]], и куриерът [[Кольо Сарафчето]].]] ==Arms== Emblem {{center|[[File:Coronet of a British Marquess.svg|150px]] [[File:Arms of Dundas, Marquess of Zetland.svg|180px]]}} crest = A Lion's Head affrontée struggling through an Oak Bush all proper fructed Or crowned with an Antique Crown of the last coronet = A [[:en:Coronet|Coronet of a Marquess]] escutcheon = Argent a Lion rampant within a Double Tressure flory counter-flory all within a Bordure Azure supporters = On either side a Lion proper crowned with an Antique Crown Or and gorged with a Chaplet of Oak leaves Vert fructed Gold with a Shield pendent from each, the dexter being charged with Argent a Saltire and Chief Gules on a Canton of the field a Lion rampant Azure for Bruce, and the sinister being charged with lozengy Argent and Gules for Fitzwilliam motto = Essayez (Try)<ref>{{Cite book |title=Debrett's peerage, and titles of courtesy, in which is included full information respecting the collateral branches of Peers, Privy Councillors, Lords of Session, etc |date= publisher=Dean |year=1921 |location=London |pages=946 url=https://archive.org/details/debrettspeeraget00unse/page/946/mode/2up}}</ref> {| style="border: 1px solid gray; background-color: #fdffe7;" width:"30%" |rowspan="3" valign="middle" |[[File:Peace Barnstar Hires.png|100px]] | style="font-size: x-large; padding: 0; vertical-align: middle; height: 1.1em;"| '''For Wikipedia / За Уикипедия''' |- |style="vertical-align: middle; border-top: 1px solid gray;"| По случай изкачването от 11-то на 8-мо място на Българската Уикипедия в хилядата статии поставям това отличие на личната ти страница като признание за труда ти към подобряване на качеството на статиите в Уикипедия. Благодаря! |[[File:Viquibola 1000.png|100px]] |- |} [[Категория:Орден на Дракона]] [[ang:Brūcend:Owain Knight]] [[de:Benutzer:Owain Knight]] [[en:User:Owain Knight]] [[fr:Utilisateur:Owain Knight]] [[pt:Usuário(a):Owain Knight]] [[ru:Участник:Owain Knight]] k9mcmihrg4yhc2473n02oo2hml0jt90 12435622 12435621 2024-12-09T10:58:13Z Owain Knight 20216 12435622 wikitext text/x-wiki {| width=100% height=100% cellpadding="2" cellspacing="5" valign="top" style="border:2px solid #e1eaee;background:#357EC7;" ! style=; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px; text-align:center" |[[File:Tervel Kamenov in Bulgaria.jpg|center|thumb|750px|<div style="text-align:center"> Благородството е Отбраната на Свободата и Любовта! Съдбата е Благородна! Лоялна Свобода! Благородството е Силата на Свободата! Благородството на Свободата е Благородството на Света! Самото Благородство е Свобода на Духа! Рицар Owain Knight с [[Българско знаме|Българското Знаме]] на Връх [[Копитото]], [[Витоша|Бояна Планина]] с [[Копитото (телевизионна кула)|Кулата]] от [[Междузвездни войни|Междузвездни Войни]], [[България|Велика България]], Аве Победа! <br>[http://orderofthedrakon.wordpress.com Дружество на Божествената Звезда и Орден на Дракона]<br>Owain Knight, with the [[:en:Flag of Bulgaria|Bulgarian Flag]] on Kopitoto Peak with the [[:en:Star Wars|Star Wars]] [[:en:Vitosha Mountain TV Tower|Tower]] on [[:en:Vitosha|Boyana Mountain]], [[:en:Bulgaria|Great Bulgaria]], Waes Hael Victory! Harold aet Ealdgyth Swanneschals Gate<br> [http://orderofthedrakon.wordpress.com Divine Star Society and Order of the Drakon]<br>''Historia magistra vitae est''<br>tervelkamenov@yandex.com </div>]] <br>[[File:Kaiseradler Aquila heliaca e amk.jpg|center|thumb|750px|<div style="text-align:center"><b>[[Имперски орел]]<br>[[:en:Eastern Imperial Eagle|Eastern Imperial Eagle]]</b></div>]] <br>[[File:Chester Cathedral (7251396712).jpg|center|thumb|555px|<div style="text-align:center"><b>Катедралата в [[Честър]], [[Англия]]<br>[[:en:Chester Cathedral|Chester Cathedral, England]]</b></div>]] |- | <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Mont Saint Michel in the morning.jpg|thumb|340px|<div style="text-align:center"><b>[[Мон Сен Мишел]]<br>[[:en:Mont Saint Michel|Mont Saint Michel]]</b></div>]] [[Готика]] 🎨 [[Естетика]] 🎨 [[Изкуство]] 🎨 [[Култура]] 💶 [[Гаврил Радомир]] 💶 [[Пресиан]] 💶 [[Птолемей I Сотер]] 💶 [[Филип II Македонски]] 💶 [[Гауранга Махапрабху]] [[:en:Chaitanya Mahaprabhu|Gouranga Mahaprabhu]] 💶 [[Лоурънс Дъндас]] [[:en:Lawrence Dundas, 2nd Marquess of Zetland|Lawrence Dundas]] 💶 [[Йеше Цогял]]💶 [[Пресиан II]]💶 [[Парвати]] Можете да взимате идеи за нови статии (преводи) от '''[[Потребител:Owain Knight/To Do|моя списък]]'''. [https://pageviews.toolforge.org/?project=bg.wikipedia.org&platform=all-access&agent=user&redirects=0&range=latest-60&pages=Йога_сутра Йога Посещаемост на Уикипедия]. Това е списък на Моите приноси в Българската Уикипедия! Надявам се да Намерите Моите Статии за Любими и Интересни! Аз съм благодарен на Уикипедия за академичната свобода и приветливост която съм намерил тук. Смятам че Уикипедия трябва да допуска повече емоционалност и справедливост. '''Европейска история и политика''' [[File:Mary (Chronica Hungarorum).jpg|thumb|left|240px|<div style="text-align:center"><b>[[:en:Mary, Queen of Hungary|Queen Mary]] of [[:en:Anjou|Anjou]], [[:en:Hungary|Hungary]], [[:en:Bulgaria|Bulgaria]] and [[:en:Germany|Germania]]<br>Кралица [[Мария Унгарска|Мери]] на [[Анжу]], [[Унгария]], [[България]] и [[Германия]]<br></b></div>]] [[File:Harold Godwinson 02.jpg|thumb|250px|<div style="text-align:center"><b>[[:en:Harold Godwinson|King Harold Godwinson]] of [[:en:Anglo-Saxon England|Anglo-Saxon England]]<br>Крал [[Харолд Годуинсън]] на [[Англо-саксонска Англия|Англо-Саксонска Англия]]</b></div>]] [[File:Pisanello 024b.jpg|thumb|240px|<div style="text-align:center"><b>[[:en:Sigismund von Luxembourg|King Sigismund von Luxembourg]] of [[:en:Hungary|Hungary]], [[:en:Bulgaria|Bulgaria]], [[:en:Carpathia|Carpathia]] and [[:en:Germany|Germania]]<br>Крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд фон Люксембург]] на [[Унгария]], [[България]], [[Карпатия]] и [[Германия]]<br>Основател на [[Ордена на Дракона]]</b></div>]] Аз съм учил Английски език, литература и култура и Международни отношения в Софийския университет от 2002 до 2007 година, Aвтор съм на 5 Книги на Английски език, които съм започнал да превеждам на Български език и съм автор на 515 статии като Owain Knight, главно с превод от английски език, за Българската Уикипедия и 55 преводи на речи и 3 стихотворения! Предлагам Класове по Английски език и Български език за Чужденци в София, България и онлайн! Предлагам Английско-Български и Българско-Английски Превод! Аз съм Учител по [[Йога]] на Божествената Звезда и [[Елохим]] [[Крия Йога]]! Аз съм автор на Уроците на Дружеството на [[Божествена]]та [[Звезда]] и [[Ордена на Дракона]] с [[Лакшми]] Премананда Енергийна Йога, [[Парвати]] [[Хатха Йога]] и [[Елохим]] [[Крия Йога]], които са достъпни свободно на моя уебсайт! Академията на Божествената Звезда е Академия на [[Междузвездни Войни]] от Днес 3 март, Денят на [[Освобождението на България]]! Английският е езикът на [[Авалон]]! Българският е езикът на [[Фанагория]]! Любимите ми английски поети писатели са [[Уолтър Хилтън]], [[Джон Кийтс]], [[Пърси Биш Шели]], [[Уилям Уелски|Уилям Уиндзор]], [[Уилям Уърдсуърт]], сър [[Филип Сидни]], [[Едмънд Спенсър]], [[Кристофър Марлоу]], [[Уилям Шекспир]], [[Джефри Чосър]], [[Андрю Марвел]], [[Уолтър Ралей]], [[Джон Уебстър]], [[Джон Дън]],[[Самюел Колридж]], [[Поетът на Гауейн]], [[Аелфрик]], [[Дънстан]] и [[Бийд]]! Копнея да споделя моята култура и да създам Уютна среда за учене, както и да изградя увереност в новопридобитите умения и знания! Работил съм в 3 компании като професионален преводач, Kammarton, Medimag-MS и Lazar Co от 2008 г. насам! Свържете се с мен на tervelkamenov@yandex.com за повече информация и Взаимодействие! Честита Фреева Пролет! Рицар Тервел Каменов, Цено Банчев I've Studied English Language, Literature and Culture and International Relations at Sofia University from 2002-2007, I'm the Author of 5 Books in English Divine Star Autobiography of a King Adventures of a Magnificent Yogi, Divine Star of a King Spiritual Revelations, Tao of the Angel Order of the Drakon Historical Novel and the Divine Star Society and Order of the Drakon Lessons Which I've Started to Translate in Bulgarian and Author of 515 Articles as Owain Knight, Mainly through Translation from English, on Bulgarian Wikipedia and 55 Speeches Translations and 3 Poems! I Offer English and Bulgarian Classes in Sofia, Bulgaria and Online! I Offer English-Bulgarian Translation Services! I'm a Divine Star Yoga and Kriya Yoga Teacher! I'm the Author of the Divine Star Society and Order of the Drakon Lessons with Lakshmi Premananda Energy Yoga, Parvati Hatha Yoga and Kriya Yoga which are accessible Freely on My Website! The Divine Star Academy is the Divine Star Wars Academy as of Today 3 March Bulgarian Victory Liberation March Day! English is the Language of Avalon! Bulgarian is the Language of Phanagoria! My Favourite English Writers are Sir Philip Sidney, Edmund Spenser, Christopher Marlowe, William Shakespeare, Geoffrey Chaucer, the Gawain Poet, Aelfric, Dunstan and Bede! I am Passionate about Sharing My Culture and Creating a Warm Learning Environment and Build Confidence in Newly Acquired Skills and Knowledge! I've Worked for 3 Companies as Professional Translator, Kammarton, Medimag-MS and Lazar Co Since 2008! Contact Me on tervelkamenov@yandex.com for More Information and Interaction! Happy Freyjan Spring! Knight Tervel Kamenov, Tseno Banchev * [[Готическа архитектура]] • [[Готика]] • [[Битка в Тевтобургската гора]] • [[Битка при Адрианопол (378)]] • [[Велизарий|Белисарий]] • [[Превземане на Рим (546)]] • [[Пресиан]] • [[Гаврил Радомир]] • [[Битка при Поатие]] • [[Битка при Манцикерт]] • [[Битка при Лехфелд]] • [[Битка при Грюнвалд]] • [[Обсада на Лисабон]] • [[Невска битка]] • [[Битка на Чудското езеро]] • [[Битка при Никопол (1396)|Битка при Никопол]] • [[Битка при Ангора]] • [[Варненски кръстоносен поход]] • [[Битка при Златица]] • [[Битка при Куновица]] • [[Битка при Варна]] • [[Обсада на Белград (1456)]] • [[Обсада на Родос (1480)]] • [[Обсада на Родос (1522)]] • [[Обсада на Виена]] • [[Обсада на Малта]] • [[Нидерландско-португалска война]] • [[Битка при Виена]] • [[Битка при Зента]] • [[Щурм на Измаил]] • [[Гром победы, раздавайся!]] • [[Битка при Вязма]] • [[Обсада на Одрин (1912-1913)]] • [[Битка при Ихтиман]] * [[Елохим]] • [[Тервел]] • [[Орден на Дракона]] • [[Англо-саксонска Англия]] • [[Англо-саксонци|Англо-Саксонци]] • [[Епоха на викингите|Епоха на Викингите]] • [[Нормани]] • [[Танкред Галилейски]] • [[Максимин (дипломат)|Максимин]] • [[Михаил Вурц]] • [[Марко Поло]] • [[Тимур]] • [[Балкански кръстоносни походи]] * [[Абатство Гластънбъри]] • [[Италиански ренесанс]] • [[Мон Сен Мишел]] • [[Нотр Дам дьо Шартр]] • [[Сан Марко (Венеция)|Базилика Сан Марко]] • [[Сан Марко (площад)|Площад Сан Марко]] • [[Утрехтска уния]] • [[Околосветско пътешествие]] * [[Арманяко-бургундска гражданска война]] • [[Обсада на Сен Пиер льо Мутие]] * [[Принцови острови]] • [[Обсада на Корфу (1798-1799)]] • [[Битка при Вязма]] • [[Превземане на Гибралтар]] * [[Вилхелм II]] • [[Германска колониална империя]] • [[Коледно примирие]] • [[Полско-съветска война]] * [[Атлантическа харта]] • [[Германо-съветски преговори за влизане на СССР в Оста]] • [[Операция Барбароса]] • [[Бергхоф]] • [[Ева Браун]] • [[Оберзалцберг]] • [[Кръст на честта на германската майка]] • [[Heinkel He 280]] • [[Антон Дрекслер]] • [[Чърчил, Хитлер и ненужната война]] • [[Дейвид Ървинг]] • [[Джон Чармли]] • [[Войната на Хитлер]] • [[Операция Марита]] • [[Берлинер Шпортпаласт]] • [[Реч в Шпортпаласт]] • [[Фрайкорпс]] • [[Лагери за принудителен труд в комунистическа България]] * [[:en:Maximinus (diplomat)|Maximinus]] • [[:en:Battle of Sofia|Battle of Sofia]] • [[:en:Boyan Petrov|Boyan Petrov]] • [[Архиоптерикс]] * [[Щурм]] • [[Щик]] * [[Руска военна интервенция в Сирия]] • [[RT]] * [[Симо Соколов]] • [[Харалампи Джамджиев]] • [[Боян Петров]] * [[Красимир Каракачанов]] • [[Виктор Орбан]] • [[Никола Стърджън]] * [[Шарлен (принцеса на Монако)|Принцеса Шарлен на Монако]] * [[Регентски съвет (Полша)]] • [[Президент на Европейския съвет]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:BarboraBellifortis.jpg|thumb|left|<b>[[:en:Barbara von Cilli|Queen Barbara von Cilli]], Royal Wife of [[:en:Sigismund von Luxembourg|King Sigismund von Luxembourg]] of [[:en:Anjou|Anjou]], [[:en:Hungary|Hungary]], [[:en:Bulgaria|Bulgaria]] and [[:en:Germany|Germania]]<br>Кралица [[Барбара фон Цили|Барбара фон Люксембург]], Кралска Съпруга на Крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд фон Люксембург]] на [[Анжу]], [[Унгария]], [[България]], [[Трансилвания]] и [[Германия]], Майка на Кралица [[Елизабет фон Люксембург]]</b>]] '''Средновековна литература''' * [[Роман за Розата]] • [[Песен за Роланд]] • [[Пребогатият часослов на херцог дьо Бери]] • [[Пътешествията на Марко Поло]] • [[Утешението на философията]] * [[Сър Гауейн и Зеления рицар]] • [[Перла (стихотворение)|Перла]] • [[Смъртта на Артур|Животът на Артур]] • [[Облакът на незнанието]] • [[Риданието на съпругата]] • [[Посланието на съпруга]] • [[Сънят на Кръста]] • [[Моргейз]] • [[Сър Орфео]] • [[Пиърс Плауман]] • [[Битката при Молдън]] • [[Англо-саксонска хроника]] • [[Смъртта на Артур|Le Morte d'Arthur]] • [[Кралицата на феите]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Lord Guilford Dudley.jpg|thumb|135px|<div style="text-align:center"><br><b>[[:en:Guildford Dudley|King Guildford Dudley of England, Wales, Ireland and France]]<br> Крал [[Гилдфорд Дъдли]] на [[Англия]], [[Уелс]], [[Ирландия]] и [[Франция]]</b></div>]] '''Британска история''' * [[Битка при Малдън]] • [[Битка при Креси]] • [[Битка при Аженкур]] • [[Битка при Босуърт]] • [[Битка при Марстън Мур]] • [[Славна революция]] • [[Битка при Калоден]] * [[Харолд Годуинсън]] • [[Битка при Стамфорд Бридж]] • [[Лиуелин Велики]] • [[Едит Суанеша]] * [[Боеций]] • [[Аелфрик]] • [[Уолтър Хилтън]] • [[Юлиана от Норич|Иулиана от Норич]] • [[Мари дьо Франс]] • [[Томас Малъри]] • [[Йоан Кръстни]] * [[Томас Уайът]] • [[Хенри Хауърд, граф на Съри]] • Сър [[Филип Сидни]] • [[Мери Сидни]] • [[Едмънд Спенсър]] • [[Мери Уолстънкрафт]] • [[Уилям Уърдсуърт]] • [[Алфред Тенисън]] * [[Кейт Бланшет]] • [[Хейдън Кристенсен]] • [[Робърт Карлайл]] • [[Кевин Маккид]] • [[Клинт Истууд]] • [[Джуд Лоу]] * [[Валерио Манфреди]] • [[Джулиано Монталдо]] * [[Нели Блай]] * [[Боеций]] • [[Аелфрик]] • [[Уолтър Хилтън]] • [[Юлиана от Норич]] • [[Мари дьо Франс]] • [[Томас Малъри]] • [[Йоан Кръстни]] * [[Томас Уайът]] • [[Хенри Хауърд, граф на Съри]] • Сър [[Филип Сидни]] • [[Мери Сидни]] • [[Едмънд Спенсър]] • [[Мери Уолстънкрафт]] • [[Уилям Уърдсуърт]] • [[Алфред Тенисън]] * [[Кейт Бланшет]] • [[Хейдън Кристенсен]] • [[Робърт Карлайл]] • [[Кевин Маккид]] • [[Клинт Истууд]] • [[Джуд Лоу]] * [[Валерио Манфреди]] • [[Джулиано Монталдо]] * [[Нели Блай]] * [[Дърамска катедрала]] • [[Йоркска катедрала]] • [[Линдисфарн]] • [[Питърбъро (катедрала)|Катедрала в Питърбъро]] • [[Или (катедрала)|Катедрала в Или]] • [[Абатство Гластънбъри]] • [[Замък Карнарвън]] • [[Единбургски замък]] • [[Елън Донан]] • [[Дъблински замък]] • [[Фланан (острови)|Острови Фланан]] * [[Артър, принц на Уелс]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Елизабет I]] • Лорд [[Робърт Дъдли]] • Лорд [[Уилям Сесил]] • Сър [[Франсис Уолсингам]] • [[Никълъс Трокмортън]] • Сър [[Едуард Сиймур]] • маг [[Джон Дий]] • Лорд [[Джон Дъдли]] • Леди [[Мери Болейн]] • Крал [[Лир (крал)|Лир]] * [[Уестминстърски дворец]] • [[Камара на общините на Обединеното кралство|Камара на общините]] • [[Камара на лордовете]] • [[Барутен заговор]] • [[Тауър Бридж]] • [[Външна политика на Великобритания|Външна политика]] • [[Акт за съюз (1800)]] * [[Олимпик (кораб)]] • [[Ейми Джонсън]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Уинстън Чърчил]] • [[s:Автор:Уинстън Чърчил|Речи на Уинстън Чърчил]] • [[Операция Динамо]] • [[Операция Немислимо]] • [[Харта на Обединените нации]] • [[Бомбардиране на Ватикана]] * [[Метро на Тайн и Уиър]] * [[Кевин Ръд]] • [[Рождество (остров, Кирибати)|Остров Рождество]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> '''История на Азия''' [[File:2005 Kailash with moon Tibet.jpg|thumb|left|250px|<div style="text-align:center"><b>Свещеният Връх [[Кайлаш]] в [[Тибет]]<br> Holy [[:en:Mount Kailash|Mount Kailash]] in [[:en:Tibet|Tibet]]</b></div>]] [[File:Manuel I.jpg|thumb|225px|<div style="text-align:center"><b> King [[:en:Manuel I|Manuel I]] of [[:en:Portugal|Portugal]] and [[:en:Spain|Spain]]<br> Крал [[Мануел I]] на [[Португалия]] и [[Испания]]</b></div>]] [[File:BattleofIssus333BC-mosaic-detail1.jpg|thumb|325px|<div style="text-align:center"><b>[[Александър Велики]] в [[Битка при Иса|Битката при Иса]]<br>[[:en:Alexander the Great|Alexander the Great]] in the [[:en:Battle of Issus|Battle of Issus]]</b></div>]] [[Превземане на Малака (1511)|Превземането на Малака]] в съвременна [[Малайзия]] от [[Алфонсу де Албукерке]] през 1511 г. е резултат от плана на крал [[Мануел I]] да прекрати [[Търговия в Индийския океан|мюсюлманската търговия]] в Индийския океан, като превземе [[Аден]], превземе търговията през [[Александрия]], превземе [[Ормуз]], за да превземе търговията през [[Персийския залив]] и [[Бейрут]], и превземе [[Малака]], за да контролира търговията с [[Китай]]! * [[Битка при Граник]] • [[Битка при Иса]] • [[Обсада на Халикарнас]] • [[Обсада на Тир]] • [[Битка при Гавгамела]] • [[Битка при Персийската врата]] • [[Обсада на Согдианската скала]] • [[Битка при Хидасп]] • [[Трансоксиана]] * [[Кублай хан]] • [[Каракорум (град)|Каракорум]] • [[Шанду]] * [[Обсада на Багдад (1258)|Обсада на Багдад]] • [[Битка при Айн Джалут]] * [[Семьон Дежньов]] • [[Уилям Адамс]] * [[Нагоя (замък)|Замък Нагоя]] • [[Битка при Мьонгнянг]] • [[Битка при Секигахара]] • [[Република Едзо]] • [[Битка при Халхин Гол]] • [[Битка в залива Лейте]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Робърт Клайв]] • [[Обсада на Аркот]] • [[Битка при Пласи]] • [[Битка при Суали]] • [[Първа англо-маратхска война]] • [[Втора англо-маратхска война]] • [[Трета англо-маратхска война]] • [[Четвърта англо-майсорска война]] • [[Втора англо-сикхска война]] • [[Англо-непалска война]] • [[Англо-персийска война]] • [[Битка при Порт Артур]] • [[Артър Филип]] * [[Битка при Магдаба]] • [[Битка при Беер Шева (1917)]] • [[Битка за Йерусалим (1917)]] * [[Франсишку де Алмейда]] • [[Португалска Индия]] • [[Френска Индия]] • [[Холандска Индия]] • [[Датска Индия]] • [[Битка при Диу]] • [[Шиваджи]] • [[Малабарски бряг]] • [[Короманделски бряг]] • [[Типу Султан]] '''Йога и Веданта''' * [[Кайлаш]] • [[Манасаровар]] • [[Шимла]] • [[Утаракханд]] • [[Кедарнат]] • [[Бадринат]] • [[Ришикеш]] • [[Джаму и Кашмир|Кашмир]] • [[Карнатака|Майсор]] • [[Мадхя Прадеш]] • [[Каджурахо]] • [[Тамил Наду]] * [[Йога]] • [[Самадхи]] • [[Брахман]] • [[Кайваля]] • [[Бхагавад гита]] • [[Бхагавата пурана]] • [[Атман]] • [[Махабхарата]] • [[Махаватар Бабаджи]] • [[Лахири Махасая]]• [[Шри Юктешвар]] • [[Парамаханса Йогананда]] • [[Рамаяна]] • [[Ишвара]] • [[Шанкара]] • [[Рамануджа]] • [[Шри Рамакришна]] • [[Свами Вивекананда]] • [[Сарвепали Радхакришнан]] • [[Свами Шивананда]] • [[Свами Ниранджанананда]] • [[Свами Вишнудевананда]] • [[Йога Сутра]] • [[Турия (Веданта)|Турия]] * [[Китайска философия]] • [[Джийт кун до]] * [[Фаравахар]] • [[Фраваши]] • [[Хваренах]] '''Ориент''' * [[Окупация на Константинопол]] • [[Премахване на Османския султанат]] • [[Превземане на Голямата джамия]] * [[Битка при Халхин Гол]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> '''Творци''' * [[Джон Уилямс]] • [[Адриан фон Циглер]] • [[Лорина Маккенит]] • [[Луар на Лубре]] • [[Джеймс Хорнър]] • [[Саймън и Гарфънкъл]] * [[Боеций]] • [[Аелфрик]] • [[Уолтър Хилтън]] • [[Юлиана от Норич|Джулиан от Норич]] • [[Мари дьо Франс]] • [[Джон Скелтън]] • [[Томас Малъри]] • [[Йоан Кръстни]] * [[Томас Уайът]] • [[Хенри Хауърд, граф на Съри]] • Сър [[Филип Сидни]] • [[Мери Сидни]] • [[Едмънд Спенсър]] • [[Мери Уолстънкрафт]] • [[Уилям Уърдсуърт]] • [[Алфред Тенисън]] * [[Кейт Бланшет]] • [[Хейдън Кристенсен]] • [[Робърт Карлайл]] • [[Кевин Маккид]] • [[Клинт Истууд]] • [[Джуд Лоу]] * [[Валерио Манфреди]] • [[Джулиано Монталдо]] * [[Нели Блай]] '''Филми''' * [[Дракула Неразказан]] • [[Рим (сериал)|Рим]] • [[Беоулф (филм, 2007)|Беоулф]] • [[Игра на тронове|Песен за огън и лед]] • [[Небесно царство|Кралство Небесно]] • [[Арн – Рицарят тамплиер]] • [[Смело сърце]] • [[Елизабет: Златният век]] • [[Влюбеният Шекспир]] • [[Венецианският търговец (филм)|Венецианският търговец]] • [[Последният мохикан (филм)|Последният мохикан]] • [[Летящи кинжали]] • [[Теорията на всичко]] • [[Анн от „Зелените покриви“ (филм, 1985)|Анн от Зелените покриви]] • [[Пътят към Авонлий]] '''Литература''' * [[Уолдън]] • [[Гласовете ви чувам]] • [[Ребека (роман)|Ребека]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> '''Американска политика и история''' [[File:Stonewall Jackson - National Portrait Gallery.JPG|thumb|200px|<div style="text-align:center">[[:en:Stonewall Jackson|General Stonewall Jackson]]<br>[[Стоунуол Джаксън|Генерал Стоунуол Джаксън]]</div>]] * [[Джон Кабот]] • [[Мартин Валдзеемюлер]] • [[Джовани да Верацано]] • [[Френска колонизация на Тексас]] • [[Александър Маккензи]] • [[Експедиция на Луис и Кларк]] * [[Война на кралица Ан]] • [[Война на крал Джордж]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Френска и индианска война]] • [[Битка за форт Босежур]] • [[Обсада на форт Уилям Хенри]] • [[Битка при езерото Джордж]] • [[Джеймс Улф]] • [[Акадия]] • [[Френска Канада]] * [[Американска революция]] • [[Битки при Лексингтън и Конкорд]] • [[Декларация за независимост на САЩ|Декларация за независимост]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Александър Хамилтън]] • [[Битка на Лонг Айлънд]] • [[Битка при Уайт Плейнс]] • [[Битка за Трентън]] • [[Битка при Принстън]] • [[Битка при Саратога]] • [[Обсада на Йорктаун]] • [[Федералистът]] • [[Джон Маршал]] • [[Бащи-основатели на САЩ]] • [[Континентален конгрес]] • [[Конституционен конвент]] • [[Аарън Бър]] • [[Покупка на Гадсден]] • [[Гетисбърг]] • [[Джоузеф Хукър]] • [[Джон Ф. Рейнолдс]] • [[Джордж Пикет]] • [[Ричард Юел]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Конспиративни теории за атентатите от 11 септември 2001 г.]] • [[Проект за новия американски век]] • [[Робърт МакНамара]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Президентски избори в САЩ (2000)]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Президентски избори в САЩ (2004)]] • [[Президентски избори в САЩ (1960)]] • [[Бизнес заговор срещу Франклин Рузвелт]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Битка при Гетисбърг]] • [[Битка при Антиетам]] • [[Битка при Фредериксбърг]] • [[Битка при Чансълърсвил]] • [[Робърт Лий]] • [[Стоунуол Джаксън]] • [[Уинфийлд Ханкок]] • [[Джеймс Лонгстрийт]] • [[Джеб Стюарт]] • [[Битка при Литъл Бигхорн]] • [[Престрелка в Окей Корал]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Встъпително обръщение на Джон Ф. Кенеди]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Ich bin ein Berliner]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Кенеди (връх)|Връх Кенеди]] • [[s:Автор:Джон Ф. Кенеди|Речи на Джон Ф. Кенеди]] • [[Джон Кенеди]] • [[Робърт Кенеди]] • [[Артър Шлесинджър]] • [[Робърт Кенеди-младши|Робърт Кенеди Джуниър]] * [[Доналд Тръмп]] • [[NORAD]] • [[Движение за истината за 11 септември]] • [[Дейвид Рей Грифин]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Дик Чейни]] • [[Halliburton]] • [[Норман Шварцкопф]] • [[Джон Кери]] • [[Джо Байдън]] • [[Джон Маккейн]] • [[Руди Джулиани]] • [[Джон Болтън]] • [[Луис Либи]] • [[Залмей Халилзад]] • [[Лари Силвърстийн]] • [[Атаки с антракс от 2001 г.]] • [[Конспиративна теория]] • [[Иран-Контра]] • [[Избирателна колегия (САЩ)|Избирателна колегия на САЩ]] • [[Изграждане на нация]] • [[Кодово име]] • [[Президентски избори в САЩ (1960)]] • [[Президентски избори в САЩ (2004)]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Ostasiengeschwader Graf Spee in Chile.jpg|right|120px]] '''История на Южна Америка''' * [[Битка при Коронел]] • [[Битка при Фолкландските острови]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Paul Kruger.jpg|right|75px|link=Паул Крюгер]] '''История на Южна Африка''' * [[Андрис Преториус]] • [[Битка при Блъд Ривър]] • [[Англо-зулуска война]] • [[Битка при Исандлуана]] • [[Битка при Роркс Дрифт]] • [[Втора англо-бурска война]] • [[Паул Крюгер]] • [[Южноафриканска република (Трансваал)|Южноафриканска република]] • [[Оранжева свободна държава]] • [[Южноафрикански съюз]] • [[Фонтейнедал]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Stephan's Quintet Hubble 2009.full.jpg|left|120px|link=Квинтет на Стефан]] '''Наука и техника''' * [[Квинтет на Стефан]] • [[Земен изгрев]] • [[Пилотируем маневриращ модул]] • [[Спицър (космически телескоп)|Спицър]] * [[Кристиан Биркеланд]] • [[Мария Сибила Мериан]] * [[Музика на сферите]] * [[Lockheed SR-71 Blackbird]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> {{Раздел начална страница | x = 0 | Заглавие = На {{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}} през… | Съдържание = {{ Начална страница {{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}}}} <div align="right">[[Исторически годишнини|Всички дати]] – [[{{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}}|Още събития...]]</div> {{br}} }} {{Раздел начална страница | x = 0 | Заглавие = Картинка на деня | Съдържание = <div style="text-align:center">{{Картинка на деня в Общомедия}}</div> <div style="text-align:right">[[:commons:Commons:Featured pictures|Още избрани картинки]] </div> }} </div> <br> [[File:Leighton-God Speed!.jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">''Godspeed!'' [[Едмънд Блеър Лейтън|Edmund Blair Leighton]]</div>]] <br> [[File:Caernarfon Castle, North Wales.jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">Caernarfon Castle, Wales<br>Замъкът [[Карнарвън (замък)|Карнарвън]],[[Уелс]]</div>]] <br> [[File:2002-10-26 11-15 (Andalusien & Lissabon 263) Lissabon, Belém, Torre de Belém.jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">[[Белен (кула)|Кулата Белен]] построена от [[Португалия|португалския]] крал [[Мануел I]] в стил [[мануелин]]</div>]] <br> [[File:Margsfachada.jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">[[Музей на изкуството на Рио Гранде до Сул|Музей на изкуството на Рио Гранди]], [[Порту Алегре]], [[Нова Лузитания]]</div>]] [[File:Fernando de Noronha - Pernambuco - Brasil(5).jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">Остров [[Пернамбуко]], [[Фернандо де Нороня (архипелаг)|Фернандо де Нороня]], [[Нова Лузитания]]</div>]] <br> [[File:Goa Braun Hogenberg.jpg|thumb|center|800px|<div style="text-align:center">Vista de Goa em 1509, in Braun e Hogenberg, 1600<br>Изглед от [[Гоа]], [[Португалска Индия]], 1509</div>]] [[Картинка:24mart Sborna Cheta Kiustendil.jpg|center|thumb|800px|Войводи в Осоговския балкан, България (1903). Седнали от ляво надясно: [[Панайот Байчев]], [[Питу Гули]], [[Коста Мазнейков]], [[Христо Чернопеев]], [[Андрей Христов]], [[Тодор Христов Офицерчето|Тодор Христов]]. Прави от ляво на дясно - [[Никола Жеков (революционер)|Никола Жеков]], [[Константин Кондов]], [[Сотир Атанасов]], [[Тимо Ангелов]], [[Никола Дечев]], и куриерът [[Кольо Сарафчето]].]] ==Arms== Emblem {{center|[[File:Coronet of a British Marquess.svg|150px]] [[File:Arms of Dundas, Marquess of Zetland.svg|180px]]}} crest = A Lion's Head affrontée struggling through an Oak Bush all proper fructed Or crowned with an Antique Crown of the last coronet = A [[:en:Coronet|Coronet of a Marquess]] escutcheon = Argent a Lion rampant within a Double Tressure flory counter-flory all within a Bordure Azure supporters = On either side a Lion proper crowned with an Antique Crown Or and gorged with a Chaplet of Oak leaves Vert fructed Gold with a Shield pendent from each, the dexter being charged with Argent a Saltire and Chief Gules on a Canton of the field a Lion rampant Azure for Bruce, and the sinister being charged with lozengy Argent and Gules for Fitzwilliam motto = Essayez (Try)<ref>{{Cite book |title=Debrett's peerage, and titles of courtesy, in which is included full information respecting the collateral branches of Peers, Privy Councillors, Lords of Session, etc |date= publisher=Dean |year=1921 |location=London |pages=946 url=https://archive.org/details/debrettspeeraget00unse/page/946/mode/2up}}</ref> {| style="border: 1px solid gray; background-color: #fdffe7;" width:"30%" |rowspan="3" valign="middle" |[[File:Peace Barnstar Hires.png|100px]] | style="font-size: x-large; padding: 0; vertical-align: middle; height: 1.1em;"| '''For Wikipedia / За Уикипедия''' |- |style="vertical-align: middle; border-top: 1px solid gray;"| По случай изкачването от 11-то на 8-мо място на Българската Уикипедия в хилядата статии поставям това отличие на личната ти страница като признание за труда ти към подобряване на качеството на статиите в Уикипедия. Благодаря! |[[File:Viquibola 1000.png|100px]] |- |} [[Категория:Орден на Дракона]] [[ang:Brūcend:Owain Knight]] [[de:Benutzer:Owain Knight]] [[en:User:Owain Knight]] [[fr:Utilisateur:Owain Knight]] [[pt:Usuário(a):Owain Knight]] [[ru:Участник:Owain Knight]] o2bhq1rxev4n955bj5nxn9euy22ukap 12435623 12435622 2024-12-09T11:01:38Z Owain Knight 20216 12435623 wikitext text/x-wiki {| width=100% height=100% cellpadding="2" cellspacing="5" valign="top" style="border:2px solid #e1eaee;background:#357EC7;" ! style=; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px; text-align:center" |[[File:Tervel Kamenov in Bulgaria.jpg|center|thumb|750px|<div style="text-align:center"> Благородството е Отбраната на Свободата и Любовта! Съдбата е Благородна! Лоялна Свобода! Благородството е Силата на Свободата! Благородството на Свободата е Благородството на Света! Самото Благородство е Свобода на Духа! Рицар Owain Knight с [[Българско знаме|Българското Знаме]] на Връх [[Копитото]], [[Витоша|Бояна Планина]] с [[Копитото (телевизионна кула)|Кулата]] от [[Междузвездни войни|Междузвездни Войни]], [[България|Велика България]], Аве Победа! <br>[http://orderofthedrakon.wordpress.com Дружество на Божествената Звезда и Орден на Дракона]<br>Owain Knight, with the [[:en:Flag of Bulgaria|Bulgarian Flag]] on Kopitoto Peak with the [[:en:Star Wars|Star Wars]] [[:en:Vitosha Mountain TV Tower|Tower]] on [[:en:Vitosha|Boyana Mountain]], [[:en:Bulgaria|Great Bulgaria]], Waes Hael Victory! Harold aet Ealdgyth Swanneschals Gate<br> [http://orderofthedrakon.wordpress.com Divine Star Society and Order of the Drakon]<br>''Historia magistra vitae est''<br>tervelkamenov@yandex.com </div>]] <br>[[File:Kaiseradler Aquila heliaca e amk.jpg|center|thumb|750px|<div style="text-align:center"><b>[[Имперски орел]]<br>[[:en:Eastern Imperial Eagle|Eastern Imperial Eagle]]</b></div>]] <br>[[File:Chester Cathedral (7251396712).jpg|center|thumb|555px|<div style="text-align:center"><b>Катедралата в [[Честър]], [[Англия]]<br>[[:en:Chester Cathedral|Chester Cathedral, England]]</b></div>]] |- | <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Mont Saint Michel in the morning.jpg|thumb|340px|<div style="text-align:center"><b>[[Мон Сен Мишел]]<br>[[:en:Mont Saint Michel|Mont Saint Michel]]</b></div>]] [[Готика]] 🎨 [[Естетика]] 🎨 [[Изкуство]] 🎨 [[Култура]] 💶 [[Гаврил Радомир]] 💶 [[Пресиан]] 💶 [[Птолемей I Сотер]] 💶 [[Филип II Македонски]] 💶 [[Гауранга Махапрабху]] [[:en:Chaitanya Mahaprabhu|Gouranga Mahaprabhu]] 💶 [[Лоурънс Дъндас]] [[:en:Lawrence Dundas, 2nd Marquess of Zetland|Lawrence Dundas]] 💶 [[Йеше Цогял]]💶 [[Пресиан II]]💶 [[Парвати]] Можете да взимате идеи за нови статии (преводи) от '''[[Потребител:Owain Knight/To Do|моя списък]]'''. [https://pageviews.toolforge.org/?project=bg.wikipedia.org&platform=all-access&agent=user&redirects=0&range=latest-60&pages=Йога_сутра Йога Посещаемост на Уикипедия]. Това е списък на Моите приноси в Българската Уикипедия! Надявам се да Намерите Моите Статии за Любими и Интересни! Аз съм благодарен на Уикипедия за академичната свобода и приветливост която съм намерил тук. Смятам че Уикипедия трябва да допуска повече емоционалност и справедливост. '''Европейска история и политика''' [[File:Mary (Chronica Hungarorum).jpg|thumb|left|240px|<div style="text-align:center"><b>[[:en:Mary, Queen of Hungary|Queen Mary]] of [[:en:Anjou|Anjou]], [[:en:Hungary|Hungary]], [[:en:Bulgaria|Bulgaria]] and [[:en:Germany|Germania]]<br>Кралица [[Мария Унгарска|Мери]] на [[Анжу]], [[Унгария]], [[България]] и [[Германия]]<br></b></div>]] [[File:Harold Godwinson 02.jpg|thumb|250px|<div style="text-align:center"><b>[[:en:Harold Godwinson|King Harold Godwinson]] of [[:en:Anglo-Saxon England|Anglo-Saxon England]]<br>Крал [[Харолд Годуинсън]] на [[Англо-саксонска Англия|Англо-Саксонска Англия]]</b></div>]] [[File:Pisanello 024b.jpg|thumb|240px|<div style="text-align:center"><b>[[:en:Sigismund von Luxembourg|King Sigismund von Luxembourg]] of [[:en:Hungary|Hungary]], [[:en:Bulgaria|Bulgaria]], [[:en:Carpathia|Carpathia]] and [[:en:Germany|Germania]]<br>Крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд фон Люксембург]] на [[Унгария]], [[България]], [[Карпатия]] и [[Германия]]<br>Основател на [[Ордена на Дракона]]</b></div>]] Аз съм учил Англицистика и Американистика и Индология, Английски език, литература и култура и Международни отношения и политика в Софийския университет от 2002 до 2007 година, Aвтор съм на 5 Книги на Английски език, които съм започнал да превеждам на Български език и съм автор на 515 статии като Owain Knight, главно с превод от английски език, за Българската Уикипедия и 55 преводи на речи и 3 стихотворения! Предлагам Класове по Английски език и Български език за Чужденци в София, България и онлайн! Предлагам Английско-Български и Българско-Английски Превод! Аз съм Учител по [[Йога]] на Божествената Звезда и [[Елохим]] [[Крия Йога]]! Аз съм автор на Уроците на Дружеството на [[Божествена]]та [[Звезда]] и [[Ордена на Дракона]] с [[Лакшми]] Премананда Енергийна Йога, [[Парвати]] [[Хатха Йога]] и [[Елохим]] [[Крия Йога]], които са достъпни свободно на моя уебсайт! Академията на Божествената Звезда е Академия на [[Междузвездни Войни]] от Днес 3 март, Денят на [[Освобождението на България]]! Английският е езикът на [[Авалон]]! Българският е езикът на [[Фанагория]]! Любимите ми английски поети писатели са [[Уолтър Хилтън]], [[Джон Кийтс]], [[Пърси Биш Шели]], [[Уилям Уелски|Уилям Уиндзор]], [[Уилям Уърдсуърт]], сър [[Филип Сидни]], [[Едмънд Спенсър]], [[Кристофър Марлоу]], [[Уилям Шекспир]], [[Джефри Чосър]], [[Андрю Марвел]], [[Уолтър Ралей]], [[Джон Уебстър]], [[Джон Дън]],[[Самюел Колридж]], [[Поетът на Гауейн]], [[Аелфрик]], [[Дънстан]] и [[Бийд]]! Копнея да споделя моята култура и да създам Уютна среда за учене, както и да изградя увереност в новопридобитите умения и знания! Работил съм в 3 компании като професионален преводач, Kammarton, Medimag-MS и Lazar Co от 2008 г. насам! Свържете се с мен на tervelkamenov@yandex.com за повече информация и Взаимодействие! Честита Фреева Пролет! Рицар Тервел Каменов, Цено Банчев I've Studied English Language, Literature and Culture and International Relations at Sofia University from 2002-2007, I'm the Author of 5 Books in English Divine Star Autobiography of a King Adventures of a Magnificent Yogi, Divine Star of a King Spiritual Revelations, Tao of the Angel Order of the Drakon Historical Novel and the Divine Star Society and Order of the Drakon Lessons Which I've Started to Translate in Bulgarian and Author of 515 Articles as Owain Knight, Mainly through Translation from English, on Bulgarian Wikipedia and 55 Speeches Translations and 3 Poems! I Offer English and Bulgarian Classes in Sofia, Bulgaria and Online! I Offer English-Bulgarian Translation Services! I'm a Divine Star Yoga and Kriya Yoga Teacher! I'm the Author of the Divine Star Society and Order of the Drakon Lessons with Lakshmi Premananda Energy Yoga, Parvati Hatha Yoga and Kriya Yoga which are accessible Freely on My Website! The Divine Star Academy is the Divine Star Wars Academy as of Today 3 March Bulgarian Victory Liberation March Day! English is the Language of Avalon! Bulgarian is the Language of Phanagoria! My Favourite English Writers are Sir Philip Sidney, Edmund Spenser, Christopher Marlowe, William Shakespeare, Geoffrey Chaucer, the Gawain Poet, Aelfric, Dunstan and Bede! I am Passionate about Sharing My Culture and Creating a Warm Learning Environment and Build Confidence in Newly Acquired Skills and Knowledge! I've Worked for 3 Companies as Professional Translator, Kammarton, Medimag-MS and Lazar Co Since 2008! Contact Me on tervelkamenov@yandex.com for More Information and Interaction! Happy Freyjan Spring! Knight Tervel Kamenov, Tseno Banchev * [[Готическа архитектура]] • [[Готика]] • [[Битка в Тевтобургската гора]] • [[Битка при Адрианопол (378)]] • [[Велизарий|Белисарий]] • [[Превземане на Рим (546)]] • [[Пресиан]] • [[Гаврил Радомир]] • [[Битка при Поатие]] • [[Битка при Манцикерт]] • [[Битка при Лехфелд]] • [[Битка при Грюнвалд]] • [[Обсада на Лисабон]] • [[Невска битка]] • [[Битка на Чудското езеро]] • [[Битка при Никопол (1396)|Битка при Никопол]] • [[Битка при Ангора]] • [[Варненски кръстоносен поход]] • [[Битка при Златица]] • [[Битка при Куновица]] • [[Битка при Варна]] • [[Обсада на Белград (1456)]] • [[Обсада на Родос (1480)]] • [[Обсада на Родос (1522)]] • [[Обсада на Виена]] • [[Обсада на Малта]] • [[Нидерландско-португалска война]] • [[Битка при Виена]] • [[Битка при Зента]] • [[Щурм на Измаил]] • [[Гром победы, раздавайся!]] • [[Битка при Вязма]] • [[Обсада на Одрин (1912-1913)]] • [[Битка при Ихтиман]] * [[Елохим]] • [[Тервел]] • [[Орден на Дракона]] • [[Англо-саксонска Англия]] • [[Англо-саксонци|Англо-Саксонци]] • [[Епоха на викингите|Епоха на Викингите]] • [[Нормани]] • [[Танкред Галилейски]] • [[Максимин (дипломат)|Максимин]] • [[Михаил Вурц]] • [[Марко Поло]] • [[Тимур]] • [[Балкански кръстоносни походи]] * [[Абатство Гластънбъри]] • [[Италиански ренесанс]] • [[Мон Сен Мишел]] • [[Нотр Дам дьо Шартр]] • [[Сан Марко (Венеция)|Базилика Сан Марко]] • [[Сан Марко (площад)|Площад Сан Марко]] • [[Утрехтска уния]] • [[Околосветско пътешествие]] * [[Арманяко-бургундска гражданска война]] • [[Обсада на Сен Пиер льо Мутие]] * [[Принцови острови]] • [[Обсада на Корфу (1798-1799)]] • [[Битка при Вязма]] • [[Превземане на Гибралтар]] * [[Вилхелм II]] • [[Германска колониална империя]] • [[Коледно примирие]] • [[Полско-съветска война]] * [[Атлантическа харта]] • [[Германо-съветски преговори за влизане на СССР в Оста]] • [[Операция Барбароса]] • [[Бергхоф]] • [[Ева Браун]] • [[Оберзалцберг]] • [[Кръст на честта на германската майка]] • [[Heinkel He 280]] • [[Антон Дрекслер]] • [[Чърчил, Хитлер и ненужната война]] • [[Дейвид Ървинг]] • [[Джон Чармли]] • [[Войната на Хитлер]] • [[Операция Марита]] • [[Берлинер Шпортпаласт]] • [[Реч в Шпортпаласт]] • [[Фрайкорпс]] • [[Лагери за принудителен труд в комунистическа България]] * [[:en:Maximinus (diplomat)|Maximinus]] • [[:en:Battle of Sofia|Battle of Sofia]] • [[:en:Boyan Petrov|Boyan Petrov]] • [[Архиоптерикс]] * [[Щурм]] • [[Щик]] * [[Руска военна интервенция в Сирия]] • [[RT]] * [[Симо Соколов]] • [[Харалампи Джамджиев]] • [[Боян Петров]] * [[Красимир Каракачанов]] • [[Виктор Орбан]] • [[Никола Стърджън]] * [[Шарлен (принцеса на Монако)|Принцеса Шарлен на Монако]] * [[Регентски съвет (Полша)]] • [[Президент на Европейския съвет]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:BarboraBellifortis.jpg|thumb|left|<b>[[:en:Barbara von Cilli|Queen Barbara von Cilli]], Royal Wife of [[:en:Sigismund von Luxembourg|King Sigismund von Luxembourg]] of [[:en:Anjou|Anjou]], [[:en:Hungary|Hungary]], [[:en:Bulgaria|Bulgaria]] and [[:en:Germany|Germania]]<br>Кралица [[Барбара фон Цили|Барбара фон Люксембург]], Кралска Съпруга на Крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд фон Люксембург]] на [[Анжу]], [[Унгария]], [[България]], [[Трансилвания]] и [[Германия]], Майка на Кралица [[Елизабет фон Люксембург]]</b>]] '''Средновековна литература''' * [[Роман за Розата]] • [[Песен за Роланд]] • [[Пребогатият часослов на херцог дьо Бери]] • [[Пътешествията на Марко Поло]] • [[Утешението на философията]] * [[Сър Гауейн и Зеления рицар]] • [[Перла (стихотворение)|Перла]] • [[Смъртта на Артур|Животът на Артур]] • [[Облакът на незнанието]] • [[Риданието на съпругата]] • [[Посланието на съпруга]] • [[Сънят на Кръста]] • [[Моргейз]] • [[Сър Орфео]] • [[Пиърс Плауман]] • [[Битката при Молдън]] • [[Англо-саксонска хроника]] • [[Смъртта на Артур|Le Morte d'Arthur]] • [[Кралицата на феите]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Lord Guilford Dudley.jpg|thumb|135px|<div style="text-align:center"><br><b>[[:en:Guildford Dudley|King Guildford Dudley of England, Wales, Ireland and France]]<br> Крал [[Гилдфорд Дъдли]] на [[Англия]], [[Уелс]], [[Ирландия]] и [[Франция]]</b></div>]] '''Британска история''' * [[Битка при Малдън]] • [[Битка при Креси]] • [[Битка при Аженкур]] • [[Битка при Босуърт]] • [[Битка при Марстън Мур]] • [[Славна революция]] • [[Битка при Калоден]] * [[Харолд Годуинсън]] • [[Битка при Стамфорд Бридж]] • [[Лиуелин Велики]] • [[Едит Суанеша]] * [[Боеций]] • [[Аелфрик]] • [[Уолтър Хилтън]] • [[Юлиана от Норич|Иулиана от Норич]] • [[Мари дьо Франс]] • [[Томас Малъри]] • [[Йоан Кръстни]] * [[Томас Уайът]] • [[Хенри Хауърд, граф на Съри]] • Сър [[Филип Сидни]] • [[Мери Сидни]] • [[Едмънд Спенсър]] • [[Мери Уолстънкрафт]] • [[Уилям Уърдсуърт]] • [[Алфред Тенисън]] * [[Кейт Бланшет]] • [[Хейдън Кристенсен]] • [[Робърт Карлайл]] • [[Кевин Маккид]] • [[Клинт Истууд]] • [[Джуд Лоу]] * [[Валерио Манфреди]] • [[Джулиано Монталдо]] * [[Нели Блай]] * [[Боеций]] • [[Аелфрик]] • [[Уолтър Хилтън]] • [[Юлиана от Норич]] • [[Мари дьо Франс]] • [[Томас Малъри]] • [[Йоан Кръстни]] * [[Томас Уайът]] • [[Хенри Хауърд, граф на Съри]] • Сър [[Филип Сидни]] • [[Мери Сидни]] • [[Едмънд Спенсър]] • [[Мери Уолстънкрафт]] • [[Уилям Уърдсуърт]] • [[Алфред Тенисън]] * [[Кейт Бланшет]] • [[Хейдън Кристенсен]] • [[Робърт Карлайл]] • [[Кевин Маккид]] • [[Клинт Истууд]] • [[Джуд Лоу]] * [[Валерио Манфреди]] • [[Джулиано Монталдо]] * [[Нели Блай]] * [[Дърамска катедрала]] • [[Йоркска катедрала]] • [[Линдисфарн]] • [[Питърбъро (катедрала)|Катедрала в Питърбъро]] • [[Или (катедрала)|Катедрала в Или]] • [[Абатство Гластънбъри]] • [[Замък Карнарвън]] • [[Единбургски замък]] • [[Елън Донан]] • [[Дъблински замък]] • [[Фланан (острови)|Острови Фланан]] * [[Артър, принц на Уелс]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Елизабет I]] • Лорд [[Робърт Дъдли]] • Лорд [[Уилям Сесил]] • Сър [[Франсис Уолсингам]] • [[Никълъс Трокмортън]] • Сър [[Едуард Сиймур]] • маг [[Джон Дий]] • Лорд [[Джон Дъдли]] • Леди [[Мери Болейн]] • Крал [[Лир (крал)|Лир]] * [[Уестминстърски дворец]] • [[Камара на общините на Обединеното кралство|Камара на общините]] • [[Камара на лордовете]] • [[Барутен заговор]] • [[Тауър Бридж]] • [[Външна политика на Великобритания|Външна политика]] • [[Акт за съюз (1800)]] * [[Олимпик (кораб)]] • [[Ейми Джонсън]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Уинстън Чърчил]] • [[s:Автор:Уинстън Чърчил|Речи на Уинстън Чърчил]] • [[Операция Динамо]] • [[Операция Немислимо]] • [[Харта на Обединените нации]] • [[Бомбардиране на Ватикана]] * [[Метро на Тайн и Уиър]] * [[Кевин Ръд]] • [[Рождество (остров, Кирибати)|Остров Рождество]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> '''История на Азия''' [[File:2005 Kailash with moon Tibet.jpg|thumb|left|250px|<div style="text-align:center"><b>Свещеният Връх [[Кайлаш]] в [[Тибет]]<br> Holy [[:en:Mount Kailash|Mount Kailash]] in [[:en:Tibet|Tibet]]</b></div>]] [[File:Manuel I.jpg|thumb|225px|<div style="text-align:center"><b> King [[:en:Manuel I|Manuel I]] of [[:en:Portugal|Portugal]] and [[:en:Spain|Spain]]<br> Крал [[Мануел I]] на [[Португалия]] и [[Испания]]</b></div>]] [[File:BattleofIssus333BC-mosaic-detail1.jpg|thumb|325px|<div style="text-align:center"><b>[[Александър Велики]] в [[Битка при Иса|Битката при Иса]]<br>[[:en:Alexander the Great|Alexander the Great]] in the [[:en:Battle of Issus|Battle of Issus]]</b></div>]] [[Превземане на Малака (1511)|Превземането на Малака]] в съвременна [[Малайзия]] от [[Алфонсу де Албукерке]] през 1511 г. е резултат от плана на крал [[Мануел I]] да прекрати [[Търговия в Индийския океан|мюсюлманската търговия]] в Индийския океан, като превземе [[Аден]], превземе търговията през [[Александрия]], превземе [[Ормуз]], за да превземе търговията през [[Персийския залив]] и [[Бейрут]], и превземе [[Малака]], за да контролира търговията с [[Китай]]! * [[Битка при Граник]] • [[Битка при Иса]] • [[Обсада на Халикарнас]] • [[Обсада на Тир]] • [[Битка при Гавгамела]] • [[Битка при Персийската врата]] • [[Обсада на Согдианската скала]] • [[Битка при Хидасп]] • [[Трансоксиана]] * [[Кублай хан]] • [[Каракорум (град)|Каракорум]] • [[Шанду]] * [[Обсада на Багдад (1258)|Обсада на Багдад]] • [[Битка при Айн Джалут]] * [[Семьон Дежньов]] • [[Уилям Адамс]] * [[Нагоя (замък)|Замък Нагоя]] • [[Битка при Мьонгнянг]] • [[Битка при Секигахара]] • [[Република Едзо]] • [[Битка при Халхин Гол]] • [[Битка в залива Лейте]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Робърт Клайв]] • [[Обсада на Аркот]] • [[Битка при Пласи]] • [[Битка при Суали]] • [[Първа англо-маратхска война]] • [[Втора англо-маратхска война]] • [[Трета англо-маратхска война]] • [[Четвърта англо-майсорска война]] • [[Втора англо-сикхска война]] • [[Англо-непалска война]] • [[Англо-персийска война]] • [[Битка при Порт Артур]] • [[Артър Филип]] * [[Битка при Магдаба]] • [[Битка при Беер Шева (1917)]] • [[Битка за Йерусалим (1917)]] * [[Франсишку де Алмейда]] • [[Португалска Индия]] • [[Френска Индия]] • [[Холандска Индия]] • [[Датска Индия]] • [[Битка при Диу]] • [[Шиваджи]] • [[Малабарски бряг]] • [[Короманделски бряг]] • [[Типу Султан]] '''Йога и Веданта''' * [[Кайлаш]] • [[Манасаровар]] • [[Шимла]] • [[Утаракханд]] • [[Кедарнат]] • [[Бадринат]] • [[Ришикеш]] • [[Джаму и Кашмир|Кашмир]] • [[Карнатака|Майсор]] • [[Мадхя Прадеш]] • [[Каджурахо]] • [[Тамил Наду]] * [[Йога]] • [[Самадхи]] • [[Брахман]] • [[Кайваля]] • [[Бхагавад гита]] • [[Бхагавата пурана]] • [[Атман]] • [[Махабхарата]] • [[Махаватар Бабаджи]] • [[Лахири Махасая]]• [[Шри Юктешвар]] • [[Парамаханса Йогананда]] • [[Рамаяна]] • [[Ишвара]] • [[Шанкара]] • [[Рамануджа]] • [[Шри Рамакришна]] • [[Свами Вивекананда]] • [[Сарвепали Радхакришнан]] • [[Свами Шивананда]] • [[Свами Ниранджанананда]] • [[Свами Вишнудевананда]] • [[Йога Сутра]] • [[Турия (Веданта)|Турия]] * [[Китайска философия]] • [[Джийт кун до]] * [[Фаравахар]] • [[Фраваши]] • [[Хваренах]] '''Ориент''' * [[Окупация на Константинопол]] • [[Премахване на Османския султанат]] • [[Превземане на Голямата джамия]] * [[Битка при Халхин Гол]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> '''Творци''' * [[Джон Уилямс]] • [[Адриан фон Циглер]] • [[Лорина Маккенит]] • [[Луар на Лубре]] • [[Джеймс Хорнър]] • [[Саймън и Гарфънкъл]] * [[Боеций]] • [[Аелфрик]] • [[Уолтър Хилтън]] • [[Юлиана от Норич|Джулиан от Норич]] • [[Мари дьо Франс]] • [[Джон Скелтън]] • [[Томас Малъри]] • [[Йоан Кръстни]] * [[Томас Уайът]] • [[Хенри Хауърд, граф на Съри]] • Сър [[Филип Сидни]] • [[Мери Сидни]] • [[Едмънд Спенсър]] • [[Мери Уолстънкрафт]] • [[Уилям Уърдсуърт]] • [[Алфред Тенисън]] * [[Кейт Бланшет]] • [[Хейдън Кристенсен]] • [[Робърт Карлайл]] • [[Кевин Маккид]] • [[Клинт Истууд]] • [[Джуд Лоу]] * [[Валерио Манфреди]] • [[Джулиано Монталдо]] * [[Нели Блай]] '''Филми''' * [[Дракула Неразказан]] • [[Рим (сериал)|Рим]] • [[Беоулф (филм, 2007)|Беоулф]] • [[Игра на тронове|Песен за огън и лед]] • [[Небесно царство|Кралство Небесно]] • [[Арн – Рицарят тамплиер]] • [[Смело сърце]] • [[Елизабет: Златният век]] • [[Влюбеният Шекспир]] • [[Венецианският търговец (филм)|Венецианският търговец]] • [[Последният мохикан (филм)|Последният мохикан]] • [[Летящи кинжали]] • [[Теорията на всичко]] • [[Анн от „Зелените покриви“ (филм, 1985)|Анн от Зелените покриви]] • [[Пътят към Авонлий]] '''Литература''' * [[Уолдън]] • [[Гласовете ви чувам]] • [[Ребека (роман)|Ребека]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> '''Американска политика и история''' [[File:Stonewall Jackson - National Portrait Gallery.JPG|thumb|200px|<div style="text-align:center">[[:en:Stonewall Jackson|General Stonewall Jackson]]<br>[[Стоунуол Джаксън|Генерал Стоунуол Джаксън]]</div>]] * [[Джон Кабот]] • [[Мартин Валдзеемюлер]] • [[Джовани да Верацано]] • [[Френска колонизация на Тексас]] • [[Александър Маккензи]] • [[Експедиция на Луис и Кларк]] * [[Война на кралица Ан]] • [[Война на крал Джордж]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Френска и индианска война]] • [[Битка за форт Босежур]] • [[Обсада на форт Уилям Хенри]] • [[Битка при езерото Джордж]] • [[Джеймс Улф]] • [[Акадия]] • [[Френска Канада]] * [[Американска революция]] • [[Битки при Лексингтън и Конкорд]] • [[Декларация за независимост на САЩ|Декларация за независимост]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Александър Хамилтън]] • [[Битка на Лонг Айлънд]] • [[Битка при Уайт Плейнс]] • [[Битка за Трентън]] • [[Битка при Принстън]] • [[Битка при Саратога]] • [[Обсада на Йорктаун]] • [[Федералистът]] • [[Джон Маршал]] • [[Бащи-основатели на САЩ]] • [[Континентален конгрес]] • [[Конституционен конвент]] • [[Аарън Бър]] • [[Покупка на Гадсден]] • [[Гетисбърг]] • [[Джоузеф Хукър]] • [[Джон Ф. Рейнолдс]] • [[Джордж Пикет]] • [[Ричард Юел]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Конспиративни теории за атентатите от 11 септември 2001 г.]] • [[Проект за новия американски век]] • [[Робърт МакНамара]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Президентски избори в САЩ (2000)]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Президентски избори в САЩ (2004)]] • [[Президентски избори в САЩ (1960)]] • [[Бизнес заговор срещу Франклин Рузвелт]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Битка при Гетисбърг]] • [[Битка при Антиетам]] • [[Битка при Фредериксбърг]] • [[Битка при Чансълърсвил]] • [[Робърт Лий]] • [[Стоунуол Джаксън]] • [[Уинфийлд Ханкок]] • [[Джеймс Лонгстрийт]] • [[Джеб Стюарт]] • [[Битка при Литъл Бигхорн]] • [[Престрелка в Окей Корал]] * [[File:LinkFA-star.png]][[Встъпително обръщение на Джон Ф. Кенеди]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Ich bin ein Berliner]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Кенеди (връх)|Връх Кенеди]] • [[s:Автор:Джон Ф. Кенеди|Речи на Джон Ф. Кенеди]] • [[Джон Кенеди]] • [[Робърт Кенеди]] • [[Артър Шлесинджър]] • [[Робърт Кенеди-младши|Робърт Кенеди Джуниър]] * [[Доналд Тръмп]] • [[NORAD]] • [[Движение за истината за 11 септември]] • [[Дейвид Рей Грифин]] • [[File:LinkFA-star.png]][[Дик Чейни]] • [[Halliburton]] • [[Норман Шварцкопф]] • [[Джон Кери]] • [[Джо Байдън]] • [[Джон Маккейн]] • [[Руди Джулиани]] • [[Джон Болтън]] • [[Луис Либи]] • [[Залмей Халилзад]] • [[Лари Силвърстийн]] • [[Атаки с антракс от 2001 г.]] • [[Конспиративна теория]] • [[Иран-Контра]] • [[Избирателна колегия (САЩ)|Избирателна колегия на САЩ]] • [[Изграждане на нация]] • [[Кодово име]] • [[Президентски избори в САЩ (1960)]] • [[Президентски избори в САЩ (2004)]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Ostasiengeschwader Graf Spee in Chile.jpg|right|120px]] '''История на Южна Америка''' * [[Битка при Коронел]] • [[Битка при Фолкландските острови]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Paul Kruger.jpg|right|75px|link=Паул Крюгер]] '''История на Южна Африка''' * [[Андрис Преториус]] • [[Битка при Блъд Ривър]] • [[Англо-зулуска война]] • [[Битка при Исандлуана]] • [[Битка при Роркс Дрифт]] • [[Втора англо-бурска война]] • [[Паул Крюгер]] • [[Южноафриканска република (Трансваал)|Южноафриканска република]] • [[Оранжева свободна държава]] • [[Южноафрикански съюз]] • [[Фонтейнедал]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> [[File:Stephan's Quintet Hubble 2009.full.jpg|left|120px|link=Квинтет на Стефан]] '''Наука и техника''' * [[Квинтет на Стефан]] • [[Земен изгрев]] • [[Пилотируем маневриращ модул]] • [[Спицър (космически телескоп)|Спицър]] * [[Кристиан Биркеланд]] • [[Мария Сибила Мериан]] * [[Музика на сферите]] * [[Lockheed SR-71 Blackbird]] </div> <div style="background: #B7CEEC; margin-top: 1em; padding: 7px; border: 1px solid #ccc; -moz-border-radius-topleft: 8.1px; -moz-border-radius-bottomleft: 8.5px; -moz-border-radius-topright: 8px; -moz-border-radius-bottomright: 8.4px;"> {{Раздел начална страница | x = 0 | Заглавие = На {{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}} през… | Съдържание = {{ Начална страница {{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}}}} <div align="right">[[Исторически годишнини|Всички дати]] – [[{{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}}|Още събития...]]</div> {{br}} }} {{Раздел начална страница | x = 0 | Заглавие = Картинка на деня | Съдържание = <div style="text-align:center">{{Картинка на деня в Общомедия}}</div> <div style="text-align:right">[[:commons:Commons:Featured pictures|Още избрани картинки]] </div> }} </div> <br> [[File:Leighton-God Speed!.jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">''Godspeed!'' [[Едмънд Блеър Лейтън|Edmund Blair Leighton]]</div>]] <br> [[File:Caernarfon Castle, North Wales.jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">Caernarfon Castle, Wales<br>Замъкът [[Карнарвън (замък)|Карнарвън]],[[Уелс]]</div>]] <br> [[File:2002-10-26 11-15 (Andalusien & Lissabon 263) Lissabon, Belém, Torre de Belém.jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">[[Белен (кула)|Кулата Белен]] построена от [[Португалия|португалския]] крал [[Мануел I]] в стил [[мануелин]]</div>]] <br> [[File:Margsfachada.jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">[[Музей на изкуството на Рио Гранде до Сул|Музей на изкуството на Рио Гранди]], [[Порту Алегре]], [[Нова Лузитания]]</div>]] [[File:Fernando de Noronha - Pernambuco - Brasil(5).jpg|thumb|center|555px|<div style="text-align:center">Остров [[Пернамбуко]], [[Фернандо де Нороня (архипелаг)|Фернандо де Нороня]], [[Нова Лузитания]]</div>]] <br> [[File:Goa Braun Hogenberg.jpg|thumb|center|800px|<div style="text-align:center">Vista de Goa em 1509, in Braun e Hogenberg, 1600<br>Изглед от [[Гоа]], [[Португалска Индия]], 1509</div>]] [[Картинка:24mart Sborna Cheta Kiustendil.jpg|center|thumb|800px|Войводи в Осоговския балкан, България (1903). Седнали от ляво надясно: [[Панайот Байчев]], [[Питу Гули]], [[Коста Мазнейков]], [[Христо Чернопеев]], [[Андрей Христов]], [[Тодор Христов Офицерчето|Тодор Христов]]. Прави от ляво на дясно - [[Никола Жеков (революционер)|Никола Жеков]], [[Константин Кондов]], [[Сотир Атанасов]], [[Тимо Ангелов]], [[Никола Дечев]], и куриерът [[Кольо Сарафчето]].]] ==Arms== Emblem {{center|[[File:Coronet of a British Marquess.svg|150px]] [[File:Arms of Dundas, Marquess of Zetland.svg|180px]]}} crest = A Lion's Head affrontée struggling through an Oak Bush all proper fructed Or crowned with an Antique Crown of the last coronet = A [[:en:Coronet|Coronet of a Marquess]] escutcheon = Argent a Lion rampant within a Double Tressure flory counter-flory all within a Bordure Azure supporters = On either side a Lion proper crowned with an Antique Crown Or and gorged with a Chaplet of Oak leaves Vert fructed Gold with a Shield pendent from each, the dexter being charged with Argent a Saltire and Chief Gules on a Canton of the field a Lion rampant Azure for Bruce, and the sinister being charged with lozengy Argent and Gules for Fitzwilliam motto = Essayez (Try)<ref>{{Cite book |title=Debrett's peerage, and titles of courtesy, in which is included full information respecting the collateral branches of Peers, Privy Councillors, Lords of Session, etc |date= publisher=Dean |year=1921 |location=London |pages=946 url=https://archive.org/details/debrettspeeraget00unse/page/946/mode/2up}}</ref> {| style="border: 1px solid gray; background-color: #fdffe7;" width:"30%" |rowspan="3" valign="middle" |[[File:Peace Barnstar Hires.png|100px]] | style="font-size: x-large; padding: 0; vertical-align: middle; height: 1.1em;"| '''For Wikipedia / За Уикипедия''' |- |style="vertical-align: middle; border-top: 1px solid gray;"| По случай изкачването от 11-то на 8-мо място на Българската Уикипедия в хилядата статии поставям това отличие на личната ти страница като признание за труда ти към подобряване на качеството на статиите в Уикипедия. Благодаря! |[[File:Viquibola 1000.png|100px]] |- |} [[Категория:Орден на Дракона]] [[ang:Brūcend:Owain Knight]] [[de:Benutzer:Owain Knight]] [[en:User:Owain Knight]] [[fr:Utilisateur:Owain Knight]] [[pt:Usuário(a):Owain Knight]] [[ru:Участник:Owain Knight]] p5g3nmjhzf0i55qw06rk3zof91nekaa 0 700411 12435656 12269088 2024-12-09T11:45:29Z Xunonotyk 209517 12435656 wikitext text/x-wiki {{Книга | име = Бесове | име в оригинал = Бѣсы | корица = | корица-текст = | други-имена = | език = [[руски език|руски]] | автор = [[Фьодор Достоевски]] | илюстратор = | издадена-година = 1871 – 1872 | издадена-държава = [[Русия]] | създаден-година = | създаден-държава = | издателство = | жанр = философски роман<br> политически роман<br> анти-нихилистичен роман<br> психологически роман<br> сатиричен роман | жанрове = | вид = | публикувано в = | произведения = | страници = | поредица = | предходна = | следваща = | издателство БГ = | преводач = | ISBN = | бележки = | общомедия = }} '''„Бесове“''' е [[роман]] на руския писател [[Фьодор Достоевски]] от [[1871]] година. Счита се за един от петте шедьовъра на писателя, редом с романите „Юноша“, „[[Престъпление и наказание]]“ (1866), „[[Идиот (роман)|Идиот]]“ (1869) и „[[Братя Карамазови]]“ (1880) – „Петокнижието на Достоевски“. „Бесове“ е социална и политическа сатира, психологическа драма и трагедия. [[Джойс Каръл Оутс]] я описва като най-обърканият и изпълнен с насилие роман на Достоевски, както и най-удовлетворяващата му „трагична“ творба.<ref>[http://celestialtimepiece.com/2015/01/28/tragic-rites-in-dostoyevskys-the-possessed/ Joyce Carol Oates: Tragic Rites In Dostoevsky's ''The Possessed''], p3</ref> „Бесове“ е алегория за потенциалните катастрофални последици от политическия и морален [[нихилизъм]] завладял [[Русия]] от 1860 година нататък. В основата на романа е случаен град, който става център на трагични събития и изпада в хаос, след като негови жители решават да извършват революционна дейност оркестрирана от гения на Пьотър Верховенски. Мистериозният аристократичен характер на Николай Ставрогин, който е контрапункт на Верховенски, оказва изключително влияние върху умовете и сърцата на почти всички герои в романа. Идеалистичното и повлияното от Запада поколение от 40-те години на XIX век, в лицето на Степан Трофимович (баща на Пьотър Степанович и детски учител на Ставрогин), се явява като несъзнателен катализатор и безпомощен съучастник на бесовете, които обземат града. == Предистория == През 60-те години на XIX век [[Русия]] е в политическа криза причинена от студентски групи силно повлияна от либерални, социалистически и революционни идеи идващи от [[Европа]]. През [[1869]] година Достоевски се решава да напише роман насочен срещу радикалите. Той се концентрира върху групата на студента [[Сергей Нечаев]] и убийството, което извършват на доскорошния си съдружник Иван Иванов в Петровската Аграрна Академия в [[Москва]]. Достоевски за пръв път чува за Иванов от неговия девер, който е студент в академията, и е силно заинтересуван от неговото отхвърляне на радикализма и призива му за приемане на [[Руска православна църква|руската православна църква]] и [[Романови]] като истински попечители на руската съдба. Достоевски е ужасен след като разбира за убийството на Иванов от Нечаевистите и решава да напиша политически роман по темата, която нарича „най-важният проблем на нашето време“.<ref>Kjetsaa (1987). p 251.</ref> Преди това писателят работи върху философски роман (Животът на великия грешник), който разглежда психологическите и морални усложнения произлизащи от [[атеизъм|атеизма]]. Политическата полемика както и философските въпроси се смесват в една творба, която се превръща в ''Бесове''.<ref>{{cite book|last=Peace|first=Richard|title=Dostoyevsky: An Examination of the Major Novels|date=1971|publisher=Cambridge University Press|isbn=0 521 07911 X|pages=140 – 2}}</ref> Докато пише творбата си либералните и нихилистични герои заемат втора позиция, като автора се концентрира върху аморалния си харизматичен главен персонаж – Николай Ставрогин.<ref>{{cite book|last=Frank|first=Joseph|title=Dostoevsky: A Writer in His Time|url=https://archive.org/details/dostoevskywriter00fran_254|date=2010|pages=[https://archive.org/details/dostoevskywriter00fran_254/page/n630 606], 645}}</ref> Въпреки че представлява безпощадна атака срещу различните форми на радикална мисъл и действия по това време, Бесове не е типичният анти-нихилистичен роман за времето си (като творбите на [[Николай Лесков]] например), който да представя нихилистите като измамни и тотално егоистични злодеи в един черно-бял свят. Нихилистие на Достоевски са представени като хора с нормални човешки слабости, които са привлечени в света на унищожителните идеи от суета, наивност, идеализъм и младежка чувствителност. Представяйки си убийството организирано от Нечаев, Достоевски се опитва да представи различните и многолики мотиви, при които дори най-чистите сърца и най-невинните хора могат да станат извършители на чудовищни престъпления. В Дневник на писателя той дискутира връзката между идеите на собственото си поколение с това на сегашното поколение и споделя, че като млад също е бил могъл да стане сподвижник на някой като Нечаев.<ref>{{cite book|last=Dostoevsky|first=Fyodor|title=A Writer's Diary|date=2009|page=65}}</ref> Като млад Достоевски също е член на радикална организация (виж [[Петрашевци]]), поради което е арестуван и изпратен на заточение в [[Сибир]]. Достоевски е част от тайното революционно движение формирано от членовете на [[Петрашевци|Петрашевския кръг]]. Основателят и лидерът на организацията – аристократът [[Николай Спешнев]] е смятан от мнозина за основното вдъхновение за характера на Ставрогин.<ref>{{cite book|last=Frank|first=Joseph|title=Dostoevsky: A Writer in His Time|url=https://archive.org/details/dostoevskywriter00fran_254|date=2010|page=[https://archive.org/details/dostoevskywriter00fran_254/page/n669 645]}}</ref> == Разказвач == Историята в романа е разказана от първо лице от вторичен герой – Антон Лаврентиевич, който е близък доверен приятел на Степан Трофимович. Млад, образован, почтен и чувствителен – Антон Лаврентиевич е местен държавен служител, който решава да напише хроника за странните събития, които са се случили в града му. Въпреки че е вторичен герой в разказа, Лаврентиевич има изключително добри познания за всички въвлечени личности в историята, така че понякога историята заприличва на разказана от несъществуващ трети човек. Гласът на разказвача е интелигентен, често ироничен и психологически възприемчив, но е само понякога централен и често дори изчезва. Повечето от сюжета за разгръща чрез диалог, имплицитно и експлицитно чрез взаимодействието между героите, вътрешния диалог на някой герой или чрез комбинация между двете вместо преразказ от разказвача. Авторския стил е наричан от [[Михаил Бахтин]] [[Полифония (литература)|полифоничен]]. Разказвачът в тази атмосфера съществува по-скоро като агент за записване на синхронизацията на множеството автономни разкази.<ref>Pevear, Richard (1995). Foreword to ''Demons'' (trans. Pevear and Volokhonsky). p xiv</ref><ref>Bakhtin, Mikhail (1984). ''Problems of Dostoevsky's Poetics'' (trans. Caryl Emerson). pp. 90 – 95, 265</ref> == Герои == === Основни герои === * '''Степан Трофимович Верховенски''' изтънчен и високо образован интелектуалец, който неосъзнателно допринася за развитието на нихилистичните сили в лицето на сина му Пьотър Степанович и бившия си ученик Николай Ставрогин, който довеждат местното общество почти до колапс. Този герой е огледало на типичния либерален идеалист от 40-те години на XIX век и основно базиран на писателите Тимофей Грановски и Александър Херцен.<ref>{{cite book|last=Frank|first=Joseph|title=Dostoevsky A Writer In His Time|date=2010|pages=603 – 4, 610}}</ref> : Романът започва с чувствителния, но и ироничен разказ на разказвача за характера на Степан Трофимович и неговата кариера. Той започва като лектор в местния университет и за кратко е основна фигура сред тълкувателите на „новите идеи“, които започват да завладяват руския културен живот. Трофимович твърди, че властите го определят за опасен мислител, изхвърлят го от университета и го осъждат на изгнание в провинцията, но в действителност разказвачът пояснява, че едва ли някой от властимащите изобщо е знаел кой е той. Във всеки случай притесненията му го карат да приеме предложението на Варвара Петровна да е погрижи за обучението на единствения и син – Николай Ставрогин. : Целомъдрена, идеалистична и крехка връзка между Степан Трофимович и Варвара Петровна продължава дълго след като завършва обучението. Синът на Трофимович – Пьотър Степанович определя връзката помежду им като: „тя предоставяше капитала, а ти беше нейния сантиментален палячо“.<ref>Dostoevsky, Fyodor. ''Demons'' trans. Robert A. Maguire. p339</ref> Въпреки че ясно осъзнава своята собствена ерудиция, високите си идеали и голямата си естетическа чувствителност, Степан Трофимович всъщност не прави нищо съществено в научен смисъл. Той е напълно финансово зависим от Варвара Петровна и тя често го спасява от последиците от неговата безотговорност. Когато се почувства, че е бил нечестен или безотговорен в отношенията си към нея, Трофимович се преизпълва със срам в степен до физическо заболяване. * '''Варвара Петровна Ставрогина''' е богата и влиятелна притежателка на земи, живееща в имението Скворешники, където се развива и голяма част от действието в романа. Тя подкрепя Степан Трофимович финансово и емоционално, защитава го, суети се около него и по този начин създава за себе си един романтичен поет моделиран по образа на [[Нестор Куколник]]. Тя го популяризира из града като превъзходен интелектуалец – етикет, който той с удоволствие възприема на редовните сбирки на местните „свободни мислители“, често обилно поливани с шампанско. Щедра, аристократична и силно волева, Варвара Петровна се гордее с патронажа си на артистични и благотворителни каузи. Но освен като класическа жена и [[меценат]], тя е екстремно взискателна и непрощаваща, отнасяща се жестоко към Степан Трофимович, когато той я разочарова или унижи по някакъв начин. Когато Пьотър Степанович пристига в града, той веднага се възползва от тези чувства на Петровна към баща му. : Варвара Петровна обожава сина си Николай Ставрогин, но винаги усеща, че има нещо в него, което е изключително сбъркано. Въпреки това тя се опитва да игнорира тези свои притеснения, а Пьотър Степанович допълнително представя негативните качества на Ставрогин пред нея като положителни. * '''Николай Всеволодович Ставрогин''' е централния герой на романа. Той е привлекателен, силен, безстрашен, интелигентен и обран, но в същото време според разказвача в него има и нещо отблъскващо. В обществото той е самоуверен и учтив, но общото му поведение се определя като „строго, замислено и очевидно разсеяно“. Почти всики герои в романа са силно повлияни или се възхищават на Ставрогин, като Пьотър Степанович дори го вижда като предводител на [[революция]]та, която се опитва да предизвика. Шатов от друга страна преди време си е представял Ставрогин като силен лидер, който би бил способен да поведе Русия към християнско възраждане. Той обаче си променя мнението за него като един празен син на земевладелец и човек изгубил разликата между добро и зло. Според Шатов, Ставрогин се движи от „страст за нанасяне на мъчение“, но не толкова от удоволствие да измъчва другите, а за да измъчва собствената си съвест и да се намира в състояние на „морална слабост“. В цензурираната глава „При Тихон“, Ставрогин сам споделя, че е не разбира кое е добро и кое зло, загубил е всякаква разлика между двете и освен това смята, че изобщо не съществува добро и зло и че това е просто предразсъдък. В написана на хартия изповед предоставена на Тихон, Ставрогин споделя за множеството си извършени престъпления, сред които е и сексуално възползване от 11 годишно момиче и последвалото му самоубийство, което той не е предотвратил. Пред Тихон Ставрогин споделя и чувството на удоволствие, което изпитва при срамни ситуации, особено в моментите когато извършва престъпление.<ref>Dostoevsky, Fyodor. ''Demons'' trans. Robert A. Maguire. p764</ref> : В Санкт Петербург Ставрогин тайно се жени за физически и психически болната Мария Лебядкина, която е влюбена в него. Той показва чувства на състрадение към нея, но впоследствие дори става мълчалив съучастник в нейното убийство. От романа не става ясно до каква степен е въвлечен в убийството, но е сигурно, че е знаел за неговото планиране и не е направил нищо за да го предотврати. В писмо, в края на романа, до Даря Павловна, той признава, че се чувства виновен за убийството.<ref>Dostoevsky, Fyodor. ''Demons'' trans. Robert A. Maguire. p744</ref> * '''Пьотър Степанович Верховенски''' е синът на Степан Трофимович и основната движеща сила на хаоса, който поглъща града. Бащата и синът са репрезентация на връзката между либералните иделисти от 40-те години на XIX век и нихилистичните революционери от 60-те години. Героят на Пьотър Степанович е вдъхновен от революционера [[Сергей Нечаев]] и преди всичко методите описани в неговия манифест – „Катехизис на Революционера“. В катехизиса революционерите са съветвани да „подпомагат растежа на бедствието и всяко зло, което ще доведе до изчерпване на търпението на хората и ще ги подтикне към обща революция“.<ref>{{cite book|last=Nechayev ''Catechism of a Revolutionary'' quoted in Frank|first=Joseph|title=Dostoyevsky A Writer In His Time|date=2010|page=633}}</ref> Убийството на Шатов от Верховенски е вдъхновено от убийството на Иванов от Нечаев.<ref>{{cite book|last=Wasiolek|first=Edward|title=Dostoevsky: The Major Fiction|url=https://archive.org/details/dostoevskymajorf00wasi|date=1964|page=[https://archive.org/details/dostoevskymajorf00wasi/page/135 135]|accessdate=28 март 2015}}</ref> : Верховенски твърди пред съратниците си, че е свързан с огромна мрежа от революционни комитети, чиято цел е сваляне на правителството и налагане на [[социализъм]]. Той успявя да убеди содвижниците си, че са само една група от много подобни и че техните действия ще подпомогнат възникването на повсеместна революция. Степанович е възхитен от Ставрогин и прави всичко по силите си – чрез манипулация и обмислени действия за да го приобщи към каузата си. Революцията, която той предвижда задължително изисква депотичен лидер и той е сигурен, че силната воля на Ставрогин, неговата харизма и нестихващия му апетит за престъпления са перфектната комбинация за такъв лидер. : Според Ставрогин, Верховенски е просто „ентусиаст“. Във всеки един момент той използва вербалните си способности да манипулира и извлича изгода от хората за собствените си политически интереси. Най-големият си успех постига с жената на губернатора – Юлия Михайловна, като успява да упражни огромно влияние над нея и социалния и кръг. Това влияние, както и непрекъснатото подценяване на авторитети като баща му и губернатора са с цел да доведат до колапс на стандартите в обществото. * '''Иван Павлович Шатов''' е синът на починалия слуга на Варвара Петровна. Като деца тя го прибира заедно със сестра му Даря Павловна под нейна защита и двамата получават обучение от Степан Трофимович. В университета Шатов има социалистически убеждения, но е изключен от там след инцидент. След това пътува в чужбина като възпитател заедно с търговско семейство, но заетостта му приключва след като се жени за гувернантката на семейството, която е отстранена поради „свободомислие“. Двамата обаче се разделят почти веднага поради липса на пари и непризнаване на техния брак. Шатов странства сам из [[Европа]] преди да се завърне в Русия. : Във времето, в което се развива романа Шатов напълно е отхвърлил предишните си убеждения и е станал яростен защитник на християнското културно наследство на Русия. Философията на Шатов е твърде близка до популярното по това време [[Почвеничество]], към което Достоевски изпитва симпатии. Както [[славянофилство]]то, почвеничеството поставя на преден план голямото значение на [[славяни|славянските]] традиции в Русия като контрапункт на културните влияния идващи от Западна Европа и основно набляга на културната мисия на [[Руска православна църква|руската православна църква]]. Шатов отива по-далеч като дори нарича тази мисия унверсална, вместо напълно руска. Обикновено странен, мрачен и мълчалив, Шатов се превръща в емоционален и приказлив човек когато се обсъждат идеите му. В главата „Нощ“ Шатов влиза в горещ спор със Ставрогин относно [[Бог]], Русия и морала. Като по-млад Шатов също идеализира Ставрогин, но след като вижда същността му и разбира целите на брака му с Маря Тимофеевна, се опитва да го унищожи с яростна критика. Ставрогин въпреки това не се чувства засегнат и подчертава неадекватността на вярата на Шатов, нещо което самият той признава. : Отношенията на Шатов с Верховенски могат да се опишат като взаимна омраза. Верховенски решава да убие Шатов заедно с тайния комитет, който създава, и по този начин още повече да обвърже всички посредством пролятата кръв. * '''Алексей Нилич Кирилов''' е инженер, който живее в една къща с Шатов. Той също има връзка с революционния кръг на Шатов, но от много странен вид – решен е да се самоубие, но освен това да го направи в точно определен от комитета момент за да е в полза на делото. : Както Шатов, Кирилов също е силно повлиян от Ставрогин, но по диаметрално различен начин. Докато Страврогин е подклаждал християнската вяра на Шатов, същевременно е тласкал Кирилов към другата крайност – [[атеизъм|атеизма]] и абсолютното върховенство на човешката воля. „Ако Господ не съществува“ твърди Кирилов, „то всичката воля е моя и аз съм задължен да обявя своеволието си“. Това заявяване на своеволието му се състои в акта на [[самоубийство]], като целта е унищожаването на страха от смъртта в човечеството, която според него произтича от вярата в Бог. Той вярва, че чрез това действие и преодоляването на този страх, човечеството ще навлезе в нова ера на Човека-Бог, в която няма друг Бог освен човешката воля. : Въпреки грандиозността на цялата му идея, Кирилов е затворен, много смирен, почти безкористен човек, който е обсебен от идеята да се пожертва в името на едно по-добро човечество. Пьотър Степанович му казва: „Ти не си консумирал идеята си, но идеята те е изконсумирала и затова няма да си способен да я изоставиш“. Мотивите на Кирилов за самоубийството не представляват никакъв интерес за Пьотър Степанович, но той разбира сериозността му и решава да го използва с цел отвличане на вниманието на властите и прикриване на революционната мрежа. === Други герои === * '''Лизавета Николаевна Тушина''' е красива, интелигентна и богата млада дама. Тя е дъщеря на приятелката на Варвара Петровна – Прасковя и освен това също е била ученичка на Степан Трофимович. Тя е дълбоко увлечена от Николай Ставрогин след срещата им в Швейцария и чувствата и към него се колебаят от силна любов до откровена омраза. Тя е съмнителна и ревнива от чувствата на Даря Павловна към него и е екстремно притеснена от странната връзка на Ставродин с Маря Тимофеевна Лебядкина докато бракът им е все още тайна. Лиза се сгодява за братовчед си Маврикий Николаевич, но продължава да бъде фиксирана върху Ставрогин дори след като той признава брака си с Лебядкина. * '''Даря Павловна (Даша) ''' е сестрата на Шатов, протеже на Варвара Петровна и за кратко годеница на Степан Трофимович. Тя е верен приятел и „болногледачка“ на Ставрогин. * '''Маря Тимофеевна Лебядкина''' е жената на Николай Ставрогин. Въпреки че е като дете, психически нестабилна и объркана, тя много често показва ясно съзнание относно това, което се случва около нея и има много прилика с [[юродивство]]то. * '''Капитан Игнат Лебядкин''' е братът на Маря Тимофеевна. Той получава пари от Ставрогин за грижите, които полага за сестра си. Почти постоянно е пиян и упражнява физическо насилие над Маря. Смята се за поет и често рецитира собствените си стихове. Въпреки че го е страх от Ставрогин, той е постоянна заплаха за разкриването на тайния им брак. Въвлечен е без негово желание в плановете на Пьотър Степанович и готовността му да направи донос е една от причините за неговото последвало убийство. * '''Федка каторжника''' е избягал каторжник, който е заподозрян в множество кражби и убийства извършени в града. Първоначално е бил слуга на Трепан Трофимович, но е продаден в армията с цел да покрие загубите от [[хазарт]] на Трофимович. Федка убива Маря Лебядкина и нейният брат по наставление на Пьотър Степанович. Ставрогин първоначално се противопоставя на идеите за убийството, но впоследствие дава мълчаливо съгласие. * '''Андрей Антонович фон Лембке''' е губернаторът на областта и една от основните мишени на Пьотър Степанович в неговия план за социален разпад. Въпреки че е добър и съвестен изпълнител, Антонович се оказва напълно неспособен да отговори правилно на машинациите на Пьотър Степанович. Откъснат от жена си, която е превърната в марионетка на конспираторите, фон Лембке изпада в нервна криза и в пълна неспособност да се справи с хаоса. * '''Юлия Михайловна фон Лембке''' е жената на губернатора. Нейните либерални идеи и желание за социално издигане са използвани максимално от Пьотър Степанович и тя се превръща в негова пионка до злополучно завършилия организиран от нея бал. * '''Семьон Йегорович Кармазинов''' е залязващ писател и близък съратник на Юлия Михайловна и Варвара Петровна. Героят му е карикатура на [[Иван Тургенев]], автор на друг анти-нихилистичен роман – [[Бащи и синове]] (1862). От поколението на Степан Трофимович, Кармазинов е суетен, претенциозен и самовлюбен писател, който без срам се опитва да се интегрира сам в кръга на Пьотър Степанович и допринася доста за популяризирането на нихилистичните му идеи сред либералния елит. * '''Шигальов''' и историк и социален теоретик, интелектуалецът в революционната група на Пьотър Степанович. Той написва цял план за организацията на пост-революционния свят на човечеството, но не успява да го изложи напълно пред останалите съратници. Основната му идея е 90% от обществото да бъде поробено от останалите 10%. Равенството на стадото трябва да се постигне чрез налагането на полицейска държава, държавен тероризъм и унищожаване на интелектуалния, артистичен и културен живот. Пресмята, че трябва да бъдат убити стотина милиони души до достигане на целта. * '''Тихон''' е монах и духовен съветник, който се появява единствено в цензурираната глава „При Тихон“. Пред него Ставрогин предоставя писмената си изповед, в която излага собствените си престъпления. След като я прочита Тихон предлага на Ставрогин да се отдаде на монашество, но Ставрогин отхвърля идеята. == Цензурирана глава == Редакторът на „Руский вестник“ – [[Михаил Катков]] отказва да публикува една от главите на романа – „При Тихон“, въпреки опитите на Достоевски да направи всичко възможно тя да бъде включена. В главата Николай Ставрогин отива при монахът Тихон, където му предоставя да прочете ръчно написана от него изповед за извършените си престъпления. В нея той разказва как се възползва сексуално от 11-годишно момиче и впоследствие става свидетел на нейното самоубийство чрез обесване без да направи нищо за да го предотврати. Ставрогин освен това споделя, че женитбата му с Маря Тимофеевна е опит да осакати живота си поради факта, че не може да забрави тази случка и страхът, който изпитва впоследствие. Достоевски смята, че тази глава е изключително важна за да се разбере психологията на Ставрогин и се опитва отчаяно да я запази в ръкописа чрез ревизии и концесии до Катков. Опитите му обаче не успяват и той е принуден да се отърве от нея и да пренапише други части от романа, които се занимават със Ставрогин.<ref>{{cite book|last=Frank|first=Joseph|title=Dostoevsky A Writer In His Time|date=2010|pages=622 – 4}}</ref> Достоевски не публикува главата в бъдещите издания на романа, но тя е публикувана в модерните издания като приложение. На английски език е преведена от С. С. Котелиански и [[Вирджиния Улф]] и към нея се прилага есе за Достоевски от [[Зигмунд Фройд]].<ref>Stavrogin's Confession including Dostoevsky and Parricide, by Fyodor Dostoevsky (Author), Sigmund Freud (Afterword) including a psychoanalytic study of the author, Virginia Woolf (Translator), S.S. Koteliansky (Translator) Publisher: Lear Publishers (1947) ASIN: B000LDS1TI ASIN: B000MXVG94</ref> == Като пророчество == Събитията случващи се в [[Русия]], както и действията на [[Парижка комуна|Парижката комуна]] убеждават Достоевски, че светът е навлезнал в апокалиптична ера. Достоевски вижда [[Откровение на Йоан|Откровението на Йоан]] не само като утешително послание към християните от първото хилядолетие по време на мъченията, които преживяват, а и като пророчество, което ще се сбъдне по негово време.<ref>Kjertsaa (1987). pp. 253 – 254.</ref> Достоевски е убеден, че [[комунизъм|комунистите]] ще победят един ден, без значение дали са прави или не, но този триумф ще бъде много далеч от Небесното царство. Той твърди, че този триумф трябва да бъде приет, независимо че хората, които управляват света по негово време нямат никаква идея за това.<ref>Kjertsaa (1987). p 253.</ref> След [[Руска революция (1917)|руската революция от 1917 година]] много автори посочват пророческите характеристики на Бесове. През [[1920]] година [[Андре Жид]] пише, че целия роман пророкува дословно революцията, която се извършва в Русия.<ref>{{cite book|last=Gide|first=André|title=Dostoevsky|date=1949|publisher=Secker & Warburg|location=London|page=162}}</ref> В [[СССР]] много [[дисидент]]и намират прилики на съветската полицейска държава със системата споделена от Шигальов по време на революционната сбирка на Пьотър Степанович и другарите му. [[Борис Пастернак]], [[Игор Шафаревич]] и [[Александър Солженицин]] наричат описаната от Достоевски Шигальовщина за пророческа, имайки предвид репресиите след [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]]. Пастернак често използва термина „шигальовщина“ когато говори за [[Голяма чистка|Голямата чистка]] на [[Йосиф Сталин]].<ref>Alexander Gladkov (1977), ''Meetings with Pasternak'', [[Harcourt Brace Jovanovich]]. p 34.</ref><ref>Boris Pasternak (1959), ''I Remember: Sketch for an Autobiography'', Pantheon, p 90.</ref><ref>Alexander Solzhenitsyne et al (1981), ''From Under the Rubble'', [[Gateway Editions]]. p 54.</ref> Според Ричард Певеар, Достоевски дори предрича появата на Ленин с описанието на последния рецитиращ на злополучния бал в Скворешники: ''„Беше възнисък, четирийсетинагодишен, плешив, с прошарена брадичка, прилично облечен. Но най-интересното беше, че на всяко завъртане вдигаше десния си юмрук, размахваше го във въздуха и внезапно го спускаше, сякаш разбивайки на пух и прах някакъв противник.“''<ref>Foreword to ''Demons'' (trans. Pevear and Volokhonsky). p x.</ref> == Адаптации == * 1913, пиеса поставена от Московския театър. * 1959, френска пиеса ''[[Обсебените (пиеса)|Обсебените]]'' написана от [[Албер Камю]]. * 1967, „[[Китайката]]“, филм на [[Жан-Люк Годар]] * 1969, минисериал на [[BBC]] ''Обсебените'' адаптиран [[Ленъкс Филипс]] * 1988, Френски филм ''[[Les Possédés]]'' на [[Анджей Вайда]] == Външни препратки == * {{Моята библиотека|23060-besove|Бесове}} – Пълен текст на български език. == Източници == <references /> {{Превод от|en|Demons (Dostoevsky novel)|845734204}} {{Фьодор Достоевски}} [[Категория:Романи на Фьодор Достоевски]] [[Категория:Екзистенциални романи]] [[Категория:Книги от 1871 година]] [[Категория:Книги от 1872 година]] 57ywmk38rz1bv8lalfr9m0t9sk13brc 0 701396 12435550 10083869 2024-12-09T09:38:58Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Външни препратки */ 12435550 wikitext text/x-wiki {{Артилерийско оръдие | име = 76-мм/62 артилерийска установка M.M.I. | име оригинал = 76 mm/62 M.M.I. | картинка = 76mm MMI.jpg | заглавие = АУ M.M.I. на италианската [[фрегата]] „Карабинере“ | на въоръжение = {{флагификация|Италия|ВМС}} | производител = [[Oto Melara]], {{флагификация|Италия}} | производство = от 1962 г. до 1969 г. | произведени = | калибър = 76,2 | дължина на цевта = 4724/62 | combatmass = 12 000 | marchmass = | зареждане = [[Артилерийски изстрел|Унитарно]] [[автоматично оръдие|автоматично зареждане]] | elevation = +85° | declination = -15° | traverse = 360° | далечина на стрелбата = 18,4 (+45°)<br>4 (ефективна) | скорострелност = 60 }} '''76 mm/62 Super Rapid''' е [[италия|италианска]] [[корабна артилерия|корабна]] [[универсална артилерия|универсална артилерийска установка]] [[калибър]] 76,2 [[милиметър|mm]]. Разработена и произвеждана в [[Италия]] от компанията [[OTO Melara]]. Състои на въоръжение във [[Военноморски сили на Италия|ВМС на Италия]]. Нейна усъвършенстван вариант става артустановката [[76 mm/62 Compact (SR)|76 mm/62 Compact]]. == Източници == <references /> == Литература == * {{cite |автор = Шунков В. Н. |заглавие = Фрегаты и сторожевые корабли |място = Минск |издателство = Попурри |дата = 2003 |isbn = 985-438-848-4 }} == Външни препратки == * [http://www.navweaps.com/Weapons/WNIT_3-62_MMI.php 76 mm/62 (3") M.M.I.] {{икона|en}} * [http://www.amc-chiaravalle.org/immagini/castore_mb/prua_g.jpg model of Castor frigate F.553 showing unusual arrangement of 76 mm/L62 SMP3 twin barrels] * {{commonscat-inline|Otobreda 76 mm}} {{Превод от|ru|76 mm/62 M.M.I.|83683816}} [[Категория:Универсална артилерия|76]] [[Категория:Корабна артилерия среден калибър|76]] [[Категория:Корабна артилерия на Италия|76]] [[Категория:Артилерия по калибър|76]] 7z5usb3g4stygq6d8u6jme9wfs43ug7 12435551 12435550 2024-12-09T09:39:10Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Литература */ 12435551 wikitext text/x-wiki {{Артилерийско оръдие | име = 76-мм/62 артилерийска установка M.M.I. | име оригинал = 76 mm/62 M.M.I. | картинка = 76mm MMI.jpg | заглавие = АУ M.M.I. на италианската [[фрегата]] „Карабинере“ | на въоръжение = {{флагификация|Италия|ВМС}} | производител = [[Oto Melara]], {{флагификация|Италия}} | производство = от 1962 г. до 1969 г. | произведени = | калибър = 76,2 | дължина на цевта = 4724/62 | combatmass = 12 000 | marchmass = | зареждане = [[Артилерийски изстрел|Унитарно]] [[автоматично оръдие|автоматично зареждане]] | elevation = +85° | declination = -15° | traverse = 360° | далечина на стрелбата = 18,4 (+45°)<br>4 (ефективна) | скорострелност = 60 }} '''76 mm/62 Super Rapid''' е [[италия|италианска]] [[корабна артилерия|корабна]] [[универсална артилерия|универсална артилерийска установка]] [[калибър]] 76,2 [[милиметър|mm]]. Разработена и произвеждана в [[Италия]] от компанията [[OTO Melara]]. Състои на въоръжение във [[Военноморски сили на Италия|ВМС на Италия]]. Нейна усъвършенстван вариант става артустановката [[76 mm/62 Compact (SR)|76 mm/62 Compact]]. == Източници == <references /> == Литература == * {{cite |автор = Шунков В. Н. |заглавие = Фрегаты и сторожевые корабли |място = Минск |издател = Попурри |дата = 2003 |isbn = 985-438-848-4 }} == Външни препратки == * [http://www.navweaps.com/Weapons/WNIT_3-62_MMI.php 76 mm/62 (3") M.M.I.] {{икона|en}} * [http://www.amc-chiaravalle.org/immagini/castore_mb/prua_g.jpg model of Castor frigate F.553 showing unusual arrangement of 76 mm/L62 SMP3 twin barrels] * {{commonscat-inline|Otobreda 76 mm}} {{Превод от|ru|76 mm/62 M.M.I.|83683816}} [[Категория:Универсална артилерия|76]] [[Категория:Корабна артилерия среден калибър|76]] [[Категория:Корабна артилерия на Италия|76]] [[Категория:Артилерия по калибър|76]] bnck7j5khh9ym0x2eevwlpwk8awwqfm 12435556 12435551 2024-12-09T09:41:27Z Alexander.D.Hristov 169981 12435556 wikitext text/x-wiki {{Артилерийско оръдие | име = 76-мм/62 артилерийска установка M.M.I. | име оригинал = 76 mm/62 M.M.I. | картинка = 76mm MMI.jpg | заглавие = АУ M.M.I. на италианската [[фрегата]] „Карабинере“ | на въоръжение = {{флагификация|Италия|ВМС}} | производител = [[Oto Melara]], {{флагификация|Италия}} | производство = от 1962 г. до 1969 г. | произведени = | калибър = 76,2 | дължина на цевта = 4724/62 | combatmass = 12 000 | marchmass = | зареждане = [[Артилерийски изстрел|Унитарно]] [[автоматично оръдие|автоматично зареждане]] | elevation = +85° | declination = -15° | traverse = 360° | далечина на стрелбата = 18,4 (+45°)<br>4 (ефективна) | скорострелност = 60 }} '''76 mm/62 Super Rapid''' е [[италия|италианска]] [[корабна артилерия|корабна]] [[универсална артилерия|универсална артилерийска установка]] [[калибър]] 76,2 [[милиметър|mm]]. Разработена и произвеждана в [[Италия]] от компанията [[OTO Melara]]. Състои на въоръжение във [[Въоръжени_сили_на_Италия#Военен_флот|ВМС на Италия]]. Нейна усъвършенстван вариант става артустановката [[76 mm/62 Compact (SR)|76 mm/62 Compact]]. == Източници == <references /> == Литература == * {{cite |автор = Шунков В. Н. |заглавие = Фрегаты и сторожевые корабли |място = Минск |издател = Попурри |дата = 2003 |isbn = 985-438-848-4 }} == Външни препратки == * [http://www.navweaps.com/Weapons/WNIT_3-62_MMI.php 76 mm/62 (3") M.M.I.] {{икона|en}} * [http://www.amc-chiaravalle.org/immagini/castore_mb/prua_g.jpg model of Castor frigate F.553 showing unusual arrangement of 76 mm/L62 SMP3 twin barrels] * {{commonscat-inline|Otobreda 76 mm}} {{Превод от|ru|76 mm/62 M.M.I.|83683816}} [[Категория:Универсална артилерия|76]] [[Категория:Корабна артилерия среден калибър|76]] [[Категория:Корабна артилерия на Италия|76]] [[Категория:Артилерия по калибър|76]] bn7ob5oz353gmyfm20ocdawq8fnslsk 12435567 12435556 2024-12-09T09:46:41Z Alexander.D.Hristov 169981 12435567 wikitext text/x-wiki {{Артилерийско оръдие | име = 76-мм/62 артилерийска установка M.M.I. | име оригинал = 76 mm/62 M.M.I. | картинка = 76mm MMI.jpg | заглавие = АУ M.M.I. на италианската [[фрегата]] „Карабинере“ | на въоръжение = {{флагификация|Италия|ВМС}} | производител = [[Oto Melara]], {{флагификация|Италия}} | производство = от [[1962]] г. до [[1969]] г. | години на експлоатация = [[1963]] г. – | произведени = | калибър = 76,2 | дължина на цевта = 4724/62 | маса на оръдието със затвора = 765 | маса на снаряда = 6,3 | начална скорост на снаряда = 850 | зареждане = [[Артилерийски изстрел|Унитарно]] [[автоматично оръдие|автоматично зареждане]] | обща маса на АУ = 12 000 | ъгъл на вертикално насочване на ствола = -15°/+85° | ъгъл на завъртане = 360° | максимална скорост на ВН = 40 | максимална скорост на ХН = 70 | далечина на стрелбата =<br>18 400 (+45°) | досегаемост по височина =<br>4000 (ефективна) | скорострелност = 60 }} '''76 mm/62 Super Rapid''' е [[италия|италианска]] [[корабна артилерия|корабна]] [[универсална артилерия|универсална артилерийска установка]] [[калибър]] 76,2 [[милиметър|mm]]. Разработена и произвеждана в [[Италия]] от компанията [[OTO Melara]]. Състои на въоръжение във [[Въоръжени_сили_на_Италия#Военен_флот|ВМС на Италия]]. Нейна усъвършенстван вариант става артустановката [[76 mm/62 Compact (SR)|76 mm/62 Compact]]. == Източници == <references /> == Литература == * {{cite |автор = Шунков В. Н. |заглавие = Фрегаты и сторожевые корабли |място = Минск |издател = Попурри |дата = 2003 |isbn = 985-438-848-4 }} == Външни препратки == * [http://www.navweaps.com/Weapons/WNIT_3-62_MMI.php 76 mm/62 (3") M.M.I.] {{икона|en}} * [http://www.amc-chiaravalle.org/immagini/castore_mb/prua_g.jpg model of Castor frigate F.553 showing unusual arrangement of 76 mm/L62 SMP3 twin barrels] * {{commonscat-inline|Otobreda 76 mm}} {{Превод от|ru|76 mm/62 M.M.I.|83683816}} [[Категория:Универсална артилерия|76]] [[Категория:Корабна артилерия среден калибър|76]] [[Категория:Корабна артилерия на Италия|76]] [[Категория:Артилерия по калибър|76]] h2fd68qb14a8ime3c5n4y2ya7n2ozpb 12435579 12435567 2024-12-09T10:00:52Z Alexander.D.Hristov 169981 12435579 wikitext text/x-wiki {{Артилерийско оръдие | име = 76-мм/62 артилерийска установка M.M.I. | име оригинал = 76 mm/62 M.M.I. | картинка = 76mm MMI.jpg | заглавие = АУ M.M.I. на италианската [[фрегата]] „Карабинере“ | на въоръжение = {{флагификация|Италия|ВМС}} | производител = [[Oto Melara]], {{флагификация|Италия}} | производство = от [[1962]] г. до [[1969]] г. | години на експлоатация = [[1963]] г. – | произведени = | калибър = 76,2 | дължина на цевта = 4724/62 | маса на оръдието със затвора = 765 | маса на снаряда = 6,3 | начална скорост на снаряда = 850 | зареждане = [[Артилерийски изстрел|Унитарно]] [[автоматично оръдие|автоматично зареждане]] | обща маса на АУ = 12 000 | ъгъл на вертикално насочване на ствола = -15°/+85° | ъгъл на завъртане = 360° | максимална скорост на ВН = 40 | максимална скорост на ХН = 70 | далечина на стрелбата =<br>18 400 (+45°) | досегаемост по височина =<br>4000 (ефективна) | скорострелност = 60<ref name=Pretty>R.T.Pretty "Jane's Weapons System 1976" page 468 published Frank Watts Inc</ref><ref group=~>Цитираният [[темп на стрелба]] е само теоретичен (поради капацитета на [[пълнител]]я, скоростта на презареждане и предпазването на [[цев|ствола]] от прегряване). Реално стрелбата се извършва с единични [[изстрел]]и или в серия от тро до пет изстрела.</ref> }} '''76 mm/62 Super Rapid''' е [[италия|италианска]] [[корабна артилерия|корабна]] [[универсална артилерия|универсална артилерийска установка]] [[калибър]] 76,2 [[милиметър|mm]]. Разработена и произвеждана в [[Италия]] от компанията [[OTO Melara]]. Състои на въоръжение във [[Въоръжени_сили_на_Италия#Военен_флот|ВМС на Италия]]. Нейна усъвършенстван вариант става артустановката [[76 mm/62 Compact (SR)|76 mm/62 Compact]].<ref name=Pretty/> == Коментари == {{references|group="~"}} == Източници == <references /> == Литература == * {{cite |автор = Шунков В. Н. |заглавие = Фрегаты и сторожевые корабли |място = Минск |издател = Попурри |дата = 2003 |isbn = 985-438-848-4 }} * {{cite book |title=Jane's Pocket Book of Naval Armament 1976 |year=1976 |editor=Dennis Henry Ross Archer |publisher=[[Jane's Information Group]] |pages=156|isbn=0-356-04801-2}} * {{cite book |title=Jane's Weapon Systems 1976-77 |editor=Ronald Thomas Pretty |publisher=Jane's Information Group |edition=7 |pages=468}} == Външни препратки == * [http://www.navweaps.com/Weapons/WNIT_3-62_MMI.php 76 mm/62 (3") M.M.I.] {{икона|en}} * [http://www.amc-chiaravalle.org/immagini/castore_mb/prua_g.jpg model of Castor frigate F.553 showing unusual arrangement of 76 mm/L62 SMP3 twin barrels] * {{commonscat-inline|Otobreda 76 mm}} {{Превод от|ru|76 mm/62 M.M.I.|83683816}} [[Категория:Универсална артилерия|76]] [[Категория:Корабна артилерия среден калибър|76]] [[Категория:Корабна артилерия на Италия|76]] [[Категория:Артилерия по калибър|76]] n5uqrz7ofez5bksocen2i3fnav1ddmr 2 703486 12435381 12104352 2024-12-09T00:03:20Z Dostojewskij 141845 8 декември 2024 12435381 wikitext text/x-wiki {| align="center" border="0" cellpadding="5" cellspacing="2" style="border: 1px solid #A4FFA4; background-color: #F3FFF3; border: 5px solid #F3FFF3" |- | * Потребителски идентификатор: 141845<br /> * Дата на регистрация: 2013-09-02, 01:20 |} {| class="wikitable" |- ! Date !! Live edits !! Deleted edits !! Total edits !! Namespace Main !! Pages edited (total) |- | 25 юни 2014 || 1 || 0 || 1 || 1 || 1 |- | 14 януари 2015 || 100 || 0 || 100 || 89 || |- | 31 януари 2015 || 111 || 0 || 111 || '''100''' || |- | 27 септември 2018 || '''200''' || 0 || '''200''' || 185 || 45 |- | 5 декември 2018 || 238 || 0 || 238 || '''220''' || 75 |- | 1 февруари 2020 || 287 || 0 || 287 || 268 || '''100''' |- | 18 август 2020 || 295 || 0 || 295 || 275 || 107 |- | 13 януари 2021 || 298 || 0 || 298 || 277 || 109 |- | 5 март 2021 || '''300''' || 0 || '''300''' || 278 || 110 |- | 8 юни 2021 || 313 || 0 || 313 || 288 || 121 |- | 3 октомври 2021 || 329 || 0 || 329 || '''302''' || 132 |- | 1 януари 2022 || 341 || 0 || 341 || 312 || 142 |- | 1 май 2022 || 385 || 0 || 385 || 354 || 166 |- | 26 май 2022 || 397 || 0 || 397 || 365 || 173 |- | 28 май 2022 || '''401''' || 0 || '''401''' || 368 || 173 |- | 10 ноември 2022 || 427 || 0 || 427 || 393 || 190 |- | 12 февруари 2023 || 436 || 0 || 436 || '''401''' || 197 |- | 19 февруари 2023 || 440 || 0 || 440 || 404 || '''200''' |- | 15 януари 2024 || 467 || 0 || 467 || 430 || 223 |- | 8 декември 2024 || 472 || 0 || 472 || 434 || 227 |- | || || || || || |- ! Date !! Видими редакции !! Изтрити редакции !! Общо редакции !! Основно !! Редактирани страници (общо) |- |} == Редакции по години == [[Файл:Bulgaria war flag.png|right|200px]] {| class="wikitable" |- ! Година !! Live edits !! Deleted edits !! Total edits !! Namespace Main |-style='background:#DDAA77' | 2014 || 85 || 0 || 85 || 74 |-style='background:#FFEE77' | 2015 || '''99''' || 0 || '''99''' || '''98''' |- | 2016 || 6 || 0 || 6 || 6 |- | 2017 || 4 || 0 || 4 || 3 |- | 2018 || 44 || 0 || 44 || 39 |- | 2019 || 46 || 0 || 46 || 45 |- | 2020 || 12 || 0 || 12 || 10 |- | 2021 || 44 || 0 || 44 || 36 |-style='background:#C0C0C0' | 2022 || 95 || 0 || 95 || 89 |- | 2023 || 31 || 0 || 31 || 29 |- | 2024<br/><small><small>(09.12.2024)</small></small> || 6 || 0 || 6 || 5 |- |} == Създадени страници == === Основно === * 🖫 [[Хедър Дорксен]] (6 ноември 2018‎) === Категория === * 🖫 [[:Категория:Родени в Улм]] (1 май 2022‎) * 🖫 [[:Категория:Личности (Ним)]] (3 октомври 2021‎) ➯ [[:Категория:Хора от Ним]] * 🖫 [[:Категория:Родени в Тулон]] (18 март 2021) ---- * [https://xtools.wmflabs.org/ec/bg.wikipedia.org/Dostojewskij xtools.wmflabs] * [https://bg.wikiscan.org/?menu=userstats&user=Dostojewskij bg.wikiscan] <div style="border: 3px solid green; margin: 2px; background-color: white;"><div style="margin: 10px;"> * [[File:Wikidata-logo.svg|20px]] [[wikidata:User:Dostojewskij/Contributions]] * [[File:Commons-logo.svg|20px]] [[commons:User:Dostojewskij/Contributions]] </div></div> [[de:Benutzer:Dostojewskij/Bearbeitungen]] [[ca:Usuari:Dostojewskij/Contribucions]] [[ru:Участник:Dostojewskij/Мои правки]] [[oc:Utilizaire:Dostojewskij/Contribucions]] [[pl:Wikipedysta:Dostojewskij/Wkład]] [[nl:Gebruiker:Dostojewskij/Gebruikersbijdragen]] [[fr:Utilisateur:Dostojewskij/Contributions]] [[pt:Usuário(a):Dostojewskij/Contribuições]] [[en:User:Dostojewskij/Contributions]] [[scn:Utenti:Dostojewskij/Cuntribbuti]] [[es:Usuario:Dostojewskij/Contribuciones]] [[uk:Користувач:Dostojewskij/Внесок]] [[no:Bruker:Dostojewskij/Bidrag]] [[sv:Användare:Dostojewskij/Bidrag]] [[cs:Wikipedista:Dostojewskij/Příspěvky]] [[ht:Itilizatè:Dostojewskij/Kontribisyon]] [[zh-min-nan:Iōng-chiá:Dostojewskij/Kòng-hiàn]] [[wuu:User:Dostojewskij/我个贡献]] [[lv:Dalībnieks:Dostojewskij/Devums]] [[tr:Kullanıcı:Dostojewskij/Katkılarım]] [[ro:Utilizator:Dostojewskij/Contribuții]] [[mai:प्रयोगकर्ता:Dostojewskij/योगदान]] [[da:Bruger:Dostojewskij/Bidrag]] [[crh:Qullanıcı:Dostojewskij/İsseler]] [[id:Pengguna:Dostojewskij/Kontribusi]] [[mk:Корисник:Dostojewskij/Придонеси]] [[ky:Колдонуучу:Dostojewskij/Салымдарым]] [[lmo:Utent:Dostojewskij/Contribuzzion]] [[mg:Mpikambana:Dostojewskij/Fandraisan'anjara]] [[ko:사용자:Dostojewskij/기여]] [[it:Utente:Dostojewskij/Contributi]] [[zh:User:Dostojewskij/贡献]] [[be:Удзельнік:Dostojewskij/Уклад]] [[ja:利用者:Dostojewskij/投稿記録]] [[kk:Қатысушы:Dostojewskij/Үлесім]] [[uz:Foydalanuvchi:Dostojewskij/Hissam]] [[ms:Pengguna:Dostojewskij/Sumbangan]] [[ceb:Gumagamit:Dostojewskij/Mga tampo]] [[la:Usor:Dostojewskij/Conlationes]] [[fi:Käyttäjä:Dostojewskij/Muokkaukset]] [[sk:Redaktor:Dostojewskij/Príspevky]] [[nn:Brukar:Dostojewskij/Bidrag]] [[fa:کاربر:Dostojewskij/مشارکت‌ها]] [[vi:Thành viên:Dostojewskij/Đóng góp]] [[ml:ഉപയോക്താവ്:Dostojewskij/സംഭാവനകൾ]] [[ne:प्रयोगकर्ता:Dostojewskij/मेरो योगदानहरू]] [[mn:Хэрэглэгч:Dostojewskij/Хэрэглэгчийн хувь нэмэр]] [[az:İstifadəçi:Dostojewskij/Töhfələrim]] [[cv:Хутшăнакан:Dostojewskij/Хывнӑ тӳпе]] [[et:Kasutaja:Dostojewskij/Kaastöö]] [[tl:Tagagamit:Dostojewskij/Mga ambag ko]] [[simple:User:Dostojewskij/My changes]] [[mr:सदस्य:Dostojewskij/माझे योगदान]] [[hi:सदस्य:Dostojewskij/योगदान]] [[af:Gebruiker:Dostojewskij/Bydraes]] [[pa:ਵਰਤੋਂਕਾਰ:Dostojewskij/ਯੋਗਦਾਨ]] [[sl:Uporabnik:Dostojewskij/Prispevki]] [[hr:Suradnik:Dostojewskij/Doprinosi]] [[sh:Korisnik:Dostojewskij/Doprinos]] [[sco:Uiser:Dostojewskij/Contreibutions]] [[dty:प्रयोगकर्ता:Dostojewskij/मेरो योगदानहरू]] [[sah:Кыттааччы:Dostojewskij/Суруйуу тиһилигэ]] [[gl:Usuario:Dostojewskij/Contribucións]] [[eu:Lankide:Dostojewskij/Nire ekarpenak]] [[se:Geavaheaddji:Dostojewskij/Mu rievdadusat]] [[eo:Uzanto:Dostojewskij/Kontribuoj]] [[kaa:Paydalanıwshı:Dostojewskij/Úlesim]] [[tg:Корбар:Dostojewskij/Ҳисса]] [[el:Χρήστης:Dostojewskij/Η συνεισφορά μου]] [[ka:მომხმარებელი:Dostojewskij/წვლილი]] [[bn:ব্যবহারকারী:Dostojewskij/অবদান]] [[sr:Корисник:Dostojewskij/Доприноси]] [[hy:Մասնակից:Dostojewskij/Ներդրում]] [[bar:Nutza:Dostojewskij/Mei Gschriebnas]] [[lt:Naudotojas:Dostojewskij/Mano indėlis]] [[ln:Utilisateur:Dostojewskij/Nkásá nakomí]] [[mhr:Пайдаланыше:Dostojewskij/Мыйын надырем]] [[kw:Devnydhyer:Dostojewskij/Kevrohow]] [[ta:பயனர்:Dostojewskij/பங்களிப்புக்கள்]] [[kn:ಸದಸ್ಯ:Dostojewskij/ನನ್ನ ಕಾಣಿಕೆಗಳು]] [[pam:User:Dostojewskij/Deng ambag]] [[olo:Käyttäi:Dostojewskij/Kohendukset]] [[te:వాడుకరి:Dostojewskij/నా మార్పులు]] [[pdc:Yuuser:Dostojewskij/Mei Ardickele]] l3pllp3wrwp7s42q546l5gc1yk3cufa 0 705856 12435559 12421397 2024-12-09T09:43:53Z 2A01:5A8:30A:796:6D1B:6674:E449:C5A5 /* Сезони */ 12435559 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Черешката на тортата | Име в оригинал = Come Dine With Me | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = кулинарно риалити | Създател(и) = | Актьори = | Водещ(и) = [[Иван Манчев]] | Жури = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[български език|Български]] | Сезони = 26 | Епизоди = 865 | Изпълнителен продуцент = Paprika Latino (1 – 5)<br>Old School Productions (6 – 17)<br>Two by Two (18 –) | Продуцент(и) = [[Nova Broadcasting Group]] | Времетраене = 60 минути | ТВ Канал = [[Нова ТВ]] | Формат на картината = SD 4:3 (1 – 4)<br>HD 16:9 (5-) | Формат на звука = | Излъчване = [[6 юни]] [[2011]] - | Официален уебсайт = https://nova.bg/shows/view/2255/черешката-на-тортата-сезон-11/ }} '''Черешката на тортата''' е [[България|българско]] [[кулинар]]но риалити, част от международния франчайз „[[Ела да вечеряш с мен]]“ ({{lang|en|Come Dine with Me}}), в което популярна личност приема в дома си четири други известни българи. Домакинът има за задачата да направи вечеря и да се погрижи за доброто настроение на своите гости<ref>[http://tv.dir.bg/tv_show_info.php?id=1377 Черешката на тортата]</ref>. Предаването стартира на [[6 юни]] [[2011]] г. по [[Нова телевизия]]. Кулинарен консултант е шеф [[Иван Манчев]]. Излъчва се всеки делничен ден от 20:00 ч. до 21:00 часа. == Формат == Пет (Четири) известни личности приготвят по пет (четири) вечери и пет (четири) изненади, като в края на всеки епизод гостите оценяват домакина. На финала на кулинарната седмица, шеф Манчев награждава победителя с плакет „Перфектният домакин“. == Сезони == {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 4px" colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Епизоди ! style="padding: 0px 8px"| Година ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |1 |70 |2011 |6 юни |9 септември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |2 |65 |2012 |20 февруари |1 юни |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |3 |55 |2012 |1 октомври |14 декември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |4 |35 |2013 |10 юни |26 юли |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |5 |20 |2015 |1 юни |26 юни |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |6 |25 |2016 |1 февруари |4 март |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |7 |40 |2016 |6 юни |29 юли |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |8 |20 |2017 |23 януари |17 февруари |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |9 |44 |2017 |30 май |8 септември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |10 |30 |2018 |15 януари |23 февруари |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |11 |44 |2018 |30 май |7 септември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |12 |34 |2018 – 2019 |11 декември |22 февруари |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |13 |39 |2019 |28 май |19 юли |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |14 |45 |2019 – 2020 |9 декември |21 февруари |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |15 |35 |2020 – 2021 |7 декември |19 февруари |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |16 |35 |2021 |25 май |9 юли |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |17 |30 |2021 – 2022 |13 декември |11 февруари |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |18 |40 |2022 |23 май |15 юли |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |19 |32 |2022 |29 август |23 декември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |20 |20 |2023 |16 януари |10 февруари |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |21 |20 |2023 |22 май |16 юни |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |22 |17 |2023 |28 август |22 септември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |23 |15 |2023 |4 декември |22 декември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |24 |20 |2024 |15 януари |9 февруари |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |25 |10 |2024 |20 май |31 май |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |26 |15 |2024 |15 юли |2 август |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |27 |10 |2024 |2 септември |13 септември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |28 |5 |2024 – 2025 |16 декември |февруари |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.vbox7.com/user:chereshkata_na_tortata Епизоди от предаването във vbox7.com] * [https://www.facebook.com/chereshkata.na.tortata/ Черешката на тортата във Фейсбук] {{Нова Броудкастинг Груп}} {{Портал|България}} [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Основани в България през 2011 година]] 3bt6ucrlg5p24yhglj1ky4ddka9dptc 12435562 12435559 2024-12-09T09:45:43Z 2A01:5A8:30A:796:6D1B:6674:E449:C5A5 12435562 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Черешката на тортата | Име в оригинал = Come Dine With Me | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = кулинарно риалити | Създател(и) = | Актьори = | Водещ(и) = [[Иван Манчев]] | Жури = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[български език|Български]] | Сезони = 28 | Епизоди = 870 | Изпълнителен продуцент = Paprika Latino (1 – 5)<br>Old School Productions (6 – 17)<br>Two by Two (18 –) | Продуцент(и) = [[Nova Broadcasting Group]] | Времетраене = 60 минути | ТВ Канал = [[Нова ТВ]] | Формат на картината = SD 4:3 (1 – 4)<br>HD 16:9 (5-) | Формат на звука = | Излъчване = [[6 юни]] [[2011]] - | Официален уебсайт = https://nova.bg/shows/view/2255/черешката-на-тортата-сезон-11/ }} '''Черешката на тортата''' е [[България|българско]] [[кулинар]]но риалити, част от международния франчайз „[[Ела да вечеряш с мен]]“ ({{lang|en|Come Dine with Me}}), в което популярна личност приема в дома си четири други известни българи. Домакинът има за задачата да направи вечеря и да се погрижи за доброто настроение на своите гости<ref>[http://tv.dir.bg/tv_show_info.php?id=1377 Черешката на тортата]</ref>. Предаването стартира на [[6 юни]] [[2011]] г. по [[Нова телевизия]]. Кулинарен консултант е шеф [[Иван Манчев]]. Излъчва се всеки делничен ден от 20:00 ч. до 21:00 часа. == Формат == Пет (Четири) известни личности приготвят по пет (четири) вечери и пет (четири) изненади, като в края на всеки епизод гостите оценяват домакина. На финала на кулинарната седмица, шеф Манчев награждава победителя с плакет „Перфектният домакин“. == Сезони == {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 4px" colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Епизоди ! style="padding: 0px 8px"| Година ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |1 |70 |2011 |6 юни |9 септември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |2 |65 |2012 |20 февруари |1 юни |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |3 |55 |2012 |1 октомври |14 декември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |4 |35 |2013 |10 юни |26 юли |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |5 |20 |2015 |1 юни |26 юни |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |6 |25 |2016 |1 февруари |4 март |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |7 |40 |2016 |6 юни |29 юли |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |8 |20 |2017 |23 януари |17 февруари |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |9 |44 |2017 |30 май |8 септември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |10 |30 |2018 |15 януари |23 февруари |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |11 |44 |2018 |30 май |7 септември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |12 |34 |2018 – 2019 |11 декември |22 февруари |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |13 |39 |2019 |28 май |19 юли |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |14 |45 |2019 – 2020 |9 декември |21 февруари |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |15 |35 |2020 – 2021 |7 декември |19 февруари |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |16 |35 |2021 |25 май |9 юли |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |17 |30 |2021 – 2022 |13 декември |11 февруари |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |18 |40 |2022 |23 май |15 юли |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |19 |32 |2022 |29 август |23 декември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |20 |20 |2023 |16 януари |10 февруари |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |21 |20 |2023 |22 май |16 юни |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |22 |17 |2023 |28 август |22 септември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |23 |15 |2023 |4 декември |22 декември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |24 |20 |2024 |15 януари |9 февруари |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |25 |10 |2024 |20 май |31 май |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |26 |15 |2024 |15 юли |2 август |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |27 |10 |2024 |2 септември |13 септември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |28 |5 |2024 – 2025 |16 декември |февруари |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.vbox7.com/user:chereshkata_na_tortata Епизоди от предаването във vbox7.com] * [https://www.facebook.com/chereshkata.na.tortata/ Черешката на тортата във Фейсбук] {{Нова Броудкастинг Груп}} {{Портал|България}} [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Основани в България през 2011 година]] lh1ckd5ppwyyd6abtthyvh1gx685w1h 12435564 12435562 2024-12-09T09:46:18Z 2A01:5A8:30A:796:6D1B:6674:E449:C5A5 /* Сезони */ 12435564 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Черешката на тортата | Име в оригинал = Come Dine With Me | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = кулинарно риалити | Създател(и) = | Актьори = | Водещ(и) = [[Иван Манчев]] | Жури = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[български език|Български]] | Сезони = 28 | Епизоди = 870 | Изпълнителен продуцент = Paprika Latino (1 – 5)<br>Old School Productions (6 – 17)<br>Two by Two (18 –) | Продуцент(и) = [[Nova Broadcasting Group]] | Времетраене = 60 минути | ТВ Канал = [[Нова ТВ]] | Формат на картината = SD 4:3 (1 – 4)<br>HD 16:9 (5-) | Формат на звука = | Излъчване = [[6 юни]] [[2011]] - | Официален уебсайт = https://nova.bg/shows/view/2255/черешката-на-тортата-сезон-11/ }} '''Черешката на тортата''' е [[България|българско]] [[кулинар]]но риалити, част от международния франчайз „[[Ела да вечеряш с мен]]“ ({{lang|en|Come Dine with Me}}), в което популярна личност приема в дома си четири други известни българи. Домакинът има за задачата да направи вечеря и да се погрижи за доброто настроение на своите гости<ref>[http://tv.dir.bg/tv_show_info.php?id=1377 Черешката на тортата]</ref>. Предаването стартира на [[6 юни]] [[2011]] г. по [[Нова телевизия]]. Кулинарен консултант е шеф [[Иван Манчев]]. Излъчва се всеки делничен ден от 20:00 ч. до 21:00 часа. == Формат == Пет (Четири) известни личности приготвят по пет (четири) вечери и пет (четири) изненади, като в края на всеки епизод гостите оценяват домакина. На финала на кулинарната седмица, шеф Манчев награждава победителя с плакет „Перфектният домакин“. == Сезони == {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 4px" colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Епизоди ! style="padding: 0px 8px"| Година ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |1 |70 |2011 |6 юни |9 септември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |2 |65 |2012 |20 февруари |1 юни |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |3 |55 |2012 |1 октомври |14 декември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |4 |35 |2013 |10 юни |26 юли |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |5 |20 |2015 |1 юни |26 юни |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |6 |25 |2016 |1 февруари |4 март |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |7 |40 |2016 |6 юни |29 юли |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |8 |20 |2017 |23 януари |17 февруари |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |9 |44 |2017 |30 май |8 септември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |10 |30 |2018 |15 януари |23 февруари |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |11 |44 |2018 |30 май |7 септември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |12 |34 |2018 – 2019 |11 декември |22 февруари |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |13 |39 |2019 |28 май |19 юли |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |14 |45 |2019 – 2020 |9 декември |21 февруари |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |15 |35 |2020 – 2021 |7 декември |19 февруари |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |16 |35 |2021 |25 май |9 юли |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |17 |30 |2021 – 2022 |13 декември |11 февруари |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |18 |40 |2022 |23 май |15 юли |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |19 |32 |2022 |29 август |23 декември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |20 |20 |2023 |16 януари |10 февруари |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |21 |20 |2023 |22 май |16 юни |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |22 |17 |2023 |28 август |22 септември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |23 |15 |2023 |4 декември |22 декември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |24 |20 |2024 |15 януари |9 февруари |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |25 |25 |2024 |20 май |2 август |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |26 |10 |2024 |2 септември |13 септември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |27 |5 |2024 – 2025 |16 декември |февруари |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.vbox7.com/user:chereshkata_na_tortata Епизоди от предаването във vbox7.com] * [https://www.facebook.com/chereshkata.na.tortata/ Черешката на тортата във Фейсбук] {{Нова Броудкастинг Груп}} {{Портал|България}} [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Основани в България през 2011 година]] i33idqeuq5100pds7xrdxcfch54dgdl 12435565 12435564 2024-12-09T09:46:34Z 2A01:5A8:30A:796:6D1B:6674:E449:C5A5 12435565 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Черешката на тортата | Име в оригинал = Come Dine With Me | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = кулинарно риалити | Създател(и) = | Актьори = | Водещ(и) = [[Иван Манчев]] | Жури = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[български език|Български]] | Сезони = 27 | Епизоди = 870 | Изпълнителен продуцент = Paprika Latino (1 – 5)<br>Old School Productions (6 – 17)<br>Two by Two (18 –) | Продуцент(и) = [[Nova Broadcasting Group]] | Времетраене = 60 минути | ТВ Канал = [[Нова ТВ]] | Формат на картината = SD 4:3 (1 – 4)<br>HD 16:9 (5-) | Формат на звука = | Излъчване = [[6 юни]] [[2011]] - | Официален уебсайт = https://nova.bg/shows/view/2255/черешката-на-тортата-сезон-11/ }} '''Черешката на тортата''' е [[България|българско]] [[кулинар]]но риалити, част от международния франчайз „[[Ела да вечеряш с мен]]“ ({{lang|en|Come Dine with Me}}), в което популярна личност приема в дома си четири други известни българи. Домакинът има за задачата да направи вечеря и да се погрижи за доброто настроение на своите гости<ref>[http://tv.dir.bg/tv_show_info.php?id=1377 Черешката на тортата]</ref>. Предаването стартира на [[6 юни]] [[2011]] г. по [[Нова телевизия]]. Кулинарен консултант е шеф [[Иван Манчев]]. Излъчва се всеки делничен ден от 20:00 ч. до 21:00 часа. == Формат == Пет (Четири) известни личности приготвят по пет (четири) вечери и пет (четири) изненади, като в края на всеки епизод гостите оценяват домакина. На финала на кулинарната седмица, шеф Манчев награждава победителя с плакет „Перфектният домакин“. == Сезони == {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 4px" colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Епизоди ! style="padding: 0px 8px"| Година ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |1 |70 |2011 |6 юни |9 септември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |2 |65 |2012 |20 февруари |1 юни |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |3 |55 |2012 |1 октомври |14 декември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |4 |35 |2013 |10 юни |26 юли |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |5 |20 |2015 |1 юни |26 юни |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |6 |25 |2016 |1 февруари |4 март |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |7 |40 |2016 |6 юни |29 юли |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |8 |20 |2017 |23 януари |17 февруари |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |9 |44 |2017 |30 май |8 септември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |10 |30 |2018 |15 януари |23 февруари |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |11 |44 |2018 |30 май |7 септември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |12 |34 |2018 – 2019 |11 декември |22 февруари |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |13 |39 |2019 |28 май |19 юли |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |14 |45 |2019 – 2020 |9 декември |21 февруари |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |15 |35 |2020 – 2021 |7 декември |19 февруари |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |16 |35 |2021 |25 май |9 юли |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |17 |30 |2021 – 2022 |13 декември |11 февруари |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |18 |40 |2022 |23 май |15 юли |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |19 |32 |2022 |29 август |23 декември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |20 |20 |2023 |16 януари |10 февруари |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |21 |20 |2023 |22 май |16 юни |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |22 |17 |2023 |28 август |22 септември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |23 |15 |2023 |4 декември |22 декември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |24 |20 |2024 |15 януари |9 февруари |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |25 |25 |2024 |20 май |2 август |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |26 |10 |2024 |2 септември |13 септември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |27 |5 |2024 – 2025 |16 декември |февруари |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.vbox7.com/user:chereshkata_na_tortata Епизоди от предаването във vbox7.com] * [https://www.facebook.com/chereshkata.na.tortata/ Черешката на тортата във Фейсбук] {{Нова Броудкастинг Груп}} {{Портал|България}} [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Основани в България през 2011 година]] 9f8nm0wv4b7hf7rw6vvt5xi8pwlm34e 0 705976 12435170 10977490 2024-12-08T18:54:55Z Пища Хуфнагел 119943 12435170 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Tonino Delli Colli | рождено име = Антонио Дели Коли | категория = режисьор | националност = {{ITA}} | вложки = {{Личност/Режисьор | категория = режисьор | активност = 1943—1997 | оскари = }} }} '''Тонино Дели Коли''' ({{lang|it|Tonino Delli Colli}}) е [[Италия|италиански]] [[кинооператор]]. <ref>[https://www.imdb.com/name/nm0005686/ Tonino Delli Colli (1922-2005)], IMDb.com.</ref> == Биография == Роден е в Рим. Започва да работи в киното през 1938 г. все още тийнейджър. От средата на 40-те години изпълнява ролята на оператор. През 1952 г. заснема първия италиански цветен филм „''[[Тото в цвят]]''“ (режисьор [[Стено]]). През живота си заснема над 130 филма, сред които спагети уестърни като „''[[Добрият, лошият и злият]]''“ и „''[[Имало едно време на Запад]]''“. Работил е с такива режисьори като [[Серджо Леоне]], [[Федерико Фелини]], [[Роман Полански]] и [[Пиер Паоло Пазолини]], [[Салваторе Сампери]]. Дели Коли приключва кариерата си в края на 1997 г. с филма „''[[Животът е прекрасен (филм, 1997)|Животът е прекрасен]]''“, режисиран от [[Роберто Бенини]], който спечели „Оскар“. „Трябва да знаете слънцето и морето, цветовете и контрастите“, казва веднъж за професията си. „Ние, италианците, сме господари в това.“ == Избрана филмография == {|class="wikitable" style="font-size: 90%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | филм ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | режисьор |-valign="top" | align=center|1952 || ''[[Тото в цвят]]'' || ''Totò a colori'' || [[Стено (режисьор)|Стено]] |-valign="top" | align=center|1954 || ''[[Къде е свободата?]]'' || ''Dov'è la libertà…?'' || [[Роберто Роселини]] |-valign="top" | align=center|1957 || ''[[Красиви, но бедни]]'' || ''Belle ma povere'' || [[Дино Ризи]] |-valign="top" | align=center|1958 || ''[[Седем хълма на Рим (филм)|Седем хълма на Рим]]'' || ''Seven Hills of Rome'' || [[Рой Роуленд]] |-valign="top" | align=center|1958 || ''[[Венеция, луната и ти]]'' || ''Venezia, la luna e tu'' || [[Дино Ризи]] |-valign="top" | align=center|1959 || ''[[Бедните милионери]]'' || ''Poveri milionari'' || [[Дино Ризи]] |-valign="top" | align=center|1960 || ''[[Пират Морган (филм)|Пират Морган]]'' || ''Morgan il pirata'' || [[Андре Де Тот]], [[Примо Дзелио]] |-valign="top" | align=center|1961 || ''[[Безделник]]'' || ''Accattone'' || [[Пиер Паоло Пазолини]] |-valign="top" | align=center|1962 || ''[[Мама Рома]]'' || ''Mamma Roma'' || [[Пиер Паоло Пазолини]] |-valign="top" | align=center|1963 || ''[[Ро.Го.Па.Г.]]'' (сегмент «Изварата») || ''Ro.Go.Pa.G.'' («La ricotta») || [[Пиер Паоло Пазолини]] |-valign="top" | align=center|1964 || ''[[Евангелието по Матея]]'' || ''Il Vangelo secondo Matteo'' || [[Пиер Паоло Пазолини]] |-valign="top" | align=center|1965 || ''[[Мандрагора (филм)|Мандрагора]]'' || ''La mandragola'' || [[Алберто Латуада]] |-valign="top" | align=center|1965 || ''[[Войниците]]'' || ''Le soldatesse'' || [[Валерио Дзурлини]] |-valign="top" | align=center|1966 || ''[[Птичища и птички]]'' || ''Uccellacci e uccellini'' || [[Пиер Паоло Пазолини]] |-valign="top" | align=center|1966 || ''[[Добрият, лошият и злият]]'' || ''Il buono, il brutto, il cattivo'' || [[Серджо Леоне]] |-valign="top" | align=center|1968 || ''[[Денят на совата]]'' || ''Il giorno della civetta'' || [[Дамяно Дамяни]] |-valign="top" | align=center|1968 || ''[[Каприз по италиански]]'' (сегмант «Какви са облаците?») || ''Capriccio all’italiana'' («Che cosa sono le nuvole?») || [[Пиер Паоло Пазолини]] |-valign="top" | align=center|1968 || ''[[Три стъпки в делириум]]'' (сегмант «Уилям Уилсън») || ''Tre passi nel delirio'' («William Wilson») || [[Луи Мал]] |-valign="top" | align=center|1968 || ''[[Имало едно време на Запад]]'' || ''C’era una volta il West'' || [[Серджо Леоне]] |-valign="top" | align=center|1969 || ''[[Кочина (филм)|Кочина]]'' || ''Porcile'' || [[Пиер Паоло Пазолини]] |-valign="top" | align=center|1971 || ''[[Декамерон (филм)|Декамерон]]'' || ''Il Decameron'' || Пиер Паоло Пазолини |-valign="top" | align=center|1972 || ''[[Кентърбърийски разкази (филм)|Кентърбърийски разкази]]'' || ''I racconti di Canterbury'' || [[Пиер Паоло Пазолини]] |-valign="top" | align=center|1974 || ''[[Боже мой, как низко я пала!]]'' || ''Mio Dio, come sono caduta in basso!'' || [[Луиджи Коменчини]] |-valign="top" | align=center|1974 || ''[[Лакомб, Люсиен]]'' || ''Lacomb Lucien'' || [[Луи Мал]] |-valign="top" | align=center|1975 || ''[[Сало, или 120-те дни на Содом]]'' || ''Salò o le 120 giornate di Sodoma'' || [[Пиер Паоло Пазолини]] |-valign="top" | align=center|1976 || ''[[Драги Микеле]]'' || ''Caro Michele'' || [[Марио Моничели]] |-valign="top" | align=center|1977 || ''[[Новите чудовища]]'' || ''I nuovi mostri'' || [[Дино Ризи]], [[Еторе Скола]], [[Марио Моничели]] |-valign="top" | align=center|1977 || ''[[Изгубена душа]]'' || ''Anima persa'' || [[Дино Ризи]] |-valign="top" | align=center|1979 || ''[[Кръвна вражда]]'' || ''Fatto di sangue'' || [[Лина Вертмюлер]] |-valign="top" | align=center|1979 || ''[[Пътуване с Анита]]'' || ''Viaggio con Anita'' || [[Марио Моничели]] |-valign="top" | align=center|1980 || ''[[Ураганът Рози]]'' || ''Temporale Rosy'' || [[Марио Моничели]] |-valign="top" | align=center|1980 || ''[[Неделни любовници]]'' (сегмент «Блокнот Армандо») || ''Sunday Lovers'' («Armando’s Notebook») || [[Дино Ризи]] |-valign="top" | align=center|1981 || ''[[Хотелска стая (филм)|Хотелска стая]]'' || ''Camera d’albergo'' || [[Марио Моничели]] |-valign="top" | align=center|1981 || ''[[Истории за обикновена лудост]]'' || ''Storie di ordinaria follia'' || [[Марко Ферери]] |-valign="top" | align=center|1981 || ''[[Призрак на любовта]]'' || ''Fantasma d’amore'' || [[Дино Ризи]] |-valign="top" | align=center|1984 || ''[[Имало едно време в Америка]]'' || ''Once Upon a Time in America'' || [[Серджо Леоне]] |-valign="top" | align=center|1986 || ''[[Джинджър и Фред]]'' || ''Ginger e Fred'' || [[Федерико Фелини]] |-valign="top" | align=center|1986 || ''[[Името на розата (филм)|Името на розата]]'' || ''The Name of the Rose'' || [[Жан-Жак Ано]] |-valign="top" | align=center|1987 || ''[[Интервю (филм, 1987)|Интервю]]'' || ''Intervista'' || [[Федерико Фелини]] |-valign="top" | align=center|1990 || ''[[Гласът на Луната]]'' || ''La voce della Luna'' || Федерико Фелини |-valign="top" | align=center|1992 || ''[[Горчива луна]]'' || ''Bitter Moon'' || [[Роман Полански]] |-valign="top" | align=center|1993 || ''[[Жажда за злато]]'' || ''La Soif de l’or'' || [[Жерар Ури]] |-valign="top" | align=center|1994 || ''[[Смъртта и момичето]]'' || ''Death and the Maiden'' || [[Роман Полански]] |-valign="top" | align=center|1997 || ''[[Животът е прекрасен (филм, 1997)|Животът е прекрасен]]'' || ''La vita è bella'' || [[Роберто Бенини]] |} == Бележки == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|0005686|Тонино Дели Коли}} * {{AllMovie name|85534|Тонино Дели Коли}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Филми|Италия}} {{СОРТКАТ:Дели Коли, Тонино}} [[Категория:Италиански кинооператори]] [[Категория:Родени в Рим]] [[Категория:Починали в Рим]] aamphlfcxlghde5vi3vq1hapfdabl9k 12435226 12435170 2024-12-08T19:48:43Z Алиса Селезньова 24678 Премахнати [[Special:Contributions/Пища Хуфнагел|редакции на Пища Хуфнагел]] ([[User talk:Пища Хуфнагел|б]].), към версия на Vodenbot 10977490 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Тонино Дели Коли | име-оригинал = Tonino Delli Colli | рождено име = Антонио Дели Коли | категория = режисьор | описание = италиански кинооператор | роден-място = [[Рим]], [[Италия]] | националност = {{ITA}} | починал-място = Рим, Италия | вложки = {{Личност/Режисьор | категория = режисьор | активност = 1943—1997 | оскари = | БАФТА = }} }} '''Тонино Дели Коли''' ({{lang|it|Tonino Delli Colli}}) е [[Италия|италиански]] [[кинооператор]]. <ref>[http://www.imdb.com/name/nm0005686/ www.imdb.com]</ref> == Биография == Започва да работи в киното през 1938 година все още тийнейджър. От средата на 40-те години на миналия век изпълнява ролята на оператор. През 1952 г. заснема първия италиански цветен филм „''[[Тото в цвят]]''“ (режисьор [[Стено]]). Роден в Рим, Дели Коли през целия си живот е заснел над 130 филма, сред които спагети уестърни като „''[[Добрият, лошият и злият]]''“ и „''[[Имало едно време на Запад]]''“. Работил е с такива режисьори като [[Серджо Леоне]], [[Федерико Фелини]], [[Роман Полански]] и [[Пиер Паоло Пазолини]], [[Салваторе Сампери]]. Дели Коли приключва кариерата си в края на 1997 г. с филма „''[[Животът е прекрасен (филм, 1997)|Животът е прекрасен]]''“ режисиран от [[Роберто Бенини]], който спечели „Оскар“. „Трябва да знаете слънцето и морето, цветовете и контрастите“, казва веднъж за професията си. „Ние, италианците, сме господари в това.“ == Избрана филмография == {|class="wikitable" style="font-size: 90%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | филм ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | режисьор |-valign="top" | align=center|1952 || ''[[Тото в цвят]]'' || ''Totò a colori'' || [[Стено (режисьор)|Стено]] |-valign="top" | align=center|1954 || ''[[Къде е свободата?]]'' || ''Dov'è la libertà…?'' || [[Роберто Роселини]] |-valign="top" | align=center|1957 || ''[[Красиви, но бедни]]'' || ''Belle ma povere'' || [[Дино Ризи]] |-valign="top" | align=center|1958 || ''[[Седем хълма на Рим (филм)|Седем хълма на Рим]]'' || ''Seven Hills of Rome'' || [[Рой Роуленд]] |-valign="top" | align=center|1958 || ''[[Венеция, луната и ти]]'' || ''Venezia, la luna e tu'' || [[Дино Ризи]] |-valign="top" | align=center|1959 || ''[[Бедните милионери]]'' || ''Poveri milionari'' || [[Дино Ризи]] |-valign="top" | align=center|1960 || ''[[Пират Морган (филм)|Пират Морган]]'' || ''Morgan il pirata'' || [[Андре Де Тот]], [[Примо Дзелио]] |-valign="top" | align=center|1961 || ''[[Безделник]]'' || ''Accattone'' || [[Пиер Паоло Пазолини]] |-valign="top" | align=center|1962 || ''[[Мама Рома]]'' || ''Mamma Roma'' || [[Пиер Паоло Пазолини]] |-valign="top" | align=center|1963 || ''[[Ро.Го.Па.Г.]]'' (сегмент «Изварата») || ''Ro.Go.Pa.G.'' («La ricotta») || [[Пиер Паоло Пазолини]] |-valign="top" | align=center|1964 || ''[[Евангелието по Матея]]'' || ''Il Vangelo secondo Matteo'' || [[Пиер Паоло Пазолини]] |-valign="top" | align=center|1965 || ''[[Мандрагора (филм)|Мандрагора]]'' || ''La mandragola'' || [[Алберто Латуада]] |-valign="top" | align=center|1965 || ''[[Войниците]]'' || ''Le soldatesse'' || [[Валерио Дзурлини]] |-valign="top" | align=center|1966 || ''[[Птичища и птички]]'' || ''Uccellacci e uccellini'' || [[Пиер Паоло Пазолини]] |-valign="top" | align=center|1966 || ''[[Добрият, лошият и злият]]'' || ''Il buono, il brutto, il cattivo'' || [[Серджо Леоне]] |-valign="top" | align=center|1968 || ''[[Денят на совата]]'' || ''Il giorno della civetta'' || [[Дамяно Дамяни]] |-valign="top" | align=center|1968 || ''[[Каприз по италиански]]'' (сегмант «Какви са облаците?») || ''Capriccio all’italiana'' («Che cosa sono le nuvole?») || [[Пиер Паоло Пазолини]] |-valign="top" | align=center|1968 || ''[[Три стъпки в делириум]]'' (сегмант «Уилям Уилсън») || ''Tre passi nel delirio'' («William Wilson») || [[Луи Мал]] |-valign="top" | align=center|1968 || ''[[Имало едно време на Запад]]'' || ''C’era una volta il West'' || [[Серджо Леоне]] |-valign="top" | align=center|1969 || ''[[Кочина (филм)|Кочина]]'' || ''Porcile'' || [[Пиер Паоло Пазолини]] |-valign="top" | align=center|1971 || ''[[Декамерон (филм)|Декамерон]]'' || ''Il Decameron'' || Пиер Паоло Пазолини |-valign="top" | align=center|1972 || ''[[Кентърбърийски разкази (филм)|Кентърбърийски разкази]]'' || ''I racconti di Canterbury'' || [[Пиер Паоло Пазолини]] |-valign="top" | align=center|1974 || ''[[Боже мой, как низко я пала!]]'' || ''Mio Dio, come sono caduta in basso!'' || [[Луиджи Коменчини]] |-valign="top" | align=center|1974 || ''[[Лакомб, Люсиен]]'' || ''Lacomb Lucien'' || [[Луи Мал]] |-valign="top" | align=center|1975 || ''[[Сало, или 120-те дни на Содом]]'' || ''Salò o le 120 giornate di Sodoma'' || [[Пиер Паоло Пазолини]] |-valign="top" | align=center|1976 || ''[[Драги Микеле]]'' || ''Caro Michele'' || [[Марио Моничели]] |-valign="top" | align=center|1977 || ''[[Новите чудовища]]'' || ''I nuovi mostri'' || [[Дино Ризи]], [[Еторе Скола]], [[Марио Моничели]] |-valign="top" | align=center|1977 || ''[[Изгубена душа]]'' || ''Anima persa'' || [[Дино Ризи]] |-valign="top" | align=center|1979 || ''[[Кръвна вражда]]'' || ''Fatto di sangue'' || [[Лина Вертмюлер]] |-valign="top" | align=center|1979 || ''[[Пътуване с Анита]]'' || ''Viaggio con Anita'' || [[Марио Моничели]] |-valign="top" | align=center|1980 || ''[[Ураганът Рози]]'' || ''Temporale Rosy'' || [[Марио Моничели]] |-valign="top" | align=center|1980 || ''[[Неделни любовници]]'' (сегмент «Блокнот Армандо») || ''Sunday Lovers'' («Armando’s Notebook») || [[Дино Ризи]] |-valign="top" | align=center|1981 || ''[[Хотелска стая (филм)|Хотелска стая]]'' || ''Camera d’albergo'' || [[Марио Моничели]] |-valign="top" | align=center|1981 || ''[[Истории за обикновена лудост]]'' || ''Storie di ordinaria follia'' || [[Марко Ферери]] |-valign="top" | align=center|1981 || ''[[Призрак на любовта]]'' || ''Fantasma d’amore'' || [[Дино Ризи]] |-valign="top" | align=center|1984 || ''[[Имало едно време в Америка]]'' || ''Once Upon a Time in America'' || [[Серджо Леоне]] |-valign="top" | align=center|1986 || ''[[Джинджър и Фред]]'' || ''Ginger e Fred'' || [[Федерико Фелини]] |-valign="top" | align=center|1986 || ''[[Името на розата (филм)|Името на розата]]'' || ''The Name of the Rose'' || [[Жан-Жак Ано]] |-valign="top" | align=center|1987 || ''[[Интервю (филм, 1987)|Интервю]]'' || ''Intervista'' || [[Федерико Фелини]] |-valign="top" | align=center|1990 || ''[[Гласът на Луната]]'' || ''La voce della Luna'' || Федерико Фелини |-valign="top" | align=center|1992 || ''[[Горчива луна]]'' || ''Bitter Moon'' || [[Роман Полански]] |-valign="top" | align=center|1993 || ''[[Жажда за злато]]'' || ''La Soif de l’or'' || [[Жерар Ури]] |-valign="top" | align=center|1994 || ''[[Смъртта и момичето]]'' || ''Death and the Maiden'' || [[Роман Полански]] |-valign="top" | align=center|1997 || ''[[Животът е прекрасен (филм, 1997)|Животът е прекрасен]]'' || ''La vita è bella'' || [[Роберто Бенини]] |} == Бележки == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|0005686|Тонино Дели Коли}} * {{AllMovie name|85534|Тонино Дели Коли}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Филми|Италия}} {{СОРТКАТ:Дели Коли, Тонино}} [[Категория:Италиански кинооператори]] [[Категория:Родени в Рим]] [[Категория:Починали в Рим]] qqtcegunuo8pp7kvx14bhtrwhthd94r 14 708194 12435140 12109626 2024-12-08T18:19:42Z Пища Хуфнагел 119943 12435140 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Филми на гръцки режисьори|Гаврас, Костас]] [[Категория:Филми на френски режисьори|Гаврас, Костас]] e80i8d4xqxjhcvqo9ka0r6fpcx29ask 0 710339 12435132 12304466 2024-12-08T18:11:26Z Bufu9 332529 12435132 wikitext text/x-wiki {{Компания | тип = [[Частно предприятие|Частно]] [[командитно дружество]] | основаване = 2006 | град = [[София]] | страна = {{България}} | локации = 67 (2024)<ref name="brra.bg">[https://www.kaufland.bg/moyat-kaufland/aktualno/18-godini-kaufland.html#za-kaufland </ref> | заети = 5935 (2017)<ref name="brra.bg"/> | годишни приходи = 1737 млн. лв. (2017)<ref name="brra.bg"/> | чиста печалба = 78,9 млн. лв. (2017)<ref name="brra.bg"/> | баланс = 1312 млн. лв. (2017)<ref name="brra.bg"/> | собственик = „[[Шварц Групе]]“ }} '''„Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД''' е [[България|българско]] [[предприятие]] за [[търговия на дребно]], част от веригата [[хипермаркет]]и „[[Кауфланд]]“ на германската група „[[Шварц Групе]]“. Създадено е през 2006 година изгражда мрежа от магазини в големите градове в цялата страна, които към края на 2017 година са 58 на брой.<ref name="brra.bg"/> През 2017 година веригата има обем на продажбите от 1,737 милиарда лева или 13,8% от общите в търговията на бързооборотни стоки, като е най-голямата в страната в този сектор.<ref name="brra.bg"/> По това време в предприятието работят 5935 души,<ref name="brra.bg"/> с което то е вторият по големина недържавен работодател след военния завод „[[Арсенал (предприятие)|Арсенал]]“. == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [https://www.kaufland.bg/ Официален уебсайт] {{мъниче|България|компания}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Предприятия за търговия на дребно в София]] [[Категория:Магазини]] [[Категория:Основани в България през 2006 година]] [[Категория:Отношения между България и Германия]] px1y1wsgpzxcnyf06vduszd590arbdv 0 710957 12435312 12423022 2024-12-08T21:36:09Z Bichoes78 258843 12435312 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = † Іѡ Радоулъ | име-рождено = | категория = монарх | описание = войовда на Влашко | портрет = | портрет-описание = | погребан = | подпис = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1377]] – [[1383]] | коронация = | предшественик = [[Владислав I]] | наследник = [[Дан I]] | други титли = | герб = }} }} '''Йоан Радул''' (на [[Среднобългарски език|среднобългарски]]: †Іѡанъ Радоулъ) е четвъртия воевода на [[Влашко]] между [[1377]] и [[1383]] г. Всъщност той управлява съвместно с брат си [[Владислав I]] поне от 1372 г.<ref>Czamańska, Ilona (1996). Mołdawia i Wołoszczyzna wobec Polski, Węgier i Turcji w XIV i XV wieku. Poznań: Wydawnictwo Naukowe UAM. p. 202. ISBN 83-232-0733-X.</ref>, но след отстраняването или смъртта на брат си около 1377 г. започва неговото самостоятелно управление. Син е на владетеля [[Никола Александър Басараб]] и брат на войводата Владислав. Леля му – [[Теодора Басараб]] е първата съпруга на [[Иван Александър]] и царица на България. Сестрата на Радул и Владислав – [[Анна Басараб]], е омъжена за видинския цар [[Иван Срацимир]]. Тя е майка на цар [[Константин II Асен]] и на кралица [[Доротея Българска]], съпруга на [[Твърдко I|Твърдко I Котроманич]]. == Управление == По време на управлението му отношенията с [[Кралство Унгария]] са напрегнати и съпроводени с чести военни конфликти. През 1365 г. унгарският крал Лудовик I Анжу напада [[Видинското царство]] и присъединява земите му към Унгария. Видинският цар [[Иван Срацимир]] е пленен и заедно със съпругата си [[Анна Басараб]] е затворен в хърватския замък Хумник. През 1367 г. под егидата на [[Иван Александър]] се формира православна коалиция срещу Унгария имаща за цел освобождението на Видин. В нея освен [[Търновското царство]], влизат още добруджанският деспот [[Добротица]] и влашкият войвода [[Владислав I Влайку|Владислав]], който е шурей на Срацимир. До решителни действия се стига в края на 1368 г., когато под командването на Раду I войските на коалицията превземат [[Видин]] и освобождават цялата територия на Видинското царство. В италианската хроника „''Cronaca Carrares''e“ („Карарска хроника“) от ХІV век на Андреа Гатари се описва едно нахлуване на унгарския крал [[Лайош I Велики]] между 5 юли и 14 август 1377 г. с намерението да подчини „Радан, българския принц схизматик“ ({{lang|it|Radano principe di Bulgaria infedele}}), отнасящ се до Раду I.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/lm/lm_6a.htm#g2 Л. Милетичъ, Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II, Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, книга XIII, София, 1896, стр. 3 – 152, стр.47, Грамота № 2 (арх. № 299)]</ref> Това е така, защото тези земи много дълго време са част от отвъддунавските български владения и са под върховната власт на българските царе.<ref>Златарски, Васил. [http://www.promacedonia.org/vz3/vz3_2_4.htm История на българската държава през средните векове]. Том III. Второ българско царство. България при Асеневци (1187 – 1280), София 1940, „Затова и главатаритѣ имъ получили българското име „воеводи“ или „воевода“, а самитѣ воеводства – българска административна и сѫдебна уредба заедно съ български езикъ като държавенъ езикъ, а въ църковно отношение преминали подъ духовната власть на търновския патриархъ съ славянско богослужение“</ref> == Фамилия == Раду I има брак с Ана<ref>Europäische Stammtafeln Vittorio Klostermann, Gmbh, Francfort-sur-le-Main, 2004 (ISBN 3-465-03292-6), Basarab (Bassaraba, Basaraba), Voievoden der Walachei II Volume III Tafel 193</ref><ref>[http://genealogy.euweb.cz/balkan/basarab.html#VL Bassaraba family]</ref>, от която има син [[Дан I]]. След това се жени повторно за Калиникия (Калиникіѧ) или Калина, от която има син [[Мирчо Стари]]. == Бележки == <references/> {{пост начало}} {{пост|[[Владетели на Влашко|Владетел на Влашко]]|[[1377]]|[[1383]]|[[Владислав I]]|[[Дан I]]}} {{пост край}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] eqi9ydozdqvfjoudpvewkx3ii6n4gxl 12435313 12435312 2024-12-08T21:36:33Z Bichoes78 258843 12435313 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = † Іѡ Радоулъ | име-рождено = | категория = монарх | описание = войовда на Влашко | портрет = | портрет-описание = | погребан = | подпис = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1377]] – [[1383]] | коронация = | предшественик = [[Владислав I]] | наследник = [[Дан I]] | други титли = | герб = }} }} '''Йоан Радул''' (на [[Среднобългарски език|среднобългарски]]: † Іѡанъ Радоулъ) е четвъртия воевода на [[Влашко]] между [[1377]] и [[1383]] г. Всъщност той управлява съвместно с брат си [[Владислав I]] поне от 1372 г.<ref>Czamańska, Ilona (1996). Mołdawia i Wołoszczyzna wobec Polski, Węgier i Turcji w XIV i XV wieku. Poznań: Wydawnictwo Naukowe UAM. p. 202. ISBN 83-232-0733-X.</ref>, но след отстраняването или смъртта на брат си около 1377 г. започва неговото самостоятелно управление. Син е на владетеля [[Никола Александър Басараб]] и брат на войводата Владислав. Леля му – [[Теодора Басараб]] е първата съпруга на [[Иван Александър]] и царица на България. Сестрата на Радул и Владислав – [[Анна Басараб]], е омъжена за видинския цар [[Иван Срацимир]]. Тя е майка на цар [[Константин II Асен]] и на кралица [[Доротея Българска]], съпруга на [[Твърдко I|Твърдко I Котроманич]]. == Управление == По време на управлението му отношенията с [[Кралство Унгария]] са напрегнати и съпроводени с чести военни конфликти. През 1365 г. унгарският крал Лудовик I Анжу напада [[Видинското царство]] и присъединява земите му към Унгария. Видинският цар [[Иван Срацимир]] е пленен и заедно със съпругата си [[Анна Басараб]] е затворен в хърватския замък Хумник. През 1367 г. под егидата на [[Иван Александър]] се формира православна коалиция срещу Унгария имаща за цел освобождението на Видин. В нея освен [[Търновското царство]], влизат още добруджанският деспот [[Добротица]] и влашкият войвода [[Владислав I Влайку|Владислав]], който е шурей на Срацимир. До решителни действия се стига в края на 1368 г., когато под командването на Раду I войските на коалицията превземат [[Видин]] и освобождават цялата територия на Видинското царство. В италианската хроника „''Cronaca Carrares''e“ („Карарска хроника“) от ХІV век на Андреа Гатари се описва едно нахлуване на унгарския крал [[Лайош I Велики]] между 5 юли и 14 август 1377 г. с намерението да подчини „Радан, българския принц схизматик“ ({{lang|it|Radano principe di Bulgaria infedele}}), отнасящ се до Раду I.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/lm/lm_6a.htm#g2 Л. Милетичъ, Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II, Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, книга XIII, София, 1896, стр. 3 – 152, стр.47, Грамота № 2 (арх. № 299)]</ref> Това е така, защото тези земи много дълго време са част от отвъддунавските български владения и са под върховната власт на българските царе.<ref>Златарски, Васил. [http://www.promacedonia.org/vz3/vz3_2_4.htm История на българската държава през средните векове]. Том III. Второ българско царство. България при Асеневци (1187 – 1280), София 1940, „Затова и главатаритѣ имъ получили българското име „воеводи“ или „воевода“, а самитѣ воеводства – българска административна и сѫдебна уредба заедно съ български езикъ като държавенъ езикъ, а въ църковно отношение преминали подъ духовната власть на търновския патриархъ съ славянско богослужение“</ref> == Фамилия == Раду I има брак с Ана<ref>Europäische Stammtafeln Vittorio Klostermann, Gmbh, Francfort-sur-le-Main, 2004 (ISBN 3-465-03292-6), Basarab (Bassaraba, Basaraba), Voievoden der Walachei II Volume III Tafel 193</ref><ref>[http://genealogy.euweb.cz/balkan/basarab.html#VL Bassaraba family]</ref>, от която има син [[Дан I]]. След това се жени повторно за Калиникия (Калиникіѧ) или Калина, от която има син [[Мирчо Стари]]. == Бележки == <references/> {{пост начало}} {{пост|[[Владетели на Влашко|Владетел на Влашко]]|[[1377]]|[[1383]]|[[Владислав I]]|[[Дан I]]}} {{пост край}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] 2e9b1aq1lcrhi2n2q0t9haskaw7kdnq 12435314 12435313 2024-12-08T21:37:03Z Bichoes78 258843 12435314 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = † Іѡ Радоулъ | име-рождено = | категория = монарх | описание = войовда на Влашко | портрет = | портрет-описание = | погребан = | подпис = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1377]] – [[1383]] | коронация = | предшественик = [[Владислав I]] | наследник = [[Дан I]] | други титли = | герб = }} }} '''Йоан Радул''' (на [[Среднобългарски език|среднобългарски]]: ''† Іѡанъ Радоулъ'') е четвъртия воевода на [[Влашко]] между [[1377]] и [[1383]] г. Всъщност той управлява съвместно с брат си [[Владислав I]] поне от 1372 г.<ref>Czamańska, Ilona (1996). Mołdawia i Wołoszczyzna wobec Polski, Węgier i Turcji w XIV i XV wieku. Poznań: Wydawnictwo Naukowe UAM. p. 202. ISBN 83-232-0733-X.</ref>, но след отстраняването или смъртта на брат си около 1377 г. започва неговото самостоятелно управление. Син е на владетеля [[Никола Александър Басараб]] и брат на войводата Владислав. Леля му – [[Теодора Басараб]] е първата съпруга на [[Иван Александър]] и царица на България. Сестрата на Радул и Владислав – [[Анна Басараб]], е омъжена за видинския цар [[Иван Срацимир]]. Тя е майка на цар [[Константин II Асен]] и на кралица [[Доротея Българска]], съпруга на [[Твърдко I|Твърдко I Котроманич]]. == Управление == По време на управлението му отношенията с [[Кралство Унгария]] са напрегнати и съпроводени с чести военни конфликти. През 1365 г. унгарският крал Лудовик I Анжу напада [[Видинското царство]] и присъединява земите му към Унгария. Видинският цар [[Иван Срацимир]] е пленен и заедно със съпругата си [[Анна Басараб]] е затворен в хърватския замък Хумник. През 1367 г. под егидата на [[Иван Александър]] се формира православна коалиция срещу Унгария имаща за цел освобождението на Видин. В нея освен [[Търновското царство]], влизат още добруджанският деспот [[Добротица]] и влашкият войвода [[Владислав I Влайку|Владислав]], който е шурей на Срацимир. До решителни действия се стига в края на 1368 г., когато под командването на Раду I войските на коалицията превземат [[Видин]] и освобождават цялата територия на Видинското царство. В италианската хроника „''Cronaca Carrares''e“ („Карарска хроника“) от ХІV век на Андреа Гатари се описва едно нахлуване на унгарския крал [[Лайош I Велики]] между 5 юли и 14 август 1377 г. с намерението да подчини „Радан, българския принц схизматик“ ({{lang|it|Radano principe di Bulgaria infedele}}), отнасящ се до Раду I.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/lm/lm_6a.htm#g2 Л. Милетичъ, Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II, Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, книга XIII, София, 1896, стр. 3 – 152, стр.47, Грамота № 2 (арх. № 299)]</ref> Това е така, защото тези земи много дълго време са част от отвъддунавските български владения и са под върховната власт на българските царе.<ref>Златарски, Васил. [http://www.promacedonia.org/vz3/vz3_2_4.htm История на българската държава през средните векове]. Том III. Второ българско царство. България при Асеневци (1187 – 1280), София 1940, „Затова и главатаритѣ имъ получили българското име „воеводи“ или „воевода“, а самитѣ воеводства – българска административна и сѫдебна уредба заедно съ български езикъ като държавенъ езикъ, а въ църковно отношение преминали подъ духовната власть на търновския патриархъ съ славянско богослужение“</ref> == Фамилия == Раду I има брак с Ана<ref>Europäische Stammtafeln Vittorio Klostermann, Gmbh, Francfort-sur-le-Main, 2004 (ISBN 3-465-03292-6), Basarab (Bassaraba, Basaraba), Voievoden der Walachei II Volume III Tafel 193</ref><ref>[http://genealogy.euweb.cz/balkan/basarab.html#VL Bassaraba family]</ref>, от която има син [[Дан I]]. След това се жени повторно за Калиникия (Калиникіѧ) или Калина, от която има син [[Мирчо Стари]]. == Бележки == <references/> {{пост начало}} {{пост|[[Владетели на Влашко|Владетел на Влашко]]|[[1377]]|[[1383]]|[[Владислав I]]|[[Дан I]]}} {{пост край}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] qvq8xbt2yhpfjch60xes3of1cpsg1hc 0 711253 12434948 11956534 2024-12-08T15:11:29Z Bichoes78 258843 /* Живот */ 12434948 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | име-рождено = | категория = монарх | описание = войвода на Влашко | портрет = | портрет-описание = | погребан = | подпис = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1394]] – [[1397]] | коронация = | предшественик = [[Мирчо Стари]] | наследник = Мирчо Стари | други титли = | герб = }} }} '''Влад I Узурпатор''' ({{lang|ro|Vlad I Uzurpatorul}}) е войвода на [[Влашко]] от 1394 до 1397 г.<ref>[http://www.eliznik.org.uk/RomaniaHistory/wallachian-rulers.htm Mellish, Elizabeth; Green, Nick. ''Walachian voivodes 1247 – 1859''. Eliznik web pages] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080717115127/http://www.eliznik.org.uk/RomaniaHistory/wallachian-rulers.htm |date=2008-07-17 }}.</ref> == Живот == Смята се, че е първороден син на [[Дан I]] или незаконороден син на [[Владислав I]].<ref>Iliescu, Octavian Vlad Ier, voïvode de Valachie: le règne, le sceau et les monnaies – dans: Revue roumaine d'histoire, vol. 27 (1988), p. 73 – 105</ref> Първоначално бан на [[Крайова]], Влад успява с подкрепата на султан [[Баязид I]] да заеме трона на Влашко през октомври 1394 г. на мястото на [[Мирчо Стари]], който е принуден да бяга в Унгария, но през 1397 Мирчо Стари се връща на власт. == Бележки == <references/> {{пост начало}} {{пост|[[Владетели на Влашко|Владетел на Влашко]]|[[1394]]|[[1397]]|[[Мирчо Стари]]|[[Мирчо Стари]]}} {{пост край}} [[Категория:Владетели на Влашко]] 2fxfg4nxegizpywuu3i9iot13mggcus 0 711353 12435462 12423029 2024-12-09T06:04:13Z Bichoes78 258843 12435462 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = † Іѡ Мїхаиль | име-рождено = | категория = монарх | описание = войвода на Влашко | портрет = Mircea and Mihail.jpg | портрет-описание = Мирчо Стари със сина си Михаил (манастира Козя в окръг [[Вълча (окръг)|Вълча]] в Румъния) | погребан = | подпис = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1418]] – [[1420]] | коронация = | предшественик = [[Мирчо Стари]] | наследник = [[Раду II Празнаглава]] | други титли = | герб = }} }} '''Михаил I''' (на [[Среднобългарски език|среднобългарски]]:† Іѡ Михаил) е владетел на [[Влашко]] от 1418 до 1420 г. == Управление == Син на [[Мирчо Стари]], той управлява съвместно с баща си още от 1415 г.,<ref>Ioan Bolovan, Florin Constantiniu, Paul E. Michelson, Ioan Aurel Pop, Cristian Popa, Marcel Popa, Ioan Scurtu, Kurt W. Treptow, Marcela Vultur et Larry L. Watts, A History of Romania, The Center for Romanian Studies, 1997, ISBN 973-98091-0-3)</ref> а след неговата смърт през 1418 г. става самостоятелен владетел.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Подкрепата, която оказва Михаил на [[Кралство Унгария|Унгарското кралство]] срещу османците през 1419 г.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref><ref>Pál Engel, The Realm of St Stephen: A History of Medieval Hungary, 895 – 1526, I.B. Tauris Publishers, 2001, р.236, ISBN 1-86064-061-3</ref> разгневява султан [[Мехмед I]] и е причина за нахлуването на османските войски във Влашко. Мехмед I превзема няколко крепости, сред които [[Гюргево]], и задължава Михаил да му изплати неиздължения ежегоден данък за трите предходни години.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Също така влашкият войвода е принуден да изпрати като заложници в [[Константинопол]] двамата си сина Михаил и Раду.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> След като Михаил I не успява да събере цялата необходима сума, за да спази този договор, султанът подпомага през 1420 г. с военен контингент неговия братовчед и съперник за трона [[Дан II]]. Михаил I загива на бойното поле. == Бележки == <references/> {{пост начало}} {{пост|[[Владетели на Влашко|Владетел на Влашко]]|[[1418]]|[[1420]]|[[Мирчо Стари]]|[[Раду II Празнаглава]]}} {{пост край}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] 00czt76y2o42vgdqvieodonqxwyvtvf 12435464 12435462 2024-12-09T06:08:58Z Bichoes78 258843 12435464 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = † Іѡ Мїхаиль | име-рождено = | категория = монарх | описание = войвода на Влашко | портрет = Mircea and Mihail.jpg | портрет-описание = Мирчо Стари със сина си Михаил (манастира Козя в окръг [[Вълча (окръг)|Вълча]] в Румъния) | погребан = | подпис = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1418]] – [[1420]] | коронация = | предшественик = [[Мирчо Стари]] | наследник = [[Раду II Празнаглава]] | други титли = | герб = }} }} '''Михаил I''' (на [[Среднобългарски език|среднобългарски]]:† Іѡ Михаил) е владетел на [[Влашко]] от 1418 до 1420 г. Той е син на Мирчо Стари и Мария Толмай, наричана още Мара, унгарска благородничка. == Управление == Михаил I управлява съвместно с баща си още от 1415 г.,<ref>Ioan Bolovan, Florin Constantiniu, Paul E. Michelson, Ioan Aurel Pop, Cristian Popa, Marcel Popa, Ioan Scurtu, Kurt W. Treptow, Marcela Vultur et Larry L. Watts, A History of Romania, The Center for Romanian Studies, 1997, ISBN 973-98091-0-3)</ref> а след неговата смърт през 1418 г. става самостоятелен владетел.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Подкрепата, която оказва Михаил на [[Кралство Унгария|Унгарското кралство]] срещу османците през 1419 г.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref><ref>Pál Engel, The Realm of St Stephen: A History of Medieval Hungary, 895 – 1526, I.B. Tauris Publishers, 2001, р.236, ISBN 1-86064-061-3</ref> разгневява султан [[Мехмед I]] и е причина за нахлуването на османските войски във Влашко. Мехмед I превзема няколко крепости, сред които [[Гюргево]], и задължава Михаил да му изплати неиздължения ежегоден данък за трите предходни години.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Също така влашкият войвода е принуден да изпрати като заложници в [[Константинопол]] двамата си сина Михаил и Раду.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> След като Михаил I не успява да събере цялата необходима сума, за да спази този договор, султанът подпомага през 1420 г. с военен контингент неговия братовчед и съперник за трона [[Дан II]]. Михаил I загива на бойното поле. == Бележки == <references/> {{пост начало}} {{пост|[[Владетели на Влашко|Владетел на Влашко]]|[[1418]]|[[1420]]|[[Мирчо Стари]]|[[Раду II Празнаглава]]}} {{пост край}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] 2d3fubzwdeqwc1xc1y6s8b249orxkhf 12435465 12435464 2024-12-09T06:09:23Z Bichoes78 258843 12435465 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = † Іѡ Мїхаиль | име-рождено = | категория = монарх | описание = войвода на Влашко | портрет = Mircea and Mihail.jpg | портрет-описание = Мирчо Стари със сина си Михаил (манастира Козя в окръг [[Вълча (окръг)|Вълча]] в Румъния) | погребан = | подпис = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1418]] – [[1420]] | коронация = | предшественик = [[Мирчо Стари]] | наследник = [[Раду II Празнаглава]] | други титли = | герб = }} }} '''Михаил I''' (на [[Среднобългарски език|среднобългарски]]:† Іѡ Михаил) е владетел на [[Влашко]] от 1418 до 1420 г. Той е син на Мирчо Стари и Мария Толмай, наричана още Мара. == Управление == Михаил I управлява съвместно с баща си още от 1415 г.,<ref>Ioan Bolovan, Florin Constantiniu, Paul E. Michelson, Ioan Aurel Pop, Cristian Popa, Marcel Popa, Ioan Scurtu, Kurt W. Treptow, Marcela Vultur et Larry L. Watts, A History of Romania, The Center for Romanian Studies, 1997, ISBN 973-98091-0-3)</ref> а след неговата смърт през 1418 г. става самостоятелен владетел.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Подкрепата, която оказва Михаил на [[Кралство Унгария|Унгарското кралство]] срещу османците през 1419 г.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref><ref>Pál Engel, The Realm of St Stephen: A History of Medieval Hungary, 895 – 1526, I.B. Tauris Publishers, 2001, р.236, ISBN 1-86064-061-3</ref> разгневява султан [[Мехмед I]] и е причина за нахлуването на османските войски във Влашко. Мехмед I превзема няколко крепости, сред които [[Гюргево]], и задължава Михаил да му изплати неиздължения ежегоден данък за трите предходни години.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Също така влашкият войвода е принуден да изпрати като заложници в [[Константинопол]] двамата си сина Михаил и Раду.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> След като Михаил I не успява да събере цялата необходима сума, за да спази този договор, султанът подпомага през 1420 г. с военен контингент неговия братовчед и съперник за трона [[Дан II]]. Михаил I загива на бойното поле. == Бележки == <references/> {{пост начало}} {{пост|[[Владетели на Влашко|Владетел на Влашко]]|[[1418]]|[[1420]]|[[Мирчо Стари]]|[[Раду II Празнаглава]]}} {{пост край}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] 6d00zzoy8u2b2tyiwrthlra7qcfli46 12435466 12435465 2024-12-09T06:13:24Z Bichoes78 258843 12435466 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = † Іѡ Мїхаиль | име-рождено = | категория = монарх | описание = войвода на Влашко | портрет = Mircea and Mihail.jpg | портрет-описание = Мирчо Стари със сина си Михаил (манастира Козя в окръг [[Вълча (окръг)|Вълча]] в Румъния) | погребан = | подпис = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1418]] – [[1420]] | коронация = | предшественик = [[Мирчо Стари]] | наследник = [[Раду II Празнаглава]] | други титли = | герб = }} }} '''Михаил I''' (на [[Среднобългарски език|среднобългарски]]:† Іѡ Михаил) е владетел на [[Влашко]] от 1418 до 1420 г. Той е син на Мирчо Стари и Мария Толмай, наричана още Мара. Tой е представител на династията Басараба-Дракулещи. По линия на баща си е внук на войводата [[Раду I]] (1375-1380) и втората му съпруга Калиникия и правнук на войводата [[Никола Александър Басараб]] (1352-1364). Той е племенник на [[Дан I]] и братовчед на [[Дан II]]. == Управление == Михаил I управлява съвместно с баща си още от 1415 г.,<ref>Ioan Bolovan, Florin Constantiniu, Paul E. Michelson, Ioan Aurel Pop, Cristian Popa, Marcel Popa, Ioan Scurtu, Kurt W. Treptow, Marcela Vultur et Larry L. Watts, A History of Romania, The Center for Romanian Studies, 1997, ISBN 973-98091-0-3)</ref> а след неговата смърт през 1418 г. става самостоятелен владетел.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Подкрепата, която оказва Михаил на [[Кралство Унгария|Унгарското кралство]] срещу османците през 1419 г.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref><ref>Pál Engel, The Realm of St Stephen: A History of Medieval Hungary, 895 – 1526, I.B. Tauris Publishers, 2001, р.236, ISBN 1-86064-061-3</ref> разгневява султан [[Мехмед I]] и е причина за нахлуването на османските войски във Влашко. Мехмед I превзема няколко крепости, сред които [[Гюргево]], и задължава Михаил да му изплати неиздължения ежегоден данък за трите предходни години.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Също така влашкият войвода е принуден да изпрати като заложници в [[Константинопол]] двамата си сина Михаил и Раду.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> След като Михаил I не успява да събере цялата необходима сума, за да спази този договор, султанът подпомага през 1420 г. с военен контингент неговия братовчед и съперник за трона [[Дан II]]. Михаил I загива на бойното поле. == Бележки == <references/> {{пост начало}} {{пост|[[Владетели на Влашко|Владетел на Влашко]]|[[1418]]|[[1420]]|[[Мирчо Стари]]|[[Раду II Празнаглава]]}} {{пост край}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] do5fjevkvkyr3g4x3dxaijt5vac4e3o 12435467 12435466 2024-12-09T06:14:13Z Bichoes78 258843 12435467 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = † Іѡ Мїхаиль | име-рождено = | категория = монарх | описание = войвода на Влашко | портрет = Mircea and Mihail.jpg | портрет-описание = Мирчо Стари със сина си Михаил (манастира Козя в окръг [[Вълча (окръг)|Вълча]] в Румъния) | погребан = | подпис = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1418]] – [[1420]] | коронация = | предшественик = [[Мирчо Стари]] | наследник = [[Раду II Празнаглава]] | други титли = | герб = }} }} '''Михаил I''' (на [[Среднобългарски език|среднобългарски]]:† Іѡ Михаил) е владетел на [[Влашко]] от 1418 до 1420 г. Той е син на Мирчо Стари и Мария Толмай, наричана още Мара. Представител е на династията Басараба-Дракулещи. По линия на баща си е внук на войводата [[Раду I]] (1375-1380) и втората му съпруга Калиникия и правнук на войводата [[Никола Александър Басараб]] (1352-1364). Той е племенник на [[Дан I]] и братовчед на [[Дан II]]. == Управление == Михаил I управлява съвместно с баща си още от 1415 г.,<ref>Ioan Bolovan, Florin Constantiniu, Paul E. Michelson, Ioan Aurel Pop, Cristian Popa, Marcel Popa, Ioan Scurtu, Kurt W. Treptow, Marcela Vultur et Larry L. Watts, A History of Romania, The Center for Romanian Studies, 1997, ISBN 973-98091-0-3)</ref> а след неговата смърт през 1418 г. става самостоятелен владетел.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Подкрепата, която оказва Михаил на [[Кралство Унгария|Унгарското кралство]] срещу османците през 1419 г.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref><ref>Pál Engel, The Realm of St Stephen: A History of Medieval Hungary, 895 – 1526, I.B. Tauris Publishers, 2001, р.236, ISBN 1-86064-061-3</ref> разгневява султан [[Мехмед I]] и е причина за нахлуването на османските войски във Влашко. Мехмед I превзема няколко крепости, сред които [[Гюргево]], и задължава Михаил да му изплати неиздължения ежегоден данък за трите предходни години.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Също така влашкият войвода е принуден да изпрати като заложници в [[Константинопол]] двамата си сина Михаил и Раду.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> След като Михаил I не успява да събере цялата необходима сума, за да спази този договор, султанът подпомага през 1420 г. с военен контингент неговия братовчед и съперник за трона [[Дан II]]. Михаил I загива на бойното поле. == Бележки == <references/> {{пост начало}} {{пост|[[Владетели на Влашко|Владетел на Влашко]]|[[1418]]|[[1420]]|[[Мирчо Стари]]|[[Раду II Празнаглава]]}} {{пост край}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] bq0c6mdwr9r093ape4sm8svl992fxn8 12435468 12435467 2024-12-09T06:14:38Z Bichoes78 258843 12435468 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = † Іѡ Мїхаиль | име-рождено = | категория = монарх | описание = войвода на Влашко | портрет = Mircea and Mihail.jpg | портрет-описание = Мирчо Стари със сина си Михаил (манастира Козя в окръг [[Вълча (окръг)|Вълча]] в Румъния) | погребан = | подпис = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1418]] – [[1420]] | коронация = | предшественик = [[Мирчо Стари]] | наследник = [[Раду II Празнаглава]] | други титли = | герб = }} }} '''Михаил I''' (на [[Среднобългарски език|среднобългарски]]:† Іѡ Михаил) е владетел на [[Влашко]] от 1418 до 1420 г. Той е син на Мирчо Стари и Мария Толмай, наричана още Мара. Представител е на династията Басараба-Дракулещи. По линия на баща си е внук на войводата [[Раду I]] (1375-1380) и втората му съпруга Калиникия и правнук на войводата [[Никола Александър Басараб]] (1352-1364). Той е племенник на [[Дан I]] и братовчед на [[Дан II]]. == Управление == Михаил I управлява съвместно с баща си още от 1415 г.,<ref>Ioan Bolovan, Florin Constantiniu, Paul E. Michelson, Ioan Aurel Pop, Cristian Popa, Marcel Popa, Ioan Scurtu, Kurt W. Treptow, Marcela Vultur et Larry L. Watts, A History of Romania, The Center for Romanian Studies, 1997, ISBN 973-98091-0-3)</ref> а след неговата смърт през 1418 г. става самостоятелен владетел.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Подкрепата, която оказва Михаил на [[Кралство Унгария|Унгарското кралство]] срещу османците през 1419 г.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref><ref>Pál Engel, The Realm of St Stephen: A History of Medieval Hungary, 895 – 1526, I.B. Tauris Publishers, 2001, р.236, ISBN 1-86064-061-3</ref> разгневява султан [[Мехмед I]] и е причина за нахлуването на османските войски във Влашко. Мехмед I превзема няколко крепости, сред които [[Гюргево]], и задължава Михаил да му изплати неиздължения ежегоден данък за трите предходни години.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Също така влашкият войвода е принуден да изпрати като заложници в [[Константинопол]] двамата си сина Михаил и Раду.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> След като Михаил I не успява да събере цялата необходима сума, за да спази този договор, султанът подпомага през 1420 г. с военен контингент неговия братовчед и съперник за трона [[Дан II]]. Михаил I загива на бойното поле. == Бележки == <references/> {{пост начало}} {{пост|[[Владетели на Влашко|Владетел на Влашко]]|[[1418]]|[[1420]]|[[Мирчо Стари]]|[[Раду II Празнаглава]]}} {{пост край}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] 21mgmzwu6w61w3tjrfsqq15wn225sxr 12435469 12435468 2024-12-09T06:16:04Z Bichoes78 258843 /* Управление */ 12435469 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = † Іѡ Мїхаиль | име-рождено = | категория = монарх | описание = войвода на Влашко | портрет = Mircea and Mihail.jpg | портрет-описание = Мирчо Стари със сина си Михаил (манастира Козя в окръг [[Вълча (окръг)|Вълча]] в Румъния) | погребан = | подпис = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1418]] – [[1420]] | коронация = | предшественик = [[Мирчо Стари]] | наследник = [[Раду II Празнаглава]] | други титли = | герб = }} }} '''Михаил I''' (на [[Среднобългарски език|среднобългарски]]:† Іѡ Михаил) е владетел на [[Влашко]] от 1418 до 1420 г. Той е син на Мирчо Стари и Мария Толмай, наричана още Мара. Представител е на династията Басараба-Дракулещи. По линия на баща си е внук на войводата [[Раду I]] (1375-1380) и втората му съпруга Калиникия и правнук на войводата [[Никола Александър Басараб]] (1352-1364). Той е племенник на [[Дан I]] и братовчед на [[Дан II]]. == Управление == Михаил I управлява съвместно с баща си още от 1415 г.,<ref>Ioan Bolovan, Florin Constantiniu, Paul E. Michelson, Ioan Aurel Pop, Cristian Popa, Marcel Popa, Ioan Scurtu, Kurt W. Treptow, Marcela Vultur et Larry L. Watts, A History of Romania, The Center for Romanian Studies, 1997, ISBN 973-98091-0-3)</ref> а след неговата смърт през 1418 г. става самостоятелен владетел.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref>Подкрепата, която оказва Михаил на [[Кралство Унгария|Унгарското кралство]] срещу османците през 1419 г.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref><ref>Pál Engel, The Realm of St Stephen: A History of Medieval Hungary, 895 – 1526, I.B. Tauris Publishers, 2001, р.236, ISBN 1-86064-061-3</ref> разгневява султан [[Мехмед I]] и е причина за нахлуването на османските войски във Влашко. Мехмед I превзема няколко крепости, сред които [[Гюргево]], и задължава Михаил да му изплати неиздължения ежегоден данък за трите предходни години.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Също така влашкият войвода е принуден да изпрати като заложници в [[Константинопол]] двамата си сина Михаил и Раду.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> След като Михаил I не успява да събере цялата необходима сума, за да спази този договор, султанът подпомага през 1420 г. с военен контингент неговия братовчед и съперник за трона [[Дан II]]. Михаил I загива на бойното поле. == Бележки == <references/> {{пост начало}} {{пост|[[Владетели на Влашко|Владетел на Влашко]]|[[1418]]|[[1420]]|[[Мирчо Стари]]|[[Раду II Празнаглава]]}} {{пост край}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] ls5rt8gmu0m4id7j4q2m4ocy9mkd08a 12435586 12435469 2024-12-09T10:20:51Z Bichoes78 258843 12435586 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = † Іѡаиь Михаил | име-рождено = | категория = монарх | описание = войвода на Влашко | портрет = Mircea and Mihail.jpg | портрет-описание = Мирчо Стари със сина си Михаил (манастира Козя в окръг [[Вълча (окръг)|Вълча]] в Румъния) | погребан = | подпис = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1418]] – [[1420]] | коронация = | предшественик = [[Мирчо Стари]] | наследник = [[Раду II Празнаглава]] | други титли = | герб = }} }} '''Йоан Михаил I''' (на [[Среднобългарски език|среднобългарски]]:†† Іѡаиь Михаил) е владетел на [[Влашко]] от 1418 до 1420 г. Той е син на Мирчо Стари и Мария Толмай, наричана още Мара. Представител е на династията Басараба-Дракулещи. По линия на баща си е внук на войводата [[Раду I]] (1375-1380) и втората му съпруга Калиникия и правнук на войводата [[Никола Александър Басараб]] (1352-1364). Той е племенник на [[Дан I]] и братовчед на [[Дан II]]. == Управление == Михаил I управлява съвместно с баща си още от 1415 г.,<ref>Ioan Bolovan, Florin Constantiniu, Paul E. Michelson, Ioan Aurel Pop, Cristian Popa, Marcel Popa, Ioan Scurtu, Kurt W. Treptow, Marcela Vultur et Larry L. Watts, A History of Romania, The Center for Romanian Studies, 1997, ISBN 973-98091-0-3)</ref> а след неговата смърт през 1418 г. става самостоятелен владетел.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref>Подкрепата, която оказва Михаил на [[Кралство Унгария|Унгарското кралство]] срещу османците през 1419 г.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref><ref>Pál Engel, The Realm of St Stephen: A History of Medieval Hungary, 895 – 1526, I.B. Tauris Publishers, 2001, р.236, ISBN 1-86064-061-3</ref> разгневява султан [[Мехмед I]] и е причина за нахлуването на османските войски във Влашко. Мехмед I превзема няколко крепости, сред които [[Гюргево]], и задължава Михаил да му изплати неиздължения ежегоден данък за трите предходни години.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Също така влашкият войвода е принуден да изпрати като заложници в [[Константинопол]] двамата си сина Михаил и Раду.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> След като Михаил I не успява да събере цялата необходима сума, за да спази този договор, султанът подпомага през 1420 г. с военен контингент неговия братовчед и съперник за трона [[Дан II]]. Михаил I загива на бойното поле. == Бележки == <references/> {{пост начало}} {{пост|[[Владетели на Влашко|Владетел на Влашко]]|[[1418]]|[[1420]]|[[Мирчо Стари]]|[[Раду II Празнаглава]]}} {{пост край}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] trjopfkruaijxry3922t1e4dvrqdb1c 12435587 12435586 2024-12-09T10:21:13Z Bichoes78 258843 12435587 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = † Іѡаиь Михаил | име-рождено = | категория = монарх | описание = войвода на Влашко | портрет = Mircea and Mihail.jpg | портрет-описание = Мирчо Стари със сина си Михаил (манастира Козя в окръг [[Вълча (окръг)|Вълча]] в Румъния) | погребан = | подпис = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1418]] – [[1420]] | коронация = | предшественик = [[Мирчо Стари]] | наследник = [[Раду II Празнаглава]] | други титли = | герб = }} }} '''Михаил I''' (на [[Среднобългарски език|среднобългарски]]:† Іѡаиь Михаил) е владетел на [[Влашко]] от 1418 до 1420 г. Той е син на Мирчо Стари и Мария Толмай, наричана още Мара. Представител е на династията Басараба-Дракулещи. По линия на баща си е внук на войводата [[Раду I]] (1375-1380) и втората му съпруга Калиникия и правнук на войводата [[Никола Александър Басараб]] (1352-1364). Той е племенник на [[Дан I]] и братовчед на [[Дан II]]. == Управление == Михаил I управлява съвместно с баща си още от 1415 г.,<ref>Ioan Bolovan, Florin Constantiniu, Paul E. Michelson, Ioan Aurel Pop, Cristian Popa, Marcel Popa, Ioan Scurtu, Kurt W. Treptow, Marcela Vultur et Larry L. Watts, A History of Romania, The Center for Romanian Studies, 1997, ISBN 973-98091-0-3)</ref> а след неговата смърт през 1418 г. става самостоятелен владетел.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref>Подкрепата, която оказва Михаил на [[Кралство Унгария|Унгарското кралство]] срещу османците през 1419 г.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref><ref>Pál Engel, The Realm of St Stephen: A History of Medieval Hungary, 895 – 1526, I.B. Tauris Publishers, 2001, р.236, ISBN 1-86064-061-3</ref> разгневява султан [[Мехмед I]] и е причина за нахлуването на османските войски във Влашко. Мехмед I превзема няколко крепости, сред които [[Гюргево]], и задължава Михаил да му изплати неиздължения ежегоден данък за трите предходни години.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Също така влашкият войвода е принуден да изпрати като заложници в [[Константинопол]] двамата си сина Михаил и Раду.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> След като Михаил I не успява да събере цялата необходима сума, за да спази този договор, султанът подпомага през 1420 г. с военен контингент неговия братовчед и съперник за трона [[Дан II]]. Михаил I загива на бойното поле. == Бележки == <references/> {{пост начало}} {{пост|[[Владетели на Влашко|Владетел на Влашко]]|[[1418]]|[[1420]]|[[Мирчо Стари]]|[[Раду II Празнаглава]]}} {{пост край}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] 8jtgk5v2o2vxr4fjhtwlwz5599ojxb2 0 711375 12434876 11644372 2024-12-08T13:57:25Z Bichoes78 258843 12434876 wikitext text/x-wiki {{Личност|монарх}} '''Дан II''' ({{lang|ro|Dan al II-lea}}) е войвода на [[Влашко]] пет пъти (между 1420 и 1421, между 1421 и 1423, 1423 – 1424, 1426 – 1427 и от 1427 до 1431 г.) като в четири от тези пет пъти е сменен от неговия съперник за трона [[Раду II Празнаглава]]. == Живот == Той е син на [[Дан I]].<ref>Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula. The Center of Romanian Studies, р.31. ISBN 973-98392-2-3</ref> След смъртта на баща му през 1387 г. неговият чичо [[Мирчо Стари]] поема властта, а Дан II остава лоялен към чичо си по време на неговото управление. Той се споменава за първи път през 1411 г., когато е изпратен от Мирчо начело на влашки контингент, който воюва на страната на [[Муса Челеби]] и му помага да превземе [[Одрин]] по време на гражданската война между османските принцове. Когато обаче през 1418 г. Мирчо Стари е наследен от сина си [[Михаил I (Влахия)|Михаил I]] Дан II се изправя срещу братовчед си като претендент за трона. Изгубил няколко крепости срещу османците и принуден от тях да им изплати данъка за трите предишни години, които още Мирчо Стари им дължал,<ref>Pop, Ioan-Aurel (2005). "Romanians in the 14th-16th centuries: from the „Christian Republic“ to the „Restoration of Dacia“". In Pop, Ioan-Aurel; Bolovan, Ioan. History of Romania: Compendium. Romanian Cultural Institute (Center for Transylvanian Studies). pp. 255. ISBN 978-973-7784-12-4.</ref> Михаил I изпада в тежко положение.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Част от болярите оттеглят подкрепата си за него и минават на страната на Дан II.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Тъй като Михаил I не е в състояние да спази договора с тях, османците изпращат войска на Дан II и нахлуват във Влашко. През лятото на 1420 г. Михаил I загива в сражение с тях, а на трона се качва Дан II. Той изгубва властта за кратко през 1421 г., но още същата година отново се връща на трона и така в продължение на няколко години чак до 1431 г. пет пъти е начело на Влашкото княжество, най-дългият от тях за четири години. Загива в битка с османците през 1432 г. == Семейство == Дан II трима сина: Басараб II, Владислав II и Дан III. - Владислав II убива [[Влад II Дракул]] в блатата край Илфов през декември 1447 г. и след това подпомогнат от [[Янош Хуняди]] заема влашкия трон. На 20 август 1456 г. [[Влад Цепеш]] убива Владислав II и застава на чело на Влахия. - [[Басараб II]] е екзекутиран от синът на Влад II Дракул - Влад Цепеш, който по време на второто си управление арестува всички нелоялни боляри и ги наказва. По негова заповед Басараб II е погребан жив. - Дан III Претендента. След смъртта на брат си Владислав се опитва да вземе властта във Влахия, но е разбит при Рукер и пленен. Принуден от Влад Цепеш сам да изкопае гроба си, след което е обезглавен. == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] 2706iqxyygtlrmwidhrpqlwxns0cnzb 12434881 12434876 2024-12-08T14:00:39Z Bichoes78 258843 /* Семейство */ 12434881 wikitext text/x-wiki {{Личност|монарх}} '''Дан II''' ({{lang|ro|Dan al II-lea}}) е войвода на [[Влашко]] пет пъти (между 1420 и 1421, между 1421 и 1423, 1423 – 1424, 1426 – 1427 и от 1427 до 1431 г.) като в четири от тези пет пъти е сменен от неговия съперник за трона [[Раду II Празнаглава]]. == Живот == Той е син на [[Дан I]].<ref>Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula. The Center of Romanian Studies, р.31. ISBN 973-98392-2-3</ref> След смъртта на баща му през 1387 г. неговият чичо [[Мирчо Стари]] поема властта, а Дан II остава лоялен към чичо си по време на неговото управление. Той се споменава за първи път през 1411 г., когато е изпратен от Мирчо начело на влашки контингент, който воюва на страната на [[Муса Челеби]] и му помага да превземе [[Одрин]] по време на гражданската война между османските принцове. Когато обаче през 1418 г. Мирчо Стари е наследен от сина си [[Михаил I (Влахия)|Михаил I]] Дан II се изправя срещу братовчед си като претендент за трона. Изгубил няколко крепости срещу османците и принуден от тях да им изплати данъка за трите предишни години, които още Мирчо Стари им дължал,<ref>Pop, Ioan-Aurel (2005). "Romanians in the 14th-16th centuries: from the „Christian Republic“ to the „Restoration of Dacia“". In Pop, Ioan-Aurel; Bolovan, Ioan. History of Romania: Compendium. Romanian Cultural Institute (Center for Transylvanian Studies). pp. 255. ISBN 978-973-7784-12-4.</ref> Михаил I изпада в тежко положение.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Част от болярите оттеглят подкрепата си за него и минават на страната на Дан II.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Тъй като Михаил I не е в състояние да спази договора с тях, османците изпращат войска на Дан II и нахлуват във Влашко. През лятото на 1420 г. Михаил I загива в сражение с тях, а на трона се качва Дан II. Той изгубва властта за кратко през 1421 г., но още същата година отново се връща на трона и така в продължение на няколко години чак до 1431 г. пет пъти е начело на Влашкото княжество, най-дългият от тях за четири години. Загива в битка с османците през 1432 г. == Семейство == Дан II трима сина: Басараб II, Владислав II и Дан III. * Владислав II убива [[Влад II Дракул]] в блатата край Илфов през декември 1447 г. и след това подпомогнат от [[Янош Хуняди]] заема влашкия трон. На 20 август 1456 г. [[Влад Цепеш]] убива Владислав II и застава на чело на Влахия. *[[Басараб II]] е екзекутиран от синът на Влад II Дракул - Влад Цепеш, който по време на второто си управление арестува всички нелоялни боляри и ги наказва. По негова заповед Басараб II е погребан жив. * Дан III Претендента. След смъртта на брат си Владислав се опитва да вземе властта във Влахия, но е разбит при Рукер и пленен. Принуден от Влад Цепеш сам да изкопае гроба си, след което е обезглавен. == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] 4vkpburyrgawuvw3eqatum1a32tv88d 12434882 12434881 2024-12-08T14:01:28Z Bichoes78 258843 /* Семейство */ 12434882 wikitext text/x-wiki {{Личност|монарх}} '''Дан II''' ({{lang|ro|Dan al II-lea}}) е войвода на [[Влашко]] пет пъти (между 1420 и 1421, между 1421 и 1423, 1423 – 1424, 1426 – 1427 и от 1427 до 1431 г.) като в четири от тези пет пъти е сменен от неговия съперник за трона [[Раду II Празнаглава]]. == Живот == Той е син на [[Дан I]].<ref>Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula. The Center of Romanian Studies, р.31. ISBN 973-98392-2-3</ref> След смъртта на баща му през 1387 г. неговият чичо [[Мирчо Стари]] поема властта, а Дан II остава лоялен към чичо си по време на неговото управление. Той се споменава за първи път през 1411 г., когато е изпратен от Мирчо начело на влашки контингент, който воюва на страната на [[Муса Челеби]] и му помага да превземе [[Одрин]] по време на гражданската война между османските принцове. Когато обаче през 1418 г. Мирчо Стари е наследен от сина си [[Михаил I (Влахия)|Михаил I]] Дан II се изправя срещу братовчед си като претендент за трона. Изгубил няколко крепости срещу османците и принуден от тях да им изплати данъка за трите предишни години, които още Мирчо Стари им дължал,<ref>Pop, Ioan-Aurel (2005). "Romanians in the 14th-16th centuries: from the „Christian Republic“ to the „Restoration of Dacia“". In Pop, Ioan-Aurel; Bolovan, Ioan. History of Romania: Compendium. Romanian Cultural Institute (Center for Transylvanian Studies). pp. 255. ISBN 978-973-7784-12-4.</ref> Михаил I изпада в тежко положение.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Част от болярите оттеглят подкрепата си за него и минават на страната на Дан II.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Тъй като Михаил I не е в състояние да спази договора с тях, османците изпращат войска на Дан II и нахлуват във Влашко. През лятото на 1420 г. Михаил I загива в сражение с тях, а на трона се качва Дан II. Той изгубва властта за кратко през 1421 г., но още същата година отново се връща на трона и така в продължение на няколко години чак до 1431 г. пет пъти е начело на Влашкото княжество, най-дългият от тях за четири години. Загива в битка с османците през 1432 г. == Семейство == Дан II трима сина: Басараб II, Владислав II и Дан III. * Владислав II убива [[Влад II Дракул]] в блатата край Илфов през декември 1447 г. и след това подпомогнат от [[Янош Хуняди]] заема влашкия трон. На 20 август 1456 г. [[Влад Цепеш]] убива Владислав II и застава на чело на Влахия. *[[Басараб II]] е екзекутиран от Влад Цепеш, който по време на второто си управление арестува всички нелоялни боляри и ги наказва. По негова заповед Басараб II е погребан жив. * Дан III Претендента. След смъртта на брат си Владислав се опитва да вземе властта във Влахия, но е разбит при Рукер и пленен. Принуден от Влад Цепеш сам да изкопае гроба си, след което е обезглавен. == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] g1d8ruudl9fl6o8tio7blw9okpjo3du 12434883 12434882 2024-12-08T14:03:04Z Bichoes78 258843 /* Семейство */ 12434883 wikitext text/x-wiki {{Личност|монарх}} '''Дан II''' ({{lang|ro|Dan al II-lea}}) е войвода на [[Влашко]] пет пъти (между 1420 и 1421, между 1421 и 1423, 1423 – 1424, 1426 – 1427 и от 1427 до 1431 г.) като в четири от тези пет пъти е сменен от неговия съперник за трона [[Раду II Празнаглава]]. == Живот == Той е син на [[Дан I]].<ref>Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula. The Center of Romanian Studies, р.31. ISBN 973-98392-2-3</ref> След смъртта на баща му през 1387 г. неговият чичо [[Мирчо Стари]] поема властта, а Дан II остава лоялен към чичо си по време на неговото управление. Той се споменава за първи път през 1411 г., когато е изпратен от Мирчо начело на влашки контингент, който воюва на страната на [[Муса Челеби]] и му помага да превземе [[Одрин]] по време на гражданската война между османските принцове. Когато обаче през 1418 г. Мирчо Стари е наследен от сина си [[Михаил I (Влахия)|Михаил I]] Дан II се изправя срещу братовчед си като претендент за трона. Изгубил няколко крепости срещу османците и принуден от тях да им изплати данъка за трите предишни години, които още Мирчо Стари им дължал,<ref>Pop, Ioan-Aurel (2005). "Romanians in the 14th-16th centuries: from the „Christian Republic“ to the „Restoration of Dacia“". In Pop, Ioan-Aurel; Bolovan, Ioan. History of Romania: Compendium. Romanian Cultural Institute (Center for Transylvanian Studies). pp. 255. ISBN 978-973-7784-12-4.</ref> Михаил I изпада в тежко положение.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Част от болярите оттеглят подкрепата си за него и минават на страната на Дан II.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Тъй като Михаил I не е в състояние да спази договора с тях, османците изпращат войска на Дан II и нахлуват във Влашко. През лятото на 1420 г. Михаил I загива в сражение с тях, а на трона се качва Дан II. Той изгубва властта за кратко през 1421 г., но още същата година отново се връща на трона и така в продължение на няколко години чак до 1431 г. пет пъти е начело на Влашкото княжество, най-дългият от тях за четири години. Загива в битка с османците през 1432 г. == Семейство == Дан II трима сина: Басараб II, Владислав II и Дан III. * [[Владислав II (Влахия)|Владислав II]] убива [[Влад II Дракул]] в блатата край Илфов през декември 1447 г. и след това подпомогнат от [[Янош Хуняди]] заема влашкия трон. На 20 август 1456 г. [[Влад Цепеш]] убива Владислав II и застава на чело на Влахия. *[[Басараб II]] е екзекутиран от Влад Цепеш, който по време на второто си управление арестува всички нелоялни боляри и ги наказва. По негова заповед Басараб II е погребан жив. * Дан III Претендента. След смъртта на брат си Владислав се опитва да вземе властта във Влахия, но е разбит при Рукер и пленен. Принуден от Влад Цепеш сам да изкопае гроба си, след което е обезглавен. == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] eea1mxsxicua8zegpfc91m5rvdc0d0k 12434889 12434883 2024-12-08T14:09:07Z Bichoes78 258843 12434889 wikitext text/x-wiki {{Личност|монарх}} '''Йоан Дан II''' ({{lang|ro|Dan al II-lea}}), наричан още Дан Смели, е войвода на [[Влашко]] пет пъти (между 1420 и 1421, между 1421 и 1423, 1423 – 1424, 1426 – 1427 и от 1427 до 1431 г.) като в четири от тези пет пъти е сменен от неговия съперник за трона [[Раду II Празнаглава]]. == Живот == Той е син на [[Дан I]].<ref>Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula. The Center of Romanian Studies, р.31. ISBN 973-98392-2-3</ref> След смъртта на баща му през 1387 г. неговият чичо [[Мирчо Стари]] поема властта, а Дан II остава лоялен към чичо си по време на неговото управление. Той се споменава за първи път през 1411 г., когато е изпратен от Мирчо начело на влашки контингент, който воюва на страната на [[Муса Челеби]] и му помага да превземе [[Одрин]] по време на гражданската война между османските принцове. Когато обаче през 1418 г. Мирчо Стари е наследен от сина си [[Михаил I (Влахия)|Михаил I]] Дан II се изправя срещу братовчед си като претендент за трона. Изгубил няколко крепости срещу османците и принуден от тях да им изплати данъка за трите предишни години, които още Мирчо Стари им дължал,<ref>Pop, Ioan-Aurel (2005). "Romanians in the 14th-16th centuries: from the „Christian Republic“ to the „Restoration of Dacia“". In Pop, Ioan-Aurel; Bolovan, Ioan. History of Romania: Compendium. Romanian Cultural Institute (Center for Transylvanian Studies). pp. 255. ISBN 978-973-7784-12-4.</ref> Михаил I изпада в тежко положение.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Част от болярите оттеглят подкрепата си за него и минават на страната на Дан II.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Тъй като Михаил I не е в състояние да спази договора с тях, османците изпращат войска на Дан II и нахлуват във Влашко. През лятото на 1420 г. Михаил I загива в сражение с тях, а на трона се качва Дан II. Той изгубва властта за кратко през 1421 г., но още същата година отново се връща на трона и така в продължение на няколко години чак до 1431 г. пет пъти е начело на Влашкото княжество, най-дългият от тях за четири години. Загива в битка с османците през 1432 г. == Семейство == Дан II трима сина: Басараб II, Владислав II и Дан III. * [[Владислав II (Влахия)|Владислав II]] убива [[Влад II Дракул]] в блатата край Илфов през декември 1447 г. и след това подпомогнат от [[Янош Хуняди]] заема влашкия трон. На 20 август 1456 г. [[Влад Цепеш]] убива Владислав II и застава на чело на Влахия. *[[Басараб II]] е екзекутиран от Влад Цепеш, който по време на второто си управление арестува всички нелоялни боляри и ги наказва. По негова заповед Басараб II е погребан жив. * Дан III Претендента. След смъртта на брат си Владислав се опитва да вземе властта във Влахия, но е разбит при Рукер и пленен. Принуден от Влад Цепеш сам да изкопае гроба си, след което е обезглавен. == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] 8la7gwxujpnydl581r3ou5ro70a2nmm 12434897 12434889 2024-12-08T14:20:52Z Bichoes78 258843 12434897 wikitext text/x-wiki {{Личност|монарх}} '''Йоан Дан II''' ({{lang|ro|Dan al II-lea}}), наричан още Дан Смели, е войвода на [[Влашко]] пет пъти (между 1420 и 1421, между 1421 и 1423, 1423 – 1424, 1426 – 1427 и от 1427 до 1431 г.) като в четири от тези пет пъти е сменен от неговия съперник за трона [[Раду II Празнаглава]].Tой е представител на династията Басараба-Данещи, син на войводата Йоан [[Дан I]] и съпругата му Мария. По линия на баща си е внук на войводата [[Раду I]] (1375-1380) и първта му съпруга Ана и правнук на войводата [[Никола Александър Басараб]] (1352-1364). Той е племенник на [[Мирча Стари|Мирчо Стари]]. == Живот == След смъртта на баща му през 1387 г. неговият чичо [[Мирчо Стари]] поема властта, а Дан II остава лоялен към чичо си по време на неговото управление. Той се споменава за първи път през 1411 г., когато е изпратен от Мирчо начело на влашки контингент, който воюва на страната на [[Муса Челеби]] и му помага да превземе [[Одрин]] по време на гражданската война между османските принцове. Когато обаче през 1418 г. Мирчо Стари е наследен от сина си [[Михаил I (Влахия)|Михаил I]] Дан II се изправя срещу братовчед си като претендент за трона. Изгубил няколко крепости срещу османците и принуден от тях да им изплати данъка за трите предишни години, които още Мирчо Стари им дължал,<ref>Pop, Ioan-Aurel (2005). "Romanians in the 14th-16th centuries: from the „Christian Republic“ to the „Restoration of Dacia“". In Pop, Ioan-Aurel; Bolovan, Ioan. History of Romania: Compendium. Romanian Cultural Institute (Center for Transylvanian Studies). pp. 255. ISBN 978-973-7784-12-4.</ref> Михаил I изпада в тежко положение.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Част от болярите оттеглят подкрепата си за него и минават на страната на Дан II.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Тъй като Михаил I не е в състояние да спази договора с тях, османците изпращат войска на Дан II и нахлуват във Влашко. През лятото на 1420 г. Михаил I загива в сражение с тях, а на трона се качва Дан II. Той изгубва властта за кратко през 1421 г., но още същата година отново се връща на трона и така в продължение на няколко години чак до 1431 г. пет пъти е начело на Влашкото княжество, най-дългият от тях за четири години. Загива в битка с османците през 1432 г. == Семейство == Дан II трима сина: Басараб II, Владислав II и Дан III. * [[Владислав II (Влахия)|Владислав II]] убива [[Влад II Дракул]] в блатата край Илфов през декември 1447 г. и след това подпомогнат от [[Янош Хуняди]] заема влашкия трон. На 20 август 1456 г. [[Влад Цепеш]] убива Владислав II и застава на чело на Влахия. *[[Басараб II]] е екзекутиран от Влад Цепеш, който по време на второто си управление арестува всички нелоялни боляри и ги наказва. По негова заповед Басараб II е погребан жив. * Дан III Претендента. След смъртта на брат си Владислав се опитва да вземе властта във Влахия, но е разбит при Рукер и пленен. Принуден от Влад Цепеш сам да изкопае гроба си, след което е обезглавен. == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] 75l0855676tk66hihdvchebjqaeebrl 12434898 12434897 2024-12-08T14:21:36Z Bichoes78 258843 12434898 wikitext text/x-wiki {{Личност|монарх}} '''Йоан Дан II''' ({{lang|ro|Dan al II-lea}}), наричан още Дан Смели, е войвода на [[Влашко]] пет пъти (между 1420 и 1421, между 1421 и 1423, 1423 – 1424, 1426 – 1427 и от 1427 до 1431 г.) като в четири от тези пет пъти е сменен от неговия съперник за трона [[Раду II Празнаглава]].Tой е представител на династията Басараба-Данещи, син на войводата [[Йоан Дан I]] и съпругата му Мария. По линия на баща си е внук на войводата [[Раду I]] (1375-1380) и първта му съпруга Ана и правнук на войводата [[Никола Александър Басараб]] (1352-1364). Той е племенник на [[Мирча Стари|Мирчо Стари]]. == Живот == След смъртта на баща му през 1387 г. неговият чичо [[Мирчо Стари]] поема властта, а Дан II остава лоялен към чичо си по време на неговото управление. Той се споменава за първи път през 1411 г., когато е изпратен от Мирчо начело на влашки контингент, който воюва на страната на [[Муса Челеби]] и му помага да превземе [[Одрин]] по време на гражданската война между османските принцове. Когато обаче през 1418 г. Мирчо Стари е наследен от сина си [[Михаил I (Влахия)|Михаил I]] Дан II се изправя срещу братовчед си като претендент за трона. Изгубил няколко крепости срещу османците и принуден от тях да им изплати данъка за трите предишни години, които още Мирчо Стари им дължал,<ref>Pop, Ioan-Aurel (2005). "Romanians in the 14th-16th centuries: from the „Christian Republic“ to the „Restoration of Dacia“". In Pop, Ioan-Aurel; Bolovan, Ioan. History of Romania: Compendium. Romanian Cultural Institute (Center for Transylvanian Studies). pp. 255. ISBN 978-973-7784-12-4.</ref> Михаил I изпада в тежко положение.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Част от болярите оттеглят подкрепата си за него и минават на страната на Дан II.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Тъй като Михаил I не е в състояние да спази договора с тях, османците изпращат войска на Дан II и нахлуват във Влашко. През лятото на 1420 г. Михаил I загива в сражение с тях, а на трона се качва Дан II. Той изгубва властта за кратко през 1421 г., но още същата година отново се връща на трона и така в продължение на няколко години чак до 1431 г. пет пъти е начело на Влашкото княжество, най-дългият от тях за четири години. Загива в битка с османците през 1432 г. == Семейство == Дан II трима сина: Басараб II, Владислав II и Дан III. * [[Владислав II (Влахия)|Владислав II]] убива [[Влад II Дракул]] в блатата край Илфов през декември 1447 г. и след това подпомогнат от [[Янош Хуняди]] заема влашкия трон. На 20 август 1456 г. [[Влад Цепеш]] убива Владислав II и застава на чело на Влахия. *[[Басараб II]] е екзекутиран от Влад Цепеш, който по време на второто си управление арестува всички нелоялни боляри и ги наказва. По негова заповед Басараб II е погребан жив. * Дан III Претендента. След смъртта на брат си Владислав се опитва да вземе властта във Влахия, но е разбит при Рукер и пленен. Принуден от Влад Цепеш сам да изкопае гроба си, след което е обезглавен. == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] k1k2horwbdd8gmqfqrn0qxpi445ny04 12434899 12434898 2024-12-08T14:22:15Z Bichoes78 258843 12434899 wikitext text/x-wiki {{Личност|монарх}} '''Йоан Дан II''' ({{lang|ro|Dan al II-lea}}), наричан още Дан Смели, е войвода на [[Влашко]] пет пъти (между 1420 и 1421, между 1421 и 1423, 1423 – 1424, 1426 – 1427 и от 1427 до 1431 г.) като в четири от тези пет пъти е сменен от неговия съперник за трона [[Раду II Празнаглава]].Tой е представител на династията Басараба-Данещи, син на войводата [[Дан I|Йоан Дан I]] и съпругата му Мария. По линия на баща си е внук на войводата [[Раду I]] (1375-1380) и първта му съпруга Ана и правнук на войводата [[Никола Александър Басараб]] (1352-1364). Той е племенник на [[Мирча Стари|Мирчо Стари]]. == Живот == След смъртта на баща му през 1387 г. неговият чичо [[Мирчо Стари]] поема властта, а Дан II остава лоялен към чичо си по време на неговото управление. Той се споменава за първи път през 1411 г., когато е изпратен от Мирчо начело на влашки контингент, който воюва на страната на [[Муса Челеби]] и му помага да превземе [[Одрин]] по време на гражданската война между османските принцове. Когато обаче през 1418 г. Мирчо Стари е наследен от сина си [[Михаил I (Влахия)|Михаил I]] Дан II се изправя срещу братовчед си като претендент за трона. Изгубил няколко крепости срещу османците и принуден от тях да им изплати данъка за трите предишни години, които още Мирчо Стари им дължал,<ref>Pop, Ioan-Aurel (2005). "Romanians in the 14th-16th centuries: from the „Christian Republic“ to the „Restoration of Dacia“". In Pop, Ioan-Aurel; Bolovan, Ioan. History of Romania: Compendium. Romanian Cultural Institute (Center for Transylvanian Studies). pp. 255. ISBN 978-973-7784-12-4.</ref> Михаил I изпада в тежко положение.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Част от болярите оттеглят подкрепата си за него и минават на страната на Дан II.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Тъй като Михаил I не е в състояние да спази договора с тях, османците изпращат войска на Дан II и нахлуват във Влашко. През лятото на 1420 г. Михаил I загива в сражение с тях, а на трона се качва Дан II. Той изгубва властта за кратко през 1421 г., но още същата година отново се връща на трона и така в продължение на няколко години чак до 1431 г. пет пъти е начело на Влашкото княжество, най-дългият от тях за четири години. Загива в битка с османците през 1432 г. == Семейство == Дан II трима сина: Басараб II, Владислав II и Дан III. * [[Владислав II (Влахия)|Владислав II]] убива [[Влад II Дракул]] в блатата край Илфов през декември 1447 г. и след това подпомогнат от [[Янош Хуняди]] заема влашкия трон. На 20 август 1456 г. [[Влад Цепеш]] убива Владислав II и застава на чело на Влахия. *[[Басараб II]] е екзекутиран от Влад Цепеш, който по време на второто си управление арестува всички нелоялни боляри и ги наказва. По негова заповед Басараб II е погребан жив. * Дан III Претендента. След смъртта на брат си Владислав се опитва да вземе властта във Влахия, но е разбит при Рукер и пленен. Принуден от Влад Цепеш сам да изкопае гроба си, след което е обезглавен. == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] pm6hvbkk68b41ep71eicqhgfd2ynjvn 12434902 12434899 2024-12-08T14:24:53Z Bichoes78 258843 12434902 wikitext text/x-wiki {{Личност|монарх}} '''Йоан Дан II''' ({{lang|ro|Dan al II-lea}}), наричан още Дан Смели, е войвода на [[Влашко]] пет пъти (между 1420 и 1421, между 1421 и 1423, 1423 – 1424, 1426 – 1427 и от 1427 до 1431 г.) като в четири от тези пет пъти е сменен от неговия съперник за трона [[Раду II Празнаглава]].Tой е представител на династията Басараба-Данещи, син на войводата [[Дан I|Йоан Дан I]] и съпругата му Мария. По линия на баща си е внук на войводата [[Раду I]] (1375-1380) и първта му съпруга Ана и правнук на войводата [[Никола Александър Басараб]] (1352-1364). Той е племенник на [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] и братовчед на [[Влад II Дракул]]. == Живот == След смъртта на баща му през 1387 г. неговият чичо [[Мирчо Стари]] поема властта, а Дан II остава лоялен към чичо си по време на неговото управление. Той се споменава за първи път през 1411 г., когато е изпратен от Мирчо начело на влашки контингент, който воюва на страната на [[Муса Челеби]] и му помага да превземе [[Одрин]] по време на гражданската война между османските принцове. Когато обаче през 1418 г. Мирчо Стари е наследен от сина си [[Михаил I (Влахия)|Михаил I]] Дан II се изправя срещу братовчед си като претендент за трона. Изгубил няколко крепости срещу османците и принуден от тях да им изплати данъка за трите предишни години, които още Мирчо Стари им дължал,<ref>Pop, Ioan-Aurel (2005). "Romanians in the 14th-16th centuries: from the „Christian Republic“ to the „Restoration of Dacia“". In Pop, Ioan-Aurel; Bolovan, Ioan. History of Romania: Compendium. Romanian Cultural Institute (Center for Transylvanian Studies). pp. 255. ISBN 978-973-7784-12-4.</ref> Михаил I изпада в тежко положение.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Част от болярите оттеглят подкрепата си за него и минават на страната на Дан II.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Тъй като Михаил I не е в състояние да спази договора с тях, османците изпращат войска на Дан II и нахлуват във Влашко. През лятото на 1420 г. Михаил I загива в сражение с тях, а на трона се качва Дан II. Той изгубва властта за кратко през 1421 г., но още същата година отново се връща на трона и така в продължение на няколко години чак до 1431 г. пет пъти е начело на Влашкото княжество, най-дългият от тях за четири години. Загива в битка с османците през 1432 г. == Семейство == Дан II трима сина: Басараб II, Владислав II и Дан III. * [[Владислав II (Влахия)|Владислав II]] убива [[Влад II Дракул]] в блатата край Илфов през декември 1447 г. и след това подпомогнат от [[Янош Хуняди]] заема влашкия трон. На 20 август 1456 г. [[Влад Цепеш]] убива Владислав II и застава на чело на Влахия. *[[Басараб II]] е екзекутиран от Влад Цепеш, който по време на второто си управление арестува всички нелоялни боляри и ги наказва. По негова заповед Басараб II е погребан жив. * Дан III Претендента. След смъртта на брат си Владислав се опитва да вземе властта във Влахия, но е разбит при Рукер и пленен. Принуден от Влад Цепеш сам да изкопае гроба си, след което е обезглавен. == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] 5e2hzcj0bdrj6g0u63tvyq3mnuhjer8 12434908 12434902 2024-12-08T14:31:19Z Bichoes78 258843 /* Живот */ 12434908 wikitext text/x-wiki {{Личност|монарх}} '''Йоан Дан II''' ({{lang|ro|Dan al II-lea}}), наричан още Дан Смели, е войвода на [[Влашко]] пет пъти (между 1420 и 1421, между 1421 и 1423, 1423 – 1424, 1426 – 1427 и от 1427 до 1431 г.) като в четири от тези пет пъти е сменен от неговия съперник за трона [[Раду II Празнаглава]].Tой е представител на династията Басараба-Данещи, син на войводата [[Дан I|Йоан Дан I]] и съпругата му Мария. По линия на баща си е внук на войводата [[Раду I]] (1375-1380) и първта му съпруга Ана и правнук на войводата [[Никола Александър Басараб]] (1352-1364). Той е племенник на [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] и братовчед на [[Влад II Дракул]]. == Живот == През 1386г. Дан I е убит от българският цар [[Иван Шишман|Йоан Шишман]] и е наследен от брат си Мирчо. С това убийство се слага началото на кървавата вражда между двта клона на Басараба - Данещи и Дракулещи, оспорващи си правото да владеят Влашкото воеводство. Дан I и Мария оставят трима сина – [[Влад I Узурпатор|Влад]], Йоан и Дан, които към онзи момент са малки и нямат претенции към трона на баща си. Най-малкият от братята –Дан, избира да остане лоялен на чичо си Мирчо и остава в двора му. Той се споменава за първи път през 1411 г., когато е изпратен от Мирчо Стари начело на влашки контингент, който воюва на страната на [[Муса Челеби]] и му помага да превземе [[Одрин]] по време на гражданската война между османските принцове. Когато обаче през 1418 г. Мирчо Стари е наследен от сина си [[Михаил I (Влахия)|Михаил I]] Дан II се изправя срещу братовчед си като претендент за трона. Изгубил няколко крепости срещу османците и принуден от тях да им изплати данъка за трите предишни години, които още Мирчо Стари им дължал,<ref>Pop, Ioan-Aurel (2005). "Romanians in the 14th-16th centuries: from the „Christian Republic“ to the „Restoration of Dacia“". In Pop, Ioan-Aurel; Bolovan, Ioan. History of Romania: Compendium. Romanian Cultural Institute (Center for Transylvanian Studies). pp. 255. ISBN 978-973-7784-12-4.</ref> Михаил I изпада в тежко положение.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Част от болярите оттеглят подкрепата си за него и минават на страната на Дан II.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Тъй като Михаил I не е в състояние да спази договора с тях, османците изпращат войска на Дан II и нахлуват във Влашко. През лятото на 1420 г. Михаил I загива в сражение с тях, а на трона се качва Дан II. Той изгубва властта за кратко през 1421 г., но още същата година отново се връща на трона и така в продължение на няколко години чак до 1431 г. пет пъти е начело на Влашкото княжество, най-дългият от тях за четири години. Загива в битка с османците през 1432 г. == Семейство == Дан II трима сина: Басараб II, Владислав II и Дан III. * [[Владислав II (Влахия)|Владислав II]] убива [[Влад II Дракул]] в блатата край Илфов през декември 1447 г. и след това подпомогнат от [[Янош Хуняди]] заема влашкия трон. На 20 август 1456 г. [[Влад Цепеш]] убива Владислав II и застава на чело на Влахия. *[[Басараб II]] е екзекутиран от Влад Цепеш, който по време на второто си управление арестува всички нелоялни боляри и ги наказва. По негова заповед Басараб II е погребан жив. * Дан III Претендента. След смъртта на брат си Владислав се опитва да вземе властта във Влахия, но е разбит при Рукер и пленен. Принуден от Влад Цепеш сам да изкопае гроба си, след което е обезглавен. == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] mxikr6h8lqq39mwzxq5yhnjwvivbgrt 12434910 12434908 2024-12-08T14:32:33Z Bichoes78 258843 /* Живот */ 12434910 wikitext text/x-wiki {{Личност|монарх}} '''Йоан Дан II''' ({{lang|ro|Dan al II-lea}}), наричан още Дан Смели, е войвода на [[Влашко]] пет пъти (между 1420 и 1421, между 1421 и 1423, 1423 – 1424, 1426 – 1427 и от 1427 до 1431 г.) като в четири от тези пет пъти е сменен от неговия съперник за трона [[Раду II Празнаглава]].Tой е представител на династията Басараба-Данещи, син на войводата [[Дан I|Йоан Дан I]] и съпругата му Мария. По линия на баща си е внук на войводата [[Раду I]] (1375-1380) и първта му съпруга Ана и правнук на войводата [[Никола Александър Басараб]] (1352-1364). Той е племенник на [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] и братовчед на [[Влад II Дракул]]. == Живот == През 1386г. Дан I е убит от българският цар [[Иван Шишман|Йоан Шишман]] и е наследен от брат си Мирчо. С това убийство се слага началото на кървавата вражда между двта клона на Басараба - Данещи и Дракулещи, оспорващи си правото да владеят Влашкото воеводство. Дан I и Мария оставят трима сина – [[Влад I Узурпатор|Влад]], Йоан и Дан, които към онзи момент са малки и нямат претенции към трона на баща си. Най-малкият от братята – Дан, избира да остане лоялен на чичо си Мирчо и остава в двора му. Той се споменава за първи път през 1411 г., когато е изпратен от Мирчо Стари начело на влашки контингент, който воюва на страната на [[Муса Челеби]] и му помага да превземе [[Одрин]] по време на гражданската война между османските принцове. Когато обаче през 1418 г. Мирчо Стари е наследен от сина си [[Михаил I (Влахия)|Михаил I]] Дан II се изправя срещу братовчед си като претендент за трона. Изгубил няколко крепости срещу османците и принуден от тях да им изплати данъка за трите предишни години, които още Мирчо Стари им дължал,<ref>Pop, Ioan-Aurel (2005). "Romanians in the 14th-16th centuries: from the „Christian Republic“ to the „Restoration of Dacia“". In Pop, Ioan-Aurel; Bolovan, Ioan. History of Romania: Compendium. Romanian Cultural Institute (Center for Transylvanian Studies). pp. 255. ISBN 978-973-7784-12-4.</ref> Михаил I изпада в тежко положение.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Част от болярите оттеглят подкрепата си за него и минават на страната на Дан II.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Тъй като Михаил I не е в състояние да спази договора с тях, османците изпращат войска на Дан II и нахлуват във Влашко. През лятото на 1420 г. Михаил I загива в сражение с тях, а на трона се качва Дан II. Той изгубва властта за кратко през 1421 г., но още същата година отново се връща на трона и така в продължение на няколко години чак до 1431 г. пет пъти е начело на Влашкото княжество, най-дългият от тях за четири години. Загива в битка с османците през 1432 г. == Семейство == Дан II трима сина: Басараб II, Владислав II и Дан III. * [[Владислав II (Влахия)|Владислав II]] убива [[Влад II Дракул]] в блатата край Илфов през декември 1447 г. и след това подпомогнат от [[Янош Хуняди]] заема влашкия трон. На 20 август 1456 г. [[Влад Цепеш]] убива Владислав II и застава на чело на Влахия. *[[Басараб II]] е екзекутиран от Влад Цепеш, който по време на второто си управление арестува всички нелоялни боляри и ги наказва. По негова заповед Басараб II е погребан жив. * Дан III Претендента. След смъртта на брат си Владислав се опитва да вземе властта във Влахия, но е разбит при Рукер и пленен. Принуден от Влад Цепеш сам да изкопае гроба си, след което е обезглавен. == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] 168yxqzwnmpappgnyzsjh9xdoic5t3x 12434951 12434910 2024-12-08T15:12:34Z Bichoes78 258843 /* Семейство */ 12434951 wikitext text/x-wiki {{Личност|монарх}} '''Йоан Дан II''' ({{lang|ro|Dan al II-lea}}), наричан още Дан Смели, е войвода на [[Влашко]] пет пъти (между 1420 и 1421, между 1421 и 1423, 1423 – 1424, 1426 – 1427 и от 1427 до 1431 г.) като в четири от тези пет пъти е сменен от неговия съперник за трона [[Раду II Празнаглава]].Tой е представител на династията Басараба-Данещи, син на войводата [[Дан I|Йоан Дан I]] и съпругата му Мария. По линия на баща си е внук на войводата [[Раду I]] (1375-1380) и първта му съпруга Ана и правнук на войводата [[Никола Александър Басараб]] (1352-1364). Той е племенник на [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] и братовчед на [[Влад II Дракул]]. == Живот == През 1386г. Дан I е убит от българският цар [[Иван Шишман|Йоан Шишман]] и е наследен от брат си Мирчо. С това убийство се слага началото на кървавата вражда между двта клона на Басараба - Данещи и Дракулещи, оспорващи си правото да владеят Влашкото воеводство. Дан I и Мария оставят трима сина – [[Влад I Узурпатор|Влад]], Йоан и Дан, които към онзи момент са малки и нямат претенции към трона на баща си. Най-малкият от братята – Дан, избира да остане лоялен на чичо си Мирчо и остава в двора му. Той се споменава за първи път през 1411 г., когато е изпратен от Мирчо Стари начело на влашки контингент, който воюва на страната на [[Муса Челеби]] и му помага да превземе [[Одрин]] по време на гражданската война между османските принцове. Когато обаче през 1418 г. Мирчо Стари е наследен от сина си [[Михаил I (Влахия)|Михаил I]] Дан II се изправя срещу братовчед си като претендент за трона. Изгубил няколко крепости срещу османците и принуден от тях да им изплати данъка за трите предишни години, които още Мирчо Стари им дължал,<ref>Pop, Ioan-Aurel (2005). "Romanians in the 14th-16th centuries: from the „Christian Republic“ to the „Restoration of Dacia“". In Pop, Ioan-Aurel; Bolovan, Ioan. History of Romania: Compendium. Romanian Cultural Institute (Center for Transylvanian Studies). pp. 255. ISBN 978-973-7784-12-4.</ref> Михаил I изпада в тежко положение.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Част от болярите оттеглят подкрепата си за него и минават на страната на Дан II.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Тъй като Михаил I не е в състояние да спази договора с тях, османците изпращат войска на Дан II и нахлуват във Влашко. През лятото на 1420 г. Михаил I загива в сражение с тях, а на трона се качва Дан II. Той изгубва властта за кратко през 1421 г., но още същата година отново се връща на трона и така в продължение на няколко години чак до 1431 г. пет пъти е начело на Влашкото княжество, най-дългият от тях за четири години. Загива в битка с османците през 1432 г. == Семейство == Дан II трима сина: Басараб II, Владислав II и Дан III. * [[Владислав II (Влахия)|Владислав II]] убива [[Влад II Дракул]] в блатата край [[Илфов]] през декември 1447 г. и след това подпомогнат от [[Янош Хуняди]] заема влашкия трон. На 20 август 1456 г. [[Влад Цепеш]] убива Владислав II и застава на чело на Влахия. *[[Басараб II]] е екзекутиран от Влад Цепеш, който по време на второто си управление арестува всички нелоялни боляри и ги наказва. По негова заповед Басараб II е погребан жив. * Дан III Претендента. След смъртта на брат си Владислав се опитва да вземе властта във Влахия, но е разбит при Рукер и пленен. Принуден от Влад Цепеш сам да изкопае гроба си, след което е обезглавен. == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] i5smus0dfqju4utv11uc3rq0tsnr3p2 12434955 12434951 2024-12-08T15:14:48Z Bichoes78 258843 /* Живот */ 12434955 wikitext text/x-wiki {{Личност|монарх}} '''Йоан Дан II''' ({{lang|ro|Dan al II-lea}}), наричан още Дан Смели, е войвода на [[Влашко]] пет пъти (между 1420 и 1421, между 1421 и 1423, 1423 – 1424, 1426 – 1427 и от 1427 до 1431 г.) като в четири от тези пет пъти е сменен от неговия съперник за трона [[Раду II Празнаглава]].Tой е представител на династията Басараба-Данещи, син на войводата [[Дан I|Йоан Дан I]] и съпругата му Мария. По линия на баща си е внук на войводата [[Раду I]] (1375-1380) и първта му съпруга Ана и правнук на войводата [[Никола Александър Басараб]] (1352-1364). Той е племенник на [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] и братовчед на [[Влад II Дракул]]. == Живот == През 1386г. Дан I е убит от българският цар [[Иван Шишман|Йоан Шишман]] и е наследен от брат си Мирчо. С това убийство се слага началото на кървавата вражда между двта клона на [[Басараб|Басараба]] - Данещи и Дракулещи, оспорващи си правото да владеят Влашкото воеводство. Дан I и Мария оставят трима сина – [[Влад I Узурпатор|Влад]], Йоан и Дан, които към онзи момент са малки и нямат претенции към трона на баща си. Най-малкият от братята – Дан, избира да остане лоялен на чичо си Мирчо и остава в двора му. Той се споменава за първи път през 1411 г., когато е изпратен от Мирчо Стари начело на влашки контингент, който воюва на страната на [[Муса Челеби]] и му помага да превземе [[Одрин]] по време на гражданската война между османските принцове. Когато обаче през 1418 г. Мирчо Стари е наследен от сина си [[Михаил I (Влахия)|Михаил I]] Дан II се изправя срещу братовчед си като претендент за трона. Изгубил няколко крепости срещу османците и принуден от тях да им изплати данъка за трите предишни години, които още Мирчо Стари им дължал,<ref>Pop, Ioan-Aurel (2005). "Romanians in the 14th-16th centuries: from the „Christian Republic“ to the „Restoration of Dacia“". In Pop, Ioan-Aurel; Bolovan, Ioan. History of Romania: Compendium. Romanian Cultural Institute (Center for Transylvanian Studies). pp. 255. ISBN 978-973-7784-12-4.</ref> Михаил I изпада в тежко положение.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Част от болярите оттеглят подкрепата си за него и минават на страната на Дан II.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Тъй като Михаил I не е в състояние да спази договора с тях, османците изпращат войска на Дан II и нахлуват във Влашко. През лятото на 1420 г. Михаил I загива в сражение с тях, а на трона се качва Дан II. Той изгубва властта за кратко през 1421 г., но още същата година отново се връща на трона и така в продължение на няколко години чак до 1431 г. пет пъти е начело на Влашкото княжество, най-дългият от тях за четири години. Загива в битка с османците през 1432 г. == Семейство == Дан II трима сина: Басараб II, Владислав II и Дан III. * [[Владислав II (Влахия)|Владислав II]] убива [[Влад II Дракул]] в блатата край [[Илфов]] през декември 1447 г. и след това подпомогнат от [[Янош Хуняди]] заема влашкия трон. На 20 август 1456 г. [[Влад Цепеш]] убива Владислав II и застава на чело на Влахия. *[[Басараб II]] е екзекутиран от Влад Цепеш, който по време на второто си управление арестува всички нелоялни боляри и ги наказва. По негова заповед Басараб II е погребан жив. * Дан III Претендента. След смъртта на брат си Владислав се опитва да вземе властта във Влахия, но е разбит при Рукер и пленен. Принуден от Влад Цепеш сам да изкопае гроба си, след което е обезглавен. == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] 8v2r9jk8j5j5twxuy8ddp477ykzvh28 12435096 12434955 2024-12-08T17:52:07Z Bichoes78 258843 /* Живот */ 12435096 wikitext text/x-wiki {{Личност|монарх}} '''Йоан Дан II''' ({{lang|ro|Dan al II-lea}}), наричан още Дан Смели, е войвода на [[Влашко]] пет пъти (между 1420 и 1421, между 1421 и 1423, 1423 – 1424, 1426 – 1427 и от 1427 до 1431 г.) като в четири от тези пет пъти е сменен от неговия съперник за трона [[Раду II Празнаглава]].Tой е представител на династията Басараба-Данещи, син на войводата [[Дан I|Йоан Дан I]] и съпругата му Мария. По линия на баща си е внук на войводата [[Раду I]] (1375-1380) и първта му съпруга Ана и правнук на войводата [[Никола Александър Басараб]] (1352-1364). Той е племенник на [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] и братовчед на [[Влад II Дракул]]. == Живот == През 1386г. Дан I е убит от българският цар [[Иван Шишман|Йоан Шишман]] и е наследен от брат си Мирчо. С това убийство се слага началото на кървавата вражда между двта клона на [[Басараб|Басараба]] - Данещи и Дракулещи, оспорващи си правото да владеят Влашкото воеводство. Дан I и Мария оставят трима сина – [[Влад I Узурпатор|Влад]], Йоан и Дан, които към онзи момент са малки и нямат претенции към трона на баща си. Най-малкият от братята – Дан, избира да остане лоялен на чичо си Мирчо и остава в двора му. Той се споменава за първи път през 1409 г., когато е изпратен от Мирчо Стари начело на влашки контингент, който воюва на страната на [[Муса Челеби]] в Тракия и му помага да превземе [[Одрин]] по време на гражданската война между османските принцове. Когато обаче през 1418 г. Мирчо Стари е наследен от сина си [[Михаил I (Влахия)|Михаил I]] Дан II се изправя срещу братовчед си като претендент за трона. Изгубил няколко крепости срещу османците и принуден от тях да им изплати данъка за трите предишни години, които още Мирчо Стари им дължал,<ref>Pop, Ioan-Aurel (2005). "Romanians in the 14th-16th centuries: from the „Christian Republic“ to the „Restoration of Dacia“". In Pop, Ioan-Aurel; Bolovan, Ioan. History of Romania: Compendium. Romanian Cultural Institute (Center for Transylvanian Studies). pp. 255. ISBN 978-973-7784-12-4.</ref> Михаил I изпада в тежко положение.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Част от болярите оттеглят подкрепата си за него и минават на страната на Дан II.<ref>Kurt W. Treptow, Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, The Center of Romanian Studies, 2000, р.37, ISBN 973-98392-2-3</ref> Тъй като Михаил I не е в състояние да спази договора с тях, османците изпращат войска на Дан II и нахлуват във Влашко. През лятото на 1420 г. Михаил I загива в сражение с тях, а на трона се качва Дан II. Той изгубва властта за кратко през 1421 г., но още същата година отново се връща на трона и така в продължение на няколко години чак до 1431 г. пет пъти е начело на Влашкото княжество, най-дългият от тях за четири години. Загива в битка с османците през 1432 г. == Семейство == Дан II трима сина: Басараб II, Владислав II и Дан III. * [[Владислав II (Влахия)|Владислав II]] убива [[Влад II Дракул]] в блатата край [[Илфов]] през декември 1447 г. и след това подпомогнат от [[Янош Хуняди]] заема влашкия трон. На 20 август 1456 г. [[Влад Цепеш]] убива Владислав II и застава на чело на Влахия. *[[Басараб II]] е екзекутиран от Влад Цепеш, който по време на второто си управление арестува всички нелоялни боляри и ги наказва. По негова заповед Басараб II е погребан жив. * Дан III Претендента. След смъртта на брат си Владислав се опитва да вземе властта във Влахия, но е разбит при Рукер и пленен. Принуден от Влад Цепеш сам да изкопае гроба си, след което е обезглавен. == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] q36y02bdjsu66dvxw2x8cy74g0vqkpo 12435199 12435096 2024-12-08T19:24:33Z Bichoes78 258843 12435199 wikitext text/x-wiki {{Личност|монарх}} '''Йоан Дан II''' ({{lang|ro|Dan al II-lea}}), наричан още Дан Смели, е войвода на [[Влашко]] пет пъти (между 1420 и 1421, между 1421 и 1423, 1423 – 1424, 1426 – 1427 и от 1427 до 1431 г.) като в четири от тези пет пъти е сменен от неговия съперник за трона [[Раду II Празнаглава]].Tой е представител на династията Басараба-Данещи, син на войводата [[Дан I|Йоан Дан I]] и съпругата му Мария. По линия на баща си е внук на войводата [[Раду I]] (1375-1380) и първта му съпруга Ана и правнук на войводата [[Никола Александър Басараб]] (1352-1364). Той е племенник на [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] и братовчед на [[Влад II Дракул]]. == Живот == През 1386г. Дан I е убит от българският цар [[Иван Шишман|Йоан Шишман]] и е наследен от брат си Мирчо. С това убийство се слага началото на кървавата вражда между двта клона на [[Басараб|Басараба]] - Данещи и Дракулещи, оспорващи си правото да владеят Влашкото воеводство. Дан I и Мария оставят трима сина – [[Влад I Узурпатор|Влад]], Йоан и Дан, които към онзи момент са малки и нямат претенции към трона на баща си. Най-малкият от братята – Дан, избира да остане лоялен на чичо си Мирчо и остава в двора му. Той се споменава за първи път през 1409 г., когато е изпратен от Мирчо Стари начело на влашки контингент, който воюва на страната на [[Муса Челеби]] в Тракия и му помага да превземе [[Одрин]] по време на гражданската война между османските принцове. След смъртта на Мирчо през 1418г. на трона на Влахия се възкачва неговия първороден син и наследник – [[Михаил I (Влахия)|Михаил I]]. Скоро след това братовчеда на Михаил – Дан започва да предявява претенции към власта и много от влиятелните боляри, преминават на негова страна. В началото на 1420г. Дан нахлува във Влахия и започва война с братовчед си. През лятото на същата година Михаил е разбит и пада убит на бойното поле. През август 1420г. след смъртта на брат му, трона е зает от [[Раду II Празна глава|Раду II Празнаглава]], През 1422 г. принц Дан успява да свали братовчед си и идва на власт, като в следващите пет години двамата водят междуособна война помежду си. Още през 1423г. Дан моли за помощ император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]], който изпраща във Влахия своя генерал [[Филипо Сколари]], за да прогони Раду Празнаглава, който се ползва от подкрепата на турците. През 1425 г. Сколари, Дан II и българският принц [[Фружин]] минават Дунава, разбиват османците при Ветрен и превземат за кратко [[Силистра]]. Отблъснати са от турската армия на Фирус бег. Същата година Сколари отново разбива турците край [[Видин]], но не успява да задържи града. Друго голямо сражение водят край Ветово, но отново са принудени да се изтеглят. През следвашата 1426г. Сколари получава сърдечен удар по време на битка и по-късно умира в именито Липа на приятеля си Фружин. == Семейство == Дан II трима сина: Басараб II, Владислав II и Дан III. * [[Владислав II (Влахия)|Владислав II]] убива [[Влад II Дракул]] в блатата край [[Илфов]] през декември 1447 г. и след това подпомогнат от [[Янош Хуняди]] заема влашкия трон. На 20 август 1456 г. [[Влад Цепеш]] убива Владислав II и застава на чело на Влахия. *[[Басараб II]] е екзекутиран от Влад Цепеш, който по време на второто си управление арестува всички нелоялни боляри и ги наказва. По негова заповед Басараб II е погребан жив. * Дан III Претендента. След смъртта на брат си Владислав се опитва да вземе властта във Влахия, но е разбит при Рукер и пленен. Принуден от Влад Цепеш сам да изкопае гроба си, след което е обезглавен. == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] spy89sn31qxuzfxzhkanvq4dy1skul3 12435201 12435199 2024-12-08T19:25:56Z Bichoes78 258843 /* Живот */ 12435201 wikitext text/x-wiki {{Личност|монарх}} '''Йоан Дан II''' ({{lang|ro|Dan al II-lea}}), наричан още Дан Смели, е войвода на [[Влашко]] пет пъти (между 1420 и 1421, между 1421 и 1423, 1423 – 1424, 1426 – 1427 и от 1427 до 1431 г.) като в четири от тези пет пъти е сменен от неговия съперник за трона [[Раду II Празнаглава]].Tой е представител на династията Басараба-Данещи, син на войводата [[Дан I|Йоан Дан I]] и съпругата му Мария. По линия на баща си е внук на войводата [[Раду I]] (1375-1380) и първта му съпруга Ана и правнук на войводата [[Никола Александър Басараб]] (1352-1364). Той е племенник на [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] и братовчед на [[Влад II Дракул]]. == Живот == През 1386г. Дан I е убит от българският цар [[Иван Шишман|Йоан Шишман]] и е наследен от брат си Мирчо. С това убийство се слага началото на кървавата вражда между двта клона на [[Басараб|Басараба]] - Данещи и Дракулещи, оспорващи си правото да владеят Влашкото воеводство. Дан I и Мария оставят трима сина – [[Влад I Узурпатор|Влад]], Йоан и Дан, които към онзи момент са малки и нямат претенции към трона на баща си. Най-малкият от братята – Дан, избира да остане лоялен на чичо си Мирчо и остава в двора му. Той се споменава за първи път през 1409 г., когато е изпратен от Мирчо Стари начело на влашки контингент, който воюва на страната на [[Муса Челеби]] в Тракия и му помага да превземе [[Одрин]] по време на гражданската война между османските принцове. След смъртта на Мирчо през 1418г. на трона на Влахия се възкачва неговия първороден син и наследник – [[Михаил I (Влахия)|Михаил I]]. Скоро след това братовчеда на Михаил – Дан започва да предявява претенции към власта и много от влиятелните боляри, преминават на негова страна. В началото на 1420г. Дан нахлува във Влахия и започва война с братовчед си. През лятото на същата година Михаил е разбит и пада убит на бойното поле. През август 1420г. след смъртта на брат му, трона е зает от [[Раду II Празна глава|Раду II Празнаглава]], През 1422 г. принц Дан успява да свали братовчед си и идва на власт, като в следващите пет години двамата водят междуособна война помежду си. Още през 1423г. Дан моли за помощ император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]], който изпраща във Влахия своя генерал [[Филипо Сколари]], за да прогони Раду Празнаглава, който се ползва от подкрепата на турците. През 1425 г. Сколари, Дан II и българският принц [[Фружин]] минават Дунава, разбиват османците при Ветрен и превземат за кратко [[Силистра]]. Отблъснати са от турската армия на Фирус бег. Същата година Сколари отново разбива турците край [[Видин]], но не успява да задържи града. През следвашата 1426г. Сколари получава сърдечен удар по време на битка и по-късно умира в именито Липа на приятеля си Фружин. == Семейство == Дан II трима сина: Басараб II, Владислав II и Дан III. * [[Владислав II (Влахия)|Владислав II]] убива [[Влад II Дракул]] в блатата край [[Илфов]] през декември 1447 г. и след това подпомогнат от [[Янош Хуняди]] заема влашкия трон. На 20 август 1456 г. [[Влад Цепеш]] убива Владислав II и застава на чело на Влахия. *[[Басараб II]] е екзекутиран от Влад Цепеш, който по време на второто си управление арестува всички нелоялни боляри и ги наказва. По негова заповед Басараб II е погребан жив. * Дан III Претендента. След смъртта на брат си Владислав се опитва да вземе властта във Влахия, но е разбит при Рукер и пленен. Принуден от Влад Цепеш сам да изкопае гроба си, след което е обезглавен. == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] su00re64akysj03hob5gnwjunqn6456 12435204 12435201 2024-12-08T19:27:14Z Bichoes78 258843 12435204 wikitext text/x-wiki {{Личност|монарх}} '''Йоан Дан II''' ({{lang|ro|† Іѡанъ Данъ}}), наричан още Дан Смели, е войвода на [[Влашко]] пет пъти (между 1420 и 1421, между 1421 и 1423, 1423 – 1424, 1426 – 1427 и от 1427 до 1431 г.) като в четири от тези пет пъти е сменен от неговия съперник за трона [[Раду II Празнаглава]].Tой е представител на династията Басараба-Данещи, син на войводата [[Дан I|Йоан Дан I]] и съпругата му Мария. По линия на баща си е внук на войводата [[Раду I]] (1375-1380) и първта му съпруга Ана и правнук на войводата [[Никола Александър Басараб]] (1352-1364). Той е племенник на [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] и братовчед на [[Влад II Дракул]]. == Живот == През 1386г. Дан I е убит от българският цар [[Иван Шишман|Йоан Шишман]] и е наследен от брат си Мирчо. С това убийство се слага началото на кървавата вражда между двта клона на [[Басараб|Басараба]] - Данещи и Дракулещи, оспорващи си правото да владеят Влашкото воеводство. Дан I и Мария оставят трима сина – [[Влад I Узурпатор|Влад]], Йоан и Дан, които към онзи момент са малки и нямат претенции към трона на баща си. Най-малкият от братята – Дан, избира да остане лоялен на чичо си Мирчо и остава в двора му. Той се споменава за първи път през 1409 г., когато е изпратен от Мирчо Стари начело на влашки контингент, който воюва на страната на [[Муса Челеби]] в Тракия и му помага да превземе [[Одрин]] по време на гражданската война между османските принцове. След смъртта на Мирчо през 1418г. на трона на Влахия се възкачва неговия първороден син и наследник – [[Михаил I (Влахия)|Михаил I]]. Скоро след това братовчеда на Михаил – Дан започва да предявява претенции към власта и много от влиятелните боляри, преминават на негова страна. В началото на 1420г. Дан нахлува във Влахия и започва война с братовчед си. През лятото на същата година Михаил е разбит и пада убит на бойното поле. През август 1420г. след смъртта на брат му, трона е зает от [[Раду II Празна глава|Раду II Празнаглава]], През 1422 г. принц Дан успява да свали братовчед си и идва на власт, като в следващите пет години двамата водят междуособна война помежду си. Още през 1423г. Дан моли за помощ император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]], който изпраща във Влахия своя генерал [[Филипо Сколари]], за да прогони Раду Празнаглава, който се ползва от подкрепата на турците. През 1425 г. Сколари, Дан II и българският принц [[Фружин]] минават Дунава, разбиват османците при Ветрен и превземат за кратко [[Силистра]]. Отблъснати са от турската армия на Фирус бег. Същата година Сколари отново разбива турците край [[Видин]], но не успява да задържи града. През следвашата 1426г. Сколари получава сърдечен удар по време на битка и по-късно умира в именито Липа на приятеля си Фружин. == Семейство == Дан II трима сина: Басараб II, Владислав II и Дан III. * [[Владислав II (Влахия)|Владислав II]] убива [[Влад II Дракул]] в блатата край [[Илфов]] през декември 1447 г. и след това подпомогнат от [[Янош Хуняди]] заема влашкия трон. На 20 август 1456 г. [[Влад Цепеш]] убива Владислав II и застава на чело на Влахия. *[[Басараб II]] е екзекутиран от Влад Цепеш, който по време на второто си управление арестува всички нелоялни боляри и ги наказва. По негова заповед Басараб II е погребан жив. * Дан III Претендента. След смъртта на брат си Владислав се опитва да вземе властта във Влахия, но е разбит при Рукер и пленен. Принуден от Влад Цепеш сам да изкопае гроба си, след което е обезглавен. == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] tkx8q5t2jjk9tzhjxasmk90k0c3zzft 12435206 12435204 2024-12-08T19:29:08Z Bichoes78 258843 12435206 wikitext text/x-wiki {{Личност|монарх}} '''Йоан Дан II''' (на [[Среднобългарски език|среднобългарски]]:† Іѡанъ Данъ), наричан още Дан Смели, е войвода на [[Влашко]] пет пъти (между 1420 и 1421, между 1421 и 1423, 1423 – 1424, 1426 – 1427 и от 1427 до 1431 г.) като в четири от тези пет пъти е сменен от неговия съперник за трона [[Раду II Празнаглава]].Tой е представител на династията Басараба-Данещи, син на войводата [[Дан I|Йоан Дан I]] и съпругата му Мария. По линия на баща си е внук на войводата [[Раду I]] (1375-1380) и първта му съпруга Ана и правнук на войводата [[Никола Александър Басараб]] (1352-1364). Той е племенник на [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] и братовчед на [[Влад II Дракул]]. == Живот == През 1386г. Дан I е убит от българският цар [[Иван Шишман|Йоан Шишман]] и е наследен от брат си Мирчо. С това убийство се слага началото на кървавата вражда между двта клона на [[Басараб|Басараба]] - Данещи и Дракулещи, оспорващи си правото да владеят Влашкото воеводство. Дан I и Мария оставят трима сина – [[Влад I Узурпатор|Влад]], Йоан и Дан, които към онзи момент са малки и нямат претенции към трона на баща си. Най-малкият от братята – Дан, избира да остане лоялен на чичо си Мирчо и остава в двора му. Той се споменава за първи път през 1409 г., когато е изпратен от Мирчо Стари начело на влашки контингент, който воюва на страната на [[Муса Челеби]] в Тракия и му помага да превземе [[Одрин]] по време на гражданската война между османските принцове. След смъртта на Мирчо през 1418г. на трона на Влахия се възкачва неговия първороден син и наследник – [[Михаил I (Влахия)|Михаил I]]. Скоро след това братовчеда на Михаил – Дан започва да предявява претенции към власта и много от влиятелните боляри, преминават на негова страна. В началото на 1420г. Дан нахлува във Влахия и започва война с братовчед си. През лятото на същата година Михаил е разбит и пада убит на бойното поле. През август 1420г. след смъртта на брат му, трона е зает от [[Раду II Празна глава|Раду II Празнаглава]], През 1422 г. принц Дан успява да свали братовчед си и идва на власт, като в следващите пет години двамата водят междуособна война помежду си. Още през 1423г. Дан моли за помощ император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]], който изпраща във Влахия своя генерал [[Филипо Сколари]], за да прогони Раду Празнаглава, който се ползва от подкрепата на турците. През 1425 г. Сколари, Дан II и българският принц [[Фружин]] минават Дунава, разбиват османците при Ветрен и превземат за кратко [[Силистра]]. Отблъснати са от турската армия на Фирус бег. Същата година Сколари отново разбива турците край [[Видин]], но не успява да задържи града. През следвашата 1426г. Сколари получава сърдечен удар по време на битка и по-късно умира в именито Липа на приятеля си Фружин. == Семейство == Дан II трима сина: Басараб II, Владислав II и Дан III. * [[Владислав II (Влахия)|Владислав II]] убива [[Влад II Дракул]] в блатата край [[Илфов]] през декември 1447 г. и след това подпомогнат от [[Янош Хуняди]] заема влашкия трон. На 20 август 1456 г. [[Влад Цепеш]] убива Владислав II и застава на чело на Влахия. *[[Басараб II]] е екзекутиран от Влад Цепеш, който по време на второто си управление арестува всички нелоялни боляри и ги наказва. По негова заповед Басараб II е погребан жив. * Дан III Претендента. След смъртта на брат си Владислав се опитва да вземе властта във Влахия, но е разбит при Рукер и пленен. Принуден от Влад Цепеш сам да изкопае гроба си, след което е обезглавен. == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] 7ohz67csgtyvz97l7lmrf9ruod0wk1q 12435207 12435206 2024-12-08T19:29:45Z Bichoes78 258843 12435207 wikitext text/x-wiki {{Личност|монарх}} '''Йоан Дан II''' (на [[Среднобългарски език|среднобългарски]]:''† Іѡанъ Данъ)'', наричан още Дан Смели, е войвода на [[Влашко]] пет пъти (между 1420 и 1421, между 1421 и 1423, 1423 – 1424, 1426 – 1427 и от 1427 до 1431 г.) като в четири от тези пет пъти е сменен от неговия съперник за трона [[Раду II Празнаглава]].Tой е представител на династията Басараба-Данещи, син на войводата [[Дан I|Йоан Дан I]] и съпругата му Мария. По линия на баща си е внук на войводата [[Раду I]] (1375-1380) и първта му съпруга Ана и правнук на войводата [[Никола Александър Басараб]] (1352-1364). Той е племенник на [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] и братовчед на [[Влад II Дракул]]. == Живот == През 1386г. Дан I е убит от българският цар [[Иван Шишман|Йоан Шишман]] и е наследен от брат си Мирчо. С това убийство се слага началото на кървавата вражда между двта клона на [[Басараб|Басараба]] - Данещи и Дракулещи, оспорващи си правото да владеят Влашкото воеводство. Дан I и Мария оставят трима сина – [[Влад I Узурпатор|Влад]], Йоан и Дан, които към онзи момент са малки и нямат претенции към трона на баща си. Най-малкият от братята – Дан, избира да остане лоялен на чичо си Мирчо и остава в двора му. Той се споменава за първи път през 1409 г., когато е изпратен от Мирчо Стари начело на влашки контингент, който воюва на страната на [[Муса Челеби]] в Тракия и му помага да превземе [[Одрин]] по време на гражданската война между османските принцове. След смъртта на Мирчо през 1418г. на трона на Влахия се възкачва неговия първороден син и наследник – [[Михаил I (Влахия)|Михаил I]]. Скоро след това братовчеда на Михаил – Дан започва да предявява претенции към власта и много от влиятелните боляри, преминават на негова страна. В началото на 1420г. Дан нахлува във Влахия и започва война с братовчед си. През лятото на същата година Михаил е разбит и пада убит на бойното поле. През август 1420г. след смъртта на брат му, трона е зает от [[Раду II Празна глава|Раду II Празнаглава]], През 1422 г. принц Дан успява да свали братовчед си и идва на власт, като в следващите пет години двамата водят междуособна война помежду си. Още през 1423г. Дан моли за помощ император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]], който изпраща във Влахия своя генерал [[Филипо Сколари]], за да прогони Раду Празнаглава, който се ползва от подкрепата на турците. През 1425 г. Сколари, Дан II и българският принц [[Фружин]] минават Дунава, разбиват османците при Ветрен и превземат за кратко [[Силистра]]. Отблъснати са от турската армия на Фирус бег. Същата година Сколари отново разбива турците край [[Видин]], но не успява да задържи града. През следвашата 1426г. Сколари получава сърдечен удар по време на битка и по-късно умира в именито Липа на приятеля си Фружин. == Семейство == Дан II трима сина: Басараб II, Владислав II и Дан III. * [[Владислав II (Влахия)|Владислав II]] убива [[Влад II Дракул]] в блатата край [[Илфов]] през декември 1447 г. и след това подпомогнат от [[Янош Хуняди]] заема влашкия трон. На 20 август 1456 г. [[Влад Цепеш]] убива Владислав II и застава на чело на Влахия. *[[Басараб II]] е екзекутиран от Влад Цепеш, който по време на второто си управление арестува всички нелоялни боляри и ги наказва. По негова заповед Басараб II е погребан жив. * Дан III Претендента. След смъртта на брат си Владислав се опитва да вземе властта във Влахия, но е разбит при Рукер и пленен. Принуден от Влад Цепеш сам да изкопае гроба си, след което е обезглавен. == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] 2gi0hcmhn9kjtt5o2txn9umtjvwgyf2 12435218 12435207 2024-12-08T19:39:49Z Bichoes78 258843 /* Живот */ 12435218 wikitext text/x-wiki {{Личност|монарх}} '''Йоан Дан II''' (на [[Среднобългарски език|среднобългарски]]:''† Іѡанъ Данъ)'', наричан още Дан Смели, е войвода на [[Влашко]] пет пъти (между 1420 и 1421, между 1421 и 1423, 1423 – 1424, 1426 – 1427 и от 1427 до 1431 г.) като в четири от тези пет пъти е сменен от неговия съперник за трона [[Раду II Празнаглава]].Tой е представител на династията Басараба-Данещи, син на войводата [[Дан I|Йоан Дан I]] и съпругата му Мария. По линия на баща си е внук на войводата [[Раду I]] (1375-1380) и първта му съпруга Ана и правнук на войводата [[Никола Александър Басараб]] (1352-1364). Той е племенник на [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] и братовчед на [[Влад II Дракул]]. == Живот == През 1386г. Дан I е убит от българският цар [[Иван Шишман|Йоан Шишман]] и е наследен от брат си Мирчо. С това убийство се слага началото на кървавата вражда между двта клона на [[Басараб|Басараба]] - Данещи и Дракулещи, оспорващи си правото да владеят Влашкото воеводство. Дан I и Мария оставят трима сина – [[Влад I Узурпатор|Влад]], Йоан и Дан, които към онзи момент са малки и нямат претенции към трона на баща си. Най-малкият от братята – Дан, избира да остане лоялен на чичо си Мирчо и остава в двора му. Той се споменава за първи път през 1409 г., когато е изпратен от Мирчо Стари начело на влашки контингент, който воюва на страната на [[Муса Челеби]] в Тракия и му помага да превземе [[Одрин]] по време на гражданската война между османските принцове. След смъртта на Мирчо през 1418г. на трона на Влахия се възкачва неговия първороден син и наследник – [[Михаил I (Влахия)|Михаил I]]. Скоро след това братовчеда на Михаил – Дан започва да предявява претенции към власта и много от влиятелните боляри, преминават на негова страна. В началото на 1420г. Дан нахлува във Влахия и започва война с братовчед си. През лятото на същата година Михаил е разбит и пада убит на бойното поле. През август 1420г. след смъртта на брат му, трона е зает от [[Раду II Празна глава|Раду II Празнаглава]], През 1422 г. принц Дан успява да свали братовчед си и идва на власт, като в следващите пет години двамата водят междуособна война помежду си. Още през 1423г. Дан моли за помощ император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]], който изпраща във Влахия своя генерал [[Филипо Сколари]], за да прогони Раду Празнаглава, който се ползва от подкрепата на турците. През 1425 г. Сколари, Дан II и българският принц [[Фружин]] минават Дунава, разбиват османците при Ветрен и превземат за кратко [[Силистра]]. Отблъснати са от турската армия на Фирус бег. Същата година Сколари отново разбива турците край [[Видин]], но не успява да задържи града. През следвашата 1426г. Сколари получава сърдечен удар по време на битка и по-късно умира в именито Липа на приятеля си Фружин. В началото на 1428г., Сигизмунд Люксембургски организира голяма християнска армия от 25 000 унгарска пехота, 6000 влашки конници, водени от Дан II , 500 полски и литовски рицари изпратени от княз [[Витовт|Витолд]], 200 италинаски арбалетичци, артилерия и кораби, с които обсажда османската крепост [[Голубацка крепост|Голубац]] в Сърбия. Обединените унгарски, влашки и полско-литовски войки, водени лично от Сигизмунд, Дан и полският рицар Завиша Черни атакуват крепостта, прехвърляйки се на десния бряг на река Дунав. След пристигането на османската армия под командата на султан [[Мурад II]], християнските войски понасят тежко поражение и се оттеглят към банатския бряг на река Дунав. По време на отстъплението Дан е пленен от турците, а полският рицар Завиша Черни е загива геройски, прикривайки отстъплението на на унгарския крал. След поражението през 1428 г. Дан II е принуден да се признае за османски васал и и да възобнови плащането на данък. Това довежда до охлаждане на отношенията с Унгария, като през юни 1431г. той е свален от власт от сина на Мирчо - Александър, който нахлува във Влашко с военна подкрепа от молдовския войвода [[Александру чел Бун|Александър Добрия]] от династията [[Мушати]], син на молдовския воевода Роман I. През същата година Дан II умира в борба за трона. == Семейство == Дан II трима сина: Басараб II, Владислав II и Дан III. * [[Владислав II (Влахия)|Владислав II]] убива [[Влад II Дракул]] в блатата край [[Илфов]] през декември 1447 г. и след това подпомогнат от [[Янош Хуняди]] заема влашкия трон. На 20 август 1456 г. [[Влад Цепеш]] убива Владислав II и застава на чело на Влахия. *[[Басараб II]] е екзекутиран от Влад Цепеш, който по време на второто си управление арестува всички нелоялни боляри и ги наказва. По негова заповед Басараб II е погребан жив. * Дан III Претендента. След смъртта на брат си Владислав се опитва да вземе властта във Влахия, но е разбит при Рукер и пленен. Принуден от Влад Цепеш сам да изкопае гроба си, след което е обезглавен. == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] 9jb6eiokz7d6k6ekd0uvydgpqidk2xz 12435222 12435218 2024-12-08T19:42:05Z Bichoes78 258843 12435222 wikitext text/x-wiki {{Личност|монарх}} '''Йоан Дан II''' (на [[Среднобългарски език|среднобългарски]]:''† Іѡанъ Данъ)'', наричан още Дан Смели, е войвода на [[Влашко]] пет пъти (между 1420 и 1421, между 1421 и 1423, 1423 – 1424, 1426 – 1427 и от 1427 до 1431 г.) като в четири от тези пет пъти е сменен от неговия съперник за трона [[Раду II Празнаглава]].Tой е представител на династията Басараба-Данещи, син на войводата [[Дан I|Йоан Дан I]] и съпругата му Мария. По линия на баща си е внук на войводата [[Раду I]] (1375-1380) и първта му съпруга Ана и правнук на войводата [[Никола Александър Басараб]] (1352-1364). Той е племенник на [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] и братовчед на [[Влад II Дракул]]. == Живот == През 1386г. Дан I е убит от българският цар [[Иван Шишман|Йоан Шишман]] и е наследен от брат си Мирчо. С това убийство се слага началото на кървавата вражда между двта клона на [[Басараб|Басараба]] - Данещи и Дракулещи, оспорващи си правото да владеят Влашкото воеводство. Дан I и Мария оставят трима сина – [[Влад I Узурпатор|Влад]], Йоан и Дан, които към онзи момент са малки и нямат претенции към трона на баща си. Най-малкият от братята – Дан, избира да остане лоялен на чичо си Мирчо и остава в двора му. Той се споменава за първи път през 1409 г., когато е изпратен от Мирчо Стари начело на влашки контингент, който воюва на страната на [[Муса Челеби]] в Тракия и му помага да превземе [[Одрин]] по време на гражданската война между османските принцове. След смъртта на Мирчо през 1418г. на трона на Влахия се възкачва неговия първороден син и наследник – [[Михаил I (Влахия)|Михаил I]]. Скоро след това братовчеда на Михаил – Дан започва да предявява претенции към власта и много от влиятелните боляри, преминават на негова страна. В началото на 1420г. Дан нахлува във Влахия и започва война с братовчед си. През лятото на същата година Михаил е разбит и пада убит на бойното поле. През август 1420г. след смъртта на брат му, трона е зает от [[Раду II Празна глава|Раду II Празнаглава]], През 1422 г. принц Дан успява да свали братовчед си и идва на власт, като в следващите пет години двамата водят междуособна война помежду си. Още през 1423г. Дан моли за помощ император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]], който изпраща във Влахия своя генерал [[Филипо Сколари]], за да прогони Раду Празнаглава, който се ползва от подкрепата на турците. През 1425 г. Сколари, Дан II и българският принц [[Фружин]] минават Дунава, разбиват османците при Ветрен и превземат за кратко [[Силистра]]. Отблъснати са от турската армия на Фирус бег. Същата година Сколари отново разбива турците край [[Видин]], но не успява да задържи града. През следвашата 1426г. Сколари получава сърдечен удар по време на битка и по-късно умира в именито Липа на приятеля си Фружин. В началото на 1428г., Сигизмунд Люксембургски организира голяма християнска армия от 25 000 унгарска пехота, 6000 влашки конници, водени от Дан II , 500 полски и литовски рицари изпратени от княз [[Витовт|Витолд]], 200 италинаски арбалетичци, артилерия и кораби, с които обсажда османската крепост [[Голубацка крепост|Голубац]] в Сърбия. Обединените унгарски, влашки и полско-литовски войки, водени лично от Сигизмунд, Дан и полският рицар Завиша Черни атакуват крепостта, прехвърляйки се на десния бряг на река Дунав. След пристигането на османската армия под командата на султан [[Мурад II]], християнските войски понасят тежко поражение и се оттеглят към банатския бряг на река Дунав. По време на отстъплението Дан е пленен от турците, а полският рицар Завиша Черни е загива геройски, прикривайки отстъплението на на унгарския крал. След поражението през 1428 г. Дан II е принуден да се признае за османски васал и и да възобнови плащането на данък. Това довежда до охлаждане на отношенията с Унгария, като през юни 1431г. той е свален от власт от сина на Мирчо - [[Александру I Алдя|Александър]], който нахлува във Влашко с военна подкрепа от молдовския войвода [[Александру чел Бун|Александър Добрия]] от династията [[Мушати]], син на молдовския воевода Роман I. През същата година Дан II умира в борба за трона. == Семейство == Дан II трима сина: Басараб II, Владислав II и Дан III. * [[Владислав II (Влахия)|Владислав II]] убива [[Влад II Дракул]] в блатата край [[Илфов]] през декември 1447 г. и след това подпомогнат от [[Янош Хуняди]] заема влашкия трон. На 20 август 1456 г. [[Влад Цепеш]] убива Владислав II и застава на чело на Влахия. *[[Басараб II]] е екзекутиран от Влад Цепеш, който по време на второто си управление арестува всички нелоялни боляри и ги наказва. По негова заповед Басараб II е погребан жив. * Дан III Претендента. След смъртта на брат си Владислав се опитва да вземе властта във Влахия, но е разбит при Рукер и пленен. Принуден от Влад Цепеш сам да изкопае гроба си, след което е обезглавен. == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] fet2rva5y4u3ftyqqudznhr4v19jaul 12435308 12435222 2024-12-08T21:18:46Z Bichoes78 258843 /* Живот */ 12435308 wikitext text/x-wiki {{Личност|монарх}} '''Йоан Дан II''' (на [[Среднобългарски език|среднобългарски]]:''† Іѡанъ Данъ)'', наричан още Дан Смели, е войвода на [[Влашко]] пет пъти (между 1420 и 1421, между 1421 и 1423, 1423 – 1424, 1426 – 1427 и от 1427 до 1431 г.) като в четири от тези пет пъти е сменен от неговия съперник за трона [[Раду II Празнаглава]].Tой е представител на династията Басараба-Данещи, син на войводата [[Дан I|Йоан Дан I]] и съпругата му Мария. По линия на баща си е внук на войводата [[Раду I]] (1375-1380) и първта му съпруга Ана и правнук на войводата [[Никола Александър Басараб]] (1352-1364). Той е племенник на [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] и братовчед на [[Влад II Дракул]]. == Живот == През 1386г. Дан I е убит от българският цар [[Иван Шишман|Йоан Шишман]] и е наследен от брат си Мирчо. С това убийство се слага началото на кървавата вражда между двта клона на [[Басараб|Басараба]] - Данещи и Дракулещи, оспорващи си правото да владеят Влашкото воеводство. Дан I и Мария оставят трима сина – [[Влад I Узурпатор|Влад]], Йоан и Дан, които към онзи момент са малки и нямат претенции към трона на баща си. Най-малкият от братята – Дан, избира да остане лоялен на чичо си Мирчо и остава в двора му. Той се споменава за първи път през 1409 г., когато е изпратен от Мирчо Стари начело на влашки контингент, който воюва на страната на [[Муса Челеби]] в Тракия и му помага да превземе [[Одрин]] по време на гражданската война между османските принцове. След смъртта на Мирчо през 1418г. на трона на Влахия се възкачва неговия първороден син и наследник – [[Михаил I (Влахия)|Михаил I]]. Скоро след това братовчеда на Михаил – Дан започва да предявява претенции към власта и много от влиятелните боляри, преминават на негова страна. В началото на 1420г. Дан нахлува във Влахия и започва война с братовчед си. През лятото на същата година Михаил е разбит и пада убит на бойното поле. През август 1420г. след смъртта на брат му, трона е зает от [[Раду II Празна глава|Раду II Празнаглава]], През 1422 г. принц Дан успява да свали братовчед си и идва на власт, като в следващите пет години двамата водят междуособна война помежду си. == С Фружин и Сколари == Още през 1423г. Дан моли за помощ император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]], който изпраща във Влахия своя генерал [[Филипо Сколари]], за да прогони Раду Празнаглава, който се ползва от подкрепата на турците. През 1425 г. Сколари, Дан II и българският принц [[Фружин]] минават Дунава, разбиват османците при Ветрен и превземат за кратко [[Силистра]]. Отблъснати са от турската армия на Фирус бег. Същата година Сколари отново разбива турците край [[Видин]], но не успява да задържи града. През следвашата 1426г. Сколари получава сърдечен удар по време на битка и по-късно умира в именито Липа на приятеля си Фружин. През 1427г. император Сигизмунд отново изпраща унгарски войски в помощ на своя васал – Дан II. Този път освен трансилванския войвода Никола Цаки, с тях е и контингент от португалски кръстоносци под командата на инфанта дон Педро де Коимбра, Целта на кампанията е да бъде свален Раду II, който се ползва с османска подкрепа. Военните действия са успешни, като Дан сваля Раду II от престола за последен път, отново побеждава османците в битка и превзема крепостта [[Гюргево]]. По всяка вероятност Дан II е убил братовчед си Раду по време или след тази битка, тъй като последният изчезва от историческите записи след това. == Обсада на Голубац == В началото на 1428г., Сигизмунд Люксембургски организира голяма християнска армия от 25 000 унгарска пехота, 6000 влашки конници, водени от Дан II , 500 полски и литовски рицари изпратени от княз [[Витовт|Витолд]], 200 италинаски арбалетичци, артилерия и кораби, с които обсажда османската крепост [[Голубацка крепост|Голубац]] в Сърбия. Обединените унгарски, влашки и полско-литовски войки, водени лично от Сигизмунд, Дан и полският рицар Завиша Черни атакуват крепостта, прехвърляйки се на десния бряг на река Дунав. След пристигането на османската армия под командата на султан [[Мурад II]], християнските войски понасят тежко поражение и се оттеглят към банатския бряг на река Дунав. По време на отстъплението Дан е пленен от турците, а полският рицар Завиша Черни е загива геройски, прикривайки отстъплението на на унгарския крал. След поражението през 1428 г. Дан II е принуден да се признае за османски васал и и да възобнови плащането на данък. Това довежда до охлаждане на отношенията с Унгария, като през юни 1431г. той е свален от власт от сина на Мирчо - [[Александру I Алдя|Александър]], който нахлува във Влашко с военна подкрепа от молдовския войвода [[Александру чел Бун|Александър Добрия]] от династията [[Мушати]], син на молдовския воевода Роман I. През същата година Дан II умира в борба за трона. == Семейство == Дан II трима сина: Басараб II, Владислав II и Дан III. * [[Владислав II (Влахия)|Владислав II]] убива [[Влад II Дракул]] в блатата край [[Илфов]] през декември 1447 г. и след това подпомогнат от [[Янош Хуняди]] заема влашкия трон. На 20 август 1456 г. [[Влад Цепеш]] убива Владислав II и застава на чело на Влахия. *[[Басараб II]] е екзекутиран от Влад Цепеш, който по време на второто си управление арестува всички нелоялни боляри и ги наказва. По негова заповед Басараб II е погребан жив. * Дан III Претендента. След смъртта на брат си Владислав се опитва да вземе властта във Влахия, но е разбит при Рукер и пленен. Принуден от Влад Цепеш сам да изкопае гроба си, след което е обезглавен. == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] 44pztnhlhi52xs4795zuapjz9zrcqd5 12435456 12435308 2024-12-09T05:34:20Z Bichoes78 258843 12435456 wikitext text/x-wiki {{Личност|монарх}} '''Йоан Дан II''' (на [[Среднобългарски език|среднобългарски]]:''† Іѡанъ Данъ)'', наричан още '''Дан Смели''', е войвода на [[Влашко]] пет пъти (между 1420 и 1421, между 1421 и 1423, 1423 – 1424, 1426 – 1427 и от 1427 до 1431 г.) като в четири от тези пет пъти е сменен от неговия съперник за трона [[Раду II Празнаглава]].Tой е представител на династията Басараба-Данещи, син на войводата [[Дан I|Йоан Дан I]] и съпругата му Мария. По линия на баща си е внук на войводата [[Раду I]] (1375-1380) и първта му съпруга Ана и правнук на войводата [[Никола Александър Басараб]] (1352-1364). Той е племенник на [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] и братовчед на [[Влад II Дракул]]. == Живот == През 1386г. Дан I е убит от българският цар [[Иван Шишман|Йоан Шишман]] и е наследен от брат си Мирчо. С това убийство се слага началото на кървавата вражда между двта клона на [[Басараб|Басараба]] - Данещи и Дракулещи, оспорващи си правото да владеят Влашкото воеводство. Дан I и Мария оставят трима сина – [[Влад I Узурпатор|Влад]], Йоан и Дан, които към онзи момент са малки и нямат претенции към трона на баща си. Най-малкият от братята – Дан, избира да остане лоялен на чичо си Мирчо и остава в двора му. Той се споменава за първи път през 1409 г., когато е изпратен от Мирчо Стари начело на влашки контингент, който воюва на страната на [[Муса Челеби]] в Тракия и му помага да превземе [[Одрин]] по време на гражданската война между османските принцове. След смъртта на Мирчо през 1418г. на трона на Влахия се възкачва неговия първороден син и наследник – [[Михаил I (Влахия)|Михаил I]]. Скоро след това братовчеда на Михаил – Дан започва да предявява претенции към власта и много от влиятелните боляри, преминават на негова страна. В началото на 1420г. Дан нахлува във Влахия и започва война с братовчед си. През лятото на същата година Михаил е разбит и пада убит на бойното поле. През август 1420г. след смъртта на брат му, трона е зает от [[Раду II Празна глава|Раду II Празнаглава]], През 1422 г. принц Дан успява да свали братовчед си и идва на власт, като в следващите пет години двамата водят междуособна война помежду си. == С Фружин и Сколари == Още през 1423г. Дан моли за помощ император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]], който изпраща във Влахия своя генерал [[Филипо Сколари]], за да прогони Раду Празнаглава, който се ползва от подкрепата на турците. През 1425 г. Сколари, Дан II и българският принц [[Фружин]] минават Дунава, разбиват османците при Ветрен и превземат за кратко [[Силистра]]. Отблъснати са от турската армия на Фирус бег. Същата година Сколари отново разбива турците край [[Видин]], но не успява да задържи града. През следвашата 1426г. Сколари получава сърдечен удар по време на битка и по-късно умира в именито Липа на приятеля си Фружин. През 1427г. император Сигизмунд отново изпраща унгарски войски в помощ на своя васал – Дан II. Този път освен трансилванския войвода Никола Цаки, с тях е и контингент от португалски кръстоносци под командата на инфанта дон Педро де Коимбра, Целта на кампанията е да бъде свален Раду II, който се ползва с османска подкрепа. Военните действия са успешни, като Дан сваля Раду II от престола за последен път, отново побеждава османците в битка и превзема крепостта [[Гюргево]]. По всяка вероятност Дан II е убил братовчед си Раду по време или след тази битка, тъй като последният изчезва от историческите записи след това. == Обсада на Голубац == В началото на 1428г., Сигизмунд Люксембургски организира голяма християнска армия от 25 000 унгарска пехота, 6000 влашки конници, водени от Дан II , 500 полски и литовски рицари изпратени от княз [[Витовт|Витолд]], 200 италинаски арбалетичци, артилерия и кораби, с които обсажда османската крепост [[Голубацка крепост|Голубац]] в Сърбия. Обединените унгарски, влашки и полско-литовски войки, водени лично от Сигизмунд, Дан и полският рицар Завиша Черни атакуват крепостта, прехвърляйки се на десния бряг на река Дунав. След пристигането на османската армия под командата на султан [[Мурад II]], християнските войски понасят тежко поражение и се оттеглят към банатския бряг на река Дунав. По време на отстъплението Дан е пленен от турците, а полският рицар Завиша Черни е загива геройски, прикривайки отстъплението на на унгарския крал. След поражението през 1428 г. Дан II е принуден да се признае за османски васал и и да възобнови плащането на данък. Това довежда до охлаждане на отношенията с Унгария, като през юни 1431г. той е свален от власт от сина на Мирчо - [[Александру I Алдя|Александър]], който нахлува във Влашко с военна подкрепа от молдовския войвода [[Александру чел Бун|Александър Добрия]] от династията [[Мушати]], син на молдовския воевода Роман I. През същата година Дан II умира в борба за трона. == Семейство == Дан II трима сина: Басараб II, Владислав II и Дан III. * [[Владислав II (Влахия)|Владислав II]] убива [[Влад II Дракул]] в блатата край [[Илфов]] през декември 1447 г. и след това подпомогнат от [[Янош Хуняди]] заема влашкия трон. На 20 август 1456 г. [[Влад Цепеш]] убива Владислав II и застава на чело на Влахия. *[[Басараб II]] е екзекутиран от Влад Цепеш, който по време на второто си управление арестува всички нелоялни боляри и ги наказва. По негова заповед Басараб II е погребан жив. * Дан III Претендента. След смъртта на брат си Владислав се опитва да вземе властта във Влахия, но е разбит при Рукер и пленен. Принуден от Влад Цепеш сам да изкопае гроба си, след което е обезглавен. == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] oksewjr6df0secqk55bhug38i2nfb2y 12435457 12435456 2024-12-09T05:39:26Z Bichoes78 258843 /* Семейство */ 12435457 wikitext text/x-wiki {{Личност|монарх}} '''Йоан Дан II''' (на [[Среднобългарски език|среднобългарски]]:''† Іѡанъ Данъ)'', наричан още '''Дан Смели''', е войвода на [[Влашко]] пет пъти (между 1420 и 1421, между 1421 и 1423, 1423 – 1424, 1426 – 1427 и от 1427 до 1431 г.) като в четири от тези пет пъти е сменен от неговия съперник за трона [[Раду II Празнаглава]].Tой е представител на династията Басараба-Данещи, син на войводата [[Дан I|Йоан Дан I]] и съпругата му Мария. По линия на баща си е внук на войводата [[Раду I]] (1375-1380) и първта му съпруга Ана и правнук на войводата [[Никола Александър Басараб]] (1352-1364). Той е племенник на [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] и братовчед на [[Влад II Дракул]]. == Живот == През 1386г. Дан I е убит от българският цар [[Иван Шишман|Йоан Шишман]] и е наследен от брат си Мирчо. С това убийство се слага началото на кървавата вражда между двта клона на [[Басараб|Басараба]] - Данещи и Дракулещи, оспорващи си правото да владеят Влашкото воеводство. Дан I и Мария оставят трима сина – [[Влад I Узурпатор|Влад]], Йоан и Дан, които към онзи момент са малки и нямат претенции към трона на баща си. Най-малкият от братята – Дан, избира да остане лоялен на чичо си Мирчо и остава в двора му. Той се споменава за първи път през 1409 г., когато е изпратен от Мирчо Стари начело на влашки контингент, който воюва на страната на [[Муса Челеби]] в Тракия и му помага да превземе [[Одрин]] по време на гражданската война между османските принцове. След смъртта на Мирчо през 1418г. на трона на Влахия се възкачва неговия първороден син и наследник – [[Михаил I (Влахия)|Михаил I]]. Скоро след това братовчеда на Михаил – Дан започва да предявява претенции към власта и много от влиятелните боляри, преминават на негова страна. В началото на 1420г. Дан нахлува във Влахия и започва война с братовчед си. През лятото на същата година Михаил е разбит и пада убит на бойното поле. През август 1420г. след смъртта на брат му, трона е зает от [[Раду II Празна глава|Раду II Празнаглава]], През 1422 г. принц Дан успява да свали братовчед си и идва на власт, като в следващите пет години двамата водят междуособна война помежду си. == С Фружин и Сколари == Още през 1423г. Дан моли за помощ император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]], който изпраща във Влахия своя генерал [[Филипо Сколари]], за да прогони Раду Празнаглава, който се ползва от подкрепата на турците. През 1425 г. Сколари, Дан II и българският принц [[Фружин]] минават Дунава, разбиват османците при Ветрен и превземат за кратко [[Силистра]]. Отблъснати са от турската армия на Фирус бег. Същата година Сколари отново разбива турците край [[Видин]], но не успява да задържи града. През следвашата 1426г. Сколари получава сърдечен удар по време на битка и по-късно умира в именито Липа на приятеля си Фружин. През 1427г. император Сигизмунд отново изпраща унгарски войски в помощ на своя васал – Дан II. Този път освен трансилванския войвода Никола Цаки, с тях е и контингент от португалски кръстоносци под командата на инфанта дон Педро де Коимбра, Целта на кампанията е да бъде свален Раду II, който се ползва с османска подкрепа. Военните действия са успешни, като Дан сваля Раду II от престола за последен път, отново побеждава османците в битка и превзема крепостта [[Гюргево]]. По всяка вероятност Дан II е убил братовчед си Раду по време или след тази битка, тъй като последният изчезва от историческите записи след това. == Обсада на Голубац == В началото на 1428г., Сигизмунд Люксембургски организира голяма християнска армия от 25 000 унгарска пехота, 6000 влашки конници, водени от Дан II , 500 полски и литовски рицари изпратени от княз [[Витовт|Витолд]], 200 италинаски арбалетичци, артилерия и кораби, с които обсажда османската крепост [[Голубацка крепост|Голубац]] в Сърбия. Обединените унгарски, влашки и полско-литовски войки, водени лично от Сигизмунд, Дан и полският рицар Завиша Черни атакуват крепостта, прехвърляйки се на десния бряг на река Дунав. След пристигането на османската армия под командата на султан [[Мурад II]], християнските войски понасят тежко поражение и се оттеглят към банатския бряг на река Дунав. По време на отстъплението Дан е пленен от турците, а полският рицар Завиша Черни е загива геройски, прикривайки отстъплението на на унгарския крал. След поражението през 1428 г. Дан II е принуден да се признае за османски васал и и да възобнови плащането на данък. Това довежда до охлаждане на отношенията с Унгария, като през юни 1431г. той е свален от власт от сина на Мирчо - [[Александру I Алдя|Александър]], който нахлува във Влашко с военна подкрепа от молдовския войвода [[Александру чел Бун|Александър Добрия]] от династията [[Мушати]], син на молдовския воевода Роман I. През същата година Дан II умира в борба за трона. == Семейство == Дан II има трима сина: Басараб II, Владислав II и Дан III. * [[Владислав II (Влахия)|Владислав II]] убива [[Влад II Дракул]] в блатата край [[Илфов]] през декември 1447 г. и след това подпомогнат от [[Янош Хуняди]] заема влашкия трон. На 20 август 1456 г. [[Влад Цепеш]] убива Владислав II и застава на чело на Влахия. *[[Басараб II]] е екзекутиран от Влад Цепеш, който по време на второто си управление арестува всички нелоялни боляри и ги наказва. По негова заповед Басараб II е погребан жив. * Дан III Претендента. След смъртта на брат си Владислав се опитва да вземе властта във Влахия, но е разбит при Рукер и пленен. Принуден от Влад Цепеш сам да изкопае гроба си, след което е обезглавен. == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] n01hflrb5rtct3w9vv85w474yqqylai 12435542 12435457 2024-12-09T09:23:44Z Bichoes78 258843 12435542 wikitext text/x-wiki {{Личност|монарх}} '''Йоан Дан II''' (на [[Среднобългарски език|среднобългарски]]:''† Іѡанъ Данъ)'', наричан още '''Дан Смели''', е войвода на [[Влашко]] пет пъти (между 1420 и 1421, между 1421 и 1423, 1423 – 1424, 1426 – 1427 и от 1427 до 1431 г.) като в четири от тези пет пъти е сменен от неговия съперник за трона [[Раду II Празнаглава]]. Tой е представител на династията Басараба-Данещи, син на войводата [[Дан I|Йоан Дан I]] и съпругата му Мария. По линия на баща си е внук на войводата [[Раду I]] (1375-1380) и първта му съпруга Ана и правнук на войводата [[Никола Александър Басараб]] (1352-1364). Той е племенник на [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] и братовчед на [[Влад II Дракул]]. == Живот == През 1386г. Дан I е убит от българският цар [[Иван Шишман|Йоан Шишман]] и е наследен от брат си Мирчо. С това убийство се слага началото на кървавата вражда между двта клона на [[Басараб|Басараба]] - Данещи и Дракулещи, оспорващи си правото да владеят Влашкото воеводство. Дан I и Мария оставят трима сина – [[Влад I Узурпатор|Влад]], Йоан и Дан, които към онзи момент са малки и нямат претенции към трона на баща си. Най-малкият от братята – Дан, избира да остане лоялен на чичо си Мирчо и остава в двора му. Той се споменава за първи път през 1409 г., когато е изпратен от Мирчо Стари начело на влашки контингент, който воюва на страната на [[Муса Челеби]] в Тракия и му помага да превземе [[Одрин]] по време на гражданската война между османските принцове. След смъртта на Мирчо през 1418г. на трона на Влахия се възкачва неговия първороден син и наследник – [[Михаил I (Влахия)|Михаил I]]. Скоро след това братовчеда на Михаил – Дан започва да предявява претенции към власта и много от влиятелните боляри, преминават на негова страна. В началото на 1420г. Дан нахлува във Влахия и започва война с братовчед си. През лятото на същата година Михаил е разбит и пада убит на бойното поле. През август 1420г. след смъртта на брат му, трона е зает от [[Раду II Празна глава|Раду II Празнаглава]], През 1422 г. принц Дан успява да свали братовчед си и идва на власт, като в следващите пет години двамата водят междуособна война помежду си. == С Фружин и Сколари == Още през 1423г. Дан моли за помощ император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]], който изпраща във Влахия своя генерал [[Филипо Сколари]], за да прогони Раду Празнаглава, който се ползва от подкрепата на турците. През 1425 г. Сколари, Дан II и българският принц [[Фружин]] минават Дунава, разбиват османците при Ветрен и превземат за кратко [[Силистра]]. Отблъснати са от турската армия на Фирус бег. Същата година Сколари отново разбива турците край [[Видин]], но не успява да задържи града. През следвашата 1426г. Сколари получава сърдечен удар по време на битка и по-късно умира в именито Липа на приятеля си Фружин. През 1427г. император Сигизмунд отново изпраща унгарски войски в помощ на своя васал – Дан II. Този път освен трансилванския войвода Никола Цаки, с тях е и контингент от португалски кръстоносци под командата на инфанта дон Педро де Коимбра, Целта на кампанията е да бъде свален Раду II, който се ползва с османска подкрепа. Военните действия са успешни, като Дан сваля Раду II от престола за последен път, отново побеждава османците в битка и превзема крепостта [[Гюргево]]. По всяка вероятност Дан II е убил братовчед си Раду по време или след тази битка, тъй като последният изчезва от историческите записи след това. == Обсада на Голубац == В началото на 1428г., Сигизмунд Люксембургски организира голяма християнска армия от 25 000 унгарска пехота, 6000 влашки конници, водени от Дан II , 500 полски и литовски рицари изпратени от княз [[Витовт|Витолд]], 200 италинаски арбалетичци, артилерия и кораби, с които обсажда османската крепост [[Голубацка крепост|Голубац]] в Сърбия. Обединените унгарски, влашки и полско-литовски войки, водени лично от Сигизмунд, Дан и полският рицар Завиша Черни атакуват крепостта, прехвърляйки се на десния бряг на река Дунав. След пристигането на османската армия под командата на султан [[Мурад II]], християнските войски понасят тежко поражение и се оттеглят към банатския бряг на река Дунав. По време на отстъплението Дан е пленен от турците, а полският рицар Завиша Черни е загива геройски, прикривайки отстъплението на на унгарския крал. След поражението през 1428 г. Дан II е принуден да се признае за османски васал и и да възобнови плащането на данък. Това довежда до охлаждане на отношенията с Унгария, като през юни 1431г. той е свален от власт от сина на Мирчо - [[Александру I Алдя|Александър]], който нахлува във Влашко с военна подкрепа от молдовския войвода [[Александру чел Бун|Александър Добрия]] от династията [[Мушати]], син на молдовския воевода Роман I. През същата година Дан II умира в борба за трона. == Семейство == Дан II има трима сина: Басараб II, Владислав II и Дан III. * [[Владислав II (Влахия)|Владислав II]] убива [[Влад II Дракул]] в блатата край [[Илфов]] през декември 1447 г. и след това подпомогнат от [[Янош Хуняди]] заема влашкия трон. На 20 август 1456 г. [[Влад Цепеш]] убива Владислав II и застава на чело на Влахия. *[[Басараб II]] е екзекутиран от Влад Цепеш, който по време на второто си управление арестува всички нелоялни боляри и ги наказва. По негова заповед Басараб II е погребан жив. * Дан III Претендента. След смъртта на брат си Владислав се опитва да вземе властта във Влахия, но е разбит при Рукер и пленен. Принуден от Влад Цепеш сам да изкопае гроба си, след което е обезглавен. == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] bzlc6fx30v9w0p1wzas1boez7bay4cx 12435570 12435542 2024-12-09T09:50:00Z Bichoes78 258843 12435570 wikitext text/x-wiki {{Личност|монарх}} '''Йоан Дан II''' (на [[Среднобългарски език|среднобългарски]]:''† Іѡанъ Данъ)'', наричан още '''Дан Смели''', е войвода на [[Влашко]] пет пъти (между 1420 и 1421, между 1421 и 1423, 1423 – 1424, 1426 – 1427 и от 1427 до 1431 г.) като в четири от тези пет пъти е сменен от неговия съперник за трона [[Раду II Празнаглава]]. Tой е представител на династията Басараба-Данещи, син на войводата [[Дан I|Йоан Дан I]] и съпругата му Мария. По линия на баща си е внук на войводата [[Раду I]] (1375-1380) и първта му съпруга Ана и правнук на войводата [[Никола Александър Басараб]] (1352-1364). Той е племенник на [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] и братовчед на [[Влад II Дракул]]. == Живот == През 1386г. Дан I е убит от българският цар [[Иван Шишман|Йоан Шишман]] и е наследен от брат си Мирчо. С това убийство се слага началото на кървавата вражда между двта клона на [[Басараб|Басараба]] - Данещи и Дракулещи, оспорващи си правото да владеят Влашкото воеводство. Дан I и Мария оставят трима сина – [[Влад I Узурпатор|Влад]], Йоан и Дан, които към онзи момент са малки и нямат претенции към трона на баща си. Най-малкият от братята – Дан, избира да остане лоялен на чичо си Мирчо и остава в двора му. Той се споменава за първи път през 1409 г., когато е изпратен от Мирчо Стари начело на влашки контингент, който воюва на страната на [[Муса Челеби]] в Тракия и му помага да превземе [[Одрин]] по време на гражданската война между османските принцове. След смъртта на Мирчо през 1418г. на трона на Влахия се възкачва неговия първороден син и наследник – [[Михаил I (Влахия)|Михаил I]]. Скоро след това братовчеда на Михаил – Дан започва да предявява претенции към власта и много от влиятелните боляри, преминават на негова страна. В началото на 1420г. Дан нахлува във Влахия и започва война с братовчед си. През лятото на същата година Михаил е разбит и пада убит на бойното поле. През август 1420г. след смъртта на брат му, трона е зает от [[Раду II Празна глава|Раду II Празнаглава]], През 1422 г. принц Дан успява да свали братовчед си и идва на власт, като в следващите пет години двамата водят междуособна война помежду си. == С Фружин и Сколари == Още през 1423г. Дан моли за помощ император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]], който изпраща във Влахия своя генерал [[Филипо Сколари]], за да прогони Раду Празнаглава, който се ползва от подкрепата на турците. През 1425 г. Сколари, Дан II и българският принц [[Фружин]] минават Дунава, разбиват османците при Ветрен и превземат за кратко [[Силистра]]. Отблъснати са от турската армия на Фирус бег. Същата година Сколари отново разбива турците край [[Видин]], но не успява да задържи града. През следвашата 1426г. Сколари получава сърдечен удар по време на битка и по-късно умира в именито Липа на приятеля си Фружин. През 1427г. император Сигизмунд отново изпраща унгарски войски в помощ на своя васал – Дан II. Този път освен трансилванския войвода Никола Цаки, с тях е и контингент от португалски кръстоносци под командата на инфанта дон Педро де Коимбра, Целта на кампанията е да бъде свален Раду II, който се ползва с османска подкрепа. Военните действия са успешни, като Дан сваля Раду II от престола за последен път, отново побеждава османците в битка и превзема крепостта [[Гюргево]]. По всяка вероятност Дан II е убил братовчед си Раду по време или след тази битка, тъй като последният изчезва от историческите записи след това. == Обсада на Голубац == В началото на 1428г., Сигизмунд Люксембургски организира голяма християнска армия от 25 000 унгарска пехота, 6000 влашки конници, водени от Дан II , 500 полски и литовски рицари изпратени от княз [[Витовт|Витолд]], 200 италинаски арбалетичци, артилерия и кораби, с които обсажда османската крепост [[Голубацка крепост|Голубац]] в Сърбия. Обединените унгарски, влашки и полско-литовски войки, водени лично от Сигизмунд, Дан и полският рицар Завиша Черни атакуват крепостта, прехвърляйки се на десния бряг на река Дунав. След пристигането на османската армия под командата на султан [[Мурад II]], християнските войски понасят тежко поражение и се оттеглят към банатския бряг на река Дунав. По време на отстъплението Дан е пленен от турците, а полският рицар Завиша Черни е загива геройски, прикривайки отстъплението на на унгарския крал. След поражението през 1428 г. Дан II е принуден да се признае за османски васал и и да възобнови плащането на данък. Това довежда до охлаждане на отношенията с Унгария. През 1429 г., Дан II атакува крепостта [[Килия (град)|Килия]], но е разбит от армията на молдовския войвода [[Александру чел Бун|Александър Добрия]]. На следващата година Дан отново атакува неуспешно Килия. .През юни 1431г. той е свален от власт от сина на Мирчо - [[Александру I Алдя|Александър]], който нахлува във Влашко с военна подкрепа от [[Александру чел Бун|Александър Добрия]]. През същата година Дан II умира в борба за трона. == Семейство == Дан II има трима сина: Басараб II, Владислав II и Дан III. * [[Владислав II (Влахия)|Владислав II]] убива [[Влад II Дракул]] в блатата край [[Илфов]] през декември 1447 г. и след това подпомогнат от [[Янош Хуняди]] заема влашкия трон. На 20 август 1456 г. [[Влад Цепеш]] убива Владислав II и застава на чело на Влахия. *[[Басараб II]] е екзекутиран от Влад Цепеш, който по време на второто си управление арестува всички нелоялни боляри и ги наказва. По негова заповед Басараб II е погребан жив. * Дан III Претендента. След смъртта на брат си Владислав се опитва да вземе властта във Влахия, но е разбит при Рукер и пленен. Принуден от Влад Цепеш сам да изкопае гроба си, след което е обезглавен. == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] 4ravg4hdyrroj0f4r0hdnxauxfps6ww 12435571 12435570 2024-12-09T09:50:59Z Bichoes78 258843 12435571 wikitext text/x-wiki {{Личност|монарх}} '''Йоан Дан II''' (на [[Среднобългарски език|среднобългарски]]:''† Іѡанъ Данъ)'', наричан още '''Дан Смели''', е войвода на [[Влашко]] пет пъти (между 1420 и 1421, между 1421 и 1423, 1423 – 1424, 1426 – 1427 и от 1427 до 1431 г.) като в четири от тези пет пъти е сменен от неговия съперник за трона [[Раду II Празнаглава]]. Tой е представител на династията Басараба-Данещи, син на войводата [[Дан I|Йоан Дан I]] и съпругата му Мария. По линия на баща си е внук на войводата [[Раду I]] (1375-1380) и първта му съпруга Ана и правнук на войводата [[Никола Александър Басараб]] (1352-1364). Той е племенник на [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] и братовчед на [[Влад II Дракул]]. == Живот == През 1386г. Дан I е убит от българският цар [[Иван Шишман|Йоан Шишман]] и е наследен от брат си Мирчо. С това убийство се слага началото на кървавата вражда между двта клона на [[Басараб|Басараба]] - Данещи и Дракулещи, оспорващи си правото да владеят Влашкото воеводство. Дан I и Мария оставят трима сина – [[Влад I Узурпатор|Влад]], Йоан и Дан, които към онзи момент са малки и нямат претенции към трона на баща си. Най-малкият от братята – Дан, избира да остане лоялен на чичо си Мирчо и остава в двора му. Той се споменава за първи път през 1409 г., когато е изпратен от Мирчо Стари начело на влашки контингент, който воюва на страната на [[Муса Челеби]] в Тракия и му помага да превземе [[Одрин]] по време на гражданската война между османските принцове. След смъртта на Мирчо през 1418г. на трона на Влахия се възкачва неговия първороден син и наследник – [[Михаил I (Влахия)|Михаил I]]. Скоро след това братовчеда на Михаил – Дан започва да предявява претенции към власта и много от влиятелните боляри, преминават на негова страна. В началото на 1420г. Дан нахлува във Влахия и започва война с братовчед си. През лятото на същата година Михаил е разбит и пада убит на бойното поле. През август 1420г. след смъртта на брат му, трона е зает от [[Раду II Празна глава|Раду II Празнаглава]], През 1422 г. принц Дан успява да свали братовчед си и идва на власт, като в следващите пет години двамата водят междуособна война помежду си. == С Фружин и Сколари == Още през 1423г. Дан моли за помощ император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]], който изпраща във Влахия своя генерал [[Филипо Сколари]], за да прогони Раду Празнаглава, който се ползва от подкрепата на турците. През 1425 г. Сколари, Дан II и българският принц [[Фружин]] минават Дунава, разбиват османците при Ветрен и превземат за кратко [[Силистра]]. Отблъснати са от турската армия на Фирус бег. Същата година Сколари отново разбива турците край [[Видин]], но не успява да задържи града. През следвашата 1426г. Сколари получава сърдечен удар по време на битка и по-късно умира в именито Липа на приятеля си Фружин. През 1427г. император Сигизмунд отново изпраща унгарски войски в помощ на своя васал – Дан II. Този път освен трансилванския войвода Никола Цаки, с тях е и контингент от португалски кръстоносци под командата на инфанта дон Педро де Коимбра, Целта на кампанията е да бъде свален Раду II, който се ползва с османска подкрепа. Военните действия са успешни, като Дан сваля Раду II от престола за последен път, отново побеждава османците в битка и превзема крепостта [[Гюргево]]. По всяка вероятност Дан II е убил братовчед си Раду по време или след тази битка, тъй като последният изчезва от историческите записи след това. == Обсада на Голубац == В началото на 1428г., Сигизмунд Люксембургски организира голяма християнска армия от 25 000 унгарска пехота, 6000 влашки конници, водени от Дан II , 500 полски и литовски рицари изпратени от княз [[Витовт|Витолд]], 200 италинаски арбалетичци, артилерия и кораби, с които обсажда османската крепост [[Голубацка крепост|Голубац]] в Сърбия. Обединените унгарски, влашки и полско-литовски войки, водени лично от Сигизмунд, Дан и полският рицар Завиша Черни атакуват крепостта, прехвърляйки се на десния бряг на река Дунав. След пристигането на османската армия под командата на султан [[Мурад II]], християнските войски понасят тежко поражение и се оттеглят към банатския бряг на река Дунав. По време на отстъплението Дан е пленен от турците, а полският рицар Завиша Черни е загива геройски, прикривайки отстъплението на на унгарския крал. След поражението през 1428 г. Дан II е принуден да се признае за османски васал и и да възобнови плащането на данък. Това довежда до охлаждане на отношенията с Унгария. През 1429 г., Дан II атакува крепостта [[Килия (град)|Килия]], но е разбит от армията на молдовския войвода [[Александру чел Бун|Александър Добрия]]. На следващата година Дан отново атакува неуспешно Килия. .През юни 1431г. той е свален от власт от сина на Мирчо - [[Александру I Алдя|Александър]], който нахлува във Влашко с военна подкрепа от Александър Добрия. През същата година Дан II умира в борба за трона. == Семейство == Дан II има трима сина: Басараб II, Владислав II и Дан III. * [[Владислав II (Влахия)|Владислав II]] убива [[Влад II Дракул]] в блатата край [[Илфов]] през декември 1447 г. и след това подпомогнат от [[Янош Хуняди]] заема влашкия трон. На 20 август 1456 г. [[Влад Цепеш]] убива Владислав II и застава на чело на Влахия. *[[Басараб II]] е екзекутиран от Влад Цепеш, който по време на второто си управление арестува всички нелоялни боляри и ги наказва. По негова заповед Басараб II е погребан жив. * Дан III Претендента. След смъртта на брат си Владислав се опитва да вземе властта във Влахия, но е разбит при Рукер и пленен. Принуден от Влад Цепеш сам да изкопае гроба си, след което е обезглавен. == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] 3i5sdt2wr4m9ihr871d76hq606vluv6 12435662 12435571 2024-12-09T11:50:00Z Bichoes78 258843 12435662 wikitext text/x-wiki {{Личност|монарх}} '''Йоан Дан II''' (на [[Среднобългарски език|среднобългарски]]:''† Іѡанъ Данъ)'', наричан още '''Дан Смели''', е войвода на [[Влашко]] пет пъти (между 1420 и 1421, между 1421 и 1423, 1423 – 1424, 1426 – 1427 и от 1427 до 1431 г.) като в четири от тези пет пъти е сменен от неговия съперник за трона [[Раду II Празнаглава]]. Tой е представител на династията Басараба-Данещи, син на войводата [[Дан I|Йоан Дан I]] и съпругата му Мария. По линия на баща си е внук на войводата [[Раду I]] (1375-1380) и първта му съпруга Ана и правнук на войводата [[Никола Александър Басараб]] (1352-1364). Той е племенник на [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] и братовчед на [[Влад II Дракул]]. == Живот == През 1386г. Дан I е убит от българският цар [[Иван Шишман|Йоан Шишман]] и е наследен от брат си Мирчо. С това убийство се слага началото на кървавата вражда между двта клона на [[Басараб|Басараба]] - Данещи и Дракулещи, оспорващи си правото да владеят Влашкото воеводство. Дан I и Мария оставят трима сина – [[Влад I Узурпатор|Влад]], Йоан и Дан, които към онзи момент са малки и нямат претенции към трона на баща си. Най-малкият от братята – Дан, избира да остане лоялен на чичо си Мирчо и остава в двора му. Той се споменава за първи път през 1409 г., когато е изпратен от Мирчо Стари начело на влашки контингент, който воюва на страната на [[Муса Челеби]] в Тракия и му помага да превземе [[Одрин]] по време на гражданската война между османските принцове. След смъртта на Мирчо през 1418г. на трона на Влахия се възкачва неговия първороден син и наследник – [[Михаил I (Влахия)|Михаил I]]. Скоро след това братовчеда на Михаил – Дан започва да предявява претенции към власта и много от влиятелните боляри, преминават на негова страна. В началото на 1420г. Дан нахлува във Влахия и започва война с братовчед си. През лятото на същата година Михаил е разбит и пада убит на бойното поле. През август 1420г. след смъртта на брат му, трона е зает от [[Раду II Празна глава|Раду II Празнаглава]], През 1422 г. принц Дан успява да свали братовчед си и идва на власт, като в следващите пет години двамата водят междуособна война помежду си. == С Фружин и Сколари == Още през 1423г. Дан моли за помощ император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]], който изпраща във Влахия своя генерал [[Филипо Сколари]], за да прогони Раду Празнаглава, който се ползва от подкрепата на турците. През 1425 г. Сколари, Дан II и българският принц [[Фружин]] минават Дунава, разбиват османците при Ветрен и превземат за кратко [[Силистра]]. Отблъснати са от турската армия на Фирус бег. Същата година Сколари отново разбива турците край [[Видин]], но не успява да задържи града. През следвашата 1426г. Сколари получава сърдечен удар по време на битка и по-късно умира в именито Липа на приятеля си Фружин. През 1427г. император Сигизмунд отново изпраща унгарски войски в помощ на своя васал – Дан II. Този път освен трансилванския войвода Никола Цаки, с тях е и малък контингент от португалски кръстоносци под командата на инфанта дон Педро де Коимбра. Целта на кампанията е да бъде свален Раду II, който се ползва с османска подкрепа. Военните действия са успешни, като Дан сваля Раду II от престола за последен път, отново побеждава османците в битка и превзема крепостта [[Гюргево]]. По всяка вероятност Дан II е убил братовчед си Раду по време или след тази битка, тъй като последният изчезва от историческите записи след това. == Обсада на Голубац == В началото на 1428г., Сигизмунд Люксембургски организира голяма християнска армия от 25 000 унгарска пехота, 6000 влашки конници, водени от Дан II , 500 полски и литовски рицари изпратени от княз [[Витовт|Витолд]], 200 италинаски арбалетичци, артилерия и кораби, с които обсажда османската крепост [[Голубацка крепост|Голубац]] в Сърбия. Обединените унгарски, влашки и полско-литовски войки, водени лично от Сигизмунд, Дан и полският рицар Завиша Черни атакуват крепостта, прехвърляйки се на десния бряг на река Дунав. След пристигането на османската армия под командата на султан [[Мурад II]], християнските войски понасят тежко поражение и се оттеглят към банатския бряг на река Дунав. По време на отстъплението Дан е пленен от турците, а полският рицар Завиша Черни е загива геройски, прикривайки отстъплението на на унгарския крал. След поражението през 1428 г. Дан II е принуден да се признае за османски васал и и да възобнови плащането на данък. Това довежда до охлаждане на отношенията с Унгария. През 1429 г., Дан II атакува крепостта [[Килия (град)|Килия]], но е разбит от армията на молдовския войвода [[Александру чел Бун|Александър Добрия]]. На следващата година Дан отново атакува неуспешно Килия. .През юни 1431г. той е свален от власт от сина на Мирчо - [[Александру I Алдя|Александър]], който нахлува във Влашко с военна подкрепа от Александър Добрия. През същата година Дан II умира в борба за трона. == Семейство == Дан II има трима сина: Басараб II, Владислав II и Дан III. * [[Владислав II (Влахия)|Владислав II]] убива [[Влад II Дракул]] в блатата край [[Илфов]] през декември 1447 г. и след това подпомогнат от [[Янош Хуняди]] заема влашкия трон. На 20 август 1456 г. [[Влад Цепеш]] убива Владислав II и застава на чело на Влахия. *[[Басараб II]] е екзекутиран от Влад Цепеш, който по време на второто си управление арестува всички нелоялни боляри и ги наказва. По негова заповед Басараб II е погребан жив. * Дан III Претендента. След смъртта на брат си Владислав се опитва да вземе властта във Влахия, но е разбит при Рукер и пленен. Принуден от Влад Цепеш сам да изкопае гроба си, след което е обезглавен. == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] 1tozioj0grckxhilccddymim2v8j62d 12435666 12435662 2024-12-09T11:53:03Z Bichoes78 258843 12435666 wikitext text/x-wiki {{Личност|монарх}} '''Йоан Дан II''' (на [[Среднобългарски език|среднобългарски]]:''† Іѡанъ Данъ)'', наричан още '''Дан Смели''', е войвода на [[Влашко]] пет пъти (между 1420 и 1421, между 1421 и 1423, 1423 – 1424, 1426 – 1427 и от 1427 до 1431 г.) като в четири от тези пет пъти е сменен от неговия съперник за трона [[Раду II Празнаглава]]. Tой е представител на династията Басараба-Данещи, син на войводата [[Дан I|Йоан Дан I]] и съпругата му Мария. По линия на баща си е внук на войводата [[Раду I]] (1375-1380) и първта му съпруга Ана и правнук на войводата [[Никола Александър Басараб]] (1352-1364). Той е племенник на [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] и братовчед на [[Влад II Дракул]]. == Живот == През 1386г. Дан I е убит от българският цар [[Иван Шишман|Йоан Шишман]] и е наследен от брат си Мирчо. С това убийство се слага началото на кървавата вражда между двта клона на [[Басараб|Басараба]] - Данещи и Дракулещи, оспорващи си правото да владеят Влашкото воеводство. Дан I и Мария оставят трима сина – [[Влад I Узурпатор|Влад]], Йоан и Дан, които към онзи момент са малки и нямат претенции към трона на баща си. Най-малкият от братята – Дан, избира да остане лоялен на чичо си Мирчо и остава в двора му. Той се споменава за първи път през 1409 г., когато е изпратен от Мирчо Стари начело на влашки контингент, който воюва на страната на [[Муса Челеби]] в Тракия и му помага да превземе [[Одрин]] по време на гражданската война между османските принцове. След смъртта на Мирчо през 1418г. на трона на Влахия се възкачва неговия първороден син и наследник – [[Михаил I (Влахия)|Михаил I]]. Скоро след това братовчеда на Михаил – Дан започва да предявява претенции към власта и много от влиятелните боляри, преминават на негова страна. В началото на 1420г. Дан нахлува във Влахия и започва война с братовчед си. През лятото на същата година Михаил е разбит и пада убит на бойното поле. През август 1420г. след смъртта на брат му, трона е зает от [[Раду II Празна глава|Раду II Празнаглава]], През 1422 г. принц Дан успява да свали братовчед си и идва на власт, като в следващите пет години двамата водят междуособна война помежду си. == С Фружин и Сколари == Още през 1423г. Дан моли за помощ император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]], който изпраща във Влахия своя генерал [[Филипо Сколари]], за да прогони Раду Празнаглава, който се ползва от подкрепата на турците. През 1425 г. Сколари, Дан II и българският принц [[Фружин]] минават Дунава, разбиват османците при Ветрен и превземат за кратко [[Силистра]]. Отблъснати са от турската армия на Фирус бег. Същата година Сколари отново разбива турците край [[Видин]], но не успява да задържи града. През следвашата 1426г. Сколари получава сърдечен удар по време на битка и по-късно умира в именито Липа на приятеля си Фружин. През 1427г. император Сигизмунд отново изпраща унгарски войски в помощ на своя васал – Дан II. Този път освен трансилванския войвода Никола Цаки, с тях е и малък контингент от португалски кръстоносци под командата на инфанта дон Педро де Коимбра. Целта на кампанията е да бъде свален Раду II, който се ползва с османска подкрепа. Военните действия са успешни, като Дан сваля Раду II от престола за последен път, отново побеждава османците в битка и превзема крепостта [[Гюргево]]. По всяка вероятност Дан II е убил братовчед си Раду по време или след тази битка, тъй като последният изчезва от историческите записи след това. == Обсада на Голубац == В началото на 1428г., Сигизмунд Люксембургски организира голяма християнска армия от 25 000 унгарска пехота, 6000 влашки конници, водени от Дан II , 500 полски и литовски рицари изпратени от княз [[Витовт|Витолд]], 200 италинаски арбалетичци, артилерия и кораби, с които обсажда османската крепост [[Голубацка крепост|Голубац]] в Сърбия. Обединените унгарски, влашки и полско-литовски войки, водени лично от Сигизмунд, Дан и полският рицар Завиша Черни атакуват крепостта, прехвърляйки се на десния бряг на река Дунав. След пристигането на османската армия под командата на султан [[Мурад II]], християнските войски понасят тежко поражение и се оттеглят към банатския бряг на река Дунав. По време на отстъплението Дан е пленен от турците, а полският рицар Завиша Черни е загива геройски, прикривайки отстъплението на на унгарския крал. След поражението през 1428 г. Дан II е принуден да се признае за османски васал и и да възобнови плащането на данък. Това довежда до охлаждане на отношенията с Унгария. През 1429 г., Дан II атакува крепостта [[Килия (град)|Килия]], но е разбит от армията на молдовския войвода [[Александру чел Бун|Александър Добрия]]. На следващата година Дан отново не успява да превземе Килия. .През юни 1431г. той е свален от власт от сина на Мирчо - [[Александру I Алдя|Александър]], който нахлува във Влашко с военна подкрепа от Александър Добрия. През същата година Дан II умира в борба за трона. == Семейство == Дан II има трима сина: Басараб II, Владислав II и Дан III. * [[Владислав II (Влахия)|Владислав II]] убива [[Влад II Дракул]] в блатата край [[Илфов]] през декември 1447 г. и след това подпомогнат от [[Янош Хуняди]] заема влашкия трон. На 20 август 1456 г. [[Влад Цепеш]] убива Владислав II и застава на чело на Влахия. *[[Басараб II]] е екзекутиран от Влад Цепеш, който по време на второто си управление арестува всички нелоялни боляри и ги наказва. По негова заповед Басараб II е погребан жив. * Дан III Претендента. След смъртта на брат си Владислав се опитва да вземе властта във Влахия, но е разбит при Рукер и пленен. Принуден от Влад Цепеш сам да изкопае гроба си, след което е обезглавен. == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Владетели на Влашко]] [[Категория:Басараб]] c07ygxl1i99obmgj1zwrzugkqggsvbs 0 717918 12435228 11313934 2024-12-08T19:50:31Z InternetArchiveBot 282151 Add 1 book for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435228 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Вера Попова | име-оригинал = Вера Попова | категория = химик | описание = руска химичка | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = Вера Богдановска | роден-място = [[Санкт Петербург]], [[Руска империя]] | починал-място = [[Ижевск]], Руска империя | националност = {{Русия}} | работил = | псевдоним = | вложки = {{Личност/Учен | област = [[химия]] | образование = [[Женевски университет]] | учил-при = [[Александър Бородин]] }} | още = | баща = Ефстафий Богдановски | майка = Мария Богдановска | брак = Яков Попов | партньор = | деца = | подпис = | портал = }} '''Вѐра Евста̀фиева Попо̀ва''' ({{lang|ru|Вера Евстафьевна Попова}}, по баща '''Богдановска'''<ref name="Богдановская">[[:s:ru:ЭСБЕ/Попова, Вера Евстафьевна|Богдановская, Вера Евстафьевна]]//Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907</ref>) е сред първите [[Русия|руски]] [[химик|химички]].<ref name="AstmanEtAl">{{cite book|last1=Ledkovskaia-Astman|first1=Marina|last2=Rosenthal|first2=Charlotte|last3=Zirin|first3=Mary Fleming|title=Dictionary of Russian Women Writers|year=1994|publisher=Greenwood Publishing Group|location=Westport, CT|url=https://books.google.com/books?id=lI4hPO8u3ecC&pg=PA827|isbn=978-0-313-26265-4}}</ref> == Биография == Родена е на [[17 септември]] [[1867]] г. в [[Санкт Петербург]], [[Руска империя]], в семейството на [[хирург]]а проф. [[Евстафий Богданов]]. През 1883 г. завършва Смолният институт в Санкт Петербург. От 1883 до 1887 г. посещава естественото отделение на Висшия женски курс. През 1892 г. завършва химия с докторска [[дисертация]] на тема ''„Исследования дибензилкетона“'' в [[Женевски университет|Женевския университет]]. От 1890 г. преподава химия в Новоалександрийския институт за селско и горско стопанство, а от 1892 чете лекции по [[стереохимия]] във Висшия женски курс в Санкт Петербург.<ref name="Попова">Попова, Вера Евстафьевна // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.</ref><ref name=elder>{{cite journal|last=Elder|doi=10.1021/ed056p251|first=Eleanor S|title=The Deadly Outcome of Chance-Vera Estaf'evna Bogdanovskaia|journal=Journal of Chemical Education|date=April 1979|volume=56|issue=4|pages=251 – 2|display-authors=etal|bibcode=1979JChEd..56..251E}}</ref> Занимава се с химията на [[кетон]]овите съединения. В докторската си дисертация показва, че когато се нагрява в алкална среда и във въздуха, [[дибензилкетон]]ът приема [[кислород]] и образува определено количество [[бензоена киселина]] и така установява, че има кетони, които подобно на [[алдехид]]ите могат да преминат в [[Киселина|киселини]] без разлагане на [[молекула]]та. Интересува се и от [[ентомология]], писане и чужди езици. През 1889 г. публикува описание на работата си с [[пчели]]. Публикува свои разкази и превежда творби от френския писател [[Ги дьо Мопасан]].<ref name=ogilvie>Anne C. Hughes, „Vera Evstaf'evna Bogdanovskaia“, in Marilyn Ogilvie, Joy Harvey, and Margaret Rossiter (eds.), ''Biographical Dictionary of Women in Science: Pioneering Lives from Ancient Times to the Mid-Twentieth Century.'' New York: Routledge, 2014; pg. 153.</ref> През есента на 1895 г. се омъжва за генерал-лейтенант Яков Попов. През 1896 г., докато работи в лабораторията, прави опит за реакция на [[бял фосфор]] и [[цианова киселина]].<ref name="Rayner-Canham">{{cite book|last1=Rayner-Canham|first1=Marelene |last2=Rayner-Canham|first2=Geoffrey|title=Women in Chemistry: Their Changing Roles from Alchemical Times to the Mid-twentieth Century|year=2001|url=https://books.google.com/books?id=S_NJ7AubQIcC&pg=PA64|page =64|publisher=Chemical Heritage Foundation|location=Philadelphia|isbn=978-0-941901-27-7}}</ref> Ампулата с тези две субстанции избухва и четири часа по-късно тя умира от наранявания и отравяне с [[фосфин]], образуван по време на експлозията. Опелото ѝ е в катедралата „Александър Невски“ в [[Ижевск]]. Погребана е в семейното имение на съпруга ѝ в село Шабалинов, [[Черниговска област|Черниговска губерния]]. Криптата, в която е погребана (тленните ѝ останки са извадени и унищожени в първите години на съветска власт), е в лошо състояние. Запазен е надгробният паметник в Регионалния музей в Сосница. Получава почит в списанието на Руското физикохимично дружество.<ref name=Gustavsona>{{cite journal|last=Gustavsona|first=G.|title=A few words about Vera Estaf'evna Bogdanovskaia|journal=Journal of the Russian Physical Chemical Society|date=1897|volume=29|pages=147 – 151}}</ref> За нея е писано в списание „[[Нейчър]]“<ref>{{cite journal|title=Obituary|journal=Nature|date=16 July 1897 |volume=56 |issue=1441 |page=132 |doi=10.1038/056129c0|bibcode=1897Natur..56R.129.}}</ref> и кратко описание в американското списание „[[Сайънс]]“.<ref name=Science>{{cite journal|title=Scientific Notes and News|url=https://archive.org/details/sim_science_1897-07-16_6_133/page/n24| journal=Science| volume=6| issue=133|date=1897|page=96|doi=10.1126/science.6.133.94 |bibcode=1897Sci.....6...94.}}</ref> В доклад на химика Владимир Ипатиев се предполага, че може да се е отровила от проведения експеримент или да се е самоубила, но това предположение не е подкрепено с други доклади.<ref name=elder/> == Научни трудове == * ''Реакции уплотнения и восстановления дибензилкетона'', „Журнал Русского физико-химического общества“, 1892, т. 24, выпуск № 5 * ''Об окислении кетонов в оксикислоты [Сообщение]'', „ЖРФХО“, 1894, том 26, вып. 4 == Източници == <references /> {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Попова, Вера}} [[Категория:Руски химици]] [[Категория:Руски жени учени]] [[Категория:Възпитаници на Женевския университет]] [[Категория:Родени в Санкт Петербург]] [[Категория:Починали в Ижевск]] nftywcbj9wbouido2hast9eblt2frpp 0 720006 12435558 12362161 2024-12-09T09:43:42Z 46.254.135.228 12435558 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик който трябва да умре | роден-място = [[Кривой рог]], [[УССР]], [[СССР]] | националност = {{UKR}} | брак = Олена Зеленска | деца = 2 | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = политик, юрист, актьор, комик, сценарист, продуцент, певец, шоумен | партия = [[Слуга на народа]] | постове1 = 6-и [[президент на Украйна]] | години1 = от 20 май 2019 г. }} }} '''Володѝмир Олекса̀ндрович Зелѐнски''' ({{lang|uk|Володи́мир Олекса́ндрович Зеле́нський}}) е [[Украйна|украински]] обществен и политически деец. Президент на Украйна и върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна от 20 май 2019 г.<ref>{{Cite web|url=https://www.president.gov.ua/ru/news/volodimir-zelenskij-sklav-prisyagu-prezidenta-ukrayini-55477|title=Владимир Зеленский принял присягу Президента Украины|publisher=Официальное интернет-представительство президента Украины|language=ru|accessdate=2023-09-10|archive-date=2019-05-24|archive-url=https://web.archive.org/web/20190524104653/https://www.president.gov.ua/ru/news/volodimir-zelenskij-sklav-prisyagu-prezidenta-ukrayini-55477|deadlink=no}}</ref><ref>{{Cite news|accessdate=2023-09-10|date=2019-05-20|title=Вручили булаву: как Зеленский стал президентом - в фото|url=https://www.bbc.com/ukrainian/features-russian-48337305|archivedate=2019-05-24|archiveurl=https://web.archive.org/web/20190524110200/https://www.bbc.com/ukrainian/features-russian-48337305}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://24tv.ua/golovni_novini_ukrayini_sogodni_20_05_2019_novini_svitu_sogodni_20_travnya_n1155759|title=Головні новини 20 травня: інавгурація Зеленського і заяви про розпуск Ради й відставку Гройсмана|publisher=24 Канал|accessdate=2023-09-10|archive-date=2019-05-24|archive-url=https://web.archive.org/web/20190524113202/https://24tv.ua/golovni_novini_ukrayini_sogodni_20_05_2019_novini_svitu_sogodni_20_travnya_n1155759|deadlink=no}}</ref> Преди да бъде избран за президент придобива известност като актьор, режисьор, сценарист, филмов и телевизионен продуцент, телевизионен водещ, певец и комик. Съосновател е на украинската компания Студия „Квартал-95“ (Студія Квартал-95), занимаваща се с производство на аудиовизуално съдържание и концертна дейност (2003-2019), а между 2010 и 2012 г. е член на борда и генерален продуцент на телевизионния канал „Интер“ (Інтер) от 2010 до 2012 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20110213024949/https://inter.ua/uk/news/2010/12/24/4303 Телеканал «Інтер» представив новий топ-менеджмент]. Пресслужба телеканалу «Інтер», 23 декември 2010. Посетен на 2023-09-10</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20190329162615/https://detector.media/withoutsection/article/64861/2011-08-05-zelenskii-i-shefiri-pishli-z-intera/ Зеленський і Шефіри пішли з «Інтера»]. Детектор медіа, 5 август 2011. Посетен на 2023-09-10</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20180702230236/http://detector.media/withoutsection/article/67436/2011-11-22-zelenskii-stav-genprodyuserom-intera-shefiri-ta-yakovlev-zaimatimutsya-virobnitstvom-utochneno/ Зеленський став генпродюсером «Інтера», Шефіри та Яковлєв займатимуться виробництвом (УТОЧНЕНО)]. Детектор медіа, 22 ноември 2011. Посетен на 2023-09-10</ref><ref>[https://detector.media/withoutsection/article/74525/2012-08-29-zelenskii-pidtverdiv-shcho-ide-z-intera/ Зеленський підтвердив, що йде з «Інтера»] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190329164755/https://detector.media/withoutsection/article/74525/2012-08-29-zelenskii-pidtverdiv-shcho-ide-z-intera/ |date=2019-03-29}}. Детектор медіа, 29 август 2012. Посетен на 2023-09-10</ref> [[Файл:Евгений Кошевой, Владимир Зеленский.jpg|мини|260п|На премиерата на филма „Аз, ти, той, тя“, декември 2018 г.]] Започва политическата си кариера през 2019 г. и се кандидатира на [[Президент на Украйна|президентските избори]] в Украйна през същата година. Победител е и в първия тур на 31 март, и във втория тур на 21 април 2019 г.<ref name="cvk">[https://www.cvk.gov.ua/pls/vp2019/wp300pt001f01=719.html ЦИК Украины]</ref> Встъпва официално в длъжност на 20 май 2019 г., ставайки шестия президент на Украйна.<ref>{{Cite web|lang=ru|url=https://www.rbc.ua/ukr/news/rezultaty-vyborov-prezidenta-ukrainy-1543489389.html|title=Результати виборів президента України|website=РБК-Украина|access-date=2023-09-10|archive-date=2019-09-20|archive-url=https://web.archive.org/web/20190920233640/https://www.rbc.ua/ukr/news/rezultaty-vyborov-prezidenta-ukrainy-1543489389.html|deadlink=no}}</ref><ref>[https://news.bg/int-politics/zelenski-vstapva-v-dlazhnpost.html news.bg]</ref> == Биография == === Ранни години === Роден е на 25 януари 1978 г. в [[Евреи в Украйна|еврейско]] семейство в град [[Кривой рог]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kryvyi-rih-yes.com.ua/uk/articles/kryvyj-rig-batkivshhyna-prezydenta-iz-zaliznym-harakterom|заглавие=Кривий Ріг – батьківщина президента із залізним характером}}</ref>, тогава в Украинската съветска социалистическа република на СССР. Майка му Рима Володимировна Зеленска (род. 16 септември 1950) е пенсионерка, работила 40 години като инженер<ref name="Если меня виберут" />. Баща му Олександър Семьонович Зеленски (род. 23 декември 1947)<ref>{{Citation |title=Зеленський Олександр Семенович |url=http://www1.nas.gov.ua/rsc/psc/Scientists/Z/Pages/ZelenskyOS.aspx |accessdate=2019-04-11 |archivedate=2019-04-02 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190402204225/http://www1.nas.gov.ua/rsc/psc/Scientists/Z/Pages/ZelenskyOS.aspx }}</ref> е математик, програмист<ref name="Если меня виберут" />, [[доктор на техническите науки]], [[професор]]<ref>[http://eternaltown.com.ua/content/view/7691/2/ народний биографический справочник Володимир Зеленский] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130301182440/http://eternaltown.com.ua/content/view/7691/2/ |date=2013-03-01 }} {{Wayback|url=http://eternaltown.com.ua/content/view/7691/2/ |date=20130301182440 }}</ref><ref>[http://www.amik.ru/Article/1/9063.html AMIK.RU – НОВОСТИ: ПостКВН. Володимир Зеленский („95 квартал“): Все имеющиеся деньги ми инвестируем в себя] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100127094613/http://www.amik.ru/Article/1/9063.html |date=2010-01-27 }} {{Wayback|url=http://www.amik.ru/Article/1/9063.html |date=20100127094613 }}</ref>. Живял и работил 20 години в [[Монголия]], където е строил минно-обогатителен комбинат в град [[Ерденет]]<ref name="Если меня виберут">[https://gordonua.com/publications/zelenskiy-esli-menya-vyberut-prezidentom-snachala-budut-oblivat-gryazyu-zatem-uvazhat-a-potom-plakat-kogda-uydu-609294.html Зеленский: Если меня виберут президентом, сначала будут обливать грязью, затем – уважать, а потом – плакать, когда уйду], gordonua.com.</ref>. След завръщането си в Кривой рог учи в кривойрожката гимназия № 95 с усилено изучаване на английски език. Активно участва в училищната самодейност, бил е китарист в училищния ансамбъл<ref name="4vlada.net">[http://4vlada.net/obshchestvo/kvartal-95-vechernii-kvartal-95-i-vladimir-zelenskii-voploshchenie-amerikanskoi-mechty КВАРТАЛ 95: Вечерний квартал 95 и Володимир Зеленский – воплощение американской мечти] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190417140024/http://4vlada.net/obshchestvo/kvartal-95-vechernii-kvartal-95-i-vladimir-zelenskii-voploshchenie-amerikanskoi-mechty |date=2019-04-17 }}, Четверта влада.</ref>. В училище мечтаел да стане дипломат, но постъпва в Кривойрожкия икономически институт, филиал на Киевския национален икономически университет, в който получава юридическо образование<ref>[http://lady-happy666.narod.ru/about.html Состав команди на lady-happy]</ref>. По специалността си никога не е работил. === Политически възгледи === Поддържа [[Евромайдан]]а и изнася представления пред негови участници.<ref>{{Cite web |url=https://delo.ua/econonomyandpoliticsinukraine/kak-zvezdy-shou-biznesa-otnosjatsja-k-evromajdanu-222304/ |title=Как звезди шоу-бизнеса относятся к Евромайдану |publisher=delo.ua |lang=ru |accessdate=2018-12-25}}</ref> По време на [[Война в Донбас|ескалацията на конфликта в Украйна]] Зеленски поддържа действията на украинската армия<ref>{{cite web |url=http://www.kp.ru/daily/26267.7/3144907/ |title=Украинский шоумен Володимир Зеленский о „бегстве“ с родини: „Сейчас я нахожусь в Киеве, снимаю новие проекти“ |author=Юлия Хожателева |date=9 августа 2014 года |work= |publisher=Комсомольская правда |accessdate=2015-11-15 |lang=}}</ref> и на доброволческите батальони,<ref>{{Cite web |url=https://russian.rt.com/article/304252-sk-rf-proveryaet-dannyeo-finansirovanii-ukrainskim-aktyorom |title=СК РФ проверяет данние о финансировании украинским актёром Зеленским операции в Донбассе |publisher=RT на русском |lang=ru |accessdate=2019-02-09}}</ref> изнася концерти пред украинските военнослужещи, участващи в бойните действия в [[Донбас]], заедно с другите участници от „95-и квартал“ дарява за нуждите на доброволческите батальони<ref>{{Cite web |url=https://www.kp.ru/daily/26284.4/3161539/ |title=Батальон „Донбасс“ поблагодарил актера Володимира Зеленского за финансовую помощь |author=Дарья ИВАШКИНА |date=2014-09-18 |publisher=Комсомольская правда |lang=ru |accessdate=2019-02-09}}</ref><ref>{{Cite web |url=https://ria.ru/20160302/1382984893.html |title=В ГД просят определить степень поддержки Зеленским операции в Донбассе |date=20160302T1430+0300Z |publisher=РИА Новости |lang=ru |accessdate=2019-02-09}}</ref> един милион [[украинска гривна|гривни]].<ref>{{cite web |url=http://www.rbc.ua/rus/digests/vladimir-zelenskiy-otpravil-million-griven-na-ato-20082014161900 |title=Володимир Зеленский отправил миллион гривен на АТО |author= |date=20 августа 2014 |work= |publisher=РБК-Украина |accessdate=2015-11-15 |lang=}}</ref> === Президентски и парламентарни избори 2019 г. === [[Файл:Владимир Зеленский 1.jpg|мини|262px|Володимир Зеленски, декември 2018 г.]] На 31 декември 2018 г., няколко минути преди Нова година, Володимир Зеленски се обръща по телевизията към украинците, като заявява, че ще участва в президентските избори през 2019 г. На 21 януари 2019 г. партията „[[Слуга на народа]]“ издига Володимир Зеленски за кандидат за президент на Украйна<ref>{{Cite web|url=https://tass.ru/mezhdunarodnaya-panorama/6022418 |title=Партия „Слуга народа“ видвинула Володимира Зеленского кандидатом в президенти Украини |author= |work= |date= |publisher=ТАСС |accessdate=2019-01-22}}</ref>. На 22 април 2019 г. той печели на балотажа със 73.2% от подадените гласове.<ref>[https://btvnovinite.bg/svetut/komikat-vladimir-zelenski-pecheli-72-5-ot-glasovete-na-prezidentskite-izbori-v-ukrajna.html Комикът Зеленски с убедителна победа на президентските избори на Украйна], btvnovinite.bg.</ref> == Имущество и доходи == Зеленски е собственик на къща в село [[Иванковичи]], Киевска област, купена за 29,3 хил долара, и земеделски парцел с площ 1200 кв. метра на стойност 25,2 хил. долара. Освен това, членовете на неговото семейство притежават общо 5 апартамента – 4 в Киев и един в [[Ялта]]. Съпрузите Зеленски са наели във [[Великобритания]] два апартамента.<ref>{{cite web |url=https://ukraina.ru/news/20190125/1022459273.html |title=Зеленский задекларировал квартиру в Криму |publisher=Украина.ру |date=2019-01-25}}</ref> Зеленски има автомобил – „[[Land Rover]]“ на стойност 4,7 млн. гривни.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://24tv.ua/volodimir_zelenskiy_biografiya_zelenskiy_prezidenta_ukrayini_2019_n1105534 |заглавие=Володимиру Зеленському 42: біографія президента України |дата=25-01-2020 |труд=24 канал |архив_дата= |достъп_дата=28-03-2020}}</ref> == Семейство == * Съпругата му (женят се на 6 септември 2003) [[Олена Зеленска|Олена Володимиривна Зеленска]] (род. 6 февруари 1978) е архитект по образование, завършила Криворожкия технически университет с червена диплома, но работи като сценарист в „Студия квартал 95“. ** Дъщеря му Олександра (род. 15 юли 2004) от 2014 г. се снима в киното. През 2016 г. участва в шоу „Разсмей комика. Деца“ и печели 50 000 гривни<ref>[http://vesti-ukr.com/kultura/146086-doch-zelenskogo-vyigrala-50-tysjach-griven-svoimi-shutkami Дочь Зеленского „отобрала“ у папи 50 тисяч гривен. Саша Зеленская пошла по стопам звездного отца | Культура | Вести]</ref>. ** Синът му Кирило е роден на 21 януари 2013 г.<ref>[http://news.online.ua/556470/u-zelenskogo-rodilsya-syn/ У Зеленского родился син], news.online.ua.</ref> == Бележки == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Volodymyr Zelensky}} * [https://ze2019.com/ Официален сайт на Володимир Зеленски и неговия екип] * [http://kvartal95.com/ Официален сайт на Студия „Квартал 95“] * [http://lady-happy666.narod.ru/interview05.html Секрет 95-го квартала (интервью 2001 года)] * [https://replyua.net/putin/136292-mihalkov-o-zelenskom-horoshiy-muzhik-on-smozhet-vse-uladit.html Михалков о Зеленском: „Хороший мужик, он сможет все уладить“] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Изкуство|Политика|Украйна}} {{СОРТКАТ:Зеленски, Володимир}} [[Категория:Украински политици]] [[Категория:Президенти на Украйна]] [[Категория:Украински актьори и актриси]] [[Категория:Озвучаващи актьори]] [[Категория:Комици]] [[Категория:Украински продуценти]] [[Категория:Телевизионни продуценти]] [[Категория:Украински телевизионни водещи]] [[Категория:Украински сценаристи]] [[Категория:Сатирици]] [[Категория:Носители на Ордена на Белия лъв]] [[Категория:Евреи в Украйна]] [[Категория:Родени в Кривой рог]] [[Категория:Хора от Руско-украинската война]] 7cl6598uihn0mekuhhpao4ktiozyhss 12435561 12435558 2024-12-09T09:45:37Z 46.254.135.228 жгф 12435561 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик който трябва да умре | роден-място = [[Кривой рог]], [[УССР]], [[СССР]] | националност = {{UKR}} | брак = Олена Зеленска | деца = 2 | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = политик, юрист, актьор, комик, сценарист, продуцент, певец, шоумен | партия = [[Слуга на народа]] | постове1 = 6-и [[президент на Украйна]] | години1 = от 20 май 2019 г. }} }} '''Володѝмир Олекса̀ндрович Зелѐнски''' ({{lang|uk|Володи́мир Олекса́ндрович Зеле́нський}}) е [[Украйна|украински]] обществен и политически деец.Който заслужава смърт. Президент на Украйна и върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна от 20 май 2019 г.<ref>{{Cite web|url=https://www.president.gov.ua/ru/news/volodimir-zelenskij-sklav-prisyagu-prezidenta-ukrayini-55477|title=Владимир Зеленский принял присягу Президента Украины|publisher=Официальное интернет-представительство президента Украины|language=ru|accessdate=2023-09-10|archive-date=2019-05-24|archive-url=https://web.archive.org/web/20190524104653/https://www.president.gov.ua/ru/news/volodimir-zelenskij-sklav-prisyagu-prezidenta-ukrayini-55477|deadlink=no}}</ref><ref>{{Cite news|accessdate=2023-09-10|date=2019-05-20|title=Вручили булаву: как Зеленский стал президентом - в фото|url=https://www.bbc.com/ukrainian/features-russian-48337305|archivedate=2019-05-24|archiveurl=https://web.archive.org/web/20190524110200/https://www.bbc.com/ukrainian/features-russian-48337305}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://24tv.ua/golovni_novini_ukrayini_sogodni_20_05_2019_novini_svitu_sogodni_20_travnya_n1155759|title=Головні новини 20 травня: інавгурація Зеленського і заяви про розпуск Ради й відставку Гройсмана|publisher=24 Канал|accessdate=2023-09-10|archive-date=2019-05-24|archive-url=https://web.archive.org/web/20190524113202/https://24tv.ua/golovni_novini_ukrayini_sogodni_20_05_2019_novini_svitu_sogodni_20_travnya_n1155759|deadlink=no}}</ref> Преди да бъде избран за президент придобива известност като актьор, режисьор, сценарист, филмов и телевизионен продуцент, телевизионен водещ, певец и комик. Съосновател е на украинската компания Студия „Квартал-95“ (Студія Квартал-95), занимаваща се с производство на аудиовизуално съдържание и концертна дейност (2003-2019), а между 2010 и 2012 г. е член на борда и генерален продуцент на телевизионния канал „Интер“ (Інтер) от 2010 до 2012 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20110213024949/https://inter.ua/uk/news/2010/12/24/4303 Телеканал «Інтер» представив новий топ-менеджмент]. Пресслужба телеканалу «Інтер», 23 декември 2010. Посетен на 2023-09-10</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20190329162615/https://detector.media/withoutsection/article/64861/2011-08-05-zelenskii-i-shefiri-pishli-z-intera/ Зеленський і Шефіри пішли з «Інтера»]. Детектор медіа, 5 август 2011. Посетен на 2023-09-10</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20180702230236/http://detector.media/withoutsection/article/67436/2011-11-22-zelenskii-stav-genprodyuserom-intera-shefiri-ta-yakovlev-zaimatimutsya-virobnitstvom-utochneno/ Зеленський став генпродюсером «Інтера», Шефіри та Яковлєв займатимуться виробництвом (УТОЧНЕНО)]. Детектор медіа, 22 ноември 2011. Посетен на 2023-09-10</ref><ref>[https://detector.media/withoutsection/article/74525/2012-08-29-zelenskii-pidtverdiv-shcho-ide-z-intera/ Зеленський підтвердив, що йде з «Інтера»] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190329164755/https://detector.media/withoutsection/article/74525/2012-08-29-zelenskii-pidtverdiv-shcho-ide-z-intera/ |date=2019-03-29}}. Детектор медіа, 29 август 2012. Посетен на 2023-09-10</ref> [[Файл:Евгений Кошевой, Владимир Зеленский.jpg|мини|260п|На премиерата на филма „Аз, ти, той, тя“, декември 2018 г.]] Започва политическата си кариера през 2019 г. и се кандидатира на [[Президент на Украйна|президентските избори]] в Украйна през същата година. Победител е и в първия тур на 31 март, и във втория тур на 21 април 2019 г.<ref name="cvk">[https://www.cvk.gov.ua/pls/vp2019/wp300pt001f01=719.html ЦИК Украины]</ref> Встъпва официално в длъжност на 20 май 2019 г., ставайки шестия президент на Украйна.<ref>{{Cite web|lang=ru|url=https://www.rbc.ua/ukr/news/rezultaty-vyborov-prezidenta-ukrainy-1543489389.html|title=Результати виборів президента України|website=РБК-Украина|access-date=2023-09-10|archive-date=2019-09-20|archive-url=https://web.archive.org/web/20190920233640/https://www.rbc.ua/ukr/news/rezultaty-vyborov-prezidenta-ukrainy-1543489389.html|deadlink=no}}</ref><ref>[https://news.bg/int-politics/zelenski-vstapva-v-dlazhnpost.html news.bg]</ref> == Биография == === Ранни години === Роден е на 25 януари 1978 г. в [[Евреи в Украйна|еврейско]] семейство в град [[Кривой рог]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kryvyi-rih-yes.com.ua/uk/articles/kryvyj-rig-batkivshhyna-prezydenta-iz-zaliznym-harakterom|заглавие=Кривий Ріг – батьківщина президента із залізним характером}}</ref>, тогава в Украинската съветска социалистическа република на СССР. Майка му Рима Володимировна Зеленска (род. 16 септември 1950) е пенсионерка, работила 40 години като инженер<ref name="Если меня виберут" />. Баща му Олександър Семьонович Зеленски (род. 23 декември 1947)<ref>{{Citation |title=Зеленський Олександр Семенович |url=http://www1.nas.gov.ua/rsc/psc/Scientists/Z/Pages/ZelenskyOS.aspx |accessdate=2019-04-11 |archivedate=2019-04-02 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190402204225/http://www1.nas.gov.ua/rsc/psc/Scientists/Z/Pages/ZelenskyOS.aspx }}</ref> е математик, програмист<ref name="Если меня виберут" />, [[доктор на техническите науки]], [[професор]]<ref>[http://eternaltown.com.ua/content/view/7691/2/ народний биографический справочник Володимир Зеленский] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130301182440/http://eternaltown.com.ua/content/view/7691/2/ |date=2013-03-01 }} {{Wayback|url=http://eternaltown.com.ua/content/view/7691/2/ |date=20130301182440 }}</ref><ref>[http://www.amik.ru/Article/1/9063.html AMIK.RU – НОВОСТИ: ПостКВН. Володимир Зеленский („95 квартал“): Все имеющиеся деньги ми инвестируем в себя] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100127094613/http://www.amik.ru/Article/1/9063.html |date=2010-01-27 }} {{Wayback|url=http://www.amik.ru/Article/1/9063.html |date=20100127094613 }}</ref>. Живял и работил 20 години в [[Монголия]], където е строил минно-обогатителен комбинат в град [[Ерденет]]<ref name="Если меня виберут">[https://gordonua.com/publications/zelenskiy-esli-menya-vyberut-prezidentom-snachala-budut-oblivat-gryazyu-zatem-uvazhat-a-potom-plakat-kogda-uydu-609294.html Зеленский: Если меня виберут президентом, сначала будут обливать грязью, затем – уважать, а потом – плакать, когда уйду], gordonua.com.</ref>. След завръщането си в Кривой рог учи в кривойрожката гимназия № 95 с усилено изучаване на английски език. Активно участва в училищната самодейност, бил е китарист в училищния ансамбъл<ref name="4vlada.net">[http://4vlada.net/obshchestvo/kvartal-95-vechernii-kvartal-95-i-vladimir-zelenskii-voploshchenie-amerikanskoi-mechty КВАРТАЛ 95: Вечерний квартал 95 и Володимир Зеленский – воплощение американской мечти] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190417140024/http://4vlada.net/obshchestvo/kvartal-95-vechernii-kvartal-95-i-vladimir-zelenskii-voploshchenie-amerikanskoi-mechty |date=2019-04-17 }}, Четверта влада.</ref>. В училище мечтаел да стане дипломат, но постъпва в Кривойрожкия икономически институт, филиал на Киевския национален икономически университет, в който получава юридическо образование<ref>[http://lady-happy666.narod.ru/about.html Состав команди на lady-happy]</ref>. По специалността си никога не е работил. === Политически възгледи === Поддържа [[Евромайдан]]а и изнася представления пред негови участници.<ref>{{Cite web |url=https://delo.ua/econonomyandpoliticsinukraine/kak-zvezdy-shou-biznesa-otnosjatsja-k-evromajdanu-222304/ |title=Как звезди шоу-бизнеса относятся к Евромайдану |publisher=delo.ua |lang=ru |accessdate=2018-12-25}}</ref> По време на [[Война в Донбас|ескалацията на конфликта в Украйна]] Зеленски поддържа действията на украинската армия<ref>{{cite web |url=http://www.kp.ru/daily/26267.7/3144907/ |title=Украинский шоумен Володимир Зеленский о „бегстве“ с родини: „Сейчас я нахожусь в Киеве, снимаю новие проекти“ |author=Юлия Хожателева |date=9 августа 2014 года |work= |publisher=Комсомольская правда |accessdate=2015-11-15 |lang=}}</ref> и на доброволческите батальони,<ref>{{Cite web |url=https://russian.rt.com/article/304252-sk-rf-proveryaet-dannyeo-finansirovanii-ukrainskim-aktyorom |title=СК РФ проверяет данние о финансировании украинским актёром Зеленским операции в Донбассе |publisher=RT на русском |lang=ru |accessdate=2019-02-09}}</ref> изнася концерти пред украинските военнослужещи, участващи в бойните действия в [[Донбас]], заедно с другите участници от „95-и квартал“ дарява за нуждите на доброволческите батальони<ref>{{Cite web |url=https://www.kp.ru/daily/26284.4/3161539/ |title=Батальон „Донбасс“ поблагодарил актера Володимира Зеленского за финансовую помощь |author=Дарья ИВАШКИНА |date=2014-09-18 |publisher=Комсомольская правда |lang=ru |accessdate=2019-02-09}}</ref><ref>{{Cite web |url=https://ria.ru/20160302/1382984893.html |title=В ГД просят определить степень поддержки Зеленским операции в Донбассе |date=20160302T1430+0300Z |publisher=РИА Новости |lang=ru |accessdate=2019-02-09}}</ref> един милион [[украинска гривна|гривни]].<ref>{{cite web |url=http://www.rbc.ua/rus/digests/vladimir-zelenskiy-otpravil-million-griven-na-ato-20082014161900 |title=Володимир Зеленский отправил миллион гривен на АТО |author= |date=20 августа 2014 |work= |publisher=РБК-Украина |accessdate=2015-11-15 |lang=}}</ref> === Президентски и парламентарни избори 2019 г. === [[Файл:Владимир Зеленский 1.jpg|мини|262px|Володимир Зеленски, декември 2018 г.]] На 31 декември 2018 г., няколко минути преди Нова година, Володимир Зеленски се обръща по телевизията към украинците, като заявява, че ще участва в президентските избори през 2019 г. На 21 януари 2019 г. партията „[[Слуга на народа]]“ издига Володимир Зеленски за кандидат за президент на Украйна<ref>{{Cite web|url=https://tass.ru/mezhdunarodnaya-panorama/6022418 |title=Партия „Слуга народа“ видвинула Володимира Зеленского кандидатом в президенти Украини |author= |work= |date= |publisher=ТАСС |accessdate=2019-01-22}}</ref>. На 22 април 2019 г. той печели на балотажа със 73.2% от подадените гласове.<ref>[https://btvnovinite.bg/svetut/komikat-vladimir-zelenski-pecheli-72-5-ot-glasovete-na-prezidentskite-izbori-v-ukrajna.html Комикът Зеленски с убедителна победа на президентските избори на Украйна], btvnovinite.bg.</ref> == Имущество и доходи == Зеленски е собственик на къща в село [[Иванковичи]], Киевска област, купена за 29,3 хил долара, и земеделски парцел с площ 1200 кв. метра на стойност 25,2 хил. долара. Освен това, членовете на неговото семейство притежават общо 5 апартамента – 4 в Киев и един в [[Ялта]]. Съпрузите Зеленски са наели във [[Великобритания]] два апартамента.<ref>{{cite web |url=https://ukraina.ru/news/20190125/1022459273.html |title=Зеленский задекларировал квартиру в Криму |publisher=Украина.ру |date=2019-01-25}}</ref> Зеленски има автомобил – „[[Land Rover]]“ на стойност 4,7 млн. гривни.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://24tv.ua/volodimir_zelenskiy_biografiya_zelenskiy_prezidenta_ukrayini_2019_n1105534 |заглавие=Володимиру Зеленському 42: біографія президента України |дата=25-01-2020 |труд=24 канал |архив_дата= |достъп_дата=28-03-2020}}</ref> == Семейство == * Съпругата му (женят се на 6 септември 2003) [[Олена Зеленска|Олена Володимиривна Зеленска]] (род. 6 февруари 1978) е архитект по образование, завършила Криворожкия технически университет с червена диплома, но работи като сценарист в „Студия квартал 95“. ** Дъщеря му Олександра (род. 15 юли 2004) от 2014 г. се снима в киното. През 2016 г. участва в шоу „Разсмей комика. Деца“ и печели 50 000 гривни<ref>[http://vesti-ukr.com/kultura/146086-doch-zelenskogo-vyigrala-50-tysjach-griven-svoimi-shutkami Дочь Зеленского „отобрала“ у папи 50 тисяч гривен. Саша Зеленская пошла по стопам звездного отца | Культура | Вести]</ref>. ** Синът му Кирило е роден на 21 януари 2013 г.<ref>[http://news.online.ua/556470/u-zelenskogo-rodilsya-syn/ У Зеленского родился син], news.online.ua.</ref> == Бележки == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Volodymyr Zelensky}} * [https://ze2019.com/ Официален сайт на Володимир Зеленски и неговия екип] * [http://kvartal95.com/ Официален сайт на Студия „Квартал 95“] * [http://lady-happy666.narod.ru/interview05.html Секрет 95-го квартала (интервью 2001 года)] * [https://replyua.net/putin/136292-mihalkov-o-zelenskom-horoshiy-muzhik-on-smozhet-vse-uladit.html Михалков о Зеленском: „Хороший мужик, он сможет все уладить“] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Изкуство|Политика|Украйна}} {{СОРТКАТ:Зеленски, Володимир}} [[Категория:Украински политици]] [[Категория:Президенти на Украйна]] [[Категория:Украински актьори и актриси]] [[Категория:Озвучаващи актьори]] [[Категория:Комици]] [[Категория:Украински продуценти]] [[Категория:Телевизионни продуценти]] [[Категория:Украински телевизионни водещи]] [[Категория:Украински сценаристи]] [[Категория:Сатирици]] [[Категория:Носители на Ордена на Белия лъв]] [[Категория:Евреи в Украйна]] [[Категория:Родени в Кривой рог]] [[Категория:Хора от Руско-украинската война]] noxaor50xfrf02snh1hwo84bkxuw4th 12435563 12435561 2024-12-09T09:46:14Z Zhoxy 557 Премахнати [[Special:Contributions/46.254.135.228|редакции на 46.254.135.228]] ([[User talk:46.254.135.228|б]].), към версия на Iliev 12359180 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | роден-място = [[Кривой рог]], [[УССР]], [[СССР]] | националност = {{UKR}} | брак = Олена Зеленска | деца = 2 | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = политик, юрист, актьор, комик, сценарист, продуцент, певец, шоумен | партия = [[Слуга на народа]] | постове1 = 6-и [[президент на Украйна]] | години1 = от 20 май 2019 г. }} }} '''Володѝмир Олекса̀ндрович Зелѐнски''' ({{lang|uk|Володи́мир Олекса́ндрович Зеле́нський}}) е [[Украйна|украински]] обществен и политически деец. Президент на Украйна и върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна от 20 май 2019 г.<ref>{{Cite web|url=https://www.president.gov.ua/ru/news/volodimir-zelenskij-sklav-prisyagu-prezidenta-ukrayini-55477|title=Владимир Зеленский принял присягу Президента Украины|publisher=Официальное интернет-представительство президента Украины|language=ru|accessdate=2023-09-10|archive-date=2019-05-24|archive-url=https://web.archive.org/web/20190524104653/https://www.president.gov.ua/ru/news/volodimir-zelenskij-sklav-prisyagu-prezidenta-ukrayini-55477|deadlink=no}}</ref><ref>{{Cite news|accessdate=2023-09-10|date=2019-05-20|title=Вручили булаву: как Зеленский стал президентом - в фото|url=https://www.bbc.com/ukrainian/features-russian-48337305|archivedate=2019-05-24|archiveurl=https://web.archive.org/web/20190524110200/https://www.bbc.com/ukrainian/features-russian-48337305}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://24tv.ua/golovni_novini_ukrayini_sogodni_20_05_2019_novini_svitu_sogodni_20_travnya_n1155759|title=Головні новини 20 травня: інавгурація Зеленського і заяви про розпуск Ради й відставку Гройсмана|publisher=24 Канал|accessdate=2023-09-10|archive-date=2019-05-24|archive-url=https://web.archive.org/web/20190524113202/https://24tv.ua/golovni_novini_ukrayini_sogodni_20_05_2019_novini_svitu_sogodni_20_travnya_n1155759|deadlink=no}}</ref> Преди да бъде избран за президент придобива известност като актьор, режисьор, сценарист, филмов и телевизионен продуцент, телевизионен водещ, певец и комик. Съосновател е на украинската компания Студия „Квартал-95“ (Студія Квартал-95), занимаваща се с производство на аудиовизуално съдържание и концертна дейност (2003-2019), а между 2010 и 2012 г. е член на борда и генерален продуцент на телевизионния канал „Интер“ (Інтер) от 2010 до 2012 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20110213024949/https://inter.ua/uk/news/2010/12/24/4303 Телеканал «Інтер» представив новий топ-менеджмент]. Пресслужба телеканалу «Інтер», 23 декември 2010. Посетен на 2023-09-10</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20190329162615/https://detector.media/withoutsection/article/64861/2011-08-05-zelenskii-i-shefiri-pishli-z-intera/ Зеленський і Шефіри пішли з «Інтера»]. Детектор медіа, 5 август 2011. Посетен на 2023-09-10</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20180702230236/http://detector.media/withoutsection/article/67436/2011-11-22-zelenskii-stav-genprodyuserom-intera-shefiri-ta-yakovlev-zaimatimutsya-virobnitstvom-utochneno/ Зеленський став генпродюсером «Інтера», Шефіри та Яковлєв займатимуться виробництвом (УТОЧНЕНО)]. Детектор медіа, 22 ноември 2011. Посетен на 2023-09-10</ref><ref>[https://detector.media/withoutsection/article/74525/2012-08-29-zelenskii-pidtverdiv-shcho-ide-z-intera/ Зеленський підтвердив, що йде з «Інтера»] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190329164755/https://detector.media/withoutsection/article/74525/2012-08-29-zelenskii-pidtverdiv-shcho-ide-z-intera/ |date=2019-03-29}}. Детектор медіа, 29 август 2012. Посетен на 2023-09-10</ref> [[Файл:Евгений Кошевой, Владимир Зеленский.jpg|мини|260п|На премиерата на филма „Аз, ти, той, тя“, декември 2018 г.]] Започва политическата си кариера през 2019 г. и се кандидатира на [[Президент на Украйна|президентските избори]] в Украйна през същата година. Победител е и в първия тур на 31 март, и във втория тур на 21 април 2019 г.<ref name="cvk">[https://www.cvk.gov.ua/pls/vp2019/wp300pt001f01=719.html ЦИК Украины]</ref> Встъпва официално в длъжност на 20 май 2019 г., ставайки шестия президент на Украйна.<ref>{{Cite web|lang=ru|url=https://www.rbc.ua/ukr/news/rezultaty-vyborov-prezidenta-ukrainy-1543489389.html|title=Результати виборів президента України|website=РБК-Украина|access-date=2023-09-10|archive-date=2019-09-20|archive-url=https://web.archive.org/web/20190920233640/https://www.rbc.ua/ukr/news/rezultaty-vyborov-prezidenta-ukrainy-1543489389.html|deadlink=no}}</ref><ref>[https://news.bg/int-politics/zelenski-vstapva-v-dlazhnpost.html news.bg]</ref> == Биография == === Ранни години === Роден е на 25 януари 1978 г. в [[Евреи в Украйна|еврейско]] семейство в град [[Кривой рог]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kryvyi-rih-yes.com.ua/uk/articles/kryvyj-rig-batkivshhyna-prezydenta-iz-zaliznym-harakterom|заглавие=Кривий Ріг – батьківщина президента із залізним характером}}</ref>, тогава в Украинската съветска социалистическа република на СССР. Майка му Рима Володимировна Зеленска (род. 16 септември 1950) е пенсионерка, работила 40 години като инженер<ref name="Если меня виберут" />. Баща му Олександър Семьонович Зеленски (род. 23 декември 1947)<ref>{{Citation |title=Зеленський Олександр Семенович |url=http://www1.nas.gov.ua/rsc/psc/Scientists/Z/Pages/ZelenskyOS.aspx |accessdate=2019-04-11 |archivedate=2019-04-02 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190402204225/http://www1.nas.gov.ua/rsc/psc/Scientists/Z/Pages/ZelenskyOS.aspx }}</ref> е математик, програмист<ref name="Если меня виберут" />, [[доктор на техническите науки]], [[професор]]<ref>[http://eternaltown.com.ua/content/view/7691/2/ народний биографический справочник Володимир Зеленский] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130301182440/http://eternaltown.com.ua/content/view/7691/2/ |date=2013-03-01 }} {{Wayback|url=http://eternaltown.com.ua/content/view/7691/2/ |date=20130301182440 }}</ref><ref>[http://www.amik.ru/Article/1/9063.html AMIK.RU – НОВОСТИ: ПостКВН. Володимир Зеленский („95 квартал“): Все имеющиеся деньги ми инвестируем в себя] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100127094613/http://www.amik.ru/Article/1/9063.html |date=2010-01-27 }} {{Wayback|url=http://www.amik.ru/Article/1/9063.html |date=20100127094613 }}</ref>. Живял и работил 20 години в [[Монголия]], където е строил минно-обогатителен комбинат в град [[Ерденет]]<ref name="Если меня виберут">[https://gordonua.com/publications/zelenskiy-esli-menya-vyberut-prezidentom-snachala-budut-oblivat-gryazyu-zatem-uvazhat-a-potom-plakat-kogda-uydu-609294.html Зеленский: Если меня виберут президентом, сначала будут обливать грязью, затем – уважать, а потом – плакать, когда уйду], gordonua.com.</ref>. След завръщането си в Кривой рог учи в кривойрожката гимназия № 95 с усилено изучаване на английски език. Активно участва в училищната самодейност, бил е китарист в училищния ансамбъл<ref name="4vlada.net">[http://4vlada.net/obshchestvo/kvartal-95-vechernii-kvartal-95-i-vladimir-zelenskii-voploshchenie-amerikanskoi-mechty КВАРТАЛ 95: Вечерний квартал 95 и Володимир Зеленский – воплощение американской мечти] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190417140024/http://4vlada.net/obshchestvo/kvartal-95-vechernii-kvartal-95-i-vladimir-zelenskii-voploshchenie-amerikanskoi-mechty |date=2019-04-17 }}, Четверта влада.</ref>. В училище мечтаел да стане дипломат, но постъпва в Кривойрожкия икономически институт, филиал на Киевския национален икономически университет, в който получава юридическо образование<ref>[http://lady-happy666.narod.ru/about.html Состав команди на lady-happy]</ref>. По специалността си никога не е работил. === Политически възгледи === Поддържа [[Евромайдан]]а и изнася представления пред негови участници.<ref>{{Cite web |url=https://delo.ua/econonomyandpoliticsinukraine/kak-zvezdy-shou-biznesa-otnosjatsja-k-evromajdanu-222304/ |title=Как звезди шоу-бизнеса относятся к Евромайдану |publisher=delo.ua |lang=ru |accessdate=2018-12-25}}</ref> По време на [[Война в Донбас|ескалацията на конфликта в Украйна]] Зеленски поддържа действията на украинската армия<ref>{{cite web |url=http://www.kp.ru/daily/26267.7/3144907/ |title=Украинский шоумен Володимир Зеленский о „бегстве“ с родини: „Сейчас я нахожусь в Киеве, снимаю новие проекти“ |author=Юлия Хожателева |date=9 августа 2014 года |work= |publisher=Комсомольская правда |accessdate=2015-11-15 |lang=}}</ref> и на доброволческите батальони,<ref>{{Cite web |url=https://russian.rt.com/article/304252-sk-rf-proveryaet-dannyeo-finansirovanii-ukrainskim-aktyorom |title=СК РФ проверяет данние о финансировании украинским актёром Зеленским операции в Донбассе |publisher=RT на русском |lang=ru |accessdate=2019-02-09}}</ref> изнася концерти пред украинските военнослужещи, участващи в бойните действия в [[Донбас]], заедно с другите участници от „95-и квартал“ дарява за нуждите на доброволческите батальони<ref>{{Cite web |url=https://www.kp.ru/daily/26284.4/3161539/ |title=Батальон „Донбасс“ поблагодарил актера Володимира Зеленского за финансовую помощь |author=Дарья ИВАШКИНА |date=2014-09-18 |publisher=Комсомольская правда |lang=ru |accessdate=2019-02-09}}</ref><ref>{{Cite web |url=https://ria.ru/20160302/1382984893.html |title=В ГД просят определить степень поддержки Зеленским операции в Донбассе |date=20160302T1430+0300Z |publisher=РИА Новости |lang=ru |accessdate=2019-02-09}}</ref> един милион [[украинска гривна|гривни]].<ref>{{cite web |url=http://www.rbc.ua/rus/digests/vladimir-zelenskiy-otpravil-million-griven-na-ato-20082014161900 |title=Володимир Зеленский отправил миллион гривен на АТО |author= |date=20 августа 2014 |work= |publisher=РБК-Украина |accessdate=2015-11-15 |lang=}}</ref> === Президентски и парламентарни избори 2019 г. === [[Файл:Владимир Зеленский 1.jpg|мини|262px|Володимир Зеленски, декември 2018 г.]] На 31 декември 2018 г., няколко минути преди Нова година, Володимир Зеленски се обръща по телевизията към украинците, като заявява, че ще участва в президентските избори през 2019 г. На 21 януари 2019 г. партията „[[Слуга на народа]]“ издига Володимир Зеленски за кандидат за президент на Украйна<ref>{{Cite web|url=https://tass.ru/mezhdunarodnaya-panorama/6022418 |title=Партия „Слуга народа“ видвинула Володимира Зеленского кандидатом в президенти Украини |author= |work= |date= |publisher=ТАСС |accessdate=2019-01-22}}</ref>. На 22 април 2019 г. той печели на балотажа със 73.2% от подадените гласове.<ref>[https://btvnovinite.bg/svetut/komikat-vladimir-zelenski-pecheli-72-5-ot-glasovete-na-prezidentskite-izbori-v-ukrajna.html Комикът Зеленски с убедителна победа на президентските избори на Украйна], btvnovinite.bg.</ref> == Имущество и доходи == Зеленски е собственик на къща в село [[Иванковичи]], Киевска област, купена за 29,3 хил долара, и земеделски парцел с площ 1200 кв. метра на стойност 25,2 хил. долара. Освен това, членовете на неговото семейство притежават общо 5 апартамента – 4 в Киев и един в [[Ялта]]. Съпрузите Зеленски са наели във [[Великобритания]] два апартамента.<ref>{{cite web |url=https://ukraina.ru/news/20190125/1022459273.html |title=Зеленский задекларировал квартиру в Криму |publisher=Украина.ру |date=2019-01-25}}</ref> Зеленски има автомобил – „[[Land Rover]]“ на стойност 4,7 млн. гривни.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://24tv.ua/volodimir_zelenskiy_biografiya_zelenskiy_prezidenta_ukrayini_2019_n1105534 |заглавие=Володимиру Зеленському 42: біографія президента України |дата=25-01-2020 |труд=24 канал |архив_дата= |достъп_дата=28-03-2020}}</ref> == Семейство == * Съпругата му (женят се на 6 септември 2003) [[Олена Зеленска|Олена Володимиривна Зеленска]] (род. 6 февруари 1978) е архитект по образование, завършила Криворожкия технически университет с червена диплома, но работи като сценарист в „Студия квартал 95“. ** Дъщеря му Олександра (род. 15 юли 2004) от 2014 г. се снима в киното. През 2016 г. участва в шоу „Разсмей комика. Деца“ и печели 50 000 гривни<ref>[http://vesti-ukr.com/kultura/146086-doch-zelenskogo-vyigrala-50-tysjach-griven-svoimi-shutkami Дочь Зеленского „отобрала“ у папи 50 тисяч гривен. Саша Зеленская пошла по стопам звездного отца | Культура | Вести]</ref>. ** Синът му Кирило е роден на 21 януари 2013 г.<ref>[http://news.online.ua/556470/u-zelenskogo-rodilsya-syn/ У Зеленского родился син], news.online.ua.</ref> == Бележки == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Volodymyr Zelensky}} * [https://ze2019.com/ Официален сайт на Володимир Зеленски и неговия екип] * [http://kvartal95.com/ Официален сайт на Студия „Квартал 95“] * [http://lady-happy666.narod.ru/interview05.html Секрет 95-го квартала (интервью 2001 года)] * [https://replyua.net/putin/136292-mihalkov-o-zelenskom-horoshiy-muzhik-on-smozhet-vse-uladit.html Михалков о Зеленском: „Хороший мужик, он сможет все уладить“] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Изкуство|Политика|Украйна}} {{СОРТКАТ:Зеленски, Володимир}} [[Категория:Украински политици]] [[Категория:Президенти на Украйна]] [[Категория:Украински актьори и актриси]] [[Категория:Озвучаващи актьори]] [[Категория:Комици]] [[Категория:Украински продуценти]] [[Категория:Телевизионни продуценти]] [[Категория:Украински телевизионни водещи]] [[Категория:Украински сценаристи]] [[Категория:Сатирици]] [[Категория:Носители на Ордена на Белия лъв]] [[Категория:Евреи в Украйна]] [[Категория:Родени в Кривой рог]] [[Категория:Хора от Руско-украинската война]] 6msahrmk14p38a2enq3pw0qn93xjaj7 0 723626 12435333 12079678 2024-12-08T22:05:40Z InternetArchiveBot 282151 Add 1 book for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435333 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уолтър Хауърт | име-оригинал = Walter Haworth | категория = учен | описание = | портрет = Norman Haworth.jpg | портрет-описание = | роден-място = Уайт Копис, [[Ланкашър]], [[Великобритания]] | починал-място = Барнт Грийн, [[Устършър]], Великобритания | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Учен | категория = | област = [[органична химия]] | школа = | образование = [[Манчестърски университет]]<br/>[[Гьотингенски университет]] | учил-при = [[Ото Валах]] | работил-в = [[Университет на Сейнт Андрюс]]<br/>[[Дърамски университет]]<br/>[[Бирмингамски университет]] | студенти = | публикации = | известен-с = | награди = {{нобел}}[[Нобелова награда за химия]] (1937)<br/>[[Медал Дейви]] (1934) | титла = | членства = | повлиян = | повлиял = }} | баща = | майка = | брак = Вайълет Чилтън Доби | деца = 2 | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Уолтър Норман Хауърт''' ({{lang|en|Walter Norman Haworth}}) е британски химик, който става известен с изследванията си върху аскорбиновата киселина ([[витамин C]]). През 1937 г. заедно с швейцареца [[Паул Карер]] е награден с [[Нобелова награда за химия]].<ref>{{Cite journal | doi = 10.1016/S0096-5332(08)60061-2 | last1 = Hirst | first1 = E. L. | title = Walter Norman Haworth 1883 – 1950 | series = Advances in Carbohydrate Chemistry | journal = Advances in carbohydrate chemistry | volume = 6 | pages = 1 – 9 | year = 1951 | isbn = 9780120072064 | pmid = 14894345}}</ref><ref>{{Cite journal | last1 = Hirst| first1 = E. L. | title = Sir Norman Haworth | url = https://archive.org/details/sim_nature-uk_1950-04-15_165_4198/page/n10| journal = Nature | volume = 165 | issue = 4198 | pages = 587 | year = 1950 | pmid = 15416703| doi=10.1038/165587a0| bibcode = 1950Natur.165..587H}}</ref> Хауърт установява правилната структура на редица захари и става известен с разработването на [[Хауортова проекция|хауъртовата проекция]], която преобразува триизмерните захарни структури в удобна двуизмерна графична форма. == Биография == Роден е в [[Ланкашър]] на 19 март 1883 г. След като работи известно време на 14-годишна възраст в местната фабрика за [[балатум]]и, управлявана от баща му, Уолтър Хауърт учи за и успешно преминава кандидат-студентския изпит в [[Манчестърски университет|Манчестърския университет]] през 1903 г., за да учи химия. Той се заема с тази наука въпреки неодобрението на родителите си. Получава първата си почетна степен през 1906 г. След като завършва магистратурата си под менторството на Уилям Хенри Пъркин младши е награден със стипендия и започва да учи в [[Гьотингенски университет|Гьотингенския университет]]. Там той получава докторска степен под егидата на [[Ото Валах]], след като е учил само година в лабораторията му. През 1911 г. получава степен доктор на науките от Манчестърския университет, а след това служи за кратко в [[Имперски колеж|Имперския колеж]] като старши демонстратор по химия. През 1912 г. Хауърт става лектор [[Университет на Сейнт Андрюс|университета на Сейнт Андрюс]] в [[Шотландия]] и започва да се интересува от химията на [[карбохидрат]]ите, която се изследва в университета от Томас Пърди и Джеймс Ървин. Хауърт започва да работи върху простите захари през 1915 г. и разработва нов метод за приготвяне на метилови [[Етер (химия)|етери]] на захари, използвайки [[метил бисулфат]] и основа. Той започва да изследва структурните особености на [[дизахарид]]ите. Той организира лабораториите в Университета на Сейнт Андрюс за получаване на химикали и медикаменти за британското правителство през [[Първата световна война]]. Назначен е за професор по органична химия в [[Дърамски университет|Дърамския университет]] през 1920 г. На следващата година е назначен за ръководител на департамента по химия в колежа към университета. През 1922 г. се жени за Вайълет Чилтън Доби, от която има двама сина.<ref name = "ODNB">{{Cite journal | author = L. L. Bircumshaw| title = Haworth, Sir (Walter) Norman (1883 – 1950)| journal = The Oxford Dictionary of National Biography | doi = 10.1093/ref:odnb/33772 | year = 2004 }}</ref> През 1925 г. е назначен за професор по химия в [[Бирмингамски университет|Бирмингамския университет]], където остава до 1948 г. Сред утвърдените му научни приноси е потвърждаването на редица структури на оптически активни захари – към 1928 г. той е извел и потвърдил структурите на [[малтоза]]та, [[целобиоза]]та, [[лактоза]]та, [[генциобиоза]]та, [[мелибиоза]]та, [[рафиноза]]та, както и [[глюкозид]]ната пръстенна тавтомерна структура на алдозни захари. През 1929 г. публикува труда си ''Съставът на захарите'' (''The Constitution of Sugars'').<ref name="ODNB" /> През 1933 г. работи с Едмънд Хърст и след като извеждат правилната структура и оптично-изомерната природа на витамин C, Хауърт докладва, че успешно е синтезирал витамина.<ref>{{cite book| last = Davies| first = Michael B.| last2 = Austin| first2 = John| last3 = Partridge| first3 = David A.| title = Vitamin C: Its Chemistry and Biochemistry| url = https://archive.org/details/isbn_9780851863337| publisher = The Royal Society of Chemistry| year = 1991| page = [https://archive.org/details/isbn_9780851863337/page/48 48]| isbn = 0-85186-333-7}}</ref> Хауърт получава първоначалната си референтна проба „водоразтворим витамин С“ или „хексуронова киселина“ (предишното наименование на съединението, извлечено от естествени продукти) от унгарския физиолог [[Алберт Сент-Дьорди]], който открива свойствата на витамина заедно с [[Чарлз Глен Кинг]] и по това време вече е открил, че витаминът лесно може да се извлича в големи количества от унгарски [[червен пипер]]. В чест на антискорбутовите свойства на съединението, Хауърт и Сент-Дьорди предлагат ново име – аскорбинова киселина за молекулата и L-аскорбинова киселина за формалното химическо име. През [[Втората световна война]] Хауърт е член на комитета MAUD, който надзирава британския проект за [[атомна бомба]].<ref name="ODNB" /> През 1947 г. е произведен в [[рицар-бакалавър]]. Умира внезапно от сърдечен удар на рождения си ден на 19 март 1950 г.<ref name="ODNB"/> == Източници == <references/> {{Нобел химия}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Хауърт, Уолтър}} [[Категория:Английски химици]] [[Категория:Носители на Нобелова награда за химия]] [[Категория:Британски нобелови лауреати]] [[Категория:Възпитаници на Гьотингенския университет]] [[Категория:Манчестърски университет]] [[Категория:Членове на Британското кралско научно дружество]] [[Категория:Ланкашър]] lxmv2eeo9jpcjdcnvjvk13nrqfbp5bd 0 724494 12435445 12156653 2024-12-09T05:02:43Z InternetArchiveBot 282151 Add 1 book for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435445 wikitext text/x-wiki {{Книга поредица |име=Лунните градини |оригинално_име=The Gardens of the Moon |картинка= |текст_картинка= |поредица= Библиография на Стивън Ериксън#Малазанска книга на мъртвите (Malazan Book of the Fallen){{!}}Малазанска книга на мъртвите |книги='''Лунните градини'''<br>[[Дверите на скръбния дом]]<br>[[Спомени от лед]]<br>[[Дом на вериги]]<br>[[Среднощни приливи]]<br>[[Ловци на кости]]<br>[[Вихърът на Жътваря]]<br>[[Дан на Хрътките]]<br>[[Прах от мечти]]<br>[[Сакатият бог]] |автор=[[Стивън Ериксън]] |илюстратор= |илюстратор_корица= |преводач=[[Валерий Русинов]] |държава=[[Канада]] |език=[[английски език|английски]] |жанр=[[фентъзи]] |издател= |дата_издаване=[[1999]] |дата_издаване_бг=[[2004]] |вид_медия= |предшествана_от= |последвана_от=[[Дверите на скръбния дом]] |поредна= |герои= |място= |мотиви= |ISBN=9789545840197 |общомедия= }} '''Лунните градини''' е първия роман на английския автор [[Стивън Ериксън]]. Това е и първата книга от поредицата от жанра [[епично фентъзи]] [[Библиография на Стивън Ериксън#Книги от света на Малазан|Малазанска книга на мъртвите]]. Тя е написана през 1999 година. Романът описва различните борби за власт в междуконтинентален регион, доминиран от Малазанската империя. Той се отличава с използването на висока магия и необичайна структура на сюжета. Романът „Лунните градини“ се съсредоточава около имперската кампания за завладяване на град Даруджистан на континента Дженабакъз. Публикуван е за първи път на 1 април 1999 г. и е номиниран за Световна награда за фентъзи.<ref>{{cite web |title=2000 World Fantasy Awards Ballot |url=http://worldfantasy.org/awards/awardslist.html |website=worldfantasy.org |access-date=2 March 2016 |url-status=dead |archive-url=https://web.archive.org/web/20101201074405/http://worldfantasy.org/awards/awardslist.html |archive-date=1 December 2010 |достъп_дата=2023-08-19 |архив_дата=2010-12-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20101201074405/http://worldfantasy.org/awards/awardslist.html }}</ref> Той получава смесени до положителни отзиви, като критиците хвалят тона, героите и всеобхватната история. Книгата е продадена в над милион копия за един месец. == Изграждане на книгата == Ериксън и [[Иън К. Есълмонт]] първоначално създават света Малазан като фон за настолна ролева игра.<ref name=spot1>{{cite web |title=On the spot at Bookspotcentral: Interview with Steven Erikson |url=http://www.bscreview.com/2008/06/on-the-spot-at-bookspotcentral-interview-steven-erikson |publisher= bookspotcentral.com|access-date=July 11, 2009}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.youtube.com/watch?v=29EqmOpqVM0|title=Suvudu - Steven Erikson Reading and Q&A (Part 6)|last=Unbound Worlds|date=23 September 2008|via=YouTube}}{{cbignore}}{{Dead YouTube link|date=February 2022}}</ref> Недоволни от липсата на качествени фентъзи филми за възрастни по онова време, дуото решава да напише собствен филмов сценарий, използвайки своя опит в игрите и света, който са създали. Сценарият, озаглавен Лунните градини, е счетен за твърде рискован и не успява да се продаде. Тъй като интересът към сценария изглеждаше несъществуващ, Ериксън, с помощта на Есълмонт, го преработва във фантастичен роман, като го завършва около 1991 – 1992 г.<ref name="gotm">{{cite book | last =Erikson | first =Steven | title =Preface to Gardens of the Moon redux | publisher =Bantam Books | series =Malazan Book of the Fallen | volume =1 | edition =Bantam Books edition published 2000 | date =2007 | location =United Kingdom | pages =xi | language =en | url =http://rhwidget.randomhouse.co.uk/flash-widget/widget_lg.do?isbn=9780553819571&menu=0&mode=1&cf=4aa5a2&cb=77c8da | isbn =9780553819571 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170504082803/http://rhwidget.randomhouse.co.uk/flash-widget/widget_lg.do?isbn=9780553819571&menu=0&mode=1&cf=4aa5a2&cb=77c8da |date=2017-05-04 }}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.sfbc.com/ecom/pages/nm/product/productDetail.jsp?skuId=1000846474|archive-url=https://archive.today/20130202022835/http://www.sfbc.com/ecom/pages/nm/product/productDetail.jsp?skuId=1000846474|url-status=dead|title=''Gardens of the Moon'' review at ''Science Fiction Book Club''|archive-date=February 2, 2013|достъп_дата=2023-08-19|архив_дата=2013-02-02|архив_уеб_адрес=https://archive.is/20130202022835/http://www.sfbc.com/ecom/pages/nm/product/productDetail.jsp?skuId=1000846474}}</ref> След почти десетилетие на отхвърляне, романът най-накрая е продаден на Transworld, подразделение на Random House. Издателят остава доволен от работата и иска допълнителни книги от поредицата.<ref name="guardian2">{{cite web|url=https://www.theguardian.com/culture/1999/oct/14/artsfeatures|title=Malazans and megabucks|last=Moss|first=Stephen|date=October 14, 1999|work=The Guardian|access-date=2009-02-22}}</ref> Използвайки историята на малазанския свят, са създадени девет допълнителни романа. След публикуването на „Лунните градини“ рецензиите се разпространяват в интернет и издателството Orion се опитва да привлече писателя извън Transworld. Transworld обаче запазва опцията за писане на допълнителни романи от поредицата и предлага 675 000 паунда за останалите девет книги от поредицата.<ref name="guardian2" /> == Сюжет == {{Сюжет}} === Пролог === Романът започва през 96-та година на Малазанската империя, през последната година от управлението на император Келанвед. Гъноуз Паран, на 12 години, става свидетел на разграбването на мишия квартал на град Малаз. Паран иска да стане войник, когато порасне, въпреки че ветеранът войник Уискиджак не го одобрява. === Дженабакъз === Седем години по-късно императорът и неговият съюзник, Танцьора, са убити и сменени от началника на корпуса на убийците. Императрица Ласийн сега управлява с помощта на Нокътя, имперските убийци. Историята започва няколко години в поредица от войни на Малазанската империя за завладяване на континента Дженабакъз. Под ръководството на Върховния юмрук Дужек, малазанската Втора армия обсажда град Пейл, един от двата свободни града, останали на пътя на малазанците в Дженабакъз, от няколко години. Пейл се задържа благодарение на съюза с могъщия Аномандър Рейк, Властелинът на Лунния къс (плаваща крепост), водач на не-човешкия род Тайст Андий.<ref name=Green1>{{cite journal |last= Green|first= Roland|date=May 2004 |title= Gardens of the Moon|url= https://archive.org/details/sim_booklist_2004-05-15_100_18/page/n29|journal= Booklist|volume=100 |issue=18 |page=1604 }}{{Subscription required|via=[[Booklist]]}}</ref> Пейл най-накрая пада, когато Рейк оттегля крепостта си след ожесточена битка. Дори тогава Империята претърпява тежки загуби, включително почти пълното унищожаване на легендарна пехотна част от нейната Втора армия, Мостоваците. Няколко герои спекулират, че някой по-високо в Империята може да планира елиминирането на различни хора, които са били лоялни към покойния император. Тогава Империята насочва вниманието си към последния останал свободен град, Даруджистан. Шепа оцелели членове на Мостоваците, водени от сержант Уискиджак, сега силно намален в ранг след завземането на властта от Ласийн, са изпратени да се опитат да подкопаят града отвътре. Веднъж там, те безрезултатно се опитват да се свържат с гилдията на убийците в града, с надеждата да им платят да предадат града им, но Рейк вече е прогонил гилдията в нелегалност. Адюнкта Лорн, втора по ранг след императрицата, е изпратена да разкрие нещо в хълмовете източно от Даруджистан. Тя е придружена от Тол, Т'лан Имасс, раса не-мъртви, която някога е доминирала в света преди хората. Междувременно Татърсейл, един от малкото магове, оцелели при обсадата на Пейл, и Паран, сега капитан и номинален командир на Мостоваците, се отправят към града, за да установят причината за увеличеното участие на няколко богове и други магически сили в кампания. Група измамници и фигури от подземния свят в Даруджистан работят, за да се противопоставят на членове на гражданското правителство, които обмислят капитулация пред Империята. Междувременно Аномандър Рейк предлага своя съюз на истинските владетели на Даруджистан, тайна кабала от магове. Заговорите се сблъскват, когато адюнкта Лорн освобождава Джагут Тиран, мощно древно същество, с цел или да навреди сериозно на Аномандър Рейк, или да го принуди да се оттегли от града. В крайна сметка тиранинът е затворен в къща на Азат след ожесточена битка с хората на Рейк, докато самият Рейк побеждава демоничен лорд, който Лорн освобождава в града. Съществен подсюжет включва млад Мостовак на име Сори. Тя е известна като хладнокръвен убиец, но всъщност е обладана от Котильон, известен също като Въжето, божество и покровител на убийците. Когато партньорът на Котильон Сенкотрон, още известен като Амманас и Рейк преговарят за оттеглянето на Въжето от събитията на войната, Сори е освободена и се сблъсква с Крокъс, млад крадец от Дару. Крокъс е спечелил покровителството на Опонн, близнаците Богове на шанса, които продължават да се месят в конфликта за собствените си цели. В края на романа Крокъс, сапьор от Мостоваците на име Фидлър, и убиецът от Мостоваците Калам се явяват доброволци да отведат Сори (сега наричана Апсалар) обратно в нейната родина Итко Кан (тяхната история продължава в „Дверите на Скръбния дом“).<ref name="conv">{{cite web |last= Walsh|first=Neil |title=A Conversation with Steven Erikson |url=http://www.sfsite.com/06a/se82.htm|year=2000 |publisher=SFSite |access-date=18 July 2009}}</ref> Междувременно Дужек и Уискиджак повеждат 2-ра армия на бунт срещу все по-тираничното управление на Ласийн. Сега Дужек търси съюз с Рейк и други врагове на Малазан срещу свещена война, призована от Пророка на Панион, чиято империя настъпва от югоизток от Дженабакъз. На други места се потвърждава, че континентът на Седемте града е започнал масово въстание срещу Империята. Тези и други сюжетни развития са продължени в третия роман, „Спомени от лед“. {{Сюжет-край}} == Стилове и теми == В интервю за ''SFSite'' от 2000 г. Ериксън казва, че голяма част от „Лунните градини“ включва разрушаване на различни конвенции на жанра фентъзи. Той признава очарованието си от амбивалентността и неяснотата и казва, че идеята за злото само по себе си, с „добри герои и безвкусни глупави лоши момчета“, е скучна.<ref name="conv" /> Рецензенти отбелязват склонността на Ериксън да избягва „приказните разграничения между доброто и злото“, с многобройни фракции в романа, които не могат да бъдат разглеждани изключително като нито едно от двете.<ref name="guardian" /><ref name="salon">{{cite web|last1=Leonard|first1=Andrew|title=Archaeologist of lost worlds|url=http://www.salon.com/2004/06/21/erikson/|website=[[Salon (website)|Salon]]|access-date=16 March 2016|date=21 June 2004}}</ref> Теми като история, създаване на митове и война също са разгледани.<ref name="salon" /> == Приемане на книгата == === Критика === Романът получава смесени до положителни отзиви от критиците. ''SFSite'' казва, че Ериксън е създал „фентъзи свят, толкова богат и подробен, колкото всеки друг, който вероятно ще срещнете“, докато нарича романа – за увлекателен и труден за оставяне настрана. Рецензентът, макар да го нарича удивителен дебютен фентъзи роман с напълно осъзната история, обхващаща хиляди години и богати, сложни герои, отбелязва, че сложността може да се счита и за най-големия недостатък на книгата.<ref name="sfsite">{{cite web |last= Walsh|first=Neil |title=Gardens of the Moon: A Tale of the Malazan Book of the Fallen |url=http://www.sfsite.com/06a/gard58.htm |year=1999 |publisher=Sf Site.com |access-date=18 July 2009}}</ref> Бил Капосер от ''Tor'' казва, че въпреки че романът не е без недостатъци, той е завладяващо, стимулиращо четиво, което се противопоставя на предубежденията на читателя за фантазия и предизвиква техните представи за фентъзи, като ги сблъсква с реалността.<ref>{{cite web|last1=Capossere|first1=Bill|title=Firsts in Fantasy: Gardens of the Moon by Steven Erikson|url=http://www.tor.com/2011/09/15/firsts-in-fantasy-gardens-of-the-moon-by-steven-erikson/|publisher=Tor|access-date=2 March 2016|date=15 September 2011}}</ref> ''[[The Guardian]]'' описва изграждането на света на Ериксън като изумително и също така похвали развитието на героя, заявявайки, че „героите му... се чувстват реалистични и техните личности всъщност се променят и адаптират чрез историята.“ Също така хвалят дълбокия и сложен сюжет на романа. За разлика от това обаче рецензентът критикува темпото като ужасно, но отбелявза, че кулминационният финал е добре направен.<ref name="guardian">{{cite news|last1=Wolftiger|first1=Theo|title=Gardens of the Moon by Steven Erikson - review|url=https://www.theguardian.com/childrens-books-site/2015/may/31/review-steven-erikson-gardens-moon|access-date=2 March 2016|agency=[[The Guardian]]|date=31 May 2015}}</ref> Друг рецензент хвали Ериксън за вдъхването на нов живот във фентъзи жанра с новите си идеи и творения, наричайки романа „произведение с голямо умение и красота“.<ref>{{cite web|title=Gardens Of The Moon by Steven Erikson|url=http://www.fantasybookreview.co.uk/Steven-Erikson/Gardens-Of-The-Moon.html|website=fantasybookreview.co.uk|access-date=2 March 2016}}</ref> ''Saloon'' описва Ериксън като „майстор на изгубени и забравени епохи, тъкач на древни епоси“, като същевременно възхвалява неговото реалистично изграждане на света и характеризиране.<ref name="salon" /> От друга страна, ''Publishers Weekly'' критикува характеристиката на романа и липсата на истинска дълбочина, заявявайки, че „бързо развиващият се сюжет с обсади, дуели (на меч и магия), бунтове, интриги и отмъщение, открити чудовища и крачещи по земята богове, не оставя много място за истинска дълбочина. Героите печелят, злодеите губят, справедливостта цари, трагедията е избегната. Ериксън може да се стреми към висотата на Чайна Миевил, но той се установява удобно в страната на Джордж Р. Р. Мартин.<ref>{{cite web|last1=Morhaim|first1=Howard|title=GARDENS OF THE MOON: Volume One of the Malazan Book of the Fallen|url=http://www.publishersweekly.com/978-0-7653-1001-9|publisher=[[Publishers Weekly]]|access-date=2 March 2016|date=1 June 2004}}</ref> „Лунните градини“ също пощучава похвали от добре известни автори във фентъзи жанра, като Стивън Р. Доналдсън, който казва, че „Ериксън е изключителен писател. Четох Градините на Луната с голямо удоволствие.“ Дж. В. Джоунс хвали стила на Ериксън и способността му да „създаде свят, който е толкова сложен и объркан, колкото нашия собствен“. Адам Робъртс също хвали изграждането на света и характеризирането на Ериксън, наричайки романа „дяволски четивен“.<ref>{{cite web|title=Steven Erikson: Gardens of the Moon|url=http://www.twbooks.co.uk/authors/stevenerikson1.html#Gardens%20of%20the%20Moon|website=twbooks.co.uk|access-date=12 March 2016|date=20 September 2006}}</ref> === Други отзиви === *Преглед от Vikki Lee (1999) във ''Vector'' 205 *Рецензия от Крис Гилмор (1999) в ''Interzone'' , #147, септември 1999 г. *Рецензия от Каролин Кушман (1999) в ''Locus'', #465, октомври 1999 г. *Преглед от Vikki Lee (2000) във ''Vector'' 211 *Рецензия от Чарлз де Линт (2000) в ''The Magazine of Fantasy & Science Fiction'', септември 2000 г. *Рецензия от Джеф Уилър (2004) в ''Deep Magic'', #28, септември 2004 г. *Преглед от некредитиран (2004) във ''Vector'' 237 *Рецензия от Paul Witcover (2004) в ''Realms of Fantasy'', октомври 2004 г. *Рецензия от Стивън Е. Андрюс и Ник Ренисън (2009) в ''100 Must-Read Fantasy Novels'' === Продажби === Романът има критичен и търговски успех. Продадени са над милион копия за месец. След търговския успех на романа ''Transworld'' подписа договор за издаване на стойност 675 000 паунда за следващите девет романа на Ериксън от поредицата.<ref name="guardbucks">{{cite news|last1=Moss|first1=Stephen|title=Malazans and megabucks|url=https://www.theguardian.com/culture/1999/oct/14/artsfeatures|access-date=12 March 2016|work=The Guardian|date=14 October 1999}}</ref> === Награди === {| class="wikitable sortable plainrowheaders" style="width: 99%" |- ! scope="col" style="width:24%;"| Награда ! scope="col"| Година ! scope="col"| Категория ! scope="col"| Резултат ! scope="col" class="unsortable"| {{Abbr|Препратка (и)|Reference(s)}} |- ! scope="row" | Световна награда за фентъзи | [[2000]] | Роман | номиниран | style="text-align:center;" | <ref>{{cite web |url=http://www.sfadb.com/World_Fantasy_Awards_2000 |title=World Fantasy Awards 2000 |work=[[Science Fiction Awards Database]] |publisher=[[Locus (magazine)|Locus Science Fiction Foundation]] |access-date=2013-09-20 |archive-url=https://web.archive.org/web/20150630083303/http://www.sfadb.com/World_Fantasy_Awards_2000 |archive-date=2015-06-30 |url-status=live}}</ref> |- ! scope="row" | Награда „Локус“ | [[2000]] | Най-добър първи роман | номиниран | style="text-align:center;" | <ref>{{Cite web|title=Locus Awards 2000|url=https://www.sfadb.com/Locus_Awards_2000|url-status=live|access-date=2021-12-13|website=Science Fiction Awards Database}}</ref> |} == Източници == {{reflist}} {{превод от|en|Gardens of the Moon|1167794996}} [[Категория:Малазанска книга на мъртвите]] p5spiolf5univ3f1qxbxohs7i3qbldn 3 724993 12435166 12371837 2024-12-08T18:47:58Z Петър Петров 9032 Нова тема /* Декември 2024 */ 12435166 wikitext text/x-wiki <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin: 0em 0em 1em 0em; width: 100%" | style="width: 45%; vertical-align: top; border: 1px solid #abd5f5; background-color: #f1f5fc;" | <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, Davidkenarovcska!'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> '''Добре дошъл/дошла в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]]-технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]]. * '''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има история на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]]. </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в '''[[У:ЕНЦ|енциклопедичен стил]]'''. * Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''. * Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]] и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]]. * За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]]. * Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе в дясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. * Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило, най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}. * '''[[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписвай се]]''' когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). * Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|пинг}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>пинг|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка! * Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит придава тежест на редакциите ти. * '''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. * Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''. </div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор. </div> |- |}<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p>[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 20:54, 15 юни 2019 (UTC) == Капацитет на стадионите == Здравейте, виждам, че променяте капацитета на много от българските стадиони. Моля, цитирайте източниците, които ползвате за тези промени. В противен случай просто ще ги изтрия. Поздрави! --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:15, 17 юли 2019 (UTC) Чаках Ви достатъчно време, но не поставихте никакви източници за променените капацитети. Изтривам ги. Виждам, че сега сте подхванал спонсорите. За тях се отнася същото - цитирайте източниците. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 16:31, 19 юли 2019 (UTC) Източниците са официалните сайтове и вестници, същото важеше и за стадионите официалните сайтове и вестници :) : Тогава ги цитирайте, иначе това нищо не значи. Прочетете как се цитират източници, моля - [[Уикипедия:Цитиране на източници]]. В приветствието има насочващ линк към Наръчник на уикипедианеца, където, освен всичко е пояснено и как да се подписвате в беседите, както и как да поставяте източници. Ако нещо не е ясно, питайте тук. Но не продължавайте корекциите без да посочвате източниците си по приетия тук начин. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 18:24, 19 юли 2019 (UTC) == Community Insights Survey == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr"> '''Share your experience in this survey''' Hi {{PAGENAME}}, The Wikimedia Foundation is asking for your feedback in a survey about your experience with {{SITENAME}} and Wikimedia. The purpose of this survey is to learn how well the Foundation is supporting your work on wiki and how we can change or improve things in the future. The opinions you share will directly affect the current and future work of the Wikimedia Foundation. Please take 15 to 25 minutes to '''[https://wikimedia.qualtrics.com/jfe/form/SV_0pSrrkJAKVRXPpj?Target=CI2019List(ceewps,act4) give your feedback through this survey]'''. It is available in various languages. This survey is hosted by a third-party and [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Community_Insights_2019_Survey_Privacy_Statement governed by this privacy statement] (in English). Find [[m:Community Insights/Frequent questions|more information about this project]]. [mailto:surveys@wikimedia.org Email us] if you have any questions, or if you don't want to receive future messages about taking this survey. Sincerely, </div> [[User:RMaung (WMF)|RMaung (WMF)]] 14:47, 6 септември 2019 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RMaung (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=CI2019List(cee_wps,act4)&oldid=19352613 --> == Reminder: Community Insights Survey == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr"> '''Share your experience in this survey''' Hi {{PAGENAME}}, A couple of weeks ago, we invited you to take the Community Insights Survey. It is the Wikimedia Foundation’s annual survey of our global communities. We want to learn how well we support your work on wiki. We are 10% towards our goal for participation. If you have not already taken the survey, you can help us reach our goal! '''Your voice matters to us.''' Please take 15 to 25 minutes to '''[https://wikimedia.qualtrics.com/jfe/form/SV_0pSrrkJAKVRXPpj?Target=CI2019List(ceewps,act4) give your feedback through this survey]'''. It is available in various languages. This survey is hosted by a third-party and [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Community_Insights_2019_Survey_Privacy_Statement governed by this privacy statement] (in English). Find [[m:Community Insights/Frequent questions|more information about this project]]. [mailto:surveys@wikimedia.org Email us] if you have any questions, or if you don't want to receive future messages about taking this survey. Sincerely, </div> [[User:RMaung (WMF)|RMaung (WMF)]] 15:13, 20 септември 2019 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RMaung (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=CI2019List(cee_wps,act4)&oldid=19395164 --> == Reminder: Community Insights Survey == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr"> '''Share your experience in this survey''' Hi {{PAGENAME}}, There are only a few weeks left to take the Community Insights Survey! We are 30% towards our goal for participation. If you have not already taken the survey, you can help us reach our goal! With this poll, the Wikimedia Foundation gathers feedback on how well we support your work on wiki. It only takes 15-25 minutes to complete, and it has a direct impact on the support we provide. Please take 15 to 25 minutes to '''[https://wikimedia.qualtrics.com/jfe/form/SV_0pSrrkJAKVRXPpj?Target=CI2019List(ceewps,act4) give your feedback through this survey]'''. It is available in various languages. This survey is hosted by a third-party and [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Community_Insights_2019_Survey_Privacy_Statement governed by this privacy statement] (in English). Find [[m:Community Insights/Frequent questions|more information about this project]]. [mailto:surveys@wikimedia.org Email us] if you have any questions, or if you don't want to receive future messages about taking this survey. Sincerely, </div> [[User:RMaung (WMF)|RMaung (WMF)]] 19:51, 3 октомври 2019 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RMaung (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=CI2019List(cee_wps,act4)&oldid=19432341 --> == Мерни единици и прякори на футболисти == Здравейте, благодаря Ви за редакциите. Кои са източниците за прякорите на футболистите, и ако изписването на мерните единици е на кирилица не се слага точка, т.е. правилно е '''см''', а не ''см.'', както и '''м''', а не ''м.'' (същото важи и за изписването на латиница). Поздрави, [[Потребител:Спасимир|Спасимир]] ([[Потребител беседа:Спасимир|беседа]]) 11:06, 31 декември 2019 (UTC) [[Картинка:Nuvola apps important.svg|25п]] Уикипедия не може да приеме материали със запазени [[Уикипедия:Авторски права|авторски права]]. Въведеният от вас текст в страницата [[:ОФК Академик (Свищов)]] е бил копиран и поради това беше изтрит. Моля, въздържайте се да въвеждате отново текстове и/или други материали, освен ако те не се разпространяват под свободен лиценз, съвместим с лиценза [[Криейтив Комънс|Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното]] и другите допълнителни [[Уикипедия:Условия за ползване|условия за ползване]] на Уикипедия. Благодаря! [[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 17:09, 12 май 2020 (UTC) == Цветан Йончев == Здравей. Каква е причината да изтриеш раздела с цялата кариера на [[Цветан Йончев]] ({{Diff|9617398}})? Припомням, че триенето на информация, подкрепена с източници, без посочване на причина се счита за [[У:ВАНД|вандализъм]]. --[[Потребител:ShockD|ShockD]] ([[Потребител беседа:ShockD|беседа]]) 17:56, 16 май 2020 (UTC) == 19 юни 2020 == [[Картинка:Nuvola apps important.svg|25п]] Моля, въздържайте се да правите неконструктивни редакции в Уикипедия, както сторихте в страницата [[:Тити Папазов]]. Редакциите ви бяха оценени като [[Уикипедия:вандализъм|вандализъм]] и бяха [[Уикипедия:Възвръщане|премахнати]]. Ако желаете да правите експерименти, използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]]. Благодаря. --[[Потребител:ShockD|ShockD]] ([[Потребител беседа:ShockD|беседа]]) 17:32, 19 юни 2020 (UTC) == Тест == [[Картинка:Nuvola apps important.svg|25п]] Моля въздържайте се да правите повече пробни редакции в статиите на Уикипедия, както направихте в страницата „Мартин Смоленски“, дори ако целта Ви е била да поправите нещо. Подобни редакции се смятат за [[Уикипедия:Вандализъм|вандализъм]] и бяха премахнати. Ако имате желание да експериментирате отново, моля използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]]. Благодаря. [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:01, 8 август 2020 (UTC) == Алън Пардю == Здравейте! Моля, постарайте се да оправите кашата след машинния превод, защото в този си вид статията е директно за Инкубатора. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 00:29, 26 ноември 2020 (UTC) == Бивш == Здравейте, в Уикипедия на български език използваме сегашно историческо време. Няма нужда от поставянето на „бивш“ пред всеки футболист, който не играе в днешно време. Ще съм благодарен, ако помогнете да го премахнем от всички статии за футболисти. Благодаря!--[[Потребител:Спасимир|Спасимир]] ([[Потребител беседа:Спасимир|беседа]]) 17:52, 26 ноември 2020 (UTC) == Прозвища == Обръщам ти внимание да изписваш прякорите на отборите с кавички и малка буква. Italic-ът също е излишен.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:16, 16 декември 2020 (UTC) : СПРИ ДА СЕ МЕСИШ И ДА {{нлн|ОСИРАШ ВСИЧКИ СТРАНИЦИ БЕ ТЪПАНАР}}!!! <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Специални:Contributions/Davidkenarovcska|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) <span style="white-space: nowrap;">11:29, 20 декември 2020 (UTC)</span>&nbsp;[[Special:Diff/10588312/next|''(проверка)'']]</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :: За последен път ти правя забележка за прозвищата. Следващият път ще бъде директно предложение към администраторите за ново блокиране.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:37, 23 декември 2020 (UTC) ::: Защо, трябва да е на твоята винаги? Така както ги правя аз са по-добре изглеждащи! --[[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 11:37, 23 декември 2020 (UTC) :::: Не е въпросът дали изглеждат по-добре, а как е правилно! Нарицателните наименования като „белите“, „червените“, „бембените“, „орлите“, „хлебарките“ и т.н. се изписват с малка буква.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:44, 23 декември 2020 (UTC) :::: Няма значение как е това е уикипедия, а не официален документ. --[[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 11:37, 23 декември 2020 (UTC) :::: Аз не правя вандалски нападки към отборите, слагам прозвищата с които ги наричат феновете и по телевизията. -[[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 11:37, 23 декември 2020 (UTC) ::::: Статиите в Уикипедия на български език се оформят '''спрямо правописните и пунктуационни правила на българския език'''. Освен това всяка статия трябва [[Уикипедия:Форматиране на текст|да бъде форматирана]], за да бъде в [[Уикипедия:Енциклопедичност|енциклопедичен вид]]. Мисля, че не си отскоро тук и ако досега не си прочел тези правила, те съветвам да го сториш.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:55, 23 декември 2020 (UTC) :::::: Знам всичко, чел съм ама какво значение има, аз се старая всички страници на отборите да са добре и да изглеждат добре. --[[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) ::::: А ако срещнеш статии, в които прозвищата '''не се''' изписват във вида, който по-горе разясних, не означава, че така е правилно. По-скоро никой от редакторите не е достигнал още до тях и не ги е преработил. Поздрави.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:59, 23 декември 2020 (UTC) :::::: Пак казвам че няма никакво значение, до преди се занимаваше със страницата на Черно море сега почна и на другите ли, разбирам че си ботевист ама айде моля те.--[[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) ::::::: Целият раздел Футбол ми е в списъка за наблюдение, не просто една-две статии. Щом не е важно за теб, моля, да не ги променяш повече. Благодаря.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:08, 23 декември 2020 (UTC) ::::: Аз редактирам страницата само на ЦСКА, това е, край, ще се занимавам само с тази на ЦСКА, точка. --[[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) ::::: Ако искаш да се разберем, аз няма да бутам нито една страница на футболен клуб, само тази на ЦСКА, ако ти не буташ тази на ЦСКА, съгласен? --[[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) :::::: Хаха какви са тези мафиотски договорки? [[Картинка:Uhilen.gif|:-D|link=]] Виж, редактирай си всяка статия, която пожелаеш. Просто имай предвид, че не си сам и много хора след теб ще редактират или четат написаното. [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:47, 25 декември 2020 (UTC) ::::::: Пеняранда е вече номер 9, какво го променяш като не знаеш{{нлн|, ебаси ти нормален ли си}}? --[[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) :::::::: Понеже хвърлям по едно око на [https://discord.com/channels/763018107501019136/764517824336101417 #обсъждания] в дискорд-а и видях за какво става дума, и реших да пиша, та ако мога да Ви спестя нови разправии - видно от състава на отбора в последните мачове този Пеняранда наистина вече играе с № 9 '''<u>и дотам!</u>''' На официалната страница на ЦСКА (София) '''<u>той все още е записан под № 17</u>'''. :::::::: Поздрави! :::::::: [[Потребител:LiberDIO|LiberDIO]] ([[Потребител беседа:LiberDIO|беседа]]) 10:41, 18 януари 2021 (UTC) == Лични нападки и вандализиране на потр. страница == Блокирана Ви е възможността да редактирате в следващите 24 часа заради [[У:НЛН|отправяне на лични нападки]]. Въздържайте се от [[Special:Diff/10588312/next|използването на лични нападки]] спрямо останалите потребители в проекта. Избягвайте също да пипате чужди потребителски страници. Ако искате да оставите съобщение на някого, използвайте беседата му, а не потребителската му страница. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 13:49, 20 декември 2020 (UTC) Предупреждавам Ви за последен път – [[Special:Diff/10625290|не използвайте лични нападки]]. При следващото нарушение ще бъдете блокиран за поне един месец. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 17:29, 17 януари 2021 (UTC) == Президент на САЩ == Моля, престанете да променяте информацията за президента на САЩ. До полагането на клетва от Байдън около 19 часа българско време днес, действащ президент на САЩ е все още Тръмп. Това може да не ни харесва, може да ни харесва, но в Уикипедия няма значение какво харесват или не редакторите, а какво казват '''фактите'''.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:04, 20 януари 2021 (UTC) - Добре. == Имена на български футболни отбори == Здравейте. Реферираните от мен автори определят периода като "комунистически терор". Ако вие разполагате с други източници, моля, при следващи ваши редакции да се позовете на тях, а не на моите. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 11:13, 22 август 2021 (UTC) == Изтриване на потребителска страница == [[Картинка:AnimatedStop2.gif|вляво|50п]] Моля, '''престанете незабавно''' с вашите [[Уикипедия:Вандализъм|разрушителни редакции]], като например тази в страницата [[:Потребител:Rebelheartous]], в противен случай '''[[Уикипедия:Политика за блокиране|ще бъдете блокиран(а)]]''' без повече предупреждения.<br> [[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 18:45, 2 декември 2021 (UTC) :Той първо да спре да разрушава всичко което направя!!! [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 04:37, 3 декември 2021 (UTC) :: Не мислите ли, че това започва малко да прилича на детска градина? По-добре преценете какво постигате като му триете страницата? Според мен - нищо добро, защото това не води до някакво разбирателство, а само до продължаваща конфронтация. Вие и двамата сте привърженици на футбола и явно обичате този спорт. Би трябвало това да ви обединява и да Ви направи по-близки. Нормално е да сте привърженици на различни отбори, но това не трябва да ви разделя. Опитайте да разговаряте един със друг и съм убедена, че ще стигнете до някои общи изводи. И на двамата ще ви бъде по-лесно и по-приятно да сте тук. И моля ви, не ме принуждавайте с необмислени действия да ви блокирам, защото уважавам и двамата за усилията, които полагате за да направите Уикипедия по-добра и по-пълна. Надявам се, че наистина ще помислите и няма да действате първосигнално. Поздрави! --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:38, 3 декември 2021 (UTC) == Алекс Божев == Извинявай за изтритата страница, както и за върнатите редакции в шаблоните за отбора. Просто буквално преди два дена приключи гласуването [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Алекс Божев]]. Може би пусни едно искане за възстановяване на [[У:СИ]] като минат поне няколко месеца и вече има повече източници, които да доказват енциклопедичната значимост.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:47, 6 декември 2021 (UTC) :Аз правя всичко в името на уикипедия за да се пълни тя но тук има някои хора които само ми пречат и ми развалят всичко, един човек с който редактирахме страницата на ЦСКА се отказа писна му, скоро време и на мен ще ми писне от един който буквално, защото не е фен на ЦСКА и ми {{заличено|текст=осира}} с извинение всичко което направя аз. Мисля че е фен на Ботев Пловдив [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 15:08, 6 декември 2021 (UTC) ::Ето тоя ми пречи -[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 15:11, 6 декември 2021 (UTC) == Мачове == Престани да връщаш много по-голяма бройка мачове на футболистите на ЦСКА, отколкото е. Няма такава практика в БГ Уикипедия, няма и никъде другаде. Интересното е, че променяш бройката само що се отнася до периода им в ЦСКА. За останалите отбори, през които са преминали, не пипаш статса. [[Картинка:Uhilen.gif|:-D|link=]] Не го прави! Следващият път ще пиша директно до администраторите с желание да бъдеш блокиран, а и вече имаш такива предупреждения.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:07, 10 декември 2021 (UTC) :{{нлн|Путка си и такъв ще си останеш анонимник!}} [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 17:46, 10 декември 2021 (UTC) == Блокиране == <div class="user-block"> [[Картинка:Stop x nuvola with clock.svg|вляво|40п|Часовник]] Бяхте '''[[Уикипедия:Политика за блокиране|блокиран(а)]]''' да редактирате за период от '''1 месец''' в съответствие с [[Уикипедия:Политика за блокиране|политиката за блокиране в Уикипедия]] заради '''[[У:ЦИВ|нецивилизовано поведение в нарушение на правилата на проекта]]'''. След като срокът на блокирането изтече, отново сте добре дошли да [[Уикипедия:Петте стълба|допринасяте с конструктивни редакции]].</div> [[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 14:55, 10 декември 2021 (UTC) След [[Special:Diff/11217255|тази редакция]], вече Ви е забранено също да редактирате беседата си за срока на блокирането. За мен подобни действия, извършени от вече блокирани редактори, изразяват особено грубо пренебрежение към правилата на Уикипедия – а с това и неуважение към енциклопедията и всички работещи за нея – и поначало съм склонен да удължавам блокиранията. Но тъй като вече имаше прецеденти това да не се прави, ще запазя срока на блокирането. Имайте предвид, обаче, че ако след изтичане на блокирането отново нарушите така безцеремонно правилата, не само бихте били блокиран отново, но и практически сигурно за по-дълъг период от сегашния. Надявам се, че ще се покажете като зрял човек и това няма да се случи. Зависи от Вас.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:54, 10 декември 2021 (UTC) : Мислех да го блокирам за 3 месеца, защото това, което е написал е отвратително. Но се разколебах, кой знае защо. Нямам нищо против блокирането да бъде удължено. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 18:10, 10 декември 2021 (UTC) :: Според мен един месец е добър срок за първо (сериозно) блокиране. Както съм писал и други пъти, по-кратки срокове може да не дадат достатъчно време човек да осмисли грешките си. По-дълги пък могат да навредят, тъй като човек може да се почувства несправедливо тежко наказан (и това да попречи на осъзнаването на собствената вина). Ако вече след това дълго блокиране човек продължи „както си знае“, тогава смятам по-дългите блокирания за полезни – не толкова като повече време за осмисляне (човек още от първия път или разбира какъв е проблемът, или не), колкото като разбиране, че пренебрежението, а още повече презрението към правилата има цена, която трябва да бъде платена. :: В крайна сметка в Уикипедия не искаме чак толкова много от хората като поведение: просто да уважават останалите редактори и да зачитат факта, че Уикипедия е колективен продукт.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:46, 10 декември 2021 (UTC) == Копиране == Моля, да не копирате информация от официалния сайт на ЦСКА в статии за футболисти. Благодаря.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:44, 13 януари 2022 (UTC) :Този сайт от който вземам информацията не е официалният сайт на ЦСКА а сайт който е на феновете. [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 05:14, 14 януари 2022 (UTC) :Защо, постоянно триеш страницата на Алекс Божев, какво те бърка, защо не се занимаваш да разваляш статиите на другите отбори а си се заел с тази на ЦСКА, {{нлн|разбирам че ти е болно че ЦСКА го има}} но няма да се предам докато не се откажеш колкото и да триеш и връщаш аз пак ще я правя, благодаря! Преди се занимаваше със страницата на Черно море сега се захвана с тази на ЦСКА {{нлн|явно доста си комплексиран от тези два отбора}}. [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 05:22, 14 януари 2022 (UTC) :: Няма значение откъде взимате информацията. Copy/paste-ът не е разрешен в Уикипедия. Преразказ и източници – това е нужно. :: Статията [[Алекс Божев]] е изтрита [[Уикипедия:Страници%20за%20изтриване/2021/11/Алекс%20Божев|след гласуване]] от потребителите само преди месец. Останалите {{нлн|фенщини}} няма да ги коментирам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:48, 14 януари 2022 (UTC) :: Моля Ви, фокусирайте се върху проблемите в статиите и не коментирайте останалите редактори. Молбата по принцип, разбира се, е към всички. Вярвам, че в Уикипедия сме зрели хора, които имат чувство за отговорност и разбират от добра дума.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:55, 14 януари 2022 (UTC) ::: Извинявай, изтрих ти текста в статията [[Маурисио Гарсес]], тъй като е копиран от сайта [https://www.fccska.com/]. Но проверих - този сайт не е със запазени авторски права и върнах текста. Лицензът на сайта е cc by-sa. Ако те интересува, можеш да прочетеш за правата при различни видове лицензи [https://en.wikipedia.org/wiki/Creative_Commons_license тук]. Поздрави! --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 05:58, 16 януари 2022 (UTC) :::: Само да отбележа, че понеже лицензът е BY, т.е. изисква признание на авторството, задължително е копиралият текста да добави шаблон {{ш|производна}} (пример в [[Любен Дилов#Външни препратки]]). Иначе копирането без надлежното признание си остава нарушение на лиценза.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:20, 16 януари 2022 (UTC) :::: Аз не мога да преценя доколко сайтът е благонадежден, при условие, че е на фенове. Опитах да разбера как се добавя информацията в него, но май ударих на камък. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 11:27, 16 януари 2022 (UTC) ::::: Още две стотинки от мен: Със сигурност копирането – само по себе си – не изпълнява изискванията на [[У:ВП]]. Като минимум сайтът трябва да бъде посочен '''и''' като източник за съответните твърдения. Ако бъде сметнат за неблагонадежден (може да се укаже с шаблони като {{ш|неблагонадежден}} или {{ш|недостатъчен}}, в зависимост от степента на съмнение), тогава правилно е да се потърсят и други източници. Въобще, всяка потенциално спорна информация е хубаво да бъде подкрепяна поне от два независими източника (старото златно правило на Ройтерс преди новините да станат повече шоу, отколкото новини).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:38, 16 януари 2022 (UTC) ::::::Мога да ви уверя че сайта е 100% благонадежден и достоверен, аз съм част от екипа му! [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 12:52, 16 януари 2022 (UTC) ::::::: Нямам никакви основания да се съмнявам в твоята добросъвестност, нито в тази на колегите ти в сайта. Но се боя, че, така погледнато, малко навлизаме в [[У:БОИ]], да не кажа дори [[У:КНИ]]. За мен сайтът вероятно е „окей“ като източник, но би било хубаво за по-важни твърдения да се посочват и други източници. Най-добре обаче по темата да изкажат мнение колегите, които се интересуват по-сериозно от футбол и познават материята.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:26, 16 януари 2022 (UTC) ::::::::Ами аз до преди да се появи колегата, нямах никакви проблеми, всичко си беше добре. Обаче се появи той и съсипа всичко, бях почнал да пиша нови неща ръчно, гледам той махал, слагал, местил ами няма какво да направя повече от това да си махна профила и да се откажа, такива потребители и редактори като него убиват желанието за всичко. В скоро време мисля ако продължава така да се откажа да си прави каквото иска, халал да му е ... [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 04:37, 17 януари 2022 (UTC) == Ганчо Василев == Здравейте, нарочно поправих датата на 20 февруари, тъй като в няколко сайта се върти тази дата. Като тук: https://dsport.bg/munhen-1860-se-sboguva-s-gancho-vasilev.html https://sechzger.de/gancho-vasilev-aeltester-ex-loewenspieler-mit-101-jahren-verstorben/ В другите сайтове не се споменава дата, затова засега ще остане 20 февруари. В този ред на мисли искам да Ви помоля и да цитирате източник, когато редактирате. --[[Потребител:Svawt95|Svawt95]] ([[Потребител беседа:Svawt95|беседа]]) 15:22, 21 февруари 2022 (UTC) == Предварителен преглед == [[Картинка:Information.svg|25п|Информация]] Добре дошли и благодаря, че допринасяте за обогатяването на Уикипедия. Вашите многобройни редакции са съхранени. Моля, при бъдещи редакции използвайте бутона „'''Предварителен преглед'''“, който се намира под основната текстова кутия и полето [[Уикипедия:Резюме|„Резюме“]], между бутоните „Съхраняване“ и „Показване на промените“. Използването му позволява да се види как ще изглежда страницата след направена редакция, преди тя да бъде съхранена. [[Картинка:Edit-summary-screenshot-bg.png|framed|center|Силно препоръчително е да се използва бутонът „Предварителен преглед“.]] Силно препоръчително е използването на бутона „Предварителен преглед“ преди съхраняване на направените редакции. Предварителният преглед дава възможност на редактора да види първо как би изглеждала страницата и да провери дали не е допуснал пропуски и грешки. В случай че забележи неточности, той може да ги отстрани своевременно и така да избегне многократното съхраняване на версии с минимални разлики помежду им. Съхраняването многократно в рамките на кратък период увеличава вероятността от [[Уикипедия:Конфликт на редакции|конфликт на редакции]]. Използването на „Предварителния преглед“ намалява вероятността за подобен проблем, защото редакторът има възможност да внесе всички необходими промени и поправки в рамките на една редакция. Благодаря. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:27, 26 февруари 2022 (UTC) == Статистики == Оправи си сам статистиките на футболистите на ЦСКА, както неколкократно сме говорили.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:05, 5 март 2022 (UTC) :Утре че сега имам гости. [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 13:57, 5 март 2022 (UTC) == Редакция без източник == Здравейте! По повод на [[Special:Diff/11404484|тази Ваша редакция]]: сигурен ли сте изобщо, че човекът е вярващ, за да принадлежи към определена църква? За такива неща се посочват източници. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 11:45, 25 май 2022 (UTC) == Обидни преименувания == [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2_%D0%9F%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B2&diff=prev&oldid=11440407 Това] е меко казано недопустимо. Обикновено нерегистрирани потребители вандализират статиите по такъв начин. Въздържай се от подобни редакции. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:20, 7 юли 2022 (UTC) :Ами тоя предател смешен е безмъдест, това е факт! [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 12:13, 8 юли 2022 (UTC) :: Личното ти мнение е без значение, хиляди хора ще прочетат след това статията. Дръж се по-сериозно!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:25, 9 юли 2022 (UTC) :::Нали тук се пишат факти а това е факт! [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 03:51, 10 юли 2022 (UTC) == Дата на раждане == [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%98%D1%85%D0%B8%D0%BD%D1%8C%D0%BE_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD&type=revision&diff=11464190&oldid=11453861 Това] е шаблон, който автоматично променя възрастта на личността. Няма нужда да го махаш. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:57, 19 юли 2022 (UTC) == Авторски права и [[У:ПТВ]] == Можете да преразкажете текста (както [[Special:Diff/11520602|тук]]) и да посочите сайта като източник, вместо да играете на връщанки и директно да копирате – [[У:АП|нарушение на правилата]], заради което вече подлежите на блокиране. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 22:18, 8 септември 2022 (UTC) [[Картинка:Stop hand nuvola.svg|25п]] Моля не добавяйте материали със запазени авторски права в Уикипедия без разрешение от техния притежател. Уикипедия не приема несвободни текстове или картинки, които са копирани от други електронни или печатни издания; такива приноси ще бъдат изтрити като нарушения на лиценза [[Криейтив Комънс|Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното]] и другите допълнителни [[Уикипедия:Условия за ползване|условия за ползване]] на Уикипедия. Уебсайтове, вестници и книги със запазени авторски права могат да служат само за източник на ''информация'', без от тях да се копира дословно. Нарушаването на авторски права в Уикипедия се взема много насериозно и упоритите нарушители биват [[У:БЛОК|блокирани]]. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 10:48, 30 септември 2022 (UTC) :Познавам се с човека от който вземам информацията и той ми е дал разрешение!!! [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 12:21, 30 септември 2022 (UTC) :: Това далеч не е достатъчно. Ако утре същият този човек се отметне, а после заведе дело, какво мислите ще се случи? Без доказателства, че е било предоставено разрешение, сте си готов осъден... Макар че в случая по-скоро ще го отнесе фондация „Уикимедия“, а не Вие. Така че много моля, прочетете [[У:АП]] за повече информация и в никакъв случай не продължавайте с копирането. Предполагам, се досещате, че упоритото нарушаване на правилата рано или късно ще доведе до дългосрочното Ви блокиране. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 14:55, 30 септември 2022 (UTC) :::Правете каквото искате аз се отказвам от това вече заради такива като вас, вие убивате желанието на човек за всичко, правете каквото искате! Това беше от мен, сбогом, толерирайте страницата на ПФК Левски и серете на тази на ПФК ЦСКА нали това искате вие, аз нямам сили да се боря сам това е ако искате ме блокирайте завинаги вече ми е все тая, такива като вас убиват всякакви мераци и желания на човек! [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 03:50, 1 октомври 2022 (UTC) == ФК Левски (Лом) == Здравейте! Посочили сте в последната си редакция по тази статия, че "ФК Левски (Лом) е преименуван на ФК Дунав (Лом)" - моля да посочите източник, че става въпрос за преименуване и е налице правоприемство между двата клуба. Предварително благодаря! [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 23:36, 4 декември 2022 (UTC) :https://actualnosvishtov.com/dunav-lom-poglezhda-kam-treta-liga-s-iztsyalo-mesten-otbor/ ето :) [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 05:47, 5 декември 2022 (UTC) ::Тази статия я видях, в нея пише, че част от футболистите са "местни момчета от юношеската школа и опитни състезатели, които бяха в „Левски“ – Лом", не че е същият отбор. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 05:49, 5 декември 2022 (UTC) == Промени в 2022 == Привет! Направи ми впечатление, че в последните месеци активно допринасяте в статията [[2022]], за което благодаря, това е доста пипкава работа. Няколко идеи/предложения от мен, ако Ви се занимава - информацията за датата на смъртта може да се допълва освен в статията за годината, също така в статията за самата личност, а за по-значимите личности - и в статията за датата (изглеждат така: [[28 декември]]). Също така напомням, че и за тези редакции трябва да посочвате благонадежден източник - аз сега добавих за последните хора, починали през 2022 г. и можете да видите как се оформя, но ако не Ви е ясно или имате въпроси, питайте тук или в беседата на статията, или на [[Уикипедия:Разговори|Разговори]]. Поздрави, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 11:57, 31 декември 2022 (UTC) == Статии без източник == Здравейте, виждам, че създавате статии без посочен нито един източник. Такива статии подлежат на бързо изтриване. Ако нямате поне един надежден източник за статия, по-добре потърсете, за да не отиде трудът Ви на вятъра. Поздрави! --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 14:07, 28 февруари 2023 (UTC) == [[България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)]] == Здравей, можеш да хвърлиш един поглед на статията, по която работя и до седмица мисля ще е пусна за обсъждане за избрана. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 13:52, 23 март 2023 (UTC) :Браво, продължавай в същия дух! :) :Поздрави. [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 04:24, 24 март 2023 (UTC) == ФК Левски (Лом) == Привет, писах ви преди време, маркирах го и в резюметата, с които върнах предишните ви редакции, но явно се налага отново да обясня - трябва да предоставите източници, че ФК Дунав (Лом) е предшественик на ФК Левски (Лом), т.е. че има правоприемство между двата отбора. В противен случай са просто два различни отбора от същия град. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 08:54, 16 юли 2023 (UTC) :Разбрах че ФК Дунав (Лом) е различен отбор от ФК Левски (Лом) и не е наследник. [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 10:08, 16 юли 2023 (UTC) == Екипи на ФК Хебър == Здравей, исках да попитам каква е причината да премахнеш редакцията ми с новите гостуващи екипи на Хебър, при положение че те играха с тях във втория кръг срещу Черно море? Ако имаш информация, че екипът е само за веднъж и юбилеен, ще се радвам да я споделиш![[Потребител:Bozhidar7|Bozhidar7]] ([[Потребител беседа:Bozhidar7|беседа]]) 15:09, 25 юли 2023 (UTC) == Февруари 2024 == [[Картинка:AnimatedStop.gif|вляво|30п]] Възможно е Ваши скорошни редакции да оставят впечатление у някои редактори на Уикипедия, че отправяте към тях лични нападки. Това е '''''стриктно забранено''''' от политиката на Уикипедия. Моля Ви да коментирате приносите, а не редакторите, и да използвате учтив и възпитан език. Потребители, които отправят лични нападки, могат да бъдат [[Уикипедия:Политика за блокиране|блокирани]]. За повече информация прочетете [[Уикипедия:Никакви лични нападки]] и [[Уикипедия:Цивилизованост]]. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 05:33, 27 февруари 2024 (UTC) == ЦСКА, с купата на Мохамед V == [https://scontent.fsof11-1.fna.fbcdn.net/v/t1.6435-9/164234194_2102502929892788_8635824273287007335_n.jpg?_nc_cat=103&ccb=1-7&_nc_sid=13d280&_nc_ohc=3gFgel05YDYQ7kNvgHztBNG&_nc_ht=scontent.fsof11-1.fna&_nc_gid=AX2jgUhcFdvJ6kKEt_kHYFd&oh=00_AYDAmfIAbGmcI3Qpgmx9-oRit6SXT0Ttk8Iw1BbEInqN9g&oe=671C38F4 ЦСКА, с купата на Мохамед V, 1967 година.] [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 01:58, 26 септември 2024 (UTC) == Декември 2024 == Здравейте. Виждам, че не сте отскоро в Уикипедия, но не сте се запознал с правилата как да се общува с другите редактори. Нямаме друг начин, трябва да си приказваме вежливо, или изобщо да не си приказваме. Моля използвайте времето, за да прочетете внимателно кое как се прави, иначе няма да можем да си сътрудничим. <div class="user-block"> [[Картинка:Stop x nuvola with clock.svg|вляво|40п|Часовник]] Бяхте '''[[Уикипедия:Политика за блокиране|блокиран(а)]]''' да редактирате за период от '''един месец''' в съответствие с [[Уикипедия:Политика за блокиране|политиката за блокиране в Уикипедия]] заради '''нецивилизовано поведение, примерно <span class="plainlinks">[{{#if:|//.wikipedia.org|{{SERVER}}}}{{SCRIPTPATH}}/index.php?{{#if:12434844|diff=12434844}}{{#if:11648962|&oldid=11648962}} {{#if:||редакция {{#if:11648962|11648962|{{#if:12434844|12434844}}}}}}]</span>'''. След като срокът на блокирането изтече, отново сте добре дошли да [[Уикипедия:Петте стълба|допринасяте с конструктивни редакции]].</div> Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:47, 8 декември 2024 (UTC) 8oupy1pt4h4tl1sraf062ck8ouhtekd 12435480 12435166 2024-12-09T06:54:43Z Davidkenarovcska 254027 /* Декември 2024 */ Отговор 12435480 wikitext text/x-wiki <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin: 0em 0em 1em 0em; width: 100%" | style="width: 45%; vertical-align: top; border: 1px solid #abd5f5; background-color: #f1f5fc;" | <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, Davidkenarovcska!'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> '''Добре дошъл/дошла в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]]-технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]]. * '''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има история на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]]. </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в '''[[У:ЕНЦ|енциклопедичен стил]]'''. * Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''. * Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]] и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]]. * За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]]. * Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе в дясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. * Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило, най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}. * '''[[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписвай се]]''' когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). * Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|пинг}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>пинг|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка! * Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит придава тежест на редакциите ти. * '''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. * Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''. </div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор. </div> |- |}<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p>[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 20:54, 15 юни 2019 (UTC) == Капацитет на стадионите == Здравейте, виждам, че променяте капацитета на много от българските стадиони. Моля, цитирайте източниците, които ползвате за тези промени. В противен случай просто ще ги изтрия. Поздрави! --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:15, 17 юли 2019 (UTC) Чаках Ви достатъчно време, но не поставихте никакви източници за променените капацитети. Изтривам ги. Виждам, че сега сте подхванал спонсорите. За тях се отнася същото - цитирайте източниците. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 16:31, 19 юли 2019 (UTC) Източниците са официалните сайтове и вестници, същото важеше и за стадионите официалните сайтове и вестници :) : Тогава ги цитирайте, иначе това нищо не значи. Прочетете как се цитират източници, моля - [[Уикипедия:Цитиране на източници]]. В приветствието има насочващ линк към Наръчник на уикипедианеца, където, освен всичко е пояснено и как да се подписвате в беседите, както и как да поставяте източници. Ако нещо не е ясно, питайте тук. Но не продължавайте корекциите без да посочвате източниците си по приетия тук начин. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 18:24, 19 юли 2019 (UTC) == Community Insights Survey == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr"> '''Share your experience in this survey''' Hi {{PAGENAME}}, The Wikimedia Foundation is asking for your feedback in a survey about your experience with {{SITENAME}} and Wikimedia. The purpose of this survey is to learn how well the Foundation is supporting your work on wiki and how we can change or improve things in the future. The opinions you share will directly affect the current and future work of the Wikimedia Foundation. Please take 15 to 25 minutes to '''[https://wikimedia.qualtrics.com/jfe/form/SV_0pSrrkJAKVRXPpj?Target=CI2019List(ceewps,act4) give your feedback through this survey]'''. It is available in various languages. This survey is hosted by a third-party and [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Community_Insights_2019_Survey_Privacy_Statement governed by this privacy statement] (in English). Find [[m:Community Insights/Frequent questions|more information about this project]]. [mailto:surveys@wikimedia.org Email us] if you have any questions, or if you don't want to receive future messages about taking this survey. Sincerely, </div> [[User:RMaung (WMF)|RMaung (WMF)]] 14:47, 6 септември 2019 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RMaung (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=CI2019List(cee_wps,act4)&oldid=19352613 --> == Reminder: Community Insights Survey == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr"> '''Share your experience in this survey''' Hi {{PAGENAME}}, A couple of weeks ago, we invited you to take the Community Insights Survey. It is the Wikimedia Foundation’s annual survey of our global communities. We want to learn how well we support your work on wiki. We are 10% towards our goal for participation. If you have not already taken the survey, you can help us reach our goal! '''Your voice matters to us.''' Please take 15 to 25 minutes to '''[https://wikimedia.qualtrics.com/jfe/form/SV_0pSrrkJAKVRXPpj?Target=CI2019List(ceewps,act4) give your feedback through this survey]'''. It is available in various languages. This survey is hosted by a third-party and [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Community_Insights_2019_Survey_Privacy_Statement governed by this privacy statement] (in English). Find [[m:Community Insights/Frequent questions|more information about this project]]. [mailto:surveys@wikimedia.org Email us] if you have any questions, or if you don't want to receive future messages about taking this survey. Sincerely, </div> [[User:RMaung (WMF)|RMaung (WMF)]] 15:13, 20 септември 2019 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RMaung (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=CI2019List(cee_wps,act4)&oldid=19395164 --> == Reminder: Community Insights Survey == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr"> '''Share your experience in this survey''' Hi {{PAGENAME}}, There are only a few weeks left to take the Community Insights Survey! We are 30% towards our goal for participation. If you have not already taken the survey, you can help us reach our goal! With this poll, the Wikimedia Foundation gathers feedback on how well we support your work on wiki. It only takes 15-25 minutes to complete, and it has a direct impact on the support we provide. Please take 15 to 25 minutes to '''[https://wikimedia.qualtrics.com/jfe/form/SV_0pSrrkJAKVRXPpj?Target=CI2019List(ceewps,act4) give your feedback through this survey]'''. It is available in various languages. This survey is hosted by a third-party and [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Community_Insights_2019_Survey_Privacy_Statement governed by this privacy statement] (in English). Find [[m:Community Insights/Frequent questions|more information about this project]]. [mailto:surveys@wikimedia.org Email us] if you have any questions, or if you don't want to receive future messages about taking this survey. Sincerely, </div> [[User:RMaung (WMF)|RMaung (WMF)]] 19:51, 3 октомври 2019 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RMaung (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=CI2019List(cee_wps,act4)&oldid=19432341 --> == Мерни единици и прякори на футболисти == Здравейте, благодаря Ви за редакциите. Кои са източниците за прякорите на футболистите, и ако изписването на мерните единици е на кирилица не се слага точка, т.е. правилно е '''см''', а не ''см.'', както и '''м''', а не ''м.'' (същото важи и за изписването на латиница). Поздрави, [[Потребител:Спасимир|Спасимир]] ([[Потребител беседа:Спасимир|беседа]]) 11:06, 31 декември 2019 (UTC) [[Картинка:Nuvola apps important.svg|25п]] Уикипедия не може да приеме материали със запазени [[Уикипедия:Авторски права|авторски права]]. Въведеният от вас текст в страницата [[:ОФК Академик (Свищов)]] е бил копиран и поради това беше изтрит. Моля, въздържайте се да въвеждате отново текстове и/или други материали, освен ако те не се разпространяват под свободен лиценз, съвместим с лиценза [[Криейтив Комънс|Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното]] и другите допълнителни [[Уикипедия:Условия за ползване|условия за ползване]] на Уикипедия. Благодаря! [[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 17:09, 12 май 2020 (UTC) == Цветан Йончев == Здравей. Каква е причината да изтриеш раздела с цялата кариера на [[Цветан Йончев]] ({{Diff|9617398}})? Припомням, че триенето на информация, подкрепена с източници, без посочване на причина се счита за [[У:ВАНД|вандализъм]]. --[[Потребител:ShockD|ShockD]] ([[Потребител беседа:ShockD|беседа]]) 17:56, 16 май 2020 (UTC) == 19 юни 2020 == [[Картинка:Nuvola apps important.svg|25п]] Моля, въздържайте се да правите неконструктивни редакции в Уикипедия, както сторихте в страницата [[:Тити Папазов]]. Редакциите ви бяха оценени като [[Уикипедия:вандализъм|вандализъм]] и бяха [[Уикипедия:Възвръщане|премахнати]]. Ако желаете да правите експерименти, използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]]. Благодаря. --[[Потребител:ShockD|ShockD]] ([[Потребител беседа:ShockD|беседа]]) 17:32, 19 юни 2020 (UTC) == Тест == [[Картинка:Nuvola apps important.svg|25п]] Моля въздържайте се да правите повече пробни редакции в статиите на Уикипедия, както направихте в страницата „Мартин Смоленски“, дори ако целта Ви е била да поправите нещо. Подобни редакции се смятат за [[Уикипедия:Вандализъм|вандализъм]] и бяха премахнати. Ако имате желание да експериментирате отново, моля използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]]. Благодаря. [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:01, 8 август 2020 (UTC) == Алън Пардю == Здравейте! Моля, постарайте се да оправите кашата след машинния превод, защото в този си вид статията е директно за Инкубатора. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 00:29, 26 ноември 2020 (UTC) == Бивш == Здравейте, в Уикипедия на български език използваме сегашно историческо време. Няма нужда от поставянето на „бивш“ пред всеки футболист, който не играе в днешно време. Ще съм благодарен, ако помогнете да го премахнем от всички статии за футболисти. Благодаря!--[[Потребител:Спасимир|Спасимир]] ([[Потребител беседа:Спасимир|беседа]]) 17:52, 26 ноември 2020 (UTC) == Прозвища == Обръщам ти внимание да изписваш прякорите на отборите с кавички и малка буква. Italic-ът също е излишен.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:16, 16 декември 2020 (UTC) : СПРИ ДА СЕ МЕСИШ И ДА {{нлн|ОСИРАШ ВСИЧКИ СТРАНИЦИ БЕ ТЪПАНАР}}!!! <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Специални:Contributions/Davidkenarovcska|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) <span style="white-space: nowrap;">11:29, 20 декември 2020 (UTC)</span>&nbsp;[[Special:Diff/10588312/next|''(проверка)'']]</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :: За последен път ти правя забележка за прозвищата. Следващият път ще бъде директно предложение към администраторите за ново блокиране.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:37, 23 декември 2020 (UTC) ::: Защо, трябва да е на твоята винаги? Така както ги правя аз са по-добре изглеждащи! --[[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 11:37, 23 декември 2020 (UTC) :::: Не е въпросът дали изглеждат по-добре, а как е правилно! Нарицателните наименования като „белите“, „червените“, „бембените“, „орлите“, „хлебарките“ и т.н. се изписват с малка буква.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:44, 23 декември 2020 (UTC) :::: Няма значение как е това е уикипедия, а не официален документ. --[[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 11:37, 23 декември 2020 (UTC) :::: Аз не правя вандалски нападки към отборите, слагам прозвищата с които ги наричат феновете и по телевизията. -[[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 11:37, 23 декември 2020 (UTC) ::::: Статиите в Уикипедия на български език се оформят '''спрямо правописните и пунктуационни правила на българския език'''. Освен това всяка статия трябва [[Уикипедия:Форматиране на текст|да бъде форматирана]], за да бъде в [[Уикипедия:Енциклопедичност|енциклопедичен вид]]. Мисля, че не си отскоро тук и ако досега не си прочел тези правила, те съветвам да го сториш.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:55, 23 декември 2020 (UTC) :::::: Знам всичко, чел съм ама какво значение има, аз се старая всички страници на отборите да са добре и да изглеждат добре. --[[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) ::::: А ако срещнеш статии, в които прозвищата '''не се''' изписват във вида, който по-горе разясних, не означава, че така е правилно. По-скоро никой от редакторите не е достигнал още до тях и не ги е преработил. Поздрави.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:59, 23 декември 2020 (UTC) :::::: Пак казвам че няма никакво значение, до преди се занимаваше със страницата на Черно море сега почна и на другите ли, разбирам че си ботевист ама айде моля те.--[[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) ::::::: Целият раздел Футбол ми е в списъка за наблюдение, не просто една-две статии. Щом не е важно за теб, моля, да не ги променяш повече. Благодаря.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:08, 23 декември 2020 (UTC) ::::: Аз редактирам страницата само на ЦСКА, това е, край, ще се занимавам само с тази на ЦСКА, точка. --[[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) ::::: Ако искаш да се разберем, аз няма да бутам нито една страница на футболен клуб, само тази на ЦСКА, ако ти не буташ тази на ЦСКА, съгласен? --[[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) :::::: Хаха какви са тези мафиотски договорки? [[Картинка:Uhilen.gif|:-D|link=]] Виж, редактирай си всяка статия, която пожелаеш. Просто имай предвид, че не си сам и много хора след теб ще редактират или четат написаното. [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:47, 25 декември 2020 (UTC) ::::::: Пеняранда е вече номер 9, какво го променяш като не знаеш{{нлн|, ебаси ти нормален ли си}}? --[[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) :::::::: Понеже хвърлям по едно око на [https://discord.com/channels/763018107501019136/764517824336101417 #обсъждания] в дискорд-а и видях за какво става дума, и реших да пиша, та ако мога да Ви спестя нови разправии - видно от състава на отбора в последните мачове този Пеняранда наистина вече играе с № 9 '''<u>и дотам!</u>''' На официалната страница на ЦСКА (София) '''<u>той все още е записан под № 17</u>'''. :::::::: Поздрави! :::::::: [[Потребител:LiberDIO|LiberDIO]] ([[Потребител беседа:LiberDIO|беседа]]) 10:41, 18 януари 2021 (UTC) == Лични нападки и вандализиране на потр. страница == Блокирана Ви е възможността да редактирате в следващите 24 часа заради [[У:НЛН|отправяне на лични нападки]]. Въздържайте се от [[Special:Diff/10588312/next|използването на лични нападки]] спрямо останалите потребители в проекта. Избягвайте също да пипате чужди потребителски страници. Ако искате да оставите съобщение на някого, използвайте беседата му, а не потребителската му страница. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 13:49, 20 декември 2020 (UTC) Предупреждавам Ви за последен път – [[Special:Diff/10625290|не използвайте лични нападки]]. При следващото нарушение ще бъдете блокиран за поне един месец. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 17:29, 17 януари 2021 (UTC) == Президент на САЩ == Моля, престанете да променяте информацията за президента на САЩ. До полагането на клетва от Байдън около 19 часа българско време днес, действащ президент на САЩ е все още Тръмп. Това може да не ни харесва, може да ни харесва, но в Уикипедия няма значение какво харесват или не редакторите, а какво казват '''фактите'''.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:04, 20 януари 2021 (UTC) - Добре. == Имена на български футболни отбори == Здравейте. Реферираните от мен автори определят периода като "комунистически терор". Ако вие разполагате с други източници, моля, при следващи ваши редакции да се позовете на тях, а не на моите. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 11:13, 22 август 2021 (UTC) == Изтриване на потребителска страница == [[Картинка:AnimatedStop2.gif|вляво|50п]] Моля, '''престанете незабавно''' с вашите [[Уикипедия:Вандализъм|разрушителни редакции]], като например тази в страницата [[:Потребител:Rebelheartous]], в противен случай '''[[Уикипедия:Политика за блокиране|ще бъдете блокиран(а)]]''' без повече предупреждения.<br> [[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 18:45, 2 декември 2021 (UTC) :Той първо да спре да разрушава всичко което направя!!! [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 04:37, 3 декември 2021 (UTC) :: Не мислите ли, че това започва малко да прилича на детска градина? По-добре преценете какво постигате като му триете страницата? Според мен - нищо добро, защото това не води до някакво разбирателство, а само до продължаваща конфронтация. Вие и двамата сте привърженици на футбола и явно обичате този спорт. Би трябвало това да ви обединява и да Ви направи по-близки. Нормално е да сте привърженици на различни отбори, но това не трябва да ви разделя. Опитайте да разговаряте един със друг и съм убедена, че ще стигнете до някои общи изводи. И на двамата ще ви бъде по-лесно и по-приятно да сте тук. И моля ви, не ме принуждавайте с необмислени действия да ви блокирам, защото уважавам и двамата за усилията, които полагате за да направите Уикипедия по-добра и по-пълна. Надявам се, че наистина ще помислите и няма да действате първосигнално. Поздрави! --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:38, 3 декември 2021 (UTC) == Алекс Божев == Извинявай за изтритата страница, както и за върнатите редакции в шаблоните за отбора. Просто буквално преди два дена приключи гласуването [[Уикипедия:Страници за изтриване/2021/11/Алекс Божев]]. Може би пусни едно искане за възстановяване на [[У:СИ]] като минат поне няколко месеца и вече има повече източници, които да доказват енциклопедичната значимост.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:47, 6 декември 2021 (UTC) :Аз правя всичко в името на уикипедия за да се пълни тя но тук има някои хора които само ми пречат и ми развалят всичко, един човек с който редактирахме страницата на ЦСКА се отказа писна му, скоро време и на мен ще ми писне от един който буквално, защото не е фен на ЦСКА и ми {{заличено|текст=осира}} с извинение всичко което направя аз. Мисля че е фен на Ботев Пловдив [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 15:08, 6 декември 2021 (UTC) ::Ето тоя ми пречи -[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 15:11, 6 декември 2021 (UTC) == Мачове == Престани да връщаш много по-голяма бройка мачове на футболистите на ЦСКА, отколкото е. Няма такава практика в БГ Уикипедия, няма и никъде другаде. Интересното е, че променяш бройката само що се отнася до периода им в ЦСКА. За останалите отбори, през които са преминали, не пипаш статса. [[Картинка:Uhilen.gif|:-D|link=]] Не го прави! Следващият път ще пиша директно до администраторите с желание да бъдеш блокиран, а и вече имаш такива предупреждения.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:07, 10 декември 2021 (UTC) :{{нлн|Путка си и такъв ще си останеш анонимник!}} [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 17:46, 10 декември 2021 (UTC) == Блокиране == <div class="user-block"> [[Картинка:Stop x nuvola with clock.svg|вляво|40п|Часовник]] Бяхте '''[[Уикипедия:Политика за блокиране|блокиран(а)]]''' да редактирате за период от '''1 месец''' в съответствие с [[Уикипедия:Политика за блокиране|политиката за блокиране в Уикипедия]] заради '''[[У:ЦИВ|нецивилизовано поведение в нарушение на правилата на проекта]]'''. След като срокът на блокирането изтече, отново сте добре дошли да [[Уикипедия:Петте стълба|допринасяте с конструктивни редакции]].</div> [[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 14:55, 10 декември 2021 (UTC) След [[Special:Diff/11217255|тази редакция]], вече Ви е забранено също да редактирате беседата си за срока на блокирането. За мен подобни действия, извършени от вече блокирани редактори, изразяват особено грубо пренебрежение към правилата на Уикипедия – а с това и неуважение към енциклопедията и всички работещи за нея – и поначало съм склонен да удължавам блокиранията. Но тъй като вече имаше прецеденти това да не се прави, ще запазя срока на блокирането. Имайте предвид, обаче, че ако след изтичане на блокирането отново нарушите така безцеремонно правилата, не само бихте били блокиран отново, но и практически сигурно за по-дълъг период от сегашния. Надявам се, че ще се покажете като зрял човек и това няма да се случи. Зависи от Вас.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:54, 10 декември 2021 (UTC) : Мислех да го блокирам за 3 месеца, защото това, което е написал е отвратително. Но се разколебах, кой знае защо. Нямам нищо против блокирането да бъде удължено. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 18:10, 10 декември 2021 (UTC) :: Според мен един месец е добър срок за първо (сериозно) блокиране. Както съм писал и други пъти, по-кратки срокове може да не дадат достатъчно време човек да осмисли грешките си. По-дълги пък могат да навредят, тъй като човек може да се почувства несправедливо тежко наказан (и това да попречи на осъзнаването на собствената вина). Ако вече след това дълго блокиране човек продължи „както си знае“, тогава смятам по-дългите блокирания за полезни – не толкова като повече време за осмисляне (човек още от първия път или разбира какъв е проблемът, или не), колкото като разбиране, че пренебрежението, а още повече презрението към правилата има цена, която трябва да бъде платена. :: В крайна сметка в Уикипедия не искаме чак толкова много от хората като поведение: просто да уважават останалите редактори и да зачитат факта, че Уикипедия е колективен продукт.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:46, 10 декември 2021 (UTC) == Копиране == Моля, да не копирате информация от официалния сайт на ЦСКА в статии за футболисти. Благодаря.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:44, 13 януари 2022 (UTC) :Този сайт от който вземам информацията не е официалният сайт на ЦСКА а сайт който е на феновете. [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 05:14, 14 януари 2022 (UTC) :Защо, постоянно триеш страницата на Алекс Божев, какво те бърка, защо не се занимаваш да разваляш статиите на другите отбори а си се заел с тази на ЦСКА, {{нлн|разбирам че ти е болно че ЦСКА го има}} но няма да се предам докато не се откажеш колкото и да триеш и връщаш аз пак ще я правя, благодаря! Преди се занимаваше със страницата на Черно море сега се захвана с тази на ЦСКА {{нлн|явно доста си комплексиран от тези два отбора}}. [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 05:22, 14 януари 2022 (UTC) :: Няма значение откъде взимате информацията. Copy/paste-ът не е разрешен в Уикипедия. Преразказ и източници – това е нужно. :: Статията [[Алекс Божев]] е изтрита [[Уикипедия:Страници%20за%20изтриване/2021/11/Алекс%20Божев|след гласуване]] от потребителите само преди месец. Останалите {{нлн|фенщини}} няма да ги коментирам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:48, 14 януари 2022 (UTC) :: Моля Ви, фокусирайте се върху проблемите в статиите и не коментирайте останалите редактори. Молбата по принцип, разбира се, е към всички. Вярвам, че в Уикипедия сме зрели хора, които имат чувство за отговорност и разбират от добра дума.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:55, 14 януари 2022 (UTC) ::: Извинявай, изтрих ти текста в статията [[Маурисио Гарсес]], тъй като е копиран от сайта [https://www.fccska.com/]. Но проверих - този сайт не е със запазени авторски права и върнах текста. Лицензът на сайта е cc by-sa. Ако те интересува, можеш да прочетеш за правата при различни видове лицензи [https://en.wikipedia.org/wiki/Creative_Commons_license тук]. Поздрави! --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 05:58, 16 януари 2022 (UTC) :::: Само да отбележа, че понеже лицензът е BY, т.е. изисква признание на авторството, задължително е копиралият текста да добави шаблон {{ш|производна}} (пример в [[Любен Дилов#Външни препратки]]). Иначе копирането без надлежното признание си остава нарушение на лиценза.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:20, 16 януари 2022 (UTC) :::: Аз не мога да преценя доколко сайтът е благонадежден, при условие, че е на фенове. Опитах да разбера как се добавя информацията в него, но май ударих на камък. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 11:27, 16 януари 2022 (UTC) ::::: Още две стотинки от мен: Със сигурност копирането – само по себе си – не изпълнява изискванията на [[У:ВП]]. Като минимум сайтът трябва да бъде посочен '''и''' като източник за съответните твърдения. Ако бъде сметнат за неблагонадежден (може да се укаже с шаблони като {{ш|неблагонадежден}} или {{ш|недостатъчен}}, в зависимост от степента на съмнение), тогава правилно е да се потърсят и други източници. Въобще, всяка потенциално спорна информация е хубаво да бъде подкрепяна поне от два независими източника (старото златно правило на Ройтерс преди новините да станат повече шоу, отколкото новини).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:38, 16 януари 2022 (UTC) ::::::Мога да ви уверя че сайта е 100% благонадежден и достоверен, аз съм част от екипа му! [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 12:52, 16 януари 2022 (UTC) ::::::: Нямам никакви основания да се съмнявам в твоята добросъвестност, нито в тази на колегите ти в сайта. Но се боя, че, така погледнато, малко навлизаме в [[У:БОИ]], да не кажа дори [[У:КНИ]]. За мен сайтът вероятно е „окей“ като източник, но би било хубаво за по-важни твърдения да се посочват и други източници. Най-добре обаче по темата да изкажат мнение колегите, които се интересуват по-сериозно от футбол и познават материята.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:26, 16 януари 2022 (UTC) ::::::::Ами аз до преди да се появи колегата, нямах никакви проблеми, всичко си беше добре. Обаче се появи той и съсипа всичко, бях почнал да пиша нови неща ръчно, гледам той махал, слагал, местил ами няма какво да направя повече от това да си махна профила и да се откажа, такива потребители и редактори като него убиват желанието за всичко. В скоро време мисля ако продължава така да се откажа да си прави каквото иска, халал да му е ... [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 04:37, 17 януари 2022 (UTC) == Ганчо Василев == Здравейте, нарочно поправих датата на 20 февруари, тъй като в няколко сайта се върти тази дата. Като тук: https://dsport.bg/munhen-1860-se-sboguva-s-gancho-vasilev.html https://sechzger.de/gancho-vasilev-aeltester-ex-loewenspieler-mit-101-jahren-verstorben/ В другите сайтове не се споменава дата, затова засега ще остане 20 февруари. В този ред на мисли искам да Ви помоля и да цитирате източник, когато редактирате. --[[Потребител:Svawt95|Svawt95]] ([[Потребител беседа:Svawt95|беседа]]) 15:22, 21 февруари 2022 (UTC) == Предварителен преглед == [[Картинка:Information.svg|25п|Информация]] Добре дошли и благодаря, че допринасяте за обогатяването на Уикипедия. Вашите многобройни редакции са съхранени. Моля, при бъдещи редакции използвайте бутона „'''Предварителен преглед'''“, който се намира под основната текстова кутия и полето [[Уикипедия:Резюме|„Резюме“]], между бутоните „Съхраняване“ и „Показване на промените“. Използването му позволява да се види как ще изглежда страницата след направена редакция, преди тя да бъде съхранена. [[Картинка:Edit-summary-screenshot-bg.png|framed|center|Силно препоръчително е да се използва бутонът „Предварителен преглед“.]] Силно препоръчително е използването на бутона „Предварителен преглед“ преди съхраняване на направените редакции. Предварителният преглед дава възможност на редактора да види първо как би изглеждала страницата и да провери дали не е допуснал пропуски и грешки. В случай че забележи неточности, той може да ги отстрани своевременно и така да избегне многократното съхраняване на версии с минимални разлики помежду им. Съхраняването многократно в рамките на кратък период увеличава вероятността от [[Уикипедия:Конфликт на редакции|конфликт на редакции]]. Използването на „Предварителния преглед“ намалява вероятността за подобен проблем, защото редакторът има възможност да внесе всички необходими промени и поправки в рамките на една редакция. Благодаря. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:27, 26 февруари 2022 (UTC) == Статистики == Оправи си сам статистиките на футболистите на ЦСКА, както неколкократно сме говорили.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:05, 5 март 2022 (UTC) :Утре че сега имам гости. [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 13:57, 5 март 2022 (UTC) == Редакция без източник == Здравейте! По повод на [[Special:Diff/11404484|тази Ваша редакция]]: сигурен ли сте изобщо, че човекът е вярващ, за да принадлежи към определена църква? За такива неща се посочват източници. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 11:45, 25 май 2022 (UTC) == Обидни преименувания == [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2_%D0%9F%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B2&diff=prev&oldid=11440407 Това] е меко казано недопустимо. Обикновено нерегистрирани потребители вандализират статиите по такъв начин. Въздържай се от подобни редакции. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:20, 7 юли 2022 (UTC) :Ами тоя предател смешен е безмъдест, това е факт! [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 12:13, 8 юли 2022 (UTC) :: Личното ти мнение е без значение, хиляди хора ще прочетат след това статията. Дръж се по-сериозно!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:25, 9 юли 2022 (UTC) :::Нали тук се пишат факти а това е факт! [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 03:51, 10 юли 2022 (UTC) == Дата на раждане == [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%98%D1%85%D0%B8%D0%BD%D1%8C%D0%BE_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD&type=revision&diff=11464190&oldid=11453861 Това] е шаблон, който автоматично променя възрастта на личността. Няма нужда да го махаш. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:57, 19 юли 2022 (UTC) == Авторски права и [[У:ПТВ]] == Можете да преразкажете текста (както [[Special:Diff/11520602|тук]]) и да посочите сайта като източник, вместо да играете на връщанки и директно да копирате – [[У:АП|нарушение на правилата]], заради което вече подлежите на блокиране. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 22:18, 8 септември 2022 (UTC) [[Картинка:Stop hand nuvola.svg|25п]] Моля не добавяйте материали със запазени авторски права в Уикипедия без разрешение от техния притежател. Уикипедия не приема несвободни текстове или картинки, които са копирани от други електронни или печатни издания; такива приноси ще бъдат изтрити като нарушения на лиценза [[Криейтив Комънс|Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното]] и другите допълнителни [[Уикипедия:Условия за ползване|условия за ползване]] на Уикипедия. Уебсайтове, вестници и книги със запазени авторски права могат да служат само за източник на ''информация'', без от тях да се копира дословно. Нарушаването на авторски права в Уикипедия се взема много насериозно и упоритите нарушители биват [[У:БЛОК|блокирани]]. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 10:48, 30 септември 2022 (UTC) :Познавам се с човека от който вземам информацията и той ми е дал разрешение!!! [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 12:21, 30 септември 2022 (UTC) :: Това далеч не е достатъчно. Ако утре същият този човек се отметне, а после заведе дело, какво мислите ще се случи? Без доказателства, че е било предоставено разрешение, сте си готов осъден... Макар че в случая по-скоро ще го отнесе фондация „Уикимедия“, а не Вие. Така че много моля, прочетете [[У:АП]] за повече информация и в никакъв случай не продължавайте с копирането. Предполагам, се досещате, че упоритото нарушаване на правилата рано или късно ще доведе до дългосрочното Ви блокиране. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 14:55, 30 септември 2022 (UTC) :::Правете каквото искате аз се отказвам от това вече заради такива като вас, вие убивате желанието на човек за всичко, правете каквото искате! Това беше от мен, сбогом, толерирайте страницата на ПФК Левски и серете на тази на ПФК ЦСКА нали това искате вие, аз нямам сили да се боря сам това е ако искате ме блокирайте завинаги вече ми е все тая, такива като вас убиват всякакви мераци и желания на човек! [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 03:50, 1 октомври 2022 (UTC) == ФК Левски (Лом) == Здравейте! Посочили сте в последната си редакция по тази статия, че "ФК Левски (Лом) е преименуван на ФК Дунав (Лом)" - моля да посочите източник, че става въпрос за преименуване и е налице правоприемство между двата клуба. Предварително благодаря! [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 23:36, 4 декември 2022 (UTC) :https://actualnosvishtov.com/dunav-lom-poglezhda-kam-treta-liga-s-iztsyalo-mesten-otbor/ ето :) [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 05:47, 5 декември 2022 (UTC) ::Тази статия я видях, в нея пише, че част от футболистите са "местни момчета от юношеската школа и опитни състезатели, които бяха в „Левски“ – Лом", не че е същият отбор. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 05:49, 5 декември 2022 (UTC) == Промени в 2022 == Привет! Направи ми впечатление, че в последните месеци активно допринасяте в статията [[2022]], за което благодаря, това е доста пипкава работа. Няколко идеи/предложения от мен, ако Ви се занимава - информацията за датата на смъртта може да се допълва освен в статията за годината, също така в статията за самата личност, а за по-значимите личности - и в статията за датата (изглеждат така: [[28 декември]]). Също така напомням, че и за тези редакции трябва да посочвате благонадежден източник - аз сега добавих за последните хора, починали през 2022 г. и можете да видите как се оформя, но ако не Ви е ясно или имате въпроси, питайте тук или в беседата на статията, или на [[Уикипедия:Разговори|Разговори]]. Поздрави, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 11:57, 31 декември 2022 (UTC) == Статии без източник == Здравейте, виждам, че създавате статии без посочен нито един източник. Такива статии подлежат на бързо изтриване. Ако нямате поне един надежден източник за статия, по-добре потърсете, за да не отиде трудът Ви на вятъра. Поздрави! --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 14:07, 28 февруари 2023 (UTC) == [[България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)]] == Здравей, можеш да хвърлиш един поглед на статията, по която работя и до седмица мисля ще е пусна за обсъждане за избрана. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 13:52, 23 март 2023 (UTC) :Браво, продължавай в същия дух! :) :Поздрави. [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 04:24, 24 март 2023 (UTC) == ФК Левски (Лом) == Привет, писах ви преди време, маркирах го и в резюметата, с които върнах предишните ви редакции, но явно се налага отново да обясня - трябва да предоставите източници, че ФК Дунав (Лом) е предшественик на ФК Левски (Лом), т.е. че има правоприемство между двата отбора. В противен случай са просто два различни отбора от същия град. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 08:54, 16 юли 2023 (UTC) :Разбрах че ФК Дунав (Лом) е различен отбор от ФК Левски (Лом) и не е наследник. [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 10:08, 16 юли 2023 (UTC) == Екипи на ФК Хебър == Здравей, исках да попитам каква е причината да премахнеш редакцията ми с новите гостуващи екипи на Хебър, при положение че те играха с тях във втория кръг срещу Черно море? Ако имаш информация, че екипът е само за веднъж и юбилеен, ще се радвам да я споделиш![[Потребител:Bozhidar7|Bozhidar7]] ([[Потребител беседа:Bozhidar7|беседа]]) 15:09, 25 юли 2023 (UTC) == Февруари 2024 == [[Картинка:AnimatedStop.gif|вляво|30п]] Възможно е Ваши скорошни редакции да оставят впечатление у някои редактори на Уикипедия, че отправяте към тях лични нападки. Това е '''''стриктно забранено''''' от политиката на Уикипедия. Моля Ви да коментирате приносите, а не редакторите, и да използвате учтив и възпитан език. Потребители, които отправят лични нападки, могат да бъдат [[Уикипедия:Политика за блокиране|блокирани]]. За повече информация прочетете [[Уикипедия:Никакви лични нападки]] и [[Уикипедия:Цивилизованост]]. [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 05:33, 27 февруари 2024 (UTC) == ЦСКА, с купата на Мохамед V == [https://scontent.fsof11-1.fna.fbcdn.net/v/t1.6435-9/164234194_2102502929892788_8635824273287007335_n.jpg?_nc_cat=103&ccb=1-7&_nc_sid=13d280&_nc_ohc=3gFgel05YDYQ7kNvgHztBNG&_nc_ht=scontent.fsof11-1.fna&_nc_gid=AX2jgUhcFdvJ6kKEt_kHYFd&oh=00_AYDAmfIAbGmcI3Qpgmx9-oRit6SXT0Ttk8Iw1BbEInqN9g&oe=671C38F4 ЦСКА, с купата на Мохамед V, 1967 година.] [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 01:58, 26 септември 2024 (UTC) == Декември 2024 == Здравейте. Виждам, че не сте отскоро в Уикипедия, но не сте се запознал с правилата как да се общува с другите редактори. Нямаме друг начин, трябва да си приказваме вежливо, или изобщо да не си приказваме. Моля използвайте времето, за да прочетете внимателно кое как се прави, иначе няма да можем да си сътрудничим. <div class="user-block"> [[Картинка:Stop x nuvola with clock.svg|вляво|40п|Часовник]] Бяхте '''[[Уикипедия:Политика за блокиране|блокиран(а)]]''' да редактирате за период от '''един месец''' в съответствие с [[Уикипедия:Политика за блокиране|политиката за блокиране в Уикипедия]] заради '''нецивилизовано поведение, примерно <span class="plainlinks">[{{#if:|//.wikipedia.org|{{SERVER}}}}{{SCRIPTPATH}}/index.php?{{#if:12434844|diff=12434844}}{{#if:11648962|&oldid=11648962}} {{#if:||редакция {{#if:11648962|11648962|{{#if:12434844|12434844}}}}}}]</span>'''. След като срокът на блокирането изтече, отново сте добре дошли да [[Уикипедия:Петте стълба|допринасяте с конструктивни редакции]].</div> Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 18:47, 8 декември 2024 (UTC) :Вие тука сте едни съдисти и нацисти!!! [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] ([[Потребител беседа:Davidkenarovcska|беседа]]) 06:54, 9 декември 2024 (UTC) tpeys9wiun4jdme3ulk6virfbsxmgwr 10 724996 12435100 11834210 2024-12-08T17:53:41Z Monaco 6214 12435100 wikitext text/x-wiki {{Навигационен шаблон | име = Еровнули лига | скрит = | заглавие-стил = background:#efefef | заглавие = {{Флагче|Грузия}} [[Еровнули лига]] - сезон 2024 | картинка = | картинка-позиция = ФК Динамо Батуми | тяло = [[ФК Гагра|Гагра]] (Тбилиси){{·}}[[ФК Дила Гори|Дила]] (Гори){{·}}[[ФК Динамо Батуми|Динамо]] (Батуми){{·}} [[ФК Динамо (Тбилиси)|Динамо]] (Тбилиси){{·}} [[ФК Иберия 1999|Иберия 1999]] (Тбилиси){{·}} [[Самгурали]] (Цхалтубо){{·}}[[ФК Самтредия|Самтредия]]{{·}} [[ФК Телави|Телави]]{{·}} [[ФК Торпедо Кутаиси|Торпедо]] (Кутаиси){{·}} [[Шукура]] (Кобулети) }}<noinclude> [[Категория:Спортни навигационни шаблони|Еровнули лига]] </noinclude> j41pp2whgid1god9cyrn7xdl2oi7jgx 12435102 12435100 2024-12-08T17:55:25Z Monaco 6214 12435102 wikitext text/x-wiki {{Навигационен шаблон | име = Еровнули лига | скрит = | заглавие-стил = background:#efefef | заглавие = {{Флагче|Грузия}} [[Еровнули лига]] - сезон 2024 | картинка = | картинка-позиция = ФК Динамо Батуми | тяло = [[ФК Гагра|Гагра]] (Тбилиси){{·}}[[ФК Дила Гори|Дила]] (Гори){{·}}[[ФК Динамо Батуми|Динамо]] (Батуми){{·}} [[ФК Динамо (Тбилиси)|Динамо]] (Тбилиси){{·}} [[ФК Иберия 1999|Иберия 1999]] (Тбилиси){{·}} [[ФК Колхети-1913]] (Поти){{·}} [[Самгурали]] (Цхалтубо){{·}}[[ФК Самтредия|Самтредия]]{{·}} [[ФК Телави|Телави]]{{·}} [[ФК Торпедо Кутаиси|Торпедо]] (Кутаиси) }}<noinclude> [[Категория:Спортни навигационни шаблони|Еровнули лига]] </noinclude> pc3noga77uqi19lkbncrbpubb4sbo6h 0 725059 12435127 12173146 2024-12-08T18:09:13Z Monaco 6214 12435127 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{флаг|Грузия}} {{флаг|СССР}} „Чихура“ | герб = | оригинално име = საფეხბურთო კლუბი ჩიხურა საჩხერე<br>FC Chikhura Sachkhere | прозвище = | основан = 1938 в {{СССР}} | стадион = „Централен стадион“<br>[[Сачхере]], [[Грузия]] | капацитет = 2000 | президент = {{флаг|Грузия}} Нугзар Деканоидзе | старши треньор = {{флаг|Грузия}} Самсон Пруидзе | първенство = Лига 4 | сезон = 2024 | място = '''15-то''' | сайт = [http://fcchikhura.ge/ Официален сайт] | pattern_la1 = | pattern_b1 = | pattern_ra1 = | leftarm1 = 000080 | body1 = FFFFFF | rightarm1 = 000080 | shorts1 = 000080 | socks1 = 000080 | pattern_la2 = | pattern_b2 = | pattern_ra2 = | leftarm2 = FFFFFF | body2 = FF0000 | rightarm2 = ffffff | shorts2 = FF0000 | socks2 = FF0000 }} '''ФК „Чихура“''' ({{lang|ka|დილა გორი}}) е професионален футболен отбор от град [[Сачхере]], [[Грузия]]. Клубът е основан през 1938 г. Играе домакинските си мачове на стадион „Централен стадион“ в Сачхере, който разполага с капацитет от 5000 места. Участник в Еровнули лигата – най-високото ниво на грузинския клубен футбол още от основаването и през 1992 година.<ref>[http://www.european-football-statistics.co.uk/atc/atcgeo.htm Tabla Histórica de Georgia]</ref> == Успехи == * '''[[Еравнули лига]]''' ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Второ място (1):''' 2016 (есен) * '''[[Първа лига на Грузия|Първа лига]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (2):''' 2005/06, 2011/12 * '''[[Суперкупа на Грузия по футбол|Суперкупа на Грузия]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' 2013 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (1):''' 2014 * '''[[Купа Давид Кипиани]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (2):''' 2012/13, 2013/14 == Участие в европейските клубни турнири == {| class="wikitable" ! Сезон ! Турнир ! Кръг ! Съперник ! Домакин ! Гост ! Общ резултат |- ! style="background:#e6e6fa" rowspan="2"| [[Лига Европа 2013/14|2013/14]] | style="background:#e6e6fa" rowspan="2"| [[Лига Европа]] | style="background:#e6e6fa"| 1 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флаг|Лихтенщайн}} [[ФК Вадуц|Вадуц]] | bgcolor="#ddddff"| 0:0 | bgcolor="#ddddff"| 1:1 | bgcolor="#ddddff"| '''1:1''' | bgcolor="#ddddff"| [[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | style="background:#e6e6fa"| 2 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флаг|Швейцария}} [[ФК Тун|Тун]] | bgcolor="#ffdddd"| 1:3 | bgcolor="#ffdddd"| 0:2 | bgcolor="#ffdddd"| '''1:5''' | bgcolor="#ffdddd"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- ! style="background:#e6e6fa" rowspan="3"| [[Лига Европа 2014/15|2014/15]] | style="background:#e6e6fa" rowspan="3"| [[Лига Европа]] | style="background:#e6e6fa"| 1 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флаг|Македония}} [[ФК Турново|Хоризонт (Турново)]] | bgcolor="#ddddff"| 3:1 | bgcolor="#ddddff"| 1:0 | bgcolor="#ddddff"| '''4:1''' | bgcolor="#ddddff"| [[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | style="background:#e6e6fa"| 2 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флаг|Турция}} [[Бурсаспор]] | bgcolor="#ddddff"| 0:0 | bgcolor="#ddddff"| 0:0 | bgcolor="#ddddff"| '''0:0''' ^{(дузпи 4:1)} | bgcolor="#ddddff"| [[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | style="background:#e6e6fa"| 3 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флаг|Азербайджан}} [[ПФК Нефтчи Баку|Нефтчи (Баку)]] | bgcolor="#ffdddd"| 2:3 | bgcolor="#ffdddd"| 0:0 | bgcolor="#ffdddd"| '''2:3''' | bgcolor="#ffdddd"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- ! style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа 2016/17|2016/17]] | style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа]] | style="background:#e6e6fa"| 1 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флаг|Молдова}} [[ФК Зимбру|Зимбру (Кишинев)]] | bgcolor="#ffdddd"| 2:3 | bgcolor="#ffdddd"| 1:0 | bgcolor="#ffdddd"| '''3:3''' | bgcolor="#ffdddd"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- ! style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа 2017/18|2017/18]] | style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа]] | style="background:#e6e6fa"| 1 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флаг|Австрия}} [[ШК Райндорф Алтах|Алтах]] | bgcolor="#ffdddd"| 0:1 | bgcolor="#ffdddd"| 1:1 | bgcolor="#ffdddd"| '''1:2''' | bgcolor="#ffdddd"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- ! style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа 2018/19|2018/19]] | style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа]] | style="background:#e6e6fa"| 1 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флаг|Израел}} [[Бейтар Йерусалим|Бейтар (Йерусалим)]] | bgcolor="#ddddff"| 0:0 | bgcolor="#ddddff"| 2:1 | bgcolor="#ddddff"| '''2:1''' | bgcolor="#ddddff"| [[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- ! style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа 2018/19|2018/19]] | style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа]] | style="background:#e6e6fa"| 2 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флаг|Словения}} [[НК Марибор|Марибор]] | bgcolor="#ffdddd"| 0:0 | bgcolor="#ffdddd"| 0:2 | bgcolor="#ffdddd"| '''0:2''' | bgcolor="#ffdddd"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://fcchikhura.ge/ Официален сайт] * [http://rus.worldfootball.net/teams/chikhura-sachkhere/ Профил на worldfootball.net] * [https://www.transfermarkt.com/chikhura/tabelle/verein/11435/saison_id/2017 Профил на transfermarkt.com] * [https://www.soccerpunter.com/soccer-statistics/Georgia/Erovnuli-Liga-2017/team_info_overall/6092_FC_Chikhura_Sachkhere Профил на soccerpunter.com] * [http://int.soccerway.com/teams/georgia/chikhura-sachkhere/6092/ Профил на soccerway.com] * [http://soccer365.ru/clubs/6934/ Профил на soccer365.ru] * [http://www.ceroacero.es/equipa.php?id=7890&epoca_id=147 Профил на ceroacero.es] {{мъниче|футболен отбор|грузия}} {{нормативен контрол}} {{Футбол в Грузия}} {{Еровнули лига}} [[Категория:Основани в СССР през 1938 година]] [[Категория:Грузински футболни отбори|Чихура]] bfw2zfp97dtj5b6ilmdrkwpp70elci1 12435131 12435127 2024-12-08T18:10:34Z Monaco 6214 /* Външни препратки */ 12435131 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{флаг|Грузия}} {{флаг|СССР}} „Чихура“ | герб = | оригинално име = საფეხბურთო კლუბი ჩიხურა საჩხერე<br>FC Chikhura Sachkhere | прозвище = | основан = 1938 в {{СССР}} | стадион = „Централен стадион“<br>[[Сачхере]], [[Грузия]] | капацитет = 2000 | президент = {{флаг|Грузия}} Нугзар Деканоидзе | старши треньор = {{флаг|Грузия}} Самсон Пруидзе | първенство = Лига 4 | сезон = 2024 | място = '''15-то''' | сайт = [http://fcchikhura.ge/ Официален сайт] | pattern_la1 = | pattern_b1 = | pattern_ra1 = | leftarm1 = 000080 | body1 = FFFFFF | rightarm1 = 000080 | shorts1 = 000080 | socks1 = 000080 | pattern_la2 = | pattern_b2 = | pattern_ra2 = | leftarm2 = FFFFFF | body2 = FF0000 | rightarm2 = ffffff | shorts2 = FF0000 | socks2 = FF0000 }} '''ФК „Чихура“''' ({{lang|ka|დილა გორი}}) е професионален футболен отбор от град [[Сачхере]], [[Грузия]]. Клубът е основан през 1938 г. Играе домакинските си мачове на стадион „Централен стадион“ в Сачхере, който разполага с капацитет от 5000 места. Участник в Еровнули лигата – най-високото ниво на грузинския клубен футбол още от основаването и през 1992 година.<ref>[http://www.european-football-statistics.co.uk/atc/atcgeo.htm Tabla Histórica de Georgia]</ref> == Успехи == * '''[[Еравнули лига]]''' ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Второ място (1):''' 2016 (есен) * '''[[Първа лига на Грузия|Първа лига]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (2):''' 2005/06, 2011/12 * '''[[Суперкупа на Грузия по футбол|Суперкупа на Грузия]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' 2013 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (1):''' 2014 * '''[[Купа Давид Кипиани]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (2):''' 2012/13, 2013/14 == Участие в европейските клубни турнири == {| class="wikitable" ! Сезон ! Турнир ! Кръг ! Съперник ! Домакин ! Гост ! Общ резултат |- ! style="background:#e6e6fa" rowspan="2"| [[Лига Европа 2013/14|2013/14]] | style="background:#e6e6fa" rowspan="2"| [[Лига Европа]] | style="background:#e6e6fa"| 1 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флаг|Лихтенщайн}} [[ФК Вадуц|Вадуц]] | bgcolor="#ddddff"| 0:0 | bgcolor="#ddddff"| 1:1 | bgcolor="#ddddff"| '''1:1''' | bgcolor="#ddddff"| [[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | style="background:#e6e6fa"| 2 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флаг|Швейцария}} [[ФК Тун|Тун]] | bgcolor="#ffdddd"| 1:3 | bgcolor="#ffdddd"| 0:2 | bgcolor="#ffdddd"| '''1:5''' | bgcolor="#ffdddd"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- ! style="background:#e6e6fa" rowspan="3"| [[Лига Европа 2014/15|2014/15]] | style="background:#e6e6fa" rowspan="3"| [[Лига Европа]] | style="background:#e6e6fa"| 1 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флаг|Македония}} [[ФК Турново|Хоризонт (Турново)]] | bgcolor="#ddddff"| 3:1 | bgcolor="#ddddff"| 1:0 | bgcolor="#ddddff"| '''4:1''' | bgcolor="#ddddff"| [[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | style="background:#e6e6fa"| 2 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флаг|Турция}} [[Бурсаспор]] | bgcolor="#ddddff"| 0:0 | bgcolor="#ddddff"| 0:0 | bgcolor="#ddddff"| '''0:0''' ^{(дузпи 4:1)} | bgcolor="#ddddff"| [[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | style="background:#e6e6fa"| 3 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флаг|Азербайджан}} [[ПФК Нефтчи Баку|Нефтчи (Баку)]] | bgcolor="#ffdddd"| 2:3 | bgcolor="#ffdddd"| 0:0 | bgcolor="#ffdddd"| '''2:3''' | bgcolor="#ffdddd"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- ! style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа 2016/17|2016/17]] | style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа]] | style="background:#e6e6fa"| 1 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флаг|Молдова}} [[ФК Зимбру|Зимбру (Кишинев)]] | bgcolor="#ffdddd"| 2:3 | bgcolor="#ffdddd"| 1:0 | bgcolor="#ffdddd"| '''3:3''' | bgcolor="#ffdddd"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- ! style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа 2017/18|2017/18]] | style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа]] | style="background:#e6e6fa"| 1 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флаг|Австрия}} [[ШК Райндорф Алтах|Алтах]] | bgcolor="#ffdddd"| 0:1 | bgcolor="#ffdddd"| 1:1 | bgcolor="#ffdddd"| '''1:2''' | bgcolor="#ffdddd"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- ! style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа 2018/19|2018/19]] | style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа]] | style="background:#e6e6fa"| 1 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флаг|Израел}} [[Бейтар Йерусалим|Бейтар (Йерусалим)]] | bgcolor="#ddddff"| 0:0 | bgcolor="#ddddff"| 2:1 | bgcolor="#ddddff"| '''2:1''' | bgcolor="#ddddff"| [[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- ! style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа 2018/19|2018/19]] | style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа]] | style="background:#e6e6fa"| 2 кръг | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:left;"| {{флаг|Словения}} [[НК Марибор|Марибор]] | bgcolor="#ffdddd"| 0:0 | bgcolor="#ffdddd"| 0:2 | bgcolor="#ffdddd"| '''0:2''' | bgcolor="#ffdddd"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://fcchikhura.ge/ Официален сайт] * [http://rus.worldfootball.net/teams/chikhura-sachkhere/ Профил на worldfootball.net] * [https://www.transfermarkt.com/chikhura/tabelle/verein/11435/saison_id/2017 Профил на transfermarkt.com] * [https://www.soccerpunter.com/soccer-statistics/Georgia/Erovnuli-Liga-2017/team_info_overall/6092_FC_Chikhura_Sachkhere Профил на soccerpunter.com] * [http://int.soccerway.com/teams/georgia/chikhura-sachkhere/6092/ Профил на soccerway.com] * [http://soccer365.ru/clubs/6934/ Профил на soccer365.ru] * [http://www.ceroacero.es/equipa.php?id=7890&epoca_id=147 Профил на ceroacero.es] {{мъниче|футболен отбор|грузия}} {{нормативен контрол}} {{Футбол в Грузия}} [[Категория:Основани в СССР през 1938 година]] [[Категория:Грузински футболни отбори|Чихура]] 88z71r69sm2889u1o4b7s0o6im3zqgh 0 725060 12435118 12369184 2024-12-08T18:03:14Z Monaco 6214 12435118 wikitext text/x-wiki {{Към пояснение|локомотив|Локомотив (пояснение)}} {{футболен отбор | име на отбора = {{флаг|Грузия}} {{флаг|СССР}} „Локомотив“ (Тбилиси) | герб = | оригинално име = საფეხბურთო კლუბი ჩიხურა საჩხერე<br>FC Chikhura Sachkhere | прозвище = ''железничарите'' | основан = 1936 в {{СССР}} | стадион = „[[Михаил Месхи (стадион)|Михаил Месхи]]“, [[Тбилиси]] | капацитет = 24 680 | президент = {{флаг|Грузия}} Сандро Менабде | старши треньор = {{флаг|Грузия}} [[Георгий Девдариани]] | първенство = [[Еровнули лига 2]] | сезон = 2024 | място = '''5-то''' | сайт = | pattern_la1 = |pattern_b1 = |pattern_ra1 = |leftarm1 = ff0000 |body1 = ff0000 |rightarm1 = ff0000 |shorts1 = ff0000 |socks1 = ff0000 |pattern_la2 = |pattern_b2 = |pattern_ra2 = |leftarm2 = ffffff |body2 = ffffff |rightarm2 = ffffff |shorts2 = ffffff |socks2 = ffffff }} '''ФК „Локомотив“''' ({{lang|ka|დილა გორი}}) е професионален футболен отбор от град [[Тбилиси]], [[Грузия]]. Клубът е основан през 1936 г. Играе домакинските си мачове на стадион „[[Михаил Месхи (стадион)|Михаил Месхи]]“, който разполага с капацитет от 24 680 места. Участник в Еровнули лигата – най-високото ниво на грузинския клубен футбол. == История == Играе във висшата лига на СССР два сезона: през 1938 и 1940 години. След 20 мача „с решение на секретариата на ВЦСПС тбилиския футболен отбор „Локомотив“ за ниски технически резултати е изключена от участниците на първенствата на СССР по футбол“<ref>[https://web.archive.org/web/20131109213429/http://www.sport-express.ru/newspaper/2006-04-14/14_1/ Летопись Акселя Вартаняна. Год 1940. Часть восьмая]</ref>. „Локомотив“ се слави със своята академия, благодарение на която много грузински футболисти играят в Европа. Явява се представител на грузинската троица, сред които [[ФК Динамо (Тбилиси)|„Динамо“]] и „[[Сабуртало]]“. Най-знаменитите футболисти на „Локомотив“ се явяват [[Кахабер Цхададзе]] и [[Михаил Месхи]]. От 1997 играе във висшата лига на Грузия. Сред най-популярните футболни клубове на Грузия. Трикратен носител на Купата на Грузия. == Успехи == === СССР === * '''Шампионат на Грузинска ССР''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (3):''' 1937, 1945, 1956 === Грузия === * '''[[Еровнули лига]]''' ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Второ място (1):''' 2001/02 * '''[[Купа на Грузия по футбол|Купа на Грузия]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (3):''' 2000, 2002, 2005. ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (1):''' 2019 == Предишни имена == * 1936 – „Локомотив“ (Тифлис) * 1936 – 1986 – „Локомотив“ * 1988 – 1988 – МЦОП-„Локомотив“ * 1989 – 1989 – „МЦОП“ * от 1996 – „Локомотив“ == Известни играчи == * Алеко Мзевашвили * [[Гоча Мачаидзе]] * [[Нодар Ахалкаци]] * [[Кахабер Цхададзе]] * [[Заза Джанашия]] * [[Михаил Кавелашвили]] * [[Арчил Арвеладзе]] * [[Давид Муджири]] * [[Важа Тархнишвили]] * [[Ислам Инамов]] * [[Лаша Салуква́дзе]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.fcloco.ge Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110721025913/http://www.fcloco.ge/ |date=2011-07-21 }} * [https://www.transfermarkt.com/lokomotivi-tbilisi/startseite/verein/6365/saison_id/2018 Профил в Transfermarkt] {{Футбол в Грузия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Основани в СССР през 1936 година]] [[Категория:Грузински футболни отбори|Локомотив]] [[Категория:Спорт в Тбилиси|Локомотив]] 9l6s9q7imauyg4jzkfukn3v2ovazhdu 0 725062 12435089 12173165 2024-12-08T17:49:34Z Monaco 6214 Monaco премести страница „[[ФК „Сабуртало“]]“ като „[[ФК Иберия 1999]]“: Преименуване на клуба 12173165 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{флаг|Грузия}} „Сабуртало“ | герб = | оригинално име = საფეხბურთო კლუბი საბურთალო | прозвище = | основан = {{Роден|20|8|1999|1}} | стадион = „Бендела“<br>„Сабуртало“, [[Тбилиси]] | капацитет = 2000 | президент = {{флаг|Грузия}} Тариел Хечикашвили | старши треньор = {{флаг|Грузия}} [[Георги Чиабришвили]] | първенство = [[Еровнули лига]] | спонсор = '''„[[Банк ВТБ]]“'''<ref>[http://ru.vtb.ge/about/society/sport/saburtalo/ ru.vtb.ge]</ref> | сезон = 2023 | място = '''6-то''' | сайт = [http://www.fcsaburtalo.ge/ Официален сайт] | текущий сезон = | pattern_la1 = | pattern_b1 = | pattern_ra1 = | leftarm1 = FF0000 | body1 = FF0000 | rightarm1 = FF0000 | shorts1 = FF0000 | socks1 = FF0000 | pattern_la2 = | pattern_b2 = | pattern_ra2 = | leftarm2 = FFFFFF | body2 = FFFFFF | rightarm2 = FFFFFF | shorts2 = FFFFFF | socks2 = FFFFFF }} '''„Сабуртало“''' ({{lang|ka|საფეხბურთო კლუბი საბურთალო}}) е професионален футболен отбор от град [[Тбилиси]], [[Грузия]]. Клубът е основан на 20 август 1999 г. Играе домакинските си мачове на стадион „Бендела“, който разполага с капацитет от 2000 места. Участник в Еровнули лигата – най-високото ниво на грузинския клубен футбол. Шампион за 2019 година. == Успехи == * '''[[Еровнули лига]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 2018 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] Бронзов медал (1): 2019 * '''[[Купа на Грузия|Купа Давид Кипиани]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (2):''' 2019, 2023 * '''Суперкупа на Грузия''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' 2020 * '''[[Първа лига на Грузия|Първа лига]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 2014/15 == Известни играчи == * {{флаг|Грузия}} [[Валери Казаишвили]] * {{флаг|Грузия}} [[Георги Чантурия]] * {{флаг|Грузия}} [[Джемал Табидзе]] * {{флаг|Грузия}} [[Давид Хочолава]] * {{флаг|Грузия}} [[Бачана Арабули]] * {{флаг|Грузия}} [[Лаша Тотадзе]] * {{флаг|Грузия}} [[Лаша Двали]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.fcsaburtalo.ge/ Официален сайт] * [https://www.facebook.com/Fc-saburtalo-572261692943841/?ref=py_c Профил на facebook.com] * [https://www.transfermarkt.ru/fc-saburtalo/startseite/verein/41133 Профил на transfermarkt.ru] * [http://footballfacts.ru/clubs/1407703#tab23_1407703r Профил на footballfacts.ru] * [http://www.footballdatabase.eu/football.club.saburtalo..16841..en.html Профил на footballdatabase.eu] * [https://www.soccerpunter.com/soccer-statistics/Georgia/Erovnuli-Liga-2017/team_info_overall/24902_FC_Saburtalo_Tbilisi Профил на soccerpunter.com] * [http://int.soccerway.com/teams/georgia/saburtalo/ Профил на soccerway.com] * [http://soccer365.ru/clubs/8796/ Профиль на soccer365.ru] * [http://www.ceroacero.es/equipa.php?id=85328&search=1 Профил на ceroacero.es] * [https://www.sports.ru/tags/161027443/ Профиль на sports.ru] * [https://www.forebet.com/ru/teams/fc-saburtalo Статистика на forebet.com] * [https://www.youtube.com/user/fcsaburtalo1 Видео на youtube.com] {{мъниче|Грузия|футболен отбор}} {{Футбол в Грузия}} {{Еровнули лига}} [[Категория:Основани в Грузия през 1999 година]] [[Категория:Грузински футболни отбори|Сабуртало]] [[Категория:Спорт в Тбилиси|Сабуртало]] 3r5eh2cahhcgn1pvdqb8mju11ftv2w1 12435091 12435089 2024-12-08T17:50:02Z Monaco 6214 12435091 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{флаг|Грузия}} „Сабуртало“ | герб = | оригинално име = საფეხბურთო კლუბი საბურთალო | прозвище = | основан = {{Роден|20|8|1999|1}} | стадион = „Бендела“<br>„Сабуртало“, [[Тбилиси]] | капацитет = 2000 | президент = {{флаг|Грузия}} Тариел Хечикашвили | старши треньор = {{флаг|Грузия}} [[Георги Чиабришвили]] | първенство = [[Еровнули лига]] | спонсор = '''„[[Банк ВТБ]]“'''<ref>[http://ru.vtb.ge/about/society/sport/saburtalo/ ru.vtb.ge]</ref> | сезон = 2024 | място = '''ШАМПИОН''' | сайт = [http://www.fcsaburtalo.ge/ Официален сайт] | текущий сезон = | pattern_la1 = | pattern_b1 = | pattern_ra1 = | leftarm1 = FF0000 | body1 = FF0000 | rightarm1 = FF0000 | shorts1 = FF0000 | socks1 = FF0000 | pattern_la2 = | pattern_b2 = | pattern_ra2 = | leftarm2 = FFFFFF | body2 = FFFFFF | rightarm2 = FFFFFF | shorts2 = FFFFFF | socks2 = FFFFFF }} '''„Сабуртало“''' ({{lang|ka|საფეხბურთო კლუბი საბურთალო}}) е професионален футболен отбор от град [[Тбилиси]], [[Грузия]]. Клубът е основан на 20 август 1999 г. Играе домакинските си мачове на стадион „Бендела“, който разполага с капацитет от 2000 места. Участник в Еровнули лигата – най-високото ниво на грузинския клубен футбол. Шампион за 2019 година. == Успехи == * '''[[Еровнули лига]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (2):''' 2018, 2024 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] Бронзов медал (1): 2019 * '''[[Купа на Грузия|Купа Давид Кипиани]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (2):''' 2019, 2023 * '''Суперкупа на Грузия''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' 2020 * '''[[Първа лига на Грузия|Първа лига]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 2014/15 == Известни играчи == * {{флаг|Грузия}} [[Валери Казаишвили]] * {{флаг|Грузия}} [[Георги Чантурия]] * {{флаг|Грузия}} [[Джемал Табидзе]] * {{флаг|Грузия}} [[Давид Хочолава]] * {{флаг|Грузия}} [[Бачана Арабули]] * {{флаг|Грузия}} [[Лаша Тотадзе]] * {{флаг|Грузия}} [[Лаша Двали]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.fcsaburtalo.ge/ Официален сайт] * [https://www.facebook.com/Fc-saburtalo-572261692943841/?ref=py_c Профил на facebook.com] * [https://www.transfermarkt.ru/fc-saburtalo/startseite/verein/41133 Профил на transfermarkt.ru] * [http://footballfacts.ru/clubs/1407703#tab23_1407703r Профил на footballfacts.ru] * [http://www.footballdatabase.eu/football.club.saburtalo..16841..en.html Профил на footballdatabase.eu] * [https://www.soccerpunter.com/soccer-statistics/Georgia/Erovnuli-Liga-2017/team_info_overall/24902_FC_Saburtalo_Tbilisi Профил на soccerpunter.com] * [http://int.soccerway.com/teams/georgia/saburtalo/ Профил на soccerway.com] * [http://soccer365.ru/clubs/8796/ Профиль на soccer365.ru] * [http://www.ceroacero.es/equipa.php?id=85328&search=1 Профил на ceroacero.es] * [https://www.sports.ru/tags/161027443/ Профиль на sports.ru] * [https://www.forebet.com/ru/teams/fc-saburtalo Статистика на forebet.com] * [https://www.youtube.com/user/fcsaburtalo1 Видео на youtube.com] {{мъниче|Грузия|футболен отбор}} {{Футбол в Грузия}} {{Еровнули лига}} [[Категория:Основани в Грузия през 1999 година]] [[Категория:Грузински футболни отбори|Сабуртало]] [[Категория:Спорт в Тбилиси|Сабуртало]] keexz4zqzmea60xuykdmzy13by5s60d 12435092 12435091 2024-12-08T17:50:49Z Monaco 6214 12435092 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{флаг|Грузия}} Иберия 1999 | герб = | оригинално име = საფეხბურთო კლუბი საბურთალო | прозвище = | основан = {{Роден|20|8|1999|1}} | стадион = „Бендела“<br>„Сабуртало“, [[Тбилиси]] | капацитет = 2000 | президент = {{флаг|Грузия}} Тариел Хечикашвили | старши треньор = {{флаг|Грузия}} [[Георги Чиабришвили]] | първенство = [[Еровнули лига]] | спонсор = '''„[[Банк ВТБ]]“'''<ref>[http://ru.vtb.ge/about/society/sport/saburtalo/ ru.vtb.ge]</ref> | сезон = 2024 | място = '''ШАМПИОН''' | сайт = [http://www.fcsaburtalo.ge/ Официален сайт] | текущий сезон = | pattern_la1 = | pattern_b1 = | pattern_ra1 = | leftarm1 = FF0000 | body1 = FF0000 | rightarm1 = FF0000 | shorts1 = FF0000 | socks1 = FF0000 | pattern_la2 = | pattern_b2 = | pattern_ra2 = | leftarm2 = FFFFFF | body2 = FFFFFF | rightarm2 = FFFFFF | shorts2 = FFFFFF | socks2 = FFFFFF }} '''„Иберия 1999“''' ({{lang|ka|საფეხბურთო კლუბი საბურთალო}}) известен и като '''Иберия''' е професионален футболен отбор от град [[Тбилиси]], [[Грузия]]. Клубът е основан на 20 август 1999 г. Играе домакинските си мачове на стадион „Бендела“, който разполага с капацитет от 2000 места. Участник в Еровнули лигата – най-високото ниво на грузинския клубен футбол. Шампион за 2019 година. През == Успехи == * '''[[Еровнули лига]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (2):''' 2018, 2024 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] Бронзов медал (1): 2019 * '''[[Купа на Грузия|Купа Давид Кипиани]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (2):''' 2019, 2023 * '''Суперкупа на Грузия''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' 2020 * '''[[Първа лига на Грузия|Първа лига]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 2014/15 == Известни играчи == * {{флаг|Грузия}} [[Валери Казаишвили]] * {{флаг|Грузия}} [[Георги Чантурия]] * {{флаг|Грузия}} [[Джемал Табидзе]] * {{флаг|Грузия}} [[Давид Хочолава]] * {{флаг|Грузия}} [[Бачана Арабули]] * {{флаг|Грузия}} [[Лаша Тотадзе]] * {{флаг|Грузия}} [[Лаша Двали]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.fcsaburtalo.ge/ Официален сайт] * [https://www.facebook.com/Fc-saburtalo-572261692943841/?ref=py_c Профил на facebook.com] * [https://www.transfermarkt.ru/fc-saburtalo/startseite/verein/41133 Профил на transfermarkt.ru] * [http://footballfacts.ru/clubs/1407703#tab23_1407703r Профил на footballfacts.ru] * [http://www.footballdatabase.eu/football.club.saburtalo..16841..en.html Профил на footballdatabase.eu] * [https://www.soccerpunter.com/soccer-statistics/Georgia/Erovnuli-Liga-2017/team_info_overall/24902_FC_Saburtalo_Tbilisi Профил на soccerpunter.com] * [http://int.soccerway.com/teams/georgia/saburtalo/ Профил на soccerway.com] * [http://soccer365.ru/clubs/8796/ Профиль на soccer365.ru] * [http://www.ceroacero.es/equipa.php?id=85328&search=1 Профил на ceroacero.es] * [https://www.sports.ru/tags/161027443/ Профиль на sports.ru] * [https://www.forebet.com/ru/teams/fc-saburtalo Статистика на forebet.com] * [https://www.youtube.com/user/fcsaburtalo1 Видео на youtube.com] {{мъниче|Грузия|футболен отбор}} {{Футбол в Грузия}} {{Еровнули лига}} [[Категория:Основани в Грузия през 1999 година]] [[Категория:Грузински футболни отбори|Сабуртало]] [[Категория:Спорт в Тбилиси|Сабуртало]] kvqneupeqkg3207wl1p6s1aupnimdh6 12435095 12435092 2024-12-08T17:51:42Z Monaco 6214 12435095 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{флаг|Грузия}} Иберия 1999 | герб = | оригинално име = საფეხბურთო კლუბი საბურთალო | прозвище = | основан = {{Роден|20|8|1999|1}} | стадион = „Бендела“<br>„Сабуртало“, [[Тбилиси]] | капацитет = 2000 | президент = {{флаг|Грузия}} Тариел Хечикашвили | старши треньор = {{флаг|Грузия}} [[Георги Чиабришвили]] | първенство = [[Еровнули лига]] | спонсор = '''„[[Банк ВТБ]]“'''<ref>[http://ru.vtb.ge/about/society/sport/saburtalo/ ru.vtb.ge]</ref> | сезон = 2024 | място = '''ШАМПИОН''' | сайт = [http://www.fcsaburtalo.ge/ Официален сайт] | текущий сезон = | pattern_la1 = | pattern_b1 = | pattern_ra1 = | leftarm1 = FF0000 | body1 = FF0000 | rightarm1 = FF0000 | shorts1 = FF0000 | socks1 = FF0000 | pattern_la2 = | pattern_b2 = | pattern_ra2 = | leftarm2 = FFFFFF | body2 = FFFFFF | rightarm2 = FFFFFF | shorts2 = FFFFFF | socks2 = FFFFFF }} '''„Иберия 1999“''' ({{lang|ka|საფეხბურთო კლუბი საბურთალო}}) известен и като '''Иберия''' е професионален футболен отбор от град [[Тбилиси]], [[Грузия]]. Клубът е основан на 20 август 1999 г. Играе домакинските си мачове на стадион „Бендела“, който разполага с капацитет от 2000 места. Участник в Еровнули лигата – най-високото ниво на грузинския клубен футбол. Шампион за 2019 година. През февруари 2024 г. '''„Сабуртало“''' променя името си на „Иберия 1999“. == Успехи == * '''[[Еровнули лига]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (2):''' 2018, 2024 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] Бронзов медал (1): 2019 * '''[[Купа на Грузия|Купа Давид Кипиани]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (2):''' 2019, 2023 * '''Суперкупа на Грузия''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' 2020 * '''[[Първа лига на Грузия|Първа лига]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 2014/15 == Известни играчи == * {{флаг|Грузия}} [[Валери Казаишвили]] * {{флаг|Грузия}} [[Георги Чантурия]] * {{флаг|Грузия}} [[Джемал Табидзе]] * {{флаг|Грузия}} [[Давид Хочолава]] * {{флаг|Грузия}} [[Бачана Арабули]] * {{флаг|Грузия}} [[Лаша Тотадзе]] * {{флаг|Грузия}} [[Лаша Двали]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.fcsaburtalo.ge/ Официален сайт] * [https://www.facebook.com/Fc-saburtalo-572261692943841/?ref=py_c Профил на facebook.com] * [https://www.transfermarkt.ru/fc-saburtalo/startseite/verein/41133 Профил на transfermarkt.ru] * [http://footballfacts.ru/clubs/1407703#tab23_1407703r Профил на footballfacts.ru] * [http://www.footballdatabase.eu/football.club.saburtalo..16841..en.html Профил на footballdatabase.eu] * [https://www.soccerpunter.com/soccer-statistics/Georgia/Erovnuli-Liga-2017/team_info_overall/24902_FC_Saburtalo_Tbilisi Профил на soccerpunter.com] * [http://int.soccerway.com/teams/georgia/saburtalo/ Профил на soccerway.com] * [http://soccer365.ru/clubs/8796/ Профиль на soccer365.ru] * [http://www.ceroacero.es/equipa.php?id=85328&search=1 Профил на ceroacero.es] * [https://www.sports.ru/tags/161027443/ Профиль на sports.ru] * [https://www.forebet.com/ru/teams/fc-saburtalo Статистика на forebet.com] * [https://www.youtube.com/user/fcsaburtalo1 Видео на youtube.com] {{мъниче|Грузия|футболен отбор}} {{Футбол в Грузия}} {{Еровнули лига}} [[Категория:Основани в Грузия през 1999 година]] [[Категория:Грузински футболни отбори|Сабуртало]] [[Категория:Спорт в Тбилиси|Сабуртало]] 09befpg122p4adcd50vwvriy3a1v7ze 12435099 12435095 2024-12-08T17:52:34Z Monaco 6214 12435099 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{флаг|Грузия}} Иберия 1999 | герб = | оригинално име = საფეხბურთო კლუბი საბურთალო | прозвище = | основан = {{Роден|20|8|1999|1}} като '''Сабуртало''' | стадион = „Бендела“<br>„Сабуртало“, [[Тбилиси]] | капацитет = 2000 | президент = {{флаг|Грузия}} Тариел Хечикашвили | старши треньор = {{флаг|Грузия}} [[Георги Чиабришвили]] | първенство = [[Еровнули лига]] | спонсор = '''„[[Банк ВТБ]]“'''<ref>[http://ru.vtb.ge/about/society/sport/saburtalo/ ru.vtb.ge]</ref> | сезон = 2024 | място = '''ШАМПИОН''' | сайт = [http://www.fcsaburtalo.ge/ Официален сайт] | текущий сезон = | pattern_la1 = | pattern_b1 = | pattern_ra1 = | leftarm1 = FF0000 | body1 = FF0000 | rightarm1 = FF0000 | shorts1 = FF0000 | socks1 = FF0000 | pattern_la2 = | pattern_b2 = | pattern_ra2 = | leftarm2 = FFFFFF | body2 = FFFFFF | rightarm2 = FFFFFF | shorts2 = FFFFFF | socks2 = FFFFFF }} '''„Иберия 1999“''' ({{lang|ka|საფეხბურთო კლუბი საბურთალო}}) известен и като '''Иберия''' е професионален футболен отбор от град [[Тбилиси]], [[Грузия]]. Клубът е основан на 20 август 1999 г. Играе домакинските си мачове на стадион „Бендела“, който разполага с капацитет от 2000 места. Участник в Еровнули лигата – най-високото ниво на грузинския клубен футбол. Шампион за 2019 година. През февруари 2024 г. '''„Сабуртало“''' променя името си на „Иберия 1999“. == Успехи == * '''[[Еровнули лига]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (2):''' 2018, 2024 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] Бронзов медал (1): 2019 * '''[[Купа на Грузия|Купа Давид Кипиани]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (2):''' 2019, 2023 * '''Суперкупа на Грузия''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' 2020 * '''[[Първа лига на Грузия|Първа лига]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 2014/15 == Известни играчи == * {{флаг|Грузия}} [[Валери Казаишвили]] * {{флаг|Грузия}} [[Георги Чантурия]] * {{флаг|Грузия}} [[Джемал Табидзе]] * {{флаг|Грузия}} [[Давид Хочолава]] * {{флаг|Грузия}} [[Бачана Арабули]] * {{флаг|Грузия}} [[Лаша Тотадзе]] * {{флаг|Грузия}} [[Лаша Двали]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.fcsaburtalo.ge/ Официален сайт] * [https://www.facebook.com/Fc-saburtalo-572261692943841/?ref=py_c Профил на facebook.com] * [https://www.transfermarkt.ru/fc-saburtalo/startseite/verein/41133 Профил на transfermarkt.ru] * [http://footballfacts.ru/clubs/1407703#tab23_1407703r Профил на footballfacts.ru] * [http://www.footballdatabase.eu/football.club.saburtalo..16841..en.html Профил на footballdatabase.eu] * [https://www.soccerpunter.com/soccer-statistics/Georgia/Erovnuli-Liga-2017/team_info_overall/24902_FC_Saburtalo_Tbilisi Профил на soccerpunter.com] * [http://int.soccerway.com/teams/georgia/saburtalo/ Профил на soccerway.com] * [http://soccer365.ru/clubs/8796/ Профиль на soccer365.ru] * [http://www.ceroacero.es/equipa.php?id=85328&search=1 Профил на ceroacero.es] * [https://www.sports.ru/tags/161027443/ Профиль на sports.ru] * [https://www.forebet.com/ru/teams/fc-saburtalo Статистика на forebet.com] * [https://www.youtube.com/user/fcsaburtalo1 Видео на youtube.com] {{мъниче|Грузия|футболен отбор}} {{Футбол в Грузия}} {{Еровнули лига}} [[Категория:Основани в Грузия през 1999 година]] [[Категория:Грузински футболни отбори|Сабуртало]] [[Категория:Спорт в Тбилиси|Сабуртало]] gmsmf7r01sio5ollsypve0j7h5q10uv 0 725063 12435104 12173169 2024-12-08T17:56:09Z Monaco 6214 12435104 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Грузия}} [[Файл:Flag RSFSR 1918.svg|21п]] „Колхети-1913“ | герб = | оригинално име = საფეხბურთო კლუბი კოლხეთი-1913 ფოთი | прозвище = | основан = 1913 в [[Файл:Flag RSFSR 1918.svg|21п]] РСФСР | стадион = „[[Фазиси]]“, [[Поти]], [[Грузия]] | капацитет = 6000 | президент = | старши треньор = {{флагче|Грузия}} Виктор Демидов | първенство = [[Еровнули лига]] | сезон = 2024 | място = '''6-то''' | pattern_la1 =_whiteshoulders | pattern_b1 = | pattern_ra1 =_whiteshoulders | pattern_sh1 = | pattern_so1 =_3_stripes_blue | leftarm1 = 00BFFF | body1 = 00BFFF | rightarm1 = 00BFFF | shorts1 = 000000 | socks1 = 000000 }} '''„Колхети-1913“''' ({{lang|ka|საფეხბურთო კლუბი კოლხეთი-1913 ფოთი}}) е професионален футболен отбор от град [[Поти]], [[Грузия]]. Клубът е основан през 1949 г. Играе домакинските си мачове на стадион „[[Фазиси]]“ в Поти, който разполага с капацитет от 6000 места. Тимът играе в Умаглеши лигата – най-високото ниво на грузинския клубен футбол. По-рано клубът се нарича „Колхида“.<ref name="wildstat">[http://wildstat.ru/p/1/club/URS_Kolkheti_Poti Статистика]</ref> В съветското време играе в клас „Б“ и втора лига. == Успехи == === СССР === * '''Шампионат на Грузинска ССР''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 1978 * '''[[Еравнули лига]]'''<ref name="greatfootball">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.greatfootball.com.ua/georgia/geo.php |заглавие=Чемпионаты Грузии с 1990 по 2010 годы |достъп_дата=2019-06-17 |архив_дата=2020-11-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20201126071617/http://www.greatfootball.com.ua/georgia/geo.php }}</ref> ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Второ място (3):''' 1993/94, 1996/97 2014/15 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Трето място (3):'''<ref name="greatfootball" /> 1994/95, 1995/96, 1997/98. == Участие в европейските клубни турнири == {| class="wikitable" ! Сезон ! Турнир ! Кръг ! Съперник ! Домакин ! Гост ! Общ резултат |- | rowspan="4"| [[Купа Интертото1996|1996]] | rowspan="4"| [[Купа Интертото]] | rowspan="4"| група 12 | {{флагче|Сърбия и Черна гора}} [[ФК Земун|Земун]] | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 2 – 3 | style="text-align:center;"| - | rowspan=4; style="text-align:center;"|5-и |- | {{флагче|FIN}} [[ФФ Яро|Яро (Якобстад)]] | style="text-align:center;"| - | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 0 – 2 |- | {{флагче|FRA}} [[Ен Аван дьо Гингам|Гингам]] | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 1 – 3 | style="text-align:center;"| - |- | {{флагче|ROU}} [[ФК Динамо (Букурещ)|Динамо (Букурещ)]] | style="text-align:center;"| - | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 0 – 2 |- | rowspan="1"| [[Купа на УЕФА 1997/98|1997/98]] | rowspan="1"| [[Купа на УЕФА]] | 1 кв. кръг | {{флагче|BLR}} [[ФК Динамо Минск|Динамо (Минск)]] | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"| 2 – 1 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 0 – 1 | bgcolor="#ffffdd" style="text-align:center;"| '''2 – 2''' |- | rowspan="1"| [[Купа на УЕФА 1998/99|1998/99]] | rowspan="1"| [[Купа на УЕФА]] | 1 кв. кръг | {{флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Цървена звезда|Цървена звезда (Белград)]] | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 0 – 4 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 0 – 7 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| '''0 – 11''' |- | rowspan="1"| [[Купа Интертото 1999|1999]] | rowspan="1"| [[Купа Интертото]] | 1 кръг | {{флагче|MKD}} [[Цементарница 55 Скопие|Цементарница 55 (Скопие)]] | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 0 – 4 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 2 – 4 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| '''2 – 8''' |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.uefa.com/teamsandplayers/teams/club=60564/domestic/index.html Колхети в UEFA.com] * [http://www.transfermarkt.it/jumplist/startseite/verein/28971 Колхети в transfermarkt.it] * [http://wildstat.com/p/7701/club/URS_Kolkheti_Poti K'olkheti-1913 Poti nel periodo sovietico Колхети в съветския период] * [http://wildstat.com/p/7701/club/GEO_Kolkheti_Poti K'olkheti-1913 Колхети в грузинския период] * [http://footballfacts.ru/clubs/37726-kolheti1913-poti Колхети в footballfacts.ru] {{мъниче|футболен отбор|грузия}} {{нормативен контрол}} {{Футбол в Грузия}} {{Еровнули лига}} [[Категория:Основани в Руската империя през 1913 година]] [[Категория:Грузински футболни отбори|Колхети-1913]] nrd7rg27favz15qxydo4sv3sgfyx7pn 0 726069 12435400 12079189 2024-12-09T01:46:31Z InternetArchiveBot 282151 Add 1 book for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435400 wikitext text/x-wiki {{Ензим | Име = Пепсин A | image = 1PSO.png | caption = Пепсин в комплекс с пепстатин. | EC_number = 3.4.23.1 | CAS_number = 9001-75-6 | IUBMB_EC_number = 3/4/23/1 | GO_code = 0004194 }} {{Ензим | Име = Пепсин B | EC_number = 3.4.23.2 | CAS_number = 9025-48-3 | IUBMB_EC_number = 3/4/23/2 }} {{Ензим | Име = Пепсин C | EC_number = 3.4.23.3 | CAS_number = 9012-71-9 | IUBMB_EC_number = 3/4/23/3 }} '''Пепсинът''' е [[ендопептидаза]], която разгражда [[протеин]]ите на по-малки [[пептид]]и. Произвежда се в [[стомах]]а и е един от основните храносмилателни [[ензим]]и в [[Храносмилателна система|храносмилателната система]] на хората и много животни, които спомагат за усвояването на протеините в храната. Пепсинът е [[аспарагинова протеаза]], използваща каталитичен аспартат в [[активен център|активния си център]].<ref name=":0" /> Това е една от трите основни протеази в човешката храносмилателна система (другите две са [[химотрипсин]] и [[трипсин]]). В хода на храносмилането тези ензими, всеки от които е специализиран в прекъсването на връзките между отделните видове [[аминокиселини]], си сътрудничат в разграждането на хранителните протеини до съставните им компоненти (например пептиди и аминокиселини), които могат да се абсорбират от [[Тънко черво|тънкото черво]]. Пепсинът е най-ефективен при разкъсването на [[Пептидна връзка|пептидните връзки]] между [[Хидрофобност|хидрофобните]] и [[ароматност|ароматните]] аминокиселини, като например [[фенилаланин]], [[триптофан]] и [[тирозин]].<ref name="pmid18429164">{{cite journal | vauthors = Dunn BM | title = Overview of pepsin-like aspartic peptidases | journal = Current Protocols in Protein Science | volume = Chapter 21 | issue = 1 | pages = Unit 21.3 | date = November 2001 | pmid = 18429164 | doi = 10.1002/0471140864.ps2103s25 | isbn = 0471140864 }}</ref> [[Проензим]]ът на пепсина, ''пепсиноген'', се отделя от [[главна клетка|главните клетки]] в стомашната стена и, след като се смеси със [[Солна киселина|солната киселина]] на [[Стомашен сок|стомашния сок]], пепсиногенът се активира, превръщайки се в пепсин.<ref name=":0">{{cite web|url=http://enzyme.expasy.org/EC/3.4.23.1|title=Enzyme entry 3.4.23.1|last=|first=|date=|website=ExPASy Bioinformatics Resource Portal|publisher=Swiss Institute of Bioinformatics|accessdate=14 декември 2008}}</ref> == История == Пепсинът е един от първите открити ензими и по природа е полипептиден. Открит е през 1836 г. от [[Теодор Шван]]. Той измисля термина от [[Старогръцки език|старогръцката]] дума ''πέψις'' (пепсис), означаваща „смилане“.<ref name="pmid13432398">{{cite journal | vauthors = Florkin M | title = [Discovery of pepsin by Theodor Schwann] | language = French | journal = Revue Medicale De Liege | volume = 12 | issue = 5 | pages = 139 – 44 | date = март 1957 | pmid = 13432398 }}</ref><ref name="isbn0-313-22583-4">{{cite book|title=A short history of biology|last=Asimov|first=Isaac|publisher=Greenwood Press|year=1980|isbn=9780313225833|location=Westport, Conn|pages=95|name-list-format=vanc}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.etymonline.com/word/pepsin|title=Pepsin|last=Harper|first=D|date=|website=Online Etymology Dictionary}}</ref> По това време учените започват да откриват много биохимични съединения, които играят значителна роля в биологичните процеси, а пепсинът е един от тях. Пепсинът се оказва киселинно вещество, което е в състояние да преобразува храните с [[азот]] във водоразтворим материал.<ref name="pmid12089768">{{cite journal | vauthors = Fruton JS | title = A history of pepsin and related enzymes | journal = The Quarterly Review of Biology | volume = 77 | issue = 2 | pages = 127 – 47 | date = юни 2002 | pmid = 12089768 | doi = 10.1086/340729 | jstor = 3071644 }}</ref> През 1928 г. пепсинът става един от първите ензими, които са кристализирани, когато [[Джон Нортроп]] го кристализира чрез [[диализа (биохимия)|диализа]], филтрация и охлаждане.<ref name="pmid17758437">{{cite journal | vauthors = Northrop JH | title = Crystalline pepsin | url = https://archive.org/details/sim_science_1929-05-31_69_1796/page/n24 | journal = Science | volume = 69 | issue = 1796 | pages = 580 | date = May 1929 | pmid = 17758437 | doi = 10.1126/science.69.1796.580 | bibcode = 1929Sci....69..580N }}</ref> == Прекурсор == Пепсинът има [[генна експресия]] като [[проензим]], наречен пепсиноген, чиято главна структура има 44 допълнителни аминокиселини. Пепсиногенът се отделя от главните клетки в стомаха. Той се активира от солната киселина, която се отделя от [[париетална клетка|париеталните клетки]]. Хормонът [[гастрин]] и [[блуждаещ нерв|блуждаещият нерв]] задействат отделянето както на пепсиноген, така и на солна киселина (HCl) от стомаха, когато храна навлезе в него. Солната киселина създава киселинна среда, която позволява на пепсиногенът да се разгъне и отцепи по [[автокатализа|автокаталитичен]] начин, като по този начин се генерира пепсин в активна форма. Пепсинът разцепва 44-те аминокиселини на пепсиногена, за да създаде още пепсин. == Активност и стабилност == Пепсинът е най-активен в киселинна среда с температура между 37&nbsp;°C и 42&nbsp;°C.<ref>{{cite web|url=http://www.worthington-biochem.com/introbiochem/effectspH.html|title=Effects of pH|publisher=Worthington Biochemical Corporation|accessdate=29 април 2010}}</ref><ref name="urlBRENDA - Information on EC 3.4.23.1 - pepsin A">{{cite web|url=http://www.brenda-enzymes.org/enzyme.php?ecno=3.4.23.1#pH%20OPTIMUM|title=Information on EC 3.4.23.1 – pepsin A|work=BRENDA-enzymes|accessdate=14 декември 2008}}</ref> Съответно, неговото първоначално място на синтез и активност е в стомаха ([[pH]] от 1,5 до 2). Пепсинът усвоява до 20% от погълнатите амидни връзки, като се разцепва преференциално в С-терминалната страна<ref name="Lehninger_5th_ed">{{cite book | last1 = Cox | first1 = Michael | last2 = Nelson | first2 = David R. | last3 = Lehninger | first3 = Albert L | title = Lehninger principles of biochemistry | url = https://archive.org/details/lehningerprincip00lehn_1 | publisher = W.H. Freeman | location = San Francisco | year = 2008 | isbn = 0-7167-7108-X | name-list-format = vanc }}</ref>{{rp|96}} на аромарните аминокиселини.<ref name="Lehninger_5th_ed"/>{{rp|675}} Пепсинът проявява преференциално разцепване за хидрофобни и ароматни остатъци в позиции Р1 и Р1'. Повишена чувствителност към хидролиза се получава, когато има сяро-съдържаща аминокиселина, близка до пептидната връзка, която има ароматна аминокиселина. Пепсинът разцепва Phe¹Val, Gln⁴His, Glu¹³Ala, Ala¹⁴Leu, Leu¹⁵Tyr, Tyr¹⁶Leu, Gly²³Phe, Phe²⁴ в B-веригата на [[инсулин]]а. Пепсинът е най-активен при pH 2 и е неактивен над pH 6,5. При над pH 8 пепсинът е напълно денатуриран и необратимо дезактивиран.<ref name="pmid17417109">{{cite journal | vauthors = Johnston N, Dettmar PW, Bishwokarma B, Lively MO, Koufman JA | title = Activity/stability of human pepsin: implications for reflux attributed laryngeal disease | journal = The Laryngoscope | volume = 117 | issue = 6 | pages = 1036 – 9 | date = юни2007 | pmid = 17417109 | doi = 10.1097/MLG.0b013e31804154c3 | displayauthors = 3 }}</ref> Следователно, пепсин в разтвор с рН до 8 може да се реактивира отново при повторно окисляване. Стабилността на пепсина при високо рН има значителни последствия върху [[фаринголарингеален рефлукс|фаринголарингеалния рефлукс]]. Пепсинът остава в [[ларинкс]]а след стомашен рефлукс.<ref name="pmid15564833">{{cite journal | vauthors = Johnston N, Knight J, Dettmar PW, Lively MO, Koufman J | title = Pepsin and carbonic anhydrase isoenzyme III as diagnostic markers for laryngopharyngeal reflux disease | journal = The Laryngoscope | volume = 114 | issue = 12 | pages = 2129 – 34 | date = декември 2004 | pmid = 15564833 | doi = 10.1097/01.mlg.0000149445.07146.03 | displayauthors = 3 }}</ref><ref name="pmid16466100">{{cite journal | vauthors = Johnston N, Dettmar PW, Lively MO, Postma GN, Belafsky PC, Birchall M, Koufman JA | title = Effect of pepsin on laryngeal stress protein (Sep70, Sep53, and Hsp70) response: role in laryngopharyngeal reflux disease | journal = The Annals of Otology, Rhinology, and Laryngology | volume = 115 | issue = 1 | pages = 47 – 58 | date = януари 2006 | pmid = 16466100 | doi = 10.1177/000348940611500108 | displayauthors = 3 }}</ref> При средното рН на ларингофаринкса (рН = 6.8) пепсинът би бил неактивен, но би могъл да се реактивира при последващи събития на киселинен рефлукс, което води до увреждане на местните тъкани. Пепсинът е един от основните причинители на увреждане на лигавицата по време на рефлукса.<ref name="pmid4884956">{{cite journal | vauthors = Goldberg HI, Dodds WJ, Gee S, Montgomery C, Zboralske FF | title = Role of acid and pepsin in acute experimental esophagitis | journal = Gastroenterology | volume = 56 | issue = 2 | pages = 223 – 30 | date = февруари 1969 | pmid = 4884956 | displayauthors = 3 }}</ref><ref name="pmid6808683">{{cite journal | vauthors = Lillemoe KD, Johnson LF, Harmon JW | title = Role of the components of the gastroduodenal contents in experimental acid esophagitis | journal = Surgery | volume = 92 | issue = 2 | pages = 276 – 84 | date = август 1982 | pmid = 6808683}}</ref> Обикновено дебитът на пепсина при мъжете е около 20 – 30 mg/час при основна секреция, като може да достигне 60 – 80 mg/час при стимулирана секреция чрез пентагастрин. При жените секрецията обикновено е с 25 – 30% по-малка. == Инхибитори == Пепсинът може да се инхибира при високи нива на pH или чрез инхибиторни вещества. [[Пепстатин]]ът е съединение с ниско молекулно тегло и мощен инхибитор специално за киселинни протеази с Ki от около 10⁻¹⁰ M за пепсин. Счита се, че статиловият остатък на пепстатина е отговорен за инхибирането на пепсина. Пепстатинът не се свързва [[Ковалентна връзка|ковалентно]] с пепсина и, следователно, инхибирането на пепсин чрез пепстатин е обратимо.<ref name="pmid339690">{{cite journal | vauthors = Marciniszyn J, Hartsuck JA, Tang J | title = Pepstatin inhibition mechanism | journal = Advances in Experimental Medicine and Biology | volume = 95 | pages = 199 – 210 | year = 1977 | pmid = 339690 | doi = 10.1007/978-1-4757-0719-9_12 }}</ref> Пепсин претърпява и инхибиране чрез обратна връзка – продуктът за разграждане на протеини забавя реакцията чрез инхибиране на пепсина.<ref name="Northrop_1932">{{cite journal|vauthors=Northrop HJ|year=1932|title=The story of the isolation of crystalline pepsin and trypsin|url=|journal=The Scientific Monthly|volume=35|issue=4|pages=333 – 340|bibcode=1932SciMo..35..333N}}</ref><ref name="pmid4897199">{{cite journal | vauthors = Greenwell P, Knowles JR, Sharp H | title = The inhibition of pepsin-catalysed reactions by products and product analogues. Kinetic evidence for ordered release of products | journal = The Biochemical Journal | volume = 113 | issue = 2 | pages = 363 – 8 | date = юни 1969 | pmid = 4897199 | pmc = 1184643 | doi = 10.1042/bj1130363 }}</ref> [[Сукралфат]]ът също забавя действието на пепсина. == Приложение == Пепсинът за търговски цели се извлича от жлезистия слой на свински стомаси. Той е съставка на [[сирище]]те, което се използва за стягане на млякото при производството на сирене. Пепсинът се използва за различни цели при производството на храни: за модифициране и осигуряване на качества на соевия протеин и [[желатин]]а,<ref name="isbn981-256-677-5">{{cite book|title=Microbial Biotechnology: Principles And Applications|url=https://archive.org/details/microbialbiotech0000unse|last1=Kun|first1=Lee Yuan|publisher=World Scientific Publishing Company|year=2006|isbn=981-256-677-5|edition=2nd|location=Singapore|name-list-format=vanc}}</ref> за модифициране на зеленчуковите протеини, за направата на полуготови зърнени закуски и за приготвяне на животински и растителни протеинови хидролизати, които се използват за ароматизиране на храни и напитки. Използва се и в кожарската промишленост за премахване на козина и остатъчни тъкани от кожи и за възстановяване на [[сребро]] от изхвърлени фотографски филми чрез смилане на желатиновия слой, в който се съдържа среброто.<ref name="pmid19872760">{{cite journal | vauthors = Smith ER | title = GELATINASE AND THE GATES-GILMAN-COWGILL METHOD OF PEPSIN ESTIMATION | journal = The Journal of General Physiology | volume = 17 | issue = 1 | pages = 35 – 40 | date = септември 1933 | pmid = 19872760 | pmc = 2141270 | doi = 10.1085/jgp.17.1.35 }}</ref> В миналото се е използвал и като добавка към някои [[Дъвка|дъвки]]. == Източници == <references/> [[Категория:Ензими]] [[Категория:Стомах]] idply2uxe9cu6qucuagajgv5mxsr97n 0 727705 12435640 12129324 2024-12-09T11:19:40Z 89.215.227.67 /* Филмография */ 12435640 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Наоми Скот | име-оригинал = Naomi Scott | категория = актьор | описание = | портрет = Naomi Scott.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | роден-място = [[Лондон]], [[Великобритания]] | починал-място = | националност = | работил = актриса, певица | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 2008 – | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Джордан Спенс]] | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Наоми Грейс Скот''' ({{lang|en|Naomi Grace Scott}}) е английска актриса и певица. Известна е с ролите си във филмите ''[[Лимонадената банда]]'' (2011), ''[[Power Rangers (филм)|Power Rangers]]'' (2017) и ''[[Аладин (филм, 2019)|Аладин]]'' (2019).<ref name="Variety: Disney Casts Aladdin">{{cite web|url=https://variety.com/2017/film/news/aladdin-will-smith-naomi-scott-jasmine-cast-mena-massoud-d23-1202496767/|title='Aladdin': Disney Casts Will Smith, Mena Massoud, Naomi Scott|work=Variety|accessdate=16 юли 2017|date=15 July 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170715232330/http://variety.com/2017/film/news/aladdin-will-smith-naomi-scott-jasmine-cast-mena-massoud-d23-1202496767/|archivedate=15 юли 2017|dead-url=no}}</ref> == Ранен живот == Скот е родена в [[лондон]]ския квартал [[Хаунзлоу]] на 6 май 1993 г.<ref name="Metro">{{cite web|url=https://metro.co.uk/2018/10/12/naomi-scott-plays-jasmine-in-aladdin-2019-heres-her-age-previous-roles-husband-and-background-8031957/|title=Naomi Scott plays Jasmine in Aladdin 2019|website=Metro|accessdate=10 May 2019|archive-url=https://metro.co.uk/2018/10/12/naomi-scott-plays-jasmine-in-aladdin-2019-heres-her-age-previous-roles-husband-and-background-8031957/|archivedate=10 май 2019|dead-url=no}}</ref> тя идва от смесен брак. Майка ѝ, Уша, е родом от [[Уганда]], но с индийски корени. Тя емигрира в Англия като малка, където се среща с баща ѝ, Кристофър, който е англичанин.<ref name="DisneyChannelMedianet"/><ref>{{cite web|url=http://www.kidzworld.com/article/25520-lemonade-mouth-actors-talk-music-and-more|title=Lemonade Mouth Actors Talk Music and More!|last=Barker|first=Lynn|date=11 април 2011|work=Kidz World|accessdate=20 октомври 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160323071810/http://www.kidzworld.com/article/25520-lemonade-mouth-actors-talk-music-and-more|archivedate=23 март 2016|dead-url=no}}</ref> Скот има по-голям брат, Джошуа.<ref>{{cite web|url=http://thebridgechurch.org.uk/about-us/leadership/|title=Leadership – The Bridge Church|accessdate=30 април 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170329215841/http://thebridgechurch.org.uk/about-us/leadership/|archivedate=29 март 2017|dead-url=no|архив_дата=2017-03-29|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170329215841/http://thebridgechurch.org.uk/about-us/leadership/}}</ref> И двамата ѝ родители са свещеници в Уудфорд, [[Редбридж]], Североизточен Лондон.<ref>{{cite web|url=http://www.thebridgechurch.org.uk/church-woodford/leaders.htm|title=The Bridge Church Woodford|deadurl=yes|archiveurl=https://web.archive.org/web/20110907054651/http://www.thebridgechurch.org.uk/church-woodford/leaders.htm|archivedate=7 септември 2011|достъп_дата=2019-07-31|архив_дата=2011-09-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110907054651/http://www.thebridgechurch.org.uk/church-woodford/leaders.htm}}</ref> Скот е участвала в мисионерска и информационна дейност.<ref name="DisneyChannelMedianet"/> Посещава християнско училище в [[Лоутън]], [[Есекс]]. == Кариера == Скот започва певческата си кариера в младежка група към църковната на родителите си. В училище тя редовно има представления в мюзикъли и драматични постановки. По-късно е открита от британската поп певица Келе Брайън от момичешката група Eternal. Тя започва да работи с британските автори на песни и продуценти Xenomania.<ref name="DisneyChannelMedianet">{{cite web |url=http://www.disneychannelmedianet.com/web/showpage/showpage.aspx?program_id=3134438&type=scott |title=NAOMI SCOTT 'Mohini (Mo) Banarjee' |publisher=Disney Channel Medianet |accessdate=17 април 2011 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120616174018/http://www.disneychannelmedianet.com/web/showpage/showpage.aspx?program_id=3134438&type=scott |archivedate=16 юни 2012 |архив_дата=2012-06-16 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120616174018/http://www.disneychannelmedianet.com/web/showpage/showpage.aspx?program_id=3134438&type=scott }}</ref> Първата ѝ по-голяма роля като актриса е в сериалът на Дисни Ченъл ''Life Bites''. През 2010 г. играе във филма на Дисни Ченъл ''[[Лимонадената банда]]'', което е и първата ѝ роля в американска продукция.<ref>{{cite web |url=http://www.teenvogue.com/industry/blogs/entertainment/2011/04/meet-the-girls-of-lemonade-mouth-naomi-scott.html |title=Meet the Girls of Lemonade Mouth: Naomi Scott |last=Wesley |first=Tommy |date=14 април 2011 |accessdate=17 април 2011 |archive-url=https://www.webcitation.org/6AiVB9ZsR?url=http://www.teenvogue.com/blog/teen-vogue-daily/2011/04/meet-the-girls-of-lemonade-mouth-naomi-scott.html |archivedate=16 септември 2012 |dead-url=no |архив_дата=2012-10-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121004003448/http://www.teenvogue.com/blog/teen-vogue-daily/2011/04/meet-the-girls-of-lemonade-mouth-naomi-scott.html }}</ref> През същата година е избрана да участва в научнофантастичния сериал ''Terra Nova'', който започва излъчване през септември 2011 г. по [[Фокс Бродкастинг Къмпани|Fox]].<ref name=promopics>{{cite web |url=http://tvovermind.zap2it.com/fox/terra-nova/fox-unleashes-terra-nova-promo-pics/44147 |archive-url=https://web.archive.org/web/20110114052046/http://tvovermind.zap2it.com/fox/terra-nova/fox-unleashes-terra-nova-promo-pics/44147 |dead-url=yes |archivedate=14 януари 2011 |title=FOX Unleashes Terra Nova Promo Pics |author=Lachonis, Jon |date=11 януари 2011 |accessdate=17 април 2011 |архив_дата=2011-04-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110408163810/http://tvovermind.zap2it.com/fox/terra-nova/fox-unleashes-terra-nova-promo-pics/44147 }}</ref> През 2013 г. се появява в клипа към песента ''Hurricane'' на колежката си от ''Лимонадената банда'' [[Бриджит Мендлър]]. През август 2014 г. издава свой собствен [[EP]], озаглавен ''Invisible Division''.<ref name="Invisible Division iTunes">{{cite web|url=https://itunes.apple.com/br/album/invisible-division-ep/id904242224|title=Invisible Division – EP|publisher=iTunes Store|date=30 май 2011|accessdate=4 юни 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20141227142136/https://itunes.apple.com/br/album/invisible-division-ep/id904242224|archivedate=27 декември 2014|dead-url=no}}</ref> След това заснема ролята на Риоко във филма ''[[Марсианецът]]'' на [[Ридли Скот]], но нейните сцени са изрязани от крайния продукт.<ref>{{cite web|people=Jimmy Kimmel (host) Naomi Scott (guest)|title=Naomi Scott on Being in The Martian with Matt Damon|url=https://www.youtube.com/watch?v=JWo-gZGnqmM|accessdate=30 април 2017}}</ref> През октомври 2015 г. е избрана да играе ролята на Кимбърли Харт, розовият рейнджър, във филма ''[[Power Rangers (филм)|Power Rangers]]'' (2017), който е филмова адаптация на [[Пауър Рейнджърс|едноименния телевизионен сериал]]. След излизането на филма Скот е номинирана за пръв път за [[Teen Choice Awards]].<ref>{{cite web |url=http://www.comingsoon.net/movies/news/620613-naomi-scott-is-the-pink-ranger-in-lionsgates-power-rangers-reboot |title=Naomi Scott is the Pink Ranger in Lionsgate's Power Rangers Reboot! |publisher=comingsoon.net |last=Perry |first=Spencer |date=8 октомври 2015 |accessdate=9 октомври 2015 |archive-url=https://archive.is/20160125101410/http://www.comingsoon.net/movies/news/620613-naomi-scott-is-the-pink-ranger-in-lionsgates-power-rangers-reboot |archivedate=25 януари 2016 |dead-url=no }}</ref> През 2019 г. Скот влиза в ролята на принцеса [[Жасмин (Дисни)|Жасмин]] във филма ''[[Аладин (филм, 2019)|Аладин]]''.<ref>{{cite web |url=http://www.comingsoon.net/movies/news/869385-disneys-live-action-aladdin-cast-revealed |title=Disney's Live-Action Aladdin Cast Revealed! |publisher=comingsoon.net |last=Perry |first=Spencer |date=15 юли 2017 |accessdate=16 юли 2017 |archive-url=https://web.archive.org/web/20170716051556/http://www.comingsoon.net/movies/news/869385-disneys-live-action-aladdin-cast-revealed |archivedate=16 юли 2017 |dead-url=no }}</ref><ref name="accesshollywood1">{{cite web|url=https://www.accesshollywood.com/articles/aladdin-disney-announces-live-action-cast-including-will-smith-as-genie-/|title='Aladdin': Disney Announces Live-Action Cast Including Will Smith As Genie|website=Access Hollywood|accessdate=15 юли 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170717013528/http://www.accesshollywood.com/articles/aladdin-disney-announces-live-action-cast-including-will-smith-as-genie-/|archivedate=17 юли 2017|dead-url=no}}</ref> През юли 2018 г. е потвърдено, че Скот ще играе единия от трите ангела в нов филм за ''[[Ангелите на Чарли (филм, 2019)|Ангелите на Чарли]]'', режисиран от [[Елизабет Банкс]].<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2018/07/charlies-angels-kristen-stewart-naomi-scott-ella-balinska-cast-elizabeth-banks-reboot-1202432925/|title='Charlie's Angels': Kristen Stewart, Naomi Scott Confirmed With Ella Balinska Set To Star In Elizabeth Banks-Directed Reboot|website=Deadline|first=Amanda|last=N'Duka|date=26 юли 2018|accessdate=8 февруари 2019}}</ref> == Личен живот == През юни 2014 г. Наоми Скот се омъжва за футболиста [[Джордан Спенс]], след като са били заедно четири години. Двамата се запознават в църквата, където служат родителите ѝ. == Филмография == {| class="wikitable" |+ Филми |- ! Година ! Заглавие ! Роля ! class="unsortable" | Бележки |- | rowspan=2|2015 | ''[[33-мата]]'' | Ескарлете Спулведа | |- | ''[[Марсианецът]]'' | Риоко | Изтрита сцена |- | 2017 | ''[[Power Rangers (филм)|Power Rangers]]'' | Кимбърли Харт / Розов рейнджър | |- | rowspan=2|2019 | ''[[Аладин (филм, 2019)|Аладин]]'' | Принцеса [[Жасмин (Дисни)|Жасмин]] | |- | ''[[Ангелите на Чарли (филм, 2019)|Ангелите на Чарли]]'' | Елена Хофлин | |- |} {| class="wikitable" |+ Телевизия |- ! Година ! Заглавие ! Роля ! class="unsortable" | Бележки |- | 2008 – 2009 | ''[[Life Bites]]'' | Меган | Главна роля |- | 2011 | ''[[Лимонадената банда]]'' | Мохини „Мо“ Бенджари | Телевизионен филм |- | 2011 | ''Terra Nova'' | Мади Шанън | Главна роля |- | 2013 | ''By Any Means'' | Ванеса Веласкес | Епизод 3 |- | 2015 – 2016 | ''Lewis'' | Сахира Десай | Сезон 9 |- |} == Дискография == === EP === * ''Invisible Division'' (2014) * ''Promises'' (2016) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Скот, Наоми}} [[Категория:Родени в Лондон]] [[Категория:Английски певици]] [[Категория:Английски актриси]] [[Категория:Деца актьори]] [[Категория:Британци от африкански произход]] alqoqd2yhspo694ubqsori7sfy9k572 12435641 12435640 2024-12-09T11:22:27Z 89.215.227.67 /* Филмография */ 12435641 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Наоми Скот | име-оригинал = Naomi Scott | категория = актьор | описание = | портрет = Naomi Scott.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | роден-място = [[Лондон]], [[Великобритания]] | починал-място = | националност = | работил = актриса, певица | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 2008 – | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Джордан Спенс]] | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Наоми Грейс Скот''' ({{lang|en|Naomi Grace Scott}}) е английска актриса и певица. Известна е с ролите си във филмите ''[[Лимонадената банда]]'' (2011), ''[[Power Rangers (филм)|Power Rangers]]'' (2017) и ''[[Аладин (филм, 2019)|Аладин]]'' (2019).<ref name="Variety: Disney Casts Aladdin">{{cite web|url=https://variety.com/2017/film/news/aladdin-will-smith-naomi-scott-jasmine-cast-mena-massoud-d23-1202496767/|title='Aladdin': Disney Casts Will Smith, Mena Massoud, Naomi Scott|work=Variety|accessdate=16 юли 2017|date=15 July 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170715232330/http://variety.com/2017/film/news/aladdin-will-smith-naomi-scott-jasmine-cast-mena-massoud-d23-1202496767/|archivedate=15 юли 2017|dead-url=no}}</ref> == Ранен живот == Скот е родена в [[лондон]]ския квартал [[Хаунзлоу]] на 6 май 1993 г.<ref name="Metro">{{cite web|url=https://metro.co.uk/2018/10/12/naomi-scott-plays-jasmine-in-aladdin-2019-heres-her-age-previous-roles-husband-and-background-8031957/|title=Naomi Scott plays Jasmine in Aladdin 2019|website=Metro|accessdate=10 May 2019|archive-url=https://metro.co.uk/2018/10/12/naomi-scott-plays-jasmine-in-aladdin-2019-heres-her-age-previous-roles-husband-and-background-8031957/|archivedate=10 май 2019|dead-url=no}}</ref> тя идва от смесен брак. Майка ѝ, Уша, е родом от [[Уганда]], но с индийски корени. Тя емигрира в Англия като малка, където се среща с баща ѝ, Кристофър, който е англичанин.<ref name="DisneyChannelMedianet"/><ref>{{cite web|url=http://www.kidzworld.com/article/25520-lemonade-mouth-actors-talk-music-and-more|title=Lemonade Mouth Actors Talk Music and More!|last=Barker|first=Lynn|date=11 април 2011|work=Kidz World|accessdate=20 октомври 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160323071810/http://www.kidzworld.com/article/25520-lemonade-mouth-actors-talk-music-and-more|archivedate=23 март 2016|dead-url=no}}</ref> Скот има по-голям брат, Джошуа.<ref>{{cite web|url=http://thebridgechurch.org.uk/about-us/leadership/|title=Leadership – The Bridge Church|accessdate=30 април 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170329215841/http://thebridgechurch.org.uk/about-us/leadership/|archivedate=29 март 2017|dead-url=no|архив_дата=2017-03-29|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170329215841/http://thebridgechurch.org.uk/about-us/leadership/}}</ref> И двамата ѝ родители са свещеници в Уудфорд, [[Редбридж]], Североизточен Лондон.<ref>{{cite web|url=http://www.thebridgechurch.org.uk/church-woodford/leaders.htm|title=The Bridge Church Woodford|deadurl=yes|archiveurl=https://web.archive.org/web/20110907054651/http://www.thebridgechurch.org.uk/church-woodford/leaders.htm|archivedate=7 септември 2011|достъп_дата=2019-07-31|архив_дата=2011-09-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110907054651/http://www.thebridgechurch.org.uk/church-woodford/leaders.htm}}</ref> Скот е участвала в мисионерска и информационна дейност.<ref name="DisneyChannelMedianet"/> Посещава християнско училище в [[Лоутън]], [[Есекс]]. == Кариера == Скот започва певческата си кариера в младежка група към църковната на родителите си. В училище тя редовно има представления в мюзикъли и драматични постановки. По-късно е открита от британската поп певица Келе Брайън от момичешката група Eternal. Тя започва да работи с британските автори на песни и продуценти Xenomania.<ref name="DisneyChannelMedianet">{{cite web |url=http://www.disneychannelmedianet.com/web/showpage/showpage.aspx?program_id=3134438&type=scott |title=NAOMI SCOTT 'Mohini (Mo) Banarjee' |publisher=Disney Channel Medianet |accessdate=17 април 2011 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120616174018/http://www.disneychannelmedianet.com/web/showpage/showpage.aspx?program_id=3134438&type=scott |archivedate=16 юни 2012 |архив_дата=2012-06-16 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120616174018/http://www.disneychannelmedianet.com/web/showpage/showpage.aspx?program_id=3134438&type=scott }}</ref> Първата ѝ по-голяма роля като актриса е в сериалът на Дисни Ченъл ''Life Bites''. През 2010 г. играе във филма на Дисни Ченъл ''[[Лимонадената банда]]'', което е и първата ѝ роля в американска продукция.<ref>{{cite web |url=http://www.teenvogue.com/industry/blogs/entertainment/2011/04/meet-the-girls-of-lemonade-mouth-naomi-scott.html |title=Meet the Girls of Lemonade Mouth: Naomi Scott |last=Wesley |first=Tommy |date=14 април 2011 |accessdate=17 април 2011 |archive-url=https://www.webcitation.org/6AiVB9ZsR?url=http://www.teenvogue.com/blog/teen-vogue-daily/2011/04/meet-the-girls-of-lemonade-mouth-naomi-scott.html |archivedate=16 септември 2012 |dead-url=no |архив_дата=2012-10-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121004003448/http://www.teenvogue.com/blog/teen-vogue-daily/2011/04/meet-the-girls-of-lemonade-mouth-naomi-scott.html }}</ref> През същата година е избрана да участва в научнофантастичния сериал ''Terra Nova'', който започва излъчване през септември 2011 г. по [[Фокс Бродкастинг Къмпани|Fox]].<ref name=promopics>{{cite web |url=http://tvovermind.zap2it.com/fox/terra-nova/fox-unleashes-terra-nova-promo-pics/44147 |archive-url=https://web.archive.org/web/20110114052046/http://tvovermind.zap2it.com/fox/terra-nova/fox-unleashes-terra-nova-promo-pics/44147 |dead-url=yes |archivedate=14 януари 2011 |title=FOX Unleashes Terra Nova Promo Pics |author=Lachonis, Jon |date=11 януари 2011 |accessdate=17 април 2011 |архив_дата=2011-04-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110408163810/http://tvovermind.zap2it.com/fox/terra-nova/fox-unleashes-terra-nova-promo-pics/44147 }}</ref> През 2013 г. се появява в клипа към песента ''Hurricane'' на колежката си от ''Лимонадената банда'' [[Бриджит Мендлър]]. През август 2014 г. издава свой собствен [[EP]], озаглавен ''Invisible Division''.<ref name="Invisible Division iTunes">{{cite web|url=https://itunes.apple.com/br/album/invisible-division-ep/id904242224|title=Invisible Division – EP|publisher=iTunes Store|date=30 май 2011|accessdate=4 юни 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20141227142136/https://itunes.apple.com/br/album/invisible-division-ep/id904242224|archivedate=27 декември 2014|dead-url=no}}</ref> След това заснема ролята на Риоко във филма ''[[Марсианецът]]'' на [[Ридли Скот]], но нейните сцени са изрязани от крайния продукт.<ref>{{cite web|people=Jimmy Kimmel (host) Naomi Scott (guest)|title=Naomi Scott on Being in The Martian with Matt Damon|url=https://www.youtube.com/watch?v=JWo-gZGnqmM|accessdate=30 април 2017}}</ref> През октомври 2015 г. е избрана да играе ролята на Кимбърли Харт, розовият рейнджър, във филма ''[[Power Rangers (филм)|Power Rangers]]'' (2017), който е филмова адаптация на [[Пауър Рейнджърс|едноименния телевизионен сериал]]. След излизането на филма Скот е номинирана за пръв път за [[Teen Choice Awards]].<ref>{{cite web |url=http://www.comingsoon.net/movies/news/620613-naomi-scott-is-the-pink-ranger-in-lionsgates-power-rangers-reboot |title=Naomi Scott is the Pink Ranger in Lionsgate's Power Rangers Reboot! |publisher=comingsoon.net |last=Perry |first=Spencer |date=8 октомври 2015 |accessdate=9 октомври 2015 |archive-url=https://archive.is/20160125101410/http://www.comingsoon.net/movies/news/620613-naomi-scott-is-the-pink-ranger-in-lionsgates-power-rangers-reboot |archivedate=25 януари 2016 |dead-url=no }}</ref> През 2019 г. Скот влиза в ролята на принцеса [[Жасмин (Дисни)|Жасмин]] във филма ''[[Аладин (филм, 2019)|Аладин]]''.<ref>{{cite web |url=http://www.comingsoon.net/movies/news/869385-disneys-live-action-aladdin-cast-revealed |title=Disney's Live-Action Aladdin Cast Revealed! |publisher=comingsoon.net |last=Perry |first=Spencer |date=15 юли 2017 |accessdate=16 юли 2017 |archive-url=https://web.archive.org/web/20170716051556/http://www.comingsoon.net/movies/news/869385-disneys-live-action-aladdin-cast-revealed |archivedate=16 юли 2017 |dead-url=no }}</ref><ref name="accesshollywood1">{{cite web|url=https://www.accesshollywood.com/articles/aladdin-disney-announces-live-action-cast-including-will-smith-as-genie-/|title='Aladdin': Disney Announces Live-Action Cast Including Will Smith As Genie|website=Access Hollywood|accessdate=15 юли 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170717013528/http://www.accesshollywood.com/articles/aladdin-disney-announces-live-action-cast-including-will-smith-as-genie-/|archivedate=17 юли 2017|dead-url=no}}</ref> През юли 2018 г. е потвърдено, че Скот ще играе единия от трите ангела в нов филм за ''[[Ангелите на Чарли (филм, 2019)|Ангелите на Чарли]]'', режисиран от [[Елизабет Банкс]].<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2018/07/charlies-angels-kristen-stewart-naomi-scott-ella-balinska-cast-elizabeth-banks-reboot-1202432925/|title='Charlie's Angels': Kristen Stewart, Naomi Scott Confirmed With Ella Balinska Set To Star In Elizabeth Banks-Directed Reboot|website=Deadline|first=Amanda|last=N'Duka|date=26 юли 2018|accessdate=8 февруари 2019}}</ref> == Личен живот == През юни 2014 г. Наоми Скот се омъжва за футболиста [[Джордан Спенс]], след като са били заедно четири години. Двамата се запознават в църквата, където служат родителите ѝ. == Филмография == {| class="wikitable" |+ Филми |- ! Година ! Заглавие ! Роля ! class="unsortable" | Бележки |- | rowspan=2|2015 | ''[[33-мата]]'' | Ескарлете Спулведа | |- | ''[[Марсианецът]]'' | Риоко | Изтрита сцена |- | 2017 | ''[[Power Rangers (филм)|Power Rangers]]'' | Кимбърли Харт / Розов рейнджър | |- | rowspan=2|2019 | ''[[Аладин (филм, 2019)|Аладин]]'' | Принцеса [[Жасмин (Дисни)|Жасмин]] | |- | ''[[Новите ангели на Чарли]]'' | Елена Хофлин | |- |} {| class="wikitable" |+ Телевизия |- ! Година ! Заглавие ! Роля ! class="unsortable" | Бележки |- | 2008 – 2009 | ''[[Life Bites]]'' | Меган | Главна роля |- | 2011 | ''[[Лимонадената банда]]'' | Мохини „Мо“ Бенджари | Телевизионен филм |- | 2011 | ''Terra Nova'' | Мади Шанън | Главна роля |- | 2013 | ''By Any Means'' | Ванеса Веласкес | Епизод 3 |- | 2015 – 2016 | ''Lewis'' | Сахира Десай | Сезон 9 |- |} == Дискография == === EP === * ''Invisible Division'' (2014) * ''Promises'' (2016) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Скот, Наоми}} [[Категория:Родени в Лондон]] [[Категория:Английски певици]] [[Категория:Английски актриси]] [[Категория:Деца актьори]] [[Категория:Британци от африкански произход]] d4t0mjclxwf5sbuh3u0r2hihutyi5ud 12435643 12435641 2024-12-09T11:32:26Z 89.215.227.67 /* Филмография */ не е част от филмографията и този филм може да се провери в IMDb 12435643 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Наоми Скот | име-оригинал = Naomi Scott | категория = актьор | описание = | портрет = Naomi Scott.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | роден-място = [[Лондон]], [[Великобритания]] | починал-място = | националност = | работил = актриса, певица | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 2008 – | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Джордан Спенс]] | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Наоми Грейс Скот''' ({{lang|en|Naomi Grace Scott}}) е английска актриса и певица. Известна е с ролите си във филмите ''[[Лимонадената банда]]'' (2011), ''[[Power Rangers (филм)|Power Rangers]]'' (2017) и ''[[Аладин (филм, 2019)|Аладин]]'' (2019).<ref name="Variety: Disney Casts Aladdin">{{cite web|url=https://variety.com/2017/film/news/aladdin-will-smith-naomi-scott-jasmine-cast-mena-massoud-d23-1202496767/|title='Aladdin': Disney Casts Will Smith, Mena Massoud, Naomi Scott|work=Variety|accessdate=16 юли 2017|date=15 July 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170715232330/http://variety.com/2017/film/news/aladdin-will-smith-naomi-scott-jasmine-cast-mena-massoud-d23-1202496767/|archivedate=15 юли 2017|dead-url=no}}</ref> == Ранен живот == Скот е родена в [[лондон]]ския квартал [[Хаунзлоу]] на 6 май 1993 г.<ref name="Metro">{{cite web|url=https://metro.co.uk/2018/10/12/naomi-scott-plays-jasmine-in-aladdin-2019-heres-her-age-previous-roles-husband-and-background-8031957/|title=Naomi Scott plays Jasmine in Aladdin 2019|website=Metro|accessdate=10 May 2019|archive-url=https://metro.co.uk/2018/10/12/naomi-scott-plays-jasmine-in-aladdin-2019-heres-her-age-previous-roles-husband-and-background-8031957/|archivedate=10 май 2019|dead-url=no}}</ref> тя идва от смесен брак. Майка ѝ, Уша, е родом от [[Уганда]], но с индийски корени. Тя емигрира в Англия като малка, където се среща с баща ѝ, Кристофър, който е англичанин.<ref name="DisneyChannelMedianet"/><ref>{{cite web|url=http://www.kidzworld.com/article/25520-lemonade-mouth-actors-talk-music-and-more|title=Lemonade Mouth Actors Talk Music and More!|last=Barker|first=Lynn|date=11 април 2011|work=Kidz World|accessdate=20 октомври 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160323071810/http://www.kidzworld.com/article/25520-lemonade-mouth-actors-talk-music-and-more|archivedate=23 март 2016|dead-url=no}}</ref> Скот има по-голям брат, Джошуа.<ref>{{cite web|url=http://thebridgechurch.org.uk/about-us/leadership/|title=Leadership – The Bridge Church|accessdate=30 април 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170329215841/http://thebridgechurch.org.uk/about-us/leadership/|archivedate=29 март 2017|dead-url=no|архив_дата=2017-03-29|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170329215841/http://thebridgechurch.org.uk/about-us/leadership/}}</ref> И двамата ѝ родители са свещеници в Уудфорд, [[Редбридж]], Североизточен Лондон.<ref>{{cite web|url=http://www.thebridgechurch.org.uk/church-woodford/leaders.htm|title=The Bridge Church Woodford|deadurl=yes|archiveurl=https://web.archive.org/web/20110907054651/http://www.thebridgechurch.org.uk/church-woodford/leaders.htm|archivedate=7 септември 2011|достъп_дата=2019-07-31|архив_дата=2011-09-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110907054651/http://www.thebridgechurch.org.uk/church-woodford/leaders.htm}}</ref> Скот е участвала в мисионерска и информационна дейност.<ref name="DisneyChannelMedianet"/> Посещава християнско училище в [[Лоутън]], [[Есекс]]. == Кариера == Скот започва певческата си кариера в младежка група към църковната на родителите си. В училище тя редовно има представления в мюзикъли и драматични постановки. По-късно е открита от британската поп певица Келе Брайън от момичешката група Eternal. Тя започва да работи с британските автори на песни и продуценти Xenomania.<ref name="DisneyChannelMedianet">{{cite web |url=http://www.disneychannelmedianet.com/web/showpage/showpage.aspx?program_id=3134438&type=scott |title=NAOMI SCOTT 'Mohini (Mo) Banarjee' |publisher=Disney Channel Medianet |accessdate=17 април 2011 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120616174018/http://www.disneychannelmedianet.com/web/showpage/showpage.aspx?program_id=3134438&type=scott |archivedate=16 юни 2012 |архив_дата=2012-06-16 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120616174018/http://www.disneychannelmedianet.com/web/showpage/showpage.aspx?program_id=3134438&type=scott }}</ref> Първата ѝ по-голяма роля като актриса е в сериалът на Дисни Ченъл ''Life Bites''. През 2010 г. играе във филма на Дисни Ченъл ''[[Лимонадената банда]]'', което е и първата ѝ роля в американска продукция.<ref>{{cite web |url=http://www.teenvogue.com/industry/blogs/entertainment/2011/04/meet-the-girls-of-lemonade-mouth-naomi-scott.html |title=Meet the Girls of Lemonade Mouth: Naomi Scott |last=Wesley |first=Tommy |date=14 април 2011 |accessdate=17 април 2011 |archive-url=https://www.webcitation.org/6AiVB9ZsR?url=http://www.teenvogue.com/blog/teen-vogue-daily/2011/04/meet-the-girls-of-lemonade-mouth-naomi-scott.html |archivedate=16 септември 2012 |dead-url=no |архив_дата=2012-10-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121004003448/http://www.teenvogue.com/blog/teen-vogue-daily/2011/04/meet-the-girls-of-lemonade-mouth-naomi-scott.html }}</ref> През същата година е избрана да участва в научнофантастичния сериал ''Terra Nova'', който започва излъчване през септември 2011 г. по [[Фокс Бродкастинг Къмпани|Fox]].<ref name=promopics>{{cite web |url=http://tvovermind.zap2it.com/fox/terra-nova/fox-unleashes-terra-nova-promo-pics/44147 |archive-url=https://web.archive.org/web/20110114052046/http://tvovermind.zap2it.com/fox/terra-nova/fox-unleashes-terra-nova-promo-pics/44147 |dead-url=yes |archivedate=14 януари 2011 |title=FOX Unleashes Terra Nova Promo Pics |author=Lachonis, Jon |date=11 януари 2011 |accessdate=17 април 2011 |архив_дата=2011-04-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110408163810/http://tvovermind.zap2it.com/fox/terra-nova/fox-unleashes-terra-nova-promo-pics/44147 }}</ref> През 2013 г. се появява в клипа към песента ''Hurricane'' на колежката си от ''Лимонадената банда'' [[Бриджит Мендлър]]. През август 2014 г. издава свой собствен [[EP]], озаглавен ''Invisible Division''.<ref name="Invisible Division iTunes">{{cite web|url=https://itunes.apple.com/br/album/invisible-division-ep/id904242224|title=Invisible Division – EP|publisher=iTunes Store|date=30 май 2011|accessdate=4 юни 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20141227142136/https://itunes.apple.com/br/album/invisible-division-ep/id904242224|archivedate=27 декември 2014|dead-url=no}}</ref> След това заснема ролята на Риоко във филма ''[[Марсианецът]]'' на [[Ридли Скот]], но нейните сцени са изрязани от крайния продукт.<ref>{{cite web|people=Jimmy Kimmel (host) Naomi Scott (guest)|title=Naomi Scott on Being in The Martian with Matt Damon|url=https://www.youtube.com/watch?v=JWo-gZGnqmM|accessdate=30 април 2017}}</ref> През октомври 2015 г. е избрана да играе ролята на Кимбърли Харт, розовият рейнджър, във филма ''[[Power Rangers (филм)|Power Rangers]]'' (2017), който е филмова адаптация на [[Пауър Рейнджърс|едноименния телевизионен сериал]]. След излизането на филма Скот е номинирана за пръв път за [[Teen Choice Awards]].<ref>{{cite web |url=http://www.comingsoon.net/movies/news/620613-naomi-scott-is-the-pink-ranger-in-lionsgates-power-rangers-reboot |title=Naomi Scott is the Pink Ranger in Lionsgate's Power Rangers Reboot! |publisher=comingsoon.net |last=Perry |first=Spencer |date=8 октомври 2015 |accessdate=9 октомври 2015 |archive-url=https://archive.is/20160125101410/http://www.comingsoon.net/movies/news/620613-naomi-scott-is-the-pink-ranger-in-lionsgates-power-rangers-reboot |archivedate=25 януари 2016 |dead-url=no }}</ref> През 2019 г. Скот влиза в ролята на принцеса [[Жасмин (Дисни)|Жасмин]] във филма ''[[Аладин (филм, 2019)|Аладин]]''.<ref>{{cite web |url=http://www.comingsoon.net/movies/news/869385-disneys-live-action-aladdin-cast-revealed |title=Disney's Live-Action Aladdin Cast Revealed! |publisher=comingsoon.net |last=Perry |first=Spencer |date=15 юли 2017 |accessdate=16 юли 2017 |archive-url=https://web.archive.org/web/20170716051556/http://www.comingsoon.net/movies/news/869385-disneys-live-action-aladdin-cast-revealed |archivedate=16 юли 2017 |dead-url=no }}</ref><ref name="accesshollywood1">{{cite web|url=https://www.accesshollywood.com/articles/aladdin-disney-announces-live-action-cast-including-will-smith-as-genie-/|title='Aladdin': Disney Announces Live-Action Cast Including Will Smith As Genie|website=Access Hollywood|accessdate=15 юли 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170717013528/http://www.accesshollywood.com/articles/aladdin-disney-announces-live-action-cast-including-will-smith-as-genie-/|archivedate=17 юли 2017|dead-url=no}}</ref> През юли 2018 г. е потвърдено, че Скот ще играе единия от трите ангела в нов филм за ''[[Ангелите на Чарли (филм, 2019)|Ангелите на Чарли]]'', режисиран от [[Елизабет Банкс]].<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2018/07/charlies-angels-kristen-stewart-naomi-scott-ella-balinska-cast-elizabeth-banks-reboot-1202432925/|title='Charlie's Angels': Kristen Stewart, Naomi Scott Confirmed With Ella Balinska Set To Star In Elizabeth Banks-Directed Reboot|website=Deadline|first=Amanda|last=N'Duka|date=26 юли 2018|accessdate=8 февруари 2019}}</ref> == Личен живот == През юни 2014 г. Наоми Скот се омъжва за футболиста [[Джордан Спенс]], след като са били заедно четири години. Двамата се запознават в църквата, където служат родителите ѝ. == Филмография == {| class="wikitable" |+ Филми |- ! Година ! Заглавие ! Роля ! class="unsortable" | Бележки |- | 2015 | ''[[33-мата]]'' | Ескарлете Спулведа | |- | 2017 | ''[[Power Rangers (филм)|Power Rangers]]'' | Кимбърли Харт / Розов рейнджър | |- | 2019 | ''[[Аладин (филм, 2019)|Аладин]]'' | Принцеса [[Жасмин (Дисни)|Жасмин]] | |- | 2019 | ''[[Новите ангели на Чарли]]'' | Елена Хофлин | |- |} {| class="wikitable" |+ Телевизия |- ! Година ! Заглавие ! Роля ! class="unsortable" | Бележки |- | 2008 – 2009 | ''[[Life Bites]]'' | Меган | Главна роля |- | 2011 | ''[[Лимонадената банда]]'' | Мохини „Мо“ Бенджари | Телевизионен филм |- | 2011 | ''Terra Nova'' | Мади Шанън | Главна роля |- | 2013 | ''By Any Means'' | Ванеса Веласкес | Епизод 3 |- | 2015 – 2016 | ''Lewis'' | Сахира Десай | Сезон 9 |- |} == Дискография == === EP === * ''Invisible Division'' (2014) * ''Promises'' (2016) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Скот, Наоми}} [[Категория:Родени в Лондон]] [[Категория:Английски певици]] [[Категория:Английски актриси]] [[Категория:Деца актьори]] [[Категория:Британци от африкански произход]] 2v2l965fe70txsodj7rl5x8l272krt0 12435644 12435643 2024-12-09T11:37:01Z 89.215.227.67 /* Филмография */ 12435644 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Наоми Скот | име-оригинал = Naomi Scott | категория = актьор | описание = | портрет = Naomi Scott.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | роден-място = [[Лондон]], [[Великобритания]] | починал-място = | националност = | работил = актриса, певица | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 2008 – | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Джордан Спенс]] | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Наоми Грейс Скот''' ({{lang|en|Naomi Grace Scott}}) е английска актриса и певица. Известна е с ролите си във филмите ''[[Лимонадената банда]]'' (2011), ''[[Power Rangers (филм)|Power Rangers]]'' (2017) и ''[[Аладин (филм, 2019)|Аладин]]'' (2019).<ref name="Variety: Disney Casts Aladdin">{{cite web|url=https://variety.com/2017/film/news/aladdin-will-smith-naomi-scott-jasmine-cast-mena-massoud-d23-1202496767/|title='Aladdin': Disney Casts Will Smith, Mena Massoud, Naomi Scott|work=Variety|accessdate=16 юли 2017|date=15 July 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170715232330/http://variety.com/2017/film/news/aladdin-will-smith-naomi-scott-jasmine-cast-mena-massoud-d23-1202496767/|archivedate=15 юли 2017|dead-url=no}}</ref> == Ранен живот == Скот е родена в [[лондон]]ския квартал [[Хаунзлоу]] на 6 май 1993 г.<ref name="Metro">{{cite web|url=https://metro.co.uk/2018/10/12/naomi-scott-plays-jasmine-in-aladdin-2019-heres-her-age-previous-roles-husband-and-background-8031957/|title=Naomi Scott plays Jasmine in Aladdin 2019|website=Metro|accessdate=10 May 2019|archive-url=https://metro.co.uk/2018/10/12/naomi-scott-plays-jasmine-in-aladdin-2019-heres-her-age-previous-roles-husband-and-background-8031957/|archivedate=10 май 2019|dead-url=no}}</ref> тя идва от смесен брак. Майка ѝ, Уша, е родом от [[Уганда]], но с индийски корени. Тя емигрира в Англия като малка, където се среща с баща ѝ, Кристофър, който е англичанин.<ref name="DisneyChannelMedianet"/><ref>{{cite web|url=http://www.kidzworld.com/article/25520-lemonade-mouth-actors-talk-music-and-more|title=Lemonade Mouth Actors Talk Music and More!|last=Barker|first=Lynn|date=11 април 2011|work=Kidz World|accessdate=20 октомври 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160323071810/http://www.kidzworld.com/article/25520-lemonade-mouth-actors-talk-music-and-more|archivedate=23 март 2016|dead-url=no}}</ref> Скот има по-голям брат, Джошуа.<ref>{{cite web|url=http://thebridgechurch.org.uk/about-us/leadership/|title=Leadership – The Bridge Church|accessdate=30 април 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170329215841/http://thebridgechurch.org.uk/about-us/leadership/|archivedate=29 март 2017|dead-url=no|архив_дата=2017-03-29|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170329215841/http://thebridgechurch.org.uk/about-us/leadership/}}</ref> И двамата ѝ родители са свещеници в Уудфорд, [[Редбридж]], Североизточен Лондон.<ref>{{cite web|url=http://www.thebridgechurch.org.uk/church-woodford/leaders.htm|title=The Bridge Church Woodford|deadurl=yes|archiveurl=https://web.archive.org/web/20110907054651/http://www.thebridgechurch.org.uk/church-woodford/leaders.htm|archivedate=7 септември 2011|достъп_дата=2019-07-31|архив_дата=2011-09-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110907054651/http://www.thebridgechurch.org.uk/church-woodford/leaders.htm}}</ref> Скот е участвала в мисионерска и информационна дейност.<ref name="DisneyChannelMedianet"/> Посещава християнско училище в [[Лоутън]], [[Есекс]]. == Кариера == Скот започва певческата си кариера в младежка група към църковната на родителите си. В училище тя редовно има представления в мюзикъли и драматични постановки. По-късно е открита от британската поп певица Келе Брайън от момичешката група Eternal. Тя започва да работи с британските автори на песни и продуценти Xenomania.<ref name="DisneyChannelMedianet">{{cite web |url=http://www.disneychannelmedianet.com/web/showpage/showpage.aspx?program_id=3134438&type=scott |title=NAOMI SCOTT 'Mohini (Mo) Banarjee' |publisher=Disney Channel Medianet |accessdate=17 април 2011 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120616174018/http://www.disneychannelmedianet.com/web/showpage/showpage.aspx?program_id=3134438&type=scott |archivedate=16 юни 2012 |архив_дата=2012-06-16 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120616174018/http://www.disneychannelmedianet.com/web/showpage/showpage.aspx?program_id=3134438&type=scott }}</ref> Първата ѝ по-голяма роля като актриса е в сериалът на Дисни Ченъл ''Life Bites''. През 2010 г. играе във филма на Дисни Ченъл ''[[Лимонадената банда]]'', което е и първата ѝ роля в американска продукция.<ref>{{cite web |url=http://www.teenvogue.com/industry/blogs/entertainment/2011/04/meet-the-girls-of-lemonade-mouth-naomi-scott.html |title=Meet the Girls of Lemonade Mouth: Naomi Scott |last=Wesley |first=Tommy |date=14 април 2011 |accessdate=17 април 2011 |archive-url=https://www.webcitation.org/6AiVB9ZsR?url=http://www.teenvogue.com/blog/teen-vogue-daily/2011/04/meet-the-girls-of-lemonade-mouth-naomi-scott.html |archivedate=16 септември 2012 |dead-url=no |архив_дата=2012-10-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121004003448/http://www.teenvogue.com/blog/teen-vogue-daily/2011/04/meet-the-girls-of-lemonade-mouth-naomi-scott.html }}</ref> През същата година е избрана да участва в научнофантастичния сериал ''Terra Nova'', който започва излъчване през септември 2011 г. по [[Фокс Бродкастинг Къмпани|Fox]].<ref name=promopics>{{cite web |url=http://tvovermind.zap2it.com/fox/terra-nova/fox-unleashes-terra-nova-promo-pics/44147 |archive-url=https://web.archive.org/web/20110114052046/http://tvovermind.zap2it.com/fox/terra-nova/fox-unleashes-terra-nova-promo-pics/44147 |dead-url=yes |archivedate=14 януари 2011 |title=FOX Unleashes Terra Nova Promo Pics |author=Lachonis, Jon |date=11 януари 2011 |accessdate=17 април 2011 |архив_дата=2011-04-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110408163810/http://tvovermind.zap2it.com/fox/terra-nova/fox-unleashes-terra-nova-promo-pics/44147 }}</ref> През 2013 г. се появява в клипа към песента ''Hurricane'' на колежката си от ''Лимонадената банда'' [[Бриджит Мендлър]]. През август 2014 г. издава свой собствен [[EP]], озаглавен ''Invisible Division''.<ref name="Invisible Division iTunes">{{cite web|url=https://itunes.apple.com/br/album/invisible-division-ep/id904242224|title=Invisible Division – EP|publisher=iTunes Store|date=30 май 2011|accessdate=4 юни 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20141227142136/https://itunes.apple.com/br/album/invisible-division-ep/id904242224|archivedate=27 декември 2014|dead-url=no}}</ref> След това заснема ролята на Риоко във филма ''[[Марсианецът]]'' на [[Ридли Скот]], но нейните сцени са изрязани от крайния продукт.<ref>{{cite web|people=Jimmy Kimmel (host) Naomi Scott (guest)|title=Naomi Scott on Being in The Martian with Matt Damon|url=https://www.youtube.com/watch?v=JWo-gZGnqmM|accessdate=30 април 2017}}</ref> През октомври 2015 г. е избрана да играе ролята на Кимбърли Харт, розовият рейнджър, във филма ''[[Power Rangers (филм)|Power Rangers]]'' (2017), който е филмова адаптация на [[Пауър Рейнджърс|едноименния телевизионен сериал]]. След излизането на филма Скот е номинирана за пръв път за [[Teen Choice Awards]].<ref>{{cite web |url=http://www.comingsoon.net/movies/news/620613-naomi-scott-is-the-pink-ranger-in-lionsgates-power-rangers-reboot |title=Naomi Scott is the Pink Ranger in Lionsgate's Power Rangers Reboot! |publisher=comingsoon.net |last=Perry |first=Spencer |date=8 октомври 2015 |accessdate=9 октомври 2015 |archive-url=https://archive.is/20160125101410/http://www.comingsoon.net/movies/news/620613-naomi-scott-is-the-pink-ranger-in-lionsgates-power-rangers-reboot |archivedate=25 януари 2016 |dead-url=no }}</ref> През 2019 г. Скот влиза в ролята на принцеса [[Жасмин (Дисни)|Жасмин]] във филма ''[[Аладин (филм, 2019)|Аладин]]''.<ref>{{cite web |url=http://www.comingsoon.net/movies/news/869385-disneys-live-action-aladdin-cast-revealed |title=Disney's Live-Action Aladdin Cast Revealed! |publisher=comingsoon.net |last=Perry |first=Spencer |date=15 юли 2017 |accessdate=16 юли 2017 |archive-url=https://web.archive.org/web/20170716051556/http://www.comingsoon.net/movies/news/869385-disneys-live-action-aladdin-cast-revealed |archivedate=16 юли 2017 |dead-url=no }}</ref><ref name="accesshollywood1">{{cite web|url=https://www.accesshollywood.com/articles/aladdin-disney-announces-live-action-cast-including-will-smith-as-genie-/|title='Aladdin': Disney Announces Live-Action Cast Including Will Smith As Genie|website=Access Hollywood|accessdate=15 юли 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170717013528/http://www.accesshollywood.com/articles/aladdin-disney-announces-live-action-cast-including-will-smith-as-genie-/|archivedate=17 юли 2017|dead-url=no}}</ref> През юли 2018 г. е потвърдено, че Скот ще играе единия от трите ангела в нов филм за ''[[Ангелите на Чарли (филм, 2019)|Ангелите на Чарли]]'', режисиран от [[Елизабет Банкс]].<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2018/07/charlies-angels-kristen-stewart-naomi-scott-ella-balinska-cast-elizabeth-banks-reboot-1202432925/|title='Charlie's Angels': Kristen Stewart, Naomi Scott Confirmed With Ella Balinska Set To Star In Elizabeth Banks-Directed Reboot|website=Deadline|first=Amanda|last=N'Duka|date=26 юли 2018|accessdate=8 февруари 2019}}</ref> == Личен живот == През юни 2014 г. Наоми Скот се омъжва за футболиста [[Джордан Спенс]], след като са били заедно четири години. Двамата се запознават в църквата, където служат родителите ѝ. == Филмография == {| class="wikitable" |+ Филми |- ! Година ! Заглавие ! Роля ! class="unsortable" | Бележки |- | 2015 | ''[[33-мата]]'' | Ескарлете Спулведа | |- | 2017 | ''[[Power Rangers (филм)|Power Rangers]]'' | Кимбърли Харт / Розов рейнджър | |- | 2019 | ''[[Аладин (филм, 2019)|Аладин]]'' | Принцеса [[Жасмин (Дисни)|Жасмин]] | |- | 2019 | ''[[Новите ангели на Чарли]]'' | Елена Хофлин | |- | 2024 | ''[[Дълги разстояния]]'' | Наоми Калоуей | |- |} {| class="wikitable" |+ Телевизия |- ! Година ! Заглавие ! Роля ! class="unsortable" | Бележки |- | 2008 – 2009 | ''[[Life Bites]]'' | Меган | Главна роля |- | 2011 | ''[[Лимонадената банда]]'' | Мохини „Мо“ Бенджари | Телевизионен филм |- | 2011 | ''Terra Nova'' | Мади Шанън | Главна роля |- | 2013 | ''By Any Means'' | Ванеса Веласкес | Епизод 3 |- | 2015 – 2016 | ''Lewis'' | Сахира Десай | Сезон 9 |- |} == Дискография == === EP === * ''Invisible Division'' (2014) * ''Promises'' (2016) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Скот, Наоми}} [[Категория:Родени в Лондон]] [[Категория:Английски певици]] [[Категория:Английски актриси]] [[Категория:Деца актьори]] [[Категория:Британци от африкански произход]] 5qqz5ys04ogu4kg6um3bzglvj8r1n8d 12435646 12435644 2024-12-09T11:39:24Z 89.215.227.67 /* Филмография */ 12435646 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Наоми Скот | име-оригинал = Naomi Scott | категория = актьор | описание = | портрет = Naomi Scott.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | роден-място = [[Лондон]], [[Великобритания]] | починал-място = | националност = | работил = актриса, певица | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 2008 – | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Джордан Спенс]] | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Наоми Грейс Скот''' ({{lang|en|Naomi Grace Scott}}) е английска актриса и певица. Известна е с ролите си във филмите ''[[Лимонадената банда]]'' (2011), ''[[Power Rangers (филм)|Power Rangers]]'' (2017) и ''[[Аладин (филм, 2019)|Аладин]]'' (2019).<ref name="Variety: Disney Casts Aladdin">{{cite web|url=https://variety.com/2017/film/news/aladdin-will-smith-naomi-scott-jasmine-cast-mena-massoud-d23-1202496767/|title='Aladdin': Disney Casts Will Smith, Mena Massoud, Naomi Scott|work=Variety|accessdate=16 юли 2017|date=15 July 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170715232330/http://variety.com/2017/film/news/aladdin-will-smith-naomi-scott-jasmine-cast-mena-massoud-d23-1202496767/|archivedate=15 юли 2017|dead-url=no}}</ref> == Ранен живот == Скот е родена в [[лондон]]ския квартал [[Хаунзлоу]] на 6 май 1993 г.<ref name="Metro">{{cite web|url=https://metro.co.uk/2018/10/12/naomi-scott-plays-jasmine-in-aladdin-2019-heres-her-age-previous-roles-husband-and-background-8031957/|title=Naomi Scott plays Jasmine in Aladdin 2019|website=Metro|accessdate=10 May 2019|archive-url=https://metro.co.uk/2018/10/12/naomi-scott-plays-jasmine-in-aladdin-2019-heres-her-age-previous-roles-husband-and-background-8031957/|archivedate=10 май 2019|dead-url=no}}</ref> тя идва от смесен брак. Майка ѝ, Уша, е родом от [[Уганда]], но с индийски корени. Тя емигрира в Англия като малка, където се среща с баща ѝ, Кристофър, който е англичанин.<ref name="DisneyChannelMedianet"/><ref>{{cite web|url=http://www.kidzworld.com/article/25520-lemonade-mouth-actors-talk-music-and-more|title=Lemonade Mouth Actors Talk Music and More!|last=Barker|first=Lynn|date=11 април 2011|work=Kidz World|accessdate=20 октомври 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160323071810/http://www.kidzworld.com/article/25520-lemonade-mouth-actors-talk-music-and-more|archivedate=23 март 2016|dead-url=no}}</ref> Скот има по-голям брат, Джошуа.<ref>{{cite web|url=http://thebridgechurch.org.uk/about-us/leadership/|title=Leadership – The Bridge Church|accessdate=30 април 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170329215841/http://thebridgechurch.org.uk/about-us/leadership/|archivedate=29 март 2017|dead-url=no|архив_дата=2017-03-29|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170329215841/http://thebridgechurch.org.uk/about-us/leadership/}}</ref> И двамата ѝ родители са свещеници в Уудфорд, [[Редбридж]], Североизточен Лондон.<ref>{{cite web|url=http://www.thebridgechurch.org.uk/church-woodford/leaders.htm|title=The Bridge Church Woodford|deadurl=yes|archiveurl=https://web.archive.org/web/20110907054651/http://www.thebridgechurch.org.uk/church-woodford/leaders.htm|archivedate=7 септември 2011|достъп_дата=2019-07-31|архив_дата=2011-09-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110907054651/http://www.thebridgechurch.org.uk/church-woodford/leaders.htm}}</ref> Скот е участвала в мисионерска и информационна дейност.<ref name="DisneyChannelMedianet"/> Посещава християнско училище в [[Лоутън]], [[Есекс]]. == Кариера == Скот започва певческата си кариера в младежка група към църковната на родителите си. В училище тя редовно има представления в мюзикъли и драматични постановки. По-късно е открита от британската поп певица Келе Брайън от момичешката група Eternal. Тя започва да работи с британските автори на песни и продуценти Xenomania.<ref name="DisneyChannelMedianet">{{cite web |url=http://www.disneychannelmedianet.com/web/showpage/showpage.aspx?program_id=3134438&type=scott |title=NAOMI SCOTT 'Mohini (Mo) Banarjee' |publisher=Disney Channel Medianet |accessdate=17 април 2011 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120616174018/http://www.disneychannelmedianet.com/web/showpage/showpage.aspx?program_id=3134438&type=scott |archivedate=16 юни 2012 |архив_дата=2012-06-16 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120616174018/http://www.disneychannelmedianet.com/web/showpage/showpage.aspx?program_id=3134438&type=scott }}</ref> Първата ѝ по-голяма роля като актриса е в сериалът на Дисни Ченъл ''Life Bites''. През 2010 г. играе във филма на Дисни Ченъл ''[[Лимонадената банда]]'', което е и първата ѝ роля в американска продукция.<ref>{{cite web |url=http://www.teenvogue.com/industry/blogs/entertainment/2011/04/meet-the-girls-of-lemonade-mouth-naomi-scott.html |title=Meet the Girls of Lemonade Mouth: Naomi Scott |last=Wesley |first=Tommy |date=14 април 2011 |accessdate=17 април 2011 |archive-url=https://www.webcitation.org/6AiVB9ZsR?url=http://www.teenvogue.com/blog/teen-vogue-daily/2011/04/meet-the-girls-of-lemonade-mouth-naomi-scott.html |archivedate=16 септември 2012 |dead-url=no |архив_дата=2012-10-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121004003448/http://www.teenvogue.com/blog/teen-vogue-daily/2011/04/meet-the-girls-of-lemonade-mouth-naomi-scott.html }}</ref> През същата година е избрана да участва в научнофантастичния сериал ''Terra Nova'', който започва излъчване през септември 2011 г. по [[Фокс Бродкастинг Къмпани|Fox]].<ref name=promopics>{{cite web |url=http://tvovermind.zap2it.com/fox/terra-nova/fox-unleashes-terra-nova-promo-pics/44147 |archive-url=https://web.archive.org/web/20110114052046/http://tvovermind.zap2it.com/fox/terra-nova/fox-unleashes-terra-nova-promo-pics/44147 |dead-url=yes |archivedate=14 януари 2011 |title=FOX Unleashes Terra Nova Promo Pics |author=Lachonis, Jon |date=11 януари 2011 |accessdate=17 април 2011 |архив_дата=2011-04-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110408163810/http://tvovermind.zap2it.com/fox/terra-nova/fox-unleashes-terra-nova-promo-pics/44147 }}</ref> През 2013 г. се появява в клипа към песента ''Hurricane'' на колежката си от ''Лимонадената банда'' [[Бриджит Мендлър]]. През август 2014 г. издава свой собствен [[EP]], озаглавен ''Invisible Division''.<ref name="Invisible Division iTunes">{{cite web|url=https://itunes.apple.com/br/album/invisible-division-ep/id904242224|title=Invisible Division – EP|publisher=iTunes Store|date=30 май 2011|accessdate=4 юни 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20141227142136/https://itunes.apple.com/br/album/invisible-division-ep/id904242224|archivedate=27 декември 2014|dead-url=no}}</ref> След това заснема ролята на Риоко във филма ''[[Марсианецът]]'' на [[Ридли Скот]], но нейните сцени са изрязани от крайния продукт.<ref>{{cite web|people=Jimmy Kimmel (host) Naomi Scott (guest)|title=Naomi Scott on Being in The Martian with Matt Damon|url=https://www.youtube.com/watch?v=JWo-gZGnqmM|accessdate=30 април 2017}}</ref> През октомври 2015 г. е избрана да играе ролята на Кимбърли Харт, розовият рейнджър, във филма ''[[Power Rangers (филм)|Power Rangers]]'' (2017), който е филмова адаптация на [[Пауър Рейнджърс|едноименния телевизионен сериал]]. След излизането на филма Скот е номинирана за пръв път за [[Teen Choice Awards]].<ref>{{cite web |url=http://www.comingsoon.net/movies/news/620613-naomi-scott-is-the-pink-ranger-in-lionsgates-power-rangers-reboot |title=Naomi Scott is the Pink Ranger in Lionsgate's Power Rangers Reboot! |publisher=comingsoon.net |last=Perry |first=Spencer |date=8 октомври 2015 |accessdate=9 октомври 2015 |archive-url=https://archive.is/20160125101410/http://www.comingsoon.net/movies/news/620613-naomi-scott-is-the-pink-ranger-in-lionsgates-power-rangers-reboot |archivedate=25 януари 2016 |dead-url=no }}</ref> През 2019 г. Скот влиза в ролята на принцеса [[Жасмин (Дисни)|Жасмин]] във филма ''[[Аладин (филм, 2019)|Аладин]]''.<ref>{{cite web |url=http://www.comingsoon.net/movies/news/869385-disneys-live-action-aladdin-cast-revealed |title=Disney's Live-Action Aladdin Cast Revealed! |publisher=comingsoon.net |last=Perry |first=Spencer |date=15 юли 2017 |accessdate=16 юли 2017 |archive-url=https://web.archive.org/web/20170716051556/http://www.comingsoon.net/movies/news/869385-disneys-live-action-aladdin-cast-revealed |archivedate=16 юли 2017 |dead-url=no }}</ref><ref name="accesshollywood1">{{cite web|url=https://www.accesshollywood.com/articles/aladdin-disney-announces-live-action-cast-including-will-smith-as-genie-/|title='Aladdin': Disney Announces Live-Action Cast Including Will Smith As Genie|website=Access Hollywood|accessdate=15 юли 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170717013528/http://www.accesshollywood.com/articles/aladdin-disney-announces-live-action-cast-including-will-smith-as-genie-/|archivedate=17 юли 2017|dead-url=no}}</ref> През юли 2018 г. е потвърдено, че Скот ще играе единия от трите ангела в нов филм за ''[[Ангелите на Чарли (филм, 2019)|Ангелите на Чарли]]'', режисиран от [[Елизабет Банкс]].<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2018/07/charlies-angels-kristen-stewart-naomi-scott-ella-balinska-cast-elizabeth-banks-reboot-1202432925/|title='Charlie's Angels': Kristen Stewart, Naomi Scott Confirmed With Ella Balinska Set To Star In Elizabeth Banks-Directed Reboot|website=Deadline|first=Amanda|last=N'Duka|date=26 юли 2018|accessdate=8 февруари 2019}}</ref> == Личен живот == През юни 2014 г. Наоми Скот се омъжва за футболиста [[Джордан Спенс]], след като са били заедно четири години. Двамата се запознават в църквата, където служат родителите ѝ. == Филмография == {| class="wikitable" |+ Филми |- ! Година ! Заглавие ! Роля ! class="unsortable" | Бележки |- | 2015 | ''[[33-мата]]'' | Ескарлете Спулведа | |- | 2017 | ''[[Power Rangers (филм)|Power Rangers]]'' | Кимбърли Харт / Розов рейнджър | |- | 2019 | ''[[Аладин (филм, 2019)|Аладин]]'' | Принцеса [[Жасмин (Дисни)|Жасмин]] | |- | 2019 | ''[[Новите ангели на Чарли]]'' | Елена Хофлин | |- | 2024 | ''[[Дълги разстояния]]'' | Наоми Калоуей | |- | 2024 | ''[[Усмивка 2]]'' | Скай Райли | |- |} {| class="wikitable" |+ Телевизия |- ! Година ! Заглавие ! Роля ! class="unsortable" | Бележки |- | 2008 – 2009 | ''[[Life Bites]]'' | Меган | Главна роля |- | 2011 | ''[[Лимонадената банда]]'' | Мохини „Мо“ Бенджари | Телевизионен филм |- | 2011 | ''Terra Nova'' | Мади Шанън | Главна роля |- | 2013 | ''By Any Means'' | Ванеса Веласкес | Епизод 3 |- | 2015 – 2016 | ''Lewis'' | Сахира Десай | Сезон 9 |- |} == Дискография == === EP === * ''Invisible Division'' (2014) * ''Promises'' (2016) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Скот, Наоми}} [[Категория:Родени в Лондон]] [[Категория:Английски певици]] [[Категория:Английски актриси]] [[Категория:Деца актьори]] [[Категория:Британци от африкански произход]] qeptfh3w0lp2lpqaowa08melfvqxawc 12435649 12435646 2024-12-09T11:41:49Z 89.215.227.67 /* Филмография */ 12435649 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Наоми Скот | име-оригинал = Naomi Scott | категория = актьор | описание = | портрет = Naomi Scott.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | роден-място = [[Лондон]], [[Великобритания]] | починал-място = | националност = | работил = актриса, певица | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 2008 – | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Джордан Спенс]] | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Наоми Грейс Скот''' ({{lang|en|Naomi Grace Scott}}) е английска актриса и певица. Известна е с ролите си във филмите ''[[Лимонадената банда]]'' (2011), ''[[Power Rangers (филм)|Power Rangers]]'' (2017) и ''[[Аладин (филм, 2019)|Аладин]]'' (2019).<ref name="Variety: Disney Casts Aladdin">{{cite web|url=https://variety.com/2017/film/news/aladdin-will-smith-naomi-scott-jasmine-cast-mena-massoud-d23-1202496767/|title='Aladdin': Disney Casts Will Smith, Mena Massoud, Naomi Scott|work=Variety|accessdate=16 юли 2017|date=15 July 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170715232330/http://variety.com/2017/film/news/aladdin-will-smith-naomi-scott-jasmine-cast-mena-massoud-d23-1202496767/|archivedate=15 юли 2017|dead-url=no}}</ref> == Ранен живот == Скот е родена в [[лондон]]ския квартал [[Хаунзлоу]] на 6 май 1993 г.<ref name="Metro">{{cite web|url=https://metro.co.uk/2018/10/12/naomi-scott-plays-jasmine-in-aladdin-2019-heres-her-age-previous-roles-husband-and-background-8031957/|title=Naomi Scott plays Jasmine in Aladdin 2019|website=Metro|accessdate=10 May 2019|archive-url=https://metro.co.uk/2018/10/12/naomi-scott-plays-jasmine-in-aladdin-2019-heres-her-age-previous-roles-husband-and-background-8031957/|archivedate=10 май 2019|dead-url=no}}</ref> тя идва от смесен брак. Майка ѝ, Уша, е родом от [[Уганда]], но с индийски корени. Тя емигрира в Англия като малка, където се среща с баща ѝ, Кристофър, който е англичанин.<ref name="DisneyChannelMedianet"/><ref>{{cite web|url=http://www.kidzworld.com/article/25520-lemonade-mouth-actors-talk-music-and-more|title=Lemonade Mouth Actors Talk Music and More!|last=Barker|first=Lynn|date=11 април 2011|work=Kidz World|accessdate=20 октомври 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160323071810/http://www.kidzworld.com/article/25520-lemonade-mouth-actors-talk-music-and-more|archivedate=23 март 2016|dead-url=no}}</ref> Скот има по-голям брат, Джошуа.<ref>{{cite web|url=http://thebridgechurch.org.uk/about-us/leadership/|title=Leadership – The Bridge Church|accessdate=30 април 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170329215841/http://thebridgechurch.org.uk/about-us/leadership/|archivedate=29 март 2017|dead-url=no|архив_дата=2017-03-29|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170329215841/http://thebridgechurch.org.uk/about-us/leadership/}}</ref> И двамата ѝ родители са свещеници в Уудфорд, [[Редбридж]], Североизточен Лондон.<ref>{{cite web|url=http://www.thebridgechurch.org.uk/church-woodford/leaders.htm|title=The Bridge Church Woodford|deadurl=yes|archiveurl=https://web.archive.org/web/20110907054651/http://www.thebridgechurch.org.uk/church-woodford/leaders.htm|archivedate=7 септември 2011|достъп_дата=2019-07-31|архив_дата=2011-09-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110907054651/http://www.thebridgechurch.org.uk/church-woodford/leaders.htm}}</ref> Скот е участвала в мисионерска и информационна дейност.<ref name="DisneyChannelMedianet"/> Посещава християнско училище в [[Лоутън]], [[Есекс]]. == Кариера == Скот започва певческата си кариера в младежка група към църковната на родителите си. В училище тя редовно има представления в мюзикъли и драматични постановки. По-късно е открита от британската поп певица Келе Брайън от момичешката група Eternal. Тя започва да работи с британските автори на песни и продуценти Xenomania.<ref name="DisneyChannelMedianet">{{cite web |url=http://www.disneychannelmedianet.com/web/showpage/showpage.aspx?program_id=3134438&type=scott |title=NAOMI SCOTT 'Mohini (Mo) Banarjee' |publisher=Disney Channel Medianet |accessdate=17 април 2011 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120616174018/http://www.disneychannelmedianet.com/web/showpage/showpage.aspx?program_id=3134438&type=scott |archivedate=16 юни 2012 |архив_дата=2012-06-16 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120616174018/http://www.disneychannelmedianet.com/web/showpage/showpage.aspx?program_id=3134438&type=scott }}</ref> Първата ѝ по-голяма роля като актриса е в сериалът на Дисни Ченъл ''Life Bites''. През 2010 г. играе във филма на Дисни Ченъл ''[[Лимонадената банда]]'', което е и първата ѝ роля в американска продукция.<ref>{{cite web |url=http://www.teenvogue.com/industry/blogs/entertainment/2011/04/meet-the-girls-of-lemonade-mouth-naomi-scott.html |title=Meet the Girls of Lemonade Mouth: Naomi Scott |last=Wesley |first=Tommy |date=14 април 2011 |accessdate=17 април 2011 |archive-url=https://www.webcitation.org/6AiVB9ZsR?url=http://www.teenvogue.com/blog/teen-vogue-daily/2011/04/meet-the-girls-of-lemonade-mouth-naomi-scott.html |archivedate=16 септември 2012 |dead-url=no |архив_дата=2012-10-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121004003448/http://www.teenvogue.com/blog/teen-vogue-daily/2011/04/meet-the-girls-of-lemonade-mouth-naomi-scott.html }}</ref> През същата година е избрана да участва в научнофантастичния сериал ''Terra Nova'', който започва излъчване през септември 2011 г. по [[Фокс Бродкастинг Къмпани|Fox]].<ref name=promopics>{{cite web |url=http://tvovermind.zap2it.com/fox/terra-nova/fox-unleashes-terra-nova-promo-pics/44147 |archive-url=https://web.archive.org/web/20110114052046/http://tvovermind.zap2it.com/fox/terra-nova/fox-unleashes-terra-nova-promo-pics/44147 |dead-url=yes |archivedate=14 януари 2011 |title=FOX Unleashes Terra Nova Promo Pics |author=Lachonis, Jon |date=11 януари 2011 |accessdate=17 април 2011 |архив_дата=2011-04-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110408163810/http://tvovermind.zap2it.com/fox/terra-nova/fox-unleashes-terra-nova-promo-pics/44147 }}</ref> През 2013 г. се появява в клипа към песента ''Hurricane'' на колежката си от ''Лимонадената банда'' [[Бриджит Мендлър]]. През август 2014 г. издава свой собствен [[EP]], озаглавен ''Invisible Division''.<ref name="Invisible Division iTunes">{{cite web|url=https://itunes.apple.com/br/album/invisible-division-ep/id904242224|title=Invisible Division – EP|publisher=iTunes Store|date=30 май 2011|accessdate=4 юни 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20141227142136/https://itunes.apple.com/br/album/invisible-division-ep/id904242224|archivedate=27 декември 2014|dead-url=no}}</ref> След това заснема ролята на Риоко във филма ''[[Марсианецът]]'' на [[Ридли Скот]], но нейните сцени са изрязани от крайния продукт.<ref>{{cite web|people=Jimmy Kimmel (host) Naomi Scott (guest)|title=Naomi Scott on Being in The Martian with Matt Damon|url=https://www.youtube.com/watch?v=JWo-gZGnqmM|accessdate=30 април 2017}}</ref> През октомври 2015 г. е избрана да играе ролята на Кимбърли Харт, розовият рейнджър, във филма ''[[Power Rangers (филм)|Power Rangers]]'' (2017), който е филмова адаптация на [[Пауър Рейнджърс|едноименния телевизионен сериал]]. След излизането на филма Скот е номинирана за пръв път за [[Teen Choice Awards]].<ref>{{cite web |url=http://www.comingsoon.net/movies/news/620613-naomi-scott-is-the-pink-ranger-in-lionsgates-power-rangers-reboot |title=Naomi Scott is the Pink Ranger in Lionsgate's Power Rangers Reboot! |publisher=comingsoon.net |last=Perry |first=Spencer |date=8 октомври 2015 |accessdate=9 октомври 2015 |archive-url=https://archive.is/20160125101410/http://www.comingsoon.net/movies/news/620613-naomi-scott-is-the-pink-ranger-in-lionsgates-power-rangers-reboot |archivedate=25 януари 2016 |dead-url=no }}</ref> През 2019 г. Скот влиза в ролята на принцеса [[Жасмин (Дисни)|Жасмин]] във филма ''[[Аладин (филм, 2019)|Аладин]]''.<ref>{{cite web |url=http://www.comingsoon.net/movies/news/869385-disneys-live-action-aladdin-cast-revealed |title=Disney's Live-Action Aladdin Cast Revealed! |publisher=comingsoon.net |last=Perry |first=Spencer |date=15 юли 2017 |accessdate=16 юли 2017 |archive-url=https://web.archive.org/web/20170716051556/http://www.comingsoon.net/movies/news/869385-disneys-live-action-aladdin-cast-revealed |archivedate=16 юли 2017 |dead-url=no }}</ref><ref name="accesshollywood1">{{cite web|url=https://www.accesshollywood.com/articles/aladdin-disney-announces-live-action-cast-including-will-smith-as-genie-/|title='Aladdin': Disney Announces Live-Action Cast Including Will Smith As Genie|website=Access Hollywood|accessdate=15 юли 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170717013528/http://www.accesshollywood.com/articles/aladdin-disney-announces-live-action-cast-including-will-smith-as-genie-/|archivedate=17 юли 2017|dead-url=no}}</ref> През юли 2018 г. е потвърдено, че Скот ще играе единия от трите ангела в нов филм за ''[[Ангелите на Чарли (филм, 2019)|Ангелите на Чарли]]'', режисиран от [[Елизабет Банкс]].<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2018/07/charlies-angels-kristen-stewart-naomi-scott-ella-balinska-cast-elizabeth-banks-reboot-1202432925/|title='Charlie's Angels': Kristen Stewart, Naomi Scott Confirmed With Ella Balinska Set To Star In Elizabeth Banks-Directed Reboot|website=Deadline|first=Amanda|last=N'Duka|date=26 юли 2018|accessdate=8 февруари 2019}}</ref> == Личен живот == През юни 2014 г. Наоми Скот се омъжва за футболиста [[Джордан Спенс]], след като са били заедно четири години. Двамата се запознават в църквата, където служат родителите ѝ. == Филмография == {| class="wikitable" |+ Филми |- ! Година ! Заглавие ! Роля ! class="unsortable" | Бележки |- | 2015 | ''[[33-мата]]'' | Ескарлете Спулведа | |- | 2017 | ''[[Power Rangers (филм)|Power Rangers]]'' | Кимбърли Харт / Розов рейнджър | |- | 2019 | ''[[Аладин (филм, 2019)|Аладин]]'' | Принцеса [[Жасмин (Дисни)|Жасмин]] | |- | 2019 | ''[[Новите ангели на Чарли]]'' | Елена Хофлин | |- | 2024 | ''[[Дълги разстояния]]'' | Наоми Калоуей | |- | 2024 | ''[[Усмивка 2]]'' | Скай Райли | |- | | ''[[Магьосници!]]'' | Неизвестна | Завършен |- |} {| class="wikitable" |+ Телевизия |- ! Година ! Заглавие ! Роля ! class="unsortable" | Бележки |- | 2008 – 2009 | ''[[Life Bites]]'' | Меган | Главна роля |- | 2011 | ''[[Лимонадената банда]]'' | Мохини „Мо“ Бенджари | Телевизионен филм |- | 2011 | ''Terra Nova'' | Мади Шанън | Главна роля |- | 2013 | ''By Any Means'' | Ванеса Веласкес | Епизод 3 |- | 2015 – 2016 | ''Lewis'' | Сахира Десай | Сезон 9 |- |} == Дискография == === EP === * ''Invisible Division'' (2014) * ''Promises'' (2016) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Скот, Наоми}} [[Категория:Родени в Лондон]] [[Категория:Английски певици]] [[Категория:Английски актриси]] [[Категория:Деца актьори]] [[Категория:Британци от африкански произход]] ad8rk2m0ikyll6jcd8379bldmadt51d 12435654 12435649 2024-12-09T11:43:11Z 89.215.227.67 /* Филмография */ 12435654 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Наоми Скот | име-оригинал = Naomi Scott | категория = актьор | описание = | портрет = Naomi Scott.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | роден-място = [[Лондон]], [[Великобритания]] | починал-място = | националност = | работил = актриса, певица | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 2008 – | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Джордан Спенс]] | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Наоми Грейс Скот''' ({{lang|en|Naomi Grace Scott}}) е английска актриса и певица. Известна е с ролите си във филмите ''[[Лимонадената банда]]'' (2011), ''[[Power Rangers (филм)|Power Rangers]]'' (2017) и ''[[Аладин (филм, 2019)|Аладин]]'' (2019).<ref name="Variety: Disney Casts Aladdin">{{cite web|url=https://variety.com/2017/film/news/aladdin-will-smith-naomi-scott-jasmine-cast-mena-massoud-d23-1202496767/|title='Aladdin': Disney Casts Will Smith, Mena Massoud, Naomi Scott|work=Variety|accessdate=16 юли 2017|date=15 July 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170715232330/http://variety.com/2017/film/news/aladdin-will-smith-naomi-scott-jasmine-cast-mena-massoud-d23-1202496767/|archivedate=15 юли 2017|dead-url=no}}</ref> == Ранен живот == Скот е родена в [[лондон]]ския квартал [[Хаунзлоу]] на 6 май 1993 г.<ref name="Metro">{{cite web|url=https://metro.co.uk/2018/10/12/naomi-scott-plays-jasmine-in-aladdin-2019-heres-her-age-previous-roles-husband-and-background-8031957/|title=Naomi Scott plays Jasmine in Aladdin 2019|website=Metro|accessdate=10 May 2019|archive-url=https://metro.co.uk/2018/10/12/naomi-scott-plays-jasmine-in-aladdin-2019-heres-her-age-previous-roles-husband-and-background-8031957/|archivedate=10 май 2019|dead-url=no}}</ref> тя идва от смесен брак. Майка ѝ, Уша, е родом от [[Уганда]], но с индийски корени. Тя емигрира в Англия като малка, където се среща с баща ѝ, Кристофър, който е англичанин.<ref name="DisneyChannelMedianet"/><ref>{{cite web|url=http://www.kidzworld.com/article/25520-lemonade-mouth-actors-talk-music-and-more|title=Lemonade Mouth Actors Talk Music and More!|last=Barker|first=Lynn|date=11 април 2011|work=Kidz World|accessdate=20 октомври 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160323071810/http://www.kidzworld.com/article/25520-lemonade-mouth-actors-talk-music-and-more|archivedate=23 март 2016|dead-url=no}}</ref> Скот има по-голям брат, Джошуа.<ref>{{cite web|url=http://thebridgechurch.org.uk/about-us/leadership/|title=Leadership – The Bridge Church|accessdate=30 април 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170329215841/http://thebridgechurch.org.uk/about-us/leadership/|archivedate=29 март 2017|dead-url=no|архив_дата=2017-03-29|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170329215841/http://thebridgechurch.org.uk/about-us/leadership/}}</ref> И двамата ѝ родители са свещеници в Уудфорд, [[Редбридж]], Североизточен Лондон.<ref>{{cite web|url=http://www.thebridgechurch.org.uk/church-woodford/leaders.htm|title=The Bridge Church Woodford|deadurl=yes|archiveurl=https://web.archive.org/web/20110907054651/http://www.thebridgechurch.org.uk/church-woodford/leaders.htm|archivedate=7 септември 2011|достъп_дата=2019-07-31|архив_дата=2011-09-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110907054651/http://www.thebridgechurch.org.uk/church-woodford/leaders.htm}}</ref> Скот е участвала в мисионерска и информационна дейност.<ref name="DisneyChannelMedianet"/> Посещава християнско училище в [[Лоутън]], [[Есекс]]. == Кариера == Скот започва певческата си кариера в младежка група към църковната на родителите си. В училище тя редовно има представления в мюзикъли и драматични постановки. По-късно е открита от британската поп певица Келе Брайън от момичешката група Eternal. Тя започва да работи с британските автори на песни и продуценти Xenomania.<ref name="DisneyChannelMedianet">{{cite web |url=http://www.disneychannelmedianet.com/web/showpage/showpage.aspx?program_id=3134438&type=scott |title=NAOMI SCOTT 'Mohini (Mo) Banarjee' |publisher=Disney Channel Medianet |accessdate=17 април 2011 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120616174018/http://www.disneychannelmedianet.com/web/showpage/showpage.aspx?program_id=3134438&type=scott |archivedate=16 юни 2012 |архив_дата=2012-06-16 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120616174018/http://www.disneychannelmedianet.com/web/showpage/showpage.aspx?program_id=3134438&type=scott }}</ref> Първата ѝ по-голяма роля като актриса е в сериалът на Дисни Ченъл ''Life Bites''. През 2010 г. играе във филма на Дисни Ченъл ''[[Лимонадената банда]]'', което е и първата ѝ роля в американска продукция.<ref>{{cite web |url=http://www.teenvogue.com/industry/blogs/entertainment/2011/04/meet-the-girls-of-lemonade-mouth-naomi-scott.html |title=Meet the Girls of Lemonade Mouth: Naomi Scott |last=Wesley |first=Tommy |date=14 април 2011 |accessdate=17 април 2011 |archive-url=https://www.webcitation.org/6AiVB9ZsR?url=http://www.teenvogue.com/blog/teen-vogue-daily/2011/04/meet-the-girls-of-lemonade-mouth-naomi-scott.html |archivedate=16 септември 2012 |dead-url=no |архив_дата=2012-10-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121004003448/http://www.teenvogue.com/blog/teen-vogue-daily/2011/04/meet-the-girls-of-lemonade-mouth-naomi-scott.html }}</ref> През същата година е избрана да участва в научнофантастичния сериал ''Terra Nova'', който започва излъчване през септември 2011 г. по [[Фокс Бродкастинг Къмпани|Fox]].<ref name=promopics>{{cite web |url=http://tvovermind.zap2it.com/fox/terra-nova/fox-unleashes-terra-nova-promo-pics/44147 |archive-url=https://web.archive.org/web/20110114052046/http://tvovermind.zap2it.com/fox/terra-nova/fox-unleashes-terra-nova-promo-pics/44147 |dead-url=yes |archivedate=14 януари 2011 |title=FOX Unleashes Terra Nova Promo Pics |author=Lachonis, Jon |date=11 януари 2011 |accessdate=17 април 2011 |архив_дата=2011-04-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110408163810/http://tvovermind.zap2it.com/fox/terra-nova/fox-unleashes-terra-nova-promo-pics/44147 }}</ref> През 2013 г. се появява в клипа към песента ''Hurricane'' на колежката си от ''Лимонадената банда'' [[Бриджит Мендлър]]. През август 2014 г. издава свой собствен [[EP]], озаглавен ''Invisible Division''.<ref name="Invisible Division iTunes">{{cite web|url=https://itunes.apple.com/br/album/invisible-division-ep/id904242224|title=Invisible Division – EP|publisher=iTunes Store|date=30 май 2011|accessdate=4 юни 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20141227142136/https://itunes.apple.com/br/album/invisible-division-ep/id904242224|archivedate=27 декември 2014|dead-url=no}}</ref> След това заснема ролята на Риоко във филма ''[[Марсианецът]]'' на [[Ридли Скот]], но нейните сцени са изрязани от крайния продукт.<ref>{{cite web|people=Jimmy Kimmel (host) Naomi Scott (guest)|title=Naomi Scott on Being in The Martian with Matt Damon|url=https://www.youtube.com/watch?v=JWo-gZGnqmM|accessdate=30 април 2017}}</ref> През октомври 2015 г. е избрана да играе ролята на Кимбърли Харт, розовият рейнджър, във филма ''[[Power Rangers (филм)|Power Rangers]]'' (2017), който е филмова адаптация на [[Пауър Рейнджърс|едноименния телевизионен сериал]]. След излизането на филма Скот е номинирана за пръв път за [[Teen Choice Awards]].<ref>{{cite web |url=http://www.comingsoon.net/movies/news/620613-naomi-scott-is-the-pink-ranger-in-lionsgates-power-rangers-reboot |title=Naomi Scott is the Pink Ranger in Lionsgate's Power Rangers Reboot! |publisher=comingsoon.net |last=Perry |first=Spencer |date=8 октомври 2015 |accessdate=9 октомври 2015 |archive-url=https://archive.is/20160125101410/http://www.comingsoon.net/movies/news/620613-naomi-scott-is-the-pink-ranger-in-lionsgates-power-rangers-reboot |archivedate=25 януари 2016 |dead-url=no }}</ref> През 2019 г. Скот влиза в ролята на принцеса [[Жасмин (Дисни)|Жасмин]] във филма ''[[Аладин (филм, 2019)|Аладин]]''.<ref>{{cite web |url=http://www.comingsoon.net/movies/news/869385-disneys-live-action-aladdin-cast-revealed |title=Disney's Live-Action Aladdin Cast Revealed! |publisher=comingsoon.net |last=Perry |first=Spencer |date=15 юли 2017 |accessdate=16 юли 2017 |archive-url=https://web.archive.org/web/20170716051556/http://www.comingsoon.net/movies/news/869385-disneys-live-action-aladdin-cast-revealed |archivedate=16 юли 2017 |dead-url=no }}</ref><ref name="accesshollywood1">{{cite web|url=https://www.accesshollywood.com/articles/aladdin-disney-announces-live-action-cast-including-will-smith-as-genie-/|title='Aladdin': Disney Announces Live-Action Cast Including Will Smith As Genie|website=Access Hollywood|accessdate=15 юли 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170717013528/http://www.accesshollywood.com/articles/aladdin-disney-announces-live-action-cast-including-will-smith-as-genie-/|archivedate=17 юли 2017|dead-url=no}}</ref> През юли 2018 г. е потвърдено, че Скот ще играе единия от трите ангела в нов филм за ''[[Ангелите на Чарли (филм, 2019)|Ангелите на Чарли]]'', режисиран от [[Елизабет Банкс]].<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2018/07/charlies-angels-kristen-stewart-naomi-scott-ella-balinska-cast-elizabeth-banks-reboot-1202432925/|title='Charlie's Angels': Kristen Stewart, Naomi Scott Confirmed With Ella Balinska Set To Star In Elizabeth Banks-Directed Reboot|website=Deadline|first=Amanda|last=N'Duka|date=26 юли 2018|accessdate=8 февруари 2019}}</ref> == Личен живот == През юни 2014 г. Наоми Скот се омъжва за футболиста [[Джордан Спенс]], след като са били заедно четири години. Двамата се запознават в църквата, където служат родителите ѝ. == Филмография == {| class="wikitable" |+ Филми |- ! Година ! Заглавие ! Роля ! class="unsortable" | Бележки |- | 2015 | ''[[33-мата]]'' | Ескарлете Спулведа | |- | 2017 | ''[[Power Rangers (филм)|Power Rangers]]'' | Кимбърли Харт / Розов рейнджър | |- | 2019 | ''[[Аладин (филм, 2019)|Аладин]]'' | Принцеса [[Жасмин (Дисни)|Жасмин]] | |- | 2019 | ''[[Новите ангели на Чарли]]'' | Елена Хофлин | |- | 2024 | ''[[Дълги разстояния]]'' | Наоми Калоуей | |- | 2024 | ''[[Усмивка 2]]'' | Скай Райли | |- | 2025 | ''[[Вечно завръщане]]'' | Кас | ''Пост-продукция'' |- | | ''[[Магьосници!]]'' | Неизвестна | ''Завършен'' |- |} {| class="wikitable" |+ Телевизия |- ! Година ! Заглавие ! Роля ! class="unsortable" | Бележки |- | 2008 – 2009 | ''[[Life Bites]]'' | Меган | Главна роля |- | 2011 | ''[[Лимонадената банда]]'' | Мохини „Мо“ Бенджари | Телевизионен филм |- | 2011 | ''Terra Nova'' | Мади Шанън | Главна роля |- | 2013 | ''By Any Means'' | Ванеса Веласкес | Епизод 3 |- | 2015 – 2016 | ''Lewis'' | Сахира Десай | Сезон 9 |- |} == Дискография == === EP === * ''Invisible Division'' (2014) * ''Promises'' (2016) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Скот, Наоми}} [[Категория:Родени в Лондон]] [[Категория:Английски певици]] [[Категория:Английски актриси]] [[Категория:Деца актьори]] [[Категория:Британци от африкански произход]] 6dnc71vpt2wcjpbbiuqr2v7unytlnyc 0 730365 12435234 11925303 2024-12-08T20:02:00Z Dbalinov 31332 премахната излишна свързваща дума 12435234 wikitext text/x-wiki {{Личност|дипломат | име = | име-оригинал = | категория = | описание = | портрет = Президент України Петро Порошенко та посол Болгарії Коджабашев Костадин Ташев.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | роден-място = | починал-място = | националност = | вложки = }} '''Костадин Ташев Коджабашев''' е български [[дипломат]]. Извънреден и пълномощен посланик на [[Република България]] в [[Светия престол]].<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=195943&fbclid=IwAR0VClXQHiQ31NptCjhLFJGfj-ykoH_rPlGPFuvrxf2McAeU8yjf6xoryy8 Указ № 74 за назначаване на Костадин Ташев Коджабашев за извънреден и пълномощен посланик на Република България при Светия престол със седалище във Ватикана]</ref> == Биография == Роден на 5 март 1962 г., Смолян. Специализации: Кралска дипломатическа академия, гр. [[Мадрид]], [[Кралство Испания]]; Институт за международни отношения „Клингендал“, гр. [[Хага]], [[Нидерландия]].<ref>[https://www.mfa.bg/embassies/ukraine/2085 Украйна, Киев, Посолство на Република България]</ref> Октомври 1989 г. – Постъпва на работа в МВнР Декември 1989 г. – септември 2006 г. – Аташе в посолството на Р България в [[Лагос]], [[Нигерия]]; 3-ти/2-ри секретар в посолството на Република България в [[Хараре]], [[Зимбабве]]; 1-ви секретар/съветник в посолството на Р България в [[Рим]], [[Италия]] и заместник-ръководител на мисията; съветник/пълномощен министър в посолството на [[България]] в [[Мадрид]], [[Кралство Испания]] и заместник-ръководител на мисията. Октомври 1989 – юни 2009 г. – Експерт в отдел „Латинска Америка“ и управление „Международни организации“, началник отдел „Латинска Америка“ в управление „Азия, Африка, Латинска Америка и Австралия“, заместник-началник и и. д. началник на управление „[[НАТО]] и въпроси на сигурността“, началник отдел „Латинска Америка“ в дирекция „Америка“. Юни 2009 г. – юни 2012 г. – Генерален консул на Република България във [[Валенсия]], [[Кралство Испания]]<ref>[http://www.novaduma.com/0006419-Генералният-консул-във-Валенсия-е-предложен-за-посланик-в-Мадрид.html Генералният консул във Валенсия е предложен за посланик в Мадрид]</ref>. Юни 2012 г. – декември 2016 г. – Извънреден и пълномощен посланик на [[Република България]] в Кралство Испания и Княжество [[Андора]] (седалище [[Мадрид]]) Декември 2016 г. – март 2019 г. – Генерален директор на Генерална дирекция „Двустранни отношения" От 19 март 2019 година е посланик в [[Украйна]], а от 9 юни 2023 година - във [[Ватикан]]а. == Награди == * Испански Кралски орден „Изабел Католика“ от Крал Филип VI (2017 г.) == Източници == <references /> {{Отношения между България и Украйна}} {{Портал|Биографии|Политика|България}} {{СОРТКАТ:Коджабашев, Костадин}} [[Категория:Посланици на България в Испания]] [[Категория:Посланици на България в Украйна]] [[Категория:Родени в Смолян]] [[Категория:Посланици на България във Ватикана]] ny863lszi5g73pyc1mrzzubpx2rc0vw 4 730756 12435331 12434766 2024-12-08T22:04:22Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка 12435331 wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Детройт Уийлс|Детройт Уийлс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Детройт Уийлс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Детройт Уийлс|action=history}} история]) || 2024-06-23 10:35:29 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Магическо момиче|Магическо момиче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Магическо момиче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Магическо момиче|action=history}} история]) || 2024-06-30 13:33:34 || {{потребител|R Green16}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Ема Бът|Ема Бът]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ема Бът}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ема Бът|action=history}} история]) || 2024-07-01 11:47:04 || {{потребител|Kukata kuk}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Ян Мандърборо|Ян Мандърборо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ян Мандърборо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ян Мандърборо|action=history}} история]) || 2024-07-02 12:19:35 || {{потребител|Yavor Minchaka}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Роб рой|Роб рой]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Роб рой}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Роб рой|action=history}} история]) || 2024-07-04 07:16:56 || {{потребител|78.83.50.68}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден|Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден|action=history}} история]) || 2024-07-04 15:59:35 || {{потребител|88.80.122.53}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Орден на магарешкия трън|Орден на магарешкия трън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Орден на магарешкия трън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Орден на магарешкия трън|action=history}} история]) || 2024-07-04 16:00:22 || {{потребител|88.80.122.53}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Алпер Чочев|Алпер Чочев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алпер Чочев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алпер Чочев|action=history}} история]) || 2024-07-08 07:44:21 || {{потребител|Alexa Alexa Knows}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Тавкри|Тавкри]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тавкри}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тавкри|action=history}} история]) || 2024-07-10 08:33:46 || {{потребител|37.63.26.176}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Ивелин Иванов (политик)|Ивелин Иванов (политик)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ивелин Иванов (политик)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ивелин Иванов (политик)|action=history}} история]) || 2024-07-10 12:04:04 || {{потребител|2A01:5A8:30A:B3D3:6011:F2ED:6F84:E441}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Код: Олимп|Код: Олимп]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Код: Олимп}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Код: Олимп|action=history}} история]) || 2024-07-11 10:44:08 || {{потребител|Жасмина92}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Безсмислена песен|Безсмислена песен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безсмислена песен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безсмислена песен|action=history}} история]) || 2024-07-12 08:57:34 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Джо Тейлър|Джо Тейлър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джо Тейлър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джо Тейлър|action=history}} история]) || 2024-07-12 23:01:04 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)|Георги Бенковски (стадион, Костиброд)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)|action=history}} история]) || 2024-07-14 14:21:34 || {{потребител|91.196.224.130}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Биниам Гирмай|Биниам Гирмай]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биниам Гирмай}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биниам Гирмай|action=history}} история]) || 2024-07-15 12:48:05 || {{потребител|Мани8}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Момир Булатович|Момир Булатович]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Момир Булатович}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Момир Булатович|action=history}} история]) || 2024-07-15 20:13:49 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Гризи и леммингите|Гризи и леммингите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гризи и леммингите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гризи и леммингите|action=history}} история]) || 2024-07-17 07:34:01 || {{потребител|GrizzyandLemmings68}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Васил Христов (журналист)|Васил Христов (журналист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Христов (журналист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Христов (журналист)|action=history}} история]) || 2024-07-17 15:37:27 || {{потребител|LachezarSyarov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Перхаби|Перхаби]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Перхаби}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Перхаби|action=history}} история]) || 2024-07-18 11:10:44 || {{потребител|78.154.13.50}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Биляна Кавалска|Биляна Кавалска]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биляна Кавалска}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биляна Кавалска|action=history}} история]) || 2024-07-22 16:23:34 || {{потребител|Червен Фен}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Мохамад Мохбер|Мохамад Мохбер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мохамад Мохбер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мохамад Мохбер|action=history}} история]) || 2024-07-22 17:14:48 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Саид Джалили|Саид Джалили]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Саид Джалили}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Саид Джалили|action=history}} история]) || 2024-07-23 20:56:08 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Черно море (хотел във Варна)|Черно море (хотел във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Черно море (хотел във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Черно море (хотел във Варна)|action=history}} история]) || 2024-07-24 17:57:19 || {{потребител|94.190.173.155}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм|Национална информационна агенция БГ Туризъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм|action=history}} история]) || 2024-07-26 09:32:59 || {{потребител|JovGoj}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Васил Ранков (икономист)|Васил Ранков (икономист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Ранков (икономист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Ранков (икономист)|action=history}} история]) || 2024-07-27 17:49:21 || {{потребител|Александър Ганчев}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Пърси Джаксън|Пърси Джаксън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пърси Джаксън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пърси Джаксън|action=history}} история]) || 2024-07-28 07:44:16 || {{потребител|151.237.111.158}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година|Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година|action=history}} история]) || 2024-07-28 13:26:27 || {{потребител|Wolfking08}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Книговище|Книговище]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Книговище}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Книговище|action=history}} история]) || 2024-07-28 14:38:34 || {{потребител|Antoanetabaeva}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Градска игра|Градска игра]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Градска игра}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Градска игра|action=history}} история]) || 2024-07-28 14:41:44 || {{потребител|RayaDimova}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян|Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян|action=history}} история]) || 2024-07-29 12:39:12 || {{потребител|Hripsime Erniasyan}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Гюленку|Гюленку]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гюленку}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гюленку|action=history}} история]) || 2024-07-29 21:29:25 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Башъбююк|Башъбююк]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Башъбююк}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Башъбююк|action=history}} история]) || 2024-07-29 21:30:03 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Гирне|Гирне]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гирне}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гирне|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:03:04 || {{потребител|37.63.5.216}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Йеничамлъджа|Йеничамлъджа]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Йеничамлъджа}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Йеничамлъджа|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:03:21 || {{потребител|37.63.5.216}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Бригада „Логистика“|Бригада „Логистика“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бригада „Логистика“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бригада „Логистика“|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:11:54 || {{потребител|Tilovak 79}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Денизкьошклер|Денизкьошклер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Денизкьошклер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Денизкьошклер|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:58:15 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Тюркали|Тюркали]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тюркали}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тюркали|action=history}} история]) || 2024-07-30 08:08:33 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Абасага|Абасага]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Абасага}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Абасага|action=history}} история]) || 2024-07-30 09:53:20 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Балмумджу|Балмумджу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Балмумджу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Балмумджу|action=history}} история]) || 2024-07-30 09:58:06 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Джиханнюма|Джиханнюма]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джиханнюма}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джиханнюма|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:44 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Конаклар|Конаклар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конаклар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конаклар|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:51 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Кюлтюр|Кюлтюр]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кюлтюр}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кюлтюр|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:57 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Левазъм|Левазъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Левазъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Левазъм|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:02 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Мурадийе|Мурадийе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мурадийе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мурадийе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:08 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Нисбетийе|Нисбетийе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Нисбетийе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Нисбетийе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:16 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Чамлъбахче|Чамлъбахче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Чамлъбахче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Чамлъбахче|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:39 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Согуксу|Согуксу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Согуксу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Согуксу|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:40 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дереагзъ|Дереагзъ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дереагзъ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дереагзъ|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Бююкшехир|Бююкшехир]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бююкшехир}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бююкшехир|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:39 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Баръш (квартал)|Баръш (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Баръш (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Баръш (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:48 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Каваклъ (квартал)|Каваклъ (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Каваклъ (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Каваклъ (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:21:10 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Мармара (квартал)|Мармара (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мармара (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мармара (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:31:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Сахил|Сахил]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сахил}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сахил|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:31:48 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Берекетзаде|Берекетзаде]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Берекетзаде}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Берекетзаде|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:40:28 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Коджатепе (квартал)|Коджатепе (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Коджатепе (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Коджатепе (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:52:24 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Бююкчекмедже (езеро)|Бююкчекмедже (езеро)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бююкчекмедже (езеро)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бююкчекмедже (езеро)|action=history}} история]) || 2024-07-30 19:22:38 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дурусу (езеро)|Дурусу (езеро)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дурусу (езеро)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дурусу (езеро)|action=history}} история]) || 2024-07-30 19:23:14 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Павел Смолички|Павел Смолички]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Павел Смолички}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Павел Смолички|action=history}} история]) || 2024-07-31 07:24:37 || {{потребител|Mariaakoritskaa}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Къщата на Инфлуенсърите|Къщата на Инфлуенсърите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Къщата на Инфлуенсърите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Къщата на Инфлуенсърите|action=history}} история]) || 2024-08-01 17:55:30 || {{потребител|Demona84}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Провинция (телевизионен канал)|Провинция (телевизионен канал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Провинция (телевизионен канал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Провинция (телевизионен канал)|action=history}} история]) || 2024-08-02 12:05:18 || {{потребител|Romanovich2008}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Варшавска овчарка|Варшавска овчарка]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Варшавска овчарка}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Варшавска овчарка|action=history}} история]) || 2024-08-02 13:48:37 || {{потребител|Mariakavlakova}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Първи канал «Евразия»|Първи канал «Евразия»]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Първи канал «Евразия»}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Първи канал «Евразия»|action=history}} история]) || 2024-08-05 07:41:38 || {{потребител|Romanovich2008}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)|Ганчо Ганчев (български финансист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)|action=history}} история]) || 2024-08-05 19:17:48 || {{потребител|MikaGanch}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Туристически Свят|Туристически Свят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Туристически Свят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Туристически Свят|action=history}} история]) || 2024-08-06 15:52:28 || {{потребител|Turistite}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Okey|Okey]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Okey}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Okey|action=history}} история]) || 2024-08-07 12:25:57 || {{потребител|31.223.9.250}} || [[Специални:Приноси/31.223.14.28|31.223.14.28]] 07:02, 11 август 2024 (UTC) |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Антоанета Георгиева - Тони|Антоанета Георгиева - Тони]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Георгиева - Тони}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Георгиева - Тони|action=history}} история]) || 2024-08-08 16:09:14 || {{потребител|Antiohov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Андрей Ангелов|Андрей Ангелов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Андрей Ангелов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Андрей Ангелов|action=history}} история]) || 2024-08-09 16:51:41 || {{потребител|Svetlazlateva}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Васил Николаев Киров|Васил Николаев Киров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Николаев Киров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Николаев Киров|action=history}} история]) || 2024-08-11 11:47:32 || {{потребител|Mraktheridgeback}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Тракийски териер|Тракийски териер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тракийски териер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тракийски териер|action=history}} история]) || 2024-08-12 14:47:42 || {{потребител|185.97.74.151}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Диян Димитров|Диян Димитров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Диян Димитров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Диян Димитров|action=history}} история]) || 2024-08-12 21:02:29 || {{потребител|Bandidko 17}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Света Троица (Говедарци)|Света Троица (Говедарци)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Света Троица (Говедарци)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Света Троица (Говедарци)|action=history}} история]) || 2024-08-15 13:48:21 || {{потребител|213.214.88.87}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Кирил Евтимов|Кирил Евтимов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кирил Евтимов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кирил Евтимов|action=history}} история]) || 2024-08-17 00:50:03 || {{потребител|Kaloyan Vodenicharov}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев|Димитър Георгиев Мавродиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев|action=history}} история]) || 2024-08-17 09:26:56 || {{потребител|Georgi Mavrodiev}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Mortal Kombat 11|Mortal Kombat 11]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Mortal Kombat 11}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Mortal Kombat 11|action=history}} история]) || 2024-08-17 10:29:54 || {{потребител|Rehzopler}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Димитрина Георгиева Петрова|Димитрина Георгиева Петрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитрина Георгиева Петрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитрина Георгиева Петрова|action=history}} история]) || 2024-08-17 17:49:33 || {{потребител|Geridj13}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Къщата на инфлуенсърите|Къщата на инфлуенсърите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Къщата на инфлуенсърите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Къщата на инфлуенсърите|action=history}} история]) || 2024-08-17 20:12:17 || {{потребител|Daninovabg}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Златно Дафне|Златно Дафне]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Златно Дафне}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Златно Дафне|action=history}} история]) || 2024-08-18 13:45:26 || {{потребител|BoDilova83}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Дейв Ломбардо|Дейв Ломбардо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дейв Ломбардо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дейв Ломбардо|action=history}} история]) || 2024-08-18 13:57:41 || {{потребител|Viord}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Петър Тепсизов|Петър Тепсизов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Тепсизов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Тепсизов|action=history}} история]) || 2024-08-19 14:09:56 || {{потребител|130.185.196.222}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Шейн Макмеън|Шейн Макмеън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шейн Макмеън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шейн Макмеън|action=history}} история]) || 2024-08-21 20:26:25 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Илън / певец /|Илън / певец /]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Илън / певец /}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Илън / певец /|action=history}} история]) || 2024-08-23 17:47:54 || {{потребител|Ivan ivanov5566}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Едуардо Гарсия|Едуардо Гарсия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Едуардо Гарсия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Едуардо Гарсия|action=history}} история]) || 2024-08-23 20:00:45 || {{потребител|46.10.57.133}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Боби Шилдс|Боби Шилдс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Боби Шилдс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Боби Шилдс|action=history}} история]) || 2024-08-24 22:05:28 || {{потребител|Kane 14}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен|Лагерът за военнопленници край Шумен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен|action=history}} история]) || 2024-08-25 10:17:47 || {{потребител|OrlinEagle}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Теодор Николов|Теодор Николов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Николов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Николов|action=history}} история]) || 2024-08-25 12:12:03 || {{потребител|145.224.108.118}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)|Теодор Николов (автор и публицист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)|action=history}} история]) || 2024-08-25 12:50:42 || {{потребител|Whitebrotherhood}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Здравко Чампоев|Здравко Чампоев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Здравко Чампоев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Здравко Чампоев|action=history}} история]) || 2024-08-26 12:54:34 || {{потребител|Барабан777}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:United Breaks Guitars|United Breaks Guitars]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:United Breaks Guitars}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:United Breaks Guitars|action=history}} история]) || 2024-08-26 18:06:09 || {{потребител|Slav123-22}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ра Мюзик|Ра Мюзик]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ра Мюзик}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ра Мюзик|action=history}} история]) || 2024-08-27 03:31:41 || {{потребител|NICKEYLLA}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Микеланджело Алибранди|Микеланджело Алибранди]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Микеланджело Алибранди}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Микеланджело Алибранди|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:33:17 || {{потребител|Dieda30}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Безпощаден|Безпощаден]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безпощаден}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безпощаден|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:34:46 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Сид Уилсън|Сид Уилсън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сид Уилсън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сид Уилсън|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:35:30 || {{потребител|Animus}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Стриймове|Стриймове]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стриймове}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стриймове|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:36:21 || {{потребител|N stoyanov85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Антоанета Петкова Славкова|Антоанета Петкова Славкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Петкова Славкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Петкова Славкова|action=history}} история]) || 2024-08-29 06:26:11 || {{потребител|77.78.141.130}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Фондация Арте Вива|Фондация Арте Вива]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация Арте Вива}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация Арте Вива|action=history}} история]) || 2024-08-29 20:58:16 || {{потребител|Simnandy}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Десислава Гугалова|Десислава Гугалова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Гугалова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Гугалова|action=history}} история]) || 2024-08-29 23:20:22 || {{потребител|2A01:5A8:56F:A818:6435:4C02:728F:18FF}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Кириакос Георгиу|Кириакос Георгиу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кириакос Георгиу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кириакос Георгиу|action=history}} история]) || 2024-08-31 15:35:55 || {{потребител|37.63.25.24}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас|Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас|action=history}} история]) || 2024-08-31 18:47:22 || {{потребител|MTongov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Био - значения|Био - значения]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Био - значения}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Био - значения|action=history}} история]) || 2024-09-01 06:20:58 || {{потребител|MTongov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ели Михайлова|Ели Михайлова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ели Михайлова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ели Михайлова|action=history}} история]) || 2024-09-02 06:45:31 || {{потребител|Moviesblog}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Десислава Зафирова|Десислава Зафирова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Зафирова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Зафирова|action=history}} история]) || 2024-09-02 21:12:26 || {{потребител|Triadiss76}} || |- | [[Чернова:Отношения между Русия и Украйна|Отношения между Русия и Украйна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Отношения между Русия и Украйна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Отношения между Русия и Украйна|action=history}} история]) || 2024-09-11 17:42:18 || {{потребител|NBUPolSciAleksandraAtanasova}} || |- | [[Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2|Отношения между Русия и Украйна 2]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2|action=history}} история]) || 2024-09-11 17:42:27 || {{потребител|NBUPolSci Futekov}} || |- | [[Чернова:Бавен туризъм|Бавен туризъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бавен туризъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бавен туризъм|action=history}} история]) || 2024-09-13 21:03:27 || {{потребител|Gtrebg}} || |- | [[Чернова:Бавноградие|Бавноградие]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бавноградие}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бавноградие|action=history}} история]) || 2024-09-13 21:24:21 || {{потребител|Gtrebg}} || |- | [[Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ|БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ|action=history}} история]) || 2024-09-14 08:52:20 || {{потребител|77.220.196.34}} || |- | [[Чернова:Милена Петрова|Милена Петрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Милена Петрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Милена Петрова|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:33:01 || {{потребител|Milenka76}} || |- | [[Чернова:Стелиян Донев-STELLko|Стелиян Донев-STELLko]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стелиян Донев-STELLko}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стелиян Донев-STELLko|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:34:15 || {{потребител|Milenka76}} || |- | [[Чернова:Юлия Йорданова-Панчева|Юлия Йорданова-Панчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юлия Йорданова-Панчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юлия Йорданова-Панчева|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:35:59 || {{потребител|Nezvan}} || |- | [[Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ|ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ|action=history}} история]) || 2024-09-15 08:22:13 || {{потребител|77.220.196.34}} || |- | [[Чернова:До Дъно!|До Дъно!]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:До Дъно!}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:До Дъно!|action=history}} история]) || 2024-09-15 20:17:10 || {{потребител|EvgeniMS}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ваня Попова|Ваня Попова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ваня Попова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ваня Попова|action=history}} история]) || 2024-09-16 16:40:54 || {{потребител|Grahche}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Горнооряховски суджук|Горнооряховски суджук]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Горнооряховски суджук}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Горнооряховски суджук|action=history}} история]) || 2024-09-16 17:44:07 || {{потребител|Kovandjiev}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Слав Велков|Слав Велков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Слав Велков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Слав Велков|action=history}} история]) || 2024-09-18 00:04:36 || {{потребител|198.254.115.114}} || |- | [[Чернова:Битка на Царевец (1598)|Битка на Царевец (1598)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка на Царевец (1598)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка на Царевец (1598)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:20:42 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка край Карнобат (1392)|Битка край Карнобат (1392)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка край Карнобат (1392)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка край Карнобат (1392)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:30:52 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)|Битка при Чамурлийско поле (1372)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:32:44 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Средец (1380)|Обсада на Средец (1380)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Средец (1380)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Средец (1380)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:33:16 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Шумен (1392)|Обсада на Шумен (1392)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Шумен (1392)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Шумен (1392)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:33:51 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Варна (1388)|Обсада на Варна (1388)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Варна (1388)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Варна (1388)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:36:48 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Свищов (1393)|Обсада на Свищов (1393)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Свищов (1393)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Свищов (1393)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:37:38 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Кюстендилски бунт (1428)|Кюстендилски бунт (1428)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кюстендилски бунт (1428)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кюстендилски бунт (1428)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:39:14 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Припека|Битка при Припека]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Припека}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Припека|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:53:22 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Бой при Милин Камък|Бой при Милин Камък]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бой при Милин Камък}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бой при Милин Камък|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:54:08 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Търновски преврат (1331)|Търновски преврат (1331)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Търновски преврат (1331)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Търновски преврат (1331)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:55:38 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)|Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:15:00 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Търново (1277)|Битка при Търново (1277)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Търново (1277)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Търново (1277)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:15:52 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Месинопол (1334)|Битка при Месинопол (1334)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Месинопол (1334)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Месинопол (1334)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:18:05 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Жеравица|Обсада на Жеравица]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Жеравица}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Жеравица|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:31:21 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Търново (1218)|Обсада на Търново (1218)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Търново (1218)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Търново (1218)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:05:06 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-епирска война (1230)|Българо-епирска война (1230)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-епирска война (1230)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-епирска война (1230)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:04 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)|Българо-византийска война (1322 – 1324)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:34 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)|Българо-византийска война (1331 – 1332)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:57 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)|Айдънски рейд срещу България (1340)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:07:45 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Косово (1393)|Обсада на Косово (1393)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Косово (1393)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Косово (1393)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:08:03 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Диви и красиви (риалити)|Диви и красиви (риалити)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Диви и красиви (риалити)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Диви и красиви (риалити)|action=history}} история]) || 2024-09-22 22:12:22 || {{потребител|62.73.69.93}} || |- | [[Чернова:АС Семаси|АС Семаси]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:АС Семаси}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:АС Семаси|action=history}} история]) || 2024-09-28 12:50:07 || {{потребител|Marin7510}} || |- | [[Чернова:Прогресивен детметъл|Прогресивен детметъл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Прогресивен детметъл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Прогресивен детметъл|action=history}} история]) || 2024-09-29 08:03:28 || {{потребител|149.62.207.179}} || |- | [[Чернова:Валентин Атанасов|Валентин Атанасов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валентин Атанасов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валентин Атанасов|action=history}} история]) || 2024-09-29 11:57:44 || {{потребител|PolinaBilokonnaAbbas}} || |- | [[Чернова:Валери Йончев Петров|Валери Йончев Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валери Йончев Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валери Йончев Петров|action=history}} история]) || 2024-09-30 17:51:10 || {{потребител|Anas7asiya}} || |- | [[Чернова:Михаил Първанов|Михаил Първанов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Михаил Първанов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Михаил Първанов|action=history}} история]) || 2024-10-01 11:17:18 || {{потребител|IliyanMavrov}} || |- | [[Чернова:Ангел Павлов - волейбол|Ангел Павлов - волейбол]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ангел Павлов - волейбол}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ангел Павлов - волейбол|action=history}} история]) || 2024-10-01 13:57:40 || {{потребител|91.210.88.65}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Конструктивна дървесина|Конструктивна дървесина]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конструктивна дървесина}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конструктивна дървесина|action=history}} история]) || 2024-10-03 14:24:32 || {{потребител|Cyberpunp}} || |- | [[Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова|Проф. д. ик. н. Диана Иванова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова|action=history}} история]) || 2024-10-05 20:59:30 || {{потребител|Нинджа55}} || |- | [[Чернова:Петко Димитров Петков|Петко Димитров Петков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петко Димитров Петков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петко Димитров Петков|action=history}} история]) || 2024-10-06 11:32:31 || {{потребител|2A00:4802:224:4600:38DE:75D6:FA91:1D91}} || |- | [[Чернова:Юрий Борисов|Юрий Борисов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юрий Борисов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юрий Борисов|action=history}} история]) || 2024-10-06 12:10:52 || {{потребител|Emil Iliev}} || |- | [[Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)|Иларион Макариополски (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-06 16:43:00 || {{потребител|94.190.163.191}} || |- | [[Чернова:Шипка (улица в Варна)|Шипка (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шипка (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шипка (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-07 06:16:31 || {{потребител|37.63.10.178}} || |- | [[Чернова:Purjeni Pukanki|Purjeni Pukanki]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Purjeni Pukanki}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Purjeni Pukanki|action=history}} история]) || 2024-10-07 11:53:38 || {{потребител|GreyX18}} || |- | [[Чернова:Младен Трайков|Младен Трайков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младен Трайков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младен Трайков|action=history}} история]) || 2024-10-07 15:05:06 || {{потребител|YoanTsenov25}} || |- | [[Чернова:Бдин (улица в Варна)|Бдин (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бдин (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бдин (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-12 16:02:39 || {{потребител|94.190.164.54}} || |- | [[Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)|Георги С. Раковски (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-12 16:05:58 || {{потребител|94.190.163.191}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ламперия|Ламперия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламперия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламперия|action=history}} история]) || 2024-10-13 16:44:33 || {{потребител|Cyberpunp}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Любослав Костов|Любослав Костов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любослав Костов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любослав Костов|action=history}} история]) || 2024-10-14 11:22:15 || {{потребител|Mdimitrov11}} || |- | [[Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)|Любен Каравелов (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-15 16:29:19 || {{потребител|94.190.164.139}} || |- | [[Чернова:Пенка Яръмлъкова|Пенка Яръмлъкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пенка Яръмлъкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пенка Яръмлъкова|action=history}} история]) || 2024-10-15 18:37:12 || {{потребител|212.122.178.108}} || |- | [[Чернова:Месут Йълмаз|Месут Йълмаз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Месут Йълмаз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Месут Йълмаз|action=history}} история]) || 2024-10-16 17:35:59 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)|Земетресение в Истанбул (1894)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:46:57 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)|Земетресение в Истанбул (1509)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:47:08 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)|Земетресение в Истанбул (1766)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:48:16 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Измир (1688)|Земетресение в Измир (1688)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Измир (1688)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Измир (1688)|action=history}} история]) || 2024-10-17 11:35:20 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Измир (1653)|Земетресение в Измир (1653)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Измир (1653)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Измир (1653)|action=history}} история]) || 2024-10-17 11:36:22 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Дамян Петров|Дамян Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дамян Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дамян Петров|action=history}} история]) || 2024-10-19 05:33:07 || {{потребител|Damyan Petrov}} || |- | [[Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)|Анри Барбюс (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 11:28:14 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)|Георги Бенковски (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 13:19:55 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Пирин (улица във Варна)|Пирин (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пирин (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пирин (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 16:36:35 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Нбрп|Нбрп]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Нбрп}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Нбрп|action=history}} история]) || 2024-10-20 04:57:38 || {{потребител|109.121.131.74}} || |- | [[Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)|Георги Пеячевич (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-20 10:53:16 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned|Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned|action=history}} история]) || 2024-10-20 10:53:42 || {{потребител|Николай Николаев Александров}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Право на преминаване|Право на преминаване]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Право на преминаване}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Право на преминаване|action=history}} история]) || 2024-10-20 11:00:58 || {{потребител|Svilenov}} || |- | [[Чернова:Алберто Маркос|Алберто Маркос]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алберто Маркос}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алберто Маркос|action=history}} история]) || 2024-10-20 16:55:20 || {{потребител|Мани8}} || |- | [[Чернова:Играч на годината на PFA Players|Играч на годината на PFA Players]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Играч на годината на PFA Players}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Играч на годината на PFA Players|action=history}} история]) || 2024-10-21 09:31:17 || {{потребител|Witnearionberg}} || |- | [[Чернова:Вайасат Труе Цриме|Вайасат Труе Цриме]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Вайасат Труе Цриме}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Вайасат Труе Цриме|action=history}} история]) || 2024-10-23 04:11:44 || {{потребител|2A02:2F01:7D12:4500:39F0:EEEF:803A:4327}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Станислава Ганчева|Станислава Ганчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Станислава Ганчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Станислава Ганчева|action=history}} история]) || 2024-10-27 06:38:30 || {{потребител|Емилов}} || |- | [[Чернова:Мей Йънг класика|Мей Йънг класика]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мей Йънг класика}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мей Йънг класика|action=history}} история]) || 2024-11-01 18:58:28 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- | [[Чернова:Калина Иванов|Калина Иванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Калина Иванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Калина Иванов|action=history}} история]) || 2024-11-02 07:38:14 || {{потребител|92.247.231.5}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Венцислава Тафкова|Венцислава Тафкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Венцислава Тафкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Венцислава Тафкова|action=history}} история]) || 2024-11-05 17:14:36 || {{потребител|Reni Stefanova}} || |- | [[Чернова:Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)|Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-11-06 04:18:12 || {{потребител|94.190.162.252}} || |- | [[Чернова:Светлин Трендафилов|Светлин Трендафилов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Светлин Трендафилов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Светлин Трендафилов|action=history}} история]) || 2024-11-06 18:34:30 || {{потребител|Mikelanjello}} || |- | [[Чернова:Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)|Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-11-07 19:04:24 || {{потребител|94.190.162.252}} || |- | [[Чернова:Рангел Марков|Рангел Марков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рангел Марков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рангел Марков|action=history}} история]) || 2024-11-08 08:50:13 || {{потребител|Александра Ангелова Александрова}} || |- | [[Чернова:Петър Драгиев|Петър Драгиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Драгиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Драгиев|action=history}} история]) || 2024-11-08 13:03:46 || {{потребител|62.73.122.28}} || |- | [[Чернова:Григор Шишков|Григор Шишков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Григор Шишков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Григор Шишков|action=history}} история]) || 2024-11-10 21:18:16 || {{потребител|Thebagar}} || |- | [[Чернова:Djekata|Djekata]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Djekata}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Djekata|action=history}} история]) || 2024-11-11 10:31:47 || {{потребител|213.130.93.243}} || |- | [[Чернова:История на Мексико|История на Мексико]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:История на Мексико}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:История на Мексико|action=history}} история]) || 2024-11-11 17:21:08 || {{потребител|212.104.119.235}} || |- | [[Чернова:Таминс|Таминс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Таминс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Таминс|action=history}} история]) || 2024-11-11 17:37:48 || {{потребител|2A01:5A8:303:F527:28D4:E3E9:A353:8E53}} || |- | [[Чернова:Тодор Иванов Бангиев|Тодор Иванов Бангиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Иванов Бангиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Иванов Бангиев|action=history}} история]) || 2024-11-12 14:05:59 || {{потребител|84.43.183.66}} || |- | [[Чернова:Младежи за Промяната|Младежи за Промяната]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младежи за Промяната}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младежи за Промяната|action=history}} история]) || 2024-11-12 19:56:52 || {{потребител|84.252.57.6}} || |- | [[Чернова:Марин Киров|Марин Киров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Марин Киров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Марин Киров|action=history}} история]) || 2024-11-13 10:31:33 || {{потребител|Prtsbg}} || |- | [[Чернова:Десислава Цветкова|Десислава Цветкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Цветкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Цветкова|action=history}} история]) || 2024-11-13 13:46:04 || {{потребител|Деси Цветкова}} || |- | [[Чернова:Теодор Христов Папазов|Теодор Христов Папазов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Христов Папазов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Христов Папазов|action=history}} история]) || 2024-11-16 09:03:23 || {{потребител|Texqt1}} || |- | [[Чернова:Hawk Tuah|Hawk Tuah]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Hawk Tuah}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Hawk Tuah|action=history}} история]) || 2024-11-16 11:42:24 || {{потребител|Homuraexee}} || |- | [[Чернова:Господин Тошев|Господин Тошев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Господин Тошев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Господин Тошев|action=history}} история]) || 2024-11-16 12:44:44 || {{потребител|Александър Ганчев}} || |- | [[Чернова:Съвременни опрерационни системи|Съвременни опрерационни системи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Съвременни опрерационни системи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Съвременни опрерационни системи|action=history}} история]) || 2024-11-19 16:24:41 || {{потребител|Kuyumdjiev-officiall}} || |- | [[Чернова:Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие|Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие|action=history}} история]) || 2024-11-19 17:04:08 || {{потребител|Kuyumdjiev-officiall}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:JoyYoga|JoyYoga]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:JoyYoga}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:JoyYoga|action=history}} история]) || 2024-11-20 06:10:37 || {{потребител|Joy Alex}} || |- | [[Чернова:Александър Найденович|Александър Найденович]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Александър Найденович}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Александър Найденович|action=history}} история]) || 2024-11-20 23:31:11 || {{потребител|Bluepurpleknight}} || |- | [[Чернова:Чандлър, Кристин Уестън|Чандлър, Кристин Уестън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Чандлър, Кристин Уестън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Чандлър, Кристин Уестън|action=history}} история]) || 2024-11-22 04:23:06 || {{потребител|NatsirttheMan}} || |- | [[Чернова:ФК Маринка 2024|ФК Маринка 2024]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ФК Маринка 2024}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ФК Маринка 2024|action=history}} история]) || 2024-11-22 19:22:24 || {{потребител|Gosho221}} || |- | [[Чернова:Цанко Цанков (плувец)|Цанко Цанков (плувец)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Цанко Цанков (плувец)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Цанко Цанков (плувец)|action=history}} история]) || 2024-11-22 21:02:36 || {{потребител|87.121.63.5}} || |- | [[Чернова:Иван Лалев|Иван Лалев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Лалев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Лалев|action=history}} история]) || 2024-11-22 21:03:17 || {{потребител|Petarstoyanov2}} || |- | [[Чернова:ФК Маринка|ФК Маринка]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ФК Маринка}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ФК Маринка|action=history}} история]) || 2024-11-22 22:06:45 || {{потребител|Gosho221}} || |- | [[Чернова:Цанко Мондешки|Цанко Мондешки]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Цанко Мондешки}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Цанко Мондешки|action=history}} история]) || 2024-11-23 12:24:47 || {{потребител|Елена Азманова}} || |- | [[Чернова:Мирослава Мирославова|Мирослава Мирославова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мирослава Мирославова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мирослава Мирославова|action=history}} история]) || 2024-11-23 16:49:25 || {{потребител|Соня Димитрова}} || |- | [[Чернова:Свети Свети Кирил и Методий (булевард във Варна)|Свети Свети Кирил и Методий (булевард във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Свети Свети Кирил и Методий (булевард във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Свети Свети Кирил и Методий (булевард във Варна)|action=history}} история]) || 2024-11-24 17:38:31 || {{потребител|94.190.165.57}} || |- | [[Чернова:Германците от Долината на смъртта|Германците от Долината на смъртта]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Германците от Долината на смъртта}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Германците от Долината на смъртта|action=history}} история]) || 2024-11-24 19:05:09 || {{потребител|R Green16}} || |- | [[Чернова:Андрей Сапунов|Андрей Сапунов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Андрей Сапунов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Андрей Сапунов|action=history}} история]) || 2024-11-25 19:28:34 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Никола Григоров|Никола Григоров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Никола Григоров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Никола Григоров|action=history}} история]) || 2024-11-26 21:05:07 || {{потребител|Hristovuchev}} || |- | [[Чернова:Магдалена Ралчева|Магдалена Ралчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Магдалена Ралчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Магдалена Ралчева|action=history}} история]) || 2024-11-28 15:22:39 || {{потребител|88.203.226.137}} || |- | [[Чернова:Вяра (улица във Варна)|Вяра (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Вяра (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Вяра (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-11-29 18:56:38 || {{потребител|94.190.165.57}} || |- | [[Чернова:Проект за генома на неандерталците|Проект за генома на неандерталците]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проект за генома на неандерталците}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проект за генома на неандерталците|action=history}} история]) || 2024-11-29 19:06:29 || {{потребител|VaniTsvet}} || |- | [[Чернова:Войнишка (улица във Варна)|Войнишка (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Войнишка (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Войнишка (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-11-30 08:38:43 || {{потребител|94.190.165.57}} || |- | [[Чернова:Джак Филипс|Джак Филипс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джак Филипс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джак Филипс|action=history}} история]) || 2024-11-30 13:11:03 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Жоан Гампер|Жоан Гампер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Жоан Гампер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Жоан Гампер|action=history}} история]) || 2024-12-01 19:02:35 || {{потребител|Monaco}} || |- | [[Чернова:М|М]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:М}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:М|action=history}} история]) || 2024-12-03 20:09:30 || {{потребител|U321BRB}} || |- | [[Чернова:Connecto.bg – онлайн платформа за свързване на професионалисти с клиенти в България|Connecto.bg – онлайн платформа за свързване на професионалисти с клиенти в България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Connecto.bg – онлайн платформа за свързване на професионалисти с клиенти в България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Connecto.bg – онлайн платформа за свързване на професионалисти с клиенти в България|action=history}} история]) || 2024-12-05 09:08:38 || {{потребител|Стоичко Василев}} || |- | [[Чернова:Кинетика на идеален газ|Кинетика на идеален газ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кинетика на идеален газ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кинетика на идеален газ|action=history}} история]) || 2024-12-05 13:31:46 || {{потребител|Pvpetkov}} || |- | [[Чернова:Ферди Осман Рамадан|Ферди Осман Рамадан]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ферди Осман Рамадан}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ферди Осман Рамадан|action=history}} история]) || 2024-12-05 14:02:28 || {{потребител|46.233.56.94}} || |- | [[Чернова:Ивелин Георгиев Атанасов|Ивелин Георгиев Атанасов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ивелин Георгиев Атанасов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ивелин Георгиев Атанасов|action=history}} история]) || 2024-12-06 18:02:42 || {{потребител|Karkalinov}} || |- | [[Чернова:Проект за мирно споразумение в Истанбул (2022)|Проект за мирно споразумение в Истанбул (2022)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проект за мирно споразумение в Истанбул (2022)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проект за мирно споразумение в Истанбул (2022)|action=history}} история]) || 2024-12-06 18:35:46 || {{потребител|46.232.152.150}} || |- | [[Чернова:Руско нападение в Украйна: нарушения на Женевската конвенция|Руско нападение в Украйна: нарушения на Женевската конвенция]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Руско нападение в Украйна: нарушения на Женевската конвенция}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Руско нападение в Украйна: нарушения на Женевската конвенция|action=history}} история]) || 2024-12-06 18:36:55 || {{потребител|46.232.152.150}} || |- | [[Чернова:Марио Лалчев|Марио Лалчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Марио Лалчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Марио Лалчев|action=history}} история]) || 2024-12-06 20:39:36 || {{потребител|79.100.17.157}} || |- | [[Чернова:Скрита самоличност|Скрита самоличност]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Скрита самоличност}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Скрита самоличност|action=history}} история]) || 2024-12-07 17:20:17 || {{потребител|Podprikritie}} || |- | [[Чернова:Сдружение на Организаторите на Хазартни Игри и Дейности в България (СОХИДБ)|Сдружение на Организаторите на Хазартни Игри и Дейности в България (СОХИДБ)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сдружение на Организаторите на Хазартни Игри и Дейности в България (СОХИДБ)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сдружение на Организаторите на Хазартни Игри и Дейности в България (СОХИДБ)|action=history}} история]) || 2024-12-08 21:38:07 || {{потребител|Sohidb aoggab}} || |- |} 2f4fqpqep6lzqn4aqmce26tpnysvebb 12435532 12435331 2024-12-09T09:04:22Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка 12435532 wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Детройт Уийлс|Детройт Уийлс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Детройт Уийлс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Детройт Уийлс|action=history}} история]) || 2024-06-23 10:35:29 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Магическо момиче|Магическо момиче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Магическо момиче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Магическо момиче|action=history}} история]) || 2024-06-30 13:33:34 || {{потребител|R Green16}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Ема Бът|Ема Бът]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ема Бът}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ема Бът|action=history}} история]) || 2024-07-01 11:47:04 || {{потребител|Kukata kuk}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Ян Мандърборо|Ян Мандърборо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ян Мандърборо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ян Мандърборо|action=history}} история]) || 2024-07-02 12:19:35 || {{потребител|Yavor Minchaka}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Роб рой|Роб рой]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Роб рой}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Роб рой|action=history}} история]) || 2024-07-04 07:16:56 || {{потребител|78.83.50.68}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден|Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден|action=history}} история]) || 2024-07-04 15:59:35 || {{потребител|88.80.122.53}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Орден на магарешкия трън|Орден на магарешкия трън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Орден на магарешкия трън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Орден на магарешкия трън|action=history}} история]) || 2024-07-04 16:00:22 || {{потребител|88.80.122.53}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Алпер Чочев|Алпер Чочев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алпер Чочев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алпер Чочев|action=history}} история]) || 2024-07-08 07:44:21 || {{потребител|Alexa Alexa Knows}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Тавкри|Тавкри]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тавкри}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тавкри|action=history}} история]) || 2024-07-10 08:33:46 || {{потребител|37.63.26.176}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Ивелин Иванов (политик)|Ивелин Иванов (политик)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ивелин Иванов (политик)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ивелин Иванов (политик)|action=history}} история]) || 2024-07-10 12:04:04 || {{потребител|2A01:5A8:30A:B3D3:6011:F2ED:6F84:E441}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Код: Олимп|Код: Олимп]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Код: Олимп}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Код: Олимп|action=history}} история]) || 2024-07-11 10:44:08 || {{потребител|Жасмина92}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Безсмислена песен|Безсмислена песен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безсмислена песен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безсмислена песен|action=history}} история]) || 2024-07-12 08:57:34 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Джо Тейлър|Джо Тейлър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джо Тейлър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джо Тейлър|action=history}} история]) || 2024-07-12 23:01:04 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)|Георги Бенковски (стадион, Костиброд)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)|action=history}} история]) || 2024-07-14 14:21:34 || {{потребител|91.196.224.130}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Биниам Гирмай|Биниам Гирмай]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биниам Гирмай}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биниам Гирмай|action=history}} история]) || 2024-07-15 12:48:05 || {{потребител|Мани8}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Момир Булатович|Момир Булатович]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Момир Булатович}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Момир Булатович|action=history}} история]) || 2024-07-15 20:13:49 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Гризи и леммингите|Гризи и леммингите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гризи и леммингите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гризи и леммингите|action=history}} история]) || 2024-07-17 07:34:01 || {{потребител|GrizzyandLemmings68}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Васил Христов (журналист)|Васил Христов (журналист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Христов (журналист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Христов (журналист)|action=history}} история]) || 2024-07-17 15:37:27 || {{потребител|LachezarSyarov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Перхаби|Перхаби]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Перхаби}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Перхаби|action=history}} история]) || 2024-07-18 11:10:44 || {{потребител|78.154.13.50}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Биляна Кавалска|Биляна Кавалска]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биляна Кавалска}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биляна Кавалска|action=history}} история]) || 2024-07-22 16:23:34 || {{потребител|Червен Фен}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Мохамад Мохбер|Мохамад Мохбер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мохамад Мохбер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мохамад Мохбер|action=history}} история]) || 2024-07-22 17:14:48 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Саид Джалили|Саид Джалили]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Саид Джалили}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Саид Джалили|action=history}} история]) || 2024-07-23 20:56:08 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Черно море (хотел във Варна)|Черно море (хотел във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Черно море (хотел във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Черно море (хотел във Варна)|action=history}} история]) || 2024-07-24 17:57:19 || {{потребител|94.190.173.155}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм|Национална информационна агенция БГ Туризъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм|action=history}} история]) || 2024-07-26 09:32:59 || {{потребител|JovGoj}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Васил Ранков (икономист)|Васил Ранков (икономист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Ранков (икономист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Ранков (икономист)|action=history}} история]) || 2024-07-27 17:49:21 || {{потребител|Александър Ганчев}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Пърси Джаксън|Пърси Джаксън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пърси Джаксън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пърси Джаксън|action=history}} история]) || 2024-07-28 07:44:16 || {{потребител|151.237.111.158}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година|Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година|action=history}} история]) || 2024-07-28 13:26:27 || {{потребител|Wolfking08}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Книговище|Книговище]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Книговище}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Книговище|action=history}} история]) || 2024-07-28 14:38:34 || {{потребител|Antoanetabaeva}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Градска игра|Градска игра]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Градска игра}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Градска игра|action=history}} история]) || 2024-07-28 14:41:44 || {{потребител|RayaDimova}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян|Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян|action=history}} история]) || 2024-07-29 12:39:12 || {{потребител|Hripsime Erniasyan}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Гюленку|Гюленку]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гюленку}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гюленку|action=history}} история]) || 2024-07-29 21:29:25 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Башъбююк|Башъбююк]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Башъбююк}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Башъбююк|action=history}} история]) || 2024-07-29 21:30:03 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Гирне|Гирне]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гирне}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гирне|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:03:04 || {{потребител|37.63.5.216}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Йеничамлъджа|Йеничамлъджа]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Йеничамлъджа}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Йеничамлъджа|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:03:21 || {{потребител|37.63.5.216}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Бригада „Логистика“|Бригада „Логистика“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бригада „Логистика“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бригада „Логистика“|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:11:54 || {{потребител|Tilovak 79}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Денизкьошклер|Денизкьошклер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Денизкьошклер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Денизкьошклер|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:58:15 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Тюркали|Тюркали]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тюркали}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тюркали|action=history}} история]) || 2024-07-30 08:08:33 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Абасага|Абасага]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Абасага}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Абасага|action=history}} история]) || 2024-07-30 09:53:20 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Балмумджу|Балмумджу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Балмумджу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Балмумджу|action=history}} история]) || 2024-07-30 09:58:06 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Джиханнюма|Джиханнюма]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джиханнюма}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джиханнюма|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:44 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Конаклар|Конаклар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конаклар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конаклар|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:51 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Кюлтюр|Кюлтюр]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кюлтюр}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кюлтюр|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:57 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Левазъм|Левазъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Левазъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Левазъм|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:02 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Мурадийе|Мурадийе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мурадийе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мурадийе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:08 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Нисбетийе|Нисбетийе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Нисбетийе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Нисбетийе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:16 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Чамлъбахче|Чамлъбахче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Чамлъбахче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Чамлъбахче|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:39 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Согуксу|Согуксу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Согуксу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Согуксу|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:40 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дереагзъ|Дереагзъ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дереагзъ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дереагзъ|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Бююкшехир|Бююкшехир]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бююкшехир}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бююкшехир|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:39 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Баръш (квартал)|Баръш (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Баръш (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Баръш (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:48 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Каваклъ (квартал)|Каваклъ (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Каваклъ (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Каваклъ (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:21:10 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Мармара (квартал)|Мармара (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мармара (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мармара (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:31:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Сахил|Сахил]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сахил}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сахил|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:31:48 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Берекетзаде|Берекетзаде]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Берекетзаде}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Берекетзаде|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:40:28 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Коджатепе (квартал)|Коджатепе (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Коджатепе (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Коджатепе (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:52:24 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Бююкчекмедже (езеро)|Бююкчекмедже (езеро)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бююкчекмедже (езеро)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бююкчекмедже (езеро)|action=history}} история]) || 2024-07-30 19:22:38 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дурусу (езеро)|Дурусу (езеро)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дурусу (езеро)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дурусу (езеро)|action=history}} история]) || 2024-07-30 19:23:14 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Павел Смолички|Павел Смолички]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Павел Смолички}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Павел Смолички|action=history}} история]) || 2024-07-31 07:24:37 || {{потребител|Mariaakoritskaa}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Къщата на Инфлуенсърите|Къщата на Инфлуенсърите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Къщата на Инфлуенсърите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Къщата на Инфлуенсърите|action=history}} история]) || 2024-08-01 17:55:30 || {{потребител|Demona84}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Провинция (телевизионен канал)|Провинция (телевизионен канал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Провинция (телевизионен канал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Провинция (телевизионен канал)|action=history}} история]) || 2024-08-02 12:05:18 || {{потребител|Romanovich2008}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Варшавска овчарка|Варшавска овчарка]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Варшавска овчарка}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Варшавска овчарка|action=history}} история]) || 2024-08-02 13:48:37 || {{потребител|Mariakavlakova}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Първи канал «Евразия»|Първи канал «Евразия»]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Първи канал «Евразия»}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Първи канал «Евразия»|action=history}} история]) || 2024-08-05 07:41:38 || {{потребител|Romanovich2008}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)|Ганчо Ганчев (български финансист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)|action=history}} история]) || 2024-08-05 19:17:48 || {{потребител|MikaGanch}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Туристически Свят|Туристически Свят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Туристически Свят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Туристически Свят|action=history}} история]) || 2024-08-06 15:52:28 || {{потребител|Turistite}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Okey|Okey]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Okey}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Okey|action=history}} история]) || 2024-08-07 12:25:57 || {{потребител|31.223.9.250}} || [[Специални:Приноси/31.223.14.28|31.223.14.28]] 07:02, 11 август 2024 (UTC) |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Антоанета Георгиева - Тони|Антоанета Георгиева - Тони]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Георгиева - Тони}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Георгиева - Тони|action=history}} история]) || 2024-08-08 16:09:14 || {{потребител|Antiohov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Андрей Ангелов|Андрей Ангелов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Андрей Ангелов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Андрей Ангелов|action=history}} история]) || 2024-08-09 16:51:41 || {{потребител|Svetlazlateva}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Васил Николаев Киров|Васил Николаев Киров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Николаев Киров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Николаев Киров|action=history}} история]) || 2024-08-11 11:47:32 || {{потребител|Mraktheridgeback}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Тракийски териер|Тракийски териер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тракийски териер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тракийски териер|action=history}} история]) || 2024-08-12 14:47:42 || {{потребител|185.97.74.151}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Диян Димитров|Диян Димитров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Диян Димитров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Диян Димитров|action=history}} история]) || 2024-08-12 21:02:29 || {{потребител|Bandidko 17}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Света Троица (Говедарци)|Света Троица (Говедарци)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Света Троица (Говедарци)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Света Троица (Говедарци)|action=history}} история]) || 2024-08-15 13:48:21 || {{потребител|213.214.88.87}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Кирил Евтимов|Кирил Евтимов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кирил Евтимов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кирил Евтимов|action=history}} история]) || 2024-08-17 00:50:03 || {{потребител|Kaloyan Vodenicharov}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев|Димитър Георгиев Мавродиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев|action=history}} история]) || 2024-08-17 09:26:56 || {{потребител|Georgi Mavrodiev}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Mortal Kombat 11|Mortal Kombat 11]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Mortal Kombat 11}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Mortal Kombat 11|action=history}} история]) || 2024-08-17 10:29:54 || {{потребител|Rehzopler}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Димитрина Георгиева Петрова|Димитрина Георгиева Петрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитрина Георгиева Петрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитрина Георгиева Петрова|action=history}} история]) || 2024-08-17 17:49:33 || {{потребител|Geridj13}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Къщата на инфлуенсърите|Къщата на инфлуенсърите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Къщата на инфлуенсърите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Къщата на инфлуенсърите|action=history}} история]) || 2024-08-17 20:12:17 || {{потребител|Daninovabg}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Златно Дафне|Златно Дафне]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Златно Дафне}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Златно Дафне|action=history}} история]) || 2024-08-18 13:45:26 || {{потребител|BoDilova83}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Дейв Ломбардо|Дейв Ломбардо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дейв Ломбардо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дейв Ломбардо|action=history}} история]) || 2024-08-18 13:57:41 || {{потребител|Viord}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Петър Тепсизов|Петър Тепсизов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Тепсизов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Тепсизов|action=history}} история]) || 2024-08-19 14:09:56 || {{потребител|130.185.196.222}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Шейн Макмеън|Шейн Макмеън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шейн Макмеън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шейн Макмеън|action=history}} история]) || 2024-08-21 20:26:25 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Илън / певец /|Илън / певец /]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Илън / певец /}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Илън / певец /|action=history}} история]) || 2024-08-23 17:47:54 || {{потребител|Ivan ivanov5566}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Едуардо Гарсия|Едуардо Гарсия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Едуардо Гарсия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Едуардо Гарсия|action=history}} история]) || 2024-08-23 20:00:45 || {{потребител|46.10.57.133}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Боби Шилдс|Боби Шилдс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Боби Шилдс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Боби Шилдс|action=history}} история]) || 2024-08-24 22:05:28 || {{потребител|Kane 14}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен|Лагерът за военнопленници край Шумен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен|action=history}} история]) || 2024-08-25 10:17:47 || {{потребител|OrlinEagle}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Теодор Николов|Теодор Николов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Николов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Николов|action=history}} история]) || 2024-08-25 12:12:03 || {{потребител|145.224.108.118}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)|Теодор Николов (автор и публицист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)|action=history}} история]) || 2024-08-25 12:50:42 || {{потребител|Whitebrotherhood}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Здравко Чампоев|Здравко Чампоев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Здравко Чампоев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Здравко Чампоев|action=history}} история]) || 2024-08-26 12:54:34 || {{потребител|Барабан777}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:United Breaks Guitars|United Breaks Guitars]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:United Breaks Guitars}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:United Breaks Guitars|action=history}} история]) || 2024-08-26 18:06:09 || {{потребител|Slav123-22}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ра Мюзик|Ра Мюзик]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ра Мюзик}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ра Мюзик|action=history}} история]) || 2024-08-27 03:31:41 || {{потребител|NICKEYLLA}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Микеланджело Алибранди|Микеланджело Алибранди]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Микеланджело Алибранди}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Микеланджело Алибранди|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:33:17 || {{потребител|Dieda30}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Безпощаден|Безпощаден]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безпощаден}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безпощаден|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:34:46 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Сид Уилсън|Сид Уилсън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сид Уилсън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сид Уилсън|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:35:30 || {{потребител|Animus}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Стриймове|Стриймове]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стриймове}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стриймове|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:36:21 || {{потребител|N stoyanov85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Антоанета Петкова Славкова|Антоанета Петкова Славкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Петкова Славкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Петкова Славкова|action=history}} история]) || 2024-08-29 06:26:11 || {{потребител|77.78.141.130}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Фондация Арте Вива|Фондация Арте Вива]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация Арте Вива}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация Арте Вива|action=history}} история]) || 2024-08-29 20:58:16 || {{потребител|Simnandy}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Десислава Гугалова|Десислава Гугалова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Гугалова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Гугалова|action=history}} история]) || 2024-08-29 23:20:22 || {{потребител|2A01:5A8:56F:A818:6435:4C02:728F:18FF}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Кириакос Георгиу|Кириакос Георгиу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кириакос Георгиу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кириакос Георгиу|action=history}} история]) || 2024-08-31 15:35:55 || {{потребител|37.63.25.24}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас|Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас|action=history}} история]) || 2024-08-31 18:47:22 || {{потребител|MTongov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Био - значения|Био - значения]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Био - значения}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Био - значения|action=history}} история]) || 2024-09-01 06:20:58 || {{потребител|MTongov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ели Михайлова|Ели Михайлова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ели Михайлова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ели Михайлова|action=history}} история]) || 2024-09-02 06:45:31 || {{потребител|Moviesblog}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Десислава Зафирова|Десислава Зафирова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Зафирова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Зафирова|action=history}} история]) || 2024-09-02 21:12:26 || {{потребител|Triadiss76}} || |- | [[Чернова:Отношения между Русия и Украйна|Отношения между Русия и Украйна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Отношения между Русия и Украйна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Отношения между Русия и Украйна|action=history}} история]) || 2024-09-11 17:42:18 || {{потребител|NBUPolSciAleksandraAtanasova}} || |- | [[Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2|Отношения между Русия и Украйна 2]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2|action=history}} история]) || 2024-09-11 17:42:27 || {{потребител|NBUPolSci Futekov}} || |- | [[Чернова:Бавен туризъм|Бавен туризъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бавен туризъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бавен туризъм|action=history}} история]) || 2024-09-13 21:03:27 || {{потребител|Gtrebg}} || |- | [[Чернова:Бавноградие|Бавноградие]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бавноградие}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бавноградие|action=history}} история]) || 2024-09-13 21:24:21 || {{потребител|Gtrebg}} || |- | [[Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ|БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ|action=history}} история]) || 2024-09-14 08:52:20 || {{потребител|77.220.196.34}} || |- | [[Чернова:Милена Петрова|Милена Петрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Милена Петрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Милена Петрова|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:33:01 || {{потребител|Milenka76}} || |- | [[Чернова:Стелиян Донев-STELLko|Стелиян Донев-STELLko]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стелиян Донев-STELLko}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стелиян Донев-STELLko|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:34:15 || {{потребител|Milenka76}} || |- | [[Чернова:Юлия Йорданова-Панчева|Юлия Йорданова-Панчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юлия Йорданова-Панчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юлия Йорданова-Панчева|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:35:59 || {{потребител|Nezvan}} || |- | [[Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ|ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ|action=history}} история]) || 2024-09-15 08:22:13 || {{потребител|77.220.196.34}} || |- | [[Чернова:До Дъно!|До Дъно!]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:До Дъно!}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:До Дъно!|action=history}} история]) || 2024-09-15 20:17:10 || {{потребител|EvgeniMS}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ваня Попова|Ваня Попова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ваня Попова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ваня Попова|action=history}} история]) || 2024-09-16 16:40:54 || {{потребител|Grahche}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Горнооряховски суджук|Горнооряховски суджук]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Горнооряховски суджук}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Горнооряховски суджук|action=history}} история]) || 2024-09-16 17:44:07 || {{потребител|Kovandjiev}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Слав Велков|Слав Велков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Слав Велков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Слав Велков|action=history}} история]) || 2024-09-18 00:04:36 || {{потребител|198.254.115.114}} || |- | [[Чернова:Битка на Царевец (1598)|Битка на Царевец (1598)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка на Царевец (1598)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка на Царевец (1598)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:20:42 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка край Карнобат (1392)|Битка край Карнобат (1392)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка край Карнобат (1392)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка край Карнобат (1392)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:30:52 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)|Битка при Чамурлийско поле (1372)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:32:44 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Средец (1380)|Обсада на Средец (1380)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Средец (1380)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Средец (1380)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:33:16 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Шумен (1392)|Обсада на Шумен (1392)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Шумен (1392)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Шумен (1392)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:33:51 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Варна (1388)|Обсада на Варна (1388)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Варна (1388)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Варна (1388)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:36:48 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Свищов (1393)|Обсада на Свищов (1393)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Свищов (1393)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Свищов (1393)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:37:38 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Кюстендилски бунт (1428)|Кюстендилски бунт (1428)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кюстендилски бунт (1428)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кюстендилски бунт (1428)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:39:14 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Припека|Битка при Припека]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Припека}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Припека|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:53:22 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Бой при Милин Камък|Бой при Милин Камък]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бой при Милин Камък}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бой при Милин Камък|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:54:08 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Търновски преврат (1331)|Търновски преврат (1331)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Търновски преврат (1331)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Търновски преврат (1331)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:55:38 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)|Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:15:00 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Търново (1277)|Битка при Търново (1277)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Търново (1277)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Търново (1277)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:15:52 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Месинопол (1334)|Битка при Месинопол (1334)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Месинопол (1334)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Месинопол (1334)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:18:05 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Жеравица|Обсада на Жеравица]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Жеравица}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Жеравица|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:31:21 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Търново (1218)|Обсада на Търново (1218)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Търново (1218)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Търново (1218)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:05:06 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-епирска война (1230)|Българо-епирска война (1230)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-епирска война (1230)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-епирска война (1230)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:04 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)|Българо-византийска война (1322 – 1324)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:34 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)|Българо-византийска война (1331 – 1332)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:57 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)|Айдънски рейд срещу България (1340)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:07:45 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Косово (1393)|Обсада на Косово (1393)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Косово (1393)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Косово (1393)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:08:03 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Диви и красиви (риалити)|Диви и красиви (риалити)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Диви и красиви (риалити)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Диви и красиви (риалити)|action=history}} история]) || 2024-09-22 22:12:22 || {{потребител|62.73.69.93}} || |- | [[Чернова:АС Семаси|АС Семаси]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:АС Семаси}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:АС Семаси|action=history}} история]) || 2024-09-28 12:50:07 || {{потребител|Marin7510}} || |- | [[Чернова:Прогресивен детметъл|Прогресивен детметъл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Прогресивен детметъл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Прогресивен детметъл|action=history}} история]) || 2024-09-29 08:03:28 || {{потребител|149.62.207.179}} || |- | [[Чернова:Валентин Атанасов|Валентин Атанасов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валентин Атанасов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валентин Атанасов|action=history}} история]) || 2024-09-29 11:57:44 || {{потребител|PolinaBilokonnaAbbas}} || |- | [[Чернова:Валери Йончев Петров|Валери Йончев Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валери Йончев Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валери Йончев Петров|action=history}} история]) || 2024-09-30 17:51:10 || {{потребител|Anas7asiya}} || |- | [[Чернова:Михаил Първанов|Михаил Първанов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Михаил Първанов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Михаил Първанов|action=history}} история]) || 2024-10-01 11:17:18 || {{потребител|IliyanMavrov}} || |- | [[Чернова:Ангел Павлов - волейбол|Ангел Павлов - волейбол]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ангел Павлов - волейбол}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ангел Павлов - волейбол|action=history}} история]) || 2024-10-01 13:57:40 || {{потребител|91.210.88.65}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Конструктивна дървесина|Конструктивна дървесина]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конструктивна дървесина}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конструктивна дървесина|action=history}} история]) || 2024-10-03 14:24:32 || {{потребител|Cyberpunp}} || |- | [[Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова|Проф. д. ик. н. Диана Иванова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова|action=history}} история]) || 2024-10-05 20:59:30 || {{потребител|Нинджа55}} || |- | [[Чернова:Петко Димитров Петков|Петко Димитров Петков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петко Димитров Петков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петко Димитров Петков|action=history}} история]) || 2024-10-06 11:32:31 || {{потребител|2A00:4802:224:4600:38DE:75D6:FA91:1D91}} || |- | [[Чернова:Юрий Борисов|Юрий Борисов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юрий Борисов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юрий Борисов|action=history}} история]) || 2024-10-06 12:10:52 || {{потребител|Emil Iliev}} || |- | [[Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)|Иларион Макариополски (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-06 16:43:00 || {{потребител|94.190.163.191}} || |- | [[Чернова:Шипка (улица в Варна)|Шипка (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шипка (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шипка (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-07 06:16:31 || {{потребител|37.63.10.178}} || |- | [[Чернова:Purjeni Pukanki|Purjeni Pukanki]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Purjeni Pukanki}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Purjeni Pukanki|action=history}} история]) || 2024-10-07 11:53:38 || {{потребител|GreyX18}} || |- | [[Чернова:Младен Трайков|Младен Трайков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младен Трайков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младен Трайков|action=history}} история]) || 2024-10-07 15:05:06 || {{потребител|YoanTsenov25}} || |- | [[Чернова:Бдин (улица в Варна)|Бдин (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бдин (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бдин (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-12 16:02:39 || {{потребител|94.190.164.54}} || |- | [[Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)|Георги С. Раковски (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-12 16:05:58 || {{потребител|94.190.163.191}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ламперия|Ламперия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламперия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламперия|action=history}} история]) || 2024-10-13 16:44:33 || {{потребител|Cyberpunp}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Любослав Костов|Любослав Костов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любослав Костов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любослав Костов|action=history}} история]) || 2024-10-14 11:22:15 || {{потребител|Mdimitrov11}} || |- | [[Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)|Любен Каравелов (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-15 16:29:19 || {{потребител|94.190.164.139}} || |- | [[Чернова:Пенка Яръмлъкова|Пенка Яръмлъкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пенка Яръмлъкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пенка Яръмлъкова|action=history}} история]) || 2024-10-15 18:37:12 || {{потребител|212.122.178.108}} || |- | [[Чернова:Месут Йълмаз|Месут Йълмаз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Месут Йълмаз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Месут Йълмаз|action=history}} история]) || 2024-10-16 17:35:59 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)|Земетресение в Истанбул (1894)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:46:57 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)|Земетресение в Истанбул (1509)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:47:08 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)|Земетресение в Истанбул (1766)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:48:16 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Измир (1688)|Земетресение в Измир (1688)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Измир (1688)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Измир (1688)|action=history}} история]) || 2024-10-17 11:35:20 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Измир (1653)|Земетресение в Измир (1653)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Измир (1653)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Измир (1653)|action=history}} история]) || 2024-10-17 11:36:22 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Дамян Петров|Дамян Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дамян Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дамян Петров|action=history}} история]) || 2024-10-19 05:33:07 || {{потребител|Damyan Petrov}} || |- | [[Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)|Анри Барбюс (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 11:28:14 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)|Георги Бенковски (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 13:19:55 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Пирин (улица във Варна)|Пирин (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пирин (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пирин (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 16:36:35 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Нбрп|Нбрп]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Нбрп}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Нбрп|action=history}} история]) || 2024-10-20 04:57:38 || {{потребител|109.121.131.74}} || |- | [[Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)|Георги Пеячевич (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-20 10:53:16 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned|Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned|action=history}} история]) || 2024-10-20 10:53:42 || {{потребител|Николай Николаев Александров}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Право на преминаване|Право на преминаване]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Право на преминаване}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Право на преминаване|action=history}} история]) || 2024-10-20 11:00:58 || {{потребител|Svilenov}} || |- | [[Чернова:Алберто Маркос|Алберто Маркос]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алберто Маркос}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алберто Маркос|action=history}} история]) || 2024-10-20 16:55:20 || {{потребител|Мани8}} || |- | [[Чернова:Играч на годината на PFA Players|Играч на годината на PFA Players]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Играч на годината на PFA Players}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Играч на годината на PFA Players|action=history}} история]) || 2024-10-21 09:31:17 || {{потребител|Witnearionberg}} || |- | [[Чернова:Вайасат Труе Цриме|Вайасат Труе Цриме]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Вайасат Труе Цриме}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Вайасат Труе Цриме|action=history}} история]) || 2024-10-23 04:11:44 || {{потребител|2A02:2F01:7D12:4500:39F0:EEEF:803A:4327}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Станислава Ганчева|Станислава Ганчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Станислава Ганчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Станислава Ганчева|action=history}} история]) || 2024-10-27 06:38:30 || {{потребител|Емилов}} || |- | [[Чернова:Мей Йънг класика|Мей Йънг класика]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мей Йънг класика}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мей Йънг класика|action=history}} история]) || 2024-11-01 18:58:28 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- | [[Чернова:Калина Иванов|Калина Иванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Калина Иванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Калина Иванов|action=history}} история]) || 2024-11-02 07:38:14 || {{потребител|92.247.231.5}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Венцислава Тафкова|Венцислава Тафкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Венцислава Тафкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Венцислава Тафкова|action=history}} история]) || 2024-11-05 17:14:36 || {{потребител|Reni Stefanova}} || |- | [[Чернова:Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)|Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-11-06 04:18:12 || {{потребител|94.190.162.252}} || |- | [[Чернова:Светлин Трендафилов|Светлин Трендафилов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Светлин Трендафилов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Светлин Трендафилов|action=history}} история]) || 2024-11-06 18:34:30 || {{потребител|Mikelanjello}} || |- | [[Чернова:Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)|Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-11-07 19:04:24 || {{потребител|94.190.162.252}} || |- | [[Чернова:Рангел Марков|Рангел Марков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рангел Марков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рангел Марков|action=history}} история]) || 2024-11-08 08:50:13 || {{потребител|Александра Ангелова Александрова}} || |- | [[Чернова:Петър Драгиев|Петър Драгиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Драгиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Драгиев|action=history}} история]) || 2024-11-08 13:03:46 || {{потребител|62.73.122.28}} || |- | [[Чернова:Григор Шишков|Григор Шишков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Григор Шишков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Григор Шишков|action=history}} история]) || 2024-11-10 21:18:16 || {{потребител|Thebagar}} || |- | [[Чернова:Djekata|Djekata]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Djekata}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Djekata|action=history}} история]) || 2024-11-11 10:31:47 || {{потребител|213.130.93.243}} || |- | [[Чернова:История на Мексико|История на Мексико]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:История на Мексико}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:История на Мексико|action=history}} история]) || 2024-11-11 17:21:08 || {{потребител|212.104.119.235}} || |- | [[Чернова:Таминс|Таминс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Таминс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Таминс|action=history}} история]) || 2024-11-11 17:37:48 || {{потребител|2A01:5A8:303:F527:28D4:E3E9:A353:8E53}} || |- | [[Чернова:Тодор Иванов Бангиев|Тодор Иванов Бангиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Иванов Бангиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Иванов Бангиев|action=history}} история]) || 2024-11-12 14:05:59 || {{потребител|84.43.183.66}} || |- | [[Чернова:Младежи за Промяната|Младежи за Промяната]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младежи за Промяната}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младежи за Промяната|action=history}} история]) || 2024-11-12 19:56:52 || {{потребител|84.252.57.6}} || |- | [[Чернова:Марин Киров|Марин Киров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Марин Киров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Марин Киров|action=history}} история]) || 2024-11-13 10:31:33 || {{потребител|Prtsbg}} || |- | [[Чернова:Десислава Цветкова|Десислава Цветкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Цветкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Цветкова|action=history}} история]) || 2024-11-13 13:46:04 || {{потребител|Деси Цветкова}} || |- | [[Чернова:Теодор Христов Папазов|Теодор Христов Папазов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Христов Папазов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Христов Папазов|action=history}} история]) || 2024-11-16 09:03:23 || {{потребител|Texqt1}} || |- | [[Чернова:Hawk Tuah|Hawk Tuah]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Hawk Tuah}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Hawk Tuah|action=history}} история]) || 2024-11-16 11:42:24 || {{потребител|Homuraexee}} || |- | [[Чернова:Господин Тошев|Господин Тошев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Господин Тошев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Господин Тошев|action=history}} история]) || 2024-11-16 12:44:44 || {{потребител|Александър Ганчев}} || |- | [[Чернова:Съвременни опрерационни системи|Съвременни опрерационни системи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Съвременни опрерационни системи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Съвременни опрерационни системи|action=history}} история]) || 2024-11-19 16:24:41 || {{потребител|Kuyumdjiev-officiall}} || |- | [[Чернова:Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие|Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие|action=history}} история]) || 2024-11-19 17:04:08 || {{потребител|Kuyumdjiev-officiall}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:JoyYoga|JoyYoga]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:JoyYoga}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:JoyYoga|action=history}} история]) || 2024-11-20 06:10:37 || {{потребител|Joy Alex}} || |- | [[Чернова:Александър Найденович|Александър Найденович]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Александър Найденович}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Александър Найденович|action=history}} история]) || 2024-11-20 23:31:11 || {{потребител|Bluepurpleknight}} || |- | [[Чернова:Чандлър, Кристин Уестън|Чандлър, Кристин Уестън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Чандлър, Кристин Уестън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Чандлър, Кристин Уестън|action=history}} история]) || 2024-11-22 04:23:06 || {{потребител|NatsirttheMan}} || |- | [[Чернова:ФК Маринка 2024|ФК Маринка 2024]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ФК Маринка 2024}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ФК Маринка 2024|action=history}} история]) || 2024-11-22 19:22:24 || {{потребител|Gosho221}} || |- | [[Чернова:Цанко Цанков (плувец)|Цанко Цанков (плувец)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Цанко Цанков (плувец)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Цанко Цанков (плувец)|action=history}} история]) || 2024-11-22 21:02:36 || {{потребител|87.121.63.5}} || |- | [[Чернова:Иван Лалев|Иван Лалев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Лалев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Лалев|action=history}} история]) || 2024-11-22 21:03:17 || {{потребител|Petarstoyanov2}} || |- | [[Чернова:ФК Маринка|ФК Маринка]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ФК Маринка}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ФК Маринка|action=history}} история]) || 2024-11-22 22:06:45 || {{потребител|Gosho221}} || |- | [[Чернова:Цанко Мондешки|Цанко Мондешки]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Цанко Мондешки}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Цанко Мондешки|action=history}} история]) || 2024-11-23 12:24:47 || {{потребител|Елена Азманова}} || |- | [[Чернова:Мирослава Мирославова|Мирослава Мирославова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мирослава Мирославова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мирослава Мирославова|action=history}} история]) || 2024-11-23 16:49:25 || {{потребител|Соня Димитрова}} || |- | [[Чернова:Свети Свети Кирил и Методий (булевард във Варна)|Свети Свети Кирил и Методий (булевард във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Свети Свети Кирил и Методий (булевард във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Свети Свети Кирил и Методий (булевард във Варна)|action=history}} история]) || 2024-11-24 17:38:31 || {{потребител|94.190.165.57}} || |- | [[Чернова:Германците от Долината на смъртта|Германците от Долината на смъртта]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Германците от Долината на смъртта}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Германците от Долината на смъртта|action=history}} история]) || 2024-11-24 19:05:09 || {{потребител|R Green16}} || |- | [[Чернова:Андрей Сапунов|Андрей Сапунов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Андрей Сапунов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Андрей Сапунов|action=history}} история]) || 2024-11-25 19:28:34 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Никола Григоров|Никола Григоров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Никола Григоров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Никола Григоров|action=history}} история]) || 2024-11-26 21:05:07 || {{потребител|Hristovuchev}} || |- | [[Чернова:Магдалена Ралчева|Магдалена Ралчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Магдалена Ралчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Магдалена Ралчева|action=history}} история]) || 2024-11-28 15:22:39 || {{потребител|88.203.226.137}} || |- | [[Чернова:Вяра (улица във Варна)|Вяра (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Вяра (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Вяра (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-11-29 18:56:38 || {{потребител|94.190.165.57}} || |- | [[Чернова:Проект за генома на неандерталците|Проект за генома на неандерталците]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проект за генома на неандерталците}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проект за генома на неандерталците|action=history}} история]) || 2024-11-29 19:06:29 || {{потребител|VaniTsvet}} || |- | [[Чернова:Войнишка (улица във Варна)|Войнишка (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Войнишка (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Войнишка (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-11-30 08:38:43 || {{потребител|94.190.165.57}} || |- | [[Чернова:Джак Филипс|Джак Филипс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джак Филипс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джак Филипс|action=history}} история]) || 2024-11-30 13:11:03 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Жоан Гампер|Жоан Гампер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Жоан Гампер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Жоан Гампер|action=history}} история]) || 2024-12-01 19:02:35 || {{потребител|Monaco}} || |- | [[Чернова:М|М]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:М}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:М|action=history}} история]) || 2024-12-03 20:09:30 || {{потребител|U321BRB}} || |- | [[Чернова:Connecto.bg – онлайн платформа за свързване на професионалисти с клиенти в България|Connecto.bg – онлайн платформа за свързване на професионалисти с клиенти в България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Connecto.bg – онлайн платформа за свързване на професионалисти с клиенти в България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Connecto.bg – онлайн платформа за свързване на професионалисти с клиенти в България|action=history}} история]) || 2024-12-05 09:08:38 || {{потребител|Стоичко Василев}} || |- | [[Чернова:Кинетика на идеален газ|Кинетика на идеален газ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кинетика на идеален газ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кинетика на идеален газ|action=history}} история]) || 2024-12-05 13:31:46 || {{потребител|Pvpetkov}} || |- | [[Чернова:Ферди Осман Рамадан|Ферди Осман Рамадан]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ферди Осман Рамадан}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ферди Осман Рамадан|action=history}} история]) || 2024-12-05 14:02:28 || {{потребител|46.233.56.94}} || |- | [[Чернова:Ивелин Георгиев Атанасов|Ивелин Георгиев Атанасов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ивелин Георгиев Атанасов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ивелин Георгиев Атанасов|action=history}} история]) || 2024-12-06 18:02:42 || {{потребител|Karkalinov}} || |- | [[Чернова:Проект за мирно споразумение в Истанбул (2022)|Проект за мирно споразумение в Истанбул (2022)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проект за мирно споразумение в Истанбул (2022)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проект за мирно споразумение в Истанбул (2022)|action=history}} история]) || 2024-12-06 18:35:46 || {{потребител|46.232.152.150}} || |- | [[Чернова:Руско нападение в Украйна: нарушения на Женевската конвенция|Руско нападение в Украйна: нарушения на Женевската конвенция]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Руско нападение в Украйна: нарушения на Женевската конвенция}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Руско нападение в Украйна: нарушения на Женевската конвенция|action=history}} история]) || 2024-12-06 18:36:55 || {{потребител|46.232.152.150}} || |- | [[Чернова:Марио Лалчев|Марио Лалчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Марио Лалчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Марио Лалчев|action=history}} история]) || 2024-12-06 20:39:36 || {{потребител|79.100.17.157}} || |- | [[Чернова:Скрита самоличност|Скрита самоличност]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Скрита самоличност}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Скрита самоличност|action=history}} история]) || 2024-12-07 17:20:17 || {{потребител|Podprikritie}} || |- | [[Чернова:Сдружение на Организаторите на Хазартни Игри и Дейности в България (СОХИДБ)|Сдружение на Организаторите на Хазартни Игри и Дейности в България (СОХИДБ)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сдружение на Организаторите на Хазартни Игри и Дейности в България (СОХИДБ)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сдружение на Организаторите на Хазартни Игри и Дейности в България (СОХИДБ)|action=history}} история]) || 2024-12-08 21:38:07 || {{потребител|Sohidb aoggab}} || |- |} bqd1757fd2owucuzcpxlu3374uwqg7v 12435580 12435532 2024-12-09T10:04:11Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка 12435580 wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Детройт Уийлс|Детройт Уийлс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Детройт Уийлс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Детройт Уийлс|action=history}} история]) || 2024-06-23 10:35:29 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Джо Тейлър|Джо Тейлър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джо Тейлър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джо Тейлър|action=history}} история]) || 2024-07-12 23:01:04 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)|Георги Бенковски (стадион, Костиброд)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)|action=history}} история]) || 2024-07-14 14:21:34 || {{потребител|91.196.224.130}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Биниам Гирмай|Биниам Гирмай]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биниам Гирмай}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биниам Гирмай|action=history}} история]) || 2024-07-15 12:48:05 || {{потребител|Мани8}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Момир Булатович|Момир Булатович]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Момир Булатович}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Момир Булатович|action=history}} история]) || 2024-07-15 20:13:49 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Гризи и леммингите|Гризи и леммингите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гризи и леммингите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гризи и леммингите|action=history}} история]) || 2024-07-17 07:34:01 || {{потребител|GrizzyandLemmings68}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Васил Христов (журналист)|Васил Христов (журналист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Христов (журналист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Христов (журналист)|action=history}} история]) || 2024-07-17 15:37:27 || {{потребител|LachezarSyarov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Перхаби|Перхаби]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Перхаби}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Перхаби|action=history}} история]) || 2024-07-18 11:10:44 || {{потребител|78.154.13.50}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Биляна Кавалска|Биляна Кавалска]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биляна Кавалска}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биляна Кавалска|action=history}} история]) || 2024-07-22 16:23:34 || {{потребител|Червен Фен}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Мохамад Мохбер|Мохамад Мохбер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мохамад Мохбер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мохамад Мохбер|action=history}} история]) || 2024-07-22 17:14:48 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Саид Джалили|Саид Джалили]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Саид Джалили}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Саид Джалили|action=history}} история]) || 2024-07-23 20:56:08 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Черно море (хотел във Варна)|Черно море (хотел във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Черно море (хотел във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Черно море (хотел във Варна)|action=history}} история]) || 2024-07-24 17:57:19 || {{потребител|94.190.173.155}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм|Национална информационна агенция БГ Туризъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм|action=history}} история]) || 2024-07-26 09:32:59 || {{потребител|JovGoj}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Васил Ранков (икономист)|Васил Ранков (икономист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Ранков (икономист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Ранков (икономист)|action=history}} история]) || 2024-07-27 17:49:21 || {{потребител|Александър Ганчев}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Пърси Джаксън|Пърси Джаксън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пърси Джаксън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пърси Джаксън|action=history}} история]) || 2024-07-28 07:44:16 || {{потребител|151.237.111.158}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година|Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година|action=history}} история]) || 2024-07-28 13:26:27 || {{потребител|Wolfking08}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Книговище|Книговище]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Книговище}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Книговище|action=history}} история]) || 2024-07-28 14:38:34 || {{потребител|Antoanetabaeva}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Градска игра|Градска игра]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Градска игра}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Градска игра|action=history}} история]) || 2024-07-28 14:41:44 || {{потребител|RayaDimova}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян|Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян|action=history}} история]) || 2024-07-29 12:39:12 || {{потребител|Hripsime Erniasyan}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Гюленку|Гюленку]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гюленку}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гюленку|action=history}} история]) || 2024-07-29 21:29:25 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Башъбююк|Башъбююк]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Башъбююк}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Башъбююк|action=history}} история]) || 2024-07-29 21:30:03 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Гирне|Гирне]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гирне}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гирне|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:03:04 || {{потребител|37.63.5.216}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Йеничамлъджа|Йеничамлъджа]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Йеничамлъджа}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Йеничамлъджа|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:03:21 || {{потребител|37.63.5.216}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Бригада „Логистика“|Бригада „Логистика“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бригада „Логистика“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бригада „Логистика“|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:11:54 || {{потребител|Tilovak 79}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Денизкьошклер|Денизкьошклер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Денизкьошклер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Денизкьошклер|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:58:15 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Тюркали|Тюркали]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тюркали}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тюркали|action=history}} история]) || 2024-07-30 08:08:33 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Абасага|Абасага]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Абасага}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Абасага|action=history}} история]) || 2024-07-30 09:53:20 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Балмумджу|Балмумджу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Балмумджу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Балмумджу|action=history}} история]) || 2024-07-30 09:58:06 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Джиханнюма|Джиханнюма]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джиханнюма}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джиханнюма|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:44 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Конаклар|Конаклар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конаклар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конаклар|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:51 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Кюлтюр|Кюлтюр]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кюлтюр}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кюлтюр|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:57 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Левазъм|Левазъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Левазъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Левазъм|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:02 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Мурадийе|Мурадийе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мурадийе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мурадийе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:08 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Нисбетийе|Нисбетийе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Нисбетийе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Нисбетийе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:16 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Чамлъбахче|Чамлъбахче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Чамлъбахче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Чамлъбахче|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:39 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Согуксу|Согуксу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Согуксу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Согуксу|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:40 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дереагзъ|Дереагзъ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дереагзъ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дереагзъ|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Бююкшехир|Бююкшехир]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бююкшехир}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бююкшехир|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:39 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Баръш (квартал)|Баръш (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Баръш (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Баръш (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:48 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Каваклъ (квартал)|Каваклъ (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Каваклъ (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Каваклъ (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:21:10 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Мармара (квартал)|Мармара (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мармара (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мармара (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:31:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Сахил|Сахил]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сахил}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сахил|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:31:48 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Берекетзаде|Берекетзаде]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Берекетзаде}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Берекетзаде|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:40:28 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Коджатепе (квартал)|Коджатепе (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Коджатепе (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Коджатепе (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:52:24 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Бююкчекмедже (езеро)|Бююкчекмедже (езеро)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бююкчекмедже (езеро)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бююкчекмедже (езеро)|action=history}} история]) || 2024-07-30 19:22:38 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дурусу (езеро)|Дурусу (езеро)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дурусу (езеро)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дурусу (езеро)|action=history}} история]) || 2024-07-30 19:23:14 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Павел Смолички|Павел Смолички]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Павел Смолички}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Павел Смолички|action=history}} история]) || 2024-07-31 07:24:37 || {{потребител|Mariaakoritskaa}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Къщата на Инфлуенсърите|Къщата на Инфлуенсърите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Къщата на Инфлуенсърите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Къщата на Инфлуенсърите|action=history}} история]) || 2024-08-01 17:55:30 || {{потребител|Demona84}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Провинция (телевизионен канал)|Провинция (телевизионен канал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Провинция (телевизионен канал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Провинция (телевизионен канал)|action=history}} история]) || 2024-08-02 12:05:18 || {{потребител|Romanovich2008}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Варшавска овчарка|Варшавска овчарка]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Варшавска овчарка}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Варшавска овчарка|action=history}} история]) || 2024-08-02 13:48:37 || {{потребител|Mariakavlakova}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Първи канал «Евразия»|Първи канал «Евразия»]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Първи канал «Евразия»}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Първи канал «Евразия»|action=history}} история]) || 2024-08-05 07:41:38 || {{потребител|Romanovich2008}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)|Ганчо Ганчев (български финансист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)|action=history}} история]) || 2024-08-05 19:17:48 || {{потребител|MikaGanch}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Туристически Свят|Туристически Свят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Туристически Свят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Туристически Свят|action=history}} история]) || 2024-08-06 15:52:28 || {{потребител|Turistite}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Okey|Okey]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Okey}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Okey|action=history}} история]) || 2024-08-07 12:25:57 || {{потребител|31.223.9.250}} || [[Специални:Приноси/31.223.14.28|31.223.14.28]] 07:02, 11 август 2024 (UTC) |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Антоанета Георгиева - Тони|Антоанета Георгиева - Тони]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Георгиева - Тони}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Георгиева - Тони|action=history}} история]) || 2024-08-08 16:09:14 || {{потребител|Antiohov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Андрей Ангелов|Андрей Ангелов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Андрей Ангелов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Андрей Ангелов|action=history}} история]) || 2024-08-09 16:51:41 || {{потребител|Svetlazlateva}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Васил Николаев Киров|Васил Николаев Киров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Николаев Киров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Николаев Киров|action=history}} история]) || 2024-08-11 11:47:32 || {{потребител|Mraktheridgeback}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Тракийски териер|Тракийски териер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тракийски териер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тракийски териер|action=history}} история]) || 2024-08-12 14:47:42 || {{потребител|185.97.74.151}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Света Троица (Говедарци)|Света Троица (Говедарци)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Света Троица (Говедарци)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Света Троица (Говедарци)|action=history}} история]) || 2024-08-15 13:48:21 || {{потребител|213.214.88.87}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Кирил Евтимов|Кирил Евтимов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кирил Евтимов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кирил Евтимов|action=history}} история]) || 2024-08-17 00:50:03 || {{потребител|Kaloyan Vodenicharov}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев|Димитър Георгиев Мавродиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев|action=history}} история]) || 2024-08-17 09:26:56 || {{потребител|Georgi Mavrodiev}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Mortal Kombat 11|Mortal Kombat 11]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Mortal Kombat 11}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Mortal Kombat 11|action=history}} история]) || 2024-08-17 10:29:54 || {{потребител|Rehzopler}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Димитрина Георгиева Петрова|Димитрина Георгиева Петрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитрина Георгиева Петрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитрина Георгиева Петрова|action=history}} история]) || 2024-08-17 17:49:33 || {{потребител|Geridj13}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Къщата на инфлуенсърите|Къщата на инфлуенсърите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Къщата на инфлуенсърите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Къщата на инфлуенсърите|action=history}} история]) || 2024-08-17 20:12:17 || {{потребител|Daninovabg}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Златно Дафне|Златно Дафне]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Златно Дафне}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Златно Дафне|action=history}} история]) || 2024-08-18 13:45:26 || {{потребител|BoDilova83}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Дейв Ломбардо|Дейв Ломбардо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дейв Ломбардо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дейв Ломбардо|action=history}} история]) || 2024-08-18 13:57:41 || {{потребител|Viord}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Петър Тепсизов|Петър Тепсизов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Тепсизов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Тепсизов|action=history}} история]) || 2024-08-19 14:09:56 || {{потребител|130.185.196.222}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Шейн Макмеън|Шейн Макмеън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шейн Макмеън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шейн Макмеън|action=history}} история]) || 2024-08-21 20:26:25 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Илън / певец /|Илън / певец /]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Илън / певец /}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Илън / певец /|action=history}} история]) || 2024-08-23 17:47:54 || {{потребител|Ivan ivanov5566}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Едуардо Гарсия|Едуардо Гарсия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Едуардо Гарсия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Едуардо Гарсия|action=history}} история]) || 2024-08-23 20:00:45 || {{потребител|46.10.57.133}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Боби Шилдс|Боби Шилдс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Боби Шилдс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Боби Шилдс|action=history}} история]) || 2024-08-24 22:05:28 || {{потребител|Kane 14}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен|Лагерът за военнопленници край Шумен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен|action=history}} история]) || 2024-08-25 10:17:47 || {{потребител|OrlinEagle}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Теодор Николов|Теодор Николов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Николов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Николов|action=history}} история]) || 2024-08-25 12:12:03 || {{потребител|145.224.108.118}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)|Теодор Николов (автор и публицист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)|action=history}} история]) || 2024-08-25 12:50:42 || {{потребител|Whitebrotherhood}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Здравко Чампоев|Здравко Чампоев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Здравко Чампоев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Здравко Чампоев|action=history}} история]) || 2024-08-26 12:54:34 || {{потребител|Барабан777}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:United Breaks Guitars|United Breaks Guitars]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:United Breaks Guitars}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:United Breaks Guitars|action=history}} история]) || 2024-08-26 18:06:09 || {{потребител|Slav123-22}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ра Мюзик|Ра Мюзик]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ра Мюзик}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ра Мюзик|action=history}} история]) || 2024-08-27 03:31:41 || {{потребител|NICKEYLLA}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Микеланджело Алибранди|Микеланджело Алибранди]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Микеланджело Алибранди}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Микеланджело Алибранди|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:33:17 || {{потребител|Dieda30}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Безпощаден|Безпощаден]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безпощаден}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безпощаден|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:34:46 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Сид Уилсън|Сид Уилсън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сид Уилсън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сид Уилсън|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:35:30 || {{потребител|Animus}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Стриймове|Стриймове]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стриймове}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стриймове|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:36:21 || {{потребител|N stoyanov85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Антоанета Петкова Славкова|Антоанета Петкова Славкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Петкова Славкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Петкова Славкова|action=history}} история]) || 2024-08-29 06:26:11 || {{потребител|77.78.141.130}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Фондация Арте Вива|Фондация Арте Вива]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация Арте Вива}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация Арте Вива|action=history}} история]) || 2024-08-29 20:58:16 || {{потребител|Simnandy}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Кириакос Георгиу|Кириакос Георгиу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кириакос Георгиу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кириакос Георгиу|action=history}} история]) || 2024-08-31 15:35:55 || {{потребител|37.63.25.24}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас|Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас|action=history}} история]) || 2024-08-31 18:47:22 || {{потребител|MTongov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Био - значения|Био - значения]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Био - значения}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Био - значения|action=history}} история]) || 2024-09-01 06:20:58 || {{потребител|MTongov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ели Михайлова|Ели Михайлова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ели Михайлова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ели Михайлова|action=history}} история]) || 2024-09-02 06:45:31 || {{потребител|Moviesblog}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Десислава Зафирова|Десислава Зафирова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Зафирова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Зафирова|action=history}} история]) || 2024-09-02 21:12:26 || {{потребител|Triadiss76}} || |- | [[Чернова:Отношения между Русия и Украйна|Отношения между Русия и Украйна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Отношения между Русия и Украйна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Отношения между Русия и Украйна|action=history}} история]) || 2024-09-11 17:42:18 || {{потребител|NBUPolSciAleksandraAtanasova}} || |- | [[Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2|Отношения между Русия и Украйна 2]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2|action=history}} история]) || 2024-09-11 17:42:27 || {{потребител|NBUPolSci Futekov}} || |- | [[Чернова:Бавен туризъм|Бавен туризъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бавен туризъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бавен туризъм|action=history}} история]) || 2024-09-13 21:03:27 || {{потребител|Gtrebg}} || |- | [[Чернова:Бавноградие|Бавноградие]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бавноградие}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бавноградие|action=history}} история]) || 2024-09-13 21:24:21 || {{потребител|Gtrebg}} || |- | [[Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ|БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ|action=history}} история]) || 2024-09-14 08:52:20 || {{потребител|77.220.196.34}} || |- | [[Чернова:Милена Петрова|Милена Петрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Милена Петрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Милена Петрова|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:33:01 || {{потребител|Milenka76}} || |- | [[Чернова:Стелиян Донев-STELLko|Стелиян Донев-STELLko]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стелиян Донев-STELLko}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стелиян Донев-STELLko|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:34:15 || {{потребител|Milenka76}} || |- | [[Чернова:Юлия Йорданова-Панчева|Юлия Йорданова-Панчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юлия Йорданова-Панчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юлия Йорданова-Панчева|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:35:59 || {{потребител|Nezvan}} || |- | [[Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ|ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ|action=history}} история]) || 2024-09-15 08:22:13 || {{потребител|77.220.196.34}} || |- | [[Чернова:До Дъно!|До Дъно!]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:До Дъно!}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:До Дъно!|action=history}} история]) || 2024-09-15 20:17:10 || {{потребител|EvgeniMS}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ваня Попова|Ваня Попова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ваня Попова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ваня Попова|action=history}} история]) || 2024-09-16 16:40:54 || {{потребител|Grahche}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Горнооряховски суджук|Горнооряховски суджук]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Горнооряховски суджук}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Горнооряховски суджук|action=history}} история]) || 2024-09-16 17:44:07 || {{потребител|Kovandjiev}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Слав Велков|Слав Велков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Слав Велков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Слав Велков|action=history}} история]) || 2024-09-18 00:04:36 || {{потребител|198.254.115.114}} || |- | [[Чернова:Битка на Царевец (1598)|Битка на Царевец (1598)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка на Царевец (1598)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка на Царевец (1598)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:20:42 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка край Карнобат (1392)|Битка край Карнобат (1392)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка край Карнобат (1392)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка край Карнобат (1392)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:30:52 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)|Битка при Чамурлийско поле (1372)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:32:44 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Средец (1380)|Обсада на Средец (1380)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Средец (1380)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Средец (1380)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:33:16 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Шумен (1392)|Обсада на Шумен (1392)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Шумен (1392)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Шумен (1392)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:33:51 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Варна (1388)|Обсада на Варна (1388)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Варна (1388)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Варна (1388)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:36:48 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Свищов (1393)|Обсада на Свищов (1393)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Свищов (1393)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Свищов (1393)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:37:38 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Кюстендилски бунт (1428)|Кюстендилски бунт (1428)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кюстендилски бунт (1428)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кюстендилски бунт (1428)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:39:14 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Припека|Битка при Припека]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Припека}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Припека|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:53:22 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Бой при Милин Камък|Бой при Милин Камък]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бой при Милин Камък}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бой при Милин Камък|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:54:08 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Търновски преврат (1331)|Търновски преврат (1331)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Търновски преврат (1331)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Търновски преврат (1331)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:55:38 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)|Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:15:00 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Търново (1277)|Битка при Търново (1277)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Търново (1277)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Търново (1277)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:15:52 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Месинопол (1334)|Битка при Месинопол (1334)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Месинопол (1334)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Месинопол (1334)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:18:05 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Жеравица|Обсада на Жеравица]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Жеравица}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Жеравица|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:31:21 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Търново (1218)|Обсада на Търново (1218)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Търново (1218)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Търново (1218)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:05:06 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-епирска война (1230)|Българо-епирска война (1230)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-епирска война (1230)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-епирска война (1230)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:04 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)|Българо-византийска война (1322 – 1324)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:34 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)|Българо-византийска война (1331 – 1332)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:57 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)|Айдънски рейд срещу България (1340)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:07:45 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Косово (1393)|Обсада на Косово (1393)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Косово (1393)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Косово (1393)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:08:03 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Диви и красиви (риалити)|Диви и красиви (риалити)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Диви и красиви (риалити)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Диви и красиви (риалити)|action=history}} история]) || 2024-09-22 22:12:22 || {{потребител|62.73.69.93}} || |- | [[Чернова:АС Семаси|АС Семаси]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:АС Семаси}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:АС Семаси|action=history}} история]) || 2024-09-28 12:50:07 || {{потребител|Marin7510}} || |- | [[Чернова:Прогресивен детметъл|Прогресивен детметъл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Прогресивен детметъл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Прогресивен детметъл|action=history}} история]) || 2024-09-29 08:03:28 || {{потребител|149.62.207.179}} || |- | [[Чернова:Валентин Атанасов|Валентин Атанасов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валентин Атанасов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валентин Атанасов|action=history}} история]) || 2024-09-29 11:57:44 || {{потребител|PolinaBilokonnaAbbas}} || |- | [[Чернова:Валери Йончев Петров|Валери Йончев Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валери Йончев Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валери Йончев Петров|action=history}} история]) || 2024-09-30 17:51:10 || {{потребител|Anas7asiya}} || |- | [[Чернова:Михаил Първанов|Михаил Първанов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Михаил Първанов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Михаил Първанов|action=history}} история]) || 2024-10-01 11:17:18 || {{потребител|IliyanMavrov}} || |- | [[Чернова:Ангел Павлов - волейбол|Ангел Павлов - волейбол]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ангел Павлов - волейбол}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ангел Павлов - волейбол|action=history}} история]) || 2024-10-01 13:57:40 || {{потребител|91.210.88.65}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Конструктивна дървесина|Конструктивна дървесина]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конструктивна дървесина}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конструктивна дървесина|action=history}} история]) || 2024-10-03 14:24:32 || {{потребител|Cyberpunp}} || |- | [[Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова|Проф. д. ик. н. Диана Иванова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова|action=history}} история]) || 2024-10-05 20:59:30 || {{потребител|Нинджа55}} || |- | [[Чернова:Петко Димитров Петков|Петко Димитров Петков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петко Димитров Петков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петко Димитров Петков|action=history}} история]) || 2024-10-06 11:32:31 || {{потребител|2A00:4802:224:4600:38DE:75D6:FA91:1D91}} || |- | [[Чернова:Юрий Борисов|Юрий Борисов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юрий Борисов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юрий Борисов|action=history}} история]) || 2024-10-06 12:10:52 || {{потребител|Emil Iliev}} || |- | [[Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)|Иларион Макариополски (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-06 16:43:00 || {{потребител|94.190.163.191}} || |- | [[Чернова:Шипка (улица в Варна)|Шипка (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шипка (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шипка (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-07 06:16:31 || {{потребител|37.63.10.178}} || |- | [[Чернова:Purjeni Pukanki|Purjeni Pukanki]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Purjeni Pukanki}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Purjeni Pukanki|action=history}} история]) || 2024-10-07 11:53:38 || {{потребител|GreyX18}} || |- | [[Чернова:Младен Трайков|Младен Трайков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младен Трайков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младен Трайков|action=history}} история]) || 2024-10-07 15:05:06 || {{потребител|YoanTsenov25}} || |- | [[Чернова:Бдин (улица в Варна)|Бдин (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бдин (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бдин (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-12 16:02:39 || {{потребител|94.190.164.54}} || |- | [[Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)|Георги С. Раковски (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-12 16:05:58 || {{потребител|94.190.163.191}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ламперия|Ламперия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламперия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламперия|action=history}} история]) || 2024-10-13 16:44:33 || {{потребител|Cyberpunp}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Любослав Костов|Любослав Костов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любослав Костов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любослав Костов|action=history}} история]) || 2024-10-14 11:22:15 || {{потребител|Mdimitrov11}} || |- | [[Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)|Любен Каравелов (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-15 16:29:19 || {{потребител|94.190.164.139}} || |- | [[Чернова:Пенка Яръмлъкова|Пенка Яръмлъкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пенка Яръмлъкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пенка Яръмлъкова|action=history}} история]) || 2024-10-15 18:37:12 || {{потребител|212.122.178.108}} || |- | [[Чернова:Месут Йълмаз|Месут Йълмаз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Месут Йълмаз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Месут Йълмаз|action=history}} история]) || 2024-10-16 17:35:59 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)|Земетресение в Истанбул (1894)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:46:57 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)|Земетресение в Истанбул (1509)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:47:08 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)|Земетресение в Истанбул (1766)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:48:16 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Измир (1688)|Земетресение в Измир (1688)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Измир (1688)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Измир (1688)|action=history}} история]) || 2024-10-17 11:35:20 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Измир (1653)|Земетресение в Измир (1653)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Измир (1653)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Измир (1653)|action=history}} история]) || 2024-10-17 11:36:22 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Дамян Петров|Дамян Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дамян Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дамян Петров|action=history}} история]) || 2024-10-19 05:33:07 || {{потребител|Damyan Petrov}} || |- | [[Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)|Анри Барбюс (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 11:28:14 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)|Георги Бенковски (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 13:19:55 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Пирин (улица във Варна)|Пирин (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пирин (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пирин (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 16:36:35 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Нбрп|Нбрп]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Нбрп}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Нбрп|action=history}} история]) || 2024-10-20 04:57:38 || {{потребител|109.121.131.74}} || |- | [[Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)|Георги Пеячевич (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-20 10:53:16 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned|Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned|action=history}} история]) || 2024-10-20 10:53:42 || {{потребител|Николай Николаев Александров}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Право на преминаване|Право на преминаване]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Право на преминаване}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Право на преминаване|action=history}} история]) || 2024-10-20 11:00:58 || {{потребител|Svilenov}} || |- | [[Чернова:Алберто Маркос|Алберто Маркос]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алберто Маркос}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алберто Маркос|action=history}} история]) || 2024-10-20 16:55:20 || {{потребител|Мани8}} || |- | [[Чернова:Играч на годината на PFA Players|Играч на годината на PFA Players]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Играч на годината на PFA Players}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Играч на годината на PFA Players|action=history}} история]) || 2024-10-21 09:31:17 || {{потребител|Witnearionberg}} || |- | [[Чернова:Вайасат Труе Цриме|Вайасат Труе Цриме]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Вайасат Труе Цриме}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Вайасат Труе Цриме|action=history}} история]) || 2024-10-23 04:11:44 || {{потребител|2A02:2F01:7D12:4500:39F0:EEEF:803A:4327}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Станислава Ганчева|Станислава Ганчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Станислава Ганчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Станислава Ганчева|action=history}} история]) || 2024-10-27 06:38:30 || {{потребител|Емилов}} || |- | [[Чернова:Мей Йънг класика|Мей Йънг класика]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мей Йънг класика}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мей Йънг класика|action=history}} история]) || 2024-11-01 18:58:28 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- | [[Чернова:Калина Иванов|Калина Иванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Калина Иванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Калина Иванов|action=history}} история]) || 2024-11-02 07:38:14 || {{потребител|92.247.231.5}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Венцислава Тафкова|Венцислава Тафкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Венцислава Тафкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Венцислава Тафкова|action=history}} история]) || 2024-11-05 17:14:36 || {{потребител|Reni Stefanova}} || |- | [[Чернова:Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)|Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-11-06 04:18:12 || {{потребител|94.190.162.252}} || |- | [[Чернова:Светлин Трендафилов|Светлин Трендафилов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Светлин Трендафилов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Светлин Трендафилов|action=history}} история]) || 2024-11-06 18:34:30 || {{потребител|Mikelanjello}} || |- | [[Чернова:Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)|Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-11-07 19:04:24 || {{потребител|94.190.162.252}} || |- | [[Чернова:Рангел Марков|Рангел Марков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рангел Марков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рангел Марков|action=history}} история]) || 2024-11-08 08:50:13 || {{потребител|Александра Ангелова Александрова}} || |- | [[Чернова:Петър Драгиев|Петър Драгиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Драгиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Драгиев|action=history}} история]) || 2024-11-08 13:03:46 || {{потребител|62.73.122.28}} || |- | [[Чернова:Григор Шишков|Григор Шишков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Григор Шишков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Григор Шишков|action=history}} история]) || 2024-11-10 21:18:16 || {{потребител|Thebagar}} || |- | [[Чернова:Djekata|Djekata]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Djekata}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Djekata|action=history}} история]) || 2024-11-11 10:31:47 || {{потребител|213.130.93.243}} || |- | [[Чернова:История на Мексико|История на Мексико]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:История на Мексико}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:История на Мексико|action=history}} история]) || 2024-11-11 17:21:08 || {{потребител|212.104.119.235}} || |- | [[Чернова:Таминс|Таминс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Таминс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Таминс|action=history}} история]) || 2024-11-11 17:37:48 || {{потребител|2A01:5A8:303:F527:28D4:E3E9:A353:8E53}} || |- | [[Чернова:Тодор Иванов Бангиев|Тодор Иванов Бангиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Иванов Бангиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Иванов Бангиев|action=history}} история]) || 2024-11-12 14:05:59 || {{потребител|84.43.183.66}} || |- | [[Чернова:Младежи за Промяната|Младежи за Промяната]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младежи за Промяната}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младежи за Промяната|action=history}} история]) || 2024-11-12 19:56:52 || {{потребител|84.252.57.6}} || |- | [[Чернова:Марин Киров|Марин Киров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Марин Киров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Марин Киров|action=history}} история]) || 2024-11-13 10:31:33 || {{потребител|Prtsbg}} || |- | [[Чернова:Десислава Цветкова|Десислава Цветкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Цветкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Цветкова|action=history}} история]) || 2024-11-13 13:46:04 || {{потребител|Деси Цветкова}} || |- | [[Чернова:Теодор Христов Папазов|Теодор Христов Папазов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Христов Папазов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Христов Папазов|action=history}} история]) || 2024-11-16 09:03:23 || {{потребител|Texqt1}} || |- | [[Чернова:Hawk Tuah|Hawk Tuah]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Hawk Tuah}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Hawk Tuah|action=history}} история]) || 2024-11-16 11:42:24 || {{потребител|Homuraexee}} || |- | [[Чернова:Господин Тошев|Господин Тошев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Господин Тошев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Господин Тошев|action=history}} история]) || 2024-11-16 12:44:44 || {{потребител|Александър Ганчев}} || |- | [[Чернова:Съвременни опрерационни системи|Съвременни опрерационни системи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Съвременни опрерационни системи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Съвременни опрерационни системи|action=history}} история]) || 2024-11-19 16:24:41 || {{потребител|Kuyumdjiev-officiall}} || |- | [[Чернова:Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие|Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Международен ден на доброволците за икономическо и социално развитие|action=history}} история]) || 2024-11-19 17:04:08 || {{потребител|Kuyumdjiev-officiall}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:JoyYoga|JoyYoga]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:JoyYoga}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:JoyYoga|action=history}} история]) || 2024-11-20 06:10:37 || {{потребител|Joy Alex}} || |- | [[Чернова:Александър Найденович|Александър Найденович]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Александър Найденович}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Александър Найденович|action=history}} история]) || 2024-11-20 23:31:11 || {{потребител|Bluepurpleknight}} || |- | [[Чернова:Чандлър, Кристин Уестън|Чандлър, Кристин Уестън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Чандлър, Кристин Уестън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Чандлър, Кристин Уестън|action=history}} история]) || 2024-11-22 04:23:06 || {{потребител|NatsirttheMan}} || |- | [[Чернова:ФК Маринка 2024|ФК Маринка 2024]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ФК Маринка 2024}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ФК Маринка 2024|action=history}} история]) || 2024-11-22 19:22:24 || {{потребител|Gosho221}} || |- | [[Чернова:Цанко Цанков (плувец)|Цанко Цанков (плувец)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Цанко Цанков (плувец)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Цанко Цанков (плувец)|action=history}} история]) || 2024-11-22 21:02:36 || {{потребител|87.121.63.5}} || |- | [[Чернова:Иван Лалев|Иван Лалев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Лалев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Лалев|action=history}} история]) || 2024-11-22 21:03:17 || {{потребител|Petarstoyanov2}} || |- | [[Чернова:ФК Маринка|ФК Маринка]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ФК Маринка}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ФК Маринка|action=history}} история]) || 2024-11-22 22:06:45 || {{потребител|Gosho221}} || |- | [[Чернова:Цанко Мондешки|Цанко Мондешки]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Цанко Мондешки}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Цанко Мондешки|action=history}} история]) || 2024-11-23 12:24:47 || {{потребител|Елена Азманова}} || |- | [[Чернова:Мирослава Мирославова|Мирослава Мирославова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мирослава Мирославова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мирослава Мирославова|action=history}} история]) || 2024-11-23 16:49:25 || {{потребител|Соня Димитрова}} || |- | [[Чернова:Свети Свети Кирил и Методий (булевард във Варна)|Свети Свети Кирил и Методий (булевард във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Свети Свети Кирил и Методий (булевард във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Свети Свети Кирил и Методий (булевард във Варна)|action=history}} история]) || 2024-11-24 17:38:31 || {{потребител|94.190.165.57}} || |- | [[Чернова:Германците от Долината на смъртта|Германците от Долината на смъртта]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Германците от Долината на смъртта}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Германците от Долината на смъртта|action=history}} история]) || 2024-11-24 19:05:09 || {{потребител|R Green16}} || |- | [[Чернова:Андрей Сапунов|Андрей Сапунов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Андрей Сапунов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Андрей Сапунов|action=history}} история]) || 2024-11-25 19:28:34 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Никола Григоров|Никола Григоров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Никола Григоров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Никола Григоров|action=history}} история]) || 2024-11-26 21:05:07 || {{потребител|Hristovuchev}} || |- | [[Чернова:Магдалена Ралчева|Магдалена Ралчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Магдалена Ралчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Магдалена Ралчева|action=history}} история]) || 2024-11-28 15:22:39 || {{потребител|88.203.226.137}} || |- | [[Чернова:Вяра (улица във Варна)|Вяра (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Вяра (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Вяра (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-11-29 18:56:38 || {{потребител|94.190.165.57}} || |- | [[Чернова:Проект за генома на неандерталците|Проект за генома на неандерталците]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проект за генома на неандерталците}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проект за генома на неандерталците|action=history}} история]) || 2024-11-29 19:06:29 || {{потребител|VaniTsvet}} || |- | [[Чернова:Войнишка (улица във Варна)|Войнишка (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Войнишка (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Войнишка (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-11-30 08:38:43 || {{потребител|94.190.165.57}} || |- | [[Чернова:Джак Филипс|Джак Филипс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джак Филипс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джак Филипс|action=history}} история]) || 2024-11-30 13:11:03 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Жоан Гампер|Жоан Гампер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Жоан Гампер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Жоан Гампер|action=history}} история]) || 2024-12-01 19:02:35 || {{потребител|Monaco}} || |- | [[Чернова:М|М]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:М}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:М|action=history}} история]) || 2024-12-03 20:09:30 || {{потребител|U321BRB}} || |- | [[Чернова:Connecto.bg – онлайн платформа за свързване на професионалисти с клиенти в България|Connecto.bg – онлайн платформа за свързване на професионалисти с клиенти в България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Connecto.bg – онлайн платформа за свързване на професионалисти с клиенти в България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Connecto.bg – онлайн платформа за свързване на професионалисти с клиенти в България|action=history}} история]) || 2024-12-05 09:08:38 || {{потребител|Стоичко Василев}} || |- | [[Чернова:Кинетика на идеален газ|Кинетика на идеален газ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кинетика на идеален газ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кинетика на идеален газ|action=history}} история]) || 2024-12-05 13:31:46 || {{потребител|Pvpetkov}} || |- | [[Чернова:Ферди Осман Рамадан|Ферди Осман Рамадан]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ферди Осман Рамадан}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ферди Осман Рамадан|action=history}} история]) || 2024-12-05 14:02:28 || {{потребител|46.233.56.94}} || |- | [[Чернова:Ивелин Георгиев Атанасов|Ивелин Георгиев Атанасов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ивелин Георгиев Атанасов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ивелин Георгиев Атанасов|action=history}} история]) || 2024-12-06 18:02:42 || {{потребител|Karkalinov}} || |- | [[Чернова:Проект за мирно споразумение в Истанбул (2022)|Проект за мирно споразумение в Истанбул (2022)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проект за мирно споразумение в Истанбул (2022)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проект за мирно споразумение в Истанбул (2022)|action=history}} история]) || 2024-12-06 18:35:46 || {{потребител|46.232.152.150}} || |- | [[Чернова:Руско нападение в Украйна: нарушения на Женевската конвенция|Руско нападение в Украйна: нарушения на Женевската конвенция]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Руско нападение в Украйна: нарушения на Женевската конвенция}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Руско нападение в Украйна: нарушения на Женевската конвенция|action=history}} история]) || 2024-12-06 18:36:55 || {{потребител|46.232.152.150}} || |- | [[Чернова:Марио Лалчев|Марио Лалчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Марио Лалчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Марио Лалчев|action=history}} история]) || 2024-12-06 20:39:36 || {{потребител|79.100.17.157}} || |- | [[Чернова:Скрита самоличност|Скрита самоличност]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Скрита самоличност}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Скрита самоличност|action=history}} история]) || 2024-12-07 17:20:17 || {{потребител|Podprikritie}} || |- | [[Чернова:Сдружение на Организаторите на Хазартни Игри и Дейности в България (СОХИДБ)|Сдружение на Организаторите на Хазартни Игри и Дейности в България (СОХИДБ)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сдружение на Организаторите на Хазартни Игри и Дейности в България (СОХИДБ)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сдружение на Организаторите на Хазартни Игри и Дейности в България (СОХИДБ)|action=history}} история]) || 2024-12-08 21:38:07 || {{потребител|Sohidb aoggab}} || |- |} gmk5wyh368g72wakvfjh8ahmv1cva36 0 732099 12435157 12141559 2024-12-08T18:42:01Z 151.251.81.64 12435157 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Вчера си е за вчера | име_оригинал = Yesterday | картинка = | режисьори = [[Дани Бойл]] | продуценти = Ти Бевън<br>Ерик Фелнър<br>Бърни Белю<br>Матю Джеймс Уилкинсън<br>[[Ричард Къртис]]<br>Дани Бойл | сценаристи = Ричард Къртис<br>'''Сюжет:'''<br>Джак Барт<br>Ричард Къртис | актьори = Химеш Пател<br>[[Лили Джеймс]]<br>[[Ед Шийрън]]<br>Кейт Маккинън | музика = Даниъл Пембъртън | оператор = Кристофър Рос | монтаж = Джон Харис | филмово_студио = Perfect World Pictures<br>Working Title Films<br>Decibel Films | разпространител = [[Universal Pictures]] | премиера = 4 май 2019 г.<br>(Трибека)<br>28 юни 2019 г.<br>(САЩ и Великобритания) | времетраене = 116 минути | страна = {{GBR}}<br>{{USA}} | език = [[Английски език|английски]] | бюджет = 26 млн. щ.д.<ref name="BOM" /> | приходи = 144,3 млн. щ.д.<ref name="BOM">{{cite web|url=https://www.boxofficemojo.com/movies/?id=untitleddannyboyle.htm |title=Yesterday (2019) |publisher=[[Box Office Mojo]] |accessdate=23 September 2019 }}</ref> | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 8079248 | уебсайт = }} '''„Вчера си е за вчера“''' ({{lang|en|Yesterday}}) е романтична комедия от 2019 г. на режисьора [[Дани Бойл]]. Сценарият е на [[Ричард Къртис]]. Актьорът Химеш Пател играе ролята на музиканта Джак Малик, който след инцидент разбира, че е единственият, който помни [[Бийтълс]], и става известен като използва песните им. == В България == На 6 декември 2024 г. филмът е излъчен премиерно по [[Би Ти Ви Синема|bTV Cinema]] с български дублаж, записан в студио [[Медиа Линк|Медия Линк]]. Екипът се състои от: {| class="wikitable" | Озвучаващи артисти || [[Татяна Етимова]]<br>[[Милица Цветкова]]<br>[[Живко Джуранов]]<br>[[Иван Танев]]<br>[[Владимир Колев]] |- | Преводач || Николай Терзиев |- | Тонрежисьор || Емил Енев |- | Режисьор на дублажа || Илияна Накова |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{official website|https://www.uphe.com/movies/yesterday}} * {{imdb title|8079248}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Британски фентъзи филми]] [[Категория:Романтични комедии]] [[Категория:Филми на Дани Бойл]] [[Категория:Филми от 2019 година]] [[Категория:2019 година в САЩ]] 7jbtptpv3v2pqrmez4y6fpqda7v5k8b 12435159 12435157 2024-12-08T18:42:36Z 151.251.81.64 /* В България */ 12435159 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Вчера си е за вчера | име_оригинал = Yesterday | картинка = | режисьори = [[Дани Бойл]] | продуценти = Ти Бевън<br>Ерик Фелнър<br>Бърни Белю<br>Матю Джеймс Уилкинсън<br>[[Ричард Къртис]]<br>Дани Бойл | сценаристи = Ричард Къртис<br>'''Сюжет:'''<br>Джак Барт<br>Ричард Къртис | актьори = Химеш Пател<br>[[Лили Джеймс]]<br>[[Ед Шийрън]]<br>Кейт Маккинън | музика = Даниъл Пембъртън | оператор = Кристофър Рос | монтаж = Джон Харис | филмово_студио = Perfect World Pictures<br>Working Title Films<br>Decibel Films | разпространител = [[Universal Pictures]] | премиера = 4 май 2019 г.<br>(Трибека)<br>28 юни 2019 г.<br>(САЩ и Великобритания) | времетраене = 116 минути | страна = {{GBR}}<br>{{USA}} | език = [[Английски език|английски]] | бюджет = 26 млн. щ.д.<ref name="BOM" /> | приходи = 144,3 млн. щ.д.<ref name="BOM">{{cite web|url=https://www.boxofficemojo.com/movies/?id=untitleddannyboyle.htm |title=Yesterday (2019) |publisher=[[Box Office Mojo]] |accessdate=23 September 2019 }}</ref> | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 8079248 | уебсайт = }} '''„Вчера си е за вчера“''' ({{lang|en|Yesterday}}) е романтична комедия от 2019 г. на режисьора [[Дани Бойл]]. Сценарият е на [[Ричард Къртис]]. Актьорът Химеш Пател играе ролята на музиканта Джак Малик, който след инцидент разбира, че е единственият, който помни [[Бийтълс]], и става известен като използва песните им. == В България == На 6 декември 2024 г. филмът е излъчен премиерно по [[Би Ти Ви Синема|bTV Cinema]] с български дублаж, записан в студио [[Медиа Линк|Медия Линк]]. Екипът се състои от: {| class="wikitable" | Озвучаващи артисти || [[Татяна Етимова]]<br>Милица Цветкова<br>[[Живко Джуранов]]<br>[[Иван Танев]]<br>[[Владимир Колев (актьор)|Владимир Колев]] |- | Преводач || Николай Терзиев |- | Тонрежисьор || Емил Енев |- | Режисьор на дублажа || Илияна Накова |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{official website|https://www.uphe.com/movies/yesterday}} * {{imdb title|8079248}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Британски фентъзи филми]] [[Категория:Романтични комедии]] [[Категория:Филми на Дани Бойл]] [[Категория:Филми от 2019 година]] [[Категория:2019 година в САЩ]] 00rg4yf2ejvbq4wyqo3vcxmt6zp9wuv 12435584 12435159 2024-12-09T10:20:25Z 151.251.81.64 /* В България */ 12435584 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Вчера си е за вчера | име_оригинал = Yesterday | картинка = | режисьори = [[Дани Бойл]] | продуценти = Ти Бевън<br>Ерик Фелнър<br>Бърни Белю<br>Матю Джеймс Уилкинсън<br>[[Ричард Къртис]]<br>Дани Бойл | сценаристи = Ричард Къртис<br>'''Сюжет:'''<br>Джак Барт<br>Ричард Къртис | актьори = Химеш Пател<br>[[Лили Джеймс]]<br>[[Ед Шийрън]]<br>Кейт Маккинън | музика = Даниъл Пембъртън | оператор = Кристофър Рос | монтаж = Джон Харис | филмово_студио = Perfect World Pictures<br>Working Title Films<br>Decibel Films | разпространител = [[Universal Pictures]] | премиера = 4 май 2019 г.<br>(Трибека)<br>28 юни 2019 г.<br>(САЩ и Великобритания) | времетраене = 116 минути | страна = {{GBR}}<br>{{USA}} | език = [[Английски език|английски]] | бюджет = 26 млн. щ.д.<ref name="BOM" /> | приходи = 144,3 млн. щ.д.<ref name="BOM">{{cite web|url=https://www.boxofficemojo.com/movies/?id=untitleddannyboyle.htm |title=Yesterday (2019) |publisher=[[Box Office Mojo]] |accessdate=23 September 2019 }}</ref> | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 8079248 | уебсайт = }} '''„Вчера си е за вчера“''' ({{lang|en|Yesterday}}) е романтична комедия от 2019 г. на режисьора [[Дани Бойл]]. Сценарият е на [[Ричард Къртис]]. Актьорът Химеш Пател играе ролята на музиканта Джак Малик, който след инцидент разбира, че е единственият, който помни [[Бийтълс]], и става известен като използва песните им. == В България == На 5 юли 2019 г. филмът е пуснат по кината от Форум Филм България. На 5 декември 2022 г. филмът е излъчен премиерно по bTV Cinema с български дублаж, записан в студио VMS. Екипът се състои от: {| class="wikitable" | Озвучаващи артисти || София Джамджиева<br>[[Светлана Смолева]]<br>[[Чавдар Монов]]<br>[[Даниел Цочев]]<br>[[Камен Асенов]] |- | Преводач || Милен Стефанов |- | Тонрежисьор || Георги Калудов |- | Режисьор на дублажа || Веселина Стоилова |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{official website|https://www.uphe.com/movies/yesterday}} * {{imdb title|8079248}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Британски фентъзи филми]] [[Категория:Романтични комедии]] [[Категория:Филми на Дани Бойл]] [[Категория:Филми от 2019 година]] [[Категория:2019 година в САЩ]] fqd59dktpyfd5xf3d4dxklkiit592ec 12435585 12435584 2024-12-09T10:20:39Z 151.251.81.64 /* В България */ 12435585 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Вчера си е за вчера | име_оригинал = Yesterday | картинка = | режисьори = [[Дани Бойл]] | продуценти = Ти Бевън<br>Ерик Фелнър<br>Бърни Белю<br>Матю Джеймс Уилкинсън<br>[[Ричард Къртис]]<br>Дани Бойл | сценаристи = Ричард Къртис<br>'''Сюжет:'''<br>Джак Барт<br>Ричард Къртис | актьори = Химеш Пател<br>[[Лили Джеймс]]<br>[[Ед Шийрън]]<br>Кейт Маккинън | музика = Даниъл Пембъртън | оператор = Кристофър Рос | монтаж = Джон Харис | филмово_студио = Perfect World Pictures<br>Working Title Films<br>Decibel Films | разпространител = [[Universal Pictures]] | премиера = 4 май 2019 г.<br>(Трибека)<br>28 юни 2019 г.<br>(САЩ и Великобритания) | времетраене = 116 минути | страна = {{GBR}}<br>{{USA}} | език = [[Английски език|английски]] | бюджет = 26 млн. щ.д.<ref name="BOM" /> | приходи = 144,3 млн. щ.д.<ref name="BOM">{{cite web|url=https://www.boxofficemojo.com/movies/?id=untitleddannyboyle.htm |title=Yesterday (2019) |publisher=[[Box Office Mojo]] |accessdate=23 September 2019 }}</ref> | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 8079248 | уебсайт = }} '''„Вчера си е за вчера“''' ({{lang|en|Yesterday}}) е романтична комедия от 2019 г. на режисьора [[Дани Бойл]]. Сценарият е на [[Ричард Къртис]]. Актьорът Химеш Пател играе ролята на музиканта Джак Малик, който след инцидент разбира, че е единственият, който помни [[Бийтълс]], и става известен като използва песните им. == В България == На 5 юли 2019 г. филмът е пуснат по кината от Форум Филм България. На 5 декември 2022 г. филмът е излъчен премиерно по bTV Cinema с български дублаж, записан в студио VMS. Екипът се състои от: {| class="wikitable" | Озвучаващи артисти || София Джамджиева<br>[[Светлана Смолева]]<br>[[Чавдар Монов]]<br>[[Даниел Цочев]]<br>[[Камен Асенов]] |- | Преводач || Милен Стефанов |- | Тонрежисьор || Георги Калудов |- | Режисьор на дублажа || Веселина Стоилова |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{official website|https://www.uphe.com/movies/yesterday}} * {{imdb title|8079248}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Британски фентъзи филми]] [[Категория:Романтични комедии]] [[Категория:Филми на Дани Бойл]] [[Категория:Филми от 2019 година]] [[Категория:2019 година в САЩ]] b0yuhzlwe7exqhsfn334w7kcse4uchc 12435588 12435585 2024-12-09T10:21:15Z 151.251.81.64 /* В България */ 12435588 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Вчера си е за вчера | име_оригинал = Yesterday | картинка = | режисьори = [[Дани Бойл]] | продуценти = Ти Бевън<br>Ерик Фелнър<br>Бърни Белю<br>Матю Джеймс Уилкинсън<br>[[Ричард Къртис]]<br>Дани Бойл | сценаристи = Ричард Къртис<br>'''Сюжет:'''<br>Джак Барт<br>Ричард Къртис | актьори = Химеш Пател<br>[[Лили Джеймс]]<br>[[Ед Шийрън]]<br>Кейт Маккинън | музика = Даниъл Пембъртън | оператор = Кристофър Рос | монтаж = Джон Харис | филмово_студио = Perfect World Pictures<br>Working Title Films<br>Decibel Films | разпространител = [[Universal Pictures]] | премиера = 4 май 2019 г.<br>(Трибека)<br>28 юни 2019 г.<br>(САЩ и Великобритания) | времетраене = 116 минути | страна = {{GBR}}<br>{{USA}} | език = [[Английски език|английски]] | бюджет = 26 млн. щ.д.<ref name="BOM" /> | приходи = 144,3 млн. щ.д.<ref name="BOM">{{cite web|url=https://www.boxofficemojo.com/movies/?id=untitleddannyboyle.htm |title=Yesterday (2019) |publisher=[[Box Office Mojo]] |accessdate=23 September 2019 }}</ref> | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 8079248 | уебсайт = }} '''„Вчера си е за вчера“''' ({{lang|en|Yesterday}}) е романтична комедия от 2019 г. на режисьора [[Дани Бойл]]. Сценарият е на [[Ричард Къртис]]. Актьорът Химеш Пател играе ролята на музиканта Джак Малик, който след инцидент разбира, че е единственият, който помни [[Бийтълс]], и става известен като използва песните им. == В България == На 5 юли 2019 г. филмът е пуснат по кината от Форум Филм България. На 5 декември 2022 г. филмът е излъчен премиерно по bTV Cinema с български дублаж, записан в студио VMS. Екипът се състои от: {| class="wikitable" | Озвучаващи артисти || [[София Джамджиева]]<br>[[Светлана Смолева]]<br>[[Чавдар Монов]]<br>[[Даниел Цочев]]<br>[[Камен Асенов]] |- | Преводач || Милен Стефанов |- | Тонрежисьор || Георги Калудов |- | Режисьор на дублажа || Веселина Стоилова |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{official website|https://www.uphe.com/movies/yesterday}} * {{imdb title|8079248}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Британски фентъзи филми]] [[Категория:Романтични комедии]] [[Категория:Филми на Дани Бойл]] [[Категория:Филми от 2019 година]] [[Категория:2019 година в САЩ]] dzic3p0eusqxyhe352xwgaxjt8u109k 2 733495 12434964 12434789 2024-12-08T15:21:05Z Ambra75 259141 /* Сирия */ 12434964 wikitext text/x-wiki {{#babel:bg|it-5|en-4|ru-2|de-2|fr-1|lat-3}} Здравейте! Казвам се Мария, от [[София]] съм, но живея в [[Северна Италия|северноиталианския]] град [[Ивреа]]. Завършила съм [[Национална гимназия за древни езици и култури|НГДЕК]]. Моят път в Уикипедия започна на 5 октомври 2019 г., когато се регистрирах с псевдонима ''Ambra75''. Доволна съм, че имам възможност да обогатя познанията си по различни теми. Надявам се, че преводите ми ще бъдат полезни и на други хора. До 8 декември 2024 г. съм допринесла сː == Италия == ===Пиемонт === ==== Пиемонт: Населени места ==== * Регион '''[[Пиемонт]]''' и [[Списък на известните личности (Пиемонт)|Списък на известните личности]]– значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и подобряване * [[История на Пиемонт]] История на Венецианската републикаи подобряване * [[Пиемонтска кухня]] – История на Венецианската република * [[Торино (провинция)|Метрополен град Торино]] – осъвременяване * град [[Торино]]'''[[Торино]]''' – значително разширяване * град [[Алесандрия]] и [[Списък на известните личности (Алесандрия)|Списък на известните личности]] – значително разширяване * село [[Албиано д'Ивреа]] – значително разширяване * село [[Айраска]] – значително разширяване * град [[Алба (Италия)|Алба]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * село [[Адзельо]] – значително разширяване * село [[Ала ди Стура]] – значително разширяване * градче [[Алие (Италия)|Алие]] – значително разширяване * градче [[Алмезе]] – значително разширяване * село [[Алпете]] – значително разширяване * село [[Андрате]] – значително разширяване * село [[Байро]] – значително разширяване * градче [[Банкете]] – значително разширяване ** [[Замък на Банкете|Замъка на Банкете]] - създаване * село [[Бароне Канавезе]] – значително разширяване * град [[Биела]] – значително разширяване * село [[Боленго]] – значително разширяване * село [[Боргомазино]] – значително разширяване * село [[Борго д'Але]] – значително разширяване * градче [[Боргофранко д'Ивреа]] – значително разширяване * село [[Бросо]] – значително разширяване * село [[Буроло]] – значително разширяване * село [[Виланова Канавезе]] – значително разширяване * село [[Кастелнуово Нигра]] – значително разширяване * град [[Кивасо]] – значително разширяване * градче [[Маце|Мацè]] – значително разширяване ** [[Замък на Маце|Замъка на Маце]] - създаване * градче [[Мати]] – значително разширяване * градче [[Монтанаро]] – значително разширяване * село [[Рока Канавезе]] – значително разширяване * град '''[[Ивреа]]''' – значително разширяване + създаване на страниците наː {{колони|2| * [[Исторически карнавал на Ивреа]] (и неговите портокалени битки) * [[Замък на Ивреа]] * [[Катедрала на Ивреа|Катедралата на Ивреа]] * [[Светилище „Монте Стела“ (Ивреа)]] * [[Параклис на Тримата влъхви]] * църква [[Свети Никола Толентински (Ивреа)]] * църква [[Свети Бернардин (Ивреа)]] * църква [[Свети Улрих (Ивреа)]] * църква [[Свети Гауденций (Ивреа)]] * църква [[Санта Кроче (Ивреа)|Санта Кроче]] * [[Синагоги в Ивреа|Синагоги на Ивреа]] * [[Музей на Модерната архитектура на Ивреа]] * [[Комплекс „Оливети“]] * [[Западен жилищен блок]] * [[Гара „Ивреа“]] * [[Канал на Ивреа]] * [[Театър „Джакоза“]] * [[Талианти (кула)]] * [[Епископски дворец (Ивреа)|Епископски дворец]] * [[Свети Стефан (кула)]] * [[Палацо Джузиана]] * [[Епископски дворец (Ивреа)|Епископски дворец]] * [[Вила Равера]] * [[Палацо Равера]] * [[Вила Лакия]] * [[Палацина Лакия]] * [[Вила Луиза]] * [[Къпалня „Умберто I“]] * [[Вила Кастилия|Вила „Кастилия“]] * [[Вила Киампо|Виала „Киампо“]] * [[Вила Казана|Вила „Казана“]] * [[Каза Ферандо]] * [[Виа Палестро]] * [[Градска палата (Ивреа)|Градска палата]] * [[Палата на Конгрегацията на благотворителността]] * [[Понте Векио (Ивреа)|Понте Векио]] * [[Пасарела „Натале Капеларо“]] * [[Нов мост (Ивреа)|Нов мост]] * [[Железопътен мост (Ивреа)|Железопътен мост]] * [[Понс Майор]] }} * село [[Каравино]] – значително разширяване ** [[Замък на Мазино]] – създаване * град [[Куорне|Куорнье]] ̟ – значително разширяване * град [[Лейни]] – значително разширяване * градче [[Мати]] – значително разширяване * градче [[Ноле (Италия)|Ноле]] – значително разширяване * село [[Праскорсано]] – значително разширяване * село [[Ривароса]] – значително разширяване * село [[Рока Канавезе]] – значително разширяване * градче [[Романо Канавезе]] – значително разширяване * село [[Салерано Канавезе]] – значително разширяване ** [[Вила Палавичино]] – създаване * градче [[Сан Карло Канавезе]] – значително разширяване * градче [[Сан Маурицио Канавезе]] – значително разширяване * градче [[Сан Франческо ал Кампо]] – значително разширяване * село [[Скарманьо]] – значително разширяване * село [[Страмбино]] – значително разширяване * село [[Вауда Канавезе]] – значително разширяване * село [[Фронт (Италия)|Фронт]] – значително разширяване * град [[Чирие]] – значително разширяване ==== Пиемонт: Географски обекти ==== * [[Защитени природни територии в Пиемонт (Италия)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. и подобряване * Река [[Дора Балтеа]] и притоците ѝ [[Дора ди Верне]], [[Дора ди Валгризанш]], [[Дора ди Рем]], [[Савара]], [[Гранд Ейвия]], [[Бютие]], [[Сен Бартелеми (поток)|Сен Бартелеми]], [[Мармор (поток)|Мармор]], [[Евансон]], [[Аяс]], [[Лис (поток)|Лис]], [[Киузела (поток)|Киузела]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * Река [[Дора Рипария]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * Река [[По]] – подобряване * [[Варайта]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Орко (поток)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Моренов релеф „Ла Сера ди Ивреа“]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. + подобряване * [[Моренов амфитеатър на Ивреа|'''Моренов амфитеатър на Ивреа''']] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. + подобряване * Планина [[Колма ди Момбароне]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. + подобряване * [[езеро Сирио]] - създаване * [[Пистоно (езеро)|езеро Пистоно]] - създаване * [[Кампаня (езеро)|езеро Кампаня]] - създаване * [[Кандия (езеро)]] - създаване * [[Черно езеро (Канавезе)|Лаго Неро]] * [[езеро Сан Микеле]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. и подобряване * [[Канавезе]] – създаване на страница * [[Романска архитектура в Канавезе]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Вал ди Суза|'''Вал ди Суза''']] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Гран Парадизо (парк)|Национален парк „Гран Парадизо]]“ – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Гран Парадизо (планина)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Гран Парадизо (масив)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Вивероне (езеро)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. ==== Пиемонт: Худ. галерии, музеи, културни обекти ==== * [[История на Торино]] – създаване * [[Савойски кралски резиденции в Пиемонт]] ** [[Замък Кавур ди Сантена|Замък „Кавур ди Сантена“]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. ** [[Кралско имение Поленцо|Кралско имение „Поленцо“]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. ** [[Кралски замък в Говоне]] – създаване ** [[Кралски замък на Монкалиери]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. ** [[Кралски замък в Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия ** [[Херцогски замък на Алие|Херцогския замък на Алие]] – създаване ** [[Кралски дворец в Торино]] – създаване ** [[Кралска оръжейница (Торино)]] – създаване ** [[Палацо Мадама и Крепост на Ахая]] – създаване чрез превод от италиански ** [[Замък Валентино]] – значително разширяване ** [[Вила на кралицата]] – създаване чрез превод от италиански ** [[Палацо Кариняно]] – създаване чрез превод от италиански ** [[Кралска библиотека (Торино)]] – създаване чрез превод от италиански ** [[Ступиниджи (ловен павилион)]] – създаване ** [[Замък в Риволи]] + [[Музей на съвременното изкуство (Замък в Риволи)]] * [[Библиотеки и архиви в Торино]] (списък) – създаване * [[Национална университетска библиотека на Торино]] – създаване * [[Религиозни центрове на Торино]] (списък) – създаване * [[Музеи на Торино]] (списък) – създаване ** [[Кралски музеи (Торино)]] – създаване ** [[Египетски музей (Торино)]] – създаване ** [[Музей на Античността (Торино)|Музей на античността (Торино)]] – създаване ** [[Музей на Ориенталското изкуство (Торино)|Музей на ориенталското изкуство (Торино)]] – създаване ** [[Пинакотека Албертина (Торино)]] – създаване ** [[Пинакотека Аниели (Торино)|Пинакотека Анели (Торино)]] – създаване ** [[Музей на декоративните изкуства „Акорси-Омето“ (Торино)]] – създаване ** [[Градска галерия за модерно и съвременно изкуство (Торино)|Градска галерия за модерно и съвременно изкуство (ГАМ Торино)]] – създаване ** [[Сабауда|Галерия Сабауда]], Торино – значително разширяване ** [[Музей на градското изкуство (Торино)]] – създаване ** [[Фондация „Мерц“ (Торино)]] – създаване ** [[Музей на Ювентус (Торино)]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия + подобряване ** [[Музей „Джулия ди Бароло“ (Торино)]] – създаване ** [[Музей „Франческо Фаа ди Бруно“ (Торино)]] – създаване * [[Свети Антоний от Ранверсо (абатство)|Абатство “Св. Антоний от Ранверсо“]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Абатство Вецолано|Абатство „Вецолано“]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Суперга (базилика)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал * [[Свети хълмове на Пиемонт и Ломбардия]]ː [[Свети хълм на Варало]], [[Свети хълм на Белмонте]] === Вале д'Аоста: Населени места === * [[Аоста]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Пон Сен Мартен]] – създаване * [[Замък в Еймавил]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. и разширяване * [[Сар (замък)|Замък в Сар]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. и разширяване * [[Сен Пиер (замък)|Замък в Сен Пиер]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. и разширяване * [[Савоя (замък)|Замък Савоя]] * [[Кли (замък)|Замък Кли]] * [[Бар (крепост)|Форт Бар]] * [[Верес (замък)|Замък Верес]] === Лацио === * [[Метрополен град Столица Рим]] – осъвременяване и значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Кастел Гандолфо]] – подобряване на превода * [[Квиринал (дворец)]] – значително разширяване чрез превод от итал. * [[Палацо Барберини]] – разширяване === Тоскана === * [[Флоренция]] – значително разширяване * [[Метрополен град Флоренция]] – значително разширяване * [[Флорентинско херцогство]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Херцогство Тусция]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Флорентинска република|'''Флорентинска република''']] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Сиенска република]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Лоджия „Ланци“]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. и итал. * [[Площад Синьория|Площад „Синьория“]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Палацо Векио]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Палацо Пити]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Палацо Медичи-Рикарди]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Палацо Строци]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Палацо Ручелай]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Боболи (градина)|Градина Боболи]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Национален музей Барджело|Национален музей „Барджело“]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Коледжата ди Санта Мария Асунта|Колеждата ди Санта Мария Асунта]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Марцоко]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Гонфалониер на правосъдието]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Бели и черни гвелфи]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Амидеи и Буонделмонти]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Чако]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Филипо Ардженти]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Тегиайо Алдобранди]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Якопо Рустикучи]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Моска дей Ламберти]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Фарината дели Уберти]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Беатриче Портинари]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански *[[Джани Скики де Кавалканти]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански === Сицилия === * [[Трапани]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Мизилишеми]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. === Ломбардия: Населени места и културни обекти === * '''[[Ломбардия]]''' – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * '''[[Милано]]''' – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. ** [[Замък на Сфорците]] – значително разширяване чрез превод от италиански ** [[Миланска катедрала|'''Миланска катедрала''']] – значително разширяване чрез превод от италиански ** [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] – значително разширяване чрез превод от италиански ** [[Галерия „Виктор Емануил II“]] – значително разширяване чрез превод от италиански ** [[Свети Амвросий (Милано)]] – значително разширяване чрез превод от италиански ** [[Санта Мария деле Грацие]] –значително разширяване чрез превод от италиански ** [[Брера (Милано)|Брера (квартал)]] – значително разширяване чрез превод от италиански ** [[Музеи в Милано]] ** [[Вили и дворци в Милано|Вили и дворци на Милано]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. *** [[Кула и Дом „Горани“]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. *** [[Лоджия „Озии“]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. *** [[Палацо дела Раджоне (Милано)|Палацо дела Раджоне]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. *** [[Дом „Радиче Фосати“]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. *** [[Дом „Панигарола“]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. *** [[Дом „Мориджи“]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Понте Сан Пиетро]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Манастир Торба]] - създаване чрез превод от английски * [[Лангобардите в Италия: места на властта (568–774)|Лангобардите в Италия: места на властта (568 – 774)]] - създаване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Лангобардско кралство|'''Лангобардско кралство''']] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Кремона]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Павийски чертог]] – създаване чрез превод от италиански === Неапол === * [[Неаполитански университет „Федерико II“]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и подобряване * [[Земя на огньовете (Италия)]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Национален музей „Каподимонте“|'''Национален музей „Каподимонте“''']] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Колекция „Фарнезе“]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Театър „Сан Карло“]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Кастел Нуово]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Градски музей на Кастел Нуово]] – разширяване * [[Национален археологически музей в Неапол|Национален археологически музей (Неапол)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Палацо „Дзевалос“|Палацо „Дзевалос]]“ – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Кастел Сант Елмо|Кастел Сан Елмо]] – разширяване * [[Вила „Роузбъри“]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Галерия „Умберто I“]] – разширяване * [[Кралски дворец (Неапол)|'''Кралски дворец (Неапол)''']] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. === Друго свързано с Италия === * [[Държавно устройство на Италия]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Административно деление на Италия]] - осъвременяване * [[Провинции на Италия]] – осъвременяване * [[Метрополни градове на Италия]] – създаване * [[Списък на градовете в Италия]] - осъвременяване * [[Региони на Италия]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Италиански регион със специален статут]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Корона де Логу]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Албертинов устав]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Празник на Италианската република]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Раждане на Италианската република|'''Раждане на Италианската република''']] – създаване * [[Ферагосто]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * „[[Елиза|Елиза от Ривомброза]]“ – значително разширяване чрез превод от италианската Уикипедия + подобряване * Подобряване на частта за Италия в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Европа]] * [[Коледа в Италия]] - създаване на страница чрез превод от итал. * [[Бефана]] - значително разширяване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Италианска градина]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Бела чао]] – значително разширяване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Българи в Италия]] - осъвременяване * [[Месинско земетресение (1908)|Месинско земетресение]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Инсубрийска линия]] – създаване * [[Българско мнозинство]] * [[Български указ]] == Сирия == значително разширяване или създаване чрез превод от Уикипедия на англ. или на руски * [[Хама]] * [[Оронт]] * [[Ебер-Нари]] * [[История на Сирия|'''История на Сирия''']] * [[История на съвременна Сирия]] * [[Първа сирийска република]] * [[Втора сирийска република]] * [[Халеб (държава)]] * [[Дамаск (държава)]] * [[Държава Хатай]] * [[Санджак Александрета]] * [[Арабско кралство Сирия]] * [[Политика и държавно устройство на Сирия]] * [[Хафез ал-Асад|'''Хафез ал-Асад''']] * [[Башар ал-Асад|'''Башар ал-Асад''']] * [[Махер ал-Асад]] * [[Асма ал-Асад]] * [[Сирия (регион)]] * [[Сирийска кухня]] * [[Сирийска музика]] * [[Арабска музика]] * [[Списък на въоръжените фракции в Сирийската гражданска война]] * [[Гражданска война в Сирия|'''Гражданска война в Сирия''']] * [[Битка за Хама (2024)]] * [[Френски мандат в Сирия и Ливан]] * [[Сирийска електронна армия]] * [[Дамаска пролет]] == Други == * [[Кралско дружество на изкуствата]] – създаване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Фрау Холе]] – създаване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Перхта]] – създаване чрез превод от Уикипедия на англ. и немски * [[Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност]] – значително разширяване чрез превод от англ. * [[Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност при възрастните]] – създаване чрез превод от Уикиедия на англ. * [[Емоционална дисрегулация|Емоционала дисрегулация]] – създаване чрез превод от англ. * [[Екзекутивна дисфункция]] – създаване чрез превод от англ. * [[Хиперфокус]] – създаване чрез превод от Уикиедия на англ. * '''[[Монреал]]''' – значително разширяване * [[Хронология на историята на Монреал]] – създаване * [[Уестмаунт]] – значително разширяване чрез превод от англ. * [[Репантини (Квебек)|Репантини]] – създаване * [[Шетландски острови]] – значително разширяване * [[Бал с маски]] – създаване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Порнокрация]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Афера „Профумо“]] – – създаване чрез превод от Уикипедия на англ. == Династии, благородници и исторически събития == === Савойска династия === * [[Савойска династия|'''Савойска династия''']] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Савойски кръстоносен поход]] – създаване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Аделхайд Савойска (1052 – 1079)|Аделхайд Савойска]] (1052 - 1079) – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Аймон Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Амадей I Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и на фр. * [[Амадей II Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Амадей III Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Амадей IV Савойски]] * [[Амадей V Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и на фр. * [[Амадей VI Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + [[Бона дьо Бурбон]] * [[Амадей VII Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Амадей VIII Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Амадей IX Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Анна Савойска]] – значително разширение чрез превод от итал. * Антония Савойска – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Беатрис Савойска (1206 – 1266)|Беатриса Савойска]] - значително разширяване чрез превод от итал. и немски * [[Берта Савойска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Бианка Савойска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Бона Савойска]] – значително разширяване чрез превод от итал. * [[Виктор Емануил I Савойски]] – значително разширяване чрез превод от итал. + [[Мария Тереза Австрийска-Есте (1773 – 1832)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Виктор Амадей I Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + [[Кристина Френска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Виктор Амадей II Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Виктор Амадей III Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Едуард Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Емануил Филиберт Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Емануил Филиберт Савойски (1588 – 1624)|Емануил Флиберт Савойски ̈(1588 – 1624)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Изабела Савойска]]- разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Йоанна Савойска (1392 – 1460)]] - значително разширяване чрез превод от итал. * [[Йоланда Савойска]] - значително разширяване чрез превод от итал. и фр. * [[Карл I Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Карл II Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Карл III (Савоя)|Карл II (III) Савойски]] – разширяване чрез превод от от Уикипедия на итал. и на фр. * [[Карл Емануил I Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Карл Емануил II Савойски]] – разширяване чрез превод от от Уикипедия на итал. + [[Мария Йоанна Батиста Савойска-Немур]] * [[Карл Емануил III Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Карл Емануил IV Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Карл Феликс Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + [[Мария Кристина Бурбон-Неаполитанска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Катарина Савойска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Лудвиг Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Лудовика Кристина Савойска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Луиза Савойска]] - значително разширяване чрез превод от англ. * [[Маврикий Савойски]] - значително разширяване чрез превод от итал. * [[Мария Тереза Савойска]] – значително разширяване чрез превод от итал. * [[Маргарита Савойска (1589 – 1655)]] - значително разширяване чрез превод от итал. * [[Мария Савойска (1411 – 1469)]] - значително разширяване чрез превод от итал. * [[Маргарита Виоланта Савойска]] - значително разширяване чрез превод от руски * [[Мария Жозефина Луиза Савойска]] - значително разширяване чрез превод от фр. * [[Мария Кристина Савойска]] - значително разширяване чрез превод от итал. * [[Маргарита Савойска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Маргарита Савойска-Ахая (1390 – 1464)|Маргарита Савойска (1390 – 1464)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Маргарита Савойска (1851 – 1926)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Мария Анна Савойска]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Мария Аделаида Савойска]] – разширяване * [[Мария Беатрис Савойска]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Мария Каролина Савойска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Мария Луиза Савойска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Мария Тереза Савойска (1803 – 1879)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Матилда Савойска]] - значително разширяване чрез превод от итал. * [[Мафалда Савойска (1125 – 1157)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Ото I Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и на фр. + [[Аделхайд от Суза]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Отон Евгений Мария Савойски]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Петър I Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Петър II Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Томас I Савойски]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и на фр. + [[Беатриса (Маргарита) Женевска]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Томас II Савойски]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и на фр. + [[Беатриче Фиески]] * [[Томас III Савойски]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. и на фр. * [[Филиберт I Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + [[Бианка Мария Сфорца]] * [[Филиберт II Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + [[Йоланда Савойска]] * [[Филиберта Савойска]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. и на фр. * [[Филип I Савойски]] ̈ – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на фр. и [[Аделхайд (Бургундия)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Филип II Савойски]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и подобряване * [[Франц Савойски (1454 – 1490)|Франц Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на фр. * [[Франц Хиацинт Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Хенриета Аделхайд Савойска]] – значително разширяване * [[Хумберт I Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и на фр. * [[Хумберт II Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на фр. * [[Хумберт III Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на фр. + [[Беатриса Маконска]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. и на фр. * [[Шарлота Савойска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на фр. ==== Савоя-Каринян ==== * [[Савоя-Каринян]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Виктор Емануил Савойски (1937)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански + [[Марина Риколфи Дория]] * [[Емануил Филиберт Савойски (1972)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Виктор Емануил II Савойски|'''Виктор Емануил II''']] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + [[Роза Верчелана]] – създаване +[[Витория Гуериери ди Мирафиори]] – създаване + [[Емануеле Алберто Гуериери ди Мирафиори]] – създаване * [[Виктор Емануил III Савойски|'''Виктор Емануил III''']] + [[Елена Черногорска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Виктория Савойска]] – създаване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Евгений Савойски-Каринян|'''Евгений Савойски-Каринян''']] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Емануил Томас Савойски-Каринян]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Карл Алберт Савойски-Каринян|'''Карл Алберт Савойски-Каринян''']] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + [[Мария Каролина Бурбон-Двете Сицилии]] * [[Луиза Кристина Савойска-Каринян]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Мария Пия Савойска (1934)|Мария Пия Савойска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Мария Габриела Савойска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Мария Беатрис Савойска (1943)|Мария Беатрис Савойска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Мафалда Савойска (1902 – 1944)|Мафалда Савойска]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Йоанна Българска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + [[Мария Луиза Българска]] * [[Йоланда Маргарита Савойска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Мария Франческа Савойска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Томас Франциск Савойски]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Умберто II Савойски|'''Умберто II Савойски''']] + [[Мария-Жозе Белгийска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Умберто I Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + [[Маргарита Савойска (1851 – 1926)]] ==== Савоя-Вилар ==== * [[Савоя-Вилар]] – създаване * [[Клавдий Савойски-Вилар]] - създаване на страница чрез превод от френски * [[Райнер Савойски-Вилар]] - създаване на страница чрез превод от френски * [[Хенриета Савойска-Вилар]] - създаване на страница чрез превод от френски * [[Хонорат I Савойски-Вилар]] - създаване на страница чрез превод от френски * [[Хонорат II Савойски-Вилар]] - създаване на страница чрез превод от френски ==== Савоя-Вилафранка ==== * [[Савоя-Вилафранка]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански ==== Савоя-Брес ==== * [[Савоя-Брес]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански ==== Савоя-Генуа ==== * [[Савоя-Генуа]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Томас Савойски-Генуезки]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Фердинанд Савойски-Генуезки]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. ==== Савоя-Аоста ==== * [[Савоя-Аоста]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Аймон Савойски-Аоста (1900 – 1948)|Аймон Савойски-Аоста]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Аймон Савойски-Аоста (1967)]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Амадей I]] – значително разширяване и превод от италианската Уикипедия * [[Амадей Савойски-Аоста (1898 – 1942)|Амадей Савойски-Аоста]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Амадей Савойски-Аоста (1943 – 2021)]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Виктор Емануил Савойски-Аоста]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Емануил Филиберт Савойски-Аоста]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Лудвиг Амадей Савойски-Аоста]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Хумберт Савойски-Аоста]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. ==== Савоя-Ахая ==== * [[Савоя-Ахая]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Амадей Савойски-Ахая]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Жак Савойски-Ахая]] – създаване * [[Лудвиг от Пиемонт|Лудвиг Савойски-Ахая]] – значително разширяване и превод от италианската Уикипедия * [[Филип II Савойски-Ахая]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Филип I (Пиемонт)|Филип I Савойски-Ахая]] – създаване ==== Савоя-Ракониджи ==== * [[Савоя-Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Бернардин I Савойски-Ракониджи|Бернардин Савойски-Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Бернардин II Савойски-Ракониджи|Бернардин II Савойски-Раконджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Клавдий Савойски-Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Лудвиг I Савойски-Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската и от френската Уикипедия * [[Лудвиг II Савойски-Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Филип Савойски-Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Франциск Савойски-Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия ==== Савоя-Немур ==== * [[Савоя-Немур]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Списък на херцозите на Немур]] – създаване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Жак Савойски-Немур]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Мария Жана Батиста Савойска-Немур]] – създаване чрез превод от Уикипедия на руски ==== Савоя-Соасон ==== * [[Савоя-Соасон]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Евгений Маврикий Савойски-Соасон]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лудвиг Томас Савойски-Соасон]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански ==== Савоя-Во ==== * [[Савоя-Во]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Баронство Во]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лудвиг I Савойски-Во]] === Дал Поцо дела Чистерна === * [[Мария Витория дал Поцо дела Чистерна]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. === Иврейска династия === * [[Иврейска династия]] - разширяване чрез превод от италианската и английската Уикипедиящ * [[Адалберт I]] * [[Адалберт II (Ивреа)|Адалберт II]] * [[Ардуин от Ивреа|Ардуин]] от Ивреа – значително разширяване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Анскар I (Ивреа)]] – значително разширяване * [[Ардуин Глабер]] – разширяване * [[Беренгар II]] * [[Конрад (Ивреа)|'''Конрад Конон''']] – значително разширяване чрез превод от италианската Уикипедия === Алдобрандини === * [[Алдобрандини]] – значително разширяване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Палацо Алдобрандини дел Папа]] – значително разширяване чрез превод от италианската Уикипедия === Сфорца и свързани с тях лица === * [[Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Алесандро Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Анна Мария Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от италиански и английски * [[Асканио Мария Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Батиста Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Бианка Джована Сфорца]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Бианка Мария Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от италиански и английски * [[Бозио I Сфорца]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Бона Сфорца|Бона Сфорца Арагонска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Галеацо Мария Сфорца]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джан Галеацо Мария Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джиневра Сфорца]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски и италиански * [[Джовани Сфорца]] – разширяване * [[Джовани Паоло I Сфорца]] – разширяване * [[Друзиана Сфорца]] - създаване чрез превод от италиански * [[Елизабета Мария Сфорца]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Ермес Мария Сфорца]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Иполита Мария Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Иполита Мария Сфорца (1493 – 1501)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Иполита Сфорца (1481–1520)|Иполита Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Катерина Сфорца|'''Катерина Сфорца''']] - значително разширение чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Костанца Сфорца]] – * [[Костанцо I Сфорца]] - значително разширение чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Костанцо II Сфорца]] – разширяване * [[Масимилиано Сфорца]] - значително разширение чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лудовико Мария Сфорца|'''Лудовико Мария Сфорца''']] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Муцио Атендоло Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Поликсена Сфорца|Полисена Сфорца]] – създаване чрез превод от италиански * [[Тристано Сфорца]] - създаване чрез превод от италиански * [[Сфорца Мария Сфорца]] – значително разширяване превод от Уикипедия на италиански * [[Сфорца Секондо Сфорца]] – създаване чрез превод от италиански * [[Филипо Мария Сфорца]] – значително разширяване превод от Уикипедия на италиански ̈и [[Беатриче ди Тенда]] – значително разширяване * [[Фиорделиза Мария Сфорца]] – създаване чрез превод от италиански * [[Франческо I Сфорца|'''Франческо I Сфорца''']] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Франческо Мария Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Франческо II Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Чико Симонета]] – създаване чрез превод от италиански === Дела Торе === * [[Дела Торе]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Гуидо дела Торе]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Мартино дела Торе]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Наполеоне дела Торе]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Пагано дела Торе]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Филипо дела Торе]] – значително разширяване чрез превод от италиански === Дандоло === * [[Анна Дандоло]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански === Вениер === * [[Вениер]] ̝– създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански === Висконти === * [[Висконти]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Амброджо Висконти]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Англезия Висконти]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Аниезе Висконти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Антония Висконти]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Ацо Висконти]] – значително разширяване чрез превод от англ. * [[Батиста Висконти]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Беатриче Висконти]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Бернабо Висконти|'''Бернабо Висконти''']] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Бианка Мария Висконти]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)]] – разширяване чрез превод от руски, френски и италиански * [[Валентина Висконти (кралица на Кипър)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Верде Висконти]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Виоланта Висконти]] - значително разширяване на страница * [[Габриеле Мария Висконти]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Галеацо I Висконти]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Галеацо II Висконти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Габриеле Мария Висконти]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джан Галеацо Висконти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джанмастино Висконти]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Диана Висконти]] – създане чрез превод от итал. * [[Елизабета Висконти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански и не немски език * [[Есторе Висконти]] – значително разширяване чрез превод от руски * [[Карло Висконти]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Карло Висконти (кардинал)]] – значително разширяване чрез превод от руски * [[Катерина Висконти (1282 – 1311)|Катерина Висконти]] - разширяване чрез превод от итал. * [[Катерина Висконти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански и разширяване * [[Катерина Висконти (1342 – 1382)|Катерина Висконти]] – разширяване чрез превод от итал. * [[Лодризио Висконти]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лудовико Висконти]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лукино Висконти (Милано)|Лукино Висконти]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лукино Новело Висконти]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лучия Висконти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Мадалена Висконти]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Марко Висконти]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Марко I Висконти]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Матео I Висконти]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Матео II Висконти]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Отоне Висконти]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Родолфо Висконти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Стефано Висконти]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Тадеа Висконти]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Уберто Висконти]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Уго Висконти]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Филипо Мария Висконти]] – разширяване чрез превод от италиански * [[Франческо Бернардино Висконти]] – - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански ==== Висконти ди Пиза (ди Галура) ==== * [[Висконти ди Пиза]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Убалдо I Висконти]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джована Висконти ди Галура]] – значително разширяване чрез превод от Укипедия на италиански * [[Джовани Висконти ди Галура]] * '''[[Нино Висконти]] ди Галура''' – значително разширяване чрез превод от италиански === Фиески === * Род [[Фиески]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и подобряване * [[Беатрис Фиески|Беатриче Фиески]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. === Дория и линии === * [[Дория]] – значително разширяване на страницата чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Дория Ланди Памфили]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Ланди]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. === Бентивольо === * [[Бентивольо (род)]] – създаване през превод от Уикипедия на итал. * [[Алесандро Бентивольо]] – превод от итал. и подобряване * [[Анибале II Бентивольо]] – превод от итал. и разширяване * [[Антонгалеацо Бентивольо]] – разширяване на стр. чрез поревод от Уикипедия на итал. * <bdi>[[Бентивольо Бентивольо]]</bdi> – създаване през превод от Уикипедия на итал. * [[Бианка Бентивольо]] – създаване през превод от Уикипедия на итал. * [[Виоланте Бентивольо]] – разширяване на стр. чрез поревод от Уикипедия на итал. * [[Виоланте Бентивольо (Римини)]] – създаване през превод от Уикипедия на итал. * [[Гуидо Бентивольо]] – създаване през превод от Уикипедия на итал. * [[Джовани II Бентивольо]] – разширяване чрез превод от итал. * [[Елеонора Бентивольо]] – създаване през превод от Уикипедия на итал. * [[Енцо Бентивольо]] * [[Ерколе Бентивольо (поет)]] * [[Ерколе Бентивольо (политик)]] * [[Ерколе Бентивольо (кондотиер)]] * [[Ермес Бентивольо]] * [[Иполит I Бентивольо]] * [[Иполит II Бентивольо]] * [[Камила Бентивольо]] – създаване през превод от Уикипедия на итал. * [[Корнелий I Бентивольо]] – създаване през превод от Уикипедия на итал.̟ и [[Изабела Бендидио]] * [[Корнелий II Бентивольо]] * [[Лаура Бентивольо]] – създаване през превод от Уикипедия на итал. * [[Луиджи Бентивольо]] * [[Санте Бентивольо]] – разширяване на стр. чрез поревод от Уикипедия на итал. * [[Филипо Бентивольо]] – създаване през превод от Уикипедия на итал. * [[Франческа Бентивольо]] – създаване през превод от Уикипедия на итал. * [[Диптих „Бентивольо“]] === Гонзага === * [[Гонзага (род)|'''Гонзага''']] – значително разширяване на стр. чрез поревод от Уикипедия на итал. и клонове [[Гонзага от Новелара и Баньоло]], [[Гонзага от Сабионета и Боцоло]], [[Гонзага от Молфета]], [[Гонзага-Невер]], [[Гонзага от Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино]], [[Гонзага от Весковато]], [[Гонзага от Палацоло]], [[Гонзага от Луцара]] – създаване чрез превод от Уикияедия на итал. * [[Антонио Феранте Гонзага]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Барбара Гонзага]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Гуидо II Гонзага]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Джовани Гонзага]] * [[Елизабета Гонзага]] * [[Елеонора Луиза Гонзага]] * [[Изабела Гонзага (1537 – 1579)]] * [[Карло Гонзага]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Клара Гонзага]] * [[Мадалена Гонзага]] * [[Маргарита Гонзага]] * [[Маргарита Гонзага (1562 – 1618)]] * [[Маргарита Гонзага (1564 – 1618)]] * [[Маргарита Гонзага (1418 – 1439)]] * [[Паола Гонзага (1463 – 1497)]] * [[Родолфо Гонзага]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Сиджизмондо Гонзага]] * [[Франческо II Гонзага]] ==== Гонзага-Невер ==== * [[Анна Мария Гонзага-Невер]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Елеонора Мадалена Гонзага-Невер]] === Есте === * [[Есте (династия)|'''Есте''']] – подмяна на страница с превод от Уикипедия на итал. * [[Алберто Ацо I д’Есте|Алберто Ацо I д'Есте]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Алберто Ацо II д’Есте|Алберто Ацо II д'Есте]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Алда д’Есте]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Алесандро д’Есте|Алесандро д'Есте]] –създаване * [[Алфонсо д’Есте (Монтекио)|Алфонсо д'Есте]] – разширяване * [[Анна Беатриче д’Есте|Анна Беатриче д'Есте]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Беатриче д’Есте]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Джиневра д'Есте]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Джулио д’Есте|Джулио д'Есте]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Ерколе I д’Есте]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Елеонора д’Есте|Елеонора д'Есте]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Ерколе II д’Есте|Ерколе II д'Есте]] – – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Изабела д’Есте]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Изабела Мария д’Есте]] – създаване * [[Иполито I д’Есте|Иполито I д'Есте]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Иполито II д’Есте|Иполито II д'Есте]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Костанца д’Есте]] – значително разширяване * [[Лучия д'Есте]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Маргерита д’Есте (1411 – 1476)|Маргерита д'Есте]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Маргерита д’Есте (1619 – 1692)|Маргерита д'Есте (1619 – 1692)]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Мария Беатриче д’Есте]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Риналдо II д’Есте (1290 – 1335)|Риналдо II д'Есте]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Франческо д’Есте|Франческо д'Есте]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Марфиза д’Есте]] – значително разширяване черз превод от итал. ** [[Дворец на Марфиза д’Есте]] * [[Николо III д’Есте]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Обицо III д’Есте]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Тадеа д’Есте]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Уго д’Есте (1405 – 1425)|Угo д'Есте]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Уго II д’Есте]] * [[Франческо д’Есте|Франческо д'Есте]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. === Медичи и свързани с тях лица === * '''[[Медичи]]''' – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Медичи ди Отаяно]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Вили на Медичите]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Банка на Медичите|'''Банка на Медичите''']] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Заговор на Паци]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Списък на владетелите на Тоскана]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Аверардо де Медичи]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Аверардо ди Аверардо де Медичи]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Аздрубале де Медичи]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Алесандро де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и руски + Маргарита Пармска * [[Анджелика де Медичи]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Анна де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Анна де Медичи (1569 – 1584)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Анна де Медичи (1553 – 1553)]] * [[Анна Мария Луиза де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Антонио де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и руски * [[Бернардето де Медичи]] – създаване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Бианка де Медичи]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Бия де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. и итал. * [[Бонаджунта де Медичи]] – създаване на страница чрез превод от Уики на итал. * [[Вирджиния де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Гарция де Медичи]] – създаване чере превод от Уикипедия на руски и итал. * [[Джан Гастоне де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Джамбуоно де Медичи]] – създаване на страница чрез превод от Уики на итал. * [[Джиневра де Медичи]] – създаване на страница чрез превод от Уики на итал. * [[Джовани ди Козимо де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и руски * [[Джовани ди Бичи де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + [[Пикарда Буери|Пикарда Буери – създаване чрез превод от Уикипедия на итал.]] * [[Джовани Карло де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Джовани де Медичи|Джовани де Медичи ил Пополано]] – значително разширяване * [[Джовани де Медичи (1567 – 1621)|Джовани де Медичи]] – създаване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Джовани де Медичи (кардинал)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Джовани ди Пиеро де Медичи]] – създаване * [[Джовани дале Банде Нере|Джовани деле Банде Нере]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + [[Мария Салвиати]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Джулиано де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Джулиано II де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Джулия де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Джулио ди Алесандро де Медичи]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Елеонора де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и руски * [[Елеонора де Медичи (1591 – 1617)]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на руски * [[Иполито де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Камило де Медичи ди Граняно]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Карло ди Козимо де Медичи|Карло де Медичи]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Карло ди Фердинандо де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Катерина де Медичи (1593 – 1629)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Катерина де Медичи|'''Катерина де Медичи''']] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и фр. * [[Киарисимо I де Медичи]] – – създаване на страница чрез превод от Уики на итал. * [[Клавдия де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Клариса де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Козимо де Медичи|'''Козимо де Медичи''']] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал.+ [[Контесина де Барди|Контесина де Барди – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал.]] * [[Козимо I де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + [[Елеонора ди Толедо]] * [[Козимо II де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + Мария Магдалена Австрийска (1589 – 1631) * [[Козимо III де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + [[Маргарита Луиза Орлеанска]] * [[Козимо ди Джулио де Медичи]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Контесина де Медичи]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Климент VII]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и англ. * [[Лаудомия ди Пиерфранческо де Медичи]] – създаване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Леонардо де Медичи]] – създаване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Леополдо де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и руски * [[Лоренцо ди Джовани де Медичи|Лоренцо Стари]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + * [[Лоренцо де Медичи (1599 – 1648)|дон Лоренцо де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Лоренцо II де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Лоренцо ди Пиерфранческо де Медичи|Лоренцо ил Пополано]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Лоренцино де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от итал. * [[Луиза де Медичи]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Лукреция де Медичи (1470 – 1553)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на немски * [[Лукреция ди Козимо де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Лъв X]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Мадалена Медичи|Мадалена де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на немски * [[Маргарита де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Мария Кристина де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Мария Лукреция де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Мария Мадалена де Медичи|Мария Магдалена де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Мария ди Пиеро де Медичи]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Мария де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Матиас Медичи|Матиас де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Медико ди Потроне]] – създаване на страница чрез превод от Уики на итал. * [[Нанина де Медичи]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Педрико де Медичи]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Пиеро ди Козимо де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + [[Лукреция Торнабуони]] – значително разширяване * [[Пиеро II Злочестия]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + * [[Пиерфранческо I де Медичи|Пиерфранческо де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Пиерфранческо де Медичи Млади]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Пиетро де Медичи]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на руски * [[Пий IV]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Порция де Медичи]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Салвестро де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Салвестро де Медичи (Киарисимо)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Фердинандо де Медичи (1663 – 1713)|Фердинандо де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Фердинандо I де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Фердинандо II де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Филипо де Медичи]] – създаване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Франческо I де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + [[Бианка Капело]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Франческо Мария де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от итал. * [[Франческо де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Франческо ди Фердинандо де Медичи (1594 – 1614)|Франческо ди Фердинандо де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Франческо Армелини Панталаси де Медичи]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Разграбване на Прато]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. === Вилардуен === * [[Изабела дьо Вилардуен]] – създаване на страница чрез превод от италианската Уикипедия * [[Маргарита дьо Вилардуен]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на англ. === Строци === * [[Строци (фамилия)|'''Строци''']] – знач<nowiki/>ително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Роберто Строци|Роберто Строц]]<nowiki/>[[Роберто Строци|и]] – значително разширяване чрез превод от итал. * [[Филипо Строци (1541 – 1582)|Филипо Строци]]<nowiki/> – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Пала Строци]] <nowiki/>– създаване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Томазо Строци]]<nowiki/> – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. === Чибо === * [[Чибо]] - създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Франческето Кибо|Франческо Чибо]] – разширяване на страница чрез превод от италиански * [[Лоренцо Чибо]] – разширяване на страница чрез превод от италиански * [[Иноченцо Чибо]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Инокентий VIII]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. ==== Чибо-Маласпина ==== * [[Чибо-Маласпина]] - създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Херцогство Ферентило]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Алберико I Чибо-Маласпина]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Алдерано I Чибо-Маласпина]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Карло I Чибо-Маласпина]] – значително разширяване * [[Мария Тереза Чибо-Маласпина]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. === Маласпина === * [[Антонио Алберико I Маласпина]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Антонио Алберико II Маласпина]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Джакомо I Маласпина]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Ричарда Маласпина]] – значително разширяване чрез превод от италиански === Малатеста === * [[Малатеста]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Андреа Малатеста]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Антония Малатеста]] * [[Валерио Галеото Малатеста]] * [[Галеото I Малатеста]] * [[Галеото II Малатеста]] * [[Галеото III Малатеста]] * [[Галеото IV Малатеста]] * [[Джована Малатеста]] * [[Джовани III Малатеста]] * [[Джовани V Малатеста]] * [[Джовани Малатеста|Джовани „Джанчото“ Малатеста]] * [[Карло IV Малатеста]] * [[Малатеста да Верукио]] (Малатеста II) * [[Малатеста I Малатеста]] * [[Малатеста III Малатеста]] * [[Малатеста IV Малатеста]] * [[Малатестино I Малатеста]] * [[Маргерита Малатеста]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на немски * [[Маргерита Малатеста от Римини]] * [[Николо I Малатеста]] * [[Николо III Малатеста]] * [[Пандолфо I Малатеста]] * [[Пандолфо II Малатеста]] * [[Пандолфо III Малатеста]] * [[Пандолфо V Малатеста]] * [[Паола Малатеста]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Паоло Малатеста]] * [[Паризина Малатеста]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на немски * [[Рамберто Малатеста]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Рамберто I Малатеста]] * [[Роберто Малатеста]] * [[Салустио Малатеста]] * [[Сиджизмондо Пандолфо Малатеста]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + ** [[Портрет на Сиджизмондо Пандолфо Малатеста]] * [[Сиджизмондо I Малатеста]] * [[Сиджизмондо II Малатеста]] * [[Уберто Малатеста]] * [[Ферантино Малатеста]] ==== Малатеста ди Соляно ==== * [[Гулиелмо I Малатеста ди Соляно|Гулиелмо I]] * [[Джованбатиста I Малатеста ди Соляно|Джованбатиста I]] * [[Джовани I Малатеста ди Соляно]] * [[Джовани II Малатеста ди Соляно|Джовани II]] * [[Джовани III Малатеста ди Соляно|Джовани III]] * [[Джовани IV Малатеста ди Соляно|Джовани IV]] * [[Карло I Малатеста ди Соляно|Карло I]] * [[Карло II Малатеста ди Соляно|Карло II]] * [[Карло III Малатеста ди Соляно|Карло III]] * [[Корнелио Малатеста ди Сан Джовани]] * [[Малатеста I Малатеста ди Соляно|Малатеста I]] * [[Малатеста II Малатеста ди Соляно|Малатеста II]] * [[Малатеста III Малатеста ди Соляно|Малатеста III]] * [[Малатеста IV Малатеста ди Соляно|Малатеста IV]] * [[Рамберто I Малатеста ди Соляно|Рамберто I]] * [[Рамберто II Малатеста ди Соляно|Рамберто II]] * [[Рамберто Новело II Малатеста|Рамберто Новело II]] * [[Рамберто IV Малатеста ди Соляно|Рамберто IV]] * [[Семпронио Малатеста ди Соляно|Семпронио]] * [[Сиджизмондо I Малатеста ди Соляно|Сиджизмондо I]] === Дела Скала === * [[Албоино I дела Скала]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и подобряване * [[Беатриче Реджина дела Скала|Беатриче (Реджина) дела Скала]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Кансиньорио дела Скала]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. === Палавичино === * [[Палавичини]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Държава Палавичино]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Графство Ауция]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Маркграфство Дзибело]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански === Толомеи === * [[Толомеи (род)|Толомеи]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Стела де’ Толомей|Стела де' Толемей]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на немски === Дел Васто === * [[Томас II (Салуцо)]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Ричарда да Салуцо|Ричатда да Салуцо]] – значително разширяване чрез превод от италиански === Бонифации === * [[Ламберт (Тоскана)]] – разширяване чрез превод от руски === Отбертини === * [[Адалберт (маркграф)]] – създаване чрез превод от италиански * [[Адалберт I]] – създаване чрез превод от италиански * [[Оберто I]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Оберто II]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Алберто Ацо II д’Есте|Алберто Ацо II д'Есте]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Берта от Милано]] – разширяване чрез превод от италиански * [[Берта Отбертинска]] – създаване чрез превод от италиански === Дрьо === * [[Пиер II (Бретан)|Пиер II]] – разширяване чрез прево от Уикипедия на френски * [[Артур III (Бретан)|Артур II]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Жан IV (Бретан)|Жан IV]] * [[Жан V Мъдри (Бретан)|Жан V Мъдри]] * [[Франсоа I (Бретан)|Франсоа I]] === Анжу === * [[Анжуйска династия]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Графове и херцози на Анжу]] – разширяване чрез превод от Уики на англ. * [[Джована I Анжуйска]] – разширяване чрез превод от Уики на англ. * [[Джована II Анжуйска]] * [[Шарл III Анжуйски]] * [[Маргарита Драчка]] * [[Карл Драчки]] * [[Жан Драчки]] * [[Лудвиг Драчки]] * [[Робер Анжуйски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. === Арагон === * [[Петронила Арагонска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Родриго Арагонски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. === Борджия === * [[Борджия]] * [[Лукреция Борджия|'''Лукреция Борджия''']] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Луиза Борджия]] - създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Джовани Борджия (инфант на Рим)|Джовани Боржия (инфант на Рим)]] - значително разширяване * [[Чезаре Борджия]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Гофредо Борджия]] – значително разширяване * [[Джовани Борджия]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и руски * [[Педро Луис де Борха Лансол де Романи]] ‎- създаване * [[Педро Луис де Борха]] - създаване * [[Франческо Борджия]] - значително разширяване * [[Хуан де Борха и Кастро]] – създаване * [[Пиер Луиджи Борджия]] === Орсини === * '''[[Орсини]]''' – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Джеролама Орсини]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски и на немски * [[Лаура Орсини]] - създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Алфонсина Орсини]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски и на немски * [[Клариса Орсини]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Паоло Джордано I Орсини]] * [[Паоло Джордано II Орсини]] * [[Вирджинио Орсини (Брачано)|Вирджинио Орсини]] === Метреси === * [[Аниезе дел Майно]] – създаване чрез превод от италиански и разширяване * [[Бернардина де Корадис]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Бона ди Романяно]] - създаване на страница * [[Ванета Тоски]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Ваноца Катанеи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Вирджиния Олдоини]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джована д'Акуапенденте]] – създаване чрез превод от италиански * [[Джулия Фарнезе]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Елеонора дели Албици]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Изота дели Ати]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Еуджения Атендоло Болонини Лита]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Изабела Боскети]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Камила Мартели]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лаура Дианти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски и итал. * [[Либера Портонери]] - създаване на страница * [[Лукреция Донати]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски и на немски * [[Лукреция Ландриани]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лукреция Кривели]] – превод от италианската и английската Уикипедия * [[Лучия Марлиани]] – създаване * [[Мария фон Ветсера]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + [[Мария Луиза фон Лариш-Валерзее]] * [[Мици Каспар]] – създаване * [[Силвия Руфини]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански и руски * [[Симонета Веспучи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и руски * [[Симонета да Колевекио]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Тадеа Маласпина]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Троджа Гацела]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Фиорета Горини]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и руски * [[Чечилия Галерани]] – превод от италианската Уикипедия и подобряване === Дела Фаджола === * [[Угучоне дела Фаджола]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански === Гатилузио === * [[Елена Гатилузио]] – разширение * [[Ирина Гатилузио]] – разширяване * [[Франческо Гатилузио]] – разширяване * [[Франческо II Гатилузио]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански === Фарнезе === * [[Фарнезе (род)]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Алесандро Фарнезе (1635 – 1689)|Алесандро Фарнезе]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Алесандро Фарнезе (1520 – 1589)|Алесандро Фарнезе]] (кардинал) – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Алесандро Фарнезе (Парма и Пиаченца)]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Антонио Фарнезе]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Витория Фарнезе]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Витория Фарнезе д'Есте]] * [[Изабела Фарнезе]] - значително разширяване чрез превод от английски и италиански * [[Клелия Фарнезе]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Костанца Фарнезе]] – създаване чрез превод от италиански * [[Мария Катерина Фарнезе]] - значително разширяване чрез превод от италиански * [[Одоардо I Фарнезе]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Одоардо Фарнезе (кардинал)]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Орацио Фарнезе]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Отавио Фарнезе]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Пиер Луиджи Фарнезе Млади]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Пиер Луиджи Фарнезе Стари]] – създаване чрез превод от италиански * [[Ранучо Фарнезе Стари]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Ранучо I Фарнезе]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Ранучо II Фарнезе]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Франческо Фарнезе (1678 – 1727)|Франческо Фарнезе]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Франческо Мария Фарнезе]] – значително разширяване чрез превод от италиански === Трастамара-Неапол === * [[Алфонсо II Неаполитански]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Санча Арагонска]] - значително разширяване чрез превод от итал. === Ди Капуа === * [[Изабела ди Капуа]] – разширяване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. === Дела Тоза === * [[Тозинги]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. === Валоа === * [[Мария I дьо Бери]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски и френски език * [[Жан I д’Алансон|Жан I д'Алансон]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Луи I Орлеански]] * [[Шарл II д’Алансон|Шарл II д'Алансон]] – разширяване чрез превод от Уикипедия руски * [[Шарл IV д’Алансон|Шарл IV д'Алансон]] – разширяване чрез превод от Укипедия на руски * [[Пиер II д’Алансон Добрия|Пиер II д'Алансон]] – разширяване чрез превод от руски и френски * [[Жан Орлеански-Ангулем]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на и френски език * [[Маргарита Наварска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на и френски език === Бурбони === * [[Беатрис дьо Бурбон]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Беатрис Бургундска-Бурбон]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Бона дьо Бурбон]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Жан I дьо Бурбон]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Жак II дьо Бурбон]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Жана дьо Бурбон (1338 – 1378)|Жана дьо Бурбон]] (1338 – 1378) – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Изабела дьо Бурбон]] – значително разширяване чрез превод от английски * [[Луи I дьо Бурбон]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Луи II дьо Бурбон]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Луиза-Хенриета дьо Бурбон]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Луиза-Мария-Аделаида дьо Бурбон]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски и френски * [[Антоан-Филип Орлеански]] – значително разширяване чрез превод от френски * [[Аделаида Орлеанска|Аделаида Орлеанска –]] значително разширяване чрез превод от англ. * [[Луи-Шарл Орлеански]] – значително разширяване чрез превод от френски * [[Пиер I дьо Бурбон]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Пиер II дьо Бурбон]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Шарл I дьо Бурбон]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Луи I дьо Бурбон-Вандом]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Жан VIII дьо Бурбон-Вандом]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Франсоа дьо Бурбон-Вандом]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Луи I дьо Бурбон-Монпансие]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Мария дьо Бурбон-Монпансие]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Жилбер дьо Бурбон-Монпансие]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Жан I дьо Бурбон-Ла Марш]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Жак I дьо Бурбон-Ла Марш]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Мария д’Авен|Мария д'Авен]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Мария дьо Клев]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Списък на владетелите на Монпансие]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на френски ==== Бурбон-Двете Сицилии ==== * [[Мария Пия Бурбон-Двете Сицилии]] * [[Мария Каролина Бурбон-Двете Сицилии]] ==== Бурбон-Парма ==== * [[Мария-Луиза Бурбон-Пармска|Мария Луиза Бурбон-Пармска]] === Уиндзор === – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Елизабет II|'''Елизабет II''']] * [[Бдение на принцовете]] * [[Чарлз III|'''Чарлз III''']] * [[Камила, кралица на Обединеното кралство|Камила]] * [[Уилям, принц на Уелс]] * [[Катрин Мидълтън]] * [[Хенри Съсекски|'''Хари, херцог на Съсекс''']] * [[Андрю Йоркски]] * [[Ан (кралска принцеса)]] * [[Едуард Уесекски|Едуард]] * [[Меган Маркъл|'''Меган Маркъл''']] * [[Елизабет Боуз-Лайън]] * [[Александра Датска]] * [[Джордж VI]] * [[Мери Тек]] * [[Маргарет, графиня на Сноудън]] * [[Джон (принц)]] * [[Короната (сериал)]] === Грималди и свързани с тях лица === * [[Списък на владетелите на Монако]] – подобряване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Списък на владетелките на Монако]] – подобряване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Иполита Тривулцио]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански и руски * [[Алис Хайне]] – създаване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Антония Савойска]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Жислен Доманже]] – създаване чрез превод от Уикипедия на френски и руски * [[Жана дьо Понтювес-Кабан]] – създаване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Антоанета дьо Мерод]] – създаване чрез превод от Уикипедия на френски и английски * [[Каролина Жибер дьо Ламе]] – създаване чрез превод от Уикипедия на френски === Монфор === * [[Артур II (Бретан)]] * [[Пиер II (Бретан)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Жан дьо Монфор (Бретан)|Жан дьо Монфор]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Жан V Мъдри (Бретан)|Жан V Мъдри]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Жан III Добрия (Бретан)]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Жан IV (Бретан)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Франсоа II (Бретан)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на френски === Дампиер === * [[Маргарита III Фландърска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски === Цили === * [[Барбара фон Цили]] - значително разширяване чрез превод от Уикипердия на немски * [[Херман I (Цили)|Херман I фон Цили]] – разширяване чрез превод от Уикипердия на английски * [[Херман II фон Цили]] * [[Херман III фон Цили]] – разширяване * [[Фридрих II фон Цили]] – значително разширяване чрез превод от Уикипердия на руски === Хабсбург-Лотаринги === * [[Матилда Австрийска]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на немски * [[Мария Тереза Австрийска (1845 – 1927)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на немски * [[Елизабет Мария Австрийска]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Мария Аделхайд Австрийска]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Рудолф Австрийски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. и немски * [[Гизела Австрийска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Мария Валерия Австрийска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Мария София Баварска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на немски * [[Елена Баварска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[София Баварска]] – разширяване чрез превод от англ. === Вителсбахи === * [[Маргарита Баварска (1363 – 1423)]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Елизабет Баварска (Сиси)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. === Романови === * [[Разстрел на семейство Романови]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Анастасия Николаевна]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Алексей Николаевич]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски === Фаа ди Бруно === * [[Фаа ди Бруно (род)|Фаа ди Бруно]] * [[Франческо Фаа ди Бруно]] * [[Камила Фаа ди Бруно]] === Да Полента === * [[Франческа да Римини|Франческа да Полента]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал.' * [[Гуидо I да Полента]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. === Барбариго === * [[Агостино Барбариго]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Агостино Барбариго (адмирал)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. === Алерамичи === * [[Агнеса Монфератска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. === Мазаринетки === * [[Мазаринетки]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Лаура Мартиноци|Лаура Матиноци]] – разширяване * [[Анна Мария Мартиноци]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Лаура Манчини]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Олимпия Манчини]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Мария Манчини]] * [[Хортензия Манчини]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Мария Анна Манчини]] * [[Афера с отровите]] – създаване чрез превод от Уикипедия на англ. === Други благородници и владения === * [[Айзтулф]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Хуго (Шалон)|Хуго дьо Шалон]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * Род [[Алфиери (род)|Алфиери]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. и подобряване * Род [[Кастильони (род)|Кастильони]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Ротарит]] – създаване чрез превод от френската и италианската Уикипедия * [[Фробург (род)]] – превод от немската Уикипедия и подобряване, вкл. и подобряване и корекции на статиите за неговите представители * [[Графство Соасон]] - значително разширение чрез превод от Уикипедия на руски * [[Монахинята от Монца]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Кастручо Кастракани]] – - значително разширяване чрез превод от италиански * [[Мария Ветсера]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и на немски * [[Ричард I (Нормандия)]] – разширяване на частта „Брак и потомство“ * [[Орден на Златното руно]] – разширяване чрез превод от Уикипердия на руски * [[Хилдегард Луиза Баварска]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на немски * [[Мария Тарновская]] – създаване чрез превод от Уикипердия на руски * [[Олимпия Савио]] * [[Бианка Ланча]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Адалберт I]] –създаване * [[Адалберт I (Тоскана)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Ламберт (Тоскана)]] * [[Адалберт (маркграф)]] – създаване * [[Аган (Тоскана)]] значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Агелтруда]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Раделчис II (Беневенто)]] * [[Оберто I]] * [[Оберто II]] == Стари държави и политически събития и обединения == * [[Стари италиански държави]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Сицилианско кралство]] и [[История на Сицилианското кралство]] – значително разширяване на страницата чрез превод от Уикипедия на итал. и англ. ̟ * [[Неаполитанско кралство]] и [[История на Неаполитанското кралство|'''История на Неаполитанското кралство''']] – значително разширяване на страницата чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Списък на владетелите на Неаполитанското кралство]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски и итал. * [[Венецианска република|'''Венецианска република''']] – значително разширяване на страницата чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Лъв на Свети Марк]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[История на Венецианската република]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. и англ. * [[Генуезка република]] – значително разширяване на страницата чрез превод от Уикипедия на итал. и англ. * [[Кралство на двете Сицилии|'''Кралство на двете Сицилии''']] – значително разширяване на страницата чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Списък на владетелите на Кралството на двете Сицилии]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Две Сицилии]] – създаване чрез превод от Уикияедия на итал. * [[Херцогство Неапол]] – значително разширяване на страницата чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Савойски държави]] – създаване чрез превод от Уикипедия на фр. * [[Савойско графство]] - значително разширяване на страницата чрез превод от Уикипедия на итал. и фр. * [[Савойско херцогство|'''Савойско херцогство''']] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Сеньория Милано]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Маркграфство Чева]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. и подобряване * [[Маркграфство Монферат|Макграфство Монферат]] – значително разширяване на страницата чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Маркграфство Буска]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Маркграфство Торино]] – разширяване чрез превод от итал. * [[Херцогство Торино]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Херцогство Гуастала]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Херцогство Маса и Княжество Карара]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Държава Ланди]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Амвросианска република|Авросианска република]] – създаване чрез превод от италиански и английски * [[Савонска марка]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Сардинско кралство (1324 – 1720)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Сардинско кралство (1720 – 1861)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Юдикат Арбореа]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Маркграфство Ористано]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Херцогство Амалфи]] – значително разширяване * [[Херцогство Брачано]] – значително разширяване * [[Бургария]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Византийски коридор]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Византийски пентаполис]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Римско херцогство]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Херцог на Аоста]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. и фр. * [[Принц на Пиемонт]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Имперски викарий]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Графство Женева]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Мориен]] - долина във Франция, превод от Уикипедия на итал. * [[Шабле]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. и фр. * [[Ломбардска лига]] – значително разширяване на статията чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал., фр. и англ. * [[Договор от Тонон (1569)|Договор от Тонон]] – създаване чрез превод от Уикипедия на фр. * [[Обсада на Торино (1706)|Обсада на Торино]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Пагус]] – създаване на страница чрез прево от Уикипедия на английски * [[Капитан на народа]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански и руски * [[Контадо]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Кастелан]] – създаване чрез превод от Уикипедия на аглийски * [[Списък на владетелите на Кралството на двете Сицилии]] - създаване * [[Списък на дожовете на Генуа]] – подобряване * [[Списък на владетелите на Ле Бо]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански и френски * [[Йо (графство)|Графство Йо]] - създаване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Херцогство Сполето]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Списък на херцозите на Сполето]] – корекция * [[Разграбване на Рим (1527)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал * [[Via Francigena]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал., англ. и фр. * [[Списък на владетелите на Милано]] - значително разширяване чрез превод от италиански * [[Миланско херцогство|'''Миланско херцогство''']] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Сеньория Милано]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Битка при Дезио]]– създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Втора италианска война (1499 – 1504)|Втора италианска война]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански == Карнавали == * [[Бал с маски]] * [[Дебел четвъртък]] * [[Списък на италианските карнавали]] * [[Исторически карнавал на Ивреа]] * [[Венециански карнавал]] * [[Карнавал на Фано]] * [[Карнавал на Путиняно]] * [[Карнавал на Ченто]] * [[Карнавал на Шака]] * [[Карнавал на Виареджо]] * [[Карнавал на Ачиреале]] * [[Карнавал на Баголино]] * [[Карнавал на Мамояда]] * [[Карнавал на Термини Имерезе]] == Личности == === Писатели и литературни произведения === * [[Ан Маккафри]] - биографична справка, допълване на библиография, източници, препратки. ** [[Библиография на Ан Маккафри]] - създаване на страница * [[Айзък Мериън]] - допълване на библиография, източници, препратки. ** [[Библиография на Айзък Мериън]] - създаване на страница * [[Брандън Сандерсън]] - биографична справка, допълване на библиография, източници, препратки. ** [[Библиография на Брандън Сандерсън]] - създаване на страница * [[Бърнард Корнуел]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия * [[Дейвид Гемел]] - биографична справка, допълване на библиография, източници, препратки. ** [[Библиография на Дейвид Гемел]] - създаване на страница * [[Джо Абъркромби]] - биографична справка, допълване на библиография, източници, препратки. ** [[Библиография на Джо Абъркромби]] - създаване на страница * [[Джоди Лин Най]] - създаване на биографична справка ** [[Библиография на Джоди Лин Най]] - създаване на страница * [[Джордж Р. Р. Мартин]] - значително разширяване на статия чрез превод от Уикипедия на английски. ** [[Библиография на Джордж Р. Р. Мартин]] - създаване на страница * [[Дж. Р. Р. Толкин]] – значително разширяване на статия чрез превод от Уикипедия на английски. * [[Ева Фьолер]] - създаване на статия ** [[Библиография на Ева Фьолер]] - създаване на страница * [[Робърт Джордан]] - биографична справка, допълване на библиография, източници, препратки. ** [[Библиография на Робърт Джордан]] - създаване на страница * [[Тери Брукс]] - биографична справка, допълване на библиография, източници, препратки. ** [[Библиография на Тери Брукс]] - създаване на страница * [[Холи Блек]] - подобряване на биографичната и библиографската справка. ** [[Библиография на Холи Блек]] - създаване на страница * [[Клайв Стейпълс Луис|К. С. Луис]] - значително разширяване на раздел „Биография“ ** [[Библиография на Клайв Стейпълс Луис]] - създаване на страница * [[Памела Травърз]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ., [[Мери Попинз (книжна поредица)]]: [[Мери Попинз]], [[Мери Попинз се завръща]], [[Мери Попинз отваря вратата]], [[Мери Попинз в парка]], [[Мери Попинз от А до Я]], [[Мери Попинз в кухнята]], [[Мери Попинз от улица „Черешова“]] и [[Мери Попинз и съседите от номер осемнайсет]] * [[Астрид Линдгрен]] – значително разширяване * [[Урсула Ле Гуин]] - създаване на страница „[[Библиография на Урсула Ле Гуин|Библиография]]“ * [[Херман Хесе]] – създаване на страница [[Библиография на Херман Хесе|„Библиография]]“ * [[Джорджет Хейър]] – създаване чрез превод от Укипедия на англ. * [[Розамънд Пилчър]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Гари Дженингс]] – създаване * [[М. М. Кей]] – създаване чрез превод от Укипедия на англ. * [[Ганчо Ганчев (писател и журналист)|Ганчо Ганчев]] – създаване на страница * [[Любов Френска]] – създаване на страница * [[Независимост (1989 – 1990)|Вестник „Независимост]]“ – създаване на страница * [[Афра Бен]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски * [[Джон Уилмът]] – значително разширяване на страница чрез превод от Уикипедия на английски * [[Джордж Етъридж]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски и подобряване * [[Кристина Пизанска]] – създаване на страница чрез превод от италиански и френски * [[Мери Елизабет Брадън]] – създаване на страница чрез превод от италиански и английски * [[Хариет Бичър Стоу]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Хенри Райдър Хагард]] – значително разширяване чрез превод от руски и английски. ** [[Библиография на Хенри Райдър Хагард]] - създаване на страница * [[Лия Луис]] – създаване на страница * [[Кейти Форд]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски * [[Керъл Матюс]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски * [[Джована Флетчър]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски * [[Алисън Уиър]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Мариз Конде]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски * [[Рамбо дьо Вакейрас]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Аймерик дьо Беланоа]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Аймерик дьо Пегиян]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Алберте дьо Систерон]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на френски * [[Персевал Дория]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Николето да Торино]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Пейре Гийем дьо Лузерна]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Гийом I де Бо]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на руски, френски и италиански * [[Салво Монталбано]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Сто години самота]] – значително разширяване на статията чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Острови на течението]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Подходящо момче]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Хроника на птицата с пружина]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски * [[2666]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Алекс Райдър]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Ужасът в Амитивил]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на англ. ==== Италиански писатели ==== * [[Италианска литература|'''Италианска литература''']] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Списък на произведенията на италиански автори на български]] – създаване * [[Алберто Анджела]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Алесандро Барико]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Амалия Гулиелминети]] – създаване на страница чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Андреа Камилери]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Ани Виванти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Валерио Масимо Манфреди]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Витория Колона]] – създаване * [[Грация Деледа]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Дача Мараини]] – създаване на страница чрез превод от италианската Уикипедия * [[Габриеле Д'Анунцио|'''Габриеле Д'Анунцио''']] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Гаспара Стампа]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Гуидо Гоцано]] – създаване на страница чрез превод о италианската Уикипедия * [[Едмондо де Амичис]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Елена Феранте]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Емилио Салгари]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Изота Ногарола]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Карло Колоди]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Корадо Алваро]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Маргарет Мацантини]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Мария Корти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Масимо Грамелини]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Микела Мурджа]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Моналди и Сорти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Николо Аманити]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Ориана Фалачи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Пиердоменико Бакаларио]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Пиеро Анджела]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Пиеро Анджела|Пиетро Анджела]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Питигрили]] – създаване на страница чрез превод от италианската Уикипедия * [[Примо Леви]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Рената Вигано]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Роберто Савиано]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Сибила Алерамо]] – създаване на страница чрез превод от италианската Уикипедия * [[Силвана де Мари|Силвана Де Мари]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Стефания Аучи]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Сузана Тамаро]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Франко Лучентини]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Карло Фрутеро]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Фрутеро и Лучентини]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Франческо Гуачардини]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Божествена комедия]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Стрега (награда)]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Ад (Божествена комедия)]] и '''[[Ад (съдържание)]]'''– значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Чистилище (Божествена комедия)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. === Архитекти и художници === * [[Амедео ди Кастеламонте]] - създаване чрез превод от италианската Уикипедия и разширяване * [[Андреа Вани]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Артемизия Джентилески]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и англ. * [[Асканио Витоци]] – създаване * [[Орацио Джентилески]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Бартоло ди Фреди]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски и итал. * [[Бенедето Алфиери]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Братя Лимбург]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Вентура Салимбени]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Вигорозо да Сиена]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Герда Вегенер]] – създаване чрез превод от Уикияедия на англ. * [[Гуидо да Сиена]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски и итал. * [[Гуидо ди Грациано]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руск * [[Дефенденте Ферари]] – създаване чрез превод от Уикияедия на итал. * [[Джовани Батиста Тиеполо|Джанбатиста Тиеполо]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джачинто Джиганте]] - разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джо Понти]] – създаване чрез превод от Уикияедия на итал. * [[Джовани ди Паоло]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Джузепе Креспи]] – корекции и разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Диетисалви ди Спеме]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски и итал. * [[Доменико ди Бартоло]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Дучо ди Буонинсеня]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Еторе Зотзас]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански и разширяване * [[Жан Малуел]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Карло ди Кастеламонте]] - създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Копо ди Марковалдо]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Лили Елбе]] – създаване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Лоренцо ди Креди]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и англ. * [[Лоренцо Монако]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Луис Уейн]] – превод от английски * [[Лука ди Томе]] - значително разширяване чрез превод от италиански * [[Лука Синьорели]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Майстор на историята за Гризелда|Майстор на историята на Гризелда]] – разширяване чрез превод от руски * [[Марио Белини]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Микеланджело Гарове]] – създаване * [[Мико Спадаро]] - разширяване чрез прево от Уикипедия на италиански * [[Николо ди Сер Соцо]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски и английски * [[Паоло Учело]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Пеладжо Паладжи]] – създаване * [[Пиетро ди Франческо Ориоли]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски и итал. * [[Приамо дела Куерча]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Симоне дей Крочифиси|Симоне дей Крочефиси]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Ридолфо Гирландайо]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Риналдо да Сиена]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Себастиано Майнарди]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Симоне Мартини]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Содома]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Софонизба Ангуисола]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Франческо Боромини]] – разширяване * [[Филипо Ювара]] – разширяване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Ханс Мемлинг]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански и руски * [[Якопо де Барбари|Якопо де Барбати]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Нидерландски Златен век в изобразителното изкуство]] – корекции и разширяване чрез превод от Уикип. на англ. * [[Изкуство на Византия]] – разширяване чрез превод от Уикипердия на руски * [[Франческо ди Ванучо]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Жан Малуел]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Притча за слепците]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Контрафорс]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Тимпан (архитектура)|Тимпан]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Флорентинска школа]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски и френски * [[Флорентински ренесанс]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Лукано-пизанска школа]] – разширяване чрез превод от Уикипеия на руски * [[Авиньонска школа]] – разширяване чрез превод от Уикипеия на руски * [[Италиански ренесансов портрет]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Кралски музеи на изящните изкуства на Белгия]] – разширяване чрез прево от Уикипедия на англ. * [[Колекция „Фарнезе“]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Хедингтън Хил Хол]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Путо]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски и руски * [[Катедрала Свети Гатиан (Тур)|Катедрала „Св. Гатиан“ (Тур)]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Санлиска катедрала|Катедрала на Санлис]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Благовещение (Ботичели)]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Портрет на Пиетро Бембо]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Селяни на маса]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Юдит и Олоферн]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и англ. * [[Марина Абрамович]] – създаване чрез превод от Уики на англ. * [[Възкресение (Пиеро дела Франческа)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. ь * [[Кръщение Христово (Пиеро дела Франческа)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Розите на Хелиогабал]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Анна Мария ван Схурман]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. === Религиозни лица === * [[Свети Савин от Сполето]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия + подобряване * [[Джузепе Бенедето Котоленго]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и разширяване * [[Франческо Фаа ди Бруно]] – създаване на страница чрез превод от италианската Уикипедия * [[Жулиет Колбер (Джулия ди Бароло)]] – създаване на страница чрез превод от италианската Уикипедия === Бизнесмени и изобретатели === * [[Оливети]] – значително разширяване на статията чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Адриано Оливети]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Камило Оливети]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Масимо Оливети]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Дино Оливети]] – създаване * [[Лаура Оливети]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Роберто Оливети]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Марио Джу]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Натале Капеларо]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и разширяване * [[Пиер Джорджо Перото]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Маурицио Гучи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Убийство на Маурицио Гучи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Патриция Реджани]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Алдо Гучи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Родолфо Гучи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Гучо Гучи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Паоло Гучи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Гучи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Джефри Епстийн]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Гислейн Максуел]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Вирджиния Джуфре]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски === Актьори и актриси === * [[Ан Брейсгърдъл]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски и френски * [[Ан Олдфийлд]] - създаване чрез превод от английски * [[Ан Хатауей]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Джеръми Айрънс]] – значително разширяване на статията чрез превод от Уикипедия на английски * [[Джуди Денч|'''Джуди Денч''']] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Джулия Робъртс|'''Джулия Робъртс''' –]] разширяване на статията чрез превод от Уикипедия на английски * [[Джулия Ормънд]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Ед Харис]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Елизабет Бари]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски и руски * [[Кейт Бланшет|'''Кейт Бланшет''']] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Колин Фърт]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Мег Тили]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Мерил Стрийп]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Мишел Пфайфър|'''Мишел Пфайфър''']] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Робин Уилямс]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Тилда Суинтън]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски и италиански * [[Сузана Центливър]] - създаване на страница чрез превод от английски * [[Харисън Форд]] – значително разширяване на статия чрез превод от Уикипедия на английски * [[Хелена Бонам Картър]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Хюго Уивинг]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. == Кино и телевизия == * [[Алесия Маркуци]] - създаване на статия чрез превод от италиански * [[Амбра Анджолини]] - създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Киара Ферани]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански и на английски * [[Фабио Воло]] - разширяване на статия чрез превод от италиански * [[Масимо Болди]] - създаване на статия чрез превод от италиански == Феминизъм == * [[Джърмейн Гриър]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на английски * [[Втора вълна на феминизма]] * [[Трета вълна на феминизма]] * [[Четвърта вълна на феминизма]] * [[Феминистко изкуство]] * [[История на феминизма]] * [[Феминистка теория]] * [[Радикален феминизъм]] * [[Либерален феминизъм]] * [[Културен феминизъм]] * [[Изследвания на пола]] == Музика == === Италиански изпълнители === * [[Алексия (италианска певица)|Алексия]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Алесандра Аморозо]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Алесандра Аморозо]] - превод от Уикипедия на италиански * [[Аннализа]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Аннализа]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Ариза]] - значително разширяване чрез превод от италиански ** [[Дискография на Ариза]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Бейби Кей]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Бейби Кей]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Биаджо Антоначи]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Бианка Атцей]] - създаване на страница чрез превод от италиански ** [[Дискография на Бианка Атцей]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Бланко (певец)|Бланко]] – създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Васко Роси|'''Васко Роси''']] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Васко Роси|Дискография на Васко Роси – Уикипедия (wikipedia.org)]] * [[Гуе Пекеньо]] - създаване на страница чрез превод от италиански * [[Даниеле Силвестри]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джей Акс|Джей-Акс]] - създаване на страница чрез превод от италиански * [[Джемитец]] - създаване на страница чрез превод от италиански ** [[Дискография на Джемитец]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Джоан Тиле]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Джованоти]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джорджа]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Джорджа|Дискография на Джорджа – Уикипедия (wikipedia.org)]] - създаване на страница * [[Долченера]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джузи Ферери]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Джузи Ферери]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Елетра Ламборгини]] - създаване на статия чрез превод от италиански ** [[Дискография на Елетра Ламборгини]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Елиза (певица 1977)|Елиза]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Елиза]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Елоди (певица)|Елоди]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Елоди]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Ема (певица)|Ема Мароне]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Емис Кила]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Еркоми]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Ивана Спаня]] - значително разширяване на страница чрез превод от италиански ** [[Дискография на Ивана Спаня]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Ици]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Киара Галиацо]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Клуб Дого]] - създаване на страница чрез превод от италиански * [[Ла Пина]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Литфиба]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Литфиба]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лука Карбони]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лучано Лигабуе]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Мамуд (певец)|Махмуд]] - създаване на страница чрез превод от италиански ** [[Дискография на Мамуд]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Макс Гаце]] – създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Макс Пецали]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Малика Аян]] – значително разширяване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Манго (певец)|Манго]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Маракеш (певец)|Маракеш]] - създаване на страница чрез превод от италиански ** [[Дискография на Маракеш]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Марина Рей]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Марио Бионди]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Марио Бионди]] - създаване на страница * [[Миета]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Мис Кета]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Нек (певец)|Нек]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски и италиански език ** [[Дискография на Нек]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Нери пер Казо]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Нефа]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Нина Дзили]] - значително разширяване чрез превод от италиански ** [[Дискография на Нина Дзили]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Ноеми]] - значително разширяване чрез превод от италиански ** [[Дискография на Ноеми]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Пиеро Пелу]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Пиеро Пелу]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Паола Турчи]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Пристис (певица)|Пристис]] – създаване на страница * [[Ренато Дзеро]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Роко Хънт]] - създаване на страница чрез превод от италиански * [[Рон (певец)|Рон]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Рошел]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Сирия (певица)|Сирия]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Сфера Ебаста]] - значително разширяване чрез превод от италиански ** [[Дискография на Сфера Ебаста]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Тедуа]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Фабри Фибра]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Федец]] - създаване на страница чрез превод от италиански ** [[Дискография на Федец]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Франческа Микиелин]] - създаване на страница чрез превод от италиански и английски ** [[Дискография на Франческа Микиелин]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Гали (рапър)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Fun Fun]] - разширяване на статията чрез превод от Уикипедия на английски * [[Фестивалбар]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Фиордализо]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Рене българката]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански === Други изпълнители === * [[Флийтуд Мак]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Rumours]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Стиви Никс]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Линдзи Бъкингам]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Кристин Макви]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Питър Гейбриъл]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Ренесанс (група)|Ренесанс]] – създаване чрез превод от Уикипедия на англ. ** [[Ени Хаслам]] – създаване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Кокто Туинс]] значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Елизабет Фрейзър]] – създаване чрез превод от Уикипедия на англ. ** [[Робин Гътри]] – създаване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Дед Кен Денс]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Лиса Джерард]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Брендан Пери]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Дис Мортал Койл]] – създаване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Иво Уотс-Ръсел]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[4AD]] – създаване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Алън Парсънс|Алън Парсън]]<nowiki/>[[Алън Парсънс|с]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Алън Парсънс Проджект|Алън Парсън]]<nowiki/>[[Алън Парсънс Проджект|с Проджект]] – значитлено разширяване чрез превод от Укипедия на итал. * [[Били Айдъл]] – създаване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Стинг]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Ер (група)|Ер]] – създаване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Енигма (музикален проект)|Енигма]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Еня]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Дискография на Еня]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Музикални парчета на Еня]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[The Frog Prince (албум)|The Frog Prince]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Themes from Calmi Cuori Appassionati]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Enya (албум)]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски: *** [[I Want Tomorrow]] ** [[Watermark (албум на Еня)]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски: *** [[Orinoco Flow]], *** [[Evening Falls...]] *** [[Storms in Africa]] *** [[Exile (Еня)|Exile]] (създаване чрез превод от Уикипедия на английски и италиански) ** [[Shepherd Moons|Shepherd moons]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски: *** [[Caribbean Blue]] ** [[The Memory of Trees]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[A Day Without Rain]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Amarantine (албум)|Amarantine]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски: *** [[Amarantine (песен)|Amarantine]] ** [[The Very Best of Enya]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Paint the Sky with Stars]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Sounds of the Season: The Enya Collection]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[And Winter Came...]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Dark Sky Island]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[A Box of Dreams]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Only Time: The Collection]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Рома Райън]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Ники Райън]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Локсиански език]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Замък Мандърли]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Кланад]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[6433 Еня]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Изабел Антена]] – създаване на страница чрез превод от английски и френски == Митология == * [[Океаниди]] – значително разширяване на статията с превод от Уикипедия на английски * [[Еридан (митология)]] – разширяване == Интернет == * [[Кан Академия]] – разширяване * [[Udemy]] – създаване * [[Корсера|Coursera]] – разширяване * [[Busuu]] – създаване * [[Preply]] – създаване * [[Babbel]] –&nbsp;създаване * [[Lingvist]] – създаване * [[Duolingo]] – разширяване * [[Rosetta Stone]] – създаване * [[Memrise]] – създаване * [[Mondly]] – създаване * [[Smigin]] – създаване * [[iversity]] – създаване == Друго == * [[Таврини]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Тавриски]] – – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Чисти ръце]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Ед и Лорейн Уорън]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Анабел (кукла)]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Уикипедия на италиански език|Уикипедия на италиански]] – значително разширяване на страницата чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Бела чао]] – значително разширяване на страницата чрез превод от Уикипедия на итал. == Кулинария == * [[Средиземноморска диета]] - създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Италианска кухня]] - създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Структура на италианското хранене]] - създаване на статия чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Паста (кулинария)|'''Паста (кулинария)''']] създаване чрез превод от Уикипедия ва италиански * [[Видове италианска паста]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Пълнена паста в Италия]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Паста на фурна]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Анолини]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Аньолини]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Капелети]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Марубини]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Кулурджонес]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Панзоти]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Пълнена паста]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Спагети]] – значително разширяване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Спагети ала китара]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лингуини]] – разширяване на статия * [[Равиоли]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Сладки равиоли]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Канелони]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски * [[Тортелини]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Талиатели]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Пене (паста)|Пене]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Фарфале]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Фузили]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Букатини]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Пица]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[История на пицата]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лазаня (паста)]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански *[[Лазаня на фурна]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Мортадела]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Прошуто|Прошуто крудо]] – значително разширяване чрез превод от английски * [[Спек]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Брускета]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Кростини]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Фокача]] – значително разширяване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Аранчино]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Пиадина романьола]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Ньоки]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Минестроне]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Капрезе]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Рагу]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски и италиански * [[Рагу болонезе]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Панакота]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски и италиански * [[Гранита]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джандуйото]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джандуя]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джандуя (крем)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Сицилианско каноло|Каноло]] – създава чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Сицилианска касата]] – превод от италиански * [[Страчатела (сладолед)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Рикота]] – значителн разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Моцарела]] – значителн разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Фиор ди лате]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Пекорино]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Марокино (напитка)|Марокино]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Мокачино]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Бицерин]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лимончело]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Самбука (ликьор)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Кули (сос)|Кули]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски * [[Амарето (ликьор)|Амарето]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Аперол]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Сприц]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Капучино]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Еспресо]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Десерт с лъжица]] – превод от Уикипедия на италиански * [[Тирамису]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Дзабайоне]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Будино]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Дзупа инглезе]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Семифредо]] – създаване чрез превод от италиански * [[Крем Пастичера]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия а италиански и френски * [[Полента]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Лонг дринк]] – създаване чрез превод == Корекции „Изкуство“ == * [[Готическа скулптура]]; [[Международна готика]]; [[Готическа архитектура]]; [[Готика]]; [[Пламтяща готика]]; [[Лъчиста готика]]; [[Куатроченто]]; [[Италиански ренесанс]]; [[Зрял ренесанс]]; [[Мануелин]]; [[Ренесансова архитектура]]; [[Караваджисти]]; [[Нидерландски Златен век в изобразителното изкуство]]; [[Ренесанс]]; [[Школа в Позилипо]]; [[Габриеле Змарджаси]]; [[Маринизъм]]; [[Ар нуво|Ар Нуво]]; [[Нюрнбергска хроника]]; [[Капела Сасети|Капела „Сасети“]]; [[Капела Торнабуони|Капела „Торнабуони“]]; * [[Маестро дел'Осерванца]] * [[Бартоломео Булгарини]] * [[Беноцо Гоцоли]] * [[Каталог на картините в Музей „Каподимонте“]] + корекции и разширяване на статиите за картините * [[Сиенска школа]] * [[Ферарска школа]] * [[Лукано-пизанска школа]] * [[Ферарска школа]] Препоръчвам ви да подобрите [[Куатроченто]], [[Италиански ренесансов портрет]], [[Умбрийска школа]], [[Венецианска школа]]. == Пояснителни страници == * Създаване [[Пиеве (пояснение)|Пиеве]] , [[Лудвиг I (пояснение)|Лудвиг I]], [[Лудвиг III (пояснение)|Лудвиг III]], [[Лудвиг IV (пояснение)|Лудвиг IV]] , [[Лудвиг V (пояснение)|Лудвиг V]] , [[Бернардин (пояснение)|Бернардин]] , [[Лудвиг VI]], [[Лудвиг VII (пояснение)]], [[Лудвиг VIII (пояснение)|Лудвиг VIII (пояснение]]), [[Лудвиг IX (пояснение)]], [[Беатриче д'Есте (пояснение)|Беатриче д'Есте]], [[Франсоа]], [[Лоренцо де Медичи (пояснение)]], [[Мария де Медичи (пояснение)]], [[Карло де Медичи (пояснение)]], [[Джулиано де Медичи (пояснение)]], [[Филипо де Медичи (пояснение)]], [[Козимо де Медичи (пояснение)]], [[Фердинандо де Медичи (пояснение)]], [[Мария Кристина (пояснение)]] , [[Виктор Емануил (пояснение)|Виктор Емануил]], [[Беатрис Савойска (пояснение)|Беатрис Савойска]], [[Маргарита Гонзага (пояснение)|Маргарита Гонзага]] , [[Марко Висконти (пояснение)|Марко Висконти]], [[Галеацо Висконти (пояснение)|Галеацо Висконти]], [[Амадей Савойски (пояснение)|Амадей Савойски]], [[Бона]], [[Малатеста Малатеста (пояснение)]], [[Ландулф]], [[Бианка]], [[Джиневра]], [[Маргарита Савойска (пояснение)]], [[Джовани (пояснение)]], [[Джовани Бентивольо (пояснение)]], [[Джовани Борджия (пояснение)]], [[Лудвиг Савойски (пояснение)]], [[Гуидо]], [[Виоланте Бентивольо (пояснение)]], [[Бартоломео дела Скала (пояснение)|Бартолоео дела Скала (пояснение)]], [[Алесандро Гонзага (пояснение)]], [[Алдобрандино д’Есте (пояснение)|Алдобрандино д'Есте (пояснение)]], [[Албоино дела Скала (пояснение)]], [[Аймон Савойски (пояснение)]], [[Аделчис (пояснение)]], [[Адалберт (пояснение)]], * Разширяване [[Лудвиг II (пояснение)|Лудвиг II]], [[Бернард]], [[Лудвиг]] (work in progress),[[Франц]], [[Франческо]], [[Виктория (пояснение)|Виктория]] == Текуща работа == Скъсяване на твърде дълги статии над 110 kb, като тези в удебелен шрифт. 9z7a4xqq6hcu2zjj90iq6mccinbf4d1 12435183 12434964 2024-12-08T19:08:41Z Ambra75 259141 12435183 wikitext text/x-wiki {{#babel:bg|it-5|en-4|ru-2|de-2|fr-1|lat-3}} Здравейте! Казвам се Мария, от [[София]] съм, но живея в [[Северна Италия|северноиталианския]] град [[Ивреа]]. Завършила съм [[Национална гимназия за древни езици и култури|НГДЕК]]. Моят път в Уикипедия започна на 5 октомври 2019 г., когато се регистрирах с псевдонима ''Ambra75''. Доволна съм, че имам възможност да обогатя познанията си по различни теми. Надявам се, че преводите ми ще бъдат полезни и на други хора. До 8 декември 2024 г. съм допринесла сː == Италия == ===Пиемонт === ==== Пиемонт: Населени места ==== * Регион '''[[Пиемонт]]''' и [[Списък на известните личности (Пиемонт)|Списък на известните личности]]– значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и подобряване * [[История на Пиемонт]] История на Венецианската републикаи подобряване * [[Пиемонтска кухня]] – История на Венецианската република * [[Торино (провинция)|Метрополен град Торино]] – осъвременяване * град [[Торино]]'''[[Торино]]''' – значително разширяване * град [[Алесандрия]] и [[Списък на известните личности (Алесандрия)|Списък на известните личности]] – значително разширяване * село [[Албиано д'Ивреа]] – значително разширяване * село [[Айраска]] – значително разширяване * град [[Алба (Италия)|Алба]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * село [[Адзельо]] – значително разширяване * село [[Ала ди Стура]] – значително разширяване * градче [[Алие (Италия)|Алие]] – значително разширяване * градче [[Алмезе]] – значително разширяване * село [[Алпете]] – значително разширяване * село [[Андрате]] – значително разширяване * село [[Байро]] – значително разширяване * градче [[Банкете]] – значително разширяване ** [[Замък на Банкете|Замъка на Банкете]] - създаване * село [[Бароне Канавезе]] – значително разширяване * град [[Биела]] – значително разширяване * село [[Боленго]] – значително разширяване * село [[Боргомазино]] – значително разширяване * село [[Борго д'Але]] – значително разширяване * градче [[Боргофранко д'Ивреа]] – значително разширяване * село [[Бросо]] – значително разширяване * село [[Буроло]] – значително разширяване * село [[Виланова Канавезе]] – значително разширяване * село [[Кастелнуово Нигра]] – значително разширяване * град [[Кивасо]] – значително разширяване * градче [[Маце|Мацè]] – значително разширяване ** [[Замък на Маце|Замъка на Маце]] - създаване * градче [[Мати]] – значително разширяване * градче [[Монтанаро]] – значително разширяване * село [[Рока Канавезе]] – значително разширяване * град '''[[Ивреа]]''' – значително разширяване + създаване на страниците наː {{колони|2| * [[Исторически карнавал на Ивреа]] (и неговите портокалени битки) * [[Замък на Ивреа]] * [[Катедрала на Ивреа|Катедралата на Ивреа]] * [[Светилище „Монте Стела“ (Ивреа)]] * [[Параклис на Тримата влъхви]] * църква [[Свети Никола Толентински (Ивреа)]] * църква [[Свети Бернардин (Ивреа)]] * църква [[Свети Улрих (Ивреа)]] * църква [[Свети Гауденций (Ивреа)]] * църква [[Санта Кроче (Ивреа)|Санта Кроче]] * [[Синагоги в Ивреа|Синагоги на Ивреа]] * [[Музей на Модерната архитектура на Ивреа]] * [[Комплекс „Оливети“]] * [[Западен жилищен блок]] * [[Гара „Ивреа“]] * [[Канал на Ивреа]] * [[Театър „Джакоза“]] * [[Талианти (кула)]] * [[Епископски дворец (Ивреа)|Епископски дворец]] * [[Свети Стефан (кула)]] * [[Палацо Джузиана]] * [[Епископски дворец (Ивреа)|Епископски дворец]] * [[Вила Равера]] * [[Палацо Равера]] * [[Вила Лакия]] * [[Палацина Лакия]] * [[Вила Луиза]] * [[Къпалня „Умберто I“]] * [[Вила Кастилия|Вила „Кастилия“]] * [[Вила Киампо|Виала „Киампо“]] * [[Вила Казана|Вила „Казана“]] * [[Каза Ферандо]] * [[Виа Палестро]] * [[Градска палата (Ивреа)|Градска палата]] * [[Палата на Конгрегацията на благотворителността]] * [[Понте Векио (Ивреа)|Понте Векио]] * [[Пасарела „Натале Капеларо“]] * [[Нов мост (Ивреа)|Нов мост]] * [[Железопътен мост (Ивреа)|Железопътен мост]] * [[Понс Майор]] }} * село [[Каравино]] – значително разширяване ** [[Замък на Мазино]] – създаване * град [[Куорне|Куорнье]] ̟ – значително разширяване * град [[Лейни]] – значително разширяване * градче [[Мати]] – значително разширяване * градче [[Ноле (Италия)|Ноле]] – значително разширяване * село [[Праскорсано]] – значително разширяване * село [[Ривароса]] – значително разширяване * село [[Рока Канавезе]] – значително разширяване * градче [[Романо Канавезе]] – значително разширяване * село [[Салерано Канавезе]] – значително разширяване ** [[Вила Палавичино]] – създаване * градче [[Сан Карло Канавезе]] – значително разширяване * градче [[Сан Маурицио Канавезе]] – значително разширяване * градче [[Сан Франческо ал Кампо]] – значително разширяване * село [[Скарманьо]] – значително разширяване * село [[Страмбино]] – значително разширяване * село [[Вауда Канавезе]] – значително разширяване * село [[Фронт (Италия)|Фронт]] – значително разширяване * град [[Чирие]] – значително разширяване ==== Пиемонт: Географски обекти ==== * [[Защитени природни територии в Пиемонт (Италия)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. и подобряване * Река [[Дора Балтеа]] и притоците ѝ [[Дора ди Верне]], [[Дора ди Валгризанш]], [[Дора ди Рем]], [[Савара]], [[Гранд Ейвия]], [[Бютие]], [[Сен Бартелеми (поток)|Сен Бартелеми]], [[Мармор (поток)|Мармор]], [[Евансон]], [[Аяс]], [[Лис (поток)|Лис]], [[Киузела (поток)|Киузела]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * Река [[Дора Рипария]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * Река [[По]] – подобряване * [[Варайта]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Орко (поток)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Моренов релеф „Ла Сера ди Ивреа“]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. + подобряване * [[Моренов амфитеатър на Ивреа|'''Моренов амфитеатър на Ивреа''']] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. + подобряване * Планина [[Колма ди Момбароне]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. + подобряване * [[езеро Сирио]] - създаване * [[Пистоно (езеро)|езеро Пистоно]] - създаване * [[Кампаня (езеро)|езеро Кампаня]] - създаване * [[Кандия (езеро)]] - създаване * [[Черно езеро (Канавезе)|Лаго Неро]] * [[езеро Сан Микеле]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. и подобряване * [[Канавезе]] – създаване на страница * [[Романска архитектура в Канавезе]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Вал ди Суза|'''Вал ди Суза''']] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Гран Парадизо (парк)|Национален парк „Гран Парадизо]]“ – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Гран Парадизо (планина)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Гран Парадизо (масив)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Вивероне (езеро)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. ==== Пиемонт: Худ. галерии, музеи, културни обекти ==== * [[История на Торино]] – създаване * [[Савойски кралски резиденции в Пиемонт]] ** [[Замък Кавур ди Сантена|Замък „Кавур ди Сантена“]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. ** [[Кралско имение Поленцо|Кралско имение „Поленцо“]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. ** [[Кралски замък в Говоне]] – създаване ** [[Кралски замък на Монкалиери]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. ** [[Кралски замък в Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия ** [[Херцогски замък на Алие|Херцогския замък на Алие]] – създаване ** [[Кралски дворец в Торино]] – създаване ** [[Кралска оръжейница (Торино)]] – създаване ** [[Палацо Мадама и Крепост на Ахая]] – създаване чрез превод от италиански ** [[Замък Валентино]] – значително разширяване ** [[Вила на кралицата]] – създаване чрез превод от италиански ** [[Палацо Кариняно]] – създаване чрез превод от италиански ** [[Кралска библиотека (Торино)]] – създаване чрез превод от италиански ** [[Ступиниджи (ловен павилион)]] – създаване ** [[Замък в Риволи]] + [[Музей на съвременното изкуство (Замък в Риволи)]] * [[Библиотеки и архиви в Торино]] (списък) – създаване * [[Национална университетска библиотека на Торино]] – създаване * [[Религиозни центрове на Торино]] (списък) – създаване * [[Музеи на Торино]] (списък) – създаване ** [[Кралски музеи (Торино)]] – създаване ** [[Египетски музей (Торино)]] – създаване ** [[Музей на Античността (Торино)|Музей на античността (Торино)]] – създаване ** [[Музей на Ориенталското изкуство (Торино)|Музей на ориенталското изкуство (Торино)]] – създаване ** [[Пинакотека Албертина (Торино)]] – създаване ** [[Пинакотека Аниели (Торино)|Пинакотека Анели (Торино)]] – създаване ** [[Музей на декоративните изкуства „Акорси-Омето“ (Торино)]] – създаване ** [[Градска галерия за модерно и съвременно изкуство (Торино)|Градска галерия за модерно и съвременно изкуство (ГАМ Торино)]] – създаване ** [[Сабауда|Галерия Сабауда]], Торино – значително разширяване ** [[Музей на градското изкуство (Торино)]] – създаване ** [[Фондация „Мерц“ (Торино)]] – създаване ** [[Музей на Ювентус (Торино)]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия + подобряване ** [[Музей „Джулия ди Бароло“ (Торино)]] – създаване ** [[Музей „Франческо Фаа ди Бруно“ (Торино)]] – създаване * [[Свети Антоний от Ранверсо (абатство)|Абатство “Св. Антоний от Ранверсо“]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Абатство Вецолано|Абатство „Вецолано“]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Суперга (базилика)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал * [[Свети хълмове на Пиемонт и Ломбардия]]ː [[Свети хълм на Варало]], [[Свети хълм на Белмонте]] === Вале д'Аоста: Населени места === * [[Аоста]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Пон Сен Мартен]] – създаване * [[Замък в Еймавил]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. и разширяване * [[Сар (замък)|Замък в Сар]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. и разширяване * [[Сен Пиер (замък)|Замък в Сен Пиер]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. и разширяване * [[Савоя (замък)|Замък Савоя]] * [[Кли (замък)|Замък Кли]] * [[Бар (крепост)|Форт Бар]] * [[Верес (замък)|Замък Верес]] === Лацио === * [[Метрополен град Столица Рим]] – осъвременяване и значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Кастел Гандолфо]] – подобряване на превода * [[Квиринал (дворец)]] – значително разширяване чрез превод от итал. * [[Палацо Барберини]] – разширяване === Тоскана === * [[Флоренция]] – значително разширяване * [[Метрополен град Флоренция]] – значително разширяване * [[Флорентинско херцогство]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Херцогство Тусция]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Флорентинска република|'''Флорентинска република''']] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Сиенска република]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Лоджия „Ланци“]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. и итал. * [[Площад Синьория|Площад „Синьория“]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Палацо Векио]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Палацо Пити]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Палацо Медичи-Рикарди]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Палацо Строци]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Палацо Ручелай]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Боболи (градина)|Градина Боболи]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Национален музей Барджело|Национален музей „Барджело“]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Коледжата ди Санта Мария Асунта|Колеждата ди Санта Мария Асунта]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Марцоко]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Гонфалониер на правосъдието]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Бели и черни гвелфи]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Амидеи и Буонделмонти]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Чако]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Филипо Ардженти]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Тегиайо Алдобранди]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Якопо Рустикучи]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Моска дей Ламберти]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Фарината дели Уберти]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Беатриче Портинари]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански *[[Джани Скики де Кавалканти]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански === Сицилия === * [[Трапани]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Мизилишеми]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. === Ломбардия: Населени места и културни обекти === * '''[[Ломбардия]]''' – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * '''[[Милано]]''' – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. ** [[Замък на Сфорците]] – значително разширяване чрез превод от италиански ** [[Миланска катедрала|'''Миланска катедрала''']] – значително разширяване чрез превод от италиански ** [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] – значително разширяване чрез превод от италиански ** [[Галерия „Виктор Емануил II“]] – значително разширяване чрез превод от италиански ** [[Свети Амвросий (Милано)]] – значително разширяване чрез превод от италиански ** [[Санта Мария деле Грацие]] –значително разширяване чрез превод от италиански ** [[Брера (Милано)|Брера (квартал)]] – значително разширяване чрез превод от италиански ** [[Музеи в Милано]] ** [[Вили и дворци в Милано|Вили и дворци на Милано]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. *** [[Кула и Дом „Горани“]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. *** [[Лоджия „Озии“]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. *** [[Палацо дела Раджоне (Милано)|Палацо дела Раджоне]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. *** [[Дом „Радиче Фосати“]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. *** [[Дом „Панигарола“]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. *** [[Дом „Мориджи“]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Понте Сан Пиетро]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Манастир Торба]] - създаване чрез превод от английски * [[Лангобардите в Италия: места на властта (568–774)|Лангобардите в Италия: места на властта (568 – 774)]] - създаване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Лангобардско кралство|'''Лангобардско кралство''']] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Кремона]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Павийски чертог]] – създаване чрез превод от италиански === Неапол === * [[Неаполитански университет „Федерико II“]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и подобряване * [[Земя на огньовете (Италия)]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Национален музей „Каподимонте“|'''Национален музей „Каподимонте“''']] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Колекция „Фарнезе“]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Театър „Сан Карло“]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Кастел Нуово]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Градски музей на Кастел Нуово]] – разширяване * [[Национален археологически музей в Неапол|Национален археологически музей (Неапол)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Палацо „Дзевалос“|Палацо „Дзевалос]]“ – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Кастел Сант Елмо|Кастел Сан Елмо]] – разширяване * [[Вила „Роузбъри“]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Галерия „Умберто I“]] – разширяване * [[Кралски дворец (Неапол)|'''Кралски дворец (Неапол)''']] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. === Друго свързано с Италия === * [[Държавно устройство на Италия]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Административно деление на Италия]] - осъвременяване * [[Провинции на Италия]] – осъвременяване * [[Метрополни градове на Италия]] – създаване * [[Списък на градовете в Италия]] - осъвременяване * [[Региони на Италия]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Италиански регион със специален статут]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Корона де Логу]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Албертинов устав]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Празник на Италианската република]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Раждане на Италианската република|'''Раждане на Италианската република''']] – създаване * [[Ферагосто]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * „[[Елиза|Елиза от Ривомброза]]“ – значително разширяване чрез превод от италианската Уикипедия + подобряване * Подобряване на частта за Италия в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Европа]] * [[Коледа в Италия]] - създаване на страница чрез превод от итал. * [[Бефана]] - значително разширяване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Италианска градина]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Бела чао]] – значително разширяване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Българи в Италия]] - осъвременяване * [[Месинско земетресение (1908)|Месинско земетресение]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Инсубрийска линия]] – създаване * [[Българско мнозинство]] * [[Български указ]] * [[Италианска Еритрея|Италианска Еритреа]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. == Сирия == значително разширяване или създаване чрез превод от Уикипедия на англ. или на руски * [[Хама]] * [[Оронт]] * [[Ебер-Нари]] * [[История на Сирия|'''История на Сирия''']] * [[История на съвременна Сирия]] * [[Първа сирийска република]] * [[Втора сирийска република]] * [[Халеб (държава)]] * [[Дамаск (държава)]] * [[Държава Хатай]] * [[Санджак Александрета]] * [[Арабско кралство Сирия]] * [[Политика и държавно устройство на Сирия]] * [[Хафез ал-Асад|'''Хафез ал-Асад''']] * [[Башар ал-Асад|'''Башар ал-Асад''']] * [[Махер ал-Асад]] * [[Асма ал-Асад]] * [[Сирия (регион)]] * [[Сирийска кухня]] * [[Сирийска музика]] * [[Арабска музика]] * [[Списък на въоръжените фракции в Сирийската гражданска война]] * [[Гражданска война в Сирия|'''Гражданска война в Сирия''']] * [[Битка за Хама (2024)]] * [[Френски мандат в Сирия и Ливан]] * [[Сирийска електронна армия]] * [[Дамаска пролет]] == Други == * [[Кралско дружество на изкуствата]] – създаване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Фрау Холе]] – създаване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Перхта]] – създаване чрез превод от Уикипедия на англ. и немски * [[Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност]] – значително разширяване чрез превод от англ. * [[Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност при възрастните]] – създаване чрез превод от Уикиедия на англ. * [[Емоционална дисрегулация|Емоционала дисрегулация]] – създаване чрез превод от англ. * [[Екзекутивна дисфункция]] – създаване чрез превод от англ. * [[Хиперфокус]] – създаване чрез превод от Уикиедия на англ. * '''[[Монреал]]''' – значително разширяване * [[Хронология на историята на Монреал]] – създаване * [[Уестмаунт]] – значително разширяване чрез превод от англ. * [[Репантини (Квебек)|Репантини]] – създаване * [[Шетландски острови]] – значително разширяване * [[Бал с маски]] – създаване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Порнокрация]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Афера „Профумо“]] – – създаване чрез превод от Уикипедия на англ. == Династии, благородници и исторически събития == === Савойска династия === * [[Савойска династия|'''Савойска династия''']] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Савойски кръстоносен поход]] – създаване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Аделхайд Савойска (1052 – 1079)|Аделхайд Савойска]] (1052 - 1079) – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Аймон Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Амадей I Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и на фр. * [[Амадей II Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Амадей III Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Амадей IV Савойски]] * [[Амадей V Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и на фр. * [[Амадей VI Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + [[Бона дьо Бурбон]] * [[Амадей VII Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Амадей VIII Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Амадей IX Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Анна Савойска]] – значително разширение чрез превод от итал. * Антония Савойска – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Беатрис Савойска (1206 – 1266)|Беатриса Савойска]] - значително разширяване чрез превод от итал. и немски * [[Берта Савойска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Бианка Савойска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Бона Савойска]] – значително разширяване чрез превод от итал. * [[Виктор Емануил I Савойски]] – значително разширяване чрез превод от итал. + [[Мария Тереза Австрийска-Есте (1773 – 1832)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Виктор Амадей I Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + [[Кристина Френска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Виктор Амадей II Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Виктор Амадей III Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Едуард Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Емануил Филиберт Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Емануил Филиберт Савойски (1588 – 1624)|Емануил Флиберт Савойски ̈(1588 – 1624)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Изабела Савойска]]- разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Йоанна Савойска (1392 – 1460)]] - значително разширяване чрез превод от итал. * [[Йоланда Савойска]] - значително разширяване чрез превод от итал. и фр. * [[Карл I Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Карл II Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Карл III (Савоя)|Карл II (III) Савойски]] – разширяване чрез превод от от Уикипедия на итал. и на фр. * [[Карл Емануил I Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Карл Емануил II Савойски]] – разширяване чрез превод от от Уикипедия на итал. + [[Мария Йоанна Батиста Савойска-Немур]] * [[Карл Емануил III Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Карл Емануил IV Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Карл Феликс Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + [[Мария Кристина Бурбон-Неаполитанска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Катарина Савойска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Лудвиг Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Лудовика Кристина Савойска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Луиза Савойска]] - значително разширяване чрез превод от англ. * [[Маврикий Савойски]] - значително разширяване чрез превод от итал. * [[Мария Тереза Савойска]] – значително разширяване чрез превод от итал. * [[Маргарита Савойска (1589 – 1655)]] - значително разширяване чрез превод от итал. * [[Мария Савойска (1411 – 1469)]] - значително разширяване чрез превод от итал. * [[Маргарита Виоланта Савойска]] - значително разширяване чрез превод от руски * [[Мария Жозефина Луиза Савойска]] - значително разширяване чрез превод от фр. * [[Мария Кристина Савойска]] - значително разширяване чрез превод от итал. * [[Маргарита Савойска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Маргарита Савойска-Ахая (1390 – 1464)|Маргарита Савойска (1390 – 1464)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Маргарита Савойска (1851 – 1926)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Мария Анна Савойска]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Мария Аделаида Савойска]] – разширяване * [[Мария Беатрис Савойска]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Мария Каролина Савойска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Мария Луиза Савойска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Мария Тереза Савойска (1803 – 1879)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Матилда Савойска]] - значително разширяване чрез превод от итал. * [[Мафалда Савойска (1125 – 1157)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Ото I Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и на фр. + [[Аделхайд от Суза]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Отон Евгений Мария Савойски]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Петър I Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Петър II Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Томас I Савойски]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и на фр. + [[Беатриса (Маргарита) Женевска]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Томас II Савойски]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и на фр. + [[Беатриче Фиески]] * [[Томас III Савойски]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. и на фр. * [[Филиберт I Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + [[Бианка Мария Сфорца]] * [[Филиберт II Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + [[Йоланда Савойска]] * [[Филиберта Савойска]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. и на фр. * [[Филип I Савойски]] ̈ – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на фр. и [[Аделхайд (Бургундия)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Филип II Савойски]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и подобряване * [[Франц Савойски (1454 – 1490)|Франц Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на фр. * [[Франц Хиацинт Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Хенриета Аделхайд Савойска]] – значително разширяване * [[Хумберт I Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и на фр. * [[Хумберт II Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на фр. * [[Хумберт III Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на фр. + [[Беатриса Маконска]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. и на фр. * [[Шарлота Савойска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на фр. ==== Савоя-Каринян ==== * [[Савоя-Каринян]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Виктор Емануил Савойски (1937)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански + [[Марина Риколфи Дория]] * [[Емануил Филиберт Савойски (1972)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Виктор Емануил II Савойски|'''Виктор Емануил II''']] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + [[Роза Верчелана]] – създаване +[[Витория Гуериери ди Мирафиори]] – създаване + [[Емануеле Алберто Гуериери ди Мирафиори]] – създаване * [[Виктор Емануил III Савойски|'''Виктор Емануил III''']] + [[Елена Черногорска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Виктория Савойска]] – създаване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Евгений Савойски-Каринян|'''Евгений Савойски-Каринян''']] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Емануил Томас Савойски-Каринян]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Карл Алберт Савойски-Каринян|'''Карл Алберт Савойски-Каринян''']] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + [[Мария Каролина Бурбон-Двете Сицилии]] * [[Луиза Кристина Савойска-Каринян]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Мария Пия Савойска (1934)|Мария Пия Савойска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Мария Габриела Савойска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Мария Беатрис Савойска (1943)|Мария Беатрис Савойска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Мафалда Савойска (1902 – 1944)|Мафалда Савойска]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Йоанна Българска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + [[Мария Луиза Българска]] * [[Йоланда Маргарита Савойска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Мария Франческа Савойска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Томас Франциск Савойски]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Умберто II Савойски|'''Умберто II Савойски''']] + [[Мария-Жозе Белгийска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Умберто I Савойски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + [[Маргарита Савойска (1851 – 1926)]] ==== Савоя-Вилар ==== * [[Савоя-Вилар]] – създаване * [[Клавдий Савойски-Вилар]] - създаване на страница чрез превод от френски * [[Райнер Савойски-Вилар]] - създаване на страница чрез превод от френски * [[Хенриета Савойска-Вилар]] - създаване на страница чрез превод от френски * [[Хонорат I Савойски-Вилар]] - създаване на страница чрез превод от френски * [[Хонорат II Савойски-Вилар]] - създаване на страница чрез превод от френски ==== Савоя-Вилафранка ==== * [[Савоя-Вилафранка]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански ==== Савоя-Брес ==== * [[Савоя-Брес]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански ==== Савоя-Генуа ==== * [[Савоя-Генуа]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Томас Савойски-Генуезки]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Фердинанд Савойски-Генуезки]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. ==== Савоя-Аоста ==== * [[Савоя-Аоста]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Аймон Савойски-Аоста (1900 – 1948)|Аймон Савойски-Аоста]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Аймон Савойски-Аоста (1967)]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Амадей I]] – значително разширяване и превод от италианската Уикипедия * [[Амадей Савойски-Аоста (1898 – 1942)|Амадей Савойски-Аоста]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Амадей Савойски-Аоста (1943 – 2021)]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Виктор Емануил Савойски-Аоста]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Емануил Филиберт Савойски-Аоста]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Лудвиг Амадей Савойски-Аоста]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Хумберт Савойски-Аоста]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. ==== Савоя-Ахая ==== * [[Савоя-Ахая]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Амадей Савойски-Ахая]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Жак Савойски-Ахая]] – създаване * [[Лудвиг от Пиемонт|Лудвиг Савойски-Ахая]] – значително разширяване и превод от италианската Уикипедия * [[Филип II Савойски-Ахая]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Филип I (Пиемонт)|Филип I Савойски-Ахая]] – създаване ==== Савоя-Ракониджи ==== * [[Савоя-Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Бернардин I Савойски-Ракониджи|Бернардин Савойски-Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Бернардин II Савойски-Ракониджи|Бернардин II Савойски-Раконджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Клавдий Савойски-Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Лудвиг I Савойски-Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската и от френската Уикипедия * [[Лудвиг II Савойски-Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Филип Савойски-Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Франциск Савойски-Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия ==== Савоя-Немур ==== * [[Савоя-Немур]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Списък на херцозите на Немур]] – създаване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Жак Савойски-Немур]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Мария Жана Батиста Савойска-Немур]] – създаване чрез превод от Уикипедия на руски ==== Савоя-Соасон ==== * [[Савоя-Соасон]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Евгений Маврикий Савойски-Соасон]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лудвиг Томас Савойски-Соасон]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански ==== Савоя-Во ==== * [[Савоя-Во]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Баронство Во]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лудвиг I Савойски-Во]] === Дал Поцо дела Чистерна === * [[Мария Витория дал Поцо дела Чистерна]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. === Иврейска династия === * [[Иврейска династия]] - разширяване чрез превод от италианската и английската Уикипедиящ * [[Адалберт I]] * [[Адалберт II (Ивреа)|Адалберт II]] * [[Ардуин от Ивреа|Ардуин]] от Ивреа – значително разширяване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Анскар I (Ивреа)]] – значително разширяване * [[Ардуин Глабер]] – разширяване * [[Беренгар II]] * [[Конрад (Ивреа)|'''Конрад Конон''']] – значително разширяване чрез превод от италианската Уикипедия === Алдобрандини === * [[Алдобрандини]] – значително разширяване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Палацо Алдобрандини дел Папа]] – значително разширяване чрез превод от италианската Уикипедия === Сфорца и свързани с тях лица === * [[Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Алесандро Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Анна Мария Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от италиански и английски * [[Асканио Мария Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Батиста Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Бианка Джована Сфорца]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Бианка Мария Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от италиански и английски * [[Бозио I Сфорца]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Бона Сфорца|Бона Сфорца Арагонска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Галеацо Мария Сфорца]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джан Галеацо Мария Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джиневра Сфорца]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски и италиански * [[Джовани Сфорца]] – разширяване * [[Джовани Паоло I Сфорца]] – разширяване * [[Друзиана Сфорца]] - създаване чрез превод от италиански * [[Елизабета Мария Сфорца]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Ермес Мария Сфорца]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Иполита Мария Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Иполита Мария Сфорца (1493 – 1501)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Иполита Сфорца (1481–1520)|Иполита Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Катерина Сфорца|'''Катерина Сфорца''']] - значително разширение чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Костанца Сфорца]] – * [[Костанцо I Сфорца]] - значително разширение чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Костанцо II Сфорца]] – разширяване * [[Масимилиано Сфорца]] - значително разширение чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лудовико Мария Сфорца|'''Лудовико Мария Сфорца''']] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Муцио Атендоло Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Поликсена Сфорца|Полисена Сфорца]] – създаване чрез превод от италиански * [[Тристано Сфорца]] - създаване чрез превод от италиански * [[Сфорца Мария Сфорца]] – значително разширяване превод от Уикипедия на италиански * [[Сфорца Секондо Сфорца]] – създаване чрез превод от италиански * [[Филипо Мария Сфорца]] – значително разширяване превод от Уикипедия на италиански ̈и [[Беатриче ди Тенда]] – значително разширяване * [[Фиорделиза Мария Сфорца]] – създаване чрез превод от италиански * [[Франческо I Сфорца|'''Франческо I Сфорца''']] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Франческо Мария Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Франческо II Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Чико Симонета]] – създаване чрез превод от италиански === Дела Торе === * [[Дела Торе]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Гуидо дела Торе]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Мартино дела Торе]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Наполеоне дела Торе]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Пагано дела Торе]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Филипо дела Торе]] – значително разширяване чрез превод от италиански === Дандоло === * [[Анна Дандоло]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански === Вениер === * [[Вениер]] ̝– създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански === Висконти === * [[Висконти]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Амброджо Висконти]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Англезия Висконти]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Аниезе Висконти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Антония Висконти]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Ацо Висконти]] – значително разширяване чрез превод от англ. * [[Батиста Висконти]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Беатриче Висконти]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Бернабо Висконти|'''Бернабо Висконти''']] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Бианка Мария Висконти]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)]] – разширяване чрез превод от руски, френски и италиански * [[Валентина Висконти (кралица на Кипър)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Верде Висконти]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Виоланта Висконти]] - значително разширяване на страница * [[Габриеле Мария Висконти]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Галеацо I Висконти]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Галеацо II Висконти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Габриеле Мария Висконти]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джан Галеацо Висконти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джанмастино Висконти]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Диана Висконти]] – създане чрез превод от итал. * [[Елизабета Висконти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански и не немски език * [[Есторе Висконти]] – значително разширяване чрез превод от руски * [[Карло Висконти]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Карло Висконти (кардинал)]] – значително разширяване чрез превод от руски * [[Катерина Висконти (1282 – 1311)|Катерина Висконти]] - разширяване чрез превод от итал. * [[Катерина Висконти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански и разширяване * [[Катерина Висконти (1342 – 1382)|Катерина Висконти]] – разширяване чрез превод от итал. * [[Лодризио Висконти]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лудовико Висконти]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лукино Висконти (Милано)|Лукино Висконти]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лукино Новело Висконти]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лучия Висконти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Мадалена Висконти]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Марко Висконти]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Марко I Висконти]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Матео I Висконти]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Матео II Висконти]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Отоне Висконти]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Родолфо Висконти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Стефано Висконти]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Тадеа Висконти]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Уберто Висконти]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Уго Висконти]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Филипо Мария Висконти]] – разширяване чрез превод от италиански * [[Франческо Бернардино Висконти]] – - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански ==== Висконти ди Пиза (ди Галура) ==== * [[Висконти ди Пиза]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Убалдо I Висконти]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джована Висконти ди Галура]] – значително разширяване чрез превод от Укипедия на италиански * [[Джовани Висконти ди Галура]] * '''[[Нино Висконти]] ди Галура''' – значително разширяване чрез превод от италиански === Фиески === * Род [[Фиески]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и подобряване * [[Беатрис Фиески|Беатриче Фиески]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. === Дория и линии === * [[Дория]] – значително разширяване на страницата чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Дория Ланди Памфили]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Ланди]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. === Бентивольо === * [[Бентивольо (род)]] – създаване през превод от Уикипедия на итал. * [[Алесандро Бентивольо]] – превод от итал. и подобряване * [[Анибале II Бентивольо]] – превод от итал. и разширяване * [[Антонгалеацо Бентивольо]] – разширяване на стр. чрез поревод от Уикипедия на итал. * <bdi>[[Бентивольо Бентивольо]]</bdi> – създаване през превод от Уикипедия на итал. * [[Бианка Бентивольо]] – създаване през превод от Уикипедия на итал. * [[Виоланте Бентивольо]] – разширяване на стр. чрез поревод от Уикипедия на итал. * [[Виоланте Бентивольо (Римини)]] – създаване през превод от Уикипедия на итал. * [[Гуидо Бентивольо]] – създаване през превод от Уикипедия на итал. * [[Джовани II Бентивольо]] – разширяване чрез превод от итал. * [[Елеонора Бентивольо]] – създаване през превод от Уикипедия на итал. * [[Енцо Бентивольо]] * [[Ерколе Бентивольо (поет)]] * [[Ерколе Бентивольо (политик)]] * [[Ерколе Бентивольо (кондотиер)]] * [[Ермес Бентивольо]] * [[Иполит I Бентивольо]] * [[Иполит II Бентивольо]] * [[Камила Бентивольо]] – създаване през превод от Уикипедия на итал. * [[Корнелий I Бентивольо]] – създаване през превод от Уикипедия на итал.̟ и [[Изабела Бендидио]] * [[Корнелий II Бентивольо]] * [[Лаура Бентивольо]] – създаване през превод от Уикипедия на итал. * [[Луиджи Бентивольо]] * [[Санте Бентивольо]] – разширяване на стр. чрез поревод от Уикипедия на итал. * [[Филипо Бентивольо]] – създаване през превод от Уикипедия на итал. * [[Франческа Бентивольо]] – създаване през превод от Уикипедия на итал. * [[Диптих „Бентивольо“]] === Гонзага === * [[Гонзага (род)|'''Гонзага''']] – значително разширяване на стр. чрез поревод от Уикипедия на итал. и клонове [[Гонзага от Новелара и Баньоло]], [[Гонзага от Сабионета и Боцоло]], [[Гонзага от Молфета]], [[Гонзага-Невер]], [[Гонзага от Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино]], [[Гонзага от Весковато]], [[Гонзага от Палацоло]], [[Гонзага от Луцара]] – създаване чрез превод от Уикияедия на итал. * [[Антонио Феранте Гонзага]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Барбара Гонзага]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Гуидо II Гонзага]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Джовани Гонзага]] * [[Елизабета Гонзага]] * [[Елеонора Луиза Гонзага]] * [[Изабела Гонзага (1537 – 1579)]] * [[Карло Гонзага]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Клара Гонзага]] * [[Мадалена Гонзага]] * [[Маргарита Гонзага]] * [[Маргарита Гонзага (1562 – 1618)]] * [[Маргарита Гонзага (1564 – 1618)]] * [[Маргарита Гонзага (1418 – 1439)]] * [[Паола Гонзага (1463 – 1497)]] * [[Родолфо Гонзага]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Сиджизмондо Гонзага]] * [[Франческо II Гонзага]] ==== Гонзага-Невер ==== * [[Анна Мария Гонзага-Невер]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Елеонора Мадалена Гонзага-Невер]] === Есте === * [[Есте (династия)|'''Есте''']] – подмяна на страница с превод от Уикипедия на итал. * [[Алберто Ацо I д’Есте|Алберто Ацо I д'Есте]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Алберто Ацо II д’Есте|Алберто Ацо II д'Есте]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Алда д’Есте]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Алесандро д’Есте|Алесандро д'Есте]] –създаване * [[Алфонсо д’Есте (Монтекио)|Алфонсо д'Есте]] – разширяване * [[Анна Беатриче д’Есте|Анна Беатриче д'Есте]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Беатриче д’Есте]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Джиневра д'Есте]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Джулио д’Есте|Джулио д'Есте]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Ерколе I д’Есте]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Елеонора д’Есте|Елеонора д'Есте]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Ерколе II д’Есте|Ерколе II д'Есте]] – – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Изабела д’Есте]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Изабела Мария д’Есте]] – създаване * [[Иполито I д’Есте|Иполито I д'Есте]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Иполито II д’Есте|Иполито II д'Есте]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Костанца д’Есте]] – значително разширяване * [[Лучия д'Есте]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Маргерита д’Есте (1411 – 1476)|Маргерита д'Есте]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Маргерита д’Есте (1619 – 1692)|Маргерита д'Есте (1619 – 1692)]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Мария Беатриче д’Есте]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Риналдо II д’Есте (1290 – 1335)|Риналдо II д'Есте]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Франческо д’Есте|Франческо д'Есте]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Марфиза д’Есте]] – значително разширяване черз превод от итал. ** [[Дворец на Марфиза д’Есте]] * [[Николо III д’Есте]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Обицо III д’Есте]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Тадеа д’Есте]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Уго д’Есте (1405 – 1425)|Угo д'Есте]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Уго II д’Есте]] * [[Франческо д’Есте|Франческо д'Есте]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. === Медичи и свързани с тях лица === * '''[[Медичи]]''' – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Медичи ди Отаяно]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Вили на Медичите]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Банка на Медичите|'''Банка на Медичите''']] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Заговор на Паци]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Списък на владетелите на Тоскана]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Аверардо де Медичи]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Аверардо ди Аверардо де Медичи]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Аздрубале де Медичи]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Алесандро де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и руски + Маргарита Пармска * [[Анджелика де Медичи]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Анна де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Анна де Медичи (1569 – 1584)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Анна де Медичи (1553 – 1553)]] * [[Анна Мария Луиза де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Антонио де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и руски * [[Бернардето де Медичи]] – създаване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Бианка де Медичи]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Бия де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. и итал. * [[Бонаджунта де Медичи]] – създаване на страница чрез превод от Уики на итал. * [[Вирджиния де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Гарция де Медичи]] – създаване чере превод от Уикипедия на руски и итал. * [[Джан Гастоне де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Джамбуоно де Медичи]] – създаване на страница чрез превод от Уики на итал. * [[Джиневра де Медичи]] – създаване на страница чрез превод от Уики на итал. * [[Джовани ди Козимо де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и руски * [[Джовани ди Бичи де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + [[Пикарда Буери|Пикарда Буери – създаване чрез превод от Уикипедия на итал.]] * [[Джовани Карло де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Джовани де Медичи|Джовани де Медичи ил Пополано]] – значително разширяване * [[Джовани де Медичи (1567 – 1621)|Джовани де Медичи]] – създаване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Джовани де Медичи (кардинал)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Джовани ди Пиеро де Медичи]] – създаване * [[Джовани дале Банде Нере|Джовани деле Банде Нере]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + [[Мария Салвиати]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Джулиано де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Джулиано II де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Джулия де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Джулио ди Алесандро де Медичи]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Елеонора де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и руски * [[Елеонора де Медичи (1591 – 1617)]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на руски * [[Иполито де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Камило де Медичи ди Граняно]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Карло ди Козимо де Медичи|Карло де Медичи]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Карло ди Фердинандо де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Катерина де Медичи (1593 – 1629)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Катерина де Медичи|'''Катерина де Медичи''']] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и фр. * [[Киарисимо I де Медичи]] – – създаване на страница чрез превод от Уики на итал. * [[Клавдия де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Клариса де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Козимо де Медичи|'''Козимо де Медичи''']] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал.+ [[Контесина де Барди|Контесина де Барди – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал.]] * [[Козимо I де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + [[Елеонора ди Толедо]] * [[Козимо II де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + Мария Магдалена Австрийска (1589 – 1631) * [[Козимо III де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + [[Маргарита Луиза Орлеанска]] * [[Козимо ди Джулио де Медичи]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Контесина де Медичи]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Климент VII]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и англ. * [[Лаудомия ди Пиерфранческо де Медичи]] – създаване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Леонардо де Медичи]] – създаване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Леополдо де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и руски * [[Лоренцо ди Джовани де Медичи|Лоренцо Стари]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + * [[Лоренцо де Медичи (1599 – 1648)|дон Лоренцо де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Лоренцо II де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Лоренцо ди Пиерфранческо де Медичи|Лоренцо ил Пополано]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Лоренцино де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от итал. * [[Луиза де Медичи]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Лукреция де Медичи (1470 – 1553)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на немски * [[Лукреция ди Козимо де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Лъв X]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Мадалена Медичи|Мадалена де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на немски * [[Маргарита де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Мария Кристина де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Мария Лукреция де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Мария Мадалена де Медичи|Мария Магдалена де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Мария ди Пиеро де Медичи]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Мария де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Матиас Медичи|Матиас де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Медико ди Потроне]] – създаване на страница чрез превод от Уики на итал. * [[Нанина де Медичи]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Педрико де Медичи]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Пиеро ди Козимо де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + [[Лукреция Торнабуони]] – значително разширяване * [[Пиеро II Злочестия]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + * [[Пиерфранческо I де Медичи|Пиерфранческо де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Пиерфранческо де Медичи Млади]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Пиетро де Медичи]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на руски * [[Пий IV]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Порция де Медичи]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Салвестро де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Салвестро де Медичи (Киарисимо)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Фердинандо де Медичи (1663 – 1713)|Фердинандо де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Фердинандо I де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Фердинандо II де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Филипо де Медичи]] – създаване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Франческо I де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + [[Бианка Капело]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Франческо Мария де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от итал. * [[Франческо де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Франческо ди Фердинандо де Медичи (1594 – 1614)|Франческо ди Фердинандо де Медичи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Франческо Армелини Панталаси де Медичи]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Разграбване на Прато]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. === Вилардуен === * [[Изабела дьо Вилардуен]] – създаване на страница чрез превод от италианската Уикипедия * [[Маргарита дьо Вилардуен]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на англ. === Строци === * [[Строци (фамилия)|'''Строци''']] – знач<nowiki/>ително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Роберто Строци|Роберто Строц]]<nowiki/>[[Роберто Строци|и]] – значително разширяване чрез превод от итал. * [[Филипо Строци (1541 – 1582)|Филипо Строци]]<nowiki/> – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Пала Строци]] <nowiki/>– създаване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Томазо Строци]]<nowiki/> – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. === Чибо === * [[Чибо]] - създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Франческето Кибо|Франческо Чибо]] – разширяване на страница чрез превод от италиански * [[Лоренцо Чибо]] – разширяване на страница чрез превод от италиански * [[Иноченцо Чибо]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Инокентий VIII]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. ==== Чибо-Маласпина ==== * [[Чибо-Маласпина]] - създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Херцогство Ферентило]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Алберико I Чибо-Маласпина]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Алдерано I Чибо-Маласпина]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Карло I Чибо-Маласпина]] – значително разширяване * [[Мария Тереза Чибо-Маласпина]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. === Маласпина === * [[Антонио Алберико I Маласпина]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Антонио Алберико II Маласпина]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Джакомо I Маласпина]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Ричарда Маласпина]] – значително разширяване чрез превод от италиански === Малатеста === * [[Малатеста]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Андреа Малатеста]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Антония Малатеста]] * [[Валерио Галеото Малатеста]] * [[Галеото I Малатеста]] * [[Галеото II Малатеста]] * [[Галеото III Малатеста]] * [[Галеото IV Малатеста]] * [[Джована Малатеста]] * [[Джовани III Малатеста]] * [[Джовани V Малатеста]] * [[Джовани Малатеста|Джовани „Джанчото“ Малатеста]] * [[Карло IV Малатеста]] * [[Малатеста да Верукио]] (Малатеста II) * [[Малатеста I Малатеста]] * [[Малатеста III Малатеста]] * [[Малатеста IV Малатеста]] * [[Малатестино I Малатеста]] * [[Маргерита Малатеста]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на немски * [[Маргерита Малатеста от Римини]] * [[Николо I Малатеста]] * [[Николо III Малатеста]] * [[Пандолфо I Малатеста]] * [[Пандолфо II Малатеста]] * [[Пандолфо III Малатеста]] * [[Пандолфо V Малатеста]] * [[Паола Малатеста]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Паоло Малатеста]] * [[Паризина Малатеста]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на немски * [[Рамберто Малатеста]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Рамберто I Малатеста]] * [[Роберто Малатеста]] * [[Салустио Малатеста]] * [[Сиджизмондо Пандолфо Малатеста]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + ** [[Портрет на Сиджизмондо Пандолфо Малатеста]] * [[Сиджизмондо I Малатеста]] * [[Сиджизмондо II Малатеста]] * [[Уберто Малатеста]] * [[Ферантино Малатеста]] ==== Малатеста ди Соляно ==== * [[Гулиелмо I Малатеста ди Соляно|Гулиелмо I]] * [[Джованбатиста I Малатеста ди Соляно|Джованбатиста I]] * [[Джовани I Малатеста ди Соляно]] * [[Джовани II Малатеста ди Соляно|Джовани II]] * [[Джовани III Малатеста ди Соляно|Джовани III]] * [[Джовани IV Малатеста ди Соляно|Джовани IV]] * [[Карло I Малатеста ди Соляно|Карло I]] * [[Карло II Малатеста ди Соляно|Карло II]] * [[Карло III Малатеста ди Соляно|Карло III]] * [[Корнелио Малатеста ди Сан Джовани]] * [[Малатеста I Малатеста ди Соляно|Малатеста I]] * [[Малатеста II Малатеста ди Соляно|Малатеста II]] * [[Малатеста III Малатеста ди Соляно|Малатеста III]] * [[Малатеста IV Малатеста ди Соляно|Малатеста IV]] * [[Рамберто I Малатеста ди Соляно|Рамберто I]] * [[Рамберто II Малатеста ди Соляно|Рамберто II]] * [[Рамберто Новело II Малатеста|Рамберто Новело II]] * [[Рамберто IV Малатеста ди Соляно|Рамберто IV]] * [[Семпронио Малатеста ди Соляно|Семпронио]] * [[Сиджизмондо I Малатеста ди Соляно|Сиджизмондо I]] === Дела Скала === * [[Албоино I дела Скала]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и подобряване * [[Беатриче Реджина дела Скала|Беатриче (Реджина) дела Скала]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Кансиньорио дела Скала]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. === Палавичино === * [[Палавичини]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Държава Палавичино]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Графство Ауция]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Маркграфство Дзибело]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански === Толомеи === * [[Толомеи (род)|Толомеи]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Стела де’ Толомей|Стела де' Толемей]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на немски === Дел Васто === * [[Томас II (Салуцо)]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Ричарда да Салуцо|Ричатда да Салуцо]] – значително разширяване чрез превод от италиански === Бонифации === * [[Ламберт (Тоскана)]] – разширяване чрез превод от руски === Отбертини === * [[Адалберт (маркграф)]] – създаване чрез превод от италиански * [[Адалберт I]] – създаване чрез превод от италиански * [[Оберто I]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Оберто II]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Алберто Ацо II д’Есте|Алберто Ацо II д'Есте]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Берта от Милано]] – разширяване чрез превод от италиански * [[Берта Отбертинска]] – създаване чрез превод от италиански === Дрьо === * [[Пиер II (Бретан)|Пиер II]] – разширяване чрез прево от Уикипедия на френски * [[Артур III (Бретан)|Артур II]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Жан IV (Бретан)|Жан IV]] * [[Жан V Мъдри (Бретан)|Жан V Мъдри]] * [[Франсоа I (Бретан)|Франсоа I]] === Анжу === * [[Анжуйска династия]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Графове и херцози на Анжу]] – разширяване чрез превод от Уики на англ. * [[Джована I Анжуйска]] – разширяване чрез превод от Уики на англ. * [[Джована II Анжуйска]] * [[Шарл III Анжуйски]] * [[Маргарита Драчка]] * [[Карл Драчки]] * [[Жан Драчки]] * [[Лудвиг Драчки]] * [[Робер Анжуйски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. === Арагон === * [[Петронила Арагонска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Родриго Арагонски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. === Борджия === * [[Борджия]] * [[Лукреция Борджия|'''Лукреция Борджия''']] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Луиза Борджия]] - създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Джовани Борджия (инфант на Рим)|Джовани Боржия (инфант на Рим)]] - значително разширяване * [[Чезаре Борджия]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Гофредо Борджия]] – значително разширяване * [[Джовани Борджия]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и руски * [[Педро Луис де Борха Лансол де Романи]] ‎- създаване * [[Педро Луис де Борха]] - създаване * [[Франческо Борджия]] - значително разширяване * [[Хуан де Борха и Кастро]] – създаване * [[Пиер Луиджи Борджия]] === Орсини === * '''[[Орсини]]''' – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Джеролама Орсини]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски и на немски * [[Лаура Орсини]] - създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Алфонсина Орсини]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски и на немски * [[Клариса Орсини]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Паоло Джордано I Орсини]] * [[Паоло Джордано II Орсини]] * [[Вирджинио Орсини (Брачано)|Вирджинио Орсини]] === Метреси === * [[Аниезе дел Майно]] – създаване чрез превод от италиански и разширяване * [[Бернардина де Корадис]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Бона ди Романяно]] - създаване на страница * [[Ванета Тоски]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Ваноца Катанеи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Вирджиния Олдоини]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джована д'Акуапенденте]] – създаване чрез превод от италиански * [[Джулия Фарнезе]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Елеонора дели Албици]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Изота дели Ати]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Еуджения Атендоло Болонини Лита]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Изабела Боскети]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Камила Мартели]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лаура Дианти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски и итал. * [[Либера Портонери]] - създаване на страница * [[Лукреция Донати]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски и на немски * [[Лукреция Ландриани]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лукреция Кривели]] – превод от италианската и английската Уикипедия * [[Лучия Марлиани]] – създаване * [[Мария фон Ветсера]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. + [[Мария Луиза фон Лариш-Валерзее]] * [[Мици Каспар]] – създаване * [[Силвия Руфини]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански и руски * [[Симонета Веспучи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и руски * [[Симонета да Колевекио]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Тадеа Маласпина]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Троджа Гацела]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Фиорета Горини]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и руски * [[Чечилия Галерани]] – превод от италианската Уикипедия и подобряване === Дела Фаджола === * [[Угучоне дела Фаджола]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански === Гатилузио === * [[Елена Гатилузио]] – разширение * [[Ирина Гатилузио]] – разширяване * [[Франческо Гатилузио]] – разширяване * [[Франческо II Гатилузио]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански === Фарнезе === * [[Фарнезе (род)]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Алесандро Фарнезе (1635 – 1689)|Алесандро Фарнезе]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Алесандро Фарнезе (1520 – 1589)|Алесандро Фарнезе]] (кардинал) – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Алесандро Фарнезе (Парма и Пиаченца)]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Антонио Фарнезе]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Витория Фарнезе]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Витория Фарнезе д'Есте]] * [[Изабела Фарнезе]] - значително разширяване чрез превод от английски и италиански * [[Клелия Фарнезе]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Костанца Фарнезе]] – създаване чрез превод от италиански * [[Мария Катерина Фарнезе]] - значително разширяване чрез превод от италиански * [[Одоардо I Фарнезе]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Одоардо Фарнезе (кардинал)]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Орацио Фарнезе]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Отавио Фарнезе]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Пиер Луиджи Фарнезе Млади]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Пиер Луиджи Фарнезе Стари]] – създаване чрез превод от италиански * [[Ранучо Фарнезе Стари]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Ранучо I Фарнезе]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Ранучо II Фарнезе]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Франческо Фарнезе (1678 – 1727)|Франческо Фарнезе]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Франческо Мария Фарнезе]] – значително разширяване чрез превод от италиански === Трастамара-Неапол === * [[Алфонсо II Неаполитански]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Санча Арагонска]] - значително разширяване чрез превод от итал. === Ди Капуа === * [[Изабела ди Капуа]] – разширяване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. === Дела Тоза === * [[Тозинги]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. === Валоа === * [[Мария I дьо Бери]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски и френски език * [[Жан I д’Алансон|Жан I д'Алансон]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Луи I Орлеански]] * [[Шарл II д’Алансон|Шарл II д'Алансон]] – разширяване чрез превод от Уикипедия руски * [[Шарл IV д’Алансон|Шарл IV д'Алансон]] – разширяване чрез превод от Укипедия на руски * [[Пиер II д’Алансон Добрия|Пиер II д'Алансон]] – разширяване чрез превод от руски и френски * [[Жан Орлеански-Ангулем]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на и френски език * [[Маргарита Наварска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на и френски език === Бурбони === * [[Беатрис дьо Бурбон]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Беатрис Бургундска-Бурбон]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Бона дьо Бурбон]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Жан I дьо Бурбон]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Жак II дьо Бурбон]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Жана дьо Бурбон (1338 – 1378)|Жана дьо Бурбон]] (1338 – 1378) – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Изабела дьо Бурбон]] – значително разширяване чрез превод от английски * [[Луи I дьо Бурбон]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Луи II дьо Бурбон]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Луиза-Хенриета дьо Бурбон]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Луиза-Мария-Аделаида дьо Бурбон]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски и френски * [[Антоан-Филип Орлеански]] – значително разширяване чрез превод от френски * [[Аделаида Орлеанска|Аделаида Орлеанска –]] значително разширяване чрез превод от англ. * [[Луи-Шарл Орлеански]] – значително разширяване чрез превод от френски * [[Пиер I дьо Бурбон]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Пиер II дьо Бурбон]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Шарл I дьо Бурбон]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Луи I дьо Бурбон-Вандом]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Жан VIII дьо Бурбон-Вандом]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Франсоа дьо Бурбон-Вандом]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Луи I дьо Бурбон-Монпансие]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Мария дьо Бурбон-Монпансие]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Жилбер дьо Бурбон-Монпансие]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Жан I дьо Бурбон-Ла Марш]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Жак I дьо Бурбон-Ла Марш]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Мария д’Авен|Мария д'Авен]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Мария дьо Клев]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Списък на владетелите на Монпансие]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на френски ==== Бурбон-Двете Сицилии ==== * [[Мария Пия Бурбон-Двете Сицилии]] * [[Мария Каролина Бурбон-Двете Сицилии]] ==== Бурбон-Парма ==== * [[Мария-Луиза Бурбон-Пармска|Мария Луиза Бурбон-Пармска]] === Уиндзор === – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Елизабет II|'''Елизабет II''']] * [[Бдение на принцовете]] * [[Чарлз III|'''Чарлз III''']] * [[Камила, кралица на Обединеното кралство|Камила]] * [[Уилям, принц на Уелс]] * [[Катрин Мидълтън]] * [[Хенри Съсекски|'''Хари, херцог на Съсекс''']] * [[Андрю Йоркски]] * [[Ан (кралска принцеса)]] * [[Едуард Уесекски|Едуард]] * [[Меган Маркъл|'''Меган Маркъл''']] * [[Елизабет Боуз-Лайън]] * [[Александра Датска]] * [[Джордж VI]] * [[Мери Тек]] * [[Маргарет, графиня на Сноудън]] * [[Джон (принц)]] * [[Короната (сериал)]] === Грималди и свързани с тях лица === * [[Списък на владетелите на Монако]] – подобряване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Списък на владетелките на Монако]] – подобряване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Иполита Тривулцио]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански и руски * [[Алис Хайне]] – създаване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Антония Савойска]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Жислен Доманже]] – създаване чрез превод от Уикипедия на френски и руски * [[Жана дьо Понтювес-Кабан]] – създаване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Антоанета дьо Мерод]] – създаване чрез превод от Уикипедия на френски и английски * [[Каролина Жибер дьо Ламе]] – създаване чрез превод от Уикипедия на френски === Монфор === * [[Артур II (Бретан)]] * [[Пиер II (Бретан)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Жан дьо Монфор (Бретан)|Жан дьо Монфор]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Жан V Мъдри (Бретан)|Жан V Мъдри]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Жан III Добрия (Бретан)]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Жан IV (Бретан)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Франсоа II (Бретан)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на френски === Дампиер === * [[Маргарита III Фландърска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски === Цили === * [[Барбара фон Цили]] - значително разширяване чрез превод от Уикипердия на немски * [[Херман I (Цили)|Херман I фон Цили]] – разширяване чрез превод от Уикипердия на английски * [[Херман II фон Цили]] * [[Херман III фон Цили]] – разширяване * [[Фридрих II фон Цили]] – значително разширяване чрез превод от Уикипердия на руски === Хабсбург-Лотаринги === * [[Матилда Австрийска]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на немски * [[Мария Тереза Австрийска (1845 – 1927)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на немски * [[Елизабет Мария Австрийска]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Мария Аделхайд Австрийска]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Рудолф Австрийски]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. и немски * [[Гизела Австрийска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Мария Валерия Австрийска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Мария София Баварска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на немски * [[Елена Баварска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[София Баварска]] – разширяване чрез превод от англ. === Вителсбахи === * [[Маргарита Баварска (1363 – 1423)]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Елизабет Баварска (Сиси)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. === Романови === * [[Разстрел на семейство Романови]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Анастасия Николаевна]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Алексей Николаевич]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски === Фаа ди Бруно === * [[Фаа ди Бруно (род)|Фаа ди Бруно]] * [[Франческо Фаа ди Бруно]] * [[Камила Фаа ди Бруно]] === Да Полента === * [[Франческа да Римини|Франческа да Полента]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал.' * [[Гуидо I да Полента]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. === Барбариго === * [[Агостино Барбариго]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Агостино Барбариго (адмирал)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. === Алерамичи === * [[Агнеса Монфератска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. === Мазаринетки === * [[Мазаринетки]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Лаура Мартиноци|Лаура Матиноци]] – разширяване * [[Анна Мария Мартиноци]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Лаура Манчини]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Олимпия Манчини]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Мария Манчини]] * [[Хортензия Манчини]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Мария Анна Манчини]] * [[Афера с отровите]] – създаване чрез превод от Уикипедия на англ. === Други благородници и владения === * [[Айзтулф]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Хуго (Шалон)|Хуго дьо Шалон]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * Род [[Алфиери (род)|Алфиери]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. и подобряване * Род [[Кастильони (род)|Кастильони]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Ротарит]] – създаване чрез превод от френската и италианската Уикипедия * [[Фробург (род)]] – превод от немската Уикипедия и подобряване, вкл. и подобряване и корекции на статиите за неговите представители * [[Графство Соасон]] - значително разширение чрез превод от Уикипедия на руски * [[Монахинята от Монца]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Кастручо Кастракани]] – - значително разширяване чрез превод от италиански * [[Мария Ветсера]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и на немски * [[Ричард I (Нормандия)]] – разширяване на частта „Брак и потомство“ * [[Орден на Златното руно]] – разширяване чрез превод от Уикипердия на руски * [[Хилдегард Луиза Баварска]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на немски * [[Мария Тарновская]] – създаване чрез превод от Уикипердия на руски * [[Олимпия Савио]] * [[Бианка Ланча]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Адалберт I]] –създаване * [[Адалберт I (Тоскана)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Ламберт (Тоскана)]] * [[Адалберт (маркграф)]] – създаване * [[Аган (Тоскана)]] значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Агелтруда]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Раделчис II (Беневенто)]] * [[Оберто I]] * [[Оберто II]] == Стари държави и политически събития и обединения == * [[Стари италиански държави]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Сицилианско кралство]] и [[История на Сицилианското кралство]] – значително разширяване на страницата чрез превод от Уикипедия на итал. и англ. ̟ * [[Неаполитанско кралство]] и [[История на Неаполитанското кралство|'''История на Неаполитанското кралство''']] – значително разширяване на страницата чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Списък на владетелите на Неаполитанското кралство]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски и итал. * [[Венецианска република|'''Венецианска република''']] – значително разширяване на страницата чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Лъв на Свети Марк]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[История на Венецианската република]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. и англ. * [[Генуезка република]] – значително разширяване на страницата чрез превод от Уикипедия на итал. и англ. * [[Кралство на двете Сицилии|'''Кралство на двете Сицилии''']] – значително разширяване на страницата чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Списък на владетелите на Кралството на двете Сицилии]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Две Сицилии]] – създаване чрез превод от Уикияедия на итал. * [[Херцогство Неапол]] – значително разширяване на страницата чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Савойски държави]] – създаване чрез превод от Уикипедия на фр. * [[Савойско графство]] - значително разширяване на страницата чрез превод от Уикипедия на итал. и фр. * [[Савойско херцогство|'''Савойско херцогство''']] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Сеньория Милано]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Маркграфство Чева]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. и подобряване * [[Маркграфство Монферат|Макграфство Монферат]] – значително разширяване на страницата чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Маркграфство Буска]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Маркграфство Торино]] – разширяване чрез превод от итал. * [[Херцогство Торино]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Херцогство Гуастала]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Херцогство Маса и Княжество Карара]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Държава Ланди]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Амвросианска република|Авросианска република]] – създаване чрез превод от италиански и английски * [[Савонска марка]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Сардинско кралство (1324 – 1720)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Сардинско кралство (1720 – 1861)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Юдикат Арбореа]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Маркграфство Ористано]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Херцогство Амалфи]] – значително разширяване * [[Херцогство Брачано]] – значително разширяване * [[Бургария]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Византийски коридор]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Византийски пентаполис]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Римско херцогство]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Херцог на Аоста]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. и фр. * [[Принц на Пиемонт]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Имперски викарий]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Графство Женева]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Мориен]] - долина във Франция, превод от Уикипедия на итал. * [[Шабле]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. и фр. * [[Ломбардска лига]] – значително разширяване на статията чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал., фр. и англ. * [[Договор от Тонон (1569)|Договор от Тонон]] – създаване чрез превод от Уикипедия на фр. * [[Обсада на Торино (1706)|Обсада на Торино]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Пагус]] – създаване на страница чрез прево от Уикипедия на английски * [[Капитан на народа]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански и руски * [[Контадо]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Кастелан]] – създаване чрез превод от Уикипедия на аглийски * [[Списък на владетелите на Кралството на двете Сицилии]] - създаване * [[Списък на дожовете на Генуа]] – подобряване * [[Списък на владетелите на Ле Бо]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански и френски * [[Йо (графство)|Графство Йо]] - създаване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Херцогство Сполето]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Списък на херцозите на Сполето]] – корекция * [[Разграбване на Рим (1527)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал * [[Via Francigena]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал., англ. и фр. * [[Списък на владетелите на Милано]] - значително разширяване чрез превод от италиански * [[Миланско херцогство|'''Миланско херцогство''']] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Сеньория Милано]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Битка при Дезио]]– създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Втора италианска война (1499 – 1504)|Втора италианска война]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански == Карнавали == * [[Бал с маски]] * [[Дебел четвъртък]] * [[Списък на италианските карнавали]] * [[Исторически карнавал на Ивреа]] * [[Венециански карнавал]] * [[Карнавал на Фано]] * [[Карнавал на Путиняно]] * [[Карнавал на Ченто]] * [[Карнавал на Шака]] * [[Карнавал на Виареджо]] * [[Карнавал на Ачиреале]] * [[Карнавал на Баголино]] * [[Карнавал на Мамояда]] * [[Карнавал на Термини Имерезе]] == Личности == === Писатели и литературни произведения === * [[Ан Маккафри]] - биографична справка, допълване на библиография, източници, препратки. ** [[Библиография на Ан Маккафри]] - създаване на страница * [[Айзък Мериън]] - допълване на библиография, източници, препратки. ** [[Библиография на Айзък Мериън]] - създаване на страница * [[Брандън Сандерсън]] - биографична справка, допълване на библиография, източници, препратки. ** [[Библиография на Брандън Сандерсън]] - създаване на страница * [[Бърнард Корнуел]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия * [[Дейвид Гемел]] - биографична справка, допълване на библиография, източници, препратки. ** [[Библиография на Дейвид Гемел]] - създаване на страница * [[Джо Абъркромби]] - биографична справка, допълване на библиография, източници, препратки. ** [[Библиография на Джо Абъркромби]] - създаване на страница * [[Джоди Лин Най]] - създаване на биографична справка ** [[Библиография на Джоди Лин Най]] - създаване на страница * [[Джордж Р. Р. Мартин]] - значително разширяване на статия чрез превод от Уикипедия на английски. ** [[Библиография на Джордж Р. Р. Мартин]] - създаване на страница * [[Дж. Р. Р. Толкин]] – значително разширяване на статия чрез превод от Уикипедия на английски. * [[Ева Фьолер]] - създаване на статия ** [[Библиография на Ева Фьолер]] - създаване на страница * [[Робърт Джордан]] - биографична справка, допълване на библиография, източници, препратки. ** [[Библиография на Робърт Джордан]] - създаване на страница * [[Тери Брукс]] - биографична справка, допълване на библиография, източници, препратки. ** [[Библиография на Тери Брукс]] - създаване на страница * [[Холи Блек]] - подобряване на биографичната и библиографската справка. ** [[Библиография на Холи Блек]] - създаване на страница * [[Клайв Стейпълс Луис|К. С. Луис]] - значително разширяване на раздел „Биография“ ** [[Библиография на Клайв Стейпълс Луис]] - създаване на страница * [[Памела Травърз]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ., [[Мери Попинз (книжна поредица)]]: [[Мери Попинз]], [[Мери Попинз се завръща]], [[Мери Попинз отваря вратата]], [[Мери Попинз в парка]], [[Мери Попинз от А до Я]], [[Мери Попинз в кухнята]], [[Мери Попинз от улица „Черешова“]] и [[Мери Попинз и съседите от номер осемнайсет]] * [[Астрид Линдгрен]] – значително разширяване * [[Урсула Ле Гуин]] - създаване на страница „[[Библиография на Урсула Ле Гуин|Библиография]]“ * [[Херман Хесе]] – създаване на страница [[Библиография на Херман Хесе|„Библиография]]“ * [[Джорджет Хейър]] – създаване чрез превод от Укипедия на англ. * [[Розамънд Пилчър]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Гари Дженингс]] – създаване * [[М. М. Кей]] – създаване чрез превод от Укипедия на англ. * [[Ганчо Ганчев (писател и журналист)|Ганчо Ганчев]] – създаване на страница * [[Любов Френска]] – създаване на страница * [[Независимост (1989 – 1990)|Вестник „Независимост]]“ – създаване на страница * [[Афра Бен]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски * [[Джон Уилмът]] – значително разширяване на страница чрез превод от Уикипедия на английски * [[Джордж Етъридж]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски и подобряване * [[Кристина Пизанска]] – създаване на страница чрез превод от италиански и френски * [[Мери Елизабет Брадън]] – създаване на страница чрез превод от италиански и английски * [[Хариет Бичър Стоу]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Хенри Райдър Хагард]] – значително разширяване чрез превод от руски и английски. ** [[Библиография на Хенри Райдър Хагард]] - създаване на страница * [[Лия Луис]] – създаване на страница * [[Кейти Форд]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски * [[Керъл Матюс]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски * [[Джована Флетчър]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски * [[Алисън Уиър]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Мариз Конде]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски * [[Рамбо дьо Вакейрас]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Аймерик дьо Беланоа]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Аймерик дьо Пегиян]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Алберте дьо Систерон]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на френски * [[Персевал Дория]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Николето да Торино]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Пейре Гийем дьо Лузерна]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Гийом I де Бо]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на руски, френски и италиански * [[Салво Монталбано]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Сто години самота]] – значително разширяване на статията чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Острови на течението]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Подходящо момче]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Хроника на птицата с пружина]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски * [[2666]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Алекс Райдър]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Ужасът в Амитивил]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на англ. ==== Италиански писатели ==== * [[Италианска литература|'''Италианска литература''']] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Списък на произведенията на италиански автори на български]] – създаване * [[Алберто Анджела]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Алесандро Барико]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Амалия Гулиелминети]] – създаване на страница чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Андреа Камилери]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Ани Виванти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Валерио Масимо Манфреди]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Витория Колона]] – създаване * [[Грация Деледа]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Дача Мараини]] – създаване на страница чрез превод от италианската Уикипедия * [[Габриеле Д'Анунцио|'''Габриеле Д'Анунцио''']] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Гаспара Стампа]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Гуидо Гоцано]] – създаване на страница чрез превод о италианската Уикипедия * [[Едмондо де Амичис]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Елена Феранте]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Емилио Салгари]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Изота Ногарола]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Карло Колоди]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Корадо Алваро]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Маргарет Мацантини]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Мария Корти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Масимо Грамелини]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Микела Мурджа]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Моналди и Сорти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Николо Аманити]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Ориана Фалачи]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Пиердоменико Бакаларио]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Пиеро Анджела]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Пиеро Анджела|Пиетро Анджела]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Питигрили]] – създаване на страница чрез превод от италианската Уикипедия * [[Примо Леви]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Рената Вигано]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Роберто Савиано]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Сибила Алерамо]] – създаване на страница чрез превод от италианската Уикипедия * [[Силвана де Мари|Силвана Де Мари]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Стефания Аучи]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Сузана Тамаро]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Франко Лучентини]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Карло Фрутеро]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Фрутеро и Лучентини]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Франческо Гуачардини]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Божествена комедия]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Стрега (награда)]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Ад (Божествена комедия)]] и '''[[Ад (съдържание)]]'''– значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Чистилище (Божествена комедия)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. === Архитекти и художници === * [[Амедео ди Кастеламонте]] - създаване чрез превод от италианската Уикипедия и разширяване * [[Андреа Вани]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Артемизия Джентилески]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и англ. * [[Асканио Витоци]] – създаване * [[Орацио Джентилески]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Бартоло ди Фреди]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски и итал. * [[Бенедето Алфиери]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Братя Лимбург]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Вентура Салимбени]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Вигорозо да Сиена]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Герда Вегенер]] – създаване чрез превод от Уикияедия на англ. * [[Гуидо да Сиена]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски и итал. * [[Гуидо ди Грациано]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руск * [[Дефенденте Ферари]] – създаване чрез превод от Уикияедия на итал. * [[Джовани Батиста Тиеполо|Джанбатиста Тиеполо]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джачинто Джиганте]] - разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джо Понти]] – създаване чрез превод от Уикияедия на итал. * [[Джовани ди Паоло]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Джузепе Креспи]] – корекции и разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Диетисалви ди Спеме]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски и итал. * [[Доменико ди Бартоло]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Дучо ди Буонинсеня]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Еторе Зотзас]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански и разширяване * [[Жан Малуел]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Карло ди Кастеламонте]] - създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Копо ди Марковалдо]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Лили Елбе]] – създаване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Лоренцо ди Креди]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и англ. * [[Лоренцо Монако]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Луис Уейн]] – превод от английски * [[Лука ди Томе]] - значително разширяване чрез превод от италиански * [[Лука Синьорели]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Майстор на историята за Гризелда|Майстор на историята на Гризелда]] – разширяване чрез превод от руски * [[Марио Белини]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Микеланджело Гарове]] – създаване * [[Мико Спадаро]] - разширяване чрез прево от Уикипедия на италиански * [[Николо ди Сер Соцо]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски и английски * [[Паоло Учело]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Пеладжо Паладжи]] – създаване * [[Пиетро ди Франческо Ориоли]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски и итал. * [[Приамо дела Куерча]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Симоне дей Крочифиси|Симоне дей Крочефиси]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Ридолфо Гирландайо]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Риналдо да Сиена]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Себастиано Майнарди]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Симоне Мартини]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Содома]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Софонизба Ангуисола]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Франческо Боромини]] – разширяване * [[Филипо Ювара]] – разширяване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Ханс Мемлинг]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански и руски * [[Якопо де Барбари|Якопо де Барбати]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Нидерландски Златен век в изобразителното изкуство]] – корекции и разширяване чрез превод от Уикип. на англ. * [[Изкуство на Византия]] – разширяване чрез превод от Уикипердия на руски * [[Франческо ди Ванучо]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Жан Малуел]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Притча за слепците]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Контрафорс]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Тимпан (архитектура)|Тимпан]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Флорентинска школа]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски и френски * [[Флорентински ренесанс]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Лукано-пизанска школа]] – разширяване чрез превод от Уикипеия на руски * [[Авиньонска школа]] – разширяване чрез превод от Уикипеия на руски * [[Италиански ренесансов портрет]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Кралски музеи на изящните изкуства на Белгия]] – разширяване чрез прево от Уикипедия на англ. * [[Колекция „Фарнезе“]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Хедингтън Хил Хол]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Путо]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски и руски * [[Катедрала Свети Гатиан (Тур)|Катедрала „Св. Гатиан“ (Тур)]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Санлиска катедрала|Катедрала на Санлис]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Благовещение (Ботичели)]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Портрет на Пиетро Бембо]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Селяни на маса]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Юдит и Олоферн]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и англ. * [[Марина Абрамович]] – създаване чрез превод от Уики на англ. * [[Възкресение (Пиеро дела Франческа)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. ь * [[Кръщение Христово (Пиеро дела Франческа)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Розите на Хелиогабал]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Анна Мария ван Схурман]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. === Религиозни лица === * [[Свети Савин от Сполето]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия + подобряване * [[Джузепе Бенедето Котоленго]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и разширяване * [[Франческо Фаа ди Бруно]] – създаване на страница чрез превод от италианската Уикипедия * [[Жулиет Колбер (Джулия ди Бароло)]] – създаване на страница чрез превод от италианската Уикипедия === Бизнесмени и изобретатели === * [[Оливети]] – значително разширяване на статията чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Адриано Оливети]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Камило Оливети]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Масимо Оливети]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Дино Оливети]] – създаване * [[Лаура Оливети]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Роберто Оливети]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Марио Джу]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Натале Капеларо]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и разширяване * [[Пиер Джорджо Перото]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Маурицио Гучи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Убийство на Маурицио Гучи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Патриция Реджани]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Алдо Гучи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Родолфо Гучи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Гучо Гучи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Паоло Гучи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Гучи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Джефри Епстийн]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Гислейн Максуел]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Вирджиния Джуфре]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски === Актьори и актриси === * [[Ан Брейсгърдъл]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски и френски * [[Ан Олдфийлд]] - създаване чрез превод от английски * [[Ан Хатауей]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Джеръми Айрънс]] – значително разширяване на статията чрез превод от Уикипедия на английски * [[Джуди Денч|'''Джуди Денч''']] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Джулия Робъртс|'''Джулия Робъртс''' –]] разширяване на статията чрез превод от Уикипедия на английски * [[Джулия Ормънд]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Ед Харис]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Елизабет Бари]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски и руски * [[Кейт Бланшет|'''Кейт Бланшет''']] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Колин Фърт]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Мег Тили]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Мерил Стрийп]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Мишел Пфайфър|'''Мишел Пфайфър''']] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Робин Уилямс]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Тилда Суинтън]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски и италиански * [[Сузана Центливър]] - създаване на страница чрез превод от английски * [[Харисън Форд]] – значително разширяване на статия чрез превод от Уикипедия на английски * [[Хелена Бонам Картър]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Хюго Уивинг]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. == Кино и телевизия == * [[Алесия Маркуци]] - създаване на статия чрез превод от италиански * [[Амбра Анджолини]] - създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Киара Ферани]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански и на английски * [[Фабио Воло]] - разширяване на статия чрез превод от италиански * [[Масимо Болди]] - създаване на статия чрез превод от италиански == Феминизъм == * [[Джърмейн Гриър]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на английски * [[Втора вълна на феминизма]] * [[Трета вълна на феминизма]] * [[Четвърта вълна на феминизма]] * [[Феминистко изкуство]] * [[История на феминизма]] * [[Феминистка теория]] * [[Радикален феминизъм]] * [[Либерален феминизъм]] * [[Културен феминизъм]] * [[Изследвания на пола]] == Музика == === Италиански изпълнители === * [[Алексия (италианска певица)|Алексия]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Алесандра Аморозо]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Алесандра Аморозо]] - превод от Уикипедия на италиански * [[Аннализа]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Аннализа]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Ариза]] - значително разширяване чрез превод от италиански ** [[Дискография на Ариза]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Бейби Кей]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Бейби Кей]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Биаджо Антоначи]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Бианка Атцей]] - създаване на страница чрез превод от италиански ** [[Дискография на Бианка Атцей]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Бланко (певец)|Бланко]] – създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Васко Роси|'''Васко Роси''']] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Васко Роси|Дискография на Васко Роси – Уикипедия (wikipedia.org)]] * [[Гуе Пекеньо]] - създаване на страница чрез превод от италиански * [[Даниеле Силвестри]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джей Акс|Джей-Акс]] - създаване на страница чрез превод от италиански * [[Джемитец]] - създаване на страница чрез превод от италиански ** [[Дискография на Джемитец]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Джоан Тиле]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Джованоти]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джорджа]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Джорджа|Дискография на Джорджа – Уикипедия (wikipedia.org)]] - създаване на страница * [[Долченера]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джузи Ферери]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Джузи Ферери]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Елетра Ламборгини]] - създаване на статия чрез превод от италиански ** [[Дискография на Елетра Ламборгини]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Елиза (певица 1977)|Елиза]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Елиза]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Елоди (певица)|Елоди]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Елоди]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Ема (певица)|Ема Мароне]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Емис Кила]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Еркоми]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Ивана Спаня]] - значително разширяване на страница чрез превод от италиански ** [[Дискография на Ивана Спаня]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Ици]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Киара Галиацо]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Клуб Дого]] - създаване на страница чрез превод от италиански * [[Ла Пина]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Литфиба]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Литфиба]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лука Карбони]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лучано Лигабуе]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Мамуд (певец)|Махмуд]] - създаване на страница чрез превод от италиански ** [[Дискография на Мамуд]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Макс Гаце]] – създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Макс Пецали]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Малика Аян]] – значително разширяване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Манго (певец)|Манго]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Маракеш (певец)|Маракеш]] - създаване на страница чрез превод от италиански ** [[Дискография на Маракеш]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Марина Рей]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Марио Бионди]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Марио Бионди]] - създаване на страница * [[Миета]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Мис Кета]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Нек (певец)|Нек]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски и италиански език ** [[Дискография на Нек]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Нери пер Казо]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Нефа]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Нина Дзили]] - значително разширяване чрез превод от италиански ** [[Дискография на Нина Дзили]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Ноеми]] - значително разширяване чрез превод от италиански ** [[Дискография на Ноеми]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Пиеро Пелу]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Пиеро Пелу]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Паола Турчи]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Пристис (певица)|Пристис]] – създаване на страница * [[Ренато Дзеро]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Роко Хънт]] - създаване на страница чрез превод от италиански * [[Рон (певец)|Рон]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Рошел]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Сирия (певица)|Сирия]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Сфера Ебаста]] - значително разширяване чрез превод от италиански ** [[Дискография на Сфера Ебаста]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Тедуа]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Фабри Фибра]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Федец]] - създаване на страница чрез превод от италиански ** [[Дискография на Федец]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Франческа Микиелин]] - създаване на страница чрез превод от италиански и английски ** [[Дискография на Франческа Микиелин]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Гали (рапър)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Fun Fun]] - разширяване на статията чрез превод от Уикипедия на английски * [[Фестивалбар]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Фиордализо]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Рене българката]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански === Други изпълнители === * [[Флийтуд Мак]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Rumours]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Стиви Никс]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Линдзи Бъкингам]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Кристин Макви]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Питър Гейбриъл]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Ренесанс (група)|Ренесанс]] – създаване чрез превод от Уикипедия на англ. ** [[Ени Хаслам]] – създаване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Кокто Туинс]] значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Елизабет Фрейзър]] – създаване чрез превод от Уикипедия на англ. ** [[Робин Гътри]] – създаване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Дед Кен Денс]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Лиса Джерард]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Брендан Пери]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Дис Мортал Койл]] – създаване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Иво Уотс-Ръсел]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[4AD]] – създаване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Алън Парсънс|Алън Парсън]]<nowiki/>[[Алън Парсънс|с]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Алън Парсънс Проджект|Алън Парсън]]<nowiki/>[[Алън Парсънс Проджект|с Проджект]] – значитлено разширяване чрез превод от Укипедия на итал. * [[Били Айдъл]] – създаване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Стинг]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Ер (група)|Ер]] – създаване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Енигма (музикален проект)|Енигма]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Еня]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Дискография на Еня]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Музикални парчета на Еня]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[The Frog Prince (албум)|The Frog Prince]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Themes from Calmi Cuori Appassionati]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Enya (албум)]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски: *** [[I Want Tomorrow]] ** [[Watermark (албум на Еня)]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски: *** [[Orinoco Flow]], *** [[Evening Falls...]] *** [[Storms in Africa]] *** [[Exile (Еня)|Exile]] (създаване чрез превод от Уикипедия на английски и италиански) ** [[Shepherd Moons|Shepherd moons]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски: *** [[Caribbean Blue]] ** [[The Memory of Trees]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[A Day Without Rain]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Amarantine (албум)|Amarantine]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски: *** [[Amarantine (песен)|Amarantine]] ** [[The Very Best of Enya]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Paint the Sky with Stars]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Sounds of the Season: The Enya Collection]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[And Winter Came...]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Dark Sky Island]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[A Box of Dreams]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Only Time: The Collection]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Рома Райън]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Ники Райън]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Локсиански език]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Замък Мандърли]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Кланад]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[6433 Еня]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Изабел Антена]] – създаване на страница чрез превод от английски и френски == Митология == * [[Океаниди]] – значително разширяване на статията с превод от Уикипедия на английски * [[Еридан (митология)]] – разширяване == Интернет == * [[Кан Академия]] – разширяване * [[Udemy]] – създаване * [[Корсера|Coursera]] – разширяване * [[Busuu]] – създаване * [[Preply]] – създаване * [[Babbel]] –&nbsp;създаване * [[Lingvist]] – създаване * [[Duolingo]] – разширяване * [[Rosetta Stone]] – създаване * [[Memrise]] – създаване * [[Mondly]] – създаване * [[Smigin]] – създаване * [[iversity]] – създаване == Друго == * [[Таврини]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Тавриски]] – – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Чисти ръце]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Ед и Лорейн Уорън]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Анабел (кукла)]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Уикипедия на италиански език|Уикипедия на италиански]] – значително разширяване на страницата чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Бела чао]] – значително разширяване на страницата чрез превод от Уикипедия на итал. == Кулинария == * [[Средиземноморска диета]] - създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Италианска кухня]] - създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Структура на италианското хранене]] - създаване на статия чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Паста (кулинария)|'''Паста (кулинария)''']] създаване чрез превод от Уикипедия ва италиански * [[Видове италианска паста]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Пълнена паста в Италия]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Паста на фурна]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Анолини]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Аньолини]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Капелети]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Марубини]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Кулурджонес]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Панзоти]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Пълнена паста]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Спагети]] – значително разширяване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Спагети ала китара]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лингуини]] – разширяване на статия * [[Равиоли]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Сладки равиоли]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Канелони]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски * [[Тортелини]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Талиатели]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Пене (паста)|Пене]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Фарфале]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Фузили]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Букатини]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Пица]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[История на пицата]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лазаня (паста)]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански *[[Лазаня на фурна]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Мортадела]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Прошуто|Прошуто крудо]] – значително разширяване чрез превод от английски * [[Спек]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Брускета]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Кростини]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Фокача]] – значително разширяване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Аранчино]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Пиадина романьола]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Ньоки]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Минестроне]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Капрезе]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Рагу]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски и италиански * [[Рагу болонезе]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Панакота]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски и италиански * [[Гранита]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джандуйото]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джандуя]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джандуя (крем)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Сицилианско каноло|Каноло]] – създава чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Сицилианска касата]] – превод от италиански * [[Страчатела (сладолед)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Рикота]] – значителн разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Моцарела]] – значителн разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Фиор ди лате]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Пекорино]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Марокино (напитка)|Марокино]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Мокачино]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Бицерин]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лимончело]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Самбука (ликьор)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Кули (сос)|Кули]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски * [[Амарето (ликьор)|Амарето]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Аперол]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Сприц]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Капучино]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Еспресо]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Десерт с лъжица]] – превод от Уикипедия на италиански * [[Тирамису]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Дзабайоне]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Будино]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Дзупа инглезе]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Семифредо]] – създаване чрез превод от италиански * [[Крем Пастичера]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия а италиански и френски * [[Полента]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Лонг дринк]] – създаване чрез превод == Корекции „Изкуство“ == * [[Готическа скулптура]]; [[Международна готика]]; [[Готическа архитектура]]; [[Готика]]; [[Пламтяща готика]]; [[Лъчиста готика]]; [[Куатроченто]]; [[Италиански ренесанс]]; [[Зрял ренесанс]]; [[Мануелин]]; [[Ренесансова архитектура]]; [[Караваджисти]]; [[Нидерландски Златен век в изобразителното изкуство]]; [[Ренесанс]]; [[Школа в Позилипо]]; [[Габриеле Змарджаси]]; [[Маринизъм]]; [[Ар нуво|Ар Нуво]]; [[Нюрнбергска хроника]]; [[Капела Сасети|Капела „Сасети“]]; [[Капела Торнабуони|Капела „Торнабуони“]]; * [[Маестро дел'Осерванца]] * [[Бартоломео Булгарини]] * [[Беноцо Гоцоли]] * [[Каталог на картините в Музей „Каподимонте“]] + корекции и разширяване на статиите за картините * [[Сиенска школа]] * [[Ферарска школа]] * [[Лукано-пизанска школа]] * [[Ферарска школа]] Препоръчвам ви да подобрите [[Куатроченто]], [[Италиански ренесансов портрет]], [[Умбрийска школа]], [[Венецианска школа]]. == Пояснителни страници == * Създаване [[Пиеве (пояснение)|Пиеве]] , [[Лудвиг I (пояснение)|Лудвиг I]], [[Лудвиг III (пояснение)|Лудвиг III]], [[Лудвиг IV (пояснение)|Лудвиг IV]] , [[Лудвиг V (пояснение)|Лудвиг V]] , [[Бернардин (пояснение)|Бернардин]] , [[Лудвиг VI]], [[Лудвиг VII (пояснение)]], [[Лудвиг VIII (пояснение)|Лудвиг VIII (пояснение]]), [[Лудвиг IX (пояснение)]], [[Беатриче д'Есте (пояснение)|Беатриче д'Есте]], [[Франсоа]], [[Лоренцо де Медичи (пояснение)]], [[Мария де Медичи (пояснение)]], [[Карло де Медичи (пояснение)]], [[Джулиано де Медичи (пояснение)]], [[Филипо де Медичи (пояснение)]], [[Козимо де Медичи (пояснение)]], [[Фердинандо де Медичи (пояснение)]], [[Мария Кристина (пояснение)]] , [[Виктор Емануил (пояснение)|Виктор Емануил]], [[Беатрис Савойска (пояснение)|Беатрис Савойска]], [[Маргарита Гонзага (пояснение)|Маргарита Гонзага]] , [[Марко Висконти (пояснение)|Марко Висконти]], [[Галеацо Висконти (пояснение)|Галеацо Висконти]], [[Амадей Савойски (пояснение)|Амадей Савойски]], [[Бона]], [[Малатеста Малатеста (пояснение)]], [[Ландулф]], [[Бианка]], [[Джиневра]], [[Маргарита Савойска (пояснение)]], [[Джовани (пояснение)]], [[Джовани Бентивольо (пояснение)]], [[Джовани Борджия (пояснение)]], [[Лудвиг Савойски (пояснение)]], [[Гуидо]], [[Виоланте Бентивольо (пояснение)]], [[Бартоломео дела Скала (пояснение)|Бартолоео дела Скала (пояснение)]], [[Алесандро Гонзага (пояснение)]], [[Алдобрандино д’Есте (пояснение)|Алдобрандино д'Есте (пояснение)]], [[Албоино дела Скала (пояснение)]], [[Аймон Савойски (пояснение)]], [[Аделчис (пояснение)]], [[Адалберт (пояснение)]], * Разширяване [[Лудвиг II (пояснение)|Лудвиг II]], [[Бернард]], [[Лудвиг]] (work in progress),[[Франц]], [[Франческо]], [[Виктория (пояснение)|Виктория]] == Текуща работа == Скъсяване на твърде дълги статии над 110 kb, като тези в удебелен шрифт. 32yqytx80lgla6vy1zt39tlu8me1x3f 1 733846 12435453 9650869 2024-12-09T05:25:39Z 213.169.62.125 12435453 wikitext text/x-wiki родена първи век пр. от н.е. - починала първи век (от .н.е.) - 2 века ли е живяла? пишете умряла е '''около''' първи век от н.е. или сложете въпросче, след датата на смъртта. Иначе статията е хубава, само това леко дразни.--[[Специални:Приноси/195.96.245.240|195.96.245.240]] 14:16, 24 октомври 2019 (UTC) : 1-ви век пр.н.е. е следван от 1-ви век сл.н.е. Няма нулев век. Била е родена през някоя от годините в 1-ви век пр.н.е. Умира през някоя от годините в 1-ви сл.н.е. Разликата е около или малко повече от век, но едва ли може да се говори за два века. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 14:24, 24 октомври 2019 (UTC) Държава България съществува от 681 година, християнството се налага след 864-та, как може да пишете че католическа светица е била почитана преди 6-ти век!?! 692dau7036v9fk2vmbb789uyk1vdtrw 12435455 12435453 2024-12-09T05:33:13Z 213.169.62.125 Отговор 12435455 wikitext text/x-wiki родена първи век пр. от н.е. - починала първи век (от .н.е.) - 2 века ли е живяла? пишете умряла е '''около''' първи век от н.е. или сложете въпросче, след датата на смъртта. Иначе статията е хубава, само това леко дразни.--[[Специални:Приноси/195.96.245.240|195.96.245.240]] 14:16, 24 октомври 2019 (UTC) : 1-ви век пр.н.е. е следван от 1-ви век сл.н.е. Няма нулев век. Била е родена през някоя от годините в 1-ви век пр.н.е. Умира през някоя от годините в 1-ви сл.н.е. Разликата е около или малко повече от век, но едва ли може да се говори за два века. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 14:24, 24 октомври 2019 (UTC) Държава България съществува от 681 година, християнството се налага след 864-та, как може да пишете че католическа светица е била почитана преди 6-ти век!?! ::Между другото може да "светнете" Колумб и сие, че нищо не е откривал, щом в Канада са живели католици един век преди новата ера, без значение, че Христос не се и родил по това време. [[Специални:Приноси/213.169.62.125|213.169.62.125]] 05:33, 9 декември 2024 (UTC) p8g2fjjjw0b3k5glh7h9z76jywljfoo 12435460 12435455 2024-12-09T05:56:41Z Pelajanela 214133 Отговор 12435460 wikitext text/x-wiki родена първи век пр. от н.е. - починала първи век (от .н.е.) - 2 века ли е живяла? пишете умряла е '''около''' първи век от н.е. или сложете въпросче, след датата на смъртта. Иначе статията е хубава, само това леко дразни.--[[Специални:Приноси/195.96.245.240|195.96.245.240]] 14:16, 24 октомври 2019 (UTC) : 1-ви век пр.н.е. е следван от 1-ви век сл.н.е. Няма нулев век. Била е родена през някоя от годините в 1-ви век пр.н.е. Умира през някоя от годините в 1-ви сл.н.е. Разликата е около или малко повече от век, но едва ли може да се говори за два века. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 14:24, 24 октомври 2019 (UTC) Държава България съществува от 681 година, християнството се налага след 864-та, как може да пишете че католическа светица е била почитана преди 6-ти век!?! ::Между другото може да "светнете" Колумб и сие, че нищо не е откривал, щом в Канада са живели католици един век преди новата ера, без значение, че Христос не се и родил по това време. [[Специални:Приноси/213.169.62.125|213.169.62.125]] 05:33, 9 декември 2024 (UTC) :::Срещнали ли сте такова твърдение и ако да – къде?<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 05:56, 9 декември 2024 (UTC) fzo5cf7u5j42e7ukeg3dm4i7dafjn04 0 734354 12435299 12208935 2024-12-08T21:02:40Z InternetArchiveBot 282151 Add 1 book for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435299 wikitext text/x-wiki [[Файл:1e9m comparison Gamma Orionis, Algol B, the Sun, and smaller - antialiased no transparency.png|мини|Синият гигант [[Белатрикс]], сравнен с [[Алгол (звезда)|Алгол]], Слънцето, червен гигант и някои планети.]] '''Син гигант''' е гореща [[звезда]] с клас на [[светимост]] III ([[Гигант (звезда)|гигант]]) или II ([[ярък гигант]]). В стандартната [[диаграма на Херцшпрунг-Ръсел]], тези звезди се намират вдясно от [[главна последователност|главната последователност]]. Терминът се отнася за различни звезди в различни фази на развитие, така че той е по-скоро свързан с определена област от диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел, отколкото с определен тип звезди. Сините гиганти са много по-редки от [[Червен гигант|червените гиганти]], тъй като се развиват само от по-масивни и по-редки звезди, а и имат по-кратък живот. == Характеристики == Терминът „син гигант“ не попада в строго определение и се използва различни видове звезди. Общото между сините гиганти е: умерено увеличаване на размера и светимостта им в сравнение със звездите от главната последователност със същата маса или температура. Те са достатъчно горещи, за да изглеждат сини, тоест [[Спектрален клас|спектралният им клас]] е O, B или понякога A. Температурата им е около или над 10 000 [[келвин|K]], масата им достига 10 – 20 [[Слънчева маса|слънчеви маси]], а радиусът им е около 5 – 10 пъти [[Слънчев радиус|слънчевия радиус]], за разлика от червените гиганти, които достигат до 100 пъти слънчевия. Най-хладните и най-малко светими звезди, наричани сини гиганти, се намират в хоризонталния клон на диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел. Това са звезди със средна маса, които са преминали през фазата на червен гигант и сега изгарят [[Хелий|хелия]] в ядрата си. В зависимост от масата и химичния състав, тези звезди постепенно стават все по-сини, докато изчерпят хелия в ядрата си и преминат в [[Асимптотичен клон на гигантите|асимптотичния клон на гигантите]]. За звездите гиганти няма строго определена горна граница, но ранните звезди от клас O стават все по-трудни за разграничаване, тъй като имат почти еднакви размери и температура със звездите от главна последователност, от която се развиват, и много кратък живот. Пример за това е [[звезда на Пласкет|звездата на Пласкет]] – [[двойна звезда]], съставена от два гиганта от клас O, и двата с маса над 50 ''M_☉'', температура над 30 000 K и светимост над 100 000 пъти по-голяма от слънчевата. Астрономите все още се чудят дали да класифицират едната от тях като свръхгигант, вземайки предвид фините разлики в спектралните им линии.<ref name=plasketts>{{Cite journal | last1 = Linder | first1 = N. | last2 = Rauw | first2 = G. | last3 = Martins | first3 = F. | last4 = Sana | first4 = H. | last5 = De Becker | first5 = M. | last6 = Gosset | first6 = E. | doi = 10.1051/0004 – 6361:200810003 | title = High-resolution optical spectroscopy of Plaskett's star | journal = Astronomy and Astrophysics | volume = 489 | issue = 2 | pages = 713 | year = 2008 | pmid = | pmc = |arxiv = 0807.4823 |bibcode = 2008A&A...489..713L }}</ref> == Еволюция == Звездите, намиращи се в областта на сините гиганти на диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел, могат да са в много различни етапи от своя живот, но всички те като цяло са привършили запаса си от водород в ядрото. В най-простия случай, гореща и светима звезда започва да се уголемява, докато водородът ѝ привършва, превръщайки се в син субгигант, а после и в син гигант, като по този начин става по-хладна и по-светима. Звездите със средна маса продължават да растат и да се охлаждат, докато накрая станат червени гиганти. По-масивните звезди също продължават да растат, докато водородът им изгаря, но при тях това се случва при относително постоянна светимост, като те се движат хоризонтално по диаграмата. Те бързо преминават през фазите на син гигант, ярък син гигант, син свръхгигант, жълт свръхгигант, докато накрая станат червени свръхгиганти. Сините звезди в хоризонталния клон са по-развити и при тях ядрото изгаря хелий, макар те все още да имат голяма водородна обвивка. Те имат и средна маса – около 0,5 – 1,0 ''M_☉'', така че те често са много по-стари от по-масивните сини гиганти.<ref name=bhb>{{Cite journal | last1 = Da Costa | first1 = G. S. | last2 = Rejkuba | first2 = M. | last3 = Jerjen | first3 = H. | last4 = Grebel | first4 = E. K. | title = Ancient Stars Beyond the Local Group: RR Lyrae Variables and Blue Horizontal Branch Stars in Sculptor Group Dwarf Galaxies | doi = 10.1088/2041 – 8205/708/2/L121 | journal = The Astrophysical Journal | volume = 708 | issue = 2 | pages = L121 | year = 2010 | pmid = | pmc = |arxiv = 0912.1069 |bibcode = 2010ApJ...708L.121D }}</ref> Освен това тези звезди преминават през етапа на горене на хелий, поддържайки постоянна светимост.<ref name=bluetail>{{Cite journal | last1 = Cassisi | first1 = S. | last2 = Salaris | first2 = M. | last3 = Anderson | first3 = J. | last4 = Piotto | first4 = G. | last5 = Pietrinferni | first5 = A. | last6 = Milone | first6 = A. | last7 = Bellini | first7 = A. | last8 = Bedin | first8 = L. R. | doi = 10.1088/0004-637X/702/2/1530 | title = Hot Horizontal Branch Stars in ω Centauri: Clues about their Origin from the Cluster Color Magnitude Diagram| url = https://archive.org/details/sim_astrophysical-journal_2009-09-10_702_2/page/n725 | journal = The Astrophysical Journal | volume = 702 | issue = 2 | pages = 1530 | year = 2009 | pmid = | pmc = |arxiv = 0907.3550 |bibcode = 2009ApJ...702.1530C }}</ref> [[Син сктиник|Сините сктиници]] са редки, силно светими сини звезди, които се срещат в главната последователност, където звездите с тяхната светимост вече би трябвало да се еволюирали до гиганти или свръхгиганти. [[Син свръхгигант|Сините свръхгиганти]] са с още по-голяма маса от сините гиганти и спектърът им е още по-широк. Въведен е и терминът [[синьо джудже]], който всъщност се отнася за теоретично предсказан етап от еволюцията на [[Червено джудже|червените джуджета]], в който те са изчерпали по-голямата част от водородния си запас. Този етап при червените джуджета вероятно настъпва след трилиони години.<ref name=lowmass>{{Cite journal | last1 = Adams | first1 = F. C. | last2 = Bodenheimer | first2 = P. | last3 = Laughlin | first3 = G. | doi = 10.1002/asna.200510440 | title = M dwarfs: Planet formation and long term evolution | journal = Astronomische Nachrichten | volume = 326 | issue = 10 | pages = 913 | year = 2005 | pmid = | pmc = |bibcode = 2005AN....326..913A }}</ref> == Източници == <references/> [[Категория:Класове звезди]] kmmqis0pg9kl136xuo2qfpzl52wokcj 2 736869 12435510 12434061 2024-12-09T08:30:56Z Mmm-jun 122671 12435510 wikitext text/x-wiki '''Халал''' (на [[арабски]]:حلال) е термин, означаващ действия и обекти, които нямат изрична забрана според [[ислям]]ската юриспруденция. Разрешени са по подразбиране, но има категоризация, която допълнително определя степента на тяхната приложимост и допустимост. Противоположният термин на халал, [[харам]], означава забрана и се определя от текстовете в [[Коран]]а и [[хадис]]ите. Терминът халал може да се прилага за почти всяка дейност или обект, в ежедневието той се използва предимно за описание на хранителните правила.<ref name="брит"/> == Категории на халал == Нещата, считани за халал, се класифицират в няколко категории: *Фард или ваджиб – задължителни; *Мандлуб – препоръчителни, но не задължителни; *Мубах – допустими; *Макрух – нежелателни. Принадлежността към дадена категория варира в зависимост от школата по ислямската юриспруденция (мазхаб). Пет от тях днешните мюсюлмани считат за ортодоксални.<ref name="брит">[https://www.britannica.com/topic/halal Adam Zeidan „Halal. Islamic law“, Encyclopædia Britannica]</ref> == Позволени и законни дейности == *Финансова област<br> Във финансовите въпроси практиките, които са халал, включват извършване на бизнес сделки, които отговарят на ислямските принципи, според които са забранени лихварството, експлоатацията и неетичните сделки. Насърчават се инвестициите в халал индустрии и етични бизнеси. *Социални контакти<br> Халал е етичноното и уважително поведение при общуване, включително честност, доброта и справедливост спрямо другите. Халал означава също спазването на ислямските норми за скромност и отношения между половете. *Брак<br> В брака халал практиките включват следването на ислямските предписания за интимност, уважение, права и отговорности на съпрузите. От съществено значение е спазването на ислямските указания за вярност, доброта и състрадание има .<ref>[https://onlineislamicinstitute.org/what-is-halal-and-haram-in-islam/ Online Islamic Institute. Halal: Permissible and Lawful Acts]</ref> == Храни и напитки == По отношение на храни и напитки, халал е всичко, което не е забранено да се консумира.<ref>[https://www.usfoods.com/great-food/food-trends/halal-food-guide-for-foodservice-professionals.html#commonHalalFoods WHAT IS HALAL FOOD? A GUIDE FOR FOODSERVICE PROFESSIONALS]</ref><br> Плодове и зеленчуци<br> Зърно, ядки и бобови<br> Яйца от халал животни<br> Мляко и млечни продукти от халал животни<br> Вода и повечето безалкохолни напитки<br> Подходящо за консумация от мюсюлмани месо е от следните животни: Домашни птици<br> Крави<br> Овце<br> Кози<br> Камили<br> Елени<br> Зайци<br> Риба<br> По отношение на месото, то се смята халал само в случай, че животното е било заклано по специален ритуал в съответствие с [[шариат]]а.<ref>[https://halalhmc.org/resources/definition-of-halal/ Definition of Halal]</ref> == Пазарен дял на халал == Производството на продукти, сертифицирани като халал, е бързо развиващ се сегмент в глобалната хранително-вкусова индустрия. Световният пазар на храни халал през 2023 г. се оценява на около 2.47 трилиона долара и се очаква да нарасне до 5.81 трилиона долара през 2032 г. със среден годишен темп на растеж от 10%. Растежът се дължи на растящото мюсюлманско население в целия свят. Освен това пазарът на халал храни не се ограничава до страните с мюсюлманското мнозинство. Нарастването на тяхното търсене в западните държави се наблюдава поради развитието на мултикултурния характер на тези общества. Продуктите халал, включващи освен храни също козметични и фармацевтични средства, придобиват популярност и сред потребителите, които не са мюсюлмани. Принос към разширяването на пазара и трансграничната търговия има и разработването на единни стандарти и разпоредби за сертифициране на този вид стоки.<ref>[https://www.researchandmarkets.com/report/halal-food?srsltid=AfmBOoqD-vpAbxra9EgKKOGeoc7AcP7QZaoUoErjNtfwzxe-OwEsvJKP Halal Food Market Report by Product, Distribution Channel, and Region 2024-2032]</ref> == Източници == <references /> 2rq0bakun5gi3pgrdnoihwo3pnbhf9f 12435519 12435510 2024-12-09T08:45:54Z Mmm-jun 122671 Премахване на цялото съдържание на страницата 12435519 wikitext text/x-wiki phoiac9h4m842xq45sp7s6u21eteeq1 0 737077 12435431 12209007 2024-12-09T04:17:07Z InternetArchiveBot 282151 Add 1 book for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435431 wikitext text/x-wiki [[Файл:Diagram of different habitable zone regions by Chester Harman.jpg|мини|300п|Диаграма на границите на обитаемата зона около звезди и как те се повлияват от [[Спектрален клас|класа на звездата]].]] [[Файл:Magnetosphere rendition.jpg|мини|300п|Естествената защита срещу космическите условия, като например [[магнитосфера]], вероятно е необходимо условие за поддържането на повърхностна вода на дадена планета в продължение на дълги периоди от време.]] '''Обитаема зона''' в [[астрономия]]та и [[астробиология]]та е условна космическа област около [[звезда]], в рамките на която повърхността на дадена планета може да поддържа течна [[вода]], ако [[атмосферно налягане|атмосферното налягане]] е достатъчно.<ref>Su-Shu Huang, American Scientist 47, 3, pp. 397 – 402 (1959)</ref><ref name=dole-1964>{{cite book |url=https://www.rand.org/pubs/commercial_books/CB179-1.html |title=Habitable Planets for Man |publisher=Blaisdell Publishing Company |last=Dole |first=Stephen H. |date=1964 |page=103}}</ref><ref name="F. Kasting, D. P 1993">J. F. Kasting, D. P. Whitmire, R. T. Reynolds, Icarus 101, 108 (1993).</ref><ref name=kopparapu-2013>{{cite journal |title=A revised estimate of the occurrence rate of terrestrial planets in the habitable zones around kepler m-dwarfs |author=Kopparapu, Ravi Kumar |journal=The Astrophysical Journal Letters |date=2013 |volume=767 |issue=1 |doi=10.1088/2041 – 8205/767/1/L8 |arxiv=1303.2649 |pages=L8|bibcode = 2013ApJ...767L...8K}}</ref><ref name="SCI-20130503">{{cite journal |last1=Cruz |first1=Maria |last2=Coontz |first2=Robert |title=Exoplanets – Introduction to Special Issue |url=https://archive.org/details/sim_science_2013-05-03_340_6132/page/n47 |journal=Science |volume=340 |page=565 |doi=10.1126/science.340.6132.565 |pmid=23641107 |issue=6132 |date=2013}}</ref> Границите на тази зона като цяло се основават на местоположението на [[Земя]]та в [[Слънчевата система]] и количеството [[Електромагнитно излъчване|лъчиста енергия]], която тя получава от [[Слънце]]то. Поради важността на течната вода за земната [[биосфера]], естеството на обитаемата зона и обектите в нея могат да са от ключово значение при определяне на обхвата и разпространението на планетите, способни да поддържат [[Земеподобна планета|земеподобен]] [[извънземен живот]]. От въвеждането на понятието за пръв път през 1953 г.<ref name=huggett-1995>{{cite book |url=https://books.google.com/books/about/Geoecology.html?id=VyQjwI9UkVIC |title=Geoecology: An Evolutionary Approach |publisher=Routledge, Chapman & Hall |author=Huggett, Richard J. |date=1995 |page=10 |isbn=978-0-415-08689-9}}</ref> е установено, че много звезди имат планети в обитаемата си зона.<ref name="NYT-20150106-DB">{{cite news |last=Overbye |first=Dennis |title=As Ranks of Goldilocks Planets Grow, Astronomers Consider What's Next |url=https://www.nytimes.com/2015/01/07/science/space/as-ranks-of-goldilocks-planets-grow-astronomers-consider-whats-next.html |date= 6 януари 2015 |work=The New York Times |accessdate= 6 януари 2015}}</ref> Повечето открити такива планети са по-големи от Земята, тъй като те са просто по-лесни за откриване. През ноември 2013 г. астрономи докладват, че според данни от ''[[Кеплер (телескоп)|Кеплер]]'', вероятно съществуват около 40 милиарда [[екзопланети]] с размера на Земята, орбитиращи в обитаемите зони на слънцеподобни звезди и [[Червено джудже|червени джуджета]] в [[Млечния път]].<ref name="NYT-20131104">{{cite news |last=Overbye |first=Dennis|title=Far-Off Planets Like the Earth Dot the Galaxy|url=https://www.nytimes.com/2013/11/05/science/cosmic-census-finds-billions-of-planets-that-could-be-like-earth.html |date= 4 ноември 2013 |work=The New York Times |accessdate= 5 ноември 2013}}</ref><ref name="PNAS-20131031">{{cite journal|last1=Petigura |first1=Eric A.|last2=Howard |first2=Andrew W. |last3=Marcy |first3=Geoffrey W.|title=Prevalence of Earth-size planets orbiting Sun-like stars|url=http://www.pnas.org/content/early/2013/10/31/1319909110 |date= 31 октомври 2013|journal=Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America|doi=10.1073/pnas.1319909110 |accessdate= 5 ноември 2013 |arxiv = 1311.6806 |bibcode = 2013PNAS..11019273P |volume=110 |issue=48|pages=19273 – 19278 |pmid=24191033 |pmc=3845182}}</ref> [[Проксима Кентавър b]], намираща се на 4,2 [[светлинни години]] от Земята в съзвездието [[Кентавър (съзвездие)|Кентавър]] е най-близката известна екзопланета на орбита в обитаемата зона на звездата си.<ref name="Planet-Alpha-Centauri">{{cite journal |last=Anglada-Escudé |first=Guillem |display-authors=etal |title=A terrestrial planet candidate in a temperate orbit around Proxima Centauri |year=2016 |journal=Nature |volume=536 |issue=7617 |pages=437 – 440 |doi=10.1038/nature19106 |pmid=27558064 |arxiv=1609.03449 |bibcode=2016Natur.536..437A}}</ref> Обитаемата зона е от особен интерес във възникващата област на изследвания за обитаемостта на естествените спътници, тъй като спътниците с голяма маса в обитаемата зона могат да се окажат повече от самите планети.<ref name="Schirber 2009-10-26">{{cite web |last=Schirber |first=Michael |title=Detecting Life-Friendly Moons |url=http://www.astrobio.net/exclusive/3291/detecting-life-friendly-moons |date=26 октомври 2009 |work=Astrobiology Magazine |agency=NASA |accessdate=9 май 2013}}</ref> С течение на времето, концепцията на „обитаемата зона“ започва да се оспорва като първичен критерий за живот.<ref name="Review 2009">{{cite journal |title=What makes a planet habitable? |journal=The Astronomy and Astrophysics Review |year=2009 |last=Lammer |first=H. |last2=Bredehöft |first2=J. H. |last3=Coustenis |first3=A. |last4=Khodachenko |first4=M. L. |volume=17 |issue=2 |pages=181 – 249 |doi=10.1007/s00159-009-0019-z |url=http://veilnebula.jorgejohnson.me/uploads/3/5/8/7/3587678/lammer_et_al_2009_astron_astro_rev-4.pdf |accessdate=2016-05-03 |bibcode=2009A&ARv..17..181L |display-authors=etal |url-status=dead |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160602235333/http://veilnebula.jorgejohnson.me/uploads/3/5/8/7/3587678/lammer_et_al_2009_astron_astro_rev-4.pdf |archivedate=2 юни 2016}}</ref> С откриването на доказателства за наличието на течна вода извън Земята, започва да се смята, че значителни количества течна вода се намират извън обитаемата зона. Идеята за наличие на биосфера от земен тип дълбоко под повърхността, която може да съществува независимо от енергита, постъпваща от звездата вече е широко приета в астробиологията, предвид голямото количество течна вода, която присъства в [[Литосфера|литосферите]] и [[Астеносфера|астеносферите]] в Слънчевата система.<ref name="EdwardsBecker2012">{{cite journal|last1=Edwards|first1=Katrina J.|last2=Becker|first2=Keir|last3=Colwell|first3=Frederick|title=The Deep, Dark Energy Biosphere: Intraterrestrial Life on Earth|journal=Annual Review of Earth and Planetary Sciences|volume=40|issue=1|year=2012|pages=551 – 568|issn=0084–6597|doi=10.1146/annurev-earth-042711-105500|bibcode = 2012AREPS..40..551E}}</ref> Поддържана от други енергийни източници, като например [[приливно нагряване|приливното нагряване]] - нагряването, предизвикано от вътрешно триене вследствие на [[Приливна сила|приливната сила]]<ref name="Cowen2008">{{cite news |first=Ron |last=Cowen |title=A Shifty Moon |url=http://www.sciencenews.org/view/generic/id/32135/title/A_shifty_moon |work=Science News |date=7 юни 2008 |access-date=2019-12-11 |archive-date=2011-11-04 |archive-url=https://web.archive.org/web/20111104175610/http://www.sciencenews.org/view/generic/id/32135/title/A_shifty_moon }}</ref><ref name="Bryner, Jeanna">{{cite news|url=http://www.space.com/scienceastronomy/090624-enceladus-ocean.html |title=Ocean Hidden Inside Saturn's Moon |work=Space.com |date=24 юни 2009 |author=Bryner, Jeanna |accessdate=22 април 2013 |agency=TechMediaNetwork}}</ref> или [[радиоактивен разпад]]<ref name="AbbotSwitzer2011">{{cite journal| last1=Abbot|first1=D. S.|last2=Switzer|first2=E. R.| title=The Steppenwolf: A Proposal for a Habitable Planet in Interstellar Space| journal=The Astrophysical Journal| volume=735| issue=2| date=2011| pages=L27| doi=10.1088/2041 – 8205/735/2/L27|arxiv = 1102.1108 |bibcode = 2011ApJ...735L..27A}}</ref>, течна вода се среща дори на [[Междузвездна планета|междузвездни планети]] и на техните спътници.<ref name=physcisarxivlab-2011>{{cite news |url=http://www.technologyreview.com/view/422659/rogue-planets-could-harbor-life-in-interstellar-space-say-astrobiologists/ |title=Rogue Planets Could Harbor Life in Interstellar Space, Say Astrobiologists |work=MIT Technology Review |date=9 февруари 2011 |agency=MIT Technology Review |accessdate=24 юни 2013 |archive-date=2015-10-07 |archive-url=https://web.archive.org/web/20151007173209/http://www.technologyreview.com/view/422659/rogue-planets-could-harbor-life-in-interstellar-space-say-astrobiologists/ }}</ref> Освен това течна вода може да съществува в широки граници на температура и налягане като разтвор (например с [[морска сол]] на Земята), благодарение на различните ѝ [[колигативни свойства]]. == Обитаема зона на звезда == Границите на обитаемата зона се установяват въз основа на нужните условия за наличие на течна вода на планетите, разположени в нея, тъй като тя е необходим разтворител в много биохимични реакции. Отвъд външната граница на обитаемата зона планетата не получава достатъчно слънчеви лъчи, за да компенсира радиационните загуби и температурата ѝ би паднала под точката на замръзване на водата. Планета, разположена по-близо до светилото от вътрешната граница на обитаемата зона, би била прекомерно нагрята от лъчението, в резултат на което водата би се изпарила. Разстоянието до звездата, където явлението на течна вода е възможно, се изчислява спрямо размера и [[светимост]]та на звездата. Центърът на обитаемата зона около дадена звезда се намира чрез уравнението: : <math>d_{au} = \sqrt {L_{star}/L_{sun}}</math>, където: :: <math>d_{au}</math> е средният радиус на обитаемата зона в [[астрономически единици]]; :: <math>L_{star}</math> е болометричният показател (светимостта) на звездата; :: <math>L_{sun}</math> е болометричният показател (светимостта) на Слънцето. Що се отнася до Слънчевата система, съществуват различни оценки за това докъде се простира обитаемата зона в нея. == Галактическа обитаема зона == Съображенията, че местоположението на [[планетарна система]], намираща се в рамките на [[галактика]], трябва да оказва влияние върху развитието на живот, са довели до концепцията за т.нар. „галактическа обитаема зона“. Тя е развита през 1995 г. Гийермо Гонзалес, въпреки оспорването ѝ.<ref>{{cite journal|author=Nikos Prantzos.|title=On the „Galactic Habitable Zone“|url=https://link.springer.com/article/10.1007%2Fs11214-007-9236-9|journal=Space Science Reviews|year=2008|volume=135|number=1 – 4|page=313 – 332|doi=10.1007/s11214-007-9236-9|issn=1572–9672|arxiv=astro-ph/0612316}}</ref> Галактическата обитаема зона представлява пръстенообразна област, намираща се в плоскостта на [[галактически диск|галактическия диск]]. По текущи оценки, обитаемата зона на Млечния път се намира на 7 – 9 [[парсек]]а от [[Галактичен център|центъра на галактиката]], като с времето се разширява и включва звезди на възраст от 4 до 8 милиарда години. От тях около 75% са по-стари от Слънцето.<ref>{{cite journal| |author=Charles H. Lineweaver, Yeshe Fenner, Brad K. Gibson.|title=The Galactic Habitable Zone and the Age Distribution of Complex Life in the Milky Way|url=http://www.sciencemag.org/content/303/5654/59|journal=Science|year=2004|volume=303|number=5654|page=59 – 62|doi=10.1126/science.1092322|issn=0036–8075|arxiv=astro-ph/0401024}}</ref> През 2008 г. група учени публикува резултатите от проведена обширна [[компютърна симулация]],<ref>{{cite journal|author=Rok Roškar, Victor P. Debattista, Thomas R. Quinn, Gregory S. Stinson, and James Wadsley.|title=Riding the Spiral Waves: Implications of Stellar Migration for the Properties of Galactic Disks|url=http://iopscience.iop.org/1538-4357/684/2/L79/|journal=The Astrophysical Journal|year=2008|volume=684|number=2|page=L79—L82|doi=10.1086/527546|issn=0004-637X|arxiv=0808.0206}}</ref> според която поне в галактиките, подобни на Млечния път, слънцеподобните звезди могат да се придвижват на големи разстояния. Това противоречи на идеята, че някои зони в галактиките са по-пригодни за живот, отколкото други.<ref>{{cite web|url = http://newswise.com/articles/view/544325/|title = Immigrant Sun: Our Star Could be Far from Where It Started in Milky Way|date = 15 септември 2008|publisher = Newswise.com|accessdate = 24 януари 2013|archiveurl = https://www.webcitation.org/6E80pEuYO?url=http://newswise.com/articles/view/544325/|archivedate = 2 февруари 2013}}</ref><ref>{{cite web|url = https://www.newscientist.com/article/mg21228411.500-earths-wild-ride-our-voyage-through-the-milky-way.html?full=true|title = Earth's wild ride: Our voyage through the Milky Way|author = Stephen Battersby.|date = 5 декември 2011|publisher = New Scientist|accessdate = 24 януари 2013|archiveurl = https://www.webcitation.org/6E80psfl3?url=http://www.newscientist.com/article/mg21228411.500-earths-wild-ride-our-voyage-through-the-milky-way.html?full=true|archivedate = 2 февруари 2013}}</ref> == Източници == <references/> [[Категория:Извънземен живот]] [[Категория:Хипотези]] d1pregd52yjudzl33rj7pj9iwvhtp1n 0 737176 12435396 10925782 2024-12-09T01:39:27Z InternetArchiveBot 282151 Add 1 book for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435396 wikitext text/x-wiki [[Файл:Protoplanetary Disk Simulated Spiral Arm vs Observational Data.jpg|мини|upright|Протопланетарен диск.]] [[Файл:Protoplanetary disk HH-30.jpg|мини|upright|Протопланетарен диск в съзвездието [[Бик (съзвездие)|Бик]] с [[релативистична струя]].]] '''Протопланетарен диск''' е въртящ се [[околозвезден диск]] от гъст газ и прах около [[Звездна еволюция|новообразувана звезда]], [[звезда от тип Т Телец]] или [[звезда на Хербиг Ae/Be]], от който впоследствие се образуват [[планети]]. Протопланетарният диск може да се счита и за [[акреционен диск]] на самата звезда, тъй като газ и друг материал може да изпада от вътрешния ръб на диска към повърхността на звездата. Процесът не бива да се бърка с процеса на [[акреция]], чрез който се образуват самите процеси. През юли 2018 г. е докладвано първото потвърдено изображение на протопланетарен диск, съдържащ зараждащатa се [[екзопланета]] [[PDS 70b]].<ref name="EA-20180702">{{cite web |author=Staff |title=First confirmed image of newborn planet caught with ESO's VLT – Spectrum reveals cloudy atmosphere |url=https://www.eurekalert.org/pub_releases/2018-07/e-fci062918.php |date=2 юли 2018 |work=EurekAlert! |accessdate=2 юли 2018 }}</ref><ref name="ESO-20180629">{{cite web |author=Müller, a.|display-authors=etal|title=Orbital and atmospheric characterization of the planet within the gap of the PDS 70 transition disk |url=http://www.eso.org/public/archives/releases/sciencepapers/eso1821/eso1821b.pdf |format=PDF |work=ESO |accessdate=2 юли 2018 }}</ref><ref name="ESO-20180630">{{cite web |author=Keppler, M.|display-authors=etal|title=Discovery of a planetary-mass companion within the gap of the transition disk around PDS 70 |url=http://www.eso.org/public/archives/releases/sciencepapers/eso1821/eso1821a.pdf |format=PDF |work=ESO |accessdate=2 юли 2018 }}</ref> == Образуване == [[Протозвезда|Протозвездите]] се образуват от [[Молекулярен облак|молекулярни облаци]], съставени главно от молекулярен [[водород]]. Когато част от молекулярен облак достигне критичен размер, [[гравитационна неустойчивост|маса]] или плътност, тя претърпява колапс под собствената си гравитация. Докато този свиващ се облак става все по-плътен, произволното движение на газовете в облака определя посоката на [[Момент на импулса|момента на импулса]] му. Запазването на момента на импулса кара въртенето да нараства, а радиусът на облака да се смалява. Това въртене кара облака да се сплеска до формата на диск. Това настъпва, защото центростремителната сила от орбиталното движение устоява на гравитационното дърпане на звездата само в радиална посока, но облакът може да търпи колапс във вертикална посока. Резултатът от това е образуването на тънък диск, поддържан от налягането на газа във вертикална посока.<ref>{{cite journal|title=Accretion discs in astrophysics|author=Pringle, J.E.|date=1981|journal=Annual Review of Astronomy and Astrophysics|volume=19|pages=137 – 162|bibcode=1981ARA&A..19..137P|doi=10.1146/annurev.aa.19.090181.001033}}</ref> Първоначалният колапс отнема около {{nowrap|100 000}} години. След този етап звездата достига повърхностна температура, сходно с тази на звезда от [[главна последователност]] и става по-видима. Акрецията на газ върху звездата продължава в течение на още 10 милиона години,<ref>{{cite journal | bibcode=2004ApJ...612..496M | author=Mamajek, E.E. | author2=Meyer, M.R. | author3=Hinz, P.M. | author4=Hoffmann, W.F. | author5=Cohen, M. | author6=Hora, J.L. | last-author-amp=yes | title= Constraining the Lifetime of Circumstellar Disks in the Terrestrial Planet Zone: A Mid-Infrared Survey of the 30 Myr old Tucana-Horologium Association | journal= The Astrophysical Journal|volume=612 | issue=1 | date=2004 | pages= 496 – 510 | doi= 10.1086/422550 | ref=harv |arxiv = astro-ph/0405271 }}</ref> преди дискът да изчезне напълно, вероятно изхвърлен от [[Звезден вятър|звездния вятър]] на младата звезда. Най-старият открит протопланетарен диск е на 25 милиона години.<ref>{{cite journal | bibcode=2005ApJ...621L..65W | author=White, R.J. | author2=Hillenbrand, L.A. | last-author-amp=yes| title= A Long-lived Accretion Disk around a Lithium-depleted Binary T Tauri Star | journal= The Astrophysical Journal|volume=621 | issue=1 | date=2005 | pages= L65–L68| doi= 10.1086/428752 | ref=harv |arxiv = astro-ph/0501307 }}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.universetoday.com/10795/audio-planetary-disk-that-refuses-to-grow-up/|title=Planetary Disk That Refuses to Grow Up (Interview with Lee Hartmann about the discovery)|last1=Cain|first1=Fraser|last2=Hartmann|first2=Lee|publisher=Universe Today|date=3 август 2005|accessdate=1 юни 2013}}</ref> Протопланетарните дискове са тънки структури, като обичайната им височина е много по-малка от радиуса им, а обичайната им маса е много по-малка от тази на звездата в центъра им.<ref>{{cite journal|last1=Armitage|first1=Philip J.|title=Dynamics of Protoplanetary Disks|journal=Annual Review of Astronomy and Astrophysics|date=2011|volume=49|pages=195 – 236|doi=10.1146/annurev-astro-081710-102521|arxiv = 1011.1496 |bibcode = 2011ARA&A..49..195A }}</ref> Протопланетарните дискове имат радиус, достигащ 1000 [[Астрономическа единица|au]], а най-вътрешната им част достига температура 1000 [[Келвин|K]]. Много често са придружавани от [[релативистична струя]]. Протопланетарни дискове са наблюдавани около няколко млади звезди в нашата галактика. Данните на телескопа ''[[Хъбъл (космически телескоп)|Хъбъл]]'' показват протопланетарни дискове в мъглявината [[Орион (мъглявина)|Орион]].<ref name="O'dellWong1996">{{cite journal|last1=O'dell|first1=C. R.|last2=Wong|first2=Kwan|title=Hubble Space Telescope Mapping of the Orion Nebula. I. A Survey of Stars and Compact Objects|journal=The Astronomical Journal|volume=111|year=1996|pages=846|issn=00046256|doi=10.1086/117832}}</ref> Масата на протопланетарния диск е съставена главно от газ, но наличието на прах и зърна играе важна роля в еволюцията му. Тези частици пазят средната равнина на диска от високоенергийното лъчение в космоса, което иначе създава магниторотационна неустойчивост.<ref>{{cite journal|last1=Balbus|first1=Steven A.|last2=Hawley|first2=John F.|title=A powerful local shear instability in weakly magnetized disks. I – Linear analysis. II – Nonlinear evolution|journal=Astrophysical Journal|date=1991|volume=376|pages=214 – 233|doi=10.1086/170270|bibcode=1991ApJ...376..214B}}</ref><ref name="Layered Accretion In T Tauri Disks">{{cite journal|last1=Gammie|first1=Charles|title=Layered Accretion In T Tauri Disks|url=https://archive.org/details/sim_astrophysical-journal_1996-01-20_457_1/page/n358|journal=Astrophysical Journal|date=1996|volume=457|page=355|doi=10.1086/176735|bibcode=1996ApJ...457..355G}}</ref> Счита се, че протопланетарните дискове включват турбулентна обвивка от [[плазма]] (активна зона), която обгражда широка област от неподвижен газ (мъртва зона).<ref name="Layered Accretion In T Tauri Disks"/> Мъртвата зона в средната равнина може да забави потока на материала през диска, което му пречи да достигне стабилно състояние. == Източници == <references/> [[Категория:Планетология]] r0x8vy5i99zrwnilzekanntywru35eo 0 737877 12435506 12239914 2024-12-09T08:22:25Z Пища Хуфнагел 119943 12435506 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Tim Parks | категория = писател | описание = | име-рождено = Тимъти Харолд Паркс | националност = {{ENG}},<br/>{{GBR}} | работил = [[писател]], [[поет]], [[драматург]], [[сценарист]], [[журналист]] | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = Джон Макдоуъл | период = 1985 – | жанрове = [[роман]], [[драма]], [[пътепис]], [[есе]] | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = „Loving Roger“ (1986)<br>„Europa“ (1997) | награди = „Съмърсет Моъм“ (1986)<br>John Llewellyn Rhys Prize (1986)<br>„Джон Флорио“ | повлиян = | повлиял = }} | баща = | майка = | брак = Рита Балдасари (1979–2012) | деца = 3 | подпис = | сайт = {{URL|https://timparks.com/}} }} '''Тим Паркс''' ({{lang|en|Tim Parks}}) английски [[преводач]], преподавател и [[писател]] на произведения в жанра драма, пътепис и документалистика. Писал е и под [[псевдоним]]а Джон Макдоуъл (''John MacDowell''). == Биография и творчество == Тимъти „Тим“ Харолд Паркс ({{lang|en|Timothy Harold Parks}}) е роден на 19 декември 1954 г. в Манчестър, Англия. Следва в [[Кеймбриджки университет|Кеймбриджкия]] и [[Харвардския университет]], където получава съответно бакалавърска и магистърска степен по изкуства. През 1979 г. се жени за Рита Балдасари, с която имат три деца. През 1981 г. се премества със семейството си в [[Италия]]. Първият му роман „Tongues of Flame“ (''Езици на пламъка'') е издаден през 1985 г. Превежда на английски произведения на [[Алберто Моравия]], [[Роберто Каласо]], [[Итало Калвино]], [[Николо Макиавели]], [[Флер Джаги]], [[Антонио Табуки]], [[Джулиана Тедески]] и др. Два пъти печели наградата „Джон Флорио“ за преводи от италиански. Превежда на италиански произведения на [[Вирджиния Улф]], [[Джеймс Джойс]], [[Дейвид Хърбърт Лорънс]], [[Самюъл Бекет]], [[Хенри Грийн]] и [[Барбара Пим]]. Работи като преподавател по литературен превод в Независимия университет за модерни езици в [[Милано]]. От 90-те години пише често есета, както за „London Review of Books“, така и за „The New York Review of Books“. Тим Паркс живее край [[Верона]]. == Произведения == === Самостоятелни романи === * Tongues of Flame (1985) * Loving Roger (1986) * Home Thoughts (1987) * Family Planning (1989) * Goodness (1991) * Shear (1993) * Europa (1997) * Destiny (1999) * Judge Savage (2003) * Rapids (2005) * Cleaver (2006) * Dreams of Rivers and Seas (2008) * The Server (2012) – издаден и като „''Sex Is Forbidden''“ * The Prince (2014) – с Николо Макиавели * Thomas and Mary (2016) * In Extremis (2017) === Серия „Морис Дъкуърт“ (''Morris Duckworth'') === # Juggling the Stars (1990) – издаден и като „''Cara Massimina''“ # Mimi's Ghost (2001) # Painting Death (2014) === Сборници === * Talking About It (2005) === Документалистика === * Italian Neighbours (1992) * An Italian Education (1995) * Italy (1997) – с Барбара Гризути Харисън и Матю Спендер * Translating Style (1997) * Adultery and Other Diversions (1998) * Hell and Back (2001) * A Season with Verona (2002) * Medici Money (2005) * The Fighter (2007) * Teach Us to Sit Still (2010)<br/>'''''Един скептик на средна възраст''' : болката като пътуване към себе си'', изд.: [[Кибеа (издателство)|ИК „Кибеа“]], София (2012), прев. Ирина Манушева * Italian Ways (2013) * Where I'm Reading From (2014) * A Literary Tour of Italy (2015) * A Survival Skill (2015) * Life and Work (2016) * Calm (2017) * Out of My Head (2018) * Pen in Hand (2019) * Italian Life (2020) === Екранизации === * 2013 Stille == Източници == <references /> * {{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/p/tim-parks/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“] * {{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/41773.Tim_Parks Биография и библиография] в „[[Goodreads]]“ * {{икона|en}} [https://timparks.com/ Биография в официалния сайт] * {{икона|en}} [https://literature.britishcouncil.org/writer/tim-parks Биография и библиография] в сайта на „[[Британския съвет]]” == Външни препратки == * {{Official website|https://timparks.com/}} на Тим Паркс * {{imdb name|5451033|Тим Паркс}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Паркс, Тим}} [[Категория:Английски романисти]] [[Категория:Английски пътеписци]] [[Категория:Английски есеисти]] [[Категория:Британски преводачи]] [[Категория:Възпитаници на Харвардския университет]] [[Категория:Възпитаници на Кеймбриджкия университет]] [[Категория:Родени в Манчестър]] 22o1ed19n1sz35em7aplp7i0mu0c3d3 0 740335 12435249 12030175 2024-12-08T20:15:37Z 37.63.9.197 Не е Правилно 12435249 wikitext text/x-wiki {{Улица | име = Васил Левски | тип = [[булевард]] | картинка = | картинка-описание = | карта-файл = | карта = България Велико Търново център | карта-описание = Местоположение във Велико Търново | начало-гео-ширина = 43.08223 | начало-гео-дължина = 25.63213 | край-гео-ширина = 43.07850 | край-гео-дължина = 25.62711 | град = [[Велико Търново]] | район = | дължина = | ширина = | пощ-код = | стари имена = | забележителности = }} '''„Васил Левски“''' е булевард в центъра на [[Велико Търново]].<ref>[ Иван Аврамов Съвременното градоустройство в България]</ref> Булевард през османското владичество е била крайградски черен път свързващ Търново със съседното селище Марино поле. В края на XVIII век, на улицата се нарежда [[калдъръм]]. През 30-те години е наричана „Булевард“.<ref>Л. Тонев Градоустройство в Народна Република България</ref> През това десетилетие на калдъръмената улица се построява ковачница и дърводелска работилница.<ref>Статия на д-р П. Хитров в „Общински вестник на Велико Търново“ от юли 1936 г. под заглавие „Благоустройство или разрушение“</ref> От там минава и първата градска автобусна линия за местността „Качица“. Северно от улицата се е простирала Търновската градска градина.<ref>Търново. Пътеводител 1958</ref> От средата на XX век улицата се именува „Васил Левски“. През 1958 година се построява паметник на [[Васил Левски]]. == Обекти == * Сграда на кооперативния съюз * Паметник „[[Майка България (Велико Търново)|Майка България]]“ * Сградата на Народната банка * [[Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“]] * Сградата на Общината * Съдебната палата == Източници == <references /> {{Портал|Транспорт|Велико Търново|България}} [[Категория:Улици във Велико Търново]] [[Категория:Обекти, наречени на Васил Левски]] dysdhh4g2qr9sczsz1fz6bpay2iktz5 12435359 12435249 2024-12-08T22:51:14Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/37.63.9.197|редакции на 37.63.9.197]] ([[User talk:37.63.9.197|б]].), към версия на Rene ot restoranta 12030175 wikitext text/x-wiki {{Улица | име = булевард „Васил Левски“ | тип = [[булевард]] | картинка = | картинка-описание = | карта-файл = | карта = България Велико Търново център | карта-описание = Местоположение във Велико Търново | начало-гео-ширина = 43.08223 | начало-гео-дължина = 25.63213 | край-гео-ширина = 43.07850 | край-гео-дължина = 25.62711 | град = [[Велико Търново]] | район = | дължина = | ширина = | пощ-код = | стари имена = | забележителности = }} '''„Васил Левски“''' е улица в центъра на [[Велико Търново]].<ref>[ Иван Аврамов Съвременното градоустройство в България]</ref> Улицата през османското владичество е била крайградски черен път свързващ Търново със съседното селище Марино поле. В края на XVIII век, на улицата се нарежда [[калдъръм]]. През 30-те години е наричана „Булевард“.<ref>Л. Тонев Градоустройство в Народна Република България</ref> През това десетилетие на калдъръмената улица се построява ковачница и дърводелска работилница.<ref>Статия на д-р П. Хитров в „Общински вестник на Велико Търново“ от юли 1936 г. под заглавие „Благоустройство или разрушение“</ref> От там минава и първата градска автобусна линия за местността „Качица“. Северно от улицата се е простирала Търновската градска градина.<ref>Търново. Пътеводител 1958</ref> От средата на XX век улицата се именува „Васил Левски“. През 1958 година се построява паметник на [[Васил Левски]]. == Обекти == * Сграда на кооперативния съюз * Паметник „[[Майка България (Велико Търново)|Майка България]]“ * Сградата на Народната банка * [[Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“]] * Сградата на Общината * Съдебната палата == Източници == <references /> {{Портал|Транспорт|Велико Търново|България}} [[Категория:Улици във Велико Търново]] [[Категория:Обекти, наречени на Васил Левски]] fdzslxcua7cwnt64o9gkv4vgmxjnifx 3 746733 12434869 12434770 2024-12-08T13:50:09Z Niki Yooff 24726 /* Използване на ft, вместо около */ Отговор 12434869 wikitext text/x-wiki {{Архиви2}} == [[Чернова:Гръмотевичните котки: Тътен!|Гръмотевичните котки: Тътен!]] == Карбонаро, да знаеш, че съм поправил статията за анимационния сериал на [[Уорнър Брос Анимейшън]] - „[[Чернова:Гръмотевичните котки: Тътен!|Гръмотевичните котки: Тътен!]]“, както и на анимационния филм по [[Картун Нетуърк]] - „[[Бен 10 срещу Вселената: Филмът]]“, създадени неправилно от нерегистрирания потребител. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 17:32, 16 януари 2024 (UTC) == [[Клети създания]] == Карбонаро, днес гледах филма „[[Клети създания]]“ и беше много странен. Извинявам се за закъснението, но все пак съм създал тази статия и затова си поправих правописните грешки. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:29, 22 януари 2024 (UTC) == Thank you for being a medical contributors! == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> {| style="background-color: #fdffe7; border: 1px solid #fceb92;" |rowspan="2" style="vertical-align: middle; padding: 5px;" | [[File:Wiki Project Med Foundation logo.svg|130px]] |style="font-size: x-large; padding: 3px 3px 0 3px; height: 1.5em;" |'''The 2023 Cure Award''' |- | style="vertical-align: middle; padding: 3px;" |In 2023 you '''[https://mdwiki.org/wiki/WikiProjectMed:WikiProject_Medicine/Stats/Top_medical_editors_2023_(all) were one of the top medical editors in your language]'''. Thank you from [[m:WikiProject_Med|Wiki Project Med]] for helping bring free, complete, accurate, up-to-date health information to the public. We really appreciate you and the vital work you do! Wiki Project Med Foundation is a [[meta:Wikimedia_thematic_organizations|thematic organization]] whose mission is to improve our health content. '''[https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSdWfjVFbDO4ji-_qn2SsAgdCflhcOZychLnr1JUacsPaBr1eA/viewform Consider joining for 2024]''', there are no associated costs. Additionally one of our primary efforts revolves around translation of health content. We invite you to '''[https://mdwiki.toolforge.org/Translation_Dashboard/index.php try our new workflow]''' if you have not already. Our dashboard automatically [https://mdwiki.toolforge.org/Translation_Dashboard/leaderboard.php collects statistics] of your efforts and we are working on [https://mdwiki.toolforge.org/fixwikirefs.php tools to automatically improve formating]. |} Thanks again :-) -- [https://mdwiki.org/wiki/User:Doc_James <span style="color:#0000f1">'''Doc James'''</span>] along with the rest of the team at '''[[m:WikiProject_Med|Wiki Project Med Foundation]]''' 22:25, 3 февруари 2024 (UTC) </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Doc James@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/Top_Other_Language_Editors_2023&oldid=26173705 --> == Умейски Университет == Здравейте, не мисля, че сте прав за термина "Умейски университет". Според мен би трябвало да се придържаме към "Университет Умео", понеже така е наречен от специализирания институт на БАН в цитираното съобщение за лекцията на проф. Лучия Минчева-Нилсон. Но, възможно е да се каже Университета на Умео. Например, бихте ли превели Ulm University ( https://www.usnews.com/education/best-global-universities/ulm-university-502475) като Улмейски университет? Може да се преведе като Университет на Улм, но Улмейски? Както и да е, оставям на Вас да прецените. Поздрави! [[Специални:Приноси/199.38.210.85|199.38.210.85]] 00:55, 17 февруари 2024 (UTC) Хм, много интересно. Същото айпи, което призоваваше: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9B%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%8F_%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%9D%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BE%D0%BD&diff=prev&oldid=12133353 „Защо да не си представите възможността аз да съм авторът и на цитираното съобщение, и на първоначалната версия на статията в Уикипедия :-)“], сега се отказва от потенциалното си авторство и го приписва на „специализирания институт на БАН“. Кога как е изгодно. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 09:52, 17 февруари 2024 (UTC) O, междувременно айпито декларирало, че то е авторът: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9B%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%8F_%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%9D%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BE%D0%BD&diff=prev&oldid=12138452 „аз съм автор на оригиналния текст от цитираното съобщение“]. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 10:31, 17 февруари 2024 (UTC) :Здравейте, приемам забележката Ви. Доста се чудих, преди да сменя наименованието. Това с университетите не е проблем от вчера. '''Университет Умео''' изглежда неправилно, защото '''Умео''' е приложение в рамките на словосъчетание (ОПРБЕ, с. 98). От друга страна пък, имаме регламентирани изписвания като [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pri-imena-na-topografski-obekti-yazoviri-mestnosti-kurortni-kompleksi-letishcha-magistrali-i-dr-10/917 аерогара София] и [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pri-nazvaniya-na-administrativni-podrazdeleniya-direktsii-katedri-i-tn-7/359 Радио Ватикана]. :'''Умейски университет''' ми се стори разумен вариант, подобно на '''Софийски университет'''. Друг вариант, както предложихте, е '''Университет на Умео'''. Честно казано, не знам. Ще поставя въпроса в беседата на статията. Благодаря за ангажираността. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:11, 17 февруари 2024 (UTC) == [[Twisters]] == Карбонаро, извинявай, че те безпокоя, но след като създадох статия за предстоящия филм „[[Twisters|Туистърс]]“, и го премести като чернова, защото смяташе, че съм направил машинни и неразбираеми преводи, и затова оставих съобщение на [[Чернова беседа:Twisters|беседата]], и затова те моля да ми дадеш разрешение да сменя оригиналното заглавие с българското заглавие „Туистърс“, защото докато си пуснах трейлъра, усещах, че българското заглавие е същото като в оригиналното. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:34, 5 март 2024 (UTC) == Параметри в шаблони == Здравей, не съм много убеден, че някои от параметрите (тези, които не са съществителни имена например) трябва да са с малки букви. Гледайки как изглежда [[Шаблон:Музикална група|шаблонът]], такива указания никъде няма, дори напротив, всички параметри започват с главна буква. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 14:36, 21 март 2024 (UTC) :Беше само предложение. Имената на лейбълите, групите, градовете и други да останат с главна буква, а жанровете например да са с малка? Не ти ли харесва идеята? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:38, 21 март 2024 (UTC) ::Принципно не ми харесва, но това няма особено значение ако приемем да бъдат с малка. Въпросът е кой ще го вземе това решение и струва ли си да занимаваме общността като цяло с този казус. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 14:44, 21 март 2024 (UTC) :::Не. Можем да приемем казуса за приключен. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:46, 21 март 2024 (UTC) == Въпрос за Тадей Погачар == Здравей, @[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]]! Видях в коментар, че си писал ''защо с главна буква'' - така беше написано в източника и така го копирах. Грешка ли съм направил? [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 10:29, 26 март 2024 (UTC) :Здравей, @[[Потребител:PirinP|PirinP]]. Не, просто съм коментирал промените, които съм направил. Освен ако няма някаква основателна причина да е с главна буква, по всички правила трябва да е с малка. Извинявай, че съм те занимавал с дреболии. Продължавай с качествените статии и успех в състезанието! [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:32, 26 март 2024 (UTC) ::А няма проблем, още се уча и като не знае човек, по-добре да пита. Благодаря! [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 16:34, 26 март 2024 (UTC) == Помощ с метлата == Здравей, можеш ли да минеш с метлата през тази статия - [[България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)]]? Моите възможности откъм пълен/кратък член мисля, че са на адекватно ниво и не би следвало да има грешки в тази посока, но откъм запетайки знам, че понякога прекалявам. Имам нужда от помощта ти, понеже тази година се навършват 30 години от срещата и ще се опитам отново да убедя колегите, че е на нужното ниво за избрана, въпреки, че избирането ѝ предната година се провали по-скоро заради липсата интерес. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 15:04, 6 април 2024 (UTC) :{{пинг|Станислав Николаев}} Няма проблем, ще се заема. [[Файл:Noto Emoji v2.034 1f602.svg|20п]] Благодаря за доверието. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:17, 6 април 2024 (UTC) ::Благодаря, но нали прякорите не се членуват с пълен член, в тази връзка, Бундестима защо да се променя? <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:16, 7 април 2024 (UTC) :::За това не съм съвсем сигурен. Правилото е доста хлъзгаво и не знам как трябва да се тълкува. Ето [https://kaksepishe.com/apostola/ тук] например пише, че всички прякори от мъжки род трябва да се пишат с кратък член. Има доста широко използване „Бундестимът“ ([https://www.24chasa.bg/sport/article/17456843], [https://bnr.bg/post/101890241/bundestima-na-nagelsman-pochna-podgotovka], [https://www.bgonair.bg/a/7-sport/339411-germaniya-nadvi-frantsiya-bundestimat-vkara-oshte-v-parvite-sekundi]), но както знаем, медиите не са авторитет по отношение на правописа. :::Склонен съм да приема всякакви предложения. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:10, 7 април 2024 (UTC) ::::Мерси за помощта. Иначе, мисля да се спрем на Световно с главна буква, относно Бундестима, аз досега съм знаел, че щом е прякор, то не го членуваме, но от друга страна кое е прякор? Може би да пиша на Езикови справки? <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 05:58, 8 април 2024 (UTC) :::::Например „Победата за България изпраща футболистите на исторически първи полуфинал на световно първенство“. Тук се говори за световно първенство, като цяло, а не конкретно за Световното първенство от '94-та. :::::Колебая се, защото оприличавам казуса със съществителните [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/nazvaniya-na-administrativni-edinitsi-institutsii-organizatsii-trgovski-obekti-10/354 „община“], [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/imena-na-geografski-obekti-i-geopoliticheski-ponyatiya-toponimi-7/1454 „земя“], [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/drugi-sluchai-sobstveno-ili-naritsatelno-ime-4/1887 „вселена“], [https://kaksepishe.com/bog-glavna-bukva/ „бог“] и словосъчетанието [https://kaksepishe.com/articles/ot-utre-pravopisat-e-olimpiada/ „олимпийски игри“]. :::::За „Бундестима“ наистина не знам. Логично е да е с кратък член, ако е прякор, но нали не е прякор на човек. При това положение трябва ли да запазим кавичките, или трябва да отпаднат? Лично аз не бих имал претенции, стига да е еднакво в цялата статия. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:39, 8 април 2024 (UTC) ::::::Нека изпратя на Езикови справки имейл по въпроса и ще върна информация те какво мисля по въпроса. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:46, 8 април 2024 (UTC) Привет, от Службата за езикови справки и консултации бяха така любезни и отговориха на поставения от мен въпрос: {{цитат|Здравейте, Прякорите са само за лица. Бундестим не е прякор, а друго название на футболния отбор на Германия и се членува по общите правила, т.е. с пълен или кратък член, когато се използва в изречение. Не се поставя в кавички, защото не е официалното название на отбора. |}} Казусът изглежда решен, ще отразя нужните промени. Питах ги и за кавичките, там нещата също следва да са ясни защо не трябва да е в кавички. --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:24, 9 април 2024 (UTC) :Ей, супер! [[Файл:Noto Emoji v2.034 1f601.svg|20п]] А за „световно първенство“ не ги ли пита? Ако си пропуснал, недей. Радвам се, че помогнах. Пак ще я прегледам накрая. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:22, 9 април 2024 (UTC) ::Аз днес направих някои промени и съкратих някои неща, предполагам може и още за да се намали обема, но не знам дали и кога ще го направя, тоест можеш да я прегледаш. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 07:49, 9 април 2024 (UTC) :::За да е избрана, не е ли препоръчително да е по-обемна? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:50, 9 април 2024 (UTC) ::::Няма такива изисквания, по-скоро достатъчно изчерпателна. Уикипедия не може и не следва да побира всичко по дадена тема. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:36, 9 април 2024 (UTC) == [[България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)]] == Здравей отново. Статията е вече в шаблон текущи съобщения и в случай, че искаш нещо да отбележиш по темата, моля те да го направиш. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 13:24, 10 април 2024 (UTC) == Римейк на Смелата Ваяна == [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], не съм виновен, че съм създал статия за игралния римейк на „Смелата Ваяна“, който ще излезе след 2 години. Добре де, признавам си, че съм направил правописни грешки или машинни преводи, но винаги съм чел в новините как бе одобрен проекта. И затова те моля да го върнеш в основна! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 17:06, 15 април 2024 (UTC) [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], поправих си правописните грешки за създадената от мен статия за [[Чернова:Смелата Ваяна (филм, 2026)|игралния римейк на „Смелата Ваяна“]], който ще излезе през 2026 г. Сега те моля да ми я върнеш към основната, защото тази статия е важна, и когато излезе нещо ново, трябва да добавя повече информация! Ако няма да преместиш статията за Ваяна към основна, повече няма да говоря с теб! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 05:31, 15 април 2024 (UTC) :Няма да преместя аз статията към основна, защото Уикипедия ми забранява да премествам статии, които са отбелязани като чернови. Ти си този, който трябва да ми върне статията ми към основна! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 17:11, 1 юли 2024 (UTC) ::Само не ми казвай, че пак съм правил правописни грешки, машинни преводи и лоши синтаксиси! Напротив, трудех се, стараех се, но ти не ми вярваш! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 17:21, 1 юли 2024 (UTC) == Редакции в Ас (тенис) == Благодаря за редакциите в [[Ас (тенис)]], ама "правописни и пунктуационни грешки" заради един объркан непълен член и една запетайка?... Малко е прекалено, не мислите ли? :/ [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 11:01, 19 април 2024 (UTC) :Здравей, {{пинг|PirinP|p=}}. В никакъв случай не съм искал да те засегна. Ако така е станало, моля те, приеми моите извинения. Какво точно те притеснява, че съм написал „правописни и пунктуационни грешки“ ли? Понеже имахме подобен предишен разговор относно „[[Тадей Погачар]]“, ми се струва уместно да спомена, че в резюметата обикновено се пише какви промени е направил някой в статията, например: :* „замяна на дефис с тире“; :* „естетични промени“; :* „премахване на вандализъм“. :Макар това да не е задължително, помага, когато след време някой друг преглежда историята на статията и иска да разбере в какво се е състоял нечий принос. :Или може би малко те дразни това, че ''някой друг минава след теб и прави корекции''. :Във всеки един случай искам да знаеш, че работата ти е чудесна. Никой не те е критикувал или нещо подобно. Проектът е такъв, че хиляди участници (наричани ''[[Уикипедия:Уикипедианци|уикипедианци]]'') създават и обогатяват съдържанието, изчистват някои пропуски и добавят [[Уикипедия:Шаблони|шаблони]]. :Това, че някой е редактирал твоя статия или е оставил лаконично резюме, не означава, че това е коментар към теб, а просто е описано какво е свършил в статията. :Още веднъж благодаря за приносите ти и се чувствай свободен да потърсиш мен или когото и да е друг колега, ако имаш нужда от помощ. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:28, 19 април 2024 (UTC) ::Не, не, как ще е проблем - като има грешки (и съм бил кьорав да си ги видя сам), очевидно, че трябва да се оправят; просто "правописни и пунктуационни грешки" ми се стори малко силно, все едно е било пълно с такива и едва ли не статията е неграмотно написана. Но разбирам, няма да обръщам толкова внимание на резюметата; още се уча :). Спорна работа! [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 13:34, 19 април 2024 (UTC) :::Дано да не съм те обидил наистина. Ще се постарая да съм по-конкретен, например „две запетаи и едно тире“, както, между другото, прави „[[Уикипедия:Съветник|Съветникът]]“. Това е инструмент, който проверява за често срещани синтактични грешки. Можеш да го използваш, ако искаш. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:42, 19 април 2024 (UTC) ::::Няма проблем, наистина, то аз не съм бил наясно! Благодаря за съвета за "Съветника", ще го разгледам задължително. Работи ли на Chrome? [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 13:48, 19 април 2024 (UTC) :::::Да, на всички модерни браузъри би трябвало да работи без проблем. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-gadgets|настройките]] можеш да откриеш още интересни джаджи. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:23, 19 април 2024 (UTC) == Кавичките == Колега, доскоро май имаше дебати за това какви са приетите тук кавички, така че в духа на разбиратевството трябва да си върнете кавичките в собствената реакция. Софтуерът на енциклопедията прави това само с едно-две цъкания на предложените корекции. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 09:22, 11 май 2024 (UTC) Това май не е единствно явление. Софтуерът, а следователно и правилата изискват „“. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 09:40, 11 май 2024 (UTC) :[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], цитатите трябва да са възпроизведени вярно ([[Уикипедия:Стил#Цитати]]). Не е редно да се коригират грешки, да се променят пунктуационни знаци и др. Обсъждания е имало точно за това – преправи се „Съветникът“, за да игнорира цитатите ([[Специални:PermaLink/12022284#Деактивиране на „Съветника“ – проучване]]), отделно много уикипедианци освен мен са изказвали мнение, че в текст на чужд език не важат правилата на българския език ([[Специални:Diff/11466641]], [[Специални:Diff/11820360]]). Като цяло, консенсусът е да се предава в оригинал и те моля да спазваш това. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:45, 11 май 2024 (UTC) ::Колега, що не изпробваш съветника? Други колеги също са правели таква корекции вместо мен по времето, когато още не задълбавах толкова в детайлите. Оправи, моля проблемата в знак на признание на труда на съставителя на статията. Като гледам обаче май е най-добре да бъат допускани и текстове на чужди езици. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 09:55, 11 май 2024 (UTC) :::Аз ползвам „Съветника“ и той не променя съдържанието между <nowiki><ref></nowiki> тагове. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:38, 11 май 2024 (UTC) == Тед Хейс == [[Тед Хейс]] Колега, защо ме карае да обикалям страниците, за които няма описания в други уикита? Между другото трябва ли се чака появата на палатковите квартали и свързаните с тях активисти да се настанят в центъра на София, за да се признаят за значими? [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 08:13, 15 май 2024 (UTC) == [[Злосторница]] == [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], защо постоянно ме смяташ за лош редактор и че не мога да пиша правилно в статиите на филми и сериали, които създавам? Добре де, малко съм сгрешил, но се постарах! Превеждах на английски с ума си, вместо с Google Translate! Моля те, не можеш да ми го причиниш! Не съм виновен, че съм направил грешки в статиите! Моля те, недей да ми преместваш статиите като чернова, защото постоянно се отчайвам или разсейвам и не знам какво да правя! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 14:49, 18 май 2024 (UTC) :Ще ми върнеш ли статията ми към втората част на Злосторница към основна или не? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:42, 18 май 2024 (UTC) ::Много ти благодаря! Другия път не прави така, защото ме ядосваш! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 18:09, 18 май 2024 (UTC) == [[Анатолий Божинов]] == Не мога да повярвам, че искат да ми изтрият статията за актьора и режисьор на дублажи [[Анатолий Божинов]], чиято статия създадох и затова гласувах против изтриването. Какво съм аз виновен? Грешки ли съм правил? Лоши синтаксиси ли съм сторил? Речта ли ми е отвратителна? Походката ли ми е позорна? Срам ли съм за енциклопедията? Изгнаник ли ще бъда, когато бъда блокирван? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 04:23, 5 юни 2024 (UTC) :Не мисля, че проблемът е в теб. [[Потребител:Nk|Nk]] е посочил мотивите си за изтриването и всеки от нас има правото да е съгласен или не с тях. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:35, 5 юни 2024 (UTC) ::Значи Анатолий Божинов ще остане без статия завинаги и никой няма да я създаде? Аз ли съм виновен за нещо, което съм създал и после да не ми го одобрят? Вандал ли съм, че да вредя на енциклопедията? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 08:18, 5 юни 2024 (UTC) :: Какво ще направят с мен? Ще ми изтрият всичко, което съм правил и после ще ме изгонят, за да ме блокират? Не знаеш ли, че съм отчаян и ме боли всичко, което съм загубил? Не съм лош редактор! Не съм мошеник! Това са моите изповеди, които споделям. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 08:18, 5 юни 2024 (UTC) Не трябваше да връщаш хиперлинковете на Анатолий Божинов, защото ме е страх да не ми го изтрият и затова [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] гласува за изтриването му. Аз съм този, който се проваля. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 14:17, 5 юни 2024 (UTC) : Който иска да прочете защо съм гласувал за, може да си отвори този линк към архивираното гласуване за изтриване - [[Уикипедия:Страници за изтриване/2024/06/Анатолий Божинов]]. Не виждам смисъл да не се връщат всичките хиперлинкове. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 15:45, 29 юни 2024 (UTC) ::Знаех си, че не ми го изтриха! Леле, така се притесних! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:48, 29 юни 2024 (UTC) == Не съм мошеник или вандал == [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], аз не съм мошеник и вандал, приеми го! Добре, пак си признавам, че правих машинни преводи или неправилни синтаксиси в статии, които създавам, но моля те, не ме смятай за лош редактор и не съм направил нищо лошо! Не искам да бъда блокиран! Приеми го като изповед, а не жестокост! Вече направо не издържам! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 10:05, 7 юни 2024 (UTC) :Знам, че знаеш, че си ползвал машинен превод, затова те моля да не го правиш. Никой няма да те блокира, спокойно. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:47, 7 юни 2024 (UTC) ::Ако ще ми триеш всичко, което правя, и пак ме мислиш за лош редактор или не съм добър в правописа (т.е. пиша неправилно), да знаеш, че ще напусна Уикипедия завинаги и повече никога няма да редактирам! НИКОГА!!! Прави каквото щеш - трий таблиците за дублажни състави, ако искаш. Давай, за да ме караш да се чувствам съсипан и провален. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 12:26, 7 юни 2024 (UTC) :::И ще ти кажа само едно - не правя машинни преводи или ползвам Google Translate, а превеждам с ума си в английската Уикипедия! Приеми го!!! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 12:31, 7 юни 2024 (UTC) ::::И затова статията на [[Анатолий Божинов]] ще бъде изтрита и никога повече няма да бъде създадена отново, защото аз съм причината да бъда провален и да сложа фалшиви източници и да ме блокират! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 13:20, 7 юни 2024 (UTC) :::::Ще помоля теб и [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] да не връщате таблицата за дублажния състав на филма "[[Отвътре навън 2]]" (чиято премиера излиза на 14 юни), докато не изгледам премиерата и след това да добавям дублажния състав (например [[Мария Илиева]] като българския глас на Радост), които са в българските надписи, обработени от студио [[Александра Аудио]]. Аз съм единствения, който разбира, и много ви моля да ми отстъпите! Не трябваше да добавям информацията толкова рано преди премиерата. Разбра ли ме? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:07, 8 юни 2024 (UTC) ::::::Обещаваш ли да не позволиш на никой да не връща таблицата за дублажния състав на "[[Отвътре навън 2]]"? Докато не изгледам целия филм в една прожекция и свържа всички гласове, ще добавя наново дублажния състав, и обещавам да добавя няколко източници! Надявам се и ти да ходиш и да го гледаш на кино, да си купиш билет и да ти насрочат час за прожекцията. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 09:11, 9 юни 2024 (UTC) :::::::О, и да знаеш, че редактирам и в ''The Dubbing Database'', защото така ми е по-добре. Там хората се кефят на българските дублажи, в които увеличавам категорията. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 09:18, 9 юни 2024 (UTC) == Carbonaro == Спри да спориш защото не си голямата работа да знаеш. [[Специални:Приноси/130.204.65.190|130.204.65.190]] 05:33, 13 юни 2024 (UTC) :Съжалявам. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:02, 13 юни 2024 (UTC) == Български дублаж на Повелителят на дракони == Ето ти линкове, които съм ги качвал в канала си - https://www.videoclip.bg/watch/1808480_povelitelyat-na-drakoni-2020-bg-audio-chast-1-tv-rip-nova-030220, https://www.videoclip.bg/watch/1808481_povelitelyat-na-drakoni-2020-bg-audio-chast-2-tv-rip-nova-030220, https://www.videoclip.bg/watch/1808482_povelitelyat-na-drakoni-2020-bg-audio-chast-3-tv-rip-nova-030220, https://www.videoclip.bg/watch/1808483_povelitelyat-na-drakoni-2020-bg-audio-chast-4-tv-rip-nova-030220 и https://www.videoclip.bg/watch/1808484_povelitelyat-na-drakoni-2020-bg-audio-chast-5-tv-rip-nova-030220, вместо да ми оправяш правописите. Така можеш да свържеш гласовете на актьорите с имената им, озвучавали в българския дублаж, иначе кой ще ги добави? Само аз ли мога да се свържа с Андарта Студио за помощ? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:57, 17 юни 2024 (UTC) :Супер си, Крис. Без теб проектът нямаше да бъде това, което е. Благодаря ти за усилията да обогатяваш „Уикипедия“ всеки ден. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:25, 17 юни 2024 (UTC) ::А тогава защо още ме мислиш за лош редактор, който прави правописни грешки? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 17:32, 17 юни 2024 (UTC) :::И ще ти кажа какво - утре статията ми за Анатолий Божинов ще бъде изтрита, защото е ужасна. Не си гласувал! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 17:33, 17 юни 2024 (UTC) ::::Кога съм казвал, че си лош редактор? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:04, 17 юни 2024 (UTC) :::::В резюметата, когато ми поправяш създадените от мен статии. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 18:08, 17 юни 2024 (UTC) ::::::И затова все още ме смяташ за такъв. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 18:08, 17 юни 2024 (UTC) :::::::Не, в резюметата съм писал какво съм променял в статиите, не са били реплики към теб. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:13, 17 юни 2024 (UTC) ::::::::А в резюметата говоря за себе си и да разбереш как се чувствам! Ако статията на Анатолий Божинов ми е изтрита, сигнализирай. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 18:24, 17 юни 2024 (UTC) [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], искаш ли от твое име аз да подам оплакване до администраторите срешу [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] заради назидателния тон? [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 15:44, 18 юни 2024 (UTC) :Не. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:22, 18 юни 2024 (UTC) :: Ok. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 17:06, 18 юни 2024 (UTC) == ISBN == Колега, на мен Тед Мастърс ми отказа, но ти дали няма да се справиш с шаблона Цитат книга, така че да има две полета за ISBN-10 и ISBN-13? [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 07:03, 23 юни 2024 (UTC) : Не е необходимо. ISBN 10 е стар стандарт за идентификация на книги, който се състои от 10 цифри. ISBN 13 е новият стандарт, който се състои от 13 цифри и предоставя по-голям обхват за идентификация на книги и други издания. ISBN 13 е въведен поради ограниченията на ISBN 10 и цели да осигури по-голяма гъвкавост и възможности за идентификация на издания в глобален мащаб. Когато се изчерпят всички възможни комбинации за ISBN 13, ще се наложи преминаване към нов стандарт. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:44, 23 юни 2024 (UTC) == Чернови на създадените от мен статии == [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], много ме дразниш с твоите премествания на чернови към статиите на предстоящите филми, които създавам. Какво толкова съм направил? Не съм правил машинни преводи! Моля те, престани вече! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:18, 6 юли 2024 (UTC) :Като я оправиш, ще я върна. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:20, 6 юли 2024 (UTC) ::Оправих я, повярвай ми! Стараех се, трудех се, и пак съм отчаян, защото никой друг не може да създаде такива статии за филми! Нямах друг избор да ги създам, разбери ме! Имай милост към мен! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:23, 6 юли 2024 (UTC) :::Ако не ти харесва тази статия за новия филм за героинята Санди от Спонджбоб, по-добре я махни! Все пак няма българско заглавие. Тези [[Нетфликс]] не могат да изберат български заглавия за техните филми. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:27, 6 юли 2024 (UTC) ::::Съжалявам, че сложих шаблона за изтриване за Санди филма, но заслужавам да бъде изтрита! Нека бъде изтрита и на [[Чернова:Легендата на Хаваите]], която е неправилно създадена от нерегистрирания потребител, защото не мога вече да търпя странни неща! Помоли ги да изтрият тази чернова и то незабавно! Българското заглавие е „Легендата за Хавайоуин“, а пък това „Легендата на Хаваите“ е голяма измама, измислена от [[VOYO]]. Ето доказателството - https://voyo.bg/product/legendata-na-khavaite_6186.html [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:36, 6 юли 2024 (UTC) ::::: [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Кристиян]], не е въпрос до харесване или нехаресване, а до покриване на определени критерии. Често създавате статии, които представляват супа от думи без връзка помежду си. Или по-просто казано: машинен превод. Разбирам, че има причина това да се случва, но моля, четете по-внимателно какво Ви се пише тук, а и по останалите беседи. И стига с просене на милост и уважение. Така неща не се оправят. Опитайте се да се повече да се вслушвате в казаното от другите редактори. ::::: Не злоупотребявайте и с шаблоните за изтриване. Изтриване също се прави по определени критерии, а не по причина ''искам да я изтриете (статията)'' или ''трябва да я изтриете, защото (вече) не ми харесва''. Достатъчно е, че другите хвърлят от времето си, за да Ви оправят статиите. Несериозно и неуважително е да ги предлагате после за изтриване, защото са придобили по-четим вид. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:50, 6 юли 2024 (UTC) ::::::[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]], не съм правил машинни преводи, докато създавам статии за филми! Защо ме мислиш за лош редактор? Кажи ми каква е причината? Вандал ли съм, мошеник ли съм? Кажи ми някои думи за мен, искам да ми улекне! Защо винаги трябва да съм нежелан тук? Защо искате да ме блокирате за неща, които не съм направил? Съжалявам, че повтарях, но не издържам вече и съм доста изнервен за неща, които ми казвате, и понякога ме разстройват! ::::::Няма да търпя лъжи и измами, защото наистина се ядосвам! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:54, 6 юли 2024 (UTC) :::::::Това беше! Щом не искате да създавам статии тук, няма да стъпя повече тук! Аз съм бесен, и съм разстроен! Просто не знам какво да направя! Да, разбирам те, [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] да си взимам уикипочивка, която е полезна, казвал си ми го два пъти, но ще ти кажа какво и на теб и на [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]] - ПОВЕЧЕ НЯМА ДА СЪЗДАВАМ СТАТИИ! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 6 юли 2024 (UTC) ::::::::Няма причина да се ядосвате. Поуспокойте се! Никой не цели да Ви уязви. Просто трябва да бъдете по-внимателен, когато създавате статии. Дори и да не използвате машинен превод, словоредът в статиите често е неразбираем. Не трябва да се сърдите, че други след това поправят. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 16:02, 6 юли 2024 (UTC) :::::::::Не, няма да се успокоя! Твоите думи няма как да ме окуражават! Нищо не мога, писна ми! Аз просто не мога да създавам статии, не мога да бъда внимателен, за нищо не ставам! НЕ СТАВАМ, НЕ ИСКАМ НИКОГА ДА СЪЗДАВАМ СТАТИИ! РАЗБРА ЛИ, [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]]? НЯМА ДА РЕДАКТИРАМ СТАТИИ, АКО ИСКАШ ДА МЕ БЛОКИРАШ! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:07, 6 юли 2024 (UTC) ::::::::::Много е просто: не създавайте статии и не редактирайте, след като това искате. Никой не може да Ви задължи да правите обратното. Разбирам Ви отлично, така че не е нужно да ми крещите. ::::::::::Сега настойчиво Ви моля да преустановите с постоянните отговори в тази беседа. След време става досадно за домакина. А може да се счете и за вид тормоз, заради което може основателно да се наложи временно отнемане на привилегията за редактиране до успокояване на страстите. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 16:17, 6 юли 2024 (UTC) А ти, [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], по-добре да продължиш да сложиш чернови за създадените от мен статии за филми и да триеш таблиците за дублажните състави на филмите и сериали, заслужавам го! Съжалявам, че съм груб, но трябваше да връщаш хиперлинковете на Анатолий Божинов! Не заслужавам да редактирам в Уикипедия, защото всички ме мислят за вандал, измамник и черна овца! Не искам повече да създавам статии, не искам! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:11, 6 юли 2024 (UTC) :Чу ли, [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]]? НЯМА ДА СЪЗДАВАМ СТАТИИ ТУК! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:39, 6 юли 2024 (UTC) ::Никой няма да те блокира, недей да драматизираш. Кога съм казвал, че си вандал? Ти си един от най-активните уикипедианци. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:42, 6 юли 2024 (UTC) :::Не, не съм! Стига си ми казвал какво да правя! Аз не съм един от най-активните уикипедианци, и никога няма да бъда! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 19:43, 6 юли 2024 (UTC) ::::Продължавай, да те видим! Продължавай, докато създам статия, да ми преместиш към чернова и никога няма да връщаш, за да разбереш че съм безполезен и не ставам нищо за Уикипедията! Давай, трий дублажи, ще го понеса! Стига си ми казвал кога да драматизирам или кога да не драматизирам! Ще драматизирам, колкото си поискам, защото съм чувствителен! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 19:47, 6 юли 2024 (UTC) :::::Ти никога няма да бъдеш доволен от мен! Никога няма да подкрепиш и българските дублажи! НИКОГА! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 19:53, 6 юли 2024 (UTC) == Комунизъм == "[https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC&diff=next&oldid=12291938 Премахната информация без обосновка]"? Какво точно е конструктивното/информативното на промяна от членувано на нечленувано понятие от заглавието на статията? Така до утре можем да си играем с редакции според личните предпочитания на всеки... Ето, моето лично предпочитание е да се запази, както е било преди, нечленувано, съответно връщам редакцията - има ли правило, което да казва, че трябва да се членува? [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 13:52, 8 юли 2024 (UTC) :Не става ясно каква е причината да бъде върната редакцията, реших, че може и да е грешка. За справка отварям страницата „[[Фашизъм]]“. ::''Фашизмът е радикална, авторитарна и националистическа политическа идеология.'' ::''Фашизъм е радикална, авторитарна и националистическа политическа идеология.'' ::''Комунизмът е социално и политическо движение.'' ::''Комунизъм е социално и политическо движение.'' ::''Демокрацията е форма на управление.'' ::''Демокрация е форма на управление.'' ::''Анархизмът е политическа философия.'' ::''Анархизъм е политическа философия.'' :Не знам. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:02, 8 юли 2024 (UTC) ::За мен подобен тип редакции са неконструктивни, ерго ги връщам. Обикновено пиша в коментар, че е неконструктивна редакция, в случая може да съм пропуснала, но поне не съм писала, че е изтрита информация без обосновка, което категорично не е вярно. Щом няма нарушено правило, съществено подобрен изказ, изтрита съществена информация/източник или добавена съществена информация/източник, значи е въпрос на стил, а с правене и патрулиране на стилистични промени може да си играем до края на света. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 14:17, 8 юли 2024 (UTC) :::Извинявай. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:25, 8 юли 2024 (UTC) ::::И ти, по принцип оценявам вникването ти в детайлите, знаеш. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 14:27, 8 юли 2024 (UTC) == Research about the tools on Wikimedia projects by the CEE Hub == Hi everyone, We would like to invite you to submit your responses to the survey dedicated to the tools that are used currently across the Wikimedia projects and the tools that you want to have. This survey was made by the working group of the [[:m:Wikimedia CEE Hub|CEE Hub]], and your responses will be reviewed afterwards, as we want to continue supporting the communities. That support can be documentation for certain most used tools by other communities across the region per specific topics, finding solutions for new tools to be created in the future, creating most needed tools in the region (so called "regional wishlist list"), and many other options. ''Deadline to fill in the survey is '''20th of August, 2024'''.'' Submit your answers [https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSeIwzCDKs6jXPG7EpZe-JH2Mm1odU0_MAv1bO-z-nLOq9dlug/viewform?usp=sf_link '''here'''] Thank you in advance for your time that you will dedicate in filling in this survey --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 13:07, 26 юли 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:TRistovski-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/Tools&oldid=27177596 --> == Интервали == Виж, молим те, [[Беседа:Пакт „Рибентроп – Молотов“]]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:30, 29 юли 2024 (UTC) == Въпрос == Какво целиш колега, в края на краищата, особено след като в резюме на твои редакции ми отправяш некоректни въпроси? [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 09:12, 5 август 2024 (UTC) :Целта ни е да поддържаме качеството на съдържанието в „Уикипедия“. Постоянно ти обръщаме внимание, че е необходимо статиите да бъдат внимателно прочитани, преди да бъдат публикувани, а не да се копира готов превод от Google Translate. Неясни формулировки, които затрудняват разбирането, дори остатъци от текст на чужд език е недопустимо да присъстват в статиите на някого, който е с над 16-годишен стаж. Разбирам, че всеки от нас има различен стил на работа и понякога е трудно да се поддържа баланс между количеството и качеството, но бих искал да обсъдим как можем заедно да намерим някакво решение. :Ето примери: ::„Голямото медийно внимание генерира такъв брой зяпачи, че събитието за осветяване трябва да бъде отменено преди Коледа.“ ::„Когато хорът изпълнява в чужбина, като текстовете на руските песни често се отпечатват предварително и се разпространяват в залата преди концерта.“ ::„комисар към него е назначен одеският и футурист Борис Черкуновсоциалист-революционер, поетът максималист“ ::„В средата на 60-те години групата има редица от двайсетте най-добри хита“ ::„Те също записва“. :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:43, 5 август 2024 (UTC) ::За мен е по-важно да се прекратят подмятанията за нерагламентирани доходи, двукратно огласявани от друг потребител. При това първият път не бях осведомен за дискусията. Сдържам се, но подходящият отговор ще политизира въпроса, нещо което поменатият колега веше направи един път. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 09:57, 5 август 2024 (UTC) :::Добре, извинявай. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:33, 5 август 2024 (UTC) == Битка при Голям Дервент == Каква беше грешката? Съжелявам за стореното [[Потребител:Slava History|Slava History]] ([[Потребител беседа:Slava History|беседа]]) 14:53, 14 август 2024 (UTC) :Изглеждаше така, сякаш текстът е преписан от книгата. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:14, 14 август 2024 (UTC) == С молба да изтриеш всички снимки, които качих, за да ги кача под друг лиценз или ако е възможно да промениш лиценза. == Моля те за съдействие за снимките, които съм качил в Уикипедия, за да ги кача под лиценз - CC BY 4.0. Всъщност не знам дали този лиценз е коректен за подобен тип снимки. Не съм работил със снимки в Уикипедия и се замислих дали правилно ги качвам с коректните лицензи. Може би CC BY 4.0 e по-подходящ. опцията[[Потребител:KrisKov76|KrisKov76]] ([[Потребител беседа:KrisKov76|беседа]]) 12:49, 20 август 2024 (UTC) :Произведения, чийто автор е починал преди повече от 70 години, не са защитени с авторско право. Не си ти авторът, за да посочваш CC BY 4.0. Имай предвид, че не е нужно да се изтрива файлът, за да се качва наново с правилния лиценз. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:29, 20 август 2024 (UTC) ::Разбрах те, благодаря! [[Потребител:KrisKov76|KrisKov76]] ([[Потребител беседа:KrisKov76|беседа]]) 15:09, 20 август 2024 (UTC) == [[Доктор Снагълс]] == [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], от дете съм фен на анимационните филми и сериали от време на време ги гледам по телевизията, както и във VBOX7, които си спомням до ден днешен. Знаеш, че всички анимации, качени от VBOX7 са сменени като лични и затова не могат да се гледат от други хора. Едно време проверявах, че има епизод на Доктор Снагълс издаден на DVD и затова усетих, че Светлана Смолева озвучава в нея. Аз всичко си спомням. Не си въобразявам, това е истина. Ти не си знаел, че епизодите на Доктор Снагълс със DVD дублажа бяха качени във VBOX7, преди да се преместват като лично съдържание в началото на годината. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 18:25, 21 август 2024 (UTC) == Малко Търново == Колега, какво пречи [[Желязко Грънчаров]]. Роден е там. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 21:14, 27 август 2024 (UTC) :[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], кога в статията „[[Малко Търново]]“ е бил споменат Желязко Грънчаров? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:26, 28 август 2024 (UTC) == Разминавания == За 2001 година сме ползвали това преброяване [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%93%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0_(%D0%B4%D0%B5%D0%BC)&oldid=5516516]. В уикиданни числата са други - има две форми на гръцко преброяване. Същото подозирам числата за 2011 година в Уикиданни - защото в много случаи числата са доста по-големи от 2001 година, което е странно особено за малки селища, но нямаме други източници. Не ги променяй тия за 2001, защото в хиляди други случаи са използвани те. Или пък ги промени всички навсякъде - което може би е много работа. За 2011 година не би требвало да има разминавания - ползвали сме единствено Уикиданни, тоест ако има - директно оправяне. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:04, 29 август 2024 (UTC) :[[Потребител:Мико|Мико]], погледнах и в ΕΛΣΤΑΤ. За [[Трикомо]] например е дадено 127 души по постоянен адрес, както е и в „Уикиданни“. В статията обаче пише 141. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:16, 29 август 2024 (UTC) ::Това са истински грешки. Трий разминаващите се текстове извън шаблона. Но отново: за 2001 година имаме тотално разминаване. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:22, 29 август 2024 (UTC) :::Тоест ако се среща някъде в статията, да се изтрие ли? Какво да правим с разминаванията? Очевидно е използан определен източник, така че информацията все пак е взета отнякъде, не сме си я измислили. Или да вземем всички от „Уикиданни“? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:26, 29 август 2024 (UTC) ::::Ето [[Специални:PermaLink/12195841|тук]] пък има тотално разминаване. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:38, 29 август 2024 (UTC) :::::Грешка вероятно моя, вероятно на Алиса. 50 е числото за 2001 според нашия източник. Ако искаш смени изцяло 2001 година според това в Уикиданни. Но наистина са неколко хиляди. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:45, 29 август 2024 (UTC) ::::::Наистина е много деликатно и не знам какво да правя, защото не съм толкова вещ в тези работи. Засега спирам с въвеждането на данните за 2021 година. Забелязах на места, че погрешно е добавено населението от 2021 година на мястото на това от 2011 година, например в „[[Специални:PermaLink/12198044|Мариес]]“. Трябва да уточним дали всичко да се взема от „Уикиданни“, да запазваме ли данните от стария източник, изобщо трябва да се прегледат внимателно всички. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:14, 29 август 2024 (UTC) ::::::Ако питаш мене - най-добре е да минем към Уикиданни, където е възможно. 91, 01, 11 и 21. Не е възможно да се прегледат всички. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:16, 29 август 2024 (UTC) :::::::А да направим ли шаблона автоматично да ги извлича, или да се въвеждат ръчно? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:17, 29 август 2024 (UTC) ::::::::Извлича може би? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:58, 30 август 2024 (UTC) :::::::::Добре, ще видим какво можем да направим. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:18, 30 август 2024 (UTC) ::::::::::Много благодарим, че изобщо се зае с тая гадост. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:24, 30 август 2024 (UTC) :::::::::::Е, няма за какво. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:26, 30 август 2024 (UTC) На ''Така?'': да, честно казано най-добре е май всичко налично в Уикидата да се тегли директно оттам, независимо от разминаванията и от грешките... може би. :) -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:46, 1 септември 2024 (UTC) :Добре, но все пак не ми се иска да изтривам тези, за които има посочени източници. За 2021 година със сигурност е от „Уикиданни“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:48, 1 септември 2024 (UTC) ::Не знам. Бая труд отиде, но според мене и 91 е за изтриване и викане от Уикиданни, както и 2001. Напълно сигурна е и 2011 - там всички са правени на ръка от Уикиданни.-- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:24, 1 септември 2024 (UTC) :::Това, което ме притеснява, е, че ти си посочил източници, докато в „Уикиданни“ не са посочени. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:42, 1 септември 2024 (UTC) == Линк == Драги колега, имаш ли представа как се прави вътрешна препратка, не към началото на някоя сттия, а към един от разделите и? [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 12:49, 31 август 2024 (UTC) :Ето така: [[Копривщица#Население]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:58, 31 август 2024 (UTC) ::Благодаря. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 12:59, 31 август 2024 (UTC) == Въпрос за преместен превод в инкубатора == Здравейте, бих искал да попитам, защо превода ми за Сън Сити беше преместен в инкубатора. С какво по-точно не отговаря на условията на Уикипедия? [[Потребител:MTongov|MTongov]] ([[Потребител беседа:MTongov|беседа]]) 22:22, 31 август 2024 (UTC) :Здравейте, MTongov. Статията не отговаря на изискванията поради това, че съдържа необработен компютърен превод, не е оформена, има чуждоезиков текст и несъществуващи шаблони. Можете да разгледате други подобни статии, например „[[Хюрън (Южна Дакота)]]“, както и да прочетете [[Уикипедия:Вашата първа статия|тази помощна страница]], за да добиете представа как се допринася към енциклопедията. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:17, 1 септември 2024 (UTC) == Категория:Български словоформи по азбучен ред == Привет, върнал си последната редакция в [[:Категория:Български словоформи по азбучен ред|тази категория]], но (като изключим факта, че редакцията е неграмотно направена) коментарът, че категорията е излишна ми се струва разумен; двете статии в нея спокойно могат да минат в [[:Категория:Словоформи в българския език|горната категория]]. Някакви съображения/възражения по въпроса имаш ли или да редактирам? [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 20:30, 7 септември 2024 (UTC) :Привет, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]]. Потребителят беше предложил страниците „[[Аз (местоимение)]]“ и „[[Ти]]“ за изтриване, след като беше изтрил значителна част от тях, което ми се стори неразумно предвид факта, че макар и кратки, имат междуезикови препратки и могат да се допълнят. Освен това беше използван неправилен шаблон – {{ш|изтриване}} вместо {{ш|бързо изтриване}}. Имайки това предвид, можем да действаме. „Български словоформи по азбучен ред“ наистина е излишна. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:15, 8 септември 2024 (UTC) ::Да, да, както казах, само го ползвам за повод, не за пример :D. Мерси, че отговори бързо и хубав ден! [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 09:45, 8 септември 2024 (UTC) == Който/когото == Бенефициентът може да не бъде човек. Дори най-често няма да бъде конкретен човек. Това го мислих и затова оставих „който“, като по-универсално.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:20, 8 септември 2024 (UTC) :Да, може и да е фирма. Извинявай. [[Файл:Uhilen.gif]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:28, 8 септември 2024 (UTC) == Средно училище „Васил Левски“ (Нови пазар) == [[Средно училище „Васил Левски“ (Нови пазар)]] [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 12:22, 2 октомври 2024 (UTC) == Speedy deletion == Hi. Can you please explain why did you nominate [[Беседа:Новите определения в SI]] for speedy deletion? I have no idea what УИП means. [[Потребител:Colt browning|Colt browning]] ([[Потребител беседа:Colt browning|беседа]]) 13:24, 6 октомври 2024 (UTC) :[[Потребител:Colt browning|Colt browning]], ''УИП'' означает ''упражнения извън пясъчника'', что может быть эквивалентно '''О2. Тестовая страница''' по [[ru: ВП:КБУ|ВП:КБУ]]. Шаблон {{ш|Превод от}} следует размещать в конце статьи, а не на странице обсуждения. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:47, 6 октомври 2024 (UTC) ::Понял, спасибо! [[Потребител:Colt browning|Colt browning]] ([[Потребител беседа:Colt browning|беседа]]) 14:16, 6 октомври 2024 (UTC) == Премахнати редакции == Защо премахваш моите промени в * https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0 * https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0 * https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0_%D0%94%D0%A1%D0%9A ? [[Потребител:Pgan002|Pgan002]] ([[Потребител беседа:Pgan002|беседа]]) 17:07, 6 октомври 2024 (UTC) : Защото в българския език, когато съставното собствено име не включва друго собствено име, с главна буква се пише само първата съставка – Българска народна банка, Софийски университет, Парижка обсерватория, '''но''' Българско Черноморие (БЕРОН, т. 39.1, 39.2). [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:09, 6 октомври 2024 (UTC) ::А в заглавие на статия не се ли пише всяка дума с главна буква? [[Потребител:Pgan002|Pgan002]] ([[Потребител беседа:Pgan002|беседа]]) 21:17, 6 октомври 2024 (UTC) :А промените на [[Централна кооперативна банка]] защо ги премахна? [[Потребител:Pgan002|Pgan002]] ([[Потребител беседа:Pgan002|беседа]]) 21:23, 6 октомври 2024 (UTC) :: Внасяте куп грешки, затова биват връщани редакциите Ви... Сега отново премахвам Вашите редакции по същата причина. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 21:46, 6 октомври 2024 (UTC) ::: Не, за разлика от английския, в българския не се пише всяка дума с главна буква. А в статията „[[Централна кооперативна банка]]“ поставяш запетаи, където не е необходимо. Например след обстоятелствени пояснения. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 04:00, 7 октомври 2024 (UTC) == Results from the survey about the tools on Wikimedia projects by the CEE Hub == Hi everyone, During August 2024, we sent you a survey about the tools, so now we would like to bring to your attention the conclusions and results from the survey, which you can explore on this '''[[:m:Wikimedia CEE Hub/Tools|Meta page]]'''. I hope you will enjoy exploring the mentioned tools on the page, along with other conclusions from the survey. Thanks for your time, and we will continue working on this important topic. --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 12:09, 7 октомври 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:TRistovski-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/Tools&oldid=27177596 --> == Имена на летища == Здравей, виждам, че редовно минаваш с голямата метла след мен, за което благодаря. Напоследък съм се хванал да пренеса в нашето Уики по-голямата част от сериозните самолетни катастрофи, но виждам, че си поставил шаблон относно кавичките на имената на летищата. Последно са без, защото в такъв случай ме чака сериозно редактиране на всички статии по темата. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 14:03, 17 октомври 2024 (UTC) : Браво за инициативата. С удоволствие чета статиите ти. Честно казано, за мен няма значение, но поставих шаблона, за да си избереш един вариант, тъй като името на едното летище беше в кавички, другото – не. Не знам как стои въпросът и с по-сложните имена като Josep Tarradellas Barcelona-El Prat. Ако трябва да се коригират много на брой статии, въобще не се занимавай. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:08, 17 октомври 2024 (UTC) ::Всъщност аз изхождам от там, че ако името на летището, е като това на града, който то обслужва, следователно слагам кавички. Но когато името не е като това на града, в който се намира или който обслужва не слагам кавички. Да направя запитване към Езикови справки? <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 14:20, 17 октомври 2024 (UTC) :::Харесва ми логиката ти. Ето например подобен случай: [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pri-nazvaniya-na-administrativni-podrazdeleniya-direktsii-katedri-i-tn-7/359 Радио Ватикана] според някои трябва да е без кавички, според други пък [https://kaksepishe.com/radio-stara-zagora/ радио „Стара Загора“] трябва да е с кавички, [https://beron.mon.bg/rechnik/2719 радио „Романтика“] пък пише в БЕРОН. Официален правописен речник онлайн. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:03, 17 октомври 2024 (UTC) ::::Чудесно, но това съвсем не решава въпроса и не разбирам особено логиката. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 05:29, 18 октомври 2024 (UTC) :::::Това е въпросът – че логика няма. [[File:Twemoji12 1f602.svg|16px]] Затова ти казвам, остави ги така, аз не бих имал проблем, ако някой друг има претенции, ще се разбере. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:09, 18 октомври 2024 (UTC) == Срутването на козирката на жп гара Нови Сад == Моля те, поправи модула „Lua“, който се изисква в статията. [[Специални:Приноси/188.255.145.157|188.255.145.157]] 15:32, 2 ноември 2024 (UTC) : Добре. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:41, 2 ноември 2024 (UTC) Дали е статията сега добра, за да се върне в основното име пространство? --[[Специални:Приноси/188.255.145.157|188.255.145.157]] 00:17, 4 ноември 2024 (UTC) : Не. Съдържа необработен машинен превод и е написана като новинарска статия. [[Уикипедия:Какво не е Уикипедия|„Уикипедия“ не трябва да предлага репортажи за последните новини]], въпреки че включва много енциклопедични статии върху исторически значими теми, които в момента се споменават в новините. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:00, 4 ноември 2024 (UTC) Дали с [[Special:Diff/12402874|тази промяна]] статията е наред и може ли да остане? --[[Специални:Приноси/188.255.145.157|188.255.145.157]] 16:20, 4 ноември 2024 (UTC) == MICHELANGELO == Здравей, би ли ми казал, коя е последната статия, която си създал?[[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] ([[Потребител беседа:MICHELANGELO|беседа]]) 09:12, 8 ноември 2024 (UTC) :Здравей, от [[Специални:Приноси/Carbonaro.|списъка с приносите ми]] може да се проследи кои статии съм създал. Поздрави, [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:02, 8 ноември 2024 (UTC) Знаеш ли, колко много информация си въвел в статиите си в Уикипедия без да даваш източници??? Недей да си играеш със статиите! Създавай[[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] ([[Потребител беседа:MICHELANGELO|беседа]]) 17:47, 8 ноември 2024 (UTC) == Наименованието на английски == Здравей! Според мен най правилното наименование на Българско училище „Св. св. Кирил и Методий“ на английски ще да е Bulgarian School "St. St. Cyril and Methodius", както е изписано в [https://www.bg-school.org/mission-statement-1 този сайт] на българско училище в англоезична държава. Срещам и други сайтове с подобни наименования, както и за училища в България на английски. Предполагам че тези кавички са подходящи. Поздрави! --[[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] ([[Потребител беседа:PowerBUL|беседа]]) 13:11, 8 ноември 2024 (UTC) :Здравей, [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]]. Поздравявам те за инициативата да събираш и систематизираш информация за българските училища зад граница! Не намерих никъде [[Българско училище „Св. св. Кирил и Методий“ (Финикс)|Българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ във Финикс]], изписано на английски. Проблемът е, че в английския език е утвърдено първо да се изписва приложението, например ''St Monica Catholic Community'', ''Apollo Victoria Theatre'', освен ако не е посочено друго.<ref>{{Cite book|title=The Oxford Guide to Style|year=2002|publisher=Oxford University Press|isbn=0198691750|pages=158|url=https://oceanide.es/losarchivos/docs/new-harts-rules-2005.pdf}}</ref> Може би може да се приеме и директен превод като ''Bulgarian School "Sv.sv. Kiril and Metodii"'', но само ако е дадено така от самото училище. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:00, 8 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря! Да, и това го има. Може и така, да. --[[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] ([[Потребител беседа:PowerBUL|беседа]]) 14:41, 8 ноември 2024 (UTC) === Бележки === <references /> == Покана == Здравейте. Откакто започнах статията за ЛГБТ права в Тайланд, редовно помагате с изчистването на грешки и с форматиране, за което благодаря! Каня ви да гласувате, ако желаете, в [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/ЛГБТ права в Тайланд|разглеждането]] на статията за избрана. :) -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 18:36, 8 ноември 2024 (UTC) == Джамиите във Варна == Джамиите във Варна са 3. https://www.moreto.net/novini.php?n=464519, https://www.varnaheritage.com/undeclared-nkc/hayrie-dzhamiya. За тази в кв. Аспарухово има други статии в мрежата. Не знам защо сте върнали редакцията на това IP: https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0&diff=12408802&oldid=12408781 [[Потребител:Pl71|Pl71]] ([[Потребител беседа:Pl71|беседа]]) 06:36, 13 ноември 2024 (UTC) :{{пинг|Pl71}} Благодаря за включването. Редакцията на анонимния потребител изглеждаше неконструктивна поради факта, че бяха добавени неправилни конструкции: ::{| | „Азизие{{color|red|'''"'''}} джамия |- | {{color|red|''',,'''}}Хайрие{{color|red|'''"'''}}джамия |- | {{color|red|''',,'''}}Сесемес{{color|red|'''"'''}}джамия{{color|red|'''('''}}кв{{color|red|'''.'''}}Аспарухово) |} :Затова беше премахната – вероятен спам от нерегистриран потребител. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:30, 13 ноември 2024 (UTC) ::@[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] Да, изглежда малко неграмотно, но по принцип е вярно. [[Потребител:Pl71|Pl71]] ([[Потребител беседа:Pl71|беседа]]) 16:44, 13 ноември 2024 (UTC) :::Радвам се, че си го забелязал. Благодаря ти за намесата. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:55, 13 ноември 2024 (UTC) == <nowiki><dt></nowiki> == [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пеева&curid=817708&diff=12419988&oldid=12419971]: Не съм съвсем убеден, че си прав за това - според мен тази ситуация си е съвсем в обхвата на очакваната употреба: ''the <nowiki><dt></nowiki> tag defines the term (name), and the <nowiki><dd></nowiki> tag describes each term'' [https://www.w3schools.com/HTML/html_lists.asp]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:53, 23 ноември 2024 (UTC) :Това е често срещана грешка в кода, тъй като комбинацията от <code>;</code> и <code>:</code> въвежда т.нар. ''описателен списък''. :{| class="wikitable" | ; атом : основна градивна частица на веществото || ; атом : основна градивна частица на веществото |} :Употребата само на <code>;</code> с цел удебеляване на текста, както масово се практикува, води до проблеми с достъпността, тъй като различните помощни технологии ''може'' да не разпознаят тази структура като валиден HTML. :[[:en:Special:PermaLink/1255960143#Common_mistakes|Help:List]]: {{цб|Do not use a semicolon simply to give a list a title. Semicolons and colons make one kind of list; asterisks make another.}} :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:16, 23 ноември 2024 (UTC) == Полет 964 на „Аерофлот“ == Здравей Карбонаро. Благодаря за последните ти корекции по [[полет 964 на „Аерофлот“]], изглежда днес съм проспал пълния член. За запетайките явно няма да се науча напълно, но това е друга тема. Държа обаче да оставим точките в края на изреченията, които служат за информация под дадена снимка, включително и тези в навигационните шаблони, въпреки че при добър аргумент от твоя страна, то той ще ме постави в сложна ситуация да коригирам няколко стотин статии. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 19:41, 25 ноември 2024 (UTC) :Добре, остави ги. :{{Цитат|'''126.1.1.''' Ако такъв текст представлява едно или повече изречения и завършва с глаголно изречение, се допуска в края му да се пише точка.|[https://beron.mon.bg/rechnik/3253 БЕРОН. Официален правописен речник онлайн]}} :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 04:13, 26 ноември 2024 (UTC) ::Сигурен бях, че ще извадиш тежката артилерия. Добре, че се оказах на правилната страна на историята :D. Поздрави. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 05:17, 26 ноември 2024 (UTC) :::😂😂😂 [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:37, 26 ноември 2024 (UTC) == Футболни отбори без кавички == 105.2. Кавички не се употребяват при заглавия на книги, беседи, лекции, речи, дисертации, конкурси, концерти, филми, оперни и театрални представления, шоу спектакли и др. поради специфично графично оформяне. [https://beron.mon.bg/rechnik/2760 Справка]. Под и др. попадат имената на футболните отбори, а под специфично графично оформяне попадат таблиците, но когато в колонката са само имената на отбори, а не в съчеатние с друга дума, като напр. (ФК „Левски“). [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 14:50, 26 ноември 2024 (UTC) :Сигурен ли си за таблиците? Защото можем да имаме: :{{Align|left|А) {{ТВ продукция|име на български=Зомбита|дистрибуция=Натали Клайн}}}} :{{Align|left|Б) {{ТВ продукция|име на български=Зомбита|дистрибуция=„Търнър Ентъртейнмънт“}}}} :{{Clear|both}}Едното е име на човек, а другото е име на компания. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:48, 26 ноември 2024 (UTC) ::Ако в заглавието на колонката стои „футболни отбори“ или се подразбира, че там всички са отбори, кавичките са излишни. Те зрително пренатоварват таблицата и, според мен, тя изглежда нечитаемо. Вашия пример не съответства на спора, защото се предшества от пояснителна дума, в случая „дистрибуция“. Мое лично мнение е, че в такъв случай трябва да се напише Turner Entertainment или вкраен случай ''Търнър Ентъртейнмънт.'' И двата случая разрешават да не се пишат кавички. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:36, 26 ноември 2024 (UTC) :::Интересен прочит наистина. Не споря. Само писането в оригинал не се харесва на всички и през годините е имало много спорове за това. [[Уикипедия беседа:Правила за наименуване/Кирилица или латиница]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:42, 26 ноември 2024 (UTC) ::::За тези спорове знам и знам кой стои зад всичко това — комплексари, псевдопатриоти и поддръжници на един господин с къс инструмент. За мен е ниско да споря с такива хора. Но понякога такива побългарявания изглеждат комично, например „ББЦ“, което повече ми напомня на „Бойко Борисов и Цветанов“, отколкото BBC. Именно затова дадох пример за писане с курсив – ''Търнър Ентъртейнмънт.'' [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 19:14, 26 ноември 2024 (UTC) ::::И все пак настоявам футболните отбори в таблици да се пишат без кавички, ако съответната графа е само за отбори. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 19:15, 26 ноември 2024 (UTC) :::::Настояваш? Това сериозно ли? И какво ще стане ако аз или други потребители на доброволната енциклопедия решим друго? Разбирам, че имаш аргументи, но дори при цялото ми уважение към него, Карбонаро не е последна инстанция тук и ако това с кавичките за футболните отбори ще търпи промяна, то беседата на Карбонаро не е мястото за обсъждането на казуса. И не, не съм избирател на Късия, за да не станат обърквания. И не, не обичам да пиша на латиница тук и това се вижда в статиите, по които работя. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 20:09, 26 ноември 2024 (UTC) ::::::Не искам да се връзвам в спор с такива като вас „необичащи“. Българите са един от най-комплексарските народи и даже са минали руснаците. Най-ценното им богатство е азбуката и турското робство. Има начин да се бори човек с такива „любители“ на транскрипция. За мен такива статии с транскрибирани имена са боклук и не ги чета (при условие, че на английски или руски тези статии са много добре развити). Все пак има десетки и стотици езици в Уикипедията, пък и превода на някой от тях с Google Translate и др. преводачи вече е на много добро ниво. Скоро въобще ще изчезне необходимостта от национални Уикипедии. На националните езици ще се пишат само статиите отнасящи се до териториите или персоналиите, които обхващат тези езици. Прав сте, като казвате, че съм никой да настоявам, но съм потребител, който има много избори и даже по-добри. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 20:35, 26 ноември 2024 (UTC) :::::::Всъщност никъде не съм написал, че си никой, това нямам представа откъде ти дойде. Мисълта ми е, че ако имаш предложения за промяна на вече приети и утвърдени правила в енциклопедията, то си добре дошъл да предложиш на обсъждане подобни идеи. Не е нужно за целта да превръщаме беседата на Карбонаро в говорилня, защото за това си имаме Разговори. Оставям настрана думите ти за това какъв народ сме или аз какъв съм, тъй като това не е част от темата, но струва ми се следва да ти се каже, че в Уикипедия не се толерират [[Уикипедия:Никакви лични нападки|никакви лични нападки]]. Отново, ако имаш предложения за промяна на кавичките по БДС за определени случаи, нека това се обсъди при по-голяма аудитория, например Разговори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 20:47, 26 ноември 2024 (UTC) ::::::::Започнах да споря тук, защото Карбонаро днес (а може и вчера) промени една футболна статия, като на сложи навсякъде кавички в таблицата на отборите (даже не помня коя статия). Засегна ме, че той нарече вандал човека, който беше махнал кавичките. Показах му езиковата норма по която не трябва да се пишат кавички. И толкоз. А в езикови спорове на ниво Уикипедия не искам да се впрягам. Аз съм прекалено малък, за да наложа друго мислене. Има неща срещу които не може да се спори, например измислената „българска кирилица“. Азбукоманията вече е обхванала цяла България и е бетонирала едно графическо безобразие. Това така, между другото. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:05, 26 ноември 2024 (UTC) :::::::::Добре, остави ги без кавички, така или иначе този вариант е наложен в твърде много статии. Но в текста следва да се пишат кавички, например: „През 2011 г. играе под наем в „Берое“ с номер 13“. Имай грижата. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 04:57, 27 ноември 2024 (UTC) ::::::::::'''Voilà.''' ::::::::::Лек ден! [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 09:20, 27 ноември 2024 (UTC) == Използване на ft, вместо около == Кажете, каква ви е мотировката за връщането на ''ft'', вместо ''около.'' В Уикипедията такива идиотски преводи стоят кат ''Бе Ем Ве'' (BMW) и ББЦ (BBC)… , а вие изправяте това което има български превод? И колко българи знаят какво значи? Те ''Белчо и Сивушка'' не знаят кои са, та камо ли ft. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 04:35, 28 ноември 2024 (UTC) :[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], „около“ е неправилен превод. Така не става ясно живял ли е през този период, управлявал ли е, или е достигнал разцвета си. Ако не можем да намерим подходяща заемка, най-добре да не бутаме, защото се променя смисълът. Вярно е, че читателят може да се затрудни, но по-добре ли би било, ако го подведем? Също моля те, обръщай внимание на граматичните особености, не само да правиш забележки. След предлог например не се употребява пълен член (с много малки изключения). Запетаи обикновено не се употребяват след обстоятелствено пояснение: „След Втората световна война{{color|red|''','''}} се установява в България“. Разбира се, това не е в сила, когато важат други правила: „След Втората световна война, изглежда, се установява в България“. Но не оставай с грешно впечатление! Всички оценяваме усилията, които влагаш. Факт е, че хиляди статии имат нужда от подобрение, и е хубаво, когато се намират хора, които с интерес вършат тази работа. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:10, 28 ноември 2024 (UTC) ::Между другото и най-великите писатели са ползвали коректори. Нищо лично. Все пак за ''около'' не сте прав. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:30, 28 ноември 2024 (UTC) ::В статията за Никомах ''около'' стои вече 13 години и никой не е помислил да го промени на ''floruit.'' А около и означава по средата, в разцвета. ::И още един въпрос. Защо махнахте препратките към конституцията и правилника? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 06:17, 28 ноември 2024 (UTC) :::Не съм съвсем съгласен. Двете конструкции внушават различни значения. :::{| class="wikitable" | Никомах Геразски (ок. 60 г. – ок. 120 г.) е древногръцки философ, математик и музикален теоретик. || Вероятно става дума за датата на раждане и смърт. |- | След административната реформа на Диоклециан (упр. 284 – 305 г.) провинцията попада в окрупнения диоцез Тракия. || Взето от статията „[[Специални:PermaLink/12294090|Долна Мизия]]“. |- | Баща му Никомах (ок. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III. || Създава се впечатлението, че точният период на неговото управление не е ясен. |} :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:51, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Съгласен съм с Карбонаро - това не е около. Floruit си означава най-често периодът, в който личността е засвидетелствана да е била активна и се използва в историческата наука в латинската форма. Никога обаче не съм виждал употреба на български. Така или иначе смятам, че трябва са си се остави на латински floruit. Съкращението нормално е фут. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:00, 6 декември 2024 (UTC) ::::: Моите две стотинки: трябва да се направи {{ш|floruit}} и, ако се сметне правилно, {{ш|fl.}} и да се преведе поне минимално [[:en:Floruit]] за прости хора като мен. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 6 декември 2024 (UTC) ::::::Колко %-та от българите знаят какво означава съкр. ft, даже думата floruit? Просто питам. А „около“ с една дата е подобно на дантевото: „На попрището жизнено в средата“. Защо да не е най-активния период? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:32, 7 декември 2024 (UTC) :::::::Защото „около“ създава впечатлението, че датата на управление не е известна. Има разлика между „Бил е на власт около 1250 г.“ и „Управлявал от 1246 до 1251 г., като достига разцвета си през 1249 г., когато пленява...“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:58, 8 декември 2024 (UTC) ::::А не трябва ли да е fl. c. 375 пр.н.е. – по примера за Никомах в таблицата; и поначало, когато се посочва една единствена година и тази година се разглежда като ''най-вероятната'' година на кулминация в разцвета? Освен това, ако ще се използва '''fl.''', според мен трябва да се използва и '''c''' (circa) вместо около, а вграждането на връзка към статия за смисъла на използването понятие/съкращение или изскачащо прозорче за мен е задължително – в подкрепа на направеното предложение в този смисъл за шаблон. Оттук следва (за мен) въпросът дали да не се използва и AD (Anno Domini) или AC (ante Christum) за консистентност – когато се посочва период или година от преди новата ера/преди Христа, да е изцяло на латински.<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 10:57, 8 декември 2024 (UTC) :::::Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в [[Уикипедия:Стил]]. <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:00, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия, просто показва, че не става ясно как трябва да се интерпретира, ако се използва само „около“. Иначе за използването изцяло на латински изрази съм категорично против. Като българска артернатива за ''fl.'' дали не можем да използваме „разцв.“, например „Никомах (разцв. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III“? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:05, 8 декември 2024 (UTC) :::::::{{цб|Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия}} :::::::[[Аристотел#Биография|Аристотел#Биография]] :::::::[[En:Nicomachus (father of Aristotle)|Nicomachus (father of Aristotle)]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:09, 8 декември 2024 (UTC) :::::Много интересно предложение. Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:50, 8 декември 2024 (UTC) == Станислава Ганчева == Моля ви разраснете статията на водещата и съпруга на Краси Радков Станислава Ганчева аз търсих информация за нея но много не можах да намеря благодаря поздрави [[Специални:Приноси/85.187.210.11|85.187.210.11]] 17:23, 5 декември 2024 (UTC) :{{миоправиго}} [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 15:04, 6 декември 2024 (UTC) inzj7syepudovqa3w3sz44tarxukzep 12434871 12434869 2024-12-08T13:54:05Z Carbonaro. 221440 /* Използване на ft, вместо около */ 12434871 wikitext text/x-wiki {{Архиви2}} == [[Чернова:Гръмотевичните котки: Тътен!|Гръмотевичните котки: Тътен!]] == Карбонаро, да знаеш, че съм поправил статията за анимационния сериал на [[Уорнър Брос Анимейшън]] - „[[Чернова:Гръмотевичните котки: Тътен!|Гръмотевичните котки: Тътен!]]“, както и на анимационния филм по [[Картун Нетуърк]] - „[[Бен 10 срещу Вселената: Филмът]]“, създадени неправилно от нерегистрирания потребител. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 17:32, 16 януари 2024 (UTC) == [[Клети създания]] == Карбонаро, днес гледах филма „[[Клети създания]]“ и беше много странен. Извинявам се за закъснението, но все пак съм създал тази статия и затова си поправих правописните грешки. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:29, 22 януари 2024 (UTC) == Thank you for being a medical contributors! == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> {| style="background-color: #fdffe7; border: 1px solid #fceb92;" |rowspan="2" style="vertical-align: middle; padding: 5px;" | [[File:Wiki Project Med Foundation logo.svg|130px]] |style="font-size: x-large; padding: 3px 3px 0 3px; height: 1.5em;" |'''The 2023 Cure Award''' |- | style="vertical-align: middle; padding: 3px;" |In 2023 you '''[https://mdwiki.org/wiki/WikiProjectMed:WikiProject_Medicine/Stats/Top_medical_editors_2023_(all) were one of the top medical editors in your language]'''. Thank you from [[m:WikiProject_Med|Wiki Project Med]] for helping bring free, complete, accurate, up-to-date health information to the public. We really appreciate you and the vital work you do! Wiki Project Med Foundation is a [[meta:Wikimedia_thematic_organizations|thematic organization]] whose mission is to improve our health content. '''[https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSdWfjVFbDO4ji-_qn2SsAgdCflhcOZychLnr1JUacsPaBr1eA/viewform Consider joining for 2024]''', there are no associated costs. Additionally one of our primary efforts revolves around translation of health content. We invite you to '''[https://mdwiki.toolforge.org/Translation_Dashboard/index.php try our new workflow]''' if you have not already. Our dashboard automatically [https://mdwiki.toolforge.org/Translation_Dashboard/leaderboard.php collects statistics] of your efforts and we are working on [https://mdwiki.toolforge.org/fixwikirefs.php tools to automatically improve formating]. |} Thanks again :-) -- [https://mdwiki.org/wiki/User:Doc_James <span style="color:#0000f1">'''Doc James'''</span>] along with the rest of the team at '''[[m:WikiProject_Med|Wiki Project Med Foundation]]''' 22:25, 3 февруари 2024 (UTC) </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Doc James@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/Top_Other_Language_Editors_2023&oldid=26173705 --> == Умейски Университет == Здравейте, не мисля, че сте прав за термина "Умейски университет". Според мен би трябвало да се придържаме към "Университет Умео", понеже така е наречен от специализирания институт на БАН в цитираното съобщение за лекцията на проф. Лучия Минчева-Нилсон. Но, възможно е да се каже Университета на Умео. Например, бихте ли превели Ulm University ( https://www.usnews.com/education/best-global-universities/ulm-university-502475) като Улмейски университет? Може да се преведе като Университет на Улм, но Улмейски? Както и да е, оставям на Вас да прецените. Поздрави! [[Специални:Приноси/199.38.210.85|199.38.210.85]] 00:55, 17 февруари 2024 (UTC) Хм, много интересно. Същото айпи, което призоваваше: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9B%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%8F_%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%9D%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BE%D0%BD&diff=prev&oldid=12133353 „Защо да не си представите възможността аз да съм авторът и на цитираното съобщение, и на първоначалната версия на статията в Уикипедия :-)“], сега се отказва от потенциалното си авторство и го приписва на „специализирания институт на БАН“. Кога как е изгодно. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 09:52, 17 февруари 2024 (UTC) O, междувременно айпито декларирало, че то е авторът: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9B%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%8F_%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%9D%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BE%D0%BD&diff=prev&oldid=12138452 „аз съм автор на оригиналния текст от цитираното съобщение“]. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 10:31, 17 февруари 2024 (UTC) :Здравейте, приемам забележката Ви. Доста се чудих, преди да сменя наименованието. Това с университетите не е проблем от вчера. '''Университет Умео''' изглежда неправилно, защото '''Умео''' е приложение в рамките на словосъчетание (ОПРБЕ, с. 98). От друга страна пък, имаме регламентирани изписвания като [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pri-imena-na-topografski-obekti-yazoviri-mestnosti-kurortni-kompleksi-letishcha-magistrali-i-dr-10/917 аерогара София] и [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pri-nazvaniya-na-administrativni-podrazdeleniya-direktsii-katedri-i-tn-7/359 Радио Ватикана]. :'''Умейски университет''' ми се стори разумен вариант, подобно на '''Софийски университет'''. Друг вариант, както предложихте, е '''Университет на Умео'''. Честно казано, не знам. Ще поставя въпроса в беседата на статията. Благодаря за ангажираността. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:11, 17 февруари 2024 (UTC) == [[Twisters]] == Карбонаро, извинявай, че те безпокоя, но след като създадох статия за предстоящия филм „[[Twisters|Туистърс]]“, и го премести като чернова, защото смяташе, че съм направил машинни и неразбираеми преводи, и затова оставих съобщение на [[Чернова беседа:Twisters|беседата]], и затова те моля да ми дадеш разрешение да сменя оригиналното заглавие с българското заглавие „Туистърс“, защото докато си пуснах трейлъра, усещах, че българското заглавие е същото като в оригиналното. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:34, 5 март 2024 (UTC) == Параметри в шаблони == Здравей, не съм много убеден, че някои от параметрите (тези, които не са съществителни имена например) трябва да са с малки букви. Гледайки как изглежда [[Шаблон:Музикална група|шаблонът]], такива указания никъде няма, дори напротив, всички параметри започват с главна буква. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 14:36, 21 март 2024 (UTC) :Беше само предложение. Имената на лейбълите, групите, градовете и други да останат с главна буква, а жанровете например да са с малка? Не ти ли харесва идеята? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:38, 21 март 2024 (UTC) ::Принципно не ми харесва, но това няма особено значение ако приемем да бъдат с малка. Въпросът е кой ще го вземе това решение и струва ли си да занимаваме общността като цяло с този казус. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 14:44, 21 март 2024 (UTC) :::Не. Можем да приемем казуса за приключен. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:46, 21 март 2024 (UTC) == Въпрос за Тадей Погачар == Здравей, @[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]]! Видях в коментар, че си писал ''защо с главна буква'' - така беше написано в източника и така го копирах. Грешка ли съм направил? [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 10:29, 26 март 2024 (UTC) :Здравей, @[[Потребител:PirinP|PirinP]]. Не, просто съм коментирал промените, които съм направил. Освен ако няма някаква основателна причина да е с главна буква, по всички правила трябва да е с малка. Извинявай, че съм те занимавал с дреболии. Продължавай с качествените статии и успех в състезанието! [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:32, 26 март 2024 (UTC) ::А няма проблем, още се уча и като не знае човек, по-добре да пита. Благодаря! [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 16:34, 26 март 2024 (UTC) == Помощ с метлата == Здравей, можеш ли да минеш с метлата през тази статия - [[България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)]]? Моите възможности откъм пълен/кратък член мисля, че са на адекватно ниво и не би следвало да има грешки в тази посока, но откъм запетайки знам, че понякога прекалявам. Имам нужда от помощта ти, понеже тази година се навършват 30 години от срещата и ще се опитам отново да убедя колегите, че е на нужното ниво за избрана, въпреки, че избирането ѝ предната година се провали по-скоро заради липсата интерес. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 15:04, 6 април 2024 (UTC) :{{пинг|Станислав Николаев}} Няма проблем, ще се заема. [[Файл:Noto Emoji v2.034 1f602.svg|20п]] Благодаря за доверието. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:17, 6 април 2024 (UTC) ::Благодаря, но нали прякорите не се членуват с пълен член, в тази връзка, Бундестима защо да се променя? <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:16, 7 април 2024 (UTC) :::За това не съм съвсем сигурен. Правилото е доста хлъзгаво и не знам как трябва да се тълкува. Ето [https://kaksepishe.com/apostola/ тук] например пише, че всички прякори от мъжки род трябва да се пишат с кратък член. Има доста широко използване „Бундестимът“ ([https://www.24chasa.bg/sport/article/17456843], [https://bnr.bg/post/101890241/bundestima-na-nagelsman-pochna-podgotovka], [https://www.bgonair.bg/a/7-sport/339411-germaniya-nadvi-frantsiya-bundestimat-vkara-oshte-v-parvite-sekundi]), но както знаем, медиите не са авторитет по отношение на правописа. :::Склонен съм да приема всякакви предложения. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:10, 7 април 2024 (UTC) ::::Мерси за помощта. Иначе, мисля да се спрем на Световно с главна буква, относно Бундестима, аз досега съм знаел, че щом е прякор, то не го членуваме, но от друга страна кое е прякор? Може би да пиша на Езикови справки? <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 05:58, 8 април 2024 (UTC) :::::Например „Победата за България изпраща футболистите на исторически първи полуфинал на световно първенство“. Тук се говори за световно първенство, като цяло, а не конкретно за Световното първенство от '94-та. :::::Колебая се, защото оприличавам казуса със съществителните [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/nazvaniya-na-administrativni-edinitsi-institutsii-organizatsii-trgovski-obekti-10/354 „община“], [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/imena-na-geografski-obekti-i-geopoliticheski-ponyatiya-toponimi-7/1454 „земя“], [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/drugi-sluchai-sobstveno-ili-naritsatelno-ime-4/1887 „вселена“], [https://kaksepishe.com/bog-glavna-bukva/ „бог“] и словосъчетанието [https://kaksepishe.com/articles/ot-utre-pravopisat-e-olimpiada/ „олимпийски игри“]. :::::За „Бундестима“ наистина не знам. Логично е да е с кратък член, ако е прякор, но нали не е прякор на човек. При това положение трябва ли да запазим кавичките, или трябва да отпаднат? Лично аз не бих имал претенции, стига да е еднакво в цялата статия. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:39, 8 април 2024 (UTC) ::::::Нека изпратя на Езикови справки имейл по въпроса и ще върна информация те какво мисля по въпроса. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:46, 8 април 2024 (UTC) Привет, от Службата за езикови справки и консултации бяха така любезни и отговориха на поставения от мен въпрос: {{цитат|Здравейте, Прякорите са само за лица. Бундестим не е прякор, а друго название на футболния отбор на Германия и се членува по общите правила, т.е. с пълен или кратък член, когато се използва в изречение. Не се поставя в кавички, защото не е официалното название на отбора. |}} Казусът изглежда решен, ще отразя нужните промени. Питах ги и за кавичките, там нещата също следва да са ясни защо не трябва да е в кавички. --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:24, 9 април 2024 (UTC) :Ей, супер! [[Файл:Noto Emoji v2.034 1f601.svg|20п]] А за „световно първенство“ не ги ли пита? Ако си пропуснал, недей. Радвам се, че помогнах. Пак ще я прегледам накрая. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:22, 9 април 2024 (UTC) ::Аз днес направих някои промени и съкратих някои неща, предполагам може и още за да се намали обема, но не знам дали и кога ще го направя, тоест можеш да я прегледаш. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 07:49, 9 април 2024 (UTC) :::За да е избрана, не е ли препоръчително да е по-обемна? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:50, 9 април 2024 (UTC) ::::Няма такива изисквания, по-скоро достатъчно изчерпателна. Уикипедия не може и не следва да побира всичко по дадена тема. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:36, 9 април 2024 (UTC) == [[България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)]] == Здравей отново. Статията е вече в шаблон текущи съобщения и в случай, че искаш нещо да отбележиш по темата, моля те да го направиш. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 13:24, 10 април 2024 (UTC) == Римейк на Смелата Ваяна == [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], не съм виновен, че съм създал статия за игралния римейк на „Смелата Ваяна“, който ще излезе след 2 години. Добре де, признавам си, че съм направил правописни грешки или машинни преводи, но винаги съм чел в новините как бе одобрен проекта. И затова те моля да го върнеш в основна! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 17:06, 15 април 2024 (UTC) [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], поправих си правописните грешки за създадената от мен статия за [[Чернова:Смелата Ваяна (филм, 2026)|игралния римейк на „Смелата Ваяна“]], който ще излезе през 2026 г. Сега те моля да ми я върнеш към основната, защото тази статия е важна, и когато излезе нещо ново, трябва да добавя повече информация! Ако няма да преместиш статията за Ваяна към основна, повече няма да говоря с теб! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 05:31, 15 април 2024 (UTC) :Няма да преместя аз статията към основна, защото Уикипедия ми забранява да премествам статии, които са отбелязани като чернови. Ти си този, който трябва да ми върне статията ми към основна! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 17:11, 1 юли 2024 (UTC) ::Само не ми казвай, че пак съм правил правописни грешки, машинни преводи и лоши синтаксиси! Напротив, трудех се, стараех се, но ти не ми вярваш! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 17:21, 1 юли 2024 (UTC) == Редакции в Ас (тенис) == Благодаря за редакциите в [[Ас (тенис)]], ама "правописни и пунктуационни грешки" заради един объркан непълен член и една запетайка?... Малко е прекалено, не мислите ли? :/ [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 11:01, 19 април 2024 (UTC) :Здравей, {{пинг|PirinP|p=}}. В никакъв случай не съм искал да те засегна. Ако така е станало, моля те, приеми моите извинения. Какво точно те притеснява, че съм написал „правописни и пунктуационни грешки“ ли? Понеже имахме подобен предишен разговор относно „[[Тадей Погачар]]“, ми се струва уместно да спомена, че в резюметата обикновено се пише какви промени е направил някой в статията, например: :* „замяна на дефис с тире“; :* „естетични промени“; :* „премахване на вандализъм“. :Макар това да не е задължително, помага, когато след време някой друг преглежда историята на статията и иска да разбере в какво се е състоял нечий принос. :Или може би малко те дразни това, че ''някой друг минава след теб и прави корекции''. :Във всеки един случай искам да знаеш, че работата ти е чудесна. Никой не те е критикувал или нещо подобно. Проектът е такъв, че хиляди участници (наричани ''[[Уикипедия:Уикипедианци|уикипедианци]]'') създават и обогатяват съдържанието, изчистват някои пропуски и добавят [[Уикипедия:Шаблони|шаблони]]. :Това, че някой е редактирал твоя статия или е оставил лаконично резюме, не означава, че това е коментар към теб, а просто е описано какво е свършил в статията. :Още веднъж благодаря за приносите ти и се чувствай свободен да потърсиш мен или когото и да е друг колега, ако имаш нужда от помощ. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:28, 19 април 2024 (UTC) ::Не, не, как ще е проблем - като има грешки (и съм бил кьорав да си ги видя сам), очевидно, че трябва да се оправят; просто "правописни и пунктуационни грешки" ми се стори малко силно, все едно е било пълно с такива и едва ли не статията е неграмотно написана. Но разбирам, няма да обръщам толкова внимание на резюметата; още се уча :). Спорна работа! [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 13:34, 19 април 2024 (UTC) :::Дано да не съм те обидил наистина. Ще се постарая да съм по-конкретен, например „две запетаи и едно тире“, както, между другото, прави „[[Уикипедия:Съветник|Съветникът]]“. Това е инструмент, който проверява за често срещани синтактични грешки. Можеш да го използваш, ако искаш. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:42, 19 април 2024 (UTC) ::::Няма проблем, наистина, то аз не съм бил наясно! Благодаря за съвета за "Съветника", ще го разгледам задължително. Работи ли на Chrome? [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 13:48, 19 април 2024 (UTC) :::::Да, на всички модерни браузъри би трябвало да работи без проблем. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-gadgets|настройките]] можеш да откриеш още интересни джаджи. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:23, 19 април 2024 (UTC) == Кавичките == Колега, доскоро май имаше дебати за това какви са приетите тук кавички, така че в духа на разбиратевството трябва да си върнете кавичките в собствената реакция. Софтуерът на енциклопедията прави това само с едно-две цъкания на предложените корекции. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 09:22, 11 май 2024 (UTC) Това май не е единствно явление. Софтуерът, а следователно и правилата изискват „“. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 09:40, 11 май 2024 (UTC) :[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], цитатите трябва да са възпроизведени вярно ([[Уикипедия:Стил#Цитати]]). Не е редно да се коригират грешки, да се променят пунктуационни знаци и др. Обсъждания е имало точно за това – преправи се „Съветникът“, за да игнорира цитатите ([[Специални:PermaLink/12022284#Деактивиране на „Съветника“ – проучване]]), отделно много уикипедианци освен мен са изказвали мнение, че в текст на чужд език не важат правилата на българския език ([[Специални:Diff/11466641]], [[Специални:Diff/11820360]]). Като цяло, консенсусът е да се предава в оригинал и те моля да спазваш това. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:45, 11 май 2024 (UTC) ::Колега, що не изпробваш съветника? Други колеги също са правели таква корекции вместо мен по времето, когато още не задълбавах толкова в детайлите. Оправи, моля проблемата в знак на признание на труда на съставителя на статията. Като гледам обаче май е най-добре да бъат допускани и текстове на чужди езици. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 09:55, 11 май 2024 (UTC) :::Аз ползвам „Съветника“ и той не променя съдържанието между <nowiki><ref></nowiki> тагове. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:38, 11 май 2024 (UTC) == Тед Хейс == [[Тед Хейс]] Колега, защо ме карае да обикалям страниците, за които няма описания в други уикита? Между другото трябва ли се чака появата на палатковите квартали и свързаните с тях активисти да се настанят в центъра на София, за да се признаят за значими? [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 08:13, 15 май 2024 (UTC) == [[Злосторница]] == [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], защо постоянно ме смяташ за лош редактор и че не мога да пиша правилно в статиите на филми и сериали, които създавам? Добре де, малко съм сгрешил, но се постарах! Превеждах на английски с ума си, вместо с Google Translate! Моля те, не можеш да ми го причиниш! Не съм виновен, че съм направил грешки в статиите! Моля те, недей да ми преместваш статиите като чернова, защото постоянно се отчайвам или разсейвам и не знам какво да правя! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 14:49, 18 май 2024 (UTC) :Ще ми върнеш ли статията ми към втората част на Злосторница към основна или не? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:42, 18 май 2024 (UTC) ::Много ти благодаря! Другия път не прави така, защото ме ядосваш! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 18:09, 18 май 2024 (UTC) == [[Анатолий Божинов]] == Не мога да повярвам, че искат да ми изтрият статията за актьора и режисьор на дублажи [[Анатолий Божинов]], чиято статия създадох и затова гласувах против изтриването. Какво съм аз виновен? Грешки ли съм правил? Лоши синтаксиси ли съм сторил? Речта ли ми е отвратителна? Походката ли ми е позорна? Срам ли съм за енциклопедията? Изгнаник ли ще бъда, когато бъда блокирван? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 04:23, 5 юни 2024 (UTC) :Не мисля, че проблемът е в теб. [[Потребител:Nk|Nk]] е посочил мотивите си за изтриването и всеки от нас има правото да е съгласен или не с тях. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:35, 5 юни 2024 (UTC) ::Значи Анатолий Божинов ще остане без статия завинаги и никой няма да я създаде? Аз ли съм виновен за нещо, което съм създал и после да не ми го одобрят? Вандал ли съм, че да вредя на енциклопедията? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 08:18, 5 юни 2024 (UTC) :: Какво ще направят с мен? Ще ми изтрият всичко, което съм правил и после ще ме изгонят, за да ме блокират? Не знаеш ли, че съм отчаян и ме боли всичко, което съм загубил? Не съм лош редактор! Не съм мошеник! Това са моите изповеди, които споделям. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 08:18, 5 юни 2024 (UTC) Не трябваше да връщаш хиперлинковете на Анатолий Божинов, защото ме е страх да не ми го изтрият и затова [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] гласува за изтриването му. Аз съм този, който се проваля. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 14:17, 5 юни 2024 (UTC) : Който иска да прочете защо съм гласувал за, може да си отвори този линк към архивираното гласуване за изтриване - [[Уикипедия:Страници за изтриване/2024/06/Анатолий Божинов]]. Не виждам смисъл да не се връщат всичките хиперлинкове. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 15:45, 29 юни 2024 (UTC) ::Знаех си, че не ми го изтриха! Леле, така се притесних! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:48, 29 юни 2024 (UTC) == Не съм мошеник или вандал == [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], аз не съм мошеник и вандал, приеми го! Добре, пак си признавам, че правих машинни преводи или неправилни синтаксиси в статии, които създавам, но моля те, не ме смятай за лош редактор и не съм направил нищо лошо! Не искам да бъда блокиран! Приеми го като изповед, а не жестокост! Вече направо не издържам! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 10:05, 7 юни 2024 (UTC) :Знам, че знаеш, че си ползвал машинен превод, затова те моля да не го правиш. Никой няма да те блокира, спокойно. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:47, 7 юни 2024 (UTC) ::Ако ще ми триеш всичко, което правя, и пак ме мислиш за лош редактор или не съм добър в правописа (т.е. пиша неправилно), да знаеш, че ще напусна Уикипедия завинаги и повече никога няма да редактирам! НИКОГА!!! Прави каквото щеш - трий таблиците за дублажни състави, ако искаш. Давай, за да ме караш да се чувствам съсипан и провален. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 12:26, 7 юни 2024 (UTC) :::И ще ти кажа само едно - не правя машинни преводи или ползвам Google Translate, а превеждам с ума си в английската Уикипедия! Приеми го!!! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 12:31, 7 юни 2024 (UTC) ::::И затова статията на [[Анатолий Божинов]] ще бъде изтрита и никога повече няма да бъде създадена отново, защото аз съм причината да бъда провален и да сложа фалшиви източници и да ме блокират! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 13:20, 7 юни 2024 (UTC) :::::Ще помоля теб и [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] да не връщате таблицата за дублажния състав на филма "[[Отвътре навън 2]]" (чиято премиера излиза на 14 юни), докато не изгледам премиерата и след това да добавям дублажния състав (например [[Мария Илиева]] като българския глас на Радост), които са в българските надписи, обработени от студио [[Александра Аудио]]. Аз съм единствения, който разбира, и много ви моля да ми отстъпите! Не трябваше да добавям информацията толкова рано преди премиерата. Разбра ли ме? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:07, 8 юни 2024 (UTC) ::::::Обещаваш ли да не позволиш на никой да не връща таблицата за дублажния състав на "[[Отвътре навън 2]]"? Докато не изгледам целия филм в една прожекция и свържа всички гласове, ще добавя наново дублажния състав, и обещавам да добавя няколко източници! Надявам се и ти да ходиш и да го гледаш на кино, да си купиш билет и да ти насрочат час за прожекцията. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 09:11, 9 юни 2024 (UTC) :::::::О, и да знаеш, че редактирам и в ''The Dubbing Database'', защото така ми е по-добре. Там хората се кефят на българските дублажи, в които увеличавам категорията. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 09:18, 9 юни 2024 (UTC) == Carbonaro == Спри да спориш защото не си голямата работа да знаеш. [[Специални:Приноси/130.204.65.190|130.204.65.190]] 05:33, 13 юни 2024 (UTC) :Съжалявам. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:02, 13 юни 2024 (UTC) == Български дублаж на Повелителят на дракони == Ето ти линкове, които съм ги качвал в канала си - https://www.videoclip.bg/watch/1808480_povelitelyat-na-drakoni-2020-bg-audio-chast-1-tv-rip-nova-030220, https://www.videoclip.bg/watch/1808481_povelitelyat-na-drakoni-2020-bg-audio-chast-2-tv-rip-nova-030220, https://www.videoclip.bg/watch/1808482_povelitelyat-na-drakoni-2020-bg-audio-chast-3-tv-rip-nova-030220, https://www.videoclip.bg/watch/1808483_povelitelyat-na-drakoni-2020-bg-audio-chast-4-tv-rip-nova-030220 и https://www.videoclip.bg/watch/1808484_povelitelyat-na-drakoni-2020-bg-audio-chast-5-tv-rip-nova-030220, вместо да ми оправяш правописите. Така можеш да свържеш гласовете на актьорите с имената им, озвучавали в българския дублаж, иначе кой ще ги добави? Само аз ли мога да се свържа с Андарта Студио за помощ? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:57, 17 юни 2024 (UTC) :Супер си, Крис. Без теб проектът нямаше да бъде това, което е. Благодаря ти за усилията да обогатяваш „Уикипедия“ всеки ден. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:25, 17 юни 2024 (UTC) ::А тогава защо още ме мислиш за лош редактор, който прави правописни грешки? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 17:32, 17 юни 2024 (UTC) :::И ще ти кажа какво - утре статията ми за Анатолий Божинов ще бъде изтрита, защото е ужасна. Не си гласувал! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 17:33, 17 юни 2024 (UTC) ::::Кога съм казвал, че си лош редактор? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:04, 17 юни 2024 (UTC) :::::В резюметата, когато ми поправяш създадените от мен статии. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 18:08, 17 юни 2024 (UTC) ::::::И затова все още ме смяташ за такъв. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 18:08, 17 юни 2024 (UTC) :::::::Не, в резюметата съм писал какво съм променял в статиите, не са били реплики към теб. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:13, 17 юни 2024 (UTC) ::::::::А в резюметата говоря за себе си и да разбереш как се чувствам! Ако статията на Анатолий Божинов ми е изтрита, сигнализирай. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 18:24, 17 юни 2024 (UTC) [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], искаш ли от твое име аз да подам оплакване до администраторите срешу [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] заради назидателния тон? [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 15:44, 18 юни 2024 (UTC) :Не. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:22, 18 юни 2024 (UTC) :: Ok. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 17:06, 18 юни 2024 (UTC) == ISBN == Колега, на мен Тед Мастърс ми отказа, но ти дали няма да се справиш с шаблона Цитат книга, така че да има две полета за ISBN-10 и ISBN-13? [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 07:03, 23 юни 2024 (UTC) : Не е необходимо. ISBN 10 е стар стандарт за идентификация на книги, който се състои от 10 цифри. ISBN 13 е новият стандарт, който се състои от 13 цифри и предоставя по-голям обхват за идентификация на книги и други издания. ISBN 13 е въведен поради ограниченията на ISBN 10 и цели да осигури по-голяма гъвкавост и възможности за идентификация на издания в глобален мащаб. Когато се изчерпят всички възможни комбинации за ISBN 13, ще се наложи преминаване към нов стандарт. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:44, 23 юни 2024 (UTC) == Чернови на създадените от мен статии == [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], много ме дразниш с твоите премествания на чернови към статиите на предстоящите филми, които създавам. Какво толкова съм направил? Не съм правил машинни преводи! Моля те, престани вече! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:18, 6 юли 2024 (UTC) :Като я оправиш, ще я върна. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:20, 6 юли 2024 (UTC) ::Оправих я, повярвай ми! Стараех се, трудех се, и пак съм отчаян, защото никой друг не може да създаде такива статии за филми! Нямах друг избор да ги създам, разбери ме! Имай милост към мен! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:23, 6 юли 2024 (UTC) :::Ако не ти харесва тази статия за новия филм за героинята Санди от Спонджбоб, по-добре я махни! Все пак няма българско заглавие. Тези [[Нетфликс]] не могат да изберат български заглавия за техните филми. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:27, 6 юли 2024 (UTC) ::::Съжалявам, че сложих шаблона за изтриване за Санди филма, но заслужавам да бъде изтрита! Нека бъде изтрита и на [[Чернова:Легендата на Хаваите]], която е неправилно създадена от нерегистрирания потребител, защото не мога вече да търпя странни неща! Помоли ги да изтрият тази чернова и то незабавно! Българското заглавие е „Легендата за Хавайоуин“, а пък това „Легендата на Хаваите“ е голяма измама, измислена от [[VOYO]]. Ето доказателството - https://voyo.bg/product/legendata-na-khavaite_6186.html [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:36, 6 юли 2024 (UTC) ::::: [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Кристиян]], не е въпрос до харесване или нехаресване, а до покриване на определени критерии. Често създавате статии, които представляват супа от думи без връзка помежду си. Или по-просто казано: машинен превод. Разбирам, че има причина това да се случва, но моля, четете по-внимателно какво Ви се пише тук, а и по останалите беседи. И стига с просене на милост и уважение. Така неща не се оправят. Опитайте се да се повече да се вслушвате в казаното от другите редактори. ::::: Не злоупотребявайте и с шаблоните за изтриване. Изтриване също се прави по определени критерии, а не по причина ''искам да я изтриете (статията)'' или ''трябва да я изтриете, защото (вече) не ми харесва''. Достатъчно е, че другите хвърлят от времето си, за да Ви оправят статиите. Несериозно и неуважително е да ги предлагате после за изтриване, защото са придобили по-четим вид. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:50, 6 юли 2024 (UTC) ::::::[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]], не съм правил машинни преводи, докато създавам статии за филми! Защо ме мислиш за лош редактор? Кажи ми каква е причината? Вандал ли съм, мошеник ли съм? Кажи ми някои думи за мен, искам да ми улекне! Защо винаги трябва да съм нежелан тук? Защо искате да ме блокирате за неща, които не съм направил? Съжалявам, че повтарях, но не издържам вече и съм доста изнервен за неща, които ми казвате, и понякога ме разстройват! ::::::Няма да търпя лъжи и измами, защото наистина се ядосвам! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:54, 6 юли 2024 (UTC) :::::::Това беше! Щом не искате да създавам статии тук, няма да стъпя повече тук! Аз съм бесен, и съм разстроен! Просто не знам какво да направя! Да, разбирам те, [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] да си взимам уикипочивка, която е полезна, казвал си ми го два пъти, но ще ти кажа какво и на теб и на [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]] - ПОВЕЧЕ НЯМА ДА СЪЗДАВАМ СТАТИИ! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 6 юли 2024 (UTC) ::::::::Няма причина да се ядосвате. Поуспокойте се! Никой не цели да Ви уязви. Просто трябва да бъдете по-внимателен, когато създавате статии. Дори и да не използвате машинен превод, словоредът в статиите често е неразбираем. Не трябва да се сърдите, че други след това поправят. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 16:02, 6 юли 2024 (UTC) :::::::::Не, няма да се успокоя! Твоите думи няма как да ме окуражават! Нищо не мога, писна ми! Аз просто не мога да създавам статии, не мога да бъда внимателен, за нищо не ставам! НЕ СТАВАМ, НЕ ИСКАМ НИКОГА ДА СЪЗДАВАМ СТАТИИ! РАЗБРА ЛИ, [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]]? НЯМА ДА РЕДАКТИРАМ СТАТИИ, АКО ИСКАШ ДА МЕ БЛОКИРАШ! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:07, 6 юли 2024 (UTC) ::::::::::Много е просто: не създавайте статии и не редактирайте, след като това искате. Никой не може да Ви задължи да правите обратното. Разбирам Ви отлично, така че не е нужно да ми крещите. ::::::::::Сега настойчиво Ви моля да преустановите с постоянните отговори в тази беседа. След време става досадно за домакина. А може да се счете и за вид тормоз, заради което може основателно да се наложи временно отнемане на привилегията за редактиране до успокояване на страстите. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 16:17, 6 юли 2024 (UTC) А ти, [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], по-добре да продължиш да сложиш чернови за създадените от мен статии за филми и да триеш таблиците за дублажните състави на филмите и сериали, заслужавам го! Съжалявам, че съм груб, но трябваше да връщаш хиперлинковете на Анатолий Божинов! Не заслужавам да редактирам в Уикипедия, защото всички ме мислят за вандал, измамник и черна овца! Не искам повече да създавам статии, не искам! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:11, 6 юли 2024 (UTC) :Чу ли, [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]]? НЯМА ДА СЪЗДАВАМ СТАТИИ ТУК! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:39, 6 юли 2024 (UTC) ::Никой няма да те блокира, недей да драматизираш. Кога съм казвал, че си вандал? Ти си един от най-активните уикипедианци. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:42, 6 юли 2024 (UTC) :::Не, не съм! Стига си ми казвал какво да правя! Аз не съм един от най-активните уикипедианци, и никога няма да бъда! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 19:43, 6 юли 2024 (UTC) ::::Продължавай, да те видим! Продължавай, докато създам статия, да ми преместиш към чернова и никога няма да връщаш, за да разбереш че съм безполезен и не ставам нищо за Уикипедията! Давай, трий дублажи, ще го понеса! Стига си ми казвал кога да драматизирам или кога да не драматизирам! Ще драматизирам, колкото си поискам, защото съм чувствителен! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 19:47, 6 юли 2024 (UTC) :::::Ти никога няма да бъдеш доволен от мен! Никога няма да подкрепиш и българските дублажи! НИКОГА! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 19:53, 6 юли 2024 (UTC) == Комунизъм == "[https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC&diff=next&oldid=12291938 Премахната информация без обосновка]"? Какво точно е конструктивното/информативното на промяна от членувано на нечленувано понятие от заглавието на статията? Така до утре можем да си играем с редакции според личните предпочитания на всеки... Ето, моето лично предпочитание е да се запази, както е било преди, нечленувано, съответно връщам редакцията - има ли правило, което да казва, че трябва да се членува? [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 13:52, 8 юли 2024 (UTC) :Не става ясно каква е причината да бъде върната редакцията, реших, че може и да е грешка. За справка отварям страницата „[[Фашизъм]]“. ::''Фашизмът е радикална, авторитарна и националистическа политическа идеология.'' ::''Фашизъм е радикална, авторитарна и националистическа политическа идеология.'' ::''Комунизмът е социално и политическо движение.'' ::''Комунизъм е социално и политическо движение.'' ::''Демокрацията е форма на управление.'' ::''Демокрация е форма на управление.'' ::''Анархизмът е политическа философия.'' ::''Анархизъм е политическа философия.'' :Не знам. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:02, 8 юли 2024 (UTC) ::За мен подобен тип редакции са неконструктивни, ерго ги връщам. Обикновено пиша в коментар, че е неконструктивна редакция, в случая може да съм пропуснала, но поне не съм писала, че е изтрита информация без обосновка, което категорично не е вярно. Щом няма нарушено правило, съществено подобрен изказ, изтрита съществена информация/източник или добавена съществена информация/източник, значи е въпрос на стил, а с правене и патрулиране на стилистични промени може да си играем до края на света. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 14:17, 8 юли 2024 (UTC) :::Извинявай. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:25, 8 юли 2024 (UTC) ::::И ти, по принцип оценявам вникването ти в детайлите, знаеш. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 14:27, 8 юли 2024 (UTC) == Research about the tools on Wikimedia projects by the CEE Hub == Hi everyone, We would like to invite you to submit your responses to the survey dedicated to the tools that are used currently across the Wikimedia projects and the tools that you want to have. This survey was made by the working group of the [[:m:Wikimedia CEE Hub|CEE Hub]], and your responses will be reviewed afterwards, as we want to continue supporting the communities. That support can be documentation for certain most used tools by other communities across the region per specific topics, finding solutions for new tools to be created in the future, creating most needed tools in the region (so called "regional wishlist list"), and many other options. ''Deadline to fill in the survey is '''20th of August, 2024'''.'' Submit your answers [https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSeIwzCDKs6jXPG7EpZe-JH2Mm1odU0_MAv1bO-z-nLOq9dlug/viewform?usp=sf_link '''here'''] Thank you in advance for your time that you will dedicate in filling in this survey --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 13:07, 26 юли 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:TRistovski-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/Tools&oldid=27177596 --> == Интервали == Виж, молим те, [[Беседа:Пакт „Рибентроп – Молотов“]]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:30, 29 юли 2024 (UTC) == Въпрос == Какво целиш колега, в края на краищата, особено след като в резюме на твои редакции ми отправяш некоректни въпроси? [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 09:12, 5 август 2024 (UTC) :Целта ни е да поддържаме качеството на съдържанието в „Уикипедия“. Постоянно ти обръщаме внимание, че е необходимо статиите да бъдат внимателно прочитани, преди да бъдат публикувани, а не да се копира готов превод от Google Translate. Неясни формулировки, които затрудняват разбирането, дори остатъци от текст на чужд език е недопустимо да присъстват в статиите на някого, който е с над 16-годишен стаж. Разбирам, че всеки от нас има различен стил на работа и понякога е трудно да се поддържа баланс между количеството и качеството, но бих искал да обсъдим как можем заедно да намерим някакво решение. :Ето примери: ::„Голямото медийно внимание генерира такъв брой зяпачи, че събитието за осветяване трябва да бъде отменено преди Коледа.“ ::„Когато хорът изпълнява в чужбина, като текстовете на руските песни често се отпечатват предварително и се разпространяват в залата преди концерта.“ ::„комисар към него е назначен одеският и футурист Борис Черкуновсоциалист-революционер, поетът максималист“ ::„В средата на 60-те години групата има редица от двайсетте най-добри хита“ ::„Те също записва“. :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:43, 5 август 2024 (UTC) ::За мен е по-важно да се прекратят подмятанията за нерагламентирани доходи, двукратно огласявани от друг потребител. При това първият път не бях осведомен за дискусията. Сдържам се, но подходящият отговор ще политизира въпроса, нещо което поменатият колега веше направи един път. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 09:57, 5 август 2024 (UTC) :::Добре, извинявай. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:33, 5 август 2024 (UTC) == Битка при Голям Дервент == Каква беше грешката? Съжелявам за стореното [[Потребител:Slava History|Slava History]] ([[Потребител беседа:Slava History|беседа]]) 14:53, 14 август 2024 (UTC) :Изглеждаше така, сякаш текстът е преписан от книгата. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:14, 14 август 2024 (UTC) == С молба да изтриеш всички снимки, които качих, за да ги кача под друг лиценз или ако е възможно да промениш лиценза. == Моля те за съдействие за снимките, които съм качил в Уикипедия, за да ги кача под лиценз - CC BY 4.0. Всъщност не знам дали този лиценз е коректен за подобен тип снимки. Не съм работил със снимки в Уикипедия и се замислих дали правилно ги качвам с коректните лицензи. Може би CC BY 4.0 e по-подходящ. опцията[[Потребител:KrisKov76|KrisKov76]] ([[Потребител беседа:KrisKov76|беседа]]) 12:49, 20 август 2024 (UTC) :Произведения, чийто автор е починал преди повече от 70 години, не са защитени с авторско право. Не си ти авторът, за да посочваш CC BY 4.0. Имай предвид, че не е нужно да се изтрива файлът, за да се качва наново с правилния лиценз. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:29, 20 август 2024 (UTC) ::Разбрах те, благодаря! [[Потребител:KrisKov76|KrisKov76]] ([[Потребител беседа:KrisKov76|беседа]]) 15:09, 20 август 2024 (UTC) == [[Доктор Снагълс]] == [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], от дете съм фен на анимационните филми и сериали от време на време ги гледам по телевизията, както и във VBOX7, които си спомням до ден днешен. Знаеш, че всички анимации, качени от VBOX7 са сменени като лични и затова не могат да се гледат от други хора. Едно време проверявах, че има епизод на Доктор Снагълс издаден на DVD и затова усетих, че Светлана Смолева озвучава в нея. Аз всичко си спомням. Не си въобразявам, това е истина. Ти не си знаел, че епизодите на Доктор Снагълс със DVD дублажа бяха качени във VBOX7, преди да се преместват като лично съдържание в началото на годината. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 18:25, 21 август 2024 (UTC) == Малко Търново == Колега, какво пречи [[Желязко Грънчаров]]. Роден е там. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 21:14, 27 август 2024 (UTC) :[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], кога в статията „[[Малко Търново]]“ е бил споменат Желязко Грънчаров? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:26, 28 август 2024 (UTC) == Разминавания == За 2001 година сме ползвали това преброяване [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%93%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0_(%D0%B4%D0%B5%D0%BC)&oldid=5516516]. В уикиданни числата са други - има две форми на гръцко преброяване. Същото подозирам числата за 2011 година в Уикиданни - защото в много случаи числата са доста по-големи от 2001 година, което е странно особено за малки селища, но нямаме други източници. Не ги променяй тия за 2001, защото в хиляди други случаи са използвани те. Или пък ги промени всички навсякъде - което може би е много работа. За 2011 година не би требвало да има разминавания - ползвали сме единствено Уикиданни, тоест ако има - директно оправяне. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:04, 29 август 2024 (UTC) :[[Потребител:Мико|Мико]], погледнах и в ΕΛΣΤΑΤ. За [[Трикомо]] например е дадено 127 души по постоянен адрес, както е и в „Уикиданни“. В статията обаче пише 141. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:16, 29 август 2024 (UTC) ::Това са истински грешки. Трий разминаващите се текстове извън шаблона. Но отново: за 2001 година имаме тотално разминаване. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:22, 29 август 2024 (UTC) :::Тоест ако се среща някъде в статията, да се изтрие ли? Какво да правим с разминаванията? Очевидно е използан определен източник, така че информацията все пак е взета отнякъде, не сме си я измислили. Или да вземем всички от „Уикиданни“? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:26, 29 август 2024 (UTC) ::::Ето [[Специални:PermaLink/12195841|тук]] пък има тотално разминаване. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:38, 29 август 2024 (UTC) :::::Грешка вероятно моя, вероятно на Алиса. 50 е числото за 2001 според нашия източник. Ако искаш смени изцяло 2001 година според това в Уикиданни. Но наистина са неколко хиляди. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:45, 29 август 2024 (UTC) ::::::Наистина е много деликатно и не знам какво да правя, защото не съм толкова вещ в тези работи. Засега спирам с въвеждането на данните за 2021 година. Забелязах на места, че погрешно е добавено населението от 2021 година на мястото на това от 2011 година, например в „[[Специални:PermaLink/12198044|Мариес]]“. Трябва да уточним дали всичко да се взема от „Уикиданни“, да запазваме ли данните от стария източник, изобщо трябва да се прегледат внимателно всички. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:14, 29 август 2024 (UTC) ::::::Ако питаш мене - най-добре е да минем към Уикиданни, където е възможно. 91, 01, 11 и 21. Не е възможно да се прегледат всички. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:16, 29 август 2024 (UTC) :::::::А да направим ли шаблона автоматично да ги извлича, или да се въвеждат ръчно? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:17, 29 август 2024 (UTC) ::::::::Извлича може би? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:58, 30 август 2024 (UTC) :::::::::Добре, ще видим какво можем да направим. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:18, 30 август 2024 (UTC) ::::::::::Много благодарим, че изобщо се зае с тая гадост. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:24, 30 август 2024 (UTC) :::::::::::Е, няма за какво. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:26, 30 август 2024 (UTC) На ''Така?'': да, честно казано най-добре е май всичко налично в Уикидата да се тегли директно оттам, независимо от разминаванията и от грешките... може би. :) -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:46, 1 септември 2024 (UTC) :Добре, но все пак не ми се иска да изтривам тези, за които има посочени източници. За 2021 година със сигурност е от „Уикиданни“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:48, 1 септември 2024 (UTC) ::Не знам. Бая труд отиде, но според мене и 91 е за изтриване и викане от Уикиданни, както и 2001. Напълно сигурна е и 2011 - там всички са правени на ръка от Уикиданни.-- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:24, 1 септември 2024 (UTC) :::Това, което ме притеснява, е, че ти си посочил източници, докато в „Уикиданни“ не са посочени. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:42, 1 септември 2024 (UTC) == Линк == Драги колега, имаш ли представа как се прави вътрешна препратка, не към началото на някоя сттия, а към един от разделите и? [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 12:49, 31 август 2024 (UTC) :Ето така: [[Копривщица#Население]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:58, 31 август 2024 (UTC) ::Благодаря. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 12:59, 31 август 2024 (UTC) == Въпрос за преместен превод в инкубатора == Здравейте, бих искал да попитам, защо превода ми за Сън Сити беше преместен в инкубатора. С какво по-точно не отговаря на условията на Уикипедия? [[Потребител:MTongov|MTongov]] ([[Потребител беседа:MTongov|беседа]]) 22:22, 31 август 2024 (UTC) :Здравейте, MTongov. Статията не отговаря на изискванията поради това, че съдържа необработен компютърен превод, не е оформена, има чуждоезиков текст и несъществуващи шаблони. Можете да разгледате други подобни статии, например „[[Хюрън (Южна Дакота)]]“, както и да прочетете [[Уикипедия:Вашата първа статия|тази помощна страница]], за да добиете представа как се допринася към енциклопедията. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:17, 1 септември 2024 (UTC) == Категория:Български словоформи по азбучен ред == Привет, върнал си последната редакция в [[:Категория:Български словоформи по азбучен ред|тази категория]], но (като изключим факта, че редакцията е неграмотно направена) коментарът, че категорията е излишна ми се струва разумен; двете статии в нея спокойно могат да минат в [[:Категория:Словоформи в българския език|горната категория]]. Някакви съображения/възражения по въпроса имаш ли или да редактирам? [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 20:30, 7 септември 2024 (UTC) :Привет, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]]. Потребителят беше предложил страниците „[[Аз (местоимение)]]“ и „[[Ти]]“ за изтриване, след като беше изтрил значителна част от тях, което ми се стори неразумно предвид факта, че макар и кратки, имат междуезикови препратки и могат да се допълнят. Освен това беше използван неправилен шаблон – {{ш|изтриване}} вместо {{ш|бързо изтриване}}. Имайки това предвид, можем да действаме. „Български словоформи по азбучен ред“ наистина е излишна. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:15, 8 септември 2024 (UTC) ::Да, да, както казах, само го ползвам за повод, не за пример :D. Мерси, че отговори бързо и хубав ден! [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 09:45, 8 септември 2024 (UTC) == Който/когото == Бенефициентът може да не бъде човек. Дори най-често няма да бъде конкретен човек. Това го мислих и затова оставих „който“, като по-универсално.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:20, 8 септември 2024 (UTC) :Да, може и да е фирма. Извинявай. [[Файл:Uhilen.gif]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:28, 8 септември 2024 (UTC) == Средно училище „Васил Левски“ (Нови пазар) == [[Средно училище „Васил Левски“ (Нови пазар)]] [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 12:22, 2 октомври 2024 (UTC) == Speedy deletion == Hi. Can you please explain why did you nominate [[Беседа:Новите определения в SI]] for speedy deletion? I have no idea what УИП means. [[Потребител:Colt browning|Colt browning]] ([[Потребител беседа:Colt browning|беседа]]) 13:24, 6 октомври 2024 (UTC) :[[Потребител:Colt browning|Colt browning]], ''УИП'' означает ''упражнения извън пясъчника'', что может быть эквивалентно '''О2. Тестовая страница''' по [[ru: ВП:КБУ|ВП:КБУ]]. Шаблон {{ш|Превод от}} следует размещать в конце статьи, а не на странице обсуждения. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:47, 6 октомври 2024 (UTC) ::Понял, спасибо! [[Потребител:Colt browning|Colt browning]] ([[Потребител беседа:Colt browning|беседа]]) 14:16, 6 октомври 2024 (UTC) == Премахнати редакции == Защо премахваш моите промени в * https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0 * https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0 * https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0_%D0%94%D0%A1%D0%9A ? [[Потребител:Pgan002|Pgan002]] ([[Потребител беседа:Pgan002|беседа]]) 17:07, 6 октомври 2024 (UTC) : Защото в българския език, когато съставното собствено име не включва друго собствено име, с главна буква се пише само първата съставка – Българска народна банка, Софийски университет, Парижка обсерватория, '''но''' Българско Черноморие (БЕРОН, т. 39.1, 39.2). [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:09, 6 октомври 2024 (UTC) ::А в заглавие на статия не се ли пише всяка дума с главна буква? [[Потребител:Pgan002|Pgan002]] ([[Потребител беседа:Pgan002|беседа]]) 21:17, 6 октомври 2024 (UTC) :А промените на [[Централна кооперативна банка]] защо ги премахна? [[Потребител:Pgan002|Pgan002]] ([[Потребител беседа:Pgan002|беседа]]) 21:23, 6 октомври 2024 (UTC) :: Внасяте куп грешки, затова биват връщани редакциите Ви... Сега отново премахвам Вашите редакции по същата причина. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 21:46, 6 октомври 2024 (UTC) ::: Не, за разлика от английския, в българския не се пише всяка дума с главна буква. А в статията „[[Централна кооперативна банка]]“ поставяш запетаи, където не е необходимо. Например след обстоятелствени пояснения. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 04:00, 7 октомври 2024 (UTC) == Results from the survey about the tools on Wikimedia projects by the CEE Hub == Hi everyone, During August 2024, we sent you a survey about the tools, so now we would like to bring to your attention the conclusions and results from the survey, which you can explore on this '''[[:m:Wikimedia CEE Hub/Tools|Meta page]]'''. I hope you will enjoy exploring the mentioned tools on the page, along with other conclusions from the survey. Thanks for your time, and we will continue working on this important topic. --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 12:09, 7 октомври 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:TRistovski-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/Tools&oldid=27177596 --> == Имена на летища == Здравей, виждам, че редовно минаваш с голямата метла след мен, за което благодаря. Напоследък съм се хванал да пренеса в нашето Уики по-голямата част от сериозните самолетни катастрофи, но виждам, че си поставил шаблон относно кавичките на имената на летищата. Последно са без, защото в такъв случай ме чака сериозно редактиране на всички статии по темата. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 14:03, 17 октомври 2024 (UTC) : Браво за инициативата. С удоволствие чета статиите ти. Честно казано, за мен няма значение, но поставих шаблона, за да си избереш един вариант, тъй като името на едното летище беше в кавички, другото – не. Не знам как стои въпросът и с по-сложните имена като Josep Tarradellas Barcelona-El Prat. Ако трябва да се коригират много на брой статии, въобще не се занимавай. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:08, 17 октомври 2024 (UTC) ::Всъщност аз изхождам от там, че ако името на летището, е като това на града, който то обслужва, следователно слагам кавички. Но когато името не е като това на града, в който се намира или който обслужва не слагам кавички. Да направя запитване към Езикови справки? <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 14:20, 17 октомври 2024 (UTC) :::Харесва ми логиката ти. Ето например подобен случай: [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pri-nazvaniya-na-administrativni-podrazdeleniya-direktsii-katedri-i-tn-7/359 Радио Ватикана] според някои трябва да е без кавички, според други пък [https://kaksepishe.com/radio-stara-zagora/ радио „Стара Загора“] трябва да е с кавички, [https://beron.mon.bg/rechnik/2719 радио „Романтика“] пък пише в БЕРОН. Официален правописен речник онлайн. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:03, 17 октомври 2024 (UTC) ::::Чудесно, но това съвсем не решава въпроса и не разбирам особено логиката. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 05:29, 18 октомври 2024 (UTC) :::::Това е въпросът – че логика няма. [[File:Twemoji12 1f602.svg|16px]] Затова ти казвам, остави ги така, аз не бих имал проблем, ако някой друг има претенции, ще се разбере. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:09, 18 октомври 2024 (UTC) == Срутването на козирката на жп гара Нови Сад == Моля те, поправи модула „Lua“, който се изисква в статията. [[Специални:Приноси/188.255.145.157|188.255.145.157]] 15:32, 2 ноември 2024 (UTC) : Добре. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:41, 2 ноември 2024 (UTC) Дали е статията сега добра, за да се върне в основното име пространство? --[[Специални:Приноси/188.255.145.157|188.255.145.157]] 00:17, 4 ноември 2024 (UTC) : Не. Съдържа необработен машинен превод и е написана като новинарска статия. [[Уикипедия:Какво не е Уикипедия|„Уикипедия“ не трябва да предлага репортажи за последните новини]], въпреки че включва много енциклопедични статии върху исторически значими теми, които в момента се споменават в новините. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:00, 4 ноември 2024 (UTC) Дали с [[Special:Diff/12402874|тази промяна]] статията е наред и може ли да остане? --[[Специални:Приноси/188.255.145.157|188.255.145.157]] 16:20, 4 ноември 2024 (UTC) == MICHELANGELO == Здравей, би ли ми казал, коя е последната статия, която си създал?[[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] ([[Потребител беседа:MICHELANGELO|беседа]]) 09:12, 8 ноември 2024 (UTC) :Здравей, от [[Специални:Приноси/Carbonaro.|списъка с приносите ми]] може да се проследи кои статии съм създал. Поздрави, [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:02, 8 ноември 2024 (UTC) Знаеш ли, колко много информация си въвел в статиите си в Уикипедия без да даваш източници??? Недей да си играеш със статиите! Създавай[[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] ([[Потребител беседа:MICHELANGELO|беседа]]) 17:47, 8 ноември 2024 (UTC) == Наименованието на английски == Здравей! Според мен най правилното наименование на Българско училище „Св. св. Кирил и Методий“ на английски ще да е Bulgarian School "St. St. Cyril and Methodius", както е изписано в [https://www.bg-school.org/mission-statement-1 този сайт] на българско училище в англоезична държава. Срещам и други сайтове с подобни наименования, както и за училища в България на английски. Предполагам че тези кавички са подходящи. Поздрави! --[[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] ([[Потребител беседа:PowerBUL|беседа]]) 13:11, 8 ноември 2024 (UTC) :Здравей, [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]]. Поздравявам те за инициативата да събираш и систематизираш информация за българските училища зад граница! Не намерих никъде [[Българско училище „Св. св. Кирил и Методий“ (Финикс)|Българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ във Финикс]], изписано на английски. Проблемът е, че в английския език е утвърдено първо да се изписва приложението, например ''St Monica Catholic Community'', ''Apollo Victoria Theatre'', освен ако не е посочено друго.<ref>{{Cite book|title=The Oxford Guide to Style|year=2002|publisher=Oxford University Press|isbn=0198691750|pages=158|url=https://oceanide.es/losarchivos/docs/new-harts-rules-2005.pdf}}</ref> Може би може да се приеме и директен превод като ''Bulgarian School "Sv.sv. Kiril and Metodii"'', но само ако е дадено така от самото училище. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:00, 8 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря! Да, и това го има. Може и така, да. --[[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] ([[Потребител беседа:PowerBUL|беседа]]) 14:41, 8 ноември 2024 (UTC) === Бележки === <references /> == Покана == Здравейте. Откакто започнах статията за ЛГБТ права в Тайланд, редовно помагате с изчистването на грешки и с форматиране, за което благодаря! Каня ви да гласувате, ако желаете, в [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/ЛГБТ права в Тайланд|разглеждането]] на статията за избрана. :) -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 18:36, 8 ноември 2024 (UTC) == Джамиите във Варна == Джамиите във Варна са 3. https://www.moreto.net/novini.php?n=464519, https://www.varnaheritage.com/undeclared-nkc/hayrie-dzhamiya. За тази в кв. Аспарухово има други статии в мрежата. Не знам защо сте върнали редакцията на това IP: https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0&diff=12408802&oldid=12408781 [[Потребител:Pl71|Pl71]] ([[Потребител беседа:Pl71|беседа]]) 06:36, 13 ноември 2024 (UTC) :{{пинг|Pl71}} Благодаря за включването. Редакцията на анонимния потребител изглеждаше неконструктивна поради факта, че бяха добавени неправилни конструкции: ::{| | „Азизие{{color|red|'''"'''}} джамия |- | {{color|red|''',,'''}}Хайрие{{color|red|'''"'''}}джамия |- | {{color|red|''',,'''}}Сесемес{{color|red|'''"'''}}джамия{{color|red|'''('''}}кв{{color|red|'''.'''}}Аспарухово) |} :Затова беше премахната – вероятен спам от нерегистриран потребител. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:30, 13 ноември 2024 (UTC) ::@[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] Да, изглежда малко неграмотно, но по принцип е вярно. [[Потребител:Pl71|Pl71]] ([[Потребител беседа:Pl71|беседа]]) 16:44, 13 ноември 2024 (UTC) :::Радвам се, че си го забелязал. Благодаря ти за намесата. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:55, 13 ноември 2024 (UTC) == <nowiki><dt></nowiki> == [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пеева&curid=817708&diff=12419988&oldid=12419971]: Не съм съвсем убеден, че си прав за това - според мен тази ситуация си е съвсем в обхвата на очакваната употреба: ''the <nowiki><dt></nowiki> tag defines the term (name), and the <nowiki><dd></nowiki> tag describes each term'' [https://www.w3schools.com/HTML/html_lists.asp]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:53, 23 ноември 2024 (UTC) :Това е често срещана грешка в кода, тъй като комбинацията от <code>;</code> и <code>:</code> въвежда т.нар. ''описателен списък''. :{| class="wikitable" | ; атом : основна градивна частица на веществото || ; атом : основна градивна частица на веществото |} :Употребата само на <code>;</code> с цел удебеляване на текста, както масово се практикува, води до проблеми с достъпността, тъй като различните помощни технологии ''може'' да не разпознаят тази структура като валиден HTML. :[[:en:Special:PermaLink/1255960143#Common_mistakes|Help:List]]: {{цб|Do not use a semicolon simply to give a list a title. Semicolons and colons make one kind of list; asterisks make another.}} :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:16, 23 ноември 2024 (UTC) == Полет 964 на „Аерофлот“ == Здравей Карбонаро. Благодаря за последните ти корекции по [[полет 964 на „Аерофлот“]], изглежда днес съм проспал пълния член. За запетайките явно няма да се науча напълно, но това е друга тема. Държа обаче да оставим точките в края на изреченията, които служат за информация под дадена снимка, включително и тези в навигационните шаблони, въпреки че при добър аргумент от твоя страна, то той ще ме постави в сложна ситуация да коригирам няколко стотин статии. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 19:41, 25 ноември 2024 (UTC) :Добре, остави ги. :{{Цитат|'''126.1.1.''' Ако такъв текст представлява едно или повече изречения и завършва с глаголно изречение, се допуска в края му да се пише точка.|[https://beron.mon.bg/rechnik/3253 БЕРОН. Официален правописен речник онлайн]}} :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 04:13, 26 ноември 2024 (UTC) ::Сигурен бях, че ще извадиш тежката артилерия. Добре, че се оказах на правилната страна на историята :D. Поздрави. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 05:17, 26 ноември 2024 (UTC) :::😂😂😂 [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:37, 26 ноември 2024 (UTC) == Футболни отбори без кавички == 105.2. Кавички не се употребяват при заглавия на книги, беседи, лекции, речи, дисертации, конкурси, концерти, филми, оперни и театрални представления, шоу спектакли и др. поради специфично графично оформяне. [https://beron.mon.bg/rechnik/2760 Справка]. Под и др. попадат имената на футболните отбори, а под специфично графично оформяне попадат таблиците, но когато в колонката са само имената на отбори, а не в съчеатние с друга дума, като напр. (ФК „Левски“). [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 14:50, 26 ноември 2024 (UTC) :Сигурен ли си за таблиците? Защото можем да имаме: :{{Align|left|А) {{ТВ продукция|име на български=Зомбита|дистрибуция=Натали Клайн}}}} :{{Align|left|Б) {{ТВ продукция|име на български=Зомбита|дистрибуция=„Търнър Ентъртейнмънт“}}}} :{{Clear|both}}Едното е име на човек, а другото е име на компания. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:48, 26 ноември 2024 (UTC) ::Ако в заглавието на колонката стои „футболни отбори“ или се подразбира, че там всички са отбори, кавичките са излишни. Те зрително пренатоварват таблицата и, според мен, тя изглежда нечитаемо. Вашия пример не съответства на спора, защото се предшества от пояснителна дума, в случая „дистрибуция“. Мое лично мнение е, че в такъв случай трябва да се напише Turner Entertainment или вкраен случай ''Търнър Ентъртейнмънт.'' И двата случая разрешават да не се пишат кавички. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:36, 26 ноември 2024 (UTC) :::Интересен прочит наистина. Не споря. Само писането в оригинал не се харесва на всички и през годините е имало много спорове за това. [[Уикипедия беседа:Правила за наименуване/Кирилица или латиница]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:42, 26 ноември 2024 (UTC) ::::За тези спорове знам и знам кой стои зад всичко това — комплексари, псевдопатриоти и поддръжници на един господин с къс инструмент. За мен е ниско да споря с такива хора. Но понякога такива побългарявания изглеждат комично, например „ББЦ“, което повече ми напомня на „Бойко Борисов и Цветанов“, отколкото BBC. Именно затова дадох пример за писане с курсив – ''Търнър Ентъртейнмънт.'' [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 19:14, 26 ноември 2024 (UTC) ::::И все пак настоявам футболните отбори в таблици да се пишат без кавички, ако съответната графа е само за отбори. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 19:15, 26 ноември 2024 (UTC) :::::Настояваш? Това сериозно ли? И какво ще стане ако аз или други потребители на доброволната енциклопедия решим друго? Разбирам, че имаш аргументи, но дори при цялото ми уважение към него, Карбонаро не е последна инстанция тук и ако това с кавичките за футболните отбори ще търпи промяна, то беседата на Карбонаро не е мястото за обсъждането на казуса. И не, не съм избирател на Късия, за да не станат обърквания. И не, не обичам да пиша на латиница тук и това се вижда в статиите, по които работя. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 20:09, 26 ноември 2024 (UTC) ::::::Не искам да се връзвам в спор с такива като вас „необичащи“. Българите са един от най-комплексарските народи и даже са минали руснаците. Най-ценното им богатство е азбуката и турското робство. Има начин да се бори човек с такива „любители“ на транскрипция. За мен такива статии с транскрибирани имена са боклук и не ги чета (при условие, че на английски или руски тези статии са много добре развити). Все пак има десетки и стотици езици в Уикипедията, пък и превода на някой от тях с Google Translate и др. преводачи вече е на много добро ниво. Скоро въобще ще изчезне необходимостта от национални Уикипедии. На националните езици ще се пишат само статиите отнасящи се до териториите или персоналиите, които обхващат тези езици. Прав сте, като казвате, че съм никой да настоявам, но съм потребител, който има много избори и даже по-добри. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 20:35, 26 ноември 2024 (UTC) :::::::Всъщност никъде не съм написал, че си никой, това нямам представа откъде ти дойде. Мисълта ми е, че ако имаш предложения за промяна на вече приети и утвърдени правила в енциклопедията, то си добре дошъл да предложиш на обсъждане подобни идеи. Не е нужно за целта да превръщаме беседата на Карбонаро в говорилня, защото за това си имаме Разговори. Оставям настрана думите ти за това какъв народ сме или аз какъв съм, тъй като това не е част от темата, но струва ми се следва да ти се каже, че в Уикипедия не се толерират [[Уикипедия:Никакви лични нападки|никакви лични нападки]]. Отново, ако имаш предложения за промяна на кавичките по БДС за определени случаи, нека това се обсъди при по-голяма аудитория, например Разговори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 20:47, 26 ноември 2024 (UTC) ::::::::Започнах да споря тук, защото Карбонаро днес (а може и вчера) промени една футболна статия, като на сложи навсякъде кавички в таблицата на отборите (даже не помня коя статия). Засегна ме, че той нарече вандал човека, който беше махнал кавичките. Показах му езиковата норма по която не трябва да се пишат кавички. И толкоз. А в езикови спорове на ниво Уикипедия не искам да се впрягам. Аз съм прекалено малък, за да наложа друго мислене. Има неща срещу които не може да се спори, например измислената „българска кирилица“. Азбукоманията вече е обхванала цяла България и е бетонирала едно графическо безобразие. Това така, между другото. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:05, 26 ноември 2024 (UTC) :::::::::Добре, остави ги без кавички, така или иначе този вариант е наложен в твърде много статии. Но в текста следва да се пишат кавички, например: „През 2011 г. играе под наем в „Берое“ с номер 13“. Имай грижата. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 04:57, 27 ноември 2024 (UTC) ::::::::::'''Voilà.''' ::::::::::Лек ден! [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 09:20, 27 ноември 2024 (UTC) == Използване на ft, вместо около == Кажете, каква ви е мотировката за връщането на ''ft'', вместо ''около.'' В Уикипедията такива идиотски преводи стоят кат ''Бе Ем Ве'' (BMW) и ББЦ (BBC)… , а вие изправяте това което има български превод? И колко българи знаят какво значи? Те ''Белчо и Сивушка'' не знаят кои са, та камо ли ft. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 04:35, 28 ноември 2024 (UTC) :[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], „около“ е неправилен превод. Така не става ясно живял ли е през този период, управлявал ли е, или е достигнал разцвета си. Ако не можем да намерим подходяща заемка, най-добре да не бутаме, защото се променя смисълът. Вярно е, че читателят може да се затрудни, но по-добре ли би било, ако го подведем? Също моля те, обръщай внимание на граматичните особености, не само да правиш забележки. След предлог например не се употребява пълен член (с много малки изключения). Запетаи обикновено не се употребяват след обстоятелствено пояснение: „След Втората световна война{{color|red|''','''}} се установява в България“. Разбира се, това не е в сила, когато важат други правила: „След Втората световна война, изглежда, се установява в България“. Но не оставай с грешно впечатление! Всички оценяваме усилията, които влагаш. Факт е, че хиляди статии имат нужда от подобрение, и е хубаво, когато се намират хора, които с интерес вършат тази работа. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:10, 28 ноември 2024 (UTC) ::Между другото и най-великите писатели са ползвали коректори. Нищо лично. Все пак за ''около'' не сте прав. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:30, 28 ноември 2024 (UTC) ::В статията за Никомах ''около'' стои вече 13 години и никой не е помислил да го промени на ''floruit.'' А около и означава по средата, в разцвета. ::И още един въпрос. Защо махнахте препратките към конституцията и правилника? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 06:17, 28 ноември 2024 (UTC) :::Не съм съвсем съгласен. Двете конструкции внушават различни значения. :::{| class="wikitable" | Никомах Геразски (ок. 60 г. – ок. 120 г.) е древногръцки философ, математик и музикален теоретик. || Вероятно става дума за датата на раждане и смърт. |- | След административната реформа на Диоклециан (упр. 284 – 305 г.) провинцията попада в окрупнения диоцез Тракия. || Взето от статията „[[Специални:PermaLink/12294090|Долна Мизия]]“. |- | Баща му Никомах (ок. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III. || Създава се впечатлението, че точният период на неговото управление не е ясен. |} :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:51, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Съгласен съм с Карбонаро - това не е около. Floruit си означава най-често периодът, в който личността е засвидетелствана да е била активна и се използва в историческата наука в латинската форма. Никога обаче не съм виждал употреба на български. Така или иначе смятам, че трябва са си се остави на латински floruit. Съкращението нормално е фут. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:00, 6 декември 2024 (UTC) ::::: Моите две стотинки: трябва да се направи {{ш|floruit}} и, ако се сметне правилно, {{ш|fl.}} и да се преведе поне минимално [[:en:Floruit]] за прости хора като мен. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 6 декември 2024 (UTC) ::::::Колко %-та от българите знаят какво означава съкр. ft, даже думата floruit? Просто питам. А „около“ с една дата е подобно на дантевото: „На попрището жизнено в средата“. Защо да не е най-активния период? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:32, 7 декември 2024 (UTC) :::::::Защото „около“ създава впечатлението, че датата на управление не е известна. Има разлика между „Бил е на власт около 1250 г.“ и „Управлявал от 1246 до 1251 г., като достига разцвета си през 1249 г., когато пленява...“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:58, 8 декември 2024 (UTC) ::::А не трябва ли да е fl. c. 375 пр.н.е. – по примера за Никомах в таблицата; и поначало, когато се посочва една единствена година и тази година се разглежда като ''най-вероятната'' година на кулминация в разцвета? Освен това, ако ще се използва '''fl.''', според мен трябва да се използва и '''c''' (circa) вместо около, а вграждането на връзка към статия за смисъла на използването понятие/съкращение или изскачащо прозорче за мен е задължително – в подкрепа на направеното предложение в този смисъл за шаблон. Оттук следва (за мен) въпросът дали да не се използва и AD (Anno Domini) или AC (ante Christum) за консистентност – когато се посочва период или година от преди новата ера/преди Христа, да е изцяло на латински.<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 10:57, 8 декември 2024 (UTC) :::::Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в [[Уикипедия:Стил]]. <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:00, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия, просто показва, че не става ясно как трябва да се интерпретира, ако се използва само „около“. Иначе за използването изцяло на латински изрази съм категорично против. Като българска артернатива за ''fl.'' дали не можем да използваме „разцв.“, например „Никомах (разцв. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III“? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:05, 8 декември 2024 (UTC) :::::::{{цб|Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия}} :::::::[[Аристотел#Биография|Аристотел#Биография]] :::::::[[En:Nicomachus (father of Aristotle)|Nicomachus (father of Aristotle)]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:09, 8 декември 2024 (UTC) :::::Много интересно предложение. Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:50, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::Да, благодаря. Всъщност оттам тръгна всичко, когато Niki Yooff [[Специални:Diff/12425434|промени]] „''fl.'': 375 г. пр.н.е.“ на „около 375 г. пр.н.е.“, но с това се променя и значението. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:53, 8 декември 2024 (UTC) == Станислава Ганчева == Моля ви разраснете статията на водещата и съпруга на Краси Радков Станислава Ганчева аз търсих информация за нея но много не можах да намеря благодаря поздрави [[Специални:Приноси/85.187.210.11|85.187.210.11]] 17:23, 5 декември 2024 (UTC) :{{миоправиго}} [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 15:04, 6 декември 2024 (UTC) cszlzvsko2u6y55pbfxmdcpobv6yrlk 12434985 12434871 2024-12-08T16:33:50Z Pelajanela 214133 /* Използване на ft, вместо около */ Отговор 12434985 wikitext text/x-wiki {{Архиви2}} == [[Чернова:Гръмотевичните котки: Тътен!|Гръмотевичните котки: Тътен!]] == Карбонаро, да знаеш, че съм поправил статията за анимационния сериал на [[Уорнър Брос Анимейшън]] - „[[Чернова:Гръмотевичните котки: Тътен!|Гръмотевичните котки: Тътен!]]“, както и на анимационния филм по [[Картун Нетуърк]] - „[[Бен 10 срещу Вселената: Филмът]]“, създадени неправилно от нерегистрирания потребител. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 17:32, 16 януари 2024 (UTC) == [[Клети създания]] == Карбонаро, днес гледах филма „[[Клети създания]]“ и беше много странен. Извинявам се за закъснението, но все пак съм създал тази статия и затова си поправих правописните грешки. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:29, 22 януари 2024 (UTC) == Thank you for being a medical contributors! == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> {| style="background-color: #fdffe7; border: 1px solid #fceb92;" |rowspan="2" style="vertical-align: middle; padding: 5px;" | [[File:Wiki Project Med Foundation logo.svg|130px]] |style="font-size: x-large; padding: 3px 3px 0 3px; height: 1.5em;" |'''The 2023 Cure Award''' |- | style="vertical-align: middle; padding: 3px;" |In 2023 you '''[https://mdwiki.org/wiki/WikiProjectMed:WikiProject_Medicine/Stats/Top_medical_editors_2023_(all) were one of the top medical editors in your language]'''. Thank you from [[m:WikiProject_Med|Wiki Project Med]] for helping bring free, complete, accurate, up-to-date health information to the public. We really appreciate you and the vital work you do! Wiki Project Med Foundation is a [[meta:Wikimedia_thematic_organizations|thematic organization]] whose mission is to improve our health content. '''[https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSdWfjVFbDO4ji-_qn2SsAgdCflhcOZychLnr1JUacsPaBr1eA/viewform Consider joining for 2024]''', there are no associated costs. Additionally one of our primary efforts revolves around translation of health content. We invite you to '''[https://mdwiki.toolforge.org/Translation_Dashboard/index.php try our new workflow]''' if you have not already. Our dashboard automatically [https://mdwiki.toolforge.org/Translation_Dashboard/leaderboard.php collects statistics] of your efforts and we are working on [https://mdwiki.toolforge.org/fixwikirefs.php tools to automatically improve formating]. |} Thanks again :-) -- [https://mdwiki.org/wiki/User:Doc_James <span style="color:#0000f1">'''Doc James'''</span>] along with the rest of the team at '''[[m:WikiProject_Med|Wiki Project Med Foundation]]''' 22:25, 3 февруари 2024 (UTC) </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Doc James@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/Top_Other_Language_Editors_2023&oldid=26173705 --> == Умейски Университет == Здравейте, не мисля, че сте прав за термина "Умейски университет". Според мен би трябвало да се придържаме към "Университет Умео", понеже така е наречен от специализирания институт на БАН в цитираното съобщение за лекцията на проф. Лучия Минчева-Нилсон. Но, възможно е да се каже Университета на Умео. Например, бихте ли превели Ulm University ( https://www.usnews.com/education/best-global-universities/ulm-university-502475) като Улмейски университет? Може да се преведе като Университет на Улм, но Улмейски? Както и да е, оставям на Вас да прецените. Поздрави! [[Специални:Приноси/199.38.210.85|199.38.210.85]] 00:55, 17 февруари 2024 (UTC) Хм, много интересно. Същото айпи, което призоваваше: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9B%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%8F_%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%9D%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BE%D0%BD&diff=prev&oldid=12133353 „Защо да не си представите възможността аз да съм авторът и на цитираното съобщение, и на първоначалната версия на статията в Уикипедия :-)“], сега се отказва от потенциалното си авторство и го приписва на „специализирания институт на БАН“. Кога как е изгодно. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 09:52, 17 февруари 2024 (UTC) O, междувременно айпито декларирало, че то е авторът: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9B%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%8F_%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%9D%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BE%D0%BD&diff=prev&oldid=12138452 „аз съм автор на оригиналния текст от цитираното съобщение“]. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 10:31, 17 февруари 2024 (UTC) :Здравейте, приемам забележката Ви. Доста се чудих, преди да сменя наименованието. Това с университетите не е проблем от вчера. '''Университет Умео''' изглежда неправилно, защото '''Умео''' е приложение в рамките на словосъчетание (ОПРБЕ, с. 98). От друга страна пък, имаме регламентирани изписвания като [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pri-imena-na-topografski-obekti-yazoviri-mestnosti-kurortni-kompleksi-letishcha-magistrali-i-dr-10/917 аерогара София] и [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pri-nazvaniya-na-administrativni-podrazdeleniya-direktsii-katedri-i-tn-7/359 Радио Ватикана]. :'''Умейски университет''' ми се стори разумен вариант, подобно на '''Софийски университет'''. Друг вариант, както предложихте, е '''Университет на Умео'''. Честно казано, не знам. Ще поставя въпроса в беседата на статията. Благодаря за ангажираността. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:11, 17 февруари 2024 (UTC) == [[Twisters]] == Карбонаро, извинявай, че те безпокоя, но след като създадох статия за предстоящия филм „[[Twisters|Туистърс]]“, и го премести като чернова, защото смяташе, че съм направил машинни и неразбираеми преводи, и затова оставих съобщение на [[Чернова беседа:Twisters|беседата]], и затова те моля да ми дадеш разрешение да сменя оригиналното заглавие с българското заглавие „Туистърс“, защото докато си пуснах трейлъра, усещах, че българското заглавие е същото като в оригиналното. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:34, 5 март 2024 (UTC) == Параметри в шаблони == Здравей, не съм много убеден, че някои от параметрите (тези, които не са съществителни имена например) трябва да са с малки букви. Гледайки как изглежда [[Шаблон:Музикална група|шаблонът]], такива указания никъде няма, дори напротив, всички параметри започват с главна буква. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 14:36, 21 март 2024 (UTC) :Беше само предложение. Имената на лейбълите, групите, градовете и други да останат с главна буква, а жанровете например да са с малка? Не ти ли харесва идеята? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:38, 21 март 2024 (UTC) ::Принципно не ми харесва, но това няма особено значение ако приемем да бъдат с малка. Въпросът е кой ще го вземе това решение и струва ли си да занимаваме общността като цяло с този казус. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 14:44, 21 март 2024 (UTC) :::Не. Можем да приемем казуса за приключен. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:46, 21 март 2024 (UTC) == Въпрос за Тадей Погачар == Здравей, @[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]]! Видях в коментар, че си писал ''защо с главна буква'' - така беше написано в източника и така го копирах. Грешка ли съм направил? [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 10:29, 26 март 2024 (UTC) :Здравей, @[[Потребител:PirinP|PirinP]]. Не, просто съм коментирал промените, които съм направил. Освен ако няма някаква основателна причина да е с главна буква, по всички правила трябва да е с малка. Извинявай, че съм те занимавал с дреболии. Продължавай с качествените статии и успех в състезанието! [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:32, 26 март 2024 (UTC) ::А няма проблем, още се уча и като не знае човек, по-добре да пита. Благодаря! [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 16:34, 26 март 2024 (UTC) == Помощ с метлата == Здравей, можеш ли да минеш с метлата през тази статия - [[България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)]]? Моите възможности откъм пълен/кратък член мисля, че са на адекватно ниво и не би следвало да има грешки в тази посока, но откъм запетайки знам, че понякога прекалявам. Имам нужда от помощта ти, понеже тази година се навършват 30 години от срещата и ще се опитам отново да убедя колегите, че е на нужното ниво за избрана, въпреки, че избирането ѝ предната година се провали по-скоро заради липсата интерес. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 15:04, 6 април 2024 (UTC) :{{пинг|Станислав Николаев}} Няма проблем, ще се заема. [[Файл:Noto Emoji v2.034 1f602.svg|20п]] Благодаря за доверието. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:17, 6 април 2024 (UTC) ::Благодаря, но нали прякорите не се членуват с пълен член, в тази връзка, Бундестима защо да се променя? <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:16, 7 април 2024 (UTC) :::За това не съм съвсем сигурен. Правилото е доста хлъзгаво и не знам как трябва да се тълкува. Ето [https://kaksepishe.com/apostola/ тук] например пише, че всички прякори от мъжки род трябва да се пишат с кратък член. Има доста широко използване „Бундестимът“ ([https://www.24chasa.bg/sport/article/17456843], [https://bnr.bg/post/101890241/bundestima-na-nagelsman-pochna-podgotovka], [https://www.bgonair.bg/a/7-sport/339411-germaniya-nadvi-frantsiya-bundestimat-vkara-oshte-v-parvite-sekundi]), но както знаем, медиите не са авторитет по отношение на правописа. :::Склонен съм да приема всякакви предложения. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:10, 7 април 2024 (UTC) ::::Мерси за помощта. Иначе, мисля да се спрем на Световно с главна буква, относно Бундестима, аз досега съм знаел, че щом е прякор, то не го членуваме, но от друга страна кое е прякор? Може би да пиша на Езикови справки? <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 05:58, 8 април 2024 (UTC) :::::Например „Победата за България изпраща футболистите на исторически първи полуфинал на световно първенство“. Тук се говори за световно първенство, като цяло, а не конкретно за Световното първенство от '94-та. :::::Колебая се, защото оприличавам казуса със съществителните [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/nazvaniya-na-administrativni-edinitsi-institutsii-organizatsii-trgovski-obekti-10/354 „община“], [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/imena-na-geografski-obekti-i-geopoliticheski-ponyatiya-toponimi-7/1454 „земя“], [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/drugi-sluchai-sobstveno-ili-naritsatelno-ime-4/1887 „вселена“], [https://kaksepishe.com/bog-glavna-bukva/ „бог“] и словосъчетанието [https://kaksepishe.com/articles/ot-utre-pravopisat-e-olimpiada/ „олимпийски игри“]. :::::За „Бундестима“ наистина не знам. Логично е да е с кратък член, ако е прякор, но нали не е прякор на човек. При това положение трябва ли да запазим кавичките, или трябва да отпаднат? Лично аз не бих имал претенции, стига да е еднакво в цялата статия. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:39, 8 април 2024 (UTC) ::::::Нека изпратя на Езикови справки имейл по въпроса и ще върна информация те какво мисля по въпроса. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:46, 8 април 2024 (UTC) Привет, от Службата за езикови справки и консултации бяха така любезни и отговориха на поставения от мен въпрос: {{цитат|Здравейте, Прякорите са само за лица. Бундестим не е прякор, а друго название на футболния отбор на Германия и се членува по общите правила, т.е. с пълен или кратък член, когато се използва в изречение. Не се поставя в кавички, защото не е официалното название на отбора. |}} Казусът изглежда решен, ще отразя нужните промени. Питах ги и за кавичките, там нещата също следва да са ясни защо не трябва да е в кавички. --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:24, 9 април 2024 (UTC) :Ей, супер! [[Файл:Noto Emoji v2.034 1f601.svg|20п]] А за „световно първенство“ не ги ли пита? Ако си пропуснал, недей. Радвам се, че помогнах. Пак ще я прегледам накрая. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:22, 9 април 2024 (UTC) ::Аз днес направих някои промени и съкратих някои неща, предполагам може и още за да се намали обема, но не знам дали и кога ще го направя, тоест можеш да я прегледаш. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 07:49, 9 април 2024 (UTC) :::За да е избрана, не е ли препоръчително да е по-обемна? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:50, 9 април 2024 (UTC) ::::Няма такива изисквания, по-скоро достатъчно изчерпателна. Уикипедия не може и не следва да побира всичко по дадена тема. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:36, 9 април 2024 (UTC) == [[България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)]] == Здравей отново. Статията е вече в шаблон текущи съобщения и в случай, че искаш нещо да отбележиш по темата, моля те да го направиш. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 13:24, 10 април 2024 (UTC) == Римейк на Смелата Ваяна == [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], не съм виновен, че съм създал статия за игралния римейк на „Смелата Ваяна“, който ще излезе след 2 години. Добре де, признавам си, че съм направил правописни грешки или машинни преводи, но винаги съм чел в новините как бе одобрен проекта. И затова те моля да го върнеш в основна! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 17:06, 15 април 2024 (UTC) [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], поправих си правописните грешки за създадената от мен статия за [[Чернова:Смелата Ваяна (филм, 2026)|игралния римейк на „Смелата Ваяна“]], който ще излезе през 2026 г. Сега те моля да ми я върнеш към основната, защото тази статия е важна, и когато излезе нещо ново, трябва да добавя повече информация! Ако няма да преместиш статията за Ваяна към основна, повече няма да говоря с теб! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 05:31, 15 април 2024 (UTC) :Няма да преместя аз статията към основна, защото Уикипедия ми забранява да премествам статии, които са отбелязани като чернови. Ти си този, който трябва да ми върне статията ми към основна! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 17:11, 1 юли 2024 (UTC) ::Само не ми казвай, че пак съм правил правописни грешки, машинни преводи и лоши синтаксиси! Напротив, трудех се, стараех се, но ти не ми вярваш! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 17:21, 1 юли 2024 (UTC) == Редакции в Ас (тенис) == Благодаря за редакциите в [[Ас (тенис)]], ама "правописни и пунктуационни грешки" заради един объркан непълен член и една запетайка?... Малко е прекалено, не мислите ли? :/ [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 11:01, 19 април 2024 (UTC) :Здравей, {{пинг|PirinP|p=}}. В никакъв случай не съм искал да те засегна. Ако така е станало, моля те, приеми моите извинения. Какво точно те притеснява, че съм написал „правописни и пунктуационни грешки“ ли? Понеже имахме подобен предишен разговор относно „[[Тадей Погачар]]“, ми се струва уместно да спомена, че в резюметата обикновено се пише какви промени е направил някой в статията, например: :* „замяна на дефис с тире“; :* „естетични промени“; :* „премахване на вандализъм“. :Макар това да не е задължително, помага, когато след време някой друг преглежда историята на статията и иска да разбере в какво се е състоял нечий принос. :Или може би малко те дразни това, че ''някой друг минава след теб и прави корекции''. :Във всеки един случай искам да знаеш, че работата ти е чудесна. Никой не те е критикувал или нещо подобно. Проектът е такъв, че хиляди участници (наричани ''[[Уикипедия:Уикипедианци|уикипедианци]]'') създават и обогатяват съдържанието, изчистват някои пропуски и добавят [[Уикипедия:Шаблони|шаблони]]. :Това, че някой е редактирал твоя статия или е оставил лаконично резюме, не означава, че това е коментар към теб, а просто е описано какво е свършил в статията. :Още веднъж благодаря за приносите ти и се чувствай свободен да потърсиш мен или когото и да е друг колега, ако имаш нужда от помощ. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:28, 19 април 2024 (UTC) ::Не, не, как ще е проблем - като има грешки (и съм бил кьорав да си ги видя сам), очевидно, че трябва да се оправят; просто "правописни и пунктуационни грешки" ми се стори малко силно, все едно е било пълно с такива и едва ли не статията е неграмотно написана. Но разбирам, няма да обръщам толкова внимание на резюметата; още се уча :). Спорна работа! [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 13:34, 19 април 2024 (UTC) :::Дано да не съм те обидил наистина. Ще се постарая да съм по-конкретен, например „две запетаи и едно тире“, както, между другото, прави „[[Уикипедия:Съветник|Съветникът]]“. Това е инструмент, който проверява за често срещани синтактични грешки. Можеш да го използваш, ако искаш. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:42, 19 април 2024 (UTC) ::::Няма проблем, наистина, то аз не съм бил наясно! Благодаря за съвета за "Съветника", ще го разгледам задължително. Работи ли на Chrome? [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 13:48, 19 април 2024 (UTC) :::::Да, на всички модерни браузъри би трябвало да работи без проблем. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-gadgets|настройките]] можеш да откриеш още интересни джаджи. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:23, 19 април 2024 (UTC) == Кавичките == Колега, доскоро май имаше дебати за това какви са приетите тук кавички, така че в духа на разбиратевството трябва да си върнете кавичките в собствената реакция. Софтуерът на енциклопедията прави това само с едно-две цъкания на предложените корекции. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 09:22, 11 май 2024 (UTC) Това май не е единствно явление. Софтуерът, а следователно и правилата изискват „“. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 09:40, 11 май 2024 (UTC) :[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], цитатите трябва да са възпроизведени вярно ([[Уикипедия:Стил#Цитати]]). Не е редно да се коригират грешки, да се променят пунктуационни знаци и др. Обсъждания е имало точно за това – преправи се „Съветникът“, за да игнорира цитатите ([[Специални:PermaLink/12022284#Деактивиране на „Съветника“ – проучване]]), отделно много уикипедианци освен мен са изказвали мнение, че в текст на чужд език не важат правилата на българския език ([[Специални:Diff/11466641]], [[Специални:Diff/11820360]]). Като цяло, консенсусът е да се предава в оригинал и те моля да спазваш това. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:45, 11 май 2024 (UTC) ::Колега, що не изпробваш съветника? Други колеги също са правели таква корекции вместо мен по времето, когато още не задълбавах толкова в детайлите. Оправи, моля проблемата в знак на признание на труда на съставителя на статията. Като гледам обаче май е най-добре да бъат допускани и текстове на чужди езици. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 09:55, 11 май 2024 (UTC) :::Аз ползвам „Съветника“ и той не променя съдържанието между <nowiki><ref></nowiki> тагове. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:38, 11 май 2024 (UTC) == Тед Хейс == [[Тед Хейс]] Колега, защо ме карае да обикалям страниците, за които няма описания в други уикита? Между другото трябва ли се чака появата на палатковите квартали и свързаните с тях активисти да се настанят в центъра на София, за да се признаят за значими? [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 08:13, 15 май 2024 (UTC) == [[Злосторница]] == [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], защо постоянно ме смяташ за лош редактор и че не мога да пиша правилно в статиите на филми и сериали, които създавам? Добре де, малко съм сгрешил, но се постарах! Превеждах на английски с ума си, вместо с Google Translate! Моля те, не можеш да ми го причиниш! Не съм виновен, че съм направил грешки в статиите! Моля те, недей да ми преместваш статиите като чернова, защото постоянно се отчайвам или разсейвам и не знам какво да правя! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 14:49, 18 май 2024 (UTC) :Ще ми върнеш ли статията ми към втората част на Злосторница към основна или не? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:42, 18 май 2024 (UTC) ::Много ти благодаря! Другия път не прави така, защото ме ядосваш! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 18:09, 18 май 2024 (UTC) == [[Анатолий Божинов]] == Не мога да повярвам, че искат да ми изтрият статията за актьора и режисьор на дублажи [[Анатолий Божинов]], чиято статия създадох и затова гласувах против изтриването. Какво съм аз виновен? Грешки ли съм правил? Лоши синтаксиси ли съм сторил? Речта ли ми е отвратителна? Походката ли ми е позорна? Срам ли съм за енциклопедията? Изгнаник ли ще бъда, когато бъда блокирван? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 04:23, 5 юни 2024 (UTC) :Не мисля, че проблемът е в теб. [[Потребител:Nk|Nk]] е посочил мотивите си за изтриването и всеки от нас има правото да е съгласен или не с тях. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:35, 5 юни 2024 (UTC) ::Значи Анатолий Божинов ще остане без статия завинаги и никой няма да я създаде? Аз ли съм виновен за нещо, което съм създал и после да не ми го одобрят? Вандал ли съм, че да вредя на енциклопедията? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 08:18, 5 юни 2024 (UTC) :: Какво ще направят с мен? Ще ми изтрият всичко, което съм правил и после ще ме изгонят, за да ме блокират? Не знаеш ли, че съм отчаян и ме боли всичко, което съм загубил? Не съм лош редактор! Не съм мошеник! Това са моите изповеди, които споделям. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 08:18, 5 юни 2024 (UTC) Не трябваше да връщаш хиперлинковете на Анатолий Божинов, защото ме е страх да не ми го изтрият и затова [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] гласува за изтриването му. Аз съм този, който се проваля. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 14:17, 5 юни 2024 (UTC) : Който иска да прочете защо съм гласувал за, може да си отвори този линк към архивираното гласуване за изтриване - [[Уикипедия:Страници за изтриване/2024/06/Анатолий Божинов]]. Не виждам смисъл да не се връщат всичките хиперлинкове. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 15:45, 29 юни 2024 (UTC) ::Знаех си, че не ми го изтриха! Леле, така се притесних! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:48, 29 юни 2024 (UTC) == Не съм мошеник или вандал == [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], аз не съм мошеник и вандал, приеми го! Добре, пак си признавам, че правих машинни преводи или неправилни синтаксиси в статии, които създавам, но моля те, не ме смятай за лош редактор и не съм направил нищо лошо! Не искам да бъда блокиран! Приеми го като изповед, а не жестокост! Вече направо не издържам! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 10:05, 7 юни 2024 (UTC) :Знам, че знаеш, че си ползвал машинен превод, затова те моля да не го правиш. Никой няма да те блокира, спокойно. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:47, 7 юни 2024 (UTC) ::Ако ще ми триеш всичко, което правя, и пак ме мислиш за лош редактор или не съм добър в правописа (т.е. пиша неправилно), да знаеш, че ще напусна Уикипедия завинаги и повече никога няма да редактирам! НИКОГА!!! Прави каквото щеш - трий таблиците за дублажни състави, ако искаш. Давай, за да ме караш да се чувствам съсипан и провален. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 12:26, 7 юни 2024 (UTC) :::И ще ти кажа само едно - не правя машинни преводи или ползвам Google Translate, а превеждам с ума си в английската Уикипедия! Приеми го!!! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 12:31, 7 юни 2024 (UTC) ::::И затова статията на [[Анатолий Божинов]] ще бъде изтрита и никога повече няма да бъде създадена отново, защото аз съм причината да бъда провален и да сложа фалшиви източници и да ме блокират! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 13:20, 7 юни 2024 (UTC) :::::Ще помоля теб и [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] да не връщате таблицата за дублажния състав на филма "[[Отвътре навън 2]]" (чиято премиера излиза на 14 юни), докато не изгледам премиерата и след това да добавям дублажния състав (например [[Мария Илиева]] като българския глас на Радост), които са в българските надписи, обработени от студио [[Александра Аудио]]. Аз съм единствения, който разбира, и много ви моля да ми отстъпите! Не трябваше да добавям информацията толкова рано преди премиерата. Разбра ли ме? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:07, 8 юни 2024 (UTC) ::::::Обещаваш ли да не позволиш на никой да не връща таблицата за дублажния състав на "[[Отвътре навън 2]]"? Докато не изгледам целия филм в една прожекция и свържа всички гласове, ще добавя наново дублажния състав, и обещавам да добавя няколко източници! Надявам се и ти да ходиш и да го гледаш на кино, да си купиш билет и да ти насрочат час за прожекцията. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 09:11, 9 юни 2024 (UTC) :::::::О, и да знаеш, че редактирам и в ''The Dubbing Database'', защото така ми е по-добре. Там хората се кефят на българските дублажи, в които увеличавам категорията. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 09:18, 9 юни 2024 (UTC) == Carbonaro == Спри да спориш защото не си голямата работа да знаеш. [[Специални:Приноси/130.204.65.190|130.204.65.190]] 05:33, 13 юни 2024 (UTC) :Съжалявам. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:02, 13 юни 2024 (UTC) == Български дублаж на Повелителят на дракони == Ето ти линкове, които съм ги качвал в канала си - https://www.videoclip.bg/watch/1808480_povelitelyat-na-drakoni-2020-bg-audio-chast-1-tv-rip-nova-030220, https://www.videoclip.bg/watch/1808481_povelitelyat-na-drakoni-2020-bg-audio-chast-2-tv-rip-nova-030220, https://www.videoclip.bg/watch/1808482_povelitelyat-na-drakoni-2020-bg-audio-chast-3-tv-rip-nova-030220, https://www.videoclip.bg/watch/1808483_povelitelyat-na-drakoni-2020-bg-audio-chast-4-tv-rip-nova-030220 и https://www.videoclip.bg/watch/1808484_povelitelyat-na-drakoni-2020-bg-audio-chast-5-tv-rip-nova-030220, вместо да ми оправяш правописите. Така можеш да свържеш гласовете на актьорите с имената им, озвучавали в българския дублаж, иначе кой ще ги добави? Само аз ли мога да се свържа с Андарта Студио за помощ? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:57, 17 юни 2024 (UTC) :Супер си, Крис. Без теб проектът нямаше да бъде това, което е. Благодаря ти за усилията да обогатяваш „Уикипедия“ всеки ден. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:25, 17 юни 2024 (UTC) ::А тогава защо още ме мислиш за лош редактор, който прави правописни грешки? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 17:32, 17 юни 2024 (UTC) :::И ще ти кажа какво - утре статията ми за Анатолий Божинов ще бъде изтрита, защото е ужасна. Не си гласувал! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 17:33, 17 юни 2024 (UTC) ::::Кога съм казвал, че си лош редактор? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:04, 17 юни 2024 (UTC) :::::В резюметата, когато ми поправяш създадените от мен статии. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 18:08, 17 юни 2024 (UTC) ::::::И затова все още ме смяташ за такъв. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 18:08, 17 юни 2024 (UTC) :::::::Не, в резюметата съм писал какво съм променял в статиите, не са били реплики към теб. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:13, 17 юни 2024 (UTC) ::::::::А в резюметата говоря за себе си и да разбереш как се чувствам! Ако статията на Анатолий Божинов ми е изтрита, сигнализирай. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 18:24, 17 юни 2024 (UTC) [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], искаш ли от твое име аз да подам оплакване до администраторите срешу [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] заради назидателния тон? [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 15:44, 18 юни 2024 (UTC) :Не. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:22, 18 юни 2024 (UTC) :: Ok. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 17:06, 18 юни 2024 (UTC) == ISBN == Колега, на мен Тед Мастърс ми отказа, но ти дали няма да се справиш с шаблона Цитат книга, така че да има две полета за ISBN-10 и ISBN-13? [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 07:03, 23 юни 2024 (UTC) : Не е необходимо. ISBN 10 е стар стандарт за идентификация на книги, който се състои от 10 цифри. ISBN 13 е новият стандарт, който се състои от 13 цифри и предоставя по-голям обхват за идентификация на книги и други издания. ISBN 13 е въведен поради ограниченията на ISBN 10 и цели да осигури по-голяма гъвкавост и възможности за идентификация на издания в глобален мащаб. Когато се изчерпят всички възможни комбинации за ISBN 13, ще се наложи преминаване към нов стандарт. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:44, 23 юни 2024 (UTC) == Чернови на създадените от мен статии == [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], много ме дразниш с твоите премествания на чернови към статиите на предстоящите филми, които създавам. Какво толкова съм направил? Не съм правил машинни преводи! Моля те, престани вече! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:18, 6 юли 2024 (UTC) :Като я оправиш, ще я върна. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:20, 6 юли 2024 (UTC) ::Оправих я, повярвай ми! Стараех се, трудех се, и пак съм отчаян, защото никой друг не може да създаде такива статии за филми! Нямах друг избор да ги създам, разбери ме! Имай милост към мен! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:23, 6 юли 2024 (UTC) :::Ако не ти харесва тази статия за новия филм за героинята Санди от Спонджбоб, по-добре я махни! Все пак няма българско заглавие. Тези [[Нетфликс]] не могат да изберат български заглавия за техните филми. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:27, 6 юли 2024 (UTC) ::::Съжалявам, че сложих шаблона за изтриване за Санди филма, но заслужавам да бъде изтрита! Нека бъде изтрита и на [[Чернова:Легендата на Хаваите]], която е неправилно създадена от нерегистрирания потребител, защото не мога вече да търпя странни неща! Помоли ги да изтрият тази чернова и то незабавно! Българското заглавие е „Легендата за Хавайоуин“, а пък това „Легендата на Хаваите“ е голяма измама, измислена от [[VOYO]]. Ето доказателството - https://voyo.bg/product/legendata-na-khavaite_6186.html [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:36, 6 юли 2024 (UTC) ::::: [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Кристиян]], не е въпрос до харесване или нехаресване, а до покриване на определени критерии. Често създавате статии, които представляват супа от думи без връзка помежду си. Или по-просто казано: машинен превод. Разбирам, че има причина това да се случва, но моля, четете по-внимателно какво Ви се пише тук, а и по останалите беседи. И стига с просене на милост и уважение. Така неща не се оправят. Опитайте се да се повече да се вслушвате в казаното от другите редактори. ::::: Не злоупотребявайте и с шаблоните за изтриване. Изтриване също се прави по определени критерии, а не по причина ''искам да я изтриете (статията)'' или ''трябва да я изтриете, защото (вече) не ми харесва''. Достатъчно е, че другите хвърлят от времето си, за да Ви оправят статиите. Несериозно и неуважително е да ги предлагате после за изтриване, защото са придобили по-четим вид. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:50, 6 юли 2024 (UTC) ::::::[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]], не съм правил машинни преводи, докато създавам статии за филми! Защо ме мислиш за лош редактор? Кажи ми каква е причината? Вандал ли съм, мошеник ли съм? Кажи ми някои думи за мен, искам да ми улекне! Защо винаги трябва да съм нежелан тук? Защо искате да ме блокирате за неща, които не съм направил? Съжалявам, че повтарях, но не издържам вече и съм доста изнервен за неща, които ми казвате, и понякога ме разстройват! ::::::Няма да търпя лъжи и измами, защото наистина се ядосвам! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:54, 6 юли 2024 (UTC) :::::::Това беше! Щом не искате да създавам статии тук, няма да стъпя повече тук! Аз съм бесен, и съм разстроен! Просто не знам какво да направя! Да, разбирам те, [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] да си взимам уикипочивка, която е полезна, казвал си ми го два пъти, но ще ти кажа какво и на теб и на [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]] - ПОВЕЧЕ НЯМА ДА СЪЗДАВАМ СТАТИИ! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 6 юли 2024 (UTC) ::::::::Няма причина да се ядосвате. Поуспокойте се! Никой не цели да Ви уязви. Просто трябва да бъдете по-внимателен, когато създавате статии. Дори и да не използвате машинен превод, словоредът в статиите често е неразбираем. Не трябва да се сърдите, че други след това поправят. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 16:02, 6 юли 2024 (UTC) :::::::::Не, няма да се успокоя! Твоите думи няма как да ме окуражават! Нищо не мога, писна ми! Аз просто не мога да създавам статии, не мога да бъда внимателен, за нищо не ставам! НЕ СТАВАМ, НЕ ИСКАМ НИКОГА ДА СЪЗДАВАМ СТАТИИ! РАЗБРА ЛИ, [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]]? НЯМА ДА РЕДАКТИРАМ СТАТИИ, АКО ИСКАШ ДА МЕ БЛОКИРАШ! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:07, 6 юли 2024 (UTC) ::::::::::Много е просто: не създавайте статии и не редактирайте, след като това искате. Никой не може да Ви задължи да правите обратното. Разбирам Ви отлично, така че не е нужно да ми крещите. ::::::::::Сега настойчиво Ви моля да преустановите с постоянните отговори в тази беседа. След време става досадно за домакина. А може да се счете и за вид тормоз, заради което може основателно да се наложи временно отнемане на привилегията за редактиране до успокояване на страстите. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 16:17, 6 юли 2024 (UTC) А ти, [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], по-добре да продължиш да сложиш чернови за създадените от мен статии за филми и да триеш таблиците за дублажните състави на филмите и сериали, заслужавам го! Съжалявам, че съм груб, но трябваше да връщаш хиперлинковете на Анатолий Божинов! Не заслужавам да редактирам в Уикипедия, защото всички ме мислят за вандал, измамник и черна овца! Не искам повече да създавам статии, не искам! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:11, 6 юли 2024 (UTC) :Чу ли, [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]]? НЯМА ДА СЪЗДАВАМ СТАТИИ ТУК! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:39, 6 юли 2024 (UTC) ::Никой няма да те блокира, недей да драматизираш. Кога съм казвал, че си вандал? Ти си един от най-активните уикипедианци. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:42, 6 юли 2024 (UTC) :::Не, не съм! Стига си ми казвал какво да правя! Аз не съм един от най-активните уикипедианци, и никога няма да бъда! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 19:43, 6 юли 2024 (UTC) ::::Продължавай, да те видим! Продължавай, докато създам статия, да ми преместиш към чернова и никога няма да връщаш, за да разбереш че съм безполезен и не ставам нищо за Уикипедията! Давай, трий дублажи, ще го понеса! Стига си ми казвал кога да драматизирам или кога да не драматизирам! Ще драматизирам, колкото си поискам, защото съм чувствителен! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 19:47, 6 юли 2024 (UTC) :::::Ти никога няма да бъдеш доволен от мен! Никога няма да подкрепиш и българските дублажи! НИКОГА! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 19:53, 6 юли 2024 (UTC) == Комунизъм == "[https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC&diff=next&oldid=12291938 Премахната информация без обосновка]"? Какво точно е конструктивното/информативното на промяна от членувано на нечленувано понятие от заглавието на статията? Така до утре можем да си играем с редакции според личните предпочитания на всеки... Ето, моето лично предпочитание е да се запази, както е било преди, нечленувано, съответно връщам редакцията - има ли правило, което да казва, че трябва да се членува? [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 13:52, 8 юли 2024 (UTC) :Не става ясно каква е причината да бъде върната редакцията, реших, че може и да е грешка. За справка отварям страницата „[[Фашизъм]]“. ::''Фашизмът е радикална, авторитарна и националистическа политическа идеология.'' ::''Фашизъм е радикална, авторитарна и националистическа политическа идеология.'' ::''Комунизмът е социално и политическо движение.'' ::''Комунизъм е социално и политическо движение.'' ::''Демокрацията е форма на управление.'' ::''Демокрация е форма на управление.'' ::''Анархизмът е политическа философия.'' ::''Анархизъм е политическа философия.'' :Не знам. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:02, 8 юли 2024 (UTC) ::За мен подобен тип редакции са неконструктивни, ерго ги връщам. Обикновено пиша в коментар, че е неконструктивна редакция, в случая може да съм пропуснала, но поне не съм писала, че е изтрита информация без обосновка, което категорично не е вярно. Щом няма нарушено правило, съществено подобрен изказ, изтрита съществена информация/източник или добавена съществена информация/източник, значи е въпрос на стил, а с правене и патрулиране на стилистични промени може да си играем до края на света. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 14:17, 8 юли 2024 (UTC) :::Извинявай. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:25, 8 юли 2024 (UTC) ::::И ти, по принцип оценявам вникването ти в детайлите, знаеш. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 14:27, 8 юли 2024 (UTC) == Research about the tools on Wikimedia projects by the CEE Hub == Hi everyone, We would like to invite you to submit your responses to the survey dedicated to the tools that are used currently across the Wikimedia projects and the tools that you want to have. This survey was made by the working group of the [[:m:Wikimedia CEE Hub|CEE Hub]], and your responses will be reviewed afterwards, as we want to continue supporting the communities. That support can be documentation for certain most used tools by other communities across the region per specific topics, finding solutions for new tools to be created in the future, creating most needed tools in the region (so called "regional wishlist list"), and many other options. ''Deadline to fill in the survey is '''20th of August, 2024'''.'' Submit your answers [https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSeIwzCDKs6jXPG7EpZe-JH2Mm1odU0_MAv1bO-z-nLOq9dlug/viewform?usp=sf_link '''here'''] Thank you in advance for your time that you will dedicate in filling in this survey --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 13:07, 26 юли 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:TRistovski-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/Tools&oldid=27177596 --> == Интервали == Виж, молим те, [[Беседа:Пакт „Рибентроп – Молотов“]]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:30, 29 юли 2024 (UTC) == Въпрос == Какво целиш колега, в края на краищата, особено след като в резюме на твои редакции ми отправяш некоректни въпроси? [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 09:12, 5 август 2024 (UTC) :Целта ни е да поддържаме качеството на съдържанието в „Уикипедия“. Постоянно ти обръщаме внимание, че е необходимо статиите да бъдат внимателно прочитани, преди да бъдат публикувани, а не да се копира готов превод от Google Translate. Неясни формулировки, които затрудняват разбирането, дори остатъци от текст на чужд език е недопустимо да присъстват в статиите на някого, който е с над 16-годишен стаж. Разбирам, че всеки от нас има различен стил на работа и понякога е трудно да се поддържа баланс между количеството и качеството, но бих искал да обсъдим как можем заедно да намерим някакво решение. :Ето примери: ::„Голямото медийно внимание генерира такъв брой зяпачи, че събитието за осветяване трябва да бъде отменено преди Коледа.“ ::„Когато хорът изпълнява в чужбина, като текстовете на руските песни често се отпечатват предварително и се разпространяват в залата преди концерта.“ ::„комисар към него е назначен одеският и футурист Борис Черкуновсоциалист-революционер, поетът максималист“ ::„В средата на 60-те години групата има редица от двайсетте най-добри хита“ ::„Те също записва“. :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:43, 5 август 2024 (UTC) ::За мен е по-важно да се прекратят подмятанията за нерагламентирани доходи, двукратно огласявани от друг потребител. При това първият път не бях осведомен за дискусията. Сдържам се, но подходящият отговор ще политизира въпроса, нещо което поменатият колега веше направи един път. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 09:57, 5 август 2024 (UTC) :::Добре, извинявай. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:33, 5 август 2024 (UTC) == Битка при Голям Дервент == Каква беше грешката? Съжелявам за стореното [[Потребител:Slava History|Slava History]] ([[Потребител беседа:Slava History|беседа]]) 14:53, 14 август 2024 (UTC) :Изглеждаше така, сякаш текстът е преписан от книгата. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:14, 14 август 2024 (UTC) == С молба да изтриеш всички снимки, които качих, за да ги кача под друг лиценз или ако е възможно да промениш лиценза. == Моля те за съдействие за снимките, които съм качил в Уикипедия, за да ги кача под лиценз - CC BY 4.0. Всъщност не знам дали този лиценз е коректен за подобен тип снимки. Не съм работил със снимки в Уикипедия и се замислих дали правилно ги качвам с коректните лицензи. Може би CC BY 4.0 e по-подходящ. опцията[[Потребител:KrisKov76|KrisKov76]] ([[Потребител беседа:KrisKov76|беседа]]) 12:49, 20 август 2024 (UTC) :Произведения, чийто автор е починал преди повече от 70 години, не са защитени с авторско право. Не си ти авторът, за да посочваш CC BY 4.0. Имай предвид, че не е нужно да се изтрива файлът, за да се качва наново с правилния лиценз. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:29, 20 август 2024 (UTC) ::Разбрах те, благодаря! [[Потребител:KrisKov76|KrisKov76]] ([[Потребител беседа:KrisKov76|беседа]]) 15:09, 20 август 2024 (UTC) == [[Доктор Снагълс]] == [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], от дете съм фен на анимационните филми и сериали от време на време ги гледам по телевизията, както и във VBOX7, които си спомням до ден днешен. Знаеш, че всички анимации, качени от VBOX7 са сменени като лични и затова не могат да се гледат от други хора. Едно време проверявах, че има епизод на Доктор Снагълс издаден на DVD и затова усетих, че Светлана Смолева озвучава в нея. Аз всичко си спомням. Не си въобразявам, това е истина. Ти не си знаел, че епизодите на Доктор Снагълс със DVD дублажа бяха качени във VBOX7, преди да се преместват като лично съдържание в началото на годината. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 18:25, 21 август 2024 (UTC) == Малко Търново == Колега, какво пречи [[Желязко Грънчаров]]. Роден е там. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 21:14, 27 август 2024 (UTC) :[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], кога в статията „[[Малко Търново]]“ е бил споменат Желязко Грънчаров? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:26, 28 август 2024 (UTC) == Разминавания == За 2001 година сме ползвали това преброяване [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%93%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0_(%D0%B4%D0%B5%D0%BC)&oldid=5516516]. В уикиданни числата са други - има две форми на гръцко преброяване. Същото подозирам числата за 2011 година в Уикиданни - защото в много случаи числата са доста по-големи от 2001 година, което е странно особено за малки селища, но нямаме други източници. Не ги променяй тия за 2001, защото в хиляди други случаи са използвани те. Или пък ги промени всички навсякъде - което може би е много работа. За 2011 година не би требвало да има разминавания - ползвали сме единствено Уикиданни, тоест ако има - директно оправяне. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:04, 29 август 2024 (UTC) :[[Потребител:Мико|Мико]], погледнах и в ΕΛΣΤΑΤ. За [[Трикомо]] например е дадено 127 души по постоянен адрес, както е и в „Уикиданни“. В статията обаче пише 141. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:16, 29 август 2024 (UTC) ::Това са истински грешки. Трий разминаващите се текстове извън шаблона. Но отново: за 2001 година имаме тотално разминаване. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:22, 29 август 2024 (UTC) :::Тоест ако се среща някъде в статията, да се изтрие ли? Какво да правим с разминаванията? Очевидно е използан определен източник, така че информацията все пак е взета отнякъде, не сме си я измислили. Или да вземем всички от „Уикиданни“? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:26, 29 август 2024 (UTC) ::::Ето [[Специални:PermaLink/12195841|тук]] пък има тотално разминаване. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:38, 29 август 2024 (UTC) :::::Грешка вероятно моя, вероятно на Алиса. 50 е числото за 2001 според нашия източник. Ако искаш смени изцяло 2001 година според това в Уикиданни. Но наистина са неколко хиляди. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:45, 29 август 2024 (UTC) ::::::Наистина е много деликатно и не знам какво да правя, защото не съм толкова вещ в тези работи. Засега спирам с въвеждането на данните за 2021 година. Забелязах на места, че погрешно е добавено населението от 2021 година на мястото на това от 2011 година, например в „[[Специални:PermaLink/12198044|Мариес]]“. Трябва да уточним дали всичко да се взема от „Уикиданни“, да запазваме ли данните от стария източник, изобщо трябва да се прегледат внимателно всички. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:14, 29 август 2024 (UTC) ::::::Ако питаш мене - най-добре е да минем към Уикиданни, където е възможно. 91, 01, 11 и 21. Не е възможно да се прегледат всички. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:16, 29 август 2024 (UTC) :::::::А да направим ли шаблона автоматично да ги извлича, или да се въвеждат ръчно? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:17, 29 август 2024 (UTC) ::::::::Извлича може би? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:58, 30 август 2024 (UTC) :::::::::Добре, ще видим какво можем да направим. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:18, 30 август 2024 (UTC) ::::::::::Много благодарим, че изобщо се зае с тая гадост. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:24, 30 август 2024 (UTC) :::::::::::Е, няма за какво. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:26, 30 август 2024 (UTC) На ''Така?'': да, честно казано най-добре е май всичко налично в Уикидата да се тегли директно оттам, независимо от разминаванията и от грешките... може би. :) -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:46, 1 септември 2024 (UTC) :Добре, но все пак не ми се иска да изтривам тези, за които има посочени източници. За 2021 година със сигурност е от „Уикиданни“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:48, 1 септември 2024 (UTC) ::Не знам. Бая труд отиде, но според мене и 91 е за изтриване и викане от Уикиданни, както и 2001. Напълно сигурна е и 2011 - там всички са правени на ръка от Уикиданни.-- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:24, 1 септември 2024 (UTC) :::Това, което ме притеснява, е, че ти си посочил източници, докато в „Уикиданни“ не са посочени. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:42, 1 септември 2024 (UTC) == Линк == Драги колега, имаш ли представа как се прави вътрешна препратка, не към началото на някоя сттия, а към един от разделите и? [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 12:49, 31 август 2024 (UTC) :Ето така: [[Копривщица#Население]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:58, 31 август 2024 (UTC) ::Благодаря. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 12:59, 31 август 2024 (UTC) == Въпрос за преместен превод в инкубатора == Здравейте, бих искал да попитам, защо превода ми за Сън Сити беше преместен в инкубатора. С какво по-точно не отговаря на условията на Уикипедия? [[Потребител:MTongov|MTongov]] ([[Потребител беседа:MTongov|беседа]]) 22:22, 31 август 2024 (UTC) :Здравейте, MTongov. Статията не отговаря на изискванията поради това, че съдържа необработен компютърен превод, не е оформена, има чуждоезиков текст и несъществуващи шаблони. Можете да разгледате други подобни статии, например „[[Хюрън (Южна Дакота)]]“, както и да прочетете [[Уикипедия:Вашата първа статия|тази помощна страница]], за да добиете представа как се допринася към енциклопедията. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:17, 1 септември 2024 (UTC) == Категория:Български словоформи по азбучен ред == Привет, върнал си последната редакция в [[:Категория:Български словоформи по азбучен ред|тази категория]], но (като изключим факта, че редакцията е неграмотно направена) коментарът, че категорията е излишна ми се струва разумен; двете статии в нея спокойно могат да минат в [[:Категория:Словоформи в българския език|горната категория]]. Някакви съображения/възражения по въпроса имаш ли или да редактирам? [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 20:30, 7 септември 2024 (UTC) :Привет, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]]. Потребителят беше предложил страниците „[[Аз (местоимение)]]“ и „[[Ти]]“ за изтриване, след като беше изтрил значителна част от тях, което ми се стори неразумно предвид факта, че макар и кратки, имат междуезикови препратки и могат да се допълнят. Освен това беше използван неправилен шаблон – {{ш|изтриване}} вместо {{ш|бързо изтриване}}. Имайки това предвид, можем да действаме. „Български словоформи по азбучен ред“ наистина е излишна. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:15, 8 септември 2024 (UTC) ::Да, да, както казах, само го ползвам за повод, не за пример :D. Мерси, че отговори бързо и хубав ден! [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 09:45, 8 септември 2024 (UTC) == Който/когото == Бенефициентът може да не бъде човек. Дори най-често няма да бъде конкретен човек. Това го мислих и затова оставих „който“, като по-универсално.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:20, 8 септември 2024 (UTC) :Да, може и да е фирма. Извинявай. [[Файл:Uhilen.gif]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:28, 8 септември 2024 (UTC) == Средно училище „Васил Левски“ (Нови пазар) == [[Средно училище „Васил Левски“ (Нови пазар)]] [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 12:22, 2 октомври 2024 (UTC) == Speedy deletion == Hi. Can you please explain why did you nominate [[Беседа:Новите определения в SI]] for speedy deletion? I have no idea what УИП means. [[Потребител:Colt browning|Colt browning]] ([[Потребител беседа:Colt browning|беседа]]) 13:24, 6 октомври 2024 (UTC) :[[Потребител:Colt browning|Colt browning]], ''УИП'' означает ''упражнения извън пясъчника'', что может быть эквивалентно '''О2. Тестовая страница''' по [[ru: ВП:КБУ|ВП:КБУ]]. Шаблон {{ш|Превод от}} следует размещать в конце статьи, а не на странице обсуждения. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:47, 6 октомври 2024 (UTC) ::Понял, спасибо! [[Потребител:Colt browning|Colt browning]] ([[Потребител беседа:Colt browning|беседа]]) 14:16, 6 октомври 2024 (UTC) == Премахнати редакции == Защо премахваш моите промени в * https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0 * https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0 * https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0_%D0%94%D0%A1%D0%9A ? [[Потребител:Pgan002|Pgan002]] ([[Потребител беседа:Pgan002|беседа]]) 17:07, 6 октомври 2024 (UTC) : Защото в българския език, когато съставното собствено име не включва друго собствено име, с главна буква се пише само първата съставка – Българска народна банка, Софийски университет, Парижка обсерватория, '''но''' Българско Черноморие (БЕРОН, т. 39.1, 39.2). [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:09, 6 октомври 2024 (UTC) ::А в заглавие на статия не се ли пише всяка дума с главна буква? [[Потребител:Pgan002|Pgan002]] ([[Потребител беседа:Pgan002|беседа]]) 21:17, 6 октомври 2024 (UTC) :А промените на [[Централна кооперативна банка]] защо ги премахна? [[Потребител:Pgan002|Pgan002]] ([[Потребител беседа:Pgan002|беседа]]) 21:23, 6 октомври 2024 (UTC) :: Внасяте куп грешки, затова биват връщани редакциите Ви... Сега отново премахвам Вашите редакции по същата причина. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 21:46, 6 октомври 2024 (UTC) ::: Не, за разлика от английския, в българския не се пише всяка дума с главна буква. А в статията „[[Централна кооперативна банка]]“ поставяш запетаи, където не е необходимо. Например след обстоятелствени пояснения. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 04:00, 7 октомври 2024 (UTC) == Results from the survey about the tools on Wikimedia projects by the CEE Hub == Hi everyone, During August 2024, we sent you a survey about the tools, so now we would like to bring to your attention the conclusions and results from the survey, which you can explore on this '''[[:m:Wikimedia CEE Hub/Tools|Meta page]]'''. I hope you will enjoy exploring the mentioned tools on the page, along with other conclusions from the survey. Thanks for your time, and we will continue working on this important topic. --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 12:09, 7 октомври 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:TRistovski-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/Tools&oldid=27177596 --> == Имена на летища == Здравей, виждам, че редовно минаваш с голямата метла след мен, за което благодаря. Напоследък съм се хванал да пренеса в нашето Уики по-голямата част от сериозните самолетни катастрофи, но виждам, че си поставил шаблон относно кавичките на имената на летищата. Последно са без, защото в такъв случай ме чака сериозно редактиране на всички статии по темата. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 14:03, 17 октомври 2024 (UTC) : Браво за инициативата. С удоволствие чета статиите ти. Честно казано, за мен няма значение, но поставих шаблона, за да си избереш един вариант, тъй като името на едното летище беше в кавички, другото – не. Не знам как стои въпросът и с по-сложните имена като Josep Tarradellas Barcelona-El Prat. Ако трябва да се коригират много на брой статии, въобще не се занимавай. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:08, 17 октомври 2024 (UTC) ::Всъщност аз изхождам от там, че ако името на летището, е като това на града, който то обслужва, следователно слагам кавички. Но когато името не е като това на града, в който се намира или който обслужва не слагам кавички. Да направя запитване към Езикови справки? <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 14:20, 17 октомври 2024 (UTC) :::Харесва ми логиката ти. Ето например подобен случай: [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pri-nazvaniya-na-administrativni-podrazdeleniya-direktsii-katedri-i-tn-7/359 Радио Ватикана] според някои трябва да е без кавички, според други пък [https://kaksepishe.com/radio-stara-zagora/ радио „Стара Загора“] трябва да е с кавички, [https://beron.mon.bg/rechnik/2719 радио „Романтика“] пък пише в БЕРОН. Официален правописен речник онлайн. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:03, 17 октомври 2024 (UTC) ::::Чудесно, но това съвсем не решава въпроса и не разбирам особено логиката. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 05:29, 18 октомври 2024 (UTC) :::::Това е въпросът – че логика няма. [[File:Twemoji12 1f602.svg|16px]] Затова ти казвам, остави ги така, аз не бих имал проблем, ако някой друг има претенции, ще се разбере. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:09, 18 октомври 2024 (UTC) == Срутването на козирката на жп гара Нови Сад == Моля те, поправи модула „Lua“, който се изисква в статията. [[Специални:Приноси/188.255.145.157|188.255.145.157]] 15:32, 2 ноември 2024 (UTC) : Добре. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:41, 2 ноември 2024 (UTC) Дали е статията сега добра, за да се върне в основното име пространство? --[[Специални:Приноси/188.255.145.157|188.255.145.157]] 00:17, 4 ноември 2024 (UTC) : Не. Съдържа необработен машинен превод и е написана като новинарска статия. [[Уикипедия:Какво не е Уикипедия|„Уикипедия“ не трябва да предлага репортажи за последните новини]], въпреки че включва много енциклопедични статии върху исторически значими теми, които в момента се споменават в новините. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:00, 4 ноември 2024 (UTC) Дали с [[Special:Diff/12402874|тази промяна]] статията е наред и може ли да остане? --[[Специални:Приноси/188.255.145.157|188.255.145.157]] 16:20, 4 ноември 2024 (UTC) == MICHELANGELO == Здравей, би ли ми казал, коя е последната статия, която си създал?[[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] ([[Потребител беседа:MICHELANGELO|беседа]]) 09:12, 8 ноември 2024 (UTC) :Здравей, от [[Специални:Приноси/Carbonaro.|списъка с приносите ми]] може да се проследи кои статии съм създал. Поздрави, [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:02, 8 ноември 2024 (UTC) Знаеш ли, колко много информация си въвел в статиите си в Уикипедия без да даваш източници??? Недей да си играеш със статиите! Създавай[[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] ([[Потребител беседа:MICHELANGELO|беседа]]) 17:47, 8 ноември 2024 (UTC) == Наименованието на английски == Здравей! Според мен най правилното наименование на Българско училище „Св. св. Кирил и Методий“ на английски ще да е Bulgarian School "St. St. Cyril and Methodius", както е изписано в [https://www.bg-school.org/mission-statement-1 този сайт] на българско училище в англоезична държава. Срещам и други сайтове с подобни наименования, както и за училища в България на английски. Предполагам че тези кавички са подходящи. Поздрави! --[[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] ([[Потребител беседа:PowerBUL|беседа]]) 13:11, 8 ноември 2024 (UTC) :Здравей, [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]]. Поздравявам те за инициативата да събираш и систематизираш информация за българските училища зад граница! Не намерих никъде [[Българско училище „Св. св. Кирил и Методий“ (Финикс)|Българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ във Финикс]], изписано на английски. Проблемът е, че в английския език е утвърдено първо да се изписва приложението, например ''St Monica Catholic Community'', ''Apollo Victoria Theatre'', освен ако не е посочено друго.<ref>{{Cite book|title=The Oxford Guide to Style|year=2002|publisher=Oxford University Press|isbn=0198691750|pages=158|url=https://oceanide.es/losarchivos/docs/new-harts-rules-2005.pdf}}</ref> Може би може да се приеме и директен превод като ''Bulgarian School "Sv.sv. Kiril and Metodii"'', но само ако е дадено така от самото училище. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:00, 8 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря! Да, и това го има. Може и така, да. --[[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] ([[Потребител беседа:PowerBUL|беседа]]) 14:41, 8 ноември 2024 (UTC) === Бележки === <references /> == Покана == Здравейте. Откакто започнах статията за ЛГБТ права в Тайланд, редовно помагате с изчистването на грешки и с форматиране, за което благодаря! Каня ви да гласувате, ако желаете, в [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/ЛГБТ права в Тайланд|разглеждането]] на статията за избрана. :) -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 18:36, 8 ноември 2024 (UTC) == Джамиите във Варна == Джамиите във Варна са 3. https://www.moreto.net/novini.php?n=464519, https://www.varnaheritage.com/undeclared-nkc/hayrie-dzhamiya. За тази в кв. Аспарухово има други статии в мрежата. Не знам защо сте върнали редакцията на това IP: https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0&diff=12408802&oldid=12408781 [[Потребител:Pl71|Pl71]] ([[Потребител беседа:Pl71|беседа]]) 06:36, 13 ноември 2024 (UTC) :{{пинг|Pl71}} Благодаря за включването. Редакцията на анонимния потребител изглеждаше неконструктивна поради факта, че бяха добавени неправилни конструкции: ::{| | „Азизие{{color|red|'''"'''}} джамия |- | {{color|red|''',,'''}}Хайрие{{color|red|'''"'''}}джамия |- | {{color|red|''',,'''}}Сесемес{{color|red|'''"'''}}джамия{{color|red|'''('''}}кв{{color|red|'''.'''}}Аспарухово) |} :Затова беше премахната – вероятен спам от нерегистриран потребител. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:30, 13 ноември 2024 (UTC) ::@[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] Да, изглежда малко неграмотно, но по принцип е вярно. [[Потребител:Pl71|Pl71]] ([[Потребител беседа:Pl71|беседа]]) 16:44, 13 ноември 2024 (UTC) :::Радвам се, че си го забелязал. Благодаря ти за намесата. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:55, 13 ноември 2024 (UTC) == <nowiki><dt></nowiki> == [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пеева&curid=817708&diff=12419988&oldid=12419971]: Не съм съвсем убеден, че си прав за това - според мен тази ситуация си е съвсем в обхвата на очакваната употреба: ''the <nowiki><dt></nowiki> tag defines the term (name), and the <nowiki><dd></nowiki> tag describes each term'' [https://www.w3schools.com/HTML/html_lists.asp]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:53, 23 ноември 2024 (UTC) :Това е често срещана грешка в кода, тъй като комбинацията от <code>;</code> и <code>:</code> въвежда т.нар. ''описателен списък''. :{| class="wikitable" | ; атом : основна градивна частица на веществото || ; атом : основна градивна частица на веществото |} :Употребата само на <code>;</code> с цел удебеляване на текста, както масово се практикува, води до проблеми с достъпността, тъй като различните помощни технологии ''може'' да не разпознаят тази структура като валиден HTML. :[[:en:Special:PermaLink/1255960143#Common_mistakes|Help:List]]: {{цб|Do not use a semicolon simply to give a list a title. Semicolons and colons make one kind of list; asterisks make another.}} :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:16, 23 ноември 2024 (UTC) == Полет 964 на „Аерофлот“ == Здравей Карбонаро. Благодаря за последните ти корекции по [[полет 964 на „Аерофлот“]], изглежда днес съм проспал пълния член. За запетайките явно няма да се науча напълно, но това е друга тема. Държа обаче да оставим точките в края на изреченията, които служат за информация под дадена снимка, включително и тези в навигационните шаблони, въпреки че при добър аргумент от твоя страна, то той ще ме постави в сложна ситуация да коригирам няколко стотин статии. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 19:41, 25 ноември 2024 (UTC) :Добре, остави ги. :{{Цитат|'''126.1.1.''' Ако такъв текст представлява едно или повече изречения и завършва с глаголно изречение, се допуска в края му да се пише точка.|[https://beron.mon.bg/rechnik/3253 БЕРОН. Официален правописен речник онлайн]}} :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 04:13, 26 ноември 2024 (UTC) ::Сигурен бях, че ще извадиш тежката артилерия. Добре, че се оказах на правилната страна на историята :D. Поздрави. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 05:17, 26 ноември 2024 (UTC) :::😂😂😂 [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:37, 26 ноември 2024 (UTC) == Футболни отбори без кавички == 105.2. Кавички не се употребяват при заглавия на книги, беседи, лекции, речи, дисертации, конкурси, концерти, филми, оперни и театрални представления, шоу спектакли и др. поради специфично графично оформяне. [https://beron.mon.bg/rechnik/2760 Справка]. Под и др. попадат имената на футболните отбори, а под специфично графично оформяне попадат таблиците, но когато в колонката са само имената на отбори, а не в съчеатние с друга дума, като напр. (ФК „Левски“). [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 14:50, 26 ноември 2024 (UTC) :Сигурен ли си за таблиците? Защото можем да имаме: :{{Align|left|А) {{ТВ продукция|име на български=Зомбита|дистрибуция=Натали Клайн}}}} :{{Align|left|Б) {{ТВ продукция|име на български=Зомбита|дистрибуция=„Търнър Ентъртейнмънт“}}}} :{{Clear|both}}Едното е име на човек, а другото е име на компания. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:48, 26 ноември 2024 (UTC) ::Ако в заглавието на колонката стои „футболни отбори“ или се подразбира, че там всички са отбори, кавичките са излишни. Те зрително пренатоварват таблицата и, според мен, тя изглежда нечитаемо. Вашия пример не съответства на спора, защото се предшества от пояснителна дума, в случая „дистрибуция“. Мое лично мнение е, че в такъв случай трябва да се напише Turner Entertainment или вкраен случай ''Търнър Ентъртейнмънт.'' И двата случая разрешават да не се пишат кавички. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:36, 26 ноември 2024 (UTC) :::Интересен прочит наистина. Не споря. Само писането в оригинал не се харесва на всички и през годините е имало много спорове за това. [[Уикипедия беседа:Правила за наименуване/Кирилица или латиница]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:42, 26 ноември 2024 (UTC) ::::За тези спорове знам и знам кой стои зад всичко това — комплексари, псевдопатриоти и поддръжници на един господин с къс инструмент. За мен е ниско да споря с такива хора. Но понякога такива побългарявания изглеждат комично, например „ББЦ“, което повече ми напомня на „Бойко Борисов и Цветанов“, отколкото BBC. Именно затова дадох пример за писане с курсив – ''Търнър Ентъртейнмънт.'' [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 19:14, 26 ноември 2024 (UTC) ::::И все пак настоявам футболните отбори в таблици да се пишат без кавички, ако съответната графа е само за отбори. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 19:15, 26 ноември 2024 (UTC) :::::Настояваш? Това сериозно ли? И какво ще стане ако аз или други потребители на доброволната енциклопедия решим друго? Разбирам, че имаш аргументи, но дори при цялото ми уважение към него, Карбонаро не е последна инстанция тук и ако това с кавичките за футболните отбори ще търпи промяна, то беседата на Карбонаро не е мястото за обсъждането на казуса. И не, не съм избирател на Късия, за да не станат обърквания. И не, не обичам да пиша на латиница тук и това се вижда в статиите, по които работя. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 20:09, 26 ноември 2024 (UTC) ::::::Не искам да се връзвам в спор с такива като вас „необичащи“. Българите са един от най-комплексарските народи и даже са минали руснаците. Най-ценното им богатство е азбуката и турското робство. Има начин да се бори човек с такива „любители“ на транскрипция. За мен такива статии с транскрибирани имена са боклук и не ги чета (при условие, че на английски или руски тези статии са много добре развити). Все пак има десетки и стотици езици в Уикипедията, пък и превода на някой от тях с Google Translate и др. преводачи вече е на много добро ниво. Скоро въобще ще изчезне необходимостта от национални Уикипедии. На националните езици ще се пишат само статиите отнасящи се до териториите или персоналиите, които обхващат тези езици. Прав сте, като казвате, че съм никой да настоявам, но съм потребител, който има много избори и даже по-добри. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 20:35, 26 ноември 2024 (UTC) :::::::Всъщност никъде не съм написал, че си никой, това нямам представа откъде ти дойде. Мисълта ми е, че ако имаш предложения за промяна на вече приети и утвърдени правила в енциклопедията, то си добре дошъл да предложиш на обсъждане подобни идеи. Не е нужно за целта да превръщаме беседата на Карбонаро в говорилня, защото за това си имаме Разговори. Оставям настрана думите ти за това какъв народ сме или аз какъв съм, тъй като това не е част от темата, но струва ми се следва да ти се каже, че в Уикипедия не се толерират [[Уикипедия:Никакви лични нападки|никакви лични нападки]]. Отново, ако имаш предложения за промяна на кавичките по БДС за определени случаи, нека това се обсъди при по-голяма аудитория, например Разговори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 20:47, 26 ноември 2024 (UTC) ::::::::Започнах да споря тук, защото Карбонаро днес (а може и вчера) промени една футболна статия, като на сложи навсякъде кавички в таблицата на отборите (даже не помня коя статия). Засегна ме, че той нарече вандал човека, който беше махнал кавичките. Показах му езиковата норма по която не трябва да се пишат кавички. И толкоз. А в езикови спорове на ниво Уикипедия не искам да се впрягам. Аз съм прекалено малък, за да наложа друго мислене. Има неща срещу които не може да се спори, например измислената „българска кирилица“. Азбукоманията вече е обхванала цяла България и е бетонирала едно графическо безобразие. Това така, между другото. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:05, 26 ноември 2024 (UTC) :::::::::Добре, остави ги без кавички, така или иначе този вариант е наложен в твърде много статии. Но в текста следва да се пишат кавички, например: „През 2011 г. играе под наем в „Берое“ с номер 13“. Имай грижата. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 04:57, 27 ноември 2024 (UTC) ::::::::::'''Voilà.''' ::::::::::Лек ден! [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 09:20, 27 ноември 2024 (UTC) == Използване на ft, вместо около == Кажете, каква ви е мотировката за връщането на ''ft'', вместо ''около.'' В Уикипедията такива идиотски преводи стоят кат ''Бе Ем Ве'' (BMW) и ББЦ (BBC)… , а вие изправяте това което има български превод? И колко българи знаят какво значи? Те ''Белчо и Сивушка'' не знаят кои са, та камо ли ft. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 04:35, 28 ноември 2024 (UTC) :[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], „около“ е неправилен превод. Така не става ясно живял ли е през този период, управлявал ли е, или е достигнал разцвета си. Ако не можем да намерим подходяща заемка, най-добре да не бутаме, защото се променя смисълът. Вярно е, че читателят може да се затрудни, но по-добре ли би било, ако го подведем? Също моля те, обръщай внимание на граматичните особености, не само да правиш забележки. След предлог например не се употребява пълен член (с много малки изключения). Запетаи обикновено не се употребяват след обстоятелствено пояснение: „След Втората световна война{{color|red|''','''}} се установява в България“. Разбира се, това не е в сила, когато важат други правила: „След Втората световна война, изглежда, се установява в България“. Но не оставай с грешно впечатление! Всички оценяваме усилията, които влагаш. Факт е, че хиляди статии имат нужда от подобрение, и е хубаво, когато се намират хора, които с интерес вършат тази работа. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:10, 28 ноември 2024 (UTC) ::Между другото и най-великите писатели са ползвали коректори. Нищо лично. Все пак за ''около'' не сте прав. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:30, 28 ноември 2024 (UTC) ::В статията за Никомах ''около'' стои вече 13 години и никой не е помислил да го промени на ''floruit.'' А около и означава по средата, в разцвета. ::И още един въпрос. Защо махнахте препратките към конституцията и правилника? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 06:17, 28 ноември 2024 (UTC) :::Не съм съвсем съгласен. Двете конструкции внушават различни значения. :::{| class="wikitable" | Никомах Геразски (ок. 60 г. – ок. 120 г.) е древногръцки философ, математик и музикален теоретик. || Вероятно става дума за датата на раждане и смърт. |- | След административната реформа на Диоклециан (упр. 284 – 305 г.) провинцията попада в окрупнения диоцез Тракия. || Взето от статията „[[Специални:PermaLink/12294090|Долна Мизия]]“. |- | Баща му Никомах (ок. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III. || Създава се впечатлението, че точният период на неговото управление не е ясен. |} :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:51, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Съгласен съм с Карбонаро - това не е около. Floruit си означава най-често периодът, в който личността е засвидетелствана да е била активна и се използва в историческата наука в латинската форма. Никога обаче не съм виждал употреба на български. Така или иначе смятам, че трябва са си се остави на латински floruit. Съкращението нормално е фут. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:00, 6 декември 2024 (UTC) ::::: Моите две стотинки: трябва да се направи {{ш|floruit}} и, ако се сметне правилно, {{ш|fl.}} и да се преведе поне минимално [[:en:Floruit]] за прости хора като мен. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 6 декември 2024 (UTC) ::::::Колко %-та от българите знаят какво означава съкр. ft, даже думата floruit? Просто питам. А „около“ с една дата е подобно на дантевото: „На попрището жизнено в средата“. Защо да не е най-активния период? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:32, 7 декември 2024 (UTC) :::::::Защото „около“ създава впечатлението, че датата на управление не е известна. Има разлика между „Бил е на власт около 1250 г.“ и „Управлявал от 1246 до 1251 г., като достига разцвета си през 1249 г., когато пленява...“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:58, 8 декември 2024 (UTC) ::::А не трябва ли да е fl. c. 375 пр.н.е. – по примера за Никомах в таблицата; и поначало, когато се посочва една единствена година и тази година се разглежда като ''най-вероятната'' година на кулминация в разцвета? Освен това, ако ще се използва '''fl.''', според мен трябва да се използва и '''c''' (circa) вместо около, а вграждането на връзка към статия за смисъла на използването понятие/съкращение или изскачащо прозорче за мен е задължително – в подкрепа на направеното предложение в този смисъл за шаблон. Оттук следва (за мен) въпросът дали да не се използва и AD (Anno Domini) или AC (ante Christum) за консистентност – когато се посочва период или година от преди новата ера/преди Христа, да е изцяло на латински.<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 10:57, 8 декември 2024 (UTC) :::::Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в [[Уикипедия:Стил]]. <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:00, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия, просто показва, че не става ясно как трябва да се интерпретира, ако се използва само „около“. Иначе за използването изцяло на латински изрази съм категорично против. Като българска артернатива за ''fl.'' дали не можем да използваме „разцв.“, например „Никомах (разцв. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III“? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:05, 8 декември 2024 (UTC) :::::::{{цб|Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия}} :::::::[[Аристотел#Биография|Аристотел#Биография]] :::::::[[En:Nicomachus (father of Aristotle)|Nicomachus (father of Aristotle)]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:09, 8 декември 2024 (UTC) :::::Много интересно предложение. Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:50, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::Да, благодаря. Всъщност оттам тръгна всичко, когато Niki Yooff [[Специални:Diff/12425434|промени]] „''fl.'': 375 г. пр.н.е.“ на „около 375 г. пр.н.е.“, но с това се променя и значението. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:53, 8 декември 2024 (UTC) ::::::{{цб|Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“}} ::::::За мен този коментар е пример за фалшива аналогия:<br> ::::::[[file:FLICC_Taxonomy_of_Logical_Fallacies.jpg|600px]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:33, 8 декември 2024 (UTC) == Станислава Ганчева == Моля ви разраснете статията на водещата и съпруга на Краси Радков Станислава Ганчева аз търсих информация за нея но много не можах да намеря благодаря поздрави [[Специални:Приноси/85.187.210.11|85.187.210.11]] 17:23, 5 декември 2024 (UTC) :{{миоправиго}} [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 15:04, 6 декември 2024 (UTC) tt4j35cwcenbqrwd6kb5b7t6aug8d97 12434991 12434985 2024-12-08T16:47:02Z Pelajanela 214133 /* Използване на ft, вместо около */ Отговор 12434991 wikitext text/x-wiki {{Архиви2}} == [[Чернова:Гръмотевичните котки: Тътен!|Гръмотевичните котки: Тътен!]] == Карбонаро, да знаеш, че съм поправил статията за анимационния сериал на [[Уорнър Брос Анимейшън]] - „[[Чернова:Гръмотевичните котки: Тътен!|Гръмотевичните котки: Тътен!]]“, както и на анимационния филм по [[Картун Нетуърк]] - „[[Бен 10 срещу Вселената: Филмът]]“, създадени неправилно от нерегистрирания потребител. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 17:32, 16 януари 2024 (UTC) == [[Клети създания]] == Карбонаро, днес гледах филма „[[Клети създания]]“ и беше много странен. Извинявам се за закъснението, но все пак съм създал тази статия и затова си поправих правописните грешки. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:29, 22 януари 2024 (UTC) == Thank you for being a medical contributors! == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> {| style="background-color: #fdffe7; border: 1px solid #fceb92;" |rowspan="2" style="vertical-align: middle; padding: 5px;" | [[File:Wiki Project Med Foundation logo.svg|130px]] |style="font-size: x-large; padding: 3px 3px 0 3px; height: 1.5em;" |'''The 2023 Cure Award''' |- | style="vertical-align: middle; padding: 3px;" |In 2023 you '''[https://mdwiki.org/wiki/WikiProjectMed:WikiProject_Medicine/Stats/Top_medical_editors_2023_(all) were one of the top medical editors in your language]'''. Thank you from [[m:WikiProject_Med|Wiki Project Med]] for helping bring free, complete, accurate, up-to-date health information to the public. We really appreciate you and the vital work you do! Wiki Project Med Foundation is a [[meta:Wikimedia_thematic_organizations|thematic organization]] whose mission is to improve our health content. '''[https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSdWfjVFbDO4ji-_qn2SsAgdCflhcOZychLnr1JUacsPaBr1eA/viewform Consider joining for 2024]''', there are no associated costs. Additionally one of our primary efforts revolves around translation of health content. We invite you to '''[https://mdwiki.toolforge.org/Translation_Dashboard/index.php try our new workflow]''' if you have not already. Our dashboard automatically [https://mdwiki.toolforge.org/Translation_Dashboard/leaderboard.php collects statistics] of your efforts and we are working on [https://mdwiki.toolforge.org/fixwikirefs.php tools to automatically improve formating]. |} Thanks again :-) -- [https://mdwiki.org/wiki/User:Doc_James <span style="color:#0000f1">'''Doc James'''</span>] along with the rest of the team at '''[[m:WikiProject_Med|Wiki Project Med Foundation]]''' 22:25, 3 февруари 2024 (UTC) </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Doc James@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/Top_Other_Language_Editors_2023&oldid=26173705 --> == Умейски Университет == Здравейте, не мисля, че сте прав за термина "Умейски университет". Според мен би трябвало да се придържаме към "Университет Умео", понеже така е наречен от специализирания институт на БАН в цитираното съобщение за лекцията на проф. Лучия Минчева-Нилсон. Но, възможно е да се каже Университета на Умео. Например, бихте ли превели Ulm University ( https://www.usnews.com/education/best-global-universities/ulm-university-502475) като Улмейски университет? Може да се преведе като Университет на Улм, но Улмейски? Както и да е, оставям на Вас да прецените. Поздрави! [[Специални:Приноси/199.38.210.85|199.38.210.85]] 00:55, 17 февруари 2024 (UTC) Хм, много интересно. Същото айпи, което призоваваше: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9B%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%8F_%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%9D%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BE%D0%BD&diff=prev&oldid=12133353 „Защо да не си представите възможността аз да съм авторът и на цитираното съобщение, и на първоначалната версия на статията в Уикипедия :-)“], сега се отказва от потенциалното си авторство и го приписва на „специализирания институт на БАН“. Кога как е изгодно. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 09:52, 17 февруари 2024 (UTC) O, междувременно айпито декларирало, че то е авторът: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9B%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%8F_%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%9D%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BE%D0%BD&diff=prev&oldid=12138452 „аз съм автор на оригиналния текст от цитираното съобщение“]. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 10:31, 17 февруари 2024 (UTC) :Здравейте, приемам забележката Ви. Доста се чудих, преди да сменя наименованието. Това с университетите не е проблем от вчера. '''Университет Умео''' изглежда неправилно, защото '''Умео''' е приложение в рамките на словосъчетание (ОПРБЕ, с. 98). От друга страна пък, имаме регламентирани изписвания като [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pri-imena-na-topografski-obekti-yazoviri-mestnosti-kurortni-kompleksi-letishcha-magistrali-i-dr-10/917 аерогара София] и [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pri-nazvaniya-na-administrativni-podrazdeleniya-direktsii-katedri-i-tn-7/359 Радио Ватикана]. :'''Умейски университет''' ми се стори разумен вариант, подобно на '''Софийски университет'''. Друг вариант, както предложихте, е '''Университет на Умео'''. Честно казано, не знам. Ще поставя въпроса в беседата на статията. Благодаря за ангажираността. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:11, 17 февруари 2024 (UTC) == [[Twisters]] == Карбонаро, извинявай, че те безпокоя, но след като създадох статия за предстоящия филм „[[Twisters|Туистърс]]“, и го премести като чернова, защото смяташе, че съм направил машинни и неразбираеми преводи, и затова оставих съобщение на [[Чернова беседа:Twisters|беседата]], и затова те моля да ми дадеш разрешение да сменя оригиналното заглавие с българското заглавие „Туистърс“, защото докато си пуснах трейлъра, усещах, че българското заглавие е същото като в оригиналното. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:34, 5 март 2024 (UTC) == Параметри в шаблони == Здравей, не съм много убеден, че някои от параметрите (тези, които не са съществителни имена например) трябва да са с малки букви. Гледайки как изглежда [[Шаблон:Музикална група|шаблонът]], такива указания никъде няма, дори напротив, всички параметри започват с главна буква. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 14:36, 21 март 2024 (UTC) :Беше само предложение. Имената на лейбълите, групите, градовете и други да останат с главна буква, а жанровете например да са с малка? Не ти ли харесва идеята? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:38, 21 март 2024 (UTC) ::Принципно не ми харесва, но това няма особено значение ако приемем да бъдат с малка. Въпросът е кой ще го вземе това решение и струва ли си да занимаваме общността като цяло с този казус. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 14:44, 21 март 2024 (UTC) :::Не. Можем да приемем казуса за приключен. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:46, 21 март 2024 (UTC) == Въпрос за Тадей Погачар == Здравей, @[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]]! Видях в коментар, че си писал ''защо с главна буква'' - така беше написано в източника и така го копирах. Грешка ли съм направил? [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 10:29, 26 март 2024 (UTC) :Здравей, @[[Потребител:PirinP|PirinP]]. Не, просто съм коментирал промените, които съм направил. Освен ако няма някаква основателна причина да е с главна буква, по всички правила трябва да е с малка. Извинявай, че съм те занимавал с дреболии. Продължавай с качествените статии и успех в състезанието! [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:32, 26 март 2024 (UTC) ::А няма проблем, още се уча и като не знае човек, по-добре да пита. Благодаря! [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 16:34, 26 март 2024 (UTC) == Помощ с метлата == Здравей, можеш ли да минеш с метлата през тази статия - [[България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)]]? Моите възможности откъм пълен/кратък член мисля, че са на адекватно ниво и не би следвало да има грешки в тази посока, но откъм запетайки знам, че понякога прекалявам. Имам нужда от помощта ти, понеже тази година се навършват 30 години от срещата и ще се опитам отново да убедя колегите, че е на нужното ниво за избрана, въпреки, че избирането ѝ предната година се провали по-скоро заради липсата интерес. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 15:04, 6 април 2024 (UTC) :{{пинг|Станислав Николаев}} Няма проблем, ще се заема. [[Файл:Noto Emoji v2.034 1f602.svg|20п]] Благодаря за доверието. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:17, 6 април 2024 (UTC) ::Благодаря, но нали прякорите не се членуват с пълен член, в тази връзка, Бундестима защо да се променя? <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:16, 7 април 2024 (UTC) :::За това не съм съвсем сигурен. Правилото е доста хлъзгаво и не знам как трябва да се тълкува. Ето [https://kaksepishe.com/apostola/ тук] например пише, че всички прякори от мъжки род трябва да се пишат с кратък член. Има доста широко използване „Бундестимът“ ([https://www.24chasa.bg/sport/article/17456843], [https://bnr.bg/post/101890241/bundestima-na-nagelsman-pochna-podgotovka], [https://www.bgonair.bg/a/7-sport/339411-germaniya-nadvi-frantsiya-bundestimat-vkara-oshte-v-parvite-sekundi]), но както знаем, медиите не са авторитет по отношение на правописа. :::Склонен съм да приема всякакви предложения. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:10, 7 април 2024 (UTC) ::::Мерси за помощта. Иначе, мисля да се спрем на Световно с главна буква, относно Бундестима, аз досега съм знаел, че щом е прякор, то не го членуваме, но от друга страна кое е прякор? Може би да пиша на Езикови справки? <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 05:58, 8 април 2024 (UTC) :::::Например „Победата за България изпраща футболистите на исторически първи полуфинал на световно първенство“. Тук се говори за световно първенство, като цяло, а не конкретно за Световното първенство от '94-та. :::::Колебая се, защото оприличавам казуса със съществителните [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/nazvaniya-na-administrativni-edinitsi-institutsii-organizatsii-trgovski-obekti-10/354 „община“], [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/imena-na-geografski-obekti-i-geopoliticheski-ponyatiya-toponimi-7/1454 „земя“], [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/drugi-sluchai-sobstveno-ili-naritsatelno-ime-4/1887 „вселена“], [https://kaksepishe.com/bog-glavna-bukva/ „бог“] и словосъчетанието [https://kaksepishe.com/articles/ot-utre-pravopisat-e-olimpiada/ „олимпийски игри“]. :::::За „Бундестима“ наистина не знам. Логично е да е с кратък член, ако е прякор, но нали не е прякор на човек. При това положение трябва ли да запазим кавичките, или трябва да отпаднат? Лично аз не бих имал претенции, стига да е еднакво в цялата статия. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:39, 8 април 2024 (UTC) ::::::Нека изпратя на Езикови справки имейл по въпроса и ще върна информация те какво мисля по въпроса. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:46, 8 април 2024 (UTC) Привет, от Службата за езикови справки и консултации бяха така любезни и отговориха на поставения от мен въпрос: {{цитат|Здравейте, Прякорите са само за лица. Бундестим не е прякор, а друго название на футболния отбор на Германия и се членува по общите правила, т.е. с пълен или кратък член, когато се използва в изречение. Не се поставя в кавички, защото не е официалното название на отбора. |}} Казусът изглежда решен, ще отразя нужните промени. Питах ги и за кавичките, там нещата също следва да са ясни защо не трябва да е в кавички. --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:24, 9 април 2024 (UTC) :Ей, супер! [[Файл:Noto Emoji v2.034 1f601.svg|20п]] А за „световно първенство“ не ги ли пита? Ако си пропуснал, недей. Радвам се, че помогнах. Пак ще я прегледам накрая. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:22, 9 април 2024 (UTC) ::Аз днес направих някои промени и съкратих някои неща, предполагам може и още за да се намали обема, но не знам дали и кога ще го направя, тоест можеш да я прегледаш. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 07:49, 9 април 2024 (UTC) :::За да е избрана, не е ли препоръчително да е по-обемна? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:50, 9 април 2024 (UTC) ::::Няма такива изисквания, по-скоро достатъчно изчерпателна. Уикипедия не може и не следва да побира всичко по дадена тема. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:36, 9 април 2024 (UTC) == [[България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)]] == Здравей отново. Статията е вече в шаблон текущи съобщения и в случай, че искаш нещо да отбележиш по темата, моля те да го направиш. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 13:24, 10 април 2024 (UTC) == Римейк на Смелата Ваяна == [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], не съм виновен, че съм създал статия за игралния римейк на „Смелата Ваяна“, който ще излезе след 2 години. Добре де, признавам си, че съм направил правописни грешки или машинни преводи, но винаги съм чел в новините как бе одобрен проекта. И затова те моля да го върнеш в основна! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 17:06, 15 април 2024 (UTC) [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], поправих си правописните грешки за създадената от мен статия за [[Чернова:Смелата Ваяна (филм, 2026)|игралния римейк на „Смелата Ваяна“]], който ще излезе през 2026 г. Сега те моля да ми я върнеш към основната, защото тази статия е важна, и когато излезе нещо ново, трябва да добавя повече информация! Ако няма да преместиш статията за Ваяна към основна, повече няма да говоря с теб! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 05:31, 15 април 2024 (UTC) :Няма да преместя аз статията към основна, защото Уикипедия ми забранява да премествам статии, които са отбелязани като чернови. Ти си този, който трябва да ми върне статията ми към основна! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 17:11, 1 юли 2024 (UTC) ::Само не ми казвай, че пак съм правил правописни грешки, машинни преводи и лоши синтаксиси! Напротив, трудех се, стараех се, но ти не ми вярваш! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 17:21, 1 юли 2024 (UTC) == Редакции в Ас (тенис) == Благодаря за редакциите в [[Ас (тенис)]], ама "правописни и пунктуационни грешки" заради един объркан непълен член и една запетайка?... Малко е прекалено, не мислите ли? :/ [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 11:01, 19 април 2024 (UTC) :Здравей, {{пинг|PirinP|p=}}. В никакъв случай не съм искал да те засегна. Ако така е станало, моля те, приеми моите извинения. Какво точно те притеснява, че съм написал „правописни и пунктуационни грешки“ ли? Понеже имахме подобен предишен разговор относно „[[Тадей Погачар]]“, ми се струва уместно да спомена, че в резюметата обикновено се пише какви промени е направил някой в статията, например: :* „замяна на дефис с тире“; :* „естетични промени“; :* „премахване на вандализъм“. :Макар това да не е задължително, помага, когато след време някой друг преглежда историята на статията и иска да разбере в какво се е състоял нечий принос. :Или може би малко те дразни това, че ''някой друг минава след теб и прави корекции''. :Във всеки един случай искам да знаеш, че работата ти е чудесна. Никой не те е критикувал или нещо подобно. Проектът е такъв, че хиляди участници (наричани ''[[Уикипедия:Уикипедианци|уикипедианци]]'') създават и обогатяват съдържанието, изчистват някои пропуски и добавят [[Уикипедия:Шаблони|шаблони]]. :Това, че някой е редактирал твоя статия или е оставил лаконично резюме, не означава, че това е коментар към теб, а просто е описано какво е свършил в статията. :Още веднъж благодаря за приносите ти и се чувствай свободен да потърсиш мен или когото и да е друг колега, ако имаш нужда от помощ. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:28, 19 април 2024 (UTC) ::Не, не, как ще е проблем - като има грешки (и съм бил кьорав да си ги видя сам), очевидно, че трябва да се оправят; просто "правописни и пунктуационни грешки" ми се стори малко силно, все едно е било пълно с такива и едва ли не статията е неграмотно написана. Но разбирам, няма да обръщам толкова внимание на резюметата; още се уча :). Спорна работа! [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 13:34, 19 април 2024 (UTC) :::Дано да не съм те обидил наистина. Ще се постарая да съм по-конкретен, например „две запетаи и едно тире“, както, между другото, прави „[[Уикипедия:Съветник|Съветникът]]“. Това е инструмент, който проверява за често срещани синтактични грешки. Можеш да го използваш, ако искаш. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:42, 19 април 2024 (UTC) ::::Няма проблем, наистина, то аз не съм бил наясно! Благодаря за съвета за "Съветника", ще го разгледам задължително. Работи ли на Chrome? [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 13:48, 19 април 2024 (UTC) :::::Да, на всички модерни браузъри би трябвало да работи без проблем. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-gadgets|настройките]] можеш да откриеш още интересни джаджи. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:23, 19 април 2024 (UTC) == Кавичките == Колега, доскоро май имаше дебати за това какви са приетите тук кавички, така че в духа на разбиратевството трябва да си върнете кавичките в собствената реакция. Софтуерът на енциклопедията прави това само с едно-две цъкания на предложените корекции. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 09:22, 11 май 2024 (UTC) Това май не е единствно явление. Софтуерът, а следователно и правилата изискват „“. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 09:40, 11 май 2024 (UTC) :[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], цитатите трябва да са възпроизведени вярно ([[Уикипедия:Стил#Цитати]]). Не е редно да се коригират грешки, да се променят пунктуационни знаци и др. Обсъждания е имало точно за това – преправи се „Съветникът“, за да игнорира цитатите ([[Специални:PermaLink/12022284#Деактивиране на „Съветника“ – проучване]]), отделно много уикипедианци освен мен са изказвали мнение, че в текст на чужд език не важат правилата на българския език ([[Специални:Diff/11466641]], [[Специални:Diff/11820360]]). Като цяло, консенсусът е да се предава в оригинал и те моля да спазваш това. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:45, 11 май 2024 (UTC) ::Колега, що не изпробваш съветника? Други колеги също са правели таква корекции вместо мен по времето, когато още не задълбавах толкова в детайлите. Оправи, моля проблемата в знак на признание на труда на съставителя на статията. Като гледам обаче май е най-добре да бъат допускани и текстове на чужди езици. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 09:55, 11 май 2024 (UTC) :::Аз ползвам „Съветника“ и той не променя съдържанието между <nowiki><ref></nowiki> тагове. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:38, 11 май 2024 (UTC) == Тед Хейс == [[Тед Хейс]] Колега, защо ме карае да обикалям страниците, за които няма описания в други уикита? Между другото трябва ли се чака появата на палатковите квартали и свързаните с тях активисти да се настанят в центъра на София, за да се признаят за значими? [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 08:13, 15 май 2024 (UTC) == [[Злосторница]] == [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], защо постоянно ме смяташ за лош редактор и че не мога да пиша правилно в статиите на филми и сериали, които създавам? Добре де, малко съм сгрешил, но се постарах! Превеждах на английски с ума си, вместо с Google Translate! Моля те, не можеш да ми го причиниш! Не съм виновен, че съм направил грешки в статиите! Моля те, недей да ми преместваш статиите като чернова, защото постоянно се отчайвам или разсейвам и не знам какво да правя! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 14:49, 18 май 2024 (UTC) :Ще ми върнеш ли статията ми към втората част на Злосторница към основна или не? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:42, 18 май 2024 (UTC) ::Много ти благодаря! Другия път не прави така, защото ме ядосваш! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 18:09, 18 май 2024 (UTC) == [[Анатолий Божинов]] == Не мога да повярвам, че искат да ми изтрият статията за актьора и режисьор на дублажи [[Анатолий Божинов]], чиято статия създадох и затова гласувах против изтриването. Какво съм аз виновен? Грешки ли съм правил? Лоши синтаксиси ли съм сторил? Речта ли ми е отвратителна? Походката ли ми е позорна? Срам ли съм за енциклопедията? Изгнаник ли ще бъда, когато бъда блокирван? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 04:23, 5 юни 2024 (UTC) :Не мисля, че проблемът е в теб. [[Потребител:Nk|Nk]] е посочил мотивите си за изтриването и всеки от нас има правото да е съгласен или не с тях. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:35, 5 юни 2024 (UTC) ::Значи Анатолий Божинов ще остане без статия завинаги и никой няма да я създаде? Аз ли съм виновен за нещо, което съм създал и после да не ми го одобрят? Вандал ли съм, че да вредя на енциклопедията? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 08:18, 5 юни 2024 (UTC) :: Какво ще направят с мен? Ще ми изтрият всичко, което съм правил и после ще ме изгонят, за да ме блокират? Не знаеш ли, че съм отчаян и ме боли всичко, което съм загубил? Не съм лош редактор! Не съм мошеник! Това са моите изповеди, които споделям. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 08:18, 5 юни 2024 (UTC) Не трябваше да връщаш хиперлинковете на Анатолий Божинов, защото ме е страх да не ми го изтрият и затова [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] гласува за изтриването му. Аз съм този, който се проваля. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 14:17, 5 юни 2024 (UTC) : Който иска да прочете защо съм гласувал за, може да си отвори този линк към архивираното гласуване за изтриване - [[Уикипедия:Страници за изтриване/2024/06/Анатолий Божинов]]. Не виждам смисъл да не се връщат всичките хиперлинкове. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 15:45, 29 юни 2024 (UTC) ::Знаех си, че не ми го изтриха! Леле, така се притесних! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:48, 29 юни 2024 (UTC) == Не съм мошеник или вандал == [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], аз не съм мошеник и вандал, приеми го! Добре, пак си признавам, че правих машинни преводи или неправилни синтаксиси в статии, които създавам, но моля те, не ме смятай за лош редактор и не съм направил нищо лошо! Не искам да бъда блокиран! Приеми го като изповед, а не жестокост! Вече направо не издържам! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 10:05, 7 юни 2024 (UTC) :Знам, че знаеш, че си ползвал машинен превод, затова те моля да не го правиш. Никой няма да те блокира, спокойно. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:47, 7 юни 2024 (UTC) ::Ако ще ми триеш всичко, което правя, и пак ме мислиш за лош редактор или не съм добър в правописа (т.е. пиша неправилно), да знаеш, че ще напусна Уикипедия завинаги и повече никога няма да редактирам! НИКОГА!!! Прави каквото щеш - трий таблиците за дублажни състави, ако искаш. Давай, за да ме караш да се чувствам съсипан и провален. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 12:26, 7 юни 2024 (UTC) :::И ще ти кажа само едно - не правя машинни преводи или ползвам Google Translate, а превеждам с ума си в английската Уикипедия! Приеми го!!! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 12:31, 7 юни 2024 (UTC) ::::И затова статията на [[Анатолий Божинов]] ще бъде изтрита и никога повече няма да бъде създадена отново, защото аз съм причината да бъда провален и да сложа фалшиви източници и да ме блокират! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 13:20, 7 юни 2024 (UTC) :::::Ще помоля теб и [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] да не връщате таблицата за дублажния състав на филма "[[Отвътре навън 2]]" (чиято премиера излиза на 14 юни), докато не изгледам премиерата и след това да добавям дублажния състав (например [[Мария Илиева]] като българския глас на Радост), които са в българските надписи, обработени от студио [[Александра Аудио]]. Аз съм единствения, който разбира, и много ви моля да ми отстъпите! Не трябваше да добавям информацията толкова рано преди премиерата. Разбра ли ме? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:07, 8 юни 2024 (UTC) ::::::Обещаваш ли да не позволиш на никой да не връща таблицата за дублажния състав на "[[Отвътре навън 2]]"? Докато не изгледам целия филм в една прожекция и свържа всички гласове, ще добавя наново дублажния състав, и обещавам да добавя няколко източници! Надявам се и ти да ходиш и да го гледаш на кино, да си купиш билет и да ти насрочат час за прожекцията. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 09:11, 9 юни 2024 (UTC) :::::::О, и да знаеш, че редактирам и в ''The Dubbing Database'', защото така ми е по-добре. Там хората се кефят на българските дублажи, в които увеличавам категорията. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 09:18, 9 юни 2024 (UTC) == Carbonaro == Спри да спориш защото не си голямата работа да знаеш. [[Специални:Приноси/130.204.65.190|130.204.65.190]] 05:33, 13 юни 2024 (UTC) :Съжалявам. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:02, 13 юни 2024 (UTC) == Български дублаж на Повелителят на дракони == Ето ти линкове, които съм ги качвал в канала си - https://www.videoclip.bg/watch/1808480_povelitelyat-na-drakoni-2020-bg-audio-chast-1-tv-rip-nova-030220, https://www.videoclip.bg/watch/1808481_povelitelyat-na-drakoni-2020-bg-audio-chast-2-tv-rip-nova-030220, https://www.videoclip.bg/watch/1808482_povelitelyat-na-drakoni-2020-bg-audio-chast-3-tv-rip-nova-030220, https://www.videoclip.bg/watch/1808483_povelitelyat-na-drakoni-2020-bg-audio-chast-4-tv-rip-nova-030220 и https://www.videoclip.bg/watch/1808484_povelitelyat-na-drakoni-2020-bg-audio-chast-5-tv-rip-nova-030220, вместо да ми оправяш правописите. Така можеш да свържеш гласовете на актьорите с имената им, озвучавали в българския дублаж, иначе кой ще ги добави? Само аз ли мога да се свържа с Андарта Студио за помощ? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:57, 17 юни 2024 (UTC) :Супер си, Крис. Без теб проектът нямаше да бъде това, което е. Благодаря ти за усилията да обогатяваш „Уикипедия“ всеки ден. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:25, 17 юни 2024 (UTC) ::А тогава защо още ме мислиш за лош редактор, който прави правописни грешки? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 17:32, 17 юни 2024 (UTC) :::И ще ти кажа какво - утре статията ми за Анатолий Божинов ще бъде изтрита, защото е ужасна. Не си гласувал! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 17:33, 17 юни 2024 (UTC) ::::Кога съм казвал, че си лош редактор? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:04, 17 юни 2024 (UTC) :::::В резюметата, когато ми поправяш създадените от мен статии. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 18:08, 17 юни 2024 (UTC) ::::::И затова все още ме смяташ за такъв. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 18:08, 17 юни 2024 (UTC) :::::::Не, в резюметата съм писал какво съм променял в статиите, не са били реплики към теб. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:13, 17 юни 2024 (UTC) ::::::::А в резюметата говоря за себе си и да разбереш как се чувствам! Ако статията на Анатолий Божинов ми е изтрита, сигнализирай. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 18:24, 17 юни 2024 (UTC) [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], искаш ли от твое име аз да подам оплакване до администраторите срешу [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] заради назидателния тон? [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 15:44, 18 юни 2024 (UTC) :Не. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:22, 18 юни 2024 (UTC) :: Ok. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 17:06, 18 юни 2024 (UTC) == ISBN == Колега, на мен Тед Мастърс ми отказа, но ти дали няма да се справиш с шаблона Цитат книга, така че да има две полета за ISBN-10 и ISBN-13? [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 07:03, 23 юни 2024 (UTC) : Не е необходимо. ISBN 10 е стар стандарт за идентификация на книги, който се състои от 10 цифри. ISBN 13 е новият стандарт, който се състои от 13 цифри и предоставя по-голям обхват за идентификация на книги и други издания. ISBN 13 е въведен поради ограниченията на ISBN 10 и цели да осигури по-голяма гъвкавост и възможности за идентификация на издания в глобален мащаб. Когато се изчерпят всички възможни комбинации за ISBN 13, ще се наложи преминаване към нов стандарт. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:44, 23 юни 2024 (UTC) == Чернови на създадените от мен статии == [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], много ме дразниш с твоите премествания на чернови към статиите на предстоящите филми, които създавам. Какво толкова съм направил? Не съм правил машинни преводи! Моля те, престани вече! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:18, 6 юли 2024 (UTC) :Като я оправиш, ще я върна. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:20, 6 юли 2024 (UTC) ::Оправих я, повярвай ми! Стараех се, трудех се, и пак съм отчаян, защото никой друг не може да създаде такива статии за филми! Нямах друг избор да ги създам, разбери ме! Имай милост към мен! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:23, 6 юли 2024 (UTC) :::Ако не ти харесва тази статия за новия филм за героинята Санди от Спонджбоб, по-добре я махни! Все пак няма българско заглавие. Тези [[Нетфликс]] не могат да изберат български заглавия за техните филми. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:27, 6 юли 2024 (UTC) ::::Съжалявам, че сложих шаблона за изтриване за Санди филма, но заслужавам да бъде изтрита! Нека бъде изтрита и на [[Чернова:Легендата на Хаваите]], която е неправилно създадена от нерегистрирания потребител, защото не мога вече да търпя странни неща! Помоли ги да изтрият тази чернова и то незабавно! Българското заглавие е „Легендата за Хавайоуин“, а пък това „Легендата на Хаваите“ е голяма измама, измислена от [[VOYO]]. Ето доказателството - https://voyo.bg/product/legendata-na-khavaite_6186.html [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:36, 6 юли 2024 (UTC) ::::: [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Кристиян]], не е въпрос до харесване или нехаресване, а до покриване на определени критерии. Често създавате статии, които представляват супа от думи без връзка помежду си. Или по-просто казано: машинен превод. Разбирам, че има причина това да се случва, но моля, четете по-внимателно какво Ви се пише тук, а и по останалите беседи. И стига с просене на милост и уважение. Така неща не се оправят. Опитайте се да се повече да се вслушвате в казаното от другите редактори. ::::: Не злоупотребявайте и с шаблоните за изтриване. Изтриване също се прави по определени критерии, а не по причина ''искам да я изтриете (статията)'' или ''трябва да я изтриете, защото (вече) не ми харесва''. Достатъчно е, че другите хвърлят от времето си, за да Ви оправят статиите. Несериозно и неуважително е да ги предлагате после за изтриване, защото са придобили по-четим вид. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:50, 6 юли 2024 (UTC) ::::::[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]], не съм правил машинни преводи, докато създавам статии за филми! Защо ме мислиш за лош редактор? Кажи ми каква е причината? Вандал ли съм, мошеник ли съм? Кажи ми някои думи за мен, искам да ми улекне! Защо винаги трябва да съм нежелан тук? Защо искате да ме блокирате за неща, които не съм направил? Съжалявам, че повтарях, но не издържам вече и съм доста изнервен за неща, които ми казвате, и понякога ме разстройват! ::::::Няма да търпя лъжи и измами, защото наистина се ядосвам! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:54, 6 юли 2024 (UTC) :::::::Това беше! Щом не искате да създавам статии тук, няма да стъпя повече тук! Аз съм бесен, и съм разстроен! Просто не знам какво да направя! Да, разбирам те, [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] да си взимам уикипочивка, която е полезна, казвал си ми го два пъти, но ще ти кажа какво и на теб и на [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]] - ПОВЕЧЕ НЯМА ДА СЪЗДАВАМ СТАТИИ! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 6 юли 2024 (UTC) ::::::::Няма причина да се ядосвате. Поуспокойте се! Никой не цели да Ви уязви. Просто трябва да бъдете по-внимателен, когато създавате статии. Дори и да не използвате машинен превод, словоредът в статиите често е неразбираем. Не трябва да се сърдите, че други след това поправят. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 16:02, 6 юли 2024 (UTC) :::::::::Не, няма да се успокоя! Твоите думи няма как да ме окуражават! Нищо не мога, писна ми! Аз просто не мога да създавам статии, не мога да бъда внимателен, за нищо не ставам! НЕ СТАВАМ, НЕ ИСКАМ НИКОГА ДА СЪЗДАВАМ СТАТИИ! РАЗБРА ЛИ, [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]]? НЯМА ДА РЕДАКТИРАМ СТАТИИ, АКО ИСКАШ ДА МЕ БЛОКИРАШ! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:07, 6 юли 2024 (UTC) ::::::::::Много е просто: не създавайте статии и не редактирайте, след като това искате. Никой не може да Ви задължи да правите обратното. Разбирам Ви отлично, така че не е нужно да ми крещите. ::::::::::Сега настойчиво Ви моля да преустановите с постоянните отговори в тази беседа. След време става досадно за домакина. А може да се счете и за вид тормоз, заради което може основателно да се наложи временно отнемане на привилегията за редактиране до успокояване на страстите. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 16:17, 6 юли 2024 (UTC) А ти, [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], по-добре да продължиш да сложиш чернови за създадените от мен статии за филми и да триеш таблиците за дублажните състави на филмите и сериали, заслужавам го! Съжалявам, че съм груб, но трябваше да връщаш хиперлинковете на Анатолий Божинов! Не заслужавам да редактирам в Уикипедия, защото всички ме мислят за вандал, измамник и черна овца! Не искам повече да създавам статии, не искам! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:11, 6 юли 2024 (UTC) :Чу ли, [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]]? НЯМА ДА СЪЗДАВАМ СТАТИИ ТУК! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:39, 6 юли 2024 (UTC) ::Никой няма да те блокира, недей да драматизираш. Кога съм казвал, че си вандал? Ти си един от най-активните уикипедианци. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:42, 6 юли 2024 (UTC) :::Не, не съм! Стига си ми казвал какво да правя! Аз не съм един от най-активните уикипедианци, и никога няма да бъда! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 19:43, 6 юли 2024 (UTC) ::::Продължавай, да те видим! Продължавай, докато създам статия, да ми преместиш към чернова и никога няма да връщаш, за да разбереш че съм безполезен и не ставам нищо за Уикипедията! Давай, трий дублажи, ще го понеса! Стига си ми казвал кога да драматизирам или кога да не драматизирам! Ще драматизирам, колкото си поискам, защото съм чувствителен! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 19:47, 6 юли 2024 (UTC) :::::Ти никога няма да бъдеш доволен от мен! Никога няма да подкрепиш и българските дублажи! НИКОГА! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 19:53, 6 юли 2024 (UTC) == Комунизъм == "[https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC&diff=next&oldid=12291938 Премахната информация без обосновка]"? Какво точно е конструктивното/информативното на промяна от членувано на нечленувано понятие от заглавието на статията? Така до утре можем да си играем с редакции според личните предпочитания на всеки... Ето, моето лично предпочитание е да се запази, както е било преди, нечленувано, съответно връщам редакцията - има ли правило, което да казва, че трябва да се членува? [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 13:52, 8 юли 2024 (UTC) :Не става ясно каква е причината да бъде върната редакцията, реших, че може и да е грешка. За справка отварям страницата „[[Фашизъм]]“. ::''Фашизмът е радикална, авторитарна и националистическа политическа идеология.'' ::''Фашизъм е радикална, авторитарна и националистическа политическа идеология.'' ::''Комунизмът е социално и политическо движение.'' ::''Комунизъм е социално и политическо движение.'' ::''Демокрацията е форма на управление.'' ::''Демокрация е форма на управление.'' ::''Анархизмът е политическа философия.'' ::''Анархизъм е политическа философия.'' :Не знам. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:02, 8 юли 2024 (UTC) ::За мен подобен тип редакции са неконструктивни, ерго ги връщам. Обикновено пиша в коментар, че е неконструктивна редакция, в случая може да съм пропуснала, но поне не съм писала, че е изтрита информация без обосновка, което категорично не е вярно. Щом няма нарушено правило, съществено подобрен изказ, изтрита съществена информация/източник или добавена съществена информация/източник, значи е въпрос на стил, а с правене и патрулиране на стилистични промени може да си играем до края на света. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 14:17, 8 юли 2024 (UTC) :::Извинявай. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:25, 8 юли 2024 (UTC) ::::И ти, по принцип оценявам вникването ти в детайлите, знаеш. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 14:27, 8 юли 2024 (UTC) == Research about the tools on Wikimedia projects by the CEE Hub == Hi everyone, We would like to invite you to submit your responses to the survey dedicated to the tools that are used currently across the Wikimedia projects and the tools that you want to have. This survey was made by the working group of the [[:m:Wikimedia CEE Hub|CEE Hub]], and your responses will be reviewed afterwards, as we want to continue supporting the communities. That support can be documentation for certain most used tools by other communities across the region per specific topics, finding solutions for new tools to be created in the future, creating most needed tools in the region (so called "regional wishlist list"), and many other options. ''Deadline to fill in the survey is '''20th of August, 2024'''.'' Submit your answers [https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSeIwzCDKs6jXPG7EpZe-JH2Mm1odU0_MAv1bO-z-nLOq9dlug/viewform?usp=sf_link '''here'''] Thank you in advance for your time that you will dedicate in filling in this survey --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 13:07, 26 юли 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:TRistovski-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/Tools&oldid=27177596 --> == Интервали == Виж, молим те, [[Беседа:Пакт „Рибентроп – Молотов“]]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:30, 29 юли 2024 (UTC) == Въпрос == Какво целиш колега, в края на краищата, особено след като в резюме на твои редакции ми отправяш некоректни въпроси? [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 09:12, 5 август 2024 (UTC) :Целта ни е да поддържаме качеството на съдържанието в „Уикипедия“. Постоянно ти обръщаме внимание, че е необходимо статиите да бъдат внимателно прочитани, преди да бъдат публикувани, а не да се копира готов превод от Google Translate. Неясни формулировки, които затрудняват разбирането, дори остатъци от текст на чужд език е недопустимо да присъстват в статиите на някого, който е с над 16-годишен стаж. Разбирам, че всеки от нас има различен стил на работа и понякога е трудно да се поддържа баланс между количеството и качеството, но бих искал да обсъдим как можем заедно да намерим някакво решение. :Ето примери: ::„Голямото медийно внимание генерира такъв брой зяпачи, че събитието за осветяване трябва да бъде отменено преди Коледа.“ ::„Когато хорът изпълнява в чужбина, като текстовете на руските песни често се отпечатват предварително и се разпространяват в залата преди концерта.“ ::„комисар към него е назначен одеският и футурист Борис Черкуновсоциалист-революционер, поетът максималист“ ::„В средата на 60-те години групата има редица от двайсетте най-добри хита“ ::„Те също записва“. :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:43, 5 август 2024 (UTC) ::За мен е по-важно да се прекратят подмятанията за нерагламентирани доходи, двукратно огласявани от друг потребител. При това първият път не бях осведомен за дискусията. Сдържам се, но подходящият отговор ще политизира въпроса, нещо което поменатият колега веше направи един път. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 09:57, 5 август 2024 (UTC) :::Добре, извинявай. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:33, 5 август 2024 (UTC) == Битка при Голям Дервент == Каква беше грешката? Съжелявам за стореното [[Потребител:Slava History|Slava History]] ([[Потребител беседа:Slava History|беседа]]) 14:53, 14 август 2024 (UTC) :Изглеждаше така, сякаш текстът е преписан от книгата. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:14, 14 август 2024 (UTC) == С молба да изтриеш всички снимки, които качих, за да ги кача под друг лиценз или ако е възможно да промениш лиценза. == Моля те за съдействие за снимките, които съм качил в Уикипедия, за да ги кача под лиценз - CC BY 4.0. Всъщност не знам дали този лиценз е коректен за подобен тип снимки. Не съм работил със снимки в Уикипедия и се замислих дали правилно ги качвам с коректните лицензи. Може би CC BY 4.0 e по-подходящ. опцията[[Потребител:KrisKov76|KrisKov76]] ([[Потребител беседа:KrisKov76|беседа]]) 12:49, 20 август 2024 (UTC) :Произведения, чийто автор е починал преди повече от 70 години, не са защитени с авторско право. Не си ти авторът, за да посочваш CC BY 4.0. Имай предвид, че не е нужно да се изтрива файлът, за да се качва наново с правилния лиценз. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:29, 20 август 2024 (UTC) ::Разбрах те, благодаря! [[Потребител:KrisKov76|KrisKov76]] ([[Потребител беседа:KrisKov76|беседа]]) 15:09, 20 август 2024 (UTC) == [[Доктор Снагълс]] == [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], от дете съм фен на анимационните филми и сериали от време на време ги гледам по телевизията, както и във VBOX7, които си спомням до ден днешен. Знаеш, че всички анимации, качени от VBOX7 са сменени като лични и затова не могат да се гледат от други хора. Едно време проверявах, че има епизод на Доктор Снагълс издаден на DVD и затова усетих, че Светлана Смолева озвучава в нея. Аз всичко си спомням. Не си въобразявам, това е истина. Ти не си знаел, че епизодите на Доктор Снагълс със DVD дублажа бяха качени във VBOX7, преди да се преместват като лично съдържание в началото на годината. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 18:25, 21 август 2024 (UTC) == Малко Търново == Колега, какво пречи [[Желязко Грънчаров]]. Роден е там. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 21:14, 27 август 2024 (UTC) :[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], кога в статията „[[Малко Търново]]“ е бил споменат Желязко Грънчаров? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:26, 28 август 2024 (UTC) == Разминавания == За 2001 година сме ползвали това преброяване [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%93%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0_(%D0%B4%D0%B5%D0%BC)&oldid=5516516]. В уикиданни числата са други - има две форми на гръцко преброяване. Същото подозирам числата за 2011 година в Уикиданни - защото в много случаи числата са доста по-големи от 2001 година, което е странно особено за малки селища, но нямаме други източници. Не ги променяй тия за 2001, защото в хиляди други случаи са използвани те. Или пък ги промени всички навсякъде - което може би е много работа. За 2011 година не би требвало да има разминавания - ползвали сме единствено Уикиданни, тоест ако има - директно оправяне. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:04, 29 август 2024 (UTC) :[[Потребител:Мико|Мико]], погледнах и в ΕΛΣΤΑΤ. За [[Трикомо]] например е дадено 127 души по постоянен адрес, както е и в „Уикиданни“. В статията обаче пише 141. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:16, 29 август 2024 (UTC) ::Това са истински грешки. Трий разминаващите се текстове извън шаблона. Но отново: за 2001 година имаме тотално разминаване. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:22, 29 август 2024 (UTC) :::Тоест ако се среща някъде в статията, да се изтрие ли? Какво да правим с разминаванията? Очевидно е използан определен източник, така че информацията все пак е взета отнякъде, не сме си я измислили. Или да вземем всички от „Уикиданни“? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:26, 29 август 2024 (UTC) ::::Ето [[Специални:PermaLink/12195841|тук]] пък има тотално разминаване. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:38, 29 август 2024 (UTC) :::::Грешка вероятно моя, вероятно на Алиса. 50 е числото за 2001 според нашия източник. Ако искаш смени изцяло 2001 година според това в Уикиданни. Но наистина са неколко хиляди. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:45, 29 август 2024 (UTC) ::::::Наистина е много деликатно и не знам какво да правя, защото не съм толкова вещ в тези работи. Засега спирам с въвеждането на данните за 2021 година. Забелязах на места, че погрешно е добавено населението от 2021 година на мястото на това от 2011 година, например в „[[Специални:PermaLink/12198044|Мариес]]“. Трябва да уточним дали всичко да се взема от „Уикиданни“, да запазваме ли данните от стария източник, изобщо трябва да се прегледат внимателно всички. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:14, 29 август 2024 (UTC) ::::::Ако питаш мене - най-добре е да минем към Уикиданни, където е възможно. 91, 01, 11 и 21. Не е възможно да се прегледат всички. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:16, 29 август 2024 (UTC) :::::::А да направим ли шаблона автоматично да ги извлича, или да се въвеждат ръчно? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:17, 29 август 2024 (UTC) ::::::::Извлича може би? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:58, 30 август 2024 (UTC) :::::::::Добре, ще видим какво можем да направим. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:18, 30 август 2024 (UTC) ::::::::::Много благодарим, че изобщо се зае с тая гадост. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:24, 30 август 2024 (UTC) :::::::::::Е, няма за какво. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:26, 30 август 2024 (UTC) На ''Така?'': да, честно казано най-добре е май всичко налично в Уикидата да се тегли директно оттам, независимо от разминаванията и от грешките... може би. :) -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:46, 1 септември 2024 (UTC) :Добре, но все пак не ми се иска да изтривам тези, за които има посочени източници. За 2021 година със сигурност е от „Уикиданни“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:48, 1 септември 2024 (UTC) ::Не знам. Бая труд отиде, но според мене и 91 е за изтриване и викане от Уикиданни, както и 2001. Напълно сигурна е и 2011 - там всички са правени на ръка от Уикиданни.-- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:24, 1 септември 2024 (UTC) :::Това, което ме притеснява, е, че ти си посочил източници, докато в „Уикиданни“ не са посочени. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:42, 1 септември 2024 (UTC) == Линк == Драги колега, имаш ли представа как се прави вътрешна препратка, не към началото на някоя сттия, а към един от разделите и? [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 12:49, 31 август 2024 (UTC) :Ето така: [[Копривщица#Население]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:58, 31 август 2024 (UTC) ::Благодаря. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 12:59, 31 август 2024 (UTC) == Въпрос за преместен превод в инкубатора == Здравейте, бих искал да попитам, защо превода ми за Сън Сити беше преместен в инкубатора. С какво по-точно не отговаря на условията на Уикипедия? [[Потребител:MTongov|MTongov]] ([[Потребител беседа:MTongov|беседа]]) 22:22, 31 август 2024 (UTC) :Здравейте, MTongov. Статията не отговаря на изискванията поради това, че съдържа необработен компютърен превод, не е оформена, има чуждоезиков текст и несъществуващи шаблони. Можете да разгледате други подобни статии, например „[[Хюрън (Южна Дакота)]]“, както и да прочетете [[Уикипедия:Вашата първа статия|тази помощна страница]], за да добиете представа как се допринася към енциклопедията. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:17, 1 септември 2024 (UTC) == Категория:Български словоформи по азбучен ред == Привет, върнал си последната редакция в [[:Категория:Български словоформи по азбучен ред|тази категория]], но (като изключим факта, че редакцията е неграмотно направена) коментарът, че категорията е излишна ми се струва разумен; двете статии в нея спокойно могат да минат в [[:Категория:Словоформи в българския език|горната категория]]. Някакви съображения/възражения по въпроса имаш ли или да редактирам? [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 20:30, 7 септември 2024 (UTC) :Привет, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]]. Потребителят беше предложил страниците „[[Аз (местоимение)]]“ и „[[Ти]]“ за изтриване, след като беше изтрил значителна част от тях, което ми се стори неразумно предвид факта, че макар и кратки, имат междуезикови препратки и могат да се допълнят. Освен това беше използван неправилен шаблон – {{ш|изтриване}} вместо {{ш|бързо изтриване}}. Имайки това предвид, можем да действаме. „Български словоформи по азбучен ред“ наистина е излишна. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:15, 8 септември 2024 (UTC) ::Да, да, както казах, само го ползвам за повод, не за пример :D. Мерси, че отговори бързо и хубав ден! [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 09:45, 8 септември 2024 (UTC) == Който/когото == Бенефициентът може да не бъде човек. Дори най-често няма да бъде конкретен човек. Това го мислих и затова оставих „който“, като по-универсално.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:20, 8 септември 2024 (UTC) :Да, може и да е фирма. Извинявай. [[Файл:Uhilen.gif]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:28, 8 септември 2024 (UTC) == Средно училище „Васил Левски“ (Нови пазар) == [[Средно училище „Васил Левски“ (Нови пазар)]] [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 12:22, 2 октомври 2024 (UTC) == Speedy deletion == Hi. Can you please explain why did you nominate [[Беседа:Новите определения в SI]] for speedy deletion? I have no idea what УИП means. [[Потребител:Colt browning|Colt browning]] ([[Потребител беседа:Colt browning|беседа]]) 13:24, 6 октомври 2024 (UTC) :[[Потребител:Colt browning|Colt browning]], ''УИП'' означает ''упражнения извън пясъчника'', что может быть эквивалентно '''О2. Тестовая страница''' по [[ru: ВП:КБУ|ВП:КБУ]]. Шаблон {{ш|Превод от}} следует размещать в конце статьи, а не на странице обсуждения. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:47, 6 октомври 2024 (UTC) ::Понял, спасибо! [[Потребител:Colt browning|Colt browning]] ([[Потребител беседа:Colt browning|беседа]]) 14:16, 6 октомври 2024 (UTC) == Премахнати редакции == Защо премахваш моите промени в * https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0 * https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0 * https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0_%D0%94%D0%A1%D0%9A ? [[Потребител:Pgan002|Pgan002]] ([[Потребител беседа:Pgan002|беседа]]) 17:07, 6 октомври 2024 (UTC) : Защото в българския език, когато съставното собствено име не включва друго собствено име, с главна буква се пише само първата съставка – Българска народна банка, Софийски университет, Парижка обсерватория, '''но''' Българско Черноморие (БЕРОН, т. 39.1, 39.2). [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:09, 6 октомври 2024 (UTC) ::А в заглавие на статия не се ли пише всяка дума с главна буква? [[Потребител:Pgan002|Pgan002]] ([[Потребител беседа:Pgan002|беседа]]) 21:17, 6 октомври 2024 (UTC) :А промените на [[Централна кооперативна банка]] защо ги премахна? [[Потребител:Pgan002|Pgan002]] ([[Потребител беседа:Pgan002|беседа]]) 21:23, 6 октомври 2024 (UTC) :: Внасяте куп грешки, затова биват връщани редакциите Ви... Сега отново премахвам Вашите редакции по същата причина. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 21:46, 6 октомври 2024 (UTC) ::: Не, за разлика от английския, в българския не се пише всяка дума с главна буква. А в статията „[[Централна кооперативна банка]]“ поставяш запетаи, където не е необходимо. Например след обстоятелствени пояснения. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 04:00, 7 октомври 2024 (UTC) == Results from the survey about the tools on Wikimedia projects by the CEE Hub == Hi everyone, During August 2024, we sent you a survey about the tools, so now we would like to bring to your attention the conclusions and results from the survey, which you can explore on this '''[[:m:Wikimedia CEE Hub/Tools|Meta page]]'''. I hope you will enjoy exploring the mentioned tools on the page, along with other conclusions from the survey. Thanks for your time, and we will continue working on this important topic. --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 12:09, 7 октомври 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:TRistovski-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/Tools&oldid=27177596 --> == Имена на летища == Здравей, виждам, че редовно минаваш с голямата метла след мен, за което благодаря. Напоследък съм се хванал да пренеса в нашето Уики по-голямата част от сериозните самолетни катастрофи, но виждам, че си поставил шаблон относно кавичките на имената на летищата. Последно са без, защото в такъв случай ме чака сериозно редактиране на всички статии по темата. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 14:03, 17 октомври 2024 (UTC) : Браво за инициативата. С удоволствие чета статиите ти. Честно казано, за мен няма значение, но поставих шаблона, за да си избереш един вариант, тъй като името на едното летище беше в кавички, другото – не. Не знам как стои въпросът и с по-сложните имена като Josep Tarradellas Barcelona-El Prat. Ако трябва да се коригират много на брой статии, въобще не се занимавай. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:08, 17 октомври 2024 (UTC) ::Всъщност аз изхождам от там, че ако името на летището, е като това на града, който то обслужва, следователно слагам кавички. Но когато името не е като това на града, в който се намира или който обслужва не слагам кавички. Да направя запитване към Езикови справки? <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 14:20, 17 октомври 2024 (UTC) :::Харесва ми логиката ти. Ето например подобен случай: [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pri-nazvaniya-na-administrativni-podrazdeleniya-direktsii-katedri-i-tn-7/359 Радио Ватикана] според някои трябва да е без кавички, според други пък [https://kaksepishe.com/radio-stara-zagora/ радио „Стара Загора“] трябва да е с кавички, [https://beron.mon.bg/rechnik/2719 радио „Романтика“] пък пише в БЕРОН. Официален правописен речник онлайн. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:03, 17 октомври 2024 (UTC) ::::Чудесно, но това съвсем не решава въпроса и не разбирам особено логиката. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 05:29, 18 октомври 2024 (UTC) :::::Това е въпросът – че логика няма. [[File:Twemoji12 1f602.svg|16px]] Затова ти казвам, остави ги така, аз не бих имал проблем, ако някой друг има претенции, ще се разбере. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:09, 18 октомври 2024 (UTC) == Срутването на козирката на жп гара Нови Сад == Моля те, поправи модула „Lua“, който се изисква в статията. [[Специални:Приноси/188.255.145.157|188.255.145.157]] 15:32, 2 ноември 2024 (UTC) : Добре. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:41, 2 ноември 2024 (UTC) Дали е статията сега добра, за да се върне в основното име пространство? --[[Специални:Приноси/188.255.145.157|188.255.145.157]] 00:17, 4 ноември 2024 (UTC) : Не. Съдържа необработен машинен превод и е написана като новинарска статия. [[Уикипедия:Какво не е Уикипедия|„Уикипедия“ не трябва да предлага репортажи за последните новини]], въпреки че включва много енциклопедични статии върху исторически значими теми, които в момента се споменават в новините. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:00, 4 ноември 2024 (UTC) Дали с [[Special:Diff/12402874|тази промяна]] статията е наред и може ли да остане? --[[Специални:Приноси/188.255.145.157|188.255.145.157]] 16:20, 4 ноември 2024 (UTC) == MICHELANGELO == Здравей, би ли ми казал, коя е последната статия, която си създал?[[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] ([[Потребител беседа:MICHELANGELO|беседа]]) 09:12, 8 ноември 2024 (UTC) :Здравей, от [[Специални:Приноси/Carbonaro.|списъка с приносите ми]] може да се проследи кои статии съм създал. Поздрави, [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:02, 8 ноември 2024 (UTC) Знаеш ли, колко много информация си въвел в статиите си в Уикипедия без да даваш източници??? Недей да си играеш със статиите! Създавай[[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] ([[Потребител беседа:MICHELANGELO|беседа]]) 17:47, 8 ноември 2024 (UTC) == Наименованието на английски == Здравей! Според мен най правилното наименование на Българско училище „Св. св. Кирил и Методий“ на английски ще да е Bulgarian School "St. St. Cyril and Methodius", както е изписано в [https://www.bg-school.org/mission-statement-1 този сайт] на българско училище в англоезична държава. Срещам и други сайтове с подобни наименования, както и за училища в България на английски. Предполагам че тези кавички са подходящи. Поздрави! --[[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] ([[Потребител беседа:PowerBUL|беседа]]) 13:11, 8 ноември 2024 (UTC) :Здравей, [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]]. Поздравявам те за инициативата да събираш и систематизираш информация за българските училища зад граница! Не намерих никъде [[Българско училище „Св. св. Кирил и Методий“ (Финикс)|Българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ във Финикс]], изписано на английски. Проблемът е, че в английския език е утвърдено първо да се изписва приложението, например ''St Monica Catholic Community'', ''Apollo Victoria Theatre'', освен ако не е посочено друго.<ref>{{Cite book|title=The Oxford Guide to Style|year=2002|publisher=Oxford University Press|isbn=0198691750|pages=158|url=https://oceanide.es/losarchivos/docs/new-harts-rules-2005.pdf}}</ref> Може би може да се приеме и директен превод като ''Bulgarian School "Sv.sv. Kiril and Metodii"'', но само ако е дадено така от самото училище. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:00, 8 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря! Да, и това го има. Може и така, да. --[[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] ([[Потребител беседа:PowerBUL|беседа]]) 14:41, 8 ноември 2024 (UTC) === Бележки === <references /> == Покана == Здравейте. Откакто започнах статията за ЛГБТ права в Тайланд, редовно помагате с изчистването на грешки и с форматиране, за което благодаря! Каня ви да гласувате, ако желаете, в [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/ЛГБТ права в Тайланд|разглеждането]] на статията за избрана. :) -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 18:36, 8 ноември 2024 (UTC) == Джамиите във Варна == Джамиите във Варна са 3. https://www.moreto.net/novini.php?n=464519, https://www.varnaheritage.com/undeclared-nkc/hayrie-dzhamiya. За тази в кв. Аспарухово има други статии в мрежата. Не знам защо сте върнали редакцията на това IP: https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0&diff=12408802&oldid=12408781 [[Потребител:Pl71|Pl71]] ([[Потребител беседа:Pl71|беседа]]) 06:36, 13 ноември 2024 (UTC) :{{пинг|Pl71}} Благодаря за включването. Редакцията на анонимния потребител изглеждаше неконструктивна поради факта, че бяха добавени неправилни конструкции: ::{| | „Азизие{{color|red|'''"'''}} джамия |- | {{color|red|''',,'''}}Хайрие{{color|red|'''"'''}}джамия |- | {{color|red|''',,'''}}Сесемес{{color|red|'''"'''}}джамия{{color|red|'''('''}}кв{{color|red|'''.'''}}Аспарухово) |} :Затова беше премахната – вероятен спам от нерегистриран потребител. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:30, 13 ноември 2024 (UTC) ::@[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] Да, изглежда малко неграмотно, но по принцип е вярно. [[Потребител:Pl71|Pl71]] ([[Потребител беседа:Pl71|беседа]]) 16:44, 13 ноември 2024 (UTC) :::Радвам се, че си го забелязал. Благодаря ти за намесата. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:55, 13 ноември 2024 (UTC) == <nowiki><dt></nowiki> == [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пеева&curid=817708&diff=12419988&oldid=12419971]: Не съм съвсем убеден, че си прав за това - според мен тази ситуация си е съвсем в обхвата на очакваната употреба: ''the <nowiki><dt></nowiki> tag defines the term (name), and the <nowiki><dd></nowiki> tag describes each term'' [https://www.w3schools.com/HTML/html_lists.asp]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:53, 23 ноември 2024 (UTC) :Това е често срещана грешка в кода, тъй като комбинацията от <code>;</code> и <code>:</code> въвежда т.нар. ''описателен списък''. :{| class="wikitable" | ; атом : основна градивна частица на веществото || ; атом : основна градивна частица на веществото |} :Употребата само на <code>;</code> с цел удебеляване на текста, както масово се практикува, води до проблеми с достъпността, тъй като различните помощни технологии ''може'' да не разпознаят тази структура като валиден HTML. :[[:en:Special:PermaLink/1255960143#Common_mistakes|Help:List]]: {{цб|Do not use a semicolon simply to give a list a title. Semicolons and colons make one kind of list; asterisks make another.}} :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:16, 23 ноември 2024 (UTC) == Полет 964 на „Аерофлот“ == Здравей Карбонаро. Благодаря за последните ти корекции по [[полет 964 на „Аерофлот“]], изглежда днес съм проспал пълния член. За запетайките явно няма да се науча напълно, но това е друга тема. Държа обаче да оставим точките в края на изреченията, които служат за информация под дадена снимка, включително и тези в навигационните шаблони, въпреки че при добър аргумент от твоя страна, то той ще ме постави в сложна ситуация да коригирам няколко стотин статии. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 19:41, 25 ноември 2024 (UTC) :Добре, остави ги. :{{Цитат|'''126.1.1.''' Ако такъв текст представлява едно или повече изречения и завършва с глаголно изречение, се допуска в края му да се пише точка.|[https://beron.mon.bg/rechnik/3253 БЕРОН. Официален правописен речник онлайн]}} :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 04:13, 26 ноември 2024 (UTC) ::Сигурен бях, че ще извадиш тежката артилерия. Добре, че се оказах на правилната страна на историята :D. Поздрави. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 05:17, 26 ноември 2024 (UTC) :::😂😂😂 [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:37, 26 ноември 2024 (UTC) == Футболни отбори без кавички == 105.2. Кавички не се употребяват при заглавия на книги, беседи, лекции, речи, дисертации, конкурси, концерти, филми, оперни и театрални представления, шоу спектакли и др. поради специфично графично оформяне. [https://beron.mon.bg/rechnik/2760 Справка]. Под и др. попадат имената на футболните отбори, а под специфично графично оформяне попадат таблиците, но когато в колонката са само имената на отбори, а не в съчеатние с друга дума, като напр. (ФК „Левски“). [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 14:50, 26 ноември 2024 (UTC) :Сигурен ли си за таблиците? Защото можем да имаме: :{{Align|left|А) {{ТВ продукция|име на български=Зомбита|дистрибуция=Натали Клайн}}}} :{{Align|left|Б) {{ТВ продукция|име на български=Зомбита|дистрибуция=„Търнър Ентъртейнмънт“}}}} :{{Clear|both}}Едното е име на човек, а другото е име на компания. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:48, 26 ноември 2024 (UTC) ::Ако в заглавието на колонката стои „футболни отбори“ или се подразбира, че там всички са отбори, кавичките са излишни. Те зрително пренатоварват таблицата и, според мен, тя изглежда нечитаемо. Вашия пример не съответства на спора, защото се предшества от пояснителна дума, в случая „дистрибуция“. Мое лично мнение е, че в такъв случай трябва да се напише Turner Entertainment или вкраен случай ''Търнър Ентъртейнмънт.'' И двата случая разрешават да не се пишат кавички. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:36, 26 ноември 2024 (UTC) :::Интересен прочит наистина. Не споря. Само писането в оригинал не се харесва на всички и през годините е имало много спорове за това. [[Уикипедия беседа:Правила за наименуване/Кирилица или латиница]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:42, 26 ноември 2024 (UTC) ::::За тези спорове знам и знам кой стои зад всичко това — комплексари, псевдопатриоти и поддръжници на един господин с къс инструмент. За мен е ниско да споря с такива хора. Но понякога такива побългарявания изглеждат комично, например „ББЦ“, което повече ми напомня на „Бойко Борисов и Цветанов“, отколкото BBC. Именно затова дадох пример за писане с курсив – ''Търнър Ентъртейнмънт.'' [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 19:14, 26 ноември 2024 (UTC) ::::И все пак настоявам футболните отбори в таблици да се пишат без кавички, ако съответната графа е само за отбори. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 19:15, 26 ноември 2024 (UTC) :::::Настояваш? Това сериозно ли? И какво ще стане ако аз или други потребители на доброволната енциклопедия решим друго? Разбирам, че имаш аргументи, но дори при цялото ми уважение към него, Карбонаро не е последна инстанция тук и ако това с кавичките за футболните отбори ще търпи промяна, то беседата на Карбонаро не е мястото за обсъждането на казуса. И не, не съм избирател на Късия, за да не станат обърквания. И не, не обичам да пиша на латиница тук и това се вижда в статиите, по които работя. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 20:09, 26 ноември 2024 (UTC) ::::::Не искам да се връзвам в спор с такива като вас „необичащи“. Българите са един от най-комплексарските народи и даже са минали руснаците. Най-ценното им богатство е азбуката и турското робство. Има начин да се бори човек с такива „любители“ на транскрипция. За мен такива статии с транскрибирани имена са боклук и не ги чета (при условие, че на английски или руски тези статии са много добре развити). Все пак има десетки и стотици езици в Уикипедията, пък и превода на някой от тях с Google Translate и др. преводачи вече е на много добро ниво. Скоро въобще ще изчезне необходимостта от национални Уикипедии. На националните езици ще се пишат само статиите отнасящи се до териториите или персоналиите, които обхващат тези езици. Прав сте, като казвате, че съм никой да настоявам, но съм потребител, който има много избори и даже по-добри. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 20:35, 26 ноември 2024 (UTC) :::::::Всъщност никъде не съм написал, че си никой, това нямам представа откъде ти дойде. Мисълта ми е, че ако имаш предложения за промяна на вече приети и утвърдени правила в енциклопедията, то си добре дошъл да предложиш на обсъждане подобни идеи. Не е нужно за целта да превръщаме беседата на Карбонаро в говорилня, защото за това си имаме Разговори. Оставям настрана думите ти за това какъв народ сме или аз какъв съм, тъй като това не е част от темата, но струва ми се следва да ти се каже, че в Уикипедия не се толерират [[Уикипедия:Никакви лични нападки|никакви лични нападки]]. Отново, ако имаш предложения за промяна на кавичките по БДС за определени случаи, нека това се обсъди при по-голяма аудитория, например Разговори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 20:47, 26 ноември 2024 (UTC) ::::::::Започнах да споря тук, защото Карбонаро днес (а може и вчера) промени една футболна статия, като на сложи навсякъде кавички в таблицата на отборите (даже не помня коя статия). Засегна ме, че той нарече вандал човека, който беше махнал кавичките. Показах му езиковата норма по която не трябва да се пишат кавички. И толкоз. А в езикови спорове на ниво Уикипедия не искам да се впрягам. Аз съм прекалено малък, за да наложа друго мислене. Има неща срещу които не може да се спори, например измислената „българска кирилица“. Азбукоманията вече е обхванала цяла България и е бетонирала едно графическо безобразие. Това така, между другото. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:05, 26 ноември 2024 (UTC) :::::::::Добре, остави ги без кавички, така или иначе този вариант е наложен в твърде много статии. Но в текста следва да се пишат кавички, например: „През 2011 г. играе под наем в „Берое“ с номер 13“. Имай грижата. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 04:57, 27 ноември 2024 (UTC) ::::::::::'''Voilà.''' ::::::::::Лек ден! [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 09:20, 27 ноември 2024 (UTC) == Използване на ft, вместо около == Кажете, каква ви е мотировката за връщането на ''ft'', вместо ''около.'' В Уикипедията такива идиотски преводи стоят кат ''Бе Ем Ве'' (BMW) и ББЦ (BBC)… , а вие изправяте това което има български превод? И колко българи знаят какво значи? Те ''Белчо и Сивушка'' не знаят кои са, та камо ли ft. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 04:35, 28 ноември 2024 (UTC) :[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], „около“ е неправилен превод. Така не става ясно живял ли е през този период, управлявал ли е, или е достигнал разцвета си. Ако не можем да намерим подходяща заемка, най-добре да не бутаме, защото се променя смисълът. Вярно е, че читателят може да се затрудни, но по-добре ли би било, ако го подведем? Също моля те, обръщай внимание на граматичните особености, не само да правиш забележки. След предлог например не се употребява пълен член (с много малки изключения). Запетаи обикновено не се употребяват след обстоятелствено пояснение: „След Втората световна война{{color|red|''','''}} се установява в България“. Разбира се, това не е в сила, когато важат други правила: „След Втората световна война, изглежда, се установява в България“. Но не оставай с грешно впечатление! Всички оценяваме усилията, които влагаш. Факт е, че хиляди статии имат нужда от подобрение, и е хубаво, когато се намират хора, които с интерес вършат тази работа. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:10, 28 ноември 2024 (UTC) ::Между другото и най-великите писатели са ползвали коректори. Нищо лично. Все пак за ''около'' не сте прав. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:30, 28 ноември 2024 (UTC) ::В статията за Никомах ''около'' стои вече 13 години и никой не е помислил да го промени на ''floruit.'' А около и означава по средата, в разцвета. ::И още един въпрос. Защо махнахте препратките към конституцията и правилника? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 06:17, 28 ноември 2024 (UTC) :::Не съм съвсем съгласен. Двете конструкции внушават различни значения. :::{| class="wikitable" | Никомах Геразски (ок. 60 г. – ок. 120 г.) е древногръцки философ, математик и музикален теоретик. || Вероятно става дума за датата на раждане и смърт. |- | След административната реформа на Диоклециан (упр. 284 – 305 г.) провинцията попада в окрупнения диоцез Тракия. || Взето от статията „[[Специални:PermaLink/12294090|Долна Мизия]]“. |- | Баща му Никомах (ок. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III. || Създава се впечатлението, че точният период на неговото управление не е ясен. |} :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:51, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Съгласен съм с Карбонаро - това не е около. Floruit си означава най-често периодът, в който личността е засвидетелствана да е била активна и се използва в историческата наука в латинската форма. Никога обаче не съм виждал употреба на български. Така или иначе смятам, че трябва са си се остави на латински floruit. Съкращението нормално е фут. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:00, 6 декември 2024 (UTC) ::::: Моите две стотинки: трябва да се направи {{ш|floruit}} и, ако се сметне правилно, {{ш|fl.}} и да се преведе поне минимално [[:en:Floruit]] за прости хора като мен. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 6 декември 2024 (UTC) ::::::Колко %-та от българите знаят какво означава съкр. ft, даже думата floruit? Просто питам. А „около“ с една дата е подобно на дантевото: „На попрището жизнено в средата“. Защо да не е най-активния период? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:32, 7 декември 2024 (UTC) :::::::Защото „около“ създава впечатлението, че датата на управление не е известна. Има разлика между „Бил е на власт около 1250 г.“ и „Управлявал от 1246 до 1251 г., като достига разцвета си през 1249 г., когато пленява...“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:58, 8 декември 2024 (UTC) ::::А не трябва ли да е fl. c. 375 пр.н.е. – по примера за Никомах в таблицата; и поначало, когато се посочва една единствена година и тази година се разглежда като ''най-вероятната'' година на кулминация в разцвета? Освен това, ако ще се използва '''fl.''', според мен трябва да се използва и '''c''' (circa) вместо около, а вграждането на връзка към статия за смисъла на използването понятие/съкращение или изскачащо прозорче за мен е задължително – в подкрепа на направеното предложение в този смисъл за шаблон. Оттук следва (за мен) въпросът дали да не се използва и AD (Anno Domini) или AC (ante Christum) за консистентност – когато се посочва период или година от преди новата ера/преди Христа, да е изцяло на латински.<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 10:57, 8 декември 2024 (UTC) :::::Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в [[Уикипедия:Стил]]. <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:00, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия, просто показва, че не става ясно как трябва да се интерпретира, ако се използва само „около“. Иначе за използването изцяло на латински изрази съм категорично против. Като българска артернатива за ''fl.'' дали не можем да използваме „разцв.“, например „Никомах (разцв. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III“? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:05, 8 декември 2024 (UTC) :::::::{{цб|Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия}} :::::::[[Аристотел#Биография|Аристотел#Биография]] :::::::[[En:Nicomachus (father of Aristotle)|Nicomachus (father of Aristotle)]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:09, 8 декември 2024 (UTC) :::::Много интересно предложение. Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:50, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::Да, благодаря. Всъщност оттам тръгна всичко, когато Niki Yooff [[Специални:Diff/12425434|промени]] „''fl.'': 375 г. пр.н.е.“ на „около 375 г. пр.н.е.“, но с това се променя и значението. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:53, 8 декември 2024 (UTC) :::::::::Да, променя се значението при замяна на fl. с около, без да става ясно това „около“ за какъв аспект от живота на Никомах се отнася; но и fl.: 375 г. пр.н.е., струва ми се, също не е съвсем изрядно – [[En:Nicomachus (father of Aristotle)|в статията в Уикипедия на английски е fl. c.]], тоест ''около'' тази година, но действително конкретно по отношение на периода на активност, което именно се разбира от комбинацията fl. c.<br> :::::::::{{цб|Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в Уикипедия:Стил. ~ Pelajanela // беседа 11:00, 8 декември 2024 (UTC)}} <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:47, 8 декември 2024 (UTC) ::::::{{цб|Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“}} ::::::За мен този коментар е пример за фалшива аналогия:<br> ::::::[[file:FLICC_Taxonomy_of_Logical_Fallacies.jpg|600px]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:33, 8 декември 2024 (UTC) == Станислава Ганчева == Моля ви разраснете статията на водещата и съпруга на Краси Радков Станислава Ганчева аз търсих информация за нея но много не можах да намеря благодаря поздрави [[Специални:Приноси/85.187.210.11|85.187.210.11]] 17:23, 5 декември 2024 (UTC) :{{миоправиго}} [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 15:04, 6 декември 2024 (UTC) 75g0s2qv27a1vp52j02pbes7khj74jm 12434998 12434991 2024-12-08T16:51:24Z Carbonaro. 221440 /* Използване на ft, вместо около */ 12434998 wikitext text/x-wiki {{Архиви2}} == [[Чернова:Гръмотевичните котки: Тътен!|Гръмотевичните котки: Тътен!]] == Карбонаро, да знаеш, че съм поправил статията за анимационния сериал на [[Уорнър Брос Анимейшън]] - „[[Чернова:Гръмотевичните котки: Тътен!|Гръмотевичните котки: Тътен!]]“, както и на анимационния филм по [[Картун Нетуърк]] - „[[Бен 10 срещу Вселената: Филмът]]“, създадени неправилно от нерегистрирания потребител. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 17:32, 16 януари 2024 (UTC) == [[Клети създания]] == Карбонаро, днес гледах филма „[[Клети създания]]“ и беше много странен. Извинявам се за закъснението, но все пак съм създал тази статия и затова си поправих правописните грешки. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:29, 22 януари 2024 (UTC) == Thank you for being a medical contributors! == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> {| style="background-color: #fdffe7; border: 1px solid #fceb92;" |rowspan="2" style="vertical-align: middle; padding: 5px;" | [[File:Wiki Project Med Foundation logo.svg|130px]] |style="font-size: x-large; padding: 3px 3px 0 3px; height: 1.5em;" |'''The 2023 Cure Award''' |- | style="vertical-align: middle; padding: 3px;" |In 2023 you '''[https://mdwiki.org/wiki/WikiProjectMed:WikiProject_Medicine/Stats/Top_medical_editors_2023_(all) were one of the top medical editors in your language]'''. Thank you from [[m:WikiProject_Med|Wiki Project Med]] for helping bring free, complete, accurate, up-to-date health information to the public. We really appreciate you and the vital work you do! Wiki Project Med Foundation is a [[meta:Wikimedia_thematic_organizations|thematic organization]] whose mission is to improve our health content. '''[https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSdWfjVFbDO4ji-_qn2SsAgdCflhcOZychLnr1JUacsPaBr1eA/viewform Consider joining for 2024]''', there are no associated costs. Additionally one of our primary efforts revolves around translation of health content. We invite you to '''[https://mdwiki.toolforge.org/Translation_Dashboard/index.php try our new workflow]''' if you have not already. Our dashboard automatically [https://mdwiki.toolforge.org/Translation_Dashboard/leaderboard.php collects statistics] of your efforts and we are working on [https://mdwiki.toolforge.org/fixwikirefs.php tools to automatically improve formating]. |} Thanks again :-) -- [https://mdwiki.org/wiki/User:Doc_James <span style="color:#0000f1">'''Doc James'''</span>] along with the rest of the team at '''[[m:WikiProject_Med|Wiki Project Med Foundation]]''' 22:25, 3 февруари 2024 (UTC) </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Doc James@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/Top_Other_Language_Editors_2023&oldid=26173705 --> == Умейски Университет == Здравейте, не мисля, че сте прав за термина "Умейски университет". Според мен би трябвало да се придържаме към "Университет Умео", понеже така е наречен от специализирания институт на БАН в цитираното съобщение за лекцията на проф. Лучия Минчева-Нилсон. Но, възможно е да се каже Университета на Умео. Например, бихте ли превели Ulm University ( https://www.usnews.com/education/best-global-universities/ulm-university-502475) като Улмейски университет? Може да се преведе като Университет на Улм, но Улмейски? Както и да е, оставям на Вас да прецените. Поздрави! [[Специални:Приноси/199.38.210.85|199.38.210.85]] 00:55, 17 февруари 2024 (UTC) Хм, много интересно. Същото айпи, което призоваваше: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9B%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%8F_%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%9D%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BE%D0%BD&diff=prev&oldid=12133353 „Защо да не си представите възможността аз да съм авторът и на цитираното съобщение, и на първоначалната версия на статията в Уикипедия :-)“], сега се отказва от потенциалното си авторство и го приписва на „специализирания институт на БАН“. Кога как е изгодно. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 09:52, 17 февруари 2024 (UTC) O, междувременно айпито декларирало, че то е авторът: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9B%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%8F_%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%9D%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BE%D0%BD&diff=prev&oldid=12138452 „аз съм автор на оригиналния текст от цитираното съобщение“]. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 10:31, 17 февруари 2024 (UTC) :Здравейте, приемам забележката Ви. Доста се чудих, преди да сменя наименованието. Това с университетите не е проблем от вчера. '''Университет Умео''' изглежда неправилно, защото '''Умео''' е приложение в рамките на словосъчетание (ОПРБЕ, с. 98). От друга страна пък, имаме регламентирани изписвания като [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pri-imena-na-topografski-obekti-yazoviri-mestnosti-kurortni-kompleksi-letishcha-magistrali-i-dr-10/917 аерогара София] и [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pri-nazvaniya-na-administrativni-podrazdeleniya-direktsii-katedri-i-tn-7/359 Радио Ватикана]. :'''Умейски университет''' ми се стори разумен вариант, подобно на '''Софийски университет'''. Друг вариант, както предложихте, е '''Университет на Умео'''. Честно казано, не знам. Ще поставя въпроса в беседата на статията. Благодаря за ангажираността. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:11, 17 февруари 2024 (UTC) == [[Twisters]] == Карбонаро, извинявай, че те безпокоя, но след като създадох статия за предстоящия филм „[[Twisters|Туистърс]]“, и го премести като чернова, защото смяташе, че съм направил машинни и неразбираеми преводи, и затова оставих съобщение на [[Чернова беседа:Twisters|беседата]], и затова те моля да ми дадеш разрешение да сменя оригиналното заглавие с българското заглавие „Туистърс“, защото докато си пуснах трейлъра, усещах, че българското заглавие е същото като в оригиналното. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:34, 5 март 2024 (UTC) == Параметри в шаблони == Здравей, не съм много убеден, че някои от параметрите (тези, които не са съществителни имена например) трябва да са с малки букви. Гледайки как изглежда [[Шаблон:Музикална група|шаблонът]], такива указания никъде няма, дори напротив, всички параметри започват с главна буква. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 14:36, 21 март 2024 (UTC) :Беше само предложение. Имената на лейбълите, групите, градовете и други да останат с главна буква, а жанровете например да са с малка? Не ти ли харесва идеята? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:38, 21 март 2024 (UTC) ::Принципно не ми харесва, но това няма особено значение ако приемем да бъдат с малка. Въпросът е кой ще го вземе това решение и струва ли си да занимаваме общността като цяло с този казус. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 14:44, 21 март 2024 (UTC) :::Не. Можем да приемем казуса за приключен. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:46, 21 март 2024 (UTC) == Въпрос за Тадей Погачар == Здравей, @[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]]! Видях в коментар, че си писал ''защо с главна буква'' - така беше написано в източника и така го копирах. Грешка ли съм направил? [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 10:29, 26 март 2024 (UTC) :Здравей, @[[Потребител:PirinP|PirinP]]. Не, просто съм коментирал промените, които съм направил. Освен ако няма някаква основателна причина да е с главна буква, по всички правила трябва да е с малка. Извинявай, че съм те занимавал с дреболии. Продължавай с качествените статии и успех в състезанието! [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:32, 26 март 2024 (UTC) ::А няма проблем, още се уча и като не знае човек, по-добре да пита. Благодаря! [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 16:34, 26 март 2024 (UTC) == Помощ с метлата == Здравей, можеш ли да минеш с метлата през тази статия - [[България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)]]? Моите възможности откъм пълен/кратък член мисля, че са на адекватно ниво и не би следвало да има грешки в тази посока, но откъм запетайки знам, че понякога прекалявам. Имам нужда от помощта ти, понеже тази година се навършват 30 години от срещата и ще се опитам отново да убедя колегите, че е на нужното ниво за избрана, въпреки, че избирането ѝ предната година се провали по-скоро заради липсата интерес. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 15:04, 6 април 2024 (UTC) :{{пинг|Станислав Николаев}} Няма проблем, ще се заема. [[Файл:Noto Emoji v2.034 1f602.svg|20п]] Благодаря за доверието. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:17, 6 април 2024 (UTC) ::Благодаря, но нали прякорите не се членуват с пълен член, в тази връзка, Бундестима защо да се променя? <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:16, 7 април 2024 (UTC) :::За това не съм съвсем сигурен. Правилото е доста хлъзгаво и не знам как трябва да се тълкува. Ето [https://kaksepishe.com/apostola/ тук] например пише, че всички прякори от мъжки род трябва да се пишат с кратък член. Има доста широко използване „Бундестимът“ ([https://www.24chasa.bg/sport/article/17456843], [https://bnr.bg/post/101890241/bundestima-na-nagelsman-pochna-podgotovka], [https://www.bgonair.bg/a/7-sport/339411-germaniya-nadvi-frantsiya-bundestimat-vkara-oshte-v-parvite-sekundi]), но както знаем, медиите не са авторитет по отношение на правописа. :::Склонен съм да приема всякакви предложения. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:10, 7 април 2024 (UTC) ::::Мерси за помощта. Иначе, мисля да се спрем на Световно с главна буква, относно Бундестима, аз досега съм знаел, че щом е прякор, то не го членуваме, но от друга страна кое е прякор? Може би да пиша на Езикови справки? <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 05:58, 8 април 2024 (UTC) :::::Например „Победата за България изпраща футболистите на исторически първи полуфинал на световно първенство“. Тук се говори за световно първенство, като цяло, а не конкретно за Световното първенство от '94-та. :::::Колебая се, защото оприличавам казуса със съществителните [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/nazvaniya-na-administrativni-edinitsi-institutsii-organizatsii-trgovski-obekti-10/354 „община“], [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/imena-na-geografski-obekti-i-geopoliticheski-ponyatiya-toponimi-7/1454 „земя“], [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/drugi-sluchai-sobstveno-ili-naritsatelno-ime-4/1887 „вселена“], [https://kaksepishe.com/bog-glavna-bukva/ „бог“] и словосъчетанието [https://kaksepishe.com/articles/ot-utre-pravopisat-e-olimpiada/ „олимпийски игри“]. :::::За „Бундестима“ наистина не знам. Логично е да е с кратък член, ако е прякор, но нали не е прякор на човек. При това положение трябва ли да запазим кавичките, или трябва да отпаднат? Лично аз не бих имал претенции, стига да е еднакво в цялата статия. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:39, 8 април 2024 (UTC) ::::::Нека изпратя на Езикови справки имейл по въпроса и ще върна информация те какво мисля по въпроса. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:46, 8 април 2024 (UTC) Привет, от Службата за езикови справки и консултации бяха така любезни и отговориха на поставения от мен въпрос: {{цитат|Здравейте, Прякорите са само за лица. Бундестим не е прякор, а друго название на футболния отбор на Германия и се членува по общите правила, т.е. с пълен или кратък член, когато се използва в изречение. Не се поставя в кавички, защото не е официалното название на отбора. |}} Казусът изглежда решен, ще отразя нужните промени. Питах ги и за кавичките, там нещата също следва да са ясни защо не трябва да е в кавички. --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:24, 9 април 2024 (UTC) :Ей, супер! [[Файл:Noto Emoji v2.034 1f601.svg|20п]] А за „световно първенство“ не ги ли пита? Ако си пропуснал, недей. Радвам се, че помогнах. Пак ще я прегледам накрая. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:22, 9 април 2024 (UTC) ::Аз днес направих някои промени и съкратих някои неща, предполагам може и още за да се намали обема, но не знам дали и кога ще го направя, тоест можеш да я прегледаш. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 07:49, 9 април 2024 (UTC) :::За да е избрана, не е ли препоръчително да е по-обемна? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:50, 9 април 2024 (UTC) ::::Няма такива изисквания, по-скоро достатъчно изчерпателна. Уикипедия не може и не следва да побира всичко по дадена тема. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:36, 9 април 2024 (UTC) == [[България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)]] == Здравей отново. Статията е вече в шаблон текущи съобщения и в случай, че искаш нещо да отбележиш по темата, моля те да го направиш. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 13:24, 10 април 2024 (UTC) == Римейк на Смелата Ваяна == [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], не съм виновен, че съм създал статия за игралния римейк на „Смелата Ваяна“, който ще излезе след 2 години. Добре де, признавам си, че съм направил правописни грешки или машинни преводи, но винаги съм чел в новините как бе одобрен проекта. И затова те моля да го върнеш в основна! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 17:06, 15 април 2024 (UTC) [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], поправих си правописните грешки за създадената от мен статия за [[Чернова:Смелата Ваяна (филм, 2026)|игралния римейк на „Смелата Ваяна“]], който ще излезе през 2026 г. Сега те моля да ми я върнеш към основната, защото тази статия е важна, и когато излезе нещо ново, трябва да добавя повече информация! Ако няма да преместиш статията за Ваяна към основна, повече няма да говоря с теб! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 05:31, 15 април 2024 (UTC) :Няма да преместя аз статията към основна, защото Уикипедия ми забранява да премествам статии, които са отбелязани като чернови. Ти си този, който трябва да ми върне статията ми към основна! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 17:11, 1 юли 2024 (UTC) ::Само не ми казвай, че пак съм правил правописни грешки, машинни преводи и лоши синтаксиси! Напротив, трудех се, стараех се, но ти не ми вярваш! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 17:21, 1 юли 2024 (UTC) == Редакции в Ас (тенис) == Благодаря за редакциите в [[Ас (тенис)]], ама "правописни и пунктуационни грешки" заради един объркан непълен член и една запетайка?... Малко е прекалено, не мислите ли? :/ [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 11:01, 19 април 2024 (UTC) :Здравей, {{пинг|PirinP|p=}}. В никакъв случай не съм искал да те засегна. Ако така е станало, моля те, приеми моите извинения. Какво точно те притеснява, че съм написал „правописни и пунктуационни грешки“ ли? Понеже имахме подобен предишен разговор относно „[[Тадей Погачар]]“, ми се струва уместно да спомена, че в резюметата обикновено се пише какви промени е направил някой в статията, например: :* „замяна на дефис с тире“; :* „естетични промени“; :* „премахване на вандализъм“. :Макар това да не е задължително, помага, когато след време някой друг преглежда историята на статията и иска да разбере в какво се е състоял нечий принос. :Или може би малко те дразни това, че ''някой друг минава след теб и прави корекции''. :Във всеки един случай искам да знаеш, че работата ти е чудесна. Никой не те е критикувал или нещо подобно. Проектът е такъв, че хиляди участници (наричани ''[[Уикипедия:Уикипедианци|уикипедианци]]'') създават и обогатяват съдържанието, изчистват някои пропуски и добавят [[Уикипедия:Шаблони|шаблони]]. :Това, че някой е редактирал твоя статия или е оставил лаконично резюме, не означава, че това е коментар към теб, а просто е описано какво е свършил в статията. :Още веднъж благодаря за приносите ти и се чувствай свободен да потърсиш мен или когото и да е друг колега, ако имаш нужда от помощ. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:28, 19 април 2024 (UTC) ::Не, не, как ще е проблем - като има грешки (и съм бил кьорав да си ги видя сам), очевидно, че трябва да се оправят; просто "правописни и пунктуационни грешки" ми се стори малко силно, все едно е било пълно с такива и едва ли не статията е неграмотно написана. Но разбирам, няма да обръщам толкова внимание на резюметата; още се уча :). Спорна работа! [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 13:34, 19 април 2024 (UTC) :::Дано да не съм те обидил наистина. Ще се постарая да съм по-конкретен, например „две запетаи и едно тире“, както, между другото, прави „[[Уикипедия:Съветник|Съветникът]]“. Това е инструмент, който проверява за често срещани синтактични грешки. Можеш да го използваш, ако искаш. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:42, 19 април 2024 (UTC) ::::Няма проблем, наистина, то аз не съм бил наясно! Благодаря за съвета за "Съветника", ще го разгледам задължително. Работи ли на Chrome? [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 13:48, 19 април 2024 (UTC) :::::Да, на всички модерни браузъри би трябвало да работи без проблем. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-gadgets|настройките]] можеш да откриеш още интересни джаджи. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:23, 19 април 2024 (UTC) == Кавичките == Колега, доскоро май имаше дебати за това какви са приетите тук кавички, така че в духа на разбиратевството трябва да си върнете кавичките в собствената реакция. Софтуерът на енциклопедията прави това само с едно-две цъкания на предложените корекции. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 09:22, 11 май 2024 (UTC) Това май не е единствно явление. Софтуерът, а следователно и правилата изискват „“. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 09:40, 11 май 2024 (UTC) :[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], цитатите трябва да са възпроизведени вярно ([[Уикипедия:Стил#Цитати]]). Не е редно да се коригират грешки, да се променят пунктуационни знаци и др. Обсъждания е имало точно за това – преправи се „Съветникът“, за да игнорира цитатите ([[Специални:PermaLink/12022284#Деактивиране на „Съветника“ – проучване]]), отделно много уикипедианци освен мен са изказвали мнение, че в текст на чужд език не важат правилата на българския език ([[Специални:Diff/11466641]], [[Специални:Diff/11820360]]). Като цяло, консенсусът е да се предава в оригинал и те моля да спазваш това. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:45, 11 май 2024 (UTC) ::Колега, що не изпробваш съветника? Други колеги също са правели таква корекции вместо мен по времето, когато още не задълбавах толкова в детайлите. Оправи, моля проблемата в знак на признание на труда на съставителя на статията. Като гледам обаче май е най-добре да бъат допускани и текстове на чужди езици. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 09:55, 11 май 2024 (UTC) :::Аз ползвам „Съветника“ и той не променя съдържанието между <nowiki><ref></nowiki> тагове. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:38, 11 май 2024 (UTC) == Тед Хейс == [[Тед Хейс]] Колега, защо ме карае да обикалям страниците, за които няма описания в други уикита? Между другото трябва ли се чака появата на палатковите квартали и свързаните с тях активисти да се настанят в центъра на София, за да се признаят за значими? [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 08:13, 15 май 2024 (UTC) == [[Злосторница]] == [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], защо постоянно ме смяташ за лош редактор и че не мога да пиша правилно в статиите на филми и сериали, които създавам? Добре де, малко съм сгрешил, но се постарах! Превеждах на английски с ума си, вместо с Google Translate! Моля те, не можеш да ми го причиниш! Не съм виновен, че съм направил грешки в статиите! Моля те, недей да ми преместваш статиите като чернова, защото постоянно се отчайвам или разсейвам и не знам какво да правя! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 14:49, 18 май 2024 (UTC) :Ще ми върнеш ли статията ми към втората част на Злосторница към основна или не? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:42, 18 май 2024 (UTC) ::Много ти благодаря! Другия път не прави така, защото ме ядосваш! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 18:09, 18 май 2024 (UTC) == [[Анатолий Божинов]] == Не мога да повярвам, че искат да ми изтрият статията за актьора и режисьор на дублажи [[Анатолий Божинов]], чиято статия създадох и затова гласувах против изтриването. Какво съм аз виновен? Грешки ли съм правил? Лоши синтаксиси ли съм сторил? Речта ли ми е отвратителна? Походката ли ми е позорна? Срам ли съм за енциклопедията? Изгнаник ли ще бъда, когато бъда блокирван? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 04:23, 5 юни 2024 (UTC) :Не мисля, че проблемът е в теб. [[Потребител:Nk|Nk]] е посочил мотивите си за изтриването и всеки от нас има правото да е съгласен или не с тях. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:35, 5 юни 2024 (UTC) ::Значи Анатолий Божинов ще остане без статия завинаги и никой няма да я създаде? Аз ли съм виновен за нещо, което съм създал и после да не ми го одобрят? Вандал ли съм, че да вредя на енциклопедията? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 08:18, 5 юни 2024 (UTC) :: Какво ще направят с мен? Ще ми изтрият всичко, което съм правил и после ще ме изгонят, за да ме блокират? Не знаеш ли, че съм отчаян и ме боли всичко, което съм загубил? Не съм лош редактор! Не съм мошеник! Това са моите изповеди, които споделям. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 08:18, 5 юни 2024 (UTC) Не трябваше да връщаш хиперлинковете на Анатолий Божинов, защото ме е страх да не ми го изтрият и затова [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] гласува за изтриването му. Аз съм този, който се проваля. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 14:17, 5 юни 2024 (UTC) : Който иска да прочете защо съм гласувал за, може да си отвори този линк към архивираното гласуване за изтриване - [[Уикипедия:Страници за изтриване/2024/06/Анатолий Божинов]]. Не виждам смисъл да не се връщат всичките хиперлинкове. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 15:45, 29 юни 2024 (UTC) ::Знаех си, че не ми го изтриха! Леле, така се притесних! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:48, 29 юни 2024 (UTC) == Не съм мошеник или вандал == [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], аз не съм мошеник и вандал, приеми го! Добре, пак си признавам, че правих машинни преводи или неправилни синтаксиси в статии, които създавам, но моля те, не ме смятай за лош редактор и не съм направил нищо лошо! Не искам да бъда блокиран! Приеми го като изповед, а не жестокост! Вече направо не издържам! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 10:05, 7 юни 2024 (UTC) :Знам, че знаеш, че си ползвал машинен превод, затова те моля да не го правиш. Никой няма да те блокира, спокойно. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:47, 7 юни 2024 (UTC) ::Ако ще ми триеш всичко, което правя, и пак ме мислиш за лош редактор или не съм добър в правописа (т.е. пиша неправилно), да знаеш, че ще напусна Уикипедия завинаги и повече никога няма да редактирам! НИКОГА!!! Прави каквото щеш - трий таблиците за дублажни състави, ако искаш. Давай, за да ме караш да се чувствам съсипан и провален. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 12:26, 7 юни 2024 (UTC) :::И ще ти кажа само едно - не правя машинни преводи или ползвам Google Translate, а превеждам с ума си в английската Уикипедия! Приеми го!!! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 12:31, 7 юни 2024 (UTC) ::::И затова статията на [[Анатолий Божинов]] ще бъде изтрита и никога повече няма да бъде създадена отново, защото аз съм причината да бъда провален и да сложа фалшиви източници и да ме блокират! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 13:20, 7 юни 2024 (UTC) :::::Ще помоля теб и [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] да не връщате таблицата за дублажния състав на филма "[[Отвътре навън 2]]" (чиято премиера излиза на 14 юни), докато не изгледам премиерата и след това да добавям дублажния състав (например [[Мария Илиева]] като българския глас на Радост), които са в българските надписи, обработени от студио [[Александра Аудио]]. Аз съм единствения, който разбира, и много ви моля да ми отстъпите! Не трябваше да добавям информацията толкова рано преди премиерата. Разбра ли ме? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:07, 8 юни 2024 (UTC) ::::::Обещаваш ли да не позволиш на никой да не връща таблицата за дублажния състав на "[[Отвътре навън 2]]"? Докато не изгледам целия филм в една прожекция и свържа всички гласове, ще добавя наново дублажния състав, и обещавам да добавя няколко източници! Надявам се и ти да ходиш и да го гледаш на кино, да си купиш билет и да ти насрочат час за прожекцията. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 09:11, 9 юни 2024 (UTC) :::::::О, и да знаеш, че редактирам и в ''The Dubbing Database'', защото така ми е по-добре. Там хората се кефят на българските дублажи, в които увеличавам категорията. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 09:18, 9 юни 2024 (UTC) == Carbonaro == Спри да спориш защото не си голямата работа да знаеш. [[Специални:Приноси/130.204.65.190|130.204.65.190]] 05:33, 13 юни 2024 (UTC) :Съжалявам. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:02, 13 юни 2024 (UTC) == Български дублаж на Повелителят на дракони == Ето ти линкове, които съм ги качвал в канала си - https://www.videoclip.bg/watch/1808480_povelitelyat-na-drakoni-2020-bg-audio-chast-1-tv-rip-nova-030220, https://www.videoclip.bg/watch/1808481_povelitelyat-na-drakoni-2020-bg-audio-chast-2-tv-rip-nova-030220, https://www.videoclip.bg/watch/1808482_povelitelyat-na-drakoni-2020-bg-audio-chast-3-tv-rip-nova-030220, https://www.videoclip.bg/watch/1808483_povelitelyat-na-drakoni-2020-bg-audio-chast-4-tv-rip-nova-030220 и https://www.videoclip.bg/watch/1808484_povelitelyat-na-drakoni-2020-bg-audio-chast-5-tv-rip-nova-030220, вместо да ми оправяш правописите. Така можеш да свържеш гласовете на актьорите с имената им, озвучавали в българския дублаж, иначе кой ще ги добави? Само аз ли мога да се свържа с Андарта Студио за помощ? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:57, 17 юни 2024 (UTC) :Супер си, Крис. Без теб проектът нямаше да бъде това, което е. Благодаря ти за усилията да обогатяваш „Уикипедия“ всеки ден. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:25, 17 юни 2024 (UTC) ::А тогава защо още ме мислиш за лош редактор, който прави правописни грешки? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 17:32, 17 юни 2024 (UTC) :::И ще ти кажа какво - утре статията ми за Анатолий Божинов ще бъде изтрита, защото е ужасна. Не си гласувал! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 17:33, 17 юни 2024 (UTC) ::::Кога съм казвал, че си лош редактор? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:04, 17 юни 2024 (UTC) :::::В резюметата, когато ми поправяш създадените от мен статии. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 18:08, 17 юни 2024 (UTC) ::::::И затова все още ме смяташ за такъв. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 18:08, 17 юни 2024 (UTC) :::::::Не, в резюметата съм писал какво съм променял в статиите, не са били реплики към теб. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:13, 17 юни 2024 (UTC) ::::::::А в резюметата говоря за себе си и да разбереш как се чувствам! Ако статията на Анатолий Божинов ми е изтрита, сигнализирай. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 18:24, 17 юни 2024 (UTC) [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], искаш ли от твое име аз да подам оплакване до администраторите срешу [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] заради назидателния тон? [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 15:44, 18 юни 2024 (UTC) :Не. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:22, 18 юни 2024 (UTC) :: Ok. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 17:06, 18 юни 2024 (UTC) == ISBN == Колега, на мен Тед Мастърс ми отказа, но ти дали няма да се справиш с шаблона Цитат книга, така че да има две полета за ISBN-10 и ISBN-13? [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 07:03, 23 юни 2024 (UTC) : Не е необходимо. ISBN 10 е стар стандарт за идентификация на книги, който се състои от 10 цифри. ISBN 13 е новият стандарт, който се състои от 13 цифри и предоставя по-голям обхват за идентификация на книги и други издания. ISBN 13 е въведен поради ограниченията на ISBN 10 и цели да осигури по-голяма гъвкавост и възможности за идентификация на издания в глобален мащаб. Когато се изчерпят всички възможни комбинации за ISBN 13, ще се наложи преминаване към нов стандарт. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:44, 23 юни 2024 (UTC) == Чернови на създадените от мен статии == [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], много ме дразниш с твоите премествания на чернови към статиите на предстоящите филми, които създавам. Какво толкова съм направил? Не съм правил машинни преводи! Моля те, престани вече! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:18, 6 юли 2024 (UTC) :Като я оправиш, ще я върна. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:20, 6 юли 2024 (UTC) ::Оправих я, повярвай ми! Стараех се, трудех се, и пак съм отчаян, защото никой друг не може да създаде такива статии за филми! Нямах друг избор да ги създам, разбери ме! Имай милост към мен! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:23, 6 юли 2024 (UTC) :::Ако не ти харесва тази статия за новия филм за героинята Санди от Спонджбоб, по-добре я махни! Все пак няма българско заглавие. Тези [[Нетфликс]] не могат да изберат български заглавия за техните филми. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:27, 6 юли 2024 (UTC) ::::Съжалявам, че сложих шаблона за изтриване за Санди филма, но заслужавам да бъде изтрита! Нека бъде изтрита и на [[Чернова:Легендата на Хаваите]], която е неправилно създадена от нерегистрирания потребител, защото не мога вече да търпя странни неща! Помоли ги да изтрият тази чернова и то незабавно! Българското заглавие е „Легендата за Хавайоуин“, а пък това „Легендата на Хаваите“ е голяма измама, измислена от [[VOYO]]. Ето доказателството - https://voyo.bg/product/legendata-na-khavaite_6186.html [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:36, 6 юли 2024 (UTC) ::::: [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Кристиян]], не е въпрос до харесване или нехаресване, а до покриване на определени критерии. Често създавате статии, които представляват супа от думи без връзка помежду си. Или по-просто казано: машинен превод. Разбирам, че има причина това да се случва, но моля, четете по-внимателно какво Ви се пише тук, а и по останалите беседи. И стига с просене на милост и уважение. Така неща не се оправят. Опитайте се да се повече да се вслушвате в казаното от другите редактори. ::::: Не злоупотребявайте и с шаблоните за изтриване. Изтриване също се прави по определени критерии, а не по причина ''искам да я изтриете (статията)'' или ''трябва да я изтриете, защото (вече) не ми харесва''. Достатъчно е, че другите хвърлят от времето си, за да Ви оправят статиите. Несериозно и неуважително е да ги предлагате после за изтриване, защото са придобили по-четим вид. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:50, 6 юли 2024 (UTC) ::::::[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]], не съм правил машинни преводи, докато създавам статии за филми! Защо ме мислиш за лош редактор? Кажи ми каква е причината? Вандал ли съм, мошеник ли съм? Кажи ми някои думи за мен, искам да ми улекне! Защо винаги трябва да съм нежелан тук? Защо искате да ме блокирате за неща, които не съм направил? Съжалявам, че повтарях, но не издържам вече и съм доста изнервен за неща, които ми казвате, и понякога ме разстройват! ::::::Няма да търпя лъжи и измами, защото наистина се ядосвам! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:54, 6 юли 2024 (UTC) :::::::Това беше! Щом не искате да създавам статии тук, няма да стъпя повече тук! Аз съм бесен, и съм разстроен! Просто не знам какво да направя! Да, разбирам те, [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] да си взимам уикипочивка, която е полезна, казвал си ми го два пъти, но ще ти кажа какво и на теб и на [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]] - ПОВЕЧЕ НЯМА ДА СЪЗДАВАМ СТАТИИ! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 6 юли 2024 (UTC) ::::::::Няма причина да се ядосвате. Поуспокойте се! Никой не цели да Ви уязви. Просто трябва да бъдете по-внимателен, когато създавате статии. Дори и да не използвате машинен превод, словоредът в статиите често е неразбираем. Не трябва да се сърдите, че други след това поправят. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 16:02, 6 юли 2024 (UTC) :::::::::Не, няма да се успокоя! Твоите думи няма как да ме окуражават! Нищо не мога, писна ми! Аз просто не мога да създавам статии, не мога да бъда внимателен, за нищо не ставам! НЕ СТАВАМ, НЕ ИСКАМ НИКОГА ДА СЪЗДАВАМ СТАТИИ! РАЗБРА ЛИ, [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]]? НЯМА ДА РЕДАКТИРАМ СТАТИИ, АКО ИСКАШ ДА МЕ БЛОКИРАШ! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:07, 6 юли 2024 (UTC) ::::::::::Много е просто: не създавайте статии и не редактирайте, след като това искате. Никой не може да Ви задължи да правите обратното. Разбирам Ви отлично, така че не е нужно да ми крещите. ::::::::::Сега настойчиво Ви моля да преустановите с постоянните отговори в тази беседа. След време става досадно за домакина. А може да се счете и за вид тормоз, заради което може основателно да се наложи временно отнемане на привилегията за редактиране до успокояване на страстите. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 16:17, 6 юли 2024 (UTC) А ти, [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], по-добре да продължиш да сложиш чернови за създадените от мен статии за филми и да триеш таблиците за дублажните състави на филмите и сериали, заслужавам го! Съжалявам, че съм груб, но трябваше да връщаш хиперлинковете на Анатолий Божинов! Не заслужавам да редактирам в Уикипедия, защото всички ме мислят за вандал, измамник и черна овца! Не искам повече да създавам статии, не искам! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:11, 6 юли 2024 (UTC) :Чу ли, [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]]? НЯМА ДА СЪЗДАВАМ СТАТИИ ТУК! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:39, 6 юли 2024 (UTC) ::Никой няма да те блокира, недей да драматизираш. Кога съм казвал, че си вандал? Ти си един от най-активните уикипедианци. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:42, 6 юли 2024 (UTC) :::Не, не съм! Стига си ми казвал какво да правя! Аз не съм един от най-активните уикипедианци, и никога няма да бъда! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 19:43, 6 юли 2024 (UTC) ::::Продължавай, да те видим! Продължавай, докато създам статия, да ми преместиш към чернова и никога няма да връщаш, за да разбереш че съм безполезен и не ставам нищо за Уикипедията! Давай, трий дублажи, ще го понеса! Стига си ми казвал кога да драматизирам или кога да не драматизирам! Ще драматизирам, колкото си поискам, защото съм чувствителен! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 19:47, 6 юли 2024 (UTC) :::::Ти никога няма да бъдеш доволен от мен! Никога няма да подкрепиш и българските дублажи! НИКОГА! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 19:53, 6 юли 2024 (UTC) == Комунизъм == "[https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC&diff=next&oldid=12291938 Премахната информация без обосновка]"? Какво точно е конструктивното/информативното на промяна от членувано на нечленувано понятие от заглавието на статията? Така до утре можем да си играем с редакции според личните предпочитания на всеки... Ето, моето лично предпочитание е да се запази, както е било преди, нечленувано, съответно връщам редакцията - има ли правило, което да казва, че трябва да се членува? [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 13:52, 8 юли 2024 (UTC) :Не става ясно каква е причината да бъде върната редакцията, реших, че може и да е грешка. За справка отварям страницата „[[Фашизъм]]“. ::''Фашизмът е радикална, авторитарна и националистическа политическа идеология.'' ::''Фашизъм е радикална, авторитарна и националистическа политическа идеология.'' ::''Комунизмът е социално и политическо движение.'' ::''Комунизъм е социално и политическо движение.'' ::''Демокрацията е форма на управление.'' ::''Демокрация е форма на управление.'' ::''Анархизмът е политическа философия.'' ::''Анархизъм е политическа философия.'' :Не знам. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:02, 8 юли 2024 (UTC) ::За мен подобен тип редакции са неконструктивни, ерго ги връщам. Обикновено пиша в коментар, че е неконструктивна редакция, в случая може да съм пропуснала, но поне не съм писала, че е изтрита информация без обосновка, което категорично не е вярно. Щом няма нарушено правило, съществено подобрен изказ, изтрита съществена информация/източник или добавена съществена информация/източник, значи е въпрос на стил, а с правене и патрулиране на стилистични промени може да си играем до края на света. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 14:17, 8 юли 2024 (UTC) :::Извинявай. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:25, 8 юли 2024 (UTC) ::::И ти, по принцип оценявам вникването ти в детайлите, знаеш. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 14:27, 8 юли 2024 (UTC) == Research about the tools on Wikimedia projects by the CEE Hub == Hi everyone, We would like to invite you to submit your responses to the survey dedicated to the tools that are used currently across the Wikimedia projects and the tools that you want to have. This survey was made by the working group of the [[:m:Wikimedia CEE Hub|CEE Hub]], and your responses will be reviewed afterwards, as we want to continue supporting the communities. That support can be documentation for certain most used tools by other communities across the region per specific topics, finding solutions for new tools to be created in the future, creating most needed tools in the region (so called "regional wishlist list"), and many other options. ''Deadline to fill in the survey is '''20th of August, 2024'''.'' Submit your answers [https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSeIwzCDKs6jXPG7EpZe-JH2Mm1odU0_MAv1bO-z-nLOq9dlug/viewform?usp=sf_link '''here'''] Thank you in advance for your time that you will dedicate in filling in this survey --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 13:07, 26 юли 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:TRistovski-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/Tools&oldid=27177596 --> == Интервали == Виж, молим те, [[Беседа:Пакт „Рибентроп – Молотов“]]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:30, 29 юли 2024 (UTC) == Въпрос == Какво целиш колега, в края на краищата, особено след като в резюме на твои редакции ми отправяш некоректни въпроси? [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 09:12, 5 август 2024 (UTC) :Целта ни е да поддържаме качеството на съдържанието в „Уикипедия“. Постоянно ти обръщаме внимание, че е необходимо статиите да бъдат внимателно прочитани, преди да бъдат публикувани, а не да се копира готов превод от Google Translate. Неясни формулировки, които затрудняват разбирането, дори остатъци от текст на чужд език е недопустимо да присъстват в статиите на някого, който е с над 16-годишен стаж. Разбирам, че всеки от нас има различен стил на работа и понякога е трудно да се поддържа баланс между количеството и качеството, но бих искал да обсъдим как можем заедно да намерим някакво решение. :Ето примери: ::„Голямото медийно внимание генерира такъв брой зяпачи, че събитието за осветяване трябва да бъде отменено преди Коледа.“ ::„Когато хорът изпълнява в чужбина, като текстовете на руските песни често се отпечатват предварително и се разпространяват в залата преди концерта.“ ::„комисар към него е назначен одеският и футурист Борис Черкуновсоциалист-революционер, поетът максималист“ ::„В средата на 60-те години групата има редица от двайсетте най-добри хита“ ::„Те също записва“. :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:43, 5 август 2024 (UTC) ::За мен е по-важно да се прекратят подмятанията за нерагламентирани доходи, двукратно огласявани от друг потребител. При това първият път не бях осведомен за дискусията. Сдържам се, но подходящият отговор ще политизира въпроса, нещо което поменатият колега веше направи един път. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 09:57, 5 август 2024 (UTC) :::Добре, извинявай. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:33, 5 август 2024 (UTC) == Битка при Голям Дервент == Каква беше грешката? Съжелявам за стореното [[Потребител:Slava History|Slava History]] ([[Потребител беседа:Slava History|беседа]]) 14:53, 14 август 2024 (UTC) :Изглеждаше така, сякаш текстът е преписан от книгата. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:14, 14 август 2024 (UTC) == С молба да изтриеш всички снимки, които качих, за да ги кача под друг лиценз или ако е възможно да промениш лиценза. == Моля те за съдействие за снимките, които съм качил в Уикипедия, за да ги кача под лиценз - CC BY 4.0. Всъщност не знам дали този лиценз е коректен за подобен тип снимки. Не съм работил със снимки в Уикипедия и се замислих дали правилно ги качвам с коректните лицензи. Може би CC BY 4.0 e по-подходящ. опцията[[Потребител:KrisKov76|KrisKov76]] ([[Потребител беседа:KrisKov76|беседа]]) 12:49, 20 август 2024 (UTC) :Произведения, чийто автор е починал преди повече от 70 години, не са защитени с авторско право. Не си ти авторът, за да посочваш CC BY 4.0. Имай предвид, че не е нужно да се изтрива файлът, за да се качва наново с правилния лиценз. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:29, 20 август 2024 (UTC) ::Разбрах те, благодаря! [[Потребител:KrisKov76|KrisKov76]] ([[Потребител беседа:KrisKov76|беседа]]) 15:09, 20 август 2024 (UTC) == [[Доктор Снагълс]] == [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], от дете съм фен на анимационните филми и сериали от време на време ги гледам по телевизията, както и във VBOX7, които си спомням до ден днешен. Знаеш, че всички анимации, качени от VBOX7 са сменени като лични и затова не могат да се гледат от други хора. Едно време проверявах, че има епизод на Доктор Снагълс издаден на DVD и затова усетих, че Светлана Смолева озвучава в нея. Аз всичко си спомням. Не си въобразявам, това е истина. Ти не си знаел, че епизодите на Доктор Снагълс със DVD дублажа бяха качени във VBOX7, преди да се преместват като лично съдържание в началото на годината. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 18:25, 21 август 2024 (UTC) == Малко Търново == Колега, какво пречи [[Желязко Грънчаров]]. Роден е там. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 21:14, 27 август 2024 (UTC) :[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], кога в статията „[[Малко Търново]]“ е бил споменат Желязко Грънчаров? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:26, 28 август 2024 (UTC) == Разминавания == За 2001 година сме ползвали това преброяване [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%93%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0_(%D0%B4%D0%B5%D0%BC)&oldid=5516516]. В уикиданни числата са други - има две форми на гръцко преброяване. Същото подозирам числата за 2011 година в Уикиданни - защото в много случаи числата са доста по-големи от 2001 година, което е странно особено за малки селища, но нямаме други източници. Не ги променяй тия за 2001, защото в хиляди други случаи са използвани те. Или пък ги промени всички навсякъде - което може би е много работа. За 2011 година не би требвало да има разминавания - ползвали сме единствено Уикиданни, тоест ако има - директно оправяне. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:04, 29 август 2024 (UTC) :[[Потребител:Мико|Мико]], погледнах и в ΕΛΣΤΑΤ. За [[Трикомо]] например е дадено 127 души по постоянен адрес, както е и в „Уикиданни“. В статията обаче пише 141. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:16, 29 август 2024 (UTC) ::Това са истински грешки. Трий разминаващите се текстове извън шаблона. Но отново: за 2001 година имаме тотално разминаване. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:22, 29 август 2024 (UTC) :::Тоест ако се среща някъде в статията, да се изтрие ли? Какво да правим с разминаванията? Очевидно е използан определен източник, така че информацията все пак е взета отнякъде, не сме си я измислили. Или да вземем всички от „Уикиданни“? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:26, 29 август 2024 (UTC) ::::Ето [[Специални:PermaLink/12195841|тук]] пък има тотално разминаване. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:38, 29 август 2024 (UTC) :::::Грешка вероятно моя, вероятно на Алиса. 50 е числото за 2001 според нашия източник. Ако искаш смени изцяло 2001 година според това в Уикиданни. Но наистина са неколко хиляди. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:45, 29 август 2024 (UTC) ::::::Наистина е много деликатно и не знам какво да правя, защото не съм толкова вещ в тези работи. Засега спирам с въвеждането на данните за 2021 година. Забелязах на места, че погрешно е добавено населението от 2021 година на мястото на това от 2011 година, например в „[[Специални:PermaLink/12198044|Мариес]]“. Трябва да уточним дали всичко да се взема от „Уикиданни“, да запазваме ли данните от стария източник, изобщо трябва да се прегледат внимателно всички. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:14, 29 август 2024 (UTC) ::::::Ако питаш мене - най-добре е да минем към Уикиданни, където е възможно. 91, 01, 11 и 21. Не е възможно да се прегледат всички. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:16, 29 август 2024 (UTC) :::::::А да направим ли шаблона автоматично да ги извлича, или да се въвеждат ръчно? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:17, 29 август 2024 (UTC) ::::::::Извлича може би? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:58, 30 август 2024 (UTC) :::::::::Добре, ще видим какво можем да направим. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:18, 30 август 2024 (UTC) ::::::::::Много благодарим, че изобщо се зае с тая гадост. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:24, 30 август 2024 (UTC) :::::::::::Е, няма за какво. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:26, 30 август 2024 (UTC) На ''Така?'': да, честно казано най-добре е май всичко налично в Уикидата да се тегли директно оттам, независимо от разминаванията и от грешките... може би. :) -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:46, 1 септември 2024 (UTC) :Добре, но все пак не ми се иска да изтривам тези, за които има посочени източници. За 2021 година със сигурност е от „Уикиданни“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:48, 1 септември 2024 (UTC) ::Не знам. Бая труд отиде, но според мене и 91 е за изтриване и викане от Уикиданни, както и 2001. Напълно сигурна е и 2011 - там всички са правени на ръка от Уикиданни.-- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:24, 1 септември 2024 (UTC) :::Това, което ме притеснява, е, че ти си посочил източници, докато в „Уикиданни“ не са посочени. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:42, 1 септември 2024 (UTC) == Линк == Драги колега, имаш ли представа как се прави вътрешна препратка, не към началото на някоя сттия, а към един от разделите и? [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 12:49, 31 август 2024 (UTC) :Ето така: [[Копривщица#Население]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:58, 31 август 2024 (UTC) ::Благодаря. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 12:59, 31 август 2024 (UTC) == Въпрос за преместен превод в инкубатора == Здравейте, бих искал да попитам, защо превода ми за Сън Сити беше преместен в инкубатора. С какво по-точно не отговаря на условията на Уикипедия? [[Потребител:MTongov|MTongov]] ([[Потребител беседа:MTongov|беседа]]) 22:22, 31 август 2024 (UTC) :Здравейте, MTongov. Статията не отговаря на изискванията поради това, че съдържа необработен компютърен превод, не е оформена, има чуждоезиков текст и несъществуващи шаблони. Можете да разгледате други подобни статии, например „[[Хюрън (Южна Дакота)]]“, както и да прочетете [[Уикипедия:Вашата първа статия|тази помощна страница]], за да добиете представа как се допринася към енциклопедията. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:17, 1 септември 2024 (UTC) == Категория:Български словоформи по азбучен ред == Привет, върнал си последната редакция в [[:Категория:Български словоформи по азбучен ред|тази категория]], но (като изключим факта, че редакцията е неграмотно направена) коментарът, че категорията е излишна ми се струва разумен; двете статии в нея спокойно могат да минат в [[:Категория:Словоформи в българския език|горната категория]]. Някакви съображения/възражения по въпроса имаш ли или да редактирам? [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 20:30, 7 септември 2024 (UTC) :Привет, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]]. Потребителят беше предложил страниците „[[Аз (местоимение)]]“ и „[[Ти]]“ за изтриване, след като беше изтрил значителна част от тях, което ми се стори неразумно предвид факта, че макар и кратки, имат междуезикови препратки и могат да се допълнят. Освен това беше използван неправилен шаблон – {{ш|изтриване}} вместо {{ш|бързо изтриване}}. Имайки това предвид, можем да действаме. „Български словоформи по азбучен ред“ наистина е излишна. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:15, 8 септември 2024 (UTC) ::Да, да, както казах, само го ползвам за повод, не за пример :D. Мерси, че отговори бързо и хубав ден! [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 09:45, 8 септември 2024 (UTC) == Който/когото == Бенефициентът може да не бъде човек. Дори най-често няма да бъде конкретен човек. Това го мислих и затова оставих „който“, като по-универсално.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:20, 8 септември 2024 (UTC) :Да, може и да е фирма. Извинявай. [[Файл:Uhilen.gif]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:28, 8 септември 2024 (UTC) == Средно училище „Васил Левски“ (Нови пазар) == [[Средно училище „Васил Левски“ (Нови пазар)]] [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 12:22, 2 октомври 2024 (UTC) == Speedy deletion == Hi. Can you please explain why did you nominate [[Беседа:Новите определения в SI]] for speedy deletion? I have no idea what УИП means. [[Потребител:Colt browning|Colt browning]] ([[Потребител беседа:Colt browning|беседа]]) 13:24, 6 октомври 2024 (UTC) :[[Потребител:Colt browning|Colt browning]], ''УИП'' означает ''упражнения извън пясъчника'', что может быть эквивалентно '''О2. Тестовая страница''' по [[ru: ВП:КБУ|ВП:КБУ]]. Шаблон {{ш|Превод от}} следует размещать в конце статьи, а не на странице обсуждения. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:47, 6 октомври 2024 (UTC) ::Понял, спасибо! [[Потребител:Colt browning|Colt browning]] ([[Потребител беседа:Colt browning|беседа]]) 14:16, 6 октомври 2024 (UTC) == Премахнати редакции == Защо премахваш моите промени в * https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0 * https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0 * https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0_%D0%94%D0%A1%D0%9A ? [[Потребител:Pgan002|Pgan002]] ([[Потребител беседа:Pgan002|беседа]]) 17:07, 6 октомври 2024 (UTC) : Защото в българския език, когато съставното собствено име не включва друго собствено име, с главна буква се пише само първата съставка – Българска народна банка, Софийски университет, Парижка обсерватория, '''но''' Българско Черноморие (БЕРОН, т. 39.1, 39.2). [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:09, 6 октомври 2024 (UTC) ::А в заглавие на статия не се ли пише всяка дума с главна буква? [[Потребител:Pgan002|Pgan002]] ([[Потребител беседа:Pgan002|беседа]]) 21:17, 6 октомври 2024 (UTC) :А промените на [[Централна кооперативна банка]] защо ги премахна? [[Потребител:Pgan002|Pgan002]] ([[Потребител беседа:Pgan002|беседа]]) 21:23, 6 октомври 2024 (UTC) :: Внасяте куп грешки, затова биват връщани редакциите Ви... Сега отново премахвам Вашите редакции по същата причина. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 21:46, 6 октомври 2024 (UTC) ::: Не, за разлика от английския, в българския не се пише всяка дума с главна буква. А в статията „[[Централна кооперативна банка]]“ поставяш запетаи, където не е необходимо. Например след обстоятелствени пояснения. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 04:00, 7 октомври 2024 (UTC) == Results from the survey about the tools on Wikimedia projects by the CEE Hub == Hi everyone, During August 2024, we sent you a survey about the tools, so now we would like to bring to your attention the conclusions and results from the survey, which you can explore on this '''[[:m:Wikimedia CEE Hub/Tools|Meta page]]'''. I hope you will enjoy exploring the mentioned tools on the page, along with other conclusions from the survey. Thanks for your time, and we will continue working on this important topic. --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 12:09, 7 октомври 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:TRistovski-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/Tools&oldid=27177596 --> == Имена на летища == Здравей, виждам, че редовно минаваш с голямата метла след мен, за което благодаря. Напоследък съм се хванал да пренеса в нашето Уики по-голямата част от сериозните самолетни катастрофи, но виждам, че си поставил шаблон относно кавичките на имената на летищата. Последно са без, защото в такъв случай ме чака сериозно редактиране на всички статии по темата. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 14:03, 17 октомври 2024 (UTC) : Браво за инициативата. С удоволствие чета статиите ти. Честно казано, за мен няма значение, но поставих шаблона, за да си избереш един вариант, тъй като името на едното летище беше в кавички, другото – не. Не знам как стои въпросът и с по-сложните имена като Josep Tarradellas Barcelona-El Prat. Ако трябва да се коригират много на брой статии, въобще не се занимавай. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:08, 17 октомври 2024 (UTC) ::Всъщност аз изхождам от там, че ако името на летището, е като това на града, който то обслужва, следователно слагам кавички. Но когато името не е като това на града, в който се намира или който обслужва не слагам кавички. Да направя запитване към Езикови справки? <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 14:20, 17 октомври 2024 (UTC) :::Харесва ми логиката ти. Ето например подобен случай: [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pri-nazvaniya-na-administrativni-podrazdeleniya-direktsii-katedri-i-tn-7/359 Радио Ватикана] според някои трябва да е без кавички, според други пък [https://kaksepishe.com/radio-stara-zagora/ радио „Стара Загора“] трябва да е с кавички, [https://beron.mon.bg/rechnik/2719 радио „Романтика“] пък пише в БЕРОН. Официален правописен речник онлайн. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:03, 17 октомври 2024 (UTC) ::::Чудесно, но това съвсем не решава въпроса и не разбирам особено логиката. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 05:29, 18 октомври 2024 (UTC) :::::Това е въпросът – че логика няма. [[File:Twemoji12 1f602.svg|16px]] Затова ти казвам, остави ги така, аз не бих имал проблем, ако някой друг има претенции, ще се разбере. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:09, 18 октомври 2024 (UTC) == Срутването на козирката на жп гара Нови Сад == Моля те, поправи модула „Lua“, който се изисква в статията. [[Специални:Приноси/188.255.145.157|188.255.145.157]] 15:32, 2 ноември 2024 (UTC) : Добре. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:41, 2 ноември 2024 (UTC) Дали е статията сега добра, за да се върне в основното име пространство? --[[Специални:Приноси/188.255.145.157|188.255.145.157]] 00:17, 4 ноември 2024 (UTC) : Не. Съдържа необработен машинен превод и е написана като новинарска статия. [[Уикипедия:Какво не е Уикипедия|„Уикипедия“ не трябва да предлага репортажи за последните новини]], въпреки че включва много енциклопедични статии върху исторически значими теми, които в момента се споменават в новините. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:00, 4 ноември 2024 (UTC) Дали с [[Special:Diff/12402874|тази промяна]] статията е наред и може ли да остане? --[[Специални:Приноси/188.255.145.157|188.255.145.157]] 16:20, 4 ноември 2024 (UTC) == MICHELANGELO == Здравей, би ли ми казал, коя е последната статия, която си създал?[[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] ([[Потребител беседа:MICHELANGELO|беседа]]) 09:12, 8 ноември 2024 (UTC) :Здравей, от [[Специални:Приноси/Carbonaro.|списъка с приносите ми]] може да се проследи кои статии съм създал. Поздрави, [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:02, 8 ноември 2024 (UTC) Знаеш ли, колко много информация си въвел в статиите си в Уикипедия без да даваш източници??? Недей да си играеш със статиите! Създавай[[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] ([[Потребител беседа:MICHELANGELO|беседа]]) 17:47, 8 ноември 2024 (UTC) == Наименованието на английски == Здравей! Според мен най правилното наименование на Българско училище „Св. св. Кирил и Методий“ на английски ще да е Bulgarian School "St. St. Cyril and Methodius", както е изписано в [https://www.bg-school.org/mission-statement-1 този сайт] на българско училище в англоезична държава. Срещам и други сайтове с подобни наименования, както и за училища в България на английски. Предполагам че тези кавички са подходящи. Поздрави! --[[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] ([[Потребител беседа:PowerBUL|беседа]]) 13:11, 8 ноември 2024 (UTC) :Здравей, [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]]. Поздравявам те за инициативата да събираш и систематизираш информация за българските училища зад граница! Не намерих никъде [[Българско училище „Св. св. Кирил и Методий“ (Финикс)|Българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ във Финикс]], изписано на английски. Проблемът е, че в английския език е утвърдено първо да се изписва приложението, например ''St Monica Catholic Community'', ''Apollo Victoria Theatre'', освен ако не е посочено друго.<ref>{{Cite book|title=The Oxford Guide to Style|year=2002|publisher=Oxford University Press|isbn=0198691750|pages=158|url=https://oceanide.es/losarchivos/docs/new-harts-rules-2005.pdf}}</ref> Може би може да се приеме и директен превод като ''Bulgarian School "Sv.sv. Kiril and Metodii"'', но само ако е дадено така от самото училище. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:00, 8 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря! Да, и това го има. Може и така, да. --[[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] ([[Потребител беседа:PowerBUL|беседа]]) 14:41, 8 ноември 2024 (UTC) === Бележки === <references /> == Покана == Здравейте. Откакто започнах статията за ЛГБТ права в Тайланд, редовно помагате с изчистването на грешки и с форматиране, за което благодаря! Каня ви да гласувате, ако желаете, в [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/ЛГБТ права в Тайланд|разглеждането]] на статията за избрана. :) -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 18:36, 8 ноември 2024 (UTC) == Джамиите във Варна == Джамиите във Варна са 3. https://www.moreto.net/novini.php?n=464519, https://www.varnaheritage.com/undeclared-nkc/hayrie-dzhamiya. За тази в кв. Аспарухово има други статии в мрежата. Не знам защо сте върнали редакцията на това IP: https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0&diff=12408802&oldid=12408781 [[Потребител:Pl71|Pl71]] ([[Потребител беседа:Pl71|беседа]]) 06:36, 13 ноември 2024 (UTC) :{{пинг|Pl71}} Благодаря за включването. Редакцията на анонимния потребител изглеждаше неконструктивна поради факта, че бяха добавени неправилни конструкции: ::{| | „Азизие{{color|red|'''"'''}} джамия |- | {{color|red|''',,'''}}Хайрие{{color|red|'''"'''}}джамия |- | {{color|red|''',,'''}}Сесемес{{color|red|'''"'''}}джамия{{color|red|'''('''}}кв{{color|red|'''.'''}}Аспарухово) |} :Затова беше премахната – вероятен спам от нерегистриран потребител. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:30, 13 ноември 2024 (UTC) ::@[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] Да, изглежда малко неграмотно, но по принцип е вярно. [[Потребител:Pl71|Pl71]] ([[Потребител беседа:Pl71|беседа]]) 16:44, 13 ноември 2024 (UTC) :::Радвам се, че си го забелязал. Благодаря ти за намесата. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:55, 13 ноември 2024 (UTC) == <nowiki><dt></nowiki> == [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пеева&curid=817708&diff=12419988&oldid=12419971]: Не съм съвсем убеден, че си прав за това - според мен тази ситуация си е съвсем в обхвата на очакваната употреба: ''the <nowiki><dt></nowiki> tag defines the term (name), and the <nowiki><dd></nowiki> tag describes each term'' [https://www.w3schools.com/HTML/html_lists.asp]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:53, 23 ноември 2024 (UTC) :Това е често срещана грешка в кода, тъй като комбинацията от <code>;</code> и <code>:</code> въвежда т.нар. ''описателен списък''. :{| class="wikitable" | ; атом : основна градивна частица на веществото || ; атом : основна градивна частица на веществото |} :Употребата само на <code>;</code> с цел удебеляване на текста, както масово се практикува, води до проблеми с достъпността, тъй като различните помощни технологии ''може'' да не разпознаят тази структура като валиден HTML. :[[:en:Special:PermaLink/1255960143#Common_mistakes|Help:List]]: {{цб|Do not use a semicolon simply to give a list a title. Semicolons and colons make one kind of list; asterisks make another.}} :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:16, 23 ноември 2024 (UTC) == Полет 964 на „Аерофлот“ == Здравей Карбонаро. Благодаря за последните ти корекции по [[полет 964 на „Аерофлот“]], изглежда днес съм проспал пълния член. За запетайките явно няма да се науча напълно, но това е друга тема. Държа обаче да оставим точките в края на изреченията, които служат за информация под дадена снимка, включително и тези в навигационните шаблони, въпреки че при добър аргумент от твоя страна, то той ще ме постави в сложна ситуация да коригирам няколко стотин статии. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 19:41, 25 ноември 2024 (UTC) :Добре, остави ги. :{{Цитат|'''126.1.1.''' Ако такъв текст представлява едно или повече изречения и завършва с глаголно изречение, се допуска в края му да се пише точка.|[https://beron.mon.bg/rechnik/3253 БЕРОН. Официален правописен речник онлайн]}} :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 04:13, 26 ноември 2024 (UTC) ::Сигурен бях, че ще извадиш тежката артилерия. Добре, че се оказах на правилната страна на историята :D. Поздрави. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 05:17, 26 ноември 2024 (UTC) :::😂😂😂 [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:37, 26 ноември 2024 (UTC) == Футболни отбори без кавички == 105.2. Кавички не се употребяват при заглавия на книги, беседи, лекции, речи, дисертации, конкурси, концерти, филми, оперни и театрални представления, шоу спектакли и др. поради специфично графично оформяне. [https://beron.mon.bg/rechnik/2760 Справка]. Под и др. попадат имената на футболните отбори, а под специфично графично оформяне попадат таблиците, но когато в колонката са само имената на отбори, а не в съчеатние с друга дума, като напр. (ФК „Левски“). [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 14:50, 26 ноември 2024 (UTC) :Сигурен ли си за таблиците? Защото можем да имаме: :{{Align|left|А) {{ТВ продукция|име на български=Зомбита|дистрибуция=Натали Клайн}}}} :{{Align|left|Б) {{ТВ продукция|име на български=Зомбита|дистрибуция=„Търнър Ентъртейнмънт“}}}} :{{Clear|both}}Едното е име на човек, а другото е име на компания. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:48, 26 ноември 2024 (UTC) ::Ако в заглавието на колонката стои „футболни отбори“ или се подразбира, че там всички са отбори, кавичките са излишни. Те зрително пренатоварват таблицата и, според мен, тя изглежда нечитаемо. Вашия пример не съответства на спора, защото се предшества от пояснителна дума, в случая „дистрибуция“. Мое лично мнение е, че в такъв случай трябва да се напише Turner Entertainment или вкраен случай ''Търнър Ентъртейнмънт.'' И двата случая разрешават да не се пишат кавички. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:36, 26 ноември 2024 (UTC) :::Интересен прочит наистина. Не споря. Само писането в оригинал не се харесва на всички и през годините е имало много спорове за това. [[Уикипедия беседа:Правила за наименуване/Кирилица или латиница]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:42, 26 ноември 2024 (UTC) ::::За тези спорове знам и знам кой стои зад всичко това — комплексари, псевдопатриоти и поддръжници на един господин с къс инструмент. За мен е ниско да споря с такива хора. Но понякога такива побългарявания изглеждат комично, например „ББЦ“, което повече ми напомня на „Бойко Борисов и Цветанов“, отколкото BBC. Именно затова дадох пример за писане с курсив – ''Търнър Ентъртейнмънт.'' [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 19:14, 26 ноември 2024 (UTC) ::::И все пак настоявам футболните отбори в таблици да се пишат без кавички, ако съответната графа е само за отбори. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 19:15, 26 ноември 2024 (UTC) :::::Настояваш? Това сериозно ли? И какво ще стане ако аз или други потребители на доброволната енциклопедия решим друго? Разбирам, че имаш аргументи, но дори при цялото ми уважение към него, Карбонаро не е последна инстанция тук и ако това с кавичките за футболните отбори ще търпи промяна, то беседата на Карбонаро не е мястото за обсъждането на казуса. И не, не съм избирател на Късия, за да не станат обърквания. И не, не обичам да пиша на латиница тук и това се вижда в статиите, по които работя. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 20:09, 26 ноември 2024 (UTC) ::::::Не искам да се връзвам в спор с такива като вас „необичащи“. Българите са един от най-комплексарските народи и даже са минали руснаците. Най-ценното им богатство е азбуката и турското робство. Има начин да се бори човек с такива „любители“ на транскрипция. За мен такива статии с транскрибирани имена са боклук и не ги чета (при условие, че на английски или руски тези статии са много добре развити). Все пак има десетки и стотици езици в Уикипедията, пък и превода на някой от тях с Google Translate и др. преводачи вече е на много добро ниво. Скоро въобще ще изчезне необходимостта от национални Уикипедии. На националните езици ще се пишат само статиите отнасящи се до териториите или персоналиите, които обхващат тези езици. Прав сте, като казвате, че съм никой да настоявам, но съм потребител, който има много избори и даже по-добри. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 20:35, 26 ноември 2024 (UTC) :::::::Всъщност никъде не съм написал, че си никой, това нямам представа откъде ти дойде. Мисълта ми е, че ако имаш предложения за промяна на вече приети и утвърдени правила в енциклопедията, то си добре дошъл да предложиш на обсъждане подобни идеи. Не е нужно за целта да превръщаме беседата на Карбонаро в говорилня, защото за това си имаме Разговори. Оставям настрана думите ти за това какъв народ сме или аз какъв съм, тъй като това не е част от темата, но струва ми се следва да ти се каже, че в Уикипедия не се толерират [[Уикипедия:Никакви лични нападки|никакви лични нападки]]. Отново, ако имаш предложения за промяна на кавичките по БДС за определени случаи, нека това се обсъди при по-голяма аудитория, например Разговори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 20:47, 26 ноември 2024 (UTC) ::::::::Започнах да споря тук, защото Карбонаро днес (а може и вчера) промени една футболна статия, като на сложи навсякъде кавички в таблицата на отборите (даже не помня коя статия). Засегна ме, че той нарече вандал човека, който беше махнал кавичките. Показах му езиковата норма по която не трябва да се пишат кавички. И толкоз. А в езикови спорове на ниво Уикипедия не искам да се впрягам. Аз съм прекалено малък, за да наложа друго мислене. Има неща срещу които не може да се спори, например измислената „българска кирилица“. Азбукоманията вече е обхванала цяла България и е бетонирала едно графическо безобразие. Това така, между другото. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:05, 26 ноември 2024 (UTC) :::::::::Добре, остави ги без кавички, така или иначе този вариант е наложен в твърде много статии. Но в текста следва да се пишат кавички, например: „През 2011 г. играе под наем в „Берое“ с номер 13“. Имай грижата. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 04:57, 27 ноември 2024 (UTC) ::::::::::'''Voilà.''' ::::::::::Лек ден! [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 09:20, 27 ноември 2024 (UTC) == Използване на ft, вместо около == Кажете, каква ви е мотировката за връщането на ''ft'', вместо ''около.'' В Уикипедията такива идиотски преводи стоят кат ''Бе Ем Ве'' (BMW) и ББЦ (BBC)… , а вие изправяте това което има български превод? И колко българи знаят какво значи? Те ''Белчо и Сивушка'' не знаят кои са, та камо ли ft. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 04:35, 28 ноември 2024 (UTC) :[[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]], „около“ е неправилен превод. Така не става ясно живял ли е през този период, управлявал ли е, или е достигнал разцвета си. Ако не можем да намерим подходяща заемка, най-добре да не бутаме, защото се променя смисълът. Вярно е, че читателят може да се затрудни, но по-добре ли би било, ако го подведем? Също моля те, обръщай внимание на граматичните особености, не само да правиш забележки. След предлог например не се употребява пълен член (с много малки изключения). Запетаи обикновено не се употребяват след обстоятелствено пояснение: „След Втората световна война{{color|red|''','''}} се установява в България“. Разбира се, това не е в сила, когато важат други правила: „След Втората световна война, изглежда, се установява в България“. Но не оставай с грешно впечатление! Всички оценяваме усилията, които влагаш. Факт е, че хиляди статии имат нужда от подобрение, и е хубаво, когато се намират хора, които с интерес вършат тази работа. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:10, 28 ноември 2024 (UTC) ::Между другото и най-великите писатели са ползвали коректори. Нищо лично. Все пак за ''около'' не сте прав. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 05:30, 28 ноември 2024 (UTC) ::В статията за Никомах ''около'' стои вече 13 години и никой не е помислил да го промени на ''floruit.'' А около и означава по средата, в разцвета. ::И още един въпрос. Защо махнахте препратките към конституцията и правилника? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 06:17, 28 ноември 2024 (UTC) :::Не съм съвсем съгласен. Двете конструкции внушават различни значения. :::{| class="wikitable" | Никомах Геразски (ок. 60 г. – ок. 120 г.) е древногръцки философ, математик и музикален теоретик. || Вероятно става дума за датата на раждане и смърт. |- | След административната реформа на Диоклециан (упр. 284 – 305 г.) провинцията попада в окрупнения диоцез Тракия. || Взето от статията „[[Специални:PermaLink/12294090|Долна Мизия]]“. |- | Баща му Никомах (ок. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III. || Създава се впечатлението, че точният период на неговото управление не е ясен. |} :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:51, 28 ноември 2024 (UTC) ::::Съгласен съм с Карбонаро - това не е около. Floruit си означава най-често периодът, в който личността е засвидетелствана да е била активна и се използва в историческата наука в латинската форма. Никога обаче не съм виждал употреба на български. Така или иначе смятам, че трябва са си се остави на латински floruit. Съкращението нормално е фут. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:00, 6 декември 2024 (UTC) ::::: Моите две стотинки: трябва да се направи {{ш|floruit}} и, ако се сметне правилно, {{ш|fl.}} и да се преведе поне минимално [[:en:Floruit]] за прости хора като мен. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:43, 6 декември 2024 (UTC) ::::::Колко %-та от българите знаят какво означава съкр. ft, даже думата floruit? Просто питам. А „около“ с една дата е подобно на дантевото: „На попрището жизнено в средата“. Защо да не е най-активния период? [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:32, 7 декември 2024 (UTC) :::::::Защото „около“ създава впечатлението, че датата на управление не е известна. Има разлика между „Бил е на власт около 1250 г.“ и „Управлявал от 1246 до 1251 г., като достига разцвета си през 1249 г., когато пленява...“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:58, 8 декември 2024 (UTC) ::::А не трябва ли да е fl. c. 375 пр.н.е. – по примера за Никомах в таблицата; и поначало, когато се посочва една единствена година и тази година се разглежда като ''най-вероятната'' година на кулминация в разцвета? Освен това, ако ще се използва '''fl.''', според мен трябва да се използва и '''c''' (circa) вместо около, а вграждането на връзка към статия за смисъла на използването понятие/съкращение или изскачащо прозорче за мен е задължително – в подкрепа на направеното предложение в този смисъл за шаблон. Оттук следва (за мен) въпросът дали да не се използва и AD (Anno Domini) или AC (ante Christum) за консистентност – когато се посочва период или година от преди новата ера/преди Христа, да е изцяло на латински.<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 10:57, 8 декември 2024 (UTC) :::::Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в [[Уикипедия:Стил]]. <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:00, 8 декември 2024 (UTC) ::::::Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия, просто показва, че не става ясно как трябва да се интерпретира, ако се използва само „около“. Иначе за използването изцяло на латински изрази съм категорично против. Като българска артернатива за ''fl.'' дали не можем да използваме „разцв.“, например „Никомах (разцв. 375 г. пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III“? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:05, 8 декември 2024 (UTC) :::::::{{цб|Третият пример от таблицата май не е взет от съществуваща статия}} :::::::[[Аристотел#Биография|Аристотел#Биография]] :::::::[[En:Nicomachus (father of Aristotle)|Nicomachus (father of Aristotle)]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 11:09, 8 декември 2024 (UTC) :::::Много интересно предложение. Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 13:50, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::Да, благодаря. Всъщност оттам тръгна всичко, когато Niki Yooff [[Специални:Diff/12425434|промени]] „''fl.'': 375 г. пр.н.е.“ на „около 375 г. пр.н.е.“, но с това се променя и значението. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:53, 8 декември 2024 (UTC) :::::::::Да, променя се значението при замяна на fl. с около, без да става ясно това „около“ за какъв аспект от живота на Никомах се отнася; но и fl.: 375 г. пр.н.е., струва ми се, също не е съвсем изрядно – [[En:Nicomachus (father of Aristotle)|в статията в Уикипедия на английски е fl. c.]], тоест ''около'' тази година, но действително конкретно по отношение на периода на активност, което именно се разбира от комбинацията fl. c.<br> :::::::::{{цб|Пропуснах да предложа да се прехвърли дискусията в Разговори и да се търси решение, което да бъде отразено в Уикипедия:Стил. ~ Pelajanela // беседа 11:00, 8 декември 2024 (UTC)}} <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:47, 8 декември 2024 (UTC) ::::::::::Да, да, видях. Чувствай се свободна да го направиш. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:51, 8 декември 2024 (UTC) ::::::{{цб|Да се пише AD, но марката автомобили да е „Бе еМ Ве“}} ::::::За мен този коментар е пример за фалшива аналогия:<br> ::::::[[file:FLICC_Taxonomy_of_Logical_Fallacies.jpg|600px]]<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:33, 8 декември 2024 (UTC) == Станислава Ганчева == Моля ви разраснете статията на водещата и съпруга на Краси Радков Станислава Ганчева аз търсих информация за нея но много не можах да намеря благодаря поздрави [[Специални:Приноси/85.187.210.11|85.187.210.11]] 17:23, 5 декември 2024 (UTC) :{{миоправиго}} [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 15:04, 6 декември 2024 (UTC) 76mebo2dst1l3l9cziwek8hn2y22zji 12435008 12434998 2024-12-08T17:01:11Z Pelajanela 214133 /* Използване на ft, вместо около */ 12435008 wikitext text/x-wiki {{Архиви2}} == [[Чернова:Гръмотевичните котки: Тътен!|Гръмотевичните котки: Тътен!]] == Карбонаро, да знаеш, че съм поправил статията за анимационния сериал на [[Уорнър Брос Анимейшън]] - „[[Чернова:Гръмотевичните котки: Тътен!|Гръмотевичните котки: Тътен!]]“, както и на анимационния филм по [[Картун Нетуърк]] - „[[Бен 10 срещу Вселената: Филмът]]“, създадени неправилно от нерегистрирания потребител. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 17:32, 16 януари 2024 (UTC) == [[Клети създания]] == Карбонаро, днес гледах филма „[[Клети създания]]“ и беше много странен. Извинявам се за закъснението, но все пак съм създал тази статия и затова си поправих правописните грешки. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:29, 22 януари 2024 (UTC) == Thank you for being a medical contributors! == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> {| style="background-color: #fdffe7; border: 1px solid #fceb92;" |rowspan="2" style="vertical-align: middle; padding: 5px;" | [[File:Wiki Project Med Foundation logo.svg|130px]] |style="font-size: x-large; padding: 3px 3px 0 3px; height: 1.5em;" |'''The 2023 Cure Award''' |- | style="vertical-align: middle; padding: 3px;" |In 2023 you '''[https://mdwiki.org/wiki/WikiProjectMed:WikiProject_Medicine/Stats/Top_medical_editors_2023_(all) were one of the top medical editors in your language]'''. Thank you from [[m:WikiProject_Med|Wiki Project Med]] for helping bring free, complete, accurate, up-to-date health information to the public. We really appreciate you and the vital work you do! Wiki Project Med Foundation is a [[meta:Wikimedia_thematic_organizations|thematic organization]] whose mission is to improve our health content. '''[https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSdWfjVFbDO4ji-_qn2SsAgdCflhcOZychLnr1JUacsPaBr1eA/viewform Consider joining for 2024]''', there are no associated costs. Additionally one of our primary efforts revolves around translation of health content. We invite you to '''[https://mdwiki.toolforge.org/Translation_Dashboard/index.php try our new workflow]''' if you have not already. Our dashboard automatically [https://mdwiki.toolforge.org/Translation_Dashboard/leaderboard.php collects statistics] of your efforts and we are working on [https://mdwiki.toolforge.org/fixwikirefs.php tools to automatically improve formating]. |} Thanks again :-) -- [https://mdwiki.org/wiki/User:Doc_James <span style="color:#0000f1">'''Doc James'''</span>] along with the rest of the team at '''[[m:WikiProject_Med|Wiki Project Med Foundation]]''' 22:25, 3 февруари 2024 (UTC) </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Doc James@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/Top_Other_Language_Editors_2023&oldid=26173705 --> == Умейски Университет == Здравейте, не мисля, че сте прав за термина "Умейски университет". Според мен би трябвало да се придържаме към "Университет Умео", понеже така е наречен от специализирания институт на БАН в цитираното съобщение за лекцията на проф. Лучия Минчева-Нилсон. Но, възможно е да се каже Университета на Умео. Например, бихте ли превели Ulm University ( https://www.usnews.com/education/best-global-universities/ulm-university-502475) като Улмейски университет? Може да се преведе като Университет на Улм, но Улмейски? Както и да е, оставям на Вас да прецените. Поздрави! [[Специални:Приноси/199.38.210.85|199.38.210.85]] 00:55, 17 февруари 2024 (UTC) Хм, много интересно. Същото айпи, което призоваваше: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9B%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%8F_%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%9D%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BE%D0%BD&diff=prev&oldid=12133353 „Защо да не си представите възможността аз да съм авторът и на цитираното съобщение, и на първоначалната версия на статията в Уикипедия :-)“], сега се отказва от потенциалното си авторство и го приписва на „специализирания институт на БАН“. Кога как е изгодно. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 09:52, 17 февруари 2024 (UTC) O, междувременно айпито декларирало, че то е авторът: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9B%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%8F_%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%9D%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BE%D0%BD&diff=prev&oldid=12138452 „аз съм автор на оригиналния текст от цитираното съобщение“]. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 10:31, 17 февруари 2024 (UTC) :Здравейте, приемам забележката Ви. Доста се чудих, преди да сменя наименованието. Това с университетите не е проблем от вчера. '''Университет Умео''' изглежда неправилно, защото '''Умео''' е приложение в рамките на словосъчетание (ОПРБЕ, с. 98). От друга страна пък, имаме регламентирани изписвания като [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pri-imena-na-topografski-obekti-yazoviri-mestnosti-kurortni-kompleksi-letishcha-magistrali-i-dr-10/917 аерогара София] и [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pri-nazvaniya-na-administrativni-podrazdeleniya-direktsii-katedri-i-tn-7/359 Радио Ватикана]. :'''Умейски университет''' ми се стори разумен вариант, подобно на '''Софийски университет'''. Друг вариант, както предложихте, е '''Университет на Умео'''. Честно казано, не знам. Ще поставя въпроса в беседата на статията. Благодаря за ангажираността. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:11, 17 февруари 2024 (UTC) == [[Twisters]] == Карбонаро, извинявай, че те безпокоя, но след като създадох статия за предстоящия филм „[[Twisters|Туистърс]]“, и го премести като чернова, защото смяташе, че съм направил машинни и неразбираеми преводи, и затова оставих съобщение на [[Чернова беседа:Twisters|беседата]], и затова те моля да ми дадеш разрешение да сменя оригиналното заглавие с българското заглавие „Туистърс“, защото докато си пуснах трейлъра, усещах, че българското заглавие е същото като в оригиналното. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:34, 5 март 2024 (UTC) == Параметри в шаблони == Здравей, не съм много убеден, че някои от параметрите (тези, които не са съществителни имена например) трябва да са с малки букви. Гледайки как изглежда [[Шаблон:Музикална група|шаблонът]], такива указания никъде няма, дори напротив, всички параметри започват с главна буква. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 14:36, 21 март 2024 (UTC) :Беше само предложение. Имената на лейбълите, групите, градовете и други да останат с главна буква, а жанровете например да са с малка? Не ти ли харесва идеята? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:38, 21 март 2024 (UTC) ::Принципно не ми харесва, но това няма особено значение ако приемем да бъдат с малка. Въпросът е кой ще го вземе това решение и струва ли си да занимаваме общността като цяло с този казус. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 14:44, 21 март 2024 (UTC) :::Не. Можем да приемем казуса за приключен. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:46, 21 март 2024 (UTC) == Въпрос за Тадей Погачар == Здравей, @[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]]! Видях в коментар, че си писал ''защо с главна буква'' - така беше написано в източника и така го копирах. Грешка ли съм направил? [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 10:29, 26 март 2024 (UTC) :Здравей, @[[Потребител:PirinP|PirinP]]. Не, просто съм коментирал промените, които съм направил. Освен ако няма някаква основателна причина да е с главна буква, по всички правила трябва да е с малка. Извинявай, че съм те занимавал с дреболии. Продължавай с качествените статии и успех в състезанието! [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:32, 26 март 2024 (UTC) ::А няма проблем, още се уча и като не знае човек, по-добре да пита. Благодаря! [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 16:34, 26 март 2024 (UTC) == Помощ с метлата == Здравей, можеш ли да минеш с метлата през тази статия - [[България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)]]? Моите възможности откъм пълен/кратък член мисля, че са на адекватно ниво и не би следвало да има грешки в тази посока, но откъм запетайки знам, че понякога прекалявам. Имам нужда от помощта ти, понеже тази година се навършват 30 години от срещата и ще се опитам отново да убедя колегите, че е на нужното ниво за избрана, въпреки, че избирането ѝ предната година се провали по-скоро заради липсата интерес. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 15:04, 6 април 2024 (UTC) :{{пинг|Станислав Николаев}} Няма проблем, ще се заема. [[Файл:Noto Emoji v2.034 1f602.svg|20п]] Благодаря за доверието. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:17, 6 април 2024 (UTC) ::Благодаря, но нали прякорите не се членуват с пълен член, в тази връзка, Бундестима защо да се променя? <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:16, 7 април 2024 (UTC) :::За това не съм съвсем сигурен. Правилото е доста хлъзгаво и не знам как трябва да се тълкува. Ето [https://kaksepishe.com/apostola/ тук] например пише, че всички прякори от мъжки род трябва да се пишат с кратък член. Има доста широко използване „Бундестимът“ ([https://www.24chasa.bg/sport/article/17456843], [https://bnr.bg/post/101890241/bundestima-na-nagelsman-pochna-podgotovka], [https://www.bgonair.bg/a/7-sport/339411-germaniya-nadvi-frantsiya-bundestimat-vkara-oshte-v-parvite-sekundi]), но както знаем, медиите не са авторитет по отношение на правописа. :::Склонен съм да приема всякакви предложения. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:10, 7 април 2024 (UTC) ::::Мерси за помощта. Иначе, мисля да се спрем на Световно с главна буква, относно Бундестима, аз досега съм знаел, че щом е прякор, то не го членуваме, но от друга страна кое е прякор? Може би да пиша на Езикови справки? <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 05:58, 8 април 2024 (UTC) :::::Например „Победата за България изпраща футболистите на исторически първи полуфинал на световно първенство“. Тук се говори за световно първенство, като цяло, а не конкретно за Световното първенство от '94-та. :::::Колебая се, защото оприличавам казуса със съществителните [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/nazvaniya-na-administrativni-edinitsi-institutsii-organizatsii-trgovski-obekti-10/354 „община“], [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/imena-na-geografski-obekti-i-geopoliticheski-ponyatiya-toponimi-7/1454 „земя“], [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/drugi-sluchai-sobstveno-ili-naritsatelno-ime-4/1887 „вселена“], [https://kaksepishe.com/bog-glavna-bukva/ „бог“] и словосъчетанието [https://kaksepishe.com/articles/ot-utre-pravopisat-e-olimpiada/ „олимпийски игри“]. :::::За „Бундестима“ наистина не знам. Логично е да е с кратък член, ако е прякор, но нали не е прякор на човек. При това положение трябва ли да запазим кавичките, или трябва да отпаднат? Лично аз не бих имал претенции, стига да е еднакво в цялата статия. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:39, 8 април 2024 (UTC) ::::::Нека изпратя на Езикови справки имейл по въпроса и ще върна информация те какво мисля по въпроса. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:46, 8 април 2024 (UTC) Привет, от Службата за езикови справки и консултации бяха така любезни и отговориха на поставения от мен въпрос: {{цитат|Здравейте, Прякорите са само за лица. Бундестим не е прякор, а друго название на футболния отбор на Германия и се членува по общите правила, т.е. с пълен или кратък член, когато се използва в изречение. Не се поставя в кавички, защото не е официалното название на отбора. |}} Казусът изглежда решен, ще отразя нужните промени. Питах ги и за кавичките, там нещата също следва да са ясни защо не трябва да е в кавички. --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:24, 9 април 2024 (UTC) :Ей, супер! [[Файл:Noto Emoji v2.034 1f601.svg|20п]] А за „световно първенство“ не ги ли пита? Ако си пропуснал, недей. Радвам се, че помогнах. Пак ще я прегледам накрая. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:22, 9 април 2024 (UTC) ::Аз днес направих някои промени и съкратих някои неща, предполагам може и още за да се намали обема, но не знам дали и кога ще го направя, тоест можеш да я прегледаш. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 07:49, 9 април 2024 (UTC) :::За да е избрана, не е ли препоръчително да е по-обемна? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:50, 9 април 2024 (UTC) ::::Няма такива изисквания, по-скоро достатъчно изчерпателна. Уикипедия не може и не следва да побира всичко по дадена тема. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:36, 9 април 2024 (UTC) == [[България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)]] == Здравей отново. Статията е вече в шаблон текущи съобщения и в случай, че искаш нещо да отбележиш по темата, моля те да го направиш. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 13:24, 10 април 2024 (UTC) == Римейк на Смелата Ваяна == [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], не съм виновен, че съм създал статия за игралния римейк на „Смелата Ваяна“, който ще излезе след 2 години. Добре де, признавам си, че съм направил правописни грешки или машинни преводи, но винаги съм чел в новините как бе одобрен проекта. И затова те моля да го върнеш в основна! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 17:06, 15 април 2024 (UTC) [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], поправих си правописните грешки за създадената от мен статия за [[Чернова:Смелата Ваяна (филм, 2026)|игралния римейк на „Смелата Ваяна“]], който ще излезе през 2026 г. Сега те моля да ми я върнеш към основната, защото тази статия е важна, и когато излезе нещо ново, трябва да добавя повече информация! Ако няма да преместиш статията за Ваяна към основна, повече няма да говоря с теб! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 05:31, 15 април 2024 (UTC) :Няма да преместя аз статията към основна, защото Уикипедия ми забранява да премествам статии, които са отбелязани като чернови. Ти си този, който трябва да ми върне статията ми към основна! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 17:11, 1 юли 2024 (UTC) ::Само не ми казвай, че пак съм правил правописни грешки, машинни преводи и лоши синтаксиси! Напротив, трудех се, стараех се, но ти не ми вярваш! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 17:21, 1 юли 2024 (UTC) == Редакции в Ас (тенис) == Благодаря за редакциите в [[Ас (тенис)]], ама "правописни и пунктуационни грешки" заради един объркан непълен член и една запетайка?... Малко е прекалено, не мислите ли? :/ [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 11:01, 19 април 2024 (UTC) :Здравей, {{пинг|PirinP|p=}}. В никакъв случай не съм искал да те засегна. Ако така е станало, моля те, приеми моите извинения. Какво точно те притеснява, че съм написал „правописни и пунктуационни грешки“ ли? Понеже имахме подобен предишен разговор относно „[[Тадей Погачар]]“, ми се струва уместно да спомена, че в резюметата обикновено се пише какви промени е направил някой в статията, например: :* „замяна на дефис с тире“; :* „естетични промени“; :* „премахване на вандализъм“. :Макар това да не е задължително, помага, когато след време някой друг преглежда историята на статията и иска да разбере в какво се е състоял нечий принос. :Или може би малко те дразни това, че ''някой друг минава след теб и прави корекции''. :Във всеки един случай искам да знаеш, че работата ти е чудесна. Никой не те е критикувал или нещо подобно. Проектът е такъв, че хиляди участници (наричани ''[[Уикипедия:Уикипедианци|уикипедианци]]'') създават и обогатяват съдържанието, изчистват някои пропуски и добавят [[Уикипедия:Шаблони|шаблони]]. :Това, че някой е редактирал твоя статия или е оставил лаконично резюме, не означава, че това е коментар към теб, а просто е описано какво е свършил в статията. :Още веднъж благодаря за приносите ти и се чувствай свободен да потърсиш мен или когото и да е друг колега, ако имаш нужда от помощ. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:28, 19 април 2024 (UTC) ::Не, не, как ще е проблем - като има грешки (и съм бил кьорав да си ги видя сам), очевидно, че трябва да се оправят; просто "правописни и пунктуационни грешки" ми се стори малко силно, все едно е било пълно с такива и едва ли не статията е неграмотно написана. Но разбирам, няма да обръщам толкова внимание на резюметата; още се уча :). Спорна работа! [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 13:34, 19 април 2024 (UTC) :::Дано да не съм те обидил наистина. Ще се постарая да съм по-конкретен, например „две запетаи и едно тире“, както, между другото, прави „[[Уикипедия:Съветник|Съветникът]]“. Това е инструмент, който проверява за често срещани синтактични грешки. Можеш да го използваш, ако искаш. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:42, 19 април 2024 (UTC) ::::Няма проблем, наистина, то аз не съм бил наясно! Благодаря за съвета за "Съветника", ще го разгледам задължително. Работи ли на Chrome? [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 13:48, 19 април 2024 (UTC) :::::Да, на всички модерни браузъри би трябвало да работи без проблем. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-gadgets|настройките]] можеш да откриеш още интересни джаджи. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:23, 19 април 2024 (UTC) == Кавичките == Колега, доскоро май имаше дебати за това какви са приетите тук кавички, така че в духа на разбиратевството трябва да си върнете кавичките в собствената реакция. Софтуерът на енциклопедията прави това само с едно-две цъкания на предложените корекции. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 09:22, 11 май 2024 (UTC) Това май не е единствно явление. Софтуерът, а следователно и правилата изискват „“. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 09:40, 11 май 2024 (UTC) :[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], цитатите трябва да са възпроизведени вярно ([[Уикипедия:Стил#Цитати]]). Не е редно да се коригират грешки, да се променят пунктуационни знаци и др. Обсъждания е имало точно за това – преправи се „Съветникът“, за да игнорира цитатите ([[Специални:PermaLink/12022284#Деактивиране на „Съветника“ – проучване]]), отделно много уикипедианци освен мен са изказвали мнение, че в текст на чужд език не важат правилата на българския език ([[Специални:Diff/11466641]], [[Специални:Diff/11820360]]). Като цяло, консенсусът е да се предава в оригинал и те моля да спазваш това. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:45, 11 май 2024 (UTC) ::Колега, що не изпробваш съветника? Други колеги също са правели таква корекции вместо мен по времето, когато още не задълбавах толкова в детайлите. Оправи, моля проблемата в знак на признание на труда на съставителя на статията. Като гледам обаче май е най-добре да бъат допускани и текстове на чужди езици. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 09:55, 11 май 2024 (UTC) :::Аз ползвам „Съветника“ и той не променя съдържанието между <nowiki><ref></nowiki> тагове. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:38, 11 май 2024 (UTC) == Тед Хейс == [[Тед Хейс]] Колега, защо ме карае да обикалям страниците, за които няма описания в други уикита? Между другото трябва ли се чака появата на палатковите квартали и свързаните с тях активисти да се настанят в центъра на София, за да се признаят за значими? [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 08:13, 15 май 2024 (UTC) == [[Злосторница]] == [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], защо постоянно ме смяташ за лош редактор и че не мога да пиша правилно в статиите на филми и сериали, които създавам? Добре де, малко съм сгрешил, но се постарах! Превеждах на английски с ума си, вместо с Google Translate! Моля те, не можеш да ми го причиниш! Не съм виновен, че съм направил грешки в статиите! Моля те, недей да ми преместваш статиите като чернова, защото постоянно се отчайвам или разсейвам и не знам какво да правя! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 14:49, 18 май 2024 (UTC) :Ще ми върнеш ли статията ми към втората част на Злосторница към основна или не? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:42, 18 май 2024 (UTC) ::Много ти благодаря! Другия път не прави така, защото ме ядосваш! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 18:09, 18 май 2024 (UTC) == [[Анатолий Божинов]] == Не мога да повярвам, че искат да ми изтрият статията за актьора и режисьор на дублажи [[Анатолий Божинов]], чиято статия създадох и затова гласувах против изтриването. Какво съм аз виновен? Грешки ли съм правил? Лоши синтаксиси ли съм сторил? Речта ли ми е отвратителна? Походката ли ми е позорна? Срам ли съм за енциклопедията? Изгнаник ли ще бъда, когато бъда блокирван? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 04:23, 5 юни 2024 (UTC) :Не мисля, че проблемът е в теб. [[Потребител:Nk|Nk]] е посочил мотивите си за изтриването и всеки от нас има правото да е съгласен или не с тях. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:35, 5 юни 2024 (UTC) ::Значи Анатолий Божинов ще остане без статия завинаги и никой няма да я създаде? Аз ли съм виновен за нещо, което съм създал и после да не ми го одобрят? Вандал ли съм, че да вредя на енциклопедията? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 08:18, 5 юни 2024 (UTC) :: Какво ще направят с мен? Ще ми изтрият всичко, което съм правил и после ще ме изгонят, за да ме блокират? Не знаеш ли, че съм отчаян и ме боли всичко, което съм загубил? Не съм лош редактор! Не съм мошеник! Това са моите изповеди, които споделям. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 08:18, 5 юни 2024 (UTC) Не трябваше да връщаш хиперлинковете на Анатолий Божинов, защото ме е страх да не ми го изтрият и затова [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] гласува за изтриването му. Аз съм този, който се проваля. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 14:17, 5 юни 2024 (UTC) : Който иска да прочете защо съм гласувал за, може да си отвори този линк към архивираното гласуване за изтриване - [[Уикипедия:Страници за изтриване/2024/06/Анатолий Божинов]]. Не виждам смисъл да не се връщат всичките хиперлинкове. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 15:45, 29 юни 2024 (UTC) ::Знаех си, че не ми го изтриха! Леле, така се притесних! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:48, 29 юни 2024 (UTC) == Не съм мошеник или вандал == [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], аз не съм мошеник и вандал, приеми го! Добре, пак си признавам, че правих машинни преводи или неправилни синтаксиси в статии, които създавам, но моля те, не ме смятай за лош редактор и не съм направил нищо лошо! Не искам да бъда блокиран! Приеми го като изповед, а не жестокост! Вече направо не издържам! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 10:05, 7 юни 2024 (UTC) :Знам, че знаеш, че си ползвал машинен превод, затова те моля да не го правиш. Никой няма да те блокира, спокойно. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:47, 7 юни 2024 (UTC) ::Ако ще ми триеш всичко, което правя, и пак ме мислиш за лош редактор или не съм добър в правописа (т.е. пиша неправилно), да знаеш, че ще напусна Уикипедия завинаги и повече никога няма да редактирам! НИКОГА!!! Прави каквото щеш - трий таблиците за дублажни състави, ако искаш. Давай, за да ме караш да се чувствам съсипан и провален. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 12:26, 7 юни 2024 (UTC) :::И ще ти кажа само едно - не правя машинни преводи или ползвам Google Translate, а превеждам с ума си в английската Уикипедия! Приеми го!!! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 12:31, 7 юни 2024 (UTC) ::::И затова статията на [[Анатолий Божинов]] ще бъде изтрита и никога повече няма да бъде създадена отново, защото аз съм причината да бъда провален и да сложа фалшиви източници и да ме блокират! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 13:20, 7 юни 2024 (UTC) :::::Ще помоля теб и [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] да не връщате таблицата за дублажния състав на филма "[[Отвътре навън 2]]" (чиято премиера излиза на 14 юни), докато не изгледам премиерата и след това да добавям дублажния състав (например [[Мария Илиева]] като българския глас на Радост), които са в българските надписи, обработени от студио [[Александра Аудио]]. Аз съм единствения, който разбира, и много ви моля да ми отстъпите! Не трябваше да добавям информацията толкова рано преди премиерата. Разбра ли ме? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:07, 8 юни 2024 (UTC) ::::::Обещаваш ли да не позволиш на никой да не връща таблицата за дублажния състав на "[[Отвътре навън 2]]"? Докато не изгледам целия филм в една прожекция и свържа всички гласове, ще добавя наново дублажния състав, и обещавам да добавя няколко източници! Надявам се и ти да ходиш и да го гледаш на кино, да си купиш билет и да ти насрочат час за прожекцията. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 09:11, 9 юни 2024 (UTC) :::::::О, и да знаеш, че редактирам и в ''The Dubbing Database'', защото така ми е по-добре. Там хората се кефят на българските дублажи, в които увеличавам категорията. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 09:18, 9 юни 2024 (UTC) == Carbonaro == Спри да спориш защото не си голямата работа да знаеш. [[Специални:Приноси/130.204.65.190|130.204.65.190]] 05:33, 13 юни 2024 (UTC) :Съжалявам. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:02, 13 юни 2024 (UTC) == Български дублаж на Повелителят на дракони == Ето ти линкове, които съм ги качвал в канала си - https://www.videoclip.bg/watch/1808480_povelitelyat-na-drakoni-2020-bg-audio-chast-1-tv-rip-nova-030220, https://www.videoclip.bg/watch/1808481_povelitelyat-na-drakoni-2020-bg-audio-chast-2-tv-rip-nova-030220, https://www.videoclip.bg/watch/1808482_povelitelyat-na-drakoni-2020-bg-audio-chast-3-tv-rip-nova-030220, https://www.videoclip.bg/watch/1808483_povelitelyat-na-drakoni-2020-bg-audio-chast-4-tv-rip-nova-030220 и https://www.videoclip.bg/watch/1808484_povelitelyat-na-drakoni-2020-bg-audio-chast-5-tv-rip-nova-030220, вместо да ми оправяш правописите. Така можеш да свържеш гласовете на актьорите с имената им, озвучавали в българския дублаж, иначе кой ще ги добави? Само аз ли мога да се свържа с Андарта Студио за помощ? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:57, 17 юни 2024 (UTC) :Супер си, Крис. Без теб проектът нямаше да бъде това, което е. Благодаря ти за усилията да обогатяваш „Уикипедия“ всеки ден. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:25, 17 юни 2024 (UTC) ::А тогава защо още ме мислиш за лош редактор, който прави правописни грешки? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 17:32, 17 юни 2024 (UTC) :::И ще ти кажа какво - утре статията ми за Анатолий Божинов ще бъде изтрита, защото е ужасна. Не си гласувал! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 17:33, 17 юни 2024 (UTC) ::::Кога съм казвал, че си лош редактор? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:04, 17 юни 2024 (UTC) :::::В резюметата, когато ми поправяш създадените от мен статии. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 18:08, 17 юни 2024 (UTC) ::::::И затова все още ме смяташ за такъв. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 18:08, 17 юни 2024 (UTC) :::::::Не, в резюметата съм писал какво съм променял в статиите, не са били реплики към теб. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:13, 17 юни 2024 (UTC) ::::::::А в резюметата говоря за себе си и да разбереш как се чувствам! Ако статията на Анатолий Божинов ми е изтрита, сигнализирай. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 18:24, 17 юни 2024 (UTC) [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], искаш ли от твое име аз да подам оплакване до администраторите срешу [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] заради назидателния тон? [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 15:44, 18 юни 2024 (UTC) :Не. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:22, 18 юни 2024 (UTC) :: Ok. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 17:06, 18 юни 2024 (UTC) == ISBN == Колега, на мен Тед Мастърс ми отказа, но ти дали няма да се справиш с шаблона Цитат книга, така че да има две полета за ISBN-10 и ISBN-13? [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 07:03, 23 юни 2024 (UTC) : Не е необходимо. ISBN 10 е стар стандарт за идентификация на книги, който се състои от 10 цифри. ISBN 13 е новият стандарт, който се състои от 13 цифри и предоставя по-голям обхват за идентификация на книги и други издания. ISBN 13 е въведен поради ограниченията на ISBN 10 и цели да осигури по-голяма гъвкавост и възможности за идентификация на издания в глобален мащаб. Когато се изчерпят всички възможни комбинации за ISBN 13, ще се наложи преминаване към нов стандарт. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:44, 23 юни 2024 (UTC) == Чернови на създадените от мен статии == [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], много ме дразниш с твоите премествания на чернови към статиите на предстоящите филми, които създавам. Какво толкова съм направил? Не съм правил машинни преводи! Моля те, престани вече! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:18, 6 юли 2024 (UTC) :Като я оправиш, ще я върна. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:20, 6 юли 2024 (UTC) ::Оправих я, повярвай ми! Стараех се, трудех се, и пак съм отчаян, защото никой друг не може да създаде такива статии за филми! Нямах друг избор да ги създам, разбери ме! Имай милост към мен! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:23, 6 юли 2024 (UTC) :::Ако не ти харесва тази статия за новия филм за героинята Санди от Спонджбоб, по-добре я махни! Все пак няма българско заглавие. Тези [[Нетфликс]] не могат да изберат български заглавия за техните филми. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:27, 6 юли 2024 (UTC) ::::Съжалявам, че сложих шаблона за изтриване за Санди филма, но заслужавам да бъде изтрита! Нека бъде изтрита и на [[Чернова:Легендата на Хаваите]], която е неправилно създадена от нерегистрирания потребител, защото не мога вече да търпя странни неща! Помоли ги да изтрият тази чернова и то незабавно! Българското заглавие е „Легендата за Хавайоуин“, а пък това „Легендата на Хаваите“ е голяма измама, измислена от [[VOYO]]. Ето доказателството - https://voyo.bg/product/legendata-na-khavaite_6186.html [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:36, 6 юли 2024 (UTC) ::::: [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Кристиян]], не е въпрос до харесване или нехаресване, а до покриване на определени критерии. Често създавате статии, които представляват супа от думи без връзка помежду си. Или по-просто казано: машинен превод. Разбирам, че има причина това да се случва, но моля, четете по-внимателно какво Ви се пише тук, а и по останалите беседи. И стига с просене на милост и уважение. Така неща не се оправят. Опитайте се да се повече да се вслушвате в казаното от другите редактори. ::::: Не злоупотребявайте и с шаблоните за изтриване. Изтриване също се прави по определени критерии, а не по причина ''искам да я изтриете (статията)'' или ''трябва да я изтриете, защото (вече) не ми харесва''. Достатъчно е, че другите хвърлят от времето си, за да Ви оправят статиите. Несериозно и неуважително е да ги предлагате после за изтриване, защото са придобили по-четим вид. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:50, 6 юли 2024 (UTC) ::::::[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]], не съм правил машинни преводи, докато създавам статии за филми! Защо ме мислиш за лош редактор? Кажи ми каква е причината? Вандал ли съм, мошеник ли съм? Кажи ми някои думи за мен, искам да ми улекне! Защо винаги трябва да съм нежелан тук? Защо искате да ме блокирате за неща, които не съм направил? Съжалявам, че повтарях, но не издържам вече и съм доста изнервен за неща, които ми казвате, и понякога ме разстройват! ::::::Няма да търпя лъжи и измами, защото наистина се ядосвам! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:54, 6 юли 2024 (UTC) :::::::Това беше! Щом не искате да създавам статии тук, няма да стъпя повече тук! Аз съм бесен, и съм разстроен! Просто не знам какво да направя! Да, разбирам те, [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] да си взимам уикипочивка, която е полезна, казвал си ми го два пъти, но ще ти кажа какво и на теб и на [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]] - ПОВЕЧЕ НЯМА ДА СЪЗДАВАМ СТАТИИ! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:01, 6 юли 2024 (UTC) ::::::::Няма причина да се ядосвате. Поуспокойте се! Никой не цели да Ви уязви. Просто трябва да бъдете по-внимателен, когато създавате статии. Дори и да не използвате машинен превод, словоредът в статиите често е неразбираем. Не трябва да се сърдите, че други след това поправят. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 16:02, 6 юли 2024 (UTC) :::::::::Не, няма да се успокоя! Твоите думи няма как да ме окуражават! Нищо не мога, писна ми! Аз просто не мога да създавам статии, не мога да бъда внимателен, за нищо не ставам! НЕ СТАВАМ, НЕ ИСКАМ НИКОГА ДА СЪЗДАВАМ СТАТИИ! РАЗБРА ЛИ, [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]]? НЯМА ДА РЕДАКТИРАМ СТАТИИ, АКО ИСКАШ ДА МЕ БЛОКИРАШ! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:07, 6 юли 2024 (UTC) ::::::::::Много е просто: не създавайте статии и не редактирайте, след като това искате. Никой не може да Ви задължи да правите обратното. Разбирам Ви отлично, така че не е нужно да ми крещите. ::::::::::Сега настойчиво Ви моля да преустановите с постоянните отговори в тази беседа. След време става досадно за домакина. А може да се счете и за вид тормоз, заради което може основателно да се наложи временно отнемане на привилегията за редактиране до успокояване на страстите. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 16:17, 6 юли 2024 (UTC) А ти, [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], по-добре да продължиш да сложиш чернови за създадените от мен статии за филми и да триеш таблиците за дублажните състави на филмите и сериали, заслужавам го! Съжалявам, че съм груб, но трябваше да връщаш хиперлинковете на Анатолий Божинов! Не заслужавам да редактирам в Уикипедия, защото всички ме мислят за вандал, измамник и черна овца! Не искам повече да създавам статии, не искам! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:11, 6 юли 2024 (UTC) :Чу ли, [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]]? НЯМА ДА СЪЗДАВАМ СТАТИИ ТУК! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:39, 6 юли 2024 (UTC) ::Никой няма да те блокира, недей да драматизираш. Кога съм казвал, че си вандал? Ти си един от най-активните уикипедианци. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:42, 6 юли 2024 (UTC) :::Не, не съм! Стига си ми казвал какво да правя! Аз не съм един от най-активните уикипедианци, и никога няма да бъда! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 19:43, 6 юли 2024 (UTC) ::::Продължавай, да те видим! Продължавай, докато създам статия, да ми преместиш към чернова и никога няма да връщаш, за да разбереш че съм безполезен и не ставам нищо за Уикипедията! Давай, трий дублажи, ще го понеса! Стига си ми казвал кога да драматизирам или кога да не драматизирам! Ще драматизирам, колкото си поискам, защото съм чувствителен! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 19:47, 6 юли 2024 (UTC) :::::Ти никога няма да бъдеш доволен от мен! Никога няма да подкрепиш и българските дублажи! НИКОГА! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 19:53, 6 юли 2024 (UTC) == Комунизъм == "[https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC&diff=next&oldid=12291938 Премахната информация без обосновка]"? Какво точно е конструктивното/информативното на промяна от членувано на нечленувано понятие от заглавието на статията? Така до утре можем да си играем с редакции според личните предпочитания на всеки... Ето, моето лично предпочитание е да се запази, както е било преди, нечленувано, съответно връщам редакцията - има ли правило, което да казва, че трябва да се членува? [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 13:52, 8 юли 2024 (UTC) :Не става ясно каква е причината да бъде върната редакцията, реших, че може и да е грешка. За справка отварям страницата „[[Фашизъм]]“. ::''Фашизмът е радикална, авторитарна и националистическа политическа идеология.'' ::''Фашизъм е радикална, авторитарна и националистическа политическа идеология.'' ::''Комунизмът е социално и политическо движение.'' ::''Комунизъм е социално и политическо движение.'' ::''Демокрацията е форма на управление.'' ::''Демокрация е форма на управление.'' ::''Анархизмът е политическа философия.'' ::''Анархизъм е политическа философия.'' :Не знам. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:02, 8 юли 2024 (UTC) ::За мен подобен тип редакции са неконструктивни, ерго ги връщам. Обикновено пиша в коментар, че е неконструктивна редакция, в случая може да съм пропуснала, но поне не съм писала, че е изтрита информация без обосновка, което категорично не е вярно. Щом няма нарушено правило, съществено подобрен изказ, изтрита съществена информация/източник или добавена съществена информация/източник, значи е въпрос на стил, а с правене и патрулиране на стилистични промени може да си играем до края на света. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 14:17, 8 юли 2024 (UTC) :::Извинявай. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:25, 8 юли 2024 (UTC) ::::И ти, по принцип оценявам вникването ти в детайлите, знаеш. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 14:27, 8 юли 2024 (UTC) == Research about the tools on Wikimedia projects by the CEE Hub == Hi everyone, We would like to invite you to submit your responses to the survey dedicated to the tools that are used currently across the Wikimedia projects and the tools that you want to have. This survey was made by the working group of the [[:m:Wikimedia CEE Hub|CEE Hub]], and your responses will be reviewed afterwards, as we want to continue supporting the communities. That support can be documentation for certain most used tools by other communities across the region per specific topics, finding solutions for new tools to be created in the future, creating most needed tools in the region (so called "regional wishlist list"), and many other options. ''Deadline to fill in the survey is '''20th of August, 2024'''.'' Submit your answers [https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSeIwzCDKs6jXPG7EpZe-JH2Mm1odU0_MAv1bO-z-nLOq9dlug/viewform?usp=sf_link '''here'''] Thank you in advance for your time that you will dedicate in filling in this survey --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 13:07, 26 юли 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:TRistovski-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/Tools&oldid=27177596 --> == Интервали == Виж, молим те, [[Беседа:Пакт „Рибентроп – Молотов“]]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:30, 29 юли 2024 (UTC) == Въпрос == Какво целиш колега, в края на краищата, особено след като в резюме на твои редакции ми отправяш некоректни въпроси? [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 09:12, 5 август 2024 (UTC) :Целта ни е да поддържаме качеството на съдържанието в „Уикипедия“. Постоянно ти обръщаме внимание, че е необходимо статиите да бъдат внимателно прочитани, преди да бъдат публикувани, а не да се копира готов превод от Google Translate. Неясни формулировки, които затрудняват разбирането, дори остатъци от текст на чужд език е недопустимо да присъстват в статиите на някого, който е с над 16-годишен стаж. Разбирам, че всеки от нас има различен стил на работа и понякога е трудно да се поддържа баланс между количеството и качеството, но бих искал да обсъдим как можем заедно да намерим някакво решение. :Ето примери: ::„Голямото медийно внимание генерира такъв брой зяпачи, че събитието за осветяване трябва да бъде отменено преди Коледа.“ ::„Когато хорът изпълнява в чужбина, като текстовете на руските песни често се отпечатват предварително и се разпространяват в залата преди концерта.“ ::„комисар към него е назначен одеският и футурист Борис Черкуновсоциалист-революционер, поетът максималист“ ::„В средата на 60-те години групата има редица от двайсетте най-добри хита“ ::„Те също записва“. :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:43, 5 август 2024 (UTC) ::За мен е по-важно да се прекратят подмятанията за нерагламентирани доходи, двукратно огласявани от друг потребител. При това първият път не бях осведомен за дискусията. Сдържам се, но подходящият отговор ще политизира въпроса, нещо което поменатият колега веше направи един път. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 09:57, 5 август 2024 (UTC) :::Добре, извинявай. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:33, 5 август 2024 (UTC) == Битка при Голям Дервент == Каква беше грешката? Съжелявам за стореното [[Потребител:Slava History|Slava History]] ([[Потребител беседа:Slava History|беседа]]) 14:53, 14 август 2024 (UTC) :Изглеждаше така, сякаш текстът е преписан от книгата. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:14, 14 август 2024 (UTC) == С молба да изтриеш всички снимки, които качих, за да ги кача под друг лиценз или ако е възможно да промениш лиценза. == Моля те за съдействие за снимките, които съм качил в Уикипедия, за да ги кача под лиценз - CC BY 4.0. Всъщност не знам дали този лиценз е коректен за подобен тип снимки. Не съм работил със снимки в Уикипедия и се замислих дали правилно ги качвам с коректните лицензи. Може би CC BY 4.0 e по-подходящ. опцията[[Потребител:KrisKov76|KrisKov76]] ([[Потребител беседа:KrisKov76|беседа]]) 12:49, 20 август 2024 (UTC) :Произведения, чийто автор е починал преди повече от 70 години, не са защитени с авторско право. Не си ти авторът, за да посочваш CC BY 4.0. Имай предвид, че не е нужно да се изтрива файлът, за да се качва наново с правилния лиценз. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:29, 20 август 2024 (UTC) ::Разбрах те, благодаря! [[Потребител:KrisKov76|KrisKov76]] ([[Потребител беседа:KrisKov76|беседа]]) 15:09, 20 август 2024 (UTC) == [[Доктор Снагълс]] == [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], от дете съм фен на анимационните филми и сериали от време на време ги гледам по телевизията, както и във VBOX7, които си спомням до ден днешен. Знаеш, че всички анимации, качени от VBOX7 са сменени като лични и затова не могат да се гледат от други хора. Едно време проверявах, че има епизод на Доктор Снагълс издаден на DVD и затова усетих, че Светлана Смолева озвучава в нея. Аз всичко си спомням. Не си въобразявам, това е истина. Ти не си знаел, че епизодите на Доктор Снагълс със DVD дублажа бяха качени във VBOX7, преди да се преместват като лично съдържание в началото на годината. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 18:25, 21 август 2024 (UTC) == Малко Търново == Колега, какво пречи [[Желязко Грънчаров]]. Роден е там. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 21:14, 27 август 2024 (UTC) :[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], кога в статията „[[Малко Търново]]“ е бил споменат Желязко Грънчаров? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:26, 28 август 2024 (UTC) == Разминавания == За 2001 година сме ползвали това преброяване [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%93%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0_(%D0%B4%D0%B5%D0%BC)&oldid=5516516]. В уикиданни числата са други - има две форми на гръцко преброяване. Същото подозирам числата за 2011 година в Уикиданни - защото в много случаи числата са доста по-големи от 2001 година, което е странно особено за малки селища, но нямаме други източници. Не ги променяй тия за 2001, защото в хиляди други случаи са използвани те. Или пък ги промени всички навсякъде - което може би е много работа. За 2011 година не би требвало да има разминавания - ползвали сме единствено Уикиданни, тоест ако има - директно оправяне. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:04, 29 август 2024 (UTC) :[[Потребител:Мико|Мико]], погледнах и в ΕΛΣΤΑΤ. За [[Трикомо]] например е дадено 127 души по постоянен адрес, както е и в „Уикиданни“. В статията обаче пише 141. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:16, 29 август 2024 (UTC) ::Това са истински грешки. Трий разминаващите се текстове извън шаблона. Но отново: за 2001 година имаме тотално разминаване. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:22, 29 август 2024 (UTC) :::Тоест ако се среща някъде в статията, да се изтрие ли? Какво да правим с разминаванията? Очевидно е използан определен източник, така че информацията все пак е взета отнякъде, не сме си я измислили. Или да вземем всички от „Уикиданни“? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:26, 29 август 2024 (UTC) ::::Ето [[Специални:PermaLink/12195841|тук]] пък има тотално разминаване. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:38, 29 август 2024 (UTC) :::::Грешка вероятно моя, вероятно на Алиса. 50 е числото за 2001 според нашия източник. Ако искаш смени изцяло 2001 година според това в Уикиданни. Но наистина са неколко хиляди. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:45, 29 август 2024 (UTC) ::::::Наистина е много деликатно и не знам какво да правя, защото не съм толкова вещ в тези работи. Засега спирам с въвеждането на данните за 2021 година. Забелязах на места, че погрешно е добавено населението от 2021 година на мястото на това от 2011 година, например в „[[Специални:PermaLink/12198044|Мариес]]“. Трябва да уточним дали всичко да се взема от „Уикиданни“, да запазваме ли данните от стария източник, изобщо трябва да се прегледат внимателно всички. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:14, 29 август 2024 (UTC) ::::::Ако питаш мене - най-добре е да минем към Уикиданни, където е възможно. 91, 01, 11 и 21. Не е възможно да се прегледат всички. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:16, 29 август 2024 (UTC) :::::::А да направим ли шаблона автоматично да ги извлича, или да се въвеждат ръчно? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:17, 29 август 2024 (UTC) ::::::::Извлича може би? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:58, 30 август 2024 (UTC) :::::::::Добре, ще видим какво можем да направим. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:18, 30 август 2024 (UTC) ::::::::::Много благодарим, че изобщо се зае с тая гадост. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:24, 30 август 2024 (UTC) :::::::::::Е, няма за какво. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:26, 30 август 2024 (UTC) На ''Така?'': да, честно казано най-добре е май всичко налично в Уикидата да се тегли директно оттам, независимо от разминаванията и от грешките... може би. :) -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:46, 1 септември 2024 (UTC) :Добре, но все пак не ми се иска да изтривам тези, за които има посочени източници. За 2021 година със сигурност е от „Уикиданни“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:48, 1 септември 2024 (UTC) ::Не знам. Бая труд отиде, но според мене и 91 е за изтриване и викане от Уикиданни, както и 2001. Напълно сигурна е и 2011 - там всички са правени на ръка от Уикиданни.-- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:24, 1 септември 2024 (UTC) :::Това, което ме притеснява, е, че ти си посочил източници, докато в „Уикиданни“ не са посочени. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:42, 1 септември 2024 (UTC) == Линк == Драги колега, имаш ли представа как се прави вътрешна препратка, не към началото на някоя сттия, а към един от разделите и? [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 12:49, 31 август 2024 (UTC) :Ето така: [[Копривщица#Население]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:58, 31 август 2024 (UTC) ::Благодаря. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 12:59, 31 август 2024 (UTC) == Въпрос за преместен превод в инкубатора == Здравейте, бих искал да попитам, защо превода ми за Сън Сити беше преместен в инкубатора. С какво по-точно не отговаря на условията на Уикипедия? [[Потребител:MTongov|MTongov]] ([[Потребител беседа:MTongov|беседа]]) 22:22, 31 август 2024 (UTC) :Здравейте, MTongov. Статията не отговаря на изискванията поради това, че съдържа необработен компютърен превод, не е оформена, има чуждоезиков текст и несъществуващи шаблони. Можете да разгледате други подобни статии, например „[[Хюрън (Южна Дакота)]]“, както и да прочетете [[Уикипедия:Вашата първа статия|тази помощна страница]], за да добиете представа как се допринася към енциклопедията. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:17, 1 септември 2024 (UTC) == Категория:Български словоформи по азбучен ред == Привет, върнал си последната редакция в [[:Категория:Български словоформи по азбучен ред|тази категория]], но (като изключим факта, че редакцията е неграмотно направена) коментарът, че категорията е излишна ми се струва разумен; двете статии в нея спокойно могат да минат в [[:Категория:Словоформи в българския език|горната категория]]. Някакви съображения/възражения по въпроса имаш ли или да редактирам? [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 20:30, 7 септември 2024 (UTC) :Привет, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]]. Потребителят беше предложил страниците „[[Аз (местоимение)]]“ и „[[Ти]]“ за изтриване, след като беше изтрил значителна част от тях, което ми се стори неразумно предвид факта, че макар и кратки, имат междуезикови препратки и могат да се допълнят. Освен това беше използван неправилен шаблон – {{ш|изтриване}} вместо {{ш|бързо изтриване}}. Имайки това предвид, можем да действаме. „Български словоформи по азбучен ред“ наистина е излишна. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:15, 8 септември 2024 (UTC) ::Да, да, както казах, само го ползвам за повод, не за пример :D. Мерси, че отговори бързо и хубав ден! [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 09:45, 8 септември 2024 (UTC) == Който/когото == Бенефициентът може да не бъде човек. Дори най-често няма да бъде конкретен човек. Това го мислих и затова оставих „който“, като по-универсално.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:20, 8 септември 2024 (UTC) :Да, може и да е фирма. Извинявай. [[Файл:Uhilen.gif]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:28, 8 септември 2024 (UTC) == Средно училище „Васил Левски“ (Нови пазар) == [[Средно училище „Васил Левски“ (Нови пазар)]] [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 12:22, 2 октомври 2024 (UTC) == Speedy deletion == Hi. Can you please explain why did you nominate [[Беседа:Новите определения в SI]] for speedy deletion? I have no idea what УИП means. [[Потребител:Colt browning|Colt browning]] ([[Потребител беседа:Colt browning|беседа]]) 13:24, 6 октомври 2024 (UTC) :[[Потребител:Colt browning|Colt browning]], ''УИП'' означает ''упражнения извън пясъчника'', что может быть эквивалентно '''О2. Тестовая страница''' по [[ru: ВП:КБУ|ВП:КБУ]]. Шаблон {{ш|Превод от}} следует размещать в конце статьи, а не на странице обсуждения. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:47, 6 октомври 2024 (UTC) ::Понял, спасибо! [[Потребител:Colt browning|Colt browning]] ([[Потребител беседа:Colt browning|беседа]]) 14:16, 6 октомври 2024 (UTC) == Премахнати редакции == Защо премахваш моите промени в * https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0 * https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0 * https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0_%D0%94%D0%A1%D0%9A ? [[Потребител:Pgan002|Pgan002]] ([[Потребител беседа:Pgan002|беседа]]) 17:07, 6 октомври 2024 (UTC) : Защото в българския език, когато съставното собствено име не включва друго собствено име, с главна буква се пише само първата съставка – Българска народна банка, Софийски университет, Парижка обсерватория, '''но''' Българско Черноморие (БЕРОН, т. 39.1, 39.2). [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:09, 6 октомври 2024 (UTC) ::А в заглавие на статия не се ли пише всяка дума с главна буква? [[Потребител:Pgan002|Pgan002]] ([[Потребител беседа:Pgan002|беседа]]) 21:17, 6 октомври 2024 (UTC) :А промените на [[Централна кооперативна банка]] защо ги премахна? [[Потребител:Pgan002|Pgan002]] ([[Потребител беседа:Pgan002|беседа]]) 21:23, 6 октомври 2024 (UTC) :: Внасяте куп грешки, затова биват връщани редакциите Ви... Сега отново премахвам Вашите редакции по същата причина. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 21:46, 6 октомври 2024 (UTC) ::: Не, за разлика от английския, в българския не се пише всяка дума с главна буква. А в статията „[[Централна кооперативна банка]]“ поставяш запетаи, където не е необходимо. Например след обстоятелствени пояснения. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 04:00, 7 октомври 2024 (UTC) == Results from the survey about the tools on Wikimedia projects by the CEE Hub == Hi everyone, During August 2024, we sent you a survey about the tools, so now we would like to bring to your attention the conclusions and results from the survey, which you can explore on this '''[[:m:Wikimedia CEE Hub/Tools|Meta page]]'''. I hope you will enjoy exploring the mentioned tools on the page, along with other conclusions from the survey. Thanks for your time, and we will continue working on this important topic. --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 12:09, 7 октомври 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:TRistovski-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/Tools&oldid=27177596 --> == Имена на летища == Здравей, виждам, че редовно минаваш с голямата метла след мен, за което благодаря. Напоследък съм се хванал да пренеса в нашето Уики по-голямата част от сериозните самолетни катастрофи, но виждам, че си поставил шаблон относно кавичките на имената на летищата. Последно са без, защото в такъв случай ме чака сериозно редактиране на всички статии по темата. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 14:03, 17 октомври 2024 (UTC) : Браво за инициативата. С удоволствие чета статиите ти. Честно казано, за мен няма значение, но поставих шаблона, за да си избереш един вариант, тъй като името на едното летище беше в кавички, другото – не. Не знам как стои въпросът и с по-сложните имена като Josep Tarradellas Barcelona-El Prat. Ако трябва да се коригират много на брой статии, въобще не се занимавай. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:08, 17 октомври 2024 (UTC) ::Всъщност аз изхождам от там, че ако името на летището, е като това на града, който то обслужва, следователно слагам кавички. Но когато името не е като това на града, в който се намира или който обслужва не слагам кавички. Да направя запитване към Езикови справки? <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 14:20, 17 октомври 2024 (UTC) :::Харесва ми логиката ти. Ето например подобен случай: [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pri-nazvaniya-na-administrativni-podrazdeleniya-direktsii-katedri-i-tn-7/359 Радио Ватикана] според някои трябва да е без кавички, според други пък [https://kaksepishe.com/radio-stara-zagora/ радио „Стара Загора“] трябва да е с кавички, [https://beron.mon.bg/rechnik/2719 радио „Романтика“] пък пише в БЕРОН. Официален правописен речник онлайн. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:03, 17 октомври 2024 (UTC) ::::Чудесно, но това съвсем не решава въпроса и не разбирам особено логиката. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 05:29, 18 октомври 2024 (UTC) :::::Това е въпросът – че логика няма. [[File:Twemoji12 1f602.svg|16px]] Затова ти казвам, остави ги така, аз не бих имал проблем, ако някой друг има претенции, ще се разбере. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:09, 18 октомври 2024 (UTC) == Срутването на козирката на жп гара Нови Сад == Моля те, поправи модула „Lua“, който се изисква в статията. [[Специални:Приноси/188.255.145.157|188.255.145.157]] 15:32, 2 ноември 2024 (UTC) : Добре. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:41, 2 ноември 2024 (UTC) Дали е статията сега добра, за да се върне в основното име пространство? --[[Специални:Приноси/188.255.145.157|188.255.145.157]] 00:17, 4 ноември 2024 (UTC) : Не. Съдържа необработен машинен превод и е написана като новинарска статия. [[Уикипедия:Какво не е Уикипедия|„Уикипедия“ не трябва да предлага репортажи за последните новини]], въпреки че включва много енциклопедични статии върху исторически значими теми, които в момента се споменават в новините. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:00, 4 ноември 2024 (UTC) Дали с [[Special:Diff/12402874|тази промяна]] статията е наред и може ли да остане? --[[Специални:Приноси/188.255.145.157|188.255.145.157]] 16:20, 4 ноември 2024 (UTC) == MICHELANGELO == Здравей, би ли ми казал, коя е последната статия, която си създал?[[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] ([[Потребител беседа:MICHELANGELO|беседа]]) 09:12, 8 ноември 2024 (UTC) :Здравей, от [[Специални:Приноси/Carbonaro.|списъка с приносите ми]] може да се проследи кои статии съм създал. Поздрави, [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:02, 8 ноември 2024 (UTC) Знаеш ли, колко много информация си въвел в статиите си в Уикипедия без да даваш източници??? Недей да си играеш със статиите! Създавай[[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] ([[Потребител беседа:MICHELANGELO|беседа]]) 17:47, 8 ноември 2024 (UTC) == Наименованието на английски == Здравей! Според мен най правилното наименование на Българско училище „Св. св. Кирил и Методий“ на английски ще да е Bulgarian School "St. St. Cyril and Methodius", както е изписано в [https://www.bg-school.org/mission-statement-1 този сайт] на българско училище в англоезична държава. Срещам и други сайтове с подобни наименования, както и за училища в България на английски. Предполагам че тези кавички са подходящи. Поздрави! --[[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] ([[Потребител беседа:PowerBUL|беседа]]) 13:11, 8 ноември 2024 (UTC) :Здравей, [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]]. Поздравявам те за инициативата да събираш и систематизираш информация за българските училища зад граница! Не намерих никъде [[Българско училище „Св. св. Кирил и Методий“ (Финикс)|Българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ във Финикс]], изписано на английски. Проблемът е, че в английския език е утвърдено първо да се изписва приложението, например ''St Monica Catholic Community'', ''Apollo Victoria Theatre'', освен ако не е посочено друго.<ref>{{Cite book|title=The Oxford Guide to Style|year=2002|publisher=Oxford University Press|isbn=0198691750|pages=158|url=https://oceanide.es/losarchivos/docs/new-harts-rules-2005.pdf}}</ref> Може би може да се приеме и директен превод като ''Bulgarian School "Sv.sv. Kiril and Metodii"'', но само ако е дадено така от самото училище. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:00, 8 ноември 2024 (UTC) ::Благодаря! Да, и това го има. Може и така, да. --[[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] ([[Потребител беседа:PowerBUL|беседа]]) 14:41, 8 ноември 2024 (UTC) === Бележки === <references /> == Покана == Здравейте. Откакто започнах статията за ЛГБТ права в Тайланд, редовно помагате с изчистването на грешки и с форматиране, за което благодаря! Каня ви да гласувате, ако желаете, в [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/ЛГБТ права в Тайланд|разглеждането]] на статията за избрана. :) -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 18:36, 8 ноември 2024 (UTC) == Джамиите във Варна == Джамиите във Варна са 3. https://www.moreto.net/novini.php?n=464519, https://www.varnaheritage.com/undeclared-nkc/hayrie-dzhamiya. За тази в кв. Аспарухово има други статии в мрежата. Не знам защо сте върнали редакцията на това IP: https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0&diff=12408802&oldid=12408781 [[Потребител:Pl71|Pl71]] ([[Потребител беседа:Pl71|беседа]]) 06:36, 13 ноември 2024 (UTC) :{{пинг|Pl71}} Благодаря за включването. Редакцията на анонимния потребител изглеждаше неконструктивна поради факта, че бяха добавени неправилни конструкции: ::{| | „Азизие{{color|red|'''"'''}} джамия |- | {{color|red|''',,'''}}Хайрие{{color|red|'''"'''}}джамия |- | {{color|red|''',,'''}}Сесемес{{color|red|'''"'''}}джамия{{color|red|'''('''}}кв{{color|red|'''.'''}}Аспарухово) |} :Затова беше премахната – вероятен спам от нерегистриран потребител. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:30, 13 ноември 2024 (UTC) ::@[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] Да, изглежда малко неграмотно, но по принцип е вярно. [[Потребител:Pl71|Pl71]] ([[Потребител беседа:Pl71|беседа]]) 16:44, 13 ноември 2024 (UTC) :::Радвам се, че си го забелязал. Благодаря ти за намесата. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:55, 13 ноември 2024 (UTC) == <nowiki><dt></nowiki> == [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пеева&curid=817708&diff=12419988&oldid=12419971]: Не съм съвсем убеден, че си прав за това - според мен тази ситуация си е съвсем в обхвата на очакваната употреба: ''the <nowiki><dt></nowiki> tag defines the term (name), and the <nowiki><dd></nowiki> tag describes each term'' [https://www.w3schools.com/HTML/html_lists.asp]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:53, 23 ноември 2024 (UTC) :Това е често срещана грешка в кода, тъй като комбинацията от <code>;</code> и <code>:</code> въвежда т.нар. ''описателен списък''. :{| class="wikitable" | ; атом : основна градивна частица на веществото || ; атом : основна градивна частица на веществото |} :Употребата само на <code>;</code> с цел удебеляване на текста, както масово се практикува, води до проблеми с достъпността, тъй като различните помощни технологии ''може'' да не разпознаят тази структура като валиден HTML. :[[:en:Special:PermaLink/1255960143#Common_mistakes|Help:List]]: {{цб|Do not use a semicolon simply to give a list a title. Semicolons and colons make one kind of list; asterisks make another.}} :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:16, 23 ноември 2024 (UTC) == Полет 964 на „Аерофлот“ == Здравей Карбонаро. Благодаря за последните ти корекции по [[полет 964 на „Аерофлот“]], изглежда днес съм проспал пълния член. За запетайките явно няма да се науча напълно, но това е друга тема. Държа обаче да оставим точките в края на изреченията, които служат за информация под дадена снимка, включително и тези в навигационните шаблони, въпреки че при добър аргумент от твоя страна, то той ще ме постави в сложна ситуация да коригирам няколко стотин статии. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 19:41, 25 ноември 2024 (UTC) :Добре, остави ги. :{{Цитат|'''126.1.1.''' Ако такъв текст представлява едно или повече изречения и завършва с глаголно изречение, се допуска в края му да се пише точка.|[https://beron.mon.bg/rechnik/3253 БЕРОН. Официален правописен речник онлайн]}} :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 04:13, 26 ноември 2024 (UTC) ::Сигурен бях, че ще извадиш тежката артилерия. Добре, че се оказах на правилната страна на историята :D. Поздрави. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 05:17, 26 ноември 2024 (UTC) :::😂😂😂 [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:37, 26 ноември 2024 (UTC) == Футболни отбори без кавички == 105.2. Кавички не се употребяват при заглавия на книги, беседи, лекции, речи, дисертации, конкурси, концерти, филми, оперни и театрални представления, шоу спектакли и др. поради специфично графично оформяне. [https://beron.mon.bg/rechnik/2760 Справка]. Под и др. попадат имената на футболните отбори, а под специфично графично оформяне попадат таблиците, но когато в колонката са само имената на отбори, а не в съчеатние с друга дума, като напр. (ФК „Левски“). [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 14:50, 26 ноември 2024 (UTC) :Сигурен ли си за таблиците? Защото можем да имаме: :{{Align|left|А) {{ТВ продукция|име на български=Зомбита|дистрибуция=Натали Клайн}}}} :{{Align|left|Б) {{ТВ продукция|име на български=Зомбита|дистрибуция=„Търнър Ентъртейнмънт“}}}} :{{Clear|both}}Едното е име на човек, а другото е име на компания. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:48, 26 ноември 2024 (UTC) ::Ако в заглавието на колонката стои „футболни отбори“ или се подразбира, че там всички са отбори, кавичките са излишни. Те зрително пренатоварват таблицата и, според мен, тя изглежда нечитаемо. Вашия пример не съответства на спора, защото се предшества от пояснителна дума, в случая „дистрибуция“. Мое лично мнение е, че в такъв случай трябва да се напише Turner Entertainment или вкраен случай ''Търнър Ентъртейнмънт.'' И двата случая разрешават да не се пишат кавички. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 17:36, 26 ноември 2024 (UTC) :::Интересен прочит наистина. Не споря. Само писането в оригинал не се харесва на всички и през годините е имало много спорове за това. [[Уикипедия беседа:Правила за наименуване/Кирилица или латиница]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:42, 26 ноември 2024 (UTC) ::::За тези спорове знам и знам кой стои зад всичко това — комплексари, псевдопатриоти и поддръжници на един господин с къс инструмент. За мен е ниско да споря с такива хора. Но понякога такива побългарявания изглеждат комично, например „ББЦ“, което повече ми напомня на „Бойко Борисов и Цветанов“, отколкото BBC. Именно затова дадох пример за писане с курсив – ''Търнър Ентъртейнмънт.'' [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 19:14, 26 ноември 2024 (UTC) ::::И все пак настоявам футболните отбори в таблици да се пишат без кавички, ако съответната графа е само за отбори. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 19:15, 26 ноември 2024 (UTC) :::::Настояваш? Това сериозно ли? И какво ще стане ако аз или други потребители на доброволната енциклопедия решим друго? Разбирам, че имаш аргументи, но дори при цялото ми уважение към него, Карбонаро не е последна инстанция тук и ако това с кавичките за футболните отбори ще търпи промяна, то беседата на Карбонаро не е мястото за обсъждането на казуса. И не, не съм избирател на Късия, за да не станат обърквания. И не, не обичам да пиша на латиница тук и това се вижда в статиите, по които работя. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 20:09, 26 ноември 2024 (UTC) ::::::Не искам да се връзвам в спор с такива като вас „необичащи“. Българите са един от най-комплексарските народи и даже са минали руснаците. Най-ценното им богатство е азбуката и турското робство. Има начин да се бори човек с такива „любители“ на транскрипция. За мен такива статии с транскрибирани имена са боклук и не ги чета (при условие, че на английски или руски тези статии са много добре развити). Все пак има десетки и стотици езици в Уикипедията, пък и превода на някой от тях с Google Translate и др. преводачи вече е на много добро ниво. Скоро въобще ще изчезне необходимостта от национални Уикипедии. На националните езици ще се пишат само статиите отнасящи се до териториите или персоналиите, които обхващат тези езици. Прав сте, като казвате, че съм никой да настоявам, но съм потребител, който има много избори и даже по-добри. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 20:35, 26 ноември 2024 (UTC) :::::::Всъщност никъде не съм написал, че си никой, това нямам представа откъде ти дойде. Мисълта ми е, че ако имаш предложения за промяна на вече приети и утвърдени правила в енциклопедията, то си добре дошъл да предложиш на обсъждане подобни идеи. Не е нужно за целта да превръщаме беседата на Карбонаро в говорилня, защото за това си имаме Разговори. Оставям настрана думите ти за това какъв народ сме или аз какъв съм, тъй като това не е част от темата, но струва ми се следва да ти се каже, че в Уикипедия не се толерират [[Уикипедия:Никакви лични нападки|никакви лични нападки]]. Отново, ако имаш предложения за промяна на кавичките по БДС за определени случаи, нека това се обсъди при по-голяма аудитория, например Разговори. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 20:47, 26 ноември 2024 (UTC) ::::::::Започнах да споря тук, защото Карбонаро днес (а може и вчера) промени една футболна статия, като на сложи навсякъде кавички в таблицата на отборите (даже не помня коя статия). Засегна ме, че той нарече вандал човека, който беше махнал кавичките. Показах му езиковата норма по която не трябва да се пишат кавички. И толкоз. А в езикови спорове на ниво Уикипедия не искам да се впрягам. Аз съм прекалено малък, за да наложа друго мислене. Има неща срещу които не може да се спори, например измислената „българска кирилица“. Азбукоманията вече е обхванала цяла България и е бетонирала едно графическо безобразие. Това така, между другото. [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 21:05, 26 ноември 2024 (UTC) :::::::::Добре, остави ги без кавички, така или иначе този вариант е наложен в твърде много статии. Но в текста следва да се пишат кавички, например: „През 2011 г. играе под наем в „Берое“ с номер 13“. Имай грижата. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 04:57, 27 ноември 2024 (UTC) ::::::::::'''Voilà.''' ::::::::::Лек ден! [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] ([[Потребител беседа:Niki Yooff|беседа]]) 09:20, 27 ноември 2024 (UTC) == Използване на ft, вместо около == : Преместено на [[У:Р]].<br><span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 17:01, 8 декември 2024 (UTC) == Станислава Ганчева == Моля ви разраснете статията на водещата и съпруга на Краси Радков Станислава Ганчева аз търсих информация за нея но много не можах да намеря благодаря поздрави [[Специални:Приноси/85.187.210.11|85.187.210.11]] 17:23, 5 декември 2024 (UTC) :{{миоправиго}} [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 15:04, 6 декември 2024 (UTC) b65li3uul65yatvex2h2tcm3ggg4di4 0 747116 12434989 12326770 2024-12-08T16:45:26Z 91.218.80.129 12434989 wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{паун}} {{Личност | име = Виктор Ангелов | категория = готвач | описание = | портрет = V.Angelov 02.jpg | портрет-описание = | починал-дата = | починал-място = | националност = {{България}} | работил = [[готвач]] | псевдоним = | вложки = | брак = Наталия | деца = Натали, Март и Ива | сайт = {{URL|chefs-bg.com}} }} '''Виктор Иванов Ангелов''' е български шеф-готвач. Водещ на световноизвестното състезание за професионални готвачи [[Hell's Kitchen България|„Hell’s Kitchen“]]. == Биография == Виктор Ангелов е роден през 1973 г. в София. През 1991 г. завършва училище по туризъм и ресторантьорство като професионален готвач. Служи в Българската армия, където срока на службата работи като готвач. През 1995 г. става управител на правителствен ресторант, а през 1999 г. заминава за Франкфурт, където работи в хотел „Sheraton Frankfurt“. През 2001 г. започва в „Sheraton София“ като заместник главен готвач, а след това се издига до главен готвач в луксозния ресторант. Три години по-късно оглавява кухнята на „Sheraton Tirana“ в Албания.<ref>[https://hubavajena.bg/na-focus-chef-viktor-angelov/ На фокус: шеф Виктор Ангелов]</ref> През 2006 г. Виктор Ангелов основава ресторант „Chef´s“ в София, който става трикратен носител на наградата „Ресторант на годината“ на БАКХУС.<ref>[https://masterchef.btv.bg/gallery/galleries/predstavjame-vi-nasheto-zhuri-chef-viktor-angelov.html Виктор Ангелов оглавява журито на] [[MasterChef|MasterChef България]]</ref> В ресторанта си прилага новаторската концепция „Open Kitchen“, при която готвачите приготвят и лично сервират ястията на гостите си. Отваря още два ресторанта „Chef’s“, всеки с различна концепция. През 2015, 2016 и 2017 г. е член на журито в кулинарното риалити [[MasterChef]]. Водещ е на предаването [[Hell's Kitchen България]]. Съорганизатор и член е на БАПГ (Българската асоциация на професионалните готвачи). Хобито му е да реставрира и колекционира класически автомобили. == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Ангелов, Виктор}} [[Категория:Български готвачи]] [[Категория:Участници в български риалити формати]] d5dgqjv8omd32gu7xdpa2lz7jjc564u 0 747673 12435233 12081151 2024-12-08T20:00:53Z InternetArchiveBot 282151 Add 1 book for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435233 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Маргарет Бърбидж | име-оригинал = Margaret Burbidge | категория = астроном | описание = британско-американска астрономка | починал-място = | националност = {{UK}}, {{USA}} | вложки = {{Личност/Учен | категория = астроном | област = [[Астрономия]] | учил-при = | работил-в = | публикации = | известен-с = Теорията на звездния нуклеосинтез | награди = | титла = | членства = | повлиян = | повлиял = }} | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Елънор Маргарет Бърбидж''' (12 август 1919 г. – 5 април 2020 г.), по баща '''Пийчи''', е британско-американска наблюдателна [[Астрономия|астрономка]] и [[Астрофизика|астрофизичка]]. Има основен принос в теорията за звездния нуклеосинтез, със статията, останала в астрофизичната литература под името B²FH, на която тя е първи автор. През 60-те и 70-те години на 20. век, научната ѝ работа е съсредоточена върху [[Галактични ротационни криви|ротационните криви]] на галактиките и изучаването на [[квазар]]ите, в който период тя открива най-отдалечения космически обект, познат тогава. През 80-те и 90-те години тя участва в разработването и използването на [[спектрограф]]а FOS на [[Хъбъл (космически телескоп)|космическия телескоп Хъбъл]]. Бърбидж се посвещава и на борба срещу [[Полова дискриминация|дискриминацията срещу жените]] в астрономията. Бърбидж е заемала няколко ръководни и административни длъжности, включително директор на [[Гринуичка обсерватория|Кралската обсерватория Гринуич]] (1973 – 75 гг.), президент на [[Американско астрономическо общество|Американското астрономическо общество]] (1976 – 78 гг.) и [[Американска асоциация за напредък на науката|председател на Американската асоциация за напредък на науката]] (1983 г.). Бърбидж е работила в [[Обсерватория на Лондонския университет|Обсерваторията на Лондонския университет]], Обсерваторията [[Йеркската обсерватория|Йеркс]] на [[Чикагски университет|Чикагския университет]], [[Кавендиш лаборатория|Кавендишката лаборатория]] на [[Кеймбриджки университет|Университета в Кеймбридж]], [[Калифорнийски технологичен институт|Калифорнийския технологичен институт]] и [[Калифорнийски университет, Сан Диего|Калифорнийския университет в Сан Диего]] (UCSD). От 1979 до 1988 г. тя е първият директор на Центъра за астрономия и космически науки към UCSD, където работи от 1962 г. до пенсионирането си. == Научна кариера == Бърбидж учи в [[Университетски колеж Лондон]] (UCL), където получава [[бакалавър]]ска степен през 1939 г. и защитава [[докторат]] през 1943 г.<ref name="snt">{{Cite web|url=https://skyandtelescope.org/astronomy-news/happy-birthday-margaret-burbidge/|title=Celebrating Astronomer Margaret Burbidge, 1919 – 2020|last=Skuse|first=Ben|date=6 April 2020|work=[[Sky & Telescope]]|accessdate=6 April 2020}}</ref> По време на [[Втората световна война]] работи като пазач в Обсерваторията на Лондонския университет (ULO); Нареденото от властите затъмнение на всички изкуствени светлини в града по време на германските бомбардировки спомага астрономическите ѝ наблюдения.<ref name="nyt">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2020/04/06/science/space/e-margaret-burbidge-dead.html|title=E. Margaret Burbidge, Astronomer Who Blazed Trails on Earth, Dies at 100|last=Fox|first=Margalit|date=6 April 2020|work=The New York Times|accessdate=6 April 2020}}</ref> През август 1944 г., наблюденията ѝ са прекъсвани няколко пъти от експлозии на бомби [[Fieseler Fi 103|V-1]] в близост до обсерваторията. Кандидатства за пост-док в обсерваториите на Карнеги през 1945 г., но тъй като работата ѝ изисква наблюдения в [[Обсерватория Маунт Уилсън|обсерваторията Маунт Уилсън]], в която по това време могат да работят само мъже, кандидатурата ѝ е отхвърлена.<ref>{{Cite book|last=Rubin|first=Vera C.|title=Bright Galaxies, Dark Matters|date=1997|publisher=[[American Institute of Physics]]|location=Woodbury, N.Y.|isbn=1-56396-231-4}}</ref><ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ucsdnews.ucsd.edu/publications/times/TimesV15n4.htm|заглавие=UCSD Times: Vol. 15, No. 4, Feb. 1 – 28, 2001|достъп_дата=2017-07-06|архив_дата=2005-04-14|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20050414172039/http://ucsdnews.ucsd.edu/publications/times/TimesV15n4.htm}}</ref> Скоро след войната тя започва да преподава астрономия в Обсевраторията на Лондонския университет и неговите подразделения, включително на [[Артър Кларк|Артър К. Кларк]], който тогава е студент в [[Кингс Колидж (Лондон)|Кингс Колидж Лондон]]. През 1951 г. Бърбидж е назначена в обсерватория Йеркс на [[Чикагски университет|Чикагския университет]], Уисконсин, което е първото ѝ назначение в Съединените щати. Работата ѝ в този период е постевена главно на изобилието на [[Химичен елемент|химически елементи]] в звездите. През 1953 г. тя се завръща във Великобритания, където тя и съпругът ѝ [[Джефри Бърбидж|Джефри]] са поканени да работят с [[Уилям Алфред Фаулър|Уилям Алфред Фоулър]] и [[Фред Хойл]] от [[Кеймбриджки университет|Кеймбриджкия университет]].<ref name="snt" /> Четиримата учени използват данните, добити от Маргарет и Джефри, Хойл прави хипотезата, че всички химически елементи могат да бъдат произведени в звездните ядра чрез серия от термоядрени реакции, а Фаулър прави лабораторни експерименти. Сътрудничеството на четиримата ражда теорията на [[Звезден нуклеосинтез|звездния нуклеосинтез]]. Те публикуват модела за звездния нуклеосинтез в серия от статии, чиято кулминация е през 1957 г., в техния [[magnum opus]], останал в астрофизичната литература като „статията B²FH“, инициали на Бърбидж, Бърбидж, Фаулър и Хойл. Маргарет Бърбидж е първа авторка на статията, която тя пише докато е бременна.<ref name="rubin_science">{{Cite journal|last=Rubin|first=Vera C.|author-link=Vera Rubin|year=1981|title=E. Margaret Burbidge, President-Elect|journal=[[Science (journal)|Science]]|volume=211|issue=4485|pages=915 – 916|bibcode=1981Sci...211..915R|doi=10.1126/science.7008193|pmid=7008193}}</ref><ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.phys-astro.sonoma.edu/BruceMedalists/BurbidgeM/BurbidgeM.html|заглавие=The Bruce Medalists: Margaret Burbidge|труд=www.phys-astro.sonoma.edu|достъп_дата=2017-07-06|архив_дата=2018-01-17|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180117025231/http://www.phys-astro.sonoma.edu/BruceMedalists/BurbidgeM/BurbidgeM.html}}</ref> През 1983 г., Фаулър е удостоен с [[Нобелова награда за физика]] (споделена с [[Субраманиан Чандрасекар|Субраманян Чандрасекар]]) за работата си по нуклеосинтеза и публично изразява учудването си, че Бърбидж не е включена. Когато Фаулър се завръща в САЩ, двамата Бърбидж идват с него в Калифорния, и по негово предложение Маргарет (наблюдателната астрономка) кандидатства отново за стипендията в обсерваторията Маунт Уилсън, а Джеф (теоретикът) кандидатства за стипендията Келог в [[Калифорнийски технологичен институт|Калтек]].<ref name="rubin_science" /> Кандидатурата на Маргарет отново е отказана на основание пол, така че двойката си разменя молбите. Джеф е назначен на работа в Маунт Уилсън, а Маргарет в Калтек през 1955 г. При всички свои наблюдения на Маунт Уилсън, Маргарет придружава съпруга си, привидно като негов помощник. В действителност, Джеф върши теоретичната си работа в тъмната фотографска стая, докато Маргарет прави астрономически наблюдения на телескопа.<ref name="snt" /> В крайна сметка, ръководството на обсерваторията разбира и се съгласява Маргарет да прави наблюдения, но само ако тя и съпругът ѝ нощуват в отделна къща със самостоятелно хранене на територията на обсерваторията, а не в общежитието, което е било предназначено само за мъже.<ref name="nyt" /> През 1962, Маргарет е назначена на работа в [[Калифорнийски университет, Сан Диего|Калифорнийския университет в Сан Диего]] (UCSD). През 60-те и 70-те години тя работи върху масите, съставите и ротационните криви на [[Галактика|галактиките]] и прави едни от първите спектроскопични изследвания на [[квазар]]и.<ref name=":0" /> Откритията ѝ в тази област включват QSO B1442 + 101, с [[червено отместване]] 3,5, което го прави [[Списък на най-отдалечените астрономически обекти|най-отдалеченият известен обект по онова време]], рекорд, който тя държи от 1974 г. до 1982 г.<ref name="snt" /><ref>{{Cite journal|last=Baldwin|first=J. A.|last2=Robinson|first2=L. B.|last3=Wampler|first3=E. J.|last4=Burbidge|first4=E. M.|last5=Burbidge|first5=G. R.|last6=Hazard|first6=C.|year=1974|title=An analysis of the spectrum of the large-redshift quasi-stellar object OQ 172|url=https://archive.org/details/sim_astrophysical-journal_1974-11-01_193_3/page/n20|journal=The Astrophysical Journal|volume=193|pages=513|bibcode=1974ApJ...193..513B|doi=10.1086/153188}}</ref> През 1972 г. Бърбидж става директор на [[Гринуичка обсерватория|Кралската обсерватория Гринуич]].<ref name=":0" /><ref>[https://books.google.co.uk/books?id=h-s_gwz_IbgC&lpg=PA572&dq=margaret%20burbidge%20ian%20ridpath%20new%20scientist&pg=PA572#v=onepage&q&f=false Ridpath, Ian. „The astronomer who came back“. ''New Scientist'' '''55''' (1972) pp. 572 – 4.] </ref> В продължение на 300 години този пост винаги се е заемал от [[Кралски астроном|Кралския астроном]], но когато Бърбидж е назначена за директор на Гринуичката обсерватория, длъжностите са разделени, като радиоастрономът [[Мартин Райл]] назначен за кралски астроном. Бърбидж отдава това на сексизма,<ref name=":1" /> както и на политика намаляване на [[Власт (обществено отношение)|влиянието]] директора на Гринуичката обсерватория.<ref name="oral">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aip.org/history-programs/niels-bohr-library/oral-histories/25487|заглавие=Oral Histories: E. Margaret Burbidge|издател=[[American Institute of Physics]]|език=en|достъп_дата=6 April 2020|цитат=I was not made Astronomer Royal. This gave one less leverage in any political battle}}</ref> Бърбидж напуска Гринуичката обсерватория през 1974 г., петнадесет месеца след назначеието си, поради спора за преместването на телескопа Исак Нютон от замъка Херстмонсо в [[Обсерватория Рок де лос мучачос|обсерваторията]] на [[Канарски острови|Канарските острови]]. Бърбидж се бори срещу [[Полова дискриминация|дискриминацията на жените]] в астрономията. Несъгласна с положителната дискриминация, през 1972 г. тя не приема наградата Ани Джъмп Кенън на Американското астрономическо дружество (AAS), тъй като се присъжда само на жени: „Крайно време е дискриминацията, както в полза на, както и срещу жените в професионалния живот, да бъде премахната“,<ref name="snt" /> Писмото ѝ, с което тя отказва наградата, кара AAS да образува първата си комисия за положението на жените в астрономията. През 1976 г. тя става първата жена президент на ААС<ref name="Yount 1996 46">{{Cite book|last=Yount|first=Lisa|title=Twentieth-century women scientists|url=https://archive.org/details/twentiethcentury00youn_0|date=1996|publisher=[[Facts on File]]|location=New York|isbn=0816031738|page=[https://archive.org/details/twentiethcentury00youn_0/page/46 46]}}</ref> по време на която тя убеждава членовете да забранят срещите на ААС в щати, които не са ратифицирали поправката за равни права на [[Конституция на САЩ|Конституцията]] на [[Конституция на САЩ|САЩ]]. През 1984 г. AAS ѝ присъжда най-високата си награда, катедрата Хенри Норис Ръсел.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://aas.org/about/grants-and-prizes/henry-norris-russell-lectureship|заглавие=Henry Norris Russell Lectureship|издател=[[American Astronomical Society]]|достъп_дата=13 August 2013|архив_дата=2016-01-19|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160119022215/http://aas.org/about/grants-and-prizes/henry-norris-russell-lectureship}}</ref> От 1979 до 1988 г. тя е първата директорка на Центъра за астрофизика и космически науки на UCSD.<ref name=":0" /> През 1981 г. е избрана за председател на Американската асоциация за напредък на науката (AAAS), и изпълнява едногодишния си мандат през 1983 г.<ref name="Yount 1996 46" /> В UCSD тя участва в разработването на [[спектрограф]] за слаби обекти за [[Хъбъл (космически телескоп)|космическия телескоп Хъбъл]], който е изстрелян през 1990 г.<ref name="snt" /> С този инструмент тя и нейният екип откриват, че галактиката [[M82]] съдържа [[свръхмасивна черна дупка]] в ядрото си.<ref name=":1" /> След пенсионирането си е избрана за [[Емерит|почетен професор]] в UCSD и продължава активна научна работа до началото на 21 век. Бърбидж е автор на над 370 научни труда.<ref name="WMC">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://womensmuseumca.org/hall-of-fame/margaret-burbidge|заглавие=Margaret Burbidge: 2003 Trailblazer|издател=Women’s Museum of California|достъп_дата=13 August 2013|архив_дата=2016-09-13|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160913071809/http://womensmuseumca.org/hall-of-fame/margaret-burbidge}}</ref> == Личен живот == Елинор Маргарет Пийчи е родена в [[Девънпорт, Манчестър]], Великобритания, точно девет месеца след [[Компиенско примирие (1918)|примирието от 11 ноември 1918 г.]], което слага край на [[Първа световна война|Първата световна война]].<ref name="nyt" /> Тя е дъщеря на Марджъри Стот Пийчи и Стенли Джон Пийчи.<ref>[https://www.encyclopedia.com/women/encyclopedias-almanacs-transcripts-and-maps/burbidge-margaret-1919 ww.encyclopedia.com]</ref> Тя за първи път проявява интерес към астрономията на 3 – 4 годишна възраст, след като вижда звездното небе на фериботно пътуване през [[Ла Манш|Ламанша]].<ref name="snt" /> На 12-годишна възраст тя чете от учебници по астрономия на Джеймс Джинс, далечен роднина на майка ѝ. На 2 април 1948 г. Маргарет Пийчи се омъжва за Джефри Бърбидж. Двойката се срещна 6 месеца по-рано в Лондонския университетски колеж.<ref name="snt" /> Джефри първо е [[Теоретична физика|теоретичен физик]], но Маргарет го убеждава да премине към [[Астрофизика|теоретична астрофизика]]. Двамата си сътрудничат в голяма част от последващите си научни трудове. Двойката има дъщеря Сара, която се ражда в края на 1956 г. През 1977 г. Маргарет става гражданка на Съединените щати. Джефри Бърбидж умира през 2010 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/science/2010/feb/18/geoffrey-burbidge-obituary|title=Geoffrey Burbidge obituary|last=Faulkner|first=John|date=18 February 2010|work=[[The Guardian]]}}</ref> Маргарет Бърбидж умира на 5 април 2020 г. в Сан Франциско на 100-годишна възраст, след като претърпява падане.<ref name="nyt"/> == Почести == '''Награди''' * Награда на Хелън Б. Уорнър за астрономия, споделена със съпруга ѝ (1959 г.)<ref name=":0" /> * Член на Кралското общество, 1964 г.<ref name="rubin_science" /> * Сътрудник на Американската академия на изкуствата и науките (1969 г.)<ref name="AAAS">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.amacad.org/publications/BookofMembers/ChapterB.pdf|заглавие=Book of Members, 1780 – 2010: Chapter B|издател=[[American Academy of Arts and Sciences]]|достъп_дата=July 25, 2014}}</ref> * Президент, Американско астрономическо дружество (1976 – 1978) * Катедра „Карл Г. Янски“, Национална обсерватория за радиоастрономия (1977 г.) * Член на [[Национална академия на науките на САЩ|Националната академия на науките]] (1978 г.)<ref name="NAS">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nasonline.org/member-directory/members/57234.html|заглавие=E. Margaret Burbidge|труд=National Academy of Sciences|достъп_дата=July 26, 2014}}</ref> * Медал „Катрин Улф Брус“ от Астрономическото общество на Тихия океан (1982) * Национален медал за наука (1983 г.) <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nsf.gov/od/nms/recip_details.cfm?recip_id=62|заглавие=The President's National Medal of Science: Recipient Details – E. MARGARET BURBIDGE|издател=[[National Science Foundation]]|достъп_дата=13 August 2013}}</ref> * Президент, Американска асоциация за напредък на науката (1983) * Катедра „Хенри Норис Ръсел“ (1984) * Медал на Асоциацията на международната международна декларация за Ница (ADION) (1987) * [[Световна награда за наука „Алберт Айнщайн“|Световната награда за наука „Алберт Айнщайн“]] (1988)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.consejoculturalmundial.org/winners-science-margaretburbidge.php|заглавие=Albert Einstein World Award of Science 1988|достъп_дата=August 13, 2013|архив_дата=2014-06-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140607005811/http://www.consejoculturalmundial.org/winners-science-margaretburbidge.php}}</ref> * Знак с Залата на славата на Калифорния в женския музей (2003)<ref name="WMC" /> * Златен медал на Кралското астрономическо общество, с Джефри Бърбидж (2005) '''Наименувани на нея''' * [[Астероид]]ът 5490 Бърбидж<ref name=":0" /> * Награда „Маргарет Бърбидж“ на [[Американско физическо общество|Американското физическо общество]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aps.org/units/cal/awards/index.cfm|заглавие=Margaret Burbidge Award}}</ref> == Източници == {{Reflist}} == Литература == * Нейната автобиография: {{Cite journal|last=Burbidge|first=E. Margaret|year=1994|title=Watcher of the Skies|journal=[[Annual Review of Astronomy and Astrophysics]]|volume=32|pages=1 – 37|bibcode=1994ARA&A..32....1B|doi=10.1146/annurev.aa.32.090194.000245}} * {{Cite book|editor-last=Byers|title=Out of the shadows: contributions of twentieth-century women to physics|url=https://archive.org/details/outofshadowscont0000unse|edition=Reprinted.|date=2006|publisher=Cambridge University Press|location=Cambridge|isbn=9780521821971}} * {{Cite book|editor-last=Shearer|editor2-last=Shearer|editor2-first=Barbara|title=Notable women in the physical sciences: a biographical dictionary|url=https://archive.org/details/isbn_9780313293030|edition=1. publ.|date=1997|publisher=[[Greenwood Press]]|location=Westport, Conn. [u.a.]|isbn=978-0313293030}} == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20050306012620/http://cannon.sfsu.edu/~gmarcy/cswa/history/burbidge.html Кратка биография] * [http://casswww.ucsd.edu/personal/mburbidge.html Лична уеб страница] * [http://casswww.ucsd.edu/index.php/faculty:Eburbidge Лична уеб страница в UCSD] * [http://www.aip.org/history/ohilist/25487.html Интервю с Маргарет Бърбидж от 13 юли 1978 г., Американски институт по физика, Библиотека „Нилс Бор“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080829182929/http://www.aip.org/history/ohilist/25487.html |date=2008-08-29 }} * [https://www.nsf.gov/od/nms/results.cfm?action=find Носители на ''Националният медал за науката на президента''] {{СОРТКАТ:Бърбидж, Маргарет}} [[Категория:Членове на Британското кралско научно дружество]] [[Категория:Членове на Националната академия на науките на САЩ]] [[Категория:Преподаватели в Калифорнийския технологичен институт]] [[Категория:Възпитаници на Университетски колеж Лондон]] [[Категория:Преподаватели в Чикагския университет]] [[Категория:Калифорнийски университет – Сан Диего]] [[Категория:Американски астрофизици]] [[Категория:Американски астрономи]] [[Категория:Британски астрофизици]] [[Категория:Английски астрономи]] [[Категория:Астрономки]] [[Категория:Британски столетници]] [[Категория:Американски столетници]] [[Категория:Починали в Сан Франциско]] pm7ezgutz72ozk45un8bjgwhf2ezjwn 0 748924 12434988 12073505 2024-12-08T16:44:17Z 91.218.80.129 12434988 wikitext text/x-wiki {{обработка}} {{Личност | име = Петър Михалчев | описание = български шеф-готвач и ресторантьор | портрет = | портрет-описание = | роден-дата = {{дрг|1973|05|22|1}} | роден-място = [[София]], [[България]] | починал-дата = | починал-място = | националност = {{България}} | псевдоним = | вложки = | деца = да | сайт = {{URL|https://www.miyabi.bg}} }} '''Петър Иванов Михалчев''' е [[България|български]] професионален шеф готвач и ресторантьор. От 2015 г. до 2021 г. е част от журито на българската версия на [[MasterChef]]. Сертифициран е от правителството на Япония като „посланик на добра воля на японската кухня“. == Биография == Роден е през 1973 година в [[София]]. От 1993 г. започва работа в различни български ресторанти. През 1996 г. става шеф готвач във френски ресторант.<ref>[https://masterchef.btv.bg/gallery/galleries/predstavjame-vi-nasheto-zhuri-chef-petar-mihalchev.html masterchef.btv.bg]</ref> През 2002 г. започва работа като главен готвач в [[Малта]]. Там той показва уникален стил на готвене, комбинирайки балканска, френска и средиземноморска кухня. През 2008 г. Петър заминава за [[Токио]], където се обучава за [[суши]] майстор. През 2011 г. открива първия японски ресторант в България – Miyabi. == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Михалчев, Петър}} [[Категория:Български готвачи]] [[Категория:Участници в български риалити формати]] b87j8bwhctmx3g3xc5vzqlug3nm7l0a 0 753076 12435180 12116929 2024-12-08T19:06:36Z 77.28.129.19 македонска, не северномакедонска 12435180 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Снежана Конеска-Руси | име-оригинал = Снежана Конеска-Руси | категория = актьор | описание = македонска актриса и режисьорка | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Ниш]], [[Социалистическа федеративна република Югославия]] | починал-място = }} '''Снежана Конеска-Руси''' ({{lang|mk|Снежана Конеска-Руси}}, {{lang|sr|Снежана Конеска Руси|Snežana Koneska Rusi}}) е македонска филмова и театрална актриса и режисьорка. == Биография == Родена е на 8 декември 1952 година в [[Ниш]], тогава в [[Социалистическа федеративна република Югославия|Социалистическата федеративна република Югославия]]. Мести се в [[Скопие]], където завършва основно и средно образование. След това завършва [[Факултет за драматични изкуства (Скопски университет)|Факултета за драматични изкуства]] на Скопския университет в класа на [[Владимир Милчин]] и [[Любиша Георгиевски]] в 1975/1976 година. Отличена е като най-добра студентка в 1976 година. Конеска е добре запомнена с първите си роли в Детската радио-драма към [[Македонска радио-телевизия|Македонската радио-телевизия]], на която е членка от 1963 до 1973 година. От 1972 до 1978 година е говорителка и водеща в [[Македонско радио|Македонското радио]]. Играе първите си роли в 1973 година, а в 1975 година печели наградата за най-добра млада актриса от списание „Млад борец“. В 1978 година става редовна членка на [[Македонски народен театър|Македонския народен театър]], където продължава да играе до пенсионирането си в 2019 година. Снежана Конеска играе множество театрални и филмови роли в кариерата си.<ref name="Фокус 1">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://fokus.mk/snezhana-koneska-rusi-vo-ponedelnik-ke-ja-odigra-poslednata-pretstava/ | заглавие = Снежана Конеска Руси во понеделник ќе ја одигра последната претстава | достъп_дата = 28 май 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 23/11/2019 | труд = | издател = Фокус | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref name="РСЕ">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.slobodnaevropa.mk/a/25033320.html | заглавие = Снежана Конеска Руси: Мојот сон и јаве – театарот! | достъп_дата = 28 май 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = јули 01, 2013 | труд = | издател = Радио Слободна Европа | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Награди == В 1978 година на театралното събитие „Войдан Чернодрински“ получава награда за епизодична роля - за ролята си на Сляпото момиче в пиесата „Кръв под зеленото дърво“. В 1991 година на същото театрално събитие печели наградата за най-добра актриса за роляти си на кралица Маргарита в „Ричард III“, а в следващата година става носителка на високото социално признание - наградата „[[13 ноември (награда)|13 ноември]]“ на град Скопие.<ref name="РСЕ"/> == Филмография == {| class="wikitable" ! colspan="3" | Роли в киното и телевизията |- ! Година !! Име !! Роля |- | 1973 || „Залез зад езерската земја“ || Аскина сестра |- | 1983 || „Премиера“ || |- | 1990 || „Еурека“ || Баронеса |- | 1991 || „Македонски народни приказни“ || |- | 1992 || „Тврдокорни“ || |- | 1993 || „Еурека“ || Флорънс Найтингел |- | 1993 || "Дајте музика" || Снешка |- | 2000 || „[[Големи и мали]]“ || Директорка |- | 2000-2001 || „Погрешно време“ || Лимбе |- | 2002 || „The Sound of Light“ || Невена |- | 2009-2010 || „Народни приказни“ || Тетка Летка |- | 2011 || „Трето по машко“ || Райне |- | 2016 || „Вистинска љубов“ || Райна |- | 2016-2017 || "Македонски народни приказни" || |- | 2023 || "Бистра вода" || |} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Конеска-Руси, Снежана}} [[Категория:Северномакедонски режисьори]] [[Категория:Северномакедонски актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Ниш]] [[Категория:Възпитаници на Скопския университет]] [[Категория:Озвучаващи актьори]] [[Категория:Скопяни]] 32how4cdw303psmfvprlelaav3aotuk 12435189 12435180 2024-12-08T19:10:59Z 77.28.129.19 . 12435189 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Снежана Конеска-Руси | име-оригинал = Снежана Конеска-Руси | категория = актьор | описание = македонска актриса и режисьорка | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Ниш]], [[Социалистическа федеративна република Югославия]] | починал-място = }} '''Снежана Конеска-Руси''' ({{lang|mk|Снежана Конеска-Руси}}, {{lang|sr|Снежана Конеска Руси|Snežana Koneska Rusi}}) е македонска филмова и театрална актриса и режисьорка. == Биография == Родена е на 8 декември 1952 година в [[Ниш]], тогава в [[Социалистическа федеративна република Югославия|Социалистическата федеративна република Югославия]]. Мести се в [[Скопие]], където завършва основно и средно образование. След това завършва [[Факултет за драматични изкуства (Скопски университет)|Факултета за драматични изкуства]] на Скопския университет в класа на [[Владимир Милчин]] и [[Любиша Георгиевски]] в 1975/1976 година. Отличена е като най-добра студентка в 1976 година. Конеска е добре запомнена с първите си роли в Детската радио-драма към [[Македонска радио-телевизия|Македонската радио-телевизия]], на която е членка от 1963 до 1973 година. От 1972 до 1978 година е говорителка и водеща в [[Македонско радио|Македонското радио]]. Играе първите си роли в 1973 година, а в 1975 година печели наградата за най-добра млада актриса от списание „Млад борец“. В 1978 година става редовна членка на [[Македонски народен театър|Македонския народен театър]], където продължава да играе до пенсионирането си в 2019 година. Снежана Конеска играе множество театрални и филмови роли в кариерата си.<ref name="Фокус 1">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://fokus.mk/snezhana-koneska-rusi-vo-ponedelnik-ke-ja-odigra-poslednata-pretstava/ | заглавие = Снежана Конеска Руси во понеделник ќе ја одигра последната претстава | достъп_дата = 28 май 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 23/11/2019 | труд = | издател = Фокус | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref name="РСЕ">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.slobodnaevropa.mk/a/25033320.html | заглавие = Снежана Конеска Руси: Мојот сон и јаве – театарот! | достъп_дата = 28 май 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = јули 01, 2013 | труд = | издател = Радио Слободна Европа | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Награди == В 1978 година на театралното събитие „Войдан Чернодрински“ получава награда за епизодична роля - за ролята си на Сляпото момиче в пиесата „Кръв под зеленото дърво“. В 1991 година на същото театрално събитие печели наградата за най-добра актриса за роляти си на кралица Маргарита в „Ричард III“, а в следващата година става носителка на високото социално признание - наградата „[[13 ноември (награда)|13 ноември]]“ на град Скопие.<ref name="РСЕ"/> == lФилмография == {| class="wikitable" ! colspan="3" | Роли в киното и телевизията |- ! Година !! Име !! Роля |- | 1973 || „Залез зад езерската земја“ || Аскина сестра |- | 1983 || „Премиера“ || |- | 1990 || „Еурека“ || Баронеса |- | 1991 || „Македонски народни приказни“ || |- | 1992 || „Тврдокорни“ || |- | 1993 || „Еурека“ || Флорънс Найтингел |- | 1993 || "Дајте музика" || Снешка |- | 2000 || „[[Големи и мали]]“ || Директорка |- | 2000-2001 || „Погрешно време“ || Лимбе |- | 2002 || „The Sound of Light“ || Невена |- | 2009-2010 || „Народни приказни“ || Тетка Летка |- | 2011 || „Трето по машко“ || Райне |- | 2016 || „Вистинска љубов“ || Райна |- | 2016-2017 || "Македонски народни приказни" || |- | 2023 || "Бистра вода" || |} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Конеска-Руси, Снежана}} [[Категория:Северномакедонски режисьори]] [[Категория:Северномакедонски актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Ниш]] [[Категория:Възпитаници на Скопския университет]] [[Категория:Озвучаващи актьори]] [[Категория:Скопяни]] 1na8ry2i9bubsl6cdbyjkoiu1pk2v8z 12435198 12435189 2024-12-08T19:23:56Z Carbonaro. 221440 Премахнати [[Special:Contributions/77.28.129.19|редакции на 77.28.129.19]] ([[User talk:77.28.129.19|б]].), към версия на 89.205.10.113 12116929 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Снежана Конеска-Руси | име-оригинал = Снежана Конеска-Руси | категория = актьор | описание = северномакедонска актриса и режисьорка | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Ниш]], [[Социалистическа федеративна република Югославия]] | починал-място = }} '''Снежана Конеска-Руси''' ({{lang|mk|Снежана Конеска-Руси}}, {{lang|sr|Снежана Конеска Руси|Snežana Koneska Rusi}}) е северномакедонска и сръбска филмова и театрална актриса и режисьорка. == Биография == Родена е на 8 декември 1952 година в [[Ниш]], тогава в [[Социалистическа федеративна република Югославия|Социалистическата федеративна република Югославия]]. Мести се в [[Скопие]], където завършва основно и средно образование. След това завършва [[Факултет за драматични изкуства (Скопски университет)|Факултета за драматични изкуства]] на Скопския университет в класа на [[Владимир Милчин]] и [[Любиша Георгиевски]] в 1975/1976 година. Отличена е като най-добра студентка в 1976 година. Конеска е добре запомнена с първите си роли в Детската радио-драма към [[Македонска радио-телевизия|Македонската радио-телевизия]], на която е членка от 1963 до 1973 година. От 1972 до 1978 година е говорителка и водеща в [[Македонско радио|Македонското радио]]. Играе първите си роли в 1973 година, а в 1975 година печели наградата за най-добра млада актриса от списание „Млад борец“. В 1978 година става редовна членка на [[Македонски народен театър|Македонския народен театър]], където продължава да играе до пенсионирането си в 2019 година. Снежана Конеска играе множество театрални и филмови роли в кариерата си.<ref name="Фокус 1">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://fokus.mk/snezhana-koneska-rusi-vo-ponedelnik-ke-ja-odigra-poslednata-pretstava/ | заглавие = Снежана Конеска Руси во понеделник ќе ја одигра последната претстава | достъп_дата = 28 май 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 23/11/2019 | труд = | издател = Фокус | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref name="РСЕ">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.slobodnaevropa.mk/a/25033320.html | заглавие = Снежана Конеска Руси: Мојот сон и јаве – театарот! | достъп_дата = 28 май 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = јули 01, 2013 | труд = | издател = Радио Слободна Европа | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Награди == В 1978 година на театралното събитие „Войдан Чернодрински“ получава награда за епизодична роля - за ролята си на Сляпото момиче в пиесата „Кръв под зеленото дърво“. В 1991 година на същото театрално събитие печели наградата за най-добра актриса за роляти си на кралица Маргарита в „Ричард III“, а в следващата година става носителка на високото социално признание - наградата „[[13 ноември (награда)|13 ноември]]“ на град Скопие.<ref name="РСЕ"/> == Филмография == {| class="wikitable" ! colspan="3" | Роли в киното и телевизията |- ! Година !! Име !! Роля |- | 1973 || „Залез зад езерската земја“ || Аскина сестра |- | 1983 || „Премиера“ || |- | 1990 || „Еурека“ || Баронеса |- | 1991 || „Македонски народни приказни“ || |- | 1992 || „Тврдокорни“ || |- | 1993 || „Еурека“ || Флорънс Найтингел |- | 1993 || "Дајте музика" || Снешка |- | 2000 || „[[Големи и мали]]“ || Директорка |- | 2000-2001 || „Погрешно време“ || Лимбе |- | 2002 || „The Sound of Light“ || Невена |- | 2009-2010 || „Народни приказни“ || Тетка Летка |- | 2011 || „Трето по машко“ || Райне |- | 2016 || „Вистинска љубов“ || Райна |- | 2016-2017 || "Македонски народни приказни" || |- | 2023 || "Бистра вода" || |} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Конеска-Руси, Снежана}} [[Категория:Северномакедонски режисьори]] [[Категория:Северномакедонски актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Ниш]] [[Категория:Възпитаници на Скопския университет]] [[Категория:Озвучаващи актьори]] [[Категория:Скопяни]] davuzkxi6dawooir30rgw2n8p038isj 12435200 12435198 2024-12-08T19:25:01Z Carbonaro. 221440 форматиране (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) 12435200 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Снежана Конеска-Руси | име-оригинал = Снежана Конеска-Руси | категория = актьор | описание = северномакедонска актриса и режисьорка | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Ниш]], [[Социалистическа федеративна република Югославия]] | починал-място = }} '''Снежана Конеска-Руси''' ({{lang|mk|Снежана Конеска-Руси}}, {{lang|sr|Снежана Конеска Руси|Snežana Koneska Rusi}}) е северномакедонска и сръбска филмова и театрална актриса и режисьорка. == Биография == Родена е на 8 декември 1952 година в [[Ниш]], тогава в [[Социалистическа федеративна република Югославия|Социалистическата федеративна република Югославия]]. Мести се в [[Скопие]], където завършва основно и средно образование. След това завършва [[Факултет за драматични изкуства (Скопски университет)|Факултета за драматични изкуства]] на Скопския университет в класа на [[Владимир Милчин]] и [[Любиша Георгиевски]] в 1975/1976 година. Отличена е като най-добра студентка в 1976 година. Конеска е добре запомнена с първите си роли в Детската радио-драма към [[Македонска радио-телевизия|Македонската радио-телевизия]], на която е членка от 1963 до 1973 година. От 1972 до 1978 година е говорителка и водеща в [[Македонско радио|Македонското радио]]. Играе първите си роли в 1973 година, а в 1975 година печели наградата за най-добра млада актриса от списание „Млад борец“. В 1978 година става редовна членка на [[Македонски народен театър|Македонския народен театър]], където продължава да играе до пенсионирането си в 2019 година. Снежана Конеска играе множество театрални и филмови роли в кариерата си.<ref name="Фокус 1">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://fokus.mk/snezhana-koneska-rusi-vo-ponedelnik-ke-ja-odigra-poslednata-pretstava/ | заглавие = Снежана Конеска Руси во понеделник ќе ја одигра последната претстава | достъп_дата = 28 май 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 23/11/2019 | труд = | издател = Фокус | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref name="РСЕ">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.slobodnaevropa.mk/a/25033320.html | заглавие = Снежана Конеска Руси: Мојот сон и јаве – театарот! | достъп_дата = 28 май 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = јули 01, 2013 | труд = | издател = Радио Слободна Европа | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Награди == В 1978 година на театралното събитие „Войдан Чернодрински“ получава награда за епизодична роля – за ролята си на Сляпото момиче в пиесата „Кръв под зеленото дърво“. В 1991 година на същото театрално събитие печели наградата за най-добра актриса за роляти си на кралица Маргарита в „Ричард III“, а в следващата година става носителка на високото социално признание – наградата „[[13 ноември (награда)|13 ноември]]“ на град Скопие.<ref name="РСЕ"/> == Филмография == {| class="wikitable" ! colspan="3" | Роли в киното и телевизията |- ! Година !! Име !! Роля |- | 1973 || „Залез зад езерската земја“ || Аскина сестра |- | 1983 || „Премиера“ || |- | 1990 || „Еурека“ || Баронеса |- | 1991 || „Македонски народни приказни“ || |- | 1992 || „Тврдокорни“ || |- | 1993 || „Еурека“ || Флорънс Найтингел |- | 1993 || „Дајте музика“ || Снешка |- | 2000 || „[[Големи и мали]]“ || Директорка |- | 2000 – 2001 || „Погрешно време“ || Лимбе |- | 2002 || „The Sound of Light“ || Невена |- | 2009 – 2010 || „Народни приказни“ || Тетка Летка |- | 2011 || „Трето по машко“ || Райне |- | 2016 || „Вистинска љубов“ || Райна |- | 2016 – 2017 || „Македонски народни приказни“ || |- | 2023 || „Бистра вода“ || |} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Конеска-Руси, Снежана}} [[Категория:Северномакедонски режисьори]] [[Категория:Северномакедонски актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Ниш]] [[Категория:Възпитаници на Скопския университет]] [[Категория:Озвучаващи актьори]] [[Категория:Скопяни]] 10ckm5gyrkgiltfq2a28k4a3utyt16p 0 755054 12435119 11490329 2024-12-08T18:03:44Z Ambra75 259141 12435119 wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт | име = Втора италианско-етиопска война | конфликт = [[Междувоенен период]] | картинка = AO-Etiopia-1936-A-artiglieria-nel-Tembien.jpg | описание = Италианска артилерия при Тембиен, Етиопия, 1936 г. | период = 3 октомври 1935 – 19 февруари 1937 | място = [[Етиопия]] | територия = Анексиране на Етиопия в [[Италианска Източна Африка]] | резултат = Победа на Италия | страна1 = {{флагче с име|Италия|1937}} | страна2 = {{флагче с име|Етиопска империя}} | командир1 = {{флагче|Италия|1937}} [[Емилио Де Боно]] (до ноември 1935)<br>{{флагче|Италия|1937}} [[Пиетро Бадолио]] (от ноември 1935) | командир2 = {{флагче|Етиопска империя}} [[Хайле Селасие]] | сила1 = 500 000 души<br>795 танка<br>2000 оръдия<br>595 самолета | сила2 = 800 000 души<br>4 танка<br>200 оръдия<br>13 самолета | жертви1 = 20 000 убити | жертви2 = 378 000 убити военни<br>383 000 убити цивилни }} '''Втората италианско-етиопска война''' е [[война]] между [[Кралство Италия|Италия]] и [[Етиопия]] от 1935 до 1937 година. Тя се разглежда като пример за експанзионистичната политика на [[Сили на Оста|силите на Оста]] и неефективността на [[Обществото на народите]] преди избухването на [[Втората световна война]]. След продължителна [[Абисинска криза|дипломатическа криза]] Италия напада Етиопия на 3 октомври 1935 година от своите съседни владения [[Италианска Еритрея]] и [[Италианска Сомалия]]. Въпреки етиопската съпротива италианците настъпват успешно във вътрешността на страната, възползвайки се от значителното си предимство в техническо отношение. Италианските войски превземат етиопската столица [[Адис Абеба]] на 5 май 1936 г. и няколко дни по-късно е обявено присъединяването на Етиопия към новообразуваната колония [[Италианска Източна Африка]]. Въпреки това боевете между италиански и редовни етиопски войски продължават до 19 февруари 1937 година.<ref>Mockler, Anthony (2003). Haile Selassie's War. New York: Olive Branch Press. ISBN 978-1-56656-473-1. p. 172 – 173</ref> == Ход на военните действия == На 3 октомври 1935 г.{{sfn|Zuber|1975|p=180}} 100 хил. войници на италианската армия под командването на маршал [[Емилио Де Боно]] нахлуват от [[Италианска Еритрея]], без преди това да е обявена война. Междувременно, сравнително малка сила под командването на генерал [[Родолфо Грациани]] нахлува от [[Италианска Сомалия]]. На 6 октомври е превзет град [[Адуа]], който става символичен за италианската армия, На 15 октомври италианските войски завземат [[Аксум]], а [[Аксумски обелиск|обелискът]] на града е демонтиран и изпратен в [[Рим]], където да бъде поставен пред сградата на министерството на колониите, създадено от фашисткия режим. Разгневен от бавния и внимателен напредък на Де Боно, италианският министър-председател [[Бенито Мусолини]] назначава генерал [[Пиетро Бадолио]] на негово място. Етиопските сили нападат пришълците и предприемат контраофанзива през декември 1935 г., но изостаналата им бронирана техника не се справя добре срещу съвременните оръжия на италианците. Дори комуникацията на етиопските сили зависи от пътуващите вестоносци, тъй като те не разполагат с [[Радиоприемник|радиоприемници]]. Това е достатъчно за италианците, които могат да обкръжават италианските отряди и да ги оставят изцяло в неведение относно движението на собствената им армия. [[Нацистка Германия]] изпраща оръжия и боеприпаси на Етиопия, тъй като [[Адолф Хитлер]] е разгневен на италиански възражения спрямо политиката му относно [[Австрия]].{{sfn|Leckie|1987|p=64}} Това удължава войната и отклонява италианското внимание далеч от Австрия. Етиопската контраатака успява да спре италианското настъпление в продължение на няколко седмици, но по-доброто въоръжение на италианците (в частност, тежката артилерия и авиацията) не позволяват на етиопците да се възползват от първоначалния си успех. През март 1936 г. италианците продължават офанзивата си. На 29 март Грациани бомбардира град [[Харар]], а два дни по-късно италианците спечелват решителна победа при Майчеу, която обезсилва останалата съпротива на етиопците. Етиопският император [[Хайле Селасие]] е принуден да избяга в изгнание на 2 май, а силите на Бадолио пристигат в столицата [[Адис Абеба]] на 5 май.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4469&SRV=true&LANG=bg ''Варненски новини'' - Ежедневен информационен вестник / Ред. Велко Юруков, печ. Взаимност - Варна / бр. 5645, 11 май 1936, стр.3]</ref> Италия обявява анексирането на територията на Етиопия на 7 май, а италианският крал [[Виктор Емануил III]] е провъзгласен за неин император. Провинциите Еритрея, Италианска Сомалия и Абисиния (Етиопия) са обединени под формата на [[Италианска Източна Африка]]. Въпреки това, сраженията между италианските и етиопските войски продължават до февруари 1937 г.{{sfn|Mockler|2003|pp=172 – 73}} Италианските сили продължават да потушават действията на съпротивата до 1939 г.{{sfn|Barker|1968|pp=281, 300}} И двете страни в конфликта извършват [[Военно престъпление|военни престъпления]]. Италианските войски използват [[иприт]] по време на въздушните бомбардировки както срещу военни цели, така и срещу цивилни в опит да се обезкуражи етиопското население.<ref>{{Cite book|last=Belladonna|first=Simone|url=https://books.google.com/?id=MOHbCgAAQBAJ&pg=PT156&lpg=PT156&dq=uccisione+dell'aviatore+Tito+Minniti#v=onepage|title=Gas in Etiopia: I crimini rimossi dell'Italia coloniale|publisher=Neri Pozza Editore|isbn=9788854510739|lang=it|date=20 април 2015}}</ref><ref>{{Cite book|last=Mack Smith |first=Denis|title=Mussolini|year=1983|orig-year=1981|publisher=Granada|isbn=0-586-08444-4|location=London|pages=231, 417|oclc=12481387}}</ref> Докладвани са и целенасочени италиански нападения срещу линейки и болници на [[Международно движение на Червения кръст и Червения полумесец|Червения кръст]].<ref name="rain">Rainer Baudendistel, ''Between bombs and good intentions: the Red Cross and the Italo-Ethiopian War, 1935 – 1936''. Berghahn Books. 2006 pp. 239, 131 – 2 [https://books.google.com/books?id=I2MMGoY3MpMC&pg=PA131&lpg=PA131&dq=tito+minniti+etiopia&source=bl&ots=-l3h4PnZWE&sig=aqijiSkXvX7WGySQybRSK8mno-o&hl=en&ei=Ge9aTfaZAsWBlAeplsyeDQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=5&ved=0CC4Q6AEwBDgK#v=onepage&q&f=false]</ref> Според общите оценки, стотици хиляди етиопски граждани загиват в резултат на италианското нашествие, като в един случай са убити наведнъж около 30 000 цивилни.<ref name=":0">{{Cite book|last=Campbell |first=Ian |title=The Addis Ababa Massacre: Italy's National Shame |isbn=978-1-84904-692-3 |location=London |oclc=999629248 |year=2017}}</ref>{{sfn|Barker|1968|pp=292 – 293}}<ref>{{Cite book|title=The origins of the Second World War reconsidered: A.J.P. Taylor and the Historians |url=https://archive.org/details/originsofsecondw00gord_0 |year=1999|publisher=Routledge|last=Martel |first=Gordon |isbn=0-203-01024-8|edition=2nd|location=London|pages=[https://archive.org/details/originsofsecondw00gord_0/page/188 188]|oclc=252806536}}</ref> Престъпленията на етиопците включват употреба на разширяващи се куршуми, убиването на цивилни работници и осакатяването (често чрез [[кастрация]]) на военнопленници.{{sfn|Sbacchi|1978|p=43}}{{sfn|Antonicelli|1975|p=79}} == Бележки == <references/> === Литература === * {{cite book |ref={{harvid|Mockler|2003}} |first=Anthony |last=Mockler |title=Haile Selassie's War |publisher=Olive Branch Press |year=2003 |location=New York |isbn=978-1-56656-473-1}} * {{cite book |ref={{harvid|Barker|1968}} |last=Barker |first=A. J. |title=The Civilising Mission: The Italo-Ethiopian War 1935 – 6 |year=1968 |publisher=Cassell |location=London |isbn=978-0-304-93201-6}} * {{cite book |ref={{harvid|Leckie|1987}} |last=Leckie |first=Robert |title=Delivered from Evil: The Saga of World War II |year=1987 |location=New York |publisher=Harper & Row |isbn=978-0-06-015812-5 |url=https://archive.org/details/deliveredfromevi00leck_0 }} * {{cite journal |ref={{harvid|Sbacchi|1978}} |editor-last=Marcus |editor-first=H. G. |last=Sbacchi |first=Alberto |title=The Price of Empire: Towards an Enumeration of Italian Casualties in Ethiopia 1935 – 40 |journal=Ethiopianist Notes |issue=2 |volume=II |year=1978 |issn=1063 – 2751}} * {{cite book |ref={{harvid|Antonicelli|1975}} |last=Antonicelli |first=Franco |series=Reprints Einaudi |number=32 |title=Trent'anni di storia italiana: dall'antifascismo alla Resistenza (1915 – 1945) lezioni con testimonianze |lang=it|trans-title=Thirty Years of Italian History: From Antifascism to the Resistance (1915 – 1945) Lessons with Testimonials |year=1975 |publisher=Giulio Einaudi Editore |location=Torino |oclc=878595757}} {{нормативен контрол}}{{Портал|Италия|Африка}} [[Категория:Период между световните войни]] [[Категория:Войни на Етиопия]] [[Категория:Войни на Италия]] lo6weahidx49zt6kyzfezvh2ntikibs 0 755237 12434967 10342553 2024-12-08T15:27:54Z Ambra75 259141 12434967 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Емилио Де Боно | име-оригинал = Emilio De Bono | категория = военен | описание = | портрет = De Bono1.jpg | портрет-описание = Де Боно през 1929 г. | име-рождено = | роден-място = [[Касано д'Ада]], [[Ломбардия]], [[Кралство Италия]] | починал-място = [[Верона]], [[Венето]], [[Италианска социална република]] | националност = | вложки = {{Личност/Военен | категория = военен | образование = | звание = [[Маршал]] | прякор = | години на служба = 1884 – 1920<br/>1935 – 1943 | преданост = [[Файл:Flag of Italy (1861-1946) crowned.svg|23п|безрамка]] [[Кралство Италия]] | въоръжени сили = [[Файл:Flag_of_Italy_(1860).svg|18п|безрамка]] [[Кралска италианска армия]] | войсково поделение = | командвания = | войни = [[Итало-турска война]]<br/>[[Първа световна война]]<br/>[[Втора италианско-етиопска война]]<br/>[[Втора световна война]] | битки = | награди = | по-късна работа = | родства = | герб = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} [[Файл:Emilio de Bono at Mekelle.jpg|мини|Де Боно в Мекеле, Абисиния.]] '''Емилио Де Боно''' ({{lang|it|Emilio De Bono}}) е италиански [[генерал]], [[Фашизъм|фашистки]] деец и член на [[Голям фашистки съвет|Големия фашистки съвет]]. Участва в [[Итало-турска война|Итало-турската война]], [[Първата световна война]], [[Втора италианско-етиопска война|Втората италианско-етиопска война]] и [[Втората световна война]]. == Ранен живот == Де Боно е роден на 19 март 1866 г. в [[Касано д'Ада]]. Той е син на Джовани Де Боно, потомък на графска фамилия от [[Барласина]]. През 1884 г. се записва в [[Кралска италианска армия|Кралската италианска армия]], като към избухването на [[Итало-турска война|Итало-турската война]] през 1911 г. той вече се е издигнал в йерархията ѝ до началник-щаб. След това се сражава в [[Първата световна война]], където се отличава в бой срещу австрийците при [[Гориция]] през 1916 г. и при [[Монте Грапа]] през октомври 1918 г. През 1920 г. е освободен от длъжност с чин „[[генерал-майор]]“.<ref name="britannica">{{cite web|url=https://www.britannica.com/biography/Emilio-De-Bono |title= Emilio De Bono |publisher= Encyclopædia Britannica |date= 15 март 2020 |accessdate=15 юни 2020}}</ref> == Фашистка подкрепа == В началото на 20-те години Де Боно спомага за организирането на [[Национална фашистка партия|Националната фашистка партия]]. През 1922 г. той е един от четиримата организатори на [[Похода към Рим]]. Това събитие маркира началото на фашисткия режим в Италия. След това Де Боно служи като началник на полицията и командир на фашистката милиция. През 1925 г. срещу Де Боно са повдигнати обвинения за ролята му в смъртта на левия политик [[Криза Матеоти|Джакомо Матеоти]] през 1924 г. Той не замесва началниците си и неочаквано е оправдан през 1925 г. По-късно същата година е назначен за губернатор на [[Триполитания]] в [[Либия]]. През 1929 г. е назначен за министър на колониите. През 1932 г. крал [[Виктор Емануил III]] и Де Боно посещават [[Еритрея]], където по техни думи основават мирна, лоялна и доволна колония.<ref>Mockler. ''Haile Sellassie's War''. p. 27</ref> == Абисиния == През ноември 1932 г. по молба на министър-председателя [[Бенито Мусолини]] Де Боно начертава план за нахлуване в [[Етиопия]] (Aбисиния). Планът му включва традиционен метод на проникване – относително малка сила, която постепенно настъпва на юг от Еритрея, установява укрепени бази и след това продължава срещу все по-слабия и дезорганизиран противник. Нахлуването на Де Боно има за цел да е евтино, лесно и с малко жертви (както и по-бавно).<ref>Baer, ''Test Case: Italy, Ethiopia, and the League of Nations'', p. 12</ref> Мусолини отделно дава задача на сухопътните сили да изготвят план през следващите години. Армията предвижда масивна кампания, включваща 5 – 6 пъти повече войски от Де Боно. През 1934 г. Мусолини слива некоординираните планове в един, залагайки на идеята на [[Тотална война|тоталната война]].<ref>Baer, ''Test Case: Italy, Ethiopia, and the League of Nations'', p. 13</ref> През 1935 г. Де Боно е назначен за главнокомандващ на италианските операции в Етиопия в новоизбухналата [[Втора италианско-етиопска война]]. Мусолини назначава именно него, защото иска победата в Етиопия да не е просто италианска победа, а и фашистка. Де Боно командва нахлуващите сили от Еритрея (северен фронт). Под неговото пряко ръководство се намират 9 дивизии и 3 корпуса.<ref name=Barker-33>Barker, A. J., ''The Rape of Ethiopia 1936'', p. 33</ref> На 3 октомври войските му преминават в Етиопия от Еритрея. На 6 октомври превзема [[Адуа]], отмъщавайки за позорната [[битка при Адуа]] от [[Първа италианско-етиопска война|Първата италианско-етиопска война]] през 1896 г., когато италианците претърпяват поражение. Скоро след това Де Боно завзема града с историческо значение [[Аксум]], яздейки бял кон. След тези първоначални триумфи, обаче, настъплението на генерала се забавя. На 8 ноември италианските войски превземат [[Мекеле]]. Това се оказва и границата на възможностите за италианското настъпление под ръководството на Де Боно. Повишаващото се напрежение от другите държави върху Мусолини води до нуждата от бързи и бляскави победи. Той вече не иска да чува са препятствия или забавяния.<ref>Barker, A. J., ''The Rape of Ethiopia 1936'', p. 36</ref> На 16 ноември Де Боно е повишен на [[маршал на Италия]], но Мусолини става все по-нетърпелив с бавния прогрес на инвазията. Така на 17 декември Де Боно е освободен от длъжността си на главнокомандващ чрез [[телеграма]], обявяваща, че с превземането на Мекеле пет седмици по-рано мисията му е била изпълнена. Мястото му е заето от маршал [[Пиетро Бадолио]]. След това Де Боно е назначен за инспектор на отвъдморските войски. == Втора световна война == През 1940 г. Де Боно командва отбранителен корпус, стациониран в [[Сицилия]]. Той се обявява срещу намесата на Италия във [[Втората световна война]], но гледа да не се набива на очи и през 1942 г. е назначен за министър на държавата. На 24 – 25 юни 1943 г. той е един от членовете на [[Голям фашистки съвет|Големия фашистки съвет]], гласували за отстраняване на Бенито Мусолини. След като диктаторът е арестуван и вкаран в затвора, той е освободен в хода на нацистката [[операция „Дъб“]]. Мусолини установява [[Италианска социална република|Италианската социална република]] в северната част на страната, след което нарежда Де Боно и други, гласували срещу него, да бъдат арестувани. [[Алесандро Паволини]] ги дава под съд за държавна измяна във [[Верона]]. Де Боно е осъден чрез показен съдебен процес.<ref name="Bosworth, R. J. B. p. 514">Bosworth, R. J. B., ''Mussolini's Italy'', p. 514</ref> На 11 януари 1944 г. Де Боно е екзекутиран чрез разстрел.<ref name="britannica"/> През целия си живот е [[атеист]]. == Източници == <references/>{{Портал|Италия|Биографии}}{{СОРТКАТ:Де Боно, Емилио}} [[Категория:Италиански министри]] [[Категория:Италиански маршали]] [[Категория:Италианци от Първата световна война]] [[Категория:Италиански военни дейци от Втората световна война]] [[Категория:Италиански фашисти]] [[Категория:Атеисти]] [[Категория:Ломбардци]] etmqx1qolyeu6nknbdksc1dq90ab9tm 0 756007 12434890 12090966 2024-12-08T14:09:47Z 151.237.25.1 12434890 wikitext text/x-wiki {{Национален парк | име = Летя | снимка = Letea0.jpg | описание = | карта = | държава = Румъния | пояснение = | географска ширина = 45.33 | географска дължина = 29.53 | местонахождение = | град = [[Вилково]], [[Украйна]] | площ = 2825 хектара | дата на построяване = | дата на обявяване = 1938 | брой посетители = | уеб страница = | общомедия = }} '''Летя''' ({{lang|ro|Letea}}) е [[гора]], най-старият природен резерват в [[Румъния]]. Създаден е през [[1938]] г., когато Министерският съвет на Румъния приема Решение № 645 за обявяване на гората за природен резерват. Той е разположен между Дунавските клонове [[Сулина]] и [[Килийски ръкав|Килия]] в делтата на Дунав. Обхваща площ от приблизително 2825 хектара (6980 декара). Летя е в основата на биосферния резерват на [[делтата на Дунав]], който е обявен за световно наследство. Той е международно признат за биосферен резерват по програмата на „Човек и биосфера“ на [[ЮНЕСКО]] през 1992 г..<ref name=UNEP>[https://archive.is/20011205025007/http://www.unep-wcmc.org/sites/wh/danubed.html UNEP-WCMC Protected Areas Programme – Danube Delta Biosphere Reserve]. Посетен на 23 юли 2008 г.</ref> Тук се намират разнообразни растителни видове като лиани, [[дива лоза]], [[хмел]] и [[бръшлян]]<ref name="UNEP" /><ref name="DDBRA">[http://www.ddbra.ro/en/general-presentation.php Danube Delta Biosphere Reserve – General Presentation] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090422031750/http://www.ddbra.ro/en/general-presentation.php |date=2009-04-22 }}. Danube Delta Biosphere Reserve Authority. Посетен на 23 юли 2008 г.</ref>. Гората е образувана главно от дървета като [[бяла топола]], [[черна топола]], [[бряст]], [[дъб]], [[липа]], [[ясен]] с тесни листа и обикновена [[елша]], както и огромен брой храсти<ref name=DDBRA />. Той също е дом на богата фауна, включваща Вечерна ветрушка, Морски орел, Синявицови, Степна усойница и коне на делтата на Дунав<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.four-paws.bg/bg/page-3709/page-3731/2014/page-13785/ |заглавие=Дивите коне в Летеа: Първи успех на проекта на ЧЕТИРИ ЛАПИ за ограничаване на раждаемостта |достъп_дата=2020-06-26 |архив_дата=2019-05-11 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190511124405/http://www.four-paws.bg/bg/page-3709/page-3731/2014/page-13785/ }}</ref>. В резервата са идентифицирани приблизително 1600 вида насекоми.<ref name=DDBRA /><ref>[http://www.green-report.ro/dynamic/stiri/stiri/tulcea-animalele-semisalbatice-ameninta-padurea-letea---3313.htm Tulcea: Animalele semi-salbatice ameninta Padurea Letea] {{webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080927211550/http://www.green-report.ro/dynamic/stiri/stiri/tulcea-animalele-semisalbatice-ameninta-padurea-letea---3313.htm |date=2008-09-27 }}. greenreport.ro. Посетен на 23 юли 2008 г.</ref> == Източници == <references /> {{Мъниче|Защитена територия|Румъния}} {{Портал|География|Румъния}} [[Категория:Основани в Румъния през 1938 година]] [[Категория:Природни резервати в Румъния]] [[Категория:Гори в Румъния]] [[Категория:Дунавска делта]] r7ge1obtvh5pepkaixbyy1r3vs44djx 12434892 12434890 2024-12-08T14:10:19Z 151.237.25.1 12434892 wikitext text/x-wiki {{Национален парк | име = Летя | снимка = Letea0.jpg | описание = | карта = | държава = Румъния | пояснение = | географска ширина = 45.33 | географска дължина = 29.53 | местонахождение = | град = [[Вилково]], [[Украйна]] | площ = 2825 хектара | дата на построяване = | дата на обявяване = 1938 | брой посетители = | уеб страница = | общомедия = }} '''Летя''' ({{lang|ro|Letea}}) е [[гора]], най-старият природен резерват в [[Румъния]]. Създаден е през [[1938]] г., когато Министерският съвет на Румъния приема Решение № 645 за обявяване на гората за природен резерват. Той е разположен между Дунавските клонове [[Сулина]] и [[Килийски ръкав|Килия]] в делтата на Дунав. Обхваща площ от приблизително 2825 хектара (6980 декара). Летя е в основата на биосферния резерват на [[делтата на Дунав]], който е обявен за световно наследство. Той е международно признат за биосферен резерват по програмата на „Човек и биосфера“ на [[ЮНЕСКО]] през 1992 г..<ref name=UNEP>[https://archive.is/20011205025007/http://www.unep-wcmc.org/sites/wh/danubed.html UNEP-WCMC Protected Areas Programme – Danube Delta Biosphere Reserve]. Посетен на 23 юли 2008 г.</ref> Тук се намират разнообразни растителни видове като лиани, [[дива лоза]], [[хмел]] и [[бръшлян]]<ref name="UNEP" /><ref name="DDBRA">[http://www.ddbra.ro/en/general-presentation.php Danube Delta Biosphere Reserve – General Presentation] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090422031750/http://www.ddbra.ro/en/general-presentation.php |date=2009-04-22 }}. Danube Delta Biosphere Reserve Authority. Посетен на 23 юли 2008 г.</ref>. Гората е образувана главно от дървета като [[бяла топола]], [[черна топола]], [[бряст]], [[дъб]], [[липа]], [[ясен]] с тесни листа и обикновена [[елша]], както и огромен брой храсти<ref name=DDBRA />. Той също е дом на богата фауна, включваща Вечерна ветрушка, Морски орел, Синявицови, Степна усойница ппошт80щх;кйб коне на делтата на Дунав<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.four-paws.bg/bg/page-3709/page-3731/2014/page-13785/ |заглавие=Дивите коне в Летеа: Първи успех на проекта на ЧЕТИРИ ЛАПИ за ограничаване на раждаемостта |достъп_дата=2020-06-26 |архив_дата=2019-05-11 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190511124405/http://www.four-paws.bg/bg/page-3709/page-3731/2014/page-13785/ }}</ref>. В резервата са идентифицирани приблизително 1600 вида насекоми.<ref name=DDBRA /><ref>[http://www.green-report.ro/dynamic/stiri/stiri/tulcea-animalele-semisalbatice-ameninta-padurea-letea---3313.htm Tulcea: Animalele semi-salbatice ameninta Padurea Letea] {{webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080927211550/http://www.green-report.ro/dynamic/stiri/stiri/tulcea-animalele-semisalbatice-ameninta-padurea-letea---3313.htm |date=2008-09-27 }}. greenreport.ro. Посетен на 23 юли 2008 г.</ref> == Източници == <references /> {{Мъниче|Защитена територия|Румъния}} {{Портал|География|Румъния}} [[Категория:Основани в Румъния през 1938 година]] [[Категория:Природни резервати в Румъния]] [[Категория:Гори в Румъния]] [[Категория:Дунавска делта]] 4ca6fh73bdv7yifkutl52gk4kslwvlv 12434893 12434892 2024-12-08T14:10:53Z 151.237.25.1 12434893 wikitext text/x-wiki {{Национален парк | име = Летя | снимка = Letea0.jpg | описание = | карта = | държава = Румъния | пояснение = | географска ширина = 45.33 | географска дължина = 29.53 | местонахождение = | град = [[Вилково]], [[Украйна]] | площ = 2825 хектара | дата на построяване = | дата на обявяване = 1938 | брой посетители = | уеб страница = | общомедия = }} '''Летя''' ({{lang|ro|Letea}}) е [[гора]], най-старият природен резерват в [[Румъния]]. Създаден е през [[1938]] г., когато Министерският съвет на Румъния приема Решение № 645 за обявяване на гората за природен резерват. Той е разположен между Дунавските клонове [[Сулина]] и [[Килийски ръкав|Килия]] в делтата на Дунав. Обхваща площ от приблизително 2825 хектара (6980 декара). Летя е в основата на биосферния резерват на [[делтата на Дунав]], който е обявен за световно наследство. Той е международно признат за биосферен резерват по програмата на „Човек и биосфера“ на [[ЮНЕСКО]] през 1992 г..<ref name=UNEP>[https://archive.is/20011205025007/http://www.unep-wcmc.org/sites/wh/danubed.html UNEP-WCMC Protected Areas Programme – Danube Delta Biosphere Reserve]. Посетен на 23 юли 2008 г.</ref> Тук се намират разнообразни растителни видове като лиани, [[дива лоза]], [[хмел]] и [[бръшлян]]<ref name="UNEP" /><ref name="DDBRA">[http://www.ddbra.ro/en/general-presentation.php Danube Delta Biosphere Reserve – General Presentation] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090422031750/http://www.ddbra.ro/en/general-presentation.php |date=2009-04-22 }}. Danube Delta Biosphere Reserve Authority. Посетен на 23 юли 2008 г.</ref>. Гората е образувана главно от дървета като [[бяла топола]], [[черна топола]], [[бряст]], [[дъб]], [[липа]], [[ясен]] с тесни листа и обикновена [[елша]], както и огромен брой храсти<ref name=DDBRA />. Той също е дом на богата фауна, включваща Вечерна ветрушка, Морски орел, Синявицови, Степна усойница и коне на делтата на Дунав<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.four-paws.bg/bg/page-3709/page-3731/2014/page-13785/ |заглавие=Дивите коне в Летеа: Първи успех на проекта на ЧЕТИРИ ЛАПИ за ограничаване на раждаемостта |достъп_дата=2020-06-26 |архив_дата=2019-05-11 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190511124405/http://www.four-paws.bg/bg/page-3709/page-3731/2014/page-13785/ }}</ref>. В резервата са идентифицирани приблизително 1600 вида насекоми.<ref name=DDBRA /><ref>[http://www.green-report.ro/dynamic/stiri/stiri/tulcea-animalele-semisalbatice-ameninta-padurea-letea---3313.htm Tulcea: Animalele semi-salbatice ameninta Padurea Letea] {{webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080927211550/http://www.green-report.ro/dynamic/stiri/stiri/tulcea-animalele-semisalbatice-ameninta-padurea-letea---3313.htm |date=2008-09-27 }}. greenreport.ro. Посетен на 23 юли 2008 г.</ref> == Източници == <references /> {{Мъниче|Защитена територия|Румъния}} {{Портал|География|Румъния}} [[Категория:Основани в Румъния през 1938 година]] [[Категория:Природни резервати в Румъния]] [[Категория:Гори в Румъния]] [[Категория:Дунавска делта]] r7ge1obtvh5pepkaixbyy1r3vs44djx 12435351 12434893 2024-12-08T22:43:58Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/151.237.25.1|редакции на 151.237.25.1]] ([[User talk:151.237.25.1|б]].), към версия на InternetArchiveBot 12090966 wikitext text/x-wiki {{Национален парк | име = Летя | снимка = Letea0.jpg | описание = | карта = | държава = Румъния | пояснение = | географска ширина = 45.33 | географска дължина = 29.53 | местонахождение = | град = [[Вилково]], [[Украйна]] | площ = 2825 хектара | дата на построяване = | дата на обявяване = 1938 | брой посетители = | уеб страница = | общомедия = }} '''Летя''' ({{lang|ro|Letea}}) е [[гора]], най-старият природен резерват в [[Румъния]]. Създаден е през [[1938]] г., когато Министерският съвет на Румъния приема Решение № 645 за обявяване на гората за природен резерват. Той е разположен между Дунавските клонове [[Сулина]] и [[Килийски ръкав|Килия]] в делтата на Дунав. Обхваща площ от приблизително 2825 хектара (6980 декара). Летя е в основата на биосферния резерват на [[делтата на Дунав]], който е обявен за световно наследство. Той е международно признат за биосферен резерват по програмата на „Човек и биосфера“ на [[ЮНЕСКО]] през 1992 г..<ref name=UNEP>[https://archive.is/20011205025007/http://www.unep-wcmc.org/sites/wh/danubed.html UNEP-WCMC Protected Areas Programme – Danube Delta Biosphere Reserve]. Посетен на 23 юли 2008 г.</ref> Тук се намират разнообразни растителни видове като лиани, [[дива лоза]], [[хмел]] и [[бръшлян]]<ref name=UNEP /><ref name=DDBRA>[http://www.ddbra.ro/en/general-presentation.php Danube Delta Biosphere Reserve – General Presentation] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090422031750/http://www.ddbra.ro/en/general-presentation.php |date=2009-04-22 }}. Danube Delta Biosphere Reserve Authority. Посетен на 23 юли 2008 г.</ref>. Гората е образувана главно от дървета като [[бяла топола]], [[черна топола]], [[бряст]], [[дъб]], [[липа]], [[ясен]] с тесни листа и обикновена [[елша]], както и огромен брой храсти<ref name=DDBRA />. Той също е дом на богата фауна, включваща Вечерна ветрушка, Морски орел, Синявицови, Степна усойница, и коне на делтата на Дунав<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.four-paws.bg/bg/page-3709/page-3731/2014/page-13785/ |заглавие=Дивите коне в Летеа: Първи успех на проекта на ЧЕТИРИ ЛАПИ за ограничаване на раждаемостта |достъп_дата=2020-06-26 |архив_дата=2019-05-11 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190511124405/http://www.four-paws.bg/bg/page-3709/page-3731/2014/page-13785/ }}</ref>. В резервата са идентифицирани приблизително 1600 вида насекоми.<ref name=DDBRA /><ref>[http://www.green-report.ro/dynamic/stiri/stiri/tulcea-animalele-semisalbatice-ameninta-padurea-letea---3313.htm Tulcea: Animalele semi-salbatice ameninta Padurea Letea] {{webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080927211550/http://www.green-report.ro/dynamic/stiri/stiri/tulcea-animalele-semisalbatice-ameninta-padurea-letea---3313.htm |date=2008-09-27 }}. greenreport.ro. Посетен на 23 юли 2008 г.</ref> == Източници == <references /> {{Мъниче|Защитена територия|Румъния}} {{Портал|География|Румъния}} [[Категория:Основани в Румъния през 1938 година]] [[Категория:Природни резервати в Румъния]] [[Категория:Гори в Румъния]] [[Категория:Дунавска делта]] 78p7np0sl36wkzh671j7jfuk7fdpbu0 0 758757 12435407 11978381 2024-12-09T02:19:00Z InternetArchiveBot 282151 Add 1 book for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435407 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Nathan Rosen | категория = физик | описание = американски физик | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Бруклин]], [[Ню Йорк]], [[САЩ]] | починал-място = [[Хайфа]], [[Израел]] | националност = {{USA}}</br>{{Израел}} (1947 – 95) | вложки = {{Личност/Учен | категория = физик | област = [[Физика]] | учил-при = | работил-в = [[Институт за авангардни изследвания]], Принстън<br>[[Technion – Israel Institute of Technology|Израелски технологичен институт в Хайфа]]<br>[[Ben Gurion University|Университет Бен-Гурион]] | публикации = | известен-с = [[Парадокс на Айнщайн-Подолски-Розен]]<br>[[Sticky bead argument]]<br>[[Мост на Айнщайн-Розен]] }} }} '''Натан Розен''' (22 март 1909 – 18 декември 1995) е американски [[Теоретична физика|физик–теоретик]] от [[евреи|еврейски]] произход, известен с изследванията си върху строежа на [[атом]]а на [[водород]]а, работата си с [[Албърт Айнщайн]] и [[Борис Подолски]] върху [[Квантово заплитане|вълновите функции на квантовото заплитане]] и [[Парадокс на Айнщайн-Подолски-Розен|Парадокса на Айнщайн-Подолски-Розен]]. Той предлага идеята, известна като [[Мост на Айнщайн-Розен]], за представянето на елементарните частици като въртящи се цилиндрични мостове, свързващи две 4Д области [[Пространство-време]] през пето измерение<ref name="TPP">{{cite journal |author=Einstein, Albert |author2=Rosen, Nathan |last-author-amp=yes |date=1935 |title=The Particle Problem in the General Theory of Relativity |url=https://archive.org/details/sim_physical-review_1935-07-01_48_1/page/n73 |journal=[[Physical Review]] |volume=48 |issue=1 |page=73 |doi=10.1103/PhysRev.48.73 |bibcode=1935PhRv...48...73E|doi-access=free }}</ref>, преработена по-късно от [[Джон Уилър]] в теория за [[Червейна дупка|Червеевите дупки]]. == Начални години == Натан Розен е роден в еврейско семейство в [[Бруклин]], [[Ню Йорк]]. Той учи в [[Масачузетския технологичен институт]] по време на [[Голямата депресия]], където получава бакалавърска степен по електромеханично инженерство, а по-късно магистърска и докторска степен по физика. Като студент публикува няколко статии, една от които е „Неутронът“, в която се опитва да изясни строежът на атомното ядро една година преди експерименталното откритие на [[неутрон]]а от [[Джеймс Чадуик]].<ref name="obit">{{Cite web |url=http://physics.technion.ac.il/extras/history/memoriam/rosen/Peres-Obituary.pdf |title=Peres, Asher. „Nathan Rosen.“ Technion Physics Department. 8 June 2009. |accessdate=16 February 2016 |archive-url=https://web.archive.org/web/20160315074016/http://physics.technion.ac.il/extras/history/memoriam//rosen/Peres-Obituary.pdf |archivedate=15 March 2016 |url-status=dead |архив_дата=2016-03-15 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160315074016/http://physics.technion.ac.il/extras/history/memoriam//rosen/Peres-Obituary.pdf }}</ref> Той се заинтересува и от [[Вълнова функция|вълновите функции]], а по-късно и от [[гравитация]]та, когато работи в [[Мичигански университет|Мичиганския]] и [[Принстънски университет|Принстънски]] университети.<ref>Saxon, Wolfgang. „Nathan Rosen, 86, of Israel; Physicist Worked With Einstein“. ''The New York Times'' 23 Dec. 1995, sec. 1: 28.</ref> == Развитие на физиката в този период == В началото на 20 век науката се развива бързо и вътрешният строеж на атома тъкмо започва да се разкрива. През 1990 г. [[Макс Планк]] предлага идеята, че [[енергия]]та се разпространява на дискретни порции, наречени [[квант]]и, с което поставя основите на [[квантовата механика]]. През 1905 г. [[Албърт Айнщайн]] публикува [[Специална теория на относителността|Специалната теория на относителността]], която ще стане инструмент за напредъка във физиката и разбирането за вселената. Около 1927 г. [[Нилс Бор]] и [[Вернер Хайзенберг]], в сътрудничество с много други физици, разработват копенхагенската интерпретация на квантовата теория. Тези открития за структурата и взаимодействията в атома дават началото на революцията във физиката, част от която ще стане Натан Розен. == Работа с Айнщайн == През 1932 г., защитил докторантура в [[MIT|Масачузетския технологичен институт]]<ref>{{cite book |last1=Pais |first1=Abraham |title=Subtle Is The Lord |url=https://archive.org/details/subtleislordscie00pais |date=1982 |publisher=Oxford University Press |location=New York |isbn=0-19-853907-X |page=[https://archive.org/details/subtleislordscie00pais/page/494 494] |edition=first}}</ref>, той отива в [[Институт за авангардни изследвания|Института за авангардни изследвания]] в Принстън. През 1934 г. става асистент на [[Алберт Айнщайн]] и остава на тази позиция до 1936 г.<ref name="obit" /> През юли 1935 г. Айнщайн и Розен публикуват статията „Проблемът с елементарните частици в Общата теория на относителността“(({{lang|en|„The Particle Problem in the General Theory of Relativity“}}) <ref name="TPP"/> върху представянето на елементарните частици като въртящи се микромостове, свързващи два 4-Д пространствени листа през 5-о измерение, използвайки само идеите на [[Обща теория на относителността|Общата теория на относителността]] (OTO) и [[Уравнения на Максуел|Уравненията на Максуел]]. По-рано, работейки с Айнщайн, Розен посочва странностите в изследванията на Айнщайн върху вълновите функции включващи квантово заплитане, и заедно с [[Борис Подолски]] подготвят и публикуват статия през май 1935 г. озаглавена „Може ли да се счита за пълно квантово-механичното описание на физическата реалност?“({{lang|en|„Can quantum-mechanical description of physical reality be considered complete?“}}<ref name="Can quantum-mechanical description of physical reality be considered complete?">{{cite journal |last1=Albert Einstein, Boris Podolsky, and |first1=Nathan Rosen |title=Can quantum-mechanical description of physical reality be considered complete? |journal=Physical Review |date=15 May 1935 |volume=47 |issue=777 |pages=777 – 780 |doi=10.1103/PhysRev.47.777 |bibcode=1935PhRv...47..777E |doi-access=free }}</ref> която става основа на публикацията им от юли 1935 г. за [[Парадокс на Айнщайн-Подолски-Розен|Парадокса на Айнщайн-Подолски-Розен]]. Айнщаин помага на Розен да продължи кариерата си, като написва писмо-препоръка до [[Вячеслав Молотов|Молотов]] в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], в резултат на което Розен е поканен да работи като гост-професор в [[Киевски университет|Киевския университет]] от 1936 до 1938 г. По същото време – през 1937 г. – Айнщайн и Розен публикуват статията „За [[Гравитационна вълна|гравитационните вълни]]“ <ref name="OGV">„On gravitational waves“, Journal of the Franklin Institute (Bd. 223, 1937, S. 43 – 54)</ref> в която доразвиват идеята за свързване с въртящи се цилиндри ([[Мостове на Айнштайн—Розен]]) на области от пространство/времето. През 1938 г. Розен се връща в САЩ и продължава работа в [[Масачузетския технологичен институт]]. През 1940 г. той се мести на длъжността асистент/професор в университета в [[Северна Каролина]], а от 1941 до 1951 работи там като професор. През 1952 става професор в Университета Technion в [[Хайфа]], [[Израел]] и остава да се занимава там с научна работа до смъртта си през 1995 г. на 86 г.<ref>{{cite web |last1=Rosen |first1=Nathan |title=Nathan Rosen (1909 – 1995) |url=https://phys.technion.ac.il/images/in_memoriam/Peres-Obituary-Rosen.pdf |website=Obituary |publisher=Technion |accessdate=22 August 2019}}</ref> След като напуска Принстън, Розен продължава да работи по теорията на относителността, като публикува статията „General Relativity and Flat Space“<ref>{{cite journal |last1=Rosen |first1=Nathan |title=General Relativity and Flat Space. I |journal=Physical Review |year=1940 |volume=57 |issue=2 |pages=147 – 150|doi=10.1103/PhysRev.57.147 |bibcode=1940PhRv...57..147R }}</ref><ref>{{Cite journal |doi = 10.1103/PhysRev.57.150|bibcode = 1940PhRv...57..150R|title = General Relativity and Flat Space. II|journal = Physical Review|volume = 57|issue = 2|pages = 150 – 153|year = 1940|last1 = Rosen|first1 = N.}}</ref> през 1940 г. и „Energy and momentum of cylindrical gravitational waves“<ref>{{cite journal |last1=Rosen |first1=Nathan |title=Energy and Momentum of Cylindrical Gravitational Waves |url=https://archive.org/details/sim_physical-review_1958-04-01_110_1/page/291 |journal=Physical Review |date=1 April 1958 |volume=110 |issue=1 |page=291|doi=10.1103/PhysRev.110.291 |bibcode=1958PhRv..110..291R }}</ref> през 1958 г., развивайки идеята си за сгънатия пространствено-временен континуум ({{lang|en|folded space time}}). Между 1969 и 1989 г. Розен работи върху [[алтернативна теория на гравитацията]] и публикува редица статии за [[биметричната гравитация]], опитвайки се да подобри Общата теория на относителността като премахне [[Гравитационна сингулярност|сингуларностите]], добавяйки към Римановия [[Метричен тензор|тензор]] и един Евклидов тензор заради нелокалността. Теорията се оказва погрешна, т.к. през 1992 г. са открити пулсарите, неотговарящи на предсказанията на теорията. == Късни години == След преместването си за постоянно в Израел Натан Розен активно се занимава с развитието на висшето образование там. През 1953 г. постъпва на работа в Университета Technion в [[Хайфа]], [[Израел]]. В Техион има курс на негово име. През 70-те години става президент на Университета Бен Гурион в [[Негев]], пътувайки между двата града и дома си в [[Хайфа]]. Освен това Натан Розен помага в създаването на [[Израелска академия на науките|Израелската академия на науките]], Дружество на физиците в Израел (избран за президент от 1955 до 57 год), и [[International Society on General Relativity and Gravitation]] (президент от 1974 до 77 г.). == Научен принос == [[Файл:Wormhole-demo.png|мини|[[Червейна дупка|Червеева дупка]]]] Приносът на Розен за развитието на модерната физика е голям. Едно от най-важните му открития е математическото формулиране на уравнението описващо структурата на молекулата на [[водород]]а, намираща се в просто квантово състояние.<ref>Rosen ''Normal state of the hydrogen molecule'', Physical Review, Bd. 38, 1931, S. 2099</ref> Розен използва вълнови функции, наречени от него заплетени („entangled“), за тази цел. Той прави и теоретичен анализ на неутрона като комбинация от протон и електрон в своя статия за [[Physical Review]] през 1931 г.<ref>{{Cite journal | doi=10.1103/PhysRev.37.1579| bibcode=1931PhRv...37.1579L| title=The Neutron| year=1931| last1=Langer| first1=R. M.| last2=Rosen| first2=N.| journal=Physical Review| volume=37| issue=12| pages=1579 – 1582}}</ref> През 1935 г., работейки заедно с Айнщайн върху опитите му да разработи обща теория, обединяваща макро- и микросвета, се опитват да разработят нов модел за представяне на елементарните частици. Те публикуват няколко статии на тази тема.<ref name="TPP"/><ref name="OGV"/> Работата им е повлияна от теорията на [[Калуца-Клайн]] от 1921 г., която се опитва да обедини ОТО и теорията на електромагнетизма, като добавя пето измерение във формулите на ОТО и показвайки, че по този начин от тях могат да се изведат [[Уравнения на Максуел|уравненията на Максуел]]. Решението, предложено от тях, е наречено [[Мост на Айнщайн-Розен]] (ER), и представлява къса цилиндрична връзка (микромост) свързващ две успоредни 4Д [[Пространство-време|области]] през пето измерение<ref name="TPP"/>. По-късно те доразвиват теорията въз основа на предположението, че [[пространство-време]]то има не само [[Кривина (математика)|кривина]], но и [[усукване]], въвеждайки ротационно движение на тази връзка<ref name="OGV"/> (т.е. представяйки елементарната частица като въртящ се цилиндър ([[вихър]]) между „двете“ стени на 4Д обект със свойствата на [[Бутилка на Клайн]]). През 2013 г. Малдасена и Саскинд в своя работа показват връзката между теориите на Айнщайн-Розен и ефекта на квантовата свързаност (ER=EPR)<ref>* J. Maldacena and L. Susskind, ''[https://arxiv.org/abs/1306.0533 Cool horizons for entangled black holes]'', (2013)</ref> През 1962 г. [[Джон Уилър]] се опитва да разработи теория за подобна свързаност (мост) в рамките на стандартния модел, наричайки го [[Червейна дупка]]. Заедно с [[Робърт Фулър]] те показват, че този тип обекти е нестабилен.<ref>{{cite web |last1=Jones |first1=by Andrew Zimmerman |title=Definition of Wormhole – Theory of Relativity |url=https://www.thoughtco.com/wormhole-2699024 |accessdate=22 August 2019}}</ref> Терминът [[Черна дупка]] е въведен отново от Джон Уилър в края на 60-те, като тази теория също няма нищо общо с идеята на Айнщайн-Розен, отнасяйки се за друг клас обекти. == Вижте също == * [[Парадокс на Айнщайн-Подолски-Розен]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://phys.technion.ac.il/images/in_memoriam/Peres-Obituary-Rosen.pdf Peres, Asher. „Nathan Rosen.“ Technion Physics Department. 8 June 2009.] * [http://www.todayinsci.com/12/12_18.htm December 18 – Today in Science] * [https://web.archive.org/web/20030218215804/http://www.krioma.net/Articles/Bridge%20Theory/Einstein%20Rosen%20Bridge.htm George, Samuel Joseph. „The Einstein-Rosen Bridge.“] * [https://www.pbs.org/wnet/hawking/strange/html/wormhole.html PBS Online: Stephen Hawking’s Universe] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160404102914/http://www.pbs.org/wnet/hawking/strange/html/wormhole.html |date=2016-04-04 }}. * Saxon, Wolfgang. [https://www.nytimes.com/1995/12/23/world/nathan-rosen-86-of-israel-physicist-worked-with-einstein.html Nathan Rosen, 86, of Israel; Physicist Worked With Einstein], The New York Times 23 Dec. 1995, sec. 1: 28. * Leonard Susskind [https://arxiv.org/abs/1604.02589 «Copenhagen vs Everett, and ER=EPR», (2016)] {{Превод от|en|Nathan Rosen|969623697}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Розен, Натан}} [[Категория:Американски физици]] [[Категория:Израелски учени]] [[Категория:Масачузетски технологичен институт]] [[Категория:Евреи в САЩ]] [[Категория:Родени в Ню Йорк]] [[Категория:Починали в Хайфа]] 3qhkcf1yxp5f12teo7kw9rl2ldz4lyh 0 759169 12434947 12157157 2024-12-08T15:10:39Z Isip2 westboro 225694 /* Спортна кариера */ 12434947 wikitext text/x-wiki {{Футболист | град на раждане = [[Раковски (град)|Раковски]], [[България]] | ръст = 1,79 m | настоящ отбор = [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] | номер на фланелката = 25 | години = 2019 – 2021 | отбори = [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] | мачове = 39 | голове = 0 |юношески отбори=[[ФК Раковски (Раковски)]]<br>[[ПФК Ботев (Пловдив)]]|юношески години=2008-2013<br> 2013-2017}} '''Станислав Работов''' е български професионален [[футбол]]ист, който играе като [[Защитник (футбол)|защитник]] на [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://botevplovdiv.bg/profile/250 |заглавие=Профил на Работов |достъп_дата=2020-08-16 |архив_дата=2020-09-20 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200920134429/https://botevplovdiv.bg/profile/250 }}</ref> == Биография == Станислав Славов Работов е роден на 14 юни 2002 г. Той определя град [[Раковски (град)|Раковски]] за негово родно място. Първоначално започва да тренира футбол в детско-юношеската школа на [[ФК Раковски (Раковски)|ФК Раковски]] под ръководството на треньора Александър Керин. От 2017 г. тренира в детско-юношеската школа на ПФК Ботев под ръководството на треньора Стефан Стоянов.<ref>[https://academy.botevplovdiv.bg/history-of-youth-academy История на детско-юношеската школа на ПФК Ботев]</ref> През 2019 г. [[Български футболен съюз|Българският футболен съюз]] отличава Станислав Работов за най-добър защитник в елитната група за юноши до 17 години (U17). === Спортна кариера === Започва професионалната си футболна кариера като защитник на [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] през 2019 г. Дебютът му е на 3 декември 2019 г. при среща със [[ПФК Славия (София)|Славия]] за [[Купата на България]].<ref>[https://www.plovdiv24.bg/sport/962055.html Ще прати ли Ботев под наем свой талант от Раковски?]</ref> Станислав Работов е включен в списъка на националния отбор през септември 2020 г.<ref>[https://botevplovdiv.bg/article/4849 СТАНИСЛАВ РАБОТОВ И ТОДОР НЕДЕЛЕВ С ПОВИКВАТЕЛНА ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР НА БЪЛГАРИЯ]{{Dead link|date=декември 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През сезона 2024/2025 се състезава за [[ФК „Крумовград“]].<ref>[https://www.flashscore.bg/player/rabotov-stanislav/b9naAs72/ Станислав Работов - Защитник (Крумовград)]</ref> == Статистика по сезони == Към 11 май 2021 г.: {| class="wikitable" style="font-size:90%; text-align: center" ! rowspan="2" | Клуб ! rowspan="2" | Лига ! rowspan="2" | Сезон ! colspan="2" | Лига ! colspan="2" | Купа ! colspan="2" | Континентално ! colspan="2" | Общо |- ! Мачове ! Голове ! Мачове ! Голове ! Мачове ! Голове ! Мачове ! Голове |- | rowspan="3" valign="center" | [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] | rowspan="3" | [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | 2018 – 19 | 0 | 0 | 0 | 0 | colspan="2" | - | 0 | 0 |- | 2019 – 20 | 10 | 0 | 4 | 0 | colspan="2" | - | 14 | 0 |- | 2020 – 21 | 23 | 0 | 2 | 0 | colspan="2" | - | 25 | 0 |- ! colspan="3" | Кариерна статистика ! 33 ! 0 ! 6 ! 0 ! 0 ! 0 ! 39 ! 0 |} == Източници == <references/> {{Ботев (Пловдив) състав}} {{Портал|Биографии|Футбол|България}} {{СОРТКАТ:Работов, Станислав}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Пловдив)]] [[Категория:Родени в Раковски]] tmdx7tj7ir4p7sqim345bv6t3esi8yn 0 760560 12435230 12059957 2024-12-08T19:56:32Z InternetArchiveBot 282151 Add 1 book for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435230 wikitext text/x-wiki [[Файл:Young tiger cub at Burgers' Zoo Arnhem.jpg|мини|Вибриси на младо [[тигър]]че в [[зоологическа градина|зоологическата градина]] [[Бъргърс]] в [[Арнем]], [[Холандия]]]] '''Вибрисите''' ({{lang|la|vibrissae}}, от ''vibrio'' – „вибрирам“), по-известни като '''[[мустаци]]''', са вид [[сензор]]ни [[косми]] при [[бозайници]]те, които обикновено се характеризират анатомично с по-голяма дължина и с едър, добре [[инервация|инервиран]] космен [[фоликул]].<ref name=scholarpedia>{{cite journal| url=http://www.scholarpedia.org/article/Whisking_behavior |title=Vibrissal behaviour and function| journal=Scholarpedia| volume=6| page=6642| accessdate=October 29, 2011| doi=10.4249/scholarpedia.6642| year=2011| last1=Grant| first1=Robyn| last2=Mitchinson| first2=Ben| last3=Prescott| first3=Tony| issue=10| doi-access=free |lang=en}}</ref> Те са специализирани за [[осезание|тактилно засичане]]. Вибрисите растат на различни места при повечето бозайници, включително всички [[примати]], с изключение на хората.<ref>{{cite journal| title= Vibrissae Structure in the Rhesus Monkey| journal=Folia Primatol |year= 1970 |volume= 13| pages= 241 – 285| doi=10.1159/000155325| last1=Van Horn| first1=R.N.| issue=4| pmid=5499675 |lang=en}}</ref> Те са аналогични на [[антена (биология)|антените]] при [[насекоми]]те и други [[членестоноги]]. Вибрисите не са косми в прекия смисъл, а по-скоро видоизменени [[рецептор]]и, образували се в хода на еволюционния процес при бозайниците. Отрязването или лишаването по друг начин от тях обикновено води до нарушаване координацията на животното, особено на тъмно. В [[медицина]]та терминът '''вибриси''' също се отнася до дебелите косми, открити в човешките [[ноздри]], но тези косми служат само като бариера за твърдите частици във въздуха.<ref name=fd>{{cite web |url=http://medical-dictionary.thefreedictionary.com/Vibrissae |title=Vibrissae |work=The Free Dictionary's Medical dictionary |publisher=Farlex, Inc. |date=April 14, 2009 |accessdate= April 29, 2009 }}</ref> == Анатомия == Вибрисите обикновено растат на групи по различни места на животното. Тези групи могат да се различават по своите анатомични параметри и по своята работа и обикновено се приема, че те служат за различни цели в съответствие с различните си местоположения по тялото. [[Файл:Whiskers.jpg|мини|ляво|Черно-бели вибриси на [[котка]], популярно наричани „мустаци“]] Много сухоземни бозайници, например [[плъхове]] и [[хамстери]]<ref>{{cite journal| title=The tactile hair of the white rat| last1=Vincent| first1=S.B.| journal=The Journal of Comparative Neurology| volume=23| issue=1| pages=1 – 34| year=1913| doi=10.1002/cne.900230101|url=https://zenodo.org/record/1426743}}</ref><ref name=wineski>{{cite journal| title=Movements of the cranial vibrissae in the Golden hamster (Mesocricetus auratus)| url=https://archive.org/details/sim_journal-of-zoology_1983-06_200_2/page/261| last1=Wineski| first1=Lawrence E.| journal=Journal of Zoology| volume=200| issue=2| pages=261 – 280| year=1983| doi=10.1111/j.1469-7998.1983.tb05788.x}}</ref>, разполагат с черепни вибриси (разположени на черепа), които включват супраорбитални (над очите), генални (на бузите), мистациални (в областта под носа) и долночелюстни (под муцуната) вибриси.<ref>{{cite journal| title=Structure, function, and cortical representation of the rat submandibular whisker trident| journal=The Journal of Neuroscience| volume=33| issue=11| pages=4815 – 4824| year=2013|doi=10.1523/jneurosci.4770-12.2013| pmid=23486952 |pmc=6619006| last1=Thé| first1=L| last2=Wallace| first2=ML| last3=Chen| first3=CH| last4=Chorev| first4=E| last5=Brecht| first5=M| url=http://darchive.mblwhoilibrary.org/bitstream/1912/5814/1/4815full.pdf }}</ref> Тези групи са добре запазени сред сухоземните бозайници (като например [[патагонска лисица|патагонската лисица]]), въпреки че анатомичните и функционални детайли варират в зависимост от начина на живот на животното. Обикновено мистациалните вибриси се описват като допълнително разделени на две подгрупи – големи макровибриси, които изпъкват отстрани и малки микровибриси, разположени под ноздрите и насочени най-вече надолу.<ref name= brecht>{{cite journal| title=Functional architecture of the mystacial vibrissae| journal= Behavioural Brain Research| doi= 10.1016/S0166-4328(97)83328-1| pmid= 9079775| year=1997| last1=Brecht| first1=Michael| last2=Preilowski| first2=Bruno| last3=Merzenich| first3=Michael M.| volume=84| issue= 1 – 2| pages=81 – 97| s2cid= 3993159 }}</ref> Големите макровибриси са силно подвижни и се използват за пространствено засичане, докато малките микровибриси са неподвижни и се използват за идентифициране на обекти. Между големите и малките макровибриси няма ясна физическа граница. Много сухоземни бозайници, включително [[домашна котка|домашните котки]], също имат карпални (на китката) вибриси, разположени от долната страна на [[крайник]]а, точно над лапите.<ref>{{cite journal| journal=Journal of Zoology| title=Observations upon the carpal vibrissae in mammals| last1=Beddard| first1=Frank E.| volume=72| issue=1| pages=127 – 136| year=1902| doi=10.1111/j.1469-7998.1902.tb08213.x| lang=en}}</ref> Морските бозайници могат да имат съществено различни вибрисални подредби. При някои от тях, като [[тюлени]] и [[морски лъвове]], черепните вибриси функционират по съвсем различен начин от този при сухоземните бозайници. С излкючение на [[амазонски речен делфин|амазонския речен делфин]], при всички останали видове [[делфин]]и вибриси липсват. === Характеристики === [[Файл:Sealion.jpg|мини|Едни от най-дългите вибриси принадлежат на [[морски лъв|морския лъв]].]] Сами по себе си вибрисите могат да достигнат значителни размери. При [[чинчили]]те например, тяхната дължина може да бъде до една трета от дължината на тялото, а при [[моржове]]те дебелината на някои от вибрисите е равна на дебелината на [[молив]]. Повечето бозайници имат вибриси с кръгово напречно сечение, но мустаците на [[морски лъв|морския лъв]] са овални. Изследванията показват, че това е най-добрата форма за усещане скоростта и посоката на вълните, като същевременно минимизира вибрационния шум, създаден от собственото плуване. С дължина от около 30 см, мустаците на морския лъв са едни от най-дългите сред всички бозайници.<ref>{{cite web| url=https://phys.org/news/2017-12-sea-lions-unique-whiskers-fastest.html| title=Sea lions have unique whiskers that help them catch even the fastest fish| publisher=Phys.org| date=6 декември 2017| lang=en}}</ref> === Структура === Вибрисалните косми обикновено са по-дебели и по-твърди от останалите видове косми покриващи различни части от тялото на животното.<ref name="Animalencyclopedia">Weldon Owen Pty Ltd. (1993). ''Encyclopedia of animals – Mammals, Birds, Reptiles, Amphibians.'' Reader's Digest Association, Inc. pg. 18. {{ISBN|1-875137-49-1}}.</ref> Както всички други косми, те се състоят от безжизнен материал лишен от нерви. Основното нещо, което отличава вибрисите от останалите косми на бозайниците е, че те се намират в специален космен фоликул, заобиколен от изпълена с кръв и силно инервирана от сензорни нерви капсула, наречена „кръвен синус“.<ref name=rice>{{cite journal| title=A comparative light microscopic analysis of the sensory innervation of the mystacial pad. I. Innervation of vibrissal follicle-sinus complexes| doi= 10.1002/cne.902520203| journal=The Journal of Comparative Neurology| volume =252| issue= 2| pages= 154 – 174 |date=8 October 1986| last1=Rice| first1=Frank L.| last2=Mance| first2=Ajuan| last3=Munger| first3=Bryce L.| pmid=3782505 }}</ref><ref name=ebara>{{cite journal| title= Similarities and differences in the innervation of mystacial vibrissal follicle–sinus complexes in the rat and cat: A confocal microscopic study| journal=The Journal of Comparative Neurology| volume =449| issue= 2| pages =103 – 119|date= 22 July 2002| doi=10.1002/cne.10277| last1=Ebara| first1=Satomi| last2=Kumamoto| first2=Kenzo| last3=Matsuura| first3=Tadao| last4= Mazurkiewicz| first4=Joseph E.| last5=Rice| first5=Frank L.| pmid=12115682 }}</ref> При докосване на вибриса той се огъва, при което кръвта в синуса се изтласква на едната или другата страна. По този начин се увеличава изместването и позволява на механорецепторите, разположени в основата на вибрисите да изпитват изключително фини трептения.<ref>{{cite web| url=https://animaldiversity.org/collections/mammal_anatomy/hair/| title=Hair| publisher=Animal Diversity Web| accessdate=12 септември 2020| lang=en}}</ref> При [[мишки]]те, [[зайци]]те и [[котки]]те, всеки отделен фоликул на мистациалните макровибриси се инервира от 100 – 200 първични аферентни нервни клетки.<ref name=rice /> Тези клетки обслужват още по-голям брой механорецептори от поне осем различни типа.<ref name=ebara /> Съответно, дори малки отклонения на мустачките могат да предизвикат сензорна реакция у животното.<ref name=stuttgen>{{cite journal| title=Two Psychophysical Channels of Whisker Deflection in Rats Align with Two Neuronal Classes of Primary Afferents| url=https://archive.org/details/sim_journal-of-neuroscience_2006-07-26_26_30/page/7933| journal=The Journal of Neuroscience|date= July 26, 2006| volume= 26|issue=30|pages=7933 – 7941| doi=10.1523/JNEUROSCI.1864-06.2006| last1=Stuttgen| first1=M. C.| pmid=16870738| pmc=6674210| last2=Rüter| first2=J| last3=Schwarz| first3=C }}</ref> Мишките обикновено имат приблизително 30 тънки, но много чувствителни макровибриса от всяка страна на лицето, всеки с дължина до 30 – 50 mm и малко по-голям брой микровибриси.<ref name=brecht /> По този начин, приблизителният брой на сензорните нервни клетки, обслужващи мистациалния вибрисален масив по лицето на една мишка, може да бъде около 25 хиляди. При тюлените, където на един вибрис се падат по около 1500 нервни клетки, тази бройка се оценява на над 300 хиляди.<ref>{{cite journal|title=Microstructure and innervation of the mystacial vibrissal follicle sinus complex in bearded seals, Erignathus barbatus (Pinnipedia: Phocidae).|journal=The Anatomical Record Part A: Discoveries in Molecular, Cellular, and Evolutionary Biology |volume=288|number=1|pages=13 – 25|doi=10.1002/ar.a.20273|pmid=16342212|date=January 2006| last1=Marshall| first1=CD| last2=Amin| first2=H| last3=Kovacs| first3=KM| last4=Lydersen| first4=C| lang=en}}</ref> Тъй като действието на мустаците е от голямо значение за оцеляването на тези животни, голяма част от мозъка е проектирана да обработва импулсите от нервите в близост до мустаците. За да се поддържат космените фоликули топли, с цел да останат мустаците готови за употреба, бозайниците изразходват много енергия. === Подвижност === [[Файл:Catyawn.jpg|мини|[[Прозявка|Прозяваща]] се котка показва как мистациалните макровибриси могат да бъдат изместени напред.]] По принцип фоликулите на супраорбиталните, геналните и макровибрисите са подвижни, докато микровибрисите не са. Малък мускул е прикрепен към всеки макровибрис и може да го движи малко или много независимо от останалите, докато по-големите мускули, разположени в околната тъкан движат няколко или всички макровибриси заедно.<ref name=dorfl>{{cite journal| title=The musculature of the mystacial vibrissae of the white mouse| journal=J. Anat.| pmc=1168137| year=1982| volume=135| issue=Pt 1| pmid=7130049| pages=147 – 54| last1=Dörfl| first1=J}}</ref><ref name=berg>{{cite journal| title=Biomechanics of the Vibrissa Motor Plant in Rat: Rhythmic Whisking Consists of Triphasic Neuromuscular Activity| url=https://archive.org/details/sim_journal-of-neuroscience_2008-03-26_28_13/page/n215| journal=The Journal of Neuroscience| doi=10.1523/JNEUROSCI.5008-07.2008| volume=28| issue=13| pages=3438 – 3455| pmid=18367610| pmc=6670594| last1=Hill| first1=DN| last2=Bermejo| first2=R| last3=Zeigler| first3=HP| last4=Kleinfeld| first4=D| year=2008 }}</ref> Подобни мускулни движения се случват при пристъпи с различна продължителност и при скорости между 3 и 25 размахвания в секунда. Движенията на мустаците са тясно координирани с тези на главата и тялото.<ref name="scholarpedia"/> Има три вида движения на вибрисите:<ref>{{cite web| url=http://physics.ucsd.edu/neurophysics/publications/NEoN_01351.pdf| title=Vibrissa movement, sensation and sensorimotor control| author=Kleinfeld, D.| year=2008| accessdate=September 30, 2013| архив_дата=2010-06-17| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100617164931/http://physics.ucsd.edu/neurophysics/publications/NEoN_01351.pdf}}</ref> * симетрични (безконтактни, изследващи) – когато животното размахва вибрисите във въздуха без контакт или с много лек контакт. Такова движение е изключително последователно и обикновено се случва с честота между 7 и 12 Hz. * асиметрични (контактни) – когато животното контактува с голям обект, например стена, или ако главата се обръща настрани. Асиметричното движение продължава от един до три цикъла на размахване. * фовеални – когато животното насочи всичките си вибриси напред, за да анализира обекта пред себе си, както и в случаите на приземяване при скок. Честотата на фовеалното движение е висока и варира между 15 и 25 Hz. === Инервация === Информацията от вибрисите постъпва в мозъка чрез нервни импулси през [[черепномозъчен нерв|черепномозъчния нерв]] (''n. trigeminus'') и се доставя първо в черепномозъчния сензорен комплекс на мозъчния ствол.<ref>{{cite journal| title=Vibrissal afferents from trigeminus to cortices| journal=Scholarpedia| volume=4| pages=7454| doi=10.4249/scholarpedia.7454| year=2009| last1=Deschenes| first1=Martin |last2=Urbain |first2=Nadia| issue=5| doi-access=free |lang=en}}</ref> Сензорната инервация на вибрисите се осигурява от инфраорбиталния клон на черепномозъчния [[горночелюстен нерв]] (''n. maxillaris''), а двигателната инервация се дължи на [[лицевия нерв]] (''n. facialis'').<ref name="Gao">{{cite journal| first1=P| last1=Gao| first2=R| last2=Bermejo| first3=HP| last3=Zeigler| title=Whisker deafferentation and rodent whisking patterns: Behavioral evidence for a central pattern generator| journal=The Journal of Neuroscience| year=2001| volume=21| issue=14| pages=5374 – 5380| doi=10.1523/JNEUROSCI.21-14-05374.2001| pmid=11438614| pmc=6762837| doi-access=free |lang=en}}</ref> == Етапи на развитие == През първия месец след раждането, вибрисите на плъховете растат до размера на възрастните индивиди. Обикновено раздвижването им започва до втората седмица след раждането, преди отварянето на очите, и достига амплитуди и характеристики за възрастните до края на третата следродилна седмица.<ref name=scholarpedia /> == Функция == [[Файл:Fast-Feedback-in-Active-Sensing-Touch-Induced-Changes-to-Whisker-Object-Interaction-pone.0044272.s006.ogv|мини|[[Плъх]] засичащ движение. Филмът е забавен 20 пъти.]] [[Файл:Whisker-Movements-Reveal-Spatial-Attention-A-Unified-Computational-Model-of-Active-Sensing-Control-pcbi.1003236.s002.ogv|мини|Плъх, който се среща с обект. Филмът е забавен 10 пъти.]] Обикновено се смята, че вибрисите имат сензорна функция, допълваща тази на [[кожа]]та. Предполага се, че това е изгодно по-специално за животни, които не винаги могат да разчитат на зрението си за навигация или за намиране на храна, като например при нощните животни или животни, които се хранят в заблатени или кални води. Освен това, движенията на вибрисите също могат да показват нещо от душевното състояние на животното, както и да играят роля в социалното поведение.<ref name=vets>{{cite web| url=http://www.vets.org.nz/newsstory/just-cats-whiskers| first=Keith| last=McSporran| title=Just the cat's whiskers| archiveurl=https://web.archive.org/web/20120212161822/http://www.vets.org.nz/newsstory/just-cats-whiskers| archivedate=2012-02-12| достъп_дата=2020-09-11| архив_дата=2012-02-12| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120212161822/http://www.vets.org.nz/newsstory/just-cats-whiskers}}</ref><ref name=social>{{cite journal| title=Social facial touch in rats| journal=Behavioral Neuroscience| volume=in press |lang=en}}</ref> Например, когато котките ловуват, вибрисите им са отпуснати надолу. По тях също така можем да определим и настроението им – ако мустаците им са извити нагоре това означава, че животното е дружелюбно настроено, а ако са увиснали надолу това означава, че то е агресивно настроено. Чрез различни експерименти се показва, че вибрисалните мустаци са необходими на животното за:<ref name=scholarpedia/><ref name=Ahissar>{{cite journal| title=Vibrissal location decoding| first1=E| last1=Ahissar| first2=PM| last2= Knutsen| journal=Scholarpedia| volume=6| issue=10| pages=6639|doi=10.4249/scholarpedia.6639| year=2011| doi-access=free }}</ref><ref name=Diamond>{{cite journal| title='Where' and 'what' in the whisker sensorimotor system| first1=M| last1=Diamond| first2=P| last2=von Heimendahl| first3=P| last3=Knutsen| first4=D| last4=Kleinfeld| first5=A| last5=Ahissar| journal=Nat Rev Neurosci| volume=9| issue=8| pages=601 – 612| doi=10.1038/nrn2411| pmid=18641667| year=2008| s2cid=6450408| lang=en}}</ref> * локализиране и избягване на сблъсък с различни обекти * ориентиране на муцуната, както и главата в пространството * засичане на движение, включително най-леките струи въздух или разместването му * разпознаване по форма и текстура * поддържане на равновесие * анализ на параметри от околния свят, като атмосферно налягане или влажност на въздуха * [[тигмотаксис]] * изследване * движение и преодоляване на различни препятствия * плуване * борба Често се твърди, че котките използват мустаците си, за да преценят дали отворът през който искат да преминат е достатъчно широк.<ref>{{cite web|url=http://www.vetinfo.com/cats-have-whiskers.html |title=Why Do Cats Have Whiskers? |publisher=Vetinfo.com |date= |accessdate=2013-06-24}}</ref><ref>{{cite web |url=http://www.cat-behavior-explained.com/cat-whiskers.html |title=Cat Behaviour Explained |publisher=Cat-behavior-explained.com |date=2013-04-03 |accessdate=2013-06-24 |архив_дата=2013-10-02 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131002163651/http://www.cat-behavior-explained.com/cat-whiskers.html }}</ref> Това понякога се подкрепя от твърдението, че мустаците на повечето котки се простират на приблизително същата ширина като тази на тялото на котката, но поне два неформални доклада показват, че дължината на мустака е генетично обусловена и не варира, докато тялото на котката може да става по-тънко или по-дебело.<ref name=vets /><ref name=focusmag>{{cite web| url=http://sciencefocus.com/qa/if-cat%E2%80%99s-whiskers-are-width-its-body-do-they-get-longer-if-it-puts-weight| title=Focus Magazine Q&A| достъп_дата=2020-09-11| архив_дата=2018-07-18| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180718015915/http://www.sciencefocus.com/qa/if-cat%E2%80%99s-whiskers-are-width-its-body-do-they-get-longer-if-it-puts-weight}}</ref> При лабораторни изследвания плъховете са в състояние в рамките на 5 – 10% да различат размера на отвора, така че изглежда вероятно и котките могат да използват мустаците си за тази цел. Въпреки това съобщенията за котки, особено малки котенца, с глави, здраво заклещени в различни изхвърлени съдове, са нещо обичайно, което показва, че ако котката разполага с тази информация, то тя не винаги я използва по най-добрия начин.<ref>{{cite journal| title=Behavioral Properties of the trigeminal somatosensory system in rats performing whisker-dependent tactile discriminations| journal=The Journal of Neuroscience| volume=21| issue=15|pages=5752 – 5763| doi=10.1523/JNEUROSCI.21-15-05752.2001| year=2001| last1=Krupa| first1=David J.| last2=Matell| first2=Matthew S.| last3=Brisben| first3=Amy J.| last4=Oliveira| first4=Laura M.| last5=Nicolelis| first5=Miguel A. L.| pmid=11466447| pmc=6762640| doi-access=free }}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.torontosun.com/news/canada/2011/01/25/17033406.html |title=Cops save kitten with head stuck in can |publisher=Torontosun.com |date=2011-01-25 |accessdate=2013-06-24}}</ref> == При други животни == === Птици === [[Файл:Whiskered Auklet.jpg|мини|[[Мустаката конюга]] (''A. pygmaea'')]] Някои видове [[птици]] притежават специализирани [[пера]], разположени около основата на [[клюн]]а, които понякога се наричат „мустаци“. Различни тестове показват, че птиците, изпратени през лабиринт от тунели с прилепнали назад такива пера, се блъскат в главите си повече от два пъти по-често, отколкото когато перата им са били свободни, което показва, че използват тези пера по подобен начин на котките.<ref>{{cite journal|url=http://www.nature.com/news/2008/080314/full/news.2008.674.html|title=Bird uses 'whiskers' like a cat|journal=Nature|author=Brown, S.|year=2008|accessdate=September 28, 2013|doi=10.1038/news.2008.674| lang=en}}</ref> [[Мустаката конюга|Мустакатата конюга]] (''A. pygmaea'') има поразителни, твърди бели пера, изпъкнали отгоре и отдолу на очите, както и тъмен кичур пера, който се извива напред от горната част на главата. Други птици, които имат очевидни „мустаци“, са [[киви (птица)|кивита]], [[лястовици]], [[козодоеви|козодоевите птици]], [[тиранови|тирановите мухоловки]], птиците [[какапо]] и [[дългомустакат бухал|дългомустакатите бухали]] (''X. loweryi''). === Риби === [[Файл:Corydoras aeneus barbels.jpg|мини|[[Бронзов сом]] (''C. aeneus'')]] Различни видове [[риби]], като [[сомове]], [[шарани]], [[есетри]], [[миксинови]] и [[барбунови|барбунови риби]], [[данио]] и някои видове [[акули]], имат тънки, висящи, тактилни органи близо до устата, които често се наричат „мустаци“. === Динозаври === Анализът на структурата на [[череп]]ите на някои изчезнали [[влечуги]] показа, че вибрисите най-вероятно присъстват в издатините на тези черепи. Това предполага, че те са присъствали в предшествениците на бозайниците и следователно еволюционно са по-стари от [[козина]]та. [[Птерозаври]]те от семейство [[Anurognathidae]] са имали ругозна (набръчкана) текстура на [[челюст]]та, върху която вероятно са се закрепвали вибрисите, въпреки че следи от такива не са регистрирани.<ref>{{Cite book| title=Pterosaurs: Natural History, Evolution, Anatomy| author=Wilton, Mark P. |isbn=978-0691150611| year=2013| publisher=Princeton University Press |lang=en}}</ref> Открит е специфичен тип пера, разположени около тяхната уста.<ref>{{cite journal| last1=Benton| first1=Michael J.| last2=Xu| first2=Xing| last3=Orr| first3=Patrick J.| last4=Kaye| first4=Thomas G.| last5=Pittman| first5=Michael| last6=Kearns| first6=Stuart L.| last7=McNamara| first7=Maria E.| last8=Jiang| first8=Baoyu| last9=Yang| first9=Zixiao| year=2019| title=Pterosaur integumentary structures with complex feather-like branching| url=https://research-information.bris.ac.uk/ws/files/184677374/Main_Text_revised_mjb.pdf| journal=Nature Ecology & Evolution| volume=3| issue=1| pages=24 – 30| doi=10.1038/s41559-018-0728-7| pmid=30568282| s2cid=56480710 |lang=en}}</ref> === Хора === Предполага се че присъствието на мистациални вибриси в отделни [[торбести]] животни може да е стара характеристика, присъстваща при общ прародител на всички [[живородни бозайници]]. Всъщност някои хора все още развиват остатъчни вибрисални мускули в горната си [[устна]], което предполага, че предишните членове на човешкия род са имали мистациални вибриси. По този начин е възможно развитието на сензорната система на мустаците да е изиграло важна роля за развитието на бозайниците като цяло.<ref name=rodandmar>{{cite journal| title=Active vibrissal sensing in rodents and marsupials| journal=Phil. Trans. R. Soc. B |date= 12 November 2011 |volume= 366 |issue= 1581 |pages=3037 – 3048| doi=10.1098/rstb.2011.0156| last1=Mitchinson| first1=B.| last2=Grant| first2=R. A.| last3=Arkley| first3=K.| last4= Rankov| first4=V.| last5=Perkon| first5=I.| last6=Prescott| first6=T. J.| pmid=21969685| pmc=3172598| lang=en}}</ref><ref>{{cite journal| title=Vestiges of vibrissal capsular muscles exist in the human upper lip| doi=10.1002/ca.20497| pmid=17458869| volume=20| issue=6 |date=August 2007| journal=Clin Anat| pages=628 – 31| last1=Tamatsu| first1=Yuichi| last2=Tsukahara| first2= Kazue| last3=Hotta| first3=Mitsuyuki| last4=Shimada| first4=Kazuyuki| lang=en}}</ref> == Общество == === Домашни любимци === Много от собствениците на кучета не са наясно със значението на мустачките на техния домашен любимец, като ги смятат за чисто козметичен белег. Също така много хора, които участват с кучето си в конкурси, подрязват мустаците му, за да изглежда по-красиво. За съжаление това е както некомфортно, така и стресиращо за животното, понеже намалява огромна част от неговото сетивно възприятие. Четириногото ще се адаптира към промяната с течение на времето, но е възможно обаче да има период, в който да има различни затруднения в ежедневието си.<ref name="dailydogstuff">{{cite web| url=https://www.dailydogstuff.com/do-dog-whiskers-grow-back/| title=Do Dog Whiskers Grow Back (when they’re cut off?)| publisher=Daily Dog Stuff| accessdate=11 септември 2020| lang=en}}</ref> Ако мустаците бъдат отрязани, те ще израстнат отново, преминавайки през цикъл на растеж точно като нормалните косми. Обикновено отнема няколко месеца, за да се върнат към първоначалната им дължина.<ref name="dailydogstuff" /> Често срещано погрешно схващане е, че животното изпитва болка, когато му се режат мустаците. Макар и да се чувства малко странно в този момент, тъй като по самата си дължина вибрисите не съдържат нерви, рязането им не причинява физическа болка. Всички нерви са разположени във фоликула на вибриса, което означава, че мустаците никога не трябва да се скубят, дърпат или усукват. Издърпването им причинява стрес и травма на фоликула, което води до дискомфорт и възможна болка.<ref name="dailydogstuff" /> През 2007 г. в [[Австрия]], където е забранено премахването на вибриси от домашните любимци, 23 годишен мъж беше осъден на 6 месеца условно лишаване от свобода за отрязване мустаците на котката си в пияно състояние.<ref>{{cite web| url=http://www.dierenkliniekkenaupark.nl/snorharen-kat| title=Waarom zijn snorharen belangrijk?| publisher=Dierenkliniek Kenaupark| accessdate=12 септември 2020| lang=nl}}</ref> Според експертното становище в забраната са засегнати и други животни като [[коне]].<ref>{{cite web| url=http://www.tirup.at/obvusbtirup/periodical/titleinfo/4676588| title=Gutachten über das Entfernen von Vibrissen im österreichischen Tierschutzgesetz| place=Salzburg: Universitätsbibliothek Salzburg, 2020| publisher=„Tierschutz in Recht und Praxis“ (TiRuP)| format=pdf| pages=15 |date=20 януари 2020| lang=de}}</ref> === Роботика === Изследователи от лабораторията по роботика в [[Бристъл]] са започнали да създават различни видове изкуствени мустаци, както за да им помогнат да разберат как работят биологичните мустаци, така и за добавянето на тактилен усет към [[робот]]ите.<ref>{{cite web| url=https://www.newscientist.com/article/dn14308-invention-artificial-whiskers.html| title=Invention: Artificial whiskers| lang=en}}</ref><ref>{{cite web| last=Costandi| first=Mo |url=http://neurophilosophy.wordpress.com/2006/10/05/artificial-whiskers-sense-shape-texture-of-objects| title=Sculpted Face |publisher=Neurophilosophy.wordpress.com| date=2006-10-05| accessdate=2013-06-24| lang=en}}</ref><ref>{{cite conference| citeseerx=10.1.1.58.6535| title=The Artificial Mouse – A Robot with Whiskers and Vision| first1=Miriam| last1=Fend| first2=Simon| last2=Bovet| first3=Verena Vanessa| last3=Hafner| conference=35th International Symposium on Robotics| year=2004| lang=en}}</ref> Тези усилия варират от абстрактни, през специфични модели, до опити за възпроизвеждане на пълни мустакати животни под формата на роботи.<ref>{{cite web| url=http://www.brl.ac.uk/researchprojects/robotswithwhiskers/iceascratchbot2006-2009.aspx| title=ICEA: SCRATCHbot (2006 – 2009)| publisher=Bristol Robotics Laboratory| date=12 май 2016| accessdate=12 септември 2020| lang=en| архив_дата=2022-05-19| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220519124724/http://www.brl.ac.uk/researchprojects/robotswithwhiskers/iceascratchbot2006-2009.aspx}}</ref> == Галерия == <gallery mode="packed-hover"> Cat-whiskers-kitty-tabby-20787.jpg|Вибриси на [[котка]] Japanese Chin portrait.jpg|Вибриси на [[куче]] Raccoon (Procyon lotor) CDWR.jpg|Вибриси на [[енот]] Black Panther.JPG|Вибриси на [[пантера]] Asian-small-clawed-otter.jpg|Вибриси на [[видра]] Malta - Siggiewi - Triq Mons Mikel Azzopardi - Limestone Heritage - garden 12 ies.jpg|Вибриси на [[кон]] Whiskers of Octodon degus.jpg|Вибриси на [[плъх]] Mr Mole.jpg|Вибриси на [[къртица]] 20180808-Galápagos fur seal-2 at Santiago (9781).jpg|Вибриси на [[тюлен]] Sciurus carolinensis, England (8380114083).jpg|Вибриси на [[катерица]] Pseudalopex culpaeus.jpg|Вибриси на [[лисица]] Animal chinchilla.JPG|Вибриси на [[чинчила]] Walrus - Kamogawa Seaworld - 1.jpg|Вибриси на [[морж]] </gallery> == Вижте също == * [[Антена (биология)]] * [[Мустаци]] * [[Сетивна система]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{YouTube|GTekO_RQCzE|Bristol Robotics Lab – ScratchBot}} / 1 July 2009 * {{YouTube|ksfZxMi5ld8|UWE Bristol – ShrewBot}} / 19 January 2012 [[Категория:Анатомия на бозайниците]] nc5ff0fampvij16tda02wsl0u484tf6 2 765224 12435521 12433537 2024-12-09T08:46:31Z Mmm-jun 122671 Премахване на цялото съдържание на страницата 12435521 wikitext text/x-wiki phoiac9h4m842xq45sp7s6u21eteeq1 0 768471 12435536 12433536 2024-12-09T09:15:55Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Външни препратки */ OM 12435536 wikitext text/x-wiki {{Плавателен съд |име = Линейни кораби тип „Тоса“ |име-оригинал = 土佐型戦艦 |снимка = Model of battleship Kaga port view - cleaned up.jpg |заглавие = Модел на линейния кораб „Кага“ |емблема = |флаг = {{Флагификация|Япония|ВМС}} |тип = [[Линеен кораб|Линейни кораби]] от [[Линейни кораби тип „Тоса“|типа „Тоса“]] |производител = ''Mitsubishi'' в [[Нагазаки]] и др., [[Япония]]. |поръчан = |започнат = [[16 февруари]] [[1920]] г. |завършен = [[18 декември]] [[1921]] г. |начало = [[30 ноември]] [[1929]] г.<br>(„Кага“, като [[самолетоносач]]) |край = потопен/преустроен като самолетоносач |състояние = извън експлоатация |клас = |тонаж = |дължина = 231,7 m ([[Главни размери на плавателен съд#Дължина|по КВЛ]])<br>234,1 m ([[Главни размери на плавателен съд#Дължина|максимална]]) |ширина = 30,5 m ([[Главни размери на плавателен съд#Ширина|максимална]]) |газене = 9,4 m |задвижване = 4 [[парна турбина|парни турбини]] ''Curtis'';<br>12 [[Водотръбен котел|парни водотръбни котли]] ''Kampon'';<br>4 [[гребен винт|гребни винта]];<br>91 000 [[конска сила|к.с.]] |скорост = 26,5 [[възел (скорост)|възела]]<br />(49,1 [[километър в час|km/h]]) |водоизместимост = 39 900 (стандартна);<br />44 200 t (пълна) |броня = [[брониран пояс|главен пояс]]: 250 – 280 mm;<br>[[брониран пояс|горен пояс]]: 230 – 305 mm;<br>[[траверса|траверси]]: 230 – 280 mm;<br>[[бронирана палуба|палуба]]: 100 mm;<br>[[барбет]]и: 305 mm;<br>[[оръдеен купол|кули ГК]]: 300 mm;<br>[[каземат]]и: 19 – 152 mm;<br>[[бойна рубка]]: 360 mm |ХАС = |радиоелектронно оборудване = |екипаж = 1333 души |РЛС = |автономност дистанция = 5500 [[морска миля|морски мили]] при 16 възела ход |разход на гориво = |оръдия = 5x2 410-mm;<br>20x1 [[140 mm морско оръдие Тип 3|140-mm]];<br>'''[[Зенитна артилерия]]:'''<br>4x1 76,2-mm |ракети = |торпеда = 4x2 610-mm [[торпеден апарат|ТА]]<ref>Всички данни са проектни.</ref> |други = |самолети = |източник = }} '''„Тоса“''' ({{lang|ja|土佐}}, {{lang|en|Tosa}}) са серия [[линеен кораб|линейни кораби]] на [[Императорски военноморски сили на Япония|Императорския флот на Япония]]. Всичко от проекта са планирани 2 кораба: „[[Тоса (линеен кораб, 1921)|Тоса]]“ ({{lang|ja|土佐}}, ''{{lang|en|Tosa}}'') и „[[Кага (линеен кораб, 1921)|Кага]]“ ({{lang|ja|加賀}}, ''{{lang|en|Kaga}}''). Дизайнът на корабите от типа „Тоса“ служи като основа за дизайна на [[линеен крайцер|линейните крайцери]] от типа „[[линейни крайцери тип „Амаги“|Амаги]]“. Строителството на [[главен кораб|главния кораб]] „Тоса“ е отменено съгласно условията на Вашингтонското военноморско съглашение. [[Корпус на кораб|Корпусът]] му е използван за проверка на ефективността на неговата схема на [[корабна броня|брониране]], след което той е потопен в [[пролив]]а Бунго. Корпусът на втория линеен кораб – „[[Кага]]“, е преустроен в едноименния [[самолетоносач]]. В края на 1930-е „Кага“ поддържа японските войски в [[Китай]] по време на [[Втора китайско-японска война|Втората китайско-японска война]] и взема участие в [[нападение над Пърл Харбър|нападението над Пърл Харбър]] от 7 декември 1941 г. През януари 1942 г. самолетоносачът участва в нахлуването в [[Рабаул]], в югозападната част на [[Тих океан|Тихия океан]]. По време на [[Операция в Нидерландска Индия|нидерландската кампания в Ост-Индия]] [[самолет]]ите на „Кага“ участват в обединеното авионападение над [[Дарвин (Австралия)|Дарвин]], [[Австралия]]. „Кага“ е потопен на 4 юни 1942 г. в [[Битка при Мидуей|Мидуейското сражение]]. == История на проекта == [[Файл:Tosa scuttling prep.jpg|мини|ляво|350px|Корпусът на кораба ''„Тоса“'' спуснат на вода]] Командването на Японския императорски флот смята, че за защитата на [[Япония]] е необходим съвременен [[флот]] от осем линкора и осем линейни крайцера. През 1907 г. правителството ратифицира тази програма. Програмата за строителството на военния флота, която получава названието „8 – 8“ предполага строителството на шестнадесет големи бързоходни бойни кораба за по-малко от осем години. През 1911 г. са поръчани линкорите от типа „[[Линейни кораби тип „Фусо“|Фусо]]“ и линейните крайцери от типа „[[линейни крайцери тип „Конго“|Конго]]“. Към 1915 г. японският флот иска да поръча още четири линкора, но в [[бюджет]]а за 1916 г. са заложени средства само за строителството на линкора „[[Нагато (линеен кораб, 1919)|Нагато]]“ и два линейни крайцера. По-късно през същата година [[Президент на САЩ|американският президент]] [[Удроу Уилсън]] обявява планове за строителството на десет линкора и шест линейни крайцера. В отговор на това Япония през 1916 г. поръчва за построяване три линкора: вторият линкор от типа „[[Линейни кораби тип „Нагато“|Нагато]]“ – „[[Муцу (линеен кораб, 1920)|Муцу]]“ – и два линкора от нов тип, „Тоса“ и „Кага“. Линкорите от типа „Тоса“ са разработени в началото на 20-те години на XX век под ръководството на [[Юдзуру Хирага]], в рамките на японската програма за строителството на военната флота, която получава названието „Осем – четири“. Според тази програма се планира построяването на осем линкора и четири линейни крайцера. Тя заменя програмата „8 – 8“. Съдовете са увеличени по размери версии на предходния тип „Нагато“ и носят допълнително една двуоръдейна [[оръдеен купол|кула]] на [[корабна артилерия#класификация|главния калибър]] с 410-мм [[корабна артилерия|оръдия]]. Линкорите от типа „Тоса“ трябва да станат вторият, след линейните кораби от типа „Нагато“, тип бързоходни линкори в японския флот. Всичко са планирани за построяване 2 линкора от дадения тип – „Тоса“ и „Кага“. Строителството на линкорите е одобрено на 14 юли 1917 г. През 1919 г. японските военноморски инженери завършват работата над техническия им проект. В него е отчетен [[Великобритания|британския]] опит получен в [[Ютландска битка|Ютландското сражение]]. Корабите трябва да имат конструктивните особености, основани върху опита натрупан от предходните проекти, включващи наклонена [[брониран пояс|броня]] и по-висока [[скорост на кораб|скорост]] независимо от увеличения [[тонаж (морски термин)|тонаж]]. [[Тактико-технически характеристики|Тактико-техническите характеристики]] на проектираните кораби трябва да бъдат следните: [[Водоизместимост]]: 39 900 [[регистров тон|т]] (нормална), 44 200 т (пълна). [[главни размери на плавателен съд|Размери]]: [[главни размери на плавателен съд#дължина|дължина]] – 231,7 [[метър|м]] (максимална), 218 м (между [[перпендикуляр]]ите), [[главни размери на плавателен съд#ширина|ширина]]: 30,8 м, [[газене]]: 9,4 м. [[съдова енергетична установка|Главна енергетична установка]]: четири [[парна турбина|турбини]] „Къртис“, 12 [[парен котел|котела]] „Канпон“ (8 с [[нефт]]ено, 4 със смесено отопление). [[Мощност]] на механизмите от 91 000 [[конска сила|к.с.]] Скорост на хода 26,5 [[възел (скорост)|възела]]. Запас [[гориво]]: нефт 3600 [[тон|т]], [[въглища]] 1700 т. [[Далечина на плаване]] от 6500 [[морска миля|мили]] със скорост 14 възела, 5500 мили на скорост 16 възела, 2250 мили със скорост 26,5 възела. [[корабна броня|Брониране]]: [[брониран пояс|Пояс]] по [[водолиния]]та: 280 мм; [[траверса|траверси]]: 280 – 220 мм; [[барбет]]и и кули на главния калибър: 305 – 229 мм; [[бронирана палуба|палуби]] 100+50 мм; [[бойна рубка]]: 356 мм. Въоръжение: десет 406-мм, 20 140-мм, четири 76-мм ([[зенитно оръдие|зенитни]]) оръдия, осем 610-мм [[торпеден апарат|торпедни апарата]]. [[Екипаж]]: 1333 души. == Представители на проекта == {| class="wikitable" |- !Название !Място на построяване !Заложен !Спуснат на вода !Влизане в строй !Съдба |- |[[Тоса (линеен кораб, 1921)|„Тоса“]]<br>(土佐) |[[Корабостроителница]] на [[Мицубиши Груп|Mitsubishi]], в [[Нагасаки]] |16 февруари 1920 г. |18 декември 1921 г. |март 1923 г. ([[планиране|по план]]) |[[Строителство]]то е отменено на 5 февруари 1922 г., потопен на 9 февруари 1925 г. |- |[[Кага (линеен кораб, 1921)|„Кага“]]<br>(加賀) |Корабостроителница на [[Kawasaki|Кавасаки]], в [[Кобе]] |19 юли 1920 г. |17 ноември 1921 г. |25 декември 1922 г. (по план); 30 ноември 1929 г. - влиза в строй като [[самолетоносач]] |Потопен на 4 юни 1942 г. в [[Битка при Мидуей|Мидуейското сражение]] |} == История на службата == [[Файл:Japanese Navy Aircraft Carrier Kaga 1928.jpg|мини|ляво|''„[[Кага]]“'', изглед към [[кърма (корабоплаване)|кърмата]], при дострояването му на вода във военната корабостроителница на [[Йокосука]] през ноември 1928 г.; Интересни са тръбите с голям диаметър, които са насочени надолу, за отвеждане на [[дим]]а от полетната [[палуба]].]] Строителството на двата кораба започва през 1920 г., но на 5 февруари 1922 г., съгласно подписаното Вашингтонско морско съглашение, строителството им е отменено. След това, на 1 април 1924 г., недостроеният корпус на „Тоса“ е използван за тестове на морско въоръжение. След завършването на изпитанията, корабът е потопен на 9 февруари 1925 г. на 650 метрова дълбочина в канала Бунго. Линейният крайцер „Амаги“, преустройван в самолетоносач, в съответствие с условията на договора, е разрушен в резултат на [[земетресение]]. В резултат на това, „[[Кага]]“ заменя „Амаги“ и е преправен според този проект в самолетоносач през 1925 г. Корабът е въведен в експлоатация на 31 март 1928 г., на 30 ноември 1929 г. самолетоносачът влиза в състава на обединения флот. „Кага“ има [[самолетоносач#полетна палуба|полетна палуба]] на две нива, което на теория позволява на [[самолет]]ите да излитат направо от [[хангар]]а, като в същото време други самолети се приземяват отгоре. През 1930-е години самолетите стават по-големи и по-тежки, което изисква по-голямо разстояние за излитане и долната полетна палуба става безполезна. През 1935 г., в резултат на реконструкция, от „Кага“ са премахнати двете долни палуби а горната полетна палуба е разширена към [[нос (корабоплаване)|носа]]. След завършването на реконструкция, съда има два основни хангара и трети спомагателен хангар, с обща вместимост 60 самолета. На „Кага“ е поставено тежко артилерийско въоръжение в случай, че той бъде открит от вражески [[крайцер]]и и бъде принуден да влезе в бой с тях. Корабът е въоръжен с десет 20 см оръдия: те са разположени в по една оръдейна кула от всяка страна, шест оръдия се намират в [[каземат]]и на кърмата. По време на реконструкцията бронирания пояс на „Кага“ е изтънен от 280 до 152 мм, бронирането на палубата е намалено от 102 до 38 мм. Водоизместимостта на самолетоносача съставя 26 900 [[тон|дълги тона]] при стандартно натоварване, и 33 693 д. тона при пълно, почти с 6000 дълги тона по-малко, отколкото е първоначалната водоизместимост на линкора. Благодарение на намалената водоизместимост става възможно да се увеличи скоростта на хода до 27,5 възела и далечината на плаване до 8000 морски мили (15 000 [[километър|км]]; 9200 [[миля|мили]]) на [[крайцерска скорост|икономичната скорост]] от 14 възела (26 [[километър в час|км/ч]]). В периода 1933 – 1935 г. самолетоносачът „Кага“ е модернизиран, увеличена е скоростта на кораба и са подобрени димоходите. Полетната палуба е приспособена за по-съвременни и по-тежки самолети. След реконструкцията водоизместимостта на кораба достига 38 200 дълги тона при стандартно натоварване. Благодарение на новите котли максималната скорост съставя 28,3 възела, далечината на плаване на 15 възлова скорост нараства до 10 000 морски мили (около 19 000 км; 12 000 мили). Модернизираният самолетоносач носи до 90 самолета и има десет 20 см оръдия в каземати. [[Файл:Japanese battleship Tosa.jpg|мини|ляво|300px|''„Тоса“'', на [[буксир]] от Нагасаки, 1 август 1922 г.]] По време на [[Шанхайска война|Шанхайския Инцидент]], през 1932 г., „Кага“ поддържа японските войски в [[Китай]]. В края на 1930-е години самолетоносачът взема участие във [[Втора китайско-японска война|Втората китайско-японска война]]. С пет други самолетоносача на флота той участва в [[Нападение над Пърл Харбър|нападението над Пърл Харбър]] и нахлуването в [[Рабаул]], в [[Югозапад]]ната част на [[Тих океан|Тихия океан]] през януари 1942 г. През следващия месец неговите самолети нанасят [[Бомбардировка на Дарвин|авиоударът срещу Дарвин]], [[Австралия]], по време на операциите в [[Операция в Нидерландска Индия|холандска Ост-Индия]]. Връща се в Япония за [[ремонт на кораба|ремонт]] след удар в [[риф]]. След ремонта, „Кага“ се връща в 1-и Въздушен Флот. През юни 1942 г. участва в атаката над [[Мидуей (атол)|Мидуей]]. В резултат на неочакваната поява на три американски самолетоносача и поради голямото разпръскване на японските кораби, „Кага“, е потопен на 4 юни от самолетите на самолетоносачите [[Ентърпрайз (CV-6)|USS Enterprise (CV-6)]] („Ентърпрайз“), [[Хорнет (CV-8)|USS Hornet (CV-8)]] („Хорнет“) и [[Йорктаун (CV-5)|USS Yorktown (CV-5)]] („Йорктаун“). == Източници == <references /> == Литература == * {{cite|дата=1977 |заглавие=Warships of the Imperial Japanese Navy, 1869 – 1945 |издател=United States Naval Institute|място=Annapolis, Maryland |isbn=0-87021-893-X |език=en |автор=Jentschura, Hansgeorg; Jung, Dieter; Mickel, Peter}} * {{cite|заглавие=Naval Weapons of World War II |дата=1985 |издател=United States Naval Institute|място=Annapolis, Maryland |isbn=0-87021-459-4 |език=und |автор=Campbell, John}} * {{cite| |дата=1997 |заглавие=Kaigun: Strategy, Tactics, and Technology in the Imperial Japanese Navy, 1887 – 1941 |издател=United States Naval Institute |място=Annapolis, Maryland |isbn=0-87021-192-7 |език=en |автор=Evans, David; Peattie, Mark R. }} * {{cite|заглавие=Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1921 |дата=1984 |място=Annapolis, Maryland |издател=United States Naval Institute|isbn=0-87021-907-3 |oclc=12119866 |език=en |ответственный=Gardiner, Robert; Gray, Randal}} * {{cite|дата=1982 |часть=Akagi & Kaga |заглавие=Warship VI |издател=Conway Maritime Press|място=London |isbn=0-87021-981-2 |език=und |автор=Lengerer, Hans |ответственный=Roberts, John}} * {{cite |заглавие=Battleships of the ''Kaga'' Class and the so-called ''Tosa'' Experiments |издание=Contributions to the History of Imperial Japanese Warships |номер=Special Paper I |език=en |тип=journal |автор=Lengerer, Hans |ответственный=Ahlberg, Lars |месяц=6 |дата=2010}}(contact the editor at lars.ahlberg@halmstad.mail.postnet.se for subscription information) * {{cite|заглавие=Sunburst: The Rise of Japanese Naval Air Power 1909 – 1941 |дата=2001 |издател=United States Naval Institute|място=Annapolis, Maryland |isbn=1-55750-432-6 |език=en |автор=Peattie, Mark}} * {{cite|заглавие=Nagato Mutsu, Part II |серия=Encyklopedia Okretow Wojennych |том=52 |дата=2008 |издател=AJ-Press |място=Gdansk, Poland |isbn=978-83-7237-202-4 |език=und |автор=Skwiot, Miroslaw}} * {{cite|заглавие=Imperial Japanese Navy Battleships 1941 – 45 |серия=New Vanguard |том=146 |издател=Osprey Publishing|място=Botley, Oxford, UK |дата=2008 |isbn=1-84603-280-6 |език=en |автор=Stille, Mark}} == Външни препратки == * [http://navypedia.org/ships/japan/jap_bb_kaga.htm KAGA battleships] {{икона|en}} * [http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/2004_06/03.htm www.wunderwaffe.narod.ru] {{икона|ru}} * {{commonscat-inline|Tosa class battleships}} {{Линейни кораби на Япония}} {{Превод от|ru|Линейные корабли типа „Тоса“|111390942}} [[Категория:Линейни кораби тип „Тоса“| ]] d0gz6q9g7k9hvolvknnpc3dlwlo5081 0 768818 12435537 12433534 2024-12-09T09:17:14Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Външни препратки */ OM 12435537 wikitext text/x-wiki {{Без конкретни източници|дата=2022-10-27}}{{Плавателен съд |име = „Тоса“ |име-оригинал = 土佐 |снимка = Tosa construction stop.jpg |заглавие = Линейния кораб „Тоса“ в [[Нагасаки]], 31 юли 1922 г.; съдът е достроен до главната [[палуба]], липсват [[надстройка (морски термин)|надстройката]] и навигационния [[мостик]] на [[кърма (корабоплаване)|кърмата]]. |емблема = |флаг = {{Флагификация|Япония|ВМС}} |тип = [[Линеен кораб]] от [[Линейни кораби тип „Тоса“|типа „Тоса“]] |производител = ''[[Мицубиши Груп|Mitsubishi]]'' в [[Нагазаки]], [[Япония]]. |поръчан = |започнат = [[16 февруари]] [[1920]] г. |завършен = [[18 декември]] [[1921]] г. |начало = Не влиза в строй, [[строителство]]то е отменено на [[5 февруари]] [[1922]] г. |край = [[корпус на кораб|Корпусът]] е потопен на [[9 февруари]] [[1925]] г. |състояние = извън експлоатация |клас = |тонаж = |дължина = 231,7 m ([[Главни размери на плавателен съд#Дължина|по КВЛ]])<br>234,1 m ([[Главни размери на плавателен съд#Дължина|максимална]]) |ширина = 30,5 m ([[Главни размери на плавателен съд#Ширина|максимална]]) |газене = 9,4 m |задвижване = 4 [[парна турбина|парни турбини]] ''Curtis'';<br>12 [[Водотръбен котел|парни водотръбни котли]] ''Kampon'';<br>4 [[гребен винт|гребни винта]];<br>91 000 [[конска сила|к.с.]] |скорост = 26,5 [[възел (скорост)|възела]]<br />(49,1 [[километър в час|km/h]]) |водоизместимост = 39 900 (стандартна);<br />44 200 t (пълна) |броня = [[брониран пояс|главен пояс]]: 250 – 280 mm;<br>[[брониран пояс|горен пояс]]: 230 – 305 mm;<br>[[траверса|траверси]]: 230 – 280 mm;<br>[[бронирана палуба|палуба]]: 100 mm;<br>[[барбет]]и: 305 mm;<br>[[оръдеен купол|кули ГК]]: 300 mm;<br>[[каземат]]и: 19 – 152 mm;<br>[[бойна рубка]]: 360 mm |ХАС = |радиоелектронно оборудване = |екипаж = 1333 души |РЛС = |автономност дистанция = 5500 [[морска миля|морски мили]] при 16 възела ход |разход на гориво = |оръдия = 5x2 410-mm;<br>20x1 [[140 mm морско оръдие Тип 3|140-mm]];<br>'''[[Зенитна артилерия]]:'''<br>4x1 76,2-mm |ракети = |торпеда = 4x2 610-mm [[торпеден апарат|ТА]]<ref>Всички данни са проектни.</ref> |други = |самолети = |източник = }} '''„Тоса“''' ({{lang|ja|土佐}}, {{lang|en|Tosa}}) е [[линеен кораб]] на [[Императорски военноморски сили на Япония|Императорския флот на Япония]]. [[Главен кораб]] на [[Линейни кораби тип „Тоса“|едноименния проект]]. Корабът е наречен в чест на историческата японска провинция [[Тоса (провинция)|Тоса]] в южната част на остров [[Шикоку]], която съответства на съвременната префектура [[Кочи (префектура)|Кочи]]. Корабът е част от плана за строителството на два 39 900-[[регистров тон|тонни]] кораба в съответствие с програмата за усилване на флота „Осем – четири“ (осем линкора и четири [[линеен крайцер|линейни крайцера]]). Линкорите според този проект трябва да са [[корабна артилерия|въоръжени]] с десет [[41 cm/45 3rd Year Type naval gun|410-мм оръдия]]. Но след [[Вашингтонска конференция|Вашингтонската военноморска конференция]] и подписването на [[Вашингтонско морско съглашение (1922)|съответното съглашение]], всички работи по кораба са прекратени. В съответствие с условията на съглашението корабът трябва да бъде разкомплектован. Недостроеният [[корпус на кораб|корпус]] на „Тоса“ е използван в изпитания за проверка на ефективността на японското въоръжение. На 9 февруари 1925 г. линкорът е унищожен. == Проектиране и строителство == [[Файл:41cm-45 3rd Year Type naval gun outside the Yamato Museum during October 2008.jpg|мини|ляво|410-мм оръдие на линейния кораб „[[Муцу (линеен кораб, 1920)|Муцу]]“ – част от експозицията на музея „Ямато“ в [[Куре]], [[Япония]]]] Линкорите от типа „Тоса“ са разработени в началото на 20-те години на XX век под ръководството на [[Юдзуру Хирага]], в рамките на японската програма за строителството на военната флота, която получава названието „Осем – четири“. Според тази програма се планира построяването на осем линкора и четири линейни крайцера. Тя заменя програмата „8 – 8“. Съдовете са увеличени по размери версии на предходния тип „Нагато“ и носят допълнително една двуоръдейна [[оръдеен купол|кула]] на [[корабна артилерия#класификация|главния калибър]] с 410-мм [[корабна артилерия|оръдия]]. Линкорите от типа „Тоса“ трябва да станат вторият, след линейните кораби от типа „Нагато“, тип бързоходни линкори в японския флот. Всичко са планирани за построяване 2 линкора от дадения тип – „Тоса“ и „Кага“. Строителството на линкорите е одобрено на 14 юли 1917 г. През 1919 г. японските военноморски инженери завършват работата над техническия им проект. В него е отчетен [[Великобритания|британския]] опит получен в [[Ютландска битка|Ютландското сражение]]. Корабите трябва да имат конструктивните особености, основани върху опита натрупан от предходните проекти, включващи наклонена [[брониран пояс|броня]] и по-висока [[скорост на кораб|скорост]] независимо от увеличения [[тонаж (морски термин)|тонаж]]. „Тоса“ е главният кораб на едноименния тип. Той е заложен в Нагасаки на 16 февруари 1920 г. в [[корабостроителница]]та на Мицубиши. Той се строи на същия [[стапел]], на който две десетилетия по-късно ще бъде построен линкорът от [[Линейни кораби тип „Ямато“|типа „Ямато“]] „[[Мусаши (кораб)|Мусаши]]“. [[спускане на вода на плавателен съд|Спускането на вода]] на линкора „Тоса“ е планирано за октомври 1921 г., но многобройните стачки го забавят до декември. Линкорът е спуснат на вода на 12 декември 1921 г., с два месеца изоставане от графика. Работите над „Тоса“ са прекратени на 5 февруари 1922 г., още преди подписването на [[Вашингтонско морско съглашение (1922)|Вашингтонското морско съглашение]] от Япония. На 5 май 1922 г., в съответствие с подписаното съглашение, строителството на линкорите „Тоса“ и „[[Кага]]“ е отменено. == История == [[Файл:Tosa launch.jpg|мини|ляво|upright| [[спускане на вода на плавателен съд|Спускането на вода]] на „Тоса“, 12 декември 1921 г.]] През август 1922 г. недостроеният „Тоса“ е преместен в [[Куре]]. Петдесет хиляди души наблюдават как линкорът е [[буксир]]ан от залива с пет буксира. Към това време на линкора са монтирани [[барбет]]ите за 410-милиметровите оръдия, но [[оръдеен купол|кулите]] и самите оръдия не са поставени, а отворите за тях в главната [[палуба]] са покрити с метални листове. Корпусът на кораба – палубата и [[надстройка (морски термин)|надстройките]] са завършени, също така са монтирани – [[мостик]]ът, [[бойна рубка|бойната рубка]], [[мачта (корабоплаване)|мачтата]] за светлинни сигнали в [[кърма (корабоплаване)|кърмовата]] част на втория барбет. Бойната рубка е снабдена с оборудване като мостик за управления, тъй като няма друго подходящо за това място. [[Комин]]ът е с малки размери. „Тоса“ остава в Куре до средата на 1924 г. На 1 април 1924 г., корпусът на недостроения линкор е подготвен за изпитания и е предаден на военноморския флот за използването му в качеството на [[кораб-мишена]]. == Кораб мишена == [[Файл:Japanese battleship Tosa.jpg|мини|ляво|300px|''„Тоса“'' на буксир от Нагасаки, 1 август 1922 г.]] == Потопяване == В течение на следващите няколко месеца „Тоса“ се използва в качеството на мишена. На 14 януари 1925 г., Морското министерство на Япония издава заповед да се унищожи линкорът в течение на един месец. Главнокомандващият военноморския район на [[Куре]], предписва към 1 февруари да бъде завършена подготовката и до 10 февруари да се потопи линкора. За това линкорът „[[Сетцу (линеен кораб, 1911)|Сетцу]]“ трябва да отбуксира „Тоса“ на разстояние 16 километра западно от остров [[Окиношима]] до мястото за потопяване. През февруари Щабът на военноморското разузнаване на [[САЩ]] съобщава, че „работите по демонтажа на оборудване от „Тоса“ преминават във военната корабостроителница в Куре, и всичко ценно от кораба е свалено. Поставена е задачата да се запълни корпусът на линкора с пясък и чакъл, той да се отбуксира към дълбоководието около входа в Куре, да се отворят [[кингстон]]ите и той да бъде потопен.“ На 3 февруари „Тоса“ е преведен от Куре в залива Саичи. На 6 февруари линкорът на буксир е изведен от залива Саичи, с цел да се приведе до мястото за потопяване, но силен [[щорм]] пречи на това и корабите се връщат. Втория опит е предприет на 8 февруари в 10:00. В [[машинно отделение|машинното отделение]] на линкора са поставени [[взрив]]ни заряди – два контейнера с по 30 килограма [[взривно вещество]] във всеки, в [[двойно дъно|двойното дъно]] са поставени два 356-мм [[снаряд]]а. Зарядите трябва да бъдат [[детонация|детонирани]] с използването на електрически предпазители. На осми февруари, при активирането, зарядите не сработват. След този неуспех на девети на [[борд]]а на „Тоса“ е изпратен екип за потопяването на кораба. В 01:25 в машинното отделение на „Тоса“ са отворени шест кингстона. Скоро след това „Тоса“ започва да се на[[крен]]ява по десния борд и бавно да влиза с кърмата напред във водата. В 03:50 кренът се увеличава и съда се скрива от повърхността на водата в 07:00. „Тоса“ е десетият и последен голям японски боен кораб, ликвидиран според условията на Вашингтонското морско съглашение от 1922 година. [[Файл:Tosa-Tests.svg|мини|център|600px|Част от следвоенния отчет на американската военноморска техническа мисия. Илюстрира се експериментът, който изобразява местоположението на попаденията на снаряди при тестването на корпуса на линкора ''„Тоса“''.]] == Интересни факти == Островът [[Хашима]], също известен като Гунканжима ({{lang|ja|軍艦島}}) – „Островът линкор“, получава своя прякор поради очевидното си сходство с „Тоса“. [[Файл:端島2011.JPG|мини|ляво|300px|Остров „Хашима“ („Островът линкор“) в 2011 г.]] == Източници == <references /> == Литература == * {{cite|дата=1977 |заглавие=Warships of the Imperial Japanese Navy, 1869 – 1945 |издател=United States Naval Institute|място=Annapolis, Maryland |isbn=0-87021-893-X |език=en |автор=Jentschura, Hansgeorg; Jung, Dieter; Mickel, Peter}} * {{cite|заглавие=Naval Weapons of World War II |дата=1985 |издател=United States Naval Institute|място=Annapolis, Maryland |isbn=0-87021-459-4 |език=und |автор=Campbell, John}} * {{cite| |дата=1997 |заглавие=Kaigun: Strategy, Tactics, and Technology in the Imperial Japanese Navy, 1887 – 1941 |издател=United States Naval Institute |място=Annapolis, Maryland |isbn=0-87021-192-7 |език=en |автор=Evans, David; Peattie, Mark R. }} * {{cite|заглавие=Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1921 |дата=1984 |място=Annapolis, Maryland |издател=United States Naval Institute|isbn=0-87021-907-3 |oclc=12119866 |език=en |ответственный=Gardiner, Robert; Gray, Randal}} * {{cite|дата=1982 |часть=Akagi & Kaga |заглавие=Warship VI |издател=Conway Maritime Press|място=London |isbn=0-87021-981-2 |език=und |автор=Lengerer, Hans |ответственный=Roberts, John}} * {{cite |заглавие=Battleships of the ''Kaga'' Class and the so-called ''Tosa'' Experiments |издание=Contributions to the History of Imperial Japanese Warships |номер=Special Paper I |език=en |тип=journal |автор=Lengerer, Hans |ответственный=Ahlberg, Lars |месяц=6 |дата=2010}}(contact the editor at lars.ahlberg@halmstad.mail.postnet.se for subscription information) * {{cite|заглавие=Sunburst: The Rise of Japanese Naval Air Power 1909 – 1941 |дата=2001 |издател=United States Naval Institute|място=Annapolis, Maryland |isbn=1-55750-432-6 |език=en |автор=Peattie, Mark}} * {{cite|заглавие=Nagato Mutsu, Part II |серия=Encyklopedia Okretow Wojennych |том=52 |дата=2008 |издател=AJ-Press |място=Gdansk, Poland |isbn=978-83-7237-202-4 |език=und |автор=Skwiot, Miroslaw}} * {{cite|заглавие=Imperial Japanese Navy Battleships 1941 – 45 |серия=New Vanguard |том=146 |издател=Osprey Publishing|място=Botley, Oxford, UK |дата=2008 |isbn=1-84603-280-6 |език=en |автор=Stille, Mark}} == Външни препратки == * [http://navypedia.org/ships/japan/jap_bb_kaga.htm KAGA battleships] {{икона|en}} * [http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/2004_06/03.htm www.wunderwaffe.narod.ru] {{икона|ru}} * {{commonscat-inline|Tosa (ship, 1921)}} {{Линейни кораби на Япония}} {{Превод от|ru|Тоса (линейный корабль)|109577787}} [[Категория:Линейни кораби тип „Тоса“|Т]] r6gp5y264fw1m0lsp99e9ebwwe8lct8 0 778044 12434802 12395678 2024-12-08T12:09:40Z 188.126.21.173 /* Източници */ 12434802 wikitext text/x-wiki {{Хижа | име = Национален пещерен дом - Карлуково | място = [[Предбалкан]] | височина = 187 м | брой_места = 60 | картинка = National_Spelunkers_Home.JPG | картинка_описание = | координати =+359888514510 | планина =Драгоица | водоснабдена = да | електрифицирана = да | санитарни_възли = да | удобства = | номер = [[Файл:100nto.jpg|30px]] '''30а.''' Национален пещерен дом | карта = България Област Ловеч }} '''Националният пещерен дом - Карлуково''', известен и като '''Национален пещерен дом "Петър Трантеев"''', е туристически обект в село [[Карлуково]], България. Разположен е на ръба на отвесна скала в местността Калето, на десния бряг на река [[Искър]], в непосредствена близост до пещера [[Проходна]]. Проектът на сградата за Национален пещерен дом край Карлуково е разработен от архитекта на ЦС на БТС Кирил Масларски. Неговият иновативен подход се превръща в емблема за модерната архитектурна мисъл. Погледната от въздуха, сградата има форма на прилеп в полет. Тържествено е открит на 7 ноември 1981 година. Застроен е на 520 кв.м. площ, разполага с 80 места за нощуване в стаи с по 2 и 3 легла, както и с 2 по-големи спални помещения, ресторант с капацитет от 100 места и бар-бюфет с 50 места. Към дома е уреден учебен кабинет и е създадена зала за музей по пещерно дело и [[спелеология]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.btsbg.org/100nto/nacionalen-peshcheren-dom-karlukovo |заглавие=Сайт на БТС |достъп_дата=2021-04-26 |архив_дата=2021-05-06 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210506221032/https://www.btsbg.org/100nto/nacionalen-peshcheren-dom-karlukovo }}</ref>. Идеята е в бъдещия музей да се събират находки от всички карстови райони в страната, към него да бъде открита лаборатория по хидрология и микроклиматолотия на Карлуковския район, съхранил в недрата си пещери с богати образувания и орнаментика, пропасти и понори. Сградата е построена през [[1981]] година, което съвпада и с честванията на 1300-годишнината на България. Безпощадно разграбена след падането на комунистическия режим, тя е частично обновена през [[2012]] година.<ref>[https://ilovebulgaria.eu/peshteren-dom-lukovit/ Национален пещерен дом – Карлуково]</ref> Името на [[Петър Трантеев]] се споменава като основен идеолог за построяването на сградата дом на пещерняците. Негова е и заслугата над 292 пещери и пропасти в района да бъдат проучени и картографирани, сред които най-известни са пещерите[[Проходна]]",[[Темната дупка (Карлуково)|Темната дупка]][[Банковица]]", "[[Свирчовица (пещера)|Свирчовица]],Кучешката" и др. Обектът е в списъка на [[100-те национални туристически обекта]] под номер 30а и разполага с печат с надпис в околовръст "Национален пещерен дом Карлуково". == Източници == <references /> [[Категория:100 национални туристически обекта]] [[Категория:Български туристически съюз]] [[Категория:Спелеология]] [[Категория:Предбалкан]] [[Категория:Карлуково]] ha86pqbv3blbat2nf5uobsj9inr5ny4 12434819 12434802 2024-12-08T12:35:07Z 188.126.21.173 /* Източници */ 12434819 wikitext text/x-wiki {{Хижа | име = Национален пещерен дом - Карлуково | място = [[Предбалкан]] | височина = 187 м | брой_места = 60 | картинка = National_Spelunkers_Home.JPG | картинка_описание = | координати =+359888514510 | планина =Драгоица | водоснабдена = да | електрифицирана = да | санитарни_възли = да | удобства = | номер = [[Файл:100nto.jpg|30px]] '''30а.''' Национален пещерен дом | карта = България Област Ловеч }} '''Националният пещерен дом - Карлуково''', известен и като '''Национален пещерен дом "Петър Трантеев"''', е туристически обект в село [[Карлуково]], България. Разположен е на ръба на отвесна скала в местността Калето, на десния бряг на река [[Искър]], в непосредствена близост до пещера [[Проходна]]. Проектът на сградата за Национален пещерен дом край Карлуково е разработен от архитекта на ЦС на БТС Кирил Масларски. Неговият иновативен подход се превръща в емблема за модерната архитектурна мисъл. Погледната от въздуха, сградата има форма на прилеп в полет. Тържествено е открит на 7 ноември 1981 година. Застроен е на 520 кв.м. площ, разполага с 80 места за нощуване в стаи с по 2 и 3 легла, както и с 2 по-големи спални помещения, ресторант с капацитет от 100 места и бар-бюфет с 50 места. Към дома е уреден учебен кабинет и е създадена зала за музей по пещерно дело и [[спелеология]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.btsbg.org/100nto/nacionalen-peshcheren-dom-karlukovo |заглавие=Сайт на БТС |достъп_дата=2021-04-26 |архив_дата=2021-05-06 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210506221032/https://www.btsbg.org/100nto/nacionalen-peshcheren-dom-karlukovo }}</ref>. Идеята е в бъдещия музей да се събират находки от всички карстови райони в страната, към него да бъде открита лаборатория по хидрология и микроклиматолотия на Карлуковския район, съхранил в недрата си пещери с богати образувания и орнаментика, пропасти и понори. Сградата е построена през [[1981]] година, което съвпада и с честванията на 1300-годишнината на България. Безпощадно разграбена след падането на комунистическия режим, тя е частично обновена през [[2012]] година.<ref>[https://ilovebulgaria.eu/peshteren-dom-lukovit/ Национален пещерен дом – Карлуково]</ref> През 2024 година сградата е обновена от нови стопани, ангажирани с възвръщането на сградата към идеите с които е създадена - '''''важен център за приключенски туризъм, спорт, обучение, откривателство и наука.''''' Името на [[Петър Трантеев]] се споменава като основен идеолог за построяването на сградата дом на пещерняците. Негова е и заслугата над 292 пещери и пропасти в района да бъдат проучени и картографирани, сред които най-известни са пещерите[[Проходна]]",[[Темната дупка (Карлуково)|Темната дупка]][[Банковица]]", "[[Свирчовица (пещера)|Свирчовица]],Кучешката" и др. Обектът е в списъка на [[100-те национални туристически обекта]] под номер 30а и разполага с печат с надпис в околовръст "Национален пещерен дом Карлуково". == Източници == <references /> [[Категория:100 национални туристически обекта]] [[Категория:Български туристически съюз]] [[Категория:Спелеология]] [[Категория:Предбалкан]] [[Категория:Карлуково]] j1jcoh9fzh0bnr0p5fqnbjqlix9rs6s 0 783256 12435395 12137235 2024-12-09T01:34:12Z Mihail Al. Mihaylov 126771 Допълнение, разширение, редактиране, снимки, източници. 12435395 wikitext text/x-wiki {{незавършена}} {{Спортен турнир | име = Азиатска купа на АФК | име-оригинал = | настоящ_сезон = | емблема = Asian cup trophy 2019-.png | големина_емблема = 190px | категория = football | текст_емблема = | спорт = Футбол | основан = 1956 | отбори = 24 <small>(на финалите)</small><br>55 <small>(право на участие в квалификации)</small> | континент = [[Азия]] ([[Азиатска футболна конфедерация|АФК]]) | победител = {{Фб-л|Катар}}<br>(2^-ра титла) | уебсайт = [http://www.the-afc.com/competitions/afc-asian-cup/ www.the-afc.com] }} '''Азиатска купа на АФК''' е най-значимото състезание на континентално ниво за националните отбори по [[футбол]] в [[Азия]]. Организира се от [[Азиатска футболна конфедерация|АФК]] и се провежда на всеки четири години. За Азия то съответства на [[Европейско първенство по футбол|Европейското първенство по футбол]] в [[Европа]] и [[Копа Америка]] в [[Южна Америка]]. == История == == Формат == В първите четири издания на състезанието са участвали само 4 или 5 отбора, които са играли в една група. От 1972 г. участниците са 6, а от 1980 – 10. Намаляват единствено през 1992 г. на 8, след което броят им постепенно нараства: от 1996 г. са 12, от 2004 г. – 16, а от 2019 г. – 24. === Квалификации === === Финални турнири === От 1972 г. финалният турнир въвежда фазата на елиминациите. От 2019 г. не се играе мач за трето място. От 2023 г. изгубилите полуфиналисти се класират от регламента на AФК по последователно прилагани показатели: <ref>{{cite web |title=AFC Competition Operations Manual (Edition 2023) |url=https://assets.the-afc.com/downloads/miscellaneous-regulations/AFC-Competition-Operations-Manual-(Edition-2023).pdf |publisher=Asian Football Confederation |page=88 |quote=If there is no 3rd/4th place playoff ... the Participating Teams ranked three (3) and four (4) shall be determined in descending order as follows:<br>(i) superior goal difference in the semi-finals;<br>(ii) higher number of goals scored in the semi-finals;<br>(iii) superior goal difference in the quarter-finals (if applicable);<br>(iv) higher number of goals scored in the quarter-finals (if applicable)...}}</ref><br> {{цитат|Ако няма мач за 3-то/4-то място... участващите отбори, класирани на трето (3) и четвърто (4), се определят в низходящ ред, както следва: (I) по-добра голова разлика в полуфиналите;<br> (II) по-голям брой отбелязани голове на полуфиналите;<br> (II) по-добра голова разлика в четвъртфиналите (ако е приложимо);<br> (IV) по-голям брой отбелязани голове на четвъртфиналите (ако е приложимо)...|}} == Резултати == === Призьори === До 2024 г. във финалните турнири са участвали 22 отбора. От тях шампиони са били 9. В годините, отбелязани в таблицата със знака ^[[#0|*]], съответният отбор е бил домакин на първенството. С наклонен шрифт са годините на първенство, в което класирането на това място е неофициално. {| class="wikitable sortable" |- !Отбори !Победители !Второ място !Трето място !Четвърто място !Топ 2 !Топ 4 |- | style="background:#ffffff";"|{{Фб-л|Япония}} | style="background:#fff68f";"|4 (1992^[[#0|*]],2000,2004,[[Азиатска купа на АФК 2011|2011]]) | style="background:silver;"|1 ([[Азиатска купа на АФК 2019|2019]]) | — | style="background:#9acdff"|1 (2007) |align=center|5 |align=center|6 |- | style="background:#ffffff";"|{{Фб-л|Саудитска Арабия}} | style="background:#fff68f";"|3 (1984, 1988, 1996) | style="background:silver;"|3 (1992, 2000, 2007) | — | — |align=center|6 |align=center|6 |- | style="background:#ffffff";"|{{Фб-л|Иран}} | style="background:#fff68f";"|3 (1968^[[#0|*]], 1972, 1976^[[#0|*]]) | — | style="background:#CC9966"|6 (1980, 1988, 1996, 2004, ''2019'', [[Азиатска купа на АФК 2024|2024]]) | style="background:#9acdff"|1 (1984) |align=center|3 |align=center|10 |- | style="background:#ffffff";"|{{Фб-л|Южна Корея}} | style="background:#fff68f";"|2 (1956, 1960^[[#0|*]]) | style="background:silver;"|4 (1972, 1980, 1988, [[Азиатска купа на АФК 2015|2015]]) | style="background:#CC9966"|4 (1964, 2000, <br>2007, 2011) | style="background:#9acdff"|1 (2024) |align=center|6 |align=center|11 |- | style="background:#ffffff";"|{{Фб-л|Катар}} | style="background:#fff68f";"|2 ([[Азиатска купа на АФК 2019|2019]], [[Азиатска купа на АФК 2024|2024]]^[[#0|*]]) | — | — | — |align=center|2 |align=center|2 |- | style="background:#ffffff";"|{{Фб-л|Израел}} | style="background:#fff68f";"|1 (1964^[[#0|*]]) | style="background:silver;"|2 (1956, 1960) | style="background:#CC9966"|1 (1968) | — |align=center|3 |align=center|4 |- | style="background:#ffffff";"|{{Фб-л|Кувейт}} | style="background:#fff68f";"|1 (1980^[[#0|*]]) | style="background:silver;"|1 (1976) | style="background:#CC9966"|1 (1984) | style="background:#9acdff"|1 (1996) |align=center|2 |align=center|4 |- | style="background:#ffffff";"|{{Фб-л|Австралия}} | style="background:#fff68f";"|1 ([[Азиатска купа на АФК 2015|2015]]^[[#0|*]]) | style="background:silver;"|1 ([[Азиатска купа на АФК 2011|2011]]) | — | — |align=center|2 |align=center|2 |- | style="background:#ffffff";"|{{Фб-л|Ирак}} | style="background:#fff68f";"|1 (2007) | — | — | style="background:#9acdff"|2 (1976, 2015) |align=center|1 |align=center|3 |- |{{Фб-л|Китай}} | — | style="background:silver;"|2 (1984, 2004^[[#0|*]]) | style="background:#CC9966"|2 (1976, 1992) | style="background:#9acdff"|2 (1988, 2000) |align=center|2 |align=center|6 |- |{{Фб-л|Обединени арабски емирства}} | — | style="background:silver;"|1 (1996^[[#0|*]]) | style="background:#CC9966"|1 ([[Азиатска купа на АФК 2015|2015]]) | style="background:#9acdff"|2 (1992, ''2019''^[[#0|*]]) |align=center|1 |align=center|4 |- |{{Фб-л|Индия}} | — | style="background:silver;"|1 (1964) | — | — |align=center|1 |align=center|1 |- |[[Файл:Flag of Burma (1948–1974).svg|21п]] [[Мианмар|Бирма]] | — | style="background:silver;"|1 (1968) | — | — |align=center|1 |align=center|1 |- |{{Фб-л|Йордания}} | — | style="background:silver;"|1 ([[Азиатска купа на АФК 2024|2024]]) | — | — |align=center|1 |align=center|1 |- |{{Фб-л|Хонконг}} | — | — | style="background:#CC9966"|1 (1956^[[#0|*]]) | style="background:#9acdff"|1 (1964) |align=center|0 |align=center|2 |- |{{Фб-л|Китайско Тайпе}} ([[Тайван]]) | — | — | style="background:#CC9966"|1 (1960) | style="background:#9acdff"|1 (1968) |align=center|0 |align=center|2 |- |{{Фб-л|Тайланд}} | — | — | style="background:#CC9966"|1 (1972^[[#0|*]]) | — |align=center|0 |align=center|1 |- |[[Файл:Flag of South Vietnam.svg|21п]] [[Южен Виетнам]] | — | — | — | style="background:#9acdff"|2 (1956, 1960) |align=center|0 |align=center|2 |- |[[Файл:Flag of the Khmer Republic.svg|21п]] [[Камбоджа|Кхмерска република]] | — | — | — | style="background:#9acdff"|1 (1972) |align=center|0 |align=center|1 |- |{{Фб-л|Северна Корея}} | — | — | — | style="background:#9acdff"|1 (1980) |align=center|0 |align=center|1 |- |{{Фб-л|Бахрейн}} | — | — | — | style="background:#9acdff"|1 (2004) |align=center|0 |align=center|1 |- |{{Фб-л|Узбекистан}} | — | — | — | style="background:#9acdff"|1 ([[Азиатска купа на АФК 2011|2011]]) |align=center|0 |align=center|1 |- |} == Рекорди и статистика == * Най-много шампионски титли – Япония (4) * Най-много поредни шампионски титли – Иран (3) Най-много финали – Саудитска Арабия и Република Корея (6) === Голмайстори === == Вечна класация == === Квалификации и финални турнири === === Само на финалните турнири === == Вижте също == * [[КОНКАКАФ]] * [[Копа Америка]] * [[Купа на африканските нации]] * [[Азиатска футболна конфедерация]] * [[Европейско първенство по футбол]] == Външни препратки == * {{Official website|http://www.uefa.com/uefaeuro}} == Източници == <references /> {{Международен футбол}} {{Портал|Футбол}} {{мъниче|състезание|азия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Футбол в Азия| ]] m0q61sz99s1obrl8rtm2nlhqfl10qk9 0 786725 12435389 12119086 2024-12-09T00:36:31Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12435389 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = | категория = актьор | описание = | портрет = | портрет-описание = | националност = {{TUR}} | работил = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 2014 – | значими роли = | награди = }} | брак = | деца = }} '''Берен Гьокйълдъз''' ({{lang|tr|Beren Gökyıldız}}) е турска дете-актриса. Известна е главно с ролята си на Мелек/Турна в телевизионния сериал „[[Майка (сериал)|Майка]]“, на Ойкю в сериала ''[[Дъщеря ми]]'', както и на Айше в сериала „[[Нашата история (сериал)|Нашата история]]“.<ref>{{Cite web | url = http://www.sinematurk.com/kisi/193402-beren-gokyildiz | title = Beren Gökyıldız | work = [[SinemaTürk]] | date = 3 July 2014 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20160916043114/http://www.sinematurk.com/kisi/193402-beren-gokyildiz/ | archivedate = 16 September 2016}}</ref> == Биография == Берен Гьокйълдъз е родена на 29 септември 2010 г. в Истанбул.<ref>{{cite web | url = http://mobil.hurriyet.com.tr/anne-dizisinin-kucuk-yildizi-beren-gokyildiz-kimdir-40266147 | title = Anne Dizisinin Küçük Yıldızı Beren Gökyıldız Kimdir | publisher = [[Hürriyet]] | date = 2 November 2016 }}{{Dead link|date=декември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Тя продължава образованието си в основно училище.<ref>{{cite web | url = http://www.sozcu.com.tr/hayatim/magazin-haberleri/gonca-vuslateri-kendisine-idol-olarak-beren-gokyildizi-secti/ | title = Gonca Vuslateri Kendisine İdol Olarak Beren Gökyıldız Şeçti | publisher = [[Sözcü]] | date = 11 November 2016 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20161112020008/http://www.sozcu.com.tr/hayatim/magazin-haberleri/gonca-vuslateri-kendisine-idol-olarak-beren-gokyildizi-secti/ | archivedate = 12 November 2016}}</ref> Тя започва актьорската си кариера, като се появява в телевизионния сериал на Fox TV „Семейството на съпруга ми“ <ref>{{cite web | url = http://www.sozcu.com.tr/hayatim/magazin-haberleri/beren-gokyildiz-sika-ozel-aciklamalarda-bulundu/ | title = Beren Gökyıldız Şıka Özel Acıklamalarda Bulundu | publisher = [[Sözcü]] | date = 27 October 2016 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20161103235517/http://www.sozcu.com.tr/hayatim/magazin-haberleri/beren-gokyildiz-sika-ozel-aciklamalarda-bulundu/ | archivedate = 3 November 2016}}</ref> и печели благоволението на публиката с героя си.<ref>{{cite web | url = http://www.sozcu.com.tr/hayatim/magazin-haberleri/ekranlarin-minik-yildizlari/ | title = Ekranların Minik Yıldızları | publisher = [[Sözcü]] | date = 23 April 2016 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20161009080611/http://www.sozcu.com.tr/hayatim/magazin-haberleri/ekranlarin-minik-yildizlari/ | archivedate = 9 October 2016}}</ref> Въпреки младата си възраст, тя успява да направи успешно представяне<ref>{{cite web | url = http://hayat.sozcu.com.tr/odul-aldim-ayni-gun-kirdim-54070/ | title = Ödül Aldım Aynı Gün Kırdım | publisher = [[Sözcü]] | date = 31 May 2015 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20161109021207/http://hayat.sozcu.com.tr/odul-aldim-ayni-gun-kirdim-54070/ | archivedate = 9 November 2016 | достъп_дата = 2021-09-01 | архив_дата = 2016-11-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20161109021207/http://hayat.sozcu.com.tr/odul-aldim-ayni-gun-kirdim-54070/ }}</ref> и по-късно се появява в шоуто Güldür Güldür (Смях, смях) на Show TV.<ref>{{cite web | url = http://m.haberturk.com/magazin/herkes-bunu-konusuyor/haber/1320126-beren-gokyildizin-aylik-kazanci-20-bin-tl | title = Herkes Bunu Konuşuyor Beren Gökyıldız Aylık Kazancı 20 Bin Tl | publisher = [[Habertürk]] | date = 6 November 2015 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20161108133415/http://m.haberturk.com/magazin/herkes-bunu-konusuyor/haber/1320126-beren-gokyildizin-aylik-kazanci-20-bin-tl | archivedate = 8 November 2016}}</ref> След това тя получава роля в сериала на Star TV Майка като Мелек Акчай<ref>{{cite web | url = http://www.hurriyet.com.tr/beren-gokyildiz-kimdir-altin-kelebeke-damga-vurdu-40277261 | title = Beren Gökyıldız Kimdir Altın Kelebeke Damga Vurdu | publisher = [[Hürriyet]] | date = 14 November 2015 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20161223060623/http://www.hurriyet.com.tr/beren-gokyildiz-kimdir-altin-kelebeke-damga-vurdu-40277261 | archivedate = 23 December 2016}}</ref> и споделя главната роля с Вахиде Перчин и Джансу Дере.<ref>{{cite web | url = http://www.hurriyet.com.tr/pantene-altin-kelebek-odullerine-yildiz-yagdi-40277687 | title = Pantene Altın Kelebek Öldüllerine Yıldız Yağdı | publisher = [[Hürriyet]] | date = 14 November 2015 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20161224091823/http://www.hurriyet.com.tr/pantene-altin-kelebek-odullerine-yildiz-yagdi-40277687 | archivedate = 24 December 2016}}</ref> == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#B0C4DE" align="center" |- ! colspan="4" style="background:LightSteelBlue"| Кино |- ! Година ! Заглавие ! Роля ! Бележки |- | 2016 || ''Boşu Bir Yerde'' || Elmas || водеща роля |- | 2018 || ''Bal Kaymak'' || Bade || водеща роля |- ! colspan="4" style="background:LightSteelBlue"| Телевизия |- ! Година ! Заглавие ! Роля ! Бележки |- | 2014 – 2015 || ''Семейството на съпруга ми'' || Пелин || поддържаща роля |- | 2016 || ''Смях, смях (комедийно шоу)'' || Себе си || театрална актриса |- | 2016 – 2017 || ''[[Майка (сериал)|Майка]]'' || Мелек Акчай / Турна || водеща роля<ref>{{cite web | url = http://www.milliyet.com.tr/-posetin-icinde-patlamis-misir/pazar/haberdetay/27.11.2016/2351764/default.htm | title = Poşetin İçinde Patlamış Mısır | publisher = [[Milliyet]] | date = 27 November 2016 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20161128145445/http://www.milliyet.com.tr/-posetin-icinde-patlamis-misir/pazar/haberdetay/27.11.2016/2351764/default.htm | archivedate = 28 November 2016}}</ref> |- | 2018 || ''[[Нашата история (сериал)|Нашата история]]'' || Айше || поддържаща роля |- | 2018 – 2019 || ''[[Дъщеря ми]]'' || Ойкю Текин Гьоктюрк|| водеща роля |- | 2020 || ''[[Доктор Чудо]]'' || Бетюш || поддържаща роля |- | 2020 || ''Детство'' || Мави / Ширин || водеща роля |} == Награди == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" align="center" ! Година !! Награда !! Категория |- | 2015 || Медийни награди на Истанбулския университет Гелисим || най-любима детска актриса на 2015 г.<ref>{{cite web | url = http://www.milliyet.com.tr/medya-odulleri-sahiplerini-buldu-istanbul-yerelhaber-734375/ | title = Medya Ödülleri Sahiplerini Buldu | work = [[Milliyet]] | agency = [[İhlas News Agency]] | date = 17 April 2014 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20161108200253/http://www.milliyet.com.tr/medya-odulleri-sahiplerini-buldu-istanbul-yerelhaber-734375/ | archivedate = 8 November 2016}}</ref> |- | 2016 || 43-та награда Pantene Golden Butterfly || най-добра детска актриса<ref>{{cite web | url = http://www.hurriyet.com.tr/43-pantene-altin-kelebek-odulleri-sahiplerini-buldu-40276830 | title = 43.Pantene Altın Kelebek Ödülleri Sahiplerini Buldu | work = [[Hürriyet]] | date = 13 November 2016 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20161220203332/http://www.hurriyet.com.tr/43-pantene-altin-kelebek-odulleri-sahiplerini-buldu-40276830 | archivedate = 20 December 2016}}</ref> |- | 2017 || Телевизионни награди на Университета Билкент || най-добра детска актриса |- | 2017 || Гимназия за изящни изкуства „Мимар Синан“ || най-добра детска актриса на годината |- |} == Източници == <references /> {{Превод от|en|Beren Gökyıldız|1038951009}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Гьокйълдъз, Берен}} [[Категория:Турски актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Истанбул]] c9lp7uth4na3b9w50toax65zugo2nfc 0 790903 12434872 12043253 2024-12-08T13:56:03Z Мико 4542 /* Биография */ 12434872 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик}} '''Йоанис (Янис) Коренцидис''' ({{lang|el|Ιωάννης Κορεντσίδης}}, ''Γιάννης Κορεντσίδης'') е гръцки бизнесмен и политик от началото на XXI век.<ref name="Δήμος Καστοριάς">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.kastoria.gov.gr/person/iwannhs-korentsidhs/|заглавие=Ιωάννης Κορεντσίδης|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|издател=Δήμος Καστοριάς|език=|достъп_дата=26 октомври 2021 г|цитат=}}</ref><ref name="Fiout">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://fouit.gr/2019/06/02/γιάννης-κορεντσίδης-ποιος-είναι-ο-νέο/ | заглавие= Γιάννης Κορεντσίδης: Ποιος είναι ο νέος δήμαρχος Καστοριάς (βιογραφικό) |достъп_дата =2019-06-02 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Fiout.gr |език= |цитат= }}</ref> == Биография == Роден е на 12 ноември 1973 година в семейството на Анастасиос Коренцидис от [[Маврово (дем Костур)|Маврово]] и Теодосия Фициу от [[Горенци (дем Костур)|Горенци]]. Завършва бизнес организация и мениджмънт в [[Ай Си Би Ес Бизнес Колидж]] в Солун и в 1994 година започва работа в семейната кожухарска фирма „Аделфи Коренциди“, основана в 1959 година. В 2006 година е избран в Съвета на директорите на ЕДИКА. В 2009 година е преизбран и в 2009 - 2017 година е вицепрезидент на компанията. В 2011 година влиза в Съвета на директорите на Костурската търговско-промишлена камара и е първи вицепрезидент до 2017 година. В 2015 година е избран за председател на Дружеството на кожухарите в Костур.<ref name="Δήμος Καστοριάς"/> На 2 юни 2019 година е избран за кмет на Костур с 9033 гласа или 62,37% от всички гласове.<ref name="Δήμος Καστοριάς"/> В 2023 година е преизбран с 50,50% от гласовете на втория тур. == Бележки == <references /> {{пост начало}} {{пост| [[Кметове на Костур|демарх на Костур]]<br/>|2019| |[[Анестис Ангелис]]|настоящ}} {{пост край}} {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Коренцидис, Йоанис}} [[Категория:Гръцки политици]] [[Категория:Македонски гърци]] [[Категория:Родени в Солун]] [[Категория:Кметове на Костур]] [[Категория:По произход от Горенци]] [[Категория:По произход от Маврово]] 1ce7cg9oiq5pe7pm0honh2vbv71b5n4 0 791955 12435284 11985010 2024-12-08T20:56:08Z Niki Yooff 24726 12435284 wikitext text/x-wiki {{Сирене | име = Рикота | име-оригинал = Ricotta | картинка = Ricotta salata e zucchina.jpg | картинка-описание =Солена рикота | страна на произход = {{Италия}} | град/регион = | мляко = краве, козе, овче, биволско и смесено | пастьоризация = | консистенция = | време на зреене =никакво или до 1 г. | сертификация = DOP | известно от = | бележки = }} '''Рикòта''' ({{Lang|it|ricotta}}, от [[Латински език|латински]] ''recocta'') е [[Италия|италиански]] [[млечен продукт]] подобен на кремообразна [[извара]]. Прави се от [[суроватка]] от [[Овца|овче]], [[Домашно говедо|краве]], [[Домашна коза|козе]] или биволско прясно [[мляко]], останала от производството на други [[Сирене|сирена]].<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/vocabolario/ricotta/|заглавие=ricòtta|труд=Vocaboliario online Treccani|достъп_дата=4 ноември 2021}}</ref> С много древен произход, рикотата е определяна като „сирене на бедните“, защото е задоволявала хранителните нужди на по-нисшите прослойки, осигурявайки питателна и евтина храна. Храна със значителна хранителна стойност, тя се консумира прясна, понякога осолена, или се използва за пълнене на [[равиоли]] и за приготвяне на сладкиши и десерти. Особено ценена е [[Рим]]ската рикота от по-масленото овче мляко. Други особени видове са [[Сицилия|Сицилианската]] рикота и [[Пулия|Пулийската]] рикота (т. нар. „Силна рикота“), която е солена и узряла.<ref name=":0" /> == Етимология == Названието идва от италианското ''ricotto'', минало [[причастие]] на [[глагол]]а ''ricuocere'' (готвя отново), т.е. „сготвена отново“.<ref name=":0" /> == История == Производството на рикота на италианския полуостров датира от [[Бронзова епоха|бронзовата епоха]]. През 2 хил. пр. н. е. керамични съдове, наречени „котли за мляко“, започват да се появяват често и очевидно са уникални за полуострова. Те са предназначени за варене на мляко при високи температури и за предотвратяване на прекипяване. Пресните киселинно коагулирани сирена, произведени с тези котли, вероятно са правени от пълномаслено мляко.<ref name="kind">{{Cite book|last=Kindstedt|first=Paul|title=Cheese and Culture: A History of Cheese and its Place in Western Civilization|url=https://archive.org/details/cheeseculturehis00paul|date=2012|publisher=Chelsea Green Publishing|isbn=978-1-603-58412-8}}</ref> Производството на коагулирано сирене със [[сирище]] обаче изпреварва производството на пресни пълномаслени сирена през 1 хил. пр.н.е. Бронзови рендета за сирене, открити в гробовете на [[етруски]]я елит, доказват, че твърдо настърганите сирена са били популярни сред аристокрацията. Рендета за сирене също са били често използвани в античните римски кухни.<ref name="kind" /> За разлика от прясно коагулираното с киселина сирене отлежалото сирене, коагулирано със сирище, може да се съхранява много по-дълго.<ref>{{Cite journal|last=M. E. Johnson, C. M. Chen, J. J. Jaeggi|title=Effect of Rennet Coagulation Time on Composition, Yield, and Quality of Reduced-Fat Cheddar Cheese|url=https://www.journalofdairyscience.org/article/S0022-0302(01)74562-6/pdf|journal=American Dairy Science Association, 2001}}</ref> Увеличеното производство на коагулирано сирене със сирище довежда до голямо предлагане на сладка суроватка като страничен продукт. След това производителите на сирене започват да използват нова рецепта, която използва смес от [[суроватка]] и мляко, за да направят традиционната рикота, както е известна днес.<ref name="kind" />[[Файл:The_Ricotta_eaters-Vincenzo_Campi-MBA_Lyon_H673-IMG_0324.jpg|мини| Винченцо Кампи, ''Ядящите рикота'' (маслени бои върху платно, 1580 г., Музей на изящните изкуства в [[Лион]])]][[Древен Рим|Древните римляни]] правят рикота, но автори на книги в областта на [[Селско стопанство|селското стопанство]] като [[Марк Порций Катон Стари|Катон Стари]], [[Марк Теренций Варон]] и [[Луций Юний Модерат Колумела|Колумела]] не го споменават. Те описват производството на коагулирано сирене, но не пишат за котли за мляко или за киселинно коагулирано сирене. Вероятна причина е, че рикотата не е била печеливша, тъй като нейният много кратък срок на годност не е позволявал разпространение ѝ на градските пазари. Рикотата най-вероятно е била консумирана от овчарите, които са я правили. Въпреки това, доказателства от картини и литература показват, че рикотата е била позната и вероятно ядена и от римските аристократи.<ref name="kind" /> Керамичните котли за мляко все още са използвани от [[Апенински планини|апенинските]] овчари за приготвяне на рикота през 19 век. Днес се използват метални котли за мляко, но производствените методи са се променили малко от древността.<ref name="kind" /> == Производствен процес == [[Файл:Pale degli accademici della crusca, mantenuto 1 (baldassarre suarez), post 1650, pane che assorbe liquido della ricotta (attr. a lorenzo lippi).jpg|ляво|мини|286x286пкс|Балдасаре Суарец, сл. 1650. г. (лопати на [[Академия дела Круска|Академиците от Круска]])]] Рикотата, въпреки че е млечен продукт, по закон не е [[сирене]], а трябва да се класифицира просто като [[млечен продукт]]: всъщност не се получава чрез коагулация на [[казеин]], а на [[Суроватка|суроватъчни]] протеини, тоест течната част, която се отделя от [[извара]]та по време на приготвянето на сирене. Суроватъчният протеин е вид млечен протеин,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://examine.com/supplements/whey-protein/|заглавие=Whey Protein|издател=Examine|достъп_дата=4 ноември 2021}}</ref> но има и много други млечни протеини.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ansci.illinois.edu/static/ansc438/Milkcompsynth/milkcomp_protein.html|заглавие=Milk Composition - Proteins|издател=Illinois.edu|достъп_дата=4 октомври 2021|архив_дата=2016-11-21|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20161121051715/http://ansci.illinois.edu/static/ansc438/Milkcompsynth/milkcomp_protein.html}}</ref> Въпросните протеини са по-специално [[албумин]] и [[Глобулини|глобулин]]. Самата суроватка съдържа по-малко от 1% от общия млечен протеин спрямо теглото. Съответно производството на рикота изисква големи количества входящо мляко. Производственият процес включва използването на топлина и киселина за коагулация на суроватъчен протеин от суроватъчен разтвор.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.agraria.org/prodottitipici/ricottaromana.htm|заглавие=Formaggi tipici italiani: Ricotta Romana DOP|издател=Agraria.org - Istruzione Agraria online|език=it|достъп_дата=4 ноември 2021}}</ref> Процесът на коагулация на суроватъчните протеини се осъществява чрез нагряване на суроватката до температура 80-90°С, близка до [[Температура на кипене|температурата на кипене]] и много по-гореща отколкото при производството на оригиналното сирене, чийто остатък е суроватката. Най-древната технология се състои само в загряване на суроватката в очакване на рикотата да изплува на повърхността. През вековете постепенно се развиват технологии, които чрез използване на реакцията на насищане на солта получават по-добро възстановяване и по-високо качество. Тези технологии се дължат на използването на изворни и/или морски води преди, а днес – на соли за рикота. Киселинни разтвори (на [[Лимонена киселина|лимонена]], млечна, горчива или английска сол) също често се добавят за [[Катализа|катализиране]] на коагулацията. [[Файл:Pietro bardellino, pastori intenti alla preparazione della ricotta.jpg|мини|275x275px|„Овчари приготвят рикота“ – картина от [[Пиетро Барделино]] (18 век).]] Традиционният [[Сицилия|сицилиански]] метод, който все още се практикува в някои малки ферми, където сиренето се приготвя всеки ден със сурово мляко и без [[ензим]]и, използва окисления остатък от предния ден като катализатор: течността, която остава след производството на рикота, се оставя настрана, оставя се да вкисне една нощ и на следващия ден се добавя малко количество от тази течност към загрятата [[суроватка]], за да се направи рикота. В някои райони на Източна Сицилия (но също и в други региони като [[Тоскана]] и [[Калабрия]]) се използват клончета [[Смокиня|смокини]], които благодарение на съдържащия се в тях сок са в състояние да подсирят млякото за получаване на рикота. След това коагулираната маса се поставя в перфорирани съдове (в древни времена са били използвани ракитови или тръстикови кошници), за да се отцеди излишната течност. Рикотата има сладък вкус поради съдържащата се в суроватката [[лактоза]] в променлива степен – от 2 до 4% в зависимост от използваното мляко. Съдържанието на [[липид]]и варира от 8% (рикота от краве мляко) до 24% (рикота от овче мляко). == Типология == Рикотата се класифицира според млякото, от което се произвежда, като: * крава * овча, с по-интензивен вкус * коза * биволска * смесена. От строго хранителна гледна точка се причислява към обезмаслените продукти (130-240 kcal/100 g, освен ако към нея не се добавят мляко или [[сметана]]). Богата на благородни [[протеин]]и (около 8% в рикотата са от краве мляко), тя осигурява остатък от преработката, наречен ''scotta'', който често се използва от овчарите за хранене на кучета. Произвежда се в цяла Италия, като овчата рикота се произвежда по-специално в [[Сардиния]], [[Сицилия]], [[Базиликата]], [[Абруцо]], [[Пулия]], [[Кампания]] и [[Калабрия]], и ако е осолена или печена на фурна, се използва настъргана върху суха [[Паста (кулинария)|паста]] в сицилиански рецепти като [[Паста ала Норма]]. Традиционната рецепта от [[Абруцо]] за [[Анелини]] ала пекорара е включвала използването на суха рикота. Всъщност това е била рецепта, която овчарите са приготвяли по време на преселването на пасищата, когато не е било възможно да се намерят пресни продукти. Във [[Валденси|валденските]] долини в [[Метрополен град Торино]] се произвежда особен вид рикота, узряла в сено, която се нарича ''saras del fen''. === Пресни варианти === Оригиналната рикота е направена от [[суроватка]] с добавка на малко количество мляко, но напоследък рикотата се прави и от пълномаслено мляко.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:C:2004:030:0007:0012:EN:PDF|заглавие=Official Journal of the European Union|труд=ec.europa.eu|издател=European Commission: Agriculture and Rural Development|достъп_дата=3 February 2017}}</ref> Рикотата от биволско мляко от Кампания (''Ricotta di Bufala Campana'') и Римската рикота (''Ricotta Romana'') са забележителни видове, произведени в Италия и защитени от регламента за [[защитено наименование за произход]] на [[Европейски съюз|ЕС]]. Първата се прави от суроватка, останала след производството на [[Моцарела ди буфала|моцарела от биволско мляко от Кампания]] (''Mozzarella di Bufala Campana'') – защитен сорт биволска моцарела, а втората – от суроватка от овче мляко. === Зрели варианти === [[Файл:Ricotta salata al mercato di Siracusa.jpg|мини|181x181пкс|Солена рикота на пазара в Сиракуза.]] Прясната рикота може да бъде подложена на допълнителна обработка, за да се получат варианти с много по-дълъг срок на годност. Тези производствени методи включват осоляване, печене, [[опушване]] и по-нататъшна [[ферментация]]. Солената рикота (''Ricotta salata''), наричана още Суха рикота (''Ricotta secca''), е пресован, осолен, изсушен и отлежал сорт сирене. Той е млечнобял и твърд и се използва за настъргване. Продава се на колелца, украсени с деликатен мотив на кошница. Различава се от прясната рикота по това, че е по-„суха“ и с по-изразен вкус и текстура. На [[Сицилиански език|сицилиански]] е разновидност на рикотата, произвеждана и ценена особено в [[Южна Италия]].[[Файл:Ricotta_al_forno_pezzo.jpg|мини|Парче печена рикота.|210x210пкс]]Печената рикота (''Ricotta infornata'') се прави чрез поставяне на голяма буца мека рикота във фурната, докато получи кафява, леко овъглена коричка, а понякога докато стане цялата пясъчнокафява. Тя е популярна предимно в [[Сардиния]] и [[Сицилия]] и понякога се нарича Рикота на фурна (''ricotta al forno''). Пече се на фурна един или два дена след осоляване.[[Файл:Ricotta_affumicata_della_sila.jpg|мини| Пушена рикота от [[Сила (планина)|Сила]] ([[Калабрия]])|214x214px|ляво]]Пушената рикота (''Ricotta affumicata'') е подобна на печената и се произвежда чрез поставяне на бучка мека рикота в [[Опушване|опушвател]], докато развие сива коричка и придобие аромат на овъглена дървесина, обикновено на [[дъб]] или [[кестен]] (във [[Фриули]] се използва [[бук]]) с добавка на [[хвойна]] и [[Билка|билки]].<ref>[http://www.mondofriuli.it/ MondoFriuli] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201029013953/http://mondofriuli.it/ |date=2020-10-29 }} {{in lang|it}} (click on ''Formaggi'')</ref> Произвежда се в горната част на [[Венето]] и по-специално в провинция [[Белуно (провинция)|Белуно]], но също и в други райони на Североизточна Италия. [[Файл:Ricotta forte AvL.JPG|мини|Рикота форте.]] Силната рикота (''Ricotta forte''), известна още като Света рикота (''ricotta scanta''), се произвежда от остатъци от всяка комбинация от рикота от краве, козе или овче мляко. Те се оставят да отлежат за около година, през което се добавя сол и сиренето се смесва на всеки два или три дни, за да се предотврати растежа на [[плесен]]. Крайният резултат е мека и кремообразна кафява паста, която има много остър и пикантен вкус за разлика от солената рикота.<ref name="herb">{{Cite book|last=Herbst|first=Sharon T.|last2=Herbst|first2=Ron|title=The Cheese Lover's Companion: The Ultimate A-to-Z Cheese Guide with More Than 1,000 Listings for Cheeses and Cheese-Related Terms|year=2010|publisher=HarperCollins|isbn=978-0-06-201155-8}}</ref><ref name="bere">{{Cite book|last=Beresford|first=T.|last2=Williams|first2=A.|editor-last=Fox|editor2-last=McSweeney|editor2-first=Paul L. H.|editor3-last=Cogan|editor3-first=Timothy M.|editor4-last=Guinee|editor4-first=Timothy P.|title=Cheese: Chemistry, Physics and Microbiology|edition=Third|volume=1|year=2004|publisher=Academic Press|isbn=978-0-08-050093-5|chapter=The Microbiology of Cheese Ripening}}</ref> Тя е традиционен продукт за регионите [[Базиликата]] и [[Пулия]], произвежда се в южната част на [[Лече (провинция)|провинция Лече]] и се продава в стъклени буркани. Намазва се върху хляб, смесва се с доматени сосове за паста или се добавя към зеленчукови ястия. == Признание на италианската рикота == В Италия Римската (овча)рикота има признание DOP (Защитено наименование за произход) от 2005 г., а Биволската рикота от [[Кампания]] - от 2010 г. Рикотата е призната за [[традиционен хранително-вкусов продукт]] по предложение на регионите [[Базиликата]], [[Калабрия]], [[Лацио]] и [[Кампания]] в следните наименования: * рикота (''ricotta'') * Силна рикота (''ricotta forte'') * Суха рикота (''Ricotta secca'') * Пушена рикота от [[Мамола]] (''ricotta affumicata di Mammola'') – от [[Калабрия]] * ''ricotta di fuscella'' – прясно краве сирене, произведено в [[Кампания]] [[Файл:Ristorante_Ardigna_-_Ricotta.jpg|мини|Сицилианска овча рикота]] По предложение на регион [[Сицилия]] следните наименования са включени сред традиционните сицилиански хранително-вкусови продукти, признати от италианското Министерство на земеделието, храните и горите<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.politicheagricole.it/flex/cm/pages/ServeBLOB.php/L/IT/IDPagina/3276|заглавие=Quattordicesima revisione dell'elenco dei prodotti agroalimentari tradizionali|достъп_дата=4 ноември 2021}}</ref> * Овча рикота (''ricotta di pecora'') * Печена рикота (''ricotta informata'') * Смесена рикота (''ricotta mista'') * Иблейска рикота (''ricotta iblea'') – млечен продукт, получен от суроватка от краве мляко, произведена в района на [[Рагуза (Италия)|Рагуза]] * Кравешка рикота (''ricotta di vacca'') == Кулинарна употреба == === В Италия === В [[Италия]] рикотата е основният елемент на много рецепти, вариращи от първи ястия до десерти: Флорентинско дзукото (сладкиш), тортели от [[Марема]] (вид [[Паста (кулинария)|паста]]), Калабрийска ''mbignulata'' (пълнен хляб), Неаполитанска пастиера (сладкиш), [[Сицилианско каноло|Сицилиански каноли]] (сладкиш), Ролò (сладкиш от [[Калтанисета]]), [[Сицилианска касата]] (сладкиш само с овча рикота), Тортелони ди магро (паста), Сардинска пàрдула (Валикденски сладкиш), Нюди (първо ястие от провинция [[Гросето (провинция)|Гросето]] и [[Сиена]]). Подобно на [[маскарпоне]] в северноиталианската кухня рикотата е любим компонент на много италиански десерти като сладкиши със сирена и [[Сицилианско каноло|каноли]]. Освен това разнообразието от различни бисквити включва рикотата като съставка. Рикотата може да се разбие гладко и да се смеси с подправки като [[захар]], [[канела]], вода от портокалови цветя, [[ягоди]] и понякога [[шоколад]]ови стърготини, и да се сервира като десерт. Тази основна комбинация (често с добавки като [[Цитрус|цитрусови плодове]] и [[шамфъстък]]) изпъква като пълнеж на [[Сицилианско каноло|сицилианските каноли]] и на наслоените слоеве тесто в [[Сицилианска касата|касата]]та на [[Палермо]]. Комбинирана с яйца и варени зърнени продукти, а след това твърдо запечена, рикотата също е основна съставка в [[неапол]]итанската [[пастиера]], една от многото италиански [[великден]]ски пайове.<ref>{{Cite book|last=Locatelli|first=Giorgio|title=Made in Italy: Food and Stories|year=2011|publisher=HarperCollins|isbn=978-0-06-204727-4}}</ref> Рикотата също се използва често в пикантни ястия, включително в паста, [[калцоне]], стромболи, [[пица]], [[маникоти]], [[лазаня]] и [[равиоли]]. Използва се и като заместител на [[майонеза]]та в традиционната салата от яйца или риба тон и като сгъстител на соса. === Извън Италия === Местната рикота се суши на слънце и се превръща в твърда, дъвчаща таблетка, наречена ''chhurpi'' в районите на [[Хималаите]], особено в [[Бутан]], [[Сиким]], [[Дарджилинг]] и части от [[Непал]]. Свежият мек ''chhurpi'' е основната съставка в бутанското национално ястие ''ema datshi''. Често се използва като заместител на [[панир]] (понир) – прясно сирене, разпространено в [[Бангладеш]], Бутан, [[Индия]], [[Малдиви]]те, Непал, [[Пакистан]] и [[Шри Ланка]], направено от краве или биволско мляко. Използва се и като заместел на чена (подобно на панир, макар и неидентично) в индийския десерт, известен като ''ras malai''. Все пак панирът е предимно [[казеин]]ов протеин, подобен на [[извара]]та, докато рикотата е направена от всички [[Суроватка|суроватъчни]] протеини.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.healthbenefitstimes.com/ricotta-cheese/|заглавие=Ricotta cheese facts and health benefits|труд=www.healthbenefitstimes.com|език=en-US|достъп_дата=2018-11-12}}</ref> == Рецептата за рикота и прясно сирене == [[Файл:Finished homemade ricotta!.jpg|мини|208x208пкс|Домашна рикота]] Съставките за производството на рикота са [[суроватка]] и сол, но тъй като суроватката се получава от предишна обработка за производство на сирена или [[моцарела]], по-долу е описан пълният процес, който не може да бъде отделен от производството на сирене, чиито основни съставки са мляко и [[сирище]]. Нужни са: * термометър за мляко; * пълномаслено прясно мляко * суроватка (от аптеките) * сол * казан * ''fuscelle'' – пластмасови съдове с формата на пресечен коничен контейнер с дупки в тях. Остатъчната суроватка от обработката на сирене се загрява до 80-90°C – температура, която варира в зависимост от това дали се добавя мляко и/или сметана. След това суроватката се подкиселява, за да се получи повърхността на рикотата. Често, особено при суроватка от овче мляко, не е необходимо да се подкиселява. == Производствена зона == Произвежда се в почти всички [[Италия|италиански]] региони, най-често в [[Лацио]], [[Абруцо]], [[Базиликата]], [[Сицилия]], [[Сардиния]], [[Кампания]], [[Пулия]], [[Калабрия]], [[Тоскана]], [[Фриули - Венеция Джулия]], [[Ломбардия]] и [[Пиемонт]]. В много от гореспоменатите региони има по-нататъшна обработка на рикота като подправена, печена, пушена или осолена. Извън Италия рикотата се произвежда в европейските [[Средиземно море|средиземноморски]] страни: [[Франция]] (''Sérac'', ''brocciu'' ''corso''), [[Гърция]] (''myzíthra'', ''anthótyros''), [[Испания]] (''requesón'') и [[Малта]] (''rikotta''). В немскоговорещите алпийски региони се произвежда под името ''Ziger''. В [[Румъния]] рикотата е известна от незапомнени времена под името ''urdă'' и се счита за традиционен румънски продукт. == Неиталиански продукти, подобни на рикота == В [[Съединени американски щати|Съединените щати]] американската рикота почти винаги се прави от суроватка от краве мляко за разлика от италианската рикота, която обикновено се прави от суроватка от овче, краве, козе илимляко от италиански воден бивол. Докато и двата вида са с ниско съдържание на мазнини и [[натрий]], италианската версия е натурално сладка, докато американската е малко по-солена и по-влажна. Във [[Франция]] рикотата е известна като ''recuite'' и може да се прави от краве, овче или козе мляко. Името и техниката на приготвяне се променят в зависимост от региона, в който се произвежда: нарича се ''Greuil'',<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.estives-bearn.com/produits/greuil/|заглавие=Le Greuil - Estives du Béarn|труд=www.estives-bearn.com/|достъп_дата=2021-08-15}}</ref> ''Breuil''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.producteurs-fermiers-pays-basque.fr/fr/actualite/breuil-fermier-cest-la-saison/|заглавие=Breuil fermier: c'est la saison ! - Producteurs et produits fermiers pays basque qualité Idoki|труд=www.producteurs-fermiers-pays-basque.fr|достъп_дата=2021-08-15}}</ref> или ''Sérou'' в [[Гаскония]], ''Zenbera'' в [[Страна на баските|Страната на баските]], ''Brousse'' в [[Прованс]], ''Brocciu'' в [[Корсика]] и Sérac в [[Алпите]]. В [[Тунис]] ''rigouta'' от град [[Бежа]] е близък роднина на рикотата, с изключение на това, че винаги е прясно-мека и не е отлежала. Произвежда се изключително от суроватката от овче мляко от порода Sicilo-Sarda.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.eaap.org/docs/Publications/eaap099%20-%20875157986R.pdf|заглавие=''Les filières lait en Méditerranée : enjeux pour un futur durable'', Hammamet, Tunisia-Hammamet 26-28 octobre 2000, EAAP publication n°99, 2003, p. 102, 117|труд=eaap.org|достъп_дата=22 March 2018|архив_дата=2012-06-17|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120617073321/http://www.eaap.org/docs/Publications/eaap099%20-%20875157986R.pdf}}</ref> Ригута се използва и като основа на няколко заготовки и ястия от тунизийската кухня. На [[Испански език|испански]] рикотата е известна като ''requesón''. Може да се осолява или подсладява за готвене. Пренесена е в [[Мексико]] от испанците, въпреки че не се използва толкова често, колкото ''queso fresco'' (белите сирена). Понякога се използва като пълнеж на тлакойос (''tlacoyos'') и ''[[тако]] Dorados'', а в централната част на запад ([[Халиско]], [[Мичоакан]] и [[Колима (щат)|Колима]]) се маже на ''tostadas'' или ''bolillos'', или служи като гарнитура на боба. В [[Португалия]] и [[Бразилия]] подобен продукт се нарича ''requeijão''. На [[Балкански полуостров|Балканите]] [[Румъния|румънската]] [[Урда (сирене)|урда]], [[Северна Македония|македонската]] урда и българската суроватъчна [[извара]] се правят чрез преработка на суроватката, изцедена от всякакъв вид сирене. Следователно урда е подобна на прясната рикота, тъй като нейното производство предполага същия технологичен процес.<ref>[http://dexonline.ro/definitie/urdă DEX dictionary definition of urdă]</ref><ref>[http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:C:2009:260:0043:0046:RO:PDF Jurnalul Oficial al Uniunii Europene] - В румънската версия на ''Official Journal of the EU'' ''ricotta'' е преведена като ''urdă'' (page 4, subchapter 5.3.).</ref> Румънската урда обаче не се опушва, нито се пече във фурната за разлика от някои варианти на италианската рикота. Урда се произвежда от румънски овчари от векове<ref>{{Cite book|last=Ph.D|first=Timothy G. Roufs|last2=Roufs|first2=Kathleen Smyth|title=Sweet Treats around the World: An Encyclopedia of Food and Culture: An Encyclopedia of Food and Culture|url=https://books.google.com/books?id=M_eCBAAAQBAJ&q=Urd%C4%83+romanian+shepherds+centuries&pg=PA282|date=2014-07-29|publisher=ABC-CLIO|isbn=978-1-61069-221-2}}</ref> и се счита от румънците за румънски традиционен продукт.<ref>На [http://www.dadrsibiu.ro/index.php/atestat-produse-traditionale/precizari-intocmirea-caietului-de-sarcini.html Official site of the Directia pentru Agricultura si Dezvoltare Rurala Sibiu] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100603202413/http://www.dadrsibiu.ro/index.php/atestat-produse-traditionale/precizari-intocmirea-caietului-de-sarcini.html |date=2010-06-03 }} ''Urdă'' е представена като традиционен млечен продукт.</ref> В [[Гърция]] много подобни на рикота са антотиро (''ανθότυρο'') и манури (''μανούρι''), направени от овче или козе мляко. По подобен начин в [[Република Кипър|Кипър]] [[анари]] (''αναρή'') се прави от същите видове мляко. Индийската ''khoa'' често се бърка с рикота, но двете са много различни. ''Khoa'' е с по-ниска влажност от рикотата и се прави от пълномаслено мляко вместо от суроватка. Рикотата е подобна на индийската ''chhena'' или ''paneer'' и изобщо не прилича на ''khoa''. Mоже да се замени с тях при приготвянето на индийски сладкиши като ''sondesh'' или ястия като ''palak paneer'', макар че и ''paneer'', и ''chhena'' се правят от пълномаслено мляко, обикновено от биволско мляко, тъй като е с високо съдържание на мазнини. Процесът на приготвяне на изварата използва [[лимонена киселина]] или сок от [[Зелен лимон|лайм]] или лимон, но никога [[сирище]]. == Вижте също == {{колони|2| * [[Италианска кухня]] * [[Извара]] * [[Списък на италианските сирена]] * [[Сицилианско каноло]] * [[Сицилианска касата]] }} == Източници == <references /> * [https://www.1001recepti.com/s/203033-rikota Какво е рикота], а 1001recepti.com == Външни препратки == * {{Икона|it}} [https://www.giallozafferano.it/ricerca-ricette/ricotta/ Рецепти с рикота] на уеб страница Giallozafferano.it * [https://recepti.gotvach.bg/?kw=%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%B0 Рецепти с рикота] на уеб страница Gotvach.bg * [https://www.1001recepti.com/s/203033-rikota Рецепти с рикота] на уеб страница 1001recepti.com {{Превод от 2|en|Ricotta|it|Ricotta|1042683057|123380077}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Кулинария}} {{Италиански сирена}} {{СОРТКАТ:Рикота}} [[Категория:Италианска кухня]] [[Категория:Италиански сирена]] jx5z7ez5u5p0yio0frygcx5z86g4m3c 0 793852 12435202 11536226 2024-12-08T19:26:06Z 151.251.81.64 12435202 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = King's Man: Първа мисия | име_оригинал = The King's Man | режисьори = [[Матю Вон]] | продуценти = [[Матю Вон]]<br>Дейвид Рийд<br>Адам Бохлинг | сценаристи = [[Матю Вон]]<br>Карл Гайдусек | базиран_на = „Тайните служби“<br>на Марк Милар<br>Дейв Гибънс | актьори = [[Ралф Файнс]]<br>Джема Артертън<br>Рис Айфънс<br>Матю Гуд<br>Том Холандър<br>Харис Дикинсън<br>Даниел Брюл<br>[[Джимон Унсу]]<br>[[Чарлс Данс]] | музика = Матю Маргесън<br>Доминик Люис | оператор = Бен Дейвис<ref>{{cite web |url=https://hnentertainment.co/exclusive-captain-marvel-layer-cake-cinematographer-ben-davis-joins-matthew-vaughns-kingsman-the-great-game/ |title='Captain Marvel/Layer Cake' Cinematographer Ben Davis Confirmed For Matthew Vaughn's 'Kingsman: The Great Game' |website=HN Entertainment |first=Christopher |last=Marc |date=16 January 2019 |access-date=16 January 2019}}</ref> | монтаж = Джейсън Балантайн<br>Роб Хол | филмово_студио = Марв Студиос<br>Клауди Продъкшънс | разпространител = [[Туентиът Сенчъри Фокс]] | жанр = Шпионски екшън | премиера = 5 декември 2021 г. {{small|([[Лондон]])}}<br>22 декември 2021 г. ({{small|([[САЩ]])}}<br>26 декември 2021 г. {{small|([[Великобритания]])}} | времетраене = 131 минути<ref>{{cite web|title=The King's Man (15)|url=https://www.bbfc.co.uk/release/the-kings-man-q29sbgvjdglvbjpwwc00odgymjg|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20211007214148/https://www.bbfc.co.uk/release/the-kings-man-q29sbgvjdglvbjpwwc00odgymjg|archive-date=27 December 2021|access-date=26 December 2021|website=[[British Board of Film Classification]]}}</ref> | страна = {{GBR}}<br>{{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $95–100 милиона<ref>{{cite web |date=20 March 2022 |last=Mendelsohn |first=Scott |author-link=Scott Mendelsohn |title=Box Office: ‘Sing 2’ Scores In Japan As ‘Uncharted’ Passes $200 Million Overseas |url=https://www.forbes.com/sites/scottmendelson/2022/03/20/box-office-sing-2-scores-in-japan-as-uncharted-passes-200-million-overseas/ |website=[[Forbes]] |access-date=21 March 2022 }}</ref><ref>{{cite web|title=The King's Man: Will It End Matthew Vaughn's Spy Series For Good|website=Binged|first=Binged|last=Bureau|date=25 December 2021|access-date=17 January 2021|url=https://www.binged.com/news/the-kings-man-will-it-end-matthew-vaughns-spy-series-for-good/}}</ref> | приходи = $126 милиона | предишна_част = „[[Kingsman: Златният кръг]]“ (2017) | уебсайт = http://www.20thcenturystudios.com/movies/the-kings-man | код-IMDB = 6856242 | код-Allmovie = 717544 }} '''„King's Man: Първа мисия“''' ({{lang|en|The King's Man}}) е шпионски [[екшън филм]] от 2021 г. на режисьора [[Матю Вон]] по сценарий на Вон и Карл Гайдусек. Това е третото заглавие от филмовата поредица „Kingsman“, която е базирана на комикса „Тайните служби“ на Марк Милар и Дейв Гибънс. Филмът е прелюдия на „[[Kingsman: Тайните служби]]“ от 2014 г. и „[[Kingsman: Златният кръг]]“ от 2017 г. Главните роли се изпълняват от [[Ралф Файнс]], Джема Атертън, Рис Айфънс, Матю Гуд, Том Холандър, Харис Дикинсън, Даниел Брюл, [[Джимон Унсу]] и [[Чарлс Данс]]. „King's Man: Първа мисия“ е пуснат в [[Съединените щати]] на 22 декември 2021 г. и във [[Великобритания]] на 26 декември 2021 г. от „[[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс]]“,<ref>{{cite web |url=https://www.cinemablend.com/news/2572561/the-kings-man-red-band-trailer-gadget-violence-decapitation |title=The King’s Man Red Band Trailer Has Gadgets, Violence, And A Decapitation |first=Mike |last=Reyes |website=Cinema Blend |date=26 August 2021 |access-date=18 November 2021}}</ref> а премиерата му бива отменена на няколко пъти от оригиналната дата ноември 2019 г. заради [[Пандемия от COVID-19|пандемията от COVID-19]]. == В България == В България филмът излиза по кината на 31 декември 2021 г. от „Форум Филм България“. На 1 декември 2024 г. е излъчен по [[Нова телевизия|Нова Телевизия]] с български [[дублаж]]. Екипът се състои от: {| class="wikitable" | Озвучаващи артисти || [[Йорданка Илова]]<br>[[Лина Шишкова]]<br>[[Димитър Иванчев (актьор)|Димитър Иванчев]]<br>[[Васил Бинев]]<br>Стефан Сърчаджиев<br>[[Светозар Кокаланов]] |- | Преводач ||Стефан Тасев |- | Тонрежисьор ||Лазар Йончев |- | Режисьор на дублажа || Димитър Кръстев |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://www.20thcenturystudios.com/movies/the-kings-man/}} * {{imdb title|6856242}} * {{Amg movie|717544}} * {{kino.dir.bg film|14282}} [[Категория:Филми от 2021 година]] [[Категория:Британски екшъни]] [[Категория:Американски екшъни]] [[Категория:Филми на Туентиът Сенчъри Студиос]] 8soed13zpax1onm52xnb0kluy4ccuj4 0 796070 12434891 11623826 2024-12-08T14:10:08Z Skibididani 348753 /* История */ 12434891 wikitext text/x-wiki {{Музикално произведение | заглавие = Симфония № 7 | картинка = B7-1 Intro.jpg | картинка описание = Интро | вид = [[симфония]] | автор = [[Лудвиг ван Бетховен]] | име оригинал = | времетраене = | части = | стил = | основа = | създаване = 1811 – 1812 г., [[Теплице]] }} '''Симфония № 7''' ла мажор на [[Лудвиг ван Бетховен|Лудвиг ван Бетовен]], [[Опус (музика)|опус]] 92, е написана между 1811 – 1812 г. и има четири [[Движение (музика)|движения]]. В този период здравето на Бетовен се подобрява, защото е в [[Бохемия|бохемския]] балнеоложки град [[Теплице]]. Творбата е посветена на [[граф Мориц фон Фрис]]. На премиерата Бетовен казва, че това е едно от най-добрите му произведения. Втората част, „[[Алегрето]]“ (Allegretto), е най-популярната част и е получила [[бис]]. Незабавната популярност на „Алегрето“ води до честото му изпълнение, отделно от цялата симфония.<ref>[https://www.npr.org/templates/story/story.php?storyId=5481664 "Beethoven's Symphony No. 7 in A Major, Op. 92"] at [[NPR]] (13 June 2006)</ref> == История == Когато Бетовен започва да композира 7-а симфония, [[Наполеон I|Наполеон]] планира [[Френско-руска война (1812)|похода си срещу Русия]]. След [[Симфония № 3 (Бетховен)|3-та симфония]], а вероятно и [[Симфония № 5 (Бетховен)|5-]]<nowiki/>а, 7-а симфония изглежда е поредната музикална конфронтация на Бетовен с Наполеон; този път в контекста на [[Европейски освободителни войни|европейските освободителни войни]] от годините на Наполеоновото господство.{{sfn|Goldschmidt|1975|pp=29 – 33, 39 – 43, 49 – 55}} С времето Бетовен [[Загуба на слух|губи слуха]] си все повече, което прави необходими „тетрадки за разговори“ от 1819 г. нататък, с помощта на които Бетовен комуникира писмено.{{sfn|Goldschmidt|1975|pp=29 – 33, 39 – 43, 49 – 55}} == Източници == <references /> {{Превод от|en|Symphony No. 7 (Beethoven)|1057925208}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Лудвиг ван Бетховен]] [[Категория:Симфонии]] [[Категория:Германски музикални произведения]] ik9qowolobdgv2vk8c0ovyq0lc3ds8h 12435350 12434891 2024-12-08T22:43:30Z Ted Masters 210248 12435350 wikitext text/x-wiki {{Музикално произведение | заглавие = Симфония № 7 | картинка = B7-1 Intro.jpg | картинка описание = Интро | вид = [[симфония]] | автор = [[Лудвиг ван Бетховен]] | име оригинал = | времетраене = | части = | стил = | основа = | създаване = 1811 – 1812 г., [[Теплице]] }} '''Симфония № 7''' ла мажор на [[Лудвиг ван Бетховен|Лудвиг ван Бетовен]], [[Опус (музика)|опус]] 92, е написана между 1811 – 1812 г. и има четири [[Движение (музика)|движения]]. В този период здравето на Бетовен се подобрява, защото е в [[Бохемия|бохемския]] балнеоложки град [[Теплице]]. Творбата е посветена на [[граф Мориц фон Фрис]]. На премиерата Бетовен казва, че това е едно от най-добрите му произведения. Втората част, „[[Алегрето]]“ (Allegretto), е най-популярната част и е получила [[бис]]. Незабавната популярност на „Алегрето“ води до честото му изпълнение, отделно от цялата симфония.<ref>[https://www.npr.org/templates/story/story.php?storyId=5481664 "Beethoven's Symphony No. 7 in A Major, Op. 92"] at [[NPR]] (13 June 2006)</ref> == История == Когато Бетовен започва да композира 7-а симфония, [[Наполеон I|Наполеон]] планира [[Френско-руска война (1812)|похода си срещу Русия]]. След [[Симфония № 3 (Бетховен)|3-та симфония]], а вероятно и [[Симфония № 5 (Бетховен)|5-а]], 7-а симфония изглежда е поредната музикална конфронтация на Бетовен с Наполеон; този път в контекста на [[Европейски освободителни войни|европейските освободителни войни]] от годините на Наполеоновото господство.{{sfn|Goldschmidt|1975|pp=29 – 33, 39 – 43, 49 – 55}} С времето Бетовен [[Загуба на слух|губи слуха]] си все повече, което прави необходими „тетрадки за разговори“ от 1819 г. нататък, с помощта на които Бетовен комуникира писмено.{{sfn|Goldschmidt|1975|pp=29 – 33, 39 – 43, 49 – 55}} == Източници == <references /> {{Превод от|en|Symphony No. 7 (Beethoven)|1057925208}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Лудвиг ван Бетховен]] [[Категория:Симфонии]] [[Категория:Германски музикални произведения]] g5zk6hs7wy8u7vy4a4r2q4ww6lzoekh 2 798116 12435409 12434638 2024-12-09T02:47:56Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация 12435409 wikitext text/x-wiki ''Тази страница е генерирана автоматично от [https://github.com/kerberizer/wikimedia-scripts/blob/master/thanksmeter.py скрипт] в '''02:47''' [[UTC]] на '''9 декември 2024''' г.'' == За последния ден == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''6''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 1 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 1 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 1 |- | [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] || 1 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 1 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 2 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 1 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 1 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 1 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 1 |- |} </div>{{br}} == За последната седмица == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''59''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 9 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 5 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 3 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 3 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 3 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 3 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 3 |- | [[Потребител:Bufu9|Bufu9]] || 2 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 2 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 2 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 2 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 2 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 1 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 1 |- | [[Потребител:Glagoli|Glagoli]] || 1 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 1 |- | [[Потребител:Mihail Al. Mihaylov|Mihail Al. Mihaylov]] || 1 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 1 |- | [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] || 1 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 1 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 1 |- | [[Потребител:Raychostanev|Raychostanev]] || 1 |- | [[Потребител:STURMMANN16|STURMMANN16]] || 1 |- | [[Потребител:Sijorl49|Sijorl49]] || 1 |- | [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] || 1 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 1 |- | [[Потребител:Добри|Добри]] || 1 |- | [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] || 1 |- | [[Потребител:Наско Прабългарина|Наско Прабългарина]] || 1 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 1 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 1 |- | [[Потребител:Родолюбец|Родолюбец]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 11 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 7 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 4 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 4 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 4 |- | [[Потребител:Owain Knight|Owain Knight]] || 3 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 3 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 2 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 2 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 2 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 2 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 2 |- | [[Потребител:Наско Прабългарина|Наско Прабългарина]] || 2 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 1 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 1 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 1 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 1 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 1 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 1 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 1 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 1 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 1 |- | [[Потребител:Родолюбец|Родолюбец]] || 1 |- | [[Потребител:Ултра Хана|Ултра Хана]] || 1 |- |} </div>{{br}} == За последния месец == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''255''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 44 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 21 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 12 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 10 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 9 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 7 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 6 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 6 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 6 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 6 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 5 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 5 |- | [[Потребител:Sijorl49|Sijorl49]] || 5 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 5 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 4 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 4 |- | [[Потребител:Dead 21 dreams|Dead 21 dreams]] || 3 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 3 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 3 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 3 |- | [[Потребител:Tonimicho|Tonimicho]] || 3 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 3 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 3 |- | [[Потребител:Чорейбе|Чорейбе]] || 3 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 2 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 2 |- | [[Потребител:Bufu9|Bufu9]] || 2 |- | [[Потребител:Eliza Beth|Eliza Beth]] || 2 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 2 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 2 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 2 |- | [[Потребител:KaazakoV|KaazakoV]] || 2 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 2 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 2 |- | [[Потребител:Mihail Al. Mihaylov|Mihail Al. Mihaylov]] || 2 |- | [[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] || 2 |- | [[Потребител:Rrriiibbb|Rrriiibbb]] || 2 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 2 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 2 |- | [[Потребител:Родолюбец|Родолюбец]] || 2 |- | [[Потребител:Сале|Сале]] || 2 |- | [[Потребител:5530а|5530а]] || 1 |- | [[Потребител:Addbot|Addbot]] || 1 |- | [[Потребител:Alexd|Alexd]] || 1 |- | [[Потребител:Busspotting.varna|Busspotting.varna]] || 1 |- | [[Потребител:Demar-stil|Demar-stil]] || 1 |- | [[Потребител:Denis BGRUS|Denis BGRUS]] || 1 |- | [[Потребител:Dobrichev|Dobrichev]] || 1 |- | [[Потребител:Ehrlich91|Ehrlich91]] || 1 |- | [[Потребител:Glagoli|Glagoli]] || 1 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 1 |- | [[Потребител:Melanita|Melanita]] || 1 |- | [[Потребител:NeDa13|NeDa13]] || 1 |- | [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] || 1 |- | [[Потребител:Nikki070|Nikki070]] || 1 |- | [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] || 1 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 1 |- | [[Потребител:PirinP|PirinP]] || 1 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 1 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 1 |- | [[Потребител:Raychostanev|Raychostanev]] || 1 |- | [[Потребител:Redaktor GLAM|Redaktor GLAM]] || 1 |- | [[Потребител:Rocoux|Rocoux]] || 1 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 1 |- | [[Потребител:STURMMANN16|STURMMANN16]] || 1 |- | [[Потребител:Scale Circle|Scale Circle]] || 1 |- | [[Потребител:Stalik|Stalik]] || 1 |- | [[Потребител:Tanbiruzzaman|Tanbiruzzaman]] || 1 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 1 |- | [[Потребител:Termininja|Termininja]] || 1 |- | [[Потребител:TimWu007|TimWu007]] || 1 |- | [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] || 1 |- | [[Потребител:Tromto|Tromto]] || 1 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 1 |- | [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] || 1 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 1 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 1 |- | [[Потребител:Добри|Добри]] || 1 |- | [[Потребител:Иван Желев Димитров|Иван Желев Димитров]] || 1 |- | [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] || 1 |- | [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] || 1 |- | [[Потребител:Наско Прабългарина|Наско Прабългарина]] || 1 |- | [[Потребител:Хистингястис|Хистингястис]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 44 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 41 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 20 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 19 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 15 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 11 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 9 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 9 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 9 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 9 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 5 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 5 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 5 |- | [[Потребител:Owain Knight|Owain Knight]] || 4 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 4 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 3 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 2 |- | [[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] || 2 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 2 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 2 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 2 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 2 |- | [[Потребител:Деси Цветкова|Деси Цветкова]] || 2 |- | [[Потребител:Наско Прабългарина|Наско Прабългарина]] || 2 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 2 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 1 |- | [[Потребител:AvioJet|AvioJet]] || 1 |- | [[Потребител:Corto Heilani|Corto Heilani]] || 1 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 1 |- | [[Потребител:GreatLeader1945|GreatLeader1945]] || 1 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 1 |- | [[Потребител:Joy Alex|Joy Alex]] || 1 |- | [[Потребител:Konstantin Iliev|Konstantin Iliev]] || 1 |- | [[Потребител:Martin0499|Martin0499]] || 1 |- | [[Потребител:Naoum Kaytchev|Naoum Kaytchev]] || 1 |- | [[Потребител:PirinP|PirinP]] || 1 |- | [[Потребител:Rene ot restoranta|Rene ot restoranta]] || 1 |- | [[Потребител:Sami1312|Sami1312]] || 1 |- | [[Потребител:Sergiogriffiths|Sergiogriffiths]] || 1 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 1 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 1 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 1 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 1 |- | [[Потребител:Зайо|Зайо]] || 1 |- | [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] || 1 |- | [[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] || 1 |- | [[Потребител:Любо Климентов|Любо Климентов]] || 1 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 1 |- | [[Потребител:Родолюбец|Родолюбец]] || 1 |- | [[Потребител:Ултра Хана|Ултра Хана]] || 1 |- |} </div>{{br}} == За последните три месеца == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''586''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 110 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 61 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 28 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 25 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 18 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 18 |- | [[Потребител:Tonimicho|Tonimicho]] || 16 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 15 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 14 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 13 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 12 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 12 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 11 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 9 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 9 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 8 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 8 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 8 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 7 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 7 |- | [[Потребител:Sijorl49|Sijorl49]] || 7 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 6 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 6 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 5 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 5 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 5 |- | [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] || 5 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 4 |- | [[Потребител:Denis BGRUS|Denis BGRUS]] || 4 |- | [[Потребител:PirinP|PirinP]] || 4 |- | [[Потребител:Rrriiibbb|Rrriiibbb]] || 4 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 4 |- | [[Потребител:Чорейбе|Чорейбе]] || 4 |- | [[Потребител:Dead 21 dreams|Dead 21 dreams]] || 3 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 3 |- | [[Потребител:Mihail Al. Mihaylov|Mihail Al. Mihaylov]] || 3 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 3 |- | [[Потребител:Nivelir|Nivelir]] || 3 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 3 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 3 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 3 |- | [[Потребител:Родолюбец|Родолюбец]] || 3 |- | [[Потребител:5530а|5530а]] || 2 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 2 |- | [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] || 2 |- | [[Потребител:Bufu9|Bufu9]] || 2 |- | [[Потребител:Demar-stil|Demar-stil]] || 2 |- | [[Потребител:Eliza Beth|Eliza Beth]] || 2 |- | [[Потребител:Geraki|Geraki]] || 2 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 2 |- | [[Потребител:InternetArchiveBot|InternetArchiveBot]] || 2 |- | [[Потребител:KaazakoV|KaazakoV]] || 2 |- | [[Потребител:Kartof4o|Kartof4o]] || 2 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 2 |- | [[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] || 2 |- | [[Потребител:Milenkoff|Milenkoff]] || 2 |- | [[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] || 2 |- | [[Потребител:Plexus96|Plexus96]] || 2 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 2 |- | [[Потребител:Сале|Сале]] || 2 |- | [[Потребител:Addbot|Addbot]] || 1 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 1 |- | [[Потребител:Alexd|Alexd]] || 1 |- | [[Потребител:Bokodim|Bokodim]] || 1 |- | [[Потребител:Busspotting.varna|Busspotting.varna]] || 1 |- | [[Потребител:C messier|C messier]] || 1 |- | [[Потребител:Danielbonevm|Danielbonevm]] || 1 |- | [[Потребител:Diana.Express|Diana.Express]] || 1 |- | [[Потребител:Dobrichev|Dobrichev]] || 1 |- | [[Потребител:Ehrlich91|Ehrlich91]] || 1 |- | [[Потребител:Evgenigerm|Evgenigerm]] || 1 |- | [[Потребител:Glagoli|Glagoli]] || 1 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 1 |- | [[Потребител:KnudW|KnudW]] || 1 |- | [[Потребител:KrisKov76|KrisKov76]] || 1 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 1 |- | [[Потребител:Melanita|Melanita]] || 1 |- | [[Потребител:Monaco|Monaco]] || 1 |- | [[Потребител:NeDa13|NeDa13]] || 1 |- | [[Потребител:Nedqlkos|Nedqlkos]] || 1 |- | [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] || 1 |- | [[Потребител:Nikki070|Nikki070]] || 1 |- | [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] || 1 |- | [[Потребител:Pnv Creator|Pnv Creator]] || 1 |- | [[Потребител:Raychostanev|Raychostanev]] || 1 |- | [[Потребител:Redaktor GLAM|Redaktor GLAM]] || 1 |- | [[Потребител:Rocoux|Rocoux]] || 1 |- | [[Потребител:RootOfAllLight|RootOfAllLight]] || 1 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 1 |- | [[Потребител:STURMMANN16|STURMMANN16]] || 1 |- | [[Потребител:Scale Circle|Scale Circle]] || 1 |- | [[Потребител:Skibididani|Skibididani]] || 1 |- | [[Потребител:Stalik|Stalik]] || 1 |- | [[Потребител:Syggeryk|Syggeryk]] || 1 |- | [[Потребител:Tachkova|Tachkova]] || 1 |- | [[Потребител:Tanbiruzzaman|Tanbiruzzaman]] || 1 |- | [[Потребител:Termininja|Termininja]] || 1 |- | [[Потребител:TimWu007|TimWu007]] || 1 |- | [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] || 1 |- | [[Потребител:Tromto|Tromto]] || 1 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 1 |- | [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] || 1 |- | [[Потребител:Vichevjr|Vichevjr]] || 1 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 1 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 1 |- | [[Потребител:Добри|Добри]] || 1 |- | [[Потребител:Иван Желев Димитров|Иван Желев Димитров]] || 1 |- | [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] || 1 |- | [[Потребител:Наско Прабългарина|Наско Прабългарина]] || 1 |- | [[Потребител:Пакко|Пакко]] || 1 |- | [[Потребител:Хистингястис|Хистингястис]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 98 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 74 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 52 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 47 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 25 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 24 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 23 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 19 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 17 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 17 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 12 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 11 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 9 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 9 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 9 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 8 |- | [[Потребител:Мохандас|Мохандас]] || 7 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 6 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 6 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 6 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 5 |- | [[Потребител:Yavor Minchaka|Yavor Minchaka]] || 5 |- | [[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] || 4 |- | [[Потребител:Oirattas|Oirattas]] || 4 |- | [[Потребител:Owain Knight|Owain Knight]] || 4 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 4 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 4 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 4 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 4 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 3 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 3 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 2 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 2 |- | [[Потребител:Nikos745|Nikos745]] || 2 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 2 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 2 |- | [[Потребител:АлександарЧетник|АлександарЧетник]] || 2 |- | [[Потребител:Деси Цветкова|Деси Цветкова]] || 2 |- | [[Потребител:Зайо|Зайо]] || 2 |- | [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] || 2 |- | [[Потребител:Наско Прабългарина|Наско Прабългарина]] || 2 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 2 |- | [[Потребител:5530а|5530а]] || 1 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 1 |- | [[Потребител:Antihero59|Antihero59]] || 1 |- | [[Потребител:AvioJet|AvioJet]] || 1 |- | [[Потребител:Corto Heilani|Corto Heilani]] || 1 |- | [[Потребител:Cuberthepro|Cuberthepro]] || 1 |- | [[Потребител:CuriousStoneHawk777|CuriousStoneHawk777]] || 1 |- | [[Потребител:DiHri|DiHri]] || 1 |- | [[Потребител:Dieda30|Dieda30]] || 1 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 1 |- | [[Потребител:GreatLeader1945|GreatLeader1945]] || 1 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 1 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 1 |- | [[Потребител:Joy Alex|Joy Alex]] || 1 |- | [[Потребител:Kalisto9898|Kalisto9898]] || 1 |- | [[Потребител:Konstantin Iliev|Konstantin Iliev]] || 1 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 1 |- | [[Потребител:Makenzis|Makenzis]] || 1 |- | [[Потребител:Martin0499|Martin0499]] || 1 |- | [[Потребител:Martin6963|Martin6963]] || 1 |- | [[Потребител:Meshaia|Meshaia]] || 1 |- | [[Потребител:Mimiyokihni|Mimiyokihni]] || 1 |- | [[Потребител:Naoum Kaytchev|Naoum Kaytchev]] || 1 |- | [[Потребител:OhioBog|OhioBog]] || 1 |- | [[Потребител:PirinP|PirinP]] || 1 |- | [[Потребител:Rei Momo|Rei Momo]] || 1 |- | [[Потребител:Rene ot restoranta|Rene ot restoranta]] || 1 |- | [[Потребител:Sami1312|Sami1312]] || 1 |- | [[Потребител:Sergiogriffiths|Sergiogriffiths]] || 1 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 1 |- | [[Потребител:Triadiss76|Triadiss76]] || 1 |- | [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] || 1 |- | [[Потребител:Witnearionberg|Witnearionberg]] || 1 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 1 |- | [[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] || 1 |- | [[Потребител:Любо Климентов|Любо Климентов]] || 1 |- | [[Потребител:Пакко|Пакко]] || 1 |- | [[Потребител:Родолюбец|Родолюбец]] || 1 |- | [[Потребител:Ултра Хана|Ултра Хана]] || 1 |- | [[Потребител:Холдън|Холдън]] || 1 |- | [[Потребител:Чръный человек|Чръный человек]] || 1 |- |} </div>{{br}} == За последната година == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''2864''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 462 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 277 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 151 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 113 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 108 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 97 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 65 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 63 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 57 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 56 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 56 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 54 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 54 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 52 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 52 |- | [[Потребител:Tonimicho|Tonimicho]] || 51 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 40 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 40 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 39 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 37 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 35 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 31 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 31 |- | [[Потребител:Сале|Сале]] || 30 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 27 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 26 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 26 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 24 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 24 |- | [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] || 23 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 22 |- | [[Потребител:Sijorl49|Sijorl49]] || 20 |- | [[Потребител:Melanita|Melanita]] || 17 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 15 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 14 |- | [[Потребител:5530а|5530а]] || 12 |- | [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] || 12 |- | [[Потребител:Dead 21 dreams|Dead 21 dreams]] || 11 |- | [[Потребител:Mihail Al. Mihaylov|Mihail Al. Mihaylov]] || 11 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 11 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 11 |- | [[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] || 10 |- | [[Потребител:Nivelir|Nivelir]] || 10 |- | [[Потребител:Funnytu|Funnytu]] || 9 |- | [[Потребител:PirinP|PirinP]] || 9 |- | [[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] || 9 |- | [[Потребител:Braun100|Braun100]] || 8 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 8 |- | [[Потребител:Nikola Tulechki|Nikola Tulechki]] || 8 |- | [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] || 8 |- | [[Потребител:Rrriiibbb|Rrriiibbb]] || 8 |- | [[Потребител:Чорейбе|Чорейбе]] || 8 |- | [[Потребител:A nedev|A nedev]] || 6 |- | [[Потребител:Angel Miklashevsky|Angel Miklashevsky]] || 6 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 6 |- | [[Потребител:Bulldog4eto|Bulldog4eto]] || 6 |- | [[Потребител:Denis BGRUS|Denis BGRUS]] || 6 |- | [[Потребител:Dido3|Dido3]] || 6 |- | [[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] || 6 |- | [[Потребител:InternetArchiveBot|InternetArchiveBot]] || 5 |- | [[Потребител:KrisKov76|KrisKov76]] || 5 |- | [[Потребител:Nightname1|Nightname1]] || 5 |- | [[Потребител:Skibididani|Skibididani]] || 5 |- | [[Потребител:Slava History|Slava History]] || 5 |- | [[Потребител:Даниел Стоянов|Даниел Стоянов]] || 5 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 4 |- | [[Потребител:Dan agent06|Dan agent06]] || 4 |- | [[Потребител:Danielbonevm|Danielbonevm]] || 4 |- | [[Потребител:Demar-stil|Demar-stil]] || 4 |- | [[Потребител:Dimitar999|Dimitar999]] || 4 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 4 |- | [[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] || 4 |- | [[Потребител:Spiritia|Spiritia]] || 4 |- | [[Потребител:Stalik|Stalik]] || 4 |- | [[Потребител:Родолюбец|Родолюбец]] || 4 |- | [[Потребител:Al.radovski|Al.radovski]] || 3 |- | [[Потребител:Aleksanderpc|Aleksanderpc]] || 3 |- | [[Потребител:BILL1|BILL1]] || 3 |- | [[Потребител:Becksperson|Becksperson]] || 3 |- | [[Потребител:Belovo-news|Belovo-news]] || 3 |- | [[Потребител:Bjankuloski06|Bjankuloski06]] || 3 |- | [[Потребител:Bmhhjj|Bmhhjj]] || 3 |- | [[Потребител:CadêParção|CadêParção]] || 3 |- | [[Потребител:Chech Explorer|Chech Explorer]] || 3 |- | [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] || 3 |- | [[Потребител:Eliza Beth|Eliza Beth]] || 3 |- | [[Потребител:Hripsime Erniasyan|Hripsime Erniasyan]] || 3 |- | [[Потребител:KamenT1|KamenT1]] || 3 |- | [[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] || 3 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 3 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 3 |- | [[Потребител:Ternera|Ternera]] || 3 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 3 |- | [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] || 3 |- | [[Потребител:Спрънджа|Спрънджа]] || 3 |- | [[Потребител:Ултра Хана|Ултра Хана]] || 3 |- | [[Потребител:Alexander.D.Hristov|Alexander.D.Hristov]] || 2 |- | [[Потребител:Bolerios|Bolerios]] || 2 |- | [[Потребител:Bufu9|Bufu9]] || 2 |- | [[Потребител:C messier|C messier]] || 2 |- | [[Потребител:Carlos yo|Carlos yo]] || 2 |- | [[Потребител:Codename Noreste|Codename Noreste]] || 2 |- | [[Потребител:Daggerstab|Daggerstab]] || 2 |- | [[Потребител:Dbalinov|Dbalinov]] || 2 |- | [[Потребител:DiHri|DiHri]] || 2 |- | [[Потребител:Ehrlich91|Ehrlich91]] || 2 |- | [[Потребител:Extratall|Extratall]] || 2 |- | [[Потребител:Geraki|Geraki]] || 2 |- | [[Потребител:Joyradost|Joyradost]] || 2 |- | [[Потребител:Juro678|Juro678]] || 2 |- | [[Потребител:Justine.toms|Justine.toms]] || 2 |- | [[Потребител:KaazakoV|KaazakoV]] || 2 |- | [[Потребител:Kartof4o|Kartof4o]] || 2 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 2 |- | [[Потребител:Martinzah|Martinzah]] || 2 |- | [[Потребител:MathXplore|MathXplore]] || 2 |- | [[Потребител:Milenkoff|Milenkoff]] || 2 |- | [[Потребител:Motekov|Motekov]] || 2 |- | [[Потребител:MothElix|MothElix]] || 2 |- | [[Потребител:Niegodzisie|Niegodzisie]] || 2 |- | [[Потребител:Plexus96|Plexus96]] || 2 |- | [[Потребител:Roostersonair|Roostersonair]] || 2 |- | [[Потребител:Scriptur|Scriptur]] || 2 |- | [[Потребител:SkinarcheMPA|SkinarcheMPA]] || 2 |- | [[Потребител:Speravir|Speravir]] || 2 |- | [[Потребител:Stoyno Tranchev|Stoyno Tranchev]] || 2 |- | [[Потребител:Svawt95|Svawt95]] || 2 |- | [[Потребител:TenWhile6|TenWhile6]] || 2 |- | [[Потребител:Termininja|Termininja]] || 2 |- | [[Потребител:Tourbillon|Tourbillon]] || 2 |- | [[Потребител:Vase698|Vase698]] || 2 |- | [[Потребител:АлександарЧетник|АлександарЧетник]] || 2 |- | [[Потребител:Виктор Шапилов|Виктор Шапилов]] || 2 |- | [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] || 2 |- | [[Потребител:Молли|Молли]] || 2 |- | [[Потребител:Пакко|Пакко]] || 2 |- | [[Потребител:Холдън|Холдън]] || 2 |- | [[Потребител:တမ်းချင်း|တမ်းချင်း]] || 2 |- | [[Потребител:2.100.41.94|2.100.41.94]] || 1 |- | [[Потребител:ADGandeva|ADGandeva]] || 1 |- | [[Потребител:ASid|ASid]] || 1 |- | [[Потребител:Aarshinkov97|Aarshinkov97]] || 1 |- | [[Потребител:Accipiter Gentilis Q.|Accipiter Gentilis Q.]] || 1 |- | [[Потребител:Addbot|Addbot]] || 1 |- | [[Потребител:Ale.ch.geor|Ale.ch.geor]] || 1 |- | [[Потребител:Alexander Boubia|Alexander Boubia]] || 1 |- | [[Потребител:Alexd|Alexd]] || 1 |- | [[Потребител:Alibek Attamonov|Alibek Attamonov]] || 1 |- | [[Потребител:Angel queen|Angel queen]] || 1 |- | [[Потребител:Antoff~bgwiki|Antoff~bgwiki]] || 1 |- | [[Потребител:Apcbg|Apcbg]] || 1 |- | [[Потребител:Balexiev|Balexiev]] || 1 |- | [[Потребител:Bichoes78|Bichoes78]] || 1 |- | [[Потребител:Biso|Biso]] || 1 |- | [[Потребител:BleachyXd|BleachyXd]] || 1 |- | [[Потребител:Bobgugi|Bobgugi]] || 1 |- | [[Потребител:Bobiorlov|Bobiorlov]] || 1 |- | [[Потребител:Bodanpano|Bodanpano]] || 1 |- | [[Потребител:Bogomilshopov|Bogomilshopov]] || 1 |- | [[Потребител:Bokodim|Bokodim]] || 1 |- | [[Потребител:Bononia1|Bononia1]] || 1 |- | [[Потребител:Busspotting.varna|Busspotting.varna]] || 1 |- | [[Потребител:Cyborian|Cyborian]] || 1 |- | [[Потребител:D2xv|D2xv]] || 1 |- | [[Потребител:Danchev12|Danchev12]] || 1 |- | [[Потребител:Danitrifonov04|Danitrifonov04]] || 1 |- | [[Потребител:Diana.Express|Diana.Express]] || 1 |- | [[Потребител:Dieda30|Dieda30]] || 1 |- | [[Потребител:Dimitar Harbaliev|Dimitar Harbaliev]] || 1 |- | [[Потребител:Dimitar Sotirov|Dimitar Sotirov]] || 1 |- | [[Потребител:Dimitarkol|Dimitarkol]] || 1 |- | [[Потребител:Dobrichev|Dobrichev]] || 1 |- | [[Потребител:Drenowe|Drenowe]] || 1 |- | [[Потребител:Eehuiio|Eehuiio]] || 1 |- | [[Потребител:Elen Page|Elen Page]] || 1 |- | [[Потребител:Eli goranova|Eli goranova]] || 1 |- | [[Потребител:Eola|Eola]] || 1 |- | [[Потребител:Evgenigerm|Evgenigerm]] || 1 |- | [[Потребител:Exonie|Exonie]] || 1 |- | [[Потребител:Foreigner037|Foreigner037]] || 1 |- | [[Потребител:FrederickEvans|FrederickEvans]] || 1 |- | [[Потребител:Glagoli|Glagoli]] || 1 |- | [[Потребител:Glambg|Glambg]] || 1 |- | [[Потребител:Gvelf|Gvelf]] || 1 |- | [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] || 1 |- | [[Потребител:Hristiqnchoo514|Hristiqnchoo514]] || 1 |- | [[Потребител:Ianceren|Ianceren]] || 1 |- | [[Потребител:Ilarion2022|Ilarion2022]] || 1 |- | [[Потребител:Ivan Plachkov|Ivan Plachkov]] || 1 |- | [[Потребител:Ivan1ab|Ivan1ab]] || 1 |- | [[Потребител:Ivelinjp|Ivelinjp]] || 1 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 1 |- | [[Потребител:Izit|Izit]] || 1 |- | [[Потребител:Jacksona 99|Jacksona 99]] || 1 |- | [[Потребител:Johannnes89|Johannnes89]] || 1 |- | [[Потребител:JustTheXDboy|JustTheXDboy]] || 1 |- | [[Потребител:Karinandonova|Karinandonova]] || 1 |- | [[Потребител:Katanassov|Katanassov]] || 1 |- | [[Потребител:Kberov|Kberov]] || 1 |- | [[Потребител:Kdichev|Kdichev]] || 1 |- | [[Потребител:Kirilloparma|Kirilloparma]] || 1 |- | [[Потребител:Kmk1970|Kmk1970]] || 1 |- | [[Потребител:KnudW|KnudW]] || 1 |- | [[Потребител:Kralowec|Kralowec]] || 1 |- | [[Потребител:Krisko Marinov|Krisko Marinov]] || 1 |- | [[Потребител:L.Payakoff|L.Payakoff]] || 1 |- | [[Потребител:Lilaliololopapapi|Lilaliololopapapi]] || 1 |- | [[Потребител:Lotroo|Lotroo]] || 1 |- | [[Потребител:Lualanalu|Lualanalu]] || 1 |- | [[Потребител:Magnefl|Magnefl]] || 1 |- | [[Потребител:MartinWeider|MartinWeider]] || 1 |- | [[Потребител:Matboy12|Matboy12]] || 1 |- | [[Потребител:Mateus2019|Mateus2019]] || 1 |- | [[Потребител:Mila Gencheva|Mila Gencheva]] || 1 |- | [[Потребител:Mishoni1|Mishoni1]] || 1 |- | [[Потребител:Momchilvoynov|Momchilvoynov]] || 1 |- | [[Потребител:Monaco|Monaco]] || 1 |- | [[Потребител:Ndonev|Ndonev]] || 1 |- | [[Потребител:NeDa13|NeDa13]] || 1 |- | [[Потребител:Nedqlkos|Nedqlkos]] || 1 |- | [[Потребител:Nenov85|Nenov85]] || 1 |- | [[Потребител:NickK|NickK]] || 1 |- | [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] || 1 |- | [[Потребител:Nikki070|Nikki070]] || 1 |- | [[Потребител:Nikos745|Nikos745]] || 1 |- | [[Потребител:Oficialniat|Oficialniat]] || 1 |- | [[Потребител:Ooligan|Ooligan]] || 1 |- | [[Потребител:OrlinEagle|OrlinEagle]] || 1 |- | [[Потребител:Ossikovski|Ossikovski]] || 1 |- | [[Потребител:P.Nedelkovski|P.Nedelkovski]] || 1 |- | [[Потребител:PA198|PA198]] || 1 |- | [[Потребител:Pacetoo|Pacetoo]] || 1 |- | [[Потребител:Petko Simeonov|Petko Simeonov]] || 1 |- | [[Потребител:Physmuseum|Physmuseum]] || 1 |- | [[Потребител:Pnv Creator|Pnv Creator]] || 1 |- | [[Потребител:Quickfingers|Quickfingers]] || 1 |- | [[Потребител:Rada Hristova|Rada Hristova]] || 1 |- | [[Потребител:Raychostanev|Raychostanev]] || 1 |- | [[Потребител:Rdradkov|Rdradkov]] || 1 |- | [[Потребител:Redaktor GLAM|Redaktor GLAM]] || 1 |- | [[Потребител:Rene ot restoranta|Rene ot restoranta]] || 1 |- | [[Потребител:Repnill|Repnill]] || 1 |- | [[Потребител:Rocoux|Rocoux]] || 1 |- | [[Потребител:RootOfAllLight|RootOfAllLight]] || 1 |- | [[Потребител:STURMMANN16|STURMMANN16]] || 1 |- | [[Потребител:Scale Circle|Scale Circle]] || 1 |- | [[Потребител:Seraphita Zen|Seraphita Zen]] || 1 |- | [[Потребител:Serresmap|Serresmap]] || 1 |- | [[Потребител:Ssmilov|Ssmilov]] || 1 |- | [[Потребител:Sunnybuthappy|Sunnybuthappy]] || 1 |- | [[Потребител:Syggeryk|Syggeryk]] || 1 |- | [[Потребител:Tachkova|Tachkova]] || 1 |- | [[Потребител:Tanbiruzzaman|Tanbiruzzaman]] || 1 |- | [[Потребител:Taravyvan Adijene|Taravyvan Adijene]] || 1 |- | [[Потребител:TimWu007|TimWu007]] || 1 |- | [[Потребител:Tmv|Tmv]] || 1 |- | [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] || 1 |- | [[Потребител:Tromto|Tromto]] || 1 |- | [[Потребител:Tropicalkitty|Tropicalkitty]] || 1 |- | [[Потребител:Uliana245|Uliana245]] || 1 |- | [[Потребител:Userinfo123|Userinfo123]] || 1 |- | [[Потребител:VasyH|VasyH]] || 1 |- | [[Потребител:VelikExplirer47|VelikExplirer47]] || 1 |- | [[Потребител:VeyC0ntent|VeyC0ntent]] || 1 |- | [[Потребител:Vichevjr|Vichevjr]] || 1 |- | [[Потребител:Vodenbot|Vodenbot]] || 1 |- | [[Потребител:Welkend|Welkend]] || 1 |- | [[Потребител:Wooze|Wooze]] || 1 |- | [[Потребител:Yavor79|Yavor79]] || 1 |- | [[Потребител:YouRitsar|YouRitsar]] || 1 |- | [[Потребител:Zastolbi|Zastolbi]] || 1 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 1 |- | [[Потребител:Ан0нимен110|Ан0нимен110]] || 1 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 1 |- | [[Потребител:Добри|Добри]] || 1 |- | [[Потребител:Зайо|Зайо]] || 1 |- | [[Потребител:Иван Желев Димитров|Иван Желев Димитров]] || 1 |- | [[Потребител:Любо Климентов|Любо Климентов]] || 1 |- | [[Потребител:Людмила Кало|Людмила Кало]] || 1 |- | [[Потребител:Малараковица|Малараковица]] || 1 |- | [[Потребител:Намоет730|Намоет730]] || 1 |- | [[Потребител:Наско Прабългарина|Наско Прабългарина]] || 1 |- | [[Потребител:СКръстева|СКръстева]] || 1 |- | [[Потребител:Спасимир|Спасимир]] || 1 |- | [[Потребител:Тишото|Тишото]] || 1 |- | [[Потребител:Хистингястис|Хистингястис]] || 1 |- | [[Потребител:Чръный человек|Чръный человек]] || 1 |- | [[Потребител:Юлия Дамянова Дончева|Юлия Дамянова Дончева]] || 1 |- | [[Потребител:Я.Запрянов|Я.Запрянов]] || 1 |- | [[Потребител:มองโกเลีย๔๔|มองโกเลีย๔๔]] || 1 |- | [[Потребител:暁月凛奈|暁月凛奈]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 349 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 250 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 239 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 192 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 164 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 123 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 102 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 97 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 95 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 81 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 76 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 73 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 63 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 59 |- | [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] || 51 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 49 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 45 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 43 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 43 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 42 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 28 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 24 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 21 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 20 |- | [[Потребител:Мохандас|Мохандас]] || 19 |- | [[Потребител:Dieda30|Dieda30]] || 18 |- | [[Потребител:Георги21|Георги21]] || 18 |- | [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] || 17 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 16 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 16 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 13 |- | [[Потребител:Owain Knight|Owain Knight]] || 13 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 13 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 12 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 10 |- | [[Потребител:KrisKov76|KrisKov76]] || 10 |- | [[Потребител:Slava History|Slava History]] || 10 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 10 |- | [[Потребител:5530б|5530б]] || 9 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 9 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 9 |- | [[Потребител:Сале|Сале]] || 9 |- | [[Потребител:Angel Miklashevsky|Angel Miklashevsky]] || 8 |- | [[Потребител:АлександарЧетник|АлександарЧетник]] || 8 |- | [[Потребител:Зайо|Зайо]] || 8 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 7 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 7 |- | [[Потребител:Nightname1|Nightname1]] || 7 |- | [[Потребител:Tipichenbulgarin|Tipichenbulgarin]] || 7 |- | [[Потребител:Yavor Minchaka|Yavor Minchaka]] || 7 |- | [[Потребител:Apr1|Apr1]] || 6 |- | [[Потребител:Mishoni1|Mishoni1]] || 6 |- | [[Потребител:Barbarosaq|Barbarosaq]] || 5 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 5 |- | [[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] || 5 |- | [[Потребител:Nikola Tulechki|Nikola Tulechki]] || 5 |- | [[Потребител:PirinP|PirinP]] || 5 |- | [[Потребител:Даниел Стоянов|Даниел Стоянов]] || 5 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 5 |- | [[Потребител:DiHri|DiHri]] || 4 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 4 |- | [[Потребител:Oirattas|Oirattas]] || 4 |- | [[Потребител:Svilenov|Svilenov]] || 4 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 4 |- | [[Потребител:Родолюбец|Родолюбец]] || 4 |- | [[Потребител:Agathopolis|Agathopolis]] || 3 |- | [[Потребител:Asorev|Asorev]] || 3 |- | [[Потребител:Denis BGRUS|Denis BGRUS]] || 3 |- | [[Потребител:Nikos745|Nikos745]] || 3 |- | [[Потребител:История на село Оризари|История на село Оризари]] || 3 |- | [[Потребител:Akul59|Akul59]] || 2 |- | [[Потребител:Alper0969|Alper0969]] || 2 |- | [[Потребител:Becksperson|Becksperson]] || 2 |- | [[Потребител:D2xv|D2xv]] || 2 |- | [[Потребител:Dido3|Dido3]] || 2 |- | [[Потребител:Filippos Fragkogiannis|Filippos Fragkogiannis]] || 2 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 2 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 2 |- | [[Потребител:Julius 12345|Julius 12345]] || 2 |- | [[Потребител:Krisko Marinov|Krisko Marinov]] || 2 |- | [[Потребител:Panayden|Panayden]] || 2 |- | [[Потребител:R Green16|R Green16]] || 2 |- | [[Потребител:Rene ot restoranta|Rene ot restoranta]] || 2 |- | [[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] || 2 |- | [[Потребител:Spiritia|Spiritia]] || 2 |- | [[Потребител:TheEagle7|TheEagle7]] || 2 |- | [[Потребител:Viktorov|Viktorov]] || 2 |- | [[Потребител:Yasnodark|Yasnodark]] || 2 |- | [[Потребител:Yordan Tsvyatkov|Yordan Tsvyatkov]] || 2 |- | [[Потребител:Zastolbi|Zastolbi]] || 2 |- | [[Потребител:ДП|ДП]] || 2 |- | [[Потребител:Деси Цветкова|Деси Цветкова]] || 2 |- | [[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] || 2 |- | [[Потребител:Наско Прабългарина|Наско Прабългарина]] || 2 |- | [[Потребител:Ултра Хана|Ултра Хана]] || 2 |- | [[Потребител:Чръный человек|Чръный человек]] || 2 |- | [[Потребител:Ґайдечахв74Лпадаоо|Ґайдечахв74Лпадаоо]] || 2 |- | [[Потребител:5530а|5530а]] || 1 |- | [[Потребител:Ale.ch.geor|Ale.ch.geor]] || 1 |- | [[Потребител:Alex G Grigorov|Alex G Grigorov]] || 1 |- | [[Потребител:Antandrus|Antandrus]] || 1 |- | [[Потребител:Antihero59|Antihero59]] || 1 |- | [[Потребител:Antoaneta Yarichkova|Antoaneta Yarichkova]] || 1 |- | [[Потребител:Antoff~bgwiki|Antoff~bgwiki]] || 1 |- | [[Потребител:Archiresearcher|Archiresearcher]] || 1 |- | [[Потребител:Atanas2|Atanas2]] || 1 |- | [[Потребител:AvioJet|AvioJet]] || 1 |- | [[Потребител:BULGARIA RECORDS|BULGARIA RECORDS]] || 1 |- | [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] || 1 |- | [[Потребител:Belovo-news|Belovo-news]] || 1 |- | [[Потребител:Bluepurpleknight|Bluepurpleknight]] || 1 |- | [[Потребител:Boristhethird3|Boristhethird3]] || 1 |- | [[Потребител:CesarNS1980|CesarNS1980]] || 1 |- | [[Потребител:Corto Heilani|Corto Heilani]] || 1 |- | [[Потребител:Cryout|Cryout]] || 1 |- | [[Потребител:Cuberthepro|Cuberthepro]] || 1 |- | [[Потребител:CuriousStoneHawk777|CuriousStoneHawk777]] || 1 |- | [[Потребител:Cyril S|Cyril S]] || 1 |- | [[Потребител:Danchev12|Danchev12]] || 1 |- | [[Потребител:Dead 21 dreams|Dead 21 dreams]] || 1 |- | [[Потребител:DeniPanch|DeniPanch]] || 1 |- | [[Потребител:Ehrlich91|Ehrlich91]] || 1 |- | [[Потребител:Fazily|Fazily]] || 1 |- | [[Потребител:GaBOSSS|GaBOSSS]] || 1 |- | [[Потребител:GreatLeader1945|GreatLeader1945]] || 1 |- | [[Потребител:Gurther|Gurther]] || 1 |- | [[Потребител:Ivan ivanov5566|Ivan ivanov5566]] || 1 |- | [[Потребител:Joy Alex|Joy Alex]] || 1 |- | [[Потребител:JozhykvTumanye|JozhykvTumanye]] || 1 |- | [[Потребител:JustTheXDboy|JustTheXDboy]] || 1 |- | [[Потребител:Justine.toms|Justine.toms]] || 1 |- | [[Потребител:Kalisto9898|Kalisto9898]] || 1 |- | [[Потребител:KaloyanMitev|KaloyanMitev]] || 1 |- | [[Потребител:KamenT1|KamenT1]] || 1 |- | [[Потребител:KanevBubaka|KanevBubaka]] || 1 |- | [[Потребител:Konstantin Iliev|Konstantin Iliev]] || 1 |- | [[Потребител:KonstantinaG07|KonstantinaG07]] || 1 |- | [[Потребител:Krizzo1|Krizzo1]] || 1 |- | [[Потребител:M trendafilov1913|M trendafilov1913]] || 1 |- | [[Потребител:MTongov|MTongov]] || 1 |- | [[Потребител:Makenzis|Makenzis]] || 1 |- | [[Потребител:Martin0499|Martin0499]] || 1 |- | [[Потребител:Martin6963|Martin6963]] || 1 |- | [[Потребител:Marto1226|Marto1226]] || 1 |- | [[Потребител:Mbkv717|Mbkv717]] || 1 |- | [[Потребител:Mechostravnika|Mechostravnika]] || 1 |- | [[Потребител:Meshaia|Meshaia]] || 1 |- | [[Потребител:Mihail Al. Mihaylov|Mihail Al. Mihaylov]] || 1 |- | [[Потребител:Mijak reka|Mijak reka]] || 1 |- | [[Потребител:Mimiyokihni|Mimiyokihni]] || 1 |- | [[Потребител:Mit97|Mit97]] || 1 |- | [[Потребител:Mrs Robinson|Mrs Robinson]] || 1 |- | [[Потребител:Naoum Kaytchev|Naoum Kaytchev]] || 1 |- | [[Потребител:Nebby1838|Nebby1838]] || 1 |- | [[Потребител:OhioBog|OhioBog]] || 1 |- | [[Потребител:OverproofPirate|OverproofPirate]] || 1 |- | [[Потребител:PPenev|PPenev]] || 1 |- | [[Потребител:Patlack|Patlack]] || 1 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 1 |- | [[Потребител:Pepina05|Pepina05]] || 1 |- | [[Потребител:Petarstoianov23|Petarstoianov23]] || 1 |- | [[Потребител:Photonik|Photonik]] || 1 |- | [[Потребител:ProffLearning|ProffLearning]] || 1 |- | [[Потребител:RadoGaming7|RadoGaming7]] || 1 |- | [[Потребител:Raychev42|Raychev42]] || 1 |- | [[Потребител:Rei Momo|Rei Momo]] || 1 |- | [[Потребител:Sami1312|Sami1312]] || 1 |- | [[Потребител:Schniggendiller|Schniggendiller]] || 1 |- | [[Потребител:Scriptur|Scriptur]] || 1 |- | [[Потребител:Seemenus|Seemenus]] || 1 |- | [[Потребител:Sense of satori|Sense of satori]] || 1 |- | [[Потребител:Seraphina Frost|Seraphina Frost]] || 1 |- | [[Потребител:Sergiogriffiths|Sergiogriffiths]] || 1 |- | [[Потребител:Sorabino|Sorabino]] || 1 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 1 |- | [[Потребител:StephenzJehnic|StephenzJehnic]] || 1 |- | [[Потребител:Stiliyan papov|Stiliyan papov]] || 1 |- | [[Потребител:SvetoslavAleksandrov|SvetoslavAleksandrov]] || 1 |- | [[Потребител:TXRR0RI$T|TXRR0RI$T]] || 1 |- | [[Потребител:TheOriginalUltracrepidarian|TheOriginalUltracrepidarian]] || 1 |- | [[Потребител:Thepuglover|Thepuglover]] || 1 |- | [[Потребител:Triadiss76|Triadiss76]] || 1 |- | [[Потребител:Trizek (WMF)|Trizek (WMF)]] || 1 |- | [[Потребител:Velina Staneva|Velina Staneva]] || 1 |- | [[Потребител:Veselin Todorov Vasilev|Veselin Todorov Vasilev]] || 1 |- | [[Потребител:Viktor|Viktor]] || 1 |- | [[Потребител:Vjtushaonova|Vjtushaonova]] || 1 |- | [[Потребител:Whothehellisedgar|Whothehellisedgar]] || 1 |- | [[Потребител:Witnearionberg|Witnearionberg]] || 1 |- | [[Потребител:Zearendil|Zearendil]] || 1 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 1 |- | [[Потребител:Zorode|Zorode]] || 1 |- | [[Потребител:Александър Ганчев|Александър Ганчев]] || 1 |- | [[Потребител:Александър Ерделски|Александър Ерделски]] || 1 |- | [[Потребител:Борис Тодоров|Борис Тодоров]] || 1 |- | [[Потребител:Груйчо|Груйчо]] || 1 |- | [[Потребител:Инж. Димитър Енчев|Инж. Димитър Енчев]] || 1 |- | [[Потребител:Любо Климентов|Любо Климентов]] || 1 |- | [[Потребител:Пакко|Пакко]] || 1 |- | [[Потребител:Спрънджа|Спрънджа]] || 1 |- | [[Потребител:Холдън|Холдън]] || 1 |- | [[Потребител:တမ်းချင်း|တမ်းချင်း]] || 1 |- |} </div>{{br}} 1l1mnye3gqelzeqonahred4o6icyvw6 0 801281 12435015 12416444 2024-12-08T17:06:31Z Luxferuer 25980 12435015 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Войнишки паметник | картинка = Koprivshitsa 2019-02-10 37.jpg | картинка-описание = Паметник на копривщенци, загинали в [[Балканска война|Балканска]]та и [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] войни | надморска височина = | вид = | страна = {{България}} | населено място = [[Копривщица]] | архитект = Ат. Петров | тип на сградата = полиран, черен гранит | архитектурен стил = | фасади = | конструктор = местен инициативен комитет | конструкция = | изпълнител = | време на изграждане = {{Стартова дата и възраст|1914}} | етажи = | височина = 300 см. | площ = | съвременен статут = | bgmaps = x = 968526E210&y = 908326E716 | съвременно състояние = поддържан }} [[File:They won by Ivan Lazarov.jpg|thumb|260п|Иван Лазаров. [[Те победиха (скулптура)|Те победиха]]]] '''Паметник на загиналите в Балканските войни''' (1912 – 1913 г.) в [[Копривщица]] е паметник изработен от Атанас Петров през 1914 г., по негова инициатива и с негови средства, намиращ се в двора на [[Жив музей (Копривщица)|старото училище]]. Пресеченият четиристенен пирамидален обелиск е направен от черен, полиран гранит с размери 300/55/55 см. От двете му страни се четат надписи с имената на 53-ма от загиналите в тези войни копривщенци. Във височина паметника завършва с православен кръст.<ref>{{cite book | title = Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители [[Иван Врачев]] и Кольо Колев. Тодор Тумангелов. Мемориални паметници | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1980 | edition = | publisher = ОФ | location = София | isbn = | doi = | pages = 318 – 330 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Първоначалното място на паметника е пред входа на [[Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“|читалището]].<ref>{{cite book | title = Поздрав от Копривщица (фото) | last = Върбанов | first = Николай | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2018 | edition = | publisher = НИК 1 ЕООД | location = | isbn = | doi = | pages = 47 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Паметен текст == {{цитат|Въ паметъ на славно загиналите герои копривщенци въ Освободителната и Мездусъюзнишка войни прѣзъ 1912 – 1913 г. Народъ който помни миналото и живѣе съ историята си той има велико бѫдеще.|}} Семейството на Пейо Плачков, брат на поп [[Дончо Плачков]]<ref>Geni.com. [https://www.geni.com/people/Пейо-Плачков/6000000007446525440 Пейо Плачков.] Посетен на 3 април 2022</ref> е единственото в България дало три жертви по време на войните 1912 – 1918 г. – полк. Михаил Пеев-Плачков, майор Владимир Пеев-Плачков и майор Атанас Пеев-Плачков. От четирима сина им остава само техния брат [[Иван Пеев-Плачков]].<ref name="Пулеков, Б."></ref> Запасният ефрейтор от Копривщица [[Илия Дрехаров]], участник в [[Балканска война|Балканската]], [[Междусъюзническа война|Междусъюжническата]] и [[Първа световна война|Първата световна войни]] през 1912 г. се заблудил при патрулиране на [[Битка при Чаталджа (1912)|Чаталджа]] и бил пленен от турците. Турският паша командващ противника му подарява свободата, като го посочва на своите офицери и войници за пример, връща му оръжието и го изпраща в българските линии поради неговото достойно и смело държание, за което е издадено „Свидетелството за народна признателност на ефрейтор Дрехаров, загинал 1916 г.“. Загива на 1 декември 1916 г., в битка при село [[Комана (окръг Гюргево)|Комана]] в Румъния и е погребан на позицията.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://duma.bg/antikvar-naredi-v-kartichki-istoriyata-na-koprivshtitsa-n174003 | заглавие = Антиквар нареди в картички историята на Копривщица | достъп_дата = 9 септември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = duma.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 22, л. 8.</ref> Това е единствен случай през цялата Балканска война. Във войните града дава около петстотин души жертви.<ref>{{cite book | title = Участието на копривщенци в балканските войни 1912 – 1913 г. | last = Каблешкова | first = Райна | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2014 | edition = | publisher = Регионален етнографски музей | location = Пловдив | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>През 1910 година Копривщица наброява 3193^-ма жители.<ref>[[Евтимий Сапунджиев|Сапунджиев, Е.]], съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. Професор [[Анастас Иширков|А. Иширков]]. „Градъ Копривщица“. 1926 г. с. 252</ref> == Именна на загинали == == Копривщенци загинали в Балканската, Междусъюзническата и Първата Световна войни == {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="4" | Офицери<ref name="Пулеков, Б.">Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Копривщица, Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.</ref> |- ! Име !! Загинал |- || '''Полковник Гаврил Кантарджиев''' || загинал геройски за отечеството, в бой през [[Първа световна война|Европейската война]] – в [[Добруджа]]. |- || '''Полковник Тодор С. Палавеев''' || загинал в бой през [[Първа световна война|Европейската война]]. |- || '''Полковник Михаил Пеев – Плачков'''* || кавелерист, доблестен офицер, загинал в [[Балканска война|Балканската война]]. |- || '''Майор Владимир Пеев – Плачков'''* || пехотинец, загинал славно за родината, в бой през Балканската война на 26 юни 1913 г. във Виница.<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 10, л. 114, 105.</ref> |- || '''Майор Атанас Пеев – Плачков''' || от Генералния щаб, пехотинец (трети брат), загинал геройски в бой през Европейската война в [[Македония (област)|Македония]]. |- || '''Майор Яким Кесяков'''* || артилерист, загинал за Родината през Балканската война при [[Радовиш]]. |- || '''Капитан Ст. Душков'''* || загинал за свободата на брата – роб. |- || '''Поручик [[Димчо Дебелянов|Динчо Дебелянов]]''' || пехотинец, загинал геройски за Отечеството, в бой с англичаните през Европейската война – в долината на р. [[Струма]]. |- || '''Поручик о.з. [[Иван Михайлов Маджаров|Иван Михалев Маджаров]]'''* || загинал в бой през Балканската война. |- || '''Поручик Лука Тумангелов''' || загинал за родината през Европейската война – в Македония. |- || '''Поручик Станьо Найденов''' || загинал в бой с румънците през Европейската война. |- || '''Поручик Иван Илиев Кацаров''' || пехотинец, загинал в Европейската война. |- || '''Поручик [[Антон Каблешков (офицер)|Антон Каблешков]]''' || кавалерист храбрец, загинал геройски в бой с турците през Балканската война в [[Тракия]]. |- || '''Подпоручик Н. Радомиров''' || загинал храбро в сражение в Европейската война. |- || '''Подпоручик Андон Бойков''' || загинал за Родината през Европейската война в Македония. |- || '''Подпоручик Недельо Козинаров''' || загинал в бой през Европейската война. |- || '''Подпоручик Борис Динчов''' || загинал в бой през Европейската война. |- || '''Подпоручик Кунчо Драгиев Драгийски''' || загинал в бой през Европейската война при [[Велес]] |} {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="4" | Подофицери<ref name="Пулеков, Б."></ref> |- ! Име !! Загинал |- ||'''Генчо Дапков''' || 1912 г.* |- || '''Драгоя Будаков''' || 1912 г.* |- || '''Дончо Тороманов''' || 1912 г.* |- || '''Петко Мерджанов''' || 1912 г. |- || '''Кръстьо Петков''' || 1913 г. |- || '''Павел Т. Главчев''' || 1913 г. |- || '''Рашко Вакарелов''' || 1913 г.* |- || '''Георги Царвулджиев''' || 1915 г. |- || '''Кунчо Д. Панчов''' || 1915 г. |- || '''Петко Младенов''' || 1915 г. |- || '''Гаврил Д. Ревов''' || 1916 г. |- || '''Димитър Паничаров''' || 1916 г. |- || '''Иван Н. Пиринджиев''' || 1916 г. |- || '''Ненчо Н. Косьов''' || 1916 г. |- || '''Найден Петков''' || 1916 г. |- || '''Павел Ц. Бозов''' || 1916 г. |- || '''Петкьо Гьотлиев''' || 1916 г. |- || '''Стойчо К. Гърнев''' || 1916 г. |- || '''Георги Д. Панеков''' || 1918 г. |} {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="4" | Редници<ref name="Пулеков, Б."></ref> |- ! Име !! Загинал |- ||'''Александър Д. Бернусунов''' || 1912 г.* |- || '''Брайко Н. Киндеков''' || 1912 г.* |- || '''Гаврил Т. Киндеков''' || 1912 г.* |- || '''Генчо П. Стрелков''' || 1912 г. |- || '''Груйо Т. Тороманов''' || 1912 г. |- || '''Димо Н. Ревов''' || 1912 г.* |- || '''Илия Н. Косьов''' || 1912 г. |- || '''Иван Н. Орашъков''' || 1912 г.* |- || '''Найден С. Новаков''' || 1912 г. |- || '''Павел Н. Бербетов''' || 1912 г.* |- || '''Петър Н. Геов''' || 1912 г. |- || '''Пейо Хр. Пеев''' || 1912 г. |- || '''Петър Сп. Петров''' || 1912 г. |- || '''Славчо С. Банчев''' || 1912 г. |- || '''Цвятко Т. Вълчинов''' || 1912 г. |- || '''Цанчо Н. Калканов''' || 1912 г.* |- || '''Банчо Н. Тодоров''' || 1913 г. |- || '''Гаврил Ст. Кунчев''' || 1913 г. |- || '''Генчо П. Мрънков''' || 1913 г.* |- || '''Георги Л. Табаков''' || 1913 г. |- || '''Дончо П. Василев''' || 1913 г. |- || '''Дончо Г. Дончев''' || 1913 г. |- || '''Ланко М. Карамунчев''' || 1913 г. |- || '''Димитър Н. Налбантов''' || 1913 г. |- || '''Димитър С. Тороманов''' || 1913 г. |- || '''Енчо К. Пандуров''' || 1913 г.* |- || '''Иван П. Динчев''' || 1913 г. |- || '''Илия П. Василев''' || 1913 г.* |- || '''Недко Р. Паничаров''' || 1913 г. |- || '''Нешо К. Юруков''' || 1913 г. |- || '''Петко Хр. Доганов''' || 1913 г. |- || '''Петко Р. Кълев''' || 1913 г.* |- || '''Панчо Хр. Тороманов''' || 1913 г. |- || '''Рашко Хр. Добреков''' || 1913 г.* |- || '''Рашко Г. Каменаров''' || 1913 г. |- || '''Салчо П. Азманов''' || 1913 г. |- || '''Тодор П. Гърмидолов''' || 1913 г.* |- || '''Тодор Кр. Райков''' || 1913 г.* |- || '''Гаврил Ил. Татарлиев''' || 1915 г. |- || '''Илия Р. Герасимов''' || 1915 г. |- || '''Иван Т. Юруков''' || 1915 г. |- || '''Лулчо Ц. Биволаров''' || 1915 г. |- || '''Матея Ив. Паралеев''' || 1915 г. |- || '''Нойо К. Джоголанов''' || 1915 г. |- || '''Нанчо Ив. Златаров''' || 1915 г. |- || '''Нетко П. Младенов''' || 1915 г. |- || '''Найден Н. Стефлеков''' || 1915 г. |- || '''Павел Г. Гайтанеков''' || 1915 г. |- || '''Петър К. Златаров''' || 1915 г. |- || '''Павел Сп. Тороманов''' || 1915 г. |- || '''Стоян Г. Белайков''' || 1915 г. |- || '''Станьо Ст. Воденичаров''' || 1915 г. |- || '''Стойко Н. Орашъков''' || 1915 г. |- || '''Тодор Д. Дуплеков''' || 1915 г. |- || '''Цанчо П. Въжаров''' || 1915 г. |- || '''Бенко М. Битолов''' || 1916 г. |- || '''Георги Н. Банчев''' || 1916 г. |- || '''Ганчо В. Врачов''' || 1916 г. |- || '''Груйо Станьов''' || 1916 г. |- || '''Динчо П. Мрънков''' || 1916 г. |- || '''Дело Н. Самодивеков''' || 1916 г. |- || '''[[Илия Дрехаров|Илия Ц. Дрехаров]]''' || 1916 г. |- || '''Иван Радоев''' || 1916 г. |- || '''Кунчо Ив. Сапунджиев''' || 1916 г. |- || '''Луко Т. Вълчинов''' || 1916 г. |- || '''Матея Р. Немиркин''' || 1916 г. |- || '''Найден Н. Бозов''' || 1916 г. |- || '''Никола Н. Дюлгяров''' || 1916 г. |- || '''Никола П. Врабеков''' || 1916 г. |- || '''Панчо Н. Дюлгяров''' || 1916 г. |- || '''Петър П. Младенов''' || 1916 г. |- || '''Павел Сим. Нинов''' || 1916 г. |- || '''Пейо Сим. Нинов''' || 1916 г. |- || '''Павел Ц. Фурнаджиев''' || 1916 г. |- || '''Рашко Гайтанеков''' || 1916 г. |- || '''Сабо Стан. Воденичаров''' || 1916 г. |- || '''Сабо П. Стайков''' || 1916 г. |- || '''Тодор П. Бурносузов''' || 1916 г. |- || '''Тончо П. Козлеков''' || 1916 г. |- || '''Тодор Д. Чорапчиев''' || 1916 г. |- || '''Христо Кофарджиев''' || 1916 г. |- || '''Христо Г. Панчаров''' || 1916 г. |- || '''Атанас Н. Райков''' || 1917 г. |- || '''Вельо Г. Димитров''' || 1917 г. |- || '''Вельо К. Мангъров''' || 1917 г. |- || '''Георги Р. Златарев''' || 1917 г. |- || '''Гаврил Стипчеков''' || 1917 г. |- || '''Георги Томев''' || 1917 г. |- || '''Иван Т. Тороманов''' || 1917 г. |- || '''Лулчо х. Г. Кесяков''' || 1917 г. |- || '''Найден Ив. Лалов''' || 1917 г. |- || '''Найден Н. Лалов''' –|| 1917 г. |- || '''Сабо Г. Тиханеков''' || 1917 г. |- || '''Тодор Искр. Йончев''' || 1917 г. |- || '''Филип Р. Хейников''' || 1917 г. |- || '''Алекса П. Кесяков''' || 1918 г. |- || '''Атанас Г. Каменаров''' || 1918 г. |- || '''Андон Г. Терзиев''' || 1918 г. |- || '''Вельо Хр. Калев''' || 1918 г. |- || '''Гаврил Ст. Воденичаров''' || 1918 г. |- || '''Груйо Н. Палавеев''' || 1918 г. |- || '''Йовко Ив. Главчев''' || 1918 г. |- || '''Кръстьо Ф. Белайков''' || 1918 г. |- || '''Кунчо Ив. Фитлеков''' || 1918 г. |- || '''Лулчо Вел. Вътев''' || 1918 г. |- || '''Лулчо Рал. Пеев''' || 1918 г. |- || '''Луко Р. Скоклеков''' || 1918 г. |- || '''Матея Н. Новаков''' || 1918 г. |- || '''Памел М. Тънкикожов''' || 1918 г. |- || '''Рашко Д. Стипчеков''' || 1918 г. |- || '''Славчо Р. Радомиров''' || 1918 г. |- || '''Стоян Д. Толинов''' || 1918 г. |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://archives.bg/wars/SEARCH-f-2# Списък на загиналите през Първата световна война копривщенци] Добавете във филтъра: Копривщица * [http://wars.archives.bg/SEARCH-s-2 Списък на загиналите през Втората световна война копривщенци] Добавете във филтъра: Копривщица [[Категория:Военни паметници в България]] [[Категория:Паметници за Балканските войни]] [[Категория:История на Копривщица]] [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с местно, ансамблово значение]] [[Категория:Основани в България през 1914 година]] 0wjzu5rlzxwte740l61ptdhq8yzwvm4 12435019 12435015 2024-12-08T17:09:06Z Luxferuer 25980 12435019 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Войнишки паметник | картинка = Koprivshitsa 2019-02-10 37.jpg | картинка-описание = Паметник на копривщенци, загинали в [[Балканска война|Балканска]]та и [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] войни | надморска височина = | вид = | страна = {{България}} | населено място = [[Копривщица]] | архитект = Ат. Петров | тип на сградата = полиран, черен гранит | архитектурен стил = | фасади = | конструктор = местен инициативен комитет | конструкция = | изпълнител = | време на изграждане = {{Стартова дата и възраст|1914}} | етажи = | височина = 300 см. | площ = | съвременен статут = | bgmaps = x = 968526E210&y = 908326E716 | съвременно състояние = поддържан }} [[File:They won by Ivan Lazarov.jpg|thumb|260п|Иван Лазаров. [[Те победиха (скулптура)|Те победиха]]]] '''Паметник на загиналите в Балканските войни''' (1912 – 1913 г.) в [[Копривщица]] е паметник изработен от Атанас Петров през 1914 г., по негова инициатива и с негови средства, намиращ се в двора на [[Жив музей (Копривщица)|старото училище]]. Пресеченият четиристенен пирамидален обелиск е направен от черен, полиран гранит с размери 300/55/55 см. От двете му страни се четат надписи с имената на 53-ма от загиналите в тези войни копривщенци. Във височина паметника завършва с православен кръст.<ref>{{cite book | title = Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители [[Иван Врачев]] и Кольо Колев. Тодор Тумангелов. Мемориални паметници | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1980 | edition = | publisher = ОФ | location = София | isbn = | doi = | pages = 318 – 330 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Първоначалното място на паметника е пред входа на [[Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“|читалището]].<ref>{{cite book | title = Поздрав от Копривщица (фото) | last = Върбанов | first = Николай | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2018 | edition = | publisher = НИК 1 ЕООД | location = | isbn = 978-619-90864-1-4 | doi = | pages = 47 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Паметен текст == {{цитат|Въ паметъ на славно загиналите герои копривщенци въ Освободителната и Мездусъюзнишка войни прѣзъ 1912 – 1913 г. Народъ който помни миналото и живѣе съ историята си той има велико бѫдеще.|}} Семейството на Пейо Плачков, брат на поп [[Дончо Плачков]]<ref>Geni.com. [https://www.geni.com/people/Пейо-Плачков/6000000007446525440 Пейо Плачков.] Посетен на 3 април 2022</ref> е единственото в България дало три жертви по време на войните 1912 – 1918 г. – полк. Михаил Пеев-Плачков, майор Владимир Пеев-Плачков и майор Атанас Пеев-Плачков. От четирима сина им остава само техния брат [[Иван Пеев-Плачков]].<ref name="Пулеков, Б."></ref> Запасният ефрейтор от Копривщица [[Илия Дрехаров]], участник в [[Балканска война|Балканската]], [[Междусъюзническа война|Междусъюжническата]] и [[Първа световна война|Първата световна войни]] през 1912 г. се заблудил при патрулиране на [[Битка при Чаталджа (1912)|Чаталджа]] и бил пленен от турците. Турският паша командващ противника му подарява свободата, като го посочва на своите офицери и войници за пример, връща му оръжието и го изпраща в българските линии поради неговото достойно и смело държание, за което е издадено „Свидетелството за народна признателност на ефрейтор Дрехаров, загинал 1916 г.“. Загива на 1 декември 1916 г., в битка при село [[Комана (окръг Гюргево)|Комана]] в Румъния и е погребан на позицията.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://duma.bg/antikvar-naredi-v-kartichki-istoriyata-na-koprivshtitsa-n174003 | заглавие = Антиквар нареди в картички историята на Копривщица | достъп_дата = 9 септември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = duma.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 22, л. 8.</ref> Това е единствен случай през цялата Балканска война. Във войните града дава около петстотин души жертви.<ref>{{cite book | title = Участието на копривщенци в балканските войни 1912 – 1913 г. | last = Каблешкова | first = Райна | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2014 | edition = | publisher = Регионален етнографски музей | location = Пловдив | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>През 1910 година Копривщица наброява 3193^-ма жители.<ref>[[Евтимий Сапунджиев|Сапунджиев, Е.]], съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. Професор [[Анастас Иширков|А. Иширков]]. „Градъ Копривщица“. 1926 г. с. 252</ref> == Именна на загинали == == Копривщенци загинали в Балканската, Междусъюзническата и Първата Световна войни == {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="4" | Офицери<ref name="Пулеков, Б.">Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Копривщица, Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.</ref> |- ! Име !! Загинал |- || '''Полковник Гаврил Кантарджиев''' || загинал геройски за отечеството, в бой през [[Първа световна война|Европейската война]] – в [[Добруджа]]. |- || '''Полковник Тодор С. Палавеев''' || загинал в бой през [[Първа световна война|Европейската война]]. |- || '''Полковник Михаил Пеев – Плачков'''* || кавелерист, доблестен офицер, загинал в [[Балканска война|Балканската война]]. |- || '''Майор Владимир Пеев – Плачков'''* || пехотинец, загинал славно за родината, в бой през Балканската война на 26 юни 1913 г. във Виница.<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 10, л. 114, 105.</ref> |- || '''Майор Атанас Пеев – Плачков''' || от Генералния щаб, пехотинец (трети брат), загинал геройски в бой през Европейската война в [[Македония (област)|Македония]]. |- || '''Майор Яким Кесяков'''* || артилерист, загинал за Родината през Балканската война при [[Радовиш]]. |- || '''Капитан Ст. Душков'''* || загинал за свободата на брата – роб. |- || '''Поручик [[Димчо Дебелянов|Динчо Дебелянов]]''' || пехотинец, загинал геройски за Отечеството, в бой с англичаните през Европейската война – в долината на р. [[Струма]]. |- || '''Поручик о.з. [[Иван Михайлов Маджаров|Иван Михалев Маджаров]]'''* || загинал в бой през Балканската война. |- || '''Поручик Лука Тумангелов''' || загинал за родината през Европейската война – в Македония. |- || '''Поручик Станьо Найденов''' || загинал в бой с румънците през Европейската война. |- || '''Поручик Иван Илиев Кацаров''' || пехотинец, загинал в Европейската война. |- || '''Поручик [[Антон Каблешков (офицер)|Антон Каблешков]]''' || кавалерист храбрец, загинал геройски в бой с турците през Балканската война в [[Тракия]]. |- || '''Подпоручик Н. Радомиров''' || загинал храбро в сражение в Европейската война. |- || '''Подпоручик Андон Бойков''' || загинал за Родината през Европейската война в Македония. |- || '''Подпоручик Недельо Козинаров''' || загинал в бой през Европейската война. |- || '''Подпоручик Борис Динчов''' || загинал в бой през Европейската война. |- || '''Подпоручик Кунчо Драгиев Драгийски''' || загинал в бой през Европейската война при [[Велес]] |} {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="4" | Подофицери<ref name="Пулеков, Б."></ref> |- ! Име !! Загинал |- ||'''Генчо Дапков''' || 1912 г.* |- || '''Драгоя Будаков''' || 1912 г.* |- || '''Дончо Тороманов''' || 1912 г.* |- || '''Петко Мерджанов''' || 1912 г. |- || '''Кръстьо Петков''' || 1913 г. |- || '''Павел Т. Главчев''' || 1913 г. |- || '''Рашко Вакарелов''' || 1913 г.* |- || '''Георги Царвулджиев''' || 1915 г. |- || '''Кунчо Д. Панчов''' || 1915 г. |- || '''Петко Младенов''' || 1915 г. |- || '''Гаврил Д. Ревов''' || 1916 г. |- || '''Димитър Паничаров''' || 1916 г. |- || '''Иван Н. Пиринджиев''' || 1916 г. |- || '''Ненчо Н. Косьов''' || 1916 г. |- || '''Найден Петков''' || 1916 г. |- || '''Павел Ц. Бозов''' || 1916 г. |- || '''Петкьо Гьотлиев''' || 1916 г. |- || '''Стойчо К. Гърнев''' || 1916 г. |- || '''Георги Д. Панеков''' || 1918 г. |} {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="4" | Редници<ref name="Пулеков, Б."></ref> |- ! Име !! Загинал |- ||'''Александър Д. Бернусунов''' || 1912 г.* |- || '''Брайко Н. Киндеков''' || 1912 г.* |- || '''Гаврил Т. Киндеков''' || 1912 г.* |- || '''Генчо П. Стрелков''' || 1912 г. |- || '''Груйо Т. Тороманов''' || 1912 г. |- || '''Димо Н. Ревов''' || 1912 г.* |- || '''Илия Н. Косьов''' || 1912 г. |- || '''Иван Н. Орашъков''' || 1912 г.* |- || '''Найден С. Новаков''' || 1912 г. |- || '''Павел Н. Бербетов''' || 1912 г.* |- || '''Петър Н. Геов''' || 1912 г. |- || '''Пейо Хр. Пеев''' || 1912 г. |- || '''Петър Сп. Петров''' || 1912 г. |- || '''Славчо С. Банчев''' || 1912 г. |- || '''Цвятко Т. Вълчинов''' || 1912 г. |- || '''Цанчо Н. Калканов''' || 1912 г.* |- || '''Банчо Н. Тодоров''' || 1913 г. |- || '''Гаврил Ст. Кунчев''' || 1913 г. |- || '''Генчо П. Мрънков''' || 1913 г.* |- || '''Георги Л. Табаков''' || 1913 г. |- || '''Дончо П. Василев''' || 1913 г. |- || '''Дончо Г. Дончев''' || 1913 г. |- || '''Ланко М. Карамунчев''' || 1913 г. |- || '''Димитър Н. Налбантов''' || 1913 г. |- || '''Димитър С. Тороманов''' || 1913 г. |- || '''Енчо К. Пандуров''' || 1913 г.* |- || '''Иван П. Динчев''' || 1913 г. |- || '''Илия П. Василев''' || 1913 г.* |- || '''Недко Р. Паничаров''' || 1913 г. |- || '''Нешо К. Юруков''' || 1913 г. |- || '''Петко Хр. Доганов''' || 1913 г. |- || '''Петко Р. Кълев''' || 1913 г.* |- || '''Панчо Хр. Тороманов''' || 1913 г. |- || '''Рашко Хр. Добреков''' || 1913 г.* |- || '''Рашко Г. Каменаров''' || 1913 г. |- || '''Салчо П. Азманов''' || 1913 г. |- || '''Тодор П. Гърмидолов''' || 1913 г.* |- || '''Тодор Кр. Райков''' || 1913 г.* |- || '''Гаврил Ил. Татарлиев''' || 1915 г. |- || '''Илия Р. Герасимов''' || 1915 г. |- || '''Иван Т. Юруков''' || 1915 г. |- || '''Лулчо Ц. Биволаров''' || 1915 г. |- || '''Матея Ив. Паралеев''' || 1915 г. |- || '''Нойо К. Джоголанов''' || 1915 г. |- || '''Нанчо Ив. Златаров''' || 1915 г. |- || '''Нетко П. Младенов''' || 1915 г. |- || '''Найден Н. Стефлеков''' || 1915 г. |- || '''Павел Г. Гайтанеков''' || 1915 г. |- || '''Петър К. Златаров''' || 1915 г. |- || '''Павел Сп. Тороманов''' || 1915 г. |- || '''Стоян Г. Белайков''' || 1915 г. |- || '''Станьо Ст. Воденичаров''' || 1915 г. |- || '''Стойко Н. Орашъков''' || 1915 г. |- || '''Тодор Д. Дуплеков''' || 1915 г. |- || '''Цанчо П. Въжаров''' || 1915 г. |- || '''Бенко М. Битолов''' || 1916 г. |- || '''Георги Н. Банчев''' || 1916 г. |- || '''Ганчо В. Врачов''' || 1916 г. |- || '''Груйо Станьов''' || 1916 г. |- || '''Динчо П. Мрънков''' || 1916 г. |- || '''Дело Н. Самодивеков''' || 1916 г. |- || '''[[Илия Дрехаров|Илия Ц. Дрехаров]]''' || 1916 г. |- || '''Иван Радоев''' || 1916 г. |- || '''Кунчо Ив. Сапунджиев''' || 1916 г. |- || '''Луко Т. Вълчинов''' || 1916 г. |- || '''Матея Р. Немиркин''' || 1916 г. |- || '''Найден Н. Бозов''' || 1916 г. |- || '''Никола Н. Дюлгяров''' || 1916 г. |- || '''Никола П. Врабеков''' || 1916 г. |- || '''Панчо Н. Дюлгяров''' || 1916 г. |- || '''Петър П. Младенов''' || 1916 г. |- || '''Павел Сим. Нинов''' || 1916 г. |- || '''Пейо Сим. Нинов''' || 1916 г. |- || '''Павел Ц. Фурнаджиев''' || 1916 г. |- || '''Рашко Гайтанеков''' || 1916 г. |- || '''Сабо Стан. Воденичаров''' || 1916 г. |- || '''Сабо П. Стайков''' || 1916 г. |- || '''Тодор П. Бурносузов''' || 1916 г. |- || '''Тончо П. Козлеков''' || 1916 г. |- || '''Тодор Д. Чорапчиев''' || 1916 г. |- || '''Христо Кофарджиев''' || 1916 г. |- || '''Христо Г. Панчаров''' || 1916 г. |- || '''Атанас Н. Райков''' || 1917 г. |- || '''Вельо Г. Димитров''' || 1917 г. |- || '''Вельо К. Мангъров''' || 1917 г. |- || '''Георги Р. Златарев''' || 1917 г. |- || '''Гаврил Стипчеков''' || 1917 г. |- || '''Георги Томев''' || 1917 г. |- || '''Иван Т. Тороманов''' || 1917 г. |- || '''Лулчо х. Г. Кесяков''' || 1917 г. |- || '''Найден Ив. Лалов''' || 1917 г. |- || '''Найден Н. Лалов''' –|| 1917 г. |- || '''Сабо Г. Тиханеков''' || 1917 г. |- || '''Тодор Искр. Йончев''' || 1917 г. |- || '''Филип Р. Хейников''' || 1917 г. |- || '''Алекса П. Кесяков''' || 1918 г. |- || '''Атанас Г. Каменаров''' || 1918 г. |- || '''Андон Г. Терзиев''' || 1918 г. |- || '''Вельо Хр. Калев''' || 1918 г. |- || '''Гаврил Ст. Воденичаров''' || 1918 г. |- || '''Груйо Н. Палавеев''' || 1918 г. |- || '''Йовко Ив. Главчев''' || 1918 г. |- || '''Кръстьо Ф. Белайков''' || 1918 г. |- || '''Кунчо Ив. Фитлеков''' || 1918 г. |- || '''Лулчо Вел. Вътев''' || 1918 г. |- || '''Лулчо Рал. Пеев''' || 1918 г. |- || '''Луко Р. Скоклеков''' || 1918 г. |- || '''Матея Н. Новаков''' || 1918 г. |- || '''Памел М. Тънкикожов''' || 1918 г. |- || '''Рашко Д. Стипчеков''' || 1918 г. |- || '''Славчо Р. Радомиров''' || 1918 г. |- || '''Стоян Д. Толинов''' || 1918 г. |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://archives.bg/wars/SEARCH-f-2# Списък на загиналите през Първата световна война копривщенци] Добавете във филтъра: Копривщица * [http://wars.archives.bg/SEARCH-s-2 Списък на загиналите през Втората световна война копривщенци] Добавете във филтъра: Копривщица [[Категория:Военни паметници в България]] [[Категория:Паметници за Балканските войни]] [[Категория:История на Копривщица]] [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с местно, ансамблово значение]] [[Категория:Основани в България през 1914 година]] tbvs1u0xde8vun8o9c6s4ofp45uz521 0 801643 12434831 12249129 2024-12-08T13:04:11Z Мико 4542 /* Водосборен басейн */ 12434831 wikitext text/x-wiki {{Река | име = Църна река | име-оригинал = Στραβοπόταμος | картинка = Plati rema - panoramio.jpg | картинка-описание = Реката южно от Горгопик | местоположение = дем [[Пела (дем)|Пела]] | дължина = 48 | басейн = | отток = | начало-място = [[Паяк (планина)|Паяк]] | начало-гео-ширина = 40.991755 | начало-гео-дължина = 22.252636 | начало-височина = | устие-място = [[Вардар]] | устие-гео-ширина = 40.948010 | устие-гео-дължина = 22.591753 | устие-височина = | устие-ширина = | път = | карта = Воденско | карта-описание = Местоположение във Воденско }} '''Цъ&#768;рна ре&#768;ка (Чърна река)''', още '''Боймия дере''', '''Боймица''' или '''Боймишката река'''<ref name="Шалдевъ 52">{{cite journal | last = Шалдевъ | first = Христо | authorlink = Христо Шалдев | coauthors = | year = 1930 | month = | title = Областьта Боймия в Югозападна Македония | journal = Македонски прегледъ | publisher = Издава Македонскиятъ наученъ институтъ | location = София| volume = VI | issue = 1 | pages = 52 | doi = | id = | url = https://www.strumski.com/books/%d0%bc%d0%b0%d0%ba%d0%b5%d0%b4%d0%be%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b3%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d0%a8%d0%b0%d0%bb%d0%b4%d0%b5%d0%b2.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> ({{lang|el|Στραβοπόταμος}}, ''Ставропотамос'' или ''Πλατύ'', ''Плати'' или ''Σείριος'', ''Сириос''<ref name="Незис 440">{{Незис|2|440}}</ref>), е река в [[Паяк (планина)|Паяк планина]], [[Южна Македония]]. Реките [[Грамощица]] и Църна река и по-малката Валеараци обособяват централния дял на планината, съответно от запад и от изток. В тази част са върховете Поглед (1650), Байраците (1420), Голата чука (1307), Кашпот (1300), Гацови митеризи и други. Източният дял на планината е разположен между Църна река и [[Люмнишка река|Люмнишката]].<ref>{{cite book | title = Македонска голгота | last = Бабев | first = Иван | authorlink = Иван Бабев | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2009 | edition = | publisher = ТАНГРА ТанНакРа ИК | location = София | isbn = 978-954-378-050-1 | doi = | pages = 92 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref name="Шалдевъ 52" /> Реката започва под името '''Мирджана''' в източната част на Паяк, като на практика се формира в котловината на [[Ливада (дем Пеония)|Ливада]] (Ливади) от няколко малки потока, извиращи под върховете Юручка и Круска. Тече на изток като разделя северния и южния дял на Паяк. Южно под връх Паларци (729 m) завива на югоизток и минава западно покрай село [[Църна река (дем Пеония)|Църна река]] (Карпи). В тази част е известна с гръцкото име Мавро Рема, тоест ''Черна река''. Излиза от планината и северно от град [[Гумендже]] (Гумениса) приема първия си голям приток, десния Голема река (Мегало рема), и завива на североизток. Под височината Алба Катра (192 m) завива отново на изток. Тук е известна с гръцкото име Мегало Потами, тоест ''Голема река''. Приема левия си приток Латомирица и при село [[Горгопик]] (Горгопи) завива на югоизток. Тук носи името '''Горгопска река''' (Горгопи). Северно от село [[Валгаци]] (Камбохори) завива отново на изток и се влива във Вардар.<ref>{{Генщаб}}</ref> == Водосборен басейн == '''→ ляв приток, ← десен приток''' :* → Гува :* → Валисака ::* → Синистра :* ← Валисофто :* ← Голема река ::* ← Фусирела :* ← Мицков дол :* → Латомирица ::* ← Вале Маре ::* → Падалищка река :* → Стридол :* ← Мицков дол == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Реки в Гърция]] [[Категория:Дем Пеония]] [[Категория:Паяк]] [[Категория:Притоци на Вардар]] jty16bakfpib1pg6ov92byoigw1qpfw 12434832 12434831 2024-12-08T13:04:26Z Мико 4542 /* Водосборен басейн */ 12434832 wikitext text/x-wiki {{Река | име = Църна река | име-оригинал = Στραβοπόταμος | картинка = Plati rema - panoramio.jpg | картинка-описание = Реката южно от Горгопик | местоположение = дем [[Пела (дем)|Пела]] | дължина = 48 | басейн = | отток = | начало-място = [[Паяк (планина)|Паяк]] | начало-гео-ширина = 40.991755 | начало-гео-дължина = 22.252636 | начало-височина = | устие-място = [[Вардар]] | устие-гео-ширина = 40.948010 | устие-гео-дължина = 22.591753 | устие-височина = | устие-ширина = | път = | карта = Воденско | карта-описание = Местоположение във Воденско }} '''Цъ&#768;рна ре&#768;ка (Чърна река)''', още '''Боймия дере''', '''Боймица''' или '''Боймишката река'''<ref name="Шалдевъ 52">{{cite journal | last = Шалдевъ | first = Христо | authorlink = Христо Шалдев | coauthors = | year = 1930 | month = | title = Областьта Боймия в Югозападна Македония | journal = Македонски прегледъ | publisher = Издава Македонскиятъ наученъ институтъ | location = София| volume = VI | issue = 1 | pages = 52 | doi = | id = | url = https://www.strumski.com/books/%d0%bc%d0%b0%d0%ba%d0%b5%d0%b4%d0%be%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b3%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d0%a8%d0%b0%d0%bb%d0%b4%d0%b5%d0%b2.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> ({{lang|el|Στραβοπόταμος}}, ''Ставропотамос'' или ''Πλατύ'', ''Плати'' или ''Σείριος'', ''Сириос''<ref name="Незис 440">{{Незис|2|440}}</ref>), е река в [[Паяк (планина)|Паяк планина]], [[Южна Македония]]. Реките [[Грамощица]] и Църна река и по-малката Валеараци обособяват централния дял на планината, съответно от запад и от изток. В тази част са върховете Поглед (1650), Байраците (1420), Голата чука (1307), Кашпот (1300), Гацови митеризи и други. Източният дял на планината е разположен между Църна река и [[Люмнишка река|Люмнишката]].<ref>{{cite book | title = Македонска голгота | last = Бабев | first = Иван | authorlink = Иван Бабев | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2009 | edition = | publisher = ТАНГРА ТанНакРа ИК | location = София | isbn = 978-954-378-050-1 | doi = | pages = 92 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref name="Шалдевъ 52" /> Реката започва под името '''Мирджана''' в източната част на Паяк, като на практика се формира в котловината на [[Ливада (дем Пеония)|Ливада]] (Ливади) от няколко малки потока, извиращи под върховете Юручка и Круска. Тече на изток като разделя северния и южния дял на Паяк. Южно под връх Паларци (729 m) завива на югоизток и минава западно покрай село [[Църна река (дем Пеония)|Църна река]] (Карпи). В тази част е известна с гръцкото име Мавро Рема, тоест ''Черна река''. Излиза от планината и северно от град [[Гумендже]] (Гумениса) приема първия си голям приток, десния Голема река (Мегало рема), и завива на североизток. Под височината Алба Катра (192 m) завива отново на изток. Тук е известна с гръцкото име Мегало Потами, тоест ''Голема река''. Приема левия си приток Латомирица и при село [[Горгопик]] (Горгопи) завива на югоизток. Тук носи името '''Горгопска река''' (Горгопи). Северно от село [[Валгаци]] (Камбохори) завива отново на изток и се влива във Вардар.<ref>{{Генщаб}}</ref> == Водосборен басейн == '''→ ляв приток, ← десен приток''' :* → Гува :* → Валисака ::* → Синистра :* ← Валисофто :* ← Голема река ::* ← Фусирела :* ← Мицков дол :* → Латомирца ::* ← Вале Маре ::* → Падалищка река :* → Стридол :* ← Мицков дол == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Реки в Гърция]] [[Категория:Дем Пеония]] [[Категория:Паяк]] [[Категория:Притоци на Вардар]] 7qvv8ew03w8tcf8lqrhsmoup4pj56ia 0 802560 12434905 12417899 2024-12-08T14:29:14Z 46.232.152.127 /* Жертви */ 12434905 wikitext text/x-wiki {{актуално събитие}} {{обработка|Уводът на статията е твърде дълъг и отразява конкретни събития. Желателно е конкретните факти да бъдат пренесени на подходящи места в текста на статията, а в уводната част да останат само няколко сравнително кратки абзаца, които да позволяват на читателите да се запознаят бързо с най-общата информация по темата}} {{Други значения|руското нападение от 2022 година|нападението през февруари 2014 година|Анексиране на Крим от Русия|нападението през април 2014 година|Война в Донбас}} {{Военен конфликт | картинка = 2022 Russian invasion of Ukraine.svg | ширина = 360п | период = от 24 февруари 2022<br>({{Възраст в години, месеци и дни|2022|02|24}}) | място = [[Украйна]]<ref>Включително територии, контролирани от руски и проруски сили от началото на Руско-украинската война, като Крим или Донецк. Кампанията засяга и някои места в западна Русия, [[Полша]] и [[Молдова]].</ref> | страна1 = {{флагче с име|Русия}} : {{флагче с име|Донецка народна република}}<ref name="ДНРиЛНР">Донецката народна република и Луганската народна република са контролирани от Русия марионетни държави, които обявяват независимост през май 2014 година. Те са признати само от Русия, Сирия и Северна Корея, както и от няколко други частично признати държави. На 20 септември 2022 година те са официално анексирани от Русия.</ref> : {{флагче с име|Луганска народна република}}<ref name="ДНРиЛНР"/> '''Подкрепа от:'''<br />{{флагче с име|Беларус}}{{refn|Руските въоръжени сили извършват част от нападението от територията на Беларус.{{hrf|Lister|2022}}{{hrf|Murphy|2022}} Беларуският президент Александър Лукашенко заявява, че беларуски войски могат да се включат в нападението, ако е необходимо,{{hrf|Rodionov|2022}} а беларуска територия е използвана за изстрелване на ракети към Украйна.{{hrf|BBC News|2022}}}} | страна2 = {{флагче с име|Украйна}} Подкрепа: {{флагче с име|НАТО}} {{флагче с име|Европейски съюз}} | командир1 = {{флагче|Русия}} '''[[Владимир Путин]]'''<br>{{флагче|Русия}} [[Александър Дворников]]<br><small>(април-юни 2022)</small><br>{{флагче|Русия}} [[Генадий Жидко]]<br><small>(юни-октомври 2022)</small><br>{{флагче|Русия}} [[Сергей Суровикин]]<br><small>(октомври 2022 – януари 2023)</small><br>{{флагче|Русия}} [[Валерий Герасимов]]<br><small>(от януари 2023)</small> | командир2 = {{флагче|Украйна}} '''[[Володимир Зеленски]]'''<br>{{флагче|Украйна}} [[Валерий Залужни]] <br><small>(февруари 2022 – февруари 2024)</small><br>{{флагче|Украйна}} [[Олександър Сирски]] | сила1 = {{флагче с име|Русия}}<br><small>(преди нападението)</small><br> 190 000 <small>(въоръжени сили)</small>{{hrf|Barnes|2022}}{{hrf|Bengali|2022}}<br> 34 000 <small>(сепаратистки милиции)</small>{{hrf|Hackett|2021}} | сила2 = {{флагче с име|Украйна}}<br><small>(преди нападението)</small>{{hrf|International Institute for Strategic Studies|2022|945}}<br> 197 000 <small>(въоръжени сили)</small><br> 102 000 <small>(паравоенни)</small> | жертви1 = Сведенията варират в широки граници, вижте [[#Жертви|§ Жертви]] за подробности }} '''Нападението на Русия над Украйна''' e враждебен акт на Русия. Той започва с масирано настъпление на Русия в Украйна в ранните часове на 24 февруари 2022 г. Нападението над Украйна представлява най-сериозната ескалация на [[Руско-украинска война|Руско-украинската война]] от 2014 г.{{hrf|Свободна Европа|2022}}{{hrf|Deutsche Welle|2022}}{{hrf|Dnes.bg|2022}} Нашествието предизвиква най-тежката бежанска криза в Европа след Втората световна война, както и световна хуманитарна криза поради недостиг на храна.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.wfpusa.org/articles/largest-refugee-crises-around-world-effects-hunger|заглавие=Seven of the Largest Refugee Crises Around the World and Their Effects on Hunger|труд=UN WFP|достъп_дата=2023-01-30}}</ref><ref name=":12">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.wfp.org/global-hunger-crisis|заглавие=A global food crisis|труд=World Food Programme|достъп_дата=2023-01-30}}</ref> == Предистория на войната == Руско-украинската война започва след [[Евромайдан]]а. Русия се противопоставя на свалянето от власт на [[Виктор Янукович]]. Размириците от 2014 година са използвани от Русия за [[Анексиране на Крим от Русия|анексиране на Крим]]. Важно е се каже, че за анексирането на Крим са използвани наемници, вкл. [[ЧВК „Вагнер“]]. Анексирането е последвано от своеобразна [[Война в Донбас|Война в Донабс]], конфликт, който продължава с различна интензивност включително и до днес; настъплението постига първоначален успех, но скоро е спряно и частично отблъснато от украинските сили. В края на 2014 и началото на 2015 година двете страни сключват [[Мински споразумения|Минските споразумения]]. Макар да са силно оспорвани и да не са приложени във всичките си част те, довеждат до относително [[примирие]] по фронтовата линия в [[Донбас]].{{hrf|unian.info|2018}} Ситуацията се изменя през 2021 година, когато Русия започва да концентрира на военни части по границата с Украйна, а руският президент [[Владимир Путин]] поставя редица ултимативни искания пред [[НАТО]] и Украйна. През цялото време Путин се сдържа и не говори за война, а за подкрепа на сепаратисти. == Руска окупация на 21 февруари 2022 == На 21 февруари 2022 година руски войски за пръв път официално навлизат в окупираната зона в Донбас, а на следващия ден Русия признава независимостта на сепаратистките [[Донецка народна република|Донецка]] и [[Луганска народна република]]. Около 06:00 ч. московско време ([[UTC+3]]) президентът Путин обявява „военна операция“, имаща за цел – по негови думи – да „[[Демилитаризация|демилитаризира]] и [[Денацификация|денацифицира]]“ Украйна. Минути по-късно започват ракетни удари по места в цялата страна, включително близо до столицата [[Киев]]. Украинската гранична служба заявява, че границите ѝ с Русия и [[Беларус]] са били атакувани.<ref>{{cite web|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/h_ec5f24d5accb8f8503aabdc63e3fd22d|title=Russia attacks Ukraine|website=CNN|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224073725/https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/h_ec5f24d5accb8f8503aabdc63e3fd22d|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.interfax.ru/world/824058|title=Украинские пограничники сообщили об атаке границы со стороны России и Белоруссии|website=Interfax|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224073737/https://www.interfax.ru/world/824058|url-status=live}}</ref> Нападението над Украйна е определяно като най-сериозната военна обстановка в [[Европа]] след края на Втората световна война<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bgonair.bg/a/4-world/256730-svetovnite-lideri-putin-e-otgovoren-za-nay-serioznata-voenna-obstanovka-sled-vsv |заглавие=Световните лидери: Путин е отговорен за най-сериозната военна обстановка след ВСВ |труд=Bgonair |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> и е заклеймявано като „варварска атака“, оправдавана с „цинични аргументи“,<ref name="condemn-leyen">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bnr.bg/horizont/post/101605957/vladimir-putin-v-sankcionen-spisak-na-es |заглавие=Владимир Путин в санкционен списък на ЕС |труд=bnr.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-26}}</ref> и „най-голямата атака на стабилността и Европа от десетилетия“.<ref name="condemn-macron">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/sviat/makron-ruskata-agresiia-sreshtu-ukrajna-e-naj-serioznata-ataka-sreshtu-mira-v-evropa-2301631 |заглавие=Макрон: Руската агресия срещу Украйна е най-сериозната атака срещу мира в Европа – Свят |труд=dariknews.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> Самите аргументи, използвани от президента Путин за оправдаване на войната, са отхвърлени като фалшиви.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/измислените-оправдания-на-путин-за-агресията-в-украйна-проверка-на-фактите/a-60926325 |заглавие=Измислените оправдания на Путин за агресията в Украйна: проверка на фактите | DW | 26.02.2022 |автор=Deutsche Welle (www.dw.com) |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-03-02}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.oecd.org/ukraine-hub/policy-responses/disinformation-and-russia-s-war-of-aggression-against-ukraine-37186bde/|заглавие=Disinformation and Russia’s war of aggression against Ukraine. Threats and governance responses|дата=2022-11-03|труд=Organisation for Economic Co-operation and Development|достъп_дата=2023-03-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/9/smells-of-genocide-how-putin-justifies-russias-war-in-ukraine|title=‘Smells of genocide’: How Putin justifies Russia’s war in Ukraine.|last=Experts analyse the Russian president’s claims of ‘genocide’ as justification for Moscow’s invasion of Ukraine.|date=2022-03-09|work=Al Jazeera Media Network|access-date=2022-03-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/13/is-there-any-justification-for-putins-war|title=Is there any justification for Putin’s war?|last=Rice-Oxley|first=Mark|date=2022-03-13|work=The Guardian|access-date=2023-03-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://edmo.eu/war-in-ukraine-the-fact-checked-disinformation-detected-in-the-eu/|заглавие=Disinformation Narratives about the War in Ukraine 01/02/2022 - 01/03/2023|автор=EDMO taskforce on disinformation on the war in Ukraine|дата=2023-03-03|труд=European Digital Media Observatory. War in Ukraine. The fact-checked disinformation detected in the EU|достъп_дата=2023-03-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/in-the-face-of-war-ukraine-jews-embrace-a-dual-identity/|title=Putin wants to de-Nazify Ukraine — that’s ludicrous, say the country’s Jews|last=Sheftalovich|first=Zoya|date=2022-04-25|work=Politico|access-date=2023-03-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|title=Has Putin's war failed and what does Russia want from Ukraine?|last=Paul Kirby|date=2023-02-24|work=BBC News|access-date=2023-03-25}}</ref> Заради нападението си над своя независим съсед на Русия са наложени масивни санкции от Европейския съюз, САЩ, Великобритания, Канада и други страни, включително традиционно неутрални като [[Швейцария]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/досега-русия-не-е-виждала-такива-санкции/a-60960017 |заглавие=Досега Русия не е виждала такива санкции | DW | 01.03.2022 |автор=Deutsche Welle (www.dw.com) |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Владимир Путин е сочен като носещ цялата отговорност за насилието и човешките трагедии, причинени от войната.<ref name="putin-e-otgovoren">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bgonair.bg/a/4-world/256730-svetovnite-lideri-putin-e-otgovoren-za-nay-serioznata-voenna-obstanovka-sled-vsv |заглавие=Световните лидери: Путин е отговорен за най-сериозната военна обстановка след ВСВ |труд=Bgonair |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> На 2 март 2022 година [[Общото събрание на ООН]] приема резолюция, с която осъждаща действията на Русия и изисква „незабавно, пълно и безусловно изтегляне на въоръжените ѝ сили от територията на Украйна в нейните международно признати граници“.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://news.un.org/en/story/2022/03/1113152 |заглавие=General Assembly resolution demands end to Russian offensive in Ukraine |дата=2022-03-02 |труд=UN News |език=en |достъп_дата=2022-03-02}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.rferl.org/a/united-nations-condemns-russia/31732692.html |заглавие=UN Approves Resolution Deploring Russia's Invasion Of Ukraine |дата=2022-03-02 |труд=RadioFreeEurope/RadioLiberty |език=en |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> На 16 март 2022 година Русия е изключена от Съвета на Европа поради извършените сериозни нарушения на правата на човека и международното хуманитарно право от страна на Руската федерация, включително атаки срещу цивилни цели и хуманитарни коридори, несъвместими със статута на държава-членка.<ref>{{Cite news|url=https://www.coe.int/en/web/portal/-/council-of-europe-leaders-make-joint-statement-on-the-exclusion-of-the-russian-federation-from-the-council-of-europe|title=Council of Europe leaders make joint statement on the exclusion of the Russian Federation from the Council of Europe|date=2022-03-15|work=Council of Europe|access-date=2022-03-16}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.coe.int/en/web/portal/-/the-russian-federation-is-excluded-from-the-council-of-europe|title=The Russian Federation is excluded from the Council of Europe|date=2022-03-16|work=Coincil of Europe|access-date=2022-03-17}}</ref> На заседание на Общото събрание на ООН на 7 април Русия е отстранена и от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета по правата на човека]].<ref>[https://twitter.com/UN_News_Centre/status/1512095779535609862/photo/1 Резултатите от гласуването] в [https://twitter.com/UN_News_Centre страницата в Twitter на новинарския център на ООН]| 2022-04-07</ref> Руските сили са обвинявани в множество [[Военно престъпление|военни престъпления]] след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и екзекуции по бърза процедура.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine|title=UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council|last=Smith|first=David|date=2022-04-07|work=The Guardian|access-date=2022-04-07}}</ref> През първите 100 дни след началото на нападението една пета от територията на Украйна (около 125 000 кв. км.) е окупирана от Русия – руските сили са влезли в 3620 украински селища, около 1017 населени места са освободени, 2603 остават окупирани. Мини и невзривени боеприпаси са разпръснати на площ от около 300 000 кв. км. Почти 12 милиона украинци са се разселили вътре в страната, а над 5 милиона, предимно жени и деца, са напуснали границите ѝ.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/news/promova-prezidenta-ukrayini-v-palati-deputativ-lyuksemburgu-75533|title=Промова Президента України в Палаті депутатів Люксембургу|date=2022-06-02|work=Офіційне інтернет-представництво|access-date=2022-06-05}}</ref> Контролът над 6000 кв. км от завзетата от Русия територия е възстановен през септември, когато Украйна започва контраофанзива, насочена на юг.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/9/5/ukraine-claims-battlefield-victories-during-counteroffensive|title=Ukraine claims counteroffensive success to ‘starve the Russians’|last=Al Jazeera and news agencies|date=2022-09-05|work=Al Jazeera|access-date=2022-09-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/ukraine-accuses-russia-of-striking-power-grid/6740808.html|title=Ukraine Claims Russian Forces Pushed Back to Northeast Border|last=VOA News, The Associated Press|date=2022-09-12|work=Voice of America|access-date=2022-09-18}}</ref> На 30 септември 2022 г. в Москва се провежда церемония по [[анексията|анексирането]] на частично окупираните от Русия [[Донецка област|Донецка]], [[Луганска област|Луганска]], [[Херсонска област|Херсонска]] и [[Запорожка област]] след проведени квази [[референдум]]и за присъединяването им към Русия. Общото събрание на ООН утвърждава резолюция, която осъжда "опита за незаконно анексиране" на четири украински региона от страна на Русия, а Генералният секретар на НАТО [[Йенс Столтенберг]] го заклеймява като „най-големият опит за насилствено анексиране на европейска територия след Втората световна война“. България е сред подкрепилите резолюцията държави.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/nato-putins-actions-serious-escalation-of-war/32059888.html|title=NATO Chief Says Putin's Recent Actions Are 'Serious Escalation' Of War|last=Reuters, AFP, dpa|date=2022-09-30|work=RFE/RL|access-date=2022-09-30}}</ref><ref>[https://news.un.org/en/story/2022/10/1129492 Ukraine: UN General Assembly demands Russia reverse course on ‘attempted illegal annexation’]</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/oct/13/russia-ukraine-war-kyiv-region-hit-by-drone-strikes-putin-to-meet-turkish-president-erdogan-live?page=with:block-63477a368f08253e9d65a3cd#block-63477a368f08253e9d65a3cd|title=UN general assembly condemns Russia annexations in Ukraine|date=2022-10-13|work=The Guardian|access-date=2022-10-13}}</ref> На 13 октомври Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) единодушно приема резолюция, с която става първата международна организация, определила действащия руски режим за терористичен. В резолюцията се посочва, че агресията на Русия „трябва да бъде недвусмислено осъдена като престъпление, като нарушение на международното право и като основна заплаха за международния мир и сигурност“.<ref>Parliamentary Assembly of the Council of Europe. [https://pace.coe.int/en/news/8855/russia-s-so-called-referendums-in-ukrainian-regions-null-and-void-says-pace Russia’s so-called referendums in Ukrainian regions ‘null and void’, says PACE]Достъпен на 2022-10-13</ref><ref>Parliamentary Assembly of the Council of Europe. Resolution 2463 (2022) ''Assembly debate'' on 13 October 2022 (32nd sitting).[https://pace.coe.int/en/files/31390/html ''Text adopted by the Assembly'' on 13 October 2022] (32nd sitting). Посетен на 2022-10-13</ref><ref>Parliamentary Assembly of the Council of Europe. Vote on Resolution - Doc. 15631 Further escalation in the Russian Federation's aggression against Ukraine. [https://pace.coe.int/en/votes/39122 Assembly's voting results] Посетен на 2022-10-13</ref> == Предпоставки == Конфликтът започва с голямо струпване на военни части, първоначално от март до април 2021 г., а след това от октомври 2021 г. до февруари 2022 г. По време на второто военно струпване Русия отправя искания към [[Съединените щати]] и [[НАТО]], представяйки проект на договор, който съдържа искания за „гаранции за сигурност“. Те включват правно обвързващи ангажименти, че Украйна няма да се присъедини към НАТО, както и че съюзът ще намали войските си разположени в [[Източна Европа]].<ref>{{Cite news|last1=Tétrault-Farber|first1=Gabrielle|last2=Balmforth|first2=Tom|date=2021-12-17|title=Russia demands NATO roll back from East Europe and stay out of Ukraine|language=en|work=Reuters|url=https://www.reuters.com/world/russia-unveils-security-guarantees-says-western-response-not-encouraging-2021-12-17/|access-date=2022-02-24|archive-date=22 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222081106/https://www.reuters.com/world/russia-unveils-security-guarantees-says-western-response-not-encouraging-2021-12-17/|url-status=live}}</ref> Същевременно Русия заплашва с неуточнен военен отговор, ако НАТО продължи да поддържа „агресивно поведение“ близо до нейните граници.<ref>{{Cite news|last=MacKinnon|first=Mark|date=2021-12-21|title=Putin warns of unspecified military response if U.S. and NATO continue 'aggressive line'|language=en-CA|work=The Globe and Mail|url=https://www.theglobeandmail.com/world/article-putin-warns-of-unspecified-military-response-if-us-and-nato-continue/|access-date=2022-02-24|archive-date=15 January 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220115165246/https://www.theglobeandmail.com/world/article-putin-warns-of-unspecified-military-response-if-us-and-nato-continue/|url-status=live}}</ref> Според информация, получена от [[Разузнавателни ведомства на САЩ|американското разузнаване]] през октомври 2021 година, през зимата на 2022 година предстои да започне мащабно настъпление на руските войски. Те планират да завладеят по-голямата част от Украйна. По-специално, придвижвайки се от територията на Беларус, те смятат да обкръжат Киев за няколко дни, докато специалните части открият президента Зеленски и го отстранят от власт. Успоредно с това руските войски планират да се придвижат и от изток, като преминат през Централна Украйна до река [[Днепър]], докато други руски части от Крим заемат цялото югоизточното Черноморско крайбрежие. Според плановете на Кремъл тези военни действия трябва да продължат няколко седмици. След пауза за прегрупиране и довъоръжаване, руснаците смятат да продължат на запад до определена условна линия между Молдова на юг и Беларус на север, като само малка област в Западна Украйна е трябвало да остане свободна от руска окупация, понеже според Путин там живеели "непоправими русофоби-неонацисти". Тези данни на американското разузнаване са предадени на украинското ръководство, но Киев се отнася скептично към тях. Все пак Зеленски е притеснен и се свързва с Байдън, когото моли да ходатайства пред световните лидери с цел да убедят Путин да не започва война.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/national-security/interactive/2022/ukraine-road-to-war/|title=Road to war: U.S. struggled to convince allies, and Zelensky, of risk of invasion|last=Shane Harris, Karen DeYoung, Isabelle Khurshudyan, Ashley Parker, Liz Sly|date=2022-08-16|work=The Washington Post|access-date=2022-08-17}}</ref><ref> Денис Коробко, Защо Зеленски не е предупредил украинците за руската инвазия. [https://dnes.dir.bg/na-fokus/zashto-zelenski-ne-e-predupredil-ukraintsite-za-ruskata-invaziya Дир.бг., 17.08.2022.]</ref> === Руски обвинения === ==== Обвинения в геноцид към Украйна ==== На 9 декември 2021 г. руският президент [[Владимир Путин]] говори за [[дискриминация]] срещу рускоговорещите извън Русия: „Трябва да кажа, че [[русофобия]]та е първа стъпка към [[геноцид]]. Вие и аз знаем какво се случва в [[Донбас]]. Със сигурност много прилича на геноцид“.<ref>{{cite news |title=Putin Says Conflict in Eastern Ukraine 'Looks Like Genocide' |url=https://www.themoscowtimes.com/2021/12/10/putin-says-conflict-in-eastern-ukraine-looks-like-genocide-a75780 |work=AFP |publisher=The Moscow Times |date=10 December 2021 |access-date=23 February 2022 |archive-date=21 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220221082440/https://www.themoscowtimes.com/2021/12/10/putin-says-conflict-in-eastern-ukraine-looks-like-genocide-a75780 |url-status=live }}</ref><ref>{{cite news|title=Путин заявил о геноциде на Донбассе|url=https://rg.ru/2021/12/09/putin-zaiavil-o-genocide-na-donbasse.html|work=Rossiyskaya Gazeta|date=9 December 2021|lang=ru|access-date=23 February 2022|archive-date=22 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222212644/https://rg.ru/2021/12/09/putin-zaiavil-o-genocide-na-donbasse.html|url-status=live}}</ref> Русия също осъжда украинския езиков закон.<ref>{{cite news |title=New law stokes Ukraine language tensions |url=https://www.france24.com/en/live-news/20210401-new-law-stokes-ukraine-language-tensions |work=France 24 |date=1 April 2021 |access-date=23 February 2022 |archive-date=24 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220224032739/https://www.france24.com/en/live-news/20210401-new-law-stokes-ukraine-language-tensions |url-status=live }}</ref><ref>{{cite news |title=The Ukrainian language is having a moment. To Putin's ears, it's a shot against Russian speakers |url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/08/ukraine-russia-language-putin/ |newspaper=The Washington Post |date=8 February 2022 |access-date=23 February 2022 |archive-date=8 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220208194442/https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/08/ukraine-russia-language-putin/ |url-status=live }}</ref><ref>{{cite news |title=Ukraine's star author Kurkov says his native Russian should be curbed |url=https://www.france24.com/en/live-news/20220213-ukraine-s-star-author-kurkov-says-his-native-russian-should-be-curbed |work=France 24 |date=13 February 2022 |access-date=23 February 2022 |archive-date=18 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220218203248/https://www.france24.com/en/live-news/20220213-ukraine-s-star-author-kurkov-says-his-native-russian-should-be-curbed |url-status=live }}</ref> На 15 февруари 2022 г. Путин заявява пред пресата: „Това, което се случва в Донбас, е точно геноцид“.<ref name="france24genocide">{{cite news|title=US accuses Moscow of creating Ukraine invasion pretext with 'genocide' claims|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220216-us-accuses-moscow-of-creating-ukraine-invasion-pretext-with-genocide-claims|work=AFP|publisher=France 24|date=15 February 2021|access-date=23 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224034042/https://www.france24.com/en/live-news/20220216-us-accuses-moscow-of-creating-ukraine-invasion-pretext-with-genocide-claims|url-status=live}}</ref> Новинарски издания отбелязват, че въпреки обвинението на Путин в геноцид срещу говорещите [[руски език]], украинският президент [[Владимир Зеленски|Володимир Зеленски]] е с майчин руски език.<ref>{{Cite news|url = https://www.telegraph.co.uk/world-news/2022/02/19/russians-accuse-ukrainians-genocide-propaganda-blitz/|title = Russians accuse Ukrainians of genocide as they pave way for potential invasion|newspaper = The Telegraph|date = 19 February 2022|last1 = Vasilyeva|first1 = Nataliya|access-date = 24 February 2022|archive-date = 23 February 2022|archive-url = https://web.archive.org/web/20220223103730/https://www.telegraph.co.uk/world-news/2022/02/19/russians-accuse-ukrainians-genocide-propaganda-blitz/|url-status = live}}</ref> Няколко международни организации, включително [[Служба на Върховния комисар за правата на човека]], Специалната мониторингова мисия на ОССЕ в Украйна и [[Съвета на Европа]], не откриват доказателства в подкрепа на руските твърдения.<ref>{{cite web|date=15 June 2014|title=Report on the human rights situation in Ukraine|url=https://www.ohchr.org/Documents/Countries/UA/HRMMUReport15June2014.pdf|publisher=OHCHR|access-date=23 February 2022|archive-date=14 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220214151822/https://www.ohchr.org/Documents/Countries/UA/HRMMUReport15June2014.pdf|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|year=2021|title=Civic Space and Fundamental Freedoms in Ukraine|url=https://www.ohchr.org/Documents/Countries/UA/UkraineCivicSpace2021-EN.pdf|publisher=OHCHR|access-date=23 February 2022|archive-date=9 December 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20211209154320/https://www.ohchr.org/Documents/Countries/UA/UkraineCivicSpace2021-EN.pdf|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Daily and spot reports from the Special Monitoring Mission to Ukraine|url=https://www.osce.org/ukraine-smm/reports|publisher=OSCE|access-date=23 February 2022|archive-date=22 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222080943/https://www.osce.org/ukraine-smm/reports|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|date=2 April 2014|title=Ad hoc Report on the situation of national minorities in Ukraine adopted on 1 April 2014|url=https://rm.coe.int/16800c5d6f|archive-url=https://web.archive.org/web/20220204183556/https://rm.coe.int/16800c5d6f|archive-date=4 February 2022|publisher=Council of Europe}}</ref> Обвиненията за геноцид са отхвърлени от Европейската комисия като руска [[дезинформация]]. Американското посолство в Украйна описва твърдението за геноцид на Русия като „укорителна лъжа“<ref>{{cite news|title=United States: Russia's claim of 'genocide in Ukraine' is reprehensible falsehood|url=https://www.ukrinform.net/rubric-polytics/3406104-united-states-russias-claim-of-genocide-in-ukraine-is-reprehensible-falsehood.html|work=Ukrinform|date=17 February 2022|access-date=22 February 2022 | archive-url = https://web.archive.org/web/20220218120707/https://www.ukrinform.net/rubric-polytics/3406104-united-states-russias-claim-of-genocide-in-ukraine-is-reprehensible-falsehood.html | archive-date = 18 February 2022 | url-status = live | quote = The Embassy of the United States of America in Ukraine called Russia's claim of „genocide in Ukraine“ reprehensible falsehood.}}</ref>, докато говорителят на [[Държавен департамент на САЩ|Държавния департамент на САЩ]] Нед Прайс заявява, че [[Москва]] прави подобни твърдения като извинение за нахлуването в Украйна. На 18 февруари руският посланик в САЩ, Анатолий Антонов отговаря на въпрос за американски служители, които се съмняват във факта на геноцида над [[руснаци]]те в Донбас, като публикува изявление на страницата на посолството във [[Фейсбук]], в което се казва: „Американците предпочитат не само да игнорират опитите за насилствена асимилация на руснаците в Украйна, но и категорично ги одобряват с политическа и военна подкрепа“.<ref>{{cite news |title=US condones forceful assimilation of Russians in Ukraine – Russian ambassador to US |url=https://tass.com/russia/1405599 |work=TASS|date=18 February 2021 | archive-url = https://web.archive.org/web/20220218033744/https://tass.com/russia/1405599 | archive-date = 18 February 2022 | url-status = live | quote = }}</ref> ==== Предполагаеми сблъсъци ==== Боевете в Донбас ескалират значително на 17 февруари 2022 г. Докато дневният брой атаки през първите шест седмици на 2022 г. варира от две до пет, украинските военни съобщават за 60 атаки на 17 февруари. Руските държавни медии също съобщават за над 20 артилерийски атаки срещу позиции на сепаратистите същия ден. Например, украинското правителство обвинява проруски сепаратисти, че са обстрелвали детска градина в Станица Луганска с [[артилерия]], като са ранили трима цивилни. Така наречената [[Луганска народна република]] заявява, че нейните сили са били атакувани от украинското правителство с минохвъргачки, гранатомети и картечен огън.<ref>{{cite web|date=17 February 2022|title=Ukraine: How big is Russia's military build-up?|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60158694|website=BBC News|access-date=23 February 2022|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223070711/https://www.bbc.com/news/world-europe-60158694|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.msn.com/en-us/news/world/west-accuses-russia-of-trying-to-create-pretext-for-invasion-after-shelling-in-east-ukraine/ar-AATZcQu?ocid=uxbndlbing|title=Ukraine, West accuse Russia of trying to create pretext for invasion after shelling in east|work=MSN|date=17 February 2022|access-date=23 February 2022|archive-date=22 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222062307/https://www.msn.com/en-us/news/world/west-accuses-russia-of-trying-to-create-pretext-for-invasion-after-shelling-in-east-ukraine/ar-AATZcQu?ocid=uxbndlbing|url-status=live}}</ref> На следващия ден Донецката народна република и Луганската народна република разпореждат задължителна [[евакуация]] на цивилни от съответните им столици, въпреки че е отбелязано, че пълната евакуация ще отнеме месеци.<ref name="MTRefugeesRostov">{{cite web |last1=Light |first1=Felix |title=In the Closest Russian City to Ukraine's Separatist Region, There Are Few Signs of Refugees |url=https://www.themoscowtimes.com/2022/02/20/in-the-closest-russian-city-to-ukraines-separatist-region-there-are-few-signs-of-refugees-a76473 |website=The Moscow Times |date=20 February 2022 |access-date=20 February 2022 |archive-date=20 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220220074941/https://www.themoscowtimes.com/2022/02/20/in-the-closest-russian-city-to-ukraines-separatist-region-there-are-few-signs-of-refugees-a76473 |url-status=live }}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.nbcnews.com/news/world/east-ukraine-shelling-russian-invasion-fears-putin-pretext-rcna16773|title=Russian-backed separatists announce civilian evacuation from eastern Ukraine as escalation stokes Russian invasion fears|work=NBC News|date=18 February 2022|access-date=23 February 2022|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223132456/https://www.nbcnews.com/news/world/east-ukraine-shelling-russian-invasion-fears-putin-pretext-rcna16773|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.msn.com/en-us/news/world/warning-siren-sounds-in-rebel-held-capital-in-east-ukraine-reuters-witness/ar-AAU29BV?ocid=entnewsntp|title=Warning siren sounds in rebel-held capital in east Ukraine – Reuters witness|work=MSN News|date=18 February 2022|first=Alexander|last=Smith|access-date=23 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224032724/https://www.msn.com/en-us/news/world/warning-siren-sounds-in-rebel-held-capital-in-east-ukraine-reuters-witness/ar-AAU29BV?ocid=entnewsntp|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite news|date=19 February 2022|title=Ukraine conflict: Rebels declare general mobilisation as fighting grows|language=en-GB|work=BBC News|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60443504|access-date=19 February 2022|archive-date=19 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220219100114/https://www.bbc.com/news/world-europe-60443504|url-status=live}}</ref> Украинските медии съобщават за рязко увеличаване на артилерийските обстрели от водените от Русия бойци в Донбас като опити за провокиране на украинската армия.<ref>{{cite web|title=47 shelling incidents leave 5 injured in Donbas|url=https://kyivindependent.com/national/over-40-shelling-incidents-leave-5-injured-in-donbas/|date=18 February 2022|access-date=18 February 2022|publisher=Kyiv Independent|archive-date=17 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220217205001/https://kyivindependent.com/national/over-40-shelling-incidents-leave-5-injured-in-donbas/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=How Russian proxy forces are attempting to provoke the Ukrainian army and are lying about a new Ukrainian offensive|url=https://english.nv.ua/nation/how-russian-proxies-are-attempting-to-provoke-the-ukrainian-army-lying-about-a-ukrainian-offensive-50218033.html|date=18 February 2022|access-date=18 February 2022|publisher=NV.UA|archive-date=18 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220218180147/https://english.nv.ua/nation/how-russian-proxies-are-attempting-to-provoke-the-ukrainian-army-lying-about-a-ukrainian-offensive-50218033.html|url-status=live}}</ref> На 21 февруари [[Федерална служба за сигурност|Федералната служба за сигурност на Русия]] (ФСБ) обявява, че украински обстрел е унищожил гранично съоръжение на ФСБ на 150 метра от границата между Русия и Украйна в [[Ростовска област]]. Отделно от пресслужбата на Южния военен окръг съобщават, че сутринта този ден руски сили са убили група от петима диверсанти близо до село Митякинская, Ростовска област, като са проникнали през границата от Украйна с две бойни машини на пехотата, като превозните средства са унищожени. Украйна отрича да е замесена в двата инцидента и ги нарича [[операция под фалшив флаг]].<ref>{{cite news |title=Russia Says Border Facility Near Ukraine Destroyed in Shell Attack |url=https://www.themoscowtimes.com/2022/02/21/russia-says-border-facility-near-ukraine-destroyed-in-shell-attack-a76487 |access-date=21 February 2022 |publisher=The Moscow Times |date=21 February 2022 |archive-date=21 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220221123839/https://www.themoscowtimes.com/2022/02/21/russia-says-border-facility-near-ukraine-destroyed-in-shell-attack-a76487 |url-status=live }}</ref><ref>{{cite news |title=Russia says it prevented border breach from Ukraine, Kyiv calls it fake news |url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-says-it-prevented-border-breach-ukraine-kyiv-calls-it-fake-news-2022-02-21/ |access-date=21 February 2022 |work=Reuters |date=21 February 2022 |archive-date=21 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220221131855/https://www.reuters.com/world/europe/russia-says-it-prevented-border-breach-ukraine-kyiv-calls-it-fake-news-2022-02-21/ |url-status=live }}</ref> Освен това двама украински войници и един цивилен са убити при обстрел в село Зайцево, на 30 километра северно от [[Донецк]].<ref>{{cite web|url=https://english.alarabiya.net/News/world/2022/02/21/Two-Ukraine-soldiers-killed-in-shelling-Police|title=Two Ukraine soldiers, civilian killed in shelling|work=Al-Arabiyah|date=21 February 2022|access-date=22 February 2022|language=English|archive-date=21 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220221203204/https://english.alarabiya.net/News/world/2022/02/21/Two-Ukraine-soldiers-killed-in-shelling-Police|url-status=live}}</ref> Няколко анализатори, включително разследващият уебсайт [[Bellingcat]], публикуват доказателства, че много от заявените атаки, експлозии и евакуации в Донбас са инсценирани от Русия.<ref>{{cite web|title='Dumb and lazy': the flawed films of Ukrainian 'attacks' made by Russia's 'fake factory'|url=https://www.theguardian.com/world/2022/feb/21/dumb-and-lazy-the-flawed-films-of-ukrainian-attacks-made-by-russias-fake-factory|date=21 February 2022|access-date=22 February 2022|work=The Guardian|archive-date=21 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220221235946/https://www.theguardian.com/world/2022/feb/21/dumb-and-lazy-the-flawed-films-of-ukrainian-attacks-made-by-russias-fake-factory|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Four Russian false flags that are comically easy to debunk|url=https://www.telegraph.co.uk/world-news/2022/02/21/five-russian-false-flags-comically-easy-debunk/|date=21 February 2022|access-date=22 February 2022|publisher=The Telegraph|archive-date=22 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222050443/https://www.telegraph.co.uk/world-news/2022/02/21/five-russian-false-flags-comically-easy-debunk/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Russia's 'Idiotic' Disinformation Campaign Could Still Lead to War in Ukraine|url=https://www.vice.com/en/article/88gdj3/russia-disinformation-campaign-bombing-ukraine|date=21 February 2022|access-date=22 February 2022|publisher=Vice Media|archive-date=21 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220221194550/https://www.vice.com/en/article/88gdj3/russia-disinformation-campaign-bombing-ukraine|url-status=live}}</ref> На 21 февруари Луганската ТЕЦ в Луганска област е обстрелвана от неизвестни сили.<ref>{{cite web|last1=Mazneva|first1=Elena|last2=Chourisna|first2=Kateryna|date=22 February 2022|title=Ukraine Power Plant Damaged During Two Days of Shelling|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-02-22/ukraine-power-plant-damaged-during-two-days-of-shelling|access-date=23 February 2022|website=Bloomberg|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223065953/https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-02-22/ukraine-power-plant-damaged-during-two-days-of-shelling|url-status=live}}</ref> === Интервенция в Донбас === ==== 21 – 24 февруари ==== На 21 февруари 2022 г., след признаването за независими на републиките Донецк и Луганск, президентът Путин нарежда руските войски (включително танкове) да бъдат изпратени в Донбас, а това Русия нарича „миротворческа мисия“.<ref name="ru-troops-donbas">{{cite news|date=21 February 2022|title=Putin orders troops into separatist-held parts of Ukraine|publisher=[[CNN]]|url=https://cnn.com/2022/02/21/europe/russia-ukraine-tensions-monday-intl/index.html}}</ref><ref>{{cite news |last1=Philp |first1=Catherine |last2=Wright |first2=Oliver |last3=Brown |first3=Larissa |title=Putin sends Russian tanks into Ukraine |url=https://www.thetimes.co.uk/article/putin-sends-tanks-into-ukraine-75dj973v8 |work=The Times |date=22 February 2022 |language=en}}</ref> Руската армия заявява, че е убила петима украински „диверсанти“, които са преминали границата с Русия, твърдение, категорично отречено от украинския външен министър [[Дмитро Кулеба]]. По-късно същия ден няколко независими медии потвърждават, че руските сили навлизат в Донбас.<ref name="guard-troops-donbas">{{cite web|date=21 February 2022|title=Putin orders troops into eastern Ukraine on 'peacekeeping duties'|website=[[The Guardian]]|url=https://www.theguardian.com/world/2022/feb/21/ukraine-putin-decide-recognition-breakaway-states-today}}</ref><ref>{{Cite web|date=22 February 2022|title=Ucraina, i primi soldati russi nel Donbass|url=https://video.repubblica.it/mondo/ucraina-i-primi-soldati-russi-nel-donbass/408788/409494|access-date=21 February 2022|website=la Repubblica|language=it}}</ref><ref>{{Cite web|date=21 February 2022|title=Putin's Ukraine peacekeepers „aren't fooling anyone,“ US warns|url=https://www.newsweek.com/us-russian-troops-already-ukraines-donbas-no-plans-send-us-forces-1681206|access-date=|website=Newsweek|language=en}}</ref><ref>{{Cite web|last=|first=|last2=|date=22 February 2022|title=Chilling social media footage emerges of convoys of Russian military equipment entering Donbas in Ukraine|url=https://www.skynews.com.au/world-news/chilling-social-media-footage-emerges-of-convoys-of-russian-military-equipment-entering-donbas-in-ukraine/news-story/ad0ec2c630b5e5aaaa8efdd85509e832|access-date=|website=[[Sky News]]|language=en}}</ref> На 22 февруари 2022 г. президентът на САЩ [[Джо Байдън]] заявява, че е настъпило „началото на руска инвазия в Украйна“.<ref>{{Cite web|title=Russian troops in east Ukraine an 'invasion,' White House declares – National|url=https://globalnews.ca/news/8636852/russian-troops-in-east-ukraine-an-invasion-white-house-declares/|access-date=22 February 2022|website=Global News|language=en-US}}</ref> В същия ден [[Съвет на федерацията|Съветът на федерацията]] единодушно упълномощава Путин да използва военна сила извън Русия. На свой ред президентът Зеленски нарежда да бъдат мобилизирани украинските резервисти.<ref>{{cite news |last1=Zinets |first1=Natalia |last2=Williams |first2=Matthias |title=Ukrainian president drafts reservists but rules out general mobilisation for now |url=https://www.reuters.com/world/europe/ukrainian-president-calls-up-reservists-launches-programme-economic-patriotism-2022-02-22/ |access-date=23 February 2022 |work=Reuters |date=22 February 2022 |language=en}}</ref> На 23 февруари Украйна обявява общонационално [[извънредно положение]], с изключение на окупираните територии в Донбас, което влиза в сила в полунощ.<ref>{{cite web|title=Ukraine to introduce a state of emergency and tells its citizens to leave Russia immediately|url=https://www.independent.co.uk/news/world/europe/russia-sanctions-ukraine-reservists-west-b2021165.html|date=23 February 2022|access-date=23 February 2022|first=Thomas|last=Kingsley|publisher=The Independent}}</ref> В същия ден Русия започва да евакуира своето посолство в Киев и също сваля руското знаме от върха на сградата.<ref>{{cite web|title=Russia evacuates embassy in Ukraine as crisis escalates|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|date=23 February 2022|access-date=23 February 2022|first=Dasha|last=Litvinova|publisher=AP News}}</ref> Уебсайтовете на украинския парламент и правителство, заедно с уебсайтове на банки са засегнати от [[DDoS]] кибератаки. В ранните часове на 24 февруари Зеленски произнася „емоционална“ телевизионна реч, в която се обръща към гражданите на Русия на руски език и ги умолява да предотвратят войната. ==== Съвет за сигурност на ООН ==== Интервенцията на 21 февруари в Донбас е широко осъдена от [[Съвета за сигурност на ООН]] и не получава никаква подкрепа.<ref>{{Cite web|last=News|first=A. B. C.|title=Putin gets no support from UN Security Council over Ukraine|url=https://abcnews.go.com/US/wireStory/putin-support-security-council-ukraine-83037165|access-date=2022-02-24|website=ABC News|language=en|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223172555/https://abcnews.go.com/US/wireStory/putin-support-security-council-ukraine-83037165|url-status=live}}</ref> Посланикът на [[Кения]] Мартин Кимани сравнява хода на Путин с колониализма и казва: „Трябва да завършим възстановяването си от мъртвите империи по начин, който да не ни потопи обратно в нови форми на господство и потисничество.“<ref>{{Cite web|last=CNN|first=Amy Woodyatt|title=Kenya's UN ambassador slams Russia and compares Ukraine crisis to Africa's colonial past|url=https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/kenya-ukraine-russia-colonialism-intl/index.html|access-date=2022-02-24|website=CNN|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223161155/https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/kenya-ukraine-russia-colonialism-intl/index.html|url-status=live}}</ref> Друго заседание на Съвета за сигурност на ООН е свикано на 23 – 24 февруари 2022 г. Генералният секретар [[Антониу Гутериш]] заявява: „Дайте шанс на мира“.<ref name=":0">{{Cite web|date=2022-02-23|title='It's too late': Russian move roils UN meeting on Ukraine|url=https://apnews.com/article/united-nations-general-assembly-russia-ukraine-europe-russia-united-nations-31c5af31d2a72163676459d317269b35|access-date=2022-02-24|website=AP NEWS|language=en|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224021804/https://apnews.com/article/united-nations-general-assembly-russia-ukraine-europe-russia-united-nations-31c5af31d2a72163676459d317269b35|url-status=live}}</ref> == Хронология == {{Основна|Хронология на руското нападение над Украйна}} == Отражение на войната в Русия == {{раздел-мъниче}} Вижте още: [[Блокиран достъп до Уикипедия от Русия]]. === Граждански протести === [[Файл:Anti-war_flag_of_Russian_protesters_(2022).svg|ляво|мини|Символ на антивоенните протести в Русия, който е предложен за знаме на парламентарната република Русия<ref>[https://whitebluewhite.info Flag of the Wonderful Russia of the Future]</ref>]] От първия ден на нападението над Украйна (24 февруари) по улиците в Москва, Санкт Петербург и десетки други градове в Русия излизат мирно протестиращи граждани, въпреки усилията на властите да потиснат антивоенните настроения и стотиците арести още в първия ден. Руският независим медиен проект за правата на човека и срещу политическото преследване ОВД-Инфо, който ежедневно публикува информация за протестите и списъци с имена на арестуваните, съобщава, че общо 1820 демонстранти са задържани в 58 руски града само на 24 февруари, включително 1002 в Москва.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-vladimir-putin-europe-moscow-873d65c0bc0b195a9e764d9ebf150822|title=Protests resume as Russia seeks to quash invasion critics|last=Litinova|first=Dasha|date=2022-02-25|work=AP News|access-date=2022-02-25}}</ref> На 25 февруари Службата на ООН по правата на човека разпространява изявление, в което се казва, че е „обезпокоена от многобройните произволни арести на демонстранти в Русия, които вчера протестираха срещу войната“. Говорителката на Върховния комисар на ООН по правата на човека Равина Шамдасани подчертава, че задържането на лица за упражняване на правото им на свобода на изразяване или на мирни събрания представлява произволно лишаване от свобода и призова протестиращите да бъдат освободени незабавно.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-25-22/h_8b7fe7b56727d3b4c22e7930de980cbf|title=UN „gravely concerned“ about civilian casualties|last=Braithwaite|first=Sharon|date=2022-02-25|work=CNN|access-date=2022-02-25}}</ref> Руското правителство заявява, че хората, които са против нахлуването на страната в Украйна, „нямат право да организират протестни действия“, без първо да са потърсили и получили разрешение. По време на конферентна връзка с чуждестранни журналисти говорителят на Кремъл Дмитрий Песков казва, че „съгласно закона, без да спазват съответните процедури, тези граждани нямат право да организират протестни действия, за да изразят своята гледна точка“. Той прави опит да омаловажи мащаба на протестите, като заявява в петък, че президентът Владимир Путин „чува мнението на всеки и разбира съотношението на тези, които имат различна гледна точка и тези, които са съпричастни към подобни необходими операции“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-25-22/h_28dfe47daca958410596e519746d1eb5|title=Kremlin says Russians „do not have the right to organize protest actions“ without permission|last=Anna Chernova|first=Vasco Cotovio|date=2022-02-25|work=CNN|access-date=2022-02-25}}</ref> Въпреки това протестите продължават и към 2 март общият брой на задържаните или арестуваните протестиращи граждани в Русия от началото на инвазията е близо 7600 души<ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/OvdInfo/status/1499109930158153735?ref_src=twsrc%5Etfw|title=7586 участников протеста задержали с 24 февраля|date=2022-03-03|work=Профил на ОВД-Инфо в Twitter|access-date=2022-03-03}}</ref>. Още над 24 февруари е публикувано отворено писмо срещу нападението над Украйна, инициирано и подписано в рамките на часове от над 600 руските учени и научни журналисти. В него се казва, че „тази фатална стъпка води до огромни човешки загуби и подкопава основите на изградената система за международна сигурност“, а отговорността за „отприщване на нова война в Европа е изцяло на Русия“. Към 3 март подписалите писмото вече са близо 7000.<ref>{{Cite news|url=http://trv-science.ru/2022/02/we-are-against-war/|title=Открытое письмо российских ученых и научных журналистов против войны с Украиной|date=2022-02-24|work=Троицкий вариант – Наука|access-date=2022-03-03}}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Повече от 1400 (към 3 март) дипломанти, студенти, аспиранти и служители на Московския държавен институт по международни отношения ([[Московски държавен институт по международни отношения|МГИМО]]) подписват съвместно отворено писмо до президента Путин, чрез което категорично се противопоставят на военните действия на Руската Федерация на територията на Украйна. „Намираме за морално неприемливо да стоим настрана и да мълчим, когато в съседна държава умират хора. Умират по вина на онези, които предпочитат оръжията пред мирната дипломация“.<ref>[https://docs.google.com/document/d/1uAiGSF97ysGKbzC3-6qDGNb0xb6xjvHcKChsQtx9Af4/edit?fbclid=IwAR3Q3e9e0kk7bI3Sn38p_iucUqp7DF6rqKOVs7wDnRYZTKJ2muZlxxwD3qs Открытое обращение к Президенту Российской Федерации от лица выпускников, студентов, аспирантов и сотрудников МГИМО МИД РФ]</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-03-22/h_5886b882ff64de71d27ec8f74d2829a8|title=Thousands of Russian protesters have been arrested as students and intellectuals speak out|last=Jill Dougherty|first=(CNN Contributor)|date=2022-03-03|work=CNN|access-date=2022-03-03}}</ref> Повече от 4300 души са задържани заради участие в протестите срещу войната в Украйна, които се провеждат в много градове в Русия на 6 март. Последните протести в Русия с толкова многобройни арести са състоялите се през януари 2021 г., когато хиляди настояват за освобождаването на опозиционния лидер [[Алексей Навални]], след като той е арестуван при завръщането си от Германия, където се възстановява след опит за убийството му. Според информацията, публикувана от руското вътрешно министерство, полицията е задържала около 3500 души, включително 1700 в Москва, 750 в Санкт Петербург и 1061 в други градове. Медийният проект за правата на човека и срещу политическото преследване ОВД-Инфо съобщава, че разполага с данни за задържането на най-малко 4366 души в 56 различни града, в т.ч. в [[Сибир]], където случаите на толкова много задържани за участие в протести граждани са рядкост.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/more-than-64-people-detained-anti-war-protests-russia-protest-monitor-2022-03-06/|title=More than 4,300 detained at anti-war protests in Russia|date=2022-03-06|work=Reuters|access-date=2022-03-06}}</ref> Така 11 дни след нападението на Русия в Украйна на 24 февруари общият брой на задържаните заради участие в протести срещу войната надхвърля 13 000.<ref>{{Cite news|url=https://ovd.news/news/2022/03/06/spiski-zaderzhannyh-v-svyazi-s-akciyami-protiv-voyny-s-ukrainoy-6-marta-2022-goda|title=Списки задержанных в связи с акциями против войны с Украиной 6 марта 2022 года|date=2022-03-06|work=ОВД-News|access-date=2022-03-06}}</ref> ОВД-Инфо съобщава, а видеоматериали, разпространявани в социалните медии, чиято автентично е проверена и потвърдена от CNN.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-07-22/h_94ee6afd2e6663baf494594085aee4d8|title=It's 7.15 a.m. in Kyiv. Here's what you need to know|date=2022-03-07|work=CNN|access-date=2022-03-07}}</ref> свидетелстват за множество случаи на физическо насилие срещу протестиращите от страна на полицията, включително побои и използване на електрошокови пистолети. Сред задържаните са 13 журналисти и 113 непълнолетни.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/06/protest-arrests-russia/|title=More than 4,500 antiwar protesters arrested in one day in Russia, group says|last=Brittany Shammas;|first=Reis Thebault|date=2022-03-07|work=The Washington Post|access-date=2022-03-07}}</ref> Според информация, разпространена в няколко онлайн издания и в Telegram, на 11 март е арестуван Марк Бернщейн – ИТ специалист, активист и дългогодишен редактор в [[Уикипедия на руски език|руската Уикипедия]] от Минск, Беларус.<ref>{{Cite news|url=https://news.zerkalo.io/life/11113.html|title=В Беларуси задержали Марка Бернштейна — активиста и популяризатора интернет-энциклопедии Wikipedia.org|date=2022-03-11|work=Zerkalo.io|access-date=2022-03-11}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://devby.io/news/gubop-zaderzhal-marka-bernshteina|title=В Беларуси задержали редактора Wikipedia Марка Бернштейна. Возможно, дело в российском законе „о фейках“|date=2022-03-11|work=Дев Бай Медиа|access-date=2022-03-14}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://novayagazeta.ru/articles/2022/03/17/pravochnyi-rezhim|title=Правочный режим. ФСО редактирует статьи в „Википедии“ об Украине, википедистов преследуют и угрожают блокировкой проекта – все из-за „спецоперации“|last=Козлова|first=Дарья|date=2022-03-17|work=Новая Газета|access-date=2022-03-18}}</ref> Ден по-рано Главна дирекция за борба с организираната престъпност и корупцията на Беларус (ГДБОПК, или в оригинал ''ГУБОП'') публикува в своя официален профил в [[Телеграм]] лични данни на Бернщейн, в т.ч. потребителското му име в Уикипедия и местоработата му, обвинявайки го в нарушаване на разпоредбите на новия закон на Русия, който криминализира разпространението на съобщения, определени от правителството като „невярна информация“ за руските въоръжени сили, във връзка с редакциите му в статии в Уикипедия за нападението на Русия срещу Украйна. Според публикация по темата в The Verge в канала на ГУБОП в Telegram е публикувано и видео с ареста на Бернщейн.<ref>{{Cite news|url=https://www.theverge.com/2022/3/11/22973293/wikipedia-editor-russia-belarus-ukraine|title=A top Wikipedia editor has been arrested in Belarus|last=Song|first=Victoria|date=2022-03-11|work=The Verge|access-date=2022-03-14}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31792801.html|title=Путин срещу Уикипедия. Кой решава какво да пише за войната|last=Велева|first=Дамяна|date=2022-04-11|work=Свободна Европа|access-date=2022-06-25}}</ref> На 11 март достъпът до канала е преустановен, а в съобщение, препубликувано от канала на ГУБОП МВД РБ в новосъздаден на 12 март Телеграм канал отново под името ГУБОП, се твърди, че оригиналният канал на звеното, следван от 12 000 души, е бил изтрит.<ref>[https://t.me/GUBOPRB1/9 Предварителен преглед на съобщението на @GUBOPRB1 в Telegram през браузър]</ref> На 24 юни независимото издание Медиазона Беларусь съобщава, че районен съд в Минск е издал присъда на Марк Бернщейн за мярка за неотклонение домашен арест за срок от три години, след като го признава за виновен по повдигнатото срещу него обвинение в организиране и подготовка на действия, грубо нарушаващи обществения ред, или активно участие в тях (чл. 342 (1) от Наказателния кодекс). Медиазона Беларусь се позовава на роднина на Бернщейн, а публикацията е разпространена от редица други независими издания.<ref>{{Cite news|url=https://reform.by/318557-prokuror-zaprosili-tri-goda-domashnej-himii-dlja-bernshtejna|title=Прокурор запросил три года «домашней химии» для Бернштейна|date=2022-06-23|work=REFORM.by|access-date=2022-06-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.currenttime.tv/a/marku-bernshteynu-dali-3-goda-domashney-himii/31913159.html|title=В Беларуси редактору "Википедии" Марку Бернштейну дали 3 года "домашней химии"|date=2022-06-24|work=Настоящее Время|access-date=2022-06-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://belsat.eu/ru/news/23-06-2022-dlya-avtora-vikipedii-marka-bernshtejna-prokuror-zaprosil-tri-goda-domashnej-himii/|title=Для автора «Википедии» Марка Бернштейна прокурор запросил три года домашней «химии»|last=Рувина|first=Алена =|date=2022-06-23|work=Belsat.tv|access-date=2022-06-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://euroradio.fm/ru/prokuror-prosit-dlya-avtora-vikipedii-marka-bernshteyna-tri-goda-domashney-himii|title=Прокурор просит для автора Википедии Марка Бернштейна три года "домашней химии"|date=2022-06-23|work=Еврорадио|access-date=2022-06-25}}</ref> Въпреки че първоначалното му задържане по член 24.3 от Кодекса за административните нарушения (за неподчинение на длъжностно лице) е за срок от 15 дни, Бернщейн така и не е бил освободен от ареста, казва се още в материала на Медиазона.<ref>{{Cite news|url=https://mediazona.by/news/2022/06/24/bern|title=Википедиста Марка Бернштейна приговорили к 3 годам домашней химии|date=2022-06-24|work=Медиазона в Беларуси|access-date=2022-06-25|archive-date=2022-06-24|archive-url=https://web.archive.org/web/20220624173134/https://mediazona.by/news/2022/06/24/bern/}}</ref> След нови протести в страната на 13 март, неделя, общият брой на задържаните надхвърля 14 000, от които 170 души са с мярка за неотклонение „задържане под стража", съобщава ОВД-Инфо.<ref>[https://www.facebook.com/ovdinfo/photos/a.275700985832857/4819898951413015 Публикация с данните към 13 март в официалната страница на ОВД-Инфо] </ref> Само в неделния ден полицията е арестувала най-малко 850 души по време на демонстрации в 37 руски града, като около половината от тях са в руската столица Москва.<ref>[https://www.facebook.com/ovdinfo/posts/4820784284657815 Публикация за задържаните протестиращи в Русия на 13 март 2022 г.] | страница на ОВД-Инфо във Facebook</ref> Журналист на АФП, очевидец на демонстрациите в Москва, разказва за най-малко дузина ареста и казва, че полицията отвежда всеки, който не може да покаже акредитационна карта. Според репортер на Al Jazeera всеки, който изглежда като протестиращ, бива извличан встрани насилствено, като в един случай жена е издърпана само заради това, че държи ненадписан лист бяла хартия.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/13/russia-ukraine-war-protesters-arrested|title=Hundreds of anti-war protesters arrested across Russia|date=2022-03-13|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-13}}</ref> До 14 март са входирани 9922 административни дела по чл. 20.2 и 20.2.2 от Кодекса за административните нарушения (нарушение на реда за провеждане на публично събитие). Към 23 март 2022 г. общият брой на задържаните заради участие в протести руски граждани надхвърля 15 000, от които над 7000 в Москва и над 4400 в Санкт Петербург.<ref>{{Cite news|url=https://meduza.io/feature/2022/03/23/po-vsey-rossii-lyudi-vyhodyat-na-antivoennye-protesty-za-mesyats-voyny-zaderzhali-bolshe-15-tysyach-chelovek?fbclid=IwAR0nUHErFsC3FAbySvIUFwNLQm1AFX_IBP-1axzFYIB3lVAWLFz0F2kmvcs|title=По всей России люди выходят на антивоенные протесты. За месяц войны – более 15 тысяч задержаний|date=2022-03-23|work=Meduza|access-date=2022-03-27}}</ref> [[Файл:Фасад Зимнего дворца, крупным планом, с флагом Нет войнe.jpg|мини|303x303пкс|Художествено обработена фотография на [[Зимен дворец|Зимния дворец]] в [[Санкт Петербург]], Русия. Червеният цвят на националното знаме на Руската федерация е заменен с бял чрез [[Цифрово изображение|цифрова обработка]] на оригиналната снимка, за да съответства на цветовата схема, възприета от протестиращите срещу руската инвазия в Украйна през 2022 г.]] Вечерта на 14 март Марина Овсянникова, редактор в държавния руски „[[Първи канал (Русия)|Первый канал]]“, е задържана, след като се появява в студиото по време на излъчване на живо на една от най-гледаните новинарски емисии в Русия, „Время“, с плакат с надпис „Спрете войната. Не вярвайте на пропагандата. Тук ви лъжат. Руснаците са срещу войната.“ Текстът, изписан на плаката, остава видим за аудиторията на „Время“ в продължение на няколко секунди, преди програмата да прекъсне и замени излъчването на живо с предварително записан репортаж. Във свое видеопослание, заснето преди протестната акция в ефира на „Время“, Овсянникова казва, че се срамува, че е разпростраявала пропагандата на Кремъл и че „следващите 10 поколения няма да могат да се изчистят от срама на тази братоубийствена война.“ Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков определя действията ѝ като „хулиганство“.<ref name=":7">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60749279|title=Marina Ovsyannikova: Russian journalist tells of 14-hour interrogation|date=2022-03-16|work=BBC News|access-date=2022-03-16}}</ref> След 14-часов разпит Овсянникова е освободена, пледирайки невинност по обвинението за организиране на неразрешено публично събитие. Осъдена е да заплати глоба в размер на 30 000 рубли ($280), като по нейни думи по време на разпита ѝ е бил отказан достъп до законово полагащата ѝ се правна помощ, нито ѝ е било позволено да проведе разговор със свои близки.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/bg/тук-ви-лъжат-коя-е-марина-овсянникова-от-руския-первый-канал/a-61129330|title="Тук ви лъжат": коя е Марина Овсянникова от руския „Первый канал“|date=2022-03-15|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-16}}</ref> Френският президент Еманюел Макрон декларира ангажимента на Франция да предприеме стъпки за осигуряване на закрила на Овсянникова и заявява, че ще обсъди това в следващия си разговор с руския президент Путин. Тя е родена в Одеса, в семейството на баща украинец и майка рускиня, но живее в Москва и е първият редактор в руска държавна медия, който публично се обявява против войната в Украйна.<ref name=":7" /> Няколко дни по-късно срещу нея е съставен протокол по т.1 от новия чл. 20.3.3 от Кодекса за административните нарушения, изменен на 6 март 2022 г. с Федерален закон № 31-FZ от 4 март 2022 г.<ref>[http://www.consultant.ru/document/cons_doc_LAW_34661/7d7ae3e557b4c42df882f01c2e3275e62e4489cf/ КоАП РФ Статья 20.3.3. Публичные действия, направленные на дискредитацию использования Вооруженных Сил Российской Федерации в целях защиты интересов Российской Федерации и ее граждан, поддержания международного мира и безопасности] | в „Кодекс Российской Федерации об административных правонарушениях“ от 30.12.2001 N 195-ФЗ (ред. от 06.03.2022)</ref> Останкинският районен съд на Москва регистрира протокола срещу Овсянникова по дело за „дискредитиране“ на руските военни.<ref>{{Cite news|url=https://novayagazeta.ru/articles/2022/03/25/sud-v-moskve-zaregistriroval-protokol-o-diskreditatsii-rossiiskii-voennykh-protiv-mariny-ovsiannikovoi-ei-grozit-shtraf-do-50-tysiach-rublei-news?utm_source=tg&utm_medium=novaya&utm_campaign=ostankinskiy-sud-moskvy-zaregistriroval|title=Суд в Москве зарегистрировал протокол о „дискредитации“ российский военных на Марину Овсянникову. Ей грозит штраф до 50 тысяч рублей|date=2022-03-25|work=Новая газета|access-date=2022-03-27}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/03/25/1088819012/russian-tv-protester-fine|title=Russian TV editor will reportedly face a fine for her on-air protest|date=2022-03-25|work=NPR|access-date=2022-03-27}}</ref> Известният руски опозиционен активист Владимир Кара-Мурза - близък сътрудник на убития опозиционен лидер [[Борис Немцов]] – е арестуван от московската полиция пред дома си по обвинение в неизпълнение на законните заповеди на служител по сигурността, казва неговият адвокат Вадим Прохоров в изявление на 11 април. За ареста на Кара-Мурза съобщава и друг активист, Иля Яшин. В изявление по този повод държавният секретар на САЩ Антони Блинкен отправя призив за незабавното освобождаване на Кара-Мурза, като подчертава, че ситуацията със задържането му се следи отблизо от американските служби. В свое разследване Bellingcat установява, че Кара-Мурза, който между 2015 и 2017 г. на два пъти се разболява тежко със симптоми, съответстващи на отравяне, е бил следван от руски агенти по сигурността, за които се предполага, че са участвали в отравянето на [[Алексей Навални]].<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/russia-kara-murza-arrested/31798286.html|title=Russian Opposition Activist Vladimir Kara-Murza Arrested In Moscow|date=2022-04-12|work=RFE/RL|access-date=RFE/RL}}</ref> Десет дни по-късно руските власти завеждат наказателно дело срещу Кара-Мурза за разпространение на „фалшива информация“ за войната в Украйна. Според официалното постановление за образуване на дело срещу него, публикувано онлайн от неговия адвокат Вадим Прохоров на 22 април, той е застрашен от 10 години затвор. В него се казва, че активистът е разследван за коментари относно руските бомбардировки на цивилни цели в Украйна, които е направил в законодателния орган на щата Аризона на 15 март. Към момента на завеждане на делото Кара-Мурза се намира в Русия и заявява, че като руски политик „трябва да остана в Русия“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/04/23/world/ukraine-russia-war-news/russia-opens-a-criminal-case-accusing-a-pro-democracy-activist-of-spreading-false-information-about-the-war?smid=url-copy|title=Russia opens a criminal case accusing a pro-democracy activist of spreading ‘false information’ about the war|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-04-22|work=New York Times|access-date=2022-04-23}}</ref> Най-малко 214 души са задържани за организиране на антивоенни протести в 18 руски града на 9 и 10 април, информира OVD-Info.<ref>{{Cite news|url=https://ovd.news/news/2022/04/01/spiski-zaderzhannyh-v-svyazi-s-akciyami-protiv-voyny-s-ukrainoy-2-aprelya-2022-goda|title=Списки задержанных в связи с акциями против войны с Украиной|work=ОВД-Инфо|access-date=2022-04-17}}</ref> Повечето от акциите са еднолични протестни изяви - единствената форма на протест, която не изисква предварително одобрение от местните власти. Такъв е случаят с ареста на Константин Голдман, който посещава [[Червен площад|Червения площад]] в Москва на 10 април, носейки със себе си „[[Война и мир]]“ на [[Лев Толстой]]. Голдман държи пред себе си романа, докато позира за снимка до мемориал на Втората световна война, и по-конкретно до каменна плоча в чест на украинската столица Киев. Той е задържан за противоправно поведение и ескортиран до близкото полицейско управление.<ref name=":2">{{Cite news|url=https://www.themoscowtimes.com/2022/04/11/russian-schoolchildren-teachers-arrested-amid-crackdown-on-anti-war-dissent-a77300|title=Russian Schoolchildren, Teachers Arrested Amid Crackdown on Anti-War Dissent|date=2022-04-11|work=The Moscow Times|access-date=2022-04-17}}</ref> „Това е някаква огромна шега, в която ние, за наше нещастие, живеем“, коментира потискането на правото на гражданите да се събират мирно Александра Баева – ръководител на правния отдел на OVD-Info. Баева отчита рязко нарастване на честотата на случаите, при които хора докладват действия на своите съграждани в полицията, и в този смисъл репресиите "вече не се извършват само от държавните органи“, но и от обикновените граждани.<ref name=":3">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/04/09/world/europe/putin-russia-war-ukraine.html|title=Spurred by Putin, Russians Turn on One Another Over the War|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-04-09|work=The New York Times|access-date=2022-04-17}}</ref> Изказвания и действия на треньора по стрелба с лък Валери Яковлев, който отстранява винил с голяма буква Z, символизираща подкрепа за това, което Кремъл нарича „специална военна операция“, закрепен на входа на училището, в което работи, са докладвани в полицията. 64-годишният Яковлев е бил записан от портиера на училището и по-късно срещу него е повдигнато обвинение в дискредитиране на руските въоръжени сили. По информация на местната онлайн медия „Люди Байкала“ му е наложена глоба в размер на 90 000 рубли (приблизително 1000 долара). Друг такъв случай е задържането на десетокласника Евгений Фокин от [[Новосибирск]] заради съобщение, което публикува в Телеграм. Публикацията е категоризирана като „фалшива информация“ за руските военни, а Фокин е изправен пред присъда до 3 години лишаване от свобода, съобщава The Moscow Times, позовавайки се на независимото издание „Сибирь Медиа“.<ref name=":2" /> В повечето случаи наказанията, свързани с проявите на критика относно войната в Украйна, се ограничават до парични глоби, съобщава New York Times, позовавайки се на OVD-Info. За над 15 000 антивоенни протестиращи, арестувани от началото на инвазията на 24 февруари, наказанията в общия случай са именно такива, но някои от тях са осъдени на до 30 дни затвор, а една малка част са заплашени и с по-дълги присъди.<ref name=":3" /> === Украинска контраофанзива в Курска област през август 2024 === На 1 август 2024 ВСУ получава западно оръжие, сред което 6 самолета F-16, както и танкове, артилерийски снаряди и пр. На 6 август ВСУ се решава на контраофанзива, успява да премине границата с Русия и овладява значителна част от Курска област (над 72 селища, като числото нараства),<ref>https://bnr.bg/horizont/post/102032784/zelenski-ukrainskata-armia-kontrolira-poveche-ot-70-selishta-ugozapadno-ot-kursk</ref> както и част от нефтопровод. На 8 август 2024 Путин свиква Съвета за национална сигурност на Русия. Руснаците първоначално твърдят, че са отбили атаката, а впоследствие започват да говорят за малък пробив. Въпреки това губернаторът на Курска област, Алексей Смирнов нарежда евакуация на село Глушково, на 45 км. от Суджа. На 16 август Асойшетед Прес цитира президента Володимир Зеленски, който твърди, че ВСУ е наложила контрола си над гр. Суджа, Курска област.<ref name=":17">https://www.marica.bg/svqt/zelenski-prevzehme-sudja-karta</ref>Важното е да с е отбележи, че в Суджа има измервателна станция за руски природен газ, който тече по украински тръби и представлява 3% от вноса на континента.<ref name=":17" /> Русия обявява извънредно положение и в Белогородска област и то на федерално ниво. Според руските власти изненадващото украинско нахлуване е предизвикало хаос в Курска област и е наложило да бъдат евакуирани повече от 120 000 цивилни. Според Киев са били пленени най-малко 100 руски войници. На 10 октомври 2024 година е обявено звънредно положение е обявено в част от руската Брянска област, граничеща с Куркската, Беларус и Украйна. Киевските власти твърдят, че там снощи са ударили склад, съхраняващ боеприпаси за ракети и артилерийски оръжия, включително доставени от Северна Корея, както и управляеми авиационни бомби.<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/ruski-rayon-obyavi-izvunredno-polozhenie-sled-ukrainski-udar</ref> == Международни реакции == В отговор на признаването на двете отцепили се републики, западните страни започват да налагат санкции срещу Русия. На 22 февруари министър-председателят на Обединеното кралство [[Борис Джонсън]] обявява санкции срещу пет руски банки, а именно [[Русия (банка)|банка „Россия“]], „Индустриален сберегателен банк“, „Дженерал банк“, „Промсвязбанк“ и „Черноморска банка“ и трима милиардери, сътрудници на Путин – Генадий Тимченко, Борис Ротенберг и Игор Ротенберг.<ref>{{cite news|date=22 February 2022|title=Ukraine: What sanctions are being imposed on Russia?|publisher=BBC|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60125659|url-status=live|access-date=22 February 2022|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223145030/https://www.bbc.com/news/world-europe-60125659}}</ref><ref>{{cite news|date=22 February 2022|title=Британия ввела санкции против 5 российских банков, Ротенберга и Тимченко|publisher=RBK Daily|url=https://www.rbc.ru/politics/22/02/2022/6214d9bf9a7947b1554f8abb?from=from_main_1|url-status=live|access-date=22 February 2022|archive-date=22 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222170654/https://www.rbc.ru/politics/22/02/2022/6214d9bf9a7947b1554f8abb?from=from_main_1}}</ref> Германският [[Канцлер на Германия|канцлер]] Шолц обявява спиране на процеса на сертифициране на газопровода „Северен поток 2“.<ref>{{cite web|date=22 February 2022|title=Germany shelves Nord Stream 2 pipeline|url=https://www.politico.eu/article/germany-to-stop-nord-stream-2/|access-date=23 February 2022|website=POLITICO|language=en-US|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223073745/https://www.politico.eu/article/germany-to-stop-nord-stream-2/|url-status=live}}</ref> Външните министри на ЕС поставят в черния списък всички членове на Думата, които гласуват в подкрепа на признаването на отцепилите се региони, забраняват на инвеститорите от ЕС да търгуват с руски държавни облигации и внос и износ със [[Сепаратизъм|сепаратистки]] организации.<ref>{{Cite news|last1=Chalmers|first1=John|last2=Siebold|first2=Sabine|last3=Emmott|first3=Robin|date=22 February 2022|title=EU agrees sanctions 'to hurt Russia' over Ukraine crisis|language=en|work=Reuters|url=https://www.reuters.com/world/europe/eu-envoys-discuss-scope-sanctions-after-russian-move-ukraine-regions-2022-02-22/|access-date=23 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224033754/https://www.reuters.com/world/europe/eu-envoys-discuss-scope-sanctions-after-russian-move-ukraine-regions-2022-02-22/|url-status=live}}</ref> Президентът на Съединените щати Джо Байдън обявява санкции срещу банките VEB.RF и Промсвязбанк и всеобхватни санкции срещу държавния дълг на Русия.<ref>{{cite web|title=What to know about new U.S. sanctions targeting Russia over Ukraine|date=23 February 2022|url=https://www.cbsnews.com/news/russia-sanctions-ukraine-us-biden/|access-date=23 February 2022|website=[[CBS News]]|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224034030/https://www.cbsnews.com/news/russia-sanctions-ukraine-us-biden/|url-status=live}}</ref> В своята реч „За състоянието на съюза“ на 1 март Байдън обявява, че Съединените щати ще затворят въздушното си пространство за всички руски самолети. Мярката трябва да влезе в сила до края на 2 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/03/01/us-bans-russian-aircraft-from-american-airspace.html|title=U.S. bans Russian aircraft from American airspace|last=Macias|first=Amanda|date=2022-03-02|work=CNBC|access-date=2022-03-02}}</ref> На 3 март САЩ налагат нови санкции на още няколко руски олигарси и членовете на техните семейства, които подкрепят президента Владимир Путин, докато той води война в Украйна. Новите наказания включват „пълно блокиране“ на най-малко осем от най-влиятелните личности в страната, в т.ч. прессекретарят на Путин Дмитрий Песков, на когото Европейският съюз вече наложи санкции, и визови ограничения за 19 руски олигарси, 47 членове на техните семейства и близки сътрудници.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/03/03/ukraine-war-us-sanctions-russian-oligarchs-linked-to-putin.html|title=U.S. imposes new sanctions on pro-Putin Russian oligarchs and their families over Ukraine invasion|last=Thomas Franck|first=Kevin Breuninger|date=2022-03-03|work=CNBC|access-date=2022-03-04}}</ref> На 24 февруари австралийският премиер Скот Морисън обявява целенасочени забрани за пътуване и финансови санкции срещу осем членове на съвета за национална сигурност на Русия.<ref>{{Cite news|last=Cave|first=Damien|date=24 February 2022|title=Live Updates: Ukraine Says Russia Has Begun Its Invasion – The New York Times|language=en-US|work=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/23/world/russia-ukraine-putin|access-date=24 February 2022|issn=0362 – 4331|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224051512/https://www.nytimes.com/live/2022/02/23/world/russia-ukraine-putin|url-status=live}}</ref> Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призовава Русия да прекрати агресията в Украйна, докато посланиците на Франция и САЩ обявяват, че ще представят резолюция в Съвета за сигурност на ООН на 25 февруари 2022 г.<ref>{{cite news |last1=MacNamee |first1=Garreth |title='We will hold the Kremlin accountable': International anger as Russia attacks Ukraine |url=https://www.thejournal.ie/ukraine-reaction-invasion-5691713-Feb2022/ |access-date=24 February 2022 |work=TheJournal.ie |language=en |archive-date=24 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220224052048/https://www.thejournal.ie/ukraine-reaction-invasion-5691713-Feb2022/ |url-status=live }}</ref> и Обединеното кралство осъжда "непредизвиканата атака“ и обещава, че Великобритания и нейните съюзници ще отговорят решително.<ref>{{cite news |last1=Demianyk |first1=Graeme |title=Boris Johnson Condemns Russia's 'Unprovoked Attack' On Ukraine |url=https://www.huffingtonpost.co.uk/entry/boris-johnson-response-attack-russia-ukraine-putin_uk_621713afe4b0afc668baee29?d_id=3199306 |access-date=24 February 2022 |work=HuffPost UK |date=24 February 2022 |language=en |archive-date=24 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064549/https://www.huffingtonpost.co.uk/entry/boris-johnson-response-attack-russia-ukraine-putin_uk_621713afe4b0afc668baee29?d_id=3199306 |url-status=live }}</ref> Наричайки атаката „непредизвикана и неоправдана“, Байдън отбелязва, че администрацията му ще обмисли допълнителни възможни действия.<ref>{{cite web|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news/card/biden-calls-putin-s-ukraine-actions-an-unprovoked-and-unjustified-attack-CGTFzK7GobHRwkC103AB|title=Biden Calls Putin's Ukraine Actions an 'Unprovoked and Unjustified' Attack|date=24 February 2022|accessdate=24 February 2022|work=Wall Street Journal|first=Tarini|last=Parti|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064548/https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news/card/biden-calls-putin-s-ukraine-actions-an-unprovoked-and-unjustified-attack-CGTFzK7GobHRwkC103AB|url-status=live}}</ref> Френското председателство излиза с изявление, осъждащо действията на Русия.<ref>{{Cite web|date=2022-02-22|title=France's Macron demands ‘targeted European sanctions’ against Russia|url=https://english.alarabiya.net/News/world/2022/02/22/France-s-Macron-demands-targeted-European-sanctions-against-Russia-|access-date=2022-02-24|website=Al Arabiya English|language=en}}</ref><ref>{{Cite web|date=2022-02-21|title=France condemns ‘paranoid’ Putin address as Macron demands sanctions against Russia|url=https://www.thelocal.fr/20220221/macron-demands-targeted-european-sanctions-against-russia/|access-date=2022-02-24|website=The Local France|language=en-US}}</ref> В резултат на сериозното нарушаване от страна на Руската федерация на задълженията ѝ по Устава на [[Съвет на Европа|Съвета на Европа]], на 25 февруари 2022 г. Комитетът на министрите взема решение да спре правата на Руската федерация на представителство в Съвета, което влече след себе си както правни, така и финансови последици. Съгласно чл. 8 от Устава „Правото на представителство на всеки член на Съвета на Европа, който грубо нарушава разпоредбите на член 3, може да бъде временно прекратено и Комитетът на министрите може да го покани да подаде оставка от Съвета при условията, предвидени в член 7. Ако съответният Член на Съвета на Европа не се съобрази с това предложение, Комитетът на министрите може да реши този Член да престане да бъде Член на Съвета на дата, определена от комитета.“ На извънредно заседание, проведено на 14 и 15 март, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа обсъжда последиците от агресията на Руската федерация срещу Украйна и единодушно гласува за изключването на Русия от организацията.<ref>{{Cite news|url=https://www.coe.int/en/web/moscow/-/council-of-europe-to-discuss-further-measures-against-russia|title=Council of Europe to discuss further measures against Russia|date=2022-03-10|work=Council of Europe|access-date=2022-03-14}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.coe.int/ru/web/moscow/-/council-of-europe-to-discuss-further-measures-against-russia|title=Совет Европы обсудит принятие дополнительных мер в отношении России|date=2022-03-10|work=Совет Европы|access-date=2022-03-14}}</ref><ref name=":8">{{Cite news|url=https://pace.coe.int/en/news/8638/the-russian-federation-can-no-longer-be-a-member-state-of-the-council-of-europe-pace-says|title=The Russian Federation can no longer be a member State of the Council of Europe, PACE says|date=2022-03-15|work=Council of Europe Parliamentary Assembly|access-date=2022-03-16}}</ref> В деня на вота, 15 март, руското външно министерство заявява, че вече е изпратило уведомление за оттеглянето си на генералния секретар Мария Пейчинович Бурич. Така четвърт век след присъединяването си Русия напуска Съвета на Европа (СЕЕ), което означава, че Русия вече няма да е страна по Европейската конвенция за правата на човека и нейните граждани вече няма да могат да подават жалби до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Също така това проправя пътя пред Москва към връщането на смъртното наказание. Към момента на излизането на Русия от СЕ исковете, заведени от руски граждани пред ЕСПЧ, представляват близо 1/4 от всички настоящи дела.<ref>{{Cite news|url=https://www.rfi.fr/en/russia-says-quitting-council-of-europe|title=Russia says quitting Council of Europe|last=2022-03-15|first=RFI|date=2022-03-15}}</ref> На 22 март 2022 г. ЕСПЧ приема резолюция относно последиците от прекратяването на членството на Руската федерация в Съвета на Европа в светлината на член 58 от Европейската конвенция за правата на човека. Решението, изложено в четири точки, определя 16 септември 2022 г. за датата, на която Руската федерация ефективно престава да бъде високодоговаряща страна по Конвенцията. Решението на председателя от 16 март 2022 г., с което се спира разглеждането на всички жалби срещу Руската федерация, се отменя с незабавно действие и Съдът продължава да е компетентен да разглежда жалби срещу Руската федерация относно действия или бездействия, които могат да представляват нарушение на Конвенцията, при условие че са извършени преди определената в резолюцията дата (16.09.2022).<ref>[https://echr.coe.int/Documents/Resolution_ECHR_cessation_membership_Russia_CoE_ENG.pdf Resolution of the European Court of Human Rights on the consequences of the cessation of membership of the Russian Federation to the Council of Europe in light of Article 58 of the European Convention on Human Rights] | 22/03/2022</ref> [[Полша]], [[Литва]], [[Латвия]] и [[Естония]] предизвикват консултации по сигурността на НАТО по член 4. Естонското правителство излиза с изявление на министър-председателя [[Кая Калас]]: „Широкоразпространената агресия на Русия е заплаха за целия свят и за всички страни от НАТО, а консултациите на НАТО трябва да започне за укрепване на сигурността на съюзниците за прилагане на допълнителни мерки за осигуряване на отбраната на съюзниците от НАТО. Най-ефективният отговор на руската агресия е единството“.<ref>{{Cite web|date=2022-02-23|title=Poland and Baltic countries trigger consultations under NATO article 4|url=https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/h_e828bdb524147e7b3ca4a611b767d7b4|access-date=2022-02-24|website=CNN|language=en}}</ref> На 27 февруари министър-председателите на Литва, Латвия, Естония и Полша изпращат съвместно отворено писмо до изпълнителните директори на [[Alphabet Inc.]] и [[Гугъл (компания)|Google Inc.]] – [[Сундар Пичай]], [[Twitter]] – Парадж Агравал, [[Ютюб|YouTube]] – Сюзън Уоджиски, и [[Фейсбук|Meta]] – [[Марк Зъкърбърг|Марк Зукърбърг]], управляващи най-големите [[Социална медия|социални медии]] в света, в което призовават за спиране на разпространението на невярна информация в техните платформи за войната в Украйна, произлизаща от Русия<ref name=":4">{{Cite news|url=https://ministraspirmininkas.lrv.lt/en/news/lithuanian-prime-minister-ingrida-simonyte-initiated-a-joint-letter-of-estonia-latvia-poland-and-lithuania-to-big-tech?fbclid=IwAR0N5Ya4zRNS09ZA2t1OaITt7CnKsiFCfT7faIPxjgvLxv3Ww6GP72gg30g|title=Lithuanian Prime Minister Ingrida Šimonytė initiated a joint letter of Estonia, Latvia, Poland and Lithuania to Big Tech|date=2022-02-27|work=The Office of the Government of the Republic of Lithuania|access-date=2022-02-28}}</ref>. В писмото си четиримата министър-председатели призовават ръководствата на компаниите проактивно да спират достъпа на профили, които участват в подстрекаване или оправдаване на агресия и разпространяват невярна информация, както и на официалните профили на руските и беларуските държавни институции, на контролираните от държавата медии, и на личните профили на заемащите ръководни постове в тези държави. Сред останалите искания в писмото са технологичните компании да си сътрудничат по-активно с местните организации за проверка на фактите, както и да предприемат незабавни мерки, включително чрез коригиране на съответните [[Алгоритъм|алгоритми]], за да помогнат на потребителите в намирането на достоверна информация. Ръководителите на балтийските държави и Полша предлагат и помощта на свои експерти за идентифициране на каналите, които разпространяват [[дезинформация]].<ref name=":4" /><ref>[https://ministraspirmininkas.lrv.lt/uploads/ministraspirmininkas/documents/files/Letter%20to%20Big%20Tech%20by%20Prime%20Ministers%20of%20EE%20LV%20LT%20PL%20(002).pdf Letter to Big Tech by Prime Ministers of EE, LV, LT, PL (pdf)]</ref> На 27 февруари Урсула фон дер Лайен, председател на [[Европейска комисия|Европейската комисия]], оповестява взетото на ниво ЕС решение за затваряне на въздушното пространство на целия ЕС за всички руски самолети. За да подкрепи усилията на Украйна да отблъсне руското нападение и опити за обсада, за първи път в историята Европейският съюз ще финансира закупуването и доставката на оръжия и друго оборудване на страна, която е нападната.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://twitter.com/i/broadcasts/1yNxaYAgYYNxj|заглавие=Statement on further measures to respond to the Russian invasion of Ukraine|дата=2022-02-27|труд=Официална страница на Урсула фон дер Лайен в Twitter|достъп_дата=2022-02-27}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/statement_22_1441|title=Statement by President von der Leyen on further measures to respond to the Russian invasion of Ukraine|date=2022-02-27|work=European Commission Presscorner|access-date=2022-02-27}}</ref> Също така ЕС ще наложи пълна забрана за разпространението на територията на ЕС на „Кремълската медийна машина“ в лицето на Russia Today и Sputnik, както и на техните дъщерни дружества. По думите на Фон дер Лайен чрез тази безпрецедентна мярка те „вече няма да могат да разпространяват лъжите си, за да оправдаят войната на Путин и да доведат до разделение в нашия съюз“. В допълнение към новите по-тежки санкции срещу Русия, в т.ч. изключването на важни руски банки от системата [[SWIFT (система)|SWIFT]], ЕС подготвя нов пакет от санкции и спрямо [[Беларус]], засягащи ключови сектори.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/27/world/russia-ukraine-war/russia-has-begun-adopting-siege-tactics-pentagon-says|title=Live Updates: Zelensky Agrees to Talks, as Putin Places Nuclear Forces on Alert|last=Stevis-Gridneff|first=Matina|date=2022-02-27|work=The New York Times|access-date=2022-02-27}}</ref> Като виновен за насилието и човешките трагедии в резултат на военните действия световните лидери посочват лично Владимир Путин, избрал преднамерено пътя на войната.<ref name="putin-e-otgovoren"/> {{цитат|Невинни мъже, жени и деца умират или се боят за живота си. Ние осъждаме тази варварска атака и циничните аргументи, с които се оправдава. Президентът Путин връща обратно войната в Европа. В тези мрачни часове, ЕС и неговите хора стоят зад Украйна и нейния народ. Изправени сме пред безпрецедентен акт на агресия от ръководството на Русия срещу суверенна и независима страна.|[[Урсула фон дер Лайен]], председател на [[Европейската комисия]]<ref name="condemn-leyen"/>}} {{цитат|Избирайки войната, президентът Путин не просто атакува Украйна. Той реши да извърши най-голямата атака на стабилността и Европа от десетилетия насам.|[[Еманюел Макрон]], президент на [[Франция]]<ref name="condemn-macron"/>}} На 25 февруари 2022 г. сръбския президент [[Александър Вучич]] свиква заседание на Съвета по национална сигурност, на който се обсъжда конфликта в Украйна. Взима се решение да не се въвеждат санкции срещу Русия, тъй като „когато разглежда необходимостта от налагане на санкции срещу която и да е държава, Сърбия ще се ръководи единствено от защитата на своите жизненоважни и икономически интереси“.<ref>{{Cite news|url=https://www.predsednik.rs/pres-centar/vesti/obracanje-predsednika-republike-srbije-nakon-odrzane-sednice-saveta-za-nacionalnu-bezbednost|title=Обраћање председника Републике Србије након одржане седнице Савета за националну безбедност|last=2022-02-25|work=Председник Републике Србије|access-date=2022-02-27}}</ref> Вучич осъжда конфликта, считайки руския и украинския народ за братски, и заявява че:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.actualno.com/balkani/vuchich-e-protiv-sankcii-sreshtu-rusija-news_1716728.html | заглавие = „Вучич е против санкции срещу Русия“ | дата = 25 февруари 2022 | достъп_дата = 27 февруари 2022 | издател = actualno.com | език = bg}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/serbia-will-not-impose-sanctions-against-moscow-president-says-2022-02-25/|title=Serbia will not impose sanctions against Moscow, president says|last=Sekularac|first=Ivana|date=2022-02-25|work=Reuters|access-date=2022-02-27}}</ref> {{Цитат|Сърбия дава пълна и принципна подкрепа за териториалната цялост на Украйна и искрено съжалява заради конфликта в Източна Европа}} [[Индия]] се въздържа от гласуването в [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] на 24 февруари<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/24/world/europe/un-security-council-to-vote-on-resolution-condemning-russia-us-official-says.html|title=U.N. Security Council to vote on resolution condemning Russia, U.S. official says.|last=Nick Cumming-Bruce|first=Farnaz Fassihi|date=2022-02-24|work=The New York Times|access-date=2022-03-02}}</ref> и не е сред държавите, които осъждат инвазията в Украйна чрез [[Резолюция|резолюцията]], инициирана от САЩ. Към 2 март индийското правителство не е предложило категорична подкрепа за западните позиции или санкции. „Това е развиваща се ситуация и трябва да видим какво въздействие ще окажат санкциите върху нашите собствени интереси“, казва Харш Вардхан Шрингла, външен министър на Индия. Правителството на министър-председателя [[Нарендра Моди]], който от началото на инвазията води разговори както с руските, така и с украинските власти, се опитва да евакуира хиляди индийски граждани, останали в Украйна. Към 2022 г. Индия разчита на Русия за повече от 60 процента от военното си оборудване, а Русия често гласува в подкрепа на Индия на международни форуми и се въздържа от критики относно ядрените ѝ опити през 90-те години на XX век.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/01/world/asia/india-russia-united-states-ukraine.html|title=As World Rebukes Russia, India Tries to Stay Above the Fray|last=Mashal|first=Mujib|date=2022-03-01|work=The New York Times|access-date=2022-03-01}}</ref> На 28 февруари [[Швейцария]] се присъединява към санкциите на Европейския съюз срещу Русия като прави завой във водения до момента курс на неутралитет на страната. „Това е голяма стъпка за Швейцария“, отбелязва президентът на Швейцария Игнацио Касис, обявявайки решението, в резултат на което ще бъдат замразени активи на компании и физически лица, включително на руския президент Владимир Путин, министър-председателя [[Михаил Мишустин]] и на външния министър [[Сергей Лавров|Сергей Лавров.]] Швейцарският министър на правосъдието Карин Келер-Сутер обявява, че на петима олигарси, близки до руския президент, които имат силни връзки с Швейцария, е забранено да влизат в страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/switerland-sanctions-russia-joins-eu/31728516.html|title=Switzerland Joins EU Sanctions Against Russia In Change Of Course For Neutral Nation|last=RFE/RL with reporting by AFP and AP|date=2022-02-28|work=Radio Free Europe. Radio Liberty|access-date=2022-03-01}}</ref> Санкциите включват още затваряне на въздушното пространство на Швейцария за всички полети от Русия и за всички движения на самолети с руска маркировка, с изключение на полети за хуманитарни, медицински или дипломатически цели.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/feb/28/switzerland-adopts-wholesale-eu-sanctions-against-russia|title=Switzerland adopts wholesale EU sanctions against Russia|last=Wintour|first=Patrick|date=2022-02-28|work=The Guardian|access-date=2022-03-01}}</ref> На 1 март [[Съвет за електронни медии|Съветът за електронни медии]] (СЕМ) взема решение за временно ограничаване на препредаването на територията на Република България на телевизионните програми Russia Today и производните им, както и на Спутник и производните им, като разпорежда предварително изпълнение на решението.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cem.bg/actbg/6115|заглавие=Решение № РД-05-15 от 01 март 2022 г.|дата=2022-03-01|труд=Официален сайт на Съвета за електронни медии|достъп_дата=2022-03-01}}</ref> Също на 1 март програмата на украинското радио, което е част от Националната обществена радио и телевизионна компания на Украйна и излъчва актуална информация за отбраната на страната, е добавена към интернет платформата на [[Българско национално радио|Българското национално радио]] – БИНАР.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101608771/|title=БНР осигурява достъп до програмата на украинското радио|last=Радио „България“ на БНР|date=2022-03-01|work=Радио България|access-date=2022-03-01}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://player.bnr.bg/ukraine/|заглавие=UA: Українське радіо в БИНАР|достъп_дата=2022-03-01}}</ref> Председателят на Китайската комисия за регулиране на банките и застраховането Гуо Шуцин казва в сряда на пресконференция в Пекин, че Китай няма да се присъедини към финансовите санкции срещу Русия и ще поддържа „нормални търговски и финансови отношения със страните в конфликта в Украйна“. Той потвърждава позицията на Китай на противопоставяне срещу санкциите.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/01/world/ukraine-russia-war?name=styln-russia-ukraine&region=hub&block=storyline_live_updates_block_recirc&action=click&pgtype=LegacyCollection#kyiv-is-under-bombardment-as-russian-forces-move-to-encircle-the-capital|title=Live Updates: Russian Forces Move to Encircle Key Ukrainian Cities 2022-03-02|last=Bradsher|first=Keith|date=2022-03-02|work=The New York Times|access-date=2022-03-02}}</ref> Същевременно на шестия ден от началото на войната в Украйна Китай изразява готовност да влезе в ролята на посредник между двете страни. В първия си телефонен разговор с украинския си колега Дмитро Кулеба след избухването на войната, проведен на 1 март, китайският външен министър Уан И казва, че Пекин „скърби“ за избухването на конфликта и е „изключително загрижен“ за вредите, които понасят цивилните граждани. Според информация, разпространена от държавната китайска централна телевизия, Кулеба е помолил Китай да използва влиянието си и да окаже помощ за намиране на дипломатическо решение“, за да помогне за посредничество в конфликта си с Русия. Двамата външни министри са обсъдили и евакуацията на китайски граждани от Украйна, като според официални данни там живеят, работят и учат 6000 китайски граждани.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/01/china-mediate-ukraine-russia-war Vincent Ni China signals willingness to mediate in Ukraine-Russia war 2022-03-01|title=China signals willingness to mediate in Ukraine-Russia war|last=Ni|first=Vincent|date=2022-03-02|work=The Guardian|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.fmprc.gov.cn/eng/zxxx_662805/202203/t20220302_10646982.html|title=Wang Yi Speaks with Ukrainian Foreign Minister Dmytro Kuleba on the Phone|date=2022-03-02|work=Ministry of Foreign Affairds of the People's Republic of China|access-date=2022-03-02}}</ref> В своето съвместно изявление по повод смъртта на Майна Фенина – член на Специалната мониторингова мисия на ОССЕ в Украйна (SMM) – действащия председател на организацията и външен министър на Полша [[Збигнев Рау]] и генералният секретар на ОССЕ Хелга Мария Шмид категорично осъждат засилените обстрели в центрове на градските райони, причиняващи смърт и наранявания на цивилни, и повтарят призива си към Руската федерация "за незабавно прекратяване на военните действия и да започване на смислен диалог“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-02-22/h_fa3cbca0d52b916b1843461d7753f78f|title=OSCE member killed in shelling of Kharkiv|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-02}}</ref> Генералният директор на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура ([[ЮНЕСКО]]) Одри Азуле призовава за „защита на украинското културно наследство, което свидетелства за богатата история на страната и включва нейните седем [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Европа|обекта на световното наследство]], в т.ч. катедралата „[[Света София (Киев)|Света София]]“ в Киев, историческия източноправославен пещерен манастир [[Киевско-Печорска лавра]], стария град на [[Лвов]] и обекти в памет на трагедията на [[Холокост]]а. Градовете [[Одеса]] и [[Харков]] са част от мрежата на творческите градове на ЮНЕСКО. Част от националните архиви на Украйна са включени в Регистъра на ЮНЕСКО „Памет на света“. В резолюция на Общото събрание от 2 март е изразена сериозна загриженост относно съобщенията за нападения срещу цивилни обекти, включително училища. ЮНЕСКО "категорично осъжда атаките срещу образователни съоръжения, с нанесени щети на поне седем институции през последната седмица, включително нападението на 2 март срещу Харковския национален университет „Каразин“.<ref>{{Cite news|url=https://www.unesco.org/en/articles/ukraine-unesco-statement-following-adoption-un-general-assembly-resolution?hub=701|title=Ukraine: UNESCO statement following the adoption of the UN General Assembly resolution|first=Прессъобщение от 3 март|date=2022-03-03|work=UNESCO|access-date=2022-03-03}}</ref> {{Цитат|Ние трябва да пазим това културно наследство като свидетелство за миналото, но и като вектор на мира за бъдещето, което международната общност е длъжна да защитава и съхранява за бъдещите поколения. Също така, за да се защити бъдещето, образователните институции трябва да се считат за светилища.|Одри Азуле, генерален директор на [[ЮНЕСКО]]<ref name="condemn-macron"/>}} От първия ден на войната ЮНЕСКО призовава за зачитане на международното право, за да защити журналистите и другите медийни професионалисти в Украйна като цивилни лица в зона на конфликт, както и за възпиране от всякакви атаки срещу комуникационната инфраструктура. Организацията също така наблюдава за нападения срещу журналисти и осъжда убийството на най-малко четирима журналисти и раняването на няколко други. На 17 март ЮНЕСКО обявява нови спешни мерки за защита на журналистите в Украйна, за да помогне на разселените украински журналистически съюзи да продължат работата си и да подкрепи свободния поток на информация за войната. Организацията работи в сътрудничество с Международната федерация на журналистите за преместване на офисите на двата украински журналистически съюза с общо около 6000 членове в Полша, близо до границата с Украйна, и предоставя първоначална партида от 125 комплекта лични предпазни средства, както и обучение във враждебна среда.<ref>{{Cite news|url=https://www.unesco.org/en/articles/ukraine-unesco-implementing-new-emergency-measures-protect-journalists|title=Ukraine: UNESCO implementing new emergency measures to protect journalists|last=Съобщение за медиите|date=2022-03-17|work=UNESCO|access-date=2022-03-19}}</ref> В обръщението си след неделната молитва „Ангел Господен“, която произнася от прозорец с изглед към площад „[[Свети Петър (площад)|Свети Петър]]“ във [[Ватикан]]а на 6 март, [[Франциск (папа)|папа Франциск]] заявява, че Ватиканът е готов да направи „всичко“ за мира в Украйна. Папа Франциск казва, че е изпратил двама кардинали в Украйна, за да подпомогнат хуманитарните усилия, „не само като знак за присъствието на папата, но на всички хора, които искат да кажат „войната е лудост, моля, спрете, вижте тази жестокост!" Той благодари и на журналистите, които „рискуват живота си“, отразявайки войната от центъра на военните действия. Папата призова за „връщане към зачитането на международното право“ и призова коридорите за евакуация да бъдат отворени, за да могат цивилните граждани да намерят спасение.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101611616/papa-francisk|title=Папа Франциск: Реки от кръв и сълзи текат в Украйна|last=Димитрова|first=Тоня|date=2022-03-06|work=Програма „Хоризонт“ на БНР|access-date=2022-03-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-06-22/h_b38bac4528e98161aafdb58f68d160c3|title="War is madness," says Pope Francis, calling for peace in Ukraine|last=Gallagher|first=Delia|date=2022-03-06|work=CNN|access-date=2022-03-06}}</ref> {{Цитат|В Украйна тече река от кръв и сълзи. Това не е просто военна операция, а война, която причинява смърт и разруха!|Папа Франциск по време на молитвата „Ангел Господен“ на 6 март 2022 г.}} На 16 март 2022 г. организацията с нестопанска цел [[Avaaz]], която работи за овластяване на хората по цял свят да предприемат действия по належащи глобални, регионални и национални проблеми, публикува петиция в подкрепа на инициативата за създаване на нов специален [[Нюрнбергски процеси|трибунал]] за руската агресия в Украйна и на разследването на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] за предполагаеми военни престъпления и престъпления срещу човечеството в Украйна от страна на руския президент. Авторите на петицията и подкрепилите я над 1,3 милиона души (към 22 март) призовават Владимир Путин и неговите съучастници да понесат лична отговорност за незаконното им нахлуване в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://secure.avaaz.org/campaign/en/prosecute_putin_loc/|title=Put Putin on trial petition page|date=2022-03-16|work=Avaaz|access-date=2022-03-22}}</ref> Първата поставена цел е петицията да събере поне 2 милиона подписа. Инициативата за създаването на такъв трибунал по модела на международния трибунал в Нюрнберг е на украинския външен министър [[Дмитро Кулеба]] и е подкрепа от бившите премиери на Обединеното кралство [[Гордън Браун]] и [[Джон Мейджър]], водещи имена от света на правото, академичните среди и политиката, Бенджамин Ференц – бивш прокурор на Нюрнбергския военен трибунал, и сър Николас Браца – бивш председател на [[Европейски съд по правата на човека|Европейския съд по правата на човека]].<ref>[http://gordonandsarahbrown.com/wp-content/uploads/2022/03/Remarks-by-Gordon-Brown-at-Chatham-House-4-March-2022.pdf Remarks by Gordon Brown at Chatham House] – 4 March 2022</ref><ref>{{Cite news|url=https://gordonandsarahbrown.com/2022/03/calling-for-the-creation-of-a-special-tribunal-for-the-punishment-of-the-crime-of-aggression-against-ukraine/|title=Press Release: Calling for the Creation of a Special Tribunal for the Punishment of the Crime of Aggression against Ukraine|last=Brown|first=Gordon|date=2022-03-04|work=The Office of Gordon and Sarah Brown|access-date=2022-03-22}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/uk-60803155|title=War in Ukraine: Gordon Brown backs Nuremberg-style trial for Putin|last=Kathryn Snowdon;|first=Lauren Turner|date=2022-03-19|work=BBC|access-date=2022-03-22}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/politics/2022/mar/19/gordon-brown-john-major-back-nuremberg-style-tribunal-vladimir-putin|title=Gordon Brown and John Major back Nuremberg-style tribunal for Putin|date=2022-03-19|work=The Guardian|access-date=2022-03-22}}</ref> {{Цитат|„Президентът Путин постави съдбовно предизвикателство за международния ред след 1945 г. Той се опитва да замени върховенството на закона със злоупотреба със сила. Ако бихме приели мълчаливо това по какъвто и да е начин, никой от нас никога повече не би могъл да приема свободата или демокрацията за даденост. И поради всички тези причини – и поради мащаба на страданието на народа на Украйна, вярвам, че повечето хора биха се съгласили, че този акт на агресия не може да остане неразследван, непреследван или ненаказан.|Гордън Браун, изявление в Chatham House на 4 март 2022 г.}} На 24 март в Брюксел се провеждат последователно среща на върха на НАТО, заседание на Европейския съвет и среща на върха на лидерите на [[Г-7]].<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/24/leaders-of-nato-g7-eu-to-meet-as-russia-ukraine-war-grinds-on|title=NATO, G7, EU hold crisis meetings as Russia-Ukraine war grinds on|date=2022-03-24|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-26}}</ref> На срещата на НАТО западните страни за пореден път заклеймяват нахлуването на Русия в Украйна, настоявайки президентът Путин „незабавно да спре тази война и да изтегли военните сили от Украйна и да призове Беларус да прекрати съучастничеството си в съответствие с резолюцията за агресията срещу Украйна, приета на Общото събрание на ООН от 2 март 2022 г.“ Постигнато е споразумение за изпращане на подкрепления в Централна и Източна Европа, за да укрепят отбраната на алианса, и са одобрени четири нови многонационални бойни групи на НАТО – в България, Унгария, Румъния и Словакия.<ref>[https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193674.htm?selectedLocale=en Allies stand strong together in NATO in the face of the biggest security threat in a generation] | NATO | 2022-03-24</ref> Ден по-рано генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заявява, че създаването на новите бойни групи е стъпка към значителна промяна, свързана с по-масираното и дългосрочно присъствие на военния съюз в региона на Източна Европа. Седмица преди това президентът на Румъния [[Клаус Йоханис]] призова за увеличаване на присъствието на НАТО по Източния фланг на алианса и по-конкретно в страната му по време на визита на американския вицепрезидент [[Камала Харис]] в Букурещ.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31766960.html|title=НАТО иска да изпрати четири нови бойни групи в България, Румъния, Словакия и Унгария|date=2022-03-23|work=Свободна Европа|access-date=2022-03-26}}</ref> {{Цитат|Владимир Путин трябва да бъде победен. Трябва да подкрепим Украйна, доколкото е възможно, и трябва да приложим санкциите, за да окажем натиск върху Кремъл.|Шарл Мишел, председател на Европейския съвет {{!}} 24 март 2022 г. <ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.consilium.europa.eu/en/press/news/20220324-g7-ukraine-statement/ |заглавие=Р G7 meeting on Ukraine, 24 March 2022 |дата=2022-03-24 |труд=consilium.europa.eu |език=en |достъп_дата=2022-03-26}}</ref>}} На 30 март Върховният комисар на ООН по правата на човека [[Мишел Бачелет]] заявява, че службата ѝ е получила „достоверни твърдения“, че руските сили са използвали [[касетъчни боеприпаси]] в населените райони на Украйна поне 24 пъти. По думите ѝ оглавяваната от нея служба, която разполага с близо 60 наблюдатели на ООН за правата на човека в Украйна, е проверила 77 инцидента, при които са били нанесени щети на медицински съоръжения, включително 50 болници. Бачелет припомня, че „безразборните нападения са забранени от международното хуманитарно право и могат да се равняват на [[Военно престъпление|военни престъпления]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-shelling-attacks-cities-may-amount-war-crimes-says-uns-bachelet-2022-03-30/|title=Russia may have committed 'war crimes' in Ukraine, says U.N. rights boss|last=Nebehay|first=Stephanie|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-31}}</ref> В рамките на проведеното в този ден заседание на Съвета на ООН по правата на човека в Женева са представени тримата експерти по правата на човека, натоварени със задачата да водят разследването за военни престъпления на Русия в Украйна.<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/un-names-experts-probe-possible-war-crimes-ukraine-2022-03-30/|title=United Nations names experts to probe possible Ukraine war crimes|last=Nebehay|first=Stephanie|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-31}}</ref> Независимата комисия, ръководена от Ерик Мьосе от Норвегия, е оправомощена да разследва всички обвинения в незачитане на права и нарушения на международното хуманитарно право<ref>{{Cite news|url=https://ec.europa.eu/echo/what/humanitarian-aid/international-humanitarian-law_en|title=International Humanitarian Law Factsheet|work=European Commission|access-date=2022-03-30}}</ref> „в контекста на агресията срещу Украйна от Руската федерация“. До 2018 г. Мьосе е съдия в Европейския съд по правата на човека. Той е и бивш председател на Международния наказателен трибунал за Руанда и бивш съдия от Върховния съд на Норвегия.<ref>{{Cite news|url=https://unric.org/en/norwegian-judge-appointed-chair-of-the-commission-of-inquiry-on-ukraine/|title=Norwegian judge appointed chair of the Commission of Inquiry on Ukraine|date=2022-03-31|work=United Nations in Western Europe|access-date=2022-03-31}}</ref> Другите членове на комисията са Жасминка Джумхур, омбудсманът по човешките права на Босна и Херцеговина, и Пабло де Грайф – сътрудник в Центъра за човешки права и глобална справедливост към Юридическия факултет на Нюйоркския университет и бивш специален докладчик към ООН. Съгласно резолюцията за Украйна, приета от 47-членния форум в Женева, комисията ще разпитва свидетели и ще събира съдебномедицински материали за всяко бъдещо съдебно производство. Първоначалните констатации трябва да бъдат докладвани през септември.<ref name=":1" /> Над 200 руски дипломати и служители са изгонени от държавите от ЕС в първите дни на април в отговор на нарастващото възмущение от конфликта в Украйна в координирани действия, които следват разкриването на [[Клане в Буча|зверствата в Буча]], където са открити десетки тела на изтезавани и убити хора след изтеглянето на руските войски. На 4 април Германия и Франция обявяват около 75 експулсации, а на 5 април още няколко страни, включително Италия, Испания и Словения, последват примера им. Европейският съюз обявява за "[[персона нон грата]]" група руски служители, работещи с неговите институции. Формалните основания за експулсирането са предполагаем шпионаж или „съображения за национална сигурност“.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220405-eu-allies-expel-more-russian-diplomats-amid-outrage-over-bucha-killings|title=EU allies expel more than 200 Russian diplomats and staff amid outrage over Bucha killings|date=2022-04-05|work=France 24|access-date=2022-04-06}}</ref> Същевременно в ЕС започва обсъждане на пети кръг от санкции срещу Русия във връзка с нападението над Украйна на 24 февруари. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен казва, че планираните мерки включват забрана за внос на въглища и забрана за руски кораби и пътни оператори. Приемането на санкциите е планирано за 6 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60993645|title=EU targets Russian coal and ships in new sanctions|last=Parker|first=Jessica|date=2022-04-05|work=BBC|access-date=2022-04-06}}</ref> Посланикът на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфийлд заявява по време на пресконференция в Букурещ, че ще настоява за отстраняването на Русия от Съвета на ООН по правата на човека, определяйки участието на страната в междуправителствения орган в рамките на системата на ООН като „фарс“. Според нея Руската федерация е направила всичко възможно, за да навреди на международния ред и да компрометира ценностите на ООН. Томас-Гринфийлд казва, че ще внесе въпроса пред Съвета за сигурност на 6 април веднага след завръщането си в Ню Йорк и очаква Общото събрание да се заеме с въпроса още на следващия ден. В началото на март 140 държави-членки на ООН гласуват резолюция, осъждаща Русия за нейното нахлуване в Украйна и изискваща изтегляне на военните сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022#u-s-ambassador-to-the-u-n-calls-for-russias-suspension-from-the-human-rights-council|title=U.S. ambassador to the U.N. calls for Russia's suspension from the Human Rights Council|last=Baker|first=Liz|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-06}}</ref> {{Цитат|На практика виждаме незаконното убийство на цивилни, виждаме потенциални актове на изтезания, изнасилвания – всички неща, които са забранени от Женевските конвенции и законите за войната|Пиер-Ричард Проспер}} Пиер-Ричард Проспер, прокурор за военни престъпления в Международния наказателен трибунал на ООН за Руанда, който по-късно служи при президента Джордж Буш като посланик на САЩ за военни престъпления, заявява в интервю за NPR, че въз основа на съставените доклади има доказателства за нарушения на законите за войната и това трябва да е достатъчно за нациите за предприемане на действия – „не само на Запада, не само на Съединените щати, но и на цялата международна общност“. Той припомня, че международната общност е предприемала действия в миналото, когато цивилните са били в опасност, и изтъква, че този случай не би трябвало да е по-различен. Ако цялата глобална общност осъди и окаже натиск върху руското правителство, може да има промени в поведението, повече отчетност и потенциално още повече несъгласие вътре в Русия, смята Проспер.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://one.npr.org/?sharedMediaId=1090746192:1090746193|заглавие=Russia has drawn international condemnation for alleged war crimes|дата=2022-04-04|труд=NPR Morning Edition|достъп_дата=2022-04-06}}</ref> На 11 април Германия, Нидерландия и Швеция обявяват, че предоставят 2,5 милиона евро (2,7 милиона долара) на Международния наказателен съд (МНС) за подпомагане на разследването на възможни военни престъпления в Украйна, започнало около месец по-рано. Нидерланският външен министър Уопке Хекстра, чието правителство участва във финансирането с един милион евро, отбелязва, че по мнение на Европейският съюз МНС е най-доброто място за изправяне на предполагаемите извършители пред правосъдието. Сред конкретните случаи, които са в обхвата на разследването, са екзекуциите и [[Клане в Буча|масовите гробове в град Буча]] и [[Ракетен удар на жп гара в Краматорск|нападението на жп гара в източния град Краматорск]], отнело живота на десетки цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625421065fbc655faa020e02%26Countries%20give%202.5m%20euros%20for%20war%20crimes%20investigation%262022-04-11T21%3A46%3A34.187Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:dfd68d6b-39fe-47d0-b4a4-73350225be89&pinned_post_asset_id=625421065fbc655faa020e02&pinned_post_type=share|title=Countries give 2.5m euros for war crimes investigation|date=2022-04-12|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref> ЕС също се ангажира да предоставя финансова помощ и да координира с Консултативната мисия на ЕС в Украйна от преди войната, за да помогне при разследването и събирането на доказателства на място.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/eu-to-help-icc-investigate-war-crimes-in-ukraine-as-it-happened/a-61427944|title=EU to help ICC investigate war crimes in Ukraine — as it happened. EU's Josep Borrell says the bloc will help document war crimes|date=2022-04-11|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-11}}</ref> По време на посещението си в Киев на 8 април председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен връчва на президента на Украйна Володимир Зеленски въпросник, след чието попълване [[Европейска комисия|Европейската комисия]] ще може да препоръча на [[Съвет на Европейския съюз|Съвета на ЕС]] да започне обсъждане на въпроса за начало на преговорите за присъединяване на Украйна към общността. Въпросникът служи за оценяване на готовността на дадена държава-кандидатка за членство за присъединяване към ЕС в съответствие с т. нар. Копенхагенски критерии. Фон дер Лайен изрично подчертава, че за разлика от обикновено, според нея в този случай формирането на становище от страна на Комисията „няма да е въпрос на години, а на седмици“.<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/2022/04/08/von-der-leyen-gives-ukraine-questionnaire-for-eu-accession-discussions|title=Von der Leyen gives Ukraine questionnaire for EU accession discussions|date=2022-04-08|work=Euronews|access-date=2022-04-18}}</ref> Точно 10 дни по-късно заместник-началникът на украинската президентска канцелария Игор Жовква оповестява, че Украйна е попълнила въпросника за присъединяването си към ЕС. Украйна очаква да получи статута на страна кандидатка за членство в ЕС по време на срещата на Европейския съвет на 23 и 24 юни 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/253167-ukrayna-e-popalnila-vaprosnika-za-prisaedinyavaneto-kam-es-saobshti-ofitsialen-|title=Украйна е попълнила въпросника за присъединяването към ЕС, съобщи официален украински представител|last=Чолакова|first=Нора|date=2022-04-18|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://emerging-europe.com/news/explainer-whats-in-an-eu-membership-questionnaire/|title=Explainer: What’s in an EU membership questionnaire?|last=Turp-Balazs|first=Craig|date=2022-04-18|work=Emerging Europe|access-date=2022-04-18}}</ref> На прага на третия месец от руското нападение в Украйна изпълнителният вицепредседател на Европейската комисия [[Валдис Домбровскис]] казва в интервю за NPR, че всяко икономическо въздействие от войната в Украйна е „цена, която си струва да се плати за защитата на демокрацията и мира“. Според Домбровскис американската и европейската помощ за Украйна – финансова, военна и хуманитарна – е дала отражение на място, като е принудила Русия да изтегли войските си от региона около украинската столица Киев. Домбровскис подчертава колко важна точка от дневния ред на Европейския съюз е да се отдалечи от зависимостта си от изкопаемите горива на Русия - цел, към която блокът може да се доближи с още една крачка с налагането на петролно [[ембарго]]. То може да бъде включено под някаква форма в предстоящия към момента на изявлението на Домбровскис шести пакет от санкции срещу Русия, казва латвийският член на Комисията.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-weekend-2022-04-23#an-eu-trade-official-calls-the-economic-impact-of-defending-ukraine-a-price-worth-paying|title=An EU trade official calls the economic impact of defending Ukraine a price worth paying|last=Troop|first=William|date=2022-04-23|work=NPR|access-date=2022-04-26}}</ref> {{Цитат|Много очаквам тази солидарност да се запази, защото западният демократичен свят съумя да реагира по координиран и енергичен начин, в известен смисъл изненадвайки руснаците...|Валдис Домбровскис - изпълнителен заместник-председател на ЕК с ресор Икономика в интерес на хората}} На 27 април Парламентарна асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) приема резолюция и препоръка въз основа на доклад на Франк Швабе (Германия) за Комисията по политически въпроси и демокрация и декларира, че „нова разделителна линия се завърна на картата на Европа, начертана от руските власти с тяхната реторика и дела“.<ref>{{Cite journal|title=Consequences of the Russian Federation's continued aggression against Ukraine: role and response of the Council of Europe|url=https://pace.coe.int/en/files/30017/html|journal=Parliamentary Assembly of the Council of Europe}}</ref> При гласуването ѝ резолюцията е подкрепена от 149 членове на Асамблеята. Единствен Норберт Клайнвехтер от германската дясна политическа партия [[Алтернатива за Германия]] гласува против; въздържали се са трима представители на италианската партия [[Движение „5 звезди“|Движение 5 звезди]].<ref>Consequences of the Russian Federation's continued aggression against Ukraine: role and response of the Council of Europe | [https://pace.coe.int/en/votes/38884 Voting results] | [https://pace.coe.int pace.coe.int] </ref> {{Цитат|Пред лицето на тази безпрецедентна атака срещу мира и сигурността, международното право и най-основните ценности, които са в основата на Съвета на Европа, Парламентарната асамблея трябва да отправи силен призив за единство в подкрепа на Украйна и оказване на максимален натиск върху Руската федерация да спре агресията си. Не само мащабът на настоящото предизвикателство, но и отговорът на Съвета на Европа и неговите държави-членки към него ще формира бъдещето на европейската история.|COE's Committee on Political Affairs and Democracy Bureau decision, Reference 4636 of 25 April 2022}} На 2 май наблюдателите за свободата на изразяване и свободата на медиите от Организацията на обединените нации (ООН), Африканската комисия по правата на човека (ACHR), Междуамериканската комисия за правата на човека (ItACHR) и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) публикуват съвместно изявление относно нахлуването в Украйна и значението на свободата на изразяване и информация. В и чрез него изброените организации колективно осъждат нахлуването и продължаващата агресия срещу Украйна, нейния суверенитет и териториална цялост от страна на Руската федерация.<ref name=":6">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.osce.org/representative-on-freedom-of-media/517107|заглавие=Joint Statement on the Invasion of Ukraine and the Importance of Freedom of Expression and Information|автор=Mrs. Irene Khan, Special Rapporteur on the promotion and protection of the right to freedom of opinion and expression; Mrs. Teresa Ribeiro, OSCE Representative on Freedom of the Media, Mr. Pedro Pedro Vaca Villarreal, Inter-American Commission on Human Rights Special Rapporteur for Freedom of Expression, and Hon. Ourveena Geereesha Topsy-Sonoo, African Commission Special Rapporteur on Freedom of Expression and Access to Information.|труд=OSCE Representative on Freedom of the Media|достъп_дата=2022-05-03}}</ref> {{Цитат|Действията на Руската федерация нарушават международното право и общите ангажименти на ООН, ОССЕ, ItACHR и ACHR и самите принципи, на които се основават нашите организации. Възмутени сме от продължаващите зверства и произтичащата от това тежка хуманитарнa кризa и нарушения на човешките права, които имат огромно пагубно въздействие върху живота, безопасността и благосъстоянието на цивилните. Ние сме солидарни с народа на Украйна в тези трудни времена. Припомняме, че именно по време на война и въоръжени конфликти правото на свобода на изразяване и свободен достъп до информация трябва да бъде енергично защитавано, тъй като то способства за насърчаването на траен мир, разбирането на естеството на конфликта и гарантирането на отговорност.|Joint Statement on the Invasion of Ukraine and the Importance of Freedom of Expression and Information {{!}} May 2, 2022}} В изявлението се изложени шест основни позиции на участващите организации, а именно: Дълбока загриженост за: (i) безопасността на журналистите, медийните служители и свързания с тях персонал в Украйна, които изпълняват работата си при безпрецедентни условия и са изложени на много висок риск; (ii) съобщенията, че медиите и интернет инфраструктурата на Украйна може да бъдат атакувани умишлено от руските сили в опит да се наруши достъпът до информация, включително чрез кибератаки; (iii) разпространението на дезинформация относно конфликта в Украйна в руските държавни медии, но същевременно дезинформацията не може да бъде преодоляна чрез блокиране или забрана на медии; (iv) Пропагандата на война и национална омраза, която представлява подбуждане към дискриминация, враждебност или насилие, са дълбоко вредни и забранени съгласно чл. 20 от [[Международен пакт за граждански и политически права|Международния пакт за граждански и политически права]]; (v) Ерозията на правото на свобода на изразяване и други права на човека за продължителен период от време и заглушаването на критичните гласове в Руската федерация са допринесли за създаването на среда, която улеснява войната на Русия срещу Украйна; (vi) Войната в Украйна допълнително осветлява рисковете от разпространението на [[дезинформация]], мисинформация и подбуждане към насилие и омраза, както и ограниченията на законната реч в цифрови и социално-медийни платформи в резултат на техните бизнес модели, политики и практики.<ref name=":6" /> Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предлага поетапното прекратяване на доставките на суров петрол от Русия в рамките на шест месеца и на рафинирани продукти до края на годината. Предложението, отправено на 4 май пред Европейския парламент и посрещнато с аплодисменти от евродепутатите, се обсъжда в контекста на шестия кръг от санкции на Европейския съюз срещу Русия във връзка с нападението ѝ над Украйна. Става дума за пълна забрана за внос на целия руски петрол - морски и тръбопроводен, суров и рафиниран, пояснява Фон дер Лайен. За да бъдат въведени, предложените санкции трябва да бъдат одобрени от всичките 27 държави членки на ЕС.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/business/energy/eu-chief-proposes-russian-oil-ban-over-war-ukraine-2022-05-04/|title=EU chief proposes Russian oil ban over war in Ukraine|date=2022-05-04|work=Reuters|access-date=2022-05-04}}</ref> На 31 май лидерите на държавите членки на ЕС постигат съгласие относно санкциите срещу Русия, ограничаващи вноса на руски петрол. Забраната в целия ЕС засяга петрола, който пристига по море и представлява около 2/3 от общото количество, но не и петрола по тръбопроводи – цел, блокирана от Унгария, която внася 65% от петрола си от Русия по тръбопроводи. България получава отсрочка и ще може да купува руски петрол до 2024 г.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101654787/es-prie-6-ia-paket-sankcii-nad-rusia-balgaria-poluchi-otsrochka-za-petrola|title=ЕС прие 6-ия пакет санкции над Русия, България получи отсрочка за петрола|date=2022-05-31|work=Радио България на БНР|access-date=2022-06-01}}</ref> Тъй като Полша и Германия се ангажират до края на 2022 г. да прекратят вноса по тръбопроводи, общо 90% от руския петрол ще бъде блокиран. По този начин се отрязва огромен източник на финансиране за руската военна машина, отбелязва председателят на Европейския съвет – Шарл Мишел. Към 1 юни 2022 г. Русия доставя 27% от вносния петрол в ЕС и 40% от своя газ, за което ЕС плаща на Русия около 400 милиарда Евро годишно.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61638860|title=Russian oil: EU agrees compromise deal on banning imports|date=2022-05-31|work=BBC News|access-date=2022-06-01}}</ref> В резолюцията относно външната политика, политиката за сигурност и отбранителната политика на ЕС след агресивната война на Русия срещу Украйна, приета на пленарна сесия в Страсбург на 8 юни 2022 г., Европейския парламент препоръчва предоставянето на Украйна на статут на страна кандидатка за членство в ЕС. За приемане на резолюцията гласуват 438 евродепутати, 65 са против, 94 - въздържали се. В резолюцията се споменават и „европейските стремежи на Молдова и Грузия“, чиито заявленията са подадени след това на Украйна. Резолюцията обаче не препоръчва да даването на статут на страни кандидатки на Молдова и Грузия, а само на Украйна. В допълнение към това Европейският парламент препоръча „незабавно предоставяне на оръжия в съответствие с изразените от украинските власти нужди, по-специално чрез използване на Европейския инструмент за мир и координационен център, както и двустранни споразумения между ЕС и Украйна“. По този инструмент към момента на приемане на резолюцията са отпуснати два милиарда Евро от бюджета на ЕС.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/uk/yevroparlament-rekomenduvav-daty-ukraini-status-kandydata-na-vstup-do-yes/a-62067124|title=Європарламент рекомендував дати Україні статус кандидата на вступ до ЄС|last=Шейко|first=Юрій|date=2022-06-08|work=Deutsche Welle Україна|access-date=2022-06-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://interfax.com/newsroom/top-stories/80070/|title=Ukrainian PM thanks European Parliament for support|date=2022-06-09|work=Interfax News Agency|access-date=2022-06-10}}</ref> На 23 юни Украйна получава статута на кандидат за [[Европейски съюз|членство в ЕС]] - първата формална стъпка към присъединяването към блока. Процесът, който започва с нея, може да отнеме години и липсват гаранции, че ще завърши с успех. Едновременно с Украйна такъв статут получава Молдова, но не и Грузия. Официалните преговори за присъединяване с новите кандидати обаче няма да започнат, докато не бъдат извършени реформите, поставени от ЕС като задължително условие.<ref name="candidate_status">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61891467|title=EU awards Ukraine and Moldova candidate status|last=Jessica Parker, Joe Inwood & Steve Rosenberg|first=|date=2022-06-23|work=BBC News|access-date=2022-06-24}}</ref> {{Цитат|Това е едно от най-важните решения за Украйна за всичките 30 години независимост на нашата държава. Това решение обаче не е само за Украйна. Това е най-голямата стъпка към укрепване на Европа, която може да бъде предприета точно сега, в наше време и точно в контекста на руската война, която изпробва способността ни да запазим свободата и единството си. Благодаря на всички европейски лидери. Благодаря на нашите герои - на всички и всеки, който защитава независимостта на Украйна и свободата на Европа с оръжие в ръце. Благодаря ви, че направихте новата история на Европа възможна – още по-силна, още по-свободна. Слава на Украйна!|Володимир Зеленски<ref>{{Cite news|url=https://t.me/V_Zelenskiy_official/2209|title=Одне з найважливіших рішень для України за всі 30 років незалежності нашої держави.|last=Zelenskiy / Official ✔|first=|quote=<br><br>Одне з найважливіших рішень для України за всі 30 років незалежності нашої держави. Однак це рішення – не тільки для України. Це найбільший крок на посилення Європи, який можна було зробити саме зараз, саме в наш час і саме в таких умовах, коли російська війна випробовує нашу здатність зберегти свободу і єдність.<br><br>Дякую саміту всіх лідерів Європи. Дякую нашим героям – кожному й кожній, хто зі зброєю в руках захищає незалежність України та свободу Європи. Дякую! Дякую за те, що робите можливою нову історію Європи – ще сильнішої, ще вільнішої. Слава Україні!|date=2022-06-23|work=Telegram|access-date=2022-06-24}}</ref>}} {{Цитат|Това решение укрепва Украйна, Молдова и Грузия в лицето на руския империализъм. И укрепва ЕС. Защото показва още веднъж на света, че сме единни и силни пред външните заплахи.|Урсула фон дер Лайен<ref name="candidate_status"></ref>}}Съветникът по националната сигурност на Белия дом Джейк Съливан определя обявените на 20 септември 2022 година референдуми в четирите частично окупирани от руските сили области като „оскърбление за принципите на суверенитета и териториалната цялост, които са в основата на международната система“. Заместник-председателят на [[Европейска комисия|Европейската комисия]] и [[Върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност|върховен представител по външните работи]] на [[Европейски съюз|Европейския съюз]] [[Жозеп Борел]] заявява, че „Русия, нейното политическо ръководство и всички замесени в тези „референдуми“ и други нарушения на международното право в Украйна“ ще бъдат подведени под отговорност и ще бъдат обмислени допълнителни ограничителни мерки срещу Русия.<ref name=":10">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/sep/20/four-occupied-ukraine-regions-plan-votes-on-joining-russian-federation|title=Four occupied Ukraine regions plan imminent ‘votes’ on joining Russia|last=Andrew|first=Roth|date=2022-09-20|work=The Guardian|access-date=2022-09-21}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/ukraine-crisis-idCAKBN2QK1MT|title=Ukraine, West denounce Russian referendum plans for occupied regions|last=Polityuk|first=Pavel|date=2022-09-20|work=Reuters|access-date=2022-09-20}}</ref> Генералният секретар на НАТО [[Йенс Столтенберг]] също реагира остро срещу обявените рефендуми. В съобщение, публикувано в Туитър, той ги квалифицирай като „фалшиви“ и „нелигитмни“. Столтенберг призовава международната общност да осъди „това крещящо нарушение на международното право и да засили подкрепата си за Украйна“ и оценява това развитие като „поредна ескалация във войната на Путин“.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101707927/ostra-reakcia-po-sveta-na-namerenieto-na-kremal-da-provede-referendumi-v-okupiranite-ukrainski-oblasti|title=Остра реакция по света на намерението на Кремъл да проведе референдуми в окупираните украински области|last=Добрин Йотов|date=2022-09-20|work=Програма „Хоризонт“ на БНР|access-date=2022-09-21}}</ref><ref>''Sham referendums have no legitimacy & do not change the nature of #Russia’s war of aggression against #Ukraine. This is a further escalation in Putin’s war. The international community must condemn this blatant violation of international law & step up support for Ukraine. –'' публикация в [[Туитър]] на [https://twitter.com/jensstoltenberg Йенс Столтенберг] от [https://twitter.com/jensstoltenberg/status/1572254570830766081 20 септември 2022 г.] </ref> Чешкият премиер Петр Фиала оценява действията на Путин като „поредно доказателство, че Русия е единственият агресор“. В своя реч пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк германският канцлер Олаф Шолц заявява, че президентът на Русия ще се откаже от „имперските си амбиции“ само ако признае, че не може да спечели войната.<ref name=":11">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/ukraine-crisis-idCAKBN2QL28U|title=Putin mobilises more troops for Ukraine, accuses West of 'nuclear blackmail'|last=Faulconbridge|first=Guy|date=2022-09-21|work=Reuters|access-date=2022-09-21}}</ref> {{Цитат|Ето защо ние няма да приемем какъвто и да е мир, диктуван от Русия, и затова Украйна трябва да може да отблъсне нападението на Русия.|[[Олаф Шолц]], канцлер на Германия}}По инициатива на румънския държавен глава [[Клаус Йоханис]] президентите на девет държави от [[Централна Европа|Централна]] и [[Източна Европа]], сред които освен [[Румъния]] са [[Чехия]], [[Прибалтийски републики|прибалтийските републики]] и [[Черна гора]], но не и [[България]], подписват съвместна декларация, чрез която заявяват подкрепата си за цялостта на Украйна и нейната армия и осъждат анексията на украинските области Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон от Русия. В документа се казва, че тези девет държави не признават и никога няма да признаят опитите на Русия да анексира украински територии, както и че твърдо подкрепят решението от срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г. относно бъдещо присъединяване на Украйна към Алианса, стъпка към което е внесената на 30 септември 2022 г. от президента Володимир Зеленски молба за ускорен прием на страната в НАТО.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.president.gov.ua/en/news/mi-robimo-svij-viznachalnij-krok-pidpisuyuchi-zayavku-ukrayi-78173|заглавие=We are taking our decisive step by signing Ukraine's application for accelerated accession to NATO - address by President Volodymyr Zelenskyy|труд=President of Ukraine Official Website|достъп_дата=2022-10-03}}</ref> Изявлението е подписано на 2 октомври от [[Клаус Йоханис]], [[Милош Земан]], [[Алар Карис]], [[Егилс Левитс]], [[Гитанас Науседа]], [[Стево Пендаровски]], [[Мило Джуканович]], [[Анджей Дуда]] и [[Зузана Чапутова]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.presidency.ro/ro/media/politica-externa/joint-statement-of-presidents-of-central-and-eastern-european-nato-member-states-on-russian-attempts-to-illegally-annex-ukrainian-territories?fbclid=IwAR2rwgkbUhq3C80XaYqxsU2rT-cTkVtZaK1iLCPUH0C9sc5faAKbq7YwazI|заглавие=Joint statement of Presidents of Central and Eastern European NATO Member States on Russian attempts to illegally annex Ukrainian territories|труд=Administrația Prezidențială României|достъп_дата=2022-10-03}}</ref> На 3 октомври прессекретариатът на Румен Радев разпространява неговата официална позиция относно декларацията. В нея се казва, че президентът на Р. България подкрепя частично документа, но не и застъпването за членството на Украйна в НАТО. България е сред подкрепилите декларацията от срещата на върха на НАТО в през 2008 г., но според Радев „военните действия на територията на Украйна днес изискват нейното членство в Алианса да бъде обсъдено в рамките на пълния състав на Северноатлантическия съвет и да не води към риск от прякото въвличане на страните от НАТО във войната“.<ref>{{Cite news|url=https://bta.bg/bg/news/bulgaria/338149-prezidentat-rumen-radev-ne-se-prisaedinyava-kam-palniya-tekst-na-deklaratsiyata-|title=Румен Радев: Решение за присъединяване на Украйна към НАТО трябва да бъде взето едва след изработването на ясни параметри за мирното уреждане на конфликта между Русия и Украйна|last=Цветкова|first=Анелия|date=2022-10-03|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-10-04}}</ref> == Проучвания на общественото мнение в България == На 28 февруари, четири дни след началото на нападението на Русия в Украйна, социологическата агенция „Алфа Рисърч“, съвместно с Българската национална телевизия, осъществява експресно национално представително проучване, в което участват 500 пълнолетни граждани от цялата страна. Ако през периода 2020 – 2022 г. между 55% и 58% от българите са изразявали положителни оценки за руския държавен глава, при само 20 на сто отрицателни, дни след началото на войната позитивните мнения за Владимир Путин намаляват почти двойно – до 32%, а отрицателните нарастват до 48%. Резултатите показват, че над три четвърти от българските граждани смятат нахлуването на Русия в Украйна за неоправдано.<ref>{{Cite news|url=https://alpharesearch.bg/post/995-voinata-rusia-ukraina-radikalna-promiana-v-obshtestvenite-naglasi-kum-ruskia-prezident-i-rust-na-solidarnost-s-evropeiskite-strani.html|title=Войната Русия – Украйна: радикална промяна в обществените нагласи към руския президент и ръст на солидарност с европейските страни|date=Февруари 2022|work=Alpha Research|access-date=2022-03-18}}</ref> На същата дата – 28 февруари – маркетинговата агенция Pragmatica провежда количествено изследване на нагласите на хората и тяхната информираност за военните действия между Русия и Украйна сред 600 представители на градското население на България, ползващо интернет, на възраст между 20 и 69 г. Данните от това проучване показват, че от представителите на градското население в България в градове с над 50 хил. жители в трудоспособна възраст 39% подкрепят Украйна, 36% запазват неутралитет, а 16% подкрепят Русия; 72% от лицата са склонни да направят дарения, без значение дали под формата на парични средства или на продукти, а 21% са склонни да приютят украински бежанци в дома си. Изследването на Pragmatica хвърля светлина и върху източниците на информация на българските граждани относно войната в Украйна: основните два източника на информация са телевизионни предавания с 86% и публикации в социалните мрежи с 62%, докато българските и чуждестранните новинарски сайтове, взети заедно, са предпочитан източник от 38% от респондентите.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/sofia/post/101614509/prouchvane-pokazva-naglasite-na-balgarite-kam-situaciata-v-ukraina|title=Проучване показва нагласите на българите към ситуацията в Украйна|date=2022-03-11|work=Радио „София“|access-date=2022-03-18}}</ref> В периода 5 – 12 март 2022 национално представително проучване провежда и агенция „Тренд“. Поръчител е „24 часа“, а методът на регистрация – пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“. Това проучване се съсредоточава върху нагласите на българите спрямо основните институции и политически формации в България и войната в Украйна и показва, че 40% от българите са променили отношението си спрямо Русия в негативна посока, докато 46% не са променили своето отношение. Три процента от респондентите са променили отношението си в позитивна посока, а 16% смятат, че руската военна инвазия в Украйна е оправдана – близо четири пъти по-малко от тези, които са на обратното мнение – че военната инвазия не е оправдана. Трима от всеки четирима българи са на мнение, че НАТО не трябва да се намесва пряко с военно участие, а над две трети от всички интервюирани са на мнение, че България трябва да приема украински бежанци на своя територия.<ref>{{Cite news|url=https://rctrend.bg/project/нагласи-на-българите-спрямо-основнит-9/|title=Нагласи на българите спрямо основните институции, формации и войната в Украйна (март 2022)|date=2022-03-16|work=Trend|access-date=2022-03-18}}</ref> Българите най-малко съчувстват на гражданите на Украйна във връзка с нахлуването на руските войски на тяхна територия на 24 февруари от всички граждани на държави членки на ЕС, показват данните от проведеното през април и публикувано през май 2022 г. допитване Flash Eurobarometer на тема "Отговорът на ЕС на войната в Украйна". Около две трети от всички анкетирани (от 27-те държави членки) одобряват финансирането за закупуване и доставка на военна техника за Украйна, но докато 90% подкрепят тази мярка във Финландия, за България процентите са едва 30%. Също така България е една от едва двете държави (другата е Кипър), където относителното мнозинство не е съгласно, че руските власти са отговорни за войната в Украйна. България и Кипър са държавите от ЕС, които в най-малка степен са съгласни и че Украйна е част от европейското семейство и би трябвало да се присъедини към ЕС. Българите са сред най-малко удовлетворените граждани на ЕС както от реакциите на националните власти на войната в Украйна (доволните са едва 28%), така и на ниво ЕС, и в най-малка степен подкрепят предприетите икономически санкции спрямо Русия. Същевременно гражданите на България, заедно с тези на Кипър и Гърция, имат най-малко доверие в разнообразните източници на информация относно развитието на войната.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://europa.eu/eurobarometer/surveys/detail/2772|заглавие=Flash Eurobarometer 506. EU’s response to the war in Ukraine. Report|автор=Ipsos European Public Affairs at the request of the European Commission, Directorate-General for Communication|дата=май 2022|труд=Eurobarometer|достъп_дата=2022-06-10}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://webgate.ec.europa.eu/ebsm/api/public/deliverable/download?doc=true&deliverableId=81726|заглавие=Flash Eurobarometer 506. EU’s response to the war in Ukraine. Factsheet Bulgaria|труд=webgate.ec.europa.eu|достъп_дата=2022-06-10}}</ref> Темата за Украйна силно поляризира българското общество, тезите на руската пропаганда се споделят от голям брой българи, а възможната национална позиция на България в конфликта между Русия и Украйна, подкрепяна от най-много граждани, е тази за неутралитет. Това са някои от резултатите и изводите от националното представително проучване "Войната в Украйна и познаването на историческите факти в отношенията България - Русия", проведено през втората половин на април 2022 г. Проучването включва група въпроси, насочени към знанията, информираността и оценките на българите относно факти от историята на България, в които Русия, а впоследствие СССР, играе важна роля. От въпросите, свързани конкретно с нападението на Русия над Украйна, става ясно, че българските медии са основен източник на информация - 87,4%, пред социалните мрежи - 44,5%, и близки и познати - 36,6%. Западноевропейски и американски медии са посочени като предпочитан източник на информация от 8,4% от респондентите (1002 пълнолетни български граждани), или близо два пъти по-малко от информиращите се от руски медии - 15,7%, а украински медии - от 6,9%. Подкрепа за Украйна заявяват 32,4% от участниците в допитването, подкрепящите Русия са 23,6%, а 40,7% твърдят, че не застават на някоя от страните във войната, започнала с нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари. Позицията за неутралитет, заявена от 2/3 от респондентите, се споделя и от огромната част от проруските и левите избиратели, отбелязва се в доклада към проучването, публикуван на 10 май 2022 г.<ref>{{Cite journal|date=2022-05-10|title=Войната в Украйна и познаването на историческите факти в отношенията България – Русия. Данни от национално представително проучване на нагласите|url=https://estat.bg/files/richeditor/ukraine-2022-05-10-final.pdf|journal=estat.bg}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/05/14/4346078_grafika_poznavat_li_bulgarite_istoricheskite_fakti_v/|title=Графика: познават ли българите историческите факти в отношенията с Русия|last=Тончев|first=Боян|date=2022-05-14|work=Дневник|access-date=2022-05-15}}</ref> == Реакции на пазара == Московската борса временно преустановява цялата търговия на своите пазари на 24 февруари в 08:05 ч. московско време,<ref>{{cite web|url=https://www.moex.com/n41370|title=Moscow Exchange has suspended trading on all of its markets until further notice|date=24 February 2022|accessdate=24 February 2022|work=Moscow Exchange}}</ref><ref>{{cite news |first1=Anastasia |last1=Teterevleva |first2=Maxim |last2=Rodionov |title=Moscow Exchange suspends trading on all markets |url=https://www.reuters.com/business/moscow-exchange-suspends-trading-all-markets-2022-02-24/ |newspaper=Reuters |date=February 24, 2022}}</ref> преди да бъде възобновена в 10:00 часа.<ref>{{cite web|url=https://www.moex.com/n41373|title=Moscow Exchange resumes trading on its markets at 10:00am|date=24 February 2022|accessdate=24 February 2022|work=Moscow Exchange|archivedate=24 February 2022|archiveurl=https://archive.is/wip/sYkGe|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news |last=Mudgill |first=Amit |date=2022-02-24 |title=Russian stocks nosedive 20% as trading resumes on Moscow Exchange |url=https://economictimes.indiatimes.com/markets/stocks/news/russian-stocks-nosedive-20-as-trading-resumes-on-moscow-exchange/articleshow/89794446.cms |newspaper=The Economic Times}}</ref> Фондовата борса в Санкт Петербург също спира търговията до друго нареждане.<ref>{{cite news|date=24 February 2022|url=https://www.barrons.com/news/moscow-stock-exchange-says-trading-suspended-01645679707?refsec=afp-news|title=Moscow, Saint Petersburg Exchanges Say Trading Suspended|work=Agence France-Presse|publisher=Barron's|accessdate=24 February 2022|archivedate=24 February 2022|archiveurl=https://archive.is/wip/SBE5A|url-status=live}}</ref> В резултат на инвазията, цените на петрола [[Brent]] се покачват над $100 за барел за първи път от 2014 г.,<ref>{{cite web |url=https://www.ft.com/content/d67df525-94b2-4462-903f-0dae153d63b0 |title=Oil rises above $100 a barrel for the first time since 2014 |last=Lockett |first=Hudson |date=2022-02-24 |publisher=The Financial Times |access-date=2022-02-24 |df=dmy-all}}</ref> докато пазарите в Азия се понижават. По същия начин пазарите на [[Океания]] се сриват,<ref>{{cite web |url=https://www.reuters.com/markets/europe/global-markets-wrapup-1pix-2022-02-24/ |title=Stocks dive, oil surges as Russia attacks Ukraine |last=Galbraith |first=Andrew |date=2022-02-24 |publisher=Reuters |access-date=2022-02-24 |df=dmy-all}}</ref><ref>{{cite web |url=https://asia.nikkei.com/Business/Markets/Stocks-dive-oil-surges-as-Putin-issues-warning-on-Ukraine |title=Stocks dive, oil surges as Putin issues warning on Ukraine |author=<!--Not stated--> |date=2022-02-24 |publisher=Nikkei Asia |access-date=2022-02-24 |df=dmy-all |достъп_дата=2022-02-24 |архив_дата=2022-02-24 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220224092140/https://asia.nikkei.com/Business/Markets/Stocks-dive-oil-surges-as-Putin-issues-warning-on-Ukraine }}</ref> като австралийската борса за ценни книжа и новозеландската борса с повече от 3%.<ref>{{cite news|url=https://www.abc.net.au/news/2022-02-24/australian-share-market-asx-business-global-stock-covid/100856304|title=ASX plunges by 3 per cent after Russia launches Ukraine invasion; Qantas COVID woes continue|date=24 February 2022|accessdate=24 February 2022|publisher=Australian Broadcasting Corporation|first=Samuel|last=Yang}}</ref><ref>{{cite news|title=Shares dive, oil soars after Russian action in Ukraine|first=Joe|last=McDonald|work=ABC News|url=https://abcnews.go.com/Business/wireStory/asian-stocks-plunge-putin-announces-action-ukraine-83078036|date=24 February 2022|accessdate=24 February 2022}}</ref> В началото на 28 февруари руската [[валута]] губи за часове една четвърт от стойността си. Стремейки се да спре спада, Руската [[централна банка]] вдига повече от два пъти основния си [[лихвен процент]], забранява на чужденци да продават руски ценни книжа и изисква от износителите да конвертират в рубли по-голямата част от приходите си в чуждестранна валута. Московската [[фондова борса]] е затворена за деня заради „развиващата се ситуация“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/27/world/europe/ruble-russia-stock-market.html|title=The ruble crashes, the stock market closes and Russia’s economy staggers under sanctions|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-02-28|work=The New York Times|access-date=2022-03-01}}</ref> Според Института за международни финанси около 40% до 50% от руските резерви – официално оценени на 643,2 милиарда долара в средата на февруари 2022 г. – потенциално са недостъпни. Около половината от финансовите резерви на Руската централна банка се съхраняват в страните от Г-7 и ще бъдат замразени при новите санкции, казва [[Върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност|върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност]] [[Жозеп Борел]]<ref>{{Cite news|url=https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/STATEMENT_22_1463|title=Further measures to respond to the Russian invasion of Ukraine: Press statement by High Representative/Vice-President Josep Borrell|date=2022-02-27|work=European Commission Press Corner|access-date=2022-03-01}}</ref>. Управителят на банката Елвира Набиулина признава за първи път, че санкциите, наложени на централната банка, означават, че тя не може да се намеси, за да предотврати срива на рублата в понеделник (28 февруари).<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-02-28/central-bank-sanctions-breach-fortress-russia-halt-intervention|title=Central Bank Sanctions Halt Russia’s Ruble Intervention|last=Michael Heath|first=Garfield Clinton Reynolds|date=2022-02-28|work=Bloomberg|access-date=2022-03-01}}</ref> През март руският финансов министър Антон Силуанов потвърждава, че санкциите са лишили Москва от достъп до 300 милиарда долара от нейните златни и валутни резерви от 640 милиарда долара и твърди, че Западът оказва натиск върху Пекин за замразяването на руските златни и валутни резерви в юани. "Мисля, че нашето партньорство с Китай все пак ще ни позволи да поддържаме сътрудничеството, което сме постигнали, и не само да го поддържаме, но и да го увеличаваме в среда, в която западните пазари се затварят", добавя Силуанов.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-ukraine-crisis-russia-china-idCAKCN2LA096|title=Russia counts on sanctions help from China; U.S. warns off Beijing|last=Trevelyan|first=Mark|date=2022-03-13|work=Reuters|access-date=2022-04-18}}</ref> В изявление на служителите на Международния валутен фонд относно икономическото въздействие на войната в Украйна от 5 март 2022 г. се отбелязва, че десет дни след началото ѝ икономическите последици вече са много сериозни. Наблюдава се повишаване на цените на енергията и суровините – включително на пшеницата и други зърнени храни, което усилва инфлационния натиск от прекъсванията на веригата за доставки и възстановяването от пандемията от COVID-19. МВФ ще съветва страните членки как да калибрират своите макроикономически политики, така че да могат да управляват икономическите последици, включително чрез прекъсвания на търговията, цените на хранителни стоки и други суровини, и финансовите пазари.<ref>{{Cite news|url=https://www.imf.org/en/News/Articles/2022/03/05/pr2261-imf-staff-statement-on-the-economic-impact-of-war-in-ukraine|title=IMF Staff Statement on the Economic Impact of War in Ukraine|date=2022-03-05|work=IMF Press Center|access-date=2022-03-05}}</ref> С решение на Руската централна банка от 9 март таванът на тегленията от страна на гражданите, които имат влогове в чуждестранна валута, става 10 хил. долара, а всичко над тази сума е достъпно за тях единствено в руски рубли по официалния курс за деня. Постъпилите средства в чужда валута след 9 март няма да могат да се теглят. При обявяването ѝ мярката, която практически представлява отказ от конвертируемостта на рублата за пръв път през последните близо 30 години, е въведена за период от шест месеца.<ref>{{Cite news|url=https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2022/03/09/4321979_obratno_v_sssr_rublata_prakticheski_otnovo_e|title=Обратно в СССР: Рублата практически отново е неконвертируема|last=Стоянов|first=Николай|date=2022-03-09|work=Капитал|access-date=2022-03-10}}</ref> Поради ситуацията на международните финансови пазари считано от 1 март Българската народна банка не може да определи референтен курс на българския лев към руската рубла, който да е представителен за пазарните условия, отбелязва БНБ на страницата си с валутни курсове за 9 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.bnb.bg/Statistics/StExternalSector/StExchangeRates/StERForeignCurrencies/index.htm?downloadOper=&group1=first&firstDays=09&firstMonths=03&firstYear=2022&search=true&showChart=false&showChartButton=false|title=БНБ {{!}} Курсове на българския лев към отделни чуждестранни валути и цена на златото|date=2022-03-09|work=Българска народна банка|access-date=2022-03-10}}</ref> Съобщението на БНБ е аналогично с това на Европейската централна банка (ЕЦБ). За първи март 2022 г. курсът на рублата към еврото е 117.2010. За сравнение, точно месец по-рано курсът е 86.3238.<ref>[https://www.ecb.europa.eu/stats/policy_and_exchange_rates/euro_reference_exchange_rates/html/index.bg.html Euro foreign exchange reference rates | ECB]</ref><ref>[https://www.ecb.europa.eu/stats/policy_and_exchange_rates/euro_reference_exchange_rates/html/eurofxref-graph-rub.bg.html ECB Russian rouble (RUB) reference rate 1 – 9 March]</ref> На 6 април, шест седмици след началото на войната, Националната банка на Украйна (НБУ) публикува предварителните данни за международните резерви на страната към 1 април. В размер на 28,1 млрд. щатски долара, международните резерви отбелязват 2% ръст, което се дължи най-вече на финансирането, получено от международни партньори, казва се в прессъобщението на НБУ. Правителството е получило 3,2 млрд. долара входящи валутни потоци, в т.ч. малко над 1 млрд. от Международния валутен фонд (по Инструмента за бързо финансиране), 639 млн. евро от Европейската инвестиционна банка, 588 млн. евро от ЕС и 111 млн. долара и 312 млн. евро от Световната банка. Тези входящи потоци компенсират продажбите на чуждестранна валута от НБУ и плащанията за обслужване на публичния дълг.<ref>Офіційне Інтернет-представництво Національного банку України | [https://bank.gov.ua/en/news/all/mijnarodni-rezervi-zrosli-do-281-mlrd-dol-ssha-za-pidsumkami-bereznya Міжнародні резерви зросли до 28,1 млрд дол. США за підсумками березня] </ref> От 14 април 2022 г. Националната банка на Украйна разрешава на банките да продават на обществеността чуждестранна валута в брой. Очаква се, че възобновяването на този вид продажби, забранени още в началото на войната, ще намали възможностите за функциониране на пазара на незаконни валутни сделки и съответно ще намали рисковете за гражданите.<ref>{{Cite news|url=https://bank.gov.ua/ua/news/all/natsionalniy-bank-dozvoliv-bankam-prodavati-naselennyu-gotivkovu-inozemnu-valyutu-ta-utochniv-pravila-pogashennya-bankami-pozik-pered-nerezidentami|title=Національний банк дозволив банкам продавати населенню готівкову іноземну валюту та уточнив правила погашення банками позик перед нерезидентами|date=2022-04-14|work=Національний банк України|access-date=2022-04-15}}</ref> Около 200 000 души рискуват да останат безработни поради спирането на дейността или изтеглянето от руския пазар на редица чуждестранни компании, съобщава кметът на Москва [[Сергей Собянин]] на 18 април. В своя блог Собянин твърди, че московските власти са готови да подкрепят хората, които са изгубили работните си места, като им предоставят обучение и временна, обществено значима работа.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/18/russia-ukraine-war-mariupol-fighters-ignore-surrender-demand-ukraine-begins-process-to-join-eu-live?page=with:block-625d2e5a8f08a3f8f35ecf18#block-625d2e5a8f08a3f8f35ecf18|title=Sergei Sobyanin: About 200,000 people risk losing their jobs in the Russian capital|date=2022-04-18|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref> Mорските потоци на руски суров петрол намаляват с една четвърт през седмицата 11-15 април в сравнение със седмицата 4-8 април, информира Bloomberg. Обемите, насочващи се към Азия от пристанища на Черно море, Балтийското и Арктическото крайбрежие, се свиват до най-ниското си ниво от два месеца. Изчислено в приходи от доставки при действащите ставки на митото за износ на суров петрол това означава с 60 милиона долара по-малко в сравнение с предходната седмица. В рамките на Европейския съюз се засилва натискът за ембарго на руския петрол, а големите търговци заявяват, че ще спрат да обработват доставките на Руската федерация.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-04-19/russian-crude-shipments-shrink-with-asia-bound-cargoes-dwindling|title=Russian Crude Shipments Shrink 25% in Just One Week|last=Lee|first=Julian|date=2022-04-19|work=Bloomberg|access-date=2022-04-20}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обвинява Русия за покачването на цените на американския пазар и за глобалния недостиг на храни вследствие на нахлуването ѝ в Украйна. В своя реч от 11 май Байдън заявява, че „Америка се бие на два фрона“ - в и извън пределите на САЩ, като освен че подпомага Украйна в битката ѝ за защита на декокрацията и изхранването на „онези, които са останали гладни по света, защото съществуват руски зверства“, се сблъсква с инфлация и растящи цени у дома.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/us-news/2022/may/23/us-economy-joe-biden-republicans|title=Biden pitches Democrats as saviors for US economy ahead of midterm elections|last=Gambino|first=Lauren|date=2022-05-23|work=The Guardian|access-date=2022-05-25}}</ref> Тактиката, която Русия прилага по отношение на доставките на храни, е сходна с тази, използвана в сектора на енергетиката, което го превръща в „оръжие“ с глобални последици, заявява Урсула фон дер Лайен две седмици по-късно при участието си на Световния икономически форум на 24 май. Руската армия конфискува доставки на зърно и машини в райони на Украйна и блокира износа от пристанища в Черно море. Нахлуването ѝ в Украйна и санкциите, наложени срещу нея в отговор, причиняват покачване на световните цени на зърното и торовете, предизвиквайки продоволствена криза, изтъква Фон дер Лайен. Тя призова международната общност да се обедини, за да се противопостави на „шантажа на Москва“. Доставките от Русия и Украйна представляват близо 30% от световната търговия с пшеница.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-24-22/h_6f851efdf37b0be0f2f827af82bfca91|title=Russia "weaponizing" food supplies, says von der Leyen, with global repercussions|date=2022-05-25|work=CNN News|access-date=2022-05-25}}</ref> == Реакции на големите онлайн платформи == На 24 февруари Facebook съобщава, че е сформирана нова структура – многоезичен експертен Център за специални операции, чиято основна задача е да реагира на кризите в реално време. Платформата също така стартира нова функция в Украйна, която позволява на потребителите да заключват личния си профил като степен на по-висока защита за поверителността и сигурността им.<ref>{{Cite news|url=https://about.fb.com/news/2022/02/metas-ongoing-efforts-regarding-russias-invasion-of-ukraine/|title=Meta’s Ongoing Efforts Regarding Russia’s Invasion of Ukraine|date=2022-02-26|work=Meta Newsroom|access-date=2022-02-28}}</ref> Този инструмент е прилаган и преди от компанията, в т.ч. в Афганистан през август 2021 г. На следващия ден руският телекомуникационен регулатор [[Федерална служба за надзор в сферата на съобщенията, информационните технологии и масовите комуникации|Роскомнадзор]] обвинява [[Facebook]] в „нарушаване на основните [[Права на човека|права и свободи на човека]]“ поради ограничаването на достъпа до четири руски медийни профила – този на държавната информационна агенция [[РИА Новости]], на телевизионния канал на Министерството на отбраната „Звезда“, и на онлайн медиите Lenta.ru и Gazeta.ru. В своето изявление от 25 февруари Роскомнадзор съобщава за предприемането на мерки за частично ограничаване на достъпа.<ref>{{Cite news|url=https://rkn.gov.ru/news/rsoc/news74108.htm|title=Приняты меры по защите российских СМИ|date=2022-02-25|work=Федеральная служба по надзору в сфере связи, информационных технологий и массовых коммуникаций|access-date=2022-02-25|archive-date=2022-09-06|archive-url=https://web.archive.org/web/20220906184810/https://rkn.gov.ru/news/rsoc/news74108.htm}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/25/world/europe/russia-facebook-access.html|title=Russia says it will limit access to Facebook, a major platform for dissent.|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-02-25|work=The New York Times|access-date=2022-02-25}}</ref> Към момента на обявяване на мерките не е ясно в какво точно ще се изразява частичното ограничаване на достъпа, но има очакване тази мярка да бъде аналогична с наложената от правителството през 2021 г. по отношение на [[Twitter]] – ограничаване на скоростта на достъпа до социално-медийната платформа. Коментарът на Meta, чиято собственост е Facebook, е, че ходът на Русия идва в отговор на отказа на компанията да „спре независимата проверка на [[Факт|фактите]] и етикетирането на съдържание, публикувано във Facebook от четири руски държавни медийни организации“.<ref>{{Cite news|url=https://www.axios.com/russia-restricts-facebook-ukraine-99fff552-14ce-4080-865a-753d2855e4ad.html|title=Russia moves to restrict Facebook access amid Ukraine invasion|last=Fischer|first=Sara|date=2022-02-25|work=Axios|access-date=2022-02-25}}</ref> В съобщение, публикувано на 26 февруари в профила в Twitter на Nathaniel Gleicher, който ръководи политиката по сигурността на Facebook, се казва, че социално-медийната платформа налага забрана на руските държавни медии „да пускат реклами или да си осигуряват приходи от нашата платформа навсякъде по света. Ние също така продължаваме да прилагаме етикети към допълнителни руски държавни медии“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://twitter.com/ngleicher/status/1497417241947607043|заглавие=Head of security policy at Meta Verified Twitter Account|автор=|фамилно_име=Nathaniel|първо_име=Gleicher|дата=2022-02-26|труд=Twitter|достъп_дата=2022-02-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theverge.com/2022/2/26/22952038/facebook-russian-state-media-blocked-advertising-monetization-ukraine-conflict|title=Facebook blocks Russian state media from advertising on the platform|last=Roth|first=Emma|date=2022-02-26|work=The Verge|access-date=2022-02-26}}</ref> Подобно съобщение е публикувано и от Twitter в официалния профил Twitter Safety: „Временно преустановяваме рекламите в Украйна и Русия, за да гарантираме, че критичната информация за обществената безопасност е видима и рекламите не отвличат вниманието (от нея)“<ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/TwitterSafety/status/1497353976588689411|title=Twitter Safety|date=2022-02-26|work=Twitter Safety|access-date=2022-02-26}}</ref>. Google също налага забрана на руската държавна медия RT и други канали да получават приходи от реклами на своите уебсайтове, приложения и видеоклипове в YouTube.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/technology/youtube-blocks-rt-other-russian-channels-generating-revenue-2022-02-26/|title=Google blocks RT, other Russian channels from earning ad dollars|last=Dave|first=Paresh|date=2022-02-27|work=Reuters|access-date=2022-02-28}}</ref> От момента на обявяване на навлизането на руските войски в Украйна много руски граждани се насочват към социалните медии, за да дадат израз на чувствата и оценките си по отношение на действията на руския президент.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/25/world/europe/russia-facebook-access.html|title=Russia says it will limit access to Facebook, a major platform for dissent.|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-02-25|work=The New York Times|access-date=2022-02-25}}</ref> Към 28 февруари големите американски онлайн платформи като Facebook, Instagram, YouTube и Twitter остават достъпни в Русия. На 1 март Google съобщава, че повече няма да позволява на статии от руски държавни медии да се показват нито в Google News, нито в други раздели, свързани с новини.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/01/world/ukraine-russia-war?name=styln-russia-ukraine&region=hub&block=storyline_live_updates_block_recirc&action=click&pgtype=LegacyCollection#boeing-ford-russia|title=Ukraine Rusia War Live Updates|last=Wakabayashi|first=Dai|date=2022-03-01|work=The New York Times|access-date=2022-03-01}}</ref> Apple спира всички продажби на продуктите си в Русия, достъпа до услугата Apple Pay и премахва приложенията на руските държавни медии в App Store. Технологичният гигант деактивира показването в Apple Maps на актуална информация за инциденти и състоянието на трафика в Украйна „като предпазна мярка за украинските граждани“. „Присъединяваме се към всички онези по света, които призовават за мир“, декларира компанията в прессъобщение, публикувано на 1 март. На 25 февруари министърът на цифровите технологии на Украйна Михайло Федоров публикува в своя официален профил в Twitter кратка информация и сканирано копие от писмото си до изпълнителния директор на Apple, Тим Кук, чрез което отправя искане за блокиране на Apple Store за граждани на Руската федерация и подкрепа за пакета от санкции на правителството на САЩ.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://twitter.com/FedorovMykhailo/status/1497327555690610689|заглавие=Съобщение на Михайло Федоров в Twitter от 25 февруари 2022 г.|автор=Федоров|фамилно_име=Михайло|дата=2022-02-25|труд=Twitter|достъп_дата=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.businessinsider.com/apple-stops-sales-in-russia-pulls-state-media-ukraine-2022-3|title=Apple halts all product sales in Russia and blocks state media outlets from the App Store|last=Reuter|first=Dominick|date=2022-03-02|work=Business Insider|access-date=2022-03-02}}</ref> На 3 март Google обявява, че преустановява продажбите на онлайн реклама в Русия, независимо от това кое е рекламодателят. След инвазията на Русия в Украйна такива действия предприемат Twitter Inc и Snap Inc. Забраната, наложена от технологичния гигант Alphabet Inc., чиято собственост е Google, обхваща Google Search, YouTube и външни издателски партньори. По данни на най-голямата руска база данни за бизнеси SPARK оборотът на Google в Русия през 2020 г. е 85,5 милиарда рубли (790 милиона долара).<ref>{{Cite news|url=https://www.rappler.com/technology/google-suspends-all-ad-sales-russia/|title=Google suspends all ad sales in Russia as censorship demands grow|date=2022-03-04|work=Rappler|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/technology/google-pauses-all-ad-sales-russia-2022-03-04/|title=Google suspends all ad sales in Russia as censorship demands grow|last=Paresh|first=Dave|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref> На 4 март американската компания с глобални бизнес операции Airbnb обявява, че спира дейността си в Русия и Беларус. Мярката кореспондира със санкциите на САЩ и други западни държави срещу повечето сектори на руската икономика, в т.ч. като банките.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6221aaceec502b53cd4809e9%26Airbnb%20suspends%20operations%20in%20Russia%20and%20Belarus%262022-03-04T06%3A15%3A20.427Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:5cc81b66-db55-4685-9835-48c77945b669&pinned_post_asset_id=6221aaceec502b53cd4809e9&pinned_post_type=share|title=Airbnb suspends operations in Russia and Belarus|date=2022-03-04|work=BBC News|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/business/european-us-companies-mobilise-help-ukrainians-fleeing-war-2022-03-01/|title=Factbox: European and U.S. companies mobilise to help Ukrainians fleeing war|date=2022-03-04|work=Reuters Business|access-date=2022-03-04}}</ref> На 4 март [[Роскомнадзор]] блокира изцяло достъпа до Facebook от Русия. Официалната причина за мярката, представена от телекомуникационния регулатор, е „дискриминация на руските медии“, към която са отнесени 26 случая от октомври 2020 г. до момента. В дните от началото на нападението над Украйна до блокирането Facebook ограничава достъпа до официалните страници на телевизионния канал „Звезда“, „РИА Новости“, „Спутник“, Russia Today, Lenta.ru и Gazeta.ru, което е изтъкнато като допълнителен мотив за мярката.<ref>{{Cite news|url=https://meduza.io/news/2022/03/04/roskomnadzor-soobschil-o-blokirovke-facebook-v-rossii|title=Роскомнадзор сообщил о блокировке Facebook и Twitter в России|date=2022-03-04|work=Meduza|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/04/world/russia-ukraine/russia-facebook-ukraine|title=Russia blocks Facebook inside the country, as the Kremlin moves to stifle dissent.|last=Mike Isaac;|first=Adam Satariano|date=2022-03-04|work=The New York Times|access-date=2022-03-04}}</ref> Instagram и WhatsApp, които също са собственост на Meta (Facebook) и са по-популярни в Русия от Facebook, не са засегнати, съобщава американската компания.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/technology/2022/03/04/russia-facebook-internet-block/|title=Russia’s Internet censor says it will block access to Facebook but not WhatsApp and Instagram|last=Cat Zakrzewski|first=Elizabeth Dwoskin|date=2022-03-04|work=The Washington Post|access-date=2022-03-04}}</ref> Като налага тази мярка страната се присъединява към Китай и Северна Корея, в които достъпът до Facebook също е забранен. Блокирането на Facebook е част от последователните действия на руския президент Владимир В. Путин за заглушаване на критиката относно войната в Украйна. В деня на блокирането на Facebook за потребителите в Русия правителството приема закон, влизащ в сила незабавно, който криминализира разпространението на съобщения, определени от правителството като „невярна информация“ за руските въоръжени сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-introduce-jail-terms-spreading-fake-information-about-army-2022-03-04/|title=Russia fights back in information war with jail warning|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref><ref name=":5">{{Cite news|url=https://www.kommersant.ru/doc/5240960|title=Путин подписал закон об уголовном наказании за фейки об армии России и призывы к санкциям|date=2022-03-04|work=Коммерсантъ|access-date=2022-03-04}}</ref> Бъдат ли намерени за виновни в нарушаването на новия закон, прокаран чрез изменения в наказателен кодекс, обвинените за разпространението на „неверни данни“ или „невярна информация“ може да получат присъда от 700 000 рубли до 15 години затвор.<ref name=":5" /> По-строги наказания са предвидени за онези, които умишлено разпространяват „фалшива информация“ или призовават за непозволени публични действия. Руското правителство налага определението „специална военна операция“ за нападението над Украйна, което означава, че като престъпление по новия закон може да се разглежда назоваването на войната в Украйна ''война'' или ''инвазия''.<ref>{{Cite news|url=http://publication.pravo.gov.ru/Document/View/0001202203040007|title=Федеральный закон от 04.03.2022 № 32-ФЗ „О внесении изменений в Уголовный кодекс Российской Федерации и статьи 31 и 151 Уголовно-процессуального кодекса Российской Федерации“|date=2022-03-04|work=Официальный интернет-портал правовой информации|access-date=2022-03-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/04/world/russia-ukraine/russia-facebook-ukraine|title=Russia blocks Facebook inside the country, as the Kremlin moves to stifle dissent.|last=Mike Isaac;|first=Adam Satariano|date=2022-03-04|work=The New York Times|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-introduce-jail-terms-spreading-fake-information-about-army-2022-03-04/|title=Russia fights back in information war with jail warning|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref> Twitter спира достъпа на повече от 100 профила, които усилват популярността на хаштага #IStandWithPutin, появил се в първите дни след началото на войната в Украйна. Мярката е наложена на основание участие в „координирано неавтентично поведение“ и нарушаване на политиката на Twitter за манипулиране на платформата и спам. #IStandWithPutin получава втори живот, когато автентични профили започват да публикуват критични коментари относно употребата му.<ref>{{Cite news|url=https://www.nbcnews.com/tech/internet/twitter-bans-100-accounts-pushed-istandwithputin-rcna18655|title=Twitter bans over 100 accounts that pushed #IStandWithPutin|last=Natasha Korecki|first=Ben Collins|date=2022-03-05|work=NBC News|access-date=2022-03-05}}</ref> На 4 март информационните агенции Интерфакс и РИА Новости съобщават, че с решение на Роскомнадзор, взето в съответствие с дейността на регулатора по извършването на проверка на блокове от уебстраници и въз основа на искане на Генералната прокуратура от 24 февруари, достъпът до Twitter е ограничен в цяла Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/russia-rferl-bbc-facebook-google-twitter-blocked/31735597.html|title=Russian Media Watchdog Blocks Facebook After Limiting Access To Multiple Other Sites|last=RFE/RL's Russian Service|date=2022-03-04|work=Radio Free Europe/Radio Liberty|access-date=2022-03-06}}</ref> На 6 март [[TikTok]] обявява, че потребителите на услугата в Русия няма да могат повече да публикуват съдържание, нито да излъчват на живо. Онлайн платформата за създаване и споделяне на видеосъдържание, собственост на китайската компания ByteDance, аргументира мярката с рисковете за потребителите, произтичащи от новия закон срещу „фалшивите новини“, гласуван и приет на 4 март. Смята се, че около 36 милиона души използват приложението в Русия и с влизането в сила на новите правила TikTok ограничава възможностите им да взаимодействат със съдържание до ролята на зрители.<ref>[https://twitter.com/TikTokComms/status/1500535437861048320 Публикация на официалния профил TikTokComms в Twitter от 6 март]</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/business-60641988|title=TikTok stops new content being uploaded in Russia|last=Tidy|first=Joe|date=2022-03-06|work=BBC News|access-date=2022-03-06}}</ref> В отговор на руската инвазия в Украйна две седмици след началото ѝ американският технологичен гигант Meta Platforms Inc временно премахва за потребителите на Facebook и Instagram в Армения, Азербайджан, Естония, Грузия, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Русия, Словакия и Украйна забраната за форми на политическо изразяване, които са в нарушение на ограничителните правила за реч, възхваляваща насилие – например послания в смисъла на „смърт на руските нашественици“. Също така временно са разрешени публикации, които призовават за смъртта на руския президент Владимир Путин и/или на белоруския президент Александър Лукашенко, освен ако в тях не са посочени други мишени, местоположение и метод за тяхното елиминиране. От компанията уточняват в изявление по случая, че все така не се допускат „достоверни призиви за насилие срещу руски цивилни", както и срещу руски военнопленици.<ref>[https://twitter.com/nickclegg/status/1502349805221126144 Nick Clegg – President, Global Affairs @Meta | Twitter | 2022-03-11]</ref> Позовавайки се на публикацията на информационната агенция Ройтерс, която първа информира за въведеното изключение в политиката на компанията, като се позовава и на вътрешна комуникация, руското посолство в Съединените щати отправя искане до Вашингтон да спре „екстремистката дейност“ на Meta.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/11/facebook-allows-posts-urging-violence-against-russian-invaders|title=Facebook allows posts urging violence against invading Russians|date=2022-03-11|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-11}}</ref> Седмица по-рано в телевизионно интервю и в съобщение, публикувано в удостоверения му профил в Twitter, американският сенатор Линдзи Греъм призова за убийството на руския президент Владимир Путин. „Единственият начин това да приключи е някой в ​​Русия да премахне този човек“, пише Греъм в публикация от 3 март, която не е премахната от Twitter.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/exclusive-facebook-instagram-temporarily-allow-calls-violence-against-russians-2022-03-10/|title=Facebook allows Ukraine war posts urging violence against invading Russians, Putin|last=Munsif Vengattil;|first=Elizabeth Culliford|date=2022-03-11|work=Reuters|access-date=2022-03-11}}</ref> Потребителите на Instagram в Русия са уведомени, че достъпът им до услугата ще бъде преустановен в полунощ на 13 срещу 14 март в отговор на решението на нейния собственик, Meta Platforms, да позволи на потребителите на социалните медии в Украйна да публикуват съобщения като „Смърт на руските нашественици“. В изпратеното по имейл съобщение държавният комуникационен регулатор Роскомнадзор насърчава хората да преместят своите снимки и видеоклипове от Instagram преди да бъде затворен и да преминат към руските „конкурентни интернет платформи“. Блокирането на Instagram става факт 10 дни след спирането на Facebook в Русия, което Роскомнадзор обяснява с „дискриминацията на руските медии“ в социално-медийната платформа с най-много активни месечни потребители в света.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-demands-that-us-stop-metas-extremist-activities-2022-03-11/|title=Instagram users in Russia are told service will cease from midnight|date=2022-03-13|work=Reuters|access-date=2022-03-14}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.statista.com/statistics/272014/global-social-networks-ranked-by-number-of-users/|title=Most popular social networks worldwide as of January 2022, ranked by number of monthly active users|date=2022-03-08|work=Statista|access-date=2022-03-14}}</ref> По данни на Statista от края на 2021 г. 37% от руснаците използват Facebook, а 14% – Twitter. Руската социална мрежа VKontakte е най-популярната в страната – 73% от руснаците казват, че я използват, следвана от YouTube и Instagram – с 68% и 59%, съответно. Между 19 и 26 март руският комуникационен регулатор РоскомандZor [sic] публикува в своя официален канал в Telegram няколко съобщения, адресирани до YouTube. В първото от тях регулаторът квалифицира платформата за споделяне на видеосъдържание на Google LLC като „инструмент в антируската информационна война“ и твърди, че „YouTube многократно цензурира каналите на законно регистрирани руски медии, общественици, творчески групи, спортни отбори, както и образователни проекти“. В регистъра на РоскомандZor са записани 54 случая на „ограничаване на руски канали“, в т.ч. RBC, NTV, TNT, REN TV, „Известия“, „Канал Пети“, „Руско радио“, „Царград“, „Канал 1“, „Русия 1“, „Култура“, „Звезда“, „Русия 24“, „Спутник“, „РИА Новости“, страниците на „RZHEV. 500 дни в огъня“ и „Крим. Път към Родината“. В съобщението се казва, че изпратените искания за „спиране на дискриминацията“ и „предоставяне на безплатен достъп до информация за всички потребители“ не са удовлетворени. То завършва с напомняме, че „в закона са предвидени мерки за технологично въздействие по отношение на интернет платформите“, с което РоскомандZor реферира към прекратяването на достъпа до услугите на Facebook, Instagram и Google News в Русия.<ref>[https://t.me/rkn_tg/220 Изявление на РоскомнадZor от 19 март 2022 г.] | Telegram </ref> На 24 март РоскомандZor публикува изявление, в което изисква от YouTube да възстанови достъпа до официалния канал на кримския лидер Сергей Аксьонов „във възможно най-кратък срок“ и да обясни причината за ограниченията спрямо него, а два дни по-късно отправя изискване към YouTube за възстановяването на достъпа до видео, озаглавено „Заседание на Междуведомствения координационен щаб за хуманитарно реагиране в Украйна“ и публикувано в официалния профил на Министерството на отбраната на Русия, и да обясни причините за ограничаването му (към 28 март в канала на МО на Русия в YouTube има видео с такова заглавие, публикувано на 14 март и гледано над 600 000 пъти).<ref>[https://t.me/rkn_tg/221 Изявление на РоскомнадZor от 24 март 2022 г.] | Telegram</ref><ref>[https://t.me/rkn_tg/222 Изявление на РоскомнадZor от 26 март 2022 г.] | Telegram </ref> Аксьонов е носител на руския държавен орден „За заслуги към Отечеството“ – първа степен, с който е отличен за участието си в процеса на анексия на Крим, и присъства в консолидирания списък с лица, обект на финансови санкции от страна на Обединеното кралство.<ref>HM Treasury Office of Financial Sanctions Implementation | [https://assets.publishing.service.gov.uk/government/uploads/system/uploads/attachment_data/file/1063496/Russia.pdf Consolidated list of financial sanctions targets in the UK] [last updated:25/03/2022]</ref> Още през 2014 г. санкции срещу него налагат Европейският съюз и САЩ.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2014/mar/17/us-sanctions-russian-ukrainian-targets|title=US and EU sanctions: the Russian and Ukrainian targets|last=Alec Luhn|first=Kevin Rawlinson|date=2014-03-17|work=The Guardian|access-date=2022-03-28}}</ref> == Реакции на световни анализатори == Политологът [[Ноам Чомски]] определя руското нападение срещу Украйна като непредизвикано и тежко военно престъпление, което може да се сравни с нападението на [[Война в Ирак (2003)|САЩ и Великобритания над Ирак]] през 2003 година и дори с [[Полша във Втората световна война|подялбата на Полша между Хитлер и Сталин]] през септември 1939 година, поставила началото на Втората световна война. Според него това е повратна точка от човешката история, която може да доведе до катастрофална Трета световна война.<ref>Ноам Чомски: Военна ескалация на САЩ срещу Русия ще е „смъртна присъда за човечеството“. [https://epicenter.bg/article/Noam-Chomski--Voenna-eskalatsiya-na-SASht-sreshtu-Rusiya-shte-e--quot-smartna-prisada-za-chovechestvoto-quot-/275549/11/0 Епицентър, 4 март 2022 г.]</ref> Според политологът Джон Миършаймър Западът също носи отговорност за украинската криза. Проблемите около Украйна според него тръгват от идеята на НАТО да обяви, че Украйна ще стане член на съюза. Руските лидери определят това решение като екзистенциална заплаха. Миършаймър смята, че не трябва да се подценява колко безмилостни могат да бъдат великите сили, когато са притиснати в ъгъла. Докато Западът се надява да нанесе унизително поражение на Путин и да предизвика отстраняването му от власт, съществува сериозна заплаха това да го насочи към употреба на ядрени оръжия.<ref>Джон Миършаймър: Защо Западът носи основната отговорност за украинската криза. [https://glasove.com/na-fokus/dzhon-miarshaymar-zashto-zapadat-nosi-osnovnata-otgovornost-za-ukrainskata-kriza?fbclid=IwAR2qhiAnxbt4JIrJ_5LPaSULtvWqlfC8E5cPF1pHIkGGOmXgx6CrrhThee0 16 март 2022 г. Гласове.]</ref> [[Стивън Коткин]] заема противоположна позиция. Според него това, което представлява Русия днес, не е отклонение от историческия модел, който я формира през последните два века, като много преди съществуването на НАТО, още през деветнадесети век, Русия изглежда така: тя има автократ, в нея има репресии и милитаризъм. Той твърди също, че ако не са се били присъединили към НАТО, днес Полша или Прибалтийските държави щяха да са поставени в ситуацията на Украйна. Отговаряйки на въпрос за разликите между ''сталинизма'' и ''путинизма'' Коткин заявява, че режимът на руския президент не е същият като този на Сталин или като този на руския цар, тъй като светът се е променил, както и самата Русия. Шокът е в това, че въпреки големите промени, „все още виждаме този модел, от който Русия не може да се откъсне.“<ref>{{Cite news|url=https://www.newyorker.com/news/q-and-a/stephen-kotkin-putin-russia-ukraine-stalin|title=The Weakness of the Despot|last=Remnick|first=David|date=2022-03-11|work=The New Yorker|access-date=2022-03-17}}</ref> Според Юрий Костенко, един от украинските политици, участвали в преговорите за разоръжаването на страната през 90-е години на миналия век, Киев е трябвало да запази своя ядрен арсенал. Той вижда в ядреното разоръжаване на страната тогава „ужасна грешка“. През 1994 година Украйна, която е третата ядрена сила в света, предава своя ядрен арсенал на Русия. В замяна САЩ, Русия и Великобритания поемат ангажимент да спазват независимостта и суверенитета на Украйна. Оказва се обаче, че тези договорки са били напразни. Според него историята показва, че когато Русия подписва нещо, това не означава, че тя ще го спазва.<ref>Трудните уроци, които научиха Украйна да не вярва на Русия. [https://www.investor.bg/centralna-i-iztochna-evropa/335/a/trudnite-uroci-koito-nauchiha-ukraina-da-ne-viarva-na-rusiia-346450/ 25.02.2022 г. Инвестор.БГ.]</ref> Американският политолог, социолог и философ [[Франсис Фукуяма]] заявява, че повече от всичко друго днешна Русия носи характеристиките на нацистка Германия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dw.com/en/francis-fukuyama-russia-now-resembles-nazi-germany/av-62538492|заглавие=Francis Fukuyama: Russia now 'resembles Nazi Germany'|дата=2022-07-20|труд=DW News|достъп_дата=2022-07-27}}</ref> За Фукуяма политическият режим в Русия – вид краен [[национализъм]], чийто [[Идеология|идеолог]] е Владимир Путин с неговия абсолютен контрол върху всички лостове на властта – е много слабо институционализиран и поради тази причина нестабилен. Според него евентуално завръщане на [[Доналд Тръмп]] като [[Президент на Съединените американски щати|президент на САЩ]] би решило всички проблеми на Русия поради явното му желание да изтегли САЩ от НАТО, което съвпада с интересите на Русия.<ref name=":9">{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/trump-2024-comeback-would-solve-all-of-russias-problems/a-62538201|title=Trump 2024 comeback would 'solve all of Russia's problems'|date=2022-07-20|work=DW|access-date=2022-07-27}}</ref> Фукуяма подчертава важността на това Украйна да постигне известен напредък и да си възвърне военната сила през лятото на 2022 г., защото „единството на Запада зависи от това хората да вярват, че има военно решение на проблема в близко бъдеще“. Според автора на книгата „[[Краят на историята и последният човек]]“ (1992) създаде ли се усещане за безизходица, която ще продължи вечно, единството ще започне да се разпада и ще има повече призиви към Украйна да се откаже от територия, за да се сложи край на войната.<ref name=":9" /> == Жертви == {|class="wikitable plainrowheaders" |- !scope="col"|Засегнати !scope="col"|Жертви !scope="col"|Времеви период !scope="col"|Източник |- ! rowspan="4" scope="row" |Цивилни |'''9 000<ref>{{Cite web|url=https://www.usnews.com/news/world/articles/2023-01-17/over-9-000-civilians-killed-in-ukraine-since-russia-invaded-kyiv|title=Over 9,000 Civilians Killed in Ukraine Since Russia Invaded - Kyiv|agency=Reuters |work=U.S. News & World Report}}</ref> – 16 502<ref>{{Cite web| title=More than 16,500 people killed in Ukraine due to Russian aggression |url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3650080-more-than-16500-people-killed-in-ukraine-due-to-russian-aggression.html |date=10 January 2023 |Publisher=www.ukrinform.net |access-date=26 January 2023}}</ref>''' убити (потвърдени) |24 февруари 2022 – 17 януари 2023 |Правителство на Украйна |- |'''30 000''' убити |24 февруари 2022 – 22 януари 2023 |Военноначалникът на Норвегия<ref>{{cite web |title=Russia taken 180,000 dead or wounded in Ukraine: Norwegian army |url= https://www.france24.com/en/live-news/20230122-russia-taken-180-000-dead-or-wounded-in-ukraine-norwegian-army |date=22 January 2023 |publisher=France 24 |access-date=9 March 2023}}</ref> |- |'''100 000''' убити (според изчисления) |24 февруари 2022 – 23 февруари 2023 |Главен прокурор на Украйна по военни престъпления<ref name="100000civilian">Bel Trew. [https://www.independent.co.uk/news/world/europe/ukraine-war-anniversary-war-crimes-b2288037.html "100,000 Ukrainian civilian deaths."] The Independent, Feb 23 2023.</ref> |- |'''8 836''' убити, '''14 985''' ранени<br />(потвърден минимум; смята се, че цифрата е по-голяма) |24 февруари 2022 – 14 май 2023 |ООН<ref name="UNtoll">{{Cite web |date=15 May 2023 |title=Ukraine: civilian casualty update 15 May 2023 |url=https://www.ohchr.org/en/news/2023/05/ukraine-civilian-casualty-update-15-may-2023 |access-date=15 May 2023 |publisher=Office of the United Nations High Commissioner for Human Rights}}</ref> |- !Цивилни |'''1028''' убити, '''47 деца''' |1 февруари 2023 – 31 юли 2023 |ООН<ref>https://www.dnes.bg/rusia/2023/10/05/otvlichaniia-poboi-nov-doklad-za-voennite-prestypleniia-vyv-voinata-v-ukraina.584946</ref> |- !Цивилни |'''15 000''' безследно изчезнали |1 февруари 2023 – 31 юли 2023 |Правителство на Украйна<ref>https://www.dnes.bg/rusia/2023/10/05/otvlichaniia-poboi-nov-doklad-za-voennite-prestypleniia-vyv-voinata-v-ukraina.584946</ref> |- !Украински бежанци |'''5 493 437''' души са избягали трайно в държави от ЕС,(от тях '''3 574 485''' души са потърсили временна закрила.) Най голям брой украински бежанци - '''4,472,349 -''' са емигрирали в Полша |24 февруари 2022 - 5 юли 2022 |По данни на Върховния комисариат за бежанците на ООН |- !Украински военнослужещи |'''383 000 у'''бити '''(159 000''' убити и ранени само по време украинското контранастъпление) |22. февуари 2022 - 19.декември 2023 |Сергей Шойгу, министър на отбраната на Русия, цитиран от ТАСС<ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/329173-shoygu-saobshti-za-ubiti-nad-383-000-ukraintsi-v-svo-vazmezdieto-shte-zastigne-vsichki</ref> |- ! rowspan="3" scope="row" |Украински сили<br />([[Въоръжени сили на Украйна|ВСУ]], [[Национална гвардия на Украйна|НГУ]], [[Държавна гранична служба на Украйна|ДГСУ]], [[Специални полицейски части на Украйна|СПЧУ]]) |'''124 500 – 131 000''' жертви<br>('''16 000 – 17 500''' убити) |24 февруари 2022 – 1 март 2023 |Документи на Пентагона<ref name="US Leaked Document">{{cite web |url=https://www.ft.com/content/03fa9789-3d1b-4d06-9064-371bb4eb11eb |title=Leaked US war files contain 'fictitious information', says Ukraine |publisher=[[Financial Times]] |date=7 April 2023 |access-date=7 April 2023}}</ref><ref name="US Leaked Document1">[https://www.bbc.com/news/world-europe-65225985 Ukraine war: Who leaked top secret US documents - and why?]</ref> |- |'''120 000''' убити или ранени |24 февруари 2022 – 13 март 2023 |По изчисления на представители на властите в САЩ и ЕС<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2023/03/13/ukraine-casualties-pessimism-ammunition-shortage/ |title=Ukraine short of skilled troops and munitions as losses, pessimism grow|date=March 13, 2023|newspaper=[[The Washington Post]]|access-date=April 2, 2023}}</ref> |- |'''150 000''' убити или ранени |24 февруари 2022 – 6 април 2023 |Според изчисления на Запада<ref>{{cite web|url=https://www.telegraph.co.uk/world-news/2023/04/06/russia-ukraine-war-wagner-chief-admits-cemetery-growing/|title=Wagner chief says cemetery for killed fighters is 'growing' but justifies losses|date=6 April 2023|website=[[The Daily Telegraph|The Telegraph]]|access-date=6 April 2023}}</ref> |- !военнопленници изтезавани от Руската федерация |'''51/56''' признали за изтезания, от обща бройка |1 февруари 2023 – 31 юли 2023 |според доклад на правителството <ref>https://www.dnes.bg/rusia/2023/10/05/otvlichaniia-poboi-nov-doklad-za-voennite-prestypleniia-vyv-voinata-v-ukraina.584946</ref> |- !убити украински военнопленици |'''6''' убити военнопленици |1 февуари 2023 – 31 юли 2023 |според доклад на правителството<ref>https://www.dnes.bg/rusia/2023/10/05/otvlichaniia-poboi-nov-doklad-za-voennite-prestypleniia-vyv-voinata-v-ukraina.584946</ref> |- !безследно изчезнали |'''26 000''' безследно изчезнали '''(15 000''' цивилни и '''11 000''' военни) |1 февруари – 31 юли 2023 |Правителство на Украйна<ref>https://www.dnes.bg/rusia/2023/10/05/otvlichaniia-poboi-nov-doklad-za-voennite-prestypleniia-vyv-voinata-v-ukraina.584946</ref> |- !scope="row"|Украински сили (ВСУ) |'''10 000 – 13 000''' убити |24 февруари – 1 декември 2022 |Правителство на Украйна<ref>{{cite web |title=President's Office says Ukrainian army lost up to 13,000 soldiers since war started |url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3626014-presidents-office-says-ukrainian-army-lost-up-to-13000-soldiers-since-war-started.html |date=1 December 2022 |agency=[[Ukrinform]] |access-date=9 March 2023}}</ref> |- !Украински сили (ВСУ) |'''31 000''' убити |23 февруари 2022 – 25 февруари 2024 |по данни на Володимир Зеленски (правителство на Украйна)<ref>https://www.mediapool.bg/za-prav-pat-zelenski-obyavi-broya-na-ubitite-ukrainski-voinitsi-31-000-dushi-news356562.html</ref> |- !Украински сили (ВСУ) |'''43 000''' убити и '''370 000''' ранени |23 февруари 2022 - 8 декември 2024 |по данни на Володимир Зеленски<ref>https://nova.bg/news/view/2024/12/08/479824/зеленски-43-000-украински-военнослужещи-са-били-убити-на-бойното-поле/</ref> |- ! rowspan="5" scope="row" |Руски сили<br />([[Въоръжени сили на Руската федерация|ВСРФ]], [[Национална гвардия на Русия|НГР]], [[Федерална служба за сигурност|ФСС]], [[Федерална служба за сигурност на Руската федерация|ФССРФ]],<br />[[Частна военна компания „Вагнер“|ЧВК „Вагнер“]] & [[Частна военна компания „Редут“|ЧВК „Редут“]],<br />[[Народни милиции на ДНР и ЛНР]]) |'''110 000''' жертви |24 февруари 2022 – 28 февруари 2023 |Американски документи, позоваващи се на ФСС<ref>[https://www.themoscowtimes.com/2023/04/13/new-intel-leak-exposes-russian-government-infighting-nyt-a80816 New Intel Leak Exposes Russian Government Infighting – NYT]</ref> |- !70 000 убити и още 120 000 жертви |23 февруари 2022 – 11 ноември 2023 |Според британският Economist и американският New York Times<ref>Най-малко 70 000 украински войници са загинали,</ref> като се позовава на данни от американски официални лица. |- |'''189 500 – 223 000''' жертви<br>('''35 500 – 43 500''' убити по време на военни действия) |24 февруари 2022 – 1 март 2023 |Документи на САЩ<ref name="US Leaked Document"/><ref name="US Leaked Document1"/> |- |'''200 000 – 220 000''' жертви |24 февруари 2022 – 29 март 2023 |Според изчисления на САЩ<ref>{{Cite web |last=McFall |first=Cailtin |date=29 March 2023 |title=Ukraine war: More than 220,000 Russian troops and mercenaries killed or injured since start of invasion, UK defence sec says |url=https://www.yahoo.com/news/uk-claims-220-000-russian-205711053.html |access-date=29 March 2023 |publisher=[[Fox News]] |language=en-US |достъп_дата=2023-05-21 |архив_дата=2023-04-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230407074746/https://www.yahoo.com/news/uk-claims-220-000-russian-205711053.html }}</ref> |- |'''198 260''' ликвидирани<!-- {{efn|The Ministry of Defence of Ukraine uses the terms "combat losses" and "liquidated".<ref name="RussianLosses" /> According to the BBC, these figures include wounded soldiers,<ref name="BBC R.C1">{{Cite news |last1=Ivshina |first1=Olga |last2=Prosvirova |first2=Olga |date=21 March 2022 |title=BBC investigation reveals confirmed Russian military deaths |agency=[[BBC News]] |url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60802572?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623891cd1fea84616a6cc523%26BBC%20investigation%20reveals%20confirmed%20Russian%20military%20deaths%262022-03-21T16%3A03%3A19.559Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:82515e34-7a58-4c1f-8ad1-905dee307ca2&pinned_post_asset_id=623891cd1fea84616a6cc523&pinned_post_type=share |access-date=21 March 2022}}</ref><ref name="BBC R.C2">{{Cite news |date=24 April 2022 |title=ВСУ: Российские потери составляют почти 22 тысячи человек |agency=[[BBC News Russian]] |url=https://www.bbc.com/russian/live/news-61145316?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=626507b8b1e16c43aefe7312%26%D0%92%D0%A1%D0%A3%3A%20%D0%A0%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%20%D1%81%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D1%8F%D1%8E%D1%82%20%D0%BF%D0%BE%D1%87%D1%82%D0%B8%2022%20%D1%82%D1%8B%D1%81%D1%8F%D1%87%D0%B8%20%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%262022-04-24T08%3A33%3A19.665Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:3b8c4837-fda0-4eb1-b155-77299d8ade3f&pinned_post_asset_id=626507b8b1e16c43aefe7312&pinned_post_type=share |access-date=24 April 2022}}</ref> while others interpret the figures to be referring to only those killed.<ref>{{cite news |title=Kyiv claims 800 Russian troops killed in a day, pleads for tanks |url=https://www.dailysabah.com/world/europe/kyiv-claims-800-russian-troops-killed-in-a-day-pleads-for-tanks |date=5 January 2023 |website=[[Daily Sabah]] |agency=[[Reuters]] |access-date=9 March 2023}}</ref><ref>{{cite news |title=Ukraine Claims Russian Death Toll Rises To More Than 111,000 |url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-war-death-toll/32214245.html |agency=[[Radio Free Europe/Radio Liberty]] |date=8 January 2023}}</ref><ref>{{cite news |title=Ukraine Claims Russian Death Toll Rises To More Than 111,000 |url=https://www.voanews.com/a/voa-interview-what-to-know-about-russia-s-manipulated-war-statistics/6913900.html |agency=VOA Interview: What to Know About Russia's Manipulated War Statistics |date=11 January 2023}}</ref>}} --> |24 февруари 2022 – 13 май 2023 |Правителство на Украйна<ref name="RussianLosses">{{Cite news |title=WAR IN UKRAINE. TOTAL COMBAT LOSSES OF THE RUSSIAN FORCES FOR DAY 444 |agency=[[Ukrainska Pravda]] |url=https://www.pravda.com.ua/eng/ |access-date=13 May 2023}}<br>{{cite web|url=https://www.mil.gov.ua/en/news/2023/05/13/the-total-combat-losses-of-the-enemy-from-24-02-2022-to-13-05-2023/|title=The total combat losses of the enemy from 24.02.2022 to 13.05.2023|date=13 May 2023|publisher=[[Ministry of Defence (Ukraine)|Ministry of Defence of Ukraine]]|access-date=28 April 2023}}</ref> |- !Руски сили |'''120 000 убити''' |24 февруари 2022 - 1.юни 2024 |по изсчисления на сайтовете Mediazone и Медуза<ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/362813-kolko-realno-e-broyat-na-zaginalite-ruski-voynitsi-na-fronta-v-ukrayna</ref> ( на база смъртните актове, данни за наследствени дела и пр. Предполага се, че реалната цифра е ок. 140 000 души) |- !Руски сили |'''70 000''' души '''официално''' потвърдени убити (в числото не влизат убитите наемници. Предполага се, че реалните цифри са много по-големи) |23 февурари 2022 - 31 октомнри 2024 |Според BBC<ref>https://www.dw.com/bg/kolko-golemi-sa-ruskite-zagubi-v-ukrajna/a-70652416</ref> |- |'''Руски сили''' (военнослужещи) |'''66 471 убити ('''потвърдени поименно чрез некролози, надгробни плочи, общински списъци); над '''12 000''' души от убитите са амнистирани затворници, изпратени да се бият на фронта. В сметката на влизат убитите от ЛНР и ДНР. Отделно '''още 23 500 убити от сепаратиските републики ('''общо '''близо 90 000 убити)''' |24 февруари 2022 - 30 август 2024 |по изчисления на BBC News Rusian, съвместно с Медиаzona.<ref>https://www.vesti.bg/sviat/bi-bi-si-identificira-nad-66-000-ruski-vojnici-ubiti-v-ukrajna-6207507</ref><ref>https://www.bgnes.bg/razsledvane-na-bi-bi-si-v-ukrayna-sa-zaginali-66-000-ruski-voynici</ref> Смята се, че това е доста занижена цифра, много от починалите не се обявяват. |- |'''Руски сили ('''ВСРФ, НГР, ФСС, ФССРФ, ЧВК "Вагнер, ЧВК "Редут", народни милиции на ДНР и ЛНР) |'''над 58 500''' убити, '''над 204 700''' ранени |24 февруари 2022 – 12 май 2023 |По изчисления на BBC News Russian и Mediazona<ref name="BBCMediazona" /> |- ! scope="row" |Руски сили<br />(ВСРФ, НГР, ФСС, ФССРФ,<br />ЧВК „Вагнер“ & ЧВК „Редут“) |'''над 45 000''' убити ('''23 286''' потвърдени<br />поименно), '''над 158 300''' ранени |24 февруари 2022 – 17 май 2023 |По изчисления на BBC News Russian и Mediazona<ref name="BBCMediazona">{{Cite news |title=Цена зимнего наступления: что известно о потерях России в Украине к маю |trans-title=The price of the winter offensive: what is known about the losses of Russia in Ukraine by May |agency=BBC News Russian |url=https://www.bbc.com/russian/features-65567378 |date=12 May 2023 |access-date=12 May 2023}}<br />{{Cite news |title=Russian casualties in Ukraine. Mediazona count, updated |work=Mediazona |url=https://en.zona.media/article/2022/05/11/casualties_eng |date=19 May 2023 |access-date=19 May 2023}}</ref> |- !Руски войници |'''45 123''' души '''официално''' потвърдени за убити (чрез използване на източници със свободен достъп като некролози, съобщения от местните власти или некролози, публикувани в медиите или в социалните мрежи.) |24 февруари 2022 – 20 февруари 2024 |руският сайт „Медиазона“ цитиран от „Франс Прес“<ref name=":13">https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2024/02/22/4591996_medii_tvurdiat_che_sa_identificirali_45_hil_ubiti/?ref=home_NaiNovoto</ref> (медиите подчертават, че реалният брой убити вероятно е по-голям. BBC News Russian допуска два пъти по-голяма бройка)<ref name=":14">https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2024/02/22/4591996_medii_tvurdiat_che_sa_identificirali_45_hil_ubiti/?ref=home_NaiNovoto</ref> |- !Руски сили |'''232 000''' души убити |24 февруари 2022 – 4 юли 2023 |Център за стратегическа защита <ref>https://cdsdailybrief.substack.com/p/russias-war-on-ukraine-daily-snapshot-cf0</ref> (украинска НПО) |- !Руски войници |'''над 120 000''' убити |24 февруари 2022 – август 2023 |вестник „Ню Йорк Таймс“, позовавайки се на американски официални лица<ref name=":15">https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2024/02/22/4591996_medii_tvurdiat_che_sa_identificirali_45_hil_ubiti/?ref=home_NaiNovoto</ref> |- !Руски военни |'''750 000''' жертви ('''198 000''' убити и над '''550 000''' ранени) |23 фавруари 2022 - 9 декември 2024 |според украинският президент Володимир Зеленски<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/trump-vladimir-tryabva-da-deystva</ref> |- !Руски военни |'''600 000''' жертви (ранени или мъртви) |23 февруари 2022 - 31.октомври 2024 |според американският президент Доналд Тръмп<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/trump-vladimir-tryabva-da-deystva</ref> и по данни на НАТО<ref>https://www.dw.com/bg/kolko-golemi-sa-ruskite-zagubi-v-ukrajna/a-70652416</ref> |- !Руски войници |'''350 000''' убити и ранени |24 февруари – 16 юни 2024 |Лойд Остин, министър на отбраната на САЩ<ref>https://offnews.bg/sviat/pentagonat-obiavi-zagubite-na-rusia-nad-350-000-vojnitci-sa-martvi-824710.html</ref> |- !Руски войници |'''350 000''' убити и ранени |24 февруари 2022 – 29 февруари 2024 |британският министър на отбраната Джеймс Хипи в официален отговор на запитване на британски депутат<ref name=":15" /> |- !Руски военни |'''190''' '''000''' убити военносружещи и '''100 000''' души които са ранени и могат да се върнат в боя |23 февруари 2022 – 13 октомври 2023 |според доклад на британското разузнаване през октомври 2023<ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/V-SASht-ocenyavat-broya-na-zaginalite-ukrainski-voinici-na-70000-1895026</ref> |- !Руски военни |'''120 000''' убити военнослужещи и 1'''80 000''' ранени |23 февруари – 13 октомври 2023 |според доклад на американските власти<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/zelenski-zagubihme-31-hilyadi-voynici-na-fronta</ref> |- !Руски сили (ВСРФ, НГР, ФСС, ФССРФ и др.) |'''22 920''' ('''6000''' при Авдеевка) |октомври 2023 |Данни на Генералния щаб на Украйна, потвърдени от независими анализатори<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/prez-oktomvri-ruskata-armiya-podobri-nyakolko-mrachni-rekorda</ref> |- !Руски сили |'''315 000''' убити или ранени (над '''13 000''' при настъплението над Авдеевка) |октомври 2023 – февруари 2024 |разсекретен доклад на американското разузнаване, цитиран от „Ройтерс“ и СNN<ref name=":12" /> |- !Руски сили |'''500 000''' ранени или убити (по 1200 на ден) |22 февруари 2022 - 29 септември 2024 |По данни на сп. "Еconomist"<ref>https://ukrpressbg.com/2024/09/29/the-economist-%d0%b2%d0%be%d0%b9%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b2%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b8-%d0%b7%d0%bb%d0%b5-%d1%83%d0%ba%d1%80%d0%b0%d0%b9%d0%bd%d0%b0-%d0%b8-%d1%81%d1%8a%d1%8e%d0%b7%d0%bd%d0%b8/</ref> |- !Руски сили (руска армия) |'''Над 15 000''' убити или ранени при Авдеевка |октомври 2023 – февруари 2024 |Според експерта от IISS, Микаел Герстад<ref>https://clubz.bg/146888</ref><ref>https://news.bg/int-politics/ukrayna-e-izteglila-armiyata-si-ot-avdeevka.html</ref> |- !Руски сили (руска армия) |над '''120 000''' убити и '''180 000''' жертви |22. февруари 2022 – октомври 2023 |според доклад на американсите власти |- !Руски сили |над '''621 550''' жертви (убити и ранени общо) |22 февруари 2022- 5 септември 2024 |Според. В.Зеленски<ref>https://news.bg/int-politics/za-zelenski-voynata-dokazva-vseki-den-che-rusiya-mozhe-da-zagubi.html</ref> |- |'''Руски сили''' '''(ЧВК "Вагнер")''' |'''5 634''' убити (потвърдени поименно) |24 февруари 2022 – 17 май 2023 |BBC News Russian и Mediazona<ref name="BBCMediazona" /> |- ! rowspan="2" scope="row" |Руски сили<br>(ЧВК „Вагнер“) |'''9 000''' убити, '''21 000''' ранени |24 февруари 2022 – 17 февруари 2023 |Според изчисления на САЩ<ref>{{cite web |url=https://www.reuters.com/world/europe/white-house-wagner-group-has-suffered-over-30000-casualties-ukraine-2023-02-17/ |title=White House: Wagner Group has suffered over 30,000 casualties in Ukraine |work=[[Reuters]] |date=17 February 2023 |access-date=17 February 2023}}</ref> |- |'''10 000''' убити, '''40 000''' ранени |1 декември 2022 – 1 май 2023 |Според изчисления на САЩ<ref>{{cite web |url=https://www.reuters.com/world/europe/us-believes-russians-ukraine-have-suffered-100000-casualties-5-months-2023-05-01/ |title=US believes Russians in Ukraine have suffered 100,000 casualties in 5 months |first1=Steve |last1=Holland |first2=Katharine |last2=Jackson |work=[[Reuters]] |date=1 May 2023 |access-date=1 May 2023}}</ref> |- !ЧВК "Вагнер" |над '''22 000''' убити |към 20 май 2023 |според сведения на „Политико“<ref>https://news.bg/world/nad-20-000-voynitsi-na-vagner-ubiti-40-000-raneni-v-ukrayna.html</ref> |- !scope="row" rowspan="2"|Руски сили<br />(Народни милиции на ДНР и ЛНР) |'''над 10 000''' убити |24 февруари 2022 – 22 февруари 2023 |По изчисления на САЩ<ref name="CSIS">Jones, Seth G., & Riley McCabe, Riley, & Palmer, Alexander, (27 February 2023). "[https://www.csis.org/analysis/ukrainian-innovation-war-attrition Ukrainian Innovation in a War of Attrition]", CSIS</ref><ref>"Consequently, the authors estimate that the total number of fatalities from February 24, 2022, to February 22, 2023, includes between 50,000 and 60,000 soldiers from Russian government units and private military companies, along with approximately 10,000 soldiers from the Donetsk and Luhansk militias (for a total of 60,000 to 70,000 fatalities)."[https://csis-website-prod.s3.amazonaws.com/s3fs-public/2023-02/230227_Jones_Ukranian_Innovation.pdf?VersionId=Vap.5tI65sIt0kH10bxSSgN5q1G0cDhS &#91;1&#93;]</ref> |- |'''над 8 000''' убити |24 февруари 2022 – 12 май 2023 |По изчисления на BBC News Russian и<br>Mediazona<ref name="BBCMediazona"/> |- !руснаци емигрирали извън Русия от началото на руската агресия |'''над 650 000''' |24 февруари 2022 – 16 юли 2024 |по данни на ДПА;<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/pone-650-000-rusnaci-sa-izbyagali-rusiya-zaradi-voynata</ref> счита се че данните са занижени, защото са отчетени хората емигрирали в страни от ЕС, или САЩ но не и емигриралите в азиатски, африкански или южноамерикански дтрани |} * На 12 октомври Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна съобщава за извършена корекция на данните към тази дата (от 24 февруари) въз основа на уточнения от разузнаването<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid022riDRVhWZKGCdpdHKy8LSSXoayCZiCx11GhQ1BxnS8fSxfbfYC184didCrzXdFnEl |заглавие=The total combat losses of the enemy from 24.02 to 12.10 |автор=Генеральний штаб ЗСУ |дата=2022-10-12 |труд=Офіційна сторінка Генерального штабу Збройних Сил України |цитат=У зв'язку з постійним надходженням уточнених розвідувальних даних, виникла потреба коригування деяких позицій загальних втрат противника. Публікуємо скориговані цифри з урахуванням всіх наявних на цей час уточнень за попередній період з 24 лютого 2022 року |език=uk |достъп_дата=2022-10-13}}</ref> * Русия класифицира военните смъртни случаи като държавна тайна дори в мирно време и не е актуализирала официалните си данни за жертвите по време на войната в Украйна през 2022 г. от 25 март.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.reuters.com/world/europe/cia-director-says-some-15000-russians-killed-ukraine-war-2022-07-20/ |заглавие=CIA director estimates 15,000 Russians killed in Ukraine war By |фамилно_име=Phil Stewart |дата=2022-07-21 |труд=Reuters |език=en |достъп_дата=2022-08-21}}</ref> == Бележки == <references /> ; Цитирани източници * {{Цитат уеб | издател = Свободна Европа | уеб_адрес = https://www.svobodnaevropa.bg/a/31719771.html | заглавие = Войната започна. Русия нападна Украйна | труд = svobodnaevropa.bg | език = bg | година = 2022 | достъп_дата = 2022-02-25}} * {{cite web | last = Barnes | first = Julian E. | coauthors = Michael Crowley, Eric Schmitt | url = https://www.nytimes.com/2022/01/10/us/politics/russia-ukraine-helicopters.html | title = Russia Positioning Helicopters, in Possible Sign of Ukraine Plans | year = 2022 | date = 10 January 2022 | publisher = The New York Times | work = nytimes.com | accessdate = 2022-01-20 | archive-date = 22 January 2022 | archive-url = https://web.archive.org/web/20220122100818/https://www.nytimes.com/2022/01/10/us/politics/russia-ukraine-helicopters.html | url-status = live | url-access = limited | lang = en}} * {{cite web | last = Bengali | first = Shashank | year = 2022 | date = 18 February 2022 | title = The U.S. says Russia's troop buildup could be as high as 190,000 in and near Ukraine | publisher = The New York Times | url = https://www.nytimes.com/live/2022/02/18/world/ukraine-russia-news | work = nytimes.com | accessdate = 2022-02-18 | url-access = limited | archive-date = 2022-02-18 |archive-url = https://web.archive.org/web/20220218063637/https://www.nytimes.com/live/2022/02/18/world/ukraine-russia-news | url-status = live | lang = en}} * {{Цитат уеб | издател = Deutsche Welle | уеб_адрес = https://www.dw.com/bg/украинската-революция-на-достойнството/a-18077871 | заглавие = Украинската „Революция на достойнството“ | година = 2014 | труд = www.dw.com | език = bg | достъп_дата = 2022-02-25}} * {{Цитат уеб | издател = Deutsche Welle | уеб_адрес = https://www.dw.com/bg/експлозии-разрушения-и-жертви-русия-нападна-украйна/a-60894862 | заглавие = Експлозии, разрушения и жертви: Русия нападна Украйна | година = 2022 | дата = 24.02.2022 | труд = dw.com | език = bg | достъп_дата = 2022-02-25}} * {{Цитат уеб | издател = Dnes.bg | година = 2022 | уеб_адрес = https://www.dnes.bg/rusia/2022/02/24/rusiia-napadna-ukraina-voiskite-i-preminaha-severnata-granica-desanti-na-iug.521449 | заглавие = Русия нападна Украйна, войските ѝ преминаха северната граница, десанти на юг | труд = www.dnes.bg | език = bg | достъп_дата = 2022-02-25}} * {{cite book | last = Hackett | first = James (ed.) | title = The Military Balance 2021 | year = 2021 | date = February 2021 | url = https://books.google.com/books?id=Re4fEAAAQBAJ | publisher = International Institute for Strategic Studies | location = Abingdon, Oxfordshire | edition = 1st | isbn = 978-1-03-201227-8 | ol = OL32226712M | oclc = 1292198893 | lang = en}} * {{cite book | publisher = International Institute for Strategic Studies | title = The Military Balance 2022 | year = 2022 | date = February 2022 | url = https://books.google.com/books?id=vOFeEAAAQBAJ&pg=PA945 | isbn = 9781000620030 | lang = en}} * {{cite web | last = Lister | first = Tim | coauthors = Julia Kesa | title = Ukraine says it was attacked through Russian, Belarus and Crimea borders | url = https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/h_82bf44af2f01ad57f81c0760c6cb697c | accessdate = 2022-02-24 | publisher = CNN | date = 24 February 2022 | year = 2022 | archive-date = 2022-02-24 | archive-url = https://web.archive.org/web/20220224071121/https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/h_82bf44af2f01ad57f81c0760c6cb697c | url-status = live | lang = en}} * {{cite web | last = Murphy | first = Palu | title = Troops and military vehicles have entered Ukraine from Belarus | url = https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/h_d115a65e9b6348752422ad427fa83b95 | accessdate = 2022-02-24 | publisher = CNN]| date = 24 February 2022 | year = 2022 | archive-date = 2022-02-23 | archive-url = https://web.archive.org/web/20220223185404/https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/ | url-status = live | lang = en}} * {{cite web | last = Rodionov | first = Maxim | coauthors = Tom Balmforth | url = https://www.reuters.com/world/europe/belarusian-troops-could-be-used-operation-against-ukraine-if-needed-lukashenko-2022-02-24/ | title = Belarusian troops could be used in operation against Ukraine if needed, Lukashenko says | publisher = Reuters | date = 25 February 2022 | year = 2022 | accessdate = 2022-02-25 | archive-date = 2022-02-25 | archive-url = https://web.archive.org/web/20220225020021/https://www.reuters.com/world/europe/belarusian-troops-could-be-used-operation-against-ukraine-if-needed-lukashenko-2022-02-24/ | url-status = live | lang = en}} * {{Цитат уеб | издател = TRT | уеб_адрес = https://www.trt.net.tr/bulgarian/sviat/2022/02/21/v-ukraina-bie-otdadiena-pochit-na-zaghinalitie-po-vriemie-na-ievromaidana-1781844 | заглавие = В Украйна бе отдадена почит на загиналите по време на Евромайдана... | труд = www.trt.net.tr | език = bg | достъп_дата = 2022-02-25}} * {{cite web | publisher = unian.info | year = 2018 | url = https://www.unian.info/war/10391709-almost-entire-grey-zone-in-donbas-liberated-by-ukraine-without-minsk-deal-breach-adviser.html | title = Almost entire 'grey' zone in Donbas liberated by Ukraine without Minsk deal breach – adviser | work = unian.info | accessdate = 2023-01-29 | lang = en}} {{Превод от|en|2022 Russian invasion of Ukraine|1073737669}} {{Руско нападение над Украйна}} {{Портал|Военно дело|Политика|Украйна|Русия}} [[Категория:Руско-украинска война]] [[Категория:2022 година в Европа]] [[Категория:Рашизъм]] acvbaqnee739whz7kuaguq1ndiwvbdt 0 804267 12435523 12434467 2024-12-09T08:51:47Z Георгиалександров2 247955 /* Проект за мирно споразумение в Инстанбул (април 2022) */ 12435523 wikitext text/x-wiki {{актуално събитие}} {{твърде дълга}} {{Основна|Руско нападение над Украйна}} ''Тази статия проследява развитието на нападението, започнало на 24 февруари, четвъртък. Поради динамиката на събитията и по начина на съставянето ѝ тази статия може да не удовлетворява докрай критериите за пълнота и енциклопедичност на съдържанието. Моля, имайте предвид, че някои събития може да бъдат обхванати, анализирани, осмислени и оценени само от позицията на времето, след задълбочено изследване в различни научни полета на причините, процесите, факторите и последствията от тях.'' [[File:2022 Russian Invasion of Ukraine animated.gif|thumb|Анимирана карта на нападението|440x440px]] == Бойни действия в Украйна през 2022 година == Около 5 часа сутринта местно време на 24 февруари Русия започна всеобхватна инвазия в Украйна, с което потвърждава очакванията за сериозна ескалация на продължаващата руско-украинска война. Кампанията е предшествана от продължително натрупване на руска армия от началото на 2021 г., както и от многобройни руски искания за мерки за сигурност и налагане на забрани с правни инструменти срещу присъединяването на Украйна към НАТО.<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|title=Why is Russia invading Ukraine and what does Putin want?|date=24 February 2022|work=[[BBC News]]|access-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20211219125518/https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|archive-date=19 December 2021|url-status=live}}</ref> === Начален етап на руската окупация (24 февруари - 25 март 2022) === [[Файл:Последствия удара ракеты по Голосеевскому району Киева (6).jpg|мини|Поражения в [[Киев]] от ракетен обстрел.]] На 24 февруари малко преди 05:00 ч. на 24 февруари Путин обявява, че е взел решението да започне военна операция в Източна Украйна.<ref name=":26">{{cite web|url=https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|title=Russian President Vladimir Putin announces military assault against Ukraine in surprise speech|access-date=24 February 2022|website=MSN|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064559/https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite web|url=https://zptown.zp.ua/archives/696729|title=Почему российский президент Владимир Путин решил развязать войну в Украине|website=ZpTown|date=31 March 2024|access-date=31 March 2024|archive-date=24 February 2022}}</ref> (дълго време Путин не използва термина "война", а "воена операция" или "специална операция") В обръщението си Путин обявява, че няма планове за окупация на територията на Украйна и че подкрепя правото на народите на Украйна на самоопределение.<ref name=":0">{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/UA/225736-za-ruski-raketni-udari-i-desantni-operatsii-sreshtu-ukrayna-saobshtavat-svetovni|title=За руски ракетни удари и десантни операции срещу Украйна съобщават световни и местни източници|last=Къдрев|first=Петър|date=2022-02-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-02-24}}</ref> Според него Русия се стреми към „демилитаризация и [[денацификация]]“ на Украйна и призовава украинските войници да свалят оръжието.<ref name=":0" /><ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-60503037|title=Ukraine conflict: Russia announces special military operation in Donbas|website=BBC News|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064553/https://www.bbc.com/news/world-europe-60503037|url-status=live}}</ref> Минути след изявлението на Путин е съобщено за експлозии в [[Киев]], [[Харков]], [[Одеса]] и Донбас.<ref>{{cite web|url=https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|title=Putin announces 'special military operation' in Ukraine|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|website=POLITICO|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064603/https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|url-status=live}}</ref> Малко след това руските сили навлизат близо до град град Харков ; официални украински лица съобщават и за мащабни десанти в градовете [[Мариупол]] и Одеса<ref>{{cite web|url=https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|title=Ukraine-Russia crisis: Live updates|publisher=Cnn.com|accessdate=2022-02-24|date=2000-01-01|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224044234/https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|url-status=live}}</ref>,<ref>{{cite web|url=https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|title=Russia has launched its war in Ukraine|publisher=Vox|accessdate=2022-02-24|date=23 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224055715/https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|title=Russia takes military action in Ukraine as UN meets|work=www.aljazeera.com|access-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224053027/https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|archive-date=24 February 2022|language=en|url-status=live}}</ref>както и че Русия е изстреляла крилати и [[балистични ракети]] по летища, военни щабове и военни складове в Киев, Харков и [[Днепър]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|title=Russian forces invade Ukraine with strikes on major cities|last1=Osborn|first1=Andrew|date=February 23, 2022|work=Reuters|access-date=February 23, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224033456/https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|archive-date=24 February 2022|last2=Zinets|first2=Natalia|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|title=Maps: Tracking the Russian Invasion of Ukraine|last1=Keith|first1=Collins|date=23 February 2022|work=The New York Times|access-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222221302/https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|archive-date=22 February 2022|last2=Lazaro|first2=Gamio|last3=Scott|first3=Reinhard|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|title=Russia attacks Ukraine as defiant Putin warns US, NATO|last1=Isachenkov|first1=Vladimir|date=February 23, 2022|work=AP News|access-date=February 23, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223102040/https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|archive-date=23 February 2022|last2=Litvinova|first2=Dasha|last3=Karmanau|first3=Yuras|last4=Heintz|first4=Jim|url-status=live}}</ref> <ref>{{Cite web|url=https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|title=Ukrainian capital Kyiv targeted with missile fire, official says|last=CNN|first=Helen Regan and Jonny Hallam|access-date=2022-02-25|website=CNN|archive-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225040530/https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|url-status=live}}</ref> Също така Русия атакува Киев с авиация.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/explosions-heard-kyiv-official-says-enemy-aircraft-downed-2022-02-25/|title=Explosions heard in Kyiv, official says enemy aircraft downed|date=25 February 2022|work=Reuters|access-date=25 February 2022|language=en}}</ref> Междувременно [[Би Би Си]] цитира други източници, според които войските също така навлизат в Украйна и от както от [[Крим]],<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-derzhavnij-kordon-ukrayini-piddavsya-ataci-rosijskih-vijsk-z-boku-rf-ta-rb|title=State Border Guard Service: The State Border of Ukraine was attacked by Russian troops from Russia and Belarus|date=2022-02-24|work=Ukraine Government Portal|access-date=2022-02-24}}</ref> така и откъм [[Беларус]]. Руснаците не губят време, а действат на широк фонт и предпиемат атаки и срещу Луганск, [[Суми]], Харков, [[Чернигов]] и [[Житомир]], и [[Подилск]].<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60454795|title=Ukraine: Russia has launched 'full scale invasion'|date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|publisher=BBC}}</ref> . Макар и трудно Министерството на отбраната на Украйна успява задейства своята ПВО<ref>{{Cite web|url=https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|title=KyivPost, Twitter|access-date=2022-02-24|website=Twitter|language=en|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224073842/https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|url-status=live}}</ref> и да премине в отбрана. В първите часове на атаката президентът Зеленски обявява въвеждането на [[военно положение]] в Украйна.<ref>{{cite web|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|title=Russia-Ukraine crisis live news: Putin has launched 'full-scale invasion', says Ukrainian foreign minister – latest updates &#124; World news|work=The Guardian|accessdate=2022-02-24|date=2018-07-16|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224054309/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|url-status=live}}</ref> а на следващия ден нарежда пълна мобилизация на украинската армия за 90 дни.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|title=Russia-Ukraine latest news: Zelenskiy bans Ukrainian men aged 18 – 60 from leaving the country after invasion – live updates|date=25 February 2022|work=[[The Guardian]]|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224075414/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|archive-date=24 February 2022|language=en-GB|issn=0261 – 3077|author-last6=Holmes|author-last1=Loc|author-last8=Baloch|author-first8=Shah Meer|author-first7=Luke|author-last7=Harding|author-first6=Oliver|author-first3=Gloria|author-first5=Jennifer|author-first1=Samantha|author-first4=Léonie|author-last4=Chao-Fong|author-last3=Oladipo|author-first2=Maanvi|author-last2=Singh|author-last5=Rankin|url-status=live}}</ref> Руските части се опитват да [[Битка за Киев (2022)|обкръжат Киев]] и да [[Битка за Харков (2022)|настъпят в Харков]], но срещат съпротива. Те успяват да стигнат покрайнините на Киев, приблизително на 9 км. от украинския парламент, но там настъплението е спряно. За разлика от тях, руските операции на изток и юг са по-ефективни. Най-добре обучените и оборудвани руски части са разположени на югоизток от Донбас на югоизток, където атакуват тила на украинските отбранителни позиции. Междувременно руските военни сили, настъпващи от Крим, са разделени на две колони.<ref>{{cite web|url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|title=Russian forces are meeting more resistance near Kyiv and Kharkiv than farther south, analysts say.|author-last1=Barnes|author-first1=Julian E.|website=The New York Times|access-date=25 February 2022|date=25 February 2022|archive-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225045412/https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|url-status=live}}</ref> Руското министерство на отбраната заявява, че е овладян [[Мелитопол]], близо до [[Азовско море]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|title=Russian forces capture Ukrainian city, Interfax reports, amid missile strikes|date=26 February 2022|work=Reuters|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|author-last1=Tsvetkova|author-first1=Maria|url-status=live}}</ref> .Русия започва инвазията си с приблизително 190 000 войници, към които в хода на войната се присъединяват допълнителни войски от [[Чечения]], [[Сирия]] и други места.<ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news-2022-03-23/card/russia-lost-up-to-40-000-troops-in-ukraine-nato-estimates-xyZjWxinMDHzdeRZvAeD|title=NATO: Up to 40,000 Russian Troops Killed, Wounded, Taken Prisoner or Missing in Ukraine|last=Michaels|first=Daniel|date=2022-03-23|work=WSJ|access-date=2022-03-24}}</ref>Постепенно става ясно, че Русия, че се цели и към цивилните обекти.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/feb/25/ukraine-invasion-explosions-in-kyiv-as-uk-reports-fierce-resistance-across-the-nation|title=Ukraine invasion: Zelenskiy strikes defiant tone as explosions ring out in Kyiv|date=25 February 2022|work=The Guardian|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225052024/https://www.theguardian.com/world/2022/feb/25/ukraine-invasion-explosions-in-kyiv-as-uk-reports-fierce-resistance-across-the-nation|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last4=Elias|author-first1=Emma|author-first4=Visontay|author-last3=Boffey|author-first3=Daniel|author-last1=Graham-Harrison|author-first2=Luke|author-last2=Harding|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite news|url=https://finance.yahoo.com/news/ukraine-ministry-says-russia-hit-075824163.html|title=Ukraine ministry says Russia hit 33 civilian sites in last 24 hrs -Interfax|last1=Polityuk|first1=Pavel|work=Yahoo Finance|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113721/https://finance.yahoo.com/news/ukraine-ministry-says-russia-hit-075824163.html|archive-date=25 February 2022|agency=Reuters/Interfax|last2=Baczynska|first2=Gabriela|last3=Lawson|first3=Hugh|url-status=live}}</ref> Президентът Зеленски посочва, че украинското правителство не се „страхува да говори за неутрален статут“.<ref>{{cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news/card/U1YDTnzZnlMsI6A2uzcb|title=Zelensky Says Russia Is Striking Military and Civilian Targets|work=www.wsj.com|access-date=25 February 2022|publisher=Wall Street Journal|author-first=James|author-last=Marson}}</ref> В същия ден, президентът Путин заявява пред президента на Китай [[Си Дзинпин]], че „Русия е готова да води преговори на високо ниво с Украйна“.<ref>{{cite web|url=https://financialpost.com/pmn/business-pmn/putin-tells-xi-that-russia-willing-to-hold-high-level-talks-with-ukraine-chinas-cctv|title=Putin tells Xi that Russia willing to hold high-level talks with Ukraine -China's CCTV|work=financialpost.com|access-date=25 February 2022}}</ref>[[Файл:Житловий_будинок_на_вул._Лобановського,_6-А_після_обстрілу.jpg|мини|Жилищен блок в Киев е поразен от руска ракета сутринта на 26 февруари.]] Постепенно ВСУ (украинската армия) успява да се окопити и да отблъсне противник край Киев<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-troops-attack-kyiv-military-base-are-repelled-ukraine-military-2022-02-26/|title=Ukraine military says it repels Russian troops' attack on Kyiv base|date=26 February 2022|work=[[Reuters]]|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/russian-troops-attack-kyiv-military-base-are-repelled-ukraine-military-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|url-status=live}}</ref> и Николаев.<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60517447?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6219818e0ce87e491a0ed0eb%26Battle%20for%20Kyiv%20under%20way%262022-02-26T01%3A32%3A51.226Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e339c122-dc88-4e8b-a964-67b828e1e1b2&pinned_post_asset_id=6219818e0ce87e491a0ed0eb|title=Heavy fighting reported around Kyiv|website=BBC News|access-date=26 February 2022|date=25 February 2022|author-last1=Perera|author-first1=Ayeshea}}</ref> Също така, въпреки тежките боеве край [[Харков]], ВСУ успява да удържи град под украински контрол.<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60543087|title=Ukraine invasion: Kharkiv residents describe intense battle to defend city|last=George Bowden|first=Viktoriia Zhuhan|date=2022-02-27|work=BBC News|access-date=2022-02-27}}</ref> <ref name=":2">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/western-allies-expel-key-russian-banks-global-system-ukraine-fights-2022-02-27/|title=Putin puts nuclear 'deterrence' forces on alert|last=Maria Tsvetkova|first=Aleksandar Vasovic|date=2022-02-27|work=Reuters|access-date=2022-02-27}}</ref> Същото се отнася и до Чернигов. Същевременно обстрелът нанася сериозни поражения на цивилна инфраструктура и цели. Подкрепяните от Русия сепаратисти в източната провинция [[Луганск]] твърдят, че украинска ракета е взривила петролен терминал в град [[Ровенки]].<ref name=":2" /> Около 28. февруари 2022 г. Напредъкът на Русия към Киев е забавен поради логистични грешки и ожесточена украинска съпротива.<ref name=":3">{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1498191541675958273/photo/1|title=Latest Defence Intelligence update on Ukraine|date=2022-02-28|work=Official corporate news channel of the UK Ministry of Defence|access-date=2022-02-28}}</ref> Според британското министерство на отбраната „По-голямата част от сухопътните сили на [президента Владимир] Путин остават на повече от 30 километра северно от Киев, тяхното настъпление беше забавено от украинските сили, защитаващи летището [[Гостомел]], ключова руска цел в първия ден от конфликта“<ref name=":3" /><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-ukraine-crisis-britain-intelligence/uk-says-russian-advance-on-kyiv-slowed-by-staunch-ukrainian-resistance-idUSKBN2KX0LJ|title=UK says Russian advance on Kyiv slowed by staunch Ukrainian resistance|last=Reuters Staff|date=2022-02-28|work=Reuters|access-date=2022-02-28}}</ref>. тези събития съвпадат с насочването на 64-километров руски военен конвой напредва към столицата украинската столица. Същевременно в Беларус, на около 30 километра северно от границата с Украйна, са забелязани допълнителни разгръщания на сухопътни сили и хеликоптери за наземни удари<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-military-convoy-north-kyiv-stretches-40-miles-maxar-2022-03-01/|title=Russian military convoy north of Kyiv stretches for 40 miles -Maxar|last=Reuters|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. На 28 февруари делегации на Украйна и Русия провеждат среща в Беларус. Преди срещата украинският президент Володимир Зеленски казва, че не се надява, че тя ще сложи край на военните действия<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/28/world/europe/ukraine-agrees-to-talk-with-russia-but-isnt-optimistic-the-violence-will-end.html|title=Here’s the latest news from Russia’s invasion of Ukraine|last=The New York Times|date=2022-02-28|work=The New York Times|access-date=2022-02-28}}</ref>. В началото на март руските войски превземат административния, промишлен и културен център на Херсонска област – [[Херсон]]. <ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-01-22/h_23c8bf2dfbe3ed6309a43d6864bb2bd2|title=Russian military vehicles seen across Kherson after heavy shelling|last=Paul P. Murphy|first=Jake Tapper|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-02}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Russia claims control of city of Kherson|last=Williams|first=Nathan|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref> Украинските военни потвърждават по-ранни съобщения, че руски парашутисти - десантчици са кацнали в Харков в опит да превземат обсадения град. Пак между 1 и 2 март украинските въоръжени сили навлизат в село Макарива и укрепват позициите си там. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://24tv.ua/zsu-zvilnili-makariv-kiyivskoyi-oblasti-zakripilisya-misti_n1887475|заглавие=ЗСУ звільнили Макарів Київської області ѝ закріпилися в місті|автор=24 Канал|достъп_дата=2022-03-02}}</ref>Те успяват да се приближат и до покрайнините на [[Горловка|Горловка,]] [[Донецка област]]. и планират настъпление към града. На 2 март руски конвой навлиза във [[Вознесенск]], като е взривен мост, а центърът на града е обстрелван с ракети „Град“. Въпреки това градът запазва позициите си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unian.ua/war/u-voznesensk-zajihala-vorozha-kolona-pidirvano-mist-centr-mista-obstrilyali-z-gradiv-novini-donbasu-11726095.html?_ga=2.108201793.2101368780.1646228357-342406642.1646228357|заглавие=У Вознесенськ заїхала ворожа колона: підірвано міст, центр міста обстріляли з „Градів“|автор=www.unian.ua|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> От началото на март започва интезивен обстрел на [[Мариупол|Мариупол.]] Градът е ключова стратегическа цел за Русия, <ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/4/mariupol-ukraine-russian-siege|title=Besieged Ukrainian city of Mariupol appeals for help|date=2022-03-04|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-06}}</ref>защото превземането му би позволило на подкрепяните от Русия, ДНР и ЛНР да обединят силите си с войските г. Крим. В резултат на обстрела електрофикацията и топлоподаването на града са прекъснати.<ref>{{Cite news|url=Маріуполь знищують, благаю про допомогу ѝ коридор для евакуації – мер|title=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/4/7328216/|last=Євген Руденко|first=Олена Рощіна|date=2022-03-04|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> Володимир Зеленски се обръща към НАТО с призив или да затворят небето над Украйна за полети или да му осигурят авиция, за да я отбранява. Той също така отправя искане за разговор с Владимир Путин на четири очи. <ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/zelensky-tells-putin-to-leave-ukraine-or-meet-him-for-talks/|title=Zelensky tells Putin to leave Ukraine or meet him for talks|date=2022-03-03|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Zelensky asks Putin for talks as humanitarian crisis grows|last=Gahagan|first=Jeremy (ed)|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref>. Президентът на Русия, от своя страна, настоява, че войната „върви по план“, въпреки че към 3 март Русия е превезла превзет само един голям град (Херсон). Междувременно към украинските сили се присъединяват 16 000 чуждестранни доброволци от сформирания на 27 февруари 2022 г. Международен легион за териториална отбрана на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3414421-v-ukraini-stvoruetsa-internacionalnij-legion-teroboroni-zelenskij.html|title=В Україні створюється Інтернаціональний легіон тероборони – Зеленський|date=2022-03-03|work=Мультимедійна платформа іномовлення України „Укрінформ“|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://armyinform.com.ua/2022/03/03/v-ukrayinu-yidut-pershi-z-16-tysyach-inozemnyh-dobrovolcziv/|title=В Україну їдуть перші з 16 тисяч іноземних добровольців|date=2022-03-03|work=Інформаційне агентство АрміяInform|access-date=2022-03-03}}</ref> Междувременно резидентът [[Александър Лукашенко]] обявява, че Беларус ще удвои числеността на войските си на южната си граница (от пет на десет батальона) Пред своя съвет за сигурност Лукашенко заявява, че това са "добре обучени мобилни групи, които са готови да спрат всяка провокация и всякакви военни действия срещу Беларус“, определяйки мобилизацията като „превантивна акция“<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621eca96ec502b53cd48055c%26Belarus%20to%20double%20troops%20on%20border%20with%20Ukraine%262022-03-02T01%3A58%3A16.477Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4b9678b5-9101-4ba3-adfb-c1b3fccb6c1a&pinned_post_asset_id=621eca96ec502b53cd48055c&pinned_post_type=share|title=Belarus to double troops on border with Ukraine|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/2/7327458/|заглавие=ЗСУ укріплюється на околицях Горлівки та готується до наступу – ОП|автор=Українська правда|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> На 5 март раждани на Херсон излизат на мирно шествие срещу руските окупатори ражданите на разположения в Запорожка област [[Бердянск]] също провеждат мирна демонстрация. В Херсон също избухват протести срещу руската окупация.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_8c28210cb5b463352323bb710ee9a433|title=Ukrainian foreign minister praises protests against Russia in some cities|last=Lister|first=Tim|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500080905297317889 Публикация с кадри от протеста в Херсон на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500104542960168962 Публикация с кадри от протеста в Бердянск на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref> Въпреки че в началото на март над 66 хиляди мъже са се завърнали в Украйна и съставят 12 бойни бригади<ref>[https://twitter.com/oleksiireznikov/status/1500016473594605571 Публикация на Алексей Резников в Twitter от 5 март 2022]</ref> Русия има превъзходство по въздух и се възползва масимално от този факт.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/zvernennya-ministra-oboroni-ukrayini-oleksiya-reznikova-5-3-22|title=Address of Minister of Defense Oleksii Reznikov from 5 March|last=Reznikov|first=Oleksii|date=2022-03-05|work=gov.ua – States sites of Ukraine|access-date=2022-03-05}}</ref> Междувременно в Киев и Харков се води позиционна война, руските военни конвои остават в застой <ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/03/07/pentagon-says-nearly-100percent-of-pre-set-russian-troops-are-now-in-ukraine.html|title=Nearly all of Russia’s initial invasion forces now in Ukraine, Pentagon says|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-03-07|work=CNBC|access-date=2022-03-07}}</ref> В свое изказване Владимир Путин заявява, че ще приема страните, които налагат зона, забранена за полети над Украйна, „за участници във военен конфликт и няма значение членове на кои организации са“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=AP News|work=2022-03-05}}</ref> Това принуждава западните правителства да проявят предпазливост по темата.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/04/politics/blinken-stoltenberg-no-fly-zone-warning/index.html|title=Blinken and NATO chief warn establishing a no-fly zone over Ukraine could lead to a 'full-fledged war in Europe'|last=Jeremy|first=Herb|date=2022-03-04|work=CNN|access-date=2022-03-04}}</ref> На 19-ия ден от инвазията на Русия (14 март) в Украйна обкръжени от руските сили са поне четири големи града, в т.ч. Харков и Суми. Увеличава се натискът и върху столицата Киев. [[Ирпен]] и [[Буча (град)|Буча]], са подложени на тежки бомбардировки, но не са завзети, докато руските [[Бронирана бойна машина|бронирани бойни машини]] напредват по североизточния край на града. Украинските сили запазват контрола и надЧернигов, но съобщават за множество цивилни жертви. Министерството на отбраната на САЩ предупреждава, че руските сухопътни сили изглежда са готови да атакуват Одеса, вероятно в координация с десантно нападение.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220314-battleground-ukraine-day-19-of-russia-s-invasion|title=Battleground Ukraine: Day 19 of Russia's invasion|last=AFP|date=2022-03-15|work=France 24|access-date=2022-03-15}}</ref> Междувременно значителни руски военноморски сили, настъпват в района на Одеса. (15 март)Това потвърждава становището на британското военно разузнаване , че Русия е извършила пълна морска блокада на украинските пристанища.<ref name=":9">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/russia-ukraine-war-military-dispatch-march-15-2022|title=Russia-Ukraine war military dispatch: March 15, 2022|last=Trad|first=Ruslan|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-15}}</ref> === Унищожени обекти с културна стойност === При руската агресия са унщожени важни обекти с културна стойност. При сраженията за град Иванкив, до основи изгаря [[Иванкивски музей за история и краезнание|Иванкивският музей за история и краезнание]] (28 февруари), а при удара по близката сграда на Общинския съвет са унищожени произведения на изкуството и други предмети в катедралата „[[Благовещение Богородично (Харков)|Благовещение Богородично]]“ в Харков (2 март). В Мариупол е унищожен [[Музей на изкуствата „Куинджи“|Музеят на изкуствата „Куинджи“]] (21 март).<ref>{{Cite news|url=https://mkip.notion.site/mkip/7be52d2803994651a23a220a8ed85f1c?v=6ea517f19a8944f9a902a50156656eea|title=Свідчення злочинів проти культурної спадщини, вчинених російськими окупаційними військами на території України|work=Міністерство культури та інформаційної політики України|access-date=2022-03-31}}</ref> Разрушени са архитектурни паметници с национално значение като църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ в с. Вязивка, както и църквата „Свети Георги“ в с. Заворичи (7 март ).<ref>{{Cite news|url=https://time.com/6161734/ukraine-war-history-museums/|title=Ukrainian Museums Are Racing to Save Artifacts That Tell the Country’s Story|last=Waxman|first=Olivia B.|date=2022-03-29|work=Time|access-date=2022-03-31}}</ref> Постепенно в началото на март се създава иницитива за Спасяването на украинското [[културно наследство]] онлайн (SUCHO). Няколко дни по-късно (8 март) съорганизаторите Куин Домбровски ([[Станфордски университет]]), Анна Кияс (Университет Тъфтс) и Себастиан Майсторович (Австрийски център за цифрови хуманитарни науки и културно наследство) съобщават, че включилите се в проекта над 1000 доброволци от цял свят са архивирали над 1500 украински уебсайта на музеи и библиотеки, цифрови експонати, текстови корпуси и публикации с отворен достъп. Екип от украински и рускоговорещи преглежда за пълнота уеб архивите, докато други доброволци на SUCHO обогатяват [[Уикиданни|Wikidata]] с актуализирани връзки към текущи уебсайтове на украински институции за културно наследство, когато екипът открие неработещи или заразени със злонамерен софтуер сайтове.<ref>{{Cite news|url=https://www.sucho.org/press-release-20220308-volunteers-unite|title=Volunteers Unite to Archive Ukrainian Cultural Heritage|date=2022-03-08|work=Saving Ukrainian Cultural Heritage Online (SUCHO)|access-date=2022-03-12|archive-url=https://web.archive.org/web/20220408212245/https://www.sucho.org/press-release-20220308-volunteers-unite|archive-date=2022-04-08}}</ref><ref>[https://twitter.com/internetarchive/status/1501588726807506944 Публикация в официалната страница на Internet Archive в Twitter]</ref> Руските сили бомбардират театър в Мариупол, където са намерили подслон граждани на обкръжения пристанищен град, съобщава градският съвет. Съветът на Мариупол публикува изображение на градския театър, което показва тежките щети, нанесени при бомбардирането му, и казва, че броят на жертвите се установява. (16 март)<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/16/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-21-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 21 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> === Кметове на Украйна, арестувани от руските военнослужещи === Междувременно на 11 март кметът на Мелитопол, Иван Фьодоров е отведен от руски войници. <ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/12/world/europe/ukraine-mayor-kidnapped-ivan-fyodorov.html|title=The Russians Might Have Expected a Warm Welcome. Instead the Mayor Labeled Them ‘Occupiers.’|last=Marc Santora;|first=Neil MacFarquhar|date=2022-03-12|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref>Независимо че е етнически руснак той от самото начало насърчава съпротивата. Стотици граждани на разположения в [[Запорожка област]] град [[Мелитопол]] излизат на протест във връзка с похищението на кмета на града . Шест дни по-късно (17 март 2022) той еосвободен в замяна на девет пленени руски наборници.<ref name=":4">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/17/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-22-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 22 of the invasion|last=Samantha Lock; Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-17|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> Два дни след похищението на кмета на Мелитопол е отвлечен и кметът на друг град в Запорожка област – [[Днипрорудне]]. <ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-HRNDCTCHWFDL7EZ4KA4M5PIAH4|title=Ukrainian officials accuse Russian forces of kidnapping a second mayor in days|last=Annabelle Timsit; Timothy Bella; David L. Stern|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> Информацията е потвърдена от външния министър на Украйна, Дмитро Кулеба.<ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1502945209159761923 Публикация в официалния профил на Дмитро Кулеба в Twitter от 13 март]</ref> === 8-15 март === '''8 март''' Израел обявява, че ще предложи временно убежище на 5000 украински бежанци, които нямат еврейски връзки и ще позволи на 20 000 украинци, които са били в Израел преди войната, повечето от които нелегално и без визи, да останат до края на боевете. Според израелското вътрешно министерство повече от 3450 вече са пристигнали в Израел след избухването на войната на 24 февруари. Извън тази квота от 5000 души около 200 000 украинци отговарят на условията за израелско гражданство съгласно израелския „[[Алия (репатриация на евреите)|Закон за завръщане]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/08/world/ukraine-russia-war/israel-offers-refuge-to-thousands-of-non-jewish-ukrainian-refugees-amid-a-fraught-internal-debate|title=Israel offers refuge to thousands of non-Jewish Ukrainian refugees, amid a fraught internal debate|last=Kershner|first=Isabel|date=2022-03-08|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref> '''11 март''' Съветът за сигурност на ООН провежда заседание по искане на Русия. Разгледан е въпроса относно (неподкрепено с доказателства) твърдение, че САЩ разработват химически оръжия в Украйна. Според официални представители на САЩ Русия се опитва да прехвъри собствената си вина на други.<ref name=":56">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_254dde21d249102d1e50660365c2e24f|title=Zelensky hits back at Russian chemical weapons propaganda|last=Hira Humayun|first=Masha Angelova|date=2022-03-10|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> === 16-23 март === '''17 март''' Външният министър на [[Узбекистан]] Абдулазиз Камилов призова за дипломатическо разрешаване на конфликта в Украйна и заявява, че страната му няма да признае подкрепяните от Москва сепаратисти в самопровъзгласилите се републики в Луганск и Донецк. Ръководителят на украинската делегация в преговорите с Москва. . Според представители на НАТО офанзивата на Русия за превземане на Киев до голяма степен е в застой. Украйна заявява, че е започнала контраофанзива, целяща възстановяването на контрола над предградията на столицата. Според разузнаването на Обединеното кралство поради неспособността им да контролират украинското въздушно пространство и предизвикателствата на земята руските сили са възпрепятствани да снабдяват разположените на предни линии войски дори с основни неща от първа необходимост, като храна и гориво.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/index.html|title=March 17, 2022 Russia-Ukraine news|first=Helen Regan, Travis Caldwell, et al|date=2022-03-17|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> В изказване пред германския парламент чрез видеовръзка украинският президент Володимир Зеленски отправя упрек към Германия, че в миналото е упорствала в настояването си, че газопроводите „[[Северен поток|Северен поток 1]]“ и „[[Северен поток - 2|Северен поток 2]]“ и други бизнес проекти с Русия са „чисто икономически", а не политически. Въпреки директната критика към германското правителство и към западните правителства изобщо, депутатите реагират с овации на 15-минутното обръщение на Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220317-zelensky-urges-germany-to-tear-down-new-russian-wall-in-europe|title=Zelensky urges Germany to tear down new Russian 'Wall' in Europe|date=2022-03-17|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> В същия ден министърът на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс съобщава, че неидентифицирано лице, представящо се за украинския премиер, се е свързало с него и му е задало няколко „подвеждащи въпроса“. В контекста на този опит за манипулация Уолъс заявява, че „никаква дезинформация от страна на Русия“ не може да отклони вниманието от нейните нарушения на човешките права.<ref name=":4" /> . '''19 март''' Министерството на отбраната на Русия съобщава, че при удара срещу военен склад за боеприпаси в украинското село Делятин в Западна Украйна на 18 март са използвани хиперзвукови ракети „Кинжал“ – първият известен случай на изстрелване на такива ракети в битка. Американски служители потвърждават пред CNN истинността на твърдението.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_e258f4d62704c278417a897db16cac80|title=US officials confirm Russia has used hypersonic missiles against Ukraine|last=Natasha Bertrand; Jim Sciutto; Barbara Starr|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Част от огромния брой снаряди и мини, изстреляни по Украйна, не са избухнали, а откриването и обезвреждането им ще отнеме години, казва министърът на вътрешните работи на Украйна Денис Монастирски пред „Асошиейтед прес“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-business-europe-7768aa61733dbe1f6e43358ed057371b|title=Minister: Clearing live ordnance in Ukraine will take years|last=Qena|first=Nebi|date=2022-03-19|work=AP News|access-date=2022-03-20}}</ref> Според Британското разунаване Русия е променила военните си цели и сега преследва стратегия на изтощение (на Украйна), която може да изостри хуманитарната криза. Докато напредването към Киев е забавено от украинската отбрана, руските части обсаждат градове, взривявайки градските райони до руини, а през последните дни засилват и ракетните атаки срещу разпръснати цели в Западна Украйна, далеч от основните бойни полета.<ref name=":7">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/meaningful-talks-needed-stop-russia-ukraine-zelenskiy-says-2022-03-19/|title=Zelenskiy calls for peace talks with Moscow, urges Swiss to target oligarchs|last=Natalia Zinets;|first=Natalie Thomas|date=2022-03-19|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> '''20 март''' Русия съобщава за втори случай на изстрелване на хиперзвукова ракета „Кинжал“ (Кинжал) в Украйна, като твърди, че е унищожила склад за гориво близо до Николаев.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/20/what-are-hypersonic-missiles-and-why-is-russia-using-them-kinzhal-ukraine|title=What are hypersonic missiles and why is Russia using them?|last=Henley|first=Jon|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-21}}</ref> Сериозни щети е претърпял и един от най-големите стоманодобивни и металургични заводи в Европа – намиращият се в Мариупол „Азовстал“. Предвид значението му за жителите и икономиката на Мариупол и на Украйна разрушаването на завода ще има тежки последици за страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.liberation.fr/international/europe/a-marioupol-la-gigantesque-usine-dun-prorusse-repenti-detruite-par-larmee-de-poutine-20220320_IKEI7RYWARDLZKQUI2QMPGXIUE/|title=A Marioupol, la gigantesque usine d’un ex-oligarque prorusse repenti détruite par l’armée de Poutine|date=2022-03-20|work=Liberation|access-date=2022-03-21}}</ref> След предупреждението, отправено от президента на САЩ Джо Байдън към Китай относно „последствията“ за азиатската държава в случай, че предостави материална подкрепа на военните действия на Русия в Украйна, външният министър Ван И заявява, че Пекин „винаги се е застъпвал за поддържане на мира и противопоставяне на войната“ и че „времето ще докаже, че позициите на Китай са били от правилната страна на историята."<ref name=":8">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/20/russias-invasion-of-ukraine-list-of-key-events-from-day-25|title=Russia’s invasion of Ukraine: List of key events from day 25|date=2022-03-20|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-21}}</ref> '''22 март''' Украинският президент Володимир Зеленски казва, че от пристанищния град Мариупол не е останало „нищо“ в резултат на руските атаки, а 100 000 цивилни, останали в града, се борят за оцеляването си в „нечовешки условия“ - без храна, без вода, без лекарства и под постоянни бомбардировки.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013|title=Zelensky: 100 000 still trapped in Mariupol|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref> В дневния ред на работна среща между посланика на Северна Корея в Русия и руския заместник-министър на външните работи Игор Моргулов на 22 март е поставен въпросът за развитието на двустранните отношения „в контекста на промените, които се случват на международната арена“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-north-korea-discuss-developing-relations-2022-03-22/|title=Russia, North Korea discuss developing relations|date=2022-03-22|work=Reuters|access-date=2022-03-23}}</ref> В интервю за CNN в същия ден главният говорител на Путин Дмитрий Песков не и'''зключва възможността за използването на ядрени оръжия''', заявявайки, че те ще бъдат използвани само в случай на „екзистенциална заплаха“ за Русия. По думите на Песков нападението на Русия над Украйна, чието единствено допустимо от страна на Кремъл назоваване без риск от правонарушение е „специална военна операция“, продължава „стриктно в съответствие с плановете и целите“, които са били поставени предварително.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/22/europe/amanpour-peskov-interview-ukraine-intl/index.html|title=Putin spokesman refuses to rule out use of nuclear weapons if Russia faced an 'existential threat'|last=Luke McGee;|first=Claire Calzonetti|date=2022-03-22|work=CNN|access-date=2022-03-23}}</ref> '''23 март''' Според Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна руските сили хаотично минират украинската територия и умишлено унищожават селскостопанска техника, което застрашава началото на сеитбената кампания в някои украински региони.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/279066061073146 Съобщение] в официалната страница на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна във Facebook от 23 март 2022 г.</ref> В изявление, публикувано но 23 март, държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен обявява, че "въз основа на наличната в момента информация от публични и разузнавателни източници, в т.ч. множество достоверни доклади за безразборни атаки и нападения, насочени умишлено срещу цивилни, „както и за други зверства“, „правителството на САЩ оценява, че членове на руските сили са извършили военни престъпления в Украйна“. В края на изявлението се казва, че правителството на САЩ ще преследва понасянето на отговорност от страна на Русия, използвайки всеки наличен инструмент, включително наказателно преследване.<ref>[https://www.state.gov/war-crimes-by-russias-forces-in-ukraine/ War Crimes by Russia’s Forces in Ukraine] | Изявление за медиите на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен | 2022-03-23</ref> Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг информира, че се очаква алиансът да се съгласи да предостави на Украйна „допълнителна подкрепа, включително оборудване за киберсигурност“ и доставки за „защита срещу химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи“.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/66c2d54a-98bf-480d-a07c-ccfb955425af|title=Nato to provide Ukraine with defences against chemical and nuclear weapons|date=2022-03-23|work=Financial Times|access-date=2022-03-24}}</ref> Според германския външен министър Аналена Бербок забавените допълнителни доставки на ракети „Стрела“, които са били в запасите на бившата комунистическа източногерманска армия, вече са на път за Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/german-minister-says-further-strela-missiles-are-way-ukraine-2022-03-23|title=German minister says further Strela missiles are on way to Ukraine|date=2022-03-23|work=Reuters|access-date=2022-03-24}}</ref>, а шведският министър на отбраната Петер Хултквист, цитиран от Агенцията TT, заявява, че страната ще предостави допълнително противотанково оборудване, след като вече е изпратила 5000 противотанкови оръжия и друга военна помощ на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.hn.se/nyheter/sverige/sverige-skickar-mer-vapen-till-ukraina-1.68499788|title=Sverige skickar mer vapen till Ukraina|date=2022-03-23|work=Hallands Nyheter|access-date=2022-03-24}}</ref> Под натиска на международна реакция, на 23 март френският автомобилен концерн Renault Group обявява, че спира производствената си дейност в Русия, но все още преценява възможностите си по отношение на дела си в руския частично държавен производител на автомобили АвтоВАЗ.<ref>[https://en.media.renaultgroup.com/news/renault-industrial-activities-in-russia-are-suspended-9c81-989c5.html Renault industrial activities in Russia are suspended] | Съобщение за медиите | March 23, 2022</ref> === 24-31 март === '''24 март''' В Брюксел се провеждат среща на върха на НАТО, на която присъства и президентът на САЩ Джо Байдън, а отделно има и среща на върха на лидерите на [[Г-7]]. На срещата на НАТО западните страни за пореден път заклеймяват нахлуването на Русия в Украйна, настоявайки президентът Путин „незабавно да спре тази война и да изтегли военните сили от Украйна и да призове Беларус да прекрати съучастничеството си в съответствие с резолюцията за агресията срещу Украйна, приета на Общото събрание на ООН от 2 март 2022 г.“<ref>{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_193719.htm|title=Statement by NATO Heads of State and Government|date=2022-03-24|work=NATO {{!}} Press Release|access-date=2022-03-26}}</ref> Постигнато е споразумение за изпращане на подкрепления в Централна и Източна Европа, за да укрепят отбраната на алианса, но не и за налагане на зона, забранена за полети над Украйна – едно от исканията, повторени многократно от украинския президент Володимир Зеленски. В изявлението на НАТО във връзка със срещата на върха се казва, че мерките на организацията остават „превантивни, пропорционални и неескалиращи“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_ea44b94f66c020c6c826afcc09532742|title=Western leaders set for critical day of summits as they ready the next phase of responses to war|last=Liptak|first=Kevin|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-24}}</ref> Одобрени са четири нови многонационални бойни групи на НАТО - в България, Унгария, Румъния и Словакия.<ref name=":10">[https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193674.htm?selectedLocale=en Allies stand strong together in NATO in the face of the biggest security threat in a generation] | NATO | 2022-03-24</ref><ref name=":10" /> В съвместното си изявление си по повод на срещата на върха в Брюксел лидерите на Г-7 декларират, че държавите участнички в групата на седемте ще направят необходимото, за да предотвратят и да отговорят на развиващата се глобална криза в областта на продоволствената сигурност. За целта ще бъдат използвани последователно всички инструменти и механизми за финансиране за справяне с продоволствената сигурност и ще бъдат посрещнати потенциалните прекъсвания на селскостопанското производство и търговията, особено в уязвимите страни.<ref>{{Cite news|url=https://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2022/03/24/g7-leaders-statement-brussels-24-march-2022/|title=G7 Leaders’ Statement - Brussels, 24 March 2022|date=2022-03-24|work=European Council Statements and remarks|access-date=2022-03-26}}</ref> Британският премиер [[Борис Джонсън]] обявява, че в допълнение на около 4000 ракети, които вече са предоставени от Обединеното кралство на украинските сили, Украйна ще получи още около 6000 допълнителни ракети и 25 милиона британски лири за подпомагане на плащането на украинските войници и пилоти. Над 4 милиона британски лири са предвидени за Световната служба на [[Би Би Си|BBC]], с които да бъде подпомогната поддръжката на услугите на украински и руски език в региона. Още преди обявяването на този пакет за хуманитарна и икономическа помощ са заделени 400 милиона британски лири, съобщават британските власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623bab991fea84616a6cc801%26UK%20to%20provide%20Ukraine%20forces%20with%206%2C000%20missiles%262022-03-23T23%3A22%3A02.304Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e7e93a1b-f5a5-4c21-9a4e-7ccdccd80147&pinned_post_asset_id=623bab991fea84616a6cc801&pinned_post_type=share|title=UK to provide Ukraine forces with 6,000 missiles|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-24}}</ref> '''''Месец след инвазията на Русия в Украйна, нейните сили са спрени и изтласкани около Киев'' и''' заемат отбранителни позиции северозападно от столицата. Според Института за изследване на войната (ISW) украинската офанзива северозападно от Киев облекчава част от натиска върху столицата през последните три дни. В опит да обградят руските войски, окупирали Ирпен, Буча и Гостомел, защитниците на града възстановяват контрола на юг от Бородянка и на магистрала Е-40. Украинските сили също отблъскват руските опити за настъпление към град [[Бровари]] от североизток и затваряне на обкръжаването на Чернигов.<ref>{{Cite news|url=https://english.elpais.com/international/2022-03-25/the-war-in-ukraine-in-maps-kyivs-defenders-launch-counterattacks.html|title=March 25 {{!}} Counterattacks|last=Mariano Zafra, Kiko Llaneras, et al|date=2022-03-25|work=El Pais International|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.understandingwar.org/backgrounder/russian-offensive-campaign-assessment-march-25|title=Russian Offensive Campaign Assessment, March 25|last=Mason Clark, Fredrick W. Kagan, George Barros|date=2022-03-24|work=Institute for the study of war|access-date=2022-03-26}}</ref> Силите на Украйна „увеличават натиска“ върху руските войски, окупиращи региона североизточно от Киев, и според последната оценка на разузнаването на Министерството на отбраната на Обединеното кралство. В същия доклад е отбелязано, че Украйна продължава да извършва „успешни контраатаки“ срещу руските войскови единици извън столицата и вероятно си е върнала контрола над градовете Макаров и Мошун.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623b9e354f71af55b461562b%26Demoralised%20Russian%20troops%20could%20face%20encirclement%2C%20says%20UK%262022-03-23T22%3A35%3A52.326Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:579862f5-c673-4d5d-b1a0-12ad7ff3539c&pinned_post_asset_id=623b9e354f71af55b461562b&pinned_post_type=share|title=Demoralised Russian troops could face encirclement, says UK|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref> Голям руски десантен кораб е унищожен в четвъртък сутринта близо до южния пристанищен град [[Бердянск]], съобщават украинските Военноморски сили. Големият десантен кораб „Орск“ на Черноморския флот на окупаторите е унищожен в пристанището Бердянск, превзето от Русия, се казва в публикация на флота във Facebook.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31713980.html?lbis=273978#entry-shared|title=Голям руски десантен кораб е бил унищожен в четвъртък сутринта близо до южния пристанищен град Бердянск|date=2022-03-24|work=Свободна Европа|access-date=2022-03-24}}</ref> Повече от 2 милиона украински бежанци са преминали в Полша, след като руските сили нахлуха в Украйна преди месец. Това е най-бързо развиващата се криза с разселване, наблюдавана след Втората световна война, казва се в изявление на Международния спасителен комитет в четвъртък.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_6e90d3333775a413602832ae0a15e09e|title=Ukraine sees fastest displacement crisis since WWII, aid group says From CNN's Mohammed Tawfeeq in Lviv|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-26}}</ref> Хиляди граждани вземат участие в мирно шествие в подкрепа на Украйна, организирано в центъра на София на 24 март по повод първия месец от началото на руската инвазия. Шествието започва от пл. „Независимост“ и завършва на Орлов мост.<ref>{{Cite news|url=https://bta.bg/bg/galleries/24024|title=Шествие в подкрепа на Украйна|date=2022-03-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://balkaninsight.com/2022/03/25/we-could-be-next-marches-for-ukraine-spread-over-bulgaria/|title=‘We Could Be Next’ – Marches for Ukraine Spread Over Bulgaria|last=Todorov|first=Svetoslav|date=2022-03-25|work=Balkan Inisght {{!}} BIRN|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/03/25/4328982_s_mirni_shestviia_v_mnogo_gradove_bulgariia_dava/|title=С мирни шествия в много градове България дава подкрепа за Украйна|last=Атанасова|first=Видка|date=2022-03-26|work=Дневник|access-date=2022-03-26}}</ref> Подобни шествия са организирани и в други градове на страната. '''25 март''' Наблюдателите на ООН ѝ продължават да проверят съобщенията за смъртни случаи в различни региони, където се провеждат интензивни боеве, включително в Донецка област, където се намира град Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60856533?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623dc38f1fea84616a6ccab8%26More%20than%201%2C000%20civilian%20deaths%20confirmed%20by%20UN%262022-03-25T13%3A44%3A28.169Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:56dfe6ce-09bd-4476-9046-8fbbb792af92&pinned_post_asset_id=623dc38f1fea84616a6ccab8&pinned_post_type=share|title=More than 1,000 civilian deaths confirmed by UN|date=2022-03-25|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref> Според официалната информация, изнесена от властите в Мариуопол на 25 март, 300 души са загинали при атаката срещу Драматичния театър в разрушения град на 16 март. До взривяването му театърът е използван като едно от основните убежища в Мариупол, който е подложен на интензивни бомбардировки още от първите дни на нападението на Русия срещу Украйна. Към 25 март все още няма информация за човешки жертви при атаката срещу сграда на училище по изкуствата, използвана като подслон от близо 400 от гражданите на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/ukraine-mariupol-theater-dead-intl/index.html|title=300 people were killed in Russian airstrike on Mariupol theater, Ukrainian authorities say|last=Andrew Carey et al|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-25}}</ref> Осъществена е първата размяна на пленници между Русия и Украйна след нахлуването на Москва на 24 февруари, информира вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук. Десетима „пленени окупатори“ са освободени в замяна на 10 украински военнослужещи. С публикация в Telegram Верещук съобщава, че хуманитарните заложници, взети в Мангуш, са били освободени.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/25/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-30-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 30 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-25|work=The Guardian|access-date=2022-03-26}}</ref> На 25 март генерал-полковник Сергей Рудской, първи заместник-началник на генералния щаб на Русия, прави някои от най-подробните публични коментари относно руската военна стратегия в Украйна от началото на войната, като заявява, че '''„първият етап“ от военния план на Русия вече е завършен''' и основният фокус сега е съсредоточен върху Източна Украйна и по-специално върху „освобождението на Донбас“. Руските военни продължават да твърдят, че цивилни или жилищни райони не са сред целите им, въпреки огромните доказателства за обратното.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/russian-general-calls-encirclement-of-ukrainian-cities-a-deliberate-plan/index.html|title=Russia says first phase of war is over as its advances in Ukraine appear to have stalled|last=Hodge|first=Nathan|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-26}}</ref> == Проект за мирно споразумение в Инстанбул (април 2022) == '''Основна статия''': [[Проект за мирно споразумение в Истанбул (2022)]] В хода на войната са водени мирни преговори. <ref name=":9" /><ref name=":7" /><ref name=":4" /><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_7adb6c5727de938ff3681fe68a0509c7|title=Putin lays out demands of Ukraine prior to any ceasefire negotiations in call with Turkey's president|last=Sariyuce|first=Isil|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> На всички опити за преговори от Кремъл отговарят, че няма да има такива докато украинците не свалят оръжие (т.е. не капитулират). <ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/21/7333165/|title=Верещук до РФ: Ні про яку здачу Маріуполя не може йти мова. Відкрийте нам коридор|last=Кравець|first=Роман|date=2022-03-21|work=Украiнська правда|access-date=2022-03-21}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/20/russian-ukraine-war-latest-thousands-of-mariupol-residents-being-deported-to-remote-parts-of-russia-live|title=China denies sending weapons to support Moscow – as it happened|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-21}}</ref> През април 2022 е изготвен проекто договор в Истанбул.<ref name=":59">https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-ukrayna-dogovor-mir-voyna/33188372.html</ref><ref>https://www.welt.de/politik/ausland/plus251243756/Ukraine-und-Russland-Das-geheime-Dokument-das-den-Krieg-haette-beenden-koennen.html</ref>В този проекто договор Русия настоява Украйна да изтегли войските от Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонеска област и да ги признае за руски, както и да признае Крим за такъв.<ref name=":59" /><ref name=":60">https://www.novinite.bg/articles/251681/Die-Welt-Tajniyat-dokument-kojto-mojeshe-da-sloji-kraj-na-vojnata-v-Ukrajna</ref><ref name=":61">https://www.dw.com/bg/koj-preci-da-se-skluci-mir-mezdu-rusia-i-ukrajna/a-70228236</ref>Войската на Украйна да бъде орязяна драстично;<ref name=":62">https://dnes.dir.bg/na-fokus/skritata-istoriya-na-razgovorite-koito-mozheha-da-sprat-voynata-v-ukrayna</ref><ref name=":59" /> да се наложат сериозни ограничения за броя танкове, кораби, далекобойността на ракетите, които Украйна може да ползва и пр;<ref name=":62" /><ref name=":59" /> Украйна да се откаже от членство в НАТО<ref name=":61" /><ref name=":60" /><ref name=":63">https://www.marica.bg/svqt/putin-pokaza-proekt-na-miren-dogovor-s-ukrayna-video</ref> или от закупуване на западни оръжия или провеждане на западни учения<ref name=":63" />; Украйна да се откаже да разработва или закупува ядрени оръжия; Нацизмът да бъде забранен със Закон и Украйна да се денацифицира.; руският език да стане втори държавен език и пр. Впоследствие Зеленски отказва да го подпише. Давид Арахамия, ръководител на фракцията „Слуга на народа“ във Върховната рада на Украйна, дава интервю за телевизионния канал 1+1 и твърди, че Борис Джонсън се е намесил на 9 април, проваляйки договора. Русия често използва този аргумент, но не казва всички унизителни клаузи, заложени в проектодоговора. Проектодоговорът е публикуван от немското списание ''Die Welt.'' == Ядрен шантаж на Руската Федерация == Въпреки възмущението си от агресията на Украйна западните държави проявяват въздържаност. Причината са заплахите на Путин и неговото правителство да използват ядрено оръжие.<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/putin-razshiri-pravilata-za-izpolzvane-na-iadreni-orajia-ot-rusia/33207955.html</ref><ref>https://www.dw.com/bg/zaplasva-li-putin-s-adren-udar-proverka-na-faktite/a-70821563</ref> Всъщност още през 2019 година Путин подписва закон за преустановяването от страна на Русия на Договора за ракетите със среден обсег. Законът е одобрен на 26 юни същата година<ref>https://news.bg/int-politics/putin-ofitsialno-iztegli-rusiya-ot-yadreniya-raketen-dogovor.html</ref> Путин неколкократно намеква, че готов да използва военна сила срещу държави-кандидат членки на НАТО. Нещо повече - т'''ой не изключва ядрен удар!'''<ref>https://bnr.bg/horizont/post/102051351/blinkan-opredeli-kato-bezotgovorno-izavlenieto-na-putin-za-eventualno-izpolzvane-na-adreno-orajie</ref> В пространно интервю, излъчено по държавната телевизия на 26 април 2022, руският външен министър Сергей Лавров предупреждава Запада, че рисковете от ядрен конфликт заради Украйна са значителни. Според него като снабдява Киев с оръжие, НАТО „по същество“ участва в [[опосредствана война]] с Русия. Той заявява, че същността на всяко споразумение за прекратяване на конфликта в Украйна ще зависи до голяма степен от военната ситуация на място и твърди, че западните доставки на оръжия като противотанковите ракети Javelin, бронирани превозни средства и усъвършенствани дронове, са провокативни мерки, изчислени да удължат конфликта, а не да го прекратят<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-says-western-weapons-ukraine-legitimate-targets-russian-military-2022-04-25/|title=Russia's Lavrov: Do not underestimate threat of nuclear war|date=2022-04-26|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> Путин предупреждава САЩ, че ако Вашингтон разположи ракети с голям обсег в Германия, тогава Русия ще разположи подобни ракети с ядрени бойни глави по границите на Запада.<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2024/07/29/4656852_putin_zaplashi_zapada_s_ruski_razpolagane_na_iadreni/</ref> На 19 ноември 2024 Путин подписва промените в ядрената доктрина на Руската федерация<ref>https://nova.bg/news/view/2024/11/19/477622/%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B2-%D1%8F%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F/</ref> Според тях Русия може да обмисли използването на ядрени оръжия, ако бъде обект на ракетно нападение, подкрепено от ядрена сила. Към ядрения шантаж може да се добави окупацията на руските войски на електроцентрали<ref>{{cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|title=Multiple explosions rock Kyiv as Russian forces target city|date=25 February 2022|newspaper=Washington Post|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|archive-date=2022-02-26|author-last1=Grady|author-first1=Siobhán|author-last2=Kornfield|author-first2=Meryl|url-status=live}}</ref> и атомни централи. Важен момент е недопускането на представители на МААЕ, временното спиране на реакторите на атомни централи.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60657155|title=Russia Ukraine War Live Reporting for March 9|last=Williams|first=Nathan (edited by)|date=2022-03-09|work=BBC News|access-date=2022-03-09}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/09/chernobyl-ukraine-russia-iaea-nuclear-monitoring-lost/|title=Chernobyl plant disconnected from power grid; Ukraine demands cease-fire for urgent repairs|last=Adela Suliman|first=David L. Stern|date=2022-03-09|work=The Washington Post|access-date=2022-03-09}}</ref> и пр. и пр..<ref>{{cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|title=Chernobyl radiation 'exceeds control levels' in multiple areas being seized by Russia|date=25 February 2022|work=The Independent|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225105519/https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last1=Mathers|author-first1=Matt|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|title=Ukraine reports higher but „not critical“ Chernobyl radiation|date=25 February 2022|work=Reuters|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113725/https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last1=Polityuk|author-first1=Pavel|url-status=live}}</ref> (например между 4 и 5 март 2022 за [[Запорожка АЕЦ|Запорожката атомна централа]] , се водят ожесточени боеве;<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634|title='No victims' after attack at Ukraine nuclear plant|date=2022-03-04|work=BBC|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/03/nuclear-power-plant-fire-ukraine-zaporizhzhia/|title=Fire breaks out at Ukraine nuclear power plant, largest in Europe, after shelling, officials say|last=Hannah Knowles, Meryl Kornfield, Steven Mufson|date=2022-03-04|work=The Washington Post|access-date=2022-03-04}}</ref> впоследствие централата е превзета от руската армия<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-russian-forces-seize-zaporizhzhia-nuclear-plant-2022-03-04/|title=Ukraine says Russian forces seize Zaporizhzhia nuclear plant|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref> и в нея атомната централа избухва пожар<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62219b660ce87e491a0edfd2%26More%20on%20the%20nuclear%20plant%20fire%262022-03-04T05%3A00%3A17.686Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0766b01f-40d5-42f7-ad87-08d13cf8e4c8&pinned_post_asset_id=62219b660ce87e491a0edfd2&pinned_post_type=share|title=More on the nuclear plant fire|date=2022-03-04|work=BBC News|access-date=2022-03-04}}</ref> <ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/325785536256009 Съобщение на в официалната страни на Министерството на вътрешните работи на Украйна във Facebook]</ref>) Версията на Русия е, че защитава атомните централата от [[националист]]ически и [[терорист]]ични групи.<ref>Hugo Bachega and Matt Murphy (11 September 2022). "Ukraine counter-offensive: Russian forces retreat as Ukraine takes key towns". BBC News. Archived from the original on 10 September 2022. Retrieved 11 September 2022.</ref> Всичко това кара ред държавни ръководители да бъдат предпазливи, по отношение на помощта си за Украйна.<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/sasht-ispaniya-italiya-i-gurciya-zatvoriha-posolstvata-si-kiev</ref><ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/364682-aleksandar-vuchich-rusiya-mozhe-da-nanese-yadren-udar-na-balkanite</ref><ref>https://news.bg/comments/zapadat-se-sabudi-tvarde-kasno-ot-sladkiya-si-san-za-putin.html</ref> Според ръководителят на военният комитете на НАТО, адмирал Рон Бауер "Ако руснаците нямаха ядрени оръжия, отдавна да сме в Украйна и да ги изгоним оттам" == Геноцид в Украйна == '''Основна статия:''' [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Руско_нападение_в_Украйна:_нарушения_на_Женевската_конвенция&veaction=edit&section=6 Руско_нападение_в_Украйна:_нарушения_на_Женевската_конвенция] През цялото време на окупацията Русия не пести различни форми на геноцид. През цялата окупация Русия нееднократно си позволява да атакува с ракети военнополеви болници, <ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3469794-russians-bomb-operating-room-in-field-hospital-at-azovstal-casualties-reported.html|title=Russians bomb operating room in field hospital at Azovstal: casualties reported|date=2022-04-28|work=Ukrinform|access-date=2022-05-2}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/22/7341358/|title=Донеччина: російські окупанти обстріляли лікарню з "Урагану"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/four-dead-russian-strike-ukrainian-city-zhytomyr-adviser-interior-minister-2022-03-01/|title=Four dead in Russian strike on Ukrainian city of Zhytomyr – adviser to interior minister|date=2022-03-02|work=Reuters|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/01/world/ukraine-russia-war/a-ukrainian-soldier-recites-a-persian-love-poem-on-the-eve-of-battle-it-goes-viral|title=Ukraine Russia War Live Updates|last=Ives|first=Mike|date=2022-03-02|work=The New York Times|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/09/europe/russia-invasion-ukraine-evacuations-03-09-intl/index.html|title=Russia accused of 'atrocity' in bombing of maternity and children's hospital|last=Rob Picheta et al|first=2022-03-09|date=CNN|work=2022-03-09}}</ref><ref name=":37">{{Cite news|url=Ukraine military confirms airborne assault on Kharkiv|title=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref> и училища,<ref>{{Cite news|url=https://meduza.io/en/feature/2022/05/08/russian-airstrike-on-bilohorivka-school-kills-60-civilians|title=Russian airstrike on Bilohorivka school kills 60 civilians|date=2022-05-08|work=Meduza.io|access-date=2022-05-10}}</ref><ref name=":37" /> <ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/av/world-europe-60807896|title=Ukraine war: Man rescued from Kharkiv rubble after shelling|date=2022-03-18|work=BBC News|access-date=2022-03-20}}</ref> селскостопански складове, <ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/11/7345604/|title=Харьковщину атаковали ракетами: есть погибший, уничтожен склад|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-05-11|work=Украинская правда|access-date=2022-05-13}}</ref> търговски комплекси<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-missiles-hit-crowded-shopping-mall-central-ukraine-zelenskiy-2022-06-27/|title=Russian missile strike kills 16 in shopping mall, Ukraine says|last=Lewis|first=Simon|date=2022-06-27|work=Reuters|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/28/7355144/|title=Уже відомо про понад 20 загиблих у ТЦ Кременчука – Офіс президента|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-06-28|work=Українська правда|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/28/1108119523/death-toll-rises-from-russian-strike-on-shopping-mall-in-ukraine|title=At least 20 people were killed in Russia's missile attack on a crowded Ukrainian mall|last=NPR Staff|date=2022-06-27|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>[https://t.me/dsns_telegram/5056 Официален канал на Държавна служба на Украйна за извънредни ситуации в Telegram]</ref>. или дори площадки за деца<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/rusiya-udari-detska-ploshtadka-harkov-i-tezhko-rani-tri-deca</ref>. Ракетните удари не щадят и жилищните сгради; <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/suspilnekharkiv/11697|заглавие=Публикация в Телеграм|дата=2022-04-24|труд=Суспільне Харків в [[Телеграм]]|достъп_дата=2022-04-26}}</ref> <ref name=":1" /><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/least-816-civilians-killed-ukraine-since-conflict-began-un-says-2022-03-18/|title=At least 816 civilians killed in Ukraine since conflict began, UN says|date=2022-03-18|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref>.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/two-people-killed-6-wounded-by-russian-airstrike-in-kramatorsk-donetsk-oblast/|title=Two people killed, 6 wounded by Russian airstrike in Kramatorsk, Donetsk Oblast|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref>.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/one-killed-4-injured-as-fire-breaks-out-after-shelling-of-a-residential-building-in-kyiv/|title=One killed, 4 injured as fire breaks out after shelling of a residential building in Kyiv|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref>.<ref name=":58">[https://liveuamap.com/en/2022/23-march-1143-buildings-in-kharkiv-have-been-destroyed-by Харков в LiveUAMap] | 2022-03-24</ref> в някои градове почти всички жилищни сгради са унищожени, <ref name=":41" /> .<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60601235|title=Mariupol under siege: 'We are being completely cut off'|last=Gunter|first=Joel|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref>.<ref name=":58" /> На пресконфера сред убитите има много деца<ref>https://www.dw.com/bg/страната-в-която-убиват-по-шест-деца-на-ден/a-50490524</ref>. Също така руската армия използва '''фосфорни бомби''' и '''касетъчни боеприпаси.''' <ref>[https://twitter.com/ServiceSsu/status/1525756789672890368 Російські загарбники підтверджують, що використовують в Україні фосфорні і касетні засоби ураження] | [https://twitter.com/ServiceSsu Служба безпеки України] | [[Twitter]] | 2022-05-15</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-forces-shelling-settlements-using-phosphorus-ammunition-eastern-ukraine-2022-03-30/|title=Russian forces shelling settlements and using phosphorus ammunition in eastern Ukraine: governor|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> както и запалителни снаряди 9М22С.<ref>[https://t.me/andriyshTime/891 Маріуполь. Азовсталь. Знову - з неба, моря, землі] | [https://t.me/andriyshTime Андрющенко Time] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-05-15</ref> Руски военнослужещи многократно убиват цивилни, .<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259c83fb1e16c43aefe64be%26Ukraine%20accuses%20Russia%20of%20more%20evacuee%20killings%262022-04-15T19%3A58%3A30.095Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:862fbf81-a0eb-41f4-a801-27de101ce729&pinned_post_asset_id=6259c83fb1e16c43aefe64be&pinned_post_type=share|title=Ukraine accuses Russia of more evacuee killings|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61461805?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6284df09b622de4ef9121ad3%26What%27s%20been%20happening%20today%3F%262022-05-18T12%3A09%3A16.827Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:81e44518-1b11-4360-848e-4eda0c1491ba&pinned_post_asset_id=6284df09b622de4ef9121ad3&pinned_post_type=share|title=May 18, 2022. What's been happening today?|date=2022-05-18|work=BBC News|access-date=2022-05-18}}</ref> <ref>''[https://twitter.com/AndriySadovyi/status/1515930175237758976 Съобщение] на Андрій Садовий в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/AndriySadovyi Андрій Садовий @AndriySadovyi] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref><ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-war-lviv-missile-strikes-536b8f0bb48ae21a6ee30991a5535ea3|title=Ukrainian officials: Russian strikes kill at least 7 in Lviv|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-04-18|work=Associated Press|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>''[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1515935244867801094 Съобщение] на Михайло Подоляк в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/Podolyak_M Михайло Подоляк @Podolyak_M] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref> <ref name=":46">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/21/7341039/|title=Two mass graves with bodies of civilians found in Borodianka|last=Hlushchenko|first=Olha|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-20}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/russia-ukraine-war-merefa-mayor-kharkiv-21-killed-school-community-center-shelling/|title=Ukrainian mayor says 21 killed as school and community center hit by Russian artillery strike|date=2022-03-17|work=CBS News|access-date=2022-03-20}}</ref>и извършва масови екзекуции. <ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-weekend-2022-04-23#satellite-images-show-what-appears-to-be-a-second-mass-grave-site-near-mariupol|title=Satellite images show what appears to be a second mass grave site near Mariupol|last=Torchinsky|first=Rina|date=2022-04-23|work=NPR|access-date=2022-04-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/21/new-mass-grave-manhush-near-mariupol/|title=New mass grave points to war crimes in Mariupol, Ukrainian officials say|last=Villegas|first=Paulina|date=2022-04-21|work=Washington Post|access-date=2022-04-23}}</ref> <ref>Андрющенко Time | [https://t.me/andriyshTime Офіціцйни канал не дуже офіційних думок про Маріуполь і не тількі Радника міського голови м. Маріуполь] | [https://t.me/andriyshTime/381 Съобщение от 21 април 2022 г.]</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/1-020-civilian-bodies-in-kyiv-morgues-ukrainian-official-01650533406?tesla=y|title=1,020 Civilian Bodies In Kyiv Morgues: Ukrainian Official|last=Agence France Presse|date=2022-04-21|work=Barron's|access-date=2022-04-23}}</ref><ref name=":44">https://www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%83%D1%87%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%B4%D0%B2-%D0%B2%D1%81%D0%B5%D0%BA%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B8-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5/a-61406807</ref><ref name=":44" /> <ref>https://www.hrw.org/news/2022/04/21/ukraine-russian-forces-trail-death-bucha</ref><ref name=":47">https://www.dw.com/bg/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D1%81%D1%8A%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%B2-%D0%B1%D1%83%D1%87%D0%B0/a-61395908</ref>Извършени са масови изнасилвания на украинки. <ref>https://www.dw.com/bg/ukrajna-ruskite-vojnici-iznasilvat-deca-i-babi-zeni-i-mze/a-64823344</ref><ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/32291595.html</ref><ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/seksualno-nasilie-ot-ruski-voenni/32648611.html</ref><ref>https://dnes.dir.bg/svyat/ukrayna-obvini-ruskite-voynitsi-che-iznasilvat-zheni-v-okupiranite-gradove</ref><ref>https://ukrpressbg.com/2023/10/21/доклад-на-оон-руснаци-изнасилват-хора/</ref><ref>https://darik.bg/reduvaha-se-da-me-iznasilvat-oceleli-ukrainki-razkrivat-kak-ruskite-voinici-izpolzvat-seksualnite-napadenia-kato-orazie-</ref> <ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq|title=Pramila Patten (Special Rep. on Sexual Violence in Conflict) on Ukraine - Security Council, 9056th meeting|date=2022-06-06|work=United Nations|access-date=2022-06-18|archive-url=https://web.archive.org/web/20220615034039/https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq|archive-date=2022-06-15}}</ref>Украинци от окупираните територии твърдят, че руснаците изнасилват даже и деца.<ref>https://voice-bg.com/29-glasat-na-bulgaria/8665-ombiy.html</ref><ref>Pramila Patten (Special Rep. on Sexual Violence in Conflict) on Ukraine - Security Council, 9056th meeting // United Nations. 2022-06-06.</ref> Руското правителство отвлича над 20 000 деца<ref>https://bnr.bg/hristobotev/post/102051622</ref><ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/301847-zelenski-rusnatsite-iznasilvat-zheni-deportirat-detsa-goryat-gradove-nikoy-ne-mozhe-da-e-ravnodushen</ref><ref name=":42">https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-rusiya-otvlichane/32766740.html</ref> Поне 4000 са дадени за "превъзпитание" в интернати<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/32326084.html</ref><ref name=":42" /> (във "филтрационни лагери" попадат и отвлечени възрастни украници).<ref>[https://t.me/denisovaombudsman/4452 Изявление на Людмила Денiсова от 25 март 2022 г. във връзка с насилственото изследване и задържане на украински граждани в Русия] | Telegram</ref> Останалите деца често се дават на руски осиновител, при жив родител или настойник от украински произход. Впоследствие тяхното образование и социализация в обществото започва сред агресивна прогапанда на русифициране. Още 2400 деца са отвлечени в Беларус<ref>https://hristianstvo.bg/над-2400-украински-деца-от-окупираните-те/</ref>В действителност се смята, че тези цифри са силно занижени. Според активни на сайта Анонимос са депортирани насилствено около 600 000 украинци, включително 117 000 деца.'''Това е пряко нарушение на Четвъртата женевска конвенция (1949)'''.<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/32326084.html</ref><ref>https://www.un.org/en/genocideprevention/documents/atrocity-crimes/Doc.33_GC-IV-EN.pdf</ref> '''Естония е една от първите страни в ЕС, която определя действията на Русия в Украйна като''' '''геноцид.''' Еднокамареният прламент на страната, [[Рийгиког (Естония)|Рийгиког]] гласува за признаването на войната на Русия за „геноцид срещу украинския народ“. Той призовава и други правителства и международни организации да „направят същото“. Псланикът на Естония в Украйна Мариана Беца определиятози ход като „наистина историческо решение“. Председателят на естонския парламент Юри Ратас твърди, че „актове на геноцид“ са били извършени срещу цивилно население в „градовете Буча, <ref name=":47" />Бородянка,<ref name=":46" /> Хостомел, Ирпин, Мариупол и много други украински селища. На заседанието си в четвъртък естонският парламент одобрява и законопроект за забрана на използването на символи, които подкрепят актове на агресия от страна на чужди държави. Ткъв закон е приет в Литва, а '''Латвия също приема декларация, с която признава действията на Русия в Украйна за „геноцид“'''<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/my-europe/2022/04/21/massive-war-crimes-estonia-accuses-russia-of-genocide-in-ukraine|title='Massive war crimes': Estonia accuses Russia of genocide in Ukraine Access to the comments|last=Askew|first=Joshua|date=2022-04-21|work=Euronews|access-date=2022-04-23}}</ref> == Международни санкции срещу Русия == '''Основна статия''': [[Международни санкции срещу Русия#Международни санкции срещу Русия|Международни санкции срещу Русия]] От началото на масивното нашествие на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. ЕС налага мащабни и безпрецедентни санкции срещу Русия. Те допълват мерките, които вече са наложени на Русия от 2014 г. насам след анексирането на Крим и неизпълнението на Минските споразумения. Санкциите са насочени срещу нарушения на човешките права и срещу окупацията на Крим. Те имат дисциплиниращ ефект и в същото време целят да направят руската икономика по-неспособна до воюва. Санкциите са предимно финансови. Стотици руски компании са подложени на санкции<ref>https://www.vesti.bg/sviat/ogromna-vylna-na-sankcii-ot-sasht-svyrzani-s-rusiia-6212337</ref><ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/SASht-nalozhiha-sankcii-sreshtu-275-dushi-i-organizacii-za-dostavka-na-tehnologii-i-oborudvane-na-Rusiya-2319323</ref> Наложени са санкции и срещу руски криптовалутни портфейли, сметки или доверително съхранение, счетоводство, одит, деловодство и данъчни консултации, архитектурни и инженерни услуги,. <ref name=":40">https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions-against-russia/</ref> някои големи руски банки.<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31789027.html</ref> <ref>https://www.investor.bg/a/334-evropa/347367-ruskata-banka-vtb-se-izteglya-ot-evropa</ref> налагат се и митнически тарифи<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-votes-to-strip-russia-of-most-favored-nation-trade-status.html|title=Congress votes to revoke Russia’s ‘most favored nation’ trade status, sends bill to Biden|last=Franck|first=Thomas|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref>санкции се прилага и срещу закупуването, вноса или трансфера на суров нефт и някои нефтени продукти по море от Русия в ЕС. <ref name=":40" /> Сходни санкции са наложени и в САЩ <ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-passes-ban-on-russian-oil-and-gas-imports-.html|title=Congress passes ban on Russian oil and gas imports, sending measure to Biden|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://home.treasury.gov/news/press-releases/jy0838|title=U.S. Treasury Sanctions Nearly 100 Targets in Putin’s War Machine, Prohibits Russian Gold Imports|date=2022-06-28|work=U.S. Department of the Treasury|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/targeting-russias-war-machine-sanctions-evaders-military-units-credibly-implicated-in-human-rights-abuses-and-russian-federation-officials-involved-in-suppression-of-dissent/|title=Targeting Russia’s War Machine, Sanctions Evaders, Military Units Credibly Implicated in Human Rights Abuses, and Russian Federation Officials Involved in Suppression of Dissent|last=Office of the Spokesperson|date=2022-06-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-06-29}}</ref> Постепенно санкциите от чисто финансови се прехвърлят към спорта, науката, културата и пр. и.<ref>{{Cite news|url=https://www.europarl.europa.eu/news/en/press-room/20220401IPR26524/meps-demand-full-embargo-on-russian-imports-of-oil-coal-nuclear-fuel-and-gas|title=MEPs demand full embargo on Russian imports of oil, coal, nuclear fuel and gas|date=2022-04-07|work=European Parliament|access-date=2022-04-08}}</ref> .<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/11/16/4553783_rusiia_ostana_izvun_izpulnitelniia_suvet_na_junesko_za/</ref> <ref name=":38">https://www.bta.bg/bg/news/287268-mezhdunarodniyat-olimpiyski-komitet-mok-otne-pravoto-na-mezhdunarodnata-boksov</ref><ref name=":39">https://www.segabg.com/category-sport/amerikanskiyat-boks-napusna-mezhdunarodnata-federaciya</ref><ref name=":54">https://offnews.bg/futbol/i-fifa-se-vkliuchi-v-sanktciite-sreshtu-rusia-771383.html</ref> <ref name=":55">https://offnews.bg/drugi/i-fide-se-vkliuchi-v-sanktciite-sreshtu-rusia-i-belarus-772520.html</ref><ref>https://www.segabg.com/category-culture/italiya-umuva-nad-po-tezhki-sankcii-za-ruskata-kultura</ref><ref>https://www.dw.com/bg/kiev-zabrani-kulturata-na-ruski-nuzno-li-bese/a-66322630</ref><ref>https://novinata.bg/obsthestvo/zastho-ne-rusiq-a-rok-uchastva-v-olimpiadata-v-tokio-2020/</ref><ref>https://clubz.bg/58044-golyam_skandal_v_shtangite_spirat_rusiya_ot_svetovnoto_v_sasht</ref> <ref name=":57">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/diplomacy/20220318-european-space-agency-suspends-joint-mars-mission-with-russia|title=European Space Agency suspends joint Mars mission with Russia|date=2022-03-18|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> Ред международни спортни, научни и културни организации като МОК,<ref name=":38" /><ref name=":39" />ФИФА,<ref name=":54" /> ФИДЕ<ref name=":55" />, ЦЕРН,<ref>https://www.segabg.com/hot/category-technologies/cern-otstrani-vsichki-ruski-ucheni</ref> ЕСА (Европейска космическа агенция), <ref name=":57" /> ЮНЕСКО<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/11/16/4553783_rusiia_ostana_izvun_izpulnitelniia_suvet_na_junesko_za/</ref>и пр. отнемат членството на Русия или по някакъв друг начин извършват лустрация. Междувременно украинското правителство настоява за по-тежки санкции за Русия и повече тежко оръжие за Украйна<ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1540983570960891904 @Dmytro Kuleba]: ''This 7 y.o. Ukrainian kid was sleeping peacefully in Kyiv until a Russian cruise missile blasted her home. Many more around Ukraine are under strikes. G7 summit must respond with more sanctions on Russia and more heavy arms for Ukraine. Russia’s sick imperialism must be defeated. //'' [https://twitter.com/DmytroKuleba Официален профил на Дмитро Кулеба в Туитър] | Дата на публикуване: 2022-06-26 | Посетено на: 2022-06-29 </ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/26/1107688656/russia-strikes-kyiv|title=Russia bombs Kyiv in a weekend missile barrage across Ukraine|last=Myre|first=Greg|date=2022-06-26|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref> Само десет дни след пълномащабната си инвазия в Украйна Русия изпреварва Иран и Северна Корея като най-санкционирана нация в света, съобщава Bloomberg, като се позовава на Castellum.ai – глобална база данни за мониторинг на санкции. Общият брой на санкциите, наложени на Русия към 7 март, надхвърля 5500.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-07/russia-surges-past-iran-to-become-world-s-most-sanctioned-nation|title=Russia is Now the World's Most Sanctioned Nation|date=2022-03-07|work=Bloomberg|access-date=2022-03-07}}</ref> === Международен наказателен съд === На 26 февруари 2022, Украйна внася искане пред МС на ООН за спешно разглеждане на твърденията на Русия, че украинските сили извършват геноцид в подкрепяните от Русия анклави в Луганск и Донецк в Източна Украйна, използвани като оправдание за атаката. Русия не излъчва свои представители нито на първоначалното изслушване, нито нейни адвокати се явяват, за да чуят решението на съда. Вместо това изпращат писмо, в което се твърди, че МС не е компетентен по случая.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/16/ukraine-russia-war-latest-zelenskiy-says-peace-talks-are-more-realistic-three-eu-leaders-vow-support-on-kyiv-visit-live?page=with:block-623207c38f081efd3276cff8#block-623207c38f081efd3276cff8|title=ICJ orders Russia to suspend Ukraine invasion|last=Borger|first=Julian|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref>На 03.03.2022 в отговор на призива на 39 държави главният прокурор на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) Карим Хан съобщава, че вече се събират доказателства срещу Русия за предполагаеми [[Военно престъпление|военни престъпления]], [[престъпления срещу човечеството]] и [[геноцид]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/war-crimes-court-prosecutor-opens-ukraine-investigation-statement-2022-03-02/|title=War crimes court prosecutor opens Ukraine investigation|date=2022-03-03|work=Reuters|access-date=2022-03-03}}</ref> Впоследствие МНС издава международна заповед за арест на Владимир Путин, <ref>https://btvnovinite.bg/svetut/mezhdunarodnijat-nakazatelen-sad-izdade-zapoved-za-arest-na-putin.html</ref>което го превръща в персона нон грата в демократичните страни. Подобна заповед за арести е издадена и на Мария Лвова-Белова,комисар по правата на децата при президента на Руската Федерация.<ref name=":45">https://btvnovinite.bg/svetut/mezhdunarodnijat-nakazatelen-sad-izdade-zapoved-za-arest-na-putin.html</ref> <ref name=":56" /> .<ref name=":6" /> на 16 март 2022 Международният съд на ООН (МНС към ООН) в Хага изисква от Русия да спре инвазията в Украйна, заявявайки, че не са намерени никакви доказателства в подкрепа на оправданието на Кремъл за войната. Единствено руските и китайските съдии в съда гласуват против заповедта.<ref>{{Cite news|url=https://news.un.org/en/story/2022/03/1114052|title=International Court orders Russia to ‘immediately suspend’ military operations in Ukraine|date=2022-03-16|work=United Nations|access-date=2022-03-17}}</ref><ref>[https://twitter.com/antonioguterres/status/1504162828302827522 Изявление на Антониу Гутериш в Twitter]</ref> === Контрасанкции на Русия === Русия предприема ответни действия. Тя оказва натиск върху чрез спирането на газовите и нефтените потоци.<ref>https://www.investor.bg/a/518-energetika/362070-rusiya-pak-zaplashva-da-spira-gaza-na-es-no-ima-idei-za-oshte-trabi-po-turski-potok</ref> Това обаче има обратен ефект и огромна част от европейските държави се отказват от руския газ. Все пак поради зависимостта на някои държави от руски газ ЕС не проявява единност. Някои държави като България търсят възможности да закупуват руски газ, който е минал през прекупвач и вече не се счита де юре за руски. Други държави като Унгария и Сърбия<ref>https://www.investor.bg/a/516-politika/402785-vuchich-sarbiya-nyama-da-nalozhi-sanktsii-na-rusiya</ref> директно отказват да се съобразяват със санкциите. Русия получава и финасова подкрепа от авторитарни режими като Китай<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/03/18/4325719_mogat_li_sankciite_sreshtu_rusiia_da_imat_efekt_bez/b9be3c8ff85aab9dac665c7fb8252de9/</ref>, Иран, Беларус и Северна Корея. Също така Русия конфискува капиталите на някои от големите компании в нея. На 1 март 2022 Роскомнадзор изпраща уведомление от Генералната [[прокуратура]] на Русия, чрез което отправя предупреждение, че ще блокира [[Уикипедия]] заради статията „Вторжение России на Украину (2022)“, създадена на 24 февруари. Русская Википедия публикува в своя профил в Twitter екранна снимка на уведомлението<ref>https://x.com/ru_wikipedia/status/1498729685592727554</ref> == Боеве на югоизточния фронт (25 март - 28 август 2022) == '''26 март''' Русия осъществява ракетни атаки над Лвов в Западна Украйна . Две ракети взривяват склад за гориво в източните покрайнини на града, а по-късно две други удрят военна фабрика. Най-малко петима души са ранени. До този момент Лвов не е сцена на интензивните бомбардировки и сраженията, опустошили някои украински градове, намиращи се по-близо до Русия. В същия ден президентът на САЩ, Джо Байдън, е на посещение в полската столица, което кметът на Лвов, Андрий Садовий, посочва като причина за руския „поздрав“. С развитието на войната в Украйна Лвов, чието население възлиза на 717 000 души, се превръща в убежище и транзитен център за багащите от най-тежките сражения в Източна, Южна и Централна Украйна.<ref name=":11">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/26/russian-rocket-attacks-hit-ukraines-lviv|title=Rocket attacks hit Lviv in western Ukraine as Biden visits Poland|date=2022-03-26|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-26}}</ref> Садовий информира още, че при взривовете не са пострадали жилищни сгради.<ref name=":12">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/26/europe/lviv-ukraine-attack-saturday-intl/index.html|title=Lviv, western Ukrainian city until now spared from Russian assault, rocked by powerful explosions|last=Nathan Hodge; Julia Kesaieva|date=2022-03-26|work=CNN|access-date=2022-03-27}}</ref> Посещението на американския президент в Полша е последната спирка от пътуването му до Европа, сред чиито цели е установяването на тясно сътрудничество със западните съюзници за справяне с кризата. След срещите на Байдън с полския президент [[Анджей Дуда]], с украински официални лица и с бежанци американският държавен глава изнася реч пред Кралския замък във Варшава, в която категорично заявява, че руският президент Владимир Путин „не може да остане на власт“ – изявление, посрещането с нееднозначни реакции и тълкувания.<ref name=":11" /><ref name=":12" /><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/three-powerful-explosions-heard-near-ukraines-western-lviv-city-says-governor-2022-03-26/|title=Multiple rockets hit Lviv city in western Ukraine|last=Natalia Zinets;|first=Mari Saito|date=2022-03-26|work=Reuters|access-date=2022-03-27}}</ref> Десетки хиляди хора се събират в центъра на Лондон, за да изразят солидарност с народа на Украйна. Мирното шествие е организирано от кмета на Лондон [[Садик Кан]], който призовава гражданите на английската столица да изразят съпричастността си с „невъобразимите болка и страдание“ на украинските граждани през последния месец и заявява, че Лондон стои „рамо до рамо с Украйна в най-мрачния ѝ час“.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/mar/26/thousands-gather-in-london-to-show-solidarity-with-ukraine|title=Tens of thousands gather in London to show solidarity with Ukraine|last=Townsend|first=Mark|date=2022-03-26|work=The Guardian|access-date=2022-03-27}}</ref> След многохилядното шествие в София на 24 март подобни демонстрации се провеждат на 26 март и в други градове в България: Варна, Пловдив, Бургас и Велико Търново.<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/260222-hilyadi-balgari-ukraintsi-i-rusnatsi-protestiraha-v-balgariya-sreshtu-voynata-v-ukrayna|title=Хиляди българи, украинци и руснаци протестираха в България срещу войната в Украйна|last=Танева|first=Елеонора (ред)|date=2022-03-26|work=Bulgaria on Air|access-date=2022-03-27}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/en/post/101622266/peace-marches-in-support-of-ukraine-in-many-bulgarian-cities|title=Thousands join peace marches in support of Ukraine in many Bulgarian cities|date=2022-03-26|work=Radio Bulgaria|access-date=2022-03-28}}</ref> Хиляди хора, предимно руски граждани, протестират в чешката столица срещу нахлуването на Москва в Украйна. Организаторите заявяват, че е важно да се покаже, че руските емигранти не са тайни поддръжници на Путин. Чешкото правителство предполага, че 300 000 украинци, бягащи от войната, са влезли в страната от 24 февруари, в допълнение към диаспората от 200 000 души в Чехия от преди инвазията.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-russians-living-in-prague-stage-anti-war-rally/a-61269816|title=Ukraine: Russians living in Prague stage anti-war rally|date=2022-03-26|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-28}}</ref> '''27 март''' Украйна е готова да обсъди приемането на неутрален статут като част от мирно споразумение с Русия, но такъв пакт трябва да бъде гарантиран от трети страни и подложен на референдум, заявява украинският президент Володимир Зеленски в изказване на руски език, направено в рамките на 90-минутно интервю с руски журналисти, представители на независимите медии „Медуза“, „Коммерсантъ“, „Новая Газета“ и „Телеканал Дрожь“. В международното право [[неутралитет]] означава задължението на държава, породено от едностранно изявление или принуда, да не се намесва във военни конфликти на трети държави. Примери за държави, възприели политика на неутралитет са Швейцария, Ирландия, Швеция, Финландия и Австрия, което е възможно за държавите от ЕС благодарение на специфичните разпоредби относно общата външна политика и политика на сигурност и по-точно на т.нар. „ирландска клауза“ в чл. 42.7 от Договора за Европейския съюз относно общата политика за сигурност и отбрана на блока.<ref>{{Cite news|url=https://ecfr.eu/publication/ambiguous-alliance-neutrality-opt-outs-and-european-defence/|title=Ambiguous alliance: Neutrality, opt-outs, and European defence|last=Clara Sophie Cramer;|first=Ulrike Franke|date=2021-06-28|work=European Coincil of Foreign Relations|access-date=2022-03-28}}</ref><ref name=":13">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/ukraine-what-does-neutrality-mean-and-could-it-lead-to-peace|title=Ukraine: What does neutrality mean, and could it lead to peace?|last=O Falk|first=Thomas|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-28}}</ref> Присъединяването на Украйна към НАТО е записано като стратегически курс на страната със закон за внасяне на поправки в украинската конституция през 2019 г., но Русия изисква от Украйна да се откаже от евроатлантическото членство и да се обяви за неутрална.<ref name=":13" /> Същевременно Украйна отказва да обсъжда някои други руски искания като демилитаризацията на страната, както и подписването на каквото и да било мирно споразумение без прекратяване на огъня и изтегляне на войските, подчертава още украинският държавен глава. Опити за възвръщане на цялата държана от Русия територия със сила няма да бъдат правени, тъй като по думите на Зеленски „това ще доведе до трета световна война“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-prepared-discuss-neutrality-status-zelenskiy-tells-russian-journalists-2022-03-27|title=Ukraine ready to discuss adopting neutral status in Russia peace deal, Zelenskiy says|date=2022-03-27|work=Reuters|access-date=2022-03-28}}</ref> Руският комуникационен регулатор „Роскомнадзор“ разпространява съобщение, в което се казва, че „редица руски медии, включително чуждестранни медии, действащи като чуждестранни агенти“, са интервюирали президента на Украйна В. Зеленски. Чрез публикация в официалния си канал в Telegram, където регулаторът изписва името си като „РоскомнадZор“, използвайки символа на руската кампания в подкрепа на руската инвазия в Украйна - „Z“, „Роскомнадзор“ предупреждава руските медии да откажат да публикуват интервюто. В съобщението се казва още, че тези медии, които са участвали в провеждането на интервюто, подлежат на проверка, „за да се определи степента на отговорност и да бъдат предприети действия“.<ref name=":14">[https://t.me/rkn_tg/223 Съобщение на РоскомнадZор от 27 март 2022 г.] | Telegram</ref><ref name=":14" /> Местен лидер в самопровъзгласилата се [[Луганска народна република]] заявява в неделя, че в близко бъдеще в региона може да бъде проведен референдум за присъединяване към Русия подобно на събитията от 2014 г. в превзетия украински полустров Крим. Ръководителят на военното разузнаване на Украйна Кирил Буданов твърди, че руският президент Владимир Путин се стреми да завладее източната част на Украйна, което представлява „опит за създаване на Северна и Южна Корея в Украйна“. Говорителят на украинското външно министерство Олег Николенко обаче отхвърля твърденията за референдум в Източна Украйна, заявявайки, че „всички фалшиви референдуми във временно окупираните територии са нищожни и няма да имат юридическа стойност“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/rockets-strike-ukraines-lviv-biden-says-putin-cannot-remain-power-2022-03-27|title=Ukraine willing to be neutral, says Russia wants to split nation|last=Pavel Polityuk;|first=Oleksandr Kozhukhar|date=2022-03-27|work=Reuters|access-date=2022-03-28}}</ref> '''28 март''' Властите в Мариупол обявяват, че докато около 150 000 души са успели да се евакуират след окупацията на югоизточния град от руските сили на 1 март, броят на убитите граждани на Мариупол надхвърля 5000 души, от които 210 са деца. Мариупол е почти напълно разрушен от руските атаки, но в него все още има над 100 000 души, които бедстват. Кметът на града призовава всички да напуснат Маруопол, но по думите му отворените евакуационни коридори са „в ръцете на окупаторите“, което прави рискови опитите за бягство.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_784c120fe33d9630e64191a38d631861|title=Mariupol evacuation corridors „in the hands of the occupiers“ as mayor tells everyone to leave|last=Nathan Hodge;|first=Julia Presniakova|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335261/|title=У Маріуполі загинули майже 5 тисяч людей, в облозі – 170 тисяч: оцінки влади|last=Рощiна|first=Олена|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Според кмета на Харков Игор Терехов над 30% от жителите на града вече са го напуснали. Същевременно по думите му мъжете, които са евакуирали семействата си, се завръщат, както и някои цели семейства, които не искат да живеят на друго място".<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-regions/3441955-iz-harkova-viihala-tretina-ziteliv-mer.html|title=Із Харкова виїхала третина жителів – мер|date=2022-03-28|work=Укрiнформ|access-date=2022-03-29}}</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов заявява, че Русия е използвала артилерия, системи за залпов огън и минохвъргачки, за да обстрелва града, включително със забранените Торнадо.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335181/|title=Харківщину за добу обстріляли понад 200 разів, зокрема з забороненої зброї|date=2022-03-28|work=Украiнска правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Говорителят на руския президент Владимир Путин Дмитрий Песков заявява, че руският държавен глава не планира да се срещне с президента Володимир Зеленски в четвъртия кръг на украинско-руските преговори в Истанбул. В интервю за четири независими руски медии Зеленски декларира готовност и очакване за провеждането на такава среща във връзка с постигането на мирно споразумение. Отново по думите на Песков Русия би използвала ядрени оръжия само когато има заплаха за съществуването на страната, а не в резултат на продължаващата война в Украйна. Той прави това уточнение в интервю за PBS Newshour в понеделник, 28 март. Преговорите в Истанбул са планирани за 29 март.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_9eaac3ec1a8655932ccf9e87fdbdb3f5|title=Kremlin spokesman: Russia would only use nuclear weapons when there is a threat to the country's existence|last=Jeong|first=Sophie|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335209/|title=У Кремлі кажуть, що зустрічі Путіна та Зеленського після переговорів у Стамбулі очікувати не варто|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Загубите за украинската икономика в резултат на нападението и агресията на Русия в страната възлизат на близо $565 милиарда, заявява икономическият министър на Украйна Юлия Свириденко. На поне 119 млрд. долара възлизат щетите от разрушената инфраструктура, а очакването към 28 март е загубите за БВП на Украйна да бъдат от порядъка на 112 млрд. долара.<ref>[https://www.facebook.com/yulia.svyrydenko/posts/7115871461816838 Съобщение на Юлия Свириденко в официалната ѝ страница във Facebook]</ref> Германският енергиен министър Робърт Хабек заявява, че страните от Групата на седемте (Г-7) са се съгласили да отхвърлят искането на Русия за преминаване на плащанията за руски газ от долари към рубли, определяйки го като неприемливо. Министрите на енергетиката на Франция, Германия, Италия, Япония, Съединените щати, Обединеното кралство и Канада, както и еврокомисарят по енергетиката провеждат заседание чрез видеоконферентна връзка и потвърждават, че договорите „трябва да се спазват“, като повечето плащания се предвиждат в евро или долари, се казва в изявление на Г-7. Хабек заявява, че заедно с колегите му ще настояват „засегнатите компании да не следват искането на (руския президент Владимир) Путин“, който заплашва с прекратяване на доставките на газ при отказ. Икономисти разглеждат този ход на руския президент като опит да се опита да подкрепи рублата след сриването ѝ на валутените пазари във връзка с нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари, на което западните страни отговарят с широкообхватни санкции срещу Москва.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/politics/germany-g7-rejects-russias-demand-to-pay-for-gas-in-rubles/2022/03/28/b6b71d86-ae92-11ec-9dbd-0d4609d44c1c_story.html|title=Germany: G7 rejects Russia's demand to pay for gas in rubles|last=Jordans|first=Frank|date=2022-03-28|work=Washington Post|access-date=2022-03-29}}</ref> Според министъра на правосъдието Денис Малюска до момента 42 държави са се обърнали към [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) в Хага във връзка с руските военни престъпления в Украйна. В случай на признаване от страна на МНС за извършени военни престъпления, руските войски, участващи в тях, могат да бъдат задържани във всяка страна, която признава юрисдикцията на този съд. Докато компетентността на Съда на ООН се отнася до наказателно преследване на държави, МНС държи под отговорност конкретни лица. При присъда на МНС дипломатическите паспорти на руските политически и военни лидери най-вероятно няма да им помогнат и те ще бъдат задържани, прехвърлени в Хага и хвърлени в затвора, казва се в изявлението на Малюска.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/818637.html Interfax-Ukraine 2022-03-28|title=Justice Minister: 42 countries support investigating Russian war crimes in The Hague|date=2022-03-28|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-03-28}}</ref> '''29 март''' На 29 март руските и украинските преговарящи се срещат на живо за пръв път от над две седмици и провеждат тричасови разговори в двореца [[Долмабахче]] в [[Истанбул]]. Украинските власти декларират, че страната им е готова да се обяви за постоянно неутрална, изоставяйки перспективата за присъединяване към НАТО, с което се удовлетворява ключово руско искане, и да обсъди руските териториални претенции в замяна на „гаранции за сигурност“ от група други нации. Русия декларира, че „драстично“ ще намали военната си дейност около Киев, за да се „повиши взаимното доверие“. По отношение на личната среща между Зеленски и Путин, за която украинският президент настоява, руската позиция е, че такава среща може да се състои едва след като проектът за мирно споразумение бъде готов. Същата вечер президентът на Украйна казва в изявлението си във връзка с преговорите: „Врагът все още е на наша територия. Обстрелите на нашите градове продължават. Мариупол е блокиран. Ракетите и въздушните удари не спират. Това е реалността. Това са фактите.“<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/29/world/europe/peace-talks-russia-ukraine.html|title=Peace talks produce signs of progress, but no end to war is in sight|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/29/world/ukraine-russia-war/new-lede|title=Here are the latest developments from Ukraine|last=Jiménez|first=Jesus|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref> Руските сили изтеглят някои свои части от територията на Киевска и [[Черниговска област]], като същевременно се прегрупират, за да съсредоточат усилията си в посока на Слобожанск и Донецк, съобщава Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. В същото съобщение, публикувано на 29 март, се подчертава, че използването на Чернобилската зона за транспортиране и натрупване на боеприпаси, както и разполагането на командни пунктове на руските войски, се извършва умишлено, тъй като въоръжените сили на Украйна не могат да водят бойни действия в тази зона. Генералният щаб предупреждава също, че рискът от взривяване на руски боеприпаси е висок и без бойни действия поради небрежността на окупаторите към мерките за сигурност и масовото използване на стари и необосновани боеприпаси.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/283456813967404 Публикация на Генеральний штаб ЗСУ в официалната страница на щаба във Facebook] | 2022-03-29</ref> Оценката на Британското министерство на отбраната от същия ден е, че е „много вероятно“ Русия да пренасочи бойната си мощ в източния регион на Украйна, в Донецк и Луганск“, след като руската офанзива не е успяла да постигне целта си да обгради Киев.<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1508904940181372936 Публикация в официалната страница на Министерството на отбраното на Обединеното кралство в Twitter] | 2022-03-29</ref> За британския премиер Борис Джонсън прекратяването на огъня само по себе си не е причина за премахване на санкциите на Обединеното кралство срещу Русия, информира за позициите на кабинета говорителят на Джонсън в деня на преговорите между Русия и Украйна в Истанбул. Джонсън настоява, че натискът върху руския президент Владимир Путин трябва да бъде засилен както чрез допълнителни икономически мерки, така и чрез предоставяне на военна помощ на Украйна, за да се гарантира, че Русия напълно ще промени курса си.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/uk/ceasefire-alone-not-enough-lift-british-sanctions-pm-johnson-told-cabinet-2022-03-29|title=Ceasefire alone not enough to lift British sanctions, PM Johnson told cabinet|last=William James;|first=Kylie MacLellan (ed)|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> НАТО информира, че Украйна е сред нечленуващите в организацията държави, до които е изпратена покана за участие във втория ден на срещата на върха на НАТО 6 и 7 април, наред с Грузия, Финландия, Швеция и пр.<ref>{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193970.htm?selectedLocale=en&mode=pressrelease|title=Meeting of NATO Ministers of Foreign Affairs 06 Apr. 2022 - 07 Apr. 2022|work=NATO|access-date=2022-03-29}}</ref> След заседанието в Истанбул лидерът на партията на украинския президент Володимир Зеленски „Слуга на народа“ във [[Върховна Рада|Върховната рада на Украйна]] и ръководител на украинската делегация на продължаващите мирни преговори с Русия Давид Арахамия заявява, че Украйна търси гаранции за сигурност, които са по-силни от член 5 на НАТО. Арахамия подчертава, че бъдещото споразумение за гаранции за сигурност трябва да бъде подписано и ратифицирано (от парламентите), „за да се избегне повтарянето на грешката на Будапещенския меморандум“.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/national/ukraine-seeks-security-guarantees-stronger-than-natos-outlines-other-terms-for-peace-deal-with-russia/|title=Ukraine seeks security guarantees ‘stronger than NATO’s,’ outlines other terms for peace deal with Russia|last=Sukhov|first=Oleg|date=2022-03-29|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>[https://zakon.rada.gov.ua/laws/show/998_158#Text Текст на Меморандума за гаранции за сигурност във връзка с присъединяването на Украйна към Договора за неразпространение на ядрени оръжия] | 1994-12-05</ref> На 29 март руските сили взривяват сградата на местната администрация в [[Николаев]], в резултат на което 12 души са убити, а над 30 са ранени. Нападението е извършено рано сутринта, a цялата централна част на девететажната сграда е напълно разрушена.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3443337-12-people-killed-in-russian-airstrike-on-government-building-in-mykolaiv.html|title=12 people killed in Russian airstrike on government building in Mykolaiv|date=2022-03-29|work=National News Agency of Ukraine|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-rocket-blasts-hole-mykolaiv-administration-building-southern-ukraine-2022-03-29|title=Twelve killed in Ukraine's Mykolaiv as rocket blasts hole in regional HQ|last=Thomas|first=Natalie|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> На 1 април информацията за броя на загиналите е актуализирана след като спасителите изваждат 23 тела от развалините, а един от ранените умира в болницата. Равносметката е 24 убити и 33 ранени при взривяването на сградата на местната администрация в Николаев.<ref>{{Cite news|url=https://t.me/dsns_telegram/5537|title=Съобщение във връзка с жертвите на руския удар срещу сградата на областната администрация на Николаев от 1 април|date=2022-04-01|work=ДСНС України - официален канал в Telegram|access-date=2022-04-01}}</ref> Генералната прокуратура на Украйна публикува в официалната си страница във Facebook известие, че Херсонската областна прокуратура е образувала наказателно производство във връзка с отвличането на кмета на [[Гола Пристан]]. Според разследването на 28 март 2022 г. войници на руските въоръжени сили отвличат и оттогава държат като заложник председателя на Общинския съвет на Гола Пристан.<ref>[https://www.facebook.com/pgo.gov.ua/posts/339910538171786 Офіс Генерального прокурора | Публикация от 29 март 2022 г. във връзка с отвличането на кмета на Гола Пристан | Facebook]</ref> На 11 и 13 март по подобен начин са похитени кметът на Мелитопол и кметът на Днипрорудне.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60725962|title=War in Ukraine: Russian forces accused of abducting second mayor|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-30}}</ref> Кметът на Мелитопол е освободен пет дни по-късно в замяна на девет пленени руски наборници.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/h_07a6493c09792648d96f70fba4482b85|title=Melitopol mayor was freed in a prisoner swap, Ukrainian officials say|last=Kostan Nechyporenko;|first=Vasco Cotovio|date=2022-03-16|work=CNN|access-date=2022-03-30}}</ref> '''30 март''' Кметът на обсадения украински град [[Чернигов]] Владислав Атрошенко заявява, че въпреки уверенията за оттегляне, дадени по време на мирните преговори в Истанбул ден по-рано, Русия продължава да нанася тежки удари по града. В коментар за CNN Атрошенко казва, че вместо да намаляват, руските части всъщност увеличават интензивността на ударите срещу Чернигов. При въздушния удар в украинския град [[Днипро]] на 30 март е засегнат петролен склад, но няма данни за жертви, информира председателят на областния съвет Микола Лукашук чрез съобщение в своя канал в Telegram.<ref>[https://t.me/mykola_lukashuk/204 Съобщението в официалния канал на Микола Лукашук в Telegram] | 2022-03-30</ref> В същия ден [[Рамзан Кадиров]] демонстрира подкрепа за твърдия курс на Вл.Путин.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/chechen-chief-kadyrov-says-russia-will-make-no-concessions-ukraine-2022-03-30/|title=Chechen chief Kadyrov says Russia will make no concessions in Ukraine|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Същевременно руските сили започват да се изтеглят от ядрената площадка в Чернобил, съобщава AFP, позовавайки се на Пентагона. Цитиран е високопоставен американски служител, който твърди, че руските войски "се отдалечават" от обекта и навлизат в Беларус.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220330-russians-start-to-withdraw-from-chernobyl-us|title=Russians start to withdraw from Chernobyl: US|date=2022-03-30|work=France 24|access-date=2022-03-30}}</ref> В разговор с френския президент Еманюел Макрон във вторник вечерта държавният глава на Русия Владимир Путин казва, че руският обстрел на Мариупол ще приключи само когато украинските войски се предадат. Франция, заедно с Турция и Гърция и няколко хуманитарни групи, са представили на руския президент план за евакуация на града, за който Путин е казал на Макрон, че ще обмисли. Според информацията, идваща от Кремъл обаче, „за да се разреши трудната хуманитарна ситуация в този град, украинските националистически бойци трябва да спрат да се съпротивляват и да оставят оръжието“.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/30/russia-ukraine-war-latest-news-russian-troop-withdrawal-designed-to-mislead-says-ukrainian-military-live?page=with:block-624470788f0824936dd13f81#block-624470788f0824936dd13f81|title=Putin demands surrender of Mariupol to end shelling|date=2022-03-30|work=The Guardian|access-date=2022-03-30}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски и американският държавен глава Джо Байдън провеждат близо едночасов телефонен разговор относно продължаващите усилия на САЩ и техните съюзници за предоставяне на военна, икономическа и хуманитарна помощ на Украйна, съобщава Белият дом. По време на разговора Джо Байдън информира Зеленски, че Съединените щати ще предоставят на Украйна пряка бюджетна помощ в размер на 500 млн. долара.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.com/news/2022/03/30/biden-additional-aid-ukraine-zelenskyy-00021700|title=U.S. to send Ukraine additional $500M, Biden tells Zelenskyy|date=2022-03-30|work=Politico|access-date=2022-03-30}}</ref> '''31 март''' По информация на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна седем атаки са отблъснати в Донецка и Луганска област на 31 март.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/285205550459197 Съобщение в официалната Facebook страница на Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine от 31 март 2022 г.]</ref> Въоръжените сили на Украйна съобщават също, че руските сили са изтеглили 700 единици военно оборудване от Киев за една нощ и въпреки това присъствието им в близост до столицата остава значително.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/31/7336097/|title=ЗСУ зафіксували відвід 700 одиниць ворожої техніки від Києва за ніч, але можливі "сюрпризи"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-03-31|work=Українська правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Оперативното командване на корпус "Юг" в рамките на въоръжени сили съобщава, че на 31 март множество райони в Херсонска област са били прочистени от руски войски.<ref>[https://www.facebook.com/uvPivden/posts/112379708089261 Съобщение в официалната страница във Facebook на Угруповання військ "Південь" / Grouping of troops "South" Facebook от 2022-03-31]</ref> Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заявява, че според информация, идваща от разузнаването, Русия не намалява военните си операции в Украйна, а вместо това се опитва да се прегрупира, да снабди силите си и да засили офанзивата си в Донбас. Той подчертава, че Русия многократно е изричала лъжи относно намеренията си, както и че натискът върху Киев и други градове продължава.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-europe-united-states-nato-5863ad1d740cdd04ba42a25de0d31449|title=Russians leave Chernobyl site as fighting rages elsewhere|last=Nebi Qena|first=Yuras Karmanau|date=2022-04-01|work=AP News|access-date=2022-04-01}}</ref> Войната в Украйна се води на територии, които произвеждат 60% от украинския БВП, около 30% от предприятията са спрели производството, а потреблението на електроенергия се оценява на 60% от предвоенните нива. Всичко това предвещава свиване на украинската икономика с поне една пета и то при условие, че мирните преговори приключат с успех до няколко седмици. Това се казва в доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие, в който се подчертава, че нахлуването на Русия в Украйна е причина за най-големия шок в доставките поне от началото на 70-те години на миналия век.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-31/ukraine-s-economy-to-shrink-by-a-fifth-this-year-ebrd-says|title=Aaron Eglitis Ukraine’s Economy to Shrink by a Fifth This Year, EBRD Says Bloomberg|date=2022-03-31|work=Bloomberg|access-date=2022-04-01}}</ref> Според Олексий Лупин - директор на отдела за отворени пазари на Националната банка на Украйна, търговският оборот на валутния пазар намалява 5 пъти от 500-700 млн. долара на 100-200 млн. долара от началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.epravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/685007|title=Оборот валютного рынка сократился в 5 раз – НБУ|date=2022-03-31|work=Экономическая правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Според вицепремиера Ирина Верешчук на 31 март 631 души са евакуирани от обсадения Мариупол в Запорожие. Още около 820 души са евакуирани от Бердянск, Енергодар и други градове и села в Запорожка област.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/1458-ukrainians-evacuated-from-hot-spots-on-march-31/|title=1,458 Ukrainians evacuated from hot spots on March 31|date=2022-03-31|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> Отново Верешчук съобщава, че 14 тона хуманитарна помощ от храни и медикаменти, предназначена за окупирания Мелитопол, е била открадната от руските сили, както и че 45000 души са били изведени насилствено от окупаторите на град Мариупол, докато евакуацията на други 100 000 жителите на града все така бива осуетявана.<ref>{{Cite news|url=https://minre.gov.ua/news/prymusova-deportaciya-vbyvstva-seksualne-nasylstvo-pro-zlochyny-okupantiv-maye-znaty-uves-svit|title=Примусова депортація, вбивства, сексуальне насильство: про злочини окупантів має знати увесь світ - Ірина Верещук|date=2022-03-31|work=Міністерство з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України|access-date=2022-04-01}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/819924.html|title=Окупанти забрали гуманітарну допомогу, направлену жителям Мелітополя|date=2022-03-31|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-01}}</ref> Пет седмици след началото на руското нападение над Украйна 24 представители на местните власти в Украйна са държани в плен, в т.ч. кметове, членове на местните съвети и други представители на държавните институции, информира кабинетът на президента Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/7336086/|title=В плену россиян находятся 24 госслужащих, судьба еще двоих неизвестна – Офис президента|last=Карловский|first=Денис|date=2022-03-31|work=Украинская правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Същевременно руският президент Путин издава указ за разпращане на повиквателни на 134 500 мъже за наборна военна служба, които според информацията, разпространена от руското министерство на отбраната, няма да бъдат изпращани на места, където се водят военни действия. Въпреки дадените гаранции в подобен смисъл в началото на войната, Русия все пак изпраща наборни войници в Украйна, за което признава за пръв път едва две седмици след началото на нападението.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-drafts-134500-conscripts-says-they-wont-go-ukraine-2022-03-31/|title=Russia drafts 134,500 conscripts but says they won't go to Ukraine|date=2022-03-31|work=Reuters|access-date=2022-04-01}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31745787.html|title=Русия призна, че изпраща в Украйна и наборници. Само ден по-рано Путин отрече|date=2022-03-10|work=“Свободна Европа“|access-date=2022-04-01}}</ref> Австралия поема ангажимент да изпрати бронирани машини Bushmaster и друга военна и хуманитарна помощ в отговор на призива на президента на Украйна Володимир Зеленски към австралийския парламент за предоставяне на помощ в борбата с агресията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/ap-scott-morrison-russia-canberra-ukraine-b2048725.html|title=Australia to send armored vehicles to Ukraine after request|date=2022-03-31|work=Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> == Април 2022 == === 1-7 април === '''1 април''' В резултат на обстрелването на здравни заведения в Украйна от началото на нападението на Русия 274 болници са претърпели щети, 13 от които са напълно унищожени, съобщава в телевизионен ефир министърът на здравеопазването на Украйна Виктор Ляшко. Според наличните данните към първи април шестима медицински работници са убити, а 20 са тежко ранени; 70 линейки са изведени от употреба чрез обстрел, картечници и мини.<ref>{{Cite news|url=https://zn.ua/UKRAINE/okkupanty-obstreljali-uzhe-274-bolnitsy-hlava-minzdrava.html|title=Оккупанты обстреляли уже 274 больницы – глава Минздрава|last=Коваль|first=Оксана|date=2022-04-02|work=ZN.UA|access-date=2022-04-03}}</ref> Губернаторът на Одеска област Максим Марченко съобщава за три ракетни удара в [[Одеска област]]. Марченко твърди, че ракетите са били изстреляни от анексирания от Русия Крим и са ударили жилищни райони в региона, в резултат на което има пострадали хора. Същевременно украинската армия оповестява, че противовъздушната отбрана е предотвратила опит за руска ракетна атака срещу критична инфраструктура в [[Одеса]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/missiles-hit-ukraines-odesa-region-there-are-casualties-says-governor-2022-04-01/|title=Ukraine says it foiled attempted Russian missile attack on Odesa region|last=Max Hunder;|first=David Ljunggren|date=2022-04-01|work=Reuters|access-date=2022-04-03}}</ref> Руските власти съобщават, че украински хеликоптери са ударили петролно депо в руския град [[Белгород]], на около 32&nbsp;km от границата с Украйна. Това е първият случай от началото на руската инвазия на 24 февруари 2022 г., когато Русия съобщава за украински въздушен удар на собствена територия. Украйна нито потвърждава, нито отхвърля да е извършила нападението.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-belgorod-mariupol-04-01-2022#russia-says-ukrainian-helicopters-struck-an-oil-depot-on-russian-soil|title=Russia says Ukrainian helicopters struck an oil depot on Russian soil|last=Sullivan|first=Becky|date=2022-04-01|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336352/|title=Міноборони про пожежі в російському Бєлгороді: Україна не несе відповідальність за всі катастрофи РФ|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> В същия ден от кабинета на украинския президент съобщават, че 86 от пленените военнослужещи на страната, в т.ч. 15 жени, са били освободени в Запорожка област като част от размяна на пленници с Русия; броят на освободените руснаци не е разкрит.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-business-europe-japan-poland-8b1d6dc3150020709de3bb07f798d71620|title=Live updates {{!}} Zelenskyy won’t discuss fuel depot attack|date=22-04-02|work=AP News|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/vereschuk.iryna/posts/1874049336114914 Съобщение на Ірина Верещук в официалната ѝ страница във Facebook | 1 април]</ref> Украинският президент Володимир Зеленски лишава двама генерали - служители на разузнаването в Службата за сигурност на Украйна - от военното им звание, наричайки ги „предатели“ и „антигерои“. Единият от тях е бившият началник на главния отдел за вътрешна сигурност на агенцията, а другият - бившият ръководител на офиса на агенцията в [[Херсонска област]], чийто [[Херсон|административен център]] е един от малкото големи украински градове, паднали от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/en/news/mi-vsi-odnakovo-hochemo-peremogi-ale-poperedu-budut-bitvi-zv-74009|title=We all equally want to win, but there will be battles ahead - address by President Volodymyr Zelenskyy|date=2022-04-01|work=President of Ukraine|access-date=2022-04-03}}</ref> Според разузнаването на Обединеното кралство Украйна прави „успешни, но ограничени“ контраатаки източно и североизточно от Киев. Британското министерство на отбраната информира, че украинските войски са отвоювали от окупатора селата Слобода и Лукашивка южно от [[Чернигов]].<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1509760754395885570 Официален профил в Twitter на министерството на Обединеното кралство] | съобщение от 1 април</ref> Над 6200 души са евакуирани от военните зони на 1 април. Около половината от тях са от [[Мариупол]], а [[Запорожие]] все още очаква 42 автобуса за евакуация, които пътуват от Мариупол през [[Бердянск]], съобщава заместник-ръководителят на кабинета на президента Зеленски Кирило Тимошенко.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336433|title=Гумкоридорами вдалося врятувати більше 6 тисяч українців – 3 тисячі з Маріуполя|last=Мазуренко|first=Альона|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> Според Общинския съвет на Мариупол за възстановяването на инфраструктурата на Мариупол са необходими най-малко 10 милиарда долара. Кметът на почти напълно разрушения пристанищен град Вадим Бойченко уверява, че правителството на Украйна и гражданско-военната администрация в Донецк работят върху обезпечаването не само на [[репарации]]те от страна на Русия за цялостното възстановяване на града, но и на „големи плащания на всички жители на Мариупол за техните страдания и щети“.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9105 Съобщението в официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 1 април</ref> '''2 април'''{{Основна|Клане в Буча}} Киевска област е освободена от руските окупатори.<ref>[https://www.facebook.com/ganna.maliar/posts/2124154511076913&nbsp;&#x20;2022-04-02 Съобщение в официалната страница във Fнcebook а заместник-министъра на отбраната Хана Малиар] | 2 април</ref> В региона се разгръщат едни от най-интензивните сражения, докато руските сили се опитват да стигнат до столицата. С възстановяването на контрола на Украйна над градовете [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]] се разкрива картината на разрушени къщи, изгорени танкове и тела на убити цивилни, пръснати по улиците. Украинската прокуратура оповестява, че е открила 410 тела в няколко града близо до Киев.<ref name=":15">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60949706?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6249b9b51fea84616a6cdc4a%26What%27s%20the%20latest%3F%262022-04-03T19%3A30%3A35.461Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:46dfcf0f-d8d7-4d52-83f0-78e268f1c7e9&pinned_post_asset_id=6249b9b51fea84616a6cdc4a&pinned_post_type=share|title=Bucha 'massacre'|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Най-малко 20 мъртви мъже са намерени на улицата, докато украинските войски влизат в Буча. Някои от тях са с вързани ръце зад гърба. Снимките, направени от репортерите, пристигнали в града с изтеглянето на руските части, свидетелстват за престъпленията на руската армия, чийто главнокомандващ е Владимир Путин. Те са заклеймени от германския вицеканцлер Роберт Хабек като "ужасно военно престъпление", докато френският президент [[Еманюел Макрон]] определя снимките от Буча "непоносими". Премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън отбелязва, че са налице "още повече доказателства", че Русия извършва военни престъпления в Украйна,<ref name=":15" /> а според информацията, с която разполага към тази дата кметът на Буча, 280 души са погребани в масови гробове.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60970818|title=Ukraine war: Bucha street littered with burned-out tanks and corpses BBC|last=Bowen|first=Jeremy|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Според кмета на Ирпен Александър Маркушин най-малко 300 цивилни и 50 военни са убити в града от началото на инвазията, a жителите няма да могат да се завърнат най-малко в следващия един месец. Само за един ден спасителните екипи успяват да деактивират над 640 взривни устройства.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/rescuers-deactivate-more-than-640-explosive-devices-in-one-day-in-liberated-town-of-irpin-near-kyiv/|title=Rescuers deactivate more than 640 explosive devices in one day in liberated town of Irpin near Kyiv|date=2022-04-03|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-03}}</ref> След близо три седмици в неизвестност украинският фоторепортер Макс Левин е намерен мъртъв в селище северно от Киев. 40-годишният Левин е убит с два изстрела. Образувано е разследване на смъртта му. От организацията „Репортери без граници“ информират чрез съобщение в Twitter, че Левин е бил невъоръжен и разпознаваем като представител на медиите по якето, което е носил, и припомнят, че той е шестият журналист, убит от началото на войната на Русия срещу Украйна на 24 февруари.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-war-photographer-levin-killed/31782629.html|title=Missing Ukrainian Photojournalist Levin Found Dead Near Kyiv|date=2022-04-03|work=RFE/RL|access-date=2022-04-03}}</ref> Кметът на Киев [[Виталий Кличко]] казва пред американската обществена медия NPR, че в момента компромисът с Русия е труден, освен ако руските сили не напуснат страната, но всички все още се надяват на дипломатическо решение. По думите на Кличко цялата инфраструктура — както и предградията на Ирпен, Буча и Хостомел — вече не съществуват след руските атаки. Според него броят на загиналите може да е стотици, ако не и хиляди.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-2022-04-02#kyivs-mayor-says-a-compromise-with-russia-is-difficult-in-the-current-state-of-the-war|title=Kyiv's mayor says a compromise with Russia is difficult in the current state of the war|last=Shivaram|first=Deepa|date=2022-04-03|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref> Късно на 1 април се съобщава за най-малко 10 експлозии в град Днепро в Източна Украйна, а в ранните часове на 2 април руските ракети поразяват и два града в централна Украйна – [[Полтава]] и [[Кременчук]], нанесяйки щети на инфраструктура и жилищни сгради, съобщава ръководителят на Полтавска област Дмитро Лунин.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/2/7336466/|title=Дніпро: масована ракетна атака росіян Світлана Кізілова|date=2022-04-02|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> '''3 април''' Украинският президент Володимир Зеленски обвинява руските сили в извършването на „геноцид“ в страната му. В интервю за предаването Face the Nation на CBS News Зеленски казва, че Украйна е „унищожена“, а гражданите ѝ са „избивани“ от руските сили. Попитан дали би приел нещо по-малко от пълно изтегляне на руските войски, Зеленски заявява, че руският президент Владимир Путин трябва да изтегли всички войски до границите, съществували преди инвазията на 24 февруари, подчертавайки, че прекратяването на огъня е отправната точка за всякакви дискусии за разрешаване на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/genocide-russia-ukraine-war-zelenskyy-face-the-nation/|title=Zelenskyy accuses Russia of genocide for alleged atrocities in Ukraine|last=Oliveira|first=Nelson|date=2022-04-03|work=CBS News|access-date=2022-04-04}}</ref> Организацията Human Rights Watch информира, че е документирала случаи на нарушения на законите на войната срещу цивилни в окупирани райони на Чернигов, Харков и Киев на Украйна от страна на руски военни сили. В доклада на HRW, публикуван в неделя, се казва, че тези нарушения включват случай на многократно изнасилване; два случая на екзекуции - единият на шестима мъже, другият на един човек; и други случаи на незаконно насилие и заплахи срещу цивилни, извършени между 27 февруари и 14 март 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.hrw.org/news/2022/04/03/ukraine-apparent-war-crimes-russia-controlled-areas#|title=Ukraine: Apparent War Crimes in Russia-Controlled Areas. Summary Executions, Other Grave Abuses by Russian Forces|date=2022-04-03|work=HRW|access-date=2022-04-04}}</ref> По време на литургия, отслужена на 3 април в Малта, където е на посещение, Папа Франциск призовава за молитви за „мъченическата Украйна“ и квалифицира инвазията на Русия в Украйна „кощунствена война“.<ref>{{Cite news|url=https://www.vaticannews.va/en/pope/news/2022-04/pope-ukraine-angelus-mary-francis-malta-floriana.html|title=Pope prays for Ukraine still bombarded in 'sacrilegious war'|last=Lubov|first=Deborah Castellano|date=2022-04-03|work=Vatican News|access-date=2022-04-04}}</ref> Според „Асошиейтед прес“ говорителят на Кремъл Дмитрий Песков е казал в телевизионни изказвания в неделя, че санкциите срещу Путин отиват „отвъд границите на разумното“, добавяйки, че те показват, че Западът е „способен на всякакви глупости“.<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/latest-developments-in-ukraine-april-3/6512980.html|title=Latest Developments in Ukraine: April 3|date=2022-04-03|work=VOA|access-date=2022-04-04}}</ref> Руски ракетни атаки поразяват петролна рафинерия в централна [[Полтавска област]] и удрят "критична инфраструктура", най-вероятно петролни съоръжения, близо до ключовия пристанищен град Одеса, съобщават местните власти. Руските сили нанасят удар и по единствената напълно функционираща петролна рафинерия в Украйна в [[Кременчук]], на 250 км югоизточно от Киев по река Днепър.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/3/russia-hits-oil-facilities-ukraine-odesa-kremenchuk|title=Russia hits key Ukrainian oil facilities in Odesa and Kremenchuk|date=2022-04-03|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-04}}</ref> На 3 април руските военни предприемат активно изтегляне от [[Сумска област]], съобщава областният управител на Суми Дмитро Живицки. Преди това в продължение на няколко дни нови колони на руската армия влизат в района на [[Суми]], окопават се, тероризират общностите и обстрелват цивилни, но въоръжените сили и силите за отбрана на Украйна успяват да ги изтласкат през цялата [[Черниговска област]], обяснява Живицки.<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/225296-u-sumah-zatrimali-pid-cas-komendantskoi-godini-zatrimali-colovika-z-pistoletom/|title=Сумщину майже звільнили від військових РФ|last=Марковська|first=Юлія|date=2022-04-04|work=Суспільне Новини|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/photo/?fbid=398135852314720&set=a.337889308339375 Съобщение със снимка от района на Суми, публикувана в официалната страница във Facebook на Живицки] | 4 април</ref> Разрушенията в Чернигов са от порядъка на 70% от града, местният бизнес не работи, а в местния бюджет липсват източници на приходи, съобщава в национален ефир кметът на града Владислав Атрошенко.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/3/7336859/|title=Chernihiv Mayor: 70% of Chernihiv destroyed, Russian troops 1.5 hours away|date=2022-04-04|work=Українська правда|access-date=2022-04-05}}</ref> В същия ден заместник-кметът на [[Изюм]] Владимир Мацокин казва в интервю за Укринформ, че почти 80% от жилищните сгради в града, намиращ се в Харковска област, са разрушени. Изюм е под блокадата на руските окупационни войски от началото на март и подобно на Мариупол в него няма нито ток и парно, нито вода, а на този етап все още е невъзможно да се оцени и общият брой на жертвите на руската окупация.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3446474-volodimir-macokin-zastupnik-miskogo-golovi-izuma.html|title=Володимир Мацокін, заступник міського голови Ізюма|last=Байрачна|first=Юлія|date=2022-04-03|work=Укрінформ|access-date=2022-04-05}}</ref> '''4 април''' Украинският президент Володимир Зеленски идва на посещение в Буча и призова за прекратяване на руските „военни престъпления“, докато продължаващото отстъпление на руските сили около Киев разкрива зверствата на руската армия. „Много е трудно да се преговаря (с Русия), когато видиш какво са направили тук“, подчертава украинският президент. Кадрите на екзекуциите, мъченията и масовите гробове в града, разпространявани от медиите и в онлайн платформите, предизвикват силен отзвук; много световни лидери призоват за разследвания и засилване на санкциите срещу Русия и използват думата "геноцид", за да опишат действията на Русия в Украйна, а държавният секретар на САЩ Антони Блинкен казва, че САЩ разследват възможни военни престъпления.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-04-04-22/h_eef60451c061f151c1a6a3ec1105a1ab|title=Ukrainian President Zelensky visits Bucha|last=2022-04-04|first=CNN|date=2022-04-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022#former-u-n-war-crimes-prosecutor-says-its-time-to-focus-on-actions-not-labels|title=Former U.N. war crimes prosecutor says it's time to focus on actions, not labels|last=Treisman|first=Rachel|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref> Екип от [[Международен комитет на Червения кръст|Международния комитет на Червения кръст]] (МКЧК) е спрян по време на опит да достигне Мариупол, за да евакуира цивилни, и е задържан в близост до Мангуш - на 20 километра западно от Мариупол, информира говорителят на МКЧК Джейсън Стразиузо. Вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук твърди, че екипът на Червения кръст е държан от "окупационните власти", а Стразиузо урочнява, че не става дума за ситуация със заложници и МКЧК разговаря с всички страни, за да изяснят ситуацията и да уредят тяхното освобождаване. Между 1 и 4 април екипът на Червения кръст прави четири опита да стигне до Мариупол, за да да евакуира някои от останалите жители на разрушения град, които продължават да бедстват без доставки.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/red-cross-says-its-team-travelling-mariupol-was-stopped-now-being-held-2022-04-04/|title=Red Cross says its team is being held close to Mariupol in Ukraine 2022-04-04|last=Emma Farge;|first=Ed by William Maclean, Rosalba O'Brien|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-05}}</ref> При обстрел в южния украински град Николаев загиват 10 души, включително дете, а 46 са ранени, съобщава Reuters като се позовава видео на ръководителя на областната администрация Александър Сенкевич, публикувано в социалните мрежи.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ten-people-including-child-killed-ukraines-mykolaiv-head-regional-administration-2022-04-04/|title=Ten people, including a child, killed in Ukraine's Mykolaiv -head of regional administration|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> Посланикът на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфийлд заявява по време на пресконференция в Букурещ, че ще настоява за отстраняването на Русия от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета на ООН по правата на човека]], определяйки участието на страната в междуправителствения орган в рамките на системата на ООН като „фарс“. Според нея Руската федерация е направила всичко възможно, за да навреди на международния ред и да компрометира ценностите на ООН. Томас-Гринфийлд казва, че ще внесе въпроса пред Съвета за сигурност в сряда веднага след завръщането си в Ню Йорк и очаква Общото събрание да се заеме с въпроса още в четвъртък. В началото на март 140 държави-членки на ООН гласуват резолюция, осъждаща Русия за нейното нахлуване в Украйна и изискваща изтегляне на военните сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022|title=U.S. ambassador to the U.N. calls for Russia's suspension from the Human Rights Council|last=Baker|first=Liz|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref> '''5 април''' Областният управител на Суми Дмитро Живицки съобщава, че в област [[Конотоп]] на Сумска област украинските военни са открили телата на най-малко трима измъчвани цивилни. Kyiv Independent съобщава, че те са открити на места, където са били разположени руски сили. Руснаците се оттеглят от Сумска област в неделя, 3 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/05/russia-ukraine-war-latest-news-live-updates-zelenskiy-address-un-united-nations-borodyanka-atrocities-bucha?page=with:block-624bd9c28f08fd70369de304#block-624bd9c28f08fd70369de304|title=Sumy Oblast Governor Dmytro Zhyvytsky has reported that in Konotop district of Sumy Oblast, the Ukrainian military found the bodies of at least three tortured civilians.|date=2022-04-04|work=The Guardian|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337220/|title=At least three Ukrainians tortured by Russians found near Konotop|date=2022-04-04|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-04}}</ref> В освободените от руските окупатори райони са разкрити множество случаи на изтезания на цивилни. Главната прокуратура публикува в своя официален канал в Telegram съобщение във връзка с нападението в Николаев от предишния ден, в което се казва, че загиналите в резултат на руския обстрел в града в понеделник са 12 души, а 41 са ранени, включително четири деца.<ref>[https://t.me/pgo_gov_ua/3540 Съобщението] в [https://t.me/pgo_gov_ua официалния канал в Telegram] на Службата на главния прокурор от 5 април 2022</ref> Според разследването в следобените часове на 4 април руските окупатори обстрелват Николаев с касетъчни снаряди, а експлозиите от тях нанасят щети на цивилни къщи и превозни средства, както и на цивилна инфраструктура, включително болници. Под процесуалното ръководство на Районната прокуратура на Николаев е образувано досъдебно разследване в рамките на наказателно производство за нарушаване на законите на войната и умишлено убийство (по чл. 438 от Наказателния кодекс на Украйна).<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337385/|title=Mykolaiv: 12 people killed and dozens injured in Russian shelling|last=Kizilova|first=Svitlana|date=2022-04-05|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-10}}</ref> Две деца на възраст под 10 години със следи от изнасилване и изтезания са открити мъртви в град [[Ирпен]], съобщава комисарят на Върховната Рада по правата на човека Людмила Денисова. В Киевска област детският лагер Пролисок се използва като база от руската армейска част в продължение на три седмици. В мазето на сградата са открити пет трупа на мъже с вързани на гърба ръце. Те са измъчвани и убити: черепът на една от жертвите е смазан, а останалите са били простреляни в тила или гърдите.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/denisovaombudsman/posts/515504069930870?__tn_|title=Mass cases of torture of civilians are fixed on the released from the Russian occupiers of the territories|last=Денісова|first=Людмила|date=2022-04-05|work=Публикация на Людмила Денисова във Facebook|access-date=2022-04-06}}</ref> Денисова припомня, че насилието и убийството на цивилни е престъпление срещу човечеството и военно престъпление според членове 7 и 8 от Римския статут на Международния наказателен съд. В село Викторивка, Черниговска област, което е под окупация от 25 дни, хора от всички възраст са държани като заложници в мазето. Жителите са били ескортирани, за да снабдяват поне с малко вода. Не са им предоставяни никакви медикаменти, дори на тези, чийто живот зависи от приема на определени лекарства. Мъж с астма е починал, а според разказите на оцелелите, руските бойци са наредили на заложниците да заровят тялото в непосредствена близо в гората. Денисова отправя призив към Комисията на ООН за разследване на нарушения на правата на човека по време на военното нахлуване на Русия в Украйна и експертната мисия, създадена от държавите-участнички на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ) в рамките на Московския механизъм, да вземат предвид тези актове на военни престъпления и престъпления срещу човечеството и правата на човека в Украйна, извършени от Руската федерация.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3449242-two-children-with-signs-of-rape-and-torture-found-dead-in-irpin-denisova.html|title=Two children with signs of rape and torture found dead in Irpin – Denisova|date=2022-04-05|work=Ukrinform|access-date=2022-04-06}}</ref> Чехия изпраща [[Т-72|танкове Т-72]] и [[Бойна машина на пехотата|бойни машини на пехотата]] BVP-1 в Украйна, съобщава Reuters. Така Чехия става първата страна, която предоставя танкове на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/ukraine-quietly-receives-tanks-from-czech-republic-to-support-war-effort-11649160666?mod=e2tw|title=Ukraine Quietly Receives Tanks From Czech Republic to Support War Effort|last=Drew Hinshaw|first=Yaroslav Trofimov|date=2022-04-05|work=Wall Street Journal|access-date=2022-04-05}}</ref> Преди това информацията е разпространена в репортажи в местните медии, а обществената Чешка телевизия съобщава за пратката, като показва кадри на влак, натоварен с пет танка и пет бойни превозни средства, публикувани в Twitter. Във видеоматериала се казва, че пратката е подарък, договорен със съюзниците от НАТО. Информацията е потвърдена от ръководителя на комисията по европейските въпроси в долната камара на Чешката камара Ондрей Бенешик.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/czech-republic-sends-tanks-ukraine-czech-tv-reports-2022-04-05/|title=Czech Republic sends tanks, infantry fighting vehicles to Ukraine|date=2022-04-05|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> '''6 април''' Артилерийските атаки продължават в части от оспорваните източни региони Луганск и Донецк, където анализаторите очакват сраженията да се влошат през следващите седмици. Русия атакува позиции на украинската армия и цивилна инфраструктура в намиращите се в районите на Луганск и Донецк Боривске, Новолуганск, Солодке, Маринка, Золота Нива и в Северодонецк, съобщава Генералният щаб на украинските въоръжени сили. Докато Русия засилва обстрела си в източната и южната част на страната, хиляди хора се опитват да избягат от украинския регион Донбас.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Authorities urge civilians to evacuate Donbas region as Russia focuses attacks on Ukraine’s east and south|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Сергей Хайдай, ръководител на украинската военна администрация в Луганск, казва, че руските сили се прегрупират и ще се „опитат да проведат офанзива“ в рамките на три до четири дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/0e7c029f-028e-40e3-b4bb-e310a24ada18|title=Civilians in eastern Ukraine told to evacuate as Russian forces regroup|date=2022-04-06|work=Financial Times|access-date=2022-04-08}}</ref> Общинският съвет на Мариупол съобщава, че Русия използва крематориуми, за да заличава доказателствата за своите военни престъпления. Според съвета на обсадения град в Донецка област руските специални бригади събират и изгарят телата на убитите жители, за да не бъдат разкрити престъпленията им, подобно на [[Клане в Буча|случилото се в Буча]]. „Светът не е виждал трагедия от мащаба на тази в Мариупол от времето на нацистките концентрационни лагери“, казва кметът Вадим Бойченко. По негови думи Русия е превърнала "целия ни град в лагер на смъртта“, а според общинския съвет десетки хиляди цивилни може да са били убити в Мариупол.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9143 Съобщение на Маріупольська міська рада] в [https://t.me/mariupolrada официалния профил на общинския съвет на Мариупол] в [[Телеграм]] | 2022-04-06</ref> Германия води поверителни разговори с ръководството на Украйна относно гаранциите за сигурност, които може да предложи на Киев, за да подсигури стабилността си след руската инвазия, казва германският [[Канцлер на Германия|канцлер]] [[Олаф Шолц]] пред парламента. Шолц настоява, че Германия може да изпраща в Украйна само оръжия, които ще знае как да използва, като посочва, че украинските сили използват много по-старо оборудване, което означава, че оръжията, използвани някога от армията на бившата комунистическа Източна Германия, са подходящи. Решението на Германия да изпрати офанзивно оръжие в зона на конфликт след нахлуването на Русия в Украйна представлява исторически обрат в политиката на страната и първи подобен ход след [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Germany in ‘confidential talks’ with Ukraine over security guarantees, Scholz says|last=Turak|first=Natasha|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Съединените щати забраняват на американците да правят нови инвестиции в Русия и налагат блокиращи санкции на две от най-големите руски банки, SberBank и Alfa Bank, в нова вълна от мерки, обявени от Белия дом в сряда. Обединеното кралство също обявява същия вид санкции срещу същите две банки, а Белият дом отбеляза, че мерките са координирано действие с Европейския съюз и [[Г-7|Групата на седемте държави]]. В отговор на твърденията, че Путин може да крие активите си в американски финансови институции чрез членове на семейството си, Белият дом обявява персонални санкции срещу дъщерите му Катерина Тихонова и Мария Воронцова.<ref>{{Cite news|url=https://www.forbes.com/sites/dereksaul/2022/04/06/new-sanctions-us-blocks-largest-russian-banks-bans-all-russian-investment/?sh=437c7aea21f4|title=New Sanctions: U.S. Blocks Largest Russian Banks, Bans Investment In Russia|last=Saul|first=Derek|date=2022-04-06|work=Forbes|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101628152/sasht-nalojiha-sankcii-na-dve-ruski-vodeshti-banki-i-na-elitni-politicheski-figuri|title=САЩ наложиха санкции на две руски водещи банки и на елитни политически фигури|last=Спасова|first=Савина|date=2022-04-06|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-08}}</ref> '''7 април''' На 7 април Русия е отстранена от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета по правата на човека]] с 94 гласа за, в т.ч. вотът на България; 24 против – вкл. Китай, Иран, Казахстан, Куба, Беларус, Сирия и самата Русия, и 58 въздържали се.<ref>[https://twitter.com/UN_News_Centre/status/1512095779535609862/photo/1 Резултатите от гласуването] в [[Страницатаhttps://twitter.com/UN News Centre|страницата в Twitter]] на новинарския център на ООН| 2022-04-07</ref> Общото събрание може да прекрати членството на държава в случай на извършвани груби и систематични нарушения на [[Права на човека|правата на човека]]. Руските сили са обвинявани в множество [[Военно престъпление|военни престъпления]] след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и екзекуции по бърза процедура.<ref>Smith, David. [https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council]. // The Guardian. 2022-04-07. Посетен на 2022-04-07.</ref> Представяйки резолюцията пред 193-те членове на Общото събрание Сергей Кислиця, посланик на Украйна в ООН, казва, че Русия е извършила „ужасяващи нарушения и злоупотреби на правата на човека, които биха били приравнени на военни престъпления и престъпления срещу човечеството“. Заместник-посланикът на Русия [[Генадий Кузмин]] призова членовете да гласуват против резолюцията с аргумента, че тя представлява опит на Съединените щати „да запазят доминиращата си позиция и пълен контрол“, а обвиненията срещу Русия са „неверни“ и „базирани на инсценирани събития и широко разпространени фалшификати“. Кузмин определя приемането на резолюцията като „нелегитимна и политически мотивирана стъпка“ и обявява, че Русия е решила незабавно да се откаже от членството си в съвета. Руските сили са обвинявани в множество военни престъпления след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и незабавни екзекуции.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine|title=UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council|date=2022-04-07|work=The Guardian|access-date=2022-04-07}}</ref> Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен съобщава, че Съединените щати и 30 други страни изпращат оръжия в Украйна и че процесът ще се засили. Съединените щати ще изпратят нови оръжейни системи в Украйна, каквито до момента не са предоставяни от съюзниците в НАТО, казва още висшият дипломат на Вашингтон, след като външните министри на НАТО постигат съгласие да ускорят доставките на оръжие в отговор на руската инвазия. Според дипломати на НАТО това отчасти означава, че има готовност да се помогне на Украйна да трансформира своя арсенал от съветската епоха с по-модерни оръжия.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-press-west-full-energy-embargo-russia-2022-04-07/|title=U.S. and NATO allies pledge more arms to Ukraine|last=Daphne Psaledakis|first=Robin Emmott|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> Украински официални лица твърдят, че руските сили се прегрупират за нова офанзива и че Москва планира да завземе колкото може повече територия в източната част на Украйна, граничеща с Русия. Властите в Днепро и Луганск призоват жените, децата и възрастните хора да се евакуират, докато все още могат, защото се очаква бойните действия с Русия да се засилят в източните региони. Същевременно ръководителят на държавната железопътна компания съобщава, че три влака, превозващи евакуирани, са били блокирани от въздушен удар по линията близо до град Барвинкове в източния регион на [[Харков]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-hopes-evacuate-civilians-through-10-safe-corridors-thursday-2022-04-07/|title=Warning of new Russian offensive, Ukraine tries to evacuate civilians|last=Natalia Zinets;|first=Max Hunder|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-08}}</ref> Онлайн се разпространява видео, което се разглежда като свидетелство за застрелването от украински военни на пленен руски войник. Вероятното място на извършване на екзекуцията е на главния път, свързващ Дмитровка с Ирпин и Буча. Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба декларира, че е запознат с видеото и то "определено ще бъде разследвано". Предвид датата на първоначалното му публикуване онлайн, събитието се е случило не по-късно от 29 март. Поради униформите и други обозначителни белзи на лицата, участващи в заснетия материал, се предполага, че извършителите са от украинските части, но първоначалната проверка на факти не може да потвърди или отхвърли по категоричен начин тази хипотеза. Чрез лицево разпознаване е идентифициран един от войниците – грузинец с близки връзки с Украйна, посочва се в анализа на проверителите на факти на BBC.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/61025388|title=Video appears to show killing of captive Russian soldier|last=Reality Check|first=BBC Monitoring|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Русия признава, че е претърпяла "значителни загуби на войски" в Украйна, което говорителят на президента Дмитрий Песков представя в интервю за британския канал Sky News като "огромна трагедия за нас". Смята се, че между 7000 и 15 000 руски войници са убити, но Русия не назовава конкретни цифри и шест седмици след началото на войната няма яснота за точния размер на човешките загуби в редиците на руската армия. Песков за пореден път повтаря руската позиция, че руските войски не носят отговорност за [[Клане в Буча|екзекуциите в град Буча]] и заявява, че „живеем в дни на фалшификати и лъжи“, въпреки представените доказателства и извършените независими проверки на факти, опровергаващи руските обвинения, че изображенията на цивилни, убити в града, са инсценирани. Песков допълва, че се надява Москва да постигне своите военни цели "в следващите дни".<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61033173|title=Ukraine War: Kremlin spokesman Peskov admits 'significant' Russian losses|date=20220-04-08|work=BBC|access-date=20220-04-08}}</ref> === 8-14 април === '''8 април'''{{Основна|Ракетен удар на жп гара в Краматорск}} Украйна съобщава, че при ракетен удар срещу ЖП гарата в град [[Краматорск]] в Източна Украйна са загинали най-малко 39 души, а десетки са ранени. Хиляди хора са били на гарата в сутрешните часове на 8 април, опитвайки се да напуснат областта и да избягат от руските атаки, информира областният управител на [[Донецк]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62501146aea8d714b7409e2d%26Train%20station%20attack%20death%20toll%20rises%20to%2039%2C%20says%20Ukraine%262022-04-08T10%3A47%3A09.555Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:742fd257-fc6a-4492-ae7e-398091fb3d13&pinned_post_asset_id=62501146aea8d714b7409e2d&pinned_post_type=share|title=Train station attack death toll rises to 39, says Ukraine|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Репортери на Washington Post, които пристигат на гарата 15 минути след атаката, са преброили най-малко 20 загинали, включително пет деца. Сред пострадалите десетина са починали в болницата. Няколко часа по-късно изданието съобщава, че броят на загиналите е най-малко 50 души, а на ранените - 98.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/08/kramatorsk-train-station-strike-civilians-ukraine-russia/|title=Train station strike in eastern Ukraine takes brutal toll on civilians evacuating|last=Dalton Bennett, Adela Suliman, Mary Ilyushina|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-08}}</ref> „Нямайки силите и смелостта да се изправят срещу нас на бойното поле, те цинично унищожават цивилното население. Това е зло, което няма граници. И ако не бъде наказано, то никога няма да спре", пише украинският президент Володимир Зеленски в съобщение, придружено със снимка на влак със счупени в резултат на експлозиите прозорци, публикувано в официалния му профил в Instagram.<ref>[https://www.instagram.com/p/CcFYA-zsoAS/ Съобщението] на [https://www.instagram.com/zelenskiy_official/ Володимир Зеленски в Instagram] от 8 април 2022 | Посетено на: 2022-04-08</ref> Нейтън Мук, главен изпълнителен директор на благотворителната организация World Central Kitchen, преминава с автомобил покрай гарата само няколко минути преди атаката и разказва за случилото се пред Би Би Си като пряк очевидец. Мук твърди, че е видял с очите си множеството от над хиляда души на гарата и е чул звука на пет до десет езкплозии "две минути след като минахме".<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625004214f71af55b46171a1%26Over%20a%20thousand%20people%20at%20railway%20station%20before%20strike%20-%20eyewitness%262022-04-08T09%3A58%3A14.576Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:d1b3bad2-0e9e-4b6c-9a8f-0a0b367d69a7&pinned_post_asset_id=625004214f71af55b46171a1&pinned_post_type=share|title=Over a thousand people at railway station before strike - eyewitness|date=2022-04-08|work=BBC News|access-date=2022-04-08}}</ref> Ден по-рано той публикува двеминутно собствено репортажно видео от гарата в Краматорск в Twitter, придружено със съобщение, в което се казва, че според кмета на града между 8000 и 9000 души са заминали, търсейки спасение от евентуално руско нападение, само на 6 април.<ref>[https://twitter.com/natemook/status/1512055808741236737 Съобщението] на [https://twitter.com/natemook Нейтън Кук в Twitter] от 7 април 2022 | Посетено на: 2022-04-08</ref> Русия отрича да е замесена в удара, а говорител на Кремъл казва, че няма планирани мисии в района.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62500d9e5fbc655faa020654%26Russia%20denies%20railway%20station%20strike%262022-04-08T11%3A11%3A25.391Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:06990edc-38b2-4ee3-8318-e16f07a2f7c6&pinned_post_asset_id=62500d9e5fbc655faa020654&pinned_post_type=share|title=Russia denies railway station strike|date=2022-04-08|work=BBC News|access-date=2022-04-08}}</ref> В своя реч по време на посещение в северната германска провинция [[Шлезвиг-Холщайн]] германският канцлер Олаф Шолц заявява, че масовите убийства, разкрити в началото на седмицата след изтеглянето на руските войски от киевското предградие Буча, са „военни престъпления, които няма да приемем“. Шолц е категоричен, че извършилите зверствата в Буча трябва да бъдат държани отговорни и "това е нещо, което не можем да забравим." Думите му са повторени от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която в същия ден е на посещение в Полша след визитата си в Киев и в Буча.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/09/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-H2Y5VKYFSJATXC3HOOYZ4FJ5LY|title=E.U. leaders call Bucha killings war crimes|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-09}}</ref> Същевременно въпреки плана, подкрепен от вицеканцлера Робърт Хабек и външния министър Аналена Бербок, Берлин няма да изпрати 100 [[бронетранспортьор]]а Marder в Украйна, тъй като ако извади толкова танкове от бойната техника, с която разполага, държавата няма да може да изпълни задълженията си както за своята национал отбрана, така и към военния алианс на НАТО, от който е част.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/germany-says-it-cant-send-tanks-from-army-stocks-to-ukraine/|title=Germany to Ukraine: Sorry, no tanks|last=von der Burchard|first=Hans|date=2022-04-08|work=Politco Europe|access-date=2022-04-09}}</ref> Подобна е позицията на Обединеното кралство, декларирана от премиера Борис Джонсън по време на официалната му среща с Шолц на "Даунинг стрийт 10" в същия ден. Джонсън определя изпращането на танкове в Украйна като "неподходящо", но подчертава, че Обединеното кралство ще предостави военно оборудване на стойност над £100 милиона в Украйна, включително повече зенитни ракети Starstreak и още 800 противотанкови ракети и прецизни боеприпаси. Новият британски пакет включва още каски, устройства за нощно виждане и бронежилетки.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-germany-rule-out-send-tanks-ukraine/|title=UK and Germany won’t send tanks to Ukraine|last=Gallardo|first=Cristina|date=2022-04-08|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref> Словакия, от своя страна, дарява на Украйна зенитно-ракетната си система за противовъздушна отбрана [[С-300]], разработената от СССР и наследена след разпадането на [[Чехословакия]] през 1993 г., съобщава премиерът на страната Едуард Хегер. По този начин Словакия става първата държава, която изпраща подобна отбранителна система в Украйна от началото на руската инвазия на 24 февруари. Хегер казва, че Словакия ще получи допълнително оборудване от съюзниците си в НАТО, за да компенсира дарението. Впоследствие министърът на отбраната Ярослав Над обявява, че в следващите дни Словакия ще получи четвърта [[MIM-104 Пейтриът|ракетна система Patriot]] от Съединените щати.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/slovakia-gives-s-300-air-defence-system-ukraine-prime-minister-2022-04-08/|title=Slovakia sends its air defence system to Ukraine|last=Muller|first=Robert|date=2022-04-08|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> След началото на нападението си над Украйна, което определя като "специална военна операция", Русия неколкократно подчертава, че ще смята за легитимна цел всяка държава, която достави оръжие на Украйна. Около 700 души, в т.ч. военни и цивилни, са загинали по време на битката за [[Чернигов]], съобщава Укринформ, позовавайки се на кмета на северноукраинския град Владислав Атрошенко. По думите му 70 от загиналите не са идентифицирани, докато имената на останалите са известни. Още около 40 души официално се смятат за изчезнали, но според Атрошенко тези хора най-вероятно са мъртви, тъй като са били виждани в близост до сгради и коли, разрушени от руските окупатори. Градоначалникът смята, че в Чернигов са останали около 80-95 хиляди жители - по-малко от една трета от населението на града преди началото на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/8/7338136/|title=Чернігів: за час блокади міста російськими військами загинуло близько 700 людей – мер|last=Карловський|first=Денис|date=2022-04-08|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''9 април''' Британският премиер [[Борис Джонсън]] пристига в Киев за необявена предварително среща с украинския президент Володимир Зеленски в украинската столица. Посещението е оповестено за първи път от посолството на Украйна в Обединеното кралство с публикуването малко преди 5 часа следобед (българско време) на снимка на двамата в Twitter, придружена със съобщението "Изненада."<ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/UkrEmbLondon/status/1512791528607031303|title=Съобщение от 16:56 на 9 април 2022 г.|date=2022-04-09|work=Embassy of Ukraine to the UK {{!}} Twitter|access-date=2022-04-09}}</ref> Ден след срещата на президента Зеленски с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и заместник-председателя на Комисията и върховен представител по външните работи на Европейския съюз [[Жозеп Борел]] в Киев пристига и австрийският канцлер [[Карл Нехамер]].<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-prime-minister-boris-johnson-ukraine-president-volodymyr-zelenskyy-kyiv-war-russia/|title=UK’s Boris Johnson meets Zelenskyy in Kyiv on surprise visit|last=Haeck|first=Pieter|date=2022-04-09|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref><ref>[https://twitter.com/karlnehammer/status/1512752199117557766 Съобщение от 14:20 на 9 април 2022 г.] // Karl Nehammer | Twitter. 2022-04-09. Посетен на 2022-04-09.</ref> На 9 април в Полша по съвместна инициатива на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и на премиера на ЕС и Канада Джъстин Трюдо се провежда събитието Stand Up for Ukraine, чиято основна цел е да събере парични средства за вътрешно разселени хора в Украйна и за украински бежанци, търсещи подслон извън опустошената от войната страна. Към събраната в рамките на кампанията сума от 9,1 милиарда евро Европейската банка за възстановяване и развитие добавя още един милиард евро и така инициативата успява да осигури финансова помощ в размер на 10,1 милиарда евро (11 милиарда долара).<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220409-global-pledging-event-raises-10-1-bn-euros-for-ukraine|title=Global pledging event raises 10.1 bn euros for Ukraine|date=2022-04-09|work=France 24|access-date=2022-04-09}}</ref> В същия ден губернаторът на [[Луганска област]] Сергей Гайдай казва в интервю за обществената телевизия, че около 30% от жителите все още остават в градовете и селата в региона, настоявайки, че цивилните граждани трябва да се евакуират с оглед на засилените обстрели и пристигането на повече руски войски. Това е свързано с плановете на Русия да засили атаките си в района на Източен Донбас, който включва Луганск, тъй като се стреми да създаде сухопътна връзка с анексирания по-рано Крим.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251367e4f71af55b46173be%26People%20urged%20to%20evacuate%20Luhansk%20region%20as%20Russian%20shelling%20increases%262022-04-09T08%3A01%3A55.190Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f2b03b66-b8cb-41f8-8b62-cba8bd617141&pinned_post_asset_id=6251367e4f71af55b46173be&pinned_post_type=share|title=People urged to evacuate Luhansk region as Russian shelling increases|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-09}}</ref> Министерството на отбраната на Обединеното кралство публикува актуална информация за ситуацията в Украйна, основаваща се на военно разузнаване, според която са налице доказателства, че усилията на Русия в Украйна непропорционално са насочени към невоенни цели. В съобщението, публикувано в официалния профил на министерството в Twitter, се казва, че оттеглянето на Русия от северна Украйна разкрива масови гробове, използването на хора, взети за заложници, като живи щитове, и минирането на гражданска инфраструктура. Министерството на отбраната на Обединеното кралство разполага със свидетелства, че руските сили са използвали самоделни експлозивни устройства, за да "причиняг жертви, да сломят духа и да ограничат свободата на движение на Украйна", и продължават да атакуват инфраструктурни цели с "висок риск" от нараняване на цивилни, какъвто е случаят с двата удара по резервоар за съхранение на азотна киселина близо до град Рубежне в Луганска област на 5 и на 9 април.<ref>{{Cite news|url=UK Ministry of Defence provides update on https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251f7094f71af55b461766c%26UK%20Ministry%20of%20Defence%20provides%20update%20on%20Ukraine%262022-04-09T23%3A30%3A35.628Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f3cbf5c2-1433-4e02-bea1-a4f656f6f6e5&pinned_post_asset_id=6251f7094f71af55b461766c&pinned_post_type=shareUkraine|title=UK Ministry of Defence provides update on Ukraine|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1512891070719447064|title=Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 9 April 2022|date=2022-04-09|work=Ministry of Defence Official Twitter Account|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3453253-invaders-again-hit-nitric-acid-tank-near-rubizhne.html|title=Invaders again hit nitric acid tank near Rubizhne|date=2022-04-09|work=Ukrinform English|access-date=2022-04-10}}</ref> '''10 април''' В изявление, публикувано на 10 април, руското министерство на отбраната обявява, че предишната вечер са извършени руски нападения срещу 86 военни части в Украйна и по-конкретно в централно-източния град [[Днипро]], южния украински град Николаев и втория по големина град в Украйна, Харков. Според говорителя на министерството генерал-майор Игор Конашенков, списъкът на засегнатите обекти включва две контролни пункта, два склада за боеприпаси, три горивни склада и 49 пункта за украинска военна техника и подкрепления, а осем украински безпилотни самолета са свалени във въздуха.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252c9a2aea8d714b740a381%26Russia%20declares%20overnight%20missile%20strikes%20in%20Ukraine%20regions%262022-04-10T17%3A57%3A36.787Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0a27a6fc-26ea-4be9-a52b-fd05f6155a6f&pinned_post_asset_id=6252c9a2aea8d714b740a381&pinned_post_type=share|title=Russia declares overnight missile strikes in Ukraine regions|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> Губернаторът на централна Днепропетровска област Валентин Резниченко съобщава за засилване на атаките срещу град Днипро в неделния ден. Индустриалният град с население от един милион души е мишена от руските сили от началото на руското нападение, но до момент не е ставал обект на сериозни разрушения. В резултат на ракетен удар е напълно разрушено летището в Днипро, както и прилежащата му инфраструктура. При атаката са ранени петима служители на спешна помощ.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/10/russian-rockets-destroy-airport-in-ukrainian-city-of-dnipro|title=Russian rockets destroy airport in Ukrainian city of Dnipro|date=2022-04-10|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-10}}</ref> Според сателитни снимки, публикувани в неделя от американската фирма за космически технологии Maxar Technologies, разпространила снимките, използвани за разследването на събитията в Буча, конвой от стотици руски военни превозни средства с дължина от поне 12 км е преминал през Източна Украйна в петък, 8 април. Той се е насочил на юг от град Велики Бурлук, най-вероятно към Донбас, където руски сепаратисти държат големи територии. „Голяма колона от вражеска техника и жива сила, насочена към Изюм, е унищожена“, съобщава военният губернатор на Харков Олег Синегубов в Telegram. Неговото твърдение не е проверено и потвърдено, нито се знае със сигурност дали въпросната колона е конвоят, заснет от Maxar. Изюм се намира на около 75 мили южно от Велики Бурлук. Евентуално обкръжаване на украинските войски в Донбас чрез настиск на юг от района на Харков и на север от град Донецк би довело до численото превъзходство на Русия по отношение на танкове и бронирана техника.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-HU56LMW4PFHUFOCZUORMX5P6XU|title=Satellite photos show 8-mile Russian convoy east of Kharkiv|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Украйна е образувала 5600 дела за военни престъпления след нахлуването на Русия, а около 500 души вече са идентифицирани като извършители на такива престъпления, информира главният прокурор Ирина Венедиктова.<ref>{{Cite news|url=https://news.sky.com/story/ukraine-news-live-zelenskyy-reveals-pms-promise-to-help-restore-kyiv-when-war-ends-russia-seeks-to-bring-back-forces-discharged-up-to-10-years-ago-12541713?postid=3699858#liveblog-body|title=Ukraine has identified 500 suspected war criminals|date=2022-04-10|work=Sky News|access-date=2022-04-11}}</ref> Запитана от Sky News дали Украйна разполага с доказателства, че Русия е извършила ракетния удар срещу Краматорск на 8 април, Венедиктова отговаря утвърдително. По думите ѝ само в Киевска област са открити телата на над 1200 души.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-3DGKDH5GVJA2VAGK4ZAAGIDZ2M|title=Latest Russia-Ukraine war news|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Откриването и изваждането на загиналите при атаките край Киев сред развалините на срутените сгради ще отнеме най-малко две седмици, добавя украинският вътрешен министър Денис Монастирски. Едва след това ще може да се направи по-точно изчисление на броя на загиналите. Претърсвайки купчините отломки, до момента работниците са открили и над 6500 взривни устройства, скрити във врати, перални машини, автомобили или под каски, за които се твърди, че са оставени от оттеглилите се от района на столицата руски части, казва още Монастирски.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-BFCQYQTZ6BC7PBXIG6LI3QAZGA|title=Effort to uncover bodies in Kyiv suburbs will take weeks, official says|last=Pietsch|first=Bryan|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Русия е засилива кампанията си за „мобилизация“ в източния регион на Донбас и се опитва да набира мъже, които не отговарят на изискванията за военна служба, съобщава военното разузнаване на Украйна в Telegram. Според британското разузнаване Русия се опитва да увеличи числеността на войските с персонал, уволнен от 2012 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252bab3aea8d714b740a367%26Russia%20boosts%20conscription%20efforts%20in%20Donbas%20region%262022-04-10T16%3A00%3A22.338Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a0291522-abab-4977-b691-53429384a3f9&pinned_post_asset_id=6252bab3aea8d714b740a367&pinned_post_type=share|title=Russia boosts conscription efforts in Donbas region|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> На няколко места в Германия се провеждат проруски, предимно мирни протести. Агенция Ройтерс съобщава, че полицията е арестувала някои хора във Франкфурт за скандиране "Донбас принадлежи на Русия", докато полицията в Любек информира, че е спряла конвой от около 60 превозни средства заради използването на "забранени символи" и изразяваната подкрепа за инвазията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625318a95fbc655faa020d06%26Pro-Russian%20protests%20held%20across%20Germany%262022-04-10T20%3A05%3A33.856Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:ce6153e7-cf16-42ab-a3a6-24ac21334a9c&pinned_post_asset_id=625318a95fbc655faa020d06&pinned_post_type=share|title=Pro-Russian protests held across Germany|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна съобщава, че Русия се готви за „офанзивна операция“ за пробив на отбранителните линии на Донбас. Русия продължава да прегрупира техниката и войските си, прехвърляйки батальонни тактически групи в [[Белгород]], [[Воронеж]] и [[Курск]] – региони на границата с Украйна. Според Генералния щаб основната цел е да се поеме пълен контрол над украинските градове Попасна, [[Рубижне]], Нижне и Новобахмутивка. Има очакване и за нови атаки срещу Харков.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/292017803111305|title=Изявление от 10 април 2022 г.|date=2022-04-10|work=Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine|access-date=2022-04-10}}</ref> В следобедните часове на неделния ден руската армия открива огън из цял [[Северодонецк]], съобщава Губернаторът на Луганск Сергей Хайда чрез публикация в Telegram. Сериозно са пострадали две жилищни сгради и частна клиника. Социалната и критичната инфраструктура на Северодонецк е почти разрушена.<ref>[https://t.me/luhanskaVTSA/1424 Съобщение] в Telegram на [https://t.me/luhanskaVTSA Сергій Гайдай/ Луганська ОДА (ОВА)] | 2022-04-10</ref> По същото време при обстрел в Харковска област са убити десет цивилни, сред които едно дете, са убити, а 11 души са ранени при обстрел в Харковска област в същия ден, а град Изюм остава гореща точка в региона, информира началник на Харковската областна военна администрация.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/10/7338679/|title=Kharkiv region: Russian troops killed 10 civilians, including one child, on 10 April|date=2022-04-10|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''11 април''' Световната банка прогнозира, че икономиката на Украйна ще се свие почти наполовина през 2022 г. в резултат на пълномащабната инвазия на Русия и въздействието на „дълбоката хуманитарна криза“. В доклада „Войната в региона“, публикуван от Международна банка за възстановяване и развитие към Световната банка на 10 април,  се посочва също, че поради финансови санкции през 2022 г. очакваният спада на БВП на Русия е от порядъка на 11,2%. Тези проценти може да нараснат до 75% за Украйна и до 20% за Русия, ако се реализира най-мрачният сценарий, свързан с войната и последиците от нея, разгледан в докалда. Цялостно за региона на Източна Европа, включващ Украйна, Беларус и Молдова, Световната банка прогнозира свиване на БВП от 30,7% поради нарушаване на търговията, а очакваният растеж през 2022 г. в региона на Централна Европа, включващ България, Хърватия, Унгария, Полша и Румъния, ще се свие от 4,7% до 3,5% поради притока на бежанци, по-високите цени на суровините и влошаващото се доверие, което се отразява негативно върху търсенето.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us/war-slash-ukraines-gdp-output-by-over-45-world-bank-forecasts-2022-04-10/|title=War to slash Ukraine's GDP output by over 45%, World Bank forecasts|last=David|first=Lawder|date=2022-04-11|work=Reuters|access-date=2022-04-11}}</ref> Властите в Харков предупреждават жителите в североизточния град да стоят далеч от мини, спуснати в града от въздуха. Ръководещият инициативата за премахването на мините в страната подполковник Николай Овчарук предупреждава, че устройствата имат "таймери за самоунищожаване", които им позволяват да изгасват часове след удара върху земята. Разпръскващите се експлозиви са приравнявани на противопехотни мини и поради това са забранени според някои тълкувания на законите на войната. Високоговорители в района се използват, за да предупредят хората да не влизат в отцепени зони, където работят екипите на Овчарук. „Окупаторите оставиха мини навсякъде. В къщите, които завзеха. На самите улиците, в нивите. Минираха имуществото на хората, минираха коли, врати“, казва президентът на Украйна Володимир Зеленски в своето вечерно изявление във Facebook.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62549eb0aea8d714b740a634%26Kharkiv%20residents%20warned%20not%20to%20approach%20scattered%20mines%262022-04-11T23%3A27%3A31.915Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:cd36f137-4e4a-4acc-aa86-1b15109a842e&pinned_post_asset_id=62549eb0aea8d714b740a634&pinned_post_type=share 2022-04-12 |title=Kharkiv residents warned not to approach scattered mines|date=2022-04-11|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6254abaa5fbc655faa020e5e%26Zelensky%3A%20Russians%20%27left%20mines%20everywhere%27%262022-04-11T22%3A48%3A43.038Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:28caedfc-5a52-444b-a72b-50da627c564a&pinned_post_asset_id=6254abaa5fbc655faa020e5e&pinned_post_type=share|title=Zelensky: Russians 'left mines everywhere' 2022-04-12|date=2022-04-12|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref> Според Олег Бондар, представител на Държавната служба за извънредни ситуации (ДСИС), до 300 000 квадратни километра от площта на Украйна трябва да бъдат проучени и евентуално разминирани. В системата на ДСИС има 103 отделни екипа на звена и общо около 550 души, които отговарят за тази дейност.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3454649-rozminuvanna-potrebue-majze-polovina-teritorii-ukraini-dsns.html|title=Розмінування потребує майже половина території України — ДСНС|date=2022-04-11|work=Укрінформ|access-date=2022-04-12}}</ref> Кметът на Мариупол твърди, че над 10 000 цивилни са убити при обсадата на пристанищния град. Телата са "постлани по улиците" в Мариупол, заявява Вадим Бойченко в телефонен разговор с агенция АП, повтаряйки твърдението от предходните дни, че руските войници са докарали мобилни крематориуми, за да елиминират телата. Според Бойченко броят на загиналите в един от най-тежко пострадали при продължителната обсада на руските сили градове може да достигне 20 000. Украинският президент Володимир Зеленски също говори за "десетки хиляди" смъртни случаи в Мариупол, но към момента на изявленията на двамата числата не може да бъдат проверени и потвърдени от независими източници. Междувременно лидерът на подкрепяната от Русия самопровъзгласила се Донецка народна република Денис Пушилин заявява, че проруските сили вече имат контрол над пристанището на града. Пред руската агенция РИА Пушилин казва, че над 5000 души може да са били убити в Мариупол, отговорност за което, по думите му, носят украинските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/eu-to-help-icc-investigate-war-crimes-in-ukraine-as-it-happened/a-61427944|title=Mariupol mayor says over 10,000 civilians killed in siege|date=2022-04-11|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-11}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-tens-thousands-killed-mariupol-accuses-russia-slowing-evacuations-2022-04-11/|title=Ukraine says tens of thousands killed in Mariupol, accuses Russia of abuses|last=Polityuk|first=Pavel|date=2022-04-12|work=Reuters|access-date=2022-04-12}}</ref> [[Европол]], съвместно с държавите-членки на ЕС, [[Евроюст]] и [[Фронтекс]], стартира операция „Оскар“ в подкрепа на финансови разследвания на държави-членки на ЕС, насочени към престъпни активи, собственост на физически и юридически лица, санкционирани във връзка с руската инвазия в Украйна. Операция „Оскар“ има за цел да подпомогне наказателните разследвания от страна на държавите-членки във връзка със заобикалянето на наложените от ЕС търговски и икономически санкции. Подобно на операция Sentinel, която е насочена към измами срещу фондовете на ЕС за възстановяване от COVID-19, Operation Oscar е обща операция, която ще продължи за период от поне една година и ще включва редица отделни разследвания.<ref>{{Cite news|url=https://www.europol.europa.eu/media-press/newsroom/news/eu-wide-operation-targeting-criminal-assets-in-relation-to-russian-invasion-of-ukraine|title=EU-wide operation targeting criminal assets in relation to the Russian invasion of Ukraine|date=2022-04-11|work=Europol|access-date=2022-04-12}}</ref> След срещата си с руския президент Владимир Путин на 11 април в Москва австрийският канцлер Карл Нехамер казва, че ако бъде запитан дали (в светлината на разговора) е оптимист или песимист, по-скоро е песимист. Той определя визитата си - първата на европейски лидер след началото на руското напдение над Украйна - като ясна конфронтация с фактите, а не като приятелско посещение. „Мирните преговори винаги отнемат много време, докато военната логика казва: „Не прекарвайте твърде много време и влизайте директно в битка“, добавя Нехамер. Според него битката, която предстои в Източна Украйна, ще се води яростно.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62547c1c4f71af55b46179bd%26%27Not%20a%20friendly%20visit%27%2C%20says%20Austrian%20chancellor%20in%20Moscow%262022-04-11T19%3A22%3A26.047Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f944c5c8-b234-464e-8263-b8d6eab629df&pinned_post_asset_id=62547c1c4f71af55b46179bd&pinned_post_type=share|title='Not a friendly visit', says Austrian chancellor in Moscow|date=2022-04-11|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/russia-putin-nehammer-austria-talks-ukraine/31797400.html|title='Hard' Talks Between Austrian Leader And Putin End After An Hour|date=2022-04-11|work=RFE/RL|access-date=2022-04-11}}</ref> '''12 април''' Пет украински региона са засегнати от руски нападения през нощта на 11 срещу 12 април, в резултат на които най-малко 9 души за загинали, а десетки са ранени. [[Хмелницка област|Хмелницкa област]] е ударена от ракета, което довежда до пожар, но без жертви, докато в областите [[Харковска област|Харковска]], [[Донецка област|Донецка]], [[Луганска област|Луганска]] и [[Херсонска област|Херсонска]] продължава непрекъснатият в последните дни обстрел. В Харков руски реактивни системи за залпово изстрелване разпръскват мини със забавено действие из града; атакувана е и 16-етажната сграда. Само там най-малко 8 души са убити, а 30 – ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/04/12/7338987/|title=Ночь в регионах: ракетный удар по Хмельниччине, бои на Херсонщине|last=Петренко|first=Роман|date=2022-04-12|work=Українська правда|access-date=2022-04-14}}</ref> Градският съвет на Мариупол съобщава, че руските сили са депортирали незаконно 33 500 от жителите на града в Русия. Кметът на Мариупол Вадим Бойченко заявява, че властите работят по връщането на депортираните жители и че към процеса са се включили няколко посолства на европейски държави. Бойченко подчертава, че се събират доказателства за военните престъпления на Русия в Мариупол, които трябва да получат правна оценка от международни институции в областта на наказателното право.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9192 Съобщение] в [https://t.me/mariupolrada официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 2022-04-12</ref> Идентифицирани са телата на 720 души, убити от руски военни в Киевска област. Според началника на полицията в Киевска област Андрий Небитов над 200 души все още се водят в неизвестност, а през изминалите шест седмици от началото на войната на територията на столичния регион са регистрирани над 3050 наказателни производства за престъпления, извършени от военните на Руската федерация, съобщава Министерството на вътрешните работи. 1463 обстоятелства се разследват за нарушения на законите и обичаите на войната.<ref>[https://www.facebook.com/100064369764525/posts/349211213901201/?d=n Съобщение] в [https://www.facebook.com/mvs.gov.ua официалната страница във Facebook на Міністерства внутрішніх справ України] | 2022-04-12</ref> Министерството информира още, че е получило оборудване на стойност 4 милиона долара за цифровизиране на военните престъпления на Русия. Две частни компании са дарили на Украйна нагръдни видеорегистратори, които ще бъдат използвани от следователи и криминалисти за заснемане на следи от военни престъпления, а данните ще бъдат прехвърлени в единен архив на историческата памет за агресията на Русия срещу Украйна.<ref>[https://t.me/mvs_ukraine Офіційний Телеграм-канал Міністерства внутрішніх справ України] | [https://t.me/mvs_ukraine/11224 Съобщение от 2022-04-12]</ref> В изявление, свързано с мерките на САЩ за понижаване на увеличените цени на газа вследствие на руската инвазия в Украйна, президентът на САЩ Джо Байдън обвинява руския президент Владимир Путин в извършване на ''[[геноцид]]'' в Украйна, което се отчита като ескалация на реториката спрямо Русия. До този момент администрацията на Байдън определя действията на Путин в Украйна като военни престъпления, докато в този случай американският президент говори за „геноцид“, с което утвърждава понятието, използвано и от украинския президент Володимир Зеленски. „Става все по-ясно и по-ясно, че Путин просто се опитва да заличи идеята да си украинец“, казва Байдън, като подчертава, че доказателствата за това се увеличават.<ref>{{Cite news|url=https://thehill.com/news/administration/3265795-biden-says-putin-committing-genocide|title=Biden says Putin committing ‘genocide’|last=Chalfant|first=Morgan|date=2022-04-12|work=The Hill|access-date=2022-04-14}}</ref> Световната банка подготвя пакет за подкрепа от 1,5 милиарда долара за Украйна и планира да помогне на развиващите се страни, които се борят да се справят с нарастващите цени на храните и енергията, обявява президентът на [[Световна банка|Световната банка]] Дейвид Малпас. В изказване във Варшавското училище по икономика в Полша Малпас казва, че банката помага на Украйна да предоставя услуги от критично значение, включително изплащане на заплати на болничните работници, пенсии и социални програми. Той припомня, че Световната банка е създадена през 1944 г., за да помогне на Европа да се възстанови след Втората световна война, допълвайки: „Както направихме това тогава, готови сме да помогнем и за възстановяването на Украйна, когато му дойде времето“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/business/world-bank-says-it-is-preparing-15-billion-aid-package-ukraine-2022-04-12/|title=World Bank to send Ukraine $1.5 billion as food, energy prices spike|last=David Lawder|first=Andrea Shalal|date=2022-04-12|work=Reuters|access-date=2022-04-14}}</ref> Украйна започва възстановяване на разрушената инфраструктура в 7 области. Според Кирило Тимошенко, заместник-началник на кабинета на президента Володимир Зеленски, списъкът включва [[Житомирска област|Житомирска]], [[Запорожка област|Запорожка]], [[Киевска област|Киевска]], [[Николаевска област|Николаевска]], [[Сумска област|Сумска]], [[Харковска област|Харковска]] и [[Черниговска област|Черниговска]] област, където военните действия са спрени напълно или частично. Повече от 6000 населени места са разположени в тези областите, а около четвърт от тях са били окупирани. По данни на Тимошенко само в Киевска област действат 128 щаба на Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна, а 168 градове и села, намиращи се в тези седем области, вече са разминирани.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/news/u-zvilnenih-vid-rosijskih-vijsk-regionah-ukrayini-vidnovlyuy-74289|title=У звільнених від російських військ регіонах України відновлюється інфраструктура – Кирило Тимошенко|date=2022-04-12|work=Офіційне інтернет-представництво Президента України Володимир Зеленський|access-date=2022-04-14}}</ref> '''13 април''' Граничните служители изземат 8 руски товарни кораба и 2 танкера, които се намират във водите на пристанищата на Одеска област за превантивен ремонт. За да се сведат до минимум задължителните плащания към държавния бюджет на Украйна, цената на тези кораби е била занижена неколкократно. Плавателните съдове са прехвърлени за съхранение в Администрацията на морските пристанища на Украйна. Екипажите, включително редица руски граждани, са на борда, за да гарантират жизнеспособността на корабите, съобщава Държавната гранична служба на Украйна. Оттук нататък имуществото на страната-агресор ще служи в интерес на Украйна за възстановяване на нейната икономика, казва се в още в известието.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-10-rosijskih-suden-pracyuvatimut-na-vidnovlennya-ekonomiki-ukrayini|title=10 russian vessels will operate to restore Ukraine’s economy|date=2022-04-13|work=Ukraine's government portal|access-date=2022-04-15}}</ref> В Киев остава в силата препоръката към гражданите да изчакат, преди да се завърнат в столицата, поради значителната заплаха от ракетен обстрел и необходимостта от още време за разминирането на околните райони, казва кметът Виталий Кличко. Въпреки препоръката, невъзстановения градски транспорт и контролно-пропускателни пунктове, две трети от жителите на Киев вече са се завърнали. По думите му няколко души са изгубили живота си в резултат на експлозии от мини. Комуналните услуги в града се връщат към нормална работа, но част от служителите им са евакуирани или са се присъединили към редиците на защитниците на Украйна. Според Кличко в Киев вече са регистрирани 10 000 нови вътрешно разселени лица.<ref>{{Cite news|url=https://interfax.com.ua/news/general/823877.html|title=Дві третини киян вже повернулися до столиці – Кличко|date=2022-04-13|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-16}}</ref> Руските войски са убили над 100 цивилни в Сумска област, обявява областният управител на Суми Дмитро Живицки на 13 април. Открити са тела на цивилни, простреляни в главата, с вързани ръце и следи от изтезания. Живицки твърди, че броят на жертвите нараства всеки ден, докато спасителите продължават да откриват мъртви тела, както и че много цивилни са изчезнали.<ref>[https://t.me/UkraineMediaCenterKyiv/519 Съобщение] в [https://t.me/UkraineMediaCenterKyiv официалния канал в Telegram] на Ukraine Media Centre Kyiv | 2022-04-13</ref> Президентите на Полша, Литва, Латвия и Естония - [[Анджей Дуда]], [[Гитанас Науседа]], [[Егилс Левитс]] и [[Алар Карис]], пристигат с влак на посещение в разположения северозападно от Киев град [[Бородянка]], за среща с украинския президент Володимир Зеленски и в знак на подкрепа за страната, нападната от Русия на 24 февруари. "Трудно е за вярване, че подобни военни зверства могат да бъдат извършени в Европа през XXI век, но това е реалността. Това е война, която трябва да спечелим", кавза държавният глава на Литва в изявление. В съобщение, публикувано в неговия официален профил в Twitter, Науседа заявява, че четирите държави ще продължат да се застъпват за членството на Украйна в Европейския съюз“. Всички те споделят тревогата, че могат да бъдат изправени пред руска атака в бъдеще, в случай, че Украйна загуби тази война.<ref name=":16">{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/polish-baltic-presidents-visit-kyiv-zelenskiy/31801961.html|title=Presidents Of Poland, Baltic States Visit Kyiv, Meet With Zelenskiy In Show Of Support|date=2022-04-13|work=RFE/RL|access-date=2022-04-16}}</ref> Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер заявява, че също е планирал да отиде на посещение в Украйна, но не е добре дошъл в Киев, поради което е получил отказ. Бившият външен министър и настоящ президент на Германия е изправен пред критики за политиката си на ''разведряване'' спрямо Москва, за която признава, че е била грешка.<ref name=":16" /> Същевременно канадският премиер оценява като „правилно“ назоваването на действията на Русия в Украйна ''геноцид''. На пресконференция [[Джъстин Трюдо]] заявява, че според него е „абсолютно правилно повече хора да говорят и да използват думата геноцид по отношение на това, което прави Русия, което е направил Владимир Путин“.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/canada-s-trudeau-refers-to-genocide-in-ukraine-01649874308?refsec=afp-news|title=Canada's Trudeau Refers To 'Genocide' In Ukraine|last=Agence France-Presse|date=2022-04-13|work=Barron’s|access-date=2022-04-16}}</ref> '''14 април''' Руските сили претърпяват няколко неуспеха на 14 април, най-големият от които е потъването на 12 500-тонният московски флагман на руския Черноморски флот. Ракетният крайцер "Москва" е сериозно повреден при избухването на боеприпаси на борда, а целият екипаж е евакуиран, съобщава руското министерство на отбраната, цитирано от Интерфакс. Според информацията взривът е станал в резултат на пожар, причината за който се разследва, докато губернаторът на Одеска област Максим Марченко заявява в публикация онлайн, позовавайки се на украински военни, че две противокорабни украински ракети „Нептун“ са поразили крайцера.<ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/251395-ukrayna-saobshti-che-e-udarila-ruskiya-kraytser-moskva-rusiya-tvardi-che-ko|title=site.btaУкрайна съобщи, че е ударила руския крайцер "Москва"; Русия твърди, че корабът е повреден при взрив на муниции на борда|last=Димитрова|first=Мина|date=2012-04-14|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2012-04-16}}</ref> „Москва“ е вторият голям руски кораб, за който се знае, че е унищожен от началото на инвазията след като на 24 март Украйна съобщава, че е унищожила големия руски десантен кораб „Орск“ на пристанище Бердянск в Азовско море.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/24/europe/ukraine-russian-warship-berdyansk-intl/index.html|title=Ukrainians claim to have destroyed large Russian warship in Berdyansk|last=Andrew Carey, Tim Lister, Celine Alkhaldi, Olga Voitovych, Gianluca Mezzofiore|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-04-16}}</ref> Той е най-големият руски военен кораб, потопен след Втората световна война и първият руски флагман, потопен след Руско-японската война през 1905 г. Според руските медии „Москва“ е в експлоатация от началото на 80-те години на миналия век. Той е използван в конфликта в Сирия, където снабдява руските сили в страната с морска защита на базата на руските сили „Хмеймим“. Крайцерът е оборудван с тристепенна система за противовъздушна отбрана, която при правилно функциониране би трябвало да му даде три възможности да се защити от ракетна атака на „Нептун“. Той е бил снабден и с над дузина противокорабни ракети „Вулкан“ и набор от противоподводни и минно-торпедни оръжия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61103927|title=Sunken Russian warship Moskva: What do we know?|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-16}}</ref> Руската армия доминира в Черно море след анексирането на Крим през 2014 г. и използва присъствието си там, за да започне и снабдява инвазията. В първите дни на руската инвазия през 2022 г. именно „Москва“ призовава украински войници на Змийския остров в Черно море да се предадат.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/post/101631779/pojar-e-izbuhnal-na-ruski-korab-ukrainskata-strana-tvardi-che-e-bil-udaren-ot-tehni-raketi|title=Пожар е избухнал на крайцера "Москва", Украйна твърди, че е поразен от нейни ракети|date=2022-04-14|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-16}}</ref> Украйна успява да отблъсне осем руски атаки в Донецк и Луганск през последните 24 часа. Украинските въоръжени сили съобщават също, че са унищожили четири руски танка, шест бронирани транспортни машини, четири бойни машини на пехотата и артилерийска система.<ref>{{Cite news|url=https://www.osw.waw.pl/en/publikacje/analyses/2022-04-14/russias-attack-ukraine-day-49|title=Russia’s attack on Ukraine: day 49|last=Andrzej Wilk, Sławomir Matuszak, Krzysztof Nieczypor|date=2022-04-15|work=Centre for Eastern Studies (OSW)|access-date=2022-04-16}}</ref> Междувременно руските войски продължават се прегрупират, за да подкрепят настъпателните операции в районите на Донецк и Луганск, най-вече град Мариупол, и да изместят фронтовата линия до административните граници на тези два региона. Очаква се нов опит за превземане на град Харков. Непосредствената цел на Русия е да обгради 44 000 украински войници в Донбас, след което да се опита да превземе областта, казва украинският президент Володимир Зеленски пред BBC.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/russian/news-61100747|title="Русский мир - это война". Интервью Владимира Зеленского Би-би-си|date=2022-04-14|work=BBC News Русская служба|access-date=2022-04-16}}</ref> Според Министерството на отбраната на Обединеното кралство Краматорск и Константиновка в Донецка област може да са изправени пред подобни нива на насилие, като тези, наблюдавани в други градски центрове до момента. Междувременно продължаващата отбрана на Украйна на обсадения Мариупол ограничава ефективността на значителен брой руски войски и техника, се казва в доклада на министерството.<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1514499594700398599 Latest Defence Intelligence update] on the situation in Ukraine | 14 April 2022 | Twitter | [https://twitter.com/DefenceHQ Official corporate news channel of the UK Ministry of Defence] | Retrieved on 2022-04-14</ref> За първи път след нахлуването си руските военни са използвали далекобойни бомбардировачи, за да атакуват обсадения пристанищен град Мариупол, съобщава украинското министерство на отбраната. Говорителят на министерството Александър Мотузяник казва, че Русия сега концентрира усилията си върху превземането на Рубежне, Попасна и Мариупол. Активни боеве се водят около стоманодобивната и железарска фабрика Илич в Мариупол, както и в района на пристанището.<ref>{{Cite news|url= https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259789c77811a20d37c893a%26Russia%20used%20long-range%20bombers%20to%20attack%20Mariupol%20-%20Ukraine%262022-04-15T14%3A15%3A40.528Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4e012d10-8bf3-4e63-a97a-ce3803cf4807&pinned_post_asset_id=6259789c77811a20d37c893a&pinned_post_type=share|title=Russia used long-range bombers to attack Mariupol – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC|access-date=2022-04-16}}</ref> При четвъртата размяна на военнопленници от 24 февруари са освободени 30 украински военнопленници, в т.ч. 17 войници, петима офицери и осем цивилни, оповестява вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук. Броят на руските военнопленниците, изпратени обратно в Русия, не се съобщава.<ref>[https://t.me/vereschuk_iryna/1280 Съобщение в Telegram от 14 април 2022 г.] [https://t.me/vereschuk_iryna Ірина Верещук Віце-прем’єр-міністр – Міністр з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України]| Посетено на: 2022-04-16</ref> В допълнение към новините за някои успешни евакуации, офисът на главния прокурор на Украйна информира, че няколко души са били убити, а други са ранени при опит да избягат от източната част на страната на 14 април. Руски военнослужещи са стреляли по евакуационни автобуси, превозващи цивилни в село Борова в Изюмския квартал, казва се в съобщението.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259b5f6b1e16c43aefe64a1%26Would-be%20evacuees%20killed%20on%20buses%20yesterday%20-%20Ukraine%262022-04-15T18%3A52%3A37.015Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e563aa40-6445-46d7-812e-82e03c3dad2b&pinned_post_asset_id=6259b5f6b1e16c43aefe64a1&pinned_post_type=share|title=Would-be evacuees killed on buses yesterday – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-16}}</ref> === 15 – 21 април === '''15 април''' Телата на повече от 900 цивилни граждани са открити в региона около украинската столица след изтеглянето на руските сили, информира полицията в Киев. Най-голям брой тела, около 350, са открити в град Буча. Повечето от тях са застреляни смъртоносно, което показва, че много хора са били „просто екзекутирани“, казва се в съобщението. Междувременно руското министерство на отбраната декларира, че ще засили ракетните атаки срещу Киев в отговор на предполагаемата агресия на Украйна на руска територия. В същия ден висш служител на отбраната на САЩ оповестява, запазвайки анонимност, че флагманският кораб „Москва“ в Черно море действително е бил ударен от поне една украинска ракета „Нептун“, а се допуска, че освен материалните щети е имало руски жертви, когато ракетния крайцер потъва.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/kyiv-ukraine-civilian-deaths-execution-style-police|title=More than 900 civilian bodies found in Kyiv region, and many were „simply executed,“ police say|date=2022-04-15|work=CBS News|access-date=2022-04-17}}</ref> Часове след потъването на „Москва“ руското министерство на отбраната заявява, че планира да нанесе ракетни удари „по цели“ в Киев<ref name=":17">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/15/7339770/|title=Після знищення „Москви“ Росія погрожує ракетними ударами по Києву|last=Кізілова|first=Світлана|date=2022-04-15|work=Українська правда|access-date=2022-04-15}}</ref> и обявява, че такъв удар е извършен по украински завод за производство на зенитни и противокорабни ракети извън Киев<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259cd9577811a20d37c89cc%26A%20quick%20recap%262022-04-15T23%3A08%3A46.496Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a577a319-ad7d-4b96-9a35-26477b22465b&pinned_post_asset_id=6259cd9577811a20d37c89cc&pinned_post_type=share|title=A quick recap|date=2022-04-16|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref>. В базата на черноморския флот в анексирания от Русия Крим в [[Севастопол]] се провежда церемония по повод загубата на „Москва“. Министерството на отбраната на Русия поддържа своята версия за пожара, без да уточнява причината за него. Според официалната информация, идваща от Русия, корабът е потънал при буря, докато е бил теглен към Севастопол, но целият му екипаж от около 510 души е бил спасен от други плавателни съдове в района. На церемонията капитан Сергей Горбачов казва, че „Москва“ е „символ за всички, символ на нашата мощ, нашата надежда, възраждането на флота през 90-те години“, а свещеникът, отслужил церемонията, отбелязва, че загубата на Москва е „трагедия за всички онези десетки хиляди хора, които са служили там повече от 20 години“. През март Русия губи и един от заместник-командирите на Черноморския флот и капитан първи ранг Андрей Палий, убит край унищожения от руските сили пристанищен град Мариупол на 20 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62599bdfb1e16c43aefe6481%26Russia%20mourns%20loss%20of%20flagship%20Moskva%262022-04-15T17%3A17%3A54.616Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:1f670fc3-e92c-4b19-b057-027b42c9d7a8&pinned_post_asset_id=62599bdfb1e16c43aefe6481&pinned_post_type=share|title=Russia mourns loss of flagship Moskva|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Центърът за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна обяснява, че руските специални служби са започнали да изпълняват план за извършване на терористични атаки на нейна територия, за да подклаждат антиукраинската истерия сред руснаците. Според службата за сигурност на Украйна руските военни са обстреляли село Климово в Брянска област на Русия, докато Москва обвинява Украйна в обстрел.<ref name=":17" /> Седем души са убити, а 34 – ранени при руски обстрел в източния град Харков, казва губернаторът на региона Олег Синегубов. Сред жертвите на обстрела в жилищен район са четири деца – три са ранени, а седеммесечно бебе е било убито. Русия продължава да отрича, че атакува цивилни, въпреки значителните доказателства, че домовете на мирни граждани, които не участват във военни действия, са били засегнати от руски удари, а цивилни са убивани, докато бягат от градове под бомбардировки.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259963a6b7942142fe94823%26Seven%20dead%20and%2034%20injured%20after%20Russian%20strike%20-%20Kharkiv%20governor%262022-04-15T20%3A49%3A04.152Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f572c723-b8fc-4f86-bb34-5e3ec9fbea43&pinned_post_asset_id=6259963a6b7942142fe94823&pinned_post_type=share|title=Seven dead and 34 injured after Russian strike – Kharkiv governor|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> '''16 април''' От кабинета на украинския президент съобщават, че през последните 24 часа са нанесени ракетни удари и обстрели в осем региона: Донецк, Луганск и Харков на изток, Днепропетровск, Полтава и Кировоград в централна Украйна и Николаев и Херсон на юг. Един човек е загинал, а 18 са ранени при ракетен удар на един от централните райони на североизточната Харковска област на Украйна, информира областният управител в Telegram. Кметът на Киев, Виталий Кличко, съобщава, че един човек е загинал и няколко са ранени при ракетни удари по украинската столица. „Киев беше и остава мишена на агресора“, заявява Кличко. Един човек е убит и трима са ранени при обстрел в източния район на Луганск, съобщава губернаторът Сергей Гайдай чрез публикация в Telegram. Повреден е газопровод в Лисичанск и Северодонецк. Един човек е убит, а друг е ранен при нападение през нощта срещу малко село близо до Полтава, столицата на централна Полтавска област, съобщава губернаторът Дмитро Лунин в Telegram.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/15/russia-warns-us-of-consequences-over-ukraine-weapons-transfers-liveblog|title=Russia-Ukraine latest updates: Mariupol ‘completely cleared’|date=2022-04-16|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-17}}</ref> Русия твърди, че е поела контрола над обсадения и почти напълно разрушен пристанищен град Мариупол след продължителни усилия за превземането му на цената на хиляди човешки животи. На 16 април руското министерство на отбраната обявява, че градската зона на Мариупол е прочистена от украинските войски, а малкото останали бойци са обсадени в стоманодобивния завод „Азовстал“, предават руските държавни медии. Президентът на Украйна Володимир Зеленски подчертава, че елиминирането на украинските бойци в Мариупол ще сложи край на мирните преговори за прекратяване на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-invasion-kyiv-kharkiv-explosions/31806992.html|title=Explosions Heard In Ukraine's Capital, As Russia Claims It Has Taken Mariupol|date=2022-04-17|work=RFE/RL|access-date=2022-04-17}}</ref> Според информация, разпространена от вицепремиера на Украйна Ирина Верещук, 700 украински войници и повече от 1000 цивилни – около половината от които жени – са държани в плен от руските сили. По думите ѝ Киев възнамерява да размени пленените войници, тъй като Украйна държи приблизително същия брой руски войски, но настоява цивилните да бъдат освободени „без никакви условия“.<ref>{{Cite news|url=https://english.nv.ua/nation/russian-invaders-are-holding-1-700-ukrainians-in-captivity-500-of-them-women-vereshchuk-50233313.html|title=Russian invaders are holding 1,700 Ukrainians in captivity, 500 of them women – Vereshchuk|date=2022-04-16|work=The New Voice of Ukraine|access-date=2022-04-17}}</ref> '''17 април''' Руските сили обявяват, че за интервал от 4 часа между 06:00 и 10:00 сутринта (московско време) на 17 април предоставят възможност на украинските войници да напуснат укрепленията си в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол без да бъдат атакувани, при условие че оставят оръжията и боеприпасите си. Тези, които го направят, ще бъдат третирани в съответствие с Женевската конвенция за военнопленниците, казва се в изявление на руското министерство на отбраната. Съгласно предложените от Русия условия руските сили ще вдигнат червени знамена в 06:00 часа на 17 април, а украинците трябва да вдигнат бели знамена по периметъра на стоманодобивния завод. Липсва официална позиция от украинска страна относно поставения ултиматум.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ba7d0b1e16c43aefe675a%26The%20latest%20updates%262022-04-17T05%3A52%3A05.416Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:82106497-0b15-4c5c-a072-1d94a856154e&pinned_post_asset_id=625ba7d0b1e16c43aefe675a&pinned_post_type=share|title=The latest updates|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625b783a77811a20d37c8c43%26Moscow%27s%20surrender%20window%20begins%262022-04-17T02%3A58%3A35.524Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:6fe0e6f2-d23e-4dd1-9c9f-927f14e63613&pinned_post_asset_id=625b783a77811a20d37c8c43&pinned_post_type=share|title=Moscow's surrender window begins|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Министерството на отбраната на Русия твърди, че неговите войски са прочистили градската зона на Мариупол и само малък контингент украински бойци е останал в гигантски стоманолеярен завод в събота. „Ръководейки се от чисто хуманни принципи, руските въоръжени сили предлагат на бойците от националистически батальони и чуждестранни наемници да спрат всякакви военни действия и да сложат оръжие“, се казва в изявление на министерството на отбраната.<ref name=":18">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tells-ukrainian-troops-mariupol-lay-down-arms-0300-gmt-2022-04-17/|title=No word from Mariupol as surrender window offered by Russia opens|first=2022-04-17|date=Reuters|work=2022-04-17}}</ref> „Азовстал“ се намира в индустриална зона, която гледа към [[Азовско море]], и се простира на повече от 11 квадратни километра. Там са разположени множество сгради, доменни пещи и железопътни линии. Руското министерство на отбраната твърди, че неговите войски са „прочистили напълно“ градската зона на Мариупол от украинските сили и са блокирали „останките“ в стоманодобивния завод „Азовстал“, съобщава агенция РИА. Според МО на Русия към събота украинските сили в града са загубили повече от 4000 души.<ref name=":18" /> След изтичането на определения едностранно и ултимативно от Русия срок за капитулацията на останалите украински войски в в Мариупол Украйна декларира, че нейните сили ще се „борят до края“ за обсадения пристанищен град. „Градът все още не е паднал“, заявява министър-председателят на Украйна [[Денис Шмигал|Денис Шмихал]] часове след изтичането на крайния срок за сваляне на оръжието и предаване на окупатора на защитаващите Мариупол бойци, позиционирани в използвания като крепост стоманодобивен завод „Азовстал“. „Все още ги има нашите военни сили, нашите войници. Така че те ще се борят докрай", казва Шмихал пред ABC.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/Politics/mariupol-besieged-fallen-ukrainian-pm/story?id=84122574|title=Mariupol besieged but not fallen: Ukrainian PM|last=Dunn|first=Monica|date=2022-04-17|work=ABC|access-date=2022-04-18}}</ref> Завземането на пълен контрол над Мариупол – най-голямото търговско пристанище в [[Азовско море]], от което Украйна изнася зърно, желязо, стомана и тежки машини – е основна стратегическа цел на Русия от началото на инвазията на Украйна през последната седмица на февруари. Осъществяването ѝ би улеснило Русия в концентрирането на повече войски за нова офанзива на изток, от чийто успех зависи позицията на окупатора във воденето на преговори с Украйна. Жертви на тежките бомбардировки и улични боеве в града са най-малко 21 000 души по неокончателни оценки на местните власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/17/mariupol-russia-ukraine-war-deadline|title=Ukraine vows Mariupol troops will ‘fight to the end’ as surrender deadline passes|last=Tondo|first=Lorenzo|date=2022-04-17|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/250697-okolo-21-000-sa-zhertvite-pri-tsivilnoto-naselenie-na-mariupol-zayavi-kmetat-na|title=Около 21 000 са жертвите при цивилното население на Мариупол, заяви кметът на града|last=Йотински|first=Пламен|date=2022-04-12|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-04-18}}</ref> '''18 април''' Руските държавни медии твърдят, че Русия е ударила 315 цели в Украйна през нощта на 17 срещу 18 април, в резултат на което са унищожени четири склада за оръжие и военно оборудване с ракети „Искандер“ и са свалени три самолета и единадесет дрона. The Guardian уточнява, че тези твърдения не са проверени и потвърдени от независими източници. Украинските власти в южния регион на [[Днепропетровска област]] съобщават за множество ракетни атаки в понеделник, 18 април, като казват, че някои снаряди са поразили райони в близост до жп гара. Засилва се обстрелът и в близост до столицата Киев.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/lviv-ukraine-russia-war-six-missile-attack/|title=Ukraine says seven people killed in „powerful“ Russian missile attack on western city of Lviv|last=Haley Ott, Charlie D'Agata, Justine Redman|date=2022-04-18|work=CBS News|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/18/russia-ukraine-war-mariupol-fighters-ignore-surrender-demand-ukraine-begins-process-to-join-eu-live?page=with:block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned#block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned|title=Today (April 18) so far|date=2022-04-18|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref>. Липсата на информация и контакт с част от екипажа на потъналия ракетен крайцер „Москва“ въпреки официалната позиция на Министерството на отбраната, че всички са били евакуирани и не са регистрирани човешки жертви, започва да предизвиква въпроси и обвинения от страна на семействата на някои от служители на флагмана на руския Черноморски флот. В групи в социалните медии, чиито членове са майки на руски войници, изпратени в Украйна, се разпространяват и коментират снимки и молби на родители, които търсят изчезналите си синове, съобщава Washington Post. Само на 18 април най-малко четири семейства публикуват снимки на моряци, за които твърдят, че са служили на потъналия кораб и с които не са влезли в контакт след инцидента на 14 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/18/moskva-warship-crew-survivors/?utm_campaign=wp_todays_worldview&utm_medium=email&utm_source=newsletter&wpisrc=nl_todayworld&carta-url=https%3A%2F%2Fs2.washingtonpost.com%2Fcar-ln-tr%2F369e4d4%2F625e353b64253a7f343be2fb%2F5cad8c459bbc0f65bf52ab1d%2F12%2F72%2F625e353b64253a7f343be2fb|title=Sinking of Russian warship raises tense questions about fate of crew|first=Jeanne Whalen, Mary Ilyushina|date=2022-04-18|work=Washington Post|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското издание „Агентство“ съобщава, че е разговаряло с член на семейството, който е потвърдил смъртта на Виталий Бегерски – наборник от малък град близо до тихоокеанското крайбрежие на Русия. В материала е цитирана братовчедка на Бегерски, според която Министерството на отбраната е съобщило новината на семейството.<ref>[https://t.me/agentstvonews/273 «Агентство» нашло второго погибшего с крейсера „Москва“] | [https://t.me/agentstvonews Агентство. Новости] | Telegram | 2022-04-18</ref> Преди това МО разпространява видео, на което се виждат около 100 или повече моряци и което се използва като доказателство за липсата на жертви при потъването на „Москва“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/av/world-europe-61130411|title=Moskva: Russian defence ministry releases video it says shows crew of sunken ship|date=2022-04-17|work=BBC|access-date=2022-04-19}}</ref> Не се съобщава колко души са били на борда на кораба по време на инцидента, но размерът му през годините варира между 500 и 600 души според докладите на руската държавна информационна агенция и съобщенията на Министерството на отбраната. Службата за държавна сигурност на Украйна публикува видеозапис на бившия лидер на проруската опозиционна партия с лични връзки с руския президент Владимир Путин Виктор Медведчук, чрез което 67-годишният олигарх моли руския президент да го доведе в Русия в замяна на безопасно преминаване на жителите в обсадения Мариупол, както и на украинските войници, защитаващи града. „Аз, Виктор Владимирович Медведчук, искам да се обърна към руския президент Владимир Путин и украинския президент Володимир Зеленски с молба украинската страна да ме размени за защитниците на Мариупол и [негови] жители, които са там и нямат възможност за безопасен изход през хуманитарни коридори“, казва Медведчук във видеото.<ref>{{Cite news|url=https://interfax.com.ua/news/general/825059.html|title=Медведчук звернувся до президентів РФ та України з проханням про його обмін на захисників та мешканців Маріуполя|date=2022-04-18|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-19}}</ref> Той е задържан на 12 април при специална операция, проведена от украинската държавна служба за сигурност, след като няколко дни преди началото на руското нападение в Украйна успява да избяга, докато е под домашен арест. Медведчук е изправен пред между 15 години и доживотен затвор по обвинения в държавна измяна и подпомагане на терористична организация за посредничество при закупуването на въглища за сепаратистката, подкрепяна от Русия република Донецк в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-business-europe-kharkiv-6adf2cf2568111779b9ce92d47686668|title=Live Updates {{!}} Russians fight in streets of Ukrainian town|date=2022-04-18|work=The Associated Press|access-date=2022-04-19}}</ref> В същия ден руската държавна телевизия излъчва репортажи, в които показва по отделно двама британски войници, заловени в Украйна от руските сили. Двамата военнопленници отправят молба към британския премиер Борис Джонсън да им помогне за завръщането им у дома в замяна на освобождаването на Медведчук.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-medvedchuk-pinner-aslin/31808575.html|title=Two Captured Britons, Pro-Kremlin Ukrainian Oligarch Appear In Separate Videos Suggesting Swap|date=2022-04-18|work=RFE/RL|access-date=2022-04-19}}</ref> Интензивните военни действия в Украйна засягат и водните и електрическите мрежи в страната, оставяйки над 4,6 милиона души с ограничен достъп до вода. Общо над 6 милиона души в Украйна се борят всеки ден да имат питейна вода, информира UNICEF Ukraine чрез публикация в своята официална страница в Twitter.<ref>[https://twitter.com/UNICEF_UA Official account of UNICEF in Ukraine] | [https://twitter.com/UNICEF_UA/status/1516048830009122816 Съобщение от 18 април 2022 г.]</ref> Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси в Украйна съобщава, че до 30% от земеделските ниви в страната няма да се използват за засаждане на пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица през 2022 г., а продължаващите военни действия могат да предизвикат глобална продоволствена катастрофа, тъй като 36 от 55 държави с продоволствени кризи зависят от Украйна и руския износ.<ref>[https://twitter.com/OCHA_Ukraine/status/1516048786933653510 Публикация в Twitter] | [https://twitter.com/OCHA_Ukraine OCHA Ukraine @OCHA_Ukraine] | 2022-04-18</ref> '''19 април''' Русия настъпва в пълномащабна сухопътна офанзива, за да поеме контрола над източната част на Украйна. Според украинския президент Володимир Зеленски „Битката за Донбас“ е започнала на 18 април като „много голяма част от цялата руска армия сега е съсредоточена върху тази офанзива“.<ref name=":19">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/19/russia-has-begun-battle-for-donbas-in-ukraines-east-zelenskyy|title=Russia has begun ‘Battle for Donbas’ in Ukraine’s east: Zelenskyy|date=2022-04-19|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското министерство на отбраната твърди, че неговите ракетни и артилерийски сили са поразили стотици украински военни цели в нощта на 18 срещу 19 април, в т.ч. съоръжения в Донбас и в южния регион [[Николаев]] – ключов опорен пункт по пътя към черноморското пристанище Одеса.<ref name=":20">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/04/19/world/ukraine-russia-war-news/here-are-the-latest-developments-in-the-war-in-ukraine?smid=url-copy|title=Ukraine Live Updates: Russia Declares New Phase of War as Forces Clash in East|last=Marc Santora, Ivan Nechepurenko|date=2022-04-19|work=The New York Times|access-date=2022-04-19}}</ref> Според спасителните екипи атаката срещу Николаев е предизвикала пожар в жилищна сграда и склад на строителен магазин на магистрала Херсон. Десет души са ранени в Николаевска област при обстрела на 19 април, повечето от които са цивилни. Към тази дата в Николаевските болници има 295 граждани, пострадали от нападения на окупаторите в района на Николаев, съобщава председателката на Николаевския областен съвет по хуманитарните въпроси на региона Анна Замазеева в Telegram.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/ukraine/events/v-mikolajivskiy-oblasti-za-dobu-bulo-poraneno-desyatoh-lyudey-novini-ukrajini-50235033.html|title=Більшість постраждалих – цивільні. В Миколаївській області за минулу добу поранення зазнали десять людей – облрада|last=Колесніченко|first=Дар’я|date=2022-04-19|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-19}}</ref><ref>[https://t.me/mykolaivskaoblrada/1367 Публикация в Telegram] | [https://t.me/mykolaivskaoblrada Ганна Замазєєва // Миколаївська обласна рада] | 2022-04-19</ref> Атаките се простират по цялата фронтова линия от 480 км и са описани от регионалният военен администратор за Луганск Сергей Хадай като „ад“. „Офанзивата, за която говорихме от седмици, започна. В Рубежне и Попасна има постоянни боеве, има боеве и в други мирни градове“, казва Хадай в публикация във Facebook.<ref name=":19" /> Малкият град Кремина в източната област Луганск е завзет от руските сили след като украинските войски се оттеглят, за да се прегрупират, информират представители на местните власти. Окупаторите щурмуват и стоманодобивния завод „Азовстал“ в обсадения Мариупол, където са позиционирани последните украински войски в града<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997|title=What's the latest from Ukraine?|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> По изчисления на Пентагона Русия вече е изпратила още 11 батальонни тактически групи в Украйна като допълнителни сили, които вероятно добавят между 8000 и 11 000 войници към руските военни сили. Освен това са налични десетки хиляди в резерв на север от Украйна, които се снабдяват и са готови да се включат в битката. Според служители на Украйна и Пентагона руските сили изглежда участват в по-малки атаки, които често са предшественици на по-големи движения на войски или служат за отвличане на вниманието от други фронтове. Според тях тази кампания вероятно ще бъде много по-методична от дълбоките атаки и бързите настъпления, характеризиращи тактиката на Русия в първата фаза от нападението. За трети пореден ден украинското правителство заяви, че боевете на изток правят невъзможно евакуирането на цивилни, оставяйки стотици хиляди в капан.<ref name=":20" /> „Интензивната концентрация на сили и огнева мощ прави тази битка неизбежно по-насилствена, кървава и разрушителна.“ С тези думи генералният секретар на ООН Антонио Гутериш осъжда руската офанзива в Източна Украйна и призовава за четиридневно примирие за отбелязване на Страстната седмица на православната църква. „Вместо празник на новия живот, този Великден съвпада с руска офанзива в Източна Украйна“, казва Гутериш. Той призова за „хуманитарна пауза“ от Велики четвъртък до Великден, 24 април, за да се даде възможност за отваряне на поредица от хуманитарни коридори.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ed57b6b7942142fe94e3e%26UN%20Secretary-General%20calls%20for%20Holy%20Week%20truce%262022-04-19T16%3A44%3A06.187Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:393e6e14-0bf7-4f54-a207-5e1b14cea7a4&pinned_post_asset_id=625ed57b6b7942142fe94e3e&pinned_post_type=share|title=UN Secretary-General calls for Holy Week truce|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> '''20 април''' Осем седмици след началото на нападението срещу Украйна Русия провежда тестово изстрелване на нова междуконтинентална [[балистична ракета]] с ядрен капацитет. Министерството на отбраната съобщава, че „Сармат“ е била изстреляна за пръв път от силозна установка в 15:12 московско време от руския космодрум [[Плесецк]] в Архангелска област, Северозападна Русия, и е поразила цели на полуостров Камчатка на близо 6000 км разстояние. Руският президент Владимир Путин твърди, че „Сармат“, която е наричана на Запад „Сатана II“ и способна да достави множество ядрени бойни глави до континенталната част на Съединените щати<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/04/21/europe/russia-icbm-explainer-intl-hnk-ml/index.html|title=Putin rattles his 'Satan II' nuclear saber to hide Russian failures in Ukraine war: analysts|last=Lendon|first=Brad|date=2022-04-21|work=CNN|access-date=2022-04-21}}</ref> – ще укрепи бойния потенциал на руските въоръжени сили, ще гарантира надеждно сигурността на Русия от външни заплахи и „ще даде храна за размисъл на онези, които в разгара на яростната агресивна реторика се опитват да заплашват страната ни“. Изстрелването на балистичната ракета следва отправеното в началото на войната предупреждение от страна на руския държавен глава, че всеки опит за противодействие (на инвазията) „ще доведе до такива последици, които никога не сте срещали в историята си“, преди да нареди руските ядрени сили да бъдат приведени в повишена бойна готовност.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tests-new-intercontinental-ballistic-missile-2022-04-20/|title=Russia tests nuclear-capable missile that Putin calls world's best|last=Trevelyan|first=Mark|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/04/20/7340962/|title=Россияне запустили „межконтинентальную“ ракету: Путин говорит, что аналогов нет и угрожает|last=Алена|first=Мазуренко|date=2022-04-20|work=Украинская правда|access-date=2022-04-21}}</ref> Според секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексей Данилов голямото настъпление на руската армия на Източния фронт всъщност все още не е започнало, но е въпрос на време това да се случи. Боевете по цялата линия на фронта в районите на Донецк, Луганск и Харков се разгръщат и стават по-интензивни, но Данилов определя тези действия като „пилотни“ версии. Той вижда потенциал за допълване на нови ресурси и резерви в значителни количества от страна на Русия в период от две до четири седмици и предупреждава, че никой в никакъв случай не трябва да подценява силата на агресора, „Освен това наскоро забелязахме, че либийците а на фронта се появяват сирийци – т. нар. наемници", казва още Данилов.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/world/geopolitics/rosiji-potriben-uspih-v-ukrajini-do-9-travnya-novini-ukrajini-50235650.html|title=«В РФ людей багато, розуму – не зовсім». Інтерв'ю з Олексієм Даніловим – про те, як „нічого російського в Україні не лишиться“|last=Тузов|first=Дмитро|date=2022-04-21|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-21}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски обявява, че 934 населени места са освободени от руските сили. Във видеообръщение, публикувано на 20 април, той казва, че правоприлагащите органи са възобновили операциите си в 435 населени места, местното самоуправление в 431, а в 361 населени места са създадени хуманитарните щабове.<ref>Официален канал на Володимир Зеленски в [[Телеграм|Telegram]] | [https://t.me/V_Zelenskiy_official/1331 Съобщение от 20 април 2022 г.]</ref> Сутринта на 20 април вицепремиерът и министър на реинтеграцията на Украйна Ирина Верещук обявява, че от следобеда на този ден между Мариупол и Запорожие ще функционира хуманитарен коридор за жени с деца и възрастни хора. Донецката военна администрация информира, че няколко автобуса с цивилни, евакуирани от Мариупол, вече се движат към Запорожие, докато градския съвет на Мариупол съобщава, че колона от автобуси и линейки в Орихов (в Запорожска област) е готова да се присъедини към усилията за евакуация на жителите на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/20/7340987/|title=Donetsk Military Administration: Several buses with civilians evacuated from Mariupol are moving towards Zaporizhzhia|last=Tyshchenko|first=Kateryna|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>[https://t.me/mariupolrada Маріупольська міська рада] | [https://t.me/mariupolrada/9297 Съобщение] в [[Телеграм|Telegram]] от 20 април 2022 г.</ref> '''21 април''' През нощта на 20 срещу 21 април руски ракети и артилерия поразяват 1001 военни цели в Украйна, включително 162 огневи позиции, а руските сили и подкрепяните от Русия сепаратисти вече имат пълен контрол над град Кремина в Източна Украйна, твърди руското министерство на отбраната. Ръководителят на областната държавна администрация в Харков, Олег Синегубов, от своя страна, съобщава в Telegram за ранени цивилни граждани в резултат на обстрелването от страна на руските сили в различни райони на Харков с множество системи.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62610f568f084c98f77b14b2#block-62610f568f084c98f77b14b2|title=Russian missiles and artillery struck 1,001 military targets in Ukraine overnight, including 162 firing positions, the country’s ministry of defence claimed|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> Твърдението на руския президент Владимир Путин, че е освободил града, представлява дезинформация, заявява Държавният департамент на САЩ на 21 април. Руският държавен глава прави това твърдение въпреки признанието на неговия министър на отбраната, че руските военни все още се борят с хиляди украински войници, укрити в стоманодобивния завод Азовстал.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us-understands-ukrainian-forces-still-holding-ground-mariupol-state-department-2022-04-21/|title=U.S. understands Ukrainian forces still holding ground in Mariupol – State Department|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-23}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обявява, че САЩ ще предоставят още 800 милиона долара военна помощ на Украйна за „по-нататъшно увеличаване на способността на Украйна да се бори на изток, в региона на Донбас“. Пакетът включва тежки артилерийски оръжия, гаубици и 144 000 патрона и тактически дронове. Одобрена е и нова програма за приемането на 100 000 украински бежанци.<ref>{{Cite news|url=https://www.defense.gov/News/News-Stories/Article/Article/3006622/president-biden-announces-new-800m-in-military-assistance-to-ukraine/|title=President Biden Announces New $800M in Military Assistance to Ukraine|date=2022-04-21|work=U.S. Departmen of Defense|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62615f7d8f088371a5f3f73a#block-62615f7d8f088371a5f3f73a|title=US to accept up to 100,000 Ukrainian refugees under new 'Uniting for Ukraine' programme|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> === 22-30 април === Ръководството на руската армия завършва определянето на най-благоприяните цели за своите удари, което се доказва от методите на атака, организацията на командването, отделянето на вражеските войски и непрекъснатите настъпателни действия в някои райони. Това е оценката, дадена от говорителя на украинското министерство на отбраната Александър Мотузняк по време на брифинг. Най-интензивна активност на окупаторите се наблюдава в посока [[Изюм]]-Бървинкове в [[Харковска област]], обсадения Мариупол в Донецка област и по пътя между [[Запорожие]] и Донецк. Според Мотузняк окупационните сили се готвят и за т. нар. „референдум“ за присъединяването на окупираните територии на Херсонска и Запорожка област към Руската федерация, където се провежда активна пропагандна кампания. А за да компенсират загубите в състава на войските си, руските окупационни сили подготвят мобилизация в районите на [[Херсон]] и Запорожие и същевременно блокират изходните маршрути от окупираните територии, като не позволяват на местните жители, особено мъжете на наборна възраст, да напуснат.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341407|title=Росіяни завершують визначати місця для головних ударів – Міноборони|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> На 22 април руските сили използват [[Реактивна система за залпов огън|реактивни системи за залпов огън]] "Ураган" и отново обстрелват гражданската инфраструктура на Харков и региона. По информация на регионалната държавна администрация окупаторите извършват 56 удара, в резултат на което двама души са убити, а 19 са ранени.<ref>[https://t.me/kharkivoda/4298 Харківська ОВА ''22 квітня російські окупанти знову обстрілювали цивільну інфраструктуру Харкова та області''] | [https://t.me/kharkivoda Telegram] | съобщение от 22 април 2022 г. | Посетено на: 2022-04-23</ref> Руската армия, представлявана от заместник-командир на [[Въоръжени сили на Руската федерация#Оперативно-стратегическа организация|Централния военен окръг]] на Руската федерация, цитиран от ТАСС и РИА Новости, обявява, че целта на руските войски във „втората фаза на специалната операция“ е да установят „пълен контрол над Донбас и Южна Украйна“. Контролът над Донбас ще създаде сухопътен коридор към Крим и ще даде отражение върху жизненоважни съоръжения на въоръжените сили, докато контролът над южната част на Украйна би осигурил друг път за достъп до [[Приднестровие]]то. Не се уточнява колко "фази" на войната планира Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341336/|title=Росія офіційно визнала, що хоче захопити і схід, і південь України|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> Шестима души, сред които и тримесечно дете, са убити в Одеса при удар на жилищна сграда с две руски крилати ракети, съобщават украински власти на 23 април. Кметът на града разкритикува Русия за атаката, като отбеляза, че е извършена в навечерието на православния Великден (24 април 2022 г.). В същия ден руските сили в Украйна се опитват да щурмуват стоманодобивния завод в Мариупол, в който се помещават както войници, така и цивилни граждани. Видео, разпространено сутринта на 23 април, за което се съобщава, че е заснето два дни по-рано, показва жени и деца, криещи се под земята, някои от които почти от самото начало на нападението. Според официалното изявление на Кремъл руските военни са завзели целия разрушен град с изключение на завода Азовстал, като междувременно нанасят удари на други градове в Южна и Източна Украйна. Русия твърди, че е поела контрола над няколко села в източния регион на Донбас и е унищожила 11 военни украински военни цели за една нощ, включително три артилерийски склада. На 23 април президентът на Украйна, Володимир Зеленски, заявява, че страната ще се оттегли от мирните преговори, ако Русия унищожи украинските войски в Мариупол, както и ако проведе псевдореферендуми в окупирани територии. Според държавния глава на Украйна 23 април е един от най-трудните дни, когато руската армия обстрелва Азовстал от море, суша и въздух, използвайки танкове, артилерия и самолети, а украинската армия, от своя страна, не е готова да разбие обсадата в Мариупол и да спаси обкръжените войски.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/zelenskyy-tezy-preskonferentsiya-metro/31817904.html|title=Зеленський і 200 журналістів у метро: тези розмови про війну|date=2022-04-23|work=Радiо Свобода|access-date=2022-04-26}}</ref> Министерството на отбраната на Руската федерация съобщава, че повече от 951 000 жители на регионите на Украйна, Донецка и Луганска народна република са били евакуирани в Русия от началото на военната спецоперация, 16 838 от които само в денонощието на 23 срещу 24 април. 174 689 от тези близо един милион украински жители са деца, казва ръководителят на Националния център за управление на отбраната на Руската федерация Михаил Мизинцев на брифинг в деня преди честването на православния Великден. Той твърди, че желаещите да се преместят в Русия са 2 752 552 души от 2129 населени места в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.interfax.ru/russia/837576|title=В Минобороны РФ заявили об эвакуации в Россию более 950 тысяч жителей Украины, ДНР и ЛНР|date=2022-04-24|work=Интеракс|access-date=2022-04-26}}</ref> Отново Мизинцев обаче изтъква, че руската армия има хуманно отношение към населението на Украйна и не нанася удари по цивилни цели, след като съществуват множество фактически доказателства в обратен смисъл.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/pgo_gov_ua/3831|заглавие=#RussianWarCrimes|автор=Офіс Генерального прокурора України|дата=2022-04-24|труд=Телеграм-канал Офісу Генерального прокурора|достъп_дата=2022-04-26}}</ref> Блинкен информира още, че САЩ започва да изпраща дипломати обратно в страната, след като през февруари евакуира персонала на посолството от Украйна в Полша. Номинирана за овакантения през 2019 г. пост посланик на САЩ в Украйна е настоящата посланичка в Словакия Бриджит Бринк. САЩ няма свой посланик в Украйна след отстраняването на Мари Йованович от поста от бившия президент Доналд Тръмп през 2019 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/25/biden-names-bridget-brink-ambassador-to-ukraine|title=Biden nominates Bridget Brink as US ambassador to Ukraine|date=2022-04-25|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-27}}</ref> Националната железопътна служба на Украйна съобщава за обстрел с ракети по пет цели от железопътната инфраструктура в централна и западна Украйна. Най-малко петима души са загинали, а 18 са ранени при обстрела на железопътни гари в западно-централния район на Виница, информира Associated Press. Обстрелът прекъсва електричеството на няколко железопътни линии и забавя пътническите превози на десетки влакове. Атаките са извършени няколко часа след посещението на държавния секретар и министъра на отбраната на САЩ Антони Блинкен и Лойд Остин.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-blinken-04-25-2022#russia-reportedly-strikes-five-railway-facilities-in-central-and-western-ukraine|title=Russia reportedly strikes five railway facilities in central and western Ukraine|last=Langfitt|first=Frank|date=2022-04-25|work=NPR|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април Русия съобщава за поредица от взривове в южната част на страната и пожар в склад за боеприпаси, които висш украински служител определя като разплата и "карма" за нахлуването на Москва. Президентският съветник Михайло Подоляк казва, че е естествено руските региони, където се съхраняват гориво и оръжия, да научат за "демилитаризацията", реферирайки към един от официално тиражираните от Русия мотиви за нападението над Украйна, започнало на 24 февруари. Подоляк обаче не признава директно, че Украйна е отговорна за инцидентите. Преди тези взривове в руско петролно хранилище в [[Брянска област]] близо до границата избухва голям пожар, а по-рано през април Русия обвинява Украйна, че е атакувала с хеликоптери склад за гориво в [[Белгород]] и е открила огън по няколко села в провинцията. Високопоставен служител по сигурността в Киев отрича Украйна да има нещо общо с инцидента в Белгород, който не взема човешки жертви.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/blasts-heard-russias-belgorod-regional-governor-2022-04-27/|title=Russia reports blasts in south that Ukraine calls payback for invasion|last=Daniel|first=Frank Jack|date=2022-04-27|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април в Москва се състои среща между генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и руския президент Владимир Путин. Генералният секретар на ООН заявява недвусмислено, че смята т.нар. от Русия „военна операция“ за инвазия и казва, че е готов да осигури ресурси за евакуиране на цивилни, блокирани в украинския град Мариупол. Той призовава руския външен министър Сергей Лавров да издаде заповед за прекратяване на огъня в Украйна, а според изявлението на ООН относно срещата Путин "принципно се е съгласил" с участието на ООН и Международния комитет на Червения кръст в евакуацията на цивилни от завода "Азовстал" в пристанищния град. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин предупреждава, че Западът трябва да се "движи със скоростта на войната", за да подкрепи борбата на Украйна срещу руската инвазия. По време на събитие с участието на министри на отбраната на 40 държави Остин, който е пенсиониран генерал с четири звезди, заявява, че следващите седмици ще бъдат "решаващи за Украйна".<ref>{{Cite news|url=Ukraine round-up: UN chief appeals to Putin while Russia cuts gas to Poland|title=https://www.bbc.com/news/world-europe-61233794|date=2022-04-27|work=BBC|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април руският енергиен гигант "Газпром" преустановява доставките на газ за България и Полша заради неплащане на газ в рубли, което представлява най-твърдата реакция на Русия спрямо санкциите, наложени от Запада заради конфликта в Украйна. Като формално основание за това "Газпром" посочва неудовлетвореното изискване за плащания в рубли от 1 април от страна на Полша и България. Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайнер определята действията на Русия като неприемлив "опит за изнудване", а Полша и България заявяват, че "Газпром" е в нарушение на договорите си за доставка на газ. Пред репортери министърът на енергетиката на България Александър Николов декларира, че е извършено плащане за април и казва, че България ще се придържа към позицията на Европейската комисия, която призовава страните да не плащат в рубли за руския газ.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/russias-gazprom-halts-gas-supplies-to-poland-bulgaria/a-61602038|title=Russia's Gazprom halts gas supplies to Poland, Bulgaria|date=2022-04-27|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-28}}</ref> На 28 април българска делегация, водена от премиера [[Кирил Петков]], пристига на посещение в Киев. Делегацията е посрещната от вицепремиера на Украйна Олга Стефанишина, а преди да разговаря с президента Володимир Зеленски, премиерът и депутатите от управляващата коалиция, които са част от делегацията, посещават градовете [[Бородянка]], [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]]. В Бородянка премиерът Кирил Петков заявява, че най-вероятно през първата седмица на май Народното събрание ще гласува предложеното от "[[Продължаваме промяната]]" решение за оказване на военно-техническа помощ в Украйна. Премиерът определя като "позорна идея" и "недостойна" позицията на президента [[Румен Радев]], заявена ден преди посещението на делегацията в Киев, че това посещение е ненужно, че България не трябва да оказва военна помощ на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638748/balgarskata-delegacia-nachelo-s-premiera-petkov-pristigna-v-kiev|title=Българската делегация начело с премиера Петков пристигна в Киев|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638812/kiril-petkov-v-borodanka-mnogo-se-nadavam-idnata-sedmica-parlamentat-da-reshi-za-voenna-pomosht-za-ukraina|title=Кирил Петков в Бородянка: Много се надявам идната седмица парламентът да реши за военна помощ за Украйна|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638361/radev-pravitelstvoto-dalji-otgovor-chii-interesi-obslujva|title=Радев: Правителството дължи отговор чии интереси обслужва|last=Стефанова|first=Мира|date=2022-04-27|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref> На 28 април руски ракети удрят столицата Киев, в резултат на което са ранени 10 души. Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна съобщава, че руски ракетен удар е разрушил частично първите два етажа на 25-етажна жилищна сграда. Ракетите са поразили и инфраструктурни обекти близо до град [[Фастов]] в Киевска област. При руски обстрел в Харковска област в същия ден са убити петима цивилни и ранени още 11.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/6412 У #Києві внаслідок ворожого обстрілу частково зруйновано житловий будинок]| [https://t.me/dsns_telegram ''ДСНС України''] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-04-28</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов казва, че руските сили продължават да обстрелват селища в Харковска област и са направили нов опит да настъпят от Изюм в посока Бражковка, Довхенки и Велика Комишуваха.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/29/7342798/|title=Харківщина: росіяни вбили за добу 5 мирних жителів і поранили 11|last=Глущенко|first=Ольга|date=2022-04-28|work=Українська правда|access-date=2022-04-29}}</ref> Украйна е идентифицирала 10 руски войници от 64-та гвардейска мотострелкова бригада на Русия, които са плячкосвали и измъчвали цивилни по време на едномесечната окупация на Буча, Киевска област, информира главният прокурор на Украйна Ирина Венедиктова.<ref>[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna/posts/377459707725037 Atrocities in Buchi - 10 soldiers of the Russian Federation involved in the torture of peaceful people were exposed]| ''[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna Генерального прокурора України Ірина Венедіктова]'' | [[Фейсбук|Facebook]] | 2022-04-28</ref> Ново видео, получено от CNN, показва руски войници и превозни средства в близост до телата на убити цивилни в Буча. Видеото е заснето на 12-13 март с дрон и се разглежда като доказателство за извършените зверствата в града по време на окупацията му от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/videos/tv/2022/04/27/tl-5p-rivers-jake-tapper-live.cnn|title=New drone video shows Russian military vehicles and troops on a Bucha street strewn with civilian bodies|last=Rivers|first=Matt|date=2022-04-28|work=CNN|access-date=2022-04-29}}</ref> Русия няма подкрепата на хората за организирания референдум в Херсон, твърди заместник-председателят на Херсонския областен съвет Юрий Соболевски. Според него това прави невъзможно провеждането на инсценирания от Русия референдум.<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/233639-u-rosian-nemae-masovki-dla-provedenna-referendumu-na-hersonsini-persij-zastupnik-golovi-oblradi/|title="У росіян немає "масовки" для проведення "референдуму" на Херсонщині — перший заступник голови облради|date=2022-04-28|work=Суспільне|access-date=2022-04-28}}</ref> С широка подкрепа на законодателите германският парламент дава зелена светлина за доставките на тежки оръжия и сложни [оръжейни] системи за Украйна. Германия също призовава предоставянето на военна помощ на Украйна да продължи и да се ускори.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-german-lawmakers-overwhelmingly-approve-heavy-weapons-deliveries/a-61618357|title=Ukraine: German lawmakers overwhelmingly approve heavy weapons deliveries|last=Janjevic|first=Darko|date=2022-04-28|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-29}}</ref> Междувременно кораб на испанската армия пристига в Полша с 200 тона военна помощ за Украйна - най-голямата доставка на военна помощ, която Испания някога е предоставяла на украинските въоръжени сили.<ref>{{Cite news|url=https://gospodarka.dziennik.pl/news/artykuly/8409870,hiszpanski-okret-ysabel-sprzet-wojskowy-ukraina-gdynia.html|title=Hiszpański okręt wojenny już w Gdyni. A na nim 200 ton sprzętu dla Ukrainy|last=Kozłowskz|first=Piotr|date=2022-04-28|work=Dziennik|access-date=2022-04-29}}</ref> Обединеното кралство обявява, че ще изпрати 8000 войници в Източна Европа на разширени учения, които ще подпомогнат подготовката им за отговор на руската агресия. Към британските войници ще се присъединят войски от НАТО и от експедиционните сили (JEF), водени от Обединеното кралство, в които участват Финландия и Швеция.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/apr/28/uk-to-send-8000-soldiers-to-eastern-europe-on-expanded-exercises|title=UK to send 8,000 soldiers to eastern Europe on expanded exercises|last=PA Media|date=2022-04-28|work=The Guardian|access-date=2022-04-29}}</ref> .Според кмета на Мариупол преди обстрела на болницата броят на ранените е бил 170, а след нараства до над 600. По думите му първоначално в бомбоубежищата на Азовстал са се укрили около 300 жители на града, но след това към тях се присъединяват бежанци от частта откъм левия бряг на града, която е пострадала най-много от руските бомбардировки. Той не може да посочи точна цифра на цивилните, укриващи се в завода, но подчертава, че сред тях жени, деца и възрастни хора, очакващи евакуацията, които са лишени от вода, храна и лекарства.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/828348.html|title=Over 600 wounded at Azovstal – mayor|date=2022-04-29|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref> По изчисления на Forbes Украйна общата цена на руските ракети, изстреляни срещу Украйна от 24 февруари до края на април, е най-малко 7,5 милиарда долара. Цените са включвани в калкулацията едва след идентифициране на класа на изстреляните ракети, уточнява изданието.<ref>{{Cite news|url=https://forbes.ua/inside/rosiya-vipustila-po-ukraini-raket-na-75-mlrd-otsinka-forbes-29042022-5753|title=Росія випустила по Україні ракет на $7,5 млрд. Оцінка Forbes|last=Володимир Ланда, Констянтин Гненний|first=2022-04-29|work=Forbes Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref> Украйна съобщавава за 243 руски престъпления срещу журналисти и медии в 16 украински региона от началото на руското нападение над Украйна. Държавният радиотелевизионен регулатор има информация за 7 убити журналисти, 15 изчезнали, 14 загинали извън времето, когато са изпълнявали служебните си задължения и по време на участие в дефанзивни действия, 9 ранени и 8 отвлечени. Престъпленията включват още заплахи и обстрел на телевизионни кули.<ref>{{Cite news|url=http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153|title=Зафіксовано 243 злочини російських агресорів проти українських журналістів та медіа|date=2022-04-29|work=Державний комітет телебачення і радіомовлення України. Сектор консультацій з громадськістю та взаємодії зі ЗМІ|access-date=2022-04-30|archive-date=2022-04-29|archive-url=https://web.archive.org/web/20220429133515/http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153}}</ref> Руският външен министър Сергей Лавров заявява в изказване, публикувано рано на 30 април, че докато мирните преговори между Киев и Москва са „трудни“, премахването на санкциите, наложени на Русия, присъства като тема, въпреки ясно заявената позиция от страна на украинския президент Зеленски, че санкциите не могат да бъдат част от преговорите. Лавров твърди, че двете страни са обсъждали проект на възможен договор.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/lifting-sanctions-against-russia-part-peace-talks-with-ukraine-lavrov-2022-04-30/|title=Lavrov says sanctions being discussed with Ukraine, Kyiv denies it|date=2022-04-30|work=Reuters|access-date=2022-05-02}}</ref> Ден по-късно съветникът на ръководителя на кабинета на президента на Украйна Михаил Подоляк, който е член на украинската делегация за преговори с Руската федерация, отрича, че в рамките на преговорния процес не се обсъжда въпросът за международните санкции срещу Руската федерация. Подоляк подчертава, че това няма как да се коментира, тъй като причината за въвеждането на санкциите от световната общност все още не е отстранена, а именно „окупацията на част на територията на Украйна и вероломното нарушаване на териториалната цялост и суверенитет на страната“.<ref>{{Cite news|url=https://ru.interfax.com.ua/news/general/828544.html|title=В рамках переговорного процесса не обсуждается проблематика международных санкций в отношении РФ – Подоляк|date=2022-04-30|work=Интерфакс Украина|access-date=2022-05-02}}</ref> Украинските въоръжени сили успяват да върнат контрола над 5 населени места в Харковска област, информира Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. Според военните са освободени селата Верхня Роханка, Руска Лозова, Слобидске и Прилесне.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/306238641689221|title=The operational update regarding the Russian invasion on 18.00 on April 30, 2022|date=2022-04-30|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-02}}</ref> Междувременно руските окупатори издигат паметник на Ленин на централния площад в окупирания град Нова Каховка в [[Херсонска област]], информира министърът на цифровата трансформация на Украйна Михайло Федоров в публикация в Telegram, придружена със снимка. Това е същият паметник, който е демонтиран през февруари 2014 г. след [[Евромайдан]]а.<ref>''"Пока Украина первая в мире запускает электронные паспорта, орки восстанавливают памятник Ленина во временно оккупированной Новой Каховке. Держитесь, дорогие, когда эти дикари уберутся с территории нашей страны — будет ленинопад 2.0."'' в [https://t.me/zedigital/1742 публикация от 30 април 2022 г.] в [https://t.me/zedigital официалния канал] в [[Телеграм|Telegram]] на Михайло Федоров</ref> == Май 2022 == === 1-7 май === Според Вл. Зеленски около 100 цивилни са евакуирани от обсадения Мариупол и се очаква да пристигнат в контролирания от Украйна град [[Запорожие]]. Пристанищният град е под руска обсада от началото на конфликта на 24 февруари, а в новинарски репортаж на руска медия, на която се позовава AFP, се съобщава, че броят на цивилните в завода „Азовстал“ е над 500.<ref name=":21">{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/dozens-civilians-evacuated-mariupol-steel-153902077.html?fr=sycsrp_catchall|title=Dozens of civilians evacuated from besieged Mariupol steel plant|last=Melvin|first=Joshua|date=2022-05-01|work=AFP via Yahoo!News|access-date=2022-05-02}}</ref> Нови сателитни снимки показват, че почти всички сгради на стоманодобивния завод са били разрушени.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/30/ukraine-latest-news-us-damns-putins-cruelty-and-depravity-zelenskiy-questions-lack-of-powerful-response-to-humiliation-of-un-in-kyiv-live?page=with:block-626dbaa58f0804ebf9431c70#block-626dbaa58f0804ebf9431c70|title=May 1, 2022. Summary of recent developments|date=2022-05-01|work=The Guardian|access-date=2022-05-02}}</ref> ООН информира, че в завода „Азовстал“ се провежда „операция за безопасно преминаване“, докато Международният комитет на Червения кръст съобщава, че "в момента участва" в операцията. Според руското министерство на отбраната „тези, които искаха да заминат за райони, контролирани от режима в Киев, са предадени на представители на ООН и МКЧК (Червения кръст)“. От министерството обаче съобщават за 80, а не за 100 цивилни. По план евакуацията трябва да продължи на 2 май, а в тези дни огънят е преустановен.<ref name=":21" /> Във вечерното си видеообръщение на 1 май украинският президент се обръща на руски език към руските войници, призовавайки ги да не се бият в Украйна, като каза, че дори техните генерали очакват, че хиляди от тях ще загинат. Той казва, че Русия набира нови войски „със слаба мотивация и ограничен боен опит“, за покрият загубите на единиците, които са били елиминирани през първите седмици на войната. „Всеки руски войник все още може да спаси собствения си живот. За вас е по-добре да оцелеете в Русия, отколкото да загинете на нашата земя“, казва Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-business-europe-united-nations-bbc974ee780153c7f4b127f329b718e6|title=Live updates l Zelenskyy urges Russian troops not to fight|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> Руските военни са убили два пъти повече жители на Мариупол през тези два месеца на война, отколкото нацистка Германия през двете години на окупация на града по време на Втората световна война, заявява кметът на Мариупол Вадим Бойченко. По време на окупацията на Мариупол в хода на Втората световна война нацистите са убили 10 000 души, докато руските окупатори са отнели двойно повече човешки животи за два месеца от обсадата на Мариупол, казва Бойченко, определяйки извършеното от Русия като ''геноцид'' - „един от най-тежките в съвременната история“.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/mariupol-mayor-russian-military-killed-twice-as-many-residents-as-nazi-germany/|title=Mariupol mayor: Russian military killed twice as many residents as Nazi Germany|date=2022-05-01|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-02}}</ref> Делегация на Конгреса на САЩ, водена от председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси - най-високопоставеният представител на Конгреса на Съединените американски щати, посетил Украйна от началото на войната в Русия преди повече от два месеца, идва на посещение в Киев на 30 април и 1 май, проведено при изключителна секретност. Пелоси и придружаващите я американски законодатели се срещат с украинския президент и неговите главни помощници в продължение на три часа късно в събота, 30 април, за да изразят американската солидарност с обсадената нация и да направят оценка от първа ръка за ефективността на полаганите усилия, докато Пелоси работи за отпускането на нов голям пакет от помощи за Украйна чрез Конгреса. „Нашият ангажимент е да бъдем до вас, докато битката приключи. [...] Благодаря ви за вашата борба за свобода”, казва Пелоси, обръщайки се към Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-zelenskyy-kyiv-congress-adam-schiff-b26d709f1e5e3cba71c3b67e47638746|title=Pelosi, in surprise Kyiv trip, vows unbending US support|last=Vanessa Gera, Nicole Winfield, Lisa Mascaro|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> Германия декларира, че постига напредък в отказването си от руските изкопаеми горива и очаква да бъде напълно независима от руския внос на суров петрол до края на лятото. Страната представлява най-голямата икономика в Европа и е подложена на силен натиск от Украйна и други нации в Европа да намали вноса на енергия от Русия на стойност милиарди евро, които Владимир Путин използва за усилване на военната мощ на Русия. Министърът на икономиката и климата Робърт Хабек казва в неделя, 1 май, че най-голямата икономика в Европа е намалила дела на руския внос на енергия до 12% за петрол, 8% за въглища и 35% за природен газ.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-putin-business-economy-european-union-fcc4338f57e2abdacbe4d727be9ec07e|title=Germany: Quitting Russian oil by late summer is ‘realistic’|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> На 2 май руски ракети нанасят удар по [[Одеса]], при който са ранени хора и разрушени няколко сгради, включително жилищна сграда и религиозен храм, информира Алексей Данилов - секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана. Според Генералната прокуратура сред загиналите е 14-годишно момче, а друго момче е ранено. Ударът е осъществен навръх осмата годишнина от събитията от 2 май 2014 г., когато при сблъсъци между "привърженици на федерализацията" от т. нар. "Антимайдан" и поддръжници на [[Евромайдан]]а в местния Дом на профсъюзите, където представители на първата група се барикадират, избухва пожар и загиват общо (в пожара и в престрелки преди това) 47 или 48 души, припомня Українська правда в публикацията си относно ракетния удар на 2 май 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://dumskaya.net/news/skonchalsya-esche-odin-uchastnik-stolknovenij-v--035575/|title=Скончался еще один участник столкновений в Одессе|date=2014-05-11|work=Думская|access-date=2022-05-03}}</ref><ref name=":22">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/2/7343557/|title=По Одесі завдали ракетного удару. Загинула дитина|date=2022-05-02|work=Українська правда|access-date=2022-05-03}}</ref> Събитията са свързани с антиправителствените протести в Украйна през 2013 – 2014 г. и поредицата от конфликти между активисти на Евромайдан и Антимайдан през 2014 г. Руската пропаганда на режима на Путин активно използва манипулативната теза, че на този ден „украинските нацисти са изгорили живи няколко десетки противници на режима в Киев в Дома на профсъюзите“.<ref name=":22" /> Според въоръжените сили на Украйна руските войски се опитват да поемат контрола над градовете [[Рубижне]] и [[Попасное|Попасна]] в Луганска област и да получат пълен контрол над региона. Руските войски също настъпват на юг към Донецка област откъм [[Изюм]], Харковска област, а в южната Херсонска област Русия се опитва да превземе целия регион.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/307651304881288|title=Operational information as of 18.00 02.05.2022 on the Russian invasion|date=2022-05-02|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-03}}</ref> Междувременно посланикът на САЩ в [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] Майкъл Карпентър Вашингтон разкрива, че разполага с „много достоверни“ разузнавателни данни, че Русия ще проведе инсцениран „референдум“ за завземане на украинска територия чрез анексиране на регионите на Луганск и Донецк в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-us-says-russia-plans-to-annex-3-regions-live-updates/a-61666573|title=US warns Russia plans to annex parts of eastern Ukraine|date=2022-05-03|work=Deutsche Welle|access-date=2022-05-03}}</ref> Според Карпентър Кремъл ще се опита да "инсталира" свои собствени опосредствани управляващи структури и в Херсон, които евентуално да изместят местното население, което би представлявало военно престъпление.<ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/online-press-briefing-with-u-s-ambassador-to-osce-michael-carpenter-2/|title=Online Press Briefing with U.S. Ambassador to OSCE Michael Carpenter|date=2022-04-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-05-03}}</ref> Докато руските сили засилват ракетните си атаки в Украйна, тежките боеве и обстрелите продължават в източния регион на Донбас. На 3 май при руски атаки само в Донецка област умират най-малко 21 цивилни, ранени са 27, съобщава областният управител Павло Кириленко. Вечерта на същия ден Русия изстрелва залпове от ракети по няколко региона в Украйна. Приблизително 18 руски ракети поразяват инфраструктурни обекти в цялата страна, докато според предварителните доклади най-малко осем други ракети са свалени от противовъздушната отбрана на Украйна. Съобщава се за няколко смъртни случая и ранени. Три електрически подстанции в Лвов са повредени, в резултат на което части от град Лвов са с прекъснато електричество и водоснабдяване, казва кметът на града Андрий Садовий. Една ракета нанася удар по най-западната Закарпатска област на Украйна - първата атака в този регион от началото на войната. В централна Кировоградска област две руски ракети, изстреляни от Каспийско море, поразяват железопътната инфраструктура в община Долинская, съобщава Южното оперативно командване на Украйна. Има загинали и ранени.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/national/russian-missiles-rain-down-all-over-ukraine-fired-mostly-from-caspian-sea/|title=Russian missiles rain down all over Ukraine, fired mostly from Caspian Sea|last=Terajima|first=Asami|date=2022-05-04|work=Kyiv Independent|access-date=2022-05-04}}</ref> Над 150 цивилни, евакуирани от „Азовстал“, пристигат в Запорожие на 3 май, докато близо 1000 души остават в обсаденото съоръжение. Руските войски се опитват да проникнат в завода след интензивен нощен обстрел, при който са убити две жени.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/3/7343748/|title=Больше 150 мариупольцев из "Азовстали" прибыли в Запорожье|date=2022-05-03|work="Украинская правда"|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май успешно са евакуирани 344 жители на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7344093/|title=В рамках маріупольського гумкоридору евакуювали ще понад 300 людей|date=2022-05-04|work=Украинская правда|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май Парламентът в София гласува за предоставяне на военнотехническа помощ на Украйна, която не включва изпращане на оръжия и боеприпаси. България ще осъществява ремонтна дейност на украинска военна техника във военните предприятия в България, но няма да изпраща оръжие и боеприпаси на Киев. Против решението, определено като „добро и разумно“ от БСП, удовлетворяващо очакванията на Украйна – от „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“, „компромис“ от „Демократична България“, гласуват единствено депутатите от „Възраждане“.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31834424.html|title="Kомпромис на всички нива". Какво точно решиха депутатите за помощта за Украйна|last=Симеонова|first=Елица|date=2022-05-04|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 и 5 май в разрушения стоманенодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол се водят тежки боеве между руските сили и последните останали защитните на украинския град – според Русия около 2000 бойци. Служители на Министерството на отбраната на САЩ твърдят, че по-голямата част от руските сили, разположени до този момент в Мариупол, са напуснали пристанищния град и са се дислоцирали на север, а числеността на тези, които са останали, е съизмерима с тази на „два батальона тактически групи”. По време на брифинг прессекретарят на Пентагона Джон Кърби казва, че Мариупол остава под обсада, останалите в завода украински войници все още се съпротивляват, а атаките срещу града се извършват основно чрез въздушни удари. Президентът на Украйна, Володимир Зеленски, подчертава в обръщението си на 5 май, че обстрелът продължава, въпреки че в „Азовстал“ все още има цивилни, които не са евакуирани, в т.ч. жени и много деца. Според говорител на генералния секретар на ООН Стефан Дюжарик не е ясно колко цивилни остават като в капан в завода.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/mariupol-mayor-says-heavy-fighting-under-way-azovstal-steel-plant-2022-05-04|title=Mariupol mayor says heavy fighting under way at Azovstal steel plant|last=Heritage|first=Timothy|date=2022-05-04|work=Reuters|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/politics/watch-live-pentagon-press-secretary-john-kirby-holds-news-briefing-5|title=WATCH: Most Russian forces left Mariupol as fighting continues, says Pentagon|first=Associated Press, PBS News Desk|date=2022-05-05|work=PBS|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_c5cb7cc5b004d63293e882abfb2534f1|title=Russian shelling of the Azovstal plant is "not stopping," Zelensky says CNN|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> В дневния бюлетин на Генералния щаб на въоръжените сили за 5 май се казва, че руските сили са извършили редица атаки срещу освободените от украинската армия селища в Херсонска и Николаевска област. В Донецк и Луганск украинската армия е спряла 11 атаки.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid031G1YXTxTX98eTjUXdochzosCxAE4ZFZwSfnLyES8ATpAhwkruykAgAYnx7GhBSoml Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Въпреки усилията си руските сили не успяват да превземат градовете Попасна и Рубижне в Луганска област, за да осигурят „благоприятни условия“ за офанзива срещу Лиман и Северодонецк, съобщават въоръжените сили на Украйна.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid02VvQZcTntkajKNs4mBBc8FpCuFPu9sFcVNtBw4Rzsv2maTi8wCCDRH3CqN4d51a4ql Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Междувременно Украйна започва провеждането на контраофанзиви близо до Харков и окупирания от Русия град Изюм, информира главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни. Той добавя, че все още продължават ожесточени боеве в района на Попасна, Кремина и Торске в Луганска област, където приоритетно са съсредоточени усилията на руските окупатори.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/5/7344210|title=Україна перейшла у контрнаступ на двох напрямках – Залужний|last=Петренко|first=Роман|date=2022-05-05|work=Українська правда|access-date=2022-05-06}}</ref> Според говорителя на Пентагона Джон Кърби обаче руските войски постигат „малък прогрес“ в Донбас и по-специално в северната част от областта, докато украинските защитници в района „оказват много твърда съпротива“. Този малък напредък не е напредъкът, който руските сили „очакват да постигнат в този момент“ в региона, уточнява Кирби.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_24015ac1cd78df277bf619ea33155aff |title=Russian forces have made "some small progress" in Donbas region of Ukraine, Pentagon spokesperson says CNN's Ellie Kaufman|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> Над 300 цивилни са спасени от обсадения завод за стомана „Азовстал“ в Мариупол, където са били блокирани в продължение на 72 дни по време на ожесточената битка за града, съобщава украинският президент Володимир Зеленски. Спасяването на здравните работници и войниците, които остават като в капан в съоръжението, е предвидено за втория етап на евакуация. За него украинското правителство се надява да получи помощ от "Лекари без граници" (MSF).<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220507-live-dozens-more-civilians-rescued-from-steel-plant-in-ukraine-s-mariupol|title=Ukraine's Zelensky says several hundreds were saved from Azovstal plant|date=2022-05-08|work=France 24|access-date=2022-05-10}}</ref> === 8-14 май === На 11 май Русия осъществява ракетни атаки срещу Полтавска, Одеска, Харковска, Запорожка, Донецка, Днепропетровска и Черниговска област. В град Комишуваха в Запорожка област руските сили изстрелват 18 ракети в границите на жилищен район. Един човек е убит, на повече от 60 жилища са нанесени щети, казва ръководителят на местната общност. В Черниговска област Русия обстрелва с минохвъргачки район Городнянски 16 пъти, съобщава граничната охрана на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/11/7345612/|title=У Комишувасі Запорізької області росіяни запустили півтора десятки ракет: 1 загиблий|last=Карловський|first=Денис|date=2022-05-11|work=Українська правда|access-date=2022-05-13}}</ref> Губернаторът на Донецка област Павло Кириленко заявява, че „на практика няма населени места“, които да не са обстралвани от руските сили, включително градовете Славянск, Краматорск, Бахмут и Покровск. Кириленко подчертава, че руските сили са насочени както към украинската военна инфраструктура, така и към цивилната.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-obstrily-donechchyny/31845227.html|title=Війська РФ обстрілюють практично всі населені пункти Донеччини – ОВА|date=2022-05-12|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> Областният губернатор на Луганск Сергей Хайдай информира чрез съобщение в Telegram, че мобилната комуникация в региона е нарушена и хуманитарната ситуация е тежка, тъй складовите наличности намаляват, а доставката е затруднена поради повредени пътища.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-luhanshchyna-bez-zvyazku/31845183.html|title=Луганщина відрізана від інформації ззовні – Гайдай|date=2022-05-11|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> На 11 май е премината границата от шест милиона украински бежанци, напуснали страната след началото на руското нападение. Според агенцията на ООН за бежанците 6,03 милиона души са избягали от Украйна, от които 3,3 милиона души, предимно жени и деца, са влезли в Полша. Данните на Международната организация по миграцията към тази дата показват, че повече от 8 милиона украинци са разселени в страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/number-refugees-fleeing-ukraine-war-exceeds-6-million-un-agency-2022-05-12/|title=Number of refugees fleeing Ukraine war exceeds 6 million - UN agency|date=2022-05-12|work=Reuters|access-date=2022-05-13}}</ref> На 12 май Дейвид Бийзли, ръководител на Световната продоволствена програма на ООН, заявява пред CNN, че ако Путин не отвори отново черноморските пристанища на Украйна през следващите 60 дни, това може да причини глобална криза, която ще отнеме живота на милиони хора, и пълен колапс на украинската икономика. „Ако изобщо имате сърце за останалия свят, независимо от това какво чувствате към Украйна, трябва да отворите тези пристанища“, казва представителят на ООН.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-12-22/h_921724c8b59dd4d1e09d0f4aa7ec0d44|title="If you have any heart at all." UN official warns Putin millions will die if Ukraine’s ports remain blocked|last=Egan|first=Matt|date=2022-05-12|work=CNN|access-date=2022-05-13}}</ref> Украйна е била принудена да похарчи 245,1 милиарда гривни (или 8,3 милиарда долара) за войната си с Русия вместо за развитие, оповестява украинският финансов министър Сергей Марченко. В резултат на войната правителството успява да събере само 60% от планираните си данъчни приходи за април. В писмени коментари за Reuters Марченко подчертава, че Киев спешно се нуждае от допълнителна чуждестранна подкрепа.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/exclusive-war-forces-ukraine-divert-83-bln-military-spending-tax-revenue-drops-2022-05-12/|title=EXCLUSIVE War forces Ukraine to divert $8.3 bln to military spending, tax revenue drops - minister|last=Zinets|first=Natalia|date=2022-05-12|work=Reuters|access-date=2022-05-13}}</ref> Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна генерал Валери Залужни оповестява по време на телефонен разговор с генерал Марк Мили - най-високопоставеният военен офицер в САЩ и главен военен съветник на президента, на министъра на отбраната и на Съвета за национална сигурност, че Русия изстрелва от 10 до 14 крилати ракети по украинската цивилна инфраструктура всеки ден.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/rosiya-ukrayina-zahroza-viyny/31703318.html?lbis=287221#entry-shared|title=Росія щодня випускає 10-14 крилатих ракет по обʼєктах цивільної інфраструктури України – Залужний|date=2022-05-13|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> === 15-21 май === На 15 май украинските военни публикуват аудиозапис от потъването на крайцера „Москва“ на 14 април. В него се чува как член на екипажа казва, че корабът е бил ударен два пъти и че се накланя настрани, както и че екипажът трябва да бъде спасен. Непосредствено след инцидента Украйна обявява, че е ударила кораба с две противокорабни ракети R-360 Neptune, докато Русия твърди, че корабът е потънал след пожар.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/news-feed/ukrainian-military-publishes-audio-from-sinking-of-moskva-cruiser/|title=Ukrainian military publishes audio from sinking of Moskva cruiser|date=2022-05-15|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-16}}</ref> В ранните часове на 17 май военното командване на Украйна обявява, че мисията по защита на обсадения стоманодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол е приключила и обещава да спаси военнослужещите, които все още се намират в него. Ден по-рано малко над 50 ранени военнослужещи са евакуирани и настанени в болница в намиращия се под контрола на подкрепяни от Русия [[Сепаратизъм|сепаратисти]] град Новоазовск, източно от Мариупол, а други 211 са откарани в друг пункт, информира заместник-министърът на отбраната на Украйна. {{цитат|Гарнизонът „Мариупол“ изпълни своята бойна задача. Върховното военно командване нареди на командирите на поделенията, разположени в „Азовстал“, да спасят живота на личния състав... Защитниците на Мариупол са героите на нашето време.|Генерален щаб на въоръжените сили на Украйна.}} На 17 май седем автобуса, превозващи неизвестен брой украински войници от „Азовстал“, са видени да пристигат в бивша наказателна колония в град Оленивка, на около 88 километра северно от Мариупол. На 18 май Руското министерство на отбраната съобщава, че 959 украински войници, укрити в стоманодобивния завод в Мариупол, са се предали, 694 от които в последните 24 часа. Между тях има 29 ранени войници. Данните не са потвърдени от украинска страна. Руските власти твърдят също, че последните защитници на обсадения и почти напълно разрушен град са отведени в бивша наказателна колония на контролирана от Русия територия.<ref>Le Monde with AP. [https://www.lemonde.fr/en/international/article/2022/05/18/nearly-1-000-ukrainian-soldiers-in-mariupol-steel-plant-have-surrendered-says-russia_5983880_4.html Nearly 1,000 Ukrainian soldiers in Mariupol steel plant have surrendered, says Russia]. // Le Monde. 2022-05-18. Посетен на 2022-05-18</ref> === 22-28 май === [[Файл:Map of Donbas region.svg|мини|Карта на Донбас]] На 24 май началникът на регионалната военна администрация в Донецк Павло Кириленко обявява, че руските сили са превзели оспорвания град [[Свитлодарск|Светлодарск]] в източната част на Донбас, а украинските сили са се оттеглили. Проруските канали в Telegram разпространяват изображения с издигнатото руско знаме над сградата на градската администрация в Светлодарск. Според Кириленко Светлодарск е бил обкръжен от три страни и тъй като не е бил подложен на интензивни обстрели, в него е останала голяма част от цивилното население - около 10 000 души, след като не повече от 30% от населението е напуснало града към момента на превзменато му. „Това не е отстъпление [на въоръжените сили на Украйна], а прегрупиране“, подчертава Китиленко.<ref>{{Cite news|url=https://freeradio.com.ua/rosiiski-zaharbnyky-zainialy-svitlodarsk-shcho-u-bakhmutskomu-raioni-ochilnyk-vtsa/|title=Російські загарбники зайняли Світлодарськ, що у Бахмутському районі, — очільник ВЦА (ОНОВЛЕНО)|date=2022-05-24|work=Вільне Радіо|access-date=2022-05-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-24-22/h_3271e343aeba1b3f985054657379dead|title=Regional military chief: Ukrainian forces have withdrawn from contested town of Svitlodarsk|last=Nechyporenko|first=Kostan|date=2022-05-24|work=CNN|access-date=2022-05-25}}</ref> Ден по-рано руските сили разпространяват информация за превземането на град Мироновски в района на Донецк.<ref>[https://freeradio.com.ua/zalyshylysia-hodyny-okupanty-zainialy-selyshche-myronivskyi-nezabarom-shturmuvatymut-susidnii-svitlodarsk/ “Залишилися години”: окупанти зайняли селище Миронівський. Незабаром штурмуватимуть сусідній Світлодарськ]. // Вільне Радіо. 2022-05-23. Посетен на 2022-05-25.</ref> === Руско настъпление в Севернодонецк и Лисичанк === {{Основна|Битка за Северодонецк (2022)}}През последната седмица на май Русия засилва опитите си да овладее [[Северодонецк]] и [[Лисичанск]]. На 27 май кметът на Северодонецк Олександър Щрюк съобщава, че най-малко 1500 души са били убити, а около 12 000 до 13 000 остават в града, където според него 60% от жилищните сгради са разрушени.<ref name=":41">{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-donetsk-government-and-politics-378419376879fa4d624d332b8443938a|title=Live updates {{!}} Mayor: Some 1,500 killed in Sievierodonetsk|date=2022-05-27|work=The Associated Press|access-date=2022-05-29}}</ref> Според областния управител на Луганск Сергей Гайдай 90% от сградите в Северодонецк са разрушени. В същия ден проруските сепаратисти от Донецката народна република обявяват, че са поели пълен контрол над намиращия се на 40 км западно от Северодонецк град [[Лиман (град)|Лиман]], а на следващия ден информацията е разпространена и от Министерството на отбраната в Москва. Падането на Лиман е потвърдено от съветника на Володимир Зеленски Олески Арестович и придружено с оценка за подобряване на тактиката от страна на руското военнокомандване.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/world/europe/stop-playing-with-russia-end-war-zelenskiy-tells-west-2022-05-27/|заглавие=Russian proxies claim control of key town in east Ukraine|автор=Natalia Zinets, Conor Humphries|фамилно_име=|дата=2022-05-27|труд=Reuters|достъп_дата=2022-05-29}}</ref> Лиман е стратегическа цел на руските сили със своя голям железопътен възел в тяхната офанзива от север - една от трите посоки, от които те атакуват индустриалния регион Донбас на Украйна. Овладяването му услеснява подстъпа към други по-големи градове в региона като [[Славянск]] и [[Краматорск]].<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/28/7349050/|title=Плацдарм біля Лимана дасть Росії перевагу у наступі на Донбасі - розвідка Британії|last="Європейська правда"|date=2022-05-28|work=Українська правда|access-date=2022-05-29}}</ref> Началникът на Донецката областна военна администрация Павло Кириленко отбеляза, че град [[Бахмут]] също представлява интерес за руснаците във връзка със стратегическата им цел да превземат Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/05/27/4351139_ruskata_armiia_prevze_liman_i_obsajda_severodoneck_v/|title=Руската армия превзе Лиман и обсажда Северодонецк в Донбас|date=2022-05-27|work=Дневник|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/05/27/7348870/|title=Lyman in the Donetsk region mostly controlled by occupying forces - head of Oblast Military Administration|last=Roshchina|first=Olena|date=2022-05-27|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31872873.html|title=Русия обяви, че е поела пълен контрол над град Лиман. Атаките срещу Северодонецк продължават|date=2022-05-28|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-29}}</ref> === 29 май - 4 юни === На 1 юни Съединените щати обявяват, че ще доставят на Украйна модерни ракетни системи, включително [[реактивна система за залпов огън]] Himars, която може едновременно да изстрелва множество ракети с прецизно насочване. Правителството на САЩ вече многократно е заявявало, че не възнамерява да доставя ракети, които биха могли да бъдат насочени към руска територия, но с оглед на нарастващия риск от конфликт между Москва и Вашингтон президентът на САЩ Джо Байдън декларира изрично, че САЩ няма да подкрепят атаки на Украйна вътре в Русия. Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен уточнява, че Съединените щати въоръжават Украйна в очакване на предстоящ дълъг конфликт, тъй като към момента отсъстват всякакви индикации, че Русия възнамерява да сложи край на агресията, което би означавало край на войната. „Русия е тази, която атакува Украйна, а не обратното“, подчертава Блинкен.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220601-blinken-says-ukraine-won-t-strike-russia-sees-many-months-of-war|title=Blinken says Ukraine won't strike Russia, sees 'many months' of war|date=2022-06-01|work=France 24|access-date=2022-06-02}}</ref><ref name=":24">{{Cite news|url=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101655409/ruskata-armia-e-ovladala-nad-70-ot-severnodoneck|title=Руската армия е овладяла над 70% от Северодонецк|date=2022-06-01|work=Radio Bulgaria на БНР|access-date=2022-06-02}}</ref> В официалното комюнике на [[Военно разузнаване|разузнаването]] на Обединеното кралство от 1 юни се съобщава, че боевете по улиците на Северодонецк се засилват, като руските сили се приближават все по-близо до центъра на града. Смята се, че повече от половината град вероятно вече е окупирана от руските сили, в чиито редици участват и чеченски бойци. Руските наземни операции остават строго фокусирани, като тежестта на огневата мощ е съсредоточена в малък сектор на Луганска област, но в същото време отвъд Донбас Русия продължава да нанася ракетни удари с голям обсег по инфраструктурни обекти из Украйна.<ref name=":24" /><ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1531881373262290944 Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 1 June 2022] | [https://twitter.com/DefenceHQ Ministry of Defence @DefenceHQ] | [[Twitter]] | Публикувано на 2022-06-01 | Посетено на 2022-06-02</ref> == Юни 2022 == В своята реч пред Камарата на депутатите на Люксембург украинският президент Володимир Зеленски заявява, че Русия вече е окупирала около една пета от територията на Украйна, а Донбас е почти напълно унищожен от руската армия. Сред останалите данни, на които Зеленски се позовава, обобщавайки резултатите от развитието на войната през първите 100 дни от нахлуването на Русия, са: * Руските войски са влезли в 3620 населени места в Украйна, 1017 от които са освободени * Около 300 хиляди квадратни километра са осеяни с мини и невзривени боеприпаси * Почти 12 милиона украинци са се разселили в границите на Украйна * Повече от 5 милиона, предимно жени и деца, са заминали в чужбина * Руската армия е използвала 2478 ракети, повечето от които са били насочени към гражданска инфраструктура * Броят на жертвите на окупаторите вече е над 30 000 войници<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.president.gov.ua/en/news/promova-prezidenta-ukrayini-v-palati-deputativ-lyuksemburgu-75533|заглавие=Speech by the President of Ukraine in the Chamber of Deputies of Luxembourg|дата=2022-06-02|труд=President of Ukraine Volodymyr Zelenskyy Official website|достъп_дата=2022-06-19}}</ref> Руските войски, окупиращи украинския град Мариупол, все още задържат цивилни мъже и ги изпращат в пренаселени лагери в района, твърди кметът на града Вадим Бойченко. Според него 100 000 жители остават в опустошения пристанищен град, който се намира под пълен руски контрол. Някоклко дни по-късно Бойченко отправя предупреждение, че холера и други смъртоносни болести могат да причинят смъртта на много хора в окупирания от Русия рад в Южна Украйна, тъй като труповете лежат несъбрани, докато температурите все повече се повишават. Бойченко, който вече не е в Мариупол, казва, че кладенците са били замърсени от труповете на хора, убити по време на седмиците на руски бомбардировки и обсада, и че събирането на тела от руските окупатори на града протича бавно, съобщава Ройтерс.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/jun/10/russia-ukraine-war-latest-ukrainian-forces-holding-on-in-key-donbas-battles-but-losing-up-to-200-troops-a-day-zelenskiy-aide-says-live?filterKeyEvents=false&page=with:block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c#block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c|title=Mariupol mayor: Cholera could kill thousands as corpses poison city’s water supply|date=2022-06-10|work=The Guardian|access-date=2022-06-18}}</ref> На 5 юни руската армия нанася въздушни удари по Киев за пръв път от над месец, в резултат на които, според Русия, са унищожени танкове, дарени от чужбина. Четири руски ракети удрят четири отделни сгради в голям комплекс за ремонт на железопътни вагони. Руският президент Владимир Путин заявява, че Москва ще удари „обекти, които все още не сме удряли“, ако Западът предостави на Украйна ракетни системи с голям обсег. Заплахата на Путин идва по-малко от седмица, след като САЩ заявяват, че ще изпратят модерни оръжия в Украйна като част от пакет на стойност 700 милиона долара. Доставката включва прецизни ракетни системи със среден обсег.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-government-and-politics-e98d1d788e132c2a1f2c8ead7ae58761|title=Russia hits Kyiv with missiles; Putin warns West on arms|last=Leicester|first=John|date=2022-06-06|work=The Associated Press}}</ref> На следващия ден Обединеното кралство обявява, че изпраща в Украйна ракети с дълъг обсег, като се противопоставя на предупреждението на Русия, че ще бомбардира такива оръжия, доставени от Запада. Британският министър на отбраната Бен Уолъс казва, че Обединеното кралство ще достави ракетни системи за многократно изстрелване, които могат да поразяват цели на разстояние до 80 км с голяма прецизност, засилвайки способностите на украинските сили срещу Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.gov.uk/government/news/uk-to-gift-multiple-launch-rocket-systems-to-ukraine|title=UK to gift multiple-launch rocket systems to Ukraine|last=Ministry of Defence and The Rt Hon Ben Wallace MP|date=2022-06-06|work=Gov.uk|access-date=2022-06-18}}</ref> Съветът за сигурност на ООН, посветен на Украйна, поставя фокуса върху сексуалното насилие в конфликта. Специалният представител на ООН по въпросите на сексуалното насилие Прамила Патън предупреждава за „криза на трафика на хора“, казвайки: „Жени и деца, бягащи от конфликта, са обект на трафик и експлоатация – в някои случаи са изправени пред риска от последващо сексуално насилие и други рискове, докато търсят убежище“.. <ref name=":48">{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/07/1103457466/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-7|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 7)|last=NPR Staff|date=2022-06-07|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Русия е предала телата на 210 украински войници, убити в Мариупол, съобщава Министерството на отбраната на Украйна. Правителството на Украйна информира, че останки от загинали защитници на Азовстал са пристигнали в Киев при двустранна размяна на жертви на войната с Русия.<ref name=":25">{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/08/1103663784/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-8|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 8)|last=NPR Staff|date=2022-06-08|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 7 юни Русия обявява, че контролира 97% от украинската провинция Луганск. Според украинските власти обаче техните войски отстояват позициите си в ожесточени битки със силите на Москва по улиците на ключовия индустриален град в региона Северодонецк. Смята се, че и двете страни понасят тежки загуби в градските сражения, но не разгласяват данни за жертвите.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/09/1103832670/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-9|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 9)|last=NPR Staff|date=2022-06-09|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Руският министър на отбраната Сергей Шойгу казва, че руските войски също напредват към град Попасна и обявява, че са поели контрол над Лиман и Святохирск и 15 други градове в региона. По думите му 6489 украински войници са взети в плен от началото на военните действия в Украйна на 24 февруари, включително 126 през последните пет дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/russia-claims-it-has-97-percent-control-of-ukraine-luhansk-province/6606325.html|title=Russia Claims It Has 97% Control of Ukraine’s Luhansk Province|date=2022-06-07|work=VOA News|access-date=2022-06-18}}</ref> Според Михайло Подоляк Между 100 и 200 украински войници губят живота си на фронтовата линия всеки ден. Въпреки милиардите долари военна помощ от САЩ и европейските съюзници, Украйна е превъзхождана от Русия и Киев продължава да апелира за повече оръжия. Михайло Подоляк декларира, че мирните преговори може да бъдат възобновени само ако Русия предаде територията, която е завзела след нахлуването си в Украйна на 24 февруари.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61742736|title=Ukrainian casualties: Kyiv losing up to 200 troops a day - Zelensky aide|date=2022-06-09|work=BBC|access-date=2022-06-18}}</ref> Руската централна банка намалява лихвите си до предвоенното им ниво, обосновавайки мярката със забавяне на инфлацията. Редукцията на основната лихва на РЦБ до 9,5% нахдвърля очакванията на западните икономисти, след като 20-процентното повишение на спешните лихви, последвало началото на войната и първите западни санкции, започва да намалява. Институтът за международни финанси прогнозира, че руската икономика ще се свие с 15% през 2022 г. и с още 3% през 2023 г., а страната е изправена пред загубата на икономическите си печалби от последните 15 години.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-european-union-economy-government-and-politics-1a818715a18aaae679a073e9d07b2f86|title=Russia’s central bank cuts interest rates to prewar level|date=2022-06-10|work=The Associated Press|access-date=2022-06-18}}</ref> В началото на нападението си срещу Харков руската армия убива стотици цивилни с безразборни бомбардировки, които представляват военни престъпления, обявява Amnesty International в доклад, публикуван през юни 2022 г. Изследователите на организацията за правата на човека документират многократни обстрели и използване на касетъчни боеприпаси — забранени от много страни – в няколко жилищни квартала. Организацията цитира регионалния медицински директор, според когото 606 цивилни са били убити и 1248 ранени в Харковска област между 24 февруари и 28 април. <ref>{{Cite news|url=https://www.amnesty.org/en/latest/research/2022/06/anyone-can-die-at-any-time-kharkiv/|title=“Anyone can die at any time”. Indiscriminate attacks by Russian forces in Kharkiv, Ukraine|last=Amnesty International|date=юни 2022|work=Amnesty International|access-date=2022-06-18}}</ref> Никарагуа дава разрешение на Русия да изпрати военни сили, самолети и кораби в страната. Правителството на Никарагуа, което демонстрира прокремълски позиции, редовно разрешава пристигането на руски военен персонал и оборудване, твърдейки, че причините за това включват обучение, правоприлагане и дейности за спешно реагиране.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/13/1104546262/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-13|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 13)|date=2022-06-13|work=NRP|access-date=2022-06-18}}</ref> Планираните евакуационни действия на цивилни от обсадения украински град Северодонецк са били прекъснати, докато Русия продължава бавно да завладява града. Смята се, че стотици цивилни и украински войници се укриват в химически завод в града. Русия обявява, че ще отвори хуманитарен коридор от града на 15 юни.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/15/1105093912/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-15|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 15)|last=NPR Staff|date=2022-06-16|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 17 юни премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън посещава Киев за втори път от началото на руското нападение, за да проведе разговори с президента Володимир Зеленски. И този път срещата е необявена. Андрий Ермак, ръководител на кабинета на президента, казва, че лидерите са обсъдили доставките на тежки оръжия, икономическата подкрепа за Украйна и засилването на санкциите срещу Русия.<ref>[https://twitter.com/BorisJohnson/status/1537805704081309701?s=20&t=vJzxQ-G4FnriHMqt6Bo1cg ''Mr President, Volodymyr, It is good to be in Kyiv again.''] Boris Johnson Official Twitter | Twitter | 2022-06-17 | Посетено на 2022-06-18</ref> На 24 юни ръководителят на Луганската областна военна администрация Серхий Гайдай обявява, че украинските сили са получили заповед да се изтеглят от града.<ref>{{cite web|url= https://www.bbc.com/news/world-europe-61920708 |title= Severodonetsk: Ukrainian forces told to retreat from key eastern city |work=[[BBC]]|date=2022-06-24|access-date=2022-06-24}}</ref> На въоръжените сили на Украйна е наредено да евакуират града, оставяйки няколкостотин цивилни да търсят убежище в химическия завод „Азот“ в Североденецк. Ситуацията е сравнявана с тази на цивилните бежанци, останали в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол през май.<ref>{{cite web|title=Ukraine to withdraw from key city of Severodonetsk as Russia’s advance grinds on"|first1=Joshua|last1=Berlinger|first2=Tim|last2=Lister|work=CNN|date=24 June 2022|url=https://www.cnn.com/2022/06/24/europe/severodonetsk-luhansk-russia-ukraine-intl/index.html}}</ref> Руски източници обявяват, че през предходните два дни украинските сили са претърпели над 1000 жертви, от които 800 пленници, в Хирске, Золоте и близо до Лисичанск.<ref>{{Cite web |url=https://tass.ru/armiya-i-opk/15016779 |access-date=2022-06-26 |website=tass.ru}}</ref> На 25 юни руските сили поемат пълен контрол над Северодонецк.<ref name="occupy">{{cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-forces-ordered-withdraw-key-battleground-city-2022-06-25/ |title=Sievierodonetsk falls to Russia after one of war's bloodiest fights|first1=Tom|last1=Balmforth|first2=Marko|last2=Djurica|work=Reuters|date=25 June 2022|access-date=25 June 2022}}</ref><ref>[https://www.usnews.com/news/world/articles/2022-06-25/mayor-says-ukrainian-troops-have-almost-left-sievierodonetsk Mayor Says Ukrainian Troops Have 'Almost Left' Sievierodonetsk]</ref> == Хуманитарна криза в Украйна и Зърнена сделка (22 юли 2022 - 18 юли 2023)<ref name=":35">https://www.svobodnaevropa.bg/a/putn-erdogan-zarnena-sdelka/32579591.html</ref><ref name=":36">https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-zarnena-sdelka/32735451.html</ref> == '''Основна статия:''' "[[Зърнена сделка за Украйна (22 юли 2022 - 18 юли 2023)|Зърнена сделка" за Украйна (22 юли 2022 - 18 юли 2023)]]. Постепенно ракетният обстрел, спирането на електроподаването и топлоподаването на ред украински градове и пр. оформят хуманитарна криза. <ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60755202|title=War in Ukraine: What happened on day 20 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref>.<ref name=":5">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-23-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 23 of the invasion|last=Maanvi Singh, Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-missile-lviv-mariupol-ukraine-war|title=Fighting reaches central Mariupol as shelling hinders rescue attempts|last=Daniel Boffey;|first=Lorenzo Tondo|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref>.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/19/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-24-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 24 of the invasion|last=Rebecca Ratcliffe;|first=Abené Clayton|date=2022-03-19|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> .<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220320-war-in-ukraine-latest-developments|title=War in Ukraine: Latest developments|date=2022-03-20|work=France 24|access-date=2022-03-21}}</ref>На 3 март 2022 Русия и Украйна договорят хуманитарни коридори, за украински цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-04-22/h_ec822c84e57a497ad52b5a6dca7b3a8f|title=Russia tells Germany there will be a third round of talks with Ukraine this weekend|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220304-live-russia-cracks-down-on-independent-foreign-media-with-fake-news-jail-terms|title=Live: Russia announces ceasefire to let residents of Mariupol, Volnovakha evacuate|date=2022-03-05|work=France 24|access-date=2022-03-05}}</ref> Обещаното прекратяване на огъня в пристанищния град Мариупол обаче така и не се случва и терорът над гражданите на града продължава.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-03-05|work=AP News|access-date=2022-03-05}}</ref> Последващите опити да се създадат хуманитарни коридори в Мариупол и др. украински градове<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/5/7328419/|title=У Херсоні – масштабний мітинг, щоб вигнати окупантів. Агресор намагається залякати стріляниною|date=2022-03-05|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> също са неуспешни<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60506682|title=Ukraine maps: Ukraine says Russian ceasefire offer „immoral“|last=By The Visual Journalism Team|date=2022-03-07|work=BBC News|access-date=2022-03-07}}</ref> или в най-добрия случай - половинчати.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-09-22/h_f314c3f3b2f0d1cd635da2dbca990f5f|title=Ukrainians say evacuation convoy blocked|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-09|work=CNN|access-date=2022-03-09}}</ref>.<ref name=":6">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220310-live-ukraine-updates-russian-troops-bombard-mariupol-kharkiv-as-talks-bring-little-progress|title=Live: Russia launches fresh attacks on Ukraine’s Dnipro, Lutsk and Ivano-Frankivsk|date=2022-03-11|work=France 24|access-date=2022-03-11}}</ref><ref name=":56" /><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_5d70dae1fe205dea97c6b0dd22b207c7|title=Ukraine is trying to open new evacuation routes on Friday, authorities say|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/12/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-7EZDHX4ORVDIVCDPA3636XF5U4|title=Civilians got through most humanitarian corridors, Ukrainian deputy prime minister says|last=Reis Thebault|first=David L. Stern|date=2022-03-12|work=The Washington Post|access-date=2022-03-12}}</ref> Според украински официални лица руската блокада на украинските пристанища възпрепятства експорта на около 22 милиона тона зърно.<ref>{{Cite news|url=https://tass.ru/politika/14793629|title=Путин и Эрдоган договорились, что Турция поможет в разминировании портов Украины|date=2022-06-01|work=ТАСС|access-date=2022-06-02}}</ref> Русия присвоява 400 000 тона зърно от временно окупирани територии на Украйна.. Това води до повишаване на цените на храните и дестабилизиране на цели региони. Много западни политици са на мнение, че Кремъл използва храната като оръжие срещу по-бедните страни.<ref name=":48" /> Всичко това създава хуманитарна криза поради недостиг на храни в страните, зависими от зърното, изнасяно от Украйна<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/1/7349948/|title=Путін і Ердоган домовились, що Туреччина допоможе розмінувати українські порти – Лавров|last=Карловський|first=Денис|date=2022-06-01|work=Українська правда|access-date=2022-06-02}}</ref>. В опити да реши продоволствената криза турският президент Реджеб Ердоган, приема ролята на посредник с Владимир Путин. <ref name=":25" /> В крайна сметка е намерен изход, чрез т.нар. "Зърнена сделка" Въпреки всичките си несъвършенства тя продължава почти година и спасява много украинци от глад. Сделката официално приключна на 18 юли 2023 година, когато Владимир Путин отказва да продължи участието на Русия в нея. == Финансова и политическа подкрепа за Украйна == На8 май 2022 година президента на САЩ Джо Байдън и от държавния секретар Антони Блинкен обявяват пореден пакет с помощ за УКрайна на стойност 150 милиона долара. Той включва 25 000 артилерийски снаряда от 155 мм, както и противоартилерийски радари, оборудване за заглушаване, полево оборудване и резервни части. С този пакет военната помощ на Вашингтон за Киев от началото на руската инвазия достига общата сума от около 3,8 милиарда долара.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/5/6/us-providing-additional-150m-in-military-aid-to-ukraine|title=US providing additional $150m in military aid to Ukraine|last=Al Jazeera Staff|date=2022-05-06|work=Al Jazeera|access-date=2022-05-10}}</ref> Великобритания се ангажира да предостави още 1,3 милиарда британски лири (1,60 милиарда долара) военна подкрепа и помощ на Украйна – двойно по-голяма сума от размера на предишните пакети. „Бруталната атака на Путин не само причинява неописуемо опустошение в Украйна, но и заплашва мира и сигурността в цяла Европа“, казва във връзка с нарастващата подкрепа на Обединеното кралство за Украйна британският премиер Борис Джонсън.<ref name=":23">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/may/08/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-74-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 74 of the invasion|date=2022-05-08|work=The Guardian|access-date=2022-05-10}}</ref> Германия обявява, че изпраща седем самоходни гаубици PzH 2000 в Украйна, в допълнение към заявените като ангажимент от страна на нидерландското правителство пет артилерийски системи, информира германският министър на отбраната Кристин Ламбрехт. PzH 2000 са едни от най-мощните артилерийски оръжия в инвентара на [[Бундесвер|Въоръжените сили на ФРГ]] (Бундесвер) с обсег на поразяване до 40 км.<ref name=":23" /> На 15 юни администрацията на Байдън предоставя допълнителна помощ от 1 милиард долара за сигурност на Украйна. Очаква се новият военен пакет на САЩ да включва повече гаубици и артилерийски снаряди, както и две наземни противокорабни ракети Harpoon. Председателят на началниците на щабовете на въоръжените сили на САЩ Марк Мили информира, че около 60 украински войници са завършили обучение по ракетни системи с голям обсег, които ще бъдат на бойното поле "след няколко седмици". Към дата 20.11.2024 година САЩ са страната с най-голяма помощ за Украйна - над 56 милиарда, израдена във военан и хуманитарна помощ. В хода на срещите си с украинския президент в Киев на 24 април - 60-ия ден от началото на инвазията - държавният секретар на САЩ Антони Блинкен и американският министър на отбраната Лойд Остин заявяват, че Съединените щати са одобрили продажбата на боеприпаси за 165 млн. долара за военните усилия на Украйна, едновременно с повече от 300 милиона долара външно военно финансиране. Помощта от САЩ идва в момент, в който Украйна настойчиво моли Запада за по-мощни оръжия срещу кампанията на Русия в района на Донбас в Източна Украйна<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/04/25/1094588767/u-s-promises-new-aid-to-ukraine-in-fight-against-russia|title=U.S. promises new aid to Ukraine in fight against Russia|last=The Associated Press|date=2022-04-25|work=NPR|access-date=2022-04-27}}</ref> == "Триъгълни" сделки == Постепенно се сдига до негласно споразумение страните от ЕС, плюс САЩ да предоставят остарялата си бойна техника на Украйна, а в замяна да получат облекчения в заплащането на нова модерна бойна техника. ВСУ е по-запозната със старата техника, като голяма част от нея е руска, а страните от ЕС искат да се освободят от зависимоста си от Русия по отношение на отбраната си. Това са т.нар. "тригълни" сделки. Така например в началото на юли 2023 година правителството на САЩ е предолжило 200 милиона на българското служебно правителство, като тези пари ще отидат за модерна военна техника. В замяна то е поискало България да предостави остаряла руска военна техника на Украйна.Тъй като руското правителство заплашва участниците във войната с ядрен удар, то най-често оръжие се предоставя чрез посредничеството на частни фирми, които вкарват бойната техника през Полша или Румъния. Според министъра на отбраната на България, Димитър Стоянов триъгълни сделки са били договаряни през март- май 2023 и България е изпуснала срока.<ref>https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/411983-ministar-dimitar-stoyanov-tvarde-kasno-e-balgariya-da-se-prisaedini-kam-triaga</ref> <ref>https://darik.bg/dimitar-stoanov-tvarde-kasno-e-balgaria-da-prisaedini-kam-triagalnite-sdelki-za-prevaorazavane</ref>Горните факти обаче (предложение на САЩ за тригълна сделка през юли 2023) са в разрез с това твърдение.Също така през декември 2022 в България е идвала американска делегация, която се е опитала да убеди българското правителство да участва в програмата FMF, като изпрати съветско военно оборудване на Украйна.АКо се бе включила в тази програма България можеше да разчита на 240 милиона, с които да модернизира отбраната си.<ref name=":43">https://www.svobodnaevropa.bg/a/32310854.html</ref> В разговорите e предлагано атрактивно въоръжение от САЩ срещу изпращане на съветски системи С-300 на Киев, според източници от политическите и военните среди (по-конкретно ПВО - ракети ''NASAMS'' ) <ref name=":43" /> Делегацията обаче е получила отказ.<ref name=":43" /> == Украинска контраофанзива (29 август - 11 ноември 2022 година) == Украинските сили започват контраофанзива на 29 август 2022 г.<ref>„Shalal, Andrea; Hunder, Max; Polityuk, Pavel; Jones, Gareth; MacSwan, Angus; Pitas, Costas (29 August 2022). Mark Heinrich; Alex Richardson; Nick Macfie; Cynthia Osterman (eds.). "Ukraine launches counter-offensive in south as Russia shells port city". Archived from the original on 2 September 2022. Retrieved 6 January 2023.</ref> На 30 август ВСУ започва да използва РСЗО "HIMARS". <ref>Hudson, John (30 August 2022). "Ukraine lures Russian missiles with decoys of U.S. rocket system". The Washington Post. Archived from the original on 30 August 2022. Retrieved 30 August 2022.</ref>На 09 септември ВСУ повторно завладява Харковска област.<ref>Hunder, Max; Balmforth, Tom (9 September 2022). "Ukraine retakes territory in Kharkiv region as Russian front crumbles". Reuters. Archived from the original on 8 September 2022. Retrieved 24 September 2022.</ref> Ден по - късно Зеленски прави изказване, че Украйна си е върнала 2000 кв. км. от началото на контраофанзивата. <ref>Hunder, Max; Balmforth, Tom (9 September 2022). "Ukraine retakes territory in Kharkiv region as Russian front crumbles". Reuters. Archived from the original on 8 September 2022. Retrieved 24 September 2022.</ref> == Бойни действия през 2023 година == === Затруднения за Украйна през 2023-2024 === През на 23 февруари 2023 се навършва една година от агресията на Русия спрямо Украйна. Въпреки че Украйна се съпротивлява успешно постепенно превъзходството на руснаците като численост става очевидно. Зеленски признава че ВСУ губи огромен брой хора. Сериозен проблем е и дефицита със снаряди. През февруари 2023 ЕС се наема да предостави 1 милион артилерийски снаряди на Украйна. Дълго време демократичните страни изпитват затруднения с това количество. Към дата 14 ноември 2023 година на Украйна са предоставени едва 300 000 снаряда. <ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/11/14/4552824_es_ne_moje_da_dostavi_navreme_1_mln_snariada_za/</ref><ref>https://news.bg/int-politics/es-nyama-da-uspee-da-proizvede-edin-milion-snaryada-za-ukrayna.html</ref> (само за сравнение на 15.12. 2023 Залужни иска от Лойд Остин 17 милиона снаряда - в пъти повече от цялото европейско и американско производство<ref>https://zemya.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB-17-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%8F%D0%B4%D0%B0-%D0%B8-400-%D0%BC%D0%B8/</ref>)Най-солидна е подкрепата от САЩ. Въпреки че в началото на март 2024 са предоставени малко над желания 1 милион снаряда забавянето е очевидно. Причината - европейските държави не са настроили страните си в режим ''"военна икономика"'' и е трудно да възстановят отведнъж военната си промишленост. Европейските държави срещат най-различни спънки. Множество поръчки за други държави (напр. за Египет); неподдържането на склад на такива огромни количества боеприпаси; помощта за Русия оказвана от страните от БРИКС (според "''The Times"'' само за 2024 г. Северна Корея е осигурила 1,5 милиона артилерийски снаряди за Русия<ref name=":29">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/polovinata-ruski-snaryadi-idvat-phenyan</ref>; също така Северна Корея осигурява снаряди за РЗСВ "Катюша",<ref name=":29" /> както и за балистични ракети с малък обсег на действие<ref name=":29" />); демократичните правила които забавят административните процедури; изборите за Европейски парламент. Не е без значение, че републиканската партия няколко месеца саботира изпращането на бойна техника на стойност няколко милиарда на Украйна. Политическите противоборства забавят помощта за дълго време === По-важни битки през 2023-2024. === ==== Битка за Бахмут ==== Битката за Бахмут започва 1 август 2022 и продължава до 20 май 2023. След [[Битка при Вердюн|Битката при Вердюн]] през [[1916]] г., битката за Бахмут е най-дългата битката в съвременната военна история. Основните бойци от руска страна са [[ЧВК „Вагнер“]]. Стратегическата значимост на Бахмут се определя като незначителен, което постава под въпрос защо руската офанзива там е толкова яростна<ref>https://www.cbc.ca/news/world/ukraine-war-russia-bakhmut-1.6670438</ref> На 11 януари 2023 ЧВК Вагнер успява да заваземе гр. Соледар и да направи пробив. около 20 февруари 2023 Бахмут се оказва обкръжен, а ВСУ се изтеглят на височините над града. На 20 май Бахмут е окупиран на 100 процента. Важно е да се каже, че междувременно целият град е практически сринат със земята от руснаците, така че на практика те овладяват руините на града. ''BBC News Rusian'' и ''Mediazone'' успяват (чрез некролози, паметни плочи и пр.) да потвърдят поименно над 5703 убити руски военнослужещи при Бахмут. Тъй като голяма част от убитите и освободени затворници и за тях няма сигурни вести двете медии допускат, че реалният брой убити руски военнослужещи е около 12 000 души. Но ако към тази цифра се добавят и убитите наемници от ЧВК Вагнер цифрата ще набъбне още, тъй като те са погребвани дискретено.<ref>https://news.bg/int-politics/kakvi-sa-zagubite-na-rusiya-v-bahmut-baydan-kaza-100-hilyadi.html</ref> Ако се вземат предвид всички възможни жертви цифрата 100 000 убити руски военнослужещи (при Бахмут) назована от американския президент Джо Байдън не изглежда толкова фантастично. ==== Битка за Авдеевка ==== Битката за Авдеевка започва още през 21. февруари 2022 година, но след октомври 2023 републиканската партия на САЩ създава проблеми във финансирането на логистиката на Украйна. Потестепенно от есента на 2023 Русия преминава настъпление и постига важен пробив на 20 януари 2024. На 17 февруари командващия на украинските сили [[Олександър Сирски]] обявява ,че е взето решение украинските войски да се изтеглят от града с цел предотвратяване на обграждане и запазване на човешки животи, с което битката приключва. Авдеевка е добре укрепено селище, и плацдарм към Донецк, така че е от стратегическо значение. Боевете при Авдеевка са страхотни, с невероятни човешки жертви и от двете страни. Според експерта от IISS, Микаел Герстад само между октомври 2023 и февруари 2024 руснаците дават около 22 500 жертви при (убити или ранени) при Авдеевка. === Пуч на Евгений Пригожин (23 юни-24 юни 2023) === основна статия: [[Бунт на ЧВК „Вагнер“]] .За да не провежда мобилизация на населението Путин финансира множество наемнически бригади, така наречените частни военни Голяма част от сериозните боеве (особено при Бахмут) са изнесени от ЧВК "Вагнер". Нейният неофициален лидер [[Евгений Пригожин]] дълго време се ползва с огромно политическо влияние. и е смятан за доверено лице на Владимир Путин. <ref name=":31">https://www.svobodnaevropa.bg/a/evgenii-prigozhin-putin-samoletna-katastofa/32562043.html</ref>Постепенно Пригожин започва да негодува срещу военните съветници на Путин. На 23 юни Пригожин започва метеж <ref>https://web.archive.org/web/20230623172810/https://www.reuters.com/world/europe/russian-mercenary-boss-says-moscows-war-ukraine-based-lies-2023-06-23/</ref>. Във видеоклип Пригожин се обръща към обикновените руснаци с думите, че Путин оправдава войната в Украйна с лъжи, как НАТО ще нападне Русия<ref>https://abcnews.go.com/International/stunning-rebuke-putin-wagner-chief-russias-invasion-ukraine/story?id=100335756</ref> В първите часове наемниците от "Вагнер" не срещат съпротива и стигат до Воронеж. Междувременно Владимир Путин подготвя Москва за обсада и привиква войски от далечните краища на Русия. Не става ясно на какво се е надянал Пригожин, но след първите часове той забавя темпото на атаката. Пригожин влиза в преговори с Александър Лукашенко, който изиграва ролята на посредник между него и Путин. Лукашенко успява да убеди Пригожин, че действа неразумно.<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/08/25/4521949_lukashenko_kaza_che_e_prizoval_prigojin_da_vnimava/a53963dacb194797e905cd488ea9babf/</ref> Стига се до компромис: Пригожин и полк. Дмитрий Уткин да отидат със 7000-10 000 бойци Беларус с цел охранителни мисии; в същото време всеки боец ЧВК "Вагнер" който желае да се бие срещу УКрайна, ще мине на подчинение на министерство на отбраната и ще положи военна клетва. На 24 юни Пригожин приема този план и прекратява метежа. Сделката е офциализирана окончателно на 20.07.2023<ref>https://offnews.bg/sviat/v-belarus-shte-idat-10-000-naemnitci-na-vagner-805200.html</ref> == Загинали журналисти, представители на ООСЕ и пр. == На 02 март е съобщено че ред убитите е член на специалната мониторингова мисия в Украйна на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ)<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-02-22/h_fa3cbca0d52b916b1843461d7753f78f|title=OSCE member killed in shelling of Kharkiv|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-03}}</ref> На 13 март е прострелян смъртоносно американски журналист , докато е снимал репортаж в град Ирпен в покрайнините на Киев,. Убитият журналист, и негов колега са попаднали под обстрел, преминавайки военен контролно-пропускателен пункт.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60729276|title=Brent Renaud: US journalist and filmmaker killed in Ukraine|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-13}}</ref>Руската журналистка Оксана Баулина е убита в Киев по време на снимките на репортаж за руския обстрел. Тя е четвъртият журналист, изгубил живота си във войната на Русия в Украйна само за десет дни.<ref>Violations of press freedom barometer | Reporters Withouth Borders | [https://rsf.org/en/barometer The Figures in 2022 | Ukraine]</ref> == Сложна геополитическа обстановка през 2024 година == === Арест и предполагаема екзекуция на Алексей Навални. === На 16 февруари 2024 в Русия умира политическия опозиционен лидер [[Алексей Навални]]. Смъртта му настъпва при неясни обстоятелства, докато Навални е в наказателна колония в Сибир. На майката на Навални дълго време не е предоставено тялото му, отправени са заплахи към нея. Навални не е черно - бяла фигура, но към настоящият момент е може би най-яростният опозиционер на Владимир Путин. Тоя е известен общественик и политик, кандидат -президент на Русия (2017) и политически наследник на Борис Немцов; на митингите в които участва присъстват десетки хиляди хора. Пред 2017 е извършен атентат срещу него. През август 2020 година е извършен нов опит за покушение върху него - ФСБ успяват да проникнат в квартирата му и да намажат вътрешността на слиповете му с отровата "Новичок". Навални колабира в самолета, който каца принудително в Германия и Навални е спасен. На 17 януари 2021 той се връща в Русия, за да продължи борбата и веднага е осъден по многобройни обвинения за корупция и пр. Докато е в ареста (а после в колонията) той нееднократно е измъчван, а човешките му права са нарушавани. Впоследствие започват преговори за размяна на затворници между Русия и САЩ. Навални се намира в одобреният списък за трансфер, но умира по неясен начин пред размяната да се осъществи. Със смърта на Навални режима на Вл.Путин задушава всякаква възможност за демократична опозиция. ==== Реакции в западното общество. Навални - мъченик на режима на Вл.Путин. ==== Повечето западни политически лидери и общественици превръщат Ал. Навални в мъченик на режима на Путин. Вдовицата му изнася реч в Европейската комисия; Гари Каспаров, друг политически опонент на Путин, също казва добри думи за покойният Ал. Навални <ref>https://bntnews.bg/news/gari-kasparov-pred-bnt-sas-smartta-na-navalni-putin-izprati-signal-che-mozhe-da-pravi-kakvoto-si-iska-1268171news.html</ref><ref>https://nova.bg/news/view/2024/02/16/445058/%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D1%83%D0%B1%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D0%B8-%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE/</ref>. В България дори тръгва петиция, за преименуване на бул. "граф Игнатиев" на "Алексей Навални" '''''В Украйна обаче са по-сдържани''''': в началото на политическата си кариерата Навални търси съюз с крайнодесни елементи (неговото обясненение е, че всеки които е срещу Путин е негов съюзник.) Също така дълго време Навални проявява резервираност по темата "Украйна". Той е на мнение, че по същество правдата е на страната на Украйна, но политическата реалност е такава, че тя трябва да се откаже от Крим. В интерес на истината след като окупацията на Русия над Украйна започва на 24 февруари 2022 Навални преосмисля виждането си за Украйна. Въпреки това в украинските политици остава неприятно чувство и те не се се включват в общия хор от прочувствени съболезнования спрямо Навални === Преизбиране на Владимир Путин. === На 18.03.2024 Владимир Путин е преизбран за президент с 87,2 процента<ref>https://www.bta.bg/bg/elections-abroad/637367-putin-e-preizbran-za-prezident-na-rusiya-s-87-28-protsenta-ot-glasovete-pri-obra</ref> Това е пети мандат за руският държавен глава, трети пореден, при това за 6 години. На практика той е във властта от 25 години (20 от тях като президент и 5 като министър-председател). Путин дори вече не се крие зад оправдания, че този мандат не е трети пореден. Той ясно демонстрира на демократичната общност, че нейното мнение не го интересува. На изборите в Русия не са поканени наблюдатели за ОССЕ. Има сигнали за огромни нарушения в агитацията и организацията на изборите (например че са допуснати само подбрани кандидатите, че е армията оказва натиск да се гласува и пр.) но те няма как да бъдат проверени; дори процентът на гласували за Путин е подозрителен. Обикновено диктаторите печелят с 90-99 процента, като има малък брой невалидни бюлетини. Куриозното е, че Путин обвинява Владимир Зеленски в нелегитивност, тъй като мандата му е изтекъл, а в Украйна няма избори. Путин не обяснява как си представя провеждането на избори в Украйна, във военна обстановка; нито пък дава обяснения как самият той от позиция си на третия си последователен президентски мандат (пети общо) можеда претенендира за легитимност. При всички случаи преизбирането на Владимир Путин е много лоша новина за Украйна. Ясно е, че никой не може да очаква в следващите 6 години политиката на Русия на агресия над Украйна да се промени === Избори за европейски парламент. Влияние върху войната в УКрайна === Между 6 и 9 юни се състоят избори за [[Европейски парламент]] Те оказват голямо значение върху войната. Предварителните очаквания са националистическите партии да увеличат влиянието си. Тъй като мнозинството от тях подкрепят Русия, а противниците на Русия (най-вече либералите и ЕНП, а също и зелените) ще намалеят ЕП заема изчаквателен режим. Вероятно това е причината поради която саботьорската политика на Унгария не е наказана. На няколко пъти се обсъжда замразяване на членството на Унгария, поставя се и въпросът решенията да се взимат с квалифицирано мнозинство (а не с пълно единодушие), но поради липса на време тези въпроси се оставят за следващия европарламент. Между 6 и 9 се състоят евроизборите. Въпреки увеличаването на влиянието на крайнодесните консерватори все пак щетите за проевропейските партии са по-малки от очакваното. === Предсрочни избори във Франция. Влияние върху войната в Украйна === Президентът Емануел Макрон има амбиции Франция да бъде водеща политическа сила в Европа. Той се опитва да създаде европейска армия,<ref>https://clubz.bg/91198-makron_da_se_sardi_na_dyo_gol_che_nyama_evropeyska_armiya</ref>но конфликта в Украйна отново засилва ролята на НАТО и го кара да преосмисли тази своя позиция.<ref>https://euractiv.bg/section/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/news/%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BD-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9/</ref> Тъй като към Франция има много критики, че не подпомага достатъчно Украйна във военно отоншение, през пролетта на 2024 Макрон изостря политическото говоренет по темата. Той дори допуска, че при определени обстоятелства е възможно НАТО-вски сили да влязат в Украйна.<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/makron-voinitsi-ukraina/32865181.html</ref><ref name=":32">https://www.dw.com/bg/zapadt-se-izprati-vojski-v-ukrajna-vece-ne-e-izkluceno/a-68383824</ref>Идеята среща голямо неодобрение сред страните от ЕС (и естествено сред Русия). На конференция в Париж Макрон допуска компромис - обсъдена е идеята да се създаде коалиция от държави, коятота да предостави ракети с малък и среден обсег на Украйна,<ref name=":32" /> а също така НАТО да изпрати военни инструктори в Украйна. Обсъдени са също възможностите за помощ с киберзащита на Украйна, разминиране на мини, подобряване на военната промишелност на ЕС и пр.<ref name=":32" /><ref>https://www.dw.com/bg/makron-nasata-evropa-moze-da-umre/a-68920791</ref> Накратко през април-май Макрон втърдява тона спрямо Русия. Той влиза в ярък конфликт с крайнодясната Марин льо Пен, която подкрепя Владимир Путин. Представители на нейната партия "Националнен сбор" се обявяват срещу тази инциатива на Макрон. На 9.6.2024, след загуба на изборите за Европейски парламент, Макрон разпуска парламента и насрочва нови избори<ref>https://btvnovinite.bg/svetut/emanjuel-makron-razpusna-parlamenta-francija-otiva-na-izbori.html</ref> На 1.07.2024 на първия тур на националните избори във Франция, "Национален сбор" печели мнозинство (33 процента) следвана от левия блок (28 процента) и от центристите на Макрон (20 процента). Тъй като никой не успява да спечели 51 процента се провежда втори тур. Тук левите привърженици се мобилизират срещу Льо Пен. На втория тур, на 8.7.2024 Марин льо Пен понася сериозно поражение. На първо място излиза френската левица с 180 места, на второ място е коалиционният съюз на Макрон "Заедно" със 159 места, на трето място е Националният сбор с 142 делегати, а на дъното са републиканците с 39 места. Предвид, че никой не успява да спечели 288 места това прави парламента силно фрагментарен. На 22.09.2024 новият премиер на Франция, Мишел Барние представя проектокабинет<ref>https://www.mediapool.bg/koi-sa-klyuchovite-ministri-v-novoto-frensko-pravitelstvo-news363274.html</ref> === Подкрепа за Путин от Виктор Орбан и саботиране на подкрепата на ЕС за Украйна. === От самото начало Виктор Орбан се обявява за основен противник по въпроса да се дава военна помощ на Украйна. Той използва нееднократно различни поводи, за да забавя помощта. Така например на 12.06.2024 Йенс Столтенберг и Виктор Орбан успяват да се договорят, че Унгария няма да участва със свои средства в помощта за Украйна, но и няма да пречи. През юли, обаче започва домакинството на Унгария и Орбан отново стопира тази помощ - под предлог че Украйна спира руския природен газ за Унгария. също така още в началото на председателството на Унгария (от 1.7.2024 до 1.1.2025) Орбан демонстрира подкрепата си за Вл.Путин. На 5.07.2024 той отива в Русия, където да обсъжда с Вл.Путин "мирен план"<ref>https://bnr.bg/post/102015956/viktor-orban-na-poseshtenie-v-moskva-posreshta-go-putin</ref>Всички страни в ЕС реагират бурно, като отбелязват че той не е упълномощен за такива преговори; както и че има взето решение на ЕС и то трябва да се спазва. Въпреки това в идните дни Виктор Орбан представя на европейските лидери концепция за мирен план, която представя руските ултиматуми. Този "мирен план" не е обсъждан. Нещо повече - на 18.07.2024, когато е преизбрана Урсула фон дер Лайен напада остро Виктор Орбан за неговата саботьорска политика. Любопитно е, че Орбан дълго време пречи на преизбирането на Урсула фон дер Лайен<ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/349627-orban-iska-fon-der-layen-da-bade-smenena-tova-byaha-pette-nay-loshi-godini-v-es</ref> с довода че тя е "ястреб" по отношение на Русия. Той твърди, че Тръмп е човек на мира и че европейците трябва да порастнат и да се държат като американците. Орбан обвързва финансовите субсидии на Унгария, включително по Плана за развитие и устойчивост (блокирани заради корупционни практики) с геополитически действия - премахването на ветото спрямо кандидатстването на Финландия за НАТО; премахването на ветото спрямо кандидатстването на Украйна за НАТО; даването от ЕС на парично-военна помощ на Украйна и пр. === Смяна на генералният секретар на НАТО === Междувременно на 26.06.2024<ref>https://clubz.bg/151141</ref> [[Йенс Столтенберг]], чиито мандат като генерален секретан НАТО е изтекъл бива заменен от [[Марк Рюте]]. В полза на кандидатурата на Рюте е посочено, че той е диалогичен човек, и консенсусна личност и че е успял да убеди Тръмп в ключов момент да не изтегля подкрепата на САЩ за НАТО. Предвид, че към този момент една евентуална нова победа на Доналд Тръмп е много възможна, европейските държави търсят човек който да е в добри отношения с него и същевременно да подкрепя Украйна<ref>https://news.bg/int-politics/mark-ryute-obeshta-podkrepa-za-ukrayna-omalovazhavayki-strahovete-ot-tramp.html</ref><ref name=":33">https://www.mediapool.bg/mark-ryute-poe-nato-ot-stoltenberg-s-priziv-za-poveche-sredstva-i-pomosht-za-ukraina-news363536.html</ref>. Рюте отговаря и на двата критерия. Нещо повече - според преобладаващото мнение той може да бъде гъвкав и същевременно решителен.<ref name=":33" /> Допълнително неговият голям политически опит натежава над този на други кандидатите. === Политически събития в САЩ. Влияние върху войната в Украйна === Още през есента на 2023 президентът на САЩ, [[Джо Байдън]] подготвя голям финансов пакет на стойност десетки милиарди, с който да бъде закупена военна помощ за Украйна. Бюджета обаче пада жертва на политическите борби покрай президентските избори. Републиканците имат мнозинство в конгреса и блокират помощта. Байдън опитва различни процедурни ходове - обвързва помощта с помощ за Израел; обвързва я с административния бюджет; предлага облекчени процедури по екстрадиране на емигранти в САЩ.; [[Джо Байдън|Байдън]] дори търси подкрепата на републикански депутати. Предложението обаче не се приема близо 9-10 месеца. Едва в края на март 2024 предложението е одобрено от Конгреса. Бюджетът гласуван като помощ за Украйна в окончателния си вариант е 61 милиарда.<ref>https://offnews.bg/sviat/kakvo-poluchava-ukrajna-ot-sasht-vaprosat-e-za-61-mlrd-dolara-822167.html</ref> На този фон Тръмп говори как за един ден ще разреши конфликта, като събере Зеленски и Путин в една стая. Макар да не казва ясно позицията си, от някои негови намеци се разбира, че според него САЩ харчи безогледно много пари, за една война, който ѝ е чужда. Самият Тръмп, докато е президент не започва дори една война, а освен това подготвя изтеглянето на американските военни от Афганистан (завършено от Байдън). Преобладаващите мнения са, че Тръмп е привърженик на [[Изолационизъм|изолационизма]] ''.'' На този фон здравето на Байдън се влошава прогресивно и кара много от големите спонсори на демократите да се притесняват. Пуска се слух, че той страда от влошаваща се деменция. Като цяло значителна част от холивудския мейнстрийм започва да агитира за смяна на Байдън като кандидат на Демократическата паритя (Дж. Клуни и Амал, Робърт де Ниро и пр.). Междувременно на голям митинг е открита стрелба срещу Тръмп. Тръмп е ранен, но успява да оцелее и използва събитието, за да набере популярност. Скоро след тези събития става ясно, че Байдън страда от ковид и той оттегля кандидатурата си. На негово мястото Демократическата паритя утвърждава вицепрезидентката [[Камала Харис]]. Тя обаче губи изборите за президент на 6.11.2024 година. == Бойни действия през 2024 година == === Украинска контраофанзива в Курска област през август 2024 === '''Основна статия:'''[[Руско - украинска война: украинска контраофанзива в Курск (2024)]] На 1 август 2024 ВСУ получава западно оръжие, сред което 6 самолета F-16, както и танкове, артилерийски снаряди и пр. На. 6 август ВСУ се решава на контраофанзива. Тя сварва руснаците неподготвени и до 219 август ВСУ успява да овладее над 92 селища и 1250 кв. км. в Курска област.<ref>https://euronewsbulgaria.com/news/29845/zelenski-kiev-kontrolira-1250-kv-km-ot-kurska-oblast</ref> и да си върне десния бряг на река Оскол. Постепенно контраофазивата на ВСУ се забавя и въпреки че към 27 август Украйна контролира 1290 кв. км. от Русия и над 100 селища<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/10-neochakvani-izvoda-nastuplenieto-na-vsu-kurska-oblast</ref><ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-veche-vladee-1294-kv-km-i-100-selishta-kursk</ref> постепенно бойните действия стават позиционни. Най големият успех на ВСУ е завлазяването на гр. [[Суджа]], [[Курска област]].<ref name=":28">https://www.marica.bg/svqt/zelenski-prevzehme-sudja-karta</ref> на 16 август. Важно е да се отбележи, че в [[Суджа]], има измервателна станция за руски природен газ, който тече по украински тръби и представлява 3% от вноса на континента.<ref name=":28" /> Воронежка област <ref name=":27" /> и Брянска област<ref name=":53">https://www.segabg.com/category-the-war/ruski-rayon-obyavi-izvunredno-polozhenie-sled-ukrainski-udar</ref> също са поставени под напрежение, там периодично се извършват евакуации. <ref name=":27">https://offnews.bg/sviat/rusia-obiavi-izvanredno-polozhenie-vav-voronezh-828666.html</ref> <ref name=":53" /> Между 19.11.2024 и 21.11.204 Украйна получава разрешение да използва американски и британски ракети с далечен обсег и се възползва. Нанасените удари с ракетите ATACМS BLOCK I A <ref name=":49">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-za-purvi-put-udari-atacms-po-ruska-teritoriya</ref>На STORM SHADOW<ref name=":50">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-udari-po-ruska-teritoriya-i-britanski-raketi-storm-shadow</ref> нанасят сериозни щети на Русия. === Настъпление на Русия към Покровск август-декември 2024 === През август-септември 2024 Русия започва настъпление към [[Покровск (Донецка област)|Покровск, Донецка област]] (Украйна). Някои анализатори смятат, че главнокомандващия ВСУ Ал.Сирски се е провалил, защото въпреки настъплението към Курск на ВСУ, офанзивата на Русия към Покровск не е спряла. Самият той не е на това мнение - отбелязва, че настъплението към Покровск се е забавило, както и че противникът е принуден да прехвърли сили към Курск. Покровск е важен транспортен възел и ако бъде превзет, е възможно логистиката на ВСУ в Курска област да бъде затруднена. На 1 септември Зеленски признава, че положението при Покровски е изключително тежко и руснаците са съсредотичили много ресурси в тази посока.<ref>https://www.dw.com/bg/grbnakt-na-ukrainskata-otbrana-obrecen-li-e-pokrovsk/a-70104015</ref> На същия ден британското разузнаване признава, че руските сили са на 10 км. от Покровск<ref>https://news.bg/int-politics/britanskoto-razuznavane-ruskite-sili-sa-na-10-km-ot-pokrovsk.html</ref> На 4 октомври Институтът за изследване на войната (ISW) в свой анализ признава, че Русия постига тактическите си цели - завладяване на Угледар, който открива пътя към автомагистрала H-15 (град Донецк - град Запорожие) и елиминиране на широкия украински фронт в западната част на Донецка област. Същевременно обаче, според ISW, Русия не успява да постигне оперативни успехи (например превземане на Часов Яр или изтласкване на украинците от левия бряг на р. Оскил).<ref name=":30">https://news.bg/int-politics/isw-zaguba-na-tehnika-i-iztoshtenie-spavat-nastaplenieto-na-rusiya-v-ukrayna.html</ref> Освен това анализът сочи, че руските сили продължават да търпят тежки загуби на бронирана техника при големи, неуспешни механизирани атаки по цялата фронтова линия, особено в западната Донецка област.<ref name=":30" /> На 26 октомври руското правителство обявява, че е завзело Измаиловск и настъпва към Покровск.<ref>https://dnes.dir.bg/svyat/rusiya-e-prevzela-izmaylovka-napredva-kam-strategicheski-vazhniya-pokrovsk-video</ref> На 18.11.2024 става ясно, че руски командири са лъгали за напредъка си в Украйна. Не са превзети нито Билохоровка (Белогоровка), нито Верхнокамянско, нито Григоровка, нито Виемка, нито Серебрянка и едноименния резерват.Нещо повече - Билохоровка вече е в тила на руснаците! В резултат са арестувани значителен брой висши оперативни военни от Трета обединена руска армия. Всички тези военни части отговарят за Северското направление - то е свързващо от юг с Лиманското и от север с Краматорското (Часов Яр) === Нов етап във войната. Използване на ракети с далечен обсег на действие === На 17.11.2024 Джо Байдън позволява на Украйна ракетите ATACМS (става дума за ATACMS BLOCK I A<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/es-nyama-obshto-reshenie-za-udari-raketi-po-rusiya</ref>) да бъдат използвани за удари срещу военни цели територията на Русия.<ref name=":34">https://news.bg/int-politics/zakasnya-li-baydan-s-reshenieto-za-raketite.html</ref> (ракетите имат обсег 300 км.) Мнозина посрещат това решение с облекчение, но има и мнения, че това решение е много закъсняло.<ref name=":34" /> (според някои хора акова позволение е трябвало да бъде дадено още през есента на 2022 г.)<ref name=":34" /> На 19.11.2024 Украйна използва ракетите ATACМS, за да нанесе първи удар по руска територия. Пет ракети са свалени, но една успява да уцели сеналът на Център за снабдяване 1046 в гр. Карачев, Брянска област. <ref name=":49" />Последват 12 вторични експлозии. На 21.11.2024 Украйна използва и британски ракети STORM SHADOW, нанася удар в Курска област последван от 14 вторични експлозии<ref name=":50" /> На 21.11.2024 Русия за първи път изстрелва междконтинентална балистична ракета срещу Украйна. Ракетата е изстреляна от Астраханска област.<ref name=":51">https://clubz.bg/155987</ref> Според експерти ракетата е " РС 26 Рубеж" и е прелетяла над 1000 км.преди да удари Днипро.В атаката по Днипро са използвани и авиобалистична ракета "Кинжал", както и седем крилати ракети "Х-101". <ref name=":51" />"Ей Би си Нюз" обаче се позовава на западен източник, който твърди че ракетата е балистична, но не и междуконтинентална.<ref name=":51" /> <ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-atakuva-dnipro-mezhdukontinentalna-balistichna-raketa</ref> Според Владимир Путин използване е безядрена хиперзвукова ракета от тип "Орешник"<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/putin-rusiya-udari-dnipro-nova-hiperzvukova-raketa-oreshnik</ref> На 24.11.2024 и Франция разрешва на Украйна да използва ракети с дълъг обсег на действие - френските SCALP<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/i-franciya-pozvoli-na-ukrayna-da-polzva-neyni-raketi-golyam-obseg</ref> на 28.11. 2024 Украйна отно е атакувана от Руската федерация с балистични (крилати)ракети. <ref name=":52">https://news.bg/int-politics/rusiya-otnovo-atakuva-ukrainski-gradove-s-balistichni-raketi.html</ref> Удари са нанесени по Харков, Одеса, Ровно, Кропивницки и Луск<ref name=":52" /> == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} {{Руско нападение над Украйна}} {{Портал|Военно дело|Политика|Украйна|Русия}} [[Категория:Руско-украинска война]] [[Категория:2022 година в Европа]] ric9alfd13ifcochvwefxics6amcbo9 12435525 12435523 2024-12-09T08:55:14Z Георгиалександров2 247955 /* Проект за мирно споразумение в Инстанбул (април 2022) */ оправен словоред 12435525 wikitext text/x-wiki {{актуално събитие}} {{твърде дълга}} {{Основна|Руско нападение над Украйна}} ''Тази статия проследява развитието на нападението, започнало на 24 февруари, четвъртък. Поради динамиката на събитията и по начина на съставянето ѝ тази статия може да не удовлетворява докрай критериите за пълнота и енциклопедичност на съдържанието. Моля, имайте предвид, че някои събития може да бъдат обхванати, анализирани, осмислени и оценени само от позицията на времето, след задълбочено изследване в различни научни полета на причините, процесите, факторите и последствията от тях.'' [[File:2022 Russian Invasion of Ukraine animated.gif|thumb|Анимирана карта на нападението|440x440px]] == Бойни действия в Украйна през 2022 година == Около 5 часа сутринта местно време на 24 февруари Русия започна всеобхватна инвазия в Украйна, с което потвърждава очакванията за сериозна ескалация на продължаващата руско-украинска война. Кампанията е предшествана от продължително натрупване на руска армия от началото на 2021 г., както и от многобройни руски искания за мерки за сигурност и налагане на забрани с правни инструменти срещу присъединяването на Украйна към НАТО.<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|title=Why is Russia invading Ukraine and what does Putin want?|date=24 February 2022|work=[[BBC News]]|access-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20211219125518/https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|archive-date=19 December 2021|url-status=live}}</ref> === Начален етап на руската окупация (24 февруари - 25 март 2022) === [[Файл:Последствия удара ракеты по Голосеевскому району Киева (6).jpg|мини|Поражения в [[Киев]] от ракетен обстрел.]] На 24 февруари малко преди 05:00 ч. на 24 февруари Путин обявява, че е взел решението да започне военна операция в Източна Украйна.<ref name=":26">{{cite web|url=https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|title=Russian President Vladimir Putin announces military assault against Ukraine in surprise speech|access-date=24 February 2022|website=MSN|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064559/https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite web|url=https://zptown.zp.ua/archives/696729|title=Почему российский президент Владимир Путин решил развязать войну в Украине|website=ZpTown|date=31 March 2024|access-date=31 March 2024|archive-date=24 February 2022}}</ref> (дълго време Путин не използва термина "война", а "воена операция" или "специална операция") В обръщението си Путин обявява, че няма планове за окупация на територията на Украйна и че подкрепя правото на народите на Украйна на самоопределение.<ref name=":0">{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/UA/225736-za-ruski-raketni-udari-i-desantni-operatsii-sreshtu-ukrayna-saobshtavat-svetovni|title=За руски ракетни удари и десантни операции срещу Украйна съобщават световни и местни източници|last=Къдрев|first=Петър|date=2022-02-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-02-24}}</ref> Според него Русия се стреми към „демилитаризация и [[денацификация]]“ на Украйна и призовава украинските войници да свалят оръжието.<ref name=":0" /><ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-60503037|title=Ukraine conflict: Russia announces special military operation in Donbas|website=BBC News|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064553/https://www.bbc.com/news/world-europe-60503037|url-status=live}}</ref> Минути след изявлението на Путин е съобщено за експлозии в [[Киев]], [[Харков]], [[Одеса]] и Донбас.<ref>{{cite web|url=https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|title=Putin announces 'special military operation' in Ukraine|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|website=POLITICO|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064603/https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|url-status=live}}</ref> Малко след това руските сили навлизат близо до град град Харков ; официални украински лица съобщават и за мащабни десанти в градовете [[Мариупол]] и Одеса<ref>{{cite web|url=https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|title=Ukraine-Russia crisis: Live updates|publisher=Cnn.com|accessdate=2022-02-24|date=2000-01-01|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224044234/https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|url-status=live}}</ref>,<ref>{{cite web|url=https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|title=Russia has launched its war in Ukraine|publisher=Vox|accessdate=2022-02-24|date=23 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224055715/https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|title=Russia takes military action in Ukraine as UN meets|work=www.aljazeera.com|access-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224053027/https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|archive-date=24 February 2022|language=en|url-status=live}}</ref>както и че Русия е изстреляла крилати и [[балистични ракети]] по летища, военни щабове и военни складове в Киев, Харков и [[Днепър]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|title=Russian forces invade Ukraine with strikes on major cities|last1=Osborn|first1=Andrew|date=February 23, 2022|work=Reuters|access-date=February 23, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224033456/https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|archive-date=24 February 2022|last2=Zinets|first2=Natalia|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|title=Maps: Tracking the Russian Invasion of Ukraine|last1=Keith|first1=Collins|date=23 February 2022|work=The New York Times|access-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222221302/https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|archive-date=22 February 2022|last2=Lazaro|first2=Gamio|last3=Scott|first3=Reinhard|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|title=Russia attacks Ukraine as defiant Putin warns US, NATO|last1=Isachenkov|first1=Vladimir|date=February 23, 2022|work=AP News|access-date=February 23, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223102040/https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|archive-date=23 February 2022|last2=Litvinova|first2=Dasha|last3=Karmanau|first3=Yuras|last4=Heintz|first4=Jim|url-status=live}}</ref> <ref>{{Cite web|url=https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|title=Ukrainian capital Kyiv targeted with missile fire, official says|last=CNN|first=Helen Regan and Jonny Hallam|access-date=2022-02-25|website=CNN|archive-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225040530/https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|url-status=live}}</ref> Също така Русия атакува Киев с авиация.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/explosions-heard-kyiv-official-says-enemy-aircraft-downed-2022-02-25/|title=Explosions heard in Kyiv, official says enemy aircraft downed|date=25 February 2022|work=Reuters|access-date=25 February 2022|language=en}}</ref> Междувременно [[Би Би Си]] цитира други източници, според които войските също така навлизат в Украйна и от както от [[Крим]],<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-derzhavnij-kordon-ukrayini-piddavsya-ataci-rosijskih-vijsk-z-boku-rf-ta-rb|title=State Border Guard Service: The State Border of Ukraine was attacked by Russian troops from Russia and Belarus|date=2022-02-24|work=Ukraine Government Portal|access-date=2022-02-24}}</ref> така и откъм [[Беларус]]. Руснаците не губят време, а действат на широк фонт и предпиемат атаки и срещу Луганск, [[Суми]], Харков, [[Чернигов]] и [[Житомир]], и [[Подилск]].<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60454795|title=Ukraine: Russia has launched 'full scale invasion'|date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|publisher=BBC}}</ref> . Макар и трудно Министерството на отбраната на Украйна успява задейства своята ПВО<ref>{{Cite web|url=https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|title=KyivPost, Twitter|access-date=2022-02-24|website=Twitter|language=en|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224073842/https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|url-status=live}}</ref> и да премине в отбрана. В първите часове на атаката президентът Зеленски обявява въвеждането на [[военно положение]] в Украйна.<ref>{{cite web|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|title=Russia-Ukraine crisis live news: Putin has launched 'full-scale invasion', says Ukrainian foreign minister – latest updates &#124; World news|work=The Guardian|accessdate=2022-02-24|date=2018-07-16|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224054309/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|url-status=live}}</ref> а на следващия ден нарежда пълна мобилизация на украинската армия за 90 дни.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|title=Russia-Ukraine latest news: Zelenskiy bans Ukrainian men aged 18 – 60 from leaving the country after invasion – live updates|date=25 February 2022|work=[[The Guardian]]|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224075414/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|archive-date=24 February 2022|language=en-GB|issn=0261 – 3077|author-last6=Holmes|author-last1=Loc|author-last8=Baloch|author-first8=Shah Meer|author-first7=Luke|author-last7=Harding|author-first6=Oliver|author-first3=Gloria|author-first5=Jennifer|author-first1=Samantha|author-first4=Léonie|author-last4=Chao-Fong|author-last3=Oladipo|author-first2=Maanvi|author-last2=Singh|author-last5=Rankin|url-status=live}}</ref> Руските части се опитват да [[Битка за Киев (2022)|обкръжат Киев]] и да [[Битка за Харков (2022)|настъпят в Харков]], но срещат съпротива. Те успяват да стигнат покрайнините на Киев, приблизително на 9 км. от украинския парламент, но там настъплението е спряно. За разлика от тях, руските операции на изток и юг са по-ефективни. Най-добре обучените и оборудвани руски части са разположени на югоизток от Донбас на югоизток, където атакуват тила на украинските отбранителни позиции. Междувременно руските военни сили, настъпващи от Крим, са разделени на две колони.<ref>{{cite web|url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|title=Russian forces are meeting more resistance near Kyiv and Kharkiv than farther south, analysts say.|author-last1=Barnes|author-first1=Julian E.|website=The New York Times|access-date=25 February 2022|date=25 February 2022|archive-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225045412/https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|url-status=live}}</ref> Руското министерство на отбраната заявява, че е овладян [[Мелитопол]], близо до [[Азовско море]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|title=Russian forces capture Ukrainian city, Interfax reports, amid missile strikes|date=26 February 2022|work=Reuters|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|author-last1=Tsvetkova|author-first1=Maria|url-status=live}}</ref> .Русия започва инвазията си с приблизително 190 000 войници, към които в хода на войната се присъединяват допълнителни войски от [[Чечения]], [[Сирия]] и други места.<ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news-2022-03-23/card/russia-lost-up-to-40-000-troops-in-ukraine-nato-estimates-xyZjWxinMDHzdeRZvAeD|title=NATO: Up to 40,000 Russian Troops Killed, Wounded, Taken Prisoner or Missing in Ukraine|last=Michaels|first=Daniel|date=2022-03-23|work=WSJ|access-date=2022-03-24}}</ref>Постепенно става ясно, че Русия, че се цели и към цивилните обекти.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/feb/25/ukraine-invasion-explosions-in-kyiv-as-uk-reports-fierce-resistance-across-the-nation|title=Ukraine invasion: Zelenskiy strikes defiant tone as explosions ring out in Kyiv|date=25 February 2022|work=The Guardian|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225052024/https://www.theguardian.com/world/2022/feb/25/ukraine-invasion-explosions-in-kyiv-as-uk-reports-fierce-resistance-across-the-nation|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last4=Elias|author-first1=Emma|author-first4=Visontay|author-last3=Boffey|author-first3=Daniel|author-last1=Graham-Harrison|author-first2=Luke|author-last2=Harding|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite news|url=https://finance.yahoo.com/news/ukraine-ministry-says-russia-hit-075824163.html|title=Ukraine ministry says Russia hit 33 civilian sites in last 24 hrs -Interfax|last1=Polityuk|first1=Pavel|work=Yahoo Finance|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113721/https://finance.yahoo.com/news/ukraine-ministry-says-russia-hit-075824163.html|archive-date=25 February 2022|agency=Reuters/Interfax|last2=Baczynska|first2=Gabriela|last3=Lawson|first3=Hugh|url-status=live}}</ref> Президентът Зеленски посочва, че украинското правителство не се „страхува да говори за неутрален статут“.<ref>{{cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news/card/U1YDTnzZnlMsI6A2uzcb|title=Zelensky Says Russia Is Striking Military and Civilian Targets|work=www.wsj.com|access-date=25 February 2022|publisher=Wall Street Journal|author-first=James|author-last=Marson}}</ref> В същия ден, президентът Путин заявява пред президента на Китай [[Си Дзинпин]], че „Русия е готова да води преговори на високо ниво с Украйна“.<ref>{{cite web|url=https://financialpost.com/pmn/business-pmn/putin-tells-xi-that-russia-willing-to-hold-high-level-talks-with-ukraine-chinas-cctv|title=Putin tells Xi that Russia willing to hold high-level talks with Ukraine -China's CCTV|work=financialpost.com|access-date=25 February 2022}}</ref>[[Файл:Житловий_будинок_на_вул._Лобановського,_6-А_після_обстрілу.jpg|мини|Жилищен блок в Киев е поразен от руска ракета сутринта на 26 февруари.]] Постепенно ВСУ (украинската армия) успява да се окопити и да отблъсне противник край Киев<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-troops-attack-kyiv-military-base-are-repelled-ukraine-military-2022-02-26/|title=Ukraine military says it repels Russian troops' attack on Kyiv base|date=26 February 2022|work=[[Reuters]]|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/russian-troops-attack-kyiv-military-base-are-repelled-ukraine-military-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|url-status=live}}</ref> и Николаев.<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60517447?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6219818e0ce87e491a0ed0eb%26Battle%20for%20Kyiv%20under%20way%262022-02-26T01%3A32%3A51.226Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e339c122-dc88-4e8b-a964-67b828e1e1b2&pinned_post_asset_id=6219818e0ce87e491a0ed0eb|title=Heavy fighting reported around Kyiv|website=BBC News|access-date=26 February 2022|date=25 February 2022|author-last1=Perera|author-first1=Ayeshea}}</ref> Също така, въпреки тежките боеве край [[Харков]], ВСУ успява да удържи град под украински контрол.<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60543087|title=Ukraine invasion: Kharkiv residents describe intense battle to defend city|last=George Bowden|first=Viktoriia Zhuhan|date=2022-02-27|work=BBC News|access-date=2022-02-27}}</ref> <ref name=":2">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/western-allies-expel-key-russian-banks-global-system-ukraine-fights-2022-02-27/|title=Putin puts nuclear 'deterrence' forces on alert|last=Maria Tsvetkova|first=Aleksandar Vasovic|date=2022-02-27|work=Reuters|access-date=2022-02-27}}</ref> Същото се отнася и до Чернигов. Същевременно обстрелът нанася сериозни поражения на цивилна инфраструктура и цели. Подкрепяните от Русия сепаратисти в източната провинция [[Луганск]] твърдят, че украинска ракета е взривила петролен терминал в град [[Ровенки]].<ref name=":2" /> Около 28. февруари 2022 г. Напредъкът на Русия към Киев е забавен поради логистични грешки и ожесточена украинска съпротива.<ref name=":3">{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1498191541675958273/photo/1|title=Latest Defence Intelligence update on Ukraine|date=2022-02-28|work=Official corporate news channel of the UK Ministry of Defence|access-date=2022-02-28}}</ref> Според британското министерство на отбраната „По-голямата част от сухопътните сили на [президента Владимир] Путин остават на повече от 30 километра северно от Киев, тяхното настъпление беше забавено от украинските сили, защитаващи летището [[Гостомел]], ключова руска цел в първия ден от конфликта“<ref name=":3" /><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-ukraine-crisis-britain-intelligence/uk-says-russian-advance-on-kyiv-slowed-by-staunch-ukrainian-resistance-idUSKBN2KX0LJ|title=UK says Russian advance on Kyiv slowed by staunch Ukrainian resistance|last=Reuters Staff|date=2022-02-28|work=Reuters|access-date=2022-02-28}}</ref>. тези събития съвпадат с насочването на 64-километров руски военен конвой напредва към столицата украинската столица. Същевременно в Беларус, на около 30 километра северно от границата с Украйна, са забелязани допълнителни разгръщания на сухопътни сили и хеликоптери за наземни удари<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-military-convoy-north-kyiv-stretches-40-miles-maxar-2022-03-01/|title=Russian military convoy north of Kyiv stretches for 40 miles -Maxar|last=Reuters|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. На 28 февруари делегации на Украйна и Русия провеждат среща в Беларус. Преди срещата украинският президент Володимир Зеленски казва, че не се надява, че тя ще сложи край на военните действия<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/28/world/europe/ukraine-agrees-to-talk-with-russia-but-isnt-optimistic-the-violence-will-end.html|title=Here’s the latest news from Russia’s invasion of Ukraine|last=The New York Times|date=2022-02-28|work=The New York Times|access-date=2022-02-28}}</ref>. В началото на март руските войски превземат административния, промишлен и културен център на Херсонска област – [[Херсон]]. <ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-01-22/h_23c8bf2dfbe3ed6309a43d6864bb2bd2|title=Russian military vehicles seen across Kherson after heavy shelling|last=Paul P. Murphy|first=Jake Tapper|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-02}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Russia claims control of city of Kherson|last=Williams|first=Nathan|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref> Украинските военни потвърждават по-ранни съобщения, че руски парашутисти - десантчици са кацнали в Харков в опит да превземат обсадения град. Пак между 1 и 2 март украинските въоръжени сили навлизат в село Макарива и укрепват позициите си там. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://24tv.ua/zsu-zvilnili-makariv-kiyivskoyi-oblasti-zakripilisya-misti_n1887475|заглавие=ЗСУ звільнили Макарів Київської області ѝ закріпилися в місті|автор=24 Канал|достъп_дата=2022-03-02}}</ref>Те успяват да се приближат и до покрайнините на [[Горловка|Горловка,]] [[Донецка област]]. и планират настъпление към града. На 2 март руски конвой навлиза във [[Вознесенск]], като е взривен мост, а центърът на града е обстрелван с ракети „Град“. Въпреки това градът запазва позициите си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unian.ua/war/u-voznesensk-zajihala-vorozha-kolona-pidirvano-mist-centr-mista-obstrilyali-z-gradiv-novini-donbasu-11726095.html?_ga=2.108201793.2101368780.1646228357-342406642.1646228357|заглавие=У Вознесенськ заїхала ворожа колона: підірвано міст, центр міста обстріляли з „Градів“|автор=www.unian.ua|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> От началото на март започва интезивен обстрел на [[Мариупол|Мариупол.]] Градът е ключова стратегическа цел за Русия, <ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/4/mariupol-ukraine-russian-siege|title=Besieged Ukrainian city of Mariupol appeals for help|date=2022-03-04|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-06}}</ref>защото превземането му би позволило на подкрепяните от Русия, ДНР и ЛНР да обединят силите си с войските г. Крим. В резултат на обстрела електрофикацията и топлоподаването на града са прекъснати.<ref>{{Cite news|url=Маріуполь знищують, благаю про допомогу ѝ коридор для евакуації – мер|title=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/4/7328216/|last=Євген Руденко|first=Олена Рощіна|date=2022-03-04|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> Володимир Зеленски се обръща към НАТО с призив или да затворят небето над Украйна за полети или да му осигурят авиция, за да я отбранява. Той също така отправя искане за разговор с Владимир Путин на четири очи. <ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/zelensky-tells-putin-to-leave-ukraine-or-meet-him-for-talks/|title=Zelensky tells Putin to leave Ukraine or meet him for talks|date=2022-03-03|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Zelensky asks Putin for talks as humanitarian crisis grows|last=Gahagan|first=Jeremy (ed)|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref>. Президентът на Русия, от своя страна, настоява, че войната „върви по план“, въпреки че към 3 март Русия е превезла превзет само един голям град (Херсон). Междувременно към украинските сили се присъединяват 16 000 чуждестранни доброволци от сформирания на 27 февруари 2022 г. Международен легион за териториална отбрана на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3414421-v-ukraini-stvoruetsa-internacionalnij-legion-teroboroni-zelenskij.html|title=В Україні створюється Інтернаціональний легіон тероборони – Зеленський|date=2022-03-03|work=Мультимедійна платформа іномовлення України „Укрінформ“|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://armyinform.com.ua/2022/03/03/v-ukrayinu-yidut-pershi-z-16-tysyach-inozemnyh-dobrovolcziv/|title=В Україну їдуть перші з 16 тисяч іноземних добровольців|date=2022-03-03|work=Інформаційне агентство АрміяInform|access-date=2022-03-03}}</ref> Междувременно резидентът [[Александър Лукашенко]] обявява, че Беларус ще удвои числеността на войските си на южната си граница (от пет на десет батальона) Пред своя съвет за сигурност Лукашенко заявява, че това са "добре обучени мобилни групи, които са готови да спрат всяка провокация и всякакви военни действия срещу Беларус“, определяйки мобилизацията като „превантивна акция“<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621eca96ec502b53cd48055c%26Belarus%20to%20double%20troops%20on%20border%20with%20Ukraine%262022-03-02T01%3A58%3A16.477Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4b9678b5-9101-4ba3-adfb-c1b3fccb6c1a&pinned_post_asset_id=621eca96ec502b53cd48055c&pinned_post_type=share|title=Belarus to double troops on border with Ukraine|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/2/7327458/|заглавие=ЗСУ укріплюється на околицях Горлівки та готується до наступу – ОП|автор=Українська правда|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> На 5 март раждани на Херсон излизат на мирно шествие срещу руските окупатори ражданите на разположения в Запорожка област [[Бердянск]] също провеждат мирна демонстрация. В Херсон също избухват протести срещу руската окупация.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_8c28210cb5b463352323bb710ee9a433|title=Ukrainian foreign minister praises protests against Russia in some cities|last=Lister|first=Tim|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500080905297317889 Публикация с кадри от протеста в Херсон на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500104542960168962 Публикация с кадри от протеста в Бердянск на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref> Въпреки че в началото на март над 66 хиляди мъже са се завърнали в Украйна и съставят 12 бойни бригади<ref>[https://twitter.com/oleksiireznikov/status/1500016473594605571 Публикация на Алексей Резников в Twitter от 5 март 2022]</ref> Русия има превъзходство по въздух и се възползва масимално от този факт.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/zvernennya-ministra-oboroni-ukrayini-oleksiya-reznikova-5-3-22|title=Address of Minister of Defense Oleksii Reznikov from 5 March|last=Reznikov|first=Oleksii|date=2022-03-05|work=gov.ua – States sites of Ukraine|access-date=2022-03-05}}</ref> Междувременно в Киев и Харков се води позиционна война, руските военни конвои остават в застой <ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/03/07/pentagon-says-nearly-100percent-of-pre-set-russian-troops-are-now-in-ukraine.html|title=Nearly all of Russia’s initial invasion forces now in Ukraine, Pentagon says|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-03-07|work=CNBC|access-date=2022-03-07}}</ref> В свое изказване Владимир Путин заявява, че ще приема страните, които налагат зона, забранена за полети над Украйна, „за участници във военен конфликт и няма значение членове на кои организации са“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=AP News|work=2022-03-05}}</ref> Това принуждава западните правителства да проявят предпазливост по темата.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/04/politics/blinken-stoltenberg-no-fly-zone-warning/index.html|title=Blinken and NATO chief warn establishing a no-fly zone over Ukraine could lead to a 'full-fledged war in Europe'|last=Jeremy|first=Herb|date=2022-03-04|work=CNN|access-date=2022-03-04}}</ref> На 19-ия ден от инвазията на Русия (14 март) в Украйна обкръжени от руските сили са поне четири големи града, в т.ч. Харков и Суми. Увеличава се натискът и върху столицата Киев. [[Ирпен]] и [[Буча (град)|Буча]], са подложени на тежки бомбардировки, но не са завзети, докато руските [[Бронирана бойна машина|бронирани бойни машини]] напредват по североизточния край на града. Украинските сили запазват контрола и надЧернигов, но съобщават за множество цивилни жертви. Министерството на отбраната на САЩ предупреждава, че руските сухопътни сили изглежда са готови да атакуват Одеса, вероятно в координация с десантно нападение.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220314-battleground-ukraine-day-19-of-russia-s-invasion|title=Battleground Ukraine: Day 19 of Russia's invasion|last=AFP|date=2022-03-15|work=France 24|access-date=2022-03-15}}</ref> Междувременно значителни руски военноморски сили, настъпват в района на Одеса. (15 март)Това потвърждава становището на британското военно разузнаване , че Русия е извършила пълна морска блокада на украинските пристанища.<ref name=":9">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/russia-ukraine-war-military-dispatch-march-15-2022|title=Russia-Ukraine war military dispatch: March 15, 2022|last=Trad|first=Ruslan|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-15}}</ref> === Унищожени обекти с културна стойност === При руската агресия са унщожени важни обекти с културна стойност. При сраженията за град Иванкив, до основи изгаря [[Иванкивски музей за история и краезнание|Иванкивският музей за история и краезнание]] (28 февруари), а при удара по близката сграда на Общинския съвет са унищожени произведения на изкуството и други предмети в катедралата „[[Благовещение Богородично (Харков)|Благовещение Богородично]]“ в Харков (2 март). В Мариупол е унищожен [[Музей на изкуствата „Куинджи“|Музеят на изкуствата „Куинджи“]] (21 март).<ref>{{Cite news|url=https://mkip.notion.site/mkip/7be52d2803994651a23a220a8ed85f1c?v=6ea517f19a8944f9a902a50156656eea|title=Свідчення злочинів проти культурної спадщини, вчинених російськими окупаційними військами на території України|work=Міністерство культури та інформаційної політики України|access-date=2022-03-31}}</ref> Разрушени са архитектурни паметници с национално значение като църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ в с. Вязивка, както и църквата „Свети Георги“ в с. Заворичи (7 март ).<ref>{{Cite news|url=https://time.com/6161734/ukraine-war-history-museums/|title=Ukrainian Museums Are Racing to Save Artifacts That Tell the Country’s Story|last=Waxman|first=Olivia B.|date=2022-03-29|work=Time|access-date=2022-03-31}}</ref> Постепенно в началото на март се създава иницитива за Спасяването на украинското [[културно наследство]] онлайн (SUCHO). Няколко дни по-късно (8 март) съорганизаторите Куин Домбровски ([[Станфордски университет]]), Анна Кияс (Университет Тъфтс) и Себастиан Майсторович (Австрийски център за цифрови хуманитарни науки и културно наследство) съобщават, че включилите се в проекта над 1000 доброволци от цял свят са архивирали над 1500 украински уебсайта на музеи и библиотеки, цифрови експонати, текстови корпуси и публикации с отворен достъп. Екип от украински и рускоговорещи преглежда за пълнота уеб архивите, докато други доброволци на SUCHO обогатяват [[Уикиданни|Wikidata]] с актуализирани връзки към текущи уебсайтове на украински институции за културно наследство, когато екипът открие неработещи или заразени със злонамерен софтуер сайтове.<ref>{{Cite news|url=https://www.sucho.org/press-release-20220308-volunteers-unite|title=Volunteers Unite to Archive Ukrainian Cultural Heritage|date=2022-03-08|work=Saving Ukrainian Cultural Heritage Online (SUCHO)|access-date=2022-03-12|archive-url=https://web.archive.org/web/20220408212245/https://www.sucho.org/press-release-20220308-volunteers-unite|archive-date=2022-04-08}}</ref><ref>[https://twitter.com/internetarchive/status/1501588726807506944 Публикация в официалната страница на Internet Archive в Twitter]</ref> Руските сили бомбардират театър в Мариупол, където са намерили подслон граждани на обкръжения пристанищен град, съобщава градският съвет. Съветът на Мариупол публикува изображение на градския театър, което показва тежките щети, нанесени при бомбардирането му, и казва, че броят на жертвите се установява. (16 март)<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/16/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-21-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 21 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> === Кметове на Украйна, арестувани от руските военнослужещи === Междувременно на 11 март кметът на Мелитопол, Иван Фьодоров е отведен от руски войници. <ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/12/world/europe/ukraine-mayor-kidnapped-ivan-fyodorov.html|title=The Russians Might Have Expected a Warm Welcome. Instead the Mayor Labeled Them ‘Occupiers.’|last=Marc Santora;|first=Neil MacFarquhar|date=2022-03-12|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref>Независимо че е етнически руснак той от самото начало насърчава съпротивата. Стотици граждани на разположения в [[Запорожка област]] град [[Мелитопол]] излизат на протест във връзка с похищението на кмета на града . Шест дни по-късно (17 март 2022) той еосвободен в замяна на девет пленени руски наборници.<ref name=":4">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/17/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-22-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 22 of the invasion|last=Samantha Lock; Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-17|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> Два дни след похищението на кмета на Мелитопол е отвлечен и кметът на друг град в Запорожка област – [[Днипрорудне]]. <ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-HRNDCTCHWFDL7EZ4KA4M5PIAH4|title=Ukrainian officials accuse Russian forces of kidnapping a second mayor in days|last=Annabelle Timsit; Timothy Bella; David L. Stern|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> Информацията е потвърдена от външния министър на Украйна, Дмитро Кулеба.<ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1502945209159761923 Публикация в официалния профил на Дмитро Кулеба в Twitter от 13 март]</ref> === 8-15 март === '''8 март''' Израел обявява, че ще предложи временно убежище на 5000 украински бежанци, които нямат еврейски връзки и ще позволи на 20 000 украинци, които са били в Израел преди войната, повечето от които нелегално и без визи, да останат до края на боевете. Според израелското вътрешно министерство повече от 3450 вече са пристигнали в Израел след избухването на войната на 24 февруари. Извън тази квота от 5000 души около 200 000 украинци отговарят на условията за израелско гражданство съгласно израелския „[[Алия (репатриация на евреите)|Закон за завръщане]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/08/world/ukraine-russia-war/israel-offers-refuge-to-thousands-of-non-jewish-ukrainian-refugees-amid-a-fraught-internal-debate|title=Israel offers refuge to thousands of non-Jewish Ukrainian refugees, amid a fraught internal debate|last=Kershner|first=Isabel|date=2022-03-08|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref> '''11 март''' Съветът за сигурност на ООН провежда заседание по искане на Русия. Разгледан е въпроса относно (неподкрепено с доказателства) твърдение, че САЩ разработват химически оръжия в Украйна. Според официални представители на САЩ Русия се опитва да прехвъри собствената си вина на други.<ref name=":56">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_254dde21d249102d1e50660365c2e24f|title=Zelensky hits back at Russian chemical weapons propaganda|last=Hira Humayun|first=Masha Angelova|date=2022-03-10|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> === 16-23 март === '''17 март''' Външният министър на [[Узбекистан]] Абдулазиз Камилов призова за дипломатическо разрешаване на конфликта в Украйна и заявява, че страната му няма да признае подкрепяните от Москва сепаратисти в самопровъзгласилите се републики в Луганск и Донецк. Ръководителят на украинската делегация в преговорите с Москва. . Според представители на НАТО офанзивата на Русия за превземане на Киев до голяма степен е в застой. Украйна заявява, че е започнала контраофанзива, целяща възстановяването на контрола над предградията на столицата. Според разузнаването на Обединеното кралство поради неспособността им да контролират украинското въздушно пространство и предизвикателствата на земята руските сили са възпрепятствани да снабдяват разположените на предни линии войски дори с основни неща от първа необходимост, като храна и гориво.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/index.html|title=March 17, 2022 Russia-Ukraine news|first=Helen Regan, Travis Caldwell, et al|date=2022-03-17|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> В изказване пред германския парламент чрез видеовръзка украинският президент Володимир Зеленски отправя упрек към Германия, че в миналото е упорствала в настояването си, че газопроводите „[[Северен поток|Северен поток 1]]“ и „[[Северен поток - 2|Северен поток 2]]“ и други бизнес проекти с Русия са „чисто икономически", а не политически. Въпреки директната критика към германското правителство и към западните правителства изобщо, депутатите реагират с овации на 15-минутното обръщение на Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220317-zelensky-urges-germany-to-tear-down-new-russian-wall-in-europe|title=Zelensky urges Germany to tear down new Russian 'Wall' in Europe|date=2022-03-17|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> В същия ден министърът на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс съобщава, че неидентифицирано лице, представящо се за украинския премиер, се е свързало с него и му е задало няколко „подвеждащи въпроса“. В контекста на този опит за манипулация Уолъс заявява, че „никаква дезинформация от страна на Русия“ не може да отклони вниманието от нейните нарушения на човешките права.<ref name=":4" /> . '''19 март''' Министерството на отбраната на Русия съобщава, че при удара срещу военен склад за боеприпаси в украинското село Делятин в Западна Украйна на 18 март са използвани хиперзвукови ракети „Кинжал“ – първият известен случай на изстрелване на такива ракети в битка. Американски служители потвърждават пред CNN истинността на твърдението.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_e258f4d62704c278417a897db16cac80|title=US officials confirm Russia has used hypersonic missiles against Ukraine|last=Natasha Bertrand; Jim Sciutto; Barbara Starr|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Част от огромния брой снаряди и мини, изстреляни по Украйна, не са избухнали, а откриването и обезвреждането им ще отнеме години, казва министърът на вътрешните работи на Украйна Денис Монастирски пред „Асошиейтед прес“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-business-europe-7768aa61733dbe1f6e43358ed057371b|title=Minister: Clearing live ordnance in Ukraine will take years|last=Qena|first=Nebi|date=2022-03-19|work=AP News|access-date=2022-03-20}}</ref> Според Британското разунаване Русия е променила военните си цели и сега преследва стратегия на изтощение (на Украйна), която може да изостри хуманитарната криза. Докато напредването към Киев е забавено от украинската отбрана, руските части обсаждат градове, взривявайки градските райони до руини, а през последните дни засилват и ракетните атаки срещу разпръснати цели в Западна Украйна, далеч от основните бойни полета.<ref name=":7">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/meaningful-talks-needed-stop-russia-ukraine-zelenskiy-says-2022-03-19/|title=Zelenskiy calls for peace talks with Moscow, urges Swiss to target oligarchs|last=Natalia Zinets;|first=Natalie Thomas|date=2022-03-19|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> '''20 март''' Русия съобщава за втори случай на изстрелване на хиперзвукова ракета „Кинжал“ (Кинжал) в Украйна, като твърди, че е унищожила склад за гориво близо до Николаев.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/20/what-are-hypersonic-missiles-and-why-is-russia-using-them-kinzhal-ukraine|title=What are hypersonic missiles and why is Russia using them?|last=Henley|first=Jon|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-21}}</ref> Сериозни щети е претърпял и един от най-големите стоманодобивни и металургични заводи в Европа – намиращият се в Мариупол „Азовстал“. Предвид значението му за жителите и икономиката на Мариупол и на Украйна разрушаването на завода ще има тежки последици за страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.liberation.fr/international/europe/a-marioupol-la-gigantesque-usine-dun-prorusse-repenti-detruite-par-larmee-de-poutine-20220320_IKEI7RYWARDLZKQUI2QMPGXIUE/|title=A Marioupol, la gigantesque usine d’un ex-oligarque prorusse repenti détruite par l’armée de Poutine|date=2022-03-20|work=Liberation|access-date=2022-03-21}}</ref> След предупреждението, отправено от президента на САЩ Джо Байдън към Китай относно „последствията“ за азиатската държава в случай, че предостави материална подкрепа на военните действия на Русия в Украйна, външният министър Ван И заявява, че Пекин „винаги се е застъпвал за поддържане на мира и противопоставяне на войната“ и че „времето ще докаже, че позициите на Китай са били от правилната страна на историята."<ref name=":8">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/20/russias-invasion-of-ukraine-list-of-key-events-from-day-25|title=Russia’s invasion of Ukraine: List of key events from day 25|date=2022-03-20|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-21}}</ref> '''22 март''' Украинският президент Володимир Зеленски казва, че от пристанищния град Мариупол не е останало „нищо“ в резултат на руските атаки, а 100 000 цивилни, останали в града, се борят за оцеляването си в „нечовешки условия“ - без храна, без вода, без лекарства и под постоянни бомбардировки.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013|title=Zelensky: 100 000 still trapped in Mariupol|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref> В дневния ред на работна среща между посланика на Северна Корея в Русия и руския заместник-министър на външните работи Игор Моргулов на 22 март е поставен въпросът за развитието на двустранните отношения „в контекста на промените, които се случват на международната арена“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-north-korea-discuss-developing-relations-2022-03-22/|title=Russia, North Korea discuss developing relations|date=2022-03-22|work=Reuters|access-date=2022-03-23}}</ref> В интервю за CNN в същия ден главният говорител на Путин Дмитрий Песков не и'''зключва възможността за използването на ядрени оръжия''', заявявайки, че те ще бъдат използвани само в случай на „екзистенциална заплаха“ за Русия. По думите на Песков нападението на Русия над Украйна, чието единствено допустимо от страна на Кремъл назоваване без риск от правонарушение е „специална военна операция“, продължава „стриктно в съответствие с плановете и целите“, които са били поставени предварително.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/22/europe/amanpour-peskov-interview-ukraine-intl/index.html|title=Putin spokesman refuses to rule out use of nuclear weapons if Russia faced an 'existential threat'|last=Luke McGee;|first=Claire Calzonetti|date=2022-03-22|work=CNN|access-date=2022-03-23}}</ref> '''23 март''' Според Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна руските сили хаотично минират украинската територия и умишлено унищожават селскостопанска техника, което застрашава началото на сеитбената кампания в някои украински региони.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/279066061073146 Съобщение] в официалната страница на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна във Facebook от 23 март 2022 г.</ref> В изявление, публикувано но 23 март, държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен обявява, че "въз основа на наличната в момента информация от публични и разузнавателни източници, в т.ч. множество достоверни доклади за безразборни атаки и нападения, насочени умишлено срещу цивилни, „както и за други зверства“, „правителството на САЩ оценява, че членове на руските сили са извършили военни престъпления в Украйна“. В края на изявлението се казва, че правителството на САЩ ще преследва понасянето на отговорност от страна на Русия, използвайки всеки наличен инструмент, включително наказателно преследване.<ref>[https://www.state.gov/war-crimes-by-russias-forces-in-ukraine/ War Crimes by Russia’s Forces in Ukraine] | Изявление за медиите на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен | 2022-03-23</ref> Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг информира, че се очаква алиансът да се съгласи да предостави на Украйна „допълнителна подкрепа, включително оборудване за киберсигурност“ и доставки за „защита срещу химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи“.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/66c2d54a-98bf-480d-a07c-ccfb955425af|title=Nato to provide Ukraine with defences against chemical and nuclear weapons|date=2022-03-23|work=Financial Times|access-date=2022-03-24}}</ref> Според германския външен министър Аналена Бербок забавените допълнителни доставки на ракети „Стрела“, които са били в запасите на бившата комунистическа източногерманска армия, вече са на път за Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/german-minister-says-further-strela-missiles-are-way-ukraine-2022-03-23|title=German minister says further Strela missiles are on way to Ukraine|date=2022-03-23|work=Reuters|access-date=2022-03-24}}</ref>, а шведският министър на отбраната Петер Хултквист, цитиран от Агенцията TT, заявява, че страната ще предостави допълнително противотанково оборудване, след като вече е изпратила 5000 противотанкови оръжия и друга военна помощ на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.hn.se/nyheter/sverige/sverige-skickar-mer-vapen-till-ukraina-1.68499788|title=Sverige skickar mer vapen till Ukraina|date=2022-03-23|work=Hallands Nyheter|access-date=2022-03-24}}</ref> Под натиска на международна реакция, на 23 март френският автомобилен концерн Renault Group обявява, че спира производствената си дейност в Русия, но все още преценява възможностите си по отношение на дела си в руския частично държавен производител на автомобили АвтоВАЗ.<ref>[https://en.media.renaultgroup.com/news/renault-industrial-activities-in-russia-are-suspended-9c81-989c5.html Renault industrial activities in Russia are suspended] | Съобщение за медиите | March 23, 2022</ref> === 24-31 март === '''24 март''' В Брюксел се провеждат среща на върха на НАТО, на която присъства и президентът на САЩ Джо Байдън, а отделно има и среща на върха на лидерите на [[Г-7]]. На срещата на НАТО западните страни за пореден път заклеймяват нахлуването на Русия в Украйна, настоявайки президентът Путин „незабавно да спре тази война и да изтегли военните сили от Украйна и да призове Беларус да прекрати съучастничеството си в съответствие с резолюцията за агресията срещу Украйна, приета на Общото събрание на ООН от 2 март 2022 г.“<ref>{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_193719.htm|title=Statement by NATO Heads of State and Government|date=2022-03-24|work=NATO {{!}} Press Release|access-date=2022-03-26}}</ref> Постигнато е споразумение за изпращане на подкрепления в Централна и Източна Европа, за да укрепят отбраната на алианса, но не и за налагане на зона, забранена за полети над Украйна – едно от исканията, повторени многократно от украинския президент Володимир Зеленски. В изявлението на НАТО във връзка със срещата на върха се казва, че мерките на организацията остават „превантивни, пропорционални и неескалиращи“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_ea44b94f66c020c6c826afcc09532742|title=Western leaders set for critical day of summits as they ready the next phase of responses to war|last=Liptak|first=Kevin|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-24}}</ref> Одобрени са четири нови многонационални бойни групи на НАТО - в България, Унгария, Румъния и Словакия.<ref name=":10">[https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193674.htm?selectedLocale=en Allies stand strong together in NATO in the face of the biggest security threat in a generation] | NATO | 2022-03-24</ref><ref name=":10" /> В съвместното си изявление си по повод на срещата на върха в Брюксел лидерите на Г-7 декларират, че държавите участнички в групата на седемте ще направят необходимото, за да предотвратят и да отговорят на развиващата се глобална криза в областта на продоволствената сигурност. За целта ще бъдат използвани последователно всички инструменти и механизми за финансиране за справяне с продоволствената сигурност и ще бъдат посрещнати потенциалните прекъсвания на селскостопанското производство и търговията, особено в уязвимите страни.<ref>{{Cite news|url=https://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2022/03/24/g7-leaders-statement-brussels-24-march-2022/|title=G7 Leaders’ Statement - Brussels, 24 March 2022|date=2022-03-24|work=European Council Statements and remarks|access-date=2022-03-26}}</ref> Британският премиер [[Борис Джонсън]] обявява, че в допълнение на около 4000 ракети, които вече са предоставени от Обединеното кралство на украинските сили, Украйна ще получи още около 6000 допълнителни ракети и 25 милиона британски лири за подпомагане на плащането на украинските войници и пилоти. Над 4 милиона британски лири са предвидени за Световната служба на [[Би Би Си|BBC]], с които да бъде подпомогната поддръжката на услугите на украински и руски език в региона. Още преди обявяването на този пакет за хуманитарна и икономическа помощ са заделени 400 милиона британски лири, съобщават британските власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623bab991fea84616a6cc801%26UK%20to%20provide%20Ukraine%20forces%20with%206%2C000%20missiles%262022-03-23T23%3A22%3A02.304Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e7e93a1b-f5a5-4c21-9a4e-7ccdccd80147&pinned_post_asset_id=623bab991fea84616a6cc801&pinned_post_type=share|title=UK to provide Ukraine forces with 6,000 missiles|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-24}}</ref> '''''Месец след инвазията на Русия в Украйна, нейните сили са спрени и изтласкани около Киев'' и''' заемат отбранителни позиции северозападно от столицата. Според Института за изследване на войната (ISW) украинската офанзива северозападно от Киев облекчава част от натиска върху столицата през последните три дни. В опит да обградят руските войски, окупирали Ирпен, Буча и Гостомел, защитниците на града възстановяват контрола на юг от Бородянка и на магистрала Е-40. Украинските сили също отблъскват руските опити за настъпление към град [[Бровари]] от североизток и затваряне на обкръжаването на Чернигов.<ref>{{Cite news|url=https://english.elpais.com/international/2022-03-25/the-war-in-ukraine-in-maps-kyivs-defenders-launch-counterattacks.html|title=March 25 {{!}} Counterattacks|last=Mariano Zafra, Kiko Llaneras, et al|date=2022-03-25|work=El Pais International|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.understandingwar.org/backgrounder/russian-offensive-campaign-assessment-march-25|title=Russian Offensive Campaign Assessment, March 25|last=Mason Clark, Fredrick W. Kagan, George Barros|date=2022-03-24|work=Institute for the study of war|access-date=2022-03-26}}</ref> Силите на Украйна „увеличават натиска“ върху руските войски, окупиращи региона североизточно от Киев, и според последната оценка на разузнаването на Министерството на отбраната на Обединеното кралство. В същия доклад е отбелязано, че Украйна продължава да извършва „успешни контраатаки“ срещу руските войскови единици извън столицата и вероятно си е върнала контрола над градовете Макаров и Мошун.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623b9e354f71af55b461562b%26Demoralised%20Russian%20troops%20could%20face%20encirclement%2C%20says%20UK%262022-03-23T22%3A35%3A52.326Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:579862f5-c673-4d5d-b1a0-12ad7ff3539c&pinned_post_asset_id=623b9e354f71af55b461562b&pinned_post_type=share|title=Demoralised Russian troops could face encirclement, says UK|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref> Голям руски десантен кораб е унищожен в четвъртък сутринта близо до южния пристанищен град [[Бердянск]], съобщават украинските Военноморски сили. Големият десантен кораб „Орск“ на Черноморския флот на окупаторите е унищожен в пристанището Бердянск, превзето от Русия, се казва в публикация на флота във Facebook.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31713980.html?lbis=273978#entry-shared|title=Голям руски десантен кораб е бил унищожен в четвъртък сутринта близо до южния пристанищен град Бердянск|date=2022-03-24|work=Свободна Европа|access-date=2022-03-24}}</ref> Повече от 2 милиона украински бежанци са преминали в Полша, след като руските сили нахлуха в Украйна преди месец. Това е най-бързо развиващата се криза с разселване, наблюдавана след Втората световна война, казва се в изявление на Международния спасителен комитет в четвъртък.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_6e90d3333775a413602832ae0a15e09e|title=Ukraine sees fastest displacement crisis since WWII, aid group says From CNN's Mohammed Tawfeeq in Lviv|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-26}}</ref> Хиляди граждани вземат участие в мирно шествие в подкрепа на Украйна, организирано в центъра на София на 24 март по повод първия месец от началото на руската инвазия. Шествието започва от пл. „Независимост“ и завършва на Орлов мост.<ref>{{Cite news|url=https://bta.bg/bg/galleries/24024|title=Шествие в подкрепа на Украйна|date=2022-03-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://balkaninsight.com/2022/03/25/we-could-be-next-marches-for-ukraine-spread-over-bulgaria/|title=‘We Could Be Next’ – Marches for Ukraine Spread Over Bulgaria|last=Todorov|first=Svetoslav|date=2022-03-25|work=Balkan Inisght {{!}} BIRN|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/03/25/4328982_s_mirni_shestviia_v_mnogo_gradove_bulgariia_dava/|title=С мирни шествия в много градове България дава подкрепа за Украйна|last=Атанасова|first=Видка|date=2022-03-26|work=Дневник|access-date=2022-03-26}}</ref> Подобни шествия са организирани и в други градове на страната. '''25 март''' Наблюдателите на ООН ѝ продължават да проверят съобщенията за смъртни случаи в различни региони, където се провеждат интензивни боеве, включително в Донецка област, където се намира град Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60856533?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623dc38f1fea84616a6ccab8%26More%20than%201%2C000%20civilian%20deaths%20confirmed%20by%20UN%262022-03-25T13%3A44%3A28.169Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:56dfe6ce-09bd-4476-9046-8fbbb792af92&pinned_post_asset_id=623dc38f1fea84616a6ccab8&pinned_post_type=share|title=More than 1,000 civilian deaths confirmed by UN|date=2022-03-25|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref> Според официалната информация, изнесена от властите в Мариуопол на 25 март, 300 души са загинали при атаката срещу Драматичния театър в разрушения град на 16 март. До взривяването му театърът е използван като едно от основните убежища в Мариупол, който е подложен на интензивни бомбардировки още от първите дни на нападението на Русия срещу Украйна. Към 25 март все още няма информация за човешки жертви при атаката срещу сграда на училище по изкуствата, използвана като подслон от близо 400 от гражданите на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/ukraine-mariupol-theater-dead-intl/index.html|title=300 people were killed in Russian airstrike on Mariupol theater, Ukrainian authorities say|last=Andrew Carey et al|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-25}}</ref> Осъществена е първата размяна на пленници между Русия и Украйна след нахлуването на Москва на 24 февруари, информира вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук. Десетима „пленени окупатори“ са освободени в замяна на 10 украински военнослужещи. С публикация в Telegram Верещук съобщава, че хуманитарните заложници, взети в Мангуш, са били освободени.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/25/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-30-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 30 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-25|work=The Guardian|access-date=2022-03-26}}</ref> На 25 март генерал-полковник Сергей Рудской, първи заместник-началник на генералния щаб на Русия, прави някои от най-подробните публични коментари относно руската военна стратегия в Украйна от началото на войната, като заявява, че '''„първият етап“ от военния план на Русия вече е завършен''' и основният фокус сега е съсредоточен върху Източна Украйна и по-специално върху „освобождението на Донбас“. Руските военни продължават да твърдят, че цивилни или жилищни райони не са сред целите им, въпреки огромните доказателства за обратното.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/russian-general-calls-encirclement-of-ukrainian-cities-a-deliberate-plan/index.html|title=Russia says first phase of war is over as its advances in Ukraine appear to have stalled|last=Hodge|first=Nathan|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-26}}</ref> == Проект за мирно споразумение в Инстанбул (април 2022) == '''Основна статия''': [[Проект за мирно споразумение в Истанбул (2022)]] В хода на войната са водени мирни преговори. <ref name=":9" /><ref name=":7" /><ref name=":4" /><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_7adb6c5727de938ff3681fe68a0509c7|title=Putin lays out demands of Ukraine prior to any ceasefire negotiations in call with Turkey's president|last=Sariyuce|first=Isil|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> На всички опити за преговори от Кремъл отговарят, че няма да има такива докато украинците не свалят оръжие (т.е. не капитулират). <ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/21/7333165/|title=Верещук до РФ: Ні про яку здачу Маріуполя не може йти мова. Відкрийте нам коридор|last=Кравець|first=Роман|date=2022-03-21|work=Украiнська правда|access-date=2022-03-21}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/20/russian-ukraine-war-latest-thousands-of-mariupol-residents-being-deported-to-remote-parts-of-russia-live|title=China denies sending weapons to support Moscow – as it happened|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-21}}</ref> През април 2022 в Инстанбул, Путин излагат своите предложения под формата на проекто договор.<ref name=":59">https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-ukrayna-dogovor-mir-voyna/33188372.html</ref><ref>https://www.welt.de/politik/ausland/plus251243756/Ukraine-und-Russland-Das-geheime-Dokument-das-den-Krieg-haette-beenden-koennen.html</ref>В този проекто договор Русия настоява Украйна да изтегли войските от Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонеска област и да ги признае за руски, както и да признае Крим за такъв.<ref name=":59" /><ref name=":60">https://www.novinite.bg/articles/251681/Die-Welt-Tajniyat-dokument-kojto-mojeshe-da-sloji-kraj-na-vojnata-v-Ukrajna</ref><ref name=":61">https://www.dw.com/bg/koj-preci-da-se-skluci-mir-mezdu-rusia-i-ukrajna/a-70228236</ref>Войската на Украйна да бъде орязяна драстично;<ref name=":62">https://dnes.dir.bg/na-fokus/skritata-istoriya-na-razgovorite-koito-mozheha-da-sprat-voynata-v-ukrayna</ref><ref name=":59" /> да се наложат сериозни ограничения за броя танкове, кораби, далекобойността на ракетите, които Украйна може да ползва и пр;<ref name=":62" /><ref name=":59" /> Украйна да се откаже от членство в НАТО<ref name=":61" /><ref name=":60" /><ref name=":63">https://www.marica.bg/svqt/putin-pokaza-proekt-na-miren-dogovor-s-ukrayna-video</ref> или от закупуване на западни оръжия или провеждане на западни учения<ref name=":63" />; Украйна да се откаже да разработва или закупува ядрени оръжия; Нацизмът да бъде забранен със Закон и Украйна да се денацифицира.; руският език да стане втори държавен език и пр. Впоследствие Зеленски отказва да го подпише. Давид Арахамия, ръководител на фракцията „Слуга на народа“ във Върховната рада на Украйна, дава интервю за телевизионния канал 1+1 и твърди, че Борис Джонсън се е намесил на 9 април, проваляйки договора. Русия често използва този аргумент, но не казва всички унизителни клаузи, заложени в проектодоговора. Проектодоговорът е публикуван от немското списание ''Die Welt.'' == Ядрен шантаж на Руската Федерация == Въпреки възмущението си от агресията на Украйна западните държави проявяват въздържаност. Причината са заплахите на Путин и неговото правителство да използват ядрено оръжие.<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/putin-razshiri-pravilata-za-izpolzvane-na-iadreni-orajia-ot-rusia/33207955.html</ref><ref>https://www.dw.com/bg/zaplasva-li-putin-s-adren-udar-proverka-na-faktite/a-70821563</ref> Всъщност още през 2019 година Путин подписва закон за преустановяването от страна на Русия на Договора за ракетите със среден обсег. Законът е одобрен на 26 юни същата година<ref>https://news.bg/int-politics/putin-ofitsialno-iztegli-rusiya-ot-yadreniya-raketen-dogovor.html</ref> Путин неколкократно намеква, че готов да използва военна сила срещу държави-кандидат членки на НАТО. Нещо повече - т'''ой не изключва ядрен удар!'''<ref>https://bnr.bg/horizont/post/102051351/blinkan-opredeli-kato-bezotgovorno-izavlenieto-na-putin-za-eventualno-izpolzvane-na-adreno-orajie</ref> В пространно интервю, излъчено по държавната телевизия на 26 април 2022, руският външен министър Сергей Лавров предупреждава Запада, че рисковете от ядрен конфликт заради Украйна са значителни. Според него като снабдява Киев с оръжие, НАТО „по същество“ участва в [[опосредствана война]] с Русия. Той заявява, че същността на всяко споразумение за прекратяване на конфликта в Украйна ще зависи до голяма степен от военната ситуация на място и твърди, че западните доставки на оръжия като противотанковите ракети Javelin, бронирани превозни средства и усъвършенствани дронове, са провокативни мерки, изчислени да удължат конфликта, а не да го прекратят<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-says-western-weapons-ukraine-legitimate-targets-russian-military-2022-04-25/|title=Russia's Lavrov: Do not underestimate threat of nuclear war|date=2022-04-26|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> Путин предупреждава САЩ, че ако Вашингтон разположи ракети с голям обсег в Германия, тогава Русия ще разположи подобни ракети с ядрени бойни глави по границите на Запада.<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2024/07/29/4656852_putin_zaplashi_zapada_s_ruski_razpolagane_na_iadreni/</ref> На 19 ноември 2024 Путин подписва промените в ядрената доктрина на Руската федерация<ref>https://nova.bg/news/view/2024/11/19/477622/%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B2-%D1%8F%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F/</ref> Според тях Русия може да обмисли използването на ядрени оръжия, ако бъде обект на ракетно нападение, подкрепено от ядрена сила. Към ядрения шантаж може да се добави окупацията на руските войски на електроцентрали<ref>{{cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|title=Multiple explosions rock Kyiv as Russian forces target city|date=25 February 2022|newspaper=Washington Post|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|archive-date=2022-02-26|author-last1=Grady|author-first1=Siobhán|author-last2=Kornfield|author-first2=Meryl|url-status=live}}</ref> и атомни централи. Важен момент е недопускането на представители на МААЕ, временното спиране на реакторите на атомни централи.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60657155|title=Russia Ukraine War Live Reporting for March 9|last=Williams|first=Nathan (edited by)|date=2022-03-09|work=BBC News|access-date=2022-03-09}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/09/chernobyl-ukraine-russia-iaea-nuclear-monitoring-lost/|title=Chernobyl plant disconnected from power grid; Ukraine demands cease-fire for urgent repairs|last=Adela Suliman|first=David L. Stern|date=2022-03-09|work=The Washington Post|access-date=2022-03-09}}</ref> и пр. и пр..<ref>{{cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|title=Chernobyl radiation 'exceeds control levels' in multiple areas being seized by Russia|date=25 February 2022|work=The Independent|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225105519/https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last1=Mathers|author-first1=Matt|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|title=Ukraine reports higher but „not critical“ Chernobyl radiation|date=25 February 2022|work=Reuters|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113725/https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last1=Polityuk|author-first1=Pavel|url-status=live}}</ref> (например между 4 и 5 март 2022 за [[Запорожка АЕЦ|Запорожката атомна централа]] , се водят ожесточени боеве;<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634|title='No victims' after attack at Ukraine nuclear plant|date=2022-03-04|work=BBC|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/03/nuclear-power-plant-fire-ukraine-zaporizhzhia/|title=Fire breaks out at Ukraine nuclear power plant, largest in Europe, after shelling, officials say|last=Hannah Knowles, Meryl Kornfield, Steven Mufson|date=2022-03-04|work=The Washington Post|access-date=2022-03-04}}</ref> впоследствие централата е превзета от руската армия<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-russian-forces-seize-zaporizhzhia-nuclear-plant-2022-03-04/|title=Ukraine says Russian forces seize Zaporizhzhia nuclear plant|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref> и в нея атомната централа избухва пожар<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62219b660ce87e491a0edfd2%26More%20on%20the%20nuclear%20plant%20fire%262022-03-04T05%3A00%3A17.686Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0766b01f-40d5-42f7-ad87-08d13cf8e4c8&pinned_post_asset_id=62219b660ce87e491a0edfd2&pinned_post_type=share|title=More on the nuclear plant fire|date=2022-03-04|work=BBC News|access-date=2022-03-04}}</ref> <ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/325785536256009 Съобщение на в официалната страни на Министерството на вътрешните работи на Украйна във Facebook]</ref>) Версията на Русия е, че защитава атомните централата от [[националист]]ически и [[терорист]]ични групи.<ref>Hugo Bachega and Matt Murphy (11 September 2022). "Ukraine counter-offensive: Russian forces retreat as Ukraine takes key towns". BBC News. Archived from the original on 10 September 2022. Retrieved 11 September 2022.</ref> Всичко това кара ред държавни ръководители да бъдат предпазливи, по отношение на помощта си за Украйна.<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/sasht-ispaniya-italiya-i-gurciya-zatvoriha-posolstvata-si-kiev</ref><ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/364682-aleksandar-vuchich-rusiya-mozhe-da-nanese-yadren-udar-na-balkanite</ref><ref>https://news.bg/comments/zapadat-se-sabudi-tvarde-kasno-ot-sladkiya-si-san-za-putin.html</ref> Според ръководителят на военният комитете на НАТО, адмирал Рон Бауер "Ако руснаците нямаха ядрени оръжия, отдавна да сме в Украйна и да ги изгоним оттам" == Геноцид в Украйна == '''Основна статия:''' [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Руско_нападение_в_Украйна:_нарушения_на_Женевската_конвенция&veaction=edit&section=6 Руско_нападение_в_Украйна:_нарушения_на_Женевската_конвенция] През цялото време на окупацията Русия не пести различни форми на геноцид. През цялата окупация Русия нееднократно си позволява да атакува с ракети военнополеви болници, <ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3469794-russians-bomb-operating-room-in-field-hospital-at-azovstal-casualties-reported.html|title=Russians bomb operating room in field hospital at Azovstal: casualties reported|date=2022-04-28|work=Ukrinform|access-date=2022-05-2}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/22/7341358/|title=Донеччина: російські окупанти обстріляли лікарню з "Урагану"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/four-dead-russian-strike-ukrainian-city-zhytomyr-adviser-interior-minister-2022-03-01/|title=Four dead in Russian strike on Ukrainian city of Zhytomyr – adviser to interior minister|date=2022-03-02|work=Reuters|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/01/world/ukraine-russia-war/a-ukrainian-soldier-recites-a-persian-love-poem-on-the-eve-of-battle-it-goes-viral|title=Ukraine Russia War Live Updates|last=Ives|first=Mike|date=2022-03-02|work=The New York Times|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/09/europe/russia-invasion-ukraine-evacuations-03-09-intl/index.html|title=Russia accused of 'atrocity' in bombing of maternity and children's hospital|last=Rob Picheta et al|first=2022-03-09|date=CNN|work=2022-03-09}}</ref><ref name=":37">{{Cite news|url=Ukraine military confirms airborne assault on Kharkiv|title=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref> и училища,<ref>{{Cite news|url=https://meduza.io/en/feature/2022/05/08/russian-airstrike-on-bilohorivka-school-kills-60-civilians|title=Russian airstrike on Bilohorivka school kills 60 civilians|date=2022-05-08|work=Meduza.io|access-date=2022-05-10}}</ref><ref name=":37" /> <ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/av/world-europe-60807896|title=Ukraine war: Man rescued from Kharkiv rubble after shelling|date=2022-03-18|work=BBC News|access-date=2022-03-20}}</ref> селскостопански складове, <ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/11/7345604/|title=Харьковщину атаковали ракетами: есть погибший, уничтожен склад|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-05-11|work=Украинская правда|access-date=2022-05-13}}</ref> търговски комплекси<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-missiles-hit-crowded-shopping-mall-central-ukraine-zelenskiy-2022-06-27/|title=Russian missile strike kills 16 in shopping mall, Ukraine says|last=Lewis|first=Simon|date=2022-06-27|work=Reuters|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/28/7355144/|title=Уже відомо про понад 20 загиблих у ТЦ Кременчука – Офіс президента|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-06-28|work=Українська правда|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/28/1108119523/death-toll-rises-from-russian-strike-on-shopping-mall-in-ukraine|title=At least 20 people were killed in Russia's missile attack on a crowded Ukrainian mall|last=NPR Staff|date=2022-06-27|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>[https://t.me/dsns_telegram/5056 Официален канал на Държавна служба на Украйна за извънредни ситуации в Telegram]</ref>. или дори площадки за деца<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/rusiya-udari-detska-ploshtadka-harkov-i-tezhko-rani-tri-deca</ref>. Ракетните удари не щадят и жилищните сгради; <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/suspilnekharkiv/11697|заглавие=Публикация в Телеграм|дата=2022-04-24|труд=Суспільне Харків в [[Телеграм]]|достъп_дата=2022-04-26}}</ref> <ref name=":1" /><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/least-816-civilians-killed-ukraine-since-conflict-began-un-says-2022-03-18/|title=At least 816 civilians killed in Ukraine since conflict began, UN says|date=2022-03-18|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref>.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/two-people-killed-6-wounded-by-russian-airstrike-in-kramatorsk-donetsk-oblast/|title=Two people killed, 6 wounded by Russian airstrike in Kramatorsk, Donetsk Oblast|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref>.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/one-killed-4-injured-as-fire-breaks-out-after-shelling-of-a-residential-building-in-kyiv/|title=One killed, 4 injured as fire breaks out after shelling of a residential building in Kyiv|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref>.<ref name=":58">[https://liveuamap.com/en/2022/23-march-1143-buildings-in-kharkiv-have-been-destroyed-by Харков в LiveUAMap] | 2022-03-24</ref> в някои градове почти всички жилищни сгради са унищожени, <ref name=":41" /> .<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60601235|title=Mariupol under siege: 'We are being completely cut off'|last=Gunter|first=Joel|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref>.<ref name=":58" /> На пресконфера сред убитите има много деца<ref>https://www.dw.com/bg/страната-в-която-убиват-по-шест-деца-на-ден/a-50490524</ref>. Също така руската армия използва '''фосфорни бомби''' и '''касетъчни боеприпаси.''' <ref>[https://twitter.com/ServiceSsu/status/1525756789672890368 Російські загарбники підтверджують, що використовують в Україні фосфорні і касетні засоби ураження] | [https://twitter.com/ServiceSsu Служба безпеки України] | [[Twitter]] | 2022-05-15</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-forces-shelling-settlements-using-phosphorus-ammunition-eastern-ukraine-2022-03-30/|title=Russian forces shelling settlements and using phosphorus ammunition in eastern Ukraine: governor|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> както и запалителни снаряди 9М22С.<ref>[https://t.me/andriyshTime/891 Маріуполь. Азовсталь. Знову - з неба, моря, землі] | [https://t.me/andriyshTime Андрющенко Time] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-05-15</ref> Руски военнослужещи многократно убиват цивилни, .<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259c83fb1e16c43aefe64be%26Ukraine%20accuses%20Russia%20of%20more%20evacuee%20killings%262022-04-15T19%3A58%3A30.095Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:862fbf81-a0eb-41f4-a801-27de101ce729&pinned_post_asset_id=6259c83fb1e16c43aefe64be&pinned_post_type=share|title=Ukraine accuses Russia of more evacuee killings|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61461805?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6284df09b622de4ef9121ad3%26What%27s%20been%20happening%20today%3F%262022-05-18T12%3A09%3A16.827Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:81e44518-1b11-4360-848e-4eda0c1491ba&pinned_post_asset_id=6284df09b622de4ef9121ad3&pinned_post_type=share|title=May 18, 2022. What's been happening today?|date=2022-05-18|work=BBC News|access-date=2022-05-18}}</ref> <ref>''[https://twitter.com/AndriySadovyi/status/1515930175237758976 Съобщение] на Андрій Садовий в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/AndriySadovyi Андрій Садовий @AndriySadovyi] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref><ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-war-lviv-missile-strikes-536b8f0bb48ae21a6ee30991a5535ea3|title=Ukrainian officials: Russian strikes kill at least 7 in Lviv|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-04-18|work=Associated Press|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>''[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1515935244867801094 Съобщение] на Михайло Подоляк в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/Podolyak_M Михайло Подоляк @Podolyak_M] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref> <ref name=":46">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/21/7341039/|title=Two mass graves with bodies of civilians found in Borodianka|last=Hlushchenko|first=Olha|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-20}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/russia-ukraine-war-merefa-mayor-kharkiv-21-killed-school-community-center-shelling/|title=Ukrainian mayor says 21 killed as school and community center hit by Russian artillery strike|date=2022-03-17|work=CBS News|access-date=2022-03-20}}</ref>и извършва масови екзекуции. <ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-weekend-2022-04-23#satellite-images-show-what-appears-to-be-a-second-mass-grave-site-near-mariupol|title=Satellite images show what appears to be a second mass grave site near Mariupol|last=Torchinsky|first=Rina|date=2022-04-23|work=NPR|access-date=2022-04-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/21/new-mass-grave-manhush-near-mariupol/|title=New mass grave points to war crimes in Mariupol, Ukrainian officials say|last=Villegas|first=Paulina|date=2022-04-21|work=Washington Post|access-date=2022-04-23}}</ref> <ref>Андрющенко Time | [https://t.me/andriyshTime Офіціцйни канал не дуже офіційних думок про Маріуполь і не тількі Радника міського голови м. Маріуполь] | [https://t.me/andriyshTime/381 Съобщение от 21 април 2022 г.]</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/1-020-civilian-bodies-in-kyiv-morgues-ukrainian-official-01650533406?tesla=y|title=1,020 Civilian Bodies In Kyiv Morgues: Ukrainian Official|last=Agence France Presse|date=2022-04-21|work=Barron's|access-date=2022-04-23}}</ref><ref name=":44">https://www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%83%D1%87%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%B4%D0%B2-%D0%B2%D1%81%D0%B5%D0%BA%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B8-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5/a-61406807</ref><ref name=":44" /> <ref>https://www.hrw.org/news/2022/04/21/ukraine-russian-forces-trail-death-bucha</ref><ref name=":47">https://www.dw.com/bg/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D1%81%D1%8A%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%B2-%D0%B1%D1%83%D1%87%D0%B0/a-61395908</ref>Извършени са масови изнасилвания на украинки. <ref>https://www.dw.com/bg/ukrajna-ruskite-vojnici-iznasilvat-deca-i-babi-zeni-i-mze/a-64823344</ref><ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/32291595.html</ref><ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/seksualno-nasilie-ot-ruski-voenni/32648611.html</ref><ref>https://dnes.dir.bg/svyat/ukrayna-obvini-ruskite-voynitsi-che-iznasilvat-zheni-v-okupiranite-gradove</ref><ref>https://ukrpressbg.com/2023/10/21/доклад-на-оон-руснаци-изнасилват-хора/</ref><ref>https://darik.bg/reduvaha-se-da-me-iznasilvat-oceleli-ukrainki-razkrivat-kak-ruskite-voinici-izpolzvat-seksualnite-napadenia-kato-orazie-</ref> <ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq|title=Pramila Patten (Special Rep. on Sexual Violence in Conflict) on Ukraine - Security Council, 9056th meeting|date=2022-06-06|work=United Nations|access-date=2022-06-18|archive-url=https://web.archive.org/web/20220615034039/https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq|archive-date=2022-06-15}}</ref>Украинци от окупираните територии твърдят, че руснаците изнасилват даже и деца.<ref>https://voice-bg.com/29-glasat-na-bulgaria/8665-ombiy.html</ref><ref>Pramila Patten (Special Rep. on Sexual Violence in Conflict) on Ukraine - Security Council, 9056th meeting // United Nations. 2022-06-06.</ref> Руското правителство отвлича над 20 000 деца<ref>https://bnr.bg/hristobotev/post/102051622</ref><ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/301847-zelenski-rusnatsite-iznasilvat-zheni-deportirat-detsa-goryat-gradove-nikoy-ne-mozhe-da-e-ravnodushen</ref><ref name=":42">https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-rusiya-otvlichane/32766740.html</ref> Поне 4000 са дадени за "превъзпитание" в интернати<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/32326084.html</ref><ref name=":42" /> (във "филтрационни лагери" попадат и отвлечени възрастни украници).<ref>[https://t.me/denisovaombudsman/4452 Изявление на Людмила Денiсова от 25 март 2022 г. във връзка с насилственото изследване и задържане на украински граждани в Русия] | Telegram</ref> Останалите деца често се дават на руски осиновител, при жив родител или настойник от украински произход. Впоследствие тяхното образование и социализация в обществото започва сред агресивна прогапанда на русифициране. Още 2400 деца са отвлечени в Беларус<ref>https://hristianstvo.bg/над-2400-украински-деца-от-окупираните-те/</ref>В действителност се смята, че тези цифри са силно занижени. Според активни на сайта Анонимос са депортирани насилствено около 600 000 украинци, включително 117 000 деца.'''Това е пряко нарушение на Четвъртата женевска конвенция (1949)'''.<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/32326084.html</ref><ref>https://www.un.org/en/genocideprevention/documents/atrocity-crimes/Doc.33_GC-IV-EN.pdf</ref> '''Естония е една от първите страни в ЕС, която определя действията на Русия в Украйна като''' '''геноцид.''' Еднокамареният прламент на страната, [[Рийгиког (Естония)|Рийгиког]] гласува за признаването на войната на Русия за „геноцид срещу украинския народ“. Той призовава и други правителства и международни организации да „направят същото“. Псланикът на Естония в Украйна Мариана Беца определиятози ход като „наистина историческо решение“. Председателят на естонския парламент Юри Ратас твърди, че „актове на геноцид“ са били извършени срещу цивилно население в „градовете Буча, <ref name=":47" />Бородянка,<ref name=":46" /> Хостомел, Ирпин, Мариупол и много други украински селища. На заседанието си в четвъртък естонският парламент одобрява и законопроект за забрана на използването на символи, които подкрепят актове на агресия от страна на чужди държави. Ткъв закон е приет в Литва, а '''Латвия също приема декларация, с която признава действията на Русия в Украйна за „геноцид“'''<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/my-europe/2022/04/21/massive-war-crimes-estonia-accuses-russia-of-genocide-in-ukraine|title='Massive war crimes': Estonia accuses Russia of genocide in Ukraine Access to the comments|last=Askew|first=Joshua|date=2022-04-21|work=Euronews|access-date=2022-04-23}}</ref> == Международни санкции срещу Русия == '''Основна статия''': [[Международни санкции срещу Русия#Международни санкции срещу Русия|Международни санкции срещу Русия]] От началото на масивното нашествие на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. ЕС налага мащабни и безпрецедентни санкции срещу Русия. Те допълват мерките, които вече са наложени на Русия от 2014 г. насам след анексирането на Крим и неизпълнението на Минските споразумения. Санкциите са насочени срещу нарушения на човешките права и срещу окупацията на Крим. Те имат дисциплиниращ ефект и в същото време целят да направят руската икономика по-неспособна до воюва. Санкциите са предимно финансови. Стотици руски компании са подложени на санкции<ref>https://www.vesti.bg/sviat/ogromna-vylna-na-sankcii-ot-sasht-svyrzani-s-rusiia-6212337</ref><ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/SASht-nalozhiha-sankcii-sreshtu-275-dushi-i-organizacii-za-dostavka-na-tehnologii-i-oborudvane-na-Rusiya-2319323</ref> Наложени са санкции и срещу руски криптовалутни портфейли, сметки или доверително съхранение, счетоводство, одит, деловодство и данъчни консултации, архитектурни и инженерни услуги,. <ref name=":40">https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions-against-russia/</ref> някои големи руски банки.<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31789027.html</ref> <ref>https://www.investor.bg/a/334-evropa/347367-ruskata-banka-vtb-se-izteglya-ot-evropa</ref> налагат се и митнически тарифи<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-votes-to-strip-russia-of-most-favored-nation-trade-status.html|title=Congress votes to revoke Russia’s ‘most favored nation’ trade status, sends bill to Biden|last=Franck|first=Thomas|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref>санкции се прилага и срещу закупуването, вноса или трансфера на суров нефт и някои нефтени продукти по море от Русия в ЕС. <ref name=":40" /> Сходни санкции са наложени и в САЩ <ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-passes-ban-on-russian-oil-and-gas-imports-.html|title=Congress passes ban on Russian oil and gas imports, sending measure to Biden|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://home.treasury.gov/news/press-releases/jy0838|title=U.S. Treasury Sanctions Nearly 100 Targets in Putin’s War Machine, Prohibits Russian Gold Imports|date=2022-06-28|work=U.S. Department of the Treasury|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/targeting-russias-war-machine-sanctions-evaders-military-units-credibly-implicated-in-human-rights-abuses-and-russian-federation-officials-involved-in-suppression-of-dissent/|title=Targeting Russia’s War Machine, Sanctions Evaders, Military Units Credibly Implicated in Human Rights Abuses, and Russian Federation Officials Involved in Suppression of Dissent|last=Office of the Spokesperson|date=2022-06-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-06-29}}</ref> Постепенно санкциите от чисто финансови се прехвърлят към спорта, науката, културата и пр. и.<ref>{{Cite news|url=https://www.europarl.europa.eu/news/en/press-room/20220401IPR26524/meps-demand-full-embargo-on-russian-imports-of-oil-coal-nuclear-fuel-and-gas|title=MEPs demand full embargo on Russian imports of oil, coal, nuclear fuel and gas|date=2022-04-07|work=European Parliament|access-date=2022-04-08}}</ref> .<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/11/16/4553783_rusiia_ostana_izvun_izpulnitelniia_suvet_na_junesko_za/</ref> <ref name=":38">https://www.bta.bg/bg/news/287268-mezhdunarodniyat-olimpiyski-komitet-mok-otne-pravoto-na-mezhdunarodnata-boksov</ref><ref name=":39">https://www.segabg.com/category-sport/amerikanskiyat-boks-napusna-mezhdunarodnata-federaciya</ref><ref name=":54">https://offnews.bg/futbol/i-fifa-se-vkliuchi-v-sanktciite-sreshtu-rusia-771383.html</ref> <ref name=":55">https://offnews.bg/drugi/i-fide-se-vkliuchi-v-sanktciite-sreshtu-rusia-i-belarus-772520.html</ref><ref>https://www.segabg.com/category-culture/italiya-umuva-nad-po-tezhki-sankcii-za-ruskata-kultura</ref><ref>https://www.dw.com/bg/kiev-zabrani-kulturata-na-ruski-nuzno-li-bese/a-66322630</ref><ref>https://novinata.bg/obsthestvo/zastho-ne-rusiq-a-rok-uchastva-v-olimpiadata-v-tokio-2020/</ref><ref>https://clubz.bg/58044-golyam_skandal_v_shtangite_spirat_rusiya_ot_svetovnoto_v_sasht</ref> <ref name=":57">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/diplomacy/20220318-european-space-agency-suspends-joint-mars-mission-with-russia|title=European Space Agency suspends joint Mars mission with Russia|date=2022-03-18|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> Ред международни спортни, научни и културни организации като МОК,<ref name=":38" /><ref name=":39" />ФИФА,<ref name=":54" /> ФИДЕ<ref name=":55" />, ЦЕРН,<ref>https://www.segabg.com/hot/category-technologies/cern-otstrani-vsichki-ruski-ucheni</ref> ЕСА (Европейска космическа агенция), <ref name=":57" /> ЮНЕСКО<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/11/16/4553783_rusiia_ostana_izvun_izpulnitelniia_suvet_na_junesko_za/</ref>и пр. отнемат членството на Русия или по някакъв друг начин извършват лустрация. Междувременно украинското правителство настоява за по-тежки санкции за Русия и повече тежко оръжие за Украйна<ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1540983570960891904 @Dmytro Kuleba]: ''This 7 y.o. Ukrainian kid was sleeping peacefully in Kyiv until a Russian cruise missile blasted her home. Many more around Ukraine are under strikes. G7 summit must respond with more sanctions on Russia and more heavy arms for Ukraine. Russia’s sick imperialism must be defeated. //'' [https://twitter.com/DmytroKuleba Официален профил на Дмитро Кулеба в Туитър] | Дата на публикуване: 2022-06-26 | Посетено на: 2022-06-29 </ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/26/1107688656/russia-strikes-kyiv|title=Russia bombs Kyiv in a weekend missile barrage across Ukraine|last=Myre|first=Greg|date=2022-06-26|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref> Само десет дни след пълномащабната си инвазия в Украйна Русия изпреварва Иран и Северна Корея като най-санкционирана нация в света, съобщава Bloomberg, като се позовава на Castellum.ai – глобална база данни за мониторинг на санкции. Общият брой на санкциите, наложени на Русия към 7 март, надхвърля 5500.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-07/russia-surges-past-iran-to-become-world-s-most-sanctioned-nation|title=Russia is Now the World's Most Sanctioned Nation|date=2022-03-07|work=Bloomberg|access-date=2022-03-07}}</ref> === Международен наказателен съд === На 26 февруари 2022, Украйна внася искане пред МС на ООН за спешно разглеждане на твърденията на Русия, че украинските сили извършват геноцид в подкрепяните от Русия анклави в Луганск и Донецк в Източна Украйна, използвани като оправдание за атаката. Русия не излъчва свои представители нито на първоначалното изслушване, нито нейни адвокати се явяват, за да чуят решението на съда. Вместо това изпращат писмо, в което се твърди, че МС не е компетентен по случая.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/16/ukraine-russia-war-latest-zelenskiy-says-peace-talks-are-more-realistic-three-eu-leaders-vow-support-on-kyiv-visit-live?page=with:block-623207c38f081efd3276cff8#block-623207c38f081efd3276cff8|title=ICJ orders Russia to suspend Ukraine invasion|last=Borger|first=Julian|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref>На 03.03.2022 в отговор на призива на 39 държави главният прокурор на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) Карим Хан съобщава, че вече се събират доказателства срещу Русия за предполагаеми [[Военно престъпление|военни престъпления]], [[престъпления срещу човечеството]] и [[геноцид]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/war-crimes-court-prosecutor-opens-ukraine-investigation-statement-2022-03-02/|title=War crimes court prosecutor opens Ukraine investigation|date=2022-03-03|work=Reuters|access-date=2022-03-03}}</ref> Впоследствие МНС издава международна заповед за арест на Владимир Путин, <ref>https://btvnovinite.bg/svetut/mezhdunarodnijat-nakazatelen-sad-izdade-zapoved-za-arest-na-putin.html</ref>което го превръща в персона нон грата в демократичните страни. Подобна заповед за арести е издадена и на Мария Лвова-Белова,комисар по правата на децата при президента на Руската Федерация.<ref name=":45">https://btvnovinite.bg/svetut/mezhdunarodnijat-nakazatelen-sad-izdade-zapoved-za-arest-na-putin.html</ref> <ref name=":56" /> .<ref name=":6" /> на 16 март 2022 Международният съд на ООН (МНС към ООН) в Хага изисква от Русия да спре инвазията в Украйна, заявявайки, че не са намерени никакви доказателства в подкрепа на оправданието на Кремъл за войната. Единствено руските и китайските съдии в съда гласуват против заповедта.<ref>{{Cite news|url=https://news.un.org/en/story/2022/03/1114052|title=International Court orders Russia to ‘immediately suspend’ military operations in Ukraine|date=2022-03-16|work=United Nations|access-date=2022-03-17}}</ref><ref>[https://twitter.com/antonioguterres/status/1504162828302827522 Изявление на Антониу Гутериш в Twitter]</ref> === Контрасанкции на Русия === Русия предприема ответни действия. Тя оказва натиск върху чрез спирането на газовите и нефтените потоци.<ref>https://www.investor.bg/a/518-energetika/362070-rusiya-pak-zaplashva-da-spira-gaza-na-es-no-ima-idei-za-oshte-trabi-po-turski-potok</ref> Това обаче има обратен ефект и огромна част от европейските държави се отказват от руския газ. Все пак поради зависимостта на някои държави от руски газ ЕС не проявява единност. Някои държави като България търсят възможности да закупуват руски газ, който е минал през прекупвач и вече не се счита де юре за руски. Други държави като Унгария и Сърбия<ref>https://www.investor.bg/a/516-politika/402785-vuchich-sarbiya-nyama-da-nalozhi-sanktsii-na-rusiya</ref> директно отказват да се съобразяват със санкциите. Русия получава и финасова подкрепа от авторитарни режими като Китай<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/03/18/4325719_mogat_li_sankciite_sreshtu_rusiia_da_imat_efekt_bez/b9be3c8ff85aab9dac665c7fb8252de9/</ref>, Иран, Беларус и Северна Корея. Също така Русия конфискува капиталите на някои от големите компании в нея. На 1 март 2022 Роскомнадзор изпраща уведомление от Генералната [[прокуратура]] на Русия, чрез което отправя предупреждение, че ще блокира [[Уикипедия]] заради статията „Вторжение России на Украину (2022)“, създадена на 24 февруари. Русская Википедия публикува в своя профил в Twitter екранна снимка на уведомлението<ref>https://x.com/ru_wikipedia/status/1498729685592727554</ref> == Боеве на югоизточния фронт (25 март - 28 август 2022) == '''26 март''' Русия осъществява ракетни атаки над Лвов в Западна Украйна . Две ракети взривяват склад за гориво в източните покрайнини на града, а по-късно две други удрят военна фабрика. Най-малко петима души са ранени. До този момент Лвов не е сцена на интензивните бомбардировки и сраженията, опустошили някои украински градове, намиращи се по-близо до Русия. В същия ден президентът на САЩ, Джо Байдън, е на посещение в полската столица, което кметът на Лвов, Андрий Садовий, посочва като причина за руския „поздрав“. С развитието на войната в Украйна Лвов, чието население възлиза на 717 000 души, се превръща в убежище и транзитен център за багащите от най-тежките сражения в Източна, Южна и Централна Украйна.<ref name=":11">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/26/russian-rocket-attacks-hit-ukraines-lviv|title=Rocket attacks hit Lviv in western Ukraine as Biden visits Poland|date=2022-03-26|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-26}}</ref> Садовий информира още, че при взривовете не са пострадали жилищни сгради.<ref name=":12">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/26/europe/lviv-ukraine-attack-saturday-intl/index.html|title=Lviv, western Ukrainian city until now spared from Russian assault, rocked by powerful explosions|last=Nathan Hodge; Julia Kesaieva|date=2022-03-26|work=CNN|access-date=2022-03-27}}</ref> Посещението на американския президент в Полша е последната спирка от пътуването му до Европа, сред чиито цели е установяването на тясно сътрудничество със западните съюзници за справяне с кризата. След срещите на Байдън с полския президент [[Анджей Дуда]], с украински официални лица и с бежанци американският държавен глава изнася реч пред Кралския замък във Варшава, в която категорично заявява, че руският президент Владимир Путин „не може да остане на власт“ – изявление, посрещането с нееднозначни реакции и тълкувания.<ref name=":11" /><ref name=":12" /><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/three-powerful-explosions-heard-near-ukraines-western-lviv-city-says-governor-2022-03-26/|title=Multiple rockets hit Lviv city in western Ukraine|last=Natalia Zinets;|first=Mari Saito|date=2022-03-26|work=Reuters|access-date=2022-03-27}}</ref> Десетки хиляди хора се събират в центъра на Лондон, за да изразят солидарност с народа на Украйна. Мирното шествие е организирано от кмета на Лондон [[Садик Кан]], който призовава гражданите на английската столица да изразят съпричастността си с „невъобразимите болка и страдание“ на украинските граждани през последния месец и заявява, че Лондон стои „рамо до рамо с Украйна в най-мрачния ѝ час“.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/mar/26/thousands-gather-in-london-to-show-solidarity-with-ukraine|title=Tens of thousands gather in London to show solidarity with Ukraine|last=Townsend|first=Mark|date=2022-03-26|work=The Guardian|access-date=2022-03-27}}</ref> След многохилядното шествие в София на 24 март подобни демонстрации се провеждат на 26 март и в други градове в България: Варна, Пловдив, Бургас и Велико Търново.<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/260222-hilyadi-balgari-ukraintsi-i-rusnatsi-protestiraha-v-balgariya-sreshtu-voynata-v-ukrayna|title=Хиляди българи, украинци и руснаци протестираха в България срещу войната в Украйна|last=Танева|first=Елеонора (ред)|date=2022-03-26|work=Bulgaria on Air|access-date=2022-03-27}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/en/post/101622266/peace-marches-in-support-of-ukraine-in-many-bulgarian-cities|title=Thousands join peace marches in support of Ukraine in many Bulgarian cities|date=2022-03-26|work=Radio Bulgaria|access-date=2022-03-28}}</ref> Хиляди хора, предимно руски граждани, протестират в чешката столица срещу нахлуването на Москва в Украйна. Организаторите заявяват, че е важно да се покаже, че руските емигранти не са тайни поддръжници на Путин. Чешкото правителство предполага, че 300 000 украинци, бягащи от войната, са влезли в страната от 24 февруари, в допълнение към диаспората от 200 000 души в Чехия от преди инвазията.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-russians-living-in-prague-stage-anti-war-rally/a-61269816|title=Ukraine: Russians living in Prague stage anti-war rally|date=2022-03-26|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-28}}</ref> '''27 март''' Украйна е готова да обсъди приемането на неутрален статут като част от мирно споразумение с Русия, но такъв пакт трябва да бъде гарантиран от трети страни и подложен на референдум, заявява украинският президент Володимир Зеленски в изказване на руски език, направено в рамките на 90-минутно интервю с руски журналисти, представители на независимите медии „Медуза“, „Коммерсантъ“, „Новая Газета“ и „Телеканал Дрожь“. В международното право [[неутралитет]] означава задължението на държава, породено от едностранно изявление или принуда, да не се намесва във военни конфликти на трети държави. Примери за държави, възприели политика на неутралитет са Швейцария, Ирландия, Швеция, Финландия и Австрия, което е възможно за държавите от ЕС благодарение на специфичните разпоредби относно общата външна политика и политика на сигурност и по-точно на т.нар. „ирландска клауза“ в чл. 42.7 от Договора за Европейския съюз относно общата политика за сигурност и отбрана на блока.<ref>{{Cite news|url=https://ecfr.eu/publication/ambiguous-alliance-neutrality-opt-outs-and-european-defence/|title=Ambiguous alliance: Neutrality, opt-outs, and European defence|last=Clara Sophie Cramer;|first=Ulrike Franke|date=2021-06-28|work=European Coincil of Foreign Relations|access-date=2022-03-28}}</ref><ref name=":13">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/ukraine-what-does-neutrality-mean-and-could-it-lead-to-peace|title=Ukraine: What does neutrality mean, and could it lead to peace?|last=O Falk|first=Thomas|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-28}}</ref> Присъединяването на Украйна към НАТО е записано като стратегически курс на страната със закон за внасяне на поправки в украинската конституция през 2019 г., но Русия изисква от Украйна да се откаже от евроатлантическото членство и да се обяви за неутрална.<ref name=":13" /> Същевременно Украйна отказва да обсъжда някои други руски искания като демилитаризацията на страната, както и подписването на каквото и да било мирно споразумение без прекратяване на огъня и изтегляне на войските, подчертава още украинският държавен глава. Опити за възвръщане на цялата държана от Русия територия със сила няма да бъдат правени, тъй като по думите на Зеленски „това ще доведе до трета световна война“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-prepared-discuss-neutrality-status-zelenskiy-tells-russian-journalists-2022-03-27|title=Ukraine ready to discuss adopting neutral status in Russia peace deal, Zelenskiy says|date=2022-03-27|work=Reuters|access-date=2022-03-28}}</ref> Руският комуникационен регулатор „Роскомнадзор“ разпространява съобщение, в което се казва, че „редица руски медии, включително чуждестранни медии, действащи като чуждестранни агенти“, са интервюирали президента на Украйна В. Зеленски. Чрез публикация в официалния си канал в Telegram, където регулаторът изписва името си като „РоскомнадZор“, използвайки символа на руската кампания в подкрепа на руската инвазия в Украйна - „Z“, „Роскомнадзор“ предупреждава руските медии да откажат да публикуват интервюто. В съобщението се казва още, че тези медии, които са участвали в провеждането на интервюто, подлежат на проверка, „за да се определи степента на отговорност и да бъдат предприети действия“.<ref name=":14">[https://t.me/rkn_tg/223 Съобщение на РоскомнадZор от 27 март 2022 г.] | Telegram</ref><ref name=":14" /> Местен лидер в самопровъзгласилата се [[Луганска народна република]] заявява в неделя, че в близко бъдеще в региона може да бъде проведен референдум за присъединяване към Русия подобно на събитията от 2014 г. в превзетия украински полустров Крим. Ръководителят на военното разузнаване на Украйна Кирил Буданов твърди, че руският президент Владимир Путин се стреми да завладее източната част на Украйна, което представлява „опит за създаване на Северна и Южна Корея в Украйна“. Говорителят на украинското външно министерство Олег Николенко обаче отхвърля твърденията за референдум в Източна Украйна, заявявайки, че „всички фалшиви референдуми във временно окупираните територии са нищожни и няма да имат юридическа стойност“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/rockets-strike-ukraines-lviv-biden-says-putin-cannot-remain-power-2022-03-27|title=Ukraine willing to be neutral, says Russia wants to split nation|last=Pavel Polityuk;|first=Oleksandr Kozhukhar|date=2022-03-27|work=Reuters|access-date=2022-03-28}}</ref> '''28 март''' Властите в Мариупол обявяват, че докато около 150 000 души са успели да се евакуират след окупацията на югоизточния град от руските сили на 1 март, броят на убитите граждани на Мариупол надхвърля 5000 души, от които 210 са деца. Мариупол е почти напълно разрушен от руските атаки, но в него все още има над 100 000 души, които бедстват. Кметът на града призовава всички да напуснат Маруопол, но по думите му отворените евакуационни коридори са „в ръцете на окупаторите“, което прави рискови опитите за бягство.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_784c120fe33d9630e64191a38d631861|title=Mariupol evacuation corridors „in the hands of the occupiers“ as mayor tells everyone to leave|last=Nathan Hodge;|first=Julia Presniakova|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335261/|title=У Маріуполі загинули майже 5 тисяч людей, в облозі – 170 тисяч: оцінки влади|last=Рощiна|first=Олена|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Според кмета на Харков Игор Терехов над 30% от жителите на града вече са го напуснали. Същевременно по думите му мъжете, които са евакуирали семействата си, се завръщат, както и някои цели семейства, които не искат да живеят на друго място".<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-regions/3441955-iz-harkova-viihala-tretina-ziteliv-mer.html|title=Із Харкова виїхала третина жителів – мер|date=2022-03-28|work=Укрiнформ|access-date=2022-03-29}}</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов заявява, че Русия е използвала артилерия, системи за залпов огън и минохвъргачки, за да обстрелва града, включително със забранените Торнадо.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335181/|title=Харківщину за добу обстріляли понад 200 разів, зокрема з забороненої зброї|date=2022-03-28|work=Украiнска правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Говорителят на руския президент Владимир Путин Дмитрий Песков заявява, че руският държавен глава не планира да се срещне с президента Володимир Зеленски в четвъртия кръг на украинско-руските преговори в Истанбул. В интервю за четири независими руски медии Зеленски декларира готовност и очакване за провеждането на такава среща във връзка с постигането на мирно споразумение. Отново по думите на Песков Русия би използвала ядрени оръжия само когато има заплаха за съществуването на страната, а не в резултат на продължаващата война в Украйна. Той прави това уточнение в интервю за PBS Newshour в понеделник, 28 март. Преговорите в Истанбул са планирани за 29 март.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_9eaac3ec1a8655932ccf9e87fdbdb3f5|title=Kremlin spokesman: Russia would only use nuclear weapons when there is a threat to the country's existence|last=Jeong|first=Sophie|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335209/|title=У Кремлі кажуть, що зустрічі Путіна та Зеленського після переговорів у Стамбулі очікувати не варто|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Загубите за украинската икономика в резултат на нападението и агресията на Русия в страната възлизат на близо $565 милиарда, заявява икономическият министър на Украйна Юлия Свириденко. На поне 119 млрд. долара възлизат щетите от разрушената инфраструктура, а очакването към 28 март е загубите за БВП на Украйна да бъдат от порядъка на 112 млрд. долара.<ref>[https://www.facebook.com/yulia.svyrydenko/posts/7115871461816838 Съобщение на Юлия Свириденко в официалната ѝ страница във Facebook]</ref> Германският енергиен министър Робърт Хабек заявява, че страните от Групата на седемте (Г-7) са се съгласили да отхвърлят искането на Русия за преминаване на плащанията за руски газ от долари към рубли, определяйки го като неприемливо. Министрите на енергетиката на Франция, Германия, Италия, Япония, Съединените щати, Обединеното кралство и Канада, както и еврокомисарят по енергетиката провеждат заседание чрез видеоконферентна връзка и потвърждават, че договорите „трябва да се спазват“, като повечето плащания се предвиждат в евро или долари, се казва в изявление на Г-7. Хабек заявява, че заедно с колегите му ще настояват „засегнатите компании да не следват искането на (руския президент Владимир) Путин“, който заплашва с прекратяване на доставките на газ при отказ. Икономисти разглеждат този ход на руския президент като опит да се опита да подкрепи рублата след сриването ѝ на валутените пазари във връзка с нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари, на което западните страни отговарят с широкообхватни санкции срещу Москва.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/politics/germany-g7-rejects-russias-demand-to-pay-for-gas-in-rubles/2022/03/28/b6b71d86-ae92-11ec-9dbd-0d4609d44c1c_story.html|title=Germany: G7 rejects Russia's demand to pay for gas in rubles|last=Jordans|first=Frank|date=2022-03-28|work=Washington Post|access-date=2022-03-29}}</ref> Според министъра на правосъдието Денис Малюска до момента 42 държави са се обърнали към [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) в Хага във връзка с руските военни престъпления в Украйна. В случай на признаване от страна на МНС за извършени военни престъпления, руските войски, участващи в тях, могат да бъдат задържани във всяка страна, която признава юрисдикцията на този съд. Докато компетентността на Съда на ООН се отнася до наказателно преследване на държави, МНС държи под отговорност конкретни лица. При присъда на МНС дипломатическите паспорти на руските политически и военни лидери най-вероятно няма да им помогнат и те ще бъдат задържани, прехвърлени в Хага и хвърлени в затвора, казва се в изявлението на Малюска.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/818637.html Interfax-Ukraine 2022-03-28|title=Justice Minister: 42 countries support investigating Russian war crimes in The Hague|date=2022-03-28|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-03-28}}</ref> '''29 март''' На 29 март руските и украинските преговарящи се срещат на живо за пръв път от над две седмици и провеждат тричасови разговори в двореца [[Долмабахче]] в [[Истанбул]]. Украинските власти декларират, че страната им е готова да се обяви за постоянно неутрална, изоставяйки перспективата за присъединяване към НАТО, с което се удовлетворява ключово руско искане, и да обсъди руските териториални претенции в замяна на „гаранции за сигурност“ от група други нации. Русия декларира, че „драстично“ ще намали военната си дейност около Киев, за да се „повиши взаимното доверие“. По отношение на личната среща между Зеленски и Путин, за която украинският президент настоява, руската позиция е, че такава среща може да се състои едва след като проектът за мирно споразумение бъде готов. Същата вечер президентът на Украйна казва в изявлението си във връзка с преговорите: „Врагът все още е на наша територия. Обстрелите на нашите градове продължават. Мариупол е блокиран. Ракетите и въздушните удари не спират. Това е реалността. Това са фактите.“<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/29/world/europe/peace-talks-russia-ukraine.html|title=Peace talks produce signs of progress, but no end to war is in sight|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/29/world/ukraine-russia-war/new-lede|title=Here are the latest developments from Ukraine|last=Jiménez|first=Jesus|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref> Руските сили изтеглят някои свои части от територията на Киевска и [[Черниговска област]], като същевременно се прегрупират, за да съсредоточат усилията си в посока на Слобожанск и Донецк, съобщава Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. В същото съобщение, публикувано на 29 март, се подчертава, че използването на Чернобилската зона за транспортиране и натрупване на боеприпаси, както и разполагането на командни пунктове на руските войски, се извършва умишлено, тъй като въоръжените сили на Украйна не могат да водят бойни действия в тази зона. Генералният щаб предупреждава също, че рискът от взривяване на руски боеприпаси е висок и без бойни действия поради небрежността на окупаторите към мерките за сигурност и масовото използване на стари и необосновани боеприпаси.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/283456813967404 Публикация на Генеральний штаб ЗСУ в официалната страница на щаба във Facebook] | 2022-03-29</ref> Оценката на Британското министерство на отбраната от същия ден е, че е „много вероятно“ Русия да пренасочи бойната си мощ в източния регион на Украйна, в Донецк и Луганск“, след като руската офанзива не е успяла да постигне целта си да обгради Киев.<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1508904940181372936 Публикация в официалната страница на Министерството на отбраното на Обединеното кралство в Twitter] | 2022-03-29</ref> За британския премиер Борис Джонсън прекратяването на огъня само по себе си не е причина за премахване на санкциите на Обединеното кралство срещу Русия, информира за позициите на кабинета говорителят на Джонсън в деня на преговорите между Русия и Украйна в Истанбул. Джонсън настоява, че натискът върху руския президент Владимир Путин трябва да бъде засилен както чрез допълнителни икономически мерки, така и чрез предоставяне на военна помощ на Украйна, за да се гарантира, че Русия напълно ще промени курса си.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/uk/ceasefire-alone-not-enough-lift-british-sanctions-pm-johnson-told-cabinet-2022-03-29|title=Ceasefire alone not enough to lift British sanctions, PM Johnson told cabinet|last=William James;|first=Kylie MacLellan (ed)|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> НАТО информира, че Украйна е сред нечленуващите в организацията държави, до които е изпратена покана за участие във втория ден на срещата на върха на НАТО 6 и 7 април, наред с Грузия, Финландия, Швеция и пр.<ref>{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193970.htm?selectedLocale=en&mode=pressrelease|title=Meeting of NATO Ministers of Foreign Affairs 06 Apr. 2022 - 07 Apr. 2022|work=NATO|access-date=2022-03-29}}</ref> След заседанието в Истанбул лидерът на партията на украинския президент Володимир Зеленски „Слуга на народа“ във [[Върховна Рада|Върховната рада на Украйна]] и ръководител на украинската делегация на продължаващите мирни преговори с Русия Давид Арахамия заявява, че Украйна търси гаранции за сигурност, които са по-силни от член 5 на НАТО. Арахамия подчертава, че бъдещото споразумение за гаранции за сигурност трябва да бъде подписано и ратифицирано (от парламентите), „за да се избегне повтарянето на грешката на Будапещенския меморандум“.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/national/ukraine-seeks-security-guarantees-stronger-than-natos-outlines-other-terms-for-peace-deal-with-russia/|title=Ukraine seeks security guarantees ‘stronger than NATO’s,’ outlines other terms for peace deal with Russia|last=Sukhov|first=Oleg|date=2022-03-29|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>[https://zakon.rada.gov.ua/laws/show/998_158#Text Текст на Меморандума за гаранции за сигурност във връзка с присъединяването на Украйна към Договора за неразпространение на ядрени оръжия] | 1994-12-05</ref> На 29 март руските сили взривяват сградата на местната администрация в [[Николаев]], в резултат на което 12 души са убити, а над 30 са ранени. Нападението е извършено рано сутринта, a цялата централна част на девететажната сграда е напълно разрушена.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3443337-12-people-killed-in-russian-airstrike-on-government-building-in-mykolaiv.html|title=12 people killed in Russian airstrike on government building in Mykolaiv|date=2022-03-29|work=National News Agency of Ukraine|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-rocket-blasts-hole-mykolaiv-administration-building-southern-ukraine-2022-03-29|title=Twelve killed in Ukraine's Mykolaiv as rocket blasts hole in regional HQ|last=Thomas|first=Natalie|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> На 1 април информацията за броя на загиналите е актуализирана след като спасителите изваждат 23 тела от развалините, а един от ранените умира в болницата. Равносметката е 24 убити и 33 ранени при взривяването на сградата на местната администрация в Николаев.<ref>{{Cite news|url=https://t.me/dsns_telegram/5537|title=Съобщение във връзка с жертвите на руския удар срещу сградата на областната администрация на Николаев от 1 април|date=2022-04-01|work=ДСНС України - официален канал в Telegram|access-date=2022-04-01}}</ref> Генералната прокуратура на Украйна публикува в официалната си страница във Facebook известие, че Херсонската областна прокуратура е образувала наказателно производство във връзка с отвличането на кмета на [[Гола Пристан]]. Според разследването на 28 март 2022 г. войници на руските въоръжени сили отвличат и оттогава държат като заложник председателя на Общинския съвет на Гола Пристан.<ref>[https://www.facebook.com/pgo.gov.ua/posts/339910538171786 Офіс Генерального прокурора | Публикация от 29 март 2022 г. във връзка с отвличането на кмета на Гола Пристан | Facebook]</ref> На 11 и 13 март по подобен начин са похитени кметът на Мелитопол и кметът на Днипрорудне.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60725962|title=War in Ukraine: Russian forces accused of abducting second mayor|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-30}}</ref> Кметът на Мелитопол е освободен пет дни по-късно в замяна на девет пленени руски наборници.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/h_07a6493c09792648d96f70fba4482b85|title=Melitopol mayor was freed in a prisoner swap, Ukrainian officials say|last=Kostan Nechyporenko;|first=Vasco Cotovio|date=2022-03-16|work=CNN|access-date=2022-03-30}}</ref> '''30 март''' Кметът на обсадения украински град [[Чернигов]] Владислав Атрошенко заявява, че въпреки уверенията за оттегляне, дадени по време на мирните преговори в Истанбул ден по-рано, Русия продължава да нанася тежки удари по града. В коментар за CNN Атрошенко казва, че вместо да намаляват, руските части всъщност увеличават интензивността на ударите срещу Чернигов. При въздушния удар в украинския град [[Днипро]] на 30 март е засегнат петролен склад, но няма данни за жертви, информира председателят на областния съвет Микола Лукашук чрез съобщение в своя канал в Telegram.<ref>[https://t.me/mykola_lukashuk/204 Съобщението в официалния канал на Микола Лукашук в Telegram] | 2022-03-30</ref> В същия ден [[Рамзан Кадиров]] демонстрира подкрепа за твърдия курс на Вл.Путин.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/chechen-chief-kadyrov-says-russia-will-make-no-concessions-ukraine-2022-03-30/|title=Chechen chief Kadyrov says Russia will make no concessions in Ukraine|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Същевременно руските сили започват да се изтеглят от ядрената площадка в Чернобил, съобщава AFP, позовавайки се на Пентагона. Цитиран е високопоставен американски служител, който твърди, че руските войски "се отдалечават" от обекта и навлизат в Беларус.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220330-russians-start-to-withdraw-from-chernobyl-us|title=Russians start to withdraw from Chernobyl: US|date=2022-03-30|work=France 24|access-date=2022-03-30}}</ref> В разговор с френския президент Еманюел Макрон във вторник вечерта държавният глава на Русия Владимир Путин казва, че руският обстрел на Мариупол ще приключи само когато украинските войски се предадат. Франция, заедно с Турция и Гърция и няколко хуманитарни групи, са представили на руския президент план за евакуация на града, за който Путин е казал на Макрон, че ще обмисли. Според информацията, идваща от Кремъл обаче, „за да се разреши трудната хуманитарна ситуация в този град, украинските националистически бойци трябва да спрат да се съпротивляват и да оставят оръжието“.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/30/russia-ukraine-war-latest-news-russian-troop-withdrawal-designed-to-mislead-says-ukrainian-military-live?page=with:block-624470788f0824936dd13f81#block-624470788f0824936dd13f81|title=Putin demands surrender of Mariupol to end shelling|date=2022-03-30|work=The Guardian|access-date=2022-03-30}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски и американският държавен глава Джо Байдън провеждат близо едночасов телефонен разговор относно продължаващите усилия на САЩ и техните съюзници за предоставяне на военна, икономическа и хуманитарна помощ на Украйна, съобщава Белият дом. По време на разговора Джо Байдън информира Зеленски, че Съединените щати ще предоставят на Украйна пряка бюджетна помощ в размер на 500 млн. долара.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.com/news/2022/03/30/biden-additional-aid-ukraine-zelenskyy-00021700|title=U.S. to send Ukraine additional $500M, Biden tells Zelenskyy|date=2022-03-30|work=Politico|access-date=2022-03-30}}</ref> '''31 март''' По информация на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна седем атаки са отблъснати в Донецка и Луганска област на 31 март.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/285205550459197 Съобщение в официалната Facebook страница на Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine от 31 март 2022 г.]</ref> Въоръжените сили на Украйна съобщават също, че руските сили са изтеглили 700 единици военно оборудване от Киев за една нощ и въпреки това присъствието им в близост до столицата остава значително.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/31/7336097/|title=ЗСУ зафіксували відвід 700 одиниць ворожої техніки від Києва за ніч, але можливі "сюрпризи"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-03-31|work=Українська правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Оперативното командване на корпус "Юг" в рамките на въоръжени сили съобщава, че на 31 март множество райони в Херсонска област са били прочистени от руски войски.<ref>[https://www.facebook.com/uvPivden/posts/112379708089261 Съобщение в официалната страница във Facebook на Угруповання військ "Південь" / Grouping of troops "South" Facebook от 2022-03-31]</ref> Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заявява, че според информация, идваща от разузнаването, Русия не намалява военните си операции в Украйна, а вместо това се опитва да се прегрупира, да снабди силите си и да засили офанзивата си в Донбас. Той подчертава, че Русия многократно е изричала лъжи относно намеренията си, както и че натискът върху Киев и други градове продължава.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-europe-united-states-nato-5863ad1d740cdd04ba42a25de0d31449|title=Russians leave Chernobyl site as fighting rages elsewhere|last=Nebi Qena|first=Yuras Karmanau|date=2022-04-01|work=AP News|access-date=2022-04-01}}</ref> Войната в Украйна се води на територии, които произвеждат 60% от украинския БВП, около 30% от предприятията са спрели производството, а потреблението на електроенергия се оценява на 60% от предвоенните нива. Всичко това предвещава свиване на украинската икономика с поне една пета и то при условие, че мирните преговори приключат с успех до няколко седмици. Това се казва в доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие, в който се подчертава, че нахлуването на Русия в Украйна е причина за най-големия шок в доставките поне от началото на 70-те години на миналия век.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-31/ukraine-s-economy-to-shrink-by-a-fifth-this-year-ebrd-says|title=Aaron Eglitis Ukraine’s Economy to Shrink by a Fifth This Year, EBRD Says Bloomberg|date=2022-03-31|work=Bloomberg|access-date=2022-04-01}}</ref> Според Олексий Лупин - директор на отдела за отворени пазари на Националната банка на Украйна, търговският оборот на валутния пазар намалява 5 пъти от 500-700 млн. долара на 100-200 млн. долара от началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.epravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/685007|title=Оборот валютного рынка сократился в 5 раз – НБУ|date=2022-03-31|work=Экономическая правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Според вицепремиера Ирина Верешчук на 31 март 631 души са евакуирани от обсадения Мариупол в Запорожие. Още около 820 души са евакуирани от Бердянск, Енергодар и други градове и села в Запорожка област.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/1458-ukrainians-evacuated-from-hot-spots-on-march-31/|title=1,458 Ukrainians evacuated from hot spots on March 31|date=2022-03-31|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> Отново Верешчук съобщава, че 14 тона хуманитарна помощ от храни и медикаменти, предназначена за окупирания Мелитопол, е била открадната от руските сили, както и че 45000 души са били изведени насилствено от окупаторите на град Мариупол, докато евакуацията на други 100 000 жителите на града все така бива осуетявана.<ref>{{Cite news|url=https://minre.gov.ua/news/prymusova-deportaciya-vbyvstva-seksualne-nasylstvo-pro-zlochyny-okupantiv-maye-znaty-uves-svit|title=Примусова депортація, вбивства, сексуальне насильство: про злочини окупантів має знати увесь світ - Ірина Верещук|date=2022-03-31|work=Міністерство з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України|access-date=2022-04-01}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/819924.html|title=Окупанти забрали гуманітарну допомогу, направлену жителям Мелітополя|date=2022-03-31|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-01}}</ref> Пет седмици след началото на руското нападение над Украйна 24 представители на местните власти в Украйна са държани в плен, в т.ч. кметове, членове на местните съвети и други представители на държавните институции, информира кабинетът на президента Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/7336086/|title=В плену россиян находятся 24 госслужащих, судьба еще двоих неизвестна – Офис президента|last=Карловский|first=Денис|date=2022-03-31|work=Украинская правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Същевременно руският президент Путин издава указ за разпращане на повиквателни на 134 500 мъже за наборна военна служба, които според информацията, разпространена от руското министерство на отбраната, няма да бъдат изпращани на места, където се водят военни действия. Въпреки дадените гаранции в подобен смисъл в началото на войната, Русия все пак изпраща наборни войници в Украйна, за което признава за пръв път едва две седмици след началото на нападението.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-drafts-134500-conscripts-says-they-wont-go-ukraine-2022-03-31/|title=Russia drafts 134,500 conscripts but says they won't go to Ukraine|date=2022-03-31|work=Reuters|access-date=2022-04-01}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31745787.html|title=Русия призна, че изпраща в Украйна и наборници. Само ден по-рано Путин отрече|date=2022-03-10|work=“Свободна Европа“|access-date=2022-04-01}}</ref> Австралия поема ангажимент да изпрати бронирани машини Bushmaster и друга военна и хуманитарна помощ в отговор на призива на президента на Украйна Володимир Зеленски към австралийския парламент за предоставяне на помощ в борбата с агресията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/ap-scott-morrison-russia-canberra-ukraine-b2048725.html|title=Australia to send armored vehicles to Ukraine after request|date=2022-03-31|work=Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> == Април 2022 == === 1-7 април === '''1 април''' В резултат на обстрелването на здравни заведения в Украйна от началото на нападението на Русия 274 болници са претърпели щети, 13 от които са напълно унищожени, съобщава в телевизионен ефир министърът на здравеопазването на Украйна Виктор Ляшко. Според наличните данните към първи април шестима медицински работници са убити, а 20 са тежко ранени; 70 линейки са изведени от употреба чрез обстрел, картечници и мини.<ref>{{Cite news|url=https://zn.ua/UKRAINE/okkupanty-obstreljali-uzhe-274-bolnitsy-hlava-minzdrava.html|title=Оккупанты обстреляли уже 274 больницы – глава Минздрава|last=Коваль|first=Оксана|date=2022-04-02|work=ZN.UA|access-date=2022-04-03}}</ref> Губернаторът на Одеска област Максим Марченко съобщава за три ракетни удара в [[Одеска област]]. Марченко твърди, че ракетите са били изстреляни от анексирания от Русия Крим и са ударили жилищни райони в региона, в резултат на което има пострадали хора. Същевременно украинската армия оповестява, че противовъздушната отбрана е предотвратила опит за руска ракетна атака срещу критична инфраструктура в [[Одеса]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/missiles-hit-ukraines-odesa-region-there-are-casualties-says-governor-2022-04-01/|title=Ukraine says it foiled attempted Russian missile attack on Odesa region|last=Max Hunder;|first=David Ljunggren|date=2022-04-01|work=Reuters|access-date=2022-04-03}}</ref> Руските власти съобщават, че украински хеликоптери са ударили петролно депо в руския град [[Белгород]], на около 32&nbsp;km от границата с Украйна. Това е първият случай от началото на руската инвазия на 24 февруари 2022 г., когато Русия съобщава за украински въздушен удар на собствена територия. Украйна нито потвърждава, нито отхвърля да е извършила нападението.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-belgorod-mariupol-04-01-2022#russia-says-ukrainian-helicopters-struck-an-oil-depot-on-russian-soil|title=Russia says Ukrainian helicopters struck an oil depot on Russian soil|last=Sullivan|first=Becky|date=2022-04-01|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336352/|title=Міноборони про пожежі в російському Бєлгороді: Україна не несе відповідальність за всі катастрофи РФ|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> В същия ден от кабинета на украинския президент съобщават, че 86 от пленените военнослужещи на страната, в т.ч. 15 жени, са били освободени в Запорожка област като част от размяна на пленници с Русия; броят на освободените руснаци не е разкрит.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-business-europe-japan-poland-8b1d6dc3150020709de3bb07f798d71620|title=Live updates {{!}} Zelenskyy won’t discuss fuel depot attack|date=22-04-02|work=AP News|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/vereschuk.iryna/posts/1874049336114914 Съобщение на Ірина Верещук в официалната ѝ страница във Facebook | 1 април]</ref> Украинският президент Володимир Зеленски лишава двама генерали - служители на разузнаването в Службата за сигурност на Украйна - от военното им звание, наричайки ги „предатели“ и „антигерои“. Единият от тях е бившият началник на главния отдел за вътрешна сигурност на агенцията, а другият - бившият ръководител на офиса на агенцията в [[Херсонска област]], чийто [[Херсон|административен център]] е един от малкото големи украински градове, паднали от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/en/news/mi-vsi-odnakovo-hochemo-peremogi-ale-poperedu-budut-bitvi-zv-74009|title=We all equally want to win, but there will be battles ahead - address by President Volodymyr Zelenskyy|date=2022-04-01|work=President of Ukraine|access-date=2022-04-03}}</ref> Според разузнаването на Обединеното кралство Украйна прави „успешни, но ограничени“ контраатаки източно и североизточно от Киев. Британското министерство на отбраната информира, че украинските войски са отвоювали от окупатора селата Слобода и Лукашивка южно от [[Чернигов]].<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1509760754395885570 Официален профил в Twitter на министерството на Обединеното кралство] | съобщение от 1 април</ref> Над 6200 души са евакуирани от военните зони на 1 април. Около половината от тях са от [[Мариупол]], а [[Запорожие]] все още очаква 42 автобуса за евакуация, които пътуват от Мариупол през [[Бердянск]], съобщава заместник-ръководителят на кабинета на президента Зеленски Кирило Тимошенко.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336433|title=Гумкоридорами вдалося врятувати більше 6 тисяч українців – 3 тисячі з Маріуполя|last=Мазуренко|first=Альона|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> Според Общинския съвет на Мариупол за възстановяването на инфраструктурата на Мариупол са необходими най-малко 10 милиарда долара. Кметът на почти напълно разрушения пристанищен град Вадим Бойченко уверява, че правителството на Украйна и гражданско-военната администрация в Донецк работят върху обезпечаването не само на [[репарации]]те от страна на Русия за цялостното възстановяване на града, но и на „големи плащания на всички жители на Мариупол за техните страдания и щети“.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9105 Съобщението в официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 1 април</ref> '''2 април'''{{Основна|Клане в Буча}} Киевска област е освободена от руските окупатори.<ref>[https://www.facebook.com/ganna.maliar/posts/2124154511076913&nbsp;&#x20;2022-04-02 Съобщение в официалната страница във Fнcebook а заместник-министъра на отбраната Хана Малиар] | 2 април</ref> В региона се разгръщат едни от най-интензивните сражения, докато руските сили се опитват да стигнат до столицата. С възстановяването на контрола на Украйна над градовете [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]] се разкрива картината на разрушени къщи, изгорени танкове и тела на убити цивилни, пръснати по улиците. Украинската прокуратура оповестява, че е открила 410 тела в няколко града близо до Киев.<ref name=":15">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60949706?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6249b9b51fea84616a6cdc4a%26What%27s%20the%20latest%3F%262022-04-03T19%3A30%3A35.461Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:46dfcf0f-d8d7-4d52-83f0-78e268f1c7e9&pinned_post_asset_id=6249b9b51fea84616a6cdc4a&pinned_post_type=share|title=Bucha 'massacre'|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Най-малко 20 мъртви мъже са намерени на улицата, докато украинските войски влизат в Буча. Някои от тях са с вързани ръце зад гърба. Снимките, направени от репортерите, пристигнали в града с изтеглянето на руските части, свидетелстват за престъпленията на руската армия, чийто главнокомандващ е Владимир Путин. Те са заклеймени от германския вицеканцлер Роберт Хабек като "ужасно военно престъпление", докато френският президент [[Еманюел Макрон]] определя снимките от Буча "непоносими". Премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън отбелязва, че са налице "още повече доказателства", че Русия извършва военни престъпления в Украйна,<ref name=":15" /> а според информацията, с която разполага към тази дата кметът на Буча, 280 души са погребани в масови гробове.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60970818|title=Ukraine war: Bucha street littered with burned-out tanks and corpses BBC|last=Bowen|first=Jeremy|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Според кмета на Ирпен Александър Маркушин най-малко 300 цивилни и 50 военни са убити в града от началото на инвазията, a жителите няма да могат да се завърнат най-малко в следващия един месец. Само за един ден спасителните екипи успяват да деактивират над 640 взривни устройства.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/rescuers-deactivate-more-than-640-explosive-devices-in-one-day-in-liberated-town-of-irpin-near-kyiv/|title=Rescuers deactivate more than 640 explosive devices in one day in liberated town of Irpin near Kyiv|date=2022-04-03|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-03}}</ref> След близо три седмици в неизвестност украинският фоторепортер Макс Левин е намерен мъртъв в селище северно от Киев. 40-годишният Левин е убит с два изстрела. Образувано е разследване на смъртта му. От организацията „Репортери без граници“ информират чрез съобщение в Twitter, че Левин е бил невъоръжен и разпознаваем като представител на медиите по якето, което е носил, и припомнят, че той е шестият журналист, убит от началото на войната на Русия срещу Украйна на 24 февруари.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-war-photographer-levin-killed/31782629.html|title=Missing Ukrainian Photojournalist Levin Found Dead Near Kyiv|date=2022-04-03|work=RFE/RL|access-date=2022-04-03}}</ref> Кметът на Киев [[Виталий Кличко]] казва пред американската обществена медия NPR, че в момента компромисът с Русия е труден, освен ако руските сили не напуснат страната, но всички все още се надяват на дипломатическо решение. По думите на Кличко цялата инфраструктура — както и предградията на Ирпен, Буча и Хостомел — вече не съществуват след руските атаки. Според него броят на загиналите може да е стотици, ако не и хиляди.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-2022-04-02#kyivs-mayor-says-a-compromise-with-russia-is-difficult-in-the-current-state-of-the-war|title=Kyiv's mayor says a compromise with Russia is difficult in the current state of the war|last=Shivaram|first=Deepa|date=2022-04-03|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref> Късно на 1 април се съобщава за най-малко 10 експлозии в град Днепро в Източна Украйна, а в ранните часове на 2 април руските ракети поразяват и два града в централна Украйна – [[Полтава]] и [[Кременчук]], нанесяйки щети на инфраструктура и жилищни сгради, съобщава ръководителят на Полтавска област Дмитро Лунин.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/2/7336466/|title=Дніпро: масована ракетна атака росіян Світлана Кізілова|date=2022-04-02|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> '''3 април''' Украинският президент Володимир Зеленски обвинява руските сили в извършването на „геноцид“ в страната му. В интервю за предаването Face the Nation на CBS News Зеленски казва, че Украйна е „унищожена“, а гражданите ѝ са „избивани“ от руските сили. Попитан дали би приел нещо по-малко от пълно изтегляне на руските войски, Зеленски заявява, че руският президент Владимир Путин трябва да изтегли всички войски до границите, съществували преди инвазията на 24 февруари, подчертавайки, че прекратяването на огъня е отправната точка за всякакви дискусии за разрешаване на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/genocide-russia-ukraine-war-zelenskyy-face-the-nation/|title=Zelenskyy accuses Russia of genocide for alleged atrocities in Ukraine|last=Oliveira|first=Nelson|date=2022-04-03|work=CBS News|access-date=2022-04-04}}</ref> Организацията Human Rights Watch информира, че е документирала случаи на нарушения на законите на войната срещу цивилни в окупирани райони на Чернигов, Харков и Киев на Украйна от страна на руски военни сили. В доклада на HRW, публикуван в неделя, се казва, че тези нарушения включват случай на многократно изнасилване; два случая на екзекуции - единият на шестима мъже, другият на един човек; и други случаи на незаконно насилие и заплахи срещу цивилни, извършени между 27 февруари и 14 март 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.hrw.org/news/2022/04/03/ukraine-apparent-war-crimes-russia-controlled-areas#|title=Ukraine: Apparent War Crimes in Russia-Controlled Areas. Summary Executions, Other Grave Abuses by Russian Forces|date=2022-04-03|work=HRW|access-date=2022-04-04}}</ref> По време на литургия, отслужена на 3 април в Малта, където е на посещение, Папа Франциск призовава за молитви за „мъченическата Украйна“ и квалифицира инвазията на Русия в Украйна „кощунствена война“.<ref>{{Cite news|url=https://www.vaticannews.va/en/pope/news/2022-04/pope-ukraine-angelus-mary-francis-malta-floriana.html|title=Pope prays for Ukraine still bombarded in 'sacrilegious war'|last=Lubov|first=Deborah Castellano|date=2022-04-03|work=Vatican News|access-date=2022-04-04}}</ref> Според „Асошиейтед прес“ говорителят на Кремъл Дмитрий Песков е казал в телевизионни изказвания в неделя, че санкциите срещу Путин отиват „отвъд границите на разумното“, добавяйки, че те показват, че Западът е „способен на всякакви глупости“.<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/latest-developments-in-ukraine-april-3/6512980.html|title=Latest Developments in Ukraine: April 3|date=2022-04-03|work=VOA|access-date=2022-04-04}}</ref> Руски ракетни атаки поразяват петролна рафинерия в централна [[Полтавска област]] и удрят "критична инфраструктура", най-вероятно петролни съоръжения, близо до ключовия пристанищен град Одеса, съобщават местните власти. Руските сили нанасят удар и по единствената напълно функционираща петролна рафинерия в Украйна в [[Кременчук]], на 250 км югоизточно от Киев по река Днепър.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/3/russia-hits-oil-facilities-ukraine-odesa-kremenchuk|title=Russia hits key Ukrainian oil facilities in Odesa and Kremenchuk|date=2022-04-03|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-04}}</ref> На 3 април руските военни предприемат активно изтегляне от [[Сумска област]], съобщава областният управител на Суми Дмитро Живицки. Преди това в продължение на няколко дни нови колони на руската армия влизат в района на [[Суми]], окопават се, тероризират общностите и обстрелват цивилни, но въоръжените сили и силите за отбрана на Украйна успяват да ги изтласкат през цялата [[Черниговска област]], обяснява Живицки.<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/225296-u-sumah-zatrimali-pid-cas-komendantskoi-godini-zatrimali-colovika-z-pistoletom/|title=Сумщину майже звільнили від військових РФ|last=Марковська|first=Юлія|date=2022-04-04|work=Суспільне Новини|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/photo/?fbid=398135852314720&set=a.337889308339375 Съобщение със снимка от района на Суми, публикувана в официалната страница във Facebook на Живицки] | 4 април</ref> Разрушенията в Чернигов са от порядъка на 70% от града, местният бизнес не работи, а в местния бюджет липсват източници на приходи, съобщава в национален ефир кметът на града Владислав Атрошенко.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/3/7336859/|title=Chernihiv Mayor: 70% of Chernihiv destroyed, Russian troops 1.5 hours away|date=2022-04-04|work=Українська правда|access-date=2022-04-05}}</ref> В същия ден заместник-кметът на [[Изюм]] Владимир Мацокин казва в интервю за Укринформ, че почти 80% от жилищните сгради в града, намиращ се в Харковска област, са разрушени. Изюм е под блокадата на руските окупационни войски от началото на март и подобно на Мариупол в него няма нито ток и парно, нито вода, а на този етап все още е невъзможно да се оцени и общият брой на жертвите на руската окупация.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3446474-volodimir-macokin-zastupnik-miskogo-golovi-izuma.html|title=Володимир Мацокін, заступник міського голови Ізюма|last=Байрачна|first=Юлія|date=2022-04-03|work=Укрінформ|access-date=2022-04-05}}</ref> '''4 април''' Украинският президент Володимир Зеленски идва на посещение в Буча и призова за прекратяване на руските „военни престъпления“, докато продължаващото отстъпление на руските сили около Киев разкрива зверствата на руската армия. „Много е трудно да се преговаря (с Русия), когато видиш какво са направили тук“, подчертава украинският президент. Кадрите на екзекуциите, мъченията и масовите гробове в града, разпространявани от медиите и в онлайн платформите, предизвикват силен отзвук; много световни лидери призоват за разследвания и засилване на санкциите срещу Русия и използват думата "геноцид", за да опишат действията на Русия в Украйна, а държавният секретар на САЩ Антони Блинкен казва, че САЩ разследват възможни военни престъпления.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-04-04-22/h_eef60451c061f151c1a6a3ec1105a1ab|title=Ukrainian President Zelensky visits Bucha|last=2022-04-04|first=CNN|date=2022-04-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022#former-u-n-war-crimes-prosecutor-says-its-time-to-focus-on-actions-not-labels|title=Former U.N. war crimes prosecutor says it's time to focus on actions, not labels|last=Treisman|first=Rachel|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref> Екип от [[Международен комитет на Червения кръст|Международния комитет на Червения кръст]] (МКЧК) е спрян по време на опит да достигне Мариупол, за да евакуира цивилни, и е задържан в близост до Мангуш - на 20 километра западно от Мариупол, информира говорителят на МКЧК Джейсън Стразиузо. Вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук твърди, че екипът на Червения кръст е държан от "окупационните власти", а Стразиузо урочнява, че не става дума за ситуация със заложници и МКЧК разговаря с всички страни, за да изяснят ситуацията и да уредят тяхното освобождаване. Между 1 и 4 април екипът на Червения кръст прави четири опита да стигне до Мариупол, за да да евакуира някои от останалите жители на разрушения град, които продължават да бедстват без доставки.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/red-cross-says-its-team-travelling-mariupol-was-stopped-now-being-held-2022-04-04/|title=Red Cross says its team is being held close to Mariupol in Ukraine 2022-04-04|last=Emma Farge;|first=Ed by William Maclean, Rosalba O'Brien|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-05}}</ref> При обстрел в южния украински град Николаев загиват 10 души, включително дете, а 46 са ранени, съобщава Reuters като се позовава видео на ръководителя на областната администрация Александър Сенкевич, публикувано в социалните мрежи.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ten-people-including-child-killed-ukraines-mykolaiv-head-regional-administration-2022-04-04/|title=Ten people, including a child, killed in Ukraine's Mykolaiv -head of regional administration|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> Посланикът на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфийлд заявява по време на пресконференция в Букурещ, че ще настоява за отстраняването на Русия от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета на ООН по правата на човека]], определяйки участието на страната в междуправителствения орган в рамките на системата на ООН като „фарс“. Според нея Руската федерация е направила всичко възможно, за да навреди на международния ред и да компрометира ценностите на ООН. Томас-Гринфийлд казва, че ще внесе въпроса пред Съвета за сигурност в сряда веднага след завръщането си в Ню Йорк и очаква Общото събрание да се заеме с въпроса още в четвъртък. В началото на март 140 държави-членки на ООН гласуват резолюция, осъждаща Русия за нейното нахлуване в Украйна и изискваща изтегляне на военните сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022|title=U.S. ambassador to the U.N. calls for Russia's suspension from the Human Rights Council|last=Baker|first=Liz|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref> '''5 април''' Областният управител на Суми Дмитро Живицки съобщава, че в област [[Конотоп]] на Сумска област украинските военни са открили телата на най-малко трима измъчвани цивилни. Kyiv Independent съобщава, че те са открити на места, където са били разположени руски сили. Руснаците се оттеглят от Сумска област в неделя, 3 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/05/russia-ukraine-war-latest-news-live-updates-zelenskiy-address-un-united-nations-borodyanka-atrocities-bucha?page=with:block-624bd9c28f08fd70369de304#block-624bd9c28f08fd70369de304|title=Sumy Oblast Governor Dmytro Zhyvytsky has reported that in Konotop district of Sumy Oblast, the Ukrainian military found the bodies of at least three tortured civilians.|date=2022-04-04|work=The Guardian|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337220/|title=At least three Ukrainians tortured by Russians found near Konotop|date=2022-04-04|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-04}}</ref> В освободените от руските окупатори райони са разкрити множество случаи на изтезания на цивилни. Главната прокуратура публикува в своя официален канал в Telegram съобщение във връзка с нападението в Николаев от предишния ден, в което се казва, че загиналите в резултат на руския обстрел в града в понеделник са 12 души, а 41 са ранени, включително четири деца.<ref>[https://t.me/pgo_gov_ua/3540 Съобщението] в [https://t.me/pgo_gov_ua официалния канал в Telegram] на Службата на главния прокурор от 5 април 2022</ref> Според разследването в следобените часове на 4 април руските окупатори обстрелват Николаев с касетъчни снаряди, а експлозиите от тях нанасят щети на цивилни къщи и превозни средства, както и на цивилна инфраструктура, включително болници. Под процесуалното ръководство на Районната прокуратура на Николаев е образувано досъдебно разследване в рамките на наказателно производство за нарушаване на законите на войната и умишлено убийство (по чл. 438 от Наказателния кодекс на Украйна).<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337385/|title=Mykolaiv: 12 people killed and dozens injured in Russian shelling|last=Kizilova|first=Svitlana|date=2022-04-05|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-10}}</ref> Две деца на възраст под 10 години със следи от изнасилване и изтезания са открити мъртви в град [[Ирпен]], съобщава комисарят на Върховната Рада по правата на човека Людмила Денисова. В Киевска област детският лагер Пролисок се използва като база от руската армейска част в продължение на три седмици. В мазето на сградата са открити пет трупа на мъже с вързани на гърба ръце. Те са измъчвани и убити: черепът на една от жертвите е смазан, а останалите са били простреляни в тила или гърдите.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/denisovaombudsman/posts/515504069930870?__tn_|title=Mass cases of torture of civilians are fixed on the released from the Russian occupiers of the territories|last=Денісова|first=Людмила|date=2022-04-05|work=Публикация на Людмила Денисова във Facebook|access-date=2022-04-06}}</ref> Денисова припомня, че насилието и убийството на цивилни е престъпление срещу човечеството и военно престъпление според членове 7 и 8 от Римския статут на Международния наказателен съд. В село Викторивка, Черниговска област, което е под окупация от 25 дни, хора от всички възраст са държани като заложници в мазето. Жителите са били ескортирани, за да снабдяват поне с малко вода. Не са им предоставяни никакви медикаменти, дори на тези, чийто живот зависи от приема на определени лекарства. Мъж с астма е починал, а според разказите на оцелелите, руските бойци са наредили на заложниците да заровят тялото в непосредствена близо в гората. Денисова отправя призив към Комисията на ООН за разследване на нарушения на правата на човека по време на военното нахлуване на Русия в Украйна и експертната мисия, създадена от държавите-участнички на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ) в рамките на Московския механизъм, да вземат предвид тези актове на военни престъпления и престъпления срещу човечеството и правата на човека в Украйна, извършени от Руската федерация.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3449242-two-children-with-signs-of-rape-and-torture-found-dead-in-irpin-denisova.html|title=Two children with signs of rape and torture found dead in Irpin – Denisova|date=2022-04-05|work=Ukrinform|access-date=2022-04-06}}</ref> Чехия изпраща [[Т-72|танкове Т-72]] и [[Бойна машина на пехотата|бойни машини на пехотата]] BVP-1 в Украйна, съобщава Reuters. Така Чехия става първата страна, която предоставя танкове на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/ukraine-quietly-receives-tanks-from-czech-republic-to-support-war-effort-11649160666?mod=e2tw|title=Ukraine Quietly Receives Tanks From Czech Republic to Support War Effort|last=Drew Hinshaw|first=Yaroslav Trofimov|date=2022-04-05|work=Wall Street Journal|access-date=2022-04-05}}</ref> Преди това информацията е разпространена в репортажи в местните медии, а обществената Чешка телевизия съобщава за пратката, като показва кадри на влак, натоварен с пет танка и пет бойни превозни средства, публикувани в Twitter. Във видеоматериала се казва, че пратката е подарък, договорен със съюзниците от НАТО. Информацията е потвърдена от ръководителя на комисията по европейските въпроси в долната камара на Чешката камара Ондрей Бенешик.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/czech-republic-sends-tanks-ukraine-czech-tv-reports-2022-04-05/|title=Czech Republic sends tanks, infantry fighting vehicles to Ukraine|date=2022-04-05|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> '''6 април''' Артилерийските атаки продължават в части от оспорваните източни региони Луганск и Донецк, където анализаторите очакват сраженията да се влошат през следващите седмици. Русия атакува позиции на украинската армия и цивилна инфраструктура в намиращите се в районите на Луганск и Донецк Боривске, Новолуганск, Солодке, Маринка, Золота Нива и в Северодонецк, съобщава Генералният щаб на украинските въоръжени сили. Докато Русия засилва обстрела си в източната и южната част на страната, хиляди хора се опитват да избягат от украинския регион Донбас.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Authorities urge civilians to evacuate Donbas region as Russia focuses attacks on Ukraine’s east and south|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Сергей Хайдай, ръководител на украинската военна администрация в Луганск, казва, че руските сили се прегрупират и ще се „опитат да проведат офанзива“ в рамките на три до четири дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/0e7c029f-028e-40e3-b4bb-e310a24ada18|title=Civilians in eastern Ukraine told to evacuate as Russian forces regroup|date=2022-04-06|work=Financial Times|access-date=2022-04-08}}</ref> Общинският съвет на Мариупол съобщава, че Русия използва крематориуми, за да заличава доказателствата за своите военни престъпления. Според съвета на обсадения град в Донецка област руските специални бригади събират и изгарят телата на убитите жители, за да не бъдат разкрити престъпленията им, подобно на [[Клане в Буча|случилото се в Буча]]. „Светът не е виждал трагедия от мащаба на тази в Мариупол от времето на нацистките концентрационни лагери“, казва кметът Вадим Бойченко. По негови думи Русия е превърнала "целия ни град в лагер на смъртта“, а според общинския съвет десетки хиляди цивилни може да са били убити в Мариупол.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9143 Съобщение на Маріупольська міська рада] в [https://t.me/mariupolrada официалния профил на общинския съвет на Мариупол] в [[Телеграм]] | 2022-04-06</ref> Германия води поверителни разговори с ръководството на Украйна относно гаранциите за сигурност, които може да предложи на Киев, за да подсигури стабилността си след руската инвазия, казва германският [[Канцлер на Германия|канцлер]] [[Олаф Шолц]] пред парламента. Шолц настоява, че Германия може да изпраща в Украйна само оръжия, които ще знае как да използва, като посочва, че украинските сили използват много по-старо оборудване, което означава, че оръжията, използвани някога от армията на бившата комунистическа Източна Германия, са подходящи. Решението на Германия да изпрати офанзивно оръжие в зона на конфликт след нахлуването на Русия в Украйна представлява исторически обрат в политиката на страната и първи подобен ход след [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Germany in ‘confidential talks’ with Ukraine over security guarantees, Scholz says|last=Turak|first=Natasha|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Съединените щати забраняват на американците да правят нови инвестиции в Русия и налагат блокиращи санкции на две от най-големите руски банки, SberBank и Alfa Bank, в нова вълна от мерки, обявени от Белия дом в сряда. Обединеното кралство също обявява същия вид санкции срещу същите две банки, а Белият дом отбеляза, че мерките са координирано действие с Европейския съюз и [[Г-7|Групата на седемте държави]]. В отговор на твърденията, че Путин може да крие активите си в американски финансови институции чрез членове на семейството си, Белият дом обявява персонални санкции срещу дъщерите му Катерина Тихонова и Мария Воронцова.<ref>{{Cite news|url=https://www.forbes.com/sites/dereksaul/2022/04/06/new-sanctions-us-blocks-largest-russian-banks-bans-all-russian-investment/?sh=437c7aea21f4|title=New Sanctions: U.S. Blocks Largest Russian Banks, Bans Investment In Russia|last=Saul|first=Derek|date=2022-04-06|work=Forbes|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101628152/sasht-nalojiha-sankcii-na-dve-ruski-vodeshti-banki-i-na-elitni-politicheski-figuri|title=САЩ наложиха санкции на две руски водещи банки и на елитни политически фигури|last=Спасова|first=Савина|date=2022-04-06|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-08}}</ref> '''7 април''' На 7 април Русия е отстранена от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета по правата на човека]] с 94 гласа за, в т.ч. вотът на България; 24 против – вкл. Китай, Иран, Казахстан, Куба, Беларус, Сирия и самата Русия, и 58 въздържали се.<ref>[https://twitter.com/UN_News_Centre/status/1512095779535609862/photo/1 Резултатите от гласуването] в [[Страницатаhttps://twitter.com/UN News Centre|страницата в Twitter]] на новинарския център на ООН| 2022-04-07</ref> Общото събрание може да прекрати членството на държава в случай на извършвани груби и систематични нарушения на [[Права на човека|правата на човека]]. Руските сили са обвинявани в множество [[Военно престъпление|военни престъпления]] след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и екзекуции по бърза процедура.<ref>Smith, David. [https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council]. // The Guardian. 2022-04-07. Посетен на 2022-04-07.</ref> Представяйки резолюцията пред 193-те членове на Общото събрание Сергей Кислиця, посланик на Украйна в ООН, казва, че Русия е извършила „ужасяващи нарушения и злоупотреби на правата на човека, които биха били приравнени на военни престъпления и престъпления срещу човечеството“. Заместник-посланикът на Русия [[Генадий Кузмин]] призова членовете да гласуват против резолюцията с аргумента, че тя представлява опит на Съединените щати „да запазят доминиращата си позиция и пълен контрол“, а обвиненията срещу Русия са „неверни“ и „базирани на инсценирани събития и широко разпространени фалшификати“. Кузмин определя приемането на резолюцията като „нелегитимна и политически мотивирана стъпка“ и обявява, че Русия е решила незабавно да се откаже от членството си в съвета. Руските сили са обвинявани в множество военни престъпления след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и незабавни екзекуции.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine|title=UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council|date=2022-04-07|work=The Guardian|access-date=2022-04-07}}</ref> Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен съобщава, че Съединените щати и 30 други страни изпращат оръжия в Украйна и че процесът ще се засили. Съединените щати ще изпратят нови оръжейни системи в Украйна, каквито до момента не са предоставяни от съюзниците в НАТО, казва още висшият дипломат на Вашингтон, след като външните министри на НАТО постигат съгласие да ускорят доставките на оръжие в отговор на руската инвазия. Според дипломати на НАТО това отчасти означава, че има готовност да се помогне на Украйна да трансформира своя арсенал от съветската епоха с по-модерни оръжия.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-press-west-full-energy-embargo-russia-2022-04-07/|title=U.S. and NATO allies pledge more arms to Ukraine|last=Daphne Psaledakis|first=Robin Emmott|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> Украински официални лица твърдят, че руските сили се прегрупират за нова офанзива и че Москва планира да завземе колкото може повече територия в източната част на Украйна, граничеща с Русия. Властите в Днепро и Луганск призоват жените, децата и възрастните хора да се евакуират, докато все още могат, защото се очаква бойните действия с Русия да се засилят в източните региони. Същевременно ръководителят на държавната железопътна компания съобщава, че три влака, превозващи евакуирани, са били блокирани от въздушен удар по линията близо до град Барвинкове в източния регион на [[Харков]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-hopes-evacuate-civilians-through-10-safe-corridors-thursday-2022-04-07/|title=Warning of new Russian offensive, Ukraine tries to evacuate civilians|last=Natalia Zinets;|first=Max Hunder|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-08}}</ref> Онлайн се разпространява видео, което се разглежда като свидетелство за застрелването от украински военни на пленен руски войник. Вероятното място на извършване на екзекуцията е на главния път, свързващ Дмитровка с Ирпин и Буча. Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба декларира, че е запознат с видеото и то "определено ще бъде разследвано". Предвид датата на първоначалното му публикуване онлайн, събитието се е случило не по-късно от 29 март. Поради униформите и други обозначителни белзи на лицата, участващи в заснетия материал, се предполага, че извършителите са от украинските части, но първоначалната проверка на факти не може да потвърди или отхвърли по категоричен начин тази хипотеза. Чрез лицево разпознаване е идентифициран един от войниците – грузинец с близки връзки с Украйна, посочва се в анализа на проверителите на факти на BBC.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/61025388|title=Video appears to show killing of captive Russian soldier|last=Reality Check|first=BBC Monitoring|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Русия признава, че е претърпяла "значителни загуби на войски" в Украйна, което говорителят на президента Дмитрий Песков представя в интервю за британския канал Sky News като "огромна трагедия за нас". Смята се, че между 7000 и 15 000 руски войници са убити, но Русия не назовава конкретни цифри и шест седмици след началото на войната няма яснота за точния размер на човешките загуби в редиците на руската армия. Песков за пореден път повтаря руската позиция, че руските войски не носят отговорност за [[Клане в Буча|екзекуциите в град Буча]] и заявява, че „живеем в дни на фалшификати и лъжи“, въпреки представените доказателства и извършените независими проверки на факти, опровергаващи руските обвинения, че изображенията на цивилни, убити в града, са инсценирани. Песков допълва, че се надява Москва да постигне своите военни цели "в следващите дни".<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61033173|title=Ukraine War: Kremlin spokesman Peskov admits 'significant' Russian losses|date=20220-04-08|work=BBC|access-date=20220-04-08}}</ref> === 8-14 април === '''8 април'''{{Основна|Ракетен удар на жп гара в Краматорск}} Украйна съобщава, че при ракетен удар срещу ЖП гарата в град [[Краматорск]] в Източна Украйна са загинали най-малко 39 души, а десетки са ранени. Хиляди хора са били на гарата в сутрешните часове на 8 април, опитвайки се да напуснат областта и да избягат от руските атаки, информира областният управител на [[Донецк]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62501146aea8d714b7409e2d%26Train%20station%20attack%20death%20toll%20rises%20to%2039%2C%20says%20Ukraine%262022-04-08T10%3A47%3A09.555Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:742fd257-fc6a-4492-ae7e-398091fb3d13&pinned_post_asset_id=62501146aea8d714b7409e2d&pinned_post_type=share|title=Train station attack death toll rises to 39, says Ukraine|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Репортери на Washington Post, които пристигат на гарата 15 минути след атаката, са преброили най-малко 20 загинали, включително пет деца. Сред пострадалите десетина са починали в болницата. Няколко часа по-късно изданието съобщава, че броят на загиналите е най-малко 50 души, а на ранените - 98.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/08/kramatorsk-train-station-strike-civilians-ukraine-russia/|title=Train station strike in eastern Ukraine takes brutal toll on civilians evacuating|last=Dalton Bennett, Adela Suliman, Mary Ilyushina|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-08}}</ref> „Нямайки силите и смелостта да се изправят срещу нас на бойното поле, те цинично унищожават цивилното население. Това е зло, което няма граници. И ако не бъде наказано, то никога няма да спре", пише украинският президент Володимир Зеленски в съобщение, придружено със снимка на влак със счупени в резултат на експлозиите прозорци, публикувано в официалния му профил в Instagram.<ref>[https://www.instagram.com/p/CcFYA-zsoAS/ Съобщението] на [https://www.instagram.com/zelenskiy_official/ Володимир Зеленски в Instagram] от 8 април 2022 | Посетено на: 2022-04-08</ref> Нейтън Мук, главен изпълнителен директор на благотворителната организация World Central Kitchen, преминава с автомобил покрай гарата само няколко минути преди атаката и разказва за случилото се пред Би Би Си като пряк очевидец. Мук твърди, че е видял с очите си множеството от над хиляда души на гарата и е чул звука на пет до десет езкплозии "две минути след като минахме".<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625004214f71af55b46171a1%26Over%20a%20thousand%20people%20at%20railway%20station%20before%20strike%20-%20eyewitness%262022-04-08T09%3A58%3A14.576Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:d1b3bad2-0e9e-4b6c-9a8f-0a0b367d69a7&pinned_post_asset_id=625004214f71af55b46171a1&pinned_post_type=share|title=Over a thousand people at railway station before strike - eyewitness|date=2022-04-08|work=BBC News|access-date=2022-04-08}}</ref> Ден по-рано той публикува двеминутно собствено репортажно видео от гарата в Краматорск в Twitter, придружено със съобщение, в което се казва, че според кмета на града между 8000 и 9000 души са заминали, търсейки спасение от евентуално руско нападение, само на 6 април.<ref>[https://twitter.com/natemook/status/1512055808741236737 Съобщението] на [https://twitter.com/natemook Нейтън Кук в Twitter] от 7 април 2022 | Посетено на: 2022-04-08</ref> Русия отрича да е замесена в удара, а говорител на Кремъл казва, че няма планирани мисии в района.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62500d9e5fbc655faa020654%26Russia%20denies%20railway%20station%20strike%262022-04-08T11%3A11%3A25.391Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:06990edc-38b2-4ee3-8318-e16f07a2f7c6&pinned_post_asset_id=62500d9e5fbc655faa020654&pinned_post_type=share|title=Russia denies railway station strike|date=2022-04-08|work=BBC News|access-date=2022-04-08}}</ref> В своя реч по време на посещение в северната германска провинция [[Шлезвиг-Холщайн]] германският канцлер Олаф Шолц заявява, че масовите убийства, разкрити в началото на седмицата след изтеглянето на руските войски от киевското предградие Буча, са „военни престъпления, които няма да приемем“. Шолц е категоричен, че извършилите зверствата в Буча трябва да бъдат държани отговорни и "това е нещо, което не можем да забравим." Думите му са повторени от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която в същия ден е на посещение в Полша след визитата си в Киев и в Буча.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/09/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-H2Y5VKYFSJATXC3HOOYZ4FJ5LY|title=E.U. leaders call Bucha killings war crimes|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-09}}</ref> Същевременно въпреки плана, подкрепен от вицеканцлера Робърт Хабек и външния министър Аналена Бербок, Берлин няма да изпрати 100 [[бронетранспортьор]]а Marder в Украйна, тъй като ако извади толкова танкове от бойната техника, с която разполага, държавата няма да може да изпълни задълженията си както за своята национал отбрана, така и към военния алианс на НАТО, от който е част.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/germany-says-it-cant-send-tanks-from-army-stocks-to-ukraine/|title=Germany to Ukraine: Sorry, no tanks|last=von der Burchard|first=Hans|date=2022-04-08|work=Politco Europe|access-date=2022-04-09}}</ref> Подобна е позицията на Обединеното кралство, декларирана от премиера Борис Джонсън по време на официалната му среща с Шолц на "Даунинг стрийт 10" в същия ден. Джонсън определя изпращането на танкове в Украйна като "неподходящо", но подчертава, че Обединеното кралство ще предостави военно оборудване на стойност над £100 милиона в Украйна, включително повече зенитни ракети Starstreak и още 800 противотанкови ракети и прецизни боеприпаси. Новият британски пакет включва още каски, устройства за нощно виждане и бронежилетки.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-germany-rule-out-send-tanks-ukraine/|title=UK and Germany won’t send tanks to Ukraine|last=Gallardo|first=Cristina|date=2022-04-08|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref> Словакия, от своя страна, дарява на Украйна зенитно-ракетната си система за противовъздушна отбрана [[С-300]], разработената от СССР и наследена след разпадането на [[Чехословакия]] през 1993 г., съобщава премиерът на страната Едуард Хегер. По този начин Словакия става първата държава, която изпраща подобна отбранителна система в Украйна от началото на руската инвазия на 24 февруари. Хегер казва, че Словакия ще получи допълнително оборудване от съюзниците си в НАТО, за да компенсира дарението. Впоследствие министърът на отбраната Ярослав Над обявява, че в следващите дни Словакия ще получи четвърта [[MIM-104 Пейтриът|ракетна система Patriot]] от Съединените щати.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/slovakia-gives-s-300-air-defence-system-ukraine-prime-minister-2022-04-08/|title=Slovakia sends its air defence system to Ukraine|last=Muller|first=Robert|date=2022-04-08|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> След началото на нападението си над Украйна, което определя като "специална военна операция", Русия неколкократно подчертава, че ще смята за легитимна цел всяка държава, която достави оръжие на Украйна. Около 700 души, в т.ч. военни и цивилни, са загинали по време на битката за [[Чернигов]], съобщава Укринформ, позовавайки се на кмета на северноукраинския град Владислав Атрошенко. По думите му 70 от загиналите не са идентифицирани, докато имената на останалите са известни. Още около 40 души официално се смятат за изчезнали, но според Атрошенко тези хора най-вероятно са мъртви, тъй като са били виждани в близост до сгради и коли, разрушени от руските окупатори. Градоначалникът смята, че в Чернигов са останали около 80-95 хиляди жители - по-малко от една трета от населението на града преди началото на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/8/7338136/|title=Чернігів: за час блокади міста російськими військами загинуло близько 700 людей – мер|last=Карловський|first=Денис|date=2022-04-08|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''9 април''' Британският премиер [[Борис Джонсън]] пристига в Киев за необявена предварително среща с украинския президент Володимир Зеленски в украинската столица. Посещението е оповестено за първи път от посолството на Украйна в Обединеното кралство с публикуването малко преди 5 часа следобед (българско време) на снимка на двамата в Twitter, придружена със съобщението "Изненада."<ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/UkrEmbLondon/status/1512791528607031303|title=Съобщение от 16:56 на 9 април 2022 г.|date=2022-04-09|work=Embassy of Ukraine to the UK {{!}} Twitter|access-date=2022-04-09}}</ref> Ден след срещата на президента Зеленски с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и заместник-председателя на Комисията и върховен представител по външните работи на Европейския съюз [[Жозеп Борел]] в Киев пристига и австрийският канцлер [[Карл Нехамер]].<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-prime-minister-boris-johnson-ukraine-president-volodymyr-zelenskyy-kyiv-war-russia/|title=UK’s Boris Johnson meets Zelenskyy in Kyiv on surprise visit|last=Haeck|first=Pieter|date=2022-04-09|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref><ref>[https://twitter.com/karlnehammer/status/1512752199117557766 Съобщение от 14:20 на 9 април 2022 г.] // Karl Nehammer | Twitter. 2022-04-09. Посетен на 2022-04-09.</ref> На 9 април в Полша по съвместна инициатива на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и на премиера на ЕС и Канада Джъстин Трюдо се провежда събитието Stand Up for Ukraine, чиято основна цел е да събере парични средства за вътрешно разселени хора в Украйна и за украински бежанци, търсещи подслон извън опустошената от войната страна. Към събраната в рамките на кампанията сума от 9,1 милиарда евро Европейската банка за възстановяване и развитие добавя още един милиард евро и така инициативата успява да осигури финансова помощ в размер на 10,1 милиарда евро (11 милиарда долара).<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220409-global-pledging-event-raises-10-1-bn-euros-for-ukraine|title=Global pledging event raises 10.1 bn euros for Ukraine|date=2022-04-09|work=France 24|access-date=2022-04-09}}</ref> В същия ден губернаторът на [[Луганска област]] Сергей Гайдай казва в интервю за обществената телевизия, че около 30% от жителите все още остават в градовете и селата в региона, настоявайки, че цивилните граждани трябва да се евакуират с оглед на засилените обстрели и пристигането на повече руски войски. Това е свързано с плановете на Русия да засили атаките си в района на Източен Донбас, който включва Луганск, тъй като се стреми да създаде сухопътна връзка с анексирания по-рано Крим.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251367e4f71af55b46173be%26People%20urged%20to%20evacuate%20Luhansk%20region%20as%20Russian%20shelling%20increases%262022-04-09T08%3A01%3A55.190Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f2b03b66-b8cb-41f8-8b62-cba8bd617141&pinned_post_asset_id=6251367e4f71af55b46173be&pinned_post_type=share|title=People urged to evacuate Luhansk region as Russian shelling increases|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-09}}</ref> Министерството на отбраната на Обединеното кралство публикува актуална информация за ситуацията в Украйна, основаваща се на военно разузнаване, според която са налице доказателства, че усилията на Русия в Украйна непропорционално са насочени към невоенни цели. В съобщението, публикувано в официалния профил на министерството в Twitter, се казва, че оттеглянето на Русия от северна Украйна разкрива масови гробове, използването на хора, взети за заложници, като живи щитове, и минирането на гражданска инфраструктура. Министерството на отбраната на Обединеното кралство разполага със свидетелства, че руските сили са използвали самоделни експлозивни устройства, за да "причиняг жертви, да сломят духа и да ограничат свободата на движение на Украйна", и продължават да атакуват инфраструктурни цели с "висок риск" от нараняване на цивилни, какъвто е случаят с двата удара по резервоар за съхранение на азотна киселина близо до град Рубежне в Луганска област на 5 и на 9 април.<ref>{{Cite news|url=UK Ministry of Defence provides update on https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251f7094f71af55b461766c%26UK%20Ministry%20of%20Defence%20provides%20update%20on%20Ukraine%262022-04-09T23%3A30%3A35.628Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f3cbf5c2-1433-4e02-bea1-a4f656f6f6e5&pinned_post_asset_id=6251f7094f71af55b461766c&pinned_post_type=shareUkraine|title=UK Ministry of Defence provides update on Ukraine|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1512891070719447064|title=Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 9 April 2022|date=2022-04-09|work=Ministry of Defence Official Twitter Account|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3453253-invaders-again-hit-nitric-acid-tank-near-rubizhne.html|title=Invaders again hit nitric acid tank near Rubizhne|date=2022-04-09|work=Ukrinform English|access-date=2022-04-10}}</ref> '''10 април''' В изявление, публикувано на 10 април, руското министерство на отбраната обявява, че предишната вечер са извършени руски нападения срещу 86 военни части в Украйна и по-конкретно в централно-източния град [[Днипро]], южния украински град Николаев и втория по големина град в Украйна, Харков. Според говорителя на министерството генерал-майор Игор Конашенков, списъкът на засегнатите обекти включва две контролни пункта, два склада за боеприпаси, три горивни склада и 49 пункта за украинска военна техника и подкрепления, а осем украински безпилотни самолета са свалени във въздуха.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252c9a2aea8d714b740a381%26Russia%20declares%20overnight%20missile%20strikes%20in%20Ukraine%20regions%262022-04-10T17%3A57%3A36.787Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0a27a6fc-26ea-4be9-a52b-fd05f6155a6f&pinned_post_asset_id=6252c9a2aea8d714b740a381&pinned_post_type=share|title=Russia declares overnight missile strikes in Ukraine regions|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> Губернаторът на централна Днепропетровска област Валентин Резниченко съобщава за засилване на атаките срещу град Днипро в неделния ден. Индустриалният град с население от един милион души е мишена от руските сили от началото на руското нападение, но до момент не е ставал обект на сериозни разрушения. В резултат на ракетен удар е напълно разрушено летището в Днипро, както и прилежащата му инфраструктура. При атаката са ранени петима служители на спешна помощ.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/10/russian-rockets-destroy-airport-in-ukrainian-city-of-dnipro|title=Russian rockets destroy airport in Ukrainian city of Dnipro|date=2022-04-10|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-10}}</ref> Според сателитни снимки, публикувани в неделя от американската фирма за космически технологии Maxar Technologies, разпространила снимките, използвани за разследването на събитията в Буча, конвой от стотици руски военни превозни средства с дължина от поне 12 км е преминал през Източна Украйна в петък, 8 април. Той се е насочил на юг от град Велики Бурлук, най-вероятно към Донбас, където руски сепаратисти държат големи територии. „Голяма колона от вражеска техника и жива сила, насочена към Изюм, е унищожена“, съобщава военният губернатор на Харков Олег Синегубов в Telegram. Неговото твърдение не е проверено и потвърдено, нито се знае със сигурност дали въпросната колона е конвоят, заснет от Maxar. Изюм се намира на около 75 мили южно от Велики Бурлук. Евентуално обкръжаване на украинските войски в Донбас чрез настиск на юг от района на Харков и на север от град Донецк би довело до численото превъзходство на Русия по отношение на танкове и бронирана техника.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-HU56LMW4PFHUFOCZUORMX5P6XU|title=Satellite photos show 8-mile Russian convoy east of Kharkiv|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Украйна е образувала 5600 дела за военни престъпления след нахлуването на Русия, а около 500 души вече са идентифицирани като извършители на такива престъпления, информира главният прокурор Ирина Венедиктова.<ref>{{Cite news|url=https://news.sky.com/story/ukraine-news-live-zelenskyy-reveals-pms-promise-to-help-restore-kyiv-when-war-ends-russia-seeks-to-bring-back-forces-discharged-up-to-10-years-ago-12541713?postid=3699858#liveblog-body|title=Ukraine has identified 500 suspected war criminals|date=2022-04-10|work=Sky News|access-date=2022-04-11}}</ref> Запитана от Sky News дали Украйна разполага с доказателства, че Русия е извършила ракетния удар срещу Краматорск на 8 април, Венедиктова отговаря утвърдително. По думите ѝ само в Киевска област са открити телата на над 1200 души.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-3DGKDH5GVJA2VAGK4ZAAGIDZ2M|title=Latest Russia-Ukraine war news|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Откриването и изваждането на загиналите при атаките край Киев сред развалините на срутените сгради ще отнеме най-малко две седмици, добавя украинският вътрешен министър Денис Монастирски. Едва след това ще може да се направи по-точно изчисление на броя на загиналите. Претърсвайки купчините отломки, до момента работниците са открили и над 6500 взривни устройства, скрити във врати, перални машини, автомобили или под каски, за които се твърди, че са оставени от оттеглилите се от района на столицата руски части, казва още Монастирски.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-BFCQYQTZ6BC7PBXIG6LI3QAZGA|title=Effort to uncover bodies in Kyiv suburbs will take weeks, official says|last=Pietsch|first=Bryan|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Русия е засилива кампанията си за „мобилизация“ в източния регион на Донбас и се опитва да набира мъже, които не отговарят на изискванията за военна служба, съобщава военното разузнаване на Украйна в Telegram. Според британското разузнаване Русия се опитва да увеличи числеността на войските с персонал, уволнен от 2012 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252bab3aea8d714b740a367%26Russia%20boosts%20conscription%20efforts%20in%20Donbas%20region%262022-04-10T16%3A00%3A22.338Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a0291522-abab-4977-b691-53429384a3f9&pinned_post_asset_id=6252bab3aea8d714b740a367&pinned_post_type=share|title=Russia boosts conscription efforts in Donbas region|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> На няколко места в Германия се провеждат проруски, предимно мирни протести. Агенция Ройтерс съобщава, че полицията е арестувала някои хора във Франкфурт за скандиране "Донбас принадлежи на Русия", докато полицията в Любек информира, че е спряла конвой от около 60 превозни средства заради използването на "забранени символи" и изразяваната подкрепа за инвазията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625318a95fbc655faa020d06%26Pro-Russian%20protests%20held%20across%20Germany%262022-04-10T20%3A05%3A33.856Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:ce6153e7-cf16-42ab-a3a6-24ac21334a9c&pinned_post_asset_id=625318a95fbc655faa020d06&pinned_post_type=share|title=Pro-Russian protests held across Germany|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна съобщава, че Русия се готви за „офанзивна операция“ за пробив на отбранителните линии на Донбас. Русия продължава да прегрупира техниката и войските си, прехвърляйки батальонни тактически групи в [[Белгород]], [[Воронеж]] и [[Курск]] – региони на границата с Украйна. Според Генералния щаб основната цел е да се поеме пълен контрол над украинските градове Попасна, [[Рубижне]], Нижне и Новобахмутивка. Има очакване и за нови атаки срещу Харков.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/292017803111305|title=Изявление от 10 април 2022 г.|date=2022-04-10|work=Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine|access-date=2022-04-10}}</ref> В следобедните часове на неделния ден руската армия открива огън из цял [[Северодонецк]], съобщава Губернаторът на Луганск Сергей Хайда чрез публикация в Telegram. Сериозно са пострадали две жилищни сгради и частна клиника. Социалната и критичната инфраструктура на Северодонецк е почти разрушена.<ref>[https://t.me/luhanskaVTSA/1424 Съобщение] в Telegram на [https://t.me/luhanskaVTSA Сергій Гайдай/ Луганська ОДА (ОВА)] | 2022-04-10</ref> По същото време при обстрел в Харковска област са убити десет цивилни, сред които едно дете, са убити, а 11 души са ранени при обстрел в Харковска област в същия ден, а град Изюм остава гореща точка в региона, информира началник на Харковската областна военна администрация.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/10/7338679/|title=Kharkiv region: Russian troops killed 10 civilians, including one child, on 10 April|date=2022-04-10|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''11 април''' Световната банка прогнозира, че икономиката на Украйна ще се свие почти наполовина през 2022 г. в резултат на пълномащабната инвазия на Русия и въздействието на „дълбоката хуманитарна криза“. В доклада „Войната в региона“, публикуван от Международна банка за възстановяване и развитие към Световната банка на 10 април,  се посочва също, че поради финансови санкции през 2022 г. очакваният спада на БВП на Русия е от порядъка на 11,2%. Тези проценти може да нараснат до 75% за Украйна и до 20% за Русия, ако се реализира най-мрачният сценарий, свързан с войната и последиците от нея, разгледан в докалда. Цялостно за региона на Източна Европа, включващ Украйна, Беларус и Молдова, Световната банка прогнозира свиване на БВП от 30,7% поради нарушаване на търговията, а очакваният растеж през 2022 г. в региона на Централна Европа, включващ България, Хърватия, Унгария, Полша и Румъния, ще се свие от 4,7% до 3,5% поради притока на бежанци, по-високите цени на суровините и влошаващото се доверие, което се отразява негативно върху търсенето.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us/war-slash-ukraines-gdp-output-by-over-45-world-bank-forecasts-2022-04-10/|title=War to slash Ukraine's GDP output by over 45%, World Bank forecasts|last=David|first=Lawder|date=2022-04-11|work=Reuters|access-date=2022-04-11}}</ref> Властите в Харков предупреждават жителите в североизточния град да стоят далеч от мини, спуснати в града от въздуха. Ръководещият инициативата за премахването на мините в страната подполковник Николай Овчарук предупреждава, че устройствата имат "таймери за самоунищожаване", които им позволяват да изгасват часове след удара върху земята. Разпръскващите се експлозиви са приравнявани на противопехотни мини и поради това са забранени според някои тълкувания на законите на войната. Високоговорители в района се използват, за да предупредят хората да не влизат в отцепени зони, където работят екипите на Овчарук. „Окупаторите оставиха мини навсякъде. В къщите, които завзеха. На самите улиците, в нивите. Минираха имуществото на хората, минираха коли, врати“, казва президентът на Украйна Володимир Зеленски в своето вечерно изявление във Facebook.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62549eb0aea8d714b740a634%26Kharkiv%20residents%20warned%20not%20to%20approach%20scattered%20mines%262022-04-11T23%3A27%3A31.915Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:cd36f137-4e4a-4acc-aa86-1b15109a842e&pinned_post_asset_id=62549eb0aea8d714b740a634&pinned_post_type=share 2022-04-12 |title=Kharkiv residents warned not to approach scattered mines|date=2022-04-11|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6254abaa5fbc655faa020e5e%26Zelensky%3A%20Russians%20%27left%20mines%20everywhere%27%262022-04-11T22%3A48%3A43.038Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:28caedfc-5a52-444b-a72b-50da627c564a&pinned_post_asset_id=6254abaa5fbc655faa020e5e&pinned_post_type=share|title=Zelensky: Russians 'left mines everywhere' 2022-04-12|date=2022-04-12|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref> Според Олег Бондар, представител на Държавната служба за извънредни ситуации (ДСИС), до 300 000 квадратни километра от площта на Украйна трябва да бъдат проучени и евентуално разминирани. В системата на ДСИС има 103 отделни екипа на звена и общо около 550 души, които отговарят за тази дейност.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3454649-rozminuvanna-potrebue-majze-polovina-teritorii-ukraini-dsns.html|title=Розмінування потребує майже половина території України — ДСНС|date=2022-04-11|work=Укрінформ|access-date=2022-04-12}}</ref> Кметът на Мариупол твърди, че над 10 000 цивилни са убити при обсадата на пристанищния град. Телата са "постлани по улиците" в Мариупол, заявява Вадим Бойченко в телефонен разговор с агенция АП, повтаряйки твърдението от предходните дни, че руските войници са докарали мобилни крематориуми, за да елиминират телата. Според Бойченко броят на загиналите в един от най-тежко пострадали при продължителната обсада на руските сили градове може да достигне 20 000. Украинският президент Володимир Зеленски също говори за "десетки хиляди" смъртни случаи в Мариупол, но към момента на изявленията на двамата числата не може да бъдат проверени и потвърдени от независими източници. Междувременно лидерът на подкрепяната от Русия самопровъзгласила се Донецка народна република Денис Пушилин заявява, че проруските сили вече имат контрол над пристанището на града. Пред руската агенция РИА Пушилин казва, че над 5000 души може да са били убити в Мариупол, отговорност за което, по думите му, носят украинските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/eu-to-help-icc-investigate-war-crimes-in-ukraine-as-it-happened/a-61427944|title=Mariupol mayor says over 10,000 civilians killed in siege|date=2022-04-11|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-11}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-tens-thousands-killed-mariupol-accuses-russia-slowing-evacuations-2022-04-11/|title=Ukraine says tens of thousands killed in Mariupol, accuses Russia of abuses|last=Polityuk|first=Pavel|date=2022-04-12|work=Reuters|access-date=2022-04-12}}</ref> [[Европол]], съвместно с държавите-членки на ЕС, [[Евроюст]] и [[Фронтекс]], стартира операция „Оскар“ в подкрепа на финансови разследвания на държави-членки на ЕС, насочени към престъпни активи, собственост на физически и юридически лица, санкционирани във връзка с руската инвазия в Украйна. Операция „Оскар“ има за цел да подпомогне наказателните разследвания от страна на държавите-членки във връзка със заобикалянето на наложените от ЕС търговски и икономически санкции. Подобно на операция Sentinel, която е насочена към измами срещу фондовете на ЕС за възстановяване от COVID-19, Operation Oscar е обща операция, която ще продължи за период от поне една година и ще включва редица отделни разследвания.<ref>{{Cite news|url=https://www.europol.europa.eu/media-press/newsroom/news/eu-wide-operation-targeting-criminal-assets-in-relation-to-russian-invasion-of-ukraine|title=EU-wide operation targeting criminal assets in relation to the Russian invasion of Ukraine|date=2022-04-11|work=Europol|access-date=2022-04-12}}</ref> След срещата си с руския президент Владимир Путин на 11 април в Москва австрийският канцлер Карл Нехамер казва, че ако бъде запитан дали (в светлината на разговора) е оптимист или песимист, по-скоро е песимист. Той определя визитата си - първата на европейски лидер след началото на руското напдение над Украйна - като ясна конфронтация с фактите, а не като приятелско посещение. „Мирните преговори винаги отнемат много време, докато военната логика казва: „Не прекарвайте твърде много време и влизайте директно в битка“, добавя Нехамер. Според него битката, която предстои в Източна Украйна, ще се води яростно.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62547c1c4f71af55b46179bd%26%27Not%20a%20friendly%20visit%27%2C%20says%20Austrian%20chancellor%20in%20Moscow%262022-04-11T19%3A22%3A26.047Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f944c5c8-b234-464e-8263-b8d6eab629df&pinned_post_asset_id=62547c1c4f71af55b46179bd&pinned_post_type=share|title='Not a friendly visit', says Austrian chancellor in Moscow|date=2022-04-11|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/russia-putin-nehammer-austria-talks-ukraine/31797400.html|title='Hard' Talks Between Austrian Leader And Putin End After An Hour|date=2022-04-11|work=RFE/RL|access-date=2022-04-11}}</ref> '''12 април''' Пет украински региона са засегнати от руски нападения през нощта на 11 срещу 12 април, в резултат на които най-малко 9 души за загинали, а десетки са ранени. [[Хмелницка област|Хмелницкa област]] е ударена от ракета, което довежда до пожар, но без жертви, докато в областите [[Харковска област|Харковска]], [[Донецка област|Донецка]], [[Луганска област|Луганска]] и [[Херсонска област|Херсонска]] продължава непрекъснатият в последните дни обстрел. В Харков руски реактивни системи за залпово изстрелване разпръскват мини със забавено действие из града; атакувана е и 16-етажната сграда. Само там най-малко 8 души са убити, а 30 – ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/04/12/7338987/|title=Ночь в регионах: ракетный удар по Хмельниччине, бои на Херсонщине|last=Петренко|first=Роман|date=2022-04-12|work=Українська правда|access-date=2022-04-14}}</ref> Градският съвет на Мариупол съобщава, че руските сили са депортирали незаконно 33 500 от жителите на града в Русия. Кметът на Мариупол Вадим Бойченко заявява, че властите работят по връщането на депортираните жители и че към процеса са се включили няколко посолства на европейски държави. Бойченко подчертава, че се събират доказателства за военните престъпления на Русия в Мариупол, които трябва да получат правна оценка от международни институции в областта на наказателното право.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9192 Съобщение] в [https://t.me/mariupolrada официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 2022-04-12</ref> Идентифицирани са телата на 720 души, убити от руски военни в Киевска област. Според началника на полицията в Киевска област Андрий Небитов над 200 души все още се водят в неизвестност, а през изминалите шест седмици от началото на войната на територията на столичния регион са регистрирани над 3050 наказателни производства за престъпления, извършени от военните на Руската федерация, съобщава Министерството на вътрешните работи. 1463 обстоятелства се разследват за нарушения на законите и обичаите на войната.<ref>[https://www.facebook.com/100064369764525/posts/349211213901201/?d=n Съобщение] в [https://www.facebook.com/mvs.gov.ua официалната страница във Facebook на Міністерства внутрішніх справ України] | 2022-04-12</ref> Министерството информира още, че е получило оборудване на стойност 4 милиона долара за цифровизиране на военните престъпления на Русия. Две частни компании са дарили на Украйна нагръдни видеорегистратори, които ще бъдат използвани от следователи и криминалисти за заснемане на следи от военни престъпления, а данните ще бъдат прехвърлени в единен архив на историческата памет за агресията на Русия срещу Украйна.<ref>[https://t.me/mvs_ukraine Офіційний Телеграм-канал Міністерства внутрішніх справ України] | [https://t.me/mvs_ukraine/11224 Съобщение от 2022-04-12]</ref> В изявление, свързано с мерките на САЩ за понижаване на увеличените цени на газа вследствие на руската инвазия в Украйна, президентът на САЩ Джо Байдън обвинява руския президент Владимир Путин в извършване на ''[[геноцид]]'' в Украйна, което се отчита като ескалация на реториката спрямо Русия. До този момент администрацията на Байдън определя действията на Путин в Украйна като военни престъпления, докато в този случай американският президент говори за „геноцид“, с което утвърждава понятието, използвано и от украинския президент Володимир Зеленски. „Става все по-ясно и по-ясно, че Путин просто се опитва да заличи идеята да си украинец“, казва Байдън, като подчертава, че доказателствата за това се увеличават.<ref>{{Cite news|url=https://thehill.com/news/administration/3265795-biden-says-putin-committing-genocide|title=Biden says Putin committing ‘genocide’|last=Chalfant|first=Morgan|date=2022-04-12|work=The Hill|access-date=2022-04-14}}</ref> Световната банка подготвя пакет за подкрепа от 1,5 милиарда долара за Украйна и планира да помогне на развиващите се страни, които се борят да се справят с нарастващите цени на храните и енергията, обявява президентът на [[Световна банка|Световната банка]] Дейвид Малпас. В изказване във Варшавското училище по икономика в Полша Малпас казва, че банката помага на Украйна да предоставя услуги от критично значение, включително изплащане на заплати на болничните работници, пенсии и социални програми. Той припомня, че Световната банка е създадена през 1944 г., за да помогне на Европа да се възстанови след Втората световна война, допълвайки: „Както направихме това тогава, готови сме да помогнем и за възстановяването на Украйна, когато му дойде времето“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/business/world-bank-says-it-is-preparing-15-billion-aid-package-ukraine-2022-04-12/|title=World Bank to send Ukraine $1.5 billion as food, energy prices spike|last=David Lawder|first=Andrea Shalal|date=2022-04-12|work=Reuters|access-date=2022-04-14}}</ref> Украйна започва възстановяване на разрушената инфраструктура в 7 области. Според Кирило Тимошенко, заместник-началник на кабинета на президента Володимир Зеленски, списъкът включва [[Житомирска област|Житомирска]], [[Запорожка област|Запорожка]], [[Киевска област|Киевска]], [[Николаевска област|Николаевска]], [[Сумска област|Сумска]], [[Харковска област|Харковска]] и [[Черниговска област|Черниговска]] област, където военните действия са спрени напълно или частично. Повече от 6000 населени места са разположени в тези областите, а около четвърт от тях са били окупирани. По данни на Тимошенко само в Киевска област действат 128 щаба на Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна, а 168 градове и села, намиращи се в тези седем области, вече са разминирани.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/news/u-zvilnenih-vid-rosijskih-vijsk-regionah-ukrayini-vidnovlyuy-74289|title=У звільнених від російських військ регіонах України відновлюється інфраструктура – Кирило Тимошенко|date=2022-04-12|work=Офіційне інтернет-представництво Президента України Володимир Зеленський|access-date=2022-04-14}}</ref> '''13 април''' Граничните служители изземат 8 руски товарни кораба и 2 танкера, които се намират във водите на пристанищата на Одеска област за превантивен ремонт. За да се сведат до минимум задължителните плащания към държавния бюджет на Украйна, цената на тези кораби е била занижена неколкократно. Плавателните съдове са прехвърлени за съхранение в Администрацията на морските пристанища на Украйна. Екипажите, включително редица руски граждани, са на борда, за да гарантират жизнеспособността на корабите, съобщава Държавната гранична служба на Украйна. Оттук нататък имуществото на страната-агресор ще служи в интерес на Украйна за възстановяване на нейната икономика, казва се в още в известието.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-10-rosijskih-suden-pracyuvatimut-na-vidnovlennya-ekonomiki-ukrayini|title=10 russian vessels will operate to restore Ukraine’s economy|date=2022-04-13|work=Ukraine's government portal|access-date=2022-04-15}}</ref> В Киев остава в силата препоръката към гражданите да изчакат, преди да се завърнат в столицата, поради значителната заплаха от ракетен обстрел и необходимостта от още време за разминирането на околните райони, казва кметът Виталий Кличко. Въпреки препоръката, невъзстановения градски транспорт и контролно-пропускателни пунктове, две трети от жителите на Киев вече са се завърнали. По думите му няколко души са изгубили живота си в резултат на експлозии от мини. Комуналните услуги в града се връщат към нормална работа, но част от служителите им са евакуирани или са се присъединили към редиците на защитниците на Украйна. Според Кличко в Киев вече са регистрирани 10 000 нови вътрешно разселени лица.<ref>{{Cite news|url=https://interfax.com.ua/news/general/823877.html|title=Дві третини киян вже повернулися до столиці – Кличко|date=2022-04-13|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-16}}</ref> Руските войски са убили над 100 цивилни в Сумска област, обявява областният управител на Суми Дмитро Живицки на 13 април. Открити са тела на цивилни, простреляни в главата, с вързани ръце и следи от изтезания. Живицки твърди, че броят на жертвите нараства всеки ден, докато спасителите продължават да откриват мъртви тела, както и че много цивилни са изчезнали.<ref>[https://t.me/UkraineMediaCenterKyiv/519 Съобщение] в [https://t.me/UkraineMediaCenterKyiv официалния канал в Telegram] на Ukraine Media Centre Kyiv | 2022-04-13</ref> Президентите на Полша, Литва, Латвия и Естония - [[Анджей Дуда]], [[Гитанас Науседа]], [[Егилс Левитс]] и [[Алар Карис]], пристигат с влак на посещение в разположения северозападно от Киев град [[Бородянка]], за среща с украинския президент Володимир Зеленски и в знак на подкрепа за страната, нападната от Русия на 24 февруари. "Трудно е за вярване, че подобни военни зверства могат да бъдат извършени в Европа през XXI век, но това е реалността. Това е война, която трябва да спечелим", кавза държавният глава на Литва в изявление. В съобщение, публикувано в неговия официален профил в Twitter, Науседа заявява, че четирите държави ще продължат да се застъпват за членството на Украйна в Европейския съюз“. Всички те споделят тревогата, че могат да бъдат изправени пред руска атака в бъдеще, в случай, че Украйна загуби тази война.<ref name=":16">{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/polish-baltic-presidents-visit-kyiv-zelenskiy/31801961.html|title=Presidents Of Poland, Baltic States Visit Kyiv, Meet With Zelenskiy In Show Of Support|date=2022-04-13|work=RFE/RL|access-date=2022-04-16}}</ref> Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер заявява, че също е планирал да отиде на посещение в Украйна, но не е добре дошъл в Киев, поради което е получил отказ. Бившият външен министър и настоящ президент на Германия е изправен пред критики за политиката си на ''разведряване'' спрямо Москва, за която признава, че е била грешка.<ref name=":16" /> Същевременно канадският премиер оценява като „правилно“ назоваването на действията на Русия в Украйна ''геноцид''. На пресконференция [[Джъстин Трюдо]] заявява, че според него е „абсолютно правилно повече хора да говорят и да използват думата геноцид по отношение на това, което прави Русия, което е направил Владимир Путин“.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/canada-s-trudeau-refers-to-genocide-in-ukraine-01649874308?refsec=afp-news|title=Canada's Trudeau Refers To 'Genocide' In Ukraine|last=Agence France-Presse|date=2022-04-13|work=Barron’s|access-date=2022-04-16}}</ref> '''14 април''' Руските сили претърпяват няколко неуспеха на 14 април, най-големият от които е потъването на 12 500-тонният московски флагман на руския Черноморски флот. Ракетният крайцер "Москва" е сериозно повреден при избухването на боеприпаси на борда, а целият екипаж е евакуиран, съобщава руското министерство на отбраната, цитирано от Интерфакс. Според информацията взривът е станал в резултат на пожар, причината за който се разследва, докато губернаторът на Одеска област Максим Марченко заявява в публикация онлайн, позовавайки се на украински военни, че две противокорабни украински ракети „Нептун“ са поразили крайцера.<ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/251395-ukrayna-saobshti-che-e-udarila-ruskiya-kraytser-moskva-rusiya-tvardi-che-ko|title=site.btaУкрайна съобщи, че е ударила руския крайцер "Москва"; Русия твърди, че корабът е повреден при взрив на муниции на борда|last=Димитрова|first=Мина|date=2012-04-14|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2012-04-16}}</ref> „Москва“ е вторият голям руски кораб, за който се знае, че е унищожен от началото на инвазията след като на 24 март Украйна съобщава, че е унищожила големия руски десантен кораб „Орск“ на пристанище Бердянск в Азовско море.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/24/europe/ukraine-russian-warship-berdyansk-intl/index.html|title=Ukrainians claim to have destroyed large Russian warship in Berdyansk|last=Andrew Carey, Tim Lister, Celine Alkhaldi, Olga Voitovych, Gianluca Mezzofiore|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-04-16}}</ref> Той е най-големият руски военен кораб, потопен след Втората световна война и първият руски флагман, потопен след Руско-японската война през 1905 г. Според руските медии „Москва“ е в експлоатация от началото на 80-те години на миналия век. Той е използван в конфликта в Сирия, където снабдява руските сили в страната с морска защита на базата на руските сили „Хмеймим“. Крайцерът е оборудван с тристепенна система за противовъздушна отбрана, която при правилно функциониране би трябвало да му даде три възможности да се защити от ракетна атака на „Нептун“. Той е бил снабден и с над дузина противокорабни ракети „Вулкан“ и набор от противоподводни и минно-торпедни оръжия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61103927|title=Sunken Russian warship Moskva: What do we know?|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-16}}</ref> Руската армия доминира в Черно море след анексирането на Крим през 2014 г. и използва присъствието си там, за да започне и снабдява инвазията. В първите дни на руската инвазия през 2022 г. именно „Москва“ призовава украински войници на Змийския остров в Черно море да се предадат.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/post/101631779/pojar-e-izbuhnal-na-ruski-korab-ukrainskata-strana-tvardi-che-e-bil-udaren-ot-tehni-raketi|title=Пожар е избухнал на крайцера "Москва", Украйна твърди, че е поразен от нейни ракети|date=2022-04-14|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-16}}</ref> Украйна успява да отблъсне осем руски атаки в Донецк и Луганск през последните 24 часа. Украинските въоръжени сили съобщават също, че са унищожили четири руски танка, шест бронирани транспортни машини, четири бойни машини на пехотата и артилерийска система.<ref>{{Cite news|url=https://www.osw.waw.pl/en/publikacje/analyses/2022-04-14/russias-attack-ukraine-day-49|title=Russia’s attack on Ukraine: day 49|last=Andrzej Wilk, Sławomir Matuszak, Krzysztof Nieczypor|date=2022-04-15|work=Centre for Eastern Studies (OSW)|access-date=2022-04-16}}</ref> Междувременно руските войски продължават се прегрупират, за да подкрепят настъпателните операции в районите на Донецк и Луганск, най-вече град Мариупол, и да изместят фронтовата линия до административните граници на тези два региона. Очаква се нов опит за превземане на град Харков. Непосредствената цел на Русия е да обгради 44 000 украински войници в Донбас, след което да се опита да превземе областта, казва украинският президент Володимир Зеленски пред BBC.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/russian/news-61100747|title="Русский мир - это война". Интервью Владимира Зеленского Би-би-си|date=2022-04-14|work=BBC News Русская служба|access-date=2022-04-16}}</ref> Според Министерството на отбраната на Обединеното кралство Краматорск и Константиновка в Донецка област може да са изправени пред подобни нива на насилие, като тези, наблюдавани в други градски центрове до момента. Междувременно продължаващата отбрана на Украйна на обсадения Мариупол ограничава ефективността на значителен брой руски войски и техника, се казва в доклада на министерството.<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1514499594700398599 Latest Defence Intelligence update] on the situation in Ukraine | 14 April 2022 | Twitter | [https://twitter.com/DefenceHQ Official corporate news channel of the UK Ministry of Defence] | Retrieved on 2022-04-14</ref> За първи път след нахлуването си руските военни са използвали далекобойни бомбардировачи, за да атакуват обсадения пристанищен град Мариупол, съобщава украинското министерство на отбраната. Говорителят на министерството Александър Мотузяник казва, че Русия сега концентрира усилията си върху превземането на Рубежне, Попасна и Мариупол. Активни боеве се водят около стоманодобивната и железарска фабрика Илич в Мариупол, както и в района на пристанището.<ref>{{Cite news|url= https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259789c77811a20d37c893a%26Russia%20used%20long-range%20bombers%20to%20attack%20Mariupol%20-%20Ukraine%262022-04-15T14%3A15%3A40.528Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4e012d10-8bf3-4e63-a97a-ce3803cf4807&pinned_post_asset_id=6259789c77811a20d37c893a&pinned_post_type=share|title=Russia used long-range bombers to attack Mariupol – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC|access-date=2022-04-16}}</ref> При четвъртата размяна на военнопленници от 24 февруари са освободени 30 украински военнопленници, в т.ч. 17 войници, петима офицери и осем цивилни, оповестява вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук. Броят на руските военнопленниците, изпратени обратно в Русия, не се съобщава.<ref>[https://t.me/vereschuk_iryna/1280 Съобщение в Telegram от 14 април 2022 г.] [https://t.me/vereschuk_iryna Ірина Верещук Віце-прем’єр-міністр – Міністр з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України]| Посетено на: 2022-04-16</ref> В допълнение към новините за някои успешни евакуации, офисът на главния прокурор на Украйна информира, че няколко души са били убити, а други са ранени при опит да избягат от източната част на страната на 14 април. Руски военнослужещи са стреляли по евакуационни автобуси, превозващи цивилни в село Борова в Изюмския квартал, казва се в съобщението.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259b5f6b1e16c43aefe64a1%26Would-be%20evacuees%20killed%20on%20buses%20yesterday%20-%20Ukraine%262022-04-15T18%3A52%3A37.015Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e563aa40-6445-46d7-812e-82e03c3dad2b&pinned_post_asset_id=6259b5f6b1e16c43aefe64a1&pinned_post_type=share|title=Would-be evacuees killed on buses yesterday – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-16}}</ref> === 15 – 21 април === '''15 април''' Телата на повече от 900 цивилни граждани са открити в региона около украинската столица след изтеглянето на руските сили, информира полицията в Киев. Най-голям брой тела, около 350, са открити в град Буча. Повечето от тях са застреляни смъртоносно, което показва, че много хора са били „просто екзекутирани“, казва се в съобщението. Междувременно руското министерство на отбраната декларира, че ще засили ракетните атаки срещу Киев в отговор на предполагаемата агресия на Украйна на руска територия. В същия ден висш служител на отбраната на САЩ оповестява, запазвайки анонимност, че флагманският кораб „Москва“ в Черно море действително е бил ударен от поне една украинска ракета „Нептун“, а се допуска, че освен материалните щети е имало руски жертви, когато ракетния крайцер потъва.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/kyiv-ukraine-civilian-deaths-execution-style-police|title=More than 900 civilian bodies found in Kyiv region, and many were „simply executed,“ police say|date=2022-04-15|work=CBS News|access-date=2022-04-17}}</ref> Часове след потъването на „Москва“ руското министерство на отбраната заявява, че планира да нанесе ракетни удари „по цели“ в Киев<ref name=":17">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/15/7339770/|title=Після знищення „Москви“ Росія погрожує ракетними ударами по Києву|last=Кізілова|first=Світлана|date=2022-04-15|work=Українська правда|access-date=2022-04-15}}</ref> и обявява, че такъв удар е извършен по украински завод за производство на зенитни и противокорабни ракети извън Киев<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259cd9577811a20d37c89cc%26A%20quick%20recap%262022-04-15T23%3A08%3A46.496Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a577a319-ad7d-4b96-9a35-26477b22465b&pinned_post_asset_id=6259cd9577811a20d37c89cc&pinned_post_type=share|title=A quick recap|date=2022-04-16|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref>. В базата на черноморския флот в анексирания от Русия Крим в [[Севастопол]] се провежда церемония по повод загубата на „Москва“. Министерството на отбраната на Русия поддържа своята версия за пожара, без да уточнява причината за него. Според официалната информация, идваща от Русия, корабът е потънал при буря, докато е бил теглен към Севастопол, но целият му екипаж от около 510 души е бил спасен от други плавателни съдове в района. На церемонията капитан Сергей Горбачов казва, че „Москва“ е „символ за всички, символ на нашата мощ, нашата надежда, възраждането на флота през 90-те години“, а свещеникът, отслужил церемонията, отбелязва, че загубата на Москва е „трагедия за всички онези десетки хиляди хора, които са служили там повече от 20 години“. През март Русия губи и един от заместник-командирите на Черноморския флот и капитан първи ранг Андрей Палий, убит край унищожения от руските сили пристанищен град Мариупол на 20 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62599bdfb1e16c43aefe6481%26Russia%20mourns%20loss%20of%20flagship%20Moskva%262022-04-15T17%3A17%3A54.616Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:1f670fc3-e92c-4b19-b057-027b42c9d7a8&pinned_post_asset_id=62599bdfb1e16c43aefe6481&pinned_post_type=share|title=Russia mourns loss of flagship Moskva|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Центърът за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна обяснява, че руските специални служби са започнали да изпълняват план за извършване на терористични атаки на нейна територия, за да подклаждат антиукраинската истерия сред руснаците. Според службата за сигурност на Украйна руските военни са обстреляли село Климово в Брянска област на Русия, докато Москва обвинява Украйна в обстрел.<ref name=":17" /> Седем души са убити, а 34 – ранени при руски обстрел в източния град Харков, казва губернаторът на региона Олег Синегубов. Сред жертвите на обстрела в жилищен район са четири деца – три са ранени, а седеммесечно бебе е било убито. Русия продължава да отрича, че атакува цивилни, въпреки значителните доказателства, че домовете на мирни граждани, които не участват във военни действия, са били засегнати от руски удари, а цивилни са убивани, докато бягат от градове под бомбардировки.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259963a6b7942142fe94823%26Seven%20dead%20and%2034%20injured%20after%20Russian%20strike%20-%20Kharkiv%20governor%262022-04-15T20%3A49%3A04.152Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f572c723-b8fc-4f86-bb34-5e3ec9fbea43&pinned_post_asset_id=6259963a6b7942142fe94823&pinned_post_type=share|title=Seven dead and 34 injured after Russian strike – Kharkiv governor|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> '''16 април''' От кабинета на украинския президент съобщават, че през последните 24 часа са нанесени ракетни удари и обстрели в осем региона: Донецк, Луганск и Харков на изток, Днепропетровск, Полтава и Кировоград в централна Украйна и Николаев и Херсон на юг. Един човек е загинал, а 18 са ранени при ракетен удар на един от централните райони на североизточната Харковска област на Украйна, информира областният управител в Telegram. Кметът на Киев, Виталий Кличко, съобщава, че един човек е загинал и няколко са ранени при ракетни удари по украинската столица. „Киев беше и остава мишена на агресора“, заявява Кличко. Един човек е убит и трима са ранени при обстрел в източния район на Луганск, съобщава губернаторът Сергей Гайдай чрез публикация в Telegram. Повреден е газопровод в Лисичанск и Северодонецк. Един човек е убит, а друг е ранен при нападение през нощта срещу малко село близо до Полтава, столицата на централна Полтавска област, съобщава губернаторът Дмитро Лунин в Telegram.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/15/russia-warns-us-of-consequences-over-ukraine-weapons-transfers-liveblog|title=Russia-Ukraine latest updates: Mariupol ‘completely cleared’|date=2022-04-16|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-17}}</ref> Русия твърди, че е поела контрола над обсадения и почти напълно разрушен пристанищен град Мариупол след продължителни усилия за превземането му на цената на хиляди човешки животи. На 16 април руското министерство на отбраната обявява, че градската зона на Мариупол е прочистена от украинските войски, а малкото останали бойци са обсадени в стоманодобивния завод „Азовстал“, предават руските държавни медии. Президентът на Украйна Володимир Зеленски подчертава, че елиминирането на украинските бойци в Мариупол ще сложи край на мирните преговори за прекратяване на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-invasion-kyiv-kharkiv-explosions/31806992.html|title=Explosions Heard In Ukraine's Capital, As Russia Claims It Has Taken Mariupol|date=2022-04-17|work=RFE/RL|access-date=2022-04-17}}</ref> Според информация, разпространена от вицепремиера на Украйна Ирина Верещук, 700 украински войници и повече от 1000 цивилни – около половината от които жени – са държани в плен от руските сили. По думите ѝ Киев възнамерява да размени пленените войници, тъй като Украйна държи приблизително същия брой руски войски, но настоява цивилните да бъдат освободени „без никакви условия“.<ref>{{Cite news|url=https://english.nv.ua/nation/russian-invaders-are-holding-1-700-ukrainians-in-captivity-500-of-them-women-vereshchuk-50233313.html|title=Russian invaders are holding 1,700 Ukrainians in captivity, 500 of them women – Vereshchuk|date=2022-04-16|work=The New Voice of Ukraine|access-date=2022-04-17}}</ref> '''17 април''' Руските сили обявяват, че за интервал от 4 часа между 06:00 и 10:00 сутринта (московско време) на 17 април предоставят възможност на украинските войници да напуснат укрепленията си в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол без да бъдат атакувани, при условие че оставят оръжията и боеприпасите си. Тези, които го направят, ще бъдат третирани в съответствие с Женевската конвенция за военнопленниците, казва се в изявление на руското министерство на отбраната. Съгласно предложените от Русия условия руските сили ще вдигнат червени знамена в 06:00 часа на 17 април, а украинците трябва да вдигнат бели знамена по периметъра на стоманодобивния завод. Липсва официална позиция от украинска страна относно поставения ултиматум.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ba7d0b1e16c43aefe675a%26The%20latest%20updates%262022-04-17T05%3A52%3A05.416Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:82106497-0b15-4c5c-a072-1d94a856154e&pinned_post_asset_id=625ba7d0b1e16c43aefe675a&pinned_post_type=share|title=The latest updates|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625b783a77811a20d37c8c43%26Moscow%27s%20surrender%20window%20begins%262022-04-17T02%3A58%3A35.524Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:6fe0e6f2-d23e-4dd1-9c9f-927f14e63613&pinned_post_asset_id=625b783a77811a20d37c8c43&pinned_post_type=share|title=Moscow's surrender window begins|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Министерството на отбраната на Русия твърди, че неговите войски са прочистили градската зона на Мариупол и само малък контингент украински бойци е останал в гигантски стоманолеярен завод в събота. „Ръководейки се от чисто хуманни принципи, руските въоръжени сили предлагат на бойците от националистически батальони и чуждестранни наемници да спрат всякакви военни действия и да сложат оръжие“, се казва в изявление на министерството на отбраната.<ref name=":18">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tells-ukrainian-troops-mariupol-lay-down-arms-0300-gmt-2022-04-17/|title=No word from Mariupol as surrender window offered by Russia opens|first=2022-04-17|date=Reuters|work=2022-04-17}}</ref> „Азовстал“ се намира в индустриална зона, която гледа към [[Азовско море]], и се простира на повече от 11 квадратни километра. Там са разположени множество сгради, доменни пещи и железопътни линии. Руското министерство на отбраната твърди, че неговите войски са „прочистили напълно“ градската зона на Мариупол от украинските сили и са блокирали „останките“ в стоманодобивния завод „Азовстал“, съобщава агенция РИА. Според МО на Русия към събота украинските сили в града са загубили повече от 4000 души.<ref name=":18" /> След изтичането на определения едностранно и ултимативно от Русия срок за капитулацията на останалите украински войски в в Мариупол Украйна декларира, че нейните сили ще се „борят до края“ за обсадения пристанищен град. „Градът все още не е паднал“, заявява министър-председателят на Украйна [[Денис Шмигал|Денис Шмихал]] часове след изтичането на крайния срок за сваляне на оръжието и предаване на окупатора на защитаващите Мариупол бойци, позиционирани в използвания като крепост стоманодобивен завод „Азовстал“. „Все още ги има нашите военни сили, нашите войници. Така че те ще се борят докрай", казва Шмихал пред ABC.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/Politics/mariupol-besieged-fallen-ukrainian-pm/story?id=84122574|title=Mariupol besieged but not fallen: Ukrainian PM|last=Dunn|first=Monica|date=2022-04-17|work=ABC|access-date=2022-04-18}}</ref> Завземането на пълен контрол над Мариупол – най-голямото търговско пристанище в [[Азовско море]], от което Украйна изнася зърно, желязо, стомана и тежки машини – е основна стратегическа цел на Русия от началото на инвазията на Украйна през последната седмица на февруари. Осъществяването ѝ би улеснило Русия в концентрирането на повече войски за нова офанзива на изток, от чийто успех зависи позицията на окупатора във воденето на преговори с Украйна. Жертви на тежките бомбардировки и улични боеве в града са най-малко 21 000 души по неокончателни оценки на местните власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/17/mariupol-russia-ukraine-war-deadline|title=Ukraine vows Mariupol troops will ‘fight to the end’ as surrender deadline passes|last=Tondo|first=Lorenzo|date=2022-04-17|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/250697-okolo-21-000-sa-zhertvite-pri-tsivilnoto-naselenie-na-mariupol-zayavi-kmetat-na|title=Около 21 000 са жертвите при цивилното население на Мариупол, заяви кметът на града|last=Йотински|first=Пламен|date=2022-04-12|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-04-18}}</ref> '''18 април''' Руските държавни медии твърдят, че Русия е ударила 315 цели в Украйна през нощта на 17 срещу 18 април, в резултат на което са унищожени четири склада за оръжие и военно оборудване с ракети „Искандер“ и са свалени три самолета и единадесет дрона. The Guardian уточнява, че тези твърдения не са проверени и потвърдени от независими източници. Украинските власти в южния регион на [[Днепропетровска област]] съобщават за множество ракетни атаки в понеделник, 18 април, като казват, че някои снаряди са поразили райони в близост до жп гара. Засилва се обстрелът и в близост до столицата Киев.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/lviv-ukraine-russia-war-six-missile-attack/|title=Ukraine says seven people killed in „powerful“ Russian missile attack on western city of Lviv|last=Haley Ott, Charlie D'Agata, Justine Redman|date=2022-04-18|work=CBS News|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/18/russia-ukraine-war-mariupol-fighters-ignore-surrender-demand-ukraine-begins-process-to-join-eu-live?page=with:block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned#block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned|title=Today (April 18) so far|date=2022-04-18|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref>. Липсата на информация и контакт с част от екипажа на потъналия ракетен крайцер „Москва“ въпреки официалната позиция на Министерството на отбраната, че всички са били евакуирани и не са регистрирани човешки жертви, започва да предизвиква въпроси и обвинения от страна на семействата на някои от служители на флагмана на руския Черноморски флот. В групи в социалните медии, чиито членове са майки на руски войници, изпратени в Украйна, се разпространяват и коментират снимки и молби на родители, които търсят изчезналите си синове, съобщава Washington Post. Само на 18 април най-малко четири семейства публикуват снимки на моряци, за които твърдят, че са служили на потъналия кораб и с които не са влезли в контакт след инцидента на 14 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/18/moskva-warship-crew-survivors/?utm_campaign=wp_todays_worldview&utm_medium=email&utm_source=newsletter&wpisrc=nl_todayworld&carta-url=https%3A%2F%2Fs2.washingtonpost.com%2Fcar-ln-tr%2F369e4d4%2F625e353b64253a7f343be2fb%2F5cad8c459bbc0f65bf52ab1d%2F12%2F72%2F625e353b64253a7f343be2fb|title=Sinking of Russian warship raises tense questions about fate of crew|first=Jeanne Whalen, Mary Ilyushina|date=2022-04-18|work=Washington Post|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското издание „Агентство“ съобщава, че е разговаряло с член на семейството, който е потвърдил смъртта на Виталий Бегерски – наборник от малък град близо до тихоокеанското крайбрежие на Русия. В материала е цитирана братовчедка на Бегерски, според която Министерството на отбраната е съобщило новината на семейството.<ref>[https://t.me/agentstvonews/273 «Агентство» нашло второго погибшего с крейсера „Москва“] | [https://t.me/agentstvonews Агентство. Новости] | Telegram | 2022-04-18</ref> Преди това МО разпространява видео, на което се виждат около 100 или повече моряци и което се използва като доказателство за липсата на жертви при потъването на „Москва“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/av/world-europe-61130411|title=Moskva: Russian defence ministry releases video it says shows crew of sunken ship|date=2022-04-17|work=BBC|access-date=2022-04-19}}</ref> Не се съобщава колко души са били на борда на кораба по време на инцидента, но размерът му през годините варира между 500 и 600 души според докладите на руската държавна информационна агенция и съобщенията на Министерството на отбраната. Службата за държавна сигурност на Украйна публикува видеозапис на бившия лидер на проруската опозиционна партия с лични връзки с руския президент Владимир Путин Виктор Медведчук, чрез което 67-годишният олигарх моли руския президент да го доведе в Русия в замяна на безопасно преминаване на жителите в обсадения Мариупол, както и на украинските войници, защитаващи града. „Аз, Виктор Владимирович Медведчук, искам да се обърна към руския президент Владимир Путин и украинския президент Володимир Зеленски с молба украинската страна да ме размени за защитниците на Мариупол и [негови] жители, които са там и нямат възможност за безопасен изход през хуманитарни коридори“, казва Медведчук във видеото.<ref>{{Cite news|url=https://interfax.com.ua/news/general/825059.html|title=Медведчук звернувся до президентів РФ та України з проханням про його обмін на захисників та мешканців Маріуполя|date=2022-04-18|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-19}}</ref> Той е задържан на 12 април при специална операция, проведена от украинската държавна служба за сигурност, след като няколко дни преди началото на руското нападение в Украйна успява да избяга, докато е под домашен арест. Медведчук е изправен пред между 15 години и доживотен затвор по обвинения в държавна измяна и подпомагане на терористична организация за посредничество при закупуването на въглища за сепаратистката, подкрепяна от Русия република Донецк в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-business-europe-kharkiv-6adf2cf2568111779b9ce92d47686668|title=Live Updates {{!}} Russians fight in streets of Ukrainian town|date=2022-04-18|work=The Associated Press|access-date=2022-04-19}}</ref> В същия ден руската държавна телевизия излъчва репортажи, в които показва по отделно двама британски войници, заловени в Украйна от руските сили. Двамата военнопленници отправят молба към британския премиер Борис Джонсън да им помогне за завръщането им у дома в замяна на освобождаването на Медведчук.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-medvedchuk-pinner-aslin/31808575.html|title=Two Captured Britons, Pro-Kremlin Ukrainian Oligarch Appear In Separate Videos Suggesting Swap|date=2022-04-18|work=RFE/RL|access-date=2022-04-19}}</ref> Интензивните военни действия в Украйна засягат и водните и електрическите мрежи в страната, оставяйки над 4,6 милиона души с ограничен достъп до вода. Общо над 6 милиона души в Украйна се борят всеки ден да имат питейна вода, информира UNICEF Ukraine чрез публикация в своята официална страница в Twitter.<ref>[https://twitter.com/UNICEF_UA Official account of UNICEF in Ukraine] | [https://twitter.com/UNICEF_UA/status/1516048830009122816 Съобщение от 18 април 2022 г.]</ref> Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси в Украйна съобщава, че до 30% от земеделските ниви в страната няма да се използват за засаждане на пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица през 2022 г., а продължаващите военни действия могат да предизвикат глобална продоволствена катастрофа, тъй като 36 от 55 държави с продоволствени кризи зависят от Украйна и руския износ.<ref>[https://twitter.com/OCHA_Ukraine/status/1516048786933653510 Публикация в Twitter] | [https://twitter.com/OCHA_Ukraine OCHA Ukraine @OCHA_Ukraine] | 2022-04-18</ref> '''19 април''' Русия настъпва в пълномащабна сухопътна офанзива, за да поеме контрола над източната част на Украйна. Според украинския президент Володимир Зеленски „Битката за Донбас“ е започнала на 18 април като „много голяма част от цялата руска армия сега е съсредоточена върху тази офанзива“.<ref name=":19">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/19/russia-has-begun-battle-for-donbas-in-ukraines-east-zelenskyy|title=Russia has begun ‘Battle for Donbas’ in Ukraine’s east: Zelenskyy|date=2022-04-19|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското министерство на отбраната твърди, че неговите ракетни и артилерийски сили са поразили стотици украински военни цели в нощта на 18 срещу 19 април, в т.ч. съоръжения в Донбас и в южния регион [[Николаев]] – ключов опорен пункт по пътя към черноморското пристанище Одеса.<ref name=":20">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/04/19/world/ukraine-russia-war-news/here-are-the-latest-developments-in-the-war-in-ukraine?smid=url-copy|title=Ukraine Live Updates: Russia Declares New Phase of War as Forces Clash in East|last=Marc Santora, Ivan Nechepurenko|date=2022-04-19|work=The New York Times|access-date=2022-04-19}}</ref> Според спасителните екипи атаката срещу Николаев е предизвикала пожар в жилищна сграда и склад на строителен магазин на магистрала Херсон. Десет души са ранени в Николаевска област при обстрела на 19 април, повечето от които са цивилни. Към тази дата в Николаевските болници има 295 граждани, пострадали от нападения на окупаторите в района на Николаев, съобщава председателката на Николаевския областен съвет по хуманитарните въпроси на региона Анна Замазеева в Telegram.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/ukraine/events/v-mikolajivskiy-oblasti-za-dobu-bulo-poraneno-desyatoh-lyudey-novini-ukrajini-50235033.html|title=Більшість постраждалих – цивільні. В Миколаївській області за минулу добу поранення зазнали десять людей – облрада|last=Колесніченко|first=Дар’я|date=2022-04-19|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-19}}</ref><ref>[https://t.me/mykolaivskaoblrada/1367 Публикация в Telegram] | [https://t.me/mykolaivskaoblrada Ганна Замазєєва // Миколаївська обласна рада] | 2022-04-19</ref> Атаките се простират по цялата фронтова линия от 480 км и са описани от регионалният военен администратор за Луганск Сергей Хадай като „ад“. „Офанзивата, за която говорихме от седмици, започна. В Рубежне и Попасна има постоянни боеве, има боеве и в други мирни градове“, казва Хадай в публикация във Facebook.<ref name=":19" /> Малкият град Кремина в източната област Луганск е завзет от руските сили след като украинските войски се оттеглят, за да се прегрупират, информират представители на местните власти. Окупаторите щурмуват и стоманодобивния завод „Азовстал“ в обсадения Мариупол, където са позиционирани последните украински войски в града<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997|title=What's the latest from Ukraine?|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> По изчисления на Пентагона Русия вече е изпратила още 11 батальонни тактически групи в Украйна като допълнителни сили, които вероятно добавят между 8000 и 11 000 войници към руските военни сили. Освен това са налични десетки хиляди в резерв на север от Украйна, които се снабдяват и са готови да се включат в битката. Според служители на Украйна и Пентагона руските сили изглежда участват в по-малки атаки, които често са предшественици на по-големи движения на войски или служат за отвличане на вниманието от други фронтове. Според тях тази кампания вероятно ще бъде много по-методична от дълбоките атаки и бързите настъпления, характеризиращи тактиката на Русия в първата фаза от нападението. За трети пореден ден украинското правителство заяви, че боевете на изток правят невъзможно евакуирането на цивилни, оставяйки стотици хиляди в капан.<ref name=":20" /> „Интензивната концентрация на сили и огнева мощ прави тази битка неизбежно по-насилствена, кървава и разрушителна.“ С тези думи генералният секретар на ООН Антонио Гутериш осъжда руската офанзива в Източна Украйна и призовава за четиридневно примирие за отбелязване на Страстната седмица на православната църква. „Вместо празник на новия живот, този Великден съвпада с руска офанзива в Източна Украйна“, казва Гутериш. Той призова за „хуманитарна пауза“ от Велики четвъртък до Великден, 24 април, за да се даде възможност за отваряне на поредица от хуманитарни коридори.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ed57b6b7942142fe94e3e%26UN%20Secretary-General%20calls%20for%20Holy%20Week%20truce%262022-04-19T16%3A44%3A06.187Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:393e6e14-0bf7-4f54-a207-5e1b14cea7a4&pinned_post_asset_id=625ed57b6b7942142fe94e3e&pinned_post_type=share|title=UN Secretary-General calls for Holy Week truce|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> '''20 април''' Осем седмици след началото на нападението срещу Украйна Русия провежда тестово изстрелване на нова междуконтинентална [[балистична ракета]] с ядрен капацитет. Министерството на отбраната съобщава, че „Сармат“ е била изстреляна за пръв път от силозна установка в 15:12 московско време от руския космодрум [[Плесецк]] в Архангелска област, Северозападна Русия, и е поразила цели на полуостров Камчатка на близо 6000 км разстояние. Руският президент Владимир Путин твърди, че „Сармат“, която е наричана на Запад „Сатана II“ и способна да достави множество ядрени бойни глави до континенталната част на Съединените щати<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/04/21/europe/russia-icbm-explainer-intl-hnk-ml/index.html|title=Putin rattles his 'Satan II' nuclear saber to hide Russian failures in Ukraine war: analysts|last=Lendon|first=Brad|date=2022-04-21|work=CNN|access-date=2022-04-21}}</ref> – ще укрепи бойния потенциал на руските въоръжени сили, ще гарантира надеждно сигурността на Русия от външни заплахи и „ще даде храна за размисъл на онези, които в разгара на яростната агресивна реторика се опитват да заплашват страната ни“. Изстрелването на балистичната ракета следва отправеното в началото на войната предупреждение от страна на руския държавен глава, че всеки опит за противодействие (на инвазията) „ще доведе до такива последици, които никога не сте срещали в историята си“, преди да нареди руските ядрени сили да бъдат приведени в повишена бойна готовност.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tests-new-intercontinental-ballistic-missile-2022-04-20/|title=Russia tests nuclear-capable missile that Putin calls world's best|last=Trevelyan|first=Mark|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/04/20/7340962/|title=Россияне запустили „межконтинентальную“ ракету: Путин говорит, что аналогов нет и угрожает|last=Алена|first=Мазуренко|date=2022-04-20|work=Украинская правда|access-date=2022-04-21}}</ref> Според секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексей Данилов голямото настъпление на руската армия на Източния фронт всъщност все още не е започнало, но е въпрос на време това да се случи. Боевете по цялата линия на фронта в районите на Донецк, Луганск и Харков се разгръщат и стават по-интензивни, но Данилов определя тези действия като „пилотни“ версии. Той вижда потенциал за допълване на нови ресурси и резерви в значителни количества от страна на Русия в период от две до четири седмици и предупреждава, че никой в никакъв случай не трябва да подценява силата на агресора, „Освен това наскоро забелязахме, че либийците а на фронта се появяват сирийци – т. нар. наемници", казва още Данилов.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/world/geopolitics/rosiji-potriben-uspih-v-ukrajini-do-9-travnya-novini-ukrajini-50235650.html|title=«В РФ людей багато, розуму – не зовсім». Інтерв'ю з Олексієм Даніловим – про те, як „нічого російського в Україні не лишиться“|last=Тузов|first=Дмитро|date=2022-04-21|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-21}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски обявява, че 934 населени места са освободени от руските сили. Във видеообръщение, публикувано на 20 април, той казва, че правоприлагащите органи са възобновили операциите си в 435 населени места, местното самоуправление в 431, а в 361 населени места са създадени хуманитарните щабове.<ref>Официален канал на Володимир Зеленски в [[Телеграм|Telegram]] | [https://t.me/V_Zelenskiy_official/1331 Съобщение от 20 април 2022 г.]</ref> Сутринта на 20 април вицепремиерът и министър на реинтеграцията на Украйна Ирина Верещук обявява, че от следобеда на този ден между Мариупол и Запорожие ще функционира хуманитарен коридор за жени с деца и възрастни хора. Донецката военна администрация информира, че няколко автобуса с цивилни, евакуирани от Мариупол, вече се движат към Запорожие, докато градския съвет на Мариупол съобщава, че колона от автобуси и линейки в Орихов (в Запорожска област) е готова да се присъедини към усилията за евакуация на жителите на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/20/7340987/|title=Donetsk Military Administration: Several buses with civilians evacuated from Mariupol are moving towards Zaporizhzhia|last=Tyshchenko|first=Kateryna|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>[https://t.me/mariupolrada Маріупольська міська рада] | [https://t.me/mariupolrada/9297 Съобщение] в [[Телеграм|Telegram]] от 20 април 2022 г.</ref> '''21 април''' През нощта на 20 срещу 21 април руски ракети и артилерия поразяват 1001 военни цели в Украйна, включително 162 огневи позиции, а руските сили и подкрепяните от Русия сепаратисти вече имат пълен контрол над град Кремина в Източна Украйна, твърди руското министерство на отбраната. Ръководителят на областната държавна администрация в Харков, Олег Синегубов, от своя страна, съобщава в Telegram за ранени цивилни граждани в резултат на обстрелването от страна на руските сили в различни райони на Харков с множество системи.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62610f568f084c98f77b14b2#block-62610f568f084c98f77b14b2|title=Russian missiles and artillery struck 1,001 military targets in Ukraine overnight, including 162 firing positions, the country’s ministry of defence claimed|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> Твърдението на руския президент Владимир Путин, че е освободил града, представлява дезинформация, заявява Държавният департамент на САЩ на 21 април. Руският държавен глава прави това твърдение въпреки признанието на неговия министър на отбраната, че руските военни все още се борят с хиляди украински войници, укрити в стоманодобивния завод Азовстал.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us-understands-ukrainian-forces-still-holding-ground-mariupol-state-department-2022-04-21/|title=U.S. understands Ukrainian forces still holding ground in Mariupol – State Department|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-23}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обявява, че САЩ ще предоставят още 800 милиона долара военна помощ на Украйна за „по-нататъшно увеличаване на способността на Украйна да се бори на изток, в региона на Донбас“. Пакетът включва тежки артилерийски оръжия, гаубици и 144 000 патрона и тактически дронове. Одобрена е и нова програма за приемането на 100 000 украински бежанци.<ref>{{Cite news|url=https://www.defense.gov/News/News-Stories/Article/Article/3006622/president-biden-announces-new-800m-in-military-assistance-to-ukraine/|title=President Biden Announces New $800M in Military Assistance to Ukraine|date=2022-04-21|work=U.S. Departmen of Defense|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62615f7d8f088371a5f3f73a#block-62615f7d8f088371a5f3f73a|title=US to accept up to 100,000 Ukrainian refugees under new 'Uniting for Ukraine' programme|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> === 22-30 април === Ръководството на руската армия завършва определянето на най-благоприяните цели за своите удари, което се доказва от методите на атака, организацията на командването, отделянето на вражеските войски и непрекъснатите настъпателни действия в някои райони. Това е оценката, дадена от говорителя на украинското министерство на отбраната Александър Мотузняк по време на брифинг. Най-интензивна активност на окупаторите се наблюдава в посока [[Изюм]]-Бървинкове в [[Харковска област]], обсадения Мариупол в Донецка област и по пътя между [[Запорожие]] и Донецк. Според Мотузняк окупационните сили се готвят и за т. нар. „референдум“ за присъединяването на окупираните територии на Херсонска и Запорожка област към Руската федерация, където се провежда активна пропагандна кампания. А за да компенсират загубите в състава на войските си, руските окупационни сили подготвят мобилизация в районите на [[Херсон]] и Запорожие и същевременно блокират изходните маршрути от окупираните територии, като не позволяват на местните жители, особено мъжете на наборна възраст, да напуснат.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341407|title=Росіяни завершують визначати місця для головних ударів – Міноборони|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> На 22 април руските сили използват [[Реактивна система за залпов огън|реактивни системи за залпов огън]] "Ураган" и отново обстрелват гражданската инфраструктура на Харков и региона. По информация на регионалната държавна администрация окупаторите извършват 56 удара, в резултат на което двама души са убити, а 19 са ранени.<ref>[https://t.me/kharkivoda/4298 Харківська ОВА ''22 квітня російські окупанти знову обстрілювали цивільну інфраструктуру Харкова та області''] | [https://t.me/kharkivoda Telegram] | съобщение от 22 април 2022 г. | Посетено на: 2022-04-23</ref> Руската армия, представлявана от заместник-командир на [[Въоръжени сили на Руската федерация#Оперативно-стратегическа организация|Централния военен окръг]] на Руската федерация, цитиран от ТАСС и РИА Новости, обявява, че целта на руските войски във „втората фаза на специалната операция“ е да установят „пълен контрол над Донбас и Южна Украйна“. Контролът над Донбас ще създаде сухопътен коридор към Крим и ще даде отражение върху жизненоважни съоръжения на въоръжените сили, докато контролът над южната част на Украйна би осигурил друг път за достъп до [[Приднестровие]]то. Не се уточнява колко "фази" на войната планира Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341336/|title=Росія офіційно визнала, що хоче захопити і схід, і південь України|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> Шестима души, сред които и тримесечно дете, са убити в Одеса при удар на жилищна сграда с две руски крилати ракети, съобщават украински власти на 23 април. Кметът на града разкритикува Русия за атаката, като отбеляза, че е извършена в навечерието на православния Великден (24 април 2022 г.). В същия ден руските сили в Украйна се опитват да щурмуват стоманодобивния завод в Мариупол, в който се помещават както войници, така и цивилни граждани. Видео, разпространено сутринта на 23 април, за което се съобщава, че е заснето два дни по-рано, показва жени и деца, криещи се под земята, някои от които почти от самото начало на нападението. Според официалното изявление на Кремъл руските военни са завзели целия разрушен град с изключение на завода Азовстал, като междувременно нанасят удари на други градове в Южна и Източна Украйна. Русия твърди, че е поела контрола над няколко села в източния регион на Донбас и е унищожила 11 военни украински военни цели за една нощ, включително три артилерийски склада. На 23 април президентът на Украйна, Володимир Зеленски, заявява, че страната ще се оттегли от мирните преговори, ако Русия унищожи украинските войски в Мариупол, както и ако проведе псевдореферендуми в окупирани територии. Според държавния глава на Украйна 23 април е един от най-трудните дни, когато руската армия обстрелва Азовстал от море, суша и въздух, използвайки танкове, артилерия и самолети, а украинската армия, от своя страна, не е готова да разбие обсадата в Мариупол и да спаси обкръжените войски.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/zelenskyy-tezy-preskonferentsiya-metro/31817904.html|title=Зеленський і 200 журналістів у метро: тези розмови про війну|date=2022-04-23|work=Радiо Свобода|access-date=2022-04-26}}</ref> Министерството на отбраната на Руската федерация съобщава, че повече от 951 000 жители на регионите на Украйна, Донецка и Луганска народна република са били евакуирани в Русия от началото на военната спецоперация, 16 838 от които само в денонощието на 23 срещу 24 април. 174 689 от тези близо един милион украински жители са деца, казва ръководителят на Националния център за управление на отбраната на Руската федерация Михаил Мизинцев на брифинг в деня преди честването на православния Великден. Той твърди, че желаещите да се преместят в Русия са 2 752 552 души от 2129 населени места в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.interfax.ru/russia/837576|title=В Минобороны РФ заявили об эвакуации в Россию более 950 тысяч жителей Украины, ДНР и ЛНР|date=2022-04-24|work=Интеракс|access-date=2022-04-26}}</ref> Отново Мизинцев обаче изтъква, че руската армия има хуманно отношение към населението на Украйна и не нанася удари по цивилни цели, след като съществуват множество фактически доказателства в обратен смисъл.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/pgo_gov_ua/3831|заглавие=#RussianWarCrimes|автор=Офіс Генерального прокурора України|дата=2022-04-24|труд=Телеграм-канал Офісу Генерального прокурора|достъп_дата=2022-04-26}}</ref> Блинкен информира още, че САЩ започва да изпраща дипломати обратно в страната, след като през февруари евакуира персонала на посолството от Украйна в Полша. Номинирана за овакантения през 2019 г. пост посланик на САЩ в Украйна е настоящата посланичка в Словакия Бриджит Бринк. САЩ няма свой посланик в Украйна след отстраняването на Мари Йованович от поста от бившия президент Доналд Тръмп през 2019 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/25/biden-names-bridget-brink-ambassador-to-ukraine|title=Biden nominates Bridget Brink as US ambassador to Ukraine|date=2022-04-25|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-27}}</ref> Националната железопътна служба на Украйна съобщава за обстрел с ракети по пет цели от железопътната инфраструктура в централна и западна Украйна. Най-малко петима души са загинали, а 18 са ранени при обстрела на железопътни гари в западно-централния район на Виница, информира Associated Press. Обстрелът прекъсва електричеството на няколко железопътни линии и забавя пътническите превози на десетки влакове. Атаките са извършени няколко часа след посещението на държавния секретар и министъра на отбраната на САЩ Антони Блинкен и Лойд Остин.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-blinken-04-25-2022#russia-reportedly-strikes-five-railway-facilities-in-central-and-western-ukraine|title=Russia reportedly strikes five railway facilities in central and western Ukraine|last=Langfitt|first=Frank|date=2022-04-25|work=NPR|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април Русия съобщава за поредица от взривове в южната част на страната и пожар в склад за боеприпаси, които висш украински служител определя като разплата и "карма" за нахлуването на Москва. Президентският съветник Михайло Подоляк казва, че е естествено руските региони, където се съхраняват гориво и оръжия, да научат за "демилитаризацията", реферирайки към един от официално тиражираните от Русия мотиви за нападението над Украйна, започнало на 24 февруари. Подоляк обаче не признава директно, че Украйна е отговорна за инцидентите. Преди тези взривове в руско петролно хранилище в [[Брянска област]] близо до границата избухва голям пожар, а по-рано през април Русия обвинява Украйна, че е атакувала с хеликоптери склад за гориво в [[Белгород]] и е открила огън по няколко села в провинцията. Високопоставен служител по сигурността в Киев отрича Украйна да има нещо общо с инцидента в Белгород, който не взема човешки жертви.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/blasts-heard-russias-belgorod-regional-governor-2022-04-27/|title=Russia reports blasts in south that Ukraine calls payback for invasion|last=Daniel|first=Frank Jack|date=2022-04-27|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април в Москва се състои среща между генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и руския президент Владимир Путин. Генералният секретар на ООН заявява недвусмислено, че смята т.нар. от Русия „военна операция“ за инвазия и казва, че е готов да осигури ресурси за евакуиране на цивилни, блокирани в украинския град Мариупол. Той призовава руския външен министър Сергей Лавров да издаде заповед за прекратяване на огъня в Украйна, а според изявлението на ООН относно срещата Путин "принципно се е съгласил" с участието на ООН и Международния комитет на Червения кръст в евакуацията на цивилни от завода "Азовстал" в пристанищния град. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин предупреждава, че Западът трябва да се "движи със скоростта на войната", за да подкрепи борбата на Украйна срещу руската инвазия. По време на събитие с участието на министри на отбраната на 40 държави Остин, който е пенсиониран генерал с четири звезди, заявява, че следващите седмици ще бъдат "решаващи за Украйна".<ref>{{Cite news|url=Ukraine round-up: UN chief appeals to Putin while Russia cuts gas to Poland|title=https://www.bbc.com/news/world-europe-61233794|date=2022-04-27|work=BBC|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април руският енергиен гигант "Газпром" преустановява доставките на газ за България и Полша заради неплащане на газ в рубли, което представлява най-твърдата реакция на Русия спрямо санкциите, наложени от Запада заради конфликта в Украйна. Като формално основание за това "Газпром" посочва неудовлетвореното изискване за плащания в рубли от 1 април от страна на Полша и България. Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайнер определята действията на Русия като неприемлив "опит за изнудване", а Полша и България заявяват, че "Газпром" е в нарушение на договорите си за доставка на газ. Пред репортери министърът на енергетиката на България Александър Николов декларира, че е извършено плащане за април и казва, че България ще се придържа към позицията на Европейската комисия, която призовава страните да не плащат в рубли за руския газ.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/russias-gazprom-halts-gas-supplies-to-poland-bulgaria/a-61602038|title=Russia's Gazprom halts gas supplies to Poland, Bulgaria|date=2022-04-27|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-28}}</ref> На 28 април българска делегация, водена от премиера [[Кирил Петков]], пристига на посещение в Киев. Делегацията е посрещната от вицепремиера на Украйна Олга Стефанишина, а преди да разговаря с президента Володимир Зеленски, премиерът и депутатите от управляващата коалиция, които са част от делегацията, посещават градовете [[Бородянка]], [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]]. В Бородянка премиерът Кирил Петков заявява, че най-вероятно през първата седмица на май Народното събрание ще гласува предложеното от "[[Продължаваме промяната]]" решение за оказване на военно-техническа помощ в Украйна. Премиерът определя като "позорна идея" и "недостойна" позицията на президента [[Румен Радев]], заявена ден преди посещението на делегацията в Киев, че това посещение е ненужно, че България не трябва да оказва военна помощ на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638748/balgarskata-delegacia-nachelo-s-premiera-petkov-pristigna-v-kiev|title=Българската делегация начело с премиера Петков пристигна в Киев|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638812/kiril-petkov-v-borodanka-mnogo-se-nadavam-idnata-sedmica-parlamentat-da-reshi-za-voenna-pomosht-za-ukraina|title=Кирил Петков в Бородянка: Много се надявам идната седмица парламентът да реши за военна помощ за Украйна|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638361/radev-pravitelstvoto-dalji-otgovor-chii-interesi-obslujva|title=Радев: Правителството дължи отговор чии интереси обслужва|last=Стефанова|first=Мира|date=2022-04-27|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref> На 28 април руски ракети удрят столицата Киев, в резултат на което са ранени 10 души. Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна съобщава, че руски ракетен удар е разрушил частично първите два етажа на 25-етажна жилищна сграда. Ракетите са поразили и инфраструктурни обекти близо до град [[Фастов]] в Киевска област. При руски обстрел в Харковска област в същия ден са убити петима цивилни и ранени още 11.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/6412 У #Києві внаслідок ворожого обстрілу частково зруйновано житловий будинок]| [https://t.me/dsns_telegram ''ДСНС України''] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-04-28</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов казва, че руските сили продължават да обстрелват селища в Харковска област и са направили нов опит да настъпят от Изюм в посока Бражковка, Довхенки и Велика Комишуваха.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/29/7342798/|title=Харківщина: росіяни вбили за добу 5 мирних жителів і поранили 11|last=Глущенко|first=Ольга|date=2022-04-28|work=Українська правда|access-date=2022-04-29}}</ref> Украйна е идентифицирала 10 руски войници от 64-та гвардейска мотострелкова бригада на Русия, които са плячкосвали и измъчвали цивилни по време на едномесечната окупация на Буча, Киевска област, информира главният прокурор на Украйна Ирина Венедиктова.<ref>[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna/posts/377459707725037 Atrocities in Buchi - 10 soldiers of the Russian Federation involved in the torture of peaceful people were exposed]| ''[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna Генерального прокурора України Ірина Венедіктова]'' | [[Фейсбук|Facebook]] | 2022-04-28</ref> Ново видео, получено от CNN, показва руски войници и превозни средства в близост до телата на убити цивилни в Буча. Видеото е заснето на 12-13 март с дрон и се разглежда като доказателство за извършените зверствата в града по време на окупацията му от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/videos/tv/2022/04/27/tl-5p-rivers-jake-tapper-live.cnn|title=New drone video shows Russian military vehicles and troops on a Bucha street strewn with civilian bodies|last=Rivers|first=Matt|date=2022-04-28|work=CNN|access-date=2022-04-29}}</ref> Русия няма подкрепата на хората за организирания референдум в Херсон, твърди заместник-председателят на Херсонския областен съвет Юрий Соболевски. Според него това прави невъзможно провеждането на инсценирания от Русия референдум.<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/233639-u-rosian-nemae-masovki-dla-provedenna-referendumu-na-hersonsini-persij-zastupnik-golovi-oblradi/|title="У росіян немає "масовки" для проведення "референдуму" на Херсонщині — перший заступник голови облради|date=2022-04-28|work=Суспільне|access-date=2022-04-28}}</ref> С широка подкрепа на законодателите германският парламент дава зелена светлина за доставките на тежки оръжия и сложни [оръжейни] системи за Украйна. Германия също призовава предоставянето на военна помощ на Украйна да продължи и да се ускори.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-german-lawmakers-overwhelmingly-approve-heavy-weapons-deliveries/a-61618357|title=Ukraine: German lawmakers overwhelmingly approve heavy weapons deliveries|last=Janjevic|first=Darko|date=2022-04-28|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-29}}</ref> Междувременно кораб на испанската армия пристига в Полша с 200 тона военна помощ за Украйна - най-голямата доставка на военна помощ, която Испания някога е предоставяла на украинските въоръжени сили.<ref>{{Cite news|url=https://gospodarka.dziennik.pl/news/artykuly/8409870,hiszpanski-okret-ysabel-sprzet-wojskowy-ukraina-gdynia.html|title=Hiszpański okręt wojenny już w Gdyni. A na nim 200 ton sprzętu dla Ukrainy|last=Kozłowskz|first=Piotr|date=2022-04-28|work=Dziennik|access-date=2022-04-29}}</ref> Обединеното кралство обявява, че ще изпрати 8000 войници в Източна Европа на разширени учения, които ще подпомогнат подготовката им за отговор на руската агресия. Към британските войници ще се присъединят войски от НАТО и от експедиционните сили (JEF), водени от Обединеното кралство, в които участват Финландия и Швеция.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/apr/28/uk-to-send-8000-soldiers-to-eastern-europe-on-expanded-exercises|title=UK to send 8,000 soldiers to eastern Europe on expanded exercises|last=PA Media|date=2022-04-28|work=The Guardian|access-date=2022-04-29}}</ref> .Според кмета на Мариупол преди обстрела на болницата броят на ранените е бил 170, а след нараства до над 600. По думите му първоначално в бомбоубежищата на Азовстал са се укрили около 300 жители на града, но след това към тях се присъединяват бежанци от частта откъм левия бряг на града, която е пострадала най-много от руските бомбардировки. Той не може да посочи точна цифра на цивилните, укриващи се в завода, но подчертава, че сред тях жени, деца и възрастни хора, очакващи евакуацията, които са лишени от вода, храна и лекарства.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/828348.html|title=Over 600 wounded at Azovstal – mayor|date=2022-04-29|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref> По изчисления на Forbes Украйна общата цена на руските ракети, изстреляни срещу Украйна от 24 февруари до края на април, е най-малко 7,5 милиарда долара. Цените са включвани в калкулацията едва след идентифициране на класа на изстреляните ракети, уточнява изданието.<ref>{{Cite news|url=https://forbes.ua/inside/rosiya-vipustila-po-ukraini-raket-na-75-mlrd-otsinka-forbes-29042022-5753|title=Росія випустила по Україні ракет на $7,5 млрд. Оцінка Forbes|last=Володимир Ланда, Констянтин Гненний|first=2022-04-29|work=Forbes Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref> Украйна съобщавава за 243 руски престъпления срещу журналисти и медии в 16 украински региона от началото на руското нападение над Украйна. Държавният радиотелевизионен регулатор има информация за 7 убити журналисти, 15 изчезнали, 14 загинали извън времето, когато са изпълнявали служебните си задължения и по време на участие в дефанзивни действия, 9 ранени и 8 отвлечени. Престъпленията включват още заплахи и обстрел на телевизионни кули.<ref>{{Cite news|url=http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153|title=Зафіксовано 243 злочини російських агресорів проти українських журналістів та медіа|date=2022-04-29|work=Державний комітет телебачення і радіомовлення України. Сектор консультацій з громадськістю та взаємодії зі ЗМІ|access-date=2022-04-30|archive-date=2022-04-29|archive-url=https://web.archive.org/web/20220429133515/http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153}}</ref> Руският външен министър Сергей Лавров заявява в изказване, публикувано рано на 30 април, че докато мирните преговори между Киев и Москва са „трудни“, премахването на санкциите, наложени на Русия, присъства като тема, въпреки ясно заявената позиция от страна на украинския президент Зеленски, че санкциите не могат да бъдат част от преговорите. Лавров твърди, че двете страни са обсъждали проект на възможен договор.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/lifting-sanctions-against-russia-part-peace-talks-with-ukraine-lavrov-2022-04-30/|title=Lavrov says sanctions being discussed with Ukraine, Kyiv denies it|date=2022-04-30|work=Reuters|access-date=2022-05-02}}</ref> Ден по-късно съветникът на ръководителя на кабинета на президента на Украйна Михаил Подоляк, който е член на украинската делегация за преговори с Руската федерация, отрича, че в рамките на преговорния процес не се обсъжда въпросът за международните санкции срещу Руската федерация. Подоляк подчертава, че това няма как да се коментира, тъй като причината за въвеждането на санкциите от световната общност все още не е отстранена, а именно „окупацията на част на територията на Украйна и вероломното нарушаване на териториалната цялост и суверенитет на страната“.<ref>{{Cite news|url=https://ru.interfax.com.ua/news/general/828544.html|title=В рамках переговорного процесса не обсуждается проблематика международных санкций в отношении РФ – Подоляк|date=2022-04-30|work=Интерфакс Украина|access-date=2022-05-02}}</ref> Украинските въоръжени сили успяват да върнат контрола над 5 населени места в Харковска област, информира Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. Според военните са освободени селата Верхня Роханка, Руска Лозова, Слобидске и Прилесне.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/306238641689221|title=The operational update regarding the Russian invasion on 18.00 on April 30, 2022|date=2022-04-30|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-02}}</ref> Междувременно руските окупатори издигат паметник на Ленин на централния площад в окупирания град Нова Каховка в [[Херсонска област]], информира министърът на цифровата трансформация на Украйна Михайло Федоров в публикация в Telegram, придружена със снимка. Това е същият паметник, който е демонтиран през февруари 2014 г. след [[Евромайдан]]а.<ref>''"Пока Украина первая в мире запускает электронные паспорта, орки восстанавливают памятник Ленина во временно оккупированной Новой Каховке. Держитесь, дорогие, когда эти дикари уберутся с территории нашей страны — будет ленинопад 2.0."'' в [https://t.me/zedigital/1742 публикация от 30 април 2022 г.] в [https://t.me/zedigital официалния канал] в [[Телеграм|Telegram]] на Михайло Федоров</ref> == Май 2022 == === 1-7 май === Според Вл. Зеленски около 100 цивилни са евакуирани от обсадения Мариупол и се очаква да пристигнат в контролирания от Украйна град [[Запорожие]]. Пристанищният град е под руска обсада от началото на конфликта на 24 февруари, а в новинарски репортаж на руска медия, на която се позовава AFP, се съобщава, че броят на цивилните в завода „Азовстал“ е над 500.<ref name=":21">{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/dozens-civilians-evacuated-mariupol-steel-153902077.html?fr=sycsrp_catchall|title=Dozens of civilians evacuated from besieged Mariupol steel plant|last=Melvin|first=Joshua|date=2022-05-01|work=AFP via Yahoo!News|access-date=2022-05-02}}</ref> Нови сателитни снимки показват, че почти всички сгради на стоманодобивния завод са били разрушени.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/30/ukraine-latest-news-us-damns-putins-cruelty-and-depravity-zelenskiy-questions-lack-of-powerful-response-to-humiliation-of-un-in-kyiv-live?page=with:block-626dbaa58f0804ebf9431c70#block-626dbaa58f0804ebf9431c70|title=May 1, 2022. Summary of recent developments|date=2022-05-01|work=The Guardian|access-date=2022-05-02}}</ref> ООН информира, че в завода „Азовстал“ се провежда „операция за безопасно преминаване“, докато Международният комитет на Червения кръст съобщава, че "в момента участва" в операцията. Според руското министерство на отбраната „тези, които искаха да заминат за райони, контролирани от режима в Киев, са предадени на представители на ООН и МКЧК (Червения кръст)“. От министерството обаче съобщават за 80, а не за 100 цивилни. По план евакуацията трябва да продължи на 2 май, а в тези дни огънят е преустановен.<ref name=":21" /> Във вечерното си видеообръщение на 1 май украинският президент се обръща на руски език към руските войници, призовавайки ги да не се бият в Украйна, като каза, че дори техните генерали очакват, че хиляди от тях ще загинат. Той казва, че Русия набира нови войски „със слаба мотивация и ограничен боен опит“, за покрият загубите на единиците, които са били елиминирани през първите седмици на войната. „Всеки руски войник все още може да спаси собствения си живот. За вас е по-добре да оцелеете в Русия, отколкото да загинете на нашата земя“, казва Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-business-europe-united-nations-bbc974ee780153c7f4b127f329b718e6|title=Live updates l Zelenskyy urges Russian troops not to fight|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> Руските военни са убили два пъти повече жители на Мариупол през тези два месеца на война, отколкото нацистка Германия през двете години на окупация на града по време на Втората световна война, заявява кметът на Мариупол Вадим Бойченко. По време на окупацията на Мариупол в хода на Втората световна война нацистите са убили 10 000 души, докато руските окупатори са отнели двойно повече човешки животи за два месеца от обсадата на Мариупол, казва Бойченко, определяйки извършеното от Русия като ''геноцид'' - „един от най-тежките в съвременната история“.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/mariupol-mayor-russian-military-killed-twice-as-many-residents-as-nazi-germany/|title=Mariupol mayor: Russian military killed twice as many residents as Nazi Germany|date=2022-05-01|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-02}}</ref> Делегация на Конгреса на САЩ, водена от председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси - най-високопоставеният представител на Конгреса на Съединените американски щати, посетил Украйна от началото на войната в Русия преди повече от два месеца, идва на посещение в Киев на 30 април и 1 май, проведено при изключителна секретност. Пелоси и придружаващите я американски законодатели се срещат с украинския президент и неговите главни помощници в продължение на три часа късно в събота, 30 април, за да изразят американската солидарност с обсадената нация и да направят оценка от първа ръка за ефективността на полаганите усилия, докато Пелоси работи за отпускането на нов голям пакет от помощи за Украйна чрез Конгреса. „Нашият ангажимент е да бъдем до вас, докато битката приключи. [...] Благодаря ви за вашата борба за свобода”, казва Пелоси, обръщайки се към Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-zelenskyy-kyiv-congress-adam-schiff-b26d709f1e5e3cba71c3b67e47638746|title=Pelosi, in surprise Kyiv trip, vows unbending US support|last=Vanessa Gera, Nicole Winfield, Lisa Mascaro|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> Германия декларира, че постига напредък в отказването си от руските изкопаеми горива и очаква да бъде напълно независима от руския внос на суров петрол до края на лятото. Страната представлява най-голямата икономика в Европа и е подложена на силен натиск от Украйна и други нации в Европа да намали вноса на енергия от Русия на стойност милиарди евро, които Владимир Путин използва за усилване на военната мощ на Русия. Министърът на икономиката и климата Робърт Хабек казва в неделя, 1 май, че най-голямата икономика в Европа е намалила дела на руския внос на енергия до 12% за петрол, 8% за въглища и 35% за природен газ.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-putin-business-economy-european-union-fcc4338f57e2abdacbe4d727be9ec07e|title=Germany: Quitting Russian oil by late summer is ‘realistic’|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> На 2 май руски ракети нанасят удар по [[Одеса]], при който са ранени хора и разрушени няколко сгради, включително жилищна сграда и религиозен храм, информира Алексей Данилов - секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана. Според Генералната прокуратура сред загиналите е 14-годишно момче, а друго момче е ранено. Ударът е осъществен навръх осмата годишнина от събитията от 2 май 2014 г., когато при сблъсъци между "привърженици на федерализацията" от т. нар. "Антимайдан" и поддръжници на [[Евромайдан]]а в местния Дом на профсъюзите, където представители на първата група се барикадират, избухва пожар и загиват общо (в пожара и в престрелки преди това) 47 или 48 души, припомня Українська правда в публикацията си относно ракетния удар на 2 май 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://dumskaya.net/news/skonchalsya-esche-odin-uchastnik-stolknovenij-v--035575/|title=Скончался еще один участник столкновений в Одессе|date=2014-05-11|work=Думская|access-date=2022-05-03}}</ref><ref name=":22">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/2/7343557/|title=По Одесі завдали ракетного удару. Загинула дитина|date=2022-05-02|work=Українська правда|access-date=2022-05-03}}</ref> Събитията са свързани с антиправителствените протести в Украйна през 2013 – 2014 г. и поредицата от конфликти между активисти на Евромайдан и Антимайдан през 2014 г. Руската пропаганда на режима на Путин активно използва манипулативната теза, че на този ден „украинските нацисти са изгорили живи няколко десетки противници на режима в Киев в Дома на профсъюзите“.<ref name=":22" /> Според въоръжените сили на Украйна руските войски се опитват да поемат контрола над градовете [[Рубижне]] и [[Попасное|Попасна]] в Луганска област и да получат пълен контрол над региона. Руските войски също настъпват на юг към Донецка област откъм [[Изюм]], Харковска област, а в южната Херсонска област Русия се опитва да превземе целия регион.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/307651304881288|title=Operational information as of 18.00 02.05.2022 on the Russian invasion|date=2022-05-02|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-03}}</ref> Междувременно посланикът на САЩ в [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] Майкъл Карпентър Вашингтон разкрива, че разполага с „много достоверни“ разузнавателни данни, че Русия ще проведе инсцениран „референдум“ за завземане на украинска територия чрез анексиране на регионите на Луганск и Донецк в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-us-says-russia-plans-to-annex-3-regions-live-updates/a-61666573|title=US warns Russia plans to annex parts of eastern Ukraine|date=2022-05-03|work=Deutsche Welle|access-date=2022-05-03}}</ref> Според Карпентър Кремъл ще се опита да "инсталира" свои собствени опосредствани управляващи структури и в Херсон, които евентуално да изместят местното население, което би представлявало военно престъпление.<ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/online-press-briefing-with-u-s-ambassador-to-osce-michael-carpenter-2/|title=Online Press Briefing with U.S. Ambassador to OSCE Michael Carpenter|date=2022-04-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-05-03}}</ref> Докато руските сили засилват ракетните си атаки в Украйна, тежките боеве и обстрелите продължават в източния регион на Донбас. На 3 май при руски атаки само в Донецка област умират най-малко 21 цивилни, ранени са 27, съобщава областният управител Павло Кириленко. Вечерта на същия ден Русия изстрелва залпове от ракети по няколко региона в Украйна. Приблизително 18 руски ракети поразяват инфраструктурни обекти в цялата страна, докато според предварителните доклади най-малко осем други ракети са свалени от противовъздушната отбрана на Украйна. Съобщава се за няколко смъртни случая и ранени. Три електрически подстанции в Лвов са повредени, в резултат на което части от град Лвов са с прекъснато електричество и водоснабдяване, казва кметът на града Андрий Садовий. Една ракета нанася удар по най-западната Закарпатска област на Украйна - първата атака в този регион от началото на войната. В централна Кировоградска област две руски ракети, изстреляни от Каспийско море, поразяват железопътната инфраструктура в община Долинская, съобщава Южното оперативно командване на Украйна. Има загинали и ранени.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/national/russian-missiles-rain-down-all-over-ukraine-fired-mostly-from-caspian-sea/|title=Russian missiles rain down all over Ukraine, fired mostly from Caspian Sea|last=Terajima|first=Asami|date=2022-05-04|work=Kyiv Independent|access-date=2022-05-04}}</ref> Над 150 цивилни, евакуирани от „Азовстал“, пристигат в Запорожие на 3 май, докато близо 1000 души остават в обсаденото съоръжение. Руските войски се опитват да проникнат в завода след интензивен нощен обстрел, при който са убити две жени.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/3/7343748/|title=Больше 150 мариупольцев из "Азовстали" прибыли в Запорожье|date=2022-05-03|work="Украинская правда"|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май успешно са евакуирани 344 жители на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7344093/|title=В рамках маріупольського гумкоридору евакуювали ще понад 300 людей|date=2022-05-04|work=Украинская правда|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май Парламентът в София гласува за предоставяне на военнотехническа помощ на Украйна, която не включва изпращане на оръжия и боеприпаси. България ще осъществява ремонтна дейност на украинска военна техника във военните предприятия в България, но няма да изпраща оръжие и боеприпаси на Киев. Против решението, определено като „добро и разумно“ от БСП, удовлетворяващо очакванията на Украйна – от „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“, „компромис“ от „Демократична България“, гласуват единствено депутатите от „Възраждане“.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31834424.html|title="Kомпромис на всички нива". Какво точно решиха депутатите за помощта за Украйна|last=Симеонова|first=Елица|date=2022-05-04|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 и 5 май в разрушения стоманенодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол се водят тежки боеве между руските сили и последните останали защитните на украинския град – според Русия около 2000 бойци. Служители на Министерството на отбраната на САЩ твърдят, че по-голямата част от руските сили, разположени до този момент в Мариупол, са напуснали пристанищния град и са се дислоцирали на север, а числеността на тези, които са останали, е съизмерима с тази на „два батальона тактически групи”. По време на брифинг прессекретарят на Пентагона Джон Кърби казва, че Мариупол остава под обсада, останалите в завода украински войници все още се съпротивляват, а атаките срещу града се извършват основно чрез въздушни удари. Президентът на Украйна, Володимир Зеленски, подчертава в обръщението си на 5 май, че обстрелът продължава, въпреки че в „Азовстал“ все още има цивилни, които не са евакуирани, в т.ч. жени и много деца. Според говорител на генералния секретар на ООН Стефан Дюжарик не е ясно колко цивилни остават като в капан в завода.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/mariupol-mayor-says-heavy-fighting-under-way-azovstal-steel-plant-2022-05-04|title=Mariupol mayor says heavy fighting under way at Azovstal steel plant|last=Heritage|first=Timothy|date=2022-05-04|work=Reuters|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/politics/watch-live-pentagon-press-secretary-john-kirby-holds-news-briefing-5|title=WATCH: Most Russian forces left Mariupol as fighting continues, says Pentagon|first=Associated Press, PBS News Desk|date=2022-05-05|work=PBS|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_c5cb7cc5b004d63293e882abfb2534f1|title=Russian shelling of the Azovstal plant is "not stopping," Zelensky says CNN|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> В дневния бюлетин на Генералния щаб на въоръжените сили за 5 май се казва, че руските сили са извършили редица атаки срещу освободените от украинската армия селища в Херсонска и Николаевска област. В Донецк и Луганск украинската армия е спряла 11 атаки.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid031G1YXTxTX98eTjUXdochzosCxAE4ZFZwSfnLyES8ATpAhwkruykAgAYnx7GhBSoml Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Въпреки усилията си руските сили не успяват да превземат градовете Попасна и Рубижне в Луганска област, за да осигурят „благоприятни условия“ за офанзива срещу Лиман и Северодонецк, съобщават въоръжените сили на Украйна.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid02VvQZcTntkajKNs4mBBc8FpCuFPu9sFcVNtBw4Rzsv2maTi8wCCDRH3CqN4d51a4ql Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Междувременно Украйна започва провеждането на контраофанзиви близо до Харков и окупирания от Русия град Изюм, информира главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни. Той добавя, че все още продължават ожесточени боеве в района на Попасна, Кремина и Торске в Луганска област, където приоритетно са съсредоточени усилията на руските окупатори.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/5/7344210|title=Україна перейшла у контрнаступ на двох напрямках – Залужний|last=Петренко|first=Роман|date=2022-05-05|work=Українська правда|access-date=2022-05-06}}</ref> Според говорителя на Пентагона Джон Кърби обаче руските войски постигат „малък прогрес“ в Донбас и по-специално в северната част от областта, докато украинските защитници в района „оказват много твърда съпротива“. Този малък напредък не е напредъкът, който руските сили „очакват да постигнат в този момент“ в региона, уточнява Кирби.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_24015ac1cd78df277bf619ea33155aff |title=Russian forces have made "some small progress" in Donbas region of Ukraine, Pentagon spokesperson says CNN's Ellie Kaufman|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> Над 300 цивилни са спасени от обсадения завод за стомана „Азовстал“ в Мариупол, където са били блокирани в продължение на 72 дни по време на ожесточената битка за града, съобщава украинският президент Володимир Зеленски. Спасяването на здравните работници и войниците, които остават като в капан в съоръжението, е предвидено за втория етап на евакуация. За него украинското правителство се надява да получи помощ от "Лекари без граници" (MSF).<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220507-live-dozens-more-civilians-rescued-from-steel-plant-in-ukraine-s-mariupol|title=Ukraine's Zelensky says several hundreds were saved from Azovstal plant|date=2022-05-08|work=France 24|access-date=2022-05-10}}</ref> === 8-14 май === На 11 май Русия осъществява ракетни атаки срещу Полтавска, Одеска, Харковска, Запорожка, Донецка, Днепропетровска и Черниговска област. В град Комишуваха в Запорожка област руските сили изстрелват 18 ракети в границите на жилищен район. Един човек е убит, на повече от 60 жилища са нанесени щети, казва ръководителят на местната общност. В Черниговска област Русия обстрелва с минохвъргачки район Городнянски 16 пъти, съобщава граничната охрана на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/11/7345612/|title=У Комишувасі Запорізької області росіяни запустили півтора десятки ракет: 1 загиблий|last=Карловський|first=Денис|date=2022-05-11|work=Українська правда|access-date=2022-05-13}}</ref> Губернаторът на Донецка област Павло Кириленко заявява, че „на практика няма населени места“, които да не са обстралвани от руските сили, включително градовете Славянск, Краматорск, Бахмут и Покровск. Кириленко подчертава, че руските сили са насочени както към украинската военна инфраструктура, така и към цивилната.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-obstrily-donechchyny/31845227.html|title=Війська РФ обстрілюють практично всі населені пункти Донеччини – ОВА|date=2022-05-12|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> Областният губернатор на Луганск Сергей Хайдай информира чрез съобщение в Telegram, че мобилната комуникация в региона е нарушена и хуманитарната ситуация е тежка, тъй складовите наличности намаляват, а доставката е затруднена поради повредени пътища.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-luhanshchyna-bez-zvyazku/31845183.html|title=Луганщина відрізана від інформації ззовні – Гайдай|date=2022-05-11|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> На 11 май е премината границата от шест милиона украински бежанци, напуснали страната след началото на руското нападение. Според агенцията на ООН за бежанците 6,03 милиона души са избягали от Украйна, от които 3,3 милиона души, предимно жени и деца, са влезли в Полша. Данните на Международната организация по миграцията към тази дата показват, че повече от 8 милиона украинци са разселени в страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/number-refugees-fleeing-ukraine-war-exceeds-6-million-un-agency-2022-05-12/|title=Number of refugees fleeing Ukraine war exceeds 6 million - UN agency|date=2022-05-12|work=Reuters|access-date=2022-05-13}}</ref> На 12 май Дейвид Бийзли, ръководител на Световната продоволствена програма на ООН, заявява пред CNN, че ако Путин не отвори отново черноморските пристанища на Украйна през следващите 60 дни, това може да причини глобална криза, която ще отнеме живота на милиони хора, и пълен колапс на украинската икономика. „Ако изобщо имате сърце за останалия свят, независимо от това какво чувствате към Украйна, трябва да отворите тези пристанища“, казва представителят на ООН.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-12-22/h_921724c8b59dd4d1e09d0f4aa7ec0d44|title="If you have any heart at all." UN official warns Putin millions will die if Ukraine’s ports remain blocked|last=Egan|first=Matt|date=2022-05-12|work=CNN|access-date=2022-05-13}}</ref> Украйна е била принудена да похарчи 245,1 милиарда гривни (или 8,3 милиарда долара) за войната си с Русия вместо за развитие, оповестява украинският финансов министър Сергей Марченко. В резултат на войната правителството успява да събере само 60% от планираните си данъчни приходи за април. В писмени коментари за Reuters Марченко подчертава, че Киев спешно се нуждае от допълнителна чуждестранна подкрепа.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/exclusive-war-forces-ukraine-divert-83-bln-military-spending-tax-revenue-drops-2022-05-12/|title=EXCLUSIVE War forces Ukraine to divert $8.3 bln to military spending, tax revenue drops - minister|last=Zinets|first=Natalia|date=2022-05-12|work=Reuters|access-date=2022-05-13}}</ref> Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна генерал Валери Залужни оповестява по време на телефонен разговор с генерал Марк Мили - най-високопоставеният военен офицер в САЩ и главен военен съветник на президента, на министъра на отбраната и на Съвета за национална сигурност, че Русия изстрелва от 10 до 14 крилати ракети по украинската цивилна инфраструктура всеки ден.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/rosiya-ukrayina-zahroza-viyny/31703318.html?lbis=287221#entry-shared|title=Росія щодня випускає 10-14 крилатих ракет по обʼєктах цивільної інфраструктури України – Залужний|date=2022-05-13|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> === 15-21 май === На 15 май украинските военни публикуват аудиозапис от потъването на крайцера „Москва“ на 14 април. В него се чува как член на екипажа казва, че корабът е бил ударен два пъти и че се накланя настрани, както и че екипажът трябва да бъде спасен. Непосредствено след инцидента Украйна обявява, че е ударила кораба с две противокорабни ракети R-360 Neptune, докато Русия твърди, че корабът е потънал след пожар.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/news-feed/ukrainian-military-publishes-audio-from-sinking-of-moskva-cruiser/|title=Ukrainian military publishes audio from sinking of Moskva cruiser|date=2022-05-15|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-16}}</ref> В ранните часове на 17 май военното командване на Украйна обявява, че мисията по защита на обсадения стоманодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол е приключила и обещава да спаси военнослужещите, които все още се намират в него. Ден по-рано малко над 50 ранени военнослужещи са евакуирани и настанени в болница в намиращия се под контрола на подкрепяни от Русия [[Сепаратизъм|сепаратисти]] град Новоазовск, източно от Мариупол, а други 211 са откарани в друг пункт, информира заместник-министърът на отбраната на Украйна. {{цитат|Гарнизонът „Мариупол“ изпълни своята бойна задача. Върховното военно командване нареди на командирите на поделенията, разположени в „Азовстал“, да спасят живота на личния състав... Защитниците на Мариупол са героите на нашето време.|Генерален щаб на въоръжените сили на Украйна.}} На 17 май седем автобуса, превозващи неизвестен брой украински войници от „Азовстал“, са видени да пристигат в бивша наказателна колония в град Оленивка, на около 88 километра северно от Мариупол. На 18 май Руското министерство на отбраната съобщава, че 959 украински войници, укрити в стоманодобивния завод в Мариупол, са се предали, 694 от които в последните 24 часа. Между тях има 29 ранени войници. Данните не са потвърдени от украинска страна. Руските власти твърдят също, че последните защитници на обсадения и почти напълно разрушен град са отведени в бивша наказателна колония на контролирана от Русия територия.<ref>Le Monde with AP. [https://www.lemonde.fr/en/international/article/2022/05/18/nearly-1-000-ukrainian-soldiers-in-mariupol-steel-plant-have-surrendered-says-russia_5983880_4.html Nearly 1,000 Ukrainian soldiers in Mariupol steel plant have surrendered, says Russia]. // Le Monde. 2022-05-18. Посетен на 2022-05-18</ref> === 22-28 май === [[Файл:Map of Donbas region.svg|мини|Карта на Донбас]] На 24 май началникът на регионалната военна администрация в Донецк Павло Кириленко обявява, че руските сили са превзели оспорвания град [[Свитлодарск|Светлодарск]] в източната част на Донбас, а украинските сили са се оттеглили. Проруските канали в Telegram разпространяват изображения с издигнатото руско знаме над сградата на градската администрация в Светлодарск. Според Кириленко Светлодарск е бил обкръжен от три страни и тъй като не е бил подложен на интензивни обстрели, в него е останала голяма част от цивилното население - около 10 000 души, след като не повече от 30% от населението е напуснало града към момента на превзменато му. „Това не е отстъпление [на въоръжените сили на Украйна], а прегрупиране“, подчертава Китиленко.<ref>{{Cite news|url=https://freeradio.com.ua/rosiiski-zaharbnyky-zainialy-svitlodarsk-shcho-u-bakhmutskomu-raioni-ochilnyk-vtsa/|title=Російські загарбники зайняли Світлодарськ, що у Бахмутському районі, — очільник ВЦА (ОНОВЛЕНО)|date=2022-05-24|work=Вільне Радіо|access-date=2022-05-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-24-22/h_3271e343aeba1b3f985054657379dead|title=Regional military chief: Ukrainian forces have withdrawn from contested town of Svitlodarsk|last=Nechyporenko|first=Kostan|date=2022-05-24|work=CNN|access-date=2022-05-25}}</ref> Ден по-рано руските сили разпространяват информация за превземането на град Мироновски в района на Донецк.<ref>[https://freeradio.com.ua/zalyshylysia-hodyny-okupanty-zainialy-selyshche-myronivskyi-nezabarom-shturmuvatymut-susidnii-svitlodarsk/ “Залишилися години”: окупанти зайняли селище Миронівський. Незабаром штурмуватимуть сусідній Світлодарськ]. // Вільне Радіо. 2022-05-23. Посетен на 2022-05-25.</ref> === Руско настъпление в Севернодонецк и Лисичанк === {{Основна|Битка за Северодонецк (2022)}}През последната седмица на май Русия засилва опитите си да овладее [[Северодонецк]] и [[Лисичанск]]. На 27 май кметът на Северодонецк Олександър Щрюк съобщава, че най-малко 1500 души са били убити, а около 12 000 до 13 000 остават в града, където според него 60% от жилищните сгради са разрушени.<ref name=":41">{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-donetsk-government-and-politics-378419376879fa4d624d332b8443938a|title=Live updates {{!}} Mayor: Some 1,500 killed in Sievierodonetsk|date=2022-05-27|work=The Associated Press|access-date=2022-05-29}}</ref> Според областния управител на Луганск Сергей Гайдай 90% от сградите в Северодонецк са разрушени. В същия ден проруските сепаратисти от Донецката народна република обявяват, че са поели пълен контрол над намиращия се на 40 км западно от Северодонецк град [[Лиман (град)|Лиман]], а на следващия ден информацията е разпространена и от Министерството на отбраната в Москва. Падането на Лиман е потвърдено от съветника на Володимир Зеленски Олески Арестович и придружено с оценка за подобряване на тактиката от страна на руското военнокомандване.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/world/europe/stop-playing-with-russia-end-war-zelenskiy-tells-west-2022-05-27/|заглавие=Russian proxies claim control of key town in east Ukraine|автор=Natalia Zinets, Conor Humphries|фамилно_име=|дата=2022-05-27|труд=Reuters|достъп_дата=2022-05-29}}</ref> Лиман е стратегическа цел на руските сили със своя голям железопътен възел в тяхната офанзива от север - една от трите посоки, от които те атакуват индустриалния регион Донбас на Украйна. Овладяването му услеснява подстъпа към други по-големи градове в региона като [[Славянск]] и [[Краматорск]].<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/28/7349050/|title=Плацдарм біля Лимана дасть Росії перевагу у наступі на Донбасі - розвідка Британії|last="Європейська правда"|date=2022-05-28|work=Українська правда|access-date=2022-05-29}}</ref> Началникът на Донецката областна военна администрация Павло Кириленко отбеляза, че град [[Бахмут]] също представлява интерес за руснаците във връзка със стратегическата им цел да превземат Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/05/27/4351139_ruskata_armiia_prevze_liman_i_obsajda_severodoneck_v/|title=Руската армия превзе Лиман и обсажда Северодонецк в Донбас|date=2022-05-27|work=Дневник|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/05/27/7348870/|title=Lyman in the Donetsk region mostly controlled by occupying forces - head of Oblast Military Administration|last=Roshchina|first=Olena|date=2022-05-27|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31872873.html|title=Русия обяви, че е поела пълен контрол над град Лиман. Атаките срещу Северодонецк продължават|date=2022-05-28|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-29}}</ref> === 29 май - 4 юни === На 1 юни Съединените щати обявяват, че ще доставят на Украйна модерни ракетни системи, включително [[реактивна система за залпов огън]] Himars, която може едновременно да изстрелва множество ракети с прецизно насочване. Правителството на САЩ вече многократно е заявявало, че не възнамерява да доставя ракети, които биха могли да бъдат насочени към руска територия, но с оглед на нарастващия риск от конфликт между Москва и Вашингтон президентът на САЩ Джо Байдън декларира изрично, че САЩ няма да подкрепят атаки на Украйна вътре в Русия. Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен уточнява, че Съединените щати въоръжават Украйна в очакване на предстоящ дълъг конфликт, тъй като към момента отсъстват всякакви индикации, че Русия възнамерява да сложи край на агресията, което би означавало край на войната. „Русия е тази, която атакува Украйна, а не обратното“, подчертава Блинкен.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220601-blinken-says-ukraine-won-t-strike-russia-sees-many-months-of-war|title=Blinken says Ukraine won't strike Russia, sees 'many months' of war|date=2022-06-01|work=France 24|access-date=2022-06-02}}</ref><ref name=":24">{{Cite news|url=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101655409/ruskata-armia-e-ovladala-nad-70-ot-severnodoneck|title=Руската армия е овладяла над 70% от Северодонецк|date=2022-06-01|work=Radio Bulgaria на БНР|access-date=2022-06-02}}</ref> В официалното комюнике на [[Военно разузнаване|разузнаването]] на Обединеното кралство от 1 юни се съобщава, че боевете по улиците на Северодонецк се засилват, като руските сили се приближават все по-близо до центъра на града. Смята се, че повече от половината град вероятно вече е окупирана от руските сили, в чиито редици участват и чеченски бойци. Руските наземни операции остават строго фокусирани, като тежестта на огневата мощ е съсредоточена в малък сектор на Луганска област, но в същото време отвъд Донбас Русия продължава да нанася ракетни удари с голям обсег по инфраструктурни обекти из Украйна.<ref name=":24" /><ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1531881373262290944 Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 1 June 2022] | [https://twitter.com/DefenceHQ Ministry of Defence @DefenceHQ] | [[Twitter]] | Публикувано на 2022-06-01 | Посетено на 2022-06-02</ref> == Юни 2022 == В своята реч пред Камарата на депутатите на Люксембург украинският президент Володимир Зеленски заявява, че Русия вече е окупирала около една пета от територията на Украйна, а Донбас е почти напълно унищожен от руската армия. Сред останалите данни, на които Зеленски се позовава, обобщавайки резултатите от развитието на войната през първите 100 дни от нахлуването на Русия, са: * Руските войски са влезли в 3620 населени места в Украйна, 1017 от които са освободени * Около 300 хиляди квадратни километра са осеяни с мини и невзривени боеприпаси * Почти 12 милиона украинци са се разселили в границите на Украйна * Повече от 5 милиона, предимно жени и деца, са заминали в чужбина * Руската армия е използвала 2478 ракети, повечето от които са били насочени към гражданска инфраструктура * Броят на жертвите на окупаторите вече е над 30 000 войници<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.president.gov.ua/en/news/promova-prezidenta-ukrayini-v-palati-deputativ-lyuksemburgu-75533|заглавие=Speech by the President of Ukraine in the Chamber of Deputies of Luxembourg|дата=2022-06-02|труд=President of Ukraine Volodymyr Zelenskyy Official website|достъп_дата=2022-06-19}}</ref> Руските войски, окупиращи украинския град Мариупол, все още задържат цивилни мъже и ги изпращат в пренаселени лагери в района, твърди кметът на града Вадим Бойченко. Според него 100 000 жители остават в опустошения пристанищен град, който се намира под пълен руски контрол. Някоклко дни по-късно Бойченко отправя предупреждение, че холера и други смъртоносни болести могат да причинят смъртта на много хора в окупирания от Русия рад в Южна Украйна, тъй като труповете лежат несъбрани, докато температурите все повече се повишават. Бойченко, който вече не е в Мариупол, казва, че кладенците са били замърсени от труповете на хора, убити по време на седмиците на руски бомбардировки и обсада, и че събирането на тела от руските окупатори на града протича бавно, съобщава Ройтерс.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/jun/10/russia-ukraine-war-latest-ukrainian-forces-holding-on-in-key-donbas-battles-but-losing-up-to-200-troops-a-day-zelenskiy-aide-says-live?filterKeyEvents=false&page=with:block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c#block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c|title=Mariupol mayor: Cholera could kill thousands as corpses poison city’s water supply|date=2022-06-10|work=The Guardian|access-date=2022-06-18}}</ref> На 5 юни руската армия нанася въздушни удари по Киев за пръв път от над месец, в резултат на които, според Русия, са унищожени танкове, дарени от чужбина. Четири руски ракети удрят четири отделни сгради в голям комплекс за ремонт на железопътни вагони. Руският президент Владимир Путин заявява, че Москва ще удари „обекти, които все още не сме удряли“, ако Западът предостави на Украйна ракетни системи с голям обсег. Заплахата на Путин идва по-малко от седмица, след като САЩ заявяват, че ще изпратят модерни оръжия в Украйна като част от пакет на стойност 700 милиона долара. Доставката включва прецизни ракетни системи със среден обсег.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-government-and-politics-e98d1d788e132c2a1f2c8ead7ae58761|title=Russia hits Kyiv with missiles; Putin warns West on arms|last=Leicester|first=John|date=2022-06-06|work=The Associated Press}}</ref> На следващия ден Обединеното кралство обявява, че изпраща в Украйна ракети с дълъг обсег, като се противопоставя на предупреждението на Русия, че ще бомбардира такива оръжия, доставени от Запада. Британският министър на отбраната Бен Уолъс казва, че Обединеното кралство ще достави ракетни системи за многократно изстрелване, които могат да поразяват цели на разстояние до 80 км с голяма прецизност, засилвайки способностите на украинските сили срещу Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.gov.uk/government/news/uk-to-gift-multiple-launch-rocket-systems-to-ukraine|title=UK to gift multiple-launch rocket systems to Ukraine|last=Ministry of Defence and The Rt Hon Ben Wallace MP|date=2022-06-06|work=Gov.uk|access-date=2022-06-18}}</ref> Съветът за сигурност на ООН, посветен на Украйна, поставя фокуса върху сексуалното насилие в конфликта. Специалният представител на ООН по въпросите на сексуалното насилие Прамила Патън предупреждава за „криза на трафика на хора“, казвайки: „Жени и деца, бягащи от конфликта, са обект на трафик и експлоатация – в някои случаи са изправени пред риска от последващо сексуално насилие и други рискове, докато търсят убежище“.. <ref name=":48">{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/07/1103457466/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-7|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 7)|last=NPR Staff|date=2022-06-07|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Русия е предала телата на 210 украински войници, убити в Мариупол, съобщава Министерството на отбраната на Украйна. Правителството на Украйна информира, че останки от загинали защитници на Азовстал са пристигнали в Киев при двустранна размяна на жертви на войната с Русия.<ref name=":25">{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/08/1103663784/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-8|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 8)|last=NPR Staff|date=2022-06-08|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 7 юни Русия обявява, че контролира 97% от украинската провинция Луганск. Според украинските власти обаче техните войски отстояват позициите си в ожесточени битки със силите на Москва по улиците на ключовия индустриален град в региона Северодонецк. Смята се, че и двете страни понасят тежки загуби в градските сражения, но не разгласяват данни за жертвите.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/09/1103832670/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-9|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 9)|last=NPR Staff|date=2022-06-09|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Руският министър на отбраната Сергей Шойгу казва, че руските войски също напредват към град Попасна и обявява, че са поели контрол над Лиман и Святохирск и 15 други градове в региона. По думите му 6489 украински войници са взети в плен от началото на военните действия в Украйна на 24 февруари, включително 126 през последните пет дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/russia-claims-it-has-97-percent-control-of-ukraine-luhansk-province/6606325.html|title=Russia Claims It Has 97% Control of Ukraine’s Luhansk Province|date=2022-06-07|work=VOA News|access-date=2022-06-18}}</ref> Според Михайло Подоляк Между 100 и 200 украински войници губят живота си на фронтовата линия всеки ден. Въпреки милиардите долари военна помощ от САЩ и европейските съюзници, Украйна е превъзхождана от Русия и Киев продължава да апелира за повече оръжия. Михайло Подоляк декларира, че мирните преговори може да бъдат възобновени само ако Русия предаде територията, която е завзела след нахлуването си в Украйна на 24 февруари.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61742736|title=Ukrainian casualties: Kyiv losing up to 200 troops a day - Zelensky aide|date=2022-06-09|work=BBC|access-date=2022-06-18}}</ref> Руската централна банка намалява лихвите си до предвоенното им ниво, обосновавайки мярката със забавяне на инфлацията. Редукцията на основната лихва на РЦБ до 9,5% нахдвърля очакванията на западните икономисти, след като 20-процентното повишение на спешните лихви, последвало началото на войната и първите западни санкции, започва да намалява. Институтът за международни финанси прогнозира, че руската икономика ще се свие с 15% през 2022 г. и с още 3% през 2023 г., а страната е изправена пред загубата на икономическите си печалби от последните 15 години.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-european-union-economy-government-and-politics-1a818715a18aaae679a073e9d07b2f86|title=Russia’s central bank cuts interest rates to prewar level|date=2022-06-10|work=The Associated Press|access-date=2022-06-18}}</ref> В началото на нападението си срещу Харков руската армия убива стотици цивилни с безразборни бомбардировки, които представляват военни престъпления, обявява Amnesty International в доклад, публикуван през юни 2022 г. Изследователите на организацията за правата на човека документират многократни обстрели и използване на касетъчни боеприпаси — забранени от много страни – в няколко жилищни квартала. Организацията цитира регионалния медицински директор, според когото 606 цивилни са били убити и 1248 ранени в Харковска област между 24 февруари и 28 април. <ref>{{Cite news|url=https://www.amnesty.org/en/latest/research/2022/06/anyone-can-die-at-any-time-kharkiv/|title=“Anyone can die at any time”. Indiscriminate attacks by Russian forces in Kharkiv, Ukraine|last=Amnesty International|date=юни 2022|work=Amnesty International|access-date=2022-06-18}}</ref> Никарагуа дава разрешение на Русия да изпрати военни сили, самолети и кораби в страната. Правителството на Никарагуа, което демонстрира прокремълски позиции, редовно разрешава пристигането на руски военен персонал и оборудване, твърдейки, че причините за това включват обучение, правоприлагане и дейности за спешно реагиране.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/13/1104546262/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-13|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 13)|date=2022-06-13|work=NRP|access-date=2022-06-18}}</ref> Планираните евакуационни действия на цивилни от обсадения украински град Северодонецк са били прекъснати, докато Русия продължава бавно да завладява града. Смята се, че стотици цивилни и украински войници се укриват в химически завод в града. Русия обявява, че ще отвори хуманитарен коридор от града на 15 юни.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/15/1105093912/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-15|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 15)|last=NPR Staff|date=2022-06-16|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 17 юни премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън посещава Киев за втори път от началото на руското нападение, за да проведе разговори с президента Володимир Зеленски. И този път срещата е необявена. Андрий Ермак, ръководител на кабинета на президента, казва, че лидерите са обсъдили доставките на тежки оръжия, икономическата подкрепа за Украйна и засилването на санкциите срещу Русия.<ref>[https://twitter.com/BorisJohnson/status/1537805704081309701?s=20&t=vJzxQ-G4FnriHMqt6Bo1cg ''Mr President, Volodymyr, It is good to be in Kyiv again.''] Boris Johnson Official Twitter | Twitter | 2022-06-17 | Посетено на 2022-06-18</ref> На 24 юни ръководителят на Луганската областна военна администрация Серхий Гайдай обявява, че украинските сили са получили заповед да се изтеглят от града.<ref>{{cite web|url= https://www.bbc.com/news/world-europe-61920708 |title= Severodonetsk: Ukrainian forces told to retreat from key eastern city |work=[[BBC]]|date=2022-06-24|access-date=2022-06-24}}</ref> На въоръжените сили на Украйна е наредено да евакуират града, оставяйки няколкостотин цивилни да търсят убежище в химическия завод „Азот“ в Североденецк. Ситуацията е сравнявана с тази на цивилните бежанци, останали в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол през май.<ref>{{cite web|title=Ukraine to withdraw from key city of Severodonetsk as Russia’s advance grinds on"|first1=Joshua|last1=Berlinger|first2=Tim|last2=Lister|work=CNN|date=24 June 2022|url=https://www.cnn.com/2022/06/24/europe/severodonetsk-luhansk-russia-ukraine-intl/index.html}}</ref> Руски източници обявяват, че през предходните два дни украинските сили са претърпели над 1000 жертви, от които 800 пленници, в Хирске, Золоте и близо до Лисичанск.<ref>{{Cite web |url=https://tass.ru/armiya-i-opk/15016779 |access-date=2022-06-26 |website=tass.ru}}</ref> На 25 юни руските сили поемат пълен контрол над Северодонецк.<ref name="occupy">{{cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-forces-ordered-withdraw-key-battleground-city-2022-06-25/ |title=Sievierodonetsk falls to Russia after one of war's bloodiest fights|first1=Tom|last1=Balmforth|first2=Marko|last2=Djurica|work=Reuters|date=25 June 2022|access-date=25 June 2022}}</ref><ref>[https://www.usnews.com/news/world/articles/2022-06-25/mayor-says-ukrainian-troops-have-almost-left-sievierodonetsk Mayor Says Ukrainian Troops Have 'Almost Left' Sievierodonetsk]</ref> == Хуманитарна криза в Украйна и Зърнена сделка (22 юли 2022 - 18 юли 2023)<ref name=":35">https://www.svobodnaevropa.bg/a/putn-erdogan-zarnena-sdelka/32579591.html</ref><ref name=":36">https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-zarnena-sdelka/32735451.html</ref> == '''Основна статия:''' "[[Зърнена сделка за Украйна (22 юли 2022 - 18 юли 2023)|Зърнена сделка" за Украйна (22 юли 2022 - 18 юли 2023)]]. Постепенно ракетният обстрел, спирането на електроподаването и топлоподаването на ред украински градове и пр. оформят хуманитарна криза. <ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60755202|title=War in Ukraine: What happened on day 20 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref>.<ref name=":5">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-23-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 23 of the invasion|last=Maanvi Singh, Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-missile-lviv-mariupol-ukraine-war|title=Fighting reaches central Mariupol as shelling hinders rescue attempts|last=Daniel Boffey;|first=Lorenzo Tondo|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref>.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/19/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-24-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 24 of the invasion|last=Rebecca Ratcliffe;|first=Abené Clayton|date=2022-03-19|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> .<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220320-war-in-ukraine-latest-developments|title=War in Ukraine: Latest developments|date=2022-03-20|work=France 24|access-date=2022-03-21}}</ref>На 3 март 2022 Русия и Украйна договорят хуманитарни коридори, за украински цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-04-22/h_ec822c84e57a497ad52b5a6dca7b3a8f|title=Russia tells Germany there will be a third round of talks with Ukraine this weekend|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220304-live-russia-cracks-down-on-independent-foreign-media-with-fake-news-jail-terms|title=Live: Russia announces ceasefire to let residents of Mariupol, Volnovakha evacuate|date=2022-03-05|work=France 24|access-date=2022-03-05}}</ref> Обещаното прекратяване на огъня в пристанищния град Мариупол обаче така и не се случва и терорът над гражданите на града продължава.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-03-05|work=AP News|access-date=2022-03-05}}</ref> Последващите опити да се създадат хуманитарни коридори в Мариупол и др. украински градове<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/5/7328419/|title=У Херсоні – масштабний мітинг, щоб вигнати окупантів. Агресор намагається залякати стріляниною|date=2022-03-05|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> също са неуспешни<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60506682|title=Ukraine maps: Ukraine says Russian ceasefire offer „immoral“|last=By The Visual Journalism Team|date=2022-03-07|work=BBC News|access-date=2022-03-07}}</ref> или в най-добрия случай - половинчати.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-09-22/h_f314c3f3b2f0d1cd635da2dbca990f5f|title=Ukrainians say evacuation convoy blocked|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-09|work=CNN|access-date=2022-03-09}}</ref>.<ref name=":6">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220310-live-ukraine-updates-russian-troops-bombard-mariupol-kharkiv-as-talks-bring-little-progress|title=Live: Russia launches fresh attacks on Ukraine’s Dnipro, Lutsk and Ivano-Frankivsk|date=2022-03-11|work=France 24|access-date=2022-03-11}}</ref><ref name=":56" /><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_5d70dae1fe205dea97c6b0dd22b207c7|title=Ukraine is trying to open new evacuation routes on Friday, authorities say|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> <ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/12/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-7EZDHX4ORVDIVCDPA3636XF5U4|title=Civilians got through most humanitarian corridors, Ukrainian deputy prime minister says|last=Reis Thebault|first=David L. Stern|date=2022-03-12|work=The Washington Post|access-date=2022-03-12}}</ref> Според украински официални лица руската блокада на украинските пристанища възпрепятства експорта на около 22 милиона тона зърно.<ref>{{Cite news|url=https://tass.ru/politika/14793629|title=Путин и Эрдоган договорились, что Турция поможет в разминировании портов Украины|date=2022-06-01|work=ТАСС|access-date=2022-06-02}}</ref> Русия присвоява 400 000 тона зърно от временно окупирани територии на Украйна.. Това води до повишаване на цените на храните и дестабилизиране на цели региони. Много западни политици са на мнение, че Кремъл използва храната като оръжие срещу по-бедните страни.<ref name=":48" /> Всичко това създава хуманитарна криза поради недостиг на храни в страните, зависими от зърното, изнасяно от Украйна<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/1/7349948/|title=Путін і Ердоган домовились, що Туреччина допоможе розмінувати українські порти – Лавров|last=Карловський|first=Денис|date=2022-06-01|work=Українська правда|access-date=2022-06-02}}</ref>. В опити да реши продоволствената криза турският президент Реджеб Ердоган, приема ролята на посредник с Владимир Путин. <ref name=":25" /> В крайна сметка е намерен изход, чрез т.нар. "Зърнена сделка" Въпреки всичките си несъвършенства тя продължава почти година и спасява много украинци от глад. Сделката официално приключна на 18 юли 2023 година, когато Владимир Путин отказва да продължи участието на Русия в нея. == Финансова и политическа подкрепа за Украйна == На8 май 2022 година президента на САЩ Джо Байдън и от държавния секретар Антони Блинкен обявяват пореден пакет с помощ за УКрайна на стойност 150 милиона долара. Той включва 25 000 артилерийски снаряда от 155 мм, както и противоартилерийски радари, оборудване за заглушаване, полево оборудване и резервни части. С този пакет военната помощ на Вашингтон за Киев от началото на руската инвазия достига общата сума от около 3,8 милиарда долара.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/5/6/us-providing-additional-150m-in-military-aid-to-ukraine|title=US providing additional $150m in military aid to Ukraine|last=Al Jazeera Staff|date=2022-05-06|work=Al Jazeera|access-date=2022-05-10}}</ref> Великобритания се ангажира да предостави още 1,3 милиарда британски лири (1,60 милиарда долара) военна подкрепа и помощ на Украйна – двойно по-голяма сума от размера на предишните пакети. „Бруталната атака на Путин не само причинява неописуемо опустошение в Украйна, но и заплашва мира и сигурността в цяла Европа“, казва във връзка с нарастващата подкрепа на Обединеното кралство за Украйна британският премиер Борис Джонсън.<ref name=":23">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/may/08/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-74-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 74 of the invasion|date=2022-05-08|work=The Guardian|access-date=2022-05-10}}</ref> Германия обявява, че изпраща седем самоходни гаубици PzH 2000 в Украйна, в допълнение към заявените като ангажимент от страна на нидерландското правителство пет артилерийски системи, информира германският министър на отбраната Кристин Ламбрехт. PzH 2000 са едни от най-мощните артилерийски оръжия в инвентара на [[Бундесвер|Въоръжените сили на ФРГ]] (Бундесвер) с обсег на поразяване до 40 км.<ref name=":23" /> На 15 юни администрацията на Байдън предоставя допълнителна помощ от 1 милиард долара за сигурност на Украйна. Очаква се новият военен пакет на САЩ да включва повече гаубици и артилерийски снаряди, както и две наземни противокорабни ракети Harpoon. Председателят на началниците на щабовете на въоръжените сили на САЩ Марк Мили информира, че около 60 украински войници са завършили обучение по ракетни системи с голям обсег, които ще бъдат на бойното поле "след няколко седмици". Към дата 20.11.2024 година САЩ са страната с най-голяма помощ за Украйна - над 56 милиарда, израдена във военан и хуманитарна помощ. В хода на срещите си с украинския президент в Киев на 24 април - 60-ия ден от началото на инвазията - държавният секретар на САЩ Антони Блинкен и американският министър на отбраната Лойд Остин заявяват, че Съединените щати са одобрили продажбата на боеприпаси за 165 млн. долара за военните усилия на Украйна, едновременно с повече от 300 милиона долара външно военно финансиране. Помощта от САЩ идва в момент, в който Украйна настойчиво моли Запада за по-мощни оръжия срещу кампанията на Русия в района на Донбас в Източна Украйна<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/04/25/1094588767/u-s-promises-new-aid-to-ukraine-in-fight-against-russia|title=U.S. promises new aid to Ukraine in fight against Russia|last=The Associated Press|date=2022-04-25|work=NPR|access-date=2022-04-27}}</ref> == "Триъгълни" сделки == Постепенно се сдига до негласно споразумение страните от ЕС, плюс САЩ да предоставят остарялата си бойна техника на Украйна, а в замяна да получат облекчения в заплащането на нова модерна бойна техника. ВСУ е по-запозната със старата техника, като голяма част от нея е руска, а страните от ЕС искат да се освободят от зависимоста си от Русия по отношение на отбраната си. Това са т.нар. "тригълни" сделки. Така например в началото на юли 2023 година правителството на САЩ е предолжило 200 милиона на българското служебно правителство, като тези пари ще отидат за модерна военна техника. В замяна то е поискало България да предостави остаряла руска военна техника на Украйна.Тъй като руското правителство заплашва участниците във войната с ядрен удар, то най-често оръжие се предоставя чрез посредничеството на частни фирми, които вкарват бойната техника през Полша или Румъния. Според министъра на отбраната на България, Димитър Стоянов триъгълни сделки са били договаряни през март- май 2023 и България е изпуснала срока.<ref>https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/411983-ministar-dimitar-stoyanov-tvarde-kasno-e-balgariya-da-se-prisaedini-kam-triaga</ref> <ref>https://darik.bg/dimitar-stoanov-tvarde-kasno-e-balgaria-da-prisaedini-kam-triagalnite-sdelki-za-prevaorazavane</ref>Горните факти обаче (предложение на САЩ за тригълна сделка през юли 2023) са в разрез с това твърдение.Също така през декември 2022 в България е идвала американска делегация, която се е опитала да убеди българското правителство да участва в програмата FMF, като изпрати съветско военно оборудване на Украйна.АКо се бе включила в тази програма България можеше да разчита на 240 милиона, с които да модернизира отбраната си.<ref name=":43">https://www.svobodnaevropa.bg/a/32310854.html</ref> В разговорите e предлагано атрактивно въоръжение от САЩ срещу изпращане на съветски системи С-300 на Киев, според източници от политическите и военните среди (по-конкретно ПВО - ракети ''NASAMS'' ) <ref name=":43" /> Делегацията обаче е получила отказ.<ref name=":43" /> == Украинска контраофанзива (29 август - 11 ноември 2022 година) == Украинските сили започват контраофанзива на 29 август 2022 г.<ref>„Shalal, Andrea; Hunder, Max; Polityuk, Pavel; Jones, Gareth; MacSwan, Angus; Pitas, Costas (29 August 2022). Mark Heinrich; Alex Richardson; Nick Macfie; Cynthia Osterman (eds.). "Ukraine launches counter-offensive in south as Russia shells port city". Archived from the original on 2 September 2022. Retrieved 6 January 2023.</ref> На 30 август ВСУ започва да използва РСЗО "HIMARS". <ref>Hudson, John (30 August 2022). "Ukraine lures Russian missiles with decoys of U.S. rocket system". The Washington Post. Archived from the original on 30 August 2022. Retrieved 30 August 2022.</ref>На 09 септември ВСУ повторно завладява Харковска област.<ref>Hunder, Max; Balmforth, Tom (9 September 2022). "Ukraine retakes territory in Kharkiv region as Russian front crumbles". Reuters. Archived from the original on 8 September 2022. Retrieved 24 September 2022.</ref> Ден по - късно Зеленски прави изказване, че Украйна си е върнала 2000 кв. км. от началото на контраофанзивата. <ref>Hunder, Max; Balmforth, Tom (9 September 2022). "Ukraine retakes territory in Kharkiv region as Russian front crumbles". Reuters. Archived from the original on 8 September 2022. Retrieved 24 September 2022.</ref> == Бойни действия през 2023 година == === Затруднения за Украйна през 2023-2024 === През на 23 февруари 2023 се навършва една година от агресията на Русия спрямо Украйна. Въпреки че Украйна се съпротивлява успешно постепенно превъзходството на руснаците като численост става очевидно. Зеленски признава че ВСУ губи огромен брой хора. Сериозен проблем е и дефицита със снаряди. През февруари 2023 ЕС се наема да предостави 1 милион артилерийски снаряди на Украйна. Дълго време демократичните страни изпитват затруднения с това количество. Към дата 14 ноември 2023 година на Украйна са предоставени едва 300 000 снаряда. <ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/11/14/4552824_es_ne_moje_da_dostavi_navreme_1_mln_snariada_za/</ref><ref>https://news.bg/int-politics/es-nyama-da-uspee-da-proizvede-edin-milion-snaryada-za-ukrayna.html</ref> (само за сравнение на 15.12. 2023 Залужни иска от Лойд Остин 17 милиона снаряда - в пъти повече от цялото европейско и американско производство<ref>https://zemya.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB-17-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%8F%D0%B4%D0%B0-%D0%B8-400-%D0%BC%D0%B8/</ref>)Най-солидна е подкрепата от САЩ. Въпреки че в началото на март 2024 са предоставени малко над желания 1 милион снаряда забавянето е очевидно. Причината - европейските държави не са настроили страните си в режим ''"военна икономика"'' и е трудно да възстановят отведнъж военната си промишленост. Европейските държави срещат най-различни спънки. Множество поръчки за други държави (напр. за Египет); неподдържането на склад на такива огромни количества боеприпаси; помощта за Русия оказвана от страните от БРИКС (според "''The Times"'' само за 2024 г. Северна Корея е осигурила 1,5 милиона артилерийски снаряди за Русия<ref name=":29">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/polovinata-ruski-snaryadi-idvat-phenyan</ref>; също така Северна Корея осигурява снаряди за РЗСВ "Катюша",<ref name=":29" /> както и за балистични ракети с малък обсег на действие<ref name=":29" />); демократичните правила които забавят административните процедури; изборите за Европейски парламент. Не е без значение, че републиканската партия няколко месеца саботира изпращането на бойна техника на стойност няколко милиарда на Украйна. Политическите противоборства забавят помощта за дълго време === По-важни битки през 2023-2024. === ==== Битка за Бахмут ==== Битката за Бахмут започва 1 август 2022 и продължава до 20 май 2023. След [[Битка при Вердюн|Битката при Вердюн]] през [[1916]] г., битката за Бахмут е най-дългата битката в съвременната военна история. Основните бойци от руска страна са [[ЧВК „Вагнер“]]. Стратегическата значимост на Бахмут се определя като незначителен, което постава под въпрос защо руската офанзива там е толкова яростна<ref>https://www.cbc.ca/news/world/ukraine-war-russia-bakhmut-1.6670438</ref> На 11 януари 2023 ЧВК Вагнер успява да заваземе гр. Соледар и да направи пробив. около 20 февруари 2023 Бахмут се оказва обкръжен, а ВСУ се изтеглят на височините над града. На 20 май Бахмут е окупиран на 100 процента. Важно е да се каже, че междувременно целият град е практически сринат със земята от руснаците, така че на практика те овладяват руините на града. ''BBC News Rusian'' и ''Mediazone'' успяват (чрез некролози, паметни плочи и пр.) да потвърдят поименно над 5703 убити руски военнослужещи при Бахмут. Тъй като голяма част от убитите и освободени затворници и за тях няма сигурни вести двете медии допускат, че реалният брой убити руски военнослужещи е около 12 000 души. Но ако към тази цифра се добавят и убитите наемници от ЧВК Вагнер цифрата ще набъбне още, тъй като те са погребвани дискретено.<ref>https://news.bg/int-politics/kakvi-sa-zagubite-na-rusiya-v-bahmut-baydan-kaza-100-hilyadi.html</ref> Ако се вземат предвид всички възможни жертви цифрата 100 000 убити руски военнослужещи (при Бахмут) назована от американския президент Джо Байдън не изглежда толкова фантастично. ==== Битка за Авдеевка ==== Битката за Авдеевка започва още през 21. февруари 2022 година, но след октомври 2023 републиканската партия на САЩ създава проблеми във финансирането на логистиката на Украйна. Потестепенно от есента на 2023 Русия преминава настъпление и постига важен пробив на 20 януари 2024. На 17 февруари командващия на украинските сили [[Олександър Сирски]] обявява ,че е взето решение украинските войски да се изтеглят от града с цел предотвратяване на обграждане и запазване на човешки животи, с което битката приключва. Авдеевка е добре укрепено селище, и плацдарм към Донецк, така че е от стратегическо значение. Боевете при Авдеевка са страхотни, с невероятни човешки жертви и от двете страни. Според експерта от IISS, Микаел Герстад само между октомври 2023 и февруари 2024 руснаците дават около 22 500 жертви при (убити или ранени) при Авдеевка. === Пуч на Евгений Пригожин (23 юни-24 юни 2023) === основна статия: [[Бунт на ЧВК „Вагнер“]] .За да не провежда мобилизация на населението Путин финансира множество наемнически бригади, така наречените частни военни Голяма част от сериозните боеве (особено при Бахмут) са изнесени от ЧВК "Вагнер". Нейният неофициален лидер [[Евгений Пригожин]] дълго време се ползва с огромно политическо влияние. и е смятан за доверено лице на Владимир Путин. <ref name=":31">https://www.svobodnaevropa.bg/a/evgenii-prigozhin-putin-samoletna-katastofa/32562043.html</ref>Постепенно Пригожин започва да негодува срещу военните съветници на Путин. На 23 юни Пригожин започва метеж <ref>https://web.archive.org/web/20230623172810/https://www.reuters.com/world/europe/russian-mercenary-boss-says-moscows-war-ukraine-based-lies-2023-06-23/</ref>. Във видеоклип Пригожин се обръща към обикновените руснаци с думите, че Путин оправдава войната в Украйна с лъжи, как НАТО ще нападне Русия<ref>https://abcnews.go.com/International/stunning-rebuke-putin-wagner-chief-russias-invasion-ukraine/story?id=100335756</ref> В първите часове наемниците от "Вагнер" не срещат съпротива и стигат до Воронеж. Междувременно Владимир Путин подготвя Москва за обсада и привиква войски от далечните краища на Русия. Не става ясно на какво се е надянал Пригожин, но след първите часове той забавя темпото на атаката. Пригожин влиза в преговори с Александър Лукашенко, който изиграва ролята на посредник между него и Путин. Лукашенко успява да убеди Пригожин, че действа неразумно.<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/08/25/4521949_lukashenko_kaza_che_e_prizoval_prigojin_da_vnimava/a53963dacb194797e905cd488ea9babf/</ref> Стига се до компромис: Пригожин и полк. Дмитрий Уткин да отидат със 7000-10 000 бойци Беларус с цел охранителни мисии; в същото време всеки боец ЧВК "Вагнер" който желае да се бие срещу УКрайна, ще мине на подчинение на министерство на отбраната и ще положи военна клетва. На 24 юни Пригожин приема този план и прекратява метежа. Сделката е офциализирана окончателно на 20.07.2023<ref>https://offnews.bg/sviat/v-belarus-shte-idat-10-000-naemnitci-na-vagner-805200.html</ref> == Загинали журналисти, представители на ООСЕ и пр. == На 02 март е съобщено че ред убитите е член на специалната мониторингова мисия в Украйна на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ)<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-02-22/h_fa3cbca0d52b916b1843461d7753f78f|title=OSCE member killed in shelling of Kharkiv|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-03}}</ref> На 13 март е прострелян смъртоносно американски журналист , докато е снимал репортаж в град Ирпен в покрайнините на Киев,. Убитият журналист, и негов колега са попаднали под обстрел, преминавайки военен контролно-пропускателен пункт.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60729276|title=Brent Renaud: US journalist and filmmaker killed in Ukraine|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-13}}</ref>Руската журналистка Оксана Баулина е убита в Киев по време на снимките на репортаж за руския обстрел. Тя е четвъртият журналист, изгубил живота си във войната на Русия в Украйна само за десет дни.<ref>Violations of press freedom barometer | Reporters Withouth Borders | [https://rsf.org/en/barometer The Figures in 2022 | Ukraine]</ref> == Сложна геополитическа обстановка през 2024 година == === Арест и предполагаема екзекуция на Алексей Навални. === На 16 февруари 2024 в Русия умира политическия опозиционен лидер [[Алексей Навални]]. Смъртта му настъпва при неясни обстоятелства, докато Навални е в наказателна колония в Сибир. На майката на Навални дълго време не е предоставено тялото му, отправени са заплахи към нея. Навални не е черно - бяла фигура, но към настоящият момент е може би най-яростният опозиционер на Владимир Путин. Тоя е известен общественик и политик, кандидат -президент на Русия (2017) и политически наследник на Борис Немцов; на митингите в които участва присъстват десетки хиляди хора. Пред 2017 е извършен атентат срещу него. През август 2020 година е извършен нов опит за покушение върху него - ФСБ успяват да проникнат в квартирата му и да намажат вътрешността на слиповете му с отровата "Новичок". Навални колабира в самолета, който каца принудително в Германия и Навални е спасен. На 17 януари 2021 той се връща в Русия, за да продължи борбата и веднага е осъден по многобройни обвинения за корупция и пр. Докато е в ареста (а после в колонията) той нееднократно е измъчван, а човешките му права са нарушавани. Впоследствие започват преговори за размяна на затворници между Русия и САЩ. Навални се намира в одобреният списък за трансфер, но умира по неясен начин пред размяната да се осъществи. Със смърта на Навални режима на Вл.Путин задушава всякаква възможност за демократична опозиция. ==== Реакции в западното общество. Навални - мъченик на режима на Вл.Путин. ==== Повечето западни политически лидери и общественици превръщат Ал. Навални в мъченик на режима на Путин. Вдовицата му изнася реч в Европейската комисия; Гари Каспаров, друг политически опонент на Путин, също казва добри думи за покойният Ал. Навални <ref>https://bntnews.bg/news/gari-kasparov-pred-bnt-sas-smartta-na-navalni-putin-izprati-signal-che-mozhe-da-pravi-kakvoto-si-iska-1268171news.html</ref><ref>https://nova.bg/news/view/2024/02/16/445058/%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D1%83%D0%B1%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D0%B8-%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE/</ref>. В България дори тръгва петиция, за преименуване на бул. "граф Игнатиев" на "Алексей Навални" '''''В Украйна обаче са по-сдържани''''': в началото на политическата си кариерата Навални търси съюз с крайнодесни елементи (неговото обясненение е, че всеки които е срещу Путин е негов съюзник.) Също така дълго време Навални проявява резервираност по темата "Украйна". Той е на мнение, че по същество правдата е на страната на Украйна, но политическата реалност е такава, че тя трябва да се откаже от Крим. В интерес на истината след като окупацията на Русия над Украйна започва на 24 февруари 2022 Навални преосмисля виждането си за Украйна. Въпреки това в украинските политици остава неприятно чувство и те не се се включват в общия хор от прочувствени съболезнования спрямо Навални === Преизбиране на Владимир Путин. === На 18.03.2024 Владимир Путин е преизбран за президент с 87,2 процента<ref>https://www.bta.bg/bg/elections-abroad/637367-putin-e-preizbran-za-prezident-na-rusiya-s-87-28-protsenta-ot-glasovete-pri-obra</ref> Това е пети мандат за руският държавен глава, трети пореден, при това за 6 години. На практика той е във властта от 25 години (20 от тях като президент и 5 като министър-председател). Путин дори вече не се крие зад оправдания, че този мандат не е трети пореден. Той ясно демонстрира на демократичната общност, че нейното мнение не го интересува. На изборите в Русия не са поканени наблюдатели за ОССЕ. Има сигнали за огромни нарушения в агитацията и организацията на изборите (например че са допуснати само подбрани кандидатите, че е армията оказва натиск да се гласува и пр.) но те няма как да бъдат проверени; дори процентът на гласували за Путин е подозрителен. Обикновено диктаторите печелят с 90-99 процента, като има малък брой невалидни бюлетини. Куриозното е, че Путин обвинява Владимир Зеленски в нелегитивност, тъй като мандата му е изтекъл, а в Украйна няма избори. Путин не обяснява как си представя провеждането на избори в Украйна, във военна обстановка; нито пък дава обяснения как самият той от позиция си на третия си последователен президентски мандат (пети общо) можеда претенендира за легитимност. При всички случаи преизбирането на Владимир Путин е много лоша новина за Украйна. Ясно е, че никой не може да очаква в следващите 6 години политиката на Русия на агресия над Украйна да се промени === Избори за европейски парламент. Влияние върху войната в УКрайна === Между 6 и 9 юни се състоят избори за [[Европейски парламент]] Те оказват голямо значение върху войната. Предварителните очаквания са националистическите партии да увеличат влиянието си. Тъй като мнозинството от тях подкрепят Русия, а противниците на Русия (най-вече либералите и ЕНП, а също и зелените) ще намалеят ЕП заема изчаквателен режим. Вероятно това е причината поради която саботьорската политика на Унгария не е наказана. На няколко пъти се обсъжда замразяване на членството на Унгария, поставя се и въпросът решенията да се взимат с квалифицирано мнозинство (а не с пълно единодушие), но поради липса на време тези въпроси се оставят за следващия европарламент. Между 6 и 9 се състоят евроизборите. Въпреки увеличаването на влиянието на крайнодесните консерватори все пак щетите за проевропейските партии са по-малки от очакваното. === Предсрочни избори във Франция. Влияние върху войната в Украйна === Президентът Емануел Макрон има амбиции Франция да бъде водеща политическа сила в Европа. Той се опитва да създаде европейска армия,<ref>https://clubz.bg/91198-makron_da_se_sardi_na_dyo_gol_che_nyama_evropeyska_armiya</ref>но конфликта в Украйна отново засилва ролята на НАТО и го кара да преосмисли тази своя позиция.<ref>https://euractiv.bg/section/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/news/%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BD-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9/</ref> Тъй като към Франция има много критики, че не подпомага достатъчно Украйна във военно отоншение, през пролетта на 2024 Макрон изостря политическото говоренет по темата. Той дори допуска, че при определени обстоятелства е възможно НАТО-вски сили да влязат в Украйна.<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/makron-voinitsi-ukraina/32865181.html</ref><ref name=":32">https://www.dw.com/bg/zapadt-se-izprati-vojski-v-ukrajna-vece-ne-e-izkluceno/a-68383824</ref>Идеята среща голямо неодобрение сред страните от ЕС (и естествено сред Русия). На конференция в Париж Макрон допуска компромис - обсъдена е идеята да се създаде коалиция от държави, коятота да предостави ракети с малък и среден обсег на Украйна,<ref name=":32" /> а също така НАТО да изпрати военни инструктори в Украйна. Обсъдени са също възможностите за помощ с киберзащита на Украйна, разминиране на мини, подобряване на военната промишелност на ЕС и пр.<ref name=":32" /><ref>https://www.dw.com/bg/makron-nasata-evropa-moze-da-umre/a-68920791</ref> Накратко през април-май Макрон втърдява тона спрямо Русия. Той влиза в ярък конфликт с крайнодясната Марин льо Пен, която подкрепя Владимир Путин. Представители на нейната партия "Националнен сбор" се обявяват срещу тази инциатива на Макрон. На 9.6.2024, след загуба на изборите за Европейски парламент, Макрон разпуска парламента и насрочва нови избори<ref>https://btvnovinite.bg/svetut/emanjuel-makron-razpusna-parlamenta-francija-otiva-na-izbori.html</ref> На 1.07.2024 на първия тур на националните избори във Франция, "Национален сбор" печели мнозинство (33 процента) следвана от левия блок (28 процента) и от центристите на Макрон (20 процента). Тъй като никой не успява да спечели 51 процента се провежда втори тур. Тук левите привърженици се мобилизират срещу Льо Пен. На втория тур, на 8.7.2024 Марин льо Пен понася сериозно поражение. На първо място излиза френската левица с 180 места, на второ място е коалиционният съюз на Макрон "Заедно" със 159 места, на трето място е Националният сбор с 142 делегати, а на дъното са републиканците с 39 места. Предвид, че никой не успява да спечели 288 места това прави парламента силно фрагментарен. На 22.09.2024 новият премиер на Франция, Мишел Барние представя проектокабинет<ref>https://www.mediapool.bg/koi-sa-klyuchovite-ministri-v-novoto-frensko-pravitelstvo-news363274.html</ref> === Подкрепа за Путин от Виктор Орбан и саботиране на подкрепата на ЕС за Украйна. === От самото начало Виктор Орбан се обявява за основен противник по въпроса да се дава военна помощ на Украйна. Той използва нееднократно различни поводи, за да забавя помощта. Така например на 12.06.2024 Йенс Столтенберг и Виктор Орбан успяват да се договорят, че Унгария няма да участва със свои средства в помощта за Украйна, но и няма да пречи. През юли, обаче започва домакинството на Унгария и Орбан отново стопира тази помощ - под предлог че Украйна спира руския природен газ за Унгария. също така още в началото на председателството на Унгария (от 1.7.2024 до 1.1.2025) Орбан демонстрира подкрепата си за Вл.Путин. На 5.07.2024 той отива в Русия, където да обсъжда с Вл.Путин "мирен план"<ref>https://bnr.bg/post/102015956/viktor-orban-na-poseshtenie-v-moskva-posreshta-go-putin</ref>Всички страни в ЕС реагират бурно, като отбелязват че той не е упълномощен за такива преговори; както и че има взето решение на ЕС и то трябва да се спазва. Въпреки това в идните дни Виктор Орбан представя на европейските лидери концепция за мирен план, която представя руските ултиматуми. Този "мирен план" не е обсъждан. Нещо повече - на 18.07.2024, когато е преизбрана Урсула фон дер Лайен напада остро Виктор Орбан за неговата саботьорска политика. Любопитно е, че Орбан дълго време пречи на преизбирането на Урсула фон дер Лайен<ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/349627-orban-iska-fon-der-layen-da-bade-smenena-tova-byaha-pette-nay-loshi-godini-v-es</ref> с довода че тя е "ястреб" по отношение на Русия. Той твърди, че Тръмп е човек на мира и че европейците трябва да порастнат и да се държат като американците. Орбан обвързва финансовите субсидии на Унгария, включително по Плана за развитие и устойчивост (блокирани заради корупционни практики) с геополитически действия - премахването на ветото спрямо кандидатстването на Финландия за НАТО; премахването на ветото спрямо кандидатстването на Украйна за НАТО; даването от ЕС на парично-военна помощ на Украйна и пр. === Смяна на генералният секретар на НАТО === Междувременно на 26.06.2024<ref>https://clubz.bg/151141</ref> [[Йенс Столтенберг]], чиито мандат като генерален секретан НАТО е изтекъл бива заменен от [[Марк Рюте]]. В полза на кандидатурата на Рюте е посочено, че той е диалогичен човек, и консенсусна личност и че е успял да убеди Тръмп в ключов момент да не изтегля подкрепата на САЩ за НАТО. Предвид, че към този момент една евентуална нова победа на Доналд Тръмп е много възможна, европейските държави търсят човек който да е в добри отношения с него и същевременно да подкрепя Украйна<ref>https://news.bg/int-politics/mark-ryute-obeshta-podkrepa-za-ukrayna-omalovazhavayki-strahovete-ot-tramp.html</ref><ref name=":33">https://www.mediapool.bg/mark-ryute-poe-nato-ot-stoltenberg-s-priziv-za-poveche-sredstva-i-pomosht-za-ukraina-news363536.html</ref>. Рюте отговаря и на двата критерия. Нещо повече - според преобладаващото мнение той може да бъде гъвкав и същевременно решителен.<ref name=":33" /> Допълнително неговият голям политически опит натежава над този на други кандидатите. === Политически събития в САЩ. Влияние върху войната в Украйна === Още през есента на 2023 президентът на САЩ, [[Джо Байдън]] подготвя голям финансов пакет на стойност десетки милиарди, с който да бъде закупена военна помощ за Украйна. Бюджета обаче пада жертва на политическите борби покрай президентските избори. Републиканците имат мнозинство в конгреса и блокират помощта. Байдън опитва различни процедурни ходове - обвързва помощта с помощ за Израел; обвързва я с административния бюджет; предлага облекчени процедури по екстрадиране на емигранти в САЩ.; [[Джо Байдън|Байдън]] дори търси подкрепата на републикански депутати. Предложението обаче не се приема близо 9-10 месеца. Едва в края на март 2024 предложението е одобрено от Конгреса. Бюджетът гласуван като помощ за Украйна в окончателния си вариант е 61 милиарда.<ref>https://offnews.bg/sviat/kakvo-poluchava-ukrajna-ot-sasht-vaprosat-e-za-61-mlrd-dolara-822167.html</ref> На този фон Тръмп говори как за един ден ще разреши конфликта, като събере Зеленски и Путин в една стая. Макар да не казва ясно позицията си, от някои негови намеци се разбира, че според него САЩ харчи безогледно много пари, за една война, който ѝ е чужда. Самият Тръмп, докато е президент не започва дори една война, а освен това подготвя изтеглянето на американските военни от Афганистан (завършено от Байдън). Преобладаващите мнения са, че Тръмп е привърженик на [[Изолационизъм|изолационизма]] ''.'' На този фон здравето на Байдън се влошава прогресивно и кара много от големите спонсори на демократите да се притесняват. Пуска се слух, че той страда от влошаваща се деменция. Като цяло значителна част от холивудския мейнстрийм започва да агитира за смяна на Байдън като кандидат на Демократическата паритя (Дж. Клуни и Амал, Робърт де Ниро и пр.). Междувременно на голям митинг е открита стрелба срещу Тръмп. Тръмп е ранен, но успява да оцелее и използва събитието, за да набере популярност. Скоро след тези събития става ясно, че Байдън страда от ковид и той оттегля кандидатурата си. На негово мястото Демократическата паритя утвърждава вицепрезидентката [[Камала Харис]]. Тя обаче губи изборите за президент на 6.11.2024 година. == Бойни действия през 2024 година == === Украинска контраофанзива в Курска област през август 2024 === '''Основна статия:'''[[Руско - украинска война: украинска контраофанзива в Курск (2024)]] На 1 август 2024 ВСУ получава западно оръжие, сред което 6 самолета F-16, както и танкове, артилерийски снаряди и пр. На. 6 август ВСУ се решава на контраофанзива. Тя сварва руснаците неподготвени и до 219 август ВСУ успява да овладее над 92 селища и 1250 кв. км. в Курска област.<ref>https://euronewsbulgaria.com/news/29845/zelenski-kiev-kontrolira-1250-kv-km-ot-kurska-oblast</ref> и да си върне десния бряг на река Оскол. Постепенно контраофазивата на ВСУ се забавя и въпреки че към 27 август Украйна контролира 1290 кв. км. от Русия и над 100 селища<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/10-neochakvani-izvoda-nastuplenieto-na-vsu-kurska-oblast</ref><ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-veche-vladee-1294-kv-km-i-100-selishta-kursk</ref> постепенно бойните действия стават позиционни. Най големият успех на ВСУ е завлазяването на гр. [[Суджа]], [[Курска област]].<ref name=":28">https://www.marica.bg/svqt/zelenski-prevzehme-sudja-karta</ref> на 16 август. Важно е да се отбележи, че в [[Суджа]], има измервателна станция за руски природен газ, който тече по украински тръби и представлява 3% от вноса на континента.<ref name=":28" /> Воронежка област <ref name=":27" /> и Брянска област<ref name=":53">https://www.segabg.com/category-the-war/ruski-rayon-obyavi-izvunredno-polozhenie-sled-ukrainski-udar</ref> също са поставени под напрежение, там периодично се извършват евакуации. <ref name=":27">https://offnews.bg/sviat/rusia-obiavi-izvanredno-polozhenie-vav-voronezh-828666.html</ref> <ref name=":53" /> Между 19.11.2024 и 21.11.204 Украйна получава разрешение да използва американски и британски ракети с далечен обсег и се възползва. Нанасените удари с ракетите ATACМS BLOCK I A <ref name=":49">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-za-purvi-put-udari-atacms-po-ruska-teritoriya</ref>На STORM SHADOW<ref name=":50">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-udari-po-ruska-teritoriya-i-britanski-raketi-storm-shadow</ref> нанасят сериозни щети на Русия. === Настъпление на Русия към Покровск август-декември 2024 === През август-септември 2024 Русия започва настъпление към [[Покровск (Донецка област)|Покровск, Донецка област]] (Украйна). Някои анализатори смятат, че главнокомандващия ВСУ Ал.Сирски се е провалил, защото въпреки настъплението към Курск на ВСУ, офанзивата на Русия към Покровск не е спряла. Самият той не е на това мнение - отбелязва, че настъплението към Покровск се е забавило, както и че противникът е принуден да прехвърли сили към Курск. Покровск е важен транспортен възел и ако бъде превзет, е възможно логистиката на ВСУ в Курска област да бъде затруднена. На 1 септември Зеленски признава, че положението при Покровски е изключително тежко и руснаците са съсредотичили много ресурси в тази посока.<ref>https://www.dw.com/bg/grbnakt-na-ukrainskata-otbrana-obrecen-li-e-pokrovsk/a-70104015</ref> На същия ден британското разузнаване признава, че руските сили са на 10 км. от Покровск<ref>https://news.bg/int-politics/britanskoto-razuznavane-ruskite-sili-sa-na-10-km-ot-pokrovsk.html</ref> На 4 октомври Институтът за изследване на войната (ISW) в свой анализ признава, че Русия постига тактическите си цели - завладяване на Угледар, който открива пътя към автомагистрала H-15 (град Донецк - град Запорожие) и елиминиране на широкия украински фронт в западната част на Донецка област. Същевременно обаче, според ISW, Русия не успява да постигне оперативни успехи (например превземане на Часов Яр или изтласкване на украинците от левия бряг на р. Оскил).<ref name=":30">https://news.bg/int-politics/isw-zaguba-na-tehnika-i-iztoshtenie-spavat-nastaplenieto-na-rusiya-v-ukrayna.html</ref> Освен това анализът сочи, че руските сили продължават да търпят тежки загуби на бронирана техника при големи, неуспешни механизирани атаки по цялата фронтова линия, особено в западната Донецка област.<ref name=":30" /> На 26 октомври руското правителство обявява, че е завзело Измаиловск и настъпва към Покровск.<ref>https://dnes.dir.bg/svyat/rusiya-e-prevzela-izmaylovka-napredva-kam-strategicheski-vazhniya-pokrovsk-video</ref> На 18.11.2024 става ясно, че руски командири са лъгали за напредъка си в Украйна. Не са превзети нито Билохоровка (Белогоровка), нито Верхнокамянско, нито Григоровка, нито Виемка, нито Серебрянка и едноименния резерват.Нещо повече - Билохоровка вече е в тила на руснаците! В резултат са арестувани значителен брой висши оперативни военни от Трета обединена руска армия. Всички тези военни части отговарят за Северското направление - то е свързващо от юг с Лиманското и от север с Краматорското (Часов Яр) === Нов етап във войната. Използване на ракети с далечен обсег на действие === На 17.11.2024 Джо Байдън позволява на Украйна ракетите ATACМS (става дума за ATACMS BLOCK I A<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/es-nyama-obshto-reshenie-za-udari-raketi-po-rusiya</ref>) да бъдат използвани за удари срещу военни цели територията на Русия.<ref name=":34">https://news.bg/int-politics/zakasnya-li-baydan-s-reshenieto-za-raketite.html</ref> (ракетите имат обсег 300 км.) Мнозина посрещат това решение с облекчение, но има и мнения, че това решение е много закъсняло.<ref name=":34" /> (според някои хора акова позволение е трябвало да бъде дадено още през есента на 2022 г.)<ref name=":34" /> На 19.11.2024 Украйна използва ракетите ATACМS, за да нанесе първи удар по руска територия. Пет ракети са свалени, но една успява да уцели сеналът на Център за снабдяване 1046 в гр. Карачев, Брянска област. <ref name=":49" />Последват 12 вторични експлозии. На 21.11.2024 Украйна използва и британски ракети STORM SHADOW, нанася удар в Курска област последван от 14 вторични експлозии<ref name=":50" /> На 21.11.2024 Русия за първи път изстрелва междконтинентална балистична ракета срещу Украйна. Ракетата е изстреляна от Астраханска област.<ref name=":51">https://clubz.bg/155987</ref> Според експерти ракетата е " РС 26 Рубеж" и е прелетяла над 1000 км.преди да удари Днипро.В атаката по Днипро са използвани и авиобалистична ракета "Кинжал", както и седем крилати ракети "Х-101". <ref name=":51" />"Ей Би си Нюз" обаче се позовава на западен източник, който твърди че ракетата е балистична, но не и междуконтинентална.<ref name=":51" /> <ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusiya-atakuva-dnipro-mezhdukontinentalna-balistichna-raketa</ref> Според Владимир Путин използване е безядрена хиперзвукова ракета от тип "Орешник"<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/putin-rusiya-udari-dnipro-nova-hiperzvukova-raketa-oreshnik</ref> На 24.11.2024 и Франция разрешва на Украйна да използва ракети с дълъг обсег на действие - френските SCALP<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/i-franciya-pozvoli-na-ukrayna-da-polzva-neyni-raketi-golyam-obseg</ref> на 28.11. 2024 Украйна отно е атакувана от Руската федерация с балистични (крилати)ракети. <ref name=":52">https://news.bg/int-politics/rusiya-otnovo-atakuva-ukrainski-gradove-s-balistichni-raketi.html</ref> Удари са нанесени по Харков, Одеса, Ровно, Кропивницки и Луск<ref name=":52" /> == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} {{Руско нападение над Украйна}} {{Портал|Военно дело|Политика|Украйна|Русия}} [[Категория:Руско-украинска война]] [[Категория:2022 година в Европа]] 8bpumwi7qa434bwy1upslu92zkmom6u 0 805030 12435324 12376273 2024-12-08T21:55:47Z Luxferuer 25980 12435324 wikitext text/x-wiki [[File:Koprivshtitsa 026.jpg|thumb|250п|Моста на „Първата пушка“]] [[File:Koprivshtitsa 037.jpg|thumb|250п|Чалъкова чешма]] '''Архитектурният комплекс „Първа пушка“''' е ансамбъл в [[Копривщица]]. Построен е по време на Възраждането около [[Калъчев мост|Калъчевия мост]], оформен и довършен от намиращите се в близост Чалъков мост, също над Бяла река и [[Чалъкова чешма]], построени от [[Вълко Чалъков]], правил дарения и на [[Жив музей (Копривщица)|училището „Св. Св. Кирил и Методий“]].<ref>Vesti.bg. [https://www.vesti.bg/bulgaria/bylgarskite-multimilioneri-na-xix-vek-6043062?page=%20id%20&ampampampampampcomments=1 Най-успелите български предприемачи на Възраждането.] Посетен на 10 февруари 2022 г.</ref> Наред с [[Калъчев мост|Калъчевият мост]], строен през 1813 г. от хаджи Найден Калъчев, наричан и мост на „Първата пушка“, централно място има и [[Барелеф в памет на обявяването на Априлското въстание|паметника на обявяването на Априлското въстание]] от 1876 година по проект на арх. [[Анастас Дудулов]] от 1928 г. Други обекти със стопанско-битов характер са били разположени в посоката към храма „[[Успение Богородично (Копривщица)|Успение на Пресвета Богоиродица]]“, две от водениците и старата механа (изгоряла през 1973 година), съградена над реката вече не съществуват. На улицата, наричана „Улица на занаятите“, участък от улиците „Първа пушка“ и „Тодор Каблешков“ са разположени етнографският музей „[[Тепавица]] и [[валявица]]“, стопанисван от [[Дирекция на музеите (Копривщица)|Дирекция на музеите]],<ref>Direkciamuzei.com. [http://direkciamuzei.com/ Тепавица.] Посетен на 10 февруари 2022</ref> третата воденица, няколко дюкяна, фурна, ковачница и работилница за добиване на [[шарлан]] (нерафинирано олио).<ref>{{cite book | title = За архитектурата на Копривщица | last = Стоичков | first = Янчо | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1977 | edition = | publisher = Техника | location = София | isbn = | doi = | pages = 86 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> На „Улицата на занаятите“ до промените от 1991 година функционира и работилница за тъкане на [[Персийски килим|персийски килими]].<ref>{{cite journal | last = Цоловска | first = Марияна | authorlink = | coauthors = | year = 2024 | month = 20 август | title = 100 години от рождението на Драгоя Татарлиев – три пъти кмет на Копривщица | journal = Регион | publisher = Ипсилон – 97 | location = Пирдоп | volume = 33 | issue = | pages = 5 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Архитектурният комплекс е увенчан с разположената над Калъчевия мост [[Бозова къща]]. Непосредствено преди моста на „Първата пушка“, над речното корито на Бяла река е имало съградена механа със същото име, изгоряла е на 28 февруари 1975 г.<ref>{{cite book | title = Поздрав от Копривщица (фото) | last = Върбанов | first = Николай | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2018 | edition = | publisher = НИК 1 ЕООД | location = | isbn = 978-619-90864-1-4 | doi = | pages = 52 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Галерия == <gallery> Водно колело.jpg|Водното колело на тепавицата. Колелото е оригинално отпреди реставрацията на обекта Чукове на тепавица.jpg|Чуковете на тепавицата и валявицата зад тях Тепавица и валявица.jpg|Тепавица и валявица Koprivshtitsa 039.jpg|Занаятчийските работилници Koprivshtitsa 022.jpg|Чалъков мост Копривщица - panoramio (13).jpg|Улица „Първа пушка“ с [[Калъчев мост|Калъчевия мост]] и [[Бозова къща]] 15 май 1929.jpg|Освещаване на [[Барелеф за обявяването на Априлското въстание|барелефа]] (15 май 1929) </gallery> == Източници == <references /> [[Категория:Паметници за Априлското въстание в Копривщица|Първа пушка]] [[Категория:Архитектурни ансамбли в Копривщица|Първа пушка]] 7btopx4vaagg42ntd9o4gr6bwxcpgni 12435326 12435324 2024-12-08T21:56:19Z Luxferuer 25980 12435326 wikitext text/x-wiki [[File:Koprivshtitsa 026.jpg|thumb|250п|Моста на „Първата пушка“]] [[File:Koprivshtitsa 037.jpg|thumb|250п|Чалъкова чешма]] '''Архитектурният комплекс „Първа пушка“''' е ансамбъл в [[Копривщица]]. Построен е по време на Възраждането около [[Калъчев мост|Калъчевия мост]], оформен и довършен от намиращите се в близост Чалъков мост, също над Бяла река и [[Чалъкова чешма]], построени от [[Вълко Чалъков]], правил дарения и на [[Жив музей (Копривщица)|училището „Св. Св. Кирил и Методий“]].<ref>Vesti.bg. [https://www.vesti.bg/bulgaria/bylgarskite-multimilioneri-na-xix-vek-6043062?page=%20id%20&ampampampampampcomments=1 Най-успелите български предприемачи на Възраждането.] Посетен на 10 февруари 2022 г.</ref> Наред с [[Калъчев мост|Калъчевият мост]], строен през 1813 г. от хаджи Найден Калъчев, наричан и мост на „Първата пушка“, централно място има и [[Барелеф в памет на обявяването на Априлското въстание|паметника на обявяването на Априлското въстание]] от 1876 година по проект на арх. [[Анастас Дудулов]] от 1928 г. Други обекти със стопанско-битов характер са били разположени в посоката към храма „[[Успение Богородично (Копривщица)|Успение на Пресвета Богоиродица]]“, две от водениците и старата механа (изгоряла през 1973 година), съградена над реката вече не съществуват. На улицата, наричана „Улица на занаятите“, участък от улиците „Първа пушка“ и „Тодор Каблешков“ са разположени етнографският музей „[[Тепавица]] и [[валявица]]“, стопанисван от [[Дирекция на музеите (Копривщица)|Дирекция на музеите]],<ref>Direkciamuzei.com. [http://direkciamuzei.com/ Тепавица.] Посетен на 10 февруари 2022</ref> третата воденица, няколко дюкяна, фурна, ковачница и работилница за добиване на [[шарлан]] (нерафинирано олио).<ref>{{cite book | title = За архитектурата на Копривщица | last = Стоичков | first = Янчо | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1977 | edition = | publisher = Техника | location = София | isbn = | doi = | pages = 86 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> На „Улицата на занаятите“ до промените от 1991 година функционира и работилница за тъкане на [[Персийски килим|персийски килими]].<ref>{{cite journal | last = Цоловска | first = Марияна | authorlink = | coauthors = | year = 2024 | month = 20 август | title = 100 години от рождението на Драгоя Татарлиев – три пъти кмет на Копривщица | journal = Регион | publisher = Ипсилон – 97 | location = Пирдоп | volume = 33 | issue = | pages = 5 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Архитектурният комплекс е увенчан с разположената над Калъчевия мост [[Бозова къща]]. Непосредствено преди моста на „Първата пушка“, над речното корито на Бяла река е имало съградена механа със същото име като моста, изгоряла е на 28 февруари 1975 г.<ref>{{cite book | title = Поздрав от Копривщица (фото) | last = Върбанов | first = Николай | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2018 | edition = | publisher = НИК 1 ЕООД | location = | isbn = 978-619-90864-1-4 | doi = | pages = 52 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Галерия == <gallery> Водно колело.jpg|Водното колело на тепавицата. Колелото е оригинално отпреди реставрацията на обекта Чукове на тепавица.jpg|Чуковете на тепавицата и валявицата зад тях Тепавица и валявица.jpg|Тепавица и валявица Koprivshtitsa 039.jpg|Занаятчийските работилници Koprivshtitsa 022.jpg|Чалъков мост Копривщица - panoramio (13).jpg|Улица „Първа пушка“ с [[Калъчев мост|Калъчевия мост]] и [[Бозова къща]] 15 май 1929.jpg|Освещаване на [[Барелеф за обявяването на Априлското въстание|барелефа]] (15 май 1929) </gallery> == Източници == <references /> [[Категория:Паметници за Априлското въстание в Копривщица|Първа пушка]] [[Категория:Архитектурни ансамбли в Копривщица|Първа пушка]] 9nw4bg0piz7ougnzeugxzrf5qov0asi 12435339 12435326 2024-12-08T22:16:21Z Luxferuer 25980 12435339 wikitext text/x-wiki [[File:Koprivshtitsa 026.jpg|thumb|250п|Моста на „Първата пушка“]] [[File:Koprivshtitsa 037.jpg|thumb|250п|Чалъкова чешма]] '''Архитектурният комплекс „Първа пушка“''' е ансамбъл в [[Копривщица]]. Построен е по време на Възраждането около [[Калъчев мост|Калъчевия мост]], оформен и довършен от намиращите се в близост Чалъков мост, също над Бяла река и [[Чалъкова чешма]], построени от [[Вълко Чалъков]], правил дарения и на [[Жив музей (Копривщица)|училището „Св. Св. Кирил и Методий“]].<ref>Vesti.bg. [https://www.vesti.bg/bulgaria/bylgarskite-multimilioneri-na-xix-vek-6043062?page=%20id%20&ampampampampampcomments=1 Най-успелите български предприемачи на Възраждането.] Посетен на 10 февруари 2022 г.</ref> Наред с [[Калъчев мост|Калъчевият мост]], строен през 1813 г. от хаджи Найден Калъчев, наричан и мост на „Първата пушка“, централно място има и [[Барелеф в памет на обявяването на Априлското въстание|паметника на обявяването на Априлското въстание]] от 1876 година по проект на арх. [[Анастас Дудулов]] от 1928 г. Други обекти със стопанско-битов характер са били разположени в посоката към храма „[[Успение Богородично (Копривщица)|Успение на Пресвета Богоиродица]]“, две от водениците и старата механа, вече не съществуват. На улицата, наричана „Улица на занаятите“, участък от улиците „Първа пушка“ и „Тодор Каблешков“ са разположени етнографският музей „[[Тепавица]] и [[валявица]]“, стопанисван от [[Дирекция на музеите (Копривщица)|Дирекция на музеите]],<ref>Direkciamuzei.com. [http://direkciamuzei.com/ Тепавица.] Посетен на 10 февруари 2022</ref> третата воденица, няколко дюкяна, фурна, ковачница и работилница за добиване на [[шарлан]] (нерафинирано олио).<ref>{{cite book | title = За архитектурата на Копривщица | last = Стоичков | first = Янчо | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1977 | edition = | publisher = Техника | location = София | isbn = | doi = | pages = 86 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> На „Улицата на занаятите“ до промените от 1991 година функционира и работилница за тъкане на [[Персийски килим|персийски килими]].<ref>{{cite journal | last = Цоловска | first = Марияна | authorlink = | coauthors = | year = 2024 | month = 20 август | title = 100 години от рождението на Драгоя Татарлиев – три пъти кмет на Копривщица | journal = Регион | publisher = Ипсилон – 97 | location = Пирдоп | volume = 33 | issue = | pages = 5 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Архитектурният комплекс е увенчан с разположената над Калъчевия мост [[Бозова къща]]. Непосредствено преди моста на „Първата пушка“, над речното корито на Бяла река е имало съградена механа със същото име като моста, изгоряла е на 28 февруари 1975 г.<ref>{{cite book | title = Поздрав от Копривщица (фото) | last = Върбанов | first = Николай | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2018 | edition = | publisher = НИК 1 ЕООД | location = | isbn = 978-619-90864-1-4 | doi = | pages = 52 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Галерия == <gallery> Водно колело.jpg|Водното колело на тепавицата. Колелото е оригинално отпреди реставрацията на обекта Чукове на тепавица.jpg|Чуковете на тепавицата и валявицата зад тях Тепавица и валявица.jpg|Тепавица и валявица Koprivshtitsa 039.jpg|Занаятчийските работилници Koprivshtitsa 022.jpg|Чалъков мост Копривщица - panoramio (13).jpg|Улица „Първа пушка“ с [[Калъчев мост|Калъчевия мост]] и [[Бозова къща]] 15 май 1929.jpg|Освещаване на [[Барелеф за обявяването на Априлското въстание|барелефа]] (15 май 1929) </gallery> == Източници == <references /> [[Категория:Паметници за Априлското въстание в Копривщица|Първа пушка]] [[Категория:Архитектурни ансамбли в Копривщица|Първа пушка]] 020qbniudtabdsklhl50p0hrlre6u2k 2 805855 12435318 12431941 2024-12-08T21:44:07Z Like the windows 306705 /* Кодове */По-точно 12435318 wikitext text/x-wiki <div style="text-align:center; width:98.5%; background:#cddc39; font-weight:bold; padding:0.3em; border:1px solid black">Днес е <span style="color: #009688">{{CURRENTDAYNAME}}, {{Дата}} г.</span></div> <div style="text-align:center; width:98.5%; background:#97cef9; font-weight:bold; padding:0.3em; border:1px solid black">В Уикипедия от <span style="color: white">{{времеви интервал|2022|4|13}}</span>.</div> <div style="text-align:center; width:98.5%; background:#cddc39; font-weight:bold; padding:0.3em; border:1px solid black">За момента имам <span style="color: #009688">над 1510</span> редакции.</div> Здравейте! Аз най-често редактирам и създавам страници свързани с години или футбол ([[1981]], [[Европейско първенство по футбол 2024 – група D|Евро 2024 – Група D]] и др.) ---- Направих първата си редакция на страницата за [[2071|2071 г.]] на [[13 април|13-ти април]] [[2022]] г. {{Вавилон|bg|en-2|de-1|}} == Другите ми страници == * [[Потребител:Like the windows/Приноси]] * [[Потребител:Like the windows/Пясъчник]] * [[:en:User:Like the windows|Потребител:Like the windows (в англ. Уикипедия)]] ---- === Дата, месец и година === * [[{{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}}|Виж]] {{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}} * [[{{CURRENTMONTHNAME}}|Виж]] {{CURRENTMONTHNAME}} * [[{{CURRENTYEAR}}|Виж]] {{CURRENTYEAR}} == Кодове == * <code><nowiki>{{Превод от|език (en)|име на статията на езика|oldid номер}}</nowiki></code> ** Oldid номер – в края на url-а на последната редакция на статията (главно от тази на английски) * <code><nowiki>{{мъниче|(пример) България}}</nowiki></code> * <code><nowiki>#пренасочване [[това към което ще се пренасочва]]</nowiki></code> за създаване на пренасочващи страници * <code><nowiki>[[Име на статия#раздел на тази статия]]</nowiki></code> за пренасочване към даден раздел * <code><nowiki>{{Cross}} и {{Tick}}</nowiki></code> за хикс и тик * <code><nowiki>[[:en:Име на статията на езика (англ.)|Име]]</nowiki></code> за пренасочване към статия от друг език * <code><nowiki><ref>[url на сайта (интервал) заглавие], създател, Посетен на 00 месец 0000 г.</ref></nowiki></code> за източници * <code><nowiki><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = (url) | заглавие = „ “ (в кавички) | достъп_дата = 00 месец 0000 г. (посетен на) | издател = (създател) | език = (en или нищо) }}</ref></nowiki></code> пак за източници * <code><nowiki>{{Скриване||(текст)}}</nowiki></code> за скриване на някоя част от текст * <code><nowiki><u> и </u></nowiki></code> за подчертаване h85trus8f09p3ejs7cjbn6r4ij6j8x0 1 806204 12435483 12433442 2024-12-09T07:16:01Z Георгиалександров2 247955 /* Дължина */ Отговор 12435483 wikitext text/x-wiki == Обем == Опасявам се че тази статия вече става абсурдно дълга и не само в българската Уикипедия. Като се има предвид че краят на войната не се вижда ако продължим в този стил статията може да се превърне в нещо безсмислено за четене. Представете си статия по дни за [[ВСВ|Втората световна]] или за [[Война в Афганистан (2001 – 2021)|двадесетгодишната война в Афганистан]]. Мисля че е време да се помисли за разделянето ѝ на по-малки статии. Може би отделна за първите няколко дни и след това по седмици или по-скоро по месеци. Отделно от това по същество става въпрос за ежедневен репортаж за актуално събитие на който по мое скромно мнение не му е мястото в енциклопедия. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:59, 18 април 2022 (UTC) :Съгласна съм, @[[Потребител:Сале|Сале]], и ако продължавам да я поддържам, е за да има материал и източници за хората, които биха се заели да пишат отделни статии (естествено, не изключвам себе си, стига по някакъв начин да се съгласуват форматът, очакванията и усилията). Разбирам, че вероятно огромна част от създаденото съдържание ще отпадне, а останалото ще се компресира и реорганизира. Не знам, честно казано, какво да правя, защото и сценарият, при който внезапно се хибернира на произволна дата и остава в този си вид със седмици и месеци, не ми звучи добре. [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] ([[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]) 11:07, 18 април 2022 (UTC) ::Можем да използваме английския модел и да я разделим на няколко по-малки статии. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 05:38, 31 октомври 2023 (UTC) Имам предложение. Войната наистина ще продължи дълго и никой не знае колко - може да продължи 5,6,10 години. Виждате че първият акт е бил през 2014 с окупацията Крим и досега няма край. Хубаво сте сетили да разбиете основната тема на части, но още по-добре да разбием и тази тема. Предалагам да разделим темата по години - бойни действия през 2022, бойни действия през 2023, бойни действия през 2024 и изминалите години да се обособят в отделни подтеми с насочващи линкове. А иначе- по принцип трябва да се пише, защото когато един ден някой реши да компресира трябва да има източници[[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] ([[Потребител беседа:Георгиалександров2|беседа]]) 11:28, 16 август 2024 (UTC) == Дължина == Тази статия става абсолютно нечетима; трябва ли за всяко изказване на всеки политик и за всяко придвижване на всяко поделение да има текст? За ВСВ няма такава статия, абсурд пълен... [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 14:51, 26 ноември 2024 (UTC) : Да, добре е да се обособят отделни статии за отделни операции, битки и т.н. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:30, 28 ноември 2024 (UTC) :: Да, и аз подкрепям това виждане. Нека сравним статиите с Първата и Втората световна война. Там събитията са по-години, а в рамките на годините имат и конкретни събития или операции. Например "Битка за Великобритания", "Битка за Атлантика" и пр. Операции продължили седем-осем месеца са представени в два абзаца. тук почти две трети от текста представлява текст, какво е ставало ден по ден. Поне за февруари, март, април, май 2022 е така. На практика втората половина на 2022 изобщо не е представена (контраофанзивата на Украйна започна септември - октомври), а в същото време към три четвърти от статията е зает от това да четем какво се е случило ден по ден в първите три месеца. В този вид е нечетимо, и аз предлагам да се обособят отделни статии за отделни операции и битки.[[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] ([[Потребител беседа:Георгиалександров2|беседа]]) 08:13, 2 декември 2024 (UTC) :: 25 февуари - 11 реда текст. 26 фефруари - още 5 реда текст. 27 февруари - 14 реда текст... Нека приемем, че за всеки ден се изписват 10 реда, войната вече продължава над 900 дни. това значи 9000 реда или към 300 страници. Това е цяла монография, при това не е енциклопедично. Нека се ограничим до най-важните операции. Аз съм отбелязал някои по-важни събития в 2023 и 2024 - бунт на Пригожин, контранастъпление по Курск, руско настъпление по Покровск... Но цялата 2022 както е представена ден по ден е абсолютно нечетима.[[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] ([[Потребител беседа:Георгиалександров2|беседа]]) 08:19, 2 декември 2024 (UTC) :Аз също безрезервно подкрепям виждането за абсолютна необходимост от преосмисляне и пълно преработване, съкращаване, преструктуриране, като се започне с концептуализиране на обхвата, формата и целите на тази статия. Ще отбележа, че статията (правилно) беше извадена/обособена като отделна от основната (Руско нападение над Украйна) и че следваше модела към онзи момент на статии в други езикови версии. Дали сме си мислили, че войната няма да продължи 100, още по-малко 1000 дни, и подобна динамика и плътност (ден за ден) на покриване на събитията е обоснована/постижима – не знам, може би. Смятам, че вината за грешното начало и още повече – за изоставянето на статията в този ѝ вид, е преди всичко моя. Бих предложила, като за начало, да обсъдим конкретните параметри на статията – раздели и степен на задълбочаване (защо не и максимална дължина на всеки раздел – като някакъв ориентир и саморегулаторен механизъм), като разгледаме за вдъхновение (или обратното) примери и в други езикови версии.<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 10:36, 2 декември 2024 (UTC) ::Като че ли ще се получи консенсунс, че статията се нуждае от преструктуриране. Но как да стане това? Аз не се имам за експерт, но мисля, че е добре да се вземе модела на ВСВ и да се пише за цели операции (които продължават с месеци), а не ден по ден. Евентуално може да се помисли за разбиване на статията на по-малки теми. [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] ([[Потребител беседа:Георгиалександров2|беседа]]) 09:12, 3 декември 2024 (UTC) :::Не съм голям експерт по военните действия, но като читател намирам куп информация за ненужни/неенциклопедични детайли, преразказване на цитираните като източници статии и изброяване там където информацията може да се представи много по-стегнато в обобщен вид. Според мен фокусът трябва да е върху по-мащабни действия и такива, които са постигнали някакъв резултат, не опити, намерения, желания и под. Понеже някой цитира броя редове текст по дни, ето няколко примера от мен (с коментари в италик): :::'''1 март''' :::CNN съобщава, че руските войски са превзели централната част на административния, промишлен и културен център на Херсонска област – [[Херсон]]. Това е потвърдено от екранни снимки от уеб камера видеоклип, видян от CNN. Кадрите са геолокализирани, а автентичността им е проверена и потвърдена от CNN. Видеозаписите предоставят нови доказателства, че руснаците преминават през Херсон безпрепятствено, както и че руските сили от Крим са напреднали и са установили път за преминаване през река [[Днепър]].<ref name=":0">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-01-22/h_23c8bf2dfbe3ed6309a43d6864bb2bd2|title=Russian military vehicles seen across Kherson after heavy shelling|last=Paul P. Murphy|first=Jake Tapper|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-02}}</ref> :::''->става едно изречение, напр.: '''На първи март руските войски превземат административния, промишлен и културен център на Херсонска област – [[Херсон]].<ref name=":0" />''''' :::''Цитиран е източник, не е нужно да преразказваме съдържанието му.'' :::'''2 март''' :::На 02 март е е съобщено че ред убитите е член на специалната мониторингова мисия в Украйна на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ).<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-02-22/h_fa3cbca0d52b916b1843461d7753f78f|title=OSCE member killed in shelling of Kharkiv|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-03}}</ref> - ''с какво е важно това?'' :::Сутринта на 2 март BBC съобщава, че според изявление на руското министерство на отбраната руските войски са превзели Херсон<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Russia claims control of city of Kherson|last=Williams|first=Nathan|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. - ''това вече е казано.'' :::Украинските военни потвърждават по-ранни съобщения, че руски парашутисти са кацнали в Харков в опит да превземат обсадения град. При удара по близката сграда на Общинския съвет са унищожени произведения на изкуството и други предмети в катедралата „[[Благовещение Богородично (Харков)|Благовещение Богородично]]“ в Харков, показват снимки. - ''ако градът не е превзет, с какво тази информация е важна?'' :::Междувременно резидентът [[Александър Лукашенко]] обявява, че Беларус ще удвои числеността на войските си на южната си граница (от пет на десет батальона) Пред своя съвет за сигурност Лукашенко заявява, че това са "добре обучени мобилни групи, които са готови да спрат всяка провокация и всякакви военни действия срещу Беларус“, определяйки мобилизацията като „превантивна акция“<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621eca96ec502b53cd48055c%26Belarus%20to%20double%20troops%20on%20border%20with%20Ukraine%262022-03-02T01%3A58%3A16.477Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4b9678b5-9101-4ba3-adfb-c1b3fccb6c1a&pinned_post_asset_id=621eca96ec502b53cd48055c&pinned_post_type=share|title=Belarus to double troops on border with Ukraine|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. - ''освен ако няма източник за реалното удвояване на числеността на войската, това е ненужна информация относно поредния политик, който нещо си казал, но не е направил.'' :::На същия ден украинските въоръжени сили навлизат в село Макарива и укрепват позициите си там. Селището се намира на 58 км от [[Киев]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://24tv.ua/zsu-zvilnili-makariv-kiyivskoyi-oblasti-zakripilisya-misti_n1887475|заглавие=ЗСУ звільнили Макарів Київської області ѝ закріпилися в місті|автор=24 Канал|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Украинските военни също успяват да се приближат и до покрайнините на [[Горловка]] и планират да развият настъпление към града, който се намира в [[Донецка област]] и е под контрола на подкрепяните от Русия сепаратисти от 2014 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/2/7327458/|заглавие=ЗСУ укріплюється на околицях Горлівки та готується до наступу – ОП|автор=Українська правда|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> - ''ако селото е важно, едно изречение е достатъчно, напр.: '''На същия ден украинските въоръжени сили навлизат в село Макарива на 58 км от Киев и укрепват позициите си там.''''' :::Руски конвой навлиза във [[Вознесенск]], като е взривен мост, а центърът на града е обстрелван с ракети „Град“. Въпреки това градът запазва позициите си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unian.ua/war/u-voznesensk-zajihala-vorozha-kolona-pidirvano-mist-centr-mista-obstrilyali-z-gradiv-novini-donbasu-11726095.html?_ga=2.108201793.2101368780.1646228357-342406642.1646228357|заглавие=У Вознесенськ заїхала ворожа колона: підірвано міст, центр міста обстріляли з „Градів“|автор=www.unian.ua|достъп_дата=2022-03-02}}</ref>{{dead link}} - ''ако градът не е превзет, важна ли е тази информация и не може ли просто да се каже, че в периода от ХХХ до УУУ руските части извършват нападения над градовете ......, без да успеят да ги превземат?'' :::Това са моите размисли по темата, както казах, от позицията на обикновен читател не експерт по военната тематика. [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 11:03, 3 декември 2024 (UTC) ::::Да, и аз съм на това мнение. Опитах се да въведа малко ред, но работата е много тежка и не е за сам човек. Още повече че част от информацията може да се осмисли едва след време, а ме е страх да не "цапна" някой източник. ::::Все пак ето какво забелязвам ::::# Изключително тежки описателни изречения. Най-често преразказват източник. Пример: "Украинците започнаха военно настъпление срещу град Луганск,който е под руски контрол"... То се подразбира, че настъплението е военно и че градът е под руски контрол. ::::# Постоянни вмъкнати цитати в текст... "Според Кулеба са убити..." "Нека НАТО затвори небето или ми даде самолети - каза президента Володимир Зеленски". Излишно е. Това може да бъде "Вл. Зеленски поиска авиция" с препратка към цитиран източник. Няма нужда да се вмъква кой какво е казал. ::::# Мненията на излишно много хора са представени. Разбирам за държавните глави, но трябва ли да цитирам кмета на всеки град? И трябва ли всеки път да казваме, че Зеленски е президент на Украйна? не може ли с насочващ линк. ::::# Изброени са убитите по дни..... " 7 април - 12 убити цивилни" ....: 9 април -4 убити цивилни", 10 април "ударена е сграад с 60 цивилни". Такива директно ги махам. Има стастистика (тя също се актуализира, но както и да е) с '''350 000 убити.''' Предлагам да не ги броим един по-един. Отдели съм два-три азбазаца за геноцида, всякакви цитати - там. Няма нужда да споменавем всеки убит. същото се отнася и за линейките и жилищните сгради. Няма нужда да се брои всяка линейка и всяка унищожена жилищна сграда. ::::# Понякога бойните действия на едно място продължават с месеци. Ето сега за Курск съм се опитал само да отбележа настъплението на украинците, но понеже там няма сериозни новини не съм писал от четири месеца. В същото време за Харков през 2022 имаме ден по ден как се развиват нещата. Излишно е, спокойно може да има едно изречение "след тримесечни сражения Харков бе превзет от руснаците" или нещо от тоя род. ::::[[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] ([[Потребител беседа:Георгиалександров2|беседа]]) 14:51, 5 декември 2024 (UTC) :::::@[[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]], '''„'''след тримесечни сражения Харков '''е''' превзет от руските войски'''“'''. В сегашно историческо време а и не е редно да поставяме знак на равенство между руснаци и армията на Русия. [[Навални]] и [[Анна Политковская|Политковская]] също са руснаци. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 15:33, 6 декември 2024 (UTC) ::::: Защо да се губи материал? По-добре подробностите да се отделят в статия за битката. (Впрочем, Харков не е превземан.) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:48, 6 декември 2024 (UTC) ::::::Благодаря за забележката. Признавам, че не съм обърнал внимание. Чувствайте се свободен да нанасяте промени, в текста който съм коригирал. Не е по-силите на сам човек да направи редакция на целия текст, ще бъда благодарен на помощ. [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] ([[Потребител беседа:Георгиалександров2|беседа]]) 07:16, 9 декември 2024 (UTC) 3pmesniaeitsc9vtuul59djdk7xcwpz 0 806743 12435660 12264054 2024-12-09T11:49:39Z 89.215.227.67 12435660 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Джурасик свят: Господство | име_оригинал = Jurassic World Dominion | режисьори = Колин Тревъроу | продуценти = Франк Маршъл<br>Патрик Кроули | сценаристи = Емили Кармайкъл<br>Колин Тревъроу<br>'''Сюжет:'''<br>Дерек Конъли<br>Колин Тревъроу | базиран_на = по героите на:<br>[[Майкъл Крайтън]] | актьори = [[Крис Прат]]<br>[[Сам Нийл]]<br>Брайс Далас Хауърд<br>[[Лора Дърн]]<br>[[Джеф Голдблум]]<br>ДеВанда Уайз<br>Изабела Сермон<br>Даниела Пинеда<br>Джъстис Смит<br>[[Омар Си]]<br>Би Ди Уонг<br>Кембъл Скот<br>Мамуду Ати<br>Скот Хейз<br>Дичън Лачман | музика = Майкъл Джакино | оператор = Джон Шварцман | монтаж = Марк Сейнджър<ref>{{Cite web |title=Mark Sanger Twitter profile |url=https://twitter.com/bluetrundle |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20170104161453/https://twitter.com/bluetrundle |archive-date=January 4, 2017 |access-date=August 5, 2020}}</ref> | сценография = Кевин Дженкинс | филмово_студио = [[Амблин Ентъртейнмънт]]<ref name="Companies">{{Cite web |title=Film Releases |url=https://www.varietyinsight.com/print_featurefilm_releases.php |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20181021085213/https://www.varietyinsight.com/print_featurefilm_releases.php |archive-date=October 21, 2018 |website=Variety}}</ref><br>Перфект Уърлд Пикчърс<ref>{{cite web |title=Jurassic World Dominion - Official Trailer |url=https://www.youtube.com/watch?v=fb5ELWi-ekk |website=YouTube |access-date=April 29, 2022 |date=February 10, 2022 |quote=Universal Pictures and Amblin Entertainment present, in association with Perfect World Pictures, a Colin Trevorrow film.}}</ref> | разпространител = [[Юнивърсъл Пикчърс]]<ref name=Companies/> | жанр = [[Екшън филм|екшън]]<br>[[Приключенски филм|приключенски]]<br>[[Научнофантастичен филм|научна фантастика]]<br>[[трилър]] | премиера = 23 май 2022 г. {{small|([[Мексико (град)|Мексико Сити]])}}<br>10 юни 2022 г. {{small|([[САЩ]])}}<br>10 юни 2022 г. {{small|([[България]])}} | времетраене = 146 минути<ref name=Bell>{{cite web |last=Bell |first=Gabriel |title='Jurassic World Dominion's Dino-Sized Runtime Revealed |url=https://collider.com/jurassic-world-dominion-run-time-2-hours-26-minutes/ |website=Collider |access-date=April 5, 2022 |date=April 5, 2022}}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | предишна_част = „[[Джурасик свят: Рухналото кралство]]“ (2018) | следваща_част = „[[Джурасик свят: Прераждане]]“ (2025) | уебсайт = http://www.jurassicworld.com/ | код-IMDB = 8041270 | код-Allmovie = 729069 }} '''„Джурасик свят: Господство“''' ({{lang|en|Jurassic World Dominion}})<ref>{{Cite magazine |last=Collis |first=Clark |date=December 15, 2021 |title=Chris Pratt is still trying to save the dinosaurs in new Jurassic World Dominion photo |url=https://ew.com/movies/jurassic-world-dominion-chris-pratt-photo/ |url-status=live |access-date=December 17, 2021 |magazine=[[Entertainment Weekly]] |archive-date=December 16, 2021 |archive-url=https://web.archive.org/web/20211216032056/https://ew.com/movies/jurassic-world-dominion-chris-pratt-photo/}}</ref><ref>{{Cite web |last=Maytum |first=Matt |date=December 6, 2021 |title=Bryce Dallas Howard is in deep trouble in this world-first exclusive image from Jurassic World Dominion |url=https://www.gamesradar.com/jurassic-world-dominion-exclusive-image/ |url-status=live |access-date=December 17, 2021 |website=[[GamesRadar+]] |archive-date=December 7, 2021 |archive-url=https://web.archive.org/web/20211207185241/https://www.gamesradar.com/jurassic-world-dominion-exclusive-image/}}</ref> е [[САЩ|американски]] [[Научнофантастичен филм|научнофантастичен]] [[приключенски филм]] от 2022 г. на режисьора Колин Тревъроу, който е съсценарист с Емили Кармайкъл и Дерек Конъли. Той е продължение на „[[Джурасик свят: Рухналото кралство]]“ (2018), и е шестият филм от поредицата „Джурасик парк“. Това е последният филм на трилогията „Джурасик свят“ и краят на сюжета, който започва в оригиналната трилогия на „Джурасик парк“. Като предшествениците си, Франк Маршъл и Патрик Кроули продуцираха филма, докато Тревъроу и режисьора на „[[Джурасик парк]]“ – [[Стивън Спилбърг]] са изпълнителни продуценти на филма. Във филма участват [[Крис Прат]], [[Сам Нийл]], Брайс Далас Хауърд, [[Лора Дърн]], [[Джеф Голдблум]], ДеВанда Уайз, Изабела Сермон, Даниела Пинеда, Джъстис Смит, [[Омар Си]], Би Ди Уонг, Кембъл Скот, Мамуду Ати, Скот Хейз и Дичън Лачман. Филмът е планиран през 2014 г. като част от трилогията „Джурасик свят“. Снимките започват през февруари 2020 г., но е отменен през март по време на [[Пандемия от COVID-19|пандемията от COVID-19]]. Снимките отново започват през юли и приключват четири месеца по-късно. За разлика от двата си предшественика и първите три части, „Леджендари Ентъртейнмънт“ не участва в производството му, тъй като „Юнивърсъл“ прекрати партньорството си с компанията през 2019 г. след изтичането на четиригодишната им сделка. ''„Джурасик свят: Господство“'' е разпространен от „[[Юнивърсъл Пикчърс]]“, а премиерата се състои в [[Мексико (град)|Мексико Сити]] на 23 май 2022 г. и излиза по кината в [[Съединените щати]] на 10 юни 2022 г.<ref>{{Cite web |last=Rubin |first=Rebecca |date=October 6, 2020 |title='Jurassic World: Dominion' Delays Release to 2022 |url=https://variety.com/2020/film/news/jurassic-world-dominion-release-date-delay-1234794880/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20201024024842/https://variety.com/2020/film/news/jurassic-world-dominion-release-date-delay-1234794880/ |archive-date=October 24, 2020 |access-date=October 9, 2020 |website=Variety}}</ref> в [[IMAX]],<ref name=":0">{{Citation |title=The Prologue - Jurassic World Dominion |url=https://www.youtube.com/watch?v=NkEU6fC_nhY |language=en |access-date=2021-11-24 |archive-date=November 24, 2021 |archive-url=https://web.archive.org/web/20211124185340/https://www.youtube.com/watch?v=NkEU6fC_nhY |url-status=live}}</ref> 4DX,<ref>{{Cite web |title=Booking open for Jurassic World Dominion |url=https://newstodaynet.com/2022/05/16/booking-open-for-jurassic-world-dominion/ |date=2022-05-16|access-date=2021-05-16|website=News Today}}</ref> ''RealD 3D'',<ref>{{Cite web |title=Jurassic World: Dominion |url=https://www.dneg.com/show/jurassic-world-dominion/ |access-date=2021-11-24 |website=DNEG |language=en-US |archive-date=November 24, 2021 |archive-url=https://web.archive.org/web/20211124204614/https://www.dneg.com/show/jurassic-world-dominion/ |url-status=live}}</ref> и ''Dolby Cinema''.<ref>{{Cite web |title=Jurassic World: Dominion - Dolby |url=https://www.dolby.com/experience/jurassic-world-dominion/ |access-date=2021-11-24 |website=www.dolby.com |language=en |archive-date=November 24, 2021 |archive-url=https://web.archive.org/web/20211124190605/https://www.dolby.com/experience/jurassic-world-dominion/ |url-status=live}}</ref> Филмът печели 1,004 млрд. долара в световен мащаб, който стана третия най-високобюджетен филм за 2022 г. == Актьорски състав == {| class="wikitable" ! Актьор !! Роля |- | [[Крис Прат]] || Оуен Грейди |- | Брайс Далас Хауърд || Клеър Диъринг |- | [[Лора Дърн]] || доктор Ели Сатлер |- | [[Джеф Голдблум]] || доктор Иън Малкълм |- | [[Сам Нийл]] || доктор Алън Грант |- | ДеВанда Уайз || Кайла Уотс |- | Мамуду Ати || Рамзи Коул |- | Изабела Сермон || Мейси Локууд<br>малката Шарлот Локууд |- | Кембъл Скот || доктор Луис Доджсън |- | Би Ди Уонг || доктор Хенри Ву |- | [[Омар Си]] || Бари Сембен |- | Джъстис Смит || Франклин Уеб |- | Даниела Пинеда || Зия Родригес |- | Скот Хейз || Рейн Делакурт |- | Дичън Лахман || Сойона Сантос |- | Кристофър Полаха || Уайът Хънтли |- | Елва Трил || Шарлот Локууд |- | Варада Сетху || Шира |} == Музика == Музиката е композирана от [[Майкъл Джакино]], който композираше предишните филми на „[[Джурасик свят]]“.<ref>{{Cite web |date=March 11, 2020 |title=Michael Giacchino to Return for 'Jurassic World: Dominion' |url=http://filmmusicreporter.com/2020/03/11/michael-giacchino-to-return-for-jurassic-world-dominion/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20210107171934/http://filmmusicreporter.com/2020/03/11/michael-giacchino-to-return-for-jurassic-world-dominion/ |archive-date=January 7, 2021 |access-date=March 12, 2020 |website=Film Music Reporter}}</ref> Музиката е записана в „Аби Роуд Студиос“, [[Англия]] за повече от 10-дневен период през 2021 г.<ref>{{Cite web |last=Holmes |first=Adam |date=April 29, 2021 |title=Jurassic World: Dominion Director Colin Trevorrow Shares Update Including… Kermit The Frog? |url=https://www.cinemablend.com/news/2566703/jurassic-world-dominion-director-colin-trevorrow-shares-update-kermit-the-frog |access-date=May 7, 2021 |website=CinemaBlend |archive-date=December 21, 2021 |archive-url=https://web.archive.org/web/20211221140443/https://www.cinemablend.com/news/2566703/jurassic-world-dominion-director-colin-trevorrow-shares-update-kermit-the-frog |url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |last=Libby |first=Dirk |date=May 3, 2021 |title=Latest Jurassic World: Dominion Update Makes The Threequel Feel So Real |url=https://www.cinemablend.com/news/2566817/latest-jurassic-world-dominion-update-makes-threequel-feel-real |access-date=May 7, 2021 |website=CinemaBlend |archive-date=January 23, 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220123003212/https://www.cinemablend.com/news/2566817/latest-jurassic-world-dominion-update-makes-threequel-feel-real |url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |last=Reyes |first=Mike |date=May 4, 2021 |title=Colin Trevorrow Shared Some Of Michael Giacchino's Jurassic World: Dominion Score, And It's Terrifying |url=https://www.cinemablend.com/news/2566859/colin-trevorrow-shared-some-michael-giacchino-jurassic-world-dominion-score-dinosaurs |access-date=May 7, 2021 |website=CinemaBlend |archive-date=December 21, 2021 |archive-url=https://web.archive.org/web/20211221140445/https://www.cinemablend.com/news/2566859/colin-trevorrow-shared-some-michael-giacchino-jurassic-world-dominion-score-dinosaurs |url-status=live}}</ref> {{Tracklist | headline = ''Jurassic World Dominion'' (Original Motion Picture Soundtrack) | all_music = [[Майкъл Джакино]] | total_length = 1:47:00 | title1 = Jurassi-logos/Dinow This | length1 = 2:31 | title2 = A Dinosaur in the Ranching Business | length2 = 3:08 | title3 = It's Like Herding Parasaurolophus | length3 = 2:46 | title4 = Upsy-Maisie | length4 = 1:42 | title5 = Clonely You/The Hunters Become the Hunted | length5 = 2:37 | title6 = The Campfire in Her Soul | length6 = 1:45 | title7 = Hay of the Locusts | length7 = 1:11 | title8 = A Sattler State of Affairs/Alan for Granted /Sattler? I Barely Know Her | length8 = 2:42 | title9 = The Wages of Biosyn | length9 = 3:49 | title10 = Free-Range Kidnapping | length10 = 4:32 | title11 = A-Biosyn' We Will Go | length11 = 3:53 | title12 = This Dodgson Burns Bright/The Maltese Dragons | length12 = 4:55 | title13 = You're So Cute When You Smuggle | length13 = 4:27 | title14 = In Contempt of Delacourt/Dance of the Atrociraptors | length14 = 5:24 | title15 = Da Plane and Da Cycle | length15 = 2:35 | title16 = You're Making Me Feel Wu-zy | length16 = 4:09 | title17 = The Geneticist's Gambit/Cicadian Rhythms | length17 = 6:14 | title18 = Therizinosaurus Will Be Blood/Land of the Frost | length18 = 4:02 | title19 = A Dimetrodon a Dozen | length19 = 4:14 | title20 = She Shoots, She Scorches | length20 = 3:12 | title21 = Giganotosaurus On Your Life | length21 = 1:52 | title22 = Ladder and Subtract/What's Your Major Malcolm Function/Six Degrees of Evacuation | length22 = 3:49 | title23 = Ramsay's the Second No More | length23 = 2:48 | title24 = Gotta Shut Down the Blah Blah Blah | length24 = 1:39 | title25 = Girls Can Alpha Too | length25 = 1:26 | title26 = Saliva and Kicking | length26 = 1:50 | title27 = Wu-ing for Redemption | length27 = 3:35 | title28 = Battle Royale with Reprise/Six Days Seven Denouements | length28 = 5:09 | title29 = A-O-Kayla | length29 = 1:38 | title30 = All the Jurassic World's a Rage | length30 = 2:43 | title31 = Larry Curly and MOE | length31 = 2:06 | title32 = Suite, Suite Dino Revenge | length32 = 8:59 }} == Премиера == Световната премиера на ''„Джурасик свят: Господство“'' се състои в [[Мексико (град)|Мексико Сити]] на 23 май 2022 г.<ref name=Premiere>{{cite web |title=Jon Hamm and Girlfriend Anna Osceola Hit the Red Carpet in N.Y.C., Plus Kelly Clarkson and More |url=https://people.com/celebrity/star-tracks-tuesday-may-24-2022/?slide=449f02cf-23ec-4bde-80c0-e500cc5cc55a#449f02cf-23ec-4bde-80c0-e500cc5cc55a |website=People |access-date=May 24, 2022 |date=May 24, 2022}}</ref> Филмът започва екранизацията си на 1 юни 2022 г. в [[Мексико (град)|Мексико]] и [[Южна Корея]].<ref>{{cite web |last=Tartaglione |first=Nancy |title='Jurassic World: Dominion' Stomps Into Korea With Top Pandemic Opening Day; Early Overseas Bow Eyes $45M+ In 15 Markets – International Box Office Preview |url=https://deadline.com/2022/06/jurassic-world-dominion-international-box-office-preview-korea-record-1235036682/ |website=Deadline |access-date=June 1, 2022 |date=June 1, 2022}}</ref><ref>{{cite web |last=Andrade |first=Jorge |title=Chris Pratt revela los secretos de la esperada Jurassic World: Dominion |url=https://www.esquirelat.com/entretenimiento/chris-pratt-nos-revela-los-secretos-de-jurassic-world-dominion/ |website=Esquire |access-date=June 1, 2022 |language=es |date=June 1, 2022}}</ref> В [[Съединените щати]], ''„Господство“'' е пуснат по кината от „[[Юнивърсъл Пикчърс]]“ на 10 юни. Предишно е насрочен да излезе на 11 юни 2021 г., но е отменен по времето на пандемията.<ref>{{Cite web |date=October 6, 2020 |title='Jurassic World: Dominion' Delays Summer 2021 Release to 2022 |url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/jurassic-world-dominion-delays-summer-2021-release-to-2022 |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20201009121015/https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/jurassic-world-dominion-delays-summer-2021-release-to-2022 |archive-date=October 9, 2020 |access-date=October 7, 2020 |website=[[The Hollywood Reporter]]}}</ref> Филмът е насрочен да се излъчва в стрийминг уебсайта „Пийкок“ на „Юнивърсъл“ за четири месеца след излъчването му по кината, като част от 18-месечна сделка. Филмът тогава ще се премести в ''Amazon Prime Video'' за 10 месеца, преди да се върне в „Пийкок“ за следващите четири месеца.<ref>{{Cite web |last=Murphy |first=J. Kim |date=July 6, 2021 |title=Jurassic World: Dominion and Other Universal Films Will Stream on Peacock Four Months After Theatrical Release In New Deal |url=https://www.ign.com/articles/universal-movies-jurassic-world-dominion-stream-on-peacock-four-months-after-theatrical |access-date=August 31, 2021 |website=IGN |archive-date=December 11, 2021 |archive-url=https://web.archive.org/web/20211211094818/https://www.ign.com/articles/universal-movies-jurassic-world-dominion-stream-on-peacock-four-months-after-theatrical |url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |last=Singer |first=Matt |date=July 9, 2021 |title='Jurassic World: Dominion' Will Stream on Amazon Prime |url=https://screencrush.com/jurassic-world-dominion-stream-online/ |access-date=August 31, 2021 |website=ScreenCrush |archive-date=December 14, 2021 |archive-url=https://web.archive.org/web/20211214004002/https://screencrush.com/jurassic-world-dominion-stream-online/ |url-status=live}}</ref> След 18-месечната сделка, ще се излъчва по платформата „Старз“.<ref>{{cite web |last=Andreeva |first=Nellie |date=July 15, 2021 |title=Starz Inks Post Pay-One Licensing Deal for Universal Movies |url=https://deadline.com/2021/07/starz-post-pay-one-licensing-deal-universal-jurassic-park-dominion-1234793988 |access-date=January 11, 2022 |website=Deadline |archive-date=January 11, 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220111155950/https://deadline.com/2021/07/starz-post-pay-one-licensing-deal-universal-jurassic-park-dominion-1234793988/ |url-status=live}}</ref> В България филмът е пуснат на същата дата от „Форум Филм България“ във формати 3D, IMAX 3D и 4DX. Преводът е на Милена Боринова. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://www.jurassicworld.com/}} * {{imdb title|8041270}} * {{Amg movie|729069}} * {{kino.dir.bg film|15017}} [[Категория:Филми от 2022 година]] [[Категория:Американски екшъни]] [[Категория:Американски научнофантастични екшъни]] [[Категория:Американски научнофантастични филми]] [[Категория:Американски приключенски филми]] [[Категория:Американски трилъри]] [[Категория:Филми на „Юнивърсъл Студиос“]] [[Категория:Филми на Амблин Ентъртейнмънт]] 5cv2g97tr5kf79vo80slq3trfppxbcr 0 811459 12435557 12405531 2024-12-09T09:41:38Z 37.63.96.3 добавена информация 12435557 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = политик | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | постове1 = [[Министър-председател на Япония|Министър-председател]] | години1 = 4 октомври 2021 – 1 октомври 2024 }} | брак = Юко Кишида | деца = 3 }} '''Фумио Кишида''' ({{lang|ja|岸田 文雄}}) е [[Япония|японски]] политик, бивш председател на [[Либерално-демократическа партия (Япония)|Либерално-демократическата партия]] на Япония от 29 септември 2021г. до 1 октомври 2024г. и бивш [[министър-председател на Япония]] от 4 октомври 2021г. до 1 октомври 2024г.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mediapool.bg/fumio-kishida-e-noviyat-premier-na-yaponiya-news327062.html|заглавие=www.mediapool.bg|достъп_дата=4 октомври 2021}}</ref>Бивш министър на външните работи на Япония от 26 декември 2012 до 3 август 2017 г. == Биография == Кишида е роден в [[Токио]] на 29 юли 1957 г. в семейство на потомствени политици. Баща му Фумитаке Кишида е бил държавен служител в японското министерство на икономиката, търговията и промишлеността и директор на Агенцията за малки и средни предприятия. Тъй като семейство му е от [[Хирошима]], то се връща в там всяко лято. Много членове на семейството му загиват в резултат на [[Атомни бомбардировки на Хирошима и Нагасаки|атомната бомбардировка над Хирошима]], а Фумио израства повлиян от историите на оцелели роднини за атомната бомбардировка. Шестият кмет на Хирошима – Каничи Ода (от май до юли 1909 г.) е негов пра-пра дядо. Баща му Фумитаке Кишида и дядо му Масаки Кишида са политици, които са членове на долната камара на парламента. Японският политик Йоичи Миядзава е негов братовчед, който е бивш губернатор на префектура Хирошима от 1973 до 1981 г. и министър на правосъдието от 1995 до 1996 г. Хироши Миядзава, както и бившият министър-председател на Япония Киичи Миядзава са негови далечни роднини. Фумио Кишида учи в начално училище в квартал Куинс в Ню Йорк, тъй като баща му работи в САЩ по това време. Завършва гимназия Кайсе, където играе в бейзболния отбор. По-късно учи право в университета Васеда и се дипломира през 1982 г. Там той е приятел с японския политик Такеши Ивай. == Политическа кариера == След като работи за вече несъществуващата Японска банка за дългосрочно кредитиране и след това като секретар на член на Камарата на представителите, Фумио Кишида е избран за първи път в Камарата на представителите през юли 1993 г. от Либерално-демократическата партия, представляваща 1-ви окръг на Хирошима. Кишида е бил министър по въпросите на Окинава и Северните територии (Курилските острови) от 2007 до 2008 г., първо в кабинета на [[Шиндзо Абе]], а след това и в този на [[Ясуо Фукуда]]. Назначен е за държавен министър по въпросите на потребителите и безопасността на храните в кабинета на тогавашния министър-председател Ясуо Фукуда през 2008 г. Кишида е държавен министър за политиката в областта на науката и технологиите, качеството на живот и реформата на общественото право в кабинета на Ясуо Фукуда. === Правителство на Абе === Кишида е назначен за министър на външните работи в кабинета на министър-председателя Шиндзо Абе на 26 декември 2012 г. Кишида е най-дълго управлявалият министър на външните работи на Япония в целия следвоенен период. На 3 август 2017 г., след значително разклащане на кабинета, Абе напуска поста министър на външните работи и оглавява политическия съвет на Либерално-демократическата партия. На 29 септември 2021 г. Кишида е избран за председател на Либерално-демократическата партия на Япония. == Източници == <references /> {{Министър-председатели на Япония}} {{Превод от|ru|Кисида, Фумио|123886441}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Министри на вътрешните работи на Япония]] [[Категория:Министър-председатели на Япония]] 9e3ihpaqtla8rfbluektmbq063cv8sc 0 816319 12435486 12409716 2024-12-09T07:28:33Z 212.39.78.120 /* Формула 1 */ 12435486 wikitext text/x-wiki {{Пилот Ф1 | име = Никола Цолов | картинка = Nikola Tsolov Eurocup-3 Valencia.jpg | описание = Цолов на Eurocup-3 Валенсия, 2023 | роден-място = [[София]], [[България]] | националност = {{флагче|България}} [[България]] | състезание = [[Формула 3]] | отбор = ART Grand Prix | стартове = 22 | победи = 3 | подиум = 0 | първи позиции = 3 | най-бързи обиколки = 0 | дебют = 2023 | първа победа =[[Голяма награда на Монако|Голямата награда на Монако]] | последна победа = | текущ сезон = 2024 | място текущ сезон = 8 (Формула 3) }} '''Никола Димитров Цолов''' е български автомобилен пилот, който се състезава в шампионат на ФИА Формула 3.<ref name="medi_Нико">{{Цитат уеб | заглавие = Никола Цолов: Голямата ми мечта е Формула 1 | труд = [[Българска национална телевизия|БНТ]] | дата = 14 август 2022 | достъп_дата = 22 септември 2022 | уеб_адрес = https://bntnews.bg/news/nikola-colov-golyamata-mi-mechta-e-formula-1-govorya-s-alonso-sled-vsyako-sastezanie-1204471news.html }}</ref> Той е част от академията за развитие на млади пилоти на „Алпин“.<ref name="medi_Нико"/> На 25.05.2024 г., Цолов прави историческа победа на спринта на пистата в [[Голяма награда на Монако|Монако]], като става първият българин печелил спринт във [[Формула 3]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sportal.bg/news-2024052509490474529|заглавие=Тотална доминация и първа победа за Никола Цолов във Формула 3|автор=Евгени Въков|фамилно_име=Въков|първо_име=Евгени|дата=2024-05-25|достъп_дата=2024-05-26}}</ref> През сезон 2024, Цолов постигна и исторически успех, като спечели за първи път основно състезание във [[Формула 3]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sportal.bg/news-2024072107121021694|заглавие=Никола Цолов с първа победа в основно състезание във Формула 3|автор=Евгени Въков|фамилно_име=Въков|първо_име=Евгени|дата=2024-07-21|архив_дата=2024-07-21|достъп_дата=2024-07-23}}</ref>. == Биография == Никола Цолов е роден на 21 декември 2006 г. в град [[София]] в семейството на Мира и Димитър Цолови.<ref name="alpi_Acad">{{Цитат уеб | заглавие = Nicolas TSOLOV – Alpine | автор = | труд = alpine-cars.co.uk | достъп_дата = 22 септември 2022 | уеб_адрес = https://www.alpine-cars.co.uk/f1-academy/nikola-tsolov.html | език = en }}</ref><ref name="nova_ЗВЕЗ">{{Цитат уеб | заглавие = Звезда в картинга: Никола Цолов – 12-годишният световен шампион от България | фамилно_име = Червенкова | първо_име = Христиания | труд = [[Нова телевизия]] | дата = 1 декември 2019 | достъп_дата = 22 септември 2022 | уеб_адрес = https://nova.bg/news/view/2019/12/01/270316/звезда-в-картинга-никола-цолов-12-годишният-световен-шампион-от-българия/ }}</ref> Баща му е компютърен специалист.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Никола Цолов – Шампионът в Мини БГ | автор = | труд = Картинг България | дата = 15 септември 2016 | достъп_дата = 22 септември 2022 | уеб_адрес = https://karting.bg/nikola-tsolov-shampiona-t-v-mini-bg/ }}</ref> Когато е на 9 години, баща му го води на картинг състезание в закритата писта за картинг в [[София Ринг Мол]] и го записва на детски спортен лагер в [[Национална спортна академия|НСА]]. По време на курса Николай Върбицалиев, бивш пилот във Формула BMW в Германия, казва на баща му: „Синът ти има талант“.<ref name="forb_Тала">{{Цитат уеб | заглавие = Талантливият новобранец | автор = Елеонора Тарандова | труд = сп. [[Форбс]] | достъп_дата = 22 септември 2022 | уеб_адрес = https://forbesbulgaria.com/2022/07/07/талантливият-новобранец/ }}</ref> След тези думи баща му го завежда на кастинг в Кар­тинг академия за млади пилоти на пистата в Кюстендил. Обучаван професионално в следващите две години - 2016 и 2017 г.<ref name="forb_Тала"/> == Кариера == === Картинг === Никола печели Републиканския шампионат в клас „Мини“ през 2016 и 2017 г.,<ref name="trud_15-г">{{Цитат уеб | заглавие = 15-годишен прославя България в картинга в отбора на Алонсо | автор = Михаела Поповска | труд = в-к ''[[Труд (вестник)|Труд]]'' | дата = 5 февруари 2022 | достъп_дата = 22 септември 2022 | уеб_адрес = https://trud.bg/15-годишен-прославя-българия-в-картинга-в-отбора-на-алонсо/ }}</ref> като записва и няколко победи на състезания в Гърция и Румъния.<ref name="forb_Тала"/> През 2018 г. се премества в италианския шампионат, където печели Световната WSK OpenCup в клас „Мини“ през сезон 2019 с италианския отбор "Team Driver/KR".<ref name="fakt_Бълг">{{Цитат уеб | заглавие = Българчето, което впечатли легендата Фернандо Алонсо | труд = Fakti.bg | дата = 17 януари 2022 | достъп_дата = 22 септември 2022 | уеб_адрес = https://fakti.bg/sport/645507-balgarcheto-koeto-vpechatli-legendata-fernando-alonso }}</ref> През 2020 г. прави дебюта си в клас "OK Junior" и достига до 7-мо място в света.<ref name="fakt_Бълг"/><ref name="form_Thet">{{Цитат уеб | заглавие = The top karting stars of 2021 | труд = Formula Scout | дата = 26 декември 2021 | достъп_дата = 22 септември 2022 | уеб_адрес = https://formulascout.com/the-top-karting-stars-of-2021/87915 | език = en }}</ref> През 2021 г. участва в шампионата в старша възраст.<ref name="form_Thet"/> Никола е поканен от [[Фернандо Алонсо]] да кара заедно с него в надпреварата за издръжливост „24 часа на Дубай“ през 2021 г., където се класират на 3-то място.<ref name="trud_15-г"/><ref name="bnr._Нико">{{Цитат уеб | заглавие = Никола Цолов: Искам да съм първият българин във Формула 1 | труд = [[Българско национално радио|БНР]] | дата = 8 януари 2022 | достъп_дата = 22 септември 2022 | уеб_адрес = https://bnr.bg/horizont/post/101583000/talantat-nikola-colov-iskam-da-sam-parviat-balgarin-vav-formula-1 }}</ref> === Формула 4 === През 2022 г. Фернандо Алонсо основава собствена мениджърска компания „A14 Management“, като Никола Цолов става първият пилот, присъединил се към компанията и получава място в Испанския шампионат на Формула 4.<ref name="spor_Ферн">{{Цитат уеб | заглавие = Фернандо Алонсо стана мениджър на Никола Цолов | труд = [[Sportal.bg]] | дата = 4 март 2022 | достъп_дата = 22 септември 2022 | уеб_адрес = https://sportal.bg/news-2022030410552760213 }}</ref><ref name="form_Alon">{{Цитат уеб | заглавие = Alonso starts A14 management; reveals Novalak & Tsolov as first signings | труд = FormulaRapida.net | дата = 3 март 2022 | достъп_дата = 22 септември 2022 | уеб_адрес = https://formularapida.net/alonso-starts-a14-management-reveals-novalak-tsolov-as-first-signings/ | език = en }}</ref> На 10 март 2022 г. е обявено, че Цолов ще се състезава за отбора „Кампос рейсинг“.<ref name="insi_Bulg">{{Цитат уеб | заглавие = Bulgaria's Nikola Tsolov joins Campos Racing in Spanish F4 | труд = www.insideF2.com | дата = 10 март 2022 | достъп_дата = 22 септември 2022 | уеб_адрес = https://www.insidef2.com/bulgarias-nikola-tsolov-joins-campos-racing-in-spanish-f4/ | език = en }}</ref> Той започва сезона в [[Алгарви]], [[Португалия]] с двоен [[Първа стартова позиция|пол позишън]].<ref name="form_Niko">{{Цитат уеб | заглавие = Nikola Tsolov starts Spanish F4 season at Algarve with double pole | труд = Formula Scout | дата = 30 април 2022 | достъп_дата = 22 септември 2022 | уеб_адрес = https://formulascout.com/nikola-tsolov-starts-spanish-f4-season-at-algarve-with-double-pole/92921 | език = en }}</ref> В първото състезание стартира на пол позишън, но завършва на 14-то място – след проблем на старта, печели 5-то място във второто състезание и 1-во място в третия старт, като прави най-бързата обиколка във всяко едно от състезанията.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Alonso protege Nikola Tsolov wins in first weekend in cars in Spanish F4 | труд = Formula Scout | дата = 1 май 2022 | достъп_дата = 22 септември 2022 | уеб_адрес = https://formulascout.com/alonso-protege-nikola-tsolov-wins-in-first-weekend-in-cars-in-spanish-f4/93023 | език = en }}</ref> Цолов продължава с доброто си представяне и във втория кръг от шампионата на пистата [[Херес (писта)|Херес]], като печели пол позишън и прави най-бързи обиколки и в трите състезания. Завършва втори в първото състезания и печели втория и третия старт, което го прави лидер в шампионата.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Crónica: Nikola Tsolov se confirma como favorito en la segunda cita de la Fórmula 4 | труд = TheBestF1.es | дата = 29 май 2022 | достъп_дата = 22 септември 2022 | уеб_адрес = https://www.thebestf1.es/nikola-tsolov-confirma-como-favorito-segunda-cita-formula-4/ | език = es }}</ref> В следващия кръг на пистата „Рикардо Тормо“ в [[Испания]] печели и трите старта, като стартира два пъти от пол позишън и отново постига най-бързи обиколки и в трите старта.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Перфектен уикенд за Никола Цолов във Валенсия | | труд = в-к ''[[24 часа (вестник)|24 часа]]'' | дата = 12 юни 2022 | достъп_дата = 22 септември 2022 | уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/sport/article/11798085 }}</ref><ref>{{Цитат уеб | заглавие = Никола Цолов с нов хеттрик от победи във Формула 4 | труд = offnews.bg | дата = 13 юни 2022 | достъп_дата = 22 септември 2022 | уеб_адрес = https://auto.offnews.bg/news/Motosport_7/Nikola-Tcolov-s-nov-hettrik-ot-pobedi-vav-Formula-4_39171.html }}</ref> На 2 октомври 2022 г. печели шампионата един кръг предсрочно, след като завършва на второ място в последното трето състезание на пистата „Навара“.<ref name="auto_blg">{{Цитат уеб | заглавие = Българин никога не е бил по-близо до F1: Цолов шампион във Формула 4! | труд = сп. Auto Bild България | дата = 2 октомври 2022 | достъп_дата = 2 октомври 2022 | уеб_адрес = https://autobild.bg/българин-никога-не-е-бил-по-близо-до-f1-цо/ }}</ref><ref>{{Цитат уеб | заглавие = Никола Цолов стана шампион на Формула 4 Испания | труд = [[Българска телеграфна агенция|БТА]] | дата = 2 октомври 2022 | достъп_дата = 2 октомври 2022 | уеб_адрес = https://bta.bg/bg/news/sport/337378-nikola-tsolov-stana-shampion-na-formula-4-ispaniya }}</ref> От 21 старта в Испанската Формула 4, българският пилот печели общо 13 победи и записва в актива си 15 полпозишъна и 17 най-бързи обиколки. Също така поставя рекорд за най-много спечелени точки, като печели 400 точки в рамките на един сезон.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Шеметната кариера на Никола Цолов в скоростното шофиране на „Формула 4“ | труд = [[Радио Свободна Европа]] | достъп_дата = 19 ноември 2022 | уеб_адрес = https://www.svobodnaevropa.bg/a/32132022.html }}</ref> === ФИА Формула 3 === През септември 2022 г. Никола Цолов участва в следсезонните тестове на [[Формула 3]] на [[Международна автомобилна федерация|ФИА]], карайки за отбора „[[ART Grand Prix]]“.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Formula 3 returns to action with post-season testing in Jerez | автор = | труд = Официален сайт на [[Формула 3]] | дата = 20 септември 2022 | достъп_дата = 22 септември 2022 | уеб_адрес = https://www.fiaformula3.com/Latest/3OrwkHqGy8GUOqEQnmQDT2/formula-3-returns-to-action-with-post-season-testing-in-jerez | език = en }}</ref> През декември 2022 г. официалният сайт на [[Формула 3]] обявява, че за сезон 2023 г. Цолов ще кара в отбора на „[[ART Grand Prix]]“.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Nikola Tsolov joins ART Grand Prix for 2023 season | автор = | труд = Официален сайт на [[Формула 3]] | дата = 19 декември 2022 | достъп_дата = 19 декеември 2022 | уеб_адрес = https://www.fiaformula3.com/Latest/66vxwRNN737F2oodErDhzW/nikola-tsolov-joins-art-grand-prix-for-2023-season | език = en }}</ref> На 21 юли 2024 г. Никола Цолов печели своята трета победа във Формула 3 на пистата в „[[Хунгароринг]]“ в [[Унгария]] и първа такава в основно състезание. Той стартира от второ място на стартовата решетка и още в началото успява да изпревари своя съотборник Лаурен ван Хьопен. С тази победа, Цолов достига до осмо място в генералното класиране във Формула 3 със 75 точки в актива си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sportal.bg/news-2024072107121021694|заглавие=Никола Цолов с първа победа в основно състезание във Формула 3|автор=Евгени Въков|фамилно_име=Въков|първо_име=Евгени|дата=2024-07-21|архив_дата=2024-07-21|достъп_дата=2024-07-23}}</ref> === Формула 3 === През март 2022 г. Никола Цолов официално става част от „Alpine F3 Racing Team“ и академията на отбора за развитие на млади таланти по пътя им към [[Формула 1]].<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Българската картинг надежда Никола Цолов официално част от отбора на Alpine във Ф1! | автор = Ангел Сергеев | труд = Autoclub.bg | дата = 9 март 2022 | достъп_дата = 22 септември 2022 | уеб_адрес = https://www.autoclub.bg/nikola-colov-alpine-f1-team }}{{Dead link|date=октомври 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Източници == {{reflist|3}} == Външни препратки == * Никола Цолов в [https://www.driverdb.com/drivers/nikola-tsolov/ Driver Database] {{СОРТКАТ:Цолов, Никола}} [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Български автомобилни състезатели]] q8jjd8nvin42w74563n3of5tzfmkzqz 0 816671 12435014 11741806 2024-12-08T17:06:29Z Carbonaro. 221440 12435014 wikitext text/x-wiki '''Тип''' ({{lang|la|phylum}}) в [[биология]]та е ниво на класификация или таксономичен ранг под [[Царство (биология)|царство]] и над [[Клас (биология)|клас]]. В [[ботаника]]та и [[бактериология]]та му съответства термина '''отдел''' ({{lang|la|divisio}}).<ref name="ICN">{{Cite book |year=2012 |editor-last=McNeill |editor-first=J. |display-editors=etal|title=International Code of Nomenclature for algae, fungi, and plants (Melbourne Code), Adopted by the Eighteenth International Botanical Congress Melbourne, Australia, July 2011 |edition=electronic |publisher=International Association for Plant Taxonomy |url=http://www.iapt-taxon.org/nomen/main.php?page=art3 |access-date=2017-05-14 }}</ref><ref>{{cite book|title=The American Heritage New Dictionary of Cultural Literacy|chapter-url=http://dictionary.reference.com/browse/phylum|access-date=2008-10-04|edition=third|year=2005|publisher=Houghton Mifflin Company|chapter=Life sciences |quote=Phyla in the plant kingdom are frequently called divisions.}}</ref> Царството на животните съдържа 31 типа, растителното царство – 14 типа, а сред гъбите се открояват 8 типа. == Източници == <references /> {{мъниче|биология}} {{Таксономия}} {{Превод от|en|Phylum|1107404017}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Класификация на организмите]] 59cgb74y0rz2rvbf6xo2hhnbva4xqxg 0 832612 12434938 11748830 2024-12-08T15:01:13Z Мико 4542 Добавяне на [[Категория:Паяк]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12434938 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Добромир|Добромир}} {{Селище инфо|Гърция | име = Добромир | име-местно = Γαλήνη | вид = село | област = Централна Македония | карта3 = Кукушко | дем = Пеония | географска-област = [[Паяк (планина)|Паяк]] }} '''Добромир''' ({{lang|el|Γαλήνη}}, ''Галини'', до 1969 година ''Ντόμπρομιρ'', ''Добромир''<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен 147а 1969|1049}}</ref>) е бивше [[село]] в Гърция, дем [[Пеония (дем)|Пеония]], област [[Централна Македония]].<ref name="Симовски">{{Симовски|2|58}}</ref> == География == Селото е било разположено на левия бряг на [[Коджадере (приток на Вардар)|Коджадере]], северозападно от [[Извор (дем Пеония)|Извор]] (Пиги).<ref name="Ген">{{Генщаб}}</ref> == История == Добромир е българско село, което се разпада в средата на XIX век поради чести нападения от турски разбойници, наричани в района тумбулеци.<ref name="Симовски" /> В 1969 година местността, в която се е намирало Добромир, е прекръстена на Галини.<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> == Бележки == <references/> {{Дем Пеония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Исторически села в дем Пеония]] [[Категория:Паяк]] be1vbb7dg8g6gmzdfuya5bioe4feoi0 12434940 12434938 2024-12-08T15:01:31Z Мико 4542 /* География */ 12434940 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Добромир|Добромир}} {{Селище инфо|Гърция | име = Добромир | име-местно = Γαλήνη | вид = село | област = Централна Македония | карта3 = Кукушко | дем = Пеония | географска-област = [[Паяк (планина)|Паяк]] }} '''Добромир''' ({{lang|el|Γαλήνη}}, ''Галини'', до 1969 година ''Ντόμπρομιρ'', ''Добромир''<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен 147а 1969|1049}}</ref>) е бивше [[село]] в Гърция, дем [[Пеония (дем)|Пеония]], област [[Централна Македония]].<ref name="Симовски">{{Симовски|2|58}}</ref> == География == Селото е било разположено в планината [[Паяк (планина)|Паяк]] на левия бряг на [[Коджадере (приток на Вардар)|Коджадере]], северозападно от [[Извор (дем Пеония)|Извор]] (Пиги).<ref name="Ген">{{Генщаб}}</ref> == История == Добромир е българско село, което се разпада в средата на XIX век поради чести нападения от турски разбойници, наричани в района тумбулеци.<ref name="Симовски" /> В 1969 година местността, в която се е намирало Добромир, е прекръстена на Галини.<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> == Бележки == <references/> {{Дем Пеония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Исторически села в дем Пеония]] [[Категория:Паяк]] o933bcro9hcho6svkjevbmsw3c595b5 0 832790 12435193 11751964 2024-12-08T19:15:12Z Кочев 10302 12435193 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Драмска българска община | лого = | снимка = | пояснение = | тип = училищно-църковна организация | акроними = | седалище = [[Драма (град)|Драма]] | ръководител = | език = [[български език|български]] | положение = несъществуваща | основатели = | основана = XIX век, [[Османска империя]] | закрита = 1913 година, [[Кралство Гърция]] | членове = | мото = | друго = | друго пояснение = | портал = | сайт = | бележки = }} '''Драмската българска община''' е [[Български църковни общини в Македония|гражданско-църковно сдружение]] на [[Българска екзархия|българите екзархисти]] в град [[Драма (град)|Драма]]. Нейно задължение е поддръжката на българските училища, читалища и църкви, както и заплатите на учителите в [[Драмска каза]]. == История == На 20 май 1878 година българската община в Драма се присъединява към [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|прошение до Великите сили]] с искане за влизане на руски войски в Македония и присъединяването ѝ към [[Княжество България]], подписано за Драма от [[Печо Хаджиоглу]] и [[Алекси Чанов]].<ref>Ивановъ, Йорданъ, „Български старини изъ Македония“, София, 1931, стр.658.</ref> Някъде след 1903 година [[Евгений Рилски]] е избран за първи екзархийски наместник в град [[Драма (град)|Драма]], оглавявайки Драмската българска община.<ref>[http://www.promacedonia.org/mp/mp_5_2_6.htm#drama Кочов, Апостол. Църковно-училищните борби в Драмско. Списание „Македонски преглед“, год. V, книга 2, София, 1929, стр.99.]</ref> След 1907 година [[Паисий Пастирев]] е управляващ Драмската българска епархия,<ref>[http://www.promacedonia.org/mp/mp_5_2_6.htm#drama Кочов, Апостол. Църковно-училищните борби в Драмско. Списание „Македонски преглед“, год. V, книга 2, София, 1929, стр.99.]</ref> където остава до май 1911 година.<ref>[http://www.strumski.com/books/Kiril_Rilski_Dramska.compressed.pdf Кирил Рилски. Кратки спомени от управлението ми на Драмската и Дебърската епархии от 1910 до 1920 г.", София, 1924, стр.3.]</ref> По официални османски данни към 1908 година българската община в Драма се състои от 209 екзархисти, от които 93 постоянни, живеещи в 37 къщи, а останалите външни, работещи в разни дюкяни, фурни и други заведения.<ref>[http://www.rodopskistarini.com/2013/06/blog-post.html Шишков, Ст., Й. Попгеоргиев. Българите в Драмско, Зъхненско, Кавалско, Правишко и Саръшабанско. Пловдив, 1918, стр. XIII, 46.]</ref> == Бележки == <references /> {{Български църковни общини в Македония}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Драмска българска община| ]] {{мъниче|история на България}} l8klewwqgw9u48gkrhjxyl8uvivou9k 10 837210 12435402 12381425 2024-12-09T01:57:25Z Идеологист 200872 12435402 wikitext text/x-wiki {{Навигационен шаблон |name = Македонска патриотична организация |title = [[Македонска патриотична организация]] |image = [[Картинка:MPO kerchief from 1939.jpg|150п]] |state = collapsed |group1 = Химн |list1 = „[[Изгрей зора на свободата]]“ |group2 = Личности |list2 = [[Пандил Шанев]] {{*}} [[Йордан Чкатров]] {{*}} [[Лабро Киселинчев]] {{*}} [[Коста Попов]] {{*}} [[Методи Чанев]] {{*}} [[Асен Аврамов (общественик)|Асен Аврамов]] {{*}}<br> [[Петър Ацев (МПО)|Петър Ацев]] {{*}} [[Аспарух Пописаков]] {{*}} [[Любен Димитров (МПО)|Любен Димитров]] {{*}} [[Христо Низамов]] {{*}} [[Иван Лебамов]] {{*}} [[Иван Михайлов]] |group3 = Съвременни секции |list3 = [[Македонска патриотична организация „Пирин“ (Чикаго)|МПО „Пирин“ (Чикаго)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Бистрица“ (Синсинати)|МПО „Бистрица“ (Синсинати)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Свобода“ (Кълъмбъс)|МПО „Свобода“ (Кълъмбъс)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Татковина“ (Детройт)|МПО „Бащин край“ (Детройт)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Костур“ (Форт Уейн)|МПО „Костур“ (Форт Уейн)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Струмишката петорка“ (Ню Джърси)|МПО „Струмишката петорка“ (Ню Джърси)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Тодор Александров“ (Йънгстаун)|МПО „Тодор Александров“ (Йънгстаун)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Победа“ (Ийст Йорк, Торонто)|МПО „Победа“ (Ийст Йорк, Торонто)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Даме Груев“ (Индианаполис)|МПО „Даме Груев“ (Индианаполис)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Илинден“ (Лас Вегас)|МПО „Илинден“ (Лас Вегас)]] |group4 = Бивши секции на МПО |list4 = в САЩ: [[Македонска патриотична организация „Независимост“ (Чикаго)|„Независимост“ (Чикаго)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Обединена“ (Финикс)|„Обединена“ (Финикс)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Свобода“ (Вашингтон)|„Свобода“ (Вашингтон)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Пелистер“ (Акрън)|„Пелистер“ (Акрън)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Аргир Манасиев“ (Олбъни)|„Аргир Манасиев“ (Олбъни)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Борис Сарафов“ (Кентън)|„Борис Сарафов“ (Кентън)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Вардар“ (Кливланд)|„Вардар“ (Кливланд)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Пирин“ (Дейтън)|„Пирин“ (Дейтън)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Независимост“ (Дюкейн)|„Независимост“ (Дюкейн)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Дзоле Гергев“ (Елвуд)|„Дзоле Гергев“ (Елвуд)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Мара Бунева“ (Елвуд сити)|„Мара Бунева“ (Елвуд сити)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Димитър Михайлов“ (Форд сити)|„Димитър Михайлов“ (Форд сити)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Родина“ (Гери)|„Родина“ (Гери)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Бащин край“ (Гранит сити)|„Бащин край“ (Гранит сити)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „3-ти август“ (Джексън)|„3-ти август“ (Джексън)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Пере Тошев“ (Джанстаун)|„Пере Тошев“ (Джанстаун)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Балкански мир“ (Ленсинг)|„Балкански мир“ (Ленсинг)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Йордан Гюрков“ (Лакавана)|„Йордан Гюрков“ (Лакавана)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Александър Велики“ (Лорейн)|„Александър Велики“ (Лорейн)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Братя Миладинови“ (Лос Анджелис)|„Братя Миладинови“ (Лос Анджелис)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Илинден“ (Ню Йорк)|„Илинден“ (Ню Йорк)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Охрид“ (Менсфийлд)|„Охрид“ (Менсфийлд)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Христо Матов“ (Масилон)|„Христо Матов“ (Масилон)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Симеон Евтимов“ (Рочестър)|„Симеон Евтимов“ (Рочестър)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Пирин“ (Сан Франциско)|„Пирин“ (Сан Франциско)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Македония“ (Сиатъл)|„Македония“ (Сиатъл)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Солун“ (Спрингфийлд)|„Солун“ (Спрингфийлд)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Белица“ (Сент Луис)|„Белица“ (Сент Луис)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Прилеп“ (Стийлтън)|„Прилеп“ (Стийлтън)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Независима Македония“ (Сиракюза)|„Независима Македония“ (Сиракюза)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Васил Чекаларов“ (Толидо)|„Васил Чекаларов“ (Толидо)]] {{*}} в Канада: [[Македонска патриотична организация „Швейцария на Балканите“ (Торонто)|„Швейцария на Балканите“ (Торонто)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Владо Черноземски“ (Уиндзор)|„Владо Черноземски“ (Уиндзор)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Гоце Делчев“ (Китченер)|„Гоце Делчев“ (Китченер)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Правда“ (Торонто)|„Правда“ (Торонто)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Победа“ (Торонто)|„Любен Димитров“ (Торонто)]] {{*}} в Белгия, Бразилия, Австралия и Нова Зеландия: [[Македонска патриотична организация „Струмишката петорка“ (Сао Пауло)|„Струмишката петорка“ (Сао Пауло)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Тодор Александров“ (Брюксел)|„Тодор Александров“ (Брюксел)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Гоце Делчев“ (Нова Зеландия)|„Гоце Делчев“ (Нова Зеландия)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Трайко Китанчев“ (Бриджтаун)|„Трайко Китанчев“ (Бриджтаун)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Тодор Александров“ (Норт Фицрой)|„Тодор Александров“ (Норт Фицрой)]] {{*}} [[Македонска патриотична организация „Владо Черноземски“ (Шепъртън)|„Владо Черноземски“ (Шепъртън)]] |group5 = Издания |list5 = „[[Македонски бюлетин (1924)|Македонски бюлетин]]“ (1924) {{*}} „[[Македонска трибуна]]“ (от 1927) {{*}} „[[Македонските славяни]]“ (1927) {{*}} „[[Маседония]]“ (1932) {{*}} „[[Македонски алманах]]“ (1940) {{*}} [[Илинден 1903-1953 (сборник)|„Илинден 1903-1953“]] (1953) {{*}} „[[Македонци в Северна Америка]]“ (1960) |group6 = Музеи |list6 = [[Музей на „Македонска трибуна“]] {{*}} [[Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Гаджев“|Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Гаджев“]] |below = }}<noinclude> [[Категория:Навигационни шаблони за България|МПО]] </noinclude> j8rq76tuer7912c4j1vgojz0bafj04j 0 838836 12435013 11820643 2024-12-08T17:06:06Z Carbonaro. 221440 -1 12435013 wikitext text/x-wiki '''Класът''' ({{lang|la|classis}}) е един от основните [[Таксономичен ранг|таксономични рангове]] в [[класификация на организмите|класификацията на организмите]], разположен в йерархията под [[тип (биология)|тип]] или [[отдел (биология)|отдел]] и над [[разред]]. Класове се наричат и [[таксон]]ите с този ранг. Както и останалите основни рангове, класовете могат да се групират или подразделят в производни рангове: {| class="wikitable" |- ! Ранг !! Пример 1 !! Пример 2 !! Пример 3<ref>{{cite web |url=http://taxonomicon.taxonomy.nl/TaxonTree.aspx?id=1014031| title=The Taxonomicon: Neornithes |access-date=3 December 2010}}</ref> !! Пример 4 |- | Надклас || [[Tetrapoda]] || || || |- | Клас || [[Mammalia]] || [[Maxillopoda]] || [[Sauropsida]]|| [[Diplopoda]] |- | Подклас || [[Theria]] || [[Thecostraca]] || [[Avialae]]|| [[Chilognatha]] |- | Инфраклас || [[Cirripedia]] || [[Bird|Aves]]|| [[Helminthomorpha]] |- | Субтерклас || || || || [[Colobognatha]] |- | Парвклас || || || [[Neornithes]] || {{center|-}} |} == Бележки == <references/> {{мъниче|биология}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Класификация на организмите]] fsu9nzynjsi249ctmkkybwyrdj7jweb 0 838970 12435392 12140645 2024-12-09T01:08:17Z InternetArchiveBot 282151 Add 2 books for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435392 wikitext text/x-wiki '''Списъкът на организмите според броя на хромозомите''' описва [[плоидия]]та (броя на [[Хромозома|хромозомите]] в [[Клетка|клетките]] на [[Организъм|организма]]). Това число, заедно с визуалния вид на хромозомата, е известно като [[кариотип]],<ref>Concise Oxford Dictionary</ref><ref name="White2">{{Cite book|title=The chromosomes|url=https://archive.org/details/chromosomes01whit|edition=6th|year=1973|publisher=Chapman & Hall|location=London|page=[https://archive.org/details/chromosomes01whit/page/n41 28]}}</ref><ref>{{Cite book|title=Variation and evolution in plants|url=https://archive.org/details/variationevoluti0000gled|year=1950|publisher=Columbia University Press|chapter=Chapter XII: The Karyotype}}</ref> и може да бъде намерено чрез разглеждане на хромозомите през [[микроскоп]]. Обръща се внимание на тяхната дължина, позицията на [[центромер]]ите, модела на ленти, всякакви разлики между [[Полови хромозоми|половите хромозоми]] и всякакви други физически характеристики.<ref>{{Cite book|title=A dictionary of genetics|url=https://archive.org/details/dictionaryofgene0000king_a2u5|edition=7th|year=2006|publisher=Oxford University Press|page=[https://archive.org/details/dictionaryofgene0000king_a2u5/page/242 242]}}</ref> Подготовката и изследването на кариотипове е част от [[цитогенетика]]та. {{Легенда|pink|[[Животни]]}}{{Легенда|lightgreen|[[Растения]]}}{{Легенда|lightblue|Други [[Еукариоти]]}}{{Clear}} {| class="wikitable sortable" style="text-align:left" |- ! Организъм<br />(''[[Бинарна номенклатура|Научно име]]'') ! class="numeric" | Брой [[Хромозома|хромозоми]] ! class="unsortable" | Изображение ! class="unsortable" | [[Кариотип]] ! class="unsortable" | Бележки ! class="unsortable" | Източник |- ! style="background:pink;"|''[[Myrmecia pilosula]]'' | {{sort|02|2/1}} || [[File:Myrmecia.pilosula.jpg|100px]] || | 2 за женските, мъжките са [[Хаплоиден набор|хапроидни]] с 1 хромозома. Най-малкият възможен бро хромозоми. Други видове мравки имат повече хромозоми.<ref name=Crosland/> |<ref name="Crosland">{{cite journal | vauthors = Crosland MW, Crozier RH | title = Myrmecia pilosula, an Ant with Only One Pair of Chromosomes | journal = Science | volume = 231 | issue = 4743 | page = 1278 | date = March 1986 | pmid = 17839565 | doi = 10.1126/science.231.4743.1278 | s2cid = 25465053 | bibcode = 1986Sci...231.1278C }}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Tetranychidae]] | {{sort|04|4 – 14}} | [[File:Tetranychus urticae with silk threads.jpg|100px]] || | В семейство [[Tetranychidae]] мъжките са хаплоидни, а женските – [[диплоиден набор|диплоидни]].<ref name=Helle1972/> |<ref name=Helle1972>{{cite journal| vauthors = Helle W, Bolland HR, Gutierrez J |title=Minimal chromosome number in false spider mites (Tenuipalpidae)|journal=Experientia|year=1972|volume=28|issue=6|doi=10.1007/BF01944992|page=707|s2cid=29547273}}</ref> |- ! style="background:pink;"|''[[Cricotopus sylvestris]]'' | {{sort|04|4}} || || | |<ref name="Michailova P, 1976">{{Cite journal| vauthors = Michailova P|year=1976|title=Cytotaxonomical Diagnostics of Species from the Genus Cricotopus (Chironomidae, Diptera)|journal=Caryologia|volume=29|issue=3|pages=291–306|doi=10.1080/00087114.1976.10796669|doi-access=free}}</ref> |- ! style="background:pink;"|''[[Oikopleura dioica]]'' | {{sort|06|6}} || [[File:Oikopleura dioica 2.jpg|100px]] || | |<ref name="Körner, 1952">{{Cite journal| vauthors = Körner WH |year=1952|title=Untersuchungen über die Gehäusebildung bei Appendicularien (Oikopleura dioica Fol)|journal=Zeitschrift für Morphologie und Ökologie der Tiere|volume=41|issue=1|pages=1–53|jstor=43261846|doi=10.1007/BF00407623|s2cid=19101198}}</ref> |- ! style="background:pink;"|''[[Aedes aegypti]]'' | {{sort|06|6}} | [[File:Aedes aegypti.jpg|100px]] || [[File:Yellow Fever Mosquito (Aedes aegypti) chromosomes.png|150px]] | Наборът 2n=6 е постоянен в семейството [[Culicidae]], с изключение на ''[[Chagasia bathana]]'', с 2n=8.<ref name=AinG41/> |<ref name=AinG41>{{Cite book| vauthors = Giannelli F, Hall JC, Dunlap JC, Friedmann T |title=Advances in Genetics, Volume 41 (Advances in Genetics) |publisher=Academic Press |location=Boston |year=1999 |page=2 |isbn=978-0-12-017641-0 }}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Индийски мунтджак]]<br />(''Muntiacus muntjak'') | {{sort|06|6/7}} | [[File:Muntjac deer.JPG|100px]] || [[File:Karyotype of Indian muntjac (Muntiacus muntjak).png|150px]] |2n = 6 за женските и 7 за мъжките. Видът е с най-ниския диплоиден набор в [[бозайници]]те.<ref name="pmid10958849">{{cite journal | vauthors = Wang W, Lan H | title = Rapid and parallel chromosomal number reductions in muntjac deer inferred from mitochondrial DNA phylogeny | url = https://archive.org/details/sim_molecular-biology-and-evolution_2000-09_17_9/page/1326 | journal = Molecular Biology and Evolution | volume = 17 | issue = 9 | pages = 1326–33 | date = September 2000 | pmid = 10958849 | doi = 10.1093/oxfordjournals.molbev.a026416 | doi-access = free }}</ref> |<ref>{{cite journal | vauthors = Wurster DH, Benirschke K | title = Indian muntjac, Muntiacus muntjak: a deer with a low diploid chromosome number | journal = Science | volume = 168 | issue = 3937 | pages = 1364–6 | date = June 1970 | pmid = 5444269 | doi = 10.1126/science.168.3937.1364 | bibcode = 1970Sci...168.1364W | name-list-style = amp | s2cid = 45371297 }}</ref> |- ! style="background:lightgreen;"| Руняка (''[[Hieracium]]'') | {{sort|08|8}} | [[File:Yellow Hawkweed.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|Fruit fly<br />(''[[Drosophila melanogaster]]'') | {{sort|08|8}} | [[File:Drosophila melanogaster - side (aka).jpg|100px]]|| [[File:Drosophila metaphase chromosomes female.png|150px]] | 6 автозоми и 2 полови хромозоми |<ref>{{cite web |url=https://www.ncbi.nlm.nih.gov/sites/entrez?Db=genomeprj&cmd=ShowDetailView&TermToSearch=9554 |title=Drosophila Genome Project |publisher=[[National Center for Biotechnology Information]] |access-date=2009-04-14 }}</ref> |- ! style="background:pink;"|''[[Macrostomum lignano]]'' | {{sort|08|8}} | [[File:Macrostomum lignano.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of Macrostomum lignano.png|150px]] |<ref name="pmid27755577">{{cite journal | vauthors = Zadesenets KS, Vizoso DB, Schlatter A, Konopatskaia ID, Berezikov E, Schärer L, Rubtsov NB | title = Evidence for Karyotype Polymorphism in the Free-Living Flatworm, Macrostomum lignano, a Model Organism for Evolutionary and Developmental Biology | journal = PLOS ONE | volume = 11 | issue = 10 | pages = e0164915 | year = 2016 | pmid = 27755577 | pmc = 5068713 | doi = 10.1371/journal.pone.0164915 | bibcode = 2016PLoSO..1164915Z | doi-access = free }}</ref> | |- ! style="background:lightgreen;"|Кладенчов мъх (''[[Marchantia polymorpha]]'') | {{sort|09|9}} | [[File:Moos_5772.jpg|100px]] || [[File:Marchantia_polymorpha_male_karyotype.jpg|150px]] | Обикновено хапроиден с преобладаващ гаметофитен период. 8 автозоми и 1 полова. Половите хромозоми при [[мъхове]]те са UV. U е за женски, а V за мъжки. n = 9 е обичайно за много [[Marchantiales]]. Някои видове са ди- и триплоиди. |<ref>{{cite journal |journal=Plant & Cell Physiology |doi=10.1093/pcp/pcv192 |title=Marchantia polymorpha: Taxonomy, Phylogeny and Morphology of a Model System |year=2016 |last1=Shimamura |first1=Masaki |volume=57 |issue=2 |pages=230–256 |pmid=26657892 |doi-access=free }}</ref> |- ! style="background:lightgreen;"|Талов кресон<br />(''[[Arabidopsis thaliana]]'') | 10 | [[File:Arabidopsis thaliana.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of Thale cress (Arabidopsis thaliana).png|150px]] | | |- ! style="background:pink;"|''[[Wallabia bicolor]]'' | {{sort|10|10/11}} | [[File:Image-Swamp-Wallaby-Feeding-4,-Vic,-Jan.2008.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of swamp wallaby (Wallabia bicolor).png|150px]] | 11 за мъжки, 10 за женски |<ref>{{cite journal | vauthors = Toder R, O'Neill RJ, Wienberg J, O'Brien PC, Voullaire L, Marshall-Graves JA | title = Comparative chromosome painting between two marsupials: origins of an XX/XY1Y2 sex chromosome system | journal = Mammalian Genome | volume = 8 | issue = 6 | pages = 418–22 | date = June 1997 | pmid = 9166586 | doi = 10.1007/s003359900459 | s2cid = 12515691 }}</ref> |- ! style="background:lightgreen;"|Австралийска маргаритка<br />(''[[Brachyscome]] dichromosomatica'') | {{sort|12|12}} | [[File:Brachyscome iberidifolia1.jpg|100px]] || | Могат да имат повече B от A хромозоми, 2n=4. |<ref name="Leach et al 1995">{{cite journal | vauthors = Leach CR, Donald TM, Franks TK, Spiniello SS, Hanrahan CF, Timmis JN | title = Organisation and origin of a B chromosome centromeric sequence from Brachycome dichromosomatica | url = https://archive.org/details/sim_chromosoma_1995-07_103_10/page/708 | journal = Chromosoma | volume = 103 | issue = 10 | pages = 708–14 | date = July 1995 | pmid = 7664618 | doi = 10.1007/BF00344232 | s2cid = 12246995 }}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Нематоди]]<br />(''[[Caenorhabditis elegans]]'') | {{sort|11|12/11}} | [[File:Adult Caenorhabditis elegans.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of Caenorhabditis elegans.png|150px]] | 12 за [[хемафродит]]и, 11 за мъжки | |- ! style="background:lightgreen;"|[[Спанак]]<br />(''Spinacia oleracea'') | 12 | [[File:Wurzelspinat02.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of Spinach (Spinacia oleracea L. Mazeran).png|150px]] | |<ref name="pmid26048564">{{cite journal | vauthors = Fujito S, Takahata S, Suzuki R, Hoshino Y, Ohmido N, Onodera Y | title = Evidence for a Common Origin of Homomorphic and Heteromorphic Sex Chromosomes in Distinct Spinacia Species | journal = G3 | volume = 5 | issue = 8 | pages = 1663–73 | date = June 2015 | pmid = 26048564 | pmc = 4528323 | doi = 10.1534/g3.115.018671 }}</ref> |- ! style="background:lightgreen;"|[[Бакла]]<br />(''Vicia faba'') | 12 | [[File:Fava beans 1.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of Broad bean (Vicia faba).png|150px]] | |<ref name="pmid22754463">{{cite journal | vauthors = Patlolla AK, Berry A, May L, Tchounwou PB | title = Genotoxicity of silver nanoparticles in Vicia faba: a pilot study on the environmental monitoring of nanoparticles | journal = International Journal of Environmental Research and Public Health | volume = 9 | issue = 5 | pages = 1649–62 | date = May 2012 | pmid = 22754463 | pmc = 3386578 | doi = 10.3390/ijerph9051649 | doi-access = free }}</ref> |- ! style="background:pink;"|''[[Scathophaga stercoraria]]'' | 12 | [[File:Fliege9012.JPG|100px]] || [[File:Karyotype of female yellow dung fly (Scathophaga stercoraria).png|150px]] | 10 автозоми и 2 полови. Мъжките са XY, а женските – XX. Половите хромозоми са най-големите, заемайки 30% от общия диплоиден набор на женските и 25% в мъжките.<ref name="pmid20874599"/> |<ref name="pmid20874599">{{cite journal | vauthors = Sbilordo SH, Martin OY, Ward PI | title = The karyotype of the yellow dung fly, Scathophaga stercoraria, a model organism in studies of sexual selection | journal = Journal of Insect Science | volume = 10 | issue = 118 | pages = 1–11 | year = 2010 | pmid = 20874599 | pmc = 3016996 | doi = 10.1673/031.010.11801 }}</ref> |- ! style="background:lightblue;"|[[Слузеста плесен]]<br />(''[[Dictyostelium discoideum]]'') | 12 | [[File:Dictyostelium Fruiting Bodies.JPG|100px]] || | |<ref>{{cite web |url=http://www.genomenewsnetwork.org/articles/07_02/dictyostelium.shtml |title=First of six chromosomes sequenced in Dictyostelium discoideum |publisher=Genome News Network |access-date=2009-04-29 }}</ref> |- ! style="background:lightgreen;"|[[Краставица]]<br />(''Cucumis sativus'') | 14 | [[File:Komkommer plant.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of cucumber (Cucumis sativus).png|150px]] | |<ref name="pmid26407707">{{cite journal | vauthors = Zhang Y, Cheng C, Li J, Yang S, Wang Y, Li Z, Chen J, Lou Q | display-authors = 6 | title = Chromosomal structures and repetitive sequences divergence in Cucumis species revealed by comparative cytogenetic mapping | journal = BMC Genomics | volume = 16 | issue = 1 | page = 730 | date = September 2015 | pmid = 26407707 | pmc = 4583154 | doi = 10.1186/s12864-015-1877-6 }}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Тасманийски дявол]]<br />(''Sarcophilus harrisii'') | 14 | [[File:Sarcophilus harrisii taranna.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of Tasmanian devil (Sarcophilus Harrisii).png|150px]] | | |- ! style="background:lightgreen;"|[[Ръж]]<br />(''Secale cereale'') | 14 | [[File:Rye Mature Grain Summer.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of Austrian rye (Secale cereale).png|150px]] | |<ref name="Simmonds"/> |- ! style="background:lightgreen;"|[[Грах]]<br />(''Pisum sativum'') | 14 | [[File:Peas in pods - Studio.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of pea (Pisum sativum).png|150px]] | |<ref name="Simmonds"/> |- ! style="background:lightgreen;"|[[Ечемик]]<br />(''Hordeum vulgare'') | 14 | [[File:Hordeum-barley.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of barley (Hordeum vulgare).png|150px]] | |<ref name="pmid26913037">{{cite journal | vauthors = Schubert V, Ruban A, Houben A | title = Chromatin Ring Formation at Plant Centromeres | journal = Frontiers in Plant Science | volume = 7 | page = 28 | year = 2016 | pmid = 26913037 | pmc = 4753331 | doi = 10.3389/fpls.2016.00028 | doi-access = free }}</ref> |- ! style="background:lightgreen;"|''[[Aloe vera]]'' | 14 | [[File:Aloe vera 1.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of Aloe vera.png|150px]] | Диплоиден набор 2n = 14 с четири двойки дълги акроцентрични хромозоми от 14.4 μm до 17.9 μm и три двойки субметацентрични от 4.6 μm до 5.4 μm.<ref name="pmid28510900"/> |<ref name="pmid28510900">{{cite journal | vauthors = Haque SM, Ghosh B | title = High frequency microcloning of Aloe vera and their true-to-type conformity by molecular cytogenetic assessment of two years old field growing regenerated plants | journal = Botanical Studies | volume = 54 | issue = 1 | page = 46 | date = December 2013 | pmid = 28510900 | pmc = 5430365 | doi = 10.1186/1999-3110-54-46 }}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Коала]]<br />(''Phascolarctos cinereus'') | 16 | [[File:Koala climbing tree.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Кенгуру]] | 16 | [[File:Macropus robustus2.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of wallaroo (Macropus robustus).png|150px]] |Заедно с други членове на семейство ''[[Macropus]]'', но не и [[червено кенгуру]] |<ref>{{cite journal | vauthors = Rofe RH |date=December 1978 |title= G-banded chromosomes and the evolution of macropodidae |journal= Australian Mammalogy |volume= 2 |pages= 50–63 |doi=10.1071/AM78007 |s2cid=254728517 |issn= 0310-0049 |url= https://books.google.com/books?id=N_ifwszrgFsC&pg=PA53}}</ref> |- ! style="background:pink;"|''[[Botryllus schlosseri]]'' | {{sort|16|16}} || [[File:Botryllus schlosseri.jpg|100px]] || | |<ref name="Colombera, 1974">{{Cite journal| vauthors = Colombera D|year=1974|title=Chromosome number within the class Ascidiacea| url = https://archive.org/details/sim_marine-biology_1974_26_1/page/63|journal=Marine Biology|volume=26|issue=1|pages=63–68|doi=10.1007/BF00389087|s2cid=84189212}}</ref> |- ! style="background:pink;"|''[[Schistosoma mansoni]]'' | 16 | [[File:Schistosoma mansoni trematodes.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of Schistosoma mansoni.png|150px]] | 2n=16. 7 автозоми и ZW полови хромозоми.<ref name="pmid19606141"/> |<ref name="pmid19606141">{{cite journal | vauthors = Berriman M, Haas BJ, LoVerde PT, Wilson RA, Dillon GP, Cerqueira GC, Mashiyama ST, Al-Lazikani B, Andrade LF, Ashton PD, Aslett MA, Bartholomeu DC, Blandin G, Caffrey CR, Coghlan A, Coulson R, Day TA, Delcher A, DeMarco R, Djikeng A, Eyre T, Gamble JA, Ghedin E, Gu Y, Hertz-Fowler C, Hirai H, Hirai Y, Houston R, Ivens A, Johnston DA, Lacerda D, Macedo CD, McVeigh P, Ning Z, Oliveira G, Overington JP, Parkhill J, Pertea M, Pierce RJ, Protasio AV, Quail MA, Rajandream MA, Rogers J, Sajid M, Salzberg SL, Stanke M, Tivey AR, White O, Williams DL, Wortman J, Wu W, Zamanian M, Zerlotini A, Fraser-Liggett CM, Barrell BG, El-Sayed NM | display-authors = 6 | title = The genome of the blood fluke Schistosoma mansoni | journal = Nature | volume = 460 | issue = 7253 | pages = 352–8 | date = July 2009 | pmid = 19606141 | pmc = 2756445 | doi = 10.1038/nature08160 | bibcode = 2009Natur.460..352B }}</ref> |- ! style="background:lightgreen;"|Зимен лук<br />(''[[Allium fistulosum]]'') | 16 | [[File:Spring Onion.jpg|100px]] || [[File:DAPI stained Welsh onion (Allium fistulosum) chromosomes.png|150px]] | |<ref name="pmid23236469">{{cite journal | vauthors = Nagaki K, Yamamoto M, Yamaji N, Mukai Y, Murata M | title = Chromosome dynamics visualized with an anti-centromeric histone H3 antibody in Allium | journal = PLOS ONE | volume = 7 | issue = 12 | pages = e51315 | year = 2012 | pmid = 23236469 | pmc = 3517398 | doi = 10.1371/journal.pone.0051315 | bibcode = 2012PLoSO...751315N | doi-access = free }}</ref> |- ! style="background:lightgreen;"|[[Чесън]]<br />(''Allium sativum'') | 16 | [[File:All Garlic Ail Ajo.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of garlic (Allium sativum).png|150px]] | |<ref name="pmid23236469"/> |- ! style="background:pink;"|[[Крастов кърлеж]]<br />(''Sarcoptes scabiei'') | {{sort|17|17/18}} | [[File:Sarcoptes scabei 2.jpg|100px]] || [[File:Chromosomal spreads of single itch mite (Sarcoptes scabiei) cell - 17 chromosomes.png|150px]] | 17 или 18 хромозоми. Причината за това е неизвестна, но верятно е XO определяне на пола, където при мъжките (2n=17) липса полова хромозома и затова женските са 2n=18.<ref name="pmid22214472"/> |<ref name="pmid22214472">{{cite journal | vauthors = Mounsey KE, Willis C, Burgess ST, Holt DC, McCarthy J, Fischer K | title = Quantitative PCR-based genome size estimation of the astigmatid mites Sarcoptes scabiei, Psoroptes ovis and Dermatophagoides pteronyssinus | journal = Parasites & Vectors | volume = 5 | page = 3 | date = January 2012 | pmid = 22214472 | pmc = 3274472 | doi = 10.1186/1756-3305-5-3 }}</ref> |- ! style="background:lightgreen;"|[[Репичка]]<br />(''Raphanus sativus'') | 18 | [[File:Raphanus sativus subsp. sativus, radijs (1).jpg|100px]] || [[File:Karyotype of radish (Raphanus sativus).png|150px]] | |<ref name="Simmonds"/> |- ! style="background:lightgreen;"|[[Морков]]<br />(''[[Daucus carota]]'') | 18 | [[File:Baby carrots - jules.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of carrot (Daucus carota).png|150px]] | Семейство ''[[Daucus]]'' включва около 25 вида. ''D. carota'' има 9 хромозоми двойки (2n = 2x = 18). ''D. capillifolius'', ''D. sahariensis'' и ''D. syrticus'' са с 2n = 18, whereas ''D. muricatus'' (2n = 20) аи ''D. pusillus'' (2n = 22) са с повече хромозоми. Известен е и малък брой полиплоиди, ''D. glochidiatus'' (2n = 4x = 44) и ''D. montanus'' (2n = 6x = 66).<ref name="pmid24887084"/> |<ref name="pmid24887084">{{cite journal | vauthors = Dunemann F, Schrader O, Budahn H, Houben A | title = Characterization of centromeric histone H3 (CENH3) variants in cultivated and wild carrots (Daucus sp.) | journal = PLOS ONE | volume = 9 | issue = 6 | pages = e98504 | year = 2014 | pmid = 24887084 | pmc = 4041860 | doi = 10.1371/journal.pone.0098504 | bibcode = 2014PLoSO...998504D | doi-access = free }}</ref> |- ! style="background:lightgreen;"|[[Зеле]]<br />(''Brassica oleracea'') | 18 | [[File:Choux 02.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of Brussels sprout (Brassica oleracea var. gemmifera).png|150px]] |[[Broccoli]], cabbage, [[kale]], [[kohlrabi]], [[brussels sprouts]], and [[cauliflower]] are all the same species and have the same chromosome number.<ref name="Simmonds"/> |<ref name="Simmonds"/> |- ! style="background:lightgreen;"|[[Цитруси]]<br />(''Citrus'') | 18 | [[File:Lemon, Lime and Orange.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of Lemon (Citrus limon).png|150px]] |<ref name="citrus1997">{{cite journal| vauthors = Guerra M, Pedrosa A, Cornélio MT, Santos K, Soares Filho WD | title=Chromosome number and secondary constriction variation in 51 accessions of a citrus germplasm bank | journal=Brazilian Journal of Genetics | year= 1997 | volume= 20 | issue= 3 | pages= 489–496| doi=10.1590/S0100-84551997000300021 | doi-access=free}}</ref> |<ref name="pmid24260635">{{cite journal | vauthors = Hynniewta M, Malik SK, Rao SR | title = Karyological studies in ten species of Citrus(Linnaeus, 1753) (Rutaceae) of North-East India | journal = Comparative Cytogenetics | volume = 5 | issue = 4 | pages = 277–87 | year = 2011 | pmid = 24260635 | pmc = 3833788 | doi = 10.3897/CompCytogen.v5i4.1796 }}</ref> |- ! style="background:lightgreen;"|[[Маракуя]]<br />(''Passiflora edulis'') | 18 | [[File:Passionfruit and cross section.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of passion fruit (Passiflora edulis).png|150px]] | |<ref name="Passionfruit2008">Souza, Margarete Magalhães, Telma N. Santana Pereira, and Maria Lúcia Carneiro Vieira. "Cytogenetic studies in some species of Passiflora L.(Passifloraceae): a review emphasizing Brazilian species." Brazilian Archives of Biology and Technology 51.2 (2008): 247–258. https://dx.doi.org/10.1590/S1516-89132008000200003</ref> |- ! style="background:lightgreen;"|[[Setaria viridis]]<br />(''Setaria viridis'') | 18 | [[File:エノコログサSetaria viridis (L.) P.Beauv.P9130041.JPG|100px]] || [[File:Karyotype of Setaria viridis.png|150px]] | |<ref name="pmid26753080">{{cite journal | vauthors = Nani TF, Cenzi G, Pereira DL, Davide LC, Techio VH | title = Ribosomal DNA in diploid and polyploid Setaria (Poaceae) species: number and distribution | journal = Comparative Cytogenetics | volume = 9 | issue = 4 | pages = 645–60 | year = 2015 | pmid = 26753080 | pmc = 4698577 | doi = 10.3897/CompCytogen.v9i4.5456 }}</ref> |- ! style="background:lightgreen;"|[[Царевица]]<br />(''Zea mays'') | 20 | [[File:Klip kukuruza uzgojen u Međimurju (Croatia).JPG|100px]] || [[File:C-banded karyograms of Maize.png|150px]] | |<ref name="Simmonds"/> |- ! style="background:lightgreen;"|[[Канабис]]<br />(''[[Cannabis sativa]]'') | 20 | [[File:Cannabis sativa leaf.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of Hemp (Cannabis sativa).png|150px]] | | |- ! style="background:pink;"|''[[Xenopus tropicalis]]'' | 20 | [[File:Xenopus tropicalis02.jpeg|100px]] || [[File:Karyotype of Western clawed frog (Xenopus (Silurana) tropicalis).png|150px]] | |<ref name="ReferenceA">{{cite journal | vauthors = Matsuda Y, Uno Y, Kondo M, Gilchrist MJ, Zorn AM, Rokhsar DS, Schmid M, Taira M | display-authors = 6 | title = A New Nomenclature of Xenopus laevis Chromosomes Based on the Phylogenetic Relationship to Silurana/Xenopus tropicalis | journal = Cytogenetic and Genome Research | volume = 145 | issue = 3–4 | pages = 187–91 | date = April 2015 | pmid = 25871511 | doi = 10.1159/000381292 | s2cid = 207626597 | url = https://opus.bibliothek.uni-wuerzburg.de/frontdoor/index/index/docId/19674 }}</ref> |- ! style="background:lightgreen;"|''[[Cephalotus follicularis]]'' | 20 | [[File:Cephalotus follicularis 002.jpg|100px]] || | |<ref name="carnivorous plants">{{cite journal| vauthors = Kondo K |title=Chromosome Numbers of Carnivorous Plants|journal=Bulletin of the Torrey Botanical Club|date=May 1969|volume=96|issue=3|pages=322–328|doi=10.2307/2483737|jstor=2483737}}</ref> |- ! style="background:lightgreen;"|[[Какаово дърво]]<br />(''Theobroma cacao'') | 20 | [[File:Matadecacao.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of cacao.png|150px]] | |<ref name="pmid28187131">{{cite journal | vauthors = da Silva RA, Souza G, Lemos LS, Lopes UV, Patrocínio NG, Alves RM, Marcellino LH, Clement D, Micheli F, Gramacho KP | display-authors = 6 | title = Genome size, cytogenetic data and transferability of EST-SSRs markers in wild and cultivated species of the genus Theobroma L. (Byttnerioideae, Malvaceae) | journal = PLOS ONE | volume = 12 | issue = 2 | pages = e0170799 | year = 2017 | pmid = 28187131 | pmc = 5302445 | doi = 10.1371/journal.pone.0170799 | bibcode = 2017PLoSO..1270799D | doi-access = free }}</ref> |- ! style="background:lightgreen;"|[[Евкалипт]]<br />(''Eucalyptus'') | 22 | [[File:700 yr red river gum02.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of river red gum (Eucalyptus camaldulensis).png|150px]] | Въпреки че нкои видове са с друг набор, 2n = 22 е присъщ на 135 (33.5%) вида от семейство ''[[Eucalyptus]]''.<ref name="10.1080/00087114.2006.10797916">{{cite journal| vauthors = Oudjehih B, Abdellah B | title=Chromosome numbers of the 59 species of Eucalyptus L'Herit. (Myrtaceae). | journal= Caryologia | year= 2006 | volume= 59 | issue= 3 | pages= 207–212 | doi=10.1080/00087114.2006.10797916 | doi-access= free}}</ref> |<ref name="pmid16076778">{{cite journal | vauthors = Balasaravanan T, Chezhian P, Kamalakannan R, Ghosh M, Yasodha R, Varghese M, Gurumurthi K | title = Determination of inter- and intra-species genetic relationships among six Eucalyptus species based on inter-simple sequence repeats (ISSR) | journal = Tree Physiology | volume = 25 | issue = 10 | pages = 1295–302 | date = October 2005 | pmid = 16076778 | doi = 10.1093/treephys/25.10.1295 | doi-access = free }}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Вирджински опосум]]<br />(''Didelphis virginiana'') | 22 | [[File:Opossum 2.jpg|100px]] ||| |<ref name = "OP">{{cite journal | vauthors = Biggers JD, Fritz HI, Hare WC, Mcfeely RA | title = Chromosomes of American Marsupials | url = https://archive.org/details/sim_science_1965-06-18_148_3677/page/n73 | journal = Science | volume = 148 | issue = 3677 | pages = 1602–3 | date = June 1965 | pmid = 14287602 | doi = 10.1126/science.148.3677.1602 | s2cid = 46617910 | bibcode = 1965Sci...148.1602B }}</ref> |- ! style="background:lightgreen;"|[[Боб]]<br />(''Phaseolus'' sp.) | 22 | [[File:Phaseolus vulgaris MHNT.BOT.2016.24.73.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of Common bean (Phaseolus vulgaris).png|150px]] | Всички видове от семейство Бобови имат еднакъв набор.<ref name="Simmonds"/> |<ref name="Simmonds"/> |- ! style="background:pink;"|[[Охлюв]] | 24 | [[File:Grapevinesnail 01.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:lightgreen;"|[[Пъпеш]]<br />(''Cucumis melo'') | 24 | [[File:Cucumis melo 34.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of melon (Cucumis melo L.).png|150px]] | |<ref name="pmid25612459">{{cite journal | vauthors = Argyris JM, Ruiz-Herrera A, Madriz-Masis P, Sanseverino W, Morata J, Pujol M, Ramos-Onsins SE, Garcia-Mas J | display-authors = 6 | title = Use of targeted SNP selection for an improved anchoring of the melon (Cucumis melo L.) scaffold genome assembly | journal = BMC Genomics | volume = 16 | page = 4 | date = January 2015 | issue = 1 | pmid = 25612459 | pmc = 4316794 | doi = 10.1186/s12864-014-1196-3 }}</ref> |- ! style="background:lightgreen;"|[[Ориз]]<br />(''Oryza sativa'') | 24 | [[File:US long grain rice.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of rice (Oryza sativa).png|150px]] | |<ref name="Simmonds"/> |- ! style="background:lightgreen;"|''[[Solanum elaeagnifolium]]'' | 24 | [[File:Solanum elaeagnifolium.jpg|100px]] || | |<ref>{{cite journal | vauthors = Heiser CB, Whitaker TW | title = Chromosome number, polyploidy, and growth habit in California weeds | journal = American Journal of Botany | volume = 35 | issue = 3 | pages = 179–86 | date = March 1948 | pmid = 18909963 | doi = 10.2307/2438241 | jstor = 2438241 }}</ref> |- ! style="background:lightgreen;"|[[Сладък кестен]]<br />(''Castanea sativa'') | 24 | [[File:Frucht der Edelkastanie.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of Sweet chestnut (Castanea sativa).png|150px]] | |<ref name="Sweet_chestnut">{{cite journal | vauthors = Ivanova D, Vladimirov V | year = 2007 | title = Chromosome numbers of some woody species from the Bulgarian flora | url = http://www.bio.bas.bg/~phytolbalcan/PDF/13_2/13_2_09_Ivanova_&_Vladimirov.pdf | journal = Phytologia Balcanica | volume = 13 | issue = 2| pages = 205–207}}</ref> |- ! style="background:lightgreen;"|[[Домат]]<br />(''Solanum lycopersicum'') | 24 | [[File:Bright red tomato and cross section02.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of tomato (Solanum lycopersicum).png|150px]] | |<ref name="pmid17517142">{{cite journal | vauthors = Staginnus C, Gregor W, Mette MF, Teo CH, Borroto-Fernández EG, Machado ML, Matzke M, Schwarzacher T | display-authors = 6 | title = Endogenous pararetroviral sequences in tomato (Solanum lycopersicum) and related species | journal = BMC Plant Biology | volume = 7 | page = 24 | date = May 2007 | pmid = 17517142 | pmc = 1899175 | doi = 10.1186/1471-2229-7-24 }}</ref> |- ! style="background:lightgreen;"|[[Обикновен бук]]<br />(''Fagus sylvatica'') | 24 | [[File:Hayedomasaustral.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of European beech (Fagus sylvatica).png|150px]] | |<ref name="Fagus_sylvatica">{{cite journal | doi = 10.1111/j.1365-2745.2012.02017.x | volume=100 | issue=6 | title=Biological Flora of the British Isles:Fagus sylvatica | url = https://archive.org/details/sim_journal-of-ecology_2012-11_100_6/page/1557 | year=2012 | journal=Journal of Ecology | pages=1557–1608 | vauthors = Packham JR, Thomas PA, Atkinson MD, Degen T | s2cid=85095298 }}</ref> |- ! style="background:lightgreen;"|[[Червено кучешко грозде]]<br />(''Solanum dulcamara'') | 24 | [[File:SolanumDulcamara-bloem-sm.jpg|100px]] || | |<ref>{{cite book| vauthors = Abrams L|title=Illustrated Flora of the Pacific States. Volume 3.|year=1951|publisher=Stanford University Press|page=866}}</ref><ref>{{cite book| vauthors = Stace C |author-link = Clive Stace|title=New Flora of the British Isles. | edition = Second |year=1997|publisher=Cambridge, UK|page=1130}}</ref> |- ! style="background:lightgreen;"|[[Корков дъб]]<br />(''Quercus suber'') | 24 | [[File:ChampagneCorksLarge.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of Cork oak (Quercus suber).png|150px]] | |<ref name="Cork_oak">Zaldoš V, Papeš D, Brown SC, Panaus O, Šiljak-Yakovlev S (1998) [https://www.researchgate.net/publication/233747559_Genome_size_and_base_composition_of_seven_Quercus_species_Inter-_and_intra-population_variation Genome size and base composition of seven Quercus species: inter- and intra-population variation.] ''Genome'', 41: 162–168.</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Зелена водна жаба]]<br />(''Pelophylax'' [[Klepton|kl.]] ''esculentus'') | 26 | [[File:Rana esculenta on Nymphaea edit.JPG|100px]] || [[File:Karyotype of Edible frog (Pelophylax esculentus).png|150px]] | Фертилен хибрид на [[Жаба на Лесона]] и [[Голяма водна жаба]].<ref name="DoležálkováSember2016">{{cite journal | vauthors = Doležálková M, Sember A, Marec F, Ráb P, Plötner J, Choleva L | title = Is premeiotic genome elimination an exclusive mechanism for hemiclonal reproduction in hybrid males of the genus Pelophylax? | journal = BMC Genetics | volume = 17 | issue = 1 | page = 100 | date = July 2016 | pmid = 27368375 | pmc = 4930623 | doi = 10.1186/s12863-016-0408-z }}</ref> |<ref name="ZaleśnaCholeva2011">{{cite journal | vauthors = Zaleśna A, Choleva L, Ogielska M, Rábová M, Marec F, Ráb P | title = Evidence for integrity of parental genomes in the diploid hybridogenetic water frog Pelophylax esculentus by genomic in situ hybridization | journal = Cytogenetic and Genome Research | volume = 134 | issue = 3 | pages = 206–12 | year = 2011 | pmid = 21555873 | doi = 10.1159/000327716 | s2cid = 452336 }}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Аксолотъл]]<br />(''Ambystoma mexicanum'') | 28 | [[File:AxolotlBE.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of axolotl (Ambystoma mexicanum).png|150px]] | |<ref name="pmid26553646">{{cite journal | vauthors = Keinath MC, Timoshevskiy VA, Timoshevskaya NY, Tsonis PA, Voss SR, Smith JJ | title = Initial characterization of the large genome of the salamander Ambystoma mexicanum using shotgun and laser capture chromosome sequencing | journal = Scientific Reports | volume = 5 | page = 16413 | date = November 2015 | pmid = 26553646 | pmc = 4639759 | doi = 10.1038/srep16413 | bibcode = 2015NatSR...516413K }}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Креватна дървеница]]<br />(''Cimex lectularius'') | {{sort|29|29 – 47}} | [[File:Bedbug004.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of male bed bug (Cimex lectularius).png|150px]] | 26 автозоми и променлив брой полови хромозоми от три (X₁X₂Y) до 21 (X₁X₂Y+18 допълнителни X хромозоми).<ref name="pmid28123691">{{cite journal | vauthors = Sadílek D, Angus RB, Šťáhlavský F, Vilímová J | title = Comparison of different cytogenetic methods and tissue suitability for the study of chromosomes in ''Cimex lectularius'' (Heteroptera, Cimicidae) | journal = Comparative Cytogenetics | volume = 10 | issue = 4 | pages = 731–752 | year = 2016 | pmid = 28123691 | pmc = 5240521 | doi = 10.3897/CompCytogen.v10i4.10681 }}</ref> |<ref name="pmid28123691"/> |- ! style="background:pink;"|Многоножки броненосци<br />(''Arthrosphaera magna attems'') | 30 | [[File:Pillmillipede talakaveri.jpg|100px]] || | |<ref name=Caryologia>{{Cite journal| vauthors = Achar KP |title=Analysis of male meiosis in seven species of Indian pill-millipede|journal=Caryologia|volume=39|year=1986|issue=39|pages=89–101|doi=10.1080/00087114.1986.10797770|doi-access=free}}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Жираф]]<br />(''Giraffa camelopardalis'') | 30 | [[File:Giraffen.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of giraffe (Giraffa camelopardalis).png|150px]] | |<ref name="pmid19096208">{{cite journal | vauthors = Huang L, Nesterenko A, Nie W, Wang J, Su W, Graphodatsky AS, Yang F | title = Karyotype evolution of giraffes (Giraffa camelopardalis) revealed by cross-species chromosome painting with Chinese muntjac (Muntiacus reevesi) and human (Homo sapiens) paints | journal = Cytogenetic and Genome Research | volume = 122 | issue = 2 | pages = 132–8 | year = 2008 | pmid = 19096208 | doi = 10.1159/000163090 | url = https://www.researchgate.net/publication/23677169 | s2cid = 6674957 }}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Американска норка]]<br />(''Neogale vison'') | 30 | [[File:American mink geograph.co.uk 2083077.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:lightgreen;"|[[Шамфъстък]]<br />(''Pistacia vera'') | 30 | [[File:ARS pistachio.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of Pistachio (Pistacia vera).png|150px]] | |<ref name="pmid26633808">{{cite journal | vauthors = Sola-Campoy PJ, Robles F, Schwarzacher T, Ruiz Rejón C, de la Herrán R, Navajas-Pérez R | title = The Molecular Cytogenetic Characterization of Pistachio (Pistacia vera L.) Suggests the Arrest of Recombination in the Largest Heteropycnotic Pair HC1 | journal = PLOS ONE | volume = 10 | issue = 12 | pages = e0143861 | year = 2015 | pmid = 26633808 | pmc = 4669136 | doi = 10.1371/journal.pone.0143861 | bibcode = 2015PLoSO..1043861S | doi-access = free }}</ref> |- ! style="background:pink;"|Японска копринена буба<br />''[[Antheraea yamamai]]'' |31 |[[File:Antheraea yamamai male sjh.jpg|thumb]] |[[File:Antheraea yamamai karyotype.jpg|thumb]] | |<ref>{{cite journal | vauthors = Kim SR, Kwak W, Kim H, Caetano-Anolles K, Kim KY, Kim SB, Choi KH, Kim SW, Hwang JS, Kim M, Kim I, Goo TW, Park SW | display-authors = 6 | title = Genome sequence of the Japanese oak silk moth, Antheraea yamamai: the first draft genome in the family Saturniidae | journal = GigaScience | volume = 7 | issue = 1 | pages = 1–11 | date = January 2018 | pmid = 29186418 | pmc = 5774507 | doi = 10.1093/gigascience/gix113 | url = }}</ref> |- ! style="background:lightblue;"|''[[Saccharomyces cerevisiae]]'' | 32 | [[File:S cerevisiae under DIC microscopy.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Обикновена медоносна пчела]]<br />(''Apis mellifera'') | 32/16 | [[File:BeeCropped.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of Honey bee (Apis mellifera).png|150px]] | 32 за женските (2n = 32), мъжките са халоиди (1n =16).<ref name="pmid19841734"/> |<ref name="pmid19841734">{{cite journal | vauthors = Gempe T, Hasselmann M, Schiøtt M, Hause G, Otte M, Beye M | title = Sex determination in honeybees: two separate mechanisms induce and maintain the female pathway | journal = PLOS Biology | volume = 7 | issue = 10 | pages = e1000222 | date = October 2009 | pmid = 19841734 | pmc = 2758576 | doi = 10.1371/journal.pbio.1000222 }}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Американски язовец]]<br />(''Taxidea taxus'') | 32 | [[File:AmericanBadger.JPG|100px]] || | | |- ! style="background:lightgreen;"|[[Алфалфа]]<br />(''Medicago sativa'') | 32 | [[File:Graines de luzerne bio germées - 001.JPG|100px]] || [[File:Karyotype of tetraploid Alfalfa (Medicago sativa ssp falcata).png|150px]] | Питомната алфалфа е тетраплоид, 2n=4x=32. Дивите са 2n=16.<ref name="Simmonds"/>{{rp|165}} |<ref name="Simmonds">{{Cite book|editor= Simmonds, NW |title=Evolution of crop plants |publisher=Longman |location=New York |year=1976 |isbn=978-0-582-44496-6 }}{{Page needed|date=September 2010}}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Червена лисица]]<br />(''Vulpes vulpes'') | 34 | [[File:Vulpes vulpes 2.jpg|100px]] || | Плюс 0 – 8 B хромозоми. |<ref name="ilar3923182">{{cite journal | last1 = Rubtsov | first1 = Nikolai B. | title = The Fox Gene Map | journal = ILAR | volume = 39 | issue = 2–3 | pages = 182–188 | date = 1 April 1998 | doi = 10.1093/ilar.39.2-3.182 | pmid = 11528077 | doi-access = free }}</ref> |- ! style="background:lightgreen;"|[[Слънчоглед]]<br />(''Helianthus annuus'') | 34 | [[File:Lule Dielli.JPG|100px]] || [[File:Karyotype of sunflower (Helianthus annuus).png|150px]] | |<ref name="pmid23316437">{{cite journal | vauthors = Feng J, Liu Z, Cai X, Jan CC | title = Toward a molecular cytogenetic map for cultivated sunflower (Helianthus annuus L.) by landed BAC/BIBAC clones | journal = G3 | volume = 3 | issue = 1 | pages = 31–40 | date = January 2013 | pmid = 23316437 | pmc = 3538341 | doi = 10.1534/g3.112.004846 }}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Бодливо свинче]]<br />(''Erethizon dorsatum'') | 34 | [[File:Porcupine-BioDome.jpg|100px]] || | |<ref name="resources.metapress.com"/> |- ! style="background:lightgreen;"|[[Артишок]]<br />(''Cynara cardunculus'' var. ''scolymus'') | 34 | [[File:Artichoke J1.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of globe artichoke.png|150px]] | |<ref name="pmid27830052">{{cite journal | vauthors = Giorgi D, Pandozy G, Farina A, Grosso V, Lucretti S, Gennaro A, Crinò P, Saccardo F | display-authors = 6 | title = First detailed karyo-morphological analysis and molecular cytological study of leafy cardoon and globe artichoke, two multi-use Asteraceae crops | journal = Comparative Cytogenetics | volume = 10 | issue = 3 | pages = 447–463 | year = 2016 | pmid = 27830052 | pmc = 5088355 | doi = 10.3897/CompCytogen.v10i3.9469 }}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Жъта мангуста]]<br />(''Cynictis penicillata'') | 36 | [[File:Yellow mongoose 1.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Тибетска лисица]]<br />(''Vulpes ferrilata'') | 36 | [[File:Tibet Fox.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Морска звезда]]<br />(''Asteroidea'') | 36 | [[File:Nerr0878.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Червена панда]]<br />(''Ailurus fulgens'') | 36 | [[File:Ailurus fulgens RoterPanda LesserPanda.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Сурикат]]<br />(''Suricata suricatta'') | 36 | [[File:Meerkat feb 09.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:lightgreen;"|[[Маниока]]<br />(''Manihot esculenta'') | 36 | [[File:Manihot esculenta 001.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of Cassava (Manihot esculenta).png|150px]] | |<ref name="pmid24727655">{{cite journal | vauthors = An F, Fan J, Li J, Li QX, Li K, Zhu W, Wen F, Carvalho LJ, Chen S | display-authors = 6 | title = Comparison of leaf proteomes of cassava (Manihot esculenta Crantz) cultivar NZ199 diploid and autotetraploid genotypes | journal = PLOS ONE | volume = 9 | issue = 4 | pages = e85991 | year = 2014 | pmid = 24727655 | pmc = 3984080 | doi = 10.1371/journal.pone.0085991 | bibcode = 2014PLoSO...985991A | doi-access = free }}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Дългоноса кузиманзе]]<br />(''Crossarchus obscurus'') | 36 | [[File:Crossarchus obscurus Plzen zoo 02.2011.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Дъждовен червей]]<br />(''Lumbricus terrestris'') | 36 | [[File:Regenwurm1.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Обикновена ноктеста жаба]]<br />(''Xenopus laevis'') | 36 | [[File:Xenopus laevis 1.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of African clawed frog (Xenopus laevis).png|150px]] | |<ref name="ReferenceA"/> |- ! style="background:lightgreen;"|[[Алдрованда]]<br />(''Aldrovanda vesiculosa'') | 38 | [[File:Aldrovanda vesiculosa.jpg|100px]] || | |<ref name="carnivorous plants"/> |- ! style="background:pink;"|[[Тигър]]<br />(''Panthera tigris'') | 38 | [[File:Tigress at Jim Corbett National Park.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of Siberian tiger.png|150px]] | | |- ! style="background:pink;"|[[Видра]]<br />(''Enhydra lutris'') | 38 | [[File:Sea otter.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Самур]]<br />(''Martes zibellina'') | 38 | [[File:Sable - 2.png|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Американски енот]]<br />(''Procyon lotor'') | 38 | [[File:Procyon lotor (raccoon).jpg|100px]] || | |<ref name="pmid19051045">{{cite journal | vauthors = Perelman PL, Graphodatsky AS, Dragoo JW, Serdyukova NA, Stone G, Cavagna P, Menotti A, Nie W, O'Brien PC, Wang J, Burkett S, Yuki K, Roelke ME, O'Brien SJ, Yang F, Stanyon R | display-authors = 6 | title = Chromosome painting shows that skunks (Mephitidae, Carnivora) have highly rearranged karyotypes | journal = Chromosome Research | volume = 16 | issue = 8 | pages = 1215–31 | year = 2008 | pmid = 19051045 | doi = 10.1007/s10577-008-1270-2 | s2cid = 952184 }}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Златка]]<br />(''Martes martes'') | 38 | [[File:Baummarder 01.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Прасе]]<br />(''Sus'') | 38 | [[File:Sus Barbatus, the Bornean Bearded Pig (12616351323).jpg|100px]] || [[File:Karyotype of normal male pig.png|150px]] | | |- ! style="background:pink;"|[[Азиатска късоноктеста видра]]<br />(''Aonyx cinerea'') | 38 | [[File:Otter - melbourne zoo.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Лъв]]<br />(''Panthera leo'') | 38 | [[File:Lion Ngorongoro Crater.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Пекан]]<br />(''Pekania pennanti'') | 38 | [[File:Martes martes crop.jpg|100px]] || | a type of [[marten]] | |- ! style="background:pink;"|[[European mink]]<br />(''Mustela lutreola'') | 38 | [[File:Europäischer Nerz.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Коати]] | 38 | [[File:Coati.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|Домашна [[котка]]<br />(''Felis catus'') | 38 | [[File:Kittyply edit1.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of domestic cat (Felis catus).png|150px]] | | |- ! style="background:pink;"|[[Белка]]<br />(''Martes foina'') | 38 | [[File:Steinmarder 01.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|''[[Bogertophis rosaliae]]'' | 38 | [[File:Bogertophis subocularis.jpg|100px]] || | |<ref>{{cite journal | vauthors = Dowling HG, Price RM | title = A proposed new genus for Elaphe subocularis and Elaphe rosaliae. | journal = The Snake | date = 1988 | volume = 20 | issue = 1 | pages = 52–63 | url = http://dustyrhoads.x10host.com/Dusty_Rhoads_-_snake_biology/Publications_files/bogertophis_genus_dowling_and_price_1988.pdf | archive-url = https://web.archive.org/web/20141029225046/http://dustyrhoads.x10host.com/Dusty_Rhoads_-_snake_biology/Publications_files/bogertophis_genus_dowling_and_price_1988.pdf | archive-date = 29 October 2014 }}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Американска златка]]<br />(''Martes americana'') | 38 | [[File:Marten with Flowers.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|''Bogertophis subocularis'' | 40 | [[File:Trans-Pecos Rat Snake.jpg|100px]] || | |<ref>[https://link.springer.com/article/10.1007/BF02286946: "Chromosomes of ''Elaphe subocularis'' (Reptilia: Serpentes), with the description of an in vivo technique for preparation of snake chromosomes"].</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Мишка]]<br />(''Mus musculus'') | 40 | [[File:Мышь 2.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of normal male mouse.png|150px]] | |<ref>[http://research.jax.org/grs/type/chromosomal_abberati.html The Jackson Laboratory] {{webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130125072215/http://research.jax.org/grs/type/chromosomal_abberati.html |date=2013-01-25}}: "Mice with chromosomal aberrations".</ref> |- ! style="background:lightgreen;"|[[Манго]]<br />(''Mangifera indica'') | 40 | [[File:Mangga indramayu 071007-0327 rwg.jpg|100px]] || | |<ref name="Simmonds"/> |- ! style="background:pink;"|[[Хиена]]<br />(''Hyaenidae'') | 40 | [[File:Spotted Hyena and young in Ngorogoro crater.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Фретка]]<br />(''Mustela furo'') | 40 | [[File:Furets albinos champagne et zibeline sable.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Черен пор]]<br />(''Mustela putorius'') | 40 | [[File:Ilder.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Американски бобър]]<br />(''Castor canadensis'') | 40 | [[File:Castor canadensis.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:lightgreen;"|[[Фъстък]]<br />(''Arachis hypogaea'') | 40 | [[File:Arachis-hypogaea-(peanuts).jpg|100px]] || [[File:Karyotype of cultivated peanut (Arachis hypogaea).png|150px]] | Култивираният е алотетраплоид (2n = 4x = 40). Най-блидките видове са диплоиди (2n = 2x = 20).<ref name="pmid15729391"/> |<ref name="pmid15729391">{{cite journal | vauthors = Milla SR, Isleib TG, Stalker HT | title = Taxonomic relationships among Arachis sect. Arachis species as revealed by AFLP markers | journal = Genome | volume = 48 | issue = 1 | pages = 1–11 | date = February 2005 | pmid = 15729391 | doi = 10.1139/g04-089 }}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Росомаха]]<br />(''Gulo gulo'') | 42 | [[File:Gulo gulo 01.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:lightgreen;"|[[Пшеница]]<br />(''Triticum aestivum'') | 42 | [[File:Wheat (Triticum aestivum L.) at Alnarp 1.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of wheat (Triticum aestivum).png|150px]] |Хексаплоиди с 2n=6x=42. Твърдата пшеница, ''Triticum turgidum'' var. ''durum'', е тетраплоид с 2n=4x=28.<ref name="Simmonds"/> |<ref name="Simmonds"/> |- ! style="background:pink;"|[[Макак резус]]<br />(''Macaca mulatta'') | 42 | [[File:Macaca mulatta in Guiyang.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of normal male rhesus macaque (Macaca mulatta).png|150px]] | |<ref>{{cite journal | vauthors = Moore CM, Dunn BG, McMahan CA, Lane MA, Roth GS, Ingram DK, Mattison JA | title = Effects of calorie restriction on chromosomal stability in rhesus monkeys (Macaca mulatta) | journal = Age | volume = 29 | issue = 1 | pages = 15–28 | date = March 2007 | pmid = 19424827 | pmc = 2267682 | doi = 10.1007/s11357-006-9016-6 }}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Плъх]]<br />(''Rattus norvegicus'') | 42 | [[File:Rattus norvegicus 1.jpg|100px]] || [[File:Karyogram of normal rat.png|150px]] | |<ref>{{cite web|url=https://www.ncbi.nlm.nih.gov/assembly/GCF_000001895.5|title=Rnor_6.0 - Assembly - NCBI|website=www.ncbi.nlm.nih.gov}}</ref> |- ! style="background:lightgreen;"|[[Овес]]<br />(''Avena sativa'') | 42 | [[File:Avena sativa 002.JPG|100px]] || [[File:Karyotype of hexaploid common wild oat (Avena fatua).png|150px]] | Хексаплоид, 2n=6x=42. Култивирани са и ди- и тетраплоиди.<ref name="Simmonds"/> |<ref name="Simmonds"/> |- ! style="background:pink;"|[[Голяма панда]]<br />(''Ailuropoda melanoleuca'') | 42 | [[File:Giant Panda 2004-03-2.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Фоса]]<br />(''Cryptoprocta ferox'') | 42 | [[File:Cryptoprocta ferox.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Заек подземник]]<br />(''Oryctolagus cuniculus'') | 44 | [[File:Oryctolagus cuniculus Tasmania 2.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of Rabbit (Oryctolagus cuniculus).png|150px]] | | |- ! style="background:pink;"|[[Европейски язовец]]<br />(''Meles meles'') | 44 | [[File:Badger-badger.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Ушата медуза]]<br />(''Aurelia aurita'') | 44 | [[File:Moon jellyfish at Gota Sagher.JPG|100px]] || | |<ref>{{cite journal| vauthors = Diupotex-Chong ME, Ocaña-Luna A, Sánchez-Ramírez M |title=Chromosome analysis of Linné, 1758 (Scyphozoa: Ulmaridae), southern Gulf of Mexico|journal=Marine Biology Research|date=July 2009|volume=5|issue=4|pages=399–403|doi=10.1080/17451000802534907|s2cid=84514554}}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Делфин]]<br />(Delphinidae) | 44 | [[File:Kentriodon BW.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:lightgreen;"|[[Кафе]]<br />(''Coffea arabica'') | 44 | [[File:Coffee arabica 12.10.2011 14-01-6.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of Coffea arabica.png|150px]] | Out of the 103 species in the genus ''[[Coffea]]'', arabica coffee is the only tetraploid species (2n = 4x = 44), the remaining species being diploid with 2n = 2x = 22.<ref name="pmid22701376">{{cite journal | vauthors = Geleta M, Herrera I, Monzón A, Bryngelsson T | title = Genetic diversity of arabica coffee (Coffea arabica L.) in Nicaragua as estimated by simple sequence repeat markers | journal = TheScientificWorldJournal | volume = 2012 | page = 939820 | year = 2012 | pmid = 22701376 | pmc = 3373144 | doi = 10.1100/2012/939820 }}</ref> | |- ! style="background:pink;"|[[Китайски мунтжак]]<br />(''Muntiacus reevesi'') | 46 | [[File:Formosan Reeve's muntjac.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Човек]]<br />(''Homo sapiens'') | 46 | [[File:Akha cropped hires.JPG|100px]] || [[File:Human male karyotpe high resolution.jpg|150px]] | 44 автозоми и 2 полови |<ref name="Human Genome Project">{{cite web |url=https://www.ncbi.nlm.nih.gov/sites/entrez?db=genomeprj&cmd=Retrieve&dopt=Overview&list_uids=9558 |title=Human Genome Project |publisher=[[National Center for Biotechnology Information]] |access-date=2009-04-29 }}</ref> |- ! style="background:pink;"|'''[[Антилопа нилгау]]''' <br /> ('''Boselaphus tragocamelus''') |46 |[[File:Nilgais fighting, Lakeshwari, Gwalior district, India.jpg|156x156px]] | | |<ref>{{Cite journal|last1=Gallagher|first1=D. S.|last2=Davis|first2=S. K.|last3=De Donato|first3=M.|last4=Burzlaff|first4=J. D.|last5=Womack|first5=J. E.|last6=Taylor|first6=J. F.|last7=Kumamoto|first7=A. T.|date=November 1998|title=A karyotypic analysis of nilgai, Boselaphus tragocamelus (Artiodactyla: Bovidae)|url=https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/9886771/|journal=Chromosome Research|volume=6|issue=7|pages=505–513|doi=10.1023/a:1009268917856|issn=0967-3849|pmid=9886771|s2cid=21120780}}</ref> |- ! style="background:pink;"|''[[Parhyale hawaiensis]]'' | 46 | [[File:Parhyale hawaiensis - adult female.png|100px]] || [[File:Parhyale hawaiensis - karyotype.png|150px]] | |<ref name="pmid27849518">{{cite journal | vauthors = Kao D, Lai AG, Stamataki E, Rosic S, Konstantinides N, Jarvis E, Di Donfrancesco A, Pouchkina-Stancheva N, Sémon M, Grillo M, Bruce H, Kumar S, Siwanowicz I, Le A, Lemire A, Eisen MB, Extavour C, Browne WE, Wolff C, Averof M, Patel NH, Sarkies P, Pavlopoulos A, Aboobaker A | display-authors = 6 | title = The genome of the crustacean ''Parhyale hawaiensis,'' a model for animal development, regeneration, immunity and lignocellulose digestion | journal = eLife | volume = 5 | date = November 2016 | pmid = 27849518 | pmc = 5111886 | doi = 10.7554/eLife.20062 }}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Воден бивол]]<br />(''Bubalus bubalis'') | 48 | || | | |- ! style="background:lightgreen;"|[[Тютюн]]<br />(''[[Nicotiana tabacum]]'') | 48 | [[File:Nicotiana Tobacco Plants 1909px.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of Tobacco (Nicotiana tabacum).png|150px]] | Култивираният ''[[Nicotiana tabacum|N. tabacum]]'' е амфидиплоид (2n=4x=48), хибрид на ''[[Nicotiana sylvestris|N. sylvestris]]'' (2n=2x=24, майчин донор) и ''[[Nicotiana tomentosiformis|N. tomentosiformis]]'' (2n=2x=24, бащин донор) преди 200 000 години.<ref name="pmid24807620"/> |<ref name="pmid24807620">{{cite journal | vauthors = Sierro N, Battey JN, Ouadi S, Bakaher N, Bovet L, Willig A, Goepfert S, Peitsch MC, Ivanov NV | display-authors = 6 | title = The tobacco genome sequence and its comparison with those of tomato and potato | journal = Nature Communications | volume = 5 | page = 3833 | date = May 2014 | pmid = 24807620 | pmc = 4024737 | doi = 10.1038/ncomms4833 | bibcode = 2014NatCo...5.3833S }}</ref> |- ! style="background:lightgreen;"|[[Картоф]]<br />(''Solanum tuberosum'') | 48 | [[File:Solanum tuberosum 02.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of Potato (Solanum tuberosum).png|150px]] |Картофът, ''Solanum tuberosum'', е тетраплоид (2n = 4x = 48). Други видове са ди- (2n = 2x = 24), три- (2n = 3x = 36), тетра- (2n = 4x = 48), или пинтаплоиди (2n = 5x = 60).<ref name="pmid25931978"/> Wild relatives mostly have 2n=24.<ref name="Simmonds"/> |<ref name="pmid25931978">{{cite journal | vauthors = Machida-Hirano R | title = Diversity of potato genetic resources | journal = Breeding Science | volume = 65 | issue = 1 | pages = 26–40 | date = March 2015 | pmid = 25931978 | pmc = 4374561 | doi = 10.1270/jsbbs.65.26 }}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Орангетан]]<br />(''Pongo'') | 48 | [[File:Orang Utan, Semenggok Forest Reserve, Sarawak, Borneo, Malaysia.JPG|100px]] || [[File:Karyotype of Orangutan (Pongo).png|150px]] | | |- ! style="background:pink;"|[[Зайци]]<br />(''Lepus'') | 48 | [[File:Polarhase 1 1997-08-04.jpg|100px]] || | |<ref>{{cite journal | vauthors = Robinson TJ, Yang F, Harrison WR | title = Chromosome painting refines the history of genome evolution in hares and rabbits (order Lagomorpha) | journal = Cytogenetic and Genome Research | volume = 96 | issue = 1–4 | pages = 223–7 | year = 2002 | pmid = 12438803 | doi = 10.1159/000063034 | s2cid = 19327437 }}</ref><ref>{{Cite book |url=http://wildlife1.wildlifeinformation.org/s/00Ref/BooksContents/b605.htm |title=Rabbits, Hares and Pikas. Status Survey and Conservation Action Plan |section=4.W4 |pages=61–94 |url-status=dead |archive-url=https://web.archive.org/web/20110505143212/http://wildlife1.wildlifeinformation.org/S/00Ref/BooksContents/b605.htm |archive-date=2011-05-05 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110505143212/http://wildlife1.wildlifeinformation.org/s/00Ref/BooksContents/b605.htm |date=2011-05-05 }}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Горила]]<br />(''Gorilla'') | 48 | [[File:Gorillas in Uganda-1, by Fiver Löcker.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Еленова мишка]]<br />(''Peromyscus maniculatus'') | 48 | [[File:Peromyscus maniculatus.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Шимпанзе]]<br />(''Pan troglodytes'') | 48 | [[File:Lightmatter chimp.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of chimpanzee (Pan troglodytes).png|150px]] | |<ref>{{cite journal | vauthors = Young WJ, Merz T, Ferguson-Smith MA, Johnston AW | title = Chromosome number of the chimpanzee, Pan troglodytes | url = https://archive.org/details/sim_science_1960-06-03_131_3414/page/n38 | journal = Science | volume = 131 | issue = 3414 | pages = 1672–3 | date = June 1960 | pmid = 13846659 | doi = 10.1126/science.131.3414.1672 | s2cid = 36235641 | bibcode = 1960Sci...131.1672Y }}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Европейски бобър]]<br />(''Castor fiber'') | 48 | [[File:Beaver pho34.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Данио]]<br />(''Danio rerio'') | 50 | [[File:Zebrafisch.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of zebrafish (Danio rerio).png|150px]] | |<ref>{{cite journal | vauthors = Postlethwait JH, Woods IG, Ngo-Hazelett P, Yan YL, Kelly PD, Chu F, Huang H, Hill-Force A, Talbot WS | display-authors = 6 | title = Zebrafish comparative genomics and the origins of vertebrate chromosomes | journal = Genome Research | volume = 10 | issue = 12 | pages = 1890–902 | date = December 2000 | pmid = 11116085 | doi = 10.1101/gr.164800 | doi-access = free }}</ref> |- ! style="background:pink;"|Европейски таралежи<br />''[[Erinaceus]]'' | 48 | [[File:Erinaceus europeaus (DarkAn9el).jpg|100px]] || | |<ref>{{cite journal|title=Cytogenetic Karyotype Analysis in Selected Species of the Erinaceidae Family| author1=Anna Grzesiakowska|author2=Przemysław Baran,2 |author3=Marta Kuchta-Gładysz|author4=Olga Szeleszczuk1|journal=Journal of Veterinary Research|year=2019|volume=63|issue=3|pages=353–358|doi=10.2478/jvetres-2019-0041|pmid=31572815|pmc=6749745}}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Четирипръст таралеж]]<br />''[[Atelerix]]'' | 48 | [[File:Igel01.jpg|100px]] || | |<ref>{{cite journal|title=Cytogenetic Karyotype Analysis in Selected Species of the Erinaceidae Family| author1=Anna Grzesiakowska|author2=Przemysław Baran|author3=Marta Kuchta-Gładysz|author4=Olga Szeleszczuk1|journal=Journal of Veterinary Research|year=2019|volume=63|issue=3|pages=353–358|doi=10.2478/jvetres-2019-0041|pmid=31572815|pmc=6749745}}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Воден бивол]] (Riverine)<br />(''Bubalus bubalis'') | 50 | [[File:Water buffaloes in Wuyishan Wufu 2012.08.24 15-46-30.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of female Nili Ravi buffalo.png|150px]] | | |- ! style="background:pink;"|[[Ивичест скункс]]<br />(''Mephitis mephitis'') | 50 | [[File:Striped Skunk (Mephitis mephitis) DSC 0030.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:lightgreen;"|[[Ананас]]<br />(''Ananas comosus'') | 50 | [[File:Pineapple victoria dsc07770.jpg|100px]] || | |<ref name="Simmonds"/> |- ! style="background:pink;"|[[Лисица джудже]]<br />(''Vulpes macrotis'') | 50 | [[File:Vulpes macrotis mutica with pups.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Очилата мечка]]<br />(''Tremarctos ornatus'') | 52 | [[File:Urso-de-óculos no Zoológico de Sorocaba.JPG|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Птицечовка]]<br />(''Ornithorhynchus anatinus'') | 52 | [[File:Platypus BrokenRiver QLD Australia.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of male platypus (Ornithorhynchus anatinus).png|150px]] |Ten sex chromosomes. Males have X₁Y₁X₂Y₂X₃Y₃X₄Y₄X₅Y₅, женските have X₁X₁X₂X₂X₃X₃X₄X₄X₅X₅.<ref name="Brien 2006 p. ">{{cite book | vauthors = Brien S | title=Atlas of mammalian chromosomes | publisher=Wiley-Liss | location=Hoboken, NJ | year=2006 | isbn=978-0-471-35015-6 | page=2 | url=https://books.google.com/books?id=o_RNmnNgEYcC&pg=PA2}}</ref> |<ref name="NHGRI">{{cite journal | vauthors = Warren WC, Hillier LW, Marshall Graves JA, Birney E, Ponting CP, Grützner F, Belov K, Miller W, Clarke L, Chinwalla AT, Yang SP, Heger A, Locke DP, Miethke P, Waters PD, Veyrunes F, Fulton L, Fulton B, Graves T, Wallis J, Puente XS, López-Otín C, Ordóñez GR, Eichler EE, Chen L, Cheng Z, Deakin JE, Alsop A, Thompson K, Kirby P, Papenfuss AT, Wakefield MJ, Olender T, Lancet D, Huttley GA, Smit AF, Pask A, Temple-Smith P, Batzer MA, Walker JA, Konkel MK, Harris RS, Whittington CM, Wong ES, Gemmell NJ, Buschiazzo E, Vargas Jentzsch IM, Merkel A, Schmitz J, Zemann A, Churakov G, Kriegs JO, Brosius J, Murchison EP, Sachidanandam R, Smith C, Hannon GJ, Tsend-Ayush E, McMillan D, Attenborough R, Rens W, Ferguson-Smith M, Lefèvre CM, Sharp JA, Nicholas KR, Ray DA, Kube M, Reinhardt R, Pringle TH, Taylor J, Jones RC, Nixon B, Dacheux JL, Niwa H, Sekita Y, Huang X, Stark A, Kheradpour P, Kellis M, Flicek P, Chen Y, Webber C, Hardison R, Nelson J, Hallsworth-Pepin K, Delehaunty K, Markovic C, Minx P, Feng Y, Kremitzki C, Mitreva M, Glasscock J, Wylie T, Wohldmann P, Thiru P, Nhan MN, Pohl CS, Smith SM, Hou S, Nefedov M, de Jong PJ, Renfree MB, Mardis ER, Wilson RK | display-authors = 6 | title = Genome analysis of the platypus reveals unique signatures of evolution | journal = Nature | volume = 453 | issue = 7192 | pages = 175–83 | date = May 2008 | pmid = 18464734 | pmc = 2803040 | doi = 10.1038/nature06936 | bibcode = 2008Natur.453..175W }}</ref> |- ! style="background:lightgreen;"|(''[[Gossypium hirsutum]]'') | 52 | [[File:CottonPlant.JPG|100px]] || [[File:Karyotype of Cotton (Gossypium hirsutum).png|150px]] | Култивираните, ''[[Gossypium hirsutum|G. hirsutum]]'', са алотетраплоиди 2n=4x=52). Видът произвежда 90% от светвния памук. В семейство ''[[Gossypium]]'' 45 вида са диплоиди (2n = 2x = 26)и 5 са алотетраплоиди (2n = 4x = 52).<ref name="pmid26275937"/> |<ref name="pmid26275937">{{cite journal | vauthors = Chen H, Khan MK, Zhou Z, Wang X, Cai X, Ilyas MK, Wang C, Wang Y, Li Y, Liu F, Wang K | display-authors = 6 | title = A high-density SSR genetic map constructed from a F2 population of Gossypium hirsutum and Gossypium darwinii | journal = Gene | volume = 574 | issue = 2 | pages = 273–86 | date = December 2015 | pmid = 26275937 | doi = 10.1016/j.gene.2015.08.022 | url = https://www.researchgate.net/publication/281005213 }}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Овца]]<br />(''Ovis aries'') | 54 | [[File:Sheep norwegian dala.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of sheep (Ovis aries).png|150px]] | | |- ! style="background:pink;"|[[Дамани]]<br />(''Hyracoidea'') | {{sort|54|54}} | [[File:Procavia-capensis-Frontal.JPG|100px]] || [[File:Karyotype of rock hyrax (Procavia capensis).png|150px]] | Даманите се смятат за най-близките роднини на [[слон]]овете<ref>"Hyrax: The Little Brother of the Elephant", ''Wildlife on One'', BBC TV.</ref> но [[Сирени]]те са открити за по-близки родинни. |<ref name=OBrien>{{Cite book| vauthors = O'Brien SJ, Meninger JC, Nash WG |title=Atlas of Mammalian Chromosomes| url = https://archive.org/details/isbn_9780471350156 |page=[https://archive.org/details/isbn_9780471350156/page/78 78]|publisher=John Wiley & sons|year=2006|isbn=978-0-471-35015-6}}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Енотовидно куче]]<br />(''Nyctereutes procyonoides procyonoides'') | 54 | [[File:Nyctereutes procyonoides 4 (Piotr Kuczynski).jpg|100px]] || [[File:Karyotype of Chinese raccoon dog (Nyctereutes procyonoides procyonoides).png|150px]] | TНаборът е за ''N. p. procyonoides'', 2n=54+B(0–4). ''N. p. viverrinus'' е с 2n=38+B(0–8).<ref name="MÅKINEN"/><ref name="Ostrander2012">{{cite book| vauthors = Ostrander EA |title=Genetics of the Dog|url=https://books.google.com/books?id=R-C3D2QBGsgC&pg=PA250|date=1 January 2012|publisher=CABI|isbn=978-1-84593-941-0|pages=250–}}</ref> |<ref name="MÅKINEN">{{cite journal | vauthors = Mäkinen A, Kuokkanen MT, Valtonen M | title = A chromosome-banding study in the Finnish and the Japanese raccoon dog | url = https://archive.org/details/sim_hereditas_1986_105_1/page/97 | journal = Hereditas | volume = 105 | issue = 1 | pages = 97–105 | year = 1986 | pmid = 3793521 | doi = 10.1111/j.1601-5223.1986.tb00647.x | doi-access = free }}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Капуцин]]<br />(Cebinae) | 54 | [[File:Cebus capucinus, Costa Rica.JPG|100px]] || | |<ref name = "CAP">{{Cite journal|doi=10.1590/S1413-95962002000600010 |title=Analysis of some normal parameters of the spermiogram of captive capuchin monkeys (''Cebus apella'' Linnaeus, 1758) |year=2002 | vauthors = Barnabe RC, Guimarães MA, Oliveira CA, Barnabe AH |journal=Brazilian Journal of Veterinary Research and Animal Science |volume=39|issue=6 |url=http://www.scielo.br/pdf/bjvras/v39n6/15850.pdf|doi-access=free }}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Копринена буба]]<br />(''Bombyx mori'') | 56 | || [[File:Karyotype of Silkworm (Bombyx mori).png|150px]] | Набор на ''[[Bombyx mori|B. mori]]'' (2n=56), който произвежда над 99% от световната коприна.<ref name="silk1993">Peigler, Richard S. ["Wild silks of the world." ''American Entomologist'' 39.3 (1993): 151–162. https://doi.org/10.1093/ae/39.3.151</ref> Други видове се различават по хромозомния набор (''[[Samia cynthia]]'' с 2n=25–28,<ref name="pmid21396446">{{cite journal | vauthors = Yoshido A, Yasukochi Y, Sahara K | title = Samia cynthia versus Bombyx mori: comparative gene mapping between a species with a low-number karyotype and the model species of Lepidoptera | journal = Insect Biochemistry and Molecular Biology | volume = 41 | issue = 6 | pages = 370–7 | date = June 2011 | pmid = 21396446 | doi = 10.1016/j.ibmb.2011.02.005 | url = https://eprints.lib.hokudai.ac.jp/dspace/bitstream/2115/45607/2/IBMB41-6_370-377.pdf | hdl = 2115/45607 | s2cid = 38794541 | hdl-access = free }}</ref> ''[[Antheraea pernyi]]'' и 2n=98.<ref name="pmid16809837">{{cite journal | vauthors = Mahendran B, Ghosh SK, Kundu SC | title = Molecular phylogeny of silk-producing insects based on 16S ribosomal RNA and cytochrome oxidase subunit I genes | journal = Journal of Genetics | volume = 85 | issue = 1 | pages = 31–8 | date = April 2006 | pmid = 16809837 | doi = 10.1007/bf02728967 | s2cid = 11733404 }}</ref>) |<ref name="pmid15802516">{{cite journal | vauthors = Yoshido A, Bando H, Yasukochi Y, Sahara K | title = The Bombyx mori karyotype and the assignment of linkage groups | url = https://archive.org/details/sim_genetics_2005-06_170_2/page/675 | journal = Genetics | volume = 170 | issue = 2 | pages = 675–85 | date = June 2005 | pmid = 15802516 | pmc = 1450397 | doi = 10.1534/genetics.104.040352 }}</ref> |- ! style="background:lightgreen;"|[[Ягода]]<br />(''Fragaria'' × ''ananassa'') | 56 | [[File:Fragaria × ananassa.JPG|100px]] || [[File:Karyotype of Strawberry (Fragaria virginiana ssp glauca).png|150px]] |Октаплоид, основно култивиран е ''Fragaria'' × ''ananassa'' (2n = 8x = 56).<ref name="pmid22074487"/> |<ref name="pmid22074487">{{cite journal | vauthors = Liu B, Davis TM | title = Conservation and loss of ribosomal RNA gene sites in diploid and polyploid Fragaria (Rosaceae) | journal = BMC Plant Biology | volume = 11 | page = 157 | date = November 2011 | pmid = 22074487 | pmc = 3261831 | doi = 10.1186/1471-2229-11-157 }}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Гаур]]<br />(''Bos gaurus'') | 56 | [[File:Bos gaurus.jpeg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Слон]]<br />(''Elephantidae'') | 56 | [[File:Elephant near ndutu.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|†[[Вълнест мамут]]<br />(''Mammuthus primigenius'') | 58 | [[File:Mamut lanudo cropped.jpg|100px]] || | изчезнал, тъкан от замръзнала тъкан | |- ! style="background:pink;"|[[Як]]<br />(''Bos grunniens'') | 60 | [[File:Bos grunniens - Syracuse Zoo.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Коза]]<br />(''Capra hircus'') | 60 | [[File:Hausziege 04.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of normal male goat.png|150px]] | | |- ! style="background:pink;"|[[Домашно говедо]]<br />(''Bos taurus'') | 60 | [[File:20100516 Vacas Vilarromarís, Oroso-8-1.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of cattle.PNG|150px]] | | |- ! style="background:pink;"|[[Бизон]]<br />(''Bison bison'') | 60 | [[File:American bison k5680-1.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Черна антилопа]]<br />(''Hippotragus niger'') | 60 | [[File:Sable antelope (Hippotragus niger) adult male.jpg|100px]] || | |<ref>{{cite journal |last1=Claro |first1=Françoise |last2=Hayes |first2=Hélène |last3=Cribiu |first3=Edmond Paul |title=The R- and G-Banded Karyotypes of the Sable Antelope (Hippotragus niger) |journal=Journal of Heredity |date=November 1993 |volume=84 |issue=6 |pages=481–484 |doi=10.1093/oxfordjournals.jhered.a111376 |pmid=8270772 |url=https://academic.oup.com/jhered/article/84/6/481/811674 |access-date=6 March 2021}}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Бенгалска лисица]]<br />(''Vulpes bengalensis'') | 60 | [[File:Indianfox.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Гъботворка]]<br />(''Lymantria dispar dispar'') | 62 | [[File:Lymantria dispar MHNT Fronton Male.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Магаре]]<br />(''Equus asinus'') | 62 | [[File:Donkey 1 arp 750px.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Червена ара]]<br />(''Ara macao'') | 62 – 64 | [[File:Scarlet Macaw (Ara macao) -Panama-8a.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of Scarlet Macaw (Ara macao).png|150px]] | |<ref name="pmid23667475">{{cite journal | vauthors = Seabury CM, Dowd SE, Seabury PM, Raudsepp T, Brightsmith DJ, Liboriussen P, Halley Y, Fisher CA, Owens E, Viswanathan G, Tizard IR | display-authors = 6 | title = A multi-platform draft de novo genome assembly and comparative analysis for the Scarlet Macaw (Ara macao) | journal = PLOS ONE | volume = 8 | issue = 5 | pages = e62415 | year = 2013 | pmid = 23667475 | pmc = 3648530 | doi = 10.1371/journal.pone.0062415 | bibcode = 2013PLoSO...862415S | doi-access = free }}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Муле]] | 63 | [[File:Juancito.jpg|100px]] || | фертилно, от кон и магаре | |- ! style="background:pink;"|[[Морско свинче]]<br />(''Cavia porcellus'') | 64 | [[File:Two adult Guinea Pigs (Cavia porcellus).jpg|100px]] || [[File:G-banded karyotype of female guinea pig (Cavia porcellus).png|150px]] | | |- ! style="background:pink;"|[[Петнист скункс]]<br />(''Spilogale x'') | 64 | [[File:Spilogale gracilis.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Кон]]<br />(''Equus caballus'') | 64 | [[File:LaMirage body07.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of male Marajoara Horse (Equus Caballus).png|150px]] | | |- ! style="background:pink;"|[[Фенек]]<br />(''Vulpes zerda'') | 64 | [[File:Fennec Foxes.jpg|100px]] || | |<!-- <ref name=Canids/> --> |- ! style="background:pink;"|[[Ехидна]]<br />(Tachyglossidae) | 63/64 | [[File:Ameisenigel.jpg|100px]] || | 63 (X₁Y₁X₂Y₂X₃Y₃X₄Y₄X₅, мъжки) и 64 (X₁X₁X₂X₂X₃X₃X₄X₄X₅X₅, женски)<ref name = "Rensetal2007">{{cite journal | vauthors = Rens W, O'Brien PC, Grützner F, Clarke O, Graphodatskaya D, Tsend-Ayush E, Trifonov VA, Skelton H, Wallis MC, Johnston S, Veyrunes F, Graves JA, Ferguson-Smith MA | display-authors = 6 | title = The multiple sex chromosomes of platypus and echidna are not completely identical and several share homology with the avian Z | journal = Genome Biology | volume = 8 | issue = 11 | pages = R243 | year = 2007 | pmid = 18021405 | pmc = 2258203 | doi = 10.1186/gb-2007-8-11-r243 }}</ref> | |- ! style="background:pink;"|[[Чинчила]]<br />(''Chinchilla lanigera'') | 64 | [[File:Chinchilla lanigera.jpg|100px]] || | |<ref name="resources.metapress.com">{{cite web|url=https://metapress.com/|title=Metapress – Discover More|date=24 June 2016}}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Деветопоясен броненосец]]<br />(''Dasypus novemcinctus'') | 64 | [[File:Nine-banded Armadillo.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of nine-banded armadillo.png|150px]] | |<ref name="pmid16848642">{{cite journal | vauthors = Svartman M, Stone G, Stanyon R | title = The ancestral eutherian karyotype is present in Xenarthra | journal = PLOS Genetics | volume = 2 | issue = 7 | pages = e109 | date = July 2006 | pmid = 16848642 | pmc = 1513266 | doi = 10.1371/journal.pgen.0020109 }}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Сива лисица]]<br />(''Urocyon cinereoargenteus'') | 66 | [[File:Urocyon cinereoargenteus.jpg|100px]] || | |<!-- <ref name=Canids/> --> |- ! style="background:pink;"|[[Благороден елен]]<br />(''Cervus elaphus'') | 68 | [[File:Zoo-Dortmund-IMG 5549-a.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Уапити]]<br />(''Cervus canadensis'') | 68 |[[File:2007-Tule-elk-rut.jpg|100x100px]]|| | | |- ! style="background:pink;"|''[[Rupornis magnirostris]]'' | 68 | [[File:Buteo magnirostris -Goias -Brazil-8.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of roadside hawk (Rupornis magnirostris).png|150px]] | |<ref name="pmid23922908">{{cite journal | vauthors = de Oliveira EH, Tagliarini MM, dos Santos MS, O'Brien PC, Ferguson-Smith MA | title = Chromosome painting in three species of buteoninae: a cytogenetic signature reinforces the monophyly of South American species | journal = PLOS ONE | volume = 8 | issue = 7 | pages = e70071 | year = 2013 | pmid = 23922908 | pmc = 3724671 | doi = 10.1371/journal.pone.0070071 | bibcode = 2013PLoSO...870071D | doi-access = free }}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Белоопашат елен]]<br />(''Odocoileus virginianus'') | 70 |[[File:White-tailed deer (Odocoileus virginianus) grazing - 20050809.jpg|100x100px]]|| | | |- ! style="background:lightgreen;"|[[Беладона]]<br />(''[[Solanum nigrum]]'') | 72 | [[File:Solanum nigra bgiu.jpg|100px]] || | |<ref>{{cite journal | vauthors = Smith HB | title = Chromosome Counts in the Varieties of SOLANUM TUBEROSUM and Allied Wild Species | url = https://archive.org/details/sim_genetics_1927-01_12_1/page/84 | journal = Genetics | volume = 12 | issue = 1 | pages = 84–92 | date = January 1927 | doi = 10.1093/genetics/12.1.84 | pmid = 17246516 | pmc = 1200928 }}</ref> |- ! style="background:lightgreen;"|''[[Bambusa chungii]]'' | 64 – 72 | [[File:Bambusa chungii close up view of the stem in HK.JPG|100px]] || | |<ref>{{cite journal | vauthors = Li XL, Lin RS, Fung HL, Qi ZX, Song WQ, Chen RY | trans-title = Chromosome numbers of some caespitose bamboos native in or introduced to China | journal = Journal of Systematics and Evolution | script-title = zh:中国部分丛生竹类染色体数目报道 | volume = 39 | issue = 5 | pages = 433–442 | date = September 2001 | url = https://www.jse.ac.cn/EN/Y2001/V39/I5/433 | language = zh-cn }}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Дългоуха лисица]]<br />(''Otocyon megalotis'') | 72 | [[File:Otocyon megalotis (Namibia).jpg|100px]] || | |<!-- <ref name=Canids/> --> |- ! style="background:pink;"|[[Малайска мечка]]<br />(''Helarctos malayanus'') | 74 | [[File:Sitting sun bear.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Бърнеста мечка]]<br />(''Melursus ursinus'') | 74 | [[File:Sloth Bear Washington DC.JPG|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Бяла мечка]]<br />(''Ursus maritimus'') | 74 | [[File:Polar Bear - Alaska.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Кафява мечка]]<br />(''Ursus arctos'') | 74 | [[File:Brown bear (Ursus arctos arctos) running.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Хималайска мечка]]<br />(''Ursus thibetanus'') | 74 | [[File:Kragenbär.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Американска черна мечка]]<br />(''Ursus americanus'') | 74 | [[File:Ursus americanus sequoia forest 2003-09-21.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Храстово куче]]<br />(''Speothos venaticus'') | 74 | [[File:Speothos venaticus Zoo Praha 2011-5 (cropped).jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Гривест вълк]]<br />(''Chrysocyon brachyurus'') | 76 | [[File:Chrysocyon.brachyurus.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Сив вълк]]<br />(''Canis lupus'') | 78 | [[File:Canis lupus 265b.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Златист чакал]]<br />(''Canis aureus'') | 78 | [[File:Golden wolf sa02.jpg|100px]] || | |<!-- <ref name=Canids/> --> |- ! style="background:pink;"|[[Гълъбови]]<br />(''Columbidae'') | 78 | [[File:Rock dove - natures pics.jpg|100px]] || | |<ref name = "DOVE">{{cite journal | vauthors = Guttenbach M, Nanda I, Feichtinger W, Masabanda JS, Griffin DK, Schmid M | title = Comparative chromosome painting of chicken autosomal paints 1-9 in nine different bird species | journal = Cytogenetic and Genome Research | volume = 103 | issue = 1–2 | pages = 173–84 | year = 2003 | pmid = 15004483 | doi = 10.1159/000076309 | s2cid = 23508684 }}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Куче]]<br />(''Canis familiaris'') | 78 | [[File:Boddhi the mixed-breed dog.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of Dog (Canis lupus familiaris).png|150px]] | |<ref>{{cite web |url=https://www.ncbi.nlm.nih.gov/genome/guide/dog/ |title=Canis lupus familiaris (dog) |date= |website=www.ncbi.nlm.nih.gov}}</ref><ref name="pmid22916246">{{cite journal | vauthors = Maeda J, Yurkon CR, Fujisawa H, Kaneko M, Genet SC, Roybal EJ, Rota GW, Saffer ER, Rose BJ, Hanneman WH, Thamm DH, Kato TA | display-authors = 6 | title = Genomic instability and telomere fusion of canine osteosarcoma cells | journal = PLOS ONE | volume = 7 | issue = 8 | pages = e43355 | year = 2012 | pmid = 22916246 | pmc = 3420908 | doi = 10.1371/journal.pone.0043355 | bibcode = 2012PLoSO...743355M | doi-access = free }}</ref><ref name = "DOG">{{cite journal | vauthors = Lindblad-Toh K, Wade CM, Mikkelsen TS, Karlsson EK, Jaffe DB, Kamal M, Clamp M, Chang JL, Kulbokas EJ, Zody MC, Mauceli E, Xie X, Breen M, Wayne RK, Ostrander EA, Ponting CP, Galibert F, Smith DR, DeJong PJ, Kirkness E, Alvarez P, Biagi T, Brockman W, Butler J, Chin CW, Cook A, Cuff J, Daly MJ, DeCaprio D, Gnerre S, Grabherr M, Kellis M, Kleber M, Bardeleben C, Goodstadt L, Heger A, Hitte C, Kim L, Koepfli KP, Parker HG, Pollinger JP, Searle SM, Sutter NB, Thomas R, Webber C, Baldwin J, Abebe A, Abouelleil A, Aftuck L, Ait-Zahra M, Aldredge T, Allen N, An P, Anderson S, Antoine C, Arachchi H, Aslam A, Ayotte L, Bachantsang P, Barry A, Bayul T, Benamara M, Berlin A, Bessette D, Blitshteyn B, Bloom T, Blye J, Boguslavskiy L, Bonnet C, Boukhgalter B, Brown A, Cahill P, Calixte N, Camarata J, Cheshatsang Y, Chu J, Citroen M, Collymore A, Cooke P, Dawoe T, Daza R, Decktor K, DeGray S, Dhargay N, Dooley K, Dooley K, Dorje P, Dorjee K, Dorris L, Duffey N, Dupes A, Egbiremolen O, Elong R, Falk J, Farina A, Faro S, Ferguson D, Ferreira P, Fisher S, FitzGerald M, Foley K, Foley C, Franke A, Friedrich D, Gage D, Garber M, Gearin G, Giannoukos G, Goode T, Goyette A, Graham J, Grandbois E, Gyaltsen K, Hafez N, Hagopian D, Hagos B, Hall J, Healy C, Hegarty R, Honan T, Horn A, Houde N, Hughes L, Hunnicutt L, Husby M, Jester B, Jones C, Kamat A, Kanga B, Kells C, Khazanovich D, Kieu AC, Kisner P, Kumar M, Lance K, Landers T, Lara M, Lee W, Leger JP, Lennon N, Leuper L, LeVine S, Liu J, Liu X, Lokyitsang Y, Lokyitsang T, Lui A, Macdonald J, Major J, Marabella R, Maru K, Matthews C, McDonough S, Mehta T, Meldrim J, Melnikov A, Meneus L, Mihalev A, Mihova T, Miller K, Mittelman R, Mlenga V, Mulrain L, Munson G, Navidi A, Naylor J, Nguyen T, Nguyen N, Nguyen C, Nguyen T, Nicol R, Norbu N, Norbu C, Novod N, Nyima T, Olandt P, O'Neill B, O'Neill K, Osman S, Oyono L, Patti C, Perrin D, Phunkhang P, Pierre F, Priest M, Rachupka A, Raghuraman S, Rameau R, Ray V, Raymond C, Rege F, Rise C, Rogers J, Rogov P, Sahalie J, Settipalli S, Sharpe T, Shea T, Sheehan M, Sherpa N, Shi J, Shih D, Sloan J, Smith C, Sparrow T, Stalker J, Stange-Thomann N, Stavropoulos S, Stone C, Stone S, Sykes S, Tchuinga P, Tenzing P, Tesfaye S, Thoulutsang D, Thoulutsang Y, Topham K, Topping I, Tsamla T, Vassiliev H, Venkataraman V, Vo A, Wangchuk T, Wangdi T, Weiand M, Wilkinson J, Wilson A, Yadav S, Yang S, Yang X, Young G, Yu Q, Zainoun J, Zembek L, Zimmer A, Lander ES | display-authors = 6 | title = Genome sequence, comparative analysis and haplotype structure of the domestic dog | journal = Nature | volume = 438 | issue = 7069 | pages = 803–19 | date = December 2005 | pmid = 16341006 | doi = 10.1038/nature04338 | doi-access = free | bibcode = 2005Natur.438..803L }}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Динго]]<br />(''Canis familiaris'') | 78 | [[File:Canis lupus dingo - cleland wildlife park.JPG|100px]] || | |<!-- <ref name=Canids/> --> |- ! style="background:pink;"|[[Азиатско диво куче]]<br />(''Cuon alpinus'') | 78 | [[File:Cuon.alpinus-cut.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Койот]]<br />(''Canis latrans'') | 78 | [[File:Coyote by Rebecca Richardson.jpg|100px]] || | |<!-- <ref name=Canids/> --> |- ! style="background:pink;"|[[Кокошка]]<br />(''Gallus gallus domesticus'') | 78 | [[File:Female pair.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of chicken (Gallus gallus).png|150px]] | | |- ! style="background:lightgreen;"|[[Непентес]]<br />(''Nepenthes rafflesiana'') | 78 | [[File:Pahangraff3.jpg|100px]] || | |<ref name="carnivorous plants"/> |- ! style="background:pink;"|[[Пуйка]]<br />(''Meleagris'') | 80 | [[File:Wild turkey eastern us.jpg|100px]] || | |<ref name="Aslan">{{cite journal | vauthors = Aslam ML, Bastiaansen JW, Crooijmans RP, Vereijken A, Megens HJ, Groenen MA | title = A SNP based linkage map of the turkey genome reveals multiple intrachromosomal rearrangements between the turkey and chicken genomes | journal = BMC Genomics | volume = 11 | page = 647 | date = November 2010 | pmid = 21092123 | pmc = 3091770 | doi = 10.1186/1471-2164-11-647 | url = }}</ref> |- ! style="background:lightgreen;"|[[Захарна тръстика]]<br />(''[[Saccharum officinarum]]'') | 80 | [[File:Cut sugarcane.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of Sugarcane (Saccharum officinarum LA Purple).png|150px]] | This is for ''[[Saccharum officinarum|S. officinarum]]'' ([[octoploid]], 2n = 8× = 80).<ref name="pmid20416060"/> About 70% of the world's [[sugar]] comes from this species.<ref name="urlSaccharum officinarum L">{{cite web |url=http://powo.science.kew.org/taxon/urn:lsid:ipni.org:names:419977-1 |title=Saccharum officinarum L. &#124; Plants of the World Online &#124; Kew Science |access-date=2017-07-02}}</ref> Other species in the genus ''[[Saccharum]]'', collectively known as sugarcane, have chromosome numbers in the range 2n=40–128.<ref name="HenryKole2010">{{cite book| vauthors = Henry RJ, Kole C |title=Genetics, Genomics and Breeding of Sugarcane|url=https://books.google.com/books?id=NeVyCQAAQBAJ&pg=PA70|date=15 August 2010|publisher=CRC Press|isbn=978-1-4398-4860-9|page=70}}</ref> |<ref name="pmid20416060">{{cite journal | vauthors = Wang J, Roe B, Macmil S, Yu Q, Murray JE, Tang H, Chen C, Najar F, Wiley G, Bowers J, Van Sluys MA, Rokhsar DS, Hudson ME, Moose SP, Paterson AH, Ming R | display-authors = 6 | title = Microcollinearity between autopolyploid sugarcane and diploid sorghum genomes | journal = BMC Genomics | volume = 11 | page = 261 | date = April 2010 | pmid = 20416060 | pmc = 2882929 | doi = 10.1186/1471-2164-11-261 }}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Гълъб]]<br />(Columbidae) | 80 | [[File:Paloma en la Ciudad de México.JPG|100px]] || | |<ref name="Susumu">{{cite journal | vauthors = Ohno S, Stenius C, Christian LC, Becak W, Becak ML | title = Chromosomal uniformity in the avian subclass Carinatae | journal = Chromosoma | volume = 15 | issue = 3 | pages = 280–8 | date = August 1964 | pmid = 14196875 | doi = 10.1007/BF00321513 | s2cid = 12310455 }}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Синя сврака]]<br />(''Cyanopica cyanus'') |80 |[[File:Cyanopica cyanus Yokohama 5.jpg|100px]] | | |<ref>Roslik, G.V. and Kryukov A. (2001). A Karyological Study of Some Corvine Birds (Corvidae, Aves). Russian Journal of Genetics 37(7):796-806. DOI: 10.1023/A:1016703127516</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Голяма бяла акула]]<br />(''Carcharodon carcharias'') | 82 | [[File:Carcharodon carcharias.jpg|100px]] || | |<ref>Gregory, T.R. (2015). Animal Genome Size Database. http://www.genomesize.com/result_species.php?id=1701</ref> |- ! style="background:lightgreen;"|[[Кървавочервен здравец]]<br />(''Geranium sanguineum'') | 84 | [[File:Geranium_sanguineum_-_verev_kurereha.jpg|100px]] || | |<ref>{{cite journal |title=Can Knowledge of Genetic Distances, Genome Sizes and Chromosome Numbers Support Breeding Programs in Hardy Geraniums? |year=2021 |pmc=8152959 |last1=Akbarzadeh |first1=M. |last2=Van Laere |first2=K. |last3=Leus |first3=L. |last4=De Riek |first4=J. |last5=Van Huylenbroeck |first5=J. |last6=Werbrouck |first6=S. P. |last7=Dhooghe |first7=E. |journal=Genes |volume=12 |issue=5 |page=730 |doi=10.3390/genes12050730 |pmid=34068148 |doi-access=free }}</ref> |- ! style="background:lightgreen;"|''[[Botrychium]]'' | 90 | [[File:Botrychium-4.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:lightgreen;"|''[[Sceptridium]]'' | 90 | [[File:Botrychium multifidum.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|''[[Ichthyomys pittieri]]'' | 92 | || | Смятан за най-викокия брой при бозайниците, заедно с ''[[Anotomys leander]]''. |<ref name=Schmid>{{cite journal | vauthors = Schmid M, Fernández-Badillo A, Feichtinger W, Steinlein C, Roman JI | title = On the highest chromosome number in mammals | journal = Cytogenetics and Cell Genetics | volume = 49 | issue = 4 | pages = 305–8 | year = 1988 | pmid = 3073914 | doi = 10.1159/000132683 }}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Скарида]]<br />(''[[Penaeus semisulcatus]]'') | {{sort|86|86 – 92}} | [[File:Penaeus monodon.jpg|100px]] || | |<ref name=Hosseini>{{Cite journal|vauthors=Hosseini SJ, Elahi E, Raie RM |title=The Chromosome Number of the Persian Gulf Shrimp Penaeus semisulcatus |journal=Iranian Int. J. Sci |volume=5 |issue=1 |pages=13–23 |year=2004}}</ref> |- ! style="background:pink;"|''[[Anotomys leander]]'' | 92 | || | |<ref name=Schmid/> |- ! style="background:lightgreen;"|[[Helminthostachys zeylanica|Kamraj]] (fern)<br />(''Helminthostachys zeylanica'') | 94 | [[File:Helminthostachys zeylanica.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Златиста каракуда]]<br />(''Carassius carassius'') | 100 | [[File:Cyprinus carpio.jpeg|100px]] || [[File:Karyotype of crucian carp (Carassius carassius).png|150px]] | |<ref name="pmid25349674">{{cite journal | vauthors = Spoz A, Boron A, Porycka K, Karolewska M, Ito D, Abe S, Kirtiklis L, Juchno D | display-authors = 6 | title = Molecular cytogenetic analysis of the crucian carp, Carassius carassius (Linnaeus, 1758) (Teleostei, Cyprinidae), using chromosome staining and fluorescence in situ hybridisation with rDNA probes | journal = Comparative Cytogenetics | volume = 8 | issue = 3 | pages = 233–48 | year = 2014 | pmid = 25349674 | pmc = 4205492 | doi = 10.3897/CompCytogen.v8i3.7718 }}</ref> |- ! style="background:pink;"|''[[Tympanoctomys barrerae]]'' | 102 | [[File:Tympanoctomys barrerae.jpg|100px]] || [[File:Metaphase spread of the Viscacha rat (Tympanoctomys barrerae).jpg|150px]] | Най-висок брой при бозайниците, смятан за тетраплоид<ref name=Gallardo>{{cite journal | vauthors = Gallardo MH, Bickham JW, Honeycutt RL, Ojeda RA, Köhler N | title = Discovery of tetraploidy in a mammal | journal = Nature | volume = 401 | issue = 6751 | page = 341 | date = September 1999 | pmid = 10517628 | doi = 10.1038/43815 | bibcode = 1999Natur.401..341G | s2cid = 1808633 | doi-access = free }}</ref> или алотетраплоид.<ref>{{cite journal | vauthors = Gallardo MH, González CA, Cebrián I | title = Molecular cytogenetics and allotetraploidy in the red vizcacha rat, Tympanoctomys barrerae (Rodentia, Octodontidae) | journal = Genomics | volume = 88 | issue = 2 | pages = 214–21 | date = August 2006 | pmid = 16580173 | doi = 10.1016/j.ygeno.2006.02.010 | doi-access = free | publication-date = August 2006 }}</ref> |<ref name=Contreras>{{cite journal | vauthors = Contreras LC, Torres-Mura JC, Spotorno AE | title = The largest known chromosome number for a mammal, in a South American desert rodent | journal = Experientia | volume = 46 | issue = 5 | pages = 506–8 | date = May 1990 | pmid = 2347403 | doi = 10.1007/BF01954248 | s2cid = 33553988 }}</ref> |- ! style="background:pink;"|''[[Clarias batrachus]]'' | 104 | [[File:Clarias batrachus.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of walking catfish (Clarias batrachus).png|150px]] | |<ref name="pmid26793275">{{cite journal | vauthors = Maneechot N, Yano CF, Bertollo LA, Getlekha N, Molina WF, Ditcharoen S, Tengjaroenkul B, Supiwong W, Tanomtong A, de Bello Cioffi M | display-authors = 6 | title = Genomic organization of repetitive DNAs highlights chromosomal evolution in the genus Clarias (Clariidae, Siluriformes) | journal = Molecular Cytogenetics | volume = 9 | page = 4 | year = 2016 | pmid = 26793275 | pmc = 4719708 | doi = 10.1186/s13039-016-0215-2 }}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Веслонос]]<br />(''Polyodon spathula'') | 120 | [[File:Paddlefish underwater.jpeg|100px]] || [[File:Karyotype of North American paddlefish (Polyodon spathula).png|150px]] | |<ref name="pmid28253860">{{cite journal | vauthors = Symonová R, Havelka M, Amemiya CT, Howell WM, Kořínková T, Flajšhans M, Gela D, Ráb P | display-authors = 6 | title = Molecular cytogenetic differentiation of paralogs of Hox paralogs in duplicated and re-diploidized genome of the North American paddlefish (Polyodon spathula) | journal = BMC Genetics | volume = 18 | issue = 1 | page = 19 | date = March 2017 | pmid = 28253860 | pmc = 5335500 | doi = 10.1186/s12863-017-0484-8 }}</ref> |- ! style="background:lightgreen;"|''[[Gymnocarpium robertianum]]'' | 160 | [[File:Gymnocarpium_robertianum,_Ireland.jpg|100px]] || | Тетраплоид (2n = 4x = 160) |<ref>{{cite web |url=https://www.researchgate.net/publication/264000883 |title=Chromosome numbers of Polish ferns |date= |website=researchgate.net}}</ref> |- ! style = "background:lightgreen;"|[[Същински боабаб]]<br />(''Adansonia digitata'') | 168 | [[File:Baobab_and_elephant,_Tanzania.jpg|100px]] || |Известно като дървото на живота, тетраплоид (2n = 4x = 168) |<ref>{{cite journal | vauthors = Islam-Faridi N, Sakhanokho HF, Dana Nelson C | title = New chromosome number and cyto-molecular characterization of the African Baobab (Adansonia digitata L.) - "The Tree of Life" | journal = Scientific Reports | volume = 10 | issue = 1 | page = 13174 | date = August 2020 | pmid = 32764541 | doi = 10.1038/s41598-020-68697-6 | pmc = 7413363 | bibcode = 2020NatSR..1013174I | doi-access = free }}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Миногови]]<br />(Petromyzontidae) | 174 | [[File:Petromyzon marinus2.jpg|100px]] || | |<ref>{{cite web |url=http://www.fishbase.org/Summary/FamilySummary.php?Family=Petromyzontidae |title=Family Petromyzontidae – Northern lampreys | vauthors = Eschmeyer WM }}</ref> |- ! style="background:lightgreen;"|''[[Botrypus virginianus]]'' | 184 | [[File:Botrychium virginianum.JPG|100px]] || | |<ref>{{Cite book | url = http://efloras.org/florataxon.aspx?flora_id=1&taxon_id=233500296 | title = Flora of North America | publisher = [[Missouri Botanical Garden, St. Louis]] | year = 1993 | author = Flora of North America Editorial Committee }}</ref> |- ! style="background:pink;"|[[Камчатски рак]]<br />(''Paralithodes camtschaticus'') | 208 |[[File:Paralithodes camtschaticus, 1.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:lightgreen;"|[[Полски хвощ]]<br />(''Equisetum arvense'') | 216 | [[File:Equisetum arvense foliage.jpg|100px]] || | | |- ! style="background:pink;"|[[Agrodiaetus]] пеперуди<br />(''Agrodiaetus shahrami'') | 268 | || |Един от най-високите хромозомни набори при животните. |<ref name="Lukhtanov 2005">{{cite journal | vauthors = Lukhtanov VA, Kandul NP, Plotkin JB, Dantchenko AV, Haig D, Pierce NE | title = Reinforcement of pre-zygotic isolation and karyotype evolution in Agrodiaetus butterflies | journal = Nature | volume = 436 | issue = 7049 | pages = 385–9 | date = July 2005 | pmid = 16034417 | doi = 10.1038/nature03704 | s2cid = 4431492 | bibcode = 2005Natur.436..385L }}</ref> |- ! style="background:lightgreen;"|''[[Morus nigra]]'' | 308 | [[File:Morus-nigra.JPG|100px]] || |Най-висока полиплоидия в растенията, 22-плоид (2n = 22x = 308)<ref>{{cite web|title=Morus nigra (black mulberry)|url=https://www.cabi.org/isc/datasheet/34830|access-date=2020-08-29|website=www.cabi.org|language=en}}</ref> |<ref>{{cite journal | vauthors = Zeng Q, Chen H, Zhang C, Han M, Li T, Qi X, Xiang Z, He N | display-authors = 6 | title = Definition of Eight Mulberry Species in the Genus Morus by Internal Transcribed Spacer-Based Phylogeny | journal = PLOS ONE | volume = 10 | issue = 8 | pages = e0135411 | date = 2015 | pmid = 26266951 | pmc = 4534381 | doi = 10.1371/journal.pone.0135411 | bibcode = 2015PLoSO..1035411Z | doi-access = free }}</ref> |- ! style="background:pink;"|Атласка синя пеперуда<br />(''[[Polyommatus atlantica]]'') | {{sort|448|448 – 452}} | [[File:PolyommatusAtlanticaMMUpUnAC1.jpg|100px]] || [[File:Karyotype of Atlas blue (Polyommatus atlanticus).png|150px]] | 2n = {{circa|448}}–452. Най-голям брой хромозоми за неполиплоиден еукариот.<ref name="pmid26753083"/> |<ref name="pmid26753083">{{cite journal | vauthors = Lukhtanov VA | title = The blue butterfly Polyommatus (Plebicula) atlanticus (Lepidoptera, Lycaenidae) holds the record of the highest number of chromosomes in the non-polyploid eukaryotic organisms | journal = Comparative Cytogenetics | volume = 9 | issue = 4 | pages = 683–90 | year = 2015 | pmid = 26753083 | pmc = 4698580 | doi = 10.3897/CompCytogen.v9i4.5760 }}</ref> |- ! style="background:lightgreen;"|''[[Ophioglossum reticulatum]]'' | 1260 | [[File:Ophioglossum closeup.jpg|100px]] || | n=120–720 с честа полиплоидия<ref>{{cite journal | vauthors = Lukhtanov VA | title = The blue butterfly Polyommatus (Plebicula) atlanticus (Lepidoptera, Lycaenidae) holds the record of the highest number of chromosomes in the non-polyploid eukaryotic organisms | journal = Comparative Cytogenetics | volume = 9 | issue = 4 | pages = 683–90 | date = 2015-07-10 | pmid = 26753083 | pmc = 4698580 | doi = 10.3897/compcytogen.v9i4.5760 }}</ref> ''Ophioglossum reticulatum'' n=720 е херсаплоид, а с 2n=1260 е декаплоид<ref>{{Cite journal | doi=10.1080/00087114.1979.10796781|title = Occurrence of Various Cytotypes of ''Ophioglossum'' ReticulatumL. In a Population from N. E. India| journal=Caryologia| volume=32| issue=2| pages=135–146|year = 1979| vauthors = Sinha BM, Srivastava DP, Jha J }}</ref> | |- ! style="background:lightblue;"|''[[Tetrahymena thermophila]]'' | {{sort|10|10 (in micronucleus)}} | [[File:Tetrahymena thermophila.png|100px]] || | 50x = 12,500 (в макроядро без минихромозоми)<br />10,000x = 10,000 (макроядро и минихромозоми)<ref>{{cite journal | vauthors = Mochizuki K | title = DNA rearrangements directed by non-coding RNAs in ciliates | journal = Wiley Interdisciplinary Reviews. RNA | volume = 1 | issue = 3 | pages = 376–87 | year = 2010 | pmid = 21956937 | pmc = 3746294 | doi = 10.1002/wrna.34 }}</ref> | |- ! style="background:lightblue;"''[[Oxytricha trifallax]]'' | 16,000<ref>{{cite news |last1=Miller |first1=Greg |title=This Bizarre Organism Builds Itself a New Genome Every Time It Has Sex |url=https://www.wired.com/2014/09/oxytricha-encrypted-genome/ |access-date=1 June 2021 |magazine=Wired |date=17 September 2014}}</ref> | [[File:Oxytricha trifallax.jpg|100px]] || | Едноядрени нанохромозоми, амфилоид. MAC хромозоми × 1900 плоидия = 2.964 × 10⁷ хромозоми |<ref>{{cite journal | vauthors = Kumar S, Kumari R | title = Origin, structure and function of millions of chromosomes present in the macronucleus of unicellular eukaryotic ciliate, Oxytricha trifallax: a model organism for transgenerationally programmed genome rearrangements | journal = Journal of Genetics | volume = 94 | issue = 2 | pages = 171–6 | date = June 2015 | pmid = 26174664 | doi = 10.1007/s12041-015-0504-2 | url = http://www.ias.ac.in/describe/article/jgen/094/02/0171-0176 | s2cid = 14181659 }}</ref><ref name="KrisM81">{{cite journal | vauthors = Swart EC, Bracht JR, Magrini V, Minx P, Chen X, Zhou Y, Khurana JS, Goldman AD, Nowacki M, Schotanus K, Jung S, Fulton RS, Ly A, McGrath S, Haub K, Wiggins JL, Storton D, Matese JC, Parsons L, Chang WJ, Bowen MS, Stover NA, Jones TA, Eddy SR, Herrick GA, Doak TG, Wilson RK, Mardis ER, Landweber LF | display-authors = 6 | title = The Oxytricha trifallax macronuclear genome: a complex eukaryotic genome with 16,000 tiny chromosomes | journal = PLOS Biology | volume = 11 | issue = 1 | pages = e1001473 | date = 2013-01-29 | pmid = 23382650 | pmc = 3558436 | doi = 10.1371/journal.pbio.1001473 }}</ref><ref>{{cite web | vauthors = Yong E | title = You Have 46 Chromosomes. This Pond Creature Has 15,600 | work = National Geographic | date = 6 February 2013 | url = http://phenomena.nationalgeographic.com/2013/02/06/you-have-46-chromsomes-this-pond-creature-has-15600/ | достъп_дата = 2023-06-07 | архив_дата = 2013-02-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130208221253/http://phenomena.nationalgeographic.com/2013/02/06/you-have-46-chromsomes-this-pond-creature-has-15600/ }}</ref> |} <gallery mode=packed heights=300px> File:Human karyotype with bands and sub-bands.png|[[Кариотип]] на човек. и митохондриален геном. File:Chromosome2 merge.png|Fusion of ancestral chromosomes left distinctive remnants of [[telomere]]s, and a vestigial [[centromere]]. As other non-human extant [[hominidae]] have 48 chromosomes it is believed that the [[human chromosome 2]] is the result of the merging of two chromosomes.<ref name="centromeres">{{cite journal | vauthors = Avarello R, Pedicini A, Caiulo A, Zuffardi O, Fraccaro M | title = Evidence for an ancestral alphoid domain on the long arm of human chromosome 2 | url = https://archive.org/details/sim_human-genetics_1992-05_89_2/page/247 | journal = Human Genetics | volume = 89 | issue = 2 | pages = 247–9 | date = May 1992 | pmid = 1587535 | doi = 10.1007/BF00217134 | s2cid = 1441285 }}</ref> </gallery> == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} == Допълнителна литература == * {{cite book | vauthors = Bell G | date = 1982 | title = The Masterpiece of Nature: The Evolution and Genetics of Sexuality | publisher = University of California Press | location = Berkeley | page = 450 | isbn = 9780856647536 | url = https://books.google.com/books?id=q5g9AAAAIAAJ&pg=PA450 }} (table with a compilation of haploid chromosome number of many algae and protozoa, in column "HAP"). * {{cite journal | vauthors = Nuismer SL, Otto SP | title = Host-parasite interactions and the evolution of ploidy | journal = Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America | volume = 101 | issue = 30 | pages = 11036–11039 | date = July 2004 | pmid = 15252199 | pmc = 503737 | doi = 10.1073/pnas.0403151101 | bibcode = 2004PNAS..10111036N | doi-access = free }} [http://www.pnas.org/content/suppl/2004/07/13/0403151101.DC1/03151DataSet1.pdf Supporting Data Set], with information on ploidy level and number of chromosomes of several protists) == Външни препратки == * [http://www.bionet.nsc.ru/labs/chromosomes/intr_engl.htm Списък на страници на английски от руски сайт bionet] * [https://web.archive.org/web/20120301134035/http://www.provet.co.uk/dogs/evolution%20of%20the%20dog.htm Кучето през еволюцията] * [https://web.archive.org/web/20150924033329/http://www.ihop-net.org/UniPub/iHOP/pm/746094.html?pmid=8893820 Споделена синтения на локуси на човешка хромозома 17 в Canids] * [[iarchive:atlasofchromosom00maki|''Атлас на хромозомните числа при животни'' (1951); PDF файлове за изтегляне на всяка глава]] [[Категория:Хромозоми]] 7ln5x06zxtuicw9recyhp9n4e1xvne5 0 842897 12435618 12200947 2024-12-09T10:53:23Z 89.215.227.67 /* Снимачен процес */ 12435618 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Страшен филм 3 | име_оригинал = Scary Movie 3 | картинка = | продуценти = Робърт К. Вайс | режисьори = [[Дейвид Зукер]] | актьори = [[Ана Фарис]]<br>[[Саймън Рекс]]<br>[[Чарли Шийн]] | сценаристи = [[Крейг Мейзин]]<br>[[Пат Профт]] | музика = [[Джеймс Л. Венейбъл]] | разпространител = [[Dimension Films]] | премиера = [[20 октомври]], [[2003]] | времетраене = 84 мин. | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 48 млн. [[Щатски долар|щ.д.]] | приходи = 220,7 млн. щ.д. | предишна_част = „[[Страшен филм 2]]“ (2001) | следваща_част = „[[Страшен филм 4]]“ (2006) | код-IMDB = 0306047 | уебсайт = }} '''„Страшен филм 3“''' ({{lang|en|Scary Movie 3}}) е [[Кино на САЩ|американски]] [[филм]], продължение на [[Страшен филм 2]]. Филмът е [[филмов режисьор|режисиран]] от [[Дейвид Зукер]], по [[сценарий]] на [[Крейг Мейзин]] и [[Пат Профт]]. Излиза на [[20 октомври]] [[2003]] г. „Страшен филм 3“ [[пародия|пародира]] филмите ''[[Предизвестена смърт]]'', ''[[Матрицата]]'', ''[[Осма миля]]'', ''[[Властелинът на пръстените: Двете кули]]'', ''[[Шесто чувство]]'', ''[[Другите (филм, 2001)|Другите]]'', ''[[Стар Трек: Оригиналният сериал]]'', ''[[Голямото напушване]]'', ''[[Всемогъщият Брус]]'' и др. == Сюжет == {{сюжет}} В началото на филма две глупави руси приятелки обсъждат „ужасна“ видеокасета, след гледане на която човек умира след 7 дни. След този разговор приятелките умират една по една. Междувременно във фермата Том Логан и по-малкият му брат Джордж откриват кръгове в нивите с царевица с надпис „Обект на атака“. Журналистката Синди Кембъл прави телевизионен репортаж за тези мистериозни кръгове и след това отива в училището, където работи нейната приятелка Бренда, за да вземе племенника си Коди. Джордж Логан идва в същото училище, за да вземе племенницата си Сю. Синди се влюбва в Джордж, който кани нея и Бренда на рап битка с приятелите му Махалик и Си Джей. Джордж печели дуела, но поради неволни расистки изцепки той е изгонен от клуба. Бренда моли Синди да остане при нея, тъй като е гледала „прокълнатата“ видеокасета. След няколко шеги с госта си, Бренда се озовава в хола, когато телевизорът се включва сам и от него излиза чудовищно момиче на име Табита. Те започват да се карат, Синди игнорира шума, а Табита убива Бренда. По време на погребението на Бренда, Джордж и Махалик се опитват да я съживят, но са изгонени от къщата. По-късно Синди решава да изгледа фаталната видеокасета и веднага получава телефонно обаждане, което ѝ казва, че ще умре след седем дни. Момичето се обръща за помощ към Джордж, Махалик и Си Джей, а Си Джей съветва Синди да посети леля Шаникуа (Оракулът). Леля Шаникуа и нейният съпруг Орфей се съгласяват да гледат видеозапис, в който Пития открива скрит образ на фар и влиза в битка с майката на Табита. Пития предлага на Синди да намери фара, за да развали проклятието. Когато Синди се връща у дома, тя намира Коди да гледа видеокасетата. За да спаси племенника си от неизбежна смърт, Синди намира необходимия фар в интернет на остров Кърлеско, където среща Архитекта. Бъбривият и разпуснат старец казва, че Табита е негова дъщеря, която била обладана от злото и заради това трябвало да бъде удавена в кладенец. Синди намира Коди във фермата на Логан, където той е намерил убежище при Джордж. Том Логан, след като нарежда на всички да слязат в мазето, излиза навън с Джордж и Махалик, за да се бият с извънземните. Пристигналите извънземни разкриват, че всъщност не са дошли да превземат Земята, а да убият Табита. В края на краищата извънземните също са гледали „прокълнатата“ видеокасета, мислейки, че това е филмът „Бодигард“. Под мазето на фермата Синди открива кладенеца, в който е удавена дъщерята на Архитекта. По време на кратка битка Табита взема Коди за заложник, докато Синди и Джордж я канят да стане член на семейството. Табита освобождава Коди и се превръща отново в чудовище, но е случайно убита от президента на САЩ Харис, захвърляйки тялото ѝ обратно в кладенец. В края на филма Синди се омъжва за Джордж. Забравяйки да вземе Коди със себе си, тя спира точно пред него на кръстовище, когато преминаваща кола блъска момчето. {{сюжет-край}} == Актьорски състав == {| class="wikitable" !Актьор !Роля |- |[[Ана Фарис]] |Синди Кемпбъл |- |[[Реджина Хол]] |Бренда Мийкс – най-добрата приятелка на Синди |- |[[Саймън Рекс]] |Джордж Логан – приятел на Синди |- |[[Чарли Шийн]] |Том Логан – брат на Джордж Логан |- |[[Лесли Нилсен]] |Бакстър Харис – президент на САЩ |- |[[Куин Латифа]] |леля Шаникуа\Оракулът |- |[[Антъни Андерсън]] |Махалик |- |[[Кевин Харт]] |Си Джей |- |[[Камрин Манхайм]] |Полицай Чамплин |- |[[Джордж Карлин]] |Архитектът |- |[[Еди Грифин]] |Орфей – съпругът на леля Шаникуа |- |[[Памела Андерсън]] |Бека Котлър |- |[[Джени Маккарти]] |Кейти Ембри |- |Дрю Микуска |Коди Кембъл – племеник на Синди Кемпбъл |- |[[Денис Ричардс]] |Ани Логан – починалата съпруга на Том Логан |- |[[Даръл Лин Хюли]] |Джон Уилсън |- |[[Жа Рул]] |агент Томпсън – бодигард на президента на САЩ |- |[[Даръл Хамънд]] |отец Мълдун – похотливият учител на Коди Кемпбъл |- |[[Джеръми Пивън]] |Рос Гигинс – ТВ водещ |- |[[Тимъти Стак]] |Карсън Уорд – телевизионен шеф |- |[[Саймън Коуел]] |себе си |- |Марни Енг |Табита |- |[[Едвард Мос]] |„извънземният“ [[Майкъл Джексън]] |- |[[Аджай Найду]] |Саяман |- |[[Том Кени]] |извънземни гласове |} == Пародирани филми == * [[Предизвестена смърт]] – основната пародия на филма: началната сцена, Синди намира прокълнатата лента на погребението; Синди гледа видеозаписа и получава телефонно обаждане, както и нейният племенник; сцена, в която Бренда се шегува със Синди и се бори с призрак; племенникът на Синди рисува кръгове, Пития се бори с телевизора; последната битка с призрака. * [[Следите]] – основната пародия на филма: Том, неговият брат Джордж и дъщеря откриват знаци в царевично поле; Том си спомня прощалните думи на жена си; героите си слагат станиолени шапки и гледат кадри с извънземни; героите се срещат с извънземните в края на филма. * [[Матрицата]] – Синди посещава женския оракул. * [[Осма миля]] – Джордж е в рап битка. * [[Горещо маце]] – бойната сцена между Кейт и Бека в началото на филма. * [[Властелинът на пръстените: Двете кули]] – по време на телефонния разговор майката на Беки говори като Голъм и дори измърморва легендарната му фраза: „Безценно мое“. * [[Матрицата: Презареждане]] - сцената във фара. А също и сцената в алтернативния край, където Синди, облечена в кожен гащеризон (пародия на Тринити), се бие с двойниците на Табита. * [[Шесто чувство]] – сцената на погребението, когато Синди намира видеозаписа. * [[Другите (филм, 2001)|Другите]] – сцена с Майкъл Джексън, където главният герой казва, че Джексън, криещ се под воала, не е негова дъщеря. * [[Стар Трек: Оригиналният сериал|Стар Трек]] – извънземно облекло. * [[Голямото напушване]] – сцена, в която на помощ на героите се притичва тълпа въоръжени афроамериканци, които вместо да помогнат, се карат и се избиват. * [[Всемогъщият Брус]] – сцена с телесуфлер. * [[Тексаско клане (филм, 2003)|Тексаско клане]] – Табита разклаща моторния си трион, точно като маниака „Коженото лице“. * [[Хълк (филм)|Хълк]] – алтернативна крайна сцена, където Джордж се трансформира в Хълк. * [[Красив ум]] – сцена с алтернативен край, в която се разкрива, че Синди страда от шизофрения. * [[Има ли пилот в самолета?]] – сцената, в която Лесли Нилсън влиза, за да пожелае късмет. == Снимачен процес == * Махалик, персонажът на актьора Антъни Андерсън, се оказа толкова популярен в тестовите прожекции, че допълнителни сцени за него бързо са написани и заснети, докато филмът вече е в постпродукция. * Това е единственият филм от франчайза, номиниран за награда Nickelodeon Kids' Choice. * Трейлърът показа сцена с леля Шаникуа, която заплашва съпруга си с тиган, но тази сцена е изрязана от филма. * Когато Синди търси в интернет информация за фара, на екрана се появяват няколко изскачащи прозорци, пародиращи натрапчива реклама. Само един „прозорец“ няма реклами, а безсмислен текст: „Това може да звучи прекалено опростено... но високите лихвени проценти в крайна сметка водят до ниски лихвени проценти... и обратното... ниските лихвени проценти в крайна сметка водят до високи лихвени проценти“. * Автомобилът, който Синди кара, е ''Toyota Prius Hybrid'', първият масово произвеждан газово-електрически хибрид, който се появява във филм. * В алтернативния край психиатърът (изигран от Уилям Форсайт) казва на Синди, че Коди не съществува. След като удря няколко души с лопата в лицето, Синди моли всички фалшиви да застанат на друго място. Коди отива там, но Дядо Коледа го следва. Тогава извънземните започват да нахлуват, но Джордж ги спира, като се трансформира в Хълк. Синди влиза в къщата на Логан, където е нападната от Табита. Тя се телепортира при леля Шаникуа, която я учи как да победи Табита. Тогава Синди трябва да се изправи срещу стотици Табита. Тя печели битката, като изпълнява движения от Матрицата и се телепортира обратно в къщата на Логан. След това актьорите се качват в колата с президента, само за да бъдат ужасени да разберат, че шофьорът е [[М. Найт Шаямалан]]. * Когато Орфей се опитва да гледа мач на „Лейкърс“, съпругата му Шаникуа му казва, че „Лейкърс“ ще спечелят с дванадесет точки, а раздразненият Орфей изключва телевизора и хвърля дистанционното. Този мач се случва на 1 февруари 2003 г., когато „Лейкърс“ побеждават „Юта Джаз“ у дома 99:87 – с 12 точки. * Това е първият филм от поредицата „Страшен филм“, който е оценен [[Система за оценка на филмите на Motion Picture Association|PG-13]] вместо R. * Саймън Коуел играе себе си във филма като съдия на рап битка. Приживе Коуел си спечелва репутацията на непредубеден съдник, щедър на остри и директни критики в телевизионни предавания. По-късно Коуел разкрива, че съжалява за появата си във филма. * В удължения край е разкрито, че човекът, който поваля Коди на финала, е Майкъл Джексън. * Актрисата Ана Фарис, която играе Синди Кембъл, връща обратно естествения си рус цвят на косата специално за филма (за да прилича повече на Наоми Уотс, която участва в „Предизвестена смърт“). В предишните два филма тя е брюнетка. == Филми от поредицата за Страшен филм == Поредицата „Страшен филм“ включва 5 филма: * ''[[Страшен филм]]'' (2000) * ''[[Страшен филм 2]]'' (2001) * ''Страшен филм 3'' (2003) * ''[[Страшен филм 4]]'' (2006) * ''[[Страшен филм 5]]'' (2013) [[Категория:Американски комедии]] [[Категория:Филми от 2003 година]] 2jp8cktvqa120g636nxs34uhqrnnlbl 0 849475 12435056 12173180 2024-12-08T17:33:54Z Monaco 6214 12435056 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{флаг|Грузия}} „Гагра“ | герб = | оригинално име = საფეხბურთო კლუბი გაგრა<br>FC Gagra | прозвище = | основан = {{Роден|20|8|1999|1}} 2004 | стадион = „[[Амери (стадион)|Амери]]“ [[Тбилиси]] | капацитет = 1 000 | президент = {{флаг|СССР}} {{флаг|Грузия}} Бесо Чихрадзе | старши треньор = {{флаг|СССР}} {{флаг|Грузия}} [[Звиад Джеладзе]] | първенство = [[Еровнули лига]] | спонсор = | сезон = 2024 | място = '''8-мо''' | сайт = | текущ сезон = | pattern_la1 = _pumatraining2223eb | pattern_b1 = _pumatraining2223eb | pattern_ra1 = _pumatraining2223eb | leftarm1 = 0044FF | body1 = 0044FF | rightarm1 = 0044FF | pattern_sh1 = | shorts1 = 0044FF | pattern_so1 = | socks1 = 0044FF | pattern_la2 = _pumatraining2223sp | pattern_b2 = _pumatraining2223sp | pattern_ra2 = _pumatraining2223sp | pattern_sh2 = | pattern_so2 = | leftarm2 = 646464 | body2 = 646464 | rightarm2 = 646464 | shorts2 = 646464 | socks2 = 000000 }} '''„Гагра“''' ({{lang|ka|საფეხბურთო კლუბი გაგრა}}) е професионален футболен отбор от град [[Тбилиси]], [[Грузия]]. Участник в Еровнули лигата – най-високото ниво на грузинския клубен футбол. == Успехи == Клубът е основан през 2004 г. и въпреки наименованието си, няма нищо общо с град [[Гагра]] в Република [[Абхазия]]. Името си получава заради президента на клуба, който е родом оттам.<ref>{{Cite web|accessdate = 2016-01-10|title = Украинские герои Сакартвело|url = http://football.ua/fiction/132520-ukraynskye-geroy-sakartvelo.html|publisher = football.ua|archive-date = 2017-03-09|archive-url = https://web.archive.org/web/20170309004511/http://football.ua/fiction/132520-ukraynskye-geroy-sakartvelo.html|deadlink = no}}</ref> Играе домакинските си мачове на стадион „Амери“, който е предназначен за 1 000 човека. Първото си участие в Суперлигата прави през 2008 година. Двукратен носител на купата на Грузия. Дебют в евротурнирите прави за Лига Европа през 2010/11 срещу [[ФК Анортосис Фамагуста|„Анортозис“]] (Кипър), където след разменени победи отпада в втория квалификационен кръг - 2:0, 0:3 (2:3). <gallery> File:Gagagas.jpeg| File:fc gagra in antalya.jpg| </gallery> == Успехи == * '''[[Еровнули лига]]''' ** ''9-то (1):'' 2009 * '''[[Купа на Грузия|Купа Давид Кипиани]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (2):''' 2010/11, 2020 * '''Суперкупа на Грузия''' ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (2):''' 2011, 2021 * '''[[Първа лига на Грузия|Първа лига]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Победител (2):''' 2007/08 (група Изток), 2010/11 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''2 място (2):''' 2016 (Червена група), 2021 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''3 място (5):''' 2005/06, 2006/07, 2014/15, 2018, 2020 == Известни играчи == * {{флаг|Грузия}} [[Валери Казаишвили]] * {{флаг|Грузия}} [[Георги Чантурия]] * {{флаг|Грузия}} [[Джемал Табидзе]] * {{флаг|Грузия}} [[Давид Хочолава]] * {{флаг|Грузия}} [[Бачана Арабули]] * {{флаг|Грузия}} [[Лаша Тотадзе]] * {{флаг|Грузия}} [[Лаша Двали]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{commons category|FC Gagra}} * [https://footballfacts.ru/club/8682-gagratbilisi Профил във footballfacts.ru] * [https://wildstat.ru/p/7701/club/GEO_FC_Gagra Профил в wildstat.ru] * [https://www.transfermarkt.it/fc-gagra/startseite/verein/22842 Профил в transfermarkt.it] {{мъниче|Грузия|футболен отбор}} {{Футбол в Грузия}} {{Еровнули лига}} [[Категория:Основани в Грузия през 2004 година]] [[Категория:Грузински футболни отбори|Гагра]] [[Категория:Спорт в Тбилиси|Гагра]] lujcnu6e4179lwsz15gmv48ysqnc9q3 12435057 12435056 2024-12-08T17:34:25Z Monaco 6214 /* Успехи */ 12435057 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{флаг|Грузия}} „Гагра“ | герб = | оригинално име = საფეხბურთო კლუბი გაგრა<br>FC Gagra | прозвище = | основан = {{Роден|20|8|1999|1}} 2004 | стадион = „[[Амери (стадион)|Амери]]“ [[Тбилиси]] | капацитет = 1 000 | президент = {{флаг|СССР}} {{флаг|Грузия}} Бесо Чихрадзе | старши треньор = {{флаг|СССР}} {{флаг|Грузия}} [[Звиад Джеладзе]] | първенство = [[Еровнули лига]] | спонсор = | сезон = 2024 | място = '''8-мо''' | сайт = | текущ сезон = | pattern_la1 = _pumatraining2223eb | pattern_b1 = _pumatraining2223eb | pattern_ra1 = _pumatraining2223eb | leftarm1 = 0044FF | body1 = 0044FF | rightarm1 = 0044FF | pattern_sh1 = | shorts1 = 0044FF | pattern_so1 = | socks1 = 0044FF | pattern_la2 = _pumatraining2223sp | pattern_b2 = _pumatraining2223sp | pattern_ra2 = _pumatraining2223sp | pattern_sh2 = | pattern_so2 = | leftarm2 = 646464 | body2 = 646464 | rightarm2 = 646464 | shorts2 = 646464 | socks2 = 000000 }} '''„Гагра“''' ({{lang|ka|საფეხბურთო კლუბი გაგრა}}) е професионален футболен отбор от град [[Тбилиси]], [[Грузия]]. Участник в Еровнули лигата – най-високото ниво на грузинския клубен футбол. == Успехи == Клубът е основан през 2004 г. и въпреки наименованието си, няма нищо общо с град [[Гагра]] в Република [[Абхазия]]. Името си получава заради президента на клуба, който е родом оттам.<ref>{{Cite web|accessdate = 2016-01-10|title = Украинские герои Сакартвело|url = http://football.ua/fiction/132520-ukraynskye-geroy-sakartvelo.html|publisher = football.ua|archive-date = 2017-03-09|archive-url = https://web.archive.org/web/20170309004511/http://football.ua/fiction/132520-ukraynskye-geroy-sakartvelo.html|deadlink = no}}</ref> Играе домакинските си мачове на стадион „Амери“, който е предназначен за 1 000 човека. Първото си участие в Суперлигата прави през 2008 година. Двукратен носител на купата на Грузия. Дебют в евротурнирите прави за Лига Европа през 2010/11 срещу [[ФК Анортосис Фамагуста|„Анортозис“]] (Кипър), където след разменени победи отпада в втория квалификационен кръг - 2:0, 0:3 (2:3). <gallery> File:Gagagas.jpeg| File:fc gagra in antalya.jpg| </gallery> == Успехи == * '''[[Еровнули лига]]''' ** ''7-мо (1):'' 2023 * '''[[Купа на Грузия|Купа Давид Кипиани]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (2):''' 2010/11, 2020 * '''Суперкупа на Грузия''' ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (2):''' 2011, 2021 * '''[[Първа лига на Грузия|Първа лига]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Победител (2):''' 2007/08 (група Изток), 2010/11 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''2 място (2):''' 2016 (Червена група), 2021 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''3 място (5):''' 2005/06, 2006/07, 2014/15, 2018, 2020 == Известни играчи == * {{флаг|Грузия}} [[Валери Казаишвили]] * {{флаг|Грузия}} [[Георги Чантурия]] * {{флаг|Грузия}} [[Джемал Табидзе]] * {{флаг|Грузия}} [[Давид Хочолава]] * {{флаг|Грузия}} [[Бачана Арабули]] * {{флаг|Грузия}} [[Лаша Тотадзе]] * {{флаг|Грузия}} [[Лаша Двали]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{commons category|FC Gagra}} * [https://footballfacts.ru/club/8682-gagratbilisi Профил във footballfacts.ru] * [https://wildstat.ru/p/7701/club/GEO_FC_Gagra Профил в wildstat.ru] * [https://www.transfermarkt.it/fc-gagra/startseite/verein/22842 Профил в transfermarkt.it] {{мъниче|Грузия|футболен отбор}} {{Футбол в Грузия}} {{Еровнули лига}} [[Категория:Основани в Грузия през 2004 година]] [[Категория:Грузински футболни отбори|Гагра]] [[Категория:Спорт в Тбилиси|Гагра]] 1jve8if4gwcazvq14tsowgg42uk722x 0 849476 12435076 12173186 2024-12-08T17:41:31Z Monaco 6214 12435076 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{флаг|Грузия}} {{Флагче|СССР}} „Самгурали“ | герб = | оригинално име = ს.კ. სამგურალი წყალტუბო<br>FC Samgurali Tsqaltubo | прозвище = | основан = 1945 като '''ФК „Медик“''' в {{СССР}} | разформирован = 2004 | възстановен = 2009 | стадион = „[[26 май (стадион)|26 май]]“ [[Цхалтубо]] | капацитет = 12 000 (3500 седящи) | президент = {{флаг|СССР}} {{флаг|Грузия}} Михаил Иашвили | старши треньор = {{флаг|СССР}} {{флаг|Украйна}} [[Олександър Поклонски]] | първенство = [[Еровнули лига]] | спонсор = | сезон = 2024 | място = '''5-то''' | сайт = {{URL|http://www.fcsamgurali.ge/}} | pattern_la1=_hummelauthentic20t|pattern_b1=_hummelauthentic20t|pattern_ra1=_hummelauthentic20t|pattern_sh1=_hummelauthentic20b|pattern_so1=_hummel20t| leftarm1=FF7F50|body1=FF7F50|rightarm1=FF7F50|shorts1=000000|socks1=FF7F50| |pattern_la2=_vb1819a|pattern_b2=_vb1819a|pattern_ra2=_vb1819a|pattern_sh2=_hummelauthentic20b|pattern_so2=_hummel20b| leftarm2=000000|body2=000000|rightarm2=000000|shorts2=000000|socks2=000000| |pattern_la3=_garbarnia1819h|pattern_b3=_garbarnia1819h|pattern_ra3=_garbarnia1819h|pattern_sh3=_pristinha1718a|pattern_so3=_hummel20w| leftarm3=FFFFFF|body3=FFFFFF|rightarm3=FFFFFF|shorts3=FFFFFF|socks3=FFFFFF| }} '''„Самгурали“''' ({{lang|ka|ს.კ. სამგურალი წყალტუბო}}) е професионален футболен отбор от град [[Цхалтубо]], провинция [[Имеретия]], [[Грузия]]. Участник в Еровнули лигата – най-високото ниво на грузинския клубен футбол. == История == Клубът е основан през 1945 г. като ФК „Медик“.<ref>{{Cite web|url=https://soccer365.ru/clubs/8780/|title=ФК "Самгурали": информация о футбольном клубе, состав, видео, расписание и результаты игр|website=soccer365.ru|access-date=2021-10-08|archive-date=2021-10-08|archive-url=https://web.archive.org/web/20211008140550/https://soccer365.ru/clubs/8780/|deadlink=no}}</ref> Играе домакинските си мачове на стадион „26 май“, който е предназначен за 12 000 (3500 седящи) места. Първото си участие в Суперлигата прави през 2020 година. Трикратен шампион на Грузинска ССР, когато носи името „Шадревани“.<ref>{{Cite web|url=http://wildstat.ru/p/1/club/GEO_FC_Samgurali_Tskhaltubo|title=Клуб Самгурали (Цхалтубо), Грузия|website=wildstat.ru|access-date=2021-10-08|archive-date=2018-03-05|archive-url=https://web.archive.org/web/20180305183238/http://wildstat.ru/p/1/club/GEO_FC_Samgurali_Tskhaltubo|deadlink=no}}</ref> Дебют в евротурнирите прави за Лига Европа през 2010/11 срещу [[ФК Анортосис Фамагуста|„Анортозис“]] (Кипър), където след разменени победи отпада в втория квалификационен кръг – 2:0, 0:3 (2:3). == Успехи == {{СССР}} ([[Файл:Flag of the Georgian Soviet Socialist Republic (1951–1990).svg|21п]] [[Грузинска ССР]]) * '''[[Шампионат на Грузинска ССР]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Победител (3):''' 1983, 1985, 1989 * '''[[Купа на Грузинска ССР]]''' ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (2):''' 1988, 1989 [[Файл:Flag of Georgia (1990–2004).svg|21п]] {{Грузия}} * '''[[Еровнули лига]]''' ** ''4-то (1):'' 2022 * '''[[Купа на Грузия|Купа Давид Кипиани]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (3):''' 2010/11, 2020, 2021 * '''[[Първа лига на Грузия|Първа лига]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Победител (1):''' 1996 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''2-ро място (3):''' 1997, 2004, 2020 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''3-то място (1):''' 2001 == Източници == <references/> == Външни препратки == {{commons category|Samgurali Tsqaltubo}} * [https://fcsamgurali.ge Официален сайт] * [https://int.soccerway.com/teams/georgia/fc-samgurali/16508/ Профил в int.soccerway.com] * [https://www.transfermarkt.it/fc-gagra/startseite/verein/22842 Профил в transfermarkt.it] {{мъниче|Грузия|футболен отбор}} {{Футбол в Грузия}} {{Еровнули лига}} [[Категория:Основани в СССР през 1945 година]] [[Категория:Грузински футболни отбори|Самгурали]] 29ed32fvt5ddcvltzebcxyarh12k5et 0 849479 12435079 12173167 2024-12-08T17:42:36Z Monaco 6214 12435079 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{флаг|Грузия}} „Телави“ | герб = | оригинално име = საფეხბურთო კლუბი თელავი<br>FC Telavi | прозвище = | основан = 2016 | разформирован = | възстановен = | стадион = „[[Гиви Чохели (стадион)|Гиви Чохели]]“, [[Телави]] | капацитет = 12 000 | президент = {{флаг|СССР}} {{флаг|Грузия}} Ираклий Вашакидзе | старши треньор = {{флаг|СССР}} {{флаг|Грузия}} [[Реваз Гоциридзе]] | първенство = [[Еровнули лига]] | спонсор = | сезон = 2024 | място = '''9-то''' | сайт = {{URL|http://www.fctelavi.ge/}} | pattern_la1 = _jakoceltic1819p| pattern_b1 = _jakoceltic1819p| pattern_ra1 =_jakoceltic1819p | pattern_sh1 = _jakoceltic1819p | pattern_so1 = | leftarm1 = 551A8B | body1 = 551A8B| rightarm1 = 551A8B| shorts1 = 551A8B| socks1 = 551A8B | pattern_la2=_wurzburger1819a|pattern_b2=_anzhi1819t|pattern_ra2=_wurzburger1819a| pattern_sh2 = _anzhi1819t | pattern_so2 = | leftarm2=ffffff|body2=ffffff|rightarm2=ffffff|shorts2=ffffff|socks2=ffffff }} '''„Телави“''' ({{lang|ka| საფეხბურთო კლუბი თელავი}}) е професионален футболен отбор от град [[Телави]], провинция [[Кахетия]], [[Грузия]]. Участник в Еровнули лигата – най-високото ниво на грузинския клубен футбол. == История == Заради финансови трудности и изпадането му във Втора лига през 2014 година в града е разформирован ФК „Кахети“.<ref name="sportall">{{cite web|title=ვინ თქვა, კახეთში ფეხბურთი არ უყვართო?! თელავში გუნდი ფეხბურთელებმა აღადგინეს|url=https://sportall.ge/fexburti/qarthuli-fekhburthi/chempionati/96121-vin-thqva-kakhethshi-fekhburthi-ar-uyvartho-thelavshi-gundi-fekhburthelebma-aghadgines.html|website=sportall.ge|date=2016-09-10|accessdate=2020-10-14|lang=ka|archive-date=2020-11-25|archive-url=https://web.archive.org/web/20201125213314/https://sportall.ge/fexburti/qarthuli-fekhburthi/chempionati/96121-vin-thqva-kakhethshi-fekhburthi-ar-uyvartho-thelavshi-gundi-fekhburthelebma-aghadgines.html|deadlink=no}}</ref> През 2016 година бившите играчи на националния отбор Ираклий Вашакидзе, Сосо Гришикашвили и Александър Амисулашвили основават настоящия „Телави“.<ref>{{cite web|title=ისტორია|url=https://fctelavi.ge/ისტორია/|publisher=საფეხბურთო კლუბი თელავი|accessdate=2020-10-14|lang=ka}}</ref> Играе домакинските си мачове на стадион „Гиви Чохели“, който е предназначен за 12 000 човека. Първото си участие в Суперлигата прави през 2020 година и завършва на шесто място. == Успехи == * '''[[Еровнули лига]]''' ** ''6-то'' '''(1):''' 2020, 2021 * '''[[Купа на Грузия|Купа Давид Кипиани]]:''' ** ''1/2 финал'' '''(1):''' 2018 * '''[[Еровнули лига 2]]''' ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''3 място (1):''' 2019 * '''[[Трета лига на Грузия|Лига 3]]''' ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''3 място (1):''' 2017 == Източници == <references/> == Външни препратки == {{commons category|FC Telavi}} * [https://fctelavi.ge Официален сайт] * [https://int.soccerway.com/teams/georgia/telavi/38638/ Профил в int.soccerway.com] {{мъниче|Грузия|футболен отбор}} {{Футбол в Грузия}} {{Еровнули лига}} [[Категория:Основани в Грузия през 2016 година]] [[Категория:Грузински футболни отбори|Телави]] 4wd0u0d8kbx7zh3vxikly3bqag0gq1o 0 849480 12435084 12173148 2024-12-08T17:46:02Z Monaco 6214 /* Външни препратки */ 12435084 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{флаг|Грузия}} {{Флагче|СССР}} „Шукура“ | герб = | оригинално име = ს.კ. "შუქურა" ქობულეთის<br>FC Shukura Kobuleti | прозвище = | основан = 1968<ref>[http://www.rsssf.com/tablesg/georfound.html - Georgia - List of Foundation Dates]</ref> | разформирован = | възстановен = | стадион = „[[Челе Арена]]“ [[Кобулети]] | капацитет = 6 000 | президент = {{флаг|СССР}} {{флаг|Грузия}} Михаил Иашвили | старши треньор = {{флаг|СССР}} {{флаг|Грузия}} [[Реваз Гоциридзе]] | първенство = [[Еровнули лига]], 2023 | спонсор = | сезон = 2022 | място = '''1-во''' в [[Еровнули лига 2]] (промоция) | сайт = {{URL|http://www.fcsamgurali.ge/}} | pattern_la1 = _jakoprimera22sbb | pattern_b1 = _jakoprimera22sbb | pattern_ra1 = _jakoprimera22sbb | pattern_sh1 = | pattern_so1 = | leftarm1 = FFFFFF | body1 = FFFFFF | rightarm1 = FFFFFF | shorts1 = FFFFFF | socks1 = FFFFFF | pattern_la2 = _jakoprimera22sgsg | pattern_b2 = _jakoprimera22sgsg | pattern_ra2 = _jakoprimera22sgsg | pattern_sh2 = _jakostrike1920bw | pattern_so2 = | leftarm2 = FFFFFF | body2 = FFFFFF | rightarm2 = FFFFFF | shorts2 = FFFFFF | socks2 = FFFFFF }} [[Файл:Chele Arena in Kobuleti,Georgia.jpg|мини|дясно|260px|стадион „Челе Арена“]] '''„Шукура“''' ({{lang|ka|ს.კ. "შუქურა" ქობულეთის}}) е професионален футболен отбор от град [[Кобулети]], провинция [[Аджария]], [[Грузия]]. Участник в Еровнули лигата – най-високото ниво на грузинския клубен футбол. == История == Клубът е основан като „Колмеурне“ през 1951 г. от Александър Елиава, Шалва Янкошвили и Виктор Бережной. От 1960 носи настоящото си име „Шукура“. Играе домакинските си мачове на стадион „Челе Аренай“ с капацитет 6 000 места. От 1967 до 1969 учавства в първенствата на СССР (клас Б). Дебют в Еровнули лигата (Висшата лига) прави през 2014 година с победа срещу [[ФК Зугдиди|Зугдиди]] 2:1. == Предишни имена == {| class="wikitable" style="font-size:110%" ! style="background:yellow; color:black" align="right" | Години ! style="background:blue; color:white" align="right" width="200" | Име |- | align="center" | 1951 – 1960 | '''„Колмеурне“''' |- | align="center" | 1960 – 1967 | '''„Шукура“'''<br>''Szukura'' |- | align="center" | 1967 – 1996 | '''„СК Шукура Кобулети“'''<br>''SK Szukura Kobuleti'' |- | align="center" | 2000 - 2004 | '''„СК Кобулети“'''<br>''SK Kobuleti'' |- | align="center" | 2004 - | '''„СК Шукура Кобулети“'''<br>''SK Szukura Kobuleti'' |- |} == Успехи == * '''[[Еровнули лига]]''' ** ''9-то'' '''(1):''' 2021 * '''[[Купа на Грузия|Купа Давид Кипиани]]:''' ** ''1/2 финалист'' '''(1):''' 2021 * '''[[Еровнули лига 2]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Победител (5):''' 1992/93, 2003/04, 2013/14, 2020, 2022 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''3-то място (2):''' 2002, 2012/13 == Източници == <references/> == Външни препратки == {{commons category|FC Shukura Kobuleti}} * [https://fcsamgurali.ge Официален сайт] * [https://int.soccerway.com/teams/georgia/fc-shukura-kobuleti/22634/ Профил в int.soccerway.com] * [https://soccer365.ru/clubs/8662/ Профил в soccer365] {{мъниче|Грузия|футболен отбор}} {{Футбол в Грузия}} [[Категория:Основани в СССР през 1968 година]] [[Категория:Грузински футболни отбори|Шукура]] 6n8dh42odenfb47ghufr94o979tvp2e 12435085 12435084 2024-12-08T17:46:35Z Monaco 6214 12435085 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{флаг|Грузия}} {{Флагче|СССР}} „Шукура“ | герб = | оригинално име = ს.კ. "შუქურა" ქობულეთის<br>FC Shukura Kobuleti | прозвище = | основан = 1968<ref>[http://www.rsssf.com/tablesg/georfound.html - Georgia - List of Foundation Dates]</ref> | разформирован = | възстановен = | стадион = „[[Челе Арена]]“ [[Кобулети]] | капацитет = 6 000 | президент = {{флаг|СССР}} {{флаг|Грузия}} Михаил Иашвили | старши треньор = {{флаг|СССР}} {{флаг|Грузия}} [[Реваз Гоциридзе]] | първенство = [[Еровнули лига]] | спонсор = | сезон = 2023 | място = '''10-то''' изпада в [[Еровнули лига 2]] | сайт = {{URL|http://www.fcsamgurali.ge/}} | pattern_la1 = _jakoprimera22sbb | pattern_b1 = _jakoprimera22sbb | pattern_ra1 = _jakoprimera22sbb | pattern_sh1 = | pattern_so1 = | leftarm1 = FFFFFF | body1 = FFFFFF | rightarm1 = FFFFFF | shorts1 = FFFFFF | socks1 = FFFFFF | pattern_la2 = _jakoprimera22sgsg | pattern_b2 = _jakoprimera22sgsg | pattern_ra2 = _jakoprimera22sgsg | pattern_sh2 = _jakostrike1920bw | pattern_so2 = | leftarm2 = FFFFFF | body2 = FFFFFF | rightarm2 = FFFFFF | shorts2 = FFFFFF | socks2 = FFFFFF }} [[Файл:Chele Arena in Kobuleti,Georgia.jpg|мини|дясно|260px|стадион „Челе Арена“]] '''„Шукура“''' ({{lang|ka|ს.კ. "შუქურა" ქობულეთის}}) е професионален футболен отбор от град [[Кобулети]], провинция [[Аджария]], [[Грузия]]. Участник в Еровнули лигата – най-високото ниво на грузинския клубен футбол. == История == Клубът е основан като „Колмеурне“ през 1951 г. от Александър Елиава, Шалва Янкошвили и Виктор Бережной. От 1960 носи настоящото си име „Шукура“. Играе домакинските си мачове на стадион „Челе Аренай“ с капацитет 6 000 места. От 1967 до 1969 учавства в първенствата на СССР (клас Б). Дебют в Еровнули лигата (Висшата лига) прави през 2014 година с победа срещу [[ФК Зугдиди|Зугдиди]] 2:1. == Предишни имена == {| class="wikitable" style="font-size:110%" ! style="background:yellow; color:black" align="right" | Години ! style="background:blue; color:white" align="right" width="200" | Име |- | align="center" | 1951 – 1960 | '''„Колмеурне“''' |- | align="center" | 1960 – 1967 | '''„Шукура“'''<br>''Szukura'' |- | align="center" | 1967 – 1996 | '''„СК Шукура Кобулети“'''<br>''SK Szukura Kobuleti'' |- | align="center" | 2000 - 2004 | '''„СК Кобулети“'''<br>''SK Kobuleti'' |- | align="center" | 2004 - | '''„СК Шукура Кобулети“'''<br>''SK Szukura Kobuleti'' |- |} == Успехи == * '''[[Еровнули лига]]''' ** ''9-то'' '''(1):''' 2021 * '''[[Купа на Грузия|Купа Давид Кипиани]]:''' ** ''1/2 финалист'' '''(1):''' 2021 * '''[[Еровнули лига 2]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Победител (5):''' 1992/93, 2003/04, 2013/14, 2020, 2022 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''3-то място (2):''' 2002, 2012/13 == Източници == <references/> == Външни препратки == {{commons category|FC Shukura Kobuleti}} * [https://fcsamgurali.ge Официален сайт] * [https://int.soccerway.com/teams/georgia/fc-shukura-kobuleti/22634/ Профил в int.soccerway.com] * [https://soccer365.ru/clubs/8662/ Профил в soccer365] {{мъниче|Грузия|футболен отбор}} {{Футбол в Грузия}} [[Категория:Основани в СССР през 1968 година]] [[Категория:Грузински футболни отбори|Шукура]] accrbxlacz3aprf2atd171p1u2v7mlq 0 850711 12435422 12078560 2024-12-09T03:38:43Z InternetArchiveBot 282151 Add 1 book for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435422 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} [[Файл:Anomalops sp.jpg|мини|''Anomalops katoptron'']] '''''Anomalopidae''''' (риби-фенери) са [[семейство (биология)|семейство]] [[риби]], отличаващи се с [[Биолуминесценция|биолуминесцентни]] органи, разположени под [[очи]]те им, на което се дължат популярните им названия. Тези светлинни органи съдържат светещи [[бактерии]] и могат да бъдат „затворени“ от рибата с помощта на тъмен капак или чрез изтегляне в торбичка. Те се използват за [[комуникация]], привличане на [[плячка]] и избягване на [[хищници]].<ref name=morin>{{cite journal | last = Morin | first = J.G. | title = Light for all reasons - versatility in behavioral repertoire of flashlight fish | url = https://archive.org/details/sim_science_1975-11-25_190_4216a/page/n72 | journal = Science | year = 1975 | volume = 190 | pages = 74–76 | doi=10.1126/science.190.4209.74| s2cid = 83905458 |display-authors=etal}}</ref> == Разпространение и местообитание == Рибите-фенерчета се срещат в [[Тропици|тропическите]] океански води по целия свят.<ref name=rosenblatt>{{cite journal | last = Johnson | first = G. David | title = Mechanisms of light organ occlusion in flashlight fishes, family Anomalopidae (Teleostei:Beryciformes), and the evolution of the group | journal = Zoological Journal of the Linnean Society | year = 1988 | volume = 94 | pages = 65–96 | doi = 10.1111/j.1096-3642.1988.tb00882.x | display-authors = etal}}</ref> Те обикновено са с размер около 14 см, въпреки че някои видове могат да достигнат два пъти тази дължина. Те са нощни, хранят се през нощта с малки [[ракообразни]]. Някои видове се преместват в плитки води близо до [[коралови рифове]] през нощта, но в противен случай те са изключително дълбоководни риби.<ref name=EoF>{{cite book | editor1 = Paxton, J.R. | editor2 = Eschmeyer, W.N. | author = Paxton, John R. | year = 1998 | title = Encyclopedia of Fishes | url = https://archive.org/details/encyclopediaoffi00unse | publisher = Academic Press | location = San Diego | pages = [https://archive.org/details/encyclopediaoffi00unse/page/162 162] | isbn = 0-12-547665-5}}</ref> Това затруднява събирането им и като такива те са слабо проучена група.<ref name=mccosker>{{cite journal | last = McCosker | first = John E. | title = Notes on the Biology, Taxonomy, and Distribution of Flashlight Fishes (Beryciformes: Anomalopidae) | journal = Japanese Journal of Ichthyology | year = 1987 | volume = 34 | issue = 2 | pages = 157–164 | doi = 10.1007/BF02912410 | s2cid = 81261778 | display-authors = etal}}</ref> == Таксономия == ''Anomalopidae'' първоначално са били разделени на 5 различни вида:<ref name=":0">{{Cite journal |last1=McCosker |first1=John E. |last2=Rosenblatt |first2=Richard H. |date=September 1987 |title=Notes on the biology, taxonomy, and distribution of flashlight fishes (Beryciformes: Anomalopidae) |url=http://dx.doi.org/10.1007/bf02912410 |journal=Japanese Journal of Ichthyology |volume=34 |issue=2 |pages=157–164 |doi=10.1007/bf02912410 |s2cid=81261778 |issn=0021-5090}}</ref> * Голяма фенероока риба (''[[Anomalops katoptron]]''), широко разпространени в централната и западната част на Тихия океан * ''Photoblepharon palpebratus'', широко разпространени в централната и западната част на Тихия океан * ''P. steinitzi'' от Червено море и Коморските острови * ''Kryptophanaron alfredi'' от Карибите * ''K. harveyi'' от Долна Калифорния<ref name=":0" /> През 2019 г. родът Photoblepharon e намален до 2 вида: * ''P. palpebratum'' от източната част на Индийския океан и западната част на Тихия океан * ''P. steinitzi'' от Червено море, Оман и западната част на Индийския океан.<ref>{{Cite journal |last1=Golani |first1=Daniel |last2=Fricke |first2=Ronald |last3=Appelbaum-Golani |first3=Brenda |date=2019-03-15 |title=Review of the genus Photoblepharon (Actinopterygii: Beryciformes: Anomalopidae) |url=http://dx.doi.org/10.3750/aiep/02530 |journal=Acta Ichthyologica et Piscatoria |volume=49 |issue=1 |pages=33–41 |doi=10.3750/aiep/02530 |s2cid=92090787 |issn=0137-1592|doi-access=free }}</ref> Други родове включват [[Parmops]] и [[Phthanophaneron]]. == Източници == <references />{{нормативен контрол}} [[Категория:Биолуминесценция| ]] [[Категория:Бериксоподобни]] ql7fke3wmp62chpzkh7hgxvm4qr9txz 0 853274 12435259 12401163 2024-12-08T20:33:49Z Funnytu 88100 12435259 wikitext text/x-wiki {{бъдещо}} {{към пояснение|Хари Потър|Хари Потър (пояснение)}} {{ТВ продукция | Име на български = Хари Потър | Име в оригинал = Harry Potter | Лого = | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Фентъзи]] | Формат = [[Сериал]] | Създател(и) = Франческа Гардинър | базиран на = ''[[Хари Потър]]''<br>от [[Дж. К. Роулинг]] | Сценарий = Лора Нийл<br>Джоузефин Гардинър<br>Анди Грийнуолд | Режисура = Марк Майлъд | Камера = | Актьори = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = [[Великобритания]] | Език = [[английски език|английски]] | Сезони = 7 | Епизоди = | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Дж. К. Роулинг<br>[[Дейвид Хейман]]<br>Марк Майлъд<br>Нийл Блеър<br>Рут Кенли-Летс | Продуцент(и) = | Времетраене = | Дистрибуция = | ТВ Канал = [[Ейч Би О]] | Формат на картината = 1080i [[HDTV]]<br>2160p [[4K резолюция|4K]] UHDTV | Формат на звука = [[Стереофоничен звук|Стерео]] | Излъчване = 2026 г. | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = }} '''„Хари Потър“''' ({{lang|en|Harry Potter}}) е предстоящ британски фентъзи телевизионен сериал, чиято премиера е насрочена за 2026 г. по [[Ейч Би О]], продуциран от [[Дейвид Хейман]], продуцирал [[Хари Потър (филмова поредица)|филмовата поредица]] в периода 2001–2011 г. Сериалът е адаптация на [[Хари Потър|книгите за Хари Потър]], написани от [[Дж. К. Роулинг]]. [[Шоурънър]] на сериала е Франческа Гардинър, а режисьор – Марк Майлъд.<ref>{{Cite web |last=Schneider |first=Michael |date=2024-06-26 |title='Harry Potter' Series at HBO Taps Francesca Gardiner as Showrunner; Mark Mylod to Direct Multiple Episodes |url=https://variety.com/2024/tv/news/harry-potter-showrunner-francesca-gardiner-mark-mylod-direct-1236048911/ |access-date=2024-06-26 |website=Variety |language=en-US}}</ref> Планира се сериалът да се състои от седем сезона (по един сезон на книга), които ще се продуцират в продължение на десет години, Роулинг е изпълнителен продуцент със своите сътрудници Нийл Блеър и Рут Кенли-Летс. Кастингът за тримата главни герои – [[Хари Потър (персонаж)|Хари]], [[Рон Уизли|Рон]] и [[Хърмаяни Грейнджър|Хърмаяни]], започва през септември 2024 г., като записите на първия сезон са насрочени за април 2025 г. == Производство == === Произход === ==== Слухове и опровержения ==== След премиерата на ''[[Хари Потър и Даровете на Смъртта: част 2]]'' през 2011 г., в интернет пространството се разпространяват множество слухове за телевизионна адаптация на книгите.<ref>[https://www.gazette-du-sorcier.com/les-grands-articles-de-la-gazette/rumeur-une-serie-harry-potter-en-preparation Rumeur: Une série Harry Potter en préparation, sur La Gazette du sorcier, 3 juillet 2019 (consulté le 19 septembre 2024).]</ref> През юли 2019 г. сайтът ''We Got This Covered'' споменава телевизионна предистория на Хари Потър, представяща нови герои.<ref>[https://wegotthiscovered.com/tv/harry-potter-tv-show-development-warner-bros/?fbclid=IwAR0ga30nHdtK8GJ1vRszRodvve_ml8R1-wbqOHT5IZU6c0jWeaDh7EZwGNg Matt Joseph, Harry Potter TV Show In Development At Warner Bros.]</ref> Слухът обаче бързо е отречен от представители на Дж. К. Роулинг, авторката на романите.<ref>[https://www.gazette-du-sorcier.com/les-grands-articles-de-la-gazette/rumeur-une-serie-harry-potter-en-preparation Rumeur: Une série Harry Potter en préparation, sur La Gazette du sorcier, 3 juillet 2019 (consulté le 19 septembre 2024).]</ref> От януари 2021 г. до май 2022 г. Том Ашейм е мениджър на франчайза ''[[Магьоснически свят]]'' и на филмовата поредица ''[[Хари Потър (филмова поредица)|Хари Потър]]''. Той отговаря по-специално за разширяването на ''Магьосническия свят'' към други платформи и разработването на нови интерактивни преживявания, събития, атракции за тематичните паркове за Хари Потър, както и нови продукти.<ref>[https://www.gazette-du-sorcier.com/les-grands-articles-de-la-gazette/warner-bros-engage-un-nouveau-gestionnaire-pour-la-franchise-harry-potter Warner Bros engage un nouveau gestionnaire pour la franchise Harry Potter.]</ref> В същото време в интернет отново се разпространяват слухове (особено чрез ''[[Холивуд Рипортър]]'' и ''[[Върайъти]]'') относно нов проект за телевизионен сериал, адаптация на Хари Потър, за новостартиралата стрийминг платформа ''[[Макс (стрийминг услуга)|Макс]]''.<ref>[https://www.hollywoodreporter.com/tv/tv-news/harry-potter-live-action-tv-series-in-early-development-at-hbo-max-exclusive-4121063/ ‘Harry Potter’ Live-Action TV Series in Early Development at HBO Max (Exclusive)]</ref> [[Уорнър Брос]] и Дж. К. Роулинг опровергават посочените слухове.<ref>[https://www.gazette-du-sorcier.com/les-grands-articles-de-la-gazette/rumeur-une-serie-harry-potter-en-preparation Rumeur: Une série Harry Potter en préparation, sur La Gazette du sorcier, 3 juillet 2019 (consulté le 19 septembre 2024).]</ref> Уебсайтът на ''Дейли Профит'' отбелязва, че този тип „изтичане“ може да бъде „дирижирано, за да се преценят реакциите на феновете“ към такъв проект.<ref>[https://www.gazette-du-sorcier.com/les-grands-articles-de-la-gazette/rumeur-une-serie-harry-potter-en-preparation Rumeur: Une série Harry Potter en préparation, sur La Gazette du sorcier, 3 juillet 2019 (consulté le 19 septembre 2024).]</ref> През август 2022 г. Алисън Бошоф от ''[[Дейли Мейл]]'' твърди, че [[Уорнър Брос]] и Джоан Роулинг са постигнали споразумение преди повече от шест месеца за телевизионен сериал, произлизащ от вселената на Хари Потър.<ref>[https://www.dailymail.co.uk/tvshowbiz/article-11125185/ALISON-BOSHOFF-Wizard-news-Harry-Potter-fans-JK-Rowling-strikes-TV-deal-spin-off.html ALISON BOSHOFF: Wizard news for Harry Potter fans as JK Rowling 'strikes TV deal for spin-off']</ref> От компанията отговарят, че декларацията от 2021 г. по този въпрос „остава актуална“.<ref>[https://www.gazette-du-sorcier.com/biopics-de-harry-potter/une-serie-harry-potter-toujours-pas-dit-warner-bros Une série Harry Potter ? « Toujours pas » dit Warner Bros.]</ref> ==== Официално начало ==== През януари 2022 г. – повече от десет години след премиерата на последния филм за Хари Потър – Дейвид Заслав, новоназначеният главен изпълнителен директор на [[Уорнър Брос Дискавъри]] казва, че иска да произведе „ново съдържание, свързано с Хари Потър“ за ''[[Ейч Би О Макс]]'', като планира да се срещне с Дж. К. Роулинг през следващите седмици, за да го обсъди с нея.<ref>[https://www.wsj.com/articles/warner-bros-discovery-david-zaslav-11652822285?mod=e2tw There’s a New Media Mogul Tearing Up Hollywood: ‘Zas Is Not Particularly Patient’]</ref> На 12 април 2023 г, [[Ейч Би О]] обявява производството на телевизионен сериал за Хари Потър, адаптиран по романите на Роулинг и включващ нов актьорски състав.<ref>[https://www.lefigaro.fr/culture/hbo-max-confirme-une-nouvelle-serie-harry-potter-20230412 Warner Bros dévoile l'adaptation de Harry Potter en série]</ref> Следователно сериалът не е спин-оф или предистория, както първоначално се предвижда от феновете, а нова адаптация, вярна на книгите, публикувани в периода 1997–2007 г.<ref>[https://www.gazette-du-sorcier.com/biopics-de-harry-potter/la-serie-harry-potter-ce-que-lon-sait La série Harry Potter : ce que l’on sait]</ref> {{цитат|Хари Потър е културен феномен и е ясно, че любовта и жаждата към света на магьосниците е толкова силна, колкото винаги е била. Тази нова поредица ще се потопи във всяка от емблематичните книги, на които феновете продължават да се наслаждават толкова много години.|Кейси Блойс, главен изпълнителен директор на Ейч Би О и Макс}} Според базирания в Лос Анджелис филмов критик Джеф Снайдер, от Уорнър Брос са направили други предложения за сценарий на Дж. К. Роулинг, включително сериали, развиващи се другаде по света, но авторката е отказала, желаейки да остане вярна на британските корени на вселената.<ref>[https://www.gazette-du-sorcier.com/biopics-de-harry-potter/la-serie-harry-potter-ce-que-lon-sait La série Harry Potter : ce que l’on sait]</ref> Планирано е сериалът да има седем сезона (по един сезон на книга), произведени в продължение на десет години, като Дж. К. Роулинг е изпълнителен продуцент със своите сътрудници Нийл Блеър и Рут Кенли-Летс (от компанията Бронте Филм и ТВ).<ref>[https://www.lavoixdunord.fr/1315439/article/2023-04-12/la-serie-harry-potter-officiellement-confirmee-par-hbo La série «Harry Potter» officiellement confirmée par HBO.]</ref><ref>[https://deadline.com/2023/04/harry-potter-max-series-jk-rowling-1235322187/ ‘Harry Potter’ Series A Go With J.K. Rowling Executive Producing, Set For 10-Year Run On Max]</ref> На 25 юни 2024 г. е обявено, че сериалът е преместен от ''[[Макс (стрийминг услуга)|Макс]]'' към ''[[Ейч Би О]]''.<ref>{{cite web|last=White|first=Peter|title='Harry Potter' & 'Welcome To Derry' Moving From Max To HBO As Part Of Big-Budget Streaming Strategy Rethink|url=https://deadline.com/2024/06/harry-potter-welcome-to-derry-moving-from-max-to-hbo-1235983023/|website=Deadline Hollywood|date=25 June 2024|access-date=25 June 2024}}</ref> Началото на поредицата е насрочено за 2026 г.<ref>{{Cite web |last=Weprin |first=Alex |date=23 February 2024 |title=Harry Potter TV Series Aiming for 2026 Debut on Max |url=https://www.hollywoodreporter.com/tv/tv-news/harry-potter-tv-series-2026-debut-hbo-max-1235833774/ |access-date=18 March 2024 |website=The Hollywood Reporter |language=en-US}}</ref> === Развитие === През април 2023 г. [[Дейвид Хейман]], продуцентът на [[Хари Потър (филмова поредица)|филмовия франчайз]], е в преговори за участие в новия проект,<ref>[https://deadline.com/2023/04/harry-potter-max-series-jk-rowling-1235322187/ ‘Harry Potter’ Series A Go With J.K. Rowling Executive Producing, Set For 10-Year Run On Max ]</ref> като участието му е потвърдено пет месеца по-късно, когато обявява, че той и екипът му все още не са намерили сценарист за тази нова адаптация и че този път се надява да може да „изследва книгите по-подробно“.<ref>[https://www.gamesradar.com/harry-potter-tv-show-reboot-update-news-exclusive/ Harry Potter TV show producer says the reboot will "explore the books more deeply"]</ref><ref>[https://www.gazette-du-sorcier.com/biopics-de-harry-potter/la-serie-harry-potter-na-pas-encore-de-scenariste La série Harry Potter n'a pas encore de scénariste]</ref> През януари 2024 г., по време на среща в Лос Анджелис, няколко британски и американски сценаристи, включително Марта Хилиър, Катлийн Джордан, Том Моран, Майкъл Лесли и Франческа Гардинър, представят пред ръководството на Уорнър Брос своята визия за бъдещия сериал.<ref>[https://deadline.com/2024/01/harry-potter-tv-series-premise-writers-set-max-1235798159/ ‘Harry Potter’ TV Series Zeroes In On Premise As Selected Writers Pitch Their Ideas To Max]</ref><ref>[https://deadline.com/2024/02/harry-potter-tv-series-pitching-succession-writer-francesca-gardiner-1235811523/ ‘Harry Potter’ Series Narrows Writer Search With ‘Succession’s Francesca Gardiner Entering The Fray]</ref> На 26 юни 2024 г. Франческа Гардинър е избрана за сценарист, а Марк Майлъд – за режисьор.<ref>[https://www.therowlinglibrary.com/2024/06/26/hbo-unveils-creative-team-for-harry-potter-series/?fbclid=IwZXh0bgNhZW0CMTAAAR1NeqdgJN2agv2U8yfeWiXFofSGYRG7-D_R-ZmrowUg9WXdZi-Q6Z9uJiQ_aem_aJusrRvIjxJOgaPAzDuE4g HBO unveils creative team for Harry Potter Series]</ref> Това не е първият общ проект на Гардинър и Майлъд – двамата работят заедно по трети и четвърти сезон на сериала ''[[Наследници]]'', който печели няколко награди Еми през 2024 г.<ref>[https://www.tf1info.fr/culture/date-de-sortie-hbo-jk-rowling-serie-harry-potter-tout-ce-que-l-on-sait-sur-le-retour-du-petit-sorcier-de-poudlard-2306007.html Harry Potter en série télé : tout ce que l’on sait sur le retour du petit sorcier]</ref><ref>[https://www.tf1info.fr/culture/emmy-awards-2024-le-palmares-complet-avec-le-triomphe-de-succession-et-the-bear-2282846.html Emmy Awards 2024 : le palmarès complet avec le triomphe de "Succession" et "The Bear"]</ref> === Кастинг === Кастингът за триото (Хари, Рон и Хърмаяни) се провежда от 8 септември 2024 г. до 31 октомври 2024 г.<ref>[https://www.harrypotter.com/news/open-casting-call-for-harry-ron-and-hermione-in-uk-and-ireland Open casting call for Harry, Ron and Hermione actors in UK and Ireland]</ref><ref>[https://app.castittalent.com/HPCasting?fbclid=IwY2xjawFrdRtleHRuA2FlbQIxMAABHeM0-egs75wINHRuF1a8Zb8FrAkNaXhSJ8DE9zJQ9CiYHN5wFy-KLZt_Ug_aem_cri0K4W0it8Y1Tt1c6vlhQ Harry Potter UK Open Casting Call]</ref> Продукцията търси деца, живеещи в Обединеното кралство или Ирландия, които „през април 2025 г. ще са на възраст от 9 до 11 години“.<ref>[https://www.harrypotter.com/news/open-casting-call-for-harry-ron-and-hermione-in-uk-and-ireland Open casting call for Harry, Ron and Hermione actors in UK and Ireland]</ref> === Снимачен процес === Записите на първия сезон са насрочени за април 2025 г.<ref>[https://www.harrypotter.com/news/open-casting-call-for-harry-ron-and-hermione-in-uk-and-ireland Open casting call for Harry, Ron and Hermione actors in UK and Ireland]</ref> ==== Сценография ==== През декември 2024 г. по време на събитие в централния офис на Уорнър Брос Дискавъри в Лондон сценаристът Франческа Гардинър и режисьорът Марк Майлъд изясняват, че емблематичните места от филмите като Голямата зала ще останат непроменени, но планират да предадат по-широка визия на [[Хогуортс]] чрез телевизионния сериал.<ref>[https://www.therowlinglibrary.com/2024/12/06/new-details-about-the-harry-potter-tv-series-revealed-at-warner-bros-headquarters-event-in-london/ New details about the Harry Potter TV Series revealed at Warner Bros. headquarters event in London]</ref> Майлъд намеква за нови места включително учителската стая на училището, като същевременно се преосмисля развиващата се естетика на Хогуортс.<ref>[https://www.therowlinglibrary.com/2024/12/06/new-details-about-the-harry-potter-tv-series-revealed-at-warner-bros-headquarters-event-in-london/ New details about the Harry Potter TV Series revealed at Warner Bros. headquarters event in London]</ref> {{цитат|Подхождаме към Хогуортс с идеята, че това място е истинско.<ref>[https://www.therowlinglibrary.com/2024/12/06/new-details-about-the-harry-potter-tv-series-revealed-at-warner-bros-headquarters-event-in-london/ New details about the Harry Potter TV Series revealed at Warner Bros. headquarters event in London]</ref>|Марк Майлъд, декември 2024 г.}} Режисьорът подчертава намерението да се изследва архитектурната история на замъка и как дизайнът му се е развил през вековете.<ref>[https://www.therowlinglibrary.com/2024/12/06/new-details-about-the-harry-potter-tv-series-revealed-at-warner-bros-headquarters-event-in-london/ New details about the Harry Potter TV Series revealed at Warner Bros. headquarters event in London]</ref> == Външни препратки == * {{imdb title|13918446|Хари Потър}} == Източници == <references/> {{Хари Потър}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Британски сериали]] [[Категория:Британски сериали по книги]] [[Категория:Фентъзи сериали]] [[Категория:Приключенски сериали]] [[Категория:Хари Потър| ]] [[Категория:Предавания на Ейч Би О]] gxesaq2059kua0js9rid2kmxmpddo1j 0 857849 12435209 12432875 2024-12-08T19:30:47Z Laniakeax 338168 /* Втори етап */ 12435209 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Островът на 100-те гривни“ | Име в оригинал = Million Dollar Island | Лого = O3652147128697286552.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = Джон де Мол<br>Вим ван Дам<br>Юрик Вандерворст | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Цветомир Матев | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 52 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Николай Николов | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 100 – 160 минути | Дистрибуция = Talpa Studios | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[16 септември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni | Страница в IMDb = 17077044 }} '''„Островът на 100-те гривни“''' е приключенско риалити предаване на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия на шоуто е по лиценз на Talpa Studios.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/svetoven-fenomen-v-prikljuchenskite-rialiti-formati-s-premiera-v-efira-na-btv.html Световен феномен в приключенските риалити формати с премиера в ефира на bTV]</ref> == Формат == В оригиналния формат сто души са оставени на необитаем тропически остров, където трябва да оцелеят за около два месеца. При пристигането си всеки състезател получава номерирана гривна на стойност 10 000 долара, така че 100-те гривни заедно струват 1 милион долара. Наред с Холандия, Белгия, САЩ, Австралия, Румъния и Близкия изток, „Million Dollar Island“ на Talpa Studios с партньори Monday Media бележи следващата си територия в България и се реализира под името „Островът на 100-те гривни“.<ref>[https://talpastudios.com/million-dollar-island-makes-its-debut-in-bulgaria/ Million Dollar Island прави своя дебют в България. Шоуто ще носи името „Островът на 100-те гривни“]</ref> == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| Година ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 15px"| Локация ! style="padding: 0px 10px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Награден фонд |- |bgcolor="2E8B57"| |1 |Другата Вселена |rowspan="2"|[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 |52 |rowspan="2"|[[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] |16 септември |12 декември |понеделник,<br>20:00 – 23:00;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 |54 |[[Филипини]] |33 | |300 000 лв.<br>(Топ 3) |- |bgcolor="2E8B57"| |2 | |2025 | | | | | | | | | |} == Първи сезон == На 13 март 2024 г. bTV Media Group обявява нов риалити формат за България – „Островът на 100-те гривни“. Участниците ще се борят за награден фонд от 300 000 лв., а кастингът стартира същия ден и ще продължи до 14-и април. До 16 май трябва да бъдат избрани всички участници, които ще вземат участие в шоуто.<ref>[https://btvradio.bg/intervuta/za-grada/niki-nikolov-ostrovat-na-100-te-grivni.html До 16 май ще бъдат определени участниците, които ще се впуснат в приключенското риалити]</ref> На 25 март в „[[Тази сутрин]]“ по bTV е обявен и водещият – актьорът [[Александър Сано]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-e-vodeshtijat-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“]</ref> На 28 май е съобщено, че към формата се присъединява и актрисата [[Диляна Попова]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/diljana-popova-zastava-do-aleksandar-sano-kato-vodeshta-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Диляна Попова застава до Александър Сано като водеща на „Островът на 100-те гривни“]</ref> Сезонът е заснет за около 54 дни през лятото във [[Филипини]]те и е озаглавен „Островът на 100-те гривни: Другата Вселена“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-za-ostrovat-na-100-te-grivni-imahme-54-snimachni-dni-bez-nito-edin-den-pochivka.html Александър Сано: За „Островът на 100-те гривни“ имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable" style="text-align:center" |- ! № ! Състезател ! Възраст ! Град ! Професия ! colspan="2"|Лагер ! Финал ! Епизод ! Печалба |- |colspan="10"|''Текущи състезатели още в играта'' |- ! |Александър Гюров |29 |[[София]] |IT предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Бистра Старейшинска |26 |[[София]] |мениджър събития |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Венцислав Велков |31 |[[Добрич]] |пожарникар |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Виктор Митов |29 |[[София]] |компютърен инженер |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Георги Коджабашев |34 |[[София]] |артист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Дамян Илиев – Дзами |33 |[[София]] |търговец |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Мая Пауновска |36 |[[София]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Мирослав Джоканов |36 |[[Видин]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- !colspan="10"|Финално класиране |- !9 |Ванеса Ташева |21 |[[София]] |бранд специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Елиминирана от Мирослав (0 гривни) |Епизод 48 |rowspan="25"|0 лв. |- !10 |Виктор Гогов |48 |[[София]] |шофьор на такси |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Елиминиран от Мирослав (0 гривни) |Епизод 46 |- !11 |Берке Йозтюрк |20 |[[Стара Загора]] |студент по медицина |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 |Елиминиран от Виктор Митов (0 гривни) |Епизод 44 |- !12 |Вера Гешева |39 |[[Железница (област София)|с. Железница]] |молекулярен биолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Елиминирана от Георги (0 гривни) |Епизод 42 |- !13 |Емил Видев |65 |[[София]] |преподавател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Елиминиран от Георги (0 гривни) |Епизод 40 |- !14 |Кирил Вълчев |26 |[[Балчик]] |управител на нощен клуб |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Елиминиран от Дзами (0 гривни) |Епизод 38 |- !15 |Петя Гергова |31 |[[София]] |треньор по тенис |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|2 |Елиминирана от Кирил (0 гривни) |Епизод 36 |- !16 |Биляна Писова |21 |[[София]] |кондиционен треньор |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 |Елиминирана от Мая (0 гривни) |rowspan="2"|Епизод 34 |- !17 |Владимир Северинов |33 |[[София]] |татуист |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал по здравословни причини (1 гривна за Венцислав) |- !18 |Нина Стоянова |38 |[[София]] |копирайтър |bgcolor="BD B7 6B"|3 |bgcolor="BD B7 6B"|1 |Елиминирана от Петя (0 гривни) |Епизод 33 |- !19 |Марина Хаджийска |25 |[[Плевен]] |офис сътрудник |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (0 гривни) |Епизод 32 |- !20 |Лора Чанчуковска |26 |[[Плевен]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Елиминирана от Марина (0 гривни) |Епизод 28 |- !21 |Иван Стефанов |30 |[[Чирпан]] |управител на магазин |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Берке с 1 гривна |Епизод 26 |- !22 |Ина Първанова |37 |[[София]] |нутриционист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснала доброволно (1 гривна за Александър) |Епизод 24 |- !23 |Шериф Хосни |34 |[[Бургас]] |IT специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал по здравословни причини (5 гривни за Георги) |Епизод 22 |- !24 |Рената Пачева |33 |[[София]] |маркетолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснала доброволно (8 гривни за Дзами) |Епизод 21 |- !25 |[[Мимо-Гарсия Груев]] |26 |[[София]] |съдебен заседател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминиран от Георги (0 гривни) |Епизод 20 |- !26 |Ивайло Секулички |37 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Марина с 1 гривна |Епизод 16 |- !27 |Грозденка Владова |24 |[[Лом]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (1 гривна за Секулички) |Епизод 15 |- !28 |Еляса Хасан |24 |[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснал по здравословни причини (4 гривни за Рената) |Епизод 13 |- !29 |Кънчо Атанасов |25 |[[Стара Загора]] |студент по право, DJ |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно (4 гривни за Владимир) |rowspan="2"|Епизод 12 |- !30 |Иван Йочколовски |38 |[[София]] |бизнесмен |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно и спасява Мая с 1 гривна |- !31 |Яна Узунова |32 |[[Варна]] |певица |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминирана от Бистра (0 гривни) |Епизод 8 |- !32 |Джулиана Кирилова |22 |[[Варна]] |танцьор |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала доброволно и спасява Кирил с 1 гривна |Епизод 4 |- !33 |[[Симеон Станкович]] |28 |[[София]] |борец, соколар |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|– |Елиминиран в игра за влизане от Йочколовски |Епизод 5 |- |} === Регламент === ==== Първи етап ==== *'''Старт на Играта''' На старта 30 участници получават равен брой гривни, общо 90, разпределени по три сини гривни на състезател, с обща стойност от 270 000 лв. Всяка гривна е на стойност 3 000 лв., което означава, че стойността на всеки участник е 9 000 лв. На плажа е поставена и златната гривна номер 100. Останалите 9 допълнителни гривни (с обща стойност 27 000 лв.) ще се разпределят от водещите през първия етап. Участниците могат да печелят и да губят гривни в различни игри, както и да получават гривни от другите състезатели. При отказ от участие състезателят трябва да предаде своите гривни на останалия играч. *'''Избор от Диска''' Всяка гривна има уникален номер от 1 до 100. Играчът, на чието число попадне стрелката на Диска, получава контрол над играта за следващите 24 часа и може да номинира четирима играчи от различни лагери за Играта на Богатите. Избраният може да номинира и себе си, но трябва да има 3 или повече гривни. Златногривният играч и най-богатият играч на острова имат имунитет. Номинирането на тях е възможно само ако те свалят имунитета си. Ако най-богатият е Златногривният, само той или тя притежава имунитет. *'''Игра на Богатите''' Четирима играчи с 3 или повече гривни, посочени от избрания от Диска, влизат в Играта на Богатите. Всеки залага по 1 гривна. Ако играч притежава Златна гривна, тя се залага първа. Победителят получава 4 гривни (12 000 лв.) и правото да участва в Играта за Златната гривна. В Играта на Богатите и Играта на Предизвиканите има зададена времева рамка. Ако няма победител в определеното време, водещите прилагат правилата за дузпи. Избраният от Диска играч избира един от компонентите в съответната игра за състезание между участниците. *'''Игра на Предизвиканите''' Тримата загубили играчи в Играта на Богатите автоматично преминават в Играта на Предизвиканите, като залагат по още 1 гривна. Победителят печели 3 гривни (9 000 лв.). *'''Игра за Златната гривна''' Настоящият притежател на Златната гривна и играчи, предявили претенции към нея, могат да участват. Залогът за участие е 1 гривна. Победителят прибира заложените гривни и става новият Златногривен(а), получавайки имунитет и допълнителни привилегии, включващи: храна, правото да номинира трима участници за Играта за Оцеляване, както и възможността да спасява и елиминира играчи. *'''Игра за Оцеляване''' Златногривният номинира трима играчи с по-малко от 3 гривни, които са застрашени от отпадане. Всеки от тях залага всичките си гривни в играта. Победителят остава в играта и прибира залога. *'''Елиминация''' Златногривният решава кой от двамата останали играчи да спаси с допълнителна гривна и кой да елиминира. При доброволно напускане играчът предава гривните си на друг участник. ==== Втори етап ==== *'''Избор от Диска''' Всички 100 сектора на Диска са отворени. Във втората фаза само най-богатият играч на острова притежава имунитет срещу номиниране. Избраният от Диска отива на Острова на Избрания, където обмисля стратегиите си. След това той или тя номинира шестима играчи за Игрите на тотален залог. Избраният разделя играчите на две групи – А и Б, всяка с по трима играчи. Златната гривна номер 100 предоставя само допълнителна дажба храна за втория етап. *'''Игри за Тотален залог''' Залагат се всички гривни. В тези игри няма времева рамка и те продължават, докато не се определи класирането на трите места. Първият от всяка група прибира своя залог от гривна(и) и става претендент за Шампионския залог в Играта на Победителите. От 9-та седмица вторият получава половината от гривните си от залога в купата, вместо 1 гривна, а третият остава без гривни и е застрашен от елиминация. Остатъкът от гривните, получен от общия залог на всяка група, се обединява в Шампионския залог. *'''Игра на Победителите''' Двамата претенденти от Игрите за тотален залог се изправят един срещу друг в тази игра, като не залагат собствените си гривни. Победителят ще спечели остатъка от гривните, натрупани в Шампионския залог от двете групи. *'''Игра за Оцеляване''' Останалите играчи, заели последното трето място в двете групи, се изправят един срещу друг в Игра за Оцеляване. От 9-та седмица победителят възвръща половината от гривните си от победителя в Шампионския залог, вместо една гривна. *'''Елиминация''' Загубилият битката за оцеляване отпада от състезанието, освен ако някой играч не реши да го спаси, отказвайки се от играта. *'''Седмица 8 – 9''' Избраният от Диска ще определи две двойки, които ще се състезават помежду си. Едната двойка ще бъде съставена от богати играчи, притежаващи три или повече гривни, а другата ще включва бедни играчи с по една гривна. Ако бедната двойка загуби, един от тях ще бъде елиминиран. При загуба на богатата двойка, никой няма да бъде елиминиран, но един от тях ще трябва да се откаже от половината от гривните си. В началото на 9-та седмица се въвеждат извънредни правила за бедните играчи с 1 гривна. Посоченият от Диска играч ще номинира 3-ма играчи за специална Игра на Бедните. Победителят в играта взема целия залог от гривни и се спасява, а останалите двама ще бъдат изпратени в Игра за Оцеляване. *'''Финал''' На финала тримата участници с най-много гривни могат да осребрят стойността им от сандъците с 300 хиляди лева. Всеки от тях ще има шанс да осребри гривните си в изпитание на нервите, с възможност да загубят всичко в последния момент. === История на играта === Играчите се разделят самостоятелно на три лагера: Лагер 1 – „Нумеролози“, Лагер 2 – „Глория“ и Лагер 3 – „Мимо-Гарсия“. ==== Първи етап ==== '''Седмица 1: Старт''' ''(Първа доставка на провизии на сушата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !1 |16 септември, 2024 |<small>(първа доставка на провизии на плажа)</small><br><small>(№ 100 златната гривна намира Дзами)</small><br>Ванеса (3) |Секулички (3), Георги (3),<br>Шериф (3), Кирил (3) |Георги (6) |Шериф (4) |Секулички (1), Кирил (1) |- !2 |17 септември, 2024 |Виктор Гогов (3) |Виктор Гогов (3), Яна (3),<br>Виктор Митов (3), Нина (3) |Виктор Гогов (6) |Виктор Митов (4) |Яна (1), Нина (1) |- !3 |18 септември, 2024 |Мимо-Гарсия (3) |{{color|DarkOrange|'''Дзами'''}} (4), Бистра (3),<br>Джулиана (3), Мая (3) |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) |Дзами (5) |Джулиана (1), Мая (1) |- !rowspan="4"|4 |rowspan="4"|19 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Георги (6), Виктор Гогов (6), {{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Кирил (1), Джулиана (1),<br>Секулички (1) |rowspan="2"|Секулички (3) |{{color|red|'''Джулиана'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Кирил)</small> |rowspan="2"|– |- |{{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) |Кирил (1) <small>(№ 91 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 2''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за влизане в играта ! colspan="2"| Игра за втори шанс |- ! № ! Дата ! 3-ма нови играчи ! Победител ! Победител ! Отпаднал |- !5 |23 септември, 2024 |rowspan="3"| – |Мирослав (0), Симеон (0), Йочколовски (0) |Мирослав (1)<br><small>(№ 92 гривна е пусната в играта)</small> |Йочколовски (1)<br><small>(№ 93 гривна е пусната в играта)</small> |{{color|red|'''Симеон'''}} (0) |- ! colspan="2"| Епизод ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !6 |24 септември, 2024 |Мая (1)<br><small>(избрана от диска на 23.09)</small> |Мимо-Гарсия (3), Бистра (5),<br>Александър (3), Ина (3) |Бистра (8) |Александър (4) |Мимо-Гарсия (1), Ина (1) |- !7 |25 септември, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 24.09)</small><br><small>(Мирослав и Йочколовски са приети в лагер 3)</small> |Бистра (8), Рената (3),<br>Грозденка (3), Иван Стефанов (3) |Рената (6) |Бистра (9) |Грозденка (1), Иван Стефанов (1) |- !rowspan="4"|8 |rowspan="4"|26 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Бистра (9), Рената (6), {{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Мирослав (1), Мая (1),<br>Яна (1) |rowspan="2"|Мирослав (3) |rowspan="2"|Мая (1)<br><small>(№ 94 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Яна'''}} (0)<br><small>(елиминирана от Бистра)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(размяна от Бистра: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |} '''Седмица 3''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !9 |30 септември, 2024 |Секулички (3) |Биляна (3), Берке (3),<br>Виктор Гогов (7), Владимир (3) |Владимир (6) |Берке (4) |Биляна (1), Виктор Гогов (5) |- !10 |1 октомври, 2024 |Емил (3)<br><small>(избран от диска на 30.09)</small> |Емил (3), Лора (3),<br>Еляса (3), Вера (3) |Еляса (6) |Емил (4) |Лора (1), Вера (1) |- !11 |2 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(избрана от диска на 01.10)</small> |Мирослав (3), Кънчо (3),<br>Александър (4), Еляса (6) |Мирослав (6) |Кънчо (4) |Александър (2), Еляса (4) |- !rowspan="4"|12 |rowspan="4"|3 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Владимир (6), Мирослав (6),<br>{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Йочколовски (1), Мая (1),<br>Кирил (1) |rowspan="2"|Кирил (3) |{{color|red|'''Йочколовски'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Мая)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Кънчо'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 4 гривни на Владимир (12);</small><br><small>(размяна от Владимир: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (8) |Мая (1) <small>(№ 95 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 4''' ''(Втора доставка на провизии във водата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !13 |7 октомври, 2024 |Емил (4)<br>{{color|red|'''Еляса'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 4 гривни на Рената (7)</small> |Шериф (4), Марина (3),<br>Ванеса (3), Рената (5) |Шериф (7) |Ванеса (4) |Марина (1), Рената (3) |- !14 |8 октомври, 2024 |Мирослав (5)<br><small>(избран от диска на 07.10)</small><br><small>(размяна от Рената: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Мирослав (5), Бистра (10),<br>Рената (7), Секулички (3) |Рената (10) |Мирослав (6) |Бистра (8), Секулички (1) |- !15 |9 октомври, 2024 |Петя (3)<br><small>(избрана от диска на 08.10)</small><br>{{color|red|'''Грозденка'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Секулички (2)</small><br>Виктор Митов (4)<br><small>(избран от диска да определи съотношението между половете в играта за провизии)</small> |Кирил (3), Шериф (7),<br>Петя (3), Венцислав (3) |Венцислав (6) |Кирил (4) |Шериф (5), Петя (1) |- !rowspan="4"|16 |rowspan="4"|10 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !rowspan="2"|Игра за провизии !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Елиминация |- |Шериф (5), {{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (12) !Номинирани !Победител !Спасен(а) |- !Победител |rowspan="2"|<small>1 място: Лагер 2 „Глория“ – 75,4 кг. (запазват събраната храна);<br>2 място: Лагер 1 „Нумеролози“ – 42,5 кг. (-50% от събраното);<br>3 място: Лагер 3 „Мимо-Гарсия“ – 38,2 кг. (остават без нищо)</small> |rowspan="2"|Секулички (2), Марина (1),<br>Петя (1) |rowspan="2"|Петя (4) |{{color|red|'''Секулички'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Марина)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6) |Марина (1) <small>(№ 96 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 5''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !17 |14 октомври, 2024 |Дзами (5) |Дзами (5), Виктор Гогов (5),<br>Емил (4), Берке (4) |Дзами (8) |Емил (5) |Виктор Гогов (3), Берке (2) |- !18 |15 октомври, 2024 |Владимир (11)<br><small>(избран от диска на 14.10)</small><br><small>(Владимир и Венцислав преминават в лагер 3)</small> |Венцислав (6), Георги (5),<br>Кирил (4), Виктор Митов (4) |Георги (8) |Кирил (5) |Венцислав (4), Виктор Митов (2) |- !19 |16 октомври, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 15.10)</small> |Бистра (8), Владимир (11),<br>Венцислав (4), Рената (10) |Венцислав (7) |Бистра (9) |Владимир (9), Рената (8) |- !rowspan="4"|20 |rowspan="4"|17 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6), Дзами (8), Георги (8), Венцислав (7) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Лора (1), Мимо-Гарсия (1),<br>Нина (1) |rowspan="2"|Нина (3) |rowspan="2"|Лора (1)<br><small>(№ 97 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Мимо-Гарсия'''}} (0)<br><small>(елиминиран от Георги)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(размяна от Георги: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(доставка на материали за трите лагера)</small> |} '''Седмица 6''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !21 |21 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(избран от диска на 17.10)</small><br>{{color|red|'''Рената'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 8 гривни на Дзами (15)</small> |Кирил (5), Емил (5),<br>Виктор Гогов (3), Мирослав (6) |Кирил (8) |Мирослав (7) |Емил (3), Виктор Гогов (1) |- !22 |22 октомври, 2024 |Ина (1)<br><small>(избрана от диска на 21.10)</small><br>{{color|red|'''Шериф'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 5 гривни на Георги (16)</small><br><small>(размяна от Дзами: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Нина (3), Ванеса (4),<br>Кирил (8), Венцислав (6) |Венцислав (9) |Кирил (9) |Нина (1), Ванеса (2) |- !23 |23 октомври, 2024 |Кирил (9)<br><small>(избран от диска на 22.10)</small> |Бистра (9), Венцислав (9),<br>Кирил (9), Петя (4) |Венцислав (12) |Кирил (10) |Бистра (7), Петя (2) |- !rowspan="5"|24 |rowspan="5"|24 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация<br>(край на първи етап: размяна на гривни) |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (16), Кирил (10), Венцислав (12) !6-ма номинирани !Победител !Спасени !Напуснала |- !Победител |rowspan="3"|Берке (2), Марина (1),<br>Ванеса (2), Петя (2),<br>Биляна (1), Ина (1) |rowspan="3"|Биляна (9) |Марина (1), Берке (1)<br><small>(Марина и Берке са спасени от Георги с допълнителните гривни № 98 и № 99)</small> |rowspan="3"|{{color|red|'''Ина'''}} (0)<br><small>(Мирослав (6) дава 1 гривна на Ина,<br>тя после предава гривната на Александър (3),<br>и напуска доброволно играта)</small> |- |rowspan="2"|{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (18)<br><small>(размяна от Венцислав: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(Нина от лагер 3 преминава в лагер 1)</small><br><small>(Биляна от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |Ванеса (2)<br><small>(Ванеса получава 1 гривна от Биляна (8) и 1 гривна от Владимир (8)</small> |- |Петя (1)<br><small>(Петя получава 1 гривна от Венцислав (10)</small> |} ==== Втори етап ==== '''Седмица 7''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>15 гривни за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>1 гривна за шампионския залог |- !rowspan="3"|25 |rowspan="3"|28 октомври, 2024 |rowspan="3"|Владимир (8)<br><small>(номинира играчи в двете групи)</small> |rowspan="3"|Владимир (8),<br>Биляна (8),<br>Иван Стефанов (1)<br><small>(залагат се всички гривни)</small> !1 |Иван Стефанов (1)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Венцислав (10),<br>Марина (1),<br>Берке (1)<br><small>(залагат се всички гривни)</small> !1 |Венцислав (10)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- !2 |Владимир (1)<br><small>(спасен: 1 гривна от залога)</small> !2 |Марина (1)<br><small>(спасена: 1 гривна от залога)</small> |- !3 |Биляна (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> !3 |Берке (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |- !rowspan="3"|26 |rowspan="3"|29 октомври, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (16 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|Иван Стефанов (1), Венцислав (10)<br><small>(играчите не залагат собствените си гривни)</small> |Венцислав (26)<br><small>(втора размяна от Венци: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |colspan="2"|Биляна (0), Берке (0) |Биляна (1)<br><small>(1 гривна от победителят в шампионския залог – Венцислав (25)</small><br>{{color|red|'''Иван Стефанов'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно играта и спасява Берке с 1 гривна)</small> |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>1 гривна за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>1 гривна за шампионския залог |- !rowspan="3"|27 |rowspan="3"|30 октомври, 2024 |rowspan="3"|Емил (3)<br><small>(избран от диска на 29.10)</small><br><small>(Берке от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |rowspan="3"|Бистра (7),<br>Мая (1),<br>Марина (1) !1 |Бистра (7) |rowspan="3"|Лора (1),<br>Нина (1),<br>Ванеса (2) !1 |Ванеса (2) |- !2 |Мая (1) !2 |Нина (1) |- !3 |Марина (0) !3 |Лора (0) |- !rowspan="3"|28 |rowspan="3"|31 октомври, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (2 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|Бистра (7), Ванеса (2)<br><small>(всички играчи получават обяд по случай достигането на средата на играта)</small><br><small>(влизат специални правила за следващата седмица 8, които засягат богати и бедни играчи)</small> |Ванеса (4) |colspan="2"|Марина (0), Лора (0) |Марина (1)<br><small>(1 гривна от победителят в шампионския залог – Ванеса (3)</small><br>{{color|red|'''Лора'''}} (0)<br><small>(елиминирана от Марина)</small> |} '''Седмица 8: Богати срещу Бедни''' ''(Трета доставка на провизии във въздуха)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="3"| Игра на Богати срещу Бедни |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Отбор Богати ! Номинирани<br>Отбор Бедни ! Победители<br>Отбор Бедни |- !29 |4 ноември, 2024 |Виктор Гогов (1)<br><small>(избран от диска на 31.10)</small> |Дзами (15), Георги (18) |Виктор Гогов (1), Вера (1) |Виктор Гогов (1), Вера (1) |- !rowspan="3"|30 |rowspan="3"|5 ноември, 2024 !colspan="2"|Игра на Богатите<br>за запазване на гривните !colspan="2"|Игра на Бедните<br>за 8 гривни на Богатите |- |rowspan="2"|Дзами (15), Георги (18)<br><small>(Дзами (7) губи половина от гривните си)</small><br><small>(Петя от лагер 1 преминава в лагер 2)</small> !Победител |rowspan="2"|Виктор Гогов (1), Вера (1) !Победител |- |Георги (18)<br><small>(запазва гривните си)</small> |Виктор Гогов (9)<br><small>(печели 8-те гривни на Дзами)</small> |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="3"| Игра на Богати срещу Бедни |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Отбор Богати ! Номинирани<br>Отбор Бедни ! Победители<br>Отбор Богати |- !31 |6 ноември, 2024 |Марина (1)<br><small>(избрана от диска на 05.11)</small><br><small>(последна доставка на провизии за време)</small> |Виктор Гогов (9), Бистра (7) |Марина (1), Петя (1) |Виктор Гогов (9), Бистра (7) |- !rowspan="4"|32 |rowspan="4"|7 ноември, 2024 !colspan="2" rowspan="2"|Игра на Богатите<br>за 1 гривна на Бедните !colspan="2"|Елиминация |- !colspan="2"|Игра за Оцеляване |- |rowspan="2"|Виктор Гогов (9), Бистра (7) !Победител |rowspan="2"|Марина (0), Петя (0) !Победител |- |Бистра (8)<br><small>(печели 1 гривна от отбора на бедните)</small> |Петя (1)<br><small>(връща 1 от гривните си)</small><br>{{color|red|'''Марина'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини след играта за оцеляване)</small><br><small>(в началото на седмица 9 влизат извънредни правила за следващите 48 часа,<br>които се отнасят за бедните играчи с една гривна)</small> |} '''Седмица 9''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Бедните ! colspan="4"| Елиминация |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Игра за Оцеляване ! colspan="3"|Победител |- !33 |11 ноември, 2024 |Виктор Гогов (9)<br><small>(избран от диска на 07.11)</small> |Вера (1), Нина (1),<br>Петя (1) |Вера (3) |Нина (0), Петя (0) |colspan="3"|Петя (1)<br><small>(връща 1 гривна от Вера (2)</small><br>{{color|red|'''Нина'''}} (0)<br><small>(елиминирана от Петя в играта за оцеляване)</small> |- |- !34 |12 ноември, 2024 |Вера (2)<br><small>(избрана от диска на 11.11)</small><br>{{color|red|'''Владимир'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Венцислав (26)</small> |Биляна (1), Петя (1),<br>Мая (1) |Петя (3) |Биляна (0), Мая (0) |colspan="3"|Мая (1)<br><small>(връща 1 гривна от Петя (2)</small><br>{{color|red|'''Биляна'''}} (0)<br><small>(елиминирана от Мая в играта за оцеляване)</small> |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! Класиране<br>18 гривни за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="3"|Класиране<br>3 гривни за шампионския залог |- !rowspan="3"|35 |rowspan="3"|13 ноември, 2024 |rowspan="3"|Виктор Гогов (9)<br><small>(избран от диска на 12.11)</small><br><small>(номинира играчи в двете групи)</small> |rowspan="3"|Мирослав (6),<br>Георги (18),<br> Кирил (9)<br><small>(залагат се всички гривни)</small> |1. Мирослав (6)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Виктор Митов (2),<br>Петя (2),<br>Александър (3)<br><small>(залагат се всички гривни)</small> |colspan="3"|1. Александър (3)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- |2. Георги (9)<br><small>(спасен: губи половината от гривните си<br>и златната гривна даваща храна)</small> |colspan="3"|2. Виктор Митов (1)<br><small>(спасен: губи половината от гривните си)</small> |- |3. Кирил (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |colspan="3"|3. Петя (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> |- !rowspan="3"|36 |rowspan="3"|14 ноември, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (21 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|Мирослав (6), Александър (3)<br><small>(играчите не залагат собствените си гривни)</small> |Александър (24)<br><small>(първа златна и зелена гривна)</small> |colspan="2"|Кирил (0), Петя (0) |Кирил (4)<br><small>(връща половината от гривните си от Александър (20)</small><br>{{color|red|'''Петя'''}} (0)<br><small>(елиминирана от Кирил в играта за оцеляване)</small> |} '''Седмица 10''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>7 гривни за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>8 гривни за шампионския залог |- !rowspan="3"|37 |rowspan="3"|18 ноември, 2024 |rowspan="3"|Ванеса (3)<br><small>(избрана от диска на 14.11)</small> |rowspan="3"|Дзами (7),<br>Берке (1),<br>Александър (20) !1 |Александър (20)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Емил (3),<br>Кирил (4),<br>Георги (9) !1 |Емил (3)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- !2 |Берке (1)<br><small>(не разделя гривните си, тъй като има само една)</small> !2 |Георги (5)<br><small>(спасен: губи половината от гривните си)</small> |- !3 |Дзами (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> !3 |Кирил (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |- !rowspan="3"|38 |rowspan="3"|19 ноември, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (15 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|Александър (20), Емил (3) |Александър (35) |colspan="2"|Дзами (0), Кирил (0) |Дзами (3)<br><small>(връща половината от гривните си от Александър (32)</small><br><small>(втора и трета зелена гривна за Александър)</small><br>{{color|red|'''Кирил'''}} (0)<br><small>(елиминиран от Дзами в играта за оцеляване)</small> |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>7 гривни за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>6 гривни за шампионския залог |- !rowspan="3"|39 |rowspan="3"|20 ноември, 2024 |rowspan="3"|Александър (32)<br><small>(избран от диска на 19.11)</small> |rowspan="3"|Берке (1),<br>Виктор Гогов (9),<br>Емил (3) !1 |Берке (1) |rowspan="3"|Виктор Митов (1),<br>Дзами (3),<br>Георги (5) !1 |Виктор Митов (1) |- !2 |Виктор Гогов (5) !2 |Дзами (2) |- !3 |Емил (0) !3 |Георги (0) |- !rowspan="3"|40 |rowspan="3"|21 ноември, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (13 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|Берке (1), Виктор Митов (1) |Берке (14) |colspan="2"|Емил (0), Георги (0) |Георги (2)<br><small>(връща половината от гривните си от Берке (12)</small><br><small>(първа зелена гривна за Берке)</small><br>{{color|red|'''Емил'''}} (0)<br><small>(елиминиран от Георги в играта за оцеляване)</small> |} '''Седмица 11''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>8 гривни за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>3 гривни за шампионския залог |- !rowspan="3"|41 |rowspan="3"|25 ноември, 2024 |rowspan="3"|Мирослав (6)<br><small>(избран от диска на 21.11)</small> |rowspan="3"|Вера (2),<br>Берке (12),<br>Мирослав (6) !1 |Мирослав (6) |rowspan="3"|Дзами (2),<br>Виктор Митов (1),<br>Георги (2) !1 |Виктор Митов (1) |- !2 |Берке (6) !2 |Дзами (1) |- !3 |Вера (0) !3 |Георги (0) |- !rowspan="3"|42 |rowspan="3"|26 ноември, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (11 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|Мирослав (6), Виктор Митов (1) |Мирослав (17) |colspan="2"|Вера (0), Георги (0) |Георги (1)<br><small>(връща половината от гривните си от Мирослав (16)</small><br><small>(първа зелена гривна за Мирослав)</small><br>{{color|red|'''Вера'''}} (0)<br><small>(елиминирана от Георги в играта за оцеляване)</small> |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>2 гривни за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>8 гривни за шампионския залог |- !rowspan="3"|43 |rowspan="3"|27 ноември, 2024 |rowspan="3"|Венцислав (26)<br><small>(избран от диска на 26.11)</small> |rowspan="3"|Дзами (1),<br>Ванеса (3),<br>Виктор Митов (1) !1 |Дзами (1) |rowspan="3"|Берке (6),<br>Виктор Гогов (5),<br>Венцислав (26) !1 |Венцислав (26) |- !2 |Ванеса (2) !2 |Виктор Гогов (3) |- !3 |Виктор Митов (0) !3 |Берке (0) |- !rowspan="3"|44 |rowspan="3"|28 ноември, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (10 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|Дзами (1), Венцислав (26) |Венцислав (36) |colspan="2"|Виктор Митов (0), Берке (0) |Виктор Митов (1)<br><small>(връща половината от гривните си от Венцислав (35)</small><br><small>(трета зелена гривна за Венцислав)</small><br>{{color|red|'''Берке'''}} (0)<br><small>(елиминиран от Виктор Митов в играта за оцеляване)</small> |} '''Седмица 12''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>32 гривни за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>3 гривни за шампионския залог |- !rowspan="3"|45 |rowspan="3"|2 декември, 2024 |rowspan="3"|Александър (32)<br><small>(избран от диска на 28.11)</small> |rowspan="3"|Александър (32),<br>Мирослав (16),<br>Георги (1) !1 |Георги (1) |rowspan="3"|Виктор Митов (1),<br>Дзами (1),<br>Виктор Гогов (3) !1 |Виктор Митов (1) |- !2 |Александър (16) !2 |Дзами (1) |- !3 |Мирослав (0) !3 |Виктор Гогов (0) |- !rowspan="3"|46 |rowspan="3"|3 декември, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (35 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|Георги (1), Виктор Митов (1) |Георги (36)<br><small>(отново печели златната гривна даваща храна)</small> |colspan="2"|Мирослав (0), Виктор Гогов (0) |Мирослав (8)<br><small>(връща половината от гривните си от Георги (28)</small><br><small>(втора зелена гривна за Георги)</small><br>{{color|red|'''Виктор Гогов'''}} (0)<br><small>(елиминиран от Мирослав в играта за оцеляване)</small> |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>12 гривни за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>10 гривни за шампионския залог |- !rowspan="3"|47 |rowspan="3"|4 декември, 2024 |rowspan="3"|Венцислав (35)<br><small>(избран от диска на 03.12)</small> |rowspan="3"|Бистра (8),<br>Мирослав (8),<br>Виктор Митов (1) !1 |Виктор Митов (1) |rowspan="3"|Александър (16),<br>Ванеса (2),<br>Дзами (1) !1 |Дзами (1) |- !2 |Бистра (4) !2 |Александър (8) |- !3 |Мирослав (0) !3 |Ванеса (0) |- !rowspan="3"|48 |rowspan="3"|5 декември, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (22 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|Виктор Митов (1), Дзами (1) |Дзами (23) |colspan="2"|Мирослав (0), Ванеса (0) |Мирослав (4)<br><small>(връща половината от гривните си от Дзами (19)</small><br><small>(зелена гривна за Дзами)</small><br>{{color|red|'''Ванеса'''}} (0)<br><small>(елиминирана от Мирослав в играта за оцеляване)</small> |} '''Седмица 13: Финал (текуща)''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за всички гривни ! colspan="2"| Елиминация |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Игра за Оцеляване ! Победител |- !49 |9 декември, 2024 |Георги (28)<br><small>(избран от диска на 05.12)</small> |''3-ма номинирани от избрания от Диска'' |''Спасява се от елиминация и печели всички заложени гривни'' |''Останалите 2-ма играчи са застрашени от елиминация'' |''Спасява се с половината от гривните си<br>Елиминиран играч'' |- !50 |10 декември, 2024 |''Контрол над играта'' |''3-ма номинирани от избрания от Диска'' |''Спасява се от елиминация и печели всички заложени гривни'' |''Останалите 2-ма играчи са застрашени от елиминация'' |''Спасява се с половината от гривните си<br>Елиминиран играч'' |- !51 |11 декември, 2024 |''Контрол над играта'' |''3-ма номинирани от избрания от Диска'' |''Спасява се от елиминация и печели всички заложени гривни'' |''Останалите 2-ма играчи са застрашени от елиминация'' |''Спасява се с половината от гривните си<br>Елиминиран играч'' |- !rowspan="3"|52 |rowspan="3"|12 декември, 2024 !colspan="5"|Финал |- ! Първи финалист ! Втори финалист ! Трети финалист ! colspan="2"|Елиминация |- |''Състезателят, който е събрал най-много гривни'' |''Класиране чрез игра между 4-ма състезатели'' |''Класиране чрез социална игра'' |colspan="2"|''Елиминирани играчи'' |- |} '''Легенда:''' * (3) – текущ брой гривни + № 100 златната гривна (1 гривна = 3 000 лв.) * (''пример:'' № 91 гривна е пусната в играта) – допълнителна информация * {{Color box|DarkOrange}} – текущ притежател на златната гривна през първи етап (във втория етап гривната дава само храна) * {{Color box|red}} – елиминация == Втори сезон == На 11 ноември 2024 г. е обявен кастинг за втори сезон на „Островът на 100-те гривни“ по [[Би Ти Ви|bTV]]. === Участници === {{раздел-мъниче}} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni Официален уебсайт] * {{Facebook|ostrovatna100tegrivni|„Островът на 100-те гривни“}} * {{Instagram|ostrovat_btv|„Островът на 100-те гривни“}} * [https://www.tiktok.com/@ostrovat_btv „Островът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59496/ostrovat-na-100-te-grivni „Островът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=337 „Островът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] lu1n3exkzr1ydoiky78jzl4umxvidfb 0 858946 12434960 12434700 2024-12-08T15:18:36Z Skymapx 338850 /* Сезони */ 12434960 wikitext text/x-wiki {{друго значение|шоуто|филма от 1981|Бягство към победата (филм)}} {{ТВ продукция | Име на български = „Бягство към победата“ | Име в оригинал = | Лого = G8913475119823321784133421.png | px = 170 | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = | базиран на = | Сценарий = | Режисура = | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Слави Трифонов]]<br>[[Борис Солтарийски]] (сезон 1)<br>[[Краси Радков]]<br>[[Ивет Горанова]]<br>[[Станислава Ганчева]] (сезон 2) | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 2 | Епизоди = 59 (сезони 1 – 2) | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = [[Евгени Димитров – Маестрото|Евгени Димитров]] – Маестрото | Изпълнителни продуценти = „[[Седем-осми]]“ (1)<br>„ЕМД Ентертеймънт“ (2) | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 50 минути (1)<br>100 минути (2) | Дистрибуция = | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = SD 4:3 (1)<br>HD 16:9 (2) | Формат на звука = | Излъчване = [[19 март]] [[2009]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/biagstvo-kam-pobedata/ }} '''„Бягство към победата“''' е състезателно риалити предаване, авторска продукция на „[[Седем-осми]]“, която стартира излъчване през 2009 г., като телевизионен проект в рамките на „[[Шоуто на Слави]]“ по [[Би Ти Ви|bTV]]. През 2024 г. е подновено за втори сезон вече като самостоятелен риалити проект. == Формат == Няколко избрани отбори от по двама души се състезават като се движат през различни места в страната, включително природни, исторически и културни забележителности. Всички инструкции и задачи, които получават участниците са свързани с България – исторически личности и обекти, обича̀и, реалности, бит и култура. Някои насоки са под формата на изображения, логически и технически задачи или загадки. Двойките започват от едно място заедно, и чрез решаване на различни задачи те откриват нова информация, която ще ги води през различните етапи на цялото им пътуване, а именно до финалната цел, победата в шоуто. == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Подзаглавие ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| ТВ сезон ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 10px"| Двойки ! style="padding: 0px 30px"| Победители ! style="padding: 0px 30px"| Награда |- |bgcolor="RoyalBlue"| |1 |Няма |rowspan="2"|[[Би Ти Ви|bTV]] |2009<br>(пролет-лято) |33 |[[Слави Трифонов]]<br>[[Борис Солтарийски]] |19 март |26 юни |тв проект на „[[Шоуто на Слави]]“ |12 |Марина и Христо<br>''Братовчеди'' |Екскурзия по избор<br>(Австралия) |- |bgcolor="RoyalBlue"| |2 |Съкровището |2024 (есен) |26 |[[Краси Радков]]<br>[[Ивет Горанова]]<br>[[Станислава Ганчева]] |20 септември |14 декември |петък и събота,<br>20:00 – 22:00/20 |14 | |Съкровището |} == Първи сезон == На 30 януари 2009 г. е обявен нов проект на „Шоуто на Слави“ – „Бягство към победата“. От тази дата започва записването за участие. От 19 до 24 март се излъчват кастингите. На 25 март започва формата със специален пилотен епизод с представяне на избраните от кастинга 12 двойки и старт на състезанието. Водещ е [[Борис Солтарийски]]. На 12 юни в надпреварата влиза VIP двойка – [[Емануела]] и [[Крум (певец)|Крум]], те изявяват желание за участие в едно от живите студия на „Бягство към победата“. Състезават се извън класирането и не се борят за наградата. На 26 юни е излъчен финалът. Победители са братовчедите Марина и Христо, които финишират първи на финала в [[Солун]]. Те печелят 15 дневна екскурзия на място в света по избор. На същия ден гостуват в предаването, където съобщават че са избрали ваканцията им да бъде в [[Австралия]]. Първи сезон се излъчва всеки четвъртък, в две издания – от 21:00 ч. и после от 22:30 ч., както и финала на етапа в петък от 22:30 ч. в „Шоуто на Слави“. От 16 април, всеки четвъртък от 20:00 ч. до 21:30 ч. се излъчва живо студио с водещ [[Слави Трифонов]]. От 17 април епизодите се местят всеки петък отново в същите часове. [[Файл:L17234316787746362366.png|мини|140п|дясно|Лого на първи сезон]] === Участници === * '''Финално класиране:''' * 1. Христо Михайлов и Марина Гашпарова – братовчеди '''(победители)''' * 2. Ирина Митева и Иван Георгиев – бивши гаджета * 3. Златка Димитрова и Дияна Тодорова – модели * 4. Нели Кабрузова и Нели Владимирова – приятелки * 5. Петър Янев и Павлина Василева – брат и сестра * 6. Галин Борисов и Филипа Петкова – гаджета * 7. Симо Атанасов и Елена Георгиева – гаджета * 8. Марио и Илия Найденови – баща и син * 9. Цветомир Петров и Красимир Коев – военни * 10. Екатерина Гатева и Екатерина Вачева – приятелки <small>''(дисквалифицирани)''</small> * 11. Елена и Васил Михалеви – семейство * 12. Александър Билто и Мариана Уахена – приятели === Гост участници === * [[Емануела]] и [[Крум (певец)|Крум]] – VIP двойка == Втори сезон == На 27 март 2024 г. bTV Media Group обявява, че предаването се завръща с втори сезон в ефир. Изпълнителен продуцент е [[Евгени Димитров – Маестрото|Евгени Димитров]] – Маестрото с компанията „ЕМД Ентертеймънт“. Състезанието ще се реализира под името „Бягство към победата 2: Съкровището“.<ref>[https://www.btv.bg/za-btv/spetsialno/sastezatelnoto-rialiti-bjagstvo-kam-pobedata-s-nov-sezon-po-btv.html Състезателното риалити „Бягство към победата“ с нов сезон по bTV]</ref> Седмица по-късно на 3-ти април е пуснат кастинга за участие в сезона.<ref>[https://www.btv.bg/za-btv/spetsialno/kastingat-za-uchastie-v-bjagstvo-kam-pobedata-2-zapochvat-na-3-april.html Кастингът за участие в „Бягство към победата“ 2 започва на 3 април]</ref> Регистрацията за участие приключва на 30 април. На 28 август са обявени водещите на формата – [[Краси Радков]], [[Ивет Горанова]] и [[Станислава Ганчева]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/biagstvo-kam-pobedata/news/krasi-radkov-ivet-goranova-i-stanislava-gancheva-sa-vodeshtite-na-bjagstvo-kam-pobedata-2-sakrovishteto-po-btv.html Краси Радков, Ивет Горанова и Станислава Ганчева са водещите на „Бягство към победата 2: Съкровището“ по bTV]</ref> === Участници === {| class="wikitable" style="text-align:center ! colspan="13"|Финално класиране |- ! Етап 1 ! Етап 2 ! Етап 3 ! Етап 4 ! Етап 5 ! Етап 6 ! Етап 7 ! Етап 8 ! Етап 9<br>Втори шанс ! Етап 10 ! Етап 11 ! Етап 12 ! Етап 13<br>Финал |- |''Епизоди 1 – 2'' |''Епизоди 3 – 4'' |''Епизоди 5 – 6'' |''Епизоди 7 – 8'' |''Епизоди 9 – 10'' |''Епизоди 11 – 12'' |''Епизоди 13 – 14'' |''Епизоди 15 – 16'' |''Епизоди 17 – 18'' |''Епизоди 19 – 20'' |''Епизоди 21 – 22'' |''Епизоди 23 – 24'' |''Епизоди 25 – 26'' |- |style="background:#90EE90|1. Илиана и Радослав<br>''„Женените“'' |style="background:#90EE90|1. Илиана и Радослав<br>''„Женените“'' |style="background:#90EE90|1. Памела и Любо<br>''„Сгодените“'' |style="background:#90EE90|1. Иван и Радостин<br>''„Разследващите полицаи“'' |style="background:#90EE90|1. Теодор и Пресиян<br>''„Актьорите“'' |style="background:#90EE90|1. Иван и Радостин<br>''„Разследващите полицаи“'' |style="background:#90EE90|1. Иван и Ники<br>''„Фармацевтите“'' |style="background:#90EE90|1. Иван и Радостин<br>''„Разследващите полицаи“'' |style="background:#90EE90|1. Памела и Любо<br>''„Сгодените“'' |style="background:#90EE90|1. Габи и Иван<br>''„Колегите“'' |style="background:#90EE90|1. Иван и Ники<br>''„Фармацевтите“'' |style="background:#90EE90|1. Теодор и Пресиян<br>''„Актьорите“'' | |- |2. Иван и Радостин<br>''„Разследващите полицаи“'' |2. Мира и Тина<br>''„Близначките“'' |2. Вики и Тони<br>''„Барманките“'' |2. Илиана и Радослав<br>''„Женените“'' |2. Вики и Тони<br>''„Барманките“'' |2. Вики и Тони<br>''„Барманките“'' |2. Теодор и Пресиян<br>''„Актьорите“'' |2. Росица и Надежда<br>''„Майка и дъщеря“'' |style="background:#f4c7b8|2. Йордан и Петър<br>''„Братята“'' |2. Иван и Радостин<br>''„Разследващите полицаи“'' |2. Вики и Тони<br>''„Барманките“'' |2. Иван и Радостин<br>''„Разследващите полицаи“'' | |- |3. Габи и Иван<br>''„Колегите“'' |3. Теодор и Пресиян<br>''„Актьорите“'' |3. Иван и Ники<br>''„Фармацевтите“'' |3. Памела и Любо<br>''„Сгодените“'' |3. Божидара и Емил<br>''„Музикантите“'' |3. Габи и Иван<br>''„Колегите“'' |3. Вики и Тони<br>''„Барманките“'' |3. Иван и Ники<br>''„Фармацевтите“'' |style="background:#f4c7b8|3. Илиана и Радослав<br>''„Женените“'' |3. Теодор и Пресиян<br>''„Актьорите“'' |3. Теодор и Пресиян<br>''„Актьорите“'' |3. Иван и Ники<br>''„Фармацевтите“'' | |- |4. Теодор и Пресиян<br>''„Актьорите“'' |4. Памела и Любо<br>''„Сгодените“'' |4. Иван и Радостин<br>''„Разследващите полицаи“'' |4. Вики и Тони<br>''„Барманките“'' |4. Иван и Ники<br>''„Фармацевтите“'' |4. Теодор и Пресиян<br>''„Актьорите“'' |4. Иван и Радостин<br>''„Разследващите полицаи“'' |4. Габи и Иван<br>''„Колегите“'' |style="background:#f4c7b8|4. Деси и Сашо<br>''„Брат и сестра“'' |4. Росица и Надежда<br>''„Майка и дъщеря“'' |4. Иван и Радостин<br>''„Разследващите полицаи“'' |4. Вики и Тони<br>''„Барманките“'' | |- |5. Иван и Ники<br>''„Фармацевтите“'' |5. Габи и Иван<br>''„Колегите“'' |5. Теодор и Пресиян<br>''„Актьорите“'' |5. Габи и Иван<br>''„Колегите“'' |5. Росица и Надежда<br>''„Майка и дъщеря“'' |5. Иван и Ники <br>''„Фармацевтите“'' |5. Росица и Надежда<br>''„Майка и дъщеря“'' |5. Теодор и Пресиян<br>''„Актьорите“'' |style="background:#f4c7b8|5. Божидара и Емил<br>''„Музикантите“'' |5. Иван и Ники<br>''„Фармацевтите“'' |5. Росица и Надежда<br>''„Майка и дъщеря“'' |style="background:#f4c7b8|5. Росица и Надежда<br>''„Майка и дъщеря“'' |- |6. Божидара и Емил<br>''„Музикантите“'' |6. Вики и Тони<br>''„Барманките“'' |6. Божидара и Емил<br>''„Музикантите“'' |6. Иван и Ники<br>''„Фармацевтите“'' |6. Памела и Любо<br>''„Сгодените“'' |6. Мира и Тина<br>''„Близначките“'' |6. Памела и Любо<br>''„Сгодените“'' |6. Вики и Тони<br>''„Барманките“'' |style="background:#f4c7b8|6. Никол и Натали<br>''„Барбитата“'' |6. Вики и Тони<br>''„Барманките“'' |style="background:#f4c7b8|6. Габи и Иван<br>''„Колегите“'' |- |7. Деси и Сашо<br>''„Брат и сестра“'' |7. Божидара и Емил<br>''„Музикантите“'' |7. Илиана и Радослав<br>''„Женените“'' |7. Теодор и Пресиян<br>''„Актьорите“'' |7. Иван и Радостин<br>''„Разследващите полицаи“'' |7. Росица и Надежда<br>''„Майка и дъщеря“'' |7. Габи и Иван<br>''„Колегите“'' |style="background:#f4c7b8|7. Памела и Любо<br>''„Сгодените“'' |style="background:#f4c7b8|7. Мира и Тина<br>''„Близначките“'' |style="background:#f4c7b8|7. Памела и Любо<br>''„Сгодените“'' |- |8. Никол и Натали<br>''„Барбитата“'' |8. Иван и Ники<br>''„Фармацевтите“'' |8. Деси и Сашо<br>''„Брат и сестра“'' |8. Мира и Тина<br>''„Близначките“'' |8. Мира и Тина<br>''„Близначките“'' |8. Памела и Любо<br>''„Сгодените“'' |style="background:#f4c7b8|8. Мира и Тина<br>''„Близначките“'' | |style="background:#f4c7b8|8. Кирил и Ема<br>''„Гаджетата“''<br>(отпаднали в еп. 17) |- |9. Вики и Тони<br>''„Барманките“'' |9. Деси и Сашо<br>''„Брат и сестра“'' |9. Росица и Надежда<br>''„Майка и дъщеря“'' |9. Божидара и Емил<br>''„Музикантите“'' |9. Габи и Иван<br>''„Колегите“'' |style="background:#f4c7b8|9. Божидара и Емил<br>''„Музикантите“'' |- |10. Росица и Надежда<br>''„Майка и дъщеря“'' |10. Иван и Радостин<br>''„Разследващите полицаи“'' |10. Мира и Тина<br>''„Близначките“'' |10. Росица и Надежда<br>''„Майка и дъщеря“'' |style="background:#f4c7b8|10. Илиана и Радослав<br>''„Женените“'' |- |11. Памела и Любо<br>''„Сгодените“'' |11. Росица и Надежда<br>''„Майка и дъщеря“'' |11. Габи и Иван<br>''„Колегите“'' |style="background:#f4c7b8|11. Деси и Сашо<br>''„Брат и сестра“'' |- |12. Мира и Тина<br>''„Близначките“'' |12. Кирил и Ема<br>''„Гаджетата“'' |style="background:#f4c7b8|12. Кирил и Ема<br>''„Гаджетата“'' |- |13. Кирил и Ема<br>''„Гаджетата“'' |style="background:#f4c7b8|13. Никол и Натали<br>''„Барбитата“'' |- |style="background:#f4c7b8|14. Йордан и Петър<br>''„Братята“'' |} :{{Color box|#90EE90}} Първо място :{{Color box|#f4c7b8}} Отпаднали == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/biagstvo-kam-pobedata/ Официален уебсайт] * [https://www.slavishow.com/бягство-към-победата/ Сезон 1 в сайта на „Шоуто на Слави“] * {{Facebook|biagstvokumpobedata|„Бягство към победата“}} * {{Instagram|biagstvokumpobedata|„Бягство към победата“}} * [https://www.tiktok.com/@biagstvokumpobedata „Бягство към победата“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59494/bjagstvo-kam-pobedata-2 „Бягство към победата“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=default_box_1&type=voyo-category&id=333 „Бягство към победата“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] 1dyg6y0vl2uv9sle6c0trvvwoco57ot 12434962 12434960 2024-12-08T15:19:40Z Skymapx 338850 /* Участници */ 12434962 wikitext text/x-wiki {{друго значение|шоуто|филма от 1981|Бягство към победата (филм)}} {{ТВ продукция | Име на български = „Бягство към победата“ | Име в оригинал = | Лого = G8913475119823321784133421.png | px = 170 | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = | базиран на = | Сценарий = | Режисура = | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Слави Трифонов]]<br>[[Борис Солтарийски]] (сезон 1)<br>[[Краси Радков]]<br>[[Ивет Горанова]]<br>[[Станислава Ганчева]] (сезон 2) | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 2 | Епизоди = 59 (сезони 1 – 2) | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = [[Евгени Димитров – Маестрото|Евгени Димитров]] – Маестрото | Изпълнителни продуценти = „[[Седем-осми]]“ (1)<br>„ЕМД Ентертеймънт“ (2) | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 50 минути (1)<br>100 минути (2) | Дистрибуция = | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = SD 4:3 (1)<br>HD 16:9 (2) | Формат на звука = | Излъчване = [[19 март]] [[2009]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/biagstvo-kam-pobedata/ }} '''„Бягство към победата“''' е състезателно риалити предаване, авторска продукция на „[[Седем-осми]]“, която стартира излъчване през 2009 г., като телевизионен проект в рамките на „[[Шоуто на Слави]]“ по [[Би Ти Ви|bTV]]. През 2024 г. е подновено за втори сезон вече като самостоятелен риалити проект. == Формат == Няколко избрани отбори от по двама души се състезават като се движат през различни места в страната, включително природни, исторически и културни забележителности. Всички инструкции и задачи, които получават участниците са свързани с България – исторически личности и обекти, обича̀и, реалности, бит и култура. Някои насоки са под формата на изображения, логически и технически задачи или загадки. Двойките започват от едно място заедно, и чрез решаване на различни задачи те откриват нова информация, която ще ги води през различните етапи на цялото им пътуване, а именно до финалната цел, победата в шоуто. == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Подзаглавие ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| ТВ сезон ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 10px"| Двойки ! style="padding: 0px 30px"| Победители ! style="padding: 0px 30px"| Награда |- |bgcolor="RoyalBlue"| |1 |Няма |rowspan="2"|[[Би Ти Ви|bTV]] |2009<br>(пролет-лято) |33 |[[Слави Трифонов]]<br>[[Борис Солтарийски]] |19 март |26 юни |тв проект на „[[Шоуто на Слави]]“ |12 |Марина и Христо<br>''Братовчеди'' |Екскурзия по избор<br>(Австралия) |- |bgcolor="RoyalBlue"| |2 |Съкровището |2024 (есен) |26 |[[Краси Радков]]<br>[[Ивет Горанова]]<br>[[Станислава Ганчева]] |20 септември |14 декември |петък и събота,<br>20:00 – 22:00/20 |14 | |Съкровището |} == Първи сезон == На 30 януари 2009 г. е обявен нов проект на „Шоуто на Слави“ – „Бягство към победата“. От тази дата започва записването за участие. От 19 до 24 март се излъчват кастингите. На 25 март започва формата със специален пилотен епизод с представяне на избраните от кастинга 12 двойки и старт на състезанието. Водещ е [[Борис Солтарийски]]. На 12 юни в надпреварата влиза VIP двойка – [[Емануела]] и [[Крум (певец)|Крум]], те изявяват желание за участие в едно от живите студия на „Бягство към победата“. Състезават се извън класирането и не се борят за наградата. На 26 юни е излъчен финалът. Победители са братовчедите Марина и Христо, които финишират първи на финала в [[Солун]]. Те печелят 15 дневна екскурзия на място в света по избор. На същия ден гостуват в предаването, където съобщават че са избрали ваканцията им да бъде в [[Австралия]]. Първи сезон се излъчва всеки четвъртък, в две издания – от 21:00 ч. и после от 22:30 ч., както и финала на етапа в петък от 22:30 ч. в „Шоуто на Слави“. От 16 април, всеки четвъртък от 20:00 ч. до 21:30 ч. се излъчва живо студио с водещ [[Слави Трифонов]]. От 17 април епизодите се местят всеки петък отново в същите часове. [[Файл:L17234316787746362366.png|мини|140п|дясно|Лого на първи сезон]] === Участници === * '''Финално класиране:''' * 1. Христо Михайлов и Марина Гашпарова – братовчеди '''(победители)''' * 2. Ирина Митева и Иван Георгиев – бивши гаджета * 3. Златка Димитрова и Дияна Тодорова – модели * 4. Нели Кабрузова и Нели Владимирова – приятелки * 5. Петър Янев и Павлина Василева – брат и сестра * 6. Галин Борисов и Филипа Петкова – гаджета * 7. Симо Атанасов и Елена Георгиева – гаджета * 8. Марио и Илия Найденови – баща и син * 9. Цветомир Петров и Красимир Коев – военни * 10. Екатерина Гатева и Екатерина Вачева – приятелки <small>''(дисквалифицирани)''</small> * 11. Елена и Васил Михалеви – семейство * 12. Александър Билто и Мариана Уахена – приятели === Гост участници === * [[Емануела]] и [[Крум (певец)|Крум]] – VIP двойка == Втори сезон == На 27 март 2024 г. bTV Media Group обявява, че предаването се завръща с втори сезон в ефир. Изпълнителен продуцент е [[Евгени Димитров – Маестрото|Евгени Димитров]] – Маестрото с компанията „ЕМД Ентертеймънт“. Състезанието ще се реализира под името „Бягство към победата 2: Съкровището“.<ref>[https://www.btv.bg/za-btv/spetsialno/sastezatelnoto-rialiti-bjagstvo-kam-pobedata-s-nov-sezon-po-btv.html Състезателното риалити „Бягство към победата“ с нов сезон по bTV]</ref> Седмица по-късно на 3-ти април е пуснат кастинга за участие в сезона.<ref>[https://www.btv.bg/za-btv/spetsialno/kastingat-za-uchastie-v-bjagstvo-kam-pobedata-2-zapochvat-na-3-april.html Кастингът за участие в „Бягство към победата“ 2 започва на 3 април]</ref> Регистрацията за участие приключва на 30 април. На 28 август са обявени водещите на формата – [[Краси Радков]], [[Ивет Горанова]] и [[Станислава Ганчева]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/biagstvo-kam-pobedata/news/krasi-radkov-ivet-goranova-i-stanislava-gancheva-sa-vodeshtite-na-bjagstvo-kam-pobedata-2-sakrovishteto-po-btv.html Краси Радков, Ивет Горанова и Станислава Ганчева са водещите на „Бягство към победата 2: Съкровището“ по bTV]</ref> === Участници === {| class="wikitable" style="text-align:center ! colspan="13"|Финално класиране |- ! Етап 1<br>Старт ! Етап 2 ! Етап 3 ! Етап 4 ! Етап 5 ! Етап 6 ! Етап 7 ! Етап 8 ! Етап 9<br>Втори шанс ! Етап 10 ! Етап 11 ! Етап 12 ! Етап 13<br>Финал |- |''Епизоди 1 – 2'' |''Епизоди 3 – 4'' |''Епизоди 5 – 6'' |''Епизоди 7 – 8'' |''Епизоди 9 – 10'' |''Епизоди 11 – 12'' |''Епизоди 13 – 14'' |''Епизоди 15 – 16'' |''Епизоди 17 – 18'' |''Епизоди 19 – 20'' |''Епизоди 21 – 22'' |''Епизоди 23 – 24'' |''Епизоди 25 – 26'' |- |style="background:#90EE90|1. Илиана и Радослав<br>''„Женените“'' |style="background:#90EE90|1. Илиана и Радослав<br>''„Женените“'' |style="background:#90EE90|1. Памела и Любо<br>''„Сгодените“'' |style="background:#90EE90|1. Иван и Радостин<br>''„Разследващите полицаи“'' |style="background:#90EE90|1. Теодор и Пресиян<br>''„Актьорите“'' |style="background:#90EE90|1. Иван и Радостин<br>''„Разследващите полицаи“'' |style="background:#90EE90|1. Иван и Ники<br>''„Фармацевтите“'' |style="background:#90EE90|1. Иван и Радостин<br>''„Разследващите полицаи“'' |style="background:#90EE90|1. Памела и Любо<br>''„Сгодените“'' |style="background:#90EE90|1. Габи и Иван<br>''„Колегите“'' |style="background:#90EE90|1. Иван и Ники<br>''„Фармацевтите“'' |style="background:#90EE90|1. Теодор и Пресиян<br>''„Актьорите“'' | |- |2. Иван и Радостин<br>''„Разследващите полицаи“'' |2. Мира и Тина<br>''„Близначките“'' |2. Вики и Тони<br>''„Барманките“'' |2. Илиана и Радослав<br>''„Женените“'' |2. Вики и Тони<br>''„Барманките“'' |2. Вики и Тони<br>''„Барманките“'' |2. Теодор и Пресиян<br>''„Актьорите“'' |2. Росица и Надежда<br>''„Майка и дъщеря“'' |style="background:#f4c7b8|2. Йордан и Петър<br>''„Братята“'' |2. Иван и Радостин<br>''„Разследващите полицаи“'' |2. Вики и Тони<br>''„Барманките“'' |2. Иван и Радостин<br>''„Разследващите полицаи“'' | |- |3. Габи и Иван<br>''„Колегите“'' |3. Теодор и Пресиян<br>''„Актьорите“'' |3. Иван и Ники<br>''„Фармацевтите“'' |3. Памела и Любо<br>''„Сгодените“'' |3. Божидара и Емил<br>''„Музикантите“'' |3. Габи и Иван<br>''„Колегите“'' |3. Вики и Тони<br>''„Барманките“'' |3. Иван и Ники<br>''„Фармацевтите“'' |style="background:#f4c7b8|3. Илиана и Радослав<br>''„Женените“'' |3. Теодор и Пресиян<br>''„Актьорите“'' |3. Теодор и Пресиян<br>''„Актьорите“'' |3. Иван и Ники<br>''„Фармацевтите“'' | |- |4. Теодор и Пресиян<br>''„Актьорите“'' |4. Памела и Любо<br>''„Сгодените“'' |4. Иван и Радостин<br>''„Разследващите полицаи“'' |4. Вики и Тони<br>''„Барманките“'' |4. Иван и Ники<br>''„Фармацевтите“'' |4. Теодор и Пресиян<br>''„Актьорите“'' |4. Иван и Радостин<br>''„Разследващите полицаи“'' |4. Габи и Иван<br>''„Колегите“'' |style="background:#f4c7b8|4. Деси и Сашо<br>''„Брат и сестра“'' |4. Росица и Надежда<br>''„Майка и дъщеря“'' |4. Иван и Радостин<br>''„Разследващите полицаи“'' |4. Вики и Тони<br>''„Барманките“'' | |- |5. Иван и Ники<br>''„Фармацевтите“'' |5. Габи и Иван<br>''„Колегите“'' |5. Теодор и Пресиян<br>''„Актьорите“'' |5. Габи и Иван<br>''„Колегите“'' |5. Росица и Надежда<br>''„Майка и дъщеря“'' |5. Иван и Ники <br>''„Фармацевтите“'' |5. Росица и Надежда<br>''„Майка и дъщеря“'' |5. Теодор и Пресиян<br>''„Актьорите“'' |style="background:#f4c7b8|5. Божидара и Емил<br>''„Музикантите“'' |5. Иван и Ники<br>''„Фармацевтите“'' |5. Росица и Надежда<br>''„Майка и дъщеря“'' |style="background:#f4c7b8|5. Росица и Надежда<br>''„Майка и дъщеря“'' |- |6. Божидара и Емил<br>''„Музикантите“'' |6. Вики и Тони<br>''„Барманките“'' |6. Божидара и Емил<br>''„Музикантите“'' |6. Иван и Ники<br>''„Фармацевтите“'' |6. Памела и Любо<br>''„Сгодените“'' |6. Мира и Тина<br>''„Близначките“'' |6. Памела и Любо<br>''„Сгодените“'' |6. Вики и Тони<br>''„Барманките“'' |style="background:#f4c7b8|6. Никол и Натали<br>''„Барбитата“'' |6. Вики и Тони<br>''„Барманките“'' |style="background:#f4c7b8|6. Габи и Иван<br>''„Колегите“'' |- |7. Деси и Сашо<br>''„Брат и сестра“'' |7. Божидара и Емил<br>''„Музикантите“'' |7. Илиана и Радослав<br>''„Женените“'' |7. Теодор и Пресиян<br>''„Актьорите“'' |7. Иван и Радостин<br>''„Разследващите полицаи“'' |7. Росица и Надежда<br>''„Майка и дъщеря“'' |7. Габи и Иван<br>''„Колегите“'' |style="background:#f4c7b8|7. Памела и Любо<br>''„Сгодените“'' |style="background:#f4c7b8|7. Мира и Тина<br>''„Близначките“'' |style="background:#f4c7b8|7. Памела и Любо<br>''„Сгодените“'' |- |8. Никол и Натали<br>''„Барбитата“'' |8. Иван и Ники<br>''„Фармацевтите“'' |8. Деси и Сашо<br>''„Брат и сестра“'' |8. Мира и Тина<br>''„Близначките“'' |8. Мира и Тина<br>''„Близначките“'' |8. Памела и Любо<br>''„Сгодените“'' |style="background:#f4c7b8|8. Мира и Тина<br>''„Близначките“'' | |style="background:#f4c7b8|8. Кирил и Ема<br>''„Гаджетата“''<br>(отпаднали в еп. 17) |- |9. Вики и Тони<br>''„Барманките“'' |9. Деси и Сашо<br>''„Брат и сестра“'' |9. Росица и Надежда<br>''„Майка и дъщеря“'' |9. Божидара и Емил<br>''„Музикантите“'' |9. Габи и Иван<br>''„Колегите“'' |style="background:#f4c7b8|9. Божидара и Емил<br>''„Музикантите“'' |- |10. Росица и Надежда<br>''„Майка и дъщеря“'' |10. Иван и Радостин<br>''„Разследващите полицаи“'' |10. Мира и Тина<br>''„Близначките“'' |10. Росица и Надежда<br>''„Майка и дъщеря“'' |style="background:#f4c7b8|10. Илиана и Радослав<br>''„Женените“'' |- |11. Памела и Любо<br>''„Сгодените“'' |11. Росица и Надежда<br>''„Майка и дъщеря“'' |11. Габи и Иван<br>''„Колегите“'' |style="background:#f4c7b8|11. Деси и Сашо<br>''„Брат и сестра“'' |- |12. Мира и Тина<br>''„Близначките“'' |12. Кирил и Ема<br>''„Гаджетата“'' |style="background:#f4c7b8|12. Кирил и Ема<br>''„Гаджетата“'' |- |13. Кирил и Ема<br>''„Гаджетата“'' |style="background:#f4c7b8|13. Никол и Натали<br>''„Барбитата“'' |- |style="background:#f4c7b8|14. Йордан и Петър<br>''„Братята“'' |} :{{Color box|#90EE90}} Първо място :{{Color box|#f4c7b8}} Отпаднали == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/biagstvo-kam-pobedata/ Официален уебсайт] * [https://www.slavishow.com/бягство-към-победата/ Сезон 1 в сайта на „Шоуто на Слави“] * {{Facebook|biagstvokumpobedata|„Бягство към победата“}} * {{Instagram|biagstvokumpobedata|„Бягство към победата“}} * [https://www.tiktok.com/@biagstvokumpobedata „Бягство към победата“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59494/bjagstvo-kam-pobedata-2 „Бягство към победата“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=default_box_1&type=voyo-category&id=333 „Бягство към победата“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] f25l8tg0ni6brj0f4t43ngq902mqseo 3 861026 12435415 12258434 2024-12-09T02:56:08Z Kerberizer 104197 Bot: Archiving 1 thread from [[Потребител беседа:Pelajanela]] 12435415 wikitext text/x-wiki {{архив беседа2}} == Invite to Join Wikipedia Asian Month 2023 == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> ''You are receiving this message because you participated in the [[:m:Wikipedia Asian Month 2022|Wikipedia Asian Month 2022]] as an organizer or editor.'' [[File:Wikipedia Asian Month Logo.svg|thumb|Join the Wikipedia Asian Month 2023 ]] <big>Dear all,</big> <big>The '''[[:m:Wikipedia Asian Month Home|Wikipedia Asian Month 2023]]'''[1] is coming !</big> <big>The campaign start within a flexible 30 days from November to December. Following with the changes of the rules made by last year, the wish to have more people get to know Asia and Asian related topic is the same! </big>'''<big>Click [[:m:Wikipedia Asian Month 2023/Join an Event|"Here"]] to Organize/Join a WAM Event.</big>''' '''1. Propose "Focus Theme" related to Asia !''' If you are based somewhere in Asia, or have specific passion on an Asian topic, please propose your "Focus Theme" by October 25th. The WAM international team will select 5 themes. Please propose your focus theme through [https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSfPLz8kvSP_0LlI4vGRHAP2ydJPnLY__1hb9-p8AsRcS2R2NQ/viewform?usp=sf_link this link][2]. '''2. Enhancing existing articles can also count as part of campaign contribution.''' Any edits, including creating new articles or adding new content to existing articles, over 3000 bytes in total would be able to get a reward. Last year, due to this change of rules, the Programs & Events Dashboard was suggested. However, according to community survey of 2022, Fountain Tool is still the best platform for tracking edit and points. You don’t need to create any Dashboard. For the tracking of editing existing article, the international team is currently designing a form. Will soon publish to the main page of WAM 2023. '''3. More flexible campaign time''' The contribution duration would remain 30days, but we extended the overall campaign timeline to 2 months. All organizers can decide when to start their WAM as long as the whole duration is within November 1st to December 31th. It means that you can participate in WAM based on the needs of your local community. '''Timetable''' * October 1st, 2023 : Publish International Campaign Page of the Year * October 5th to 25th, 2023 : Call for focus themes of WAM 2023. * Before 29 October, 2023: Complete '''[[:m:Wikipedia Asian Month 2023/Join an Event|Registration]]''' [3] of Each language Wikipedia. * November 1st, UTC 00:00 to December 31th, UTC 00:00, 2023: Running the Campaign. (Find your local campaign for the actual event date.) * January 1st to March 15th, 2024: Auditing of each language Wikipedia. * March 30th, 2024: Deadline of reporting statistics and eligible editors to the International Team * April 1st to May 15th, 2024: The international team distributes Barnstars and Certificates to eligible editors of each event. For your information, the main page of Wikipedia Asian Month is currently undertaking a reconstruction for archiving purpose. For the 2023 event please bookmarked this page. We hope you will enjoy Wikipedia Asian Month! If you have any inquiry, feel free to contact us by info@asianmonth.wiki [4]. <big> We look forward to your participation. Cheers!!! WAM 2023 International Team</big> [1] https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikipedia_Asian_Month_2023 [2] https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSfPLz8kvSP_0LlI4vGRHAP2ydJPnLY__1hb9-p8AsRcS2R2NQ/viewform?usp=sf_link [3] https://meta.wikimedia.org/wiki/Wikipedia_Asian_Month_2023/Join_an_Event [4] info@asianmonth.wiki </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Joycewikiwiki@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:Joycewikiwiki/Wikipedia_Asian_Month_2023_Message_receiver_main&oldid=25753309 --> == Чернова == Здравейте! На кои изисквания по-конкретно не отговаря статията, за да мога да я оправя? Благодаря. [[Потребител:Спрънджа|Спрънджа]] ([[Потребител беседа:Спрънджа|беседа]]) 08:50, 23 март 2024 (UTC) :Здравейте, :В Уикипедия бързото отразяване на актуално събитие не е императив по начина, по който е за новинарските медии – Уикипедия не е новинарска медия, а Уикипедия на български не публикува новини (Wikinews). Да, действително много езикови версии създадоха статии за атентата минути след първите съобщения в социалните медии. Приоритетът обаче е на страната на качеството на съдържанието – преводът се нуждае(ше) от прецизиране, а когато преместих статията, тя вече не беше в режим на редактиране, което означаваше да остане цяла нощ в този вид. :Поначало, и още повече в случаи като този, е особено важно когато нечие изявление (реакция) бъде цитирано, изказването да е точно и контекстуализирано в необходимата степен (да не е извадено от контекст). :Това са съображенията ми да преместя статията в инкубатора, където можете спокойно да продължите работа по нея – както Вие, така и други редактори. Можете и е желателно да сложите {{ш|редактирам}}, докато извършвате и запазвате промени интензивно, но не забравяйте да го премахнете, щом приключите с този процес. :И последно – за събития, по отношението на които постъпва нова и нерядко противоречива информация буквално през няколко минути, е задължително поставянето на шаблон {{ш|актуално}}.<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 09:24, 23 март 2024 (UTC) ::Много Ви благодаря за отделеното време за отговор. Съгласна съм с отправените забележки, макар да не съм сигурна дали разбирам правилно всички, тъй като имат по-скоро общ характер, а аз търсех именно конкретика. Във всеки случай, разбирам че новини не се публикуват тук, а в друг проект. Нека тогава статията бъде изтрита и моля да ме извините за причиненото неудобство. [[Потребител:Спрънджа|Спрънджа]] ([[Потребител беседа:Спрънджа|беседа]]) 09:59, 23 март 2024 (UTC) :::Няма неудобство, има процес на учене {{smile}} – постоянен и безкраен. Ето, един от уроците за мен (без да е не нещо ново, по-скоро подценено като важност) дори само от конкретния случай, е, че (i) можеше и беше желателно да оставя някакво обяснение на стената Ви и (ii) можеше и трябваше да обясня по-ясно какво имам предвид под новини – начинът на поднасяне на информация и основното ѝ предназначение, а също компромисите в името на някаква цел (за новинарската медия е да бъде първа/една от първите). Премахнах шаблона за бързо изтриване, тъй като статията просто се нуждае от доработване и прецизиране на превода, актуализиране на данните, малко повече контекст и внимание при избора на думи там, където е твърде вероятно да остане място за волни интерпретации. Ако имате време, давайте да я доработваме и да я преместваме в ОИП. Сложете шаблон, за да не Ви се плета в краката. В момента мога и аз да се заема. Кажете {{smile}}<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 10:17, 23 март 2024 (UTC) ::::[[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]], може би е добре още сега да я върнем в основното пространство. Значимо събитие е, което вече има широко медийно отразяване вкл. в български медии. Разбира се с шаблон {{ш|актуално}} за следващата седмица или две. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 11:04, 23 март 2024 (UTC) == ЦИЕ пролет 2024 година == Здрасти! Благодаря за организацията! Само да кажа, че говорих със Спири да помогне с логистиката за наградите, но за организация и жури сме ние.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Мисля да създам категориите по тема и страна, както в 2021 година - нещо против? Или ако смяташ, че по друг начин трябва? Поздрави-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:57, 23 март 2024 (UTC) :Здравей. :Звучи чудесно :) :{{цб|Мисля да създам категориите по тема и страна, както в 2021 година - нещо против? }} – не, напротив, подкрепям и до момента по едрите щрихи така действам. :За по-конкретните неща исках да съгласуваме и разпределим – благодаря, че пишеш. :Добавям регионите от тазгодишното издание, които ни липсват (спрямо 2021). :Поздрави :)<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 15:07, 23 март 2024 (UTC) ::Добре, ще създам категориите по теми. За кои неща да разпределим? Аз нещо за наградите не се ориентирам дали може като минали години само.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:08, 23 март 2024 (UTC) :::За първа година/издание се включвам и в движение се ориентирам. Но например за категориите не исках да предприемам нищо самоинициативно. А и поначало. Така че подходът ''трябва да се направи това и това – това правиш ти, това правя аз'' ми се струва ефективен :) :::За наградите – нямам представа: ''Prior to the editing contest, local coordinators have to [...] announcе prizes (if you will decide to have it)'' – има ли и други инструкции?<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 15:32, 23 март 2024 (UTC) ::::Да ти кажа, и аз така още се уча в движение.[[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] За наградите, ще питам - във Фб поддържах контакт с един от международните организатори. Ще пиша какво ще каже.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:46, 23 март 2024 (UTC) :::::[[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]][[Файл:Fluent Emoji Color 1f44c.svg|25px]] <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 15:56, 23 март 2024 (UTC) ::::::Готови са категориите - можеш ли да ми помогнеш да ги вържем в Уикиданни? Успях да вържа големите категории - по страна и по тема. Също така, ако съм пропуснала някоя от новите страни? Уж гледах ама знае ли се.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:59, 23 март 2024 (UTC) :::::::Сега ще видя какво е останало и ще пробвам :)<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 16:08, 23 март 2024 (UTC) :От предложените sub-contests (Women, Youth и Human Rights) имаме като категория жени, но не и младеж и права на човека. Дали да добавим и тези две (като категории – защото три допълнителни конкурса май не е много реалистично да се проведат паралелно?) :И During the editing contest, local coordinators need to: make sure that all participating articles on their own wiki have the needed template with parameters for username, topic and country (Template:CEE Spring 2024), which is needed to follow proper statistics? Да ги наслагаме? <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 09:54, 24 март 2024 (UTC) ::Аз нещо не го измислих името за темата за младост - звучи малко като квартал в София.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Иначе не пречи да се добавят, ама на мен ми се стори излишно разводняване, но наистина не пречи - както прецениш. Иначе „да ги наслагме“ не разбрах къде - засега имаме един участник, който не се е записал в страницата, ама си слага шаблоните по статиите (Мико). Тези трябва да следим - на заявили участие редактори дали си слагат шаблони на статиите (с шаблон по статиите или записване според мен). Засега един ама се надявам още да се включат. Не помня дали минали години каних хора по беседите - какво мислиш? Също така нямам представа как се слага информационен банер, за да видят повече хора, които не следят Разговори - случайно да знаеш? По техническата част съм пълна левачка.[[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:01, 24 март 2024 (UTC) :::Погрешно (за щастие [[файл:Noto_Emoji_v2.034_1f972.svg|20px]]) съм интерпретирала насоката за местните координатори за шаблона :::{{ok}}{{цб|да следим заявили участие редактори дали си слагат шаблони на статиите}} :::{{цб|Не помня дали минали години каних хора по беседите - какво мислиш?}} – измежду тези, които са участвали в предишни години, или random към всички активни редактори? Би могло – мисля, че е добра идея {{smile}} :::{{цб|информационен банер, за да видят повече хора}} :::<div class="plainlinks" style="border: 1px solid #ddd; margin: 0 0 3px;"> :::<div class="nomobile" style="float:right">[[File:Logo original-t.png|180x95px|link=:m:Wikimedia CEE Spring 202ß]]</div> :::<div style="color: grey; max-width:1280px; margin: 12px auto; font-family: Calibri, 'DejaVu Sans Condensed', sans-serif; text-align: center; font-size: 16pt; position: relative;">Присъединете се към общностите от Централна и Източна Европа между 21 март до 31 май и участвайте в [[:m:Wikimedia CEE Spring 2024|ЦИЕ пролет 2024]]. Пишете статии и печелете награди!</div> :::<div style="clear: both;"></div></div> :::Хм, [[metawiki:Wikimedia_CEE_Spring_2024/Central_Notice|нямало]] да се поставя централизирано – и не виждам нито една локална версия [[metawiki:CentralNotice/Calendar|в календара]]. Така че не знам дали може да излезе най-отгоре (където поначало се позиционират CentralNotice банерите), освен ако ние не си пуснем заявка – ще попитам; но някъде по позициите (каретата) надолу не би трябвало да е проблем (?) :::{{цб|Аз нещо не го измислих името за темата за младост - звучи малко като квартал в София.}} :::И аз имам същия проблем с превода на Youth (''младеж, младежта'') поначало [[файл:Noto Emoji v2.034 1f602.svg|20px]]. :::А относно human rights – може да се асоциира към Общество {{smile}} И готово <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 19:46, 24 март 2024 (UTC) ::::Банерът е супер, където и да се сложи, ще е идеален. Сега ми хрумна, че може да се сложи в инфокарето Текущи съобщения в Последни промени. За беседите, може би ще изчакам малко да видя естественият ход на нещата и може пък и да се поканят някои от редовните иначе участници.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 22:00, 24 март 2024 (UTC) Да ти кажа, писах мейл на контакта, обявен в Участници за паричните награди и потвърдиха, че няма проблем да действаме като в минали години. Добавих паричната част в Награди при нас.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 13:00, 25 март 2024 (UTC) :[[файл:Noto_Emoji_v2.034_1f973.svg|30px]][[файл:Echo thanks.svg|30px]] <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 13:28, 25 март 2024 (UTC) ::Браво, че видя и покани ПиринП! Не знам дали видя, но те [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Потребител_беседа:Akul59&diff=prev&oldid=12178207 копирах].[[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 13:33, 25 март 2024 (UTC) :::[[файл:HFE Air Five.JPG|250px]][[файл:Lol1.gif]] <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 13:52, 25 март 2024 (UTC) Тук има една червена препратка в [[Беседа:Тамара Гринченко]], която не знам как да оправя - да я махнем, да направим категория? Ако ще правим категория, трябва някак да се оправи шаблона с изключение „международна“ да дава „за международни теми“ или нещо такова?-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 13:03, 5 април 2024 (UTC) :май стана :) :(вързала съм категорията и в Уикиданни)<br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 14:33, 5 април 2024 (UTC) ::Е, супер си, много благодаря.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:05, 5 април 2024 (UTC) == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">Reminder to vote now to select members of the first U4C</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="announcement-content" /> :''[[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024/Announcement – vote reminder|You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]] [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024/Announcement – vote reminder}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]'' Dear Wikimedian, You are receiving this message because you previously participated in the UCoC process. This is a reminder that the voting period for the Universal Code of Conduct Coordinating Committee (U4C) ends on May 9, 2024. Read the information on the [[m:Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Election/2024|voting page on Meta-wiki]] to learn more about voting and voter eligibility. The Universal Code of Conduct Coordinating Committee (U4C) is a global group dedicated to providing an equitable and consistent implementation of the UCoC. Community members were invited to submit their applications for the U4C. For more information and the responsibilities of the U4C, please [[m:Universal Code of Conduct/Coordinating Committee/Charter|review the U4C Charter]]. Please share this message with members of your community so they can participate as well. On behalf of the UCoC project team,<section end="announcement-content" /> </div> [[m:User:RamzyM (WMF)|RamzyM (WMF)]] 23:16, 2 май 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RamzyM (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Universal_Code_of_Conduct/Coordinating_Committee/Election/2024/Previous_voters_list&oldid=26721206 --> == Покана == Здравейте! Каня ви да гласувате, ако желаете, в разглеждането на [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/ЛГБТ права в Тайланд|ЛГБТ права в Тайланд]] за избрана. Тъй като ми дадохте ключови препоръки за подобряването на статията по-рано тази година, исках да да ви уведомя за вота в случай, че може би не сте видели. :) [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 18:30, 8 ноември 2024 (UTC) :Благодаря за съобщението, [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]], :Не успявам да отделям време на Уикипедия в последно време и действително не бях видяла гласуването. :Ще прочета и ще се включа :) <br> <span style="font-family: Candara, 'Lucida Console', sans; font-size: 14px; font-style: normal; color: purple;">~ [[User:Pelajanela|Pelajanela]] // [[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]</span> 19:06, 8 ноември 2024 (UTC) q427i1y4ikqp1v02mktb7qxa7z7w707 0 862576 12435025 12415886 2024-12-08T17:14:44Z Davidkenarovcska 254027 12435025 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = Душан Керкез | снимка = | описание = | прякор = | цяло име = | дата на раждане = [[1 май]] [[1976]] (48 г.) | град на раждане = [[Белград]] | държава на раждане = {{флагче|Югославия}} [[Югославия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 182 см | пост = [[Полузащитник|Халф]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[Ботев Пловдив]] ''([[треньор]])'' | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = {{флагче|Сърбия}} [[Партизан Белград]] | години = 199ɂ–199ɂ<br>2001 – 2002<br>2002 – 2004<br>2004 – 2005<br>2005 – 2007<br>2007 – 2011<br>2011 – 2014 | отбори = [[ФК Вождовац|Вождовац]]<br> [[Раднички Обреновац]]<br> [[ФК Леотар|Леотар]]<br>[[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]<br>[[ХФК Риека|Риека]]<br>[[АЕЛ Лимасол]]<br>[[Арис Лимасол]] | мачове = ?<br>26<br>63<br>27<br>41<br>93<br>82 | голове = ?<br>(1)<br>(9)<br>(3)<br>(1)<br>(5)<br>(2) | национален отбор години = | национален отбор = [[Национален отбор по футбол на Босна и Херцеговина|Босна и Херцеговина]] | национален отбор мачове = 4 | национален отбор голове = (0) | треньор години = 2014 – 2018<br>2018 – 2021<br>2022 – 2023<br>2023 – | треньор отбор = [[АЕЛ Лимасол]] (младежи)<br>[[АЕЛ Лимасол]]<br> [[ФК Чукарички|Чукарички]]<br>[[Ботев Пловдив]] | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Душан Керкез''' е бивш [[Босна|босненски]] професионален футболист и настоящ футболен треньор. През сезон 2001 – 02 играе за „[[Раднички Обреновац]]“, като помага на отбора да спечели промоция в Първа лига на Югославия за първи път в историята си. След това се мести в Босна и Херцеговина, където играе за „[[ФК Леотар|Леотар]]“ в дебютния му сезон в [[Висша лига на Босна и Херцеговина|националния шампионат]].<ref>{{Cite web | url=https://sportnet.rtl.hr/vijesti/210120/nogomet/leotar-prvak-premier-lige-bih/ | title=Leotar prvak Premier lige BiH | language=Croatian | publisher=rtl.hr | date=25 May 2003 | access-date=12 December 2019 | archive-date=26 August 2020 | archive-url=https://web.archive.org/web/20200826170400/https://sportnet.rtl.hr/vijesti/210120/nogomet/leotar-prvak-premier-lige-bih/ | url-status=dead | достъп_дата=2024-05-16 | архив_дата=2020-08-26 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200826170400/https://sportnet.rtl.hr/vijesti/210120/nogomet/leotar-prvak-premier-lige-bih/ }}</ref> След 2 години в „Леотар“ през лятото на 2004 година започва да играе в [[ХСК Зрински|„Зрински“]], печелейки първенството на страната. Впоследствие се мести в Хърватия, където заедно с „[[ХФК Риека|Риека]]“ печели купата на страната. През 2007 година е трансфериран в [[АЕЛ Лимасол|АЕЛ (Лимасол)]], където остава четири сезона, преди да премине в местния съперник [[Арис Лимасол|„Арис“]] през 2011 година. Започва треньорската си кариера като треньор на младежите в АЕЛ Лимасол през 2014 година. След това преминава в мъжкия състав и [[ФК „Чукарички“]]. През 2023 година поема [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]] и под негово ръководство отборът печели [[Купа на България по футбол 2023/24|купата на България през 2024 година]].<ref>[https://www.gol.bg/a/306-kupa-bulgaria/395143-kerkez-razkri-kak-botev-specheli-kupata-i-dobavi-stradahme-byahme-autsayderi Керкез разкри как Ботев спечели Купата и добави: Страдахме, бяхме аутсайдери]</ref> == Успехи == === Футболист === ;„Леотар“ * [[Висша лига на Босна и Херцеговина]]: 2002 – 03 ;„Зрински“ (Мостар) * [[Висша лига на Босна и Херцеговина]]: 2004 – 05 ;„Риека“ * [[Купа на Хърватия по футбол]]: 2005 – 06 === Треньор === ;АЕЛ (Лимасол) * [[Купа на Кипър]]: 2018 – 19 ;„Ботев“ (Пловдив) * [[Купа на България по футбол]]: [[Купа на България по футбол 2023/24|2023 – 24]] == Източници == <references /> [[Категория:Футболисти от Босна и Херцеговина]] [[Категория:Треньори по футбол от Босна и Херцеговина]] osr1aw4ciz9lp6ib768duaumgc2kldk 12435028 12435025 2024-12-08T17:15:14Z Davidkenarovcska 254027 12435028 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = Душан Керкез | снимка = | описание = | прякор = | цяло име = | дата на раждане = [[1 май]] [[1976]] (48 г.) | град на раждане = [[Белград]] | държава на раждане = {{флагче|Югославия}} [[Югославия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 182 см | пост = [[Полузащитник|Халф]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[Ботев Пловдив]] ''([[треньор]])'' | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = {{флагче|Сърбия}} [[Партизан Белград]] | години = 199ɂ–199ɂ<br>2001 – 2002<br>2002 – 2004<br>2004 – 2005<br>2005 – 2007<br>2007 – 2011<br>2011 – 2014 | отбори = {{флагче|Сърбия}} [[ФК Вождовац|Вождовац]]<br> [[Раднички Обреновац]]<br> [[ФК Леотар|Леотар]]<br>[[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]<br>[[ХФК Риека|Риека]]<br>[[АЕЛ Лимасол]]<br>[[Арис Лимасол]] | мачове = ?<br>26<br>63<br>27<br>41<br>93<br>82 | голове = ?<br>(1)<br>(9)<br>(3)<br>(1)<br>(5)<br>(2) | национален отбор години = | национален отбор = [[Национален отбор по футбол на Босна и Херцеговина|Босна и Херцеговина]] | национален отбор мачове = 4 | национален отбор голове = (0) | треньор години = 2014 – 2018<br>2018 – 2021<br>2022 – 2023<br>2023 – | треньор отбор = [[АЕЛ Лимасол]] (младежи)<br>[[АЕЛ Лимасол]]<br> [[ФК Чукарички|Чукарички]]<br>[[Ботев Пловдив]] | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Душан Керкез''' е бивш [[Босна|босненски]] професионален футболист и настоящ футболен треньор. През сезон 2001 – 02 играе за „[[Раднички Обреновац]]“, като помага на отбора да спечели промоция в Първа лига на Югославия за първи път в историята си. След това се мести в Босна и Херцеговина, където играе за „[[ФК Леотар|Леотар]]“ в дебютния му сезон в [[Висша лига на Босна и Херцеговина|националния шампионат]].<ref>{{Cite web | url=https://sportnet.rtl.hr/vijesti/210120/nogomet/leotar-prvak-premier-lige-bih/ | title=Leotar prvak Premier lige BiH | language=Croatian | publisher=rtl.hr | date=25 May 2003 | access-date=12 December 2019 | archive-date=26 August 2020 | archive-url=https://web.archive.org/web/20200826170400/https://sportnet.rtl.hr/vijesti/210120/nogomet/leotar-prvak-premier-lige-bih/ | url-status=dead | достъп_дата=2024-05-16 | архив_дата=2020-08-26 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200826170400/https://sportnet.rtl.hr/vijesti/210120/nogomet/leotar-prvak-premier-lige-bih/ }}</ref> След 2 години в „Леотар“ през лятото на 2004 година започва да играе в [[ХСК Зрински|„Зрински“]], печелейки първенството на страната. Впоследствие се мести в Хърватия, където заедно с „[[ХФК Риека|Риека]]“ печели купата на страната. През 2007 година е трансфериран в [[АЕЛ Лимасол|АЕЛ (Лимасол)]], където остава четири сезона, преди да премине в местния съперник [[Арис Лимасол|„Арис“]] през 2011 година. Започва треньорската си кариера като треньор на младежите в АЕЛ Лимасол през 2014 година. След това преминава в мъжкия състав и [[ФК „Чукарички“]]. През 2023 година поема [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]] и под негово ръководство отборът печели [[Купа на България по футбол 2023/24|купата на България през 2024 година]].<ref>[https://www.gol.bg/a/306-kupa-bulgaria/395143-kerkez-razkri-kak-botev-specheli-kupata-i-dobavi-stradahme-byahme-autsayderi Керкез разкри как Ботев спечели Купата и добави: Страдахме, бяхме аутсайдери]</ref> == Успехи == === Футболист === ;„Леотар“ * [[Висша лига на Босна и Херцеговина]]: 2002 – 03 ;„Зрински“ (Мостар) * [[Висша лига на Босна и Херцеговина]]: 2004 – 05 ;„Риека“ * [[Купа на Хърватия по футбол]]: 2005 – 06 === Треньор === ;АЕЛ (Лимасол) * [[Купа на Кипър]]: 2018 – 19 ;„Ботев“ (Пловдив) * [[Купа на България по футбол]]: [[Купа на България по футбол 2023/24|2023 – 24]] == Източници == <references /> [[Категория:Футболисти от Босна и Херцеговина]] [[Категория:Треньори по футбол от Босна и Херцеговина]] l1fzl2ewkrlt5tiqu21b5czl3pssvdu 12435030 12435028 2024-12-08T17:15:34Z Davidkenarovcska 254027 12435030 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = Душан Керкез | снимка = | описание = | прякор = | цяло име = | дата на раждане = [[1 май]] [[1976]] (48 г.) | град на раждане = [[Белград]] | държава на раждане = {{флагче|Югославия}} [[Югославия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 182 см | пост = [[Полузащитник|Халф]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[Ботев Пловдив]] ''([[треньор]])'' | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = {{флагче|Сърбия}} [[Партизан Белград]] | години = 199ɂ–199ɂ<br>2001 – 2002<br>2002 – 2004<br>2004 – 2005<br>2005 – 2007<br>2007 – 2011<br>2011 – 2014 | отбори = {{флагче|Сърбия}} [[ФК Вождовац|Вождовац]]<br>{{флагче|Сърбия}} [[Раднички Обреновац]]<br> [[ФК Леотар|Леотар]]<br>[[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]<br>[[ХФК Риека|Риека]]<br>[[АЕЛ Лимасол]]<br>[[Арис Лимасол]] | мачове = ?<br>26<br>63<br>27<br>41<br>93<br>82 | голове = ?<br>(1)<br>(9)<br>(3)<br>(1)<br>(5)<br>(2) | национален отбор години = | национален отбор = [[Национален отбор по футбол на Босна и Херцеговина|Босна и Херцеговина]] | национален отбор мачове = 4 | национален отбор голове = (0) | треньор години = 2014 – 2018<br>2018 – 2021<br>2022 – 2023<br>2023 – | треньор отбор = [[АЕЛ Лимасол]] (младежи)<br>[[АЕЛ Лимасол]]<br> [[ФК Чукарички|Чукарички]]<br>[[Ботев Пловдив]] | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Душан Керкез''' е бивш [[Босна|босненски]] професионален футболист и настоящ футболен треньор. През сезон 2001 – 02 играе за „[[Раднички Обреновац]]“, като помага на отбора да спечели промоция в Първа лига на Югославия за първи път в историята си. След това се мести в Босна и Херцеговина, където играе за „[[ФК Леотар|Леотар]]“ в дебютния му сезон в [[Висша лига на Босна и Херцеговина|националния шампионат]].<ref>{{Cite web | url=https://sportnet.rtl.hr/vijesti/210120/nogomet/leotar-prvak-premier-lige-bih/ | title=Leotar prvak Premier lige BiH | language=Croatian | publisher=rtl.hr | date=25 May 2003 | access-date=12 December 2019 | archive-date=26 August 2020 | archive-url=https://web.archive.org/web/20200826170400/https://sportnet.rtl.hr/vijesti/210120/nogomet/leotar-prvak-premier-lige-bih/ | url-status=dead | достъп_дата=2024-05-16 | архив_дата=2020-08-26 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200826170400/https://sportnet.rtl.hr/vijesti/210120/nogomet/leotar-prvak-premier-lige-bih/ }}</ref> След 2 години в „Леотар“ през лятото на 2004 година започва да играе в [[ХСК Зрински|„Зрински“]], печелейки първенството на страната. Впоследствие се мести в Хърватия, където заедно с „[[ХФК Риека|Риека]]“ печели купата на страната. През 2007 година е трансфериран в [[АЕЛ Лимасол|АЕЛ (Лимасол)]], където остава четири сезона, преди да премине в местния съперник [[Арис Лимасол|„Арис“]] през 2011 година. Започва треньорската си кариера като треньор на младежите в АЕЛ Лимасол през 2014 година. След това преминава в мъжкия състав и [[ФК „Чукарички“]]. През 2023 година поема [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]] и под негово ръководство отборът печели [[Купа на България по футбол 2023/24|купата на България през 2024 година]].<ref>[https://www.gol.bg/a/306-kupa-bulgaria/395143-kerkez-razkri-kak-botev-specheli-kupata-i-dobavi-stradahme-byahme-autsayderi Керкез разкри как Ботев спечели Купата и добави: Страдахме, бяхме аутсайдери]</ref> == Успехи == === Футболист === ;„Леотар“ * [[Висша лига на Босна и Херцеговина]]: 2002 – 03 ;„Зрински“ (Мостар) * [[Висша лига на Босна и Херцеговина]]: 2004 – 05 ;„Риека“ * [[Купа на Хърватия по футбол]]: 2005 – 06 === Треньор === ;АЕЛ (Лимасол) * [[Купа на Кипър]]: 2018 – 19 ;„Ботев“ (Пловдив) * [[Купа на България по футбол]]: [[Купа на България по футбол 2023/24|2023 – 24]] == Източници == <references /> [[Категория:Футболисти от Босна и Херцеговина]] [[Категория:Треньори по футбол от Босна и Херцеговина]] ict662f59nyk3edlai3ac90nr5a8paa 12435032 12435030 2024-12-08T17:16:18Z Davidkenarovcska 254027 12435032 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = Душан Керкез | снимка = | описание = | прякор = | цяло име = | дата на раждане = [[1 май]] [[1976]] (48 г.) | град на раждане = [[Белград]] | държава на раждане = {{флагче|Югославия}} [[Югославия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 182 см | пост = [[Полузащитник|Халф]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[Ботев Пловдив]] ''([[треньор]])'' | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = {{флагче|Сърбия}} [[Партизан Белград]] | години = 199ɂ–199ɂ<br>2001 – 2002<br>2002 – 2004<br>2004 – 2005<br>2005 – 2007<br>2007 – 2011<br>2011 – 2014 | отбори = {{флагче|Сърбия}} [[ФК Вождовац|Вождовац]]<br>{{флагче|Сърбия}} [[Раднички Обреновац]]<br>{{флагче|Босна и Херцеговина}} [[ФК Леотар|Леотар]]<br>[[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]<br>[[ХФК Риека|Риека]]<br>[[АЕЛ Лимасол]]<br>[[Арис Лимасол]] | мачове = ?<br>26<br>63<br>27<br>41<br>93<br>82 | голове = ?<br>(1)<br>(9)<br>(3)<br>(1)<br>(5)<br>(2) | национален отбор години = | национален отбор = [[Национален отбор по футбол на Босна и Херцеговина|Босна и Херцеговина]] | национален отбор мачове = 4 | национален отбор голове = (0) | треньор години = 2014 – 2018<br>2018 – 2021<br>2022 – 2023<br>2023 – | треньор отбор = [[АЕЛ Лимасол]] (младежи)<br>[[АЕЛ Лимасол]]<br> [[ФК Чукарички|Чукарички]]<br>[[Ботев Пловдив]] | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Душан Керкез''' е бивш [[Босна|босненски]] професионален футболист и настоящ футболен треньор. През сезон 2001 – 02 играе за „[[Раднички Обреновац]]“, като помага на отбора да спечели промоция в Първа лига на Югославия за първи път в историята си. След това се мести в Босна и Херцеговина, където играе за „[[ФК Леотар|Леотар]]“ в дебютния му сезон в [[Висша лига на Босна и Херцеговина|националния шампионат]].<ref>{{Cite web | url=https://sportnet.rtl.hr/vijesti/210120/nogomet/leotar-prvak-premier-lige-bih/ | title=Leotar prvak Premier lige BiH | language=Croatian | publisher=rtl.hr | date=25 May 2003 | access-date=12 December 2019 | archive-date=26 August 2020 | archive-url=https://web.archive.org/web/20200826170400/https://sportnet.rtl.hr/vijesti/210120/nogomet/leotar-prvak-premier-lige-bih/ | url-status=dead | достъп_дата=2024-05-16 | архив_дата=2020-08-26 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200826170400/https://sportnet.rtl.hr/vijesti/210120/nogomet/leotar-prvak-premier-lige-bih/ }}</ref> След 2 години в „Леотар“ през лятото на 2004 година започва да играе в [[ХСК Зрински|„Зрински“]], печелейки първенството на страната. Впоследствие се мести в Хърватия, където заедно с „[[ХФК Риека|Риека]]“ печели купата на страната. През 2007 година е трансфериран в [[АЕЛ Лимасол|АЕЛ (Лимасол)]], където остава четири сезона, преди да премине в местния съперник [[Арис Лимасол|„Арис“]] през 2011 година. Започва треньорската си кариера като треньор на младежите в АЕЛ Лимасол през 2014 година. След това преминава в мъжкия състав и [[ФК „Чукарички“]]. През 2023 година поема [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]] и под негово ръководство отборът печели [[Купа на България по футбол 2023/24|купата на България през 2024 година]].<ref>[https://www.gol.bg/a/306-kupa-bulgaria/395143-kerkez-razkri-kak-botev-specheli-kupata-i-dobavi-stradahme-byahme-autsayderi Керкез разкри как Ботев спечели Купата и добави: Страдахме, бяхме аутсайдери]</ref> == Успехи == === Футболист === ;„Леотар“ * [[Висша лига на Босна и Херцеговина]]: 2002 – 03 ;„Зрински“ (Мостар) * [[Висша лига на Босна и Херцеговина]]: 2004 – 05 ;„Риека“ * [[Купа на Хърватия по футбол]]: 2005 – 06 === Треньор === ;АЕЛ (Лимасол) * [[Купа на Кипър]]: 2018 – 19 ;„Ботев“ (Пловдив) * [[Купа на България по футбол]]: [[Купа на България по футбол 2023/24|2023 – 24]] == Източници == <references /> [[Категория:Футболисти от Босна и Херцеговина]] [[Категория:Треньори по футбол от Босна и Херцеговина]] ntbmc0pmhotpnf2slpw11g144zyy2hk 12435035 12435032 2024-12-08T17:16:50Z Davidkenarovcska 254027 12435035 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = Душан Керкез | снимка = | описание = | прякор = | цяло име = | дата на раждане = [[1 май]] [[1976]] (48 г.) | град на раждане = [[Белград]] | държава на раждане = {{флагче|Югославия}} [[Югославия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 182 см | пост = [[Полузащитник|Халф]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[Ботев Пловдив]] ''([[треньор]])'' | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = {{флагче|Сърбия}} [[Партизан Белград]] | години = 199ɂ–199ɂ<br>2001 – 2002<br>2002 – 2004<br>2004 – 2005<br>2005 – 2007<br>2007 – 2011<br>2011 – 2014 | отбори = {{флагче|Сърбия}} [[ФК Вождовац|Вождовац]]<br>{{флагче|Сърбия}} [[Раднички Обреновац]]<br>{{флагче|Босна и Херцеговина}} [[ФК Леотар|Леотар]]<br>{{флагче|Босна и Херцеговина}} [[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]<br>[[ХФК Риека|Риека]]<br>[[АЕЛ Лимасол]]<br>[[Арис Лимасол]] | мачове = ?<br>26<br>63<br>27<br>41<br>93<br>82 | голове = ?<br>(1)<br>(9)<br>(3)<br>(1)<br>(5)<br>(2) | национален отбор години = | национален отбор = [[Национален отбор по футбол на Босна и Херцеговина|Босна и Херцеговина]] | национален отбор мачове = 4 | национален отбор голове = (0) | треньор години = 2014 – 2018<br>2018 – 2021<br>2022 – 2023<br>2023 – | треньор отбор = [[АЕЛ Лимасол]] (младежи)<br>[[АЕЛ Лимасол]]<br> [[ФК Чукарички|Чукарички]]<br>[[Ботев Пловдив]] | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Душан Керкез''' е бивш [[Босна|босненски]] професионален футболист и настоящ футболен треньор. През сезон 2001 – 02 играе за „[[Раднички Обреновац]]“, като помага на отбора да спечели промоция в Първа лига на Югославия за първи път в историята си. След това се мести в Босна и Херцеговина, където играе за „[[ФК Леотар|Леотар]]“ в дебютния му сезон в [[Висша лига на Босна и Херцеговина|националния шампионат]].<ref>{{Cite web | url=https://sportnet.rtl.hr/vijesti/210120/nogomet/leotar-prvak-premier-lige-bih/ | title=Leotar prvak Premier lige BiH | language=Croatian | publisher=rtl.hr | date=25 May 2003 | access-date=12 December 2019 | archive-date=26 August 2020 | archive-url=https://web.archive.org/web/20200826170400/https://sportnet.rtl.hr/vijesti/210120/nogomet/leotar-prvak-premier-lige-bih/ | url-status=dead | достъп_дата=2024-05-16 | архив_дата=2020-08-26 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200826170400/https://sportnet.rtl.hr/vijesti/210120/nogomet/leotar-prvak-premier-lige-bih/ }}</ref> След 2 години в „Леотар“ през лятото на 2004 година започва да играе в [[ХСК Зрински|„Зрински“]], печелейки първенството на страната. Впоследствие се мести в Хърватия, където заедно с „[[ХФК Риека|Риека]]“ печели купата на страната. През 2007 година е трансфериран в [[АЕЛ Лимасол|АЕЛ (Лимасол)]], където остава четири сезона, преди да премине в местния съперник [[Арис Лимасол|„Арис“]] през 2011 година. Започва треньорската си кариера като треньор на младежите в АЕЛ Лимасол през 2014 година. След това преминава в мъжкия състав и [[ФК „Чукарички“]]. През 2023 година поема [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]] и под негово ръководство отборът печели [[Купа на България по футбол 2023/24|купата на България през 2024 година]].<ref>[https://www.gol.bg/a/306-kupa-bulgaria/395143-kerkez-razkri-kak-botev-specheli-kupata-i-dobavi-stradahme-byahme-autsayderi Керкез разкри как Ботев спечели Купата и добави: Страдахме, бяхме аутсайдери]</ref> == Успехи == === Футболист === ;„Леотар“ * [[Висша лига на Босна и Херцеговина]]: 2002 – 03 ;„Зрински“ (Мостар) * [[Висша лига на Босна и Херцеговина]]: 2004 – 05 ;„Риека“ * [[Купа на Хърватия по футбол]]: 2005 – 06 === Треньор === ;АЕЛ (Лимасол) * [[Купа на Кипър]]: 2018 – 19 ;„Ботев“ (Пловдив) * [[Купа на България по футбол]]: [[Купа на България по футбол 2023/24|2023 – 24]] == Източници == <references /> [[Категория:Футболисти от Босна и Херцеговина]] [[Категория:Треньори по футбол от Босна и Херцеговина]] rviu52uz6w79h2q2vk432cos7inm2jl 12435037 12435035 2024-12-08T17:17:21Z Davidkenarovcska 254027 12435037 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = Душан Керкез | снимка = | описание = | прякор = | цяло име = | дата на раждане = [[1 май]] [[1976]] (48 г.) | град на раждане = [[Белград]] | държава на раждане = {{флагче|Югославия}} [[Югославия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 182 см | пост = [[Полузащитник|Халф]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[Ботев Пловдив]] ''([[треньор]])'' | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = {{флагче|Сърбия}} [[Партизан Белград]] | години = 199ɂ–199ɂ<br>2001 – 2002<br>2002 – 2004<br>2004 – 2005<br>2005 – 2007<br>2007 – 2011<br>2011 – 2014 | отбори = {{флагче|Сърбия}} [[ФК Вождовац|Вождовац]]<br>{{флагче|Сърбия}} [[Раднички Обреновац]]<br>{{флагче|Босна и Херцеговина}} [[ФК Леотар|Леотар]]<br>{{флагче|Босна и Херцеговина}} [[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]<br>{{флагче|Хърватия}} [[ХФК Риека|Риека]]<br>[[АЕЛ Лимасол]]<br>[[Арис Лимасол]] | мачове = ?<br>26<br>63<br>27<br>41<br>93<br>82 | голове = ?<br>(1)<br>(9)<br>(3)<br>(1)<br>(5)<br>(2) | национален отбор години = | национален отбор = [[Национален отбор по футбол на Босна и Херцеговина|Босна и Херцеговина]] | национален отбор мачове = 4 | национален отбор голове = (0) | треньор години = 2014 – 2018<br>2018 – 2021<br>2022 – 2023<br>2023 – | треньор отбор = [[АЕЛ Лимасол]] (младежи)<br>[[АЕЛ Лимасол]]<br> [[ФК Чукарички|Чукарички]]<br>[[Ботев Пловдив]] | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Душан Керкез''' е бивш [[Босна|босненски]] професионален футболист и настоящ футболен треньор. През сезон 2001 – 02 играе за „[[Раднички Обреновац]]“, като помага на отбора да спечели промоция в Първа лига на Югославия за първи път в историята си. След това се мести в Босна и Херцеговина, където играе за „[[ФК Леотар|Леотар]]“ в дебютния му сезон в [[Висша лига на Босна и Херцеговина|националния шампионат]].<ref>{{Cite web | url=https://sportnet.rtl.hr/vijesti/210120/nogomet/leotar-prvak-premier-lige-bih/ | title=Leotar prvak Premier lige BiH | language=Croatian | publisher=rtl.hr | date=25 May 2003 | access-date=12 December 2019 | archive-date=26 August 2020 | archive-url=https://web.archive.org/web/20200826170400/https://sportnet.rtl.hr/vijesti/210120/nogomet/leotar-prvak-premier-lige-bih/ | url-status=dead | достъп_дата=2024-05-16 | архив_дата=2020-08-26 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200826170400/https://sportnet.rtl.hr/vijesti/210120/nogomet/leotar-prvak-premier-lige-bih/ }}</ref> След 2 години в „Леотар“ през лятото на 2004 година започва да играе в [[ХСК Зрински|„Зрински“]], печелейки първенството на страната. Впоследствие се мести в Хърватия, където заедно с „[[ХФК Риека|Риека]]“ печели купата на страната. През 2007 година е трансфериран в [[АЕЛ Лимасол|АЕЛ (Лимасол)]], където остава четири сезона, преди да премине в местния съперник [[Арис Лимасол|„Арис“]] през 2011 година. Започва треньорската си кариера като треньор на младежите в АЕЛ Лимасол през 2014 година. След това преминава в мъжкия състав и [[ФК „Чукарички“]]. През 2023 година поема [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]] и под негово ръководство отборът печели [[Купа на България по футбол 2023/24|купата на България през 2024 година]].<ref>[https://www.gol.bg/a/306-kupa-bulgaria/395143-kerkez-razkri-kak-botev-specheli-kupata-i-dobavi-stradahme-byahme-autsayderi Керкез разкри как Ботев спечели Купата и добави: Страдахме, бяхме аутсайдери]</ref> == Успехи == === Футболист === ;„Леотар“ * [[Висша лига на Босна и Херцеговина]]: 2002 – 03 ;„Зрински“ (Мостар) * [[Висша лига на Босна и Херцеговина]]: 2004 – 05 ;„Риека“ * [[Купа на Хърватия по футбол]]: 2005 – 06 === Треньор === ;АЕЛ (Лимасол) * [[Купа на Кипър]]: 2018 – 19 ;„Ботев“ (Пловдив) * [[Купа на България по футбол]]: [[Купа на България по футбол 2023/24|2023 – 24]] == Източници == <references /> [[Категория:Футболисти от Босна и Херцеговина]] [[Категория:Треньори по футбол от Босна и Херцеговина]] ompap1me0cmgh8bl8iaopc3lct6qu63 12435041 12435037 2024-12-08T17:17:49Z Davidkenarovcska 254027 12435041 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = Душан Керкез | снимка = | описание = | прякор = | цяло име = | дата на раждане = [[1 май]] [[1976]] (48 г.) | град на раждане = [[Белград]] | държава на раждане = {{флагче|Югославия}} [[Югославия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 182 см | пост = [[Полузащитник|Халф]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[Ботев Пловдив]] ''([[треньор]])'' | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = {{флагче|Сърбия}} [[Партизан Белград]] | години = 199ɂ–199ɂ<br>2001 – 2002<br>2002 – 2004<br>2004 – 2005<br>2005 – 2007<br>2007 – 2011<br>2011 – 2014 | отбори = {{флагче|Сърбия}} [[ФК Вождовац|Вождовац]]<br>{{флагче|Сърбия}} [[Раднички Обреновац]]<br>{{флагче|Босна и Херцеговина}} [[ФК Леотар|Леотар]]<br>{{флагче|Босна и Херцеговина}} [[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]<br>{{флагче|Хърватия}} [[ХФК Риека|Риека]]<br>{{флагче|Кипър}} [[АЕЛ Лимасол]]<br>[[Арис Лимасол]] | мачове = ?<br>26<br>63<br>27<br>41<br>93<br>82 | голове = ?<br>(1)<br>(9)<br>(3)<br>(1)<br>(5)<br>(2) | национален отбор години = | национален отбор = [[Национален отбор по футбол на Босна и Херцеговина|Босна и Херцеговина]] | национален отбор мачове = 4 | национален отбор голове = (0) | треньор години = 2014 – 2018<br>2018 – 2021<br>2022 – 2023<br>2023 – | треньор отбор = [[АЕЛ Лимасол]] (младежи)<br>[[АЕЛ Лимасол]]<br> [[ФК Чукарички|Чукарички]]<br>[[Ботев Пловдив]] | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Душан Керкез''' е бивш [[Босна|босненски]] професионален футболист и настоящ футболен треньор. През сезон 2001 – 02 играе за „[[Раднички Обреновац]]“, като помага на отбора да спечели промоция в Първа лига на Югославия за първи път в историята си. След това се мести в Босна и Херцеговина, където играе за „[[ФК Леотар|Леотар]]“ в дебютния му сезон в [[Висша лига на Босна и Херцеговина|националния шампионат]].<ref>{{Cite web | url=https://sportnet.rtl.hr/vijesti/210120/nogomet/leotar-prvak-premier-lige-bih/ | title=Leotar prvak Premier lige BiH | language=Croatian | publisher=rtl.hr | date=25 May 2003 | access-date=12 December 2019 | archive-date=26 August 2020 | archive-url=https://web.archive.org/web/20200826170400/https://sportnet.rtl.hr/vijesti/210120/nogomet/leotar-prvak-premier-lige-bih/ | url-status=dead | достъп_дата=2024-05-16 | архив_дата=2020-08-26 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200826170400/https://sportnet.rtl.hr/vijesti/210120/nogomet/leotar-prvak-premier-lige-bih/ }}</ref> След 2 години в „Леотар“ през лятото на 2004 година започва да играе в [[ХСК Зрински|„Зрински“]], печелейки първенството на страната. Впоследствие се мести в Хърватия, където заедно с „[[ХФК Риека|Риека]]“ печели купата на страната. През 2007 година е трансфериран в [[АЕЛ Лимасол|АЕЛ (Лимасол)]], където остава четири сезона, преди да премине в местния съперник [[Арис Лимасол|„Арис“]] през 2011 година. Започва треньорската си кариера като треньор на младежите в АЕЛ Лимасол през 2014 година. След това преминава в мъжкия състав и [[ФК „Чукарички“]]. През 2023 година поема [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]] и под негово ръководство отборът печели [[Купа на България по футбол 2023/24|купата на България през 2024 година]].<ref>[https://www.gol.bg/a/306-kupa-bulgaria/395143-kerkez-razkri-kak-botev-specheli-kupata-i-dobavi-stradahme-byahme-autsayderi Керкез разкри как Ботев спечели Купата и добави: Страдахме, бяхме аутсайдери]</ref> == Успехи == === Футболист === ;„Леотар“ * [[Висша лига на Босна и Херцеговина]]: 2002 – 03 ;„Зрински“ (Мостар) * [[Висша лига на Босна и Херцеговина]]: 2004 – 05 ;„Риека“ * [[Купа на Хърватия по футбол]]: 2005 – 06 === Треньор === ;АЕЛ (Лимасол) * [[Купа на Кипър]]: 2018 – 19 ;„Ботев“ (Пловдив) * [[Купа на България по футбол]]: [[Купа на България по футбол 2023/24|2023 – 24]] == Източници == <references /> [[Категория:Футболисти от Босна и Херцеговина]] [[Категория:Треньори по футбол от Босна и Херцеговина]] h3pa3fzsuajqws854a2199dk45moolk 12435042 12435041 2024-12-08T17:18:14Z Davidkenarovcska 254027 12435042 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = Душан Керкез | снимка = | описание = | прякор = | цяло име = | дата на раждане = [[1 май]] [[1976]] (48 г.) | град на раждане = [[Белград]] | държава на раждане = {{флагче|Югославия}} [[Югославия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 182 см | пост = [[Полузащитник|Халф]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[Ботев Пловдив]] ''([[треньор]])'' | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = {{флагче|Сърбия}} [[Партизан Белград]] | години = 199ɂ–199ɂ<br>2001 – 2002<br>2002 – 2004<br>2004 – 2005<br>2005 – 2007<br>2007 – 2011<br>2011 – 2014 | отбори = {{флагче|Сърбия}} [[ФК Вождовац|Вождовац]]<br>{{флагче|Сърбия}} [[Раднички Обреновац]]<br>{{флагче|Босна и Херцеговина}} [[ФК Леотар|Леотар]]<br>{{флагче|Босна и Херцеговина}} [[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]<br>{{флагче|Хърватия}} [[ХФК Риека|Риека]]<br>{{флагче|Кипър}} [[АЕЛ Лимасол]]<br>{{флагче|Кипър}} [[Арис Лимасол]] | мачове = ?<br>26<br>63<br>27<br>41<br>93<br>82 | голове = ?<br>(1)<br>(9)<br>(3)<br>(1)<br>(5)<br>(2) | национален отбор години = | национален отбор = [[Национален отбор по футбол на Босна и Херцеговина|Босна и Херцеговина]] | национален отбор мачове = 4 | национален отбор голове = (0) | треньор години = 2014 – 2018<br>2018 – 2021<br>2022 – 2023<br>2023 – | треньор отбор = [[АЕЛ Лимасол]] (младежи)<br>[[АЕЛ Лимасол]]<br> [[ФК Чукарички|Чукарички]]<br>[[Ботев Пловдив]] | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Душан Керкез''' е бивш [[Босна|босненски]] професионален футболист и настоящ футболен треньор. През сезон 2001 – 02 играе за „[[Раднички Обреновац]]“, като помага на отбора да спечели промоция в Първа лига на Югославия за първи път в историята си. След това се мести в Босна и Херцеговина, където играе за „[[ФК Леотар|Леотар]]“ в дебютния му сезон в [[Висша лига на Босна и Херцеговина|националния шампионат]].<ref>{{Cite web | url=https://sportnet.rtl.hr/vijesti/210120/nogomet/leotar-prvak-premier-lige-bih/ | title=Leotar prvak Premier lige BiH | language=Croatian | publisher=rtl.hr | date=25 May 2003 | access-date=12 December 2019 | archive-date=26 August 2020 | archive-url=https://web.archive.org/web/20200826170400/https://sportnet.rtl.hr/vijesti/210120/nogomet/leotar-prvak-premier-lige-bih/ | url-status=dead | достъп_дата=2024-05-16 | архив_дата=2020-08-26 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200826170400/https://sportnet.rtl.hr/vijesti/210120/nogomet/leotar-prvak-premier-lige-bih/ }}</ref> След 2 години в „Леотар“ през лятото на 2004 година започва да играе в [[ХСК Зрински|„Зрински“]], печелейки първенството на страната. Впоследствие се мести в Хърватия, където заедно с „[[ХФК Риека|Риека]]“ печели купата на страната. През 2007 година е трансфериран в [[АЕЛ Лимасол|АЕЛ (Лимасол)]], където остава четири сезона, преди да премине в местния съперник [[Арис Лимасол|„Арис“]] през 2011 година. Започва треньорската си кариера като треньор на младежите в АЕЛ Лимасол през 2014 година. След това преминава в мъжкия състав и [[ФК „Чукарички“]]. През 2023 година поема [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]] и под негово ръководство отборът печели [[Купа на България по футбол 2023/24|купата на България през 2024 година]].<ref>[https://www.gol.bg/a/306-kupa-bulgaria/395143-kerkez-razkri-kak-botev-specheli-kupata-i-dobavi-stradahme-byahme-autsayderi Керкез разкри как Ботев спечели Купата и добави: Страдахме, бяхме аутсайдери]</ref> == Успехи == === Футболист === ;„Леотар“ * [[Висша лига на Босна и Херцеговина]]: 2002 – 03 ;„Зрински“ (Мостар) * [[Висша лига на Босна и Херцеговина]]: 2004 – 05 ;„Риека“ * [[Купа на Хърватия по футбол]]: 2005 – 06 === Треньор === ;АЕЛ (Лимасол) * [[Купа на Кипър]]: 2018 – 19 ;„Ботев“ (Пловдив) * [[Купа на България по футбол]]: [[Купа на България по футбол 2023/24|2023 – 24]] == Източници == <references /> [[Категория:Футболисти от Босна и Херцеговина]] [[Категория:Треньори по футбол от Босна и Херцеговина]] av0vmq9b4y9re574vg16ziyl4jx5l2g 12435045 12435042 2024-12-08T17:18:58Z Davidkenarovcska 254027 12435045 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = Душан Керкез | снимка = | описание = | прякор = | цяло име = | дата на раждане = [[1 май]] [[1976]] (48 г.) | град на раждане = [[Белград]] | държава на раждане = {{флагче|Югославия}} [[Югославия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 182 см | пост = [[Полузащитник|Халф]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[Ботев Пловдив]] ''([[треньор]])'' | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = {{флагче|Сърбия}} [[Партизан Белград]] | години = 199ɂ–199ɂ<br>2001 – 2002<br>2002 – 2004<br>2004 – 2005<br>2005 – 2007<br>2007 – 2011<br>2011 – 2014 | отбори = {{флагче|Сърбия}} [[ФК Вождовац|Вождовац]]<br>{{флагче|Сърбия}} [[Раднички Обреновац]]<br>{{флагче|Босна и Херцеговина}} [[ФК Леотар|Леотар]]<br>{{флагче|Босна и Херцеговина}} [[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]<br>{{флагче|Хърватия}} [[ХФК Риека|Риека]]<br>{{флагче|Кипър}} [[АЕЛ Лимасол]]<br>{{флагче|Кипър}} [[Арис Лимасол]] | мачове = ?<br>26<br>63<br>27<br>41<br>93<br>82 | голове = ?<br>(1)<br>(9)<br>(3)<br>(1)<br>(5)<br>(2) | национален отбор години = 2004 – 2006 | национален отбор = {{флагче|Босна и Херцеговина}} [[Национален отбор по футбол на Босна и Херцеговина|Босна и Херцеговина]] | национален отбор мачове = 4 | национален отбор голове = (0) | треньор години = 2014 – 2018<br>2018 – 2021<br>2022 – 2023<br>2023 – | треньор отбор = [[АЕЛ Лимасол]] (младежи)<br>[[АЕЛ Лимасол]]<br> [[ФК Чукарички|Чукарички]]<br>[[Ботев Пловдив]] | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Душан Керкез''' е бивш [[Босна|босненски]] професионален футболист и настоящ футболен треньор. През сезон 2001 – 02 играе за „[[Раднички Обреновац]]“, като помага на отбора да спечели промоция в Първа лига на Югославия за първи път в историята си. След това се мести в Босна и Херцеговина, където играе за „[[ФК Леотар|Леотар]]“ в дебютния му сезон в [[Висша лига на Босна и Херцеговина|националния шампионат]].<ref>{{Cite web | url=https://sportnet.rtl.hr/vijesti/210120/nogomet/leotar-prvak-premier-lige-bih/ | title=Leotar prvak Premier lige BiH | language=Croatian | publisher=rtl.hr | date=25 May 2003 | access-date=12 December 2019 | archive-date=26 August 2020 | archive-url=https://web.archive.org/web/20200826170400/https://sportnet.rtl.hr/vijesti/210120/nogomet/leotar-prvak-premier-lige-bih/ | url-status=dead | достъп_дата=2024-05-16 | архив_дата=2020-08-26 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200826170400/https://sportnet.rtl.hr/vijesti/210120/nogomet/leotar-prvak-premier-lige-bih/ }}</ref> След 2 години в „Леотар“ през лятото на 2004 година започва да играе в [[ХСК Зрински|„Зрински“]], печелейки първенството на страната. Впоследствие се мести в Хърватия, където заедно с „[[ХФК Риека|Риека]]“ печели купата на страната. През 2007 година е трансфериран в [[АЕЛ Лимасол|АЕЛ (Лимасол)]], където остава четири сезона, преди да премине в местния съперник [[Арис Лимасол|„Арис“]] през 2011 година. Започва треньорската си кариера като треньор на младежите в АЕЛ Лимасол през 2014 година. След това преминава в мъжкия състав и [[ФК „Чукарички“]]. През 2023 година поема [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]] и под негово ръководство отборът печели [[Купа на България по футбол 2023/24|купата на България през 2024 година]].<ref>[https://www.gol.bg/a/306-kupa-bulgaria/395143-kerkez-razkri-kak-botev-specheli-kupata-i-dobavi-stradahme-byahme-autsayderi Керкез разкри как Ботев спечели Купата и добави: Страдахме, бяхме аутсайдери]</ref> == Успехи == === Футболист === ;„Леотар“ * [[Висша лига на Босна и Херцеговина]]: 2002 – 03 ;„Зрински“ (Мостар) * [[Висша лига на Босна и Херцеговина]]: 2004 – 05 ;„Риека“ * [[Купа на Хърватия по футбол]]: 2005 – 06 === Треньор === ;АЕЛ (Лимасол) * [[Купа на Кипър]]: 2018 – 19 ;„Ботев“ (Пловдив) * [[Купа на България по футбол]]: [[Купа на България по футбол 2023/24|2023 – 24]] == Източници == <references /> [[Категория:Футболисти от Босна и Херцеговина]] [[Категория:Треньори по футбол от Босна и Херцеговина]] dbacyyeonryh56qzxf4dq9ebqs7s3jj 12435046 12435045 2024-12-08T17:19:22Z Davidkenarovcska 254027 12435046 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = Душан Керкез | снимка = | описание = | прякор = | цяло име = | дата на раждане = [[1 май]] [[1976]] (48 г.) | град на раждане = [[Белград]] | държава на раждане = {{флагче|Югославия}} [[Югославия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 182 см | пост = [[Полузащитник|Халф]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[Ботев Пловдив]] ''([[треньор]])'' | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = {{флагче|Сърбия}} [[Партизан Белград]] | години = 199ɂ–199ɂ<br>2001 – 2002<br>2002 – 2004<br>2004 – 2005<br>2005 – 2007<br>2007 – 2011<br>2011 – 2014 | отбори = {{флагче|Сърбия}} [[ФК Вождовац|Вождовац]]<br>{{флагче|Сърбия}} [[Раднички Обреновац]]<br>{{флагче|Босна и Херцеговина}} [[ФК Леотар|Леотар]]<br>{{флагче|Босна и Херцеговина}} [[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]<br>{{флагче|Хърватия}} [[ХФК Риека|Риека]]<br>{{флагче|Кипър}} [[АЕЛ Лимасол]]<br>{{флагче|Кипър}} [[Арис Лимасол]] | мачове = ?<br>26<br>63<br>27<br>41<br>93<br>82 | голове = ?<br>(1)<br>(9)<br>(3)<br>(1)<br>(5)<br>(2) | национален отбор години = 2004 – 2006 | национален отбор = {{флагче|Босна и Херцеговина}} [[Национален отбор по футбол на Босна и Херцеговина|Босна и Херцеговина]] | национален отбор мачове = 4 | национален отбор голове = (0) | треньор години = 2014 – 2018<br>2018 – 2021<br>2022 – 2023<br>2023 – | треньор отбор = {{флагче|Кипър}} [[АЕЛ Лимасол]] (младежи)<br>[[АЕЛ Лимасол]]<br> [[ФК Чукарички|Чукарички]]<br>[[Ботев Пловдив]] | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Душан Керкез''' е бивш [[Босна|босненски]] професионален футболист и настоящ футболен треньор. През сезон 2001 – 02 играе за „[[Раднички Обреновац]]“, като помага на отбора да спечели промоция в Първа лига на Югославия за първи път в историята си. След това се мести в Босна и Херцеговина, където играе за „[[ФК Леотар|Леотар]]“ в дебютния му сезон в [[Висша лига на Босна и Херцеговина|националния шампионат]].<ref>{{Cite web | url=https://sportnet.rtl.hr/vijesti/210120/nogomet/leotar-prvak-premier-lige-bih/ | title=Leotar prvak Premier lige BiH | language=Croatian | publisher=rtl.hr | date=25 May 2003 | access-date=12 December 2019 | archive-date=26 August 2020 | archive-url=https://web.archive.org/web/20200826170400/https://sportnet.rtl.hr/vijesti/210120/nogomet/leotar-prvak-premier-lige-bih/ | url-status=dead | достъп_дата=2024-05-16 | архив_дата=2020-08-26 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200826170400/https://sportnet.rtl.hr/vijesti/210120/nogomet/leotar-prvak-premier-lige-bih/ }}</ref> След 2 години в „Леотар“ през лятото на 2004 година започва да играе в [[ХСК Зрински|„Зрински“]], печелейки първенството на страната. Впоследствие се мести в Хърватия, където заедно с „[[ХФК Риека|Риека]]“ печели купата на страната. През 2007 година е трансфериран в [[АЕЛ Лимасол|АЕЛ (Лимасол)]], където остава четири сезона, преди да премине в местния съперник [[Арис Лимасол|„Арис“]] през 2011 година. Започва треньорската си кариера като треньор на младежите в АЕЛ Лимасол през 2014 година. След това преминава в мъжкия състав и [[ФК „Чукарички“]]. През 2023 година поема [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]] и под негово ръководство отборът печели [[Купа на България по футбол 2023/24|купата на България през 2024 година]].<ref>[https://www.gol.bg/a/306-kupa-bulgaria/395143-kerkez-razkri-kak-botev-specheli-kupata-i-dobavi-stradahme-byahme-autsayderi Керкез разкри как Ботев спечели Купата и добави: Страдахме, бяхме аутсайдери]</ref> == Успехи == === Футболист === ;„Леотар“ * [[Висша лига на Босна и Херцеговина]]: 2002 – 03 ;„Зрински“ (Мостар) * [[Висша лига на Босна и Херцеговина]]: 2004 – 05 ;„Риека“ * [[Купа на Хърватия по футбол]]: 2005 – 06 === Треньор === ;АЕЛ (Лимасол) * [[Купа на Кипър]]: 2018 – 19 ;„Ботев“ (Пловдив) * [[Купа на България по футбол]]: [[Купа на България по футбол 2023/24|2023 – 24]] == Източници == <references /> [[Категория:Футболисти от Босна и Херцеговина]] [[Категория:Треньори по футбол от Босна и Херцеговина]] d6htrcckwldyf9b1wvx1eosxwfczmdr 12435047 12435046 2024-12-08T17:19:44Z Davidkenarovcska 254027 12435047 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = Душан Керкез | снимка = | описание = | прякор = | цяло име = | дата на раждане = [[1 май]] [[1976]] (48 г.) | град на раждане = [[Белград]] | държава на раждане = {{флагче|Югославия}} [[Югославия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 182 см | пост = [[Полузащитник|Халф]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[Ботев Пловдив]] ''([[треньор]])'' | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = {{флагче|Сърбия}} [[Партизан Белград]] | години = 199ɂ–199ɂ<br>2001 – 2002<br>2002 – 2004<br>2004 – 2005<br>2005 – 2007<br>2007 – 2011<br>2011 – 2014 | отбори = {{флагче|Сърбия}} [[ФК Вождовац|Вождовац]]<br>{{флагче|Сърбия}} [[Раднички Обреновац]]<br>{{флагче|Босна и Херцеговина}} [[ФК Леотар|Леотар]]<br>{{флагче|Босна и Херцеговина}} [[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]<br>{{флагче|Хърватия}} [[ХФК Риека|Риека]]<br>{{флагче|Кипър}} [[АЕЛ Лимасол]]<br>{{флагче|Кипър}} [[Арис Лимасол]] | мачове = ?<br>26<br>63<br>27<br>41<br>93<br>82 | голове = ?<br>(1)<br>(9)<br>(3)<br>(1)<br>(5)<br>(2) | национален отбор години = 2004 – 2006 | национален отбор = {{флагче|Босна и Херцеговина}} [[Национален отбор по футбол на Босна и Херцеговина|Босна и Херцеговина]] | национален отбор мачове = 4 | национален отбор голове = (0) | треньор години = 2014 – 2018<br>2018 – 2021<br>2022 – 2023<br>2023 – | треньор отбор = {{флагче|Кипър}} [[АЕЛ Лимасол]] (младежи)<br>{{флагче|Кипър}} [[АЕЛ Лимасол]]<br> [[ФК Чукарички|Чукарички]]<br>[[Ботев Пловдив]] | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Душан Керкез''' е бивш [[Босна|босненски]] професионален футболист и настоящ футболен треньор. През сезон 2001 – 02 играе за „[[Раднички Обреновац]]“, като помага на отбора да спечели промоция в Първа лига на Югославия за първи път в историята си. След това се мести в Босна и Херцеговина, където играе за „[[ФК Леотар|Леотар]]“ в дебютния му сезон в [[Висша лига на Босна и Херцеговина|националния шампионат]].<ref>{{Cite web | url=https://sportnet.rtl.hr/vijesti/210120/nogomet/leotar-prvak-premier-lige-bih/ | title=Leotar prvak Premier lige BiH | language=Croatian | publisher=rtl.hr | date=25 May 2003 | access-date=12 December 2019 | archive-date=26 August 2020 | archive-url=https://web.archive.org/web/20200826170400/https://sportnet.rtl.hr/vijesti/210120/nogomet/leotar-prvak-premier-lige-bih/ | url-status=dead | достъп_дата=2024-05-16 | архив_дата=2020-08-26 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200826170400/https://sportnet.rtl.hr/vijesti/210120/nogomet/leotar-prvak-premier-lige-bih/ }}</ref> След 2 години в „Леотар“ през лятото на 2004 година започва да играе в [[ХСК Зрински|„Зрински“]], печелейки първенството на страната. Впоследствие се мести в Хърватия, където заедно с „[[ХФК Риека|Риека]]“ печели купата на страната. През 2007 година е трансфериран в [[АЕЛ Лимасол|АЕЛ (Лимасол)]], където остава четири сезона, преди да премине в местния съперник [[Арис Лимасол|„Арис“]] през 2011 година. Започва треньорската си кариера като треньор на младежите в АЕЛ Лимасол през 2014 година. След това преминава в мъжкия състав и [[ФК „Чукарички“]]. През 2023 година поема [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]] и под негово ръководство отборът печели [[Купа на България по футбол 2023/24|купата на България през 2024 година]].<ref>[https://www.gol.bg/a/306-kupa-bulgaria/395143-kerkez-razkri-kak-botev-specheli-kupata-i-dobavi-stradahme-byahme-autsayderi Керкез разкри как Ботев спечели Купата и добави: Страдахме, бяхме аутсайдери]</ref> == Успехи == === Футболист === ;„Леотар“ * [[Висша лига на Босна и Херцеговина]]: 2002 – 03 ;„Зрински“ (Мостар) * [[Висша лига на Босна и Херцеговина]]: 2004 – 05 ;„Риека“ * [[Купа на Хърватия по футбол]]: 2005 – 06 === Треньор === ;АЕЛ (Лимасол) * [[Купа на Кипър]]: 2018 – 19 ;„Ботев“ (Пловдив) * [[Купа на България по футбол]]: [[Купа на България по футбол 2023/24|2023 – 24]] == Източници == <references /> [[Категория:Футболисти от Босна и Херцеговина]] [[Категория:Треньори по футбол от Босна и Херцеговина]] 4wfhjva6c61zqkiompmnr8pwvlov1v7 12435048 12435047 2024-12-08T17:20:34Z Davidkenarovcska 254027 12435048 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = Душан Керкез | снимка = | описание = | прякор = | цяло име = | дата на раждане = [[1 май]] [[1976]] (48 г.) | град на раждане = [[Белград]] | държава на раждане = {{флагче|Югославия}} [[Югославия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 182 см | пост = [[Полузащитник|Халф]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[Ботев Пловдив]] ''([[треньор]])'' | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = {{флагче|Сърбия}} [[Партизан Белград]] | години = 199ɂ–199ɂ<br>2001 – 2002<br>2002 – 2004<br>2004 – 2005<br>2005 – 2007<br>2007 – 2011<br>2011 – 2014 | отбори = {{флагче|Сърбия}} [[ФК Вождовац|Вождовац]]<br>{{флагче|Сърбия}} [[Раднички Обреновац]]<br>{{флагче|Босна и Херцеговина}} [[ФК Леотар|Леотар]]<br>{{флагче|Босна и Херцеговина}} [[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]<br>{{флагче|Хърватия}} [[ХФК Риека|Риека]]<br>{{флагче|Кипър}} [[АЕЛ Лимасол]]<br>{{флагче|Кипър}} [[Арис Лимасол]] | мачове = ?<br>26<br>63<br>27<br>41<br>93<br>82 | голове = ?<br>(1)<br>(9)<br>(3)<br>(1)<br>(5)<br>(2) | национален отбор години = 2004 – 2006 | национален отбор = {{флагче|Босна и Херцеговина}} [[Национален отбор по футбол на Босна и Херцеговина|Босна и Херцеговина]] | национален отбор мачове = 4 | национален отбор голове = (0) | треньор години = 2014 – 2018<br>2018 – 2021<br>2022 – 2023<br>2023 – | треньор отбор = {{флагче|Кипър}} [[АЕЛ Лимасол]] (младежи)<br>{{флагче|Кипър}} [[АЕЛ Лимасол]]<br>{{флагче|Сърбия}} [[ФК Чукарички|Чукарички]]<br>{{флагче|България}} [[Ботев Пловдив]] | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Душан Керкез''' е бивш [[Босна|босненски]] професионален футболист и настоящ футболен треньор. През сезон 2001 – 02 играе за „[[Раднички Обреновац]]“, като помага на отбора да спечели промоция в Първа лига на Югославия за първи път в историята си. След това се мести в Босна и Херцеговина, където играе за „[[ФК Леотар|Леотар]]“ в дебютния му сезон в [[Висша лига на Босна и Херцеговина|националния шампионат]].<ref>{{Cite web | url=https://sportnet.rtl.hr/vijesti/210120/nogomet/leotar-prvak-premier-lige-bih/ | title=Leotar prvak Premier lige BiH | language=Croatian | publisher=rtl.hr | date=25 May 2003 | access-date=12 December 2019 | archive-date=26 August 2020 | archive-url=https://web.archive.org/web/20200826170400/https://sportnet.rtl.hr/vijesti/210120/nogomet/leotar-prvak-premier-lige-bih/ | url-status=dead | достъп_дата=2024-05-16 | архив_дата=2020-08-26 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200826170400/https://sportnet.rtl.hr/vijesti/210120/nogomet/leotar-prvak-premier-lige-bih/ }}</ref> След 2 години в „Леотар“ през лятото на 2004 година започва да играе в [[ХСК Зрински|„Зрински“]], печелейки първенството на страната. Впоследствие се мести в Хърватия, където заедно с „[[ХФК Риека|Риека]]“ печели купата на страната. През 2007 година е трансфериран в [[АЕЛ Лимасол|АЕЛ (Лимасол)]], където остава четири сезона, преди да премине в местния съперник [[Арис Лимасол|„Арис“]] през 2011 година. Започва треньорската си кариера като треньор на младежите в АЕЛ Лимасол през 2014 година. След това преминава в мъжкия състав и [[ФК „Чукарички“]]. През 2023 година поема [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]] и под негово ръководство отборът печели [[Купа на България по футбол 2023/24|купата на България през 2024 година]].<ref>[https://www.gol.bg/a/306-kupa-bulgaria/395143-kerkez-razkri-kak-botev-specheli-kupata-i-dobavi-stradahme-byahme-autsayderi Керкез разкри как Ботев спечели Купата и добави: Страдахме, бяхме аутсайдери]</ref> == Успехи == === Футболист === ;„Леотар“ * [[Висша лига на Босна и Херцеговина]]: 2002 – 03 ;„Зрински“ (Мостар) * [[Висша лига на Босна и Херцеговина]]: 2004 – 05 ;„Риека“ * [[Купа на Хърватия по футбол]]: 2005 – 06 === Треньор === ;АЕЛ (Лимасол) * [[Купа на Кипър]]: 2018 – 19 ;„Ботев“ (Пловдив) * [[Купа на България по футбол]]: [[Купа на България по футбол 2023/24|2023 – 24]] == Източници == <references /> [[Категория:Футболисти от Босна и Херцеговина]] [[Категория:Треньори по футбол от Босна и Херцеговина]] 98f55nyrudduk6rvb4ty5kgiu8z9532 10 864244 12435033 12434509 2024-12-08T17:16:23Z Danielbonevm 278090 12435033 wikitext text/x-wiki {| |- |<!-- Първа фаза в Първа професионална футболна лига 2024/25 --> {| class="wikitable" style="text-align: center; font-size: 90%;" |- !width=165|{{tnavbar-header|Отбор|Първа фаза в Първа професионална футболна лига 2024/25}} !width=25|{{Tooltip| М | Мачове}} {{#if:{{{expanded|}}}| !width=25{{!}}{{Tooltip| П | Победи}} !width=25{{!}}{{Tooltip| Р | Равенства}} !width=25{{!}}{{Tooltip| З | Загуби}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ВГ | Вкарани голове}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ДГ | Допуснати голове}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ГР | Голова разлика}} }} !width=25|{{Tooltip| Т | Точки}} |- style="background:#BBF3BB;" |style="text-align:left;"| [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] | 18 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 16 {{!!}} 2 {{!!}} 0 {{!!}} 39 {{!!}} 4 {{!!}} +35 }}||'''50''' |- style="background:#BBF3BB;" |style="text-align:left;"| [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] | 18 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 13 {{!!}} 1 {{!!}} 4 {{!!}} 20 {{!!}} 10 {{!!}} +10 }}||'''40''' |- style="background:#BBF3BB;" |style="text-align:left;"| [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] | 19 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 12 {{!!}} 4 {{!!}} 3 {{!!}} 30 {{!!}} 11 {{!!}} +19 }}||'''40''' |- style="background:#BBF3BB;" |style="text-align:left;"| [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] | 19 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 13 {{!!}} 1 {{!!}} 5 {{!!}} 35 {{!!}} 14 {{!!}} +21 }}||'''40''' |- style="background:#FFFFBB;" |style="text-align:left;"| [[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]] | 18 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 9 {{!!}} 4 {{!!}} 5 {{!!}} 24 {{!!}} 20 {{!!}} +4 }}||'''31''' |- style="background:#FFFFBB;" |style="text-align:left;"| [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] | 18 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 9 {{!!}} 4 {{!!}} 5 {{!!}} 23 {{!!}} 22 {{!!}} +1 }}||'''31''' |- style="background:#FFFFBB;" |style="text-align:left;"| [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] | 19 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 9 {{!!}} 3 {{!!}} 7 {{!!}} 23 {{!!}} 16 {{!!}} +7 }}||'''30''' |- style="background:#FFFFBB;" |style="text-align:left;"| [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] | 19 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 7 {{!!}} 5 {{!!}} 7 {{!!}} 25 {{!!}} 21 {{!!}} +4 }}||'''26''' |- style="background:#FFBBBB;" |style="text-align:left;"| [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] | 19 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 4 {{!!}} 9 {{!!}} 6 {{!!}} 22 {{!!}} 26 {{!!}} -4 }}||'''21''' |- style="background:#FFBBBB;" |style="text-align:left;"| [[ФК Крумовград|Крумовград]] | 19 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 5 {{!!}} 5 {{!!}} 9 {{!!}} 12 {{!!}} 19 {{!!}} -7 }}||'''20''' |- style="background:#FFBBBB;" |style="text-align:left;"| [[ПФК Славия (София)|Славия София]] | 18 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 6 {{!!}} 2 {{!!}} 10 {{!!}} 19 {{!!}} 24 {{!!}} -5 }}||'''20''' |- style="background:#FFBBBB;" |style="text-align:left;"| [[ПФК Септември (София)|Септември София]] | 19 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 6 {{!!}} 1 {{!!}} 12 {{!!}} 17 {{!!}} 29 {{!!}} -12 }}||'''19''' |- style="background:#FFBBBB;" |style="text-align:left;"| [[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]] | 19 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 3 {{!!}} 5 {{!!}} 11 {{!!}} 12 {{!!}} 33 {{!!}} -21 }}||'''14''' |- style="background:#FFBBBB;" |style="text-align:left;"| [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] | 19 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 3 {{!!}} 5 {{!!}} 11 {{!!}} 20 {{!!}} 31 {{!!}} -11 }}||'''14''' |- style="background:#FFBBBB;" |style="text-align:left;"| [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] | 18 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 3 {{!!}} 3 {{!!}} 13 {{!!}} 15 {{!!}} 40 {{!!}} -25 }}||'''12''' |- style="background:#FFBBBB;" |style="text-align:left;"| [[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър Пазарджик]] | 18 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 1 {{!!}} 6 {{!!}} 11 {{!!}} 14 {{!!}} 30 {{!!}} -16 }}||'''9''' |} |<!-- FIXTURES TABLE --> {{#if:{{{fixtures|}}}| {{{!}} class="wikitable" style="text-align:center; font-size:90%;" {{!}}- !width=165{{!}}&nbsp; ! [[ФК Арда (Кърджали)|Ар]] ! [[ПФК Берое (Стара Загора)|Бер]] ! [[ПОФК Ботев (Враца)|БВр]] ! [[ПФК Ботев (Пловдив)|БПд]] ! [[ФК Крумовград|КРУМГ]] ! [[ПФК Левски (София)|Лев]] ! [[ПФК Локомотив (Пловдив)|ЛПд]] ! [[ ФК Локомотив (София)|ЛСф]] ! [[ПФК Лудогорец 1945|ЛУД]] ! [[ПФК Септември (София)|Сеп]] ! [[ПФК Славия (София)|Сла]] ! [[ФК Спартак (Варна)|СпВ]] ! [[ФК Хебър (Пазарджик)|Хеб]] ! [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|Ц'48]] ! [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСф]] ! [[ПФК Черно море (Варна)|Чм]] {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] {{!}} &mdash; {{!}} 1:1 {{!}} 2:0 {{!}} 1:0 {{!}} 1:0 {{!}} {{!}} 4:2 {{!}} {{!}} 0:4 {{!}} {{!}} 2:1 {{!}} {{!}} 2:1 {{!}} {{!}} 2:1 {{!}} {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] {{!}} {{!}} &mdash; {{!}} 5:1 {{!}} [[Битката за Тракия| 0:1 ]] {{!}} {{!}} {{!}} 0:2 {{!}} 0:0 {{!}} 0:1 {{!}} 2:0 {{!}} 1:0 {{!}} 3:0 {{!}} {{!}} {{!}} {{!}} 0:1 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] {{!}} {{!}} 1:2 {{!}} &mdash; {{!}} 1:3 {{!}} {{!}} 0:2 {{!}} 0:0 {{!}} {{!}} 0:2 {{!}} 2:0 {{!}} 3:2 {{!}} 1:1 {{!}} {{!}} 0:3 {{!}} {{!}} 2:3 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] {{!}} {{!}} [[Битката за Тракия| ]] {{!}} 3:1 {{!}} &mdash; {{!}} 1:0 {{!}} [[Дерби ПФК Ботев (Пловдив) – ПФК Левски (София)| 1:0 ]] {{!}} [[Пловдивско дерби| 2:2 ]] {{!}} 2:0 {{!}} {{!}} {{!}} 1:0 {{!}} 0:1 {{!}} 0:1 {{!}} {{!}} {{!}} 1:0 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ФК Крумовград|Крумовград]] {{!}} 0:0 {{!}} 0:1 {{!}} 3:0 {{!}} 0:1 {{!}} &mdash; {{!}} 0:2 {{!}} {{!}} {{!}} 0:3 {{!}} 2:0 {{!}} 1:0 {{!}} 0:1 {{!}} {{!}} 1:1 {{!}} {{!}} {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] {{!}} 2:1 {{!}} 0:2 {{!}} 4:0 {{!}} [[Дерби ПФК Ботев (Пловдив) – ПФК Левски (София)| ]] {{!}} 3:0 {{!}} &mdash; {{!}} 2:1 {{!}} 2:0 {{!}} {{!}} 2:3 {{!}} [[Най-старото столично дерби| ]] {{!}} {{!}} 1:0 {{!}} {{!}} [[Вечно дерби| 1:0 ]] {{!}} {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] {{!}} 1:0 {{!}} 1:2 {{!}} {{!}} [[Пловдивско дерби| 0:1]] {{!}} 0:2 {{!}} 0:2 {{!}} &mdash; {{!}} 1:1 {{!}} {{!}} {{!}} {{!}} {{!}} 3:3 {{!}} 0:2 {{!}} 2:2 {{!}} 1:2 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]] {{!}} 0:2 {{!}} 2:1 {{!}} 0:1 {{!}} {{!}} 0:0 {{!}} 1:6 {{!}} {{!}} &mdash; {{!}} {{!}} 1:2 {{!}} {{!}} {{!}} 0:0 {{!}} 0:0 {{!}} 0:3 {{!}} 2:1 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] {{!}} 5:1 {{!}} {{!}} {{!}} 3:0 {{!}} {{!}} 1:0 {{!}} 1:0 {{!}} 2:0 {{!}} &mdash; {{!}} {{!}} 2:0 {{!}} {{!}} 3:0 {{!}} 3:0 {{!}} 1:0 {{!}} 0;0 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ПФК Септември (София)|Септември София]] {{!}} {{!}} 0:1 {{!}} {{!}} 1:0 {{!}} {{!}} {{!}} 2:3 {{!}} 0:1 {{!}} 0:2 {{!}} &mdash; {{!}} {{!}} 3:2 {{!}} 0:1 {{!}} 1:1 {{!}} {{!}} 1:2 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ПФК Славия (София)|Славия София]] {{!}} 1:1 {{!}} {{!}} {{!}} {{!}} 0:1 {{!}} [[Най-старото столично дерби| 0:1 ]] {{!}} 2:1 {{!}} 3:2 {{!}} 0:1 {{!}} {{!}} &mdash; {{!}} 3:1 {{!}} 1:1 {{!}} {{!}} 3:2 {{!}} 1:0 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]] {{!}} 1:0 {{!}} {{!}} {{!}} {{!}} {{!}} 0:0 {{!}} 1:0 {{!}} 3:2 {{!}} 1:3 {{!}} {{!}} 09.12.2024 {{!}} &mdash; {{!}} 4:0 {{!}} 1:1 {{!}} 3:0 {{!}} [[Дерби на Варна| 0:2 ]] {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър Пазарджик]] {{!}} 09.12.2024 {{!}} 3:1 {{!}} 1:1 {{!}} {{!}} 0:0 {{!}} {{!}} {{!}} {{!}} {{!}} 1:2 {{!}} {{!}} 0:2 {{!}} &mdash; {{!}} 1:1 {{!}} 0:1 {{!}} {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] {{!}} 1:2 {{!}} 1:1 {{!}} {{!}} 0:1 {{!}} {{!}} 2:4 {{!}} {{!}} {{!}} {{!}} 2:0 {{!}} 2:0 {{!}} 2:2 {{!}} {{!}} &mdash; {{!}} 1:3 {{!}} 0:3 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] {{!}} {{!}} 1:0 {{!}} 2:0 {{!}} 0:1 {{!}} 2:2 {{!}} [[Вечно дерби| ]] {{!}} {{!}} 2:2 {{!}} {{!}} 0:1 {{!}} 0:1 {{!}} 3:1 {{!}} 3:1 {{!}} 2:2 {{!}} &mdash; {{!}} {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] {{!}} 1:1 {{!}} {{!}} 2:1 {{!}} {{!}} 3:0 {{!}} 2:1 {{!}} {{!}} 4:0 {{!}} {{!}} 2:0 {{!}} {{!}} [[Дерби на Варна| ]] {{!}} 1:0 {{!}} 0:0 {{!}} 0:0 {{!}} &mdash; {{!}}} }} |} * Според мястото си в тази фаза отборите продължават в три групи във втората фаза в следната последователност: ** Отборите класирани от 1-во до 4-то място играят в първа група; ** Отборите класирани от 5-о до 8-о място играят във втора група; ** Отборите класирани от 9-о до 16-о място играят в трета група. * Обявяване на прогрмата за първите два кръга ** [https://bfunion.bg/news/50226/0 Решение СТК 03.07.2024 г.] ** [https://dsport.bg/evrouchastnici-otkrivat-efbet-liga-asno-e-koga-sa-machovete-ludogorec-cska-i-loko-sf-levski~168969.html#parent=section Евроучастници откриват efbet Лига, ето кога играят Лудогорец - ЦСКА и Локо Сф - Левски] ** [https://sportal.bg/news-2024070315440375302 Обявиха програмата за 1-ви и 2-ри кръг на efbet Лига, няма да отлагат Лудогорец - ЦСКА - София] * С [https://bfunion.bg/news/50257/0 Решение СТК 23.07.2024 г.] - се обява програмата за 3-ти 4-кръг от [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] и [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]],както и отлагането на следния мач: ** Поради участието на [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] в турнира [[Шампионска лига]] мачът на отбора от 2-я кръг (планиран първоначално за 27.07.2024 г) от [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] се отлага, а конкретният мач е: *** [[ПФК Славия (София)|Славия София]] – [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] **** Мачът е пренасрочен за 18 септември 2024 година * С [https://bfunion.bg/news/50270/0 Решение СТК 30.07.2024 г.] - се обявява отлагането на мач от 4-я кръг на [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] (планиран първоначално за 11.08.2024 г) поради участието и на двата отбора (съответно в [[Шампионска лига]] и [[Лига Европа]]), а отложения мач е следният: ** [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] – [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] * С [https://bfunion.bg/news/50277/0 Решение СТК 30.07.2024 г.] - се обявява отлагането на мач от 3-я кръг на [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] (планиран първоначално за 05.08.2024 г) поради участието на отбора в [[Лига на конференциите]], а отложения мач е следният: ** [[ПФК Септември (София)|Септември София]] – [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] *** Мачът е пренасрочен за 25 септември 2024 година * С [https://bfunion.bg/news/50270/0 Решение СТК 30.07.2024 г.] - се обявява промяна на домакина в мач от 3-я кръг на [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] (планиран първоначално за 02.08.2024 г) поради ремонт на стадион. Първоначално мачът трябва да се играе на стадион [[Георги Бенковски (стадион, Пазарджик)|Георги Бенковски]] в ([[Пазарджик]], но е изместен за същата дата да се играе на стадион [[Александър Шаламанов (стадион)|Александър Шаламанов]] в [[София]], а мачът е ** [[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър Пазарджик]] – [[ПФК Славия (София)|Славия София]] *** Забележка: Написаното по-горе означава, че двата отбара в 3-я кръг ще си размеят ролите на домакин и гост, тоест няма да е като първоначално е планирано Хебър да е домакин в 3-я кръг, а ще бъде домакин в 18-ти кръг * С [https://bfunion.bg/news/50304/0 Решение СТК 06.08.2024 г.] - се обява прогрмата за 5 и 6 кръг на [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] и [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] * С [https://bfunion.bg/news/50311/0 Решение СТК 09.08.2024 г.] - се обявява отлагането на мач от 5-ти кръг на [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] (планиран първоначално за 11.08.2024 г) поради участието на отбора на [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] в [[Лига на конференциите]], а отложения мач е следният: ** [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] – [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] *** Мачът е пренасрочен за 07 октомври 2024 година * С [https://bfunion.bg/news/50315/0 Решение СТК 12.08.2024 г.] - се обявява промяна на домакина в мач от 5-ти кръг на [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] (планиран първоначално за 18.08.2024 г) поради ремонт на стадион. Първоначално мачът трябва да се играе на стадион [[Георги Бенковски (стадион, Пазарджик)|Георги Бенковски]] в ([[Пазарджик]], но е изместен за същата дата да се играе на стадион [[Христо Ботев (стадион, Пловдив)|Христо Ботев]] в [[Пловдив]], а мачът е ** [[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър Пазарджик]] – [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|Битев Пловдив]] *** Забележка: Написаното по-горе означава, че двата отбара в 3-я кръг ще си размеят ролите на домакин и гост, тоест няма да е като първоначално е планирано Хебър да е домакин в 5-ти кръг, а ще бъде домакин в 20-ти кръг. * С [https://bfunion.bg/news/50327/0 решение СТК 16.08.2024 г.] - се обявява промяна на програмата за 6-ти кръг на [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] поради участието на [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] и [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] съответно в [[Лига Европа]] и [[Лига на конференциите]]. Промяната на програмата е следната: ** [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] – [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] - се игра на 25 август, а не като е било първоначално планирано на 24 август. ** [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] – [[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]] - се игра на 24 август, а не като е било първоначално планирано не 25 август. * С [https://bfunion.bg/news/50334/0 Решение СТК 20.08.2024 г.] - се обява програмата съответно за 7-ми от [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] и 7 и 8 кръг от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] * С [https://bfunion.bg/news/50349/0 решение СТК 26.08.2024 г.] - се обявява промяна на програмата за 7-ти кръг на [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]]. Промяната на програмата е следната: ** [[ФК Крумовград|Крумовград]] – [[ПФК Септември (София)|Септември София]] - се игра на 31 август, а не като е било първоначално планирано не 01 септември. ** [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] – [[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]] - се игра на 01 септември, а не като е било първоначално планирано не 31 август. * С [https://bfunion.bg/news/50379/0 решение СТК 03.09.2024 г.] - се обява програмата съответно за кръгове 8-ми до 11-ти кръг от [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] и от 9 до 12 кръг от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] * С [https://bfunion.bg/news/50431/0 решение СТК 12.09.2024 г.] - се обява промояна в програмата на 9-ти кръг от [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] ** [[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър Пазарджик]] – [[ПФК Септември (София)|Септември София]] - се игра на 20 септември от 17:00 ч, а не като е било първоначално планирано на 20 септември от 19:30 ч. Мачът ще се игра на стадион [[Локомотив (стадион, Пловдив)|Локомотив]] в [[Пловдив]] ** [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] – [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] - се игра на 19 септември от 17:00 ч, а не като е било първоначално планирано не 20 септември. * С [https://bfunion.bg/news/50461/0 решение СТК 30.09.2024 г.] - се обява програмата: ** зa 8 кръг от [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] ** от 13-ти до 15-ти кръг от [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] ** отложен мач от 4-ти кръг от [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] ** от 13-ти до 16-ти кръг от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] ** от 2-ри предварителен кръг от [[Национална купа на България по футбол|Купа на България]] * С [https://www.bfunion.bg/news/50594/0 решение СТК 08.11.2024 г.] - се обява програмата: ** от 16-ти до 19-ти кръг от [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] ** от 17-ти до 21-ви кръг от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] ** от 1/8 финалите от [[Национална купа на България по футбол|Купа на България]] * Данните са до 08 декември 2024 г. в 19:16 ч. <noinclude> [[Категория:Шаблони за Първа професионална футболна лига 2024/25]] </noinclude> 5a2uf6fqtg4zlqfxwuc85h7co0ggr97 0 864245 12435043 12434510 2024-12-08T17:18:22Z Danielbonevm 278090 12435043 wikitext text/x-wiki {{актуално|спорт}} {{Футболно първенство сезон | снимка=Лого на Efbet лига.png | текст към снимката = | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] | сезон = 2024/25 | победител = | влизат = | изпадат = | турнир1 = [[Шампионска лига 2025/26|Шампионска лига]] | турнир1 участници = | турнир2 = [[Лига Европа 2025/26|Лига Европа]] | турнир2 участници = | турнир3 = [[Лига на конференциите 2025/26|Лига на конференциите]] | турнир3 участници = | турнир4 = [[Купа на България по футбол 2024/25|Купа на страната]] | турнир4 участници = | турнир5 = [[Втора професионална футболна лига 2023/24|Печели промоция за Първа лига]] | турнир5 участници = [[ПФК Септември (София)|Септември София]] <br> [[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]] | турнир6 = [[Втора професионална футболна лига 2025/26|Изпадат във Втора лига]] | турнир6 участници = | мачове = 149 | общо голове = 347 | сред брой голове на мач = | голмайстор = {{flagicon|България}} [[Ахмед Ахмедов]], [[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]] <br> {{nowrap|(15 гола)}} | най-добър вратар = {{flagicon|Дания}} [[Ханс Кристиан Бернат ]], [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] <br> {{nowrap|(11 чисти мрежи)}} | домакинска победа = [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] 5:1 [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] <br> (03 август 2024) <br> [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] 5:1 [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] <br> (04 декември 2024) | победа като гост = [[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]] 1:6 [[ПФК Левски (София)|Левски София]] <br> (20 юли 2024) | най-дълго без загуба = | най-дълго без победа = | най-много загуби = | голям резултат = [[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]] 1:6 [[ПФК Левски (София)|Левски София]] <br> (20 юли 2024) | най-висока посещаемост = | най-ниска посещаемост = | обща посещаемост = | средна посещаемост = | предишен сезон = [[Първа професионална футболна лига 2023/24|2023/24]] | следващ сезон = [[Първа професионална футболна лига 2025/26|2025/26]] | допълнителна информация = Посочените статистики в статията са актуални към 08 декември 2024 г. 19:18 ч. }} '''Сезон 2024/25''' на [[Първа професионална футболна лига]] е 101-вият сезон на най-горната българска футболна лига. През този сезон [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] брани своята 13-а титла. Сезонът ще започне в уикенда 19 – 22 юли 2024 г. Последният кръг за 2024 година е предвиден да се изиграе в уикенда 06 – 09 декември. Първият кръг през 2025 година ще се играе в уикенда 14 – 17 февруари. През този сезон също се планират дати за отложени мачове - три от тези дати са 18 и 25 септември 2024 г.; 07 ноември 2024 === Промени === Този сезон се променят правилата за втората фаза на Efbet лига първенството след редовната фаза ще играе в: * първа група – 4 отбора – от 1 до 4 място в редовния сезон * втора група – 4 отбора – от 5 до 8 място в редовния сезон * трета група – 8 отбора – от 9 до 16 място в редовния сезон. В първите групи се играят десет кръга и се играе на принципа разменено гостуване, а 3-тият или 4-тият от първата група ирае срещу 5-ия от втората група. В групата на изпадащите – отборите завършили на 15-о и 16-о изпадат директно, докато отборите, завършили на 13-о и 14-о място, играят бараж за оставане в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] съответно срещу 3-тия и 4-тия от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] == Отбори == През този сезон отборите са 16. Новите отбори от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] са [[ПФК Септември (София)|Септември София]] и [[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]]. В резултат на победа в баража (изигран на 30 май 2024 г.) срещу [[ФК Марек (Дупница)|Марек Дупница]] отборът на [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] остава и този сезон в [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]]. === По градове === * [[София]] – 6 отбора; * [[Варна]]; [[Пловдив]] – 2 отбора; * [[Враца]], [[Крумовград]], [[Кърджали]], [[Пазарджик]], [[Разград]] и [[Стара Загора]] – по 1 отбор. === По азбучен ред === {| class="wikitable sortable" style="text-align: left;" !Отбор !Място !Стадион !Капацитет !Изображение |- |[[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] |[[Кърджали]] |[[Дружба (стадион, Кърджали)|Арена Арда]] | align="center" |11 114 | [[Файл:Arena_Arda_at_night.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] |[[Стара Загора]] |[[Берое (стадион)|Берое]] | align="center" |16 000 <br>(12 128 седалки) | [[Файл:Stadion_Beroe_in_Stara_Zagora.jpg|200x200px]] |- |[[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] |[[Враца]] |[[Христо Ботев (стадион, Враца)|Христо Ботев]] | align="center" |15 000 <br> (8 935 седалки) | [[Файл:Stadiumvratsa.jpg|200x200px]] |- | [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] | [[Пловдив]] | [[Христо Ботев (стадион, Пловдив)|Христо Ботев]] | align="center" |18 777 | [[Файл:Stadium_Hristo_Botev.jpg|200x200px]] |- | [[ФК Крумовград|Крумовград]] | [[Крумовград]] | [[Спортен комплекс „Никола Щерев – Старика“]] - Пловдив |align="center" | 3 500 | [[Файл:Botev_Plovdiv_stadium.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Левски (София)|Левски]] |[[София]] |[[Георги Аспарухов (стадион, София)|Георги Аспарухов]] | align="center" |17 688 | [[Файл:StadionGeorgiAsparuhov01.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |[[Пловдив]] |[[Локомотив (стадион, Пловдив)|Локомотив]] | align="center" |11 000 <br>(10 500 седалки) | [[Файл:Lokomotiv_Stadium_2022.jpg|200x200px]] |- |[[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]] |[[София]] |[[Локомотив (стадион, София)|Локомотив]] | align="center" |16 000 <br>(11 200 седалки) | [[Файл:Novia_sektor_f_c_r.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] |[[Разград]] |[[Хювефарма арена]] | align="center" |10 423 | [[Файл:Ludogorets_Arena_at_night_2022.png|200x200px]] |- |[[ПФК Септември (София)|Септември]] | [[София]] | ДИТ (без лиценз за Първа лига), играе на [[Локомотив (стадион, София)|Локомотив]] |align="center" | 2 000 <br>16 000 | [[Файл:Stadion_Lokomotiv.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Славия (София)|Славия София]] |[[София]] |[[Александър Шаламанов (стадион)|Александър Шаламанов]] | align="center" |15 992 | [[Файл:Slavia_stadium.JPG|200x200px]] |- |[[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]] | [[Варна]] | [[Спартак (стадион, Варна)|Спартак]] |align="center" | 8 000 | [[Файл:Stadium_spartak_varna_2020_1.jpg|200x200px]] |- |[[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър]] |[[Пазарджик]] |[[Георги Бенковски (стадион, Пазарджик)|Георги Бенковски]] | align="center" |13 128 | [[Файл:Stadion_Georgi_Benkovski_Pazardzhik.jpg|200x200px]] |- | [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] | [[София]] | [[Стадион_„Бистрица“|Бистрица]] | align="center" | 2 500 | [[Файл:CSKA_1948_stadium.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[София]] |[[Българска армия (стадион)|Българска армия]] - затворен за пълна реконструкция, [[Националният стадион „Васил Левски“ | „Васил Левски“ ]] | align="center" |16 021 в проект<br> 43 230 | [[Файл:Vasil_Levski_National_Stadium_2022.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] |[[Варна]] |[[Тича (стадион)|Тича]] | align="center" | 6 250 | [[Файл:Ticha_Stadium_2018.jpg|200x200px]] |} * Забележка: ** Част от стадионите притежават сектори без седалки, поради което е даден общ капацитет на стадиона включващ и тях. ** [[ФК Крумовград|Крумовград]] играе домакинските си мачове на [[спортен комплекс „Никола Щерев – Старика“]] в [[Пловдив]]. ** [[ПФК Септември (София)|Септември]] играе домакинските си мачове на [[Локомотив (стадион, София)|Локомотив]] в [[София]]. ** [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] играе домакинските си мачове на [[Националният стадион „Васил Левски“ | „Васил Левски“ ]] в [[София]], стария стадион [[Българска армия (стадион)|Българска армия]] с капацитет 22 995 (18 495 седалки) е напълно разрушен и затворен за пълна реконструкция. == Първа фаза == {{Първа фаза в Първа професионална футболна лига 2024/25 |expanded=yes |fixtures=yes}} == Източници == * [https://bulgarian-football.com/parva-liga.html#k2r4 Статистика за Първа лига] * [https://dsport.bg/purva-liga.html Новини за Първа лига] * [https://gong.bg/bg-football/efbet-liga Новини за Първа лига] {{А Група}} {{А група шампион |шампион = |минала = [[Първа професионална футболна лига 2022/23|<<< Сезон 2023/24]] |текуща = Сезон 2024/25 |следваща = [[Първа професионална футболна лига 2025/26|Сезон 2025/26]] }} [[Категория:А група по сезон|2024]] [[Категория:Първенство на България по сезони|2024]] [[Категория:Сезон 2024/25 във футбола]] [[Категория:2024 година в България]] [[Категория:2025 година в България]] 9j6xd6njbuf2wioy7eavunsh953hojp 0 864398 12435049 12432892 2024-12-08T17:20:49Z Danielbonevm 278090 12435049 wikitext text/x-wiki {{Актуално|спорт}} {{Футболно първенство сезон | снимка = | текст към снимката = | първенство = [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] | сезон = 2024/25 | победител = | купа на страната = | влизат = | изпадат = | турнир1 = [[Купа на България по футбол |Купа на страната]] | турнир1 участници = [[Купа на България по футбол 2024/25|2024/25]] | турнир2 = [[Трета аматьорска футболна лига 2023/24|Печели промция от Трета лига]] | турнир2 участници = [[ФК „Локомотив“ (Горна Оряховица)|Локомотив Горна Оряховица]] <br> [[ФК Миньор (Перник)|Миньор]] <br> [[ОФК Несебър|Несебър]] <br> [[ФК „Фратрия“|Фратрия]] | турнир3 = [[Трета аматьорска футболна лига 2025/26|Изпадат в Трета лига]] | турнир3 участници = | турнир4 = [[Първа професионална футболна лига 2023/24|Изпадали от Първа лига]] | турнир4 участници = [[СФК Етър (Велико Търново)|Етър]] <br> [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин]] | турнир5 = [[Първа професионална футболна лига 2025/26|Промоция за Първа лига]] | турнир5 участници = | турнир6 = | турнир6 участници = | турнир7 = | турнир7 участници = | мачове = 203 | общо голове = 459 | голмайстор = {{flagicon|България}} [[Мартин Тошев]], [[ФК Янтра (Габрово)|Янтра Габрово]] <br> {{nowrap|(6 гола)}} | домакинска победа = [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]] 6:1 [[ОФК Несебър|Несебър]] <br> (13 август 2024 г.) | победа като гост = [[ОФК Спартак (Плевен)|Спартак Плевен]] 2:5 [[ФК Дунав (Русе)|Дунав Русе]] <br> (20 юли 2024 г.) <br> [[СФК Етър (Велико Търново)|Етър Велико Търново]] 2:5 [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948 II]] <br> (16 септември 2024 г.) | голям резултат = [[ОФК Спартак (Плевен)|Спартак Плевен]] 2:5 [[ФК Дунав (Русе)|Дунав Русе]] <br> (20 юли 2024 г.) <br> [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]] 6:1 [[ОФК Несебър|Несебър]] <br> (13 август 2024 г.) <br> [[СФК Етър (Велико Търново)|Етър Велико Търново]] 2:5 [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948 II]] <br> (16 септември 2024 г.) | най-много победи = 6 мача <br> [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин Благоевград]] | най-дълго без загуба = 9 мача <br> [[ПФК Лудогорец (Разград) II|Лудогорец II]], [[ФК Монтана|ФК Монтана]],[[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин Благоевград]] | най-дълго без победа = 6 мача <br> [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948 II]] | най-много загуби = 5 мача <br> [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948 II]] | най-висока посещаемост = | най-ниска посещаемост = | обща посещаемост = | средна посещаемост = | предишен сезон = [[Втора професионална футболна лига 2022/23|2023/24]] | следващ сезон = [[Втора професионална футболна лига 2025/26|2025/26]] | допълнителна информация = Посочените статистики в статията са актуални към 08 декември 2024 г. в 19:20 ч. }} '''Сезон 2024/25''' е 70-я сезон от създаването на [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]]. == Формат == През този сезон отборите се увеличават от 18 на 20. === Правила за промоция и изпадание === ==== Без право на промоция ==== Този сезон дублиращите отбори на клубовете [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]; [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]; [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] нямат право на промоция поради наличие на отбор в [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]]. ==== Без право на изпадание ==== Този сезон дублиращите отбори на [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]; [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]; [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] нямат право на изпадане поради наличие на отбор в [[Трета аматьорска футболна лига|Трета лига]] === Участие в [[Купа на България по футбол |Купата на България]] === Според правилата дублиращите отбори на клубовете [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]; [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]; [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] нямат право да участват в турнира за [[Купа на България по футбол |Купата на България]] за [[Купа на България по футбол 2024/25|настоящия сезон]] == Отбори == {| class="wikitable" style="text-align: left;" ! Отбор ! Място ! Стадион ! Капацитет |- | [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев II]] | [[Пловдив]] | [[спортен комплекс „Никола Щерев – Старика“]] | align="center" | 3 500 |- | [[ОФК Беласица (Петрич)|Беласица]] | [[Петрич]] | [[Цар Самуил (стадион)|Цар Самуил]] | align="center" | 12 000 |- | [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] | [[Добрич]] | [[Дружба (стадион, Добрич)|Дружба]] | align="center" | 12 500 |- | [[ФК Дунав (Русе)|Дунав]] | [[Русе]] | [[Градски стадион (Русе)|Градски стадион]] |align="center" | 13 000 |- | [[СФК Етър (Велико Търново)|Етър]] | [[Велико Търново]] | [[Ивайло (стадион)|Ивайло]] |align="center" | 18 000 |- | [[ФК Литекс|Литекс]] | [[Ловеч]] | [[Градски стадион (Ловеч)|Градски]] |align="center" | 8 100 |- | [[ФК „Локомотив“ (Горна Оряховица)|Локомотив]] | [[Горна Оряховица]] | [[Локомотив (стадион, Горна Оряховица)|Локомотив]] | align="center" | 10 500 |- | [[ПФК Лудогорец (Разград) II|Лудогорец II]] | [[Разград]] | Гнездо на орли |align="center" | 2 000 |- | [[ФК Марек (Дупница)|Марек]] | [[Дупница]] | [[Бончук (стадион)|Бончук]] | align="center" |16 000 |- | [[ФК Миньор (Перник)|Миньор]] | [[Перник]] | [[Миньор (стадион)|Миньор]] | align="center" |8 000 |- | [[ФК Монтана|Монтана]] | [[Монтана]] | [[Огоста (стадион)|Огоста]] |align="center" | 6 000 |- | [[ОФК Несебър|Несебър]] | [[Несебър]] | Градски стадион – Несебър |align="center" | 10 000 |- | [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин]] | [[Благоевград]] | [[Христо Ботев (стадион, Благоевград)|Христо Ботев]] | align="center" |7 000 |- |[[ОФК Спартак (Плевен)|Спартак]] | [[Плевен]] | [[Плевен (стадион)|Плевен]] |align="center" | 25 000 |- | [[ФК Спортист (Своге)|Спортист]] | [[Своге]] | [[Градски стадион (Своге)|Чавдар Цветков]] |align="center" | 3 500 |- |[[ФК Струмска слава (Радомир)|Струмска слава]] | [[Радомир]] | Радомир |align="center" | 3 500 |- | [[ФК „Фратрия“|Фратрия]] | [[Варна]] | Албена 1, курортен комплекс Албена | align="center" | 3 000 |- | [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948 II]] | [[София]] | [[Бистрица (стадион)|Бистрица]] | align="center" | 2 500 |- | [[ПФК ЦСКА (София) II|ЦСКА II]] | [[София]] | [[Спортен комплекс „Панчарево“|Панчарево]] | align="center" | 1 500 |- | [[ФК Янтра (Габрово)|Янтра Габрово]] | [[Габрово]] | [[Христо Ботев (стадион, Габрово)|Христо Ботев]] |align="center" | 14 000 |} == Класиране == {| class="wikitable" style="text-align: left; !align="center" | {{tooltip|Поз|Позиция}} !width=190| Отбор !width=25 align="center" | {{tooltip|М|Изиграни мачове}} !width=25 align="center" | {{tooltip|П|Победи}} !width=25 align="center" | {{tooltip|Р|Равни}} !width=25 align="center" | {{tooltip|З|Загуби}} !width=25 align="center" | {{tooltip|ВГ|Вкарани голове}} !width=25 align="center" | {{tooltip|ДГ|Допуснати голове}} !width=25 align="center" | {{tooltip|ГР|Голова разлика}} !width=25 align="center" | {{tooltip|Т|Точки}} !align="center" | Класиране в |- |- bgcolor=#D0F0C0 | align="center" | 1 | [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин]] | align="center" | 21 | align="center" | 13 | align="center" | 7 | align="center" | 1 | align="center" | 35 | align="center" | 19 | align="center" | +16 | align="center" | '''46''' | align="center" rowspan=2| Промоция за [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] |- |- bgcolor=#D0F0C0 | align="center" | 2 | [[ФК Монтана|Монтана]] | align="center" | 21 | align="center" | 13 | align="center" | 6 | align="center" | 2 | align="center" | 28 | align="center" | 8 | align="center" | +20 | align="center" | '''45''' |- |- bgcolor=#BBF3FF | align="center" | 3 | [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]] | align="center" | 20 | align="center" | 12 | align="center" | 6 | align="center" | 2 | align="center" | 39 | align="center" | 9 | align="center" | +30 | align="center" | '''42''' | align="center" rowspan=2| Бараж за влизане в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] |- |- bgcolor=#BBF3FF | align="center" | 4 | [[ФК Марек (Дупница)|Марек Дупница]] | align="center" | 21 | align="center" | 10 | align="center" | 8 | align="center" | 3 | align="center" | 29 | align="center" | 16 | align="center" | +13 | align="center" | '''38''' |- |- bgcolor= | align="center" | 5 | [[ФК Дунав (Русе)|Дунав Русе]] | align="center" | 21 | align="center" | 9 | align="center" | 7 | align="center" | 5 | align="center" | 31 | align="center" | 25 | align="center" | +6 | align="center" | '''34''' |- |- bgcolor= | align="center" | 6 | [[ФК Янтра (Габрово)|Янтра Габрово]] | align="center" | 21 | align="center" | 9 | align="center" | 6 | align="center" | 6 | align="center" | 29 | align="center" | 20 | align="center" | +9 | align="center" | '''33''' |- |-bgcolor= | align="center" | 7 | [[ОФК Спартак (Плевен)|Спартак Плевен]] | align="center" | 21 | align="center" | 9 | align="center" | 5 | align="center" | 7 | align="center" | 23 | align="center" | 27 | align="center" | -4 | align="center" | '''32''' |- |- bgcolor= | align="center" | 8 | [[СФК Етър (Велико Търново)|Етър Велико Търново]] | align="center" | 20 | align="center" | 9 | align="center" | 5 | align="center" | 6 | align="center" | 31 | align="center" | 26 | align="center" | +5 | align="center" | '''32''' |- |-bgcolor= | align="center" | 9 | [[ОФК Беласица (Петрич)|Беласица Петрич]] | align="center" | 20 | align="center" | 9 | align="center" | 4 | align="center" | 7 | align="center" | 25 | align="center" | 20 | align="center" | +5 | align="center" | '''31''' |- |- bgcolor= | align="center" | 10 | [[ПФК ЦСКА (София) II|ЦСКА II]] | align="center" | 20 | align="center" | 8 | align="center" | 6 | align="center" | 6 | align="center" | 25 | align="center" | 18 | align="center" | +7 | align="center" | '''30''' | align="center" | Няма право на промоция,нито на изпадане |- |- bgcolor= | align="center" | 11 | [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948 II]] | align="center" | 20 | align="center" | 8 | align="center" | 3 | align="center" | 9 | align="center" | 31 | align="center" | 30 | align="center" | +1 | align="center" | '''27''' | align="center" | Няма право на промоция,нито на изпадане |- |- bgcolor= | align="center" | 12 | [[ФК „Фратрия“|Фратрия]] | align="center" | 21 | align="center" | 7 | align="center" | 5 | align="center" | 9 | align="center" | 19 | align="center" | 24 | align="center" | -5 | align="center" | '''26''' |- |- bgcolor= | align="center" | 13 | [[ПФК Лудогорец (Разград) II|Лудогорец II]] | align="center" | 19 | align="center" | 7 | align="center" | 4 | align="center" | 8 | align="center" | 29 | align="center" | 28 | align="center" | +1 | align="center" | '''25''' | align="center" | Няма право на промоция,нито на изпадане |- |- bgcolor= | align="center" | 14 | [[ФК „Локомотив“ (Горна Оряховица)|Локомотив Горна Оряховица]] | align="center" | 21 | align="center" | 7 | align="center" | 4 | align="center" | 10 | align="center" | 19 | align="center" | 24 | align="center" | -5 | align="center" | '''25''' |- |- bgcolor= | align="center" | 15 | [[ФК Миньор (Перник)|Миньор Перник]] | align="center" | 20 | align="center" | 6 | align="center" | 6 | align="center" | 8 | align="center" | 15 | align="center" | 20 | align="center" | -5 | align="center" | '''24''' |- |- bgcolor= | align="center" | 16 | [[ФК Литекс|Ловеч]] | align="center" | 21 | align="center" | 5 | align="center" | 4 | align="center" | 12 | align="center" | 11 | align="center" | 19 | align="center" | -8 | align="center" | '''19''' |- |- bgcolor=#FBBBB | align="center" | 17 | [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив II]] | align="center" | 20 | align="center" | 4 | align="center" | 2 | align="center" | 14 | align="center" | 14 | align="center" | 37 | align="center" | -23 | align="center" | '''14''' | align="center" rowspan=4| Отпада в [[Трета аматьорска футболна лига|Трета лига]] | align="center" | Няма право на промоция,нито на изпадане |- |- bgcolor=#FBBBB | align="center" | 18 | [[ОФК Несебър|Несебър]] | align="center" | 21 | align="center" | 2 | align="center" | 7 | align="center" | 12 | align="center" | 14 | align="center" | 40 | align="center" | -26 | align="center" | '''13''' |- |- bgcolor=#FBBBB | align="center" | 19 | [[ФК Струмска слава (Радомир)|Струмска слава]] | align="center" | 20 | align="center" | 2 | align="center" | 7 | align="center" | 11 | align="center" | 12 | align="center" | 31 | align="center" | -19 | align="center" | '''13''' |- |- bgcolor=#FFBBBB | align="center" | 20 | [[ФК Спортист (Своге)|Спортист Своге]] | align="center" | 21 | align="center" | 2 | align="center" | 6 | align="center" | 13 | align="center" | 10 | align="center" | 28 | align="center" | -18 | align="center" | '''12''' |- |} * С [https://www.bfunion.bg/news/50582/0 решение СТК 05.11.2024 г.] - Поради нарушение на наредбата за първенствата и турнирите в системата на [[Български футболен съюз|БФС]] за настоящия сезон на [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] от страна на [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948 II]] се пресъжда служебна победа с 3:0 на отбора на [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]] == Източници == * [https://bulgarian-football.com/vtora-liga.html Информация за Втора лига в bulgarian-football.com] {{Втора професионална футболна лига}} {{fb старт}} {{Б група по сезони}} {{fb край}} [[Категория:Б група по сезон|2024 – 25]] [[Категория:Сезон 2024/25 във футбола]] [[Категория:2024 година в България]] [[Категория:2025 година в България]] 87rr2n7xc732548c92zo41ondojy0xv 0 865249 12435061 12375611 2024-12-08T17:36:33Z 2A01:5A8:599:FBA0:741C:17C5:E210:2A80 12435061 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Ивелин Михайлов | име-оригинал = | категория = предприемач | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1977|8|30|1}} | роден-място = [[Горна Оряховица]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | образование = | вложки = {{Личност/Политик | категория = предприемач | професия = | партия = „[[Величие (партия)|Величие]]“ | убеждения = [[национализъм]] | институция1 = | постове1 = | години1 = | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = {{URL|https://ivelin.together.bg/}} | общомедия = }} '''Ивелин Людмилов Михайлов''' е [[България|български]] [[предприемач]], основател на „[[Исторически парк (Варна)|Историческия парк]]“ и партията „[[Величие (партия)|Величие]]“.<ref>{{Cite journal|last=Запрянов|first=Йоан|date=22 юли 2023|url=https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2023/07/19/4508965_politicheska_partiia_istoricheski_park/|title=Партия "Величие": политическото лице на "Исторически парк"|archive-url=https://web.archive.org/web/20240420202200/https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2023/07/19/4508965_politicheska_partiia_istoricheski_park/|archive-date=20 април 2024|journal=Капитал}}</ref> == Биография == Роден е на 30 август 1977 г. в [[Горна Оряховица]].<ref name="togetherbg">{{Cite web|url=https://www.together.bg/1264/za-nas-bord-na-direktorite-ivelin-mihaylov|title=Ивелин Михайлов - Директор екипи|access-date=13 юни 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20211027135230/https://www.together.bg/1264/za-nas-bord-na-direktorite-ivelin-mihaylov|archive-date=27 октомври 2021|достъп_дата=2024-06-13|архив_дата=2024-02-26|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240226101612/https://www.together.bg/1264/za-nas-bord-na-direktorite-ivelin-mihaylov}}</ref> Завършва средно образование през 1996 г. със специалност „Промишлена електроника“.<ref name="ivelin">{{Cite web|url=https://ivelin.together.bg/istoriya|title=История - Ивелин Михайлов - Together Bulgaria|access-date=13 юни 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20200426062444/https://ivelin.together.bg/istoriya|archive-date=26 април 2020|достъп_дата=2024-06-13|архив_дата=2024-06-13|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240613194937/https://ivelin.together.bg/istoriya}}</ref> === Предприемаческа дейност === В периода от 2003 до 2008 г. Михайлов работи в животозастрахователната компания „Евролайф“, като през 2006 – 2007 г. изпълнява длъжността директор продажби в нея.<ref name="togetherbg" /><ref name="ivelin" /> През 2008 г. основава застрахователния брокер „Тогедър България“.<ref name="ivelin" /> На 11 юли 2017 г. Михайлов, заедно с доцент Николай Нинов, извършва първата копка на тематичния „[[Исторически парк (Варна)|Исторически парк]]“ край селото [[Неофит Рилски (село)|Неофит Рилски]], община [[Ветрино (община)|Ветрино]], област [[Варна (област)|Варна]]. Паркът и организацията около него са страни в серия противоречия, свързани с непрозрачното му финансиране, както и политическата им дейност – както в община Ветрино, така и на национално ниво. Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) е оценила "Исторически парк" като финансова измама за 70 млн. лв. и има данни, че изпълнителният директор на парка Ивелин Михайлов е работил с руските служби. Това са двата най-важни извода от доклада на комисията за разследване на парка и Михайлов към Народното събрание.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2024/08/12/4662324_dokladut_za_istoricheski_park_izmama_za_70_mln_lv_i/|заглавие=}}</ref>В началото на 2023 г. паркът, заедно с партия „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“, успява да изнесе паметник на хан [[Котраг]], дело на скулптура Дишко Дишков, към Русия, заобикаляйки санкциите, наложени от българската държава.<ref>{{Cite journal|date=24 януари 2023|title="Възраждане" и община Ветрино изнесоха незаконно цял паметник за Русия|url=https://www.ploshtadslaveikov.com/vazrazhdane-i-obshtina-vetrino-iznesoha-nezakonno-tsyal-pametnik-za-rusiya/|archive-url=https://web.archive.org/web/20230830071250/https://www.ploshtadslaveikov.com/vazrazhdane-i-obshtina-vetrino-iznesoha-nezakonno-tsyal-pametnik-za-rusiya/|archive-date=30 август 2023|journal=Площад Славейков}}</ref> === Политическа дейност === През юли 2023 г. заедно с бившия служител на [[Национална служба за охрана|Националната служба за охрана]] [[Николай Марков]] основава националистическата политическата партия „[[Величие (партия)|Величие]]“,<ref name="mediapool">{{Cite web|url=https://www.mediapool.bg/partiya-velichie-iznenadata-na-vota-news359974.html|title=Партия "Величие" – изненадата на вота|date=9 юни 2024|author=mediapool.bg|access-date=13 юни 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240610112931/https://www.mediapool.bg/partiya-velichie-iznenadata-na-vota-news359974.html|archive-date=10 юни 2024}}</ref> като за неин председател е назначена Албена Пекова.<ref name="sgs">{{Cite web|url=https://sgs.justice.bg/bg/14755|title=Регистър на политическите партии|access-date=13 юни 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240119102202/https://sgs.justice.bg/bg/14755|archive-date=19 януари 2024}}</ref> Партията заема [[популизъм|популистки]], [[евроскептицизъм|евроскептични]] и [[Русофилство|проруски]] позиции.<ref>{{Cite web|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/velichie-partiya-izbori/32985524.html|title=Нови националисти. Коя е партия "Величие", която може да е седмата сила в парламента|access-date=13 юни 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240613042204/https://www.svobodnaevropa.bg/a/velichie-partiya-izbori/32985524.html|archive-date=13 юни 2024|author=Свободна Европа}}</ref> На [[Местни избори в България (2023)|местните избори през 2023 г.]] партията печели 6 мандата в Общинския съвет на [[Ветрино (община)|община Ветрино]]. На [[Парламентарни избори в България (2024)|парламентарните избори през 2024 г.]] „Величие“ изненадващо прескача избирателната бариера от 4%.<ref name="mediapool" /> Скоро след формирането си парламентарната група на партията се разпада, поради тежки скандали. Във връзка с подозрения за нередности в дейността на Михайлов, през лятото на 2024 г. в НС е създадена временна парламентарна комисия, която проверява създаването и финансирането на „Исторически парк“. Собственикът на „Исторически парк“ и идеолог на партия „Величие“ Ивелин Михайлов призова хората на протест срещу това, което по думите му е своеволие на властта. Михайлов е активен поддръжник на Русия.<ref>Мина Киркова, Защо "Величие" не е никаква изненада. [https://www.dw.com/bg/zaso-velicie-ne-e-nikakva-iznenada/a-69320455 10 юни 2024, Дойче веле.]</ref> Той е един от основателите на групата „Свободна и мирна България“, която е против военната помощ на България за Украйна, както и част от обществения съвет<ref>{{Cite web|url=https://narodna.me/обществен-съвет/|title=Обществен съвет към Референдум за мир и суверенитет|access-date=13 юни 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240610170340/https://narodna.me/обществен-съвет/|archive-date=10 юни 2024}}</ref> към неуспешния опит за организиране на „Референдум за мир и суверенитет“.<ref>{{Cite journal|last=Запрянов|first=Йоан|date=26 юни 2020|url=https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/gradove/2020/06/26/4083076_chastno_selo_istoricheski_park/|title=Частно село „Исторически парк“|archive-url=https://web.archive.org/web/20240611233832/https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/gradove/2020/06/26/4083076_chastno_selo_istoricheski_park/|archive-date=11 юни 2024|journal=Капитал}}</ref> == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Михайлов, Ивелин}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Български предприемачи след 1989]] [[Категория:Русофили]] [[Категория:Родени в Горна Оряховица]] 8p3etqyarre3oxbjnuc3ie41j688y2i 0 866736 12434810 12432259 2024-12-08T12:17:48Z Sweet 20 218325 /* Участници */ 12434810 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Помниш ли текста?“ | Име в оригинал = Don’t Forget The Lyrics | Лого = П464421122101316498582418.jpg | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = музикална игра | Формат = | Създател(и) = Джеф Аплоф | базиран на = | Сценарий = | Режисура = | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Керана]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{Флагче с име|България}} | Език = [[български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 8 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = [[Евгени Димитров]] – Маестрото | Изпълнителни продуценти = „ЕМД Ентертеймънт“ | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 45 минути | Дистрибуция = ''Banijay Rights'' | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[5 ноември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/pomnish-li-teksta/ }} '''„Помниш ли текста?“''' ({{lang|en|Don’t Forget The Lyrics}}) е музикална тв игра на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия е по лиценз на Banijay Rights, глобалното подразделение за разпространение на световната компания за съдържание Banijay Entertainment.<ref>[https://www.btv.bg/za-btv/spetsialno/chetiri-populjarni-televizionni-igri-debjutirat-v-efira-na-btv.html Четири популярни телевизионни игри дебютират в ефира на bTV]</ref> == Сезони == {| class="wikitable" width="50%" style="text-align:center" ! colspan="2" style="padding: 0px 4px" |Сезон ! style="padding: 0px 8px" |ТВ канал ! style="padding: 0px 8px" |Водещ ! style="padding: 0px 8px" |ТВ сезон ! style="padding: 0px 8px" |Епизоди ! style="padding: 0px 25px" |Старт ! style="padding: 0px 25px" |Финал ! style="padding: 0px 8px"|Излъчване |- |height="10" bgcolor="DarkOrange"| |1 |[[Би Ти Ви|bTV]] |[[Керана]] |2024 (есен) |8 |5 ноември | |вторник и сряда,<br>22:00 – 23:00 |} == Регламент == Всеки епизод един участник ще е в центъра на вниманието в уютното студио, наподобяващо караоке бар. Водещата Керана ще бъде до него, заедно с музикантите от „Ку-Ку бенд“ и Евгени Димитров – Маестрото. Участникът ще може да избере песен от девет различни музикални категории и да я изпълни на живо с бенда, докато текстът се проектира на екран, точно като на караоке. Всяка категория ще представя различни музикални жанрове, периоди, теми или изпълнители, включващи популярни хитове и нови песни. В играта когато музиката спре и текстът изчезне, участникът трябва да допълни липсващите думи. Той ще печели награди, като напредва по паричната скала, и ще му трябват добри музикални познания, памет и артистичен талант. Освен това в шоуто има и „Златна песен“, за която участникът ще може да се бори за голямата награда. == Първи сезон == На 9 юли 2024 г. bTV Media Group, обявява, че е придобила правата за създаване и излъчване на 4 развлекателни тв игри. Това са продукциите: „[[Коя е тази песен?]]“, „Помниш ли текста?“, „[[Колко ми даваш?]]“ и „[[Кажи честно]]“. На 20 септември е пуснат кастинг за предаването „Помниш ли текста?“. Водеща на предаването е певицата [[Керана]]. Бенд на шоуто е „[[Ку-Ку бенд]]“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/pomnish-li-teksta/novini/kerana-shte-e-vodeshta-i-na-novata-muzikalna-igra-pomnish-li-teksta-ot-5-noemvri-v-22-00-chasa-po-btv-1.html Керана ще е водеща и на новата музикална игра „Помниш ли текста?“ от 5 ноември в 22:00 часа по bTV]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" |- ! Епизод ! Участник ! Печалба |- |align="center"|1<br>{{small|(05.11.24)}} |Ваня Митева |align="center"|3000 лв. |- |rowspan="2" align="center"|2<br>{{small|(06.11.24)}} |Бейхан Ахмед |align="center"|0 лв. |- |rowspan="2"| Никол Николова |rowspan="2" align="center"|5000 лв. |- |rowspan="2" align="center"|3<br>{{small|(12.11.24)}} |- |rowspan="2"| Димитрина Цветкова |rowspan="2" align="center"|0 лв. |- |rowspan="2" align="center"|4<br>{{small|(13.11.24)}} |- |rowspan="2"| Виктория Милева |rowspan="2" align="center"|1000 лв. |- |rowspan="2" align="center"|5<br>{{small|(19.11.24)}} |- |rowspan="2"| Борис Маринов |rowspan="2" align="center"|1000 лв. |- |align="center"|6<br>{{small|(20.11.24)}} |- |align="center"|7<br>{{small|(26.11.24)}} |Калина Десподска |align="center"|2000 лв. |- |align="center"|8<br>{{small|(27.11.24)}} |rowspan="2"| Радослав Даскалов |rowspan="2" align="center"|3000 лв. |- |rowspan="2" align="center"|9<br>{{small|(03.12.24)}} |- |rowspan="2"| Даниела Пенчева |rowspan="2" align="center"|1000 лв. |- |rowspan="2" align="center"|10<br>{{small|(04.12.24)}} |- |rowspan="2"| Данчо Георгиев |rowspan="2" align="center"| |- |rowspan="2" align="center"|11<br>{{small|(10.12.24)}} | |align="center"| |- |align="center"|12<br>{{small|(11.12.24)}} | |align="center"| |} == Втори сезон == От 2 декември 2024 г. е пуснат кастинг за втори сезон на предаването. === Участници === {{раздел-мъниче}} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/pomnish-li-teksta/ Официален уебсайт] * {{Facebook|pomnishliteksta|„Помниш ли текста?“}} * {{Instagram|pomnishliteksta|„Помниш ли текста?“}} * [https://www.tiktok.com/@pomnishliteksta „Помниш ли текста?“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/60996/pomnish-li-teksta „Помниш ли текста?“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/?box=voyobox_new&type=voyo-category&id=346 „Помниш ли текста?“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Предавания на БТВ]] [[Категория:Български телевизионни игри]] 8psqcw853m33sa5yzp5kgbcfwuz8mik 12434811 12434810 2024-12-08T12:18:14Z Sweet 20 218325 /* Участници */ 12434811 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Помниш ли текста?“ | Име в оригинал = Don’t Forget The Lyrics | Лого = П464421122101316498582418.jpg | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = музикална игра | Формат = | Създател(и) = Джеф Аплоф | базиран на = | Сценарий = | Режисура = | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Керана]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{Флагче с име|България}} | Език = [[български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 8 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = [[Евгени Димитров]] – Маестрото | Изпълнителни продуценти = „ЕМД Ентертеймънт“ | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 45 минути | Дистрибуция = ''Banijay Rights'' | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[5 ноември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/pomnish-li-teksta/ }} '''„Помниш ли текста?“''' ({{lang|en|Don’t Forget The Lyrics}}) е музикална тв игра на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия е по лиценз на Banijay Rights, глобалното подразделение за разпространение на световната компания за съдържание Banijay Entertainment.<ref>[https://www.btv.bg/za-btv/spetsialno/chetiri-populjarni-televizionni-igri-debjutirat-v-efira-na-btv.html Четири популярни телевизионни игри дебютират в ефира на bTV]</ref> == Сезони == {| class="wikitable" width="50%" style="text-align:center" ! colspan="2" style="padding: 0px 4px" |Сезон ! style="padding: 0px 8px" |ТВ канал ! style="padding: 0px 8px" |Водещ ! style="padding: 0px 8px" |ТВ сезон ! style="padding: 0px 8px" |Епизоди ! style="padding: 0px 25px" |Старт ! style="padding: 0px 25px" |Финал ! style="padding: 0px 8px"|Излъчване |- |height="10" bgcolor="DarkOrange"| |1 |[[Би Ти Ви|bTV]] |[[Керана]] |2024 (есен) |8 |5 ноември | |вторник и сряда,<br>22:00 – 23:00 |} == Регламент == Всеки епизод един участник ще е в центъра на вниманието в уютното студио, наподобяващо караоке бар. Водещата Керана ще бъде до него, заедно с музикантите от „Ку-Ку бенд“ и Евгени Димитров – Маестрото. Участникът ще може да избере песен от девет различни музикални категории и да я изпълни на живо с бенда, докато текстът се проектира на екран, точно като на караоке. Всяка категория ще представя различни музикални жанрове, периоди, теми или изпълнители, включващи популярни хитове и нови песни. В играта когато музиката спре и текстът изчезне, участникът трябва да допълни липсващите думи. Той ще печели награди, като напредва по паричната скала, и ще му трябват добри музикални познания, памет и артистичен талант. Освен това в шоуто има и „Златна песен“, за която участникът ще може да се бори за голямата награда. == Първи сезон == На 9 юли 2024 г. bTV Media Group, обявява, че е придобила правата за създаване и излъчване на 4 развлекателни тв игри. Това са продукциите: „[[Коя е тази песен?]]“, „Помниш ли текста?“, „[[Колко ми даваш?]]“ и „[[Кажи честно]]“. На 20 септември е пуснат кастинг за предаването „Помниш ли текста?“. Водеща на предаването е певицата [[Керана]]. Бенд на шоуто е „[[Ку-Ку бенд]]“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/pomnish-li-teksta/novini/kerana-shte-e-vodeshta-i-na-novata-muzikalna-igra-pomnish-li-teksta-ot-5-noemvri-v-22-00-chasa-po-btv-1.html Керана ще е водеща и на новата музикална игра „Помниш ли текста?“ от 5 ноември в 22:00 часа по bTV]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" |- ! Епизод ! Участник ! Печалба |- |align="center"|1<br>{{small|(05.11.24)}} |Ваня Митева |align="center"|3000 лв. |- |rowspan="2" align="center"|2<br>{{small|(06.11.24)}} |Бейхан Ахмед |align="center"|0 лв. |- |rowspan="2"| Никол Николова |rowspan="2" align="center"|5000 лв. |- |rowspan="2" align="center"|3<br>{{small|(12.11.24)}} |- |rowspan="2"| Димитрина Цветкова |rowspan="2" align="center"|0 лв. |- |rowspan="2" align="center"|4<br>{{small|(13.11.24)}} |- |rowspan="2"| Виктория Милева |rowspan="2" align="center"|1000 лв. |- |rowspan="2" align="center"|5<br>{{small|(19.11.24)}} |- |rowspan="2"| Борис Маринов |rowspan="2" align="center"|1000 лв. |- |align="center"|6<br>{{small|(20.11.24)}} |- |align="center"|7<br>{{small|(26.11.24)}} |Калина Десподска |align="center"|2000 лв. |- |align="center"|8<br>{{small|(27.11.24)}} |rowspan="2"| Радослав Даскалов |rowspan="2" align="center"|3000 лв. |- |rowspan="2" align="center"|9<br>{{small|(03.12.24)}} |- |rowspan="2"| Даниела Пенчева |rowspan="2" align="center"|1000 лв. |- |rowspan="2" align="center"|10<br>{{small|(04.12.24)}} |- |rowspan="2"| Данчо Георгиев |rowspan="2" align="center"| |- |rowspan="2" align="center"|11<br>{{small|(10.12.24)}} |- | |align="center"| |- |align="center"|12<br>{{small|(11.12.24)}} | |align="center"| |} == Втори сезон == От 2 декември 2024 г. е пуснат кастинг за втори сезон на предаването. === Участници === {{раздел-мъниче}} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/pomnish-li-teksta/ Официален уебсайт] * {{Facebook|pomnishliteksta|„Помниш ли текста?“}} * {{Instagram|pomnishliteksta|„Помниш ли текста?“}} * [https://www.tiktok.com/@pomnishliteksta „Помниш ли текста?“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/60996/pomnish-li-teksta „Помниш ли текста?“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/?box=voyobox_new&type=voyo-category&id=346 „Помниш ли текста?“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Предавания на БТВ]] [[Категория:Български телевизионни игри]] 4ojhxssp3l0errr180kl0d4mf6q2c4o 0 866738 12434809 12431037 2024-12-08T12:16:50Z Sweet 20 218325 /* Гост-панелисти */ 12434809 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Кажи честно“ | Име в оригинал = To Tell the Truth | Лого = O4856789256159814918914194.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = телевизионна игра | Формат = | Създател(и) = | базиран на = | Сценарий = | Режисура = | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Рая Пеева]]<br>Красимира Демирова | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{Флагче с име|България}} | Език = [[български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 8 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = ''FX Camera'' | Изпълнителни продуценти = Радослав Тушев<br>Мая Тодорова<br>Никола Тупарев | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 45 минути | Дистрибуция = ''Fremantle'' | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[7 ноември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/kaji-chestno/ | Страница в IMDb = 5817158 }} '''„Кажи честно“''' ({{lang|en|To Tell the Truth}}) е телевизионна игра на [[Би Ти Ви|bTV]], в която жури от четирима души се изправя срещу отбор от трима участници. Българската версия е по лиценз на Fremantle.<ref>[https://www.btv.bg/za-btv/spetsialno/chetiri-populjarni-televizionni-igri-debjutirat-v-efira-na-btv.html Четири популярни телевизионни игри дебютират в ефира на bTV]</ref> == Сезони == {| class="wikitable" width="50%" style="text-align:center" ! colspan="2" style="padding: 0px 4px" |Сезон ! style="padding: 0px 8px" |ТВ канал ! style="padding: 0px 8px" |ТВ сезон ! style="padding: 0px 8px" |Водещ(и) ! style="padding: 0px 8px" |Епизоди ! style="padding: 0px 25px" |Старт ! style="padding: 0px 25px" |Финал ! style="padding: 0px 8px"|Излъчване |- |height="10" bgcolor="DarkOrange"| |1 |[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 (есен) |[[Рая Пеева]]<br>Красимира Демирова |8 |7 ноември | |четвъртък и петък,<br>22:00 – 23:00 |} == Регламент == Във всеки епизод има гост-панел (известни личности), чиято задача е да познае кой от тримата непознати участници пред тях не лъже. Историите, които зрителите ще чуят, ще са също толкова неочаквани и интересни, колкото и самите участници! Някои от тях ще разсмиват до сълзи, други ще разчувстват и дори ще разтърсят зрителите емоционално. А дали след множество препятствия и „капани“ звездното жури ще успее да разкрие истинския човек, на когото принадлежи съответната история в епизодите или пък участниците ще надхитрят своите опоненти – звезди, зрителите ще могат да проследят и да се забавляват от сърце. == Първи сезон == На 9 юли 2024 г. bTV Media Group, обявява, че е придобила правата за създаване и излъчване на 4 развлекателни тв игри. Това са продукциите: „[[Коя е тази песен?]]“, „[[Помниш ли текста?]]“, „[[Колко ми даваш?]]“ и „Кажи честно“. На 20 септември е пуснат кастинг за предаването „Кажи честно“. Водещи са [[Рая Пеева]] и Красимира Демирова.<ref>[https://www.btv.bg/shows/kaji-chestno/novini/novata-zabavna-igra-kazhi-chestno-s-raja-peeva-i-krasimira-demirova-zapochva-na-7-noemvri-v-efira-na-btv.html Новата забавна игра „Кажи честно“ с Рая Пеева и Красимира Демирова започва на 7 ноември в ефира на bTV]</ref> === Гост-панелисти === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" |- ! Епизод ! Панелисти |- |align="center"|1<br>{{small|(07.11.24)}} | rowspan="2"| Валери Генов, [[Кали (певица)|Кали]], Свилен Ноев и [[Станимир Гъмов]] |- |align="center"|2<br>{{small|(08.11.24)}} |- |align="center"|3<br>{{small|(14.11.24)}} | rowspan="2" | Даниел Пеев – Дънди, Драгомир Симеонов, [[Милена Маркова|Милена Маркова – Маца]] и [[Явор Бахаров]] |- |align="center"|4<br>{{small|(15.11.24)}} |- |align="center"|5<br>{{small|(21.11.24)}} | rowspan="2" | [[Глория Петкова]], [[Джулиана Гани]], [[Здрава Каменова]] и [[Иво Танев]] |- |align="center"|6<br>{{small|(22.11.24)}} |- |align="center"|7<br>{{small|(28.11.24)}} | rowspan="2" | Атанас Колев, Божана Кацарова, Златка Райкова и [[Камен Алипиев|Камен Алипиев – Кедъра]] |- |align="center"|8<br>{{small|(29.11.24)}} |- |align="center"|9<br>{{small|(05.12.24)}} | rowspan="2" | [[Александър Дойнов]], [[Богдан Томов]], Кирил Недков и [[Лазара Златарева|Лара Златарева]] |- |align="center"|10<br>{{small|(06.12.24)}} |- |align="center"|11<br>{{small|(12.12.24)}} | rowspan="2" | |- |align="center"|12<br>{{small|(13.12.24)}} |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/kaji-chestno/ Официален уебсайт] * {{Facebook|kazhichestno.btv|„Кажи честно“}} * {{Instagram|kazhichestno.btv|„Кажи честно“}} * [https://www.tiktok.com/@kazhichestno.btv „Кажи честно“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/61038/kazhi-chestno „Кажи честно“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/?box=voyobox_new&type=voyo-category&id=347 „Кажи честно“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Предавания на БТВ]] [[Категория:Български телевизионни игри]] 3jffpqd1kbuuyivhet9hwson7by9u2e 0 868306 12434974 12429876 2024-12-08T15:42:47Z Like the windows 306705 /* Национална кариера */Повторения 12434974 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{Флагче|Нидерландия}} Шави Симонс | снимка = Xavi Simons, Nick Verhagen in duel met Xavi Simons.jpg | описание = Симонс с [[ПСВ Айндховен|ПСВ]] през 2023 г. | прякор = | цяло име = Шави Куентин Шей Симонс | град на раждане = [[Амстердам]] | държава на раждане = {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 179 см | пост = [[Полузащитник#Крило|Крило]], [[Полузащитник#Офанзивен полузащитник|офанзивен полузащитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|Германия}} [[РБ Лайпциг]] | номер на фланелката = 10 | договор до = | юношески години = 2008 – 2010<br>2010 – 2019<br>2019 – 2022 | юношески отбори = {{Флагче|Испания}} КД Тейдър<br>{{Флагче|Испания}} [[ФК „Барселона“|Барселона]]<br>{{Флагче|Франция}} [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] | години = 2021 – 2022<br>2022 – 2023<br>2023 –<br>2023 – | отбори = {{Флагче|Франция}} [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ПСВ Айндховен]]<br>{{Флагче|Франция}} [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]]<br>{{Флагче|Германия}} [[РБ Лайпциг]] * | мачове = 7<br>34<br>0<br>39 | голове = (0)<br>(19)<br>(0)<br>(10) | национален отбор години = 2018<br>2019<br>2019<br>2021<br>2022<br>2022 – | национален отбор = {{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ15|Нидерландия}}<br>{{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ16|Нидерландия}}<br>{{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ17|Нидерландия}}<br>{{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ19|Нидерландия}}<br>{{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ21|Нидерландия}}<br> {{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ|Нидерландия}} | национален отбор мачове = 5<br>3<br>6<br>6<br>2<br>24 | национален отбор голове = (1)<br>(0)<br>(3)<br>(3)<br>(0)<br>(3) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 19 октомври 2024 г | посл_нац_отбор = 14 октомври 2024 г | наем = да }} '''Шави Куентин Шей Симонс''' ({{lang|nl|Xavi Quentin Shay Simons}}) е [[Нидерландци|нидерландски]] [[футболист]], който играе като [[Полузащитник#Крило|крило]] или [[Полузащитник#Офанзивен полузащитник|офанзивен полузащитник]] за [[РБ Лайпциг]] и [[Национален отбор по футбол на Нидерландия|националния отбор на Нидерландия]]. == Ранен живот == Шави Симонс е роден в [[Амстердам]] на [[21 април]] [[2003]] г. Син на Пеги Симонс и нидерландския футболист [[Регилио Симонс]]. По-големият брат на Шави, Фаустино, който също е футболист, е роден на същата дата 7 години по-рано.<ref>[https://footballbiography.com/xavi-simons-football-journey-childhood-to-professional/ Childhood Dreams Fueled by His Dad: Xavi Simons' Football Story], footballbiography.com, Посетен на 18 август 2024 г.</ref> == Клубна кариера == === Ранна кариера === Симонс влиза в младежкия отбор на [[ФК „Барселона“|Барселона]] след като напуска КД Тейдър през 2010 г. Той бързо става един от най-високо оценените млади играчи на каталонския клуб. Не един път английският отбор [[ФК „Челси“|Челси]] се опитва да го подпише още в млада възраст, но той отказва. === Пари Сен Жермен === [[Файл:Lens - PSG (10-09-2020) 27.jpg|мини|Симонс с [[ФК Пари Сен Жермен|ПСЖ]] през септември 2020 г.]] През 2019 г. се премества в парижкия отбор [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]], след като не успява да поднови договора си с Барселона. На 10 февруари 2021 г. той прави своя професионален дебют в мач срещу [[СМ Кан|Кан]] за [[Купа на Франция|Купата на Франция]] влизайки като резерва. ПСЖ печелят с 1 – 0. Прави дебюта си в [[Лига 1]] отново като резерва с победа 4 – 1 срещу [[РК Страсбург|Страсбург]] два месеца по-късно. На 19 май 2021 г. Симонс печели първата си професионална купа, Купата на Франция. През сезон 2021/22 той участва в подготовката преди началото на сезона на мениджъра [[Маурисио Почетино]]. На 14 юли 2021 г. влиза като резерва и отбелязва гол срещу [[ФК Льо Ман|Льо Ман]] в приятелски мач, чийто финален резултат е 4 – 0. Той вкарва още един гол отново в приятелска среща срещу [[ФК Шамбли|Шамбли]] след три дена за равенство 2 – 2. На 18 август Симонс е изпратен да тренира с [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 19 години|отбора за под 19 години]]. В крайна сметка Шави Симонс прави първата си поява за този сезон за ПСЖ с гол срещу френски клуб. На 3 януари 2022 г. прави първата си [[асистенция]], подаване към [[Килиан Мбапе]]. В края на месеца той пропуска дузпа (6 – 5) срещу [[ОЖК Ница|Ница]] и отпадат в осминафиналите за Купата на Франция. В края на сезона ПСЖ са шампиони на [[Лига 1]] и Симонс получава първата си професионална титла. === ПСВ Айндховен === На 22 юни 2022 г. Симонс подписва 5-годишен договор с нидерландския отбор [[ПСВ Айндховен]]. Въпреки, че е очаквано Симонс да удължи договора си с ПСЖ и по-късно да се присъедини към ПСВ, това не става, защото френския клуб не иска повече сделката с наем. Въпреки това ПСЖ договарят клауза за обратно изкупуване на Шави Симонс за 6 млн. [[евро]] (ок. 11,75 млн. лв.), което се случва по-късно през 2023 г. Симонс вкарва първия си гол за ПСВ в мач срещу [[АФК Аякс|Аякс]] в ежегодишния мач [[Йохан Кройф Шийлд]], който завърша като победа за ПСВ 5 – 3. На 7 август в неговата първа игра за нидерландската висша дивизия [[Ередивизи]] той прави асистенция срещу [[ФК Емен|Емен]]. Прави своя европейски дебют в мач от квалификациите за [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]] и вкарва в победа 5 – 1 срещу [[ФК Цюрих|Цюрих]] в груповата фаза на [[Лига Европа]] на 6 октомври. Във финала за [[КНВБ Купа|Купата на Нидерландия]] през 2023 г. той прави асистенция, която се оказва решаваща и ПСВ Айндховен побеждават Аякс след дузпи. В последния мач от Ередивизи Шави Симонс вкарва два гола и така осигорява второто място на ПСВ на 28 май 2023 г. С 19 гола, той споделя наградата „Ередивизи Голмайстор“ с [[Анастасиос Дувикас]] от [[ФК „Утрехт“|Утрехт]]. Симонс приключва сезона с 22 гола и 12 асистенции за 48 игри с всички мачове и печели две награди „Ередивизи Играч на месеца“ през август 2022 и март 2023 г. На 16 юли 2023 г. е обявено, че Шави Симонс напуска ПСВ Айндховен и се приготвя да се присъедини отново към Пари Сен Жермен. === Отново с Пари Сен Жермен === На 19 юли 2023 г. Шави Симонс се връща обратно в ПСЖ след като френският отбор задейства клауза за обратно изкупуване на стойност 6 милиона евро.<ref>[https://en.psg.fr/teams/first-team/content/xavi-simons-returns-to-paris-saint-germain-and-is-loaned-out-to-rb-leipzig Xavi Simons returns to Paris Saint-Germain and is loaned out to RB Leipzig], psg.fr, Посетен на 19 август 2024 г.</ref> ==== Под наем с РБ Лайпциг ==== Веднага след връщането в ПСЖ той е даден под наем в [[РБ Лайпциг|Лайпциг]] за сезон 2023/24. На него е дадена фланелка с номер 20. На 12 август той прави своя дебют при победа с резултат 3 – 0 над [[ФК Байерн (Мюнхен)|Байерн Мюнхен]] в турнира за Суперкупата на Германия. На 25 август нидерландецът отбелязва първия си гол за [[Първа Бундеслига|Бундеслигата]] срещу [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]. В същия мач той прави две асистенции. Два месеца по-късно – на 25 октомври вкарва първи гол за Шампионската лига в мач завършващ 3 – 1 за Лайпциг срещу [[ФК Цървена звезда|Цървена звезда]]. Той получава играч на мача и става най-младия играч, който прави асистенция и вкарва гол в Шампионската лига на възраст от 20 години и 187 дена. Отново срещу Цървена звезда Симонс отбелязва и осигурява място в осминафиналите. В края на сезона има 8 гола и 11 асистенции за 32 мача. Така помага на Лайпциг да завършват четвърти през сезон 2023/24. Споделя наградата за второ място по най-много асистенции за следния сезон в Бундеслигата. На 5 август 2024 г. е отново даден под наем на Лайпциг до края на сезона (2024/25). == Национална кариера == Шави Симонс взима участие в Националния отбор [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 15 години|до 15 г.]], [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 16 години|16 г.]], [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 17 години|17 г.]], [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 19 години|19 г.]] и [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 21 години|21 г.]] На 21 октомври 2022 г. той влиза в [[Национален отбор по футбол на Нидерландия|националния отбор]] и на 11 ноември е официално извикан за [[Световно първенство по футбол 2022|световното първенство в Катар]] от треньора [[Луис ван Гаал]]. Симонс е най-младият футболист в отбора на Нидерландия. На 3 декември 2022 г. прави своя дебют за националния отбор и световното първенство в мача със [[Национален отбор по футбол на САЩ|САЩ]], който завършва 3 – 1 и става най-младият нидерландец, играл на осминафинали на световно първенство. Не участва на четвъртфиналите, където отбора губи от [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]]. На 24 март 2023 г. Симонс участва в първия си мач за [[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024|квалификация]] за [[Европейско първенство по футбол 2024|Евро 2024]] срещу [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]]. Той участва във всички мачове за квалификация. През юни 2023 г. той участва във финала на [[Лига на нациите на УЕФА 2022/23|Лигата на нациите]], играейки и на полуфиналите с [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]]. На 29 май 2024 г. е приет в отбора на Нидерландия за Европейското първенство. Той вкарва първия си гол за националния отбор в приятелски мач срещу [[Национален отбор по футбол на Исландия|Исландия]], побеждавайки ги с 4 – 0 на 10 юни. На 10 юли вкарва гол в 7-та минута срещу [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] в полуфинали и прави резултата 0 – 1. Въпреки това след головете на [[Хари Кейн]] и [[Оли Уоткинс]] Нидерландия не се класират за [[Финал на Европейско първенство по футбол 2024|финал]] с краен резултат 2 – 1. == Личен живот == Докато е на 13 години Симонс получава първия си рекламен договор с [[Найк|Nike]]. Преминава към [[Адидас|Adidas]] през 2021 г.,<ref>[https://amp.footyheadlines.com/6884511705917146531/ Nike Have Apparently Lost PSG Youngster Xavi Simons], footyheadlines.com, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> преди да се присъедини към [[Пума АГ|Puma]] през 2023 г. През август 2018 г. участва в реклама на Nike заедно с [[Филипе Коутиньо]], [[Кевин Де Бройне]], [[Неймар]], [[Роналдиньо]], [[Пиер-Емерик Обамеянг]] и [[Андреа Пирло]]. Още през 2019 г., 16-годишният младеж е имал над 2 милиона последователи в [[Инстаграм]]. През март 2020 г. той е включен към списъка на 50-те „деца чудо“ на футбола.<ref>[https://www.goal.com/en-gb/lists/nxgn-2020-the-50-best-wonderkids-in-football/1csxnxdsuupje1kjm3bu4gce8m#9w5fyeqvf56y1ce27l0g5kjhj NxGn 2020: The 50 best wonderkids in football], goal.com, Посетен на 19 август 2024 г.</ref> == Статистика == === Клубна === *''Информацията е от 23 октомври 2024 г.'' {| class="wikitable" style="text-align:center" !rowspan="2"|Отбор !rowspan="2"|Сезон !colspan="3"|Лига !colspan="2"|Национ. първ. !colspan="2"|Европ. първ. !colspan="2"|Други първ. !colspan="2"|Общо |- !Дивизия !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове |- |rowspan="3"|[[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] |2020/21 |[[Лига 1]] |1||0||1||0||colspan="2"|—||colspan="2"|—||2||0 |- |2021/22 |Лига 1 |6||0||3||0||0||0||0||0||9||0 |- !colspan="2"| Общо !7!!0!!4!!0!!0!!0!!0!!0!!11!!0 |- |[[ПСВ Айндховен|ПСВ]] |2022/23 |[[Ередивизи]] |34||19||4||1||9||1||1||1||48||22 |- |rowspan="3"|[[РБ Лайпциг]] (наем) |2023/24 |[[Първа Бундеслига|Бундеслига]] |32||8||2||0||8||2||1||0||43||10 |- |2024/25 |Бундеслига |7||2||1||1||3||0||colspan="2"|—||11||3 |- !colspan="2"|Общо !39!!10!!3!!1!!11!!2!!1!!0!!54!!13 |- !colspan="3"|Общо за цялата кариера !80!!29!!11!!2!!20!!3!!2!!1!!<span style="color: red">113</span>!!<span style="color: red">35</span> |} === Национална === *''Информацията е от 14 октомври 2024 г.'' {| class="wikitable" style="text-align:center" !scope="col"|Национален отбор !scope="col"|Година !scope="col"|Мачове !scope="col"|Голове |- |scope="rowgroup" rowspan="3"|{{Флагче|Нидерландия}}<br>[[Национален отбор по футбол на Нидерландия|Нидерландия]] |scope="row"|2022||1||0 |- |scope="row"|2023||10||0 |- |scope="row"|2024||13||3 |- !scope="row" colspan="2"|Общо!!<span style="color: red">24</span>!!<span style="color: red">3</span> |} ==== Головете ==== {| class="wikitable" style="text-align: center;" !Гол № !Дата !Място !Мач № !Противник !Резултат !Събитие |- |1 |10 юни 2024 |[[Фейенорд (стадион)|Фейенорд]], [[Ротердам]], [[Нидерландия]] |14 |{{Фб-л|Исландия}} |4 – 0 |Приятелски мач |- |2 |10 юли 2024 |[[Сигнал Идуна Парк]], [[Дортмунд]], [[Германия]] |20 |{{Фб-л|Англия}} |1 – 2 |[[Европейско първенство по футбол 2024|Евро 2024]] – [[Европейско първенство по футбол 2024 – Директни елиминации|Директни елиминации]] |- |3 |7 септември 2024 |[[Стадион Филипс]], [[Айндховен]], Нидерландия |21 |{{Фб-л|Босна и Херцеговина}} |5 – 2 |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25]] – [[Лига на нациите на УЕФА 2024/25 – Лига А|Лига А]] |} ''Източници:'' <ref>[https://www.flashscore.bg/player/simons-xavi/noo0L9zk/ Шави Симонс (Лайпциг) - Профил на играча], flashscore.bg, Посетен на 18 ноември 2024 г.</ref> == Постижения == *''Информацията е от 1 декември 2024 г.'' === Отборни === '''Пари Сен Жермен''' * Шампион на [[Лига 1]]: 2021/22<ref>[https://www.flashscore.bg/soccer/france/ligue-1-2021-2022/results/ Лига 1 2021/2022 резултати, Футбол Франция - Flashscore], flashscore.bg, Посетен на 18 ноември 2024 г.</ref> * [[Купа на Франция]]: 2020/21<ref>[https://www.flashscore.bg/soccer/france/coupe-de-france-2020-2021/#/EsZnfHkK/draw Купа на Франция 2020/2021 резултати, Футбол Франция - Flashscore], flashscore.bg, Посетен на 18 ноември 2024 г.</ref> '''ПСВ Айндховен''' * [[КНВБ Купа|Купа на Нидерландия]]: 2022/23<ref>[https://bntnews.bg/news/psv-aindhoven-specheli-kupata-na-niderlandiya-1231899news.html ПСВ Айндховен спечели Купата на Нидерландия], bntnews.bg, Посетен на 18 ноември 2024 г.</ref> * [[Йохан Кройф Шийлд]]: 2022 '''РБ Лайпциг''' * [[Суперкупа на Германия]]: 2023 === Индивидуални === * [[Ередивизи]] Играч на месеца: август 2022, март 2023<ref>[https://eredivisie.eu/news/xavi-simons-named-as-eredivisie-player-of-the-month-for-august/ Xavi Simons named as Eredivisie Player of the Month August], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref><ref>[https://eredivisie.eu/news/xavi-simons-named-as-eredivisie-player-of-the-month-for-march/ Xavi Simons named as Eredivisie Player of the Month for March], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * Ередивизи Талант на месеца: януари 2023<ref>[https://eredivisie.eu/news/first-johan-cruijff-talent-of-the-month-award-for-xavi-simons/ First Johan Cruijff Talent of the Month award for Xavi Simons], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * Ередивизи Отбор на месеца: август 2022, януари 2023, февруари 2023, март 2023, май 2023<ref>[https://eredivisie.eu/news/eight-clubs-provide-players-for-eredivisie-team-of-the-month-in-january/ Eight clubs provide players for Eredivisie Team of the Month in January], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref><ref>[https://eredivisie.eu/news/ajax-and-psv-dominate-eredivisie-team-of-the-month-in-february/ Ajax and PSV dominate Eredivisie Team of the Month in February], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref><ref>[https://eredivisie.eu/news/sparta-and-az-dominate-eredivisie-team-of-the-month-in-march/ Sparta and AZ dominate Eredivisie Team of the Month in March], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref><ref>[https://eredivisie.eu/news/fc-twente-main-supplier-in-mays-eredivisie-team-of-the-month/ FC Twente main supplier in May's Eredivisie Team of the Month], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * Ередивизи Голмайстор: 2022/23 (споделено)<ref>[https://www.football-oranje.com/simons-and-douvikas-share-eredivisie-top-scorer-award/ Simons and Douvikas share Eredivisie top scorer award], football-oranje.com, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * [[Купа Йохан Кройф]]: 2022/23<ref>[https://eredivisie.eu/news/orkun-kokcu-fenna-kalma-xavi-simons-and-esmee-brugts-are-the-big-winners-of-the-eredivisie-awards/ Orkun Kökcü, Fenna Kalma, Xavi Simons and Esmee Brugts are the big winners of the Eredivisie Awards], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * [[Първа Бундеслига|Бундеслига]] Гол на месеца: септември 2023, януари 2024<ref>[https://www.bundesliga.com/en/bundesliga/news/goal-of-the-month-vote-17205 Harry Kane wins Bundesliga Goal of the Season 2023/24!], bundesliga.com, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * Бундеслига Новобранец на месеца: декември 2023, април 2024<ref>[https://www.rookie-award.com/?lang=en Bundesliga Rookie Award], rookie-award.com, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * ВДВ Бундеслига Отбор на сезона: 2023/24<ref>[https://www.spielergewerkschaft.de/de/vdv/news/244/Aktuelles-%7C-VDV-11-%7C-Wahlergebnisse.htm Florian Wirtz ist VDV-Spieler der Saison], spielergewerkschaft.de, Посетен на 13 септември 2024 г. <small>(на немски)</small></ref> == Източници == <references /> {{Превод от|en|Xavi Simons|1258024985}} [[Категория:Нидерландски футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПСЖ]] [[Категория:Футболисти на РБ Лайпциг]] t34yi36jmoki7boovi787k01fn0oism 0 868420 12435285 12334549 2024-12-08T20:56:21Z 89.215.227.67 12435285 wikitext text/x-wiki {{Филм}} '''„Такси 5“''' ({{Lang|fr|Taxi 5}}) е френска екшън комедия от 2018 г., режисирана от Франк Гастамбид. Продължение на „Taкси 4“, това е петата част от филмовата поредица „Taкси“ и включва различни герои. == Сюжет == Силвен Маро, инспектор на парижката полиция, е смятан за един от най-добрите полицаи във френската столица, който мечтае да служи в специалните части. След като се разбира, че е спал със съпругата на кмета, той е преместен в общинската полиция на Марсилия, чийто кмет е бившият комисар Жибер. Докато преследва таксиметров шофьор, той удавя патрулната кола и в резултат на това влиза в престрелка с градската полиция. Жибер информира екипа за „банда италианци“, които използват две мощни ферарита за извършване на престъпленията си, и инструктира Маро да ги арестува. Тъй като колите на местната полиция нямат мощност, той осъзнава, че няма да може да се справи с „Ферари“. Ален, колега на Маро, разказва на новодошлия за легендарното такси на Марсилия и за приключенията на Даниел и Емилиен. Но са минали години: колата вече е в Мароко, Емилиен е напуснал полицията, а Даниел живее в Маями. Силвен и екипът му намират племенника на Даниел, Еди Махлуф, който е бил таксиметровият шофьор, който е преследвал. Силвен предлага на Еди сделка; да намери таксито на чичо му и той ще бъде освободен. Еди прави контрапредложение, заявявайки, че иска да бъде шофьор на таксито, когато го намерят. Намират колата, но се оказва, че племенникът няма таланта на чичо си. На следващия ден те започват операция „Мафия“, както я нарича Жибер. Докато крадците бягат, Жиберт прави грешка, водеща до струпване на коли, една от жертвите на което се разкрива, че е министърът, когото е срещал преди това. Силвен преследва крадците, но все още не успява да се справи с колите им. Осъзнавайки, че колата се нуждае от още модификации, той накрая напуска таксито със сестрата на Еди, Самия. Силвен веднага е поразен от нея и се опитва да направи ход към нея, но е отхвърлен. Той отива с Еди да се срещне с „италианеца“ Рашид, който ги информира за място, където тренират италианците – изоставена писта. Силвен и Еди отиват там и печелят състезанието. Един от крадците, Тони Дог, бивш пилот от Формула 1, предлага работа на Силвен и го кани на частно парти. Там е изпратен целият екип на общинскьша полиция. Еди, маскиран като сервитьор, влиза в офиса на Кучето и открива плана за следващия обир – кражбата на диамант „Касиопея“. Той показва на Силвен доказателствата, но когато чуват някой да идва, те се опитват да се скрият в стаята. И двамата чуват как крадците говорят с две корумпирани градски ченгета. Поради глупостта на Еди те биват хванати и Еди в крайна сметка разкрива всичко на един от тях. След като Силвен избягва през прозореца, Еди е спасен от един от полицаите. В деня на обира диамантът „Касиопея“ пристига в Марсилия с хеликоптер. Преди да успее да кацне, крадците заплашват да го взривят с помощта на откраднат военен дрон. След като взривява няколко полицейски коли като доказателство, пилотът е принуден да лети с хеликоптера до яхта. Силвен и Еди преследват хеликоптера заедно с ченгетата. Корумпираните ченгета са спрени от приятелите на Еди, докато разчистват път за таксито. Ченгетата командват цивилен автомобил, но в крайна сметка са спрени от общинската полиция, докато крадците продължават преследването на таксито. След като открива огън по таксито, Силвен набира повече скорост, таксито излита от скала и се блъска в задната част на яхтата, където Рашид вече е взел диаманта от пилота. След това бандата е арестувана и диамантът е върнат. Силвен отива при Самия, за да ѝ разкаже за колата, когато тя разкрива, че вече е в новините. Еди е показан по телевизията, преструвайки се на ченге, докато си приписва заслуги. Той благодари на Силвен и Самия, преди да приключи с предложение за приятелката си. В болницата Ален, виждайки счупеното такси, е разстроен. По-късно на церемония всички участници са наградени. Силвен пристига с ламборгини, конфискувано от италианците, следван от Самия с нова кола, върху която е работила. След това и двамата продължават да се състезават към летището. == Актьорски състав == * Франк Гастамбид – Силвен Маро * Малик Бенталха – Еди Маклуф * Бернар Фарси – Жерар Жилберт * Салваторе Еспосито – Тони Дог * Едуар Монтуте – Ален Тресор * Сабрина Уазани – Самия * Санд ван Рой – Санди * Ануар Тубали – Мичел Петручани * Монсьор Пулпе – Менар * Сиси Дупар – Сандрине Бросар * Рамзи Бедиа – Рашид * Муса Мааскри – Лопес * [[Сопрано (рапър)|Сопрано]] – Баба * Елизе Ларникол – министър на екологията * Франсоа Левантал – комисар Морзини == Източници == <references /> [[Категория:Френски екшън комедии]] r3aznzpoh87buw2o40ysxa581i8gfkb 12435286 12435285 2024-12-08T20:57:00Z 89.215.227.67 /* Източници */ 12435286 wikitext text/x-wiki {{Филм}} '''„Такси 5“''' ({{Lang|fr|Taxi 5}}) е френска екшън комедия от 2018 г., режисирана от Франк Гастамбид. Продължение на „Taкси 4“, това е петата част от филмовата поредица „Taкси“ и включва различни герои. == Сюжет == Силвен Маро, инспектор на парижката полиция, е смятан за един от най-добрите полицаи във френската столица, който мечтае да служи в специалните части. След като се разбира, че е спал със съпругата на кмета, той е преместен в общинската полиция на Марсилия, чийто кмет е бившият комисар Жибер. Докато преследва таксиметров шофьор, той удавя патрулната кола и в резултат на това влиза в престрелка с градската полиция. Жибер информира екипа за „банда италианци“, които използват две мощни ферарита за извършване на престъпленията си, и инструктира Маро да ги арестува. Тъй като колите на местната полиция нямат мощност, той осъзнава, че няма да може да се справи с „Ферари“. Ален, колега на Маро, разказва на новодошлия за легендарното такси на Марсилия и за приключенията на Даниел и Емилиен. Но са минали години: колата вече е в Мароко, Емилиен е напуснал полицията, а Даниел живее в Маями. Силвен и екипът му намират племенника на Даниел, Еди Махлуф, който е бил таксиметровият шофьор, който е преследвал. Силвен предлага на Еди сделка; да намери таксито на чичо му и той ще бъде освободен. Еди прави контрапредложение, заявявайки, че иска да бъде шофьор на таксито, когато го намерят. Намират колата, но се оказва, че племенникът няма таланта на чичо си. На следващия ден те започват операция „Мафия“, както я нарича Жибер. Докато крадците бягат, Жиберт прави грешка, водеща до струпване на коли, една от жертвите на което се разкрива, че е министърът, когото е срещал преди това. Силвен преследва крадците, но все още не успява да се справи с колите им. Осъзнавайки, че колата се нуждае от още модификации, той накрая напуска таксито със сестрата на Еди, Самия. Силвен веднага е поразен от нея и се опитва да направи ход към нея, но е отхвърлен. Той отива с Еди да се срещне с „италианеца“ Рашид, който ги информира за място, където тренират италианците – изоставена писта. Силвен и Еди отиват там и печелят състезанието. Един от крадците, Тони Дог, бивш пилот от Формула 1, предлага работа на Силвен и го кани на частно парти. Там е изпратен целият екип на общинскьша полиция. Еди, маскиран като сервитьор, влиза в офиса на Кучето и открива плана за следващия обир – кражбата на диамант „Касиопея“. Той показва на Силвен доказателствата, но когато чуват някой да идва, те се опитват да се скрият в стаята. И двамата чуват как крадците говорят с две корумпирани градски ченгета. Поради глупостта на Еди те биват хванати и Еди в крайна сметка разкрива всичко на един от тях. След като Силвен избягва през прозореца, Еди е спасен от един от полицаите. В деня на обира диамантът „Касиопея“ пристига в Марсилия с хеликоптер. Преди да успее да кацне, крадците заплашват да го взривят с помощта на откраднат военен дрон. След като взривява няколко полицейски коли като доказателство, пилотът е принуден да лети с хеликоптера до яхта. Силвен и Еди преследват хеликоптера заедно с ченгетата. Корумпираните ченгета са спрени от приятелите на Еди, докато разчистват път за таксито. Ченгетата командват цивилен автомобил, но в крайна сметка са спрени от общинската полиция, докато крадците продължават преследването на таксито. След като открива огън по таксито, Силвен набира повече скорост, таксито излита от скала и се блъска в задната част на яхтата, където Рашид вече е взел диаманта от пилота. След това бандата е арестувана и диамантът е върнат. Силвен отива при Самия, за да ѝ разкаже за колата, когато тя разкрива, че вече е в новините. Еди е показан по телевизията, преструвайки се на ченге, докато си приписва заслуги. Той благодари на Силвен и Самия, преди да приключи с предложение за приятелката си. В болницата Ален, виждайки счупеното такси, е разстроен. По-късно на церемония всички участници са наградени. Силвен пристига с ламборгини, конфискувано от италианците, следван от Самия с нова кола, върху която е работила. След това и двамата продължават да се състезават към летището. == Актьорски състав == * Франк Гастамбид – Силвен Маро * Малик Бенталха – Еди Маклуф * Бернар Фарси – Жерар Жилберт * Салваторе Еспосито – Тони Дог * Едуар Монтуте – Ален Тресор * Сабрина Уазани – Самия * Санд ван Рой – Санди * Ануар Тубали – Мичел Петручани * Монсьор Пулпе – Менар * Сиси Дупар – Сандрине Бросар * Рамзи Бедиа – Рашид * Муса Мааскри – Лопес * [[Сопрано (рапър)|Сопрано]] – Баба * Елизе Ларникол – министър на екологията * Франсоа Левантал – комисар Морзини == Вижте също == * ''[[Такси (филм)|Такси]]'' (1998) * ''[[Такси 2]]'' (2000) * ''[[Такси 3]]'' (2003) * ''[[Такси 4]]'' (2007) * ''Такси 5'' (2018) == Източници == <references /> [[Категория:Френски екшън комедии]] eurw9ljtu6spvutx1uk410ivw43kvga 12435287 12435286 2024-12-08T20:57:49Z 89.215.227.67 /* Вижте също */ 12435287 wikitext text/x-wiki {{Филм}} '''„Такси 5“''' ({{Lang|fr|Taxi 5}}) е френска екшън комедия от 2018 г., режисирана от Франк Гастамбид. Продължение на „Taкси 4“, това е петата част от филмовата поредица „Taкси“ и включва различни герои. == Сюжет == Силвен Маро, инспектор на парижката полиция, е смятан за един от най-добрите полицаи във френската столица, който мечтае да служи в специалните части. След като се разбира, че е спал със съпругата на кмета, той е преместен в общинската полиция на Марсилия, чийто кмет е бившият комисар Жибер. Докато преследва таксиметров шофьор, той удавя патрулната кола и в резултат на това влиза в престрелка с градската полиция. Жибер информира екипа за „банда италианци“, които използват две мощни ферарита за извършване на престъпленията си, и инструктира Маро да ги арестува. Тъй като колите на местната полиция нямат мощност, той осъзнава, че няма да може да се справи с „Ферари“. Ален, колега на Маро, разказва на новодошлия за легендарното такси на Марсилия и за приключенията на Даниел и Емилиен. Но са минали години: колата вече е в Мароко, Емилиен е напуснал полицията, а Даниел живее в Маями. Силвен и екипът му намират племенника на Даниел, Еди Махлуф, който е бил таксиметровият шофьор, който е преследвал. Силвен предлага на Еди сделка; да намери таксито на чичо му и той ще бъде освободен. Еди прави контрапредложение, заявявайки, че иска да бъде шофьор на таксито, когато го намерят. Намират колата, но се оказва, че племенникът няма таланта на чичо си. На следващия ден те започват операция „Мафия“, както я нарича Жибер. Докато крадците бягат, Жиберт прави грешка, водеща до струпване на коли, една от жертвите на което се разкрива, че е министърът, когото е срещал преди това. Силвен преследва крадците, но все още не успява да се справи с колите им. Осъзнавайки, че колата се нуждае от още модификации, той накрая напуска таксито със сестрата на Еди, Самия. Силвен веднага е поразен от нея и се опитва да направи ход към нея, но е отхвърлен. Той отива с Еди да се срещне с „италианеца“ Рашид, който ги информира за място, където тренират италианците – изоставена писта. Силвен и Еди отиват там и печелят състезанието. Един от крадците, Тони Дог, бивш пилот от Формула 1, предлага работа на Силвен и го кани на частно парти. Там е изпратен целият екип на общинскьша полиция. Еди, маскиран като сервитьор, влиза в офиса на Кучето и открива плана за следващия обир – кражбата на диамант „Касиопея“. Той показва на Силвен доказателствата, но когато чуват някой да идва, те се опитват да се скрият в стаята. И двамата чуват как крадците говорят с две корумпирани градски ченгета. Поради глупостта на Еди те биват хванати и Еди в крайна сметка разкрива всичко на един от тях. След като Силвен избягва през прозореца, Еди е спасен от един от полицаите. В деня на обира диамантът „Касиопея“ пристига в Марсилия с хеликоптер. Преди да успее да кацне, крадците заплашват да го взривят с помощта на откраднат военен дрон. След като взривява няколко полицейски коли като доказателство, пилотът е принуден да лети с хеликоптера до яхта. Силвен и Еди преследват хеликоптера заедно с ченгетата. Корумпираните ченгета са спрени от приятелите на Еди, докато разчистват път за таксито. Ченгетата командват цивилен автомобил, но в крайна сметка са спрени от общинската полиция, докато крадците продължават преследването на таксито. След като открива огън по таксито, Силвен набира повече скорост, таксито излита от скала и се блъска в задната част на яхтата, където Рашид вече е взел диаманта от пилота. След това бандата е арестувана и диамантът е върнат. Силвен отива при Самия, за да ѝ разкаже за колата, когато тя разкрива, че вече е в новините. Еди е показан по телевизията, преструвайки се на ченге, докато си приписва заслуги. Той благодари на Силвен и Самия, преди да приключи с предложение за приятелката си. В болницата Ален, виждайки счупеното такси, е разстроен. По-късно на церемония всички участници са наградени. Силвен пристига с ламборгини, конфискувано от италианците, следван от Самия с нова кола, върху която е работила. След това и двамата продължават да се състезават към летището. == Актьорски състав == * Франк Гастамбид – Силвен Маро * Малик Бенталха – Еди Маклуф * Бернар Фарси – Жерар Жилберт * Салваторе Еспосито – Тони Дог * Едуар Монтуте – Ален Тресор * Сабрина Уазани – Самия * Санд ван Рой – Санди * Ануар Тубали – Мичел Петручани * Монсьор Пулпе – Менар * Сиси Дупар – Сандрине Бросар * Рамзи Бедиа – Рашид * Муса Мааскри – Лопес * [[Сопрано (рапър)|Сопрано]] – Баба * Елизе Ларникол – министър на екологията * Франсоа Левантал – комисар Морзини == Филми от поредицата за Такси == Поредицата „Такси“ включва 5 филма: * ''[[Такси (филм)|Такси]]'' (1998) * ''[[Такси 2]]'' (2000) * ''[[Такси 3]]'' (2003) * ''[[Такси 4]]'' (2007) * ''Такси 5'' (2018) == Източници == <references /> [[Категория:Френски екшън комедии]] pwa52v1wunqoe696shfu4eqyul1zcc7 12435294 12435287 2024-12-08T20:59:39Z 89.215.227.67 12435294 wikitext text/x-wiki {{Филм}} | предишна_част = [[Такси 4]] (2007) '''„Такси 5“''' ({{Lang|fr|Taxi 5}}) е френска екшън комедия от 2018 г., режисирана от Франк Гастамбид. Продължение на „Taкси 4“, това е петата част от филмовата поредица „Taкси“ и включва различни герои. == Сюжет == Силвен Маро, инспектор на парижката полиция, е смятан за един от най-добрите полицаи във френската столица, който мечтае да служи в специалните части. След като се разбира, че е спал със съпругата на кмета, той е преместен в общинската полиция на Марсилия, чийто кмет е бившият комисар Жибер. Докато преследва таксиметров шофьор, той удавя патрулната кола и в резултат на това влиза в престрелка с градската полиция. Жибер информира екипа за „банда италианци“, които използват две мощни ферарита за извършване на престъпленията си, и инструктира Маро да ги арестува. Тъй като колите на местната полиция нямат мощност, той осъзнава, че няма да може да се справи с „Ферари“. Ален, колега на Маро, разказва на новодошлия за легендарното такси на Марсилия и за приключенията на Даниел и Емилиен. Но са минали години: колата вече е в Мароко, Емилиен е напуснал полицията, а Даниел живее в Маями. Силвен и екипът му намират племенника на Даниел, Еди Махлуф, който е бил таксиметровият шофьор, който е преследвал. Силвен предлага на Еди сделка; да намери таксито на чичо му и той ще бъде освободен. Еди прави контрапредложение, заявявайки, че иска да бъде шофьор на таксито, когато го намерят. Намират колата, но се оказва, че племенникът няма таланта на чичо си. На следващия ден те започват операция „Мафия“, както я нарича Жибер. Докато крадците бягат, Жиберт прави грешка, водеща до струпване на коли, една от жертвите на което се разкрива, че е министърът, когото е срещал преди това. Силвен преследва крадците, но все още не успява да се справи с колите им. Осъзнавайки, че колата се нуждае от още модификации, той накрая напуска таксито със сестрата на Еди, Самия. Силвен веднага е поразен от нея и се опитва да направи ход към нея, но е отхвърлен. Той отива с Еди да се срещне с „италианеца“ Рашид, който ги информира за място, където тренират италианците – изоставена писта. Силвен и Еди отиват там и печелят състезанието. Един от крадците, Тони Дог, бивш пилот от Формула 1, предлага работа на Силвен и го кани на частно парти. Там е изпратен целият екип на общинскьша полиция. Еди, маскиран като сервитьор, влиза в офиса на Кучето и открива плана за следващия обир – кражбата на диамант „Касиопея“. Той показва на Силвен доказателствата, но когато чуват някой да идва, те се опитват да се скрият в стаята. И двамата чуват как крадците говорят с две корумпирани градски ченгета. Поради глупостта на Еди те биват хванати и Еди в крайна сметка разкрива всичко на един от тях. След като Силвен избягва през прозореца, Еди е спасен от един от полицаите. В деня на обира диамантът „Касиопея“ пристига в Марсилия с хеликоптер. Преди да успее да кацне, крадците заплашват да го взривят с помощта на откраднат военен дрон. След като взривява няколко полицейски коли като доказателство, пилотът е принуден да лети с хеликоптера до яхта. Силвен и Еди преследват хеликоптера заедно с ченгетата. Корумпираните ченгета са спрени от приятелите на Еди, докато разчистват път за таксито. Ченгетата командват цивилен автомобил, но в крайна сметка са спрени от общинската полиция, докато крадците продължават преследването на таксито. След като открива огън по таксито, Силвен набира повече скорост, таксито излита от скала и се блъска в задната част на яхтата, където Рашид вече е взел диаманта от пилота. След това бандата е арестувана и диамантът е върнат. Силвен отива при Самия, за да ѝ разкаже за колата, когато тя разкрива, че вече е в новините. Еди е показан по телевизията, преструвайки се на ченге, докато си приписва заслуги. Той благодари на Силвен и Самия, преди да приключи с предложение за приятелката си. В болницата Ален, виждайки счупеното такси, е разстроен. По-късно на церемония всички участници са наградени. Силвен пристига с ламборгини, конфискувано от италианците, следван от Самия с нова кола, върху която е работила. След това и двамата продължават да се състезават към летището. == Актьорски състав == * Франк Гастамбид – Силвен Маро * Малик Бенталха – Еди Маклуф * Бернар Фарси – Жерар Жилберт * Салваторе Еспосито – Тони Дог * Едуар Монтуте – Ален Тресор * Сабрина Уазани – Самия * Санд ван Рой – Санди * Ануар Тубали – Мичел Петручани * Монсьор Пулпе – Менар * Сиси Дупар – Сандрине Бросар * Рамзи Бедиа – Рашид * Муса Мааскри – Лопес * [[Сопрано (рапър)|Сопрано]] – Баба * Елизе Ларникол – министър на екологията * Франсоа Левантал – комисар Морзини == Филми от поредицата за Такси == Поредицата „Такси“ включва 5 филма: * ''[[Такси (филм)|Такси]]'' (1998) * ''[[Такси 2]]'' (2000) * ''[[Такси 3]]'' (2003) * ''[[Такси 4]]'' (2007) * ''Такси 5'' (2018) == Източници == <references /> [[Категория:Френски екшън комедии]] t2007qzaf07m6z1uj62k9c1yaze08lc 12435295 12435294 2024-12-08T20:59:59Z 89.215.227.67 12435295 wikitext text/x-wiki {{Филм}} '''„Такси 5“''' ({{Lang|fr|Taxi 5}}) е френска екшън комедия от 2018 г., режисирана от Франк Гастамбид. Продължение на „Taкси 4“, това е петата част от филмовата поредица „Taкси“ и включва различни герои. == Сюжет == Силвен Маро, инспектор на парижката полиция, е смятан за един от най-добрите полицаи във френската столица, който мечтае да служи в специалните части. След като се разбира, че е спал със съпругата на кмета, той е преместен в общинската полиция на Марсилия, чийто кмет е бившият комисар Жибер. Докато преследва таксиметров шофьор, той удавя патрулната кола и в резултат на това влиза в престрелка с градската полиция. Жибер информира екипа за „банда италианци“, които използват две мощни ферарита за извършване на престъпленията си, и инструктира Маро да ги арестува. Тъй като колите на местната полиция нямат мощност, той осъзнава, че няма да може да се справи с „Ферари“. Ален, колега на Маро, разказва на новодошлия за легендарното такси на Марсилия и за приключенията на Даниел и Емилиен. Но са минали години: колата вече е в Мароко, Емилиен е напуснал полицията, а Даниел живее в Маями. Силвен и екипът му намират племенника на Даниел, Еди Махлуф, който е бил таксиметровият шофьор, който е преследвал. Силвен предлага на Еди сделка; да намери таксито на чичо му и той ще бъде освободен. Еди прави контрапредложение, заявявайки, че иска да бъде шофьор на таксито, когато го намерят. Намират колата, но се оказва, че племенникът няма таланта на чичо си. На следващия ден те започват операция „Мафия“, както я нарича Жибер. Докато крадците бягат, Жиберт прави грешка, водеща до струпване на коли, една от жертвите на което се разкрива, че е министърът, когото е срещал преди това. Силвен преследва крадците, но все още не успява да се справи с колите им. Осъзнавайки, че колата се нуждае от още модификации, той накрая напуска таксито със сестрата на Еди, Самия. Силвен веднага е поразен от нея и се опитва да направи ход към нея, но е отхвърлен. Той отива с Еди да се срещне с „италианеца“ Рашид, който ги информира за място, където тренират италианците – изоставена писта. Силвен и Еди отиват там и печелят състезанието. Един от крадците, Тони Дог, бивш пилот от Формула 1, предлага работа на Силвен и го кани на частно парти. Там е изпратен целият екип на общинскьша полиция. Еди, маскиран като сервитьор, влиза в офиса на Кучето и открива плана за следващия обир – кражбата на диамант „Касиопея“. Той показва на Силвен доказателствата, но когато чуват някой да идва, те се опитват да се скрият в стаята. И двамата чуват как крадците говорят с две корумпирани градски ченгета. Поради глупостта на Еди те биват хванати и Еди в крайна сметка разкрива всичко на един от тях. След като Силвен избягва през прозореца, Еди е спасен от един от полицаите. В деня на обира диамантът „Касиопея“ пристига в Марсилия с хеликоптер. Преди да успее да кацне, крадците заплашват да го взривят с помощта на откраднат военен дрон. След като взривява няколко полицейски коли като доказателство, пилотът е принуден да лети с хеликоптера до яхта. Силвен и Еди преследват хеликоптера заедно с ченгетата. Корумпираните ченгета са спрени от приятелите на Еди, докато разчистват път за таксито. Ченгетата командват цивилен автомобил, но в крайна сметка са спрени от общинската полиция, докато крадците продължават преследването на таксито. След като открива огън по таксито, Силвен набира повече скорост, таксито излита от скала и се блъска в задната част на яхтата, където Рашид вече е взел диаманта от пилота. След това бандата е арестувана и диамантът е върнат. Силвен отива при Самия, за да ѝ разкаже за колата, когато тя разкрива, че вече е в новините. Еди е показан по телевизията, преструвайки се на ченге, докато си приписва заслуги. Той благодари на Силвен и Самия, преди да приключи с предложение за приятелката си. В болницата Ален, виждайки счупеното такси, е разстроен. По-късно на церемония всички участници са наградени. Силвен пристига с ламборгини, конфискувано от италианците, следван от Самия с нова кола, върху която е работила. След това и двамата продължават да се състезават към летището. == Актьорски състав == * Франк Гастамбид – Силвен Маро * Малик Бенталха – Еди Маклуф * Бернар Фарси – Жерар Жилберт * Салваторе Еспосито – Тони Дог * Едуар Монтуте – Ален Тресор * Сабрина Уазани – Самия * Санд ван Рой – Санди * Ануар Тубали – Мичел Петручани * Монсьор Пулпе – Менар * Сиси Дупар – Сандрине Бросар * Рамзи Бедиа – Рашид * Муса Мааскри – Лопес * [[Сопрано (рапър)|Сопрано]] – Баба * Елизе Ларникол – министър на екологията * Франсоа Левантал – комисар Морзини == Филми от поредицата за Такси == Поредицата „Такси“ включва 5 филма: * ''[[Такси (филм)|Такси]]'' (1998) * ''[[Такси 2]]'' (2000) * ''[[Такси 3]]'' (2003) * ''[[Такси 4]]'' (2007) * ''Такси 5'' (2018) == Източници == <references /> [[Категория:Френски екшън комедии]] 79lut8y6o0sbck03238cmkfxqmf5uha 0 869301 12435418 12364085 2024-12-09T03:11:07Z InternetArchiveBot 282151 Add 1 book for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435418 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''''Lassa mammarenavirus''''' (LASV) е аренавирус, който причинява хеморагична треска при хора и други примати.<ref name=":2">Asogun DA, Günther S, Akpede GO, Ihekweazu C, Zumla A. Lassa Fever: Epidemiology, Clinical Features, Diagnosis, Management and Prevention. Infect Dis Clin North Am. 2019 Dec;33(4):933-951. doi: 10.1016/j.idc.2019.08.002. PMID: 31668199.</ref><ref name=":3">Garry RF. Lassa fever - the road ahead. Nat Rev Microbiol. 2023 Feb;21(2):87-96. doi: 10.1038/s41579-022-00789-8. Epub 2022 Sep 12. PMID: 36097163; PMCID: PMC9466315.</ref> LASV е [[патоген]], изискващ [[Ниво на биобезопасност|ниво на биобезопасност 4]] за работа и съхранение. Той е ендемичен в страните от Западна Африка, особено в [[Сиера Леоне]], [[Гвинея|Република Гвинея]], [[Нигерия]] и [[Либерия]], където годишната честота на инфекции с Ласа вирус е между 300 000 и 500 000 случая, със средно 5 000 – 10 000 смъртни случая годишно.<ref name=":2" /> От 2012 г. насам, открития в района на река Мано в Западна Африка разшириха ендемичната зона между двата известни ендемични района на Ласа, което показва, че LASV е по-широко разпространен в екозоната на тропическата гориста савана в Западна Африка.<ref>Sogoba N, Feldmann H, Safronetz D (September 2012). "Lassa fever in West Africa: evidence for an expanded region of endemicity". ''Zoonoses and Public Health''. 59 Suppl 2 (59): 43–7. doi:10.1111/j.1863-2378.2012.01469.x</ref> Редица научни разработки целят създаването на ефективна ваксина, но момента няма официално одобрени ваксини срещу LASV за употреба при хора.<ref name=":3" /><ref>Salami K, Gouglas D, Schmaljohn C, Saville M, Tornieporth N. A review of Lassa fever vaccine candidates. Curr Opin Virol. 2019 Aug;37:105-111. doi: 10.1016/j.coviro.2019.07.006. Epub 2019 Aug 28. PMID: 31472333.</ref><ref>Sulis G, Peebles A, Basta NE. Lassa fever vaccine candidates: A scoping review of vaccine clinical trials. Trop Med Int Health. 2023 Jun;28(6):420-431. doi: 10.1111/tmi.13876. Epub 2023 Apr 24. PMID: 37095630; PMCID: PMC10247453.</ref> == Откриване == През 1969 г. медицинската сестра Лора Уайн се разболява от мистериозна болест, предадена ѝ от пациентка в Ласа, село в [[Борно|щата Борно]], [[Нигерия]].<ref name=":0">{{Cite book|title=The Lassa Ward:One Man's Fight Against One of the World's Deadliest Diseases.|date=2009|publisher=St. Martin's Press|isbn=978-0-312-37700-7}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cdc.gov/vhf/lassa/|заглавие=Lassa Fever {{!}} CDC|труд=www.cdc.gov|достъп_дата=2016-09-23}}</ref><ref name="Frame_1970">{{Cite journal|vauthors=Frame JD, Baldwin JM, Gocke DJ, Troup JM|date=July 1970|title=Lassa fever, a new virus disease of man from West Africa. I. Clinical description and pathological findings|journal=The American Journal of Tropical Medicine and Hygiene|volume=19|issue=4|pages=670–6|doi=10.4269/ajtmh.1970.19.670|pmid=4246571}}</ref> След разболяването си, тя е транспортирана до Джос, където почива. Впоследствие още двама също се заразили, единият от които петдесет и две годишната медицинска сестра Лили Пинео, която се грижела за Лора Уайн.<ref>{{Cite journal|vauthors=Frame JD|date=May 1992|title=The story of Lassa fever. Part I: Discovering the disease|url=https://archive.org/details/sim_new-york-state-journal-of-medicine_1992-05_92_5/page/199|journal=New York State Journal of Medicine|volume=92|issue=5|pages=199–202|pmid=1614671}}</ref> Проби от Пинео са изпратени в [[Йейлски университет|университета Йейл]] в [[Ню Хейвън]], където нов вирус, който по-късно ще бъде известен като ''Lassa mammarenavirus'', е изолиран за първи път от Джорди Казалс-Ариет, Соня Бъкли и други.<ref name="Prono-2008">{{Cite book|title=Encyclopedia of Global Health|url=https://books.google.com/books?id=1_XIbBRvD0gC&pg=PA354|volume=1|date=9 January 2008|publisher=SAGE|isbn=978-1-4129-4186-0|oclc=775277696|page=354}}</ref><ref>{{Cite journal|author-link=Sonja Buckley|vauthors=Buckley SM, Casals J, Downs WG|date=July 1970|title=Isolation and antigenic characterization of Lassa virus|url=https://archive.org/details/sim_nature-uk_1970-07-11_227_5254/page/n88|journal=Nature|volume=227|issue=5254|pages=174|bibcode=1970Natur.227..174B|doi=10.1038/227174a0|pmid=5428406|doi-access=free}}</ref><ref>{{Cite journal|vauthors=Oransky I|date=2005-03-12|title=Sonja Buckley|journal=Lancet|volume=365|issue=9463|pages=932|doi=10.1016/S0140-6736(05)71068-0|pmid=15786567|doi-access=free}}</ref> В последствие, Казалс-Ариет се заразява и почти губи живота си, а един от лабораторните техници почива от заразата.<ref name="Prono-2008" /> Около 1972 г. е установено, че африканският плъх от вида ''[[Наталска многогръда мишка|Mastomys natalensis]]'' е основният резервоар на вируса в Западна Африка, способен да отделя вирус в урината и изпражненията си, без да проявява видими симптоми.<ref>{{Cite journal|vauthors=Fraser DW, Campbell CC, Monath TP, Goff PA, Gregg MB|date=November 1974|title=Lassa fever in the Eastern Province of Sierra Leone, 1970-1972. I. Epidemiologic studies|journal=The American Journal of Tropical Medicine and Hygiene|volume=23|issue=6|pages=1131–9|doi=10.4269/ajtmh.1974.23.1131|pmid=4429182}}</ref><ref>{{Cite journal|vauthors=Monath TP, Maher M, Casals J, Kissling RE, Cacciapuoti A|date=November 1974|title=Lassa fever in the Eastern Province of Sierra Leone, 1970-1972. II. Clinical observations and virological studies on selected hospital cases|journal=The American Journal of Tropical Medicine and Hygiene|volume=23|issue=6|pages=1140–9|doi=10.4269/ajtmh.1974.23.1140|pmid=4429183}}</ref> == Вирусология == === Структура и геном === [[Файл:Viruses-04-02973-g002.webp|мини|Структура и геном на вируса Lassa. Фигура от Fehling et al., 2012<ref name=":1">{{Cite journal|vauthors=Fehling SK, Lennartz F, Strecker T|date=November 2012|title=Multifunctional nature of the arenavirus RING finger protein Z|journal=Viruses|volume=4|issue=11|pages=2973–3011|doi=10.3390/v4112973|pmc=3509680|pmid=23202512|doi-access=free}}</ref>]] Lassa вирусите са обвити, едноверижни, бисегментирани, [[Сетивност (молекулярна биология)|амбисенс]] [[РНК вирус]]и.<ref>Jamie Dyal and Ben Fohner Lassa virus Stanford University Humans and Viruses Class of 2005</ref><ref>Lashley, Felissa R., and Jerry D. Durham. Emerging Infectious Diseases: Trends and Issues. New York: Springer Pub., 2002. Print.</ref> Техният геном се съдържа в два РНК сегмента, които кодират два протеина всеки, по един във всяка посока на разчитане, допринасяйки общо четири вирусни протеина. Големият сегмент кодира малък протеин [[Домейн RING finger|цинков пръст]] (Z), който регулира транскрипцията и репликацията и [[РНК полимераза]]та (L). Малкият сегмент кодира [[нуклеопротеин]]а (NP) и повърхностния [[гликопротеин]]ов прекурсор (GP, известен също като ''вирусен шип''), който е протеолитично разцепен в гликопротеините на обвивката GP1 и GP2, които се свързват с [[Дистрогликан|алфа-дистрогликановия]] рецептор и спомагат за влизането в клетката гостоприемник.<ref>Klitting R, Mehta SB, Oguzie JU, Oluniyi PE, Pauthner MG, Siddle KJ, Andersen KG, Happi CT, Sabeti PC. Lassa Virus Genetics. Curr Top Microbiol Immunol. 2023;440:23-65. doi: 10.1007/82_2020_212. PMID: 32418034.</ref> LASV причинява [[хеморагична треска]], която често е съпътствана от симптоми на имунна недостатъчност (immunosuppression). Вирусът се репликира много бързо и демонстрира времеви контрол при репликацията. Първата стъпка на репликация е транскрипция на [[Информационна РНК|иРНК]] копия на генома с отрицателна посока на транскрипция. Това гарантира адекватно снабдяване с вирусни протеини за следващите етапи на репликация, тъй като NP и L протеините се [[Транслация (биология)|транслират]] от иРНК. Положителният геном след това прави вирусни комплементарни РНК [[(vcRNA)]] копия на себе си. Копията на РНК са шаблон за производство на нови вирусни частици с отрицателна посока на транскрипция, но иРНК също се синтезира от него. мРНК, синтезирана от vcRNA, се транслира, за да направи GP и Z протеините. Този времеви контрол позволява на шиповите протеини да се произвеждат последни и следователно да забавят разпознаването на вируса от имунната система на гостоприемника. Нуклеотидните изследвания на генома показват, че Lassa има четири щама: три открити в Нигерия и четвърти в Гвинея, Либерия и Сиера Леоне. Нигерийските щамове вероятно са били предци на другите, но е необходима допълнителна работа, за да се потвърди това.<ref name="Bowen_2000">{{Cite journal|displayauthors=6|vauthors=Bowen MD, Rollin PE, Ksiazek TG, Hustad HL, Bausch DG, Demby AH, Bajani MD, Peters CJ, Nichol ST|date=August 2000|title=Genetic diversity among Lassa virus strains|url=https://archive.org/details/sim_journal-of-virology_2000-08_74_15/page/6992|journal=Journal of Virology|volume=74|issue=15|pages=6992–7004|doi=10.1128/JVI.74.15.6992-7004.2000|pmc=112216|pmid=10888638}}</ref> === Рецептори === [[Файл:Viruses-12-00784-g002.png|мини|Механизми за навлизане в клетките гостоприемници на аренавирусите от Стария и Новия свят.]] ''Lassa mammarenavirus'' навлиза в клетката гостоприемник посредством рецептора на клетъчната повърхност алфа-дистрогликан (алфа-DG),<ref name="Cao_1998">{{Cite journal|displayauthors=6|vauthors=Cao W, Henry MD, Borrow P, Yamada H, Elder JH, Ravkov EV, Nichol ST, Compans RW, Campbell KP, Oldstone MB|date=December 1998|title=Identification of alpha-dystroglycan as a receptor for lymphocytic choriomeningitis virus and Lassa fever virus|journal=Science|volume=282|issue=5396|pages=2079–81|bibcode=1998Sci...282.2079C|doi=10.1126/science.282.5396.2079|pmid=9851928}}</ref> универсален рецептор за протеини на [[Извънклетъчен матрикс|извънклетъчния матрикс]]. Той споделя този рецептор с прототипния вирус на аренавирус от Стария свят на лимфоцитен хориоменингит (Lymphocytic_choriomeningitis, LCMV). Рецепторното разпознаване зависи от специфична захарна модификация на алфа-дистрогликан от група гликозилтрансферази, известни като LARGE протеини. Специфични варианти на гените, кодиращи тези протеини, изглежда са под положителна селекция в [[Западна Африка]], където LASV е ендемичен.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nlm.nih.gov/medlineplus/ency/article/002362.htm|заглавие=Endemic: MedlinePlus Medical Encyclopedia}}</ref> Алфа-дистрогликанът също се използва като рецептор от аренавирусите от новия свят (Oliveros и Latino вируси). За разлика от това, аренавирусите от Новия свят, които включват важните вируси Machupo, Guanarito, Junin и Sabia в допълнение към непатогенния вирус Amapari, използват рецептора за трансферин 1 . Малка алифатна [[аминокиселина]] в GP1 гликопротеин аминокиселинна позиция 260 е необходима за свързване с висок афинитет към алфа-DG. В допълнение, GP1 аминокиселинна позиция 259 също изглежда важна, тъй като всички аренавируси, показващи висок афинитет на алфа-DG свързване, притежават обемна ароматна аминокиселина (тирозин или фенилаланин) в тази позиция. За разлика от повечето вируси с обвивка, които използват покрити с клатрин вдлъбнатини за навлизане в клетката и се свързват с техните рецептори по рН-зависим начин, Lassa и вирусът на лимфоцитен хориоменингит (LCMV) вместо това използват ендоцитозен път, независим от клатрин, кавеолин, динамин и [[актин]]. Веднъж попаднали в клетката, вирусите се доставят бързо до ендозоми чрез везикуларен трафик, макар и такъв, който е до голяма степен независим от малките GTPases [[Rab5]] и [[Rab7]] . При контакт с ендозома рН-зависимо мембранно сливане възниква, медиирано от гликопротеина на обвивката, който при по-ниско рН на ендозома свързва лизозомния протеин LAMP1, което води до мембранно сливане и излизане от ендозома.<ref>Loureiro ME, D'Antuono A, López N. Virus⁻Host Interactions Involved in Lassa Virus Entry and Genome Replication. Pathogens. 2019 Jan 29;8(1):17. doi: 10.3390/pathogens8010017. PMID: 30699976; PMCID: PMC6470645.</ref> === Жизнен цикъл === [[Файл:Viruses-04-02973-g003.webp|мини|Жизнен цикъл на вируса Lassa. Фигура от Fehling et al., 2012<ref name=":1"/>]] Жизненият цикъл на ''Lassa mammarenavirus'' е подобен на аренавирусите от Стария свят. ''Lassa mammarenavirus'' навлиза в клетката чрез рецептор-медиирана ендоцитоза. Все още не е известно кой ендоцитозен път се използва, но поне клетъчното влизане е чувствително към изчерпването на холестерола. Смята се, че интернализацията на вируса е ограничена при изчерпване на холестерола. Рецепторът, използван за навлизане в клетката, е алфа-дистрогликан, силно еволюционно запазен и повсеместно експресиран рецептор на клетъчната повърхност за протеини на извънклетъчния матрикс. Дистрогликанът, който по-късно се разцепва на алфа-дистрогликан и бета-дистрогликан, първоначално се експресира в повечето клетки до зрели тъкани и осигурява молекулярна връзка между ECM и базирания на актин цитоскелет.<ref name="Rojek_2008">{{Cite journal|vauthors=Rojek JM, Kunz S|date=April 2008|title=Cell entry by human pathogenic arenaviruses|journal=Cellular Microbiology|volume=10|issue=4|pages=828–35|doi=10.1111/j.1462-5822.2007.01113.x|pmid=18182084|doi-access=free}}</ref> След като вирусът навлезе в клетката чрез медиирана от алфа-дистрогликан ендоцитоза, средата с ниско рН задейства рН-зависимо мембранно сливане и освобождава RNP (вирусен рибонуклеопротеин) комплекс в цитоплазмата. Вирусната РНК се разопакова и репликацията и транскрипцията започват в цитоплазмата.<ref name="Rojek_2008" /> Когато репликацията започне, S и L РНК геномите синтезират антигеномните S и L РНК, а от антигеномните РНК се синтезират геномни S и L РНК. Както геномните, така и антигеномните РНК са необходими за [[Транскрипция (биология)|транскрипция]] и [[Транслация (биология)|транслация]]. S РНК кодира GP и NP (вирусен нуклеокапсиден протеин) протеини, докато L РНК кодира Z и L протеини. L протеинът най-вероятно представлява вирусната РНК-зависима РНК полимераза.<ref name="Drosten_2003">{{Cite journal|vauthors=Drosten C, Kümmerer BM, Schmitz H, Günther S|date=January 2003|title=Molecular diagnostics of viral hemorrhagic fevers|journal=Antiviral Research|volume=57|issue=1–2|pages=61–87|doi=10.1016/s0166-3542(02)00201-2|pmid=12615304}}</ref> Когато клетката е заразена от вируса, L полимеразата се свързва с вирусния RNP и инициира транскрипцията на геномната РНК. 5' и 3' крайните 19 nt вирусни промоторни региони на двата РНК сегмента са необходими за разпознаване и свързване на вирусната полимераза. Първичната транскрипция първо транскрибира [[Информационна РНК|иРНК]] от геномните S и L РНК, които кодират съответно NP и L протеини. Транскрипцията завършва при структурата на стволовата бримка (SL) в рамките на междугеномната област. Аренавирусите използват стратегия за „изтръгване на шапката“, за да получат структурите на капачката от клетъчните иРНК и тя се медиира от ендонуклеазната активност на L полимеразата и активността на свързване на капачката на NP. Антигеномната РНК транскрибира вирусни гени GPC и Z, кодирани в геномна ориентация, съответно от S и L сегменти. Антигеномната РНК също служи като матрица за репликацията.<ref name="Yun_2012">{{Cite journal|vauthors=Yun NE, Walker DH|date=October 2012|title=Pathogenesis of Lassa fever|journal=Viruses|volume=4|issue=10|pages=2031–48|doi=10.3390/v4102031|pmc=3497040|pmid=23202452|doi-access=free}}</ref> След транслация на GPC, той се модифицира посттранслационно в [[Ендоплазмен ретикулум|ендоплазмения ретикулум]]. GPC се разцепва на GP1 и GP2 на по-късния етап от секреторния път. Съобщава се, че клетъчната протеаза SKI-1/S1P е отговорна за това разцепване. Разцепените [[гликопротеин]]и се включват в обвивката [[Вируси|на вириона]], когато вирусът пъпчи и се освобождава от клетъчната мембрана.<ref name="Drosten_2003" /> == Патогенеза == [[Файл:Lassa_Virus_(51719108882).jpg|мини|Фалшиво-оцветена микроснимка в [[сканиращ електронен микроскоп]] на Lassa вирус (в оранжево), който се размножава от заразена клетка]] LASV причинява ''Ласа треска''. Първоначалните симптоми включват грипоподобно заболяване, характеризиращо се с висока температура, обща слабост, кашлица, болки в гърлото, главоболие и стомашно-чревни прояви. По-късните хеморагичните прояви включват съдова пропускливост.<ref name="Yun_2012"/> При навлизането на LASV в нов гостоприемник, вирусът заразява почти всяка тъкан в човешкото тяло, започвайки от [[лигавица]]та, червата, белите дробове и пикочната система, след което преминава към съдовата система.<ref name=":0"/> Основните цели на вируса са антиген-представящи клетки, главно дендритни клетки и ендотелни клетки.<ref name="Luka_1999">{{Cite journal|vauthors=Levene MI, Gibson NA, Fenton AC, Papathoma E, Barnett D|date=July 1990|title=The use of a calcium-channel blocker, nicardipine, for severely asphyxiated newborn infants|url=https://archive.org/details/sim_developmental-medicine-and-child-neurology_1990-07_32_7/page/567|journal=Developmental Medicine and Child Neurology|volume=32|issue=7|pages=567–74|doi=10.1111/j.1469-8749.1990.tb08540.x|pmid=2391009}}</ref><ref name="Mahanty_2003">{{Cite journal|vauthors=Mahanty S, Hutchinson K, Agarwal S, McRae M, Rollin PE, Pulendran B|date=March 2003|title=Cutting edge: impairment of dendritic cells and adaptive immunity by Ebola and Lassa viruses|journal=Journal of Immunology|volume=170|issue=6|pages=2797–801|doi=10.4049/jimmunol.170.6.2797|pmid=12626527|doi-access=free}}</ref><ref name="Baize_2004">{{Cite journal|vauthors=Baize S, Kaplon J, Faure C, Pannetier D, Georges-Courbot MC, Deubel V|date=March 2004|title=Lassa virus infection of human dendritic cells and macrophages is productive but fails to activate cells|journal=Journal of Immunology|volume=172|issue=5|pages=2861–9|doi=10.4049/jimmunol.172.5.2861|pmid=14978087|doi-access=free}}</ref> През 2012 г. беше съобщено как нуклеопротеинът (NP) ''на Lassa mammarenavirus'' саботира вродената имунна система на гостоприемника. Обикновено, когато патоген навлезе в гостоприемника, вродената защитна система разпознава свързаните с патогена молекулярни модели (PAMP) и активира имунен отговор. Един от механизмите открива двойноверижна РНК (dsRNA), която се синтезира само от [[РНК вирус|вируси с отрицателен смисъл]]. В цитоплазмата dsRNA рецепторите, като RIG-I (ген I, индуцируем от ретиноева киселина) и MDA-5 (ген 5, свързан с диференциация на меланома), откриват dsRNAs и инициират сигнални пътища, които транслокират IRF-3 (интерферон регулаторен фактор 3) и други транскрипционни фактори към клетъчното ядро. Транслокираните транскрипционни фактори активират експресията на интерферони 𝛂 и 𝛃 и те инициират адаптивен имунитет. NP, кодиран от ''Lassa mammarenavirus,'' е от съществено значение за вирусната репликация и транскрипция, но също така потиска вродения IFN отговор на гостоприемника чрез инхибиране на транслокацията на IRF-3. Съобщава се, че NP на ''Lassa mammarenavirus'' има екзонуклеазна активност само към dsRNA.<ref>{{Cite journal|vauthors=Hastie KM, King LB, Zandonatti MA, Saphire EO|date=Aug 2012|title=Structural basis for the dsRNA specificity of the Lassa virus NP exonuclease|journal=PLOS ONE|volume=7|issue=8|pages=e44211|bibcode=2012PLoSO...744211H|doi=10.1371/journal.pone.0044211|pmc=3429428|pmid=22937163|doi-access=free}}</ref> екзонуклеазната активност на NP dsRNA противодейства на отговорите на IFN чрез смилане на PAMP, като по този начин позволява на вируса да избегне имунните отговори на гостоприемника.<ref name="Hastie_2012">{{Cite journal|vauthors=Hastie KM, Bale S, Kimberlin CR, Saphire EO|date=April 2012|title=Hiding the evidence: two strategies for innate immune evasion by hemorrhagic fever viruses|journal=Current Opinion in Virology|volume=2|issue=2|pages=151–6|doi=10.1016/j.coviro.2012.01.003|pmc=3758253|pmid=22482712}}</ref> == Източници == {{Reflist}} {{превод от|en|Lassa mammarenavirus|1210653713}} [[Категория:Зоонози]] [[Категория:Биологични оръжия]] [[Категория:Вирусни инфекции по животните]] fnvbwiy0jtn86mtaaemlokw3vzw5xz0 0 869806 12435633 12433090 2024-12-09T11:13:00Z Aleksanderpc 74055 /* Турнири */ 12435633 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} Сезон 2024/25 за [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] е 76-тия сезон в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] и девети поред след като отбора е изхвърлен от професионалния футбол, поради финансови проблеми. Отборът участва в Първа лига и [[Купа на България по футбол|Купата на България]]. За пръв път от 2016 година, ЦСКА няма да има европейски мачове, след като в сезон [[Първа професионална футболна лига 2023/24|2023/24]], губи плейофа за участие в [[Лига на конференциите 2024/25|Лигата на конференциите]] от [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]].<ref>{{cite news | title=8 години по-късно отново без Левски и ЦСКА в европейските клубни турнири | work=dsport.bg | date=31 май 2024 | url=https://dsport.bg/8-godini-po-kasno-otnovo-bez-levski-i-cska-v-evropeiskite-klubni-turniri~165755.html | language=bg | access-date=13 септември 2024}}</ref><ref>{{cite news | title=Тотален крах за ЦСКА! ЦСКА 1948 пренаписа историята на баражите и ще играе в ЛК | work=dsport.bg | date=31 май 2024 | url=https://dsport.bg/na-zivo-cska-cska-1948-v-bitka-za-evropa-sastavi~165740.html | language=bg | access-date=13 септември 2024}}</ref> ЦСКА играе домакинските си мачове на [[Национален стадион „Васил Левски“|националния стадион Васил Левски]], след като стадион [[Българска армия (стадион)|Българска армия]] е разрушен и ново съоражение ще бъде построено до 2026 година.<ref>{{cite news | title=„Българска армия“ падна (ВИДЕО) | work=dsport.bg | date=28 април 2024 | url=https://dsport.bg/balgarska-armia-padna-video~152454.html | language=bg | access-date=13 септември 2024}}</ref>. Изключение правят мачовете от края на август и през септември, когато националният стадион е затворен поради ремонтни дейности, тогава ЦСКА домакинства на стадион [[Локомотив (стадион, София)|Локомотив]] в [[София]]<ref>{{cite news | title=Официално: ЦСКА и Ботев Пловдив ще играят в „Надежда“ | work=dsport.bg | date=23 август 2024 | url=https://dsport.bg/oficialno-cska-i-botev-plovdiv-ste-igraat-v-nadezda~173910.html | language=bg | access-date=13 септември 2024}}</ref> и [[Христо Ботев (стадион, Благоевград)|Христо Ботев]] в [[Благоевград]]<ref>{{cite news | title=Официално: БФС промени два мача на ЦСКА, ''червените'' играят с Берое в Благоевград | work=dsport.bg | date=12 септември 2024 | url=https://dsport.bg/bfs-promeni-dva-macha-na-cska~175770.html | language=bg | access-date=13 септември 2024}}</ref>. Сезонът започва с много промени за армейците. През април 2024, тогаващните собственици на отбора [[Гриша Ганчев]] и [[Данаил Ганчев]] се оттеглят. Притежаваните от тях акции са прехвърлени безвъзмездно на фондация „Национален Фонд за Спорт, Култура, Изкуство и Наука“, а оперативното ръководство на клуба ще се осъществява от двамата директори на отбора Филип Филипов и Стоян Орманджиев.<ref>{{cite news | title=Официално: Гриша Ганчев и Данаил Ганчев се оттеглят от ЦСКА | work=dsport.bg | date=30 април 2024 | url=https://dsport.bg/oficialno-grisha-ganchev-i-danail-ganchev-se-otteglat-ot-cska~152578.html | language=bg | access-date=13 септември 2024}}</ref> След загубата в плейофа, временния треньор [[Стамен Белчев]] е отстранен, а на негово място за нов старши треньор е назначен хърватина [[Томислав Стипич]].<ref>{{cite news | title=Официално: ЦСКА представи новия си треньор | work=dsport.bg | date=4 юни 2024 | url=https://dsport.bg/oficialno-cska-predstavi-novia-si-trenor~166132.html | language=bg | access-date=13 септември 2024}}</ref> Началото на футболния сезон е кошмарно за ЦСКА. Отборът стартира първенството с 1 победа и 4 загуби и на 25 август, Томислав Стипич е уволнен.<ref>{{cite news | title=Стипич се съгласи да се раздели с ЦСКА | work=dsport.bg | date=25 август 2024 | url=https://dsport.bg/stipich-se-saglasi-da-se-razdeli-s-cska~174108.html | language=bg | access-date=13 септември 2024}}</ref><ref>{{cite news | title=1 победа в 10 мача – трагичната форма на ЦСКА | work=dsport.bg | date=24 август 2024 | url=https://dsport.bg/1-pobeda-v-10-macha-tragichnata-forma-na-cska~174021.html | language=bg | access-date=13 септември 2024}}</ref> На негово място на треньорският пост е назначен бившият футболист на отбора [[Александър Томаш]]<ref>{{cite news | title=Официално: ЦСКА обяви Александър Томаш | work=dsport.bg | date=28 август 2024 | url=https://dsport.bg/cska-obavi-tomash~174427.html | language=bg | access-date=13 септември 2024}}</ref>, който е откупен от [[ФК „Спартак“ (Варна)|Спартак Варна]]. Томаш стартира изключително силно сезона със Спартак, като в първите 6 мача за първенство, той печели 13 точки, включително побеждава бъдещия си отбор с 3:0 във Варна.<ref>{{cite news | title=ЦСКА се договори с Александър Томаш? | work=dsport.bg | date=26 август 2024 | url=https://dsport.bg/cska-se-dogovori-s-aleksandar-tomash~174179.html | language=bg | access-date=13 септември 2024}}</ref> В първия си мач начело на отбора, само 2 дена след пристигането си, Томаш дебютира със загуба с 0:1 от [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|Ботев Пловдив]]. По време на първата пауза за националните отбори в началото на септември 2024, ЦСКА прави мащабна селекция с привличането на нови футболисти, като личат имената на бившия футболист на Ботев Пловдив [[Джеймс Ето'о]] и капитанът на английския [[ФК Лийдс Юнайтед|Лийдс Юнайтед]] [[Лиъм Купър]]<ref>{{cite news | title=Официално: ЦСКА представи дългоочаквания защитник | work=dsport.bg | date=12 септември 2024 | url=https://dsport.bg/oficialno-cska-predstavi-dalgoochakvania-zastitnik~175741.html | language=bg | access-date=13 септември 2024}}</ref>. ==Състав== {{fb si header |age=y|eu=n}} {{fb si player|bg=|n=1|nb=BRA|p=[[Густаво Бузато]]|pos=GK|age={{Age|1990|10|23|2024|7|1}}|s=2019|a=189|g=0|e=2026|f=Free}} {{fb si player|bg=|n=2|nb=BUL|p=[[Лъчезар Иванов (футболист)|Лъчезар Иванов]]|pos=DF|age={{Age|2005|6|2|2024|7|1}}|s=2024|a=0|g=0|e=2028|f=YS}} {{fb si player|bg=|n=3|nb=GAM|p=[[Сейни Санянг]]|pos=DF|age={{Age|2003|4|18|2024|7|1}}|s=2023|a=27|g=0|e=2028|f=€100,000}} {{fb si player|bg=|n=4|nb=BUL|p=[[Християн Петров]]|pos=DF|age={{Age|2002|6|24|2024|7|1}}|s=2020|a=75|g=1|e=2026|f=YS}} {{fb si player|bg=|n=5|nb=Косово|p=[[Лумбард Делова]]|pos=DF|age={{Age|1999|1|1|2024|7|1}}|s=2024|a=4|g=0|e=2027|f=€350,000}} {{fb si player|bg=|n=6|nb=SCO|p=[[Лиъм Купър]]|pos=DF|age={{Age|1991|8|30|2024|7|1}}|s=2024|a=0|g=0|e=2026|f=Free}} {{fb si player|bg=|n=7|nb=NOR|p=[[Олаус Скарсем]]|pos=MF|age={{Age|1998|7|2|2024|7|1}}|s=2024|tw=w|a=23|g=3|e=2027|f=€500,000}} {{fb si player|bg=|n=8|nb=BUL|p=[[Станислав Шопов]]|pos=MF|age={{Age|2002|2|23|2024|7|1}}|s=2022|a=74|g=5|e=2025|f=Free}} {{fb si player|bg=|n=9|nb=Косово|p=[[Зюмюр Бютучи]]|pos=FW|age={{Age|1996|9|11|2024|7|1}}|s=2024|a=0|g=0|e=2027|f=Free}} {{fb si player|bg=|n=10|nb=NOR|p=[[Джонатан Линдсет]]|pos=MF|age={{Age|1996|2|25|2024|7|1}}|s=2022|a=84|g=12|e=2026|f=€500,000}} {{fb si player|bg=|n=11|nb=GLP|p=[[Матиас Фаетон]]|pos=FW|age={{Age|2000|1|8|2024|7|1}}|s=2023|a=43|g=6|e=2026|f=€2,000,000}} {{fb si player|bg=|n=12|nb=BUL|p=[[Марин Орлинов]]|pos=GK|age={{Age|1994|10|30|2023|7|1}}|s=2023|a=0|g=0|e=2025|f=Free}} {{fb si player|bg=|n=13|nb=COL|p=[[Браян Кордоба]]|pos=DF|age={{Age|1999|9|18|2024|7|1}}|s=2023|a=32|g=0|e=2027|f=€1,180,000}} {{fb si player|bg=|n=14|nb=NOR|p=[[Тобиъс Хайнц]]|pos=FW|age={{Age|1998|7|13|2024|7|1}}|s=2023|tw=w|a=63|g=9|e=2026|f=€600,000}} {{fb si player|bg=|n=15|nb=FRA|p=[[Тибо Вион]]|pos=MF|age={{Age|1993|12|11|2024|7|1}}|s=2020|a=141|g=4|e=2025|f=Free}} {{fb si player|bg=|n=16|nb=BUL|p=[[Георги Чорбаджийски]]|pos=MF|age={{Age|2004|8|28|2024|7|1}}|s=2023|a=10|g=1|e=2028|f=YS}} {{fb si player|bg=|n=17|nb=AUT|p=[[Емануел Шакич]]|pos=MF|age={{Age|1991|1|25|2024|7|1}}|s=2023|a=26|g=0|e=2025|f=Free}} {{fb si player|bg=|n=18|nb=LUX|p=[[Мика Пинто]]|pos=DF|age={{Age|1993|6|4|2024|8|31}}|s=2024|a=0|g=0|e=2027|f=Free}} {{fb si player|bg=|n=19|nb=BUL|p=[[Иван Турицов]]|pos=DF|age={{Age|1999|7|18|2023|7|1}}|s=2018|a=179|g=7|e=2027|f=YS}} {{fb si player|bg=|n=20|nb=BUL|p=[[Мартин Стойчев]]|pos=DF|age={{Age|2003|10|17|2024|7|1}}|s=2024|tw=w|a=5|g=0|e=2027|f=Undisclosed}} {{fb si player|bg=|n=21|nb=CAR|p=[[Амос Юга]]|pos=MF|age={{Age|1992|12|8|2024|7|1}}|s=2020|a=145|g=6|e=2026|f=Free}} {{fb si player|bg=|n=22|nb=BEL|p=[[Джейсън Локило]]|pos=MF|age={{Age|1998|9|17|2024|7|1}}|s=2024|a=3|g=0|e=2027|f=€400,000}} {{fb si player|bg=|n=23|nb=BUL|p=[[Илиан Антонов]]|pos=MF|age={{Age|2005|5|22|2024|7|1}}|s=2022|a=5|g=0|e=2027|f=YS}} {{fb si player|bg=|n=24|nb=BUL|p=[[Юлиан Илиев]]|pos=DF|age={{Age|2004|12|9|2024|7|1}}|s=2024|a=2|g=0|e=2028|f=YS}} {{fb si player|bg=|n=25|nb=BUL|p=[[Иван Дюлгеров]]|pos=GK|age={{Age|1999|07|15|2024|7|1}}|s=2024|a=3|g=0|e=2027|f=Free}} {{fb si player|bg=|n=26|nb=COL|p=[[Марселино Кареасо]]|pos=MF|age={{Age|1999|12|17|2024|7|1}}|s=2022|a=69|g=7|e=2025|f=€100,000}} {{fb si player|bg=|n=28|nb=BUL|p=[[Марк-Емилио Папазов]]|pos=FW|age={{Age|2003|10|8|2024|7|1}}|s=2020|a=6|g=0|e=2026|f=YS}} {{fb si player|bg=|n=29|nb=BUL|p=[[Иван Тасев (футболист)|Иван Тасев]]|pos=FW|age={{Age|2002|07|23|2024|7|1}}|s=2024|a=2|g=0|e=2028|f=Free}} {{fb si player|bg=|n=30|nb=BUL|p=[[Петко Панайотов]]|pos=MF|age={{Age|2005|7|20|2024|7|1}}|s=2024|a=8|g=0|e=2028|f=YS}} {{fb si player|bg=|n=73|nb=BUL|p=[[Илиан Илиев-младши|Илиан Илиев]]|pos=MF|age={{Age|1999|8|20|2024|7|1}}|s=2024|a=0|g=0|e=2027|f=Free}} {{fb si player|bg=|n=45|nb=BEL|p=[[Аарон Исека]]|pos=FW|age={{Age|1997|11|15|2024|7|1}}|s=2024|a=0|g=0|e=2027|f=€1,200,000}} {{fb si player|bg=|n=77|nb=CAR|p=[[Годуин Коялипу]]|pos=FW|age={{Age|2000|2|15|2024|7|1}}|s=2024|a=3|g=1|e=2027|f=€1,000,000}} {{fb si player|bg=|n=91|nb=BUL|p=[[Йоан Борносузов]]|pos=FW|age={{Age|2004|1|9|2024|7|1}}|s=2024|a=2|g=0|e=2027|f=Free}} {{fb si player|bg=|n=99|nb=CMR|p=[[Джеймс Ето'о]]|pos=MF|age={{Age|2000|11|19|2024|7|1}}|s=2024|a=0|g=0|e=2027|f=€1,000,000}} {{fb si player|bg=|n=—|nb=NED|p=[[Брадли де Нойер]]|pos=DF|age={{Age|1997|11|7|2024|7|1}}|s=2022|a=32|g=2|e=2025|f=€200,000}} <!-- {{fb si player|bg=|n=|nb=BUL|p=[[Александър Бучков]]|pos=DF|age={{Age|2003|9|13|2024|7|1}}|s=2020|a=4|g=0|e=2025|f=YS}} {{fb si player|bg=|n=|nb=BUL|p=[[Росен Маринов]]|pos=DF|age={{Age|2005|2|2|2024|7|1}}|s=2021|a=1|g=0|e=2026|f=YS}} {{fb si player|bg=|n=|nb=BUL|p=[[Наско Цеков]]|pos=DF|age={{Age|2005|07|23|2024|7|1}}|s=2021|a=1|g=0|e=2027|f=YS}} --> {{Fb si footer|u=3 септември 2024|ss=2024 |o=squad number |s= [[2024-25 PFC CSKA Sofia season#Transfers|Players transfer]] and Wikipedia players' articles|date=June 2024}} == Предсезонна подготовка и приятелски мачове == * Всички часове са в местно време {{footballbox collapsible |дата= 22 юни 2024 |етап= 1 |час= 11:00 |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 2:0 |подробности= [https://cska.bg/news/цска-победи-беласица-с-20-в-първата-конт/ доклад] |отбор2= [[ОФК Беласица (Петрич)|Беласица]] |голове1= [[Тобиъс Хайнц|Хайнц]] {{гол|7}}<br> [[Симеон Александров|Александров]] {{гол|75}} |голове2= |стадион = [[Спортен комплекс „Панчарево“]] |място = [[Панчарево]] |зрители= 200 |съдия= Васимир Ел-Хатиб (София) |П/Р/З = П |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 26 юни 2024 |етап= 2 |час= 17:30 |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 2:0 |подробности= [https://cska.bg/news/цска-победи-крумовград-с-20/ доклад] |отбор2= [[ФК „Крумовград“|Крумовград]] |голове1= [[Иван Тасев (футболист)|Тасев]] {{гол|78}}<br> [[Наско Цеков|Цеков]] {{гол|90}} |голове2= |стадион = [[Спортен комплекс „Евима“]] |място = [[Банско]] |зрители= |съдия= |П/Р/З = П |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 29 юни 2024 |етап= 3 |час= 17:30 |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 2:1 |подробности= [https://cska.bg/news/цска-победи-политехника-яш-с-21/ доклад] |отбор2= {{флагче|Румъния}} [[ФК Политехника (Яш)|Политехника Яш]] |голове1= [[Матиас Фаетон|Фаетон]] {{дузпа-пропуск|14 минута}}, {{гол|39}}<br> [[Тобиъс Хайнц|Хайнц]] {{гол|17}} |голове2= [[Николас Самайоа|Самайоа]] {{гол|75}} |стадион = [[Спортен комплекс „Евима“]] |място = [[Банско]] |зрители= |съдия= Иво Андреев (София) |П/Р/З = П |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 1 юли 2024 |етап= 4 |час= 18:00 |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 3:0 |подробности= [https://cska.bg/news/цска-разгроми-берое-с-30/ доклад] |отбор2= [[ПФК „Берое“ (Стара Загора)|Берое]] |голове1= [[Джонатан Линдсет|Линдсет]] {{гол|13}}<br> [[Тобиъс Хайнц|Хайнц]] {{гол|17}}<br> [[Алесандро Николов|Николов]] {{гол|67}} |голове2= |стадион = [[Спортен комплекс „Евима“]] |място = [[Банско]] |зрители= |съдия= |П/Р/З = П |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 5 юли 2024 |етап= 5 |час= 11:30 |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 2:1 |подробности= [https://www.fccska.com/news/цска-победи-макаби-пехтах-тиква-с-21/ доклад] |отбор2= {{флаг икона|Израел}} [[Макаби (Петах Тиква)|Макаби Петах Тиква]] |голове1= [[Джонатан Линдсет|Линдсет]] {{гол|34}}<br> [[Тобиъс Хайнц|Хайнц]] {{гол|52|д.}} |голове2= [[Амир Алтури|Алтури]] {{гол|76}} |стадион = [[Спортен комплекс „Евима“]] |място = [[Банско]] |зрители= |съдия= |П/Р/З = П |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 5 юли 2024 |етап= 6 |час= 17:30 |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 1:0 |подробности= [https://www.fccska.com/news/цска-раднички-ниш/ доклад] |отбор2= {{флаг икона|Сърбия}} [[ФК Раднички (Ниш)|Раднички Ниш]] |голове1= [[Марк-Емилио Папазов|Папазов]] {{гол|82}} |голове2= |стадион = [[Спортен комплекс „Евима“]] |място = [[Банско]] |зрители= |съдия= |П/Р/З = П |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 14 юли 2024 |етап= 7 |час= 18:00 |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 1:0 |подробности= [https://cska.bg/news/цска-победи-джилани-с-10/ доклад] |отбор2= {{флаг икона|Косово}} [[КФ Гиляни|Гиляни]] |голове1= [[Тобиъс Хайнц|Хайнц]] {{гол|58|д.}} |голове2= |стадион = [[Национален стадион „Васил Левски“]] |място = [[София]] |зрители= 3 000 |съдия= Иво Андреев (София) |П/Р/З = П |stack= yes }} ==Турнири== ===Обобщение=== {{Fb overview |c=2 |c1=[[Първа професионална футболна лига 2024/25|Първа лига]] |w1=7 |d1=5 |l1=7 |f1=25 |a1=21 |c2=[[Купа на България по футбол 2024/25|Купа на България]] |w2=1 |d2=0 |l2=0 |f2=4 |a2=0 |u=3 декември 2024 }} ===Първа лига=== ====Редовен сезон==== =====Класиране===== {| class="wikitable" style="text-align:center" |- !width=30|{{tooltip|Поз|Позиция}} !Отбор !width=30|{{tooltip|М|Мачове}} !width=30|{{tooltip|П|Победи}} !width=30|{{tooltip|Р|Равни}} !width=30|{{tooltip|З|Загуби}} !width=30|{{tooltip|ВГ|Вкарани голове}} !width=30|{{tooltip|ДГ|Допуснати голове}} !width=30|{{tooltip|ГР|Голова разлика}} !width=30|{{tooltip|Т|Точки}} !width=333|Класиране |-bgcolor="ffffcc" |6||align=left|[[ФК „Арда“|Арда]] |18||9||4||5||23||22||+1||'''31'''||rowspan=3|'''Класиране за група за Лига на конференциите''' |-bgcolor="ffffcc" |7||align=left|[[ПФК „Берое“ (Стара Загора)|Берое]] |18||8||3||7||21||15||+6||'''27''' |-bgcolor="ffffcc" |'''8'''||align=left|'''[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]]''' |'''18'''||'''7'''||'''4'''||'''7'''||'''23'''||'''19'''||'''+4'''||'''25''' |-bgcolor="ffcccc" |9||align=left|[[ФК „Крумовград“|Крумовград]] |18||5||5||8||12||17||−5||'''20'''||rowspan=2|'''Класиране за група за отпадане''' |-bgcolor="ffcccc" |10||align=left|[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] |18||4||8||6||20||24||−4||'''20''' |} =====Представяне като домакин/гост===== {| class="wikitable" width=550px style="font-size: 95%; text-align:center;" |----- !width=270px colspan="7"|Домакин !width=270px colspan="7" style="border-left:3px solid grey;"|Гост |----- !width=35px|{{abbr|М|Мачове}} !width=35px|{{abbr|П|Победи}} !width=35px|{{abbr|Р|Равни}} !width=35px|{{abbr|З|Загуби}} !width=95px colspan="2"|{{abbr|ГР|Голова разлика}} !width=35px|{{abbr|Т|Точки}} !width=35px style="border-left:3px solid grey;"|{{abbr|М|Мачове}} !width=35px|{{abbr|П|Победи}} !width=35px|{{abbr|Р|Равни}} !width=35px|{{abbr|З|Загуби}} !width=95px colspan="2"|{{abbr|ГР|Голова разлика}} !width=35px|{{abbr|Т|Точки}} |------ |10 |4 |3 |3 |width=55px|15:11 |width=40px|+4 |15 |style="border-left:3px solid grey;"|9 |3 |2 |4 |width=55px|10:10 |width=40px|0 |11 |} =====Класиране по кръгове===== {| class="wikitable" width=836px style="font-size: 95%; text-align:center;" |- !width=86px|Кръг !width=25px|01 !width=25px|02 !width=25px|03 !width=25px|04 !width=25px|05 !width=25px|06 !width=25px|07 !width=25px|08 !width=25px|09 !width=25px|10 !width=25px|11 !width=25px|12 !width=25px|13 !width=25px|14 !width=25px|15 !width=25px|16 !width=25px|17 !width=25px|18 !width=25px|19 !width=25px|20 !width=25px|21 !width=25px|22 !width=25px|23 !width=25px|24 !width=25px|25 !width=25px|26 !width=25px|27 !width=25px|28 !width=25px|29 !width=25px|30 |- style="font-weight: 700" |Място | Г | Д | Г | Г | Д | Г | Д | Г | Д | Г | Д | Г | Д | Г | Д | Д | Г | Д | Д | Г | Д | Г | Д | Г | Д | Г | Д | Г | Д | Г |-style="font-weight: 700" |Резултат |bgcolor="ffcccc"|З |bgcolor="ccffcc"|П |bgcolor="ffcccc"|З |bgcolor="ccffcc"|П |bgcolor="ffcccc"|З |bgcolor="ffcccc"|З |bgcolor="ffcccc"|З |bgcolor="ffcccc"|З |bgcolor="ccffcc"|П |bgcolor="ffffcc"|Р |bgcolor="ffcccc"|З |bgcolor="ccffcc"|П |bgcolor="ccffcc"|П |bgcolor="ffffcc"|Р |bgcolor="ffffcc"|Р |bgcolor="ffffcc"|Р |bgcolor="ccffcc"|П |bgcolor="ccffcc"|П |bgcolor="ffffcc"|Р | | | | | | | | | | | |- style="font-weight: 700" |Класиране |bgcolor="ffbbbb"|13 |bgcolor="ffbbbb"|9 |bgcolor="ffbbbb"|10 |bgcolor="5affff"|8 |bgcolor="ffbbbb"|12 |bgcolor="ffbbbb"|13 |bgcolor="ffbbbb"|15 |bgcolor="ffbbbb"|13 |bgcolor="ffbbbb"|10 |bgcolor="ffbbbb"|11 |bgcolor="ffbbbb"|12 |bgcolor="5affff"|8 |bgcolor="5affff"|8 |bgcolor="5affff"|8 |bgcolor="5affff"|8 |bgcolor="5affff"|8 |bgcolor="5affff"|8 |bgcolor="5affff"|8 |bgcolor="5affff"|8 | | | | | | | | | | | |} <small> '''Място:''' '''Д''' = Домакин, '''Г''' = Гост; Резултат: '''П''' = Победа, '''Р''' = Равен, '''З''' = Загуба.<br> '''Последна актуализация:''' {{дата|07|12|2024}}; '''Източници:''' [[#Резултати|Резултати]] </small> =====Резултати===== {{footballbox collapsible |дата= 21 юли 2024 |етап= 1 |час= 21:15 |отбор1= [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] |резултат= 1:0 |подробности= [https://int.soccerway.com/matches/2024/07/21/bulgaria/a-pfg/fk-razgrad-2000/pfc-cska-sofia/4365090/ доклад] |отбор2= '''ЦСКА''' |голове1= [[Християн Петров|Петров]] {{гол|53|авт.}} |голове2= |стадион = [[Хювефарма Арена]] |място = [[Разград]] |зрители= 5 774^[[#1|1]] |съдия= Никола Попов (София) |П/Р/З = З |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 27 юли 2024 |етап= 2 |час= 19:00 |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 3:1 |подробности= [https://int.soccerway.com/matches/2024/07/27/bulgaria/a-pfg/pfc-cska-sofia/hebar-1918/4365093/ доклад] |отбор2= [[ФК „Хебър“ (Пазарджик)|Хебър]] |голове1= [[Станислав Шопов|Шопов]] {{гол|18}} <br> [[Марселино Кареасо|Кареасо]] {{гол|43}} <Br> [[Станислав Чорбаджийски|Чорбаджийски]] {{гол|81}} |голове2= [[Набил Макни|Макни]] {{гол|83}} |стадион = [[Национален стадион „Васил Левски“]] |място = [[София]] |зрители= 0^[[#1|1]] |съдия= Иво Андреев (София) |П/Р/З = П |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 3 август 2024 |етап= 3 |час= 19:00 |отбор1= [[ФК „Спартак“ (Варна)|Спартак Варна]] |резултат= 3:0 |подробности= [https://int.soccerway.com/matches/2024/08/03/bulgaria/a-pfg/pfc-spartak-varna/pfc-cska-sofia/4365107/ доклад] |отбор2= '''ЦСКА''' |голове1= [[Ахмед Ахмедов|Ахмедов]] {{гол|14||39}} <br> [[Иван Дюлгеров|Дюлгеров]] {{гол|59|авт.}} |голове2= |стадион = [[Спартак (стадион, Варна)|стадион Спартак]] |място = [[Варна]] |зрители= 5 987^[[#1|1]] |съдия= Радослав Гидженов (Пловдив) |П/Р/З = З |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 17 август 2024 |етап= 5 |час= 19:00 |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 0:1 |подробности= [https://int.soccerway.com/matches/2024/08/17/bulgaria/a-pfg/pfc-cska-sofia/pfc-slavia-sofia/4365123/ доклад] |отбор2= [[ПФК „Славия“ (София)|Славия]] |голове1= |голове2= [[Иван Минчев (футболист)|Минчев]] {{гол|13|д.}} |стадион = [[Национален стадион „Васил Левски“]] |място = [[София]] |зрители= 400^[[#1|1]]^[[#2|2]] |съдия= Волен Чинков (София) |П/Р/З = З |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 24 август 2024 |етап= 6 |час= 19:00 |отбор1= [[ФК „Арда“|Арда]] |резултат= 2:1 |подробности= [https://int.soccerway.com/matches/2024/08/24/bulgaria/a-pfg/fk-arda-kardzhali/pfc-cska-sofia/4365125/ доклад] |отбор2= '''ЦСКА''' |голове1= [[Чинонсо Офор|Офор]] {{гол|42}} <br> [[Иван Тилев|Тилев]] {{гол|53}} |голове2= [[Годуин Коялипу|Коялипу]] {{гол|85}} |стадион = [[Арена Арда]] |място = [[Кърджали]] |зрители= 3 896^[[#1|1]] |съдия= Васимир Ел-Хатиб (София) |П/Р/З = З |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 30 август 2024 |етап= 7 |час= 21:30 |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 0:1 |подробности= [https://int.soccerway.com/matches/2024/08/30/bulgaria/a-pfg/pfc-cska-sofia/fk-botev-plovdiv/4365138/ доклад] |отбор2= [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|Ботев Пловдив]] |голове1= |голове2= [[Ехидже Укаки|Укаки]] {{гол|57}} |стадион = [[Локомотив (стадион, София)|стадион Локомотив]]^[[#3|3]] |място = [[София]] |зрители= 0^[[#1|1]] |съдия= Валентин Железов (Бургас) |П/Р/З = З |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 16 септември 2024 |етап= 12 |час= 19:45 |отбор1= [[ФК „Локомотив“ (София)|Локомотив София]] |резултат= 0:3 |подробности= [https://int.soccerway.com/matches/2024/09/16/bulgaria/a-pfg/lokomotiv-sofia-1929/pfc-cska-sofia/4365176/ доклад] |отбор2= '''ЦСКА''' |голове1= |голове2= [[Джонатан Линдсет|Линдсет]] {{гол|8}} <br> [[Матиас Фаетон|Фаетон]] {{гол|17}} <Br> [[Годуин Коялипу|Коялипу]] {{гол|59}} |стадион = [[Локомотив (стадион, София)|стадион Локомотив]] |място = [[София]] |зрители= 3 490 |съдия= Никола Попов (София) |П/Р/З = П |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 21 септември 2024 |етап= 9 |час= 17:30 |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 1:0 |подробности= [https://int.soccerway.com/matches/2024/09/21/bulgaria/a-pfg/pfc-cska-sofia/pfk-beroe-stara-zagora/4365153/ доклад] |отбор2= [[ПФК „Берое“ (Стара Загора)|Берое]] |голове1= [[Годуин Коялипу|Коялипу]] {{гол|45+4|[[Дузпа|дуз.]]}} |голове2= |стадион = [[Христо Ботев (стадион, Благоевград)|стадион Христо Ботев]] |място = [[Благоевград]]^[[#4|4]] |зрители= 4 432 |съдия= Димитър Димитров (София) |П/Р/З = П |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 28 септември 2024 |етап= 10 |час= 20:00 |отбор1= [[ПФК „Черно море“ (Варна)|Черно море]] |резултат= 0:0 |подробности= [https://int.soccerway.com/matches/2024/09/28/bulgaria/a-pfg/pfc-cherno-more-varna/pfc-cska-sofia/4365159/ доклад] |отбор2= '''ЦСКА''' |голове1= |голове2= |стадион = [[Тича (стадион)|Тича]] |място = [[Варна]] |зрители= |съдия= Георги Гинчев (Велико Търново) |П/Р/З = Р |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 5 октомври 2024 |етап= 11 |час= 17:30 |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 0:1 |подробности= [https://int.soccerway.com/matches/2024/10/05/bulgaria/a-pfg/pfc-cska-sofia/septemvri/4365168/ доклад] |отбор2= [[ПФК „Септември“ (София)|Септември]] |голове1= |голове2= [[Бертран Фурие|Фурие]] {{гол|38}} |стадион = [[Национален стадион „Васил Левски“|Национален стадион Васил Левски]] |място = [[София]] |зрители= 2 790^[[#1|1]] |съдия= Стоян Арсов (София) |П/Р/З = З |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 19 октомври 2024^[[#5|5]] |етап= [[Вечно дерби|8]] |час= 15:45 |отбор1= [[ПФК „Левски“ (София)|Левски]] |резултат= 1:0 |подробности= [https://int.soccerway.com/matches/2024/09/14/bulgaria/a-pfg/pfc-levski-sofia/pfc-cska-sofia/4365142/ доклад] |отбор2= '''ЦСКА''' |голове1= [[Кристиан Макун|Макун]] {{гол|86}} |голове2= |стадион = [[Национален стадион „Васил Левски“|Национален стадион Васил Левски]] |място = [[София]] |зрители= 31 948 |съдия= Драгомир Драганов (Варна) |П/Р/З = З |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 24 октомври 2024 |етап= 13 |час= 17:30 |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 2:0 |подробности= [https://int.soccerway.com/matches/2024/10/26/bulgaria/a-pfg/pfc-cska-sofia/pfk-botev-vraca/4365183/ доклад] |отбор2= [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] |голове1= [[Годуин Коялипу|Коялипу]] {{гол|42}} <br> [[Матиас Фаетон|Фаетон]] {{гол|80}} |голове2= |стадион = [[Национален стадион „Васил Левски“|Национален стадион Васил Левски]] |място = [[София]] |зрители= |съдия= Станимир Тренчев (София) |П/Р/З = П |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 2 ноември 2024 |етап= 14 |час= 14:30 |отбор1= [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |резултат= 2:2 |подробности= [https://int.soccerway.com/matches/2024/11/02/bulgaria/a-pfg/pfc-lokomotiv-plovdiv/pfc-cska-sofia/4365193/ доклад] |отбор2= '''ЦСКА''' |голове1= [[Димитър Илиев (футболист)|Илиев]] {{гол|15|[[Дузпа|дуз.]]}} <br> [[Хуан Переа|Переа]] {{гол|50}} |голове2= [[Годуин Коялипу|Коялипу]] {{гол|34}} <br> [[Зюмюр Бютучи|Бютучи]] {{гол|90+2}} |стадион = [[Локомотив (стадион, Пловдив)|стадион Локомотив]] |място = [[Пловдив]] |зрители= 5,355 |съдия= Васил Минев (София) |П/Р/З = Р |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 7 ноември 2024^[[#6|6]] |етап= 4 |час= 17:30 |отбор1= [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] |резултат= 1:3 |подробности= [https://int.soccerway.com/matches/2024/08/11/bulgaria/a-pfg/cska-1948-sofia/pfc-cska-sofia/4365108/ доклад] |отбор2= '''ЦСКА''' |голове1= [[Лиъм Купър|Купър]] {{гол|5|[[Автогол|авто.]]}} |голове2= [[Годуин Коялипу|Коялипу]] {{гол|21||90+4}} |стадион = [[Стадион „Бистрица“|стадион Бистрица]] |място = [[Бистрица (област София)|Бистрица]] |зрители= 892 |съдия= Кристиян Колев (Пловдив) |П/Р/З = П |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 10 ноември 2024 |етап= 15 |час= 15:00 |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 2:2 |подробности= [https://int.soccerway.com/matches/2024/11/10/bulgaria/a-pfg/pfc-cska-sofia/levski-krumovgrad/4365198/ доклад] |отбор2= [[ФК „Крумовград“|Крумовград]] |голове1= [[Годуин Коялипу|Коялипу]] {{гол|27||58}} |голове2= [[Наско Милев|Милев]] {{гол|74|[[Дузпа|дуз.]]|90+5}} |стадион = [[Национален стадион „Васил Левски“|Национален стадион Васил Левски]] |място = [[София]] |зрители= 1,948 |съдия= Михаел Павлов (Велико Търново) |П/Р/З = Р |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 24 ноември 2024 |етап= 16 |час= 17:00 |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 2:2 |подробности= [https://int.soccerway.com/matches/2024/11/24/bulgaria/a-pfg/pfc-cska-sofia/fk-razgrad-2000/4365210/ доклад] |отбор2= [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] |голове1= [[Годуин Коялипу|Коялипу]] {{гол|32}} <br> [[Матиас Фаетон|Фаетон]] {{гол|90+1}} |голове2= [[Ерик Маркус|Ерик]] {{гол|8}} <br> [[Ивайло Чочев|Чочев]] {{гол|73}} |стадион = [[Национален стадион „Васил Левски“|Национален стадион Васил Левски]] |място = [[София]] |зрители= 15,000 |съдия= Георги Кабаков (Пловдив) |П/Р/З = Р |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 30 ноември 2024 |етап= 17 |час= 17:30 |отбор1= [[ФК „Хебър“ (Пазарджик)|Хебър]] |резултат= 0:1 |подробности= [https://int.soccerway.com/matches/2024/11/30/bulgaria/a-pfg/hebar-1918/pfc-cska-sofia/4365213/ доклад] |отбор2= '''ЦСКА''' |голове1= |голове2= [[Годуин Коялипу|Коялипу]] {{гол|31}} |стадион = [[Георги Бенковски (стадион, Пазарджик)|стадион Георги Бенковски]] |място = [[Пазарджик]] |зрители= 2,897 |съдия= Никола Попов (София) |П/Р/З = П |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 3 декември 2024 |етап= 18 |час= 17:30 |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 3:1 |подробности= [https://int.soccerway.com/matches/2024/12/03/bulgaria/a-pfg/pfc-cska-sofia/pfc-spartak-varna/4365227/ доклад] |отбор2= [[ФК „Спартак“ (Варна)|Спартак Варна]] |голове1= [[Годуин Коялипу|Коялипу]] {{гол|8||67}} <br> [[Тибо Вион|Вион]] {{гол|63}} |голове2= [[Ахмед Ахмедов|Ахмедов]] {{гол|53}} |стадион = [[Национален стадион „Васил Левски“|Национален стадион Васил Левски]] |място = [[София]] |зрители= 2 238 |съдия= Станимир Тренчев (София) |П/Р/З = П |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 7 декември 2024 |етап= 19 |час= 17:30 |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 2:2 |подробности= [https://int.soccerway.com/matches/2024/12/07/bulgaria/a-pfg/pfc-cska-sofia/cska-1948-sofia/4365228/ доклад] |отбор2= [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] |голове1= [[Годуин Коялипу|Коялипу]] {{гол|57}} <br> [[Зюмюр Бютучи|Бютучи]] {{гол|88}} |голове2= [[Талис (футболист)|Талис]] {{гол|27|[[Дузпа|дуз.]]}} <br> [[Стив Фуртадо|Фуртадо]] {{гол|39}} |стадион = [[Национален стадион „Васил Левски“|Национален стадион Васил Левски]] |място = [[София]] |зрители= |съдия= Мартин Великов (Варна) |П/Р/З = Р |stack= yes }} :<div id="1">¹ Поради наказание на ЦСКА след навлизането на терена на фенове на отбора в плейофния мач срещу ЦСКА 1948, отборът е наказан за 3 домакинства пред празни трибуни. Като допълнително наказание, 2 гостувания ще се играят без фенове на ЦСКА. 2 допълнителни мача ще се играят при частично празен стадион, без фенове на ЦСКА в сектор Г.<ref>{{cite web |url=https://bfunion.bg/news/50197/8 |title="Решение ДК 10.06.2024" |website=bfunion.bg |publisher=Български футболен съюз |date=10 юни 2024 г. |access-date=13 септември 2024 г.}}</ref></div> :<div id="2">² Отборът на Славия е допуснат да продаде 200 билета на техни фенове.<ref>{{cite web |url=https://dsport.bg/200-fena-na-slavia-mogat-da-si-kupat-bileti-za-macha-s-cska~173005.html |title=200 фена на Славия могат да си купят билети за мача с ЦСКА |website=dsport.bg |date=13 август 2024 г. |access-date=13 септември 2024 г.}}</ref> На ЦСКА е позволено да допусне безплатно до 200 фена на възраст до 14 години на трибуните.<ref>{{cite news | title=Фенове на ЦСКА също ще присъстват на мача със Славия | work=dsport.bg | date=15 август 2024 | url=https://dsport.bg/fenove-na-cska-sasto-ste-prisastvat-na-macha-sas-slavia~173151.html | language=bg | access-date=13 септември 2024}}</ref></div> :<div id="3">³ Поради ремонт на националния стадион, ЦСКА домакинства на стадион [[Локомотив (стадион, София)|Локомотив]] в [[София]].<ref>{{cite news | title=Официално: ЦСКА и Ботев Пловдив ще играят в „Надежда“ | work=dsport.bg | date=23 август 2024 | url=https://dsport.bg/oficialno-cska-i-botev-plovdiv-ste-igraat-v-nadezda~173910.html | language=bg | access-date=13 септември 2024}}</ref></div> :<div id="4">⁴ Поради ремонт на националния стадион, ЦСКА домакинства на стадион [[Христо Ботев (стадион, Благоевград)|Христо Ботев]] в [[Благоевград]].<ref>{{cite news | title=Официално: ЦСКА и Ботев Пловдив ще играят в „Надежда“ | work=dsport.bg | date=12 септември 2024 | url=https://dsport.bg/bfs-promeni-dva-macha-na-cska~175770.html | language=bg | access-date=15 септември 2024}}</ref></div> :<div id="5">⁵ Двубоят първоначално трябваше да се играе между 13 и 16 септември, но поради концерт на [[Андреа Бочели]], двубоят не може да се играе на националния стадион. По тази причина, [[БФС]] решава, мача да се играе на стадиона на Левски [[„Виваком Арена – Георги Аспарухов“ (стадион)|Георги Аспарухов]] без гостуващи фенове.<ref>{{cite news | title=БФС реши: Левски – ЦСКА без гостуваща публика и на ''Герена'' | work=dsport.bg | date=21 август 2024 | url=https://dsport.bg/bfs-reshi-levski-cska-ste-se-igrae-na-gerena~173725.html | language=bg | access-date=15 септември 2024}}</ref> ЦСКА обжалва решението на 26 август, като Апелативната комисия уважава жалбата.<ref>{{cite news | title=Апелативната комисия уважи жалбата на ЦСКА, свиква заседание за вземане на решение за дербито | work=dsport.bg | date=26 август 2024 | url=https://dsport.bg/apelativnata-komisia-uvazi-zalbata-na-cska-svikva-zasedanie-za-vzemane-na-reshenie-za-derbito~174190.html | language=bg | access-date=15 септември 2024}}</ref> Три дена по-късно се свиква събрание между двата отбора, полицията, Столична община и Министерството на спорта. Взето е решение да се разменят осми с дванадесети кръг, за да може дербито да се играе на националния стадион с фенове и на двата отбора.<ref>{{cite news | title=БФС реши: Размяна на 8. и 12. кръг, Левски - ЦСКА ще е на 19 октомври (ВИДЕО) | work=dsport.bg | date=29 август 2024 | url=https://dsport.bg/na-zivo-bfs-reshava-koga-kade-i-kak-da-se-igrae-levski-cska~174457.html | language=bg | access-date=15 септември 2024}}</ref></div> :<div id="6">⁶ Двубоят първоначално трябва да се играе между 11 август, но поради участието на ЦСКА 1948 в квалификациите на [[Лига на конференциите 2024/25|Лигата на конференциите]] е отложен.<ref>{{cite news | title=Официално: Отложиха ЦСКА 1948 – ЦСКА | work=dsport.bg | date=9 август 2024 | url=https://dsport.bg/oficialno-otlozita-cska-1948-cska~172603.html | language=bg | access-date=15 септември 2024}}</ref></div> ===Купа на България=== {{основна|Купа на България по футбол 2024/25}} ====Резултати==== {{footballbox collapsible |дата= 29 октомври 2024 |етап= 1/16 финал |час= 13:30 |отбор1= [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] |резултат= 0:4 |подробности= [https://int.soccerway.com/matches/2024/10/29/bulgaria/cup/pfc-dobrudzha-1919-dobrich/pfc-cska-sofia/4540516/ доклад] |отбор2= '''ЦСКА''' |голове1= |голове2= [[Илиан Илиев-младши|Илиев]] {{гол|17}} <br> [[Марселино Кареасо|Кареасо]] {{гол|24}} <br> [[Тобиъс Хайнц|Хайнц]] {{гол|58}} <br> [[Годуин Коялипу|Коялипу]] {{гол|71|[[Дузпа|дуз.]]}} |стадион = [[Дружба (стадион, Добрич)|стадион Дружба]] |място = [[Добрич]] |зрители= 3,453 |съдия= Валентин Железов ([[Бургас]]) |П/Р/З = П |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 15 декември 2024 |етап= 1/8 финал |час= 16:00 |отбор1= [[ФК „Спартак“ (Варна)|Спартак Варна]] |резултат= |подробности= [https://int.soccerway.com/matches/2024/12/15/bulgaria/cup/pfc-spartak-varna/pfc-cska-sofia/4553475/ доклад] |отбор2= '''ЦСКА''' |голове1= |голове2= |стадион = [[Спартак (стадион, Варна)|стадион Спартак]] |място = [[Варна]] |зрители= |съдия= |П/Р/З = |stack= yes }} ==Източници== <references /> [[Категория:ПФК ЦСКА (София) през сезоните]] 7swz4zoeg32wpdn9e9dqskc9mxeoghl 0 870128 12435626 12434210 2024-12-09T11:08:30Z Givern 4124 12435626 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Анора | име_оригинал = Anora | режисьори = [[Шон Бейкър]] | продуценти = Алекс Коко<br>Саманта Куан<br>Шон Бейкър | сценаристи = Шон Бейкър | актьори = [[Майки Медисън]]<br>[[Марк Ейдълщайн]]<br>[[Юрий Борисов (актьор)|Юрий Борисов]]<br>Карън Карагулиън<br>Ваче Товмасиан | музика = Матю Хийрън-Смит | оператор = Дрю Даниълс | монтаж = Шон Бейкър | сценография = Стивън Фелпс | костюми = Жаклин Пиърс | филмово_студио = FilmNation Entertainment<br>Cre Film | разпространител = Neon | жанр = [[трагикомедия]] | премиера = 21 май 2024 г. {{small|([[Кан (кинофестивал)|Кан]])}}<br>18 октомври 2024 г. | времетраене = 139 минути<ref>{{Cite web |date=September 9, 2024|title=''Anora'' (18) |url=https://www.bbfc.co.uk/release/anora-q29sbgvjdglvbjpwwc0xmdiymdu3|access-date=September 12, 2024 |website=[[British Board of Film Classification]]}}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]]<br>[[руски език|руски]]<ref>{{Cite web|url=https://www.filmlinc.org/nyff2024/daily/62nd-new-york-film-festival-main-slate-announced/|website=[[Film at Lincoln Center]]|title=62nd New York Film Festival Main Slate Announced|date=6 August 2024}}</ref><br>[[арменски език|арменски]] | бюджет = 6 милиона долара | приходи = 25,4 милиона долара | уебсайт = https://neonrated.com/films/anora | код-IMDB = 28607951 }} '''„Анора“''' ({{lang|en|Anora}}) е [[САЩ|американска]] [[трагикомедия]] от 2024 г. на режисьора [[Шон Бейкър]] по негов сценарий. Във филма участват Майки Медисън, Марк Ейдълщайн, Юрий Борисов, Карън Карагулиън и Ваче Товмасиан. Премиерата е на [[Кан (кинофестивал)|филмовия фестивал „Кан“]] на 21 май 2024 г.,<ref>{{cite web|url=https://www.festival-cannes.com/en/2024/the-screenings-guide-of-the-77th-festival-de-cannes/|title=The Screenings Guide of the 77th Festival de Cannes|date=May 8, 2024|website=Festival de Cannes|access-date=May 8, 2024}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2024/04/cannes-film-festival-lineup-2024-live-francis-ford-coppola-thierry-fremaux-1235881376/|title=Cannes Film Festival Lineup Set: Competition Includes Coppola, Audiard, Cronenberg, Arnold, Lanthimos, Sorrentino & Abbasi's Trump Movie — Full List|last=Ntim|first=Zac|date=April 11, 2024|website=[[Deadline Hollywood|Deadline]]|access-date=May 9, 2024}}</ref> където печели „[[Златна палма]]“,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://impressio.dir.bg/kino/filmat-anora-na-shon-beykar-specheli-zlatna-palma-na-77-iya-kinofestival-v-kan|заглавие=Филмът „Анора“ на Шон Бейкър спечели "Златна палма" на 77-ия кинофестивал в Кан|издател=impressio.dir.bg|дата=26 май 2024|достъп_дата=19 септември 2024}}</ref><ref>{{cite magazine|last=Leffler|first=Rebecca|date=May 25, 2024|title=Sean Baker's 'Anora' wins Palme d'Or at 2024 Cannes Film Festival|url=https://www.screendaily.com/news/anora-wins-palme-dor-at-2024-cannes-film-festival/5194015.article|magazine=[[Screen International]]|access-date=May 25, 2024}}</ref> и излиза по кината в [[Съединените щати]] на 18 октомври 2024 г.<ref>{{cite web|url=https://variety.com/2024/film/news/sean-baker-anora-release-date-neon-cannes-1236024555/|title=Sean Baker's Palme d'Or Winner 'Anora' Scores Fall Release Date From Neon (EXCLUSIVE)|website=[[Variety (magazine)|Variety]]|first=Brent|last=Lang|date=June 4, 2024|access-date=June 4, 2024}}</ref><ref>{{Cite web |last=Grobar |first=Matt |date=2024-07-15 |title=‘Anora’ Trailer: Mikey Madison’s Stripper Falls For Son Of Russian Oligarch In Neon’s Palme D’Or Winner From Sean Baker |url=https://deadline.com/video/anora-trailer-mikey-madison-sean-baker-neon/ |access-date=2024-07-26 |website=Deadline |language=en-US}}</ref> ==Сюжет== Анора ([[Майки Медисън]]) е екзотична танцьорка от [[Ню Йорк]], която работи в местен [[стриптийз]] клуб. В една от работните вечери тя се запознава с младия руснак Иван ([[Марк Ейдълщайн]]), която я кани на следващия ден в неговия дом. Тя е изумена от луксозния дом, в който попада и двамата правят секс срещу заплащане от страна на руснака. Срещите им се цел секс зачестяват и Анора разбира, че парите на Иван са реално на баща му, който е известен руски [[олигарх]]. Иван решава да наеме Анора за една седмица с цел тя да се държи като негова приятелка пред приятелите му. Седмицата им заедно е изпълнена с купони, алкохол и наркотици като освен това двамата решават да се венчаят и сключват брак докато са в [[Лас Вегас]], [[Невада]]. Анора получава скъп пръстен и приема брака си сериозно като съобщава на всички в клуба, в който работи и го напуска. След като родителите на Иван разбират за сключения брак веднага заминават от Москва за Ню Йорк, а междувременно изпращат техния помощник арменеца Торос и още двама негови подчинени да оправят ситуацията. Те нахлуват в къщата, след което настъпва голям скандал между тях и двамата млади като Иван бяга от вкъщи след като разбира, че родителите му пътуват към Ню Йорк. Помагачите на Торос се опитват да озаптят Анора, която изпада в агресия. След пристигането на Торос той уведомява Анора, че този брак трябва да бъде анулиран. Тя първоначално не е съгласна и четиримата потеглят из града в търсене на Иван, което продължава дълго докато не го намират пиян в стриптийз бара на Анора. Тя се опитва да убеди Иван да не се развеждат, но той не реагира на молбите ѝ. След като отиват в съда за да анулират брака става ясно, че това трябва да стане в Невада където той е сключен. Междувременно на летището с частния си самолет пристигат родителите на Иван. Анора заявява на родителите му, че ще си наеме адвокат и ще ги съди, но майката на Иван я заплашва, че ако направи така тя ще загуби всичко, което има. Така Анора склонява да се качи на частния им самолет и да отидат в Лес Вегас където да анулират брака. Междувременно Анора се разочарова след като вижда грубото държание на Иван и това, че той не я обича. В офиса на адвоката в Невада възниква скандал между родителите на Иван и Анора, но брака все пак е анулиран. Анора се прибира в Ню Йорк заедно с Игор ([[Юрий Борисов (актьор)|Юрий Борисов]]) – руснакът помощник на Торос. След като я изпраща към дома ѝ той и връща годежния пръстен, който по-рано е отнет от Торос и ѝ казва да не казва на никой за това. Силно развълнувана от добрината на Игор към нея през цялото време тя се съблича в колата и двамата започват да правят секс. След като Игор опитва да я целуне Анора се опитва да се изскубне от него, но после изпада в плач в неговите прегръдки. == Актьорски състав == [[Файл:Mikey Madison at the 2024 New York Film Festival 2.jpg|мини|ляво|[[Майки Медисън]] получава високи оценки за ролята си на Анора]] * [[Майки Медисън]] – Анора / Ани<ref>{{cite magazine|last=Canfield|first=David|date=May 23, 2024|title=The "Once-in-a-Lifetime Opportunity" of Cannes Darling ''Anora''|url=https://www.vanityfair.com/hollywood/story/anora-cannes-exclusive-mikey-madison-sean-baker-awards-insider|magazine=[[Vanity Fair (magazine)|Vanity Fair]]|access-date=May 23, 2024}}</ref> * [[Марк Ейдълщайн]] – Иван * [[Юрий Борисов (актьор)|Юрий Борисов]] – Игор * Карън Карагулиън – Торос * Ваче Товмасиан – Гарник * Алексей Серебряков – Николай Закаров * Дария Екамасова – Галина Закаров * Линдзи Нормингтън – Даймънд * Айви Уолк – Кристъл * Луна София Миранда – Лулу * Алена Гуревич – Клара == В България == В България филмът излиза по кината на 6 декември 2024 г. в разпространение от „Форум Филм България“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://njoy.bg/news/vljubvame-se-s-anora-ot-6-dekemvri-samo-v-kinata.html|заглавие=Влюбваме се с „Анора“ от 6 декември само в кината|цитат=Филмът проследява дивата одисея на еротичната танцьорка Анора|издател=njoy.bg|дата=18 септември 2024|достъп_дата=19 септември 2024}}</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{official website|https://neonrated.com/films/anora}} * {{imdb title|28607951}} {{Филми носители на Златна палма}} {{мъниче|американско кино}} [[Категория:Филми от 2024 година]] [[Категория:Американски трагикомични филми]] 3fghmc3n87p533ipjl3ka4zdbua3gnk 2 872176 12435504 12429373 2024-12-09T08:19:51Z Niki Yooff 24726 12435504 wikitext text/x-wiki двверверверевревреврер<!-- уурверур0верве8 --> kxt3voqb2byr49e79bmdjxs9jz3hc9n 12435505 12435504 2024-12-09T08:20:28Z Niki Yooff 24726 Премахване на цялото съдържание на страницата 12435505 wikitext text/x-wiki phoiac9h4m842xq45sp7s6u21eteeq1 0 872823 12434855 12434783 2024-12-08T13:33:53Z Denis BGRUS 34519 12434855 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = Яне Янев | снимка = | описание = | прякор = | цяло име = Яне Симов Янев | град на раждане = [[Скопие]] | държава на раждане = [[Кралство на сърби, хървати и словенци]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = | пост = нападател | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = 1941 – 1943<br>1946 – 1947<br>1947 – 1955 | отбори = {{Флагче|България}} [[Македония (Скопие)|„Македония“ (Скопие)]]<br>{{Флагче|СФРЮ}} [[Партизан (Белград)|„Партизан“ (Белград)]]<br>{{Флагче|СФРЮ}} [[Вардар (Скопие)|„Вардар“ (Скопие)]] | мачове =<br>7<br>120 | голове =<br>(1)<br>(27) | национален отбор години = 1942 | национален отбор = {{Флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 1 | национален отбор голове = (0) | треньор години = 1967 – 1968<br>1968 – 1969<br>1975<br>1975 – 1977 | треньор отбор = {{Флагче|Турция}} „[[Бешикташ]]“<br>{{Флагче|Гърция}} [[ФК ПАОК|ПАОК]]<br>{{Флагче|Гърция}} „[[Пиерикос]]“<br>{{Флагче|Гърция}} „[[ФК Кавала|Кавала]]“ | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Яне Янев''' е български и югославски футболист, нападател. == Биография == Роден е през 1920 г. От 1941 г. играе за [[Македония (Скопие)|„Македония“ (Скопие)]]<ref>[https://www.fccska.com/среща/m:оск-атлетик-слава-23-софия-македония-скопие-0-3/d:1941-11-08-15-00 ОСК Атлетик-Слава `23(СОФИЯ) - Македония(СКОПИЕ), 8.11.1941 г.]</ref>, като в различни източници името му се среща и като '''Любен Янев'''.<ref>[https://levskisofia.info/match/12112227-makedonia-skopie-levski-sofia-0-2/ Македония (Скопие) - Левски (София) 0:2]</ref> Обикновено е изтеглен малко по-назад в нападение. Още в първия кръг на софийското първенство през 1941/42 се отличава с 2 гола срещу АС-23. Играе за „Македония“ поне до 1943 г.<ref>[https://www.fccska.com/среща/m:оск-атлетик-слава-23-софия-македония-скопие-1-4/d:1943-05-24-17-45 ОСК Атлетик-Слава `23(СОФИЯ) - Македония (Скопие), 24 май 1943 г.]</ref> През 1945 г., вече с името '''Яне Яневски''', е част от сборния отбор на социалистическа Македония във възобновеното първенство на Югославия.<ref>[https://forum.sportsport.ba/viewtopic.php?p=603178#p603178 Vremeplov 4: Ligaška takmičenja od 1945-1992. godine]</ref> През сезон 1946/47 е част от [[Партизан (Белград)|„Партизан“ (Белград)]], като записва 7 мача и 1 гол в първенството.<ref>[https://crnobelanostalgija.com/2016/12/foto-arhiva-jane-janevski.html Foto arhiva – Jane Janevski]</ref> След това играе за „Вардар“ (Скопие), като във всички турнири записва 242 мача и вкарва над 100 гола. През 1949 г., докато е още действащ футболист, е треньор на юношите на „Вардар“ и печели младежкото първенство на Югославия. Същата година е избран за спортист на годината в СР Македония. Бил е треньор на „Бешикташ“, ПАОК, „Пиерикос“ и „Кавала“. == Национален отбор == През 1942 г. изиграва 1 мач за националния отбор на България при загубата с 0:3 от Германия.<ref>[https://eu-football.info/_player.php?id=23150 Профил в eu-football.info]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://ekipa.mk/sportski-vremeplov-fudbalerot-jane-janevski-prviot-najdobar-sportist-na-makedonija/ Фудбалерот Јане Јаневски – првиот најдобар спортист на Македонија] * [https://www.youtube.com/watch?v=oauqOXYkNlA Истинска история, Епизод 2: Истината по мача Македония – „Левски“] {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Янев, Яне}} [[Категория:Български футболисти от Македония]] [[Категория:Югославски футболисти]] [[Категория:Югославски треньори по футбол]] [[Категория:Футболисти на Партизан]] rt4klnhog4pbzhzdngfovbukft634w3 0 873232 12435309 12426770 2024-12-08T21:19:40Z InternetArchiveBot 282151 Add 1 book for [[Уикипедия:Възможност за проверка]] (20241208sim)) #IABot (v2.0.9.5) ([[User:GreenC bot|GreenC bot]] 12435309 wikitext text/x-wiki '''Магнитното третиране на вода''' (известно още като '''магнитно третиране против котлен камък''' и подобни) е метод за предполагаемо намаляване на ефектите от използването на [[твърда вода]] чрез преминаването ѝ през [[магнитно поле]] като нехимическа алтернатива на [[омекотяване на водата|омекотяването на водата]]. Магнитното третиране на водата се счита за недоказано и ненаучно. Проучване от 1996 г. на [[Ливерморска национална лаборатория|Ливърморската национална лаборатория]] не открива забележим ефект от магнитна обработка на водата върху образуването на котлен камък.<ref name="Krauter1996"> {{cite journal |last1=Krauter |first1=PW |last2=Harrar |first2=JE |last3=Orloff |first3=SP |last4=Bahowick |first4=SM |year=1996 |title=Test of a Magnetic Device for Amelioration of Scale Formation at Treatment Facility D |url=http://www.osti.gov/bridge/servlets/purl/567404-bQ4DwB/webviewable/567404.pdf |journal=Internal Report |publisher=[[Lawrence Livermore National Laboratory]] |access-date=2009-12-11 |osti=567404 |doi=10.2172/567404 }}</ref> Продавачите на магнитни устройства за третиране на вода често използват снимки и препоръки, за да подкрепят твърденията си, но те пропускат количествени подробности и внимателно, съвестно проведени проучвания.<ref name="Keister2004" /> Рекламите и промоциите обикновено пропускат системни променливи, като корозия или анализи на системния масов баланс, както и измервания на вода след третиране, като концентрация на йони на твърдост или разпределение, структура и морфология на утаените частици.<ref name="Keister2004"> {{cite journal |last = Keister |first = T |year = 2008 |title = Non Chemical Devices: Thirty Years of Myth Busting |url = http://www.wcponline.com/pdf/0804Keister.pdf |journal = Water Conditioning & Purification |access-date = 2009-12-11 |url-status = dead |archive-url = https://web.archive.org/web/20120417131247/http://www.wcponline.com/pdf/0804Keister.pdf |archive-date = 2012-04-17 }}</ref><ref name="powell">{{cite journal |last=Powell |first=MR |year=1998 |title=Magnetic Water and Fuel Treatment: Myth, Magic, or Mainstream Science? |journal=[[Skeptical Inquirer]] |url=http://www.csicop.org/si/9801/powell.html |volume=22 |issue=1 |access-date=2007-10-26 |archive-url=https://web.archive.org/web/20090727010107/http://www.csicop.org/si/9801/powell.html |archive-date=2009-07-27 |url-status=dead }}</ref><ref name="magscams"> {{cite web |last=Lower |first=S |title=Magnetic water treatment and pseudoscience |url=http://www.chem1.com/CQ/magscams.html |publisher=Chem1Ware Systems Limited |access-date=2009-10-25 |archive-url=https://web.archive.org/web/20080501194133/http://www.chem1.com/CQ/magscams.html |archive-date=2008-05-01 }}</ref><ref name="Limpert1985"> {{cite journal |last1=Limpert |first1=GJC |last2=Raber |first2=JL |year=1985 |title=Tests of nonchemical scale control devices in a once-through system |url=https://archive.org/details/sim_materials-performance_1985-10_24_10/page/n40 |journal=Materials Performance |volume=24 |issue=10 |pages=40–45 |osti=6089699 }}</ref><ref>{{cite web |last1 = Smothers |first1 = KW |last2 = Curtiss |first2 = CD |last3 = Gard |first3 = BT |last4 = Strauss |first4 = RH |last5 = Hock |first5 = VF |date = 15 June 2001 |title = Magnetic Water Treatment |url = http://www.wbdg.org/ccb/ARMYCOE/PWTB/pwtb_420_49_34.pdf |work = Public Works Technical Bulletin 420-49-34 |publisher = [[U.S. Army Corps of Engineers]] |url-status = dead |archive-url = https://web.archive.org/web/20111215092211/http://www.wbdg.org/ccb/ARMYCOE/PWTB/pwtb_420_49_34.pdf |archive-date = 15 December 2011 |достъп_дата = 2024-11-28 |архив_дата = 2011-12-15 |архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20111215092211/http://www.wbdg.org/ccb/ARMYCOE/PWTB/pwtb_420_49_34.pdf }}</ref><ref> {{cite journal |title=Magnetic Water Treatment |date=2000 |doi=10.1016/S0304-8853(99)00648-4 |last1=Coey |first1=J.M.D |last2=Cass |first2=Stephen |journal=Journal of Magnetism and Magnetic Materials |volume=209 |issue=1–3 |pages=71–74 |bibcode=2000JMMM..209...71C |url=https://www.researchgate.net/publication/222834605 |accessdate=August 23, 2023 }}</ref> == Вижте също == * [[Магнитна терапия]] == Източници == <references /> [[Категория:Пречистване на водата]] [[Категория:Псевдонаука]] [[Категория:Магнитни устройства]] 1y3bf574wis97axszyf8dgdtprzedm4 0 873305 12434937 12426926 2024-12-08T15:00:52Z Мико 4542 Добавяне на [[Категория:Паяк]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12434937 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Грипа | име-местно = | вид = село | област = Централна Македония | карта3 = Кукушко | дем = Пеония | географска-област = [[Боймия]] | височина = }} '''Грипа''' е бивше [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], разположено на територията на дем [[Пеония (дем)|Пеония]] в административна област [[Централна Македония]].<ref name="Симовски 57">{{Симовски|2|57}}</ref> == География == Селото е било разположено в източната част на планината [[Паяк (планина)|Паяк]] (Пайко), североизточно от [[Църна река (дем Пеония)|Църна река]] (Карпи) и югоизточно от [[Купа (дем Пеония)|Купа]], при слива на реките [[Коджадере (приток на Вардар)|Коджадере]] (Валия Маре, Мега Рема) и Валия Раци.<ref name="Симовски 57"/><ref>{{Генщаб}}</ref> == История == Селото се разпада в първата половина на XIX век вследствие на постоянните нападения от мюсюлмански разбойнически банди от дезертьори от османската войска, познати като тумбулеци. Селяните се заселват в [[Баровица]] и Църна река. В Баровица от Грипа произхожда родът Шашови.<ref name="Симовски 57"/> == Бележки == <references/> {{Дем Пеония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Исторически села в дем Пеония]] [[Категория:Паяк]] 5u6f5t5o3croopke9asozwc83t2o6vi 0 873307 12434942 12429413 2024-12-08T15:01:41Z Мико 4542 Добавяне на [[Категория:Паяк]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12434942 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Селище | име-местно = | вид = село | област = Централна Македония | карта3 = Кукушко | дем = Пеония | географска-област = [[Боймия]] | височина = }} '''Селище''' или '''Гуршет''' е бивше [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], разположено на територията на дем [[Пеония (дем)|Пеония]] в административна област [[Централна Македония]].<ref name="Симовски 58">{{Симовски|2|58}}</ref> == География == Селото е било разположено в планината [[Яребична (планина)|Яребична]] (Скърка) северно от село [[Люмница]] (Скра) и югоизточно от [[Хума (община Гевгели)|Хума]], на самата днешна гръцко-северномакедонска граница<ref name="Симовски 58"/> в подножието на едноименния връх Селище (1362 m).<ref name="Незис 388">{{Незис|2|388}}</ref> Селище е местност на границата в землището на Люмница,<ref>{{Генщаб}}</ref> а Горшет е местност на границата в землището на Хума.<ref>{{ЮНА 25}}</ref> == История == Селото се разпада в първата половина на XIX век вследствие на постоянните нападения от мюсюлмански разбойнически банди от дезертьори от османската войска, познати като тумбулеци. Селяните се заселват в Люмница, като дълго време се държат отделно от другите люмничани и дори имат отделни гробища.<ref name="Симовски 58"/> == Бележки == <references/> {{Дем Пеония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Исторически села в дем Пеония]] [[Категория:Паяк]] ae4ns28i2wx53fasjvefngyb23vygh9 12434943 12434942 2024-12-08T15:01:50Z Мико 4542 Премахване на [[Категория:Паяк]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12434943 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Селище | име-местно = | вид = село | област = Централна Македония | карта3 = Кукушко | дем = Пеония | географска-област = [[Боймия]] | височина = }} '''Селище''' или '''Гуршет''' е бивше [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], разположено на територията на дем [[Пеония (дем)|Пеония]] в административна област [[Централна Македония]].<ref name="Симовски 58">{{Симовски|2|58}}</ref> == География == Селото е било разположено в планината [[Яребична (планина)|Яребична]] (Скърка) северно от село [[Люмница]] (Скра) и югоизточно от [[Хума (община Гевгели)|Хума]], на самата днешна гръцко-северномакедонска граница<ref name="Симовски 58"/> в подножието на едноименния връх Селище (1362 m).<ref name="Незис 388">{{Незис|2|388}}</ref> Селище е местност на границата в землището на Люмница,<ref>{{Генщаб}}</ref> а Горшет е местност на границата в землището на Хума.<ref>{{ЮНА 25}}</ref> == История == Селото се разпада в първата половина на XIX век вследствие на постоянните нападения от мюсюлмански разбойнически банди от дезертьори от османската войска, познати като тумбулеци. Селяните се заселват в Люмница, като дълго време се държат отделно от другите люмничани и дори имат отделни гробища.<ref name="Симовски 58"/> == Бележки == <references/> {{Дем Пеония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Исторически села в дем Пеония]] tj06aieb0b7rx4tcbbc6ouc229i8lcq 12435072 12434943 2024-12-08T17:40:54Z Мико 4542 Мико премести страница „[[Селище (Боймишко)]]“ като „[[Селище (Яребична)]]“ 12434943 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Селище | име-местно = | вид = село | област = Централна Македония | карта3 = Кукушко | дем = Пеония | географска-област = [[Боймия]] | височина = }} '''Селище''' или '''Гуршет''' е бивше [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], разположено на територията на дем [[Пеония (дем)|Пеония]] в административна област [[Централна Македония]].<ref name="Симовски 58">{{Симовски|2|58}}</ref> == География == Селото е било разположено в планината [[Яребична (планина)|Яребична]] (Скърка) северно от село [[Люмница]] (Скра) и югоизточно от [[Хума (община Гевгели)|Хума]], на самата днешна гръцко-северномакедонска граница<ref name="Симовски 58"/> в подножието на едноименния връх Селище (1362 m).<ref name="Незис 388">{{Незис|2|388}}</ref> Селище е местност на границата в землището на Люмница,<ref>{{Генщаб}}</ref> а Горшет е местност на границата в землището на Хума.<ref>{{ЮНА 25}}</ref> == История == Селото се разпада в първата половина на XIX век вследствие на постоянните нападения от мюсюлмански разбойнически банди от дезертьори от османската войска, познати като тумбулеци. Селяните се заселват в Люмница, като дълго време се държат отделно от другите люмничани и дори имат отделни гробища.<ref name="Симовски 58"/> == Бележки == <references/> {{Дем Пеония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Исторически села в дем Пеония]] tj06aieb0b7rx4tcbbc6ouc229i8lcq 0 873407 12434904 12433741 2024-12-08T14:28:16Z Rebelheartous 22483 /* Премиера */ 12434904 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Без крила | режисьори = [[Николай Илиев (актьор)|Ники Илиев]]<ref name="btv"/><ref name="btvnovinite"/> | продуценти = [[Башар Рахал]] | сценаристи = [[Николай Илиев (актьор)|Ники Илиев]]<br>'''По идея на:'''<br>[[Башар Рахал]] | актьори = [[Наум Шопов-младши]]<br>[[Леарт Докле]]<br>Стефани Обадяру<br>[[Башар Рахал]]<br>[[Параскева Джукелова]]<br>Иван Иванов | музика = [[Иван Тишев]] | оператор = Симеон Кермекчиев | монтаж = Любомир Илиев | филмово_студио = „Силвър Лайт Пикчърс“<br>Национален филмов център | разпространител = „Би Ти Ви Студиос“ | жанр = [[Биографичен филм|биографичен]]<br>[[Драма (жанр)|драма]]<br>[[спорт]]ен | премиера-дата = 23 ноември 2024 г. ([[Бургас]])<br>6 декември 2024 г. ([[България]]) | времетраене = 107 минути | страна = {{BUL}} | език = [[български език|български]] | код-IMDB = 27679825 }} '''„Без крила“''' е [[България|българска]] [[Биографичен филм|биографична]] спортна [[Драма (жанр)|драма]] от 2024 г. за параолимпийския шампион [[Михаил Христов (лекоатлет)|Михаил Христов]],<ref name="urban-mag"/><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://plevenutre.bg/2023/07/09/618554-bez_krila_snimat_igralen_film_vduhnoven_ot_istinskata_istoria_na_paraolimpietsa_mihail_hristov|заглавие="Без крила" - снимат игрален филм, вдъхновен от истинската история на параолимпиеца Михаил Христов|издател=plevenutre.bg|дата=9 юли 2023|достъп_дата=1 декември 2024}}</ref> изигран от [[Наум Шопов-младши]]. Режисьор и сценарист е [[Николай Илиев (актьор)|Ники Илиев]]<ref name="btv">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tazi-nedelia/videos-nedelia/niki-iliev-za-novija-si-film-bez-krila.html|заглавие=Ники Илиев за новия си филм „Без Крила“|издател=[[bTV]]|дата=24 ноември 2024|достъп_дата=1 декември 2024}}</ref><ref name="btvnovinite">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/bez-krila-niki-iliev-s-nov-film-za-paraolimpijskija-shampion-mihail-hristov.html|заглавие=„Без крила“: Ники Илиев с нов филм за параолимпийския шампион Михаил Христов|издател=[[bTV Новините]]|цитат=От 6 декември филмът тръгва по киносалоните в цялата страна|автор=Петрунова, Цветелина|дата=24 ноември 2024|достъп_дата=1 декември 2024}}</ref>, а продуцент е [[Башар Рахал]]. == Снимачен процес == Заснемането започва през март 2023 г. в [[Дубай]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bta.bg/bg/bg-world/424719-zapochnaha-snimkite-na-balgarskiya-film-bez-krila-v-dubay|заглавие=Започнаха снимките на българския филм “Без крила“ в Дубай|автор=Гуцева, Мария|издател=[[БТА]]|дата=16 март 2023|достъп_дата=1 декември 2024}}</ref> == Премиера == Предпремиерите на филма са на 20 септември 2024 г. на 42-ия фестивал „[[Златна роза (фестивал)|Златна роза]]“ във [[Фестивален и конгресен център|Фестивалния и конгресен център]] във [[Варна]] и на 23 ноември 2024 г.<ref name="urban-mag">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://urban-mag.com/без-крила-филм-за-параолимпиеца.html|заглавие=„Без крила“ – филм за параолимпиеца Михаил Христов|издател=urban-mag.com|дата=20 септември 2024|достъп_дата=1 декември 2024}}</ref> в [[Културен дом НХК|Културния дом НХК]] в [[Бургас]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/burgas/post/102074947/noviat-balgarski-film-bez-krila-s-predpremiera-v-burgas|заглавие=Новият български филм „Без крила“ с предпремиера в Бургас|издател=БНР|дата=14 ноември 2024|достъп_дата=1 декември 2024}}</ref> Официално филмът тръгва по кината в България на 6 декември 2024 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bta.bg/bg/news/lik/779772-na-6-dekemvri-e-premierata-na-noviya-balgarski-film-bez-krila-|заглавие=На 6 декември е премиерата на новия български филм „Без крила“|издател=12 ноември 2024|достъп_дата=1 декември 2024}}</ref> == Актьорски състав == * [[Наум Шопов-младши]] – Михаил Христов ** Иван Иванов – малкият Михаил * [[Леарт Докле]] – Петър Дачев, треньор на Михаил<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://lupa.bg/news/aktyorat-leart-dokle-pred-lupabg-za-edin-snimachen-den-v-bdquobez-krilaldquo-svalih-4-kilograma-ot-trenirovki_325417news.html|заглавие=Актьорът Леарт Докле пред Lupa.bg: За един снимачен ден в „Без крила“ свалих 4 килограма от тренировки|цитат=Най-големият комплимент за мен е, че разплаках треньора по лека атлетика Петър Дачев, когото играя във филма|издател=lupa.bg|дата=1 декември 2024}}</ref> * Стефани Обадяру – Ирина * [[Башар Рахал]] – бащата * [[Параскева Джукелова]] – майката == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb title|27679825}} {{мъниче|филм|българско кино}} [[Категория:Български биографични филми]] [[Категория:Български спортни филми]] [[Категория:Български филми от 2024 година]] [[Категория:Филми на Николай Илиев]] 75v35c4eryzic5dllcnvv7n9yz6q5vt 0 873445 12434932 12429419 2024-12-08T15:00:21Z Мико 4542 Добавяне на [[Категория:Паяк]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12434932 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Карпин | име-местно = | вид = село | област = Централна Македония | карта3 = Кукушко | дем = Пеония | географска-област = [[Боймия]] | височина = }} '''Карпин''' е бивше [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], разположено на територията на дем [[Пеония (дем)|Пеония]] в административна област [[Централна Македония]].<ref name="Симовски 60">{{Симовски|2|60}}</ref> == География == Селото е било разположено в планината [[Паяк (планина)|Паяк]], на 4 km северно от село [[Църна река (дем Пеония)|Църна река]] (Карпи).<ref name="Симовски 60"/> На около 4 km северозападно от Църна река е местността Карлес, а на 4 km западно е връх Каркин.<ref>{{Генщаб}}</ref><ref>{{ЮНА 50}}</ref> == История == Селото се разпада в първата половина на XIX век вследствие на постоянните нападения от мюсюлмански разбойнически банди от дезертьори от османската войска, познати като тумбулеци. Селяните се заселват в [[Боймица]] и Църна река. От Карпин са родовете Котевци и Доневци.<ref name="Симовски 60"/> == Бележки == <references/> {{Дем Пеония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Исторически села в дем Пеония]] [[Категория:Паяк]] jtnbn5pve3nwjnwd0zx8n9anv3v0x9y 0 873447 12434933 12429420 2024-12-08T15:00:25Z Мико 4542 Добавяне на [[Категория:Паяк]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12434933 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Кодру Мушат | име-местно = | вид = село | област = Централна Македония | карта3 = Кукушко | дем = Пеония | географска-област = [[Боймия]] | височина = }} '''Кодру Мушат''' е бивше [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], разположено на територията на дем [[Пеония (дем)|Пеония]] в административна област [[Централна Македония]].<ref name="Симовски 60">{{Симовски|2|60}}</ref> == География == Селото е било разположено в планината [[Паяк (планина)|Паяк]], на 1 km западно от село [[Баровица]] (Кастанери).<ref name="Симовски 60"/> == История == Кодру Мушат е било вероятно мъгленорумънско село. Селото е напуснато преди основаването на Баровица. Развалините му все още личат към края на XX век.<ref name="Симовски 60"/> == Бележки == <references/> {{Дем Пеония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Исторически села в дем Пеония]] [[Категория:Паяк]] 8qifwep0arfv1gunnisjvcdg33h08h6 118 873464 12435507 12434489 2024-12-09T08:24:57Z Георгиалександров2 247955 /* Основни клаузи на проектодоговора предложен от Путин */ добавяне на надеждни източници 12435507 wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{значимост|16:01, 3 декември 2024 (UTC)}} В хода на руско- украинската война са правени опити за мир. На всички опити за преговори от Кремъл отговарят, че няма да има такива докато украинците не свалят оръжие (т.е. не капитулират). През април 2022 е изготвен проекто договор в Истанбул. Впоследствие Зеленски отказва да го подпише. Давид Арахамия, ръководител на фракцията „Слуга на народа“ във Върховната рада на Украйна, дава интервю за телевизионния канал 1+1 и твърди, че Борис Джонсън се е намесил на 9 април, проваляйки договора<ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Predsedatelyat-na-parlamenta-na-Turciya-Rusiya-i-Ukraina-byaha-pred-dogovor-za-mir-prez-2022-godina-no-SASht-ne-pozvoliha-2244980</ref>. (Джонсън отхвърля тези обвинения<ref>https://www.thetimes.com/world/article/boris-johnson-ukraine-peace-talks-russia-war-k220zcrvf</ref>)Русия често използва този аргумент, но не казва всички унизителни клаузи, заложени в проектодоговора. Проектодоговорът е публикуван от немското списание Die Welt. == Основни клаузи на проектодоговора предложен от Путин == Според проекто-договора Украйна получава забрана да влиза във военни съюзи срещу Русия (НАТО);<ref>https://www.novinite.bg/articles/251681/Die-Welt-Tajniyat-dokument-kojto-mojeshe-da-sloji-kraj-na-vojnata-v-Ukrajna</ref><ref name=":0">https://www.dw.com/bg/koj-preci-da-se-skluci-mir-mezdu-rusia-i-ukrajna/a-70228236</ref>също така ѝ се забранява да допуска чужди войски, чужди оръжия или чужди учения на своя територрия, както и да закупува или създава ядрени ракети; Русия си задържа Крим, <ref name=":37">https://www.novinite.bg/articles/251681/Die-Welt-Tajniyat-dokument-kojto-mojeshe-da-sloji-kraj-na-vojnata-v-Ukrajna</ref>,<ref name=":1">https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-ukrayna-dogovor-mir-voyna/33188372.html</ref> <ref name=":0" /> а впоследствие ще преговаря допълнително за ДНР и ЛНР (оттогава насам Песков често изказва гласно съждения, че има нови териториални реалности и светът трябва да признае окупираните територии за руски) ; Русия е искала ВСУ да бъде смалена от 1 000 000 души до 85 000 човека <ref name=":38">https://dnes.dir.bg/na-fokus/skritata-istoriya-na-razgovorite-koito-mozheha-da-sprat-voynata-v-ukrayna</ref>(става дума само за цялата армия, а не само за войниците),<ref name=":1" /> докато Украйна е искала това числа да бъде поне 250 000 души. <ref name=":38" />; Според руските виждания на Украйна ѝ се забранява да има ракети с обсег над 40 км<ref name=":38" />; редуцира се и броят на артилерийските оръдия, танковете ( не повече от 342 танка)<ref name=":38" /> и ракетните установки, както и на авиацията (максимум 10 военни хеликоптера); руският да стане втори държавен език.(нещо спрямо което Зеленски е бил категорично против) Фашизмът да бъде забранен със закон, Украйна да бъде [[Денацификация|денацифицирана]], а пронацистките сили – отстранени (евреинът Зеленски е смятан от Кремъл за нацист; дори за кратко се появява заповед за ареста му на сайта на Министерство на вътрешните работи в Русия)<ref>https://www.investor.bg/a/516-politika/393874-zapovedta-za-arest-na-volodimir-zelenski-izchezna-bez-obyasneniya</ref> Кремъл е искал да не се търси отговорност на руски военни за военни престъпления<ref>https://www.wsj.com/world/russia-ukraine-peace-deal-2022-document-6e12e093</ref> В замяна Русия гарантира изтегляне от Чернигов и Сумска област.<ref>https://www.marica.bg/svqt/putin-pokaza-proekt-na-miren-dogovor-s-ukrayna-video</ref> Постоянните членки на ООН (САЩ, Русия, Китай,Великобритания, Франция) стават страни-гаранти. Русия си запазва правото на вето, а и държи да включи Беларус като страна гарант; също така Русия не гарантира неделимостта на ДНР и ЛНР.<ref name=":0" /> Освен това Русия санкциите срещу нея да паднат. Проектодоговорът е счетен за неприемлив още повече, че по това време 82 процента от украинците са против откъсване на територии от Украйна. Киевското правителство не подписва договора, въпреки че той е парафиран от Кремъл. Периодично от Кремъл подновяват условията и настояват, че света трябва да сложи оръжие, да признае новите териториални реалности и да денацифицира Украйна. == Спорни моменти == Украинското правителство не е готова за подобно драстично орязване на войските си. Също така условието Украйна да се откаже от Крим и сепаратиските републики е считано за неприемливо.<ref>https://www.dw.com/bg/koj-preci-da-se-skluci-mir-mezdu-rusia-i-ukrajna/a-70228236</ref> Украйна трябва да изтегли войските си, от Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области, и да признае тези територии (както и Крим) за руски.<ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Predsedatelyat-na-parlamenta-na-Turciya-Rusiya-i-Ukraina-byaha-pred-dogovor-za-mir-prez-2022-godina-no-SASht-ne-pozvoliha-2244980</ref><ref name=":0" /> Зеленски протестира и срещу желанието на Путин руският да стане втори държавен език. == Източници == <references /> lw00kmskogbq4l7d9ojyqph8vp2hvyr 12435511 12435507 2024-12-09T08:32:25Z Георгиалександров2 247955 /* Спорни моменти */ 12435511 wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{значимост|16:01, 3 декември 2024 (UTC)}} В хода на руско- украинската война са правени опити за мир. На всички опити за преговори от Кремъл отговарят, че няма да има такива докато украинците не свалят оръжие (т.е. не капитулират). През април 2022 е изготвен проекто договор в Истанбул. Впоследствие Зеленски отказва да го подпише. Давид Арахамия, ръководител на фракцията „Слуга на народа“ във Върховната рада на Украйна, дава интервю за телевизионния канал 1+1 и твърди, че Борис Джонсън се е намесил на 9 април, проваляйки договора<ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Predsedatelyat-na-parlamenta-na-Turciya-Rusiya-i-Ukraina-byaha-pred-dogovor-za-mir-prez-2022-godina-no-SASht-ne-pozvoliha-2244980</ref>. (Джонсън отхвърля тези обвинения<ref>https://www.thetimes.com/world/article/boris-johnson-ukraine-peace-talks-russia-war-k220zcrvf</ref>)Русия често използва този аргумент, но не казва всички унизителни клаузи, заложени в проектодоговора. Проектодоговорът е публикуван от немското списание Die Welt.<ref>https://www.welt.de/politik/ausland/plus251243756/Ukraine-und-Russland-Das-geheime-Dokument-das-den-Krieg-haette-beenden-koennen.html</ref> == Основни клаузи на проектодоговора предложен от Путин == Според проекто-договора Украйна получава забрана да влиза във военни съюзи срещу Русия (НАТО);<ref>https://www.novinite.bg/articles/251681/Die-Welt-Tajniyat-dokument-kojto-mojeshe-da-sloji-kraj-na-vojnata-v-Ukrajna</ref><ref name=":0">https://www.dw.com/bg/koj-preci-da-se-skluci-mir-mezdu-rusia-i-ukrajna/a-70228236</ref><ref name=":2" />също така ѝ се забранява да допуска чужди войски, чужди оръжия или чужди учения<ref name=":2" /> на своя територия, както и да закупува или създава ядрени ракети<ref name=":2" />; Русия си задържа Крим, <ref name=":37">https://www.novinite.bg/articles/251681/Die-Welt-Tajniyat-dokument-kojto-mojeshe-da-sloji-kraj-na-vojnata-v-Ukrajna</ref>,<ref name=":1">https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-ukrayna-dogovor-mir-voyna/33188372.html</ref> <ref name=":0" /> а впоследствие ще преговаря допълнително за ДНР и ЛНР (оттогава насам Песков често изказва гласно съждения, че има нови териториални реалности и светът трябва да признае окупираните територии за руски) ; Русия е искала ВСУ да бъде смалена от 1 000 000 души до 85 000 човека <ref name=":38">https://dnes.dir.bg/na-fokus/skritata-istoriya-na-razgovorite-koito-mozheha-da-sprat-voynata-v-ukrayna</ref>(става дума само за цялата армия, а не само за войниците),<ref name=":1" /> докато Украйна е искала това числа да бъде поне 250 000 души. <ref name=":38" />; Според руските виждания на Украйна ѝ се забранява да има ракети с обсег над 40 км<ref name=":38" />; редуцира се и броят на артилерийските оръдия, танковете ( не повече от 342 танка)<ref name=":38" /> и ракетните установки, както и на авиацията (максимум 10 военни хеликоптера); руският да стане втори държавен език.(нещо спрямо което Зеленски е бил категорично против) Фашизмът да бъде забранен със закон,<ref name=":2" /> Украйна да бъде [[Денацификация|денацифицирана]], а пронацистките сили – отстранени (евреинът Зеленски е смятан от Кремъл за нацист; дори за кратко се появява заповед за ареста му на сайта на Министерство на вътрешните работи в Русия)<ref>https://www.investor.bg/a/516-politika/393874-zapovedta-za-arest-na-volodimir-zelenski-izchezna-bez-obyasneniya</ref> Кремъл е искал да не се търси отговорност на руски военни за военни престъпления<ref>https://www.wsj.com/world/russia-ukraine-peace-deal-2022-document-6e12e093</ref> В замяна Русия гарантира изтегляне от Чернигов и Сумска област.<ref name=":2">https://www.marica.bg/svqt/putin-pokaza-proekt-na-miren-dogovor-s-ukrayna-video</ref> Постоянните членки на ООН (САЩ, Русия, Китай,Великобритания, Франция) стават страни-гаранти. Русия си запазва правото на вето, а и държи да включи Беларус като страна гарант; също така Русия не гарантира неделимостта на ДНР и ЛНР.<ref name=":0" /> Освен това Русия санкциите срещу нея да паднат. Проектодоговорът е счетен за неприемлив още повече, че по това време 82 процента от украинците са против откъсване на територии от Украйна. Киевското правителство не подписва договора, въпреки че той е парафиран от Кремъл. Периодично от Кремъл подновяват условията и настояват, че света трябва да сложи оръжие, да признае новите териториални реалности и да денацифицира Украйна. == Спорни моменти == Украинското правителство не е готово за подобно драстично орязване на войските си. Също така условието Украйна да се откаже от Крим и сепаратиските републики е счетено за неприемливо.<ref>https://www.dw.com/bg/koj-preci-da-se-skluci-mir-mezdu-rusia-i-ukrajna/a-70228236</ref> Украйна трябва да изтегли войските си, от Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области, и да признае тези територии (както и Крим) за руски.<ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Predsedatelyat-na-parlamenta-na-Turciya-Rusiya-i-Ukraina-byaha-pred-dogovor-za-mir-prez-2022-godina-no-SASht-ne-pozvoliha-2244980</ref><ref name=":0" /> Зеленски протестира и срещу желанието на Путин руският да стане втори държавен език.Също така идеята, че Русия ще има право на вето върху военна намеса на т.нар. страни - гаранти е счетена за неприемлива. == Източници == <references /> mbbv6vye68cf775kfvulgi6up8cq8je 12435512 12435511 2024-12-09T08:33:29Z Георгиалександров2 247955 /* Спорни моменти */ 12435512 wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{значимост|16:01, 3 декември 2024 (UTC)}} В хода на руско- украинската война са правени опити за мир. На всички опити за преговори от Кремъл отговарят, че няма да има такива докато украинците не свалят оръжие (т.е. не капитулират). През април 2022 е изготвен проекто договор в Истанбул. Впоследствие Зеленски отказва да го подпише. Давид Арахамия, ръководител на фракцията „Слуга на народа“ във Върховната рада на Украйна, дава интервю за телевизионния канал 1+1 и твърди, че Борис Джонсън се е намесил на 9 април, проваляйки договора<ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Predsedatelyat-na-parlamenta-na-Turciya-Rusiya-i-Ukraina-byaha-pred-dogovor-za-mir-prez-2022-godina-no-SASht-ne-pozvoliha-2244980</ref>. (Джонсън отхвърля тези обвинения<ref>https://www.thetimes.com/world/article/boris-johnson-ukraine-peace-talks-russia-war-k220zcrvf</ref>)Русия често използва този аргумент, но не казва всички унизителни клаузи, заложени в проектодоговора. Проектодоговорът е публикуван от немското списание Die Welt.<ref>https://www.welt.de/politik/ausland/plus251243756/Ukraine-und-Russland-Das-geheime-Dokument-das-den-Krieg-haette-beenden-koennen.html</ref> == Основни клаузи на проектодоговора предложен от Путин == Според проекто-договора Украйна получава забрана да влиза във военни съюзи срещу Русия (НАТО);<ref>https://www.novinite.bg/articles/251681/Die-Welt-Tajniyat-dokument-kojto-mojeshe-da-sloji-kraj-na-vojnata-v-Ukrajna</ref><ref name=":0">https://www.dw.com/bg/koj-preci-da-se-skluci-mir-mezdu-rusia-i-ukrajna/a-70228236</ref><ref name=":2" />също така ѝ се забранява да допуска чужди войски, чужди оръжия или чужди учения<ref name=":2" /> на своя територия, както и да закупува или създава ядрени ракети<ref name=":2" />; Русия си задържа Крим, <ref name=":37">https://www.novinite.bg/articles/251681/Die-Welt-Tajniyat-dokument-kojto-mojeshe-da-sloji-kraj-na-vojnata-v-Ukrajna</ref>,<ref name=":1">https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-ukrayna-dogovor-mir-voyna/33188372.html</ref> <ref name=":0" /> а впоследствие ще преговаря допълнително за ДНР и ЛНР (оттогава насам Песков често изказва гласно съждения, че има нови териториални реалности и светът трябва да признае окупираните територии за руски) ; Русия е искала ВСУ да бъде смалена от 1 000 000 души до 85 000 човека <ref name=":38">https://dnes.dir.bg/na-fokus/skritata-istoriya-na-razgovorite-koito-mozheha-da-sprat-voynata-v-ukrayna</ref>(става дума само за цялата армия, а не само за войниците),<ref name=":1" /> докато Украйна е искала това числа да бъде поне 250 000 души. <ref name=":38" />; Според руските виждания на Украйна ѝ се забранява да има ракети с обсег над 40 км<ref name=":38" />; редуцира се и броят на артилерийските оръдия, танковете ( не повече от 342 танка)<ref name=":38" /> и ракетните установки, както и на авиацията (максимум 10 военни хеликоптера); руският да стане втори държавен език.(нещо спрямо което Зеленски е бил категорично против) Фашизмът да бъде забранен със закон,<ref name=":2" /> Украйна да бъде [[Денацификация|денацифицирана]], а пронацистките сили – отстранени (евреинът Зеленски е смятан от Кремъл за нацист; дори за кратко се появява заповед за ареста му на сайта на Министерство на вътрешните работи в Русия)<ref>https://www.investor.bg/a/516-politika/393874-zapovedta-za-arest-na-volodimir-zelenski-izchezna-bez-obyasneniya</ref> Кремъл е искал да не се търси отговорност на руски военни за военни престъпления<ref>https://www.wsj.com/world/russia-ukraine-peace-deal-2022-document-6e12e093</ref> В замяна Русия гарантира изтегляне от Чернигов и Сумска област.<ref name=":2">https://www.marica.bg/svqt/putin-pokaza-proekt-na-miren-dogovor-s-ukrayna-video</ref> Постоянните членки на ООН (САЩ, Русия, Китай,Великобритания, Франция) стават страни-гаранти. Русия си запазва правото на вето, а и държи да включи Беларус като страна гарант; също така Русия не гарантира неделимостта на ДНР и ЛНР.<ref name=":0" /> Освен това Русия санкциите срещу нея да паднат. Проектодоговорът е счетен за неприемлив още повече, че по това време 82 процента от украинците са против откъсване на територии от Украйна. Киевското правителство не подписва договора, въпреки че той е парафиран от Кремъл. Периодично от Кремъл подновяват условията и настояват, че света трябва да сложи оръжие, да признае новите териториални реалности и да денацифицира Украйна. == Спорни моменти == Украинското правителство не е готово за подобно драстично орязване на войските си. Също така условието Украйна да изтегли войските си, от Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области, и да признае тези територии (както и Крим) за руски е счетено за неприемливо от правителството в Киев.<ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Predsedatelyat-na-parlamenta-na-Turciya-Rusiya-i-Ukraina-byaha-pred-dogovor-za-mir-prez-2022-godina-no-SASht-ne-pozvoliha-2244980</ref><ref name=":0" /><ref>https://www.dw.com/bg/koj-preci-da-se-skluci-mir-mezdu-rusia-i-ukrajna/a-70228236</ref> Зеленски протестира и срещу желанието на Путин руският да стане втори държавен език.Също така идеята, че Русия ще има право на вето върху военна намеса на т.нар. страни - гаранти е счетена за неприемлива. == Източници == <references /> s78lzaz9qyqmhdv3xxj46xh1x4lgye4 12435642 12435512 2024-12-09T11:23:33Z Георгиалександров2 247955 /* Основни клаузи на проектодоговора предложен от Путин */ 12435642 wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{значимост|16:01, 3 декември 2024 (UTC)}} В хода на руско- украинската война са правени опити за мир. На всички опити за преговори от Кремъл отговарят, че няма да има такива докато украинците не свалят оръжие (т.е. не капитулират). През април 2022 е изготвен проекто договор в Истанбул. Впоследствие Зеленски отказва да го подпише. Давид Арахамия, ръководител на фракцията „Слуга на народа“ във Върховната рада на Украйна, дава интервю за телевизионния канал 1+1 и твърди, че Борис Джонсън се е намесил на 9 април, проваляйки договора<ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Predsedatelyat-na-parlamenta-na-Turciya-Rusiya-i-Ukraina-byaha-pred-dogovor-za-mir-prez-2022-godina-no-SASht-ne-pozvoliha-2244980</ref>. (Джонсън отхвърля тези обвинения<ref>https://www.thetimes.com/world/article/boris-johnson-ukraine-peace-talks-russia-war-k220zcrvf</ref>)Русия често използва този аргумент, но не казва всички унизителни клаузи, заложени в проектодоговора. Проектодоговорът е публикуван от немското списание Die Welt.<ref>https://www.welt.de/politik/ausland/plus251243756/Ukraine-und-Russland-Das-geheime-Dokument-das-den-Krieg-haette-beenden-koennen.html</ref> == Основни клаузи на проектодоговора предложен от Путин == Според проекто-договора Украйна получава забрана да влиза във военни съюзи срещу Русия (НАТО);<ref>https://www.novinite.bg/articles/251681/Die-Welt-Tajniyat-dokument-kojto-mojeshe-da-sloji-kraj-na-vojnata-v-Ukrajna</ref><ref name=":0">https://www.dw.com/bg/koj-preci-da-se-skluci-mir-mezdu-rusia-i-ukrajna/a-70228236</ref><ref name=":2" />също така ѝ се забранява да допуска чужди войски, чужди оръжия или чужди учения<ref name=":2" /> на своя територия, както и да закупува или създава ядрени ракети<ref name=":2" />; Русия си задържа Крим, <ref name=":37">https://www.novinite.bg/articles/251681/Die-Welt-Tajniyat-dokument-kojto-mojeshe-da-sloji-kraj-na-vojnata-v-Ukrajna</ref>,<ref name=":1">https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-ukrayna-dogovor-mir-voyna/33188372.html</ref> <ref name=":0" /> а впоследствие ще преговаря допълнително за ДНР и ЛНР (оттогава насам Песков често изказва гласно съждения, че има нови териториални реалности и светът трябва да признае окупираните територии за руски) ; Русия е искала ВСУ да бъде смалена от 1 000 000 души до 85 000 човека <ref name=":38">https://dnes.dir.bg/na-fokus/skritata-istoriya-na-razgovorite-koito-mozheha-da-sprat-voynata-v-ukrayna</ref>(става дума само за цялата армия, а не само за войниците),<ref name=":1" /> докато Украйна е искала това числа да бъде поне 250 000 души.; Според руските виждания на Украйна ѝ се забранява да има ракети с обсег над 40 км<ref name=":38" />; редуцира се и броят на артилерийските оръдия, танковете ( не повече от 342 танка)<ref name=":38" /> и ракетните установки, както и на авиацията (максимум 10 военни хеликоптера); руският да стане втори държавен език.(нещо спрямо което Зеленски е бил категорично против) Фашизмът да бъде забранен със закон,<ref name=":2" /> Украйна да бъде [[Денацификация|денацифицирана]], а пронацистките сили – отстранени (евреинът Зеленски е смятан от Кремъл за нацист; дори за кратко се появява заповед за ареста му на сайта на Министерство на вътрешните работи в Русия)<ref>https://www.investor.bg/a/516-politika/393874-zapovedta-za-arest-na-volodimir-zelenski-izchezna-bez-obyasneniya</ref> Кремъл е искал да не се търси отговорност на руски военни за военни престъпления<ref>https://www.wsj.com/world/russia-ukraine-peace-deal-2022-document-6e12e093</ref> В замяна Русия гарантира изтегляне от Чернигов и Сумска област.<ref name=":2">https://www.marica.bg/svqt/putin-pokaza-proekt-na-miren-dogovor-s-ukrayna-video</ref> Постоянните членки на ООН (САЩ, Русия, Китай,Великобритания, Франция) стават страни-гаранти. Русия си запазва правото на вето, а и държи да включи Беларус като страна гарант; също така Русия не гарантира неделимостта на ДНР и ЛНР.<ref name=":0" /> Освен това Русия санкциите срещу нея да паднат. Проектодоговорът е счетен за неприемлив още повече, че по това време 82 процента от украинците са против откъсване на територии от Украйна. Киевското правителство не подписва договора, въпреки че той е парафиран от Кремъл. Периодично от Кремъл подновяват условията и настояват, че света трябва да сложи оръжие, да признае новите териториални реалности и да денацифицира Украйна. == Спорни моменти == Украинското правителство не е готово за подобно драстично орязване на войските си. Също така условието Украйна да изтегли войските си, от Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области, и да признае тези територии (както и Крим) за руски е счетено за неприемливо от правителството в Киев.<ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Predsedatelyat-na-parlamenta-na-Turciya-Rusiya-i-Ukraina-byaha-pred-dogovor-za-mir-prez-2022-godina-no-SASht-ne-pozvoliha-2244980</ref><ref name=":0" /><ref>https://www.dw.com/bg/koj-preci-da-se-skluci-mir-mezdu-rusia-i-ukrajna/a-70228236</ref> Зеленски протестира и срещу желанието на Путин руският да стане втори държавен език.Също така идеята, че Русия ще има право на вето върху военна намеса на т.нар. страни - гаранти е счетена за неприемлива. == Източници == <references /> 7a4mzic2tlgwdjc7cvovjhxp1uwv64v 118 873475 12435539 12433643 2024-12-09T09:22:39Z Георгиалександров2 247955 /* Атаки над цивилни. Използване на фосфорни бомби и касетъчни боеприпаси. */ добавени източници 12435539 wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} == Атаки над цивилни. Използване на фосфорни бомби и касетъчни боеприпаси. == През цялото време на окупацията Русия не пести различни форми на геноцид. Тя си позволява нееднократно си позволява да атакува с ракети военнополеви болницинееднократно си позволява да атакува с ракети военнополеви болници<ref>https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3469794-russians-bomb-operating-room-in-field-hospital-at-azovstal-casualties-reported.html</ref><ref>https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/22/7341358/</ref><ref>https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3469794-russians-bomb-operating-room-in-field-hospital-at-azovstal-casualties-reported.html</ref><ref>https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/22/7341358/</ref><ref>https://www.reuters.com/world/europe/four-dead-russian-strike-ukrainian-city-zhytomyr-adviser-interior-minister-2022-03-01/</ref><ref>https://www.reuters.com/world/europe/four-dead-russian-strike-ukrainian-city-zhytomyr-adviser-interior-minister-2022-03-01/</ref><ref>https://edition.cnn.com/2022/03/09/europe/russia-invasion-ukraine-evacuations-03-09-intl/index.html</ref> училища<ref>https://meduza.io/en/feature/2022/05/08/russian-airstrike-on-bilohorivka-school-kills-60-civilians</ref><ref>https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327</ref><ref>https://www.bbc.com/news/av/world-europe-60807896</ref>, търговски комплекси,<ref>https://www.reuters.com/world/europe/russian-missiles-hit-crowded-shopping-mall-central-ukraine-zelenskiy-2022-06-27/</ref><ref>https://www.npr.org/2022/06/28/1108119523/death-toll-rises-from-russian-strike-on-shopping-mall-in-ukraine</ref> <ref>https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/28/7355144/</ref>селскостопански складове,<ref>https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/11/7345604/</ref>  или дори площадки за деца.<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/rusiya-udari-detska-ploshtadka-harkov-i-tezhko-rani-tri-deca</ref> Ракетните удари не щадят и жилищните сгради.<ref>https://edition.cnn.com/videos/tv/2022/04/27/tl-5p-rivers-jake-tapper-live.cnn</ref><ref>https://suspilne.media/kherson/233639-u-rosian-nemae-masovki-dla-provedenna-referendumu-na-hersonsini-persij-zastupnik-golovi-oblradi/</ref><ref>https://www.dw.com/en/ukraine-german-lawmakers-overwhelmingly-approve-heavy-weapons-deliveries/a-61618357</ref><ref>https://www.npr.org/2022/06/28/1108119523/death-toll-rises-from-russian-strike-on-shopping-mall-in-ukraine</ref>в някои градове почти всички жилищни сгради са унищожени <ref>https://apnews.com/article/russia-ukraine-donetsk-government-and-politics-378419376879fa4d624d332b8443938a</ref>Също така още в първите дни на окупацията правозащитни организации, сред които Amnesty International и Human Rights Watch, и посланикът на Украйна в Съединените щати, Оксана Маркарова, обвиняват Русия Руската федерация че използва [[Касетъчна бомба|касетъчни бомби]] и [[термобарично оръжие]] (известно още като вакуумна бомба). Използването на тези оръжия е в нарушение на Женевската конвенция <ref>https://www.reuters.com/world/europe/ukraines-ambassador-us-says-russia-used-vacuum-bomb-monday-2022-02-28/</ref> Неговата употреба е забранена от различни международни организации, в т.ч. чрез Женевската конвенция. В телефонно обаждане, прихванато и публикувано от украинската служба за сигурност, руски войник казва, че руската армия използва забранени оръжия като '''фосфорни бомби''' и '''касетъчни боеприпаси.''' По думите му те (от руското командване) са позволили използването на „всичко, което е забранено от международните конвенции“.Според Петро Андрюшченко, помощник на кмета на Мариупол, Русия хвърля или запалителни снаряди, или фосфорни бомби в Мариупол <ref>https://t.me/andriyshTime/891</ref> По думите му самите руснаци твърдят, че са използвали запалителни снаряди 9М22С<ref>https://t.me/andriyshTime/891</ref>. Те имат температура на горене от около 2000-2500 градуса по Целзий. На 15 май 2022 г. Андрюшченко публикува в Telegram видео от бомбардировките на стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол,. В изказване пред Съвета на ООН по правата на човека в Женева Върховният комисар на ООН по правата на човека [[Мишел Бачелет]] на тридесет март с.г. призова Русия да изтегли войските си. Тя също така заявява, че службата ѝ е получила "достоверни твърдения", че руските сили са използвали [[касетъчни боеприпаси]] в населените райони на Украйна поне 24 пъти. По думите ѝ оглавяваната от нея служба, която разполага с близо 60 наблюдатели на ООН за правата на човека в Украйна, е проверила 77 инцидента, при които са били нанесени щети на медицински съоръжения, включително 50 болници. Бачелет припомня, че „безразборните нападения са забранени от международното хуманитарно право и могат да се равняват на [[Военно престъпление|военни престъпления]]“.<ref>https://www.reuters.com/world/europe/russian-shelling-attacks-cities-may-amount-war-crimes-says-uns-bachelet-2022-03-30/</ref> Руските сили използват фосфорни боеприпаси и обстрелват населени места на фронтовата линия, разделяща контролираната от Украйна територия от районите, държани от подкрепяните от Русия сили в източната област Донецк, казва местният губернатор Павло Кириленко в телевизионно включване. == Геноцид в Украйна == === Убийства на цивилни. === На 13 май руски войник се изправя пред украински съд за убийството на невъоръжен цивилен.<ref>https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-war-crimes-31b1d5a9464684c2cb8386c634d8c96c</ref> На 18 май руският войник, изправен пред украински съд в първия процес в Украйна за военни престъпления по обвинение в застрелването на цивилен, се признава за виновен.<ref>https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61461805?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6284df09b622de4ef9121ad3%26What%27s%20been%20happening%20today%3F%262022-05-18T12%3A09%3A16.827Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:81e44518-1b11-4360-848e-4eda0c1491ba&pinned_post_asset_id=6284df09b622de4ef9121ad3&pinned_post_type=share</ref> Междувременно убийствата на цивилни зачестяват.<ref>''Съобщение на Андрій Садовий в Twitter'' от 18 април | Андрій Садовий @AndriySadovyi ''Посетено на: 2022-04-18''</ref><ref>Karmanau, Yuras. Ukrainian officials: Russian strikes kill at least 7 in Lviv // Associated Press. 2022-04-18. Посетен на 2022-04-18.</ref><ref>''Съобщение на Михайло Подоляк в Twitter'' от 18 април | Михайло Подоляк @Podolyak_M ''Посетено на: 2022-04-18''</ref><ref>Hlushchenko, Olha. Two mass graves with bodies of civilians found in Borodianka // Українська правда. 2022-04-20. Посетен на 2022-04-20.</ref>  Руснаците обстрелва дори евакуационни автобуси.<ref>Ukraine accuses Russia of more evacuee killings// BBC News. 2022-04-15. Посетен на 2022-04-17.</ref> === Масови изнасилвания. === Руските военнослужещи започват масови изнасилвания на украинки.<ref>https://www.dw.com/bg/ukrajna-ruskite-vojnici-iznasilvat-deca-i-babi-zeni-i-mze/a-64823344</ref><ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/32291595.html</ref><ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/seksualno-nasilie-ot-ruski-voenni/32648611.html</ref><ref>https://dnes.dir.bg/svyat/ukrayna-obvini-ruskite-voynitsi-che-iznasilvat-zheni-v-okupiranite-gradove?__cf_chl_tk=WTmu8E2N5hKmQxjGKrtCvhYiareraAKNZP29ut3QXwE-1733166157-1.0.1.1-qw1ZE19ZvO3ExOKwmkFJAUP0rD1HNf0WSXOj7pt7GWc</ref><ref>https://ukrpressbg.com/2023/10/21/доклад-на-оон-руснаци-изнасилват-хора/</ref>  Украинци от окупираните територии твърдят, че руснаците изнасилват даже и деца.<ref>https://voice-bg.com/29-glasat-na-bulgaria/8665-ombiy.html</ref> Съветът за сигурност на ООН, посветен на Украйна, поставя фокуса върху сексуалното насилие в конфликта. Специалният представител на ООН по въпросите на сексуалното насилие Прамила Патън предупреждава за „криза на трафика на хора“, казвайки: „Жени и деца, бягащи от конфликта, са обект на трафик и експлоатация – в някои случаи са изправени пред риска от последващо сексуално насилие и други рискове, докато търсят убежище“.<ref>Pramila Patten (Special Rep. on Sexual Violence in Conflict) on Ukraine - Security Council, 9056th meeting // United Nations. 2022-06-06.</ref> === Масови гробове в с. Манхуш, Мариуполска област и в гр. Буча, Киевска област. === Нови сателитни снимки направени на двадесет и първи април 2022 г. показват масов гроб в окупираното от Русия село Манхуш, разположено на около 20 км западно от Мариупол. Според украинските власти е налице доказателство за военни престъпления срещу цивилни в разрушения пристанищен град. Изображенията, предоставени на 21 април на [[Вашингтон Поуст|Вашингтоун Поуст]] от компанията за космически технологии Maxar Technologies, показват много нови гробни парцели до съществуващото гробище, разпределени в четири отделни секции, всяка с размери от почти 85 метра, които са се появили между 23 март и 26 март. Градският съвет на Мариупол съобщава в Telegram, че в масовия гроб може да са погребани '''до 9000 цивилни,''' както и че разполага с информация относно разполагането на телата на „няколко слоя“. Според властите руските сили са изкопавали нови окопи и са ги пълнили с трупове всеки ден през април“. Само два дни след разкриването на масовия гроб в окупираното от Русия село Манхуш на около 20 км западно от Мариупол нови сателитни снимки на Maxar Technologies, разпространени на 23 април, свидетелстват за наличие на друго място на масов гроб близо до стратегическия пристанищен град. Гробовете се намират в гробище в град Виноградне на терен, в който се изкопани няколко успоредни траншеи с размери 40 м всяка. Новината е оставена без коментар от Кремъл, съобщава [[Асошиейтед Прес]]<ref>https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-weekend-2022-04-23#satellite-images-show-what-appears-to-be-a-second-mass-grave-site-near-mariupol</ref> Според кметът на Мариупол, Вадийм Бойченко ''"В Мариупол беше извършено най-голямото военно престъпление на 21-ви век. Това е новият [[Бабин Яр]]. Тогава Хитлер убива евреи, роми и славяни. Сега Путин унищожава украинците“''.<ref>https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/21/new-mass-grave-manhush-near-mariupol/</ref>вицепремиерът на Украйна Олга Стефанишина съобщава че телата на 1020 убити цивилни се съхраняват в моргите в Киев и около него<ref>https://www.barrons.com/news/1-020-civilian-bodies-in-kyiv-morgues-ukrainian-official-01650533406?tesla=y</ref>Масови гробове са открити и в Буча. След изтеглянето си руснаците оставят на пълят да лежат десетки убити цивилни <ref name=":0">https://www.dw.com/bg/кметът-на-буча-пред-дв-всеки-ден-откриваме-нови-и-нови-трупове/a-61406807</ref> Междувременно броят на населението рязко е спаднал. Преди окупацията е той бил 50 000 души (67 000 с хората от околноститe).<ref name=":0" />След окупацията населението на гр.Буча достига 3700 човека.<ref name=":0" />Първоначалните изчисления сочат, че са убити 320 цивилни, но числото на жертвите непрестанно се увеличава.).<ref name=":0" />последствие бройката нараства до 600 човека <ref>https://www.hrw.org/news/2022/04/21/ukraine-russian-forces-trail-death-bucha</ref> В Буча е открит масов гроб на хора със завързани зад гърба ръце и прострелни рани<ref name=":1">https://www.dw.com/bg/прихванати-радиосъобщения-доказват-руските-зверства-в-буча/a-61395908</ref>Естония е една от първите страни в ЕС, която определя действията на Русия в Украйна като геноцид. Еднокамареният парламент на страната [[Рийгиког (Естония)|Рийгиког]] гласува в четвъртък за признаването на войната на Русия за '''„геноцид срещу украинския народ“''',<ref name=":2">https://www.euronews.com/my-europe/2022/04/21/massive-war-crimes-estonia-accuses-russia-of-genocide-in-ukraine</ref> призовавайки други правителства и международни организации да „направят същото“. Псланикът на Естония в Украйна Мариана Беца определиятози ход като „наистина историческо решение“. Председателят на естонския парламент Юри Ратас твърди, че „актове на геноцид“ са били извършени срещу цивилно население в „градовете Буча,<ref name=":1" /> Бородянка<ref>https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/21/7341039/</ref>Хостомел, Ирпин, Мариупол и много други украински селища. На заседанието си в четвъртък естонският парламент одобрява и законопроект за забрана на използването на символи, които подкрепят актове на агресия от страна на чужди държави. Такъв закон е приет в Литва, а Латвия също приема декларация, с която признава действията на Русия в Украйна за „геноцид<ref name=":2" /> === Отвличане на десетки (стотици) хиляди украински деца === Русия отвлича десетки хиляди украински деца. Тя се възползва от факта че в Донецк, Луганск,о-ов Крим част от Херсонес и Запорожието се въведа руска власт и отвлича деца<ref>https://bnr.bg/hristobotev/post/102051622</ref><ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/301847-zelenski-rusnatsite-iznasilvat-zheni-deportirat-detsa-goryat-gradove-nikoy-ne-mozhe-da-e-ravnodushen</ref>Често претекста е че са без родител и Русия се грижи за тях. В действителност не са малко случаите когато деца са отвличани при жив родител или настойник. За поне 4000 от децата има данни, че са изпращани в руски лагери за "превъзпитание",<ref name=":3">https://www.svobodnaevropa.bg/a/32326084.html</ref> <ref name=":4">https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-rusiya-otvlichane/32766740.html</ref> а за други, че са били дадени за осиновяване от руски родители. Там тяхното образование и социализация в обществото започва сред агресивна прогапанда на русифициране. Към края на 2024 година според украинското правителство от 20 000 отвлечени деца са върнати под 400. <ref name=":4" />Отделно от тази цифра над 2400 деца са отвлечени в Беларус.<ref>https://hristianstvo.bg/над-2400-украински-деца-от-окупираните-те/</ref>'''Това е''' '''пряко нарушение на Четвъртата женевска конвенция (1949).<ref name=":3" />'''<ref>https://www.un.org/en/genocideprevention/documents/atrocity-crimes/Doc.33_GC-IV-EN.pdf</ref>Следва да се отбележи, че подобна тактика използва терористичната организация "Боко Харам", а също и ИД. Според неофициални данни, обаче дори тези цифри са много занижени. Според журналисти на Слідство iнфо [[Руска православна църква|Руската православна църква]] (РПЦ) помага за презаселването на незаконно депортирани украинци като сътрудничи на Министерството на извънредните ситуации на Русия (МИС). Разследването разполага с информация, предоставена от активисти на [[Анонимните]] и проекта DDoSecrets, че около 600 000 цивилни са били депортирани в Русия, '''включително 117 000 деца.''' Слідство iнфо твърди, че РПЦ получава на електронната поща на Синодалния отдел за благотворителност доклади от МИС за окупираните територии и депортираните украинци, в т.ч. за броя на насилствено депортираните граждани, и настанява украинци в своите църкви и манастири.<ref>https://www.slidstvo.info/warnews/deportuj-blyzhnogo-svogo-yak-rosijska-pravoslavna-tserkva-razom-iz-sylovykamy-prymusovo-pereselyayut-ukrayintsiv-do-rosiyi/</ref> Също така още в първите часове на войнатарРуски официални лица, в т.ч. руският военачалник Михаил Мизинцев, и някои медии, като руската агенция ТАСС, разгласяват информация за депортирането на 366 182 украински граждани от Украйна в Русия, включително 77 062 деца. == Източници == <references /> apzv2lxny9pb2elf1jfnizz6msb0or8 119 873479 12435526 12433609 2024-12-09T08:59:47Z Георгиалександров2 247955 /* Обхват/заглавие */ Отговор 12435526 wikitext text/x-wiki == Може ли някаква аргументация защо статията е предложена за изтриване? == още я оформях, не бе минало толкова много време и бам - някай я е предложил. Бях започнал да добавям източници, изречения, и изведнъж гледам "Несъвместими реадкции". Карбонаро е действал със скоростта на мълния, а аргувентация не е изложил. Написал е някакво У.И.П. Дявол знае какво е това? Изобщо няма предложения на беседа какво не е наред, какво да се оправи и пр. [[Специални:Приноси/46.232.152.150|46.232.152.150]] 18:28, 2 декември 2024 (UTC) Има дискусия на основна страница хроника на руското нападение на Украйна статията да се разбие на по-дребни статии и да се дадат насочващи линкове. Като цяло има консенсунс в тази посока. Направил съм статия, започвам да я оформям, ясно е че няма как да стане за пет минути. Слагам още текст, слагам още източници и бам - несъвместимост на редакциите, закото Карбонаро не е могъл да ме изчака петнадесет-двадесет минути. Къде е аргументацията какво налага триенето? :Извинявай, грешката ми беше, че избързах. '''УИП''' означава „упражнения извън пясъчника“ и съответства на т. 1 от [[У:БИСФ|критериите за бързо изтриване]]. Това са тестови статии, обикновено създавани от нерегистрирани потребители, което ме подведе в случая. Към момента на поставянето на шаблона статията изглеждаше по [[Специални:PermaLink/12429772|този начин]]. Бяха минали 11 минути от последната редакция. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:34, 2 декември 2024 (UTC) Да, ясно просто добавях иформация, а източниците са ужасно много. Няма лошо, разбирам че не си действал злонамерено. Цялата идея е, че статията "хроника на руското нападение" стана ужасно дълга. В заформилата се дискусия, като че се постигна консенсунс статията да се разбие на по-дребно статии, а също и цялостон да се преструктура, защото в сегашния си вид е нечетивна. Ще бъда благодарен, ако помогнеш за тази цел, вярвам че има какво да допринесеш. --[[Специални:Приноси/46.232.152.150|46.232.152.150]] 19:50, 2 декември 2024 (UTC) :Да знаеш, може да ползваш шаблона {{ш|редактирам}}, за да укажеш, че се работи по дадена статия. Така другите уикипедианци ще знаят и няма да шанс да възникне [[Уикипедия:Конфликт на редакции|конфликт на редакции]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:53, 2 декември 2024 (UTC) Благодаря, ще го имам предвид--[[Специални:Приноси/46.232.152.150|46.232.152.150]] 20:12, 2 декември 2024 (UTC) == Обхват/заглавие == Не е ли по-добре да има една статия за цялата война, вместо за този етап - примерно [[Военни престъпления през Руско-украинската война]] (както е направена [[:uk:Воєнні злочини під час російсько-української війни]])? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:35, 3 декември 2024 (UTC) :На статия "Хроника за руското нападение на Украйна" в беседа бе проведена дискусия. Статията става невъзможна за четене и ужасно дълго. Повечето хора се съгласиха, че разумният подход е статията да се разбие на части и да има по-малки тема с насочващи линкове. [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] ([[Потребител беседа:Георгиалександров2|беседа]]) 08:59, 9 декември 2024 (UTC) fwrxrkzukwx61wr8z1csxvh9xeywhok 12435529 12435526 2024-12-09T09:02:12Z Георгиалександров2 247955 /* Обхват/заглавие */ 12435529 wikitext text/x-wiki == Може ли някаква аргументация защо статията е предложена за изтриване? == още я оформях, не бе минало толкова много време и бам - някай я е предложил. Бях започнал да добавям източници, изречения, и изведнъж гледам "Несъвместими реадкции". Карбонаро е действал със скоростта на мълния, а аргувентация не е изложил. Написал е някакво У.И.П. Дявол знае какво е това? Изобщо няма предложения на беседа какво не е наред, какво да се оправи и пр. [[Специални:Приноси/46.232.152.150|46.232.152.150]] 18:28, 2 декември 2024 (UTC) Има дискусия на основна страница хроника на руското нападение на Украйна статията да се разбие на по-дребни статии и да се дадат насочващи линкове. Като цяло има консенсунс в тази посока. Направил съм статия, започвам да я оформям, ясно е че няма как да стане за пет минути. Слагам още текст, слагам още източници и бам - несъвместимост на редакциите, закото Карбонаро не е могъл да ме изчака петнадесет-двадесет минути. Къде е аргументацията какво налага триенето? :Извинявай, грешката ми беше, че избързах. '''УИП''' означава „упражнения извън пясъчника“ и съответства на т. 1 от [[У:БИСФ|критериите за бързо изтриване]]. Това са тестови статии, обикновено създавани от нерегистрирани потребители, което ме подведе в случая. Към момента на поставянето на шаблона статията изглеждаше по [[Специални:PermaLink/12429772|този начин]]. Бяха минали 11 минути от последната редакция. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:34, 2 декември 2024 (UTC) Да, ясно просто добавях иформация, а източниците са ужасно много. Няма лошо, разбирам че не си действал злонамерено. Цялата идея е, че статията "хроника на руското нападение" стана ужасно дълга. В заформилата се дискусия, като че се постигна консенсунс статията да се разбие на по-дребно статии, а също и цялостон да се преструктура, защото в сегашния си вид е нечетивна. Ще бъда благодарен, ако помогнеш за тази цел, вярвам че има какво да допринесеш. --[[Специални:Приноси/46.232.152.150|46.232.152.150]] 19:50, 2 декември 2024 (UTC) :Да знаеш, може да ползваш шаблона {{ш|редактирам}}, за да укажеш, че се работи по дадена статия. Така другите уикипедианци ще знаят и няма да шанс да възникне [[Уикипедия:Конфликт на редакции|конфликт на редакции]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:53, 2 декември 2024 (UTC) Благодаря, ще го имам предвид--[[Специални:Приноси/46.232.152.150|46.232.152.150]] 20:12, 2 декември 2024 (UTC) == Обхват/заглавие == Не е ли по-добре да има една статия за цялата война, вместо за този етап - примерно [[Военни престъпления през Руско-украинската война]] (както е направена [[:uk:Воєнні злочини під час російсько-української війни]])? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:35, 3 декември 2024 (UTC) :На статия "Хроника за руското нападение на Украйна" в беседа бе проведена дискусия. Статията става невъзможна за четене и ужасно дълго. Повечето хора се съгласиха, че разумният подход е статията да се разбие на части и да има по-малки тема с насочващи линкове.Прочитането ѝ отнемаше над 120 минути.Предвид че войната продължава и никой не знае кога ще свърши основната тема може да стане три пъти по-голяма и напълно нечетима.[[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] ([[Потребител беседа:Георгиалександров2|беседа]]) 08:59, 9 декември 2024 (UTC) kkh6socjcb95fsqh70449bb582eajeu 12435533 12435529 2024-12-09T09:06:35Z Георгиалександров2 247955 /* Обхват/заглавие */ 12435533 wikitext text/x-wiki == Може ли някаква аргументация защо статията е предложена за изтриване? == още я оформях, не бе минало толкова много време и бам - някай я е предложил. Бях започнал да добавям източници, изречения, и изведнъж гледам "Несъвместими реадкции". Карбонаро е действал със скоростта на мълния, а аргувентация не е изложил. Написал е някакво У.И.П. Дявол знае какво е това? Изобщо няма предложения на беседа какво не е наред, какво да се оправи и пр. [[Специални:Приноси/46.232.152.150|46.232.152.150]] 18:28, 2 декември 2024 (UTC) Има дискусия на основна страница хроника на руското нападение на Украйна статията да се разбие на по-дребни статии и да се дадат насочващи линкове. Като цяло има консенсунс в тази посока. Направил съм статия, започвам да я оформям, ясно е че няма как да стане за пет минути. Слагам още текст, слагам още източници и бам - несъвместимост на редакциите, закото Карбонаро не е могъл да ме изчака петнадесет-двадесет минути. Къде е аргументацията какво налага триенето? :Извинявай, грешката ми беше, че избързах. '''УИП''' означава „упражнения извън пясъчника“ и съответства на т. 1 от [[У:БИСФ|критериите за бързо изтриване]]. Това са тестови статии, обикновено създавани от нерегистрирани потребители, което ме подведе в случая. Към момента на поставянето на шаблона статията изглеждаше по [[Специални:PermaLink/12429772|този начин]]. Бяха минали 11 минути от последната редакция. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:34, 2 декември 2024 (UTC) Да, ясно просто добавях иформация, а източниците са ужасно много. Няма лошо, разбирам че не си действал злонамерено. Цялата идея е, че статията "хроника на руското нападение" стана ужасно дълга. В заформилата се дискусия, като че се постигна консенсунс статията да се разбие на по-дребно статии, а също и цялостон да се преструктура, защото в сегашния си вид е нечетивна. Ще бъда благодарен, ако помогнеш за тази цел, вярвам че има какво да допринесеш. --[[Специални:Приноси/46.232.152.150|46.232.152.150]] 19:50, 2 декември 2024 (UTC) :Да знаеш, може да ползваш шаблона {{ш|редактирам}}, за да укажеш, че се работи по дадена статия. Така другите уикипедианци ще знаят и няма да шанс да възникне [[Уикипедия:Конфликт на редакции|конфликт на редакции]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:53, 2 декември 2024 (UTC) Благодаря, ще го имам предвид--[[Специални:Приноси/46.232.152.150|46.232.152.150]] 20:12, 2 декември 2024 (UTC) == Обхват/заглавие == Не е ли по-добре да има една статия за цялата война, вместо за този етап - примерно [[Военни престъпления през Руско-украинската война]] (както е направена [[:uk:Воєнні злочини під час російсько-української війни]])? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:35, 3 декември 2024 (UTC) :На статия "'''Хроника за руското нападение на Украйна"''' в беседа бе проведена дискусия. Статията става невъзможна за четене и ужасно дълго. Повечето хора се съгласиха, че разумният подход е статията да се разбие на части и да има по-малки тема с насочващи линкове.Прочитането ѝ отнемаше над 120 минути.Предвид че войната продължава и никой не знае кога ще свърши основната тема може да стане три пъти по-голяма и напълно нечетима. Затова се ангажирах да обособя отделни отчасти. Не възразявам, ако темата се направи за всичк военни престъпления на Русия през цялата война. Но войната от февруари 2022 навлезе в изцяло нов етап и не ми се струва коректно.Впрочем според мен още по-точно заглавие би било '''"Геноцид в Украйна"''', защото са приложени различни форми на геноцид и защото някои европейски държави, както и ООН са признали, че се извършва такъв. [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] ([[Потребител беседа:Георгиалександров2|беседа]]) 08:59, 9 декември 2024 (UTC) hv992dhlhvu09fb3z4z3wn3by8iywo1 12435543 12435533 2024-12-09T09:24:21Z Георгиалександров2 247955 /* Обхват/заглавие */ Отговор 12435543 wikitext text/x-wiki == Може ли някаква аргументация защо статията е предложена за изтриване? == още я оформях, не бе минало толкова много време и бам - някай я е предложил. Бях започнал да добавям източници, изречения, и изведнъж гледам "Несъвместими реадкции". Карбонаро е действал със скоростта на мълния, а аргувентация не е изложил. Написал е някакво У.И.П. Дявол знае какво е това? Изобщо няма предложения на беседа какво не е наред, какво да се оправи и пр. [[Специални:Приноси/46.232.152.150|46.232.152.150]] 18:28, 2 декември 2024 (UTC) Има дискусия на основна страница хроника на руското нападение на Украйна статията да се разбие на по-дребни статии и да се дадат насочващи линкове. Като цяло има консенсунс в тази посока. Направил съм статия, започвам да я оформям, ясно е че няма как да стане за пет минути. Слагам още текст, слагам още източници и бам - несъвместимост на редакциите, закото Карбонаро не е могъл да ме изчака петнадесет-двадесет минути. Къде е аргументацията какво налага триенето? :Извинявай, грешката ми беше, че избързах. '''УИП''' означава „упражнения извън пясъчника“ и съответства на т. 1 от [[У:БИСФ|критериите за бързо изтриване]]. Това са тестови статии, обикновено създавани от нерегистрирани потребители, което ме подведе в случая. Към момента на поставянето на шаблона статията изглеждаше по [[Специални:PermaLink/12429772|този начин]]. Бяха минали 11 минути от последната редакция. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:34, 2 декември 2024 (UTC) Да, ясно просто добавях иформация, а източниците са ужасно много. Няма лошо, разбирам че не си действал злонамерено. Цялата идея е, че статията "хроника на руското нападение" стана ужасно дълга. В заформилата се дискусия, като че се постигна консенсунс статията да се разбие на по-дребно статии, а също и цялостон да се преструктура, защото в сегашния си вид е нечетивна. Ще бъда благодарен, ако помогнеш за тази цел, вярвам че има какво да допринесеш. --[[Специални:Приноси/46.232.152.150|46.232.152.150]] 19:50, 2 декември 2024 (UTC) :Да знаеш, може да ползваш шаблона {{ш|редактирам}}, за да укажеш, че се работи по дадена статия. Така другите уикипедианци ще знаят и няма да шанс да възникне [[Уикипедия:Конфликт на редакции|конфликт на редакции]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:53, 2 декември 2024 (UTC) Благодаря, ще го имам предвид--[[Специални:Приноси/46.232.152.150|46.232.152.150]] 20:12, 2 декември 2024 (UTC) == Обхват/заглавие == Не е ли по-добре да има една статия за цялата война, вместо за този етап - примерно [[Военни престъпления през Руско-украинската война]] (както е направена [[:uk:Воєнні злочини під час російсько-української війни]])? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:35, 3 декември 2024 (UTC) :На статия "'''Хроника за руското нападение на Украйна"''' в беседа бе проведена дискусия. Статията става невъзможна за четене и ужасно дълго. Повечето хора се съгласиха, че разумният подход е статията да се разбие на части и да има по-малки тема с насочващи линкове.Прочитането ѝ отнемаше над 120 минути.Предвид че войната продължава и никой не знае кога ще свърши основната тема може да стане три пъти по-голяма и напълно нечетима. Затова се ангажирах да обособя отделни отчасти. Не възразявам, ако темата се направи за всичк военни престъпления на Русия през цялата война. Но войната от февруари 2022 навлезе в изцяло нов етап и не ми се струва коректно.Впрочем според мен още по-точно заглавие би било '''"Геноцид в Украйна"''', защото са приложени различни форми на геноцид и защото някои европейски държави, както и ООН са признали, че се извършва такъв. [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] ([[Потребител беседа:Георгиалександров2|беседа]]) 08:59, 9 декември 2024 (UTC) :Между другото статията [[:uk:Воєнні злочини під час російсько-української війни]]) не е много за пример. В нея има шаблон, че се нуждае от значителна редакция. [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] ([[Потребител беседа:Георгиалександров2|беседа]]) 09:24, 9 декември 2024 (UTC) l7mmgd4c6fwgebi67u133rwo8deznzj 0 873548 12434886 12433392 2024-12-08T14:06:09Z Ambra75 259141 12434886 wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт | име = Битка за Алепо (2024) | картинка = Northwestern Syria offensive (2024), Aleppo.svg | описание = Карта на битката във и около град [[Алепо]] | период = 29 ноември 2024 – 1 декември 2024<ref>{{cite web|url=https://understandingwar.org/backgrounder/iran-update-november-30-2024|title=Syrian opposition forces seized Aleppo City and advanced toward Hama City on November 30|work=[[Institute for the Study of War]]|accessdate=December 3, 2024|date=November 30, 2024}}</ref> | място = [[Алепо]], [[Сирия]] | територия = * Силите на сирийските бунтовници превземат по-голямата част от града<ref>{{Cite web|url=https://www.bbc.co.uk/news/articles/cly27r5p0yno|title=Russian strikes hit Aleppo as rebels take control|date=30 November 2024|website=[[BBC]]|access-date=30 November 2024|archive-date=30 November 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20241130143630/https://www.bbc.co.uk/news/articles/cly27r5p0yno|url-status=live}}</ref> * Сирийските демократични сили запазват контрола над Шейх Максуд и се насочват към съседните райони | резултат = Победа за бунтовниците<ref>{{Cite news |last=Faidhi Dri |first=Karwan |date=30 November 2024 |title=Syrian army admits defeat in parts of Aleppo, plans counterattack |url=https://manage.rudaw.net/english/middleeast/syria/301120241 |work=Rudaw |access-date=3 December 2024 |archive-date=1 December 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20241201231710/https://manage.rudaw.net/english/middleeast/syria/301120241 |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite web |last=Bar |first=Neta |date=30 November 2024 |title=These are the rebels fighting the Iranian axis in Syria |url=https://www.israelhayom.com/2024/11/30/these-are-the-rebels-fighting-the-iranian-axis-in-syria/ |access-date=2024-11-30 |website=Israel Hayom}}</ref> * Сирийските правителствени сили се оттеглят от града<ref>{{Cite web|url=https://www.politico.eu/article/syria-army-announce-temporary-troop-withdrawal-aleppo-rebel-assault-islamist-hayat-tahrir-al-sham/|title=Syrian army withdraws troops from Aleppo to prepare counteroffensive|date=30 November 2024|website=[[Politico]]|access-date=30 November 2024|archive-date=1 December 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20241201185049/https://www.politico.eu/article/syria-army-announce-temporary-troop-withdrawal-aleppo-rebel-assault-islamist-hayat-tahrir-al-sham/|url-status=live}}</ref> | страна1 = [[File:Flag of the Syrian revolution.svg|20px]] [[Временно правителство на Сирия]]<br>[[File:Flag of the Syrian Salvation Government.svg|20px]] [[Правителство на спасението на Сирия]] | страна2 = {{флагче с име|Сирия}}<br>{{флагче с име|Русия}}<ref name="terr">{{cite news |title=Weeks after the Syrian Observatory published the preparations... "Hay'at Tahrir al-Sham" attacks the Aleppo countryside in the "Response to Aggression" operation |url=https://www.syriahr.com/بعد-أسابيع-من-نشر-المرصد-السوري-للاستع/738073/ |access-date=27 November 2024 |publisher=Syrian Observatory for Human Rights|date=27 November 2024 |language=Arabic}}</ref><ref>{{cite news |title=Coinciding with the Authority's attack on the regime forces' positions in the Aleppo countryside... a squadron of Russian aircraft flies in the "Putin-Erdogan" airspace |url=https://www.syriahr.com/تزامنا-مع-هجـ-ـوم-الهـ-ـيـ-ـئة-على-مواقع/738021/ |access-date=27 November 2024 |publisher=Syrian Observatory for Human Rights|date=27 November 2024 |language=Arabic}}</ref><br>{{флагче с име|Иран}} | командир1 = | командир2 = | сила1 = | сила2 = | жертви1 = неясно | жертви2 = неясно | бележки = 22 убити цивилни<ref>{{cite news |title=Dramatic escalation: Six students ki*lled and wounded in rocket fire by rebels on university student dormitory in Aleppo city |url=https://www.syriahr.com/en/350140/ |access-date=29 November 2024 |publisher=Syrian Observatory for Human Rights|date=29 November 2024}}</ref> }} На 29 ноември 2024 г. сирийската бунтовническа организация [[Тахрир аш-Шам]], заедно с подкрепяни от [[Турция]] групировки в командването на военните операции, навлизат в контролирания от Сирийската арабска армия град [[Алепо]].<ref>{{Cite web|url=https://www.bbc.com/news/articles/czr7rkzz2gmo|title=Syrian troops withdraw from Aleppo as rebels advance|website=BBC News|quote=The latest offensive has been led by an Islamist militant group known at Hayat Tahrir al-Sham (HTS) and allied factions backed by Turkey.|access-date=1 December 2024|archive-date=1 December 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20241201190704/https://www.bbc.com/news/articles/czr7rkzz2gmo|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/aleppo-airport-closed-sources-say-syrian-rebels-reach-heart-city-2024-11-29/|title=Syrian rebels sweep into Aleppo, Russia conducts strikes in support of Assad|quote=With Assad backed by Russia and Iran, and Turkey supporting some of the rebels in the northwest where it maintains troops, the offensive has brought into focus the conflict's knotted geopolitics.|website=Reuters}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://news.sky.com/story/amp/aleppo-airport-and-major-roads-closed-as-syrian-rebel-fighters-step-up-attacks-reports-13263439|title=Aleppo: Rebels 'take control' of airport as thousands of fighters seize most of Syria's second-biggest city|quote=The insurgents, led by the Islamist militant group Hayat Tahrir al Sham and including Turkey-backed fighters, also claim to be in control of all of Idlib province after launching their offensive on Wednesday.|website=Sky}}</ref> Битката започва на третия ден от мащабна бунтовническа офанзива. Това е първият път, когато избухват боеве в града след предишната битка, която [[Битка за Алепо (2012 – 2016)|започва през 2012]] г.<ref>{{Cite web |date=30 November 2024 |title=Setbacks for Russia, Iran and Hezbollah Turn Into a Catastrophe for Syria's Assad |url=https://www.wsj.com/world/middle-east/setbacks-for-russia-iran-and-hezbollah-turn-into-a-catastrophe-for-syrias-assad-c3e693e8 |access-date=30 November 2024 |archive-date=1 December 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20241201020310/https://www.wsj.com/world/middle-east/setbacks-for-russia-iran-and-hezbollah-turn-into-a-catastrophe-for-syrias-assad-c3e693e8 |url-status=live|work=The Wall Street Journal}}</ref> и приключва през 2016 г., когато администрацията на [[Башар ал-Асад]] изтласква бунтовниците от града.<ref name="one">{{cite news |date=29 November 2024 |title=بعد تفجير سيارتين مفخختين.. فصائل عملية "ردع العدوان" تدخل أجزاء من أحياء في مدينة حلب |trans-title=After detonating two car bombs, the factions of the "Deterrence of Aggression" operation enter parts of neighborhoods in the city of Aleppo |url=https://www.syriahr.com/بعد-تفجير-سيارتين-مفخختين-فصائل-عملية/738253/ |access-date=29 November 2024 |publisher=Syrian Observatory for Human Rights |page= |language=Arabic}}</ref><ref name=":0">{{Cite web |date=29 November 2024 |title=Insurgents breach Syria's second-largest city Aleppo, fighters and a war monitor say |url=https://apnews.com/article/syria-attack-clashes-aleppo-9c07da6f83036f34d4b18a479de9d085 |access-date=29 November 2024 |website=AP News |language=en |archive-date=29 November 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20241129124937/https://apnews.com/article/syria-attack-clashes-aleppo-9c07da6f83036f34d4b18a479de9d085 |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite news |date=30 November 2024 |title=Syrian rebels defend gains in Aleppo, push south |newspaper=[[The Washington Post]] |url=https://www.washingtonpost.com/world/2024/11/30/syria-rebel-aleppo-assad-hama/ |access-date=30 November 2024 |archive-date=1 December 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20241201045627/https://www.washingtonpost.com/world/2024/11/30/syria-rebel-aleppo-assad-hama/ |url-status=live }}</ref> На 30 ноември 2024 г. опозиционните групи превземат по-голямата част от града сред оттеглянето на правителствените сили. == Битка == === Падането на Алепо === На 29 ноември 2024 г. бунтовническите сили се приближават до покрайнините на Алепо. Те превземат Халса, Ал-Рашидин и Хан Туман, където армията изоставя четири танка [[Т-55]].<ref>{{cite news |title=Insurgents' attack on Assad-controlled Aleppo revives Syrian war after five-year truce |url=https://www.euronews.com/2024/11/29/insurgents-attack-on-assad-controlled-aleppo-revives-syrian-war-after-five-years-truce |access-date=29 November 2024 |website=www.euronews.com |archive-date=30 November 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20241130165857/https://www.euronews.com/2024/11/29/insurgents-attack-on-assad-controlled-aleppo-revives-syrian-war-after-five-years-truce |url-status=live }}</ref> През следобеда бунтовниците влизат в кварталите „Хамдания“ и „Ню Алепо“ в града, след като извършват двоен самоубийствен атентат с две коли бомби. През втората половина на деня опозиционните сили превземат пет градски района, кварталите „Ал-Хамдания“, „Ню Алепо“, „3000 апартамента“, „Ал-Джамилия“ и „Салах ал-Дин“. Съобщава се за сблъсъци на други места в града, включително в центъра.<ref name="collapse">{{cite news |date=29 November 2024 |title=وسط انهيار قوات النظام.. "الهيئة" والفصائل تسيطران على 5 أحياء في مدينة حلب و20 بلدة وقرية في ريفي حلب وإدلب |trans-title=Amidst the collapse of the regime forces.. "Hay'at Tahrir al-Sham" and the factions control 5 neighborhoods in the city of Aleppo and 20 towns and villages in the countryside of Aleppo and Idlib |url=https://www.syriahr.com/وسط-انهيار-قوات-النظام-الهيئة-والفصا/738280/ |access-date=29 November 2024 |language=Arabic}}</ref> До полунощ са ппревзети части от кварталите „Ал-Сукария“, „Ал-Фуркан“, „Ал-Адхамия“ и „Сейф ал-Даула“ и твърдят, че са поели контрол над главния площад на Алепо.<ref name="collapse2">{{cite news |title=After controlling 5 neighborhoods, "Hay'at Tahrir al-Sham" and factions enter the streets of a number of other neighborhoods in Aleppo city |url=https://www.syriahr.com/بعد-السيطرة-على-5-أحياء-الهيئة-والفصائ/738323/ |access-date=29 November 2024 |publisher=Syrian Observatory for Human Rights |date=29 November 2024 |language=Arabic}}</ref><ref>{{Cite web |date=29 November 2024 |title=الميليشيات تعلن سيطرتها على قلعة حلب |trans-title=Militias announce control over Aleppo Citadel |url=https://www.elkhabar.com/press/article/253073/الميليشيات-تعلن-سيطرتها-على-قلعة-حلب/ |access-date=29 November 2024 |work=ElKhabar |language=ar |archive-date=1 December 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20241201005343/https://www.elkhabar.com/press/article/253073/الميليشيات-تعلن-سيطرتها-على-قلعة-حلب/ |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite web |last=Musa |first=Shelan Sheikh |date=29 November 2024 |title=سيطرة المعارضة السورية على قلعة حلب وأحياء بوسط المدينة |trans-title=Syrian opposition takes control of Aleppo Citadel and downtown neighborhoods |url=https://7al.net/2024/11/30/سيطرة-المعارضة-السورية-على-قلعة-حلب-وأ/shilan-sh/سياسة/ |access-date=29 November 2024 |website=Solution Net |language=ar |archive-date=29 November 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20241129231829/https://7al.net/2024/11/30/سيطرة-المعارضة-السورية-على-قلعة-حلب-وأ/shilan-sh/سياسة/ |url-status=live }}</ref> Часове след нахлуването на бунтовниците в основните квартали хиляди цивилни бягат от града, като повечето се насочват към [[Латакия]] и Саламия.<ref name="thousands">{{cite news |title=Syrian military confirms rebel forces overran Aleppo as thousands of civilians flee fighting |url=https://www.thenationalnews.com/news/mena/2024/11/30/syrian-rebel-forces-breach-aleppo-army-closes-airport-and-roads/ |access-date=29 November 2024 |publisher=The National News |date=30 November 2024 |archive-date=1 December 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20241201013341/https://www.thenationalnews.com/news/mena/2024/11/30/syrian-rebel-forces-breach-aleppo-army-closes-airport-and-roads/ |url-status=live }}</ref> Бунтовническите сили издават предупреждения за евакуация, призовавайки жителите на Алепо да заминат на изток заради тяхната безопасност.<ref>{{Cite news |last=Abdulrahim |first=Raja |date=29 November 2024 |title=Syrian Rebels Reach Outskirts of Major City in Escalating Offensive |url=https://www.nytimes.com/2024/11/29/world/middleeast/syria-war-aleppo-rebels-government.html |access-date=29 November 2024 |work=[[The New York Times]] |archive-date=1 December 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20241201012813/https://www.nytimes.com/2024/11/29/world/middleeast/syria-war-aleppo-rebels-government.html |url-status=live }}</ref> Сирийските държавни медии съобщават, че снаряди, изстреляни от бунтовниците, са улучили студентски жилища в университета в Алепо, убивайки четирима души, включително двама студенти.<ref>{{Cite news |last=El Deeb |first=Sarah |date=30 November 2024 |title=In a shock offensive, insurgents breach Syria's largest city for the first time since 2016 |url=https://apnews.com/article/syria-attack-clashes-aleppo-9c07da6f83036f34d4b18a479de9d085 |access-date=30 November 2024 |work=[[Associated Press]] |archive-date=29 November 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20241129124937/https://apnews.com/article/syria-attack-clashes-aleppo-9c07da6f83036f34d4b18a479de9d085 |url-status=live }}</ref> В ранните часове на 30 ноември 2024 г. бунтовническите сили превземат [[Цитадела (Халеб)|Цитаделата на Алепо]] и правителствената централа в града,<ref name="collapse2"/><ref>{{cite news |title=Syrian opposition enters Aleppo, takes control of government headquarters and citadel |url=https://www.aljazeera.net/news/2024/11/29/عاجل-المعارضة-السورية-قواتنا-سيطرت |access-date=29 November 2024 |publisher=Al Jazeera |date=29 November 2024 |page=Arabic |archive-date=30 November 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20241130011339/https://www.aljazeera.net/news/2024/11/29/عاجل-المعارضة-السورية-قواتنا-سيطرت |url-status=live }}</ref> както и повече от половината от града.<ref name="nyt29nov">{{Cite news |last=Abdulrahim |first=Raja |date=29 November 2024 |title=Syrian Rebels Breach City of Aleppo, in Biggest Advance in Years |url=https://www.nytimes.com/2024/11/29/world/middleeast/syria-war-aleppo-rebels-government.html |access-date=29 November 2024 |work=[[The New York Times]] |archive-date=1 December 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20241201012813/https://www.nytimes.com/2024/11/29/world/middleeast/syria-war-aleppo-rebels-government.html |url-status=live }}</ref> До сутринта бунтовническите сили имат контрола над по-голямата част от Алепо, срещайки слаба съпротива и принуждавайки правителствените войски да се оттеглят към Ас-Сафира.<ref name="collapse3">{{cite news |date=30 November 2024 |title=بعد غياب لنحو 8 سنوات.. الطيران الحربي يستهدف أحياء حلب.. وقوات "ردع العدوان" تتوغل في غالبية أحياء مدينة حلب |trans-title=After an absence of about 8 years. Warplanes target Aleppo neighborhoods. and the "Deterrence of Aggression" forces penetrate most of Aleppo city neighborhoods |url=https://www.syriahr.com/بعد-غياب-لنحو-8-سنوات-الطيران-الحربي-يس/738353/ |access-date=30 November 2024 |publisher=Syrian Observatory for Human Rights |language=Arabic}}</ref> Правителствените сили и иранските милиции остават в контрол на няколко квартала в североизточен Алепо.<ref>{{Cite web |last=Kourdi |first=Eyad |date=30 November 2024 |title=Syrian rebels take control of most of Aleppo city |url=https://edition.cnn.com/2024/11/30/middleeast/syrian-rebels-control-aleppo-city-intl/index.html |access-date=30 November 2024 |website=CNN |language=en}}</ref> Руските сили изоставят най-малко три военни бази около града.<ref name="tel">{{cite news|title=Syrian rebels capture majority of Aleppo as Russia's forces abandon bases|url=https://www.telegraph.co.uk/world-news/2024/11/30/syrian-rebels-capture-aleppo-airport-seize-majority-city/|access-date=30 November 2024|publisher=Telegraph|date=30 November 2024|archive-date=1 December 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20241201192050/https://www.telegraph.co.uk/world-news/2024/11/30/syrian-rebels-capture-aleppo-airport-seize-majority-city/|url-status=live}}</ref> [[File:Syrian opposition tanks in Aleppo.webm|thumb|Танк на бунтовниците в Алепо, 29 ноември 2024 г.]] === Сблъсъци между сирийските бунтовници и кюрдите === Ръководените от [[кюрди]]те [[Сирийски демократични сили]] окупират [[Международно летище Халеб|международното летище Алепо]] и квартал „Шейх Наджар“ след изтеглянето на правителствените сили.<ref name="sdf">{{cite news |date=30 November 2024 |title=بعد انسحاب الميليشيات الإيرانية وقوات النظام.. القوات الكردية تنتشر في مطار حلب الدولي ونبل والزهراء وتسيطر على الحواجز |trans-title=After the withdrawal of Iranian militias and regime forces. Kurdish forces deploy in Aleppo International Airport, Nubl and Zahraa and control the checkpoints |url=https://www.syriahr.com/بعد-انسحاب-الميليشيات-الإيرانية-وقوا/738399/ |access-date=30 November 2024 |publisher=Syrian Observatory for Human Rights |language=Arabic}}</ref> Нахлуването в държания от кюрдите квартал „Шейх Максуд“ е осуетено и трима бунтовници са пленени.<ref>{{cite news |title=HPC arrests mercenaries tried to infiltrate Sheikh Maqsoud |url=https://hawarnews.com/en/hpc-arrests-mercenaries-tried-to-infiltrate-sheikh-maqsoud |access-date=30 November 2024 |publisher=ANHA |date=30 November 2024 |archive-date=30 November 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20241130200446/https://hawarnews.com/en/hpc-arrests-mercenaries-tried-to-infiltrate-sheikh-maqsoud |url-status=live }}</ref> Вечерта бунтовниците поемат контрола над летището от кюрдите без сблъсъци.<ref name="collapse30">{{cite news |date=30 November 2024 |title="الهيئة" تسيطر على مطار حلب الدولي والعديد من المدن والبلدات في ريف حماة الشمالي وسط انهيار كامل لقوات النظام |trans-title="The Authority" controls Aleppo International Airport and many cities and towns in the northern Hama countryside amid a complete collapse of the regime forces |url=https://www.syriahr.com/الهـ-ـيـ-ـئة-تسيطر-على-مطار-حلب-الدولي/738447/ |access-date=30 November 2024 |publisher=Syrian Observatory for Human Rights |language=Arabic}}</ref> Според съобщенията въздушен удар, извършен от руски самолети, убива 16 цивилни и ранява 20 други в града.<ref name="casciv30">{{cite news |date=30 November 2024 |title=استشهاد 16 شخص.. مجزرة مروعة ترتكبها الطائرات الحربية في مدينة حلب |trans-title=16 people killed.. A horrific massacre committed by warplanes in the city of Aleppo |url=https://www.syriahr.com/استشهاد-16-شخص-مجزرة-مروعة-ترتكبها-الطا/738431/ |access-date=30 November 2024 |publisher=Syrian Observatory for Human Rights |language=Arabic}}</ref> Други два въздушни удара срещу подкрепления на бунтовниците в покрайнините на града ликвидират 20 бойци.<ref>{{cite news |title=Armed rebels occupy centre of Aleppo, Syria's largest city |url=https://www.euronews.com/2024/11/30/armed-rebels-occupy-centre-of-aleppo-syrias-largest-city |access-date=29 November 2024 |publisher=Euronews |date=30 November 2024 |archive-date=1 December 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20241201013656/https://www.euronews.com/2024/11/30/armed-rebels-occupy-centre-of-aleppo-syrias-largest-city |url-status=live }}</ref> Съобщава се, че този ден Автономната администрация на Северна и Източна Сирия (AANES) е улеснила влизането на 2892 бежанци от Алепо в Североизточна Сирия.<ref>{{cite news |title=AANES facilitates entry of 2,892 returnees from Aleppo into NE Syria |url=https://hawarnews.com/en/aanes-facilitates-entry-of-2892-returnees-from-aleppo-into-ne-syria |access-date=1 December 2024 |publisher=ANHA |date=30 November 2024 |language=English}}</ref> На 1 декември 2024 г. групировката Тахрир аш-Шам превзема топлоелектрическата централа, полевия артилерийски колеж и военната академия в покрайнините на града. Междувременно възникват сблъсъци между [[Сирийска национална армия|Сирийската национална армия]] и [[Сирийски демократични сили|Сирийските демократични сили]] в индустриалния район Шейх Наджар. Едновременно с това Сирийските демократични сили затварят пътните възели в провинцията на северно Алепо и центъра на град Алепо.<ref name="thermal">{{cite news |title="Hay'at Tahrir al-Sham" and "National Army" control the towns of Khanaser and Al-Safira, Kuweires Airport in the Aleppo countryside, and military sites on the outskirts of Aleppo |url=https://www.syriahr.com/الهيئة-والجيش-الوطني-يسيطران-على-بلد/738575/ |access-date=1 December 2024 |publisher=Syrian Observatory for Human Rights |date=1 December 2024 |language=Arabic}}</ref> По-късно същия ден, в отговор на бързите завоевания на бунтовниците в Алепо и Тел Рифаат, AANES обявява състояние на обща [[мобилизация]].<ref>{{cite news |title=Democratic Autonomous Administration declares stage of general mobilization |url=https://hawarnews.com/en/democratic-autonomous-administration-declares-stage-of-general-mobilization |access-date=1 December 2024 |publisher=ANHA |date=1 December 2024 |language=English |archive-date=1 December 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20241201202833/https://hawarnews.com/en/democratic-autonomous-administration-declares-stage-of-general-mobilization |url-status=live }}</ref> Бунтовниците публикуват искане към кюрдските сили в Алепо да напуснат с оръжията си на североизток.<ref>{{cite news |title=Fighting Rages in Syria as Rebels Advance |url=https://www.nytimes.com/2024/12/01/world/middleeast/syria-war-aleppo-rebels-government.html |access-date=1 December 2024 |work=[[The New York Times]] |date=1 December 2024 |language=English |archive-date=1 December 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20241201211654/https://www.nytimes.com/2024/12/01/world/middleeast/syria-war-aleppo-rebels-government.html |url-status=live }}</ref> Също на 1 декември [[ВВС на Руската федерация|руските военновъздушни сили]] извършват въздушен удар по университетската болница в Алепо, убивайки 12 души и ранявайки двама журналисти.<ref>{{cite web |last1=Davies |first1=Maia |last2=Cooney |first2=Christy |title=More Russian strikes as Syrian rebels advance after taking Aleppo |url=https://www.bbc.com/news/articles/czr7rkzz2gmo |website=BBC |publisher=[[BBC|British Broadcasting Corporation]] |access-date=2 December 2024 |date=1 December 2024 |archive-date=1 December 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20241201190704/https://www.bbc.com/news/articles/czr7rkzz2gmo |url-status=live }}</ref> На 2 декември 2024 г. бунтовниците превземат индустриалната зона Шейх Наджар и настъпват по-на юг от Алепо, превземайки Хансир в опит да отрежат основния маршрут за доставки на армията към град Алепо.<ref>{{cite web |last1=Davies |first1=Maia |last2=Cooney |first2=Christy |title=Russian, Syrian jets intensify bombing of Syria's rebel-held northwest |url=https://www.reuters.com/world/middle-east/russian-syrian-jets-intensify-bombing-syrias-rebel-held-northwest-2024-12-01/ |publisher=Reuters |access-date=2 December 2024 |date=2 December 2024}}</ref> == Реакции == * {{флагче с име|Сирия}}: Сирийските арабски въоръжени сили (SAAF) обещават да отблъснат атаката и обвиняват бунтовниците в разпространение на „фалшива информация“ за техния напредък.<ref>{{Cite web |date=29 November 2024 |title=In a shock offensive, insurgents breach Syria's largest city for the first time since 2016 |url=https://apnews.com/article/syria-attack-clashes-aleppo-9c07da6f83036f34d4b18a479de9d085 |access-date=29 November 2024 |website=AP News |language=en |archive-date=29 November 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20241129124937/https://apnews.com/article/syria-attack-clashes-aleppo-9c07da6f83036f34d4b18a479de9d085 |url-status=live }}</ref> По-късно обаче армията признава успехите на бунтовниците в „големи части“ от града и съобщава, че „десетки“ нейни войници са били убити, принуждавайки я да се преразположи „с цел укрепване на отбранителните линии, за да поеме атаката“ и „запази живота на цивилни и войници“. Съобщава се също така, че са се подготвяли за контраатака, докато бунтовническите сили в града са били обект на въздушни удари.<ref name="dozens">{{cite news |date=30 November 2024 |title=Syrian rebels sweep into Aleppo, army says dozens of soldiers killed |url=https://www.reuters.com/world/middle-east/aleppo-airport-closed-sources-say-syrian-rebels-reach-heart-city-2024-11-29/ |access-date=30 November 2024 |publisher=Reuters |language=English}}</ref> * {{флагче с име|Турция}}: Външният министър [[Хакан Фидан]] повтаря, че [[Турция]] не е замесена в продължаващите конфликти в Алепо. Той също така заявява, че неговото правителство предприема „необходимите мерки“, за да избегне нова миграционна криза на границата си.<ref>{{Cite news| title=Syrian rebels enter Aleppo three days into surprise offensive |url=https://www.arknews.net/en/node/56826 |access-date=30 November 2024 |work=ARK |language=en-GB}}</ref> == Източници == <references /> [[Категория:История на Халеб]] [[Категория:Гражданска война в Сирия]] [[Категория:История на Сирия]] [[Категория:Битки на Русия]] [[Категория:Военна история на Иран]] {{Превод от|en|Battle of Aleppo (2024)|1261330110}}{{Портал|Сирия}} nrub8tnfame5fs4lzn9t0520384ng56 12434950 12434886 2024-12-08T15:12:15Z Ambra75 259141 /* Източници */ 12434950 wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт | име = Битка за Алепо (2024) | картинка = Northwestern Syria offensive (2024), Aleppo.svg | описание = Карта на битката във и около град [[Алепо]] | период = 29 ноември 2024 – 1 декември 2024<ref>{{cite web|url=https://understandingwar.org/backgrounder/iran-update-november-30-2024|title=Syrian opposition forces seized Aleppo City and advanced toward Hama City on November 30|work=[[Institute for the Study of War]]|accessdate=December 3, 2024|date=November 30, 2024}}</ref> | място = [[Алепо]], [[Сирия]] | територия = * Силите на сирийските бунтовници превземат по-голямата част от града<ref>{{Cite web|url=https://www.bbc.co.uk/news/articles/cly27r5p0yno|title=Russian strikes hit Aleppo as rebels take control|date=30 November 2024|website=[[BBC]]|access-date=30 November 2024|archive-date=30 November 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20241130143630/https://www.bbc.co.uk/news/articles/cly27r5p0yno|url-status=live}}</ref> * Сирийските демократични сили запазват контрола над Шейх Максуд и се насочват към съседните райони | резултат = Победа за бунтовниците<ref>{{Cite news |last=Faidhi Dri |first=Karwan |date=30 November 2024 |title=Syrian army admits defeat in parts of Aleppo, plans counterattack |url=https://manage.rudaw.net/english/middleeast/syria/301120241 |work=Rudaw |access-date=3 December 2024 |archive-date=1 December 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20241201231710/https://manage.rudaw.net/english/middleeast/syria/301120241 |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite web |last=Bar |first=Neta |date=30 November 2024 |title=These are the rebels fighting the Iranian axis in Syria |url=https://www.israelhayom.com/2024/11/30/these-are-the-rebels-fighting-the-iranian-axis-in-syria/ |access-date=2024-11-30 |website=Israel Hayom}}</ref> * Сирийските правителствени сили се оттеглят от града<ref>{{Cite web|url=https://www.politico.eu/article/syria-army-announce-temporary-troop-withdrawal-aleppo-rebel-assault-islamist-hayat-tahrir-al-sham/|title=Syrian army withdraws troops from Aleppo to prepare counteroffensive|date=30 November 2024|website=[[Politico]]|access-date=30 November 2024|archive-date=1 December 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20241201185049/https://www.politico.eu/article/syria-army-announce-temporary-troop-withdrawal-aleppo-rebel-assault-islamist-hayat-tahrir-al-sham/|url-status=live}}</ref> | страна1 = [[File:Flag of the Syrian revolution.svg|20px]] [[Временно правителство на Сирия]]<br>[[File:Flag of the Syrian Salvation Government.svg|20px]] [[Правителство на спасението на Сирия]] | страна2 = {{флагче с име|Сирия}}<br>{{флагче с име|Русия}}<ref name="terr">{{cite news |title=Weeks after the Syrian Observatory published the preparations... "Hay'at Tahrir al-Sham" attacks the Aleppo countryside in the "Response to Aggression" operation |url=https://www.syriahr.com/بعد-أسابيع-من-نشر-المرصد-السوري-للاستع/738073/ |access-date=27 November 2024 |publisher=Syrian Observatory for Human Rights|date=27 November 2024 |language=Arabic}}</ref><ref>{{cite news |title=Coinciding with the Authority's attack on the regime forces' positions in the Aleppo countryside... a squadron of Russian aircraft flies in the "Putin-Erdogan" airspace |url=https://www.syriahr.com/تزامنا-مع-هجـ-ـوم-الهـ-ـيـ-ـئة-على-مواقع/738021/ |access-date=27 November 2024 |publisher=Syrian Observatory for Human Rights|date=27 November 2024 |language=Arabic}}</ref><br>{{флагче с име|Иран}} | командир1 = | командир2 = | сила1 = | сила2 = | жертви1 = неясно | жертви2 = неясно | бележки = 22 убити цивилни<ref>{{cite news |title=Dramatic escalation: Six students ki*lled and wounded in rocket fire by rebels on university student dormitory in Aleppo city |url=https://www.syriahr.com/en/350140/ |access-date=29 November 2024 |publisher=Syrian Observatory for Human Rights|date=29 November 2024}}</ref> }} На 29 ноември 2024 г. сирийската бунтовническа организация [[Тахрир аш-Шам]], заедно с подкрепяни от [[Турция]] групировки в командването на военните операции, навлизат в контролирания от Сирийската арабска армия град [[Алепо]].<ref>{{Cite web|url=https://www.bbc.com/news/articles/czr7rkzz2gmo|title=Syrian troops withdraw from Aleppo as rebels advance|website=BBC News|quote=The latest offensive has been led by an Islamist militant group known at Hayat Tahrir al-Sham (HTS) and allied factions backed by Turkey.|access-date=1 December 2024|archive-date=1 December 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20241201190704/https://www.bbc.com/news/articles/czr7rkzz2gmo|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.reuters.com/world/middle-east/aleppo-airport-closed-sources-say-syrian-rebels-reach-heart-city-2024-11-29/|title=Syrian rebels sweep into Aleppo, Russia conducts strikes in support of Assad|quote=With Assad backed by Russia and Iran, and Turkey supporting some of the rebels in the northwest where it maintains troops, the offensive has brought into focus the conflict's knotted geopolitics.|website=Reuters}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://news.sky.com/story/amp/aleppo-airport-and-major-roads-closed-as-syrian-rebel-fighters-step-up-attacks-reports-13263439|title=Aleppo: Rebels 'take control' of airport as thousands of fighters seize most of Syria's second-biggest city|quote=The insurgents, led by the Islamist militant group Hayat Tahrir al Sham and including Turkey-backed fighters, also claim to be in control of all of Idlib province after launching their offensive on Wednesday.|website=Sky}}</ref> Битката започва на третия ден от мащабна бунтовническа офанзива. Това е първият път, когато избухват боеве в града след предишната битка, която [[Битка за Алепо (2012 – 2016)|започва през 2012]] г.<ref>{{Cite web |date=30 November 2024 |title=Setbacks for Russia, Iran and Hezbollah Turn Into a Catastrophe for Syria's Assad |url=https://www.wsj.com/world/middle-east/setbacks-for-russia-iran-and-hezbollah-turn-into-a-catastrophe-for-syrias-assad-c3e693e8 |access-date=30 November 2024 |archive-date=1 December 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20241201020310/https://www.wsj.com/world/middle-east/setbacks-for-russia-iran-and-hezbollah-turn-into-a-catastrophe-for-syrias-assad-c3e693e8 |url-status=live|work=The Wall Street Journal}}</ref> и приключва през 2016 г., когато администрацията на [[Башар ал-Асад]] изтласква бунтовниците от града.<ref name="one">{{cite news |date=29 November 2024 |title=بعد تفجير سيارتين مفخختين.. فصائل عملية "ردع العدوان" تدخل أجزاء من أحياء في مدينة حلب |trans-title=After detonating two car bombs, the factions of the "Deterrence of Aggression" operation enter parts of neighborhoods in the city of Aleppo |url=https://www.syriahr.com/بعد-تفجير-سيارتين-مفخختين-فصائل-عملية/738253/ |access-date=29 November 2024 |publisher=Syrian Observatory for Human Rights |page= |language=Arabic}}</ref><ref name=":0">{{Cite web |date=29 November 2024 |title=Insurgents breach Syria's second-largest city Aleppo, fighters and a war monitor say |url=https://apnews.com/article/syria-attack-clashes-aleppo-9c07da6f83036f34d4b18a479de9d085 |access-date=29 November 2024 |website=AP News |language=en |archive-date=29 November 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20241129124937/https://apnews.com/article/syria-attack-clashes-aleppo-9c07da6f83036f34d4b18a479de9d085 |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite news |date=30 November 2024 |title=Syrian rebels defend gains in Aleppo, push south |newspaper=[[The Washington Post]] |url=https://www.washingtonpost.com/world/2024/11/30/syria-rebel-aleppo-assad-hama/ |access-date=30 November 2024 |archive-date=1 December 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20241201045627/https://www.washingtonpost.com/world/2024/11/30/syria-rebel-aleppo-assad-hama/ |url-status=live }}</ref> На 30 ноември 2024 г. опозиционните групи превземат по-голямата част от града сред оттеглянето на правителствените сили. == Битка == === Падането на Алепо === На 29 ноември 2024 г. бунтовническите сили се приближават до покрайнините на Алепо. Те превземат Халса, Ал-Рашидин и Хан Туман, където армията изоставя четири танка [[Т-55]].<ref>{{cite news |title=Insurgents' attack on Assad-controlled Aleppo revives Syrian war after five-year truce |url=https://www.euronews.com/2024/11/29/insurgents-attack-on-assad-controlled-aleppo-revives-syrian-war-after-five-years-truce |access-date=29 November 2024 |website=www.euronews.com |archive-date=30 November 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20241130165857/https://www.euronews.com/2024/11/29/insurgents-attack-on-assad-controlled-aleppo-revives-syrian-war-after-five-years-truce |url-status=live }}</ref> През следобеда бунтовниците влизат в кварталите „Хамдания“ и „Ню Алепо“ в града, след като извършват двоен самоубийствен атентат с две коли бомби. През втората половина на деня опозиционните сили превземат пет градски района, кварталите „Ал-Хамдания“, „Ню Алепо“, „3000 апартамента“, „Ал-Джамилия“ и „Салах ал-Дин“. Съобщава се за сблъсъци на други места в града, включително в центъра.<ref name="collapse">{{cite news |date=29 November 2024 |title=وسط انهيار قوات النظام.. "الهيئة" والفصائل تسيطران على 5 أحياء في مدينة حلب و20 بلدة وقرية في ريفي حلب وإدلب |trans-title=Amidst the collapse of the regime forces.. "Hay'at Tahrir al-Sham" and the factions control 5 neighborhoods in the city of Aleppo and 20 towns and villages in the countryside of Aleppo and Idlib |url=https://www.syriahr.com/وسط-انهيار-قوات-النظام-الهيئة-والفصا/738280/ |access-date=29 November 2024 |language=Arabic}}</ref> До полунощ са ппревзети части от кварталите „Ал-Сукария“, „Ал-Фуркан“, „Ал-Адхамия“ и „Сейф ал-Даула“ и твърдят, че са поели контрол над главния площад на Алепо.<ref name="collapse2">{{cite news |title=After controlling 5 neighborhoods, "Hay'at Tahrir al-Sham" and factions enter the streets of a number of other neighborhoods in Aleppo city |url=https://www.syriahr.com/بعد-السيطرة-على-5-أحياء-الهيئة-والفصائ/738323/ |access-date=29 November 2024 |publisher=Syrian Observatory for Human Rights |date=29 November 2024 |language=Arabic}}</ref><ref>{{Cite web |date=29 November 2024 |title=الميليشيات تعلن سيطرتها على قلعة حلب |trans-title=Militias announce control over Aleppo Citadel |url=https://www.elkhabar.com/press/article/253073/الميليشيات-تعلن-سيطرتها-على-قلعة-حلب/ |access-date=29 November 2024 |work=ElKhabar |language=ar |archive-date=1 December 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20241201005343/https://www.elkhabar.com/press/article/253073/الميليشيات-تعلن-سيطرتها-على-قلعة-حلب/ |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite web |last=Musa |first=Shelan Sheikh |date=29 November 2024 |title=سيطرة المعارضة السورية على قلعة حلب وأحياء بوسط المدينة |trans-title=Syrian opposition takes control of Aleppo Citadel and downtown neighborhoods |url=https://7al.net/2024/11/30/سيطرة-المعارضة-السورية-على-قلعة-حلب-وأ/shilan-sh/سياسة/ |access-date=29 November 2024 |website=Solution Net |language=ar |archive-date=29 November 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20241129231829/https://7al.net/2024/11/30/سيطرة-المعارضة-السورية-على-قلعة-حلب-وأ/shilan-sh/سياسة/ |url-status=live }}</ref> Часове след нахлуването на бунтовниците в основните квартали хиляди цивилни бягат от града, като повечето се насочват към [[Латакия]] и Саламия.<ref name="thousands">{{cite news |title=Syrian military confirms rebel forces overran Aleppo as thousands of civilians flee fighting |url=https://www.thenationalnews.com/news/mena/2024/11/30/syrian-rebel-forces-breach-aleppo-army-closes-airport-and-roads/ |access-date=29 November 2024 |publisher=The National News |date=30 November 2024 |archive-date=1 December 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20241201013341/https://www.thenationalnews.com/news/mena/2024/11/30/syrian-rebel-forces-breach-aleppo-army-closes-airport-and-roads/ |url-status=live }}</ref> Бунтовническите сили издават предупреждения за евакуация, призовавайки жителите на Алепо да заминат на изток заради тяхната безопасност.<ref>{{Cite news |last=Abdulrahim |first=Raja |date=29 November 2024 |title=Syrian Rebels Reach Outskirts of Major City in Escalating Offensive |url=https://www.nytimes.com/2024/11/29/world/middleeast/syria-war-aleppo-rebels-government.html |access-date=29 November 2024 |work=[[The New York Times]] |archive-date=1 December 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20241201012813/https://www.nytimes.com/2024/11/29/world/middleeast/syria-war-aleppo-rebels-government.html |url-status=live }}</ref> Сирийските държавни медии съобщават, че снаряди, изстреляни от бунтовниците, са улучили студентски жилища в университета в Алепо, убивайки четирима души, включително двама студенти.<ref>{{Cite news |last=El Deeb |first=Sarah |date=30 November 2024 |title=In a shock offensive, insurgents breach Syria's largest city for the first time since 2016 |url=https://apnews.com/article/syria-attack-clashes-aleppo-9c07da6f83036f34d4b18a479de9d085 |access-date=30 November 2024 |work=[[Associated Press]] |archive-date=29 November 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20241129124937/https://apnews.com/article/syria-attack-clashes-aleppo-9c07da6f83036f34d4b18a479de9d085 |url-status=live }}</ref> В ранните часове на 30 ноември 2024 г. бунтовническите сили превземат [[Цитадела (Халеб)|Цитаделата на Алепо]] и правителствената централа в града,<ref name="collapse2"/><ref>{{cite news |title=Syrian opposition enters Aleppo, takes control of government headquarters and citadel |url=https://www.aljazeera.net/news/2024/11/29/عاجل-المعارضة-السورية-قواتنا-سيطرت |access-date=29 November 2024 |publisher=Al Jazeera |date=29 November 2024 |page=Arabic |archive-date=30 November 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20241130011339/https://www.aljazeera.net/news/2024/11/29/عاجل-المعارضة-السورية-قواتنا-سيطرت |url-status=live }}</ref> както и повече от половината от града.<ref name="nyt29nov">{{Cite news |last=Abdulrahim |first=Raja |date=29 November 2024 |title=Syrian Rebels Breach City of Aleppo, in Biggest Advance in Years |url=https://www.nytimes.com/2024/11/29/world/middleeast/syria-war-aleppo-rebels-government.html |access-date=29 November 2024 |work=[[The New York Times]] |archive-date=1 December 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20241201012813/https://www.nytimes.com/2024/11/29/world/middleeast/syria-war-aleppo-rebels-government.html |url-status=live }}</ref> До сутринта бунтовническите сили имат контрола над по-голямата част от Алепо, срещайки слаба съпротива и принуждавайки правителствените войски да се оттеглят към Ас-Сафира.<ref name="collapse3">{{cite news |date=30 November 2024 |title=بعد غياب لنحو 8 سنوات.. الطيران الحربي يستهدف أحياء حلب.. وقوات "ردع العدوان" تتوغل في غالبية أحياء مدينة حلب |trans-title=After an absence of about 8 years. Warplanes target Aleppo neighborhoods. and the "Deterrence of Aggression" forces penetrate most of Aleppo city neighborhoods |url=https://www.syriahr.com/بعد-غياب-لنحو-8-سنوات-الطيران-الحربي-يس/738353/ |access-date=30 November 2024 |publisher=Syrian Observatory for Human Rights |language=Arabic}}</ref> Правителствените сили и иранските милиции остават в контрол на няколко квартала в североизточен Алепо.<ref>{{Cite web |last=Kourdi |first=Eyad |date=30 November 2024 |title=Syrian rebels take control of most of Aleppo city |url=https://edition.cnn.com/2024/11/30/middleeast/syrian-rebels-control-aleppo-city-intl/index.html |access-date=30 November 2024 |website=CNN |language=en}}</ref> Руските сили изоставят най-малко три военни бази около града.<ref name="tel">{{cite news|title=Syrian rebels capture majority of Aleppo as Russia's forces abandon bases|url=https://www.telegraph.co.uk/world-news/2024/11/30/syrian-rebels-capture-aleppo-airport-seize-majority-city/|access-date=30 November 2024|publisher=Telegraph|date=30 November 2024|archive-date=1 December 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20241201192050/https://www.telegraph.co.uk/world-news/2024/11/30/syrian-rebels-capture-aleppo-airport-seize-majority-city/|url-status=live}}</ref> [[File:Syrian opposition tanks in Aleppo.webm|thumb|Танк на бунтовниците в Алепо, 29 ноември 2024 г.]] === Сблъсъци между сирийските бунтовници и кюрдите === Ръководените от [[кюрди]]те [[Сирийски демократични сили]] окупират [[Международно летище Халеб|международното летище Алепо]] и квартал „Шейх Наджар“ след изтеглянето на правителствените сили.<ref name="sdf">{{cite news |date=30 November 2024 |title=بعد انسحاب الميليشيات الإيرانية وقوات النظام.. القوات الكردية تنتشر في مطار حلب الدولي ونبل والزهراء وتسيطر على الحواجز |trans-title=After the withdrawal of Iranian militias and regime forces. Kurdish forces deploy in Aleppo International Airport, Nubl and Zahraa and control the checkpoints |url=https://www.syriahr.com/بعد-انسحاب-الميليشيات-الإيرانية-وقوا/738399/ |access-date=30 November 2024 |publisher=Syrian Observatory for Human Rights |language=Arabic}}</ref> Нахлуването в държания от кюрдите квартал „Шейх Максуд“ е осуетено и трима бунтовници са пленени.<ref>{{cite news |title=HPC arrests mercenaries tried to infiltrate Sheikh Maqsoud |url=https://hawarnews.com/en/hpc-arrests-mercenaries-tried-to-infiltrate-sheikh-maqsoud |access-date=30 November 2024 |publisher=ANHA |date=30 November 2024 |archive-date=30 November 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20241130200446/https://hawarnews.com/en/hpc-arrests-mercenaries-tried-to-infiltrate-sheikh-maqsoud |url-status=live }}</ref> Вечерта бунтовниците поемат контрола над летището от кюрдите без сблъсъци.<ref name="collapse30">{{cite news |date=30 November 2024 |title="الهيئة" تسيطر على مطار حلب الدولي والعديد من المدن والبلدات في ريف حماة الشمالي وسط انهيار كامل لقوات النظام |trans-title="The Authority" controls Aleppo International Airport and many cities and towns in the northern Hama countryside amid a complete collapse of the regime forces |url=https://www.syriahr.com/الهـ-ـيـ-ـئة-تسيطر-على-مطار-حلب-الدولي/738447/ |access-date=30 November 2024 |publisher=Syrian Observatory for Human Rights |language=Arabic}}</ref> Според съобщенията въздушен удар, извършен от руски самолети, убива 16 цивилни и ранява 20 други в града.<ref name="casciv30">{{cite news |date=30 November 2024 |title=استشهاد 16 شخص.. مجزرة مروعة ترتكبها الطائرات الحربية في مدينة حلب |trans-title=16 people killed.. A horrific massacre committed by warplanes in the city of Aleppo |url=https://www.syriahr.com/استشهاد-16-شخص-مجزرة-مروعة-ترتكبها-الطا/738431/ |access-date=30 November 2024 |publisher=Syrian Observatory for Human Rights |language=Arabic}}</ref> Други два въздушни удара срещу подкрепления на бунтовниците в покрайнините на града ликвидират 20 бойци.<ref>{{cite news |title=Armed rebels occupy centre of Aleppo, Syria's largest city |url=https://www.euronews.com/2024/11/30/armed-rebels-occupy-centre-of-aleppo-syrias-largest-city |access-date=29 November 2024 |publisher=Euronews |date=30 November 2024 |archive-date=1 December 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20241201013656/https://www.euronews.com/2024/11/30/armed-rebels-occupy-centre-of-aleppo-syrias-largest-city |url-status=live }}</ref> Съобщава се, че този ден Автономната администрация на Северна и Източна Сирия (AANES) е улеснила влизането на 2892 бежанци от Алепо в Североизточна Сирия.<ref>{{cite news |title=AANES facilitates entry of 2,892 returnees from Aleppo into NE Syria |url=https://hawarnews.com/en/aanes-facilitates-entry-of-2892-returnees-from-aleppo-into-ne-syria |access-date=1 December 2024 |publisher=ANHA |date=30 November 2024 |language=English}}</ref> На 1 декември 2024 г. групировката Тахрир аш-Шам превзема топлоелектрическата централа, полевия артилерийски колеж и военната академия в покрайнините на града. Междувременно възникват сблъсъци между [[Сирийска национална армия|Сирийската национална армия]] и [[Сирийски демократични сили|Сирийските демократични сили]] в индустриалния район Шейх Наджар. Едновременно с това Сирийските демократични сили затварят пътните възели в провинцията на северно Алепо и центъра на град Алепо.<ref name="thermal">{{cite news |title="Hay'at Tahrir al-Sham" and "National Army" control the towns of Khanaser and Al-Safira, Kuweires Airport in the Aleppo countryside, and military sites on the outskirts of Aleppo |url=https://www.syriahr.com/الهيئة-والجيش-الوطني-يسيطران-على-بلد/738575/ |access-date=1 December 2024 |publisher=Syrian Observatory for Human Rights |date=1 December 2024 |language=Arabic}}</ref> По-късно същия ден, в отговор на бързите завоевания на бунтовниците в Алепо и Тел Рифаат, AANES обявява състояние на обща [[мобилизация]].<ref>{{cite news |title=Democratic Autonomous Administration declares stage of general mobilization |url=https://hawarnews.com/en/democratic-autonomous-administration-declares-stage-of-general-mobilization |access-date=1 December 2024 |publisher=ANHA |date=1 December 2024 |language=English |archive-date=1 December 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20241201202833/https://hawarnews.com/en/democratic-autonomous-administration-declares-stage-of-general-mobilization |url-status=live }}</ref> Бунтовниците публикуват искане към кюрдските сили в Алепо да напуснат с оръжията си на североизток.<ref>{{cite news |title=Fighting Rages in Syria as Rebels Advance |url=https://www.nytimes.com/2024/12/01/world/middleeast/syria-war-aleppo-rebels-government.html |access-date=1 December 2024 |work=[[The New York Times]] |date=1 December 2024 |language=English |archive-date=1 December 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20241201211654/https://www.nytimes.com/2024/12/01/world/middleeast/syria-war-aleppo-rebels-government.html |url-status=live }}</ref> Също на 1 декември [[ВВС на Руската федерация|руските военновъздушни сили]] извършват въздушен удар по университетската болница в Алепо, убивайки 12 души и ранявайки двама журналисти.<ref>{{cite web |last1=Davies |first1=Maia |last2=Cooney |first2=Christy |title=More Russian strikes as Syrian rebels advance after taking Aleppo |url=https://www.bbc.com/news/articles/czr7rkzz2gmo |website=BBC |publisher=[[BBC|British Broadcasting Corporation]] |access-date=2 December 2024 |date=1 December 2024 |archive-date=1 December 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20241201190704/https://www.bbc.com/news/articles/czr7rkzz2gmo |url-status=live }}</ref> На 2 декември 2024 г. бунтовниците превземат индустриалната зона Шейх Наджар и настъпват по-на юг от Алепо, превземайки Хансир в опит да отрежат основния маршрут за доставки на армията към град Алепо.<ref>{{cite web |last1=Davies |first1=Maia |last2=Cooney |first2=Christy |title=Russian, Syrian jets intensify bombing of Syria's rebel-held northwest |url=https://www.reuters.com/world/middle-east/russian-syrian-jets-intensify-bombing-syrias-rebel-held-northwest-2024-12-01/ |publisher=Reuters |access-date=2 December 2024 |date=2 December 2024}}</ref> == Реакции == * {{флагче с име|Сирия}}: Сирийските арабски въоръжени сили (SAAF) обещават да отблъснат атаката и обвиняват бунтовниците в разпространение на „фалшива информация“ за техния напредък.<ref>{{Cite web |date=29 November 2024 |title=In a shock offensive, insurgents breach Syria's largest city for the first time since 2016 |url=https://apnews.com/article/syria-attack-clashes-aleppo-9c07da6f83036f34d4b18a479de9d085 |access-date=29 November 2024 |website=AP News |language=en |archive-date=29 November 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20241129124937/https://apnews.com/article/syria-attack-clashes-aleppo-9c07da6f83036f34d4b18a479de9d085 |url-status=live }}</ref> По-късно обаче армията признава успехите на бунтовниците в „големи части“ от града и съобщава, че „десетки“ нейни войници са били убити, принуждавайки я да се преразположи „с цел укрепване на отбранителните линии, за да поеме атаката“ и „запази живота на цивилни и войници“. Съобщава се също така, че са се подготвяли за контраатака, докато бунтовническите сили в града са били обект на въздушни удари.<ref name="dozens">{{cite news |date=30 November 2024 |title=Syrian rebels sweep into Aleppo, army says dozens of soldiers killed |url=https://www.reuters.com/world/middle-east/aleppo-airport-closed-sources-say-syrian-rebels-reach-heart-city-2024-11-29/ |access-date=30 November 2024 |publisher=Reuters |language=English}}</ref> * {{флагче с име|Турция}}: Външният министър [[Хакан Фидан]] повтаря, че [[Турция]] не е замесена в продължаващите конфликти в Алепо. Той също така заявява, че неговото правителство предприема „необходимите мерки“, за да избегне нова миграционна криза на границата си.<ref>{{Cite news| title=Syrian rebels enter Aleppo three days into surprise offensive |url=https://www.arknews.net/en/node/56826 |access-date=30 November 2024 |work=ARK |language=en-GB}}</ref> == Вижте също == * [[Битка за Хама (2024)]] * [[Гражданска война в Сирия|Сирийска гражданска война]] * [[Башар ал-Асад]] == Източници == <references /> [[Категория:История на Халеб]] [[Категория:Гражданска война в Сирия]] [[Категория:История на Сирия]] [[Категория:Битки на Русия]] [[Категория:Военна история на Иран]] {{Превод от|en|Battle of Aleppo (2024)|1261330110}}{{Портал|Сирия}} k2irm63t5wucmww2g6o57i3v7i1t5c7 0 873609 12435514 12433731 2024-12-09T08:35:36Z ReadingAndWritingArticles 354694 Добавих източници 12435514 wikitext text/x-wiki {{без категория}} {{значимост|16:13, 6 декември 2024 (UTC)}} {{Личност|име=Стефан Михайлов|роден-дата=10.10.1988 г.|роден-място=София|образование=Harvard University Class of 2011|портрет=[[File:Stefan Mihaylov.jpg|thumb]]|деца=Денис Михайлов; Алис Михайлова|сайт=https://cryptofuturez.xyz|партньор=Христина Георгиева Михайлова (Маринова)|описание=Лицензиран финансов консултант, предприемач}} Стефан Михайлов е специалист в областта на блокчейн технологиите, криптовалутите, финансите, както и лицензиран финансов консултант, предприемач и бивш национален състезател по академично гребане на България. Основател на „Крипто Бъдеще” – образователна платформа, която има за цел да анализира и коментира крипто проекти и трендове, които имат потенциала да променят пазара, както и да образова българската аудитория на тема криптопазари, технологии и безопасен подход към тази сфера. == Биография == Стефан Михайлов е роден на 10.10.1988 година в град [[София]]. Той е бивш национален състезател по академично гребане и многократен републикански шампион на [[България]]. През активните си състезателски години носи и много международни титли на страната, състезавайки се за [[националния отбор по гребане на България]]. Стефан Михайлов получава средното си образование в Спортното училище на ЦСКА „Ген. Владимир Стойчев” в София. Образованието си продължава в [[Съединени американски щати|САЩ]], където придобива бакалавърска степен по икономика и политически науки от [[Харвардски университет|Харвардския университет]]. Там той става част от отбора по академично гребане на Харвард и влиза в първа осморка, като се преборва с общо 48 състезатели от различни националности, 12 от които световни шампиони за своите държави. Заедно с първата осморка на Харвард печели източната дивизия на САЩ, регатата Харвард-Йейл и се класира на трето място в междущатския колежански шампионат по гребане. Класира своята лодка и за кралската регата Хенли през 2008 година. През лятото на 2008 година тогавашният треньор на националния отбор на България Свилен Нейков се свързва с него и го моли да участва в Световния шампионат в Бранденбург, Германия, на четворка без кормчия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sporta.bg/iskra-angelova-na-polufinal-na-svetovnoto-prvenstvo|заглавие=Искра Ангелова на полуфинал на Световното първенство}}</ref> Стефан приема и там се класира на 6-то място в Б Финал. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.crash-b.org/wp-content/uploads/results/2008/event01.html|заглавие=2008 C.R.A.S.H.-B. Sprints World Indoor Rowing Championships}}</ref> [[Файл:Stefan_Mihaylov_in_his_rowing_years.jpg|център]] През 2009 година Стефан излиза от професионалното гребане поради тежка контузия (скъсани ахилес, менискус и кръстни връзки), но не губи стипендията си, благодарение на политиката за финансови помощи на университетите от [[Бръшляновата лига]]. Въпреки медицинската забрана за практикуване на спорт, след завръщането си в България Стефан участва на републикански първенства за мъже. През 2014 година става 3 пъти първи за отбора на Левски в три различни класа лодки.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rowingbulgaria.com/wp-content/uploads/2017/04/%D0%A0%D0%B5%D0%B7%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%94%D0%98%D0%A814-%D0%BC%D1%8A%D0%B6%D0%B5.pdf|заглавие=Резулрати от Държавен индивидуален шампионат по гребане, 2014 година}}</ref> През 2023 година заема второ място за отбора на [[Национална спортна академия]]. След завършването си в Харвард Стефан става официален член на Асоциацията на гребците, завършили Харвард, в която членуват хора като братята Камерън и [[Тайлър Уинкълвос]] – собствениците на централизираната американска крипто борса Gemini, [[Ричард Кашин]] – основател и президент на инвестиционното крило на [[J.P. Morgan One Equity Partners]], както и много други. Той членува и в Международната асоциация на завършили университета Харвард, членове на която са и бившият президент на САЩ – [[Барак Обама]], както и японският мултимилиардер [[Хироши Микитани]], собственик на Ракутен и на мобилното приложение [[Viber]]. След дипломирането си през 2011 година той веднага се завръща в България, където започва да развива своята кариера в сферата на предприемачеството и финансите. Придобива лиценз за финансов консултант на територията на [[Европейски съюз|Европейския съюз]]. Менажира няколко международни брокери, вдигайки капиталовите им реализации на стотици милиони долари и развивайки брандовете на няколко лицензирани международни инвестиционни посредници от нула до световно припознаване. == Кариера == След завършването си в Щатите и прибирането си в България, Михайлов работи за известно време като мениджър процеси в [[Hewlett Packard]], като се лицензира и управлява отдела за Източна Европа и Азия. Малко след това е съосновател на [[Зен Лейбъл ООД]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=EQzHN9QEgQI|заглавие=Zen Label - Иновативно и удобно мобилно приложение}}</ref> Компанията разработва първата по рода си блутут бийкън технология за мобилен маркетинг, като клиенти на компанията стават [[ОМВ България]], [[Виваком България|Виваком]], [[Макдоналдс|МакДоналдс България]], [[Лора Ашли]] и други.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://banker.bg/2015/12/04/smartfonut-preobrushta-kolednoto-pazaruvane/|заглавие=Смартфонът преобръща коледното пазаруване}}</ref> България се използва като успешна тестова среда за иновативната технология, като след това технологията като код и ноу-хай се купува от Генбанд (ново име Рибън Комюникейшънс), компания, занимаваща се с мобилни услуги и част от портфолиото на инвестиционното крило на J.P. Morgan One Equity Partners. След продажбата на технологията Стефан се фокусира в сферата на капиталовите пазари, макро и микро икономически анализи, изграждане на мултимилионни инвестиционни портфолиа, като покрай този си фокус припознава биткойн и блокчейн технологията и техният потенциал и бъдещо развитие в света на финансите и децентрализацията. От 2013 до 2014 година заема ролята на вицепрезидент на сдружение „[[Български Харвард клуб]]”, където отговаря за активното развитието на клуба. Същевременно по време на следването си през 2010 година е изпълнявал същата функция в българския Харвард клуб в самия Харвард. От 2020 до 2021 година е президент на [[гребен клуб „Армеец”]]. За това време участва във възстановяването и развитието на материалната част на клуба, организира благотворителни дейности и се стреми да подобри финансирането му. Докато е президент, клубът успява да заеме 3-то място сред българските клубове по гребане. Трима състезатели успяват да станат част от националния отбор на България и да участват на международни първенства благодарение на финансовата подкрепа. През 2022 година той съосновава [[Zen Master Crypto]], образователен крипто канал, който цели да запознае аудиторията си с всички сглобяващи елементи и чакри от света на криптовалутите. Стефан Михайлов е и лицето на Zen Master Crypto, но предвид дългата крипто-зима концепцията за образование и лекционен видео формат не е добре припознат в България и малцина проявяват интерес. == Крипто Бъдеще == През 2024 година Стефан Михайлов съосновава „[[Крипто Бъдеще]]”<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://cryptofuturez.xyz/|заглавие=Крипто Бъдеще}}</ref> – образователна платформа, която има за цел да образова българската аудитория на тема криптопазари, технологии и безопасен подход към тази сфера. „Крипто Бъдеще” се развива и в социалните платформи, като там Стефан показва на живо как се прави анализ на един крипто проект и как се изгражда собствено диверсифицирано крипто портфолио, с цел да демонстрира на аудиторията си компетентност и правилен подход към този пазар, използвайки всичко научено в криптосвета, в комбинация с дългогодишния си опит в световните финансови пазари. Идеята на Стефан е да образова аудиторията си, като в социалните си профили той не дава инвестиционни съвети, а подтиква хората да придобият желание и знания, за да могат сами да вземат своите инвестиционни решения в криптосвета чрез правилно образование и подход и по този начин да се създаде образовано и компетентно крипто общество в България. == Книга == Започвайки от 2014 година, покрай възхищението си към криптосвета и технологиите, свързани с него, Стефан успява да синтезира разхвърляната и объркана информация, налична в интернет пространството и публичните регистри на криптосвета, и я сглобява на достъпен език в книгата „''Крипто Бъдеще'' – ''Основни Концепции и Технологии в Света на Криптовалутите”''. Книгата излиза на българския пазар през 2024 година. == Личен живот == Стефан е женен за [[Христина Георгиева Михайлова (Маринова)]], завършила бизнес мениджмънт в [[Цюрих]], полиглот, говорещ 5 езика (Английски, Немски, Френски, Италиански и Испански). Тя е племенничка на известната спортна журналистка, част от Златните момичета по художествена гимнастика на България от времето на Тодор Живков – [[Вера Маринова-Аткинсън]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnt.bg/bg/a/vera-marinova-glast-koyto-vlnuva|заглавие=Вера Маринова - гласът, който вълнува}}</ref> Христина и Стефан имат две деца – Денис Михайлов и Алис Михайлова. Денис Михайлов има 4 национални рекорда по плуване за България за 6 и 7-годишни деца в дисциплините кроу, бътерфлай и гръб. Алис Михайлова се занимава с пеене и е част от групата на известна българска музикална академия. == Източници == {{Reflist}} 6m0zh5a1dlu2cbkd05pa1tpa84r575d 12435524 12435514 2024-12-09T08:54:08Z ReadingAndWritingArticles 354694 Добавих категория и нов източник 12435524 wikitext text/x-wiki {{без категория}} {{значимост|16:13, 6 декември 2024 (UTC)}} {{Личност|име=Стефан Михайлов|роден-дата=10.10.1988 г.|роден-място=София|образование=Harvard University Class of 2011|портрет=[[File:Stefan Mihaylov.jpg|thumb]]|деца=Денис Михайлов; Алис Михайлова|сайт=https://cryptofuturez.xyz|партньор=Христина Георгиева Михайлова (Маринова)|описание=Лицензиран финансов консултант, предприемач}} Стефан Михайлов е специалист в областта на блокчейн технологиите, криптовалутите, финансите, както и лицензиран финансов консултант, предприемач и бивш национален състезател по академично гребане на България. Основател на „Крипто Бъдеще” – образователна платформа, която има за цел да анализира и коментира крипто проекти и трендове, които имат потенциала да променят пазара, както и да образова българската аудитория на тема криптопазари, технологии и безопасен подход към тази сфера. == Биография == Стефан Михайлов е роден на 10.10.1988 година в град [[София]]. Той е бивш национален състезател по академично гребане и многократен републикански шампион на [[България]]. През активните си състезателски години носи и много международни титли на страната, състезавайки се за [[националния отбор по гребане на България]]. Стефан Михайлов получава средното си образование в Спортното училище на ЦСКА „Ген. Владимир Стойчев” в София. Образованието си продължава в [[Съединени американски щати|САЩ]], където придобива бакалавърска степен по икономика и политически науки от [[Харвардски университет|Харвардския университет]]. Там той става част от отбора по академично гребане на Харвард и влиза в първа осморка, като се преборва с общо 48 състезатели от различни националности, 12 от които световни шампиони за своите държави. Заедно с първата осморка на Харвард печели източната дивизия на САЩ, регатата Харвард-Йейл и се класира на трето място в междущатския колежански шампионат по гребане. Класира своята лодка и за кралската регата Хенли през 2008 година.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.row2k.com/results/resultspage.cfm?UID=3408441&cat=2|заглавие=Henley Royal Regatta - Full Results}}</ref> През лятото на 2008 година тогавашният треньор на националния отбор на България Свилен Нейков се свързва с него и го моли да участва в Световния шампионат в Бранденбург, Германия, на четворка без кормчия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sporta.bg/iskra-angelova-na-polufinal-na-svetovnoto-prvenstvo|заглавие=Искра Ангелова на полуфинал на Световното първенство}}</ref> Стефан приема и там се класира на 6-то място в Б Финал. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.crash-b.org/wp-content/uploads/results/2008/event01.html|заглавие=2008 C.R.A.S.H.-B. Sprints World Indoor Rowing Championships}}</ref> [[Файл:Stefan_Mihaylov_in_his_rowing_years.jpg|център]] През 2009 година Стефан излиза от професионалното гребане поради тежка контузия (скъсани ахилес, менискус и кръстни връзки), но не губи стипендията си, благодарение на политиката за финансови помощи на университетите от [[Бръшляновата лига]]. Въпреки медицинската забрана за практикуване на спорт, след завръщането си в България Стефан участва на републикански първенства за мъже. През 2014 година става 3 пъти първи за отбора на Левски в три различни класа лодки.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rowingbulgaria.com/wp-content/uploads/2017/04/%D0%A0%D0%B5%D0%B7%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%94%D0%98%D0%A814-%D0%BC%D1%8A%D0%B6%D0%B5.pdf|заглавие=Резулрати от Държавен индивидуален шампионат по гребане, 2014 година}}</ref> През 2023 година заема второ място за отбора на [[Национална спортна академия]]. След завършването си в Харвард Стефан става официален член на Асоциацията на гребците, завършили Харвард, в която членуват хора като братята Камерън и [[Тайлър Уинкълвос]] – собствениците на централизираната американска крипто борса Gemini, [[Ричард Кашин]] – основател и президент на инвестиционното крило на [[J.P. Morgan One Equity Partners]], както и много други. Той членува и в Международната асоциация на завършили университета Харвард, членове на която са и бившият президент на САЩ – [[Барак Обама]], както и японският мултимилиардер [[Хироши Микитани]], собственик на Ракутен и на мобилното приложение [[Viber]]. След дипломирането си през 2011 година той веднага се завръща в България, където започва да развива своята кариера в сферата на предприемачеството и финансите. Придобива лиценз за финансов консултант на територията на [[Европейски съюз|Европейския съюз]]. Менажира няколко международни брокери, вдигайки капиталовите им реализации на стотици милиони долари и развивайки брандовете на няколко лицензирани международни инвестиционни посредници от нула до световно припознаване. == Кариера == След завършването си в Щатите и прибирането си в България, Михайлов работи за известно време като мениджър процеси в [[Hewlett Packard]], като се лицензира и управлява отдела за Източна Европа и Азия. Малко след това е съосновател на [[Зен Лейбъл ООД]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=EQzHN9QEgQI|заглавие=Zen Label - Иновативно и удобно мобилно приложение}}</ref> Компанията разработва първата по рода си блутут бийкън технология за мобилен маркетинг, като клиенти на компанията стават [[ОМВ България]], [[Виваком България|Виваком]], [[Макдоналдс|МакДоналдс България]], [[Лора Ашли]] и други.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://banker.bg/2015/12/04/smartfonut-preobrushta-kolednoto-pazaruvane/|заглавие=Смартфонът преобръща коледното пазаруване}}</ref> България се използва като успешна тестова среда за иновативната технология, като след това технологията като код и ноу-хай се купува от Генбанд (ново име Рибън Комюникейшънс), компания, занимаваща се с мобилни услуги и част от портфолиото на инвестиционното крило на J.P. Morgan One Equity Partners. След продажбата на технологията Стефан се фокусира в сферата на капиталовите пазари, макро и микро икономически анализи, изграждане на мултимилионни инвестиционни портфолиа, като покрай този си фокус припознава биткойн и блокчейн технологията и техният потенциал и бъдещо развитие в света на финансите и децентрализацията. От 2013 до 2014 година заема ролята на вицепрезидент на сдружение „[[Български Харвард клуб]]”, където отговаря за активното развитието на клуба. Същевременно по време на следването си през 2010 година е изпълнявал същата функция в българския Харвард клуб в самия Харвард. От 2020 до 2021 година е президент на [[гребен клуб „Армеец”]]. За това време участва във възстановяването и развитието на материалната част на клуба, организира благотворителни дейности и се стреми да подобри финансирането му. Докато е президент, клубът успява да заеме 3-то място сред българските клубове по гребане. Трима състезатели успяват да станат част от националния отбор на България и да участват на международни първенства благодарение на финансовата подкрепа. През 2022 година той съосновава [[Zen Master Crypto]], образователен крипто канал, който цели да запознае аудиторията си с всички сглобяващи елементи и чакри от света на криптовалутите. Стефан Михайлов е и лицето на Zen Master Crypto, но предвид дългата крипто-зима концепцията за образование и лекционен видео формат не е добре припознат в България и малцина проявяват интерес. == Крипто Бъдеще == През 2024 година Стефан Михайлов съосновава „[[Крипто Бъдеще]]”<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://cryptofuturez.xyz/|заглавие=Крипто Бъдеще}}</ref> – образователна платформа, която има за цел да образова българската аудитория на тема криптопазари, технологии и безопасен подход към тази сфера. „Крипто Бъдеще” се развива и в социалните платформи, като там Стефан показва на живо как се прави анализ на един крипто проект и как се изгражда собствено диверсифицирано крипто портфолио, с цел да демонстрира на аудиторията си компетентност и правилен подход към този пазар, използвайки всичко научено в криптосвета, в комбинация с дългогодишния си опит в световните финансови пазари. Идеята на Стефан е да образова аудиторията си, като в социалните си профили той не дава инвестиционни съвети, а подтиква хората да придобият желание и знания, за да могат сами да вземат своите инвестиционни решения в криптосвета чрез правилно образование и подход и по този начин да се създаде образовано и компетентно крипто общество в България. == Книга == Започвайки от 2014 година, покрай възхищението си към криптосвета и технологиите, свързани с него, Стефан успява да синтезира разхвърляната и объркана информация, налична в интернет пространството и публичните регистри на криптосвета, и я сглобява на достъпен език в книгата „''Крипто Бъдеще'' – ''Основни Концепции и Технологии в Света на Криптовалутите”''. Книгата излиза на българския пазар през 2024 година. == Личен живот == Стефан е женен за [[Христина Георгиева Михайлова (Маринова)]], завършила бизнес мениджмънт в [[Цюрих]], полиглот, говорещ 5 езика (Английски, Немски, Френски, Италиански и Испански). Тя е племенничка на известната спортна журналистка, част от Златните момичета по художествена гимнастика на България от времето на Тодор Живков – [[Вера Маринова-Аткинсън]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnt.bg/bg/a/vera-marinova-glast-koyto-vlnuva|заглавие=Вера Маринова - гласът, който вълнува}}</ref> Христина и Стефан имат две деца – Денис Михайлов и Алис Михайлова. Денис Михайлов има 4 национални рекорда по плуване за България за 6 и 7-годишни деца в дисциплините кроу, бътерфлай и гръб. Алис Михайлова се занимава с пеене и е част от групата на известна българска музикална академия. == Източници == {{Reflist}} [[Категория:Предприемач]] r4jzm58q6n1k4sz39ewsk1df05pkvz2 0 873664 12435113 12434346 2024-12-08T18:02:36Z Monaco 6214 12435113 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{флаг|Грузия}} Спаери | герб = | оригинално име = საფეხბურთო კლუბი სპაერი<br>FC Spaeri | прозвище = | основан = 2017 | стадион = „[[Спаери (стадион)|Спаери]]“ [[Тбилиси]] | капацитет = 2500 (седящи) | президент = | старши треньор = {{флаг|Грузия}} [[Каха Майсурадзе]] | първенство = [[Еровнули лига 2]] | спонсор = | сезон = 2024 | място = '''4-то''' | сайт = | текущий сезон = 2024 | pattern_la1 = _macronpolis1rbw |pattern_b1 = _macronpolis1rbw |pattern_ra1 = _macronpolis1rbw |pattern_sh1 = |pattern_so1 = |leftarm1 = FFFFFF |body1 = FFFFFF |rightarm1 = FFFFFF |shorts1 = 0000FF |socks1 = 0000FF |pattern_la2 = _macronpolis1cc |pattern_b2 = _macronpolis1cc |pattern_ra2 = _macronpolis1cc |pattern_sh2 = |pattern_so2 = |leftarm2 = FFFFFF |body2 = FFFFFF |rightarm2 = FFFFFF |shorts2 = 800000 |socks2 = 800000 |pattern_la3 = _macronpolis1yb |pattern_b3 = _macronpolis1yb |pattern_ra3 = _macronpolis1yb |pattern_sh3 = |pattern_so3 = |leftarm3 = FFFFFF |body3 = FFFFFF |rightarm3 = FFFFFF |shorts3 = 000066 |socks3 = 000066 }} '''„Спаери“''' ({{lang|ka|საფეხბურთო კლუბი სპაერი}}) е професионален футболен отбор от град [[Тбилиси]], [[Грузия]]. Участник в Лига 2 на Грузия – второто ниво на грузинския клубен футбол. Носител на Купата на Грузия за 2024 година. Основан през 2017 година в Тбилиси от петима работници в службите на държавна сигурност. Отборът започва участие от най-ниското 5-о ниво на Грузия „Оупън лигата“. Първоначално играе домакинските си мачове на футболния център на грузинската федерация „Баса“ в Тбилиси. {{неясно|Преди няколко години}} държавните служби правят нов стадион на територията на самата организация в покрайнините на столицата. Капацитет му е за около 4000 души. През 2018 г. „Спаери“ печели промоция за четвъртото ниво, като завършва втори в Оупън лигата. През 2019 г. вече е и шампион на Лига 4 и преминава в по-горно ниво. През 2021 печели промоция и за Лига 2, след като става шампион в долната дивизия. Във Втора лита завършва втори през 2022 и трети през 2023 година, а през 2024 година печели и първия си трофей – „Купата на Грузия“ след победа 2:2 (5:4 след дузпи) на финала над „Динамо“ (Тбилиси).<ref>„Държавна сигурност вдигна Купата на Грузия“, в-к „Телеграф Мач“, бр.339, 7 декември 2024 г.</ref> == Успехи == * '''[[Купа на Грузия|Купа Давид Кипиани]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (2):''' 2024 * '''[[Еровнули Лига 2]]''' ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''2-ро място (1): 2022 * '''[[Лига 3 на Грузия|Лига 3]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 2021 * '''[[Лига 4 на Грузия|Лига 4]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 2019 * '''[[Оупън лига Тбилиси]]''' (5-о ниво) ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 2018 == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commons category|Spaeri}} * [https://www.flashscore.ge/team/spaeri/lhbBhs66/results/ Резултати във flashscore] * [https://us.soccerway.com/teams/georgia/spaeri/42925/ Профил в Soccerway] * [https://www.facebook.com/SpaeriFC Страница във Facebook] {{мъниче|Грузия|футболен отбор}} {{DEFAULTSORT:Spaeri}} {{Футбол в Грузия}} [[Категория:Основани в Грузия през 2017 година]] [[Категория:Грузински футболни отбори|Спаери]] [[Категория:Спорт в Тбилиси|Спаери]] 2hmb2fraf9mma3y0g7d18dp9zm59oxc 0 873665 12434961 12434795 2024-12-08T15:19:30Z Modern primat 282333 ([[c:GR|GR]]) [[c:COM:FR|File renamed]]: [[File:Romanian Presidential Elections 2024 - First Round.svg]] → [[File:Romanian Presidential Elections 2024 - Annulled First Round.svg]] [[c:COM:FR#FR3|Criterion 3]] (obvious error) · No longer the official first round results 12434961 wikitext text/x-wiki {{Избори инфо | избори = Президентски избори в Румъния (2024) | страна = Румъния | вид = президентски | процес = | предишни-избори = | предишна-година = | дата = | следващи-избори = | следваща-година = | избори-вот = | необходим-вот = | избори-места = | места-мнозинство = | народно-мнение = | активност = <!-- Първи кандидат --> | цвят1 = | image1 = | кандидат1 = | партия1 = | коалиция1 = | проценти1 = | running_mate1 = | народен-вот1 = | електр.-вот1 = | вот-делегати1 = | спеч.-градове1 = <!-- Втори кандидат --> | цвят2 = | image2 = | кандидат2 = | партия2 = | коалиция2 = | проценти2 = | running_mate2 = | народен-вот2 = | електр.-вот2 = | вот-делегати2 = | спеч.-градове2 = <!-- Трети кандидат --> | цвят3 = | image3 = | кандидат3 = | партия3 = | коалиция3 = | проценти3 = | running_mate3 = | народен-вот3 = | електр.-вот3 = | вот-делегати3 = | спеч.-градове3 = <!-- Други данни --> | карта = Romanian Presidential Elections 2024 - Annulled First Round.svg | размер = | описание = териториално процентно разпределение на гласовете по кандидати | длъжност = | преди-изборите = | предишна-партия = | след-изборите = | следваща-партия = }} '''Президентските избори в [[Румъния]]''' през [[2024]] година се провеждат на [[24 ноември]]. Балотажът между първите двама кандидати с най-висок резултат ([[Калин Джорджеску]] и [[Елена Ласкони]]) е насрочен за 8 декември, когато безпрецедентно [[Конституционен съд (Румъния)|Конституционният съд на страната]] анулира със свое решение от [[6 декември]] резултатите от първия тур. Двамата кандидати на балатожа изразяват възмущението си от анулирането на резултатите от първия тур и на практика и от отмяната на балотажа на 8 декември, като водача от първия тур, и печеливш по прогнозен резултат за балотажа, нарича анулирането на резултатите от първия тур на изборите [[държавен преврат]].<ref>[https://bntnews.bg/news/kandidatat-za-prezident-kalin-jorjesku-zayavi-che-shte-osporva-reshenieto-na-ks-na-rumaniya-za-anulirane-na-vota-1317435news.html Кандидатът за президент Калин Джорджеску заяви, че ще оспорва решението на КС на Румъния за анулиране на вота]</ref><ref>[https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Proevropeiskiyat-kandidat-Elena-Laskoni-Rumunskata-durzhava-stupka-demokraciyata-taka-ili-inache-shtyah-da-pobedya-2366434 Проевропейският кандидат Елена Ласкони: Румънската държава стъпка демокрацията, така или иначе щях да победя]</ref> == Резултати == В изборите взимат участие 14 кандидати, от които четирима са независими. Един от кандидатите се отказва в хода на предизборната кампания. {| class=wikitable style=text-align:right !colspan=2 rowspan=2|Кандидати !rowspan=2|Партия !colspan=2|Първи тур (анулиран) !colspan=2|Повторение първи тур |- !Гласове !% !Гласове !% |- |style="background:#dcdcdc;"| |align=left|[[Калин Джорджеску]]||align=left|[[Независим кандидат|Независим]]||'''2 120 401'''||'''22,94'''|||| |- |style="background:#002a59;"| |align=left|[[Елена Ласкони]]||align=left|[[Съюз за спасение на Румъния]]||'''1 772 500'''||'''19,18'''|||| |- |style="background:#ed2128;"| |align=left|[[Марчел Чолаку]]||align=left|[[Социалдемократическа партия (Румъния)|Социалдемократическа партия]]||1 769 760||19,15 | | |- |style="background:#fcd20f;"| |align=left|[[Джордже Симион]]||align=left|[[Алианс за обединението на румънците]]||1 281 325||13,86 | | |- |style="background:#ffdd00;"| |align=left|[[Николае Чука]]||align=left|[[Национална либерална партия]]||811 952||8,79 | | |- |style="background:#2e3192;"| |align=left|[[Мирча Джоана]]||align=left|[[Независим кандидат|Независим]] ([[Румъния се възражда]])||583 898||6,32 | | |- |style="background:#00833e;"| |align=left|[[Хунор Келемен]]||align=left|[[Демократичен съюз на унгарците в Румъния]]||416 353||4,50 | | |- |style="background:#dcdcdc;"| |align=left|Кристиан Дяконеску||align=left|[[Независим кандидат|Независим]]||286 842||3,10 | | |- |style="background:#1665fe;"| |align=left|Кристиан Тержеш||align=left|[[Румънска национална консервативна партия]]||95 782||1,04 | | |- |style="background:#dcdcdc;"| |align=left|Ана Бирчал||align=left|[[Независим кандидат|Независим]]||42 853||0,46 | | |- |style="background:#08510a;"| |align=left|[[Лудовик Орбан]]||align=left|[[Десни сили]]||20 089||0,22 | | |- |style="background:#005593;"| |align=left|Себастиян Попеску||align=left|[[Нова Румъния]]||14 683||0,16 | | |- |style="background:#42268a;"| |align=left|Александра Пакурару||align=left|[[Алтернатива за национално достойнство]]||14 502||0,16 | | |- |style="background:#4975ba;"| |align=left|Силвиу Предою||align=left|[[Лига за национално действие]]||11 246||0,12 | | |- |align=left colspan=3|'''Общо'''||'''9 242 186'''||'''100'''|| || |- |colspan=7| |- |align=left colspan=3|Действителни бюлетини||9 242 186||97,64|| || |- |align=left colspan=3|Недействителни бюлетини||223 071||2,36|| || |- |align=left colspan=3|Общо бюлетини||'''9 465 257'''||'''100'''|| || |- |align=left colspan=3|Общо избиратели||18 008 480||52,56||18 008 480||<ref>[https://www.bursa.ro/aep-53675-de-persoane-au-votat-in-diaspora-pana-la-decizia-de-suspendare-a-alegerilor-transmisa-de-bec-63461453 AEP:53675 personae au votat in diaspora pana la decizia de suspendare a alegerilor-transmisa de BEC]</ref> |- |align=left colspan=5|Източник: [https://prezenta.roaep.ro/prezidentiale24112024/pv/romania/results/ Постоянен избирателен орган на Румъния] |} == Подръжка за втория тур на 8 декември == {| class="wikitable" |- ! colspan="2" | Кандидат ! Резултат от първи тур ! colspan="2" | Подържа |- | style="background-color:#ed2128;" | | [[Марчел Чолаку]] | 1 769 760 (19,15 %) | style="background-color:#002a59;" | | [[Елена Ласкони]]<ref>{{Cite web |last=Milonean |first=Ioana |date=2024-12-04 |title=ULTIMA ORĂ Ciolacu: O voi sprijini pe Elena Lasconi în cel de-al doilea tur al alegerilor prezidențiale. Trebuie să depășim valul de ură care ne macină de 20 de ani / Am fost cel mai afectat de modul în care Călin Georgescu și-a mărit artificial expunerea, eludând cadrul legal |url=https://www.g4media.ro/ultima-ora-ciolacu-o-voi-sprijini-pe-elena-lasconi-in-cel-de-al-doilea-tur-al-alegerilor-prezidentiale-trebuie-sa-depasim-valul-de-ura-care-ne-macina-de-20-de-ani-am-fost-cel-mai-afectat-de-modul.html |access-date=2024-12-04 |website=G4Media.ro |language=ro-RO}}</ref> |- | style="background-color:#fcd20f;" | | [[Джордже Симион]] | 1 281 325 (13,86 %) | style="background-color:#dcdcdc;" | | [[Калин Джорджеску]]<ref name="AUR">{{Cite web |author=Ciprian Iana|title= George Simion, despre Călin Georgescu: "Sunt foarte bucuros că în turul doi ajunge un suveranist. I-am transmis felicitări"|url=https://www.libertatea.ro/stiri/george-simion-reactie-calin-georgescu-turul-doi-alegeri-prezidentiale-2024-5096365 |access-date=2024-10-25 |website=Libertatea |language=ro}}</ref> |- | style="background-color:#ffdd00;" | | [[Николае Чука]] | 811 952 (8,79 %) | style="background-color:#002a59;" | | [[Елена Ласкони]]<ref>{{Cite web |title= Bolojan: PNL o susţine pe Elena Lasconi la alegerile prezidenţiale, fără nici o negociere |url=https://financialintelligence.ro/bolojan-pnl-o-sustine-pe-elena-lasconi/ |website=Financial intelligence|language=ro}}</ref> |- | style="background-color:#2e3192;" | | [[Мирча Джоана]] | 583 898 (6,32 %) | style="background-color:#002a59;" | | [[Елена Ласкони]]<ref>{{Cite web |title= Mircea Geoană o susține pe Elena Lasconi în turul 2. „Nicu şi Marcel culeg ce au semănat”|url=https://www.digi24.ro/alegeri-prezidentiale-2024/mircea-geoana-o-sustine-pe-elena-lasconi-in-turul-2-romania-este-in-cel-mai-complicat-moment-al-istoriei-sale-post-decembriste-3021851 |website=Digi24|language=ro|date=2024-10-26 |access-date=2024-10-26}}</ref> |- | style="background-color:#00833e;" | | [[Хунор Келемен]] | 416 353 (4,50 %) | style="background-color:#002a59;" | | [[Елена Ласкони]]<ref>{{cite web|url=https://www.agerpres.ro/politica/2024/12/02/prezidentiale2024-kelemen-hunor-udmr-in-turul-al-doilea-o-sustinem-pe-elena-lasconi--1397223|title=Preşedintele UDMR, Kelemen Hunor, a declarat luni, într-o conferinţă de presă susţinută la Cluj, că formaţiunea sa o va susţine în turul al II-lea al alegerilor prezidenţiale pe candidatul USR, Elena Lasconi|date=2024-12-02|access-date=2024-12-02|lang=ro|work=Agerpres}}</ref> |- | style="background-color:#dcdcdc;" | | Кристиан Дяконеску | 286 842 (3,10 %) | style="background-color:#002a59;" | | [[Елена Ласкони]]<ref>{{cite web |title=Cristian Diaconescu: În acest context excepţional, Lasconi reprezintă singura opţiune validă |url=https://www.g4media.ro/cristian-diaconescu-in-acest-context-exceptional-lasconi-reprezinta-singura-optiune-valida.html |website=G4Media.ro |ref=Diaconescu |language=ro-RO |date=4 December 2024}}</ref> |- | style="background-color:#1665fe;" | | Кристиан Тержеш | 95 782 (1,04 %) | colspan=2|''не подържа никого'' |- | style="background-color:#dcdcdc;" | | Ана Бирчал | 42 853 (0,46 %) | colspan=2|''не подържа никого'' |- | style="background-color:#08510a;" | | [[Лудовик Орбан]]<ref>Орбан снял свою кандидатуру в пользу Ласкони, но его кандидатура всё-равно осталась в бюллетене.</ref> | 20 089 (0,22 %) | style="background-color:#002a59;" | | [[Елена Ласкони]]<ref>{{cite web|url=https://www.facebook.com/FortaDrepteiOficial/posts/pfbid0SV5Yc9tLd2SmwbKKLqrZTzzWrWQNgPhQyfLM3YYY5peFnJ9yNM2rDNUYUKCKSY7Ul|title=Forța Dreptei o susține pe Elena Lasconi în turul 1 al alegerilor prezidențiale.|work=Force of the Right|date=2024-11-23|access-date=2024-11-25|lang=ro}}</ref> |- | style="background-color:#005593;" | | Себастиян Попеску | 14 683 (0,16 %) | colspan=2|''Отказва да подържа някой от кандидатите на балотажа''<ref name=PNR>{{cite web|url=https://www.facebook.com/watch/?v=1599565970647220|title=Am depus la CCR o cerere de anulare a alegerilor prezidențiale|work=Sebastian Popescu|date=2024-10-26|access-date=2024-11-26|lang=ro}}</ref> |- | style="background-color:#42268A;" | | Александра Пакурару | 14 502 (0,16 %) | style="background-color:#dcdcdc;" | | [[Калин Джорджеску]]<ref>{{cite web|url=https://www.facebook.com/watch/?v=1087825332798602|title=#romania #presedinte|author=Alexandra Păcuraru|date=2024-11-26|access-date=2024-11-26|lang=ro}}</ref> |- | style="background-color:#4975ba;" | | Силвиу Предою | 11 246 (0,12 %) | colspan=2|''Отказва да подържа някой от кандидатите на балотажа''<ref>{{cite web|url=https://www.agerpres.ro/politica/2024/11/25/prezidentiale2024-silviu-predoiu-ne-asteapta-timpuri-dificile-dar-probabil-ca-noi-ca-societate-aveam-nevoie-de-o-asemenea-lectie--1393044|title=Silviu Predoiu, candidat în turul întâi al alegerilor prezidenţiale, susţine că vor urma "timpuri dificile", dar, probabil, societatea românească avea nevoie de o asemenea "lecţie".|date=2024-11-25|access-date=2024-11-25|lang=ro|work=Agerpres}}</ref> |} Двама от кандидатите на първия тур изразяват подкрепата си за фаворита Калин Джорджеску, докато шестима са зад Елена Ласкони. Социологическо проучване, направено седмица преди балотажа, в което участват близо 24 000 души, сочи 58% подкрепа за Джорджеску и 42% – за Ласкони.<ref>[https://bnr.bg/horizont/post/102083400/rumania-pred-interesni-vremena Интересни времена в Румъния - президентският балотаж е с неясен изход]</ref> == Източници == <references /> {{Портал|Политика|Румъния}} [[Категория:Президентски избори в Румъния|2024]] [[Категория:Избори през 2024 година|Румъния]] [[Категория:2024 година в Румъния]] l1l8rtwpisulh8a1t66bmxcaleljb7v 12435353 12434961 2024-12-08T22:45:54Z Ted Masters 210248 Премахната редакция 12434793 на [[Special:Contributions/37.63.34.31|37.63.34.31]] ([[User talk:37.63.34.31|б.]]) 12435353 wikitext text/x-wiki {{Избори инфо | избори = Президентски избори в Румъния (2024) | страна = Румъния | вид = президентски | процес = | предишни-избори = | предишна-година = | дата = | следващи-избори = | следваща-година = | избори-вот = | необходим-вот = | избори-места = | места-мнозинство = | народно-мнение = | активност = <!-- Първи кандидат --> | цвят1 = | image1 = | кандидат1 = | партия1 = | коалиция1 = | проценти1 = | running_mate1 = | народен-вот1 = | електр.-вот1 = | вот-делегати1 = | спеч.-градове1 = <!-- Втори кандидат --> | цвят2 = | image2 = | кандидат2 = | партия2 = | коалиция2 = | проценти2 = | running_mate2 = | народен-вот2 = | електр.-вот2 = | вот-делегати2 = | спеч.-градове2 = <!-- Трети кандидат --> | цвят3 = | image3 = | кандидат3 = | партия3 = | коалиция3 = | проценти3 = | running_mate3 = | народен-вот3 = | електр.-вот3 = | вот-делегати3 = | спеч.-градове3 = <!-- Други данни --> | карта = Romanian Presidential Elections 2024 - Annulled First Round.svg | размер = | описание = териториално процентно разпределение на гласовете по кандидати | длъжност = | преди-изборите = | предишна-партия = | след-изборите = | следваща-партия = }} '''Президентските избори в [[Румъния]]''' през [[2024]] година се провеждат на [[24 ноември]]. Балотажът между първите двама кандидати с най-висок резултат ([[Калин Джорджеску]] и [[Елена Ласкони]]) е насрочен за 8 декември, когато безпрецедентно [[Конституционен съд (Румъния)|Конституционният съд на страната]] анулира със свое решение от [[6 декември]] резултатите от първия тур. Двамата кандидати на балатожа изразяват възмущението си от анулирането на резултатите от първия тур и на практика и от отмяната на балотажа на 8 декември, като водачът от първия тур, и печеливш по прогнозен резултат за балотажа, нарича анулирането на резултатите от първия тур на изборите [[държавен преврат]].<ref>[https://bntnews.bg/news/kandidatat-za-prezident-kalin-jorjesku-zayavi-che-shte-osporva-reshenieto-na-ks-na-rumaniya-za-anulirane-na-vota-1317435news.html Кандидатът за президент Калин Джорджеску заяви, че ще оспорва решението на КС на Румъния за анулиране на вота]</ref><ref>[https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Proevropeiskiyat-kandidat-Elena-Laskoni-Rumunskata-durzhava-stupka-demokraciyata-taka-ili-inache-shtyah-da-pobedya-2366434 Проевропейският кандидат Елена Ласкони: Румънската държава стъпка демокрацията, така или иначе щях да победя]</ref> == Резултати == В изборите взимат участие 14 кандидати, от които четирима са независими. Един от кандидатите се отказва в хода на предизборната кампания. {| class=wikitable style=text-align:right !colspan=2 rowspan=2|Кандидати !rowspan=2|Партия !colspan=2|Първи тур (анулиран) !colspan=2|Повторение първи тур |- !Гласове !% !Гласове !% |- |style="background:#dcdcdc;"| |align=left|[[Калин Джорджеску]]||align=left|[[Независим кандидат|Независим]]||'''2 120 401'''||'''22,94'''|||| |- |style="background:#002a59;"| |align=left|[[Елена Ласкони]]||align=left|[[Съюз за спасение на Румъния]]||'''1 772 500'''||'''19,18'''|||| |- |style="background:#ed2128;"| |align=left|[[Марчел Чолаку]]||align=left|[[Социалдемократическа партия (Румъния)|Социалдемократическа партия]]||1 769 760||19,15 | | |- |style="background:#fcd20f;"| |align=left|[[Джордже Симион]]||align=left|[[Алианс за обединението на румънците]]||1 281 325||13,86 | | |- |style="background:#ffdd00;"| |align=left|[[Николае Чука]]||align=left|[[Национална либерална партия]]||811 952||8,79 | | |- |style="background:#2e3192;"| |align=left|[[Мирча Джоана]]||align=left|[[Независим кандидат|Независим]] ([[Румъния се възражда]])||583 898||6,32 | | |- |style="background:#00833e;"| |align=left|Хунор Келемен||align=left|[[Демократичен съюз на унгарците в Румъния]]||416 353||4,50 | | |- |style="background:#dcdcdc;"| |align=left|Кристиан Дяконеску||align=left|[[Независим кандидат|Независим]]||286 842||3,10 | | |- |style="background:#1665fe;"| |align=left|Кристиан Тержеш||align=left|[[Румънска национална консервативна партия]]||95 782||1,04 | | |- |style="background:#dcdcdc;"| |align=left|Ана Бирчал||align=left|[[Независим кандидат|Независим]]||42 853||0,46 | | |- |style="background:#08510a;"| |align=left|[[Лудовик Орбан]]||align=left|[[Десни сили]]||20 089||0,22 | | |- |style="background:#005593;"| |align=left|Себастиян Попеску||align=left|[[Нова Румъния]]||14 683||0,16 | | |- |style="background:#42268a;"| |align=left|Александра Пакурару||align=left|[[Алтернатива за национално достойнство]]||14 502||0,16 | | |- |style="background:#4975ba;"| |align=left|Силвиу Предою||align=left|[[Лига за национално действие]]||11 246||0,12 | | |- |align=left colspan=3|'''Общо'''||'''9 242 186'''||'''100'''|| || |- |colspan=7| |- |align=left colspan=3|Действителни бюлетини||9 242 186||97,64|| || |- |align=left colspan=3|Недействителни бюлетини||223 071||2,36|| || |- |align=left colspan=3|Общо бюлетини||'''9 465 257'''||'''100'''|| || |- |align=left colspan=3|Общо избиратели||18 008 480||52,56||18 008 480||<ref>[https://www.bursa.ro/aep-53675-de-persoane-au-votat-in-diaspora-pana-la-decizia-de-suspendare-a-alegerilor-transmisa-de-bec-63461453 AEP:53675 personae au votat in diaspora pana la decizia de suspendare a alegerilor-transmisa de BEC]</ref> |- |align=left colspan=5|Източник: [https://prezenta.roaep.ro/prezidentiale24112024/pv/romania/results/ Постоянен избирателен орган на Румъния] |} == Подръжка за втория тур на 8 декември == {| class="wikitable" |- ! colspan="2" | Кандидат ! Резултат от първи тур ! colspan="2" | Подържа |- | style="background-color:#ed2128;" | | [[Марчел Чолаку]] | 1 769 760 (19,15 %) | style="background-color:#002a59;" | | [[Елена Ласкони]]<ref>{{Cite web |last=Milonean |first=Ioana |date=2024-12-04 |title=ULTIMA ORĂ Ciolacu: O voi sprijini pe Elena Lasconi în cel de-al doilea tur al alegerilor prezidențiale. Trebuie să depășim valul de ură care ne macină de 20 de ani / Am fost cel mai afectat de modul în care Călin Georgescu și-a mărit artificial expunerea, eludând cadrul legal |url=https://www.g4media.ro/ultima-ora-ciolacu-o-voi-sprijini-pe-elena-lasconi-in-cel-de-al-doilea-tur-al-alegerilor-prezidentiale-trebuie-sa-depasim-valul-de-ura-care-ne-macina-de-20-de-ani-am-fost-cel-mai-afectat-de-modul.html |access-date=2024-12-04 |website=G4Media.ro |language=ro-RO}}</ref> |- | style="background-color:#fcd20f;" | | [[Джордже Симион]] | 1 281 325 (13,86 %) | style="background-color:#dcdcdc;" | | [[Калин Джорджеску]]<ref name="AUR">{{Cite web |author=Ciprian Iana|title= George Simion, despre Călin Georgescu: "Sunt foarte bucuros că în turul doi ajunge un suveranist. I-am transmis felicitări"|url=https://www.libertatea.ro/stiri/george-simion-reactie-calin-georgescu-turul-doi-alegeri-prezidentiale-2024-5096365 |access-date=2024-10-25 |website=Libertatea |language=ro}}</ref> |- | style="background-color:#ffdd00;" | | [[Николае Чука]] | 811 952 (8,79 %) | style="background-color:#002a59;" | | [[Елена Ласкони]]<ref>{{Cite web |title= Bolojan: PNL o susţine pe Elena Lasconi la alegerile prezidenţiale, fără nici o negociere |url=https://financialintelligence.ro/bolojan-pnl-o-sustine-pe-elena-lasconi/ |website=Financial intelligence|language=ro}}</ref> |- | style="background-color:#2e3192;" | | [[Мирча Джоана]] | 583 898 (6,32 %) | style="background-color:#002a59;" | | [[Елена Ласкони]]<ref>{{Cite web |title= Mircea Geoană o susține pe Elena Lasconi în turul 2. „Nicu şi Marcel culeg ce au semănat”|url=https://www.digi24.ro/alegeri-prezidentiale-2024/mircea-geoana-o-sustine-pe-elena-lasconi-in-turul-2-romania-este-in-cel-mai-complicat-moment-al-istoriei-sale-post-decembriste-3021851 |website=Digi24|language=ro|date=2024-10-26 |access-date=2024-10-26}}</ref> |- | style="background-color:#00833e;" | | [[Хунор Келемен]] | 416 353 (4,50 %) | style="background-color:#002a59;" | | [[Елена Ласкони]]<ref>{{cite web|url=https://www.agerpres.ro/politica/2024/12/02/prezidentiale2024-kelemen-hunor-udmr-in-turul-al-doilea-o-sustinem-pe-elena-lasconi--1397223|title=Preşedintele UDMR, Kelemen Hunor, a declarat luni, într-o conferinţă de presă susţinută la Cluj, că formaţiunea sa o va susţine în turul al II-lea al alegerilor prezidenţiale pe candidatul USR, Elena Lasconi|date=2024-12-02|access-date=2024-12-02|lang=ro|work=Agerpres}}</ref> |- | style="background-color:#dcdcdc;" | | Кристиан Дяконеску | 286 842 (3,10 %) | style="background-color:#002a59;" | | [[Елена Ласкони]]<ref>{{cite web |title=Cristian Diaconescu: În acest context excepţional, Lasconi reprezintă singura opţiune validă |url=https://www.g4media.ro/cristian-diaconescu-in-acest-context-exceptional-lasconi-reprezinta-singura-optiune-valida.html |website=G4Media.ro |ref=Diaconescu |language=ro-RO |date=4 December 2024}}</ref> |- | style="background-color:#1665fe;" | | Кристиан Тержеш | 95 782 (1,04 %) | colspan=2|''не подържа никого'' |- | style="background-color:#dcdcdc;" | | Ана Бирчал | 42 853 (0,46 %) | colspan=2|''не подържа никого'' |- | style="background-color:#08510a;" | | [[Лудовик Орбан]]<ref>Орбан снял свою кандидатуру в пользу Ласкони, но его кандидатура всё-равно осталась в бюллетене.</ref> | 20 089 (0,22 %) | style="background-color:#002a59;" | | [[Елена Ласкони]]<ref>{{cite web|url=https://www.facebook.com/FortaDrepteiOficial/posts/pfbid0SV5Yc9tLd2SmwbKKLqrZTzzWrWQNgPhQyfLM3YYY5peFnJ9yNM2rDNUYUKCKSY7Ul|title=Forța Dreptei o susține pe Elena Lasconi în turul 1 al alegerilor prezidențiale.|work=Force of the Right|date=2024-11-23|access-date=2024-11-25|lang=ro}}</ref> |- | style="background-color:#005593;" | | Себастиян Попеску | 14 683 (0,16 %) | colspan=2|''Отказва да подържа някой от кандидатите на балотажа''<ref name=PNR>{{cite web|url=https://www.facebook.com/watch/?v=1599565970647220|title=Am depus la CCR o cerere de anulare a alegerilor prezidențiale|work=Sebastian Popescu|date=2024-10-26|access-date=2024-11-26|lang=ro}}</ref> |- | style="background-color:#42268A;" | | Александра Пакурару | 14 502 (0,16 %) | style="background-color:#dcdcdc;" | | [[Калин Джорджеску]]<ref>{{cite web|url=https://www.facebook.com/watch/?v=1087825332798602|title=#romania #presedinte|author=Alexandra Păcuraru|date=2024-11-26|access-date=2024-11-26|lang=ro}}</ref> |- | style="background-color:#4975ba;" | | Силвиу Предою | 11 246 (0,12 %) | colspan=2|''Отказва да подържа някой от кандидатите на балотажа''<ref>{{cite web|url=https://www.agerpres.ro/politica/2024/11/25/prezidentiale2024-silviu-predoiu-ne-asteapta-timpuri-dificile-dar-probabil-ca-noi-ca-societate-aveam-nevoie-de-o-asemenea-lectie--1393044|title=Silviu Predoiu, candidat în turul întâi al alegerilor prezidenţiale, susţine că vor urma "timpuri dificile", dar, probabil, societatea românească avea nevoie de o asemenea "lecţie".|date=2024-11-25|access-date=2024-11-25|lang=ro|work=Agerpres}}</ref> |} Двама от кандидатите на първия тур изразяват подкрепата си за фаворита Калин Джорджеску, докато шестима са зад Елена Ласкони. Социологическо проучване, направено седмица преди балотажа, в което участват близо 24 000 души, сочи 58% подкрепа за Джорджеску и 42% – за Ласкони.<ref>[https://bnr.bg/horizont/post/102083400/rumania-pred-interesni-vremena Интересни времена в Румъния - президентският балотаж е с неясен изход]</ref> == Източници == <references /> {{Портал|Политика|Румъния}} [[Категория:Президентски избори в Румъния|2024]] [[Категория:Избори през 2024 година|Румъния]] [[Категория:2024 година в Румъния]] 1gm7sdaak5ij18b4hwpzqgjsb9tqd9z 0 873672 12434934 12434405 2024-12-08T15:00:31Z Мико 4542 Добавяне на [[Категория:Паяк]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12434934 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Ниризините | име-местно = | вид = село | област = Централна Македония | карта3 = Кукушко | дем = Пеония | географска-област = [[Боймия]] | височина = }} '''Ниризините''' е бивше [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], разположено на територията на дем [[Пеония (дем)|Пеония]] в административна област [[Централна Македония]].<ref name="Симовски 63">{{Симовски|2|63}}</ref> == География == Селото е било разположено в планината [[Паяк (планина)|Паяк]], на 2 km източно от село [[Баровица]] (Кастанери).<ref name="Симовски 63"/> == История == Ниризините е било българско село. Напуснато е преди основаването на Баровица. Развалините му и гробищата му все още личат към края на XX век.<ref name="Симовски 63"/> == Бележки == <references/> {{Дем Пеония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Исторически села в дем Пеония]] [[Категория:Паяк]] a6tbi52bf7s4xa40vysucqm6bowbo1w 0 873677 12435208 12434573 2024-12-08T19:30:21Z Carbonaro. 221440 12435208 wikitext text/x-wiki {{организация}} '''Волгоградският тракторен завод''' ({{lang|ru|Волгоградский тракторный завод}}, съкратено като ВгТЗ) е бивш [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] и по-късно руски производител на трактори и въоръжение. Компанията, основана през 1930 г., е базирана във [[Волгоград]], [[Русия]] и до фалита през 2018 г. също оперира под името OAO Тракторная компания WgTS (на руски ОАО Тракторная компания „ВгТЗ“). През 2003 г. компанията е закупена от концерна Traktornye Zaody. До 1961 г. заводът се нарича Сталинградски тракторен завод на името на Феликс Едмундович Дзержински, накратко СТС. Дълго време компанията е един от най-големите производители на трактори в Съветския съюз и по-късно в Русия, а също така изнася в много други страни по света.<ref name="csef.ru">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://csef.ru/en/politica-i-geopolitica/223/traktor-tank-torgovyj-czentr-kak-rozhdalsya-zhil-i-umiral-pervyj-sovetskij-traktornyj-zavod-8924 | заглавие = Трактор, танк, торговый центр... Как рождался, жил и умирал первый советский тракторный завод | достъп_дата = 7 декември 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = csef.ru | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Основно произвежда верижни трактори. == Фирмена история == [[File:Bundesarchiv Bild 183-B22703, Russland, Kampf um Stalingrad, Zerstörungen.jpg|thumb|Разрушеният тракторен завод (ноември 1942 г.)]] [[File:STZ-1 at Museum of Contemporary History of Russia.JPG|thumb|Първият SChTS-15/30, построен в Сталинград през 1930 г., в музей (2014 г.)]] [[File:Char T-34.jpg|thumb|Танк Т-34/85 (2007 г.)]] [[File:Zawada Rybakowka, Puszcza Notecka kolo Drawskiego Mlyna (DT-75 tractor).JPG|thumb|Верижен трактор DT-75 булдозер в Полша (2015 г.)]] [[File:BTR-50-latrun-1-2.jpg|thumb|Бойна машина на пехотата БТР-50 в Израел (2005 г.)]] През януари 1925 г. [[Феликс Дзержински]] предлага създаването на фабрика за трактори на най-високо политическо ниво в Съветския съюз. Строителството започва в Сталинград на 12 юли 1926 г. Това прави завода първият в страната, построен за производство на трактори.<ref name="vgtz.tplants.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://archive.ph/20130428095507/http://vgtz.tplants.com/ru/company/hist_h/ | заглавие = Историческая справка | достъп_дата = 7 декември 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = vgtz.tplants.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20100130070118/http://archvuz.ru/numbers/2009_2/ia1 | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В строителството участват и чуждестранни специалисти, включително американският архитект Алберт Кан. По-късно той проектира и [[Челябинск]]ия тракторен завод и [[Харков]]ския тракторен завод.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20100130070118/http://archvuz.ru/numbers/2009_2/ia1 | заглавие = Альберт Кан в истории советской индустриализации | достъп_дата = 7 декември 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = archvuz.ru | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> На 17 юни 1930 г. първият трактор SChTS-15/30 (известен още като STS-1) слиза от поточната линия. Заводът официално влиза в експлоатация. От 1931 г. в Харков се произвеждат и трактори от този тип. През 1932 г. е достигнат планираният производствен капацитет и заводът е награден с орден [[Ленин (орден)|„Ленин“]]. Производството на SChTS-15/30 приключва през май 1937 г. Първите верижни трактори SChTS-NATI слизат от поточната линия през юли и превозното средство получава Голямата награда на [[Световно изложение|Световното изложение]] в Париж през 1937 г. през същата година.<ref name="vgtz.tplants.com"></ref> През март 1940 г. два прототипа на танка [[Т-34]], дошли от Сталинградския тракторен завод, са представени в [[Московски кремъл|Московския Кремъл]]. По-късно заводът започва и серийно производство на танковете. И танковете, и танковите двигатели са произведени по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. През февруари 1942 г. фабриката е наградена с орден „Червено знаме на труда“.<ref name="vgtz.tplants.com"></ref> В края на лятото на 1942 г. [[Вермахт]]ът започва атака срещу Сталинград. Въпреки че работата във фабриката продължава през първите няколко седмици въпреки боевете в непосредствена близост и обстрела, съоръженията са сериозно повредени от атаки между 29 септември и 4 октомври. След това производството трябва да бъде спряно.<ref name="vgtz.tplants.com"></ref> Германците започват голяма атака срещу завода на 14 октомври и около 13 000 съветски и 1500 германски войници загиват в последвалата битка за мястото. След освобождението на Сталинград работата в тракторния завод се възобновява през лятото на 1943 г.; Първо са ремонтирани танкове. От октомври 1943 г. отново се произвеждат дизелови двигатели и производството е установено до 1944 г. През февруари 1945 г. фабриката получава орден „Отечествена война“ първа степен. Производството на трактори е възобновено през май 1944 г. и до април 1945 г. са произведени 1000 машини.<ref name="vgtz.tplants.com"></ref> През 1949 г. започва серийното производство на верижен трактор DT-54, който също е построен в Харков и [[Алтай]]ския тракторен завод. Това е първият заводски трактор с дизелов двигател и първият нов модел след войната. През 1954 г. Сталинградският тракторен завод получава поръчка за проектиране на трактори, подходящи за [[Антарктика]]. Машините всъщност са били използвани в експедиция до континента през 1958 г. Първите прототипи на верижния трактор DT-75 са създадени още през 1956 г.,<ref name="vgtz.tplants.com"></ref> който се произвежда серийно от 1963 г. През 1961 г. Сталинград е преименуван на Волгоград като част от [[десталинизация]]та. През същата година името на завода е променено на „Волгоградски тракторный завод“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.avtomash.ru/pred/vgtz/vgtz_istori.htm | заглавие = ОАО „Волгоградский тракторный завод“ | достъп_дата = 7 декември 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = avtomash.ru | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Съкращението се променя съответно от СТЗ на ВгТЗ (ТЗ за Тракторния завод, Със за Сталинград и Вг за Волгоград). През 60-те години на миналия век на пазара се появяват различни моделни версии на DT-75.<ref name="vgtz.tplants.com"></ref> На 14 януари 1970 г. е произведен милионният трактор. За това Волгоградският тракторен завод отново беше награден с Ордена на Ленин. Двумилионният трактор е последван през 1983 г.<ref name="vgtz.tplants.com"></ref> По време на [[Разпадане на Съветския съюз|разпадането на Съветския съюз]] държавната фабрика е преобразувана в акционерно дружество през 1992 г. През 90-те години заводът участва във военния сектор с по-нататъшното развитие на въздушния танк BMD и различни други оръжейни системи. През 2003 г. компанията е поета от Агромашхолдинг, който сега работи като Завод за трактори. Оттогава са произведени верижните трактори AGROMASCH-90 (ревизиран DT-75) и AGROMASCH-150.<ref name="vgtz.tplants.com"></ref> През 2010 г. компанията изпада във финансови затруднения и трябва да се преструктурира. На 26 ноември 2015 г. производството на трактори е спряно, а през 2018 г. военната част е поета и продължена от държавната компания Ростек. На 28 декември 2018 г. компанията е обявена в несъстоятелност с дългове от почти 71 милиарда рубли. Обширните бивши фабрични сгради са до голяма степен празни и се продават или вече се използват за нови цели, включително като търговски центрове.<ref name="csef.ru"></ref> == Продукти == === Гражданско производство === * СЧТС-15/30 – първият колесен трактор на завода, произведен от 1930 до 1937 г. * SChTS-NATI - Първият верижен трактор от Сталинград, произведен от 1937 до 1942 и от 1944 до 1949 г. * ДТ-54 – Граждански верижен трактор с дизелов двигател , произвеждан от 1949 до 1963 г. DT-75 – Граждански верижен трактор, в серийно производство от 1963 г. * AGROMASCH-90 и AGROMASCH-150 – верижни трактори от текущо производство. * Верижни трактори от серията WT от текущо производство в различни нива на производителност, произведени от 1997 г. === Военно производство === Следният списък не е изчерпателен. Не всички машини са произведени изключително във Волгоград.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.avtomash.ru/pred/vgtz/20050803.htm | заглавие = Творцы бронетанковой техники | достъп_дата = 7 декември 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = avtomash.ru | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> * [[Т-26]] – Лек танк от 30-те години на миналия век * STS-5 „Сталинец“ – верижно превозно средство, наред с други неща като основа за многократната ракетна установка „[[Катюша]]“. * [[Т-34]] – танк от Втората световна война, масово произвеждан. * ПТ-76 – съветски плаващ танк от 50-те години на миналия век. * BMD – Въздушен танк, конструиран в няколко поколения. * 2S25 Sprut-SD – руски десантен танк на базата на БМД. * БТР-50 – съветски бронетранспортьор от 1952 г. * БТР-Д – съветски бронетранспортьор. * Във Волгоград са построени различни версии на дизеловия двигател W-2 . == Източници == <references /> {{Превод от|de|Wolgogradski Traktorny Sawod|248603187}} [[Категория:Сгради и съоръжения във Волгоград]] [[Категория:Основани в СССР през 1930 година]] [[Категория:Битка при Сталинград]] 8w33ujxmv4mdvlq78gqvbhgfrwb56tl 0 873678 12435212 12434543 2024-12-08T19:33:07Z Carbonaro. 221440 12435212 wikitext text/x-wiki {{Избори инфо | избори = Парламентарни избори в Румъния през 2024 г. | страна = Румъния | вид = парламентарни | вид-вот = | процес = no | предишни-избори = [[Парламентарни избори в Румъния (2020)]] | предишна-година = 2020 | предишни-нп = | дата = {{Start date|2024|12|01|df=y}} | избрани-нп = | следващи-избори = [[Парламентарни избори в Румъния (2028)]] | следваща-година = 2028 | следващи-нп = | избори-вот = | необходим-вот = | избори-места = 136 места в [[Сенат (Румъния)|Сената]] и 331 места в [[Палата на депутатите (Румъния)|Палатата на депутатите]] | места-мнозинство = 69 в Сената и 166 в Палатата | народно-мнение = | активност = 52,50% <!-- Първа партия --> | image1 = [[File:Marcel Ciolacu, September 2024 (cropped).jpg|80п]] | парт.-лидер1 = [[Марчел Чолаку]] | партия1 = Социалдемократическа партия (Румъния) | лидер-от1 = | посл.-избори1 = 47 и 110 | места1 = 36 и 86 | загубени-места1 = {{Понижение}} 11 и 24 | проценти1 = | суинг1 = <!-- Други --> | народен-вот1 = 2 029 906 гласа (21,96%) | коалиция1 = | електр.-вот1 = | вот-делегати1 = | спеч.-градове1 = | необх.-места1 = <!-- Втора партия --> | image2 = [[File:George Simion (1 July 2024).png|80п]] | парт.-лидер2 = [[Джордже Симион]] | партия2 = Алианс за обединението на румънците | лидер-от2 = | посл.-избори2 = 14 и 33 | места2 = 28 и 64 | загубени-места2 = {{Повишение}} 14 и 33 | проценти2 = | суинг2 = <!-- Други --> | коалиция2 = | електр.-вот2 = | вот-делегати2 = | спеч.-градове2 = | парт.-места2 = | необх.-места2 = | народен-вот2 = 1 665 019 гласа (18,01%) <!-- Трета партия --> | image3 = [[File:Ilie Bolojan (11 May 2023) (cropped).jpg|80п]] | парт.-лидер3 = [[Илие Боложан]] | партия3 = Национална либерална партия | лидер-от3 = | посл.-избори3 = 41 и 93 | места3 = 22 и 49 | загубени-места3 = {{Понижение}} 19 и 44 | проценти3 = | суинг3 = <!-- Други --> | коалиция3 = | електр.-вот3 = | вот-делегати3 = | спеч.-градове3 = | парт.-места3 = | необх.-места3 = | народен-вот3 = 1 219 762 гласа (13,20%) <!-- Четвърта партия --> | image4 = [[File:Elena Lasconi (1 July 2024) (cropped).jpg|80п]] | парт.-лидер4 = [[Елена Ласкони]] | партия4 = Съюз за спасение на Румъния | лидер-от4 = | посл.-избори4 = 25 и 55 | места4 = 19 и 40 | загубени-места4 = {{Понижение}} 6 и 15 | проценти4 = | суинг4 = <!-- Други --> | коалиция4 = | електр.-вот4 = | вот-делегати4 = | спеч.-градове4 = | парт.-места4 = | необх.-места4 = | народен-вот4 = 1 146 357 гласа (12,40%) <!-- Пета партия --> | image5 = [[File:Diana Șoșoacă (1 July 2024) (cropped).jpg|80п]] | парт.-лидер5 = [[Диана Шошоака]] | партия5 = SOS Румъния | лидер-от5 = | посл.-избори5 = няма | места5 = 12 и 27 | загубени-места5 = | проценти5 = | суинг5 = <!-- Други --> | коалиция5 = | електр.-вот5 = | вот-делегати5 = | спеч.-градове5 = | парт.-места5 = | необх.-места5 = | народен-вот5 = 679 923 гласа (7,36%) <!-- Шеста партия --> | image6 = [[File:Anamaria-gavrila-pot (cropped).jpg|80п]] | парт.-лидер6 = [[Ана Мария Гаврила]] | партия6 = Партия на младите хора | лидер-от6 = | посл.-избори6 = няма | места6 = 9 и 24 | загубени-места6 = | проценти6 = | суинг6 = <!-- Други --> | коалиция6 = | електр.-вот6 = | вот-делегати6 = | спеч.-градове6 = | парт.-места6 = | необх.-места6 = | народен-вот6 = 596 736 гласа (6,46%) <!-- Седма партия --> | image7 = [[File:Kelemen Hunor (22 February 2023) (cropped).jpg|80п]] | парт.-лидер7 = [[Хунор Келемен]] | партия7 = Демократичен съюз на унгарците в Румъния | лидер-от7 = | посл.-избори7 = 9 и 21 | места7 = 10 и 22 | загубени-места7 = {{Повишение}} 1 и 1 | проценти7 = | суинг7 = <!-- Други --> | коалиция7 = | електр.-вот7 = | вот-делегати7 = | спеч.-градове7 = | парт.-места7 = | необх.-места7 = | народен-вот7 = 585 589 гласа (6,34%) <!-- Осма партия --> | image8 = [[File:Varujan Pambuccian (2).JPG|80п]] | парт.-лидер8 = [[Варуян Памбукян]] | партия8 = Партии на етническите малцинства в Румъния | лидер-от8 = | посл.-избори8 = 18 | места8 = 19 | загубени-места8 = {{Повишение}} 1 | проценти8 = | суинг8 = <!-- Други --> | коалиция8 = | електр.-вот8 = | вот-делегати8 = | спеч.-градове8 = | парт.-места8 = | необх.-места8 = | народен-вот8 = 129 283 гласа (1,40%) <!-- Карта --> | карта = Romanian Parliamentary Elections 2024 - Chamber of Deputies.svg | размер = 350п | описание = Резултати от парламентарните избори в Румъния през 2024 г.,<br> с преобладаващи политически сили по райони. <!-- Дъно --> | длъжност = [[Министър-председател на Румъния|Министър-председател]] | преди-изборите = [[Марчел Чолаку]] | предишна-партия = Социалдемократическа партия (Румъния) | след-изборите = | следваща-партия = }} '''Парламентарни избори в Румъния през 2024 г.''' се провеждат на 1 декември между двата тура на [[Президентски избори в Румъния (2024)|президентските избори]]. Нито една политическа партия не печели мнозинство на изборите, а управляващата Национална коалиция за Румъния, водена от [[Социалдемократическа партия (Румъния)|Социалдемократическата партия]] и [[Национална либерална партия|Националната либерална партия]] губят мнозинството си в двете камари на парламента. На практика печеливши от парламентарните избори са малките десни консервативни и националистически партии, което потвърждава тенденцията от президентските избори в Румъния предишната неделя. Джордже Симион, лидер на „Алианс за обединение на румънците“, твърди, че са фалшифицирани бюлетини и урни пред очите на полицията. Според него румънският народ е гласувал в огромното си мнозинство за суверенните сили и на парламентарните избори, подобно на президентските миналата неделя.<ref>[https://bntnews.bg/news/yasni-sa-parvite-prognozni-rezultati-sled-parlamentarnite-izbori-v-rumaniya-1316618news.html Ясни са първите прогнозни резултати след парламентарните избори в Румъния]</ref> == Източници == <references /> {{Портал|Политика|Румъния}} [[Категория:Избори в Румъния|2024]] [[Категория:Избори през 2024 година|Румъния]] [[Категория:2024 година в Румъния]] bht2afpajlsy3271icj1blwrkn0e99d 12435485 12435212 2024-12-09T07:23:42Z 37.63.34.31 12435485 wikitext text/x-wiki {{Избори инфо | избори = Парламентарни избори в Румъния през 2024 г. | страна = Румъния | вид = парламентарни | вид-вот = | процес = no | предишни-избори = [[Парламентарни избори в Румъния (2020)]] | предишна-година = 2020 | предишни-нп = | дата = {{Start date|2024|12|01|df=y}} | избрани-нп = | следващи-избори = [[Парламентарни избори в Румъния (2028)]] | следваща-година = 2028 | следващи-нп = | избори-вот = | необходим-вот = | избори-места = 136 места в [[Сенат (Румъния)|Сената]] и 331 места в [[Палата на депутатите (Румъния)|Палатата на депутатите]] | места-мнозинство = 69 в Сената и 166 в Палатата | народно-мнение = | активност = 52,50% <!-- Първа партия --> | image1 = [[File:Marcel Ciolacu, September 2024 (cropped).jpg|80п]] | парт.-лидер1 = [[Марчел Чолаку]] | партия1 = Социалдемократическа партия (Румъния) | лидер-от1 = | посл.-избори1 = 47 и 110 | места1 = 36 и 86 | загубени-места1 = {{Понижение}} 11 и 24 | проценти1 = | суинг1 = <!-- Други --> | народен-вот1 = 2 029 906 гласа (21,96%) | коалиция1 = | електр.-вот1 = | вот-делегати1 = | спеч.-градове1 = | необх.-места1 = <!-- Втора партия --> | image2 = [[File:George Simion (1 July 2024).png|80п]] | парт.-лидер2 = [[Джордже Симион]] | партия2 = Алианс за обединението на румънците | лидер-от2 = | посл.-избори2 = 14 и 33 | места2 = 28 и 64 | загубени-места2 = {{Повишение}} 14 и 33 | проценти2 = | суинг2 = <!-- Други --> | коалиция2 = | електр.-вот2 = | вот-делегати2 = | спеч.-градове2 = | парт.-места2 = | необх.-места2 = | народен-вот2 = 1 665 019 гласа (18,01%) <!-- Трета партия --> | image3 = [[File:Ilie Bolojan (11 May 2023) (cropped).jpg|80п]] | парт.-лидер3 = [[Илие Боложан]] | партия3 = Национална либерална партия | лидер-от3 = | посл.-избори3 = 41 и 93 | места3 = 22 и 49 | загубени-места3 = {{Понижение}} 19 и 44 | проценти3 = | суинг3 = <!-- Други --> | коалиция3 = | електр.-вот3 = | вот-делегати3 = | спеч.-градове3 = | парт.-места3 = | необх.-места3 = | народен-вот3 = 1 219 762 гласа (13,20%) <!-- Четвърта партия --> | image4 = [[File:Elena Lasconi (1 July 2024) (cropped).jpg|80п]] | парт.-лидер4 = [[Елена Ласкони]] | партия4 = Съюз за спасение на Румъния | лидер-от4 = | посл.-избори4 = 25 и 55 | места4 = 19 и 40 | загубени-места4 = {{Понижение}} 6 и 15 | проценти4 = | суинг4 = <!-- Други --> | коалиция4 = | електр.-вот4 = | вот-делегати4 = | спеч.-градове4 = | парт.-места4 = | необх.-места4 = | народен-вот4 = 1 146 357 гласа (12,40%) <!-- Пета партия --> | image5 = [[File:Diana Șoșoacă (1 July 2024) (cropped).jpg|80п]] | парт.-лидер5 = [[Диана Шошоака]] | партия5 = SOS Румъния | лидер-от5 = | посл.-избори5 = няма | места5 = 12 и 27 | загубени-места5 = | проценти5 = | суинг5 = <!-- Други --> | коалиция5 = | електр.-вот5 = | вот-делегати5 = | спеч.-градове5 = | парт.-места5 = | необх.-места5 = | народен-вот5 = 679 923 гласа (7,36%) <!-- Шеста партия --> | image6 = [[File:Anamaria-gavrila-pot (cropped).jpg|80п]] | парт.-лидер6 = [[Ана Мария Гаврила]] | партия6 = Партия на младите хора | лидер-от6 = | посл.-избори6 = няма | места6 = 9 и 24 | загубени-места6 = | проценти6 = | суинг6 = <!-- Други --> | коалиция6 = | електр.-вот6 = | вот-делегати6 = | спеч.-градове6 = | парт.-места6 = | необх.-места6 = | народен-вот6 = 596 736 гласа (6,46%) <!-- Седма партия --> | image7 = [[File:Kelemen Hunor (22 February 2023) (cropped).jpg|80п]] | парт.-лидер7 = [[Хунор Келемен]] | партия7 = Демократичен съюз на унгарците в Румъния | лидер-от7 = | посл.-избори7 = 9 и 21 | места7 = 10 и 22 | загубени-места7 = {{Повишение}} 1 и 1 | проценти7 = | суинг7 = <!-- Други --> | коалиция7 = | електр.-вот7 = | вот-делегати7 = | спеч.-градове7 = | парт.-места7 = | необх.-места7 = | народен-вот7 = 585 589 гласа (6,34%) <!-- Осма партия --> | image8 = [[File:Varujan Pambuccian (2).JPG|80п]] | парт.-лидер8 = [[Варуян Памбукян]] | партия8 = Партии на етническите малцинства в Румъния | лидер-от8 = | посл.-избори8 = 18 | места8 = 19 | загубени-места8 = {{Повишение}} 1 | проценти8 = | суинг8 = <!-- Други --> | коалиция8 = | електр.-вот8 = | вот-делегати8 = | спеч.-градове8 = | парт.-места8 = | необх.-места8 = | народен-вот8 = 129 283 гласа (1,40%) <!-- Карта --> | карта = Romanian Parliamentary Elections 2024 - Chamber of Deputies.svg | размер = 350п | описание = Резултати от парламентарните избори в Румъния през 2024 г.,<br> с преобладаващи политически сили по райони. <!-- Дъно --> | длъжност = [[Министър-председател на Румъния|Министър-председател]] | преди-изборите = [[Марчел Чолаку]] | предишна-партия = Социалдемократическа партия (Румъния) | след-изборите = | следваща-партия = }} '''Парламентарни избори в Румъния през 2024 г.''' се провеждат на 1 декември между двата тура на [[Президентски избори в Румъния (2024)|президентските избори]]. Нито една политическа партия не печели мнозинство на изборите, а управляващата Национална коалиция за Румъния, водена от [[Социалдемократическа партия (Румъния)|Социалдемократическата партия]] и [[Национална либерална партия|Националната либерална партия]] губи мнозинството си в двете камари на парламента. На практика печеливши от парламентарните избори са малките десни консервативни и националистически партии, което потвърждава тенденцията от президентските избори в Румъния предишната неделя. Джордже Симион, лидер на „Алианс за обединение на румънците“, твърди, че са фалшифицирани бюлетини и урни пред очите на полицията. Според него румънският народ е гласувал в огромното си мнозинство за суверенните сили и на парламентарните избори, подобно на президентските миналата неделя.<ref>[https://bntnews.bg/news/yasni-sa-parvite-prognozni-rezultati-sled-parlamentarnite-izbori-v-rumaniya-1316618news.html Ясни са първите прогнозни резултати след парламентарните избори в Румъния]</ref> == Източници == <references /> {{Портал|Политика|Румъния}} [[Категория:Избори в Румъния|2024]] [[Категория:Избори през 2024 година|Румъния]] [[Категория:2024 година в Румъния]] 5y5lq0y4u2ik23taeioy6m9mor71e6a 0 873679 12434957 12434796 2024-12-08T15:16:49Z Rebelheartous 22483 12434957 wikitext text/x-wiki {{микромъниче}} {{Личност|политик}} '''Ана Мария Гаврила''' ({{lang|ro|Anamaria Gavrilă}}) е румънски политик, лидер на [[Партия на младите хора|Партията на младите хора]]. В предходната Палата на депутатите е такава от [[Алианс за обединението на румънците|Алианса за обединението на румънците]], но напуска партията за да оглави новата формация.<ref>[https://www.mesagerulhunedorean.ro/anamaria-gavrila-liderul-pot-eu-voi-ramane-la-deva-nu-plec-niciunde/ Анамария Гаврила, лидер на POT: „Ще остана в Дева, няма да ходя никъде“] на рум. ез.</ref> == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Гаврила,Ана Мария}} [[Категория:Румънски политици]] c80j46p15btra0nbjalpbhed08fatdb 0 873681 12435211 12434723 2024-12-08T19:31:57Z Carbonaro. 221440 12435211 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик}} '''Диана Йованович-Шошоака''' ({{lang|ro|Diana Iovanovici-Șoșoacă}}) е румънска адвокатка и политик. От 2020 г. е сенатор в горната камара на румънския парламент, от 2022 г. е лидер на партията „[[SOS Румъния]]“, а от 2024 г. е депутат в Европейския парламент. Бащата на Йованович е родом от [[Скопие]], а самата тя твърди, че дядо ѝ е участник в [[битката при Сталинград]]. Известна е с екстравагантното си поведение и прояви. В първия ден от пленарната сесия в парламента на ЕС в Страсбург Шошоака покрива лицето си с намордник в знак на протест по време на встъпителната реч на [[Урсула фон дер Лайен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lefigaro.fr/international/une-eurodeputee-roumaine-expulsee-de-l-hemicycle-apres-avoir-crie-et-exhibe-une-museliere-20240718|заглавие=Une eurodéputée roumaine expulsée de l'hémicycle après avoir crié et exhibé une muselière|дата=18 юли 2024|труд=lefigaro.fr|език=fr|достъп_дата=8 декември 2024}}</ref> На 1 декември 2024 г. на [[парламентарни избори в Румъния (2024)|парламентарните избори]] партията, на която е начело, прескача избирателната бариера от 5% и влиза в двете камари на румънския парламент.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bgonair.bg/a/4-world/365834-rezultati-ot-izborite-v-rumaniya-sedem-partii-vlizat-v-parlamenta|заглавие=Резултати от изборите в Румъния: Седем партии влизат в парламента|дата=2 декември 2024|труд=bgonair.bg}}</ref> == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Йованович-Шошоака, Диана}} {{Портал|Румъния|Македония}} [[Категория:Румънски политици]] [[Категория:Румънски евродепутати]] [[Категория:Родени в Букурещ]] [[Категория:По произход от Скопие]] 96i5s2232q8fxnvo0ifatvvndutti1j 0 873690 12435215 12434718 2024-12-08T19:34:37Z Carbonaro. 221440 /* Кариера */ 12435215 wikitext text/x-wiki {{Тенисист | име = Нийл Фрейзър | име-латински = Neale Fraser | картинка = Internationale tenniskampioenschappen Melkhuisje te Hilversum, Fraser in aktie, Bestanddeelnr 925-7694 (cropped).jpg | големина-картинка = 280 | описание = Нийл Фрейзър, 1972 г. | наставка = | държава = {{Флагче|Австралия}} [[Австралия]] | роден-дата = 3 октомври 1933 | роден-място = [[Мелбърн]], [[Виктория (щат)|Виктория]], [[Австралия]] | починал-дата = {{Дата на смърт и години|2024|12|2|1933|10|3}} | починал-място = | живее-в = | височина = | тегло = | прякор = | професионалист = | оттеглил = 1977 | пари = | победи-загуби-сингъл = 697 – 227 | титли-гш-сингъл = | титли-atp-сингъл = 37 | титли-wta-сингъл = | титли-itf-сингъл = | позиция-сингъл = '''1''' <small>(1959, Ланс Тингей)</small><ref name="USLTAEncyclopedia">United States Lawn Tennis Association (1972). ''Official Encyclopedia of Tennis'' (First Edition), p. 427.</ref> | позиция-сингъл2 = | оп_австралия = Финал<br>1957, 1959, 1960 | ролан_гарос = 1/2 финал<br><br>1959, 1962 | уимбълдън = '''Шампион'''<br>'''1960''' | оп_сащ = '''Шампион'''<br>'''1959, 1960''' | победи-загуби-двойки = 20 – 16 | титли-гш-двойки = 11 | титли-atp-двойки = | титли-wta-двойки = | титли-itf-двойки = | позиция-двойки = '''1''' <small>(1959, Ланс Тингей)</small> | оп_австралия_двойки = '''Шампион'''<br>'''1957, 1958, 1962''' | ролан_гарос_двойки = '''Шампион'''<br>'''1958, 1960, 1962''' | уимбълдън_двойки = '''Шампион'''<br>'''1959, 1961''' | оп_сащ_двойки = '''Шампион'''<br>'''1957, 1959, 1960''' | победи-загуби-смесени-двойки= | титли-гш-смесени-двойки = 5 | титли-itf-смесени-двойки = | оп_австралия_смесени-двойки = '''Шампион'''<br>'''1956''' | ролан_гарос_смесени-двойки = | уимбълдън_смесени-двойки = '''Шампион'''<br>'''1962''' | оп_сащ_смесени-двойки = '''Шампион'''<br>'''1958, 1959, 1960''' | дейвискъп = [[Отбор на Австралия за Купа Дейвис|Австралия]]<br>'''Шампион'''<br>'''1959, 1960, 1961, 1962''' | световна_отборна_купа = | федкъп = | хопманкъп = | друго = | обновяване = 8 декември 2024 }} '''Нийл Андрю Фрейзър''' ({{lang|en|Neale Andrew Fraser}}) е австралийски тенисист. == Биография == Нийл Фрейзър е роден на 3 октомври 1933 г. в [[Мелбърн]], [[Виктория (щат)|Виктория]], [[Австралия]]. Той е син на адвоката и политик Арчибалд Фрейзър. Фрейзър почива на 2 декември 2024 г. на 91-годишна възраст.<ref>{{Cite web |last=McGowan |first=Greg Baum, Marc |date=2024-12-03 |title='The spirit of the Davis Cup': Australian tennis legend Neale Fraser dies aged 91 |url=https://www.smh.com.au/sport/tennis/australia-s-davis-cup-legend-neale-fraser-dies-aged-91-20241203-p5kvik.html |access-date=2024-12-03 |website=The Sydney Morning Herald |language=en}}</ref><ref>{{cite web |title=Neale Fraser, Australian 19-time tennis major winner, dies aged 91 |url=https://www.abc.net.au/news/2024-12-03/neale-fraser-australian-tennis-great-dies/104678598 |website=[[Australian Broadcasting Corporation]] |access-date=2 December 2024}}</ref><ref>{{Cite web |title=Farewell Neale Fraser, 3-time major champion & Australian Davis Cup hero {{!}} ATP Tour {{!}} Tennis |url=https://www.atptour.com/en/news/neale-fraser-passes-away-december-2024 |access-date=2024-12-03 |website=ATP Tour |language=en}}</ref> == Кариера == Нийл Фрейзър е последният тенисист, спечелил тройната корона (т.е. спечелил е титли на сингъл, на двойки и на смесени двойки на турнир от Големия шлем) през 1959 и 1960 г. на Националния шампионат на САЩ (сега известен като [[Открито първенство на САЩ]]). Той печели шампионата на Уимбълдън през 1960 г. Класиран е за тенисист аматьор номер 1 в света през 1959 г. и 1960 г. от Ланс Тингей<ref>(2016). The Bud Collins History of Tennis (3rd ed.). New York: New Chapter Press. ISBN 978-1-9375-5938-0.</ref> и Нед Потър.<ref>Potter, Edward C. (November 1960). "The World's First Tens of 1960". World Tennis. Vol. 8, no. 6. New York. p. 35.</ref> Нийл Фрейзър е един от 20-те мъже, печелили и четирите турнира от Големия шлем на двойки, а през 1984 г. той е избран в Международната зала на славата на тениса. Нийл Фрейзър е неиграещ капитан на австралийския отбор за [[Купа Дейвис]] за рекордните 24 години.<ref>{{cite web|url=https://wlmtennis.com/neale-fraser-a-davis-cup-devotee-like-no-other/|title= Neale Fraser: A Davis Cup devotee like no other|date=25 November 2022|work=WLM Tennis|access-date=1 June 2023}}</ref> == Кариерна статистика == ==== Титли на сингъл от [[Голям шлем (тенис)|Голям шлем]] (3) ==== {| class="wikitable" style="font-size:100%" ! година !width=150| турнир ! width=220|съперник ! width=210|резултат |-style="background:#99ccff;" | style="text-align:center"| 1959 | style="text-align:center"| [[Открито първенство на САЩ|ОП САЩ]] | {{Флагче|САЩ}} [[Алекс Олмедо]] | style="text-align:center"| 6 – 3, 5 – 7, 6 – 2, 6 – 4 |-style="background:#98FB98;" | style="text-align:center"| 1960 | style="text-align:center"| [[Уимбълдън (турнир)|Уимбълдън]] | {{Флагче|Австралия}} [[Род Лейвър]] | style="text-align:center"| 6 – 4, 3 – 6, 9 – 7, 7 – 5 |-style="background:#99ccff;" | style="text-align:center"| 1960 | style="text-align:center"| [[Открито първенство на САЩ|ОП САЩ]] | {{Флагче|Австралия}} [[Род Лейвър]] | style="text-align:center"| 6 – 4, 6 – 4, 10 – 8 |} ==== Финали на сингъл от [[Голям шлем (тенис)|Голям шлем]] (4) ==== {| class="wikitable" style="font-size:100%" ! година !width=150| турнир ! width=220|съперник ! width=210|резултат |-style="background:#ffffcc;" | style="text-align:center"| 1957 | style="text-align:center"| [[Открито първенство по тенис на Австралия|ОП Австралия]] | {{флагче|Австралия}} [[Ашли Купър]] | style="text-align:center"| 3 – 6, 11 – 9, 4 – 6, 2 – 6 |-style="background:#98FB98;" | style="text-align:center"| 1958 | style="text-align:center"| [[Уимбълдън (турнир)|Уимбълдън]] | {{Флагче|Австралия}} [[Ашли Купър]] | style="text-align:center"| 6 – 3, 3 – 6, 4 – 6, 11 – 13 |-style="background:#ffffcc;" | style="text-align:center"| 1959 | style="text-align:center"| [[Открито първенство по тенис на Австралия|ОП Австралия]] | {{флагче|САЩ}} [[Алекс Олмедо]] | style="text-align:center"| 1 – 6, 2 – 6, 6 – 3, 3 – 6 |-style="background:#ffffcc;" | style="text-align:center"| 1960 | style="text-align:center"| [[Открито първенство по тенис на Австралия|ОП Австралия]] | {{флагче|Австралия}} [[Род Лейвър]] | style="text-align:center"| 7 – 5, 6 – 3, 3 – 6, 6 – 8, 6 – 8 |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.atptour.com/en/players/-/F113/overview Нийл Фрейзър] в сайта на ATP * [https://www.itftennis.com/en/players/neale-fraser/800172936/aus/mt/s/overview/ Нийл Фрейзър] в сайта на ITF * [https://www.daviscup.com/en/players/player.aspx?id=800172936 Нийл Фрейзър] в сайта на Davis cup * [https://www.tennisfame.com/hall-of-famers/inductees/neale-fraser Нийл Фрейзър] в сайта на Залата на тенис славата {{СОРТКАТ:Фрейзър, Нийл}} [[Категория:Австралийски тенисисти|Фрейзър, Нийл]] 9gu0b784mhup6ltrrnr351k0kr6eh6h 0 873691 12435216 12434737 2024-12-08T19:35:47Z Carbonaro. 221440 12435216 wikitext text/x-wiki '''Владимир Георгиевич Халютин''' (на [[руски език|руски]]:: Владиміръ Георгиевичъ Халютинъ; роден на [[26 май]] [[1888]] г., [[Москва]], Руско царство – [[1925]] г., [[Трето българско царство]]) – [[полковник]] от [[Бяла гвардия|руската гвардия]], командир на артилерийската батарея на [[Лавър Корнилов|Корнил]]овската артилерийска [[бригада]].<ref>ВП; 0408 - 001 - 16259 1915. Список (по старшинству в чинах) генералам, штаб и обер-офицерам и классным чиновникам 2-го армейского корпуса РИА март 1915 года.</ref> Роден е на 28 май 1888 г. в Москва. През [[1909]] г. постъпва в Александрийското военно училище и се присъединява към 3-ти Московски [[кадет]]ски корпус като втори [[лейтенант]]. След дипломирането си постъпва като [[офицер]] във 2-ри Източно[[сибир]]ски стрелкови [[полк]]. През [[1912]] г. [[лейтенант]] от 8-ма сибирска стрелкова артилерийска бригада. През [[1913]] г. е преместен в 35-а артилерийска бригада. След началото на [[Първата световна война]] командир на 1-ви парк на 43-та паркова артилерийска батарея. На [[24 септември]] [[1916]] г. е произведен в щаб-[[капитан]]. След [[Октомврийската революция|революцията]] се присъединява към въоръжените сили на [[Бяла гвардия|Бялата армия]]. През [[ноември]] [[1919]] г. е командир на 7-ма батарея на Корниловската артилерийска бригада. В руската армия в същата бригада преди евакуацията на [[Крим]]. През февруари [[1921]] г. в 1-ва батарея на Корниловския артилерийски дивизион. Евакуиран в [[Турция]]. Загива през есента на [[1925]] г. в състава на същата дивизия в [[България]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ria1914.info/index.php/Халютин_Владимир_Георгиевич|заглавие=Халютин Владимир Георгиевич}}</ref> == Източници == <references /> [[Категория:Гражданска война в Русия]] [[Категория:Руснаци в България]] [[Категория:Руски военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Починали в България]] [[Категория:Казаци]] cyp0g1irzyc6oqokx9ewayxnmky07uf 12435236 12435216 2024-12-08T20:05:41Z Luxferuer 25980 12435236 wikitext text/x-wiki {{личност|военен}} '''Владимир Георгиевич Халютин''' (на [[руски език|руски]]:: Владиміръ Георгиевичъ Халютинъ; роден на [[26 май]] [[1888]] г., [[Москва]], Руско царство – [[1925]] г., [[Трето българско царство]]) – [[полковник]] от [[Бяла гвардия|руската гвардия]], командир на артилерийската батарея на [[Лавър Корнилов|Корнил]]овската артилерийска [[бригада]].<ref>ВП; 0408 - 001 - 16259 1915. Список (по старшинству в чинах) генералам, штаб и обер-офицерам и классным чиновникам 2-го армейского корпуса РИА март 1915 года.</ref> Роден е на 28 май 1888 г. в Москва. През [[1909]] г. постъпва в Александрийското военно училище и се присъединява към 3-ти Московски [[кадет]]ски корпус като втори [[лейтенант]]. След дипломирането си постъпва като [[офицер]] във 2-ри Източно[[сибир]]ски стрелкови [[полк]]. През [[1912]] г. [[лейтенант]] от 8-ма сибирска стрелкова артилерийска бригада. През [[1913]] г. е преместен в 35-а артилерийска бригада. След началото на [[Първата световна война]] командир на 1-ви парк на 43-та паркова артилерийска батарея. На [[24 септември]] [[1916]] г. е произведен в щаб-[[капитан]]. След [[Октомврийската революция|революцията]] се присъединява към въоръжените сили на [[Бяла гвардия|Бялата армия]]. През [[ноември]] [[1919]] г. е командир на 7-ма батарея на Корниловската артилерийска бригада. В руската армия в същата бригада преди евакуацията на [[Крим]]. През февруари [[1921]] г. в 1-ва батарея на Корниловския артилерийски дивизион. Евакуиран в [[Турция]]. Загива през есента на [[1925]] г. в състава на същата дивизия в [[България]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ria1914.info/index.php/Халютин_Владимир_Георгиевич|заглавие=Халютин Владимир Георгиевич}}</ref> == Източници == <references /> [[Категория:Гражданска война в Русия]] [[Категория:Руснаци в България]] [[Категория:Руски военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Починали в България]] [[Категория:Казаци]] ib6kdwza7jzp2957q65bp9nesk521rp 10 873695 12434859 12434786 2024-12-08T13:36:45Z Livermorium5 158119 12434859 wikitext text/x-wiki {{Sidebar |pretitle = Част от [[:Категория:Сциентология|серията]] статии за |title = [[Сциентология]] |image = [[Файл:Scientology_symbol.svg|50px]] |headingstyle = background-color:#E0E6F8 |contentclass = hlist |heading1 = Общи |content1 = * [[Сциентология]] * [[Дианетика]] * [[Л. Рон Хъбард]] |heading2 = Вярвания и практики |content2 = * [[Тетан]] * [[Одитинг (сциентология)|Одитинг]] * [[Мост към пълна свобода]] * [[Опериращ тетан]] * [[Зину]] |heading3 = [[Църква на сциентологията]] |content3 = * [[Sea Org]] * [[Дейвид Мискавидж]] |below = }}<noinclude> [[Категория:Религиозни навигационни шаблони|Сциентология]] </noinclude> 4xu13mk0qho66iwieczxpx2n243vb8p 12434860 12434859 2024-12-08T13:37:13Z Livermorium5 158119 12434860 wikitext text/x-wiki {{Sidebar |pretitle = Част от [[:Категория:Сциентология|серията]] статии за |title = [[Сциентология]] |image = [[Файл:Scientology_symbol.svg|50px]] |headingstyle = background-color:#E0E6F8 |contentclass = hlist |heading1 = Общи |content1 = * [[Сциентология]] * [[Дианетика]] * [[Л. Рон Хъбард]] |heading2 = Вярвания и практики |content2 = * [[Тетан]] * [[Одитинг (сциентология)|Одитинг]] * [[Мост към пълна свобода]] * [[Опериращ тетан]] * [[Зину]] |heading3 = [[Църква на сциентологията]] |content3 = * [[Морска организация]] * [[Дейвид Мискавидж]] |below = }}<noinclude> [[Категория:Религиозни навигационни шаблони|Сциентология]] </noinclude> 8yk2k346hadvv8ma44qu6xj85kdo3w3 0 873696 12434822 2024-12-08T12:43:17Z Наско Прабългарина 317881 Написах статия за рода Нектокарис, който има оспорен произход. Това включва подтемите "Анатомия" и "Класификация". 12434822 wikitext text/x-wiki {{Taxobox|image=Nectocaris pteryx.jpg|image_caption=Реконструкция на N. pteryx}} '''''Нектокарис''''' е [[Род (биология)|род]] животни с оспорен произход<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/4156544.stm|заглавие=Strange fossil defies grouping|автор=Julianna Kettlewell|дата=2005-08-17|издател=BBC NEWS|език=en}}</ref><ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cambridge.org/core/journals/paleobiology/article/abs/nectocaridid-ecology-diversity-and-affinity-early-origin-of-a-cephalopodlike-body-plan/74B96DC735A3C64B556D8C3DC3128B26|заглавие=Nectocaridid ecology, diversity, and affinity: early origin of a cephalopod-like body plan|автор=Martin R. Smith|дата=2013-03-11|издател=Cambridge University Press|език=en}}</ref><ref name=":3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC9008929/|заглавие=Early cephalopod evolution clarified through Bayesian phylogenetic inference|автор=Alexander Pohle, Björn Kröger, Rachel C M Warnock, Andy H King, David H Evans, Martina Aubrechtová, Marcela Cichowolski, Xiang Fang и Christian Klug|дата=2022-04-14|издател=National Library of Medicine|език=en}}</ref><ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.researchgate.net/publication/315799997_Morphology_ecology_and_affinity_of_soft-bodied_'molluscs'_from_Cambrian_Burgess_Shale-type_deposits|заглавие=Morphology, ecology, and affinity of soft-bodied ‘molluscs’ from Cambrian Burgess Shale-type deposits|автор=Martin Ross Smith|година=2012|месец=05|издател=ResearchGate|език=en}}</ref>, като бива класифициран или като примитивен представител на [[Клас (биология)|клас]] [[главоноги]], или като [[Членестоноги|членестоного]]. Негови вкаменелости биват датирани да бъдат от средния камбрий<ref name=":0" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC1559895/|заглавие=An Early Cambrian problematic fossil: Vetustovermis and its possible affinities|автор=Jun-yuan Chen, Di-ying Huang и David J Bottjer|дата=2025-08-18|издател=National Library of Medicine|език=en}}</ref> и са намирани в [[Китай]], в [[Австралия]] и в [[Канада]].<ref name=":2" /> == Класификация == [[Файл:Nectocaris pteryx (ROM 60079) (cropped).jpg|мини|Вкаменелост на N. pteryx]] Спорната класификация на нектокарис се свежда до факта, че рода притежава много характеристики, характерни за главоногите, но се появява преди първите безспорни [[Вкаменелост|вкаменелости]] на главоноги, които освен това са притежавали черупка.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.researchgate.net/publication/328241704_Cephalopods|заглавие=Cephalopods|автор=Gregory Barord и P. Boyle|година=2018|месец=01|издател=ResearchGate|език=en}}</ref> Това е проблем при класифицирането на нектокарис като главоного, тъй като придобиването на черупка би изисквало голяма [[Онтогенеза|онтогенетична]] промяна на оста на тялото.<ref name=":3" /> == Анатомия == ''Нектокарис'' достига дължина 5-10 см. и има меко, плоско тяло.<ref name=":1" /> Притежава очи подобни на тези на главоногите,<ref name=":2" /> които обаче са на стъбла. Има и две [[Пипало|пипала]], които е възможно да произхождат от сливането на няколко чифта,<ref name=":2" /> както и [[хриле]] в аксиалната кухина, които заедно с фунийка зад главата в долната част на тялото са били използвани за реактивно задвижване<ref name=":2" /> - както много главоноги правят и днес (въпреки, че това също подлежи на въпрос)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.idunn.no/doi/10.1111/j.1502-3931.2011.00296.x|заглавие=Once again: is Nectocaris pteryx a stem‐group cephalopod?|автор=Bruce Runnegar|дата=2011-10-26|издател=Idunn|език=en}}</ref>. Също така, животното притежава и [[Мантия (орган)|мантия]], подобно на някои съвременни мекотели.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nature.com/articles/nature09068|заглавие=Primitive soft-bodied cephalopods from the Cambrian|автор=Martin R. Smith и Jean-Bernard Caron|дата=2010-05-27|издател=Nature|език=en}}</ref> == Източници == <references /> 99rtlapz4eny1kweylc6p6mt9pvr9pv 12434965 12434822 2024-12-08T15:25:03Z Dimitar a stoikov 231087 Една поправка на граматическа грешка и едно опростяване на изказа (при спазване на семантиката на изречението). 12434965 wikitext text/x-wiki {{Taxobox|image=Nectocaris pteryx.jpg|image_caption=Реконструкция на N. pteryx}} '''''Нектокарис''''' е [[Род (биология)|род]] животни с оспорен произход<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/4156544.stm|заглавие=Strange fossil defies grouping|автор=Julianna Kettlewell|дата=2005-08-17|издател=BBC NEWS|език=en}}</ref><ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cambridge.org/core/journals/paleobiology/article/abs/nectocaridid-ecology-diversity-and-affinity-early-origin-of-a-cephalopodlike-body-plan/74B96DC735A3C64B556D8C3DC3128B26|заглавие=Nectocaridid ecology, diversity, and affinity: early origin of a cephalopod-like body plan|автор=Martin R. Smith|дата=2013-03-11|издател=Cambridge University Press|език=en}}</ref><ref name=":3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC9008929/|заглавие=Early cephalopod evolution clarified through Bayesian phylogenetic inference|автор=Alexander Pohle, Björn Kröger, Rachel C M Warnock, Andy H King, David H Evans, Martina Aubrechtová, Marcela Cichowolski, Xiang Fang и Christian Klug|дата=2022-04-14|издател=National Library of Medicine|език=en}}</ref><ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.researchgate.net/publication/315799997_Morphology_ecology_and_affinity_of_soft-bodied_'molluscs'_from_Cambrian_Burgess_Shale-type_deposits|заглавие=Morphology, ecology, and affinity of soft-bodied ‘molluscs’ from Cambrian Burgess Shale-type deposits|автор=Martin Ross Smith|година=2012|месец=05|издател=ResearchGate|език=en}}</ref>, като бива класифициран или като примитивен представител на [[Клас (биология)|клас]] [[главоноги]], или като [[Членестоноги|членестоного]]. Негови вкаменелости биват датирани да бъдат от средния камбрий<ref name=":0" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC1559895/|заглавие=An Early Cambrian problematic fossil: Vetustovermis and its possible affinities|автор=Jun-yuan Chen, Di-ying Huang и David J Bottjer|дата=2025-08-18|издател=National Library of Medicine|език=en}}</ref> и са намирани в [[Китай]], в [[Австралия]] и в [[Канада]].<ref name=":2" /> == Класификация == [[Файл:Nectocaris pteryx (ROM 60079) (cropped).jpg|мини|Вкаменелост на N. pteryx]] Спорната класификация на нектокарис се свежда до факта, че родът притежава много характеристики, характерни за главоногите, но се появява преди първите безспорни [[Вкаменелост|вкаменелости]] на главоноги с черупка.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.researchgate.net/publication/328241704_Cephalopods|заглавие=Cephalopods|автор=Gregory Barord и P. Boyle|година=2018|месец=01|издател=ResearchGate|език=en}}</ref> Това е проблем при класифицирането на нектокарис като главоного, тъй като придобиването на черупка би изисквало голяма [[Онтогенеза|онтогенетична]] промяна на оста на тялото.<ref name=":3" /> == Анатомия == ''Нектокарис'' достига дължина 5-10 см. и има меко, плоско тяло.<ref name=":1" /> Притежава очи подобни на тези на главоногите,<ref name=":2" /> които обаче са на стъбла. Има и две [[Пипало|пипала]], които е възможно да произхождат от сливането на няколко чифта,<ref name=":2" /> както и [[хриле]] в аксиалната кухина, които заедно с фунийка зад главата в долната част на тялото са били използвани за реактивно задвижване<ref name=":2" /> - както много главоноги правят и днес (въпреки, че това също подлежи на въпрос)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.idunn.no/doi/10.1111/j.1502-3931.2011.00296.x|заглавие=Once again: is Nectocaris pteryx a stem‐group cephalopod?|автор=Bruce Runnegar|дата=2011-10-26|издател=Idunn|език=en}}</ref>. Също така, животното притежава и [[Мантия (орган)|мантия]], подобно на някои съвременни мекотели.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nature.com/articles/nature09068|заглавие=Primitive soft-bodied cephalopods from the Cambrian|автор=Martin R. Smith и Jean-Bernard Caron|дата=2010-05-27|издател=Nature|език=en}}</ref> == Източници == <references /> crai3tqbs09suki0gca0qz41b3jr4mg 12435009 12434965 2024-12-08T17:02:57Z Carbonaro. 221440 стил 12435009 wikitext text/x-wiki {{Без категория}} {{Taxobox|image=Nectocaris pteryx.jpg|image_caption=Реконструкция на N. pteryx}} '''''Нектокарис''''' е [[Род (биология)|род]] животни с оспорен произход<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/4156544.stm|заглавие=Strange fossil defies grouping|автор=Julianna Kettlewell|дата=2005-08-17|издател=BBC NEWS|език=en}}</ref><ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cambridge.org/core/journals/paleobiology/article/abs/nectocaridid-ecology-diversity-and-affinity-early-origin-of-a-cephalopodlike-body-plan/74B96DC735A3C64B556D8C3DC3128B26|заглавие=Nectocaridid ecology, diversity, and affinity: early origin of a cephalopod-like body plan|автор=Martin R. Smith|дата=2013-03-11|издател=Cambridge University Press|език=en}}</ref><ref name=":3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC9008929/|заглавие=Early cephalopod evolution clarified through Bayesian phylogenetic inference|автор=Alexander Pohle, Björn Kröger, Rachel C M Warnock, Andy H King, David H Evans, Martina Aubrechtová, Marcela Cichowolski, Xiang Fang и Christian Klug|дата=2022-04-14|издател=National Library of Medicine|език=en}}</ref><ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.researchgate.net/publication/315799997_Morphology_ecology_and_affinity_of_soft-bodied_'molluscs'_from_Cambrian_Burgess_Shale-type_deposits|заглавие=Morphology, ecology, and affinity of soft-bodied ‘molluscs’ from Cambrian Burgess Shale-type deposits|автор=Martin Ross Smith|година=2012|месец=05|издател=ResearchGate|език=en}}</ref>, като бива класифициран или като примитивен представител на [[Клас (биология)|клас]] [[Главоноги]], или като [[Членестоноги|членестоного]]. Негови вкаменелости биват датирани да бъдат от средния камбрий<ref name=":0" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC1559895/|заглавие=An Early Cambrian problematic fossil: Vetustovermis and its possible affinities|автор=Jun-yuan Chen, Di-ying Huang и David J Bottjer|дата=2025-08-18|издател=National Library of Medicine|език=en}}</ref> и са намирани в [[Китай]], в [[Австралия]] и в [[Канада]].<ref name=":2" /> == Класификация == [[Файл:Nectocaris pteryx (ROM 60079) (cropped).jpg|мини|Вкаменелост на N. pteryx]] Спорната класификация на нектокарис се свежда до факта, че родът притежава много характеристики, характерни за главоногите, но се появява преди първите безспорни [[вкаменелост]]и на главоноги с черупка.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.researchgate.net/publication/328241704_Cephalopods|заглавие=Cephalopods|автор=Gregory Barord и P. Boyle|година=2018|месец=01|издател=ResearchGate|език=en}}</ref> Това е проблем при класифицирането на нектокарис като главоного, тъй като придобиването на черупка би изисквало голяма [[Онтогенеза|онтогенетична]] промяна на оста на тялото.<ref name=":3" /> == Анатомия == ''Нектокарис'' достига дължина 5 – 10 см и има меко, плоско тяло.<ref name=":1" /> Притежава очи, подобни на тези на главоногите,<ref name=":2" /> които обаче са на стъбла. Има и две [[Пипало|пипала]], които е възможно да произхождат от сливането на няколко чифта,<ref name=":2" /> както и [[хриле]] в аксиалната кухина, които заедно с фунийка зад главата в долната част на тялото са били използвани за реактивно задвижване<ref name=":2" /> – както много главоноги правят и днес (въпреки че това също подлежи на въпрос).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.idunn.no/doi/10.1111/j.1502-3931.2011.00296.x|заглавие=Once again: is Nectocaris pteryx a stem‐group cephalopod?|автор=Bruce Runnegar|дата=2011-10-26|издател=Idunn|език=en}}</ref> Също така животното притежава и [[Мантия (орган)|мантия]], подобно на някои съвременни мекотели.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nature.com/articles/nature09068|заглавие=Primitive soft-bodied cephalopods from the Cambrian|автор=Martin R. Smith и Jean-Bernard Caron|дата=2010-05-27|издател=Nature|език=en}}</ref> == Източници == <references /> prm69em8arl6x21m32qy7rpgxuo2fjv 0 873697 12434830 2024-12-08T13:02:07Z 37.63.34.31 Нова страница: „{{Личност|политик}} '''Елена-Валерика Ласкони''' ({{lang|ro|Elena-Valerica Lasconi}}) е кмет на [[Къмпулунг]], румънски политик и бивш журналист. На 26 юни 2024 г. печели вътрешнопартийните избори за председател на партията [[Съюз за спасение на Румъния]] (USR) с 68,14% от гласовете –...“ 12434830 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик}} '''Елена-Валерика Ласкони''' ({{lang|ro|Elena-Valerica Lasconi}}) е кмет на [[Къмпулунг]], румънски политик и бивш журналист. На 26 юни 2024 г. печели вътрешнопартийните избори за председател на партията [[Съюз за спасение на Румъния]] (USR) с 68,14% от гласовете – срещу Кристиан Зайдлер и Раду Хосу. В речта си след победата Ласкони подчертава необходимостта от възстановяване позициите на партията сред румънското общество и консолидиране на демокрацията в Румъния.<ref>[https://usr.ro/2024/06/26/usr-are-un-nou-presedinte-elena-lasconi/ USR are un nou președinte: Elena Lasconi]</ref> От 2020 г. е кмет на община Къмпулунг, окръг Арджеш, а на местните избори през 2024 г. печели за втори път кметския стол. Преди да влезе в политиката, Ласкони има журналистическа кариера. Работи като водещ и кореспондент за Pro TV между 1995 и 2019 г.<ref>[https://adevarul.ro/politica/cine-e-elena-lasconi-noul-sef-al-usr-drumul-de-2371282.html Cine e Elena Lasconi, noul șef al USR. Drumul de la televiziune către candidatura la prezidențiale]</ref> Елена Ласкони стига на балотаж срещу [[Калин Джорджеску]] на [[Президентски избори в Румъния (2024)|президентските избори през 2024 г.]], ползвайки се с безрезервна подкрепа за отменения балотаж от [[Лудовик Орбан]] и ръководения от него Алианс на либерално-консервативните десни сили (AFDLC), както и от партията Обновяване на европейския проект на Румъния (REPER), основана от [[Дачиан Чолош]].<ref>[https://hotnews.ro/ciolos-si-reper-isi-anunta-sprijinul-pentru-elena-lasconi-trei-duminici-la-vot-sau-30-de-de-ani-in-intuneric-1841073 Cioloș și REPER își anunță sprijinul pentru Elena Lasconi: „Trei duminici la vot sau 30 de de ani în întuneric”]</ref> На 8 декември 2024 г. Ласкони излиза с безпрецедентно отворено писмо до новоизбрания президент на САЩ [[Доналд Тръмп]], обвинявайки Русия че е повлияла върху решението на [[Конституционен съд (Румъния)|Конституционния съд на Румъния]] за решението му да анулира резултата от първия тур на президентските избори в страната, състояли се на 1 декември 2024 г. В отвореното си писмо до Тръмп, Ласкони отрича че е кандидат на [[Джордж Сорос]], изразявайки опасението си, че анулирането на президентския вот тласка страната в ръцете на Русия, посредством диктатура.<ref>[https://bntnews.bg/news/elena-laskoni-v-pismo-do-tramp-razocharovana-sam-ot-reshenieto-na-ks-da-anulira-prezidentskiya-vot-sega-rumaniya-e-po-krehka-1317569news.html Елена Ласкони в писмо до Тръмп: Разочарована съм от решението на КС да анулира президентския вот, сега Румъния е по-крехка от всякога]</ref> == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Ласкони, Елена}} {{Портал|Румъния}} [[Категория:Румънски политици]] [[Категория:Кметове в Румъния]] 9k0z87icnp2sflb5v8m0wbyo9btw56f 12435205 12434830 2024-12-08T19:27:47Z Carbonaro. 221440 12435205 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик}} '''Елена-Валерика Ласкони''' ({{lang|ro|Elena-Valerica Lasconi}}) е кмет на [[Къмпулунг]], румънски политик и бивш журналист. На 26 юни 2024 г. печели вътрешнопартийните избори за председател на партията [[Съюз за спасение на Румъния]] (USR) с 68,14% от гласовете – срещу Кристиан Зайдлер и Раду Хосу. В речта си след победата Ласкони подчертава необходимостта от възстановяване позициите на партията сред румънското общество и консолидиране на демокрацията в Румъния.<ref>[https://usr.ro/2024/06/26/usr-are-un-nou-presedinte-elena-lasconi/ USR are un nou președinte: Elena Lasconi]</ref> От 2020 г. е кмет на община Къмпулунг, окръг Арджеш, а на местните избори през 2024 г. печели за втори път кметския стол. Преди да влезе в политиката, Ласкони има журналистическа кариера. Работи като водещ и кореспондент за Pro TV между 1995 и 2019 г.<ref>[https://adevarul.ro/politica/cine-e-elena-lasconi-noul-sef-al-usr-drumul-de-2371282.html Cine e Elena Lasconi, noul șef al USR. Drumul de la televiziune către candidatura la prezidențiale]</ref> Елена Ласкони стига на балотаж срещу [[Калин Джорджеску]] на [[Президентски избори в Румъния (2024)|президентските избори през 2024 г.]], ползвайки се с безрезервна подкрепа за отменения балотаж от [[Лудовик Орбан]] и ръководения от него Алианс на либерално-консервативните десни сили (AFDLC), както и от партията Обновяване на европейския проект на Румъния (REPER), основана от [[Дачиан Чолош]].<ref>[https://hotnews.ro/ciolos-si-reper-isi-anunta-sprijinul-pentru-elena-lasconi-trei-duminici-la-vot-sau-30-de-de-ani-in-intuneric-1841073 Cioloș și REPER își anunță sprijinul pentru Elena Lasconi: „Trei duminici la vot sau 30 de de ani în întuneric”]</ref> На 8 декември 2024 г. Ласкони излиза с безпрецедентно отворено писмо до новоизбрания президент на САЩ [[Доналд Тръмп]], обвинявайки Русия, че е повлияла върху решението на [[Конституционен съд (Румъния)|Конституционния съд на Румъния]] да анулира резултата от първия тур на президентските избори в страната, състояли се на 1 декември 2024 г. В отвореното си писмо до Тръмп Ласкони отрича, че е кандидат на [[Джордж Сорос]], изразявайки опасението си, че анулирането на президентския вот тласка страната в ръцете на Русия посредством диктатура.<ref>[https://bntnews.bg/news/elena-laskoni-v-pismo-do-tramp-razocharovana-sam-ot-reshenieto-na-ks-da-anulira-prezidentskiya-vot-sega-rumaniya-e-po-krehka-1317569news.html Елена Ласкони в писмо до Тръмп: Разочарована съм от решението на КС да анулира президентския вот, сега Румъния е по-крехка от всякога]</ref> == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Ласкони, Елена}} {{Портал|Румъния}} [[Категория:Румънски политици]] [[Категория:Кметове в Румъния]] iuh7pb1v9ek50lbk3o1yrwt59k7xjuv 0 873698 12434833 2024-12-08T13:11:51Z Мико 4542 Нова страница: „{{Селище инфо|Гърция | име = Падалище | име-местно = | вид = село | област = Централна Македония | карта3 = Кукушко | дем = Пеония | географска-област = [[Боймия]] | височина = }} '''Падалище''' е бивше [[село]] в Егейска Макед...“ 12434833 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Падалище | име-местно = | вид = село | област = Централна Македония | карта3 = Кукушко | дем = Пеония | географска-област = [[Боймия]] | височина = }} '''Падалище''' е бивше [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], разположено на територията на дем [[Пеония (дем)|Пеония]] в административна област [[Централна Македония]].<ref name="Симовски 64">{{Симовски|2|64}}</ref> == География == Селото е било разположено в източната част на планината [[Паяк (планина)|Паяк]] (Пайко), на Падалищката река,<ref>{{Генщаб}}</ref><ref name="Yiannitsa">{{cite book | title = Yiannitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. |610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20503 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> източно от [[Църна река (дем Пеония)|Църна река]] (Карпи), западно от Боймица (Аксиуполи), югозападно от [[Извор (дем Пеония)|Извор]] (Пиги) и северозападно от Гогопик (Горгопи).<ref name="Симовски 64"/> == История == Селото се разпада в първата половина на XIX век вследствие на постоянните нападения от мюсюлмански разбойнически банди от дезертьори от османската войска, познати като тумбулеци. Селяните се заселват в околните села, главно в Боймица и Горгопик.<ref name="Симовски 64"/> == Бележки == <references/> {{Дем Пеония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Исторически села в дем Пеония]] fux7wm0k2t7z5e1ihnfh4yah7cyyf0b 12434939 12434833 2024-12-08T15:01:17Z Мико 4542 Добавяне на [[Категория:Паяк]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12434939 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Падалище | име-местно = | вид = село | област = Централна Македония | карта3 = Кукушко | дем = Пеония | географска-област = [[Боймия]] | височина = }} '''Падалище''' е бивше [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], разположено на територията на дем [[Пеония (дем)|Пеония]] в административна област [[Централна Македония]].<ref name="Симовски 64">{{Симовски|2|64}}</ref> == География == Селото е било разположено в източната част на планината [[Паяк (планина)|Паяк]] (Пайко), на Падалищката река,<ref>{{Генщаб}}</ref><ref name="Yiannitsa">{{cite book | title = Yiannitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. |610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20503 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> източно от [[Църна река (дем Пеония)|Църна река]] (Карпи), западно от Боймица (Аксиуполи), югозападно от [[Извор (дем Пеония)|Извор]] (Пиги) и северозападно от Гогопик (Горгопи).<ref name="Симовски 64"/> == История == Селото се разпада в първата половина на XIX век вследствие на постоянните нападения от мюсюлмански разбойнически банди от дезертьори от османската войска, познати като тумбулеци. Селяните се заселват в околните села, главно в Боймица и Горгопик.<ref name="Симовски 64"/> == Бележки == <references/> {{Дем Пеония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Исторически села в дем Пеония]] [[Категория:Паяк]] sw79sll3acod0meggwgf6dcuhv6kesc 0 873699 12434845 2024-12-08T13:24:34Z Мико 4542 Нова страница: „{{Селище инфо|Гърция | име = Пальори | име-местно = | вид = село | област = Централна Македония | карта3 = Кукушко | дем = Пеония | географска-област = [[Боймия]] | височина = }} '''Пальори'''<ref name="Симовски 64"/> или '''Палиохори'...“ 12434845 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Пальори | име-местно = | вид = село | област = Централна Македония | карта3 = Кукушко | дем = Пеония | географска-област = [[Боймия]] | височина = }} '''Пальори'''<ref name="Симовски 64"/> или '''Палиохори'''<ref name="Yiannitsa"/><ref name="Ген"/> е бивше [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], разположено на територията на дем [[Пеония (дем)|Пеония]] в административна област [[Централна Македония]].<ref name="Симовски 64">{{Симовски|2|64}}</ref> == География == Селото е било разположено в източната част на планината [[Паяк (планина)|Паяк]] (Пайко), на 3 km западно от [[Баровица]] (Кастанери).<ref name="Ген">{{Генщаб}}</ref><ref name="Yiannitsa">{{cite book | title = Yiannitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. |610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20503 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref name="Симовски 64"/> == История == Селото се разпада преди основаването на Баровица. Към края на XX век развалините му и гробището му все още се виждат.<ref name="Симовски 64"/> == Бележки == <references/> {{Дем Пеония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Исторически села в дем Пеония]] 818s6zi7c7eddzpl5q8jvme9o72xhwf 12434941 12434845 2024-12-08T15:01:37Z Мико 4542 Добавяне на [[Категория:Паяк]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12434941 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Пальори | име-местно = | вид = село | област = Централна Македония | карта3 = Кукушко | дем = Пеония | географска-област = [[Боймия]] | височина = }} '''Пальори'''<ref name="Симовски 64"/> или '''Палиохори'''<ref name="Yiannitsa"/><ref name="Ген"/> е бивше [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], разположено на територията на дем [[Пеония (дем)|Пеония]] в административна област [[Централна Македония]].<ref name="Симовски 64">{{Симовски|2|64}}</ref> == География == Селото е било разположено в източната част на планината [[Паяк (планина)|Паяк]] (Пайко), на 3 km западно от [[Баровица]] (Кастанери).<ref name="Ген">{{Генщаб}}</ref><ref name="Yiannitsa">{{cite book | title = Yiannitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. |610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20503 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref name="Симовски 64"/> == История == Селото се разпада преди основаването на Баровица. Към края на XX век развалините му и гробището му все още се виждат.<ref name="Симовски 64"/> == Бележки == <references/> {{Дем Пеония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Исторически села в дем Пеония]] [[Категория:Паяк]] mqvabpzys2jwr1iz6wv9pgkk8h7mozt 0 873700 12434875 2024-12-08T13:56:54Z Michael Faradays 333667 Нова страница: „{{Личност|политик}} '''Джордже Николае Симион''' ({{lang|ro|George Nicolae Simion}}) е румънски политик и държавник, член на Палатата на депутатите (долната камара на румънския парламент) от 2020 г. Кандидат за Президентски избори в Румъния (2024)|президент на Румъния в избори...“ 12434875 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик}} '''Джордже Николае Симион''' ({{lang|ro|George Nicolae Simion}}) е румънски политик и държавник, член на Палатата на депутатите (долната камара на румънския парламент) от 2020 г. Кандидат за [[Президентски избори в Румъния (2024)|президент на Румъния в изборите през 2024 г.]] Симион дебютира в политиката през 2019 г., след като обявява намерението си да участва като независим кандидат в изборите за Европейски парламент от Румъния на 26 май 2019 г. Симион заявява, че ще се бори за правата на румънските малцинства в Украйна, Сърбия и други страни, както и за защита правата на румънските граждани, работещи в страните от Европейския съюз. Обявява се срещу масовото изсичане на горите в Румъния и изнасянето на дървения материал от страната. Обявява се за изграждането на магистрали, свързващи Молдова и Румъния. На 19 септември 2019 г. Симион обявява учредяването на политическата партия [[Алианс за обединението на румънците]]. Симион е избран за един от двамата съпредседатели на партията, заедно с Клаудиу Тързиу. Популярността на партията расте значително и тя получава 9% от гласовете на парламентарните избори през 2020 г., превръщайки се в четвъртата по големина партия в Румъния, въпреки че е основана преди малко повече от година. Партията се радва на висока подкрепа сред румънската диаспора.<ref>[https://www.digi24.ro/fara-categorie/rezultate-partiale-alegeri-parlamentare-2020-aur-surpriza-din-diaspora-pe-locul-1-in-italia-pe-2-in-spania-1413674 Rezultate parțiale alegeri parlamentare 2020. AUR, surpriza din Diaspora: pe locul 1 în Italia, pe 2 în Spania]</ref> От 27 март 2022 г. Симион е единствен председател на партията.<ref>[https://www.libertatea.ro/stiri/george-simion-noul-presedinte-aur-congres-27-martie-2022-4053995 George Simion, ales cu majoritate de voturi noul președinte al partidului AUR Citeşte întreaga ştire: George Simion, ales cu majoritate de voturi noul președinte al partidului AUR]</ref> == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Симион, Джордже}} {{Портал|Румъния}} [[Категория:Румънски политици]] mvlsq11ftuh7vrjujdfy55bxubskohn 12435136 12434875 2024-12-08T18:17:16Z Carbonaro. 221440 партиите в кавички 12435136 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик}} '''Джордже Николае Симион''' ({{lang|ro|George Nicolae Simion}}) е румънски политик и държавник, член на Палатата на депутатите (долната камара на румънския парламент) от 2020 г. Кандидат за [[Президентски избори в Румъния (2024)|президент на Румъния в изборите през 2024 г.]] Симион дебютира в политиката през 2019 г., след като обявява намерението си да участва като независим кандидат в изборите за Европейски парламент от Румъния на 26 май 2019 г. Симион заявява, че ще се бори за правата на румънските малцинства в Украйна, Сърбия и други страни, както и за защита правата на румънските граждани, работещи в страните от Европейския съюз. Обявява се срещу масовото изсичане на горите в Румъния и изнасянето на дървения материал от страната. Обявява се за изграждането на магистрали, свързващи Молдова и Румъния. На 19 септември 2019 г. Симион обявява учредяването на политическата партия „[[Алианс за обединението на румънците]]“. Симион е избран за един от двамата съпредседатели на партията, заедно с Клаудиу Тързиу. Популярността на партията расте значително и тя получава 9% от гласовете на парламентарните избори през 2020 г., превръщайки се в четвъртата по големина партия в Румъния, въпреки че е основана преди малко повече от година. Партията се радва на висока подкрепа сред румънската диаспора.<ref>[https://www.digi24.ro/fara-categorie/rezultate-partiale-alegeri-parlamentare-2020-aur-surpriza-din-diaspora-pe-locul-1-in-italia-pe-2-in-spania-1413674 Rezultate parțiale alegeri parlamentare 2020. AUR, surpriza din Diaspora: pe locul 1 în Italia, pe 2 în Spania]</ref> От 27 март 2022 г. Симион е единствен председател на партията.<ref>[https://www.libertatea.ro/stiri/george-simion-noul-presedinte-aur-congres-27-martie-2022-4053995 George Simion, ales cu majoritate de voturi noul președinte al partidului AUR Citeşte întreaga ştire: George Simion, ales cu majoritate de voturi noul președinte al partidului AUR]</ref> == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Симион, Джордже}} {{Портал|Румъния}} [[Категория:Румънски политици]] 9pgxg3t2bz6ssoore7w9f28pi5ofx31 1 873701 12434907 2024-12-08T14:30:38Z Rebelheartous 22483 Нова страница: „== Изглед == Поредна статия, в която текстът е около 5%, а останалото са безкрайни таблици с филмографии, голяма част от които с никому неизвестни и '''без значимост''' филми. Има нужда от сериозно прекрояване.--~~~~“ 12434907 wikitext text/x-wiki == Изглед == Поредна статия, в която текстът е около 5%, а останалото са безкрайни таблици с филмографии, голяма част от които с никому неизвестни и '''без значимост''' филми. Има нужда от сериозно прекрояване.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:30, 8 декември 2024 (UTC) pl4vrc9gxwxunk54lhh2z2cvn77l89g 0 873702 12434911 2024-12-08T14:32:54Z Ambra75 259141 Създадена чрез превод на страницата „[[:en:Special:Redirect/revision/1261877655|2024 Hama offensive]]“ 12434911 wikitext text/x-wiki '''Битката за Хама от 2024 г.''' е военна операция, започната от силите на [[Сирийско правителство на спасението|Сирийското правителство на спасението]] и подкрепяните от [[Турция]]<ref name="Turkeybacked">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://npasyria.com/en/118858/|заглавие=Turkish-Backed Factions Reach Hama's Outskirts in Central Syria|труд=North Press Agency}}</ref> бунтовнически групи на [[Временно сирийско правителство|Временното сирийско правителство]] по време на офанзивата на сирийската опозиция през 2024 г. – фаза от [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]]. Операцията, която е стартирана от Командването на военните операции, се провежда в [[Хама (мухафаза)|провинция Хама]]. На 5 декември 2024 г. опозиционните сили превземат [[Хама]].<ref name="hamafall">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2024/12/05/middleeast/syria-rebels-hama-government-intl/index.html|title=Syrian rebels capture second major city as army withdraws from Hama|date=5 December 2024|access-date=5 December 2024|publisher=CNN}}</ref> == Предистория == На 27 ноември 2024 г. сирийските опозиционни групи, водени от [[Тахрир аш-Шам]], започват офанзива срещу проправителствените сили в Северозападна Сирия. Това бележи първата голяма офанзива на която и да е фракция в конфликта след прекратяването на огъня в [[Идлиб]] през март 2020 г. Операцията води до бързото превземане на десетки села от [[Сирийска опозиция|опозиционните сили]] и до значително отслабване на проправителствената отбрана. Според Сирийската обсерватория за правата на човека това е причинило известно изместване на населението към различни сирийски градове, включително Хама.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350205/|заглавие=Following withdrawal of Iranian-backed militias and regime forces, Kurdish forces deploy in Aleppo international airport, Nubl and Al-Zahraa and take control of checkpoints|издател=[[Syrian Observatory for Human Rights]]|достъп_дата=30 November 2024}}</ref> == Битка == На 30 ноември 2024 г. бунтовниците поемат контрола над няколко града, включително [[Тайбат ал-Имам]], [[Кафр Зита]], [[Ал-Латамина]] и [[Морек]]. === Напредване === В резултат на това бунтовническите сили се приближават до покрайнините на град [[Хама]] и започват да се приближават към града.<ref name="jpostci">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jpost.com/breaking-news/article-831386|заглавие=Syrian rebels closing in on city of Hama - report|издател=Jerusalem Post|достъп_дата=30 November 2024}}</ref> Междувременно проправителствените сили започват да се изтеглят както от града, така и от неговата въздушна база.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/وسط-انسحاب-لقوات-النظام-من-مدينة-حماة-و/738472/|title=Amidst the withdrawal of regime forces from the city of Hama and its military airport, "Hay'at Tahrir al-Sham" continues to advance in its countryside and takes control of new cities and towns|date=30 November 2024|access-date=30 November 2024|publisher=[[[Syrian Observatory for Human Rights]]|language=Arabic}}</ref> Непроверена снимка започва да циркулира в началото на 1 декември, показвайки как бунтовническите сили влизат в квартал „Ал-Арбаен“ в град Хама.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rotter.net/forum/scoops1/879568.shtml|заглавие=המורדים בסוריה נכנסו לעיר חמה . תמונה מרחוב אל-ארבעין) - חדשות רוטר|труд=Rotter.net|достъп_дата=2024-11-30}}</ref> Ал-Джазира съобщава също, че бунтовническите сили са влезли в Хама.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=8WmVW-vxPf4|заглавие=Syrian opposition fighters enter the city of Hama|издател=[[Al-Jazeera]]|достъп_дата=1 December 2024}}</ref> След напредването на бунтовниците сирийското правителство изпраща подкрепления, за да спре настъпващите бунтовнически сили, заедно със [[Сили за специални операции|специални сили,]] свързани със [[Сухайл ал-Хасан,]] на стратегически места, включително [[Джабал Зайн ал-Абидин]], [[Тайбат ал-Имам]], [[Камхана]] и [[Хитаб]]. На следващия ден сирийската армия успява да започне контраофанзива, която си връща част от територията в провинция Хама и спира настъплението на бунтовниците.<ref name="siasatcounter">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.siasat.com/syrian-forces-regain-territory-halt-rebel-advance-in-hama-amid-heavy-fighting-3140620/|заглавие=Syrian forces regain territory, halt rebel advance in Hama amid heavy fighting|издател=[[The Siasat Daily]]|достъп_дата=1 December 2024}}</ref> Руските въздушни удари са насочени към селските части на [[Идлиб]] и [[Хама]] под контрола на бунтовниците. Според сирийската държавна новинарска агенция [[Сирийска арабска новинарска агенция|САНА]] през нощта армията е изтласкала бунтовниците в северната провинция на [[Хама (мухафаза)|провинция Хама]]. И САНА, и Сирийската обсерватория за правата на човека твърдят, че сирийската армия е успяла да отблъсне бунтовниците. Сирийската обсерватория твърди, че подкрепленията са образували силна отбранителна линия в северната част на Хама.<ref name="dwreinf">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dw.com/en/syria-army-sends-reinforcements-to-hold-back-rebels-in-hama/a-70930913|заглавие=Syria: Army sends reinforcements to hold back rebels in Hama|издател=[[DW News]]|достъп_дата=1 December 2024}}</ref> Бунтовниците заявяват, че ще прокарат целия път до [[Дамаск]].<ref name="apnewscoatt">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://apnews.com/article/syria-aleppo-hama-assad-hts-iran-a8d7ddd45d3cb6b7aa943957b2ac6d9a|заглавие=Syria launches counterattacks in an attempt to halt insurgents' surprise advance|автор=Chehayeb|първо_име=Kareem|издател=[[AP News]]|достъп_дата=1 December 2024}}</ref> На 1 декември, като част от подновеното настъпление на бунтовниците в южната част на Идлиб, седем бойци на Тахрир аш-Шам са убити в [[Хан Шейхун]] от минирани ракети в бивш склад на SAA, който е изоставен от отстъпващите правителствени сили в града.<ref name="Dec1KS">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350267/|заглавие=Left by regime forces: Seven rebels killed in explosion of booby-trapped missiles in Khan Shaykhoun|труд=[[Syrian Observatory for Human Rights]]}}</ref> На 2 декември бунтовнически удар с [[дрон]], насочен към събиране на проправителствени военни лидери близо до [[Джабал Зейн ал-Абидин]] северно от Хама причинява множество смъртни случаи и ранени сред техните редици.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d9%87%d9%8a%d8%a6%d8%a9-%d8%aa%d8%ad%d8%b1%d9%8a%d8%b1-%d8%a7%d9%84%d8%b4%d8%a7%d9%85-%d9%88%d8%a7%d9%84%d9%81%d8%b5%d8%a7%d8%a6%d9%84-%d8%aa%d8%b3%d8%aa%d9%87%d8%af%d9%81%d8%a7%d9%86-%d8%aa%d8%ac/738722/|title=Hayat Tahrir al-Sham and factions target a gathering of military leaders from the regime forces north of Hama city|date=2 December 2024|access-date=2 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> До следобеда сблъсъците между опозицията и проправителствените сили се засилват в провинция Хама, особено близо до градовете [[Карназ]] и [[Суран]]. В източната провинция Хама опозиционните сили напредват, превземайки град [[Каср Абу Самра]].<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a8%d8%b9%d8%af-%d9%87%d8%ac%d9%88%d9%85-%d8%b9%d9%86%d9%8a%d9%81-%d9%84%d9%87%d9%8a%d8%a6%d8%a9-%d8%aa%d8%ad%d8%b1%d9%8a%d8%b1-%d8%a7%d9%84%d8%b4%d8%a7%d9%85-%d9%88%d8%a7%d9%84%d9%81%d8%b5%d8%a7/738742/|title=After a violent attack by Hay'at Tahrir al-Sham and the factions.. Fierce battles in the northern and eastern countryside of Hama, coinciding with air strikes and intensive artillery shelling|date=2 December 2024|access-date=2 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Вечерта се състоят най-тежките сблъсъци от началото на офанзивата между опозиционните и проправителствените сили в северната област Хама, като руски и правителствени самолети извършват над 45 въздушни удара. Опозиционните сили поемат контрола над селата ал-Джубайн, [[Тел Малах]], [[Ал-Джаламах]], Ал-Джубайн, Брейдей, Карназ и Ал-Каркат, докато проправителствените сили успяват да осуетят опитите за настъпление към [[Калаат ал-Мадик]].<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d9%81%d9%8a-%d8%a3%d8%b9%d9%86%d9%80-%d9%80%d9%81-%d8%a7%d8%b4%d8%aa%d8%a8%d8%a7%d9%83%d8%a7%d8%aa-%d9%85%d9%86%d8%b0-%d8%a7%d9%86%d8%b7%d9%84%d8%a7%d9%82-%d8%b9%d9%85%d9%84%d9%8a%d8%a9-%d8%b1/738871/|title=In the fiercest clashes since the launch of Operation "Deterrence of Aggression", regime forces, with heavy air support, thwart the organization's attempts to advance to strategic points in the northern Hama countryside|date=2 December 2024|access-date=2 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|page=Arabic}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a8%d8%b9%d8%af-%d8%a5%d8%ad%d8%b1%d8%a7%d8%b2-%d8%aa%d9%82%d8%af%d9%85-%d9%81%d9%8a-%d8%b1%d9%8a%d9%81-%d8%ad%d9%85%d8%a7%d8%a9-%d8%a7%d9%84%d8%b4%d8%b1%d9%82%d9%8a-%d9%82%d9%88%d8%a7%d8%aa/738765/|title=After making progress in the eastern Hama countryside.. "Deterrence of Aggression" forces control a town and 5 villages in the northern Hama countryside and are trying to control the strategic Qalaat Al-Madiq|date=2 December 2024|access-date=2 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|page=Arabic}}</ref> Ракетният обстрел на град Хама от опозиционните сили убива осем цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a7%d8%b3%d8%aa%d8%b4%d9%87%d8%a7%d8%af-8-%d9%85%d9%88%d8%a7%d8%b7%d9%86%d9%8a%d9%86-%d8%a8%d9%8a%d9%86%d9%87%d9%85-%d8%b7%d9%81%d9%84-%d8%a8%d9%82%d8%b5%d9%81-%d8%b9%d9%84%d9%89-%d9%85%d8%af%d9%8a/738830/|title=8 citizens martyred in shelling on Hama city.. The number of martyrs from the shells of the Authority and the factions rises to 12 since the beginning of the "Deterrence of Aggression" operation|date=2 December 2024|access-date=2 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Сблъсъци има и на фронтовата линия в равнината Ал-Габ на фона на неуспешна офанзива на Тахрир аш-Шам, където най-малко десет членове на групировката са убити, атакувайки позиции на SAA. <ref name="Ghab2Dec">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350452/|заглавие=After advancing in Hama: Forces of "Blocking Aggression" operation control a town and five villages in northern Hama|труд=[[Syrian Observatory for Human Rights]]}}</ref> === Бой в покрайнините === На 3 декември бунтовническите сили продължават настъплението си срещу проправителствените сили, превземайки градовете Тайбат ал-Имам, Халфая, Соран и Маардис. <ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a8%d8%b9%d8%af-%d8%a7%d9%84%d8%a7%d8%b4%d8%aa%d8%a8%d8%a7%d9%83%d8%a7%d8%aa-%d8%a7%d9%84%d8%a3%d8%b9%d9%86%d9%81-%d9%88%d8%a7%d9%84%d9%82%d8%b5%d9%81-%d8%a7%d9%84%d8%ac%d9%88%d9%8a-%d8%a7%d9%84/738892/|title=After the fiercest clashes and intensive aerial bombardment, Hayat Tahrir al-Sham and the factions control more cities and towns in the Hama countryside|date=3 December 2024|access-date=3 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Боевете се засилиха вечерта между опозиционните и проправителствените сили, като бунтовниците поеха контрол над повече от 10 града села и достигнаха покрайнините на Хама. <ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d9%85%d8%b9-%d8%a7%d8%b3%d8%aa%d9%85%d8%b1%d8%a7%d8%b1-%d8%a7%d9%84%d8%a7%d8%b4%d8%aa%d8%a8%d8%a7%d9%83%d8%a7%d8%aa-%d8%a7%d9%84%d8%b9%d9%86%d9%80-%d9%80%d9%8a%d9%80-%d9%80%d9%81%d8%a9-%d9%85%d9%86/739000/|title=As violent clashes continue for more than 24 hours in the Hama countryside, Hay'at Tahrir al-Sham is at the gates of Hama city and is trying to expand to cut off two main roads with Hama and impose a siege on the city|date=3 December 2024|access-date=3 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|page=Arabic}}</ref> Най-малко 17 войници на SAA и 8 бойци на HTS бяха убити при тежки сблъсъци северно от Хама. Двама цивилни също бяха убити от HTS обстрел в града. <ref name="dec3cas">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350512/?doing_wp_cron=1733247072.5927150249481201171875|заглавие=Casualties under shelling by H*T*S on Hama: At least 24 members of regime forces and H*T*S kil*led in clashes near Hama|труд=[[Syrian Observatory for Human Rights]]}}</ref> Анас Алхарбутли, фотограф, работещ за DPA, беше убит при въздушен удар в Морек, близо до Хама. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.france24.com/en/live-news/20241204-german-news-agency-dpa-says-photographer-killed-near-syria-s-hama|заглавие=German news agency DPA says photographer killed near Syria's Hama|труд=[[France 24 ]]}}</ref> На 4 декември силите на SAA започнаха контраофанзива, за да си върнат владението на академията ''за верижни военни превозни средства'', на 18 км североизточно от град Хама. <ref name="counter25">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350574/|заглавие=Securing Hama city and Khanaser highway: Regime forces and 25th Division expand operations around Hama city and advance towards "tracked military vehicles" academy|труд=[[Syrian Observatory for Human Rights]]}}</ref> Друга офанзива беше проведена от силите на HTS срещу село Ал-Карим, съседно на село Ал-Баред близо до Джурин, където силите на SAA отблъснаха атаките на бунтовниците. В деня на офанзивите на фронтовата линия на Хама бяха убити най-малко 48 бойци на HTS, 5 бойци на SNA и 34 войници на SAA. <ref name="dec4Hama">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350580/|заглавие="Deterrence of Aggression" operation: H-T-S fails to advance towards "Alawite" villages and the largest military camp of regime forces in Sahil Al-Ghab|труд=[[Syrian Observatory for Human Rights]]}}</ref> До вечерта опозиционните сили бяха отрязали пътищата, свързващи Хама с [[Ар-Ракка|Ракка]] и Алепо, и поеха контрола над селата Шейх Хилал, Ал-Саан и Сарудж в източната част на Хама. <ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a7%d9%84%d8%b9%d8%b5%d8%a7%d8%a6%d8%a8-%d8%a7%d9%84%d8%ad%d9%85%d8%b1%d8%a7%d8%a1-%d8%aa%d8%b7%d9%88%d9%82-%d9%85%d8%af%d9%8a%d9%86%d8%a9-%d8%ad%d9%85%d8%a7%d8%a9-%d8%a7%d9%84%d9%87%d9%80/739174/|title="Red Bands" encircle Hama city... "Hay'at Tahrir al-Sham" cuts off Hama-Raqqa and Hama-Aleppo roads and paves the way with ground shelling on a strategic mountain near Hama city|date=4 December 2024|access-date=4 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Тежките сблъсъци продължиха през нощта, като бунтовниците превзеха градовете Хитаб и Мубаракат, докато битката продължи в Джабал Зайн ал-Абидин. <ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/3-%d9%83%d9%8a%d9%84%d9%88%d9%85%d8%aa%d8%b1-%d9%84%d9%84%d9%88%d8%b5%d9%88%d9%84-%d8%a5%d9%84%d9%89-%d9%85%d8%af%d9%8a%d9%86%d8%a9-%d8%ad%d9%85%d8%a7%d8%a9-%d9%87%d9%8a%d9%80-%d9%80%d8%a6%d8%a9/739232/|title=3 km to reach Hama city.. Hayat Tahrir al-Sham surrounds Hama city from 3 sides and cuts off roads with the city|date=4 December 2024|access-date=4 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> В края на деня бунтовническите сили успяха да обкръжат град Хама от три посоки и бяха на около четири километра. Проправителствените сили все още контролираха стратегическия маршрут Хама- [[Хомс]] и доведоха "големи военни конвои" в оживения град през последните 24 часа. В западната провинция на Хама боевете се приближиха до района [[Латакия|на Латакия]], населен предимно с [[Алавити|алауити]] . <ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/middle-east/20241204-syrian-rebels-surround-key-city-hama-on-three-sides-war-monitor-says|title=Syrian rebels surround key city Hama on 'three sides', war monitor says|date=4 December 2024|access-date=4 December 2024|publisher=France 24|language=English}}</ref> На 5 декември опозиционните сили навлязоха в североизточната част на град Хама, след като превзеха базата на 66-та бригада източно от град Хама. Съобщава се за въздушни удари от проправителствените сили от източната страна, едновременно с боевете с опозиционните сили. <ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/بعد-ساعات-من-المعارك-الطاحنة-هيئة-تحري/739303/|title=After hours of grinding battles.. HTS and factions enter the northeastern side of Hama amid aerial bombardment from warplanes|date=5 December 2024|access-date=5 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Подкрепяната от Турция дивизия "Султан [[Сюлейман шах|Сюлейман Шах]] ", водена от Мохамед ал Джасем (Абу Амша), се присъедини към битката за контрол над града. <ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350653/|заглавие=Amid crashing battles in city's suburbs {{!}} "Joint forces" send military reinforcement to frontlines on outskirts of Hama city - The Syrian Observatory For Human Rights|език=en-CA|достъп_дата=2024-12-06}}</ref> В същия ден силите на SAA се изтеглиха от град Хама. Бунтовническите сили също влязоха в централния затвор на Хама и освободиха стотици затворници, които според тях са били "неправомерно задържани" от режима. <ref name="auto">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2024/12/05/israel-hamas-war-news-gaza-lebanon-syria/|title=Syrian rebels take new city as army announces withdrawal from Hama|date=5 December 2024|work=The Washington Post}}</ref> <ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://edition.cnn.com/2024/12/05/middleeast/syria-rebels-hama-government-intl/index.html|заглавие=Syrian army withdraws from strategic city of Hama as rebels advance|автор=Salem|първо_име=Mostafa|труд=CNN|език=en|достъп_дата=2024-12-05}}<cite class="citation web cs1" data-ve-ignore="true" id="CITEREFSalem2024">Salem, Mostafa (2024-12-05). [https://edition.cnn.com/2024/12/05/middleeast/syria-rebels-hama-government-intl/index.html "Syrian army withdraws from strategic city of Hama as rebels advance"]. ''CNN''<span class="reference-accessdate">. Retrieved <span class="nowrap">2024-12-05</span></span>.</cite></ref> <ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dawn.com/news/1876908|заглавие=Syrian rebels capture key city of Hama|автор=AFP|труд=DAWN.COM|език=en|достъп_дата=2024-12-06}}</ref> До следобеда опозиционните сили установиха пълен контрол над града и прилежащото военно летище. <ref name="hamafall">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2024/12/05/middleeast/syria-rebels-hama-government-intl/index.html|title=Syrian rebels capture second major city as army withdraws from Hama|date=5 December 2024|access-date=5 December 2024|publisher=CNN}}<cite class="citation news cs1" data-ve-ignore="true">[https://edition.cnn.com/2024/12/05/middleeast/syria-rebels-hama-government-intl/index.html "Syrian rebels capture second major city as army withdraws from Hama"]. CNN. 5 December 2024<span class="reference-accessdate">. Retrieved <span class="nowrap">5 December</span> 2024</span>.</cite></ref> <ref name="Air">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aljazeera.com/news/2024/12/5/syrian-opposition-fighters-claim-to-have-entered-the-crucial-city-of-hama|заглавие=Syrian opposition forces capture key city of Hama in fresh blow to Assad|труд=Al Jazeera|език=en|достъп_дата=2024-12-05}}</ref> В изявление сирийското правителство каза, че неговите „военни части са били предислоцирани и преместени извън града“, за да „запазят живота на цивилни“, след като опозиционните сили са успели да „проникнат в няколко части на града“, <ref name="auto" /> <ref name=":0" /> и „значителен“ брой жители на Хама избягаха. <ref name="Air" /> === Последвалата опозиция напредва === На 5 декември 2024 г. проправителствените сили се изтеглиха от градовете Саламия и Талбисе към град [[Хомс]], часове след изтеглянето им от Хама, когато бунтовниците се приближиха до бившите покрайнини на града. <ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a8%d8%b9%d8%af-%d8%a7%d9%86%d9%87%d9%8a%d8%a7%d8%b1-%d9%82%d9%88%d8%a7%d8%aa-%d8%a7%d9%84%d9%86%d8%b8%d8%a7%d9%85-%d9%81%d9%8a-%d9%85%d8%af%d9%8a%d9%86%d8%a9-%d8%ad%d9%85%d8%a7%d8%a9-%d8%a7/739364/|title=After the collapse of the regime forces in the city of Hama.. the withdrawal of the regime forces and the National Defense from the cities of Salamiyah and Talbiseh towards the city of Homs|date=5 December 2024|access-date=5 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Вечерта опозиционните сили влязоха в Саламия без бой, след като постигнаха споразумение със старейшините на града и религиозния [[Исмаилизъм|исмаилски]] съвет. <ref name="salamiyah">{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a7%d9%86%d9%87%d9%8a%d8%a7%d8%b1-%d9%83%d8%a8%d9%8a%d8%b1-%d9%84%d9%82%d9%88%d8%a7%d8%aa-%d8%a7%d9%84%d9%86%d8%b8%d8%a7%d9%85-%d8%a7%d9%84%d9%87%d9%80-%d9%80%d9%8a%d9%80-%d9%80%d8%a6%d8%a9/739376/|title=Major collapse of the regime forces.. "Hay'at Tahrir al-Sham" controls strategic sites near the city of Hama and enters the city of Salamiyah without fighting|date=5 December 2024|access-date=5 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> == Анализ == Град Хама е стратегически град с линии за доставки до лоялни крайбрежни крепости <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.thenationalnews.com/news/mena/2024/12/05/syrias-elite-tiger-forces-fail-to-stem-rebel-advance-in-hama/|заглавие=Syria's elite Tiger Forces fail to stem rebel advance in Hama|труд=The National News|език=en|достъп_дата=2024-12-05}}</ref> и е близо до райони, обитавани от алауити, които до голяма степен са подкрепяли правителството на Асад в миналото. Освен това градът действа като кръстовище, свързващо четирите основни района на Сирия: север, юг, изток и запад. Той свързва жизненоважни доставки и транзитни линии между Дамаск и Алепо. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://english.enabbaladi.net/archives/2024/12/what-is-the-importance-of-opposition-factions-control-over-hama|заглавие=What is the importance of opposition factions' control over Hama|труд=Enabbaladi|език=en}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://syriadirect.org/where-does-latakia-stand-on-suwaydas-movement/|заглавие='Ambiguous relationship': Where does Latakia stand on Suwayda's movement?|труд=Syria Direct|език=en}}</ref> == Реакции == * {{Flagicon image|Flag of the Syrian Salvation Government.svg}} [[Syrian Salvation Government]]: HTS leader [[Abu Mohammad al-Julani]] said his forces entered Hama to "cleanse a 40-year old wound," referring to the [[1982 Hama massacre]] by forces of [[Хафез ал-Асад|Hafez al-Assad]]'s regime. The rebels vowed to advance further south to [[Хомс|Homs]] and called on the city's inhabitants to rise up in "revolution against oppression and tyranny".<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://edition.cnn.com/2024/12/05/middleeast/syria-rebels-hama-government-intl/index.html|заглавие=Syrian army withdraws from strategic city of Hama as rebels advance|автор=Salem|първо_име=Mostafa|труд=CNN|език=en|достъп_дата=2024-12-05}}</ref> == Бележки == {{Notelist}} == Източници == {{Reflist}} [[Категория:Страници с непроверени преводи]] jcgqtbijcey2ov97nq7e6mzxypgf2z0 12434920 12434911 2024-12-08T14:45:12Z Ambra75 259141 12434920 wikitext text/x-wiki '''Битката за Хама от 2024 г.''' е военна операция, започната от силите на [[Сирийско правителство на спасението|Сирийското правителство на спасението]] и подкрепяните от [[Турция]]<ref name="Turkeybacked">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://npasyria.com/en/118858/|заглавие=Turkish-Backed Factions Reach Hama's Outskirts in Central Syria|труд=North Press Agency}}</ref> бунтовнически групи на [[Временно сирийско правителство|Временното сирийско правителство]] по време на офанзивата на сирийската опозиция през 2024 г. – фаза от [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]]. Операцията, стартирана от Командването на военните операции, се провежда в [[Хама (мухафаза)|провинция Хама]]. На 5 декември 2024 г. опозиционните сили превземат град [[Хама]].<ref name="hamafall">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2024/12/05/middleeast/syria-rebels-hama-government-intl/index.html|title=Syrian rebels capture second major city as army withdraws from Hama|date=5 December 2024|access-date=5 December 2024|publisher=CNN}}</ref> == Предистория == На 27 ноември 2024 г. сирийските опозиционни групи, водени от [[Тахрир аш-Шам]], започват офанзива срещу проправителствените сили в Северозападна Сирия. Това бележи първата голяма офанзива на която и да е фракция в конфликта след прекратяването на огъня в [[Идлиб]] през март 2020 г. Операцията води до бързото превземане на десетки села от [[Сирийска опозиция|опозиционните сили]] и до значително отслабване на проправителствената отбрана. Според Сирийската обсерватория за правата на човека това е причинило известно изместване на населението към различни сирийски градове, включително Хама.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350205/|заглавие=Following withdrawal of Iranian-backed militias and regime forces, Kurdish forces deploy in Aleppo international airport, Nubl and Al-Zahraa and take control of checkpoints|издател=[[Syrian Observatory for Human Rights]]|достъп_дата=30 November 2024}}</ref> == Битка == === Напредване === На 30 ноември 2024 г. бунтовниците поемат контрола над няколко града, включително [[Тайбат ал-Имам]], [[Кафр Зита]], [[Ал-Латамина]] и [[Морек]]. В резултат на това бунтовническите сили се приближават до покрайнините на град [[Хама]] и започват да се приближават към града.<ref name="jpostci">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jpost.com/breaking-news/article-831386|заглавие=Syrian rebels closing in on city of Hama - report|издател=Jerusalem Post|достъп_дата=30 November 2024}}</ref> Междувременно проправителствените сили започват да се изтеглят както от града, така и от неговата въздушна база.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/وسط-انسحاب-لقوات-النظام-من-مدينة-حماة-و/738472/|title=Amidst the withdrawal of regime forces from the city of Hama and its military airport, "Hay'at Tahrir al-Sham" continues to advance in its countryside and takes control of new cities and towns|date=30 November 2024|access-date=30 November 2024|publisher=[[[Syrian Observatory for Human Rights]]|language=Arabic}}</ref> Непроверена снимка започва да циркулира в началото на 1 декември, показвайки как бунтовническите сили влизат в квартал „Ал-Арбаен“ в град Хама.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rotter.net/forum/scoops1/879568.shtml|заглавие=המורדים בסוריה נכנסו לעיר חמה . תמונה מרחוב אל-ארבעין) - חדשות רוטר|труд=Rotter.net|достъп_дата=2024-11-30}}</ref> Ал-Джазира съобщава също, че бунтовническите сили са влезли в Хама.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=8WmVW-vxPf4|заглавие=Syrian opposition fighters enter the city of Hama|издател=[[Al-Jazeera]]|достъп_дата=1 December 2024}}</ref> След напредването на бунтовниците сирийското правителство изпраща подкрепления, за да спре настъпващите бунтовнически сили, заедно със [[Сили за специални операции|специални сили,]] свързани със [[Сухайл ал-Хасан,]] на стратегически места, включително [[Джабал Зайн ал-Абидин]], [[Тайбат ал-Имам]], [[Камхана]] и [[Хитаб]]. На следващия ден сирийската армия успява да започне контраофанзива, която си връща част от територията в провинция Хама и спира настъплението на бунтовниците.<ref name="siasatcounter">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.siasat.com/syrian-forces-regain-territory-halt-rebel-advance-in-hama-amid-heavy-fighting-3140620/|заглавие=Syrian forces regain territory, halt rebel advance in Hama amid heavy fighting|издател=[[The Siasat Daily]]|достъп_дата=1 December 2024}}</ref> Руските въздушни удари са насочени към селските части на [[Идлиб]] и [[Хама]] под контрола на бунтовниците. Според сирийската държавна новинарска агенция [[Сирийска арабска новинарска агенция|САНА]] през нощта армията е изтласкала бунтовниците в северната провинция на [[Хама (мухафаза)|провинция Хама]]. И САНА, и Сирийската обсерватория за правата на човека твърдят, че сирийската армия е успяла да отблъсне бунтовниците. Сирийската обсерватория твърди, че подкрепленията са образували силна отбранителна линия в северната част на Хама.<ref name="dwreinf">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dw.com/en/syria-army-sends-reinforcements-to-hold-back-rebels-in-hama/a-70930913|заглавие=Syria: Army sends reinforcements to hold back rebels in Hama|издател=[[DW News]]|достъп_дата=1 December 2024}}</ref> Бунтовниците заявяват, че ще прокарат целия път до [[Дамаск]].<ref name="apnewscoatt">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://apnews.com/article/syria-aleppo-hama-assad-hts-iran-a8d7ddd45d3cb6b7aa943957b2ac6d9a|заглавие=Syria launches counterattacks in an attempt to halt insurgents' surprise advance|автор=Chehayeb|първо_име=Kareem|издател=[[AP News]]|достъп_дата=1 December 2024}}</ref> На 1 декември, като част от подновеното настъпление на бунтовниците в южната част на Идлиб, седем бойци на Тахрир аш-Шам са убити в [[Хан Шейхун]] от минирани ракети в бивш склад на SAA, който е изоставен от отстъпващите правителствени сили в града.<ref name="Dec1KS">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350267/|заглавие=Left by regime forces: Seven rebels killed in explosion of booby-trapped missiles in Khan Shaykhoun|труд=[[Syrian Observatory for Human Rights]]}}</ref> На 2 декември бунтовнически удар с [[дрон]], насочен към събиране на проправителствени военни лидери близо до [[Джабал Зейн ал-Абидин]] северно от Хама причинява множество смъртни случаи и ранени сред техните редици.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d9%87%d9%8a%d8%a6%d8%a9-%d8%aa%d8%ad%d8%b1%d9%8a%d8%b1-%d8%a7%d9%84%d8%b4%d8%a7%d9%85-%d9%88%d8%a7%d9%84%d9%81%d8%b5%d8%a7%d8%a6%d9%84-%d8%aa%d8%b3%d8%aa%d9%87%d8%af%d9%81%d8%a7%d9%86-%d8%aa%d8%ac/738722/|title=Hayat Tahrir al-Sham and factions target a gathering of military leaders from the regime forces north of Hama city|date=2 December 2024|access-date=2 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> До следобеда сблъсъците между опозицията и проправителствените сили се засилват в провинция Хама, особено близо до градовете [[Карназ]] и [[Суран]]. В източната провинция Хама опозиционните сили напредват, превземайки град [[Каср Абу Самра]].<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a8%d8%b9%d8%af-%d9%87%d8%ac%d9%88%d9%85-%d8%b9%d9%86%d9%8a%d9%81-%d9%84%d9%87%d9%8a%d8%a6%d8%a9-%d8%aa%d8%ad%d8%b1%d9%8a%d8%b1-%d8%a7%d9%84%d8%b4%d8%a7%d9%85-%d9%88%d8%a7%d9%84%d9%81%d8%b5%d8%a7/738742/|title=After a violent attack by Hay'at Tahrir al-Sham and the factions.. Fierce battles in the northern and eastern countryside of Hama, coinciding with air strikes and intensive artillery shelling|date=2 December 2024|access-date=2 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Вечерта се състоят най-тежките сблъсъци от началото на офанзивата между опозиционните и проправителствените сили в северната област Хама, като руски и правителствени самолети извършват над 45 въздушни удара. Опозиционните сили поемат контрола над селата ал-Джубайн, [[Тел Малах]], [[Ал-Джаламах]], Ал-Джубайн, Брейдей, Карназ и Ал-Каркат, докато проправителствените сили успяват да осуетят опитите за настъпление към [[Калаат ал-Мадик]].<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d9%81%d9%8a-%d8%a3%d8%b9%d9%86%d9%80-%d9%80%d9%81-%d8%a7%d8%b4%d8%aa%d8%a8%d8%a7%d9%83%d8%a7%d8%aa-%d9%85%d9%86%d8%b0-%d8%a7%d9%86%d8%b7%d9%84%d8%a7%d9%82-%d8%b9%d9%85%d9%84%d9%8a%d8%a9-%d8%b1/738871/|title=In the fiercest clashes since the launch of Operation "Deterrence of Aggression", regime forces, with heavy air support, thwart the organization's attempts to advance to strategic points in the northern Hama countryside|date=2 December 2024|access-date=2 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|page=Arabic}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a8%d8%b9%d8%af-%d8%a5%d8%ad%d8%b1%d8%a7%d8%b2-%d8%aa%d9%82%d8%af%d9%85-%d9%81%d9%8a-%d8%b1%d9%8a%d9%81-%d8%ad%d9%85%d8%a7%d8%a9-%d8%a7%d9%84%d8%b4%d8%b1%d9%82%d9%8a-%d9%82%d9%88%d8%a7%d8%aa/738765/|title=After making progress in the eastern Hama countryside.. "Deterrence of Aggression" forces control a town and 5 villages in the northern Hama countryside and are trying to control the strategic Qalaat Al-Madiq|date=2 December 2024|access-date=2 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|page=Arabic}}</ref> Ракетният обстрел на град Хама от опозиционните сили убива осем цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a7%d8%b3%d8%aa%d8%b4%d9%87%d8%a7%d8%af-8-%d9%85%d9%88%d8%a7%d8%b7%d9%86%d9%8a%d9%86-%d8%a8%d9%8a%d9%86%d9%87%d9%85-%d8%b7%d9%81%d9%84-%d8%a8%d9%82%d8%b5%d9%81-%d8%b9%d9%84%d9%89-%d9%85%d8%af%d9%8a/738830/|title=8 citizens martyred in shelling on Hama city.. The number of martyrs from the shells of the Authority and the factions rises to 12 since the beginning of the "Deterrence of Aggression" operation|date=2 December 2024|access-date=2 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Сблъсъци има и на фронтовата линия в равнината Ал-Габ на фона на неуспешна офанзива на Тахрир аш-Шам, където най-малко десет членове на групировката са убити, атакувайки позиции на Сирийската армия.<ref name="Ghab2Dec">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350452/|заглавие=After advancing in Hama: Forces of "Blocking Aggression" operation control a town and five villages in northern Hama|труд=[[Syrian Observatory for Human Rights]]}}</ref> === Бой в покрайнините на Хама === На 3 декември бунтовническите сили продължават настъплението си срещу проправителствените сили, превземайки градовете Тайбат ал-Имам, Халфая, Соран и Маардис.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a8%d8%b9%d8%af-%d8%a7%d9%84%d8%a7%d8%b4%d8%aa%d8%a8%d8%a7%d9%83%d8%a7%d8%aa-%d8%a7%d9%84%d8%a3%d8%b9%d9%86%d9%81-%d9%88%d8%a7%d9%84%d9%82%d8%b5%d9%81-%d8%a7%d9%84%d8%ac%d9%88%d9%8a-%d8%a7%d9%84/738892/|title=After the fiercest clashes and intensive aerial bombardment, Hayat Tahrir al-Sham and the factions control more cities and towns in the Hama countryside|date=3 December 2024|access-date=3 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Боевете се засилват вечерта между опозиционните и проправителствените сили, като бунтовниците поемат контрол над повече от 10 града села и достигат до покрайнините на Хама.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d9%85%d8%b9-%d8%a7%d8%b3%d8%aa%d9%85%d8%b1%d8%a7%d8%b1-%d8%a7%d9%84%d8%a7%d8%b4%d8%aa%d8%a8%d8%a7%d9%83%d8%a7%d8%aa-%d8%a7%d9%84%d8%b9%d9%86%d9%80-%d9%80%d9%8a%d9%80-%d9%80%d9%81%d8%a9-%d9%85%d9%86/739000/|title=As violent clashes continue for more than 24 hours in the Hama countryside, Hay'at Tahrir al-Sham is at the gates of Hama city and is trying to expand to cut off two main roads with Hama and impose a siege on the city|date=3 December 2024|access-date=3 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|page=Arabic}}</ref> Най-малко 17 войници на Сирийската армия и 8 бойци на Тахрир аш-Шам са убити при тежки сблъсъци северно от Хама. Двама цивилни също са убити от Аш-Шам в обстрела на града.<ref name="dec3cas">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350512/?doing_wp_cron=1733247072.5927150249481201171875|заглавие=Casualties under shelling by H*T*S on Hama: At least 24 members of regime forces and H*T*S kil*led in clashes near Hama|труд=[[Syrian Observatory for Human Rights]]}}</ref> На 4 декември силите на Сирийската армия започват контраофанзива, за да си върнат владението на академията за верижни военни превозни средства на 18 км североизточно от град Хама.<ref name="counter25">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350574/|заглавие=Securing Hama city and Khanaser highway: Regime forces and 25th Division expand operations around Hama city and advance towards "tracked military vehicles" academy|труд=[[Syrian Observatory for Human Rights]]}}</ref> Друга офанзива беше проведена от силите на Тахрир аш-Шам срещу село Ал-Карим, съседно на село Ал-Баред близо до Джурин, където силите на Сирийската армия отблъсват атаките на бунтовниците. В деня на офанзивите на фронтовата линия на Хама са убити най-малко 48 бойци на Тахрир аш-Шам, 5 бойци на SNA и 34 войници на Сирийската армия. <ref name="dec4Hama">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350580/|заглавие="Deterrence of Aggression" operation: H-T-S fails to advance towards "Alawite" villages and the largest military camp of regime forces in Sahil Al-Ghab|труд=[[Syrian Observatory for Human Rights]]}}</ref> До вечерта опозиционните сили бяха отрязали пътищата, свързващи Хама с [[Ар-Ракка|Ракка]] и Алепо, и поемат контрола над селата Шейх Хилал, Ал-Саан и Сарудж в източната част на Хама.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a7%d9%84%d8%b9%d8%b5%d8%a7%d8%a6%d8%a8-%d8%a7%d9%84%d8%ad%d9%85%d8%b1%d8%a7%d8%a1-%d8%aa%d8%b7%d9%88%d9%82-%d9%85%d8%af%d9%8a%d9%86%d8%a9-%d8%ad%d9%85%d8%a7%d8%a9-%d8%a7%d9%84%d9%87%d9%80/739174/|title="Red Bands" encircle Hama city... "Hay'at Tahrir al-Sham" cuts off Hama-Raqqa and Hama-Aleppo roads and paves the way with ground shelling on a strategic mountain near Hama city|date=4 December 2024|access-date=4 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Тежките сблъсъци продължават през нощта, като бунтовниците превземат градовете Хитаб и Мубаракат, докато битката продължава в Джабал Зайн ал-Абидин. <ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/3-%d9%83%d9%8a%d9%84%d9%88%d9%85%d8%aa%d8%b1-%d9%84%d9%84%d9%88%d8%b5%d9%88%d9%84-%d8%a5%d9%84%d9%89-%d9%85%d8%af%d9%8a%d9%86%d8%a9-%d8%ad%d9%85%d8%a7%d8%a9-%d9%87%d9%8a%d9%80-%d9%80%d8%a6%d8%a9/739232/|title=3 km to reach Hama city.. Hayat Tahrir al-Sham surrounds Hama city from 3 sides and cuts off roads with the city|date=4 December 2024|access-date=4 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> В края на деня бунтовническите сили успяват да обкръжат град Хама от три посоки и са на около 4 km. Проправителствените сили все още контролираха стратегическия маршрут Хама-[[Хомс]] и довеждат големи военни конвои в оживения град през последните 24 часа. В западната провинция на Хама боевете се приближават до района на [[Латакия]], населен предимно с [[алавити]].<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/middle-east/20241204-syrian-rebels-surround-key-city-hama-on-three-sides-war-monitor-says|title=Syrian rebels surround key city Hama on 'three sides', war monitor says|date=4 December 2024|access-date=4 December 2024|publisher=France 24|language=English}}</ref> На 5 декември опозиционните сили навлизат в североизточната част на град Хама, след като превземат базата на 66-та бригада източно от град Хама. Съобщава се за въздушни удари от проправителствените сили от източната страна, едновременно с боевете с опозиционните сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/بعد-ساعات-من-المعارك-الطاحنة-هيئة-تحري/739303/|title=After hours of grinding battles.. HTS and factions enter the northeastern side of Hama amid aerial bombardment from warplanes|date=5 December 2024|access-date=5 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Подкрепяната от Турция дивизия „Султан [[Сюлейман шах|Сюлейман Шах]]“, водена от Мохамед ал Джасем (Абу Амша), се присъединява към битката за контрол над града.<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350653/|заглавие=Amid crashing battles in city's suburbs {{!}} "Joint forces" send military reinforcement to frontlines on outskirts of Hama city - The Syrian Observatory For Human Rights|език=en-CA|достъп_дата=2024-12-06}}</ref> В същия ден силите на Сирийската армия се изтеглят от град Хама. Бунтовническите сили също влизат в централния затвор на Хама и освобождават стотици затворници, които според тях са били неправомерно задържани от режима.<ref name="auto">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2024/12/05/israel-hamas-war-news-gaza-lebanon-syria/|title=Syrian rebels take new city as army announces withdrawal from Hama|date=5 December 2024|work=The Washington Post}}</ref><ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://edition.cnn.com/2024/12/05/middleeast/syria-rebels-hama-government-intl/index.html|заглавие=Syrian army withdraws from strategic city of Hama as rebels advance|автор=Salem|първо_име=Mostafa|труд=CNN|език=en|достъп_дата=2024-12-05}}</ref><ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dawn.com/news/1876908|заглавие=Syrian rebels capture key city of Hama|автор=AFP|труд=DAWN.COM|език=en|достъп_дата=2024-12-06}}</ref> До следобеда опозиционните сили установяват пълен контрол над града и прилежащото военно летище.<ref name="hamafall">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2024/12/05/middleeast/syria-rebels-hama-government-intl/index.html|title=Syrian rebels capture second major city as army withdraws from Hama|date=5 December 2024|access-date=5 December 2024|publisher=CNN}}<cite class="citation news cs1" data-ve-ignore="true">[https://edition.cnn.com/2024/12/05/middleeast/syria-rebels-hama-government-intl/index.html "Syrian rebels capture second major city as army withdraws from Hama"]. CNN. 5 December 2024<span class="reference-accessdate">. Retrieved <span class="nowrap">5 December</span> 2024</span>.</cite></ref><ref name="Air">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aljazeera.com/news/2024/12/5/syrian-opposition-fighters-claim-to-have-entered-the-crucial-city-of-hama|заглавие=Syrian opposition forces capture key city of Hama in fresh blow to Assad|труд=Al Jazeera|език=en|достъп_дата=2024-12-05}}</ref> В изявление сирийското правителство казва, че неговите „военни части са били предислокирани и преместени извън града“, за да „запазят живота на цивилни“, след като опозиционните сили са успели да „проникнат в няколко части на града“,<ref name="auto" /><ref name=":0" /> и значителен брой жители на Хама са избягали.<ref name="Air" /> === Последвало напредване на опозицията === На 5 декември 2024 г. проправителствените сили се изтеглят от градовете Саламия и Талбисе към град [[Хомс]], часове след изтеглянето им от Хама, когато бунтовниците се приближават до бившите покрайнини на града.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a8%d8%b9%d8%af-%d8%a7%d9%86%d9%87%d9%8a%d8%a7%d8%b1-%d9%82%d9%88%d8%a7%d8%aa-%d8%a7%d9%84%d9%86%d8%b8%d8%a7%d9%85-%d9%81%d9%8a-%d9%85%d8%af%d9%8a%d9%86%d8%a9-%d8%ad%d9%85%d8%a7%d8%a9-%d8%a7/739364/|title=After the collapse of the regime forces in the city of Hama.. the withdrawal of the regime forces and the National Defense from the cities of Salamiyah and Talbiseh towards the city of Homs|date=5 December 2024|access-date=5 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Вечерта опозиционните сили влизат в Саламия без бой, след като постигат споразумение със старейшините на града и религиозния [[Исмаилизъм|исмаилски]] съвет.<ref name="salamiyah">{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a7%d9%86%d9%87%d9%8a%d8%a7%d8%b1-%d9%83%d8%a8%d9%8a%d8%b1-%d9%84%d9%82%d9%88%d8%a7%d8%aa-%d8%a7%d9%84%d9%86%d8%b8%d8%a7%d9%85-%d8%a7%d9%84%d9%87%d9%80-%d9%80%d9%8a%d9%80-%d9%80%d8%a6%d8%a9/739376/|title=Major collapse of the regime forces.. "Hay'at Tahrir al-Sham" controls strategic sites near the city of Hama and enters the city of Salamiyah without fighting|date=5 December 2024|access-date=5 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> == Анализ == Град Хама е стратегически град с линии за доставки до лоялни крайбрежни крепости<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.thenationalnews.com/news/mena/2024/12/05/syrias-elite-tiger-forces-fail-to-stem-rebel-advance-in-hama/|заглавие=Syria's elite Tiger Forces fail to stem rebel advance in Hama|труд=The National News|език=en|достъп_дата=2024-12-05}}</ref> и е близо до райони, обитавани от [[алавити]], които до голяма степен са подкрепяли правителството на [[Башар ал-Асад]] в миналото. Освен това градът действа като кръстовище, свързващо четирите основни района на Сирия: север, юг, изток и запад. Той свързва жизненоважни доставки и транзитни линии между [[Дамаск]] и [[Халеб|Алепо]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://english.enabbaladi.net/archives/2024/12/what-is-the-importance-of-opposition-factions-control-over-hama|заглавие=What is the importance of opposition factions' control over Hama|труд=Enabbaladi|език=en}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://syriadirect.org/where-does-latakia-stand-on-suwaydas-movement/|заглавие='Ambiguous relationship': Where does Latakia stand on Suwayda's movement?|труд=Syria Direct|език=en}}</ref> == Реакции == * {{Flagicon image|Flag of the Syrian Salvation Government.svg}} Сирийско правителство на спасението: Лидерът му Абу Мохамад ал-Джулани казва, че неговите сили са влезли в Хама, за да „почистят 40-годишна рана“, имайки предвид клането в Хама през 1982 г. от силите на режима на [[Хафез ал-Асад]]. Бунтовниците обещават да напреднат още на юг към [[Хомс]] и призоваха жителите на града да се надигнат на революция срещу потисничеството и тиранията.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://edition.cnn.com/2024/12/05/middleeast/syria-rebels-hama-government-intl/index.html|заглавие=Syrian army withdraws from strategic city of Hama as rebels advance|автор=Salem|първо_име=Mostafa|труд=CNN|език=en|достъп_дата=2024-12-05}}</ref> == Източници == {{Reflist}}{{Превод от|en|2024 Hama offensive|1261877655}}{{Портал|Сирия}} [[Категория:Страници с непроверени преводи]] ory6q5fd8vhkq4xgl559xfzuv0xcdgc 12434921 12434920 2024-12-08T14:46:30Z Ambra75 259141 /* Бой в покрайнините на Хама */ 12434921 wikitext text/x-wiki '''Битката за Хама от 2024 г.''' е военна операция, започната от силите на [[Сирийско правителство на спасението|Сирийското правителство на спасението]] и подкрепяните от [[Турция]]<ref name="Turkeybacked">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://npasyria.com/en/118858/|заглавие=Turkish-Backed Factions Reach Hama's Outskirts in Central Syria|труд=North Press Agency}}</ref> бунтовнически групи на [[Временно сирийско правителство|Временното сирийско правителство]] по време на офанзивата на сирийската опозиция през 2024 г. – фаза от [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]]. Операцията, стартирана от Командването на военните операции, се провежда в [[Хама (мухафаза)|провинция Хама]]. На 5 декември 2024 г. опозиционните сили превземат град [[Хама]].<ref name="hamafall">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2024/12/05/middleeast/syria-rebels-hama-government-intl/index.html|title=Syrian rebels capture second major city as army withdraws from Hama|date=5 December 2024|access-date=5 December 2024|publisher=CNN}}</ref> == Предистория == На 27 ноември 2024 г. сирийските опозиционни групи, водени от [[Тахрир аш-Шам]], започват офанзива срещу проправителствените сили в Северозападна Сирия. Това бележи първата голяма офанзива на която и да е фракция в конфликта след прекратяването на огъня в [[Идлиб]] през март 2020 г. Операцията води до бързото превземане на десетки села от [[Сирийска опозиция|опозиционните сили]] и до значително отслабване на проправителствената отбрана. Според Сирийската обсерватория за правата на човека това е причинило известно изместване на населението към различни сирийски градове, включително Хама.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350205/|заглавие=Following withdrawal of Iranian-backed militias and regime forces, Kurdish forces deploy in Aleppo international airport, Nubl and Al-Zahraa and take control of checkpoints|издател=[[Syrian Observatory for Human Rights]]|достъп_дата=30 November 2024}}</ref> == Битка == === Напредване === На 30 ноември 2024 г. бунтовниците поемат контрола над няколко града, включително [[Тайбат ал-Имам]], [[Кафр Зита]], [[Ал-Латамина]] и [[Морек]]. В резултат на това бунтовническите сили се приближават до покрайнините на град [[Хама]] и започват да се приближават към града.<ref name="jpostci">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jpost.com/breaking-news/article-831386|заглавие=Syrian rebels closing in on city of Hama - report|издател=Jerusalem Post|достъп_дата=30 November 2024}}</ref> Междувременно проправителствените сили започват да се изтеглят както от града, така и от неговата въздушна база.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/وسط-انسحاب-لقوات-النظام-من-مدينة-حماة-و/738472/|title=Amidst the withdrawal of regime forces from the city of Hama and its military airport, "Hay'at Tahrir al-Sham" continues to advance in its countryside and takes control of new cities and towns|date=30 November 2024|access-date=30 November 2024|publisher=[[[Syrian Observatory for Human Rights]]|language=Arabic}}</ref> Непроверена снимка започва да циркулира в началото на 1 декември, показвайки как бунтовническите сили влизат в квартал „Ал-Арбаен“ в град Хама.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rotter.net/forum/scoops1/879568.shtml|заглавие=המורדים בסוריה נכנסו לעיר חמה . תמונה מרחוב אל-ארבעין) - חדשות רוטר|труд=Rotter.net|достъп_дата=2024-11-30}}</ref> Ал-Джазира съобщава също, че бунтовническите сили са влезли в Хама.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=8WmVW-vxPf4|заглавие=Syrian opposition fighters enter the city of Hama|издател=[[Al-Jazeera]]|достъп_дата=1 December 2024}}</ref> След напредването на бунтовниците сирийското правителство изпраща подкрепления, за да спре настъпващите бунтовнически сили, заедно със [[Сили за специални операции|специални сили,]] свързани със [[Сухайл ал-Хасан,]] на стратегически места, включително [[Джабал Зайн ал-Абидин]], [[Тайбат ал-Имам]], [[Камхана]] и [[Хитаб]]. На следващия ден сирийската армия успява да започне контраофанзива, която си връща част от територията в провинция Хама и спира настъплението на бунтовниците.<ref name="siasatcounter">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.siasat.com/syrian-forces-regain-territory-halt-rebel-advance-in-hama-amid-heavy-fighting-3140620/|заглавие=Syrian forces regain territory, halt rebel advance in Hama amid heavy fighting|издател=[[The Siasat Daily]]|достъп_дата=1 December 2024}}</ref> Руските въздушни удари са насочени към селските части на [[Идлиб]] и [[Хама]] под контрола на бунтовниците. Според сирийската държавна новинарска агенция [[Сирийска арабска новинарска агенция|САНА]] през нощта армията е изтласкала бунтовниците в северната провинция на [[Хама (мухафаза)|провинция Хама]]. И САНА, и Сирийската обсерватория за правата на човека твърдят, че сирийската армия е успяла да отблъсне бунтовниците. Сирийската обсерватория твърди, че подкрепленията са образували силна отбранителна линия в северната част на Хама.<ref name="dwreinf">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dw.com/en/syria-army-sends-reinforcements-to-hold-back-rebels-in-hama/a-70930913|заглавие=Syria: Army sends reinforcements to hold back rebels in Hama|издател=[[DW News]]|достъп_дата=1 December 2024}}</ref> Бунтовниците заявяват, че ще прокарат целия път до [[Дамаск]].<ref name="apnewscoatt">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://apnews.com/article/syria-aleppo-hama-assad-hts-iran-a8d7ddd45d3cb6b7aa943957b2ac6d9a|заглавие=Syria launches counterattacks in an attempt to halt insurgents' surprise advance|автор=Chehayeb|първо_име=Kareem|издател=[[AP News]]|достъп_дата=1 December 2024}}</ref> На 1 декември, като част от подновеното настъпление на бунтовниците в южната част на Идлиб, седем бойци на Тахрир аш-Шам са убити в [[Хан Шейхун]] от минирани ракети в бивш склад на SAA, който е изоставен от отстъпващите правителствени сили в града.<ref name="Dec1KS">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350267/|заглавие=Left by regime forces: Seven rebels killed in explosion of booby-trapped missiles in Khan Shaykhoun|труд=[[Syrian Observatory for Human Rights]]}}</ref> На 2 декември бунтовнически удар с [[дрон]], насочен към събиране на проправителствени военни лидери близо до [[Джабал Зейн ал-Абидин]] северно от Хама причинява множество смъртни случаи и ранени сред техните редици.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d9%87%d9%8a%d8%a6%d8%a9-%d8%aa%d8%ad%d8%b1%d9%8a%d8%b1-%d8%a7%d9%84%d8%b4%d8%a7%d9%85-%d9%88%d8%a7%d9%84%d9%81%d8%b5%d8%a7%d8%a6%d9%84-%d8%aa%d8%b3%d8%aa%d9%87%d8%af%d9%81%d8%a7%d9%86-%d8%aa%d8%ac/738722/|title=Hayat Tahrir al-Sham and factions target a gathering of military leaders from the regime forces north of Hama city|date=2 December 2024|access-date=2 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> До следобеда сблъсъците между опозицията и проправителствените сили се засилват в провинция Хама, особено близо до градовете [[Карназ]] и [[Суран]]. В източната провинция Хама опозиционните сили напредват, превземайки град [[Каср Абу Самра]].<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a8%d8%b9%d8%af-%d9%87%d8%ac%d9%88%d9%85-%d8%b9%d9%86%d9%8a%d9%81-%d9%84%d9%87%d9%8a%d8%a6%d8%a9-%d8%aa%d8%ad%d8%b1%d9%8a%d8%b1-%d8%a7%d9%84%d8%b4%d8%a7%d9%85-%d9%88%d8%a7%d9%84%d9%81%d8%b5%d8%a7/738742/|title=After a violent attack by Hay'at Tahrir al-Sham and the factions.. Fierce battles in the northern and eastern countryside of Hama, coinciding with air strikes and intensive artillery shelling|date=2 December 2024|access-date=2 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Вечерта се състоят най-тежките сблъсъци от началото на офанзивата между опозиционните и проправителствените сили в северната област Хама, като руски и правителствени самолети извършват над 45 въздушни удара. Опозиционните сили поемат контрола над селата ал-Джубайн, [[Тел Малах]], [[Ал-Джаламах]], Ал-Джубайн, Брейдей, Карназ и Ал-Каркат, докато проправителствените сили успяват да осуетят опитите за настъпление към [[Калаат ал-Мадик]].<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d9%81%d9%8a-%d8%a3%d8%b9%d9%86%d9%80-%d9%80%d9%81-%d8%a7%d8%b4%d8%aa%d8%a8%d8%a7%d9%83%d8%a7%d8%aa-%d9%85%d9%86%d8%b0-%d8%a7%d9%86%d8%b7%d9%84%d8%a7%d9%82-%d8%b9%d9%85%d9%84%d9%8a%d8%a9-%d8%b1/738871/|title=In the fiercest clashes since the launch of Operation "Deterrence of Aggression", regime forces, with heavy air support, thwart the organization's attempts to advance to strategic points in the northern Hama countryside|date=2 December 2024|access-date=2 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|page=Arabic}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a8%d8%b9%d8%af-%d8%a5%d8%ad%d8%b1%d8%a7%d8%b2-%d8%aa%d9%82%d8%af%d9%85-%d9%81%d9%8a-%d8%b1%d9%8a%d9%81-%d8%ad%d9%85%d8%a7%d8%a9-%d8%a7%d9%84%d8%b4%d8%b1%d9%82%d9%8a-%d9%82%d9%88%d8%a7%d8%aa/738765/|title=After making progress in the eastern Hama countryside.. "Deterrence of Aggression" forces control a town and 5 villages in the northern Hama countryside and are trying to control the strategic Qalaat Al-Madiq|date=2 December 2024|access-date=2 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|page=Arabic}}</ref> Ракетният обстрел на град Хама от опозиционните сили убива осем цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a7%d8%b3%d8%aa%d8%b4%d9%87%d8%a7%d8%af-8-%d9%85%d9%88%d8%a7%d8%b7%d9%86%d9%8a%d9%86-%d8%a8%d9%8a%d9%86%d9%87%d9%85-%d8%b7%d9%81%d9%84-%d8%a8%d9%82%d8%b5%d9%81-%d8%b9%d9%84%d9%89-%d9%85%d8%af%d9%8a/738830/|title=8 citizens martyred in shelling on Hama city.. The number of martyrs from the shells of the Authority and the factions rises to 12 since the beginning of the "Deterrence of Aggression" operation|date=2 December 2024|access-date=2 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Сблъсъци има и на фронтовата линия в равнината Ал-Габ на фона на неуспешна офанзива на Тахрир аш-Шам, където най-малко десет членове на групировката са убити, атакувайки позиции на Сирийската армия.<ref name="Ghab2Dec">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350452/|заглавие=After advancing in Hama: Forces of "Blocking Aggression" operation control a town and five villages in northern Hama|труд=[[Syrian Observatory for Human Rights]]}}</ref> === Бой в покрайнините на Хама === На 3 декември бунтовническите сили продължават настъплението си срещу проправителствените сили, превземайки градовете Тайбат ал-Имам, Халфая, Соран и Маардис.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a8%d8%b9%d8%af-%d8%a7%d9%84%d8%a7%d8%b4%d8%aa%d8%a8%d8%a7%d9%83%d8%a7%d8%aa-%d8%a7%d9%84%d8%a3%d8%b9%d9%86%d9%81-%d9%88%d8%a7%d9%84%d9%82%d8%b5%d9%81-%d8%a7%d9%84%d8%ac%d9%88%d9%8a-%d8%a7%d9%84/738892/|title=After the fiercest clashes and intensive aerial bombardment, Hayat Tahrir al-Sham and the factions control more cities and towns in the Hama countryside|date=3 December 2024|access-date=3 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Боевете се засилват вечерта между опозиционните и проправителствените сили, като бунтовниците поемат контрол над повече от 10 града села и достигат до покрайнините на Хама.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d9%85%d8%b9-%d8%a7%d8%b3%d8%aa%d9%85%d8%b1%d8%a7%d8%b1-%d8%a7%d9%84%d8%a7%d8%b4%d8%aa%d8%a8%d8%a7%d9%83%d8%a7%d8%aa-%d8%a7%d9%84%d8%b9%d9%86%d9%80-%d9%80%d9%8a%d9%80-%d9%80%d9%81%d8%a9-%d9%85%d9%86/739000/|title=As violent clashes continue for more than 24 hours in the Hama countryside, Hay'at Tahrir al-Sham is at the gates of Hama city and is trying to expand to cut off two main roads with Hama and impose a siege on the city|date=3 December 2024|access-date=3 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|page=Arabic}}</ref> Най-малко 17 войници на Сирийската армия и 8 бойци на Тахрир аш-Шам са убити при тежки сблъсъци северно от Хама. Двама цивилни също са убити от Аш-Шам в обстрела на града.<ref name="dec3cas">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350512/?doing_wp_cron=1733247072.5927150249481201171875|заглавие=Casualties under shelling by H*T*S on Hama: At least 24 members of regime forces and H*T*S kil*led in clashes near Hama|труд=[[Syrian Observatory for Human Rights]]}}</ref> На 4 декември силите на Сирийската армия започват контраофанзива, за да си върнат владението на академията за верижни военни превозни средства на 18 км североизточно от град Хама.<ref name="counter25">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350574/|заглавие=Securing Hama city and Khanaser highway: Regime forces and 25th Division expand operations around Hama city and advance towards "tracked military vehicles" academy|труд=[[Syrian Observatory for Human Rights]]}}</ref> Друга офанзива беше проведена от силите на Тахрир аш-Шам срещу село Ал-Карим, съседно на село Ал-Баред близо до Джурин, където силите на Сирийската армия отблъсват атаките на бунтовниците. В деня на офанзивите на фронтовата линия на Хама са убити най-малко 48 бойци на Тахрир аш-Шам, 5 бойци на SNA и 34 войници на Сирийската армия. <ref name="dec4Hama">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350580/|заглавие="Deterrence of Aggression" operation: H-T-S fails to advance towards "Alawite" villages and the largest military camp of regime forces in Sahil Al-Ghab|труд=[[Syrian Observatory for Human Rights]]}}</ref> До вечерта опозиционните сили бяха отрязали пътищата, свързващи Хама с [[Ар-Ракка|Ракка]] и Алепо, и поемат контрола над селата Шейх Хилал, Ал-Саан и Сарудж в източната част на Хама.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a7%d9%84%d8%b9%d8%b5%d8%a7%d8%a6%d8%a8-%d8%a7%d9%84%d8%ad%d9%85%d8%b1%d8%a7%d8%a1-%d8%aa%d8%b7%d9%88%d9%82-%d9%85%d8%af%d9%8a%d9%86%d8%a9-%d8%ad%d9%85%d8%a7%d8%a9-%d8%a7%d9%84%d9%87%d9%80/739174/|title="Red Bands" encircle Hama city... "Hay'at Tahrir al-Sham" cuts off Hama-Raqqa and Hama-Aleppo roads and paves the way with ground shelling on a strategic mountain near Hama city|date=4 December 2024|access-date=4 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Тежките сблъсъци продължават през нощта, като бунтовниците превземат градовете Хитаб и Мубаракат, докато битката продължава в Джабал Зайн ал-Абидин. <ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/3-%d9%83%d9%8a%d9%84%d9%88%d9%85%d8%aa%d8%b1-%d9%84%d9%84%d9%88%d8%b5%d9%88%d9%84-%d8%a5%d9%84%d9%89-%d9%85%d8%af%d9%8a%d9%86%d8%a9-%d8%ad%d9%85%d8%a7%d8%a9-%d9%87%d9%8a%d9%80-%d9%80%d8%a6%d8%a9/739232/|title=3 km to reach Hama city.. Hayat Tahrir al-Sham surrounds Hama city from 3 sides and cuts off roads with the city|date=4 December 2024|access-date=4 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> В края на деня бунтовническите сили успяват да обкръжат град Хама от три посоки и са на около 4 km. Проправителствените сили все още контролираха стратегическия маршрут Хама-[[Хомс]] и довеждат големи военни конвои в оживения град през последните 24 часа. В западната провинция на Хама боевете се приближават до района на [[Латакия]], населен предимно с [[алавити]].<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/middle-east/20241204-syrian-rebels-surround-key-city-hama-on-three-sides-war-monitor-says|title=Syrian rebels surround key city Hama on 'three sides', war monitor says|date=4 December 2024|access-date=4 December 2024|publisher=France 24|language=English}}</ref> На 5 декември опозиционните сили навлизат в североизточната част на град Хама, след като превземат базата на 66-та бригада източно от град Хама. Съобщава се за въздушни удари от проправителствените сили от източната страна, едновременно с боевете с опозиционните сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/بعد-ساعات-من-المعارك-الطاحنة-هيئة-تحري/739303/|title=After hours of grinding battles.. HTS and factions enter the northeastern side of Hama amid aerial bombardment from warplanes|date=5 December 2024|access-date=5 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Подкрепяната от Турция дивизия „Султан [[Сюлейман шах|Сюлейман Шах]]“, водена от Мохамед ал Джасем (Абу Амша), се присъединява към битката за контрол над града.<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350653/|заглавие=Amid crashing battles in city's suburbs {{!}} "Joint forces" send military reinforcement to frontlines on outskirts of Hama city - The Syrian Observatory For Human Rights|език=en-CA|достъп_дата=2024-12-06}}</ref> В същия ден силите на Сирийската армия се изтеглят от град Хама. Бунтовническите сили също влизат в централния затвор на Хама и освобождават стотици затворници, които според тях са били неправомерно задържани от режима.<ref name="auto">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2024/12/05/israel-hamas-war-news-gaza-lebanon-syria/|title=Syrian rebels take new city as army announces withdrawal from Hama|date=5 December 2024|work=The Washington Post}}</ref><ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://edition.cnn.com/2024/12/05/middleeast/syria-rebels-hama-government-intl/index.html|заглавие=Syrian army withdraws from strategic city of Hama as rebels advance|автор=Salem|първо_име=Mostafa|труд=CNN|език=en|достъп_дата=2024-12-05}}</ref><ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dawn.com/news/1876908|заглавие=Syrian rebels capture key city of Hama|автор=AFP|труд=DAWN.COM|език=en|достъп_дата=2024-12-06}}</ref> До следобеда опозиционните сили установяват пълен контрол над града и прилежащото военно летище.<ref name="hamafall" /><ref name="Air">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aljazeera.com/news/2024/12/5/syrian-opposition-fighters-claim-to-have-entered-the-crucial-city-of-hama|заглавие=Syrian opposition forces capture key city of Hama in fresh blow to Assad|труд=Al Jazeera|език=en|достъп_дата=2024-12-05}}</ref> В изявление сирийското правителство казва, че неговите „военни части са били предислокирани и преместени извън града“, за да „запазят живота на цивилни“, след като опозиционните сили са успели да „проникнат в няколко части на града“,<ref name="auto" /><ref name=":0" /> и значителен брой жители на Хама са избягали.<ref name="Air" /> === Последвало напредване на опозицията === На 5 декември 2024 г. проправителствените сили се изтеглят от градовете Саламия и Талбисе към град [[Хомс]], часове след изтеглянето им от Хама, когато бунтовниците се приближават до бившите покрайнини на града.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a8%d8%b9%d8%af-%d8%a7%d9%86%d9%87%d9%8a%d8%a7%d8%b1-%d9%82%d9%88%d8%a7%d8%aa-%d8%a7%d9%84%d9%86%d8%b8%d8%a7%d9%85-%d9%81%d9%8a-%d9%85%d8%af%d9%8a%d9%86%d8%a9-%d8%ad%d9%85%d8%a7%d8%a9-%d8%a7/739364/|title=After the collapse of the regime forces in the city of Hama.. the withdrawal of the regime forces and the National Defense from the cities of Salamiyah and Talbiseh towards the city of Homs|date=5 December 2024|access-date=5 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Вечерта опозиционните сили влизат в Саламия без бой, след като постигат споразумение със старейшините на града и религиозния [[Исмаилизъм|исмаилски]] съвет.<ref name="salamiyah">{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a7%d9%86%d9%87%d9%8a%d8%a7%d8%b1-%d9%83%d8%a8%d9%8a%d8%b1-%d9%84%d9%82%d9%88%d8%a7%d8%aa-%d8%a7%d9%84%d9%86%d8%b8%d8%a7%d9%85-%d8%a7%d9%84%d9%87%d9%80-%d9%80%d9%8a%d9%80-%d9%80%d8%a6%d8%a9/739376/|title=Major collapse of the regime forces.. "Hay'at Tahrir al-Sham" controls strategic sites near the city of Hama and enters the city of Salamiyah without fighting|date=5 December 2024|access-date=5 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> == Анализ == Град Хама е стратегически град с линии за доставки до лоялни крайбрежни крепости<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.thenationalnews.com/news/mena/2024/12/05/syrias-elite-tiger-forces-fail-to-stem-rebel-advance-in-hama/|заглавие=Syria's elite Tiger Forces fail to stem rebel advance in Hama|труд=The National News|език=en|достъп_дата=2024-12-05}}</ref> и е близо до райони, обитавани от [[алавити]], които до голяма степен са подкрепяли правителството на [[Башар ал-Асад]] в миналото. Освен това градът действа като кръстовище, свързващо четирите основни района на Сирия: север, юг, изток и запад. Той свързва жизненоважни доставки и транзитни линии между [[Дамаск]] и [[Халеб|Алепо]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://english.enabbaladi.net/archives/2024/12/what-is-the-importance-of-opposition-factions-control-over-hama|заглавие=What is the importance of opposition factions' control over Hama|труд=Enabbaladi|език=en}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://syriadirect.org/where-does-latakia-stand-on-suwaydas-movement/|заглавие='Ambiguous relationship': Where does Latakia stand on Suwayda's movement?|труд=Syria Direct|език=en}}</ref> == Реакции == * {{Flagicon image|Flag of the Syrian Salvation Government.svg}} Сирийско правителство на спасението: Лидерът му Абу Мохамад ал-Джулани казва, че неговите сили са влезли в Хама, за да „почистят 40-годишна рана“, имайки предвид клането в Хама през 1982 г. от силите на режима на [[Хафез ал-Асад]]. Бунтовниците обещават да напреднат още на юг към [[Хомс]] и призоваха жителите на града да се надигнат на революция срещу потисничеството и тиранията.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://edition.cnn.com/2024/12/05/middleeast/syria-rebels-hama-government-intl/index.html|заглавие=Syrian army withdraws from strategic city of Hama as rebels advance|автор=Salem|първо_име=Mostafa|труд=CNN|език=en|достъп_дата=2024-12-05}}</ref> == Източници == {{Reflist}}{{Превод от|en|2024 Hama offensive|1261877655}}{{Портал|Сирия}} [[Категория:Страници с непроверени преводи]] edsola9u26kq61ref0cfdejh5cihsx6 12434945 12434921 2024-12-08T15:06:22Z Ambra75 259141 12434945 wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт|място=[[Хама (мухафаза)]] и части от Южен [[Идлиб (мухафаза)]]|резултат=Бунтовниците превземат град [[Хама]] и множество градове в региона, включително Саламия, Кафр Зита, Ал-Латамина и Морек, както и военното летище Хама.|страна1=[[File:Flag of the Syrian Salvation Government.svg|20px]] [[Правителство на спасението на Сирия]]<br>[[File:Flag of the Syrian revolution.svg|20px]] [[Временно правителство на Сирия]]|страна2={{флагче с име|Сирия}} [[Сирия]]<br>{{флагче с име|Русия}} [[Русия]]}} '''Битката за Хама от 2024 г.''' е военна операция, започната от силите на [[Правителство на спасението на Сирия|Правителството на спасението на Сирия]] и подкрепяните от [[Турция]]<ref name="Turkeybacked">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://npasyria.com/en/118858/|заглавие=Turkish-Backed Factions Reach Hama's Outskirts in Central Syria|труд=North Press Agency}}</ref> бунтовнически групи на [[Временно правителство на Сирия|Временното правителство на Сирия]] по време на офанзивата на сирийската опозиция през 2024 г. – фаза от [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]]. Операцията, стартирана от Командването на военните операции, се провежда в [[Хама (мухафаза)|провинция Хама]]. На 5 декември 2024 г. опозиционните сили превземат град [[Хама]].<ref name="hamafall">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2024/12/05/middleeast/syria-rebels-hama-government-intl/index.html|title=Syrian rebels capture second major city as army withdraws from Hama|date=5 December 2024|access-date=5 December 2024|publisher=CNN}}</ref> == Предистория == На 27 ноември 2024 г. сирийските опозиционни групи, водени от [[Тахрир аш-Шам]], започват офанзива срещу проправителствените сили в Северозападна [[Сирия]]. Това бележи първата голяма офанзива на която и да е фракция в конфликта след прекратяването на огъня в [[Идлиб]] през март 2020 г. Операцията води до бързото превземане на десетки села от [[Сирийска опозиция|опозиционните сили]] и до значително отслабване на проправителствената отбрана. Според Сирийската обсерватория за правата на човека това е причинило известно изместване на населението към различни сирийски градове, включително Хама.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350205/|заглавие=Following withdrawal of Iranian-backed militias and regime forces, Kurdish forces deploy in Aleppo international airport, Nubl and Al-Zahraa and take control of checkpoints|издател=[[Syrian Observatory for Human Rights]]|достъп_дата=30 November 2024}}</ref> == Битка == === Напредване === На 30 ноември 2024 г. бунтовниците поемат контрола над няколко града, включително [[Тайбат ал-Имам]], [[Кафр Зита]], [[Ал-Латамина]] и [[Морек]]. В резултат на това бунтовническите сили се приближават до покрайнините на град [[Хама]] и започват да се приближават към града.<ref name="jpostci">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jpost.com/breaking-news/article-831386|заглавие=Syrian rebels closing in on city of Hama - report|издател=Jerusalem Post|достъп_дата=30 November 2024}}</ref> Междувременно проправителствените сили започват да се изтеглят както от града, така и от неговата въздушна база.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/وسط-انسحاب-لقوات-النظام-من-مدينة-حماة-و/738472/|title=Amidst the withdrawal of regime forces from the city of Hama and its military airport, "Hay'at Tahrir al-Sham" continues to advance in its countryside and takes control of new cities and towns|date=30 November 2024|access-date=30 November 2024|publisher=[[[Syrian Observatory for Human Rights]]|language=Arabic}}</ref> Непроверена снимка започва да циркулира в началото на 1 декември, показвайки как бунтовническите сили влизат в квартал „Ал-Арбаен“ в Хама.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rotter.net/forum/scoops1/879568.shtml|заглавие=המורדים בסוריה נכנסו לעיר חמה . תמונה מרחוב אל-ארבעין) - חדשות רוטר|труд=Rotter.net|достъп_дата=2024-11-30}}</ref> Ал-Джазира съобщава също, че бунтовническите сили са влезли в града.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=8WmVW-vxPf4|заглавие=Syrian opposition fighters enter the city of Hama|издател=[[Al-Jazeera]]|достъп_дата=1 December 2024}}</ref> След напредването на бунтовниците сирийското правителство изпраща подкрепления, за да спре настъпващите бунтовнически сили, заедно със [[Сили за специални операции|специални сили,]] свързани със [[Сухайл ал-Хасан,]] на стратегически места, включително [[Джабал Зайн ал-Абидин]], [[Тайбат ал-Имам]], [[Камхана]] и [[Хитаб]]. На следващия ден сирийската армия успява да започне контраофанзива, която си връща част от територията в провинция Хама и спира настъплението на бунтовниците.<ref name="siasatcounter">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.siasat.com/syrian-forces-regain-territory-halt-rebel-advance-in-hama-amid-heavy-fighting-3140620/|заглавие=Syrian forces regain territory, halt rebel advance in Hama amid heavy fighting|издател=[[The Siasat Daily]]|достъп_дата=1 December 2024}}</ref> Руските въздушни удари са насочени към селските части на [[Идлиб]] и [[Хама]] под контрола на бунтовниците. Според сирийската държавна новинарска агенция [[Сирийска арабска новинарска агенция|САНА]] през нощта армията е изтласкала бунтовниците в северната провинция на [[Хама (мухафаза)|провинция Хама]]. И САНА, и Сирийската обсерватория за правата на човека твърдят, че сирийската армия е успяла да отблъсне бунтовниците. Сирийската обсерватория твърди, че подкрепленията са образували силна отбранителна линия в северната част на Хама.<ref name="dwreinf">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dw.com/en/syria-army-sends-reinforcements-to-hold-back-rebels-in-hama/a-70930913|заглавие=Syria: Army sends reinforcements to hold back rebels in Hama|издател=[[DW News]]|достъп_дата=1 December 2024}}</ref> Бунтовниците заявяват, че ще прокарат целия път до [[Дамаск]].<ref name="apnewscoatt">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://apnews.com/article/syria-aleppo-hama-assad-hts-iran-a8d7ddd45d3cb6b7aa943957b2ac6d9a|заглавие=Syria launches counterattacks in an attempt to halt insurgents' surprise advance|автор=Chehayeb|първо_име=Kareem|издател=[[AP News]]|достъп_дата=1 December 2024}}</ref> На 1 декември, като част от подновеното настъпление на бунтовниците в южната част на [[Идлиб]], седем бойци на Тахрир аш-Шам са убити в [[Хан Шейхун]] от минирани ракети в бивш склад на Сирийската армия, който е изоставен от отстъпващите правителствени сили в града.<ref name="Dec1KS">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350267/|заглавие=Left by regime forces: Seven rebels killed in explosion of booby-trapped missiles in Khan Shaykhoun|труд=[[Syrian Observatory for Human Rights]]}}</ref> На 2 декември бунтовнически удар с [[дрон]], насочен към събиране на проправителствени военни лидери близо до [[Джабал Зейн ал-Абидин]] северно от Хама причинява множество смъртни случаи и ранени сред техните редици.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d9%87%d9%8a%d8%a6%d8%a9-%d8%aa%d8%ad%d8%b1%d9%8a%d8%b1-%d8%a7%d9%84%d8%b4%d8%a7%d9%85-%d9%88%d8%a7%d9%84%d9%81%d8%b5%d8%a7%d8%a6%d9%84-%d8%aa%d8%b3%d8%aa%d9%87%d8%af%d9%81%d8%a7%d9%86-%d8%aa%d8%ac/738722/|title=Hayat Tahrir al-Sham and factions target a gathering of military leaders from the regime forces north of Hama city|date=2 December 2024|access-date=2 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> До следобеда сблъсъците между опозицията и проправителствените сили се засилват в провинция Хама, особено близо до градовете [[Карназ]] и [[Суран]]. В източната провинция Хама опозиционните сили напредват, превземайки град [[Каср Абу Самра]].<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a8%d8%b9%d8%af-%d9%87%d8%ac%d9%88%d9%85-%d8%b9%d9%86%d9%8a%d9%81-%d9%84%d9%87%d9%8a%d8%a6%d8%a9-%d8%aa%d8%ad%d8%b1%d9%8a%d8%b1-%d8%a7%d9%84%d8%b4%d8%a7%d9%85-%d9%88%d8%a7%d9%84%d9%81%d8%b5%d8%a7/738742/|title=After a violent attack by Hay'at Tahrir al-Sham and the factions.. Fierce battles in the northern and eastern countryside of Hama, coinciding with air strikes and intensive artillery shelling|date=2 December 2024|access-date=2 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Вечерта се състоят най-тежките сблъсъци от началото на офанзивата между опозиционните и проправителствените сили в северната област Хама, като руски и правителствени самолети извършват над 45 въздушни удара. Опозиционните сили поемат контрола над селата ал-Джубайн, [[Тел Малах]], [[Ал-Джаламах]], Ал-Джубайн, Брейдей, Карназ и Ал-Каркат, докато проправителствените сили успяват да осуетят опитите за настъпление към [[Калаат ал-Мадик]].<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d9%81%d9%8a-%d8%a3%d8%b9%d9%86%d9%80-%d9%80%d9%81-%d8%a7%d8%b4%d8%aa%d8%a8%d8%a7%d9%83%d8%a7%d8%aa-%d9%85%d9%86%d8%b0-%d8%a7%d9%86%d8%b7%d9%84%d8%a7%d9%82-%d8%b9%d9%85%d9%84%d9%8a%d8%a9-%d8%b1/738871/|title=In the fiercest clashes since the launch of Operation "Deterrence of Aggression", regime forces, with heavy air support, thwart the organization's attempts to advance to strategic points in the northern Hama countryside|date=2 December 2024|access-date=2 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|page=Arabic}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a8%d8%b9%d8%af-%d8%a5%d8%ad%d8%b1%d8%a7%d8%b2-%d8%aa%d9%82%d8%af%d9%85-%d9%81%d9%8a-%d8%b1%d9%8a%d9%81-%d8%ad%d9%85%d8%a7%d8%a9-%d8%a7%d9%84%d8%b4%d8%b1%d9%82%d9%8a-%d9%82%d9%88%d8%a7%d8%aa/738765/|title=After making progress in the eastern Hama countryside.. "Deterrence of Aggression" forces control a town and 5 villages in the northern Hama countryside and are trying to control the strategic Qalaat Al-Madiq|date=2 December 2024|access-date=2 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|page=Arabic}}</ref> Ракетният обстрел на град Хама от опозиционните сили убива осем цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a7%d8%b3%d8%aa%d8%b4%d9%87%d8%a7%d8%af-8-%d9%85%d9%88%d8%a7%d8%b7%d9%86%d9%8a%d9%86-%d8%a8%d9%8a%d9%86%d9%87%d9%85-%d8%b7%d9%81%d9%84-%d8%a8%d9%82%d8%b5%d9%81-%d8%b9%d9%84%d9%89-%d9%85%d8%af%d9%8a/738830/|title=8 citizens martyred in shelling on Hama city.. The number of martyrs from the shells of the Authority and the factions rises to 12 since the beginning of the "Deterrence of Aggression" operation|date=2 December 2024|access-date=2 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Сблъсъци има и на фронтовата линия в равнината Ал-Габ на фона на неуспешна офанзива на Тахрир аш-Шам, където най-малко десет членове на групировката са убити, атакувайки позиции на Сирийската армия.<ref name="Ghab2Dec">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350452/|заглавие=After advancing in Hama: Forces of "Blocking Aggression" operation control a town and five villages in northern Hama|труд=[[Syrian Observatory for Human Rights]]}}</ref> === Бой в покрайнините на Хама === На 3 декември бунтовническите сили продължават настъплението си срещу проправителствените сили, превземайки градовете Тайбат ал-Имам, Халфая, Соран и Маардис.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a8%d8%b9%d8%af-%d8%a7%d9%84%d8%a7%d8%b4%d8%aa%d8%a8%d8%a7%d9%83%d8%a7%d8%aa-%d8%a7%d9%84%d8%a3%d8%b9%d9%86%d9%81-%d9%88%d8%a7%d9%84%d9%82%d8%b5%d9%81-%d8%a7%d9%84%d8%ac%d9%88%d9%8a-%d8%a7%d9%84/738892/|title=After the fiercest clashes and intensive aerial bombardment, Hayat Tahrir al-Sham and the factions control more cities and towns in the Hama countryside|date=3 December 2024|access-date=3 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Боевете се засилват вечерта между опозиционните и проправителствените сили, като бунтовниците поемат контрол над повече от 10 града села и достигат до покрайнините на Хама.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d9%85%d8%b9-%d8%a7%d8%b3%d8%aa%d9%85%d8%b1%d8%a7%d8%b1-%d8%a7%d9%84%d8%a7%d8%b4%d8%aa%d8%a8%d8%a7%d9%83%d8%a7%d8%aa-%d8%a7%d9%84%d8%b9%d9%86%d9%80-%d9%80%d9%8a%d9%80-%d9%80%d9%81%d8%a9-%d9%85%d9%86/739000/|title=As violent clashes continue for more than 24 hours in the Hama countryside, Hay'at Tahrir al-Sham is at the gates of Hama city and is trying to expand to cut off two main roads with Hama and impose a siege on the city|date=3 December 2024|access-date=3 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|page=Arabic}}</ref> Най-малко 17 войници на Сирийската армия и 8 бойци на Тахрир аш-Шам са убити при тежки сблъсъци северно от Хама. Двама цивилни също са убити от Аш-Шам в обстрела на града.<ref name="dec3cas">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350512/?doing_wp_cron=1733247072.5927150249481201171875|заглавие=Casualties under shelling by H*T*S on Hama: At least 24 members of regime forces and H*T*S kil*led in clashes near Hama|труд=[[Syrian Observatory for Human Rights]]}}</ref> На 4 декември силите на Сирийската армия започват контраофанзива, за да си върнат владението на академията за верижни военни превозни средства на 18 км североизточно от град Хама.<ref name="counter25">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350574/|заглавие=Securing Hama city and Khanaser highway: Regime forces and 25th Division expand operations around Hama city and advance towards "tracked military vehicles" academy|труд=[[Syrian Observatory for Human Rights]]}}</ref> Друга офанзива е проведена от силите на Тахрир аш-Шам срещу село Ал-Карим, съседно на село Ал-Баред близо до Джурин, където силите на Сирийската армия отблъсват атаките на бунтовниците. В деня на офанзивите на фронтовата линия на Хама са убити най-малко 48 бойци на Тахрир аш-Шам, 5 бойци на [[Сирийска национална армия|Сирийската национална армия]] и 34 войници на [[Сирийска армия|Сирийската армия]].<ref name="dec4Hama">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350580/|заглавие="Deterrence of Aggression" operation: H-T-S fails to advance towards "Alawite" villages and the largest military camp of regime forces in Sahil Al-Ghab|труд=[[Syrian Observatory for Human Rights]]}}</ref> До вечерта опозиционните сили бяха отрязали пътищата, свързващи Хама с [[Ар-Ракка]] и [[Халеб|Алепо]], и поемат контрола над селата Шейх Хилал, Ал-Саан и Сарудж в източната част на Хама.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a7%d9%84%d8%b9%d8%b5%d8%a7%d8%a6%d8%a8-%d8%a7%d9%84%d8%ad%d9%85%d8%b1%d8%a7%d8%a1-%d8%aa%d8%b7%d9%88%d9%82-%d9%85%d8%af%d9%8a%d9%86%d8%a9-%d8%ad%d9%85%d8%a7%d8%a9-%d8%a7%d9%84%d9%87%d9%80/739174/|title="Red Bands" encircle Hama city... "Hay'at Tahrir al-Sham" cuts off Hama-Raqqa and Hama-Aleppo roads and paves the way with ground shelling on a strategic mountain near Hama city|date=4 December 2024|access-date=4 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Тежките сблъсъци продължават през нощта, като бунтовниците превземат градовете Хитаб и Мубаракат, докато битката продължава в Джабал Зайн ал-Абидин. <ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/3-%d9%83%d9%8a%d9%84%d9%88%d9%85%d8%aa%d8%b1-%d9%84%d9%84%d9%88%d8%b5%d9%88%d9%84-%d8%a5%d9%84%d9%89-%d9%85%d8%af%d9%8a%d9%86%d8%a9-%d8%ad%d9%85%d8%a7%d8%a9-%d9%87%d9%8a%d9%80-%d9%80%d8%a6%d8%a9/739232/|title=3 km to reach Hama city.. Hayat Tahrir al-Sham surrounds Hama city from 3 sides and cuts off roads with the city|date=4 December 2024|access-date=4 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> В края на деня бунтовническите сили успяват да обкръжат град Хама от три посоки и са на около 4 km. Проправителствените сили все още контролират стратегическия маршрут Хама-[[Хомс]] и довеждат големи военни конвои в оживения град през последните 24 часа. В западната провинция на Хама боевете се приближават до района на [[Латакия]], населен предимно с [[алавити]].<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/middle-east/20241204-syrian-rebels-surround-key-city-hama-on-three-sides-war-monitor-says|title=Syrian rebels surround key city Hama on 'three sides', war monitor says|date=4 December 2024|access-date=4 December 2024|publisher=France 24|language=English}}</ref> На 5 декември опозиционните сили навлизат в североизточната част на град Хама, след като превземат базата на 66-та бригада източно от град Хама. Съобщава се за въздушни удари от проправителствените сили от източната страна, едновременно с боевете с опозиционните сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/بعد-ساعات-من-المعارك-الطاحنة-هيئة-تحري/739303/|title=After hours of grinding battles.. HTS and factions enter the northeastern side of Hama amid aerial bombardment from warplanes|date=5 December 2024|access-date=5 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Подкрепяната от Турция дивизия „Султан [[Сюлейман шах|Сюлейман Шах]]“, водена от Мохамед ал Джасем (Абу Амша), се присъединява към битката за контрол над града.<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350653/|заглавие=Amid crashing battles in city's suburbs {{!}} "Joint forces" send military reinforcement to frontlines on outskirts of Hama city - The Syrian Observatory For Human Rights|език=en-CA|достъп_дата=2024-12-06}}</ref> В същия ден силите на Сирийската армия се изтеглят от град Хама. Бунтовническите сили също влизат в централния затвор на Хама и освобождават стотици затворници, които според тях са били неправомерно задържани от режима.<ref name="auto">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2024/12/05/israel-hamas-war-news-gaza-lebanon-syria/|title=Syrian rebels take new city as army announces withdrawal from Hama|date=5 December 2024|work=The Washington Post}}</ref><ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://edition.cnn.com/2024/12/05/middleeast/syria-rebels-hama-government-intl/index.html|заглавие=Syrian army withdraws from strategic city of Hama as rebels advance|автор=Salem|първо_име=Mostafa|труд=CNN|език=en|достъп_дата=2024-12-05}}</ref><ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dawn.com/news/1876908|заглавие=Syrian rebels capture key city of Hama|автор=AFP|труд=DAWN.COM|език=en|достъп_дата=2024-12-06}}</ref> До следобеда опозиционните сили установяват пълен контрол над града и прилежащото военно летище.<ref name="hamafall" /><ref name="Air">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aljazeera.com/news/2024/12/5/syrian-opposition-fighters-claim-to-have-entered-the-crucial-city-of-hama|заглавие=Syrian opposition forces capture key city of Hama in fresh blow to Assad|труд=Al Jazeera|език=en|достъп_дата=2024-12-05}}</ref> В изявление сирийското правителство казва, че неговите „военни части са били предислокирани и преместени извън града“, за да „запазят живота на цивилни“, след като опозиционните сили са успели да „проникнат в няколко части на града“,<ref name="auto" /><ref name=":0" /> и значителен брой жители на Хама са избягали.<ref name="Air" /> === Последвало напредване на опозицията === На 5 декември 2024 г. проправителствените сили се изтеглят от градовете [[Саламия]] и [[Талбисе]] към град [[Хомс]], часове след изтеглянето им от Хама, когато бунтовниците се приближават до бившите покрайнини на града.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a8%d8%b9%d8%af-%d8%a7%d9%86%d9%87%d9%8a%d8%a7%d8%b1-%d9%82%d9%88%d8%a7%d8%aa-%d8%a7%d9%84%d9%86%d8%b8%d8%a7%d9%85-%d9%81%d9%8a-%d9%85%d8%af%d9%8a%d9%86%d8%a9-%d8%ad%d9%85%d8%a7%d8%a9-%d8%a7/739364/|title=After the collapse of the regime forces in the city of Hama.. the withdrawal of the regime forces and the National Defense from the cities of Salamiyah and Talbiseh towards the city of Homs|date=5 December 2024|access-date=5 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Вечерта опозиционните сили влизат в Саламия без бой, след като постигат споразумение със старейшините на града и религиозния [[Исмаилизъм|исмаилски]] съвет.<ref name="salamiyah">{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a7%d9%86%d9%87%d9%8a%d8%a7%d8%b1-%d9%83%d8%a8%d9%8a%d8%b1-%d9%84%d9%82%d9%88%d8%a7%d8%aa-%d8%a7%d9%84%d9%86%d8%b8%d8%a7%d9%85-%d8%a7%d9%84%d9%87%d9%80-%d9%80%d9%8a%d9%80-%d9%80%d8%a6%d8%a9/739376/|title=Major collapse of the regime forces.. "Hay'at Tahrir al-Sham" controls strategic sites near the city of Hama and enters the city of Salamiyah without fighting|date=5 December 2024|access-date=5 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> == Анализ == Град Хама е стратегически град с линии за доставки до лоялни крайбрежни крепости<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.thenationalnews.com/news/mena/2024/12/05/syrias-elite-tiger-forces-fail-to-stem-rebel-advance-in-hama/|заглавие=Syria's elite Tiger Forces fail to stem rebel advance in Hama|труд=The National News|език=en|достъп_дата=2024-12-05}}</ref> и е близо до райони, обитавани от [[алавити]], които до голяма степен са подкрепяли правителството на [[Башар ал-Асад]] в миналото. Освен това градът действа като кръстовище, свързващо четирите основни района на Сирия: север, юг, изток и запад. Той свързва жизненоважни доставки и транзитни линии между [[Дамаск]] и [[Халеб|Алепо]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://english.enabbaladi.net/archives/2024/12/what-is-the-importance-of-opposition-factions-control-over-hama|заглавие=What is the importance of opposition factions' control over Hama|труд=Enabbaladi|език=en}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://syriadirect.org/where-does-latakia-stand-on-suwaydas-movement/|заглавие='Ambiguous relationship': Where does Latakia stand on Suwayda's movement?|труд=Syria Direct|език=en}}</ref> == Реакции == * {{Flagicon image|Flag of the Syrian Salvation Government.svg}} [[Pravitelstvo na spasenieto na Siriè]]: Лидерът му Абу Мохамад ал-Джулани казва, че неговите сили са влезли в Хама, за да „почистят 40-годишна рана“, имайки предвид [[Клане в Хама (1982)|клането в Хама]] през 1982 г. от силите на режима на [[Хафез ал-Асад]]. Бунтовниците обещават да напреднат още на юг към [[Хомс]] и призоваха жителите на града да се надигнат на революция срещу потисничеството и тиранията.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://edition.cnn.com/2024/12/05/middleeast/syria-rebels-hama-government-intl/index.html|заглавие=Syrian army withdraws from strategic city of Hama as rebels advance|автор=Salem|първо_име=Mostafa|труд=CNN|език=en|достъп_дата=2024-12-05}}</ref> == Източници == {{Reflist}}{{Превод от|en|2024 Hama offensive|1261877655}}{{Портал|Сирия}} [[Категория:Страници с непроверени преводи]] eu6m7jhw0i7dsl0mtp2x51fnv83cgac 12434946 12434945 2024-12-08T15:06:47Z Ambra75 259141 /* Реакции */ 12434946 wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт|място=[[Хама (мухафаза)]] и части от Южен [[Идлиб (мухафаза)]]|резултат=Бунтовниците превземат град [[Хама]] и множество градове в региона, включително Саламия, Кафр Зита, Ал-Латамина и Морек, както и военното летище Хама.|страна1=[[File:Flag of the Syrian Salvation Government.svg|20px]] [[Правителство на спасението на Сирия]]<br>[[File:Flag of the Syrian revolution.svg|20px]] [[Временно правителство на Сирия]]|страна2={{флагче с име|Сирия}} [[Сирия]]<br>{{флагче с име|Русия}} [[Русия]]}} '''Битката за Хама от 2024 г.''' е военна операция, започната от силите на [[Правителство на спасението на Сирия|Правителството на спасението на Сирия]] и подкрепяните от [[Турция]]<ref name="Turkeybacked">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://npasyria.com/en/118858/|заглавие=Turkish-Backed Factions Reach Hama's Outskirts in Central Syria|труд=North Press Agency}}</ref> бунтовнически групи на [[Временно правителство на Сирия|Временното правителство на Сирия]] по време на офанзивата на сирийската опозиция през 2024 г. – фаза от [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]]. Операцията, стартирана от Командването на военните операции, се провежда в [[Хама (мухафаза)|провинция Хама]]. На 5 декември 2024 г. опозиционните сили превземат град [[Хама]].<ref name="hamafall">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2024/12/05/middleeast/syria-rebels-hama-government-intl/index.html|title=Syrian rebels capture second major city as army withdraws from Hama|date=5 December 2024|access-date=5 December 2024|publisher=CNN}}</ref> == Предистория == На 27 ноември 2024 г. сирийските опозиционни групи, водени от [[Тахрир аш-Шам]], започват офанзива срещу проправителствените сили в Северозападна [[Сирия]]. Това бележи първата голяма офанзива на която и да е фракция в конфликта след прекратяването на огъня в [[Идлиб]] през март 2020 г. Операцията води до бързото превземане на десетки села от [[Сирийска опозиция|опозиционните сили]] и до значително отслабване на проправителствената отбрана. Според Сирийската обсерватория за правата на човека това е причинило известно изместване на населението към различни сирийски градове, включително Хама.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350205/|заглавие=Following withdrawal of Iranian-backed militias and regime forces, Kurdish forces deploy in Aleppo international airport, Nubl and Al-Zahraa and take control of checkpoints|издател=[[Syrian Observatory for Human Rights]]|достъп_дата=30 November 2024}}</ref> == Битка == === Напредване === На 30 ноември 2024 г. бунтовниците поемат контрола над няколко града, включително [[Тайбат ал-Имам]], [[Кафр Зита]], [[Ал-Латамина]] и [[Морек]]. В резултат на това бунтовническите сили се приближават до покрайнините на град [[Хама]] и започват да се приближават към града.<ref name="jpostci">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jpost.com/breaking-news/article-831386|заглавие=Syrian rebels closing in on city of Hama - report|издател=Jerusalem Post|достъп_дата=30 November 2024}}</ref> Междувременно проправителствените сили започват да се изтеглят както от града, така и от неговата въздушна база.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/وسط-انسحاب-لقوات-النظام-من-مدينة-حماة-و/738472/|title=Amidst the withdrawal of regime forces from the city of Hama and its military airport, "Hay'at Tahrir al-Sham" continues to advance in its countryside and takes control of new cities and towns|date=30 November 2024|access-date=30 November 2024|publisher=[[[Syrian Observatory for Human Rights]]|language=Arabic}}</ref> Непроверена снимка започва да циркулира в началото на 1 декември, показвайки как бунтовническите сили влизат в квартал „Ал-Арбаен“ в Хама.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rotter.net/forum/scoops1/879568.shtml|заглавие=המורדים בסוריה נכנסו לעיר חמה . תמונה מרחוב אל-ארבעין) - חדשות רוטר|труд=Rotter.net|достъп_дата=2024-11-30}}</ref> Ал-Джазира съобщава също, че бунтовническите сили са влезли в града.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=8WmVW-vxPf4|заглавие=Syrian opposition fighters enter the city of Hama|издател=[[Al-Jazeera]]|достъп_дата=1 December 2024}}</ref> След напредването на бунтовниците сирийското правителство изпраща подкрепления, за да спре настъпващите бунтовнически сили, заедно със [[Сили за специални операции|специални сили,]] свързани със [[Сухайл ал-Хасан,]] на стратегически места, включително [[Джабал Зайн ал-Абидин]], [[Тайбат ал-Имам]], [[Камхана]] и [[Хитаб]]. На следващия ден сирийската армия успява да започне контраофанзива, която си връща част от територията в провинция Хама и спира настъплението на бунтовниците.<ref name="siasatcounter">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.siasat.com/syrian-forces-regain-territory-halt-rebel-advance-in-hama-amid-heavy-fighting-3140620/|заглавие=Syrian forces regain territory, halt rebel advance in Hama amid heavy fighting|издател=[[The Siasat Daily]]|достъп_дата=1 December 2024}}</ref> Руските въздушни удари са насочени към селските части на [[Идлиб]] и [[Хама]] под контрола на бунтовниците. Според сирийската държавна новинарска агенция [[Сирийска арабска новинарска агенция|САНА]] през нощта армията е изтласкала бунтовниците в северната провинция на [[Хама (мухафаза)|провинция Хама]]. И САНА, и Сирийската обсерватория за правата на човека твърдят, че сирийската армия е успяла да отблъсне бунтовниците. Сирийската обсерватория твърди, че подкрепленията са образували силна отбранителна линия в северната част на Хама.<ref name="dwreinf">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dw.com/en/syria-army-sends-reinforcements-to-hold-back-rebels-in-hama/a-70930913|заглавие=Syria: Army sends reinforcements to hold back rebels in Hama|издател=[[DW News]]|достъп_дата=1 December 2024}}</ref> Бунтовниците заявяват, че ще прокарат целия път до [[Дамаск]].<ref name="apnewscoatt">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://apnews.com/article/syria-aleppo-hama-assad-hts-iran-a8d7ddd45d3cb6b7aa943957b2ac6d9a|заглавие=Syria launches counterattacks in an attempt to halt insurgents' surprise advance|автор=Chehayeb|първо_име=Kareem|издател=[[AP News]]|достъп_дата=1 December 2024}}</ref> На 1 декември, като част от подновеното настъпление на бунтовниците в южната част на [[Идлиб]], седем бойци на Тахрир аш-Шам са убити в [[Хан Шейхун]] от минирани ракети в бивш склад на Сирийската армия, който е изоставен от отстъпващите правителствени сили в града.<ref name="Dec1KS">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350267/|заглавие=Left by regime forces: Seven rebels killed in explosion of booby-trapped missiles in Khan Shaykhoun|труд=[[Syrian Observatory for Human Rights]]}}</ref> На 2 декември бунтовнически удар с [[дрон]], насочен към събиране на проправителствени военни лидери близо до [[Джабал Зейн ал-Абидин]] северно от Хама причинява множество смъртни случаи и ранени сред техните редици.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d9%87%d9%8a%d8%a6%d8%a9-%d8%aa%d8%ad%d8%b1%d9%8a%d8%b1-%d8%a7%d9%84%d8%b4%d8%a7%d9%85-%d9%88%d8%a7%d9%84%d9%81%d8%b5%d8%a7%d8%a6%d9%84-%d8%aa%d8%b3%d8%aa%d9%87%d8%af%d9%81%d8%a7%d9%86-%d8%aa%d8%ac/738722/|title=Hayat Tahrir al-Sham and factions target a gathering of military leaders from the regime forces north of Hama city|date=2 December 2024|access-date=2 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> До следобеда сблъсъците между опозицията и проправителствените сили се засилват в провинция Хама, особено близо до градовете [[Карназ]] и [[Суран]]. В източната провинция Хама опозиционните сили напредват, превземайки град [[Каср Абу Самра]].<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a8%d8%b9%d8%af-%d9%87%d8%ac%d9%88%d9%85-%d8%b9%d9%86%d9%8a%d9%81-%d9%84%d9%87%d9%8a%d8%a6%d8%a9-%d8%aa%d8%ad%d8%b1%d9%8a%d8%b1-%d8%a7%d9%84%d8%b4%d8%a7%d9%85-%d9%88%d8%a7%d9%84%d9%81%d8%b5%d8%a7/738742/|title=After a violent attack by Hay'at Tahrir al-Sham and the factions.. Fierce battles in the northern and eastern countryside of Hama, coinciding with air strikes and intensive artillery shelling|date=2 December 2024|access-date=2 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Вечерта се състоят най-тежките сблъсъци от началото на офанзивата между опозиционните и проправителствените сили в северната област Хама, като руски и правителствени самолети извършват над 45 въздушни удара. Опозиционните сили поемат контрола над селата ал-Джубайн, [[Тел Малах]], [[Ал-Джаламах]], Ал-Джубайн, Брейдей, Карназ и Ал-Каркат, докато проправителствените сили успяват да осуетят опитите за настъпление към [[Калаат ал-Мадик]].<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d9%81%d9%8a-%d8%a3%d8%b9%d9%86%d9%80-%d9%80%d9%81-%d8%a7%d8%b4%d8%aa%d8%a8%d8%a7%d9%83%d8%a7%d8%aa-%d9%85%d9%86%d8%b0-%d8%a7%d9%86%d8%b7%d9%84%d8%a7%d9%82-%d8%b9%d9%85%d9%84%d9%8a%d8%a9-%d8%b1/738871/|title=In the fiercest clashes since the launch of Operation "Deterrence of Aggression", regime forces, with heavy air support, thwart the organization's attempts to advance to strategic points in the northern Hama countryside|date=2 December 2024|access-date=2 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|page=Arabic}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a8%d8%b9%d8%af-%d8%a5%d8%ad%d8%b1%d8%a7%d8%b2-%d8%aa%d9%82%d8%af%d9%85-%d9%81%d9%8a-%d8%b1%d9%8a%d9%81-%d8%ad%d9%85%d8%a7%d8%a9-%d8%a7%d9%84%d8%b4%d8%b1%d9%82%d9%8a-%d9%82%d9%88%d8%a7%d8%aa/738765/|title=After making progress in the eastern Hama countryside.. "Deterrence of Aggression" forces control a town and 5 villages in the northern Hama countryside and are trying to control the strategic Qalaat Al-Madiq|date=2 December 2024|access-date=2 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|page=Arabic}}</ref> Ракетният обстрел на град Хама от опозиционните сили убива осем цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a7%d8%b3%d8%aa%d8%b4%d9%87%d8%a7%d8%af-8-%d9%85%d9%88%d8%a7%d8%b7%d9%86%d9%8a%d9%86-%d8%a8%d9%8a%d9%86%d9%87%d9%85-%d8%b7%d9%81%d9%84-%d8%a8%d9%82%d8%b5%d9%81-%d8%b9%d9%84%d9%89-%d9%85%d8%af%d9%8a/738830/|title=8 citizens martyred in shelling on Hama city.. The number of martyrs from the shells of the Authority and the factions rises to 12 since the beginning of the "Deterrence of Aggression" operation|date=2 December 2024|access-date=2 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Сблъсъци има и на фронтовата линия в равнината Ал-Габ на фона на неуспешна офанзива на Тахрир аш-Шам, където най-малко десет членове на групировката са убити, атакувайки позиции на Сирийската армия.<ref name="Ghab2Dec">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350452/|заглавие=After advancing in Hama: Forces of "Blocking Aggression" operation control a town and five villages in northern Hama|труд=[[Syrian Observatory for Human Rights]]}}</ref> === Бой в покрайнините на Хама === На 3 декември бунтовническите сили продължават настъплението си срещу проправителствените сили, превземайки градовете Тайбат ал-Имам, Халфая, Соран и Маардис.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a8%d8%b9%d8%af-%d8%a7%d9%84%d8%a7%d8%b4%d8%aa%d8%a8%d8%a7%d9%83%d8%a7%d8%aa-%d8%a7%d9%84%d8%a3%d8%b9%d9%86%d9%81-%d9%88%d8%a7%d9%84%d9%82%d8%b5%d9%81-%d8%a7%d9%84%d8%ac%d9%88%d9%8a-%d8%a7%d9%84/738892/|title=After the fiercest clashes and intensive aerial bombardment, Hayat Tahrir al-Sham and the factions control more cities and towns in the Hama countryside|date=3 December 2024|access-date=3 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Боевете се засилват вечерта между опозиционните и проправителствените сили, като бунтовниците поемат контрол над повече от 10 града села и достигат до покрайнините на Хама.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d9%85%d8%b9-%d8%a7%d8%b3%d8%aa%d9%85%d8%b1%d8%a7%d8%b1-%d8%a7%d9%84%d8%a7%d8%b4%d8%aa%d8%a8%d8%a7%d9%83%d8%a7%d8%aa-%d8%a7%d9%84%d8%b9%d9%86%d9%80-%d9%80%d9%8a%d9%80-%d9%80%d9%81%d8%a9-%d9%85%d9%86/739000/|title=As violent clashes continue for more than 24 hours in the Hama countryside, Hay'at Tahrir al-Sham is at the gates of Hama city and is trying to expand to cut off two main roads with Hama and impose a siege on the city|date=3 December 2024|access-date=3 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|page=Arabic}}</ref> Най-малко 17 войници на Сирийската армия и 8 бойци на Тахрир аш-Шам са убити при тежки сблъсъци северно от Хама. Двама цивилни също са убити от Аш-Шам в обстрела на града.<ref name="dec3cas">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350512/?doing_wp_cron=1733247072.5927150249481201171875|заглавие=Casualties under shelling by H*T*S on Hama: At least 24 members of regime forces and H*T*S kil*led in clashes near Hama|труд=[[Syrian Observatory for Human Rights]]}}</ref> На 4 декември силите на Сирийската армия започват контраофанзива, за да си върнат владението на академията за верижни военни превозни средства на 18 км североизточно от град Хама.<ref name="counter25">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350574/|заглавие=Securing Hama city and Khanaser highway: Regime forces and 25th Division expand operations around Hama city and advance towards "tracked military vehicles" academy|труд=[[Syrian Observatory for Human Rights]]}}</ref> Друга офанзива е проведена от силите на Тахрир аш-Шам срещу село Ал-Карим, съседно на село Ал-Баред близо до Джурин, където силите на Сирийската армия отблъсват атаките на бунтовниците. В деня на офанзивите на фронтовата линия на Хама са убити най-малко 48 бойци на Тахрир аш-Шам, 5 бойци на [[Сирийска национална армия|Сирийската национална армия]] и 34 войници на [[Сирийска армия|Сирийската армия]].<ref name="dec4Hama">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350580/|заглавие="Deterrence of Aggression" operation: H-T-S fails to advance towards "Alawite" villages and the largest military camp of regime forces in Sahil Al-Ghab|труд=[[Syrian Observatory for Human Rights]]}}</ref> До вечерта опозиционните сили бяха отрязали пътищата, свързващи Хама с [[Ар-Ракка]] и [[Халеб|Алепо]], и поемат контрола над селата Шейх Хилал, Ал-Саан и Сарудж в източната част на Хама.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a7%d9%84%d8%b9%d8%b5%d8%a7%d8%a6%d8%a8-%d8%a7%d9%84%d8%ad%d9%85%d8%b1%d8%a7%d8%a1-%d8%aa%d8%b7%d9%88%d9%82-%d9%85%d8%af%d9%8a%d9%86%d8%a9-%d8%ad%d9%85%d8%a7%d8%a9-%d8%a7%d9%84%d9%87%d9%80/739174/|title="Red Bands" encircle Hama city... "Hay'at Tahrir al-Sham" cuts off Hama-Raqqa and Hama-Aleppo roads and paves the way with ground shelling on a strategic mountain near Hama city|date=4 December 2024|access-date=4 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Тежките сблъсъци продължават през нощта, като бунтовниците превземат градовете Хитаб и Мубаракат, докато битката продължава в Джабал Зайн ал-Абидин. <ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/3-%d9%83%d9%8a%d9%84%d9%88%d9%85%d8%aa%d8%b1-%d9%84%d9%84%d9%88%d8%b5%d9%88%d9%84-%d8%a5%d9%84%d9%89-%d9%85%d8%af%d9%8a%d9%86%d8%a9-%d8%ad%d9%85%d8%a7%d8%a9-%d9%87%d9%8a%d9%80-%d9%80%d8%a6%d8%a9/739232/|title=3 km to reach Hama city.. Hayat Tahrir al-Sham surrounds Hama city from 3 sides and cuts off roads with the city|date=4 December 2024|access-date=4 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> В края на деня бунтовническите сили успяват да обкръжат град Хама от три посоки и са на около 4 km. Проправителствените сили все още контролират стратегическия маршрут Хама-[[Хомс]] и довеждат големи военни конвои в оживения град през последните 24 часа. В западната провинция на Хама боевете се приближават до района на [[Латакия]], населен предимно с [[алавити]].<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/middle-east/20241204-syrian-rebels-surround-key-city-hama-on-three-sides-war-monitor-says|title=Syrian rebels surround key city Hama on 'three sides', war monitor says|date=4 December 2024|access-date=4 December 2024|publisher=France 24|language=English}}</ref> На 5 декември опозиционните сили навлизат в североизточната част на град Хама, след като превземат базата на 66-та бригада източно от град Хама. Съобщава се за въздушни удари от проправителствените сили от източната страна, едновременно с боевете с опозиционните сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/بعد-ساعات-من-المعارك-الطاحنة-هيئة-تحري/739303/|title=After hours of grinding battles.. HTS and factions enter the northeastern side of Hama amid aerial bombardment from warplanes|date=5 December 2024|access-date=5 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Подкрепяната от Турция дивизия „Султан [[Сюлейман шах|Сюлейман Шах]]“, водена от Мохамед ал Джасем (Абу Амша), се присъединява към битката за контрол над града.<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350653/|заглавие=Amid crashing battles in city's suburbs {{!}} "Joint forces" send military reinforcement to frontlines on outskirts of Hama city - The Syrian Observatory For Human Rights|език=en-CA|достъп_дата=2024-12-06}}</ref> В същия ден силите на Сирийската армия се изтеглят от град Хама. Бунтовническите сили също влизат в централния затвор на Хама и освобождават стотици затворници, които според тях са били неправомерно задържани от режима.<ref name="auto">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2024/12/05/israel-hamas-war-news-gaza-lebanon-syria/|title=Syrian rebels take new city as army announces withdrawal from Hama|date=5 December 2024|work=The Washington Post}}</ref><ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://edition.cnn.com/2024/12/05/middleeast/syria-rebels-hama-government-intl/index.html|заглавие=Syrian army withdraws from strategic city of Hama as rebels advance|автор=Salem|първо_име=Mostafa|труд=CNN|език=en|достъп_дата=2024-12-05}}</ref><ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dawn.com/news/1876908|заглавие=Syrian rebels capture key city of Hama|автор=AFP|труд=DAWN.COM|език=en|достъп_дата=2024-12-06}}</ref> До следобеда опозиционните сили установяват пълен контрол над града и прилежащото военно летище.<ref name="hamafall" /><ref name="Air">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aljazeera.com/news/2024/12/5/syrian-opposition-fighters-claim-to-have-entered-the-crucial-city-of-hama|заглавие=Syrian opposition forces capture key city of Hama in fresh blow to Assad|труд=Al Jazeera|език=en|достъп_дата=2024-12-05}}</ref> В изявление сирийското правителство казва, че неговите „военни части са били предислокирани и преместени извън града“, за да „запазят живота на цивилни“, след като опозиционните сили са успели да „проникнат в няколко части на града“,<ref name="auto" /><ref name=":0" /> и значителен брой жители на Хама са избягали.<ref name="Air" /> === Последвало напредване на опозицията === На 5 декември 2024 г. проправителствените сили се изтеглят от градовете [[Саламия]] и [[Талбисе]] към град [[Хомс]], часове след изтеглянето им от Хама, когато бунтовниците се приближават до бившите покрайнини на града.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a8%d8%b9%d8%af-%d8%a7%d9%86%d9%87%d9%8a%d8%a7%d8%b1-%d9%82%d9%88%d8%a7%d8%aa-%d8%a7%d9%84%d9%86%d8%b8%d8%a7%d9%85-%d9%81%d9%8a-%d9%85%d8%af%d9%8a%d9%86%d8%a9-%d8%ad%d9%85%d8%a7%d8%a9-%d8%a7/739364/|title=After the collapse of the regime forces in the city of Hama.. the withdrawal of the regime forces and the National Defense from the cities of Salamiyah and Talbiseh towards the city of Homs|date=5 December 2024|access-date=5 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Вечерта опозиционните сили влизат в Саламия без бой, след като постигат споразумение със старейшините на града и религиозния [[Исмаилизъм|исмаилски]] съвет.<ref name="salamiyah">{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a7%d9%86%d9%87%d9%8a%d8%a7%d8%b1-%d9%83%d8%a8%d9%8a%d8%b1-%d9%84%d9%82%d9%88%d8%a7%d8%aa-%d8%a7%d9%84%d9%86%d8%b8%d8%a7%d9%85-%d8%a7%d9%84%d9%87%d9%80-%d9%80%d9%8a%d9%80-%d9%80%d8%a6%d8%a9/739376/|title=Major collapse of the regime forces.. "Hay'at Tahrir al-Sham" controls strategic sites near the city of Hama and enters the city of Salamiyah without fighting|date=5 December 2024|access-date=5 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> == Анализ == Град Хама е стратегически град с линии за доставки до лоялни крайбрежни крепости<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.thenationalnews.com/news/mena/2024/12/05/syrias-elite-tiger-forces-fail-to-stem-rebel-advance-in-hama/|заглавие=Syria's elite Tiger Forces fail to stem rebel advance in Hama|труд=The National News|език=en|достъп_дата=2024-12-05}}</ref> и е близо до райони, обитавани от [[алавити]], които до голяма степен са подкрепяли правителството на [[Башар ал-Асад]] в миналото. Освен това градът действа като кръстовище, свързващо четирите основни района на Сирия: север, юг, изток и запад. Той свързва жизненоважни доставки и транзитни линии между [[Дамаск]] и [[Халеб|Алепо]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://english.enabbaladi.net/archives/2024/12/what-is-the-importance-of-opposition-factions-control-over-hama|заглавие=What is the importance of opposition factions' control over Hama|труд=Enabbaladi|език=en}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://syriadirect.org/where-does-latakia-stand-on-suwaydas-movement/|заглавие='Ambiguous relationship': Where does Latakia stand on Suwayda's movement?|труд=Syria Direct|език=en}}</ref> == Реакции == * {{Flagicon image|Flag of the Syrian Salvation Government.svg}} [[Pravitelstvo na spasenieto na Siriè|Правителство на спасението на Сирия]]: Лидерът му Абу Мохамад ал-Джулани казва, че неговите сили са влезли в Хама, за да „почистят 40-годишна рана“, имайки предвид [[Клане в Хама (1982)|клането в Хама]] през 1982 г. от силите на режима на [[Хафез ал-Асад]]. Бунтовниците обещават да напреднат още на юг към [[Хомс]] и призоваха жителите на града да се надигнат на революция срещу потисничеството и тиранията.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://edition.cnn.com/2024/12/05/middleeast/syria-rebels-hama-government-intl/index.html|заглавие=Syrian army withdraws from strategic city of Hama as rebels advance|автор=Salem|първо_име=Mostafa|труд=CNN|език=en|достъп_дата=2024-12-05}}</ref> == Източници == {{Reflist}}{{Превод от|en|2024 Hama offensive|1261877655}}{{Портал|Сирия}} [[Категория:Страници с непроверени преводи]] 1jmkqv3sgww5bjrvypby4q479nk80kw 12434953 12434946 2024-12-08T15:13:49Z Ambra75 259141 12434953 wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт|място=[[Хама (мухафаза)]] и части от Южен [[Идлиб (мухафаза)]]|резултат=Бунтовниците превземат град [[Хама]] и множество градове в региона, включително Саламия, Кафр Зита, Ал-Латамина и Морек, както и военното летище Хама.|страна1=[[File:Flag of the Syrian Salvation Government.svg|20px]] [[Правителство на спасението на Сирия]]<br>[[File:Flag of the Syrian revolution.svg|20px]] [[Временно правителство на Сирия]]|страна2={{флагче с име|Сирия}}<br>{{флагче с име|Русия}}}} '''Битката за Хама от 2024 г.''' е военна операция, започната от силите на [[Правителство на спасението на Сирия|Правителството на спасението на Сирия]] и подкрепяните от [[Турция]]<ref name="Turkeybacked">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://npasyria.com/en/118858/|заглавие=Turkish-Backed Factions Reach Hama's Outskirts in Central Syria|труд=North Press Agency}}</ref> бунтовнически групи на [[Временно правителство на Сирия|Временното правителство на Сирия]] по време на офанзивата на сирийската опозиция през 2024 г. – фаза от [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]]. Операцията, стартирана от Командването на военните операции, се провежда в [[Хама (мухафаза)|провинция Хама]]. На 5 декември 2024 г. опозиционните сили превземат град [[Хама]].<ref name="hamafall">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2024/12/05/middleeast/syria-rebels-hama-government-intl/index.html|title=Syrian rebels capture second major city as army withdraws from Hama|date=5 December 2024|access-date=5 December 2024|publisher=CNN}}</ref> == Предистория == На 27 ноември 2024 г. сирийските опозиционни групи, водени от [[Тахрир аш-Шам]], започват офанзива срещу проправителствените сили в Северозападна [[Сирия]]. Това бележи първата голяма офанзива на която и да е фракция в конфликта след прекратяването на огъня в [[Идлиб]] през март 2020 г. Операцията води до бързото превземане на десетки села от [[Сирийска опозиция|опозиционните сили]] и до значително отслабване на проправителствената отбрана. Според Сирийската обсерватория за правата на човека това е причинило известно изместване на населението към различни сирийски градове, включително Хама.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350205/|заглавие=Following withdrawal of Iranian-backed militias and regime forces, Kurdish forces deploy in Aleppo international airport, Nubl and Al-Zahraa and take control of checkpoints|издател=[[Syrian Observatory for Human Rights]]|достъп_дата=30 November 2024}}</ref> == Битка == === Напредване === На 30 ноември 2024 г. бунтовниците поемат контрола над няколко града, включително [[Тайбат ал-Имам]], [[Кафр Зита]], [[Ал-Латамина]] и [[Морек]]. В резултат на това бунтовническите сили се приближават до покрайнините на град [[Хама]] и започват да се приближават към града.<ref name="jpostci">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jpost.com/breaking-news/article-831386|заглавие=Syrian rebels closing in on city of Hama - report|издател=Jerusalem Post|достъп_дата=30 November 2024}}</ref> Междувременно проправителствените сили започват да се изтеглят както от града, така и от неговата въздушна база.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/وسط-انسحاب-لقوات-النظام-من-مدينة-حماة-و/738472/|title=Amidst the withdrawal of regime forces from the city of Hama and its military airport, "Hay'at Tahrir al-Sham" continues to advance in its countryside and takes control of new cities and towns|date=30 November 2024|access-date=30 November 2024|publisher=[[[Syrian Observatory for Human Rights]]|language=Arabic}}</ref> Непроверена снимка започва да циркулира в началото на 1 декември, показвайки как бунтовническите сили влизат в квартал „Ал-Арбаен“ в Хама.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rotter.net/forum/scoops1/879568.shtml|заглавие=המורדים בסוריה נכנסו לעיר חמה . תמונה מרחוב אל-ארבעין) - חדשות רוטר|труд=Rotter.net|достъп_дата=2024-11-30}}</ref> Ал-Джазира съобщава също, че бунтовническите сили са влезли в града.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=8WmVW-vxPf4|заглавие=Syrian opposition fighters enter the city of Hama|издател=[[Al-Jazeera]]|достъп_дата=1 December 2024}}</ref> След напредването на бунтовниците сирийското правителство изпраща подкрепления, за да спре настъпващите бунтовнически сили, заедно със [[Сили за специални операции|специални сили,]] свързани със [[Сухайл ал-Хасан,]] на стратегически места, включително [[Джабал Зайн ал-Абидин]], [[Тайбат ал-Имам]], [[Камхана]] и [[Хитаб]]. На следващия ден сирийската армия успява да започне контраофанзива, която си връща част от територията в провинция Хама и спира настъплението на бунтовниците.<ref name="siasatcounter">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.siasat.com/syrian-forces-regain-territory-halt-rebel-advance-in-hama-amid-heavy-fighting-3140620/|заглавие=Syrian forces regain territory, halt rebel advance in Hama amid heavy fighting|издател=[[The Siasat Daily]]|достъп_дата=1 December 2024}}</ref> Руските въздушни удари са насочени към селските части на [[Идлиб]] и [[Хама]] под контрола на бунтовниците. Според сирийската държавна новинарска агенция [[Сирийска арабска новинарска агенция|САНА]] през нощта армията е изтласкала бунтовниците в северната провинция на [[Хама (мухафаза)|провинция Хама]]. И САНА, и Сирийската обсерватория за правата на човека твърдят, че сирийската армия е успяла да отблъсне бунтовниците. Сирийската обсерватория твърди, че подкрепленията са образували силна отбранителна линия в северната част на Хама.<ref name="dwreinf">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dw.com/en/syria-army-sends-reinforcements-to-hold-back-rebels-in-hama/a-70930913|заглавие=Syria: Army sends reinforcements to hold back rebels in Hama|издател=[[DW News]]|достъп_дата=1 December 2024}}</ref> Бунтовниците заявяват, че ще прокарат целия път до [[Дамаск]].<ref name="apnewscoatt">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://apnews.com/article/syria-aleppo-hama-assad-hts-iran-a8d7ddd45d3cb6b7aa943957b2ac6d9a|заглавие=Syria launches counterattacks in an attempt to halt insurgents' surprise advance|автор=Chehayeb|първо_име=Kareem|издател=[[AP News]]|достъп_дата=1 December 2024}}</ref> На 1 декември, като част от подновеното настъпление на бунтовниците в южната част на [[Идлиб]], седем бойци на Тахрир аш-Шам са убити в [[Хан Шейхун]] от минирани ракети в бивш склад на Сирийската армия, който е изоставен от отстъпващите правителствени сили в града.<ref name="Dec1KS">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350267/|заглавие=Left by regime forces: Seven rebels killed in explosion of booby-trapped missiles in Khan Shaykhoun|труд=[[Syrian Observatory for Human Rights]]}}</ref> На 2 декември бунтовнически удар с [[дрон]], насочен към събиране на проправителствени военни лидери близо до [[Джабал Зейн ал-Абидин]] северно от Хама причинява множество смъртни случаи и ранени сред техните редици.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d9%87%d9%8a%d8%a6%d8%a9-%d8%aa%d8%ad%d8%b1%d9%8a%d8%b1-%d8%a7%d9%84%d8%b4%d8%a7%d9%85-%d9%88%d8%a7%d9%84%d9%81%d8%b5%d8%a7%d8%a6%d9%84-%d8%aa%d8%b3%d8%aa%d9%87%d8%af%d9%81%d8%a7%d9%86-%d8%aa%d8%ac/738722/|title=Hayat Tahrir al-Sham and factions target a gathering of military leaders from the regime forces north of Hama city|date=2 December 2024|access-date=2 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> До следобеда сблъсъците между опозицията и проправителствените сили се засилват в провинция Хама, особено близо до градовете [[Карназ]] и [[Суран]]. В източната провинция Хама опозиционните сили напредват, превземайки град [[Каср Абу Самра]].<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a8%d8%b9%d8%af-%d9%87%d8%ac%d9%88%d9%85-%d8%b9%d9%86%d9%8a%d9%81-%d9%84%d9%87%d9%8a%d8%a6%d8%a9-%d8%aa%d8%ad%d8%b1%d9%8a%d8%b1-%d8%a7%d9%84%d8%b4%d8%a7%d9%85-%d9%88%d8%a7%d9%84%d9%81%d8%b5%d8%a7/738742/|title=After a violent attack by Hay'at Tahrir al-Sham and the factions.. Fierce battles in the northern and eastern countryside of Hama, coinciding with air strikes and intensive artillery shelling|date=2 December 2024|access-date=2 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Вечерта се състоят най-тежките сблъсъци от началото на офанзивата между опозиционните и проправителствените сили в северната област Хама, като руски и правителствени самолети извършват над 45 въздушни удара. Опозиционните сили поемат контрола над селата ал-Джубайн, [[Тел Малах]], [[Ал-Джаламах]], Ал-Джубайн, Брейдей, Карназ и Ал-Каркат, докато проправителствените сили успяват да осуетят опитите за настъпление към [[Калаат ал-Мадик]].<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d9%81%d9%8a-%d8%a3%d8%b9%d9%86%d9%80-%d9%80%d9%81-%d8%a7%d8%b4%d8%aa%d8%a8%d8%a7%d9%83%d8%a7%d8%aa-%d9%85%d9%86%d8%b0-%d8%a7%d9%86%d8%b7%d9%84%d8%a7%d9%82-%d8%b9%d9%85%d9%84%d9%8a%d8%a9-%d8%b1/738871/|title=In the fiercest clashes since the launch of Operation "Deterrence of Aggression", regime forces, with heavy air support, thwart the organization's attempts to advance to strategic points in the northern Hama countryside|date=2 December 2024|access-date=2 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|page=Arabic}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a8%d8%b9%d8%af-%d8%a5%d8%ad%d8%b1%d8%a7%d8%b2-%d8%aa%d9%82%d8%af%d9%85-%d9%81%d9%8a-%d8%b1%d9%8a%d9%81-%d8%ad%d9%85%d8%a7%d8%a9-%d8%a7%d9%84%d8%b4%d8%b1%d9%82%d9%8a-%d9%82%d9%88%d8%a7%d8%aa/738765/|title=After making progress in the eastern Hama countryside.. "Deterrence of Aggression" forces control a town and 5 villages in the northern Hama countryside and are trying to control the strategic Qalaat Al-Madiq|date=2 December 2024|access-date=2 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|page=Arabic}}</ref> Ракетният обстрел на град Хама от опозиционните сили убива осем цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a7%d8%b3%d8%aa%d8%b4%d9%87%d8%a7%d8%af-8-%d9%85%d9%88%d8%a7%d8%b7%d9%86%d9%8a%d9%86-%d8%a8%d9%8a%d9%86%d9%87%d9%85-%d8%b7%d9%81%d9%84-%d8%a8%d9%82%d8%b5%d9%81-%d8%b9%d9%84%d9%89-%d9%85%d8%af%d9%8a/738830/|title=8 citizens martyred in shelling on Hama city.. The number of martyrs from the shells of the Authority and the factions rises to 12 since the beginning of the "Deterrence of Aggression" operation|date=2 December 2024|access-date=2 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Сблъсъци има и на фронтовата линия в равнината Ал-Габ на фона на неуспешна офанзива на Тахрир аш-Шам, където най-малко десет членове на групировката са убити, атакувайки позиции на Сирийската армия.<ref name="Ghab2Dec">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350452/|заглавие=After advancing in Hama: Forces of "Blocking Aggression" operation control a town and five villages in northern Hama|труд=[[Syrian Observatory for Human Rights]]}}</ref> === Бой в покрайнините на Хама === На 3 декември бунтовническите сили продължават настъплението си срещу проправителствените сили, превземайки градовете Тайбат ал-Имам, Халфая, Соран и Маардис.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a8%d8%b9%d8%af-%d8%a7%d9%84%d8%a7%d8%b4%d8%aa%d8%a8%d8%a7%d9%83%d8%a7%d8%aa-%d8%a7%d9%84%d8%a3%d8%b9%d9%86%d9%81-%d9%88%d8%a7%d9%84%d9%82%d8%b5%d9%81-%d8%a7%d9%84%d8%ac%d9%88%d9%8a-%d8%a7%d9%84/738892/|title=After the fiercest clashes and intensive aerial bombardment, Hayat Tahrir al-Sham and the factions control more cities and towns in the Hama countryside|date=3 December 2024|access-date=3 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Боевете се засилват вечерта между опозиционните и проправителствените сили, като бунтовниците поемат контрол над повече от 10 града села и достигат до покрайнините на Хама.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d9%85%d8%b9-%d8%a7%d8%b3%d8%aa%d9%85%d8%b1%d8%a7%d8%b1-%d8%a7%d9%84%d8%a7%d8%b4%d8%aa%d8%a8%d8%a7%d9%83%d8%a7%d8%aa-%d8%a7%d9%84%d8%b9%d9%86%d9%80-%d9%80%d9%8a%d9%80-%d9%80%d9%81%d8%a9-%d9%85%d9%86/739000/|title=As violent clashes continue for more than 24 hours in the Hama countryside, Hay'at Tahrir al-Sham is at the gates of Hama city and is trying to expand to cut off two main roads with Hama and impose a siege on the city|date=3 December 2024|access-date=3 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|page=Arabic}}</ref> Най-малко 17 войници на Сирийската армия и 8 бойци на Тахрир аш-Шам са убити при тежки сблъсъци северно от Хама. Двама цивилни също са убити от Аш-Шам в обстрела на града.<ref name="dec3cas">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350512/?doing_wp_cron=1733247072.5927150249481201171875|заглавие=Casualties under shelling by H*T*S on Hama: At least 24 members of regime forces and H*T*S kil*led in clashes near Hama|труд=[[Syrian Observatory for Human Rights]]}}</ref> На 4 декември силите на Сирийската армия започват контраофанзива, за да си върнат владението на академията за верижни военни превозни средства на 18 км североизточно от град Хама.<ref name="counter25">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350574/|заглавие=Securing Hama city and Khanaser highway: Regime forces and 25th Division expand operations around Hama city and advance towards "tracked military vehicles" academy|труд=[[Syrian Observatory for Human Rights]]}}</ref> Друга офанзива е проведена от силите на Тахрир аш-Шам срещу село Ал-Карим, съседно на село Ал-Баред близо до Джурин, където силите на Сирийската армия отблъсват атаките на бунтовниците. В деня на офанзивите на фронтовата линия на Хама са убити най-малко 48 бойци на Тахрир аш-Шам, 5 бойци на [[Сирийска национална армия|Сирийската национална армия]] и 34 войници на [[Сирийска армия|Сирийската армия]].<ref name="dec4Hama">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350580/|заглавие="Deterrence of Aggression" operation: H-T-S fails to advance towards "Alawite" villages and the largest military camp of regime forces in Sahil Al-Ghab|труд=[[Syrian Observatory for Human Rights]]}}</ref> До вечерта опозиционните сили бяха отрязали пътищата, свързващи Хама с [[Ар-Ракка]] и [[Халеб|Алепо]], и поемат контрола над селата Шейх Хилал, Ал-Саан и Сарудж в източната част на Хама.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a7%d9%84%d8%b9%d8%b5%d8%a7%d8%a6%d8%a8-%d8%a7%d9%84%d8%ad%d9%85%d8%b1%d8%a7%d8%a1-%d8%aa%d8%b7%d9%88%d9%82-%d9%85%d8%af%d9%8a%d9%86%d8%a9-%d8%ad%d9%85%d8%a7%d8%a9-%d8%a7%d9%84%d9%87%d9%80/739174/|title="Red Bands" encircle Hama city... "Hay'at Tahrir al-Sham" cuts off Hama-Raqqa and Hama-Aleppo roads and paves the way with ground shelling on a strategic mountain near Hama city|date=4 December 2024|access-date=4 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Тежките сблъсъци продължават през нощта, като бунтовниците превземат градовете Хитаб и Мубаракат, докато битката продължава в Джабал Зайн ал-Абидин. <ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/3-%d9%83%d9%8a%d9%84%d9%88%d9%85%d8%aa%d8%b1-%d9%84%d9%84%d9%88%d8%b5%d9%88%d9%84-%d8%a5%d9%84%d9%89-%d9%85%d8%af%d9%8a%d9%86%d8%a9-%d8%ad%d9%85%d8%a7%d8%a9-%d9%87%d9%8a%d9%80-%d9%80%d8%a6%d8%a9/739232/|title=3 km to reach Hama city.. Hayat Tahrir al-Sham surrounds Hama city from 3 sides and cuts off roads with the city|date=4 December 2024|access-date=4 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> В края на деня бунтовническите сили успяват да обкръжат град Хама от три посоки и са на около 4 km. Проправителствените сили все още контролират стратегическия маршрут Хама-[[Хомс]] и довеждат големи военни конвои в оживения град през последните 24 часа. В западната провинция на Хама боевете се приближават до района на [[Латакия]], населен предимно с [[алавити]].<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/middle-east/20241204-syrian-rebels-surround-key-city-hama-on-three-sides-war-monitor-says|title=Syrian rebels surround key city Hama on 'three sides', war monitor says|date=4 December 2024|access-date=4 December 2024|publisher=France 24|language=English}}</ref> На 5 декември опозиционните сили навлизат в североизточната част на град Хама, след като превземат базата на 66-та бригада източно от град Хама. Съобщава се за въздушни удари от проправителствените сили от източната страна, едновременно с боевете с опозиционните сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/بعد-ساعات-من-المعارك-الطاحنة-هيئة-تحري/739303/|title=After hours of grinding battles.. HTS and factions enter the northeastern side of Hama amid aerial bombardment from warplanes|date=5 December 2024|access-date=5 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Подкрепяната от Турция дивизия „Султан [[Сюлейман шах|Сюлейман Шах]]“, водена от Мохамед ал Джасем (Абу Амша), се присъединява към битката за контрол над града.<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350653/|заглавие=Amid crashing battles in city's suburbs {{!}} "Joint forces" send military reinforcement to frontlines on outskirts of Hama city - The Syrian Observatory For Human Rights|език=en-CA|достъп_дата=2024-12-06}}</ref> В същия ден силите на Сирийската армия се изтеглят от град Хама. Бунтовническите сили също влизат в централния затвор на Хама и освобождават стотици затворници, които според тях са били неправомерно задържани от режима.<ref name="auto">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2024/12/05/israel-hamas-war-news-gaza-lebanon-syria/|title=Syrian rebels take new city as army announces withdrawal from Hama|date=5 December 2024|work=The Washington Post}}</ref><ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://edition.cnn.com/2024/12/05/middleeast/syria-rebels-hama-government-intl/index.html|заглавие=Syrian army withdraws from strategic city of Hama as rebels advance|автор=Salem|първо_име=Mostafa|труд=CNN|език=en|достъп_дата=2024-12-05}}</ref><ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dawn.com/news/1876908|заглавие=Syrian rebels capture key city of Hama|автор=AFP|труд=DAWN.COM|език=en|достъп_дата=2024-12-06}}</ref> До следобеда опозиционните сили установяват пълен контрол над града и прилежащото военно летище.<ref name="hamafall" /><ref name="Air">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aljazeera.com/news/2024/12/5/syrian-opposition-fighters-claim-to-have-entered-the-crucial-city-of-hama|заглавие=Syrian opposition forces capture key city of Hama in fresh blow to Assad|труд=Al Jazeera|език=en|достъп_дата=2024-12-05}}</ref> В изявление сирийското правителство казва, че неговите „военни части са били предислокирани и преместени извън града“, за да „запазят живота на цивилни“, след като опозиционните сили са успели да „проникнат в няколко части на града“,<ref name="auto" /><ref name=":0" /> и значителен брой жители на Хама са избягали.<ref name="Air" /> === Последвало напредване на опозицията === На 5 декември 2024 г. проправителствените сили се изтеглят от градовете [[Саламия]] и [[Талбисе]] към град [[Хомс]], часове след изтеглянето им от Хама, когато бунтовниците се приближават до бившите покрайнини на града.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a8%d8%b9%d8%af-%d8%a7%d9%86%d9%87%d9%8a%d8%a7%d8%b1-%d9%82%d9%88%d8%a7%d8%aa-%d8%a7%d9%84%d9%86%d8%b8%d8%a7%d9%85-%d9%81%d9%8a-%d9%85%d8%af%d9%8a%d9%86%d8%a9-%d8%ad%d9%85%d8%a7%d8%a9-%d8%a7/739364/|title=After the collapse of the regime forces in the city of Hama.. the withdrawal of the regime forces and the National Defense from the cities of Salamiyah and Talbiseh towards the city of Homs|date=5 December 2024|access-date=5 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Вечерта опозиционните сили влизат в Саламия без бой, след като постигат споразумение със старейшините на града и религиозния [[Исмаилизъм|исмаилски]] съвет.<ref name="salamiyah">{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a7%d9%86%d9%87%d9%8a%d8%a7%d8%b1-%d9%83%d8%a8%d9%8a%d8%b1-%d9%84%d9%82%d9%88%d8%a7%d8%aa-%d8%a7%d9%84%d9%86%d8%b8%d8%a7%d9%85-%d8%a7%d9%84%d9%87%d9%80-%d9%80%d9%8a%d9%80-%d9%80%d8%a6%d8%a9/739376/|title=Major collapse of the regime forces.. "Hay'at Tahrir al-Sham" controls strategic sites near the city of Hama and enters the city of Salamiyah without fighting|date=5 December 2024|access-date=5 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> == Анализ == Град Хама е стратегически град с линии за доставки до лоялни крайбрежни крепости<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.thenationalnews.com/news/mena/2024/12/05/syrias-elite-tiger-forces-fail-to-stem-rebel-advance-in-hama/|заглавие=Syria's elite Tiger Forces fail to stem rebel advance in Hama|труд=The National News|език=en|достъп_дата=2024-12-05}}</ref> и е близо до райони, обитавани от [[алавити]], които до голяма степен са подкрепяли правителството на [[Башар ал-Асад]] в миналото. Освен това градът действа като кръстовище, свързващо четирите основни района на Сирия: север, юг, изток и запад. Той свързва жизненоважни доставки и транзитни линии между [[Дамаск]] и [[Халеб|Алепо]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://english.enabbaladi.net/archives/2024/12/what-is-the-importance-of-opposition-factions-control-over-hama|заглавие=What is the importance of opposition factions' control over Hama|труд=Enabbaladi|език=en}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://syriadirect.org/where-does-latakia-stand-on-suwaydas-movement/|заглавие='Ambiguous relationship': Where does Latakia stand on Suwayda's movement?|труд=Syria Direct|език=en}}</ref> == Реакции == * {{Flagicon image|Flag of the Syrian Salvation Government.svg}} [[Pravitelstvo na spasenieto na Siriè|Правителство на спасението на Сирия]]: Лидерът му Абу Мохамад ал-Джулани казва, че неговите сили са влезли в Хама, за да „почистят 40-годишна рана“, имайки предвид [[Клане в Хама (1982)|клането в Хама]] през 1982 г. от силите на режима на [[Хафез ал-Асад]]. Бунтовниците обещават да напреднат още на юг към [[Хомс]] и призоваха жителите на града да се надигнат на революция срещу потисничеството и тиранията.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://edition.cnn.com/2024/12/05/middleeast/syria-rebels-hama-government-intl/index.html|заглавие=Syrian army withdraws from strategic city of Hama as rebels advance|автор=Salem|първо_име=Mostafa|труд=CNN|език=en|достъп_дата=2024-12-05}}</ref> == Вижте също == * [[Битка за Алепо (2024)]] * [[Гражданска война в Сирия|Сирийска гражданска война]] * [[Башар ал-Асад]] == Източници == {{Reflist}} {{Превод от|en|2024 Hama offensive|1261877655}}{{Портал|Сирия}} [[Категория:Гражданска война в Сирия]] [[Категория:История на Сирия]] [[Категория:Битки на Русия]] [[Категория:Военна история на Турция]] ldh3n8o0khp9l1fd9k4bukntqzmkp36 12434954 12434953 2024-12-08T15:14:09Z Ambra75 259141 12434954 wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт|място=[[Хама (мухафаза)]] и части от Южен [[Идлиб (мухафаза)]]|резултат=Бунтовниците превземат град [[Хама]] и множество градове в региона, включително Саламия, Кафр Зита, Ал-Латамина и Морек, както и военното летище Хама.|страна1=[[File:Flag of the Syrian Salvation Government.svg|20px]] [[Правителство на спасението на Сирия]]<br>[[File:Flag of the Syrian revolution.svg|20px]] [[Временно правителство на Сирия]]|страна2={{флагче с име|Сирия}}<br>{{флагче с име|Русия}}}} '''Битката за Хама от 2024 г.''' е военна операция, започната от силите на [[Правителство на спасението на Сирия|Правителството на спасението на Сирия]] и подкрепяните от [[Турция]]<ref name="Turkeybacked">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://npasyria.com/en/118858/|заглавие=Turkish-Backed Factions Reach Hama's Outskirts in Central Syria|труд=North Press Agency}}</ref> бунтовнически групи на [[Временно правителство на Сирия|Временното правителство на Сирия]] по време на офанзивата на сирийската опозиция през 2024 г. – фаза от [[Гражданска война в Сирия|гражданската война в Сирия]]. Операцията, стартирана от Командването на военните операции, се провежда в [[Хама (мухафаза)|провинция Хама]]. На 5 декември 2024 г. опозиционните сили превземат град [[Хама]].<ref name="hamafall">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2024/12/05/middleeast/syria-rebels-hama-government-intl/index.html|title=Syrian rebels capture second major city as army withdraws from Hama|date=5 December 2024|access-date=5 December 2024|publisher=CNN}}</ref> == Предистория == На 27 ноември 2024 г. сирийските опозиционни групи, водени от [[Тахрир аш-Шам]], започват офанзива срещу проправителствените сили в Северозападна [[Сирия]]. Това бележи първата голяма офанзива на която и да е фракция в конфликта след прекратяването на огъня в [[Идлиб]] през март 2020 г. Операцията води до бързото превземане на десетки села от [[Сирийска опозиция|опозиционните сили]] и до значително отслабване на проправителствената отбрана. Според Сирийската обсерватория за правата на човека това е причинило известно изместване на населението към различни сирийски градове, включително Хама.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350205/|заглавие=Following withdrawal of Iranian-backed militias and regime forces, Kurdish forces deploy in Aleppo international airport, Nubl and Al-Zahraa and take control of checkpoints|издател=[[Syrian Observatory for Human Rights]]|достъп_дата=30 November 2024}}</ref> == Битка == === Напредване === На 30 ноември 2024 г. бунтовниците поемат контрола над няколко града, включително [[Тайбат ал-Имам]], [[Кафр Зита]], [[Ал-Латамина]] и [[Морек]]. В резултат на това бунтовническите сили се приближават до покрайнините на град [[Хама]] и започват да се приближават към града.<ref name="jpostci">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jpost.com/breaking-news/article-831386|заглавие=Syrian rebels closing in on city of Hama - report|издател=Jerusalem Post|достъп_дата=30 November 2024}}</ref> Междувременно проправителствените сили започват да се изтеглят както от града, така и от неговата въздушна база.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/وسط-انسحاب-لقوات-النظام-من-مدينة-حماة-و/738472/|title=Amidst the withdrawal of regime forces from the city of Hama and its military airport, "Hay'at Tahrir al-Sham" continues to advance in its countryside and takes control of new cities and towns|date=30 November 2024|access-date=30 November 2024|publisher=[[[Syrian Observatory for Human Rights]]|language=Arabic}}</ref> Непроверена снимка започва да циркулира в началото на 1 декември, показвайки как бунтовническите сили влизат в квартал „Ал-Арбаен“ в Хама.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rotter.net/forum/scoops1/879568.shtml|заглавие=המורדים בסוריה נכנסו לעיר חמה . תמונה מרחוב אל-ארבעין) - חדשות רוטר|труд=Rotter.net|достъп_дата=2024-11-30}}</ref> Ал-Джазира съобщава също, че бунтовническите сили са влезли в града.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=8WmVW-vxPf4|заглавие=Syrian opposition fighters enter the city of Hama|издател=[[Al-Jazeera]]|достъп_дата=1 December 2024}}</ref> След напредването на бунтовниците сирийското правителство изпраща подкрепления, за да спре настъпващите бунтовнически сили, заедно със [[Сили за специални операции|специални сили,]] свързани със [[Сухайл ал-Хасан,]] на стратегически места, включително [[Джабал Зайн ал-Абидин]], [[Тайбат ал-Имам]], [[Камхана]] и [[Хитаб]]. На следващия ден сирийската армия успява да започне контраофанзива, която си връща част от територията в провинция Хама и спира настъплението на бунтовниците.<ref name="siasatcounter">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.siasat.com/syrian-forces-regain-territory-halt-rebel-advance-in-hama-amid-heavy-fighting-3140620/|заглавие=Syrian forces regain territory, halt rebel advance in Hama amid heavy fighting|издател=[[The Siasat Daily]]|достъп_дата=1 December 2024}}</ref> Руските въздушни удари са насочени към селските части на [[Идлиб]] и [[Хама]] под контрола на бунтовниците. Според сирийската държавна новинарска агенция [[Сирийска арабска новинарска агенция|САНА]] през нощта армията е изтласкала бунтовниците в северната провинция на [[Хама (мухафаза)|провинция Хама]]. И САНА, и Сирийската обсерватория за правата на човека твърдят, че сирийската армия е успяла да отблъсне бунтовниците. Сирийската обсерватория твърди, че подкрепленията са образували силна отбранителна линия в северната част на Хама.<ref name="dwreinf">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dw.com/en/syria-army-sends-reinforcements-to-hold-back-rebels-in-hama/a-70930913|заглавие=Syria: Army sends reinforcements to hold back rebels in Hama|издател=[[DW News]]|достъп_дата=1 December 2024}}</ref> Бунтовниците заявяват, че ще прокарат целия път до [[Дамаск]].<ref name="apnewscoatt">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://apnews.com/article/syria-aleppo-hama-assad-hts-iran-a8d7ddd45d3cb6b7aa943957b2ac6d9a|заглавие=Syria launches counterattacks in an attempt to halt insurgents' surprise advance|автор=Chehayeb|първо_име=Kareem|издател=[[AP News]]|достъп_дата=1 December 2024}}</ref> На 1 декември, като част от подновеното настъпление на бунтовниците в южната част на [[Идлиб]], седем бойци на Тахрир аш-Шам са убити в [[Хан Шейхун]] от минирани ракети в бивш склад на Сирийската армия, който е изоставен от отстъпващите правителствени сили в града.<ref name="Dec1KS">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350267/|заглавие=Left by regime forces: Seven rebels killed in explosion of booby-trapped missiles in Khan Shaykhoun|труд=[[Syrian Observatory for Human Rights]]}}</ref> На 2 декември бунтовнически удар с [[дрон]], насочен към събиране на проправителствени военни лидери близо до [[Джабал Зейн ал-Абидин]] северно от Хама причинява множество смъртни случаи и ранени сред техните редици.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d9%87%d9%8a%d8%a6%d8%a9-%d8%aa%d8%ad%d8%b1%d9%8a%d8%b1-%d8%a7%d9%84%d8%b4%d8%a7%d9%85-%d9%88%d8%a7%d9%84%d9%81%d8%b5%d8%a7%d8%a6%d9%84-%d8%aa%d8%b3%d8%aa%d9%87%d8%af%d9%81%d8%a7%d9%86-%d8%aa%d8%ac/738722/|title=Hayat Tahrir al-Sham and factions target a gathering of military leaders from the regime forces north of Hama city|date=2 December 2024|access-date=2 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> До следобеда сблъсъците между опозицията и проправителствените сили се засилват в провинция Хама, особено близо до градовете [[Карназ]] и [[Суран]]. В източната провинция Хама опозиционните сили напредват, превземайки град [[Каср Абу Самра]].<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a8%d8%b9%d8%af-%d9%87%d8%ac%d9%88%d9%85-%d8%b9%d9%86%d9%8a%d9%81-%d9%84%d9%87%d9%8a%d8%a6%d8%a9-%d8%aa%d8%ad%d8%b1%d9%8a%d8%b1-%d8%a7%d9%84%d8%b4%d8%a7%d9%85-%d9%88%d8%a7%d9%84%d9%81%d8%b5%d8%a7/738742/|title=After a violent attack by Hay'at Tahrir al-Sham and the factions.. Fierce battles in the northern and eastern countryside of Hama, coinciding with air strikes and intensive artillery shelling|date=2 December 2024|access-date=2 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Вечерта се състоят най-тежките сблъсъци от началото на офанзивата между опозиционните и проправителствените сили в северната област Хама, като руски и правителствени самолети извършват над 45 въздушни удара. Опозиционните сили поемат контрола над селата ал-Джубайн, [[Тел Малах]], [[Ал-Джаламах]], Ал-Джубайн, Брейдей, Карназ и Ал-Каркат, докато проправителствените сили успяват да осуетят опитите за настъпление към [[Калаат ал-Мадик]].<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d9%81%d9%8a-%d8%a3%d8%b9%d9%86%d9%80-%d9%80%d9%81-%d8%a7%d8%b4%d8%aa%d8%a8%d8%a7%d9%83%d8%a7%d8%aa-%d9%85%d9%86%d8%b0-%d8%a7%d9%86%d8%b7%d9%84%d8%a7%d9%82-%d8%b9%d9%85%d9%84%d9%8a%d8%a9-%d8%b1/738871/|title=In the fiercest clashes since the launch of Operation "Deterrence of Aggression", regime forces, with heavy air support, thwart the organization's attempts to advance to strategic points in the northern Hama countryside|date=2 December 2024|access-date=2 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|page=Arabic}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a8%d8%b9%d8%af-%d8%a5%d8%ad%d8%b1%d8%a7%d8%b2-%d8%aa%d9%82%d8%af%d9%85-%d9%81%d9%8a-%d8%b1%d9%8a%d9%81-%d8%ad%d9%85%d8%a7%d8%a9-%d8%a7%d9%84%d8%b4%d8%b1%d9%82%d9%8a-%d9%82%d9%88%d8%a7%d8%aa/738765/|title=After making progress in the eastern Hama countryside.. "Deterrence of Aggression" forces control a town and 5 villages in the northern Hama countryside and are trying to control the strategic Qalaat Al-Madiq|date=2 December 2024|access-date=2 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|page=Arabic}}</ref> Ракетният обстрел на град Хама от опозиционните сили убива осем цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a7%d8%b3%d8%aa%d8%b4%d9%87%d8%a7%d8%af-8-%d9%85%d9%88%d8%a7%d8%b7%d9%86%d9%8a%d9%86-%d8%a8%d9%8a%d9%86%d9%87%d9%85-%d8%b7%d9%81%d9%84-%d8%a8%d9%82%d8%b5%d9%81-%d8%b9%d9%84%d9%89-%d9%85%d8%af%d9%8a/738830/|title=8 citizens martyred in shelling on Hama city.. The number of martyrs from the shells of the Authority and the factions rises to 12 since the beginning of the "Deterrence of Aggression" operation|date=2 December 2024|access-date=2 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Сблъсъци има и на фронтовата линия в равнината Ал-Габ на фона на неуспешна офанзива на Тахрир аш-Шам, където най-малко десет членове на групировката са убити, атакувайки позиции на Сирийската армия.<ref name="Ghab2Dec">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350452/|заглавие=After advancing in Hama: Forces of "Blocking Aggression" operation control a town and five villages in northern Hama|труд=[[Syrian Observatory for Human Rights]]}}</ref> === Бой в покрайнините на Хама === На 3 декември бунтовническите сили продължават настъплението си срещу проправителствените сили, превземайки градовете Тайбат ал-Имам, Халфая, Соран и Маардис.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a8%d8%b9%d8%af-%d8%a7%d9%84%d8%a7%d8%b4%d8%aa%d8%a8%d8%a7%d9%83%d8%a7%d8%aa-%d8%a7%d9%84%d8%a3%d8%b9%d9%86%d9%81-%d9%88%d8%a7%d9%84%d9%82%d8%b5%d9%81-%d8%a7%d9%84%d8%ac%d9%88%d9%8a-%d8%a7%d9%84/738892/|title=After the fiercest clashes and intensive aerial bombardment, Hayat Tahrir al-Sham and the factions control more cities and towns in the Hama countryside|date=3 December 2024|access-date=3 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Боевете се засилват вечерта между опозиционните и проправителствените сили, като бунтовниците поемат контрол над повече от 10 града села и достигат до покрайнините на Хама.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d9%85%d8%b9-%d8%a7%d8%b3%d8%aa%d9%85%d8%b1%d8%a7%d8%b1-%d8%a7%d9%84%d8%a7%d8%b4%d8%aa%d8%a8%d8%a7%d9%83%d8%a7%d8%aa-%d8%a7%d9%84%d8%b9%d9%86%d9%80-%d9%80%d9%8a%d9%80-%d9%80%d9%81%d8%a9-%d9%85%d9%86/739000/|title=As violent clashes continue for more than 24 hours in the Hama countryside, Hay'at Tahrir al-Sham is at the gates of Hama city and is trying to expand to cut off two main roads with Hama and impose a siege on the city|date=3 December 2024|access-date=3 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|page=Arabic}}</ref> Най-малко 17 войници на Сирийската армия и 8 бойци на Тахрир аш-Шам са убити при тежки сблъсъци северно от Хама. Двама цивилни също са убити от Аш-Шам в обстрела на града.<ref name="dec3cas">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350512/?doing_wp_cron=1733247072.5927150249481201171875|заглавие=Casualties under shelling by H*T*S on Hama: At least 24 members of regime forces and H*T*S kil*led in clashes near Hama|труд=[[Syrian Observatory for Human Rights]]}}</ref> На 4 декември силите на Сирийската армия започват контраофанзива, за да си върнат владението на академията за верижни военни превозни средства на 18 км североизточно от град Хама.<ref name="counter25">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350574/|заглавие=Securing Hama city and Khanaser highway: Regime forces and 25th Division expand operations around Hama city and advance towards "tracked military vehicles" academy|труд=[[Syrian Observatory for Human Rights]]}}</ref> Друга офанзива е проведена от силите на Тахрир аш-Шам срещу село Ал-Карим, съседно на село Ал-Баред близо до Джурин, където силите на Сирийската армия отблъсват атаките на бунтовниците. В деня на офанзивите на фронтовата линия на Хама са убити най-малко 48 бойци на Тахрир аш-Шам, 5 бойци на [[Сирийска национална армия|Сирийската национална армия]] и 34 войници на [[Сирийска армия|Сирийската армия]].<ref name="dec4Hama">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350580/|заглавие="Deterrence of Aggression" operation: H-T-S fails to advance towards "Alawite" villages and the largest military camp of regime forces in Sahil Al-Ghab|труд=[[Syrian Observatory for Human Rights]]}}</ref> До вечерта опозиционните сили бяха отрязали пътищата, свързващи Хама с [[Ар-Ракка]] и [[Халеб|Алепо]], и поемат контрола над селата Шейх Хилал, Ал-Саан и Сарудж в източната част на Хама.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a7%d9%84%d8%b9%d8%b5%d8%a7%d8%a6%d8%a8-%d8%a7%d9%84%d8%ad%d9%85%d8%b1%d8%a7%d8%a1-%d8%aa%d8%b7%d9%88%d9%82-%d9%85%d8%af%d9%8a%d9%86%d8%a9-%d8%ad%d9%85%d8%a7%d8%a9-%d8%a7%d9%84%d9%87%d9%80/739174/|title="Red Bands" encircle Hama city... "Hay'at Tahrir al-Sham" cuts off Hama-Raqqa and Hama-Aleppo roads and paves the way with ground shelling on a strategic mountain near Hama city|date=4 December 2024|access-date=4 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Тежките сблъсъци продължават през нощта, като бунтовниците превземат градовете Хитаб и Мубаракат, докато битката продължава в Джабал Зайн ал-Абидин. <ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/3-%d9%83%d9%8a%d9%84%d9%88%d9%85%d8%aa%d8%b1-%d9%84%d9%84%d9%88%d8%b5%d9%88%d9%84-%d8%a5%d9%84%d9%89-%d9%85%d8%af%d9%8a%d9%86%d8%a9-%d8%ad%d9%85%d8%a7%d8%a9-%d9%87%d9%8a%d9%80-%d9%80%d8%a6%d8%a9/739232/|title=3 km to reach Hama city.. Hayat Tahrir al-Sham surrounds Hama city from 3 sides and cuts off roads with the city|date=4 December 2024|access-date=4 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> В края на деня бунтовническите сили успяват да обкръжат град Хама от три посоки и са на около 4 km. Проправителствените сили все още контролират стратегическия маршрут Хама-[[Хомс]] и довеждат големи военни конвои в оживения град през последните 24 часа. В западната провинция на Хама боевете се приближават до района на [[Латакия]], населен предимно с [[алавити]].<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/middle-east/20241204-syrian-rebels-surround-key-city-hama-on-three-sides-war-monitor-says|title=Syrian rebels surround key city Hama on 'three sides', war monitor says|date=4 December 2024|access-date=4 December 2024|publisher=France 24|language=English}}</ref> На 5 декември опозиционните сили навлизат в североизточната част на град Хама, след като превземат базата на 66-та бригада източно от град Хама. Съобщава се за въздушни удари от проправителствените сили от източната страна, едновременно с боевете с опозиционните сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/بعد-ساعات-من-المعارك-الطاحنة-هيئة-تحري/739303/|title=After hours of grinding battles.. HTS and factions enter the northeastern side of Hama amid aerial bombardment from warplanes|date=5 December 2024|access-date=5 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Подкрепяната от Турция дивизия „Султан [[Сюлейман шах|Сюлейман Шах]]“, водена от Мохамед ал Джасем (Абу Амша), се присъединява към битката за контрол над града.<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.syriahr.com/en/350653/|заглавие=Amid crashing battles in city's suburbs {{!}} "Joint forces" send military reinforcement to frontlines on outskirts of Hama city - The Syrian Observatory For Human Rights|език=en-CA|достъп_дата=2024-12-06}}</ref> В същия ден силите на Сирийската армия се изтеглят от град Хама. Бунтовническите сили също влизат в централния затвор на Хама и освобождават стотици затворници, които според тях са били неправомерно задържани от режима.<ref name="auto">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2024/12/05/israel-hamas-war-news-gaza-lebanon-syria/|title=Syrian rebels take new city as army announces withdrawal from Hama|date=5 December 2024|work=The Washington Post}}</ref><ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://edition.cnn.com/2024/12/05/middleeast/syria-rebels-hama-government-intl/index.html|заглавие=Syrian army withdraws from strategic city of Hama as rebels advance|автор=Salem|първо_име=Mostafa|труд=CNN|език=en|достъп_дата=2024-12-05}}</ref><ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dawn.com/news/1876908|заглавие=Syrian rebels capture key city of Hama|автор=AFP|труд=DAWN.COM|език=en|достъп_дата=2024-12-06}}</ref> До следобеда опозиционните сили установяват пълен контрол над града и прилежащото военно летище.<ref name="hamafall" /><ref name="Air">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.aljazeera.com/news/2024/12/5/syrian-opposition-fighters-claim-to-have-entered-the-crucial-city-of-hama|заглавие=Syrian opposition forces capture key city of Hama in fresh blow to Assad|труд=Al Jazeera|език=en|достъп_дата=2024-12-05}}</ref> В изявление сирийското правителство казва, че неговите „военни части са били предислокирани и преместени извън града“, за да „запазят живота на цивилни“, след като опозиционните сили са успели да „проникнат в няколко части на града“,<ref name="auto" /><ref name=":0" /> и значителен брой жители на Хама са избягали.<ref name="Air" /> === Последвало напредване на опозицията === На 5 декември 2024 г. проправителствените сили се изтеглят от градовете [[Саламия]] и [[Талбисе]] към град [[Хомс]], часове след изтеглянето им от Хама, когато бунтовниците се приближават до бившите покрайнини на града.<ref>{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a8%d8%b9%d8%af-%d8%a7%d9%86%d9%87%d9%8a%d8%a7%d8%b1-%d9%82%d9%88%d8%a7%d8%aa-%d8%a7%d9%84%d9%86%d8%b8%d8%a7%d9%85-%d9%81%d9%8a-%d9%85%d8%af%d9%8a%d9%86%d8%a9-%d8%ad%d9%85%d8%a7%d8%a9-%d8%a7/739364/|title=After the collapse of the regime forces in the city of Hama.. the withdrawal of the regime forces and the National Defense from the cities of Salamiyah and Talbiseh towards the city of Homs|date=5 December 2024|access-date=5 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> Вечерта опозиционните сили влизат в Саламия без бой, след като постигат споразумение със старейшините на града и религиозния [[Исмаилизъм|исмаилски]] съвет.<ref name="salamiyah">{{Cite news|url=https://www.syriahr.com/%d8%a7%d9%86%d9%87%d9%8a%d8%a7%d8%b1-%d9%83%d8%a8%d9%8a%d8%b1-%d9%84%d9%82%d9%88%d8%a7%d8%aa-%d8%a7%d9%84%d9%86%d8%b8%d8%a7%d9%85-%d8%a7%d9%84%d9%87%d9%80-%d9%80%d9%8a%d9%80-%d9%80%d8%a6%d8%a9/739376/|title=Major collapse of the regime forces.. "Hay'at Tahrir al-Sham" controls strategic sites near the city of Hama and enters the city of Salamiyah without fighting|date=5 December 2024|access-date=5 December 2024|publisher=Syrian Observatory for Human Rights|language=Arabic}}</ref> == Анализ == Град Хама е стратегически град с линии за доставки до лоялни крайбрежни крепости<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.thenationalnews.com/news/mena/2024/12/05/syrias-elite-tiger-forces-fail-to-stem-rebel-advance-in-hama/|заглавие=Syria's elite Tiger Forces fail to stem rebel advance in Hama|труд=The National News|език=en|достъп_дата=2024-12-05}}</ref> и е близо до райони, обитавани от [[алавити]], които до голяма степен са подкрепяли правителството на [[Башар ал-Асад]] в миналото. Освен това градът действа като кръстовище, свързващо четирите основни района на Сирия: север, юг, изток и запад. Той свързва жизненоважни доставки и транзитни линии между [[Дамаск]] и [[Халеб|Алепо]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://english.enabbaladi.net/archives/2024/12/what-is-the-importance-of-opposition-factions-control-over-hama|заглавие=What is the importance of opposition factions' control over Hama|труд=Enabbaladi|език=en}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://syriadirect.org/where-does-latakia-stand-on-suwaydas-movement/|заглавие='Ambiguous relationship': Where does Latakia stand on Suwayda's movement?|труд=Syria Direct|език=en}}</ref> == Реакции == * {{Flagicon image|Flag of the Syrian Salvation Government.svg}} [[Pravitelstvo na spasenieto na Siriè|Правителство на спасението на Сирия]]: Лидерът му Абу Мохамад ал-Джулани казва, че неговите сили са влезли в Хама, за да „почистят 40-годишна рана“, имайки предвид [[Клане в Хама (1982)|клането в Хама]] през 1982 г. от силите на режима на [[Хафез ал-Асад]]. Бунтовниците обещават да напреднат още на юг към [[Хомс]] и призоваха жителите на града да се надигнат на революция срещу потисничеството и тиранията.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://edition.cnn.com/2024/12/05/middleeast/syria-rebels-hama-government-intl/index.html|заглавие=Syrian army withdraws from strategic city of Hama as rebels advance|автор=Salem|първо_име=Mostafa|труд=CNN|език=en|достъп_дата=2024-12-05}}</ref> == Вижте също == * [[Битка за Алепо (2024)]] * [[Гражданска война в Сирия|Сирийска гражданска война]] * [[Башар ал-Асад]] == Източници == {{Reflist}} {{Превод от|en|2024 Hama offensive|1261877655}}{{Портал|Сирия}} [[Категория:Гражданска война в Сирия]] [[Категория:История на Сирия]] [[Категория:Битки на Русия]] atzj2m4tqvtnve5ad1m1z9p3vaexysz 0 873703 12434919 2024-12-08T14:43:06Z Michael Faradays 333667 Нова страница: „{{Съдилище | съкратено = Конституционен съд на Румъния | лого = Emblem of Constitutional Court of Romani.svg | лого-ширина = 100px | картинка = | картинка-ширина = | картинка-описание = | тип = [[конституционен съд]] | юрисдикция = {{ROM}} | назначаване = н...“ 12434919 wikitext text/x-wiki {{Съдилище | съкратено = Конституционен съд на Румъния | лого = Emblem of Constitutional Court of Romani.svg | лого-ширина = 100px | картинка = | картинка-ширина = | картинка-описание = | тип = [[конституционен съд]] | юрисдикция = {{ROM}} | назначаване = на квотен принцип: * 3 от [[Сенат (Румъния)|Сената]] * 3 от [[Палата на депутатите|Палатата на депутатите]] * 3 от [[Президент на Румъния|Президента на Румъния]] | уебсайт = {{URL|https://www.ccr.ro/}} }} '''Конституционният съд на Румъния''' е институция, създадена с [[Конституция на Румъния|Конституцията на Румъния]] от 1991 г., като [[de facto]] съдът се конституира и започва работа през 1992 г. За разлика от [[Конституционен съд на България|Конституционния съд на България]], румънският му аналог е в състав от 9 съдии, като в него липсва квота на върховните съдии. Към 2024 г. е в състав от 5 жени и 4-ма мъже, като президентът [[Клаус Йоханис]] назначава само жени в този орган. Конституционният съд на Румъния е компетентен да решава за: # конституционносъобразността на законите преди тяхното обнародване; # конституционносъобразността на международните договори или други международни споразумения на Румъния; # конституционносъобразността на правилника на Парламента; # противоконституционност на закони и наредби, по спорове подигнати пред съдилищата или търговския арбитраж; # спорове за компетентност между държавни органи; # спазването на процедурата за избор на президент на Румъния и за резултатите от гласуването; # наличието на обстоятелства, които оправдават временното упражняване на длъжността президент на Румъния, съобщавайки становището си на парламента и правителството; # отстраняването от длъжност на президента на Румъния; # спазването на реда за организиране и провеждане на референдуми и да потвърждава резултатите от тях; # изпълнението на условията за упражняване на законодателната инициатива на гражданите; # конституционносъобразността на политическите партии. Конституционният съд на Румъния се прославя в света с няколко изключително спорни политически решения през 2024 г. Първото е Решение №2 от 5 октомври за отсраняването на кандидатката за президент на Румъния [[Диана Шошоака]] от надпреварата в [[Президентски избори в Румъния (2024)|президентскитe избори]], а второто е от 6 декември, с което [[ad hoc]] анулира резултатите от първия тур на президентските избори в страната, провел се на 1 декември. Водещият кандидат за президент [[Калин Джорджеску]] заявява, че това равнозначно на [[държавен преврат]].<ref>[https://bntnews.bg/news/kandidatat-za-prezident-kalin-jorjesku-zayavi-che-shte-osporva-reshenieto-na-ks-na-rumaniya-za-anulirane-na-vota-1317435news.html Кандидатът за президент Калин Джорджеску заяви, че ще оспорва решението на КС на Румъния за анулиране на вота]</ref> == Източници == <references/> {{нормативен контрол}} {{Портал|Право|Румъния}} [[Категория:Конституционни съдилища по страна|Румъния]] 3gb1ffehq1cy9n5dct4art71i3ysqbi 12435134 12434919 2024-12-08T18:14:55Z Carbonaro. 221440 дребни 12435134 wikitext text/x-wiki {{Съдилище | съкратено = Конституционен съд на Румъния | лого = Emblem of Constitutional Court of Romani.svg | лого-ширина = 100px | картинка = | картинка-ширина = | картинка-описание = | тип = [[конституционен съд]] | юрисдикция = {{ROM}} | назначаване = на квотен принцип: * 3 от [[Сенат (Румъния)|Сената]] * 3 от [[Палата на депутатите|Палатата на депутатите]] * 3 от [[Президент на Румъния|Президента на Румъния]] | уебсайт = {{URL|https://www.ccr.ro/}} }} '''Конституционният съд на Румъния''' е институция, създадена с [[Конституция на Румъния|Конституцията на Румъния]] от 1991 г., като [[де факто]] съдът се конституира и започва работа през 1992 г. За разлика от [[Конституционен съд на България|Конституционния съд на България]], румънският му аналог е в състав от 9 съдии, като в него липсва квота на върховните съдии. Към 2024 г. е в състав от 5 жени и 4-ма мъже, като президентът [[Клаус Йоханис]] назначава само жени в този орган. Конституционният съд на Румъния е компетентен да решава за: # конституционносъобразността на законите преди тяхното обнародване; # конституционносъобразността на международните договори или други международни споразумения на Румъния; # конституционносъобразността на правилника на Парламента; # противоконституционност на закони и наредби, по спорове, подигнати пред съдилищата или търговския арбитраж; # спорове за компетентност между държавни органи; # спазването на процедурата за избор на президент на Румъния и за резултатите от гласуването; # наличието на обстоятелства, които оправдават временното упражняване на длъжността президент на Румъния, съобщавайки становището си на парламента и правителството; # отстраняването от длъжност на президента на Румъния; # спазването на реда за организиране и провеждане на референдуми и да потвърждава резултатите от тях; # изпълнението на условията за упражняване на законодателната инициатива на гражданите; # конституционносъобразността на политическите партии. Конституционният съд на Румъния се прославя в света с няколко изключително спорни политически решения през 2024 г. Първото е Решение № 2 от 5 октомври за отсраняването на кандидатката за президент на Румъния [[Диана Шошоака]] от надпреварата в [[Президентски избори в Румъния (2024)|президентските избори]], а второто е от 6 декември, с което [[ad hoc]] анулира резултатите от първия тур на президентските избори в страната, провел се на 1 декември. Водещият кандидат за президент [[Калин Джорджеску]] заявява, че това е равнозначно на [[държавен преврат]].<ref>[https://bntnews.bg/news/kandidatat-za-prezident-kalin-jorjesku-zayavi-che-shte-osporva-reshenieto-na-ks-na-rumaniya-za-anulirane-na-vota-1317435news.html Кандидатът за президент Калин Джорджеску заяви, че ще оспорва решението на КС на Румъния за анулиране на вота]</ref> == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{Портал|Право|Румъния}} [[Категория:Конституционни съдилища по страна|Румъния]] bnpxyjp8v0hbn90v3s0smrxbdbiz4bx 0 873704 12434922 2024-12-08T14:47:24Z Michael Faradays 333667 Пренасочване към [[Конституционен съд на Румъния]] 12434922 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Конституционен съд на Румъния]] c5ca2jxw1fb2ds3imph9uqfnpsurpyt 0 873705 12434987 2024-12-08T16:40:50Z Zhoxy 557 нова 12434987 wikitext text/x-wiki {{Държавник инфо | име = | име-оригинал = William Randolph Hearst | наставка = | портрет = HearstAbout1910.jpg | портрет-описание = Хърст, ок. 1910 г. | длъжност = Член на [[Камарата на представителите на САЩ]] от 11-и избирателен окръг на Ню Йорк | мандат_нач = [[4 март]] [[1903]] г. | мандат_край = [[4 март]] [[1907]] г. | назначен от = | избран от = | заместник-министър = <!-- | год_мандат_заместник-министър = --> | канцлер = <!-- | год_мандат_канцлер = --> | заместник = <!-- | год_мандат_заместник = --> | президент = <!-- | год_мандат_президент = --> | вицепрезидент = <!-- | год_мандат_вицепрезидент = --> | пост-вид = | пост = <!-- | год_мандат_пост = --> | пост-вид1 = | пост1 = <!-- | год_мандат_пост1 = --> | министър-председател = <!-- | год_мандат_министър-председател = --> | вице_министър-председател = <!-- | год_мандат_вице_министър-председател = --> | монарх = | губернатор = | генерал-губернатор = | предшестван от = Уилям Салзър | наследен от = Чарлз В. Форнс | втори_мандат_нач = | втори_мандат_край = | втори_мандат_назначен от = | втори_мандат_избран от = | втори_мандат_заместник-министър = <!-- | год_втори_мандат_заместник-министър = --> | втори_мандат_канцлер = <!-- | год_втори_мандат_канцлер = --> | втори_мандат_заместник = <!-- | год_втори_мандат_заместник = --> | втори_мандат_президент = <!-- | год_втори_мандат_президент = --> | втори_мандат_вицепрезидент = <!-- | год_втори_мандат_вицепрезидент = --> | втори_мандат_пост-вид = | втори_мандат_пост = <!-- | год_втори_мандат_пост = --> | втори_мандат_пост-вид1 = | втори_мандат_пост1 = <!-- | год_втори_мандат_пост1 = --> | втори_мандат_министър-председател = <!-- | год_втори_мандат_министър-председател = --> | втори_мандат_вице_министър-председател = <!-- | год_втори_мандат_вице_министър-председател = --> | втори_мандат_монарх = | втори_мандат_губернатор = | втори_мандат_генерал-губернатор = | втори_мандат_предшестван от = | втори_мандат_наследен от = | рожденно_име = | роден_дата = [[29 април]] [[1863]] г. | роден_място = [[Сан Франциско]], Калифорния, САЩ | починал_дата = {{дата на смърт и години|1951|8|14|1863|4|29}} | починал_място = Мемориален парк Cypress Lawn | погребан = | националност = | гражданство = | религия = | родства = майка: Фийби Аперсън<br>баща: Джордж Хърст | съпруг = Милисент Хърст (женени от 1903 г.)<br>Марион Дейвис (партньор, 1917 – 1951) | деца = най-малко 5, вкл. Джордж, Уилям, Джон, Рандолф<br>''може би и'' Патрисия Лейк | партия = {{plainlist| * [[Демократическа партия (САЩ)|Демократическа партия]] (1884 – 1904; 1914 – 1934) * [[Лига на общинската собственост]] (1904 – 1906) * [[Партия на независимостта (САЩ))|Партия на независимостта]] (1906 – 1914) * [[Републиканска партия (САЩ)|Републиканска партия]] (1934 – 1951)}} | седалище = | alma mater = [[Харвард]] | професия = | подпис = [[File:William Randolph Hearst Signature.svg]] }} '''Уилям Рандолф Хърст''' ({{lang|en|William Randolph Hearst}}, {{IPA|IPA: /hɜːrst/}}) ([[29 април]] [[1863]] – [[14 август]] [[1951]])<ref>[https://research.rkd.nl/nl/detail/https%3A%2F%2Fdata.rkd.nl%2Fartists%2F385175 William Randolph Hearst // RKDartists ([[нидерландски език|нидерл.]])]</ref> е американски [[медиен магнат]], основател на холдинга [[Hearst Communications]], водещ издател на вестници. Той създава новинарска индустрия и използва идеята да се правят пари от клюки и скандали. Името на Уилям Рандолф Хърст се свързва с появата в ежедневието на понятия като „[[жълта преса]]“, „[[връзки с обществеността]]“ (PR) и „[[медиен магнат]]“.<ref name="zarplata">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.chayka.org/node/4463 |заглавие=Первый медиамагнат в истории |access-date=2015-10-15 |archive-date=2016-03-05 |archive-url=https://web.archive.org/web/20160305012855/http://www.chayka.org/node/4463 |url-status=live}}</ref> Хърст издигна статуса на журналистическата професия от неизвестен събирач на информация до фигура с авторитет и влияние. Той пръв дава на журналистите картбланш за избор на темите и въвежда тематичните рубрики. Всъщност днешните вестникарски [[колумнисти]] са негово изобретение.<ref name="svoboda" /> == Биография == [[Файл:Millicent Hearst cph 3b16388.jpg|thumb|left|Милисент Хърст]] Рандолф е роден в [[Сан Франциско]], син е на предприемача Джордж Хърст и Фийби Хърст. Бащата на Уилям е милионер и притежава най-големите находища на сребро на западното крайбрежие на САЩ. Той отпуска заем на „рупора“ на калифорнийските [[Демократическа партия на САЩ|демократи]] ''San Francisco Examiner'', изкупува нерентабилния вестник и през 1887 г., благодарение на подкрепата на демократите, става сенатор.<ref name="zarplata" /> Младият Хърст проявява склонност към скандалната журналистика още през студентските си години. В [[Харвардския университет]], малко преди дипломирането си, той публикува обидна бележка към преподавателите в университетското списание ''Lampoon'' („Пасквил“), за което е изключен от университета.<ref name="zarplata" /> През 1885 – 1887 г. Хърст се учи на репортерска работа във вестника на [[Джоузеф Пулицър]] ''The New York World''. След това, с помощта на баща си, получава диплома от Харвард и се завръща в Сан Франциско.<ref name="zarplata" /> През 1903 г. Уилям Хърст се жени за Милисент Вероника Уилсън (1882 – 1974). Двамата имат петима сина: Джордж Рандолф Хърст (1904 – 1972), Уилям Рандолф Хърст мл. (1908 – 1993), Джон Рандолф Хърст (1910 – 1958), близнаците Рандолф Аперсън Хърст (1915 – 2000) и Дейвид Уитмор Хърст (1915 – 1986). [[Файл:Mariondavies.jpg|thumb|right|Марион Дейвис]] От 1917 до 1951 г. Хърст има връзка с актрисата [[Марион Дейвис]]. Имат една дъщеря, Патриша Лейк, която винаги е представяна като племенница на Марион Дейвис.<ref name="la">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.latimes.com/archives/la-xpm-1993-10-31-mn-51785-story.html |заглавие=Obituary Revives Rumor of Hearst Daughter : Hollywood: Gossips in the 1920s speculated that William Randolph Hearst and mistress Marion Davies had a child. Patricia Lake, long introduced as Davies’ niece, asks on death bed that record be set straight. |издател=Los Angeles Times |достъп_дата=2020-06-02 |date=1993-10-31 |archive-date=2018-10-17 |archive-url=https://web.archive.org/web/20181017061559/http://articles.latimes.com/1993-10-31/news/mn-51785_1_marion-davies |url-status=live}}</ref> == Бизнес == На 23-годишна възраст Хърст измолва от баща си вестника ''San Francisco Examiner'' и става издател. Новият собственик каза на служителите, че от всяка глупост може да се направи сензация, основното е формата на представяне на материала и съответствието с интереса на читателя. Година по-късно тиражът на вестника се удвоява. Вестникът започна да публикува скандални материали за корупцията. В резултат на това Хърст младши се скарва с баща си, който иска синът му да спре да атакува някои компании. Хърст старши отказва да финансира вестника и лишава от наследство сина си. След смъртта на баща му през [[1891]] г. капиталът от 25 млн. щ.д. долара преминава към майката на Уилям.<ref name="zarplata" /> През 1895 г., с финансовата подкрепа на майка си, той купува ''New York Morning Journal''. Вестникът има, в сравнение с конкурентите си, незначителен тираж от 30 хиляди екземпляра, наричат го „вестник на прислужниците“. Хърст наема видните публицисти от онова време [[Стивън Крейн]] и Джулиан Хотърн. [[Марк Твен]] също пише за изданията му.<ref name="svoboda">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.svoboda.org/programs/OTB/2003/OBT.042203.asp |заглавие=Гражданин Херст — король свободной прессы |access-date=2008-09-18 |archive-date=2008-06-23 |archive-url=https://web.archive.org/web/20080623035118/http://www.svoboda.org/programs/OTB/2003/OBT.042203.asp |url-status=live}}</ref> Хърст събира редакторите си и им каза: {{цитат| Моят вестник трябва да се пише и издава така, че полуграмотни емигранти, невежи, жители на градското дъно, тийнейджъри – всички да могат и да искат да го четат.}} Намалява цената до един цент за брой.<ref name="zarplata" /> Тиражът на вестника рязко нараства. След това започва така наречената „вестникарска война“ между Хърст и Пулицър. Между двамата най-големи издатели започва ожесточена конкуренция. === Вестникарската война === Сензации, престъпления и бедствия запълват първите страници на вестниците. Или обратното – истории за спасения и подвизи. Специално място е отделено на истории от живота на известни личности, светски клюки и скандали. Вълнението на читателите се подхранва от илюстрациите, които в онези дни са като цяло нови за вестниците. Освен това, ако се описват убийства или бедствия, художниците рисуват натуралистични, кървави детайли. И този метод си свършва работата – тиражите на вестниците достигат огромни размери.<ref name="svoboda" /> В една от редакционните статии Хърст пише: <blockquote>Политиката на ''The New York Journal'' се заключава в това, че да се привлича вниманието е също толкова важно, колкото и да се откриват факти; публиката жадува за забавление много повече отколкото за новини.</blockquote>Хърст изкупва целия репортерски отдел на Пулицър, който пише за неделните издания. Пулицър предлага големи хонорари на журналистите, ако се върнат. Тогава Хърст им предлага двойно повече и ги купува отново. През 1896 г. Хърст успява да привлече като сътрудник създателя на първия американски комикс Ричард Ауколт. Пулицър не успява да се справи с конкурента си. Неговите издания са предназначени за средната класа и имат определени граници, които той не може да премине. За Хърст обаче няма ограничения. Той казва: {{цитат| „Главният и единствен критерий за качеството на един вестник е тиражът му“.}} === Лидерство на пазара === [[Файл:Hearst Castle Casa Grande.JPG|thumb|200px|[[Замък Хърст|Замъкът на Хърст]] – грандиозната резиденция на Хърст в Северна Калифорния]] Хърст става милионер и много влиятелна личност в света на вестниците. През [[1935]] г. той е един от най-богатите хора в света, със състояние, оценявано на 200 млн. щ.д. След закупуването на ''New York Morning Journal'' Хърст продължава да купува и създава ежедневни и седмични вестници в Съединените щати. През [[1940-те]] години Хърст е собственик на 25 ежедневника, 24 седмичника, 12 радиостанции, 2 световни новинарски агенции, една филмова тематична компания, филмовото студио ''Cosmopolitan'' и много други. През 1948 г. той придобива една от първите американски телевизионни станции, BWAL-TV в Балтимор. Вестниците на Хърст продават 13 милиона копия дневно и имат около 40 милиона читатели. Почти една трета от възрастните в САЩ четат всеки ден вестниците на Хърст. В допълнение, милиони хора по света получават информация от пресата на Хърст чрез репортажи на новинарските агенции, филми и вестници, които са превеждани и отпечатвани в огромни количества по целия свят. == Политика == В разгара на конкурентната борба между Хърст и Пулицър, през [[1898]] г. в [[Куба]] започва [[Кубинска война за независимост|освободително движение]] против [[Испания]]. И вестниците на Хърст стават основен обвинител на Испания и защитник на Куба. На страниците на ''New York Morning Journal'' се публикува откраднато лично писмо от испанския посланик, което съдържа негативна характеристика на американския президент [[Уилям Маккинли]]. По този начин Хърст иска да принуди президента да започне война с Испания. Кореспондент от Куба телеграфира на Хърст: „Тук всичко е тихо, няма война.“ На което той отговаря: „Вие осигурете илюстрациите, аз ще осигуря [[Испано-американска война|войната]].“ На [[15 февруари]] [[1898]] г. в пристанището на [[Хавана]] експлодира американският боен кораб „[[Мейн (броненосен крайцер)|Мейн]]“. Една от многото догадки е слухът, че Хърст има пръст в организирането на експлозията. Две седмици след експлозията на „Мейн“ тиражът на ''New York Morning Journal'' нараства до 5 милиона екземпляра.<ref name="zarplata" /> Хърст на два пъти е избиран за член на [[Камарата на представителите на САЩ]] и веднъж се кандидатира за губернатор на Ню Йорк. Въпреки това чрез своите вестници и списания той постигна огромно политическо влияние. През 1933 г. Хърст заснема филма „Гавриил над Белия дом“, който разказва за това как новият президент на САЩ, с Божията помощ, лично не само измъква Америка от икономическата криза, но и покорява целия свят. Филмът е направен, за да рекламира кандидатурата на [[Франклин Делано Рузвелт]] за президент. Светогледът на Хърст е ултраконсервативен, националистически и антикомунистически. Има крайно десни възгледи. През 1934 г. пътува до Германия, където е приет от Хитлер като гост и приятел. След пътуването във вестниците на Хърст се появяват поредица от агресивни статии срещу социализма, срещу Съветския съюз и по-специално срещу Сталин. Карикатури на Сталин често се появяват на първите страници на вестниците, изобразявайки го като убиец, държащ кама в ръцете си. През 1934 г. пресата на Хърст публикува статия на [[Херман Гьоринг]], представляваща антисемитска пропаганда.<ref>Жак Деларю. Часть первая. Рождение гестапо. 1933—1934 годы/История гестапо / Пер, с фр. Ю. А. Немешаев, В. А. Павлов, Ю. А. Школенко. — Смоленск: «Русич», 1998. — 480 с. ISBN 5-88590-775-7 ≡ Delarue J. Histoire de la Gestapo. — Paris: Fayard, 1962</ref> [[Файл:Вильям Хёрст с фашистами- Альфред Розенберг, Карл Бомер, Тило фон Трота, адъютант Розенберга.jpg|thumb|<br> Уилям Хърст с [[Алфред Розенберг]], Карл Бьомер, Тило фон Трота и адютанта на Розенберг, 1934 г.]] == Гражданинът Кейн == През 1941 г. режисьорът [[Орсън Уелс]] създава филма „[[Гражданинът Кейн]]", като прототип на главния герой е Хърст. Това е направено до такава степен, че във филма Кейн цитира буквално някои от скандалните изявления на Хърст. Веднага след излизането си филмът получава наградата „[[Оскар (награда)|Оскар]]“ за най-добър [[сценарий]] (номиниран е за тази награда в още осем номинации) и впоследствие многократно е споменаван от критиците като „най-добрият филм на всички времена“.<ref name="bfi-eng">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.bfi.org.uk/sightandsound/topten/poll/critics.html |заглавие=BFI Critics' Top Ten Poll |access-date=2008-09-20 |archive-date=2006-12-16 |archive-url=https://web.archive.org/web/20061216054527/http://www.bfi.org.uk/sightandsound/topten/poll/critics.html |url-status=live}}</ref><ref name="afi-eng">[http://www.afi.com/tvevents/100years/movies.aspx AFI’s 100 Years… 100 Movies] {{Wayback|url=http://www.afi.com/tvevents/100years/movies.aspx |date=20070403094338 }}, [http://lenta.ru/news/2007/06/21/best превод] {{Wayback|url=http://lenta.ru/news/2007/06/21/best |date=20070818192546 }}</ref> Не желаейки филмът да бъде пуснат, Хърст с помощта на своята медийна империя започва истинска война с Уелс. „Гражданинът Кейн“ все пак е видян в големите градове на Америка, но в провинциите, особено на юг, силата е на страната на вестниците на Хърст, които остро критикуват филма. Освен това повечето от тези вестници обявяват [[бойкот]] на филма. Това е един от малкото случаи в историята на САЩ, когато филм предизвиква такава буря в политическите и социалните среди. == Източници == <references /> == Вижте също == * [[Замък Хърст]] == Външни препратки == * [https://vc.ru/p/hearst Сензации, скандали и подстрекаване към война: как медийният магнат Уилям Рандолф Хърст създаде своята империя] ([[руски език|рус.]]) [[Категория:Родени в Сан Франциско]] [[Категория:Американски издатели]] [[Категория:Медийни магнати]]] [[Категория:Членове на Демократическата партия (САЩ)]] [[Категория:Възпитаници на Харвардския университет]] [[Категория:Починали в Бевърли Хилс]] [[Категория:Родени на 29 април]] [[Категория:Родени през 1863 година]] [[Категория:Починали на 14 август]] [[Категория:Починали през 1951 година]] s9zbm25siw7bvjj8y7qo6m7smb6ke9y 0 873708 12435069 2024-12-08T17:40:19Z Luxferuer 25980 Нова страница: „{{редактирам}} {{личност|общественик}} '''Мария Христова Пулиева-Герова''' е българска деятелка, инициатор, дарител на женски благотворителни дружества и спомоществувател на девическото просвещение в България. Жена е на [[Найден Геров]].“ 12435069 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{личност|общественик}} '''Мария Христова Пулиева-Герова''' е българска деятелка, инициатор, дарител на женски благотворителни дружества и спомоществувател на девическото просвещение в България. Жена е на [[Найден Геров]]. 1tlri0fh8pf4gn13oa594o26grggt92 12435097 12435069 2024-12-08T17:52:11Z Luxferuer 25980 12435097 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{личност|общественик}} '''Мария Христова Пулиева-Герова''' е българска деятелка, инициатор, дарител на женски благотворителни дружества и спомоществувател на девическото просвещение в България. Жена е на [[Найден Геров]]. Мария Герова е родена през 1840 г. в град [[Карлово]] Баща и е търговецът Христо Т. Пулиев (1808 – 1851), а майката е Рада. Братът на Мария, Тодор се е сродил с [[Иван Евстратиев Гешов]]. Семейство Пулиеви са близки с меценатите [[Евлоги Георгиев|Евлоги]] и [[Христо Георгиев]]и. f3qmaor7c4agdrpan0ys6zo7wamfdvx 12435126 12435097 2024-12-08T18:08:25Z Luxferuer 25980 12435126 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{личност|общественик}} '''Мария Христова Пулиева-Герова''' е българска деятелка, инициатор, дарител на женски благотворителни дружества и спомоществувател на девическото просвещение в България. Жена е на [[Найден Геров]]. Мария Герова е родена през 1840 г. в град [[Карлово]] Баща и е търговецът Христо Т. Пулиев (1808 – 1851), а майката е Рада. Братът на Мария, Тодор се е сродил с [[Иван Евстратиев Гешов]]. Семейство Пулиеви са близки с меценатите [[Евлоги Георгиев|Евлоги]] и [[Христо Георгиев]]и, които са нейни братовчеди. През 1858 г. я взима Найден Геров. Едно от нейните първи благородни дела е създаването през 1869 г. на карловското женско дружество „Възпитание“. == Самейство == Мария и Найден Герови са родители на Геро (Герчо) Найденов Геров, Богдан Найденов Геров (починал почти веднага след раждането), Деяна Найденова Герова, Христо (Хитю) Найденов Геров, Евлогий Найденов Геров и Рада Найденова Герова, съпруга на адвоката и политика [[Теодор Теодоров]]. 03b88shevcrfax9tg9vxkn1u03g1abz 12435144 12435126 2024-12-08T18:25:21Z Luxferuer 25980 12435144 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{личност|общественик}} '''Мария Христова Пулиева-Герова''' е българска деятелка, инициатор, дарител на женски благотворителни дружества и спомоществувател на девическото просвещение в България. Жена е на [[Найден Геров]]. Мария Герова е родена през 1840 г. в град [[Карлово]] Баща и е търговецът Христо Т. Пулиев (1808 – 1851), а майката е Рада. Братът на Мария, Тодор се е сродил с [[Иван Евстратиев Гешов]]. Семейство Пулиеви са близки с меценатите [[Евлоги Георгиев|Евлоги]] и [[Христо Георгиев]]и, които са нейни братовчеди. През 1858 г. я взима Найден Геров. Едно от нейните първи благородни дела е създаването през 1869 г. на карловското женско дружество „Възпитание“. Същата година в [[Първа девическа гимназия (Пловдив)|Пловдивското девическо училище]] тя устройва публична изложба от ученически ръкоделия, на която [[Рада Киркович]], нейна племенница държи встъпителната реч. Във връзка с подобни изяви започвчт да събират средства за по-сиромашки ученички и събират средства за закупуването на ученически помагала. Мария Герова става през 1873 г. първата председателка на Женското благотворително дружество „Майчина грижа“ в [[Пловдив]]. Материалното ѝ състояние през 1861г. да предаде средства на девическото училище „Благовещение“ и болницата в Пловдив. == Самейство == Мария и Найден Герови са родители на Геро (Герчо) Найденов Геров, Богдан Найденов Геров (починал почти веднага след раждането), Деяна Найденова Герова, Христо (Хитю) Найденов Геров, Евлогий Найденов Геров и Рада Найденова Герова, съпруга на адвоката и политика [[Теодор Теодоров]]. dpyp2i8vzxrltcovvndgify9yxokvg2 12435148 12435144 2024-12-08T18:33:06Z Luxferuer 25980 12435148 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{личност|общественик}} '''Мария Христова Пулиева-Герова''' е българска деятелка, инициатор, дарител на женски благотворителни дружества и спомоществувател на девическото просвещение в България. Жена е на [[Найден Геров]]. Мария Герова е родена през 1840 г. в град [[Карлово]] Баща и е търговецът Христо Т. Пулиев (1808 – 1851), а майката е Рада. Братът на Мария, Тодор се е сродил с [[Иван Евстратиев Гешов]]. Семейство Пулиеви са близки с меценатите [[Евлоги Георгиев|Евлоги]] и [[Христо Георгиев]]и, които са нейни братовчеди. През 1858 г. я взима Найден Геров.<ref name="direkciamuzei.com">{{cite journal | last = Спасова | first = Андриана | authorlink = | coauthors = | year = 2023 | month = | title = Мария Христова (Пулиева) Герова | journal = 200 години от рождението на Найден Геров | publisher = Дирекция на музеите | location = Копривщица | volume = | issue = | pages = | doi = | id = | url = https://direkciamuzei.com/wp-content/uploads/2023/02/vestnik-Najden-Gerov.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Едно от нейните първи благородни дела е създаването през 1869 г. на карловското женско дружество „Възпитание“. Същата година в [[Първа девическа гимназия (Пловдив)|Пловдивското девическо училище]] тя устройва публична изложба от ученически ръкоделия, на която [[Рада Киркович]], нейна племенница държи встъпителната реч. Във връзка с подобни изяви започвчт да събират средства за по-сиромашки ученички и събират средства за закупуването на ученически помагала.<ref name="direkciamuzei.com"></ref> Мария Герова става през 1873 г. първата председателка на Женското благотворително дружество „Майчина грижа“ в [[Пловдив]]. Материалното ѝ състояние през 1861г. да предаде средства на девическото училище „Благовещение“ и болницата в Пловдив.<ref name="direkciamuzei.com"></ref> == Самейство == Мария и Найден Герови са родители на Геро (Герчо) Найденов Геров, Богдан Найденов Геров (починал почти веднага след раждането), Деяна Найденова Герова, Христо (Хитю) Найденов Геров, Евлогий Найденов Геров и Рада Найденова Герова, съпруга на адвоката и политика [[Теодор Теодоров]].<ref name="direkciamuzei.com"></ref> == Източници == <references /> oh1x1p50sooe0cdnszj1wu33esr4y31 12435150 12435148 2024-12-08T18:36:37Z Luxferuer 25980 12435150 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{личност|общественик}} '''Мария Христова Пулиева-Герова''' е българска деятелка, инициатор, дарител на женски благотворителни дружества и спомоществувател на девическото просвещение в България. Жена е на [[Найден Геров]]. Мария Герова е родена през 1840 г. в град [[Карлово]] Баща и е търговецът Христо Т. Пулиев (1808 – 1851), а майката е Рада. Братът на Мария, Тодор се е сродил с [[Иван Евстратиев Гешов]]. Семейство Пулиеви са близки с меценатите [[Евлоги Георгиев|Евлоги]] и [[Христо Георгиев]]и, които са нейни братовчеди. През 1858 г. я взима Найден Геров.<ref name="direkciamuzei.com">{{cite journal | last = Спасова | first = Андриана | authorlink = | coauthors = | year = 2023 | month = | title = Мария Христова (Пулиева) Герова | journal = 200 години от рождението на Найден Геров | publisher = Дирекция на музеите | location = Копривщица | volume = | issue = | pages = | doi = | id = | url = https://direkciamuzei.com/wp-content/uploads/2023/02/vestnik-Najden-Gerov.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Едно от нейните първи благородни дела е създаването през 1869 г. на карловското женско дружество „Възпитание“. Същата година в [[Първа девическа гимназия (Пловдив)|Пловдивското девическо училище]] тя устройва публична изложба от ученически ръкоделия, на която [[Рада Киркович]], нейна племенница държи встъпителната реч. Във връзка с подобни изяви започвчт да събират средства за по-сиромашки ученички и събират средства за закупуването на ученически помагала.<ref name="direkciamuzei.com"></ref> Мария Герова става през 1873 г. първата председателка на Женското благотворително дружество „Майчина грижа“ в [[Пловдив]]. Материалното ѝ състояние през 1861г. да предаде средства на девическото училище „Благовещение“ и болницата в Пловдив.<ref name="direkciamuzei.com"></ref> == Самейство == Мария и Найден Герови са родители на Геро (Герчо) Найденов Геров, Богдан Найденов Геров (починал почти веднага след раждането), Деяна Найденова Герова, Христо (Хитю) Найденов Геров, Евлогий Найденов Геров и Рада Найденова Герова, съпруга на адвоката и политика [[Теодор Теодоров]].<ref name="direkciamuzei.com"></ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Герова, Мария}} l3rgnoklk9xucjyyt79ej4jugzt7w65 12435151 12435150 2024-12-08T18:37:06Z Luxferuer 25980 Добавяне на [[Категория:Български просветни дейци]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12435151 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{личност|общественик}} '''Мария Христова Пулиева-Герова''' е българска деятелка, инициатор, дарител на женски благотворителни дружества и спомоществувател на девическото просвещение в България. Жена е на [[Найден Геров]]. Мария Герова е родена през 1840 г. в град [[Карлово]] Баща и е търговецът Христо Т. Пулиев (1808 – 1851), а майката е Рада. Братът на Мария, Тодор се е сродил с [[Иван Евстратиев Гешов]]. Семейство Пулиеви са близки с меценатите [[Евлоги Георгиев|Евлоги]] и [[Христо Георгиев]]и, които са нейни братовчеди. През 1858 г. я взима Найден Геров.<ref name="direkciamuzei.com">{{cite journal | last = Спасова | first = Андриана | authorlink = | coauthors = | year = 2023 | month = | title = Мария Христова (Пулиева) Герова | journal = 200 години от рождението на Найден Геров | publisher = Дирекция на музеите | location = Копривщица | volume = | issue = | pages = | doi = | id = | url = https://direkciamuzei.com/wp-content/uploads/2023/02/vestnik-Najden-Gerov.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Едно от нейните първи благородни дела е създаването през 1869 г. на карловското женско дружество „Възпитание“. Същата година в [[Първа девическа гимназия (Пловдив)|Пловдивското девическо училище]] тя устройва публична изложба от ученически ръкоделия, на която [[Рада Киркович]], нейна племенница държи встъпителната реч. Във връзка с подобни изяви започвчт да събират средства за по-сиромашки ученички и събират средства за закупуването на ученически помагала.<ref name="direkciamuzei.com"></ref> Мария Герова става през 1873 г. първата председателка на Женското благотворително дружество „Майчина грижа“ в [[Пловдив]]. Материалното ѝ състояние през 1861г. да предаде средства на девическото училище „Благовещение“ и болницата в Пловдив.<ref name="direkciamuzei.com"></ref> == Самейство == Мария и Найден Герови са родители на Геро (Герчо) Найденов Геров, Богдан Найденов Геров (починал почти веднага след раждането), Деяна Найденова Герова, Христо (Хитю) Найденов Геров, Евлогий Найденов Геров и Рада Найденова Герова, съпруга на адвоката и политика [[Теодор Теодоров]].<ref name="direkciamuzei.com"></ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Герова, Мария}} [[Категория:Български просветни дейци]] rwohl32xw3ikeqf2qckf9xzfmkbguhv 12435152 12435151 2024-12-08T18:37:32Z Luxferuer 25980 Добавяне на [[Категория:Български благодетели]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12435152 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{личност|общественик}} '''Мария Христова Пулиева-Герова''' е българска деятелка, инициатор, дарител на женски благотворителни дружества и спомоществувател на девическото просвещение в България. Жена е на [[Найден Геров]]. Мария Герова е родена през 1840 г. в град [[Карлово]] Баща и е търговецът Христо Т. Пулиев (1808 – 1851), а майката е Рада. Братът на Мария, Тодор се е сродил с [[Иван Евстратиев Гешов]]. Семейство Пулиеви са близки с меценатите [[Евлоги Георгиев|Евлоги]] и [[Христо Георгиев]]и, които са нейни братовчеди. През 1858 г. я взима Найден Геров.<ref name="direkciamuzei.com">{{cite journal | last = Спасова | first = Андриана | authorlink = | coauthors = | year = 2023 | month = | title = Мария Христова (Пулиева) Герова | journal = 200 години от рождението на Найден Геров | publisher = Дирекция на музеите | location = Копривщица | volume = | issue = | pages = | doi = | id = | url = https://direkciamuzei.com/wp-content/uploads/2023/02/vestnik-Najden-Gerov.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Едно от нейните първи благородни дела е създаването през 1869 г. на карловското женско дружество „Възпитание“. Същата година в [[Първа девическа гимназия (Пловдив)|Пловдивското девическо училище]] тя устройва публична изложба от ученически ръкоделия, на която [[Рада Киркович]], нейна племенница държи встъпителната реч. Във връзка с подобни изяви започвчт да събират средства за по-сиромашки ученички и събират средства за закупуването на ученически помагала.<ref name="direkciamuzei.com"></ref> Мария Герова става през 1873 г. първата председателка на Женското благотворително дружество „Майчина грижа“ в [[Пловдив]]. Материалното ѝ състояние през 1861г. да предаде средства на девическото училище „Благовещение“ и болницата в Пловдив.<ref name="direkciamuzei.com"></ref> == Самейство == Мария и Найден Герови са родители на Геро (Герчо) Найденов Геров, Богдан Найденов Геров (починал почти веднага след раждането), Деяна Найденова Герова, Христо (Хитю) Найденов Геров, Евлогий Найденов Геров и Рада Найденова Герова, съпруга на адвоката и политика [[Теодор Теодоров]].<ref name="direkciamuzei.com"></ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Герова, Мария}} [[Категория:Български просветни дейци]] [[Категория:Български благодетели]] 5vst9i2i5okmqdd7rlggvl8bf9iwpnn 12435154 12435152 2024-12-08T18:37:53Z Luxferuer 25980 Добавяне на [[Категория:Родени в Карлово]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12435154 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{личност|общественик}} '''Мария Христова Пулиева-Герова''' е българска деятелка, инициатор, дарител на женски благотворителни дружества и спомоществувател на девическото просвещение в България. Жена е на [[Найден Геров]]. Мария Герова е родена през 1840 г. в град [[Карлово]] Баща и е търговецът Христо Т. Пулиев (1808 – 1851), а майката е Рада. Братът на Мария, Тодор се е сродил с [[Иван Евстратиев Гешов]]. Семейство Пулиеви са близки с меценатите [[Евлоги Георгиев|Евлоги]] и [[Христо Георгиев]]и, които са нейни братовчеди. През 1858 г. я взима Найден Геров.<ref name="direkciamuzei.com">{{cite journal | last = Спасова | first = Андриана | authorlink = | coauthors = | year = 2023 | month = | title = Мария Христова (Пулиева) Герова | journal = 200 години от рождението на Найден Геров | publisher = Дирекция на музеите | location = Копривщица | volume = | issue = | pages = | doi = | id = | url = https://direkciamuzei.com/wp-content/uploads/2023/02/vestnik-Najden-Gerov.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Едно от нейните първи благородни дела е създаването през 1869 г. на карловското женско дружество „Възпитание“. Същата година в [[Първа девическа гимназия (Пловдив)|Пловдивското девическо училище]] тя устройва публична изложба от ученически ръкоделия, на която [[Рада Киркович]], нейна племенница държи встъпителната реч. Във връзка с подобни изяви започвчт да събират средства за по-сиромашки ученички и събират средства за закупуването на ученически помагала.<ref name="direkciamuzei.com"></ref> Мария Герова става през 1873 г. първата председателка на Женското благотворително дружество „Майчина грижа“ в [[Пловдив]]. Материалното ѝ състояние през 1861г. да предаде средства на девическото училище „Благовещение“ и болницата в Пловдив.<ref name="direkciamuzei.com"></ref> == Самейство == Мария и Найден Герови са родители на Геро (Герчо) Найденов Геров, Богдан Найденов Геров (починал почти веднага след раждането), Деяна Найденова Герова, Христо (Хитю) Найденов Геров, Евлогий Найденов Геров и Рада Найденова Герова, съпруга на адвоката и политика [[Теодор Теодоров]].<ref name="direkciamuzei.com"></ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Герова, Мария}} [[Категория:Български просветни дейци]] [[Категория:Български благодетели]] [[Категория:Родени в Карлово]] hpa3ac68xivd0816tr2rllx2t6nf899 12435155 12435154 2024-12-08T18:38:27Z Luxferuer 25980 Добавяне на [[Категория:Починали в Пловдив]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12435155 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{личност|общественик}} '''Мария Христова Пулиева-Герова''' е българска деятелка, инициатор, дарител на женски благотворителни дружества и спомоществувател на девическото просвещение в България. Жена е на [[Найден Геров]]. Мария Герова е родена през 1840 г. в град [[Карлово]] Баща и е търговецът Христо Т. Пулиев (1808 – 1851), а майката е Рада. Братът на Мария, Тодор се е сродил с [[Иван Евстратиев Гешов]]. Семейство Пулиеви са близки с меценатите [[Евлоги Георгиев|Евлоги]] и [[Христо Георгиев]]и, които са нейни братовчеди. През 1858 г. я взима Найден Геров.<ref name="direkciamuzei.com">{{cite journal | last = Спасова | first = Андриана | authorlink = | coauthors = | year = 2023 | month = | title = Мария Христова (Пулиева) Герова | journal = 200 години от рождението на Найден Геров | publisher = Дирекция на музеите | location = Копривщица | volume = | issue = | pages = | doi = | id = | url = https://direkciamuzei.com/wp-content/uploads/2023/02/vestnik-Najden-Gerov.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Едно от нейните първи благородни дела е създаването през 1869 г. на карловското женско дружество „Възпитание“. Същата година в [[Първа девическа гимназия (Пловдив)|Пловдивското девическо училище]] тя устройва публична изложба от ученически ръкоделия, на която [[Рада Киркович]], нейна племенница държи встъпителната реч. Във връзка с подобни изяви започвчт да събират средства за по-сиромашки ученички и събират средства за закупуването на ученически помагала.<ref name="direkciamuzei.com"></ref> Мария Герова става през 1873 г. първата председателка на Женското благотворително дружество „Майчина грижа“ в [[Пловдив]]. Материалното ѝ състояние през 1861г. да предаде средства на девическото училище „Благовещение“ и болницата в Пловдив.<ref name="direkciamuzei.com"></ref> == Самейство == Мария и Найден Герови са родители на Геро (Герчо) Найденов Геров, Богдан Найденов Геров (починал почти веднага след раждането), Деяна Найденова Герова, Христо (Хитю) Найденов Геров, Евлогий Найденов Геров и Рада Найденова Герова, съпруга на адвоката и политика [[Теодор Теодоров]].<ref name="direkciamuzei.com"></ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Герова, Мария}} [[Категория:Български просветни дейци]] [[Категория:Български благодетели]] [[Категория:Родени в Карлово]] [[Категория:Починали в Пловдив]] jd8tsg1i1pdcct1q1kgg328l2iv595t 12435162 12435155 2024-12-08T18:46:15Z Luxferuer 25980 12435162 wikitext text/x-wiki {{личност|общественик}} '''Мария Христова Пулиева-Герова''' е българска деятелка, инициатор, дарител на женски благотворителни дружества и спомоществувател на девическото просвещение в България. Жена е на [[Найден Геров]]. Мария Герова е родена през 1840 г. в град [[Карлово]] Баща и е търговецът Христо Т. Пулиев (1808 – 1851), а майката е Рада. Братът на Мария, Тодор се е сродил с [[Иван Евстратиев Гешов]]. Семейство Пулиеви са близки с меценатите [[Евлоги Георгиев|Евлоги]] и [[Христо Георгиев]]и, които са нейни братовчеди. През 1858 г. я взима Найден Геров.<ref name="direkciamuzei.com">{{cite journal | last = Спасова | first = Андриана | authorlink = | coauthors = | year = 2023 | month = | title = Мария Христова (Пулиева) Герова | journal = 200 години от рождението на Найден Геров | publisher = Дирекция на музеите | location = Копривщица | volume = | issue = | pages = | doi = | id = | url = https://direkciamuzei.com/wp-content/uploads/2023/02/vestnik-Najden-Gerov.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Едно от нейните първи благородни дела е създаването през 1869 г. на карловското женско дружество „Възпитание“. Същата година в [[Първа девическа гимназия (Пловдив)|Пловдивското девическо училище]] тя устройва публична изложба от ученически ръкоделия, на която [[Рада Киркович]], нейна племенница държи встъпителната реч. Във връзка с подобни изяви започвчт да събират средства за по-сиромашки ученички и събират средства за закупуването на ученически помагала.<ref name="direkciamuzei.com"></ref> Мария Герова става през 1873 г. първата председателка на Женското благотворително дружество „Майчина грижа“ в [[Пловдив]]. Материалното ѝ състояние през 1861г. да предаде средства на девическото училище „Благовещение“ и болницата в Пловдив.<ref name="direkciamuzei.com"></ref> == Самейство == Мария и Найден Герови са родители на Геро (Герчо) Найденов Геров, Богдан Найденов Геров (починал почти веднага след раждането), Деяна Найденова Герова, Христо (Хитю) Найденов Геров, Евлогий Найденов Геров и Рада Найденова Герова, съпруга на адвоката и политика [[Теодор Теодоров]].<ref name="direkciamuzei.com"></ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Герова, Мария}} [[Категория:Български просветни дейци]] [[Категория:Български благодетели]] [[Категория:Родени в Карлово]] [[Категория:Починали в Пловдив]] 9vex1kzk43d7tlpdksisnds6lyjp0d4 12435163 12435162 2024-12-08T18:46:52Z Luxferuer 25980 12435163 wikitext text/x-wiki {{личност|общественик}} '''Мария Христова Пулиева-Герова''' е българска деятелка, инициатор, дарител на женски благотворителни дружества и спомоществувател на девическото просвещение в България. Жена е на [[Найден Геров]]. Мария Герова е родена през 1840 г. в град [[Карлово]] Баща и е търговецът Христо Т. Пулиев (1808 – 1851), а майката е Рада. Братът на Мария, Тодор се е сродил с [[Иван Евстратиев Гешов]]. Семейство Пулиеви са близки с меценатите [[Евлоги Георгиев|Евлоги]] и [[Христо Георгиев]]и, които са нейни братовчеди. През 1858 г. я взима Найден Геров.<ref name="direkciamuzei.com">{{cite journal | last = Спасова | first = Андриана | authorlink = | coauthors = | year = 2023 | month = | title = Мария Христова (Пулиева) Герова | journal = 200 години от рождението на Найден Геров | publisher = Дирекция на музеите | location = Копривщица | volume = | issue = | pages = | doi = | id = | url = https://direkciamuzei.com/wp-content/uploads/2023/02/vestnik-Najden-Gerov.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Едно от нейните първи благородни дела е създаването през 1869 г. на карловското женско дружество „Възпитание“. Същата година в [[Първа девическа гимназия (Пловдив)|Пловдивското девическо училище]] тя устройва публична изложба от ученически ръкоделия, на която [[Рада Киркович]], нейна племенница държи встъпителната реч. Във връзка с подобни изяви започвчт да събират средства за по-сиромашки ученички и събират средства за закупуването на ученически помагала.<ref name="direkciamuzei.com"></ref> Мария Герова става през 1873 г. първата председателка на Женското благотворително дружество „Майчина грижа“ в [[Пловдив]]. Материалното ѝ състояние през 1861 г. позволява да предаде средства на девическото училище „Благовещение“ и болницата в Пловдив.<ref name="direkciamuzei.com"></ref> == Самейство == Мария и Найден Герови са родители на Геро (Герчо) Найденов Геров, Богдан Найденов Геров (починал почти веднага след раждането), Деяна Найденова Герова, Христо (Хитю) Найденов Геров, Евлогий Найденов Геров и Рада Найденова Герова, съпруга на адвоката и политика [[Теодор Теодоров]].<ref name="direkciamuzei.com"></ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Герова, Мария}} [[Категория:Български просветни дейци]] [[Категория:Български благодетели]] [[Категория:Родени в Карлово]] [[Категория:Починали в Пловдив]] ovfj2yapg7b0jy7g1fy6lw5wap7v9zv 12435197 12435163 2024-12-08T19:22:25Z Carbonaro. 221440 малки корекции 12435197 wikitext text/x-wiki {{личност|общественик}} '''Мария Христова Пулиева-Герова''' е българска деятелка, инициаторка, дарителка на женски благотворителни дружества и спомоществувателка на девическото просвещение в България. Жена е на [[Найден Геров]]. Мария Герова е родена през 1840 г. в град [[Карлово]]. Баща ѝ е търговецът Христо Т. Пулиев (1808 – 1851), а майка ѝ е Рада. Братът на Мария, Тодор, се е сродил с [[Иван Евстратиев Гешов]]. Семейство Пулиеви са близки с меценатите [[Евлоги Георгиев|Евлоги]] и [[Христо Георгиев]]и, които са нейни братовчеди. През 1858 г. я взима Найден Геров.<ref name="direkciamuzei.com">{{cite journal | last = Спасова | first = Андриана | authorlink = | coauthors = | year = 2023 | month = | title = Мария Христова (Пулиева) Герова | journal = 200 години от рождението на Найден Геров | publisher = Дирекция на музеите | location = Копривщица | volume = | issue = | pages = | doi = | id = | url = https://direkciamuzei.com/wp-content/uploads/2023/02/vestnik-Najden-Gerov.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Едно от нейните първи благородни дела е създаването през 1869 г. на карловското женско дружество „Възпитание“. Същата година в [[Първа девическа гимназия (Пловдив)|Пловдивското девическо училище]] тя устройва публична изложба от ученически ръкоделия, на която [[Рада Киркович]], нейна племенница, държи встъпителната реч. Във връзка с подобни изяви започват да събират средства за по-сиромашки ученички и събират средства за закупуването на ученически помагала.<ref name="direkciamuzei.com"></ref> Мария Герова става през 1873 г. първата председателка на Женското благотворително дружество „Майчина грижа“ в [[Пловдив]]. Материалното ѝ състояние през 1861 г. позволява да предаде средства на девическото училище „Благовещение“ и болницата в Пловдив.<ref name="direkciamuzei.com"></ref> == Самейство == Мария и Найден Герови са родители на Геро (Герчо) Найденов Геров, Богдан Найденов Геров (починал почти веднага след раждането), Деяна Найденова Герова, Христо (Хитю) Найденов Геров, Евлогий Найденов Геров и Рада Найденова Герова, съпруга на адвоката и политик [[Теодор Теодоров]].<ref name="direkciamuzei.com"></ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Герова, Мария}} [[Категория:Български просветни дейци]] [[Категория:Български благодетели]] [[Категория:Родени в Карлово]] [[Категория:Починали в Пловдив]] p4lukgcs1qrsnlk5qbzqvfanuu9g91z 0 873709 12435073 2024-12-08T17:40:54Z Мико 4542 Мико премести страница „[[Селище (Боймишко)]]“ като „[[Селище (Яребична)]]“ 12435073 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Селище (Яребична)]] b98xjckkm87lx6kewrfudkqwflt8zqm 0 873710 12435090 2024-12-08T17:49:35Z Monaco 6214 Monaco премести страница „[[ФК „Сабуртало“]]“ като „[[ФК Иберия 1999]]“: Преименуване на клуба 12435090 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[ФК Иберия 1999]] ogxy1arsrh06n5aw7svgnviv9imjqfm 0 873711 12435098 2024-12-08T17:52:24Z Мико 4542 Нова страница: „{{Селище инфо|Гърция | име = Селище | име-местно = | вид = село | област = Централна Македония | карта3 = Кукушко | дем = Пеония | географска-област = [[Боймия]] | височина = }} '''Селище''' е бивше [[село]] в [[Егейска Македония]...“ 12435098 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Селище | име-местно = | вид = село | област = Централна Македония | карта3 = Кукушко | дем = Пеония | географска-област = [[Боймия]] | височина = }} '''Селище''' е бивше [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], разположено на територията на дем [[Пеония (дем)|Пеония]] в административна област [[Централна Македония]].<ref name="Симовски 65">{{Симовски|2|65}}</ref> == География == Селото е било разположено в източната част на планината [[Паяк (планина)|Паяк]] (Пайко), на 2 km североизточно от [[Баровица]] (Кастанери).<ref name="Симовски 65"/> == История == Селото се разпада преди основаването на Баровица. Към края на XX век развалините му и гробището му все още се виждат, както и манастирът „Свети Илия“.<ref name="Симовски 65"/> == Бележки == <references/> {{Дем Пеония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Исторически села в дем Пеония]] [[Категория:Паяк]] jophkwh6t0l1rpbhdo2vib1bdqmhraq 0 873712 12435105 2024-12-08T17:58:57Z Мико 4542 Нова страница: „{{Селище инфо|Гърция | име = Трици Курци | име-местно = | вид = село | област = Централна Македония | карта3 = Кукушко | дем = Пеония | географска-област = [[Боймия]] | височина = }} '''Трици Курци''' е бивше [[село]] в Егейска...“ 12435105 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Трици Курци | име-местно = | вид = село | област = Централна Македония | карта3 = Кукушко | дем = Пеония | географска-област = [[Боймия]] | височина = }} '''Трици Курци''' е бивше [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], разположено на територията на дем [[Пеония (дем)|Пеония]] в административна област [[Централна Македония]].<ref name="Симовски 66">{{Симовски|2|66}}</ref> == География == Селото е било разположено в източната част на планината [[Паяк (планина)|Паяк]] (Пайко), в землището на [[Църна река (дем Пеония)|Църна река]], югоизточно от Църна река и северно от [[Гумендже]] (Гумениса).<ref name="Симовски 66"/> == История == Към края на XX век развалините на селото все още се виждат.<ref name="Симовски 66"/> == Бележки == <references/> {{Дем Пеония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Исторически села в дем Пеония]] [[Категория:Паяк]] i6hzyi0no7b97k8jjo3guvqi0nhdkgn 8 873713 12435115 2024-12-08T18:03:01Z JSS 9 240185 [[User:Iliev|Iliev]] | https://github.com/wikimedia-bg/wikipedia-ui/commit/e96438e502e68bf6ef4864632d589aa5c9a841e3 | css: cleanup phase 1: move Common.css to 'legacy' gadget 12435115 wikitext text/x-wiki '''Старо оформление''' – Зарежда използваното до края на 2024 година оформление на различни елементи от интерфейса, преди всичко цветове на текста и фона на таблици, кутии и други. Възможно е да създава проблеми с по-нови облици и цветови теми на Уикипедия, както и на мобилни устройства. frfka5d0fzdsjhauv6itafzd0whm4ou 8 873714 12435116 2024-12-08T18:03:02Z JSS 9 240185 [[User:Iliev|Iliev]] | https://github.com/wikimedia-bg/wikipedia-ui/commit/e96438e502e68bf6ef4864632d589aa5c9a841e3 | css: cleanup phase 1: move Common.css to 'legacy' gadget 12435116 css text/css .centered { margin: 0 auto; } /* препратките [редактиране] при разделите */ .editsection { font-size: small; font-style: italic; font-family: Serif; } table { background-color: inherit; } .wp-admin .mw-redirect:after { background-color: lightblue; content: "→"; font-weight: bold; margin-left: 0.2em; } /* Горен/долен индекс със запазване на височината на реда */ sub {vertical-align: baseline; font-size: 0.8em; position: relative; top: 0.4em } sup {vertical-align: baseline; font-size: 0.8em; position: relative; top: -0.4em } /* [[MediaWiki:Wikimedia-copyrightwarning]] */ #editpage-copywarn { margin: .8em 0; padding: 0.2em; border-bottom: thick solid gold; background-color: #FFF8CF; font-style: italic; } .code { font-family: monospace; } /* подравняване на текста в таблицата нагоре */ .nagore tbody { vertical-align:top; } /* Sitenotice https://www.mediawiki.org/wiki/Manual:Interface/Sitenotice */ #siteNotice { padding: 0.3em; text-align: center; margin-bottom: 0.5em; } /* Локалният Sitenotice изпълва цялата ширина на страницата. Ref: https://git.wikimedia.org/tree/mediawiki%2Fextensions%2FDismissableSiteNotice.git/master/modules */ .mw-dismissable-notice-body { margin: auto !important; } /* Разширяване на ext.dismissableSiteNotice.css до позициониране на линка 'скриване' в горния десен ъгъл на разширения локален Sitenotice. */ .mw-dismissable-notice-close { margin-top: 3px; margin-right: 8px; } /* текста, отбелязващ нова страница в последните промени [[МедияУики:Newpageletter]] */ .newpage { color: black; background-color: yellow; } /* препратки, които не се виждат като подчертани */ .noulinks a, .nounderlines a { text-decoration: none; } /* текста, отбелязващ малките промени [[МедияУики:Minoreditletter]] */ .minor { font-weight: normal; } /* изпъкващи елементи */ .hilite { color: black; background-color: #fff6e6; padding: 0.2em 0.5em; border: thin dotted silver; } /* архивна страница */ .archive { opacity:0.7; background-color: #fffaf0; padding: 0.2em 0.5em; border: thin dotted silver; } /* за съдържанието от началната страница - [[Шаблон:Съдържание]] */ #mainpage-toc h3 { font-size: 110%; margin-bottom: 0; } #mainpage-toc p { margin-top: 0; margin-bottom: 0; } .custom-toolbar { clear: both; margin-bottom: 0.2em; line-height: 1.9em; } .custom-toolbar select { margin-right: 0.5em; } .buttonlinks a { color: #333333; background-color: #E0EEF7; background: linear-gradient(to bottom, #F4F9FB, #E0EEF7); font-size: 0.9em; text-decoration: none; border: 1px solid #e0e0e0; padding: 0.1em; } .buttonlinks a:hover, .buttonlinks a:active { color: #000000; border-color: #c0c0c0; } #navbox ul li { list-style: none; margin-left: -1em; } #navtree ul { border-left: thin dotted gray; padding-left: .5em; } #stubmessage { font-style: italic; text-align: center; padding: 5px; width: 75%; margin: 1em auto; } /* центриране на описанията на миникартинките и при галериите */ .thumbcaption, .gallerytext { text-align: center; } /* [[МедияУики:Monobook.js|поздравително съобщение]] за всеки невлязъл потребител */ #externMessage { text-align: center; color: black; background-color: #FFEE99; border: thin solid #FFA500; padding: .4em; margin-top: .2em; } /* elements which are doing something... */ .working { background: url(//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/32/Loader3.gif) right center no-repeat; } /* contents are currently loaded */ .loading:before { content: url(//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/cd/Vector_Loading_fallback.gif/16px-Vector_Loading_fallback.gif); } /* A working element has done its job */ .done:before { content: url(//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fb/Yes_check.svg/16px-Yes_check.svg.png); } /* A working element that hadn’t been so lucky */ .not-done:before, .fail:before { content: url(//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/ba/Red_x.svg/16px-Red_x.svg.png); } .plainlinksneverexpand { background: none ! important; padding: 0 ! important; } .plainlinksneverexpand .urlexpansion { display: none ! important; } .plainlinksneverexpand a { background: none !important; padding: 0 !important; } .plainlinksneverexpand a.external.text:after { display: none !important; } .plainlinksneverexpand a.external.autonumber:after { display: none !important; } .IPA { font-family: Chrysanthi Unicode, Doulos SIL, Gentium, GentiumAlt, Code2000, TITUS Cyberbit Basic, DejaVu Sans, Bitstream Vera Sans, Bitstream Cyberbit, Arial Unicode MS, Lucida Sans Unicode, Hiragino Kaku Gothic Pro, Matrix Unicode; font-family /**/:inherit; } .Unicode { font-family: TITUS Cyberbit Basic, Code2000, Doulos SIL, Chrysanthi Unicode, Bitstream Cyberbit, Bitstream CyberBase, Bitstream Vera, Thryomanes, Gentium, GentiumAlt, Visual Geez Unicode, Lucida Grande, Arial Unicode MS, Microsoft Sans Serif, Lucida Sans Unicode; font-family /**/:inherit; } .polytonic { font-family: Athena, Gentium, Palatino Linotype, Arial Unicode MS, Lucida Sans Unicode, Lucida Grande, Code2000; font-family /**/:inherit; } /* Шаблон Infobox */ .infobox { border: 1px solid #aaaaaa; background-color: #f9f9f9; color: black; margin-bottom: 0.5em; margin-left: 1em; padding: 0.2em; float: right; clear: right; } .infobox-lua { width: 22em; text-align: left; font-size: 88%; line-height: 1.5em; border-spacing: 5px; } .infobox td, .infobox th { vertical-align: top; } .infobox caption { font-size: larger; margin-left: inherit; } .infobox.bordered { border-collapse: collapse; } .infobox.bordered td, .infobox.bordered th { border: 1px solid #aaaaaa; } .infobox.bordered .borderless td, .infobox.bordered .borderless th { border: 0; } .infobox.sisterproject { width: 20em; font-size: 90%; } /* bordered infobox with merged rows */ .infobox.bordered .mergedtoprow td, .infobox.bordered .mergedtoprow th { border: 0; border-top: 1px solid #aaaaaa; border-right: 1px solid #aaaaaa; } .infobox.bordered .mergedrow td, .infobox.bordered .mergedrow th { border: 0; border-right: 1px solid #aaaaaa; } /* geography infoboxes, e.g. countries, national subdivisions, cities, etc. */ .infobox.geography { border: 1px solid #ccd2d9; text-align: left; border-collapse: collapse; line-height: 1.2em; font-size: 90%; } .infobox.geography td, .infobox.geography th { border-top: solid 1px #ccd2d9; padding: 0.4em 0.2em 0.4em 0.8em; } .infobox.geography .mergedtoprow td, .infobox.geography .mergedtoprow th { border-top: solid 1px #ccd2d9; padding: 0.4em 0.2em 0.2em 0.8em; } .infobox.geography .mergedrow td, .infobox.geography .mergedrow th { border: 0; padding: 0 0.2em 0.2em 0.8em; } .infobox.geography .mergedbottomrow td, .infobox.geography .mergedbottomrow th { border-top: 0; border-bottom: solid 1px #ccd2d9; padding: 0 0.2em 0.4em 0.8em; } .infobox.geography .maptable td, .infobox.geography .maptable th { border: 0; padding: 0; } .toccolours caption { font-weight: bold; } .toccolours .hrow th { background-color: #e0e6e9; } .odd { background-color: inherit; } .even { background-color: #eceff3; } /* wikitable/prettytable class for skinning normal tables */ .wikitable, .prettytable { margin: 1em 1em 1em 0; background: #f9f9f9; border: 1px #aaaaaa solid; border-collapse: collapse; } .wikitable th, .wikitable td, .prettytable th, .prettytable td { border: 1px #aaaaaa solid; padding: 0.2em; } .wikitable th, .prettytable th { background: #f2f2f2; text-align: center; } .wikitable caption, .prettytable caption { margin-left: inherit; margin-right: inherit; font-weight: bold; } .wikitable table th, .prettytable table th, .wikitable table td, .prettytable table td { border: none; } .wikitable.centered { margin: 1em auto; } /* подравняване на колони в таблици: ляво, центрирано и дясно */ .col-1-left td:nth-child(1), .col-2-left td:nth-child(2), .col-3-left td:nth-child(3), .col-4-left td:nth-child(4), .col-5-left td:nth-child(5), .col-6-left td:nth-child(6), .col-7-left td:nth-child(7), .col-8-left td:nth-child(8), .col-9-left td:nth-child(9), .col-10-left td:nth-child(10), .col-11-left td:nth-child(11), .col-12-left td:nth-child(12), .col-13-left td:nth-child(13), .col-14-left td:nth-child(14), .col-15-left td:nth-child(15), .col-16-left td:nth-child(16), .col-17-left td:nth-child(17), .col-18-left td:nth-child(18), .col-19-left td:nth-child(19), .col-20-left td:nth-child(20), .col-21-left td:nth-child(21), .col-22-left td:nth-child(22), .col-23-left td:nth-child(23), .col-24-left td:nth-child(24), .col-25-left td:nth-child(25) { text-align: left; } .col-1-center td:nth-child(1), .col-2-center td:nth-child(2), .col-3-center td:nth-child(3), .col-4-center td:nth-child(4), .col-5-center td:nth-child(5), .col-6-center td:nth-child(6), .col-7-center td:nth-child(7), .col-8-center td:nth-child(8), .col-9-center td:nth-child(9), .col-10-center td:nth-child(10), .col-11-center td:nth-child(11), .col-12-center td:nth-child(12), .col-13-center td:nth-child(13), .col-14-center td:nth-child(14), .col-15-center td:nth-child(15), .col-16-center td:nth-child(16), .col-17-center td:nth-child(17), .col-18-center td:nth-child(18), .col-19-center td:nth-child(19), .col-20-center td:nth-child(20), .col-21-center td:nth-child(21), .col-22-center td:nth-child(22), .col-23-center td:nth-child(23), .col-24-center td:nth-child(24), .col-25-center td:nth-child(25) { text-align: center; } .col-1-right td:nth-child(1), .col-2-right td:nth-child(2), .col-3-right td:nth-child(3), .col-4-right td:nth-child(4), .col-5-right td:nth-child(5), .col-6-right td:nth-child(6), .col-7-right td:nth-child(7), .col-8-right td:nth-child(8), .col-9-right td:nth-child(9), .col-10-right td:nth-child(10), .col-11-right td:nth-child(11), .col-12-right td:nth-child(12), .col-13-right td:nth-child(13), .col-14-right td:nth-child(14), .col-15-right td:nth-child(15), .col-16-right td:nth-child(16), .col-17-right td:nth-child(17), .col-18-right td:nth-child(18), .col-19-right td:nth-child(19), .col-20-right td:nth-child(20), .col-21-right td:nth-child(21), .col-22-right td:nth-child(22), .col-23-right td:nth-child(23), .col-24-right td:nth-child(24), .col-25-right td:nth-child(25) { text-align: right; } /* ширина на центрирана таблица съобразно съдържанието, а не 100% */ .wikitable.center { width: auto; } /* wikitable2 class for skinning normal tables with borders */ .wikitable2 { margin: 1em 1em 1em 0; background: #f9f9f9; border: 1px #aaaaaa solid; border-collapse: collapse; } .wikitable2 th, .wikitable2 td { border: 1px #aaaaaa solid; padding: 0.2em; } .wikitable2 th { background: #f2f2f2; text-align: center; } .wikitable2 caption { margin-left: inherit; margin-right: inherit; font-weight: bold; } .wikitable-with-numbers th, .wikitable-with-numbers td { text-align: right; } /* стилове за шаблоните за координати */ #coordinates { font-size: 80%; } #coordinates, .coordinates { margin: 0; padding: 0; } .geo-google { font-family:serif; font-weight:bold; line-height:1em; } .geo-default { display: inline; } .geo-nondefault, .geo-multi-punct { display: none; } .geo-geo-dec .geo-dec, .geo-geo-dms .geo-dms {display:inline} .geo-geo-dec .geo-dms, .geo-geo-dms .geo-dec {display:none} .geo-lat, .geo-lon {white-space:nowrap} .references { font-size: 85%;} .references-2column { -moz-column-count:2; /* -moz-* is a vendor-specific extension (CSS 2.1 4.1.2.1) */ column-count:2; } div.reflist div.mw-references-wrap ol.references { list-style-type: inherit; /* Enable custom list style types */ } .same-bg { background: none } /* Highlight clicked reference in blue to help navigation */ .references > :target, .reference:target, cite:target { background-color: #DEF; } /* T156351: Support for Parsoid's Cite implementation */ @counter-style custom-backlink { system: alphabetic; symbols: 'а' 'б' 'в' 'г' 'д' 'е' 'ж' 'з' 'и' 'к' 'л' 'м' 'н' 'о' 'п' 'р' 'с' 'т' 'у' 'ф' 'х' 'ц' 'ч' 'ш' 'щ' 'ю' 'я'; } span[rel="mw:referencedBy"] { counter-reset: mw-ref-linkback 0; } span[rel="mw:referencedBy"] > a::before { font-weight: bold; font-style: italic; content: counter( mw-ref-linkback, custom-backlink ); } .mw-ref > a[data-mw-group=lower-greek]::after { content: '[' counter( mw-Ref, lower-greek ) ']'; } .mw-ref > a[data-mw-group=upper-alpha]::after { content: '[' counter( mw-Ref, upper-alpha ) ']'; } .mw-ref > a[data-mw-group=upper-roman]::after { content: '[' counter( mw-Ref, upper-roman ) ']'; } .mw-ref > a[data-mw-group=lower-roman]::after { content: '[' counter( mw-Ref, lower-roman ) ']'; } .mw-ref > a[data-mw-group=lower-alpha]::after { content: '[' counter( mw-Ref, lower-alpha ) ']'; } /* "notices" */ .notice { margin: 1em; padding: 0.2em; } #disambig { border-top: 1px solid #ccc; border-bottom: 1px solid #ccc; } #spoiler { border-top: 2px solid #ddd; border-bottom:2px solid #ddd; } /* Coloured watchlist numbers */ .mw-plusminus-pos { color: #006400; /* darkgreen */ } /* .mw-plusminus-null currently at developer default */ .mw-plusminus-neg { color: #8B0000; /* darkred */ } /* Шаблони за Messagebox */ .messagebox { border: 1px solid #aaaaaa; background-color: #f9f9f9; width: 80%; margin: 0 auto 1em auto; padding: .2em; } .messagebox.merge { border: 1px solid #c0b8cc; background-color: #f0e5ff; text-align: center; } .messagebox.cleanup { border: 1px solid #9f9fff; background-color: #efefff; text-align: center; } .messagebox.standard-talk { border: 1px solid #c0c090; background-color: #f8eaba; margin: 4px auto; } /* Cell sizes for ambox/tmbox/imbox/cmbox/ombox/fmbox/dmbox message boxes */ .mbox-text { /* The message body cell(s) */ border: none; padding: 0.25em 0.9em; /* 0.9em left/right */ width: 100%; /* Make all mboxes the same width regardless of text length */ } .mbox-image { /* The left image cell */ border: none; padding: 2px 0 2px 0.9em; /* 0.9em left, 0px right */ text-align: center; } .mbox-imageright { /* The right image cell */ border: none; padding: 2px 0.9em 2px 0; /* 0px left, 0.9em right */ text-align: center; } .mbox-empty-cell { /* An empty narrow cell */ border: none; padding: 0px; width: 1px; } /* Article message box styles */ .ambox { margin: 0px 10%; /* 10% = Will not overlap with other elements */ border: 1px solid #aaa; border-left: 10px solid #1e90ff; /* Default "notice" blue */ background: #fbfbfb; } .ambox + .ambox { /* Single border between stacked boxes. */ margin-top: -1px; } .ambox .mbox-text { /* The message body cell(s) */ padding: 0.25em 0.5em; /* 0.5em left/right */ } .ambox .mbox-image { /* The left image cell */ padding: 2px 0 2px 0.5em; /* 0.5em left, 0px right */ } .ambox .mbox-imageright { /* The right image cell */ padding: 2px 0.5em 2px 0; /* 0px left, 0.5em right */ } .ambox-notice { border-left: 10px solid #1e90ff; /* Blue */ } .ambox-delete, .ambox-serious { border-left: 10px solid #b22222; /* Red */ } .ambox-content { border-left: 10px solid #f28500; /* Orange */ } .ambox-style { border-left: 10px solid #f4c430; /* Yellow */ } .ambox-move, .ambox-merge { border-left: 10px solid #9932cc; /* Purple */ } .ambox-stub { border-left: 10px solid #c0c090; /* Gray-brown */ } .ambox-protection { border-left: 10px solid #bba; /* Gray-gold */ } /* Image message box styles */ .imbox { margin: 4px 10%; border-collapse: collapse; border: 3px solid #1e90ff; /* Default "notice" blue */ background: #fbfbfb; } .imbox .mbox-text .imbox { /* For imboxes inside imbox-text cells. */ margin: 0 -0.5em; /* 0.9 - 0.5 = 0.4em left/right. */ display: block; /* Fix for webkit to force 100% width. */ } .mbox-inside .imbox { /* For imboxes inside other templates. */ margin: 4px; } .imbox-notice { border: 3px solid #1e90ff; /* Blue */ } .imbox-delete, .imbox-serious { border: 3px solid #b22222; /* Red */ } .imbox-content { border: 3px solid #f28500; /* Orange */ } .imbox-style { border: 3px solid #f4c430; /* Yellow */ } .imbox-move, .imbox-merge { border: 3px solid #9932cc; /* Purple */ } .imbox-protection { border: 3px solid #bba; /* Gray-gold */ } .imbox-license { border: 3px solid #88a; /* Dark gray */ background: #f7f8ff; /* Light gray */ } .imbox-featured { border: 3px solid #cba135; /* Brown-gold */ } /* Category message box styles */ .cmbox { margin: 3px 10%; border-collapse: collapse; border: 1px solid #aaa; background: #DFE8FF; /* Default "notice" blue */ } .cmbox-notice { background: #D8E8FF; /* Blue */ } .cmbox-delete, .cmbox-serious { background: #FFDBDB; /* Red */ } .cmbox-content { background: #FFE7CE; /* Orange */ } .cmbox-style { background: #FFF9DB; /* Yellow */ } .cmbox-move, .cmbox-merge { background: #E4D8FF; /* Purple */ } .cmbox-protection { background: #EFEFE1; /* Gray-gold */ } /* Talk page message box styles */ .tmbox { margin: 4px 10%; border-collapse: collapse; border: 1px solid #c0c090; /* Default "notice" gray-brown */ background: #f8eaba; } .mediawiki .mbox-inside .tmbox { /* For tmboxes inside other templates. The "mediawiki" class ensures that */ margin: 2px 0; /* this declaration overrides other styles (including mbox-small above) */ width: 100%; /* For Safari and Opera */ } .mbox-inside .tmbox.mbox-small { /* "small" tmboxes should not be small when */ line-height: 1.5em; /* also "nested", so reset styles that are */ font-size: 100%; /* set in "mbox-small" above. */ } .tmbox-delete, .tmbox-serious { border: 2px solid #b22222; /* Red */ } .tmbox-content { border: 2px solid #f28500; /* Orange */ } .tmbox-style { border: 2px solid #f4c430; /* Yellow */ } .tmbox-move, .tmbox-merge { border: 2px solid #9932cc; /* Purple */ } .tmbox-protection, .tmbox-notice { border: 1px solid #c0c090; /* Gray-brown */ } /* Other pages message box styles */ .ombox { margin: 4px 10%; border-collapse: collapse; border: 1px solid #aaa; /* Default "notice" gray */ background: #f9f9f9; } .ombox-notice { border: 1px solid #aaa; /* Gray */ } .ombox-delete, .ombox-serious { border: 2px solid #b22222; /* Red */ } .ombox-content { border: 1px solid #f28500; /* Orange */ } .ombox-style { border: 1px solid #f4c430; /* Yellow */ } .ombox-move, .ombox-merge { border: 1px solid #9932cc; /* Purple */ } .ombox-protection { border: 2px solid #bba; /* Gray-gold */ } /* Footer and header message box styles */ .fmbox { clear: both; margin: 0.2em 0; width: 100%; border: 1px solid #aaa; background: #f9f9f9; /* Default "system" gray */ } .fmbox-system { background: #f9f9f9; } .fmbox-warning { border: 1px solid #bb7070; /* Dark pink */ background: #ffdbdb; /* Pink */ } .fmbox-editnotice { background: transparent; } .FA { list-style-image: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/d4/Monobook-bullet-star.png"); } .GA { list-style-image: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/42/Monobook-bullet-ga.png"); } .hilited { color: white; background-color: #000080; } /* Prevents line breaks in links; see docs at Template:Nowraplinks */ .nowraplinks a { white-space: nowrap; } /* съобщения за блокиране на беседи */ .user-block { padding: 5px; border: 1px solid #A9A9A9; background-color: #FFEFD5; } /* Страница с документация на шаблон */ .template-documentation { clear: both; margin: 1em 0 0 0; border: 1px solid #aaa; background-color: #eaf1f4; padding: 5px; } /* Минимална ширина на миниатюрите (thumbs) */ .thumbinner { min-width: 100px; } /* прости списъчета, чиито елементи е добре да се показват един до друг с разделител */ .simplelist ul, .simplelist li { margin: 0; padding: 0; } .simplelist li { display: inline; white-space: nowrap; } .simplelist li:after { content: "\00A0\2022 "; /* circle */ } .simplelist li:last-child:after { content: ""; } /* елемент, обграждащ цялото съдържание на помощна страница */ .yaw { border: 1px solid #A3B1BF; padding: 1em 1em .2em 1em; border-top: none; background-color: #fff; color: #000; } /* кутии с връзки в доста страници от ИП Уикипедия */ .user-wpnav { border: 1px solid #A3B1BF; margin-bottom: 1em; padding: .5em .5em 0em .5em; background-color: #F8FCFF; color: #000; text-align: center; min-height: 2em; } /* списъци с водещ текст, който не е част от списъка */ .list-with-leadtext { margin: .6em 0; } .list-with-leadtext p, .list-with-leadtext ul { display: inline; margin: 0; } /* за редове, които не трябва да се пренасят */ .oneline { white-space: nowrap; } /* These mbox-small classes must be placed after all other ambox/tmbox/ombox etc classes. ".mediawiki" is so they override ".ambox + .ambox" above. */ .mediawiki .mbox-small { /* For the "small=yes" option. */ clear: right; float: right; margin: 4px 0 4px 1em; width: 238px; font-size: 88%; line-height: 1.25em; } .mediawiki .mbox-small-left { /* For the "small=left" option. */ margin: 4px 1em 4px 0; width: 238px; border-collapse: collapse; font-size: 88%; line-height: 1.25em; } /* create box in the sidebar */ #p-create .pBody { text-align: center } #createPageInput { width: 10.9em; font-size: 95% } /* Styling for Template:Quote */ .templatequote { margin-top: 0; } .templatequote .templatequotecite { line-height: 1em; text-align: left; padding-left: 2em; margin-top: 0; } .templatequote .templatequotecite cite { font-size: 85%; } /* * Style for horizontal lists (separator following item). * @source mediawiki.org/wiki/Snippets/Horizontal_lists * @revision 6 (2014-05-09) * @author [[User:Edokter]] */ .hlist dl, .hlist ol, .hlist ul { margin: 0; padding: 0; } /* Display list items inline */ .hlist dd, .hlist dt, .hlist li { margin: 0; display: inline; white-space: nowrap; } /* Display nested lists inline */ .hlist.inline, .hlist.inline dl, .hlist.inline ol, .hlist.inline ul, .hlist dl dl, .hlist dl ol, .hlist dl ul, .hlist ol dl, .hlist ol ol, .hlist ol ul, .hlist ul dl, .hlist ul ol, .hlist ul ul { display: inline; } /* Generate interpuncts */ .hlist dt:after { content: ": "; } .hlist dd:after, .hlist li:after { content: " ·"; font-weight: bold; } .hlist-big dd:after, .hlist-big li:after { content: " •"; font-weight: normal; } .hlist dd:last-child:after, .hlist dt:last-child:after, .hlist li:last-child:after { content: none; } /* For IE8 */ .hlist dd.hlist-last-child:after, .hlist dt.hlist-last-child:after, .hlist li.hlist-last-child:after { content: none; } /* Add parentheses around nested lists */ .hlist dd dd:first-child:before, .hlist dd dt:first-child:before, .hlist dd li:first-child:before, .hlist dt dd:first-child:before, .hlist dt dt:first-child:before, .hlist dt li:first-child:before, .hlist li dd:first-child:before, .hlist li dt:first-child:before, .hlist li li:first-child:before { content: " ("; font-weight: normal; } .hlist dd dd:last-child:after, .hlist dd dt:last-child:after, .hlist dd li:last-child:after, .hlist dt dd:last-child:after, .hlist dt dt:last-child:after, .hlist dt li:last-child:after, .hlist li dd:last-child:after, .hlist li dt:last-child:after, .hlist li li:last-child:after { content: ") "; font-weight: normal; } /* For IE8 */ .hlist dd dd.hlist-last-child:after, .hlist dd dt.hlist-last-child:after, .hlist dd li.hlist-last-child:after, .hlist dt dd.hlist-last-child:after, .hlist dt dt.hlist-last-child:after, .hlist dt li.hlist-last-child:after, .hlist li dd.hlist-last-child:after, .hlist li dt.hlist-last-child:after, .hlist li li.hlist-last-child:after { content: ") "; font-weight: normal; } /* Put ordinals in front of ordered list items */ .hlist ol { counter-reset: listitem; } .hlist ol > li { counter-increment: listitem; } .hlist ol > li:before { content: " " counter(listitem) " "; white-space: nowrap; } .hlist dd ol > li:first-child:before, .hlist dt ol > li:first-child:before, .hlist li ol > li:first-child:before { content: " (" counter(listitem) " "; } /* Unbulleted lists */ .plainlist ol, .plainlist ul { line-height: inherit; list-style: none none; margin: 0; } .plainlist ol li, .plainlist ul li { margin-bottom: 0; } /* Стил по подразбиране на навигационните шаблони */ .navbox { /* Navbox container style */ border: 1px solid #aaa; width: 100%; margin: auto; clear: both; font-size: 88%; text-align: center; padding: 1px; } .navbox-inner, .navbox-subgroup { width: 100%; } .navbox-group, .navbox-title, .navbox-abovebelow { padding: 0.25em 1em; /* Title, group and above/below styles */ line-height: 1.5em; text-align: center; } th.navbox-group { /* Group style */ white-space: nowrap; /* @noflip */ text-align: right; } .navbox, .navbox-subgroup { background: #fdfdfd; /* Background color */ } .navbox-list { line-height: 1.8em; border-color: #fdfdfd; /* Must match background color */ } .navbox-list ul { line-height: 1.8em; } .navbox th, .navbox-title { background: #ccccff; /* Level 1 color */ } .navbox-abovebelow, th.navbox-group, .navbox-subgroup .navbox-title { background: #ddddff; /* Level 2 color */ } .navbox-subgroup .navbox-group, .navbox-subgroup .navbox-abovebelow { background: #e6e6ff; /* Level 3 color */ } .navbox-even { background: #f7f7f7; /* Even row striping */ } .navbox-odd { background: transparent; /* Odd row striping */ } table.navbox + table.navbox { /* Single pixel border between adjacent navboxes */ margin-top: -1px; /* (doesn't work for IE6, but that's okay) */ } .navbox .hlist td dl, .navbox .hlist td ol, .navbox .hlist td ul, .navbox td.hlist dl, .navbox td.hlist ol, .navbox td.hlist ul { padding: 0.125em 0; /* Adjust hlist padding in navboxes */ } ol + table.navbox, ul + table.navbox { margin-top: 0.5em; /* Prevent lists from clinging to navboxes */ } /* Default styling for Navbar template */ .navbar { display: inline; font-size: 88%; font-weight: normal; } .navbar ul { display: inline; white-space: nowrap; } .mw-body-content .navbar ul { line-height: inherit; } .navbar li { word-spacing: -0.125em; } .navbar.mini li span { font-variant: small-caps; } /* Navbar styling when nested in infobox and navbox */ .infobox .navbar { font-size: 100%; } .navbox .navbar { display: block; font-size: 100%; } .navbox-title .navbar { /* @noflip */ float: left; /* @noflip */ text-align: left; /* @noflip */ margin-right: 0.5em; width: 6em; } /* 'show'/'hide' buttons created dynamically by the CollapsibleTables javascript in [[MediaWiki:Common.js]] are styled here so they can be customised. */ .collapseButton { /* @noflip */ float: right; font-weight: normal; /* @noflip */ margin-left: 0.5em; /* @noflip */ text-align: right; width: auto; } /* In navboxes, the show/hide button balances the v·d·e links from [[Template:Navbar]], so they need to be the same width. */ .navbox .collapseButton { width: 6em; } /* Styling for JQuery makeCollapsible, matching that of collapseButton */ .mw-parser-output .mw-collapsible-toggle { font-weight: normal; /* @noflip */ text-align: right; } .navbox .mw-collapsible-toggle { width: 6em; } /* Correct the broken layout of the legend tag in Special:Contributions. For details, see [[Special:Permalink/10543114#mw-collapsible-toggle]] */ .oo-ui-fieldsetLayout-header.mw-collapsible-toggle { float: left; text-align: left; } /* Infobox v_2 */ .infobox_v2 { /* monobookocentré debut */ background: #f9f9f9; color: #000; float:right; clear:right; margin:0 0 .5em 1em; /* haut droite bas gauche */ width:300px; border: 1px solid #aaa; padding: 0.1em; } .infobox_v2 th { text-align:left; } .pictoinfobox-map { background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/7a/Picto_infobox_map.png") no-repeat top right; height:45px; vertical-align:middle; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder; line-height:1.2em; color:#000 } /* Стил за Шаблон:Основна */ .details { margin:0 0 .7em 2em; border:solid #E7E7E7; border-width:1px 0; text-align:left; font-size:95%; background:#FDFDFD url(//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/61/Searchtool.svg/15px-Searchtool.svg.png) no-repeat left center; padding:1px 4px 1px 24px; overflow:hidden; } /* Dashed border and grey background for GeSHi */ div.mw-geshi { padding: 1em; margin: 1em 0; border: 1px dashed #2f6fab; background-color: #f9f9f9; } /* Fix so <syntaxhighlight> tags and .css and .js pages get normal text size. [[Bugzilla:26204]]. See also [[Wikipedia:Typography#The monospace 'bug']] */ div.mw-geshi div, div.mw-geshi div pre, span.mw-geshi, pre.source-css, pre.source-javascript, pre.source-lua { font-family: monospace, Courier !important; } /* Неща, видими само при печат (URL на източници, ...) */ .printonly { display: none; } /* Allow limiting of which header levels are shown in a TOC; <div class="toclimit-3"></div>, for instance, will limit to showing ==headings== and ===headings=== but no further (as long as there are no =headings= on the page, which there shouldn't be according to the MoS). */ .toclimit-2 .toclevel-1 ul, .toclimit-3 .toclevel-2 ul, .toclimit-4 .toclevel-3 ul, .toclimit-5 .toclevel-4 ul, .toclimit-6 .toclevel-5 ul, .toclimit-7 .toclevel-6 ul { display: none; } .infobox_v2 .title { height:45px; vertical-align:middle; text-align:center; font-size:150%; font-weight:bolder; line-height:1.2em; color:#000 } /* Pie chart test: Transparent borders */ .transborder { border: solid transparent; } .title.defaut {} .title.alpinist {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/89/Picto_infobox_climbing.svg/120px-Picto_infobox_climbing.svg.png") no-repeat top right;} .title.animal {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/54/Picto_infobox_animal.png") no-repeat top right;} .title.antenna {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a2/Picto_infobox_antenna.png") no-repeat top right;} .title.archaeology {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/80/Picto_infobox_archaeology.png") no-repeat top right;} .title.archery {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/35/Picto_infobox_archery.png") no-repeat top right;} .title.art {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/de/Crystal_Clear_app_k_less_color.png/35px-Crystal_Clear_app_k_less_color.png") no-repeat top right;} .title.artist {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/f3/Picto_infobox_artiste.png") no-repeat top right;} .title.astronaut {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/0a/Picto_infobox_astronaut.png") no-repeat top right;} .title.astronomy {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/71/Picto_infobox_astronomy.png") no-repeat top right;} .title.athlet {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/5a/Athletics_infobox.png") no-repeat top right;} .title.author {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/1e/Picto_infobox_auteur.png") no-repeat top right;} .title.automobil {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/99/Picto_infobox_automobil.png") no-repeat top right;} .title.avio {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/ff/Picto_infobox_aircraft.png") no-repeat top right;} .title.bars {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/63/Weightlifting pictogram white.svg") no-repeat top right;} .title.baseball {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3c/Baseball_pictogram.svg/35px-Baseball_pictogram.svg.png") no-repeat top right;} .title.basketbol {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/16/Picto_infobox_baschet.png") no-repeat top right;} .title.beer {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/04/Picto_infobox_beer.png") no-repeat top right;} .title.biathlon {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/59/Biathlon_pictogram_white.svg/45px-Biathlon_pictogram_white.svg.png") no-repeat top right;} .title.bio {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/48/Picto_infobox_character.png") no-repeat top right;} .title.book {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/42/Picto_infobox_book.png") no-repeat top right;} .title.box {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a2/Picto_infobox_box.png") no-repeat top right;} .title.bridge {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/87/Picto_infobox_bridge.png") no-repeat top right;} .title.cardinal {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b3/Picto_infobox_bishop.png") no-repeat top right;} .title.castle {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/5c/Picto_infobox_chateau.png") no-repeat top right;} .title.christianity{background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1c/Picto_infobox_christianity_1.svg/110px-Picto_infobox_christianity_1.svg.png") no-repeat top right;} .title.cinema {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/ea/Picto_infobox_cinema.png") no-repeat top right;} .title.computer {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/d1/Picto_infobox_pc.png") no-repeat top right;} .title.cosmos {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/94/Picto_infobox_shuttle.png") no-repeat top right;} .title.cross {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e8/Picto_infobox_red_cross.png") no-repeat top right;} .title.cycling {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fa/Picto_infobox_cycling.svg/120px-Picto_infobox_cycling.svg.png") no-repeat top right;} .title.data {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/4a/Almanacco.png") no-repeat top right;} .title.default {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/24/Picto_infobox_default.png") no-repeat top right;} .title.deportation {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e0/Picto_Infobox_deportation.png") no-repeat top right;} .title.detective {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/c1/Picto_infobox_detective.png") no-repeat top right;} .title.diplomat {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e0/Picto_infobox_ambassade.png") no-repeat top right;} .title.egipt {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/cc/Picto_infobox_ancient_Egypt.png") no-repeat top right;} .title.europe {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/c0/Picto_Infobox_Europe.png") no-repeat top right;} .title.figura {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e3/Monument_istoric.svg/40px-Monument_istoric.svg.png") no-repeat top right;} .title.filatelist {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b3/Picto_infobox_Stamps.png") no-repeat top right;} .title.filosof {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/dd/Picto_infobox_philosopher.png") no-repeat top right;} .title.firma {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/ff/Picto_infobox_enterprise.png") no-repeat top right;} .title.flag {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6f/Entete_flag.png/45px-Entete_flag.png") no-repeat bottom right;} .title.food {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/aa/Picto_infobox_mets.png") no-repeat top right;} .title.football {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/87/Picto_infobox_fotbal_high.png") no-repeat center right; background-size: auto 70px;} .title.formula1 {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/da/Picto_infobox_race.png") no-repeat top right;} .title.fungus {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/79/Picto_infobox_fungus.png") no-repeat top right;} .title.game {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/07/Picto_infobox_game.png") no-repeat top right;} .title.gymnastic {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/12/Gymnastics_%28artistic%29_pictogram.svg/35px-Gymnastics_%28artistic%29_pictogram.svg.png") no-repeat top right;} .title.handbal {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e3/Picto_infobox_handbal.png") no-repeat top right;} .title.hockey {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9b/Picto_Infobox_Ice_hockey.svg/120px-Picto_Infobox_Ice_hockey.svg.png") no-repeat top right;} .title.islam {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/15/Picto_infobox_muslimness.svg/114px-Picto_infobox_muslimness.svg.png") no-repeat top right;} .title.jocey {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/67/Equestrian_pictogram_white.png") no-repeat top right;} .title.judaism {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a5/Picto_infobox_israel-judaisme.png") no-repeat top right;} .title.king {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/5f/Picto_infobox_prétendant_à_un_trône.png") no-repeat top right;} .title.map {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/7a/Picto_infobox_map.png") no-repeat top right;} .title.medicine {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/23/Picto_infobox_med.png") no-repeat top right;} .title.military {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/03/Picto_infobox_military.png") no-repeat top right;} .title.mous {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b8/Picto_infobox_informatique_souris.png") no-repeat top right;} .title.museum {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/ac/Infobox_museum_pictogram.png") no-repeat top right;} .title.music {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/60/Picto_infobox_music.png") no-repeat top right;} .title.mythology {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f4/Dragao05_inverted.svg/40px-Dragao05_inverted.svg.png") no-repeat top right;} .title.newspaper {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/d6/Picto_infobox_newspaper.png") no-repeat top right;} .title.olympic {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/8e/Picto_infobox_Olympic.png") no-repeat top right;} .title.physic {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/d1/Picto_infobox_physics.png") no-repeat top right;} .title.plant {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/0b/Picto_infobox_plant.png") no-repeat top right;} .title.pres {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/23/Picto_infobox_journal.png") no-repeat top right;} .title.project {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/cb/Picto_infobox_tools.png") no-repeat top right;} .title.rapir {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/67/Fencing pictogram white.svg") no-repeat top right;} .title.regata {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/57/Rowing_pictogram_white.svg/45px-Rowing_pictogram_white.svg.png") no-repeat top right;} .title.road {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b4/Picto_infobox_road.png") no-repeat top right;} .title.romana {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/3c/Picto_infobox_Roman_military_banner.png") no-repeat top right;} .title.rytmic {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/65/Gymnastics (rhythmic) pictogram white.svg") no-repeat top right;} .title.sailing {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/f4/Infobox_Sailing_pictogram.png") no-repeat top right;} .title.samourai {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/81/Picto_infobox_samourai.png") no-repeat top right;} .title.scienc {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/57/Picto_Info_sciences_exactes.png") no-repeat top right;} .title.scifi {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/ed/Picto_infobox_fliyingsaucer.png") no-repeat top right;} .title.sex {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/82/Picto_infobox_manwoman.png") no-repeat top right;} .title.ship {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e0/Picto_infobox_ship.png") no-repeat top right;} .title.shooting {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/61/Shooting pictogram white.svg") no-repeat top right;} .title.skating {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/f5/Infobox_Inline_speed_skating_pictogram.png") no-repeat top right;} .title.skiing {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b1/Picto_infobox_alpine_skiing.png") no-repeat top right;} .title.skijump {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/ce/Infobox_Ski_jumping_pictogram.png") no-repeat top right;} .title.snooker {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/18/Picto_infobox_cue.svg/124px-Picto_infobox_cue.svg.png") no-repeat top right;} .title.snowboard {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/59/Infobox_Snowboarding_pictogram.png") no-repeat top right;} .title.software {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/fe/Picto_infobox_software.png") no-repeat top right;} .title.surf {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/31/Infobox_Surfing_pictogram.png") no-repeat top right;} .title.swimming {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/0f/Swimming_pictogram_white.svg") no-repeat top right; background-size: auto 45px;} .title.teatr {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/37/Picto_infobox_masks.png") no-repeat top right;} .title.technology {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/f9/Infobox_gear.png") no-repeat top right;} .title.tenis {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/dc/Picto_infobox_tenis.png") no-repeat top right;} .title.tren {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/3f/Infobox_train.png") no-repeat top right;} .title.tv {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a6/Picto_infobox_TV-T%26PC.png") no-repeat top right;} .title.unesco {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3e/Unesco_Cultural_Heritage_logo.svg/35px-Unesco_Cultural_Heritage_logo.svg.png") no-repeat top right;} .title.universitet {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/66/Picto_infobox_universit%C3%A9.png") no-repeat top right;} .title.vine {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/66/Picto_info_grape.png") no-repeat top right;} .title.virus {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/dc/Picto_infobox_virus.png") no-repeat top right;} .title.volleyball {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/ca/Volleyball_%28indoor%29_pictogram.svg") no-repeat top right; background-size: auto 45px;} .title.waterpol {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/99/Picto_infobox_water_polo.png") no-repeat top right;} .title.world {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/3a/Picto_infobox_UN.png") no-repeat top right;} .title.wrestling {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/04/Picto_infobox_wrestling.png") no-repeat top right;} .title.zavod {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/67/Factory_white.png") no-repeat top right;} .title.eurovision {background: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/ed/Wiki_Eurovision_Heart_%28Infobox%29.svg") no-repeat top right; background-size: auto 45px;} /* Géolocalisation dynamique */ /* Стилове за Шаблон:ПК група */ .img_toggle, .img_toggle * { margin: 0 auto !important; padding: 0 !important; } .img_toggle .a_toggle { display: block; text-align: center !important; font-size: 0.95em; } .img_toggle .location-map { position: relative } .img_toggle .location-map +.location-map { border-top: 5px solid #aaa } .img_toggle .geopoint { position: absolute; width: 5px; height: 5px; font-size: 1px; border: 1px solid #000; background: #F00; } .img_toggle ul { list-style-type: none !important; list-style-image: none !important; list-style-position: outside !important; padding:0 !important; margin:0 0 0 5px !important; } .img_toggle ul li { float: left; border: 1px solid #aaa; border-top-width: 0; margin: 0 2px 0 0 !important; position: relative; background: #F9F9F9; } .img_toggle ul li a { padding: 0 5px !important; font-size: 85%; text-decoration: none; color: black; } /* copied from https://foundation.wikimedia.org/wiki/Template:Social_accounts */ .fancy-btn { background-color: #3366bb; background-image: linear-gradient(to bottom, #3670c8, #3366bb); border: 1px solid #3366bb; border-radius: 3px; color: #fff; display: inline-block; line-height: 1; padding: 0.7em; text-align: center; text-shadow: 0 -1px 0 rgba(0, 0, 0, 0.25); font-size: 1.4em; min-width: 200px; margin: 4px; } .fancy-btn:hover { opacity: 0.9; } /* changes by CategoryMaster on RecentChanges and Watchlist */ .mw-tag-CategoryMaster, .mw-changeslist-CategoryMaster { opacity: 0.5; } /* За [[Шаблон:Портал]] и [[Шаблон:Портал линк]] - от fr:MediaWiki:Common.css */ #bandeau-portal { border: solid #aaa 1px; background-color: #f9f9f9; text-align: center; margin-top: 1em; } #bandeau-portal, #list-portal { padding: 4px; margin-left: 0; clear: both; } #list-portal li, #bandeau-portal li{ display: inline; } .bandeau-portal-element { white-space: nowrap; margin: auto 1.5em; } .bandeau-portal-icon { margin-right: 0.5em; } .bandeau-portal-text { font-weight: bold; } .globegris { background-image: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/10/Wikipedia-logo-v2-200px-transparent.png"); } .degrade { background-image: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/fb/Gradient_43px.png"); background-position: top; background-repeat: repeat-x; } .degrade_rev { background-image: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/61/Gradient_reversed_43px.png"); background-position: top; background-repeat: repeat-x; } .degrade_double { background-image: url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/ba/Double_Gradient_60px_V.png"); background-position: top; background-repeat: repeat; } /* MAIN PAGE STYLES: added by [[User:Iliev]] on 2017-03-17. See [[:mw:Making MediaWiki Mobile Friendly]] for details. Two columns on wide, single on narrow and mobile screens. */ .mainpage-column-left { float: left; width: 54%; } .mainpage-column-right { float: right; width: 44%; } @media only screen and (max-width: 800px) { .mainpage-column-left, .mainpage-column-right { float: inherit; width: inherit; } } /* Джаджи: */ /* ProveIt: Стилови множества за data-tooltip, които са дефинирани извън ProveIt и пречат на коректната визуализация */ #proveit [data-tooltip]:before { box-shadow: none; transform: none !important; transition: none; width: auto; height: auto; background: transparent; bottom: 20px; } #proveit [data-tooltip]:after { transition: none; border: none; } #proveit [data-tooltip]:not([data-position]):after { bottom: 20px; } #proveit [data-tooltip]:hover:before { transform: none; } #proveit [data-tooltip]:hover:after { transform: none !important; white-space: normal; } /* Временно скриване на таба Upload в меню Вмъкване >> Медия на Визуалния редактор, заради нерешен към момента проблем с филтрирането на cross-wiki uploads по език и голямото количество нарушения на авторски права, които се качват по този начин. За повече информация: https://phabricator.wikimedia.org/T120867#1876447 */ .ve-ui-mwMediaDialog-panel-search > div > div > div > div > div:nth-of-type(2) { display: none !important; } /* Put a custom logo. */ /* .mw-wiki-logo { background-image: url(//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/ae/Wikipedia-logo-m20k-bg.png) !important; } */ 8nv8saky11nrorxiydsz0bgi4tuwdhx 0 873715 12435168 2024-12-08T18:52:16Z Dido3 9664 Нова страница: „'''Каристос''' е град на остров [[Евбея]] в [[Гърция]]“ 12435168 wikitext text/x-wiki '''Каристос''' е град на остров [[Евбея]] в [[Гърция]] a6jhfxntw1ge8lgzay9lwbc0lkmne05 0 873716 12435253 2024-12-08T20:23:36Z Ket 2798 Създадена чрез превод на страницата „[[:en:Special:Redirect/revision/1248521379|Political prisoner]]“ 12435253 wikitext text/x-wiki '''Политически затворник''' е някой [[Лишаване от свобода|, лишен от свобода]] заради [[Политика|политическата си дейност]] . Политическото престъпление не винаги е официалната причина за задържането на затворника. Няма международно призната правна дефиниция на понятието, въпреки че многобройни подобни дефиниции са предложени от различни организации и учени и има общ консенсус сред учените, че „индивидите са били санкционирани от правни системи и затворени от политически режими не за тяхното нарушение на кодифицирани закони, а за техните мисли и идеи, които фундаментално оспориха съществуващите властови отношения“. <ref name=":2">{{Cite book|last=Greene|first=Helen Taylor|last2=Gabbidon|first2=Shaun L.|title=Encyclopedia of Race and Crime|url=https://books.google.com/books?id=v_9yAwAAQBAJ&q=%22Political+prisoner%22|date=14 April 2009|publisher=SAGE Publications|isbn=978-1-4522-6609-1|pages=636–639|chapter=Political Prisoners}}</ref> Статутът на политически затворник обикновено се дава на лица въз основа на декларациите на [[Неправителствена организация|неправителствени организации]] като [[Амнести Интернешънъл]], за всеки отделен случай. Въпреки че подобен статут често е широко признат от международната общност, отделни правителства често отхвърлят обвиненията за съществуване на политически затворници, като отричат всякакво пристрастие в своите [[Съдебна власт|съдебни системи]] . <ref name=":2" /> <ref name=":1">{{Cite journal|last=Steinert|first=Christoph Valentin|date=2021|title=Who Is a Political Prisoner?|journal=Journal of Global Security Studies|volume=6|issue=3|doi=10.1093/jogss/ogaa052|issn=2057-3170|doi-access=free}}</ref> == Дефиниция == Концепцията за политически затворник, подобно на много понятия в социалните науки, има множество дефиниции и не е дефинирана в [[Международно право|международното право]] и договорите [[Права на човека|за правата на човека]] . <ref name=":1">{{Cite journal|last=Steinert|first=Christoph Valentin|date=2021|title=Who Is a Political Prisoner?|journal=Journal of Global Security Studies|volume=6|issue=3|doi=10.1093/jogss/ogaa052|issn=2057-3170|doi-access=free}}<cite class="citation journal cs1" data-ve-ignore="true" id="CITEREFSteinert2021">Steinert, Christoph Valentin (2021). [[doi:10.1093/jogss/ogaa052|"Who Is a Political Prisoner?"]]. ''Journal of Global Security Studies''. '''6''' (3). [[Идентификатор на дигитален обект|doi]]:<span class="id-lock-free" title="Freely accessible">[[doi:10.1093/jogss/ogaa052|10.1093/jogss/ogaa052]]</span>. [[Международен стандартен сериен номер|ISSN]]&nbsp;[https://search.worldcat.org/issn/2057-3170 2057-3170].</cite></ref> <ref name=":2">{{Cite book|last=Greene|first=Helen Taylor|last2=Gabbidon|first2=Shaun L.|title=Encyclopedia of Race and Crime|url=https://books.google.com/books?id=v_9yAwAAQBAJ&q=%22Political+prisoner%22|date=14 April 2009|publisher=SAGE Publications|isbn=978-1-4522-6609-1|pages=636–639|chapter=Political Prisoners}}<cite class="citation book cs1" data-ve-ignore="true" id="CITEREFGreeneGabbidon2009">Greene, Helen Taylor; Gabbidon, Shaun L. (14 April 2009). "Political Prisoners". [https://books.google.com/books?id=v_9yAwAAQBAJ&q=%22Political+prisoner%22 ''Encyclopedia of Race and Crime'']. SAGE Publications. pp.&nbsp;636–639. [[Международен стандартен номер на книга|ISBN]]&nbsp;[[Special:BookSources/978-1-4522-6609-1|<bdi>978-1-4522-6609-1</bdi>]].</cite></ref> В същото време има общ консенсус, че „индивиди са били санкционирани от правните системи и лишавани от свобода... не за някакво нарушение на кодифицираните закони, а за техните мисли и идеи, които фундаментално оспорват съществуващата власт“. <ref name=":2" /> Редица организации, занимаващи се с проблемите на правата на човека, както и учени, които ги изучават, са разработили свои собствени дефиниции, <ref name=":1">{{Cite journal|last=Steinert|first=Christoph Valentin|date=2021|title=Who Is a Political Prisoner?|journal=Journal of Global Security Studies|volume=6|issue=3|doi=10.1093/jogss/ogaa052|issn=2057-3170|doi-access=free}}<cite class="citation journal cs1" data-ve-ignore="true" id="CITEREFSteinert2021">Steinert, Christoph Valentin (2021). [[doi:10.1093/jogss/ogaa052|"Who Is a Political Prisoner?"]]. ''Journal of Global Security Studies''. '''6''' (3). [[Идентификатор на дигитален обект|doi]]:<span class="id-lock-free" title="Freely accessible">[[doi:10.1093/jogss/ogaa052|10.1093/jogss/ogaa052]]</span>. [[Международен стандартен сериен номер|ISSN]]&nbsp;[https://search.worldcat.org/issn/2057-3170 2057-3170].</cite></ref> <ref name=":2">{{Cite book|last=Greene|first=Helen Taylor|last2=Gabbidon|first2=Shaun L.|title=Encyclopedia of Race and Crime|url=https://books.google.com/books?id=v_9yAwAAQBAJ&q=%22Political+prisoner%22|date=14 April 2009|publisher=SAGE Publications|isbn=978-1-4522-6609-1|pages=636–639|chapter=Political Prisoners}}<cite class="citation book cs1" data-ve-ignore="true" id="CITEREFGreeneGabbidon2009">Greene, Helen Taylor; Gabbidon, Shaun L. (14 April 2009). "Political Prisoners". [https://books.google.com/books?id=v_9yAwAAQBAJ&q=%22Political+prisoner%22 ''Encyclopedia of Race and Crime'']. SAGE Publications. pp.&nbsp;636–639. [[Международен стандартен номер на книга|ISBN]]&nbsp;[[Special:BookSources/978-1-4522-6609-1|<bdi>978-1-4522-6609-1</bdi>]].</cite></ref> . Например [[Парламентарната асамблея на Съвета на Европа]] дава следната дефиниция:<blockquote>Лице, лишено от личната си свобода, трябва да се счита за „политически затворник“: {{ordered list|if the detention has been imposed in violation of one of the fundamental guarantees set out in the [[European Convention on Human Rights]] and its Protocols, in particular [[freedom of thought]], conscience and [[freedom of religion|religion]], [[freedom of expression]] and [[freedom of information|information]], [[freedom of assembly]] and [[Freedom of association|association]];|if the detention has been imposed for purely political reasons without connection to any offence;|if, for political motives, the length of the detention or its conditions are clearly out of proportion to the offence the person has been found guilty of or is suspected of;|if, for political motives, he or she is detained in a discriminatory manner as compared to other persons; or,|if the detention is the result of proceedings which were clearly unfair and this appears to be connected with political motives of the authorities.<ref>{{cite web|title = The definition of political prisoner|url = http://assembly.coe.int/nw/xml/XRef/Xref-DocDetails-EN.asp?fileid=19150&lang=EN|access-date = 2015-11-23|date = 3 October 2012|publisher = Parliamentary Assembly of the Council of Europe}}</ref>|type=lower-alpha}}</blockquote> == Източници == {{Reflist}} [[Категория:Политически репресии]] [[Категория:Политически затворници]] [[Категория:Лишаване от свобода]] [[Категория:Дисиденти]] l1o9ercjm0b9x2tebp8tuafw473q2hy 12435254 12435253 2024-12-08T20:25:41Z Ket 2798 12435254 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} '''Политически затворник''' е някой [[Лишаване от свобода|, лишен от свобода]] заради [[Политика|политическата си дейност]]. Политическото престъпление не винаги е официалната причина за задържането на затворника. Няма международно призната правна дефиниция на понятието, въпреки че многобройни подобни дефиниции са предложени от различни организации и учени и има общ консенсус сред учените, че „индивидите са били санкционирани от правни системи и затворени от политически режими не за тяхното нарушение на кодифицирани закони, а за техните мисли и идеи, които фундаментално оспориха съществуващите властови отношения“.<ref name=":2">{{Cite book|last=Greene|first=Helen Taylor|last2=Gabbidon|first2=Shaun L.|title=Encyclopedia of Race and Crime|url=https://books.google.com/books?id=v_9yAwAAQBAJ&q=%22Political+prisoner%22|date=14 April 2009|publisher=SAGE Publications|isbn=978-1-4522-6609-1|pages=636–639|chapter=Political Prisoners}}</ref> Статутът на политически затворник обикновено се дава на лица въз основа на декларациите на [[Неправителствена организация|неправителствени организации]] като [[Амнести Интернешънъл]], за всеки отделен случай. Въпреки че подобен статут често е широко признат от международната общност, отделни правителства често отхвърлят обвиненията за съществуване на политически затворници, като отричат всякакво пристрастие в своите [[Съдебна власт|съдебни системи]].<ref name=":2" /><ref name=":1">{{Cite journal|last=Steinert|first=Christoph Valentin|date=2021|title=Who Is a Political Prisoner?|journal=Journal of Global Security Studies|volume=6|issue=3|doi=10.1093/jogss/ogaa052|issn=2057-3170|doi-access=free}}</ref> == Дефиниция == Концепцията за политически затворник, подобно на много понятия в социалните науки, има множество дефиниции и не е дефинирана в [[Международно право|международното право]] и договорите [[Права на човека|за правата на човека]].<ref name=":1">{{Cite journal|last=Steinert|first=Christoph Valentin|date=2021|title=Who Is a Political Prisoner?|journal=Journal of Global Security Studies|volume=6|issue=3|doi=10.1093/jogss/ogaa052|issn=2057-3170|doi-access=free}}<cite class="citation journal cs1" data-ve-ignore="true" id="CITEREFSteinert2021">Steinert, Christoph Valentin (2021). [[doi:10.1093/jogss/ogaa052|"Who Is a Political Prisoner?"]]. ''Journal of Global Security Studies''. '''6''' (3). [[Идентификатор на дигитален обект|doi]]:<span class="id-lock-free" title="Freely accessible">[[doi:10.1093/jogss/ogaa052|10.1093/jogss/ogaa052]]</span>. [[Международен стандартен сериен номер|ISSN]]&nbsp;[https://search.worldcat.org/issn/2057-3170 2057-3170].</cite></ref><ref name=":2">{{Cite book|last=Greene|first=Helen Taylor|last2=Gabbidon|first2=Shaun L.|title=Encyclopedia of Race and Crime|url=https://books.google.com/books?id=v_9yAwAAQBAJ&q=%22Political+prisoner%22|date=14 April 2009|publisher=SAGE Publications|isbn=978-1-4522-6609-1|pages=636–639|chapter=Political Prisoners}}<cite class="citation book cs1" data-ve-ignore="true" id="CITEREFGreeneGabbidon2009">Greene, Helen Taylor; Gabbidon, Shaun L. (14 April 2009). "Political Prisoners". [https://books.google.com/books?id=v_9yAwAAQBAJ&q=%22Political+prisoner%22 ''Encyclopedia of Race and Crime'']. SAGE Publications. pp.&nbsp;636–639. [[Международен стандартен номер на книга|ISBN]]&nbsp;[[Special:BookSources/978-1-4522-6609-1|<bdi>978-1-4522-6609-1</bdi>]].</cite></ref> В същото време има общ консенсус, че „индивиди са били санкционирани от правните системи и лишавани от свобода... не за някакво нарушение на кодифицираните закони, а за техните мисли и идеи, които фундаментално оспорват съществуващата власт“.<ref name=":2" /> Редица организации, занимаващи се с проблемите на правата на човека, както и учени, които ги изучават, са разработили свои собствени дефиниции,<ref name=":1">{{Cite journal|last=Steinert|first=Christoph Valentin|date=2021|title=Who Is a Political Prisoner?|journal=Journal of Global Security Studies|volume=6|issue=3|doi=10.1093/jogss/ogaa052|issn=2057-3170|doi-access=free}}<cite class="citation journal cs1" data-ve-ignore="true" id="CITEREFSteinert2021">Steinert, Christoph Valentin (2021). [[doi:10.1093/jogss/ogaa052|"Who Is a Political Prisoner?"]]. ''Journal of Global Security Studies''. '''6''' (3). [[Идентификатор на дигитален обект|doi]]:<span class="id-lock-free" title="Freely accessible">[[doi:10.1093/jogss/ogaa052|10.1093/jogss/ogaa052]]</span>. [[Международен стандартен сериен номер|ISSN]]&nbsp;[https://search.worldcat.org/issn/2057-3170 2057-3170].</cite></ref><ref name=":2">{{Cite book|last=Greene|first=Helen Taylor|last2=Gabbidon|first2=Shaun L.|title=Encyclopedia of Race and Crime|url=https://books.google.com/books?id=v_9yAwAAQBAJ&q=%22Political+prisoner%22|date=14 April 2009|publisher=SAGE Publications|isbn=978-1-4522-6609-1|pages=636–639|chapter=Political Prisoners}}<cite class="citation book cs1" data-ve-ignore="true" id="CITEREFGreeneGabbidon2009">Greene, Helen Taylor; Gabbidon, Shaun L. (14 April 2009). "Political Prisoners". [https://books.google.com/books?id=v_9yAwAAQBAJ&q=%22Political+prisoner%22 ''Encyclopedia of Race and Crime'']. SAGE Publications. pp.&nbsp;636–639. [[Международен стандартен номер на книга|ISBN]]&nbsp;[[Special:BookSources/978-1-4522-6609-1|<bdi>978-1-4522-6609-1</bdi>]].</cite></ref>. Например [[Парламентарната асамблея на Съвета на Европа]] дава следната дефиниция:<blockquote>Лице, лишено от личната си свобода, трябва да се счита за „политически затворник“: {{ordered list|if the detention has been imposed in violation of one of the fundamental guarantees set out in the [[European Convention on Human Rights]] and its Protocols, in particular [[freedom of thought]], conscience and [[freedom of religion|religion]], [[freedom of expression]] and [[freedom of information|information]], [[freedom of assembly]] and [[Freedom of association|association]];|if the detention has been imposed for purely political reasons without connection to any offence;|if, for political motives, the length of the detention or its conditions are clearly out of proportion to the offence the person has been found guilty of or is suspected of;|if, for political motives, he or she is detained in a discriminatory manner as compared to other persons; or,|if the detention is the result of proceedings which were clearly unfair and this appears to be connected with political motives of the authorities.<ref>{{cite web|title = The definition of political prisoner|url = http://assembly.coe.int/nw/xml/XRef/Xref-DocDetails-EN.asp?fileid=19150&lang=EN|access-date = 2015-11-23|date = 3 October 2012|publisher = Parliamentary Assembly of the Council of Europe}}</ref>|type=lower-alpha}}</blockquote> == Източници == {{Reflist}} {{превод от|en|Political prisoner|1248521379}} [[Категория:Политически репресии]] [[Категория:Политически затворници| ]] [[Категория:Лишаване от свобода]] [[Категория:Дисиденти]] lwb4ub2r3dxzgxsiyxxe4iz6fcx0pr3 12435271 12435254 2024-12-08T20:46:53Z Ket 2798 за начало по англ 12435271 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} '''Политически затворник''' е някой, [[Лишаване от свобода|лишен от свобода]] заради [[Политика|политическата си дейност]]. Политическото престъпление не винаги е официалната причина за задържането на затворника. Няма международно призната правна дефиниция на понятието, въпреки че са предложени многобройни подобни дефиниции от различни организации и учени и сред учените има общ консенсус, че „индивидите са санкционирани от правните системи и затворени от политическите режими не поради нарушение на кодифицираните закони, а за техните мисли и идеи, които фундаментално оспорват съществуващите властови отношения“.<ref name=":2">{{Cite book|last=Greene|first=Helen Taylor|last2=Gabbidon|first2=Shaun L.|title=Encyclopedia of Race and Crime|url=https://books.google.com/books?id=v_9yAwAAQBAJ&q=%22Political+prisoner%22|date=14 April 2009|publisher=SAGE Publications|isbn=978-1-4522-6609-1|pages=636–639|chapter=Political Prisoners}}</ref> Статутът на политически затворник обикновено се дава на лица въз основа на декларациите на [[Неправителствена организация|неправителствени организации]] като [[Амнести Интернешънъл]], за всеки отделен случай. Въпреки че подобен статут често е широко признат от международната общност, отделни правителства често отхвърлят обвиненията за съществуване на политически затворници в своята страна, като отричат всякакво пристрастие в своите [[Съдебна власт|съдебни системи]].<ref name=":2" /><ref name=":1">{{Cite journal|last=Steinert|first=Christoph Valentin|date=2021|title=Who Is a Political Prisoner?|journal=Journal of Global Security Studies|volume=6|issue=3|doi=10.1093/jogss/ogaa052|issn=2057-3170|doi-access=free}}</ref> == Дефиниция == Концепцията за политически затворник, подобно на много понятия в [[социалните науки]], няма единна дефиниция в [[Международно право|международното право]] и договорите за [[Права на човека|правата на човека]].<ref name=":1"/><ref name=":2"/> В същото време съществува общ консенсус, че „индивиди са били санкционирани от правните системи и лишавани от свобода... не за някакво нарушение на кодифицираните закони, а за техните мисли и идеи, които фундаментално оспорват съществуващата власт“.<ref name=":2" /> Редица организации, занимаващи се с проблемите на правата на човека, както и учени, които ги изучават, са разработили свои собствени дефиниции,<ref name=":1"/><ref name=":2"/>. Например [[Парламентарната асамблея на Съвета на Европа]] дава следната дефиниция: Лице, лишено от личната си свобода, трябва да се счита за „политически затворник“, ако: # задържането му е в нарушение на едно от фундаменталните права, изложени в [[Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи|Европейската конвенция за човешките права]], в частност правото на свобода на мисълта, съвестта и религията, свободата на изразяване, на информация, на събранията и сдружаването; # ако задържането е по чисто политически причини без връзка с други нарушения; # ако по политически причини продължителността на задържането или условията са диспропорционални на нарушението, за което е осъден затворникът; # ако по политически причини затворникът е дискриминиран в сравнение с останалите в сравнимо положение # ако задържането е резултат на очевидно несправедлив съдебен процес, свързан с политически мотиви на властите.<ref>{{cite web|title = The definition of political prisoner|url = http://assembly.coe.int/nw/xml/XRef/Xref-DocDetails-EN.asp?fileid=19150&lang=EN|access-date = 2015-11-23|date = 3 October 2012|publisher = Parliamentary Assembly of the Council of Europe}}</ref>}} == Източници == {{Reflist}} {{мъниче|политика}} {{превод от|en|Political prisoner|1248521379}} [[Категория:Политически репресии]] [[Категория:Политически затворници| ]] [[Категория:Лишаване от свобода]] [[Категория:Дисиденти]] 7baoq1tuvgpob0ixlmpo3yo2xyjfaxf 12435272 12435271 2024-12-08T20:47:13Z Ket 2798 12435272 wikitext text/x-wiki '''Политически затворник''' е някой, [[Лишаване от свобода|лишен от свобода]] заради [[Политика|политическата си дейност]]. Политическото престъпление не винаги е официалната причина за задържането на затворника. Няма международно призната правна дефиниция на понятието, въпреки че са предложени многобройни подобни дефиниции от различни организации и учени и сред учените има общ консенсус, че „индивидите са санкционирани от правните системи и затворени от политическите режими не поради нарушение на кодифицираните закони, а за техните мисли и идеи, които фундаментално оспорват съществуващите властови отношения“.<ref name=":2">{{Cite book|last=Greene|first=Helen Taylor|last2=Gabbidon|first2=Shaun L.|title=Encyclopedia of Race and Crime|url=https://books.google.com/books?id=v_9yAwAAQBAJ&q=%22Political+prisoner%22|date=14 April 2009|publisher=SAGE Publications|isbn=978-1-4522-6609-1|pages=636–639|chapter=Political Prisoners}}</ref> Статутът на политически затворник обикновено се дава на лица въз основа на декларациите на [[Неправителствена организация|неправителствени организации]] като [[Амнести Интернешънъл]], за всеки отделен случай. Въпреки че подобен статут често е широко признат от международната общност, отделни правителства често отхвърлят обвиненията за съществуване на политически затворници в своята страна, като отричат всякакво пристрастие в своите [[Съдебна власт|съдебни системи]].<ref name=":2" /><ref name=":1">{{Cite journal|last=Steinert|first=Christoph Valentin|date=2021|title=Who Is a Political Prisoner?|journal=Journal of Global Security Studies|volume=6|issue=3|doi=10.1093/jogss/ogaa052|issn=2057-3170|doi-access=free}}</ref> == Дефиниция == Концепцията за политически затворник, подобно на много понятия в [[социалните науки]], няма единна дефиниция в [[Международно право|международното право]] и договорите за [[Права на човека|правата на човека]].<ref name=":1"/><ref name=":2"/> В същото време съществува общ консенсус, че „индивиди са били санкционирани от правните системи и лишавани от свобода... не за някакво нарушение на кодифицираните закони, а за техните мисли и идеи, които фундаментално оспорват съществуващата власт“.<ref name=":2" /> Редица организации, занимаващи се с проблемите на правата на човека, както и учени, които ги изучават, са разработили свои собствени дефиниции,<ref name=":1"/><ref name=":2"/>. Например [[Парламентарната асамблея на Съвета на Европа]] дава следната дефиниция: Лице, лишено от личната си свобода, трябва да се счита за „политически затворник“, ако: # задържането му е в нарушение на едно от фундаменталните права, изложени в [[Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи|Европейската конвенция за човешките права]], в частност правото на свобода на мисълта, съвестта и религията, свободата на изразяване, на информация, на събранията и сдружаването; # ако задържането е по чисто политически причини без връзка с други нарушения; # ако по политически причини продължителността на задържането или условията са диспропорционални на нарушението, за което е осъден затворникът; # ако по политически причини затворникът е дискриминиран в сравнение с останалите в сравнимо положение # ако задържането е резултат на очевидно несправедлив съдебен процес, свързан с политически мотиви на властите.<ref>{{cite web|title = The definition of political prisoner|url = http://assembly.coe.int/nw/xml/XRef/Xref-DocDetails-EN.asp?fileid=19150&lang=EN|access-date = 2015-11-23|date = 3 October 2012|publisher = Parliamentary Assembly of the Council of Europe}}</ref>}} == Източници == {{Reflist}} {{мъниче|политика}} {{превод от|en|Political prisoner|1248521379}} [[Категория:Политически репресии]] [[Категория:Политически затворници| ]] [[Категория:Лишаване от свобода]] [[Категория:Дисиденти]] psufzsy23cxt1rhv45si15qzx8uskmr 12435438 12435272 2024-12-09T04:48:25Z Carbonaro. 221440 12435438 wikitext text/x-wiki '''Политически затворник''' е някой, [[Лишаване от свобода|лишен от свобода]] заради [[Политика|политическата си дейност]]. Политическото престъпление невинаги е официалната причина за задържането на затворника. Няма международно призната правна дефиниция на понятието, въпреки че са предложени многобройни подобни дефиниции от различни организации и учени и сред учените има общ консенсус, че „индивидите са санкционирани от правните системи и затворени от политическите режими не поради нарушение на кодифицираните закони, а за своите мисли и идеи, които фундаментално оспорват съществуващите властови отношения“.<ref name=":2">{{Cite book|last=Greene|first=Helen Taylor|last2=Gabbidon|first2=Shaun L.|title=Encyclopedia of Race and Crime|url=https://books.google.com/books?id=v_9yAwAAQBAJ&q=%22Political+prisoner%22|date=14 April 2009|publisher=SAGE Publications|isbn=978-1-4522-6609-1|pages=636–639|chapter=Political Prisoners}}</ref> Статутът на политически затворник обикновено се дава на лица въз основа на декларациите на [[Неправителствена организация|неправителствени организации]] като „[[Амнести Интернешънъл]]“, за всеки отделен случай. Въпреки че подобен статут често е широко признат от международната общност, отделни правителства често отхвърлят обвиненията за съществуване на политически затворници в своята страна, като отричат всякакво пристрастие в своите [[Съдебна власт|съдебни системи]].<ref name=":2" /><ref name=":1">{{Cite journal|last=Steinert|first=Christoph Valentin|date=2021|title=Who Is a Political Prisoner?|journal=Journal of Global Security Studies|volume=6|issue=3|doi=10.1093/jogss/ogaa052|issn=2057-3170|doi-access=free}}</ref> == Дефиниция == Концепцията за политически затворник, подобно на много понятия в [[социалните науки]], няма единна дефиниция в [[Международно право|международното право]] и договорите за [[Права на човека|правата на човека]].<ref name=":1"/><ref name=":2"/> В същото време съществува общ консенсус, че „индивиди са били санкционирани от правните системи и лишавани от свобода... не за някакво нарушение на кодифицираните закони, а за своите мисли и идеи, които фундаментално оспорват съществуващата власт“.<ref name=":2" /> Редица организации, занимаващи се с проблемите на правата на човека, както и учени, които ги изучават, са разработили свои собствени дефиниции.<ref name=":1"/><ref name=":2"/> Например [[Парламентарната асамблея на Съвета на Европа]] дава следната дефиниция: Лице, лишено от личната си свобода, трябва да се счита за „политически затворник“, ако: # задържането му е в нарушение на едно от фундаменталните права, изложени в [[Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи|Европейската конвенция за човешките права]], в частност правото на свобода на мисълта, съвестта и религията, свободата на изразяване, на информация, на събранията и сдружаването; # ако задържането е по чисто политически причини без връзка с други нарушения; # ако по политически причини продължителността на задържането или условията са диспропорционални на нарушението, за което е осъден затворникът; # ако по политически причини затворникът е дискриминиран в сравнение с останалите в сравнимо положение; # ако задържането е резултат на очевидно несправедлив съдебен процес, свързан с политически мотиви на властите.<ref>{{cite web|title = The definition of political prisoner|url = http://assembly.coe.int/nw/xml/XRef/Xref-DocDetails-EN.asp?fileid=19150&lang=EN|access-date = 2015-11-23|date = 3 October 2012|publisher = Parliamentary Assembly of the Council of Europe}}</ref> == Източници == {{Reflist}} {{мъниче|политика}} {{превод от|en|Political prisoner|1248521379}} [[Категория:Политически репресии]] [[Категория:Политически затворници| ]] [[Категория:Лишаване от свобода]] [[Категория:Дисиденти]] ltvtyav8q6lvjhbhjo6hgdigawqyhco 0 873717 12435257 2024-12-08T20:30:03Z Пища Хуфнагел 119943 Нова страница: „{{Личност | име-оригинал = | име-рождено = | категория = актьор | описание = британска актриса | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Лондон]], [[Великобритания]] | починал-място = | националност = {{GBR}} | работил = [[актриса]] | в...“ 12435257 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | име-рождено = | категория = актьор | описание = британска актриса | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Лондон]], [[Великобритания]] | починал-място = | националност = {{GBR}} | работил = [[актриса]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | театрални награди = }} | брак = | деца = }} '''Джейн Марч Хорууд''' ({{lang|en|Jane March Horwood}}) е британска [[актриса]] и модел. Известна е с ролите си във филмите „Любовникът“ и „Цветът на нощта“ (в който си партнира с [[Брус Уилис]]). Филмите са популярни със своите интензивни еротични сцени.<ref>[https://www.imdb.com/name/nm0001506/ Jane March], IMDb.com.</ref> == Биография == Родена е на 20 март 1973 г. в Лондон, Великобритания. Бащата на Марч, Бърнард Хорууд, е учител по дизайн и технологии в средно училище и има английски и испански произход. Майка ѝ, Джийн, продавачка на вестници, има виетнамски и китайски произход.<ref name="Evening Standard">{{cite web|url=http://www.thisislondon.co.uk/film/article-8793288-the-original-sinner.do |title=The original sinner |first=Grace |last=Bradberry |work=Evening Standard |location=London |date=23 January 2004 |access-date=21 April 2010 |url-status=dead |archive-url=https://web.archive.org/web/20100213192242/http://www.thisislondon.co.uk/film/article-8793288-the-original-sinner.do |archive-date=13 February 2010 }}</ref> На 14-годишна възраст, докато все още учи в гимназията Ноуър Хил в Пинър, Северен Лондон, Марч печели местния конкурс „Стани модел“. Подписва договор със Сторм Модъл Мениджмънт и започва да работи като фотомодел, използвайки второто си име Марч. След завършване на средното си образование Марч се премества в апартамент в [[Уимбълдън]] с приятели и продължава да се занимава с моделство, преди да получи покана за прослушване в Париж на 17-ия си рожден ден след снимките на корицата на списание „Just Seventeen“, които привличат вниманието на съпругата на френския режисьор [[Жан-Жак Ано]], Лоранс Дювал Ано.<ref>{{Cite magazine|last=Goodman|first=Mark|date=16 November 1992|title=Beware the Eyes of March|url=https://people.com/archive/beware-the-eyes-of-march-vol-38-no-20/|magazine=People|volume=38}}</ref> Марч играе главната женска роля във филма „Любовникът“ от 1992 г. по полуавтобиографичния роман на [[Маргьорит Дюрас]]. Две години след „Любовникът“ участва заедно с Брус Уилис в еротичния трилър „Цветът на нощта“ (1994) на режисьора Ричард Ръш. Списание „Максим“ класира секс сцената ѝ във филма като „най-добрата секс сцена в историята на киното“<ref>{{cite web |title=Top Sex Scenes of All-Time |url=http://telepixtvcgi.warnerbros.com/reframe.html?http://telepixtvcgi.warnerbros.com/dailynews/pop/12_00/12_06a.html |archive-url=https://archive.today/20120628224513/http://telepixtvcgi.warnerbros.com/reframe.html?http://telepixtvcgi.warnerbros.com/dailynews/pop/12_00/12_06a.html |url-status=dead |archive-date=June 28, 2012 |date=December 6, 2000 |access-date=July 9, 2009 |publisher=Extra (U.S. TV program)}}</ref>. От 2004 г. тя е модел на бижутерската фирма Chopard. == Семейство == По време на снимките на „Цветът на нощта“ Марч започва да се среща със съпродуцента на филма, Кармин Зозора. Тя е на 20, а той на 35. Двойката се омъжва два месеца по-късно, през юни 1993 г., като Брус Уилис е шафер, а [[Деми Мур]] - шаферка.<ref>{{cite web |website=The Buffalo News |url=https://buffalonews.com/article_4cc320dc-8202-5aa5-a021-21f00834ddbb.html |title=An Informal Wedding |date=June 17, 1993 |author=Staff |accessdate=November 12, 2024}}</ref> Според режисьора на „Цветът на нощта“ Ричард Ръш Марч все още получава много предложения от холивудски студия след излизането на филма, но Зозора изисква от студията да го наемат и като продуцент на всеки филм, в който Марч ще участва - условие, което повечето студия отхвърлят. По тази причина Марч не се снима в повече филми по време на брака им. С Кармин Зозора Джейн Марч се разделя през 1997 г., а разводът им е през 2001 г. Няколко години по-късно Марч се омъжва за Стивън Уодингтън. Двамата имат син.<ref>{{Cite web |url=https://www.tvovermind.com/meet-the-cast-of-pbs-show-jamestown/ |title=Meet The Cast of PBS Show "Jamestown" |first=Aiden |last=Mason |date=8 July 2019 |website=TVOvermind}}</ref> == Филмография == === Кино === {| class="wikitable" style="font-size:90%;" |- ! style="background:#B0C4DE;" | Година ! style="background:#B0C4DE;" | Филм ! style="background:#B0C4DE;" | Оригинално заглавие ! style="background:#B0C4DE;" | Роля ! style="background:#B0C4DE;" | Бележки |- | 1992 | Любовникът | ''L'amant / Người tình'' | Младото момиче | |- | 1994 | Цветът на нощта | ''Color of Night'' | Роуз | |- | 1996 | Завинаги | ''Never Ever'' | Аманда | |- | rowspan=2| 1998 | [[Тарзан и изгубеният град]] | ''Tarzan and the Lost City'' | Джейн Портър | |- | Провокатор | ''Provocateur'' | Сук Хи / Мийя | |- | rowspan=2| 2000 | Ловци на реликви | ''Relic Hunter'' | Сюзан | |- | | ''Dark Prince: The True Story of Dracula'' | Лидия | |- | 2001 | | ''Dark Realm'' | Шарън Стаплинг | |- | 2005 | Красаницата и звярът | ''Beauty and the Beast'' | Фрея | |- | 2006 | Търговецът на камъни | ''Il mercante di pietre'' | Леда | |- | 2009 | | ''My Last Five Girlfriends'' | Олив | |- |rowspan=2| 2010 | [[Сблъсъкът на титаните (филм, 2010)|Сблъсъкът на титаните]] | ''Clash of the Titans'' | Хестия | |- | | ''Stalker'' | Линда | |- |rowspan=2| 2011 | | ''Perfect Baby'' | Ема | |- | | ''Will'' | сестра Ноел | |- | 2012 | | ''Grimm's Snow White'' | кралица Гвендолин | |- | 2013 | | ''Confections of a Discarded Woman'' | Лана | |- | 2014 | | ''Flim: The Movie'' | себе си | |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|0001506|Джейн Марч}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Марч, Джейн}} [[Категория:Английски актриси]] [[Категория:Англичанки модели]] [[Категория:Родени в Лондон]] hmb2e4zfepnylftuielzwkxard71gkn 12435258 12435257 2024-12-08T20:33:02Z Пища Хуфнагел 119943 12435258 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Jane March | име-рождено = Джейн Марч Хорууд | категория = актьор | описание = британска актриса | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Лондон]], [[Великобритания]] | починал-място = | националност = {{GBR}} | работил = [[актриса]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | театрални награди = }} | брак = Кармин Зозора<br>Стивън Уодингтън | деца = }} '''Джейн Марч Хорууд''' ({{lang|en|Jane March Horwood}}) е британска [[актриса]] и модел. Известна е с ролите си във филмите „Любовникът“ и „Цветът на нощта“ (в който си партнира с [[Брус Уилис]]). Филмите са популярни със своите интензивни еротични сцени.<ref>[https://www.imdb.com/name/nm0001506/ Jane March], IMDb.com.</ref> == Биография == Родена е на 20 март 1973 г. в Лондон, Великобритания. Бащата на Марч, Бърнард Хорууд, е учител по дизайн и технологии в средно училище и има английски и испански произход. Майка ѝ, Джийн, продавачка на вестници, има виетнамски и китайски произход.<ref name="Evening Standard">{{cite web|url=http://www.thisislondon.co.uk/film/article-8793288-the-original-sinner.do |title=The original sinner |first=Grace |last=Bradberry |work=Evening Standard |location=London |date=23 January 2004 |access-date=21 April 2010 |url-status=dead |archive-url=https://web.archive.org/web/20100213192242/http://www.thisislondon.co.uk/film/article-8793288-the-original-sinner.do |archive-date=13 February 2010 }}</ref> На 14-годишна възраст, докато все още учи в гимназията Ноуър Хил в Пинър, Северен Лондон, Марч печели местния конкурс „Стани модел“. Подписва договор със Сторм Модъл Мениджмънт и започва да работи като фотомодел, използвайки второто си име Марч. След завършване на средното си образование Марч се премества в апартамент в [[Уимбълдън]] с приятели и продължава да се занимава с моделство, преди да получи покана за прослушване в Париж на 17-ия си рожден ден след снимките на корицата на списание „Just Seventeen“, които привличат вниманието на съпругата на френския режисьор [[Жан-Жак Ано]], Лоранс Дювал Ано.<ref>{{Cite magazine|last=Goodman|first=Mark|date=16 November 1992|title=Beware the Eyes of March|url=https://people.com/archive/beware-the-eyes-of-march-vol-38-no-20/|magazine=People|volume=38}}</ref> Марч играе главната женска роля във филма „Любовникът“ от 1992 г. по полуавтобиографичния роман на [[Маргьорит Дюрас]]. Две години след „Любовникът“ участва заедно с Брус Уилис в еротичния трилър „Цветът на нощта“ (1994) на режисьора Ричард Ръш. Списание „Максим“ класира секс сцената ѝ във филма като „най-добрата секс сцена в историята на киното“<ref>{{cite web |title=Top Sex Scenes of All-Time |url=http://telepixtvcgi.warnerbros.com/reframe.html?http://telepixtvcgi.warnerbros.com/dailynews/pop/12_00/12_06a.html |archive-url=https://archive.today/20120628224513/http://telepixtvcgi.warnerbros.com/reframe.html?http://telepixtvcgi.warnerbros.com/dailynews/pop/12_00/12_06a.html |url-status=dead |archive-date=June 28, 2012 |date=December 6, 2000 |access-date=July 9, 2009 |publisher=Extra (U.S. TV program)}}</ref>. От 2004 г. тя е модел на бижутерската фирма Chopard. == Семейство == По време на снимките на „Цветът на нощта“ Марч започва да се среща със съпродуцента на филма, Кармин Зозора. Тя е на 20, а той на 35. Двойката се омъжва два месеца по-късно, през юни 1993 г., като Брус Уилис е шафер, а [[Деми Мур]] – шаферка.<ref>{{cite web |website=The Buffalo News |url=https://buffalonews.com/article_4cc320dc-8202-5aa5-a021-21f00834ddbb.html |title=An Informal Wedding |date=June 17, 1993 |author=Staff |accessdate=November 12, 2024}}</ref> Според режисьора на „Цветът на нощта“ Ричард Ръш Марч все още получава много предложения от холивудски студия след излизането на филма, но Зозора изисква от студията да го наемат и като продуцент на всеки филм, в който Марч ще участва – условие, което повечето студия отхвърлят. По тази причина Марч не се снима в повече филми по време на брака им. С Кармин Зозора Джейн Марч се разделя през 1997 г., а разводът им е през 2001 г. Няколко години по-късно Марч се омъжва за Стивън Уодингтън. Двамата имат син.<ref>{{Cite web |url=https://www.tvovermind.com/meet-the-cast-of-pbs-show-jamestown/ |title=Meet The Cast of PBS Show "Jamestown" |first=Aiden |last=Mason |date=8 July 2019 |website=TVOvermind}}</ref> == Филмография == === Кино === {| class="wikitable" style="font-size:90%;" |- ! style="background:#B0C4DE;" | Година ! style="background:#B0C4DE;" | Филм ! style="background:#B0C4DE;" | Оригинално заглавие ! style="background:#B0C4DE;" | Роля ! style="background:#B0C4DE;" | Бележки |- | 1992 | Любовникът | ''L'amant / Người tình'' | Младото момиче | |- | 1994 | Цветът на нощта | ''Color of Night'' | Роуз | |- | 1996 | Завинаги | ''Never Ever'' | Аманда | |- | rowspan=2| 1998 | [[Тарзан и изгубеният град]] | ''Tarzan and the Lost City'' | Джейн Портър | |- | Провокатор | ''Provocateur'' | Сук Хи / Мийя | |- | rowspan=2| 2000 | Ловци на реликви | ''Relic Hunter'' | Сюзан | |- | | ''Dark Prince: The True Story of Dracula'' | Лидия | |- | 2001 | | ''Dark Realm'' | Шарън Стаплинг | |- | 2005 | Красаницата и звярът | ''Beauty and the Beast'' | Фрея | |- | 2006 | Търговецът на камъни | ''Il mercante di pietre'' | Леда | |- | 2009 | | ''My Last Five Girlfriends'' | Олив | |- |rowspan=2| 2010 | [[Сблъсъкът на титаните (филм, 2010)|Сблъсъкът на титаните]] | ''Clash of the Titans'' | Хестия | |- | | ''Stalker'' | Линда | |- |rowspan=2| 2011 | | ''Perfect Baby'' | Ема | |- | | ''Will'' | сестра Ноел | |- | 2012 | | ''Grimm's Snow White'' | кралица Гвендолин | |- | 2013 | | ''Confections of a Discarded Woman'' | Лана | |- | 2014 | | ''Flim: The Movie'' | себе си | |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|0001506|Джейн Марч}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Марч, Джейн}} [[Категория:Английски актриси]] [[Категория:Англичанки модели]] [[Категория:Родени в Лондон]] mtjq9hw646qr8il2g1bw9hprd8rs36j 12435440 12435258 2024-12-09T04:52:26Z Carbonaro. 221440 12435440 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Jane March | име-рождено = Джейн Марч Хорууд | категория = актьор | описание = британска актриса | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Лондон]], [[Великобритания]] | починал-място = | националност = {{GBR}} | работил = [[актриса]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | театрални награди = }} | брак = Кармин Зозора<br>Стивън Уодингтън | деца = }} '''Джейн Марч Хорууд''' ({{lang|en|Jane March Horwood}}) е британска [[актриса]] и модел. Известна е с ролите си във филмите „Любовникът“ и „Цветът на нощта“ (в който си партнира с [[Брус Уилис]]). Филмите са популярни със своите интензивни еротични сцени.<ref>[https://www.imdb.com/name/nm0001506/ Jane March], IMDb.com.</ref> == Биография == Родена е на 20 март 1973 г. в Лондон, Великобритания. Бащата на Марч, Бърнард Хорууд, е учител по дизайн и технологии в средно училище и има английски и испански произход. Майка ѝ, Джийн, продавачка на вестници, има виетнамски и китайски произход.<ref name="Evening Standard">{{cite web|url=http://www.thisislondon.co.uk/film/article-8793288-the-original-sinner.do |title=The original sinner |first=Grace |last=Bradberry |work=Evening Standard |location=London |date=23 January 2004 |access-date=21 April 2010 |url-status=dead |archive-url=https://web.archive.org/web/20100213192242/http://www.thisislondon.co.uk/film/article-8793288-the-original-sinner.do |archive-date=13 February 2010 }}</ref> На 14-годишна възраст, докато все още учи в гимназията „Ноуър Хил“ в Пинър, Северен Лондон, Марч печели местния конкурс „Стани модел“. Подписва договор със „Сторм Модъл Мениджмънт“ и започва да работи като фотомодел, използвайки второто си име Марч. След завършване на средното си образование Марч се премества в апартамент в [[Уимбълдън]] с приятели и продължава да се занимава с моделство, преди да получи покана за прослушване в Париж на 17-ия си рожден ден след снимките на корицата на списание ''Just Seventeen'', които привличат вниманието на съпругата на френския режисьор [[Жан-Жак Ано]], Лоранс Дювал Ано.<ref>{{Cite magazine|last=Goodman|first=Mark|date=16 November 1992|title=Beware the Eyes of March|url=https://people.com/archive/beware-the-eyes-of-march-vol-38-no-20/|magazine=People|volume=38}}</ref> Марч играе главната женска роля във филма „Любовникът“ от 1992 г. по полуавтобиографичния роман на [[Маргьорит Дюрас]]. Две години след „Любовникът“ участва заедно с Брус Уилис в еротичния трилър „Цветът на нощта“ (1994) на режисьора Ричард Ръш. Списание „Максим“ класира секс сцената ѝ във филма като „най-добрата секс сцена в историята на киното“.<ref>{{cite web |title=Top Sex Scenes of All-Time |url=http://telepixtvcgi.warnerbros.com/reframe.html?http://telepixtvcgi.warnerbros.com/dailynews/pop/12_00/12_06a.html |archive-url=https://archive.today/20120628224513/http://telepixtvcgi.warnerbros.com/reframe.html?http://telepixtvcgi.warnerbros.com/dailynews/pop/12_00/12_06a.html |url-status=dead |archive-date=June 28, 2012 |date=December 6, 2000 |access-date=July 9, 2009 |publisher=Extra (U.S. TV program)}}</ref> От 2004 г. тя е модел на бижутерската фирма Chopard. == Семейство == По време на снимките на „Цветът на нощта“ Марч започва да се среща със съпродуцента на филма, Кармин Зозора. Тя е на 20, а той на 35. Двойката се омъжва два месеца по-късно, през юни 1993 г., като Брус Уилис е шафер, а [[Деми Мур]] – шаферка.<ref>{{cite web |website=The Buffalo News |url=https://buffalonews.com/article_4cc320dc-8202-5aa5-a021-21f00834ddbb.html |title=An Informal Wedding |date=June 17, 1993 |author=Staff |accessdate=November 12, 2024}}</ref> Според режисьора на „Цветът на нощта“ Ричард Ръш Марч все още получава много предложения от холивудски студия след излизането на филма, но Зозора изисква от студията да го наемат и като продуцент на всеки филм, в който Марч ще участва – условие, което повечето студия отхвърлят. По тази причина Марч не се снима в повече филми по време на брака им. С Кармин Зозора Джейн Марч се разделя през 1997 г., а разводът им е през 2001 г. Няколко години по-късно Марч се омъжва за Стивън Уодингтън. Двамата имат син.<ref>{{Cite web |url=https://www.tvovermind.com/meet-the-cast-of-pbs-show-jamestown/ |title=Meet The Cast of PBS Show "Jamestown" |first=Aiden |last=Mason |date=8 July 2019 |website=TVOvermind}}</ref> == Филмография == === Кино === {| class="wikitable" style="font-size:90%;" |- ! style="background:#B0C4DE;" | Година ! style="background:#B0C4DE;" | Филм ! style="background:#B0C4DE;" | Оригинално заглавие ! style="background:#B0C4DE;" | Роля |- | 1992 | Любовникът | ''L'amant / Người tình'' | Младото момиче |- | 1994 | Цветът на нощта | ''Color of Night'' | Роуз |- | 1996 | Завинаги | ''Never Ever'' | Аманда |- | rowspan=2| 1998 | [[Тарзан и изгубеният град]] | ''Tarzan and the Lost City'' | Джейн Портър |- | Провокатор | ''Provocateur'' | Сук Хи / Мийя |- | rowspan=2| 2000 | Ловци на реликви | ''Relic Hunter'' | Сюзан |- | | ''Dark Prince: The True Story of Dracula'' | Лидия |- | 2001 | | ''Dark Realm'' | Шарън Стаплинг |- | 2005 | Красаницата и звярът | ''Beauty and the Beast'' | Фрея |- | 2006 | Търговецът на камъни | ''Il mercante di pietre'' | Леда |- | 2009 | | ''My Last Five Girlfriends'' | Олив |- |rowspan=2| 2010 | [[Сблъсъкът на титаните (филм, 2010)|Сблъсъкът на титаните]] | ''Clash of the Titans'' | Хестия |- | | ''Stalker'' | Линда |- |rowspan=2| 2011 | | ''Perfect Baby'' | Ема |- | | ''Will'' | сестра Ноел |- | 2012 | | ''Grimm's Snow White'' | кралица Гвендолин |- | 2013 | | ''Confections of a Discarded Woman'' | Лана |- | 2014 | | ''Flim: The Movie'' | себе си |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|0001506|Джейн Марч}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Марч, Джейн}} [[Категория:Английски актриси]] [[Категория:Англичанки модели]] [[Категория:Родени в Лондон]] 0i5bxhz7edvdv7jilbkzts9rqvffkpj 10 873718 12435305 2024-12-08T21:13:43Z Mihail Al. Mihaylov 126771 Нов шаблон „Субконтинентални футболни първенства в Азия“ 12435305 wikitext text/x-wiki {{Навигационен шаблон | име = Субконтинентални футболни първенства в Азия | скрит = 1 | заглавие = Субконтинентални футболни първенства в Азия | above = [[Субконтинентални футболни първенства в Азия]] | group1 = Мъжки отбори | list1 = [[Първенство на Южноазиатската футболна федерация]]{{•}}[[:en:Football at the South Asian Games|Южноазиатски&nbsp;игри]]{{•}}[[:ru:Чемпионат Федерации футбола Западной Азии|Първенство на Западноазиатската футболна федерация]]{{•}}[[Кубок Арабского залива|Купа на Арабския залив]]{{•}}[[Първенство на Южноазиатската футболна федерация]]{{•}} [[:ru:Чемпионат Восточной Азии по футболу|Източноазиатско първенство по футбол]]{{•}}[[:en:CAFA Nations Cup|Купа на нациите на ФАЦА]]{{•}}[[:en:Football at the SEA Games|Югоизточноазиатски игри]]{{•}}[[Първенство по футбол на АСЕАН]]{{•}} [[Първенство по футбол на АСЕАН за младежи до 23 г.]] | group2 = Женски отбори | list2 = [[Футбол на Южноазиатските игри|Южноазиатски&nbsp;игри]]{{•}} [[Шампионат на Южноазиатската футболна федерация]]{{•}}[[Шампионат на Западноазиатската футболна федерация]]{{•}}[[Купа на нациите на ФАЦА]] }}<noinclude> [[Категория:Спортни навигационни шаблони|{{PAGENAME}}]]</noinclude> 45408amrrujexjz3cuu6c6up8lsaev5 118 873719 12435315 2024-12-08T21:38:07Z Sohidb aoggab 354774 Нова страница: „== Резюме == '''[https://sohidb.bg/bg/ Сдружение на Организаторите на Хазартни Игри и Дейности в България (СОХИДБ)]'''''(на английски: Association of Organizers of Gambling Games and Activities in Bulgaria (AOGGAB)'' е най-многобройната организация с нестопанска цел в игралната индустрия на България, пред...“ 12435315 wikitext text/x-wiki == Резюме == '''[https://sohidb.bg/bg/ Сдружение на Организаторите на Хазартни Игри и Дейности в България (СОХИДБ)]'''''(на английски: Association of Organizers of Gambling Games and Activities in Bulgaria (AOGGAB)'' е най-многобройната организация с нестопанска цел в игралната индустрия на България, представляваща над 100 компании в сектора. Основана през 2020 г., СОХИДБ защитава професионалните, икономическите и правните интереси на своите членове, играейки ключова роля в създаването на благоприятна бизнес среда за операторите на хазартни игри. == История == СОХИДБ (AOGGAB) е създадена в отговор на затварянето на игралните зали по време на пандемията от COVID-19 и предложените промени в Закона за хазарта, които застрашиха стабилността на индустрията. Организацията възниква като необходимост за обединен глас в защитата на интересите на хазартния бизнес и активно участие в законодателните процеси, които засягат сектора. От 2024 г. СОХИДБ е официален член на Европейската Федерация за Игрални и Развлекателни Дейности (EUROMAT). == Цели == Основните цели на СОХИДБ включват: * '''Защита на интересите на малкия и среден бизнес в сферата на игралната индустрия в България.''' * '''Законодателно участие.''' Участие в изготвянето, обсъждането и приемането на законови и подзаконови нормативни актове в сферата на хазарта. * '''Създаване на благоприятна бизнес среда.''' Изграждане на положителна бизнес среда и възможности за развитие на сектора. * '''Насърчаване на лоялна конкуренция и етичност.''' Стимулиране на лоялна конкуренция и спазване на етичните норми в индустрията. * '''Насърчаване на качество и отговорност.''' Повишаване на осведомеността за значението на поддържането на високи стандарти и социална отговорност в бизнес практиките. * '''Популяризиране на отговорната игра.''' Иницииране на информационни кампании за насърчаване на отговорно отношение към хазарта. * '''Публични отношения (PR).''' Повишаване на видимостта и репутацията на асоциацията и нейните членове чрез стратегически PR инициативи. * '''Подобряване на имиджа на индустрията.''' Работа по подобряване на общественото възприятие на игралната индустрия и нейните служители. == Дейности и постижения == * '''Законодателно застъпничество.''' През 2020 г. СОХИДБ играе ключова роля в отхвърлянето на предложени законодателни промени, които целят значително да ограничат или ликвидират сектора. Чрез организиране на протести и активни кампании, организацията успява да обедини игралната индустрия в общи действия срещу тези промени. * '''Инициативи за данъчни облекчения.''' По инициатива на СОХИДБ е приет чл. 245, ал. 5 от Закона за корпоративното подоходно облагане, който освобождава операторите от данъци, когато здравните власти налагат забрана за посещение на игрални зали и казина. * '''Правни действия срещу незаконни такси.''' Членовете оспорват незаконното събиране на държавни такси за издаване и поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати и в казино. Успешни съдебни дела водят до възстановяване на таксите и прекратяване на тези събирания от Националната агенция за приходите (НАП). * '''Регулаторни разяснения.''' Юридическият екип на СОХИДБ инициира издаването на тълкувания на Закона за хазарта от страна на изпълнителния директор на НАП, уточнявайки процедурите по спиране на дейностите и връщане на лицензите. * '''Удължаване на периода на опериране.''' Асоциацията успя да спечели удължаване на периода от шест на девет месеца, в който операторите могат да продължат работа в очакване на решение за подновяване на лицензите. * '''Социално отговорни приноси.''' По искане на правния екип на СОХИДБ и въз основа на техните аргументи, изпълнителният директор на НАП издава становище относно прилагането на законодателството. Според становището, при забавено плащане на вноската за социално отговорно поведение не се прилага принудителна административна мярка за временно отнемане на лиценза. == Събития == === Гала Вечеря на Игралната Индустрия 2023 === През 2023 г, на 21 ноември, бе проведено [https://sohidb.bg/bg/gala-vecherq-na-igralnata-industria-2023/ първото издание на "Гала вечеря на игралната индустрия"], организирано от Сдружението на организаторите на хазартни игри и дейности в България (СОХИДБ). Събитието събра представители на водещи компании и специалисти от игралната индустрия както от България, така и от чужбина. По време на вечерята бяха връчени новоучредените годишни награди "Златна Пика" в 10 категории. Всяка от тях отличава водещи компании за техния принос към развитието на българската игрална индустрия. Целта на наградите е популяризиране на хазартните оператори, създаване на единна общност, стимулиране на иновативни практики, насърчаване на лоялна конкуренция и спазване на етичните правила за постигане на добра бизнес среда и възможности за развитие на сектора. === Гала Вечеря на Игралната Индустрия 2024: Балканска връзка === Второто издание на [https://sohidb.bg/bg/gala-vecherja-na-igralnata-industrija-2024-sabira-vodeshti-balkanski-kompanii/ "Гала Вечеря на Игралната Индустрия 2024"] се проведе на 26 ноември 2024 г., в деня преди BEGE Expo, под надслов „Балканска връзка“. Събитието събра над 260 представители на водещи хазартни компании и асоциации от Балканите и Европа. Наградите „Златна Пика 2024“ бяха разширени до 13 категории, обхващащи широк спектър от постижения в игралната индустрия. Те бяха връчени от представители на балканските асоциации и Европейската федерация за хазартни игри (EUROMAT), към която СОХИДБ наскоро се присъедини. Събитието имаше благотворителен характер, като 20% от стойността на кувертите бяха дарени за програми за превенция на хазартната зависимост. Всеки гост получи сертификат за дарение и специален подарък като благодарност за участието. == Роля и въздействие == Само за период от 4 години СОХИДБ се утвърди като значима организация в игралната индустрия както в България, така и извън нея. Тя служи като посредник между своите членове и държавни органи, европейски власти, медии, неправителствени организации и други институции. Чрез ефективни действия и застъпничество, СОХИДБ постига значителни ползи както за своите членове, така и за индустрията като цяло, като допринася за по-благоприятна законодателна и икономическа среда за хазартния бизнес. == Външни връзки == * [https://sohidb.bg/bg/ Официален сайт на СОХИДБ] * [https://sohidb.bg/galadinner/ Гала Вечеря на Игралната Индустрия] sra3gf2k4bgbejy4gavdc1syf2pbty4 12435320 12435315 2024-12-08T21:46:58Z Sohidb aoggab 354774 12435320 wikitext text/x-wiki == Резюме == '''[https://sohidb.bg/bg/ Сдружение на Организаторите на Хазартни Игри и Дейности в България (СОХИДБ)]'''''(на английски: Association of Organizers of Gambling Games and Activities in Bulgaria (AOGGAB)''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sohidb.bg/en/|заглавие=AOGGAB}}</ref> е най-многобройната организация с нестопанска цел в игралната индустрия на България, представляваща над 100 компании в сектора. Основана през 2020 г., СОХИДБ защитава професионалните, икономическите и правните интереси на своите членове, играейки ключова роля в създаването на благоприятна бизнес среда за операторите на хазартни игри. == История == СОХИДБ (AOGGAB) е създадена в отговор на затварянето на игралните зали по време на пандемията от COVID-19 и предложените промени в Закона за хазарта, които застрашиха стабилността на индустрията. Организацията възниква като необходимост за обединен глас в защитата на интересите на хазартния бизнес и активно участие в законодателните процеси, които засягат сектора. От 2024 г. СОХИДБ е официален член на Европейската Федерация за Игрални и Развлекателни Дейности (EUROMAT). == Цели == Основните цели на СОХИДБ включват: * '''Защита на интересите на малкия и среден бизнес в сферата на игралната индустрия в България.''' * '''Законодателно участие.''' Участие в изготвянето, обсъждането и приемането на законови и подзаконови нормативни актове в сферата на хазарта. * '''Създаване на благоприятна бизнес среда.''' Изграждане на положителна бизнес среда и възможности за развитие на сектора. * '''Насърчаване на лоялна конкуренция и етичност.''' Стимулиране на лоялна конкуренция и спазване на етичните норми в индустрията. * '''Насърчаване на качество и отговорност.''' Повишаване на осведомеността за значението на поддържането на високи стандарти и социална отговорност в бизнес практиките. * '''Популяризиране на отговорната игра.''' Иницииране на информационни кампании за насърчаване на отговорно отношение към хазарта. * '''Публични отношения (PR).''' Повишаване на видимостта и репутацията на асоциацията и нейните членове чрез стратегически PR инициативи. * '''Подобряване на имиджа на индустрията.''' Работа по подобряване на общественото възприятие на игралната индустрия и нейните служители. == Дейности и постижения == * '''Законодателно застъпничество.''' През 2020 г. СОХИДБ играе ключова роля в отхвърлянето на предложени законодателни промени, които целят значително да ограничат или ликвидират сектора. Чрез организиране на протести и активни кампании, организацията успява да обедини игралната индустрия в общи действия срещу тези промени. * '''Инициативи за данъчни облекчения.''' По инициатива на СОХИДБ е приет чл. 245, ал. 5 от Закона за корпоративното подоходно облагане, който освобождава операторите от данъци, когато здравните власти налагат забрана за посещение на игрални зали и казина. * '''Правни действия срещу незаконни такси.''' Членовете оспорват незаконното събиране на държавни такси за издаване и поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати и в казино. Успешни съдебни дела водят до възстановяване на таксите и прекратяване на тези събирания от Националната агенция за приходите (НАП). * '''Регулаторни разяснения.''' Юридическият екип на СОХИДБ инициира издаването на тълкувания на Закона за хазарта от страна на изпълнителния директор на НАП, уточнявайки процедурите по спиране на дейностите и връщане на лицензите. * '''Удължаване на периода на опериране.''' Асоциацията успя да спечели удължаване на периода от шест на девет месеца, в който операторите могат да продължат работа в очакване на решение за подновяване на лицензите. * '''Социално отговорни приноси.''' По искане на правния екип на СОХИДБ и въз основа на техните аргументи, изпълнителният директор на НАП издава становище относно прилагането на законодателството. Според становището, при забавено плащане на вноската за социално отговорно поведение не се прилага принудителна административна мярка за временно отнемане на лиценза. == Събития == === Гала Вечеря на Игралната Индустрия 2023 === През 2023 г, на 21 ноември, бе проведено [https://sohidb.bg/bg/gala-vecherq-na-igralnata-industria-2023/ първото издание на "Гала вечеря на игралната индустрия"], организирано от Сдружението на организаторите на хазартни игри и дейности в България (СОХИДБ). Събитието събра представители на водещи компании и специалисти от игралната индустрия както от България, така и от чужбина. По време на вечерята бяха връчени новоучредените годишни награди "Златна Пика" в 10 категории. Всяка от тях отличава водещи компании за техния принос към развитието на българската игрална индустрия. Целта на наградите е популяризиране на хазартните оператори, създаване на единна общност, стимулиране на иновативни практики, насърчаване на лоялна конкуренция и спазване на етичните правила за постигане на добра бизнес среда и възможности за развитие на сектора. === Гала Вечеря на Игралната Индустрия 2024: Балканска връзка === Второто издание на [https://sohidb.bg/bg/gala-vecherja-na-igralnata-industrija-2024-sabira-vodeshti-balkanski-kompanii/ "Гала Вечеря на Игралната Индустрия 2024"] се проведе на 26 ноември 2024 г., в деня преди BEGE Expo, под надслов „Балканска връзка“. Събитието събра над 260 представители на водещи хазартни компании и асоциации от Балканите и Европа. Наградите „Златна Пика 2024“ бяха разширени до 13 категории, обхващащи широк спектър от постижения в игралната индустрия. Те бяха връчени от представители на балканските асоциации и Европейската федерация за хазартни игри (EUROMAT), към която СОХИДБ наскоро се присъедини. Събитието имаше благотворителен характер, като 20% от стойността на кувертите бяха дарени за програми за превенция на хазартната зависимост. Всеки гост получи сертификат за дарение и специален подарък като благодарност за участието. == Роля и въздействие == Само за период от 4 години СОХИДБ се утвърди като значима организация в игралната индустрия както в България, така и извън нея. Тя служи като посредник между своите членове и държавни органи, европейски власти, медии, неправителствени организации и други институции. Чрез ефективни действия и застъпничество, СОХИДБ постига значителни ползи както за своите членове, така и за индустрията като цяло, като допринася за по-благоприятна законодателна и икономическа среда за хазартния бизнес. == Препратки == {{Reflist}} == Външни връзки == * [https://sohidb.bg/bg/ Официален сайт на СОХИДБ] * [https://sohidb.bg/galadinner/ Гала Вечеря на Игралната Индустрия] rdkl4ufaoosx2btpd2hkpe4ikq5oj6t 12435322 12435320 2024-12-08T21:53:25Z Sohidb aoggab 354774 12435322 wikitext text/x-wiki == Резюме == '''[https://sohidb.bg/bg/ Сдружение на Организаторите на Хазартни Игри и Дейности в България (СОХИДБ)]'''''(на английски: Association of Organizers of Gambling Games and Activities in Bulgaria (AOGGAB)''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sohidb.bg/en/|заглавие=AOGGAB}}</ref> е най-многобройната организация с нестопанска цел в игралната индустрия на България, представляваща над 100 компании в сектора. Основана през 2020 г., СОХИДБ защитава професионалните, икономическите и правните интереси на своите членове, играейки ключова роля в създаването на благоприятна бизнес среда за операторите на хазартни игри. == История == СОХИДБ (AOGGAB) е създадена в отговор на затварянето на игралните зали по време на пандемията от COVID-19 и предложените промени в Закона за хазарта, които застрашиха стабилността на индустрията. Организацията възниква като необходимост за обединен глас в защитата на интересите на хазартния бизнес и активно участие в законодателните процеси, които засягат сектора.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sohidb.bg/bg/about/|заглавие=СОХИДБ - За Нас}}</ref> От 2024 г. СОХИДБ е официален член на Европейската Федерация за Игрални и Развлекателни Дейности (EUROMAT). == Цели<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sohidb.bg/bg/about/|заглавие=СОХИДБ - Цели}}</ref> == Основните цели на СОХИДБ включват: * '''Защита на интересите на малкия и среден бизнес в сферата на игралната индустрия в България.''' * '''Законодателно участие.''' Участие в изготвянето, обсъждането и приемането на законови и подзаконови нормативни актове в сферата на хазарта. * '''Създаване на благоприятна бизнес среда.''' Изграждане на положителна бизнес среда и възможности за развитие на сектора. * '''Насърчаване на лоялна конкуренция и етичност.''' Стимулиране на лоялна конкуренция и спазване на етичните норми в индустрията. * '''Насърчаване на качество и отговорност.''' Повишаване на осведомеността за значението на поддържането на високи стандарти и социална отговорност в бизнес практиките. * '''Популяризиране на отговорната игра.''' Иницииране на информационни кампании за насърчаване на отговорно отношение към хазарта. * '''Публични отношения (PR).''' Повишаване на видимостта и репутацията на асоциацията и нейните членове чрез стратегически PR инициативи. * '''Подобряване на имиджа на индустрията.''' Работа по подобряване на общественото възприятие на игралната индустрия и нейните служители. == Дейности и постижения<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sohidb.bg/bg/about/|заглавие=СОХИДБ - Постигнати Резултати}}</ref> == * '''Законодателно застъпничество.''' През 2020 г. СОХИДБ играе ключова роля в отхвърлянето на предложени законодателни промени, които целят значително да ограничат или ликвидират сектора. Чрез организиране на протести и активни кампании, организацията успява да обедини игралната индустрия в общи действия срещу тези промени. * '''Инициативи за данъчни облекчения.''' По инициатива на СОХИДБ е приет чл. 245, ал. 5 от Закона за корпоративното подоходно облагане, който освобождава операторите от данъци, когато здравните власти налагат забрана за посещение на игрални зали и казина. * '''Правни действия срещу незаконни такси.''' Членовете оспорват незаконното събиране на държавни такси за издаване и поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати и в казино. Успешни съдебни дела водят до възстановяване на таксите и прекратяване на тези събирания от Националната агенция за приходите (НАП). * '''Регулаторни разяснения.''' Юридическият екип на СОХИДБ инициира издаването на тълкувания на Закона за хазарта от страна на изпълнителния директор на НАП, уточнявайки процедурите по спиране на дейностите и връщане на лицензите. * '''Удължаване на периода на опериране.''' Асоциацията успя да спечели удължаване на периода от шест на девет месеца, в който операторите могат да продължат работа в очакване на решение за подновяване на лицензите. * '''Социално отговорни приноси.''' По искане на правния екип на СОХИДБ и въз основа на техните аргументи, изпълнителният директор на НАП издава становище относно прилагането на законодателството. Според становището, при забавено плащане на вноската за социално отговорно поведение не се прилага принудителна административна мярка за временно отнемане на лиценза. == Събития == === Гала Вечеря на Игралната Индустрия 2023 === През 2023 г, на 21 ноември, бе проведено [https://sohidb.bg/bg/gala-vecherq-na-igralnata-industria-2023/ първото издание на "Гала вечеря на игралната индустрия"], организирано от Сдружението на организаторите на хазартни игри и дейности в България (СОХИДБ). Събитието събра представители на водещи компании и специалисти от игралната индустрия както от България, така и от чужбина. По време на вечерята бяха връчени новоучредените годишни награди "Златна Пика" в 10 категории. Всяка от тях отличава водещи компании за техния принос към развитието на българската игрална индустрия. Целта на наградите е популяризиране на хазартните оператори, създаване на единна общност, стимулиране на иновативни практики, насърчаване на лоялна конкуренция и спазване на етичните правила за постигане на добра бизнес среда и възможности за развитие на сектора. === Гала Вечеря на Игралната Индустрия 2024: Балканска връзка === Второто издание на [https://sohidb.bg/bg/gala-vecherja-na-igralnata-industrija-2024-sabira-vodeshti-balkanski-kompanii/ "Гала Вечеря на Игралната Индустрия 2024"] се проведе на 26 ноември 2024 г., в деня преди BEGE Expo, под надслов „Балканска връзка“. Събитието събра над 260 представители на водещи хазартни компании и асоциации от Балканите и Европа. Наградите „Златна Пика 2024“ бяха разширени до 13 категории, обхващащи широк спектър от постижения в игралната индустрия. Те бяха връчени от представители на балканските асоциации и Европейската федерация за хазартни игри (EUROMAT), към която СОХИДБ наскоро се присъедини. Събитието имаше благотворителен характер, като 20% от стойността на кувертите бяха дарени за програми за превенция на хазартната зависимост. Всеки гост получи сертификат за дарение и специален подарък като благодарност за участието. == Роля и въздействие == Само за период от 4 години СОХИДБ се утвърди като значима организация в игралната индустрия както в България, така и извън нея. Тя служи като посредник между своите членове и държавни органи, европейски власти, медии, неправителствени организации и други институции. Чрез ефективни действия и застъпничество, СОХИДБ постига значителни ползи както за своите членове, така и за индустрията като цяло, като допринася за по-благоприятна законодателна и икономическа среда за хазартния бизнес. == Препратки == {{Reflist}} == Външни връзки == * [https://sohidb.bg/bg/ Официален сайт на СОХИДБ] * [https://sohidb.bg/galadinner/ Гала Вечеря на Игралната Индустрия] bttt84feeodv9sdi7gg86ylue7tr3dr 12435328 12435322 2024-12-08T22:02:59Z Sohidb aoggab 354774 12435328 wikitext text/x-wiki {{Искане за рецензия}} == Резюме == '''[https://sohidb.bg/bg/ Сдружение на Организаторите на Хазартни Игри и Дейности в България (СОХИДБ)]'''''(на английски: Association of Organizers of Gambling Games and Activities in Bulgaria (AOGGAB)''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sohidb.bg/en/|заглавие=AOGGAB}}</ref> е най-многобройната организация с нестопанска цел в игралната индустрия на България, представляваща над 100 компании в сектора. Основана през 2020 г., СОХИДБ защитава професионалните, икономическите и правните интереси на своите членове, играейки ключова роля в създаването на благоприятна бизнес среда за операторите на хазартни игри. == История == СОХИДБ (AOGGAB) е създадена в отговор на затварянето на игралните зали по време на пандемията от COVID-19 и предложените промени в Закона за хазарта, които застрашиха стабилността на индустрията. Организацията възниква като необходимост за обединен глас в защитата на интересите на хазартния бизнес и активно участие в законодателните процеси, които засягат сектора.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sohidb.bg/bg/about/|заглавие=СОХИДБ - За Нас}}</ref> От 2024 г. СОХИДБ е официален член на Европейската Федерация за Игрални и Развлекателни Дейности (EUROMAT). == Цели<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sohidb.bg/bg/about/|заглавие=СОХИДБ - Цели}}</ref> == Основните цели на СОХИДБ включват: * '''Защита на интересите на малкия и среден бизнес в сферата на игралната индустрия в България.''' * '''Законодателно участие.''' Участие в изготвянето, обсъждането и приемането на законови и подзаконови нормативни актове в сферата на хазарта. * '''Създаване на благоприятна бизнес среда.''' Изграждане на положителна бизнес среда и възможности за развитие на сектора. * '''Насърчаване на лоялна конкуренция и етичност.''' Стимулиране на лоялна конкуренция и спазване на етичните норми в индустрията. * '''Насърчаване на качество и отговорност.''' Повишаване на осведомеността за значението на поддържането на високи стандарти и социална отговорност в бизнес практиките. * '''Популяризиране на отговорната игра.''' Иницииране на информационни кампании за насърчаване на отговорно отношение към хазарта. * '''Публични отношения (PR).''' Повишаване на видимостта и репутацията на асоциацията и нейните членове чрез стратегически PR инициативи. * '''Подобряване на имиджа на индустрията.''' Работа по подобряване на общественото възприятие на игралната индустрия и нейните служители. == Дейности и постижения<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sohidb.bg/bg/about/|заглавие=СОХИДБ - Постигнати Резултати}}</ref> == * '''Законодателно застъпничество.''' През 2020 г. СОХИДБ играе ключова роля в отхвърлянето на предложени законодателни промени, които целят значително да ограничат или ликвидират сектора. Чрез организиране на протести и активни кампании, организацията успява да обедини игралната индустрия в общи действия срещу тези промени. * '''Инициативи за данъчни облекчения.''' По инициатива на СОХИДБ е приет чл. 245, ал. 5 от Закона за корпоративното подоходно облагане, който освобождава операторите от данъци, когато здравните власти налагат забрана за посещение на игрални зали и казина. * '''Правни действия срещу незаконни такси.''' Членовете оспорват незаконното събиране на държавни такси за издаване и поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати и в казино. Успешни съдебни дела водят до възстановяване на таксите и прекратяване на тези събирания от Националната агенция за приходите (НАП). * '''Регулаторни разяснения.''' Юридическият екип на СОХИДБ инициира издаването на тълкувания на Закона за хазарта от страна на изпълнителния директор на НАП, уточнявайки процедурите по спиране на дейностите и връщане на лицензите. * '''Удължаване на периода на опериране.''' Асоциацията успя да спечели удължаване на периода от шест на девет месеца, в който операторите могат да продължат работа в очакване на решение за подновяване на лицензите. * '''Социално отговорни приноси.''' По искане на правния екип на СОХИДБ и въз основа на техните аргументи, изпълнителният директор на НАП издава становище относно прилагането на законодателството. Според становището, при забавено плащане на вноската за социално отговорно поведение не се прилага принудителна административна мярка за временно отнемане на лиценза. == Събития == === Гала Вечеря на Игралната Индустрия 2023 === През 2023 г, на 21 ноември, бе проведено [https://sohidb.bg/bg/gala-vecherq-na-igralnata-industria-2023/ първото издание на "Гала вечеря на игралната индустрия"], организирано от Сдружението на организаторите на хазартни игри и дейности в България (СОХИДБ). Събитието събра представители на водещи компании и специалисти от игралната индустрия както от България, така и от чужбина. По време на вечерята бяха връчени новоучредените годишни награди "Златна Пика" в 10 категории. Всяка от тях отличава водещи компании за техния принос към развитието на българската игрална индустрия. Целта на наградите е популяризиране на хазартните оператори, създаване на единна общност, стимулиране на иновативни практики, насърчаване на лоялна конкуренция и спазване на етичните правила за постигане на добра бизнес среда и възможности за развитие на сектора. === Гала Вечеря на Игралната Индустрия 2024: Балканска връзка === Второто издание на [https://sohidb.bg/bg/gala-vecherja-na-igralnata-industrija-2024-sabira-vodeshti-balkanski-kompanii/ "Гала Вечеря на Игралната Индустрия 2024"] се проведе на 26 ноември 2024 г., в деня преди BEGE Expo, под надслов „Балканска връзка“. Събитието събра над 260 представители на водещи хазартни компании и асоциации от Балканите и Европа. Наградите „Златна Пика 2024“ бяха разширени до 13 категории, обхващащи широк спектър от постижения в игралната индустрия. Те бяха връчени от представители на балканските асоциации и Европейската федерация за хазартни игри (EUROMAT), към която СОХИДБ наскоро се присъедини. Събитието имаше благотворителен характер, като 20% от стойността на кувертите бяха дарени за програми за превенция на хазартната зависимост. Всеки гост получи сертификат за дарение и специален подарък като благодарност за участието. == Роля и въздействие == Само за период от 4 години СОХИДБ се утвърди като значима организация в игралната индустрия както в България, така и извън нея. Тя служи като посредник между своите членове и държавни органи, европейски власти, медии, неправителствени организации и други институции. Чрез ефективни действия и застъпничество, СОХИДБ постига значителни ползи както за своите членове, така и за индустрията като цяло, като допринася за по-благоприятна законодателна и икономическа среда за хазартния бизнес. == Препратки == {{Reflist}} == Външни връзки == * [https://sohidb.bg/bg/ Официален сайт на СОХИДБ] * [https://sohidb.bg/galadinner/ Гала Вечеря на Игралната Индустрия] d2sbywsz9fvn8wh7tqgjx7b873b223o 12435329 12435328 2024-12-08T22:03:48Z Eliza Beth 246180 Бот: добавяне на {{в инкубатора}} 12435329 wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{Искане за рецензия}} == Резюме == '''[https://sohidb.bg/bg/ Сдружение на Организаторите на Хазартни Игри и Дейности в България (СОХИДБ)]'''''(на английски: Association of Organizers of Gambling Games and Activities in Bulgaria (AOGGAB)''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sohidb.bg/en/|заглавие=AOGGAB}}</ref> е най-многобройната организация с нестопанска цел в игралната индустрия на България, представляваща над 100 компании в сектора. Основана през 2020 г., СОХИДБ защитава професионалните, икономическите и правните интереси на своите членове, играейки ключова роля в създаването на благоприятна бизнес среда за операторите на хазартни игри. == История == СОХИДБ (AOGGAB) е създадена в отговор на затварянето на игралните зали по време на пандемията от COVID-19 и предложените промени в Закона за хазарта, които застрашиха стабилността на индустрията. Организацията възниква като необходимост за обединен глас в защитата на интересите на хазартния бизнес и активно участие в законодателните процеси, които засягат сектора.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sohidb.bg/bg/about/|заглавие=СОХИДБ - За Нас}}</ref> От 2024 г. СОХИДБ е официален член на Европейската Федерация за Игрални и Развлекателни Дейности (EUROMAT). == Цели<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sohidb.bg/bg/about/|заглавие=СОХИДБ - Цели}}</ref> == Основните цели на СОХИДБ включват: * '''Защита на интересите на малкия и среден бизнес в сферата на игралната индустрия в България.''' * '''Законодателно участие.''' Участие в изготвянето, обсъждането и приемането на законови и подзаконови нормативни актове в сферата на хазарта. * '''Създаване на благоприятна бизнес среда.''' Изграждане на положителна бизнес среда и възможности за развитие на сектора. * '''Насърчаване на лоялна конкуренция и етичност.''' Стимулиране на лоялна конкуренция и спазване на етичните норми в индустрията. * '''Насърчаване на качество и отговорност.''' Повишаване на осведомеността за значението на поддържането на високи стандарти и социална отговорност в бизнес практиките. * '''Популяризиране на отговорната игра.''' Иницииране на информационни кампании за насърчаване на отговорно отношение към хазарта. * '''Публични отношения (PR).''' Повишаване на видимостта и репутацията на асоциацията и нейните членове чрез стратегически PR инициативи. * '''Подобряване на имиджа на индустрията.''' Работа по подобряване на общественото възприятие на игралната индустрия и нейните служители. == Дейности и постижения<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sohidb.bg/bg/about/|заглавие=СОХИДБ - Постигнати Резултати}}</ref> == * '''Законодателно застъпничество.''' През 2020 г. СОХИДБ играе ключова роля в отхвърлянето на предложени законодателни промени, които целят значително да ограничат или ликвидират сектора. Чрез организиране на протести и активни кампании, организацията успява да обедини игралната индустрия в общи действия срещу тези промени. * '''Инициативи за данъчни облекчения.''' По инициатива на СОХИДБ е приет чл. 245, ал. 5 от Закона за корпоративното подоходно облагане, който освобождава операторите от данъци, когато здравните власти налагат забрана за посещение на игрални зали и казина. * '''Правни действия срещу незаконни такси.''' Членовете оспорват незаконното събиране на държавни такси за издаване и поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати и в казино. Успешни съдебни дела водят до възстановяване на таксите и прекратяване на тези събирания от Националната агенция за приходите (НАП). * '''Регулаторни разяснения.''' Юридическият екип на СОХИДБ инициира издаването на тълкувания на Закона за хазарта от страна на изпълнителния директор на НАП, уточнявайки процедурите по спиране на дейностите и връщане на лицензите. * '''Удължаване на периода на опериране.''' Асоциацията успя да спечели удължаване на периода от шест на девет месеца, в който операторите могат да продължат работа в очакване на решение за подновяване на лицензите. * '''Социално отговорни приноси.''' По искане на правния екип на СОХИДБ и въз основа на техните аргументи, изпълнителният директор на НАП издава становище относно прилагането на законодателството. Според становището, при забавено плащане на вноската за социално отговорно поведение не се прилага принудителна административна мярка за временно отнемане на лиценза. == Събития == === Гала Вечеря на Игралната Индустрия 2023 === През 2023 г, на 21 ноември, бе проведено [https://sohidb.bg/bg/gala-vecherq-na-igralnata-industria-2023/ първото издание на "Гала вечеря на игралната индустрия"], организирано от Сдружението на организаторите на хазартни игри и дейности в България (СОХИДБ). Събитието събра представители на водещи компании и специалисти от игралната индустрия както от България, така и от чужбина. По време на вечерята бяха връчени новоучредените годишни награди "Златна Пика" в 10 категории. Всяка от тях отличава водещи компании за техния принос към развитието на българската игрална индустрия. Целта на наградите е популяризиране на хазартните оператори, създаване на единна общност, стимулиране на иновативни практики, насърчаване на лоялна конкуренция и спазване на етичните правила за постигане на добра бизнес среда и възможности за развитие на сектора. === Гала Вечеря на Игралната Индустрия 2024: Балканска връзка === Второто издание на [https://sohidb.bg/bg/gala-vecherja-na-igralnata-industrija-2024-sabira-vodeshti-balkanski-kompanii/ "Гала Вечеря на Игралната Индустрия 2024"] се проведе на 26 ноември 2024 г., в деня преди BEGE Expo, под надслов „Балканска връзка“. Събитието събра над 260 представители на водещи хазартни компании и асоциации от Балканите и Европа. Наградите „Златна Пика 2024“ бяха разширени до 13 категории, обхващащи широк спектър от постижения в игралната индустрия. Те бяха връчени от представители на балканските асоциации и Европейската федерация за хазартни игри (EUROMAT), към която СОХИДБ наскоро се присъедини. Събитието имаше благотворителен характер, като 20% от стойността на кувертите бяха дарени за програми за превенция на хазартната зависимост. Всеки гост получи сертификат за дарение и специален подарък като благодарност за участието. == Роля и въздействие == Само за период от 4 години СОХИДБ се утвърди като значима организация в игралната индустрия както в България, така и извън нея. Тя служи като посредник между своите членове и държавни органи, европейски власти, медии, неправителствени организации и други институции. Чрез ефективни действия и застъпничество, СОХИДБ постига значителни ползи както за своите членове, така и за индустрията като цяло, като допринася за по-благоприятна законодателна и икономическа среда за хазартния бизнес. == Препратки == {{Reflist}} == Външни връзки == * [https://sohidb.bg/bg/ Официален сайт на СОХИДБ] * [https://sohidb.bg/galadinner/ Гала Вечеря на Игралната Индустрия] 4bat6i9k090ru87k0t8htkmalmvl70x 12435332 12435329 2024-12-08T22:04:53Z Sohidb aoggab 354774 12435332 wikitext text/x-wiki {{Чернова за преглед}} == Резюме == '''[https://sohidb.bg/bg/ Сдружение на Организаторите на Хазартни Игри и Дейности в България (СОХИДБ)]'''''(на английски: Association of Organizers of Gambling Games and Activities in Bulgaria (AOGGAB)''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sohidb.bg/en/|заглавие=AOGGAB}}</ref> е най-многобройната организация с нестопанска цел в игралната индустрия на България, представляваща над 100 компании в сектора. Основана през 2020 г., СОХИДБ защитава професионалните, икономическите и правните интереси на своите членове, играейки ключова роля в създаването на благоприятна бизнес среда за операторите на хазартни игри. == История == СОХИДБ (AOGGAB) е създадена в отговор на затварянето на игралните зали по време на пандемията от COVID-19 и предложените промени в Закона за хазарта, които застрашиха стабилността на индустрията. Организацията възниква като необходимост за обединен глас в защитата на интересите на хазартния бизнес и активно участие в законодателните процеси, които засягат сектора.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sohidb.bg/bg/about/|заглавие=СОХИДБ - За Нас}}</ref> От 2024 г. СОХИДБ е официален член на Европейската Федерация за Игрални и Развлекателни Дейности (EUROMAT). == Цели<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sohidb.bg/bg/about/|заглавие=СОХИДБ - Цели}}</ref> == Основните цели на СОХИДБ включват: * '''Защита на интересите на малкия и среден бизнес в сферата на игралната индустрия в България.''' * '''Законодателно участие.''' Участие в изготвянето, обсъждането и приемането на законови и подзаконови нормативни актове в сферата на хазарта. * '''Създаване на благоприятна бизнес среда.''' Изграждане на положителна бизнес среда и възможности за развитие на сектора. * '''Насърчаване на лоялна конкуренция и етичност.''' Стимулиране на лоялна конкуренция и спазване на етичните норми в индустрията. * '''Насърчаване на качество и отговорност.''' Повишаване на осведомеността за значението на поддържането на високи стандарти и социална отговорност в бизнес практиките. * '''Популяризиране на отговорната игра.''' Иницииране на информационни кампании за насърчаване на отговорно отношение към хазарта. * '''Публични отношения (PR).''' Повишаване на видимостта и репутацията на асоциацията и нейните членове чрез стратегически PR инициативи. * '''Подобряване на имиджа на индустрията.''' Работа по подобряване на общественото възприятие на игралната индустрия и нейните служители. == Дейности и постижения<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sohidb.bg/bg/about/|заглавие=СОХИДБ - Постигнати Резултати}}</ref> == * '''Законодателно застъпничество.''' През 2020 г. СОХИДБ играе ключова роля в отхвърлянето на предложени законодателни промени, които целят значително да ограничат или ликвидират сектора. Чрез организиране на протести и активни кампании, организацията успява да обедини игралната индустрия в общи действия срещу тези промени. * '''Инициативи за данъчни облекчения.''' По инициатива на СОХИДБ е приет чл. 245, ал. 5 от Закона за корпоративното подоходно облагане, който освобождава операторите от данъци, когато здравните власти налагат забрана за посещение на игрални зали и казина. * '''Правни действия срещу незаконни такси.''' Членовете оспорват незаконното събиране на държавни такси за издаване и поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати и в казино. Успешни съдебни дела водят до възстановяване на таксите и прекратяване на тези събирания от Националната агенция за приходите (НАП). * '''Регулаторни разяснения.''' Юридическият екип на СОХИДБ инициира издаването на тълкувания на Закона за хазарта от страна на изпълнителния директор на НАП, уточнявайки процедурите по спиране на дейностите и връщане на лицензите. * '''Удължаване на периода на опериране.''' Асоциацията успя да спечели удължаване на периода от шест на девет месеца, в който операторите могат да продължат работа в очакване на решение за подновяване на лицензите. * '''Социално отговорни приноси.''' По искане на правния екип на СОХИДБ и въз основа на техните аргументи, изпълнителният директор на НАП издава становище относно прилагането на законодателството. Според становището, при забавено плащане на вноската за социално отговорно поведение не се прилага принудителна административна мярка за временно отнемане на лиценза. == Събития == === Гала Вечеря на Игралната Индустрия 2023 === През 2023 г, на 21 ноември, бе проведено [https://sohidb.bg/bg/gala-vecherq-na-igralnata-industria-2023/ първото издание на "Гала вечеря на игралната индустрия"], организирано от Сдружението на организаторите на хазартни игри и дейности в България (СОХИДБ). Събитието събра представители на водещи компании и специалисти от игралната индустрия както от България, така и от чужбина. По време на вечерята бяха връчени новоучредените годишни награди "Златна Пика" в 10 категории. Всяка от тях отличава водещи компании за техния принос към развитието на българската игрална индустрия. Целта на наградите е популяризиране на хазартните оператори, създаване на единна общност, стимулиране на иновативни практики, насърчаване на лоялна конкуренция и спазване на етичните правила за постигане на добра бизнес среда и възможности за развитие на сектора. === Гала Вечеря на Игралната Индустрия 2024: Балканска връзка === Второто издание на [https://sohidb.bg/bg/gala-vecherja-na-igralnata-industrija-2024-sabira-vodeshti-balkanski-kompanii/ "Гала Вечеря на Игралната Индустрия 2024"] се проведе на 26 ноември 2024 г., в деня преди BEGE Expo, под надслов „Балканска връзка“. Събитието събра над 260 представители на водещи хазартни компании и асоциации от Балканите и Европа. Наградите „Златна Пика 2024“ бяха разширени до 13 категории, обхващащи широк спектър от постижения в игралната индустрия. Те бяха връчени от представители на балканските асоциации и Европейската федерация за хазартни игри (EUROMAT), към която СОХИДБ наскоро се присъедини. Събитието имаше благотворителен характер, като 20% от стойността на кувертите бяха дарени за програми за превенция на хазартната зависимост. Всеки гост получи сертификат за дарение и специален подарък като благодарност за участието. == Роля и въздействие == Само за период от 4 години СОХИДБ се утвърди като значима организация в игралната индустрия както в България, така и извън нея. Тя служи като посредник между своите членове и държавни органи, европейски власти, медии, неправителствени организации и други институции. Чрез ефективни действия и застъпничество, СОХИДБ постига значителни ползи както за своите членове, така и за индустрията като цяло, като допринася за по-благоприятна законодателна и икономическа среда за хазартния бизнес. == Препратки == {{Reflist}} == Външни връзки == * [https://sohidb.bg/bg/ Официален сайт на СОХИДБ] * [https://sohidb.bg/galadinner/ Гала Вечеря на Игралната Индустрия] ia0ubty9lqqoc64j04ntgpety2j36pd 12435366 12435332 2024-12-08T23:03:52Z Eliza Beth 246180 Бот: добавяне на {{в инкубатора}} 12435366 wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{Чернова за преглед}} == Резюме == '''[https://sohidb.bg/bg/ Сдружение на Организаторите на Хазартни Игри и Дейности в България (СОХИДБ)]'''''(на английски: Association of Organizers of Gambling Games and Activities in Bulgaria (AOGGAB)''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sohidb.bg/en/|заглавие=AOGGAB}}</ref> е най-многобройната организация с нестопанска цел в игралната индустрия на България, представляваща над 100 компании в сектора. Основана през 2020 г., СОХИДБ защитава професионалните, икономическите и правните интереси на своите членове, играейки ключова роля в създаването на благоприятна бизнес среда за операторите на хазартни игри. == История == СОХИДБ (AOGGAB) е създадена в отговор на затварянето на игралните зали по време на пандемията от COVID-19 и предложените промени в Закона за хазарта, които застрашиха стабилността на индустрията. Организацията възниква като необходимост за обединен глас в защитата на интересите на хазартния бизнес и активно участие в законодателните процеси, които засягат сектора.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sohidb.bg/bg/about/|заглавие=СОХИДБ - За Нас}}</ref> От 2024 г. СОХИДБ е официален член на Европейската Федерация за Игрални и Развлекателни Дейности (EUROMAT). == Цели<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sohidb.bg/bg/about/|заглавие=СОХИДБ - Цели}}</ref> == Основните цели на СОХИДБ включват: * '''Защита на интересите на малкия и среден бизнес в сферата на игралната индустрия в България.''' * '''Законодателно участие.''' Участие в изготвянето, обсъждането и приемането на законови и подзаконови нормативни актове в сферата на хазарта. * '''Създаване на благоприятна бизнес среда.''' Изграждане на положителна бизнес среда и възможности за развитие на сектора. * '''Насърчаване на лоялна конкуренция и етичност.''' Стимулиране на лоялна конкуренция и спазване на етичните норми в индустрията. * '''Насърчаване на качество и отговорност.''' Повишаване на осведомеността за значението на поддържането на високи стандарти и социална отговорност в бизнес практиките. * '''Популяризиране на отговорната игра.''' Иницииране на информационни кампании за насърчаване на отговорно отношение към хазарта. * '''Публични отношения (PR).''' Повишаване на видимостта и репутацията на асоциацията и нейните членове чрез стратегически PR инициативи. * '''Подобряване на имиджа на индустрията.''' Работа по подобряване на общественото възприятие на игралната индустрия и нейните служители. == Дейности и постижения<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sohidb.bg/bg/about/|заглавие=СОХИДБ - Постигнати Резултати}}</ref> == * '''Законодателно застъпничество.''' През 2020 г. СОХИДБ играе ключова роля в отхвърлянето на предложени законодателни промени, които целят значително да ограничат или ликвидират сектора. Чрез организиране на протести и активни кампании, организацията успява да обедини игралната индустрия в общи действия срещу тези промени. * '''Инициативи за данъчни облекчения.''' По инициатива на СОХИДБ е приет чл. 245, ал. 5 от Закона за корпоративното подоходно облагане, който освобождава операторите от данъци, когато здравните власти налагат забрана за посещение на игрални зали и казина. * '''Правни действия срещу незаконни такси.''' Членовете оспорват незаконното събиране на държавни такси за издаване и поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати и в казино. Успешни съдебни дела водят до възстановяване на таксите и прекратяване на тези събирания от Националната агенция за приходите (НАП). * '''Регулаторни разяснения.''' Юридическият екип на СОХИДБ инициира издаването на тълкувания на Закона за хазарта от страна на изпълнителния директор на НАП, уточнявайки процедурите по спиране на дейностите и връщане на лицензите. * '''Удължаване на периода на опериране.''' Асоциацията успя да спечели удължаване на периода от шест на девет месеца, в който операторите могат да продължат работа в очакване на решение за подновяване на лицензите. * '''Социално отговорни приноси.''' По искане на правния екип на СОХИДБ и въз основа на техните аргументи, изпълнителният директор на НАП издава становище относно прилагането на законодателството. Според становището, при забавено плащане на вноската за социално отговорно поведение не се прилага принудителна административна мярка за временно отнемане на лиценза. == Събития == === Гала Вечеря на Игралната Индустрия 2023 === През 2023 г, на 21 ноември, бе проведено [https://sohidb.bg/bg/gala-vecherq-na-igralnata-industria-2023/ първото издание на "Гала вечеря на игралната индустрия"], организирано от Сдружението на организаторите на хазартни игри и дейности в България (СОХИДБ). Събитието събра представители на водещи компании и специалисти от игралната индустрия както от България, така и от чужбина. По време на вечерята бяха връчени новоучредените годишни награди "Златна Пика" в 10 категории. Всяка от тях отличава водещи компании за техния принос към развитието на българската игрална индустрия. Целта на наградите е популяризиране на хазартните оператори, създаване на единна общност, стимулиране на иновативни практики, насърчаване на лоялна конкуренция и спазване на етичните правила за постигане на добра бизнес среда и възможности за развитие на сектора. === Гала Вечеря на Игралната Индустрия 2024: Балканска връзка === Второто издание на [https://sohidb.bg/bg/gala-vecherja-na-igralnata-industrija-2024-sabira-vodeshti-balkanski-kompanii/ "Гала Вечеря на Игралната Индустрия 2024"] се проведе на 26 ноември 2024 г., в деня преди BEGE Expo, под надслов „Балканска връзка“. Събитието събра над 260 представители на водещи хазартни компании и асоциации от Балканите и Европа. Наградите „Златна Пика 2024“ бяха разширени до 13 категории, обхващащи широк спектър от постижения в игралната индустрия. Те бяха връчени от представители на балканските асоциации и Европейската федерация за хазартни игри (EUROMAT), към която СОХИДБ наскоро се присъедини. Събитието имаше благотворителен характер, като 20% от стойността на кувертите бяха дарени за програми за превенция на хазартната зависимост. Всеки гост получи сертификат за дарение и специален подарък като благодарност за участието. == Роля и въздействие == Само за период от 4 години СОХИДБ се утвърди като значима организация в игралната индустрия както в България, така и извън нея. Тя служи като посредник между своите членове и държавни органи, европейски власти, медии, неправителствени организации и други институции. Чрез ефективни действия и застъпничество, СОХИДБ постига значителни ползи както за своите членове, така и за индустрията като цяло, като допринася за по-благоприятна законодателна и икономическа среда за хазартния бизнес. == Препратки == {{Reflist}} == Външни връзки == * [https://sohidb.bg/bg/ Официален сайт на СОХИДБ] * [https://sohidb.bg/galadinner/ Гала Вечеря на Игралната Индустрия] b854m3oicqmj9rkfdgx641metoh6wli 0 873720 12435401 2024-12-09T01:56:27Z Идеологист 200872 Нова страница: „{{Организация | име = Македонска патриотична организация „Струмишката петорка“ | име-оригинал = | снимка = | пояснение = | карта = | седалище = [[Ню Джърси]], [[САЩ]] | ръководител = | език = български, английски | положение = |...“ 12435401 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Македонска патриотична организация „Струмишката петорка“ | име-оригинал = | снимка = | пояснение = | карта = | седалище = [[Ню Джърси]], [[САЩ]] | ръководител = | език = български, английски | положение = | основатели = | основана = 1964 | закрита = | членове = }} '''Македонската патриотична организация „Струмишката петорка“''' е секция на [[Македонска патриотична организация|Македонската патриотична организация]] в [[Ню Джърси]], [[САЩ]]. Основана е към 1964 година, когато в [[Нюарк]] и околните места като [[Патърсън]], Клифтън и Гарфийлд вече са настанени няколко хиляди македонски емигранти, повечето от които са дошли от Югославия чрез сръбски организации и сръбската църква. Поводът за създаването на организацията е инцидент в кръчма в Патърсън, където се събирали сърби и македонци. Инцидентът станал, когато по време на караница между двете групи сръбски националист извадил пистолет и ранил няколко македонци. Сърбинът бил арестуван, но с гаранция от сръбските организации и църквата бил освободен, а македонците завършили в болница. Централният комитет на МПО изпратил свой член да разследва случая и да предприеме действия срещу организираната престъпност на сръбските националисти в това място. Организацията, чийто виден член и дългогодишен секретар е [[Любен Топчев]], носи името на [[Струмишката петорка]], подобно на [[Македонска патриотична организация „Струмишката петорка“ (Сао Пауло)|организацията]], основана от него десетина години по-рано в Бразилия. Първоначално наброява 68 членове от вардарската и 22 от пиринската част на Македония. Развива оживена дейност с демонстрации, петиции до институции и правителства за нерешения македонски въпрос, годишни конгреси. [[УДБ]] развива силна пропаганда срещу организацията, разпространявана по радиото, телевизията, в църквата. Организацията се свързва с други антикомунистически организации с цел масови протести и демонстрации пред посолствата на Югославия и други комунистически страни и изпращане петиции до демократичните правителства, обясняващи нерешения [[Македонски въпрос|македонски въпрос]] и нарушаваните човешки права. След обявяването на независимостта на [[Република Македония]] през 1991 година МПО „Струмишката петорка“ развива дейност в нейна подкрепа. Чрез Любен Топчев секцията комуникира с партията [[ВМРО-ДПМНЕ]]. [[Любчо Георгиевски]], президент на партията и вицепрезидент на държавата, по покана на МПО посещава САЩ и се среща с македонски емигранти в манастира „Свети Георги“ в Нюарк. == Бележки == <references /> {{Македонска патриотична организация}} {{Портал|Македония|САЩ}} [[Категория:Македонска патриотична организация|Струмишката петорка]] [[Категория:Българи в САЩ]] [[Категория:Организации в Ню Джърси]] [[Категория:Основани в САЩ през 1964 година]] j2hlr2hce8h0lh35j67svbwzdw1bzqz 12435405 12435401 2024-12-09T02:07:45Z Идеологист 200872 12435405 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Македонска патриотична организация „Струмишката петорка“ | име-оригинал = | снимка = | пояснение = | карта = | седалище = [[Ню Джърси]], [[САЩ]] | ръководител = | език = български, английски | положение = | основатели = | основана = 1964 | закрита = | членове = }} '''Македонската патриотична организация „Струмишката петорка“''' е секция на [[Македонска патриотична организация|Македонската патриотична организация]] в [[Ню Джърси]], [[САЩ]]. Основана е към 1964 година, когато в [[Нюарк]] и околните места като [[Патърсън]], Клифтън и Гарфийлд вече са настанени няколко хиляди македонски емигранти, повечето от които са дошли от Югославия чрез сръбски организации и сръбската църква. Поводът за създаването на организацията е инцидент в кръчма в Патърсън, където се събирали сърби и македонци. Инцидентът станал, когато по време на караница между двете групи сръбски националист извадил пистолет и ранил няколко македонци. Сърбинът бил арестуван, но с гаранция от сръбските организации и църквата бил освободен, а македонците завършили в болница. Централният комитет на МПО изпратил свой член да разследва случая и да предприеме действия срещу организираната престъпност на сръбските националисти в това място.<ref>{{Цитат книга|last=Топчев|first=Любен|title=От Струмица до Америка : Спомени и размисли|year=2020|publisher=Македонски научен институт|location=София|isbn=978-619-7377-12-5|pages=87 – 88}}</ref> Организацията, чийто виден член и дългогодишен секретар е [[Любен Топчев]],<ref>{{Цитат книга|last=Топчев|first=Любен|title=От Струмица до Америка : Спомени и размисли|year=2020|publisher=Македонски научен институт|location=София|isbn=978-619-7377-12-5|pages=105}}</ref> носи името на [[Струмишката петорка]], подобно на [[Македонска патриотична организация „Струмишката петорка“ (Сао Пауло)|организацията]], основана от него десетина години по-рано в Бразилия. Първоначално наброява 68 членове от вардарската и 22 от пиринската част на Македония. Развива оживена дейност с демонстрации, петиции до институции и правителства за нерешения [[македонски въпрос]], годишни конгреси. [[УДБ]] развива силна пропаганда срещу организацията, разпространявана по радиото, телевизията, в църквата. Организацията се свързва с други антикомунистически организации с цел масови протести и демонстрации пред посолствата на Югославия и други комунистически страни и изпращане петиции до демократичните правителства, обясняващи нерешения македонски въпрос и нарушаваните човешки права.<ref>{{Цитат книга|last=Топчев|first=Любен|title=От Струмица до Америка : Спомени и размисли|year=2020|publisher=Македонски научен институт|location=София|isbn=978-619-7377-12-5|pages=88 – 89}}</ref> След обявяването на независимостта на [[Република Македония]] през 1991 година МПО „Струмишката петорка“ развива дейност в нейна подкрепа. Чрез Любен Топчев секцията комуникира с партията [[ВМРО-ДПМНЕ]]. [[Любчо Георгиевски]], президент на партията и вицепрезидент на държавата, по покана на МПО посещава САЩ и се среща с македонски емигранти в манастира „Свети Георги“ в Нюарк.<ref>{{Цитат книга|last=Топчев|first=Любен|title=От Струмица до Америка : Спомени и размисли|year=2020|publisher=Македонски научен институт|location=София|isbn=978-619-7377-12-5|pages=97}}</ref> == Бележки == <references /> {{Македонска патриотична организация}} {{Портал|Македония|САЩ}} [[Категория:Македонска патриотична организация|Струмишката петорка]] [[Категория:Българи в САЩ]] [[Категория:Организации в Ню Джърси]] [[Категория:Основани в САЩ през 1964 година]] anib4hk7iyo00qo9p9nd2l01l3sh0q3 12435406 12435405 2024-12-09T02:09:32Z Идеологист 200872 12435406 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Македонска патриотична организация „Струмишката петорка“ | име-оригинал = | снимка = | пояснение = | карта = | седалище = [[Ню Джърси]], [[САЩ]] | ръководител = | език = български, английски | положение = | основатели = | основана = 1964 | закрита = | членове = }} '''Македонската патриотична организация „Струмишката петорка“''' е секция на [[Македонска патриотична организация|Македонската патриотична организация]] в [[Ню Джърси]], [[САЩ]]. Основана е към 1964 година, когато в [[Нюарк]] и околните места като [[Патърсън]], Клифтън и Гарфийлд вече са настанени няколко хиляди македонски емигранти, повечето от които са дошли от Югославия чрез сръбски организации и сръбската църква. Поводът за създаването на организацията е инцидент в кръчма в Патърсън, където се събирали сърби и македонци. Инцидентът станал, когато по време на караница между двете групи сръбски националист извадил пистолет и ранил няколко македонци. Сърбинът бил арестуван, но с гаранция от сръбските организации и църквата бил освободен, а македонците завършили в болница. Централният комитет на МПО изпратил свой член да разследва случая и да предприеме действия срещу организираната престъпност на сръбските националисти в това място.<ref>{{Цитат книга|last=Топчев|first=Любен|title=От Струмица до Америка : Спомени и размисли|year=2020|publisher=Македонски научен институт|location=София|isbn=978-619-7377-12-5|pages=87 – 88}}</ref> Организацията, чийто виден член и дългогодишен секретар е [[Любен Топчев]],<ref>{{Цитат книга|last=Топчев|first=Любен|title=От Струмица до Америка : Спомени и размисли|year=2020|publisher=Македонски научен институт|location=София|isbn=978-619-7377-12-5|pages=105}}</ref> носи името на [[Струмишката петорка]], подобно на [[Македонска патриотична организация „Струмишката петорка“ (Сао Пауло)|организацията]], основана от него десетина години по-рано в Бразилия. Първоначално наброява 68 членове от вардарската и 22 от пиринската част на Македония. Развива оживена дейност с демонстрации, петиции до институции и правителства за нерешения [[македонски въпрос]], годишни конгреси. [[УДБ]] развива силна пропаганда срещу организацията, разпространявана по радиото, телевизията, в църквата. Организацията се свързва с други антикомунистически организации с цел масови протести и демонстрации пред посолствата на Югославия и други комунистически страни и изпращане петиции до демократичните правителства, обясняващи нерешения македонски въпрос и нарушаваните човешки права.<ref>{{Цитат книга|last=Топчев|first=Любен|title=От Струмица до Америка : Спомени и размисли|year=2020|publisher=Македонски научен институт|location=София|isbn=978-619-7377-12-5|pages=88 – 89}}</ref> След обявяването на независимостта на [[Република Македония]] през 1991 година МПО „Струмишката петорка“ развива дейност в нейна подкрепа. Чрез Любен Топчев секцията комуникира с партията [[ВМРО-ДПМНЕ]]. [[Любчо Георгиевски]], председател на партията и вицепрезидент на държавата, по покана на МПО посещава САЩ и се среща с македонски емигранти в манастира „Свети Георги“ в Нюарк.<ref>{{Цитат книга|last=Топчев|first=Любен|title=От Струмица до Америка : Спомени и размисли|year=2020|publisher=Македонски научен институт|location=София|isbn=978-619-7377-12-5|pages=97}}</ref> == Бележки == <references /> {{Македонска патриотична организация}} {{Портал|Македония|САЩ}} [[Категория:Македонска патриотична организация|Струмишката петорка]] [[Категория:Българи в САЩ]] [[Категория:Организации в Ню Джърси]] [[Категория:Основани в САЩ през 1964 година]] 0ylt7m1cfjq9gtomyu1mahk98jjo3qs 3 873721 12435413 2024-12-09T02:56:06Z Kerberizer 104197 Bot: Archiving 1 thread from [[Потребител беседа:PSS 9]] 12435413 wikitext text/x-wiki {{архив беседа2}} == New user block 2024-12-01T19:17:59Z: 83.222.172.12 == {{чекюзър|83.222.172.12|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 19:18, 1 декември 2024 (UTC) kpmjkladb8qk2g8iw3fbv9a6a1ia2h3 119 873722 12435493 2024-12-09T07:38:47Z Георгиалександров2 247955 Нова тема /* Как да се подобри статията? */ 12435493 wikitext text/x-wiki == Как да се подобри статията? == Поставям въпроса на дискусия и много моля да не ми се отговарят общи приказки от типа "цитирайте надеждни източници". Бяха цитирал немското списание Die Welt (което е първоизточникът), Дойче Веле, Свободна Европа - това е изтрито?! Ненадеждни ли са източниците и защо? това - първо. Второ - темата е важна защото показва че са правени опити за мирно споразумение, както и реалните условия предложени от Владимир Путин и какво разбира той под "мир". Темата бе част от "Хроника на руското нападение над Украйна". В темата бе постигнат консенсус (на беседа) че трябва темата да се разбие на части с пренасочващи линкове. В този смисъл очаквам конкретни предложения как да се подобри темата. Благодаря. [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] ([[Потребител беседа:Георгиалександров2|беседа]]) 07:38, 9 декември 2024 (UTC) 27wv6ool7tmge670a92zmuqrnsmebxd 12435494 12435493 2024-12-09T07:39:43Z Георгиалександров2 247955 12435494 wikitext text/x-wiki == Как да се подобри статията? == Поставям въпроса на дискусия и много моля да не ми се отговарят общи приказки от типа "цитирайте надеждни източници". Бяха цитирал немското списание Die Welt (което е първоизточникът), Дойче Веле, Свободна Европа - това е изтрито?! Ненадеждни ли са източниците и защо? това - първо. Второ - темата е важна защото показва че са правени опити за мирно споразумение, както и реалните условия предложени от Владимир Путин и какво разбира той под "мир". Темата бе част от "Хроника на руското нападение над Украйна". В темата бе постигнат консенсус (на беседа) че трябва темата да се разбие на части с пренасочващи линкове. В този смисъл очаквам конкретни предложения как да се подобри темата. Благодаря. [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] ([[Потребител беседа:Георгиалександров2|беседа]]) 07:38, 9 декември 2024 (UTC) П.С. Бях поставил дискусия на бекеса виждам че бот PSS e изтрил и беседата. Искрено се надявам да не се повтори ситуацията. 3mje2hvpgwnp1pbhabbuuhqm0ccbp0u 12435495 12435494 2024-12-09T07:40:17Z Георгиалександров2 247955 12435495 wikitext text/x-wiki == Как да се подобри статията? == Поставям въпроса на дискусия и много моля да не ми се отговарят общи приказки от типа "цитирайте надеждни източници". Бяха цитирал немското списание Die Welt (което е първоизточникът), Дойче Веле, Свободна Европа - това е изтрито?! Ненадеждни ли са източниците и защо? това - първо. Второ - темата е важна защото показва че са правени опити за мирно споразумение, както и реалните условия предложени от Владимир Путин и какво разбира той под "мир". Темата бе част от "Хроника на руското нападение над Украйна". В темата бе постигнат консенсус (на беседа) че трябва темата да се разбие на части с пренасочващи линкове. В този смисъл очаквам конкретни предложения как да се подобри темата. Благодаря. [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] ([[Потребител беседа:Георгиалександров2|беседа]]) 07:38, 9 декември 2024 (UTC) П.С. Бях поставил дискусия на беседа виждам, че бот PSS e изтрил и беседата. Искрено се надявам да не се повтори ситуацията. pr7bbicepd6kaqmn1pt4kun8v7kpjfq 0 873723 12435515 2024-12-09T08:36:05Z Arise13 47978 Нова страница: „{{редактирам}} {{Военен конфликт | име = Падане на Дамаск (2024) | картинка = | описание = | период = 7 – 8 декември 2024 г. | място = [[Дамаск]], [[Сирия]] | територия = | резултат = Победа за бунтовниците * [[Въоръжени сили на Сирия|Сирийската арабска армия]] предав...“ 12435515 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{Военен конфликт | име = Падане на Дамаск (2024) | картинка = | описание = | период = 7 – 8 декември 2024 г. | място = [[Дамаск]], [[Сирия]] | територия = | резултат = Победа за бунтовниците * [[Въоръжени сили на Сирия|Сирийската арабска армия]] предава столицата на бунтовниците * [[Башар Асад]] бяга от столицата в [[Русия]] * [[Падане на династия Асад]] от власт * Край на [[Сирийска арабска република]] * [[Израелско нападение над Сирия (2024)]] | страна1 = [[File:Flag of the Syrian revolution.svg|20px]] [[Временно правителство на Сирия]]<br>[[File:Flag of the Syrian Salvation Government.svg|20px]] [[Правителство на спасението на Сирия]]<br>'''Подкрепа от:''' {{флагче с име|Турция}} | страна2 = {{флагче с име|Сирия}} | командир1 = неясно | командир2 = [[File:Flag of Syria.svg|20px]] [[Башар Асад]] | сила1 = | сила2 = | жертви1 = | жертви2 = | бележки = }} '''Падането на Дамаск''' е последният етап от офанзивата на сирийската опозиция през 2024 г. по време на [[гражданската война в Сирия]]. На 7 декември сирийските опозиционни войски обявяват, че започват да обграждат [[Дамаск]], след като са окупирали близките градове. Командирът на бунтовниците Хасан Абдел Гани заявява: „Нашите сили започнаха последния етап от обкръжаването на столицата Дамаск.“ Бунтовниците започват да обграждат столицата, след като превземат ал-Санамайн, град на 20 километра от южния вход на Дамаск. Сирийската арабска армия се изтегля от множество точки в покрайнините. Едновременно с настъплението към Дамаск, опозиционната милиция Тахрир ал-Шам и подкрепяната от [[Турция]] [[Сирийска национална армия]] на север започват [[Настъпление в Хомс (2024)|офанзива към Хомс]], докато Революционната армия на командосите настъпва в столицата от югоизток. До 8 декември бунтовническите сили навлизат в Барзе. Според официални държавни доклади в руските медии, президентът [[Башар ал-Асад]] е напуснал Дамаск по въздух към [[Москва]], където е получил [[политическо убежище]], с което е потвърдено падането на неговото правителство. lgaq0bngjhfrhplreaw7rihvtquxs4t 0 873724 12435516 2024-12-09T08:41:25Z Mmm-jun 122671 Нова 12435516 wikitext text/x-wiki '''Харам''' ({{lang|ar|حرام}}) е термин, означаващ действия или предмети, експлицитно забранени в рамките на мюсюлманското юридическо право. Конкретната преценка, какво е харам, се определя на базата на тълкуването на [[Коран]]а и [[хадис]]и и може да се различава в интерпретациите на различни правни школи на исляма ([[мазхаб]]и). Извършването на харам е наказуемо.<ref name="брит">[https://www.britannica.com/topic/halal Adam Zeidan, „Halal.Islamic law“, Encyclopædia Britannica]</ref><ref name="енц">[https://old.bigenc.ru/religious_studies/text/4729872 Боголюбов А. С. „ХАРАМ“, Большая российская энциклопедия]</ref> == Забранени действия == Харам са действията, които нанасят вреда. Различават се два вида забрани: *Харам зулми – действието нанася вреда на друг човек (убийство, кражба) *Харам гайри зулми – вредата се нанася на извършващия действието човек (хазарт, употреба на алкохол).<ref>[https://islam-today.ru/veroucenie/nacinausim/haram-zapretnoe-dejstvie-po-sariatu/ Харам - запретное действие по шариату]</ref><ref>[https://psylib.org.ua/books/shariat/txt06.htm ХАРАМ]</ref> Поведението, което е харам, включва: #Икономически и финансови области: лихварство, хазарт, измама, спекулативни инвестиции или експлоатация на други. #Незаконни действия: измама, кражба, нанасяне на физическа или емоционална вреда на други. #Морални и социални аспекти: прелюбодеяние, блудство, хомосексуализъм и нескромност.<ref>[https://onlineislamicinstitute.org/what-is-halal-and-haram-in-islam/ Online Islamic Institute. Haram: Forbidden and Prohibited Acts]</ref> == Забранени храни == Различават се следните основания за харам: *Вредни за здравето продукти, например отровни растения. *Опияняващи и упойващи вещества като алкохол и наркотици. *Нечисти и предизвикващи отвращение суровини. *Незаконно придобити храни.<ref name="параметри">[https://iiit.org/wp-content/uploads/full-The-Parameters-of-Halal-and-Haram_book-BUL.pdf Мухаммед Хашим Кемали, „ПАРАМЕТРИТЕ ЗА ХАЛАЛ И ХАРАМ В ШЕРИАТА И В ИНДУСТРИЯТА С ХАЛАЛ ПРОДУКТИ“, Сараево, 2023, Dobra knjiga d.o.o. Sarajevo, ISBN 978-9926-471-98-9]</ref> Списък на забранени храни: # Свинско месо и продукти от него. # Мърша. # Кръв и продукти от нея. # Алкохол и наркотици. # Животни, заклани без спазването на ислямския начин (забихе). # Хищни животни и птици # Влечуги и насекоми Като изключение, в случаи на необходимост (глад или липса на подходяща храна), мюсюлмани могат да консумират продукти, които са харам, за да поддържат живота си.<ref>[https://halalfoundation.org/what-can-muslim-not-eat/ Guide to Islamic Dietary Laws]</ref> == Източници == <references /> [[Категория:ислям]] [[Категория:Ислямски термини]] bt3ccwr6qn066w8si81wa07qog5rkv5 0 873725 12435541 2024-12-09T09:23:42Z Станислав Николаев 13436 Нова страница: „{{Самолетна катастрофа|име=Полет 1145 на „Сосолисо Еърлайнс“|снимка=JAT Yugoslav Airlines DC-9-32; YU-AJH@ZRH;28.09.1997 (6470790637).jpg|описание=Самолетът, който участва в инцидента, сниман през 1997 г. докато все още оперира за „[[JAT Еъруейс]]“.|дата=[[10 декември]] [[2005]] г.|място=Междунар...“ 12435541 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 1145 на „Сосолисо Еърлайнс“|снимка=JAT Yugoslav Airlines DC-9-32; YU-AJH@ZRH;28.09.1997 (6470790637).jpg|описание=Самолетът, който участва в инцидента, сниман през 1997 г. докато все още оперира за „[[JAT Еъруейс]]“.|дата=[[10 декември]] [[2005]] г.|място=[[Международно летище „Порт Харкорт“]], [[Порт Харкорт]], [[Нигерия]]|причина=Пропуснат заход поради пилотска грешка, утежнена от срязване на вятъра, предизвикано от микровзрив|тип1=„[[Макдонъл Дъглас MD-9|Макдонъл Дъглас MD-9-32]]“|авиокомпания1=„[[Сосолисо Еърлайнс]]“|кодово име1=5N-BFD|маршрут1=[[Абуджа]] – Порт Харкорт|пътници1=103|екипаж1=7|загинали1=108|оцелели1=2}} '''Полет 1145 на „Сосолисо Еърлайнс“''' е редовен вътрешен пътнически полет от [[Международно летище „Ннамди Азикиве“|международното летище „Ннамди Азикиве“]], [[Абуджа]], до [[Международно летище „Порт Харкорт“|международното летище „Порт Харкорт“]], [[Порт Харкорт]], [[Нигерия]], управляван от „[[Сосолисо Еърлайнс]]“.<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aib.gov.ng/fmaaipb424.pdf|заглавие=FINAL REPORT ON THE ACCIDENT TO SOSOLISO AIRLINES DC 9-32 AIRCRAFT REGISTERED 5N - BFD AT PORT HARCOURT - INTERNATIONAL AIRPORT ON 10TH DECEMBER 2005|автор=MINISTRY OF AVIATION FEDERAL REPUBLIC OF NIGERIA|дата=2006-07|издател=aib.gov.ng|език=en|формат=PDF|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120617034119/http://www.aib.gov.ng/fmaaipb424.pdf|архив_дата=2012-06-17|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> На 10 декември 2005 г. около 14:08 ч. местно време (13:08 ч. [[Координирано универсално време|UTC]]) [[Самолет|самолетът]] „[[Макдонъл Дъглас MD-9|Макдонъл Дъглас MD-9-32]]“, който изпълнява полета, се блъска в земята и избухва в пламъци, докато каца аварийно на международното летище „Порт Харкорт“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://aviation-safety.net/database/record.php?id=20051210-0|заглавие=Описание на инцидента|издател=aviation-safety.net|език=en|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> Първоначално 7 души оцеляват и са откарани в болницата, но в последствие 5 от тях умират. Общо 108 пътници и екипаж умират в инцидента.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://newsgroups.derkeiler.com/Archive/Rec/rec.travel.air/2007-10/msg00008.html|заглавие=WSJ: How Blunders and Neglect Stoked an African Air Tragedy|фамилно_име=MICHAELS|първо_име=DANIEL|дата=2007-10-01|издател=newsgroups.derkeiler.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120406170802/http://newsgroups.derkeiler.com/Archive/Rec/rec.travel.air/2007-10/msg00008.html|архив_дата=2012-04-06|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> Разследването от Нигерийското бюро за разследване на произшествия заключава, че катастрофата се дължи на решението на пилота да продължи да се спуска на летището, въпреки че самолетът е под минималната височина за вземане на решение. Пилотите решават да заобиколят, докато са в състояние на странично срязване на вятъра. Това решение също е взето твърде късно, защото самолетът не е настроен за връщане и височината му е твърде ниска. Неблагоприятните климатични условия са посочени като допринасящ фактор.<ref name=":1" /> Издадени са препоръки разпознаването и възстановяването на срязване на вятър да стане задължително в първоначалното и периодичното обучение на пилота на симулатор. Мерките не се прилагат навреме и това довежда до друга катастрофа на самолет при [[полет 053 на „ADC Еърлайнс“]] година по-късно в Абуджа, причинена от срязване на вятъра.<ref name=":1" /> Това е второто въздушно бедствие в Нигерия за по-малко от три месеца след като самолетът, който изпълнява [[полет 210 на „Белвю Еърлайнс“]], се разбива на 22 октомври 2005 г. по неизвестни причини и убива всички 117 души на борда.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://aib.gov.ng/wp-content/uploads/2019/09/2-2009-blv-2005-10-22-f.pdf|заглавие=Report on the Accident involving Bellview Airlines Ltd B737 200 Reg. 5N BFN at Lisa Village, Ogun State, Nigeria On 22 October 2005|автор=Accident Investigation Bureau|дата=2009-02|издател=aib.gov.ng|език=en|формат=PDF|достъп_дата=2024-12-09}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/2005/12/11/world/africa/nigeria-plane-crash-kills-103-most-were-children.html|заглавие=Nigeria Plane Crash Kills 103; Most Were Children|фамилно_име=POLGREEN|първо_име=LYDIA|дата=2005-12-11|издател=nytimes.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150529181505/https://www.nytimes.com/2005/12/11/world/africa/nigeria-plane-crash-kills-103-most-were-children.html|архив_дата=2015-05-29|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> В отговор на катастрофата при полет 1145 президентът на Нигерия [[Олусегун Обасанджо]] прекъсва посещението си в [[Португалия]] и обещава да преразгледа авиационния сектор на страната и да „запуши вратичките“ в безопасността на въздухоплаването в Нигерия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nbcnews.com/id/wbna10437998|заглавие=Families ID young victims of Nigerian crash|автор=The Associated Press|дата=2005-12-12|издател=nbcnews.com|език=en|достъп_дата=2024-12-09}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cbsnews.com/news/over-100-dead-in-nigeria-jet-crash/|заглавие=Over 100 Dead In Nigeria Jet Crash|дата=2005-12-10|издател=cbsnews.com|език=en|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> Повече от 7 години след това, след нова катастрофа в страната при [[полет 0992 на „Дана Еър“]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.time.com/time/world/article/0%2C8599%2C2116497%2C00.html|заглавие=Rains Slow Search in Nigeria Plane Crash|фамилно_име=GAMBRELL|първо_име=JON|дата=2024-12-06|издател=time.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120605212538/http://www.time.com/time/world/article/0%2C8599%2C2116497%2C00.html|архив_дата=2012-06-05|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> се започват промени в националния авиационен сектор; авиационната безопасност на Нигерия се подобрява значително и страната запазва статуса на категория 1 за своята авиационна безопасност.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.thisdaylive.com/index.php/2021/01/22/sustaining-air-safety-in-nigeria/|заглавие=Sustaining Air Safety in Nigeria|издател=thisdaylive.com|език=en|достъп_дата=2024-12-09}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.thisdaylive.com/index.php/2021/07/21/analysts-explain-eight-years-of-zero-commercial-airlines-accident-in-nigeria/|заглавие=Analysts Explain Eight Years of Zero Commercial Airlines’ Accident in Nigeria|фамилно_име=Eze|първо_име=Chinedu|издател=thisdaylive.com|език=en|достъп_дата=2024-12-09}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nationaldailyng.com/ncaa-us-faa-will-renew-nigerias-category-1-safety-status/|заглавие=NCAA: US FAA will renew Nigeria’s category 1 safety status|фамилно_име=Emmanuel|първо_име=Olu|дата=2017-09-08|издател=nationaldailyng.com|език=en|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> == Вижте също == * [[Полет 053 на „ADC Еърлайнс“]] * [[Полет 213 на „Бходжа Еър“]] * [[Полет 981 на „Флайдубай“]] * [[Полет 222 на „ТрансЕйжа Еъруейс“]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20120617034119/http://www.aib.gov.ng/fmaaipb424.pdf Окончателен доклад] архив от 2012-06-17 в „[[Уейбек Машин]]“ * [https://web.archive.org/web/20171017172514/http://nm.onlinenigeria.com/templates/?a=6380&z=12 Списък на пътниците] архив от 2017-10-17 в „Уейбек Машин“ {{Превод от|en|Sosoliso Airlines Flight 1145|1261313201}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Нигерия]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2005 г.]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от времето]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от микроизбухвания]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Макдонъл Дъглас DC-9“]] s44ixvxf66bmuec7is86jako1msjj6u 12435548 12435541 2024-12-09T09:36:46Z Станислав Николаев 13436 12435548 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 1145 на „Сосолисо Еърлайнс“|снимка=JAT Yugoslav Airlines DC-9-32; YU-AJH@ZRH;28.09.1997 (6470790637).jpg|описание=Самолетът, който участва в инцидента, сниман през 1997 г. докато все още оперира за „[[JAT Еъруейс]]“.|дата=[[10 декември]] [[2005]] г.|място=[[Международно летище „Порт Харкорт“]], [[Порт Харкорт]], [[Нигерия]]|причина=Пропуснат заход поради пилотска грешка, утежнена от срязване на вятъра, предизвикано от микровзрив|тип1=„[[Макдонъл Дъглас MD-9|Макдонъл Дъглас MD-9-32]]“|авиокомпания1=„[[Сосолисо Еърлайнс]]“|кодово име1=5N-BFD|маршрут1=[[Абуджа]] – Порт Харкорт|пътници1=103|екипаж1=7|загинали1=108|оцелели1=2}} '''Полет 1145 на „Сосолисо Еърлайнс“''' е редовен вътрешен пътнически полет от [[Международно летище „Ннамди Азикиве“|международното летище „Ннамди Азикиве“]], [[Абуджа]], до [[Международно летище „Порт Харкорт“|международното летище „Порт Харкорт“]], [[Порт Харкорт]], [[Нигерия]], управляван от „[[Сосолисо Еърлайнс]]“.<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aib.gov.ng/fmaaipb424.pdf|заглавие=FINAL REPORT ON THE ACCIDENT TO SOSOLISO AIRLINES DC 9-32 AIRCRAFT REGISTERED 5N - BFD AT PORT HARCOURT - INTERNATIONAL AIRPORT ON 10TH DECEMBER 2005|автор=MINISTRY OF AVIATION FEDERAL REPUBLIC OF NIGERIA|дата=2006-07|издател=aib.gov.ng|език=en|формат=PDF|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120617034119/http://www.aib.gov.ng/fmaaipb424.pdf|архив_дата=2012-06-17|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> На 10 декември 2005 г. около 14:08 ч. местно време (13:08 ч. [[Координирано универсално време|UTC]]) [[Самолет|самолетът]] „[[Макдонъл Дъглас MD-9|Макдонъл Дъглас MD-9-32]]“, който изпълнява полета, се блъска в земята и избухва в пламъци, докато каца аварийно на международното летище „Порт Харкорт“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://aviation-safety.net/database/record.php?id=20051210-0|заглавие=Описание на инцидента|издател=aviation-safety.net|език=en|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> Първоначално 7 души оцеляват и са откарани в болницата, но в последствие 5 от тях умират. Общо 108 пътници и екипаж умират в инцидента.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://newsgroups.derkeiler.com/Archive/Rec/rec.travel.air/2007-10/msg00008.html|заглавие=WSJ: How Blunders and Neglect Stoked an African Air Tragedy|фамилно_име=MICHAELS|първо_име=DANIEL|дата=2007-10-01|издател=newsgroups.derkeiler.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120406170802/http://newsgroups.derkeiler.com/Archive/Rec/rec.travel.air/2007-10/msg00008.html|архив_дата=2012-04-06|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> Това е второто въздушно бедствие в Нигерия за по-малко от три месеца след като самолетът, който изпълнява [[полет 210 на „Белвю Еърлайнс“]], се разбива на 22 октомври 2005 г. по неизвестни причини и убива всички 117 души на борда.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://aib.gov.ng/wp-content/uploads/2019/09/2-2009-blv-2005-10-22-f.pdf|заглавие=Report on the Accident involving Bellview Airlines Ltd B737 200 Reg. 5N BFN at Lisa Village, Ogun State, Nigeria On 22 October 2005|автор=Accident Investigation Bureau|дата=2009-02|издател=aib.gov.ng|език=en|формат=PDF|достъп_дата=2024-12-09}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/2005/12/11/world/africa/nigeria-plane-crash-kills-103-most-were-children.html|заглавие=Nigeria Plane Crash Kills 103; Most Were Children|фамилно_име=POLGREEN|първо_име=LYDIA|дата=2005-12-11|издател=nytimes.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150529181505/https://www.nytimes.com/2005/12/11/world/africa/nigeria-plane-crash-kills-103-most-were-children.html|архив_дата=2015-05-29|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> Разследването от Нигерийското бюро за разследване на произшествия заключава, че катастрофата се дължи на решението на пилота да продължи да се спуска на летището, въпреки че самолетът е под минималната височина за вземане на решение. Пилотите решават да заобиколят, докато са в състояние на странично срязване на вятъра. Това решение също е взето твърде късно, защото самолетът не е настроен за връщане и височината му е твърде ниска. Неблагоприятните климатични условия са посочени като допринасящ фактор.<ref name=":1" /> В отговор на катастрофата президентът на Нигерия [[Олусегун Обасанджо]] прекъсва посещението си в [[Португалия]] и обещава да преразгледа авиационния сектор на страната и да „запуши вратичките“ в безопасността на въздухоплаването в Нигерия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nbcnews.com/id/wbna10437998|заглавие=Families ID young victims of Nigerian crash|автор=The Associated Press|дата=2005-12-12|издател=nbcnews.com|език=en|достъп_дата=2024-12-09}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cbsnews.com/news/over-100-dead-in-nigeria-jet-crash/|заглавие=Over 100 Dead In Nigeria Jet Crash|дата=2005-12-10|издател=cbsnews.com|език=en|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> Издадени са препоръки разпознаването и възстановяването на срязване на вятър да стане задължително в първоначалното и периодичното обучение на пилота на симулатор. Мерките не се прилагат навреме и това довежда до друга катастрофа на самолет при [[полет 053 на „ADC Еърлайнс“]] година по-късно в Абуджа, причинена от срязване на вятъра.<ref name=":1" /> Повече от 7 години след това, след нова катастрофа в страната при [[полет 0992 на „Дана Еър“]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.time.com/time/world/article/0%2C8599%2C2116497%2C00.html|заглавие=Rains Slow Search in Nigeria Plane Crash|фамилно_име=GAMBRELL|първо_име=JON|дата=2024-12-06|издател=time.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120605212538/http://www.time.com/time/world/article/0%2C8599%2C2116497%2C00.html|архив_дата=2012-06-05|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> се започват промени в националния авиационен сектор; авиационната безопасност на Нигерия се подобрява значително и страната запазва статуса на категория 1 за своята авиационна безопасност.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.thisdaylive.com/index.php/2021/01/22/sustaining-air-safety-in-nigeria/|заглавие=Sustaining Air Safety in Nigeria|издател=thisdaylive.com|език=en|достъп_дата=2024-12-09}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.thisdaylive.com/index.php/2021/07/21/analysts-explain-eight-years-of-zero-commercial-airlines-accident-in-nigeria/|заглавие=Analysts Explain Eight Years of Zero Commercial Airlines’ Accident in Nigeria|фамилно_име=Eze|първо_име=Chinedu|издател=thisdaylive.com|език=en|достъп_дата=2024-12-09}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nationaldailyng.com/ncaa-us-faa-will-renew-nigerias-category-1-safety-status/|заглавие=NCAA: US FAA will renew Nigeria’s category 1 safety status|фамилно_име=Emmanuel|първо_име=Olu|дата=2017-09-08|издател=nationaldailyng.com|език=en|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> == Вижте също == * [[Полет 053 на „ADC Еърлайнс“]] * [[Полет 213 на „Бходжа Еър“]] * [[Полет 981 на „Флайдубай“]] * [[Полет 222 на „ТрансЕйжа Еъруейс“]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20120617034119/http://www.aib.gov.ng/fmaaipb424.pdf Окончателен доклад] архив от 2012-06-17 в „[[Уейбек Машин]]“ * [https://web.archive.org/web/20171017172514/http://nm.onlinenigeria.com/templates/?a=6380&z=12 Списък на пътниците] архив от 2017-10-17 в „Уейбек Машин“ {{Превод от|en|Sosoliso Airlines Flight 1145|1261313201}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Нигерия]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2005 г.]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от времето]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от микроизбухвания]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Макдонъл Дъглас DC-9“]] 9czi2z05frpeadfwo9x82eny2fy82l7 12435637 12435548 2024-12-09T11:15:45Z Carbonaro. 221440 12435637 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 1145 на „Сосолисо Еърлайнс“|снимка=JAT Yugoslav Airlines DC-9-32; YU-AJH@ZRH;28.09.1997 (6470790637).jpg|описание=Самолетът, който участва в инцидента, сниман през 1997 г., докато все още оперира за „[[JAT Еъруейс]]“.|дата=[[10 декември]] [[2005]] г.|място=[[Международно летище „Порт Харкорт“]], [[Порт Харкорт]], [[Нигерия]]|причина=Пропуснат заход поради пилотска грешка, утежнена от срязване на вятъра, предизвикано от микровзрив|тип1=„[[Макдонъл Дъглас MD-9|Макдонъл Дъглас MD-9-32]]“|авиокомпания1=„[[Сосолисо Еърлайнс]]“|кодово име1=5N-BFD|маршрут1=[[Абуджа]] – Порт Харкорт|пътници1=103|екипаж1=7|загинали1=108|оцелели1=2}} '''Полет 1145 на „Сосолисо Еърлайнс“''' е редовен вътрешен пътнически полет от [[Международно летище „Ннамди Азикиве“|международното летище „Ннамди Азикиве“]], [[Абуджа]], до [[Международно летище „Порт Харкорт“|международното летище „Порт Харкорт“]], [[Порт Харкорт]], [[Нигерия]], управляван от „[[Сосолисо Еърлайнс]]“.<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aib.gov.ng/fmaaipb424.pdf|заглавие=FINAL REPORT ON THE ACCIDENT TO SOSOLISO AIRLINES DC 9-32 AIRCRAFT REGISTERED 5N - BFD AT PORT HARCOURT - INTERNATIONAL AIRPORT ON 10TH DECEMBER 2005|автор=MINISTRY OF AVIATION FEDERAL REPUBLIC OF NIGERIA|дата=2006-07|издател=aib.gov.ng|език=en|формат=PDF|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120617034119/http://www.aib.gov.ng/fmaaipb424.pdf|архив_дата=2012-06-17|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> На 10 декември 2005 г. около 14:08 ч. местно време (13:08 ч. [[Координирано универсално време|UTC]]) [[Самолет|самолетът]] „[[Макдонъл Дъглас MD-9|Макдонъл Дъглас MD-9-32]]“, който изпълнява полета, се блъска в земята и избухва в пламъци, докато каца аварийно на международното летище „Порт Харкорт“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://aviation-safety.net/database/record.php?id=20051210-0|заглавие=Описание на инцидента|издател=aviation-safety.net|език=en|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> Първоначално 7 души оцеляват и са откарани в болницата, но впоследствие 5 от тях умират. Общо 108 пътници и екипаж умират в инцидента.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://newsgroups.derkeiler.com/Archive/Rec/rec.travel.air/2007-10/msg00008.html|заглавие=WSJ: How Blunders and Neglect Stoked an African Air Tragedy|фамилно_име=MICHAELS|първо_име=DANIEL|дата=2007-10-01|издател=newsgroups.derkeiler.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120406170802/http://newsgroups.derkeiler.com/Archive/Rec/rec.travel.air/2007-10/msg00008.html|архив_дата=2012-04-06|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> Това е второто въздушно бедствие в Нигерия за по-малко от три месеца, след като самолетът, който изпълнява [[полет 210 на „Белвю Еърлайнс“]], се разбива на 22 октомври 2005 г. по неизвестни причини и убива всички 117 души на борда.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://aib.gov.ng/wp-content/uploads/2019/09/2-2009-blv-2005-10-22-f.pdf|заглавие=Report on the Accident involving Bellview Airlines Ltd B737 200 Reg. 5N BFN at Lisa Village, Ogun State, Nigeria On 22 October 2005|автор=Accident Investigation Bureau|дата=2009-02|издател=aib.gov.ng|език=en|формат=PDF|достъп_дата=2024-12-09}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/2005/12/11/world/africa/nigeria-plane-crash-kills-103-most-were-children.html|заглавие=Nigeria Plane Crash Kills 103; Most Were Children|фамилно_име=POLGREEN|първо_име=LYDIA|дата=2005-12-11|издател=nytimes.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150529181505/https://www.nytimes.com/2005/12/11/world/africa/nigeria-plane-crash-kills-103-most-were-children.html|архив_дата=2015-05-29|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> Разследването от Нигерийското бюро за разследване на произшествия заключава, че катастрофата се дължи на решението на пилота да продължи да се спуска на летището, въпреки че самолетът е под минималната височина за вземане на решение. Пилотите решават да заобиколят, докато са в състояние на странично срязване на вятъра. Това решение също е взето твърде късно, защото самолетът не е настроен за връщане и височината му е твърде ниска. Неблагоприятните климатични условия са посочени като допринасящ фактор.<ref name=":1" /> В отговор на катастрофата президентът на Нигерия [[Олусегун Обасанджо]] прекъсва посещението си в [[Португалия]] и обещава да преразгледа авиационния сектор на страната и да „запуши вратичките“ в безопасността на въздухоплаването в Нигерия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nbcnews.com/id/wbna10437998|заглавие=Families ID young victims of Nigerian crash|автор=The Associated Press|дата=2005-12-12|издател=nbcnews.com|език=en|достъп_дата=2024-12-09}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cbsnews.com/news/over-100-dead-in-nigeria-jet-crash/|заглавие=Over 100 Dead In Nigeria Jet Crash|дата=2005-12-10|издател=cbsnews.com|език=en|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> Издадени са препоръки разпознаването и {{Неясно|възстановяването на срязване на вятър}} да стане задължително в първоначалното и периодичното обучение на пилота на симулатор. Мерките не се прилагат навреме и това довежда до друга катастрофа на самолет при [[полет 053 на „ADC Еърлайнс“]] година по-късно в Абуджа, причинена от срязване на вятъра.<ref name=":1" /> Повече от 7 години след това, след нова катастрофа в страната при [[полет 0992 на „Дана Еър“]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.time.com/time/world/article/0%2C8599%2C2116497%2C00.html|заглавие=Rains Slow Search in Nigeria Plane Crash|фамилно_име=GAMBRELL|първо_име=JON|дата=2024-12-06|издател=time.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120605212538/http://www.time.com/time/world/article/0%2C8599%2C2116497%2C00.html|архив_дата=2012-06-05|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> се започват промени в националния авиационен сектор; авиационната безопасност на Нигерия се подобрява значително и страната запазва статуса на категория 1 за своята авиационна безопасност.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.thisdaylive.com/index.php/2021/01/22/sustaining-air-safety-in-nigeria/|заглавие=Sustaining Air Safety in Nigeria|издател=thisdaylive.com|език=en|достъп_дата=2024-12-09}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.thisdaylive.com/index.php/2021/07/21/analysts-explain-eight-years-of-zero-commercial-airlines-accident-in-nigeria/|заглавие=Analysts Explain Eight Years of Zero Commercial Airlines’ Accident in Nigeria|фамилно_име=Eze|първо_име=Chinedu|издател=thisdaylive.com|език=en|достъп_дата=2024-12-09}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nationaldailyng.com/ncaa-us-faa-will-renew-nigerias-category-1-safety-status/|заглавие=NCAA: US FAA will renew Nigeria’s category 1 safety status|фамилно_име=Emmanuel|първо_име=Olu|дата=2017-09-08|издател=nationaldailyng.com|език=en|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> == Вижте също == * [[Полет 053 на „ADC Еърлайнс“]] * [[Полет 213 на „Бходжа Еър“]] * [[Полет 981 на „Флайдубай“]] * [[Полет 222 на „ТрансЕйжа Еъруейс“]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20120617034119/http://www.aib.gov.ng/fmaaipb424.pdf Окончателен доклад] архив от 2012-06-17 в „[[Уейбек Машин]]“ * [https://web.archive.org/web/20171017172514/http://nm.onlinenigeria.com/templates/?a=6380&z=12 Списък на пътниците] архив от 2017-10-17 в „Уейбек Машин“ {{Превод от|en|Sosoliso Airlines Flight 1145|1261313201}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Нигерия]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2005 г.]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от времето]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от микроизбухвания]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Макдонъл Дъглас DC-9“]] kde2os9hprnujs8wg15or1i4y3zpd87 0 873726 12435624 2024-12-09T11:03:58Z Станислав Николаев 13436 Нова страница: „{{Самолетна катастрофа|име=Полет 053 на „ADC Еърлайнс“|снимка=ADC Airlines Boeing 737-200 KvW.jpg|описание=„[[Боинг 737#Boeing 737 – 200|Боинг 737-200]]“ на „[[ADC Еърлайнс]]“, подобен на този, който участва инцидента.|дата=[[29 октомври]] [[2006]] г.|място=Близо до Международно летище „Ннам...“ 12435624 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 053 на „ADC Еърлайнс“|снимка=ADC Airlines Boeing 737-200 KvW.jpg|описание=„[[Боинг 737#Boeing 737 – 200|Боинг 737-200]]“ на „[[ADC Еърлайнс]]“, подобен на този, който участва инцидента.|дата=[[29 октомври]] [[2006]] г.|място=Близо до [[Международно летище „Ннамди Азикиве“|международното летище „Ннамди Азикиве“]], [[Абуджа]], [[Нигерия]]|причина=Разбива се поради пилотска грешка, лошо решение за излитане при лошо време, състояние на срязване на вятъра|тип1=„Боинг 737-2B7“|авиокомпания1=„ADC Еърлайнс“|кодово име1=5N-BFK|маршрут1=[[Калабар]] – [[Лагос]] – [[Абуджа]] – [[Сокото (град)|Сокото]]|пътници1=100|екипаж1=5|загинали1=96|оцелели1=9}} '''Полет 053 на „ADC Еърлайнс“''' е редовен вътрешен пътнически полет от [[Международно летище „Маргарет Екпо“|международното летище „Маргарет Екпо“]], [[Калабар]], до [[Международно летище „Садик Абубакар III“|международното летище „Садик Абубакар III“]], [[Сокото (град)|Сокото]], с междинни кацания в [[Лагос]] и [[Абуджа]], [[Нигерия]], управляван от „[[ADC Еърлайнс]]“. На 29 октомври 2006 г. [[Самолет|самолетът]] „[[Боинг 737#Boeing 737 – 200|Боинг 737-2B7]]“, който изпълнява полета, се разбива върху царевично поле малко след излитане от [[Международно летище „Ннамди Азикиве“|международното летище „Ннамди Азикиве“]], Абуджа и убива 96 от 105 души на борда.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://aviation-safety.net/database/record.php?id=20061029-0|заглавие=Описание на инцидента|издател=aviation-safety.net|език=en|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://webcitation.org/6SDWEiG3K?url=http://www.aib.gov.ng/reports/4-2008-ADC-2006-10-29-F.pdf|заглавие=Report on the Accident to ADC Airlines, Boeing 737-2B7 Registration 5N-BFK at Tungar Madaki,Abuja on 29th October, 2006.|автор=Accident Investigation Bureau|издател=webcitation.org|език=en|формат=PDF|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> Предната и средната част на машината, са напълно унищожени от удара и пожара след катастрофата, докато участък от задната част остава непокътнат; в него се спасяват стюардеса и 8 пътници.<ref name=":0" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.planecrashinfo.com/2006/2006-45.htm|заглавие=ACCIDENT DETAILS|издател=planecrashinfo.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160901031330/http://www.planecrashinfo.com/2006/2006-45.htm|архив_дата=2016-09-01|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> == Вижте също == * [[Полет 213 на „Бходжа Еър“]] * [[Полет 191 на „Делта Еър Лайнс“]] * [[Полет 1016 на „Ю Ес Еър“]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20190605200501/http://www.aib.gov.ng/media/1045/4-2008-adc-2006-10-29-f.pdf Окончателен доклад] архив от 2019-06-05 в „[[Уейбек Машин]]“ {{Превод от|en|ADC Airlines Flight 053|1238244967}} ez9o8cws16zg5udel1odv5ah8rzii21 12435634 12435624 2024-12-09T11:13:12Z Carbonaro. 221440 излишна запетая 12435634 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 053 на „ADC Еърлайнс“|снимка=ADC Airlines Boeing 737-200 KvW.jpg|описание=„[[Боинг 737#Boeing 737 – 200|Боинг 737-200]]“ на „[[ADC Еърлайнс]]“, подобен на този, който участва инцидента.|дата=[[29 октомври]] [[2006]] г.|място=Близо до [[Международно летище „Ннамди Азикиве“|международното летище „Ннамди Азикиве“]], [[Абуджа]], [[Нигерия]]|причина=Разбива се поради пилотска грешка, лошо решение за излитане при лошо време, състояние на срязване на вятъра|тип1=„Боинг 737-2B7“|авиокомпания1=„ADC Еърлайнс“|кодово име1=5N-BFK|маршрут1=[[Калабар]] – [[Лагос]] – [[Абуджа]] – [[Сокото (град)|Сокото]]|пътници1=100|екипаж1=5|загинали1=96|оцелели1=9}} '''Полет 053 на „ADC Еърлайнс“''' е редовен вътрешен пътнически полет от [[Международно летище „Маргарет Екпо“|международното летище „Маргарет Екпо“]], [[Калабар]], до [[Международно летище „Садик Абубакар III“|международното летище „Садик Абубакар III“]], [[Сокото (град)|Сокото]], с междинни кацания в [[Лагос]] и [[Абуджа]], [[Нигерия]], управляван от „[[ADC Еърлайнс]]“. На 29 октомври 2006 г. [[Самолет|самолетът]] „[[Боинг 737#Boeing 737 – 200|Боинг 737-2B7]]“, който изпълнява полета, се разбива върху царевично поле малко след излитане от [[Международно летище „Ннамди Азикиве“|международното летище „Ннамди Азикиве“]], Абуджа и убива 96 от 105 души на борда.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://aviation-safety.net/database/record.php?id=20061029-0|заглавие=Описание на инцидента|издател=aviation-safety.net|език=en|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://webcitation.org/6SDWEiG3K?url=http://www.aib.gov.ng/reports/4-2008-ADC-2006-10-29-F.pdf|заглавие=Report on the Accident to ADC Airlines, Boeing 737-2B7 Registration 5N-BFK at Tungar Madaki,Abuja on 29th October, 2006.|автор=Accident Investigation Bureau|издател=webcitation.org|език=en|формат=PDF|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> Предната и средната част на машината са напълно унищожени от удара и пожара след катастрофата, докато участък от задната част остава непокътнат; в него се спасяват стюардеса и 8 пътници.<ref name=":0" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.planecrashinfo.com/2006/2006-45.htm|заглавие=ACCIDENT DETAILS|издател=planecrashinfo.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160901031330/http://www.planecrashinfo.com/2006/2006-45.htm|архив_дата=2016-09-01|достъп_дата=2024-12-09}}</ref> == Вижте също == * [[Полет 213 на „Бходжа Еър“]] * [[Полет 191 на „Делта Еър Лайнс“]] * [[Полет 1016 на „Ю Ес Еър“]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20190605200501/http://www.aib.gov.ng/media/1045/4-2008-adc-2006-10-29-f.pdf Окончателен доклад] архив от 2019-06-05 в „[[Уейбек Машин]]“ {{Превод от|en|ADC Airlines Flight 053|1238244967}} ezav4leknl25ptbcu20loszfclkk4xg 0 873727 12435629 2024-12-09T11:09:35Z 78.83.143.196 vbnyt 12435629 wikitext text/x-wiki ne znam dbaojt7ystxc2m72mkeagzwz257u6si 12435631 12435629 2024-12-09T11:11:43Z Carbonaro. 221440 12435631 wikitext text/x-wiki {{бързо|поставен=20241209111143|поставил=Carbonaro.|причина=}}ne znam bgdkw1mwax6e3yvasjb6x5rddh2e9lf 0 873728 12435667 2024-12-09T11:53:06Z Xunonotyk 209517 Нова страница: „'''Бес''' може да се отнася за: # [[Бес (бог)|Бес]] – древноегипетски бог # [[Бес]] – бактрийски сатрап, умъртвил своя зет Дарий III, след което бил разчекнат или разпнат след съдебен процес от Александър Велики # [[Славянски митични същества|бес]] – славянско ми...“ 12435667 wikitext text/x-wiki '''Бес''' може да се отнася за: # [[Бес (бог)|Бес]] – древноегипетски бог # [[Бес]] – бактрийски сатрап, умъртвил своя зет Дарий III, след което бил разчекнат или разпнат след съдебен процес от Александър Велики # [[Славянски митични същества|бес]] – славянско митично същество # [[Бес (монета)|бес]] – древноримска монета == Вижте също == * [[Бяс]] (пояснение) # „[[Порги и Бес]]“ – опера на Гершуин * „[[Бесове]]“ – роман на Достоевски {{пояснение}} 069wicery7jh7a1koh3v06cf8ccuwca 12435668 12435667 2024-12-09T11:54:30Z Xunonotyk 209517 12435668 wikitext text/x-wiki '''Бес''' може да се отнася за: * [[Бес (бог)|Бес]] – древноегипетски бог * [[Бес]] – бактрийски сатрап, умъртвил своя зет Дарий III, след което бил разчекнат или разпнат след съдебен процес от Александър Велики * [[Славянски митични същества|бес]] – славянско митично същество * [[Бес (монета)|бес]] – древноримска монета == Вижте също == * [[Бяс]] (пояснение) * „[[Порги и Бес]]“ – опера на Гершуин * „[[Бесове]]“ – роман на Достоевски {{пояснение}} i563n1w2dtngopxznj03x3du6ta679o 12435669 12435668 2024-12-09T11:54:49Z Xunonotyk 209517 12435669 wikitext text/x-wiki '''Бес''' може да се отнася за: * [[Бес (бог)|Бес]] – древноегипетски бог * [[Бес]] – бактрийски сатрап, умъртвил своя зет Дарий III, след което бил разчекнат или разпнат след съдебен процес от Александър Велики * [[Славянски митични същества|бес]] – славянско митично същество * [[Бес (монета)|бес]] – древноримска монета == Вижте също == * [[Бяс (пояснение)]] * „[[Порги и Бес]]“ – опера на Гершуин * „[[Бесове]]“ – роман на Достоевски {{пояснение}} suyxzckco2zqs75quc5vegebs4nmern